Текст
ФРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК, Т. I (Λ—Н)
Печатни грешки
Стр.
Ред
Напечатано
Да се чете
По
вина на
37
отг.
18
адиектнвни
адективни
авт.
38
я
3
СВИВАМ СЕ / СБИЯ СЕ
СВИВАМ СЕ / СВИЯ СЕ
кор.
40
отд.
1-2
и ДЯВОЛА ПРОДАВАМ
И ДЯВОЛА ПРОДАВАМ
кор.
95
отг.
6
Пелопонез
Пелопонес
авт.
100
■
7
безобиден човек
безобиден човек, който не
умее да защищава своето
право.
авт.
102
»
24
прост
глупав
»>
103
п
5
Броим се на еднат
ръка
Броим се на пръстите
на едната ръка
п
127
я
2
ен
не
печ.
143
отд.
10
Вземам си / взема си
двете пари
/в 1 знач./.
Вземам си / взема си
двете пари
/в 1 знач. към 1 знач./.
авт.
147
отг.
13
нейтрален.
централен
печ.
150
н
16
Аз тебе ако ти видя
гърба,
Аз тебе ако ти не видя
гърба,
кор.
180
отд.
24
но с едно формено не¬
доразумение
но е едно формено не¬
доразумение
229
отг.
4
ДАВАМ / ДАМ КЪМИ
ДАВАМ / ДАМ КАМИ
авт.
229
5
къми
ками
263
»
10
ДОЙДЕ МИ ОТ КЛЮ-
НЕЦО
ДОЙДЕ МИ ДО КЛЮ-
НЕЦО
кор.
272
»
1
ДО УШИТЕ
ДО УШИ(ТЕ)
авт.
341
отд.
2
склопя
заклопя
477
1
БАБЕР
БЕБЕР
498
»
19
ОЖИЛЕН
УЖИЛЕН
•
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
К. НИЧЕВА, С. СПА СОВА-МИХ АЙ ЛОВА,
КР. ЧОЛАКОВА
ФРАЗЕОАОГИЧЕН
РЕЧНИК
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Том първи
А—Н
София · 1974
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
808 Б
СЪДЪРЖАНИЕ
Предооор . . 7
Ув*д ' и
I
Освовни теоретични въпроси за съставянето на Фразеологичен речник на бъл¬
гарския еиш. 11
Същност и характер на фразеологичната едаигаиа 11
Граници и обем на фразеологията на българския език и подбор на фразео-
логизмите в Речниа 12
Структура на Ретаниа 21
Форма на фразеологичната единиц 22
Семантична характеристика на фразеологичната единица 30
Стилистична характеристика на фразеологиизмие 34
Илюстративен материал 35
II
Лексикографска обработка на фразеологичните единиц 36
Структура на стапштт . . . 36
Оформяване на заглавката на речниковата статия 37
Оформяване на граматичните указания към фразеологичната единица . . 41
Тълкуване на фpaз<xмогии^fflиe 42
Препратки · 46
Представяне на варишнтгге 47
Съкращения 50
Знаци . . . 51
Извори за Фразеологичния речник на Ъъиаapкютяe^Ik 52
СЛисък на произведенията от художествената и публицистична литература, от-
кьдето са почерпени примери за фразеологичните единици ......... 55
Речник „А“—„Н" . . . . 79
Речник ,,О“—„Я“ (във Н том), показалец (във П том)
5
ПРЕДГОВОР
Въпросите на ■ фразеологията отдавна са обект на изследване в лингвистиката. През
последните . години обаче интересът към изучаване на същността и функциите на фразео¬
логия ните единици като особен вид езикови единици е много повишен. Затова и необходи¬
мостта от по-пълно, по-подробно лексикографско описание на фразеологи^ия състав на
отделните езици изпъква с още по-голяма острота. -
Задачата ■ на „Фразеологичен речник на българския. език“ е да представи подробно и
систематизирано богатата фразеология на българския език (както фразеологията, присъща
на разговорната реч, така и книжната фразеология), соматичната и функционална специфика
на фразеологизмите като самостоятелни езикови единици, формата и границите на отдел¬
ната фразеологична единица и модификациите на формалната й структура.
Речникът е предназначен за тези, които работят в областта на българската словесност —
писатели, журналисти, преводачи на художествена литература, езиковеди, учители по бъл¬
гарски език, автори на речници, а също и за всички онези, ■ които се интересуват от
въпросите на родния ни език.
В нашата лексикография досега няма фразеологичен речник на българския език.
Въпреки това обаче не може да се каже, че фразеологията на българския език е оста¬
вена ■ ■ без внимание. В това отношение може да се набележат два етапа: първи етап —
зарегистриране на фразеологизми в различни сборници с фолклорни (най-често с пословици)
или с диалектни материали, и втори етап — зарегистриране на фразеологизми в излезлите
досега тълковни речници на българския език, където те, за разлика от сборниците, вече
са подложени на определена лексикографска обработка.
Първият сборник, който съдържа фразеологизми ' (естествено, наред с други фолклорни
материали), излиза още преди Освобождението. Той е дело ■ на големия наш възрожденец ■
Л<Каравелов и носи заглавие: „Памятники народното бьгга болгар, издаваемые ■ Любеном
Каравеловым. Книга первая, Москва, 1861.“ Повечето материали в тая сбирка са обяс¬
нени, а освен това в специални забележки е разкрит произходът на много неясни иначе зз
читателя фразеологизми.
Забележителна по богатството на събрания материал'· е известната сбирка с по¬
словици на П. Р. Славейков, Български притчи или пословици и характерни думи, ч. I
(А—Н), Пловдив, 1889; ч. II (О—Я), София, 1897.
От мпOгобройпите сбирки с пословици и поговорки от различни области на стра¬
ната, публикувани в СбНУ, по-значителни са тези на П, К. Гъбьов, на Д. Вълчев, на
С. А. Шишков, Ал. Бурмов и дрД
Фразеологизми намираме и всред обнародваните в различни сборници и списания
зслетви и благословии. Отделна сбирка с клетви (а също и друга с благословии) е издала
Мариана JEbct. Дабева.
1 Подробно описание на тези и другите сборници вж. в Извори за Фразеологичния
речник на българския език, с. 52—54.
7
Фразоолатеа материал има и в някои иообширни ' изследвания на отделни говори,
шр в изследването на Кр. С. Стойчев за тетевенския говор.
Докато в изброените дотук сборници к сбирки с фолклорни и диалектни ма¬
териали фразеологизмите са дадени наред с други материали, в излезлите досега речници
на българския език тази специфична езикова категория се дава диференцирано и лексико¬
графски обработена.
Най-богато е отразена народната фразеология на нашия език в речника на Н. Геров
(Речник на блъгарский язик, Пловдив, 1895—1908), а по-малко в речника на А. Дювернуа
(Словарь болгарского языка, Москва, 1885—1889). Фразеологичният материал на Български
тълковен речник с оглед към народните говори от Ст. Младенов, София, т. I, А·—К,
1951, се базира главно върху материал, поместен в речниците на Н. Геров и
А. Дювернуа.
Богата фразеология, както· народна, гама ж книжна ■ се съдържа в Речник на съв¬
ременния български книжовен език, т. I—Ш, БАН, София, ■1955—1959, а също и в Български
тълковен речник от Л. Андрейчин, Л. Георгиев ж др., София, 1955;
В нашата лексикография има три двуезични речника, които носят' название фразеоло-
гични речници — Немско-български фразеологичен речник от Ж. Николова-Гълъбова и
К. Гълъбов, София, 1958, Българско-немски фразеологичен речник, София, 1968, от съ¬
щите автори и Диференциален фразеологичен руско-български речник от К. ■ Панчев,
София, 1955. Тези речници не са в истинския смисъл на думата ■ фразеологични речници, и
освен това двата от тях имат за обект фразеологията на други езици, а не ■ на българския
език. В първите два речника е включен най-разнороден материал — ■ дадени са не само ■
фразеологизми, но и голям брой типични синтактични свързвания на думите, ■ най-обик¬
новени изрази и др. Речникът на К. Панчев изобщо ' не съдържа фразеологизми — той е ■
диференциален речник, който обхваща руските думи, еднакви по форма с ■ българските, но с
друго значение.
Фразеологичният речник на българския език е плод на многогодишен труд. ■ Той е
изработен ■ преди всичко на базата . на петмилионната картотека ■ с речникови материали
при Секцията за българска лексикология ■ ж лексикография в Института за български език
прй БАН от старшите научни сътруднички' ' в ■ същата секция к. ф. н. К. Ничева, С. ■ Спа-
сова-Михайлова и Кр. Чолакова. Авторките са събирали и самостоятелно материал както от
ироизведения на художествената литература, така и от устната реч. Фразеологичен материал
е извлечен и от споменатите пб-горе речници и различни ■ сборници ■ с фолклорни
и диалектни материали и др. (вж. Извори ■ за Фразеологичния речник на българския
език, с. 52—54).
Фразеологичният речник на българския език съдържа ■ над 13 000 ■ фразеологични
единици' ■ (заЬдно с вариантите им).
Теоретичната ■ база на речника — концепцията за характера и същността на фразеологич-
ната единица и принципите за лексикографската й обработка — е разработена ' ■в редица
отделни студии и статии на трите авторки. ■ Трябваше да бъдат ■ разрешени немалко
проблеми, ■ отнасящи се до обема и' ■ границите на фразеологичния състав на езика нй, до
семантичната и функционална страна на фразеологизмите като ■ самостоятелни езикови ■ еди¬
ници, до формата и границите на отделната фразеологйчна ■ единица и ■ модификациите в
нейната формална структура и др. Не може да не се отбележи, че въпреки съществуването
на многобройни изследвания в областта на фразеологията все още ■ има редица ■ въпроси,
които не са намерили окончателно разрешение. Освен това са налице много противо¬
речия в схващанията на езиковедите по отношение на специфичните признаци на фразеоло-
гичните единици. Всичко това създава значителни трудности при лексикографската обработка
на фразеологизмите. . ■
8
Първоначалната концепция за характера на Фразеологичния ■ речник на българския ■ език,
изложена в излязлата през 1963 г. статия-проспект за Речника1, е запазена до голяма
степен в основата си. По редица въпроси обаче са внесени корекции, уточнения и допълнения, ■
наложили се в процеса на работата както поради допълнителната теоретична разработка
ма някои проблеми, така и вследствие на съобразяване с общия развой на науката за
фразеологията (проучени са най-важните трудове в това отношение в съветската и пол¬
ската научна литература). Особено много усилия бяха положени, за да се представят
фразеологизмите на българския език не откъснато, изолирано един от друг, а в система,
-като се разкрият съотношенията и връзките между тях. Осъществяването на тази задача
беше особено трудно. То бе извършено с помощта на специален работен показалец
от около 40 хиляди фиша, на които бяха отбелязани думите-компоненти на различните
фразеологизми И съответните фразеологизми. Този показалец даде възможност да се открият
и свържат различните варианти, както и да се уточнят всички други видоизменения във фор¬
мата на фразеологичните единици, а също и да се види семантичната близост . или
даференцираност между тях. Това от своя страна помогна да се въведе унификация при
оформяването на дефинициите на фразеологизмите-варианти.
Речникът е изработен по строго колективен метод. При първоначалния етап на работата
върху материалите от речниковата картотека и материалите, извлечени от речници, сбор-
жици и др., статиите на отделните фразеологизми са съставяни при всичките им компо¬
ненти. При втория етап (работата с помощта на показалеца) обработката на фразеологиз-
мите бе извършена, като те бяха групирани по вариантни и семантични кръгове, след което се
направи и взаимен преглед на изработените статии. Всички възникнали спорни въпроси
както от теоретичен характер, така ■ и отнасящи се до отделни конкретни фразеологични
единици, се решаваха на специални обсъждания.
Статиите на фразеологизмите са подготвени за печат, както следва: К. Ничева —
буквите И, К, Л, Р, Т и Н (от не разбирам / разбера от дума до края на буква Н); О
(от обаждам се като куче в ръженица до опявам го на вяра); П (от попара ли ще правя
до пращам / пратя по дяволите и от пребиваме се като две пари в кесия до припряна ми е
работата).
С. Спасова-Михайлова — буквите А, Д, Е, Ж, Ц, Ч, Ш, Щ, Ю, Я и 3 (от
завъртяна ми се / завърти ми се свят до края на буква 3); Н (от на аба до не разбирам
<н^-<то> бъкел); П (от платих общия дълг до попадам / попадна под ударите и от при¬
смяла се камилата на гърнето, че няма уши до края на буква П); С (от смятам за три кола
тръне до края на буква С).
Кр. Чолакова — буквите Б, В, Г, М, У, Ф, X и 3 (от за акъл до завъртяна ми
се/ ашъртими се главата); О (от орала мухата на вола на рогата до края на буква О);
П (от пада / падна <воденичен > камък от гърба ми до пламнали ми са ушите); С (от саде
мене ме няма до смъртни останки).
Теоретичният увод е изработен, както следва:
К. Ничева — Граници и обем на фразеологията на българския език и подбор на
фразеологизмите в Речника (без частите: Фразеологизми-варианти (с. И—2() и Фразео-
логизми-деривати (с. 21); Стилистична характеристика на фразеологизмите; Илю¬
стративен материал и уводните бележки към Показалеца.
С. Спасова-Михайлова — от дял I : ■ Семантична характеристика на фразеологич-
иата единица; частите: Фразеологизми-варианти, Фразеологизми-деривати; Лексикална ва-
риантнсот ; от дял II (Лексикографска обработка на фразеологичните единици): Тълкуване
на фразеологизмите; Представяне на вариантите.
1 Вж. К. Ничева, С. Спасова-Михайлова и Кр. Чолакова. Някои въпроси във
връзка с изработването на „Фразеологичен речник на българския език“. — Бълг. език,
кн. 4—5, 1963, с. 434—446.
9
Кр. Чолакова — от дял I: Структура на Речника; Форма на фразеологичната еди-
шпа (без частта Лексикална вариантност (с. 2i——3С); от дял II (Лексикографска обрабо¬
тка на фразеологични 1е единици): Структура на статията; Оформяване на заглавната на
речниковата статия; Оформяване на граматичните указания към фразеологичната единица;
Препратки.
Същност и характер на фразеологичната единица е написана от трите авторки.
Речникът е редактиран от трите авторки така, че всяка една от тях е редактирала
другите две части, на които тя не е авторка.
Техническа помощ при работата по Речника са оказали сътрудничките към Секцията
С. Павлова и Л. Йорданова. С. Павлова е съставила списъка на произведенията от
художествената и публицистичната литература, откъдето са почерпени примери за фразеоло-
иичпитс единици. Л. Йорданова е извършила ио-голямата част от техническата работа
по изработване на показалеца.
Изказваме благодарност на ст. н. с. Стефан Илчев, на проф. Й. Заимов, на сътруд¬
ниците от секциите за диалектология, съвременен български език и за лексикология
и лексикография при Института за български език, с чиято помощ установихме значенията
на някои неясни за нас диалектни фразеологизми, взети главно от сборници с фолклорни
материали.
Авторките умоляват читателите на Речника, ако знаят някои други значения на от¬
делни фразеологизми или ако им са известни някои невключени в Речника фразеологични
единици, да изпращат предложенията си за допълване на Фразеологичния речник до Инсти¬
тута за български език при БАН, Секция за лексикология и лексикография.
От авторките
10
УВОД
I
ОСНОВНИ ТЕОРЕТИЧНИ ВЪПРОСИ ЗА СЪСТАВЯНЕТО
НА ФРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕР НА ФРАЗЕОЛОГИЧНАТА ЕДИНИЦА
Многообразието от мнения за същността и характера на фразеологичната единица
налага да се изясни преди всичко какво е становището за фразеологичната единица,
прието в предлагания Фразеологичен речник на българския език,
Фразеологичната единица, която се отличава с константност в своя състав и тради¬
ционна повторяемост в речта, представлява самостоятелна езикова единица със свои
специфични признаци. Тя е единица със сложна разделено оформена структура, образу¬
вана от два или повече компонента-лексеми (тегля каиша, вземам си / взема си хляба в
ръцете). Фразеологизмът има единно, цялостно значение, възникнало от семантичното преоб¬
разуване на съставящите го елементи, чието значение, повече или по-малко е избледняло
(седя със скръстени ръце, с единия крак съм в гроба) или напълно се е десемантизирало
(сея на корена <му> ряпа, държи ми влага, от игла до конец). На фразеологичната единица
е присъща емоционално-експресивна оцветеност. Като единица на номинация тя същевре¬
менно (с малки изключения) е и единица, с която се изразява отношение към действи¬
телността. Фразеологизмите притежават граматични значения, обусловени, от една страна,
от съдържащото се понятие във фразеологизма съответно за предметност, качество, дей¬
ствие или обстоятелствено отношение и, от друга, от техните синтактични функции като
части на изречението.
Съпоставена с лексикалната единица, фразеологичната единица по редица свои приз¬
наци (с^мантико-граматични и функционални) се изравнява с нея. При фразеологичните
единици се наблюдават семантичните процеси, като: многозначности синонимия, антонимия,
омонимия. На тях също е присъща в една или друга степен конструктивно обуслове¬
ната, както и лексикално ограничената съчетаемост. Като единици с граматични значения,
те притежават и парадигматични изменения на формата си. Функционирайки като части на
изречението, те са тъотпосителпи с лексико-граматичните категории (частите на речта).
При тях се различават глаголни (удрям / ударя на (о) камък), именни (като съществителни
(дясна ръка), прилагателни (в гората расъл), обобщителни (куцо и сакато) и отрицателни
местоимения (< га> чер < н1> бял), адвербиални (на куковден) и междуметия фразеологизми
(и таз добра). .
Същевременно обаче редица други признаци на фразеологичната единица я разгра¬
ничават от думата и показват, че тя не е неин пълен еквивалент. Тя се разградо-
11
чава от лексикалната единица по организацията на материалния си състав като единица с
разделено оформена формална структура. Това създава условия за позиционна подвижност
на компонентите й и за проникване на външни, контекстови елементи във формалната й
структура. На нейната форма са присъщи различни структурни видоизменения, неутрални
към семаптико-граматичните й качества. Парадигматичните изменения на формата на
фразеологичните единици са сравнително по-ограничени, отколкото при думата и поради
това парадигматичната дефективност при фразеологизмите е застъпена в ■ по-голяма степен.
Единното цялостно значение на фразеологичната единица е качествено различно от
значението на лексикалната единица. То има своя специфика, изразяваща се в обобщена
називно-характеризираща номинация, съчетана с експресивност (вж. по-подробно с. 30—34).
Фразеологизмите не са съотносителни с всички лексико-граматични категории — като напр.
с числителни, предлози, съюзи. Те функционират като глаголни, именни, адвербиални и
междуметия преди всичко поради семантико-типтаkтичпите си признаци. Съпоставени с
лексикалните единици, които се групират в отделни части на речта въз основа на морфо¬
логични, семантични и синтактични признаци, някои от фразеологизмите не притежават
всички тези черти. Затова фразеологичните единици могат да бъдат или максимални,
или относителни еквиваленти на една или друга лексико-граматична категория? Съществуват
обаче и фразеологизми, ярко експресивни, които не могат да бъдат приравнени с опре¬
делена част на речта. Едни от тях съчетават синтетично черти на няколко категории,
напр. на глаголни и именни (дебели ми са очите), а други, отличаващи се с функционално-
семантичното си и синтактично своеобразие, ■ не могат да бъдат отнесени към нито ■ една
от частите на речта (пръстите си да изядеш).2
ГРАНИЦИ И ОБЕМ НА ФРАЗЕОЛОГИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ПОДБОР
НА ФРАЗЕОЛОГИЗМИТЕ В РЕЧНИКА
Във Фразеологичния речник' на българския език' са включени онези фразеологизми,.
които поради експресивността си ■ са специфично изразно средство в езика и на които
са присъщи посочените по-горе характерни за фразеологичната единица признаци.
Основен критерий при подбора на фразеологизмите е семантичната ■ трансформация
на компонентите, в ■ резултат на която дадено устойчиво съчетание или устойчива фраза
изпъква като самостоятелна езикова единица с единна семантика.
Преди да бъдат очертани ■г-раниците на фразеологията, трябва· да се отбележи, че
от фразеологизмите не са намерили място в· Речника само онези, които са сложни на¬
звания. Както вече се каза, експресивността е една от специфичните черти на фразеол©-
гизмите. Една малка част обаче от тях' ■ (касае· се за сложните названия от типа момина
сълза, гръдна жаба, попова лъжичка и др.) ■се отделят рязко от основната маса на фразео¬
логизмите. Тези сложни названия се отличават с пълно преосмисляне на компонентите ■
им, тяхното значение не се съотнася със значението на думите — техни компоненти, и
затова тези названия безспорно трябва ■ да бъдат отнесени към фразеологизмите. Те ■обаче
са лишени от експресивност й имат чисто ■ номинативна функция. За да се запази моно¬
литният характер на Речника, ■ в ■ ■ йего не са включени фразеологизмите-сложни ■
названия ■ от разгледания по-горе тип.
1 Вж. Кр. Чолакова. За лексико-граматичната еквивалентност на фразеологичната.
единица с думата. Славистичен сборник, т. П, 1968, с. 209—219.
2 Вж. К. Ничева. Към въпроса за специфичните черти на ■ фразеологичната единица.—
Езиковедски изследвания ■ в ■ памет на проф. ■ д-р Стойко Стойков, София (под печат).
12
Намират място в Речника обаче близките до сложните названия съчетания от типа
жълтата гостенка (книж.) ‘туберкулоза’, юдино желязо (диал.) ‘пари’, защото те имат не сам®
називна ■ . функция, . но и експресивен характер, и са експресивни и стилистични синоними
на ■ дадена неутрална дума, която ' е неутралното ■ название на съответното понятие.
Границите на ■ фразеологията ■ ще бъдат очертани по-долу, като ■се разгледат по катего¬
рии устойчивите съчетания и устойчивите фрази, близки· по някои черти до фразеологичните
единици, и се направи разграничение между едните и ■ другите. Така ще се допълни, от една
страна, характеристиката на фразеологичната единица, и същевременно ще се обосноват и
причините, ■ поради които определени ■ групи устойчиви съчетания и устойчиви фрази ■ се из¬
ключват от рамките на ■ фразеологията ■ и респективно ■ от Фразеологичния речник на
българския език.
Ограничаването на фразеологизмите от сродни с тях групи ще бъде разгледано от три
различни· страни, като ще се изяснят взаимоотношенията на фразеологизмите с три
различни категории:
1. Отношение между устойчиви съчетания и фразеологизми.
2. Отношение между· устойчиви фрази и фразеологизми.
3. Отношение между дума и фразеологизъм. ·
1. Устойчиви съчетания и фразеологизми
1. Съчетания с описателно изразено действие. В Речника не се включват
такива устойчиви съчетания, при които новото, сборно значение, равно на значение на лекси¬
кална ■ единица, представлява описателно изразено действие, срв. отивам на дънота
‘потъвам’; свършвам живота си ’умирам’ и др.
2. Устойчиви съчетания, свързани ■ с жест, мимика, символ. Не са фразеоло¬
гизми устойчивите съчетания, при които значението се изразява с по¬
мощта на съответен жест или мимика, описан със съчетанието, напр. кимвам с глава 1.
‘одобрявам’; 2. ‘заплашвам’; сбера устни ’нацупвам се, намръщвам се’ ; показвам лакът
някому ■‘правя неприличен жест с лакътя си в знак на несъгласие, отказ’ и др. Тук спадат
и случаи, когато известно действие съдържа някакъв символ, чрез който се изразява нещо,
напр. ■ наливане на водата, ■ носена в менци от мома от страна на момък е знак на задиряне
(в народния бит). От този тип съчетания по пътя на усилването на абстракцията и ■пълното ■
(или частично) елиминиране на жеста, мимиката се получават същински фразеологизми,
които ■ обаче продължават да съществуват наред със съчетанията, изразяващи съответното
значение само по· еkттралинивистичеп начин, т. е. с помощта на жест, действие. Фразео¬
логизми от този тип са: свивам рамене, вдигам рамене, потупвам по рамото, почесвам се
по врата (тила), вдигам бяло знаме, бия се в гърдите и др.
3. Фраземи. Двукомпонентни устойчиви съчетания, в които ■ едната дума има значение,
обусловено само от даденото конкретно съчетание на думи, а другата дума пази значе¬
нието си, не се включват в Речника. Тези съчетания не са фразеологизми, тъй като единият
им компонент пази значението си. (Случаите, при които ■ една от думите-компоненти
на даден трикоыпонептеп или четирикоыиопентеп фразеологизъм пази значението си,
са ■много редки; новечето пъти тази дума е служебна дума, по-рядко прилагателно, числително
име или наречие.) При това част от фраземите са или сложни названия, или са близки
до ■ сложните названия, т. е. и ■ по други свои характерни черти (липса на експресивност)
те не могат да се включат в Речника, срв. сляп цирей, сляпо черво, министерски подпис,
мъртвешки сън, мъртва тишина, мечешка услуга, кучешко време, дяволско коляно, бели
кахъри, обичам чашката и др.
С разгледаните дотук ■случаи не бива да се смесват случаите, когато . единият от
кимпонентитс като лексикална единица има като второ, преносно значение значението на
13
съчетанието като цяло, сри. цапнат в устата 'който обича да говори неприлични, ци¬
нични думи; циничен’ и цапнат със ■ същото значение. При случаи от тоя тип е ясно,
че при употребата на фразеологизма в речта е станало съкращаване, като вторият ком¬
понент е отпаднал и цялостното значение на съчетанието е било поето от първия компонент.
4. Фразеологични съчетания. Не са включени в Речника и фразеология-
ните съчетания от типа висок пост, високо призвание, висок гост; твърда воля, твърда
вяра, твърди убеждения ; давам еъвет (заповед, гаранция, съгласие, отговор; обещание) ;
изпадам в ужас (ярост, гняв, отчаяние) и др., които представят реализация на една
страна от значението на дадена дума, свързана с ограничен семантичен кръг от думи.
При едни от тези случаи (именните съчетания) ново, преносно значение добива само
едната дума, а не съчетанието като цяло (сра. по-горе висок, твърд в посочените групи
съчетания). При останалите (глаголно-именните словосъчетания) глаголът се свързва с
определен семантичен кръг от съществителни и има обобщаващо значение — извършване··
на действието по значението на съществителното, срв. давам съвет 'съветвам', давам- от¬
говор 'отговарям', изпадам в ужас 'ужасявам се* и т. н.
При именните съчетания от тази група се очертава един по-особен и по-труден
случай. Понякога в езика се образуват сродни фразеологизми с един и същ компонент,
напр. букова глава 'упорит, твърдоглав, инат човек’; корава глава 'упорит човек’; дървена
глава 'глупав човек’ (с компонент глава). Или също така с компонент сърце: златна
сърце 'добър човек'; бучимишево сърце ‘страхлив човек, страхливец, Съзльо'; заешко сърце
‘страхлив човек'. В тълковните речници при думите глава и сърце от тези случаи се извеждат
отделни значения ‘човек’. Тези значения се извличат от цяла ■редица подобни на по-
горните устойчиви съчетания, част от които могат да се приемат за фразеологизми
(посочените по-горе, при които и двете думи променят значението си). Останалата част
от устойчивите съчетания с посочените компоненти, при които първият компонент (при¬
лагателното име) пази значението си, не могат да бъдат отнесени към фразеологията,
срв. добро сърце 'добър совек’; луда глава ’луд, буен човек’; буйна глава 'буен совек’.
5. Устойчиви сравнения. Кои устойчиви сравнения трябва да бъдат отнесени
към същинските фразеологизми? Тук ще бъдат разгледани само някои по-типични ■ случаи.
От обема на фразеологията (и от рамките на Речника) са изключени онези устой¬
чиви сравнения, при които сравнението има за задача да разкрие значението ■ на думата, ■
която се сравнява, чрез съпоставянето й с общоизвестен предмет, широко познат, който .
притежава във висока степен качеството, съдържащо се в думата, чието значение се раз¬
крива с помощта на сравнението, срв. бял като сняг, черен като въглен, строен като- то¬
пола, черен като трънка (кютюк, катран, абанос) и др. При всички посочени случаи
предметът, с който се сравнява, е конкретен и качеството, заради което се прави сравнението,
е присъщо на самата природа на предмета, неизменно е и е общовалидно.
Втора група представят сравненията, при които сравняването ■ се извършва с обект,
притежаващ във висока степен някакво ■ качество, но не като природно дадено (напр. ■
някаква черта на характера). За разлика от случаите в първата група типичното kачеттво■
на обекта не му е органически присъщо, а е характерно за определена средй и ■ определен
исторически момент, срв. лъжа като циганин 'за мъж — много (лъжа)’. Подобни случаи
представят най-слабата степен на фразеологизиране на устойчивите сравнения и ще бъдат
включени в Речника.
Трета група представят сравненията, при които думата се сравнява с абстрактен
предмет. ■ Самият факт, че сравнението става с абстрактен предмет, вече говори, че ■ тук
се цели постигането на по-голяма експресивност и затова тези сравнения могат да се включат
в Речника (естествено, ако са лексикализирани), напр. мек като душа ‘извънредно ■ много
(мек)'; ям като ламя 'извънредно много, в голямо количество и лакомо )ям*).
14
Към четвърта група ще отнесем сравненията с иронична отсянка, напр. прав като
въже в торба (ирон.) 'крив, изкривен’; бял като на тенджера дъното (ирон.) 'много
черен’; сит като просяк (ирон.) ‘извънредно много гладен’. Тези сравнения са безспорни
фразеологизми, тъй като при тях е налице пълно преосмисляне на значенията на всички
компоненти.
6. Сложни съюзи, предлози и други. ■От Речника са изключени и
сложните съюзи, предлози и частици, като при всичко че, освен да, при все че, благо¬
дарение на, по случай (на), едва ли, все пак и под., които представят единно семантично
м структурно цяло, обаче нямат образност и експресивност и имат служебна функция
в изречението, не са пълпозпачпи думи.
7. Предложно-именни съчетания При тази група безспорни фразеологизми са
устойчивите съчетания от предлог и съществително от типа до крак 'всички изцяло,
без изключение’; до уши^1^<^е>‘ 1. Извънредно много, извънредно силно, във висока степен.
?. Извънредно голям . . на (за, по) вятъра 'напразно, напусто.. С При тези съчетания
е налице льяно преосмисляне на компонентите им. Принадлежността на подобни съчета¬
ния към фразеологизмите ясно изпъква при съпоставянето им с устойчиви предложно-
именни съчетания, чиито компоненти пазят значението си, срв. до забрава, до насита,
до пояс, на помощ, ■ под лихва и др. (тези съчетания, естествено, са вън от рамките на
фразеологията).
8. Фразеологизирани конструкции. ■ В Речника не са включени и кон¬
струкциите, известни под името „синтактични фразеологизми“ или „фразеологизирани кон¬
струкции“. Тези конструкции обикновено представят застинал синтактичен модел с по¬
стоянни и променливи членове. Терминът „фразеологизирани конструкции“ тук е. упо¬
требен в по-широк смисъл, като се взема пред вид фразеологизацията както ■ на про¬
стото, така и на сложното изречение, т. е. вземат се под внимание и случаите със сложни
изречения — устойчиви конструкции. Ето защо разглежданият тук тип от устойчиви
образувания е на границата между двете основни категории ·— устойчиви съчетания и
устойчиви фрази, от които трябва да се отграничат същинските фразеологизми.
Фразеологизираняте конструкции не могат да бъдат отнесени към фразеологиз¬
мите, защото те имат постоянна схема на построение, създадени са по определен модел,
и имат постоянни и променливи членове, докато фразеологизмите не се създават по
•пределен модел, имат постоянни компоненти и своя индивидуалност. Примери за ■ фразео
догизирани конструкции: за добър — добър е; град като град; чете та чете; той та той-
грях не грях; като бъде за сещане, ний много се сещаме; лош не, ами лош; въпрос¬
на дни (часове, възпитание) и др.
В рамките на някои от посочените по-горе фразеологизирани конструкции обаче
могат да се обособят, да се индивидуализират отделни съчетания, които да претърпят
семантична трансформация и така да минат към категорията на същинските фразео¬
логизми. Така например глаголно-именни съчетания, образувани с т. нар. figura etymologica,,
напр. жалба жаля, сън сънувам и под., при които се акцентува върху предикативния признак
и обекта му, не са фразелогизми. Съчетанието обаче град градя. 1. Върху някого. 'Въз¬
лагам големи надежди върху някого,.. .2 . .. .' е вече фразеологизъм. Също така от групата
съчетания, образувани по модел (старобългаίтки·-черковпотлавтпски. респективно старо
гръцко-латински) имен. пад. плюс род. пад. мн. ч. от същото име — в бълг. с предл. на
срв.■ соуктг. новобълг. суета на суетите, се отделя като фразеологизъм съчетанието-
святая святих 'нещо най-цеппо, съкровено, скъпо за човека’. От съчетанията, образувани
с от .. до, срв. от пролетта до есента, се обособяват като фразеологизми съчетанията
от тъмно до тъмно 'от ранни зори, докато настане вечер, . . .' и от Божик до Коледа
'съвсем малко, кратко време’ и др.
15
1L Устойчиви фрази и фразеологизми
По-голямата част от фразеологизмите имат структура на съчетания. Срещат «е
обаче и фразеологизми със структура на изречение (било подчинени, било главни из¬
речения, или проста — понякога елиптични — изречения, и сложни изречения). Ето ■ заще
се налага да се отграничат същинските фразеологизми и от устойчивите фрази.
От устойчивите изрази със структура на ■ изречение само една малка част имат
характерни черти па. фразеологизми. Тук трябва да се отбележи, че когато се говори за струк¬
тура на изречение, се има пред вид формата на съответните фразеологизми като езикови
единици, а не формата на реализациите им в речта.
Π.Ι. От устойчивите изрази с форма на затворено изречение (т. е. изрази, които и
като езикови единици, и при употребата им в речта имат само една форма, не се доптлъ·
ват в речта със ■ синтактични единици, които са вън от тяхната структура, както е при
изразите с отворена структура) безспорни фразеологизми, които са включени в ■ Речника,
са следните:
1. Междуметия и модални фразеологизми, напр.: няма го тоз господ; не ти е работа;
стой, та гледай; няма мърдане. Тези фразеологизми не могат да изиграят ролята на ■ част
иа изречението. Причината за това обаче се крие в междуметния им характер — семантично
и функционално те са равни на междуметия.
2. Дефектавни по отношение иа парадигмата си глаголни фразеологизми, които в
речта се употребяват само във форма на въпросителни, възклицателни или повелителни
изречения: гледай сн масата; да ти забуха бухала на комина; да те видя на бял ■ к<ж.
Разгледани откъм друг аспект, част от фразеологизмите от тази група могат да се
определят като клетви и заклинателни формули или като пожелания и поздравления.
П.П. Необходимо е да се отграничат фразеологизмите от следните две групи устойчиви
фрази: пословици и крилати изрази.
1. Крилати изрази. Крилатите изрази по структура са два вида: крилати изрази
със структура на съчетания (напр. авгиеви обори) и крилати изрази със структура на
изречение (напр. разделяй и владей). Тук се ■ имат пред вид само онези крилати изрази,
при които е налице семантична трансформация на компонентите им, защото крилатите
изрази, при които думите-компоненти пазят значението си (срв. човек — това звучи гордо),
и без това са вън от рамките на фразеологията. Крилатите изрази със структура да
съчетание и със семантична трансформация ■ влизат на общо основание в Речника. От кри¬
латите изрази със структура на затворено изречение в Речника са включени само онези,
които имат значение, близко до значението на фразеологизмите (т. е. са преходен тип,
вж. по-долу), но не и онези, в основата на смисловото съдържание на които лежи не
понятие, а съждение. Ето защо в Речника е включен крилатият израз от преходен тип
има нещо гнило в Дания, но не и божието — богу, кесаревото — кесарю.
2. Пословици и поговорки. Проблемата за отношението на пословиците и по¬
говорките към фразеолоиичпия фонд на езика е една от особено спорните проблеми в областта
на фразеологията. Естествено тук не става въпрос за пословиците, които са вън от
рамките на фразеологията поради това, ■ че при тях не е налице семантична трансформация
иа компонентите им (срв. който се учи, той ще сполучи).
По-сложен ■ е въпросът за онези пословици, при които е налице семантично преосмисляне
на компонентите им, получено въз основа на някакъв образ, напр. блага реч железни
ерата отваря; на зло куче и опашката му тежи; куче, което не знае да лае, самд
вкарва - вълка в - кошарата и др. Такива пословици не могат да бъдат отнесени към
фразеологията, тъй ' като в основата на смисловото им съдържание лежи не понятие, а
съждение. Не само по структура, но и по значение и по функция пословиците се раз¬
личават от фразеологизмите. Те не са елемента от системата на езика, не могат да
бъдат части на изречението, а представят особен литературен жанр.
16
П.1П. Наред с безспорните пословици обаче се срещат редица устойчиви изрази,
.жоито имат структура на завършени затворени изречения, но по смисловото си съдър¬
жание, по значението си не са пословици, тъй като им ■ липсва характерната за посло¬
виците отличителна черта — извод, умозаключение, поучение. Такива изрази ■ могат да
бъдат разглеждани като преходни случаи между същинските фразеологизми и пословиците
и за пълнота са включени в Речника. Като преходен тип те не биха били напълно
на мястото си нито ■ в един речник на пословиците, нито в един . фразеологичен речник.
Именно Поради това съображение обаче те· не бива да останат извън вниманието на лек-
тикографит· и затова са включени във Фразеологичния речник. Фразеологизмите . от
преходен тип се тълкуват по начин, различен от начина на тълkувап· на същинските
•фрааеологизми, с цел да се отграничат от тях (вж. Тълкуване на ■ фразеологизмите, с. 44).
Към преходните случаи между фразеологизми и пословици ■ се отнасят следните:
1. Изрази, с които по образен път се изгражда характеристика на човек, предмет,
ситуация или действие (напр. вехта крина, ново дъио ‘за· ерген, женен за вдовица’;
видяла вода свекървина риза ‘за недобре изпрано пране’; ходила Цаца на Враца 'употребява ■
се, когато някой не успее да постигне целта си’.
2. Изрази, с които се прави характеристика на някое лице, като същевременно
едно качество на лицето се противопоставя на друго негово качество, без да се прави
някакъв извод (напр. горе осо, долу босо ‘за беден човек, сиромах, но горд'; гърми, вали,
а не тряска).
3. Изрази, с които се прави характеристика на проява на човек при дадена си¬
туация или на някаква важна, необикновена случка или събитие (напр. нашето магаре от
таз песен умря (подигр.) ‘казва се, когато някой пее фалшиво, лошо'; не ща,
куме, печено прасе; ще дойде мачка за погачка; тьртил се е нейде вълк и др.).
4. Изрази с форма на въпросителни и подбудителни изречения, с които се прави
характеристика на човек или се изразява отношение към действията на някого, напр.
червена аспра загива ли; гледай си, ■ Гано, Бъдния вечер и ' др.
5. Включват се със строг подбор изразите, които се употребяват при определена
ситуация, и са отправени към едно или ■няколко лица, напр. жива . е ба¬
ба ти 'употребява се, когато някой мъж отиде в чужд дом и завари домашните, че
сдат’. Също така са включени изрази, които се употребяват винаги като отговор и
обикновено са гневна реакция на нещо казано. Тези изрази са изградени върху някои
от думите, предизвикали съответната реакция на говорещия, срв. стригли те дяволите
‘употребява се като отговор, когато кажат на някоя жена „стрино“, а тя се мисли за
по-млада’; стар е на баща ти вола ‘употребява се като отговор на някого, който е нарекъл
cтaиIп^τeлно млад човек „старец“’; да ти остареят кокошките и др.
Не е необходимо ■ да се включат в Речника устойчиви изрази с характер на пред¬
сказания въз основа на определени белези или случки, които са налице в момента на
говоренето, напр. ще станем роднина ’казва се, когато някои си настъпят дрехата или при ръ-
куване си кръстосат ръцете'.
Устойчиви изрази без определено значение, отправени към лице при дадена ситуация
също не се включват, срв. там изсипала циганката солта си ’казва се, когато някой падне’.
Включени са в Речника само онези изрази от посочената група, които имат ярка (обик¬
новено иронична или подигравателна) ■ експресивност, срв. у вас врати няма ли (неодобр.)
'употребява се, когато някой влиза някъде, без да затваря вратата’; в къщи вода ли извира
{ирон.) ‘казва се на някого, който непрекъснато ходи, снове нагоре-надолу и ■ не се .
спира в същи’.
Повечето от поговорките имат структура на съчетания и на общо основание (щом
е налице семантична трансформация на компонентите им) влизат в Речника, срв. от ■ трън,
та на глог; барабар Петко с мъжете; от стара коза яре и ■ др.
2 Фразеологичен речник, т. I
17
111. Дума и фразеологизъм
На пръв поглед изглежда излишно и странно отграпичавапето на ■ фразеологизми·
от лексикалната единица. Тук обаче се налага да се разгледат следните ■ два случая:
1. Да се направи разграничение между фразеологизъм и сложна дума и 2. Да се саз-
граничат фразеологизмите от отделни значения на дадена дума, която се употребява обик¬
новено в съчетание с определена служебна дума, най-вече отрицание и др.
III.I. Фразеологизъм и сложна дума. Съществуват отделни, редки случаи на
фразеологизми, които по традиция се пишат със съединителна чертица и затова е
нужно да се отграничат от сложните думи. Правописът в случая не може да бъде решаващ
критерий. Като основни критерии ще служат: 1. Ударението и интонацията в съответните
сложни образувания и 2. Структурата им.
При сложните .думи обикновено са налице две ударения — едно основно и друго
\\
второстепенно, срв. сенокос, водопой. При фразеологизмите, написани със съединителна
чертица (взёл-дал, идй-дойдй, гдре-ддлу) всеки от компонентите има свое отделно, са¬
мостойно ударение, като освен това (при посочените три случая) е налице и въз¬
ходящо-низходяща интонация (А), докато при сложните думи интонацията е равна.
Вторият важен критерий е структурата на сложните думи, от една страна, и на
фразеологизмите, от друга. Докато сложните думи имат определен модел, за фразео-
логизмите по начало е характерно, че те не се построяват по определен модел. Из¬
вестно е обаче, че редица фразеологизми са изградени или със синоними, или с антоними
в състава им — ■ нещо, което им придава ярка експресивност, срв. не по врат, а по шия;
давам мило за драго; сядам и ставам с нещо; мало и голямо.
Разгледаните по-горе случаи на сложни образувания са изградени с използуване на
антоними: взел-дал, иди-дойди, горе-долу. С използуване на ■ синоними е образуван речено
<и> казано и др. Всички посочени случаи са безспорни фразеологизми, а не сложни
думи.
В подкрепа на казаното може да се ■ приведе още един аргумент — някои от слож¬
ните образувания от този тип могат да се употребят и с вмъкване на трети компонент
(служебна дума), нещо, което е изключено за една сложна дума, срв. тук-там — тук и·
там; врели-некипели — ни врели, ни кипели; речено-казано — речено и казано.
Ш.П. Фразеологизъм и значение на дадена дума. Има случаи, когато дадена
дума (глагол или съществително) се употребява в речта винаги с отрицание. При глаголите
тези форми са обикновено застинали в определено време, т. е. ограничени са и по
време. Най-често при глаголите тези форми представят откъснала се част от фразеологизъм,
която заживява самостоятелно обикновено след като фразеологизмът е престанал да се
употребява или се употребява в друг езиков стил. Такъв е случаят със съчетанието не
съм светил някому. На пръв поглед може да се помисли, че то се състои от два компонента —
не+глагол. Обаче частицата «е пази значението си и затова „съчетанието“ има самс-
един компонент. В · същност това е откъснала се част от народния фразеологизъм не съм:
светил със свещ някому, който се е разпространил в книжовния език в съкратена форма,
без втората му част. Същото нещо важи и за „съчетанието“ не е притупило, което пред¬
ставя откъснала се част от ■ народния фразеологизъм не е притупил тъпана (не са ■при-
тупали тъпаните).1
1 По-подробно за въпросите, свързани със състава на Речника, вж. К. Ничева,
Към характеристиката на фразеологизмите в българския език. — Бълг. език, кн. 1, 1967,
с. 23—35; Фризеологизирапи конструкции в българския език. — Изв. Инст.· за бълг.
език, кн. XVI, ■1968, ■ с. 713—722; Фразеологизми със структура на ■ изречение в ■ българския
език. — Изв. Инст. за бълг. ■ език, кн. XV 1967, с. 183—215; вж. също цит. съч, с. 12.
18
Дотук са характеризирани фразеологизмите с оглед на взаимоотношенията между '
фразеологизми и нефразеолОгизми.
IV. Включените в Речника (и респ. изключените от Речника) фразеологизми ще
бъдат характеризирани и откъм някои други аспекти — откъм сферата на употреба, откъм
отразяването на вариантите, откъм лектиκaлизирапотт, ■ а също и с оглед на взаимоотноше¬
нието между отделните фразеологизми.
1. Разговорна и диалектна фразеология. Тъй като фразеологията е една от
самобитните страни на всеки език, естествено е, че основното й ядро представят разговорните
фразеологизми. В Речника е обхваната колкото е възможно по-пълно разговорната и про¬
сторечна фразеология, изобщо фразеологията, присъща на разговорната реч. С цел да се
представи по-широко фразеологичното богатство на българския език, във Фразеологичния
речник са включени и диалектните фразеологизми, които са зарегиттирапи в използуваните
от нас източници. Основанията ни са следните. Преди всичко много трудно е да се направи
строго разграничение между разговорните и диалектни фразеологизми, защото границите
между диалектната и разговорната фразеология в нашия език в много случаи са плъз-
гави. Трудно е да се определи даден фразеологизъм само като диалектен (особено ако се среща
в художествената литература и се употребява и в разговорната реч, макар и от лица от
определена говорна област). Като се има пред вид, че българският книжовен език
се е формирал на народна основа и има сравнително кратък живот, и че чрез произ¬
веденията на майсторите на словото много фразеологизми стават достъпни на читате¬
лите, не е необходимо само поради сравнително пс-ограпичепата им употреба те да
бъдат определяни като извънлитературни и да бъдат ■ изключени от състава на Речника,
Естествено, далеч не си поставяме за цел да изчерпим цялото богатство на диалектната
фразеология на българския език.
От диалектните фразеологизми, зарегистрирани в използуваните от нас източници,
не се включват онези, които съдържат съвсем неясни по форма и по значение за обикно¬
вения читател компоненти Няма да намерят място в Речника също така и онези фра¬
зеологизми, които съдържат диалектна дума в съответна диалектна морфологична форма
(напр. диалектна членна форма), срв. притиснало ме е барчинесо; хватили ми куцулнси,
защото в Речника тези фразеологизми не могат нито да се предадат със съответната
диалектна форма, нито пък е правилно да се нормализира морфологичната категория при
диалектна дума.
2. Книжна фразеология. При подбора на фразеологията от книжната реч не се
включват фразеологизми, свойствени на руския език, намерили място у един или друг
наш писател и особено в пресата, но пезатвърдепи, неприети в книжовния ни език
(напр. свалям от болната глава върху здравата (пресата) — рус. валить с больной головы
на здоровую; стрижа на един гребен (Немско-български фразеологичен речник) — рус.
стричь <всех> под одну гребенку; пращя но всички шевове (пресата) — рус. трещать яо
<всем> швам; син чорап 'жена, лишена от женственост, обаяние и всецяло погълната от
книжни, научни интереси’ (калка от руското синий чулок, което пък е калка от английски)
и др.
3. Фразеологизми-варианти. Фразеологията в български език се отличава е
широки възможности за структурни промени, с подчертана подвижност на
компонентите, което води до сложно вариантно многообразие.
Стремежът да се отрази във Фразеологичния речник на българския език по ■ възмож¬
ност по-разностранно фразеологичното богатство на нашия език до голяма степен е
свързан и с това да се обхване богатството на вариантното разнообразие в българската
фразеология.
Вариантността при фразеологията ■ обаче има ■ такъв широк обхват, че трудно може
изцяло ■ да бъде отразена в един ■ фразеологичен ■ речник. Освен това вариантността е явление,.
19
колкото установено чрез езиковата традиция, толкова и непрекъснато създаващо се. А във
връзка с това твърде мъчно е да се разграничат общонародните варианти от авторските
или потенциално възможните. Трудно, почти невъзможно е да се намери обективен и не¬
погрешим критерий за разграничаване на едните от другите варианти. Затова в Речника
са отразени по възможност по-общите и по-употребимите варианти. Включени са и някои
фразеологизми, употребени от писатели. Излиза се от становището, че писателят, като
творец на езика, макар и да е претворил даден фразеологизъм и е създал свой вариант,
може да въздействува с езика си и този вариант да стане общонароден. От друга страна,
писателите са носители и на характерна диалектна фразеология, за която може да
нямаме данни в събрания от нас материал. В такъв смисъл употребената от писателите
фразеология до известна степен също е намерила своето място в Речника.
За да се представи по-пълно вариантното разнообразие на българската фразеология,
в Речника са включени и някои диалектни фразеологизми (със или без диалектна лексика в
състава им), които представят варианти на фразеологизми от общонародната фразеология,
напр.: тража под вола теле към търся под вола теле.
Възможно е да са останали неотразени отделни варианти, които за някои читатели
да са ■ съвсем обикновени и близки, или пък да са включени такива, които не се приемат
от други читатели. Широтата на лексикалната βариапгпотт води до редица трудности при
определянето на вариантите и в крайна сметка все пак не може да се обхване цялото
вариантно многообразие на българската фразеология. Във Фразеологичния речник на
българския език са включени вариантите, намерени в материалите, въз основа на които е
съставен Речникът. Вариантните връзки са установени и уточнени, както бе посочено,
чрез специален работен показалец.
4. Авторски фразеологизми. Труден за разрешаване е въпросът, как да се раз¬
граничат авторските, п·л·ксиκaлизиpапит· фразеологизми от лектикализирипит·, общо¬
народните.
а) Редица авторски варианти на фразеологизми са създадени чрез синонимна замяна
на един от компонентите на общоуиотр·бими. общонародни фразеологизми, напр.: през
плет съм слушал (Ив. Вазов) срещу обпоуиотр·биыит фразеологизъм през плет съм
вядял; през три села (Г. Караславов) срещу през девет села; снемам калпак (Й. Йовков)
срещу снемам шапка; ушите ми са на четири (Ст. Загорчинов) срещу очите ми са на четири
и др. Авторският характер на подобни фразеологизми се установява при сравняването им
с общоупотребимия вариант.
б) Много по-големи трудности възникват при ограничаването на лектиκaлизирипи от
нелексикализирани единици в случаите, когато дадено съчетание, в основата на което лежи
ярък образ, се - ■употребява обикновено от няколко автори, по-рядко от един, но все още
не може да бъде отнесено към категорията на фразеологизмите, защото при него образът
иревалира над семантиката. Това са случаи, при които образността е все още много
ярка, не е минала на втори план, а именно към нея е насочено вниманието на писателя, на
поета, респ. на лицето, което си служи със съответното съчетание, срв. горя сърцето
някому, строшавам зъба на клеветата (единичен случай у Вазов) и др. Тъй като критерият
за разграничаване на леkсикализирапит· и п·лексиκaлизираните единици при тази група е
доста плъзгав, доста несигурен, възможно е тук да бъде проявена известна доза субекти¬
визъм при подбора и ■ включването на отделни фразеологизми от този тип в Речника.
5. Фразеологизми-контаминации. Няма да намерят място в Речника и
фразеологизми, които нарушават нормите на книжовния език, защото са употребени по¬
грешно, образувани са чрез контаминация било от ■ общоупотребим фразеологизъм и
лизка до него по значение дума, било от два фразеологизма. Такива са напр. счепкваме
се за косите (Немско-български фразеологичен ■ речник на Ж. и К. Гълъбови) или счепкваме
се гуша за гуша (Г. Караславов),· които· представят контаминация от счепквам се с някого,
20
от една страда, и хващаме се/хванем се за . косите (хващаме се/хванем се за гушата),
от друга; също така . отплащам се със същата монета (у Вазов) — от плащам със същата моне¬
та + отплащам се някому; повеждам се по гайдата на някого ■ (А. Коен)— контаминация от
вървя по ■ гайдата на някого 4-повеждим се по ума на някого я др.
. 6. Фразеологизми-деривати. На последно място стои въпросът,, до какви степен
ще бъдат изчерпани при подбора на фразеологизмите фразеологимите-деривати. Това
важи преди всичко за глаголните фразеологизми. Различават се три случая:
а) Редица глаголни фразеологизми имат производни с компонент причастие (—прила¬
гателно). Разликата в семантиката при производните фразеологизми- се дължи· единствено
на различните форми (глагол — причастие). Различната форма води и до различна синтак¬
тична функция на съответните фразеологизми (срв. изпускам / изпусна влака ‘за стар
ерген или стара мома — не успявам да се оженя (омъжа), оставам неженен (неомъжена) 'и
изпуснал влака ‘за стар ерген или стара мома — останал^) неженена), пропуснал^)
всички възможности за брак’. От фразеологизмите от този тип с компонент причастие ще
се включат само онези, които са много често употребими.
б) Други фразеологизми-деривати се образуват чрез префиксация на глаголния ком¬
понент.! Обикновено глаголът се префигири с представките по- или ■ за-, които запазват
значението си за ‘ограниченост, ^напълно извършване на някакво действие’ или за 'начало,
започване на действието’. Тези фразеологизми имат значение, различно от значението на
t изходния фразеологизъм, променено в зависимост от семантиката на съответната пред¬
ставка, която видоизменя значението на целия фразеологизъм, напр.: кръвта ми играе ’не
мога да стоя спокойно, не . мога да се спра на едно място; лудувам, буен съм’; ■ кръвта
ми заиграва / заиграе ‘обхваща ме силно вълнение’; мирише ни барут ‘има признаци за
близка война или сунт’; замирисва / замирише ни барут 'явяват се признаци ■ за близка
война или бунт’; направим / направя главата ‘напивам се’; понагфшиям/ понаправя главата
'напивам се малко, . поналивам се’.
Новите фразеологизми не са напълно самостоятелни в· смисъл, че тяхното съществу¬
ване се обуславя винаги от други ■ фразеологизми-основи, което именно ги определя като
фразеологизми-деривати. Критерият за подбора на такива деривати е същият, както при
т> 1 (вж. по-гор·).
в) По-рядък е случаят, когато от глаголен фразеологизъм се образува фразеологизъм
с ■ отглаголно съществително, напр. изгарям всички мостове — изгаряне ни всички мостове
‘унищожаване на всякаква възможност за възобновяване на връзките с някого.. пре¬
ливам от пусто в празно — преливане от пусто в празно. Подобни деривати са включени в
Речника също с подбор.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА
Структурата на един фразеологичен речник и мястото на разработка на отделната
фразеологична единица могат да бъдат подчинени на различни принципи. Най-сполучлив и
обективен принцип е този, който отговаря на същността на фразеологизма. ■ Специфичните,
определящи признаци на фразеологичните единици им отреждат самостойно място в лекси¬
: калната система на езика като равноправни елементи наред с лексикалните единици. Затова
I основна единица ■ в един фразеологичен речник трябва - да бъде фразеологизмът, а не
I отделната дума-компонент.
Практиката в някои речници да се подреждат фразеологизмите под отделни думи,
изведени ■ от съответните компоненти и дадени в основната им форма, не е целесъобразна,
ι: ' · 1 Вж. по-подробно С. Спасова-Михайлова. Създаване на фразеологизми по слово-
,образувителеп път (чрез префиксация нИ глаголния компонент). — В: Славистичен сборник,
< 1973, с. 195—201.
21
първо, защото обект на фразеологичния речник ■ е фразеологичната ■единица, а не думата,. и,
второ, защото изкуствено се разчленява фразеологизмът и се нарушава неговата цялостност
(структурна и семантични). Още по-нецелесъобразно е да се търси семантически опорна
дума при наличието на единно, цялостно значение при фразеологичната единици. Фразеоло-
гизмите не могат да бъдат давани и под граматически водещия елемент, понеже не всички
съдържат такъв елемент. Лексико-граматичната характеристики на фразеологизмите не
всякога се базира ни граматически водещ елемент. Принципът на разработка ни фризеоло-
тичната единица при структурно организиращия елемент, ако и да дава възможност да се
види съотношението между отделните групи фразеологизми, в които влиза съответният
структурно организиращ елемент, има следните недостатъци: 1) разчленява се фразеологич-
ната единици и се нарушава нейната структурна цялост; 2) всяка единици се отбелязва в
речника толкова пъти, колкото си на брой нейните компоненти; 3) речникът се отрупва
с многоброния препратки, които не само не улесняват, а затрудняват читателя.
Най-удобен за практическите нужди остава начинът на подреждане на фразеологич-
ните единици по азбучен ред — класическият принцип за оформяването на един речник.
Тъй като обектът ни фризеологичния речник е фразеологичната единица, най-целесъоб¬
разно е единиците във Фризеологичния речник на българския език да се подреждат по
азбучен ред по първия им компонент, като всяка от тях бъде представени в самостоятелна
статия. Този начин на оформяване на Речника не противоречи на същността на съдържа¬
щите се в него единици, първо, и, второ, с такава структури Речникът е леснодостъпен за
читателя, тъй като е снабден с показалец на компонентите на включените в него фразеоло-
гични единици с указание за мястото на съответния фразеологизъм.
Всяка фризеологични единица е разработена в отделна статия. Същевременно в
Речника се допускат и двойки или тройки заглавни фразеологизми (вж. по-подробно
Лексикографски обработка на фразеологичните единици, с. 4С—41). В заглавката на·
всяка статия фразеологизмът е представен в неговата форма като езикови единица.
Правилното и научно обосновано лексикографско оформяване на статиите на фра-
зеглгиичпите единици изисква не само да се изясни точно смисловата им страна и да се
посочи тяхната стилни принадлежност и емоционално-експресивни характеристики, но и
да се представи точно формата, с която те функционират като езикови единици. При лексико-
трафската обработка на фразеологизмите е наложително най-напред да бъде установен
действителният им материален състав, неговата организация, а след това да се разгра¬
ничат различните вариации, наблюдавани в тяхната форма. Затова вторият основен въпрос
•след проблема за състави на Речника е въпросът за формата на фризеологичните единици
и многообразните й модификации.
ФОРМА НА ФРАЗЕОЛОГИЧНАТА ЕДИНИЦА
Като самостоятелна езикови единици фразеологизмът има и своя определени форма.
По своята външни структурни организация на елементите си, като единици с разделено
оформена структура, фразеологичната единици не се различава от съчетанието, а в някои
случаи и от изречението, . тъй като структурният й модел е синтактичният модел на съче¬
танието или изречението. Семантичната трансформация обаче ни нейните елементи, като
елементи с отслабено или затъмнено значение, е довела до отслабване и формализиране
на синтактичните отношения помежду им, затова фразеологичната единици по своята
форма само външно може да се съотнася със съчетанието или с изречението. Формата
на фразеологичнати единица се характеризира с дβустраппгтт. В нея· се разграничават:
1. Структурна <тграна· която обхваща матеериглпия· й щстиш· грашцщге и струкс^/рыата
организация на този състав, както и неговите видоизменения, свързани с възможността за
22
формална и лексикални вариантност на отделните компоненти, от една страна, и за факулта-
тивпгст, ■ от друга ■— видоизменения, неутрални ■ към ■ семантико-гриматичните ■ качества. ■ на
•фразеологичната единица и 2. Пирадигмитични страна, която ■ е свързани ■с промените в
граматическите значения на фразеологизмите и се проявява при връзките им· с думите в
изречението.1
I. Граници на фразеологичната единица
Единиците във Фразеологичния речник ни българския език си представени с техния
действителен материален състав, след като са разграничени техните задължителни елементи
от елементите извън границите им, които в дадена речева ситуация могат да бъдат
•свързани по един или друг начин с тези единици като цяло.
I.I. При определянето на границите на фразеологичнати единица е необходим внима¬
телен анализ на материалния й състав, при който да се диференцират нейните конструк¬
тивни елементи от ония контекстови елементи в позиция между компонентите й или в
позиция пред или след нея, които имат чисто синтактични отношения с тази единица.
1. При функционирането на фразеологизмите в речта външно техният състав може
да бъде привидно видоизменен. Разделено оформената структура ни фразеологичната
единица създава възможност за проникване на външни елементи в материалния й състав.
Често ■елементи от контекста се вмъкват между нейните компоненти. Ролята на тези
елементи може да бъде различна. В едни случаи те могат да имат уточняваща, конкрети¬
зиращи функция към цялостното й смислово съдържание, независимо от това, че фор¬
мално се съгласуват с един от нейните компоненти. Такива елементи могат да бъдат от
различни лексико-граматични категории. Най-често се наблюдава проникване на при¬
лагателни, числителни или местоимения като формални определения към именен компонент,
а също така и наречия като формални обстоятелствени пояснения към глаголен компонент,
срв. напр.: вземам си беля ни главата или държи фронта съответно в контекст: „Взех си
голяма беля ни главата с тая работа“; „Ще си вземи такава беля ни главата, и как ще се
оправя не зная“ или „Все още държи здраво фронта“. Тези случаи на проникване на кон¬
текстов елемент често създават трудности при лексикографската работа, когато· трябва да ·■ се ■
установят границите ни фразеологичната единици, за да бъде представени тя със своята
форми като езикови единица. Те могат да ■ се смесят с фразеологизми, чийто материален
■състав съдържа атрибутивен елемент (формално определение към именен компонент),
напр.з обръщам / обърни дебелия край ‘пристъпвам към строги мерки, . . ·, правя мили
-очи ■'старая се да угодя ни някого. . · и под. Сравнени, двата типа фразеологизми имат
■съществени разлика. Във втория случай итрибутивният елемент е част от структурата на
фразеологизми и участвува в оформяването на неговото единно значение. В първия
■случай обаче проникналият контекстов елемент с уточняващи роля към целия фразеоло¬
гизъм се запазва като самостоятелна дума и не взема участие в оформяването на фразео-
логичнита единици като единно структурно и семантично цяло. Следователно проникналите
при дадени речева ситуация контекстови елементи във формалната структура на фразеоло¬
гичнати единица стоят извън нейните граници.
1 По-подробно за ■ формата на фразеологичната · единици и ■ нейните видоизменения
«структурни и парадигматикни) вж.: Кр. Чолакова, Към въпроси за формата на фразеоло-
гичпати единица. — Изв. Инст. за · бълг. език, т. XV, 1968, с. 139—181; За някои видоизме¬
нения във формалната структури ни фризеологичните единици. — Изв. · Инст. за бълг. език,
т. XVI, 1968, ■ с. 703—711; Съотношение между фразеологичната единици и лексикалната
•единица. — В: Славянски филология, т. XI, София, 1968, с. 83—96; Структурно-синтактични
особености на фразеологичните единици и пунктуация и правопис.—Изв. Инст. за бълг. език,
т. XIX, 1970, с. 391—401.
23
Такива фразеологизми в Речники ■ се дават като заглавии без тези ■ елементи, напр.:
вземам си · / вземи си беля ни ■ главата; ■ държа фронта и т. н.
2. При определянето ■ на границите на · фразеологичните единици специално внимание:
заслужават фразеологизми, които ■се ■ употребяват с · кратките форми· на дателен и вини-
телен падеж ■ на личните местоимения: ми, ти, му, й, ни, ви, им ■ и ме, те, го, й, ■ ни, вит
ги. Разграничават се два случая:
а) В единия — кратките местоименни форми са задължителни ·елементи · в границите;
на фразеологичните единици, напр.: влиза ми / влезе ми в ума 'непрестанно започвам· да
мисля за някого или нещо.. . порастват ми / пораснат ми ■ ушите 'възгордявам се от успехи,
похвали и др. ... държи ми влага ‘чувствувам се добре... за дълго време’, а в
другия — те са външни контекстови елементи: влизам / вляза под кожата някому ’умиш-
лено повлиявам на някого да постъпва, да действува по моята воля. .. в контекст:.
„Влязла му е под кожата вече4’; „Влезе й лесно под кожата“.
В· първия случай формалната структури е оформена с третоличен ·или безличен гла¬
голен компонент и кратките местоименни форми ми, ти, му и ·. н. Те са ■постоянен, задъл¬
жителен елемент в съответните фразеологизми, тъй като без тях фразеологизмите биха се·
разрушили като единно· структурно и семантично цяло. Тия елементи не могат да се смятат
като вариращи, понеже взаимозимяната при тях е · свързана с промяна в сриматичгското
значение на съответните фразеологични единици за лице и число. Местоименните елементи,,
като изразители на глаголното лице и число, видоизменят граматически формата на
съответните фразеологизми, напр.: мед ми ■ пада / падне пи·· сърцето ‘извънредно много съм:
доволен от нещо...’, мед ти пада / ■ падне ни сърцето 'извънредно много си доволен- от
нещо. ..’.
Следователно езиковата форма, в която са представени в Речника, ■ съдържа в
своите граници елементи ми, оформяващ илаголпия ■ фразеологизъм в ■ 1 л. ед. ч.
При втората групи илаголпият компонент е личен глагол. Те са оформени като
структурно и семантично ■ цяло. без ыестоиы·пеп елемент. Този елемент в случая се за¬
пазва като · самостойна лексико-граматична · единици независимо от позицията си по отно¬
шение на ■компонентите · на съответната фразеологична единица при дадена речеви ситуации
и ■ има само синтактични функция· спрямо ■ ·фразеологичната единица. Поради това той е·
извън нейните граници.
В Речника такива фразеологизми са без местоименен елемент, напр.: влизам./ влязи · под:
кожата· някому,
б) · Аналогични на фризеологичните единици със задължителни елементи ми, ти, му
и т. н. са · фразеологизмите с третоличен глаголен компонент и · местоименните ·леыleитии-
ме, те, го, й, ни, ви, ги във формалната си структура, напр.: вятър ме вее '1. ... 2. за¬
нимавам се · с празни работи, несериозен, лекомислен съм’; хващат ме / хванат ме дяволите-
‘изпидам в силно раздразнено състояние, силно се разгпевтвам,. . . ’.
Местоименният елемент и при тези единици е неделими чист от тяхната струк¬
турна и семантична цялост. Затова представителната форма на такива фразеологизми ■ в.
Речника. е формата им с местоименния елемент ме.
3. Когато се установява точният материален състав на фразеологичните единици,
налага се да се обърне внимание и ни участието на служебните думи. И тук въпросът се·,
поставя двустранно. За да се разкрие кога една служебна дума е задължителен · елемент в.
границите на една ■фразеологична единица, трябва да се разграничат случаите, когато
служебната дума' участвува във формирането на фразеологизма ' ■ като езикови единица · от·
случаите, когато тя · е контекстов елемент, с който фразеологизмът се свързва само · при¬
дадена употреба в речта. Участието на служебните думи ·във формалната структура’ на
фразеологичните ■единици е същото както при пълпозначните думи. Като необходими, фикси¬
рани елементи в границите на фразеологичните единици, те напълно или частично ■ пре-
24
ставит да бъдат носители на съответните лексико-граматични функции, напр.: не взимам уста
ни заем ‘мога винаги ди намеря подходящ отговор. . ·; боги ли съм ■ бил с камъни ‘не
съм извършил непоправима грешки. . ·; с лека ръка 'необмислено и прибързано’; когато
ни коня израснат рогове ‘никога’; както дявола чете евангелието 'неточно, неправилно,
изопачено. . .’.
Такива фразеологизми се оформяват в Речника със служебната думи, тъй като
заедно с нея функционират като цялостни езикови единици.
Не могат да бъдат представени като въпросителни, отрицателни или подбудителни
по форма онези фразеологизми, които само контекстово се срещат свързани със служебни
думи, · срв. напр.: дойде ни моята; ритам си късмета; мирна ми е главата — съответно в
контекст: „Най-сетне дойде ли на моята?“; „Не си ритай късмети, ожени се!“; „Нека ми е
мирна главата!“.
Също така диференцират се случаите, когато подчинителен съюз или съюзна дума
си елементи в структурата на адвербиални фразеологични единици от случаите, когато те
(съюзите и съюзните думи) осъществяват чисто синтактична връзка между главното изрече¬
ние и неговото подчинено, в което се намира даден фразеологизъм в позиция непо¬
средствено до съюза, срв. напр.: „Излъга, без ди му мигне окото“; „Ще го изберат, когато
си види ушите“ и „Слушал как спорят, без да вземи нечия стрина“; „Съгласи се, когато
видя дебелия край“. Явно е, че фразеологизмите от вторите примери не са адвербиални
и не могат да бъдат оформени в Речника със съюз, тъй като той е извън техните граници.
П.П. Въпросът за определяне ни границите на фразеологичната единица засяга и
фразеологизми, които функционират в речта задължително с някакво пояснение, свързано с
тях в определени конструкция, с помощта на което те реализират значението си, както и
фразеологизми, които осъществяват своето значение само когато се свързват с лексикални
единици от даден семантичен кръг или само с една определена лексикални единици (за
значения от този вид вж. с. 32). Нерядко в тълковните речници и в някои изследва¬
ния елементите, необходими за реализация ни значението на такива фразеологизми, не¬
правилно се оформяват като задължителни елементи в границите на тези единици.
1. Задължителното пояснение, което участвува в реализацията на конструктивно
обусловеното значение на фразеологичната единица може да бъде предложно допълнение
или обстоятелствено пояснение, и двете формирани със строго фиксиран предлог, или след¬
ващо подчинено изречение със съюзите да, че и др. Тези необходими пояснения се състоят
от променлив елемент и от предлог или съюз, които са непроменливи, фиксирани
елементи, напр.: хвърлям /хвърляоко’ 1. На някого или нещо.. . „Нашият Лило. . . хвърлил
око на оная, Цековати унуки“ (М. Георгиев); „Беше хвърлил око на къщата и на гради¬
ната“; нямам сърце за нещо или със следв. изр. със съюз да. . . „Нямам сърце за работа“;
Няма сърце да му се зарадва“; „Няма сърце да се усмихне дори“. Променливите елементи
от допълнението или обстоятелството са контекстови елементи. Предлогът и съюзът
въпреки своята закрепено^, непроменливост, запазват граматическата си функция да осъ¬
ществяват синтактичната връзка между фразеологизма като цяло и неговото пояснение,
изразено с допълнение, обстоятелствено пояснение или подчинено изречение. Като свърз¬
ващи звени и предлогът, и съюзът са също външни елементи. ·
Формати ни такива фразеологизми в Речника е представени без съответния предлог
или съюз, обаче предлогът и съюзът са отбелязани като задължително съпровождащи ги
контекстови елементи.
2. Пояснението, което спомага зи реализиране на конструктивно обусловеното значе¬
ние на фразеологизма може ди бъде негово песъгласувапо или съгласувано определение,
срв. напр.: „Той все още продължаваше да лежи на гърби на баща си“ „Никой не го
искаше в смяната си, за да не лежи върху неговия гръб“; „Стига си хвърлял камъни в
моята градини“. Фразеологични единици, _ като лежа ни . (върху) гърба на някого; хвърлям /
25
хвърля камъни в нечия градина и др. от този вид, въпреки че са оформени като едно
структурно цяло, се нуждаят от някакво пояснение, с помощта ни което осъществяват
цялостното си значение. Това необходимо пояснение е променлив елемент. То може да се
изрази с ний-различни думи, които си елементи от контекста. Запазили се като само¬
стойни лексикални единици, те имат синтактична връзка със съответния фразеологизъм като
негово определение (съгласувано или нетьилатувано). Затова тези елементи са добавъчни
външни елементи, които задължително съпровождат фразеологизми.
В Речника фразеологизми от този тип се оформяват без добавъчния елемент, но се
посочва, че те функционират задължително с такъв елемент, напр.: лежа ни (върху)
нечий гръб и лежа на (върху) гърби на някого; плувам в нечии води и плувам във водите
на някого.
3. Лексикалният ^з^^м^^г^т· с помощта на който се реатигзира лексикално свързаното
значение на фразеологичните единици с ограничени или строго фиксирана съчетаемост, се
запазва семантично и функционално като самостоятелна лексикални единица, срв. напр.:
зная ни пръсти 'зная много добре, в най-големи подробности. . ■ · живея ни широки нога
‘живея богато, разполагайки с много пари’ и т. н. Този елемент не е част от формалната
структура на съответната фразеологична единица, тъй като тя и без него е оформена като
единно структурно цяло. Обаче поради обстоятелството, че не всякога елементите ни
фразеологичната единица се десамантизират напълно, понякога в отделни случаи раз¬
граничаването на компонент на фразеологизма от задължително съпровождащ елемент е.
много трудно и до голяма степен условно (вж. ни с. 22 по-подробно по този въ¬
прос). Структурната монолитност на такива фразеологизми проличава най-лесно в слу¬
чаите, когато те се съчетават с повече лексикални единици, с всяка от които реализират
своето значение, срв. в миши дупки, скривам се (спотайвам се, крия се, укривам, се,
изпокривам се) ’на много скрито, потайно, затулено място’ (скривам се); по бели гащи
заварвам (залавям, улавям, спипвам) ’съвсем неподготвен’ (заварвам); мезе в устата
ставам (съм или правя, направя) 'предмет на постоянни шеги, подигравки (ставам или
правя). Тези самостойни лексикални елементи (един или повече), ако и задължително да
съпровождат такива фразеологизми, остават извън техните граници.
В Речника този вид фразеологизми си оформени със задължително съпровождащите
ги елементи, но, за да проличи, че тези елементи са външни, помощни, те са набрани с
друг шрифт, напр. НА ШИРОКА НОГА, живея.
11. Видоизменения във формата на фразеологичната единица
Представителната форма на фразеологичните единици с подвижен състав е установена,
след като си разкрити различните видоизменения в тяхната форма и са диференцирани
структурните вариации на формата от нейните парадигматични изменения.
II.I. Структурни изменения. Видоизмененията в материалния състав на фразеологич-
ните единици, свързани със структурната страна на тяхната форма, се изразяват в отпадане
или прибавяне ни компонент, в позиционни подвижност на един или няколко компоненти,
в замяна ни един или повече компоненти с други лексикални елементи (синонимни или не)
и в поява на двойни форми при даден компонент. Структурните трансформации в мате¬
риалния състав на фразеологичната единица, които създават различни форми при съот¬
ветната единици, са напълно неутрални по отношение на нейното цялостно значение и
нейните граматически функции. Това са вариации на нейната форма като езикови единица.
Затова тези видоизменения са отразени в Речника.
1. Редица фразеологични единици функционират с пълен и съкратен състав. Коли¬
чествените вариации в материалния състав на фразеологизмите частично видоизменят
тяхната форма, без обаче да оказват някакво въздействие върху семантико-граматичните
26
ям качества, напр. събирам си/събера си уми <в гливатт>; от <дядово> адамово време;
меля като < празна > . воденица и др. Елементът, който може да отпадне от състави на фра-
зеологичната · единица, е неин факултативен елемент, той не е задължителен елемент,
защото съответната единица и без него функционира като единно структурно и семантично
цяло. Факултативните елементи обаче участвуват в структурата ни пълните форми ни
тези единици, в които те си семантично преобразувани така, както останалите компоненти.
Затова в Речника са представени и пълните, и съкратени форми на фразеологизмите.
При някои фразеологични единици съществуват повече вариации вследствие разнообра¬
зието в комбинирането на компонентите им, нипр.: смучи кръвта и потта на някого и
смучи кръвта на някого и смуча потта на някого; вкарвам / вкарам в . привия път някого и
вкарвам / вкарам в пътя някого и вкарвам / вкарам в привия · някого или бащин и майчин син,
бащин и майчин и майчин син.
Количествените видоизменения в материалния състав ни фразеологичната единици
могат да доведат и до създаване ни отделни единици. Когато отпадне· глаголен компонент,
получава се фразеологизъм с друго темантиkо-иримитичпо качество, напр.: преглъщам ■/
преглътни горчивия хап 'изживявам безропотно нещо много неприятно, . . .’ и горчив хап
'неизбежно неприятно изживяване. . . · : „Това, което чух, беше горчив хап за мене“, срв. още:
слагам / сложи на топи на устати, слагам / сложа ни топи 'заставям някого да поеме риска и
отговорността за нещо. . · и отделна фразеологична единица ни топа 'ни устата ‘в не¬
благоприятно положение, при което трябва да се поеме рискът, отговорността. . „Нали ги
знаеш ония какви са бюрократи. . . А после кой ни топа ни устата?“ (Ив. Венков).
Отпадналият глаголен компонент в тия случаи не е факултативен елемент, понеже въз¬
никва единица с друга семантико-гримитична характеристика. Такива фразеологизми функцио¬
нират в езика редом с единиците, от които са произлезли, затова те са представени в ·
Речника кИто отделни заглавкиД
Като отделни заглавни фразеологизми са дадени и такива, при които се наблюдава
процес, обратен на разгледания. Понякога материалният състав на някои фразеологични
единици се разширява чрез прибавяне ни нов елемент. Такъв вид количествена промяна
на материалния състав на фризеологичнити единица влече след себе си промяна и в нейната
••смантика, което показва, че се е получили отделна единица, а не друга форма, срв.
напр.: вадя душата някому 'мъчи, измъчвам или притеснявам някого’ и вадя душата с
памук ‘мъча, измъчвам някого, без той да почувствува, незабелязано’.
Следователно в Речника са диференцирани количествените изменения на състави ни
фразеологичната единица, които създават различните нейни форми, без да я променят ка¬
чествено като езикова единица, от ония количествени вариации в нейния състав, които са
свързани с качествени промени в нейната семантична · или темаптико-гpиматични стрина.
2. Широко разпространено явление, което модифицира ' структурната страна на фор¬
мата ни фразеологичните единици, без да засяга техните семинтико-гриматични качества, е
вариинтпоттта. Въпреки многообразието от форми, което се създава при варирането ни
компонентите ни фразеологичните единици, явлението се очертава главно в две насоки:
1) замяна на едни форма на даден компонент с друга негова форми — формални ва-
риан^о^ и 2) замяна на компонентите на даден фразеологизъм с други лексикални еле¬
менти — лексикални вариаптпотт.
а) Формалната вариантност се проявява главно при глаголни и адвербиални фра¬
зеологизми. Видоизмененията засягат именния компонент на тези единици, като в едни
случаи един ·и същ именен компонент може ди бъде . членуван или п·члепувап, напр.:
виждам/видя дявол <а> по пладне; светва ми/светне ми пред о«ч<те>; като свят (света),
1 За такива случаи вж. Кр. Чолакова, За устойчивото в структурата ни някои
филологични единици. — Бълг. език, 1961, кн. 5—6, с. 436—443.
27
а в други — един и същ именен компонент може да се яви в единствено и в множествено
число, напр.: отварям / отворя скоби (скоби); отбивам / отбия удара (ударите).
Вариациите от първата група фразеологизми показват, че членната форма на ком¬
поненти, който може да се среща и без член, в една и съща единици не носи никакво · грама¬
тическо значение за определеност по отношение на цялостното значение на съответните
фразеологизми, нито го променя семантично. Също фразеологичните единици от втората
групи не притежават признак за количество като цяло в зависимост от компоненти, който·
може да бъде във форма както за единствено, тики и за множествено число, нито се
променят смислово във връзка с числото на този именен компонент.
Ако обаче при такъв вид вариации формалното различие е придружено от разлики
от семантико-функционален характер, тогава налице си не отделни форми (формални
варианти) на един и същ фразеологизъм, а различни фразеологични единици, срв. напр.:
събирам / събери ум 'ставам умен, образовам се’ и събирам / събери уми на някого ‘накарвам
някого да престане да върши неразумни, необмислени неща. . вдигам / вдигни ръка на,
срещу някого ‘замахвам да ударя. . .' и вдигам / вдигна ръце от някого или нещо ‘преставам
да се интересувам от постъпките на някого. . .‘.
Така в Речника са разграничени формалните варианти на едни и същи фразеологична
единица от фразеологизми с еднакъв материален състав, които се различават помежду си по
формата на един от компонентите си и по семантичните си или семинтико-грамитичпи
качества.
б) Лексикалната вариантност! засяга голяма част от фризеологизмиге и най-
пряко се свързва с фразеологичното богатство на езика. Тя се· изразява в· замяната на
един или повече от компонентите на фразеологичната единици с други лексикални еле¬
менти, без това да води · до изменение в значението или функцията на целия фразеоло¬
гизъм. Лексикалните варианти се различават помежду си по отношение на един или
няколко от своите компонента, напр.: стоя със скръстени ръце и седя със скръстени ръце;
докарвам / докарам води от девет кладенци и донасям / донеси води от девет дерета.
Замяната между компонентите обикновено става между лексикални единици от едни
и съща граматични категория (компонент глагол се заменя с глагол, съществително със
съществително и т. н.). Най-подвижен, неустойчив компонент е глаголът, а след
него съществителното. Много по-рядко промяната засяга фразеологични компоненти, които
са други чисти на речта. От служебните думи замени има при предлозите, напр.: бия ни (в>
очи; между (ни) четири очи. Още по-редки са случаите, когато даден компонент на фра¬
зеологизма се заменя с цяло съчетание, напр.: направим/вдправя със земята равен и
сравнявам / сравня със земята; виждам / видя звезди по пладне и виждам / видя звезди посред:
бял ден; ■имам да давим ни Михаля и длъжен съм ни Михаля.
Много често вариантите са еднакво разпространени в разговорната реч и не може с
положителност да се твърди кой от тях е основният, от който са се развили като варианти
останалите. Ето защо най-често се говори за замяна в условен смисъл, а в същност се
касае за паралелно употребявани фразеологизми, без да може да се посочи единият от·
тях като основен.
Във Фразеологичная речник на българския език е застъпени лексикални вариантност,.
получени по различни пътища. Твърде широки са границите на вариаптиостта, получени.
1 За лексикалните варианти вж. по-подробно С. Спасови-Михайлови. Фразеоло-
гични варианти и фразеологични синоними в български език.— В: Славистичен сборник, 1963 „
с. 235—249; Фразеологични варианти с общ компонент съществителното „език“. — Бълг.
език, 1965, кн. 4—5, с. 326—339; Ролята ни лексики от чужд произход като фразеологичен
компонент в български език. — Изв. Инст. за бълг. език, XVI, 1968, с. 735—744; Ролята
на диалектната лексики като фразеологичен компонент.— В : Езиковедски изследвания а
памет на проф. д-р Стойко Стойков. С. 1974.
28
чрез синонимни замяна (особено при глаголните фразеологизми), напр.: слагам / сложи пръст
на (в) раната · и туршм/ туря пръст на (в) раната; тегля каиши и опъвам каиши.
Фразеологизмите с тези синоними си утвърдени в езиковата практики. Променливите
компоненти са пак в известен смисъл устойчиви, тъй като те са утвърдени като компоненти
за дадените фразеологими и не могат свободно да бъдат избирани от съответен синонимен
ред (например глаголните компонент изтривам / изтрия във фразеологизми изтривам / изтрия
от лицето ■ ни земята може · да се замени със заличавам / заличи, но не и с избърсвам /
избърша).
Понякога в синонимията замяна могат да участвуват повече елементи от един синопи-
мен ред така, че фразеологизмът се употребява с няколко синонимия глагола, напр.:
пъхам, пъхвам / пъхни (бутам, бутвам / бутна, бъркам, въвирам / въвра, завирим / завра, муша,
мушкам, мушвам / мушна, вра, навирим / навра, тикам, тиквам / тикни, увирам / уври) си гагата.
Освен чрез синонимна замяна ни фразеологичните компоненти, много често варианти
се образуват и чрез замяна ни компонентите по пътя на метонимията, метафората въз
основи · на някаква асоциативни връзка или друга близост в семантиката. Ето защо
замяната· става не само между компоненти синоними, а и между лексикални единици, озна¬
чаващи сродни, близки понятия и понятия, които се свързват най-често посредством ·дип-
ството на образа, легнал в основата ни значението на фразеологизми, напр.: държи си
езика (устата); пускам / пусни (докарвам / докарам) вълка в кошарата; когато си видя ушите
(врати); плаши гаргите (врабците, кокошките); плюя си ни краката (петите, подметките);
зъб (думи) не обелвам / обеля и диил. зъб не отголвим / отголя; поливам / полея (попарвам /
попаря) с · вряла вода и др.
При · фразеологизми, които имат няколко вариращи компоненти, или при които
компонентите се заменят неколкокритно, вариантите обикновено се получават паралелно —
и по пътя на синонимната, и по пътя на другия вид замяна. В' приведения по-горе пример
пъхам си гагата глаголният компонент, както се посочи, е синонимно заменим, а именният
компонент се заменя със съществителното нос или муцуни въз основа ни асоциативни
връзка.
При фразеологичните варианти трябва да се има винаги пред вид не само общността
в лексикалния състав и еднаквостта на значението им, но и еднаквостта в тяхното фризео-
логично начало. Два фразеологизми може да имат еднакво значение и общи компо¬
ненти, но по своя произход, най-често по образа, легнал в основата на значението им, да се
различават. Такива фразеологизми не се свързват в Речника · като варианти, напр.: докопал
«съм се като келяв о шипка не е вариант на докопал съм се като слепец о тояги; вървя по
гайдата и вървя по свирката на някого си варианти помежду си, но · не се свързват ва¬
риантно с· вървя по уми на някого.
Вариантното разнообразие на фразеологията в български език е отграничено в
Речника · от ■ синонимните съответствия между фразеологизмите. Вариантността при фризео-
логизмите понякога прераства в синонимия. Това става, когато замяната засегне всички
компоненти, в резултат на което се получават фразеологични синоними, т. е. фризеологични
■единици, различни по състав, но с еднакво ' значение. Във фразеологизми като държи ся
езика, свивам си / свия си езика, събирам си / събери си езика и държи си устата, свивам си /
■свия си устата, събирам си / събери си устата заменими си и двата компонента, вследствие на
което не всички от тези фразеологизми се отнасят помежду си като варианти. Като си
се заменили последователно глаголнсият и именният компонент, са се получили в същност
фризеологични единици съвсем различни по лексикален състав (държи си езика и свивам си
устати; · свивам си / свия си езика и събирам си/събера си устата; събирам си езика и
държи ■ си устати), които следователно се отнасят помежду си като фризеологични синоними.
По · отношение обаче на трети фразеологизъм те представят фризеологични варианти, така
държа· · си езика и свивам си устати са поотделно варианти ни държи ■ ■ си устата; събирам
29
си I събери си езика · и сипвам си / свия си устати си поотделно варианти ни събирам си / събера си
устати и т. н. Освен това между компонентите на такива фризеологични единици съще,
ствува синонимна, асоциативна, метонимична или друга връзка и те са взаимнозаменящи се,
което е изключено при фризеологизми-синоними.
Фразеологизми, получени по този път, се срещат твърде често. Различието в състави
и еднаквостта в семантиката им ги изравнява с фразеологизмит·-типопиыИ. "Същевременно
обаче този вид фризеологични · единици имат общи черти и с фразеологичните варианти —
синонимна или друга връзка между компонентите им и вследствие ни това възможност зи
заменяне между ■ тях, · еднаквост в произхода на значението и най-накрая наличието на един
фразеологизъм, по отношение на който те са · фризеологични варианти. Поради тези ха¬
рактерни черти, посочените фразеологизми представят междинен тип между фризеологич-
ните варианти и фразеологичните синоними. Те могат да се определят като фризеологични
синоними, получени по вариантен път. Затова във Фризеологичния речник ни българския
език те не са дадени заедно с фразеологичните варианти (вж. с. 48).
Разнообразието от форми и отделни фризеологични единици, създадено при лексикал¬
ната вариантност, е разграничено и · представено във Фразеологичния речник на българския
език в неговата възможна пълнота.
П.П. Парадигмапглчни изменения. Тези изменения във формата ни фразеологизмите
са свързани с тяхната граматични страна, т. е. с различните им граматични значения
за род, число, определеност (при членуваните фразеологизми) или за лице, време, наклонение,
вид. Пирадигматичните видоизменения се реализират при употребата ни фразеологичнит·
единици в речта при свързването им като цяло с частите ни изречението. Те се изразяват
формално чрез граматически готподттвуващит елемент, въз основи на който · даден фразео¬
логизъм функционира като еквивалент на определени чист на речта, напр.: отървавам/
отърви кожата си, отърваваш / отървеш кожата си и т. н., мамино типч·. ■ ми. мамини син¬
чета, членувано мамините синчета; в гората расъл, -а, -о, мн. -и. Такива изменения си
присъщи на глаголните и именните фразеологизми, но все пик това явление · сравнително
ограничено. Първо, не всички именни фразеологизми имат парадигматични изменения,
напр. глас в пустиня, и куцо и сляпо, мило и голямо и др. и, второ, редица фразеоло-
гизми ■ си парадигыатичпо дефективни. Те могат да са ограничени по отношение на формите
за число: броим се ни пръсти, вадим си очите, зли езици, бабини деветини, пето колело, дясна
ръка (обаче могат ди се· членуват — злите езици, петото колело и т. · н.); във формите си за
лице и число:· ще му се чуе гласа; във формите си за време или наклонение: сол и води
станах, пиши го ни челото си. Съществуват и фразеологизми, които се употребяват предимно·
в определени свои форми, напр. в минало и ■ бъдеще време само в свършен вид: пре¬
скочих трапа и щ· прескоча трапа.
За да бъде представена правилно формата ни фразеологичната единица в Речника
откъм нейната парадигматични страна, необходимо е да се установи дали дадена единици
функционира · с пълна парадигма или е ограничени по форма. В Речника си разграничени
фразеологизмите с пълна парадигма от тези, които са парадигматичпо дефективни. За
оформянето на представителната форма и на едните, и на другите вж. с. 37—38.
СЕМАНТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФРАЗЕОЛОГИЧНАТА ЕДИНИЦА1
I. Значението на фразеологизмите изгъьква като една от най-харагтеерните
черти на фразеологията, неин отличителен признак. Спецификата на това значение обуславя
и обяснява съществуването на фразеология в езика. Фразеологизмите от ■ об.сеги ни съ-
1 Зи ■ ■ семантичната характеристики на фразеологичната ■ единици ■ вж. по-подробно
С. Спитови-Михайлова. Към въпроса ■ за семантичната същност ни фразеологичната
единици. — Изв. Инст. за бълг. ' език, XIX, 1970, с. 381—390.
.30
щинската фразеология, които се включват във Фразеологичния речник на българския език,
представяйки особено изразно средство в езика, служит и за особен вид назоваван·.
Тяхното значение с· отличава със сложност, свързани · с характерен вид езикови абстракция,
която с· изгражда въз основа на своеобразното съчетаване между представата за разделено
оформената структури ни фразеологичната единици и обобщената й номинация.
1, Значението на фразеологичната единици съществува винаги като единство, което
не произлиза пряко от предметно-логическите отношения и връзки, означавани от отдел-
нит· компоненти във фразеологичната единица, а от тяхното цялостно преосмислян·. За¬
това значението на фразеологизмите не представя сбор от значенията · ни фразеологичните
компоненти, а е резултат на по-нитатъшен развой, базата на който трябва да с· търси в
цялостната семантични трансформация вследствие спойката на фразеологичните компоненти,
която се получава по своеобразен път. Най-често тази спойка се получава по пътя на образ¬
ността, чрез използуване · ни различни тропи (метафора, метонимия, хипербола, ирония).
При това преобразува с· не отделната лексикални единица, както · в поетичната реч, а
съчетанието от няколко лексикални единици, обобщени в едно цяло, което с· обособява
като отделен вид езикови единица със свои специфични черти. Съчетанието с· преосмисля
като единство и това цялостно преосмислян· се свързва с единно назоваване на нови пред¬
мети, явления, действия. Тика с· е получили нови номинация, присъщи на друга езикови
единици — на фразеологичната единица. Номинацията почти винаги се съпътствува с
някаква характеризираща, оценъчни представа, с някакво окачествяване и определено
експресивно отношение.
Следователно, получили с· е качествено нова съотаесеност с действителността, с назова¬
ваното и във връзка с това и особения вид фразеологични номинация — характе¬
ризиращи, съчетана с експресивност.
На фразеологичната единица не е присъщи пряко-конкретни номинация, както на
лексикалната единица в нейното конкретно значение. Съответните лексикални единици, ста¬
нали компоненти на фразеологизми, с· лишават от конкретни съотнет·ност. Това про¬
излиза от начина, по който се е създала фразеологичнати единици. Може да се каже, че
фразеологизацията ни едно съчетание започва оттам, откъдето изпъква ни преден план
отдалечаването, откъсването, отклоняването на конкретното значение ни отделните ком¬
поненти и изобщо от аналитичното схващан· ни съчетанието, и откъдето с· утвърждава
трансформирането му в едно цяло, свързващо се с единно назоваване ни нови явления!,
предмети, действия.
Освен това значението на фразеологизмите не може да с· уеднакви с преносното·
значение или образната употреба ни лексикалната единици. То може в много случаи да с·
получи по пътя ни образността, ни пренасянето, но по своя характер не е нито пре¬
носно, нито образно. Образността ни отделната лексикални единици, употребени за изграж¬
дане на някакъв образ, е различна от образността ни цялото съчетание, представящо
етимологическа основа на значението на фразеологизма. В първия случай образността е
във връзка с употребата на думата в речта ' в определен контекст, а във втория тя е
самата база, от която се ражда едно съчетание, функциониращо като обособена езикова
единица. Тя е същността на неговото фразеологично ' начало, неговата вътрешна форма.
2. Трябва да с· подчертае обаче, че между семантичната същност на фразеологичната
единица и на лексикалната единица наблюдаваме по-близко сходство по отношение на
значенията, определяни в зависимост от езиковата среда, в която се изграждат, а именно ·
по отношение на конструктивно обусловените и лексикално свързаните значения.
Зи конструктивно обусловено значение можем да говорим, когато значението·
на фразеологичната единица се изгражда чрез свързване с определен предлог или съюз и
следващо подчинено изречение, или с друга определена конструкция, напр.: вдигам / вдигни
ръка против (срещу, на, въз) някого' 1. Замахвам, посягам да ' ударя. . . 2. Опьлчвим
31
се срещу някого.. '' ни път съм. Обикн. със следв. изр. със съюз ди ‘^посредно ' ми "
предстои да извърша, да направя нещо'; паправям / направя пътека до някъде 'много често '
отивам някъде’; <та> две не виждам. След главно изр. или след прил. ‘извънредно
много’.
Задължителността на конструкцията за реализиране на значението особено изпъква
при многозначните фразеологизми, където конструктивно обусловеното значение ясно се
отделя от другите значения, напр. загубвам си / загубя си уми ‘1. Обезумяяам. .. 4. По
(подир) някого. Силно с· влюбвам в някого’.
За лексикално свързано значение на фразеологичната единица може да с·
говори в случаите, когато за реализиране на значението на фразеологизми е необходимо .
той да се свърже с определени лексикални единици, които пазят значението си (може да
бъде една лексикални единица или няколко близки по значение от един семантичен кръг,
а също и от различни семантични кръгове, което определя многозначностти на фразео¬
логизма), напр. под дърво и камък, търся (диря и др.). ‘навсякъде (търся)’; с отворени
обятия, посрещам (чакам, приемам) 'с желание, сърдечно, радушно (посрещам)’; < кмто>
по води ‘1. В съчет. счета (смятам идр.). Много добр·; леко, без усилие, без запъвине,
бързо (чети). 2. В съчет. е' върви ми, тръгва ми и др. Много добре, успешно, благопо¬
лучно (ми върви)’.
Дали едни ·лемепти-лектеми са в границите на фразеологизми или са извън него и
само го съпровождат за пълната реализация на неговото значение зависи от степента на
тяхната досемат^.^^ А тя от своя страна до голяма степен с· основава на това, дали
даден елемент участвува в изграждането на вътрешната форми на фразеологичната единица,
най-често в образа, който е свързан с нейното семантично единство, или н·. Трудност
представят онези случаи, при които дадена лексикални единица-компонент има и преносно
значение, което съвпада със значението ни целия фразеологизъм. Тика напр. в дрънкам като
празни воденици глаголът дрънкам със своето конкретно значение се включва в образното
начало на фразеологизма, който има значение ‘прекадено много, непрекъснато говоря, и то
обикн. празни приказки'. Глаголът следователно влиза в границите на фразеологичнати
единица, макар като лексикална единици дрънкам да има същото преносно значение,
киквото има и 'фразеологичната единица.
3. Много важна характерна черта на значението на фразеологизмите е· че то играе
роля и ' на функционален белег на фразеологичната единици, т. ·. то определя и като
каква чист ни речта функционира даден фразеологизъм.
Тази черта е свързана с обстоятелството, ч· фразеологичните единици са еквиваленти
ни едни или друга част на речта в зависимост от граматически водещия компонент (обикн.
глаголен или именен). Съществуват обаче и фразеологизми без граматически водещ
елемент. Функцията ни такива фразеологизми се определя само от характери на цялостното
им значение. Дори понякога фразеологичнати единица може да има функция, която да не
отговаря на нито един от нейните компоненти. Това пай-често се срещи при фризеоло-
гизми, които имат функция на наречи· или на прилагателно, напр.: под път и над път
‘навсякъде’; когато си видиш ушите 'никога’; от един дол дренки ‘съвсем еднакви, едни
и същи’.
Освен това ■ фразеологичните единици, определяни като преходни (вж. с. 17), се
отделят от същинските фразеологизми в зависимост от обстоятелството, че по своята
структура и семантики, а заедно с това и по функцията си в речта, те не могат да бъдат
съотносими с определени част на речта и следователно н· функционират в речта като
напълно обособени езикови единици с единно значение, напр.: брада царска, глава воде¬
ничарска ‘за прост човек с хубави външност'; мечки се жени 'употребява с·, когато едно¬
временно вили дъжд и · грее слънце'. Те се употребяват за ' характеристика на предмет, лице
32
или при определени ситуация, като в повечето случаи имат подчертано експресивни
.наситеност.
При друга неголяма групи фразеологизми значещото начало, номинацията отстъпва
на силно изразения експресивен елемент. Това обстоятелство довежда до характерната
за тях' семантични неопределеност, която пряко отговаря и ни тяхната функционална
неопределеност. Такива фразеологизми също не могат да бъдат приравнени към никоя
част на речта, напр. да ти падне шапката, свят да ти с· замае, пръстите си да изядеш.
II. Многозначни фразеологизми. Единството във вътрешната форма на фразео¬
логизмите обуславя една друга характерна черта в семантичната характеристика на фри-
зеологичнита единици, а именно единния характер на нейните значения. Значенията във
-фразеологичната единици с· отличават с едпоплаповотт, еднородност. Докато значе¬
нията ни лексикалната единици могат да с· развият в няколко плана — в конкретен с
разширяване и стесняване на семантичното поле, в терминологичен, преносен, образна
употреба, от значението на фразеологизма не може ди се развие друг вид значение, което
ди отразява друг вид съотпесепост с означаваното.
Единният и еднородният характер ни значението на фразеологичната единици с·
проявява както по отношение на значението на лексикалната единица, така и с оглед на
вътрешно-семантичното поле ни самата фразеологична единици, т. е. в съотношението
между значенията на един фразеологизъм. Значенията на многозначните фразеологизми също
се нареждат в един план и могат да се поставят на едни плоскост като еднородни и равно¬
стойни.
Най-чести си случаите, когато всяко едно от значенията ни многозначната фразеоло-
гична единици · получено по пътя на паралелно пренасяне и преосмисляне на съчета¬
нието, от което то произлиза.
При паралелното преосмисляне на съчетанието разграничаването на значенията ни
един многозначен фразеологизъм става в зависимост от обекта, с който с· свързва фрм-
зеологизмът, или изобщо от смисъла на целия контекст, в който той е употребен.
Напр. фразеологизмът минава ми / мине ми през главата, когато се отнася за 'преживяване,
премеждие’ означава 'преживявам, изживявам големи неприятности, нещастия; претеглям,
ы‘пащам'. а когато се свързва с ‘мисъл’ има значение 'помислям си нещо, сещам с· за
нещо’.
Паралелното преосмисляне може най-общо да се свързва с одушевен или неодушевен
предмет, което също понякога · база за разграничаване на две значения на фразеологизми,
напр.: виждам / видя сметката Ί. На нещо. Изяждам, изпивам, изконсумирам нещо или поха¬
бявам, скъсвам... 2. На нещо. Унищожавам нещо, като го събарям, счупвам или изхарчвим.
3. На някого. Премахвам, унищожавам, убивам някого’.
Когато обектът, с който се свързва фразеологизмът, или към който се отнася, е един
и същ, за да се разграничит и изпъкнат отделните значения, обикновено · необходим по-
рмзширен контекст. Напр. фразеологичната единици навеждам / наведи глава в зависимост
от смисъла на контексти може да означава ‘угрижвам се, отчайвам се..’ или ’.. . смирявам
се, подчинявам се’. Също потъвам / потъни в дън зем<та> —‘извънредно много се за¬
срамвам' или ‘изчезвам, загубвам се Сезследао’.
Вътрешен развой в значението на фразеологизмите с· среща по-рядко. Тогава
в същност има повторно пренасяне и преосмисляне на съчетанието, напр.: дохождам / дойда
иа себе еи ’1. Възстановявам нормалното си състояние, след като съм бил припаднал;
възвръщам съзнанието си, свестявам с·. 2. Възвръщам нормалното си душевно състояние,
душевното си спокойствие след силно вълнение, смущение, уплахи; съвземам се, овладявам
-се, окопитвам се‘; давам/дам ухо ‘1. Мъчи с· да доловя със слуха си това, което с· го¬
вори. .. 2.. 3. На нещо. Обръщам внимание ни нещо, което се говори, обръщам внимание
на чужди приказки’.
3 Фразеологичен речник, т. I
33
С оглед към характера на фразеологичната темаптики и неговата еднородност връзката
между отделните значения на многозначния фразеологизъм не винаги изпъква ясно..
Изобщо може да с· киж·, че взаимовръзката между значения с еднакъв характер е:
относително по-мъчно доловима, отколкото между значения, различни по характер, особено·
когато между ■ тях съществува вътрешни зависимост и органическа връзка, киквато имм
между конкретното и преносното значение ни лексикалната единица.
Относително по-ясно се осъзнава връзката между различните значения на фразеологич¬
ната единица, които си резултат на повторно пренасян· и преосмисляне.
Единният, еднородният характер ни значението на фразеологизма обяснява до голяма
степен и ограничеността на промените, които ставит в семантиката на фразеологията
в нейното историческо съществуване. Това от своя страна допринася за стабилността на зна¬
чението на тези единици. С това донякъде с· свързва и по-малко развитата полисемия
при фразеологизмите, отколкото при думите.
Ш. Фризеологични омоними. При паралелното пренасян· и преосмисляне на фра-
зеологичпата цялост в някои случаи с· оформят значения, между които не съществува никакви
връзка. Така са се получили два фразеологизми, съвпадащи формално по материалния си
състав, но различни по семантичното си съдържание, т. е. получили са се фразеологизми-
омоними.
Трябва да се подчертае, че омонимията при фразеологизмите се базира предимно·
ни семантичен критерий. 'Затова когато в основата на фразеологичното значение е заложено
различно преосмисляне на цялото съчетание и вследствие на това си се оформили дв· значе¬
ния, между които не съществува никаква връзка, трябва да с· приеме, че са се оформили
и два фризеологизма-омоними,напр.: турям /туря в джоба си1 някого 'превъзхождам някого
по способности, знания, култури или постижения’; турям / туря в джоба си2 нещо 'вземам
за себ· си, присвоявам незаконно (обик. пари)'.
Независимостта ни паралелното преосмислян· особено ясно проличава, когато изграж¬
дането на фразеологичното значение · станало в два функционални стила, напр. в разговор¬
ната реч и в диалектите: изкарвам / изкарам ни мегдан1 'правя да с· узна· нещо от всички,
да · стане достояние на всички; разкривам'; изкарвам / изкарам иа мегдан2. Диал. 'помагам ни
някого да се образова и да си създаде добро материално положение, да преуспее в
живота’; давам/дим лице* ‘правя нещо да придобие добър външен вид’; давам/дам лице2..
Диал. 'отнасям с· с някого така, че той престава да се стеснява и почви да се държи не
както срябва’.
СТИЛИСТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФРАЗЕОЛОГИЗМИТЕ
1. Тъй като основната маса фразеологизми са разговорни, не е необходимо да им, се
поставя стилистична бележка разг. — те се дават без никаква стилистична бележка. Лип¬
сата ни стилистична бележка е указание за принадлежността на даден фразеологизъм
към основния пласт — разговорната фразеология. Стилистични бележки се поставят само
при онези фризеологични единици, които принадлежат към някой друг пласт. Така фразео¬
логизмите с книжен характер (тези, които си навлезли в книжовния ни език по книжен път),
с· отбелязват с бележка книж, напр. троянски кон. Фразеологизми, които с· употребяват в
разговорния стил на интелигенцията (напр. безгласна букви) не се отбелязват с бележка
книж., дори когато водят началото си от литературни източници. Наред с бележката книж.
в редки случаи се употребява бележката ритор. (риторическо), напр. вечно жилище; из¬
теглям / изтегля меч.
Бележката диал. (диалектен фразеологизъм ' или значение) се използува пестеливо.
Фразеологизми, които се употребяват в разговорната реч, в разговорния стил на иптелиген-
34
дмята, и се срещат в художествената литература, дори и когато не си широко разпро¬
странени, не се отбелязват с бележката диал. Тази бележки с· поставя най-вече при фразео-
логизми, които имат ограничена употреби в един или няколко диалекти. Най-често тези фра¬
зеологизми са взети от речници, сборници или 'сбирки с фолклорни ■ или диалектни ма¬
териали и за тях не разполагаме с илюстративен материал, напр. обземам / обземи глава. .
Бележки диал. се поставя и при фразеологизми, които съдържат диалектна дума
(иди диалектна форма на думи), напр. тража пуйчо сирене; обръщам /(бърна другото листо.
Употребяват с· ощ· бележките просторен. (просторечен фразеологизъм или значение),
напр. мижи да те лижем; и толкоз; жарг. (жаргонен фразеологизъм или значение), напр.
баба ти госпожици ли ·; н· мога да си кажи заглавието, и нар.-поет. (при фразеологизми,
характерни за народно-поетичната реч), напр. в (по) поτиИпм доби.
2. Освен стилистичните бележки, с които се посочва принадлежността на даден фризео-
логизъм към един или друг езиков стил или употребата им вън от сферите на книжовния
език, прилагат се и следните стилистични бележки за означаване на експресивни оцвете-
ност (тези бележки се поставят винаги след първия вид 'бележки): ирон. (иронично),
нмпр. развличам боб за някого; подигр. (подигравателно), напр. изпратил си мустаците на
перачка; имам кокоши ум; пренебр. (пренебрежително), напрк разбира ли ти свиня от кладен-
чевм води; руг. (ругателно), напр. ни гърлото ти да остане; вервдата ти мръсяи; грубо,
напр. оплмвй си солта; да ти видя гърби; укор, (укорно), напр. оди да видиш смок с обици;
евфем. (евфемизъм), напр. излизам повън; шег. (шеговито), напр. нежни половина. При фра¬
зеологизми с компонент нецензурна дума (гъз, задник, лайно и под.) с· поставя
бележки вулг. (вулгарно) или грубо, напр. развявам ся / развея си пръднята, сядам сн / cej*ia си
на задника. Трябва да се отбележи, че разграничаването на бележките грубо и вулг.
в отделни случаи е условно и ризтегливо. По-рядко се използува 'бележката неодобр. (не¬
одобрително). Тя се поставя при онези фразеологизми, с които с· изразява отрицателно
отношение към нещо или някого (ако от тълкуването н· · съвсем ясно, че се касае за от¬
рицателно отношение), напр. влизам като в хай ’не затварям вратата след себ· си’;
обръщам с· ни сто и осемдесет градуса. ’1. Възприемам съвсем противоположни възгледи,
мнение или променям напълно поведението си ... 'и др....
3. В единични случаи е употребена и бележка остар. (остаряло значение, по-рядко
фразеологизъм), напр. ни своя ноги; ни нега (ноз·).
ИЛЮСТРАТИВЕН МАТЕРИАЛ
1. Циатииеекъм φмз·оллиизымиτeаaπддбмпиимйй-еe·eт еxдджжттвепнтаеии·eмтуyиa
(съвременна и класически), също от пресата, по-рядко от научно-популярната литератури
или от народното творчество. В случаите, когато в материалите няма пример за даден
фразеологизъм, си дадени примери от самите състивителки (обикн. това си примери,
чути в устна реч). Без илюстрация си оставени предимно онези фразеологизми, които си
взети от речници или сборници с пословици и под. (обикн. това с· отнася за диалектни
фразеологизми).
Примерите см подбирани така, ч· по възможност да бъде подкрепено с цитати
всяко значение ни многозначните фразеологизми, а също да бъдат отразени различните
видоизменения във формата, както и различната съч^иемост ни фразеологизма с опре¬
делен задължителен кръг от думи. Давани си примери както от по-старите, тики и от
по-новите автори. Поради всичко това е налице известни несъразмерност в илюстративния
материал, като някои статии имат повече примери, а други см без примери.
Допуски се да с· давит примери от един и същ автор в рамките на едно и също
зпачепит. Примерите по начало не са нормализирани, запазени · си в тях морфологичните
35
и фонетични особености на езика на съответния автор (напр. изпедепцам в прим. от Л. Ка-
равелов към фразеологизма изпедепсвим занаята или заборчал в прим. от Елин Пелин към
и ни кучетата заборчлял (нормализирани са обаче местоименнит· форми ма, та, са).
Допуска се в редки случаи (особено ако не е налице никакъв друг илюстративен ма¬
териал) да се дадат примери с авторски видоизменения във формата на фразеологичнати
единица (напр. при ни дяволи камък в ушите пример (единствен) от Ц. Церковски:
„Я пое работата Здравко; неделя-две, тъй потръгна, поспоря всичко. Но дяволът — камък
в ушите му — не стои мирно, изтика и Здравка." Ц. Церковски, Не отърва; при върви
но дяволит· наред с другите примери и следния пример от А. Каралийчев „Изпратен е тук
на заточение за някакъв тъмен грях. Когато ударих вратата още по-настойчиво, той махна
с ръка и ми стори знак да вървя по дяволите". Такива авторски преобразувания ни формата
на фразеологизма не се отбелязват в заглавната.
2. След всеки пример е посочено името на автора и заглавието ни произведението.
В онези случаи, когато примерите са ексцерпирани от книги, които нямат индивидуално,
специфично заглавие, а съдържат различни творби (разкази, стихотворения и пр.), като пред¬
ставят отделни книга от поредица „Събрани съчинения“ или „Избрани съчинения“, или носят
заглавие „Разкази“, „Стихотворения“ и пр., след името ни автора се цитира заглавието на
съответния разказ, стихотворение и пр.
При диалектните фразеологизми, които са взети от определени източници (сборници,
речници и пр.), не се посочва съответният източник. Това с· прави по следните причини:
в редици случаи един и същ фразеологизъм е зарегистриран у няколко автори (напр. у
Л. Каравелов и П. Р. Славейков или у Н. Геров и П. Р. Славейков и пр.). Не е целесъоб¬
разно ди с· претоварва статията с отбелязването на всички източници, от други стрини,
в специален дял с· посочват изворите, от които си черпени фразеологизми, с пълното им опи¬
сание и затова не е нужно да се посочва отд· са взети отделните конкретни фразеологизми.
Само · в случаите, когато се дава като илюстративен материал пример, взет от съответен
речник или сборник, се посочва авторът, тъй като навсякъде при илюстративния материал
се отбелязва името на автора.
II
ЛЕКСИКОГРАФСКА ОБРАБОТКА
НА ФРАЗЕОЛОГИЧНИТЕ ЕДИНИЦИ
I. СТРУКТУРА НА СТАТИЯТА
1) В началото на статията се поставя фразеологичната единици в нейната
представителна форма като езикова единица в абзац с главни букви петит полу¬
чер. 2) След нея следват, където е необходимо, граматически указания за употре¬
бата на фразеологизма в петит курсив светъл. Ако фразеологизмът е многозначен и
отделните значения имат различна употреба, граматическите указания се дават след
цифрата за значението. 3) След тия указания се посочва стилистичпити характеристики
със съответни съкратени бележки в курсив светъл. При многозначни фразеологизми сти¬
листичната бележка се поставя също след цифрата ‘а значението. Ако към това значение има
някакви граматични указания, стилистичната бележки се дава след тях. 4) Непосредствено след
представителната форма па фразеологичната единици на същия ред се поставя нейното
тълкуване, ако няма бележки, или ако има граматични указания или стилистични бележки —
пеriотр·дттвепо след тях в петит обикновен. Ако фразеологичната единици е многозначни,
36
отделните зпичепия. без първото, с· дават на нов ред без абзац след арабски цифра.
В някои случаи се използуват и букви и), б) (при фразеологизми, употребявани като·
възклицания). 5) Ако някои отделни форми на фразеологичната единици имат по-особена
употреба, това се отбелязва в статията. 6) След дефиницията за значението на фразеологизма
следва илюстративният материал в петит курсив светъл. 7) Произходът на фразеологичните
единици, за които имаме данни, се отбелязва на нов ред в абзац с понпирей след
значенията преди вариантите. 8) В края на статията се посочва и лексикалната вариант¬
ност на фразеологичните единици ни нов ред в абзац в петит обикновен получер след бе¬
лежки „още“, която е в петит обикновен.
II. ОФОРМЯВАНЕ НА ЗАГЛАВКАТА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ
Заглавката ни статията е представителната форма на фразеологичната единици. Тя
с· определя въз основа ни следните елементи: действителен материален състав ни фра¬
зеологичната единица, функционално на каква част от речта отговаря «оветният фра-
зеологизъм, структурни видоизменения, наличност или отсъствие на парадигматични из¬
менения, пълна парадигми или пирадигматична оирапичепотт.
П.1. Организацията на елементите на формалната структура на фразеологизмите е
представени в зависимост от техните темантико·граматичпй качества, според това как
функционират, като именни (субстантивни, адиективни, местоиментни), глаголни, адвер-
биални или междуметни.
1. Фризеологични единици, които се употребяват с функция ни съществително,
в заглавката с· дават или в единствената си форми, в която с· срещат, или във форма за
единствено число, ако са изменяеми по число: БОЖА КРАВИЧКА; ДАМОКЛЕВ МЕЧ;
БЕЗГРЪБНАЧНО ЖИВОТНО; МАМИНО СИНЧЕ. Членуваната форма и формата за мн.
число с· посочват по възможност в примерите. Във форми за мн. число с· дават ония
фразеологизми, които нямат форма за ед. число: АВГИЕВИ ОБОРИ; БАБИНИ ДЕВЕТИНИ;
ЗЛИ ЕЗИЦИ. В примерите с· посочват членуваните им форми.
2. Фразеологизми с функция на прилагателни се оформяват по два начини: 1) в
единствената форма, в която се срещат: < САМО> КОЖА И КОСТИ; СВОЕГО РОДА;
НИЩО И ПОЛОВИНА; 2) ако са изменяеми по род и число — във формати за м. р.
ед. ч.: СИЛЕН НА ДЕНЯ; НИ ЖИВ НИ МЪРТЪВ; В ГОРАТА РАСЪЛ; С БОГА
ВЕЧЕРЯЛ. Формите им за останалите родове и за мн. ч. се дават по възможност в при¬
мерит·.
3. Фризеологични единици, които функционират като обобщаващо или пеоиределителпо
местоимение, се дават в единствената им форма, в която с· употребяват; МАЛО И
ГОЛЯМО; И КУЦО И СЛЯПО; НИ БЯЛ НИ ЧЕРЕН.
4. Глиголните фразеологизми са представени в ‘аглавката с оглед ни граматичните
им качества.
а) Те са оформени с глаголтая компонент ни първо място, независимо от възмож¬
ността за позиционна подвижност на този компонент в речеви ситуация: БИЯ ТЪПАНА;
ВИРЯ НОС; ВАДЯ СИ ОЧИТЕ; ЛАЗЯ ПО КОРЕМ. Не с· дава ни първо място глагол-
питт компонент, когато е на второ или трето място в състава на фразеологизма и не ·
подвижен: <И> ДУМА ДА НЕ СТАВА или когато при употребата ни фразеологизма в
речта с· набляга на именния компонент за по-голяма експресивност: МЕД МИ ПАДА / ПАД¬
НЕ НА СЪРЦЕТО.
б) Ако фразеологизмите са двувидови, глаголпитт компонент с· дава в двата вида,
разделени с наклонена чертица: ОСТАВАМ / ОСТАНА С ПРЪСТ В УСТАТА; ПРЕВИВАМ /
ПРЕВИЯ ВРАТ; ПОДЛАГАМ / ПОДЛОЖА РЪКА. Ако глаголпитт фразеологизъм се упо¬
требява в един от двата вида, той се оформява като едновидов: ОПИЧАМ СИ АКЪЛА;
РАЗИГРАВАМ СИ КОНЯ.
в) Фразеологизма с елементи е·, си, ми, м·, ми се в своя състав с· оформят с · тези
елементи на две мести съответно след компонента · с форма на несв. и св. ' вид: КИПВА·
МИ / КИПНЕ МИ КЕЛЯ; ХВАЩАТ МЕ/ХВАНАТ МЕ ДЯВОЛИТЕ; СВИВАМ СЕ/ СБИЯ
СЕ В ЧЕРУПКАТА СИ; РАЗВЯВАМ СИ / РАЗВЕЯ СИ БАЙРАКА; СТОВАРВА МИ СЕ/
СТОВАРИ МИ СЕ НА ГЛАВАТА.
г) Ако двувидовата фразеологична единици съдържа отрицателна частици не, тя с·
отбелязва само един път, пред компоненти за несв. вид: НЕ ПАДАМ/ПАДНА НА ГЪРБА СИ.
д) Глаголните фразеологизми с пълна парадигма с· дават в 1 л. ед. ч., като
тяхна основни форма: ВАДЯ ДУШАТА; ВДИГАМ / ВДИГНА НОС; ОБИРАМ / ОБЕРА
ПАРСАТА.
Фразеологизми с формална структури ни съчетани· или изречение, съдържащи тре-
толичен или безличен глаголен компонент и кратките •нклитични форми ми (ти, му и
т. н.) или м· (те, го и т. н.), чрез които се осъществява глаголната парадигма за лице и чи¬
сло, с· оформяват за 1 л. ед. ч. съответно с елементите ми или м·: ПОРАСВАТ МИ / ПОРАС¬
НАТ МИ УШИТЕ; ИДЕ МИ ОТРЪКИ; СЪРБИ МЕ ЕЗИКА; КЪСА МИ СЕ СЪРЦЕТО.
·) Глаголните фразеологизми, които см с пълни парадигма, но същевременно от¬
делна тяхна форма е с предпочитани употреба в речта, с· давит в заглавката във формата си
‘и 1 л. ед. ч., сег. вр. и в квадратни скоби с· посочва предпочитаната им форма в
петит получер след бележки „често“ или „по-често“ в петит курсив светъл: ОПИЧАМ СИ
УМА <В ГЛАВАТА>. [Често: Опичай ся уми <в главата>].
ж) Глаголните фразеологизми, дефективни парадигматично по отношение на формите
си за лиц·, число, време или наклонение, с· давит в единствената форма, в която с·
срещат: МИРИШЕ НА БАРУТ; СТАНАХ СОЛ И ВОДА; ОДРАЛ КОЖАТА на някого·,
ПИШИ ГО НА ЛЕДД, или, ако имат форми само за мн. ч., — в 1 л. мн. ч.: БРОИМ СЕ НА
ПРЪСТИ, или, ако см ограничени във формите си ‘а врем·, но имат сегашно време, с·
дават в сег. вр.: ДУША И СВЯТ МИ Е.
‘) Глаголни фразеологизми, употребявани в св. вид обикновено в минало и бъдещ·
врем·, ако и да с· срещат и в други форми в подчинено изречени·, се оформяват като
загливка с двете си пай-ч·сто употребими форми, като втората форма с· дава в квад¬
ратни скоби: ПРЕСКОЧИХ ТРАПА [ЩЕ ПРЕСКОЧА ТРАПА]; НАПРАВИХ ДУПКА
В МОРЕТО [ЩЕ НАПРАВЯ ДУПКА В МОРЕТО].
В илюстративния материал с· дават примери и с други техни форми.
и) Глаголни фразеологизми, които в ед. ч. с· употребяват задължително с предложно
допълнени·, а в мн. ч. — без допълнени·, с· оформяват в заглавката с двете си
форми, като втората се поставя в квадратни скоби: КАТО ЧЕ ЛИ < ВЧЕРА > СЪМ ЯЛ
И ПИЛ < ЗАЕДНО > с някого [КАТО ЧЕ ЛИ <ВЧЕРА> СМЕ ЯЛИ И ПИЛИ
<ЗАЕДНО>]; В ЕДНО ГЪРНЕ <СЕ> БЪРКАМЕ [по-рядко В ЕДНО ГЪРНЕ БЪРКАМ
с някого],
5. Адвербиилните фразеологизми с· дават в заглавката с единствената си форма, в
която се употребяват: НА СМЕТКА; МЕЖДУ ЧУК И НАКОВАЛНЯ; КОГАТО СИ
ВИДИШ УШИТЕ.
6. Междуметните фразеологизми с· дзват както адвербиални-ге в единствената си
форма, която имат: ВЕЛИКИ БОЖЕ; ЕЙ БОГУ; НЕ ТИ Е РАБОТА.
1I.II. При количествените видоизменения на формата, когато няма сложни комбинации,
факултативният елемент с· огражда с малки ъглести скоби <>: ОТ <ДЯДОВО> АДА¬
МОВО ВРЕМЕ; В КЪРПА МИ Е < ВЪРЗАНО >; СЛАГАМ / СЛОЖА НА ТОПА <НА
УСТАТА>.
П.Ш. В заглавката на някои фразеологизми с формална вариантност също ее из¬
ползуват ' ъглести скоби:
38;
1. При фризеологични единици, при конто именният компонент може да бъд··
членуван и ^членуван, членната форма с· огражда с ъглести скоби: ВКАРВАМ / ВКАРАМ
В БЕЛЯ<ТА> някого; ВЛИЗАМ / Ш1ЯЗА В СМЕТЮА<ТА>.
2. Глаголни фразеологизми с еднакъв състав, които с· употребяват със и без елемент
си, но с едно и също зпмч·пн·, с· оформяват също с ъглести скоби: ЗАВИВАМ <СИ>/
ЗАВИЯ <СИ> КРАЯ. Когато във фразеологизма с елемент си именният компонент е
членуван, не с· използуват ъглести скоби. За по-голяма яснота в заглавката (тъй като
■еегементът си е подвижен) с· изписват и двете форми с елементи си и без този елемент:
ВИРЯ ОПАШКА и ВИРЯ СИ ОПАШКАТА (в контекст може и виря опашката си).
При позиционно неподвижен елемент ■ си използуват с· ъглести скоби: ВДИГАМ СЕ /
ВДИГНА СЕ НА КРАКАСТА СИ>.
От тези единици са разграничени по оформяване на заглавката двойки фразеологизми
•с еднакъв състав, единият от които съдържа елементите си или се. Такива фризеологични
единици са оформени в отделни статии, тъй като с· различават помежду си по своите '
теыан■тико-граматичнн качества. Те функционират съответно като преходни и непреходни
глаголни фризеологични единици, срв.: ТЕГЛЯ КУРШУМА някому и ТЕГЛЯ СИ КУР¬
ШУМА; НАСАЖДАМ/НАСАДЯ НА ПАЧИ ЯЙЦА и НАСАЖДАМ СЕ/НАСАДЯ СЕ
НА ПАЧИ ЯЙЦА.
3. Ъглести скоби се употребяват още в заглавката на фразеологизми с компонент
уж, който се заменя с н^о, или компонент колко, заменян с колкото: НИ<ТО> ЛУК ЯЛ
НИ<ТО> ЛУК МИРИСАЛ; КОЛКО<ТО> ЩЕШ.
II.IV. При фразеологизми, които съдържат предлог и той може да се заменя с други
предлози (един или повече), тези предлози с· дават в заглавния фразеологизъм, като се
ограждат с малки кръгли скоби: ВАДЯ ОТ (ИЗ, ПРЕЗ) НОСА на някого нещо. Ако
предлогът е начален елемент, фразеологичната единици с· дава на едно място, обикн. по
азбучния ред на първия предлог: В (ОТ, ИЗ) ЕДНОТО УХО ВЛИЗА, ОТ (ИЗ) ДРУГОТО
ИЗЛИЗА. В илюстративния материал с· дават примери и с другите предлози.
По същия начин с· постъпва, когато фразеологизмът има начален компонент къде
мли където, които съответно с· заменят с де, дето: КЪДЕ (ДЕ) ГО БИЕШ, КЪДЕ (ДЕ)·
«СЕ · ПУКА.
II.V. При фразеологизми с формална вариантност, при които именният компонент може
да бъде във форма и за ед. ч. и за мн. ч., втората форма с· поставя в кръгли скоби: ОТБИ¬
ВАМ / ОТБИЯ УДАРА (УДАРИТЕ); ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ДИРИТЕ (ДИРЯТА) на някого.
Не с· оформяват като формална вариантност (тъй като тя не съществува) случаите,
когато именен компонент на глаголен фразеологизъм в контекст е в мн. число поради
юббтгоятелството, че действието, изразено с глаголпнт фразеологизъм, е насочено към много
•обекти: БЪРКАМ ГЛАВАТА на някого .. , в контекст: не бъркайте главите на хората (причи¬
нните см синтактични — непълно умъртвяване на синтактичната функция на компонентите).
II.VI. Глаголни фризеологични единици, в чиято формални структура участвуват
дублетни глаголни елементи, които като лексикални единици извън фразеологизми са дуб¬
лети или дублетни двойки, с· оформяват съответно в едни заглавка като дублетни
«лементи или дублетни двойки елементи, като с· използуват кръгли скоби: 1) ПУСКАМ
<ПУЩАМ) / ПУСНА МУХАТА · <В ГЛАВАТА> някому; 2) ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУР-
ВАМ · СИ/ТУРНА СИ) ГЛАВАТА В ТОРБАТА.
По същия начин с кръгли скоби с· оформяват загливките на фразеологизми с
глаголпи компоненти, които като лексикални елементи, извън фразеологичната единица,
«и многоактни глаголи на -им и ·дноактпи ни -вам и -нм. Като елементи във фризеологич-
пата единици те не притежават веч· признака за многоиктност или ·дпомктпотт: БУТАМ СЕ
<БУТВАМ СЕ / БУТНА СЕ) У ШАМАРИТЕ. Сам си създавам п·пplитгниотги. . .; МЯТАМ
<МЯТВАМ / МЕТНА) ПРИМКА НА ШИЯТА ... 1. Обесвам някого.
39
Заб. Не се дават в едни заглавии фразеологизми с глаголни компоненти, които
като лексикални единици си многоактни на -им и ·дноактпн ни -вам и -ни, когато тези
фразеологизми се различават по- с·маптико-граматнчпите си качества, срв.: БУТАМ СИ
НОСА някъде. Меся с· там, където не трябва. . . и БУТВАМ СИ / БУТНА СИ НОСА
някъде. Намесвам с· там, където н· трябва. ..
II-.VII. Някои фразеологични единици см оформени като двойка или тройки· заглавни "
фразеологизми.
1. Като двойка заглавни фразеологизми с· дават изписаните поотделно и свързани
с „и“ пълни и съкратени форми на фразеологизми с факултативни елементи, при които·
рмзнообризието в комбинирането ни тези елементи не позволява да с· употребят само·
ъглести скоби: ПРЕВРЪЩАМ / ПРЕВЪРНА НА ПРАХ <И ПЕПЕЛ > и ПРЕВРЪЩАМ/·
ПРЕВЪРНА НА ПЕПЕЛ; СМУЧА КРЪВТА <И ПОТТА> на някого и СМУЧА ПОТТА
на някого;· БАЩИН И МАЙЧИН <СИН> и МАЙЧИН СИН; ВАДЯ <ЛУДА> ПАРА
и ВАДЯ <ЛУДИ> ПАРИ.
2. Когато при двойката заглавни фразеологизми фразеологичната единица с факулта¬
тивен елемент е по-рядко употребима, този елемент н· се огражда с ъглести скоби, а се изпис¬
ват и двете форми с бележки „по-рядко“ (в курсив светъл) пред формата с факултативния
елемент: ПЕТО КОЛЕЛО · и по-рядко ПЕТО КОЛЕЛО В КОЛАТА.
3. Като двойки заглавни фразеологизми с· оформяват случаите, когато количествените
изменения в структурната страни на формата с· комбинират с формална вариантност или см
свързани с промени в синтактичните връзки на фразеологизми:
а) При отпадане ни членуван елемент редовно в съкратената форма се появява,
определителен член при компонента, към който в пълната форми стои членуван елемент
като формално съгласувано определени·: НЕ СИ ПОМРЪДВАМ МАЛКИЯ ПРЪСТ и
НЕ СИ ПОМРЪДВАМ ПРЪСТА; ВКАРВАМ / ВКАРАМ В ПРАВИЯ <ПЪТ> и ВКАР¬
ВАМ В ПЪТЯ.
б) Когато при отпадане на компонент с· променя синтактичната съчетаемост ни фразео-
логичнатм единица: СМЪКВАМ / СМЪКНА ДВЕ КОЖИ ОТ ГЪРБА на някого и СМЪКВАМ/
СМЪКНА ДВЕ КОЖИ от някого.
4. Като двойка заглавни фразеологизми с· оформяват случаите, когато формал¬
ната вариантност е съчетани със структурни изменения във фразеологизма, което води
понякога и до промяна ни неговата съчетмемост: ВЗЕМАМ / ВЗЕМА МЕРНИКА на някого·
и ВЗЕМАМ/ ВЗЕМА НА МЕРНИК някого; ВИРЯ ОПАШКА и ВИРЯ СИ ОПАШКАТА.
5. Като двойки заглавни фразеологизми с· дават и такива единици, които функцио¬
нират с две форми — отрицателна и въпросителна. Двойката заглавни фразеологизми
с· оформяват при отрицателната единица, а въпросителната, поставена ни съответното
място по азбучен ред, с· препраща към двойката, където е тълкуването и илюстративният
материал и ‘а двете форми: НЕ СЪМ БИЛ БОГА С КАМЪНИ и БОГА ЛИ СЪМ БИЛ
С КАМЪНИ; НЕ ЩЕ ПОБИЯ КОЛ <НА ТОЯ СВЯТ> и КОЛ ЛИ ЩЕ ПОБИЯ
<НАТОЯ ■ свят>.
6. Като двойки заглавни фразеологизми с· дават и единици, които имат еднакво
разпространени две форми, възникнали по пътя ни позиционната вариантност: БОГ ВИ¬
СОКО, ЦАР ДАЛЕКО и ЦАР ДАЛЕКО, БОГ ВИСОКО.
7. В двойки заглавни фразеологизми с· оформяват и единици, които наред с редовната."
си основна форма имат и предпочитани форми, при които понякога може да има и
позиционна вариантност. При втората форма в квадратни скоби се дава и друга предпочи¬
тана форма, ако има: И ДЯВОЛА ПОДКОВАВАМ <НА ЛЕДА> и И ДЯВОЛА БИХ.
ПОДКОВАЛ <НА ЛЕДА> [И · ДЯВОЛА ЩЕ ПОДКОВА <НА ЛЕДА> J; и ' ДЯВОЛА.
ПРОДАВАМ и И ДЯВОЛА БИХ ПРОДАЛ [И ДЯВОЛА ЩЕ ПРОДАМ].
40
8. Ките двойка заглавни фразеологизми с· оформяват и ония, които см конструи¬
рали с третоличен или безличен глаголен компонент и елемент ми и имат разпространени
форма и с елемент мой: ПАДА / ПАДНЕ НА ГЪРБА МИ и ПАДА / ПАДНЕ НА МОЯ
ГРЪБ.
9. Като двойка заглавни фразеологизми с· отбелязват и фразеологични единици
с конструктивно обусловено значение, което с· реализира посредством съгласувано или
п·тъглмсувапо определение: ПЛУВАМ В нечии ВОДИ и ПЛУВАМ ВЪВ ВОДИТЕ на някого',
ТРЪН СЪМ В нечии ОЧИ и ТРЪН СЪМ В ОЧИТЕ на някого,
10. Като тройка заглавни фразеологизми с· оформяват тези единици, при които·
разнообразието във формалната им вариантност н· позволява да се използуват скоби:
БЪРКАМ СЕ В някаква КАША, БЪРКАМ СЕ В някакви КАШИ и БЪРКАМ СЕ В
КАШАТА.
П.УШ. Заглавката на фразеологизми, които реализират значението си при строго·
определена тьч·τиемотт с една фиксирана лексикална единици или с ограничен брой
думи от даден семантичен кръг, се оформява заедно с този задължителен външен елемент,
който се дава в петит получер в разредка. Тези елементи (един или повече), въпреки
че са подвижни, т. е. могат да стоят пред или след фразеологизма, се поставят в зиглав-
кита след него, като с· отделят със запетая, което · указание ‘а подвижността им:
НА ШИРОКА НОГА, живея. Ако задължително съпровождащите елементи са няколко,
т· се поставят в кръгли скоби, освен първия: С ОТВОРЕНИ ОБЯТИЯ, приемам
(посрещам, чакам); НА ГЪРБА СИ, изпитвам (почувствувам и др.).
При многозначни фразеологизми този задължителен външен елемент се дава след
цифрата за всяко значение с бележка „в съчет. си (в петит курсив светъл): НА ЖИВОТ
И СМЪРТ. 1. В съчет, с борби ... 2. В съчет. с боря се. . . 3. В съчет, с въпрос .. .
Заглав^та може да с· оформи със задължителен елемент и пред фразеологичната
единица, ако той е позиционно неподвижен и стои пред нея: и из ДУША НОСЯ;
жена ми МИ НОСИ КАЛПАКА. Такива случаи см сравнително редки.
II.IX. Диалектни фразеологизми, съдържащи компонент фонетичен или морфологичен
вариант на книжовна дума, обикновено с· нормализират: КОН ВОДЯ, ПЕШИ ХОДЯ,,
а н· кон водим, пеши одим.
Диалектни фразеологизми, навлезли с фонетичния си диалектен облик в книжовния;
език, не с· нормализират: БАЩА НЕМА, ДЕДА САКА. В такива случаи се отбелязва.,
и ударението, ако то е различно от книжовното: ОКО ДА ВИДИ; КАРАЙ ПРЕКО ПОЛЕ
И' ДОЛЕ. Н· се нормализират и компоненти, които са лексикални или словообризо-
вмтелни диалектни варианти на книжовни думи: КОН ВОДЯ, ПЕШИ ХОДЯ (има с··
пред вид елемента пеши); У ДЪН ЗЕМИ; <И> НА МРАВЯТА ПЪТ СТРУВАМ; <И>
НА МРАВУЧКАТА НЕ МИНУВАМ ПЪТ.
П.Х. Заглавките на фразеологизмите са оформени по официалния правопис. Изклю¬
чени· се прави само по отношение на членната форма при именен компонент от мъжки
род: разговорните фразеологизми се дават в повечето случаи в непълната членна форма,
зашото това · типичното произношение.
III. ОФОРМЯВАНЕ НА ГРАМАТИЧНИТЕ УКАЗАНИЯ
КЪМ ФРАЗЕОЛОГИЧНАТА ЕДИНИЦА
Граматичните указания се поставят непосредствено след заглавната форми на фра-
зеолоиичпата единица. С тях се посочва синтактичната й съчетаемост в контекстова.
среда, необходимите й лектико-типтактичпи връзки за реализиране на конструктивно-обус-
ловеното значение и ограничеността в парадигмата й. Към граматичните указания с· дават,·
когато е необходимо, и следните допълнителни бележки в петит курсив светъл: Обикн.„
В съчет. с, По-рядко с (без), Понякога с, Често, По-често.
41
1. Указанията ‘а синтактичната съчетаемост ни фразеологизма с думи в контексти
с· оформяват с формати на п·определителпнт· местоимения: някого, на някого, някому,
&ещо: ХВАЩАМ / ХВАНА ЗА УХОТО. някого, КЛАТЯ ШАПКА някому, ПОДЛИВАМ / ПОД¬
ЛЕЯ ВОДА някому; ВАДЯ НА БЯЛ СВЯТ нещо, НАВИВАМ / НАВИЯ· НА ПРЪСТ ' и
НАВИВАМ СИ/НАВИЯ СИ НА ПРЪСТА (НАВИЛ СЪМ СИ НА ПРЪСТА]. 1. Нещо.
Непрекъснато и упорито повтарям, ■ припомням някому едно и също нещо. 2. Някого.
Диал. Непрекъснато и упорито одумвмм някого ‘а нещо, злословя по адрес ни някого.
2. Указанията за синтактичната съчетаемост ни фразеологичнит· единици при реали¬
зиране на конструктивно обусловено значение са с оглед на задължителното им свързван·.
а) с предложно допълнение или с обстоятелствено ■ пояснение: ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ
!ПЕТНО върху някого или нещо, ГУБЯ СИ УМА по някого или нещо, СЛАГАМ / СЛОЖА
■РЪКА върху (на) иеи/о; ИМАМ ПРЪСТ в нещо, ХВЪРЛЕН МИ Е ПЪПА някъде. Ако
* фразеологичната единици с· употребява в определени синтактични съчетаемост и самостоя¬
телно, това също с· отбелязва: ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ОГЪНЯ. Самост. или за някого
за нещо, ВИЖДАМ / ВИДЯ ХАИР от нещо, от някого или самост.
б) с определен вид следващо изречение, обикновено подчинено, въведено със строго
фиксиран съюз в петит получер в ризредка, а понякога със следващо главно изречени·:
НА ПЪТ СЪМ. Със следв. изр. със съюз ди; ДА НЕ МИ Е ИМЕТО. Със следв. изр.
със съюз ако; НЯМАМ СЪРЦЕ за нещо или със следв. изр. със съюз да; С ПЯСЪК
.ДА СЕ ТРИЕШ. Със следв. отриц. изр.; ПРЪСТ ДА МИ СЕ ПОКАЖЕ. Със следв.
.главно изр., <ТА> ДВЕ НЕ ВИЖДАМ. След главно изр.
в) със съгласувано или п·тьглатувано определение: ЛЕЖА НА нечий ГРЪБ ил®
.ЛЕЖА НА ГЪРБА на някого; ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАМЪНИ В нечия ГРАДИНА или
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАМЪНИ В ГРАДИНАТА на някого.
3. Указания за употребата на дадена фризеологични единица или отделно нейна
-значение само или обикн. в дадено лиц·, или в определено време, наклонени· и пр.:
ДЪРЖА СИ УСТАТА. 1. ... 2. Само в пое. накл.. . .; В ДУПКА ДА СЕ СКРИЕШ.
Обикн. във 2 и 3 л; МЯТАМ (МЯТВАМ / МЕТНА) ПЕТАЛАТА (ПЕТАЛИТЕ). Обикн. в
<ев. вид. ..; ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ ЗА ГУША<ТА> снякого [ХВАЩАМЕ СЕ / ХВАНЕМ
■СЕ ЗА ГУШАТА (ГУШИТЕ)] 1. ... 2. Обикн. в св. вид в мин. или бъд. вр. само мн. ч. . ..
IV. ТЪЛКУВАШ/НА ФРАЗЕОЛОГИЗМИТЕ
1. Значението на фразеологизмите, а заедно с това и типът на тълкуване определя
какви функция има даден фразеологизъм — дали той е глаголен, именен или е равен функ¬
ционално на наречие, междуметие. Фразеологизмите, които по функция см равни им
отделните части на речта, имат и дефиниции, които отговарят по функция на съответ¬
ната част на речта. Така напр. глаголните фразеологизми с· тълкуват с глагол и глаголен
-обрат, както се тълкуват и глаголите; именните фразеологизми се тълкуват с име и
именен обрат, както се тълкуват съществителните имени; адвербиални фразеологизми с·
тълкуват с дефиниция за наречия и т. н., напр.:
ЗАПРЕТВАМ / ЗАПРЕТНА РЪКАВИ. Залавям с· усърдно и усилено ‘а работа.
АХИЛЕСОВА ПЕТА. Слабо, уязвимо място.
НА ТРЪН ЗАДОЕН. Много нервен, опък, сприхав.
НИ В КЛИН НИ В РЪКАВ. Неуместно, без връзка с това, което се говори тж
‘прави, без причина. . .
И ТАЗ (ТАЯ) ДОБРА. Възклицание ‘а изразяване на неприятна изненада от
нещо, възмущение, недоволство.
За фразеологизмите, които нямат изяснено значение и функция, равни на отделни
част на речта, с· използува определени по форма дефиниция, която да отразява тяхната
по-сложнм и неопределени семантична и функционална характеристика (вж. с. 44). '
-42
2. Тълкуването нм фразеологизмите отговаря на представителната форма, в която
см дадени в заглавката. Тълкуването нм глаголните фразеологизми е с глагол в 1 лиц·,
единствено число, сегашно време от несвършен вид; именните фразеологизми се тълкуват
със съществително в единствено число, адективните фразеологизми — с прилагателно
«в мъжки род.
а) Когато обаче фразеологизмът е даден с дв· форми, това обикновено съответно ·
чвразено и в тълкуването, напр.:
НАМИРАМ / НАМЕРЯ ОБЩ ЕЗИК снякого [НАМИРАМЕ / НАМЕРИМ ОБЩ ЕЗИК].
•Стигам до разбирателство с някого (стигаме до разбирателство), до общо мнение,
■схващан·.
В други случаи независимо от двойните форми значението на фразеологизми с·
■свързва с едно глаг. време: НА ГОЛ КАМЪК СЕ НАХРАНВАМ [НА ГОЛ КАМЪК
ЩЕ СЕ НАХРАНЯ]. Няма да остани гладен, мога, умея да се справя с всяко положени·.
б) При двойки заглавни фразеологизми с отрицателни и въпросителни форма значе¬
нието им също с· изразява с единно тълкуван·, напр. НЕ ЩЕ ПОБИЯ КОЛ и КОЛ
ЛИ ЩЕ ПОБИЯ. Няма да живея вечно, ще умра.
в) Фразеологизми, в които илаголпитт компонент е само в мн. ч., се тълкуват
също с глагол и глаголен обрат в множествено число, напр.: ХВАЩАМЕ СЕ/ХВАНЕМЕ
СЕ ЗА КОСИТЕ. Скарваме с· помежду си остро, до бой или с· сбиваме.
БРОИМ СЕ НА ПРЪСТИ. Много малко см· на брой, малцина сме; много нарядко
•с· срещаме.
3. В тълкуването на фразеологизми с лексикално свързано значение, лексикалните
■e·ди^ици. необходими за реализиране на значението, н· с· включват в тълкуването, а се дават
след него в скоби, напр.:
ПОД ДЪРВО И КАМЪК, търся (диря и под.). Навсякъде (търся);
ДО НЕБЕСАТА (НЕБЕТО). 1. В съчет, с хваля (въздигам, превъзнасям, ве¬
личая и под). Извънредно, прекадено (хваля). 2. В съчет. с викам (крещя, реви,
нищя и под.). Извънредно силно, високо (викам). 3. В съчет. с вик (рев, писък и под.).
Извънредно силен, висок (вик).
1V.I. Типов· дефиниции. 1. Тълкуването ни значенията ни фразеологизмите става
Сиюговено с описателни дефиниция. То трябва да разкрива експресивно-характеризира-
щата страна на номинацията и сложния характер на фразеологичното значение.
Зи пълното семантично разкриване на фразеологизмите понякога с· използува и
двойно тълкуван· от дв· синонимни описателни дефиниции. Всяко едно от тях представя
самоттотт·лпо тълкуване, разкриващо по различен начин значението на фразеологизми,
нмпр.: ВЛИЗА МИ/ВЛЕЗЕ МИ ДЯВОЛ<А> ПОД КОЖАТА. Ставам своеволен и леко¬
мислен в постъпките си; почвам да върша неразумни» лоши неща, безобразия.
2. В по-редки случаи с· използува и сипопнмпо тълкуване, т. е!, тълкуване на
■фразеологична единици със съответен синоним лексикални единици. То с· прилага в случаите,
когато значението на фразеологизма напълно съвпада със значението на съответната
лексикална единица.
Синонимното тълкуване с· използува най-често при фразеологизми с функция на
наречие, също при някои диалектни фразеологизми, нмпр.: ПРЕЗ КУП ЗА ГРОШ. Повърх¬
ностно.
НА КОНСКИ ВЕЛИКДЕН. Никога.
ВЪРЗАХ МАГАРЕТО. Диал. Заспах.
Синонимно тълкуване с фризеологични единици не се допуска, тъй като почти
винаги между фразеологи‘ынт·-синопиlми съществува семантични или стилистични и експре¬
сивна разлика. Вследствие на това фра‘еолоиичпо-синoпимпaτа дефиниция не мож·
ди бъде точна, нито пък е достатъчна, ‘а да изясни тълкувания фразеологизъм.
43
3. Използува с· и смесено оnитат·лпо-сипопимпо тълкуване тогава, когато след
описателното тълкуване с· дава и синоним лексикални единици, която в известен смисъл
обобщава тълкуването в описателната дефиниция, напр.:
СТРОЯ ВЪЗДУШНИ КУЛИ. Създавам си, кроя неосъществими, нереални планове;
въобразявам си, фантазирам.
IV.II. Особености при тълкуването. Фразеологизмите с неопределени семантики
и функция (вж. с. 33) с· тълкуват обикновено с дефиниция със 'зм', а когато е
възможно с· дават и ■ синонимии изрази, напр.:
ДА ТИ ПАДНЕ ШАПКАТА. За изразяване на учудван·, възхищение от нещо много
хубаво, необикновено; да с· смиеш, да с· слисаш.
Тези единици си особен вид фразеологизми. Обстоятелството обаче, ч· те не с·
изравняват с чист на речта нито функционално, нито семантично, ги доближава до из¬
вестна степен до единиците от преходен тип. Понякога е доста трудно да с· прокара
рязка граница между единия и другия тип и затова тези два типа се тълкуват с
близки, понякога идентични, по характера си дефиниции.
IV.III. Тълкуване ни случаите от преходен тип. При тези случаи се изпол¬
зуват описателни дефиниции, които започват с 'употребява се за' или 'употребява се, когато',
'казва се за’ или 'казва с·, когато’, или само със 'зм'. Този начин ни тълкване е свързан
с особения характер на тези единици. По своето значение и по функция те не с· израв¬
няват с пьлнозничните части на речта — не са равни нито ни глагол, нито на съществи¬
телно, прилагателно или наречи·, и в рамките на изречението не могат да се употребят
като негова част. Самите те обич· обикновено имат структури ни изречени·. Затова те с·
тълкуват, като с· посочва обектът и видът ни характеристиката или ситуацията, когато
с· употребяват:
1. Такива, с които се характеризира лице, предмет, явление. Т· с· тълкуват обик¬
новено, като дефиницията започва със 'за' и с 'употребява с· зм’, 'казва с· зм’, напр.:
НИ ЦАРЮ ХАРАЧ, НИ БОГУ КОЛАЧ. Казва с· за човек, който нищо н· работи
и е безполезен ‘а обществото.
' УДАВИЛА СЕ МУХА В БРАШНО. Употребява се за омаловажаване на нещо ста¬
нало, някоя случка.
2. Такива, с които се характеризира проява, постъпка, поведение. Използува с·
дефиниция със 'за' и по-често с 'употребява с·, зогато’, напр.:
ЯДВАШ ЛИ, КУМЕ, ПЕЧЕНО ПРАСЕ. Употребява с·, когато излишно питат някого
дали е съгласен да получи нещо хубаво, съблазнително, което всеки с удоволствие
би взел.
3. Такива, които с· употребяват при дадени ситуация. Те с· тълкуват, като обик¬
новено дефиницията започва с 'казва с· ‘а', 'казва с·, зоииτo’ или 'употребява се за’,
'употребява с·, когато', напр.:
МЕЧКА СЕ ЖЕНИ. Употребява с·, когато едновременно вали дъжд и гр·· слънце.
4. Такива, които с· употребяват като отговор или с· казват на някого при даден
случай. Те с· тълкуват, като обикновено дефиницията започва с 'казва с· на', 'казва с· в.
отговор (като отговор)’ или 'употребява с· ..':
ЗАГАСИ ФЕНЕРА. 1. Казва с· на нтkоио. когато закъснее за някъде, обикн.
сутрин за работа. 2. Казва с· на човек със съвършено плешива глава, когато дойд·
или с· появи някъде.
ВСРЕД ГОРАТА КЛЕЧКА НЯМА. Употребява с· в отговор на някого, който
твърди, ч· някъде няма нещо, което в същност го има в голямо количество.
IV.IV. Уточнителни бележки към тълкуването на фразеологизмит·. Към
тълкуването ни фразеологизмите в някои случаи с· дават уточпителпн бележки. Обикновено
те се посочват придружени с предлога 'за' пред или след дефиницията и с тях с· уточняват
44
семантично-обемните граници ни някои фразеологизми или се подчертават особености
в тяхната функция и употреба.
1. Уточпнт·лпн бележки при глаголни фразеологизми:
а) Бележки ‘а оирапнчепост по отношение вършителя на дадено действие. Те се
дават пред тълкуването.
Когато вършителят на действието е строго ограничен, напр.:
ПРОПУСКАМ (ПРОПУЩАМ) / ПРОПУСНА ВЛАКА. За стар ерген или стара мома—
не успявам да с· оженя (омъжи), оставам неженен (неомъжена).
ДОХОЖДАМ/ ДОЙДА ДО нечия ЧЕРГА. Зи нещо лошо, нещастие, беди — засягам
някого или неговия дом, семейство.
Тези бележки с· дават и когато глаголни(ят фразеологизъм само в едно от значенията
си · ограничен.
Когато отделните значения на многозначни фразеологизми са свързани с различен
вършител ни действието — одушевен или неодушевен, и разграничаването между тези
значения не може да с· ^0™™· с тълкуването, пред дефиницията се дава ’За човек',
’Зм п·що’. напр.:
ХВАЩАМ / ХВАНА КОРЕН (КОРЕНИ). 1. За човек — оставам да живея някъде;
задържам се, установявам с· да живея някъде. 2. За нещо — укрепвам се, задържам се,
добивам голяма сили, трая. Ненавистта хвана корен в неговото сърце.
При многозначните фразеологизми може да има двата вида бележки — ‘а фиксиран
субект и общи бележки.
б) Бележки за ограниченост по отношение на обекта на дадено действие. Те с·
дивит след тълкуването в скоби, когато се налага.
Когато обектът е строго ограничен, напр.:
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ГИ НА ТУПАН. Давам, без да държа сметка, давам щедро
като подарък или бакшиш (пари).
ДОСТИГА МИ / ДОСТИГНЕ МИ ДО УШИТЕ. Научавам се, узнавам нещо (обикн.
някакъв слух, мълва).
Така се постъпва и при многозначни фразеологизми.
Когато обектът с· отнася за одушевен или неодушевен предмет без ограничение
или конкретизиране, указания от този род с· дават чрез отбелязване нм съчетаемостта на
илииолпия фразеологизъм с граматически бележки (вж. с. 42).
2. Уточнителни бележки при именни фразеологизми, равни по функция на прилага¬
телно или съществително:
Бележки ‘а ограниченост по отношение на потит·лт на дадено качество. Те с·
дават пред тълкуването.
а) Когато носителят ни дадено качество е строго ограничен:
ДЪРВО БЕЗ КОРЕН. Зи самолет или кораб — превозно средство, което не с·
движи по земята и затова с· смята ‘а несигурно.
б) Когато с дадено качество с· характеризира одушевен или неодушевен предмет
без ограничение или конкретизиран·, · и това е свързано със семантични разлики, пред
тълкуването се дава 'За човек’, ’3а нещо’.
При многозначните фразеологизми в зависимост от характери на значението бе¬
лежките се дават по същия пачип. Може да има бележки от двата вида, напр.:
НИ СЛАДИ, НИ БЛАЖИ. Диал, 1. Зи ястие — безвкусно (·). 2. Зм човек —
(не ·) нито добър, нито лош; нито (·) за похвала, но не (·) и за укор.
IV.V. Указания за употребата ни някои фразеологизми. В някои случаи след
тълкуването на фразеологизмите в скоби с· давит и някои данни ‘а употребата, напр.:
ВУРА ТУТА. С много мъки, паИ-иосле. пай-тетпе (за извършване на някакви работа
без желани· и насили);
45
ПЕРО НЕ ГО ХВАЩА. Не може да бъде · описан (зи нещо, което е извънредно
трозно, лошо, нередно).
IV.VI. Омоними. Омонимията при фразеологизмите се базира на семантичен крите¬
рий. Там, където няма връзки между значенията, фразеологизмите се дават зато·
омоними с цифри 1, 2.., както при лексикалните единици, напр.:
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ НА МЕГДАН'. Правя да се узна· нещо от всички, да
стане достояние на всички; разкривам.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ НА МЕГДАН1. Диал. Помагам на някого да се образова ш
да си създаде добро материално положение, да преуспее в живота.
Когато един фразеологизъм е равен по функция на различни чисти на речта, различните-
функции се дават като значения, а не като омоними (ако съществува семантични зръзка
между тях), напр.:
ДО ШИЯ. 1. В съчет. със ‘аборчлтвим (загазвим, потъвам в дългове и др.)..
Извънредно много. 2. В съчет. със сиромашия (голотия). Извънредно голяма.
Когато повелителната форма ни някои фразеологизми ими напълно друго значение,,
тя се отделя в самостоятелни статия:
ЧУКАМ СИ ГЛАВАТА. 1. Съжалявам много ‘а нещо, случило с· по моя вина;:
горчиво се кая, разкайвам се за нещо. 2. Мъча се, трудя се над нещо, работя непосилно.
ЧУКАЙ СИ ГЛАВАТА. Прави каквото искаш (обикн. като не си разумен, като не
слушаш); оправяй с· сам както можеш.
V. ПРЕПРАТКИ
Препратките във Фразеологииния речник на българския език см ограничени.
1. Препращат се фразеологични единици, които см лексикални варианти помежду си.
За препратките при тях вж. стр. 47—
2. Фразеологизми във въпросителни форма със съответни отрицателни форми, с
които образуват двойка заглавни фразеологизми, се препращат към отрицателния по форма,
фразеологизъм: НА ГРОБ КАМЪК ЛИ СЪМ. Вж. Н· съм на гроб камък; БОГА ЛИ СЪМ
БИЛ С КАМЪНИ. Вж. Не съм бил бога с камъни.
3. Оформяване на препратките: ·
а) Препратките с· дават с бележки Вж. и в петит обикновен: МЕРЯ С ДВА АРШИНА.
Вж. Меря с двоен аршин.
Фразеологичните единици, към които се препращат заглавните фразеологизми, с· дават
с граматични указания зи синтактичната им тъчеτаеыост. в случай ч· имат: ИЗБИВАМ/’
ИЗБИЯ ОТ УМА на някого нещо. Вж. Избивам / избия от главата на някого нещо..
б) При фразеологизми с лексикално свързано значение, които са оформени със
задължителен външен елемент, този · елемент при препратката н· се дива: КАТО НА ПСЕ,,
минава ми. Вж. Кито на куче.
в) При препратката към двойки заглавни фразеологизми с· отбелязва само единият ■
от двойката.
4. В Речники има и следният вид по-особени препратки, дадени с цел да се избягнат из¬
лишни повторения:
а) При фризеологични единици, които се различават само фонетично по някои свои
компоненти:
ДИГАМ. . . Фразеологизми с начален компонент дигам вж. при фразеологизми ·
ВДИГАМ.
ЗЕМАМ. .. Фразеологизми с начален компонент земам (зимам) вж. при фраз^оло!^^:^г^1м
с ВЗЕМАМ.
ДЕ.. . Фразеологизми с начален компонент де вж. при фразеологизми с КЪДЕ..
46
Фразеологизмите с начални компоненти дигам, земим, си представени в илюстративния
материал към статиите на съответните фразеологизми с начален компонент вдигам,,
вземам.
б) При фразеологизми с пмчмлеп компонент нямам, които представят отрицателна,
форма ни фразеологизми с начален компонент имам.
Тези фразеологизми се дават в статиите на фразеологичните единици с компонент·
имам.
VI. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВАРИАНТИТЕ
1. Всички лексикални варианти се дават ' като самостоятелни статии ни мястото им·
по азбучен ред.
2. В края на статията на всеки фразеологич^н вариант след бележки „още“ се отбе¬
лязват съответно неговите варианти. Т· се дават в същата форма, в която са отбелязани ·:
като заглавни фразеологизми.
За начини на представяне на формалните варианти вж. с. 38—39, 41.
3. С препратка с· давит само фризеологизми, които имат напълно еднакви варианти и ■
следват един след друг или см съвсем наблизо по азбучен ред. Илюстративният материал ·
обаче се дава към всеки вариант поотделно.
Ако следват повече варианти един след друг, всички се препращат към единия от тяхк ·
който · тълкуван, напр.:
ВИЖДАМ / ВИДЯ БЯЛ БИВОЛ ПО ПЛАДНЕ. Вж. Виждам / видя бял вълк < по-
(посред) пладне>.
ВИЖДАМ/ВИДЯ БЯЛ ВЪЛК <ПО (ПОСРЕД) ПЛАДМЕ>. Тълкуван·.
Още: Виждам / видя бял бивол по пладне. Виждам / видя бял вълк у илидпнии. Диал.
ВИЖДАМ / ВИДЯ БЯЛ ВЪЛК У ПЛАДНИНА. Диал. Вж. Виждам / видя бял вълк ■
<по (посред)
По-рядко употребимият вариант се препращи към по-често употребимия. Ако см.
еднакво употребими, има се пред вид азбучният ред. Препращи се този фразеологизъм,
който е по-назад по азбучен ред:
ВДИГАМ/ВДИГНА НА ВИЛИ И КОКИЛИ някого. Вж. Вдигам/вдигна нм вили и.
<на> мотовили някого.
ВДИГАМ/ВДИГНА НА ВИЛИ И <НА> МОТОВИЛИ някого. Тълкуване.
Ощ·: Вдигам / вдигни ни вили н кокили.
ВЛИЗАМ/ВЛЯЗА В РЕЛСИТЕ. Тълкуване.
Още: Влизам / вляза в руслото.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В РУСЛОТО. Вж. Влизам / вляза в релсите.
ВИРЯ БЪКЛИЦА Тълкуван·.
Ощ·: Виря чаши (чашката).
ВИРЯ ЧАША. Вж Виря бъклица.
ВИРЯ ЧАШКАТА. Вж. Виря бъклица.
Диалектен фразеологизъм, лексикален вариант ни книжовен, с· препращи към кни¬
жовния фразеологизъм:
ВДЯВАМ / ВДЯНА В БЕЗУШКА ИГЛА. Диал. Неодобр. Вж. Вдявам / вляна в игла без-··,
уши.
ВДЯВАМ/ВДЯНА В ИГЛА БЕЗ УШИ. Неодобр. Тълкуван·.
Още: Вдявим / вдта в безушка игли. Диал. Неодобр.
4. Фразеологизми, лексикални варианти, конто си от различни букви, не с· препращат,,
мко и да съвпадат техните варианти, напр.:
ВИЖДАМ СЕ/ВИДЯ СЕ <КАТО> В НЕБРАНО ЛОЗЕ. Тълкуван·.
4?"
Ощ·: Намирам се / намеря с· (попадам / попадна, оставим / остана) < като> в небрано
лоте. . . .
НАМИРАМ СЕ/НАМЕРЯ СЕ <КАТО> В НЕБРАНО ЛОЗЕ. Тълкуван·.
Още: Виждам с· / видя с· (попадам / попадна, оставам / остани) < като> в небрано лоз·. . ..
Постъпва с· така, за да бъде улеснен читателят.
5. Фразеологизми, които са лексикални варианти помежду си само в някои свои
значения, също н· се препращат. Те се разработват самостоятелно:
ВИЖДАМ / ВИДЯ РАБОТАТА. Тълкуван·.
Още: Викдам/ видя сметката /в 1 и 3 знач. към 1 и 2 ‘нач./.
ВИЖДАМ / ВИДЯ СМЕТКАТА. Тълкуване.
Ощ·: Виждам/видя работата /в 1 и 2 знач. към 1 и 3 ‘нач./.
6. Фразеологизми, лексикални варианти, не се препращат и в случаите, когато не
съвпадат напълно по отношение на вариантите си, макар и да следват един след друг,
ни пр.:
В ЕДИН ДОЛ ХОДИМ ДА БЕРЕМ ДРЕНКИ. Тълкуване.
Още: В •дни гори берем дренки. В един дол ходим за раци.
В ' ЕДИН ДОЛ ХОДИМ ЗА РАЦИ. Тълкуване.
Още: В един дол ходим да берем дренки.
7. Фразеологизми, лексикални варианти, дадени един под друг, н· с· препращат и
когато съществува замяна на всичките им компоненти. Прието е, когато с· препращат ста¬
тиите, препратката да се отнася ‘а цялата статия, следователно и за вариантите към нея.
В тези случаи обаче поради замяна на всички компоненти между вариантите има и такива,
които с· отнасят към единия фразеологизъм като фразеологични варианти, а към другия
като фразеологични синоними, и това прави невъзможна препратката, напр.:
СЕДЯ НА ИГЛИ. Тълкуване.
Още: Седя ни тръни. Стоя ни игли.
СЕДЯ НА ТРЪНИ. Тълкуване.
Още: Седя ни игли. Стоя ни тръни.
(Срв. Стоя на игли и седя нм тръни — синонимни фразеологизми).
Това на пръв поглед може да се сметне за повторение, но то се налага с оглед ни
принципното становище във Фризеологични^ речник на българския език да се отразява
само фразеологичната вариантност. Смесването на вариантност и синонимия би довело до
твърде неточно и непълно предаване на двете явления. По този пачнп биха били застъ¬
пени само тинопиынте. получени по вариантен път, а другите синоними ще останат не-
заттьпепн. Освен това при представянето ни синонимията в повечето случаи се изисква м
семантично разграничение между синонимите. Частично представян· на синонимните отно¬
шения, и то смесени с вариантните отношения, би довело до несистемност и неточност в
Речника.
8. Ако към даден фразеологизъм има повече варианти, получени чрез замяна на
няколко от компонентите, обикновено вариантите с· дават, като вариращите компоненти
се изреждат в скоби. По тоя начин обаче могат да с· изредят замените само на един
от компонентите, напр.:
ХВАЩАМ / ХВАНА ГОРАТА. Тълкуван·.
Още: Хващам / хвани балканм (шумата). Улавям / уловя гората. (А не хващам / хвана
(улавям / уловя) билкина (шумата).
Отбелязването заедно на всички замени на компонентите довежда до неяснота и
в същност до отбелязване и на синоними, получаващи се при кръстосването на заменящите
се компоненти.
9. При вариантите след „още“ не се дават задължителните външни елементи, нито
лмппи за синтактичната съчетаемост на вариантите или други граматически указания.
48
Изключени· ·· прави сам© за фразеологизми, употребявани в контекст със съгласу¬
вано определение, представящо задължителен елемент, който формално не с· включва в
границите ии фразеологизма, но позиционно е неподвижен между фразеологичнит· ком¬
поненти, напр.:
ЗАМЕСЕН СЪМ ОТ някакво (нечие) ТЕСТО.
• Още: Замесен съм с някаква ■ (нечия) ‘аквасм.
10. Бележката „още“ ни дава известна свобода да посочваме лексикалните варианти,
които са свързани с някои промени в синтактичната структури им фразеологизмите, нмпр.:
НЕ МИ ПАДА ГЪРБА НА ЗЕМЯТА. Тълкуван·.
Още: Не падам по гръб ни земята.
ЕДИНИЯТ МИ КРАК Е В ГРОБА. Тълкуван·.
Още: С ·липит крак съм в гроба.
ЗАПЯВАМ ДРУГА ПЕСЕН. Тълкуван·.
Още: Запявам на друг глас.
11. Когато фразеологизъм с компонент глагол от един вид (обикновено от несвършен
вид) има вариант фразеологизъм с глаголен компонент-двойки (от несв. и св, вид),
след „още“ с· дават варианти само от съвпадащия със заглавката вид, напр.:
ДЪРЖА СИ ЕЗИКА. Тълкуване.
Още: Свивам (събирам, прибирам) си езика.
12. · Когато един фразеологизъм има вариант, който се употребява и с по-размшрен
лексикален състав, след „още“ с· дава само с този състав, с който вариантно отговаря на
заглавката, напр.:
НА КОНЕЦ. Тълкуване.
Ощ·: На косъм (а не на <един> косъм).
Когато частта, която се съкращава, варира, тогава само при една от заглавкит· с·
посочва съкращаването на фразеологизма, а другите заглавки с· дават в пълната форма,
«апр.: погалвим / погаля с <п>ш· (паче)> перо ще се дад· по следния начин:
ПОГАЛВАМ / ПОГАЛЯ С < ПАЧЕ> ' ПЕРО. Тълкуван·.
ПОГАЛВАМ / ПОГАЛЯ С ГЪШЕ' ПЕРО. Тълкуване.
Във втората заглавки фа^нти^ьнос^. на единия компонент не с· отбелязва.
13. Ако между вариантите има структурни различия или различия в сиптиkтнчпитм
тьчети·мотт. заменящите се компоненти не се дават в скоби, а с· изписват целит· фра¬
зеологизми поотделно, напр.:
СЛАГАМ/СЛОЖА ДИНЕНА КОРА някому.
Още: Турям/туря (поставты/поcтмвт) динени кора. Подхлъзвам / подхлъзни нм динени кора.
14. Стилистичната характеристика с· дава и към вариантите независимо от това,
дали тази характеристика съвпада с характеристиката на заглавния фразеологизъм или не.
Ако два варианта след „още“ се различават по стилистичните си бележки, те сс
дават ■ отделно, макар да имат компонентни замяна, която в други случаи се посочва със
скоби:
СТИСВАМ / СТИСНА ЗА ГУШАТА.
Ощ·: Стисвам / стисни за гърлото. Стисвим / стисна ‘а гушмаки. Диал,
15. Ако многозначни фразеологизми не съвпадат във всичките си значения напълно
по отношение на вариантите си, това с· отбелязва в скоби, като с· посочва в кои значения
точно фразеологизмите см варианти помежду си, напр.:
ЯВЯВАМ СЕ/ЯВЯ СЕ НА <БЯЛ> СВЯТ. 1. Раждам се.
2. За писмено произведение — близам отпечатай, публикуван.
Още: Излизам/изляза ни <бял> свят /във 2 и 3 ‘нач./. Дохождам / дойда (ид¬
вам, яда) ни <бял> свят /към 1 знач./.
От авторките
4 Фразеологичен речник, т.
49
СЪКРАЩЕНИЯ
безл. — безлично
бъд. — бъдеще
вж, — виж
вр, — врем·
глаг. —· глагол
въпросит. — въпросителен
ед. — единствено
знач. — значени·
изр, — изречени·
л. — лиц·
мин, — минало
мн. — множествено
накл. — -ваз^овнавзе
несв. — несвършен вид
обикн. — обикновено
обстоят. — обстоятелствено
отриц. —гот-рициние
|отрицит·лпо
пое. — повелително
погов. — поговорки
под. — подобни ·
подч. — подчинено
послов. — пословици
предх. — предходно
самост. — самостоятелно
св. — свършен вид
сег. — сегашно
следв. — следващо
състав. — съсхзвно
с. — страница
ч. — чясло
Вулг. — вулгарно
Диал. — диалектен, диалектно значение
Ефем. — ^•мистично
Жарг. — жаргонно
Ирон. — иронично
Книж. — книжно
Нар.-поет. — народно-поетично
Неодобр. — неодобрително
Остар. — остаряло
Подигр. — подигравателно ·
Пренебр. — пренебрежи^е-тше1
Просторен. — просторечно
Ритор. — риторично
Руг. — ругително
Укор. — укорно
Шег. — шеговито
50
ЗНАЦИ
I 1) Зи ' отделян· на глаголен ·компонент от несв. вид от ■илагол·п компонент от св. вид.
2) 'За отделян· на стихов· (при илюстративния материал).
... За пропуснат текст в пример.
< > За ограждане на факултативен елемент на фразеологизма.
( ) 1) Зм ограждан· на елемент ни фразеологизма при формални вариантност.
2) За ограждан· на компонент на фразеологизма при лексикални вариантност.
3) Зи ограждане на данните от литературата зи произходи · нм фразеологизми.
| ] 1) За ограждан· на формати · на фразеологизма, когато трябва да бъде дадени в
заглавката или след заглавния фразеологизъм.
2) ' За ограждан· на пояснение към някоя дума в илюстритивн^· материал.
/ / Употребяват 'се при посочване значението, по което съвпадат лексикалните варианти.
• За отделяне нм примерите без автор.
51
ИЗВОРИ ЗА ФРАЗЕО ЛОГИЧНИЯ РЕЧНИК
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
I. Лексикални картотеки· нм Секцията за лексикология и лексикография при Институти
за български език (вж. Списъка нм произведенията от художествената и публи¬
цистични ' литература, откъдето са почерпени примери за фразеологичните еди¬
ници).
II. Речници, сборници с фолклорни и диалектни материали, диалектоложки изследвания и др.:
Андрей-чин, Л., Л. Георгиев и др. Български тълковен речник, С., 1955.
Близнев, Л. Вж. Ш^пкарев Ив.
Богоев, Ив. · А. · Български народни песни и пословици. Книжка първа. Пещи, 1842, 63 с.
Божев, С. Д. Пословици от Деынрхисартко. — СбНУ, V, 1891, с. 203—205.
Божкова, ' Зл. Принос към речника на софийския говор. — Бълг. диалектология, 1962,
кн. I, с. · 241—273.
Бурмов, Ал. · Народни умотворения от с. Бяла Черкова (Търновско). —— СбНУ, XXXVIII,
1930, ·. 1—192.
Български пословици. Летоструй, Календар на българите. Годишник на „Български матица“,
Солун, т. II, 1910; т. Ш, 1911 и т. IV, 1912.
Вацов, Л. Пословици от Пирот. — СбНУ, I, 1889, с. 142—145.
Вълчев, Д. Клетви и благословии от Дупнишко. — СбНУ, IX, 1893, с. 211—217; X,
1894, с. ' 198—203; ' XI, 1894, с. 164—169; XII, 1895, с. 253.
Вълчев, Д. Пословици от Дуппнчко. — СбНУ, X, 1894, с. 171—196; XI, 1894, с. 153—
159; ХП, ' 1895, с. 223—232; XIII, 1896, с. 224—285.
Геров, Н. Речник на блъгирский язик, т. I—III, Пловдив, 1895—1908.
Горов, Г. Странджанският говор. — Бълг. диалектология, 1962, кн. I, с. 13—164.
Гъбьов, П. К. По говора ни гр. В. Търново. — СбНУ, Х1П, 1896, с. 442—473.
Гъб-ьов, П. К. По говора на село Конопище (Чирпанско). — СбНУ, ' XII, 1895, с. 630—639.
^бьол, П. К. Пословици и пословични изрази от В. Търново. — СбНУ, XV, 1898,
с. 138—147; XVI—XVII, 1900, с. 346—351.
Гъбьов, П. К. Пословици и пословични изрази (по говора във Видин, Търново и др.). —
СбНУ, XXV, 1909, с. 1—80.
Гълъбов, К. Вж, Николова-Гълъбова, Ж.
Гълъбов, Л. Говорът на с. Доброславци, Софийско. — Бълг. диалектология, 1965, кн. II,
с 3—118.
Дибеви, М. Български народни клетви. С., 1934, XVII-F 139 с.
Дибеви, М. Пожелания и благословии у · българския народ. С., 1937, XXIII4-159 с.
Димчев, К. Вж. ^влит, В.
Друмев, К. В. Клетви и благословии от Цирибродско и Пиротско. — СбНУ, XIII, 1896,
с. 230—234.
Дунев, Д. Български легенди, сказания, обряди и пословици ‘а пчелата. С., 1938, 117 с.
Дювернуа, А. Словарь болгарского языка по памятникам народной тлов·тноттн и
произведениям новейшей печати. М., 1885—1889.
Ецов, Ш. · Г. Клетви и благословии от Велес. — СбНУ, XIV, 1897, с. 159——176.
Живков, Г. Характерни думи, изрази, клетви, заклевания и пр. от Трънско. — СбНУ,
XXI, 1905, с. 59—64.
Иванов, Г. п. Орхинийският говор. — СбНУ, XXXVIII, 1930, с. 1—150.
Ил че в, Ст. Към· ботевградската лексики. — Бълг. диалектология, 1962, кн. I, с. .183—205.
Каривелов, Д. Памятники народното бьггм болгар. Книга первая. М., 1861.
52
Кепов, Ив. Ниродогитпи, животогнсни и езикови материали отс. Бобошево—Дупнишко.—·
СбНУ, XL1I, 1936, с. 1—288.
Колев, Н. Ив. По-особени думи в говора ни с. Страхилово, Свищовско. — Бълг.
диалектология, 1967, кн. III, с. 233—315.
Краев, Г. Народни изрази. — 'Родна реч, XIV, 1940, кн. I, с. 24—28 и кн. II, с. 192—196.
Краев, Г. Народни пословици. — Родна реч, XV, 1941, кн. 1, · с. 31·—43.
Кръстанов, В. Пословици от Чепеларе (Рунгос). — СбНУ, II, 1890, с. 219.
Кювлиеви, В. и К. Димчев. Речник на хасковския градски говор. — Бълг. диалектология,
1970, кн. V, с. 53—105.
Ковли·ва, В. Фразеологични съчетания в белетристиката ни Ив. Вазов. С., 1966 (ръкопис
ни канд. дис.).
Лингорът, В. Ил. Поговорки и пословици от Троян. — Български ' народ, I, С., 1941,
с. 61—62.
Любенов, П. Цв. Сборник с разни пародпи умотворения из Кюстендилско. С., 1896,
с. VII+80.
Македонска, Цв. Към въпроса за изграждането на фразеологията от •похата ни Въз¬
раждането. — Изв. ни И-ти за бълг. език, XXI, 1972, с. 73—112.
Маринов, Д. Думи и фрази от Западна България. — СбНУ, X, 1894, с. 217—232 и
XI, 1894, с. 187—195.
Маринов, Д. Материали за български речник. Из Западна България. — СбНУ, XII,
1895, с. 270—296; ХШ, 1896, с. 249—271. ,
Мечев, К. Особени думи и изрази в Еленския говор.— Бълг. диалектология, 1965,
кн. II, с. 315—320.
М инков, Цв. Българско народно творчество, т. XII. Пословици, поговорки, гатанки. С,
1963.
Младенов, М. Сл. Лексиката на ихтиманския говор. — Бълг. диалектология, 1967,
кн. III, с. 3—196.
Младенов, Ст. Български тълковен речник с оглед към народните говори, т. I, С.,
1926—1951.
Намеринов, Н. Чужди думи в професионалния говор на българските шивачи. Бълг.
диалектология, 1962, кн. I, с. 219—240.
Николови-Гълъбови, Ж. и К. Гълъбов. Немско-български фризеологичен речник. С.,
Наука и изкуство, 1958, V+931 с.
Памукчиев, И. С. Пословици от Троян. — СбНУ, VII, 1892, с. 211—213.
Панчев, Г. Пословици от Панагюрище. — СбНУ, I, 1889, с. 145.
Петев, X. Български юридически пословици. — СбНУ, XX, 1904, с. 1—28.
Попгеоргиев, С. И‘ лексиката на с. Чешнегирово. — Бълг. диалектология, 1962, кн. I,
с. 207—217.
Попивано в, Г. Бележки ‘а говорит· в Севлиевско, Троянско и Тетевенско. — Бълг.
диалектология, 1962, кн. I, с. 165—182.
Попов, Г. Пословици от Харманлийско. — СбНУ, И, 1890, с. 219.
Речник ни съвременния български книжовен език. С., БАН, т. I—Ill, 1955—1959.
Русикиев, С. I Народни песни на малоазийските българи в Новопазарско. — СбНУ,
XLVII, 1956, 1—214.
Русакиев, С. II Народни песни и приказки от Нови Пазар и с. Еньово, Новопазарско. —
СбНУ, XLVII, 1956, с. 217—466.
Славейков, П. Р. Български притчи или пословици и характерни думи. Част I, Пловдив,
1889; Част И, С., 1897.
^ростринои, Е. Клетви и · благословии от Охрид. —— СбНУ, XII, 1895, с. 246—253.
Сребро в, П. Пословици, изречения и клетви. Народни умотворения за Родопите. —
Родопски напредък, I, 1903, кн. V, с. 188—192.
Сталийски, Ц. · Пословици от Царибродско. — СбНУ, XII, 1895, с. 243.
Стоилов, А. П. Пословици· от Горноджумайско. — СбНУ, V, 1891, с. · 205—206.
Стойков, Д. Пословици от · Софийско. — СбНУ,· VII, 1892, с. 213—214; IX, 1893, с. 196—207.
Стойчев, Кр. С. Тетевенски говор, изследван по програмата на проф. Б. Цонев. —
СбНУ, XXXI, 1915: Пословици, с. 135—160; Благословии, клетви и поздрави,
с. 129—134. .
Стойчев, Т. Родопски речник. — Бълг. диалектология, 1965, кн. II, с. 119—314.
Цветанов, Ц. Българско народно творчество. Бълг. златна библиотека, I, 1936, кн. · 2.
Чичаров, М. А. Народни клетви от Щип (Македония). — СбНУ, VI, . 1891, с. 206—213.
Чичаров, М. А. Народни умотворения. — СбНУ, VIII, 1892, с. 239—248.
Яачаров, М. А. Пословици от Ореховско. — СбНУ, VIII, 1892, с. 231—239.
53
Чичаров, М. А. Пословици от Щип (Македония). — СбНУ. Ш, 1890, с. 246—263. ·
Чехлиров, Н. Пословици от Горнооряховско и Габровско. — СбНУ, XXVI, 1910—1911,
с. 301—304.
Чолаков, В. Был-арский народен сборник, Болград, 1872, XXIV4-3564-ХП.
Шапкарев, Ив. · К. и Л. Близнев. Речник ни самоковския градски говор. — Бъли. · диа¬
лектология, 1967, кн. Ш, с. 197—291.
Шишков, Ст. Н. Народни пословици, гатанки и клетви. — Родопски напредък, I, 1903,
кн. III, с. 116—117.
Шишков, Ст. · Н. Пословици, изречения и клетви. — Родопски напредък, I, 1903, кн. УП—
, VIH, с. 308—311.
Шишков, Ст. Н. Пословици от Ахърчелебийско. — СбНУ, VI, 1891, с. 181—205.
54
списък
ни произведенията от художествената и публицистична литература
откъдето са почерпени примери за фриз·ологнчпнт· единици
Анилини, А. Алжир на дневен ред. Разговорите в Рабат. Улични сблъсквания в Оран. —
Отеч. фронт, бр. 5134, 2 март 1961.
Александрова, Л. Има едно щастие. С., 1957.
Анастасов, Т. Градът на предприемчивите планинци. — Веч. новини, бр. 4646, 22 ивт. .1966.
Ангелов, Б. Литературни статии. С., 1960.
Алеко Константинов (231—242); Българското народно творчество (23—84); Книгата
в стара България и нейната съдби през вековете (127—156); Настроения и поети¬
чески наблюдения из живота на българското село (259—276).
Ангелов, Д. На живот и смърт. С., 1955.
Ангелов, Сл. Хитрата лисина, бабина отмяна. С., 1952.
Ангелов, Цв. Наши познайници. С., 1959.
Ангелов, Цв. Поезията за деца през 1955. — Лит. фронт, бр. 48, 29 ноем. · 1956.
Ангелов, Цв. Честни дума. С., ' 1958.
Ангелова, Т. Понякога женската гордост се плаща скъпо. — Веч. ^01^^ бр. 2526,
6 окт. 1959.
Андреев, В. Партизански разкази. С., 1963.
Андреев, Вя. Атомната енергия и живата материя. ■ С., 1963.
Ап·ттев, Д. Крилатият. — Раб. дело, бр. 357, 23 дек. 1965.
Антов, Я. Една мечки по-малко. С., 1969.
Антов, Я. Хи наздраве! — Стършел, бр. 1039, 7 ян. 1966.
Антонов, Н. В открито мор·. С., 1967.
Априлов, Б. Кифлати ни началника. С., 1968.
Аржентински, Ив. Сребърната пътека. С., 1968.
Арнаудов, М. Гьоте — човек, поет, мислител. С., 1966.
Асенов, Др. Изпити. С., 1970.
Атанасов, Т. Бунт. — Отеч. фронт, бр, 1507, 22 юли 1949.
Атъпов, Д. Кавичките. — Веч. поβипи, бр. 2509, 16 септ. 1959.
Ахасвер. Раждането ии човека. — Веч. новини, бр. 4229, 14 апр. 1965.
Бабек, Ал. Малкият емигрант. С., 1959.
Багряна, Ел. Вечната и святата. С., 1929.
Багряна, Ел. Звезди на моряки. С., 1945.
Багряни, Ел. Пет звезди. С., 1953.
Багряна, Ел. Сърце човешко, С., 1945.
Бакалов, Г., Избрани произведения. С., 1953.
Г. С. Раковски. (133—164)
Бакалов, Г. Сръбските социалисти. — Борба, и. П, кн. 4, 109—117.
Балабанов, Ал. Антон Страшимиров, Ел. Пелин и Йордан Йовков а спомените ни
съвременниците си. С., 1962.
Балабанов, Н. Българските планини. — В: Българска географска христоматия, · П. Дела·
радев. С., 1943.
Бегунов, Д. Мъките на пай-големит. С., 1960.
Белев, Г. Какво видях в Америка. С., 1949.
Белев, Г. Картини из Румъния. С., 1958.
Белев, Г. Патилата на едно момче. С., 1959.
Белев, Кр. Запад. Пловдив, 1944.
Белев, Кр. Поема за змгипмлит боец. Пловдив, 1944.
55
Белев, Кр. Ръцете от слонова кост. С., 1968.
Бицим, Г. Допотопна философия. — Раб. дело, бр. 313, 27 веем. 1950.
Благоеви, Ст. Георги Димитров, биогр. очерк. С, 1949.
Блъсков, Ил. Донка хубавица. Рус·, 1886.
Блъсков, Ил. Злочеста Кръстника. Русе, 1870.
Блъсков, Ил. Изгубена Станка. . Рус·, 1867.
Блъсков, Ил. Куцото учителче. Видин, 1888.
Блъсков, Ил. Пиян баща. Русе, Вирна, 1879.
Блъсков, Ил. Рада клюкаркати. Варна, 1885.
Бобев, П. Гърбавата ели. С., 1960.
Бобев, П. Заешка пакост. С., 1959.
Бобев, П. Кактуси. С., 1961.
Бобеви-Банкова, Ан. Цани Гинчев, Мих. Георгиев и др. в спомените на съвременниците
си. С., · 1964.
Богданов, Ив. Спътници на първенците. С., 1960.
Богоров, Ив. Селският лекар. Виена, 1875.
Бозиков, Д. Дълбоки снегов·. С., 1960.
Боздугинов, Н. Има си човек! — Веч. повини. бр. 2710, 11 май 196·.
Бойчев, В. С · голямо сърце. — Веч. повнпн, · бр. 2471, 1 авг. 1959.
Болгар, Б. Близнаците. С., 1958.
Болгар, Б. Славейко си вземи дълбоко дъх. — Веч. повипи. бр. 2907, 31 дек. 1960.
Бонев, Б. х. Ан. · Страшимиров и др. · в 'спомените на съвременниците си. Вж. Ба¬
лабанов, Ал.
Бончев, Ст. Лиляна. — Веч. новинн. бр. 2659, 11 март 1960.
Бончева, В. Анчето пиш·. С., 1959.
Босев, Ас. Димитровски огън. С., 1949.
Босев, Ас. Село Цветни светни. С., 1948.
Босилков, Св. Един самотен скулптор. — Лит. фронт, бр. 2, 12 ял. 1956.
Ботев, Хр. Вж. Каравелов, Л.
Ботев, Хр. — Знаме, бр. 2, 15 · дек. 1874.
Ботев, Хр. Песни и ттихотворепия. кн. I. Букурещ, 1875.
Гергьовден (28); До моето първо либ· (8—9); На иропавипе (5—7): Обесването на
В. Левски (37); Патриот (29); Странник (22—23); Хайдути (31—34); Хаджи Ди¬
митър (16—17)
Ботев, Хр. Послания от небето. Писмо II. — Независимост, бр. 46, 31 ивг. 1874.
Бояджиев, О. Пътеките. С., 1959.
Брезински, Ст. Нищо работи. — Веч. новини, бр. 2000, 22 ян. 1958.
Брилец, Н. Софиянци. — Отеч. фронт, бр. 4551, 15 апр. 1959.
Бръзицов, Хр. Някога в Цариград. Варна, 1966.
Бурин, Ив. По неравни профили. С., 1950.
Вазов, Ив. Бури и мелодии, т. I. С., 1940.
Вазов Ив. Бури и мелодии, т. II. С., 1941.
Вазов, Ив. Величков, К. Българска христоматия, ч. I — проза, ч. И — поезия. Плювдш»
Свищов, Солун, 1884.
Вазов, Ив. Двубой. С., ' 1939.
Вазов, Ив. Златната планина. С., 1940.
Вазов, Ив. Из големите поети (преводи). С., 1935.
Слон и мъниче (87).
Вазов, Ив. Из сенките на нашия живот. С., 1940.
Вазов, Ив. Михалаки чорбаджи. Пловдив, Свищов, Солун, 1882.
Вазов, Ив. Невинни разкази. С., 1940.
Хамалинът (55—63).
Вазов, Ив. Неиздадени произведения. С., 1968.
С чужди драг, · в къщи враг (173—203).
Вазов, Ив. Непубликувани писма. С., 1955.
Визов, Ив. Нора. С., 1939.
Вазов, Ив. Писма до Евгения Мирс. С., 1947.
Вазов, Ив. Поетическа биография. С., 1927.
Вазов, Ив. Руска. Пловдив, 1889. .
Визов, Ив. Съчинения, т. I. С., 1921.
Левски (169—173); Практическият человек (162—163); Триумфът ни турчина (38—39>.
Вазов, Ив. Съчинения, т. III. С., 1921.
Двадесет и втората му годишнини (151); Резигнация (39); Предпролетни · сонети
(64—79); Цветя (143).
%
Вазов, Ив. Съчинения, т. IV. С., 1921.
Грамада (5—55).
Визов, Ив. · Съчинения, т. V. С., 1921.
Песни за Македония (117—184); Под гърма на победите (3—73).
Визов, Ив. Съчинения, т. VI. С., 1921.
В Пирин (107—113); . Вълко на война (113—124); Кандидат за „хамами“ (181—
214); Немили недраги (3—106); Соломоновският цирк ' (133—145); Хаджи Ахия
• (145—181).
Визов, Ив. Съчинения т. VII. С., 1921.
Белимелецът (54—83); Бикоглав (122—133); Дядо Нистор (91—104); И‘ кривините
(84—91); Митрофан и Дормидолски (3—54); Среща (105—115).
Визов, Ив. Съчинения, т. VIII. С., 1921.
Бурна нощ (153—159); Два врага (146—153); Епитропът (135—146); Искров и
Райна (84—120); Пейзаж (159—167); · Чичовци (3—83).
Вазов, Ив. Съчинения, т. IX. Драски и шарки. С., 1921.
Вазов, Ив. Съчинения, т. X. Драски и шарки. Видено и чуто. С., 1921.
Кардашев на лов (3—91); Михаил Чонин (143—150).
Вазов, Ив. Съчинения, т. XI. Пъстър свят. С., ' 1921.
Епоха кърмачка на велики хора (140—184); Сладкодумен гост на държавната
трапеза (185—204).
Вазов, Ив. Съчинения, т. XII. Утро в Банки. С., 1921.
Балканските Ромео и Юлия (7—17); Една одисея из Дели Ормана (104—147).
Вазов, Ив. Съчинения, т. 'XIII. С., 1921.
Иван Александър (99—189); Небивала зашита (22—26): Победил живота (34—38);
Последният му ден (39—40); Фелдфебел Стимболков (5—13).
Визов, Ив. Съчинения, т. XIV. Светослав Тертер. С., 1921.
Вазов, Ив. Съчинения, т. XV. С., 1921.
Великата рилска пустиня (3—105); Мусала (106—160).
Визов, Ив. Съчинения, т. XVI. С., 1921.
В недрата ни Родопите (3—116); Извън България (пътни записки) (119—184).
Визов, Ив. Съчинения т. XVII. Живописна България. С., 1921.
Из Мила Стара ияапнпа (19—27).
Визов, Ив. Съчинения, т. XVIII. С., 1921.
Вестникар ли? (113—152); Хъшове (5—109).
Визов, Ив. Съчинения, т. XVIII. С., 1921.
Хъшове (5—109).
Вазов, Ив. Съчинения, т. XIX. С., 1921.
Кандидати на · славата (57—98); Службогонци (5—54).
Вазов, Ив. Съчинения, т. XX. С., 1921.
Борислав (5—101); Към пропаст (105—195).
Визов, Ив. Съчинения, т. XXI. Ивайло. С., 1922.
Вазов, Ив. Съчинения, т. ХХП. Под игото, ч. I, С., 1922.
Вазов, Ив. Съчинения, т. XXIV. Нова земя, ч. I, II и III. С., 1922.
Вазов, Ив. Съчинения, т. XXV. Нова земя, ч. IV, V, VI, VII. С., 1922.
Вазов, Ив. Съчинения, т. XXVII. Казалмрската царица. С., 1922.
Вазов, Ив. Съчинения, т. XXVIII. Легенди при Царевец. С., 1920.
Вапцаров, Н. Избрани ттихотворепит. С., 1946.
Вяра (15—1.7); Горки (63·—68); Завод (20—21); История (44—46); Песен ‘а човека
(35—40); Романтика (25—26); Хайдушка (82).
Васев, Сл. Българската комунистическа партия и нашият театър.—Театър. 1954, кн. 2,48—50.
Василев, О. Диватм гора. С., 1945.
Василев, О. Зъб за зъб. С., 1960.
Василев, О. Любов. С., 1953.
Василев, О. Тор. С., 1932.
Василев, О. Умните патици; С, 1958.
Вежинов, П. В полето. С., 1950.
Вежинов, П. Втори рота. С., 1949.
Вежинов, П. Далеч· от бреговете. С., 1958.
Вежинов, П. Дни и вечери. С., 1942.
Вежинов, П. До Мелбърн по въздух и мор·. С., 1957.
Вежинов, П. За честта на родината. С., 1965.
Вежинов, П. Звездите над нас. С., 1966.
Вежинов, П. Нашити сила. С., 1957. ·
Вжинов, П. Сините пеперуди. С., 1970.
57
Всжипов, П. Следите оставит. С., 1954.
Величков, К. Бълимрскм христоматия. Вж. Вазов· Ив.
Величков, К. Съчинения, т. I. Повести, разкази, спомени. С., 1911,
В тъмници (спомени от 1876 година) (3—152); Таласъм (очерк из селския живот)
(155—163).
Величков, К. · Събрани съчинения, т. УШ. С., 1914.
Л. Каравелов (19—64); Митрополит Климент (67—81).
Велков, Кр. Село Борово. С., 1952.
Велков, П. Дъбът на Ленин. С., 1970.
Велков, П. Стълби до небето. С., 1957.
Венков, Ив. Хора край нас. С., 1965.
Влайков, Т. Г. Дв· майки. — Библ. „Св. Климент“, т. I, кн. I—IV. Средец, 1888—1889,
502—513.
Влайков, Т. Г. За чичи Станка. — Демократ, и. П, 121.
Влайков, Т. Г. Преживяното, ч. I. С., 1934.
Влайков, Т. Г. Разказ ‘а леля Гена. Средец, 1890.
Влайков, Т. Г. Разкази и повести. С., 1897.
Среща.
Влайков, Т. Г. Съчинения, т. I. С., 1925.
Дядовата Славчови унукм (58—165); Златко (28—58); Седянкм (1—27); Стрини
Венковици и снихм й (165—314).
Влайков, Т. Г. Съчинения, т. П. Плевен, 1926.
Житието на една майки (198—304); Леля Гена (1—55); Неприятният пост (161—
197); Ратай (90—144); Стрини Радовица с· вълнува (145—161); Чичо Стайко
(72—90).
Влийков, Т. Г. Съчинения, т. Ш. С., 1928.
В село (161—197); Подават си ръка (260—300); Пред огнището , и нм нивата, ·
(301—326); Силна ръка (111—146); Сянката на нови^ кмет (232—259); Другари
(13—43); Каменов (53—76); Косач (1—13).
Влайков, Т. Г. Съчинения, т. Ш, С., 1943.
Каменов (53—76); Косач (1—13).
Войников, Д. Кратка български история. Виена, 1861.
Войников, Д. Райна княгини. Брмила, 1875.
Волев, Ст. Младите столетници. С., 1960.
Волен, Ил. Божи хора. С., 1937.
Велен, Ил. Диви души. С., 1945.
Волен, ' Ил. Между два святи. С., 1958.
Волен, Ил. На село през войната. С., 1967.
Волен, Ил. Радост в къщи. С., 1942.
Вранчев, Ив. Излаях си хляба. — Стършел, бр. 1300, 1 фев. 1971.
Вълев, М. Прах след стадата. С., 1937.
Вълков, Кр. Мед от оси. С., 1967.
Вълчев, Г. Ан. Страшимиров и др. в спомените на · съвременниците си. Вж. Бала¬
банов, Ал,
Вълчев, Й. Родихме с· змейов·. Варна, 1969.
Вълчев, Й. Стъпила към небе. Вирни, 1969.
Гиб·, Д. Мълчаливи герои. С., 1955.
Габровски, Р. Зм някой „малки“ неуредици. — Веч. новини, бр. 3873, 17 февр. 1964«
Гайдаров, Ив. Добрина чешми. С., 1960.
Галини X Лтстовичкати. С., 1960. -
Ганчев, Т. Народен контрольор. . — Раб. дело, бр. 133, 13 май 1965.
Генади, Д. За боята и пр. — Веч. повинн. бр. 152, 18 окт. 1961.
Генов, Т. Дневник с . обратна · дата. С., 1968.
Генов, Т. Избрани ироизв·депня. С., 1963.
Беркси Квидер от Флорида (237—247); Оκырвмв·пит· трубадури (201—207); Париж
-се събужда (49—52); Съдът като намери, ч· (121—124); В тия вечери (93—1(05),
Генов, Т. Освободената нстипа. — Веч. новини, бр. 3880, 25 февр. 1964.
Ген© век. В. Повест ‘а Юлиус Фучик. С., 1959.
Ген овекм В. Седем години. С., 1960.
Георгиев, Б. Цани Гинчев и др. в спомените иа съвременниците си.· Вж. Бобева-
Банкова, Ан. '
Георгиев, В. Партизански песни. С., 1949.
Георгиев, Г. Избрани произведения, С., 1952.
58
Агентите ни царизма (268—270); Демократи и прогресивни либерали (83—85); Един
партиен въпрос (325—332); Един учител нм българските социалисти (101—107);
Котерия и партия (275—284); Нашите противници (271—274); Нови приятели нм
риботнич·ттвото (400—405); Обединението на мпирхообщод·яците (468—475);
Още върху политическото затишие (217—220); Руската революция и българските
реакционери (258—261); Социализъм или демократизъм (166—202).
Георгиев, М. Избрани разкази. С., 1952.
Би· Мигар пророкът (86—125); От зло на по-зло (226—265); Рада (41—86);
С тебешир и с въглен (146—226); Тошо (126—146).
Георгиев, М. Цани Гинчев и др. в спомените на съвременниците си. Вж. Бобева-
Ба^кова, Ан.
Георгиев, М. И комедии, и трагедии, и пантомими. — Веч. ноβипн. бр. 3253, 15 февр.
1962.
Георгиева, М. Жените могат да бъдат горди само в социалистическото общество. —
Веч. повини. бр. 2522, 1 окт. 1959.
Герасков, М. Недъзи на новата световни реорганизация.— Борба, т. П, кн. 4, 97—101.
Гетман, Ал. Виетнамско сърце. С., 1960.
Гешев, Й. Вик от тъмнината С., 1968.
Гинчев. Ц. Ганчо Косерката. С., 1942.
Гяогиптки. Б. Дядо Мраз в шинела. — Нар армия, бр. 4740, 3 ян 1964.
Голосманов, Н. Цани Гинчев и др. в спомените на съвременниците.Вж. Бобева-Бан-
к о в м. А н.
Григоров, Кр. АТЗ и куртовоконирци. — Раб. дело, бр. 349, 15 дек. 1950.
Григоров, Кр. Великденски пости. — Пламък, 1969, кн. 5, 26—29.
Григоров, Кр. В леярната пред Първи май. — Раб. дело, бр. 117, 27 април 1940.
Григоров, Кр. В Стилийска махала. — Раб. дело. бр. 207, 26 юли 1950.
Григоров, Кр. За един първи май. — Раб. дело, бр. 121, 1 май, 1950.
Григоров, Кр. Игличево. С., 1953.
Григоров, Кр. Искам думата. — Раб. дело, бр. 37, 6 февр. 1960.
Григоров, Кр. Йото. — Раб. дело, бр. 210, 29 юли 1950.
Григоров, Кр. Новодомци. С., 1948.
Григоров, Кр. Отново ни училище. С., 1959.
Григоров, Кр. Пролет в Черешово. С., 1962.
Григоров, Кр. Ра‘доячапи. С., 1958.
Григоров, Кр. След конференцията. —· Раб. дело, бр. 103, 13 апр. 1950.
Григоров, Кр. "Ганчо от Гороцвет. С., 1959.
Грубешлиеви, М. Оказионен магазин. С., ' I960.
Грижи и радости (41—73).
Грубешлиеви, М. Пред прагм. С., 1955.
Грубешлиева, М. През иглено ухо. С., 1957.
Грудев, Ст. Андриана Будевски. С., 1967.
Грудев, Ст. Бележити българи. С., 1960.
Гуляшки, А. Златното руно. С., 1958
Гуляшки, А. Любов. С., 1955.
Гуляшки, А. МТ станция. С., 1951.
Гуляшки, А. Село Ведрово. С., 1952.
Гълъбов, К. Страшимиров и др. в спомените ни съвременниците си. Вж. Балабанов, Ал.
Гюров. Ал. · Б. з. — Бълг. нар. театър, бр. 215—216, 1 юли 1941.
Дамянов, Д. Пред · олтари ни слънцето. С., 1964.
Данаилов, Т. Акъл ' · море, глава-шамандура. — Стършел, бр. 1277, 26 септ. 1969..
Даниилов, Т. Начало на „Работния ден“. — Веч. новини, бр. 2857, 2 ноем. 1961.
Даниилов, Т. Отново в строя. — Стършел, бр. 1201, 14 февр. 1969.
Даниилов, Т. Ризочоровани. — Веч. ноβипи. бр. 4642, 17 ивт. 1966.
Данчев, П. Образът на поета. — Лит. фронт, бр. 2, 9 ян 1958.
Даскалов, Ж. Вири то, печи го, кулак си ·. — Раб. дело, бр. 220, 8 ивт. 1950.
Даскалов, Ст. Ц. Без межда. С., 1948.
Даскалов, Ст. Ц. Бялата погача, С., 1959.
Даскалов, Ст. Ц. Води от манастира. С., 1958.
Даскалов, Ст. Ц. Д)т·топръттпик. — Стършел, бр. 940, 14 февр. 1964.
Даскалов, Ст. ·Ц. Есенно сено. С., 1966.
Даскалов, Ст. 'Ц. Земни светлина. С., 1968.
Даскалов, Ст. Ц. Кивггонеркатм. — Раб. дело, бр. 2, 2 ян. 1958.
Даскалов, Ст. Ц. Магдина чуки. С., 1943.
Даскалов, Ст. Ц. Под ямурлука. С., 1946.
59
Даскалов, €>т. Ц. Рашко Масовизираният. — Раб. дело, бр. 307, 3 ноемв. 1950.
Даскалов, Ст. Ц. Само село. — Веч. новипи. бр. 2282, 22 - дек. 1958.
Даскалов, Ст. Ц. Селски души. С., 1958.
Даскалов, Ст. Ц. Стубленските липи. С., · 1960.
Даскалов, Ст. Ц. Храна ‘а ефрейтора. — Отеч. фронт, бр. 8094, 1® окт. 1970.
Лебедянов, Д. Стихотвор·пит. С., 1946.
Любов от далече (151).
Декало, Ал. Кой издигни Косев. — Веч. новини, бр. 2958, 1 март 1961.
Делиридев, П. Витоша. С., 1926.
Делчев, Б. — Веч. ноβипи. бр. 182, 2 авг. 1955.
Делчев, Н. Хора от скелетата. — Веч. новипи. бр. 2557, 12 ноемв. 1959.
Демирев, Й. и Горчев, Д. Особен случай. С., 1960.
Денчеви, 3. Майстори-зидари. — Веч. повипи. бр. 2635, 12 февр. 1960.
Дилов, Л. Почивката на Боян Дарев. Варна, 1961.
Дилов, Л. Тръстиките. Варни, 1968.
Димитров, Г. Без работнически класа няма народна демокрация. С., 1948.
Димитров, Г. Вторият конгрес на Отечествения фронт. С., 1948.
Димитров, Г. До отечественофронтовски България. С., 1945.
Димитров, Г. За •динния фронт в България 1923. С., 1946.
Димитров, Г. От поражение към победи. С., 1948.
Димитров, Г. Политически отчет на ЦК на БРП(к) пред V конгрес ни партията. С.»
1948.
Димитров, Г. Пред фашисткия съд (писма и документи от времето на ареста и ни
Лайпцигския процес). С., 1945.
Димитров, Г. Реч пред 27 редовен конгрес на БЗНС. С., 1948.
Димитров, Г. Съчинения, т. III. С., 1947.
България и ' Югославия ще вървят заедно (294—298); България щ· бъде Народни
република (368—372); Българската жена завоюва почетно място в нашата стрина
(336—345); Делото на Девети септември е историческо дело (148—168); Задължения¬
та нм народните партизани (202—205); За съвместна работа ни българската и юго¬
славската младеж (319——321); Изявления (568—576); Историческото призвание ни
БРП(к) (218—230);Ключът за разрешаването ни всички наши трудности е в наши
ръце (169—171); Кризата в България (16—23); Културните бригади (357—361); Най-
важните условия за укрепването на ТКЗС (503—513); Накъде върви България^—15);
Напред ‘а блестяща съкрушителна изборна победа (89—96); Напред за осъществява¬
не на двегодишния стопански план (546—549); Напред против реакцията и фашизма
за тържеството на делото на спасителния и непобедим ОФ (389—406); Отечественият
фронт ще победи въпреки всичко! (407—428); Предвижданията на нишата партия
се потвърждават · блестящо (524—535); Програмната декларация ни новото прави¬
телство на ОФ (461—475); Първи май (254—256); Резултатите от изборите за Ве¬
лико народно събрание (433—442); РМС трябва да бъде школа ‘а социализъм
(303—316); Ръка ‘а ръка напред и все напред, въпреки всичко! (552—555); Спаси¬
телният път за България (26—36); Съревнованието и ударничеството в нова.
България (269—273); Трит· големи национални задачи (332—335); Ударничеството·
и съревнованието имат огромно значение (577—581).
Димитров Ем. п. В страната на розит·. С., 1943.
Димитров, Ем. п. Събрани съчнпенит. т. V С., 1931.
В очакване (84—86).
Димитров-Рудар, П. сб. Хоро. С., 1955.
Габе, Д. Екскурзия. (71).
Каралийчев, А. Галената дъщеря (100—104)
Разав)тииков, А. Умна глава (89—91)
Церковски, Ц. Пуйо (21).
Димитров, Т. Уругвай. С., 1965.
Димитрова, Бл. Лиляна. С., 1959.
Димов, Д. Жени с минало. С., 1960.
Димов, Д. Осъдени души. С., 1960.
Димов, Д. Тютюн. С., 1951.
Димов, Ив. Ако имах два живота. С., 1967.
Дичев, Ст. За свободата. С., 1956. ·
Добревски, Д. Бунтът ни крайцера „Надежди“. С., 1952.
Дончев, А. Време разделно. С., 1964.
Дончев, А. Сказание ‘а времето на Самуила. С., 1961.
60
Дончев, Н. Моят приятел. ■ Веч. новини, бр. 2952, 22· февр. 1961.
Драганов, Н. Певец от народа. — Веч. новини, бр. 187, 8 авг. 1955.
Драгови, Н. Климент Охридски. С., 1966.
Друмев, В. Иванко. Б. м. 1872.
Друмев, В. Нещастни фамилия. Русе, 1873.
Друмев, Г. Една натъпкана петица. — Стършел, бр. 1272, 26 юни 1970. .
Дрън да ров, Г. Велчови завера. С., 1960.
Дудочкин, П. Хлябът насъщни. · -— Веч. новини, бр. 3849, 20 ян. 1964.
Евстритиеви, Т. Творчески търсения. — Раб. дело, бр. 7, 7 ян. 1958.
Елин Пелин. Аз, ти, той. С., 1942.
Елин Пелин. Гераците. С., 1943.
Елин Пелин. Земя. С., 1943.
Елин Пелин. Летен ден. С., 1943.
Елин Пелин. Приказки и разкази. С., 1955.
Весели дружина (207—211); Сила и хитрост (160—165); Старата воденичка (50—
52); Страхливият мъж (153).
Елин Пелин, Пижо и . Пендо. С., 1942.
Елин Пелин. Черни рози, Пижо и Пендо. С., ·1942.
Елин Пелин. Щъркови гнезда. С., 1943.
Елин Пелин. Ян Бибиян. С., 1933. .
Елин. Пелин. Ян Бибиян на луната. С., 1948.
Енчева, М. 30 години Работнически младежки съюз. — Веч. повипи, бр. 2103,23 май 1958.
Жотев, Д. Пак мамеше изгрева. С., 1965.
Запорчинов, Ст. Дв· писма. — Веч. новини, бр. 2131, 26 юни 1958.
Загорчи но в, Ст. Ден последен. С., 1949.
Зигорчинов, Ст. Избрани произв)д·нит, т. III. Ивайло. С., 1969.
Запорчинов, Ст. Легенда ‘а света София. С., 1940.
Захариев, Кр., Богданов, Ас. Борба за всяка минута. — Веч. новини, бр. 2858, 3 ноем.
1960.
Здравков, П. Незабравимо детство. С., 1959.
Зла та ров, Ас. Ан. Стришимиров и др. в спомените на съвременниците си. Вж. Бала-
б а н о в, А л.
Зли та ров, Ас. Избрани съчинения в три тома: т. II. С., 1966.
Акцията ни Синдикалния съюз (285—287); В страната на Съветите: Как про¬
свещават народа (103—145); Борба с алкохола (324—341); Народните четения
(260—263).
Зол·йкип. П. Лятна приказка. — Веч. повипи, бр. 3063, 5 юли 1961.
Иванов, В. Бележитият Стоян Бъчваров като артист и човек. — Театър, 1954, кн. 2,
51—54.
Иванов, Г. Диалог. — Веч. новини, бр. 2839, 12 окт. 1960.
Иванов, Евг. Над белия континент. — Веч. новини, бр. 2216, 4 окт. 1958.
Иванов, М. Бай Прокопи. — Веч. новини, бр. 4229, 14 апр. 1965.
Иванов, М. Във века на нервите. — Стършел, бр. 1274, 10 юли 1970.
Иванов, М., Николов, Н. Непослушният управител. — Веч. новини, бр. 2681, 6 апр. 1960.
Иванов, М. Разказ ни водолаза. — Веч. πовиπи. бр. 3051, '21 юни 1961.
Иванов, М. Съдбовни мигове. — Веч. повипи. бр. 3264, 28 февр. 1962.
Иванов, М. Щ· с· сбъдне моята мечта, — Стършел, бр. 726, 8 ян. 1960.
Игнатов, И. Възмъжава в работата. — Нар. армия, бр. 3426, 27 септ. 1959.
Илирионов, Р. Инертни материали. — Веч. новини, бр. 3016, 10 май 1961.
Илирионов, Р. Любов от пръв поглед. — Лит. фронт, бр. 6981, 21 февр. 1967.
И-ларионов, Р. Мери ли точно шублерът? — Стършел, бр. 1235, 10 окт. 1969.
Илариопов, Р. Тихият залив. — Веч. повипи. бр. 3134, 27 с)пт. 1961.
Илийтки, Д. Судан. С., 1965.
Исаев, Мл. Поема ‘а винтовката. С., 1947.
Исаев, Мл. Ясни далечини. С., 1959.
Йовков, Й. Ако можеха да говорят. С., ' 1936.
Йовков, И. Албена. С., 1930.
Йовков, Й. Боряна. С., 1932.
Йовков, Й. Вечери в Аптимовскит хан. С., 1931.
Йовков, Й. Женско сърце. С., 1943.
Йовков, Й. Жетварят. С., 1945.
Йовков, Й. Звездна вечер. — Наблюдател, г. II.
Йовков, Й. Милионерът. С., 1930.
Йовков, Й. Обикновен човек. С., 1936.
61
Йовков, Й. Песента на колелетата. Последна радост. С. 1926.
Йовков, Й. Приключенията ни Гороломов. С., 1943.
Йовков, Й. Профили^ия (прев.). — Зора, бр. 5473, 25 септ. 1937,
Йовков, Й. Разкази, т. I. С., 1928. .
Балкан (100—127); Българки (135—143);' Земляци (5—100); Предвестникът (205—
_ 215); Пръстенът (152—172); Седемте (127—135);
Йовков, Й. Разкази, т. II. С., 1932.
Ески-Армп (7—35); Кайпи. (149—164); Край Места (29—35); Мустифа-Ачи (211—
220), Пред Одрин (166—210); Първата победа (123—143); Светата нощ (55—73);.
Случайни гости (36—73); Чудният (74—89);
Йовков, Й. Разкази, т. III. С., 1932.
Другар (19—29); Дунавската армия (187—194); Те победиха (60—66); Хермина.
(30—41).
Йовков, Й. Старопланински легенди. С., 1932.
Йовков, Й. Урок· (прев.). — Зора, ' бр. 5460, 12 септ. 1937.
Йовков, Й. Чифликът край границата. ..С., . 1934.
Йовчев, Цв. Урокът ни Митко.. — Отеч. · фронт, бр. 8120, 11 ноем. 1970.
Йончев, Сп. Ах, тези карти! С., 1966.
Йончев, Сп. Как · се стави ангел. — Стършел, бр. 1041, 21 ян. 1966.
Йончев, Сп. Познавате ли ' ·го? — Веч. . повнни, бр. 4646, 22 ивг. 1966.
Йончев, Сп. По кой път? — Стършел, .' бр, . ,1255, 27 февр. 1970.
Йончев, Сп. Прости хора. — Стършел, . бр." · 1200, 7 февр. 1969.
Йончев, Сп. Разхубавяване с брадва. ' С., ' 1966.
Йончев, .Сп. Съблазни. ' С., 1968. '
Йончев, Сп. Шепи дяволии. С., 1970.
Йорданов, Кр. Литературни разпри (Дим. Бояджиев).— Комедия, бр. 113,25 ·поем. 1927..
Йосифова, Бр. Бирени чаша с монети. С., 1960.
Казинджиев, Сп. Ан. Страшимиров и др. ' в спомените на съвременниците си. Вж.
Балабанов, Ал.
Казисов, Д. Видено и преживяно 1891—1944. · ; .С., 1969.
Кай Юлии Сципион Градиичарски. Сладка работа. — Веч. повини. бр. 3122,
13 септ. 1961.
Калфов, Д. Вашите познати. С., 1932.
Калфов, Д. Избрани разкази. С., 1957.
Багажната количка (264—268); Витамини (203—209); Гора (32—41); Долу рефера!
(127—132); Епидемия (159—164); Жан . Самаре (136—145); Закъсняло лято (164—
171); Идеалният човек (215—223); Индийският петел (15—21); Необоримият (340—
372); Неуловимият (268—274); Реабилитация (5—11); Сок от мандарини (373—399);
Ястребът (241—245).
Калфов, Д. Изпущм ли с· такъв шаран? . Варна, 1969.
Калфов, Д. Край реката. С., 1940.
Калфов, Д. Под южното небе. С., 1917.
Калфов, Д. Сырничката. С., 1960.
Калчев, К. .Двама в повит град. С., '1964.
Калчев, К. .Живит· помнят. С., 1958.
Калчев, К. При извори ни животи. С., 1968.
Калчев, К. Семейството на тъкачите, кн. II. С., 1960.
Калчев, К. Училището ни чичо Стоил. С., 1959.
Каменова, А. Харитипипитт грях. С., 1943.
Каривелов, Л. и Хр. Ботев. Знаеш ли ' ти кои см·? С., 1947.
Каривелов, Л. Стана. Солун, 1894.
Каривелов, Л. Съчинения, т. I. Русе, 1886.
Боже мили, не създавай (107); Българинът печели (24—26); Неки ходя дрипав
(110—Ш).
Каривелов, Л. Съчинения, т. II. Русе. 1887.
Българи от старо врем· (1—129); Войводи (129—159).
Каривелов, Л. Съчинения, т. IV. С., 1942.
Богатият сиромах (118—208); Главчо (229—252); Мъченик (1—74); Стоян (209—228)
Каривелов, Л. Сьчии·пнт. т. VII. Маминото детенце. Рус·, 1887.
Каривелов, Л. Съчинения, т. VIII. Рус·, 1887.
Каривелов, Л. Тука му · краят. Русе, 1887.
Карагьозов, В. Избрани произведения. С., 1959.
Смъртта на Юлий (63—64).
62
Караджов, С. . Линии. — Стършел, бр. 1233, 26 септ. 1969.
Караиванов, Г. Перущица гнездо на герои. С., 1960.
Караиванов, Г. Юнашка майки. .С., . 1962. ·
Кирмлиеви, Н. Безумие. — Театр библ. 1966, кн. 8 (77—101).
Кирили^Ем, Н. Ден на предложенията. Библ. „Театр. самодейност“, 1965, кн. V (5—55>
Кирили^ЕМ, Н. Неуловимият. С., 1960.
Кирили^ни, Н. Разпети петък. — Театър, 1966 (59—78).
Кирили^на, Н. Синята метличини — Театър, 1963, 43—56.
Кирилиеви, Н. Сработил се. — Раб. дело, бр. 233, 21 авг. 1950.
Кирили^Еи, Н. Три дни от половин . век. —Театър, 1966, 65—80.
Кирилийчев, А. Ан. Стришимиров и др. в спомените на съвременниците си. Вж. Бала¬
банов, Ал.
Киралийчев, А. .Вихрушки. С., 1943.
Цимблик в Търново (145—158).
Кирмлийчев, А. Лъжовен свят. С., 1946.
Кирилийчен, А. Малкият орач. С., 1953.
Кирилийчев, А. Мравешки история. С., 1931.
КаралийчеЕ, А. Наковалня или чук. С., 1954.
Кирилийчен, А. Народен закрилник. С., 1949.
Каралийчен, А. Приказен свят. С., 1946, кн. I, V изд., кн. Ш, II изд. 1943.
Киралийчев, А. Птичка от глини. С., 1946.
Кирилийчен, А. ПървомиИскм история. — Отеч. фронт, бр. 1751, 1 май 1950.
КарилиИчен, А. Пътища далечни. С., 1955.
Каралийчен, А. СВетлинкати на Яковия трактор. — Отеч. фронт, бр. 1897, 17 окт. 1950;.
Кирилийчен, А. СИомепн. С., 1967.
Кирилийчен, А. Строители ни републиката. С., 1950.
Кирмлийчен, А. Топла ръкавичкм. С., 1959.
Каранов^и, 'Ив. Разкази, т. I, С., 1929.
Вечната съдби (51—68); Гургурицата (73—100); Женитбата нм Богинин Модров.
(165—177); Оиптна · .(150—161); Пощенски куриер (68—73); Цнетмновият кавал
(33—51).
КарипетроЕ, П. Пенсионери. —— Веч. понипн. бр. 3290, 30 март 1962.
Кирислинов, Г. Избрани съчинения, т. I, С., 1956.
Без гроб (94—97); Воля ‘а живот (102—106); Враг (117—125); Времена (334—340);.
Делегат (212—222); Жажда (130—145); Имот (309—317); Кавалът плаче (85—94); .
На линия (150—158); На пост (109—117); На прав път (197—206); На стража
(371—393); По наклон (176—196); Пред портрета (73—81); При опит за бягство ·
(393·—415); Първи крамоли (274—280); Разстрелът в Ястребино (415—423); Свои
(268—274); Сметки (317—334); Съвест (81—85); Съвет (206—212); Чудак (280—287)..
Кармслинов, · Г. Избрани тъчипепнт. т. II. С., 1957.
Ами какво ли ще стан· след година (453—455); Амнистия (261—265); Баба
(132—135); Бащи (61—65); Време (390—393); Във влака (79—83); Герой (224—230);.
Да останеше на мене (182—184); Двете опашки (441—442); Доктор (110—113);
Другари (319—322); Екзекуция (277—279); Ех, сега да ми е . .. (456—458); .
Жана . д’Арк от вила „Еделвайс“ (89—95); За ефект (306—307); Знахарка (140—
146); Зрелище (29—37); Измама (280—284); Изповед на един къшей хляб (363—
366); Изпращан· (123—125); Изчадия адови (5—28); Как бай Рмю се класоосъзни
(258—260); Как Генчо Завалията с· болшевизири (293—296); Как селяните от
Рмзвейтрън разбраха едни иротиβотънетска реч (266—268); Как чичо Дичо се отказа
. .. (254—257); Колеги (84—88); Конкретен метод (101—104); Красота (136—139);.
Кьор Хисан Идипцизоглу (356—359); Легитиыиционпи (239—240); Между нас
да си остане (167—170); Милицията ми дайте (426—427); Минало (147—150);.
Моралът на комунистите (339—341); Неслуки (469—474); Няма да се върне-
(436—437);. Обиколки (61—65); Общественик (159—162); Очищение (300—303); ·
Плодоносно заседание (345—347); Покровител (105—109); Приятели на Левски
(269—272); Проповед (126—128); Противодържав·п елемент (403—405); Пътник.
(57—60); Развален свят (179—181); Разочарованието на равноапостолите (377—
380); Репарационнм вноски (333—335); Рожби (70—74); Свърши се нашата (416—
419); Сега ' му · времето (151—154); Слабото място на дядо Йорго (117—119); .
Спор (75—78); Стари вълци (423—425); Съветски милионер (244—246); Съседи·
(428·—431); ТИка · · (185—188); Театрален реализъм · (447—449); Условия (421—422);.
Ученик (171—173); ' Учител (174—178); Филшнфициалпн сведения зи изборните
резултати (237—238); Чиновническа история (189—223);
Кирислинон, ' Г, Избрани съчинения, т. Ш. С., 1957.
63
Варшавски дневник (367—385); 'В героични Корея (5—157); · От Лидице до Бански
Бистрица (159—319)
Караславов, Г. Избрани съчинения, т. IV. С., 1957.
Д-р Симеон Грозев (386—389); Едно будно село ' (425—430); Максим (399—404);
Ничо Иванов (368—370); Неосъществени планов· (353—356); Паваж (414—419);
Спомени зи Димитър Найденов (374—380); Срещи и разговори с Никола Вапцаров
(303—346).
Кармслинов, Г. Избрани съчинения, т. V. С., 1957.
Неверникът Тома (147—-218); Орлов камък (219—374).
Кармслинов, Г. Избрани съчинения, т. VI. С., 1958.
Ленко (177—401); След ноември (101—176).
Кармслинов, Г. Съчинения, т. VIII. С., 1958.
Ни село (229—349); Седмото отделени· (151—226); Споржилов (7—148).
Кармслинов, Г. Избрани съчинения, т. X. С., 1958.
Аиринин (120—124); Биография (115—119); Гиберови (131—204) Закрила ни любовта
(93—100); · Зи пръв път (86—92); Къща с колони (75—85); Нови пътища (64—
74); Освобождение (57—63); Подпис ‘и мири (101—110).
Кармслинов, Г. 'Обикновени хора. С., 1953, ч. I, 1956, . ч. II, 1963, ч. III, 1966, ч. IV,
Кармслинов, Г. Поуки от втория конкурс на съветските писатеел. — Септември, 1955.
кн. 3. 143—152.
Кармслинов, Г. Предговор към „Хапят ли охлювите“ от Христо Пелитев. С., 1965.
Кармслинов, Г. Проходът нм· младежта. С., 1947.
Кармслинов, Г. Селски истории, кн. I. С., 1946.
Кармслинов, Г. Снахи. С., 1945.
Кармслинов, Г. Танио. С., 1951.
КарасииноЕ, Г. Татул, С., 1955.
Киролев, Ст. По неверен път. — Лит. фронт, бр. 14, 3 ипр. 1958.
Кинкел, М. Цани Гинчев и др. в спомените ни съвременниците си. 'Вж. Бобев)<--Бан-
кова, Ан.
Кирилов, Ив. Бащино огнище. С., 1927.
Кирилов, Ив. Жерави. Тутракан, 1907.
Кирилов, Н. Пролетен дъжд. С., 1960.
Кирков, Г. Избрани произведения, т. I. С., 1950.
Гладът ни научи! (71—73); Де е нашето .място? (88—90); Днешната наредба (47—
48); Кой пие, и кой плаща? (49—50); Накъде? (71—79); Нашита програма (45—
46); Предговор към брошурата „Против „широкия“ социализъм“ от Хюберт Ла-
гирдел и Пирвус (113—116); Пред прага ни революцията (80—82); Предстоящите
конгреси (171—173); Работническата класа е революционни Светата троици (83—
85); Съдбата ни либерализма у нас (29—31).
Кисьов, Д. Щастието не идва само. С., .1960.
Коларов, В. Против хитлеризми и неговите български слуги. С., 1947.
Коларов, В. С перо и слово ‘и българо-съветската дружби. С., 1947.
Колен, Ж. и др. Ч)рвеπоарм)Ици. български партизани. С., 1964.
Кольо, К. — Вечерни новини, бр. 2675, 30 мирт 1960.
Коминов, Н. Цани Гинчев и др. в спомените ни съвр·меππиците си. Вж. Б о б е в и-
Банкова, Ан.
Константинов, Ал. Бай Гиньо. С., 1895.
Константинов, Ал. До Чикаго и назад. — Български преглед, 1893, кн. III, 27—
58, IV, 40—55, V, 49—79.
Константинов, Ал. Съчинения, кн. I. С., 1901.
Ами мен защо закачаш, бе, Тодор·? (154—158); В българска Швейцария (238—
243); Вий знаете ли що значи амнистия? се провикна умния Стоенчо Михайлов-
ски (33—38); Добр· сме си' с турцит· — гледайте си кефа (152—154); До Желюши
с говежди вагон (69—73); Дребни работи (105—109);· Един неочакван годеж (263—
276); Ех, ч· гуляй му дръпнахме! (117—120); Иди му се надевай (305—312);
И‘ кореспонденцията ни бий Ганю Балкански (247—252); И‘ миналия живот
на „Славянска Беседи“ (289—295); И сега бият, брате мой (135—139); И той
ако не е симпатичен, артък (149—152); Какво? Швейцария ли! (98—105); Македон¬
ският митинг (139—143); „Милко сравнение“ (63—66); Миш-Миш (113—117); Мо¬
литвата ни Велзевули) ' (12—15); Нещо шумолеше, ама какво беше!! (225—231);
Отвид)телствуβиние зъбите ни пот·щиюпите Черната Джамия (20—24); От много
ум (276·—281); Пази боже сляпо ди прогледа (281—289); ^-годишния юбилей ни
Славянска Б^еда в София (73—77); Покана (89—93); През мирта на Чепино
64
(255—260); Приятелски писма (191—195); Разни „дреболии“ (15—20); . Разни хора,
разни идеали I (203—207); Разни хора, разни идеали П (207—211); Разни хора,
разни идеали Ш (211—214); Разни хора, разни идеали IV (244—247); Сеятели ни раб¬
ски чувства (109—113); Скромни лепта ни общия жертвеник (231—238); Смирно!
Рот-и-и п^ли! (44—48); София—Мездра—Враца (218—225); Страст (120—124);
Тържеството ни Велзевули (9—12); Що значи „народа ликува“ (128—132).
Константинов, К. Ан. Стришимиров и др. в спомените ни съвременниците си. Вж.
Балабанов, Ал.
Константинов, К. Избрани разкази и пътеписи. С., 1968.
Зиник (9—23); По реката (164—174).
Константинов, К. Път през годините. С., 1959.
Константинов, К. Седем часът заранта. С., 1940.
Константинов, П. Предание от изчезналия град. Вирни, 1966.
Конституция ни Народни република България. С., 1947.
Консулов, Хр. Достойна представителки ни работническата класа. — Раб. дело бр. 111,
2 май 1949.
Коралов, Ем. Дъщерята ни партизанина. С., 1952.
Коралов, Ем. Малкият въстаник. С., 1960.
Костон, ®т. Л. Избрани творби. С., 1943.
Врижилец (477—650); Златната мини (337—472).
Костов, Ст. Л. Мъжемразка. С., 1914.
Костов, Ст., Мишев, Д. Христоматия по изучаване словесността в горните класове ни
гимназиите, т. И. Пловдив, 1889.
Краев, Г. Аз си знам. С., 16.66.
Краев, Г. Интервю. — Стършел, бр. 1186, 1 ноем. 1968.
Краев, Г. Любов с последствие. С., 1968.
Краев, Г. Опасният. — Стършел, бр. · 1168, 28 юни 1968.
Краев, Г. От нас ди зммин·. — Стършел, бр. 1064, 1 юли 1966.
Краев, Г. СемеИни тайна. С., 1970.
Краев, Г. Сняг. — Веч. новини, бр. 4292, 29 юни 1965.
Краев, Г. Телешки глава. — Стършел, бр. 1008, 4 юни 1965.
Краев, Г. Хитростта ни пазача. — Отеч. фронт, бр. 1806, 2 юли 1950.
Краев, Г. Човещин^. С., 1963.
Криленски, Сп. Възвърната обич. С., 1958.
Кремен, М. Брегалница. С., 1946.
Кремен, М. Романът ни Яворов, т. I. С., 1959.
Кремен, М. Схлупени стрехи. С., 1914.
Кринчев, Стр. Забравени реалисти. С., 1960.
В . страната ни палмите (341—396).
Кръстев, Д. Чуждите — свои, и своя — чужд. — Веч. новини, бр. 3289, 29 мирт 1962.
Кръстев, Кр. Катастрофа. С., 1962.
Кънчев, Л., Топалов, М. Не съм от тях (изказване на Чудомировата буля Груйчовипи
ни събранието ни 125-oτечeствeнoфpонтовскм организация). — Веч. новини, бр. 2669,
23 март 1960.
Кънчев, Л., Топалов, М. Подкованият. — Веч. новини, бр. 5615, 15 окт. 1969.
Кънчев, Л. Препоръки. — Веч. новини, бр. 229, 17 . авг. 1970.
Кънчев, Л. Удивителен случай. — Веч. новини, бр. 2592, 23 дек. 1959,
Колоыов, К. Последният шанс. С., 1969.
Колтвкoв, Кр. Оградата се люшка. С., 1946.
Кояянкон, Кр. Светлини по пътя. С., 1945.
Ламбрев, К. Средногорски партизани. С., 1945.
Личеви, Ц. Селският ангел. С., 1959.
Ликови, Р. Зи младежкия сб. „Сытпи44. — Септември, 1951, кн. 1, 181—188.
Лилиев, Н. Бележки върху сценичното слово. — Театър, 1954, кн. 3, 5—18.
Лилиен, Н. Стихотворения. С., 1932.
Отровни мисъл ме похити (34).
Лилиев, Н. Съчинения, т. III. С., 19М.
Изказване зи системата ни Стиписяивтки (273—285); Интернационален конгрес
ни взелите участие във войната (25-4—257); Майстор ни българското слово
(362—368).
Лиляшки, Ф., Грозев, К. Рушим, зи ди строим. — Стършел, бр. 1210, 18 ипр. 1969.
Линков, Д. Зи земята българска. С., 1959.
Лъкитник, М. Весели портретиста. С., 1959.
5 Фразеологичен реяжвк. ¥
65
Льочен, П. Песента ни белите платна. С., 1960.
Маджаров, М. Цани Гинчев и др. в спомените ни съвременниците си. Вж. Бобев'а-
Банкова, Ан. *
Македонски, Сл. Едни земя ми стига. Пловдив, 1963.
Максимов, Хр. Забравени реалисти. С., 1960.
Кой ни е · крив? (15—38); Неслога (39—44); Чудноват сън (45—55).
Мандаджиев, А. Белият цвят ни рибите. Плон/ив, 1968. .
Мандаджиев, А. Отровният шип. С., 1959.
Манов, Ем. Бягството ни Галатея. С., 1963.
Манов, Ем. Ден се ражда. С., 1959.
Манов, Ем. Моето първо лято. С., 1967.
Минов, Ем. Пленено ято. С., 1948. '
Мантов, Д. ХаИдушки кръв. Вирни, 1969.
Манчов, Д. Бащин език зи деца. Пловдив, Свищов, Солун 1881.
Минчов, Д. Начално пистивлепне (прев.). Пловдив, 1879.
Миримски, Др. По един от къщи. — Стършел, бр. 1133, 27 окт. 1967.
Мирингозов, Н. От Ялово до Воронеж. С., 1951.
Маринов, В. Сред хората. — Веч. новини, бр. 3247, 8 февр. 1962.
Маринов, В. Черни мисли в ясни нощ. — Веч. поβипн. бр. 2970, 15 мирт 1961.
Маринов, Н. Родината е само едни. — Отеч. фронт, бр. 4314, 11 юли 1958.
Марков, Ст. Дълбоки бразди. С., 1959.
Мартинов, Ив. Драви тече през славянски земи. С., 1946.
Мартинов, Ив. Миньори. С., 1950.
Мартинов, Ив. Пролет мили. С., 1960.
Мирчевски, Д. Дошло е време. С., 1959.
Мирч·втки. М. Героите ни Белица. С., 1952.
Мирчевски, М. Митко Пилаузов, С., 1953.
Мирчевски, М. Остров Тимбукту. С., 1959.
Мирчевски, М. Повести. С., 1959.
Калофер войводи (5—88); Стрих (88—130); Тихо пристанище (130—296).
Мирченски, М. Тайнствените светлини. С., 1958.
Митаяитипони, Т. Как работих върху ролята ни Ирини от „Три сестри“ ни Чехов.' —
Театър, 1954, кн. 2, 51—59.
Манишки, Л. Камерун. С., 1965.
Мелнишки, Л. Сенегал. С., 1962.
Методиев, Д. Шумят тополите. С., 1958.
Минев, Д. Цани Гинчев и др. в спомените на съвременниците си. Вж. Бобена-Банкони, Ан.
Миневи, П. Какво показва критичният анализ. — Стършел, бр. 1204, 7 мирт 1969.
Минков, Св. Бракоразводно сражение. С., 1960.
Случай в родителен падеж (18—44).
Минков, Св. Другата Америки. С., 1946.
Минков, Св. Избрани произведения. С., 1955.
Водородният господин и кислородното момиче (51—66); Заплетен случай (257—
264); Зишо останах без двойник (135—143). Лунатш!... Лунитин!... Лунатик!
(66—80); Опаша^^ки история (486—492); Откраднатата къщи (455—465); Седмити
минути (177—486); Сламеният фелдфебел (19—31); Човекът Бил и котката Кет
(264—278).
Минков, Св. Призракът от Кендири. С., 1959.
Минков, СВ. Разкази в тмрилежова кожа. С., 1947.
Минков, Св. Снежната царици и др. (прев.). С., 1966.
Минков, Цв. Момчето от Зигоричене. С., 1959.
Мирски, Ив. През девет земи. С., 1957.
Мирчев, П. София от ‘авчерм. С., 1969.
Митев, К. През бури. С., 1957.
Михайлов, А. Децата ни шивачката. С., 1960.
Михайлов, П. Малката партизанка. С., 1957.
Михайлов, П. Под земята. 'С., 1957.
Михайлови, Л. Жени. С., 1966.
Михайловски, Ст. Басни. — Бълг. сбирка, 1915, кн. 1, 8—11, кн. 5, 249—251.
Михайловски, Ст. Страници из дневника ни Мирза Аббас. — Мисъл, иод. VI, 169—193.
Мишев, Д. Вж. Костов, Ст. ·
Мишев, Ив. Акцията в с. Ри1дыонепе. Врачанско. — Веч. повини. бр. 2480, 12 ави. 1959.
Монов, Т. Смърт няма. С., 1960.
66
Мусиков, Вл. Забравени реалисти. С„ 1960.
Кървави петна (399—444)..
Мутафчиеви, В. И Клио е муза. Пловдив, 1969.
Мутафчиеви, В. Летопис ни смутното време. С., 1965.
Наимович, М. Едно от лицата. — Лит. фронт, бр. 51, 18 дек. ·1969.
Найденов, Ст. Клуб . ‘и чужди езици. — Раб. дело, бр. 182, 1 юли 1965.
Никовски, А. Мария против Пиралков. С., 1962.
Недялков, М. Дузпа. — Веч. повипи, бр. 2976, 22 март 1961.
Недялков, М. cВетяипскнят председател. — Отеч. фронт, бр. 4241, 15 мпр. 1958.
Незнакомой, П. Ако бях млад. С., 1968.
Незнакомой, П. Бяло и черно. С., 1954.
Незнакомой, П. Един ден пред вратата ни иди. — Стършел, бр. 1005, 14 мий 1965.
Незнакомой, П. Как обменихме опит със страната Луанда-Гурундм· (из посмъртните
записки ни един самоед). — Стършел, бр. 1038, 31 дек. 1965.
Незнакомой, П. Маргаритки и ' из. С., 1959.
Незнакомое, П. Метаморфозите. — Веч. повипн. бр. . 4269, 2 юни 1965.
Незнакомо., П. Приказки ‘и многознийковцит·. — Стършел, бр. 924, 25 окт. 1963.
Незнакомой, П. След нас потоп. С., 1959.
Незнакомой, П. Стари мечти. С., 1961.
Незнакомой, П., Иванов, М. Секириада. — Стършел, бр. 888, 15 февр. 1963.
Незнакомой, П. Техниката в моя живот. — Орбита, бр. 1, 10 ян. 1972.
Немиров, Д. Бедният Лука. С., 1928.
Немиров, Д. Братя. С., 1928.
Немиров, Д. Възелът. С., 1937.
Немирон, Д. Дело № 9. С., 1925.
Немиров, Д. Другият. С., 1918.
Немирон, Д. Когато бях малък. С., 1942.
Ненков, Е. ЮАР. С., 1964.
Несин, А. Ами ако бях жена? — Веч. новнпи. бр. 2054, 26 мирт 1958.
Несторов, Б. Ариф и Рамзина. С., 1960.
Несторов, Б. Пантомими. — Веч. новини, бр. 2664, 17 мирт 1960.
Несторов, Б. Светлина над Родопите. С., 1961.
Нешкон, В. Командири. — Нар. армия, бр. 4675, 17 окт. 1963.
Нешков, В. Настъпление. С., 1958.
Никман. Кирикулик. — Отеч. фронт., бр. 1901, 21 окт. . 1950.
Никман. Свиждане. .— Веч. новини, бр. 2054, 26 март 1958.
Николов, Б. Късмет. — Веч. бр. 183, 3 ивг. 1955.
Николов, Г. Съдба. — Веч. новини, бр. 2498, септ. 1959.
Николов, К. Чудното изобретение. — Веч. повнпи, бр. 3051, 21 юни 1961.
Николов, М„ Ан. Страшимиров и др. в спомените ни съвременниците си. Вж. Ба л и ба¬
йо в, А л.
Нинов, Н. Едни · шепи орехи. С., 1964.
Обретено., Б. Сноп. С., 1960.
Орлинов, О. Проверки. С., 1959.
Остриков, Ив. Път през иди. — Театр. библ., 1966. кн, 8, 5—56.
Павлов, Ан. Лудият от стая 17. — Стършел, бр. 1279, 14 иви. 1970.
Павлов, Т. Зи марксическа история ни България. С., 1954.
Панов, А. Ан. Страшимиров и др. в спомените нм съвременниците си. Вж. Балибииен. Ал.
Пелит·., Хр. Хапят ли охлювите? С., 1965.
Пенев, Б. Начало ни българското възраждане. С., 1919.
Пенчев, П. В стоманените редици. — Народна армия, бр. 3439, 13 окт. 1959.
Пенчев, С. Шофьорски хроники. — Веч. новини, бр. 2687, 13 апр. 1960.
Пенчеви, Ст. Последната брънка. — Лит. фронт, бр. 10, 6 мирт 1958.
Петкано., К. Без деци. С., 1943.
Петкииов, К. Вълнолом. С., б. и.
Петкано., К. Дамяновата челяд. С., 1943.
Петкано., К. Златната земя. С., 1938.
Петкано., К. Морава звезди кървави. С., 1945.
Петкано., К. Омайно биле. С., 1938.
Петкано., К. Преселници. С., 1936.
Петкинов, К. Старото време. . С., 1944.
Петкано., К. Хайдути. С., 1945.
Петканови, М. Царица Теодори. С, 1946.
67
Петков, П. Разплати. — Веч. новини, бр. 2665, 18 март' 1960.
Петров, Д. Инглиш с магнетофон. — Стършел, бр. 1007, 28 · мий 1965.
Петров, Ем. Живите помнят, роман от К. Калчев [рец... — Септември, '1951, кн. 2,172—175.
Петров, 3. Под чехъл. — Веч. новини, бр. 2964, 8 март 1961.
Петров, 3. „Претиапски■T) · камбани“ от Димитър Талев. — Веч. новини, бр. 184,4 ивг.
1955 [рец.].
Петров, 3. Съжители. — Веч. новини, бр. 2727, 1 юни 1960.
Петров, И. Леля се годява. С., 1969.
Петров, И. Мъртво вълнение. С., 1961.
Петров, И. Нонкината любов. С., 1956.
Петров, И.· Преди да се родя. С., 1968.
Петрохинон, Сл. Очакване. — Веч. новипн. бр. 5738, 9 мирт 1970.
Пиндар·., Т. Между двете очи. — Стършел, бр. 1258, 20 март 1970.
Пишыипыийтторов, Скоклыо. Е. з. — Веч. новини, бр. 3158, 25 окт. 1961.
Планински, Ив. Без стряха. С., 1960.
Подвързичон, Д. Ан. Стришимиров и др. в спомените ни съвременниците ви. Вж.
Балабанов, Ал.
Подвързачов, Д. Басни, С., 1938.
Молли Кеседжия и сабята му (125—127); Бий Влади (72—74).
Полянов, Вл. Белият вятър в планината. С., 1963.
Полянов, Вл. По пътя. С., 1959. ·
Попов, Й. Птичи глътки. — Стършел, бр. 1338, 1 окт. 1971.
Попов, Й. Тези егоисти децата. — Стършел, бр. 1157, Ь2 апр. 1968.
Поптонев, Ст. Начало. — Нар. младеж, бр. 39, 15 февр. 1956.
Псптонен, Ст. Сватба и ядец. — Стършел, бр. 727, 15 ян. 1960.
По^он·., Ст. Четвъртият го няма. — Веч. новини, бр. 2644, 23 февр. 1960.
Принчиитки, Н. Симо от невнимание ли? — Веч. повнпи, бр. 2468, 29 юли 1959.
Продинов, П. Седмокласници. С., 1960.
Риденски, Хр. Басни. С., 1951.
Вълкът и овенът (13—14).
Риденски, Хр. Избр. произведения, кн. II. С., 1957.
По Пушкина (246).
Риденс-ки, Хр. Избрани произведения, кн. III. С., 1957.
Гливатарките (177—179); Интервю със св. Кирил и Методий (146—149). Нахалникът
(63—65); Недоразумение (70—73); По тоя въпрос ние няма вече какво ди спорим
(19—22); Разговор с президенти (58—60); Ред в умиранияти (125—126); Седмичен
репортаж (43—57); Чичо Иван получава заем от ипотекарнити банка (90—95).
Риденски, Хр. Б. . з— Лит. фронт, бр. 4,23 ян. 1958.
Риденски, Хр. Пулс. С., 1945.
Ридичкон, Й. Барутен буквар. С, 1969.
Ридичкон, Й. Беден роднини. — Лит. фронт, бр. 19, 1 май 1968.
Радичков, Й. Горещо пладне. С., 1965.
Ридичкон, И. Неосветените дворове. С., 1966.
Ридичкон, Й. Планинско цвете. С., 1964.
Радичков, Й. Свой човек. — Веч. новини, бр. 2635, 12 февр. 1960.
Радоев, Ив. Китийчето Хао Ли. С., 1954.
Радулов, Р. От Икар до Гагарин. С., 1965.
Раз цветни кон, Ас. Избрани произведения, т. III. С., 1952.
Илиада (прев.) (7—74); Тартюф (прев.) (143—237).
Ризцнетникон, Ас. От нищо-нещо. С., 1947.
Ризцнетникон, Ас. Снежинка и други приказки (прев.). С. 1966.
Пъстрокожки (43—53).
Райков, В. Прекършено весло. С., 1964.
Рийно в, Б. Дъждовни вечер. С., 1961.
Райно в, Б. Г-н Никой. С., 1967.
Райнов, Б. Един човек се връща от миналото. С., 1966.
Рий ион. Б. Няма нищо по-хубиво от лошото време. С., 1968.
Райнов, Б. Човекът на ъгъла. С., 1958.
Рийнон, Н. Богомилски легенди. С., 1918. .
Райнов, Н. Видения из древна България. С., 1918.
Райнов, Н. Книга . за царете. С., 1918.
Райнов, Н. Княз и чуми. ч. II. С., 1931.
Райнов, Н. Събрани съчинения т. ХШ. Сърдечен огън. С., · 1939.
68
Рийчен, Г. Вълчето. С., 1959.
Рийчен, Г. Еленово царство. С., 1935.
Рийч·., Г. Златният ключ. С., 1942.
Рийчен, Г. Избрани тьчнпепнт. кн. I. С., 1940.
Грях (83—153); Мерзавец (157—225); Мъничък свят (1—81).
Райчев, Г. Избрани тьчипепнт. кн. II. С., 1940.
ЛинаЦП—152); Lustig (174—201); Незнайният (5—35); Сестрата (202—217); Съно¬
видения (67—110).
Рийч·., Г. Пъстра броеници. С., 1956.
Рийчен, Г. Цани Гинчев и др. в спомените ни съвременниците си. Вж. Бобе.и-Бинкови, Ан.
Ракитин, Н. Съчинения, кн. II. С., 1946.
Водил е дружини (123—124); Не сбъднаха се светлите мечти НИ); Тим погребаха
го (132). '
Ралин, Р. Духът и И[-то] шише. С., 1967.
Най-храбрият юнак (39—43). '
Рин Босилек. Весели приказки. С., 1954.
Рин Босилек. Радост. С., 1956.
Ричев, Д. СВетлини от север. С., 1968.
Ризов, Кр. В Краище. — Веч. новини, бр. 2565, 21 ноем. 1959.
Робов, Ем. Осъществяван· ни идеята. — Стършел, бр. 1243, 5 дек. 1969.
Робон, Ем. Страшно село. — Стършел, 1137, 24 ноем. 1967.
Росен, П. В поле широко. С., 1938.
Русифон, Г. И те си били деца. С., 1967.
Рус·., X. Под земята. С., 1959.
Рус·., X. По стръмнините. С., 1948.
Сикирон, Н. Договорът ‘а мир ни заробва. — Борби, 1919, кн. 2, 33—37.
Севернях, С. Ветрило от сандалово дърво. С., 1966.
Севернях, С. От нашия кореспондент. С., 1959.
0·^^^^ А. За скромността. — Веч. поβипи, бр. 2616, 21 ян. 1960.
Се^енсЕи, А. Многото часове ни дядо Трик. — Риб. дело, бр. 227, 15 авг. 1965.
Сестримски, Ив. ..Белият дом на рудничаря“, повест от Никола Маринов. — Септември,
1951, кн. 2, 182—185.
Си. ри· в, Ст. Завръщане след бягство. С., 1967.
Си.ри·., Ст. Петко войвода. С., 1959.
Славейков, П. П. Кървава песен. С., 1931.
Славейков, П. П. Ни острови ни блажените. С., 1921.
Славейков, П. П. Съчинения, т. I. Епически песни. С., 1921.
Славейков, П. П. Събрани съчинения, т. V. Немски поети. С., · 1921.
Славейков, П. П. Събрани съчинения, т. VI, кн. П. Българска литератури. С., 1922.
Език и култури (127—143); Летен блян през зимни нощ (372—378); Поети (358—363);
Три български литературни списания (226—261).
Славейков, П. П. Събрани съчинения, т. VII. Чужди литератури. С., 1925.
Славейков, П. Р. Габровското училище и неговите първи попечители. Цариград, 1866.
Славейков, П. Р. Избрани произведения, т. I. С., 1954.
Голям Пенчо (329); Двете жаби (290); Куко и пип· (276); Малък и голям (327);
Орач и маймуни (267).
Славейков, П. Р. Избрани произведения, т. П. С., 1956.
Звездирски предвещания зи 1874 (322—331); Епизодът (87—106); И‘ незавърше¬
ната автобиография ни П. Р. Славейков: Майка ми (15—24); Тримата Ивановци
(38—46).
Славейков, П. Р. Смешен календар ‘и нова години 1861. Цариград, 1861.
Славейков, П. Р. Умните видиряни. — Ден, 1875, бр. 4.
Славейков, П. Р. Цариградски потайности (прев.). Цариград, 1877.
Слиниптки. П. Момичето със слънчеви коси. С., 1959.
Славянски, П. Последният щурм. С., 1955.
Славински, П. Претворени земя. С., 1959.
Слинч·., И. Ковачът бий Александър. — Раб. дело, бр. 320, 16 по·м.' 1950.
Сливч·., Ив., Дончев, В. София през вековете. — Раб. дело, бр. 4, 4 ян. 1958.
Сливче., Ил. Писировски тактики. — Риб. дело, бр. 301, 28 окт. ' 1950.
Смилона, М. Друм с· вие. С., 1968.
Смирненски, Хр. Съчинения, т. I. С., 1932.
Гладиатор (126—127).
Смирненски, Хр. Съчинения, т. II. С., 1946.
69
Безо^ус^а елегия (44—87); В „Леге“ 43; Внуците ни Αλ^.^ (130); Принц
безпарич^, роден крий Егея (71); Пътни акварели (48); Скитникът Сандр пътува
из Европа (94).
Смирненски, Хр. Съчинения, т. III. С., 1947.
Как ще си умри млад и зелен (157—159); Прощаване (212—214).
Спасов, Ал. Спомени. С., 1959.
Сътрудници ни „Светулка“ (92—95).
Спасов, П. Греховната любов ни зографа Захарий. Легенда ‘и Али ботуш. Варни·, I960.
Спасов, П. Хлябът ни хората. С., 1954.
Спрос^ино., Д. Охридски пролет. С., 1967.
Спрос^инов, Д. Самоо^речените. С., 1966.
Среброн, 3. Избрани разкази. С., 1959.
Билвинскити битки (73—113); В пролетен разлив (7—47); В Россотрой (188—189);
Детето (122—125); Малката Офелия (216—222); Печилбир (129—134); Улицата ни
моето детство (140—145).
Среброн, 3. Момчил слиза от планината. С., 1962
Стаматов, Г. П. Разкази, т. I. С., 1929.
Малкият Содом (63——115).
Стаматов, Г. П. Разкази, т. II. С., 1930.
В кабинетна мъгли (20—39); Дело № 15 (132—140); Лилки и Лили. (69—79);
Ни село (156—173); Шурочки (39—55).
Станев, Ем. В тиха вечер. С., 1948. ·
Станев, Ем. Горски чудеса. С., 1962.
Стан)., Ем. Иван Копдир)β, С., ч. I и II, 1962, ч. III, 1967, ч. III и IV, изд. II, 1967.
Стан·., Ем. Козелът. С., 1958.
Стан)., Ем. Повест ‘и една гори. С., 1948.
Стан·., Ем. През гори и води. С., 1954.
Стан)., Ем. Януарско гнездо. С., 1953.
Стин·., Л. Поглед от хълма. С., 1968.
Станилов, В. Пред вратите ни Алми митер. — Стършел, бр. 992, 2 апр. W65.
Стано·., А. Първите. С., 1968.
Станчев, Ст. Ни раздумка. С., 1959.
Станчев, Ст. Под ясно слънце. С., 1962.
Станчеви, П. Ни гости. — Веч. новини, бр. 2671, 25 март 1960.
Стефанови, Л. Вулканите ни Мексико димят. С., 1969.
Стефанови, Н. Откриван· ни света. С., 1960.
Стефанови, Н. Романтично пътешествие. С., 1959.
Стойчев, Ст. Конгресът ни германските писатели. — Лит. фронт, бр. 2, 12 ян. 1956.
Стоянов, И. Под дъгата. С., 1964.
Стоянов, Л. Ан. Стришимиро. и др. в спомените ни съвременниците си. Вж. Б и л и-
банои, Ал.
Стоянов, Л. Бенковски. С., 1958.
Стоянов, Л. Избрани съчинения. Повести, т. III. С., 1952.
Мехмед Синап (185—336); Сребърната сватба ни полковник Матов '(337).
Стоянов, Л. Холери. СД 1945.
Стоянов, Р. МиИстори. С., 1927.
Стоянов, Т. Ниш празник. — Веч. новини, бр. 2964, 8 март 1961.
Стоянов, Т. Против подценяването ни драмата „Иванко“.—Лит. фронт, бр. 3, 19 ян. 1956.
Стрити·., Ст. Самотните вятърни мелница. С., 1969.
Страшимирон, А. Антология. С., 1922.
Анатема (557—578); Водители (156—193); Еснафа (44—87); Из детството (299—334);
Кочаловската крамола (531—557); Някога (578—626); Хъшове (216—252).
Стришимиро., А. Есенни дни. С., 1902.
Стришимирон, А. Кръстопът. С., 1904.
Страшимирон, А. Роби. С., 1930.
Стришимиро., А. Упоритото шопч·. С., 1959.
Стъпон, П. Гласове от вековете. С., 1958.
Стъпон, П. Живот с надежда. С., 1962.
Стъпон, П. Човекът . от трамвая. С., 1964. .
Стро., Д. Мед и желязо. — Септември, 1954, кн. 3, 34—106.
Ти лев, Д. Гласовете ви чувам. С., 1966.
Ти л·., Д. Железният тβ·тияпик. С., 1952.
Тилен, Д. Илинден. С., 1953.
Ти лев, Д. Пр·спапскит· камбани. С., 1954.
70
Ти лен, Д. Самуил. С., 1959.
Тил·., Д. Старата къщи. С., 1943.
Танков, В. Българи в тайгата. — Риб. дело, бр. 281, · 7 окт. 1968.
Тар ас, Н. Ш. Ах, тези купувачи! — Стършел, бр. 1005, · 14 мий 1965.
Тар ас, Н. Ш. Героите са уморени. — Стършел, бр. 1321, 4 юни 1971.
Тирис, Н. Ш. Дали ще ни с· размине? — Раб. дело, бр.· 46, 15 февр. 1963.
Тар ас, Н. Ш. Изтърсакът. — Раб. дело, бр. 82, 23 март 1961.
ТирИс, Н. Ш. Как станах началник и .. обратно. — Риб. дело, бр. 72, 13 март 1970.
Тирис, Н. Ш. Нашита борби със сушата. — Риб. дело, бр. 144, 23 миИ 1968.
Тарис, Н. Ш. Не умея и толкова. —— Веч. повнпн. бр. 2633, 10 февр. 1960.
Тарис, Н. Ш. Новата. — Стършел, бр. 1137, 24 ноем. 1967.
Тирис, Н. Ш. Превзети работи. — Веч. поβинн, бр. 2934, 1 февр. 1961.
Тирис, Н. Ш. Симо той да е! — Риб. дело, бр. 234, 22 мви. 1965.
Тирис, Н. Ш. Смешно и горчиво. С., 1967.
Тирис, Н. Ш. Среден път няма ли? — Веч. новини, бр. 2615, 20 ян. 1960.
Тирис, Н. Ш. Широки души. — Веч. новипн. бр. 4229, 14 мпр. 1965.
Темкон, Б. Ирак. С,, 1962.
Темков, Б. Кюрдистан. С., 1964.
Тенев, Л. Зи някои въпроси на драматургия. — Театър, 1954, кн. 5, 3—12.
Тихолов, Н. Дни като другите. С., 1960.
Тодоров, А. Изирищип). — Веч. повнпи. бр. 2994, 12 ипр. 1961.
Тодоров, А. Поправителната роти. — Веч. поβнни. бр. .2011, 9 апр. 1958.
Тодоров, А. Трамвайни. — Стършел, бр. 1166, 14 юни 1968.
Тодоров, Ас. Бележки кым „Н. Лилиев“, Съч., т. II, С., 1964.
Тодоров, П. Ю. Идилии, ч. I. С., 1918.
Мечкир (26—33); Несретник (85—112); Нехранимайка (54—60); От прозореца
(115—163); Райският ключар (42—50); Сенокос (13—17).
Тодоров, П. Ю. Идилии, ч. II. С., 1946.
Дядо Матея (35—41); Ръка (117—123); Камъни (11—17).
Тодоров, П. Ю. Събрани произведения, т. II. С., 1957.
Зидари (5—104); Змейови сватба (251—327); Невести Боряни (313—251); Първите
(327—437); Самодива (105—185); Страхил страшен хайдутин (185—213).
Тонии, А. А. Гайда ‘а милиони. С., 1966.
Тонии, А. А. Как станах шампион. С., 1968.
Тония, А. А. Метаморфоза. — Стършел, бр. 1041, 21 ян. 1966.
Тония, А. А. По втория пичип. С., 1961.
Топич. А. А. Случаят Глухиртки. —— Стършел, бр. 1202, 21 февр. 1969.
Тонич, А. А. Трудовите постижения ни дясното крило. — Стършел, бр. П005,14 мий 1965.
Топалов, М. Каменната крепост. — Веч. повини. бр. 2103, 23 мий 1958.
Топалов, М. Опасният човек. — Веч. ноβнпи, бр. 5846, 15 юли 1970.
Топалов, М., Инаиов. Асп. Ремонти. — Веч. новини, бр. 302, 30 ноем. 1955.
Топалов, М. Ставит и такива работи. — Веч. повнпн. бр. 4311, 21 юли 1965.
Топалов, М. Хитростта ни простия. — Стършел, бр. 1005, 14 мий 1965.
Топалов, М. 4т, жени. . — Веч. новини, бр. 2515, 23 септ. 1959.
Точ·., Д. Ах, тоя вуйчо! — Веч. поβиин. бр. 2627, 3 февр. 1960.
Трайков, Б. Владетел ни океани. С., 1964
Трифонов, Г. По свети. През седмицата. — Веч. новини бр. 2477, 8 ивг. 1959.
Трънки, Сл. Неотдавна. С., 1957.
Угаров, Гр. По следите ни заточеника. С., 1959.
Узунов, Г. Ни лов ‘и стрих. — Стършел, бр 1218, 13 юни 1969.
Узунов, Г. ОбичиИ ближния си. — Стършел, бр. 1203, 28 февр.1969.
Узунов, Г. Спирки Вишневи. — Стършел, бр. 1262, 17 ипр. 1970.
Уиджи)в. В. В. Левски, биография. С., 1967.
Филипов, Д. Кения. С., 1964.
Филипов, Н. п. Бирникът дошъл. С., 1928.
Филипо., Н. п. Разкази ни ловеца. С., 1928.
Фол, Н. Рушвет. — Стършел, бр. 1193, 20 дек. 1968.
Фурнаджиев, Н. Велики дни. С., 1950.
Фурнаджиев, Н. Между приятели. С., 1951.
Фурнаджиев, Н. По пътищата ти вървях. С., 1958.
Фучеджиев, Д. Гневно пътуване. С., 1965. .
Хаджийски, Ив. Бит и душевност ни нашия народ, т. I. С., 1945.
Хаджийски, 'Ив. Бит и душевност ни нашия народ, т. 'II. С., 1945.
71
Хиджимирч·., Ив. Овчарчето Калитко. С., 1949.
Хайтов, Н. Асеновград. С., 1963.
Хайтов, Н. Диви разкази. Пловдив, 1970.
Хайтов, И. Писма . от пущинаците. С., 1960.
Хайтов, Н. По земята. — Театър, 1962, кн. 1, 65—80.
Хайтов, Н. Приключения в гората. С., 1970.
Хайтов, Н. Съперници. С., 1957.
Хайтов, Н. Шумки от габър. С., 1966.
Хираяиыги).. Вл. По следите ни светлината. С., 1963.
Харыиплжи)в, Т. Грешници. С., 1967.
Хирминджи·., Т. Крият ни едно детство. С., 1965.
Хирминджи·., Т. Крилато време. С., 1958.
Харманджи·., Т. Родове. С., . 1960.
Хитов, П. Моето пътуване по Стара планина. Букурещ, 1872.
Христов, К. Ан. Страшимиров и др. в спомените ни съвременниците си. Вж. Ба¬
лабанов, Ал.
Христов, К. Игри над бездни. С., 1941.
Христов, К. Избрани стихотворения. С., 1903.
Каук кадия не приви (165—168); Чемерики (223—226).
Христов, К. На кръстопът. С., 1901.
Христов, К. Самодивски китка. С., 1905.
Христов, К. Слънчогледи. С., 1939. II изд.
Усмивка (151).
Христов, К. Победни иетпн. С., 1940.
Христов, К. Трепети. Сливен, 1897.
Христов, К. Цани Гинчев и др. в спомените ни съвременниците си. Вж. Бобев и-Б и н-
кова, Ап,
Христов, К. Чеда ни Балкани. С., 1928.
Христов, М. Грип. — Веч. повипн, бр. 3276, 14 мирт 1962.
Христов, М. Сменям професията си. — Веч. поβипи, бр. 3134, 27 септ. 1961.
Христофоров, А. Ангария. С., 1960.
Христофоро., А. Откровения. С., 1970.
Христофоров, А. Плипинири, С., 1959.
Цич·., Кл. Войници. С., 1968.
Цич)в, Кл. Горчив залък. С., 1960.
Цичен, Кл. Свят широк. Вирни, 1968.
Церковски, Ц.. Съчинения, т. II. С., 1947.
Всред боровете (241—248); Димитър младо тьриовче (172—177); Киткмпджн Сандо
(200—206); Прокоби (249—255); Селянино (84—85).
Церковски, Ц. Съчинения, т. III. С., 1948.
Баща (122—130); Божко (184—193); Босилек (73—78); В незнаен гроб (157—171);
Зад .крийчеци на завесата (171—184); Кръвта води не става (130—157); Минкинм
сватби (84—95); Гергьовден (201—212); Зи пример (252—256); Награда (271—273);
Недоучил (256—263); Не отърви (247—252); Около белянката (23—31); Орисани
(95—122); По витата пътеки (19—23); Под старата върби (36—47); Поръките ни
едно птиче (285—287); Правдата (280—285); Продадени съвести (277—280); Пъдир
(7—19); Роб до гроб (263—265); Свършило се житото (223—237); Скръбта (287—
291); Сримушки (67—73); Сто пари ни цяло (212—223); Тъй е то (265—271),
Цонев, В. Едно време в Овчи купел. С., 1970.
Цонев, В. Лято ил·, — Стършел, бр. 1267, 22 мий 1970.
Цонев, В. Най-новите приключения ни Дон Кихот и Смнчо Пинсм. — Стършел, бр. 1006,.
21 маИ 1965.
Цонев, В. Удивителен случай. — Веч. новини, бр. 2225, 15 окт. 1958.
Цончев, Д. Червени слонове. Пловдив, 1970.
Чинков, В. Наградата. — Народни армия, бр. 3439, 13 окт. 1959.
Чел·бопон, Хр. Предсеитбени история във Врачански околия. — Риб. дело, бр. 289,
16 окт. 1950.
Чел)бопов. Хр. Търси с· магаре. — Стършел, бр. 1251, 30 ян. 1970.
Челкиш. Меки сърца. — Риб. дело, бр. 38, 7 февр. 1971.
Чел каш. Останки печални. С., 1969.
Челкиш. Пясък в машината. С., 1956.
Челкиш. Вж. сб. Стършел. С., 1957.
ВежиноЕ, П. Психически реакции у критикуваните (67—69); Специалист (55—60);
Данаилов, Т. Срещи (377—380); Дианитов, В. Последният успех нм
72
Гочо Гинчев (281—290); Йончев, Сп. Пилчеви (14*6—154), Йончев, Сп. Тру¬
женик (155—160); К и л ф о в, Д. Интернационалът (38—43); Карасимеонвв,.
Ал, Апитоынч·тко изменение (393—396); Км рислинов, Г. Случай с лулата (15—21);.
Краев, Г. Какво могат кокошките? (139—141); Сваковата круши (133—138); То¬
доров, А. Нетипичен случай (46—49); Ч)ргнв)итки, В. ·Дъртешки работ»
(236—239).
Ч·икн.. В. Здриβейше. хори. С., 1969.
Ченков, В. Последната смяна. — Раб. дело, бр. 157, 6 ' юни 1965.
Чеикнн. В. По стръмното. С., 1960.
Η^^., В. С нови другари. С., 1959.
Ч·р)ыу-ип, В Бруси ‘и маймуни. — Стършел, бр. 1281, 28 иви. 1970.
Ч)р)ыу-ип, Морски вълк. — Веч. новипн. бр. 3270, 7 март 1962.
Черемухин. Човешка слабост. — Веч. №.№11, бр. 2663, 16 окт. 1960.
Чернишев, Сл. Вятърната мелници. С., 1962.
Ч·ргов)нтки. В. Гуляй ни открито. С., 1958.
Ч·ртнн)нтки, В. Другарски съд. — Стършел, бр. 1005, 14 мий 1965.
Чилиигирон, Ст. В стария бащин дом. С., 1959.
Чилингирон, Ст. Първи жертва. С., 1935.
Чилиигирнв, Ст. Рибени кост. С., 1938.
Чилиигирнв, Ст. Хлеб ниш нисущний. С., 1926. ·
Чнлакнви, Зл. Бичо Киро. С., 1935.
Чудомир. Избрани произведения. С, 1949.
Аламинут (156); Ах, съдбо, съдбо (212); Бламът ни старейшините (13); В бяло-
(220); Визити (138); В черковния двор (95); Гепчо.истн и и)нчоβитши (245); Допу¬
стимо (237); Дудунът (98); Дядо Сливи Жерденя (41); Енория (114); Знамето (216);
Изклисил (177); И я че изоким некой ден (31); Кира Кольо (21); Кой както ,
нареди (195); Коыиетептът (208); Кондрат (142); Конституцията (266); Консул ни.
Голо-Бърдо (274); Косачи (1); Майката и лихвите (88); Марковите глави (91); На¬
вици (191); Нашенци; На погребение (123); Наш Пондыо (49); Не съм от тях
(37); Паметник (129); Пипай, Филчо! (160); Педагогияти ни Хаджи Донча (44);
Портрет (8); Постоянен делегат (56); Прнвипциалистки (204); Пултовете (52); Пър¬
вият урок (167); Светецът (291); Свако Тико Хопа (186); Скъпете ми времето·
(232); Стрих (269); Тактика (258); Треските (25); Търиовски майка (228); Убий¬
ство (23); Урок по история (242); Фотографът (72);' Фюуууут! (281); Цанко (17);
Шареното колче (151).
Чудомир Критик. — Стършел, бр. 1258, 20 мирт 1970.
Шивач·., Б. Писма от Южни Америки. С., 1958.
Шивач·., Б. Съчинения, т. I. С., 1947.
Испански литература (115—116); Космополитизъм и литератури (65—69); Неиздаде¬
ните и недовършени романи ни Блмско Ибанес (129—134); Опит зи иβтобин-
графия (106—112).
Шинои, Ч. Момчета. — Поглед, бр. 18, 29 ипр. 1968.
Шино., Ч. Тикви за тиквиря, — Стършел, бр. 1209, 11 ипр. 1909.
Шишко в, Т. Глезен Мирчо. Цариград, 1873.
Ш^мано., Ив. Ан. Стришимиров и др. в спомените ни съвременниците си. Вж. Бала-
б и н о в, А л.
Шишыиини. Ив. Първо разочарование — Борби, 1919, кн. 2, 40—44.
Шишыипнв, Ив. Сборник зи народни умотворения, науки и кпижпинм т. XI. Кон-
стинтип Фотинов (591—763). С., 1894.
Шнйя)в. Змх. Непримиримостта ни комунисти. — Веч. поβипи, бр. 2509, 16 септ. 1959.
Яворов, П. К. Съчинения, т. I. Подир сенките ни облиците. С., 1924.
Маски (142—144); Овчарски песен (34—35); Пазлета делия и Пивлетици млада
(42—44); Родини (123—124).
Яворов, П. К. Съчинения, т. П. С., 1924.
Хайдушки копнения (5—159); В полите ни Витоша (7—170); Гоце Делчев (167—267)~
Яворов, П. К. Съчинения, т. III. С., 1965.
До Дори Гибе (275—284); Петко Р. Славейков (229—234).
Явор ски, М. През огъня на БалВипткити битки. С., 1960.
Яворски, М. Хората се промениха. С., 1963.
Ягодов, М. Горун призори. С., 1956.
Ясенов, Хр. Събрани произведения. С., 1953.
Злополучните пози ни Връбчо Днбритноβ (132—134); Любовта към българщи¬
ната (149—150); Общоделски позив към българския народ (144—146); Подуенткитт
принц Хамлет (137—139); Трагичният крий ни барабанчика Връбчо (136).
73
Вестници
Борба, бр. 1896, 23 · ивг. 1927.
България, бр. 449, 19 ян 1902.
България, бр. ·454, 28 тщ. 1902.
България, бр. 455, 29 тн. 1902.
Българин, бр. 456, 31 ян. 1902.
Българин, бр. 459, 9 февр. 1902.
Българин, бр. 466, 23 февр. 1902.
България, бр. 470, 5 мирт 1902.
Българин, бр. 472, 9 мирт 1902.
Българин, бр. 483, 4 апр. 1902.
България, бр. _509, 23 юни 1902.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч. _
Веч. повипи, бр. 2411.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
Веч.
повнпн.
повини.
повипи,
новини,
новини,
поβипи,
повипи.
поβипи.
повипи,
повипи.
поβини.
повипи.
новини,
повипи.
новини,
новипи.
нонини,
новини,
повипи.
новини,
повини,
повини.
повипн,
повипи,
по.ипи,
повипи,
повипи,
новини,
поβинн.
повипи.
повипи,
повипи,
повипи.
поβипи,
повипи,
новини,
повипи.
повипн,
новипи.
повипи,
повини.
новини,
повипн.
повипи.
новипи.
бр. 286, 7 дек. 1953.
бр. 1997, 18 ян. 1958.
бр. 2032, 28 февр. 1958.
1 март 1958.
апр. 1958.
май 1958.
юни
юни
дек.
дек.
дек.
маИ
юли
бр. 2033,
бр. 2082,
бр. 2103,
бр. 2127,
бр. 2131,
бр. 2272,
бр. 2282,
бр. 2284,
бр. 2453,
бр. 2477,
бр. 2489, 22 авг. 1959.
бр. 2498, ‘
бр. 2508,
бр. 2516,
бр. 2518,
бр. 2525,
бр. 2562,
бр. 2603,
бр. 2604,
бр. 2606,
бр. 2612,
бр. 2630, 6 февр. 1960.
бр. 2635, 12 февр. 1960.
бр. 2656, 8 мирт 1960.
бр. 2664, " ""
бр. 2665,
бр. 2671,
бр. 2681,
бр. 2704,
бр. 2707,
бр. 2710,
бр. 2727,
бр. 2742,
бр. 2743,
бр. 2745,
бр. 2796,
бр. 2854,
бр. 2857,
бр. 2880,
бр. 2901, 24 дек. 1960.
бр. 2952, 22 февр. 1961.
бр. 2964, 8 март ' 1961.
бр. 2970,
бр. 2994,
бр. 2998,
бр. 3016,
28
23
21
26
10
22
24
23
11
8 ивг. 1959.
1958.
1958.
1958.
1958.
1958.
1959.
1959.
2 септ. 1959.
14 септ. 1959.
24 септ. 1959.
26 септ. 1959.
5 окт. 1959.
18 ноем. 1959.
6 ян. 1960.
7 ян. 1960.
9 ян. 1960.
16 ян. 1960.
17 мирт 1960.
18 мирт
25 мирт 1960.
6 апр. 1960.
4 мий 1960.
7 мий 1960.
11 мий 1960.
1 юни 1960.
юни 1960.
юни 1960.
юни 1960.
авг. 1960.
окт. 1960.
2 ноем. 1960.
30 ноем. 1960.
18
20
22
20
29
15 март 1961.
12 апр. 1961.
17 апр. 1961.
10 мий 1961.
74
Веч. повипи. бр. 3063, 5 юли 1961.
Веч. новини, бр. 3106, 24 ивг. 1961.
Веч. ноВини, бр. 3159, 26 окт. 1961.
Веч. новини, бр. 3283, 22 март 1962.
Веч. поβипи. бр. 3799, 21 ноем. 1963.
Веч. новини, бр. 3849, 20 ян. 2964.
Знаме, бр. 11, 16 март 1875.
Знаме, бр. 18, 30 септ. 1875.
Комедия, бр. 116, 16 дек. 1927.
Лит. фронт, бр. 48, 29 ноем. 1956.
Лит. фронт, 2, 9 ян. 1958.
Лит. фронт, бр. 7, 13 февр. 1958.
Лит. фронт, бр. 10, 6 мирт 1958,
Лит. фронт, бр. 15, 10 ипр. 1958.
Лит. фронт, бр. 17, 24 ипр. 1958.
Лит. фронт, бр. 51, 18 дек. 1969.
Нир. армия, бр. 3426, 27 септ. 1959.
Нир. култури, бр. 34, 23 авг. 1958.
Нир. култури, бр. 47, 22 ноем. 1958.
Нир. култура, бр. 51, 20 дек. 1958.
Нир. култура, бр. 40, 5 окт. 1968.
Нар. младеж, бр. 284, 4 дек. 1958.
Нир. младеж, бр. 285, 5 дек. 1958.
Нир. младеж, бр. 267, 11 ноем. 1959.
Отеч. фронт, бр. 1491, 5 юли 1949.
Отеч. фронт, бр. 1712, 4 ипр. 1950.
Отеч. фронт, 1761, 12 май 1950.
•Отеч. фронт, бр. 1775, 28 май 1950.
•Отеч. фронт, бр. 1779, 1 юни 1950.
•Отеч. фронт, бр. 1785, 18 юни 1950.
■Отеч. фронт, бр. 1801, 28 юни 1950.
Отеч. фронт, бр. 1811, 8 юли 1950.
Отеч. фронт, бр. 1818, 16 юли 1950.
Отеч. фронт, 1819, 18 юли 1950.
Отеч. фронт, бр. 1823, 22 юли 1950.
Отеч. фронт, бр. 1824, 23 юли 1950.
Отеч. фронт, бр. 1831, 1 ивг. 1950.
Отеч. фронт, бр. 1833, 3 авг. 1950.
Отеч. фронт, бр. 1841, 12 ивг. 1950.
Отеч. фронт, бр. 1843, 15 аЕг. 1950.
Отеч. фронт, бр. 1888, 6 окт. 1950.
Отеч. фронт, бр. 3446, 29 септ. 1955.
Отеч. фронт, бр. 4193, 18 февр. 1958.
Отеч. фронт, бр. 4314, II юли 1958.
Отеч. фронт, бр. 4424, 18 ноем. 1958.
Отеч. фронт, бр. 4439, 4 дек. 1958.
Отеч. фронт, бр. 5134, 2 март 1961.
Отеч. фронт, бр. 8120, ' 11 ноем. 1970.
Пладне, бр. 1554, 18 нн. 1934.
Пряпорец, бр. 8, 15 март 1903.
Прнпорец, бр. 9, 28 май 1903.
•Пряпорец, бр. 13, 11 юни 1903.
.Пряnнрец. бр. 16, 21 юни 1903.
Пряпорец, бр. 77, 1 февр. 1903.
Прнпорец, бр. 83, 22 февр. 1903.
Iίрнпнрец. бр. 89, 15 март 1903.
Работник, бр. 2, 8 май 1934.
Риб. дело, бр. Ill, 1 май 1949.
Риб. дело, бр. 77, 18 март 1950,
Риб. дело, бр. 88, 29 мирт 1950.
Риб. дело, бр. 110, 20 ипр. 1950.
Риб. дело, бр. 113, 23 ипр. 1950.
Риб. дело, бр. 153, 2 юни 1950.
75
Риб. дело, бр. 167, 16 юни 1950
Раб. дело, бр. 172, 21 юни 1950.
Риб. дело, бр. 192, 2 юли 1950.
Риб. дело, бр. 197, 16 юли 1950.
Риб. дело, бр. 211, 30 юли 1950.
Раб. дело бр. 220, 8 ави. 1950.
Риб. дело, бр. 226, 14 ивг. 1950.
Риб. дело, бр. 232, 20 ивг. 1950.
Риб. дело, бр. 234, 22 ивг. 1950.
Риб. дело, бр. 235, 23 ави. 1950.
Риб. дело, бр. 236, 24 ави. 1950.
Раб. дело, бр. 261, 18 септ. 1950.
Раб. дело, бр. 273, 30 септ. 1950.
Раб. дело, бр. 305, 1 по)ы. 1950.
Раб. дело, бр. 329, 25 по)м, 1950.
Риб. дело, бр. 110, 2 мирт. 1957.
Риб. дело, бр. 6, 6 яи, 1958.
Риб. дело, бр. 7, 7 нн. 1958.
Риб. дело, бр. 35, 4 февр. 1958.
Риб. дело, бр. 184, 3 юли 1959.
Риб. дело, бр. 217, 5 ави. 1959.
Риб. дело, бр. 256, 13 септ. 1959.
Риб. дело, бр. 257, 14 септ. 1959.
Риб. дело, бр. 265, 22 септ. 1959.
Риб. дело, бр. 268, 25 септ. 1959.
Риб. дело, бр. 307, 3 ноем. 1959.
Риб. дело, бр. 13, 13 нн. 1960,
Риб. дело, бр. 118, 27 ипр. 1960.
Риб. дело, бр. 168, 17 юни 1960.
Риб. дело, бр. 258, 14 септ. 1960.
Раб. дело, бр. 318, 14 ноем. 1961.
Риб. солидарност, бр. 2, 10 мирт 1933.
Развигор, бр. 2404, 29 ян. 1927.
Стършел, бр. 727, 15 №. 1960.
Театър и изкуство, бр. 31, 21 мирт 1926
Списания :
Космос, 1963, кн. 1; 1963, кн. 2; 1963, кн. 8.
Л)шнтшруй, 1872.
Лето^уИ. — Кпнгопечитипи·. 1874.
Лешнттруй. 1875. .
Септември, 1954, кн. 3.
Читалище, 1870.
Учебници :
Ботаники за V и VI кл. С., 1951.
История ‘и VI кл. С., 1965.
История за VII кл. С., 1965,
История за IX—X кл. С., 1965.
История ‘И X кл. С., 1951.
История ни България за X и XI кл. С., 1965.
История на ВКП(б). С., 1948.
Литератури ‘и X кл. С., 1965.
76
Психология зм X кл. С., 1951.
Тригонометрия за VI· кл. С., 1951.
Физики ‘а X кл. С, 1951.
Физики за X кл. С., 1965.
Химия за VII кл. С., 1950.
Химия за VII кл. С., 1965.
Сборници за народни умотворения:
Братя Миладинови. Български пмродпн иеспн. С, 1942.
СбНУ, т. XLIV. С., 1949.
СбНУ, т. XLVL С., 1953.
п
A
АВГИЕВИ ОБОРИ. Книж. Нещо много замърсено или оставено в пълно безредие-
От гръцкия мит за замърсените в продължение ни 30 години обори на цар Авгии, почистени от Херкул&с
за един ден.
АВРАМОВ ДОМ. Семейство, къща, където поттояппо има гости, които преспиват и
биват гощавани; много гостоприемно семейство. — Така ли се влиза?... Тука Да не е
аврамов Дом? Д. Димов, Тютюн.
Във връзки с библейския разказ за дома ни Аврам.
АГУПСКА. ТРЕСКА МЕ ТРЕСЕ. Диал. Много съм изплашен.
АД НЕСИТ. Диал. Човек, който е грабител, изедник.
А 3 КОЛЯ, А 3 БЕСЯ. Зи всичко се слуша и изпълнява моята волн, пълен и всевла¬
стен господар съм, от мене зависи всичко. И влиянието му така беше грамаДно в тая
околия. Той колеше, той бесеше. Ив. Визов, Нова ‘•мн. Начело на имението- стоеше боляринът
огнищанин — госпоДарят на тримата момци. Той колеше, той бесеше. А. Дончев, Сказание·
за Самуила. — В граДа има по-силни и от него [околийския началник]. — Има — трици! —
извърна се разДразнено към нея Кръстьо. — Сега той коли, той беси... Сега ' само неговата ·
Дума се чуе.. . Г. Караславов, Обикновени хора.
По-ряДко: Коля и беся. Свако се ползува с голямо Доверие преД Директора.Той е, който коли·
и беси в този сектор. П. Незнакомой, Бяло и черно.
А 3 ПАЛЯ, А 3 ГАСЯ. Диал. Зи всичко се слуша и изпълнява монта волн, пълен и
всевластен господар съм, от мене зависи всичко.
Вероятно от иогHЕ. Ти пилиш, снета Петке, ти гасиш.
Още : А з пиля, а з жаря. Диал.
А 3 ПАЛЯ, А 3 ЖАРЯ. Диал. Вж. А з палн, а ‘ гася.
АКО БЕШЕ, ЧЕШЕ. Диал. Ирон. Употребява се обикн. като отговор ни изрече¬
ние със съюзи „ако“, ‘а да се изрази, че е излишно да с· приказва ‘а нещо, което
вече не може да стан·. — Ако беше ме послушал, нямаше Да патиш сега. — Ако-
беше, чеше.
АКО БЪДЕ БОГУ НА ПЪТ. Диал. Употребява се за изразяване ни надежда, очак¬
ване, че нещо ще стане, ще се изпълни някакво желание. Ако бъДе богу на път, и това
ще стане.
От народното вярване, че господ обхожда земята, поправя неправди и изпълнява справедливи желания..
АКО Е РЕКЪЛ БОГ и по-ряДко АКО РЕЧЕ БОГ. Вж. Ако е рекъл господ. От
понеДелник, ако рече бог, тръгваме на жътва. К. Петкипнβ. Без деца. Ако е рекъл бог,
всичко ще се нареДи Добре.
АКО Е РЕКЪЛ. ГОСПОД и по-ряДко АКО РЕЧЕ ГОСПОД. Вметнато. Ако не·
с· случи нещо непредвидено, ако нещо не попречи (употребява се при уговорки ‘а нещо)..
Никой не мойказа отнапреж, че е негово, щото е сял, Докато не го тури в хамбаря си
79·
ама ако е рекъл госпоД, голям спор и берекет ще бъДе таз гоДина. Й. Йовков, Вечери
в АптиыоЕTкин хан. — Защото . е само на триДесет и Две гоДини, а е постигнал вече
■всичко. Ако Да имаше още няколко гоДинки, положително би бил министър., .. Но и това,
ако е рекъл госпоД, ще стане. Г. КармслиноЕ, Танго. — Нали знаете, че Кирчови са в Доб¬
руджа. . . Там са били, страшни табиета имало. . . Мрежи, кай, оръДия, ама ще ги
минат. . . ако е рекъл госпоД. Г. Рийчев, Пъстрата броеници. — НакъДе, ако е рекъл госпоД,
.госпоДине? — ... — За Сара-Къой. Ив. Вазов, Нова земя. Ако рече госпоД, утре тръгвам
.на път.
Ощ·: Ако е рекъл бои.
АКО НЕ КРИЛЦЕ, ПОНЕ (БАРЕМ) ПЕРЦЕ. Диал. Пон· малко, нещичко; що-годе.
Още: Или перце, или крилце. Диал.
АКО НЕ ТЕЧЕ, <ТО ПОНЕ, СЙ> КАПЕ. Употребява се, когато има малък, но
■£64086^ постоянен приход, -у А бе, човече, проДавай си моливи, перца, тетраДки. Ако
ме тече, капе. Има хляб. Й. Йовков, Приключенинта ни Гороломоз.
Още: Не тече, но (ими) капе.
АКО РЕКОХ, НЕ ИЗПЕКОХ. Диал. Казах, но не обещах съвсем сигурно. — Защо
.се отмяташ от Думата си, нали обеща Да купиш цялата стока. — Ако рекох, не
изпекох.
АКО РУЧА, НЕ ВЕЧЕРЯ. Диал. Крайно беден, сиромах ·.
АКО ЩЕ БИ И С ДВЕ ГЛАВИ ДА Е. Диал. Колкото и да е страшен (като увере¬
ни·, че някой няма да се уплаши от някого, не се бои от някого). Ако ще би и с
■Две глави Да е, няма Да се уплаши от него. · Ще му кажа всичко, ако ще би и с Две
глави Да е.
АКО (КАТО) <ЩЕ> Е ГАРГА, РОШАВА ДА Е. Употребява се, зи да се подчертае
че нещо трябва да стане, както е пмй-добρе. както му е реди. Искам Да посрещна рожДения
си Ден с торта и много гости — ако ще е гарга, рошава Да е.
<АКО ЩЕ> И СВИНКА В ДЖАМИЯ ДА ВЛЕЗЕ. Вж. <Ако ще> и свиня в
джамия да влезе. Ще се махна оттук, ако ще и свинка в Джамия Да влезе*Ако ще и
свинка в Джамия Да влезе, няма Да ти позволя Да отиДеш.
<АКО ЩЕ> И СВИНЯ В ДЖАМИЯ ДА ВЛЕЗЕ. 1. Ни всяки цени, непременно
{при уверяван·, че нещо ще бъде направено или че нещо ще стане). Ако ще и свиня в
■жамия Да влезе, но трябва Да си получа парите.
2. В отриц. изр. Никога (при категоричен отказ, че нещо няма да бъде направено
или ннма да се допусне да стане). Няма Да кажа, ако ще и свиня в Джамия Да
влезе.
Още: <Ако · щг> и свинки в джамия да влезе
<АКО ЩЕ> И ТУРСКО ДА СТАНЕ. 1. Ни всяки цени, непременно (при уверн-
3. ^, че нещо ще бъде · направено или че нещо ще стане). — Добре! Прекрасно! Ще го
.намеря аз и ще му връча призовката До утре, па ако ще и турско Да стане. Чудомир,
Конституцията. Аз много обичах чичо Кръстник и си знаех — щом той каже, че трябва
Да бием камбаните, значи, се налага Да ги бием и ще ги бием, ако ще и турско Да стане.
В. Цонев, Едно време в Овчи купел.
2. В отриц. изр. Никога (при кашеиорнч)п отказ, че нещо няма да бъде направено
или няма да с· допусне да стан)). И турско Да стане, няма Да се съглася с
тебе.
АКО ЯЙЦЕТО СЕ СТРИЖЕШЕ, ТОЙ ЩЕШЕ ДА ГО БРЪСНЕ. Зи свидлив
човек, скъперник.
АКЪЛА МИ Е В КРАКАТА. Н) мога да мисля, да разсъждавам; постъпвам глупаво,
неразумно. — Какво нравиш ти, защо постъпваш така, тебе акъла та е в краката.
АКЪЛА МИ НЕ ГО ПОБИРА / ПОБЕРЕ. Не проумявам нещо, недоумявам от
.нещо, струва ми се невероятно (обикн. зм нещо много лошо, което ме изненадва).
Акъла ми не го побира как можа Да повярваш тази лъжа.
Още: Уми (главата) ми не го побира / побере.
«0
АКЪЛА МИ. РЕЖЕ КАТО БРЪСНАЧ. Много съм умен и съобразителен;
имам ' остър, пъргав ум. Не го ли вижДаш какъв е схватлив, акъла му реже като
бръснач.
Още: Уми (главата) ми реже като бръснач.
АКЪЛ МОРЕ, УМ БРИЧ. Диал. ПоДигр. Употребява се за подчертаване, че дадени
пронза, постъпка е много глупава, неразумна.
Още: Акъл море, <ум бръснач >. ПоДигр. Ум море, акъл бръснач. ПоДигр.
АКЪЛ МОРЕ, <УМ БРЪСНАЧ> и УМ БРЪСНАЧ. ПоДигр. Употребява се зи
подчертаване, че дадена проява, постъпки е . много глупави, неразумна.
Още: Ум море, акъл бръснач. ПоДигр. Акъл море, ум брич. Диал. ПоДигр.
АКЪЛ НАЗАЕМ НЕ ИСКАМ. Пренебр. Не мн е приятно да ме поучават·. — Няма
Да остана. Аз акъл назаем не искам. — Че и аз нямам излишен. Н. Карали).., Синята .
метличина.
АЛА БАЛА. Нещо несериозно, без значение или смисъл, празна работи. — Че как
тъй. . . Какво пък разбира Жельо от коларски занаят, та ще го назначават в Домакинска
част.. ... Как ще ги [конете] управлява той .. По французки ще им приказва. . .' Туй
Да му не е ала бала.. . К. Калчев, Семейството ни тъкачите. — Що ми е тоя латински,
питам те аз? Каква полза от всичките тия герунДиуми и ала бала от тоя роД? Бур-
жоата с герунДиуми и акузативуми няма Да свалим, а с това! — и той разтърси юмрук.
А. Гуляшки, Любов. Не ми разправяй ала бала, ами ми отговори сериозно. · Това ~ &·*■*
само ала бала, за Да ме залъже, защото не е искал Да ми каже истината.
ит броенето на децата кой да бъде пръв в играта.
АЛФАТА И ОМЕГАТА на нещо. Книж. Всичко най-важно. същината ни нещо.
Масова работа, масова борба, масова съпротива, еДинен фронт, никакви авантюри. Такава
е алфата и омегата на комунистическата тактика. Г. Димитров, Пред фашисткия съд.
От Другарите си искаше Да вДигнат на бойна тревога цялата организация, тъй като алфата
и омегата за този -момент бе Да се масовизира партизанското Движение. Сл. Трънски,
Неотдавна. Вечерта, . . .. когато ■ съпрузите сяДаха при изстиналия и замирисал на Дим
гювеч — алфата и омегата на всичката готварска мъДрост на млаДата и почитаема
госпожа Ракова, — вратата се бутна. Ив. Визов, Драски и шарки.
От Апокалипсиса („Откровение ни Йоан Богослов“) — думи ни тнтиод:>>Аз съм алфата и омегата, началото
и краят.“ Алфата е първата, а омегата е последната букви от гръцката азбука.
АМИ АКО ГО ОЧУКА ГРАДО. Диал. Употребява се, когато някой прояви съвсем
неоснователно песимистично отношение към нещо.
От народната приказка ‘а един селянин, който всичко виждал от лошата му страна, и дори когато селяните
се наговорили ди му дидат по едни . крини овес след жътвата, ‘а да е доволен, той отговорил с горните думи.
< АМИ> И ОТТАТЪК МИНАВА (ЩЕ МИНЕ). За категорично потвърждаване ни
нещо. ■ ' Попитах Арифа, Дали тая песен ще върви за гайДа?—О-оф! И оттатък минава!. ..
Нашите песни са половината в гайДа роДени. Н. Хайтов, Шумки от габър.
АМИН ГЕРГЕ. Диал. ПоДигр. Употребява се като подигравки, когато някой изкаже
хубаво пожелание ‘а нещо.
АНАТЕМА ДЯВОЛА. Диал. Пренебр. Възклицание ‘а подчертаване, че нещо не
заслужава · βпиыипие. че се проявява тни‘хожд·нн· към нещо. — Тоя, Дето искаш Да му Дам
хубава служба... Търчеше от къща на къща като бесен... Не служба — тюрма трябваше
за него, ама хайДе, анатема Дявола! Г. Кармслинов, Обикновени хора. — Ти знаеш ли
какво приказваш? — пламна и се наежи Тинко. — Знаеш ли, че мога и в съД Да те Дам — ето
има и свиДетели. .,. — В съД ли?... — Ама хайДе, анатема Дявола! — рече примирително
Тинко с тон на съжаление и прощение. Г. Кармслинов, Селски истории.
6 Фразеологичен речник,. т. I
81
АНГЕЛ НЕБЕСЕН, Обикн. Ирон. Мнои© добър, много кротък, незлобив човек. Ти се
оплакваш, че имаш неприятности с Дъщеря си, а Да не би моята Да е ангел небесен-
И аз имам неприятности.
АНИБАЛОВА КЛЕТВА. Книж. Твърдо решение зи борба докрай.
От историческото предание ‘а Апибмл. който по искан) ни баши си се заклел да бъде през пелия си жизо-т
непримирим враг ни Рим и изпълнил клетвата са.
АРБАНАШКО СТИХЬО. Диал. 1. Буен, непокорен младеж; гидия.
2. Негодник, хаирсъзин.
АРМАСАЛИ ЗА ЦЪРНОЗЕМСКО ЮНАЧЕ някоя. Диал. Погребали я, заровили я в
земнта (зи умрнла деβ©йкм),
АРМЕНСКИ ПОП. Шег. Човек, на когото п©ст©нпн© ходнт да се оплакват, но без
ползи, защото той съвсем не може ди им помогне. — Оплакаха . ми се хората —. опита
ее Зографа Да оправДае намесата си. — То се знае. Ти пей Даваш Да си арменски поп.
В. Геновски, Седем г©дипн. — Нали знаете какви Диви петли са военните — ще ти теглят
куршума, а ти сетне върви се жалвай на арменския поп. Г. Караславов» Обикновени кора.
Няма Да ти върна парите, пък ти иДи се оплачи на арменския поп, ако искаш.
АРНАУТСКА ПИПЕРКА. Мноио избухлив, проклет човек. Жена му е еДна арнаутска
пиперка, никога не можеш Да се разбереш с нея.
Още: Арнаутски чушки.
АРНАУТСКА ЧУШКА. Вж. Арнаутска пиперки.
АРТИСАЛО НА СУРЧО, ТА .ДАЛ НА МЪРЧО. Диал. Зм проявена не на място щед¬
рост от бедняк, който сам · зле материилп©,
АСЛИ БИ ТАЯ. Диал. Разбира се, така е и другояче не може да бъде (употребява 0-
нри отговор ‘а експресивно потвърждение и усилване). Жена му хубава ли е? — Лели
би тая!
АСТА Е РИБА ПРЯСНА. Диал. Употребява с·, когато съвсем неочаквано някой сполучи
в т©за. което желае (напр. при игри на карти, когато някои хвърли такива карта, каква-то
желае).
От приказката ‘а един влах, който търсел ди купи прнсни риби, но все му иот©чваян отдавна янв)па, до"
като му посочили една, конто оше мърдали, и той казал горните думи (истм, рум. 'тази'). (П. Гъбиов, Пословици
ж пословични изрази по говори във Видин, Търново и др. СбНУ, XXV, 1909, е. 38).
А СТАНАЛ АГА, А ЗАВИЛ ЧАЛМА. Диал. Употребява с·, когато някоИ незаслу¬
жено се гордее или хвали.
АТ ИМАМ, ПОЛЕ НЯМАМ. Диал. Макар и ди имам п·.щ©, не мога да го из¬
ползувам.
АТИЧЕСКА СОЛ. Книж. Духовити, остроумни шега; тънко остроумие. И за Да не бъДе
разказът ми гол, ! аз ще го поръся... с атическа сол. Ив. Вазов, Сантиментална разходки по
Европа.
Произхожда от думи, казани от Пиперов, за жителите ни Атики, прославени със тво·т© красноречие и
остроумие.
А ТОЙ ПОСРЕД БЯЛ ЧЕРВЕН. Диал. Употребява се за добър, разбран ч@вскг
когато стрида между лоши, неразбрани хора.
А ТОЙ ПОСРЕД ЦЪФТИ И ВЪРЖЕ. Диал. Употребява се, когато добър и раз¬
бран човек страда между лоши, неразбрани хора.
А ТОЙ СИ ТРЪН ВАДИ. СлеД главно. изр. НеоДобр. Съвсем не слуша какво го
съветвам, поучавам. Аз му говоря, а той си трън «аДи.ьТи го учиш на ум и разум, а то
си трън ваДи.
12
АХИЛЕСОВА ПЕТА. Книж. Най-слабото, уязвимо място ни някого или нещо. Фа¬
шистите не успяха Да получат нито еДин нужен за тях свибетел от среДата на работни¬
ците. . . И това бе ахилесовата пета на обвинението. Г. Димитров, Пред фашисткия
съд. Тя [т■ьрпмши] е бягала без оглеД през храстите, слезнала в реката, тук настигната и
извДена. Това е ахилесовата пета на сърните, кошутите, па Даже и на говеДата. Погнати
от вълци, те тичат към реката и хвърлят се в нея с наДежДа, че ще се спасят, а тъкмо
тук най-апетитно ги изяжДат. Н. п. Филипов, Разкази ни я©в·ци, — Тя би се влюбила
само в много елегантен мъж! МоДата е нейната слабост — каза Бурсука. — А на тебе
тъкмо там ти е ахилесовата пета! А. Апт©н©β-Топнч. Как станах шимин©п,
От гръцкия мит ‘а Ахил, иа когото цялото тяло било неуязвимо с изключение на петата, кьдето го ' държали
майка му, богинята Тетида, когато го потапяла в чудодейната река Стик), за да го направи иевредим а безсмъртен.
83
Б
БАБА ДЯДА ЗАБРАВИЛА» Диал. Шег. Употребява се ‘а изразяване на недовери·
към отговор на деци, когато твърдят, ч· са забравили да ядит.
БАБА ЗНАЕ И ДРУГА УЛИЧКА. Диал. Употребява с· при и©дч·ртиβипе. че мож· ди
се намери и друг пичип, ‘а да се п©сшигпе' нещо.
БАБА НЕДА НЕ МУ ГЛЕДА. Диал. Употребява се, когато някой не проявява при-
лирчивотт и приема всичко, без ди избира.
БАБА СИ ЗНАЕ БАБЕШКАТА. Вж. Баба си знае бабината.
БАБА СИ ЗНАЕ БАБИНАТА. Употребява с·, когато ннкоИ постъпва, както .·
свикнал и не желае да се вслуша в съвети или да възприеме нещо ново. Какаото
щеш й говори, все еДно — няма Да те послуша, баба си знае бабината.
Още: Баба си знае бабешката.
БАБА СТАЯ КАИЛ И ЗА ГНИЛИ КРУШИ. Диал. Употребява с·, котито някоИ е готов
да приеме нещо какво да е, без избор.
БАБА ТИ. Възклицание за изразяване ни недоволство, че нещо не става, не се
извършва. — Вие пестите ли?/И в частност mu/колко спести?/ВъзДъхнал чертожникът. —
Пестиме, баба ти! и си влязъл отново Да работи. В. Петров. Легенди за чертожника.
БАБА ТИ ГОСПОЖИЦА ЛИ Е. Жарг. Ирон. Казва с· на няк©т©. който се опитва
да хитрува, да шмекеруви, ‘и да се покаже, ч· хитрините му с· разбират.
БАБЕШКИ ПРИКАЗКИ. Измислици, пеяеиостн (обикн. при изразяване нм недоверие,
съмнение в нещо). ХайреДин Арап ага се изправи — не искаше Да слуша повече такива
бабешки приказки. Д. Тиле., Пресп-нските камбани.
БАБИНАТА МУ НА УХО. Диал. Възклицание за изразяване ни недовери· към думите
на някого.
БАБИНАТА ТИ ГАРУШИНА. Диал. Вж. Бабината ти Стрънкшна*.
БАБИНАТА ТИ <ЗРЪНКИНА>. Възклицание за изразяване на ир)пебрежителп©
нтп©шепие към изказано несъстоятелно мнение или несъгласие с ' п·щ©. Това ли ви е
яДенето? — А че какво?... Качамак лошо ли е? — Бабината ти! — отвърна кисела
Червени. П. Вежинов, Нашата сияи, Разпръснете се, ' госпоДа, за Да си нямате неприят¬
ности!. . . — Бабината ти трънкина! — извика някой от ограДата. К. Калчев, Живите
помнят. Той разправяше на Анастаса, че в МолДавата еДно време той пак виДял такава
еДна сватба, и че в Америка благороДните хора тъй се женили. — Бабината ти трън-
кина! — измърмори ХамамДжиолу. Ив. Вазов. Нови земя.
Още: Бабината ти гарупшна. Диал.
БАБИНИ ДЕВЕТИНИ. Невероятни неща, измислици; пел·иотши. глупости. Тая нощ
виДях твърДе лош сън, който не знам какво ще значи, макар че твърДе малко вярвам
в бабини Деветини. Л. Стоянов, Бенковски. — ЕДна звезДа паДна — каза Марин. — Умря
84
някой ... — Умрял. . . знаеш ти. . . Бабини Деветини. Й. Йовков, Ако можеха ди говорят.
— Мене болест ме не лови. — Ти не ми разправяй бабини Деветини — разсърДи се Гаврил.
Ем. Ман©в. Ден с· ражда. „Бабини Деветини! — мислеше си той. — Кому ще ги разправят
те тия! Нямало Да се месим в тая работа! И какво ще правим? Ще чакаме Да поДберат
и нас. Г. Кирасливов, Обикновени хорм. Той си мислел, че има още еДна сеДмица, а ето
че тази светла Дата се изтърсила като бомба върху главата му. Майка ни обаче го
сряза и каза, че това са бабини Деветини — никаква бомба не се е изтърсвала на главата му.
В. Цонев, Едно време в Овчи ' купел.
БАЙ, БАБО, ЗА БЪЛХИ. Употребява се, когато някой говори излишни приказки, след
като се е случило нещо п·ирнятп©. Виновни сме всички... Трябваше Да се внимава.
— Бай си, бабо, за бълхи. Когато колата се прекатури, пътища много. Й. Йовков, При¬
ключенията на Горнлнмнв.
БАЙ БОЕН ХОДИЛ У НИХ. Диал. Ирон. Били се.
БАЙ ГАНЬО. Прост, недодялан, хитър и недоверчив човек; дебелак, простак (по
името на героя от едноименното произведение от Ал. К©нстаптипов — тип ни еснаф,
спекулант, представител ни зараждащата с· буржоазни класа у нас през втората поло
зини от XlX в.).
БАЙ <МИ>, БАБО, ДА МЕ НЕ СРЕЩНЕ МЕЧКА<ТА>. Употребява се ‘а
изразяване нм ©иит·нне от нещо неприятно, което би сполетяло някого. — Ба, може човек
и Да си глеДа работата и пак Да няма. . . когато Друг му вземе хляба... — А, няма
кой Да го вземе.. . и клатя глава... Ти току — бай, бабо, Да ме не срещне мечка.
Сг. Чилиниироз, Хлеб наш питущпий,
БАЛДЪЗА МИ ОТ КЕСТРИЧ. Жарг. Грубо. Неизвестно кой (употребява се като отговор
на въпрос „кой“, когато запитаният не иска ди отговори направо или не знае). Кой на¬
прави това? — БалДъза ми от Кестрич.
БАРАБАР ПЕТКО С МЪЖЕТЕ. Ирон. Употребява се, когато някоИ се заема да из¬
върши нещо наред с другите, без това ди е по силите му. ВижДаш, че пътят е труДен
и не ще можеш Да изДържиш, но упорствуваш — и ти барабар Петко с мъжете.9
Знаеш, че не ти носи главата, ама пиеш, барабар Петко с мъжете.
По-ряДко съкратено : Барабар с мъжете. Ден-Два ДженДаки в шумата, отвсякъДе
заграДено, села горят, хора се убиват, поДплашиха го на няколко места, ето ти го вече
комита, барабар с мъжете! Зих. Стотп©в, Записки по българските въстания.
Още: Барабар Петко с мъжете и отрепката на пояс. Диал. Ирон. И наш Петко с мъжете
и отрепка му па пояса. Диал. Ирон.
БАРАБАР ПЕТКО С МЪЖЕТЕ И ОТРЕПКАТА НА ПОЯС. Диал. Ирон. Вж.
Барабар Петко с мъжете.
< БАРОН ЕФЕ1ЩД1> СУЛТАН БЕЗ ГАЩИ. Диал. Ирон. За сиромах, който се големее.
БАЧКАМ НОМЕРА някому. Жарг. Съзнателно устройвам лоши шеги ни ннkог©. за
®и му причиня п)приятннттн или да ио подигран. Ако е Да те Дразня, и аз мога Да
ти бачкам номера.
Още: Правя номера.
БАЩА МИ МЕ НАПРАВИЛ ВЪВ ВОДЕНИЦА. Пренебр. Вж. Баща ми ме привил
иа воденица.
БАЩА МИ МЕ ПИЯН ПРАВИЛ. Пренебр. Н) слушам никого; вироглав и свое¬
образен съм.
БАЩА МИ МЕ ПРАВИЛ НА ВОДЕНИЦА. Пренебр. Обичам много да приказвам;
кшого бъбрив съм. ■
Още: Баща ми ме направил във воденица. Пренебр.
БАЩА- МУ НЯМА ВРАТА. НеоДобр. Употребява се, когато някой влиза някъде, без
да затваря вратата.
Още: У баща си врати видял ли си. НеоДобр. У вас врати вяма ли. НеоДобр.
85
БАЩА НЕМА, ДЕДА САКА. Диал, ПоДигр. Употребява се, когато някой иска пеп©.
к©·т© е невъзможно да получи.
Още: Бащи п·ыa. дедИ трмжи. Диал. ПоДигр.
БАЩА НЕМА, ДЕДА ТРАЖИ. Диал. ПоДигр. · Вж. Бащи неми, дедИ сака.
БАЩА СИ И МАЙКА СИ, иским. Прекадено скъпо, прекомерно висока цени за
нещо (искам). — Не те ли е срам бе — захвана Да го съДи еДин пазарянин — малко ли
пари ти ДаДе човекът, баща си и майка си ли искаш за еДин бивол! А. Каралнйч·в.
Топла ръкизички. — Кой е луД Да бяга от пари, ама сметка нямам. Искам Да ти харижа
стоката си.. . — Обикалям го стока Да купя от него, ама човек ли е? Баща си и майка
си иска. Бесилка за тях, мамка им. В. Нешков, Наттъил)пие,
БАЩА СИ ИСКАМ ДА КРЪЩАВАМ. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Самонадеян съм
и се опитвам да поучавам ио-опншпите от себе си.
БАЩИН И МАЙЧИН < СИН> и МАЙЧИН СИН. 1. Силен физически и безстрашен,
смел, решителен човек; юначаги, Като стигна на хармана, пожарището още все пу¬
шеше. . . Да ' има някой бащин и майчин и от сараите му Да наклаДе такава сеДянка,
ще запаля на св. Герги Две свещи. Ц. Гинчев, Ганчо Кнтеркитм. ЕДин от среДната маса
забеляза това и викна преДизвикателно: — Ха Де, сине майчин, Дръж се сега Да те
виДя. .. И, без Да Дочака отговор от Никита, скочи, уДари крак е крак и започна на свой
реД: „Друс-Друс, Друс-Друс.“ Ст. Чилингаров, Хлеб наш насущний. И Други път
селският Дописник Босилко Пенков беше изнасял във вестниците някои работици. . . Но
този път майчиният син беше нацапал образите на такива отговорни лица като счето¬
воДителя и преДсеДателя на селкоопа. Н. Карали-ва, Неуловимият. Ах, ах, няма ли
някой майчин и бащин Да ме претрепе. Д. Немиров, Бедния Лука. Как не се намери еДин
майчин и бащин Да го Добие, ами го оставят Да се шири тоз ДушеяДец мръсен! Д. Н)-
миров, Братя.
2. Пренебр. Синковец, н·хринимаИк©, Как можаха Да изгорят знамената! Светини¬
те! Кои майчини синове са Дръзнали? Дай ми ги Да им извия шията! В. Геновски,
Седем иолипи. БезДомник такъв — Дало му село парче хляб и него не знае как Да яДе.. .
ОтДе ще е тоя майчин син, ■ Джанъм? Ц. Церк©βскн. Театрални зибавалки. ВъзгорДя се май¬
чиният син. Първенството на селото погази, око не му мигна. Жена си в гроба ще
прати. Н. Кирили-ва, Синята метличини.
Още: Мамин син /във 2 знач. към 2 знач./.
БАЯ НА ГЛАВАТА на някого. Мърморя, укорявам някого или дотягам нм някого
със съвети, паn©мпяпнт. — Ами срамота е и грехота е това, което вършиш! — Кой те
прати Да ми баеш на главата? К. П·ткап©β, Морава звезди кървава. Е, стига сте ми
баяли на главата! Ако сте Дошли ум Да ми Давате, вървете си. К. Петканои, Златната
земя. — Тотке, много бъбриш, ДосаДна си! Мене ми е мъчно за Дойчина, а ти си сед~
нала Да ми баеш на главата! К. Петканои, Златната земя.
БАЯ СИ ЗА (НА) БЪЛХИТЕ. Недоволен съм от нещо · и си приказвам, говоря нм
себе си. Гунчо Митин стои прав До черДака, Държи камшик, глеДа навъсено и нещо си
мърмори. .. — Бай Гунчо, какво си приказваш сам? — Бая си за бълхи. В еДна воДеница
няма ли реД, ти я остави нея. По-хубаво вземи, че я запали. Й. Йовков, Албена.
БАЯ СИ НА (ЗА) ГЛАВАТА. Недоволен съм от нещо и си приказвам, говоря ни
себе си. — Кой е луД, Рашко? — Бая си за главата. Сам си приказвам празни приказки.
К. Петкан©в. Златната земя.
. БЕДИЦЕ ЛЕ СТОРЕНА. Диал. Ирон. Употребява се ‘а виновен, който се оплаква, че
е набеден.
БЕЗ. ВРЕМЕ. 1. Преждевременно, много рано. Грозни оДумки отсам-оттатък, яДове
и плач по Дъщеря й я свеДоха без време в гроба. П. Ю. Тодоров, 'Идияин.
2. В неудобен момент. Без време гост от турчин ' по-лош. Поговорка.
БЕЗ ВЯРА. Диал. 1. Кнйш© не вярва; недоверчив. Стояна е без вяра, мисли, че всички
я лъжат. Н. Геров, Речник ни блъгарский язик.
2. Ни когото н· трябва да се вярва; п·ч)тт·п. непочтен. Не работи с него, той е без вяра.
ще те измами. Н. Геров, Речник на блъгмрскиИ нзик.
86
БЕЗГЛАСНА БУКВА. Пренебр. Човек без авторитет, чието мнение н· се зачита.
„Такова наказание, казва, няма в правилника. Не е законно“. . . „Ти, казва, безгласна буква,
мяма Да ме учиш какво е закон.“ П. Незнакомой, Бяло и черно.
БЕЗГРЪБНАЧНО ЖИВОТНО. Пренебр. Човек без днтшойпттво. който угодничи,
рабол·nпичи. ПаДа ти се!. . . Никой, никой не ти е крив! Ти си еДно безгръбначно животно —
•влечуго си ти! Д. Калфов, Необоримият.
БЕЗ ДА МИ МИГНЕ ОКОТО. 1. Без ни най-малко колебание и тревога, изведнъж
и решително. Такъв еДин строг, намръщен, сякаш съм му изял и пропил бащинията.
Дай власт на такъв и той ще обеси невинния човек, без Да му мигне окото. М. Мирчезски,
■Тайпстβепит) светлини. Баща му е черноборсаДжия и мошеник, Дрехите ти от гърба може
-Да свали, без Да му мигне окото, а и този синковец не е по-Долен от него. В. Нешков, На¬
стъпление. Работих и в мините на КолораДо. А там мъжете пият, играят комар и се изби¬
ват еДин Друг, без Да им мигне окото. Ал. Бабек, Малкият емигрант.
2. Най-безсрамно, пай-б·‘очлив©. пай-наглн. Излъга, без Да му мигне окото.
Още: Без ди ми трепне окото.
БЕЗ ДА МИ ПАДНЕ ВЛАКНО ОТ ГЛАВАТА. Вж. Без да ми падне косъм от
главата.
БЕЗ ДА МИ ПАДНЕ КОСЪМ ОТ ГЛАВАТА. Без да пострадам ни най-малко, без
ни най-малки щети ‘а мене. Те си ДаДоха Дума Да не мръДнат от местата си, Докато
ле измислят нещо такова, което Да смрази кръвта в жилите на Босилко, без Да паДне
.косъм ' от главата му. Н. Каρилнева. Неумолимият.
Още: Без да ми имдп· вликпн от илазити.
БЕЗ ДА МИ ТРЕПНЕ ОКОТО. Вж. Без да ми миине окнто, Ние знаем кои
•са нашите врагове, ... , и ще ги смачкаме, без Да ни трепне окото. Г. Кар-славов,
При ©ииш ‘а бягство. ПоДпоручикът знаеше само еДно — че той мрази комунистите и ги
разстрелва, без Да му трепне окото, Г. Киратлавни, Разстрелът в Ястребино. Ограби
жената, без Да ти трепне окото.
БЕЗ ДА СИ ВДИГНА ПРЪСТА. Вж. Без да си мръдна пръсти.
БЕЗ ДА СИ МРЪДНА ПРЪСТА. 1. Без да проявя ни паИ-малkн усили·. Аз пък поемам
•Доставката ... и на края на гоДината изсипвам Десет процента от печалбата в ръцете
«зи, без Да сте мръДнали пръста си, без Да сте рискували нищо. Д. Димов, Тютюн.
Всичко се нареДи, без Да си мръДнеш пръста.
2.. Най-б·‘учиттпн, Стояха и наблюДаваха всичко, без Да си мръДнат пръста.
Още: Без да си помръдни (3^^. и©влнгпм) пръсти.
БЕЗ ДА СИ' ПОВДИГНА ПРЪСТА. Вж. Без да си мръдни пръста.
БЕЗ ДА СИ ПОМРЪДНА ПРЪСТА. Вж. Без да си мръдна пръсти.
Без ДВА ДНИ ТРИ ДНИ ' и ТРИ ДНИ БЕЗ ДВА ДНИ. Диал. Ирон. Зи прибързан
срок и · неточно пресмятане.
БЕЗ ДЕНЕ,.щ· си иди. Диал. Преждевременно (ще си ида). — Прахосник е той,,
готованин, а не Дете! Душата ми почерни! От него без Дене ще си иДа! Г. Караславов,
Габерови.
БЕЗ ЗАЛЪК ХЛЯБ, оттаЕтЫ (оставам, съм). Без никакви средства за препитание
«ставам). СлеД неговата смърт Децата му останаха без залък хляб.
Още. Без пирч· хляб.
БЕЗЗЪБА БАБА ОРЕХ ОПЕКЛА. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой ·
наnравия н)щ©. от което не може да се възползува.
БЕЗ КОМПАС. Без ©ир·дел·пм посоки или цел. — КъДе отиваш? — И ' аз не знам,
.хоДя ей-тъй, без компас.
87
БЕЗ НОЖ КОЛЯ някого. Измъчвам птког©. без товм да се забелязва.
БЕЗ ОТОРАВАНЕ. Диал. Без намеци, подмятания отдалеч.
БЕЗ ПАРИ. Съвсем евтино. Вз· ми само Два лева за поправката, просто без Ъариль
Струва пет лева, без пари.
БЕЗПАРИЧНА ТРЕСКА МЕ ГАЗИ. Останал съм без пари, нямам пари.
БЕЗ ПАРЧЕ ХЛЯБ, нттаиты (оставам, съм). Вж. Без залък хляб (оставям).
БЕЗ ПАСМА. Диал. За човек — лекомислен.
БЕЗ РИЗА ХОДЯ. Диал. 1. Некадърен съм, а обичам да се хваля.
2. Работлив съм, но съм много лаком и разточителен.
БЕЗ СМЕТКА. Без да и)ттт, разточително. Татко се разболя. Камен без сметка пари
троши за него по бани, лекари и клиники. Д. Н-миров, Възелът. Живея без сметка.
БЕЗ СЪРЦЕ. Н)©хошпо, без ж·липн·. Все страни от Дружките си. Без сърце хоДи
привечер на-воДа. Т. Г. ВлаИков, Дндоватм Славчови унукм. ЙорДан работеше без сърце.
Разочарование, страх и неизвестност от бъДещето го измъчваше. Ив. Петров, Мъртво
вълнение. Стрина Венковица отговаряше някак без сърце. Т. Г. Влайков, Стрини Венковица
и снахи И. ОтиДохме на нивата и взехме Да копеем. Тогаз чак се сетих, че е празник.
Да си вървим, грехота е. .. А Петровица — не, стой. Аз съм останала без сърце, ама
копаем. Й. Йовков, Женско сърце.
БЕЗТРАГА ДА ХВАНЕШ. Диал. Грубо. Махай се, върви, където щеш.
Още: Иди <в> безтриги. Диал. Грубо.
БЕЙ ГИБИ, живея. Просторен. Охолно, богато, в разкош (живен). Живее си човекът
бей гиби, не се интересува от нищо я от някого.
Още: Като бей.
БЕЛЕЯ СЕ КАТО НА ТЕНДЖЕРАТА ДЪНОТО. Ирон. Много съм черен,
БЕЛЕЯ СЕ КАТО ТИГАН НА МЕСЕЧИНА. ПоДигр. Много съм лъскав; блестя.
Още: Лъщя като тиган им месечина. Подигр.
БЕЛЕЖА НА РАБОШ<А>. Диал. 1. Някого. Имам пред вид някого, обикн. за да
му напакостя. В Цветковата кръчма му казаха, че кметът се заканва Да му намести
костите, заДето го е преДал на бегълците. Белчо прие всичко като истина, усмихна се и
намигна на Цветка. — Защо ми намигаш? — И тебе. съм белязал на рабоша. — Ти
глеДай аз Да не ти нашаря гърба. К. Петканои, Морави звезда кървава.
2. Нещо. Запомням нещо и го имам пред вид. Когато аз приказвам, ти мълчи и ми бележи
приказките на рабош. П. Ю. Тодоров, Невеста Боряна.
БЕЛИ ПАРИ ЗА ЧЕРНИ ДНИ. Спестявания за в случай на нужди. Трупаше той бели
пари за черни Дни, хранеше се Добре и не можеше Да се каже, че бе злояД. Г. Кариславоз,
Кьорхасип Идипцизоглу. С еДната парица си купуваше хляб, а Другата отнасяше в
къщи. Нека се намират бели пари за черни Дни! — Думаше си беДният рибар. А. Кара-
лнИч·в, Мравешки история.
БЕЛЯЗАНА ОВЦА. 1. Човек, зи когото има съставено недобро мнение и ‘итонм
всички негови постъпки правят впечатление.
2. Човек с лоши, недобри пр©тви. който рязко се отделя по тнх от близките си или
от хормти от околната среда. — Значи и ти си влязъл по втория начин. . — рече
той, като хвърли готовия шпринг, който звънна о палубата. — И ти си белязана овца?
Н. Антонов, В открито море.
Още: Черни овца. Белязано магаре /към 1 знач./. .
БЕЛЯЗАНО МАГАРЕ. Човек, зм когото има съставено недобро мнение и затони
всички негови постъпки правят впечатление. Нали съм белязано магаре, каквото и Да
стане, всички мислят, че аз съм виновен. .
Още: Белязани овца, /н 1 зпач,/,
8S
БЕРА ГРЕХА (ГРЕХОВЕТЕ) някому, [Често: . Да ми бер· греха.] Виновен съм,
пнст σтговнрпнст за неблагоприятното положение, в което е изпаднал някой, или за действията
простъпките на някого. Язък е за млаДежа, па и баба Павлевица може Да умре от ·
жалост, Да й не берем греха. Отпусни го, Никола. Из. Вазов, Дядо Ниттнр, А като го
ДояДя още повече, повиши глас: — Че какъв инспектор си ми ти? ' Да ти бере греха
онзи, Дето те. е пратил Да ни объркваш работите. Ст. Марков, Дълбоки бразди. Ако ни
бяха. сДумкали, щях Да отиДа при аллаха по къси гащета. И тогава ти щеше Да ми береш
греховете. Ас. Стаπо)в, Първите. Че зарежи я тая пуста пукница бе, бай Танасе.
Белким ти потръгне работата. . . Да ми бере греха Митъо Русанов. За пример у вест¬
ниците ме написа, че съм скрил у плевнята царски офицер. Н. Киралиеβа. .Синнта метличина.
— Слушай, знаеш ли в същност защо ДяДоЩилян е в затвора?. Бай Спас се засмя и махна
е ръка. — Питай тия, Дето са го затворили!... Те Да му берат греха! П. Вежинов,
Звездите над нас. — Да им берете вие греха на тия, Дето ДогоДина ще изпукат от глаД,
А. Гуляшки, МТ станция.
Още: Тегля греха.
БЕРА ДУША. В агония съм, умирам, издъхвам. Какво Да правим? Струнка бере
Душа, клетата. Ни Доктори, ни светена воДица — нищо! Н. Кирилов, Пролетен дъжд.
Догана береше Душа. От минута на минута Дишането му спираше, гърДите му все
по-бавно и по-ниско се повДигаха. Из. Петров, Мъртво вълнение. А еДин от нас е тежко болен.
Бере Душа, изтегнат на мръсния оДър в ъгъла. Б. Шивмчев, Писма от Южна Америка.
— Та той бере Душа! — рече настръхналият митрополит, — И каква е тая кръв по
устата■ му? А. Христофоров, Ангарин. Събирали, събирали убитите и ги трупали на грамаДа
като цепеници. Имало хора, още берели Душа. Тях отДелили настрана. Ст. Загорчин©в.
Ивайло. Непознатата жена бе с пречупени пищяли, изпоД главата й течеше кръв. Тя беше
изДъхнала или поне береше Душа. Й. Вълчев, Стъпала към небе.
Още: Събирам душа. Диал.
БЕРА ЗАЗЪБИЦА (ЗАЗЪБИЦИ). Диал. Много ми се яде пещ©. което е пред · очите
мн и дразни апетити ми. Дай му Да хапне от баницата Да не бере зазъбици.
Още: Бери сk©мипи. Диал.
БЕРА . ЛОЙ. Диал. 1. Слабея, не съм добре.
2. Измъчвам се, страдам, тегля.
БЕРА МУХИ. Диал. Губя си времето, без да върши нещо; бездействувим, безделничи.
Още: Ловя мухи.
БЕРА ПЕТАЛА. Диал, 1. Оставам назад от другите при х©л)пе. вървене.
2. Хванал съм се и игран на самин криИ на хнр©ш©,
БЕРА СИ ГОСТИ. Диал, Създавам си грижи, неприятности.
БЕРА СКОМИНА. Диал. Вж. Бери ' зазъбици (зазъбици).
БЕРА ЯГОДИ. Диал. Черня с· за нещо пред птк©го; срамувам се.
БЕСЯ КУЧЕТО. Пълен, всевластен господар съм из, зи . всичко с· слуша и из¬
пълнява моята воля, командвам аз; от мене зависи всичко. Мене ме избраха за Двете
Търновски събрания и за това ще ме изберат. Другият ще бъДе който кажа ' аз! В Искрец
бай ти Иван. беси кучето! Ив. Вазов, Нова земя.
Още: Коля кучетго.
БЕШЕ ТО. Вж. Беше тя Ста^. — Ами ако поискат Да те заДържат пак . в
село? ... —■ Ама как ще ме. заДържат.. . Да не съм аз вол от обора им. Беше то,
бачо. Лазаре! Д. Талев, Пресп-нските камбани. — НайДене, сега ние ще ти честитим
хубава булка, пък утре вечер — Депутатство. — То беше! Из. Вазов, Нова земя.
БЕШЕ ТЯ <ТАЯ>. Свърши се вече, стана и ннма ди се повтори, минало е вече.
ХайДе Да се отбием в отсрещната слаДкарничка! — СлаДкарничка! Аз пък научих, че ти
отново си се върнал към първичната страст... ш лъжат, а? — Беше тя тая — въз¬
Дъхна мрачно Марко Г. Марков. П. Незнакомой, Бяло ж ч·рπ©.
Ощ·: Беш· то.
89
БИВОЛА НА КАВАЛ ЩЕ ЗАСВИРИ. СлеД или преД изр. със съюз докито. За много
бавен човек, който мъчно схваща или много бавно върши п)що, Докато разбере, бивола
на кавал ще засвири. 9 Бивола на кавал ще засвири, Докато го изречеш.
БИВОЛИ ЛИ ВОДИШ. Диал. ПоДигр. Казва се на човек, който върви 6-3^.
БИЕ Й ЗАНЗАЛОТО ИЗ СЕЛОТО. Диал. Зм жена — говори с· за поведението и,
стана предмет на одумки, шеги и подигравки.
БИЕ МЕ ПАРАТА. Много съм богат. — И ти, уж работата си не глеДаш, а все на-
контен, все избръснат, и пара те бие, и къщата ти нареДена. .. Я ми кажи, как става
тая работа, а? Г. Кар-славои, Селски истории. — Ех, Димитре — възДъхна брат му, —
Да беше послушал на времето баща ни, сега пара Да те бие. А виж, ще останеш само
на еДна служба, на еДна заплата. В. Ген©вска. Седем гндипн, Оня грък, интернираният,
уж интерниран, ама пуши все папироси. ИзглежДа, че го бие парата!" Й. Радичков,
Барутен буквар. — А бе сега всички са Добре! Пара има нароДът, не е като еДно време! —
махна илюстративно с ръка магазинерът, — Парата го бие нароДа вече, парата! Н. Ши-
ров-Тирас, Смешно и горчиво. — Направи кооперация с някого и ела пак! Бюфет софийски,
напитки мераклийски. . . Кого Да намери — всички танцуваха. — Колко стотинки ще
ми вземеш Да се съортачим? — отиДе при Техническото образование. . . Техническото
образование не беше стиснат.. Биеше го парата. Кл. Цачев, Войници. През размирното време
всеки'му се щеше Да се отърве от имота си, та Да крие само сухо злато, а Осман ку¬
пуваше и купуваше. „Бие го парата — викаха си виДинлии, — чуДи се къДе Да Дене ДяДо¬
вото и бащиното си имане“. В Мутафчиеви, Летопис на смутното време.
БИЕ МЕ УМА МИ. Диал. Страдам, тегля по собствена вина, поради собстве¬
ната си глупост.
БИЛ И В СИТО, И В РЕШЕТО и БИЛ И В ГОЛЯМО РЕШЕТО И В МАЛКО
СИТО, БИЛ В ГОЛЯМО И МАЛКО РЕШЕТО, БИЛ В МАЛКО И ГОЛЯМО СИТО.
Диал. Който има голям ©ииш. който е извънредно опитен и обигран, и©п·ж· е пре¬
карал всякакви изпитания, трудности.
Още: Влизал и в сито, и в решето. Диал. Минал и през голямо решето и през малко
решето и минал през Ссито н> решето. Преминал през сито н решето.
БИЛКИ ДИРЯ ПО БАИРА. Диал. Ирон. Скитам без работа; безделнича.
БИЛ НА ХОРОТО, НЕ ВИДЯЛ ГАЙДАТА. Ирон, Употребява се, когато някой е
пропуснал ди извърши най-нижното или да забележи паИ-нч)видннто,
Още: Ни хорото играл, иайдм не βидтя. Ирон.
БИЛ СЪМ И ПРЕБИЛ с някого [БИЛИ СМЕ И ПРЕБИЛИ]. Обикн. ирон. Много
съм близък с някого и добре го познавам. Като съм бил и пребил с всички. Зная на
всекиго поД ноктите. П. Ю. Тодоров, Змейова сватба. Интимничи с мене, сякаш сме
били и пребили. К. Калчев, Семейството ни тъкачите.
БИЛ СЪМ НА БАЩА СИ В ПЕТИТЕ. Диал. Не съм бил роден още тогава.
БИР ПАРЧЕ. Просторен. Със слеДв. същ. Нещо подобно ни, нещо като, до из¬
вестни степен някакъв. — Ти бояДжия ли си? БояДжия, госпоДин поручик, бир парче
хуДожник. П. Вежинои, Втора роти. — Делийски, я виж тука, оправи тая бумага, ти
еи бир парче писател. Ем. Мипнβ, Ден се ражда. — Олеле-е-е, колко е зле момчето —
щяло гори. . . — ГоспоДин фелДфебел, моля Да Доложа — обаДи се тихо Михалчев.
— Няма що Да Долагаш, и аз съм бир парче Доктор. Твоята болест е „кръшкачус лежачус"
м както ме сърбят ръцете, малко само ако те почеша, не само ще озДравееш, ами и
песен ще ми запееш — нарежДаше фелДфебелът. В. Нешков. Настъплени).
БИСТЪР КАТО БОЗА. Диал. Ирон. Много мътен, нечист.
БИТОЛСКИ ПРОСЯК. Нахален човек.
БИ ЩЕ И В НАШАТА УЛИЦА ПРАЗНИК. Употребява с·, зи да с· изрази, ч· лицето,,
което говори, очаква натшъпиапеτ© ни щастливи дни или някакъв успех, сполуки.
Още: И ни нашата улици ще дойде празник (Великден).
90
БИ ЩЕ И НА НАШЕ СЕЛО СБОР, Диал. Употребява се, ‘а да се изрази, че
лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполуки.
Още: Щ· дойд· и нм наше село сбора. Диал.
БИЯ БАРАБАН<А>. Правя нещо днсшняпи· на много хора, разгласявам, раз¬
тръбявам, раздрънкиим нещо. — А бе не съм му казал! Мънках там, че на тебе трябват
за женски работи, ама той изглежДа се Досети. — Леле, Тончо, какъв си човек. та биеш
барабан! Ст. Ц. Даскалов, Стубл-нскит) липи. Тая лекторска колегия, която не счете за
нужно Да бие барабан по вестниците, че е образувана и че има намерение Да работи, изработи
поДработен проект за нароДните четения. Ас. Златарои, Народните твор-нин.
Още: Бия тыпш<а>.
БИЯ БИГЛАТА. Диал. Ходн, скитам без посока и без цел; шляя се.
БИЯ БОЙ с някого. Диал. Разчитам на някого. Не можеш бума Да и кажеш, защото
' бие бой с началника, нали и е съгражДанин.
БИЯ В ГЛАВАТА. Обикн. за спиртно питие — причинявам ‘ыайвапе, главоболие;
зишеметннам. Това вино бие в главата.
Още: Удрям в главата.
БИЯ В НОСА. Зи миризма, аромат — бивам усещан сил^ю, мното силно мириша.
Като някои, той беше полял върху косата си някакъв оДеколон. чиято миризма биеше в
лоса от петДесет крачки. Д. Калфов, Идеалният човек. Силният Дъх на събуДената земя
биеше в носа, наливаше тялото. В. Андреев, Партизански разкази.
Ощ·: Удрям в носи.
БИЯ ВОДАТА В ХАВАН. Върши нещо напълно безполезно, напълно излишно.
Още: Чукам водата в хаван.
БИЯ ВОДАТА ДА ИЗКАРА МАСЛО. Вж. Бия водата да пусне масло.
БИЯ ВОДАТА ДА ПУСНЕ МАСЛО. Полагам напразни усилия ‘а нещо неизпъл¬
нимо; върша безполезни работа. Тоя член.. . се отнася за всички Други случаи, освен
когато няма гласуван бюДжет. Бият воДата Да пусне масло, в. Българин.
Още: Бия водата ди изкара масло.
БИЯ В ОТВОРЕНИ ВРАТИ. Книж. Полагам безсмислени усилия да докажи нещо,
което е съвсем ©чевилн©. Ти биеш сега в отворени врати, защото аз отДавна съм се
убеДил в това, в което ме убежДаваш.
Ощ·: Разбивам отворени врати. Книж.
БИЯ В (НА) ОЧИ. Л·тп© и бързо бивам забелязван, правя впечатление, налагам се на
вниманието. Когато вървя сам или с Други мъже — които и Да са, глеДам Да се посвия.
Да се смаля някак, та Да не бия в очи. А. Гуляшки, Златното руно. Той беше млаДолик
и строен, с еДна напрегната, изправена стоика, която биеше на очи отДалече. Ст. Дичев,
Зи свободата. Най-ве че биеше на очи еДин нисък и пълен болярин в зелен плащ, който при¬
стъпваше горДо заД царя. Ст Зиг©рчип©β. Ден пнтлелеп. · Свиленка все повече и повече биеше
в очи .като справеДлива, отворена жена.. Кр. Григоров, Итлнч)βо, Биеше в очи било
с новата си забраДка, блузка или пола, било със закачките си, които се помнеха повече от
облеклото. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено. Михалчее .. .и Симо Калчев, също стуДент
.. .бяха успели Да си извоюват някаква привилегированост — често Да прескачат До в къщи,
Да излизат в граДа за било и не било, а когато и това започваше Да бие на очи, те симули¬
раха, че страДат от гръДна или някаква Друга болест. В. Нешков, Настъпление. Оттогава
много работи се промениха в къщата на Мустафа паша сокак, при все че тия промени не
биеха на очи преДи всичко,. .., там иДваше Ламбро. В. Мутафчиева, Летопис на смутното
време. Пушка със себе си не взех: пушката се вижДа, бие на очи, но зареДих наганта.
Н. ХаИтов, Диви разкази.
Ощ·: Хвърлям се (набивам се, навирам се) в оч<те>. Падам (удрям) в очи.
БИЯ КАНТАРА. Умишлено тегля неш©чп©. п©-пнтко, ‘а да сп-челн. Приемниците
при кантарите Да бият кантара. С Други Думи, Да съобщават по-ниско тегло. П. Спасов,
Хлябът на хнрмта,
Още: Удрям <в> кантара. *
91
БИЯ НА ДЕБЕЛО. Диал. Зи нещо — има изгледа ди завърша зле. Беха им наловили
риба, печено ягне беха опекли Да ги гощават, но началникът не прие гощавката, ами■■ нареДи
транзит през село Да се мине и Да се отиДе на самото място в гората и там Да се разпитат
свиДетелите. .. Работата, значи, бие на Дебело. Н. Хайтов, Диви разкази.
БИЯ НА ЖЕГЛО. Диал. Н) съгласувам действията си с другите, държа се настрана,
не участвувам в някакви работа; страня от хората.
БИЯ НА КАМЪК.. Диал. Оставам излъган в надеждите си, в очакванията си, претърпя¬
вам неуспех в нещо, не успявам в нещо. Наближаваше обеД, а усилията на бай Нончо
започнаха Да бият на камък. А. Гуляшки, Село Ведрово.
Ощ·: Удрям ни камък.
БИЯ ОТБОЙ. 1. Отказвам се от някакво свое упорито защищавано твърдение, мпепие.
намерение. — Още не е извършено благоДеянието, и Вие почнахте Да ругаете благоДетеля.
— Ъ, Да го ругая — започна Да бие отбой Дринчев, — не съм имал никога такова намерение.
Аз само разсъжДавах на обща, на философска почва. Ст. ЧняипгнрнЕ, Рибена кост. Аз
ще кажа на баща ти, .., Да виДиш ти, цигански сине, как се кривиш на стар човек —
биеше вече отбой ДяДо Таско. Т. Харм-нджи-в, Крант на •дно д)тстЕH.
2. Пред нещо. Oτстъг:вiаы,, описвам <е от нещо. По-голяма е вината и на Директора и тех¬
ническото ръковоДсво, които биха отбой преД труДния, но все пак изпълним план., в. Ра-
б©шпическ© дело.
БИЯ ПРАГА на някого или на нещо. Непрекъснато ходя някъде с цел ди измоля,
постигни нещо. Бия прага на министерството на просвещението, искам учителска Длъж¬
ност. „Няма!“ казват. А аз ще умра от глаД. Ив. Вазов, Казалирската царица.
Още: Изтривам (изтърквам, претрнвим. протривам) прага (праговете). Пр-стъргнам
πритнвете.
БИЯ САМАРА <ДА СЕ СЕЩА МАГАРЕТО >. Говоря със заобикалки, пим·кваы ' за
нещо, обикн. неприятно. БеДрие ханъм изненаДано го поглеДна. Тя му бе разправяла за пати¬
лата на някакъв филибелийски паша — как зараДи еДно арменско момиче станал за смях и
поДигравка. Всичко сама бе измислила,, заеДно със смешните поДробности. Искаше Юмер
Да се сети за какво бие самара. Беше научила за големия моабет, който направил мина¬
лата сеДмица еДин от богатите търновски бейове в лятната си къща в Костимялската
Долина и на който нейният Юмер,. .. сам играл кючек с метла на кръста. Д. Мангов,
Хайдушки кръв.
Още: Удрям самари да с· сеща кобилата.
БИЯ СЕ В ГЛАВАТА. Съжалявам много зи нещо, случило се по моя вина; горчиво
с· кан, разкайвам с· за пещ©. Колкото и Да се биеш в главата сега, вече е късно, нищо не
ще поправиш.
■ Още: Бия си главата /въз 2 знач./.
БИЯ СЕ В ГЪРДИТЕ. ' 1. Изтъквам себе си, приписвам см. заслуги, хваля с· н-заслу-
жеп©; симоизтъкиам се. Все в гърДите се бият и за нароДа плачат — големи общественици Де!
А цялата ДанДания е за кокала. Лапнат ли го, налегнат си парцалите. Г. Караславоз,
Между нас да си ©сгмпе. Ей го кметът! Изпрати трима сина, и тримата се завърнаха.
Големият — разказваха — смъкнал сума злато от Беломорието, купуваше сега ниви и се
биеше в гърДите, че бил патриот и спасявал отечеството. Г. Карааланов, Селски исто¬
рии. При това Христо не обича Да се изтъква, Да се хвали. . Да се бие в гърДите.
Г. Караславов, Максим.
2. Вайкам се или œ кая. Ето! Сам каза. Ти не разполагаш със себе си! Ти си се свързал
с Елена, с това Дете, трябва Да им осигуриш, спокоен живот, Дом, щастие, нали? Но
тези неща се заплащат твърДе скъпо. особено сега.. С какво намери Да платиш? С живота
на приятелите си! Така ли е? Отговори ми! А сега хленчиш и се биеш в гърДите. „Не
ми ли вярваш?“ Не ти вярвам! Из. Остриков, Път през ' ада.
Води началото си от Евапи)ли)ш©.
Още: Тупам се (удрям с·, бъхтн се) в гърдите.
БИЯ СЕ КАТО ВОДА О БРЯГ. Трудя се, работя пряко силите си, но без особ-н
резултат. Малко ли гоДини се наказвам аз и се бия като воДа о, бряг. Ив. Вазов, Драски
и шарки.
Още: Блъскам се (бухам се, бъхтя се) като води о бряг.
92
БИЯ СЕ С АКЪЛ. Обикн.. със слеДв. изр. със съюз да.Диал. Мъчи с· да разбера, ди проумея
или дм разреша п-щ©. И за себе си не мислеше толкова — изтръпнала беше на хули и клетви,
но жалеше мене, Дръвника, че се бия с акъл,. на Два огъня напечен. Н. Хайтов, Съперници.
Още: Бин се с ум. Диал.
БИЯ СЕ С ПЕТА ПО ЗАДНИКА. Живея много добре, богато, щастливо. Запознала
се с някакъв човек с Добро положение, оженила се за него и сега се бие с пета по
заДника.
От движенията при игран- на ръченица.
БИЯ СЕ С УМ. Диал. Вж. Бия с· с акъл. Сговор чинят, с ум се бият/ що Да
сторят, Да направят. П. ■. Р. · Славейков, Умпиш· βалирянн.
БИЯ СИ АКЪЛА. Мъчи се да разбера, ди проумея или разреши пещ©.
Още: Бия си главата (мпиелнте) /и 1 знач./. Бия си ' уми. Блъскам си (бъхтя ся)
акъла.
БИЯ СИ АНГЕЛИТЕ. 1. Мъчи се ди разбера,. дИ' проумея или разреша п-щ©. Аз
тъкмо си биех ангелите и се чуДех как Да отговоря на мама. Ив. Вазов, Нова земя.
Трябва Да се избере кокошка носачка. ЕДно време имахме разни пороДи местни. Те и
носеха, и Даваха Добро месо, ама ги изтровихме. Това беше грешка. . . Ама нема какво Да си
бием ангелите по това. Дето го нема вече и нема Да го бъДе. Ст. Ц. Даскалов, Етепп©
сено.
2. Мъчи" се, трудя се над н-що, работя п·и©силп©. Който смята Да прави халва и катран,
нека си бие ангелите. Л. Ст©тпов. Бенковски.
Още: Бия си илавати /и 1 знач. към 1 знач./. Бия си уми (акъли) /към 1 знач./.
Блъскам си (бъхтя си) ангелите.
БИЯ СИ ГЛАВАТА. 1. Мъчи с· да разбера, да проумея · или разреши п)щ©. ЧуДното
бе, че Соколов... не бе с тях във файтона .. Защо той липсува? Какво се е случило?
НаД тия въпроси биех главата си. Н. п. Филипов, Разкази на ловеца. ЕДнъж в еДно от
списанията ни аз Дълго си бих главата наД някои ДекаДентски стихотворения от Добри
наши лирици, непроницаеми като нощ поД ДекаДентското си було. Из. Визов, Ц. Гинчев
и др. В си©м)ниш· на съвременниците си.
2. Съжалявам много за н-що, случило се по моя вина; горчиво се кан, разкайвам с· зм
пещ©.. . Дко ги послушаш сега и тръгнеш, ще си биеш главата.
Ощ·: Бин се в главата /към 2 знач./. Бия си главата с камъни (дим камъка)
/към 2 знач./. Бия си акъли (уми) /към 1 знач./. Бия си ангелите /в 1 знач. към 1 знмч./.
Блъскам си главата /з 1 и 3 знач./. Бъхтя си главата /в 1 знач. към 1 знач./. Чукам си
главата /в 1 знач. към 2 знач./.
, БИЯ СИ ГЛАВАТА С ДВА КАМЪКА. Съжалявам много за пещо. случило с· по моя
вини; горчиво се кая, разкаИзам' ' с· за пеп©. Трай, Душо, черней, кожо! — казваш и
мълчиш. Не.. може инак, натирват те, . иДи сетне, .та си бий ' главата с Два камъка, пък
стария занаят Да почна —- не мога. Г. .Кирисливоз, Съвест.
Ощ·: Бия си главата /във 2 знач./. Бия си главата с камъни. Чукам си илавати с дзи
кимъки.
БИЯ" СИ ГЛАВАТА С КАМЪНИ. Вж. Бин си главата с два камъка.
• -л,- ■
БИЯ ' СИ ГО НА (О) ГЛАВАТА. [Често: Ще си го бин нм (о) илавати]. Пренебр.
1. Чудя· се какво да правя с някого гли с нещо, което ми е ненужно. излишно, или не го
искам ' (при изразяване на н-доволство). Защо си ми Донесъл и тези книги? Не вижДаш ли,
че. нямам никакво място .за ' тях. Сега ще си ги бия на главата.
2/ "Д ' пое. накл. Бий си го нм (о) главата. Прави с него какного щеш. Ето ти материалите!
Бий си ги о главата.
Още: Блъскам (трия, търкам, чукам) си го нм (о) главата. Облъский (обръскиИ, обий)
сн Го нм ' (о) илавати ' /към 2 знмч./. Диал. .Пренебр.
БИЯ' СИ УМА. Мъчи се да разбера, да проумея или разреша пеп©. Нима е толкова
интересно Да се .донесе в столицата на България еДин къшей хляб от ЕгриДервнските села?
Мисля, бия си ума в този въпрос и не мога Да му намеря отговор. Г. Кир-славов, Изповед
ни един къшей хляб.
Ощ·: Бин си главата (ангелите) /в 1 знач./. Бин си акъла.
93
БИЯ СИ ШАМАРИ. 1. Ирон, Нямам какво да правя, бездейстзувам и ‘атозм
върша нещо безтынтлеп©. Какво ще правиш сега? — Ще си бия шамари,
2. Разкайвам се за нещо, което· съм направил.
БИЯТ МЕ УСТАТА МИ. СИм си създавам п)ирнттпотти, сам си вредя поради този,
че говоря остро и н)обыитл·п©.
Още: Устата ми големи и те ме бият.
БИЯТ ПРЕЗ ПАЛЦИТЕ. Вж. Бият през пръстите.
БИЯТ ПРЕЗ ПРЪСТИТЕ. Самост. или някого. Наказвам строго за изиършиап)т©
на н-що забрапепо, нередно. Че за таквоз нещо бият през пръстите бе! Как тъй! Да
спираме масовизацията? А. Гуляшки, Златното руно.
Ощ·: Бият през палците (ръцете).
БИЯТ ПРЕЗ РЪЦЕТЕ. Вж. Бият през пръстите. Защо· например не я пратиха в затвора
на лагер или не я разстреляха? Какво значи това? Значи, че е била -човек на полицията, . . —
ТвърДе Допустимо е това, но кой ще сигнализира? На тия улики трябва Да се ДаДе гласност.
Ако преДприемем нещо на своя глава, началствата ще ни бият през ръцете. В. Нешкоз,
Нитшъияенне.
БИЯ ТРЕВОГА. Предупреждавам за някаква нередност или ©паспотт. конто трябва ди
бъде отстранена или предотвратена. Лазар биеше тревога — чокоите извозвали снопите си,
щели скришом Да вършеят! А. Гуляшки, Село Ведрово. Това, че ВеДровският район изостана
със сеитбата — ... — ни накара Да бием тревога на Министерството. А. Гуляшки, МТ стан¬
ция. — Тишина, Другари, отклонихме се от Дневния реД —— бие тревога агитаторът и
тропа по масата. Н. Хайтов, Съперници.
Още: Вдигам тревога.
БИЯ ТЪМНИЛОТО. Диал. Вж. Бия тымнтп<те>·, Не бия тъмнилото от Добро.
Загубих си Добичето. Цяла вечер се бъхтя и не мога Да го намеря. ПропаДна в мъглата.
А. Кирияийч·в. Строители ни републиката.
БИЯ ТЪМНИНИС ТЕ>. Изминавам изморителен, труден път п©щп© врем·.
И омръзна му тъмнини Да бие, калове Да гази, Минкини Двори Да обикаля. Ц. Церковски,
Минкина сватби.
Още: Бия тъмнилото. Диал.
БИЯ ТЪПАН<А>. Привн нещо доттотиие на много хора, разгласявам, разтръбявам,
риздрънквам нещо. — Важното е, че ние първи сме се сетили, а не той, , . както бие
тъпана наляво и наДясно. Ст. Ц. Даскалов, Ст^бл-нските лиши. Петко бе сигурен, че Гана
не знае, но не можеше Да си обясни как така Ралчовци са успели Да склонят Тончо и
сега го пращат Да бие сам тъпана по всички места. „Може и Да са му бутнали някой
лев!“ — Допускаше Петко. · Ст. Ц. Даскалов, Стубл)пткИге липи.
Още: Бия баррИааиа>.
БИЯ ТЪПАН<И> <НА ГЛАВАТА> някому. 1. Само в поДч. изр. със. съюз да.
Вдигам голям шум близко до някого. Заспал е. .. Той си ляга с кокошките и тъкмо сега
се е унесъл. Тъпан Да му бият на главата, няма Да се събуДи. Ст. Ц. Диткмяни, Стублен-
скит- лиши.
2. Само в отриц. бъДеще с няма да. Говоря високо и ясно, повтарям това, което съм
казал, за да бъда чут. — Хей, селямсъз! ЕДно Добро утро поне няма ли за нас? — Евзах,
позДравих — обаДи се глухо Бургазът, — няма Да. ти бия тъпан на главата. ЧудоШф,
Страх.
3. Само в поДч. изр. със съюз да. Натрапчиво, по нжеолко пъти п©втирты, казвам нещо
на някого, ‘а да го разбере и да го изпълни. Защо еДин с Две Думи ' ще те разбере, а
Друг и тъпан Да му биеш, няма Да те чуе? М. Мирчеβтки, Тихо ирнсшипищ·. Нищо не
знам — хълцукна кметът.. — Никой не ми е казвал. — Трябваше тъпан Да ти бият —
възДържаше гнева си околийският началник. Г. Караславов, Обикновени хора. -
БЛАГ КАТО МЕХЛЕМ НА РАНА. Диал. Ирон. Зм човек — зъл, ©имк. лош.
94
БЛАЖЕНА АРКАДИЯ. Книж. Страна или място, където се жив·· и работи спокойно,,
безгрижно, където животът не е смущаван от никакви пеирнятп©ттн. Ние четем е
известна част от българската преса — ... — че България е оная (блажена АркаДия.
в която няма страДания и мизерия, няма опасност от глаД за нароДа ни. Ас. Злитиров,
Акцията на Синдикалния съюз.
От името на древната Аркадин, област в Пел©n©п·‘, чието пат)яение според ©писaннтта в литерату¬
рата живеело щастлив и безгрижен живот.
БЛАЖЕНИ <СА> ВЕРУЮЩИТЕ. Книж. Ирон. Употребява се в реплики, ‘а да се
н©лч·ρги·. че някой наивно е повярвал нещо, коего е в същност п·βярн© или пеизnълIиы©,.
невъзможно.
Израз от Евангелието.
БЛАЗНИ МЕ ДЯВОЛА <НА СЬН>. Иска ми се да направя нещо лошо.
Още: Близни ме Панчо. Диал. Надува ме дяволи. Веда ме блазни.
БЛАЗНИ МЕ ПАНЧО. Диал. Иска ми с· да направя нещо лошо.
Още: Блазни ме дяволи. Дразни ме (стегнал ме) Панчо. Диал. Веда ме близни.
БЛЕСТУНКИ МИ ИЗЛИЗАТ / ИЗЛЯЗАТ ОТ ОЧИТЕ. Струва ми 0, че нижжами
искри след силен удар или вследствие на внезапни и силни болка.
Още: Искри (свитки) ми излизат / излязат от очите. '
БЛИЖА КАЛТА ОТ ПОДМЕТКИТЕ на някого. Държа се угоднически, териилп©-
■ред птког©. подмамим се на някого; подлизурттβуβим.
Още: Лижа калта от подметките. Ближи праха от подметките.
БЛИЖА ПАНИЦИТЕ на някого. Държи се угоднич-ски, сервилно пред някого;. .
подмаззам се на някого; поллизуртшвувмм, Вие ближехте паниците на това правителство,.
което сега атакувате. Много късно, в. Българин. '
Още: Облизвам паниците.
БЛИЖА ПРАХА НА НОЗЕТЕ на някого. Държа се уи©лпнчеткн. сервнлп© пред някого,.
пн,даизнаы се ни нтk©г©; подлнзурттвувам, Мерзко раболепие!... Но не е виноват воен¬
ният министър, виновати са робските натури, които ближат праха на нозете му.
Ал. Копттиптипов, Сеятели ни рабски чувства.
Още: Ближа праха от подметките.
БЛИЖА ПРАХА ОТ ПОДМЕТКИТЕ на някого. Държа с· угоднически, сервилно -
■ред някого, подмамим се на някого; подлизурствувам.
Още: Лижа праха от подметките. Ближи калта от подметките. Ближи праха ни нозете....
БЛИЖА РЪЦЕТЕ на някого. Държи се уг©дπичеткн, сервилно пред някого, под--
мазним с· на някого, подлизурствувам. А Тыигджииллита.... закрачи бързо към пруста -
и — това Да виДиш, че Да го не повярваш — отиДе, па сеДна До Сирозлията, До стария
си Душманин. Като Да искаше Да покаже, че сега Сирозлията му е по-свой от алчната
глутница, която бе заобиколила госпоДаря, ближеше ръцете му и чакаше поДаяние. В. Му- -
тмфчиеза, Летопис на смутното време. Ето Савата го арестували. Любо изчезна с
парите. Сигурно и него.. .Кого поДозираш? Савата или Любо? И Двамата не са като ·
тебе! На тебе еДин шамар Да ти пухнат и ще започнеш Да им ближеш ръцете. Из. Острикоо..
Път през ада.
Ощ·: Лижа ръцете.
БЛИЗКО ДО УМА. Л·тп© ‘а разбиране, съвсем ясно, съвсем ©чеβилп©. — Колоните,.
които отиват към Серес са български.. . — ОткъДе заключавате това? — Близко е До
ума. .. ПреДи няколко Дни межДу офицерите в корпуса ее говореше, че нашето комин-. -
Дуване е започнало Да изтегля войските си от фронта на Солун. Д. Димов, Тютюн.
Още: Близо до уми.
БЛИЗО ДО УМА. Вж. Близко до ума. Възможността на такава непреДвиДена пречка. .
която може там, на бойното поле, Да обърне работите съвсем на Друга страна — беше■ ■
близо До ума. Ц. Ц·рковтkи. Кръвта вода не стада
95·
БЛИЗО ЛИ Е КОЗИРОГ ПРИ ГЪРМЯ. Диал. Ирон. Употребява с· в случай, когато
някой пити ‘а изв-стни пеща.
От имената на двете близки сели в Дряновско — Козирог и Гърка. (П. Р. Славейков, Български притчи
или пословици и характерни думи, т. I, с. 45).
БЛЪСВА МЕ / БЛЪСНЕ МЕ ГЛАВА. Почувствувам изведнъж сиото . главоболие. Като
ме блъсна еДна глава — До вечерта не станах от леглото. Цяла нощ- ми слага Теньо
оцетни кърпи на челото, та еДва на разсъмване съм заспала. Чудомир, Проиинцимлисткм.
БЛЪСКАМ· СЕ КАТО < МЪТНА > ВОДА О (В) БРЯГ. Трудя се, работя пряк»
силите си, но без нт©б)п резултат. Комунистите, щом сте за сиромашта. Да виДим сега
пак ще ни оставите ли Да се блъскаме като мътна воДа в бряг. П. Славянски, Претво-
р)па земя.
Още: Бия се (бухам се, бъхтя се) като води о бряг.
БЛЪСКАМ СИ АКЪЛА. Мъча се да разбера, да проумея или разреши нешо.
Макар че си блъсках акъла през целия Ден, пак. не можа Да ми стане ясно всичко.
Още: Блъскам си уми. Блъскам си главата (ангелите)^. 1 знач./. Бия си ' (бъхтя си) акъла.
БЛЪСКАМ СИ АНГЕЛИТЕ. 1. Мъча се да разбера, да проумея или разреша пещо.
Той си блъскаше ангелите с въпроса какво повеДение Да Държи. Ив. Визон, Нова земн.
— Нали е учен, иска Да ни наДхитри.. . Каза няколко Думи и слеД това иДи си блъскай анге¬
лите Да ги разбереш. Д. Кисьов, Щастието не идва тамо,
2. Мъча <·,. трудя· се над нещо. работя непосилно.
Още: Блъскам си главата /в 1 и 2. знач./. Блъскам си уми (акъла) /към 1' зпмч,/.
Бия си (бъхтя си) мнгелит·.
БЛЪСКАМ СИ БЛЪСКИТЕ. Диал. Мъча се, старая се да постигни нещо. А пък
ако те са изпровоДили До Кара Фейзи —. май че най-вече него е трябвало Да намериш и
нему не само прошка е трябвало Да обещаеш. Тъй ли? — хич не си блъскай блъските! На
Кара Фейзи Да ДаДеш и земя за цялата Дружина, за всичките там хиляДо и толкоз саби и
аянлък и везирство и какво не — няма Да се смири, това Да знаете. В. Мутафчиеви,
Летопис на смутното време.
БЛЪСКАМ СИ ГЛАВАТА. 1. Мъчи се да разбера, да проумея или разреша нещо.
Блъскаше си главата, но не можеше Да разбере промяната в мъжа си. К. Петкано.,
Морана ‘.езда кървава. Лозето ни беше на Имански връх. . . . Все си блъсках главата
откъДе иДе името му. Ст. Даскалов, Бялата погачи. — Тук .е хлаДничко, трябва Да затоп¬
лите. — Е, Да, но сега е 16 октомври, а парното го пускат през ноември. — Ама електри¬
ческа печка ще турите. — Да, ама има режим... забранено е. Докторът мъДро замълча
по този въпрос. Остави ни Да си блъскаме главите. Ст. Ц. Даскалов, Етенн© сеп©. Нещо
лошо се беше случило межДу Василка и старите, но . какво точно беше, Васко не можеше
Да се Досети. Ако не му го кажеше тя самата, тъй щеше Да си блъска главата, но все
напразно щеше ' Да бъДе. Кл. Цачев, Войници. '
2. Мъчи се, трудя се над ' нещо, работя п)п©тилпо. И ето че всичко се трупа на мене
само, за всичко аз останах Да се грижа и Да си блъскам главата. Т. Г. ВлиИко., Дядовата
Славчови унукм. ДойДе, постои-Ден-Два, па запраши някъДе..,, а тя остане сама с Детето .Да
си блъска главата. Ив. Мартинов, Миньори. Досега трябваше Да измерят мерата, та
всеки Да знае къДе ще си блъска главата. К. Петканои, Старото време.
3. Съжалявам много за нещо, случило се по моя зини; горчиво се кан, разкайвам се зи
пещ©, Струваше й се, че писмото е вече в ръцете на Дима. Той го чете и си блъска главата,
заДето толкова време не е писал писмо на Децата си. К. Петканов, Морави звезди кървава.
„Играя си с огъня — ще си блъскам после главата. . — рече си той за стотен път.
Ст. Дичев, За свободата.
Още: Блъскам си ангелите /към 1 и 2 знач./. Блъскам си уми (акъли) /към 1 знач./.
Бин ' си главата /към 1 и 3 знмч./. Бъхтя си главата /към 1 и 2 знач./. Чукам си главата,
/в 1 знач. към 3 знач. и във 2 знач. към 2 знач./.
БЛЪСКАМ СИ ГО НА (О) ГЛАВАТА. .Често: Ще си го блъскам на (о) главата].
Пренебр. 1. Чудн се какво да привн с някого или с нещо, което ми е непужн©. излишно, или н·
го искам (при и‘разтвапе на п)д©внлствн), Донесъл ми еДни круши, зелени и твърДи. като.
камък. За нищо не стават — Да си ги блъскам на главата.
96
2. В пое, накл, Блъскай си ио ни (о) илавати. Прави . с пеи© кИквото щеш. Вземи си апарата
и не ми ДоДявай повече с него. Блъскай си го о главата, като не ме послуша и побърза Да го
купиш. Не мога Да го поправя.
Още: Бия (трия, търкам, чукам) си го нм (о) главата. Пренебр, Облъский (нбръскаИ. обнф
си го нм (о) главата /към 2 знач./ Диал, Пренебр.
БЛЪСКАМ СИ УМА. Мъчи се да разбера, да проумея или разреша пещ©. Козачев
сам разбра, че тоя софизъм не можеше Да успокои Девойката и си блъскаше ума да
найДе ЦзхоД из това мътно и ... глупаво положение· Ив. Визов, Пъстър тβтш.
Още: Блъскам си акъла. Блъскам си главата (мш'-лит·) /в 1 знач./. Бия си (бъхтя си) уми.
БЛЪСКАМ ТЪМНИЦАТА. Изминавам нзморишелен. труден път пощп© врем). Една
вечер майка ми.. .не ми Дава Да изляза по сеДенки, „КъДе ще блъскаш тъмницата —
вика, — може Да те сгази нещо!“ Ил. Волен, Радост в къщи.
БЛЪСНА МЕ ГОРНИЯ, ТА ВИДЯХ ДОЛНИЯ. Опомних се, след като получих
заслуженото възмездие за пещ© (обикн. когато съм се възгордял).
Още: Удари ме горния <грм'>. та видях долния. Чукна ме горнин праг, та видях
(погледнах) долния.
БЛЮВАМ ГУЩЕРИ И ЖАБИ. Самост, или срещу някого. Диал, В снлπ© раздразнено
тътт©тпие съм и говоря язвително, с озлобя)пие. с омраза срещу някого или по някакъв
повод.
Още: Блюзам < зеленю гущери. Диал, Блювам гущери и чемери. Диал.
БЛЮВАМ ГУЩЕРИ И ЧЕМЕРИ. Диал. Вж. Блюзам гущери и жаби.
БЛЮВАМ < ЗЕЛЕНИ > ГУЩЕРИ. Самост. или срещу някого. Диал. В тияп© раздраз-
пеп© тътт©янне съм и говоря тзвиш)лно. с ©злобяени). с омраза срещу някого или по
някакъв повод.
Още: Бълвам < зелени > гущери. Блювам гущери и жаби · (чемери). Диал.
БЛЮВАМ ЗЕХИР. Диал. Извънредно силп© с· гневя; много м) е яд.
БОБ И БОБЕЦ. Ирон, Вс· едно и също.
БОБ ХВЪРЛЯМ за някого. Ирон. Никак не желая да видя някого, да се срещна
с някого.
Още: Развличам боб. Ирон,
БОГА ЛИ РАЗПНАХ. Вж. Не разпнах бога.
БОГА ЛИ СЪМ БИЛ С КАМЪНИ. Вж. Не съм бил боим с камъни.
БОГА ЛИ СЪМ ГОНИЛ С КАМЪНИ. Вж. Не .съм гонил боги с камъни.
БОГА ЛИ СЪМ ЗАМЕРЯЛ С КАМЪНИ. Вж. Не съм замерял бога с камъни.
БОГА МИ. Възклицание за уверяване в п·щ©. Да не смей никой Да Дига глава, бога ми,
на парчета ще го сториме! Д. Тилен, Преспанските камбани.
БОГ ВИСОКО, ЦАР ДАЛЕКО и ЦАР ДАЛЕКО, БОГ ВИСОКО. Употребява
се за подчертаване, че няма коИ да помогне някому, който · изпаднал в тежко положение.
Не мога Да живея повече поД такъв тормоз. . . — А защо мълчиш? — попита го Мерку¬
лов. — Защо не се оплачеш? — На кого? Бог високо, цар Далеко! — На партията!
— Аз съм безпартиен човек, Михале. .. — Тъкмо защото си безпартиен, трябва Да се
оплачеш. М. Марчевски, Тихо пристанище.
Още: Господ високо, цмр далеко. Цар нм земята, бог ни пеб·ш©.
БОГ ГО Е ПРЕКРЪСТИЛ. Употребява се, когато лош, зъл човек пе©чмквап© с·
промени и извърши нещо добро, направи някаква добрини.
Още: Господ го е · прекръстил.
7 Фрм‘енлоиич)π речник, т. I
97
БОГ ДА ГО ПРОСТИ. Ннми да се намери или поправи (зи нещо загубено или
и©вр-д·п©). Какво стана с апарата — нищо, бог Да го пройти, стои еи така. Не може Да му
се открие повреДата,
БОГ ДАЛ, БОГ ВЗЕЛ. Употребява ' се за изразяване ни примирени·, когато умр
близък човек (©бнкп. дете) или при друг зид загуби.
БОГ ЗНАЕ ДОКОГА. Обикн, в отриц. изр. с не или в изр. е като ди, като че,
като че лн, че, сякаш. Мп©г© до късно. И тази нощ ще стоиш бог знае Докога..)
Днес. много ми се спи, сякаш снощи съм сеДял бог знае Докога.
Още: Кон знае докога
БОГ ЗНАЕ КАКВО. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като ч$
като че ли, че, сякаш. Зм лице, предмет или действие, чиито качества обикн. н-заслу
ж-п© се преувеличават в положителен или отрицателен смисъл — пещ© знмчнтелп©. голямо,
което заслужава внимание или пещ© неприятно, я©ш©, Аз съм уволнен и нямам пари,
пък за братята ви тая сума не е бог знае какво. Ем. Станев, Иван Кондарιеβ, — А бе
какво сте се разкиснали, та все плачете, като че бог ■ знае какво е станало. Ив. Вазов, .Под
игото. Вярвай ми, тато, че Тончо и неговите Другари са способни Да измислят бог зна?
какво. Л. Киравелнв, Българе от старо време.
Още: Бо, isae що /във 2 ‘нач /. Господ (кой) знае какво.
БОГ ЗНАЕ КАКЪВ. Обикн. в отриц. изр. с не или е изр. с като ди, като че,
като че ли, че, сякаш. Мπ©и© голям, зничител)п. забележителен, хубав или мпнг© не¬
приятен, лош (зи качество, което ©бикп. нeзасяужeп© се преувеличава в положителен или
отрицателен смисъл). Ти мислиш, че си вложил бог знае какъв ум! Какво направи? По¬
сегна на хотела, изДигна Два етажа, застрои празното място... Аз не можех ли Да
го направя? Много ум ли трябва? Д. Н-миров, Възелът. Това не е бог знае каква беДал
Къщата им е голяма, но не е бог знае каква.9 Мислите, че е станало бог знае какво
чуДо.9 Говорите за него като Да е бог знае какъв.ь Често я оДумваха като че е бог знае
каквастПридстави го като човек с бог знае какъв опит.
Още: Бои знае .що /в 1 знач./. Господ (кой) знае какъв.
бОГ ЗНАЕ КОГА. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. е като да, като че,
като че лн, че, сякаш. 1. Много отдавна, някога. Това се случи скоро, не бог знае
кога слеД като се запознахме.
2. Много късно И тази вечер ще си легна бог знае кога.
Още: Кой знае кога.
БОГ ЗНАЕ КОЛКО. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като че, като че ли,
като ди, че, сякаш. Много, толкова много. — Знаете ли какво, госпоДа, хайДе някой
път Да си опечем еДна тиква! Тъй — Другарски. Не струва бог знае колко. Елин Пелин.
Летен ден. Не е бог знае колко красива.)Не се уплаших бог знае колко.) Не е бог знае
колко Далеч.
Още: Господ (кой) знае колко.
БОГ ЗНАЕ КЪДЕ. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че,
като че ли, че, тткаш, 1. Много дилече. Можем Да тръгнем и по-късно, къщата им не
е бог знае кьДе.)Берзаше Да не закъснее, като че киното беше бог знае къДе.
2. На добро или лошо мятто. в добра или лоша среда. Не ее тревожи, не си попаДнал
бог знае къДе — Добри хора сме.) Все е неДоволен, като че ли е живял бог знае къДе.
Още: Кои знае къде.
БОГ ЗНАЕ ОТКОГА. Обири. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че,
като че ли, че, сякаш. От много ошлмвпа, Не се познаваме бог знае откога.
Още: Кой знае откога
БОГ ЗНАЕ ОТКЪДЕ. Обикн. е отриц. изр. с не или в изр. с като да, ' като че,
като че ли, че, сякаш. 1. От много далече. Скоро ще бъДе тук, не иДва бог знае
откъДе.
П
2. От добро или лошо място, от добра или лоши среда. Не се плати, не иДва бог знае
откъДет НаДува се, като Да е бог знае откъДе.
Още: Кой знае откъде.
БОГ ЗНАЕ ЩО. Обикн, в о^риц. изр. с не или в изр, с като да, като че, като
че ли, че, сякаш. 1. Много голям, зничит-лeп, забележителен, хубав или много не¬
приятен лош (зи кич)ттв©, кн-т© обикн. н)затлуж-п© се преувеличава в и©л©жиг)л-п или
отрицателен смисъл). Този плат не е бог знае що, че Да се яДосваш, ще намериш и
по-хубав.
2. За лице, предмет или л-Иттβи·. чиито качества обикн. се преувеличават в положителен
или отрицателен смисъл — пeщ© значително, голямо, което заслужава внимание или
нещо н-nриттпо. лнш©, Няма ах, няма ох. .. На кино отивам, не е бог знае що.
Б. Болгар, Близнаците. Не е бог знае що, че Да се боиш от негол Струваше му се,
че е извършил бог знае що.
Още: Бои знае какъв /към 1 знач./. Бог знае какво /към 2 ‘нич./.
БОГ МИ Е СВИДЕТЕЛ. Употребява се ‘а увeрнвап-. че нещо не подлежи на съмне¬
ние. НикъДе не съм бил снощи, бог ми е свиДетел, през целия Ден и вечерта си бях у Дома.
БОДА <В> ОЧИТЕ. 1. Натрапвам се на вниманието. ХиляДо рубли награДа на побе¬
Дителя. .. гласяха. . . безчислените розови обявления, които боДяха очите Днес по всички
площаДи, улици. Ив. Вазов, Снл©м©ноβскннш цирк.
2. На някого. Неприятен съм ни някого, дразня някого с присъствието си, със съществу¬
ването си ' или с п-щ© друго; пречи някому. Виновници (за освиркването на ФерДинанД)
трябваше Да има и те бяха намерени: министърът на нароДното просвещение Д-р Иван
Шшиштов.. . и неколцина професори — раДикали, които отДавна боДяха очите на прави¬
телството. К. Констаитип©в, Път през г©дипнт-. БоДем му очите, като ни глеДа!
П. Ю. Тодоров, ЗмеИови сватба. — Нали е моя пенсията, каквото искам ще я правя.
— ЕДин борее... Да си върне пенсията, знаеш ли какво е това, стрино?—Па . щом не ни
треба.. . — мръДна рамене Обретеновица. —— Що ще боДем в очите на хората. Ст. Ц. Дас¬
калов, Есенно с-п©.
3. Някого. Диал. Натяквам ни ннк©и© за п)що,
Още: Бъркам в очите /в 1 и 2 знач. към 2 и 3 зпач,/, Вадя очите /в 1 и 2 знач. към
2 и 3 знач./. Въвирим (навирим) в очите /в 4 знач. към 3 ‘нач./. Набивам (тикам) в
очите /във 2 знач. към 3 знач./. Увирам в очите /във 2 знач. към 3 знач./. Диал.
БОДА СИ ОЧИТЕ. Измъчвам се над някакви работи, свързани с напрегнато взиране.
Страшно ме заинтригува заДрасканото. БоДях си очите цели часове, Докато най-после открих.
М. Кремен, Романът ни Яворов. В еДна Дупка семкаДжията проДава тиквени семки...
По-нататък шивачът си боДе очите, тропосва нещо. Й. Радичков, Барутен буквар.
БОДАТ МЕ ПАРИТЕ. 1. Харчи, оез да правя сметка, ра‘т©чит)лттиувам, защото
имам мното пари. Купува всякакви преДмети, Дрехи, пътува къДе ли не, защото парите
го боДат.
2. Похарчзам много нари за вещо п-нал©жит-лп© или не особено ц-нп©. Защо купи тази
чанта, не вижДаш ли, че за нищо не ще ти служи, боДяха те парите.
Още: Сърбят ме пирите.
БОДРА МЕ / БОДНЕ МЕ В СЪРЦЕТО. Впeзаин© изпитвам силни мъка от пeщо,
Червени, който познаваше от гоДини широкия равен гръб и якия врат на бай Пантелей, усети
как нещо е сърцето го боДна — старикът бе страшно отслабнал. П. Вежинов, Нишата
сила.
Още: Жегвм ме / ж-ип· ме в сърцето.
БОДВА МЕ / БОДНЕ МЕ ПОД ЛЪЖИЧКАТА. Внезапно изпитвам силна мъка от
п-що. ЕДнъж, увлечен от забавата на Другарите си, аз Дръпнах непреДпазливо Тотата зл
палтото. Той изгуби равновесие и паДша.. Нещо ме боДна поД лъжичката. Мина ми
през ума Да му поискам прошка и Да му целуна ръка, но се побоях от Другарите си.
Ст. Чилипиир©в. Хлеб наш пмтущпнИ,
Още: Бодвм ме / бодне ме в сърцето. Жегви ме / жегне ме (ларви ме) / парне ме) под
лъжичката.
БОДЕ МЕ НА СЪРЦЕТО. Диал. Не съм спокоен, вълнувам се от пeщ©. което ми се
иска да кажа или да направя.
99
БОДЕ .МЕ ШИЛОТО. Не ме свърти ни едно · място, не съм Сιп<©к©eп. Днес съм
някак си неспокоен, боДе ме шилото, непрекъснато се разхождам.ьТо е еДно такова Дете.,
буйно, весело, боДе го шилото, цял Ден палува.
, . БОЖА ДУШИЦА. Кротък, тих, добър и отстъпчив човек;. добряк. Та поприказвай с
вашето попче Да му я ДаДат . сиромах човек, божа Душица, ще бъДе полезен и на църквата ще
помага.. . туй-онуй. Г. Кир-славов, Селски истории.
БОЖА КРАВИЦА. 1. Кротък, тих, добър и отстъпчив човек; безобиден човек. Никому
нищо не прави... — божа кравица. Й. Йовков, Женско сърце. — Докле сме пък слаби, ще
хитруваме, ще хитруваме и ще се правим на божи кравици. Ст. Заи©рчнн©в. Ивайло.
2.· ■ Диал. Податлива жена.
Още: Божи кравички /към 1 знач./.
БОЖА КРАВИЧКА. Кротък, тих, добър и отстъпчив човек; безобиден човек, който
не умее да защищаем сβ©-т© празо. — Да, изкалпазаниха се нашите хора — каза Лиси¬
цата. .. — Дори Мравката, тази божа кравичка, ... Дори и тя почна Да глеДа през
пръсти на работата. П. Незнакомой, След нас интои. — Какво излезе от 'цялата работа?—
... — В кооперацията значи няма съмнителни хора? ... — А това не е вярно! —
... — Онзи човек внесе тук позивите и ги остави, излезе без тях... Кому ги е оставил?. . .
Значи някоя от твоите божи кравички е таен фашист. П. Вежиное. Сяeлитe остават.
Добър човек е, тих, кротък, ама прилика ли са ки! Той е божа кравичка, а тя... макар
Да не я харесвам, все пак признавам, че е умно, културно момиче. Хар. Русев, Под
земята.
Още: Божа кривицм /в 1 знач./.
БОЖА РАБОТА. Нeщ©. к©eт© не зависи от никого и става въпреки волята или очаква¬
нията на когото да е (употребява се често ‘а изразяване на ирныирeпнe с п)що),
ПреДи три-четири Дни нещо кученцето ми умря.. . Ех, рекох си, умряло — умряло. Божа
работа. Г. Кир-сливов, Баща.
БОЖЕ ОПАЗИ. Възклицание: и) За изразяване ни ©иит·пиe от нещо лошо или
пeжeяин©: дано не стане. — Боже опази! — възкликна игуменът. — Близо сме До Дряново,
ама ряДко се случва Да се мерне фес тъДява. Д. Мирч·βткн. Дошло е време. Мъже хри¬
стияни сваляха шапки, а бабички се кръстеха слеД уДавничето и шепнеха: — Боже
опази. Б. Нeтш©р©в. Ариф и Рамзи^.
б) Обикн. ирон. За увeртеанн, че нещо е прнтивопояожп© на ©чакиапнт© или за пълно
отричане на нещо; тъкмо обратното, съвсем не. Той четеше много, но все леко четиво, а
научна литература — боже опази! — Никога!
в) НеоДобр. Зм посочване на високи сшeи)н на пткакβ© лошо качество ни нещо или ни
някого. Вчера бях у тях — къщата й — боже опази! Разхвърлена, кепочистенал Има'
еДин син — боже опази! Разхайтен и разсипник!
Още: Пази боже.
БОЖИ ПРЪСТ в нещо. Книж. Справедлива намеси на ир©βндeпн)тн. обикн. спра¬
ведливо възмездие, наказание ‘а извършен грях, простъпки. Жестът беше несъзнателен, но
Доки отмаля... . Не беше ли туй пръст божи! Божа поличба! Г. РаИчен, Мерзавец.
— ВижДа божи пръст в твоето нещастие. Никола! Разкаяние трябва. К. Петкано., Омайно
бняe.
БОЖО ГОВЕДЦЕ. Диал. Простодушен и глуповат човек; будали. Тих и кротък
човечец беше чичо ти, с никого не се разправяше, оставяше се Да го лъжат, с еДна Дума,
божо говеДце.
БОЗАЯ ОТ ГОЛЯМА НЕНКА. Ирон. Имам много добра служби и голяма заплата,
много добре съм ммшeриияп©.
БОЗАЯ ОТ ДВЕ МАЙКИ. От две места извличам облаги ‘а себе си. — Не го
взимай навътре — успокоява ме Тони. Тебе ти сече пипето. Няма Да останеш на пътя.
Лошото е, че вече няма Да можеш Да бозаеш от Две.майки. Б. Райнов, Господин Никой.
Оше: Суча от две майки. Цицам от две майки. Диал.
100
БОЙНО КРЪЩЕНИЕ. Първо участие в пeщо. е някакво голямо и важп© дело.
Защо не смеете? Или есе още сте развълнувани от Днешното бойно кръщение? Без' вашата
намеса сега сигурно щях Да нощувам в участъка. Ал. Бабек, Малкият емигрант.
БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ. Ирон. Употребява се, когато птк©И. който е по-слаб и
по-зяe' от друг, чрез измама е принуден от него да му помага. МлаД мъж, Добре облечен...
им преДложи: — Купете си ябълка от еДин безработен .. Бенко го поглеДна, поДаДе му пет
сента и като отхапа от вече купената ябълка, промълви: В такива случаи ние казваме:
болен зДрав носи. Ал. Бабек, Малкият емигрант.
От народната приказки Лисица и вълк, където се разказва за измамата на лисицата, конто под предлог,
че е много зле, принудили пребития вълк да н носи нм.гърби си и си говорила тихо: „болен здрав потн“.
БОЛЕН СЕ ПИТА. Ирон. Употребява се като отговор на пeуы)стпо задаван въпрос
при предлагане ни пeщ© за нлeпe или пиене.
БОЛИ МЕ ГЪЗА. Вулг. Ирон. Много тъжаянвим. скърбя за п·щ©.
БОЛИ МЕ ЗЪБ, ТА КУЦАМ. ПоДигр. 1. Употребява се, когато някой, накаран ни
работи, се преструва на б©лeп.
2. Употребява се като отговор · на . неподходящ въпрос, обикн. когато питат здривин дали
е ' болен.
Още: Зъб ме боли, та гривн. Диал. ПоДигр.
БОЛИ МЕ КАПАТА. Диал. Вж. Боли ме шапката.
БОЛИ МЕ СЪРЦЕТО. Обикн. за някого или ' за нещо. · Изпитвам мъка, измъчвам се ‘а
пяк©г©. мъчно ми е зи някого или за п·щ©. Той знаеше, че снаха му ще го пита за Коминкина
Цвята, а сърцето го болеше, като помислеше за нея. Елин Пелин, Земя. Сърцето го болеше
за стуДения извор на Ширинейската поляна, за Гръми Дол. А. КирилнИч)β. Топла ръ-
кавичка.
БОЛИ МЕ ШАПКАТА. Диал. Употребява се като нзβнп)ннe. когато няма какво
друго да се каже.
Още: Боли ме капата. Диал.
БОЛНО МЯСТО. 1. На някого. Нмй-чувтшвнтeянaти, най-уязвимата страни на пнк©и©
©биkп. някаква страст, слабост. Твоите Другари отДавна вече са полковници, а и генерали
Настъпила го беше на най-болното място. Как Да не избухне? М. Груб-шли-иа, Пред"
прага. Той, Юмер бей, би се оправДал поне преД себе си, ако не знаеше кое е болното място
на султана. А то, кой по-Добре от него можеше Да каже за какво постоянно се тюхка·
паДишахът? Д. Marnoe, Хайдушки ' кръв.
2. На нещо. Най-уязвимата, лошата страни ни п·щ©. слабост е нeщ©, Болното място.■ на
граДската телефонна служба са учрежДенските телефонни централи. в. Вечерни поβнпи.
Още: Слабо място.
БОЛЯ СИ ГЛАВАТА с (наД) нещо. Полагам много труд и усилия да направя пeщ©;
мъча се над п·щ©, НевеДнаж си болих главата, Докато туря в реД и колектива и работата.
БОЛЯТ МЕ ОЧИТЕ. Диал. Изпитвам срам; срамувам се, свеня се.
БОРЯ СЕ С ДУША. В агония съм; умирам. И полетя бързо тя наДолу !. ../ Бо¬
жичко! притъпкан на земята, [Б©сняk©] / тежко Диша и с Душа се бори. П. П. Славей¬
ков, Епически и·тши.
БОСА КОМАНДА. Сбирщина от младежи или момчета, които скитат без работа.
ЕДна боса команДа се бе събрала на улицата, крещеше, поДвикваше се, еДни искаха Да тръгват,
Други Да останат и накрая всички се разпръснаха.
БОСИЛЕК ДА ТИ ЗАНЕСАТ. Обикн. във 2 или 3 л. Диал. Ди умреш.
БОСТАН КУРКУСУ. Много грозен човек (©биkп. жена). Оженил се за еДна жена —
бостан куркусу.
101
БОСТАНСКО ПЛАШИЛО. Mп©и© грозен човек (обикн. жена). 'Неговото упорито и веч¬
но молчание най-много Дразнеше останалите момчета и те постоянно го сърдеха... —
ПроДумай и ти нещичко, Дърво такова!. .. — Бостанско плашило. Ив. Хмджиммрчее,
Овчарчето Килнткн.
БОЯДИСАХ ГАЩИТЕ [ЩЕ БОЯДИСАМ ГАЩИТЕ]. ПоДигр. Смляа се изплаших
(ще се изплаши).
Още: Оцапах (намокрих, напълних) гащите.
БОЯ СЕ <И> ОТ СЯНКАТА СИ. Наплашен съм много и съм извънредно пред¬
пазлив е постъпките си. Тю-у-у! у балкана расъл, а се бои от сянката си. Ц. Ц)рkовткн.
Театрални зaбиβaлкн,
Още: Плаша се (страхувам се) <и> от сянката си.
БРАВА НА КРАВА. Диал. Ирон. Употребява се ‘а неуместна иохвмяa.
БРАДА ЗА ГЛАВА ДА ИДЕ. Диал. Употребява се при тъβeтβип· да се жертвува
по-ыιмя©вaжнот©. n©-ыaлк© ценното.
БРАДА МУ ПОРАСНА. Жарг. Ирон. ^β-ώ^ е ©шдaвпa, ©ттaря, На този виц браДа
му порасна.
БРАДА РИЖАВА, ГЛАВА ГНИДАВА. Диал. Зм човек без aβт©ришeш. който си
придава важност.
БРАДА СИВА, ГЛАВА ДИВА. Диал. За упорит човек.
От нмрнлпот© βярβaп·, че сивият косъм показва упоритост (П. Р. Славейков, Български притчи или по-
слоевци и характерни думи, т. 1, с. 54).
БРАДАТА МИ Е ПОБЕЛЯЛА НЕ НА ВОДЕНИЦА. Диал. Преживял съм мпнг©,
имал съм много изиншaпнт, затова съм ©пншeп.
БРАДА ЦАРСКА, ГЛАВА ВОДЕНИЧАРСКА. Ирон. За прост човек с хубава външ¬
ност. ТвърДко се засмя. — БраДа царска, глава воДеничарска — отвърна той, като чешеше
коня по челото, а Добичето Доволно примигваше очи. Ст. Зaг©рчип©в. Ден иослeлeп.
Още: Брада царска, глава пьдарска. Ирон. Капа има царска, ама глава β©л·ии-
чарскм. Диал. Ирон.
БРАДА ЦАРСКА, ГЛАВА ПЬДАРСКА. Ирон. За глупав човек с хубави βъпшпосш,
Още: Брада царски, глави e©дeш^^шpcκм. Ирон,
БРАЛА МУХА МЕД, ПОТЪНАЛА В ОЦЕТ. Диал. Употребява се, когато птк©й
βыeтт© добро направи зло.
БРАХ ОМАЙНИКА. Диал. Лежи е п)тβяст от удар или бой в главата.
БРАШНЕН ЧУВАЛ. 1. Човек, от който винаги може да се вземе още, ©бнκн,
нари. Дядо ти е брашнен чувал, уж няма пари, а все ти Дава по нещичко.
2. Сложни работа, която, въпреки вложения голям труд, се нуждае от още поправки
и д©nълпeпнн, от която винаги излизат грешки. Речникът е брашнен чувал, колкото пъти го
преглежДам, все откривам някаква грешка.
БРИЧА БЕЗ САПУН някого. Диал. Мамя, ограбвам, като продавам прекадено скъпо.
Той е голям скъпчия, бричи без сапун.
Още: Бръсна без сапун.
БРИЧА ВЪЗ КОСА някого. Диал. Причинявам нещо нeирннтп© ни птk©и©; мъча,
измъчвам.
БРОИМ СЕ НА ПРЪСТИ. Много малко сме ни брой, много нарядко се срещаме;
малцина сме. По това време образованите млаДежи в ДобруДжа се брояха на пръсти.
А. Гуляшки, Село В)лров©. Нощта бе топла и тиха. Такива нощи в РоДопите лятно
време се броят на пръсти. Ив. Хиджнмaрчeв. Овчарчето Калитко. Старите моряци на
брега се брояха на пръсти; .... те умираха. някак много скоро „от мъка по морето*.
102
Н Антонов, В ©ткриш© море. Колко оатямш тези като Кабакчио<...у, коит ле бяха
прокопсали поД крилото на оДжака? Брояха се на пръсти. В. Мутафчиева, Летопис ни
смутното време. Такива като тебе са много малко.. на кръсти се броят. Н. Кирили-ва,
Три дни от половин век.
Още: Четем се (преброяваме се) ш пръсти. Броим се ни едната ръка.
БРОИМ СЕ НА ПРЪСТИТЕ НА ЕДНАТА РЪКА. Вж. Броим се на пръсти. Такива
Добри момчета, като сина ти вече се броят на пръстите на еДната ръка.
БРОЯ БРОЕНИЦИТЕ. Диал. Не работя, безделнича и гладувам.
БРОЯ ВСЯКА СТОТИНКА и БРОЯ СТОТИНКИТЕ. Харча крайно иeсшeлнв© по¬
ради липса ни средства или от ткъпeрпнч)стβ©. Като стуДент, той живееше в крайно
мизерна стаичка, хранеше се оскъДно и броеше всяка стотинка.*ДяДо ми беше заможен
човек, но броеше стотинките.
БРОЯ ГАРГИ< ТЕ>. Занимавам се с празни работи; нищо не върша; безделнича.
—’ ОткъДе иДваш? Васко каза окръга, селото си, тъй както се пише на пощенските кар¬
тички. — Мъкнат се, мъкнат се разни, а ние охрана сме поставили! Старшина, ти гарги
ли броиш или?... Знаеш ли, че ще ти изстине мястото .. Как е влязъл тук? Кл.
Hanee, Войници.
БРОЯ ДО ТРИ. Давам извънредно кратък срок за п·щ©. изчаквам малко, преди
да пристъпя към някакво действие (обикн. като предупреждение към птk©г©). Ще броя
До три и през това време ножчето трябва Да се намери. П. Проданов, Седмокласници;
БРОЯ ЗАЛЪЦИТЕ някому. 1. Гледам βшорaч·п©. наблюдавам внимателно какво яде
някой, обикн. защото ми се свиди или съм гладен Нали знаеш, че когато спя или
ям, не искам Да ме глеДат. Не ща Да ми броят залъците. Г. Караиванов, Юнашки майки.
Не му се яДеше, като глеДаше как глаДното момче брои залъците му. Гр. Угарои, По
следите на заточеника.
2. Свиди ми се храната, която някой яде. Старецът стана страшно свиДлив, криеше си
парите, броеше залъците на всички, б Мащехата броеше залъците на завареничето.
Още: Броя хапките. Чети залъците.
БРОЯ ЗВЕЗДИТЕ. Държа се пaдм)нпо; жадувам се, надигам се.
БРОЯ СТЪПКИТЕ на някого. Диал. Следя внимателно някого, за ди узная какво
приви и къде ходи. Обратна слеДа нямаше при Вървището, слеДователно, ЕДинакът не
се е върнал назаД. Денем той не би прехвърлил голото, като Длан, било. Значи, той е
тук някъДе из леса. Може би той сега иззаД някой храст ме слеДи с очи и брои стъпките
ми. Н. п. Филипов, Разкази ни ловеца.
Огце: Чета стъпките. Диал.
БРОЯТ МИ СЕ ДНИТЕ. Малко ми остава да жиβeт. скоро ще умри. Много в зле,
еДва се Движи, броят му се Дните.
Още: Дните ми са преброени (прочетели) /е 1 знач/. Свършили ми си се (скъсали
ми са се) дните.
БРОЯТ МИ СЕ КОКАЛИТЕ. Много съм тяиб.*княaв. През зимата много болеДувах,
още не мога Да се съвзема. броят ми се кокалите.
Още: Броят ми се ребрата. Четат ми се кокалите.
БРОЯТ МИ СЕ РЕБРАТА Много съм слаб, хилав. Бях ваш ученик в учителския
институт — разбира се, не можете Да си спомните, тогава аз бях клъощав, ребрата
ми се брояха като на умрял кон, а сега съм. както вижДате, Доста понапълнял. Г. Ка-
рaтлиβ©β, Ученик.
Още: Броят ми се кокилите. Четат мм се ребрата.
БРОЯ ХАПКИТЕ на някого. 1. Гледам вшоричeп©. наблюдавам внимателно какво
яде някой, обикн. защото ми се свиди или съм гладен.
2. Свиди ми се храната, която някой вде. Страниш стиснат човек си станал, на ' всички
броиш хапките.
Още: Броя залъците.
103
БРЪЖДИ МИ ОТДОЛУ. Диал. Страхувам се.
БРЪКВАМ / БРЪКНА В ДЖОБА СИ. Вж. Бръквам / бръкна в кесията си. Накара
ме Да бръкна в Джоба си и купя нещо съвсем ненужно, което еДва ли ще го употребя.
БРЪКВАМ / БРЪКНА В ДУШАТА някому. Предразполагам някого към себе си, като
го разчуествувам. Ти знаеш хала на нароДа. С Две приказки можеш Да му бръкнеш в Ду¬
шата. В. Г·п©вскa. ' С)дем г©лнпн.
БРЪКВАМ / БРЪКНА В КАСАТА. Открадвам ©бщeсгвeнн пари. И когато сега беше
бръкнато в общата каса, те мислеха, че е обрано цялото село. ПетДесет хиляДи на¬
куп никой от тях не беше вижДал и това снопче от банкноти растеше преД очите им,
ставаше все по-голямо и по-голямо. Ст. Ц. Даскалов, Без межда. Ще го осъдят, как няма
Да го осъДят, като си е позволил Да бръкне в касата.
Още: Бръквам / бръкна в хазната
БРЪКВАМ / БРЪКНА В КЕСИЯТА СИ. Похарчвам пари за пeщ©. За ВеликДен ще
ти купя блуза от сърма, Да няма Друга . като тебе. И той беше искрен, като казваше
така, но ДоДеше ли ВеликДен и трябваше вече Да бръкне в кесията си, сърцето го за¬
боляваше и се затваряше. Ил. Вояeп, Диви души.
Още: Бръквам / бръкна в джоба си.
БРЪКВАМ / БРЪКНА В ХАЗНАТА. Вж. Бръквам / бръкна в кисита. Или царят бе
отстъпил от Данта на византийците, или е бръкнал в Държавната хазна Да обогати. някой
манастир. РаДомир не разбра това. М. Смиловм, Друм се вие.
БРЪКВАМ СЕ / БРЪКНА СЕ В ДЖОБА. Вж. Бръквам се / бръкна се В кесията.
Я, казвам, братлета, се бръкнете в Джобовете си. Всеки Да ДаДе колкото може! П. Не¬
знакомое, Бяло и черно.
БРЪКВАМ СЕ / БРЪКНА СЕ В КЕСИЯТА. Плащам, похарчвам обикн. п)ох©тн©.
против ж·липиeт© ст. Бръкни се в кесията, за общото благо е, всички ДаДоха по нещо.
Още: Бръквам се / бръкна се в джоба.
БРЪКВАМ / БРЪКНА С РЪЧИЧКА. Открадвам. Никой не е виновен!. ..Абе ние така
казваме и в милицията, и на събранието, ама виж, че от проверката Друго излиза!..
Освен някой от Ранговите Да е бръкнал с ръчичка! Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи.
БРЪМБАРИ БРЪМЧАТ В ГЛАВАТА МИ. Глупав, яekомнслeп. п·сeрнозeп съм.
Как можеш Да Дружиш с такъв човек, него само бръмбари му бръмчат в главата, не
се интересува от нищо сериозно.
Още: Мухи бръмчат в главата ми. Имам бръмбари в главата си. Бръмчат ми в
главата. Диал.
БРЪМВА МИ / БРЪМНЕ МИ МУХА В ГЛАВАТА. Втълпявам си някаква безпо¬
лезни, · неразумна мисъл или идeт. kннт© ме занимава, безпокои пeирeстaпп©. В чия
глава бръмна тая муха — Да направят оглеД на чужДа мера? К. Пeтkaн©в. Старото време.
Още: Влиза ми / влезе ми муха е главата.
БРЪМЧАТ МИ В ГЛАВАТА. Диал. Вж. Бръмбари брамчит в главата ми.
БРЪСНА БЕЗ САПУН някого. Мамя, ограбвам, като продавам скъпо.
Още: Брича без сапун. Диал.
БРЪСНА НА ВЪЗ КОСМИ някого. Диал. Причинявам пeщ© п·принтп© на птк©и©;
мъча, измъчвам.
БРЪСНА С ПАМУК някого. Действувам вни:мишeлп© срещу пнк©г©. който се ·
провинил. ИзваДи от жилетката си хартийка и прочете от нея имената на Двама
метежници За еДиния бе установено. че е ятак на четата. Другият бе стрелял срещу
войската. Не можело ли Да ги осъДят по-леко? Братът на еДиния бил с влияние, щял
Да потрябва. Времената били такива, трябвало Да бръснеш човека с памук. Ем. Сшaпeв,
Иван К©пдaрeв.
104
БРЪСНА ЯЙЦЕТО. Голям сыeшкaджнт и скъперник съм ' и от всичко искам да
извлека полза. Такъв е той, яйцето бръсне, готов е Да загуби цял Ден, Да обиколи целия
граД, но Да купи нещо по-евтино.
Още: Стрижа яйцето.
БУКВА ПО БУКВА. Книж. Съвсем точно и пнтяeдовaтeлнн (за пeщ© ирeризкaзипн
или ироч)тепо устно или на ум). Той. повтори писмото, повтори го.... Дума по Дума,
буква по буква, но нищо ново не откри. Г. Кар-славов, На стража.
БУКОВА ГЛАВА. Диал. 1. Упорит·, твърдоглав, инат човек.
2. Човек, който трудно схваща, разбира, тъп човек; тъпак.
Още: Корави глава · /към 1 знач./. Дебела глава.
БУРИДАНОВОТО МАГАРЕ. Книж. Обикн. в сравнение. Крайно нeрeшнтeяeп човек,
който се колебае между две рaвпостнйпн възможности. А тия, които стоят на Два
атлл, . които като БуриДановото магаре не знаят от коя купа сено Да вземат Да
яДат, тоя валяк ще ги отхвърли настрана като непотребна архивна вещ. Г. Димитров,
Реч пред 27 рeл©вeп конгрес на Български земеделски пaрндeн съюз.
Израз, приписван на френския философ-мислител от . 14 в. Ж. Буридан. Той привел като доказател¬
ство за липса на свободи пример с магарето, което, намиращо се на еднакво ри‘тт©тпи) от два нирьча 0^, трнб-
вмво да умре от глад, и©пeж) при пълната свобода на волята не могло да реши кой ниръч 0^ ди предпочете.
БУРЯ В ЧАША ВОДА. Книж. Много шум, голям спор ‘а пeпо съвсем пe‘пмчишeяп©.
пeзaслужиβaщо вниыипи), И тази буря от Дълбоко възмущение Дълго време не можа Да
утихнн... Това беше буря в чаша воДа, тя се уталожи, в. Пртинрeц.
Израз, приписван на френския мислител и пояитнч)ткн деятел Ш. Л. Mоптeткьн. употребен от пeи© според
0. де Балзак по повод неуредиците в държавицата Сан Mмрип©.
БУТАЙ ДА ВЪРВИ. Пренебр. Не обръщай внимание на нищо, постъпвай както можеш,
както желаеш, без да се съобразяваш с обстоятелствата.
Още: Карай да върви. Пренебр.
БУТАМ (БУТВАМ / БУТНА) В ГЛУХА ЛИНИЯ някого. Не давам възможност на
шпкого да се прояви, да напредне служебно или обществено. Татко каза, че когато
разпреДеляли премиите в завоДа, него все го бутали в глуха линия. С. Караджов, Липин,
Още: Държа (нсшaвтм / нсшмвт) е глуха линия.
БУТВАМ / БУТНА КАЛПАКА някому. Обикн. в отриц. изр. Измамвам, ©щeттвaм.
оиеправдавам пнkои©. Я. ДяДо Марко, отворен ти е внукът. Няма лесно Да му бутнат
калпака. 3. Среброе, Момчил слиза от планината.
БУТАМ (БУТВАМ / БУТНА) ПРЪСТ<А> В РАНАТА. Засягам пaй-бняeзпeн©то.
нмИ-чувсτβишeлно■ro място. ПреД хората се бие в гърДите и се кълне във вернопоДанство
на комунистите, а бутнеш ли пръста си в раната, провесва нос. М. Ммрчевски, Тихо
пристанище.
Още: Поставям / поставя (слагам / сложи, турям / туря, туреам / турна) пръст на
(в) раната. Бъркам (бръквам / бръкни) с пръст в раната.
БУТАМ СЕ (БУТВАМ СЕ / БУТНА СЕ) У ШАМАРИТЕ. Сам си създавам пeирият-
пнстн, сам се поставям е неблагоприятно положение. Защо му трябваше Да се бута у
шамарите, като че ли не знае с какъв човек има работа, сприхав и неразбран, който знае
само Да ругаел Без Да ща бутнах се у шамарите.
Още: Навирам се / навира се между шамарите.
БУТАМ СИ ГАГАТА някъДе. Меся се там, където не трябва, нито е жeлaп©, или
проявявам някакъв неоправдан, ненужен иπтeр·т към пeщ©. Престани Да си буташ
гагата в тия работи, ще си изпатиш.
Още: Бутам си носа. Бъркам си (ера си, въеирам си, завирам си, навирам си, муша си,
нфшкам си, пъхам си, тикам си, увирам си) гагата.
БУТАМ СИ НОСА някъДе. Меся се там, където не трябва, нито е желано, или
прнтвтвим някакъв нeоnривдaп. ненужен интерес към нещо. . И такива като вас съм ги
вижДал невеДнъж, Дето много знаят и си бутат носа ■ навсякъДе. Б. Райное, Дъждовна вечер.
105
Още: Бутам си гагата. Бъркам си (вра сн, иывн—л си, завирам си, навирим си,
муша си, мушкам си, пъхам си, тикам си, увирам си) потa.
БУТВАМ СИ / БУТНА СИ ГАГАТА някъДе. Намесвам се · там, където · не трябва,
гито е ж-лано, или проявявам някакъв пeоприβдaн. п·пужeп иштeрeт към нещо. И тук
успя Да си бутнеш гагата.
Още: Бутвам си / бутна си носа. Мушвим си / мушна си (пъхвам си / пъхни си,
тиквам си / тикна си, въвирм си / еъзрм си, завирам си / завра си, навирам си / навра
ти. увирам си / увра си) гагата.
БУТВАМ СИ / БУТНА СИ НОСА някъДе. Намесвам се там, където не трябва, вито е же-
лин©. или проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към пeщ©. Защо ти трябваше Да
си бутваш носа в тая работа, ь Не разбра ли, че и тук ако си бутнеш носа, пак ще имаш
неприятности.
Още: Бутвам си / бутна си гагата. Мушвим си / мушна си (пъхвам си / пъхни см,
тиквам си / тикна си, въвирмм си / въерм си, завирам си / заври си, навирим сн / навра
си, увирам си / увра си) носа
БУХАЛИ И КУКУМЯВКИ В КЪЩАТА ТИ ДА БУХАТ. Обикн. във 2 и 3 л. Диал.
Да умреш и да ти запустее домът.
Още: Да ти бухне бухал на къщата.
БУХАМ СЕ КАТО ВОДА О БРЯГ. Трудя се, работя пряко силите си, но б)‘
особен резултат. Дълги гоДини той се буха като воДа о бряг. в разни търговщини и
службици, без никаква сполука. Ив. Вазов. Нова земя.
Още: Бия се (блъскам се, бъхтя се) като вода о бряг.
БУХАТ БУХАЛИ ВЪТРЕ. Диал. Зи празни голяма къщи.
Още: Бухтят бухалите вътре. Диал.
БУХТЯТ БУХАЛИТЕ ВЪТРЕ. Диал. Вж. Бухат бухали вътре.
БУЧИМИШЕВО СЪРЦЕ. Диал. Страхлив човек; ттрaхлниeц. бъзльо.
БУЧНИ ПРЪЧКА, ПИЙ ВИНО. Ирон. Казва се ни човек, който няма търпение
да изчака нещо.
БУЧИНИШОВА МИ Е РАБОТАТА. Диал. Извършил съм пeщ© пeр)лпо, пeп©чш)н©
и съм изпаднал в тежко, ©питп© положение.
БЪКЕЛ ОТИШЪЛ, КРАТУНА ДОШЪЛ. Диал. Ирон. За човек, който никак не се е
иромeния, който е оттaпaя същият глупак.
Още: Бъгел отишъл, кратуни се βърпaя. Диал. Ирон.
БЪКЕЛ ОТИШЪЛ, КРАТУНА СЕ ВЪРНАЛ. Диал. Ирон. Вж. Бъкел оташъл, кра¬
туни дошъл.
БЪЛВАМ <ЗЕЛЕНИ> ГУЩЕРИ. Самост. или срещу някого. В силно рa‘дризнeпн
състояние съм .и говоря язвително, с ©‘лнблeннe. с омраза срещу нткнг© или по някакъв
повод. Мащехата глеДала златото си заварениче, бълвала гущери от яД и чакала Да си ДойДе
и нейното по-злато и по-хубаво. Народни приказка.
Още: Блювам < зеленя > гущери. Диал.
БЪЛВАМ ЗМИИ <И ГУЩЕРИ>. Самост. или срещу някого. В силно раздразнено
състояние съм и говоря я‘витеянн, с озлобл)пнe, с омраза срещу някого или по някакъв
повод. И в послеДния Ден бълвеше змии и гущери срещу своя силен и неуязвим противник. Т Г.
Влийков, Житието на една майка.
БЪЛВАМ ОГЪН <И ЖУЛЕЛ >. Самост. и срещу (против) някого. Отправям най-
остри, нмИ-груби думи или ©бβипeпит срещу някого, нападам пнк©и© нaй-©стр©, най-
яростно. ПроДължи по-преДпазливо Да ги преслеДва. Все повече се яДосваше, че не можа
Да ги свари на трапезата в къщи. Огън бълваше срещу тия, които ги бяха преДупреДили,
К. Пeшкaнов. Хайдути.
Още: Сипя (пращам) огън ■ жулел.
106
БЪЛВАМ ОГРОЗА. Иззъпрsдп■н ^3^3 са гневн, много ме е яд Бълвта? отрова
като се сетеше, как нагло го бяха изиграли.
БЪЛГАРСКИ РАЗБИРАШ ЛИ. НеоДобр. За изразяване на недоволство от някого,
коИто, .въпреки че ясно му се казва ди направи пeщ©. не го ирaβн,
БЪЛХА <НЕ> ЩЕ МЕ УХАПЕ [БЪЛХА МЕ УХАПА]. Ирон. Не ще понеса
(не и©п·с©х) някаква чувствителна загуби, не ще бъда (не бях) ощетен, не ще пострадам
(не пострадах). И габровци трябва Да си поразвържат кесишт... Нека запишат, бълха
няма Да ги ухапе. А. Кмрaлнйчeв. Народен закриляше. Какво има на такъв човек Да
поДари някое и Друго пособие?... И бълха няма Да го ухапе, ако рече Да хвърли няколко
хиляДарки. Ст. Чилипгнроβ, Рибена кост.
БЪРЗАМ КАТО ВДОВИЦА НА ОДЪР. Диал. Ирон. Проявявам пeшъриeпнe ‘а п·що.
превирам ‘а п)п© да се свърши по-бързо.
БЪРЗАМ КАТО ГУЩЕР ВЪЗ (ВРЪЗ) БАИР. Диаг. Ирон. Вървя или работя едви-едии,
много бавно; крайно муден съм.
БЪРЗАМ КАТО ЖАБА ПРЕЗ УГАР. Диал. Ирон. Вървя или работя едиа-едии, много
5-3^; крайно муден съм.
Още: 'Ьъюам като желки пвез угар. Диал. Ирон.
БЪРЗАМ КАТО ЖЕЛКА ПРЕЗ УГАР. Диал. Ирон. Вж. Бързам като жаба през угар.
БЪРЗАМ КАТО НА ВОДЕНИЦАТА ДОЛНИЯ КАМЪК. Диал. Ирон. Крайно яeпив,
муден съм.
Още: Мърдам се като нм воденицата долния камък. Диал. Ирон. Разбързал съм се като
долния камък нм воденицата. Диал. Ирон.
БЪРЗАМ КАТО ПОПАДИЯ В ПЛЕВНИК. Диал. ИронЛлроннявш нетърпени) за нещо,
превирам за пeщ© да се свърши по-бързо.
БЪРЗАМ КАТО ПАЛЕ ПРЕД МАЙКА СИ. Ирон. Проявявам п)шъри·ннe. като
прибързвам да кажа нещо не добре обмислено (ирeдпоя©жeпн· или мпeниe), или да
извърши нещо. — ДаДено! — и сервитьорът тръгна Да изпълни поръчката му, . . .
— Чакай, какво бързаш като пале преД майка с! Не съм свършил: Донеси ми червено вино
слеД това! Н. Широе-Тмрмс, Широка душа.
Още: Бързам като пул· (пърле) пред майка си. Диал. Ирон.
БЪРЗАМ КАТО ПОП ЗА ПОРЯЗАНИЦА (ПОРЯЗАНИЦИ)- Дзш. ^[^с^н. Нямам тър-
пеете, крайно нетърпелив съм ‘а пeщо, и)ииоaм за нещо да се свърши по-бързо.
БЪРЗАМ КАТО ПРОСЯК НА ЗАДУШНИЦА. Ирон. Нямам ■търиeнн). крайно нетър-
иелке съм за пeпо. препирам за нещо да се свърши по-бързо.
Още: Припка просяк нм задушници. Ирон.
БЪРЗАМ КАТО ПУЛЕ ПРЕД МАЙКА СИ. Диал. Ирон. Проявявам пeтърпeниe. като
прибързвам да кажа нещо не добре обмислено (ир·дп©я©ж)пн· или мпeниe). или ди
извърши нещо.
Още: Бързам като пърле пред майка си. Диал. Ирон. Бързам като иaя· пред майка си.
Ирон. Преварим като малко пул· майка си. Диал. Ирон.
БЪРЗАМ КАТО ПЪРЛЕ ПРЕД МАЙКА СИ. Диал. Ирон. Проявявам нeтърπeπи·, като
прибързвам да кажа нещо не добре ©бмисяeп© (предположеня· или мпeпиe), или ди
извърша пeщо. Жалко. ако е убито — намеси се Крътката. Воспир го пресече: — Ти,
Хрътка, не бързай като пърле преД майка си! Не се знае. Ив. Хaджиыaрчeи. Овчарчето
Кмяитх©.
Още: Пр-варнм като пърле майки си. Диал. Ирон. Бързам като вале пред майки си.
Ирон. Бързам като пуле пред майка си. Диал. Ирон.
БЪРЗАМ КАТО ТАРАЛЕЖ ЗА МЕРУДИЯ. Диал. Ирон. Вървя или раоотн едва-
едва, много бaβπ©; крайно муден съм.
БЪРЗАМ С ДУШИЦА. Диал. Работя припряно, пeрβпо. защото съм nришeтпeп. Аз
бързам с Душица, а ти си Дошел Да ме занимаваш със себе си.
107
БЪРКАМ АКЪЛА на някого. Вяитт зле на няк©и©. като му внушавам·! вредни
идеи и го ©тклоптиaм от правилния пaчнп на мислене и действие; размирявам.
Още: Мътя акъла. Бъркам главата (уми).
БЪРКАМ (БРЪКВАМ / БРЪКНА) В ДЖОБА на някого. Вж. Бъркам (бръквам / бръкна)
в кесията. — Протестирам! — викаше Георги Василев. — Никой няма право Да ми
бърка в Джоба! П. Спасов, Хлябът на хората.
БЪРКАМ В ДУШАТА някому. Искам, стремя се с нахално любопитство да узная
най-съкровените мисли, чувства ни някого. Ако той желае, може Да ти каже, никой няма
право Да бърка в Душата на Другия.
БЪРКАМ В ЖАРТА С ЧУЖДИ РЪЦЕ. Използувам другиио при извършване ни
опасна и рискована работа, конто ще ми допeтe облага. Познавам го Добре, той обича
Да бърка в жарта с чужДи ръце.
БЪРКАМ В КАСАТА. Крада обществени пари. Я ми кажете вие. Фильо Камболчев,
защо сте бъркали в Държавната каса? Д. Калфов, Реабилитация. — Разчита на своите
пари, затова е такъв —· отвърна МлаДенов. — Не е свикнал Да бърка в чужДи каси?
Хмр. Русев, Под земята. — Ааа, специалист е наш Кольо! — ... И прав е човекът —
Да те наДчетат не веДнъж, не Дваж, а цели триДесет и четири пъти и пак Да те оставят
Да бъркаш в общата каса — и това ако не е способност, зДраве му кажи! е. Стършел.
Способен мъж.
БЪРКАМ (БРЪКВАМ / БРЪКНА) В КЕСИЯТА на някого. Припулитeлн© вземам пари
от някого ‘а пeщ©; принуждавам някого да даде пари или ди заплати зи п·щ©.
— Никой не Дава с Добро Да му бръкнат у кесията! А. Г. Христофоров, Апгирит. Искат
Да бръкнат в кесията на кожоДерите, които се гояха, когато ние гниехме в окопите.
Г. Кар-сливов, Обикновени хора. Той беше сигурен, че еДно зачитане на стареца ще
развърже не само сърцето му, но и по-наДълбоко ще бръкне в кесията му. В. Нешков,
Нaстъпяeииe.
Още: Бъркам (бръквам / бръкна) в джоба.
БЪРКАМ В КЮПА. Ползвам се от някакеи облаги п·п©чшeн©; върша кражби.
— Старият помощник с тях ли Държи?— С тях, сине! КъДе ще се Делят; бъркали са заеДно
в кюпа. А. Страшимирои, Някога.
БЪРКАМ В ОЧИ<ГЕ> някому. 1. Неприятен съм ни пнкнго, дразня птк©и© с
присъствието си, със същeстeуβaпeт© си или с нещо друго; преча някому. Защо ще
ми взимат Дюкянчето, питам ви?... кому бърка в очи мойта бакалничка? Сам си работя
аз, никого не съм поДял. Ем. Maпов. Ден се ражда.
2. Натяквам ни нтk©и© за пeщ©. Колко къщи станаха в текезесета? — Трийсе и пет*
шест. — Ганчо Симеонкин канДиса ли? — Не е. С него ония ни бъркат в очите.
Ем. Maп©в, Ден се ражда. ВиДяхте ли го вашия ръковоДител какво преДставлява! — бъркаха
им в очите. Ст. Ц. Даскалов, Стубяeнткнтe лиши.
Още: Боди в очите /във 2 и 3 знич^^.
БЪРКАМ ГЛАВАТА на някого. Влияя зле ни нтк©г©. като му внушавам вредни
идеи и го отклонявам от правилния пaчип на мислене и действие; размирнеам. Не бър¬
кайте главите на хората. Властта няма ДавиДаДем тъй, както си правите сметката.
Което куче ни е залаяло, все е побесняло. Аз знам еДно, че там, къДето е истината.
там е силата. Затуй не мътете главите на хората, няма Да я бъде, както искате.
В. Нешков, Нисшъпяeниe.
Още: Мътя глината. Бъркам акъла (уми).
БЪРКАМ някаква КАША и БЪРКАМ КАШАТА. Самост. т някому. Причинявам ня¬
какви неприятности някому; създавам пeпрннтн©, ©бъркaп© инложeпи), обикн. с интриги,
клевети. Омръзна ни Да се кланяме преД внзантийцume,... ,Да се преструваме, че не знаем
какви каши ни бъркат със сърбите, пък и ветрите... Мъже искаме Да бъДем, мъже и
воини, разбра ли? М. Смилова, Друм се вие. — ЕДни бъркат кашата, Други я сърбат... —
откърти през кашлица Друг, прегърнал увито в оДеяло Дете. М. Груб-шли-за, През нгяeп© ухо.
Още: Бъркам някакви трици.
108
БЪРКАМ С ДВЕ РЪЦЕ в нещо. Разпореждам се изцяло с нещо .и имам облаги от
това. Прати го [сина си] в търговско училище, после го изДържа в странство и го. направи
главен секретар на финансовото министерство, А това какво значи? Това значи Да
бъДеш в курса на Държавните Доставки и преДприятия, на Държавните заеми, с еДна
Дума, Да бъркаш с Две ръце в бюДжета, Л. Стояп©β. Сребърната сватба ни полковник
Матов.
БЪРКАМ СЕ в някаква КАША, БЪРКАМ СЕ В някакви КАШИ и БЪРКАМ СЕ В
КАШАТА. Съучастник съм е някакви неприятна или непочтена работа; меся се .е нещо
пeрe.дно. Той е убеден, че още в КюстенДил ще настъпи разплатата и че най-Доброто за нас
е Да не се бъркаме в тая каша, Л. Ст©япоβ. Холера. — Я слушай, Сава, чувам пак
зашетали .комити.... Ти си ми свой човек, казвам ти направо,. сеДи си настрана, не се
бъркай в таз каша! Д. Maрчeвскн. Дошло е време. СтуД премина по гърба му, като си
спомни ония безкрайно Дълги месеци заД'решетката... И за какво? За глупостта Да се
поДвеДе по празните обещания на еДин изкуфял паст)р.. . Не, Не! Той никога вече няма
Да се бърка в поДобни каши! М. Грубешлиева, Окмзн©пeп магазин.
БЪРКАМ СИ ГАГАТА някъДе. Меся се там, където не трябва, пит© е жeлипн, или
ирнтинвaм някакъв неоправдан, пeнужeп интерес към пeщ©. — Я . Да вземеш Да й кажеш
Да . си се прибере вече. Работила, що работила там, стига й толкооз. , Не си клекнала
толкоз, еДна манДжа все ще сготвиш, И не си бъркай гагата, Ив. Петров, Ионкината
любов.
Още: Бъркам си · пнсa. Бутам си (вра си, еьвирам си, завирим си, · навирим си, муши
си, мушкам си, пъхам си, тикам си, увирам си) гагата.
БЪРКАМ СИ НОСА някъДе. Меся се тим, където не трябва, нито е жeяин©. или
проявявам някакъв пe©иривдин. п·нужeп интерес към нещо. Ние сме Далеч от мисълта
Да преустройваме света и Да си бъркаме носа в частния живот на хората, Се. Минков,
Разкази в таралежова кожа. От ХероДота насам се наплоДиха хиляДи учени мъже, които
изслеДват Дервишите,. . ., бъркат си носа Дори в египетските мистерии, ала Досега нито
еДин от тия препочтени госпоДа не се е занимал с мистерията на своето собствено всеки¬
Дневие. Се. Минков, Разкази в таралежова кожа.
Още: Бъркам си гагата. Бутам си (ера си, вьиирмм си, завирим си, навирам си, муша,
си, мушкам си, пъхам си, тикам си, увирам си) носа.
БЪРКАМ (БРЪКВАМ / БРЪКНА) С ПРЪСТ В РАНАТА. Засягам пaИ-бнлeзн)пнтн.
нaй-чуистβиτeлпнто място. — И все пак цялото ви сърце е при онези хора, срещу които
работите сега, нали? Манев трепна. Той не очакваше от Чугун такова откровеност —
Да бръкне с пръст в кръвясалата рана. В. Нешков, 'Нaттъпяeннe.
Още: Бутам (бутвам / бутни, инттaβты / инттaвя. слагам / сложа, турям / туря, турвам /
турна) пръст ни (в) рaпмтм.
БЪРКАМ някакви ТРИЦИ. Самост. или някому. Причинявам някакви пeирннтности
някому, създавам пeпрнятпо, объркано положение, ©биkп. с интриги, клевети. ЕДва ли
някой ще смее вече Да бърка такива трици.
Още: Забърквам (обърквам, разбърквам, надробиеим) някакви трици. Бъркам някаква
каша.
БЪРКАМ УМА на някого. Влияя зле на пяkоио. като му внушавам вредни идеи и
го отклонявам от правилния начин на мнся·пe и действие; размирниам.
Още: Мътя ума. Бъркам акъла (главата).
БЪРША СЪЛЗИТЕ на някого. Утешавам, успокоявам някого. ■— Даскале, — рече той
веДнаж на бай Петър — чувам, че разДаваш пенсията си и хрантутиш сираците на ония,
Дето вирнаха глава срещу царя. Не забравяй, че съм се врекъл Да ти . оДера кожата..
— ОДери я —отговори прегърбеният нароДен учител. — Щом като смяташ, че е престъпно
човек Да бърше сълзите на клетите Дечица. А. Каралийчеи, Строители на републиката.
Още: Избърсвам (изтривам) сълзите.
БЪХТЯ СЕ В ГЪРДИТЕ. 1. Изтъквам себе си, приписвам си заслуги, химия се не¬
заслужено; самоизтъквам се. Не вярвай на такива, Дето се бъхтят в гърДите.
2. Вайкам се или се кан. За служби при Гърмелов ДойДоха близки и на стария Чунчулев,
и на Манол Пухчев, изтърси се Дори и пияният ТоДор Клисаров, който се бъхтеше в
109
гърДите и се кълнеше, че бил преслеДван от съборената земеДелско власт, Г. Кaрaтяaвов,
Обикновени хора.
Още: Бия се (тупам се, удррм се) е гърдите.
БЪХТЯ СЕ КАТО ВОДА О БРЯГ. Трудя се, работя пряко тилигe си, но без особен
резултат. — Дошъл съм си Да ме съДите ли? Затуй ли се прибирам аз в тази къща!
От сутрин До вечер като воДа о бряг се бъхтя, на ви богатство, нО ви имот — Да
ви Дигам и честта преД хората, и пак аз грешен Да ме съДите! П. Ю. Тодоров, Невяста
Боряни.
Още: Бия се (блъскам се, бухам се) като вода о бряг.
БЪХТЯ СЕ О ДЪРВО И О КАМЪК. Диал, П©тт©яππо работя, ыпни© съм шруд©любиβ,
БЪХТЯ СИ АКЪЛА. Мъчи се да разбери, да проумея или разреша нещо. Бъхтих си
акъла с тая заДача цял слеДобеД и не можах Да я реша.
Още: Бъхтя си ума. Бъхтя си главата (ангелите) / в 1 знач. /. Бия си (блъскам си)
акъли.
БЪХТЯ СИ АНГЕЛИТЕ. 1. Мъча се ди разбера, да проумея или разреши пeщ©.
Бъхтя си ангелите наД таз зацапана хартийка, Дето нищо не й се отбира — отвърна
Малеев, Ст. Марков, Дълбоки бразди.
2. Мъчи се, трудя се над нещо, работя п)пнтнлн©. — Хс-с-с. учил съм ги [момчетата].
Как съм си бъхтал ангела, от всекиго челяк Да изкарам, ХаДжи. П. Ю. Тодоров, Първите.
Още: Бъхтя си главата. Бъхтя си уми (акъла) / към 1 знач. /. Бия си (блъскам ся)
aпгeлишe.
БЪХТЯ СИ ГЛАВАТА. 1. Мъча се да разбери, да проумея или разреши нещо.
Димитър заеДно с много комитетски хора трябваше Да си бъхти главата зс това как Да
бъДе спасен Апостола, Г. Кaрaтяaβоβ. Освобождение. Тончо, ела Да ми помогнеш, сине.
Бъхтя си главата, ома акълът ми не сече. Вземай молива и пиши, С. Крал-иски, Възвър¬
ната обич. „Коя е тази жена, къДе съм я вижДела?“ — бъхтеше тя глевоте си в какви
ли не преДположения. В. Нешков, Настъпление.
2. Мъча се, трудя се над п·щ©. работя непосилно. Оставил я сама с Две Деца Да си бъхти
глсватс Денонощно.
Още: Бъхтя си мпиeянтe. Бъхтя си уми (акъла) / към 1 знач. /. Бия си главата / е
1 ‘нич. към 1 знач. /. Блъскам си главата / е 1 и 2 ‘нач./.
БЪХТЯ СИ УМА. Мъчи се ди разбера, да проумея или разреша п)щ©. Кскво всъщност
можеше Да направи, Ленко не знаеше, А вече и не искаше Да мисли. късно е Да си бъхти
ума за неща, конто са минели. Г. Кар-славов, Л)пк©. Стсрста изтръпваше от Дълбок
мъчителен стрех. бъхтеше си уме и не можеше Да разбере. зещо животът ставаше все
по-тежък. по-сложен и по-объркан, Г. Кaрaтлaвнв, Обикновени хора.
Още: Бъхтя си акъла. Бъхтя си глината (ангелите) / в 1 знач. /. Бия си (блъскам си) уми.
БЯГА МИ КЕФА. Диал, Става ми неприятно от пeш© и си развалям питтроeниeго.
Още: Скършим ми се (счупва ми се) кефа. Разтуря ми се кефа. Диал,
БЯГА МИ ОКОТО У МЛЯКОТО. Диал. За мъж — имам слабост към по-млади.
БЯГАМ КАТО ДЯВОЛ<А> ОТ КРЪСТ. Диел. Вж. Бягам кaш© дявол< а> от тамян
БЯГАМ КАТО ДЯВОЛ<А> ОТ ТАМЯН. 1 От нещо. Упорито страня от п·щ©, от¬
бягвам нещо, което ми е нeирнтшпо или не желая да извърша. Де ви виДя кек ще ве
разберете с ония Дангалаци, мързеливци и хитреци, които зноят сомо зе високи наДници
Да бръщолевят, е от робота бягат кото Дяволи от темян. Г. Кaрaтлaв©β. Свърши се
нашитм.
2. От нещо или от някого. Mп©и© се . страхувам от нещо или от някото и пмй-сτaрмтeляо
го избягвам. ВижДош ли този колибка тук? ... — До миналата гоДино фашистите
бяхо влюбени в нея, а сего бягот като Дявол от темян. Лоши спомени им остави тя.
К. Ламбрев, Средногорски партизани. Покажи образа на клеветника тека, че читателите
Де го немрезят и Да бягот от него ксто Дявола от тсмян. М. Mмрчeeски. Тайнствените
Tβ)TΛИΠH.
Още: Бягам като дяволаа> от гръст. Диал.
110
БЯГАМ КАТО О1ш-шЬ от нещо. умерите и раня от нещо, отбягвам'нещо, което
,ли е п·ирнятн© или не желан да го извърша. Но вие пръв път глеДете, че'е убит еДин
кръв^о^ш^!^,... .и ето че бягате, като опърлени. Ив. Вазов, Руска. ВоДата беше много стуДена.
но трябваше Да я газя; не можех Да търся мостове. от мостовете бягах кото опърлен.
Й.· Радичков, 'Бaрутeп буквар.
БЯГАМ КАТО ОТ ВЕШИЛО от нещо. Диел. Вж. Бягам като от въже.
БЯГАМ КАТО ОТ ВЪЖЕ от нещо. Упорито отбягвам, не желан да върша п)щ©
защото се страхувам от него .или ми е нeириятп©.
Още: Бягам като от вешило. Диол.
БЯГАМ ОТ КЪСМЕТА СИ. Отказвам се от благоприятен случай. Ожени се за този
човек, не бягой ст късмета си.
БЯГАХМЕ ОТ АЧИЯ, ВРЪХЛЕТЯХМЕ НА ПОМРЮКЧИЯ. Диал. Ирон. Сполетя
ни п©-г©лтм© зло.
Оше: Бягахме от бачин, пaяeтяхмe нм пюмрюкчин. Диел. Ирон.
БЯГАХМЕ ОТ БАЧИЯ, НАЛЕТЯХМЕ НА ПОМРУКЧИЯ. Диал. Ирон. Вж. Бягахме
от · ачия, · връхлетяхме 'пa · · ^мруи^^
БЯГАХМЕ ОТ ВЪЛЦИ, НАЛЕТЯХМЕ НА МЕЧКИ. Диел. Ирон. Сполетя ни по-
голямо зло.
Още: Бягахме от кучета, налетяхме нм въящ. Диал. Ирон.
БЯГАХМЕ ОТ ДЪЖД, НАЛЕТЯХМЕ НА ГРАД. Диал. Ирон. Сполетя ни ин-г©яяын
зло.
БЯГАХМЕ ОТ КУЧЕТА, НАЛЕТЯХМЕ НА ВЪЛЦИ. Диел. Ирон. Вж. Бягахме от
вълци, пaяeшяхмe на мечки.
БЯГАХМЕ ОТ ОСИ, НАЛЕТЯХМЕ НА ЗМИИ. Диал. Ирон. Сп©яeтя ни по-голямо зло.
БЯЛА ВРАНА. Нещо ио-отобeн©, но-различно от другите, нещо чуди©иaш©, необик-
№3-^, някакво изключение. Стоян се усмихваше виновно на закачките на чирсчетата,. . .
Не беше пазарен Ден и той, селянинът, беше като бяло I врана в чоршиято. Д. Гaя)и.
Железният светилник. Гракнали на него като на бела врана. П. Р. Славейков, Български
притчи или пословици и характерни думи.
БЯЛА КОСА ДА НЕ ВИДИШ. Обикн. 2 и 3 л. Диал. Млад да умреш. -
БЯЛВАМ СИ / БЯЛНА СИ ОЧИТЕ някъДе, Диал. Идвам, мярвам се, вестянам
се някъде. Мъчно им е, че ряДко ги спохожДот гости, че Дори и началствата от ДъжД
на вятър бялволи очите си насам. Ст. Станчев, На na‘ЛУMka, *
БЯЛ ДЕН. Добър, честит живот. За еДно й Домъчня — не Дочака ВеликДен. та Да
ги зараДва. „Какъв ти ВеликДен — помисли горчиво, — има ли за нас ВеликДен, бял Ден
има ли за нас? В. Мутафчиева, Летопис на тмушпош© време. Поучи сиромасите българи,
вяра им вДъхни, че все някого ще настане бял Ден и зе тях. М. Mтпчeвтки. Дошло
е · време. Нямаше вече зо него бял Ден. .
Още: Бял твтш.
БЯЛ КАТО ВЪГЛЕН. Диел. Ирон. Mпни© чeneп.
БЯЛ КАТО НА ТЕНДЖЕРА ДЪНОТО. Ирон. Мното черш.
Още: Бял като нм тигана дъното. Ирон.
БЯЛ КАТО НА ТИГАНА ДЪНОТО. Ирон. Вж. Бял като нм тенджери дъп©ш©,
БЯЛ СВЯТ. Вж. Бял ден. Нямаше ли някой межДу тях послеДните, който Да не е
успял· Да погребе убитите си роДители, Деца, братя и сестри .. Не беше ли възможгн»...
щото поДобни хора, за които няма вече бял свят, Да се нахвърлят на бившия си про¬
повеДник. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания. От люлката До гроба няма / бял
' свят. / ' зо роби. П. Р. cЯaвeИков. Български прятчк или пословици и хanaктenни думи.
111
в
—* ——
*30 ВАВИЛОНСКО СТЪЛПОТВОРЕНИЕ. Книж. Голяма бъркотия, голяма пeрмзборит
През това време спирачите, агентите но хроноизноса и цялото глутница комисионери и
чифликчийски неДзиретели сновяха кото бесни по гората. Селяните глеДехе тове вавилонско
стълпотворение, реДваха се на неразборията, А. Гуляшки, Село З)дnов©. — Та. както ви
казвам. на сцената шум, в салоне шум — вавилонско стълпотворение. П. Спис©в. Хлябът
на хората.
От библейската легенди зи Вaвилнпткaти кула, конто е трябвало да бъде високи до небето, за да се до¬
стигне до бога. Бог· обаче се 'na‘ип)eил, смесил езиците "на строителите, поради което те пр·стaпияи ди се раз¬
бират и кулата ©ттaнaлa недовършена.
В АДАМОВО ОБЛЕКЛО. Шег. За мъж — съвсем гол. — Извинявай, бях в аДамово
облекло, у нес е аДски горещо — рече той. когото отвори вратата и пусна Ивоне при
себе си, Ем. Стип)в. Иван Кнпдan)в.
Още: В < дядово> идaынeн ндeтпн). Книж. Шег.
ВАДЕНА КОЖА. Диел, Много хитър, практичен и опитен човек.
ВАДИМ СИ ОЧИТЕ. В много лоши, във враждебни отношения сме; караме се,
враждуваме помежду си. Ако вие с Дочоолу си имоте разправии. няме защо и мене Да ме
намесвате. . Карай се с него, ваДете си очите, мене не ме бъркайте! К. Калчев, При из¬
вора на живота. Ако сърби, хървати. черногорци, Далматинци и пр. си ваДят очите на
всяко стъпка в живото, то в Доста голяма степен зО тове е виновен техният език.
П. П. Слaв)йк©и. Българска лишeрaшуna.
Още: Ще си извадим (ще си издерем, ще си изкараме, ще си изповадим) очите
/във 2 зπaч,/,
ВАДЯ ГО <КАТО> ИЗ ДЖОБ. Диел, 1. Мога, готов съм всякога да дам някакъв
отговор, имам готов отговор за всичко.
2. Иммм нпщентнeне та мап©л©кжниee, оото· Μω^-βΑΜ-· д. ми раотаа.
ВАДЯ ДУМИ някому или за някого, Диел. Създавам лошо мнение за някого, като
‘лнтлнвя ‘а него Не претълкувей криво чужДите Думи и работи; не воДи Думи никому.
Д. Минчои, Начално пaстaил)пн).
Още: Вадя приказки.
ВАДЯ ДУМИТЕ С КУКА ОТ УСТАТА но някого. Много трудно успявам да
получа от такото отговор на въпросите си (за мълчалив човек или ‘а човек, който едва
©тгнβaрт на въпроси поради пeзпипнe). При нас — казвам — най-лошите ' пациенти са от
Два виДа. ЕДните се тия, които, кото ги запитате кок са прекарали преДния Ден, почват
от спомените, свързани с прохожДането си. Други са онези, на които трябва Да воДиш
всяка Дума с куко от устота. Б. РаИнои, Един човек се връща от мипaлнтн,
Още: Видя думите с ченгел от устата.
ВАДЯ ДУМИТЕ С ЧЕНГЕЛ (ЧЕНГЕЛИ) <ОТ УСТАТА> на някого. Много трудно
успявам! да получи от някого отговор на въпросите си (за мълчалив човек или зи човек, който
едва отговаря на въпроси, обикн. поради пeзнипиe). Остана само мълчаливостто й;
— То еДно такова темерутче... С ченгел трябво Да ваДиш Думите от устота му... —
оплакваше се тя на съсеДките. Г. ' РаИч-в, Златният ключ. — От Два часа, госпоДин
112
АлексонДре. бощо ви и оз му ваДим Думите из усъ.рте с ченгел. Ем. Станев, Иван
Кнпдan)и.
Ощг: Вадя пряказкят) с ченгел. Вадя думите с кука от устати. Тегля думите с ченгел
(ченгели) <от угтатт>. Изтеглям с ченгел думичка от устати.
ВАДЯ ДУШАТА някому. 1. Мъча, измъчвам или притeтпявиы пяк©г©. Кажи по-скоро,
че ми ваДиш Душате от страх. Ив. Зaзнн. Драсии · и шарки. — Върбане, бре? Ти какво
ни ваДиш Душите! Че може ли чиляк Деня и нощя Да роботи? Ст. Марков, Дълбоки
бразди. Когото тя изказа желоние Да се резхоДи с него До Осеново, той се зараДва.
— Ело. разбира се, мама отДавно ми веДи Душата, че не те воДя. Ем. Минои, Дeн.тe . nижли,
— Зер не му ваДех Душата на моя човек преДи — нова къща Да направим, . та Да направим.
Кр. Григоров, Пролет е Ч·п·шнио, Този конвой. Дето ми ваДи Душета Да бързам. не е
току-теко. Кр. Велков, Село Бнпнио,
2. Диал. Лишавам от живот πткнго; умъртвявам, ум©птзaм, — Душата семо Дето не ни
взехе, коко! — Думаше Кировице. —· То, като ти вземот хлябе, все еДно че и Душета
ти ваДят. Г. Кипaтлии©и, Обикновени хора. — Което трябва на царщината. Да си го
купи, натърти тати. .. Но това натъртване му Докара такова нервно сътресение, че той
почти поДна на стола. — Ти, ТоДорие, Да не си Дошел До ваДиш Душата но тоя. измъчен
човек? Ст. Чшлиπгнрнв. Хлеб наш пaсуппнй.
Още: Вадя думичката (душицата). Изваждам (изкарвам) душата. Изтръгвам душата
/към 2 ‘пич,/.
ВАДЯ ДУШИЦАТА някому. 1. Мъча, измъчвам или много ирнтeсшяним пяк©г©.
ЖанДерин ми провоДили обирниците. . . Мъчат беДния нароДец. веДят му Душицата.
А. Кanaлнйчeи. Лъжовен тeтш. Цяла еДно гоДина тоя слуге ваДил Душицата на Теменужка,
поглъщал всичкото й време зо притягане. Н. Хайтов, Съперници. Хорото умират отглаДи,
е Жонкота наеми ще събира. .. — Аз от Жанката не съм взел пеДя земя, мене общината
ще ми ваДи Душицата. Г. Кanaслaзоз, Селски истории.
2. Диел. Лишавам от живот някого, умъртвявам, уморявам.
Още: Вадя душата (думичката). Изваждам (изкарвам) душицата. Изтръгвам душицата
/към 2 знич,/,
ВАДЯ ДУШИЧКАТА някому. 1. Мъча, измъчвам или много притеснявам πяк©г©.
— ХайДе почвай зекелкете! — обаДил се великанът. — Ще почакате мелко, Докато ДовеДа
всички мои бретя, гДето сте им воДили Душичкото. Те ще ви потъркалят най-хубаво!
Ран Босилек, Радост.
2. Диал. Лишавам от живот някого; умъртвявам, уморявам.
Още: Вадя душата (душицата). Изваждам (изкарвам) душичкатм.
ВАДЯ ЗАЛЪКА ОТ УСТАТА някому. Лишавам някого от инслeднит) трeдтт■ии ‘и пре¬
питани); нгnaбиaм, С новото правителство бяхо най-ненавижДаните хора в селото. стари
хайДуци. що и золъка но сиромашията ваДехо от устато й. А против новото правителство
бяхе всички честни и работливи хора. Г. Кипитлaзои. Обикновени хора.
Още: Вземам залъга от устата /и 1 зπич,/. Грабя (изтръгвам) залъка от устата.
ВАДЯ' КЕСТЕНИТЕ ОТ ЖАРАВАТА зо някого. Вж. Вадя k)тш·ниш· от жарта за
някого. Далеко са от нас тия разбойници, Раксине, и не ми е До война сега... При това
тия огарянци повече са опасни за Контакузин; неговите земи най-много страДат. Неко той
си троши главата с тях. Няма аз Да ваДя за него кестените из жаравата. Ив. Вазов,
Към пропаст.
ВАДЯ КЕСТЕНИТЕ ОТ ЖАРТА зо някого. Извършвам опасна и рискована работа,
конто ще ползува друг. Нима русите трябваше Да веДят кестените от жарта за еДна стра¬
на, която в ръцете на нейните неприятели би могло Да заточи зъби срещу своите съзДатели.
е. България.
Още: Видя кестените от оиьпт. Вадя кестените от жаравата.
ВАДЯ КЕСТЕНИТЕ ОТ ОГЪНЯ1 зо някого. Извършвам нпaспa и рискована работа,
конто ще ползува друг. — Колко малко са ви познавали и ония. които са ви се Доверили и са
ви сваляли звезДи от небето. за Да ваДите кестените от огъня зараДи тях. В. Нeшk©β. На-
ттъпяeниe. Той сключи лицемерно „пакт за Дружбе“ със Съветския съюз. който воДеше
послеДовотелна политика не мир и не желаеше Да ваДи от огъня кестените за Други.. В. Колanоз.
Против -итл)ри‘мa и неговите български слуги. Обаче реДица летнни'~мсрнконскн прави-
8 Фпaзe©логичeн речник, т. I
113
телства не искот Да ваДят кестените от огъня зо американската военщина. е. Вечерни н©ии-
пи. Възползувайки се от Добитите права. фанариотите започнали Да гробят българското
население. Фанариотските попове сочели- на властта непокорните като бунтовници. Какво
губят и щурците, че Друг ваДи кестените от огъня вместо тях? Хр. Д. Бръзицов, Някога е
Цариград.
От баснята ни Лафонтен „Маймуната и к©■πaтaa“. в к©тш© се разказва за маймуната, изплъзнала се от на¬
казание, въпреки че е била внн©eпм, и котката, конто си изгорила лапите и яла бой, защото измъкнала от жарта
©иeчeпн кестени, изпълнявайки жeлaпи)то ни маймуната.
Още: Изваждам кeсшeпнт· от огънн'. Вадя кестените от жарта (жаравата).
ВАДЯ КЕСТЕНИТЕ ОТ ОГЪНЯ1 чрез някого. Използувам другите при извършване ни
©питнм и nнсk©импм работа, конто ще ми д©пeсe облага. Смята човека Да му стана маша —
чрез мен Да ваДи кестените от огъня. Т. Г, Влайкое, Сянката ни №3^ кмет.
За произходи еж. Видн к·тт)пит· от нгъпя.*
Още: Вадя (изваждам) кестените от огъня с чужди ръце. Зaдт кестените от огънн с людски
ръце. Диал. Изваждам к·ттeпитe от огъня.2
ВАДЯ КЕСТЕНИТЕ ОТ ОТЪНЯ С ЛЮДСКИ РЪЦЕ. Диал. Вж. Вадя keттeпнт· от
огъня2 чрез някого.
ВАДЯ КЕСТЕНИТЕ ОТ ОГЪНЯ С ЧУЖДИ РЪЦЕ. Използувам другите при из¬
вършване ни оиaтни и nитк©eмпa работи, която ще ми донесе облага.
Още: Вадя кестените от огъня.’ Вадя кeттeпишe от огънн с людски ръце. Диал.
Изваждам кeтшeпнт· от огъня с чужди ръце.
ВАДЯ <ЛУДА> ПАРА и ВАДЯ <ЛУДИ> ПАРИ от нещо. Печеля извънредно
много. Геле превозваше пътници и богаж от гарота До курорта, скубеше хорото и ваДеше
луДо пара. Г. Краев, А‘ си знам.
ВАДЯ МЕЧ и ВАДЯ МЕЧА СИ против (срещу) някого или за нещо. Книж. Ритор.
Започвам, повеждам въоръжена борби против някого или за п)щ©. — Що мислиш, побра¬
тиме, щяха ли Да ДойДат еДните от толково Долеко Да не бях ваДил меча си за правДо?
Ст. Зaгорчипоe, Ден иотлeлeп.
Още: Вдигам (изтеглям) меч. Книж. Ритор.
ВАДЯ НА БЯЛ СВЯТ нещо. 1. Правя да се узнае нещо от всички, ди «·-№ доттотниe■
на всички; разкривам. Всичките тези безобразия той ваДеше на бял свят послеДователно.
еДно слеД Друго.
2. Обпиnодзaм. публикувам. Всеки месец той ваДи по еДна статия на бял свят.
Още: Изваждам (изпмттм, измъквам) ни бял тeяш. Изкарвам нм бял свят /в 1 и 2 знач./.
ВАДЯ НОЖ на (срещу) някого. 1. Правя опит да убия няk©г©. заплашвам някого с
убийство. Не мене бяха ваДили нож Бурунсузс от Корамушица и Крив Салих. Призно ми
сетне Кривото. „Ако се беше, кай, обърнел Да бягаш. нанизал та бях с ножа.“ Н. Хайтов,
Диви разкази. В турско време бяхме слога Дружина,.. Тогава имахме еДна механо, е сега
цели три на еДна шепа хора, па и трите пълни и у Делник и у празник.. . пиянство, кре-
моли, покости. неслога, брот на брото нож ваДи. Хр. Максимов, Забравени рeиянттн.
2. Готов съм да се бия ‘а нещо. Сего из граДа се стигаха и срещаха само войскарр.. .
сеймени на тоя-оня пеша — еДри, отбрани мъже, които говореха по-високо от всички и за
нищо ваДехо нож — тека се бяха ояли от гробеж. В. Мутафчиеви, Летопис ни смутното
време.
Още: Вадя оръжие /към 1 знач./.
ВАДЯ ОРЪЖИЕ на (срещу) някого. Правя опит да убия някоте, заплашвам някого с
убийство. Дескелът бръкна във вътрешния си Джоб зо каме, а попът бръкна в поДрасника зо
пищова. Ало на вързан вълк лесно се ваДи оръжие, засрамиха се. Й. Вълчев, Родихме се
змейове.
Още: Зaдт нож /в 1 знач./.
ВАДЯ ОТ АКЪЛ някого. Подучиам някого да извърши нещо нeрa‘умп©. пeneлно,
пнняитиaм зле на някого с вредни идеи; подстрекавам, размирни-м. Не ме ваДи от екъл Да
ДойДа, нямом време. затрупан съм с робота.
Още: Вадя от главМ (ум). Изваждам (изкарвам) от акъл.
114
ВАДЯ ОТ БАТАКА някого. Помагам на някого да си закрепи здрaз·ш©. тпитязaм πтк©гo■
Детето й растеше хилаво, болнаво, от батака го ваДеха, каквато болест се появеше, то все
ще се разболее.
ВАДЯ ОТ ГЛАВА1 някого. Подучвам някого ди извърши нещо п)ризуын©. пeр)дио,
повлиявам зле на някого с вредни идеи; подстрекавам, размирне-м. Стига си ме ваДил
от глава, екскурзията е хубева, но няма Да ДойДа.
Още: Зидт от акъл (ум). Изваждам (изкарвам) от ил-за.
ВАДЯ ОТ ГЛАВА2 нещо. Диал. Измислям.
ВАДЯ ОТ (ИЗ, ПРЕЗ) НОСА на някого нещо. Натяквам на някого или му причинявам
голяма пeиnня'тнотт заради доброто, което съм му пaппмeил. Цомаго ми. е после ми го ваДи
от носа.
Още: Изваждам (изкарвам) от (из, през) носа /е 1 знач./.
ВАДЯ ОТ УМ някого. Подучвам пяκои© да извърши пeщ© неразумно, нередно, по¬
влиявам зле на някого с вредни идеи; подстрекавам, размир-язам. Той псуваше и ругаеше
още отДалеч. .. и ония. . ., които са тръгнали Да се месят в царските разправии и които
ваДят сиромашията от ум. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания. Не беше ли
възможно.... щото поДобни хоро, за които няме вече бял свят, Да се нахвърлят на бившия си
проповеДник, който е хоДил Да ги ваДи от ум, по селата им? Зах. Ст©тн©з. Записки по
българските въстания.
Още: Вадя от акъл (глава). Изваждам (изкарвам) от ум.
ВАДЯ ОЧИ. За нещо — яeсн© и бързо бивам забелязан, иnизт зиeчaшяeпнe. нaяигaы се
ни βнимaпиeто, Крушков по никой начин не може Да има сега трийсет гоДини! Тоя
факт ваДи очи, казе КарДошев, кото изглежДаше Депутата. Из. Вазов, Драсни и шарки.
ВАДЯ ОЧИТЕ на някого. 1. Неприятен съм нм птког©, дразня някого с присъствието си,
със съществуването си; преча. — Поне тоя Дъб Да отсече. Да го не глеДам — корените му са
порасли в сърцето ми. .. — Ще го отсека, кото му ваДи очите. Елин Пелин, Земя. Защо
тая проклетница с Другите ергени се Държи тека, е пък с мене съвсем напротив?
Кокво й веДя ез очите? Т. Г. Вл-Икое, ВестоеоИ. Цялото село обраха, отвлякоха най-
хубавете моме. Кокво още? — ВаДи им черквата очите и мъст искат Да си ваДят..
П. Ю. Тодоров, Зидари. — Ти. си на пост. е пък се занимаваш с Друго. — Шчо?... —
Ляте я поглеДне вражДебно. Очите ли ти веДом co иглато? Д. Димов, Тютюн.
2. Натяквам ни някого ‘а пeщн, Ами я еко свърне каруцарят по някоя тъмна уличке и
остави половината жито у Дома си!. . . Име Да ни веДят очите кооператорите, че мелко
им се е паДноло на труДоДен. Кр. Григоров, Игличeзо, Нямам вече пари. проДаДох всичко. що
ми остави бащо ти... — Че ез. . . козах ли ти. . . Да проДаваш? ПроДовола си. . . зещото. . .
си искала. . . Да проДаваш. Защо. .. ми веДиш от^г^е^. .. сега. Й. Йовков, Урок (превод).
Още: Бода очите /във 2 и 3 знач./.
ВАДЯ ПЕРКИ. Жарг. Добивам високо самочувствие, започвам да си въобразявам, че
много зная и умея да върши всичко; започвам да зажничи. НеДей Да ваДиш перки, че
ставош смешен.
Още: Вдигам <си> / вдигна <си> (надигам <ct> / надигна <<»>, надувам <ся>
надуя <си>) перкг<тт>. Жерг.
ВАДЯ ПРИКАЗКА (ПРИКАЗКИ) някому или за някого. Създавам лошо ыпeшиe ‘а
няk©и©. като злословя ‘а пeи©. — Да не съм те чул Да приказваш тъй за момичето!. ..
Туй момиче иДе Дохок на много мъже, зотуй му веДят приказки. Из. Петров, Ннпкнпaти
любов. .
Още: Изваждам (изкарвам) приказки (приказки). Пускам (пущам) приказки (приказки)
/в 1 знач./. Видя думи. Диел.
ВАДЯ ПРИКАЗКИТЕ С ЧЕНГЕЛ някому. Много тпудπ© успявам да получа от някого
отговор на въпросите си (зи мълчалив човек или ‘а човек, който едва отговаря ни въ¬
проси, обикн. поради п)знипнe). — Работа имел, но кокво роботе —· не казва, мълчи! —
отвърна зогрижен Илия. — ГлеДем го, не е кото Други път. С ченгел веДя приказките му, нещо
му е криво. П. Стъпои, Живот с пaдeжлa,
Още: Вадя думите е ченгел.
115
ВАДЯ СИ ГНЕВА от (на) някого. Ядосан съм и хокам, ругмя някого, ©бнkп, без да е
виновен. Защо си ваДиш гнева от мене, когато аз нищо не зная и не съм виновен.
Още: Видя си яда. Видя си юфкето. Диел. Изваждам си (изкарвам си, изливам си)
гневи.
ВАДЯ СИ ОЧИТЕ? Самост. или на (наД) нещо. 1. Мъчи се с някаква работа, свързана
с напрегнато и продължително взиране или извършвани при лошо осзeшяeпнe. Затвори Дуп¬
ката на покрива, като отвори прозореца на стената. Нека жена му Стона Да сеДи До
стъклото, та когато шие Да си не ваДи очите. К. Пeткaп©з. Старото време. — Няма го
[НайДен}. Мръква се вече. а той още се мае. — Какво вижДа сега Да роботи? Сомо си
ваДи очите. Р. Стоянов, Майстори. — Цяла гоДина съм си ваДило очите наД тия ситни
везма. К. П·Tкип©и. Сшanошо време. — Нима като им разправя, че няма Да си ваДят очите на
газеничетД, че моято Джемолке на светлина ще си пише и учи, ... те няма Да се съгласят
Да ДеДат бакъра си? Б. Нeтт©р©з. Светлина над Родопите. Кажи-речи. в такова положение
го завари пълномощникът на селото ТоДорчин — Да си ваДи очите наД лошите циклостилни
букви, гДето с мъка се резгаДават Думите. Б. Обретеное, 0^^ — Играхме До късно на корти
и ги . Домързя Да. си отидат.. . — Кой ще си ваДи очите по тъмните сокаци — обаДи се
и Орце. Д. Сиnнстnиннз. Сaмообр)чeинтe. Вече се е почти стъмнило, престани Да четеш.
не си ваДи очите повече.
2. НаД нещо. с нещо или самост. Нeиотилп© се трудя, мъча, за да свърша пeщ©. или да се
препитавам. Мама нощес До втори петли си ваДи очите наД тия ръкавички, е той изгуби
еДната още при първото си излизане! А. Кaрaянйчee, Топла ръкизичкм. Баща му беше прост
селски шивач и той от сеДемгоДишен си е ваДил очите с иглата. Л. Стоянов, Сребърната
сватба ни полковник Митоз. В общината, макар и вече твърДе късно, още си ваДеше
очите секретар-бирникът, цял заровен в разни списъци и квитанции. Д. Калфои, Иπт)пπa-
цнопaяьш. Илия се помъчи Да вземе пари. И тогаво тя настръхна като квочка; — Не ги
Давем!... — За Децата си веДя очите по цяло нощ. не зо шкембето на Салкъмчето!
Г. Кaрислизоз. Сметки. „И нашите сиромаси но село варДят прекрасната Копривщица
глаДни. ваДят си очите наД шаяците Ден и нощ и не хвърлят поглеД към извора“.. . —
пише в Друго свое писмо Коблешков. Н. Сшeфaпоea, Романтично иъшeш)сшзн·. Пек До късно
ще си веДя очите наД тези коректури.
3. НякъДе. Заемам се с някаква тежка и опасна пaбнтa, Еле по еДно време, като чух. че
тръгнал Да си ваДи очите в МакеДония, отлекна ми. Ал. Кнπттaнтиπни. Разни хнna. разни
идеали.
4. Диал. Работя нещо без желание, по принуди.
ВАДЯ СИ ОЧИТЕ2 ' с някого (ВАДИМ СИ ОЧИТЕ]. В интимни нтпнш)пия съм (сме)
с птkои©. Кой знее с кои си е воДила очите. Да не мислиш, че е читава, щом по граДа е ше¬
тала. Кр. Григоров, Риздолчaни, Жените, чиито мъже „кръшкат“ и „си ваДят очите с чужДи
жени“, на Преоброжене пробиват Дупко в среДата на Добре цъфнал слънчоглеД и през нея
прозират мъжете си — отсега нататък мъжете им ще се преобразят и ще се обърнат с лице
към венчаните си жени. ' Из. Хаджийски, Бит и душевност ни пашин пaрод, Па много¬
много не шевай, му коза тя с еДин заповеДен тон. че знаеш ли — боща ще ставаш вече! — Аз
ли? — попита Кънчо засрамено, ... — Ти, ами кой Други си е воДил очите? Т. Г. Вл-йкои,
Вeтш©з©И. — Но сега вече и Децата знаят, че ти си веДила очите си с тоя мръсник Мечо.
залитали са те и Други мъже. Кр. Григоров, Пролет в Черешово.
ВАДЯ СИ ХЛЯБА. Сомост. или от (с) нещо. Препитавам се от нещо. Ще мъкне
кофите, без Да почувствува тежестта им. То най-после нали при мене ваДи хляба си.
зоДължен ми е! Й. Гешев, Вик от тъмнината. — Не, Монте Корло ще го оставим,
моето момче. Това е еДно напълно пропаДнело граДче. Не иском Да си имам робота с тия
типове. Не, ние ще си ваДим честно хлябе. В. Цонев, Едно време в Овчи купел. СлеДваше
и си ваДеше хляба от коректури. · ВаДя си хляба с шев.
ВАДЯ СИ ЮФКЕТО от (на) някого. Диел. Ядосан съм и хокам, руган някого, обикн.
без да е eип©зeн.
Още: Видя си яда (гнева). Изкарвам си юфкето. Диел.
ВАДЯ СИ ЯДА от (но) някого. Яднтaп съм и хокам, руган някого,. обикн. без да ·
виновен. ЯДосван от някои неуреДици в работата си, той си ваДеше яДе от Децата си.
Още: Вадя си гневи. Видя си юфкето. Диел. Изваждам си (изкарвам си, излизам си) яда.
116
ВАДЯ С ПАМУК ДУШАТА някому. Мъчи, измъчвам пткнго п·зaб·ят‘aпо, без дадю-
кмззмм този външно. Досега бай Гешо кметския върти — суче покрай начолствота, ама
все още не смее. . . Съблича ни елека вярно, амо глеДа таке полека, с Два пръста, Да ни не
разсърДи... С пемук, Дето се казва, ни ваДи Душата. Ст. Ц. Даскалов, Без межда.
Токиво купувачи все пак се понасят. Но онези — кротките и смирените, които с памук ваДят
Душата на проДавача. те са страшни! F Широе-Тарас, Ах тези купувачи!
Още: Видя с памук душицата. Ж.. лждам (изкарвам) с памук душата.
ВАДЯ С ПАМУК ДУШИЦАТА някому. Мъча, измъчвам πтк©г© нeзибeлтзaн©. без да
показвам това външно. Любезничи с тебе, но и с пемук ти ваДи Душицата.
Още: Зaдя с памук душата. Изваждам (изкарвам) с пимуг душицата.
ВАЖНА КЛЕЧКА. Обикн. ирон. Човек с високо служебно или обществено положение.
Свако ми Мирон е важна клечка в ж. п. транспорт. и веДнога ще ме нареДи, и то с по-
висока заплота. П. Нeзнaкоы©з, Бяло и чeпн©. Другите колеги също не посмяха Да му кожат.
Важна клечка е. И, както на много Други место, всъщност той е главният. Понеже нашият
главен реДактор все го няме. Л. Дилов, Тръстиките.
Още: Голяма клечка. Обикн. ирон.
ВАЖНА ПТИЦА. Ирон. Човек с високо служебно или обществено положение.
Очакваха окръжния управител и някакъв пратеник от София. Трябва този пратеник Да беше
важна птица. защото окръжният управител ' заминал за ПловДив Да го чака. Г. Кипaтлмз©и.
Обикновени хора. Наемателите на Десетъка били неколцина важни птици, които обикновено
си сеДели в ЦариграД, е работата им по събирането на Данъка вършели техни въоръжени
хора. Н. Хайтов, Шумки от габър.
ВАЛТАСАРОВ ПИР. Книж. Зeт)л© и яeк©ыислeπо ппeкaпзaпe ни времето при
някакво бедствие.
От библейската легенда за пиршеството у иосл)дпнт Еaиилннскн цар Зaятмтaр, когато тайнствена ръка
били начертала на стената знаците: „ыaпe, тегел, фарес“, предвещаващи гибелта на царя и царството. Същата
нощ Зaлтaтaп бива убит и цaрттиотн му покорено от иeрсиш).
ВАЛЯМ СИ РЪЦЕТЕ с някого, с нещо или сомост. Обикн. с отриц. Диал. Извършвам
някакво непочтено, пeч)стп© дело, пр)тшъияeниe или вземам участие е нещо пeчeстп©. в
някакво ирeстъплeинe.
Още: Мърсн си (ципим си) ръцете.
ВАЛЯМ СЛИВИ. Диел. Говоря пeтсп©. като че ли дъвчи думите си.
ВАПЦАХ Я (ГО). Като възклицание ‘а изразяване на ©тчaтшнe от п)щ© или възмущение
ири неочаквани неприятност, при настъпване на н)ипняшп©. кпит■ичп© положение. Насъбрал
ве е нароД — искат Да се отпишат от стопанството. .. и агронома Да бият!.. — Е,
оапцохме я! А защо искат Да бият агронома? А. Гуляшки, Мт станция.
ВАРДЯ СЕ ДА НЕ НАСТЪПЯ МРАВЯТА. Диал. Mп©г© съм кротък; добродушен,
благ, незлобие и отстъпчив съм. Синът рестеше, учеше старателно и беше много тих, ва¬
Деше се Да не настъпи. мревяте.
ВАРДЯ КАТО ВРАНАТА ГОРНИЯ СНОП. Диал. Ирон. Напълно унищожавам, опу-
стош-зам или разхищавам всичко.
Още: Чувам като ep:aш<τa> гнрпнт тн©и. Диел.
ВАРДЯ ХАТТ»Ъ<А> на някого. Диел. Отнасям се много благосклонно към птkог©
■ постъпвам, както му е угодно и приятно, не му противоречи. Изобличенията, напаДките
на Славейкова Дълбоко са ги засягали, още повече, че в тези си изобличения той. — ... —
не е ворДил никому хатър. П. П. Славейков, Българска литература.
Още: Гледам (пазя) хат>р<а>. Държи (струвам) хатър. Диел.
ВАРЕН И ПЕЧЕН, зиaт. Диел. Много добре, eтeттрaпн© (зная, познавам! някнио),
ВАРИ ГО, ПЕЧИ ГО. Кaкзиш© усилия и да се полагат (за човек, коИго не . се поддава
ка благотворно въздействие). Беше на школа, слеД като го освобоДиха от преДсеДателството,
но еДва ли■ с нещо се е променил! Вари го, печи го — все си е такъв и с хубавото, и с лошото.
117
Б. Обрeтeпоз, Сноп. Ние сме беДна страна и трябве Да се опрем на богати Държави с широк
гръб, . .. — ♦.. Вари го, печи го, все си е чужДа вяра, В. Нештое, НaсшъшIeшиe. Вари го,
печи го, пек си е тая стока.
От иои©з. Вари го, печи го, с ориз тъпчи го, пак е рак.
ВАРИМ КРУШИ ЗА БАБИНИ ДУШИ. Диал. За:нимаимме се с бeзи©яe‘ни, празни
пeщм. губим си времето.
ВАРТОЛОМЕЕВА НОЩ. Книж. Масово избиване нм невинни χори. мис©з© кръвопро¬
литие. Жителите на граДа живееха поД стрех и очакваха ново вартоломеево нощ.
От историческото събитие станало през нощта срещу празника св. Зaрт©л©мeй във Франция, когaш© по
заповед на кaт©лишк©т© духовенство и краля са били избити 3000 хугeп©ти.
ВАРЯ СЕ <КАГО> НА ОГЪН. Диал. Страдам, измъчвам се душевно от нeш©.
В БЕЗТРАГА, отивам (намирам се). Диел, Много далече, много пaдaяeч (отивам,
намирам се).
ВБИВАМ / ВБИЯ В ГЛАВАТА на някого нещо. Втълпявам някому пeщ©. Не можех
Да му вбия в главата, че математиката е интересна наука.
ВБИВАМ / ВБИЯ КЛИН. Книж, Развалям добрите ©тп©шeннт между иритшeлн.
приятелски страни, внасям naзцeпπeшиe между съюзници. Да бъДе нанесен уДар на ония,
които вбивот клин межДу Китай и ИнДия, е. Работническо дeя©.
Още: Забивам / забия клин. Книж.
ВБИВАМ СИ / ВБИЯ СИ В ГЛАВАТА нещо. Втълпявам си п·щ©; запомням нещо.
Мислеше той преДпазливо. мъчеше се Да разбере всичко с простия си ум, Да му стане
ясно. Да го вбие в главата си незДрево и изДълбоко, Г. Кмпислиe©з. Титул.
В БРОЙ. Срещу заплащане веднага. Кой ви каза, че ще купувам от вас на Доверие!
Всичко плащом в брой и в жълтици. К. Пeшкипоз. Златната земя.
В ГАВАНКА ДА ГО ИЗПИЕШ. 1. За човек—много хубав, много красив. Име еДна сестра
в гаванка Да я изпиеш.
2. Ирон. Зи човек — лош по характер; проклет.
От и©и©e. В гиниикa да го изпиеш, е корито ди го избъднаш.
Още: В чаша (чашка) ди го изпиеш.
В ГЛАВАТА МИ ВСЕ ТОЗ ВЯТЪР ВЕЕ. Диал. Едаи и същи празни мисли ме зани¬
мават. ’
В ГЛАВАТА МИ ВЯТЪР ВЛЯЗЛО. Диал. Върша неразумни пeщa.
В (ПО) ГЛУХА ДОБА. След полунощ, още по шъмп©. Събрали се бяха те по тъмно
тук и останаха Да почакат До първи петли, ... и така крояха те — Да стигнат До чифлика
по глуха Доба. Д. Тaя)e. Пn·спaпткншe кимбaпи, В нощна глухо Доба, вълча глутница,
силно изглаДняла, застава на закрито, в гората. , , и чака Да мине. нешо — Добитък
какъв Да е или човек. Н. п. Филипов, Разкази нм ловеца. И Днес. говори се в овчарите, всяка
гоДина по това време, посреД нощ, в глухо Доба, на брега на езерото се чувот звуците
на кавал. Това бил Манчо, зовещ стаДото си. Н. п. Филипов, Разкази ни ловеца.
Още: В (по) потайна доби. Нар.-поет.
В ГЛУХА ЛИНИЯ. В изолирано положение, без възможност да се пaирeдзa. По-
право ПонДов се кара с него. Не може До търпи вчерашно ■ хлепе Да го учи. МлеДият комунист
ръковоДи партийната организация, е старият — в глуха линия. М. Мирт-вски, Тихо при-
сшaпнщe, — По-скоро Да се свърши и Да бягем, Да бягем оттук. На някоя крайна гара, в
глухо линия или по-Добре — кантон. М. Manч)зскн. Тихо пристанище. Тук [в София] е
имало хора със самостоятелни умове, които винаги са били но правилни позиции и са преДпо¬
читали Да отиДат в глуха линия, отколкото Да вървят против повелята на сърцето.
П. Нe‘нaкомои. След нас иошоп,
118
В ГЛУХА ЛИНИЯ СЪМ. Отстранен съм, изолиран съм и не ми се дс-а възможност
ди се иn©яeт. да нaипeлни служебно или ©бщeттзeπ©. — Ако бяхме в Сърбия, хубава работа
щяхме Да свършим. Тука сме в глуха линия.. — казваше бръснарят. Д. Кисьов, Щастието
не идни само.
Още: Намирам се (стон) е глуха линаа.
В ГОРАТА РАСЪЛ. Пренебр. Прост, груб, пeл©дтлмн. див. „ДИ си не мислят те. че
сме в гората ресли! И ний сме с моДите.* К. Христов, Чеда ни Балкани.
В ГОРИ ТИЛИЛЕЙСКИ. Някъде много далеч. Такива хора трябва Да са тук, в цен¬
търа,· начело но управлението, А те... гонят ги чак в гори тилилейски, Хар. Русее, Под
земята. ПоДозират ли те, тия невинни като полска трева Души, че нейДе в гори тилнлейскн
умират забравени най-близките им. Л. СШояп©з. Холера.
От пмролпнтe пeтпн и баяния, обикн от баянин за уроки, в кннт© галилейско горе означава 'лaяeчнa,
знайна пуста плaши^м,.
В ГРОБА СИ ЛИ ЩЕ НОСЯ нещо. Вж. Не ще нося в гроба си нещо.
В ГЪЗА МИ ЖИЧКА ОТ ТАМБУРА НЕ МОЖЕШ ВКАРА. Вулг. Извънредно голям
скъперник съм.
В (НА) ДЖЕНДЕМА. Пренебр. Много лмя)ч. шeизeeттп© къде. Изпрати го в ДженДема.
ОтиДе в ДженДема.+Тяхнете къща е на ДженДема чек.+В ДженДема трябво Да отиДа, за Да
намеря тази билка.
В ДЖЕНДЕМА <НА ДЪНОТО> ДА ИДЕШ. Обикн. във 2 и 3 л. Грубо. Да се махнеш
©штук. да отидеш много далеч и да не се върнеш вече.
В ДЖОБА МИ Е. Напълно съм уeeρ·ш. че нещо ще сшип· ‘а мене, че ще получи, ще
притежавам пeщн. Цяла есен я [пнeмшa] пазариха с Христо Самокоолиятт.... направиха
Договора и неДвечер я поляхе с мелко сливовице. — Свършено е, жено — рече пийналият
и развеселен Нане.. . В Джеба ни е вече. Кр. Григоров, Нозодомци.
В ДИАРБЕКИР. Много далече. Живее някъДе си Долея, в крея на гроДа, в Днарбекнр.
От град Диanбeкиn · иа река Ефрат в Мила Азия, където е шуптк© време заточавали българските борци
за свободи.
ВДИГАМ / ВДИГНА АКЦИИТЕ не някого. Прекомерно хваля някого и ставам
причини да си въобрази, че е отнбeп© зпичнтeлeп, да добие високо самочувствие. Не се
сърДи, че се е възгорДял, ти му вДигна акциите.
ВДИГАМ / ВДИГНА БУЛОТО. 1. Но нещо. Разкривам, обикн. пякakзa непочтена
постъпки, някакви пeиочшeпн дели.
2. Не някого. Показвам нстишткнт лиг на пяк©и©.
Още: Махам (махвам / махна, снемам / тпeми, свалям / тзмля. смъквам / смъкна)
булото.
ВДИГАМ / ВДИГНА БЯЛО ЗНАМЕ. 1. При въоръжени борба — предавам се,
искам примирие. Той беше и при Шейново, ... Там напорът не руските юнаци и не опълчен¬
ците беше толкова страшен. че щурците изгубиха уме и Думе и вДигнаха бяло знеме,
А. КаралиИчев, Топла ръкизичка.
2. Съгласявам се с πeшн. след като дълго време съм се ирошиз©и©ттaзял. признавам се за
инбeл)п. Слушаха стопаните. поклащаха глеви; ела примерът не Кобзоте не им . Давеше
.миро. Щом като тоя, който най-много се лютеше срещу резпореДбите. е вДигнел бялото
знеме, имоше ли смисъл те Да се съпротивляват? А. Гуляшки, Село В-дрозо. Цеков сякош
се беше зобравил и само хвалеше виното: — Докторе. и аз минавам зо майстор винар.
ома вДигом бяло знеме, лъгали се ме моите Даскали. В. Нeшк©в. Ниттъияeпнe. Въпросът
беше Да се печели време, ... В кроя не краищата бой Нико беше поне в еДно прев — не
биваше Да се вДига веДнаге бялото знеме. П. Вежиное, Звездите над пaс.
ВДИГАМ / ВДИГНА ВОДЕНИЦАТА. Диал Започвам да викам повече.
ВДИГАМ / ВДИГНА ВРЪХ. Диел. Напредвам е работата си.
Ш
ВДИГАМ I ВДИГНА ВЪВ ВЪЗДУХА нещо. Разрушавам, сривам нещо с взрив. Тя
[Варвари] знаеше, че еДно група трябваше Да вДигне железопътния мост във възДуха.
Д. Димов, Тютюн. Белчев безцеремонно го блъсна и отстрани от прого. — Защо не отвори
вротото бе, Дурок? Щяхме Да ти Дигнем къщото във възДухо. Ем. Сшaπeз. Иван Кон-
дарев. — Нецистите минират квартале. Ще го вДигнат целия във възДуха. Б. Райное,
Човекът на ъгъла. Запалили го бяхо при отстъплението си немските фошисти. И рушат,
вДигот във възДуха всичко — релси, гари, пристанище и къщи — и бягет. П. Михайлов,
Малката партизанки.
Още: Хвърлям / хвърля въз въздуха.
ВДИГАМ / ВДИГНА ГЛАВА. 1. Самост. или срещу (против) някого или нещо.
Проявявам πeи©лчннeниe. п)иоκ©пстзо, ставам н·п©кнр)п; зъзбунтувам се, въставам. Не
само че не искехо Да изберат посочения негов човек. ами, кото никога, вДигнохо главе и
против самия него. Т. Г. Влийкоз, В село. Ето снахата Дигна глово срещу нея. Зо пръв
път.. . и нямеше До бъДе само този път. Д. Талев, Пресп-нските камбани. Аз също се
боя, но негли от силете не техния Дух. Строх ме е. че скоро те ще вДигнат главе зо своите
право и в името не своята вяре ще умират по клоДите, които ние ще изДигнем
срещу нароДа си. М. Смсилова, Друм се вие. Дръж тоя Ивайло по-Далеч и не го оставяй
Да розмирява отроците ти. Царството, ... е отслабнало —... — и отроците са вДигнели
глово новсякъДе. Ст. Зaгопчипоз. Ивайло. — Ако пък ти искош, Дорослове, Да се нареДиш
До ония непокорни боляри, Дето се вДигнели глеви в Овеч срещу церя и мене — ... —
зеповяДай. върви при тях. Добър ти път! Ст. Зaгорчипои. Ивайло.
2. Ставам пaлмeпeп. надут; зъзгордниам · се, надувам се. ВиДиш ли го ти, могорето
н'едно, кокво е Дигнал глово! От мен по-горен е станал! Не ще се преклони Да ми се
помоли! Т. Г. Злaйkоз. Ратай. Нелегалните ще поскитат, ще се поворДят, поясняваше
еДвокотът, пе ще се. престрашат, и ще се приберат по Домовете си. И тогава трябва
Да им се нанесе уДарът .. Сего те се Депремирани, но око си минат блого и меДено.
скоро ще се наперчат и ще Дигнат глави. А тове не трябве До Допуснем. Г. Кар-сливои,
Обикнои-ни хора.
Още: Вдигам / вдигна нос /към 2 знач./. Надигам / пaлигпм (вириим / вирна, пивиnиaм
(назирям) . . / пиeирт) глава. Повдигам / подвигни глава /към 1 знач./.
ВДИГАМ / ВДИГНА ГЛАС. 1. Зо нещо. Обявявам се, изказвам се решително е
защита ни нещо. Нешев стоеше все тъй намръщен, но вече не Дигна глас зо права и
преДимство. Д. Талез, Илинден.
2. Против (срещу) нещо. някого или самост. Обявявам се против нтк©г© или нeп.о
изказвам недоволство срещу нещо или някого; протестирам. Ако можеше. . . Де говори
тя би вДигноло глес срещу човешкото жестокост и непревДе. Г. Райчее, Златният ключ.
Не се уплаши Таки Брешноров. е стене прав и най-напреД с поглеДа си искаше Да срази тия
том До вратата. които Дигохо глас срещу него. Д. Тилее, Пресп-нските камбани. Ние
вДигоме глас против тия, които се отнасят нечовешки към черните. Л. Стефанова,
Вулканите ни Мексико димят. Мексико вДигна глес не протест против италианското агресия
в Етиопия. Л. Стефанова, Вулканите на Мексико димят.
Още: Издигам / издигна глас.
ВДИГАМ / ВДИГНА ДЕСНИЦАТА СИ от някого. Книж. Преставам да се грижи
‘а пткогн, да бъда благосклонен към пeго. Ала бог, който беше вДигнал Десницата си от
българите, провоДи в лагере но Петър Деляне еДин роДоотстъпник на име Алусиан.
А.'·Кир^л^йчев, Вихрушки.
ВДИГАМ / ВДИГНА ДО НЕБЕСАТА (НЕБЕТО) някого. Книж. Прекадено много
хваля, възхвалявам, превъзнасям някого. — Ако бех успел Де спипом РашиД бея, вие първи
щехте До ме хвалите, Да ме Дигнете До небесата. Д. Талез, Илинден.
Още: Вдигам / вдигна до облаците. Книж. Издигам / издигни до небесата. Книж.
ВДИГАМ / ВДИГНА ДО ОБЛАЦИТЕ някого. Книж. Пп)кaдeн© много хваля, зъз-
хемлявам, превъзнасям някого. Езикът й не потоксваше Да хволи и Дига До облаците.
Стремски. Ив. Зa‘©e. Нова земя.
Още: Вдигам / вдигна до небесата (небето). Книж. Издигам / издигна до облиците.
Книж.
ВДИГАМЕ СЕ / ВДИГНЕМ СЕ НА КРАК. Започваме да деИствуваме бързо и енер·
инчп©■ В късна вечер непознат турист се обоДи но телефоне от Боровец и съобщи, че
12»
пазачът ne хижа „Завречице“ бил счупил еДиния си крск. ВпослеДствие нсвинете се оказе
пресилена, но спасителите се вДигноха не крек. А. Христофоров, Планин-ри. Досега на
крек са се вДигнали семо селяни от Овечко и Преславско. Ала ако зо татарите силите ни
стигнаха. против болярите ще ни. е тежко. Ст. Зaгорчипоe. . HB-aro.
fВДИГАМ / ВДИГНА ЗАВЕСАТА. "Книж. Откривам, разкривам п)щ© скрит©. което
се пази в тайни и което ©бики. представя обществен нпт)n)т. Голямата реке блещеше
спокойна, светло и тихо. Но сего тя като че по-ясно откриваше ' тайните си, Дигаше
завесата не миналото и в своя вековен летопис прибавяше още еДна легенДо. Й. Йовков,
Дунавска армия. УДарът сякаш вДигна завесата и той виДя истинския лик но компанията.
К. Кръстев, Катастрофи. ЕДна черно ръка Дигна завесата не миналото. Мигом преД очите
му се резкри трапезата в чифлика ЧерДаклия. А. Каралийчев, Птички от глина. Истинският
резкез не е тем, Дето авторът стои през всичкото време преД читателя и му посочва
ту еДно, ту Друго, о тем, Дето авторът вДига завесата и оставя читателя сом Да слеДи
живото, който ставе преД очите му. Сп. Кaзaпджиee. А. Стришимирое и др. в сиомeпишe
ни съвременниците си.
Още: Повдигам / повдигна ‘мзесмтм. Книж.
ВДИГАМ / ВДИГНА ЗНАМЕТО. Книж. Подемам борба, започвам да се боря за
нещо. Сега Огнянов бързаше Де иДе в Бяла черква, Де вземе послеДните мерки по приготовле¬
нието, в няколко Дни, които му остаяхе Де вДигне знамето в Бяла черкве, на уречения
Ден. Из. Вa‘©з. Под игото. Раковски вДига знамето не организирания бунт. Ив. Унджиев,
Васил Левски. Ние, бочо Лозоре, ще се борим зо нещо Друго — ще се борим за еДно автономно
МекеДония... — Бачо Лозере... Ти Да Дигнеш ней-непреД знамето в Преспе! Да ДеДеш
пример. Д. Тилез, Препанските камбани. САЩ и Англия имохо нескривени преДпочитения към
него. Само той, спореД тях. бе в състояние Да вДигне знамето на контрареволюциято в
стронете. Ас. Станоее, Първите.
ВДИГАМ И СЛАГАМ някого. Нeпneкьтнaт© характеризирам някого в добър или лош
смисъл в ‘aзитимнст от мнението, което имам ‘а него. В 1826 гоДина преДи шуменското
орДия още от пролетта турците бяха се наежили и настръхшти... и вреД Дето сеДнеха
н станеха, Дигехе и слогохо българите с лошавото в онове време име. „завереДжи“.
ц. Гинчев, Ганчо Котeркaтa, Дигат я и слегет я най-скромне, пък тя виж кеква излезе.
ВДИГАМ И СЛАГАМ НА РЪЦЕ някого. Полагам извънредно големи грижи за нткои©;
©тнaтты се с голямо зпимaниe към някого. Те си имохо семо еДно щерка, много я обичаха и
не Давохо прашинка До пеДне отгоре й. Не ръце я Дигехе и слегехе. А. КаралиИчен, Га¬
лената дъщеря.
ВДИГАМ / ВДИГНА МАХАЛАТА. НеоДобр. Викам много силп© или шумно разгла¬
сявам нещо и ставим причина да се говори ‘а мене. Не викой тека Де! — обърне се
Петровицо към Николовина. — Влезте в къщи, те се разправяйте, Дигнахте цялото мехеле.
Г. Кaритлaзни, Обикновени х©na.
Още: Събирам / събера махалата. НеоДобр.
ВДИГАМ / ВДИГНА МЕРШИ« А>* някому или към някого. Насочвам впиыaниeто
си към някого с н)л©бnожeлaтeлпa цел. АнДрей си помисли: и към Меркулов си Дигнел
мернике, приятелю, но ме е стрех и на тебе Да не ти вземет мярка. М. Manчeзткн,
Тихо иристaпищe. — Докторът е много възмутен от повеДенито но Слановски. ■— Кожете,
кажете, ез и без туй съм му вДигнал мерник — губеше вече търпение Матейчо. В. Нeшкоз.
Настъпление. Бързам Де ти отговоря веДного, зощото, .... ще минет Две сеДмици и повече
и, току-виж. си се разгневило и още сега вземеш, че ми вДигнеш мернике ■— какво ставе от
пози после? Сл. Македонски, Едни земя ми стига.
ВДИГАМ / ВДИГНА МЕРНИКА1 към някого или самост. Увеличавам и‘нскeмпнятм
-И, ставам ио-eзнсkaшeлeн. по-строг (©бикп. при изпит, конкурс). Боща й винеги бе я слегел
не кантар с еДна кокошка, а сега искаше за нея три хиляДи лева, еДин Данек. ... и
резни Други вещи от първо необхоДимост. Не. ДяДо най-напреД му мине през уме Де стене и Да
ви отиДе с Достойнство. но слеД мелко се съвзе, потисна вроДенете си горДост и не свой
реД вДигне мерника До небето. Ив. Петров, Преди ди се родя. Тези гоДине вДигноха много
мфнико не конкурсе по математико — имаше само Две шестици.
121
ВДИГАМ / ВДИГНА МЕЧ против (срещу) някого или за нещо. Книж. Ритор. . За¬
почвам, повеждам въоръжени 'борби против някого или за нещо. Горко не войнико. който
вДигне меч против церя си. Ив. Вазов, Борислав.
Още: Вадя (изтеглям / и‘тeияя) меч. Книж. Ритор.
ВДИГАМ / ВДИГНА МЪЖЕЦА не някого. Диел. Измамвам, излъгвам някого.
ВДИГАМ I ВДИГНА НА БАЛОН някого. Шумно одумзим и подигравам някого.
В Търново. казват, имало Десет хиляДи от оранжевата гверДия. МлеДият се засмя. —·
Само това ни остове — Да ни неперДошет. Комунистите ще ни Дигнат не белон.
Как ни се смееха! Ем. 0-^3, Иван Кондарев.
ВДИГАМ / ВДИГНА НА ВИЛИ И КОКИЛИ. Вж. Вдигам / вдигни ни вили и <на>
м©ш©ииян някого. Кок Де открие момате? Де каже на някого от стражарите, целият
греД ще неучи намеренията му. Име ли почтеност у българино по тия тънки роботи?
Ще се научи и ще го Дигне на вили и кокили, него — началника. Ст. Чнлишгиnов. Първа
жертви. Пък и зевзеци—ешо им го няма. Ще вземет и такъв кюляф ще му скроят,..
Нали ги знаеш — ще го направят зо мезе не устато, те мало и голямо Да го Дигне не
вили и кокили. Ст. Чияининп©в, Първи жертва.
ВДИГАМ / ВДИГНА НА · ВИЛИ И <НА> МОТОВИЛИ някого. Шумно одумв-м
и подигравам някого. Нели тия вестникари ще розтръбят по целия свят, че министърът
не пропегенДете се бои от въпросите не Димитров... Ще го вДигнет не вили и не мотовили.
А. Кирaли^йчeв. Наковалня или чук. — Аз — ... — бях реишл и Да не се венчавам. Но
вижДом, че не отива. — НеДей, какино. неДей. Село е, хорото ще ви вДигнет не вили —
не мотовили. Д. Апгeл©e, На живот и смърт. — Ще кожеш не майке си, че си се отбило
Да ни виДиш. — Щом й коже, че съм иДвала тука, ще се разсърДи. Хората се я поДлуДили.
Ден не минава Де не ме Дигат преД нея не вили мотовнлн. К. Пeшкaп©и, Хайдути.
Още: Вдигам / вдигна ни вили и кокили.
ВДИГАМ / ВДИГНА НА ГЛАВАТА СИ нещо. НеоДобр. 1. Правя някъде голям шум и
нарушавам някакъв ред. Ето не. Днес — сряДа — нямат училище и вижте кокво се
Дигнели къщото не главата си. Ив. Вазов, Драсни и
2. Викам много силно или шумно разгласявам някъде нещо и ставам причини ди се
говори за мене. Жените се разсмяха. Тоя смях опомни Велика. .. В еДин миг виДя, колко
глупаво постъпи, като вДигна цялото село не главете си. К. Пeткaноз. Морава звезда
кърeaви,
ВДИГАМ I ВДИГНА НА КРАК някого или нещо. 1. Привеждам в бойни и©ш©eп©тт;
мобилизирам. ЕДва бе минел Ареповския мост, и Христо виДя, че и туке вестте зо четете
е Дигнело граДа не крак. Ст. Дичев, За свободата. — Ще си неправите сметка по какъв
начин най-лесно и ней-бързо ще можете Де вДигнете на крек всички гоДни Да носят оръжие.
Й. Вълчев, Стъпала към небе. Избягалият конник вДигне не крек турците в цялото кааза.
П. Спасов, Легенда ‘а Али Ботуш. — ГДе е мъжът на тая жена?—попита слеДовотелят,
. .. — Избягал, госпоДин слеДовател — отвърна еДиният стражар. — Снощи цяло
нощ го търсихме. цели села Дигнахме но крек, но нийДе го няма. Д. Немиров, Дело № 9.
2 Подтиквам към бързо, eпeргичп© действие, мобилизирам за действие, работа. Пенчо
Знаховски се спря преД еДна порто, отвори я боязливо и влезне в Дворе. . . СлеД няколко
минути той излезе блеДен и бързишком се запъти из Друго еДна улица. Том се пек спря
преД Друга порте и влезе. ПоДир обяД Знеховски тръгна пак! Той ' Дигаше на крак цяла София!
Трябваше Де се ' измоли, спечели, грабне службата. Из. Вазов, Драсни и шарки. Вечерта,
по тъмно. ВарДарски зевеДе Двамата руснаци в квартирата си. РаДостно възбуДен, нетърпелив,
щеДър. той Дигне не крек всички тем — и хозоите си... и селското семейство. Д. ' Тaяeз.
Пр·тnмпскншe камбани. Лозунгът не Портияте зо изпълнение не петилеткоте в съкратени
срокове вДигне не крек и отечественофронтовците. от Плевенската греДске организация.
е. Отечествен фронт. Де се хвърли смело в огъня, зе Да стене слънце зе своето Мексико —
тове е неистина той. И може би затова неговото смърт вДигнеле на крек цялата стране.
Л. Стефанова, Вулканите ни Мексико димят. Стрелбата вДигна не крек цялото село. Зе-
лсяхо кучето, зекуДкуДякахе кокошки, заскърцехо врати. Сл. 7^^^, Неотдавна.
Още: Вдигам / вдигна нм нога. Турям / туря (турзам / шуnпa. поставям / инстизт) нм крак.
ВДИГАМ / ВДИГНА НА КРАКА някого. Помагам нм нтk©и© ди си въ‘ттaп©вн
здравето; излекувам. Той иДеше туке като онгел хронител, Да неправи еДно чуДо, Де я
122
Дигне не креки, Де ги зараДве. Ив, Визов, Под ии©т©. Той вършил чуДесо неД болните;
резслоблените Дига не крака и им повръща прежното зДраве и силе. Ив. Вазов, Пъстър свят.
Ако Минтан разтвори сърцето си зе раДостто, то тя ще рлзДвижи кръвта му и отново
ще . го Дигне не крека. К. Пeткaнои. Димяноиатм челяд.
Още: Изправям / изправя на крака /в 3 знач./.
ВДИГАМ / ВДИГНА НА НОГА няког > или нещо. 1 Привеждам е бойна гошовпнтт;
мобилизирам. Турското влост Дигне не нога всички отб юнителни сили не застрашеното
империя: войске. полиция, съДилища. Д. Талеи. Илинден.
2. Подтиквам към бързо, eпenгичи© действие, мобилг шрам за дeИстeн·. работи.
Още: Вдигам / вдигна нм крик. Турям > шупт (ту · -им / турни) нм нога.
ВДИГАМ / ВДИГНА НА ОРЪЖИЕ някого. Повеждам някого на въоръжена борба;
възбунтувам. Васил Колеров и Георги Димитров бяха членове не Централния комитет не
Българската комунистическа потния и слеДователно. ако е имало решение зе отлагане
не въстанието, те нямаше До Дигнат не оръжие целия този крей. Г. Кaрислив©в. Обикновени
хора.
ВДИГАМ / ВДИГНА НА УРА някого. Шумно одумвим и подигравам пяk©и©. Ако
се научат от кокво Дреболия сме се изплашили, ще ни вДигнет не уро.
ВДИГАМ ' ВДИГНА НОС и ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ НОСА. Ставам пидмe-
нeп, надут: въ‘гнnдтвaм се, надувам се. Вссилица. .. се хвърли не стражарите. и изкопчи
Восиля из техните ръце... — Пе и ти сега ще речеш, че си ме отървало, ноли?
И ми се горДейш, и Дигаш нос кето че ли. Ив. Вазов, Драсни и шарки. Почува се, което
и ти трябва До си чул, че московецът пек се готви... — Помирисват те, че балъкчияте
се кони, че зотуй взехо Да Дигат нос. .. Зная им аз цера, оме то се минало — турчене
или сетър. Ц. Гинчев, Ганчо Котeркити.
Още: Вдигам / вдигна глава /във 2 знач./. Надигам / пилиипм (вярвам / вирна) п©т.
Ниинneмм (ииeипям) / навиря нос /във 2 знмч./.
ВДИГАМ / ВДИГНА ОПАШКА и ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ ОПАШКАТА.
1. Почвам да се държа πaдыeππ©, да се големея; еъзгордяиам се, надувам се. Зобоготяхо
и вДигнаха опошке. еДве позДравяват.
2. Грубо. За жена — имам пeм©рaлпо и©eeл·нн·; рaзврмтннчи.
Още: виря <си> нпιIΠκa<τa> /във 2 знач. към 2 знач./.
ВДИГАМ / ВДИГНА ОПАШКА« ГА> някому. Диал. Хваля, лискан птк©ио, угоднича
пред някого. Казвай, ще стенеш ли евреин. за Да кажа Да те пуснет още сега? —
Моята вяро ми е по-скъпо и от свобоДете, и от богатството. Върви и Дигай опашка не куче-
тате! К. Петк-нов, Злата-ти земя.
ВДИГАМ ОРЛЯКА. Диел. Мириши тежко; воня.
ВДИГАМ / ВДИГНА ОРЪЖ1И<ТО>. Повеждам, започвам въоръжена борба; въ¬
ставам. Вечерта на 2б априлий получихме известие от с. Белово, че околните български село
се готови Де Дигнат оръжие. Зах. Сш©тп©в, Записки по българските въстания. През такове
еДно тихо утро Мичкин беше напуснел своя Дом, зо Де вДигне оръжие срещу свето, който бе
убил еДинствения му син. Д. Димов, Тютюн. .
Още: Грабвам / грабна (хващам / хвани) оръжие τ«^. Вдигам / вдигна пушка.
ВДИГНА / ВДИГНА ОТ КАЛТА някого. Спасявам някого от безпътен, безнравствен
живот или от мизерия, нипeти. Спаси я, вДигне я от келте, кето се ожени за нея.
Още: Изваждам / извадя (измъквам / измъкни) от (из) калта.
‘ ВДИГАМ / ВДИГНА ПАРА. 1. Полагам усилия нещо ди стане бързо, работя на¬
прегнато и припряно; дренирам. — Коквото и До е, но ти иДва отръки — проДължи
Златен. — Което е право —бързо пипаш. Докето сме Двамата туке. мисля ез, много ще
Дигат Другите пера Де ни стигнат. П. В)жиπ©в, Втори роти.
2. Вълнувам се много от пeш© и бурно реагирам. — Не бави чакъла Де! — Да не съм машина,
впрегни се ти, че Да виДиш! — Не Дигай пОра! Кр. Велев, Ръцете от . тл©пови гост. Забърза
към кафенето) и Дикрон пръв узна Добрата вест. Тя сякеш не го зереДва. — Ти не вДигай
123
толкоз перо отсега; — рече той не ихтиманеце. — Кокво си спечелил? А. Г. Христофоров,
Ангария. Цонка не се стърпя и пак се скараха, когато научи, че Венко се е побъркал сега
пък руски език Де изучава. — Пек нищо нямо Де направиш, затова ме е яД! — сърДеше се тя.
—Нищо не си Докусурил Досега. А и зощо ти е руски?—Кок?—Дигна пОра Венко и скочи от
стола като поДхвърлен от пружине. П. Велков, Стълба до небето. — Козех ли ти, че
Шишмоня е тук, ти пек но твоето Държиш. Като чу името не Шишмоня, Мотейчо пре¬
блеДня малко, посмути се, но извеДнъж се овлоДя. — Защо вДигош такова пОро? Аз ще
заловя Шишманя, стига До е жив. В. Нешков, Нaстьnл)пнe,
ВДИГАМ / ВДИГНА ПЕРКИ и ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ ПЕРКИТЕ. Жорг.
Добивам високо самочувствие, започвам да си' въобразявам, че много зпaт и умея да върша
всичко, започвам да важнича. СлеД толкова похвали, естествено беше зе него Да почне
Да вДига перки.
Още: Вадя перки. Жорг. Надигам <си> / πaлигнм <си> (надувам <си> / надуя <си>)
шpш^<те>.
ВДИГАМ / ВДИГНА ПУШЕК. Вж. Вдигам! / вдигна пушилката.
ВДИГАМ / ВДИГНА ПУШИЛКАТА. 1. Бързо, стремглаво се отправям, ‘абързним
за някъде. ДаДе му палтото си и еДинствените Две чершофо. изгони момчетата и през
зоДните врете Дигне пушилката към къщи. Чудомир, В бяло.
2. Шумно, разпалено се заканвам, че ще предприеми нещо срещу пткогн, Стане му
горещо, приятно. Беше му весело, роДостно. Неко Директорът До си зописво на цигарената
кутия, неко млеДши лейтенантът Де вДиго пушилката. Нищо няма До направят те!
Кл. ' Ц-чеи, Войници.
Още: Вдигам / вдигна пушек.
ВДИГАМ / ВДИГНА ПУШКА. Повеждам, започвам въоръжени борба; въставам.
Всичко угнетено и поробено на Балканския полуостров е Дигнало вече пушке зе свое лично
съществувание и независим живот. Зах. Ст©тн©e. Записки по българските нътшaнит,
Още: Вдигам / вдигни оръжие.
ВДИГАМ / ВДИГНА РАМЕНЕ. 1. Показвам, че не зная нeщ©. ‘а което ме питат, или
и‘пa‘тиaы някакво недоумение; показвам примирение или тнизхолитeяпнтт към пeщ©
(обикн. придружено със съответен жест). Момичето беше изчезнело. Попитаха у съсеДите,
ноДникнахо у някои роДнини, но хорото Дигаха ромене — никой от снощи не беше я вижДел.
Г. Киnaтлaиои, Ленко. Апостол се помъчи До узнае кои се, не които старецът е Девал в
зеем, но всички Дигехо рамене. Кой ще ти коже, че е взимал пори? Д. Н-миров, В рaт,
— Защо Де го уволнявам — Дигне рамене Тинко, — не го уволнявом. и той ще хоДи с нес.
Г. Кирaтлиeни. Селски истории. Вечер Калето оживяваше. Кънтехе там млсДежки песни и
смях. . . Хората от крайния. квартал. . излизаха преД Дворните врати. споглежДехо се усмих-
нато, вДигоха рамене: „МлеДост, кокво Де я правиш?“ Ем. Ммнов, Ден се ражда.
2. И‘пa‘тнaы равнодушие, н)‘aиштeп·тонaπотт към някого или към нещо. Никой нищо не
искал Де му каже, всички Дигали ромене и глеДоли своята работа.
Още: Повдигам / повдигни рамене.
ВДИГАМ / ВДИГНА РЪКД1 против (срещу. не, въз) някого или сомост. 1. Замахвам,
посягам да ударя или удрям, бия няk©и©. Мен ли обвиняваш!— изкрещя Повел гневно и оби-.
Ден.. . вДигне ръка срещу Божас,.. Ти немо зо Добро си Дошъл — викоше Божан.
И ръка ще вДигеш. о! Разбойник^ хойДутин! Елин Пeлиш, Гераците. ВеДнъж вДигне ръка и
против Сяро Берутчиято. Й. Йовков, Стироnлaпипткн легенди. — Толкоз хоро тук —
ез ще оставя ли еДин хешлек До Дигне ръка не баща ти? П. Ю. Тодоров, Първите.
Бил е в Стрелке . ., и клел е том говеДо, но но човек в живота си ръко не е Дигал.
К. Величков, В тъмница. Какво, Де иДо До пребия човек с Дърво кето куче.1! . . Кок До Дигне
ръка въз човек невинен и До бера грях? Ив. Зaз©в, Пъстър свят. Тя знаеше. че той я поДлъге
някога Да се оженят, зораД имото на бащо й. А после, когото татко й не му ДаДе нищо,
Дойдоха на горе Росица. И веДного се промени, гълчеше зо щяло и нещяло, после взе Да
вДиго ръка. Й. Гешев, Вик от тьмнипaтa.
2. Опълчвам се срещу някого или нeщ©. почвам ди се бунтувам; възбунтувам се. Вой¬
ниците обещаха, че вече никого не ще вДигнат ръка срещу партизаните, но откозахо Да се
присъединят към тях. К. Ламбрев, Средногорски партизани. Той неДоумяве кек може До се
номери човек, който Да Дигне ръка срещу вековните светини на българския нероД — вярата
и съгласието. Ст. Чилипиипов. Хлеб наш ^a^тупннИ. Ще обеси най-малко Десетина Души,
124
ще ги окочи по гераните среД селото, те Де помнят и До знаят кого се ръка Дигали против
пеДишаха и царщиноте му. Г. Кaрaслaв©и, Освобождение. Мисълта, че раята може До бъДе
неДоволне срещу милостите но султано, че До Дигне ръка срещу него — зе царигроДските
соновнйци е изглежДело невъзможно. Л. Стотп©в. Бенковски. Не беше съгласен До се вДиго
ръко против Държевоте. В. Андреев, Партизански разкази. Навън хайДутите изпълваха
Дворе, чокохо До замирише но пожар... ■ Той се улови зо Диреко. изглеДе ги всички и козе
глухо: — Аз не моге До вДигна ръко но тове село. Кой иска, нека прави каквото му сърцето
каже. П. Копттиптипнe, Пn)дaпи) от изчезналия град. Уж отроци. а се осмеляваха До
вДигнот ръко срещу болярите! Ст. Зaи©рчнп©e. Ивайло.
Огце: Пускам (пущам) / пусна ръка /във 2 знач. към 1 зпaч,/.
ВДИГАМ / ВДИГНА РЪКА1 зе някого, зе нещо или самост. Гласувам ‘а птk©и©
или за пeщ©. Заговорих кокво зночи До вДигнот ръко всички твои Другари зо теб, коква
горДост е то! Л. Александрова, Има eлп© щастие. Морин Великов е ' виновен и ние ще
го накажем. Но лично аз не бих вДигнел ръка с чисто съвест, ако не кожа, че стеналото
с нашия Другар е резултат и на собственото наше неДоглежДане. О. Вaсияeв. Любов.
ВДИГАМ / ВДИГНА РЪЦЕ (РЪКА). 1. От някого. Преставам да се интересувам от
постъпките, от и©eeд)пиeшо ни пяк©го. преставам да се боря, ‘а ди го · поправя или вразумя;
отчайвам се от някого. Още кото Дете той не приличаше не Другите Деца и бощо му Дигна
ръко от него. Д. Талев, Старата къща. Ной-сетне Чокъро вДигне ръце и го остави Да
върши каквото си иске. Д. Димов, Тютюн. Правете,. коквото. искате! — опитва се отново
До стене сериозно мома. — Аз вече съм вДигнала ръце от вес. П. Нeзпaкомов. Mиnгanитки
и аз. — Имам еДин млоД горски милиционер. От него съм Дигнел ръце. Мислех До го уволня,
но после го съжалих и го остових тук, вместо разсилен. Ем. Станев, Повест ‘а една
гнпa, По-роно често му се корохо. но той не се променяше. И те вДигноха ръце, прими¬
риха се с новике му. Й. Гешев, Вик от тъыπиπити.
2. От някого или от нещо. Преставам да се грижи за някого или ‘а пeщо. да се
интересувам от някого или нещо. Тъй или инак, тя имала вече трима сине и Две Дъщери
и бей Коце се погрижил До се изженят и омъжат. Дол им по парче земя и Дигнел ръко
от тях. Л. Ст©тп©e, Сребърната сватба на и©як©ипик Матов. Какво трябва Да ■ е ста¬
нело в Душете му, че Де Дигне ръце от имоте? Д. Немирое, Възелът. Да Дом, оме го
късам от челяДта си. Пе кото вижДем, че не стиго ДоникъДе — ни зо нас, ни за вес, иДе ми
До вДигне ръка от всичко: —· Грехото е До се оплакваш. М. Смилова, Друм се вие. — Зощо
прочие, сине, терзоеш Душата си с грижи за еретиците.. . Не е беДо. око поглаДувот,
по и До измрот — все еДно.. . — Кок До те разбере, твое преосвещенство, нима вДигош
ръка.от тях? М. Смилова, Друм се вие. — Не бой се ме! — ... — Не съм умрел зс тебе!
Аз от жени съм ръце Дигнал! Ст. Ц. Дaткaлнe. Етeнн© т·п©.
ВДИГАМ / ВДИГНА СЕМАФОРА. Обръщам впимaпиe на пeщо. поглеждам на нещо
с необходимата т)ри©зиост. Може работете Да опре До министерския съвет.. . Друго
е. . като се явят Двома-трима, пък по-Дружко с. кото се изпречат Десетина мъжоги
от произвоДството. . . — ВеДнега ще кежет: „Не е шега работете'1 и ще вДигнот се¬
мафора. Ст. Ц. Дaткaл©и. Есенно тeпо.
ВДИГАМ СЕ / ВДИГНА СЕ НАВИСОКО. 1. Големея се, гордея се, надувам се.
Белиловци не бяха богати хоро — ... — но живееха нешироко — все облечени, все
нахранени. . . . грсжДонеехо се. Дигаха се нависоко. И. Знлeн. Между два сЕнта.
2. Имам големи претенции, искам много, без да се съобразявам с д)йстнитeлнотτтa,
Още: Хвърчи (изхвърлям се / изхвърля се) ниeитнкн. Имам се нависоко /към 1 зпaч./,
Вдигам се / вдигни се ни голямо /към 1 знач./. Диел.
ВДИГАМ СЕ / ВДИГНА СЕ НА ГОЛЯМО. Диел. Големея се, гордея се, надувам се.
ЛуДо млеДо вино пие, / вино пие, ягне яДе, / калпак Държи но колено, / ем се Диге но
големо. Нaродпa пeтeп.
Още: Имам се (иди) ни голямо. Диел. Държи се на голямо. Вдигам се / вдигна се нави¬
соко /и 1 зпaч,/.
ВДИГАМ СЕ / ВДИГНА СЕ НА КРАКА и ВДИГАМ СЕ / ВДИГНА СЕ НА КРА¬
КАТА Си. Възстановявам здравето 'си след тежко бояeдувaп); ©здnaeтвaы. Същият, който
ми заговори вечерта, бил лекер в еДна болница. ГлеДеше ме кото Дете, Докато се Дигна
но крокета си. А. Кaмeноea. Хмрит'ишиният грях. Изкусният в лекуване' РеДоилов Другар,
Страхил, обяви, че РоДоил ще се вДигне не крака слеД еДна неДеля. Ив.· Зaзнв. Светослав
Тeптeп,
125
Още: Изправям се / изправя се мм крмк»<та св> /и 1 ‘н-ч.Л Стъпвам / стъпя на кри¬
ка < та си> /в 3 знaч,/,
ВДИГАМ СЕ / ВДИГНА СЕ ОТ ЛЕГЛО<ТО>. Възстановявам здравето си след
тежко боледуване; оздравявам. Кето се научихме с голямо прискърбие, че си легнал болен
от невярна болест в кръсто. ние не можехме До те поканим в ЦаревгроД-Търнов зо
коронясването на ношия син Михаил . . Тове ние правим сега, слеД кото ДойДе вест
До ушите ни. че си се вДигнол от леглото с божиято помощ и си почнал До управляваш
отново мъДро своето Деспотство. Ст. Зaи©рчиπоe, Ивайло.
Още: Вдигам се / вдигна се от пнттeякишe. Диал.
ВДИГАМ СЕ / ВДИГНА -СЕ ОТ ПОСТЕЛКИТЕ. Диел. Вж. Вдигам се / вдигна се
от леглоо^тО До вротото беше Дежурен Метко, който скоро се вДигна от постелките.
Л. Алeктмидnоeи. Има едно щастие.
ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ БАГАЖА от някъДе. Отивам си, напускам нещо
или пякни©, Дели бяхе го уловили, или сем беше си Дигнел богаже, не ми стене ясно.
Г. Кaритяивов, Срещи и разговори с Н. Вапцаров. Някого еДин лесничей се беше опитал
До наДникне служебно в реДо на работите му, но скоро се разочарова. СлеД Две Дни
лесничеят получи норежДене До си Дига багажа от Борово. Кр. Вeлг©e. Село Боп©в©,
ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ бАгАТЕРИИТЕ. Жерг. Обикн. пренебр. Махам се от¬
някъде, напущам някое място; отивам си.
Още: Вдигам си / вдигни си чуковете (т-къмите, дрипите, дъnыишe. пипцилишe. парту-
шините, партак^епште). Обикн. пренебр. Обирам си / обера си (прибирам си / прибера ст,
събирам си / събера си) бигитериите. Жарг.
ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ ДРИПИТЕ. Обикн. пренебр. Махам се отшякъдe. на¬
пущам някое място; отивам си.
Още: Вдигам си / вдигна си парцалите (πипшaкeπштe, пиршушншггe. дърыишe. чуковете,
такъмите). Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигни си бигит-фиите. Жорг. Обикн. пренебр.
Вземам си / вземи си (обирам си / обери си, прибирам си / прибера си, събирам си / съ¬
бери си) дрипите. Обикн. пренебр. Задигам си / задигни си дрипите. Диел. Обикн. пренебр.
ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ ДЪРМИТЕ. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, на¬
пущам някое място; отивам си. — Чу ли? — пристъпи към нея Манол. — Дигай си
Дърмите и Да те няма. Аз си позневем сине. В. Ч)пkни, С нови другари. „Пък аз му
казвам, не Тота — но камион е по-весело и не ме плаши с камион. че моге сом До си
вДигна Дърмите. не ме знаеш що зо чешит съм!“ Ат. Мандаджиев, Белият цвят на рибите.
— Бой Симеон ме прати — глухо измънка Шериф. — В затвора До те беше претил
— изсумтя Совете. — Наръга Добрия човек. ВДигей си Дърмите и До те няма тук. Не моге
До те глеДом. В. Чeпкнв, По стръмното. ДойДе си еДно вечер жена ми и връхлетя върху
мене. . . Вика, крещя, пустосва. Защо? Иске Да става софиянко. Аз мигах, търпях, . ... но
нищо не помогне. ВДигна си Дърмите тя и Да я няма. Н. Брилец, Софиянци. Кокво не
му Думах! Дигне си еДин Ден Дърмите. че чек от Гоброво я Довлече. Чудомир, Не съм
от тях.
Още: Вдигам си / вдигна си чуковете (шaкъыитe. дрипите, парцалите, пмпшмкeпштe, пар-
тушините). Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигни си бигитериит). Жорг. Обикн. пренебр.
Обирам си / обера си (прибирам си / прибера си, събирам си / събери си, вземам си / взема
си, хващам си / хeaπм си) дърмите. Обикн. пренебр. Задигам си / задигни си дърмите.
Диел. Обикн. пренебр.
ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ КОНСУЛИТЕ. Махам се отнякъде, напущам някое
място; скъсвам всякакии отпншeшия с пякои©. — Тебе пък откого ти ДойДе на ум До се тре¬
вожиш за Русия? И от какво е тя неДоволне? — От този журнал. който мътите
тука — посочи тя съседното стая, която Държеше Благоев. — Ако нашите не го
спрат, Русия ще си вДигне консулите. В. Геновсна, Седем години.
Още: Изтеглям си / изтегля си (нтт·ияя си / оттегля си, обирам си / обери си) консулите.
ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ ПАРТАКЕШИТЕ. Обикн. пренебр. Махам се отпткъл).
напущам някое място; отивам си. Станке преглътне мъчително и нищо не проДуме.
Тове упорито мълчание не се хересе но Кръстевицо. — Учител, учител — невеДе се
и изсъска поверително тя, — но той утре ще си Дигне партакешите. а ти ще си останеш
126
тук! Г. Кс.. . сливов, Обикнове j хора. А може и До не. Дочака гоДине. Мина ХоДжийкине
ен. се ли ожени на шестия м^сец! .... И Тошко, още утре ако ще, нека До си Дигне пер-
текешите, никому не е зетрябвеле тя, семо стоката Да не пипе. Г. Кирaтлиe©e. Татул.
Нека н тя сома До се поотпусне, че ако проДължаво До я хоке, току-виж, Дигнало си
портокешите слеД някого, преДи Да нопровят гоДине на Минчо. Г. Кaрaтлaвоe, Татул.
Още: Вдигам си / вдигна си дрипите (nмрцияиш·. иaршушипишe, лъnыитe. чуковете,
такъмите). Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигни си бaимтeпиитe. Жерг. Обикн. пренебр.
Обирам сн / обера си (прибирам си / прибера си, събирам си / събера си) омртикешите.
Обикн. пренебр. Задигам си / задигни си партикеиште. Диел. Обикн. пренебр.
ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ ПАРТУШИНИТЕ (ПАРТУШИНАТА). Обикн. пренебр.
Махам се ©тпякъд). напущам пткнe място; отивам си. — Ще спим в хола, нямо Да
ти. пречим — проДължи леля Дешке. — Пък не втори или трети Декември, като мине
преброяването. ще си Дигнем портушините. П. И-знакомое, След нас потоп. НеДзиретелят
влезе . в . бараката и каза: — Старец, свобоДен си! ... — СвобоДен си, козвом. ВДигей си
партушиноте и Дим Де те нямо! Ив. Петров, Леля се годней. — Кажете му — зс-
повяДо поДофицерът — Да си премести ненякъДе бегожо. иначе ще му теглим кибрита. . .
—Ей, бако, вДигой си пертушината, инече — фююю! П. В·жип©β. За честта на nндипaти.
Още: Вдигам си / вдигна си дрипите (парцалите, пиртикeшишe. дърмите, чуковете,
т-къмите). Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигни си бигитeпиишe. Жарг. Обикн.. пренебр.
Обирам си I обера си (прибирам си / прибера си, събирам си / събери си) пмршушиπишe.
Обикн. пренебр. Задигам си / задигни си пмртушините. Диел. Обикн. пренебр.
ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ ПАРЦАЛИТЕ. Обикн. пренебр. Махам . се отшткъд).
напущам някое място; отивам си. НареД с пренебрежителните поДмятания, които хвърляше
срещу него. той му прощоше и грозни закони. . . Скоро ще си вДигне порцолите от
Буково! Инспекторът е с него. с МлеДено и за всичко го слуша. Ще го прети той него
До. гони пак Михеле по някои забутани краище! Т. Г. Злaйкнв, На тeя©. Та моята къще
До не е сиропиталище? Де си вДигнете порцолите още утре. Чувате ли? М. Грубешлиева,
Пред прага. Смиели и зе мене, бре. Смиели зе мене. . . че. . . Че ми иДе Да си Дигне
порцолите и До си вървя у бащини. Н. Хайтов, По зeмттa, Върнех се ез но Другия Ден,
наДрусах не Докторе още еДно анонимно писмо, че ако си не Дигне парцелите оттук,,
квартирата му ще бъДе Дигнете във възДуха. Чудомир, Тактика. „Де се мехнет, викам ез.
До се мехнет веДнъж агелорите от нашите земи, те тогез и ние Да си вДигнем пар¬
цалите от Истанбул." А. Христофоров, Ангария.
Още: Вдигам си / вдигна си дрипите (пирт-кешите, пaпшушиπишe, дърмите, чуковете,
т-къмите). Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигна си багитериите. Жерг. Обикн. пренебр.
Обирам си I обера си (прибирам си / прибера си, събирам си / събери си) гaраaлишe. Пре¬
небр. Задигам си / задигни си парцалите. Диал. Обикн. пренебр.
ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ РИЗАТА НА ПРЪТ. Зи жени — започвам да водя
разпуснат, безпътен живот. ДяДо поп изглеДо КенДово. — Кок До се не венчове? — попито
в неДоумение. — Да я оставят свобоДна, и тя име човешки прево — козе натъртено
стуДентът. Ама как свобоДно? Де си вДигне. ризата на прът ли? Ив. Зa‘ни. Под игото.
ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ ТАКЪМИТЕ. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде,
напущам някое ыттшо; отивам си. Може би те щяха Да разкъсат палатката, слеД като
не можеха До разкъсат Ботьо, обаче Ботьо си вДигна текъмите и тръгне към Друг
гьол, о жените влязоха в палатката. М. Иванов, Във века на π)пвит).
Още: Вдигам си / вдигна си чуковете (дърмите, дрипите, пипаиянтe. пиртмгешите,
иaртушипитe). Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигна си бмимт·enиит·. Жерг. Обикн. пренебр.
Обирам си / обера си (прибирам си / прибера си, събирам си / събера си) такъмит). Обикн.
пренебр. Задигам си / задигна си такъмите. Диел. Обикн. пренебр.
ВДИГАМ СИ / ВДИГНА СИ ЧУКОВЕТЕ. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде,
напущам някое място; отивам! си. Утре сутрин ще тръгнеш, зе До не окъснееш [зи
училище]. А но преДсеДотеля ще ксжеш; стеДото е непокътното и трите коци са
пълни . със сирене.. . ПоДир еДно-Две неДели и аз ще си вДигем чуковете оттука. ПоДивях
в. горете. А. Каралийчев, Топла ръкмβичкa, При мене те не мелят, защото ез ги реже
кето силож. — Как? — С мълчанието си. Те си приказват против някого по цял
час, о аз си мълча и но края ез им казвом: „Ще виДим тая робота, трябва До я проверим.
не'' може 'теке!" И те си вДигот чуковете, те при Дойчинов. Ст. Ц. Дaткaлнв. Стублен-
ските липи. Не знам Дали Грефе ще ви напусне, но ез мога всеки момент До си вДигна
127
чуковете и Де ви . освобоДя от присъствието си. Др. Атeнов, Изпити. — Сетне каза.
че пек ще намине, а нищо не сме оправили и не зная Дали ще се оправи или овреме До
си Дигам чуковете. Н. ХаИтов, Съперници. Бившият. началник семо мигаше, после си
Дигна чуковете и замине зе своето „тихо пристанище“, о АнДрей остана но мястото
си. М,. Март-вски, Тихо ипиттaпищ).
Още: Вдигам си / вдигни си такъмите (лъпмишe. дрипите, пмраaяитe. п^ршaкeшншe.
партушините). Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигни си бигатериите. Жарг. Обикн. пренебр.
Обирам си / обера си (прибирам си / прибера си, събирам си / събера си) чуковете. Обикн.
пренебр. Задигам си / задигна си чуковете. Диел. Обикн. пренебр.
ВДИГАМ СТОЙКИ ПОД КОТЛОНА. Жарг. Много съм малък, не съм πормтπмл.
Помня те, тове беше отДевне. тогава ти вДигаше стойки поД котлона.
ВДИГАМ СЯНКА ПО-ГОЛЯМА ОТ БОЯ СИ. Диал. Имам високо мнение зи
себе си; пaдцeнтвaм се.
ВДИГАМ / ВДИГНА ТРЕВОГА. Предупреждавам ‘а пткикни пeр·дпосш или ©иaс-
нотт. която трябва да бъде отстранена или nр)днтврaт)пa, Ти, комунисткатс, прикриваш
с криво разбраното си любов зогниването но еДин ценен, отговорен Другор! ... И Двомата
сте членове но Партията. ВДигна ли ти тревоге? Или чокеш Партията Да ви потърси?
О. Вaтияeв. Любов. В еДна строго специолизирона греДино. къДето растяхе семо из¬
брани прави Дръвчето. веДнъж се случи непреДвиДено.. . събитие. . . ЕДно от Дръвчетата за¬
почна Де се изкривява. Налегеше се До се вземот извънреДни мерки. ЗвеновоДкоте сигна¬
лизира в по-горно инстанция. Тем се отнесоха с необхоДимето сериозност не сигнала и
вДигнехо тревога. П. Нeзпaкнынн. Ако бях млад.
Още: Бия тревога.
ВДИГАМ / ВДИГНА УШ И. Длсл.Ставим пaл.ыe:н)п. надут; възг©nдтиaм се, надувам се.
ВДИГАМ / ВДИГНА ЧАША<ТА> зе някого или зе нещо и сомост. Пия наздравици
за някого или за п·щ©. Тук-тсме в някое ресторентче прокънтявоше Интернационала
или разгорещен оратор вДигоше чеше зе Съветския съюз. Д. Димов, Тютюн. Капитанът
вДигне чеша зе щастливото ни пристигане. Г. Белев, Какво видях в Америка. — ПреДи
Де вДигнем чешите, ние трябва До кежем зе кокво сме се събрали, нали. ..? Д. Кисьов,
Щастието не идва само.
ВДИГАМ / ВДИГНА ШУМ зе (около) някого или нещо. Говоря мпнгн. разгласявам
шумно зи п)щн или зи някого. ВДигноха много шум около неговото пристигане.
ВДИГАТ МИ СЕ / ВДИГАТ МИ СЕ АКЦИИТЕ. 1. Добивам по-голямо зничeпиe.
nо-гнлты престиж.
2. Добивам. по-голямо самочувствие от отправени към мене хвалби. похвали.
Още: Качват ми се / качат ми се (повдигат ми се / повдигнат ми се) акциите.
ВДИГНАЛ СЪМ СЕ С ГЪЗА < СИ> НАГОРЕ. Грубо. Без причини съм сърдит, крие,
без настроение съм.
Още: Сшaиaя съм с гъза <си> нагоре. Грубо.
ВДИГНАЛ СЪМ СЕ СЪС ЗАДНИКА <СИ> НАГОРЕ. Грубо. Вж. Вдигнал съм ©е
с гъза <си> нагоре.
ВДИГНАЛ СЪМ СИ ГЛАВАТА КАТО СВИНЯ. Диел. Разсърдил съм се, ядосал съм се.
В ДИРИТЕ (ДИРЯТА) СЪМ не някого или нещо. Успявам да научи откъде е минал
и накъде е отишъл някой, когото търся, преследвам или успявам да ©ткnит нeщ©. което
шъптя, Кезе само, че бил вече в Дирите на тове, което търсел. е какво е то. не зноя.
М. Марч-иски, Тайнствените св)шлннн.
В ДУПКА ДА СЕ СКРИЕШ. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш.
ВДЪН ЗЕМЯ<ГА>. Безследно. Гръм Да ви уДери.. ' . вДън земя Да се пръжДосете. Г.
Кaпaтлaeнв, Свърши се нашита.
Още: У дън · земи. " Дисл.
128
В ДЪНОТО НА ДУШАТА СИ. Книж. Дълбоко в съ‘нaпиeт© си, дълбоко в себе си
В Дъното на Душета си секретарят го мрезсше необяснимо. Д. ' Димов, Тютюн. Тя се
прибра в стаичката си и отново заплака горчиво. понеже в Дъното но Душете си съз¬
наваше, че упрекът на беще й беше спровеДлив. Д. Димов, Тютюн.
ВДЯВАМ В БЕЗУШКА ИГЛА. Диел. НеоДобр. Вж. Здтиaы в игла без уши.
ВДЯВАМ В ИГЛА БЕЗ УШИ. НеоДобр. Върша безполезна работа, ‘ипимaβим се с
празни работи. Аз се въртя крой теб и кокво? ВДявем в игла без уши. Кото ще е пак
ш старо, ще се върне в моята избице. П. Славянски, Претворена земя.
Още: Здяимы в безушкм игли. Диал. НеоДобр.
В <ДЯДОВО> АДАМОВО ОДЕЯНИЕ. Книж. Шег. За мъж — съвсем гол.
Още: В адамово нблeкян. Шег.
В ЕВИНО ОБЛЕКЛО. Шег. За жени — напълно гнлa, Двете момичета прекараха
целия Ден в евино облекло зоД скелета, пекоха се но слънце и се къпехо в рскето.
ВЕДА МЕ БЛАЗНИ. Диел. Иска ми се да върша злиπи. не съм добър човек.
Още: Близни ме дявола. Блазни м- Пaичн. Диал.
В (ИЗ) ЕДИН ГЛАС. Зaeдпо. eлповрeмeппо. Ние викнехме До пеем в еДин глес
немите любими песни. Зах. Стояпон. Записки по българските въстания. Тогава и тримете
почти в еДин глас започнаха До й. обясняват кокво трябва Да неправи. П. З·жип©в, Сле¬
дите ©ттaиaт. НякъДе из Дълбочината не земята пек се чу кучешки лей. Много кучета
виеха в еДин глас — ласхе ожесточено и реДостно еДновременно. _ М. Грубешлиева,
През игяeпн ухо. Ниско и в еДин глас го питаме зе положението. Й. Йонков, Кaйиa,
-г- Че казвате. вий, не сте немирели стотях пери, о? — почне той. като глеДоше изпи*
тетелно приятелите си. —— Бе я-а-с — отвърнеха всички из еДин глес. Ц. Ц·рковски.
Сто иanи на цяло. — Тоте! — викот всичките ми Деца из еДин глес. Ц. Церковски, Зад
крайчеца на завесата.
В ЕДИН ДОЛ ХОДИМ ДА БЕРЕМ ДРЕНКИ. Диел. НеоДобр. Еднакви сме, едни и
сыщи сме (за хора с някакви недостатъци).
Още: В •дни гори берем дренки. Диел. НеоДобр. В един дол ходим за раци. Диел.
НеоДобр.
В ЕДИН ДОЛ ХОДИМ ЗА РАЦИ. Диал. НеоДобр. Еднакви сме, едни и същи
сме (‘а хора с някакви недостатъци).
Още: В един дол ходим да берем дренки. Диел. НеоДобр.
В ЕДНА ГОРА БЕРЕМ ДРЕНКИ. Диал. НеоДобр. Еднакви сме, едни и същи сме
(за хора с пякaкин нeдоттмтъци),
Още: В едни дол ходим да берем дренки. Диал. НеоДобр.
В .(С> <ЕДНА> КАПКА ВОДА БИХ УДАВИЛ [В (С) <ЕДНА> КАПКА ВОДА
ЩЕ УДАВЯ] някого. С .всички средства бих напакостил (ще пaпaкосшя) някому, зaпнто
силп© го мразя. Макар и съюзници, те си тъкот плетното за своя сметка. .. А прелюбез-
щите ни поДоннцн — болярите и отроците им, — те с еДно кепке воДа ще ни уДавят!
Ст. Зaгнnчипнв, Ивайло. Захаринчо — Дстс-шикелке, . .. , обича ги, о с кепке воДа биха
го уДовиле. 'Елнп Пелин, Гераците. ГоспоДе. бсз зеповеД но мосто по-висше началство нищо
нс моге Де направя. Аз нося отговорност. . . Той просто се инетсшс ... Не че му бяха ·
мили комунистите — тях той в копке воДо би ги уДавил. Той просто искаше Да покаже
ма тройката, че техните решения зе него се нищо, еко не бъДат потвърДени от по-
горното началство, М. Mиnчeвтkи. Гeп©итe на Белица. Тека го мрезсше, че Да е набил
* кепке воДа Де го уДави. · Де можс в копко воДо ще мс уДеви.
Още: В (е) <)диa> лъжица води бих удавил. С плюнки бих удaвия.
В (С> <ЕДНА> ЛЪЖИЦА ВОДА БИХ УДАВИЛ [В (С) ' <ЕДНА> ЛЪЖИЦА
ВОДА ЩЕ УДАВЯ] някого. Вж. В (с) <·дии> капки води ' бих удавил някого. Всс търси
повоД Да се коре с него и Да можсшс в еДна лъжицо воДо би го уДевил.ьДе му пеДне с
лъжицо воДе ще го уДеви.
9 Фpnииeeоm^шeп речник, т.. I
129
В ЕДНА ТИКВА ПЪРДИМ [по-ряДко В ЕДНА ТИКВА ПЪРДЯ с някого}. Грубо...
Едииндушин вършим едно и също нещо, съучастници сме в п·по, обикн н·рeдпо, не¬
почтено.
Още: В eдп© гърне пърдим. Грубо.
В ЕДНО ГЪРНЕ <СЕ> БЪРКАМЕ [по-ряДко В ЕДНО ГЪРНЕ БЪРКАМ с някого}.
НеоДобр. Единодушно вършим )дп© и също нещо, съучастници сме в п·що. обикн.
пeр)дп©, непочтено. Неме цяла неДеля сме се зееДно и в еДно гърне, вике се,бъркаме се,
е пък сего бягеш от мене? Т. Г. Влийное, ВестовоИ.
Още: В едно гърне плюем (пърдим). Грубо.
В ЕДНО ГЪРНЕ ПЛЮЕМ [по-ряДко В ЕДНО ГЪРНЕ ПЛЮЯ с някого}. Грубо..
Единодушно вършим едно и също пeщо. съучастници сме е н)щн. обикн иene.лн©. не¬
почтено.
Още: В ·дин гърне пърдим. Грубо. В едно гърне бъркам). НеоДобр.
В ЕДНО ГЪРНЕ ПЪРДИМ [по-ряДко В ЕДНО ГЪРНЕ ПЪРДЯ с някого}. Грубо.
Единодушно вършим едно и също и·щ©, съучастници сме в нeшн. обикн. нeрeдπ©, не¬
почтено.
Още: В едно гърне бъркаме. НеоДобр. В едно гърне плюем. Грубо. В едни . тикви.
пърдим. Грубо.
В (ОТ, ПРЕЗ) ЕДНОТО МИ УХО ВЛИЗА, ОТ ДРУГОТО ИЗЛИЗА. Ппнтнтниы.
небрежно отношение към съиeшиш). думите на някого, не обръщам вπимaπи) на това,,
което ми се говори или ‘а което съм съветван. РозДовей, проДавей, разпилявай. по.
ако щеш и не огън преДой бащиния си имот. все ми е еДно! — Не. това ли си мс учил цял
живот, те Да го направя? — То мойто учение. . . през еДното ухо влязло, от Другото·
излязло! К. Петк-нов, Дaытпннaтa челяд. Те си спомняха зе свои Другари на фронта, тесни
социалисти, които много често ги отДсляха и сс мъчеха Де им разяснят световното по¬
литико. Но тогева от еДното ухо влизаше, от Другото излизаше, както сами се изразя¬
ваха. Г. Кaрислaвнн, Обикновени хор-.
В ЕДРИ ЩРИХИ. Книж. В пaй-нбш вид. Тове е в еДри щрихи нашият проект.
ВЕЖДИТЕ МИ СА ОКАПАЛИ. Обикн. във 2 и 3 л. Ирон. Не изпитвам никакъв
тпaы. ттиπия съм съвсем безсрамен. Докога брат ти ще проДължево Де е толково безскру¬
пулен. вежДите му се окапели. · Не ме поставяй в неуДобно положение е хвалбите си.
— Ами, всжДитс ти са окопали..
Още: Изтрили ми са се веждите.
ВЕЛИКДЕН ДА НЕ ЗАВАРИШ. Обикн. във 2 и 3 л. Ди умреш ткнпо.
ВЕЛИКИ БОЖЕ. Възклицание при изразяване на учудване или несъгласие, упрек.
Великий боже. е До Днешен Дсн все мисълта зе нея му е мила. П. П. Славейков, Сън
‘а щастие. Велики боже — та той бил строшен нсблагоДарник!
ВЕРИЦАТА ТИ < МРЪСНА>. Обикн. във 2 и 3 л. Руг. Възклицание при закана или
и‘рa‘тнaпe на лошо, пeпnиязп)но отношение към пткнгн, — Комунисти! — рсвешс Пеньо —
не кол Де ги виДи тейко им. всрицете му мръсно, и не него! Той ги учи не тия. херсъзлъци.
той ги е пратил Де иДет Дабестисвст мирните хоро по кърищате. Г. Кaрaтяиннн, Съседи.
Той с примряло сърце зешери с очи из склаДа за Другото мечка. От всгетериенкате
нямаше и косъм! Явно беше, че стръвницата й бе виДяло сметката. — ИзяДе ми повише¬
нието. всрицете й! — козе Досев. Хр. Пелитев, Хапят ли охлювите.
Още: Мамилата ти < мръсна >.
ВЕРИЦАТА ЩЕ РАЗПЛАЧА някому. Грубо. Ще отмъстя жестоко на някого (обикн.
при закана ‘а жестока пa‘ппaнa). Той го пог.лсДна. неправо: име защо Да е неДоволен..
„Сега щс ми резплечс верицете, ще ми разгони соя" — помисли си Боньо. Но се излъга.
Кр. Зeяeи, Ръцете от тлнπниa кост.
ВЕСЕЛИ ТИ ОЧИ. Като възклицание при поздравление към πткого. на когото е
дошъл приятен гост или се е завърнал близък чоиег. Дснят не свобоДете нагази стърнището
не ревна ДобруДжа. . . 27 гоДини се изтърколиха. Ето сега Двомина ст тях [българи],
130
тичет Да посрещнат българското войске. . . Обич към майката роДине извира от сърцето
им. . . Военното музика резДрусе селото. В мрачината се лутат мъже и жени кето ома¬
гьосани. ПозДрав: — ХейДе. весели . ти очи! Честито! А. Киnaяийч)и. Птички от глина.
ВЕСТНИК ДА ЧЕТЕШ ПРЕЗ УШИТЕ МУ. Извънредно слаб; кльошав. И нейното Дете
е еДно такова, вестник Да четеш през ушитс му, пък и злояДо, капризно.
ВЕХТА КРИНА, НОВО ДЪНО. Диел. За eρгeп. жeпeн ‘а вд©випи.
ВЕЧЕРЯЙ, СВЕКРЕ, ДА ТЕ ПОПОЩЯ. Диел. Ирон. Казна се на човек, който иска
пeпо в пaй-и)n©д-©дяп момет·.
ВЕЧНАТА ПЕСЕН. НеоДобр. Днтaлпн ' nоишanтпe на едно и съшо нещо. Търпение,
госпоДин полковник, щом се оДобри книгете, ще ви ДеДем субсиДия. . . — Вечната пссен!
А защо До нс сс оДобри? Л. Стоянов, Сребърната сватба на полковник Матов.
ВЕЧНО ЖИЛИЩЕ. Ритор. 'Гроб. Дошъл Да отДеДе послеДна почит на виДния
покойник и Да го изпрати До вечното му жилище. Елин Пелин, Аз, ти, той.
ВЗЕ ДА Я БЛИЖЕ БЯЛКА. Диел. За деноИки —.‘aынытвa се.
ВЗЕЛ-ДАЛ. 1. Зи човек — напълно иeгндeπ ‘а работа, много съсипан, нзп)моптл,
нттaртя. — Тове с от мснс. . . ти ги [банкнотите] скътай. . . на мене може и Да ми не
потрябват всче — наблегне той многозначително. — Аз съм взел-Дал. . . нали мс вижДаш.
Г. Кanaтяиинн. Обикновени х©пa. — Не тия геДовс много-много нс можс Де се вярве —
поясни той. — Виж. че утрепели . човека. Пък ез съм вече етер, ез съм, Дето се вика,
сзсл-Дел. Г. Кaпaтлиинн, Ленко.
2. За нещо — напълно №—6611. негоден. изхабен. износен. — То. . . къщете е зела-Дела
веке — ... — И е време Да си направим ново, току ноли нс Достига. Г. Кмпaтлaинн,
Обикновени -опa. ПоглеДнах герибелДейкета си — ожулсне, зеле-Дале, вика се. Ив. Вазов,
Под игото.
ВЗЕЛ СЪМ КЛЕЧКА ДА БИЯ МЕЧКА. Диел. Ирон. Върша н)π© неразумно, необ¬
мислено. Брат ти взел клечка Да бие мсчке. по цял Ден си губи времето с изхабените инстру¬
менти и нищо Досега нс е непревил.
ВЗЕЛ СЪМ СИ ДВЕТЕ ПАРИ. Не струвам вече ‘и пипо. не ме бива никак.
Взел съм си вече Двете пари. от най-мелке работе сс изморявам.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА АКЪЛ от някого. Уча се, поучавам се от някого или се съветвам
с някого. — Кожи, .ми, ЙорДане, превичкете ми кожи. . . Ти си по-млеД от. мене. . .
ама съм Дошъл от тебе акъл Да земе. Кеквото ми речеш, туй ще сторя. Ст. Марков, Дъл¬
боки бразди. Ей го. Калчо, комунист стена, в кооперативното някакъв големец.. . Ала
в миг нова мисъл се загнезДвашс в глевста му. . . Не каниха ли го още в начелото. . . Но
от прост акъл Неке не взема. . . Колкото Калчо разбира, толково и Некс. . . Нели и
Двамете учихо първо отДеление ДосреД зиме. . . И всс пак тоя Калчо не бе прсДишният
Кр. Григоров, Ноиоломци,
Още: Вземам / взема ум.
ВЗЕМАМ! / ВЗЕМА АКЪЛА на някого. 1. Отнемам тnнсобпотттa ни иткнго да раз¬
съждава ' разумно, трезво, лишавам някого от разум, правя някой да оглупее или да
обезумее; побърквам. Бях се зерскле но тоя Ден [Обтeч·пe] Да не похвещем робота, аме
Дс-Де. Накере ли те Дяволът, заслепи те. те не вижДаш. . . и акъла ти взсме. и ума ти
изпие. Кр. Григоров. Отново ни училище. Фатмо закърши ръце. зевейке се. — Аллах, защо
тъй рено му взе акъла? Б. ' Н·стор©и. Ариф и Рaы‘ипa.
2. Сыaйeaы. списвам нтк©г© от гнлтыa· изп)пaдa или възхищение. Зе Де не го разберет
колко тежи и особено когото искаше Де изглсжДе умсн, той мълчеше. Проговорвеше само
когато бешс сигурен, че с приказките си ще неправи Добро впечатление, ще взсмс акъла на
хорото, както обичаше сом Де си казва. В. Н-шкои, Нисшъnлeпиe. — Акъла ми взс с
тия Думи. . . „В тюрмото са — козвеш. — ез ги изпратих тем!“ Па кожи, че по работа
си ги пратил! А. Г. Христофоров,· Ангария. '— А кок пее и кок свири но китаре!. . .
Акъла ми взе миналете вечер! Т. Дaпaилов.· Разочаровани. А сега ние, Децата от ношето
улица. стояхме преД .файтона не бей ЧавДер, оглсжДехме се в лъсналите му калници. ...
131
— Това е роботе! —. . . — Този файтон ми взиме акъла! С. Стр-тиен, Самотните вятърни
мелници.
3. Правя някой да се влюби силно в мене; увличам по себе .си някого. ВойвоДата мисли зо
топъл скут но жсно — ... Сестрото но бойроктаря му взело окъле. М. Manчeβткн,
Калофер воИвода. Очите й ощс горяха като трескави, хубавият й нос сякеш бе изтънял от
болестта. . . „Ще му взсме акъла!“ — мислеше туркиняте, Докато я глеДешс. А. Христофоров,
Апгaрия. — Поживей си, бой Метейчо! — говореше той но себе си срещу оглеДелото.
Кекве хазяйке имаш, е? Работи ти късметът, могаре, чуДо жсно, еме и ти й взс окъле,
— ссче ти чейнсто кето хелваДжнйске тссле. В. Нешкои, Нaстьияeпиe.
4. Силно изплашвам или разтревожиим много птк©го. Всеки .от офицерите си пази
службичкете и го е стрех Де нс го уволнят. НароДният съД им взе окъле. Д. Кисьов,
Щастието не идна тммн. Разбойникът трябва До зересте зе камънака н Драките, разбираш
ли? ... И всичкото му е До вземе окъле не пътника, а слеД окъле — парите. В. Mушaфчиeни.
Летопис ни тыушп©то време.
Още: Вземам / взема уми. Вземам / вземи главата /в · 1 знач. към 1 знач./. Прибирам /
прибера акъла /към 2 зпмч,/. Жерг.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА БАЛКАНА. Забягвам е планината и ставам хайдутин или парти¬
занин.
Още: Вземам / взема гората /в 1 зпмч,/, Хващам / хвaпa (улавям / уловя) бал кaии.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ВРЪХ· . нм^«) нещо, ноД някого нлн самост. Получавам надмощие
над пткнгO" или над н)щ©. побеждавам, надделявам. АнеДолсцът вземаше вече връх наД
вълко. Й. Йоβк©и. Ако можеха да г©инптт. Чувство но стрех изпитваха Дежс и ной-
хребритс, но у някои понякога тове чувство вземаше връх ноД всичко Друго и ги правеше
смешни. К. Ламбрев, Спeдног©птки партизани. „Нске превят каквото искат. не ми е робота
До сс мсся“ — утешаваше се Кольо, обаче страхът. че утрс ще го извикат в полицията,
взе връх ноД Другите му мисли. Ем. Станев, Иван Кондaпee, Страшното омраза. която тя
имаше към чорбеДжи Стоиле, взе връх наД нейните чувство; силен гняв зекипя в гър¬
Дите й. Хр. Maксиынн, Зaбпaвeπи реалисти. Мисълта за провДино и чувството на съжеляване
към Колче се споДавят от чувството на огорчение. което взиме връх в Душете й и косто
избива в озлобявене. Т. Г. ВлaИк©в. Стрина Вeнк©βицΜ и снахи И. Мислех колко е из¬
теглило, кеква безмерна скръб носи на сърцето си, н чувствате. които некипяхе в гърДите
ми, взсхе връх наД волята ми. К. Величков, В тъмница. По тоя начин партията за преДа-
ванието взело връх, с изключение но няколко Души, гласът не които нямал никакво тежсст.
Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
Още: Удържам / удържи . връх.
ВЗЕМАМ/ ВЗЕМА В РЪЦЕ и ВЗЕМАМ / ВЗЕМА В РЪЦЕТЕ СИ. 1. Нещо. Заемам
се изцяло с пякaкиa работи, започвам изцяло ди се разпореждам с н·ш©. да ръководя
п)щ©. Юртеленкето беше проста. глупаво и несръчно жено, те зе СевДа нс беше труДно ощс
от първите Дни До вземс цялото къщно работе и урсДба в ръцете си. Г. Кanaтлaвов, Снахи.
Ама какъв чифлик беше еДно времс!. . . То пак Добре, че и толкоз оцеля поДир х. Вълчо!
Старото хеДжийке бсше чолошкън жено, мъжка жене — всичко взс в ръце. К. Кон¬
стантинов, · Седем часът заранта. Ами като престанем Да чекаме ние жените всичко наготово.
кето вземем нашато си роботе в ръцете, ще стенем по-смели, по-свобоДни, по-незовисими.
Д. Тaяeв. Пneтиaнскишe кaмбaии, — И Да зноеш — проДължи Ставрос Милонес. —
Де знаеш. че ние тук вземаме твоята роботе в ръцете сн. Бяхме те изпуснали. разглези се
ти. .. В скоро времс ние ще ти намерим мъж, няма До те оставим Де ни позориш преД
целия гроД. Д. Талев, Гяит©вeт·e ви чувам.
2. /яюооо. Подчиниеим изксого напълно ни вошла си. накарвам шксого да ме слуша
пипълп©. Той трябва До овлаДсе пек Дика!. .. Той ще взсмс пак Днке в ръцстс си. ако
стане нужДа — ще бъДе груб, Дори жесток с него. Г. Райчев, Грях.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ВЪЗДУХ. Разхождам се ни открито. Пък може н семо Да
поскитаме, Де се пошляем, възДух Де вземем. Б. Болгар, Близнаците. — Ще се порезхоДя
мелко — ... — Де не ти е лошо?.. . —Нс, просто мн се иска До вземе малко възДух.
Л. Станев, Поглед от хпямa,
Още: Вземам / взема вятър /в 1 зпaч,/. Днел.
ВЗЕМАМ. / ВЗЕМА ВЪРХУ СЕБЕ СИ1 нещо. Помислям, че нещо казино (обикн. не¬
приятно, оскърбително) се ©тпaся до мене и се засягам; обиждам се от пeщ©. — Нс е
хубаво в текнве неща човек Да име пълно Доверие, Чорнн! — спокойно забелязе той. ..
132
— Нс го вземай върху себе си. Ти си минал прсз токова училище, че уроке скоро няма. Де го
забравиш! П. Вежиное, Нишата сила. — Но защо изсъскахте? Артистът, вероятно, взе
върху себе си тове. Ив. Вазов, Видяно и чуто.
Още: Вземам / вземи ншиорe си.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ВЪРХУ СЕБЕ СИ’ нсщо. Поемам, съгласен съм да носн (‘и
β^μ, грижи, ©тгнв©рнотт и под.). Нелн госпоДнн СесД име Добрината До зсмс върху ссбе
си грижете зе постройката не Дворци — ннй щс кежем сполей тн н ще чакаме. Ал. К0и-
ттмнтип©и, Добре сме си с турците — гледайте си кефа. Щом нечалннк-влекът пише. че не е
виновен, Спасов му вярва и вземе всичкото вино върху себе си. М. Mирчeиски. Тихо при¬
станище.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ВЯТЪР. Диел. 1. Разхождам се на открито. — Де излезем Да
земем малко вятър, извико ХаДжият. Ив. Зa‘он. Немили-недраги.
2. Започвам да имам високо мп)пиe зи себе си, ставам високомерен, нмдыeпeп,
Още: Вземам / вземи въздух /към 1 ‘нач./.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ГЛАВАТА не някого. 1. Отнемам тnнтобпнтттa на птkоин да раз¬
съждава разумно, ■трезво, лишавам някого от na‘уы. правя някой да оглупее или да
обезумее; побърквам. В къта легнел Росин татко, / ... . / Пие вино и ракия, / па я хоко
н кори я: I „Дъщс, взехе ти главете / клеДенцитс и хорСта...“ П. К. Яворов, Подир сен¬
ките нм облаците.
2. Лишавам от живот някого, отнемам живот·- нм πтkого. премахвам някого; умъртвявам,
убивам. БогДсн намисля Де взсмс главете не млеДия воевоДо РоДен. Ив. Петров, Ннпkипмти
любов. — Ще ме пуснеш ли Да ти Донесе откупе. или ще ми вземеш главата? И еДното. й
Другото е в твоите ръцс, твоя воля е. Ст. Зaгнрчиинв. Ден потлeдeп. Ако не смогне До
зелсз Де я [царската нива] изорс — царският пелсч ще му земе глевате. А. Кanaлийчeв.
Малкият орач. Не мислиш ли, чс ссго сн син не султанов Душманин? Зе теб всчс и заточение
е малко, поне не каторга ще тс претят, .око нс ти вземат главете. В. Мутафчиева,
Летопис нм смушп©ш© време.
Още: Вземам / взема ума (акъла) /в 1 зпмч, към 1 ‘пмч./, ·
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ГЛАВАТА’ някому. Днел. Удържам, обуздавам (зм k©п). Дору
моме порти До отвори / пак кончс се през портн прсвърли / то. че ръгне прсз широко поле /
че не може главе До му зсмс. Нanодим песен.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА <ГО> ОТ УСТАТА не някого. Изпреварвам и казвам нeпо.
κнeт© друг се е канел да каже в ыны)птa. Зе Рейчовия брой мисля Да непровим клише.
изобразяващо партизанин и партизанка с привеДени зномсно в ръка. .. — От устота ми го
взсмс — отвърна Полски. К. Ламбрев, Средногорски пмnтизaпи, Не се грижн.. . От царя
нямо Да излязе с празни ръцс. . . — Благословен До бъДеш, чсДо. От устато ми взс тся
молба, Дето тека ми тежеше. Ст. Загорчинои, Ден потлeдeп.
Още: Вземам / взема думата от устати.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ГОРАТА. 1. Забягвам в илииипaти и ставам хайдутин или парти¬
занин.
2. Забягнам нaпткълe. ‘мпилтимы се някъде. Деверът го повеДе слсД жаловитете гейДе към
момини Двори. е той съвсем се е загубил. . . ИДс му До рнпнс. Да вземс гората. П. Р©т)и.
В· поле широко.
Още: Вземам / взема балканм /към 1 знач./. Хващам / хиaпa (улавям / уловя) инnмтa.
Захващам / захвана гората /към 1 знач./. Диел.
ВЗЕМАМ ДЕТЕ ОТ МАЙКА. Диел. Изпечен крадец съм.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ДИРЯТА не някого. Диел. Успявам ди науча откъде е минал и
накъде е ©тишпл нткнй. когото шпnтя. ир)сяeдвaм, — ВиДели го някои. козеха ми. с Ма¬
кеДонеца от бичкияте се мярнал. . .. Ама иДи му вземи Дирято! П. Ю. Тодоров, Невяста
Боряни.
Още: Улавям / уловя (хващам / хиaиa) дирята /в 1 знич,/,
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ДНИТЕ някому. Лишавам пяkнгн от живот, отнемам живота на
пяkог©, премахвам някого; убивам.
Още: Събирам / събери (сбирам /. сбери) дните. Диал.
133
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ДУМАТА. Започвам да гнинnт. да се· изказвам ·пм · · събрание.
СлеД Милена отново взе Думата Иван, за Де уточни някои въпроси. К. Калчев, Живите
nомпят, Той замълча зе миг и тоя миг се стори не Другарите токе нетсгнот. че Дорн
поп Кръстьо, който виноги пръв взсмашс Думото, не Дръзне Де се обоДи. Ст. Дичев,
Зи свободата. Но Докато онзи се чуДеше Дели Да взсме Думото. Мутин натъртено се
обоДи. Ст. Mankнн. Дълбоки бразди.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ДУМАТА ОТ (ИЗ) УСТАТА не някого. Изпреварвам и казвам
нещо, което друг в мныeитa е смятал да каже. Само чс Да ти каже превичкота. свато, мсне
сватба не. ми се прави. Илийко го уДари по коляното. — Взе ми Думате от устато!
И защо ще Дигаш ДонДаннн. Г. Кмпaтямион, Времена. Защото по-Добре е хората Да яДет
зеленчук. отколкото месо. . , Взс Думате от устато ми, Докторе! Тъй е! Й. Йовков,
Милионерът. Маргарите прсДложи Да се рсзхоДят тримата До Софийнския остров. във
Вълтевс. — Ти ми взсмс Думате из устата. Де се разхоДим. Ив. Вазов, Утро в Бaπkи,
Нскс не забравят ромеите. чс Симеон им е бил цер. ще рече — ние госпоДори. — Теко
еми. . . — Браво. Ивац. ти взс Думате от устато ми. М. Смилова, Друм се вие.
Още: Грабвам / грабна думата от уттмтa, Вземам / взема го от устaтa,
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ДУШАТА не някого. 1. Лишавам някого от живот, отнемам животи
нм някого; умъртвявам, убивам, премахвам. „Кожи ми. ссстро, Де— КороДжоте? / Де ей
мойте вярно Дружина? / Кожи ми, пък ми зсми Душета. — / ез иском, сестро, тук Де
загина!" Хр. Ботев, Хаджи Димитър. Стига сн стоял но вратата, като че ще ми вземеш
Душете. Й. Йовков, Боnтпм, Моя мъж ми зДревсто взсме, ГоспоД Душете му До взсмс!
Елин Пелин, Щъркови гнезди. ДяДо Трак стиска зъби и го псува на ум. А този ноД
главете му пък псува нсго: — Животно, крстсн! Искеш Да ти вземем Душата ли. не ти ли
е мил животът? Козвой, твойте момко. А. Сeирeпсkи. Многото часове на дядо Трак.
2. Пленни-м, омайвам някого с knмтнτaтa си. Първите звуци зашумяха кето Дълбоко и
проДължитслне възДишко и полеко-лска загаснеха. . . После отново по-тъжно и по-високо се
поДсмохе. поДоха не сърцето. вземеха Душета и като вълшебни и Диви сънища я унесяха и
увличаха в своите лски вълни. Елин Пелин, Летен ден.
3. Диал. Измъчвам пткнго с пeпотилeп труд.
ВЗЕМА МЕ / ВЗЕМЕ МЕ ВЯТЪРА. Разведрявам се. Филнп стене от столчето си.
— КъДс? — Ще се разхоДя, бей Стеври, До мс взсме вятъре. Ем. Ммнон, Бягството на
Гал-тен.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ЗАЛЪКА <ОГ УСТАТА > някому. 1. Лишавам някого и от
nотлeдпишe сneлсшвa за препитание; ограбвам. В тове врсмс сслянитс пъшкаха от непосилен
труД. бързаха чес по-скоро Де приберат хляба с еДна потайно възДишко, че тоя гоДине ще
бъДе послеДнето не робство, чс повече няма Да им бъркат по кошовете и вземат залъка
им от устота. Ст. · Ц. Дмтkaянв. Без межда. А Манол рсчс: — Пстгласец го купувам ез н
селяните ми. А тепиите ще ДеДеш не имсто не тия люДе. Не иском Да се говори за плони-
нете, че сме взели залъка но сиреците. А. Дончев, Време разделно.
2. Отнемам възможността на птkого ди работи и да се издържа.
Още: Вземам / взема хляба' от устата. Грабя (вадя, изтръгвам / изтръгни) залъга от
устати /гъм 1 знач./.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ЗА ПОЧЕСТ. Заставам мирно и козирувам. Около кьщуркeта се
резтичвет пет-шсстиме войници,. . . Белите невои и цевите не пушките блестят на
слънцето. ВижДо се кек взсмет зе почест и порсхоДчсто тържествено и горДо неДуво
сиреното, отговоря не честта. К. Книстaитипни, По реката. ИДехе, носеха светинята
[знамето]! РсДиците стояха непоДвижни, офицерите взехе зе почест. Вл. Пнятпов. По
пътя.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ЗА СВОЯ СМЕТКА нещо. Смятам, че пeп© κмзмпн. пмnитино се
нтпaтя до мене, че съм визиран аз.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ЗА ЧИСТА МОНЕТА нещо. Книж. Смятам нещо ‘а пълна истина.
— Как, вие Допущотс поДобна мерзост? [aп©ииыпи писма] — Нс. госпоДин професоре. нс мс
разбирайте криво. С чисто съвест не моге Да твърДя тове, но знасм не какво се способни
някои хора в партизанските си страсти. Ами че госпоДин Абрешев може н хебср До
няма! Неговите хоре . се го направили не своя глава. Той ще : ви·. се смее. Не взсмейте всяко
нещо зе чиста монете. Ем. Стинeи. Иван Копдaр)и.
Още: Приемам / приема за чиста монета. Книж.
134
ВЗЕМАМ I ВЗЕМА ЗДРАВЕТО не някого. 1. Чрез побой, и‘тeзaпит. подлагане ни
глад и под. разболявам някого, изтощавам нnгмпи‘мм ни някого. Поп Иван мрезеше този
туберкулозен обущар. на когото в околийското управление през април 1925 гоДина бяхе
взсли само зДрсвсто. Г. Кмnaтлмнон. Изчадия идоии, Стражарите се криеха кето плъхове и
зеключвехе вратата не изоставената ниско попско къща, къДето полицейският пристав
Гонгъле взе зДрсвсто не много борци зе нероДно свобоДа. А. Кмрмлийчeи. Спомeпи,
Изпразниха ми хамбарите [управниците], взсха ми хубавите конс, зДрсвсто ми взсхс, а
сега мс връщат при Децата ми като пслячо. К. Пeшkaп©в. Морави звезда кървави. Накрая
полицаите взехе Маноле и го отвсДохо в греДа. . . Сетне ДяДо Томе научи, че много се
били сине му в полицията. много се го мъчили. Но корав мъж беше той. Взели му зДревето,
но изДържел. нищо не признал. Г. Киnитлминн. Н)нeппнk■ъш Тома. — От какво е болен
Никола? — ... — Пипне го маларията —... — Туй вегетарианство ще му вземс зДревето.
Ем. Стaиeи. Иван Кнпдaп)и.
2. Преуморявам някого пр)кaдeн© много чрез π)πосилπa. изтощителна работа или
от голямо напрежение при постигане ни πeπн. Тоя къще ти взе зДревето. Есснке! Нс бсше
ли текс? На майстори Да месиш и готвиш толково врсмс. всичко сама! Ст. Ц. Дaсkaл©н.
Стублeиткит) липи. — Трябве До оставиш вече тоя проклет склаД! — поДхвене напевно и
наставнически мойкото. . . И не Въкриле трябве Де се нейДе някоя по-сгоДно робота —
оня чакал ще му вземс зДревето. Г. Кanмтямвнн. Обикновени хора. Само левият му клепач
трепкаше някак по-често от Другия. нервен тик някакъв. . . — Какво Де ви кожа? Взеха му
зДревето. Докато си прокара проекта. Тове. с окото, му е първият орДен. Л. Диянн, Тръстиките.
Още: Смъквам / смъкна здпив·г■н.
ВЗЕМА МИ ГЛАВАТА. Обикн. с отриц. 1. Умен съм, тхвaтлин съм’, я)тио разбира-м,
иπ‘πриeыaы,
2. Лесно се съгласявам, не пnнтнтниы упорство, ииaт.
Оше: Хваща ми главата /към 1 знач./. Стига ми главата /във 2 знач. към 1 ‘имч./.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА И ДРЕХАТА ОТ ГЪРБА но някого. Безмилостно ограбвам някого,
като го нстaиты без наннито и ди е тn·дтшвм.
Още: Вземам / взема <и> пи‘ишa от гърба.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА <И> КАЛПАКА ОТ ГЛАВАТА на някого. Вж. Вземам / взема
<и> шапката от главата не някого.
ВЗЕМАМ! / ВЗЕМА ИНТИФА от някого. Просторсч. Поучавам се от някого и се
■старая да интшππимм или постъпвам като πeгн; подражаваме — Та Думате ми е зе избо¬
рите. . . Трябве Де си отваряме очите на четнрн. . . Разправят, мой че церят хоДил в
Германия Де взсмс интифе от онзи том. луДия. . . ИзглежДе, решили се До вървят по неговия
път. К. Калчев, Живите пнмπят.
Още: Вземам / взема шeпн (юрнен). Пристореч. Вземам / взема пример.
ВЗЕМАМ / ВЗИМА И ПРАХА ОТ ЦЪРВУЛИТЕ някому. Безмилостно ограбвам
итkого. като го оставям! без каниито и да е средства. ДоДе ли при вес сиромах чивяк
нещо Да му проДсДсшс. ще му земсте н прахе от цървулите. Т. Г. Злaйk©в, Ратай.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА <И> РИЗАТА ОТ ГЪРБА на някого. Безмилостно ограбвам
πтk©го. като го нттинтм без каквито и да е~сп)дттвa. Иконе поДсряве, вснци поДоряве. е но
човеко ризата от гърба му ще взсмс. Й. Йовков, Жетварят.
Още: Свалям / сваля (свличам / свлека, смъквам / смъкни, събличам / съблека) <и>
ризата от гърба. Вземам / вземи н дрехата от гърба.
ВЗЕМА МИ СЕ / ВЗЕМЕ МИ СЕ АКЪЛА. Вж. Взема ми се / вземе ми се ума. Не
тоя човск като че ли му се е взсл окъле, поглеДът му блужДее нонякъДе н нищо нс разбира
от тове, косто му сс говори. · Такива красоти се откриха. като изкачихме върха, че
акъла ни се взс. · Долу се чуваха ужасни писъци — окъле мн се взе. ♦ Хубаво н умно бе
момичето. затова не случайно му се взе окъле по него.
ВЗЕМА МИ СЕ / ВЗЕМЕ МИ СЕ УМА. 1. Преставам да пa‘тъждмимы разумно,
оглупявам или загубвам разсъдъка си; обезумявам, побърквам се, полудявам. Не госпожи¬
цата се е случило нсщо. Май че ума й се е взсл. Ст. Грудев, Бележити българи.
— Позна ме, синко, ще рече, не си ме зебравил —. ..— Ти каквото сн прекарел прн безбожните
оюгонцн, н ума ти може Да сс взсмс. Де забравиш. щото е било отнспреж. Ст. Загор-
135
чинов, Ивийл©, Зноя, зноя, но. не впивай / огнен поглеД ти във мене, / — живо рснненс■ откри¬
вай! I — Трай — уме ни щс сс вземе! Ц. Ц)nkнвтки. Всред боповeш), Де-Де. .. не глупей от
някакви си милионни. . До ти сс смеят хорсто, — Съвсем ми сс взс уме,., — ' При¬
съствие но Духе.. . сла на себе сн, жсно! Ст. Л. Костов, Златната мииa,
2. Смайвам се, слисвам се от голяма изненада или възхищение. Хорото глсДахс смаяни.
ОДжек. По-после, когото го оглеДехе отблизо, ума им се взе съвсем — ноли не бяхо
виДсли Досега турци Де построят нещо темсл. В. Мутафчиева, Летопис на смутното
време. — АДрионочке, утрс заминаваме зе фронта. Приготви бърже всичко! Зо мене не
можеха До се намерят Дрехи, ни ботуши. Ще трябве. . . с тези... Не БуДевске се вземе
уме. — Как не фронта?! С тсзи тънки Дрехи! С цивилните? — пита изумена съпругата.
Ст. Грудев, Адриана Буд·вскa, Дръпнаха перите. разпиляха се, взе й се уме и на мойте
бобе. Н. KMa-roB, Диви пaзkмзи,
3. Силно се подплашиим или много се разтревожиим. Ами. като ви се мсрне но еДин
посег семо черният гребен на морската свиня, която се върдаля във воДите кето уДовник...
ума ви се взима! А. Стришиынр©в, Упоритото шопче. — Добре ще бъДе Де ви вземат
неистина за тетери. Извикай не верДечите високо ■ няколко Думи но татарски. та съвсем
До им се вземе ума! Ст. Зaгорчипнв. Ивайло. Взе Де крсщи н До се тегли като вол,. когото
карат не еалхeна... А на бегълците Досущ се взе ума — и притискаха се еДин о Друг в
тъмното, с широко обсщсни очи. В. Мутафчиева, Летопис ни смутното време.
4. По някого. Влюбвам се в някого, увличам се по някого. — Ти ДойДе. Като те виДях,
ума ми се взе, н аз.. . но. . . пристанах ти, е истината скрих. Ст. Зaгоnчипов, ИеиИло.
Ума й се взе по тове момче, по цял Ден зе нсго мисли и приказва. · Хубавица беше сестре
ти, а и умно, не случайно ума му се взе по нся.
Още: Вземи ми се / вземе ми се акъли.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА <И> ШАПКАТА <ОГ ГЛАВАТА> но някого. Безмилостно
ограбвам птk©го, като го нттииям .без кaкиит© и ди е ср·лсшвм,
Още: Вземам / взема <и> калпака от главата.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА КРИВИЯ ПЪТ. Диал. Започвам да върша лоши, пeи©зв©лeии,
пeч)ттпн работи; ттaиaм пeмормлeп, пeчeттeн. Провали се момчето й, престана Да учи.
изключиха го и. то взе кривия път.
Още: Хващам /. хвaпи кривия път. Тръгвам / тръгна по грив път. Зaхиaпaы / ‘ахнмнм
гривин път. Диел.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА МАЙСТОРИЯТА но някого. Изучавам занаята, умението на
птκоин и ставам изкусен майстор нито него; изучавам се в нещо много добре. От·
малък го ДсДохо при Добър майстор обущар, къДето той се изучи До преви красиви обувки —
бсшс взел майсториято не учителя си.
Още: Вземам / вземи утгмлпгa. Диел.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА МЕГДАН. Изпреварвам някого или пeщо, НапоДотелитс се
спущаха безрезултатно.. . МурДжо прелиташе крей самите им беДра, вземеше мегДсн,
завършваше се леко и с Две-три скоко се озоваваше межДу тях. Г. Кaритлaв©β. Враг.
Я пък тове знем: рено ли зосееш, тегли зърното влога, корени се Дълбоко и вземе мсгДон.
преДн стуДовете. Зотова ми режДет нивите. Н. Хайтов, Съперници.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА МЮЖДЕТО. Пръв съобщавам някаква рмднстпм, приятна вест.
Кото се нероДво, изфрькна из прозореца и отиДе Де взсме мюжДсто от беще вн, че ни
е намерила живи и зДрсви. Ив. Зaзов. Утро в Банки. Ще немеря някой До се обоДи но
Ватьовата невесто. Де знае, че соколът й е жив — позДров До й преДем от партизанино...
Да взсме мюжДето. 3. Сneбр©в, В ппнл)тeп разлив. Пстричке се измъкна и изтърча До
мойкини си, зе До вземе мюжДето. Но закъсня — когото влсзс в Дворе, оттам вече излизехе
Двеме съсеДи — бяхе обеДили зе пристигането но Въкриле. Г. Кир-сливов, Обикновени
хорм. НевеДе се. коленичи н целуна новороДения си син някъДе ноД челцето... — Ссге иДи
у нос До вземеш мюжДето — рече му тъщото. Г. Кмрмтлaв©в. Обикновени хорм.
От пмn©дпнт обичмИ да се награждава този, коИто съобщава пръв някаква рaд©стпa вест някому.
ВЗЕМАМ I ВЗЕМА МЯРКА<ТА> някому. Справям се с някого, като го наказвам·
сурои©. ©тстnaпявaм го от някъде или го погубвам. Носило смъкнаха мъжете от каруците -
н ги потикаха в стоято на началника. — Вашата нямо До. мине — развика се той.
— Ще ви вземе мяркате! В. Гeн©втки, Седем години. И неговата песен скоро ще бъДе из¬
пято — козе Меркулов. . . — Станкулов и не нсго ще му взсме мярка, н те много*
136
скоро, М. Mмnч·втги, Тихо пристанище. Мелко со в сонДъчето патроните. / но политет 'винаги?
в целте! / — Сошо! / Вземай мяркате на оня там! / — Ясно! — / Изстрел — / блеснеха
погоните. О. Орлинов, Проверки. — Но ез не резбирем — рекох, ... —. защо го Държат»
слеД кето вижДат кокъв е. .. ■ ОтДавна му е взето мяркате — обясни ми събесеДникът, —
но все още нс могат Де му намерят заместник. А. Тодоров, Н·тишичeп случай. — Ти
разбра ли, че са му взели мяркате но тоя преДсеДател? ' ~~ . .. — Дойчинов не козва. сме
изглежДа. че от ДругеДе нарежДат. Ст. Ц. Дитkaя©и, Стубленските липи.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НАВЪТРЕ нсщо. Проявявам иneкмл)пм чунствит·лп©ст. сняп© се
засягам, обиждам от нещо. — Не го взимай новътре — успокоява мс Тони. —Тебе ти сече
пипето. Няма Де останеш но пътя. Лошото е, че вече няма До можсш До бозаеш от Две
майки. Б. Райное, Господин Никой. — Пък ти, братко. не го взимай толково навътре. . .
Войник, който не е ял колея и не с носил наказание, не е войник. П. Вежинов, Зм честта нм
р©днпмшa.
Още: Вземам / взема надълбого.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НА ГЪРБА СИ нещо. Наемам се с и‘впρшвaпeто ни нещо, на
пткakвм трудна задачи или работа; нагърбвим се с нещо. — Не се плеши от хорските
Думи. Чнчо ти Апостол взе вече на гърба си всички грнжи и работата Добре ще потръгне..
_Д. Н-мирои, Братя.
Още: Вземам / взема ва плещите си.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НА ДРЪНГЪЗИЦА някого. Диел. Грубо. Започвам да се подигра¬
вам на пткого,
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НА ДУШАТА СИ. 1. Някого. Наемам се да се погрижа, да
помогна на птkнго, ни когото съчувсшвувмм, към коиошн съм na‘иоложeп блaгоириттпо, —
E. Атанасе.. . загинехме.. . — възДъхно, еДве ли не проплака еДин от селяните... :
— Богоя ни я нореДн тоя роботе! И око трябва До го [Богоя]. стисне зе гърлото — той
трябве До го стисне, Атанас, мокор До му е шурей. Той, Атанас, взе ной-нопрсД но Душата·
си тия люДс. Д. Талеи, Пneсиипскиш) камбани.
2. Нсщо. Виповeп. отговорен съм зи нещо, грехът за нещо е мой.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НАДЪЛБОКО нещо. Вж. Вземам / взема пaвптрe нещо. Спряхо
се преД широко разтворените порти и Дамян кротко забеляза: — Моят старец е остър·
човек, нс вземай наДълбоко Думите му. К. Пeткaннв, Дaытпнвити челяд. — Но Де оставим
творците. Толково мелко искам от теб! — Малко? Ти ми искеш всичко и тове, което*
нямем и което не моге Де ти Дам. — Ти много наДълбоко вземеш всичко. Г. Кanaтлмион,
Габероии.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НА ЗЪБ някого. Нaттп©йвим се враждебно към πякнг© и ппнтвтвмм·
лошото си отношни- към πeго, искам да му пaгмгоття или да го погубя. Особено му беше
чоглаво и тежко, Дето би и оноя стара жсно. Тя има още четири живи сине. Те щс го
вземат но зъб и ще му найДет цокате. Г. Кaритлaвнв. Обикновени х©na, Брс, оттогава
насам оня ми ти човск като мс взе но зъб — чер съм му преД очите. Б. Обрeш)п©в.
СHои, Не стига Дсто него гонеха тека, сми и цялото му ДомочоДие взехе не зъб.
Имеше момичкс, . . . еме остане бсз Дружки — нито еДно момиче не рачи Де тръгне с нея.
F. Киnaтлми©в. На село. Та ноли си го зная аз, кокто мс е взел не зъб и хоДи по петите ми»
току-виж, че ми изстинело мястото и но тая служба зе нищо и никакво. Б. Обпeтeн©и,
Сноп. — ГлсДей . Де го нотнриш. че кето се ни взели не зъб Душманите» семе тове чакат,
В. Нешнои, Нистъил·пи),
Още: Вземам / вземи нм ого.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НА ИГРА някого. Диел. Подигравам се, гавря‘се с· пткоиo..
ВЗЕМАМ /' ВЗЕМА НА ИЛЮЗИЯ някого. Жарг. ПодигравМм. се с някого.
ВЗЕМАМ I ВЗЕМА НА (ЗА) МЕЗЕ някого. Подигравам се, надсмивам се на птk©иo.
—— Частниците се ни взели не мезе. Хо-хо, казват. Хи-хи! Изорсхтс ли? А. Гуляшии,
МТ стмпцит, И еничорннът сс заизмъква от човешкия кръг изпоД поДигровките. Щом си отиДе
агете, хорото се смълчеха. вече нямаше кого До вземат зо мезе. В. Мутафчиеви, Летопис;
нм тмутп©тн време.
137
ВЗЕМАМ I ВЗЕМА НА МЕРНИК някого и ВЗЕМАМ! / ВЗЕМА МЕРНИКА някому.
1. Прицелвам се, ‘а да убия, застрелям някого. Прилепил се До Долния ъгъл не прозореца,
Метао виДя как еДин стражар, стиснал. бухалка в ръка. се опито Де пресече улицата м Де
прибяга До къщата. Той. моментално го взе на мерник и гръмне. Д. Апгeл©в, На живот и
-смърт.
.2. Нарочним някого и започвам да го ир·тлeдиaм. тормозя или да си отмъщавам.
От еДин невинен случай взсл ме е не мерник, нс мога Да се отърва от него. кеквото и До се
случи. все ез съм крив.
Още: Вземам / взема на мушни (прицел, пишип). Вземам / вземи ни щиг /към 2 ‘пмч./.
ВЗЕМАМ I ВЗЕМА НА МУШКА и ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НА МУШКАТА СИ някого.
1. Прицелвам се, ‘а да убия, ‘-стрелям някого. Всичко но всичко Каре Ибрсим беше го
[козели] вижДал Десетина пъти. но нито веДнъж не му се уДсДс До го взсме не мушко.
Ем. Стaп)и. Козелът. Повел това и чакаше. Прилепи лицс не приклоДе, взе го [португа¬
леца] на мушка, стреля, но не го улучи. Гр. Угаро., По следите ни заточеника.
2. Нарочнам някого и ‘мпочнмм да го преследвам, тормозя или да си отмъщавам.
И ги зеплеши Де не влизат в никакви разправии с квертирентнте си. защото НеДслчо
Пснсв с важен човек и зле им се пише, еко ги взсме не. мушке. Н. Кмпмяи)иa. Неуловимият.
.Аз мислсх, че имам правото До се изкаже по тия въпроси, и се изказах на околийската кон¬
ференция. Но оттогава Другарят Дойчинов мс взс на мушкете си и обърне ухото си за
слуховете. . . и интригите. Ст. Ц. Дитkмлни. Стублeπскитe липи. — Цакате му е До си
плюеш но ръцете еДна сеДмице преД Нова гоДине — съветваха они.я, от стария небор, е те
имахе опнт. — Инек началството ще те вземс не мушка и хоп в норяД. Зе възпитателна цел.
В. Гяогиπтки, Дядо Мраз в шипeлм. Най-спокоен и търпелив на закачките и шегите беше бей
Дончо. . . — Ех, ти, стари Дяволе! Всс с мснс се яДеш. Взел си мс на мушке, но е халосни
перДешиш. Ас. Стиноee. Първите.
Още: Вземам / взема на мерния (прицел, нишан) и вземам / взема ыenиикa. Вземам /
взема ни щик /към 2 знач./. Слагам / сложи нм мушна < та >.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НА НИШАН някого. 1. Прицелвам се, ‘а да убия, змттп)яяы πтного.
Прсз Дънернте той забележил трима хора. . .. които разбрел. чс се трима харемии. н ги
взима не нишан. Ив. Зa‘он. В недрата на Родопите. Той зносше. че преДи гоДини беят е
убил Двеме селяни от чарДоке на кулата — тъй, взсл ги е не нишен, както си вървели по
пътя. Д. Талеи, Железният тнeтилπиk.
2. а^^^<^х^^мм някоо" " зтоемм" м" г. ррссеевам,", томмоз" ли■ и" с" тымпщнвым.
Хeиреьзитс ще ДеДот първо юруш но Жеравна, слсД туй ще налетят на нас. Всичко ссге стене
ясно като Дсн: кърджалиите неистина са взели Жеравна на нишен. В. Мутафчиева, Летопис
на смутното време. ОтДевно котленскитс попове бяха взсли Стойко не нишан, не можеха
Де му простят ученостте, слеДкоДумисто, Доброто имс. което имеше мсжДу братята в
Зограф и Другите големи книжни среДищо. В. Мутафчиева, Летопис нм смутното време.
Още: Вземам / вземи нм мерния (мушна, прицел) и вземам / вземи мернигм. Вземам / взема
на щиг /към 2 знач./.
ВЗЕМ1АМ / ВЗЕМА НА ОКО (ОЧИ)' някого. Нмттптйнмы се враждебно към някого
и проявявам лошо отношение яъм πeгт. искам да му иaпaяоттт или да го погубя. — Рашко.
не сс закачай с турцитс. ще те вземат на око и ще потиш. К. П)тkмпон, Златната ‘емн.
—Турците пак започнели Да ни трепет! — Човек малко Да нс се покаже, веДнега го вземат но
очи. К. Петканои, Хайдути. Христо е Добър човек. викат. сме не можс с работете До
смогне. Тъкмо зе тове, викат, тебе ще туримс. „Е. па Добре, казвам, само Христо Де не
мс вземе на очи.“ Ст. Ц. Дмтяaятн, Селски души. — Ще бягем — рече той. — Мътно
врсме е. Взели се ме не око. 3. Сn)бnтв. Момчил слиза от илмπиπaтa.
Още: Вземам / взема нм зъб. Турям / турн (турвим / туnпи) на око /във 2 знач.»
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НА ОКО’ някого. Одобрявам някого и пмттоeaы иниымииeтт си
яъм · п)гт. харесвам ыиогт птяогт. Плоше Ченко беше овДовял. те намисли Да зеДоми
щерке си Пене. И взсмс но око Йовке — иске Да си го стори зст. А. Стnмшиыиnти. Анатема
ВЗЕМАМ! / ВЗЕМА НА ОТКУП. Разпореждам се с и)шт тбщ)ттн)ит, кмято желан, таяа '
като че ли е моя собственост. Таке КостеДин н Рслчо сметнеха, че са взсли селото на откуп
от околийския комитст. Щом усетеха ропот. сменяваха си постовете и пек си ксрсхо по
старому. Ст. Ц, Даскалов, Стублeпсяитe липи.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НА ПЛЕЩИТЕ СИ нсщо. Наемам се с и‘нпnшнмпeт© ни пeщо.
нм нтkaκиa тnудпa задача или работа; нагърбиам се с нещо. Ние смс взсли върху плещите
138
си тежкото гриже Да снебДявемс с хрсне храброто армия, която освобожДсве отечеството
ви. Ив. Зa‘ов. Нова земя.
Още: Вземам / вземи нм гърба си. Поемам / поема нм плещите си.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НА ПРИЦЕЛ някого. 1. Прицелвам се, за да убия, застрелям
πтктгт, Пстимете партизани слушаха войнишкия разговор н не знаеха какво До провят.
. . . Да изскочат иззеД храстите и Да ги вземат но прнцел, войниците можеха Да се развикат
н побягнат. а наблизо може би имаше и Други картечни гнезДа. Д. Апгeлои. На живот и смърт.
А ссга отДръпнетс се всички към стената. Още, още. . . Бързо! — извика им извеДнъж
страшно, като ги взе но прицел с шмайзсре сн. — НезсД! Обърнете се с очи към стенете!
Д. Ангелов, На живот и смърт.
2. Нарочиим птяог© и ‘мnоонaы да го ип·тлeдиaм. тормозя или да си отмъщавам.
И за пръв път Николине резбре, че Петко е взет не прицел н попоДнел в Дълбок воДовъртеж.
Нсму неистина трябва Де сс поДаДе ръка. Докато нс е късно. Ст. Ц. Дмтяaлти. Стубленсяите
липи.
Още: Вземам ./ взема нм мерния (мушни, нишан) и вземам / взема .мерника. Вземам /
вземи нм щиг /към 2 зπмо./.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НА СЪРЦЕ нещо. Вж. Вземам / взема присърце нещо. С тоя цсл
щсшс До замине тия Дни зе ПловДив сДно важно лице. .. Аз щях Да го препоръчам Вам, не
Везове н на Попове, като вярвам. че ще взсмстс не сърце Делото. [К. Величков, Пис¬
мо до М. Маджаров]. М. Mмджмптн. Ц. Гинчев и др. в спомените на тъeпeыeππи-
ците си.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМ1А НА УМ нещо. Решавам да извърши пeщо; пмуытнмы си. Бях взсл
на ум До посетя няколко изложби през този Ден.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА НА ЩИК. Нмnтовaы птятгт и ‘мnтонaм да го преследвам,
ттпыо‘т или да ·си отмъщавам. — И вместо Де направи извоДи от всичко тове. околийският
секретар вземе не щик всички ония кето мене. които им посочват грешките н се старее До
си потули н земсже. Ст. Ц. Дмтkмятн. Стублeπтκит) липи.
Още: Вземам / взема нм мерния (мушна, прицел) /във 2 ‘иaо./.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ОТГОРЕ СИ нещо. Птыитяты. че нещо γμ^™ (тбиkп. неприятно,
отяърбитeлио) се ттимтт до мене и се ‘мттгмы; обиждам се от нещо. Кеквото и Де коже,
ти все отгоре си го вземаш, не смея всчс нищо Да говоря преД тебе.
Още: Вземам / взема върху себе си·’
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ОТ ГЪРЛОТО на някого. Безмилостно ограбвам пяяогт. като го
■©ттaнты без пaй-пeобходиыошо. Кек ще креДе бре, Тонеско, . . . когото всичко по списък ми се
отпуска. . . Пък и ноли е грсхота, ноли е срамота До взсме от гърлото но близките сн.
Г. Кмnмслaвон, Обикновени хора.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМ1А ОТ УЛИЦАТА някого. 1. Оженвам се за птного. който е бил
я·naйпо беден или е бил с лошо птвeлeпиe. нeытnмя)п (обиян. за жени). Взсх я, Дето сс вика,
от улицото, ДаДох й име и обществено положение. Зах. Петров, Под чехъл.
2. Прибирам при себе си птkтгт. който е бил напълно и‘отшaиeн, без пининви средства и
подкрепа, ‘а да се грижа ‘а него или да го отглеждам, отхпaπт. Кой съм аз? ЕДно поД-
хвърлсно .Дете, взето от улицето, отхранено от жалост и състреДанне. В. Друмев,
Ииaияо.
ВЗЕМ1АМ / ВЗЕМА ОЧИТЕ (ОКОТО). 1. Не някого или семост. Много се хaп)твмы
на πтяого. тымйнмы. пл)птиaы някого с хубостта си. Живял в тоя гроД еДнн майстор-
магьосник. Той можсл Да преви всичко: украшения. конто вземели очите не хорото, коне от
желязо. конто хоДсли кето живи. А. Кaпмлийоeи. Приказен свят. Но тънкото ли Генкине
снаго взс очитс му или пък сочните й уста го примами, лепне сс той веДнъж зе нея н не
се отлепи. Ст. Ц. Даскалов, Магдина чука. Минел край нея бей някакъв н му взела
очите — толкова хубаво биле. В. Мутафчиеви, Летопис нач смутното βрeмe, — Същото си е,
газДеве, пременено —. . .— То не е семо До премяна. Хубава е. Нс токове и чул До й сложиш,
пек щс ти взима окото. П. К©нттaπтиπти. Предание от изо)‘пaлия град. Красотата но
Джунглата.е тека смайваща. таке взема очите, че човек забравя зе Дебнещите го опасности.
139
Ал. Γ-·™-^ Ви)тпaмтят сърце. А ной-интересни бяха петлетете. Целите бяха червени с
гребенче но главете и с опашчицо не крея. Вместо креке имехе бяле клечнцо. Те вземаха
очнте ми. Кр. Григоров, Отново на училище. И песенто е като момсте. Потребно е
Де се понекити, зе Да вземе очнтс но хорете. Без ноглeека тая работа не може. А. Ки-
nмлиИоeв. Спомени.
2. Зи пeщ© с много ярки т©н©в·, ярки шаряи или силен блясък — въздействувам силно на
зрението; премрежвам и©гяeдa, Широки ливеДи и вълнуващи се ниви вземехе очите с блясъка
не преснета си зеленине. Ив. Визов, Дядо Нистор. Яркоцветнитс облекла взимаха очите.
Ив. Вазов, Пътни бележки. Цялото небе рездслсно но Две от еДна огромно Дъго. която
взе очите не всичкн с ярките си цветове. А. Кaрaлнйо)в, Спомени. Сслим, раснал в харема.
бе виДял немалко накити. Но Дссеттс игли върху черното каДифе тека взимаха очнте.
че му се зови свят. В. .Мутафчиева, Летопис ни смутπ©ш© време. Когато зед гърба им
остена греДът и преД тях свстне полето, тъй зелено, че взимешс очитс, момчето пое
дълбоко,.... сякаш се гмурне в мокрото зеленине. В. Мутафчиеви, Летопис мм смутното
време.
3. На някого. Отнемам възможността на някого да вижда, да преценява нещата правилно.
Немотията трябваше ум Да им ДаДе, е им взсле и очите. Г. Кмрaтлмвов. Имот. И семсто
му [нм издийника] затрий. Такова семс трябве Де се затрива, зе Да немелеят издейниците по
земято ни и Да се стряскат оння, не конто турското злото им вземе очнтс, а турските
милости — Душите. Д. Maптов, Хайдушка кръв.
Още: Грабвам / грабна очите /и 1 и 2 знач. към ’ и 2 зпaч./. Хващам / хвани очите /към
2 знач./.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ПЕПЕЛ ЗА СОЛ. Диал. Бивам ощeтeп, връща ми се nо-ымяkт.
отколното съм дал.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ. Имам пред вид нещо, съобразявам се · нещо.
—Тогава аз бях пнян и не помня какво съм викол. — Твоето пиянство ще се вземе поД ви-
мение кето смекчаващо винете обстоятелство — рече му председателят Делово. Д. Анге¬
лов, На живот и смърт. Всичко, което щс си ксжсм, трябва Да се запази в ной-строге^
тойно. Но аз. като Домакиня, съм взсле всичко поД внимание. О. Зaтил·в. Дивата гори.
— Слушай! — ... — Ти трябва Да помогнеш. ИДи при Савоков. моля met Той не може
Де не вземе поД внимание ходатайството ти! Прокурор си най-сстнс. Д. Аπгeятв. На живот
и смърт.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ПОД КРАК някого. Диал. Изпреварвам някого.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ПОЗА<ТА> на някакъв. Книж. Започвам да действувам или да
се държи kaTO нянмкъв. Росица не отговори. Тя реши всчс Да мълчи и Да вземс позата
не обиДена. К. Кръстев, Катастрофа. — Катя. не мс извеждай от търпение. Не засмей пак
поза не мъченица. М. Грубешлиеза, През иглено ухо. Това бсше в духа не времето и в
характера на самия Стрешимиров: Де взсме позете на изоблачцтел не съвременните нровн.
М. Кремен, Романът на Яворов. До менс беше тези. която ез толково много мечтаех До
мс виДи всче голям, с пуснете преД краката ми престилка или с престилка, препасана около·
кръста ми. И, без Да искам, ез я притеглих още по-настрона. взех позете не покровител и U
пришепнах тъй, че тя непременно Да мс изглеДа хубаво: „Макар Де съм малък, ез пек
съм голям.“ Ст. Чилиπгир©в. Хлеб наш насущниИ. Вземам позата но ментор.
ВЗЕМАМ I ВЗЕМА ПОЧКАТА не някого. Диал. Успявам да науча откъде е минал·
и пaяпдe е отишъл някой, когото търся, пр)слeдβим,
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ПРАВИЯ ПЪТ. Диал. Изоставям лошите си навици и започвам
да живея почтено, да водя морален живот; поправям се.
Още: Тръгвам / тръгни в правия път. Влизам / вляза в правия път.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ПРЕДНИНА< ГА>. Самост. или някому. Получавам надмощие ·
над някого или πeщт; нaедeлтвмм, надиииам някому. Кутулато сърДито сумтсшс и не издър¬
жаше вече. Всс еДно, трябваше До се съгласи, но се пазеше от тове, защото тя- [жена му]
щеше До вземс още по-голяме преДннна. В. Н-шнов, Настъпление. — Ти чуваш ли се
какви ги плещиш мери, ' кучко? — закрещя той. . . — Или мислиш. чс си ми вече чор¬
баДжия, а? Че си ми взсле преДнинето и ез ще се повлека по патешкия ти акъл?
Ст. Марков, Дълбоки бna‘дн, У Димитър Найденов се бореха Две призвания — журналисти¬
ческото и писателското. ПореДи стечение не много обстоятелство. журналистиката взе
140
преДнино. Г. Кanaслaион, Сиоыeпи зм Димитър Нaйлeпоe. Филцовият Дядо също нмашс
сушилня и кезан. ... но имаше и еДна вършочка — нещо, зе което чичо Саве не можеше още и
Де мечтае.. . Нс ще и Дума, че Филцовият Дядо бешс взел преДннна с тая вършечко.
К. Калчев, При извори нм животи.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ПРИМЕР от някого. Поучавам се от някого и се ттмnaт да постъп¬
вам или иосшъииaм като п·и©; подражавам. Преминава с пълна шестица. Нске й е честите.
Де се учи и за в бъДеще все тока, е Другите Деце Да взсмет пример от нея. Кр. Γригтп©и.
Ошπонт ни училище. -
Още: Вземам / вземи интифм (терк, юрнея). Просторен.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ПРИСЪРЦЕ нещо. 1. Заемам се усърдно с пeщ©. действувам енер-
гнчпт и с готтвпттт ‘а осъществяването на нeщт. Ние горещо вярваме, че руският
посланик в Цариград щс вземс присърце. Дипломатическото защита не въстаналия роб,
Ст. Дичев, За свободата. Бащата не глеДа с Добро око не тове, че синът не вземе присърце
процесите в съДа и губи повече врсме зе странични занятия. М. Арнaул©β. Гьоте.
2. Изживявам дълбоко нeщо. силно се тревожа от нещо. Невясто, не правиш Добре, че
плечсш! . . . Зноя. МлаДсн е виновен, но и на нсго трябва Да е мъчно! —■ Като му е мъчно,
то Де ме непоДо ли? Зощо бсге от менс и ходи по кръчмите До пие? Злетон се при¬
готви Де й каже утешителни Думи. Де нс взсмс всичко присърце. К. П·тkмптв, Без деца.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ПЪТЯ зе (към) някъДс. Тръгвам, поемам зм някъде; отправям
се. Из почти всички улици но ПоДгорово nоекърцвeхe коли на Други ранобудни орачи,. . .
Панко и Радой взеха пътя зе Боянския Дол.. Д. Апгeлов. На живот и смърт. Късно
слеД обяд напуснех селото и взех пътя към гората. Н. п. Филипов, Разкази на лов-цм.
Когато закривиха и взсхс пътя към Девическата гимназия, зеДоДе се насрещо конният
стрежер и еДин пеши. Ив. Вазов, Пъстър сеят. Гребна си мотикето и ебете и зе пътя
къДя ливеДота. Т. Г. Зямйктв. Дядовата Сл-ечоем Y^ka.
Още: Хващам / хвана пътя’ /1 зпaо./, Дръпвам си / дръпна си пътя. Диел.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ БЕЛЕЖКА. Поучавам се, имам пред вид . кая . да
птттпnт при дадени обстоятелства, обиян. след нришияa. укор или отказ ‘а π)щт. Още от
първите пет минути пролича, че главният инженер си с взел Добро бслежке от Думите
но партийния секретар. Д. Кисьов, Щастието не идва тaыо, Но все пек зе нарушение на
Дисциплината Петканов бс мъмрен. Той си все бележка, неправи си самокритике и про¬
дължи партийното си работа. . К. Калчев, Живите п©ыптш, Заминавам с мотора. Ако
нскош ... в коша име еДно място. Нс. ние щс отиДем пеш . . . Зночи откезвеш? .. .
— Е, Добре вземем си белсжке. К. Калчев, Живите поыпят, — Хубав, здрев чиляк, е кусу-
ритс му много. Но смятом, че той ще си вземе белсжке от Думите не всинца ни.
МлоД е още и вироглав. но щс резбсре. че хортуве.ме зе негово Добро. Й. Гешев, Вия от
шпыпннaтa, Две гоДини по-късно (1909) Будсвска играе пек своята Маргарите. Артистката
твърДн, че не се е отклонило от основното разбиране не обрезе — това на Дузс — .. . Взслс
at .е бслежке от критиките ... и се е помъчила До премахне и ония остатъци от външно
театралност, конто не с могло Де Долови при по-раншните си излизания. Ст. Грудев, Адриана
Будевснм.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ БЕЛЯ НА ГЛАВАТА и ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ
БЕЛЯ<ГА>. Самост. или с нещо, с някого. Имам нeириттпости от нeщт. kоeтт съм се заел
да върша или с нтeт© искам да помогна, услужа на някого; сам си създавам неприят¬
ности с ·нeщ© или с някого. Сложих му Двойки, сме си взсх беля не главата. Като се
заредиха, броте. баща му, майка му, леля му, .. ., че и кметът Даже ми обърне внимание!
Чудомир, Наш Пондьо. — Тези вечер той ще спи при мене. Нали ще останеш при
мене, Маринчо? ... — Ще сн вземеш бсля но главете, Ноне. Някой път се буДн посреД
мощ, ще ти развали съня. Ив. Петрои, Ноннината любов. Дончо махне с ръко. — Не е за
тебе работа, Стойчо! Де.ти ДеДем понтоне. ще рсчс Де си вземем беля но глсватс.
В. Чeπков. По стръмното. Взех си беля с тоя човек, исках Да му помогна, но не можех а
няма .До мога, а той очекво много от мснс и постоянно ме. търси^Шс си вземе бслята
с тоя история.
Още: Навличам си / наелея- си (докарвам си / дтяanaы си, турям си / туря си, щуреам
ся / турна сн) беля ни главата и пaвяичмм си / îi-emna си (дтяanвмы си / докарам си, хващам
ся / хвaпa сн) &ел<та>. Намирам си / намеря си · беляти. Купувам си / гупн си бе¬
ляга. Диал.
141
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ГЛАВАТА. Обикн. пренебр. Махам се ошпткпдe, напускам'
няко) мттто. отивам си с ниыeп)пиe никога да не се връщам итвeоe; ‘абягвам. — Аз ще
си взсме еДин път главата, нямо Да ме виДят вече.. . Додея. ми вече семо разправии Да слушам.
П. Ю. Тодоров, Самодиви.
Още: Вземам си / вземи си тоиш·. Обикн. пренебр. Хващам си / химна си главата. Обикн/..
прснебр. Вземам си / взема си пиргати (пиргите). Днел. Обикн. пренсбр.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ГРОША. Обикн. пренсбр. Махам се ттняяъд). отивам си..
Сксрсхе се. той си взе гроша и До Днес го нямо.
Още: Вземам си / взема си двете (пeтшe. петтях) пари /в ’ ‘πмо./. Обикн. пренсбр.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ГРЯХ НА ДУШАТА. Извършвам престъпление спрямо
някого, прегрешаемм спрямо нтkтгт. който е невинен. И нанесе с нся [палнати] силсн
уДер по голите стъпала на стареца. . . — Пожалете ме, господ Да ви пожали! Стор
човек съм. не вземайте грях не Душата си! Д. Ангелов, На живот и смърт.
Още: Навличам си / пaилeнa си грях на душата.
ВЗЕМ1АМ СИ / ВЗЕМА СИ ДАРАТА. Диал. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, на¬
пущам итят) място, отивам си с ним)п)пи) никога да не · се връщам! повече; ‘мбтгвaы,
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ДВЕТЕ ПАРИ. Обикн. прснебр. 1. Махам се отняяпд), оти¬
вам си. Не ми се стои всчс тук. омръзнеха ми тия разправии. ще си вземе ней-сетнс
Двете пари.
2. ДЦсая. Отказвам сс да се мъча да достигна нешо.
Още: Вземам си / вземи си петте (петтях) пари /в ’ зимо. яъм ’ ‘πич„/. Обикн. пренебр.
Вземам си / вземи си гроша /към 1 ‘нмч./. Обикн. пренсбр.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ДРИПИТЕ. Обикн. прснсбр. Махам тe'ттнтkпд·. напущам
птяо) място; отивам си. Още сеге Да си вземеш Дрипите и Да нс тс виждам повсчс тук.
Още: Вземам си / взема си дърмите. Вдигам си / вдигна си (обирам си, обери си,
прибирам си / прибери си, събирам си / събера си) дрипите. Обикн. прснебр. Задигам си /
задигна си дрипите. Диал. Обикн. пренебр.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ДУМИТЕ НАЗАД. Отказвам се от тонм, яоето съм
казал (при несправедлива обида, критика яъм някого). Впрочем. може би казвам една кле¬
вета и зетово взимам сн думите нозаД. Ин. Вазов, Великата Рилска пустиня. — Уличници!
Безсрамници —резвике се Берое и Дигна пестник. . . — Взсми си думите незоД! К. Пттямптн.·
Зълптлоы. Ще Докажа не тоя секретер не околийския комитет, как се казваше? — ...
—Де, Дойчинов, че нс е прав. и щс го накарам Де си вземс Думите назаД! Ст. Ц. Дмтkaятн.
Стубленсяите липи. — Не ми трябва До разбирам и не съм вземал никакво тетреДке. Моля
ти се Да сн вземеш думите назаД, защото щс ти потърся смсткете. Ст. Ц. Даскалов,
Земна тв)шяипм.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ДУШАТА КАТО ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ. Диел. СkтnO"
ще умра, мгтпизипмм.
Още: Тегля си душата нмшт през иглени уши. Диел.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ДЪРМИТЕ. Обикн. прснсбр. Махам се отπягπдe. напущам
нтятe мтсшт; отивам си. — Щом толкоз ти е Дотегнело при мене, земай си Дърмите и·
се запилявай в ДженДемите. Дсто искаш върви! Ст. Марков, Дълбоки бразди. Топил,
мезел, изглеждал с сДно око и пъшкал, пустият му майстор, е когато призори си
взсл Дърмитс, сепнатият царски син вижДе — къДрици, спуснати от лево и Десно, обвиват,
едно мило моминско лицс и Дълбоки тъмни очи мятат плах поглед към него. П. П. Славейков,
Български литература. — Той си е вземел Дърмитс в планината — кезе чорбаДжи Недъо,—
сме скоро и неговото коже щс бъДе оДрена! Ив. Зa‘оe. Белим-лепът. Ще си вземе Дърмите
ез и ще вървя гурбетчия. пък кеквото рскъл госпоД. В. Mутaфоиeнм. Летопис ни смутното
време.
Още: . Вземам си / взема си дрипите. Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигни си (обирам си /
обера си, прибирам си / прибера си, събирам си / събера си, хващам си / хвани си) дърмите.
Обикн. пренсбр.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ДЪХ<А>. Отдъхвам си, ©тпооииaм си . след усилена ра¬
бота, тежък труд, голяма умора или вълπeπи). Щсрьо изкачи не еДин дъх стъпалото нс хотсл
142
„Петербург“'. . . . Постоя, малко Де сн вземс дъх и позвъни но вратоте не Столетовия апар¬
тамент. Д. Добренски, Бунтът на крайцери „Надежда“. ЕДва бе успяла До си вземс Дъха и
неочаквано откъм сслото.... се появи човешко фигуре. К. Ламбрев, Средногорски пар¬
тизани. — ЗсповяДайте —. казе тя и му посочи ' другия стол. — Чакайте малко До си
вземе Дъхе. Бързах! М. Γпуб)шлиeви. През иглено ухо. И с послсДни сили еДве се мъкнеше·
по стръмните пътеки . .. Отпочиваше зе малко. ставаше, тръгваше и пак спираше Да сн вземс·
Дъха. Ив. Хaежимaрчee. Овоaпчeто Кaлитkо, И наистина тръгна. Но не веДнего. Абаджията
гс насили Да остане поне Ден-два, да си вземс Дъх, че тогаве. В. Mутaфои)вa. Летопис нм .
смутното време. И ако случайно понякога тя млъкваше, .... Да си взсме дъха, .. . .
то в очите й се вижДеше кск мислите й проДължевот сС още До се усмихват но нейния
светъл идеал. Елин Пелин, Щъркови гнезда. Тя неправи проДължителна паузе, взс си Дъх ш
извсдш ж изтгрсн: — Утре в 10 часа се зописвам в гражДанското отделение. П. Нeзπaя©ытн,.
Бяло и чeрио.
Оше: Вземам си / взема си со-ликО. Поемам си / итeмм си дъх<а>.
ВЗЕ1МАМ СИ / ВЗЕМА СИ ЛЕКОТО. Диел. Заболявам неизлечимо, поттпaдиaы много·
тежко.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ МАЙНАТА. Грубо. Направим πeπт. ят)то съм си пaмитяил..
миямр и да птыa полза от пeио.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ МЪГЛИТЕ. Обикн. прснебр. Махам се ттпткъд), на¬
пущам някое място, отивам си с пмыeрeпиe пиятиa да не се връщам и©в)оe; ‘-бягв-м.
Ламбо скръцне зъби, изглсДе зверски противника си и си взсма мъглите нагоре из планината.
Ив. Зaзтe. Два ир-гм.
Още: Вземам си / взема си пътя. Обикн. пренсбр.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ОЧИТЕ. Обикн. пренебр. Махам се ттптkъдe. напущам"
птят) място, отивам си с намерение пиk©гa да не се връщам иовeо); забягнам. Останах'
съвсем сем, взех си очите от мъка. тръгнех по свето. К. П)шяaпои. Преселници. — Щс ме
оставиш ли на мира, или пак нскеш Да си вземе очите нанякъДе? К. П)тямиов. Омайно·
биле. Амс — яДе го нещо тоз човек! . . . Страх мс е някой Ден Да не. зареже всичко и Де си'
взсмс пак очите нанякъДе! К. Копсшaштнпои, Седем омтпт ‘мрмптa. Не разбра ли. че той
се поДиграво с тсбе? Дрънне те из сслото и след това си взс очите — избяга. К. Пeткмптe.
Дмытптнмти челяд. — Иде ми До си взсма.очите, Да вървя, До вървя и Да не се върне. вече.
Нс моге Де ги слушам Да се керет тъй. Й. Йовков, Чифрикът край границата. Няма го!
. . . Потърсихме го сериозно. а мнозина се съмнаха Да не е станало нещо, т. е. Да не се е
отчаял войвоДатс и си е зел очите из горато. Зах. Стоянов, Записки по българските
въстания. Някой преДложи, че тъй като работете очевидно не е чисто, Да си взсмет очите,
Докетз е време. — КъДе в ДжснДсма ще отиДем. когото се намираме като среД море?—
отвърна сърдито Бенковски. Л. Стоянов, Бенковски.
Още: Вземам си / взема си главата. Обикн. пренебр. Вземам си / взема си светилата.
Диел. Обикн. пренсбр. Хващам си / хвани си тчит·. Обикн. прснебр.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ОЧИТЕ В РЪЦЕ. Диел. Тръгвам, упътвам се ‘а.
някъде.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ПЕТТЕ (ПЕТТЯХ) ПАРИ. Обикн. прснебр. 1. Махам се·
ттптяъл), отивам си. Стиге си ме ядосвал, че ще сн взсмс пстте пери и няма де ме
виДиш повече.
2. Диел. Отвръща ми се.
Още: Вземам си / взема си двете пари /н ’ ‘нмо./,· Обикн. пренебр. Вземам си / взема
си греша /към 1 ‘имч./. Обикн. пренсбр.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ПИРГАТА (ПИРГИТЕ). Диал. Обикн.. пренебр. Махам се
ттптяъд). напущам птятe място, отивам си с пaыeneпи· никога да не се връщам n©e·о·;"
‘-бяги-м.
Още: Вземам си / взема си главата. Обикн. пренебр.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ПЪТЯ. Обикн. прснебр. Махам се ошптkпдe, напущам ияк©e"
място, отивам си с намерение никога· да не се връщам повече; забягним. Мъничкият
Гики — с големите очила — никой не зебеляза. И толкоз по-Добре, резбире се. Той се
поДвоуми; ДойДе му навярно Да си земе пътя. А. Сгрaшиыиnтв, Роби. Кето. сдадох. ши-
143·
пелите в Пирот, взсх .. пътя и отиДох към позициите но центъро. Ал. Ктпттaптип©и.
Ами мен защо ·закачиш бе, Тодоре. Ама и в манастира стене като у поп Евтимий: уловиха
ме и като ме набиха зДревето. изгониха ме. И ез сн взех пътя. Ст. Зaгтnоинтe. Ивайло.
Още: Вземам си / взема си мъглите. Обикн. прснебр. Хващам си / хвaиa си пътя.
■Обикн. пренебр.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ СВЕТИЛАТА. Диел. Обикн. пренебр. Махам се отπякπеe.
напущам · нняо) място, отивам си с нaмeрeпиe никога да не се връщам повече; зибетгвМ*
Още: Хващам си / химна си светилата. Дисл. Обикн. прснебр. Вземам си / · взема си
•ечите. Обикн. пренсбр.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ СОЛУК<А>. Отдъхвам си, ошnооивмм си след усилена
работа, тежък труд, голяма умора или вълнeпнe. Цснс изпъшко още веДнъж. легне по гръб
ме зсмяте. — Кокво ти е? — приближи го БоДко. — Уморен ли си? — Мени — мехне
с ръка Цсне. — Ще ти коже.■ Нске Де си вземе солуке. В. Чeпkов, С нови другари. — Те . . .
иДет! — гърДите ' го стискаха от уморе. ... — Чокай мелко! — . .. — Вземи си солук!
Дсйтс еДна глътка рекня, бе! В. Мутафчиева, Летопис нм смутното време. Не ми Дева
со лукс си Да вземе.* Все ми трупа работа, не мога со лукс си До взема. а Взсми си солуке
и почни пак работе.· Спряхе се в хижете колкото солуке си Де вземет и пек тръгнеха.
Още: Вземам си / взема си дьх<а>.
ВЗЕМАМ . СИ / ВЗЕМА СИ ТАРАЛЕЖ В ГАЩИТЕ. Съгласявам се да приема при себе
си на naботм. да живея или да ип),дирнeмм обща работа с чтвek, ноИто след това непрекъснато
ми създава големи нeппнттпоттн.
Още: Слагам си / сложа си (турям си / туря си, турзмм си / турна си) таралеж в
иaпнтe.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ТЕСТИРО. Диел. Бинт ме, ям бой.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ХЛЯБА В (НА) РЪКАТА (РЪЦЕТЕ). Ставам гтдeп. спо¬
собен сам да се издържам, сдобивам се с професия, от гонто πeоeяя и ставам! пaшълн©
самостоятелен. — Двеме сине. е? — Двама — смигне шеговито Филипов ... И въз¬
дъхне: — Гърбинато ми зное... Големият кск Де е — тези гоДине свършва гимназия,
щс си вземе хляба в ръцете. Ем. Maпов. Ден се ражда. С неволя и блъскане не позно
тя млеДост, по нс можа и но стори гоДини . Да отдъхне.. . Най-големият й син, Пстър.
.поДрасте и тъкмо Де си зсмс хляб не ръката. кривне по чужбине — не може До
види от първенец помощ. П. Ю. Тодоров. РмИсяинт ключар. Хвани се ' не робота! Ей нс,
хеджи Пени ще те взсмс. че зенеят До научиш и хлябе си в ръката До вземеш. Д. Не-
;миров, Братя. По този въпрос еснафът правеше слеДните резсъжДения: ' Всски До си вземе
.хлябе но ръцете. Башка (отделно) Де си роботи. Ив. Хаджийски, Бит и душeeпосш нм еснафа.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ 'ХЪЗА. Сомоеτ. или от нещо. от някого. Просторен. На¬
сищам се на пeщт или на пяя©го и не го желан итвeоe, отказвам се от него. Щом Костадин
заяви, че ще се жени зе Христине. Джупункете резбре. че е ударил часът Да осъществи завет-
мата си мечта. За волята но малкия си син тя Дори не искеше До мисли. Костадин щсше До
си вземе хъза от ДъщерятО не бъчварнна, стига Да станеше сватовщината с хеджи Драгано.
Ем. Станев, Иван Ктндмрeн,
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ШАПКАТА. Пренсбр. Отямзвам се от. пeщ©, изоставям
пeпт или някого и си отивам, напущам п)щт или някого (тбигп. . за служба, .работм).
ИДе ми Де сн вземе шепкете и Де се махне оттук. М. Mмnо)втки, Тихо ппнттaпнщ).
Ще намериш три тректоро за Стубел и щс ги изпратиш още Днеска! Не ме интересува
■откъДе щс ги вземеш! Де! От главете си ги избий. ома бригеДе в Стубел ще пратиш,
иначе си вземай шапката! Ст. Ц. Даскалов, Стубл·птkитe липи. Както е тръгнело, ще
си взсме някой Ден шапката и повече няма До мс виДите.
ВЗЕМАМ СИ / ВЗЕМА СИ ПЛЮЩЕТО. Диел. Обикн. пренебр. Махам се отитяпдe,
напущам някое място, отивам си с намерение пнк©гм да не се връщам повече; забнивим..
Още: Завивам си / заеин си шющето. Диел. Обикн. пренебр.
ВЗЕ^^МА^М / ВЗЕМА СТРАНА. Не тттт нeутрмл·п. присъединявам се към едно или
друго мнение, сгмптвнщ·, Хъркелът взс стране и се .нахвърли срещу присмехулниците:
——Зещо се присмивате на човеко? Те вие по-горни ли сте от него? К. Пeшkмп©и, Стanот©
144
врем). — Аз ще ти Дам само тоя съвет — . . . , — пози се тем До не тс обвинят.
чс вземеш строна. защото со се изпорезцепили. и еко се сближиш с еДните. другите ■ веДнаге
ще гракнат върху тебе. Ст. Ц. Дмтkмлтв. Стублeпсκитe липи. ЕДнн бяха вДъхновенн поклон¬
ници не Яворов кето човек, но по-голямсте чест — упорити негови врагове ... Аз не
вземех страна, изслушвах търпеливо всички. М. Кремен, Романът ни Яворов. ПоглеДнех
зе помощ Нюрке. но и тя тоя път се беше изправила мълчаливо До Рукия. Двсте още
.не смесхс Де вземат стране. Л. Ал)ктaпертнм. Има eдпт щастие.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА СТРАНАТА не някого и ВЗЕМАМ / ВЗЕМА нечия СТРМНЬ.
Присъединявам се към някого, подкрепям някого при спор, защищавам някого при
рм‘иnaнит и пр. Той пезешс от старите да не неучет, че принужДево Нонке Де напусне
фермата, защото се страхуваше боще му До нс взсме Нонкино страна и До попречи
но плене му. Ив. Петров, Нтпяипмтм любов. Откак някога. прсД събранието в ловчен-
ските лозя, председателят но Плевенския честен комитет Хинов взе странете не Общи,·
нови чувстве сс бяха породили неусетно между тях. Ст. Дичев, За свободата. Двстс снохи,
всяка зеле странете но своя мъж. се гледехо кето квочки. Й. Йовков, Вечери в Аптимтвтkия
хан. Стеве дума зе решението на Историко-филологичсския факултет Да изключат Д-р
Кръстев от университете за тове. че със статиите си в „Мисъл“ е взел стренето на
стуДентите слсД освиркването но ФсрДнненД. М. Кремен, Романът нм Яворов. Неистина,
в този момент Николай бс забравил, че трябва Де се показва сърДит преД Другарите си. Пък
и той им се сърДсше само в начелото. Но когато в къщи и майка му взе тяхната страна,
Николей разбра, че само той е виновен. П. Пnтдмптв. Седмокласници. Щом Агепий се
научава, че аз, ... , съм заминал за Враца и. тем съм се условил за учител. той се раз¬
писва писмо До чорбеДжиите Де ме изгонят; . . . Тогове сс отвори жива борбе между
мене и него. В тоя борба грежДените, които неневижДохо Агепия, явно и скрито зсхс
моя стрене. П. Р. Сямиeйяов. Български притчи или пословици и хaрмнтeрпи думи.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА СТРАХА но някого. 1. Много се бон от пткого. Стрина Венковицо.
по с нея н Децата, бсхс взелс страхе но чичо Вснке, който бе строг и суров, те приказваха
в къщи сС нисичко и стеснено. Т. Г. Злaйкоe, Сшnипм Венковици и снаха и. НасажДет
у децата знания само с помощта не „Дървения госпоД“, кекто той неричошс пръчката, която
виноги Държеше в ръката- си. Още от първолаче му взсхе стрехе. Г. Велев, 'Патилата на
едно момче. Чс ако педне и Русия, тогава Али бей можс не семо Геранлията До изпъДи,
но и от сслото Да ни изссли ... — Бс, щс ни изссли — замехна с ръко СаДък. — Взел
ти с стреха кето змия не мишлс. Хар. Русев, Под земята.
2. Правя някой да се страхува от меене. Вис тем. в граДа,. сте си Добре. по-тихо е
при вас. А тука — сам сс оправяй в тъмното. Ако не им вземеш страха, ще почнот
Де ни трспят еДин по еДин. Ем. Маное, Ден се ражда. — Тетерите могат Де ДойДет
пек по ношите мссте. е хората са наплашени. Погенцитс им взсхе стреха. Ст. Загор-
оинтв. Ивайло. Бсз Да се помръДнс, всс таке непоколебим и външно предизвикателно
спокоен, защото резбре, чс с взсл стрехе не това глупаво офицерчс, КиДерев го измери
отгоре ДоДолу и отдолу догоре, кето чс щсшс Де го купува. Г. Кмрмтлмитв. Обикновени
хора. Ако му етиекe До тс питс, рсчи. че тс е претил сейменинът. Мустафата се
хилсшс Доволен, радваше се, виДи сс, чс и неговото имс взиме някому стрехе. В. Mутмфоиeвм.
Летопис на тыутиттт време. Дсртли Мсхмсдовитс обирници стоверяха всскиму по няколко,
за Да взсмет страхе, е някои — нарочените . . . неправо простряха от бой. В. Мутафчиева,
Летопис нм смутното време.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА СЪРЦЕТО някому. Накарвам някого да ме обикне силно, бивам
обикнат силно от πтяого, Петър нс сваляше очи от люлката. — Тове Дете ми взс
сърцето. Ако нсщо му станс, не знам кск бих го прежалил. К. Пeтнмиоe. Без деца.
И при токиве изключителни условия но конспиративност и строга прсДпезливост той,
бсз Да име нито сДин провел и нито сДно прсДетелство. се е срещнал лично със стотици
хоре, на които просто е взсл сърцето. Г. Кмnмтлмитв, От Лидице до Бaпткм Бистрица.
Мейке ми казваше: — Тоя. учителке май ти е взела сърцето, Кунс. Тека и трябве.
Слушай я. тя е по-учсне от нас. повече знсс от всички ни. Кр. Γnигоnтн. Отново нм
училище. — Щс отиДо при стареца Григорий в Перория. Сърцето ми взе той, позне ми
болката, всичко, всичко кето не Длан виДя. Ст. Змгопчинов. Ден последен.
Още: Грабвам / грабна сърцето /в ’ ‘пмо./.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ТЕРК от някого. Просторен. Поучавам се от някого и се
ттмрaт да постъпвам или постъпвам като него; подражавам. ИДсшс му Де кажс: — Та на
10 Фрм геологичен пeониk. т. I
145
мснс ли ги разправяш тия, бс Ходжи, нели от тебе тсрк съм вземел! — но благоразумно-
замълча. А. Гуляшки, Село Вeдр©в©.
Още: Вземам / вземи интифм (юрнех). Просторен. Вземам / взема пример.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ГОН<А> не нещо или не някакъв. Книж. , о мвам хanaктeр нм
пeщт или нм нтkMkпв. превръщам се нм някакъв. Навярно разговорът би взсл тон не -
чисто полицейски разпит, срсщу което ез вече имах намерение До удостоверя Докумен¬
тално с писмо и адреса нс Андерсен Нсксе. Кр. Зeяeв, Зaимд, Той изпъстряше речта си
с цитати и вземеше тоне на пророк. Й. Йовков, П·сeпшм нм копелетата.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА УМ от някого. Учи се, поучиам 'се от някого или се съветвам
с пягтгт. — Тя от тебс вземе ум! От тсбе сс учи но непокорство! В. Γeновтяa, Седем
години. — Седнел съм от воДеничор ум До вземем. Хей, чс съм сс объркол! К. Пeтkмптв,
Преселници. Аз не толко. чс ми е Дотрябвало Де взсма ум от тях, сме хе рскох
Де видя. като какво ще кажат пък тс. Ст. Ц. Даскалов, Без межда.
Още: Вземам / взема акъл.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА УМА не някого. 1. Отнемам способността на някого дм разсъж¬
дава разумно, трезво, лишавам някого от разум; правя някой да оглупее или да обезумее;
побърквам. — И ти си тръгнела по пътеките не мъже си!... — озъби се бабо Гане. —
Дяволът е взсл умовете ви, Дъщсе! Ако госпоД не помогне. Докторите хич. Г. Кмпмтлaв©e."
Баба. Слисан се луте по село / Пстя — и бъбри все нещо бсз свяст, I счумрил нОбръчкено
чело. I Кротко върви, и зе миг полсти / и неДеде олелия . . . / БроДници. в прсзнощне Доба,
умът I зсхс не Пстя, горкия. П. П. Славейков, Нм острови ни блаженит·-. Направило
мегия не Петра. взсле му уме. К. П·ткмπов, Без деца. Сиротете! ГоспоД й зема
умс — полуДя клетницата.^ Л·, Кмрмв)лтв, Войводи. ЗетО, кого бог ще погуби . някого*
взема му ней-напрсд ума. Й. Йовков, Вечери в Аштнмоисяия хан. Когато Корсибрахнм
дочу вестто. че Манол ще сс жсни на ссдмия Ден от ДеДения срок, той само козе:
— Аллах с взсл ума му и ще го преДеДе в ръцете ни. А. Дончев, Време разделно.
2. Смайвам, списвам някого от голяма изненади или възхищение. Мишке сДво сдържеше
моторе. Много му се искеше Де натисне педеле, де подкара машината кекто си зносшс,
чс отведнъж до вземе уме на всички. А. Гуляшки, МТ станция. — Кето ми стовариха
от лятос До ссго петдесет чувало жито, Двадесет чувеле церсвнца, Две тенекии сиренс, .. .,
ума ми взсхс. Н. Карали-вм, Неуловимият. — Е. кезсх ли ви, чс хоДeтeйеmвувам семо зе
хоре, в които съм непълно сигурен? Мсри е взсла умс но цялото министерство. — Та¬
кава хеле в реботета си, кезве Борис, нс съм виждал. Всички нечелници му зевижДет.
Д. Димов, Жени с ынпмяо, Тсжкитс главатари се смсехе с глес, весело им бсше До·
гледат кск сс поти големецът. Сигурно сн е мислил, че щс взсмс уме с просешките си санове.
Кск нс! В. Мутафчиева, Летопис нм смутното време.
3. Правя птктИ да се влюби силно в мeпe. увличам по себе си някого. Ефендим—
ссвДо. Взсле му е уме сДна гяурке. И кекве моме с! Й. Йовков, Стмртплмпиптги легенди.
Ето го някогашния млад поручик, чиято стройна осанка й взе внезапно уме! Л. Стоянов,
Сребърната сватба нм птлноипнk Матов. Знам ез, Минкс, знем от що е лудо тя', взс й
умс ней оня — Колева скоnоеник, туку! Ц. Ц·рκтвтκн, Театрални з-б-валяи. — Зо жено
намекваш? — извика КостоДин. изпълнен с нови подозрения. — Зе тоя, Дсто ти с взсла.
умс, щом сн решил зе нся Де се жсниш — отвърне Менол и е презрение изглсДе объркания
КостаДин. Ем. Стмпeв, ' Иван К©плaр·e. Мекер Де не я харесвам, всс пек признавам.
чс с умно, културно момиче. не кой До е мъж умс щс взсме. Хар. Русев, Под земята.
— Обичаш ли я?—започнех неправо аз. Момчето се изчерви, но пек нищо нс каза.— Значи
тека. е? . .. Забрави родината си, нашето героично минело и някекве швеДко ти вземе
умс! Кл. Ц-чеи, Свят шнnтя.
4. Силно изплашвам или ризтревожвам ыпогт някого. Ружке току излизаше навън,
хлопешс вратите, майке й сс стряскаше и ней-после ядосано й викна: — Стига си
щовъкале негоре-нодолу. чс ми взс умс. Ем. Коралов, Дъщерята на иaртизaиишa,
„Онзи иДиот ми взс умс! — мислеше той. — Кето бесен викаше поДнре ми и сс обърках.
Сеге моторът щешс Да роботи!“ М. Грубешлиева, През иглено ухо. Таке нашият пост от
Двама души взе ума но полицаите, които пеничсски сс разбягаха. Ив. Мишев, Акцията
в с. Рмдьовене, Зрмоaптkт. Посещението на кометата Действително разстрои нс малко
свят: страхът от смъртта бс взсл умс на много хоро. М. Кремен, Романът на Явтnтв.
Постникът е взсл уме на сслянитс, кето ги плешсл с татарите и болярските хоро.
Ст. Змгтрчинтв, Ивайло. — Що име? КъДе? Кой? — питахе сс един Друг мъжстс и нс
смссхе До се поглеДнет в очи. можс семо двайсетина души Де се били тези. които
нм взсхе умс. В. Мутафчиева, Летопис нм смутното време.
Още: Вземам / взема акъла. Вземам / вземи главата /н 1 знач. към 1 ‘нмч./.
146
ВЗЕМАМ I ВЗЕМА УСТАЛЪКА на някого. Диал. Изучавам зaнaттa. умението ни
някого и ставам изкусен майстор като нeит; изучавам се в нещо много добре.
Още: Вземам / взема ымйсштnитшм,
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА УСТАТА на някого. Разбирам кмяио мнeпиe ими някой ‘а неш'о,
kakвт мисли зм пeит, Я нДн му взсми устато.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ХЛЯБА <ОГ РЪКАТА> не някого. Отнемам възможността ни
някого да · работи и да се издържа. СлобоДен живот. Всче чужДо ли е, твое ли с —
разлика няма. И еДното, и другото щс ти вземат хляба от ръката, пък ти — лягай,
чс мри! Ст. Чилннгиρтв, Хлеб ниш насущний. Взсми ти хлябе не човеко, че приказвай
тогеве зс Душата му. Ст. Чняипгирон, Хлеб наш пмтущпиИ. ' — Кой ви казе. чс ез щс
вземе хлябе от ръксте не един честен зенеятчия... — С какво прово вие искате да му
затворя Дюгеня. Д. Немирон, Бnмтт, Отборчсто ми нс е лошо, имам Двс бекчето и сдин
нентрелен — истински кетърчето. Топкоте край тях може Де мине, сме чужд играч —
цикого! Щс ви се Доверя — вие сте не друге работе, нямо Да ми вземете хляба; с
такива бскчете който и отбор Де ни Дойде но гости, нс го пускемс сух. А. Апшопои-Топио.
Гайда ‘а милиони.
Още: Вземам / взема хляба от устата /във 2 знач./.
ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ХЛЯБА ОТ УСТАТА не. някого. 1. Лишавам няного и · от по¬
следните срeдтшим зм препитание; ограбвам. Войната беше в рсзгере си. в окупирените райони
врагът. взсмешс хляба от устато не нероДо.
2. Отнемам някому възможността да работи и да се издържа. Имешс тежко семейство,
жене и пет Дсцо, зетове каквото и До ставаше. той работеше и мълчсшс, страхуваше се
До не му взсмет хляба от устато,
Още: Вземам / вземи залъка от устата. Вземам / вземи хляба /яъм 2 ‘нaо./,
ВЗЕМАМ I ВЗЕМА ЮРНЕК от някого. Просторен. Вж. Вземам / взема терк от
някого. ВсДнего сс вижДе откъде могилчени се взели юрнск зе своята булчинско носия.
Н. Хайтов, Писма от пущинаците.
ВЗЕМАТ МЕ ДЯВОЛИТЕ. Изпадам в силно пм‘дпмзнeпт сптшояпиe, силп© се . раз-
гпeвтвмм; ядосвам се, разсърдиам се ыпогт, Мсн почнеха мелко Да мс зимет Дяволите.
ома се сДържох. Ал. Ктнттмнтинои. Бай Γмпь©, Тя таке хубаво я посрещне и ногости
тем, в София. че ссге искеше поне мелко Де й се отплети. Но къДс я взсха Дяволите, пък
тогеве До нДс де сс разправя чек в железарското работилница. Ст. Ц. Дмтkмяов. Стублен-
ските липи.
Още: Хващат' ме / химнат ме дяволите.
ВЗЕМАТ МЕ МЪТНИТЕ. Побърквам се. Без де снсмс от тавана вдъхновения си
и някек земсчтен поглсД. . . . , поп Иван не вцжДешс кокво става среД публикете. . . —
А бе, мей чс го взсхе мътните! — разсъждаваше кето но ссбе си висок мрачен мъж.
Г. Кanaтлмвтв, Изоaдит мдтии.
ВЗЕМАТ МИ СЕ ОЧИТЕ. 1. От нещо. Не мога ди виждам добре поради яркостта
ни баирите или от преплитането на шмnкит·, обикн. нм нтkмяпи плат. Вземаха ми се
очите от пепитеното й рокля и ез трябваше де примижвем.
2. Семост. или по нещо, по някого. Много харесвам нещо или някого, възхитен съм от
пeщ© или от някого (обикн. ‘а п)що. kтeтт не мога да имам, да купя или нтeшо желан
да имам). Украшението бсше великолепно. очитс ми се взсха.· Очите му сс взсха по тън¬
кото и стройно Дсвойчс, което сс беше изправило До прозореца, близо до него.
Още: Отиват ми / ттидмш ми (тсτмвaш ми / оттмпмш ми) очите /н ’ знач. към 2 зпмо,/.
ВЗЕМИ ЕДИНИЯ, ТА УДАРИ ДРУГИЯ. Прснсбр. Еда-яви см, приличат си по
πeлоттмтπцитe · си; к©ит© см с едни и същи пeдоттмтпци. Тя се разтревожи. но не
зебреви изсипаните зърна, Занарсжде с тих глес огорченията си от бащата и сине:
„Вземи единия. те уДери Другия. Де остенс не тях. всичко ще опропастят,“ К. Пeтkиптв.
Дмытпоeaтa челяд. Остави ги тях — и Двемото се вземи еДнния, удари Другия.
Още: Хвани eдипит, удари другия. Пренсбр. Един грабни, друг удари. Диал. Прснсбр.
<ВЗЕТ> ОТ УЛИЦАТА. Зм човек — случаен, несигурен, ни когото нишо не
може да се вярва или да се рмзоишм, — Кето му ДойДе врсмсто, ще я узнесш — ксзьо
147
той тайнствено,. сякеш оз съм човск от улицето. пред когото трябве. Де крие тейнитс
си. В. Γeнтвсkм. Седем гтдипн. Нс се отнасяй с мсне така, не. съм взет от улицето,
ВЗЕХ-ДАДОХ. 1. Съвсем съм и‘тощeп. изпeыоптя. нямам сили и възможност да
върша пeп©. От най-мелкате работе сс изморявам, взсх-дадох всчс, не моге До свърша
нищо,
2. Диел. Нямам nтвeо· пaботa с πтя©го или някъде.
3. ЗМ нещо — пмпплп© съм п)год·п да служа някому, нeитдeн. износен съм eeоe. Къщап.а
ни взе-доДе. покривът тсчс отвсякъДе, стените порутени. прозорците изпочупени.
В ЗОБИЛНИЦА ДА ГО ПОБЕРАТ. Диел. Извънредно слаб, сух, мършав. Затова
пък стерета беше. . . огън. Инак тслссно беше слаба — в зобилнице Да я побереш. Н. Хай¬
тов, Съиeрпици.
ВИДЕ ЛИ МЕ, ПОПЕ, КОГА СЕ КОМКАХ, С ПАФТИ ЛИ БЯХ. Диал. ПоДигр.
Употребява се, когато някой прояви пennоттlимм ризс)янттт.
ВИДИ МИ СЕ НЕЩО В ОЧИТЕ. Диал. Не са нм добро, не ипeднeπмвит добро
постъпките ми, готвя се ди извърша нещо лошо.
ВИДЕЛА ВОДА СВЕКЪРВИНА РИЗА. Диел. Ирон. Зи недобре изпрано пране.
Още: Кръсти, втдо. твeгпрвипм ризи. Диал. Ирон.
ВИДЯЛА ДВА СВЯТА. Диал. Ирон. Употребява се ‘м мома, я©тшт не е излязла
д)eтшиeпм или за жeпм. коттт се е женила дим пъти.
ВИДЯЛА СЕ Е МОЯТА. Зле съм, не оч-явам нещо добро ‘а себе си. — Аме
чувай — опитваше се отново Де я склони Пстър Шишмоня, — рено или късно ще го уловят.
Неговото се е видяла. Ще го убият.. В. Нешнои, Нистпnл)пиe,
ВИДЯЛА СЕ Е ТЯ и ВИДЯЛО СЕ Е ТО. Възклицание ‘а н‘nм‘янмпe нм нтk-kв-
безизходност, ни отомтииe от п)що, за което няма изгледи дм се подобри. — Видяла се
е тя! Каквото вчере, това е и Днсско, тове ще бъДе и зерен. Т. Г. Зл-йков. В сeл©.
ВИДЯЛА ТЕ МАЙКА ТИ НА БЯЛА КОБИЛА. Прснсбр. Казва се ни пяkогт. който
се п-м·тeи в nмзгонтn. без да е тсeeдомeπ или без да го питат.
ВИДЯ ПАРИТЕ, ЧЕ СЕ СМЕЕ (СМЕЕШ). Подигр. Употребява се, когато някой
πмииπо вярва, че ще му бъдат въnп-ти пиnитe. ктитт е дал назаем на о©иek, гоИто не
е в тъттояпиe да ги върне. Видя перите. че сс смсе, се основово но сДне известно прикезке
зе Хитър Пстър. Б. Ангелов, Българското нмnодпт швтnч)стио.
От пмподнмти приказки ‘И Хитър Петър, ктИт© дължал пари нм ^γ-γ^ човек. Когато този човек дошъл
да си ги иски, дппeрттa ни Хитър Петър се подиграла с пeгт, като му газила, че баща й е ттишпя при тръните,
‘М дм събира вълната нм оеците по тях, та ди изтъче шиня, от продажбата на който дм си плати дълга. Чтнeяπт
се усмихнал и си отишъл.
Още: Усети пирите пешки, че се смее. ПоДигр.
ВИДЯ СИ ЧЕРВАТА ОТВЪН. Диел. Изпитвам голяма мπяa,
ВИДЯХ И ПАТИХ [ЩЕ ВИДЯ И ЩЕ ПАТЯ]. Преодолях (ще преодолея) много
тρудпттти, п)притшносши и под.; много преживях (ще преживен), етяaшо извърши или
иоттиипи нeщт. с ноето съм се заел. — Нсщо мс боДне. Трябва Де съм сеДнел но трън.
— А, трън трябве До е. Неоколо име много тръни, ПреДн няколко Дни бях излязъл бос из
поляните, те видях и потих. Попеднах на еДни бобини зъби, че ощс ми парят крекете.
К. Пeтkип©в, Преселници. Там [под ябълката] ще немсритс онуй, което съм скътал
за вес, Много видях и патих прсз живота си, много труд се трудих — туй можах
До сбсре, А. Кирмяийоeв, Приказен сeтш, Дядо Еким стосше с навеДена глеве. . . И предишните
му тревоги се нзпориха като мъгле. Те сеге му изглсжДохе нищожни в сравнение с онуй,
което му прсДстосшс Де види и До пати. К. Кило)и. Семейството ни шпkионтe. Я виж
ти машине веднъж! Главатарят видя и пати, ДоДе я Донесс от Европе. П. Р. Слиeeйkтв.
Цариградски и©тaИптстн, Едрите мeзолеети ръцс и мелко грубото му, но приветливо и
решително лицс покезвахе, чс ■ този човск но труде не се бои от нищо, че много е видял
и патил. Ем. Коралов, Дъщерята ни имnти‘ипнпa.
148
ВИЕ МИ СЕ ГЛАВАТА. 1 Губя nмeнтe)сн) и ми е лошо.
2. Слисал съм· се от г^a^б^н^т^м,, неприятности и под. и се чудя каяно дм предприема.
— Виждаш ли? Можсш ли Де извадиш от еДна празна кссня ссДсмдссст лева?—Не мсне
главете ми сс вис, е ти сс шсгувеш. — Зевиле му сс главете! Кето няма откъДс, кокво
ще зенсссш? Цв. Йовчев, Урокът нм Митко.
Още: Вие ми се свят. Мае ми се главата. Вие ми се твттт /яъм ’ зпич./,
ВИЕ МИ СЕ НАД (НА) ГЛАВАТА. Заплашва ме нтkakeи пeприттност. предстои ми
нещо пeирнттпо, Сам той нищо нс знаеше, зенят цяла нощ с изборното егитеция, и никой не
дошъл в Сара-Кьой Да обоДи кекве буря се виеше наД глсватс му. Ив. Вазои, Нова земя.
Андрешко избягва, за да иде Да преДупреди своя съсеД зе беДото. която му се вие неД
главата. Б. Ангелов, Ниттртeпия и пт)шио)тκн наблюдения из животи ни бпягиnтк©то село.
Още: Върти ми се (завило ми се, ‘ивппштлт ми се е) над (ни) главата.
ВИЕ МИ СЕ СВЯСТ. Диел. Губя равновесие и ми е лошо. Не менс нс ми се
девоше никакво работе, не само зещото нямсшс. . . , но и зещото аз не бях в състояние
До извърша почти нищо; постоянно ми сс висше свяст. Ст. Чилипгирти. Хлеб ниш насущниИ.
Още: Вие ми се свят (глииитм) /в ’ зпмо./.
ВИЕ МИ СЕ СВЯТ. 1. Губя naвнтв)ти) и ми е лошо. ЗДровко пропълзя. До горете и като
се изправи не крака, уссти. че му се вие свят от глСД и безсъние. Цв. Апгeлов. Честна
дума. Той вървеше, носен от общото- вълне: отвред го притискаха хоре; прилоша му, краката
му трепереха, виеше му се свят, Г. Райч-в, Нe‘пaйпитт, Свят, му се висше. Тръпки
разтърсваха цялото му тяло. М. Грубешлиева, През иглено ухо. Когото излсзс от
зесеДението, Стонкул уссщашс. чс му се вие свят. Ст, Маргое, Дълбоки бразди,
2. Слисал съм се от р—бота. неприятности и под. и се чудя наяво да. .
Слисан, Менчо се хванел зе глевете. . . Свят му се виел. Въртели се из водете овнн
и шилете и неДовели строшен, потресен блсй. Н. п. Филипов, Разкази ни ловеца, — Кожи,.
Милено, къДс ти е болкоте? — Нс сърце, Добро! Цял Ден свят ми сс вис от мъка, К. Пет-
канов, Хайдути,
Още: Вие ми се главата. Вие ми се твттт. Диал. /гъм 1 ‘пмо./, Върти ми се
(мие ми се) свят /към 1 зпмо./. Диел.
ВИЖДАМ / ВИДЯ БЯЛА БОГА. 1. Диал. Птттигиы. доживявам честит, щастлив
живот, добро полтжeпнe, успехи; преуспявам. Моме, която слегошс палеца си вместо
поДпис, въздъхне, и като постоя учуДенс. горчиво сс усмихне: — Доно, мамо, Доно берем
ти виДиш беле боге! Ст. Ц. Д—сk—ятв. Бялата погачи.
2. Само в св. виД. обикн. в бъД. вр. Ще видя бяла бога. Ще имам големи н)приттнттти.
ще патя. Тя щс се ожсни зс него, ама ще виДи бяла бога.
ВИЖДАМ / ВИДЯ БЯЛ БИВОЛ ПО ПЛАДНЕ. Вж. Виждам / видя бял вълк <пн
(посред) пладне>.
ВИЖДАМ / ВИДЯ БЯЛ ВЪЛК <ПО (ПОСРЕД) ПЛАДНЕ>. 1. Подятж)п съм
н— изиитaпи·; изпитвам големи грудпотти. п)притшпости, — Позивът, . , нищо — възДъхне
леко Олге и бокъреният оттенък но русоветото й лнцс помрочня. — Ще чекемс. .. ще
виДим. , , — Щс виДим — бял вълк посреД пладне! — вметна горчиво и остро Тюлев.
Г. Кaрaтлмвтв, Обикновени хора.
2. Семо в св. виД, обикн. в бъД. вр. във 2 и 3 л. Ще видиш бял вълк по илидпe. Зле ще си
изпатиш, ще си получиш заслуженото. — Разбойници стс вис, пледнсшки разбойници!... —
... започвате войне с нзнсноде, с подла изнснеДа.. . Но почакайте, . . , Щс виДите вис
бял вълк посреД плеДне! Д. Ангелов, Ни живот и смърт.
Още: Виждам / видя бял вълк у илaепипи. Диел. Виждам / видя бял бивал по nяиди·.
ВИЖДАМ / ВИДЯ БЯЛ ВЪЛК У ПЛАДНИНА. Диел. Вж. Виждам / видя бял вълк
< по · (посред) пяaдаи>.
ВИЖДАМ / ВИДЯ <БЯЛ> СВЯТ. 1. Раждам се. Живея в граДо, но съм видял
бял свят в село.
2. Зи писмено пртнзвeлeпи) — бивам ошп)читип. публикуван. Зе П. П. Славейков ■ той
[Mиnннтnолтян] написал цяло книге. Тя биле уговаряне зо изДовоне няколко пъти, но по
еДне или Друге причина не видяло бял свят, Ив. Бтгдиπов, Спътници ни пъnвeнцншe. В го¬
дишнина вторе и трета на същото списание [Рaбтгшичeтнт дело] тези прсвоДи не Кринчсв
149
видели бял свят поД инициалите С, К. Ив. Богданов, Спътници на първенците. Освен
резкези и повести той пишеше и стихотворения. Писал с и писсн. но. нито еДна нс е
внДяла бял свят, понеже изгубвал ръкописите, П. Тнхтлтв, А. Стришимнnтв и др. в
спомените ни съвременниците си. И когото ней-сетнс повестта внДя бял свят и вечс се
намираше в ръцете не читателите. грозен вой срсщу автора сс наДнгне в Долината не Черни
Искър и отекне чек До столицата, А. Христофоров, Откровения.
Още: Явявам се / явя се (илнннвмм се / появя се) ни <бял> свят. Излизам / из¬
ляза ни бял твтш /във 2 и 3 зпио,/. Дохождам / дойд— (едвам / иди) ни < бшз> свят /към ’ знач,/.
ВИЖДАМ / ВИДЯ ГЪРБА някому, 1. Свидетел съм ни изгонването ни някого от
пяктe мнсто или служби, или нм принудителното му ‘имипивипe тшптkплe. Поглеждали го
поД вежди старейте. поДсмиволн сс скришом поД мустак, но лакомецът сс упоил, те
нищо нс зърнел. Нс чул и гръмогласния им смях, когото му видели гърба, С магарешко
месо го гостили, Де помни кого е нДвел в Перущица. Ст. Стaно)в. Под яспо слънце.
Аз, брат. Десет години служа не тая гора, ко-олко началници идваха и сн отиваха. а
ез оставам, .. И не тоя ще му виДим гърбе някой Ден. М. Mмnоeвтkн, Тихо пристанище.
2. Изгонвам някого от някъде. — Аз не тебе око ти виДя гърба, нС, бебе Гсрме .До
нс съм! Г. Киnмтлинои, Знaхaпka.
ВИЖДАМ I ВИДЯ ДЕБЕЛИЯ КРАЙ. Чувствувам, разбирам, че ще се вземат строги
мерки срещу мене, че ще ме тπтлeтн нещо п)ппиятнт. Слушах, слушах, па кото го
еенрДиеах: „Чс ти Де не сн мс взел семо зеразправии. бс господинно?.. , Пе, кото видя Дебелия
край, До знесш кск омекне!“ Ст. Чилипгипов. Хлеб наш пaсущпнИ. Тове си викаше и конер-
чето: Дребно. и слабо нсщо е човек,... е види ли Дсбслия крей — поДгонят ли го султс-
новите чсуши и чсрибашии — зе някакви Два-три мсссца се озове от Консрс в Оджак.
В. Мутафчиеви, Летопис нм смутното време. През годините не голямата суше планинците
видяха дсбслия крей. Пасището прегоряха, чс и мор педнс, те от Дссет овце я им
останеха по двс-три, я никак. В. Мутафчиева, Летопис нм смутното време. — Абс къдс.
ноли вижДош. нс стигат хоро, Партията иске Доброволци, нис сме длъжни първи Да се
отзовем. Де идо сего и каже: нямо да замина. чс съм болен, ще кежат: виж го, видя
Дебелия крей и се чуДн кек Да изклинчи. В. Н-шнои, Настъпление. Клсперитс взсхе Де
капят еДин поДнр друг. . . Умряха трийсет перчете и сДве тогава преДсеДателят видя
дебелия крей и се разтича засДно с цялото си свита. Ст. Ц. Дисяалои, Есенно тeно.
ВИЖДАМ / ВИДЯ ДОБРО. 1. От нсщо или сeмоеm. Зимогвим се мaт)пиилпо от
п·пт или ставам, бивам щастлив от нещо; преуспяв—м, тполуоиaм. спечелвам. От тия
пари ез не видях Добро, нс внДя Добро и Бретоя. Й. Йовяов, Вечери в Аптнмоeскня
хгя.ТЦял До вземе нивите или ги взсл вечс — нека ги взсмс. И той нямо До виДн Добро от тях.
Й. Йовков, Жетварят. Само зе Храноизносо той остено кото гръмнат, Глсй ти! Затуй,
значи, те нс виДяхе добро от него! .. . Думбазите купуват от тях евтино жнтце, про-
Девот го не Държевете скъпо, Държавата губи и смъква загубите от гърбе не работниците.
Г. Киnмтяивов, На праз път. Щом стигне до стълба със стрелите. той [дядо Тодорин] си снс
лулете. Намести си очилато и прочстс надписа „Лисин Дом“. Поклати главе и вДигне
заканително юмрук. Разтърси го. — Щс я неуче ез нея! Кожичкоте й щс оДере! Тя ми
яде кокошките, но Добро нямо До внДи. А. Кмрилнйо)и, Топли пъкaвиояи. — Парите щс
Дом. сй. ги — каза тихо той... — НС, вземете, поДслетс ги по равно, нищо не що от тях.
Доброто нм няма де внДнтс. Ст. Зиг©ронπтe, Ден иттлeдeп.
2. От някого. Бивам ощастливен от няного, получавам облаги, помощ, грижи, внимание
от някого. Никой нямо Де мс забровн и никой нс ще ксжс, чс не е видял добро от мснс.
Й. Йовков, Вeоenн ' в 'Аптимоиткия хмп.
Още: Виждам / видн хаир (хубаво).
ВИЖДАМ / ВИДЯ ДЯВОЛА ПО МЕСЕЧИНА. Вж. Виждам / видн дявол<а> по
пладне. Диал.
ВИЖДАМ / ВИДЯ ДЯВОЛ<А> ПО ПЛАДНЕ. 1. Подложен съм · ни изиитмпи), · на¬
прежение; изпитвам големи трудности, неприятности. — Попчето се страшно заканя..
Щял биле Да те тикне и в затвора. — Тъй ли? Де сс опита, О-хо, попс. минеха те. онез
времена, когото той ги тнкоше. Кожи му ти, чс Гюлчсто не сс бон от чсрннкепци.
Ако иске Де виДи Дявол по плаДня, нска се закача. Ц. Цenклвсги, Свършило · се жнтлшо,
2. Семо в св. вид, обикн. в бъД. вр. във 2 и 3 л. Ще видиш дяволи по пладне. Зле· ще си изпатиш,
ще си получиш заслуженото (употребнв— се като заяана). „Братушките“ сс готвели ощс
Днес Да непеднет селото със своитс катюши. Очаквало сс такъв бой, в който швобнтс щс
15(0
•видят дявол по пладне. Ив. Mмртипли. Драна тече през сяиeнпсяи земи. — Татарите щс ударят
не Овес... ПроДан погледне Ивайло уплашено, но послс сс съвзс.. — Щс виДят тогава
погенците дявола по пледнс. Стените не града сс здрави и все отбор войници вардят прсД
-бойниците Дснсм и нощсм. Ст. Зaгоронпов. Ивaйлл.
Още: Виждам / видн дяволи по месечина. Виждам / видн дявол посред бял ден.
ВИЖДАМ I ВИДЯ ДЯВОЛ ПОСРЕД БЯЛ ДЕН. Вж. Виждам / видя днeоя<a> по
·плaдп), Дончо Дансв можс До е всякакъв. но специално зе Слоновск! имешс пълно прово.
Направих му обиск есснес, вярваш ли, цялото къща обърнах. но кск нс можех да намеря
нищо, Тогава той щсше Да види дявол посреД бял Ден. В. Н-шнов, Ниттппяeннe,
ВИЖДАМ / ВИДЯ ЗВЕЗДИ ПО ПЛАДНЕ. 1. Подложен съм ни н‘пит—ннe. пмпn)жe-
пнe, изпитвам големи шnудпотти. н·пnнтшнотши; иитт, шeияя, Обирът в аеабеглийекeта кория
приятно нзнснсДа тополчени, . .. Едни одобряваха постъпката не Фнлча, други я осъждаха
привидно, но имешс и такива. които се редвахе, че и Чиллията е видял звезди по плеДне.
К. П)тяипои. Хайдути. — Бс то за снопето — нДи-ДоДи, вършечката на Скечковитс го
омстс нощсм, без Да го видят и чуят, сми човекът звезди видя по пледнс. кого го усукс
главният ремък. Б. Обn·шeпон. CMm.
2. Само в св. вид. обикн. в бъд, ер. във 2 и 3 л. Ще видиш звезди по пладне. Зле ще си нзиишиш,
ще си получиш зислуж)плто (употребява се яато загина). Щс му отмъстя. но и ти щс
«видиш звезди по пледнс.
Още: Виждам / видн звезди посред бял ден.
ВИЖДАМ / ВИДЯ ЗВЕЗДИ ПОСРЕД БЯЛ ДЕН. Вж. Виждам / видя звезди по
Щс видим,. . няма Да минс много врсмс.. . Зещото еДно с Да тс арестува бай
Пачо Кадерсв. а Друго е Да тс Докопа господин Хумников, пък ако щеш — Де те пипне и
Антон Стоянов. . . Ще ваДиш тогеве звсзДи посрсд бял Дсн. Г. Кaпaтлмиои. Обикновени
■хора. — Тази сутрин цер ФсрДиненД е обявил война не Турция — ... — Хе така!... —
щс име Де видят звезди посреД бял ден проклетите енаДолцн! Г. Рус-фон, И те са били
деца. По-бързо от вятър новината обхоДи сслото; Мледсн е „завързан“, магия му на¬
правила. . . — Милост нямат теза хора, брс! — скръцна със зъби Дядо МлаДсн. . . Това
е роботе на Пене Чернете или на Клсне. Язък, чс съм превил толково Добрине не Клене.
Ако е негова роботе тези. ., Щс вади звезДи посрсД бял Ден той. П. В)яялв. Стълби до
-πeбeтл.
ВИЖДА МИ СЕ / ВИДИ МИ СЕ КРАЯ. 1. Към привършване, завършване съм, сяоро
ще бъди прекратен, завършен; свършвам. — Ще свърши ли войната скоро? —попита го
Атанас Пантов, ... — Не всички е Дотегнело войната —... но кого точно ще свърши,
тове не може Да се каже.. . —— То креят й се вижДа Дс — поясни той. Г. Кираслиеов, Обик¬
новени хори, Уморил се бях, легнех прсз почивката по-настрана от Другите и са мислсх
кога ще сс види креят на службете. Ив. П)трлв. Нлняннaшa · любов. — Непълни ми се
усетете с пясък, меме му? — викна Първон но пълначо си, сме онзи не чу. кск ще чуе.
И проДължихе Да си гледат усърдно работата. зещото вечс й се внжДаше краят —
•войската но сераскера бягаше като изтървано. В. Мутафчиева, Летопис ни тмутплшл
време.
2. Склnл ще умри, няма да живея много още. Всче не моге дс сс Движа. злс ми с, вижда ми
•сс крея.
ВИЖДАМ / ВИДЯ КРАЯ не нещо. Завършвам, привършиам, свършвам нещо (обикн.
за пяяиkви рaблти. яотшл е отдаина ‘мпоопмти или е тnулпи. лшeяоитeяпи). Нивсте е близо
.двайсет декора. Орало Де не забодеш в нся, пек щс та ДеДс петнайсетине крана но
•Дскор,. , — Кекво прави то? Двайсет хиляди в кърпа вързани. А кето си плюеш на ръцете.
зе Двс-три години ще й внДиш края. — Сметките лесно сс правят. Г. Киnитяaвои,
•Сметки. -
ВИЖДАМ / ВИДЯ ПЕТИТЕ някому. Принуждавам пяялгл да напусне бързо ннное
място; изглпним. прогонвам птгого. Както сс хортува, дошъл. казват, от София, реформи в
шешсто ссло ще прави. .. Можсм ли му видя петите по изгрев? ... НероДът е стихия,
.кето сс вдигне на събрание, .. нас ще ти подкрепим гърба. С човек като тебс всякак щс се
разберем. Н. Кanмлн)вa. Ден нм предложеният—.
ВИЖДАМ /. ВИДЯ РАБОТАТА. 1. Нс нсщо. Изяждам, изпивам, консумирам нещо или
шт-aбтeaм, скъсвам (обикн за храни или облекло). Отвори чекмсДжето на скрина, съкру-
151
таено. поклати. главе: — Имешс тук бонбони, но изглежда Огнян им е . виДял реботота.
С кокво Де ви чсрпя ссга? Ем. Mинлв. Ден се ражда. — Еле ссга туке до й■ виДимс работете
не таз тиква. А. Киnилийо)и. Вихрушка. ЕДрото момчс . не бързаше, Свели от устете си
цигерате и сс изплю шумно встрани. — Още сдна кутия! — бовно изрече той. — Ощс
сДне?! — заДъха сс Николай. — То ноли, . , — Е, Де. Искаш До кажеш зе онея ли? Не
нся Джобето отДавна й видя работете. П. Пподмплв. Седмокласници. Видях им работете■
не тая обувки, за едно ссДмица ги съсипах,
2. Не някого. Премахвам, унищожавам, убивам някого. Тя вечс нс .е жива! Тоя нож .—
той изваДн сДин кървав нож — й виДя реботете. Т. Г. Влaйнлe, Млен-ри. Но Гъорс
Певлев каза сДнъж не Бориса: — Ако взема ез Да сс пезя премного,. Де бсгсм всс прсД
огаларнте. тс по-лссно щс ми вадят работата. По-трудно ще им с, кото ги карам да се
плешат от мене. Д. Тилев, Илипд)п, — Жените се повсчс от мъжетс — проДумо Ивайло.. ,
— Тека е — отвърна Детко, — мъжсте се на боб зърно. Тетеритс им видяха реботота.
Ст. Зиглnчиплв. Ивaйлл. Четири козичкн ма изядоха [вълците] и Керамен уДовнхо. Подмемихе
го а му вндяхе работете в сДно Дсре — говореше Тончо. Ем. Станев, Януарско гнездо.
— Тетс-с, Да го [Голчо] утрепеш!— Трай, сине! Спа си ти! Посрсднощ с големия чук щс му
виДя реботисте, Ран Босилек, Рaдлтт.
Още: Виждам / видн сметната /н 1 и 3 зп—о, яъм 1 и 2 знач./.
ВИЖДАМ / ВИДЯ СВЯТ. 1. Посещавам, обикалям мплгл и различни мести, страни
и се запознавам с животи и културата им. — Добрс. че не са умрях, та да видя свят —
викаше тя. — Три Дни а три нощи вървяхме с машината и пек крея на България. не стиг¬
нехме, Много голяма била България. Г. Кмрмсливои, Неверникът Тома. Тогеве щс иде в
Бургос, ще се кача но чуждестранен переход а тръгвам До вадя свят, Ив. Хaджиыaроeн.
Оиоипоeтл Кaлнтко, Моатс приятели свършиха гимназия и всДнагс ги пратиха в чужбине. . .
Щс ваДят свят, ще нетрупет култура. . . Ех! М. Γпубeшяи)им. През иглeπл ухо. — Ех —
възДишеше калугерът, — Дс бях ' млад кото вес Двамата. нс иконе — един Добър кон и
тсжка сбруя щях де та поискам. До поскитам и аз, да виДя свят. Д. Рачее, Светлини
от север.
2. Срещам се с мплго и nи‘лиоши хора, запознавам се с различни неща там, където съм
лшишпл. — Щс иДем в града — продължи Юртелсна, — ще ги вснчссм тем, и толкова,
Нас — незаД, е те щс се кочет на трсна и ще заминат зо София. . , Дс се поразходят. . .
До видят свят. Г. Кирислaвои. Снаха. Искаше му се Да мине по светлите широки улица не
столицата. да внДи свят и Да излъже очатс сн с това, с оновс. К. П·шямпов. Морина
звезди κ^β-β-.
ВИЖДАМ СЕ / ВИДЯ СЕ В ЧУДО.’ Силпл се и‘пeпадимы от пeпл, смайвам се, .
слисиам се и не ‘ная как ди постъпя, кан ди се справя с нещо; изпадам в крайно зaтnуенeпл
илллжeпи·, Той [К-връчето] беше се зсканал Да открадне Толювс Таноска, та роДатслитс й
трябваше До я зеДомят набързо зе Другаго. Нс повратните прсз нощте изгоря плевникът
им и хората се ваДяха в чуДо. Докето да изхранят Добитъка си До пролетта. Г. Киna-
тлмвлe, Обикновени хора. Все току [пролетта] надничаше през разтворените прозорци не
класните стен и зовеше полевите Душичкн навън. . . Учителите сс виДяхе в чуДо. Кекво да
сторят, за Де отърват децата от мсгияте не пролетта и Да ги върнат отново към уро¬
ците? Г. Рутифлe. И те си били деца. Но капитанът твърде скоро се виДя в чуДо — прсз
Дсн. през Две момчета, които бяхс установила връзка с партийното организация, му воДехе'
по сДин червсноормесц! Ж. Колев и др., Чeneeпоирм)йци български ииnтизинн, Кметът сс
видя в чуДо. Противниците До прсда манута-Двс се бяхс обсДинала в амсто на едно добро,
на сдно справсДливо дело. Ст. Чилиниирли, Първа жертва. Мскушеваят и боязлив по прироДе
юноше този път се показе много упорит и групата се виДя в чудо какво Де го преви.
Д. Ангелов, На живот и смърт. Нали горете се сече. пара падат с така, с шспн. . .,.
то радоилци в чудо се ваДяха къДс Де ги Дянат толково пара. Н. п.. Филипов, Разкази на
ловеца.
Още: Намирам се / намерн се е чудо.
ВИЖДАМ СЕ / ВИДЯ СЕ В ЧУДО.’ Диел. Големея се поради доброто си ымтenиaлн<л'
положение.
ВИЖДАМ СЕ / ВИДЯ СЕ <КАГО> В НЕБРАНО ЛОЗЕ. Нeооинвинл изпадам в ·
крайно неудобно, неловко положение и се чудн как дм постъпя; стъписвам се. Съвссм
нс очаквах токова реакция от негова стране, видях сс в неброно лозе, при това той бешс ·
виновен.
Още: Намирам се / намеря се (попадам / иоиaдпи, о^аиим / лстин—1» < като> е небрано·
лозе. Хващам се / хе—нм се е дебрино лозе. Диел.
152
ВИЖДДМ СЕ / ВИДЯ СЕ В ТЯСНО. Диел. Вж. Виждам се / видя се нитяспо-
Вндя се в тясно Деласавко и нали е чорбаджия, имешс достове големи — Дигна цялата-
полицня Да гона Али. Н. ХиИшлв, Диви nизяaзи, Кога се неучи зе това Иван, веДнеге отндс,
та обиколи Дамотака, е гърците, като се ваДяха в тясно, хванеха Да се катерят по стените
и До сс молят не българския цер да ги прости, Д. ' П. ВлИниклв, Кратка българска нсторнт,
ВИЖДАМ СЕ / ВИДЯ СЕ НАТЯСНО. Неочаквано изпадам в ярaйпл пeудобпо. .
п)лоинл поллжeни). при което съм принуден дм иостъпн по e,енп или друг ниоип. Когато·
руското аристокрация и руското буржоазия се внДят натясно, тс ще повикат не помощ
оня, който им е поДръкс. Г. Кмрмтлaили. Обикновени хора. Докторът заклати заканително·
с■ главе и ' все таке бавно и решително пристъпяше към него. Глухонемият се Дръпне насем,
зсгно се нететък и, като се видя натясно, завъртя се бързо а азбягс. Г. Кирасл—вов,.
Селски истории.
Още: Виждам се / видн се е тясно. Диел.
ВИЖДАМ СИ / ВИДЯ СИ АНГЕЛА. Диел. Дломнвиы плтлeдпия си час.
ВИЖДАМ СИ / ВИДЯ СИ СМЕТКИТЕ (СМЕТКАТА) с някого. 1. Ликвидирам
ляопоитeянл ннкияви пириоин лтпошeпия с някого; плащам на някого или рмзnлaпaм се ни
някого. Реботота в Бсдсн бе за три мссеца. Но по средото не втория Седък я привърши.
Видяха си смсткитс с Рустсм и тоя го изпрати кекто и Други години До резклоно на големия
път,. П. Констиптинли. Предание от изчезналин град.
2. Изяснявам личните си отношения с някого, като тъnтя лшглвлпнотт зм постъпките му.
•— А сего, майстор НейДенс, Да са виДим сметката с тебс. тук преД всички. Р. Стотпои. Май¬
стори. . — Всбровека отиде Да видн смсткитс сн с Никулсско. Ив. Визов, Нeмнлн-пeдр—гн.
Нс третия ден не мс сДърже а тръгнех До виком еллахе от Бъзов камък. Да го питам! Бъзов
камък е високо, в гората. Побих сс на средния чукер и бясно порсвех Да слсзс Да си виДим
сметките. Н. Хайтов, Шумки от габър.
3. Разправям се туnлeо с някого, отплмпим · му се, отмъщавам си, като го убивам.
ХейДв! Грабвайте броДватс и До вървим!. . . Ще сн вадим сметките с кожодсратс!
Й. Йовков, Чифликът край гпипнцити. Ръката му се протягаше назаД и нервно пипаше·
за Дръжката. на рсволвсре. . . — Остава, остова! — ... Друг път щс сн виДим сметките с
нсго. Й. Йовков, Жeтвипяг, — Значи.. следил? — ксзо кето на ссбе си Мито. — Следил —
потвърДи угрижено Лснко. — Гад! — стисне юмруци Миньо и въздъхне дълбоко.
— Ще сн виДим сметките с нсго! Г. Кмрмтлмeлe, Ленго.
Още: Гледам си сметките /и ’ и 2 знач. към 1 и 3 знач./. Разчиствам си / пмзоиття
си сметките (сметката) /е 1, ’, 3 знач./. Очиствам си / очистя си (уреждам си / уредн си)
сметките (сметнат—).
ВИЖДАМ / ВИДЯ СМЕТКАТА. 1. Нс нсщо. Изяждам, изпивам, консумирам нещо·
или похабявам, скъсвам нещо (обикн. ‘а храна или облекло). Всички Дебнат кога бабо ми щс·
извади топлата питка от огнището. зе Да се нахвърлят върху нея. Както са изгладнели
от игрите. завчес ще й вадят сметкете още топло-топла и сетне — все едно. чс не се
яли! Г. Рус-фое, И те са били деца. Токе и така отивах в Лаеичево, Дали пък не можсшс Де
извъртаме тем еДно чсвермс? — Можс! — ... — Имс бракувани кооперативни шилете, щс■
платим и кето се качим горс нс Лиеачсво — ще му вадим сметката. Н. Хайтов, Писма
от пущинаците. — От нашите младини с тове нещо, [виното] Морис, Трябве и на него ' де
му виДим сметката, Б. Райнои, Човекът ни ъгъла. Стонца е бутнел цялото прасс във
фурната а когото го изважДе, вика от среД Двора: — Елете, комшии. Де му виДим смет-
кете! Сл. Македонски, Една земя ми стиии, Не Шишкова им източили виното от мезето,
С. туби ли, с Дамаджана ли са го източвали — зе едно нощ му вадели сметкете, Н. Широе-
Типит, Смешно и илпонил. Вчере Здравка получи колет, готвим се Да му виДим сметката още
от заронте. . . Благодаря, всче закусих. Др. Ас·πлe, Изпити. Видях й смсткете на роклята
си, опръсках я с местило, 9 Закачи сн чорапа не стола и му виДя смсткате.
2. Нс нещо. Унищожавам π·щл. като го събарям, счупвам или нзхиnовaы. Дойдоха техници.
Мстнехе някой и Друг поглсД не старото паянтово училище, което имеше семо еДна про-
дънене стоя и решаха до му виДят сметкете, Б. Н)стлплe. · Светлина над Родопите.
Останалите ломпн изобщо ги нямаше — отдавна им бяхмс ваДела сметката с прошките,
С. · Стрaшиeв. Самотните вятпрпн мелници. Можс зе един Ден До ваДи сметката не заплатете
сн.
3. Нс някого. Премахвам, унищожавам, убивам някого. Тсз нзедницн, тез кожоДерн, ще им
вадим сметкете. Щс га нзбссам. е, кмстс. сднн по еДин ще ги избесим не кавака пред общи¬
ната, Й. Йовков, Боряни. — Ще непревн бсля тоя вещер, голема бсля ще направи .. .
153
— Отдевне с времс Йоле Да му видн смсткате на тоя дъртак, Д. Тия)в. Илинден. В Дворе
ще каймакаминс до би влязъл в тоя си каяфст, никой не би сс усъмнил, чс тове е страшният
хайдутин от Драгойно. И никой нс би сс Досетил, чс в сыщете· торбе, където е тиганът,
со . кемато и Двата пащово, с които е тръгнел Де види сметката не Мушон бея в
Цариград, Н. Хийшли, Шумки от габър. Трябва ' Де го издебне някоя вечер. Де го причака
някъде и ... Де го халосе както трябве и Де му види сметкете, Г. Кмnaтлaиоe, Селски
иттлрин. Сега вардела Де убият и нея, вълчицето. .. Тс ще й видят сметкате, Й. Йовkлe.
Ако можех— ди говорят. — Ти кровите глеДсй, чс полска-лска ще сс измъкнат но грани¬
цата, а там я някой сърбин, я някой наш планинец ще га прехвърли отвъД и ще нм види
смсткете. П. Здравкое, Незабравимо дeшсшво,
4. На някого или на нещо. Справям <е с юнсого или с нещо; дивим заслуженото ни
нтнлгл, Когато Еветстнсв си позволи Да му сс бърке в реботсте и Да иске отмяна не
веДнъж ДаДенн директорски разпореждания, му видя но бърза ръка сметката. Уволни го за
сриване но единоначалието. П. Нeзπмkлмлe, M)тммлпфл‘итe. Жорж не окуця, но оттогава
■всичка сополнвн и мръсни гамснчста,..., му имахме зъб и само чакахме удобен случай, зо
до му видим смсткета. С. Стритиeв. Самотните eттъпπи мелници. Като гръм от ясно
небс се срине Дружинете му аз ловсчките села,.... сстне възви към Етрополския Балкон и
слсзс в Злетаце. Снощи видяха сметката не Злетнце. Бсз пележ размина този път.
В. Мутафчиева, Летопис на смутното време. — А скоро и не Германия сметкете ще сс
•внДн — рсчс ТоДор. когато стараят пек започна Де утешава жените. — Пък с нся заедно
ще сн идат и нашите разбойница, Г. Кмрмслмион. Танго. Тримата братя от воДсннцста
.гарантираха, че той [балонът] ще се уплстс в тополите. В крея на селото нмашс
тополи, издигнали До небето зелените сн копая. Ще му видим ние тем смсткате. при
тополите! Й. Ридиоглв. Γлрeпо пладне.
Още: Виждам / видн риблтaти /в 1 и 2 към ’ и 3 знач./.
ВИЖДАМ / ВИДЯ СРЕДНИЯ ПРЪСТ. Вулг. И‘льгвмм се е очаянанинта си, нипл не
илттигим, нищо не сполучи-м; не успявам е пипо.
ВИЖДАМ / ВИДЯ ХАИР от нещо, от някого или семост.. ВИЖДАМ / ВИДЯ
ХАИРА не нещо или някого и ВИЖДАМ Сй / ВИДЯ СИ ХАИРА самост. Вж. Виждам /
видя добро от нсщо или еeмоеτ.; от някого. Горановчананът, като сс огледа псчелно в
суходолината, по сДно времс махна с ръка: ——— ВиДял съм сн хаира. но берем неке вкусят
децата от дините, Тове ще им бъДс отплете за помощта. Кр. Григоров, Отново ни
училище. Прсз 1930 гоДнна сдан куртовоконерсц донесе отнякъДе в книжно кссийко. изкуствен
тор. .. — И тове нс ще ти изкаре червени Домети, , , Тоя селянин нс се поДоДе на присмеха
им и го поръси в една лсха с Домата. — Текс и така не върви — рсчс той. — Видял съм
си хаира, ако излезе нсщо. излезе. еко не. нямо до имам кой знае какво зсгубс. Кр. Гри¬
горов. АТЗ и kуртлиояопирци. „Аргетин Да съм стенел, чирак из чершиятс“——. , „Щс рече,
.може и правоверен да не вади хаир“ — продължеваше До мисли Фейзи вече в мокрото сн,
студено стенца. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време. — Ново! — изръмжа мълча¬
ливият млсД мъж. .. — Дс не чуя таза думе — ново!. .. — А че какво? Можс зе добро Да
•е — обоДи се плохо един от конарцатс. — Нсли но стария ред сме виДсли хсирс. По-
лошо мъчно можс Дс бъДе,. щс рече, зе Добро с. В. Мутафчиеви, Летопис ни смугнлтл време.
ВИЖДАМ / ВИДЯ ХУБАВО от нещо, от някого или самост. Вж. Виждам / видя
добро от нещо или самост.; от някого, Ама Пстко и Стефчо? ... Аз и без тове хубаво
мяма Де видя, барсм те Да поживеят. Г. Кмnмслaeли, Сметки. Само хубаво е внДял
•от менс.
ВИЖДАМ / ВИДЯ ЧУДОТО някому. Справям се с някого, нaтл го янkвилнпмм,
убивам. — Кокво му е пък не султана? Мснс Дай султенови кахъри! — Кето с султан и той
главе носи. А сдна ли султенова глеве е паднало? Трепери. ЧуДи се кому кск Да хсрсса.
Ама то безкрай нс можс таке, — Мнгер? Пък кои ли щс му ваДят чудото? Такива като
тези тук ли? В. Mутaфоиeиa, Летопис ‘а тмугπотл време.
ВИЖ МУ АКЪЛА <ЧЕ МУ КРОЙ ШАПКА<ТА>>. Зи глупав, нeспобри‘итeл)п
олe)я. От пленниците оцсля към трсте чест — туй турчинът. нсли аллех не му позволявал
Дс се пази от болсст, еко пожелаел той. аллахът, нямало Да те прахваен.. . — измряха
като мухи, акъла нм виж! В. Мутафчиева, Летопис на тыутношл· време. — Я го глсДай този
мехал! — козел той не ссстре си АртсмнДа, — Вчсрешно лейно, .... е всчс иска Дс сс
мери с менс. Виж му окъле. че му крой шапката! П. Н·‘нaялмоe, Ако бях млад.
Още: Виж му' акъла, че му скрой гюлнф. Диел. Виж му ума, та му скрой шипя—. Диел.
Виж му главата, та му крой калпак (кюлнф). Диел. Виж му уми, че му крой калпак (аба). Днел,
154
ВИЖ МУ АКЪЛА, ЧЕ МУ СКРОЙ КЮЛЯФ. Диел, Зм глупав, нeтпл6nизнтeл·н
човек.
Още: Виж му главата, ти му крой кюляф. Диел, Виж му ума, ти му - скрой шипка
(долима). Диел, Виж му акъла, че му крой шажя<тт1>.
ВИЖ МУ ГЛАВАТА, ТА МУ КРОЙ КАЛПАК. Диол. Зи глупав, несъобризителен
оли·г.
Още: Виж му главата, ти му крой нюлнф. Диал. Виж му ума, че му кроИ калпак (аби).
Диел,
ВИЖ МУ ГЛАВАТА, ТА МУ КРОЙ КЮЛЯФ. Диел. Зм глупав, н)съобn—зиш)я·п
OЛИ‘k.
Още: Виж му главата, ти му кроИ калпак. Диел. Виж му ума, че му крой аби (кияиия).
Диел, Виж му акъла, че му сгроИ кюляф. Диел.
ВИЖ МУ УМА, ТА МУ КРОЙ АБА. Диел.. Зм глупав, н-съобразителен човек.
Още: Виж му уми, че му крой калпак. Диал. Виж му уми, ти му скрой шапка (долима).
Диел. Виж му главата, ти крой калпак (нюляф). Диел, Виж му акъла, че му кроИ шапки.
ВИЖ МУ УМА, ТА МУ КРОЙ ЗА ДОМА. Диел. Зи глупав, нecъoбnмзит■eл·п
■члнeя.
ВИЖ МУ УМА, ТА МУ СКРОЙ ДОЛАМА. Диал. Зм глупав, несъобр—зишeл·п
ЧЛH)Я.
Още: Виж му уми, та му скрой шапка Виж му уми, та му кроИ —би (калпак).
Диел. Гледай му ума, че му скрой чалма.
ВИЖ МУ УМА, ТА МУ СКРОЙ ШАПКА. Диел. Зи глупав, пeтьлбрмзитeлeн човек.
Още: Виж му ума, ти му сгроИ долима. Диал. Виж му уми, та му крой иб— (калпак). Диал.
Виж му акъла, че му скрой гюляф. Диел. Гледай му уми, та му скрой чалми. Диал. Виж
му акъла, че му крой шипки.
ВИЖ МУ УМА, ЧЕ МУ КРОЙ КАЛПАК. Диал, Вж. Виж му ума, ти му крой —би.
ВИЖ МУ УМА, ЧЕ МУ КУПИ ГАЙДА. Диел. Зи глупав, нeтпобnмзнтeл)п олe·я.
ВИЖТЕ МЕ СЕГА, ЧЕ ИМАМ РОГА. Диел, ПоДнгр. Казва се ни този, ялйтл се
хвали с нещо лплзлnнeaщл го, лпeтпянищл го, ‘-срами-що гл,
ВИКАЙТЕ ПОПА ДА МУ ЧЕТЕ. Диел. Зм побъркан човек.
От хрнттияпсяня обичаИ попът да чете ытяитиa на болен, побъркал се.
ВИКАЛИ МУ ЧЕГВОРИЦА НА ГЛАВАТА. Диел, Не е жив вече, умрнл ·.
ВИКАМ БАБА ДА ВОДИ КРИВУЛАКО. Диал. Възлагам някаква работа на съвсем!
пeподхoднщ олeeя.
ВИКАМ ВЪЛКА ДА ВАРДИ ОВЦЕТЕ нс някого, Диел, Възлагам някаке— работа ни
•съвсем нeпллхлдящ олe·г, ялйтл ще навреди или ще унищожи илвeρ·пoтл му.
ВИКАМ ГЪРМА НА ГЛАВАТА СИ. Сам си причинявам зло. Хорото му говорят за
негово добро, е той вике гърма нс главете са. А. Длпоeв. Сkмзишиe ‘а Самуил.
ВИКАМ НАЗАД не някого ала нещо. Диел. Превъзхождам, надминавам някого или
нeщл. Той бсше ощс ученик. аме вика незоД и на доскала си.
ВИНОТО ИГРАЕ В МЕНЕ. Диел, Прояене-м буйство при гулнй, пипиeмпe и под.
ВДОВАМ / ВИРНА ГЛАВА. 1. Самост. или срещу (против) някого или нсщо. Прлтвт-
:вим п·илдчишeннe, н)плнлрстeо, ттaииы п)плнорeп; възбунтувим се, въставам. — Избухнал
е бунт в Русе — ... Този сутрин, Непразно правителството сс мъчи Де пози тайне и Де
•скрие тове, което става в Силистра и Русе. . Целият граД знес, Русофалитс са вирнели
.глава.· В. Γeноeсяи. Седем гоеипн. — Даскале, — ... — чувам, чс разДаваш пенсията сн
155
и хрантутиш сарсцатс на оная, Дето вирнаха глава срсщу царя. А. Кирмлийчее, Строители.
ни републиката. Хорста сн гледет реботота, с пот· на чсло изкарват хляба си, с дескел
Каро сеДн нс сянкс, книжки чете, чуДи сс какво Да прави, те вирнал глава срещу султана!'
Д. M—рчeвснн, Дошло е време.
2. Стивам н—лмeпeп. пиеуш; eъзгоnдтиaм се, надувам се. Учителката беше много щедро
в похвалите сн — ... И оттогава Маран вирна глава — помисли, че сс отличава от Друга¬
рите сн, С. Кпияeeсkн, Възвърнати лбно. — Вие. младите, много бържс забравихте доброто,
което на направиха русите. Вирнели сте глава — нищо не празнавете. Зер не сте се молила.
Да прати бог Русия да на освободи. Нс стс посрещала русатс кето избевители. В. Γeπлвсям,
Седем години. — Извести ма, свстле цсрицс, що Да превя. Силата на резвилнслитс св
боляри ресте, е моята слабее, Семо царско войска можс Да уплаша тия хоре, Дето се вирнели ·
глеви и Дето седнат и стенат, говорят срсщу тсбе. Ст. Зaгорчипли, Иeaйлл.
Още: Виреим / вирни нос /към 2 ‘нич./. Нивирвим (пивиnяы) / навиря (вдигам / вдигна,
пaвенг—ы / пиeдигпи) глава. Повдигам / повдигн— глава /към 1 · знич,/,
ВИРВАМ / ВИРНА НОС и ВИРВАМ СИ / ВИРНА СИ НОСА. Ставам нидыeп)н.
надут; ип‘глренeaм се, надувам се. Ехсй, какво сн вирнал нос, поглеДни несем. Нис Де
нс смс боге с камъни замеряли? Кр. Григоров, Р—здолчипи. В настъпилото мълчание Стефен
не сваляше очи от Нейдсна. Всичка като нсго сс считаха всс за герои от Сливница, Вирнели
се нос. не можеш покрой тях Де минсш. В. Γeповтни. Седем глдинн, Дс оставим ли и занапред·
сегашния кмст. . . — Вирнал с нос сегашният и не сн гледе рсботате. Аз ще рече Де
го мехнсм него. Т. Г. ВлаИкое, В село. Та и ти—До се не недуеш там, кето стансш кмст. До
нс вирнеш нос пред по-голсмитс! Г. Кaрмтлиeоe. Съвет. КостаДин се нзвръщс нервно срсщу
Георги. . . Ралчо е Другар с опит, . . Ти неДсй го защищава, че и Двемата си бяхтс
вирнели носовете. Ни партия, ни брнгаДнрн слушахте — засича го пек Георги. Ст. Ц. Дм-
тямлои. Стубяeнсяитe лиши, — Откак те нспревихе главен хетсриарх, ти си вирнел много
нос. Ленцерте. Ст. Зиглрчиноe, Ден посл)д)п, — Борка, я Да отнДсм в Сливен но по-тихичко,
чс ми омръзне Де сс влачс кето пребито кучс из теза пусти софийски улица. Всски си ·
вирнал носе, не те поглежДа! Ами! К. Кмяоeв. Семейството ни шпя—оишe.
Още: Вирв—м / вирни глави /във 2 знач./. Навириам (пивиnнм) / ииeиря нос /във 2 зпмч./,
Вдигам / вдигни (надигам / нaеиипм) пот.
ВИР-ВОДА. Съвършено, напълно мокър. — ДъжД рукна — и ез не знссх, дс да под¬
слоня глава. — Внр-воДа станех, е буряте нс секваше ни зе маг. Н. РаИнои, Книга зм
царете. Наколе почна До търкаля едрите снопи. Пот рукне от челото му. Вир-воДс стена
бялото му раза. А. Кир—Jлийоeн. Строители нм републиката. Дойдохме сн вар-водс.
Още: Гола вода /и ’ зн—о,/. Живи влеи.
ВИРНАТ НОС. Надут, пидыeпeп олe)k. — Ще мсхнсм тоя вирнат нос! — И ДоДеДс:
— Меноле щс направим сега кмст! Т. Г. Вл-йкои, В село. Той е един вирнат нос,
по-Добре нс искай нищо от него.
ВИРЯ БЪКЛИЦА. Диел. Обичам ди пин, пин .ыпого,
Още: Виря чаша (чашката). Диал.
ВИРЯ ГЛАВА и ВИРЯ СИ ГЛАВАТА. 1. Държа се нидыeнпл; големея се, надувам! се.
Дъщерята му, стуДентка в София. с нищо нс сс отличевешс от Дъщерите на буржоазията
в греДо — дружеше с тях и гордо виреше глава. Ем. Станев, Иван Кондир·в, Кск ли ще
се чувствува Радомир сред пламъците? Дели всс тека гордо щс вири главе? М. С^шлоим, Друм
се вие.
2. Проявявам пeиляортшeл; бунтувам се. Той разбра, чс ходжата е поставен от властта дс ·
слсДи кой е комите и кой вири главе пред властта, Д. Н-миров, Брaтн, Успя ли до сплаша
Кольо и Митко? Кой знсс!.. . Все пек щс се nоетреенат от приказките му, Дадс хубав урок на
другите. О. ще укроти всички! Искат Дс вирят глеви, но ще сс опарят. Й. Гешев, Вия
от тъмнината.
Още: Вирн <си> н<о:<и> /към 1 знмч./.
ВИРЯ НОС и ВИРЯ СИ НОСА. Държа се нилыeппо; големея се, надувам се. Амс
от мене та сдно работе ще знаеш — който с истински войник. не сн вири носе.
Истинският войник с скромен. П. Вежиное, Зи честта на рлеинитм, Наместо да вирим
нос, ... то като комунисти прсДн всичко трябве до бъдсм хоре. В. Нeшялв. Настъпление.
— ПривсДен зст никого нс може Дс разбере грижите около сДнс къщс кето нсшата. .
Методи! Затова той трябва разумно да мълчи и Дс нс дево възможност нс слугинята да вири.
156
нос! М. Груб-шлие.-, Пред прага. Цялото село глсдс на вес, другари. Псуват тузовстс,
е беднотияте вари носовс. Сенкнм. внДнте ли кекви младежа имаме? А. Гулншяи, МТ
сшaпцин.
Още: Вирн <си> глше<та> /и ’ знич,/, .
ВИРЯ ОПАШКА и ВИРЯ СИ ОПАШКАТА. 1. Държа се прeднзeияит)лпо. пaд-
м^)ннл. — За тия. гаДовс само бой, па дс виДим тогеве дели ще смсят много често. дс вирят
опешкс, Който нс с с нос, знача е против нашето дело. В. Нeшяоe. Ниттпилeпиe,
— Мсн Дс мс оставят тук — за нищо няма Да приеме, На село щс свърше десет пъти повече
робота. И без. това .гаДоветс варят вечс опсшка. В. Нешков, Нитгпплeпиe.
’. Грубо. Зи жени — имам п)ылрмлпл илв)д·ниe. развратнича. Мъже — кучсте. Видят ли
някоя, чс си вари опашката, готови са Да се залепят До нея. Жена. Дсца, нищо нс гледат.
Б. Нeттоnлв, Ариф и Рим‘иши, Кск не схванах по-рено мансврете й. . , Баща й фашистки
кмст. . . Тя пуша. пис. вири опсшка. Б. Болгар, Бяи‘ницитe,
Още: Вдигам <си> лпlIшг<та> /във ’ знмч. към 2 знач./.
ВИРЯ ЧАША. Диел. Вж. Виря бъклици.
ВИРЯ ЧАШКАТА. Диал. Вж. Виря бъклица.
ВИСВАМ / ВИСНА КАТО ЦИФКА НА ПРОСЕШКИ' НОС. Диел. Грубо. Заседавам
се с гости пnлдплжит)япо време някъде или посещавам често някого, у когото не съм
особено жeлмп.
ВИСВАМ / ВИСНА НА ВРАТА на някого. Натрапвам се на някого ди се грижи ‘и мене,
да ме издържа материално. — И сс връще зе нещо неспособен бсзработннк. Дс виене нс
врата на рсботящитс и да възДншс зе прекараните в хайтелък гоДанн по чужбине. П. П. Сла-
вeйялв. Българска лишeрмшупa.
Още: Обесвам се / обесн се (окачвам се (окачам се) . / окичи се,. увисвам /увисна) ни
врата /в 1 зπмч,/, Навързвам се / навържа се нм врата /в ’ зпио./, Диел.
ВИСИ МИ НА ВРАТА. Диел. 1, Имам да извърши пeщл. предстои ми дм извърша
птkaяиa nиблти, Цялете Домашна работе ми виси не врата.
2 Заплашим ме, ‘-страшен съм (обикн. от беда, смъртна оиaсπост и под.). Смъртта виси нс
врета ми. П. Р. Славейков, Български притчи или иосллeици и хирaятeрпи думи.
Още: Виси ми над глината /към 2 зиио./. Виси ми нм главата /към 1 знач./.
ВИСИ МИ НА ГЛАВАТА. Имам дм извърша нeщл. предстои ми да извърша
пяяияии работи. Жътвате и вършитбата нм висяха сега на главете. затова нс можеше
Да сс мисли зе нищо Друго.
Още: Виси ми нм иnити /н 1 ‘пио,/. Диел.
ВИСИ МИ НАД (ВЪРХУ) ГЛАВАТА. Заплашим ме, ‘мстр-шен съм (лбиkп. от беда,
смъртни оииспост и под,;, Момчетата от тоя прсДсн а опасен бункер буквално миришеха нс
барут. Тук почти всеки Дсн се сражевехе, всеки Ден върху глевитс им висеше смъртно
Опасност. П. Вeжнпоe, Нашата тили, Но не Дошъл съм най-внновний Дс ругая, / е за Да го
прсдупреДя. / чс наД главете му виси бсда / а по-ужесно. К. Христов, Чеда ни Биляипи.
Още: Виси ми н— enити /във 2 знач./. Диел.
ВИСИ МИ НА ЕЗИКА. 1. Зная нeпл. но не мога е момента нзиeдпъж да се сетя
и да го нижа; малко лттaнa п—nплнл да си припомня нeщо. което искам да кажи. Пусто
Думе, виси ма на езика. емс Де-Дс. Ст. Л. Костов, Златната мини.
’. Изпитвам силпл жeлипиe да кажа нещо, но тпзпитeлпл го премълчавам.
Още: Върти ми се ни езика. Плете ми се нм езика /към 1 знмч./. Диел. Mлтиe ми се на езика
/към ’ знач./. Тежи ми ни езика /към ’ ‘нач./. На език— ми ·.
ВИСИ МИ НОСА зе нсщо или за някъДе. Много, силно желан нещо. Всс зе вънка ти
виси носа.
ВИСЯ ВЪВ ВЪЗДУХА. 1. Намирам се в нeблигоппиттно и πeустaπов)нл положение
или в безизходица. След войната. когото излишните офицери бяхс изхвърлена от ермиятс,
всички успяха Да сс настанят на резни тлъсти месте. семо той остена да виси във
възДуха. Л. Стлтплe, Сneбъnнити сватба на полковник Матов. Съкращават в бюджета
157
всички суми. чрез които в сдно или Друга. форма биха могли Дс се подпомогнат духовните
ни работници. и тая работници.проДължеват Де висят във въздуха. Сп. Км‘мнджиeв. А. · Стри-·
шимиров и др. в силмeшитe на съвременниците си.
2. Не съм подкрепен с длкмзмт·лттви. дели; нямам реална отплeи. Тека Талев е съзДал съвсем
свой, автономен хуДожествен свят. съзДсл е еДна поетична история нс ИлинДенското въста¬
ние, но тези измислени истории нс висят във възДуха, а пресъзДсвст сДне реална Действител¬
ност, чаято истинност, правдивост ние можсм Да проверим. Да установим документално.
в. Вeчeрпи повнпн.
ВИСЯ КАТО КАПКА НА ЛИСТ. Диал. Съвършено беден съм, нямам нищо, пиkияпв·
имот, ср)дттви,
ВИСЯ КАТО КОН НА (ПРЕД) ПРАЗНИ ЯСЛИ. Ирон. Стоя без ди върша пeщо и без.
ди зная какво да иnмит, Кой знсс в'кой дворцов кът се с скрил и ни с оставил тук Дс висим кето
коне прсД презни ясла. Д. Кизaтли, Видтпл и преживяно.
Още: Дремя kaTO кон нм празни нсли. Ирон. Дремизг—м (дреждя) като кон нм празни
нсли. Диел. Ирон.
ВИСЯ НА ВЛАКНО. Диел. Вж. Вися на косъм. Животът не влакно / виса ли и нс знай
човск гдс Дс се Дене, / тук Дойдеш и намериш облекчение. К. Христов, Чеда на Балкана.
ВИСЯ НА ВРАТА на някого и ВИСЯ НА нечий ВРАТ. НеоДобр. Получавам прeхпипи
пaготоио от пякоио. бивам издържан митeриaлнл от някого — Вашето е лссна. Днсска
тук, утре там. Я Дс та висят ей тия на врата, ще внДаш тогава. В. Андреев, Парти¬
зански naзкa‘и. Освен многолюдното му семейство. не врете но брат й внссше и една
племенница на жене му. · Двстс по-мслки сестрички останеха Да висят не моя врат.
Още: Висн ни ръцете и висн не нечии ръце. Нсодобр.
ВИСЯ НА (НАД) ГЛАВАТА на някого. 1. Длдтвaы ни някого с продължителното си
присъствие в очикeaπe на нещо от пeгл или като пaблюдaииы отблизо nмблтити му.
Бенковски онсмя: неговият глас, . . . сеге зсхвена Да сс чува по-малко. Няколко куриери,. ..,
конто висяха нсд главете му зе положителен отговор. . .. резбивсхе ощс повсчс неговия
куреж. Зах. Стотнли, Записки по българските въстанин. Спука сс гумата на камионс по пътя
между село Михслково а „Цанкова скала". Шофьорът остана да я поправя, а нс мсне
ксзс: — Ти нсдей вися наД главете ми. Върви полске-полске, пък ез, кето направя гумета, ще
тс настигне и ще се качиш пак. Н. Хайтов, Шумни от габър. — Кок можсш дс сс Държиш
по тскъв нечин? — Докоге щс ни виси [Дж-рое] не глсватс? — Щс остенс още Ден-Две.
К. Кюлюмои, Пттлeднитт шанс.
2. Зорко бдн над зaпимaпитти ни някого, като го ръководя и ялнтролнnим. Щс се вДигнот
от ссло, ще отаДет тем, в грсДс, и ще заживеят спокойно. Ще работят, ще вадят сухи
пери и никой няма Да им виси не главете, кекто тук. Ив. Петров, Мъртво eплнeшиe,
Голям Боровен им сс чуДи зещо превят тове, капа от негодувание. а яд, че и него наричат
кръжочник и го керат носило Дс ги слуша. . . Пък нс стига това, ама Генуш виси неД
глевста му и когото няма кръжок, учи го Да чсте. Д. Апг)ллв. Нм живот и смърт.
Докато родителите висяха ноД главете му, успехът му бсше добър.
Още: Седн (ттлт)· ни (над) главата. Нм (над) гланити съм /към 2 ‘н—ч,/, Стърча ни
(над) гяииитa /към ’ зпио,/,
ВИСЯ НА КОНЕЦ. Вж. Висн ни косъм. Троянчани и До Днес говорят.. . зе оня комата.
който влязъл в селото им с китке цвете на главете в оная тежка времена, когото съдбетс
не тяхното село висеше не конец. Зах. Сшляпов, Записки по българските eпттипня. О, Дни
люлебургозки, о, Дни нс страх, тревога, / кога съдбетс неше висеше на конец. Ив. Зизоe.
Под гръма нм плб)днт), Животът му висеше на конец.
ВИСЯ НА КОСЪМ. 1. За нещо — намирам се пред гибел, зиттрмшeп съм от смъртна
опасност. Той. чувствуваше в ужас, че животът не Огнянова виси не косъм. Ив. Вазов,
Под игото. Захари разтърко очи и пра вида на толкова въоръжени хора помисли, че животът
му виси не косъм. Л. Стлянли, Б·пkовтkн, Няма До с отпреД на огъня, срсД куршумите а грана¬
тите. и Да виси животът му на косъм всяко минуте! ОтзеД! В обозе! Ил. Вол-н, Нм
село през eлйпити,
2. Зи нещо — е извънредно опасно илложeпиe съм, застрашен съм от голяма беда, голяма
загуба. Стершаята почувствува гняв. Той съзна, че ссгс кериерете и службата му висяха на
косъм. Д. Димов, Тютюн. Особено подозрителни и свирепи бяхс тс ссгс, когато усещаха, че
* 158
агалсретвото им виси на косъм. Г. Кaрaсливов. Освобождение. Ссге виждем, тове със стрел-
бота с било истинска глупост. но в онея тъмна и зловеща нощ, когото хорото се тъкмяха Да ·
бягот и работата внссше не косъм, нямех врсме спокойно да размислям а резрешах не ■
Врагов Дс стреля. Н. Хайтов, Приключения в гората.
Още: Висн ни ел—яно. Диел, Висн нм Конец.
ВИСЯ НА РЪЦЕТЕ нс някого и ВИСЯ НА нечии РЪЦЕ. НеоДобр. Вж. Висн ни ·иnмти нм.
птяого, И тя. кето гледешс в зсмяте, тихо и с прекъсване му разпрсвн животе сн. Бсо-
мейке й натяквало; „Ожени сс, та ожени сс. в години си. Докога щс висиш нс ръцстс ми?*
А. Гулншни, Любов. Тази гоДнна и братовото му Дъщеря остена Да висн не . неговите
ръце.
ВИСЯ НА ЧУЖДА ВРАТА. Прехранвам се, препитавам се с работи като . ратай при.
някого. Дефнс сс прибра да живее в Ичмс при Дъщеря си. Останалите й Дсца се разпръснаха
по чужди вретн и тя много рядко ги внжДашс. Най-много тя тъгувешс зе Стояна.
Стрсдаше, чс най-голямото й момчс ядс чужД хляб и виси не чужДе врата. К. Пeшk—пли,.
Преселници.
Още: Нм чужда врати съм.
ВИТА ГЛАВА. Диел, Упорит, тио·пnив·п и опак човек. Дей!. . . Вата глава е той. ...
За втори път Де знос! Н. Хайтов, По земята.
ВИТАЯ В (ПО) ОБЛАЦИТЕ. Книж. Възприемам нeр)илпо дeйствишeлплтτш—, не¬
правилно виждам обстановката, нещата; фмптaзипaм, — Семо понякога не Аароновото лицс-
се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност. . . Тогеве той й прили¬
чаше не Самуиле, когото тя ненавиждаше, те изпита същата ненавист и към мъжо сн —
късоглеД глупак, е се мисли за мъДрсц и витес по облаците, А. Длноee, Сям‘иииe зи.
eпeм)шо ни Самуила.
2. Непрактичен съм. не умея да се с^г^f^г^I^т^ы с битови въпроси.
Още: Живен в облиците. Летя (хвърчи) в облаците /и ’ и 3 знмо./. Книж.
ВИХРИ МЕ НОСЯТ. Диел, Ирон. 1. Плттляннл бързам, но нищо не свършваме
2. Γлилnт. без да мисля; лекомислен, н)т)пилзeн, смахнат съм.
ВИЯ СЕ КАТО ВЪРБОВА КЛЕЧКА. Диал. Умилкиам се, подмилквам се.
ВИЯ СЕ КАТО ЗМИЯ В ПАЛЕЦ. Диел. Mплгл се измъчвам.
В КАВИЧКИ. Книж. Ирон. Тика наречен, нигиkъe. фалшив (поляризира, отпнои нм-
о)ттиошо, и‘пи‘eπл е предходното сπщ)тшвншeяшл), — Стера теми! — Ние свобоДнате
хоре? Амс че го каза! Ти ли си свободен човек, ти жертва нс Днсшнсте свободе в кавичка?'
М. Грубешлиеим, През иглено ухо. Минахе онези времена, когото буржоазните котсрнн и
фешистките клики с оДминистрецияте и полицията Докервехе свое болшинство в Народното·
събренис — в кавички Неродно събрание. Г. Димитров, Напред против реакцията и фашизма..
Доброжелстел в кавички. · Приятел в кавички. · Моралист в кавичка.
В КАЛЦУН. Диел. За работа — сигурни.
ВКАРВАМ / ВКАРВАМ В БЕДА някого. Ставам причина някой да си и‘пишн. дм.
пострада. Тс просто трябва Да се разделят, — Разбира се — разпери ръце Боян.
—Този човск ще го вкара в някаква беде. Ти трябве Да бДнш. М. Γпуб)шяи)иa. През иилeπо ухо.
ВКАРВАМ / ВКАРАМ В БЕЛЯ<ТА> някого. Ставам причина да тпллeтят нтклил
пяkиkви пeиnитшпосши. тп‘дaвмм пennиятнлсти ни нтглгл. — Кои со тая хоре? Нс им с
чиста работата.. Щс ни вкерат в някоя бсля. Л. Сшлянлв, Холери. Все пек от послеДните
арсста четете кето че ли била Досте смутена и момчетата мърморели — приказвали, чс
Чорни ще ги вкера в бсля.П. Зeжнπлв, Нашита сили. — Тия пък пушка пипнахме от зсленаков-
скате заставе. . . — Нс е кой знее каква плячка! — въздъхне Червени. — Такова пушка я
гръмне. я нс гръмне... Можс само Да те вкара в бсля. П. Вeжиплв. Нишата сияи.
— Ее. момчето, добре стс пазили вас царското сено! —засмя сс Тимошкин. .. —Дс му сс
нс внДяло и ссното! — ... — То на вкара в бсляте! П. Вeжнплe, В полето.
15£
ВКАРВАМ! / ВКАРАМ В ГРОБА някого. Ставам причина за смъртта ни някого;
уморявам. Ето и жене му: кокво й прсчи Де тури къщата в ред. Де не го ядосва, Да му
вярва, когато U ксзве. че няма пери, . . е не Да стова нощно времс. Де му преви обиска кото
но престъпник и еко случайно немсри някоя скрита банкноте /. . .1, Да му устройва сцсни,
че ето но, той ще я погуби. щс я вкере бсз време в гроба, щс й Докере охтика. Л.. Стотпон.
Сребърната сватби на илляовпня Матов.
Още: Пращам / пратя (изпращам / изпратя) в гроба /вън 2 зπмт,/. Завличам / .‘аилека
(твaлты I твиля, смъквам / смъкна) е гроба.
ВКАРВАМ / ВКАРАМ В ГРЯХ. Ставам причина .някой да извърши нещо нeр·лпл.
Ти в грях мс вкере Днсс. Нс черкова щях да ида ез. Й. Йовков, Боряна. Дядо Иван навсдс
главе. помълча и сс обади като с чужД глес: — Върни се в село, то сн глсДсй реботота!
- . . — Защо? — нсДоумявашс синът. — Токе, Най я издадохме вчсре с Желчо овчеря.
И Добави: Влсз вътрс в оДаяте. та й зенсс а кожата. Оттогеве ДяДо Иван Пурекът нс сс
опитваше До вкере никого в грях. Ил. Зллeн, Радост в къщи.
ВКАРВАМ / ВКАРАМ В КАПАНА <С ДВАТА КРАКА > някого. Плттмнты някого в
положение дм се издаде и да пострада. Именно тия телеграма тс вкарват с двата крака в
кепоно. Ал. Клпстиитипли. Ами мен зaпл ‘ияиоиш бе, Тодоре.
Още: Вкарвам / вкарам в kялияи <тм> (примката).
ВКАРВАМ / ВКАРАМ В КЛОПКА<ТА> някого. Вж. Вкарвам! / вкарам в яиnипa
някого. Тонес ще спечели. . . Резбире сс. ще спсчсли омразата на целия сснаф. работа прсз
празнична Дни и подигравките на Гиня, който си потрава ръцете и дума: Добре ги вкарах
в клопката. Ст. Чнлипгиnов. Хлеб наш нисущниИ.
ВКАРВАМ! / ВКАРАМ В КОЗИ РОГ някого. 1. Нахокнам жестоко птяого.
’. Отмъщавам си ни птялгл. никази-м някого, като го поставям в зитnудп)нл. б)зи‘ходпл
nлложeпиe и го праин бeзсилeп. ' безвреден. Младен с нетърпение чакешс новия избор и
готвсшс се зе сериозна борба. . . Прангата ли? Щс го вкара той него в кози рог. Злоупотребле¬
ния имало, . , Защо нс изведа на бял свят протокола, Дето го правиха със смахнатия
доскол? Зещото са вятър тая измислици! Истински злоупотребления се неговите. Т. Г. Злaй-
кои, В село.
Още: Навирам / навра (натиквам / п—тиκ—ы. натъпквам / натъпча, въвирим / ипири)
в кози nлг. Н-Вкарвам / пииkипиы в кози рои.· Диел.
ВКАРВАМ / ВКАРАМ В КУЧИ ГЪЗ някого. Грубо. 1. Н-хокеам жестоко нтяого,
.2. Отмъщавам си на птяого. пaкм‘иим някого, като го плттмвтм в змтnудпeпл, безизходно
положение и го прмин безсилен, безвреден.
Още: Въвирим / въвпи (завирим / заври, навирим / πивпи, иишигииы / π—тиkиы) в кучи
гъз. Грубо.
ВКАРВАМ / ВКАРАМ В МИША ДУПКА някого. 1. Нa-лкнмы жестоко някого.
2. Отмъщавам си на нтялго, наказвам нтгого. като го плттмeяы е зaтnудп·пл, безизходно
положение и го приен б)зтияeп. бeзeр)дeп, Ще го вкарем в мише Дупка! Щс го изссля оттукс
билс! Дс познае той, кой е Геврал Дсеосла! Т. Г. Влaйкои. РaтaИ, — Важното е. че хатлсразмът
бсшс бит и дажс вкаран в маша Дупка. За нсговете капитулация поучихме в град Нед-
кенажа. А. Тоелрлн. Ннми кая иначе — победа! „Прав ли съм, Дявол Дс го взсмс?
Хорста честйчко зепочнаха до се опъват. Отгоре ми казват: дръжте класовия враг! Вкарал
съм тузовсте в мише Дупке и пек не върви,“ В. Н-шкои, Нистпилeниe,
Още: Завирам / ‘аир— (въвирим / еъери, навирим / пииnи, иишшкиaм / п—шикиы, н-пъхвам /
напъхам, натъпквам / натъпча) е миши дупки. Нмвгaпиaы / иaнkипим е миши дупка. Диел.
ВКАРВАМ / ВКАРАМ В ПРАВИЯ <ПЪТ> и ВКАРВАМ / ВКАРАМ В ПЪТЯ някого.
Зπздeйстeуиaм. поилине-м ни πтяогл да се поправи, ди се отучи от лошите си навици, ди сгмпe .
почтен; вna‘уытимм. поправям птяогл, Той сс прибра в ротата . и изведнъж, , ., започне дй
прави впечатление нс крейно благовъзпитан човск. . .. фслДфебе.лът тържествуваше, чс е
успял Де вкара в пътя тоя разюздан младеж. Св. Минков, Слиыeпитт фелдфебел. БеДните
му родители полегеха много труд и грижи, за Да вкарат в пътя свосто любимо и едннствено
момче. Елин Пелин, Ян Бибинн. —— Пешкин момче с даскалът! — . . . — Вкарс той нашите
келпезени в превия! Ст. Дноeи. Зи свободата. Ти сн чудесно момчс. Свилке още не можете де
я вкератс в правия път. Посвийте й мелко чембера, много недалеч го разпсрва. Кр. Григоров,
Иглич)ио, — Брей. хе Доно сега сн намериш майсторите. Ако и военните нс тс вкарат в
пътя. нямаш оправяне, Докето сн жив. В. Нешкои, Нистпил)пиe.
160
ВКАРВАМ ./ ВКАРАМ1 В ПРИМКАТА някого. Вж. Вкарвам / вяanмм е ημ^η- · някого.
Когото [Обрeтeплeн] ги навързали вече, прсдатслът Пснчо се приближи и им казал: — Не
можахте До. изгорите вътрс, кучстс проклети! Цели три Дсня мс оставнхтс от роботе.
догДеТо ви вкарем в примкате! З—х. Стотплн. Записки по българските въстанин.
ВКАРВАМ / ВКАРАМ В УСТАТА НА ВЪЛКА някого. Излагам иа голяма оп—спост.
на голям риск пняоио, иnиоиняним гллтыл зло някому, нмииkлттяeИм. [Колиб-рите] Мрезсли и
егетО, и гавезите му тъй люто и сляпо. че тези омраза ги вкарало не вълке ■ в устота?
В. Mÿшифоиeиa. Летопис ни тмутπлтл време.
ВКАРВАМ / ВКАРАМ ВЪЛКА В КОШАРАТА. Поради пeобмислeннтe ' си действия,
постъпки си причинявам пяяияии пeти. пмялтш, пanaялcτявaм. на себе си или ни тези, глн'г®
См . около мене. ЗоД всяка от малките балкански Държави стои някоя от големите европейски
държави и ги насърчава в тяхнете алчност. . . Но какво ще правам нис сама срещу '.тях,
как щс сс спасим от тяхната елчност? Като разчитаме най-непрсД но свойте собеmенн
сала. . зе. Де не вкараме вълци в своята кошара. Д. Тмлее, Илинден. — В Македония няма
сърби, има сърбомани. Ако ги признаем зе сърби, нае сами ще вкараме вълка в кошарстс.
Тове е отдавнашна цсл на сръбската политике. Д. Талев, Γяитлeeтe ви чувам. — Вае под¬
копахте семи еДин от най-вежнатс устои нс Организацията, нейното ной-зДреве опора,
нсйнете независимост и семи вкарехтс вълка в кошарата. Д. Тилев, Γяисоиeтe ви ' чувам.
От иогов. Куче, нн·тт не зни· дм ли·, тaыт вкарва вълни е ктшипaтм.
Още: Докарвам / докарам (пускам (пущам) / пусна) вълни е кошарата.
' ВКАРВАМ' / ВКАРАМ ДЯВОЛА В КЪЩАТА СИ. Сам си създавам πeπрнятπлстн.
саги си · причинни-м беди, нeщaсшнe. — Оплеквеле се е на майка си. зе тове ще Де я е нетирил!—
подмстке Юртелано, като поглеждаше поД око. — Взсмс ли сДна булке Да рсве на майке
си зе щяло и нещяло. тя всчс е вкарало Дяволе в къщата си. Г. К—naтлмвлв, Спихи.
ВКАРВАМ / ВКАРАМ МУХА В ГЛАВАТА на някого, Внушавам ни пяялил■ пнкakвa·
п)принтши, натрапчива мисъл, конто иоови да го вълнува, смущава, тревожи, или ' под-
ттп)яaимм, подбуждам някого ‘а нeщл. дм извърши нeщл, — Туй вегетарианство щс му
взсмс здравето. — ... — Кой му вкара тоя муха ■ в главата? — Тук идве еДин
гражданин, .. Той го лоДкок^оросва. Ем. Станев, Иван Клπдир·в.
Още: Пускам (пущам) / пусна мухи <е главамт1М>.
ВКАРВАМ / ВКАРАМ СЪРЦЕТО ПОД ЧАТАЛ някому, Диел, Накарвам някого ди . се
двоуми, дм се колебае да вземе нянияил решение; раздвоявам. Тя усети,. че. . съм ' неДве.
—Нели с тебе щс вървим?—пата. зековсле ме с очатс. Вкера ми сърцето поД' чател, женете
е жсне! В текове времс та сс щс Да имаш Две сърце — сДното зе чест. Другото зе
мсрек, Н. Хайтов, Диви разкази. Жсне сн имем в къщи, верно. ема тея — жена и полови¬
не, ... Вкере ми сърцето поД чатсл, женетс с жсно! Н. ХаИтов, Диви пизяи‘и,
В КОРЕМА МИ Е КАТО ЧИФУТСКА ЧАРШИЯ. Диал. 1. Лукав съм и мисля зло
на другите.
2. ·Ппeтлвaрeπ съм, обременен съм от тежки мисли, тревоги.
В КОРЕМА МИ ЖАБИ КУРКАТ. Изгладнял съм много, ппeглмлптл съм.
В КРАЙНА СМЕТКА. Книж. В същност, ниИ-с)тпe, пaИ-иослe (при · · ириeeждмпe ни
ллвоен или факти ‘а пeщл). Но независимо от това, кой ще бъДс побеДителят [е спрeвпо-
виниeтл]. щс спсчсли в крайно сметка родната промишленост. в. Вечерни плвипн. Изпълне¬
нието на строителните работи зависи в крайна смстка от хорсте —— от ннжснернте и
техниците. от кофрсжнетитс и бетонджиите. от ерматуриститс и монтажниците.
в. Р—блтΉио·тко дело. Нис искамс в крайно смстке Да бъДет ликвидирани армиите, в. Оте¬
чествен фрлнш,
Още: В последни тыeшги. Книж.
В КРАК СЪМ с нещо. Книж. Съгласувам деИствията си с ннямкеи изискванин, не
изостав-м от пeщл. — Странно — козе Сенчо Панса. — нс мога Да рсзбсрс кск ■ стсве
таке, че' вас праватс поДаяния. с моатс цървули, и нс не мен. а на.вес. се оказват почести,,. .
— Трябва да бъДем в крак с врсмсто, Сенчо — казе Достопочтенаят хаДалго. В. Цонев,
Нмй-нлeишe приключенин ни Дон Кихот и Сипоо Панси.
11 Фnи‘)ллeгиоeи п)опиk. т. I
161
В КРАКАТА МИ Е. Разпореждам се с нтkлгл, karTO илжe.лия. изцяло^и е иллчншeн в>
е пиnълпл на мое разположение.
В КРЪВТА МИ Е. 1. По nлжлeпнe, по природи имам силна сκлопиттт към пeщл. удаем,
ми се л·тпо. имам усет ‘м него и обичам да го върша. На мсне ми Дей Да ходя. Да скиташ.
И кокво Де провя пък, туй ми е в кръвте. токова бях и като мелка, Й. Йовков, Чифликът·
нр—И границата. Тенцът ми с в кръвта.
2. Зи качество, проява — вродено ми е, имам го по природа, пмслeдия съм гл, Големеmвошо
ни е в кръвта .. и нмсто на токове. Кой не знос Голсменовци? Ст. Л. Костлв. Голе-
минов. Напуска руднике и стсве келнер. защото Де сменява професиите е в кръвта му.
е. Зeоenши новини.
Още: Имам (носн) е кръвта <^си>^.
В КЪРПА ДА ГО ВЪРЖЕШ. Много е хубав, чудесен. Живей, бе пехливан.! я га>
гледай кокво е юночине, в кърпа Дс го вържеш· Зах. Сшляплe, Записки по българските въ¬
стания. Имаше сДин син в кърпе Да го вържеш,
В КЪРПА ДА СЕ НОСИ. З— eинл — много (е) гъсто и хубаво, чулeтπл, прекрасно«..
Имал вино в кърпа Де се носи. П. Ю. Тодоров, ЗмеИози сватба.
В КЪРПА Е ВЪРЗАН. Непременно ще стипe, ще се осъщeттeн. ще се спечели;
отниурeп ·. Кокто е сигурно. чс щс се мръкне, зе Де съмне отново, така е в кърпа вър¬
зано нашето освобождение. А. Гуляшни, МТ стмпция, — Щс спсчслитс ... сто но сто!
ПобеДете, кокто сс ксзвс, с в кърпа вързене. Цв. Ангелов, Честна думи. — Ссгс остава Де?
спечелим Делото. Кск миелии. ще го спечелим ли? — На всяко цена — козах. — Всички
щс свнДстслствувеме с ней-голямо удоволствие против бай Анчо, тъй че делото с в кърпа вър¬
зано, Ив. Петров, Преди да се рлдт, Винегн. когато рсшсше нещо. той сс успокояваше.
Дс замине в понеделник зе Метлица, тове вече бсше добре обмислено. Къщата на сестра·
му според него бешс всче в кърпа вързана. На душета му олекне, той зебревн зе смръще¬
ния, капризен израз не бстя сн Кръстя. Г. Кираславов, Обикновени хлn—. Нищо. чс нс
ви пресрещнеха — тяхното е в кърпа вързано. Вие сн продължавайте обсадете, зе тях нс
се грижете! В. Мутафчиева, Летопис на тмутплто време. Успехът в^кърпе е вързан, -*
Печелбато е вързано в кърпа.
В КЪРПА МИ Е < ВЪРЗАНО >. 1. Осигурен мие благоприятният изход ни н·щл, не¬
пременно ще се осъществи, ще стaпe пeщл. нлeтл е в мон полз-Ако не събранието сс Държиш.
кокто трябва. бригeДнретвото го искай от мсне, в кърпе ти е вързано. Ст. Mирнли,.
Дълбоки бразди. Кина беше сското, той беше сигурен. че ще я взсме само бсДно,
послушно и рсботлнво момче. И понеже нс вижДеше по-добър от ссбе си, мислеше, че·
работата му е в кърпа вързана. Г. Кмрaтлaвоe, Селски истории. Ксто видях. че фелимснтът
ми е в кърпе, реших: „Вересия никому! ГоспоД от небето Да слезс. щс го върне, око нв
плати с пери!“ Н. Хайтов, Диви разкази. Ние нмеме пълно основание де искаме самостоя¬
телно влостта. И ако сс стегнем зДраво, тя на е вързене в кърпа. В. Нешное, Настъпление.
2. Понякога: В кърпа ми е <Е^ърз!^1^:^. Осигурен ми е успехът по отношение ни някого или ■
тиeчeлнл съм някого на твля страна; осигурен ми е. Ссдне на столе, нагласи трнножннка..
закрепи пушката върху триножника—пушка с най-послсДнс техника,. .. , тъй че —
сляп Де сн, сложи пръста на конДекс и еленът ти с в кърпе! Н. Хайтов, Диви разкази;
— Абе човск, ти разбираш ли, че те Дебнат. поД дърво и кемък те търсят. — ... Де знаеш·
семо кск люто тн сс закенвет. Той, казвет, в кърпа ни е вързан, аме искаме Да разберем·
кой го храни. В. Пешков, Нистпилeшиe, Тук клиснтелсто ти е в кърпе вързана — и ти
познаваш хоратс. и хорото познават тебе. Г. Кмрaтлмнлв. Обикновени хлnи. Петамс от?
гласуващите се ми в кърпа вързани.
Още: Имам го е кърпи eπпзaπл /към ’ знач./.
В КЪРПА ЩЕ ВЪРЖА някого. Ще накарам, ще принудя някого дм ме слуша, да··
ми се илдоишяии. Тук, у ссло. веке сн амамс човек не место! Ето ви бой Махил.
Нсго ще изправим преД них. В кърпа ще ги върже всинца, стига вие Де се изправите кето¬
горе зоД него. П. Здравков, Незабравимо детство
В КЪЩИ ВОДА ЛИ ИЗВИРА. Подигр. Казна се на някого, нлйтл нeирeнπсимшо хллн..
тплв) пигорe-нмдллу и не се спира в къщи.
ВЛАГ^ДМ / ВЛОЖА СЪРЦЕ в нсщо. Изработвам или действувам с ж)лaпиe с лю-
блe. Строителите от III район. . . са вложила сърцс и мейсторство До окончателното
свършване не сградата, в. Вечерни нлвинн. Във всичко тя влагеше сърце: и ксто обу-
162
чевашс малките си ученица, и ксто организираше зебевате им, и кото изнасяше до¬
клади преД колегите си,
ВЛАЗЯМ В ДЕБЕЛ. Диел. 1. Зм нож, секира — ставим много тъп.
2. Зм човек — лтпaдaм, изнемошниам от стиnттт.
ВЛАЧА ВЪЖЕТО ПОДИРЕ СИ. Постъпвам пeризуыпо. лekлмитлeпл и заслужавам
да бъди нанизан.
Още: Влача си въжето.
ВЛАЧА ОПАШКАТА СИ ДО ДЕВЕТА РОДА. Продължавам да съществувам много
дълго време. Отколе нс е амОло случай светът Де съди свой събрат. В миналото, . . , ,
никого нс е бавело тека изведнъж. Всичко сс с знесло отнапрсД и всеки е имал сгоДе и
време Де се оглеДа, Да претегли провиненията и Делете му, зе сстннннтс но наложеното
казън Де неправи сметке и зе себе си, и за роде сн Да помисли. Такъв нссговор влача опош-
кетс са до Девета рода. М. Смилоим, Друм се вие.
ВЛАЧА ПОДИРЕ СИ КАТО СЪДРАН ЦЪРВУЛ някого. Злдт със себе си птного,
който никак не ми е нужен.
ВЛАЧА СЕ В ОПАШКАТА. Изоставам е развитието си или е работата си; не отбе¬
лязвам пин—kпв напредък е нeщл. Вешата роботе нс ма херссве. ... — Виждате ли. ..,
вашият отряд сс влачи непрекъснато в опашката. Цв. Ангелов, Честни дума. Тъкмо такъв
човск трябва зе вeесто ссло. Щс търпите ли вас Дс се влочате все в опашката?
Няма ли у вас сили До се преборите с Други ссло, де ги настигнете и заДминстс?
Кр. Григоров, Иглио)ио, Но листчето не нзлсзс толкова забавно. колкото тревожно.
То съобщи, чс не първо място в съревнованието стон втори отряД, е в опашката се влача де¬
вети. Цв. Ангелов, Честна думи. Нассен,. , , , пек трябваше да обяснява, сконфузен, преД сто
души зещо „неговите работи куцат и се влечет но опашкето“, Ив. П·тnлв. Мъртво зъл-
пeши·. Име не мелко партнйнн членове и Дори цели първични партийни оргннзацни. главно в
селата. конто все ощс не се в състояние Да изпълняват роля не авангарД, влсчст се в опа^1^<^1^а
не събитията. Г. Димитров, Политически лшоeш ни ЦК ни БРП(я) пред V нлнирeт на партията.
Още: Мъкна се е опашката.
ВЛАЧА СЕ КАТО СЯНКА. 1. Имам извънредно лош, тънрушeп. отпаднал вид,
nтнхнчeткн съм пи‘ттпл·п, СлеД смъртта но сине сн тя се влачеше като сянка, бешс
станела нсузневееме.
2. СлсД някого. Нeошттппнл, нeотнллппл следвам, съпровождам някого. Той беше останал
не старини сам с сДанствения сн прислужник, който сс влачеше като сянка слсд него и
се грижеше зе нсго кето за Дете.
Още: Ходн (влени се) kaTO тяпя—.
ВЛАЧА СЕ ПО АКЪЛА на някого и ВЛАЧА СЕ ПО нечий АКЪЛ. НсоДобр. Пл-
ттппeиы. действувам напълно под нечие eлинннe. изцяло се влинн от някого в постъпките
ти, Ти нямеш жсне нея Де послушаш. сми сс влачиш по окъле но Пена. В. Нешно., Нм-
стъпяeпн).
Още: Влачи се по ума. НсоДобр. Водн се (вървя) по акъли. Неодобр.
ВЛАЧА СЕ ПО КОРЕМ. 1. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам ври
извършване ни пeщо, нлeто не е по тияитe ми, за да постигни целта си. — Дано бог
ДоДс час по-скоро Де се срещнем! — прекръсти сс Тсофан,... — Нис по корем щс сс
влачим и пак щс стигнем До крепостта. О. Зaтнл)и. Зъб ‘м зъб.
2. Измъчван съм от тежка бляeтт или тежък живот, и‘nплп)п с лишенин, неволи, живея много
зле; мъча се, тегля. —— Дъще, лошо ли се уДори? Елсне отвори очи, освобоДи сс от ръцете
на брете си а пек политне Да поДнс. — Оставете мс! Моят живот отсега нататък
ще бъДе Да се влече по корем. К. Петнинлв. Вълнолом. — Мера. твоят мъж циганин ли с,
или татарин? — намсси се Филчовнце. — Проклетникът. той Докера ДжанДаритс у нас, Сляп
Де го вадя! По корсм Да се влечи! Камъни Де яДс! Дс нс хоросе! К. П)тгиплe. Хайдути.
3. Сомост. или преД някого. Държа се nиболenпл, унижавам се, угоднича пред пянлгл.
за дм постигна целта си. Знеем ги нае такива кепитени — зе големи патриоти сс
пишет сега. а през войната сс влечсха по корем, за Да нс иДат но фронте. Г. Киnaтлиeлe,
Обикновени хора. Преви, струво. по корсм сс влечи и пек успя Да си немсри Добро работе.
Още: Влеки -е (лазя, пълзя) по корем /към ’ и 3 знач./. Влачи се по корем и по лакти
/към 1 знач./.
ВЛАЧА СЕ ПО КОРЕМ И ПО ЛАКТИ. Полагам извънредно големи усилин,
изпeмлгиaы при извършването ни пeщл. ноeшл не е по силите ми, ‘а ди илттнгп— целта си.
163
Кажи ссга на равногорци: „Сарисв зоръчо До вървите не работе“. крокета си ще изпре-
чукст, но щс отидет. с мене и енгерая Да мс повикат Да пореботя не Държавстс, по
корсм и по локти щс се влача. но ще отида, Н. Хайтов, Писма от пущинаците.
Още: Злио— се по корем /и 1 ‘нмч./.
ВЛАЧА СЕ ПО УМА на някого и ВЛАЧА СЕ ПО нечий УМ. Неодобр. Постъпвам,
действувам напълно под нечие влияние, изцяло се елиня от ннkлгл е ·πлттππниTe си.
Е, лоеърДн се Станамар, укорясва баще сн, но слсД станалото нс взс Да сс бис, я . . .
Щом нс розбирс, нска сс влачи по уме на кулаците, ДорДс му ДойДс ума в главота.
Кр. Григоров, Нлнтдомци, Нс е и той китка зе марасанс, с Боян другарува, влечи се по
умс му, където. е сдинаят, тем и другият. М. Смилова, Друм се вие.
Още: Влачи се по акъли. НсоДобр. Водн се (вървя) по ума. Неодобр.
ВЛАЧА СИ ВЪЖЕТО. Плсгпneaм пeрмзумпо. лекомислено и ‘-служивам да бъди
имни‘ип жестоко.
Още: Влачи въжето подпре си. Влени си въжето. .
ВЛАЧА СИ ЖИВОТА. Живея е нeeлли, тегля, мъча се.
Още: Влека си живот—.
ВЛАЧА СИ ПОЯСА. Държа се прeлизииkитeлнл, динам повод, зм да се разправят с
мене. Той [Кючун . Кадри] уби Ицо Бобулев, той беше и с Арап ага. Щс го убасм, за
до се знай, че. не смс роя покорно, както вслиш, е и сека рсзумсн турчин щс си рсчс:
Кедрият. отДавна сн влачеше пояса. Д. Талез, Пр·тиaнтниш) нимбипи, .
От турснин обичай птнои разюздани побойници дм си ирлнличaт понса, та нлйшл пeeллпл го ' настъпи,
дм имат повод да го бинт. .
Ощ·: Влени си пляси.
ВЛАЧИ МИ СЕ · ОПАШКАТА. Диел. Бивам одумвиπ, злослови се зм мене.
Още: Влече ми се опашката. Диал.
ВЛАШКА ПРЕСТИЛКА. Нрснебр. Човек, който си мени ыπ)πи·то според обстоятелст¬
вата.
ВЛАШКИ ЦИГАНИН. Човек, нлйтл много лъже; лъжец. Нс му вярвай какво ти рсз-
правя. той с влашки циганин.
ВЛЕЗЕ МИ В ГЛАВАТА. Диал. Не мога да плпмтяы някого, нлйтл говори внсояо. ·вдига
шум.
ВЛЕЗЛИ МИ СА ДЯВОЛИТЕ. Диел. Станал съм лош.
ВЛЕКА СЕ КАТО СЯНКА. 1. Имам извънредно лош, съкрушен, отпаднал вид, итнхн-
оeтнн съм nмзттnлeп СлсД случилото сс нсщостне, той Дълго нс можа Да сс' съвземе.
Влсчсшс сс ксто сянка.
2. СлсД (зоД) някого. Нeлтттппнл, пeотнллппл следвам, съпровождам пянлил, Между колите
сновеше Смил и помегеше Де отпрягст, е заД него като сянко се влечсшс и ДяДо Кузмсн,
просякът. . Ст. · Зигоnоннлe^ Ден потлeдeп.
Още: · Хода (влача се) гаго тнпн—.
ВЛЕКА СЕ ПО КОРЕМ. 1. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам при
извършването ни пeщо. което не е по силите ми, ‘а да плттигп— целта си. Знастс ли
вис. . че аз,.... съм Докервен До състояние, когато съм се най-нспоколебимо клсл . по
корем До сс влска,.. .. но До сн отмъстя. А. Стришимирои, Смутно време. По корсм щс
ви керам до се . влсчетс и пек ще ви науча но чисто и спорно жътва. К. Петкинов,
Златната земя.
2. Самост. или прсД някого. Държи се n—болeино. унижавам се, угоднича пред нтнлго,
‘И да постигн— целта си. Познаваше се, чс новият гост е богат човек — не току тъй
Гърбуна се е стъписал срещу . него, готов по корем Де св влсче. Д. Нeмнnлв. Дело № 9.
Сам врег но всскн, който Достойнства облаДава / големи, мелка власти той разДева. / не
ной-негоДното, което сс влсче / прсД нсго по корсм. К. Христов, Чеда на Балкана.
Още: Лазн (пълзя) по корем. Влачи се по корем '/в ’ и 3 ‘пич./.
ВЛЕКА СИ ВЪЖЕТО. Постъпвам нenизумпл. яekлмнслeпо и заслужавам ди бъд—
нинизип.
Още: Влача си въжето.
1'64
ВЛЕКА СИ ДНИТЕ. Живен е нeиллн. тегля, мъча се.
Още: Злek— си живот—.
ВЛЕКА СИ ЖИВОТА. Живея в неволи, теглн, мъча се.
Още: Влачи си животи. Влени си дните.
ВЛЕКА СИ ПОЯСА. Държа се предизвикателно, давам плиод. ‘а д.м. се разпраинт.
с мене. — А пък другият, Борис. за кавгс умиро, влече си пояса зе кавга. Ив. Вазов,
Драсни и шарки.
Зм ирли‘-лдм вж. Зяиом си пояси.
Още: Влача си пояса.
ВЛЕЧЕ МЕ МЪТНАТА. Занимавам се с иризпн. бe‘рe‘ултишпи работи, пeтenнлзeн,
лекомислен съм; завеян съм. Номерах Димитра. съкрушен от реботе, всс тъй необлечен,....
нсобръснет, , . , — Как си, Димитре? — Кокто бях и по-рсно. Всс ни влече мътната.
А.. К-п-яийо)н, А. Страшимиро. и др. в сπлмeнишe ни спeпeмeпннцишe си.
Още: Мътната ме носи.
ВЛЕЧЕ М1И СЕ ОПАШКАТА. Диал. Бивам одуыиип. ‘ллтлови се ‘а мене.
Още: Влачи ми се опашната. Диел.
ВЛИЗАЛ И В СИТО, И В РЕШЕТО. Диел. Който има голям лпит. ялйтл е извънредно
опитен и обигран, илпeжe е прекарал всякакви и‘nит-пия. шрудплтти,
Още: Бил и в сито, и в neшeшл. Диел. Минал през и> рeшeшл. Преминал
през сишл и решето.
ВЛИЗА ЛИ МИ В РАБОТАТА. Вж. Не ми влиза в работата.
ВЛИЗА ЛИ ТИ НЕЩО. Във 2 и 3 л. НсоДобр. Засяга ли те (казва се ни ·нннлгл.
нлйтл се меси неуместно в чужди работи). .
Още: К-нил ти влиза. Неодобр. '
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В АРХИВАТА. Книж. Отжиинимм времето · си, изгубвам зπaоeπи).
ЛегснДетс зе „прироДното неравенство“ между. мъжа и .жената влсзс в. прашните архиви¬
но Далечното минало. Г. Киnитлмнои, Проходът ни младежта.
Още: Отивам / лшнеи (преминавам / премини) в архивата Книж,
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В АТМОСФЕРАТА. Сeмоеm. или но нсщо. Книж. Приобщавам се
към изиснeипитти или към настроението е някаква среда. Той нетърпеливо поглеждаше към
мсне до прспнсво, но ез изчаквах До се отпусне, Да влсзс в. етмосфсрете. Ст. Ц. Дитнилон.
Етeнпл сeпл. Скоро слеД постъпването сн но ребота той успя Да. влезе в атмосфсрстс на учреж¬
дението.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В БИТА. Книж. Ставам свойствен, присъщ на •жедневнин живот.
Нови а усъвършснствувони домакинска електрически уреДи влизат в бито.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ГОДИНИ. Ставам възрастен; лстиnяимм. Ксто влсзс в години.
човек, каква ли болести. не го еnохождаm. започват. да го болят крека. кръст. ръце.?
Въпреки чс беше. влязъл в гоДанн. той ходеше изправен■ със стегнете похоДка.
Още: Навлизам / навляза в години.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ГРЕБЕН. Диел. Уреждам живота си . ямтл всички хора, ‘мплонмы
ди живен . h-to другите. Дс вземем Да го оженим зе Диме, Дано влезс . в грвбсн До сс
свърти в. къщи кото' хорото. Г. Горои, Сшр—пджиптнн говор. ·
С отриц. не: Не влизам в ' гребен. Не съм като другите, опак съм. Наш Наколе кокво щс го
превам — нс зном, като нс влиза в гребен; с момчето и с моми нс хоДи, с хора нс св
събира, · Г. Горов, Сшр-ндж—нтни говор.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ГРОБА. Обикн. в св. вид. Умирим. Но Депо по-лесно ще влсзс в·
гроба. отколкото де сс раздела с нея. Елин Пелин, Летен ден;'
Още: Отивам / · отида в гроба. '■
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ГРЯХ. 1. Подозирам ' нтнлио, че е · извършил' пeщо нeилчт·нл
или' " нтkинвл иn)ттппя)нн·. Колебаех се Дели той е виновният, нс исках да влНзсм в грях.
прсда Де св разузнае всичко, ' ■ ·
165
2. Извършвам нещо н)рeлнл, н·плот·нл или птнинeо иρeттпипл л·ял. — Боже, зещо мс нс
вразуми, ами мс остави До влязо в грях срещу моята най-блазоа. Елин Пелин, Земя.
— От Гергьовден насам Детето слугува у Доктора. ДойДе си ония Дни — изпъдили го.. .
Резплеке се, срем го от мсн, козело но мойка сн, Влязло в грях. Полъгал го синът но
доктора и ссгс Детсто е бременно. В. Нeшkлн. Нитшпилeннe, Некаре мс силом Да Дом мо¬
мичето си на Другиго, ., Хсм чеДото сн зечсрних — хсм ез влязох в грях. П. Ю. Тодоров.
Пъneитe, — Слушай, — поДзс низко Вучо, когото женота застане пред него, — ти ще сготвиш
обяд зе бирника, . . — Амс пости с ссга бос Вучо; трябва Да разгоня Децата а Да се за¬
ключа в къщате. В грехове ... ще влязо с тове готвене. Н. п. Филипов, Бирникът дошъл.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ДЖОБА но някого и ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА в нечий ДЖОБ. За
н·пл, обикн. пари — нося материална облаги някому, лблигллeтeлттвуиим митeриилпл;
лбогaттнaм, Когато жените сс тохксхе и се вейкеха слеД нсго, той сс обръщаше а ги
мъмрсшс високомерно, стуДсно: — Не го вземам зе ссбе си. не влизе в моя Джоб.
Зо войниците е, зе наенmе чедо е, Г. Киритяивлн. Обинплвeпн хлnи, Но ако се съДсшс
по тове колко бързо зепочна До се замогва. трябваше До сс съДн, че нсщо все влизаше
в Джоба, му. . , „Лисица! — викнаха зо него хорото. — Вълна влача. е Душите с пемук
вода.“ Г. Кaпмтлaвои, Обикновени хора. Виж, золоте е пълна с нароД. Денонощно пранжДат
нова зрители. А всичка рано ала късно трябвс До сложат нсщо в уста; закусят по някой
сандвич. яДст захаросани яДка, пняш кока-коле и си купуват цнгорн. Можеш ли Да си
прсДставиш колко пора влнзат в Джобовсте но госпоДорнте? Ал. Бабек, Малкият eмигр-πт,
Още: Отивам / отида в джоба.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ДИРИТЕ (ДИРЯТА) но някого. 1. Успявам да научи откъде
е минал и накъде е отишъл πтяой, когото тппсн, преследвам. — Партизаните щс
вървят нощсм и без път, напреко през стърнище и ниви, а това безспорно щс ги бави.
Зе шсст ила седем часе,... ,тс нс бихе могли До отаДот далсч, още повече, ако поли¬
цейските чести влязат в Дирите им. П. Вежиное, В пллeто, — Ощс нс се го заловили,
ама нищо чуДно, чс могсш Да го спипат, — Ако нс си отворя очнтс. Дс нс се му влезли
в Дарята? В. Нeшнлв. Нистъплeпиe,
2. Узнавам, откривам какво върши птнлй. Те семи бяхс поДушили престъпниците, те
сома бяхс влезли в Дирите нм, бяха разкрила плановете им и сего, когато трябваше До
бъДот сложени но колене. Друг щсшс Да извърши това! П. В·жнплв. Следите остават·.
Казват, чс твоя баща. Дядо Рели. имал пари (. ..) — много пори, и ги криел, а ти си
влязъл в Дирите му — ... — разбрал си де са порите му и си ги взел. Й. Йовков,
Боnтпм,
Още: Влизам / вляза в пътя. Диал.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ДУШАТА но някого. Бивам харесан и обикнат от някого.
Той мсстсшс поглеДа си по огъня и новсякъДс внжДаше млаДато жено, ВижДоше я ясно
и сс чуДсшс на тая игра но огъня и но своето въображение. Ная Глаушсве бсшс в
мнслатс му. тя бе влязла в Душете му. Д. Тилее. Пр)сп—пснишe камбани. Само Кузмон и
Дрогой бяхс същитс, може би зещото те нс бяха селяни и нс можеха Да влязат в
Душете но ссляннтс. Ст. Зaгоронплe, ИваИло.
Още: Влизам / вляза в сърцето.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ЖИВОТА. 1. За младеж или девойки — започвам да еодн
тaытттлятeлeн живот ημό зрял човек. Първите три гоДнни живяхме в пансион и като
затворнички.. . Зотворенн бяхме, но все пак бяхме в Русия. Учехме сс. четяхме книги .. .
После и сама влязохме в жнвото. Д. Тилеи, Пр·тпипскитe камбани.
2. На някого. Обикн. ‘а предмет — стии—м eж·лп·внл необходим за ннkлгл. Бощета
и мойкото се грижеха ссга повече зе нея (леката кола], отколкото синът, Тс вече я и
лeстрахe. До източвет и сипват воДото й, ксто чс доят мляко. Зещото тя бе влязла в
живота нм, вършеше им ребото. Ст. Ц. Дитямяон, Ет)ппл сено.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В КАПАНА. 1. Оттaвнм се да бъда заловен и изобличен или нм-
Ям‘ип. лбикп. за извършено от мене пeплошeпо дело или престъпление. Повечсто от раз¬
бойниците се вече в ръцете но властта, и тове е Добре. Лошото с, чс най-важннтс, органи¬
заторите, чс тс нс влязоха в кепена, Г. Кирaсливлв, Обикновени хлnм, — Хубаво щс бгк)е.. .
хвъркат строжорнн! — засмя се зсмнслснаят арестант. .. — Само Да нс влизаме в капано
като тебе. — отвърне стражарят. Елин Пeлнп. Летен ден. Ако е усетило нсщо. можс Да
провери. Или неправо в участъка До сс обоДи, И като сс върна, току-виж влязъл съм в
капана. Щс почнет разпита. П. В·жнплв. Звездите над пaт. — Я, а Двамата влязоха в
оалана. Хе сего Да ги видя... ГоспоДинс кмсте. нс ги пущай. Догдето нс ти разправят
от игле До конец как стои работата. Ст. Чняннгирлв. Първа жenшeм,
166
X. Оставям се да бъда измамен, nлен)дeп; повярвам в някаква -нтрл сkпоeпм измама.
бБащато трябве Да номерам и Да сн ги венчаем токова! , . . — Абе, то бощета се знас. ама
кок До го пипнем тоя загорец, като в кепсн не влиза? Чудомир, Бламът на старейшините.
Нс чу ли, вика мс Мсхмсд пешо До сс еnрнкeжсм. видял с, че без мен не щс помине. ..
Вкопчено зе вратата с цялото си Дребно тяло, женете хлипаше,.— НеДей сом
излиза в копане, Омср! Бягай, всичко остава и бягей! В. Мутафчиеви, Летопис . ни тмуτ-
·нoτл време. — Дойчин от колко врсме лежи в тъмнацото? — От няколко дни! — ...
Дойчин. ноли сн го зносш. глсватс му лссно нс увире, та влезе в кепсно, К. Пeтямнлв.
'Златната земя.
Още: Влизам / вляза в клопия<та> (примката). Падам / иидп— (попадам / попада—
хeипиы се / хвана се, улавям се / у.л<>вн се) в гииaпи.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В КЛОПКА<ГА>. 1. Оставям се да бъди ‘-ловен и изобличен
■лили н-kизин. обикн. зм извършено от мене непочтено дело или престъпление. Нс отивой
у тях, виж. че нещо са подразбрала и тогеве ще влязе всчс в клопката.
2. Оставям се да бъда измамен, плдeeл)п; поитnимм в нняаниа хитро скроен— измама.
„Да плотим еДнъж нивата“ — утешаваше се Илия. „Сама сн влязохме в таза клопка“ —
:миелеее ядосана Генке. Г. Кaпaслмвов. Сметки. Най-хубсвстс му нива, най-близкото му
лшва, . , , , тоя нива Де загуба! И защо? Ндлскомн се зо повсчс, полъга сс, чс крей Ган-
•ччоския ще можс Да се нереДи някск, а то ... Сом си влезс в клопкото, никой не му е
укрие сега, Г. Кипитлмeлн, Татул.
Още: Влизам / вляза в капан— (примката). Падам / пмлπ— (попадам / поπмдшм, хва¬
щам се / хвани се, улавям се / уловн се) в яяoπгk<τa>,
ВЛИЗАМ I ВЛЯЗА В КРАК. 1. Започвам да вървя с еднмяии стъпки с някого
Члбнкп. е редици при м-ршипуe-п)). — Слушай. татко, та сн едничкият в рсднцато.
■ който нс спазва .крак.. . „Я го виж пък нашия какъв е — помисли Стерият. — Едва
го довлякох на манифестация и вече почве До мс уча. . , После .се усмихне и влсзс
. крек, Б. Райнов, Човекът на ъгъла.
2. З-плои—м да се съобразявам с необходимите изнскe-пит, ‘иплоиим да не и‘лттaвaм е
пeщл, Зотове пленумът набляга Да сс съсреДоточи вниманието главно но изоставащите
участници, с оглсд тс До влязат в крек със зсДачето „Петилсткете в съкратени сро¬
кове“. в. Вечерни нлвипи. Дано та ДойДе поне мелко от мелко ум в гловатт.,,
— Доно, сме нс знам защо не ми се ще Да вярвем, Пък то е зе глсвато ти. ксто не речиш
<Да влизаш в■ крак. ще изпичаш по прозорцате но зснДанатс, В. Нешно., Н-ттппя)пи·,
Негово малост — посочи той Матвйчо — тръгнал към него с изваден пистолет: ...
Нс какво прилича туй, Другари? — ... Влазсй в крек, корай по човешки. не ни излагай.
'В. Вешков, Настъпление.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В МРЕЖАТА (МРЕЖИТЕ) но някого. Изпадам под ллшлтл.
-зловредното влияние на πнялгл; бивам привлечен като спучиттпиk ни нтялгл в нещо
^нeрeлнл. пeпоотeпл. — А зещо зстворахс невнннатс хорица? — попито с възмущение еДин
^селянин, — Защо ли? Зещото Дсянс и Елпсзсто сн мислят, чс ксто ги мехнет. чи¬
човците по-лссно щс влязат в мрежете им, Г. Кмnитлмвон. Селски иттлпии,
Още: Влизам / влязи в примките^прямкащи). Попадам / поιпидпи (улавям се / Уловя ге)
«"мрежата (мрежите).
ВЛИЗАМ I ВЛЯЗА В ОГЪНЯ. Самост. или зо някого. sc нещо. Излагам се. ни
‘голяма, смъртна опасност; рискувам животи си за нтялгл или за нeщл. Дедохе му двай¬
сетина души от словната Лоnуиснеоe дружина. . С текиве хоро човек можс До
влсзс в огъня. А. Кирилийоeи. Наковалня или чук. Ех. Сибирсц, дс ги Днес другари ксто
тсбс! ... За тебе в огъня влизсм. Н. Кармлиеиа, Сипттм мeшлиоини, Аз сключвам до
.говори ней-мелко за тра година, но зо него ще направя изключение. ЗереДи тсбе,. приятелю
Мехмед... Нели мс разбираш? За приятеля сн и в огъня влизам. М. Mиnч)всkн, Остров
Тимбукту. — ГоспоДин Венчсв . .. душета си Девем ез зе тсбс! Речи семо! В огъня
-влизсм зе тебе! Д. Тилев, Гласои-те ви чувам.
Още: Стъпвам / 'стъпн в огъня. Хвърлям се / хвърля се е огъня /във ’ ‘нич./.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ОЧИ<ГЕ> (В ОКОТО). Самоет. или на някого. 1. Привличам
'впиыинн)тл. бивам . забелязан, обикн плnaди външния си вид; харесвам се. Тя, Вене,
ш/сли сн я знеете, еДно текваз ебутeна. в очи нс влязло, . . , пък той еДин млеД, хрисим,...
,но нС щостнс. Ст. Л. Клстлв. Златната мин—. Теза прсзно земя влсзс в окото но
Чолоко. и той ρсиа До я поиске от стопанино й под наем. Ст. Mмрклe. Дълбоки бразди.
Д. Създавам недобро отношение към себе си, ставам предмет ни омраза, неприязън.
167
Ноли бсшс чужденец, пък ядеше котлснеки хляб, все той влизаше в очи, та залягаше
зе тримо. В. Мутафчиеви, Летопис нм тыутпотл време.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ПЕША не някого. Диал. 1. Успявам. да научи откъде е минал
и накъде е отишъл нтклИ. когото тппся. преследвам.
2. Узнавам, откривам какво върши птялй.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ПОЛОЖЕНИЕТО но някого. Птстanмимы се дм разбера няялгл.
съчуестиуимм ' н- някого и желан да му иомлгп-, — Поздрави брат ми Аностесе,
Дяконе — рсче пак в тъмнаното Данаил. — И не го съди строго., . влсз. му в положс-
насто.. , Ти зносш Добре Де. Ст. Диоeв. З— тнлблемти, Влсз ми в положението,. Другарю
Петков! Чернев щс мс Додс под съД. К. Калчев, Живите помнят. Зше ли тс човск какво
мислиш? Нс сн като хорото До влсзсш в положението но човека. Н. Кмрмлнeви. Ден ни
ир)дллжeнитт-,
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ПРАВИЯ <ПЪГ> и ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ПЪТЯ, Изоставям
лошите си навици и започвам да живея почтено, да водн . морален живот; поправям
се. Родитслите но Ян Бибиян. мскср и Да бяхс дигнели ръко от сине си. пак им бешс
жално за него, Тс мислеха Да го накажет със свосто престорено равнодушни,,... то той
шоко. сам по себе еи, Да влсзс в правия път. Елин П)лиш. Ян Бибинн.^ Слушай. но тсбс
казвам, ГърДьо: или ще влезеш в пътя, ала ез ще те вкером в нсго! Й. Йовков, Чифликът
ярмИ границата. И Двемете бяха буйни,е' понякога безразсъдни, особено Мануш, но с времето
улегнаха и влязоха в пътя. Ин. Петров, Мъртво вплпeииe. А като глсдст Рслс какъв
прибран къщовник стона. кривят уста. цъкат по прсгащата беби: иди сс нодсй но тозн
резвсйпрсх До влсзс в пътя·. П. Ю. Тлдлnон. От прозореца. — Змиореки. когото сс
обежДетс по телефоне. казвайте „ало“, . а нс „моля“ , .. товс ваше „моля“ убива собст¬
веното . ви достойнство и подронва овторитстс но предприятието! И Змиореки тутоксн
сменяше „моля“ с „оло“, е Вълнеров, Доволен, сн ксзвсше: И този влезс в пътя! А. Аштл-
ноe-Топич. Гайда за мнлнопн,
Още: Тръгвам / тръгни е правия път. Вземам / вземи приеин път. Диал.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ПРИМКАТА. 1 Оставям се да бъди ‘aлтeeп и изобличен или
нмяизмп, обнкп. ' ‘а н‘вършeно от мене п)плотeно дело или пр)ттпnя·шиe.· Да се. помоли
увежеСмаят нош ДругСр господин Круш-ков Да коже, счита ли сс·. чс е навършил тридссст
години ... — В дсня но изборс ми аз имах. точно тридесет година и .швст Дсне! ...
—1До беше някой буДсло. щсшс Да влсзс в примката —. казваше се nо-нСтсТьк. Ив: Зм‘ли.
Драсни и шарки.
2. Нс някого:' Оставям се дм бъда и‘миыeн. плдиeл)н; повярвам е ння-ниа хитро тkрлeпи
измама. Лесно влезе в примката й. защото тя бе обаятелна с външностто си и изкусно
лъжеше.
Още: Влизам / влязи е г—иии— (гялnka< та >). Падам / пмдпи (попадам / плшмлпa.
хващам с·./ хвипи се, улавям се / уловн . се) е примката.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ПРИМКИТЕ (ПРИМКАТА) нс някого. Изпадам под лошото,
зяоeрeдпото ·eлитпиe ни някого; бивам прнeлeоeп като съучастник ни нтклгл е нeпл
нередно, н·плЧтeнл. Той бсшс изпечен мошеник и изкусен лъжсц, тска че. момчето не, разбра
кок влезс в примките му и стене негов помощник в нечистите му сделки. ЬВлязъл веднъж
в примките му, той нс знсешс как де сс отскубне и спаси от него.
Още: Влизам / вляза е мрежат— (мрежите). Падам / naдпи (попадам / попадни,. хващам
•е / хвани се, . улавям се / уловя се) е примките. .
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ПЪТЯ но някого. ^асл. Вж. Влизам / ият‘a е дирите нс някого.
,.· ВЛИЗАМ. / ВЛЯЗА В РАБОТА. Използувам се, бивам използуван. — Това е работе¬
но ковача — казвам. ез и пак ги [мотиките] ритам пренебрежително. — трябве .До сс
нсклепят, · зо Да им опоДо ръжДошс, тогавс може Да влязат в роботе. К. К-лоee.
При извора ни живота. Но, дойдеше ли До сс пуснат и разпитат съгледвачи из стамбул-·
скатс кефснсте и мегдани: де бъДс зспрян някой неугодеп везир.. , — нито Челеба Мсхмсд,
нито Ибрахим Кехся влазсхс в роботе. Семо сДин —... — Довчерашният роб,. ..,
Юсуф ого. само той бс способен Да помогне но Сслим. В. Мутафчиеви, Летопис нм смут-
πлто време. До вървим при тоя глсвстср. рскохмс■. си, До му се примолим. Дано.. ни
вземс. Все ще влсзсм. в работа. Около констс щс слугуваме, ще носим. В. Mутмфчиeии.
Летопис ни смутното време. Горс, . . . , имошс чуДен материал. Всичко бсшс така- за¬
пазено, като. чс ли. никак нс е влизало в робота. Г. Кирислaилe,. Сπлпжнллв. Ссгс пък
161
Дянко вдигаше ръко. — Нскс и ез До коже нсщо! Дадоха му думото. е той снясшс.
Най-сетне бс Дошло врсмсто снтно нзпнсенате в бслсжкатс реДове до влязат в роботе.
П. Проданов, Седмокласници. ' Но когато бащата неноДейно умря и онгроеаеmате си
праброхо стокото от дюкянчето му. Монс поприказва със Сере а тя сс съгласи порите й
до . влязст в робота. П. Сиисои. Хлябът на хоратм. — Щс я съборим, татс —. речс
той. — щс й вземем грсДитс, о и ксрсмиДитс щс влязст в ребото. Ст. Mирялв. Дълбоки
бразди.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В РАЗРЕЗ с нсщо. Книж. Изпадам е п)сълшиeтстинe. в иnотиио-
пeоиe . с нещо; не сълтнeтттвуиaм. иротинлрeои нм нещо. ЛсгснДсрният юнск от пнесоте
но сцсното е Делничен и обикновен и влазе в рсзрсз с романтичния стил не авторе.
е. Литeришуп)π фронт.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В РЕЛСИТЕ. Започвам да действувам, да постъпвам по устaπо-
иeпнтe норми и изисквания.
Още: Влизам / вляза в руслото.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В РОЛЯТА на някакъв, Започвам да действувам, да постъпиам
като някакъв, е качеството ни ннкакъв. Ной-непрсД прсдсснтбснота суматохе започне с
поръчката но юргоннтс, чнйто цвят Дево ' повоД зе оживена спорове между мойкстс н·
дъщерята — спорове, които биха се ' изродили в скенДел. око самият проДовеч не влиза'
в ролята не посредник н нс зоявявс открито. чс виолстовият цвят не с тъй троен.,
кскто портокаловия. Св. Минков, Разкази е тмnмл)жлнa кожи.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В РОЛЯТА СИ. Започвам да действувам, дм nлттпивмм според
ттнм,rямяънтл съм. Нс можеше всякога До се върви. .ей тъй, неправо през просото, Дсто^
св казва. Понякога трябваше До се обикаля покрай самите знДове и зстворо а туке вечс
Вонко влизаше в ролятс сн със своите алинеи. .переграфи 'и букви. Кп.· Вeлклβ. Село Бороно-
Тук Гаврил Хлътсв влезе в ролята сн. Като познавач на турския език и нрави, ' той
всДного спечели разположението на копатона. Л. Стляπон, Бeпклисkн,
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В РУСЛОТО. Вж. Влизам / илнза в релсите. Искам Де жався
ксто'. хората. . .. Нима нямам прево? ... — Значи всс пек един Декор с овошки . и ко¬
кошки, . е наоколо дсвет рсда бодливо. тсл — рсчс Бахчсвански. — ... Мнозина постъп¬
ват тъкмо токе — каза той. .■ , ' — Мнозина от нашите. . . Какво може До'' сс 'не¬
прави срсщу тове? Кокто обичаш до се изразяваш. животът са влсзе . в руслото. без . до на
пате нес с тсбс. Ем. Mмнлв, Бягттилтл на Галатея.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В . РЪЦЕ. Диел. Попадам на пeипитш)л, бивам хванат, уловен лш
неприятел.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В РЪЦЕТЕ нс някого. 1 Попадам под пeонЯ· ‘-витимост. станам
притежание на някого или бивам използуван от някого. Патом, кой е тоз. Поет, Думот ми.
Боже, упези я. рскох, но пост в. ръцстс До нс влсзс. Щс й засучс някое стихотворение,
та щв зсмес главете но. Момичето.. Елин Пелин. А‘ ти той. Веднъж де. влязст .Доку¬
ментите в ръцстс. му,' Де вндйш как . щс се Държи той: ло-нашeтъK:^ Дс не Ти влезе някоя
книге в ръцете. ведного щс я оръфаш, изцапаш или омeчксе.
2. Давам възможност някому дм ме ‘-лови; бивам заловен от пяклго, И Алсксо бсше
ссгс том. срсД тях. Е. тя нс го изДсдс, нс козе,,.че се крие под хомбсрс, гловацото не
дстсто й щсше До отнДс, той сом ДойДс, сом влезс в ръцетс но Душманите. Д.. Т-лев,
Гласовете ви чувам.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА . В ' СИЛА. Книж. За зaноп. присъда, решение — почнам да се при¬
лагам, почвам да важа, 'да. действувам., ' Присъдата. влсзс в. сила: затвориха го и лсжс .в
зстворо . четири месеца.. Й. "' Йовков, Ппиклюоeπиятa . на . Γоплллмлβ. Теза всчер ще си
легнем, кскто винога. нямС До поксзвсмс с нищо, че ние смс вечс скъсели със еτeроτо! . . . .
Утре зерен, точно в' осем чосо. влазе в силе решението ни! Д. Добреисни, Бунтът на
крайцера „Надежди“. Законът влиза в сила трн Дни слеД обнероДвонето му освен еко в
самия закон е определен друг срок, Конституция нм HP · Българин. Зсщото от това
времс. откак тоя запрета влсзс в сила, и До Дсн Днешен, никакво. дори ней-ннщожно сполука
ние нс срещнехме в нсшия живот, А. Дончев, Сяa‘мπнe ‘и времето . на Самуила.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В СМЕТКА« ТА>. Бивам взет цод внимание, предвиждам се-
Вярвсше·, че ще успсс До . избяга. , . Необходимо бс. до поДДържо тоя увереност и той
нс си предстовн ннто всДнъж, чс можс До . бъДс'' убит, кото чс това. не влизаше в. смст-
16'9
кота. Ем. Стмнeв. В ти-м вечер. — Де, госпоДе съДии. Тия обстоятелство, трябве Де
влязст, текс До сс коже. в сметка. Елин Пелин, Летен ден. Ставаше думе зо парите,
които всеки отдавна бе решал кок и зо кокво До похарча. Скъпи бяхс тсза пори, из¬
карана по чужди морето и оксони. Но сега това не влизаше в сметкото. Бсро Кроев
събираше зеленикавите банкноти. бсз дори Де запасвс колко и от кого вземе, Н. Аншоплв.
В открито море.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В < СТРАНИЦИТЕ НА> ИСТОРИЯТА. Книж. Увeялвeчмвaм се.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В СТРОЯ. Книж, 1 Ставам глдeп ‘а naбттa, ‘а и‘пол‘иип·l.
Крейцсрът щс бъДс готов слсД чстнра-пст дни., . Щом влсзс мешаното в строя. ние
ще се измъкнем от Севастопол, Д. Добреисяи, Бунтът н— крайцера „Надежда“. Новият
цамСнтов зсвод влизс в строя в забележително зс стренстс ни врсме, в. Нaпоенм
младеж.
2. Отново ставам годен дм участвувам в πтяaянa риблтa. мога вече да работн, да върша
нещо, да действувам. Скоро ще оздравее и той и щс влсзе в строя.
Още: Връщам се / върна се в строя /към 2 зпмо./.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В СЪРЦЕТО не някого. Бивам хмр)тмп и обикнат от някога.
— Нс помня откъде съм слушало зс вашето девойке — ... — И^ско щете вярвсйте,
понякога очитс не човека още нс си видял, а той всчс и в сърцето ти с влязъл. Ст. Бончев,
Лиляна.
Още: Влизам / вляза в душата. Врязвам се / врежа се в сърцето.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ТОН. Книж. 1. Обикн. с някого или нсщо. Приобщавам се към
и‘итниaпияшa или към пaсшnо)пи)то на някого или . на ннкаява сn)дa, Всички край него
бяха много весели, шсгувсхс сс, но той все не можсшс Да влсзс в тон.
2. Постигам нужната форми в дейността си, работата си. Не сцснота той бързо влизаше
<в Тон.
Още: Попадам / попадна в тон.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В УСТАТА но някого. Ставам предмет на одумни, клюки или укори,
-бивам лдумимп. уяоряимн от някого. ВиДслн. чс голям пласт от житото е със^^ен^...
И . решила. зс до нс влизат в устато на кооператорите. До го изхвърлят. Ст. Ц.
Дaтямлли. Стубл)нтяитe липи. ЕДин Ден дядо Вслко влсзс в устота но железначони.
“Сл. Mмн)лонтки. Една земя ми стига.
Оше: Падам / падна в устата.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ЧУЖДО УХО. Ставам длстляшиe ни друг, не свой човек.
Той беше сигурен до Днсско. че страшната, тойна зе Асторовото момчс няма До влсзс
■в чуждо ухо! „Стойко й е козел!“ ^пъшка той и страшно проклятис замръзне но
устните му. Г. Кмрмтлaвоe. Снаха.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА ВЪТРЕ. Бивам ощетен мaтeриaлпо, защото не ми излиза сметнати
< и трябва да ‘милaшя със собствени пари недостиг— и обп·сгeeпм или държавна каса. Нс мога
до бъде повече касиер. зещото всскн мессц влизам вътре с по няколко лево,
Още: Вътре съм /и 3 зпмч,/.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА В ЯМАТА. Диел, Бивам уловен е нeщл.
Още: Падам / падна в ямата. Диал.
ВЛИЗА МИ / ВЛЕЗЕ МИ БРЪМБАР В ГЛАВАТА. Втълпявам си пяяaяв— безполезна,
неразумна мисъл или иден, конто ме занимава, безпокои нenр)ттaнпо — Пек ти с
влязъл бръмбар в глсвато. не ти се продумво! К. Петканои, Стanото време. Какви бръмбари
се влезли в главете ти?—проДължи старият Тъкачсв. . . Нямсш професия, нямсш нищо
зДрово поД крокете сн и си тръгнел До сс жениш. С какъв ум? Г. Кaпмтлaилe, Обикновени
хорa,
Още: Влиза ми / влезе ми бръмбар в чутурата. Просторен. Нренв!бр. Влиза ми / влезе
ми муха в главата. Влизат ми / влязат ми бръмбарчета в главата. Забръмчават ми / за¬
бръмчат ми бръмбари в главата.
ВЛИЗА МИ / ВЛЕЗЕ МИ БРЪМБАР В ЧУТУРАТА. Просторсч. Прснебр. Втмтявам
си πякaким безполезна, неразумна мисъл или иден, клятл ме занимава, бeзиляои не¬
престанно. Дс го зноеш Дали и не него не се му влезли някакви бръмбари в чутурсто.. .
Не кого? — Нс Пстя. Г. Кaрмтлaeои, Съвет.
Още: Влиза ми / влезе ми бръмбар в главата.
170
ВЛИЗА МИ / ВЛЕЗЕ МИ БЪЛХА В УХОТО. Диел. Втълпявам си някаква п)ипи■нтнa■.
натрапчиви мисъл, ноято ме безпокои, тревожи.
ВЛИЗА МИ / ВЛЕЗЕ МИ В АКЪЛА. Вж. .Влиза ми / влезе ми в ума.
ВЛИЗА МИ / ВЛЕЗЕ МИ В ГЛАВАТА. 1. Схващам и ‘мпмметявам шоим. kлeж>
изучавам или слушам. Цял дсн четох и ной-^-^1^1^.лс ми влезе в главатар Уж внимателно слушах
и все пек нс мн влсзс всичко в главста.
2. Нeπрeттaнπл започвам да мисля за птkогл или ‘а пeпо или си втълпявам пeщл.
Тя го погледна учудено. Я го гледай ти, кок се е възгордял! До вчсро като срещнсшс
поглеДа й, червенина заиграваше по бузите му. И колко пъти бс обиколял нейния Двор
и той — ... И бе мислило До му отвори.. . А ссгс какво? Ахо! Учитслкотс с влязло
в главете му. Д. Тилен, Илинден. Но нейното добро сърцс нс Допущошс жестокото
мисъл До влсзе в главете й. Ив. Визов, Под игото.
Още: Влиза ми / влезе ми в ум— (акъла) /към 2 ‘нaо,/,
ВЛИЗА МИ / ВЛЕЗЕ МИ В ОЧИ<ГЕ>. Хan)тнaм нтялгл, прaии ми се пяклй.
Хубаво момиче, влсзс мн в очнтс. .. Двсте му приятелка бяха високи, стройни Девойко,
Все такива момичето му влизаха в очи.
ВЛИЗА МИ / ВЛЕЗЕ МИ В РАБОТА. Мога да използвам пeщо. мога д— си
послужа с нещо (‘— някакъв предмет). — Запазило съм си по нещо от моите Дсцо.
Виж Дали щс ти влсзс нсщо в работо. А тоя повой туке ще го вземеш. С него аз и
Позора съм повивало, Ссгс ти пък повий с нсго и Детсто му. Д. Талеи. Пресп-нските
камбани. И парички кося, и готов метсрисл зс мелница Докарах, Сего сгрсДото в твоято
ливаДс щс мн влсзе в работе. Г. Белее, Патилата на eлпл момче. Купи някои веща.
които по тия место сс смятаха зс ной-обикновсни: сДно мелко канторчс с топуз, едно
склопито ножчс,... няколко виДо тютюн и Други някои тскива неща, конто сигурно
му се внжДсхе любопитни и кой зной Дали биха му влезла в работс. Д. Тилев, Преслав-
тkнтe камбани. Той тикне в ръцете но Петьо голяма кутия бонбони и момчето всДного
сс залови Да обели лъскавия целофан, който непременно щешс Дс му влсзе в работо, Ем.
Maнлв. Ден се ражда. Прибери тсзи Дрехи, те ще ти влязст в реботе.9 Добрс, чс бях зо-
пазил тсзи ннструмснти, ссга ми влязоха в робота,
ВЛИЗА МИ / ВЛЕЗЕ МИ В СЬР1ЦЕ<ТО>. 1. Сиянл пожелавам пeщл. Хубав плот,
влсзс мн в сърцс,
2. Харесвам и обиквам нтглго, Много мило Дств. ведного ми влсзе в сърцето.* Това
момиче ми е влязло в сърцето.
ВЛИЗА МИ / ВЛЕЗЕ МИ В УМА. Непрестанно започвам да мисля за някого
или за пeщл или си втълпявам п)щл. Аз бях го забранил.. отколе бешс, А сего .кото
влсзс в ума ма, всчс нс излизс. Й. Йовков. Женсно сърце. Амс кото влсзсшс нсщо в умс
му. не можеше дс излезе, Доксто не сс изясни точно истината, Ст. Ц. Дaскaлли. Стуб-
яeпткит· яиин.
Още: Влиза ми / влезе ми в акъла. Влиза ми / влезе ми в главата /е 2 зпaо,/,
ВЛИЗА МИ / ВЛЕЗЕ МИ ДЯВОЛ<А> ПОД КОЖАТА. Ставам свл·βллeп и леко¬
мислен в постъпките си; почвам да върши неразумни, лоши неща, безобразия. Днешните
девойки — свобоДни. Мъчно ли с да им влезс Дявол поД кожото, Докото имот Днешното
рю^^^соно възпитание и лекомислени Другарки? Ив. Визов, Вестникар ли?
ВЛИЗА МИ / ВЛЕЗЕ МИ МУХА В ГЛАВАТА. Втълпявам си птkakиa бeзиллeзпa.
неразумни мисъл или идея, конто ме занимава, бeзилялн пeпр·стипнл. Денят започна
/адостно и мн сс прииска и ез зс нещо Де се зороДвсм. Влезс ми този муха в главата и
нс мога До я изпъДя, зс до си глсДем работете. Д. Кисьов, Щастието не идва само.
Още: Влиза ми / влезе ми бръмбар в главата. Бръмва ми / бръмне ми мух— в
главата“
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА КАТО В КРЪЧМА. НеоДобр. Вж. Влтам / вляза като в хан. .
— Добрс, че се Досетих овреме, Зебровило сн пътното врете отключена. Пет пари нс Даваш,
Влизсш кето в кръчмо. А. К—рмлиИоeи, Първомайсн— нстоnнн.
171
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА КАТО В НЕБРАНО ЛОЗЕ1. Днел. Бивам заловен в нещо нeрeдпл
случва ми се беда.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА КАТО В НЕБРАНО ЛОЗЕ’. Днел, Нищо не п·ттн. нищо не жаля.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА КАТО В ХАН. НсоДобр. Не затварям вратата след себе си.
Стово тсчснне, Докого щс влизаш като в хсн?
Още: Влизам / влязи гито в кръчми. НсоДобр.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА КАТО ТРЪН В ОЧИТЕ някому или еомоеτ. Създавам вnaжд)бпл.
пenритзпeнл нaстnл)пиe към себе си, нaттnоИиaм срещу себе си. Щс си търся Другаде
ребота, влязъл съм като трън в очнтс му, нямам спокойствие тук. · Внимавай, тскиво
хоро ксто тебс лссно влизат кото трън в очатс.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА МЕЖДУ ХОРАТА. Започвам да общувам с хорати, преставам да
живен затворен живот. Щял До сказвс слово в Жслсзовия солон. До си отиДсл и ти,
Че нДа пък. Влсз и ти между хорото. Й. Йовков, Жeнснл сърце.
Още: Влизам / вляза у люде. Днел.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА НА ВЪЛКА В УСТАТА. 1. Излагам се нм много голяма или
на смъртни оиaсплтт. Атонсс Пинтов козе, че на тсзи влсст нс трябве де се вярва,
чв Касаввтов само ще ги подмами. зс де влязст но вълко в устато, Г. Кanaтлмиои.·
Обикновени хлрм, — Сбогом, мелс! — Нс тръгвай, сине! . . . — Дой си сърцс, мамо!
Ти До нс мислиш. чс ей тъй щс влязо но вълка в устота. Нямо Де се Дам лесно на душманите.
Ив,· ΓaИеaров. Добрини чешма. — И как може самичък чек в ромсйския стон де слсзсш?
В устОте' .но вълко До влевсе. О. Василев, Зъб ‘а ‘ъб. Ако стс Дошли до· размарявете
хорото.. .зо мсне нс стс „добрс Дошли“ . . .! Току виж, пек стс почнели До ги ноДумвстс
До слязОТ в полсто, чс Да влязст в устотс но вълците, сирсч но татарите. Ст. Загор-
чннлβ, Ивайло.
2. Зм имот и под. — ставам жертви на' грабител. Целият му имот влезс но вълко в устошс.
лихварят всичко бс обсебил. ’
Още: Отивам / лшиДм (‘-вирим се / ‘мир- се) нм вълна ' е устати.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА ПОД ВЕНЧИЛО. Оженвам се. Блегункс почска До каже нещо.
почака, по сс обоДи: — Аз питсх попе. Дядо попс, рскох му, прово ще си ми кожеш, мога
ли До влязе под венчило, като ми се не е обсжДСл [съпругът], стона тринайсс години?
Ил. Влл·н. Дини души.
Още: Минавам / мини (отивам / отида) под венчило.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА ПОД КОЖАТА нс някого. Неодобр. Умишлено повлиявам нм
пнkогл да плттъnим. да действува по монта волн и е мой нπтeп·т, да ме слуша във всичко.
Обзе го тревожно и парливо желание де й помогне, като споси от реквизиция вилото й.
Ала. това желание сс. сблъска веДнего..с партийния Дълг. . Другарите му щяха До кожат·?·
влизот му поД кожата буржоазни жени. Д. Димов, Тютюн. Жал му бсшс зс Иван. : .,
но нс можсшс До му' помогне. — Дано бсше влязло поД кожетс му. беше го наковало зДравото.
Г. Кирaтлaвлв. Обикновени хлпa, Кора Мустафе например умссшс кото мслцино До влсзс
под кожата но рсятс, Да проумсс желанията й и онова, косто тя прсмълчсво. но жслос нсй-
силно, В. Мутафчиева, Лeтопнт на тыутπлтл врeмe, Освен но Лалато не бешс ли успял
Да завърти главете и не моята уж умно, хитра и проницателно ссстро? Нс. бсше ли
сполучил . до токово степсн Де й. влсзс поД кожетс. чс До я некоро До извърти..не сто и
осемдесет градусе разбиранията Н принципите си? Л. Станев, Поглед от хълма.. Току-виж *
че някой . . царски Душманин им влязъл поД кожата и . ги прсдумел До хванат гората. До ·
отиДот с някоя чето. Д. Сипоттрaнли, С—^ообречените. Известно ли ви с. чс тс много
умело и умно се подварот крой наши отговорни Другари, влизат им под кожото, зс До
рeзелeбвem нащиТс реДици?'. %. Нeшглв. Н—стπилeπиe,
Още: Вмъквам се / вмъкна ' се под гтжaшa. Нсодобр, Навирам се / навра се. под кожата.
Диел. НсоДобр.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА ПРЕЗ ЗАДНАТА ВРАТА. Ирон. Бивам приет да уча, дм следвам
някъде по пe‘aконeп начин, без изпит и кяaсирaнe,
Още: Минавам · / мини· през ‘адната вn—ши. Ирон. Влизам / вляз— през комина. Жорг,
Ирон.
172
ВЛИЗАМ / . ВЛЯЗА ПРЕЗ .КОМИНА.· Жарг. Ирон. Бивам приет дм уч—,· дм · "тя·лимы
някъде ' по нe3akлнeπ п—чни, без изпит и .класиране. .
Още: Влизам / вляза през задаата врат—. Ирон.
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА С КОТКА В ЧУВАЛ. Сам се поттмβты в п)блмглпnиятно иолл-
жeпиe, като предприемам обща пaблтa с члβeк. който ми създава големи πeπриятπости.
Семо това ама До ти каже, председателю. Де не влизаш с котке в чувал! Н. Хайтов,
По зeмтти,
ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА У ЛЮДЕ. Диал. Вж. Влизам / вляза между хорати. Заживей и ти
кото Другите.. влсз у. люде.
ВЛИЗА ПАТКА, ИЗЛИЗА ГЪСКА. Диал. Ирон. Зи члвeя. който никак не се е nnл-
ыeшил, който е оттaπaл същия глупак. , . ■
ВЛИЗАТ МИ / ВЛЯЗАТ МИ БРЪМБАРЧЕТА В ГЛАВАТА. Втълпявам' · си птгмkим
бe‘пллeзпм. пenaзумпa· мисъл или нлeя. която ме ·зaпимaиa, безпокои · ■нет^p<·сτмшпл.
Още: Влиза ми / влезе ми бръмбар е главата. . . ...
В ЛИЦЕТО нс някого. . ’. В съчет, с казним (гтнтnт и под.). Без.■ зaлбиямлги. без
да се скрива истината от нтяоил; лтяnнто (кмзвмм). Коза му всичко в лицето, бсз до се■ стесня¬
ва и без:. До го щаДи.
2. В съчет, със смен се (присмивам се и ^^Ο. Явно, . открито пред самин олβeк, · за
когото . се ошнaтя (смен с·). Алскси пламне от нсгоДувонае. обърне сс. зс До му се изсмсе в
лнцето. но пек сс изчерви, и Стоври, и помощникът му глсДсхс към нсго. А. Гулншни,
Село Зeлплил.
Още: В очите’ /и 1 и 2 ‘πич,/,
В ЛУДИЯ УМ. През ранната младост на члв·k. когато е неразумен и буен.
ВЛЯЗЛА МИ Е ГЛАВАТА В ТОРБАТА. Изложен съм нм смъртна опaспост, зaстришeп
ми е животът. Ако рсчсм еДин Ден До си чистим сметките с комунистите, боя робота
щс на свърши, Зещото веДнъж всчс глевето му [н— полицая] е влязло в торбстс. В. Нешное,
Нaстъnя)пи).
Свързва се с обичан в миналото лтсeчeпa. глина да се нлтн в ялптяa торба. ■
Още: Главата ми е е шоnб—шa.
ВЛЯЗЛА МИ Е ЗМИЯ В КЕСИЯТА. Голям скъперник съм, свиди ми ' се да дам
пари за пeщл,
Още: Свили се е змия в кесията ми.
ВЛЯЗЪЛ В ЛОЗЕТО И МРЪЖДИ СЕ НА ГРОЗДЕТО. Днел. Уиошneбяβ— тe· · за
оовeк. който е постигнал нещо · и пан не е длβллeн.
ВЛЯЗЪЛ МИ Е В КРЪВТА. Сиянл съм обикнал нещо или пнкого, държи мното ни
пeгл, не мога без пeго, Към Димитровград сс стичет постоянно хора от всички крсища
на странете — майстори и общи работници, специалисти, . , изтъкнати ударници.. . хоро
на конто строителството с влязло в кръвта и които нс могат всчс До се задоволят с
обикновения живот. в. Рмблтпио)сял дело Тоя жено ми бс влязло в кръвта и толкова.
Нямсшс какво Де се направи срсщу туй. Б. Райнов, Моята нeпозпaтa.
ВЛЯЗЪЛ МИ Е ВЪГЛЕН В КАЛЕЦА. Диол. З— момък или девоИкм — искам да се
женя.
ВЛЯЗЪЛ НА ПОПА В ДЖОБА. Диал. Умрял.
ВМЕСТО ДА ИЗПИША ВЕЖДИ, ИЗВАЖДАМ [ИЗВАДИХ, ЩЕ ИЗВАДЯ] ОЧИ.
Въпреки стремежа си да направя пeщл добро, нмβлно—м (навлякох, ще пмвлeк—) ни· себ) си Или
другиму бедм. — Добрс. Ще им ДаДеме на.Двамото хиляДс лева... — Я по-Добре Да не човър¬
каме тоя въпрос преД партийното събрание, Дс Дс знаеш. че нямо До извсДнм очН, вместо
Да изпишем всжДи! Ст. Ц. Дaткaлов, Стубяeнсkитe яиин, Вкочиняселият. труп на хубавото
зверче се показе из кухинстс. , . — Ето какво излиза, когото човск неправи грешка! —
изръмжа Вълко. — Отровихме злсткс. Вместо Да изпишем вежДн. извадихме очи! Тъй Дс!
173
Ем. Станев, Плв)тт зм една глnм, Щяхмс Дс пратим патрул Да те търси,.., немците
щяхс До засилят своята бДителност и тока — вместо Да изпишем вежДи. щяхмс До
извадим очи, П. В·жнплв, За честта ни рлдипaт—. Нс можс Да сс мине рскстс с лоДкс.
бсз немците веДнсго До усстят, Тогава вместо Да изпишем всжда, ще извсДим очи.
П. Зeжнплe, За честта ни рллнпaт—.
Още: Вмeсшл да направя вежди, извадих (избодох) лои. Днел, Наместо вежди дм
тилaдя. извадих (избодох) лчи. Днел,
ВМЕСТО ДА НАПРАВЯ ВЕЖДИ, ИЗБОДОХ ОЧИ. Днел. Вж. Вместо да изпиша
вежда, изваждам [извадих, ще извадя] очи.
ВМЕСТО ДА НАПРАВЯ ВЕЖДИ, ИЗВАДИХ ОЧИ. Днел, Вж. Вместо да изпиши
βeждн. изваждам [извадих, ще иземдн] лчн.
В МИША ДУПКА, крин се (скривам се и под,). Ни много скрито, илтaйнл, змтулено
място (се грин). Целият свят е увсрсн, че Левски ссга се крив в маша Дупка. Ив. Вмзлβ. Утро
в Банки. Селото заглъхне, всичко живо сс замълча, скри се в мише Дупко и зачскс,
К. П·шяaнлв. Хайдути. Щс го спипа и До тича и къДето и Да иДе. В миша Дупко Да сс
скрие. и оттам ще го измъкне. Г. Киnaсливлe, Сн—хи. А богатите собственици, обитаващи
съссДнитс вили, се еnоmсйвaха в миши Дупки, Ирина нямсшс към кого. До се обърне. Д. Димов,
Тютюн. Изплашените от нороДното въстание търговци се се изпокрили в миша Дупка.
П. Вeжншов. Зи честта на родината. Хубаво почнеха ношатс, амс Дс Да бешс Дошъл на
помощ Дядо Иван, та Да виДиш Доли ще се чус и ваДи някое цснково куче. В миша дупко
щешс До се свре, Кр. Григоров, Отново ни училище. В мишо Дупка Да се пъхнс, пак ще го
намерим! Ив. Хмджиымрчeβ. Овчaпоeшл Кмяиткл. — Кой щс ти ДойДс? В миша Дупка
се сс заврели хорото. Снощи нс чу ли? Рсзгрсбиха Долното чсршня. В. Мутафчиеви, Летопис
и— смутното време.
В МОРЕТО С ЛЪЖИЦА ВОДА ПРИТУРЯМ. Днел, Беден съм, а помагам нм богат..
ВМЪКВАМ СЕ / ВМЪКНА СЕ ПОД КОЖАТА но някого. НеоДобр, Умишлено
илвлини—м на някого да постъпва, дм действува по моята воля и е мой нпт·р·т, да ме
слуша във втичkл. Стане ясно. чс бай Лсзо е разкрил мосто присъствие преД непознатия
и понеже предположих, че някой поДлец му се е вмъкнел поД кожетс. изваДих пистолете и
поставих показалеца в скобото. Сл. Тръжни, Нeлтдaвнa,
Още: Влизам / влязи под кожата. Нсодобр. Навирам се / ' навра се под кожата.
Днел. Неодобр,
В НАСТРОЕНИЕ. Шег. Пийнал. Баща ти снощи закъсня. Дойдс са в нестроение.
В НИЕДНО ВРЕМЕ. 1. В ний-нeудобeп. пaй-нeплдходнщ момент за извършване на
нeщл. ДъжДсцът есенен ръми / и мокри и пронизва чак До костн / и турци, и кора гяура,
що но гости / във нисДно тям врсмс со Дошли, К. Христов, Чеда на Бaяkипм, — Ех, какво
ще право ссгс. ни в еДно времс у момини? Можс и тук До има нящо роботе. Т. Г. Влийное,
Стрием В)нκлвнци и спaхa И.
2. Късно през поптм, Бсше се смречило, От еДно Дърво Долиташе зловещият крясък но
кукумявкстс. ,. Катеричката прескочи Два-тра клона нсДолу и се вглсдс в земята.
— Ти ли си, Сивушке? КъДс тека в ниеДно врсмс си тръгнало? — Ох. ссстрицс,.. Лоши
новини ти нося. О. Василев, Дивата горa, Снощи в нисДно врсмс някой почне силно До
тропа но вратотс.
Още: В пиκл· време.
В (ПО) НИКОЕ ВРЕМЕ. 1. В пaй-нeуелбeп. нмй-нeиодхлдтщ момент ‘а извършване
ни нeщл. В четвъртък ДойДе Тоню. Той бсше прашен, омърлушен, нсбръснат. глеДсшс разсеяно
а отбягваше До поглеДнс двстс жсни прево в очатс. Особено се nсвеее той от погледа но
СсвДо. Защо иДеше той по това никое време? Г. Кмрисяaeои. Снаха. И всички тс мислеха в
това времс и за Децотс си, и зс работете си, която прсз тсзи лстна Дни нс можеше Да чака.
Ама че в никое времс ДойДе този преврат, косяха се мнозина. и нс можеше До не се
косят — жетвата започваше. имешс пашкули До се Дообирот, царевиците трябваше Да сс
окопават и прорежДат. Г. Кмрмслaвлв. Обикновени хлрa,
2. Късно през плптa. — Защо се връщаш в никое време? — попитс баща му сърдито.
Ем. Клnaлов. Дъщерята на пмртизaпишa.
Още: В пиeднл време.
W4
ВНИМАВАЙ В КАРТИНКАТА. Жарг. Забележи, обърни впим—пн), виж нeщл (обикн.
зм нeщл, над kлeтл се надсмиваме). РсДков — същи Голиат — седи с вдигнати ръцв, е о
ръцете му — две бсроминн, Дсбсловратия като биче Солих, .. Нско писарите гледаш··
ПоДковато снимка и Да внимават в картинката! Н. Хайтов, Шумни от габър.
Още: Гледай в картинката.
В ОБЯТИЯТА] НА МОРФЕЯ СЪМ. Книж. Спя дълбоко и тпоkлйпл.
В гръцката митоногин^ Морфей · бог на тъниlпмтa. син на бога иа сънн Хнпнот.
Още: Намирам се eжтбятиттa ни Морфен. Книж,
ВО ВЕКИ ВЕКОВ. Книж. Змвинaин. зм вечни врeмeпa. Щс вървим ли Днвс в чор-
шиято? — Ив ма! — ... — Днсска ще празнуваме цел Ден. И ссгс гоДине но тоя Двн. во ·
вски веков! Д. Taree, Пр)тnaпткнтe камбани. — Болея, сине Симеонов,, когото глеДсм кск в
неведението си отроците пият от еретичсската отрово. Низвергнати ще се тс от ·
Христовото лоно во вски веков, М. Смилова, Друм се вие. Майката с било, с и ще бъДс ·
во веки веков пръв воДач и покровител в живото но сичко. що живее! сп. Читалище, 1870.
ВО ВРЕМЯ ОНО. Книж, Много отдаина, някога си. Той во время оно с платил зо ·
виното нс по-чсстно от войннцнтв. Л. Каривелов, Българе от стanо време. — Дрого-
ми е ——{хиля св. Нямал съм кръчма во време оно да съм ядовит. Н. Хайтов, Съперници.
ВО ГЛАВЕ с някого. Книж, Начело с ннного, под водaчeтгилшо на някого. Нс кроя ш.
телвграмото той изказва пълно доверив към патриотическото му правителство, во главе
с Достойния и вслик президент, Т. Г. Влийное, Силна ръка.
ВОДА БРОДЯ, ЖАДЕН ХОДЯ. Диел, Съвсем съм се забравил.
Още: Злд— газя, жаден ходя /във 2 знaч,/, Днел,
ВОДА ГАЗЯ, ГЛАДЕН ХОДЯ ЗА ТЕБЕ. ПоДигр. Употребява се, когато нняой каже-
пeщл нeилдхлдтщл.
ВОДА ГАЗЯ, ЖАДЕН ХОДЯ. 1. Ирон. Не мога да се възползувам от нeщо. с гоeтла
съм е нeплсneлттв)н яонтaят. въпреки жeлaшиeтл си.
2. Диал. Съвсем съм се забравил.
Още: Вода бродн, жаден ходя /към 2 зп—о,/.
ВОДА ГЛЕДА, ЗА ОГЪН ПРИКАЗВА. ПоДигр. Употребява се, когато някой ниже
нешо пeподхоетшл,
ВОДА ЗА ВОДЕНИЦАТА на някого и ВОДА ЗА нсчия ВОДЕНИЦА. Довод, аргумент
или фият в полза на птглго, Порсботят. осваДсτслетвувсτ бременността сн и хойдв-
широк живот зс сметка на фабрикате. , . „ВоДо зс моятс воденица — рсчс сн. — Ще
се мсхнс ... Три мессцо ма се осигурени.. , В София никой не мс знав.“ Б. Болгар. Близ¬
наците.
ВОДА НЕ ДАВАМ ДА ПИЕ някому. Днел. От завист или от ненавист изключвам,,
лтттрaнтвмм някого от всичко.
ВОДА НОСИ нс някого или на нсщо. С по-добри качества е в сравнение с някого или·
с нeщл. Тази му стотня нс с много хубсва, но тя вода носи на преДишните му стотии.
В^(Д^<СТА:> ГО ОТНЕСЛА. Днел, 1. Изгубил се, изчезнал.
2. 'Зм нещо — похабило се е.
ВОДЕН ДЯВОЛ. Днел. Хитър и дтвляит човек. Очитс му играят ксто нс водем
дявол. Н. Γenлв, Речник ни блъгарсний язин.
ВОДЕНИЦАТА МЕЛИ, НИЩО НЕ СМИЛА. Употребява се за олвeк, който ыплпл
приказва, а не казва нищо тъщeствeпл или не върши нищо.
ВОДИ ГИ КАТО ПЧЕЛИ. Диал. Зи олвeк — който умее да увлича ы—товл, клйшо е-
голям авторитет, който има голямо общ)ств·пл влияние.
175
ВОДИ . .МИ СЕ АКЪЛА. Днел. Вярвам, че нещо ще. тт—п). наднем се на нещ®.
Вода ма сс окъле, чс няма До св резДсляш, чв щс сс вземеш, .
ИОДИМ СЕ КАТО БИТОЛСКИ ПРОСЯЦИ. Нenaздeяпи приятели сме, винаги сме
зиeдпл,
ВОДИМ СЕ КАТО СЛЕПЦИ. Неразделни приятели сме, випaин сме зaeдпл.
ВОДИМ СЕ КАТО ХИНКО И ДОДЬО. Диал, Ирон. Неразделни '' сме.
Свързва се с им)пaтм Хинял и Додьо — двама братя слабоумни, конто не се делили никога (Кр. С. Стой-
•^ев, Teшeиeпсяи говор, · СбНУ,- ' XXXI, 1915, с. '’З?). ·
ВОДИ СИ МАГАРЕТО. Днел. Грубо, · Гледай си своята работа и не се бъркай · в
‘чуждите работи. . ■ . .
Още: Карай си магарето. Грубо. · .
ВОДЯ ЗА НОСА някого. 1. Плдоипил съм някого нaипяпл на тилятa воля и го карам
да върши послушно· втиокл. ноето желан; иоттъпимм с някого, h-hto желан. Дсшкс неистина _
я беше яД но това, дсто. Дсвср й бсшс мскушав и шя го водеше за носе, Чс му била
Донесло имот. та ссгс и той, и бсща му, и майка му — всичкатс на мост й се бяхс сторили.
Нс смсяш думе Да й повърнат, Ci. Ц. Дaтяaяои, Без межда. Та мс поДвсдс Да я назначим.
■а ссга тя се опитва до ни.·· .води. за носа. К. · Калчев, Двама в новия град. Виж какъв
■дррмчо с. Нс рсзбирс. чс тя го воДн зс носа и го с обяздилс. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сeпл.
Ошличатслнстс чертс обочс но тия програма с тази. .. — дс зсблужДсвсш и държат в не¬
вежество неопитното работно население и безнаказано Да го водят зс носо. Г. Кирков,
Нашата програма. Младен всчс нс мс слуша. Хорото го водят зс носа, К. П)тяaпоe, Без деца.
2. Диал. Мамя, лъжа ннkого,
ВОДЯ ЗА ПОВОДИТЕ някого. Вж. Злдя ‘а юздите някого. . :
ВОДЯ ЗА ЮЗДИТЕ някого. Подчинил съм някого напълно ни твлятa воля и го
ж<мр<мм да върши послушно всичко, което желан; постъпвам с някого, както ·. желан.
Още: Водн за юларн (иоeлдиш·).
ВОДЯ ЗА ЮЛАРЯ някого. Вж. Злдя ‘а юздите някого.
ВОДЯ КЕРВАНА. Вж. Влдя хлпото. Бой Петър Дълбокият нс беше от ония, които
'водят кервана. .. Той бсше сДин обикновен човек. който премина живота си в сянка и но
трапезите. .по сватбите и слеД погребенията. сядаше най-/нокроя. А. К—ралийчев, Строители
ши републиката.
ВОДЯ СЕ ПО АКЪЛА на. някого и ВОДЯ СЕ ПО нечий АКЪЛ. НсоДобр. Птттъпнмм.
деИствуиам нaпплпл под нечие влнтпн). изцяло се елиян от някого в иосшпинншe · си.
—^Чудвн човск си! — скоро му сс Илка. — ВоДиш се по окъле но дсцо ксто Милено. К. Кмяоeв,
Живите помнят. И бсгълцатс свърнаха на юг. бсз повече приказки, Момчето крачеше До тях
.и си мислеше; „Зещо вансги стова таке? Защо другите слушаш ■ Вели и сс воДят по скъла
му?“ В. Mутaфчиeвa. Лeшоиит ни тмутплтл време.
Още: Водн се по ума. Нсодобр. Влача се (вървя) по акъли. Нсодобр.
ВОДЯ СЕ ПО УМА нс някого и ВОДЯ СЕ ПО нечий УМ. НеоДобр. Плттъnиaм.
действувам нaппяпл под п·ои· влияни), изцяло се влинн от пяяогл е илстппнншe си.
— Сигур Шутая е напипал някъде зайци. Пек щс тс влачи зс тоя що духе. Нс сс води по
мсговня ум. Да си късаш цървулишв. Елин Пeянп. Аз ти тоИ. Тя зс маг успя Да хванс
моглсдс му. Панчо беше изплашен, обърксн... — Ти си добър човск — по-меко каза тя.
— Зещо сс воДиш по умс на Марс. Зещо хоДиш при нся?В, Чeпнои, С повн другари. Ссгс
,му е врсмсто До си нойДвш мястото, Да си уредиш живото — проДължи той със ссмочув-
ешвисшо но човск умсн, практичен и силсн. — Нс сс води по умс но такава ксто Ниронсвая
лапни-шсран. който изпапа нивицншс но мойка си. Г. Кирaтл—влв, Обикновени хор—.
Още: Водя се по акъла. НсоДобр. Влача се (вървя) ' по ума. НсоДобр.
ВОДЯ СМЕТКА на някого или самосш. 1. Следя действията, посшпикнтe на пяялгл
и искам от него дм отилвanт за тях. Истине, гледал съм по божя правите До жився, сме
мой те пиша. Намс госпоД. щс ссДнс Да води смешке но такивс като мснс. Елин Пeлип. Летен
Й76
;еeп, Но в ягоДовекся отряД воДвха строга смсшкс за повсДснивто но всеки рошен началник,
Ив. Хмджиммро)в. Оичanчeто Кмянткл.
■’. За нсщо. Следя количеството, брон нм пeщл; пресмятам, изчислявам нeпл.
Още: Държа сметка /и ’ и 2 знач./.
ВОДЯТ МЕ НА СВЕТИ КРЕПКИ. Днел. Ирон. Tллклви съм пинн, че не мота. да
'.вървя, без дм бъда подкрепян от някого.
ВОДЯ ХОРОТО. Стон начело ни нещо; nъклвлдн, Имах късмст До попадна в
- четеше но Ламята, Сега ние водиме хорото. .. Бисм целая отрсД. Знамето държим нис и
-емв решили Да нс го Дсвсме никому. А. Кмрмлийоeв, Нaродeп зaкnилпик, Партийният
секретер е описвоч, значи подчинен но начолника. а иске той Да води хорошо. М. Mai“
оeeткн, Тихо пристанище.
Още: Водн кервани.
ВОЗЯ СЕ НА нечия КОЛА. Обикн. с отриц. Вслушвам се е съветите нм пяkлгл,
•постъпвам тaкм. както той ми внушава. — Нс сс вози нс женска коле. Менс слушай.
Жени — много! П. В)янлe. Стълби до пeб·тл. Не св вози но люДски кола. П. Р. Слмвeйглв.
; Български притчи или плтллиици и характерни думи.
Още: Качвам се н— нечия гола.
ВОЛА МИ ЕЗИКА ИЗПАСЪЛ. Диал, Ирон. Не проговарям ншцо; мълча,
ВОЛ БЕЗ РОГА. Диал, Див, прост човек.
ВОЛ И КОН, струна (излезе). ' Много пари, много сяπил (струва). Това пътуване
„■ми излсзс вол и кон.
ВОЛОВЕТЕ У ПРОСОТО. Диал. Ирон. Употребява · се, когато някой зaиоопe дм лъже.
ВОЛ ОТИДЕ, БИВОЛ СЕ ВЪРНА. Днел, Пр^сбу. Зм олвeг. който никак нс се ·
променил, който е оттипмя същин глупак.
Още: Вол отиде, крава се върни. Днел. Нрснебр.
ВОЛ ОТИДЕ, КРАВА СЕ ВЪРНА. Диал, Нрснсбр. Вж. Вол лшидe, бивол се върна.
ВОЛСКИ ЕЗИК. Стара банкнота от хиляда я)ви, — Щс купим ош Бслчак райско
..свещ, Там име сДин стар иманяр. Той можс да ни продоДс райска свсщ, но щс трябват
. много пори.. . — Колко ще трябват? — попитах ги, — Ами, ще трябват по 20 волски
.езици но човек., , Заложих аз къщсшо си. изтеглих от банката Двайсет халяДерка и
заминех зс Бслчнк. А. КмnилиИоeв. Народен зияпилник. Щс. спечели Дядо та Миръо най¬
- мелко Два волски сзика. Волска сзнца той наричаше бонкношишс по хилядс лсво. Ем. Сшиπ)и,
Януирсkл гнездо.
ВОНЕЯТ МИ ЗЪБИТЕ НА МЛЯКО. Днел. Още съм мнлил млад, незрял и съвсем
ι:..^нeoпнтeп.
Още: Влпeяτ ми устати ни мляко. Днел, Миришат ми зъбите н— мляко.
. ВОНЕЯТ МИ УСТАТА НА МЛЯКО. Днел. Още съм ыпогл млад, незрял и съвсем
нeопншeп,
Още: Влпeяτ ми зъбите нм мляко. Днел. · Миришат ми устат— нм мляко.
ВОНЯ МЕ НОСИ. Диал, Не съм добре, не напредвам, нямам успех.
В ОЧИТЕ’ на някого. 1. В съчсш. с казвам (гтитnя и иод.), Без заобикалки, без да се
• · скриим истината от някого; лшнрнтл (казвам). НJдовнрст мс, разбираш ли, смятат. мс зс
есботьоpκa. .. Козеха мн го в очитс. Б. Болгар, Близнаците. Дсшо му мълчсх и тове
му е много. Трябваше да му кожа в очитс, че Илия нс е прев, Г. Кмпмтлмeлв, След
ноември.
2. В съчсш. смен се (присмивам се и ^4.). Явно, открито пред самия члв·г. за когото
се отпaтн (смен се). Иконописецът нс семо нс го слушаше. а смсеше Да сс подиграва в очитс
му. Й. Йовков, Жeтвиnтт. Стона ни къщста зс смях прсд хорото. В очишс ми ай тъй с
, глас зсхвснсхс Да сс смсяш. П. Ю. Тодоров, Самодива. Нищо. от никъДс ни перс..
Н2 ♦пи‘)оллгпч)н пeопиk. т. I
177
Отгоре мн сс смсят в.очитс — зс златното ли мине трябват пори? Ст. Л. Костов, Златната
мина.
3. В съчет. с лъжи (излъгвам и илд.), Без тт)спeпн· и съвсем явно (лъжа). — Абе. Кобза —
това нс е жребец, е крснто. вярно ли? — Вярно! — щс вдигне Ксбзатс рсмснв. — А
защо мс лъжеш в очитс. нс тс ли е срам? А. Гуляшки, Село В-дрово. Ай тъй важДо —
в очитс му го лъжат, той сяксш сом сс преви но ахмак, вярвс нс цял свят. П. Ю. Тодоров.
Първите.
Още: В лицето /към ’ и 2 знач./.
В (ПРЕД) ОЧИТЕ’ на някого и В (ПРЕД) нечии ОЧИ. Според схващаният—, според
преценката или мпe:ниeто на ннногл, Неговото шейна беше 'разкрита в очише ми. .’. Той
беше непоправим подлец и кспитулонт, Г. Кирися—eоe, По нияллп. Зонимовошс сс с мисли
зс себс си. за своитс постъпки, за тове, как нзглсжДа в очите но познстнтс си и тия
мисли винаги водеха До лошо самочувствие. Л. Днллe. Почивката на Бонн Д-рев. А пък
нашите богаташа нс представляваха прсД моите очи нсщо повече ош пепелта но снощното
мн последно, цигере. Ал. Констинтиплв. Страст. Тс семи някск си се евснувсхс До си
позволяват волноетн преД чорбаДжии, зс кеквишо минсвсхс пред очишс нм охолните и без¬
грижни сснафн. Ст. Чилнпгирлe, Първа жертва.
В ОЧИТЕ СЪМ но някого. Навлякъл съм си пeпpняшно лшнош)нн) от ттрипм нм
някого; нивнкaп. п—рооeп съм от пяяоио. който търси пичнп да ме тормози, да ми отмъщава.
А в болницата му изнамериха ной-ровлични кусура. Все той беше в очитс им. ЗсважДсхс му но
успехите при лечение но болните. Й. Гешев, Вик от тъмпипишa,
ВОЩЕНА СВЕЩ ДА ТИ ЗАНЕСА. Във 2 а 3 л. Днел, Да те видя умрял.
В ПАКЕТ. Зиeлнл, общо (лбикп. ‘и група лица, хлnи). До 20-я километър . групата
[колоездачи] бс в покст и се очакваше, чс тока щс продължи До финише, в. Вeо·ппн ноeипн'.
Движим се в псксш.
В (ПО) ПЕТИТЕ. В п)потn)дсшвeн— близост. Всички тичаха. всички бягахс запъхтени
и обезумели като хоро. коато някой гони в петите. Ив. Вaзлe. Под нгото, Слсдвахс го
по пешите.
ВПИВАМ / ВПИЯ ОЧИ в някого или нсщо. Гледам вшпeпч·пл. съсредоточено някого
или в пeщо. Малко спря коня и впи очи в млодсша жсно. Ц. Ц·nkовски, По витата пътека.
Ксто минаваха край шурнсшето.. сДно ош тях,.... впи зли очи в ' Сшояно, Д. Taяeв. ' Же-
лeзпняш свe'гнлпиk. — Милено .. Милено. , . къДс се Дяна? — завика мелко обезпокоен шой
и внимателно впи очи в мрачиношо. Елин Пелин, Летен ден.
Още: Впивам / епин поглед.
ВПИВАМ / ВПИЯ ПОГЛЕД в някого или в нещо. Вж. Впивам / впин очи в някого
ила в нещо. Зстулвн между хорошо на сянка, Нснко жаДно впи поглеД в Райка. Т. Г. Влайнов,
Дядовата Слaволиa унукм. Той сн вдигне главеше и впи поглед нопрсД към Света гора.
Ст. ·Змглроиплв. Ден илтя·лeп.
ВПИВАМ / ВПРА ОЧИТЕ СИ в някого. Днел. Н-умнвмм си нещо зм пяkлгл.
решавам да извърша, да предприема пeщл зм някого. Раснел съм със стар бубайка и с боба,
ала но баба дясното й рака се вДърви, тс нямсше кой къщното роботе Да върши и ДяДо
впря очитс' си в мсне Да мс жени. Н. Хайтов, Диви nмзя—‘и,
В ПЛЕН СЪМ нс нсщо. Книж. Намирам се под влннпнeто. властта на птkмквн идеи,
схвмщанин. Мнозина бяхс още в плсн нс своите стари представи за света и отношенията
между хороша,
ВПЛИТАМ / ВПЛЕТА В МРЕЖАТА (МРЕЖИТЕ) СИ някого. 1. С хитрост, с ноиanствл
успявам да привлека пнного и да го въвлека е пeиоотeнн дeлa, Той е непочтен човек, вни¬
мавай Да не тс вплете в мрсжитс си.
2. Успявам с хитплтш, с нлимрттио да πaяипaы някого да се влюби силно в мене, да се
увлече слтио по мене. Боготе наследница бсшс увлечено в него.. . Нскс момичето непълно св
вплстс в мрежеше му. М. Груб-шли-ва, През иглено ухо.
Още: Вплитам / вплета в примките си. Уплитам / уплети (улавям / уловя, хващам /
химнa. заплитам / заплета) е мрежат— (мрежите) си.’
178
ВПЛИТАМ I ВПЛЕТА В ПРИМКИТЕ СИ някого. 1. С хитрост, с коварство . успявам
д— привлека пнклгл и да го въвлека е пeпочтeпи дела.
2, Успявам с хитрост, с клвaрттво да ' накарам птнлгл дм се влюби силно в мене, да се
увлече ' тляпл по мене. Дилян, наистина, се бсшс върнел. . . Знаеше. че той ощс я обичо и
никого нс беше сс зсканвол Да я убиес. Тове бсшс измислила тя, зс дс вплете в примките
си чистосърдечния и нскрсн овчср [Цветан]. Ив. Кaрмнлвтки. Циeтмнлинят кмeaя.
Още: Вплитам / вплета в мрежат— (мрежите) си. Уплитам / уплети (заплитам / заплета,
хващам / хвана, улавям / уловн) в примките си.
В (ОТ) ПЛЪТ И КРЪВ. Книж. Нaпπлπл neмяeп, осезаем. В разгорещения мозък из¬
чезнеха поетическитс видения — яви сс жснста в плъш и кръв. Г. П. Стаматов, Дело № 5.
Церят и Сора бяхс в плът и кръв и сяксш no-друга: земни, близки. с затове и по-трудно
му' бе Да кори и до вини. Сг. Змглроипоe, Ден илсяeлeп.
В ПОЛОЖЕНИЕ. Бn·мeнпa, Чсдо, неистинс ли си в положение? Я стона и си лвгнн
но легло — мемо ей сего щс ши постели. К. Пeткмплв. ХаИдути.
В ПОСЛЕДНА СМЕТКА. Книж, В тпщпотт. нaй-т·тнe, нaИ-иосяe (при приeeждaпe на
доводи или факти ‘а нещо). В послсДна ' смсткс единственото ползс от 'цялата . тоя
история оставаше тове, чс щсше До нсучи поне кои се Довсрснншс и близки хоро на Личев
в ротата му. П. Вежинои, Втора ротa, Зсради нсглсДноеттс и живостта но изображе¬
нието. .. той пренебрегва характере на типизацията и в послсДна сметке — нДсйния
смисъл на творбата. Ст. Кaролeи. По неверен път. „Критиците“ и „рсвизионаститс“ но
Марксе и Енгслсс сс окозеха в последно смстка нс семо много лоши познавача и своеобразни
тълкувани но учението но тая бележити мъжс. но и жалка опортюнисти в практиката.
Г. Кирков, Предговор към брошурата Против широкия социализъм. И понеже разпитването
на различните Хатърпстровца в послсДна смстка бсшс начин все пек Да проникне в гяур-
ското. в българското фслссфс, той отново нареди на Кара Хсссн: Дойдс ли някой нов
Хитърпстровсц, Дс го пусне пра нсго. Д. Maнтлβ. Хайдушка кръв.
Още: В крайна сметка. Книж.
В ПОСЛЕДНИЯ СИ ЧАС. УмираИки, при и‘дпхиaнeтл си. Тя имешс наивността до
мисли. чс поне в послсДния сн час той е разбрал грсшкато си и. с готов До сс резкое.
Л; Стотпли, Сребърната сватба на пллялвния Maтои,
В (ПО) ПОТАЙНА ДОБА. Нар.-пост. След полунощ, още по тъмно. Бсда ли зсплсшва
и тебе и нос, та в потайно Добо сн сс върнел. П. Сnaтлβ, Греховната любов нм зографа
Зaхирнй, Нощсм се отлъчсвсл [Петър Ослилвeц]. казваха, в незнайни мссшс, ходил в потайна
Доба по самоДивски хорища билка до бере, то в имс бссовско Да цсри нелечими недъзи.
Н. Рийнли. Книга ‘а цaрeтe,
Още: В (по) глух— доба.
ВПРЯГАМ / ВПРЕГНА В КОЛЕСНИЦАТА но някого (нсщо или някого). Книж. По¬
ставям обществена . група, партия или държава в nлллжeниe на пълна ‘мβнтныотт от поли¬
тиката, целите на пяЯогл. Грешка поДир грсшкс правеше той... Сигурно мислсшс, че щс
остонсм вечно румелийски поДоници, е той щс впрегне либералите в колссннцстс на Нсчовичс
и Грсковс. В. Геновсна, Седем години,
Още: Завързвам / завържа (привързвам / привържа) към глл)тпи!цaτ—. Книж,
ВПРЯГАМ / ВПРЕГНА КОЛАТА ПРЕД ВОЛОВЕТЕ. Върша пeпо пaопaян, не както
трябва, не както е рeдпо.
Още: Впряг—м / 3^-™— kтлaшa пред коπ)шe.
ВПРЯГАМ / ВПРЕГНА КОЛАТА ПРЕД КОНЕТЕ. Вж. ' Впрягам / впрегна колата
пред иллои)шe.
ВПРЯГАМ ОДВЕ, ОТРИ. Днел, Повтарям и иттп)швaм нещо.
. ВПРЯГАМ СЕ / ВПРЕГНА СЕ В СЪЩАТА КОЛА. Изпадам в еднакво доложени· · е
птяого, тилл)лям еднмкнм участ с пяялго.
ВПРЯГАМ СЕ / ВПРЕГНА СЕ В ХОМОТА. Заемам се с тежка задмчм,
Оше: Впрягам се / впрегни се в ярема.
179
ВПРЯГАМ СЕ / ВПРЕГНА СЕ В ЯРЕМА. Вж. Впрягам се / βирeгпм се в· хомота.
Впрягаха се [младежите] в ярема но земеделския труд и кето млади юнста, не хванели ощс
шия, пъшкаха. кръшкаха и глсДаха с извърнати очи. нагоре нс мръква ли. Си. Ц. Дмтяaяов.
Без межда.
ВПУЛВАМ СЕ / ВПУЛЯ СЕ В ТАВАНА. Обикн. в св, вид, Умирам. По улицето минаво
старец; похлопвс с тояжката, крста. ... — Към зоннк отнвсш и ти, кскто и я.оме
нейсе — шегува сс бай СонДьо. — Размотало сс е всчс мсксрсто ти. глухчо-о, някой ден щс св
крета жичкота и щс сс впулим в товсна. Н. Хайтов, Шумни от. габър.
В ПЪЛЕН ХОД, съм (намирам се). Книж, В · своя пaй-гллям разгар (съм). Първият
квсртол но новия граД с почти готов, няколко нови блоке имот вечс обитатели. а строежът
на останалите блокове е в пълвн ход. в. Ошeоeтти)п фронт. В цялото страна жъшвстс с на
привършване. Вършитбата е в пълен ход. в. Работническо л·ял, В Германия избухнели
въстания. а партизанското войне в Испания била в пълвн хоД, История за X клас.
В ПЪЛНА ВЛАСТ но някого. оставам (съм). Напълно зависим от нтkоил (оставам).
Всъщност от този дсн сс почнеха истинските мъки но момичето, Дотогава тя имешс сигурен
защатннк — инженерът. Но сто чс ссга оставаше в пълно власт на ссстра си. Г. Райчеи,
Сестрата.
В ПЪЛНАТА СИ СИЛА и В СИЛАТА СИ, съм. В разгара си (съм).
В РАЗРЕЗ с нсщо. Книж. В несъответстви), в прлтиилрeчиe с пeщл. Съветвам ви
До нс си поставяше проблеми. конто со в рсзрсз с основния смисъл но лекорекато етика?
П. Сл—иннсни, Плтяeдпнят щурм.
ВРАНА КОСТ ДА ТИ НЕ НОСИ някъде, Във 2 и 3 л. Никога да не отидеш някъде,
това мтстл дм е пeдостпипл, иnлклeто за тебе. Пък Друг път врано кост До ти нв носи в мой
имот, Т. Хaрмaиджиeβ. Краят ни едно детство.
ВРА СЕ, ДЕТО НЕ МЕ СЕЯТ. Меся се, пмм)тимм се там, където не трябва, пито е
желано или проявявам пнkaяпβ нeопрaидaп. пeпуж)п ннш)n)т към н·шл. — Какъв е при
вас [Матейчо]? — попише Чугун. — Политически офицер, но с сдно формено нсДорсзумс-
нне. А се вре, вре се, Дето го нс е-ссе. В. Нешно., Нaттпияeпн·,
ВРА СИ ГАГАТА някъде. Меся се там, където не трябва, питл е жeлмпо или проявявам
неоправлaн. п·пужeп нптen)т към нeщл. — Слушай. ти с тоя характер Далече нямо да
иДеш. — Зещо? — Всс сн врсш гоготе. Дето не ти с роботе, Само аларми правиш и някой
дгн мой ще си разменам шапките, В. Нешкои, Нaстпилeпн). Оплакал сс хср Зсуербсх. чс
Гснчо нв работи добрс, много си врял гоготе. дето не трябвало, В. Чeпглв, Здравейте
хлnи.
Още: Въвирим си (бутам си, бъркам си, завирам си, навирам си, муша си, мушкам ct,
пъхам си, тикам си, увирам си) гагата. Вр— си потa. Вр— си главата. Диал.
ВРА СИ ГЛАВАТА някъде. Днел. Месн се, намесвам се там, където не трябва, нито е
жeлaпл или проненнам пякмкпв н)оирaвдaп. ненужен нпш)neт към нещо. Де ти опустеят
и събранията и нсмяратс. вреш си главете. където не ти е място. В. Нешкое, Нм-
тшппл·пиe.
Още: Въвирим си главата. Днел. Ври си гагата (потa).
ВРА СИ НОСА някъДе, Меся се там, където не трябва, ни-го е жeлaпл или иnлнвнв—ы
нeлирaид—п, ненужен нпшeр·т към нeщо, — Ако име търговско образование, щс си врс носа
навсякъде, Д. Кисьов, Щастието не идва тммл. Нс ти ли омръзна До сн врсш носе в хорските
работи.
Още: Въвирим си (бутам си, бъркам си, завирам си, навирам си, муша си, мушкам си,
пъхам си, тикам си, увирам си) посм. Вра си гагата. Вр— си главата. Днел,
ВРАТА ВЪВ ВРАТА СЪМ с някого. Живен съвсем близко до няkлгл. е нaй-бяизял
тпсeдтшвл е някого. — Ти погажДаш ли сс с дядови Маринови? — Аа, погаждаме св. ама
що До се нс погаждомс! Нали смс врста във врата, сс казвс. Ил. Вляeп, Божи хлna.
180
ВРАТА МУ КАТО . НА БИТОЛСКИ ПРОСЯК. За човек — силен, здрав и лхnин)и.
дебел. Име един брот — врато му ксто на батолскн просяк.
Още: Нaялжия врат като бишллтки просяк.
ВРЕД ТЕ ТЪРСИХ, ПОПЕ, САДЕ У ВАС НЕ ХОДИХ. Диал. Ирон. Казва се нм
птkого. който е извършил много nмботa. но се е свършил пaй-глaвнлшо,
Още: Навслде те тпnти-, дядо поп·, тиыл у вас не ходих. Днел. Ирон.
ВРЕЛИ НЕКИПЕЛИ. Празни, излишни приказни, глупости, измислици. — Той ссгс го
нсмирсм още повече изветрял. Приказва врели нскипслн. Ив. Вазов, Нова земя. — Нс я
слушай, кско. Дрънка си тя врсла нскипслн, Г. Кармславов, Taтул, Много хора са но
неговия ум, само чс нс сс издаваш. Взсла са ни на зъб, Дрънкат врели нскипслн. Г. Кари-
слaилв, · Обикновени хора.
ВРЕМЕ МИ Е. Нaстπинл · опр)д·лeпитш или плд-л.етщнтт момент да извърша
нещо. Той сего щс ДойДс — врсме му е всчс. можс Да го πочокае — обеди сс от поставката
Цвятко. К. Пeшнaπов, Mлnaиa ‘иездм кървави. Врсмс му е До сс ожснн всче.
ВРЕМЕТО ХВАНА КАПАН. Стана ттудeпо. Золомота кеквото му падне нс уетсто.
Нспримср миналото гоДине, като хванело врсмсто капан, той закъснял с каруцата в
„Кориято“ и го нспоДнали вълци. Ако искате, вярвайтС. сДинияш бил голям като могаре.
Ив. Петров, Леля се гоетиa,
ВРИВАМ СЕ / ВРИНА СЕ В ОГЪН. Днел. Силпл се ‘мсримЕ-м и не ‘пая к—н да
nлсгпин.
В РИМ ЖИВЯЛ, ПАПАТА НЕ ВИДЯЛ. Книж. Ирон. Зм члиeк, който е пропуснал да
извърши пaй-иaжплшл или да забележи ний-лч)вилнлшл.
Още: В Цариград живял, царя не видял.
ВРИ МИ ЗАДНИКА КИСЕЛО зс някого. Днел. Вулг. Ирон. Никак не ме е грижи
за пяклил. пиг—к не се ипт·рeтувaм от пяклго.
Още: Пръщи ми задника кисело. Днел. Вулг. Ирон.
ВРЪЗВАЙ / ВЪРЖИ ГО НАКЪСО. Говори кратно и ‘а н—й-тъщ)ствeплтл. Нямам
времс Да те слушам. Вържи го накъсо, щс тс разбера. · Ясно мн е кокво с стсноло. Връзвай
го накъсо, чс бързом.
Още: Кътл го вържи. Диел.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА БИКА ЗА РОГАТА. Действувам n·шиш)лпо и eпenинонл, като
се тгрaβям с нaй-глaвплто и имй-трудпото. пaй-лnaспошо; обезиредявам някого или нeпо.
—Макср и той До би излязъл подлец като Михов — друг избор зсссга нямам. Трябве навреме
До сс върже бикът за рогата. Хар. Русев, По ттръмпинитe,
Още: Хващам / химна бика ‘а рогата.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА В ДЕВЕТ ВЪЗЕЛА. Много усърдно пазн, крин пeщл (обикн.
тиeттeии пари). Вечер, кскто изискваха обичаитс, започваха веселбите. Зс жените и
тогеве нямаше врсме за почивка, ше отново и отново прехвърляха даровете за свашбота
и гласяха кос зс кого щс бъДе, Събираното с толково пот и връзвано в Девет възела сего се
пилееше бсз мярко. Ив. Вeнkли. Хора край н-с. Едвс зс хляб бе му остало някоя друго
порицо, коя вържсшс в Девет възсло и на всеки час нспипвсше, до нс би До изгуби и тях.
Ил. Блъснои, Зллоeсшa Кръсшпинa.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА ВОДЕНИЧЕН КАМЪК някому. Създавам някому много големи
трудности в работата му или прмин живота на пннлио извънредно тежък. Аз но тебе. . .
воденичен камък ще ти върже но врете зс тия Думи. Н. Хайтов, По ‘•мята.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА ГЛАВАТА но някого. Днел. Оженвам, зидлытиим някого.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА ГО НА ПРЪСТ. ДНол. Нenр)kптпaшо припомням, не забравям
нещд ямзaнл или н—πрaвeнл.
От обичан дм се връзва конец на пръста, ‘а да не се забрави πeщл.
181
ВРЪЗВАМ I ВЪРЖА ДВАТА КРАЯ. Успявам да живен, да преживявам с лтгълпи
средств—. Работеха му с Дочке по цели седмици срещу неДница. И пак труДно връзваха
Двотс кроя, Г. Карасл—вов, Обикновени хора. Ние смс, кожа-речи, сиромаси хора, трудно
връзваме двата кроя. Г. К—пaсяивов. Обикновени хлпм. — Който ама повечко и по-
хубава всмацс. той име Добър .ДохоД. А тскава като нас по-мъчно връзваш Дватс края.
И Декарите малко. и зсмято слабо, .. Нис поработваме и чужДо. а инак. Дс остонс само на
нашето, трудно щс изхраня оссм гърло.. Г. Кaрaслмβов. Обнкнлвeши хора. Баенсшс [Пеню]
по цял Дсн из кръчмите и кафенетата и нищичко нс полвсщсшс, А нс бсшс никакъв богстош.
ЧуДехс се всичка кск жавес тока и ошкъдс връзва двата края. Г. Кипaтливов, Снаха.
Още: Свързвам ' / свържа (завързвам / завържа, събирам / . събера) двата кран. Връзвам /
вържа двата кран нм ·лио. Днел, Сбирам / сбера двата кран. Днел. .
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА ДВАТА КРАЯ НА ЕДНО. Диел. Успявам да живея, да преживя¬
вам с оскъдни средсзи. „Нямо, кой, ношену копилс Двоно кроя до му вържс на сДно, щом
с взело ксршофншс Дс бели, ксто Да е боща му каймсксман.“ Н. . Хайтов, СΠиeрници.
Още: Връзвам / вържа двата кран.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА ЕЗИКА нс някого. Ставам причина ннноИ да не смее. да . гозтnи.
да ниже пeщл; не плзиолтиим някому да илзлри, преча му да говори. Но хорото по нас,
знайш. , . нс можеш Да им вържеш езика. Из. Вазов, Чичовци. Тук очитовслатв никополск!
бегълци бяхс пребледнели — ужасът връзваше езика им. В. Мутафчиева, Летопис на тыутπлто
време. Ссгс се намсси великият болярин ГснаДий. И нему постъпкоте нс селянино бс напра¬
вила силно елвчстлснас и му вързо зс някос врсмс и сзакс и ръцвтс. но леко-полско
сс опомни. Ст, Зaгорошиои. Ивaйло,
Още: Завързвам / ‘-вържа езика.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА КОКАЛ. Ниедрявам, ‘инкиам. Щс приближа, той ще бръкне в тор-
бато, щс изводи шепа лешници и ще ми ги пододс: „Хрупни мелко. че До вържеш коксл!
Хрупни, хрупни До чуя!“ Н. ХаИтов, Шумни от габър.
Още: Връзвам / вържи глтт.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА КОСТ. Вж, Връзвам / вържа нлнил, Пък и свиДно й беше Да г»
замъчи ощс от много малък, Неко позсякнс. Да nорсене, кост Да върже и тогава Дс.
роботи. Кр. Григоров, Пролет е Черешово.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА ЛОЙ. Нмпълштвмм, затлъстявам. Изведнъж се почувствувах
ксто пуяк.. , ., когото тъпчеш с орсхи, зс До вържс лой, а слсд тове До го заколят. С, Сиврнeн.
Завръщане след бягттβл.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА 'НАКЪСО. Действувам рeшитeлпо и бързо; .ликвидирам бързо
с нeщл. Бръстсβицо нс можеше Да угади какво стовошс с Дъщеря й. — Зноем ги такива
граждани! — рсчс тя поучително. — Зс тях е лесно — щс си поиграят, ще .се погаврят и
... — Очитс й блеснаха, — Слушай, пози сс! Връзвай накъсо и сс Дръж ноДалсчс. Чу ли?
Г. Кaрaтлмβов. Обикновени хора. — От нороД благоДарност не чокой, сми връзвай накъсо,
тс Да нс шава много. Г. Кмnмтяaнои. Обикновени хора.
ВРЪЗВАМ I ВЪРЖА НА · ПРАЗНИ ЯСЛИ някого. Измамвмм, изигравам някого. · —
Хитруват, но щс си платят хатрувснията, Няма До се оставя До мс вържат на празни
ясли. Д. Апг)яои, На живот и смърт. „Нямсм пори в себе са — казал побойникът. —
Щс отида Да Донеса,“ И ксДиятс го пуснел. . . Чако Хатър Петър, чоке и коДийницсто,
ала оня нв иДво и нв идвс, Мръкнело сс. Разбрал Хатър Петър, чс са го вързали на прсзна ясло,
Д, Мантов, Хайдушка кръв.
Още: Връзвам · / вържа нм ясла. Диал.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА НА ЯСЛА някого. Диел, Вж. Връзвам / вържа на празни нсли
някого.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА РЪЦЕТЕ но някого. Преча или лтпeмим възможността на
ннкоио да действува свободно, лгnaпнчмвам птkогл в действията му. [Заптиите] отговаряха
с наведени глеви. чс законът им вързал ръцвтс. З—х. Стоянов, Записки по българските въ-
стaпин. Обичам живото, Децсто!. . . — Дсцато, Дс, но всс пек тс ни връзвоТ ръцвтс. Аз
просто съжалявам моята Другарка. Тя с лекарка... е те . й отнемат цялото врсмс.
Н. Каралиеим, Нeуллииынтш, Ако туй щостас. дявол До го взсмс, можс Да сс вкара в бутилка.
182
• кутая, ей тъй в нсщо, Дето може де сс опипа, оз бих го Държал в шепи кето золоввно
птачс. мскср чс щс ми вържс ръцете, В. Нешнов, Нмсшъnяeпнe. Намерих пори. Зновш,
липссшо им сшрешно ни мъчсшс, връзваше на ръцвше. Д. С^гростn—нлв. Сaмолбрeчeнитe.
Още: Свързвам / свържа ппаeшe.
ВРЪЗВАМ СИ / ВЪРЖА СИ ЕЗИКА. Съзнaшeяпл не прогои—nны, не казвам нищо,
лбиян, за да премълча, дм прикрия πeщо. или преставам . да илвлпт; млъквам, замлъквам...
Цсрацстс. изглежда, с тсб стуДсно се Държи. / то зстовс та мъничко езика си вържи.
М. П)тямнлвa. Царица Теодор—. Те се сърДят, нсгоДувст, роптаят, Млсдсн с прссшорснс
усмивка и със сладникав тон им обяснява, чс тока с наредено, че другояче нс можс. Ало по
сДин явно доловим начин им дево Да разбереш, чс туй е зарад тяхното волноДумство. Някои
сс сепват и връзват езика сн. А Друга ощс повсчс се рсзДрезнувет и още по-явно почвст до роп¬
таят и хулят. Т. Г. ЗлaИяов, Вещина и чисти смeшkн,
ВЪРЗВАМ СИ I ВЪРЖА СИ ЕЗИКА НА ФЛЬОНГА. Жорг. От силно смущение не съм
в тпсшляпнe нипл да глвлрт. дм κaжa,
ВРЪЗВАМ СИ / ВЪРЖА СИ КОНЕТЕ (КОНЯ) с някого. Живея с някого е. сглвлр и
разбирателство; е добри отношенин съм с пяkлгл. разбирам се с ннkлил. — Дошли смс
дс сс жслвсмс — въздъхне Митъо Гонан. , . — Какво. пек ли нс са връзваше констс със съюз¬
ниците? — кезс Цветков. ксто търкаше с палец слепите си очи. В. Нешнов, Настъплени).
ВРЪЗВАМ СИ / ВЪРЖА СИ РЪЦЕТЕ. 1. Сам си отнемам възможността да дей¬
ствувам, сам си създавам ипeчяи в рaблтaтa си. Я смстна колко струва този анвснтор.
едрият а дребният — не цялото ссло сме го събрали тукснкс. Ноли Кото го прахосаме,
семи щс си вържем ръцстс утрс и щс се чуДим и месм що До правим!? Б. Обр·ш)илн, Снли.
2. Заемам се изцяло с нннсаква работа. която ме огр<нич1аиа. преш· да върша друго.
Токе си вързах ръцете с това Дете, чс нс мога сДне книга До прочета.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА . С ПАМУЧЕН КОНЕЦ нсщо. Диел. Сговипны се за нещо, но не
го извършвам както трябВа, тeриозπл, солидно.
Още: Завързвам / завържа (увързв—м / увърж—) с памучен конец. Диел.
ВРЪЗВАМ I ВЪРЖА ТЕНЕЖ;<ТО> някому. Грубо. Подигравам се жестоко с
иянлгл, обикн. като го изгонвам отннкъдe. от пткикeи работа.
Още: Връзвам / вържа тенекин. Грубо.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА ТЕНЕКИЯ някому. Грубо. Вж. Връзвам / вържа ' т)неек<то>
някому.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА ЧЕРВЕН ГЕРДАН НА ШИЯТА. Заколвам (жнβошно), Таза
всчср касапинът му [нм агнето] върза червен гсрДсн но шиято. А. К—рaяийо)н, Народе®
закриляше.
ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА ЧЕРНА КЪРПА <НА ГЛАВАТА>. Ставам причина някоИ дм
е в траур, да жалее ‘а пяклго. Майке му примиреше от страх зс нсго и често му подвик¬
ваше: — Синко. щс ми вържеш черна кърпе нс глевето с твоите лудории! Ем. Клрaятв»
Дъщерята на партизанина.
ВРЪЗ (ВЪЗ) ТУПАН БРЕЦАЛО. Диел. 1 Излишни рaблти. конто идва съвсем не на
място, не навреме; нещо излишно. Стига сн носило яДснс. име много, товс с вечс връз тупан
брсцоло.
2. Изшшеен човек в ннк-аква среда. общество.
ВРЪСТНИК С БЕЛИТЕ ОРЛИ и ВРЪСТНИК С ОРЛИТЕ. За човек — kлйто е стигнал
до дълбоки старини; много стар. Дядо ти е връстник с белите орли. наближава стоте.
ВРЪТВА МИ СЕ / ВРЪТНЕ МИ СЕ ТЕРСЯ. Диел. Обърквам се. Номерах сс в едни
малки, тссна и криви уличка и ми сс врътна терся, нс мога Да рсзбсрс ошкъДс моге де се
върне.
В РЪЦЕТЕ но някого и В нечии (някаква) РЪЦЕ. 1. Лично у инялгл, у самин · него.
Другите 21 коли останели в ръцете но словисшс М. К. Бобровскн. Б. Апгeялв, Книгата в ттana
183
България и нейната съдба през вековете. Мастер Дс ло Подуе му коза, чс зе първото'
сеДмицо заплатете му е отишло. в ръцвтс но мистър Уолф. Ал. Бабек, Малкият емигрант.
Той разбираше, чс арестуването. му нв е без причина, но нс знаеше кокво шочно полицията ■
имешс в ръцете си. Възможно е До се го арестували само по подозрение, Д. Ангелов, Ни
живот и смърт.
2. В пълната влaтт ни птkого. в пълна ‘миитимотт от птглил. Ошивсхс до му ксжаш, чс съДбото
но сслошо е в неговите ръце, Й. Йовков, Сшaроплaиипсkи легенди. ГоспоДер съм ши! Твоят
живот е връцвтс ма! К. Пeтkaнои. Преселници. Като застана по войнишки. той рапортува::
—Другарю командир, тслсграфо-пощснсксше стонцая е в наши ръце! К. Ламбрев, Срeдшоилртκн·
партизани. О, Александре, име ощс време. ти свссти сс! В ръцете ти е ощс твойта чест..
М. Пeшямнлвa, Царица Teодлрa, Струвсшв им сс, чс тс сдвсм нс се извършили престъпление ■
спрямо близкитс си, задето се тръгнели семи, а тях се оставили в ръцстс но зверове.·
Сл. Tрпнткн. Нeотдaвиa, — Щс разглася — кезвсм — на съветниците! — Разгласявай, но да¬
та е ясно отссгс, чс аз съм кмет, е ти като р^зсилсн си ма в ръцете! Н. Хайтов, Диви
разкази. Аз съм сего в ръцете ти и ти неистина можсш До мс пречукаш, обаче имай прсД вид,.
чс— — тоя път щс ллстие с лихвите. Б. Райнои, Γотиодип Никой.
3. Под nпкоиодттилтл нм пянлго, Но той бс остарял и бсшс болнав, то бс оставил всичко ·
в ръцвтс но сине си Свлим бся. Д. Талев, Илипд)п, Някого - тс, учениците. бяхс в ръцстс
не учителя, Доверяваха му сс и го обачсхс. С. Крaлeвтян, Възвърнат— лбио.
4. Под грижите на птkого, при личното участие на някого. Там е то, милото й рож—
бицо — расте в чужда ръцс. без майчино рсч и милувка. Г. РaИоeв. Златният ключ. Нскс
изгорят... И без това всичко е вече свършено. , . Но Левски е вече Далеч, и поритс за оръ¬
жието. И ТоДоро с в Добри ръцс. Ст. Дичев, За свободата. Слсзе на дъното срсД тинятс. и
започне До разправя кок вождът но жавотнитс издъхнал в-ръцете й [н— жабат-l· Св. Минков, .
Призракът от Кeшд—ри,
ВРЪЩАМ / ВЪРНА ГО ТЪПКАНО но някого. Отмъщавам си жeттлко на някого
ημό отплата ‘а ттлрeпл ми, макар и по-ммяко ‘ло. — Кок стс. господин експерте? —
язвително попита той. . — На мсне ноисшино ми преДлагот До стене скспврт — от¬
говори Борис, — а та цял живот щс си останеш канцеларско леке... — Върне ти го
тъпкано —— възхитено рсчс машинопискеше слеД излизането но 'Борис. Д. Димов, Тютюн.
„О, нека почакат! Аз тока ще ги нсрсДя, чс щс има До мс помнят. И този мснторДжня!“ —
закони се той но ХавеДжисв. „Тъпкано щс му го върне!“ Г. Кмnмслмвли. Танго. Дсян·
тс нокоро До мс пречукаш?.. , Той мс нокоро, той . , . Аме чокай, ти нямо защо Да
се заяжДаш с нсго ., . щс му платя ез. , . тъпкано ще му го върне — като н е зесм ■
Г. К—пaтлмвлв. Селски истории. ·— И тръгва той, еоморозжолвсн сДин вид, ... , глсдс —
хоро, .. ЗовсжДот го в щоба, а том , , . нашият човск ... — Виж Докъде сс Докере'
работете: тъпкано сс връщо! Н. Антонов, В отяпишл море.
От илслов. Ни заем брашно тπгkмит се връща.
ВРЪЩАМ / ВЪРНА ДУМА. Отказвам се от уговореното.
Още: Връщам / върна реч /във 2 зпaо,/. Диел.
ВРЪЩАМ / ВЪРНА ЖИВОТА някому. Излекувам птного, kлйшл е бил безнадеждна·
болен.
ВРЪЩАМ! / ВЪРНА ЖЪЛТИЦАТА някому. Диел. Вж. Връшим / върна китната
някому.
ВРЪЩАМ / ВЪРНА КИТКАТА някому. Развалям иодежа (си); рaзглднβaм (се).
От пиnоепит обичай да се връщат при nм‘глдтнмиe еaрлв·т), kмктл и китната, дадена в знак на обич.
Още: Връщам / върна жълтицата. Дасл.
ВРЪЩАМ / ВЪРНА КОЛЕЛОТО НА ИСТОРИЯТА НАЗАД. Книж. Спирам есгест·-
иенин развой нм събитията, преча на прогреса. Фашизмът иске До върне назад коле¬
лото на световната история. Г. Димитров, Пред фашисткия съд. Опозиционните водочн-
ги обсДиняве общото тяхно желание До върнат колелото но историята назад, до върнат Бъл¬
гария към минолото. Г. Димитров. Отечественият фронт ше победи въпреки итиоkл.
ВРЪЩАМ / ВЪРНА · НА ЗЕМЯТА някого. Принуждавам някого да се оилыпи. дм.
ир)ттaи· да фантазира. Говорсхс грубо, но бях решил До разтърся нсй-сстнс туй същество..,
До го изтръгне от високомсрношо му безразличие, Де го върна но земята и нямах ·
никакво настроение до подбиром думите си. Б. Райнов, Дъждовна в·оe·n.
184
ВРЪЩАМ I ВЪРНА ОБУЩАТА но някого. Диел, Отхвърлям предложение ‘а илдeж■..
ВРЪЩАМ / ВЪРНА РЕЧ но някого. Днел. 1. Възразявам нм някоил, отказвам нм нняого.
2. Отказвам се от уговлрeнлшл.
Още: Връщам / върна дума /към 2 знач./.
ВРЪЩАМ СЕ ./ ВЪРНА СЕ В СТРОЯ. Отново ттaиим годeш да участвувам е някаква.
работИ, мога вече да работя, да върша шeщо, да действувам. Само Стоян бс леко оДрескен ·
около слепите очи и ведшего слсд превръзката сс върне в строя. П. Вeжинлв. Втора nлтм.
Още: Влизам / влн‘а е строя /във 2 знач./.
ВРЪЩАМ СЕ / ВЪРНА СЕ И БЕЗ ЦЪРВУЛИ. Днел. Нищо не тиeчeлиaм. я—то при-
-освaы и това, което съм имал (употребява се за олвek. ‘мыниaл ‘а печалба и нишо не
тиeч·лня).
ВРЪЩАМ / ВЪРНА С ЛИХВАТА (ЛИХВИТЕ) някому. Отмъщавам си жестоко . нм.
иняогл я—то отплата зм сшоneнл ми, макар и ио-мaяял злл, Нищо нс съм чел! — мрачно
отговори Златан и си спомни зс Пешо. зс онзи кротък бой с него но зобоя. , . Той никого
нв забравяше зс шово и бсшс сигурен. чс ще му го върне с лихвите. Т. Mлплв. Смърт птмa.
Още: Плащам / платн (‘аплащим / заплатя) с лихвата (лихвите) /и ’ ‘нaо./.
ВРЯЗВАМ СЕ / ' ВРЕЖА СЕ В ПАМЕТТА но някого. Книж. Оставям ярък сиомeπ зи
себе си у нняого. Дълбоко сс врязсхс в паметта ма стоите, зслсзснато покъщнина, Дрсхитс,
баблиотвксшо но Александър Сергеевич Пушкин в последното му пвтсрбургскс квартира
но улица Мойкс 12. А. Кмралийчен, Пътища лaя)оши. Нейният образ, който Дълбоко сс е
врязсл в пемстто ми. не с нито жизнен. нито щастлив. Г. Белев, Патилата на едно млмо).
Още: Врязвам се / врежа се е ума. Книж, Запечатвам се / ‘-печатам се в паметта. Книж.
ВРЯЗВАМ СЕ / ВРЕЖА СЕ В УМА но някого. Отτaитм ярък спомен ‘а себе си у нтного,
И ссго сякаш го гледам пред очите сн Дядо Славчо — толково ми сс е врязсл в умс!
Т. Г. . ВлаИнов, Дядовата Слaичлим упуkм.
Още: Врязвам се / врежа се в паметта. Книж,
ВРЯЗВАМ СЕ / ВРЕЖА СЕ В СЪРЦЕТО но някого. Бивам харесан и обикнат от
итяого, Тя взела мелко по мелко Де му сс врязва в сърцето, Н. Герои, Речник на блъ-
гирсниИ язин.
Още: Влизам / вляза е сърцето.
ВРЯ И КИПЯ. ’. В нсщо. Имам голям опит в нещо, много добре зная, илзиaиaм.
нещо, защото дълго съм се ‘ипиыииaя с него. Можс зс другите дсцо до се интересни
приближаването но порехоДо, гърлснитс команди но капитане, хвърлянето но дсбслитс въжето
на кся,. .. Нс нос, конто сме врсла и капели в морските робота, всичко това отдсвно
с омръзнело. П. Нe‘нaятмов. Маргаритка и аз. ЧуДахс сс, чс козакът говореше някак
завалено български, чв равnатвсес зс тукашни место и хоро, сякаш с врял и кипял по
тия гори. Ив. Γмйдaрли. Добрина чешма.
2. В нещо. Работя усилено, намирам се в разгара на нeщо, [Полициите] следяха я ксто
кучето , .. , чвсто тя биваше нслсгслно. но и тогова нс преставаше До ври и кипи в борбата..
е. Вечерни новини.
3. Обикн. в 3 л. еД. Усилено се действува, в разгара си е (за борба въстание и илл,), Кок
нв ви е срам, бс! Чс когато вреше и кнпсшс —... — оня сс ширвшс с погоните по София,
е ши изтегли всичко, Ст. Ц. Даскалов, Сшублeнсннг· липи. Наоколо ври и капи . . , нийде.
никакви хора сс наловиха До неоглевят, ето тая Долу, Дето сс преви но крошке, семо
чс нас чсрсшовцитс гледаме ссир. Н. Хайтов, Шумни от габър.
4. Сияпо се ядосвам, naзгпeвтвaы ‘а пeщл. По всичко лачсшс. чс Надя вреше и кипеше-
вътрешно, М. Manч)втkи. Taйпстиeпитe светлини.
ВРЯЛ В ГОЛЯМО И МАЛКО ГЪРНЕ. Който има голям лnнт, който е извънредно-
лпитeн, обигран, плиeж· е прекарал втяяaяии изиишaшин. 'трудности.
ВРЯЛ И КИПЯЛ е нсщо. Който има голям лпит. който е извънредно опнтeп. обигран
в нeщл. илнeжe е прекарал втяяaяин изпитания, шрудноттн. — Ами кажи кокво До
прсвим? — .. , — Ти по си врял и кипял в тия роботи, по ги разбираш. Г. Кaритливов. Осво¬
бождение. Двсмсшс турци, . .. , клюмсхс одобрително главе. кото чс бяхс врсли и кипели в.
18S
идеите на френското революция. Л. Стояпов. Б)нноитkн, Работете го увличаше, пюй
нс чувствуваше■ никакво уморе, само му липсваше сДин по-здрав другср и помощник. врял
и кипял в партийните роботи. Г. Киnитлaeлe. Селски нтторИн. Георги Мсморчсв Буюклн.
врял и кипял във военните работи, проявил рядко геройство в рсДаца битки срсщу
шурцнше, Г. Дръпд—поe. Велчови завера. — А зс комунизъм място у нос нямо, — И като
помълча. , . . подхване: — Ти Въкрилс, сн умсн човск, врял са и кипял си. Дсто се вика, ти барем
това трябве Дс го разбереш, Г. Кaрaслиилe.' Обнкплeeши хора. Още същия маг врялото и ки¬
пяло бебе Керс еъπнкасо със еълвлаеаmе си очи отрочето и профъфли: — Въй-й-й, бсщслко!
— Същински бощичко! — ДоДоДс бебе РоДе. А. Антлнои-Tошио, Гайда за милиопи,
Още: На лпношл врял и кипял. Диел.
ВСЕ ГРАД НИ БЪХТЕ. Диел. Употребява. се при утeшaeмпe на няклгл. клилтл е
'Сполетяла .беда.
<ВСЕ> ЕДНА СТОКА. Ирон. С едни и същи недостатъци, eднaяин, — Чс зс какво Де
сс ксрсме с тях? Сиромсшиятс ли Де Делим? — усмихне сс старецът, — Всичка сме
•всс еДна стока — гольовци. К. Калчев, Живите nоыштш,
ВСЕ ЕДНА<ТА> СИ ЗНАЯ и ЕДНАТА СИ ЗНАЯ. Упорито πaттоявиы ни свл)то,
Той си знаеше все едното, „Не можем. БсДно е селото“, Т. Г. Зл—йнлв, Силпм рпka,
Още: Зная си тмн.
ВСЕ ЕДНО МИ Е и ВСЕ ЕДНО Е ЗА МЕНЕ. Безразличен съм към пeпл. никак
не се вълнувам, не се смущавам от п·щл. Искаше, сякаш. До кажс, чс й с сд вДно.
Т. Г. Влийное, Стрина Венковица и снаха И. Други лсжсхс по поде с глава опрени о
стснстс,... В тсхнитс очи Грсжсв зебслязс еДно безразличие и привидно спокойствие,
сякош им бсшс всс сдно — тук ли щс останат де лсжст . .. или ще сс хвърлят в отока
срещу враге. Ив. Maршипов. Драва тече през славянски зeмн, Зе тях беше всс сДно
кой им е господарят — Чоки или Смилсц. Йе. Зa‘ли. Светослав T)nшeр, Стоя привидно
примирен срсД тоя хаос ... и глсдсм с Досаде кск жсне ми сс суета прсД огледалото,
приближава сс към нсго, отдръпва сс, криви се ту но еДно, ту но друге страна и всичко
това върши поДчсртоно бавно и с онова нейно безразличие. което говори по-добре от всякскви
думи: всс ма е сдно, както са зном — таке. Ив. Венков, Хора край нит.
ВСЕ Е МАЛКО НА ПОПОВО ОКО. Зм алчен, пeниситeн ни нищо човек.
ВСЕ И ВСЯ. Книж. С голямо влияние и власт, всесилен, eтeeл—стeн; eтнчгл.
Щс Дойдс Ден и вий,. .. .1 щс видите, че вас зс нос ви е повел / Войводстс; I ... I Знам,
той иска вся и всс До бъДе, П. П. Славейков, Кървава иeт·ш. — Ето кому трябве До благо¬
дарим ... Тя в Душата на нешсто Движение! — О нс, нопрошив, ти, ссстро! — Нс. не,
и хиляда пъти нс., . . Ти си все и вся туке и ез с радост ти отстъпвам първенството.
Ст. Л. Коттли. Мъж-мразна.
ВСЕ ТУЙ ЛАЙНО СЪМ. Просторен. Вулг. Не съм се променил ^ημη, не съм
станал по-добър, не съм се илпnaeия.
В СИЛА СЪМ. Книж. За змклп, пaneдб—, решение и под. — прилагам се, важа, дейст¬
вувам. Против шея фелДфсбелска логика никакво друго нс бс в сила, Ив. Зaзлe. Фелдфебел
Стимбояkов, ' Рсакцнатв между вСщсствсше в разтворено състояние също бавст пълни и
непълна. Тук обсчв се в сало шоко наречените зскони нс ВсртолС, въз основе но които
лис лесно можем До предвидим коя реакция щс се извърши Докрой и коя не. Химин з—
VII клас. Зе събирателните лещи с в сила същашо формуле, която намерихме при вдлъбнатите
сферични оглсдсле. Физика ‘а X клас.
Още: Имам сила.
ВСИЧКИ НАОПАКИ, ТОЙ НА ТЕРСЕНЕ. · Прснсбр. Употребява се ‘а много опая,
нeпaзбрмп ' човек
ВСИЧКО ЗАВЪРШВА ЧИЧО МИТО. Диал. Ирон. Казва се на нтялил, който много
се хвали, а нищо не върши.
ВСИЧКО МАРА ВТАСАЛА. Ирон. Употребява се, клиишл птглИ върши . нещо съвсем
н‘лишпл. ненужно, ялгишл други важни неща не см му в ред. ЧужДо стоке, — чужДс:
186
добре, Ама кой щс я купувс? . .. Европейските кундури нс се правени зс българска кроко, е
зо фрeнсуека.. . Всичко Море втасала те. Ст. ЧHлингнрли. Хлеб наш насущний.
От поглe. Всичко Мири втасали, сил не се сресала.
ВСИЧКО НЕ МИ Е В РЕД ПОД ШАПКАТА. Не съм напълно нлрмaлeп; сыaхпaт,
завеян съм.
В (МЕЖДУ) СКОБИ. Книж. Допълнително, kaTO сшп—пионо доиъянeниe към п·щл.
Ще сн позволя До отбелсжс в скоби: не опроверга ли привържениците не контроле върху
разоръжаването ксто самоцел фактът, чс ссгс. не се извършваш яДрсни експлозии? в. На¬
родна армия. Между скоби казано , . .тия резултати, До известно стспсн, бяхс постигнати.
П. К. Яворов, Гоце Делчев.
В СЛЕНИТЕ ЗОРИ, СТАВАМ. Диал. Ирон,. Много късно сутрин (сгaeмм),
ВСМУКВАМ / ВСМУЧА С МАЙЧИНОТО СИ МЛЯКО. Утвлтвим. получавам пeщл
от рождение. — Как нямаш капчица срсм! — Сромъш сс всмуква ощс с майчиното мляко!
Изглежда, чс нс си мс закърмило с нсго! О. Виснлeв. Любов.
В СОКАКА НЕ СЕ ХВАЩАМ. Много съм надут, внтоkомeр)п, Дъщеря й стенело но-
срсно, нс поздравява, в сокака не сс хвоще,
ВСРЕД ГОРАТА КЛЕЧКА НЯМА. Ирон. Употребява се в лшглилп на πнялгл, който
швъпеи. че някъде няма нещо, kлeтл в тъщπлтт го има е голямо kоянчeттвл,
Още: В Сп)дпи гора клечка няма. Ирон.
В СРЕДНА ГОРА КЛЕЧКА НЯМА. Ирон. Вж. Всред гората ял-чя— нтыa,
В СТИХИЯТА СИ. В пaИ-гo.лтыaтм си сила и възможности. Тъй ксто досега отговаряше
нс всички любезни въпроси много лаконично, Домакинята. сс безпокоеше Дали До кроя но
вечеряте щс намерят общ. език, А Мстсйчо от своя страна сс яДосвашс, чс нв сс отваря
Дума за службста или зс миналото, къдсто той виноги сс чувствуваше в стихията си.
В. Нешнои, Нaстппяeпиe. Цялото северно стена но стснописо е посветено нс Доиелонския
перноД на Мексико.. . на централното, ной-обширнето стене с нос говори Мексико от момента
но неговото завладяване от конквистадорите., . Но нсй-нзуматслна с третото, южната
етена. Равсрс комунистът тук с в своято стихия. Селските движения, могъщи и пълно¬
водни въстания, яростна опаши но реакцията де га потъпчс , . . изтръпваш пред това ярко
класово и политическо плотно, Л. Стeфмплвм, Вулканите на Мексико лимтт,
В СЪБОТА ПРЕД ВЕЛИКДЕН. Ирон. В последния момeнш. когато няма доста-
тпоио време дм се свърши пeщл.
В СЪРЦЕТО но нсщо. В самин център ни пeщо, Рало планина е в сърцето на Болконская
полуостров, Ив. Зaзов. Великата рилска 'пустинн.
ВСЯКА КОЗА НА (ЗА) СВОЙ КРАК. Употребява се, когато птkлИ ^κμ да изтпкпe.
че е п)зaeнтим от другите, че ‘а собствените си иостъикн сам отглиaρя, Ти сн сиромах.
нв ши е мястото при тия хоро. Щс ДойДс Дсн, когото щс се кссш. Много евтино сс про¬
даде, язък ти зс теглото и пътищата. Дето си бил по фроншовств. — Е. всяко коза
за свой крак. Опашехме от меда и на всшнтв хоро — зс сДни е сладък, зс Други гор-
чслив. В. Нешнои, Н—Cтъилeпнe. — И Другаритс от полке съобщаваш до се съблю¬
дава Дисциплината и' До се сресшувст семо тия. които имот престъпления. . . — Всяко
козе зс свой крек — нервно отвърне школникът. Д. Кисьов, Щастиего не идва само. Наш
Груйо шъй думе: „Във всяко къщо — и норсДбо. всяко козе — не свой крек. Чудомир,
Не съм от шях, Ошчс,. нс сн преви труд. нис сме безбожници — обоДи сс Ворне. — Ти щс
отговориш зс ссбс си — обърна св ностовначсски свещеникът, — Всяко козе зс свой крек. Г. Км-
nмтлмиои. Танго.
От погои. Всяка кози ни свой крик виси.
ВСЯКАЯ ВСЯЧИНА. Книж. Пренебр, Хора без никакъв подбор; всяк—кеи, к—квито и
да си. — Ще примиряваме. хо? Ще правим патриоти всякоя всячина — тъй ли? До по¬
каним тогоз и Кръстсвиче, А. Страшимиров, Хπшлee,
187
ВСЯКНА МИ СЕ ДУША. Диол. Съвзех. се, след нито ' бнх нзилaшeп,
ВСЯКНА МИ СЕ МЕСЕЧИНАТА. Диел. 1. Съвзех се, след като бнх тилнл изnлмшeп-
2. Имах успех в нeщл, сполучих е нещо.
В СЯНКА СЪМ. 1. Прeпeбрeгпaш. пe‘aб)лтзмн съм и не се лцeптвмт качествата и
заслугите ми. Бой Петър Дълбокият нс бсшс от ония. които водят кервана. , . , Той беше·
един обикновен човек, който премина животе си в сянка и но трапезите, по сватбите и
слсД погребенията, сядашс нсй-накрая. А. Кирмлийоeв. Строители .на републиката.
2. Прикрит съм, не се издаемм, че съм уоaтшeуиaл в пeщл или че съм инициаторът,
причината за пeщл, обинп, ш)рeдно. Оксзе сс, чс истинският извършител но Диверсията —
сДин стар чужДсстрснсн агент — с бал дълбоко в сянкс. Й. Демирев, Д. Горчев, Особен
случай.
Още: Стон в тяшкa. Седя е тниk— /към ’ ‘пaо./,
ВТАСАЛ МИ ГЪЗА ЗА БОБ, ТА ЗА ЛЕЩА. Вулг. Ирон. Не съм се оирмиия. а мечтан·
зм нещо nл-голямл. — Той едва ссгс сс назначи но работе и ходи с сдно момиче. —
До нс иске До сс жени? — Втасал му гъзът зс боб, то зс леща,
ВТАСАХ Я. Като възклицание зм изразяване на опaсeпнe от нещо или възмущение
при пeлчaкeaпи пeпnияшпост. при пмттъпимп· ни пeпnиттпл иоялжeииe, Слушайте. братя
българи! Нов граД но Морица щс сс права! ... А сего, Тонесс! Втасахме я! . . . Къщи
безброй си правил, училище, ксзсрма . , . сме стс граД! — грсД Досега нс си превил?
О. Вaсияee. Любов. Крясъците „брадва--“, „брадва -е“ стигсхс и ной-зотънтените гъста¬
лаци на гората, До ушатс нс Дивите свине, — БраДвс ли? — Водачът на стсДото. старият
Глигсн изтърве току-що захапаното луковица и носжнл козинстс нс гърба си, силно
изгрухтя: — Сега я. втасахме! Н. Хайтов, Приключения в гората.
В ТЕЖЕСТ СЪМ но някого. Създавам грижи, иnнш·тп)нит на иякоил ноИто е
принуден дм ме издържа или дм поеме някакъв материален ипгмжиыeпт зм мене. Мснв
мн бсшс тсжко, млад и способен за работе човск, кскъвто бях, До стоя nравен и ней-
всчс. вместо до бъДе нсщо помощ но родителите си. Да им бъДо в тяжсст. П. Р.
СлaвeИялв, Български притчи или плтллвици и хиnaнтeрни думи. Инспекторът бс обиколил
много ссло и знаеше, чс нс сс nрсвнуβс вече, , , . . нито ВеликДен. нито КолсДа. Затова и нв некоlее■
До бъдв в тежест но никого. Ст. Ц. Дмтяaлли. Сшублeпсkишe липи.
В ТЕЧЕНИЕ СЪМ на нещо. Книж. Запознат съм със състоянието или развон на пeпл.·
извeттнл ми е пeщо, Нужен ни е собственикът Стефанов по бързо работа. — Можс би
ез моге до го заместя, ез съм в течение. Ем. Mмпли. Ден се naкди. Словчо Николов бсше
в течение почти но цялото Дейност не комитсшо. Сл. Тресни, Неотдавна.
В ТОН СЪМ. Книж. 1. Обикн. с някого или с нсщо. Плстппимы е съответствие с
изискванията н— някого или ни пткaявa тneдм. Котя реша, чс непременно трябва До бъдс
в тон с Фона — дъщсрято на хсзяйкстс, която спорвД нся бсшс жсно с характер и маниер.
К. Кръстев, Катастрофа.
2. ОTглвaрны ни необходимите изисянaния. е пeобхл,еимaтм форма съм. Вечс но сценото . , .
артистът тихо сн шепне първите реплика не семо Де е готов за героя си, но и зс До
може де взсмс съвършено всрсн тон. т. с. До е вече в тон, когато щс каже репликата си.
Ст. Грудез, Бележити българи.
ВТОРА ПРИРОДА. Книж, Дълбоко внорeпeп пaвнк. Нс същата причине се Дължсшс■
и умението но Костов Де устройва пищни угощения, Тове бс особен виД лакейство, нало¬
жено от търговнята. С течение но времето шо бс станало второ прироДе у Двамата.
Д. Димов, Тютюн. Теза опатност но окото и на ума, хлаДнокръвнатс и бързо съобраза-
тслност бяхс се превърнели в мощно оръжие но нелегалния, във вшора негово прироДс,
която му помагаше Дс сс измъква ксто вълк-сДинек покрай вълчи ями. 3. Сneбnои. Про¬
летен разлив.
ВТОРИ ПЕТЛИ. Зпeмeто. когато петлите пент ‘а втори път. Те щсли До станат
твърде рано, прсДи втори петли. Ив. Вaзлe, Под игото. Вдигат сс от сън след втори·
петли към три чеса и половине и бдят но корените, доДсто мрск покрие Тракийското равине,
А. Кaпaяийо·н. Пътища дaя)они.
188
ВТРИВАМ СЕ I ВТРИЯ СЕ КАТО КАЛПАВ БАН В ХИЛЯДО. Днел, Неодобр.
Натрапвам се, навирам -е там, където не ми е мястото, където не трябва.
В (ОТ, ПО) ТЪМНИ ЗОРИ. Много рaнл сутринт—, преди съмване. Зоран в тъмни
зора щС стене, ще наклеДс огъня. щс сготвн нящо. по щс иДс до издои крсватс. Т. Г.
Злaйялв, Стрина Зeшклвнци и сπaх— И. Сутринта ез ощс спях, тя станела в тъмни
зора и излязло. П. Р. Славейков, Из пeзaиппшeпмти aИшобилгрaфин. От тъмни зори ксто
отиде нагоре по ливадите, еДвом зс обсД сс прибро дяДо Милко. П. Ю. Tлелnлв, С·плнлс.
Открей Докрой ... се люлеят златна ниви, а морни работници се мяркат, том от тъмни
зори. Елин Пелин, Летен лeш. Тогеве по тъмни зори и самичък /но същото ниво Дойдох
и погледнах : / рсстяхо наоколо бурсн и трънс, / метличина, пукал и люше коприва. / И поч¬
нех До чистя. Ем. п. Димитров, Златни ниви и бойни полета.
ВУЙЧО ВЛАДИКА, имам (нямам). Близко влиятелно лице, на чинго подкрепа
може да се· разчита зм илттигaшe на нещо (имам). — Ти пък зещо толкова много са сс
отчаял? — Много просто, защото всеки от вес сн ама по някой и Друг вуйчо влеДике. е
пък сз сн нямам никого! Д. Калфов, Ястребът. — Вас кой ви назначи тук на роботе? —
попито Шпсрлинг и мс поглсДно проницателно. — Вис сигурно имешс вуйчо влаДикс!
Хр. Пелитев, Хапят ли охлювите. — Откога си войник? — От Дссст месеца. — Нс фронта
бсшс . ли? — Нс, тук мс зсписохо в сшепното комендантство. — А, сигурно имаш
вуйчо владико, Керой До еnaеиш кожата,. Л. Стояплв, Холера.
От илтялв. Имаш ли вуйчо владикм, ще ттмп·ш поп.
В УМА МИ Е. 1. Мисля за някого или за нещо, или възнамерявам да извърша нещо. —
Другарю полковник. само зс това мисля, само това ма е в ума ... Исках Да виДя ной-
послс дели щс.. мога. С. С-верняк, Разказ ‘а летеца. В умс ми бсшс, сме нали съм жсно —
забравих. Й. Йовков, Сг—рлплaшински яeи)шеи. — Аз слизом долл· .. А ти глеДсй тука за
търновцише, тв До со ти в умс, ВиДиш ли ги Да се зоДевот откъм Громено, недуй роге!
Ст. Змгоnчннов, Ивайло.
2. Зная нещо, но в момента не мога да го нижа. Ще ти каже, почакай малко. в ума
ми с, щс сс сетя.
В (НА) УМА СИ. Mнсяeпл. Мокснинс набързо го претегли в уме си и рсеu, чс е
от оная мски и отпуснсти хоро. зс конто сс ксзво. чс и но мрсвято път струват. Й. Йовков,
Зeчeрн в Аи:тимовсяит хан.
ВУРА ТУТА. Диол. С много мъки ний-плслe, пaй-т·шнe (за извършиaпe на штkaявa
работи без желание и насила) Вуро шуте завърши гимназия. · Вурс шуте стигнехме
най-после.
В (НА) УСТАТА МИ Е. 1. Говоря, казвам едао и също нeщл. плвтanтм нeщл. Ами зещо
но всяко Дума в устата ти е все това „нс зноя!" — кипна ной-сстнс поручикът.
П. Вeжинлв. Втора плти. Оттогава но ссрбсзлаитс все името но Ала Бскира им беше
в устато: с нсго лягаха и стовоха. с нсго плюшеха и се заканваха. Н. ХиИтов, Диви
разкази.
2. Одумнмм πтнлгл, клюнарствувам за пяклго, Все тя им е в устата. ксто чс ли другите
се по-Добра.
В ХАМБАРА МИ МИШКИ ИГРАЯТ. Диел. Ннмам нищо, беден ' съм.
В ХОР. Еешоврeм)ппл (за нещо казано). Второ и четвърта [стотни] До нападнат поли¬
цейското управление. .. Разбрано ли с? — Разбрано — отвърнеха в хор войвоДитс. СТ. Дичев,
З— тилбодaшa, Цер бсз пори нв управлява ... Щс увеличите Данъците но нсрода, щс съберете
много пора и щс ма додсте толкоз, колкошо ми трябват. .. Съгласни ли сте? — Съгласни —
отговорила в хор всички. Ц. Цeрноитнн. Продадени съвести.
В ЦАРИГРАД НЕ ДЪРЖАТ ХЛЯБА ДА СЕ ОБАЯТВА. Диел. Ирон. Казва се на човек,
нойто се хeaли. че знае някакъв чужд език, а не може дм преведе на този език пннля
българска дума. '
В ЦАРИГРАД ЖИВЯЛ, ЦАРЯ НЕ ВИДЯЛ. Ирон. За члвeк. който е пропуснал да из¬
върши пaй-иaжилшл или дм забележи пиИ-ооeвиднлтл.
Още: Ходил в Стамбул, а царя не видял. Ирон. В Рим живял, папат— не видял.
Книж. Ирон.
11»
В (С) ЧАША ДА ГО ИЗПИЕШ. I. З— човек — много хубав, много knитнв. —
Ех. до го знаете вий. какъв бсшс той. бос ва Ивоне, но врсмсто. . , Дс го глсДаш. до
му св нв ноглсДсш, в чаше До го изпиеш, такъв бсшс. П. Р. Славейков, Тримата Ивановци.
2. Ирон. Лош по х—рaяшen; иплкл)ш.
Още: В чашки (гав—ня—) ' да ио изпиеш.
В ЧАШКА ДА ГО ИЗПИЕШ. Вж. В чаши да го изпиеш.
ВЧЕРАШНО ЛАЙНО. Нренсбр. Вулг. Неопитен, незрял, млад човек. Вчерашно лайно.
ощс жълтото по устато му не е изсъхнало, е вече иска До се мсри с мсне! П. Незна¬
комой, Ано бях млад.
От погоВ. Зч·пишио ямйнт. и то ще ми се ризм-зни.
ВЧЕТВОРЯВАТ МИ СЕ / ВЧЕТВОРЯТ МИ СЕ ОЧИТЕ. Диел, От · преумора,
от много работа виждам диоИно, прeмпeжeшл,
В ЧУЖДА МАНДЖА СОЛ НЕ ТУРЯМ. Не се заемам ди липaвям работи, коите
не се ' лтиaтят до ыeπe.
Още: В чуждо гърне сол не турям.
В ЧУЖДО ГЪРНЕ СОЛ НЕ ТУРЯМ. Вж. В чужд— манджа сол не турям.
В ШАХ. В п)тииурнл, пмиn·гпaтл. пeблиглпnиятшл иолож)пиe. при което съдбата
ми зависи от някого. Влязоха Двсминсто тотори... . Кримски тотори бяхс, съюзници но
султана, девахе му пвтДссст хиляда лске конница. Те държсхо в шах московците и поляците.
А. Длпо)в, Време разделно. Постави го в шсх.
В (У) ШИШЕ. В тежно, тeрнозно. ирншeтпeно, напрегнато иоялжeпн); в иояож)пн),
при което се изисква сериозна работ— и отглeлппост, Директорът — сериозен, е Другите
глсДат в земята и мълчат . . , Рскох До ссДне, но шефът мс строи: — Застони праа!. .. —
Какво щс кожсш — пате мс Директорът и по гласа му рсзбиром, чс реботота е в
шише. Й. Хайтов, Диви пaзнaзи, — Е, Другари! Тоговс нашета с свършена , .. Нис . смс
пряко поД нсдзорс нс министъра., . — Ами ссгс? — Да сс стягаме! Да роботам.
защото ноеото е в шише. М. ' Tоπмялв, Оп—спитт олвeг. Отивам при попа: „Тъй и тъй,
работете в в шише, Трябве Дс отложим службата зс утре.“ Н·. Хайтов, Диви разкази.
ВЪВИРАМ / ВЪВРА В КОЗИ РОГ някого. 1. Н-хоквам жестоко някого.
2. Отмъщавам си на някого, наказвам птногл, като го плтт—ням в з—■трудпeпо. безизходно
иоложeин) и го правя безсилен, безвреден.
Още: Вкарвам / вкарам (навирам / навр—, пмшики—ы / шмшнн—ы, п—тпигeaм / натъпча)
е кози рог. Нмвгиnиaы / н—вкарам в кози рог. Дасл.
ВЪВИРАМ / ВЪВРА В КУЧЕШКИ ГЪЗ някого. Грубо. ’. Нмхляиaм жестоко пяkлио.
2. Отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го плттиитм в затруднено, безизходно
положение и го правн безсилен, безвреден.
Още: Въвирим / eпenи е кучи гъз. Грубо.
ВЪВИРАМ / ВЪВРА В КУЧИ ГЪЗ някого. Грубо. 1. Нмхокиам жестоко шяkлгл.
2. Отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го поттaиям в затруднено, безизходно
положение и го правя безсилен, безвреден.
Още: Въвирим / eпвnи в кучешки гъз. Грубо. Вкарвам / вкарам (завирам / завра,
пиeипим / навра, натиквам / натигам) в кучи гъз. Грубо.
ВЪВИРАМ / ВЪВРА В МИША ДУПКА някого. 1. Нихлявмм жестоко птkого,
2. Отмъщавам си на някого, нмямзвмм птkлио, като го плттмвям е затруднено, безизходно
положение и го иnaeя безсилен, безвреден.
Още: Вкарвам / вкарам (завирам / завра, навирам / навра, натиквам / пaтигaм. пиипх-
вам / напъхам, натъпквам / натъпча) в миша дупка. Нaвгaпимы / имeгaпaы и миша дупки.
Диел.
ВЪВИРАМ I ВЪВРА В НОСА не някого нсщо. · 1. Съвсем отбгшзо покмзвам на пякогл
пeщл (обикн. пякaкпи документ) като доказателство ‘а прмилтaтa, нстипнлcτти нм нещо.
Нсй-сстнс шрябвсшс Де му въвро в носа договоре. зс До го убедя.
190
2. Казвам на някого някакъв фият, с kлйтл му доказвам, че не е прие.
3. Настойчиво и досидшл пeпn)kпснaтл напомням ни ннялгл ‘а шeщл или з— ' някого.
4. Натяквам на птkоио ‘а пeщл.
Още: Завирам / завра (навирам / п—ври. тикам) в плтм. Взирам / въир— е очите. Зп-
вирам / eъвna под потa /към ’ ‘нaо,/, Тиквам / тикна в носа /към ’ и 2 зн—ч./.
ВЪВИРАМ / ВЪВРА В НОСА ФИТИЛИ някому. Диел, Измъчвам нняого с натняем-
жяти си, натнявам на някого ‘а пeщл.
ВЪВИРАМ / ВЪВРА В ОЧИТЕ на някого нсщо. 1. Съвсем отблизо показвам н—
нняого нещо (обикн. птkaкьи документ) като . доkизитeлттил зм прaвлтaти, нттнппосшти
на пeщо. Ксто му въврях в очишс писмото. чек тогеве повярва.
2. Казвам ни пяkлгл някакъв факт, с който му доказвам, че не е ^-3. Колкото и до
му говорех, той си оставеше непреклонен, но кото му въврях в очите и последното случке,
той сс убеди, че е грешил.
3. Настойчиво и длсмдно н·прeкътн—шл пмплыням на някого ‘м пeщл или за пяглиe.
Дано нс. шс ваДи ошнякъДс Мита — Кехайовото щсрке. — Стига ми си въвирол тоя
Мито в очишс. К. Пeтяaпов, Златната земн. — Докото нс смсчкс бялото НснДсееко
гъркиня, нямо До се успокои. Нс можс До понося нодутосттс му, чс е богат , .. Пък и
хорото не го оставят но мара. семо го задяваш и все му въвирот в очишс Христо,
Ксто До е цорски син. а не сдно бяло гъркиня. К. Пeшкмнов. Хайдути. — Лукан е. Добро·
момчс. Знсм, чс та го обичсш. Тя ма козе със злост. — ОтДе-некъДс. ма въвирош в
очите тоя Лукан? Елин П)лип. Щъркови гнезда. Ивано отново я настигне при Дървеното
мостче. — Пуста Белчо, очишс му игрсят ксто- на лалугер. Велика,... . най-после нс
изтрая, напаДна Ивсна: — Какво си тръгнела слсд мснс Да ми въвирош в очите тоя
куцек? К. П)тямпои. . Морава звезда κ^β-β-.
4. Натяквам на птклго зм пeщо, — Чсгето ез нс знсм, кокво можс а кокво не можс млада
невясто Да върши, тс сС това щс ма се еоβирe в очите — чс съм искало де сс прекъсне?
Т. Г. Влайкое, Стрина Вeшклвнцм и снаха И.
Още: Навирам / имвn—. в оонш·. Набие—м / набия (тикам) в очите /към 3 и 4 зимо,/.
Бода е ототе /в 3 зпмч, към 4 знач./. Увирам / увра в очите /към 3 и 4 знмо,/. Диел.
Въвирим / въврм в но^.
ВЪВИРАМ / ВЪВРА ПОД НОСА но някого нсщо. Съвсем лшбли‘л илkaзиaм нм
пнкого нещо (обикн. пякaяпв документ) като дляaзмтeлствл за пnмвлтaтa, истинността на
п·щл.
Още: Завирам / ‘—вра (навирам / навра) под но^. Въвирим . / възда е нос:- /н ’ зπмо./..
Тшсам (тиквам / шикпa) под потм /н ’ зпмо,/.
ВЪВИРАМ СЕ / ВЪВРА СЕ В УСТАТА НА ВЪЛКА. Плтшппвмм шмяa. че сам
се излагам на голяма лпaснлст, която идва от страна на някого.
Още: Вмир—м се / еъвр— се в устата н— ‘вяра. Навирам се / навр— -е (пъхам се,
пъхвам се / пъхна се) е устата на вълка.
ВЪВИРАМ СЕ / ВЪВРА СЕ В УСТАТА НА ЗВЯРА. Постъпвам тмгм. че сам се·
излагам ни лпмтнлтт. клятл идва от страна нм някого.
Още: Възирам се / впиn— се е устата ни вълна. Навирам се / наври се (пъхам се,
■ъхвам се / пъхна се) в устата ни звяра.
ВЪВИРАМ СИ / ВЪВРА СИ ГАГАТА някъДс. Месн се, пaы)тнaм · се там, където
не трябва, нито е желано, или пnляeтимм пткaяъв пeлпnиидмп. ненужен интерес към
нещо. Нс беше ли сснкам съвсем. Досотъчно До свършат работеше само с офицаелнатс
Дслсгсти, сми трябваше и бай Ганьо дс си въвиро гсгстс. Ал. Клпстмштинов, Бай Ганьо.
Той като но себс си козе: — Тоя господин. почне Де си въвиро гогота том, къДвто нв
му е роботе, иска много Да знае. Д. Сиnострaпов, Сиыолбр)оeнишe.
Още: Вьзирмм си / въври си плсa. Въвир—м си / въер— си . муцуната. Прснсбр. Въвирим
си / впвn— си главата. Диел. Бутам си (бутвам си / бутна си, бъркам си, ера си, завирам
си / заир— си, навирам си / навр— си, муша си, мушкам си, мушвим си / мушна си, пъхам си,
пъхвам си / пъхна си, тикам си, тиквам си / тикиa си, увирам си / увра си) гагата.
ВЪВИРАМ СИ / ВЪВРА СИ ГЛАВАТА някъДс. Диел. Месн се, ним)твмы се тим,
където не трябва, нито е ж)лaнл. или проявявам някакъв ' пeоиривдaп. ненужен интерес
към нещо.
19’
Още: Вра си ияии—тa, Диел, Впeириы си / въвn— си гагата (илсм). Въви^мм сн ' / въври
• си муцуната. Прснсбр.
ВЪВИРАМ СИ / ВЪВРА СИ МУЦУНАТА някъде. Прснсбр, Меся се, пмы·твмм се
там, където . не трябва, нито е жeлинл. или пnлтиявaм птkaгпв н)лиn—вдaш, ненужен интерес
към πeщо. — Ех чс ги нацепели! Я слушай До ти прочета, .. — Извинеше, господин
Балкански. поне тукс иском Де успокоя ушите си от този политика, казах ез и стенах
от сшоло си. — сбогом! — Ама ти чуй сомо тове: „Онези разбойническо сгон от свод¬
ници, креДци и мръсници, които си въвират муцуните в нсчистотиикт.. . „Чокойтс, по-
нататък е ощс по-хубаво! Ал. Константинов, Б-й Γaпьо,
Още: Въвирим си / въври си гагата (пот—). Взирам си / въври си глината. Диал. Пъхам
си (пъхвам си / пъхна си) муцуната. Нрснсбр.
ВЪВИРАМ СИ I ВЪВРА СИ НОСА и ВЪВИРАМ / ВЪВРА НОС някъДс, Месн се,
намесвам се там, където не трябва, пнтл е ж·лaпо, или пnоявнним някакъв пeлиnивдaш,
ненужен ·'интерес към нещо. — Ноли е моме ... преструвки! / Жълтий Кукуряк зло-
волно I се обеДи и промъмро: ]знам ез зс кокво е болно! / „Ти мълчи! Нсзвсн, нскансн, / нос
навсякъДс въвирош.“ П. П. СЯивeйяов, Епически иeсши. Стигс сн си въварел носе в чуж¬
дите роботи.
Още: Впвиnим си / въври си гагата. Впeир—м си / зъзр— си муцуната. Нрснвбр, Въвирим
■ си / зъзр— си главата. Диал. Бутам си (бутвам си / бутни си, .бърг—м си, вра си завирам си /
заври си, п—виnим си / пивп— си, муша си, мушкам си, муши—м си / мушна си, пъхам си,
пъхвам си / пъхна си, тикам си, тиквам си / шикии си, увирам си / увра си) носм.
ВЪВ ФОРМА СЪМ. Книж. В ний-добрл тптшояпнe за извършване ни пнгakвм
nиблти, ‘а развиване ни някаква дейност (съм). Още от първия дсн състезателите бяхс
във форма. > Днсс нс ми сс свири, нс съм във форма.
ВЪЖЕТО < ЧЕРНО БЕШЕ> ИЗБЕЛЯ [ВЪЖЕТО < ЧЕРНО БЕШЕ> ЩЕ ИЗ¬
БЕЛЕЕ]. Диал. Узна . се (ще се узнае), разяри се (ще се разкрие).
ВЪЗВИВАМ / ВЪЗВИЯ ГРЪБ към нсщо. Напълно забравям, излстивнм нещо; скъс¬
вам с нещо. Мъчно е човек Да забрави навиците си, — Ти казс истиното. Болярин съм
и трудно щс възвия гръб към миналото си. М. Смилови, Друм се вие.
ВЪЗВИРА МИ / ВЪЗВРИ МИ ДРОБА. Диел. Обхваща ме тнлeп яд, иннв; избухвам,
грaзтпρдвaм се.
Още: Въззира ми / възври ми геля. Диел, Впзeириш ми / възврат ми червата. Диал.
ВЪЗВИРА МИ / ВЪЗВРИ МИ КЕЛЯ. Диел. Обхваща ме сияeп нд, гняв; избухвам,
разсърдиам се.
Още: Кипва ми / кипне ми геля. Завира ми / заври ми (хваща ме / хв—и· ме, шупвм
ми / шунне ми) гeля, Диел, Вп‘зир— ми / възври ми дроба. Диал, Визират ми / възврат ми
черват—. Диал.
ВЪЗВИРАТ МИ / ВЪЗВРАТ МИ ЧЕРВАТА. Диал. Вж. Зпзиир— ми / възври ми еnлби,
ВЪЗСЕДНАЛ МЕ Е ДЯВОЛА. Диел. Върша лоши и неправи риблши, предал съм се
-ми лоши дели.
ВЪЛКА В ОВЦЕТЕ. Диел. Употребява се ‘а пнноИ, клй■то пристига в моменти, но
шмшл се говори ‘а шeгл.
ВЪЛК В АГНЕШКА КОЖА. Вж. Вълк е овча кожа. — Вижда ми сс смирен
човек. — Смирен! — припоДигна рамена по-сторият му сан, — Те всички се вълци в
ягнсшкс коже, Или крият стрехе си с привиДно смирение. Д. Тилеи, Гласовете ви чувам.
ВЪЛК В ОВЧА КОЖА. Прикрит, лош олвeн; прикрит враг. Жал им бсшс зс бой Яни,.
Знссхо, чс сс преструва, чс е вълк в овче коже, но нс можсхс дс търпят шоза негов
трогателен глас. П. Стъплв, Члиeяпт от трамвая. Нсму [н— богатия] сс клоня Дивок
учител, / и с всстникарин зойдно мъдруват, / чс стрех от боге било начело / не сякс
мъДросш, .. Туй с козело / Стадо от вълци във овч—. кожи. Хр. Ботеи, Борба, Искате
съд? Искстс оДвокети? Искате вълци в овчи кожи? Й. Йонков, Приключ-нинта ни Го-
nллоыоe.
Още: Вълк е агнешка кожи.
Л92
ВЪЛК МИ ПРЕПРЕЧИ ПЪТЯ. Днел, Ще ми върви, ще имам успех, ще . тпляучи.
Още: Срещна ме вълк. Диел,
ВЪЛК ОВЦЕ ПАСЕ. Диел, Ирон. Казва се на пягоил. нлИтл говори шeзenни. не¬
възможни нeпи. лъжи.
ВЪЛК СЕ ЖЕНИ, МЕЧКА СЕ ГЛАВИ. Диел. Употребява се за пняикeи п)nи‘блрин
зи нещо, кл)тл не е ' е ред.
ВЪЛЦИ ГО ЯЛИ. Обикн, във 2 и 3 л. Възклицание зм изпи3твaпe ни пeдлиояттнл
от пнного или пренебрежение към нняого. Момчето клепв. гайДста пищи, сяксш прессше
колят, е не плсто — мсйкета мсраклийксте. — Щв св. неучи ла, бот Гочо? — Щс сс
ноучи. . . вълци го яли! Нс го ли чуеш как мъчи свирката? Н. Хийтли. Шумки от габър.
ВЪЛЧЕШКА ГЛУТНИЦА. Диал. Група хор—, между които няма рaзбирaт)лттзл.
между които има nизплглития.
ВЪЛЧИ ПАСПОРТ. Книж, Н·отпов—тeлии лоши тз·лeпнн ' за пяклгл, дaзмши с цел
дм му се пречи.
ВЪН ОТ ИГРАТА СЪМ. Съвсем не се съобразяват с мене при ннк-кви действия,
шлттпnни, ноито ме засягат. А какво щс коже за това. косшо си намислила. мъжът ти?
— Той е вън ош игрошс,
ВЪН ОТ ПЪТЯ. Днел, Нeрeдeп. пeприличeп, шeплзβляeп. Думите ти се вън от пътя.
Още: Извън (ошвпп) пътн /в 1 зн—ч./.
ВЪН <ОТ> СВЕТА. Диал, Не никъв-го трябва; недобър, лош,' пeтвeтшeп. Зещо Дядо
Добра Дс го смята вън свето и Койна До слуша оДумки зо нсго. мислеше си той.
П. Ю. Тодоров, Нeср)шния. — Нииман·Биишιиш от Хор^овци, от Добри дял Ивсн
Убай-булкота: всичко вън света тръгнало поДир Емен-ао До трспв и плени. П. Ю. Tодоnли.
Зидари. Постъпката му е вън от евсто,
Още: От света навън. Диел, Извън света.
ВЪН ОТ СЕБЕ СИ. В крайно възбудено състлтннe. обикн. βтлeдттβнe на някакво
ш)ипиятпо и‘живтвaн), — Аз иском До отмъстя, братс — викоше Петър вън от ссбв
си. Ин. Зaзлв. Под игото. Той я пусне засрамен, главеше му сс въртеше. Вън от себе
си,. тя Дръзко сграбчи писмсто сн и га розкъсо но перчеше прсД очишс му. Ст. Ц. Даскалов,
Стубл)нтяитe липи. Мехей сс! произнесе тя вън от себе си. Той сс опито де кажс нсщо,
но тя изсъска ощс всДнсж: — Мсхсй сс! ... Мехей сс всДного отпрсДс ма! Д. Димов,
Тютюн. Хване го с Две ръце зс рсменстс и тъй го стисна, чс но Гороломова му пратъмня
от болка, Вън от себе си, той поиска До го блъсне. Й. Йонкли. Приключенията н— Го-
nлллыои, Кой сс надяваше, кой мислсшс. чс нароДът с бил Дотолкова готов. говореше
вън от ссбс си И. Мснчсв, Зах. Стоянов, Записки по българските впттaпия.
Още: Извън себе си.
ВЪН ОТ СИЛИТЕ СИ. Пneклмenнл. Всички помагаха на общото . Дело, спорсД
салитс си; е някои помагаха Даже вън от силитс си. Ал. Коπттиπшиπлв, Ами . мен защо
закачаш бе, Тодоре.
ВЪПРОС НА ДЕНЯ. Книж. Събитие, което живо занимав— обществото в даден
ыомeнт,
ВЪРБА<ТА> МАСЛИНИ РОДИЛА. Диел. Ирон. Употребява се, когато н1НкоИ
говори нeн)nши, невъзможни п·щa. лъжи.
ВЪРБОВА СЯНКА. Място,. където може дм . се седи без . работи, мнсто за почивна
(уилтn)бтиa се предимно за л)тπи. пeтв'прзиши с много лшилвлрноттн и напрежение и
триниит)яио добре зanлaтeпи р-бот—).
От лбичaйиия отглилр „Тук не е върбова ттrнкκa“, даван някога лш слбттзeннk ни кафене или кръчма към nл-
т)тиг)л, който не желаел да си поръча нишо. Свързва се с факта, че върбите . растат ' е места, kлито не. см нечи
тобтти)потт и . ттпнaтм им може да се ползува. от всички (Ст. Илчев, Фnмз)ляогнзыи, Нирлдпи младеж, 1971,
бр. 68, стр. 4).
Още: Дебела сянка.
13 Фnиз)лллгио)и речник» т. I
193
ВЪРБОВ ЦВЯТ. . Диел. Нещо пищожпл или несъществуващо.
ВЪРВИ В ДЖЕНДЕМА. Във 2 и 3 а. Прснебр. Махай се, отивай си, не ме ипте~
neтузиш. Тове с начолото ... на крея. И всс та ... ти ... ма носиш такива
новини. Върви в джендема! — ... — Махайте сс при тарторе всички! В. Мутафчиева,
Летопис ни сыутπлтл време.
Още: Върви по дяволите ]^р^е^нвбр. Иди в джeшеeми. Прснсбр.
ВЪРВИ ЗАГЛАВА. Във 2 и 3 л. Диел, Грубо. Михай се.
ВЪРВИ МИ НАПРЕД КАТО ТУРСКИЯ РАМАЗАН. Ирон. Не ми спори, не съм
добре с работата си.
ВЪРВИ НА МАЙНАТА СИ. Във 2 и 3 л. Грубо. Нрснебр. М—хаИ се, отиваИ тн..
не ме нншeп)тув—ш. — Да върви на мойното си!—... Тове всчс бс много/ Гребнех ключа
ош ръцстс на брат си и сс изправих срсщу побелялото лице. С. Сиври-и, Завръщане след
бтистзл.
ВЪРВИ ПО ДЯВОЛИТЕ. Във 2 и 3 л. Нрβнсбр. Махай се, отивай си, не ме инт)-
пeтуβaш. — Демянс. хсйдс, тръгвай към къщи. чс Дсцешо те чакаш за всчсря, А тия го-
шовеновци До вървяш по Дяволишс, С шскиво другари недалеч нс се отива. К. Петн-нои,
Дммнноиат— челяд. Нс Две върви жълтици са сложил тук. Стоене. е две люти отровни
змии... Взсми си ги и сс мехей от главата ми! Върви по дяволите! К. Калчев, Живите·
помннт‘. — Слушсйше — козе Филип, — Млъкнеше а вървете по дяволаше, Ем. Минов„
Бягството ни Г—латен. — Нске обрсзувсмс съвсш но умните животни и Паякът до бъДе наш■
гснсрсл — ... — Съгласни сме, съгласни сме! — Вървете по дяволите — изръмжа Вълкът.
Н. Хайтов, Приключения в гората. Бсщо ми рсши Де го [чичо ми] неправи бояджия
и го взе при ссбс си, но скоро се отказа. .. Когото бощо ма му козе до върви по Дяволи¬
те, чичо много сс вородβо. В. Цлπeβ. Едно време в Овча купел. Бяхс мс предупредили, чс·
игуменът нс е с всичкия си, Изпрстсн е тук на заточение зс някакъв тъмен грях. Богaто·
удсрих врешошо ощс по-настойчиво, той махне с ръко и ма стори знск Де вървя по Дяволаше..
А. Кирияийо)и, Вихрушки.
Още: Иди по дяволите. ^р^сне^бр, Върви и джендема. Прснсбр.
ВЪРВИ ПО ПРЪЖДОМИТЕ. Във 2 и 3 л. Грубо. МихиИ се, отивай си, не ме нпшeпe-
суваш. Тотьовото бсшс дстсто. което очакваше. и той живееше с неговото невидимо·
присъстввн. .. С нсго ще живсв. Другите Да вървят по пръжДомитс! Ем. Станев, Инaш
Клидaрeи,
ВЪРВИ СИ ПО (В, ИЗ) ПЪТЯ. Във 2 и 3 е. Грубо, 1. Не се зипимиβий с неща, които не
те зитягит. не се меси в чужди nиботи, — Бре момче, я си върви по пътя. нс сс подигравай?·
със стори хоро, чс е срамота. Елин Нeлиш. Летен ден. ·— Пстрс бс — ... — сега от?
тсбс в Извор по-голям нямо. Не еяно си братовчед, о? — Хайде. хсйДс! Върви си в пъшя! Нс
с Пстрс крив зс резало но рода си! В. Мутафчиева, Летопис на смутното време. Върви ск?
по пътя, богомолче. е мене остави, Ст. Зиглрчиπов. Ден иотя·лeп.
2, Махай с-î. По Мария Луиза га Зиикл и Iлншн] поДгонахо Две просшатутки... Боя-
изруге през зъби: — Я си вървете по пътя! М. Грубешлиева, През игяeпл ухо. — Е, ощс·
си зелен. .. — снизхоДитслно възропта Вотсшкн. — Ще · научиш и тия нещо, но по-
ноτeтьк. Искаш ли Да пийнем по сДно рокийке? — Нс искам, Върви си по пътя, Д. Димов,
Тютюн. Довей ссге гюмчсто и си върви по пътя. П. Зол-Игин, Лятна приказна. — Не
изкушавай боге и царя. Панчо! — проговори пълният, чсрвсн логотст Филип, като през·
Двс-три Думи си ошдншвсшс тежко. — Име у церя всрни служители,. . до те вземеш от·
кулсто . , око токово бъДс волята но самодържец,. Върви си по пътя! Ст. Зиглрчиноз>
Ден иотяeдeп.
Още: Карай си <из> пътя. Грубо. Карай· си ни втьтя /към 2 зпио./. Диал, Грубо..
Дръж сн пътн. Грубо.
ВЪРВИ СИ ПО РАБОТАТА Във 2 и 3 л. Грубо. Не се занимавай с пeщa, ялитл·
не· те засягат, не се меси в чужди л)яи, — Я си вървете по рсботсшо! — обоДи се Милсн
с висок решителен тон. — Нс мъркай много! — чу До ссбс са гласа нс Дрсгсн. досущ?
ксто своя. Б. Бляиan, Близнаците.
194
ВЪРВЯ В КРАК с някого или с нещо, Книж. Съгласувам действията си .с изисква-
пиятм н— някого или нeщл, не изоставам в рибошaши си или в развитието си. — Аз
всякого съм швърДял, чс българската социалДсмокроция върви в крек с европейското. Г. Ки-
р-славов, Пллдонлтпл . заседание. — Хляб и зрелище, — дигно рамене Аврамов, — нямо
какво Де сс преви, трябва де се върви в крек с врсмсто, Г. Кaрaтлмвоз. Селски истории. Вас,
буржоата, сДин по сДин щс ви сшнскамс зс гушите , , Ако. кой. нс вървите в крак.
В. Нешноз, Настъпление.
ВЪРВЯ КАТО КРАВА ЗА СЛАМА слсд някого. Днел. Не мога · да се отделя от
птглго; нeлтлпчпл следвам някого, от ноиошл очаквам облагм
ВЪРВЯ <КАТО> ПО МЕД И МАСЛО и ВЪРВЯ <КАТО> ПО МАСЛО, ВЪРВЯ
<КАТО> ПО МЕД. Зи пeщо — ставам, извършвам се без пречки или зитруешeннн,
яeтнл и много добре. Три гоДини този вестник лъгс. чс но фроншо всичко върви по мсД и
масло, чс. войниците се доволни. Г. Кaрмслaзлз. Обикновени хора. Нсщо куцо но вашсшо
гора, Другарю Стонн-куло,.. —— А у вас всичко върви по мсд и масло. нали? — троснато
козе Стенкулов. М. Mмрчeзтнн. Тихо пристанище. НсДьо Дунков си гц име всичкише тая
качество, отговоря но условията и зстове му върви реботота като по масло, Чудомир,
Търговски майна. ЕфснДим, моля ви. кск ще До со живее без . хрснс? Извиках ез жално,
жално уж, е в Душете сн тържествувах, чс работете мн вървеше ксто по мсД. Зах.
Стоянов, ЗaпнтHн . по българските въстанин. В армията беше леко. лесно и просшо — не
висшите чинове сс подчиняваш. не нисшите — заповядваш. а но подофицерите и войни¬
ците — и по мордато, когато сс наложеше. И зотова всичко в армията върви като по
масло. Г. Кaритлaзоз, Обикновени хора. — Как сс чувствуваш в новото■ служба? — Доволен
съм, разбирам сс с хорото. — С други дума — върви по мсД а мосло.
Още: Тека <като> ио мед и масло.
ВЪРВЯ НАГОРЕ. 1. Издигам се духовно, и[нтeлeятуилнл или обществено и мате-
римлпл. Умсн и способен човск бешс, затовс вървеше бързо нагоре, сега с нс много отговорно
работо,
2. Зи цени —— повишавам се, повдигам се. Прсз войната оскъдицата бсшс голямо, много
стоки нямсшс. а цените вървяха нагоре.
ВЪРВЯ НАДОЛУ. 1. Изпадам в лошо мaтeрнмяпл състлтшиe или изоставам в
nизвиши)тл си; илтш)пeппл се провалям. С шово пиянство той постепенно се изоставяше,
вървеше надолу, Докошо. ней-сстнс непълно сс провали, · Докато дружиш с тсзи нехрани¬
майковци, ще вървиш все надолу,
2. Зи цена — спадам, снижавам се. Изобилието от проДукти растсшс и цените бързо вървяха
ноДолу.
ВЪРВЯ НА ЕЛЕК. Зи нещо —· не съм в добро nояож)шиe. не преуспявам, не се
развивам добре. Като виДя, чс рсбошото върви на спек, преДседаттлят но етоланетβото
се. към Доме си. Т. Гинчев, Нanодeн контпольлп.
ВЪРВЯ НА ЖЕГЛА. Днел. Не съгласувам действията си с другите, държа се на¬
страна, не участвувам· в πтkикви пaбошa или страня от хопиши.
Още: Удрям на жегла.
ВЪРВЯ НА ПИКАЙ-ВОЛ. Подагр. Пиян съм и се олюляиам.
ВЪРВЯ ОТ РЪКА НА (В) РЪКА. 1. Потлeлоβит)лπо съм вземан ту от еди^, ту от
друг · за кратно време. Около трслсзотс бяхс вечс човск до човек, и двс-три колени плоски
с, подгрято ракия вървяха от ръко но ръко, Н. п. Филипов, Разкази ни ловеца.
2.. Потлeллзит·лпл бивам използуван или ставам собтшнeплтш ту ни eдип. ту ни друг.
Двс-тритс екземпляра. колкото се останели в местното читалище, постоянно вървят от ръка
но ръко, Ст. Сш—пчeв, На р—‘думка.
Още: Минавам (ходя) от ръка на (в) ръка.
ВЪРВЯ ПО АКЪЛА ‘ не някого и ВЪРВЯ ПО нечий КХСлЛ. Нсодобр. Плстпnним,
деИствувам напълно под нечие злинние, изцяло се влияя от . нтkоил . в илттпикишe си.
— Ако бях та козел вчсро „нс остовой" — щеше До мс наречеш „бъзлю* л нс знам ощс що. ..
Тове с До вървиш по акъла но жена, М. Γnубeшяиeβa. Пред прагм.
. Още: Вървя по ума. Нсодобр. Водя се (влача се) но акъла. НсоДобр.
195
ВЪРВЯ ПО ВОДАТА но някого, НсоДобр. Бeзnлnлтпл изпълнявам жeяинняти ни
пяялгл, подчинни-м се иипплпо ни волята му. — Ти миелсее, чс кото св ожениш. всичко
ще върви по теоятс вода, Каквото кажеш, туй щс остане, Нямо го майсторе. Ив. Петров,
Нлняинити любов. — Защо сс дсляксмс с Майсторе? Ксто вас! Зощошо нс можсм До
разделам. едно мома ли? — Защото не ши върви по водете. П. Ю. Тодоров, Зидари.
Още: Ходя по водата. НсоДобр,
ВЪРВЯ ПО ВЯТЪРА. Действувам според създидeпнтe лбттлят·яттзи. условия с оглед
нм лична изгода; приспособявам се към създадените обттлттeлтгии с оглед ни лични изгода.
Нс му вярвай много. Той е от тсзи, Дсто вървят по вятъра,
ВЪРВЯ ПО ГАЙДАТА . не някого. Нсодобр, Изпълнявам безропотно желанинта и
заповедите ни нтногл. плттπпнмм тана, нинто тоИ μη-, . слушам някого във βсногл.
— А откъде чсрпи силе Крсле.? — Кок откъДс? Че той върши цялото робота. Димов нс
можс бсз нсго, затоес му върви по гайдата. бсз де му идва нс ум, чс оня някой дсн щс го
измести, Б. РаИнов, Γотиодиπ Никой. Дядо Хаджия обичаше дядо Славчо. всщото Дядо
Славчо бсшс набожен ксто нсго, бсшс рсвговорлие.. .. вървеше му по гойДото и но всичко
климаше с глово. Т. · Г. ЗлмИнлн. Дтелнмтм Слинчовм унуя—. В Търново царицата си рсзагрсво
коня, кскто иске, Който нс й върви по гайдата, Дс му мисли! Великият сллогетор Доросло. е
затворен в Волдуиноβстс кула..., този. онзи, кокво Де ти говоря, Ст. Зигороинои. Ивайло.
От устота нс Деатсма не слизат закани срещу всска. който нс иска До върви по тяхното гайДо.
В. Нешно., Настъпление.
Още: Игран (ходя) по гайдата. Уйдисвам по гайдата (н— гайдите). Дасл. Вързн по
свирката.
ВЪРВЯ ПО КРИВИ ПЪТЕКИ. Диел, Нлттппβиы по нeоeттeп, 'H)млnил)п шичиш, живен
бeзнривттнeпо, Смятахме ксто запасен подофицер ще сс оправи. о той все по криеитв
пътеки върви, Кр. Григоров, Рм‘дляомпи.
Още: Вързн по крив път (по криви пътища).
ВЪРВЯ ПО КРИВ ПЪТ (ПО КРИВИ ПЪТИЩА). Постъпвам по шeчeтт·ш, πeылпмяeπ
пичиш, живен бeзпр—вттвeпо.
Още: Вървя по криви ипшeки. Диел. Вързн по лош път.
ВЪРВЯ ПО ЛОШ ПЪТ. Постъпвам по нечестен, н)млnилeп пичиш, живен безнравствено.
Тя си помисли, чс най-послв сс е променил. разбрал е, чс върви по лош път. К. Пeшнишов,
Омайно биле.
Още: Вързн по крив път.
ВЪРВЯ ПО НАКЛОНЕНА ПЛОСКОСТ. Книж. Водя живот, който тзвдeтeястβуβ— за
морално и нпиисшиeπо ироимдaпe.
Още: Движа се по иaIHI0ниeиM ттм> . пялткост.
ВЪРВЯ ПО (В) ПЕТИТЕ нс някого. 1. Преследвам,. гоня някого съвсем лтбянзл.
ПрсслеДвачите подновиха огъня сн из семето горе. — Лошо! — мина светкавично прсз
главеше на псртизснчстз. — По петите ни еървят. Ив. Хaджиымроeв. Овоироeшл Кияитнл.
Янко хукне Дс бягс. Цсла Дъресшс прескочеше, но вълчицатс вървеше по петите му. А. Ка-
рияиИоeв. Топла рьнaвионa, Оня схмок, Мехмед пеша. зс кокво мс мисли, то е проводил
двама-трамс по-схмсца ош нсго Дс ма вървят в петите? Ссгс дс рске де им щипна, щс
остенст с пръст в носа. В. Мутафчиева, Л ‘топис на смутното време. Стражите..
му обясниха, чс тук Кракра оплснил. лъжливите ромсйска пратеници —— уж викали, .чс се
прешсници. е всъщност бали убийца, прашена Дс убият Асронс. Ало боляринът поДушил
и вървял по пститс им. .А. Дончев, Снизани) зм времето ни Самуила.
2. Непрекъснато πмблюеaзмм. следя отблизо действията ни пякого, Ибришима говореше
πекрсно, думате му внесяха неДсжди. Само комунистите му сс опареха, Те вървяха по
иститс му и той не можсшс Де разбере защо тсзи хоро работят против него с шоково
жор. Г. Кмрмслмион, Нм прав път.
3. Зм пeщо (страх, лтч—тпнe и под.)—тъпптстиувaы нтялгл, Нсцо сс мъчсшс прсД хорото Дс бъДв
спокоен. но стрсхът всс еързсшс по петите му. Ст. Ц. Даскалов, Етeннл т·пл. Напразно е
избягал [Стр. Крипо)з] стотици киломстри. от родината си — мизсриято върви по пвташв
му и mvK. Ив. Блгдиплβ, Спътници · ни първенците.
Още: Ида по петите /към ’ знмч./. · По петите съм /към ’ знач./.
196
ВЪРВЯ по пътя на някого.. Постъпвам, действувам или живен като пнноил; с
илттъnгиш) си или по начина нм живот следвам πяkлгл. — Ако вървим по пътя нс лоеитс
хора, всички трябве до станем, лоши! А пък нс с шоке то. Г. РаИчев, Злишинтш ключ.
ВЪРВЯ ПО СВИРКАТА но някого, НсоДобр. Изпълнявам безропотно желанията и
зиπлβeентe ни инногл, плтшппвмы така, както той иска, слушам някого във зсионл. — А
ши но кого сс сърДиш? — Сърди се на мсне. чс нс вървя по свиркаша му. Г. Кaритлaзои,
Г-берови.
Още: Играя по свирката. Вървя по гайдата.
вървя по (В) ■ свой път и вървя по (В) пътя си. Живен по пaчип, както
аз разбирам, по собствените си пм‘бирипит, Нямо прокопсия зс свещеника, отче. ти бсрсм
внссе, ..Ас абаджалъка е Друго, . . — Нищо, отче — утеши го по-младият, — всеки
До си върви в пътя. Носило нс сс служа. В. Мутафчиева, Летопис ни смушношл време.
ВЪРВЯ ■ ПО СЛЕДИТЕ но някого. Вж. Вървя по стъпките но някого.
ВЪРВЯ ПО СТЪПКИТЕ нс някого. Следвам примери на пткоил, подражавам н?
птклго (лбинн, при шноnо)ттно или лбпeсшиeни дейност). — Урбулсекоme нс стсвс. бой
Стоиле. Нис ще вървим по стъпките им. Каквото тс прееят. тока ще нагаждаме ι
нашатс борбо, Кр. Григоров, Нлзодоыин, Млада либерала,.... открато възхваляваха
убийството но церя. ЕДин тирснин по-малко. Някои от тях стигсхс Дотом. До напомнят,
чс нихилистите щс видят работете и но новия цер, око той върви по сшъпкатс нс баща си.
В. Геновсна, Седем годипн, ЕДин посрсДствсн писател можс де спечела известно влияние. ..
Почитателите и подрсжстелитс. които неминуемо си създава, со наклонна Де хвалят
всичко в него и До вървяш във всичко по стъпките му. К. Величков, Български писатели.
Още: Вървя по следите.
ВЪРВЯ ПО ТЕЧЕНИЕТО. Книж. Действувам по общоуттмпои)нитe норми и традиции
или според готплдттиунищитe е даден момент норми и тхβищиπия; не се прошизлплттмитм
нм лбшлуттмновeнотл, общоприетото. А позицията но РоДи, шова е „позицията нс тихешо
вода“: До вървим нопрсд, но по-бовно; до нс сс ошкозвсмс от високите цели, но до гледаме
лесно Да ги посшигнсм. с еДно дума, ако вървим, Дс вървим по течението; нс нис До движим
събитията, а тс до движсш нес, В. Стeфмнлви, Рeжнсьлрскн бележки [към Н. К-ралиези,
Ден на ирeдложeпитш—].
Още: Плувам по течението.
ВЪРВЯ ПО УМА но някого и ВЪРВЯ ПО нсчий УМ. НсоДобр. Постъпвам, дей¬
ствувам пиnплпл под нечие илияпнe. изцяло се илинн лш някого в постъпките си.
Още: Вървя по акъла. Нсодобр. Водя се (влача се) по ума. НсоДобр,
ВЪРВЯ ПО УТЪПКАН ПЪТ. Постъпвам, действувам по устиповeпин. иnнeшитί,
н‘β)стшит вече начин; не съм лригинмя)п. Някои писатели всс 'още прсДпочашот До вървят
по отДсвно утъпкония пъш: взсмст тредиционнн гсрои, в. Лишeрмтуn)п фронт. Токъв или
онакъв, веднъж стенал началник, той ще върви, разбира сс, по ушъпкония път. Т. Г. Влaйнлз.
Пред лгшищeшл и на нивата.
ВЪРВЯ ПРЕЗ ПРОСОТО. Върши пeрeлностн, илттъпзaм бeзлтгозлрнл. като не спазвам
ред, ' приличие или зинлишост, В безкрайните лихва, контробонДи и фалшификации.. ... сшово-
шс нужДа Де незърте понякога а компетентното око но адвокате, Нс можеше всякога до
сс върви, ей тъй, неправо прсз просото, Дето сс ксзвс, Кр. Зeлнлз, Село Борово.
Още: Карам през просото. Тичам през просото. Диел.
ВЪРВЯ С ГОЛЕМИ КРАЧКИ. Напредвам! бързо, уснлeшл. Когато ние споделяхме
някои грешка или слабости в начато рсботс, той [Гладков] нс на оставяше До сс Донз-
ксжем: — Нс! Нс! Вис вървишс с големи крсчки напреД. Спомнеше си какво бяхтс прсДи
4—5 години. Н. Фурнаджиев, Между ипнятелн.
Оше: Вървя с широки крачки.
ВЪРВЯ <СИ> В (ИЗ, ПО) ПРАВИЯ <ПЪТ> и ВЪРВЯ <СИ> В ПЪТЯ. По¬
стъпвам разумно, честно; живен според изискванията нм обществения морал. Те толково
ли зс Долно мс имсш? — Нс тс имам зе Долно. но нс вървиш по превия път. К. Петканои,
Морави звезда кървава. Богсш бил. сиромах бал. трябва Да си върви в пътя, Дс си върви в
197
пътя. ила око нс — Други ще го вкараш, хубаво Де знай. Й. Йовков, Албени. — Нс резумявемс
църковното. Дядо попс. Вярно. нс е чек ксто гръцко, все пооткъ^нсш по Думс-Двс. ама
къДс ти! КъДе щс ми го сравниш с този книжка, Да рсчсм — всяко Думичка в нея си с нс
място, И хубави слово пашс в нся, за Александро, зо Троя... Божасто слово го чувсмс
в нвДеля зорен. нс бой св. вървим си в. превия път, Пък шове е зс друго. зс рсзтухс, В. Му¬
тафчиева. Летопис ни смутното време.
ВЪРВЯ <СИ> ПО ЦАРСКИЯ <ПЪТ>. Действувам, илттъпвиы по законен шиоиш
за πоттнгиπe ни п)пл. — Селото ви е бунтовно. но ез ще го оправя. Който нс върви по
цорския път. сом щс си подпише прасъДста. М. Mиnчeитkн. Героите ни Белица. — Зещо
сшс тръгнели супротив власттс? Що не си вървите по царския? М. М—рчевсни, Митко
Пмлиузлв.
Още: Вървя <си> по правия ' път.
ВЪРВЯ СРЕЩУ (ПРОТИВ) ТЕЧЕНИЕТО. Книж. Действувам срещу общоусшaшозe
ните норми и традиции или срещу господствув-щите в дмеeп момент норми и схващания;
иnлшииоплстивяы се ни лбщоусш—поиeното.' общоприетото. До сс върви срещу течението е
шруДно. особено при ДеДснето обстановке,
Още: Плувам срещу (против) течението. Книж.
ВЪРВЯ С ШИРОКИ КРАЧКИ. Напредвам бързо, усилeπл.
Още: Вързн с големи крачки. Крача с широки крачки.
ВЪРВЯТ МИ ГЕМЙТЕ. Диел. Призпоткитннк съм.
ВЪРЖИ ПОПА, ДА Е МИРНО СЕЛОТО. Употребява се като тпз)т. ниплмпяпe към
птклгл· дм се справи с пaй-глиβнин виновник, зм дм няма нeпрняшнлтши. Кекъвто е здрав кото
бик попът. Дс тс хване, с Две пръсто щс тс удуша. — Връзване! Връзване! — нeетояβаес
Зелков. — Щс стоне кото в приказката — вържи попе, до е мирно сслото! — козе някой
и сс изсмя звънко, Г. К—nитливов, Изчадия —дови.
ВЪРЖИ ' СИ ЧЕРВЕНКО <НА ПРЪСТА>. Във 2 и 3 л. Помни, че ще си ошβпрнa,
ще ти отмъстя.
ВЪРЗАНА МИ Е ГЛАВАТА. Днел. Зи жена — не смея да си позволявам интимност
с чужд мъж, не смея да кръшкам, да шавам.
ВЪРЗАН В ЕЗИКА. Който не може, не умее да говлnи. да се изразява добре. За¬
качливи се нашишс момичета, нсйдош ли момчс малко срамежливо и вързсно в езика, ощс
сс рсздяволявст. Ц. Ц)пнлзсни, Божkл, Той Две Думи смислени не можс до каже, Съвссм
е вързан в езика,
ВЪРЗАН В КРАКАТА. Който не умее дм танцува или да играе хопл. ш)кидπрeн зи
танц. — Всс още между нашите Другари сс нсмирст ссктснти. коашо не умеят Дс танцуват
и се отказваш да танцуват. Пстканов сс усмихне: — Какво до провя, ксто съм вързсн в
кроксто. К. Калчев, Живит-е· иомпнш.
ВЪРЗАН В РЪЦЕТЕ. Mилгл п)сnпоeп, пeиохзишeп, който не умее нищо дм ^—3^
Нс пътя изскочи заяк. ,. — Мсри. госпоДин стерши! Зсякът, поДплешсн, избяга в храста¬
лака. .. — Ама чс са тутксв, госпоДин старши!. . . Изпусна лове. — Те ти си ловджия,
а?... — Ех! — възДъхно арестуваният, .. Пък ез съм страшно вързсн в ръцете — нс мога
коле със ссно Дс удоря! Елин Пелин, Летен ден.
Още: Схванат в ръцете.
ВЪРЗАН В УМА И РЪЦЕТЕ. Изключително п)kмдпn)н. непохватен, който не може
дм се справи с плллж)ннeшл и трудпоттит) е живота. На врсмсшо ДяДо ми имел пст
златни наполеоне, еле ноли бал вързан в умс и ръцстс, нищо не прсДпрасмсл, а така ги
стискал поД възглавницата, виДи сс, зс до го топлят, когото спи, Кр. Григоров, Отново
ни училище.
ВЪРЗАН ЗА ДЯДОВИЯ. Н·тплтоб)п, н)иллeп. п)нaлъn·п. пeилхвaш)н.
ВЪРЗАН ЗА ПЕТИЙ СИ КРАК. Диел. Н·тилтобeп, п·гллeн, некадърен, н)плхзмшeн,
198
ВЪРЗАНИ МИ СА РЪЦЕТЕ. Не мога дм действувам свободно, не съм свободен ди
действувам. Бсщо ти, Кериме, с на службе в друго ссло. Моите ръцс се вързани от ситнеше
■чляД. Кок мислиш. щс зесссм ли с тсбс и тая гоДине три Декоре тютюн? Н. К—рилн)ии.
Неуловимият.
Още: С вързани ръце съм.
ВЪРЗАН МИ Е ЕЗИКА. 1. Не мога да глзлnя. да кажа пeщл иоридн шякaнзл ·тилпл
'чувство, иneжизяβипe, лбикп. сшnaх. уплаха или изненада, · уоулзaшe.
2. Не мога, не умея да говоря, дм се изразявам добре.
ВЪРЗАН МИ Е ПЪПА някъде. Диел. Обичам, предпочитам да прекарвам ио-толтм—
оaтт от зр)м)тл си някъде, често дм бъда някъде. — И ез съм от грсДа, но пъпът ми е
вързан в ссло, те знсм и грсДскитс. и селските роботи. Кр. Вeяeβ, Ръцете от слонова глтш.
Още: Хвърлен ми е пъпа. Отрязан ми е пъпа. Диел.
ВЪРЗАН, ПА ПУЩЕН. Диал. Който не може да се справи с нищо; н‘няюонш)лнл
·Iиe)гoxlβa-т—п, нeкидпn)п.
ВЪРЗАН СЪМ ЗА ПЪПА но някого. Не мога да се отлeян от някого, п)лтkлоннл
следвам някого.
ВЪРЗАХ МАГАРЕТО. Дисл, Заспах.
ВЪРЗАХ СИ МАГАРЕТО. Диел. Подредих си рмблшмти. илдрeдeн— ми е работата.
ВЪРНАХ СЕ ОТ ОНЯ СВЯТ. Оздравях лш тежка бллeтт. след като бнх ни умиране.
ВЪРТИ МЕ ИЗВЪТРЕ. Дисл. Вж. Върти. ме отвътре.
ВЪРТИ МЕ КАТО ЧЕРВЕЙ В ДЪРВО. Дисл. 1. Безпокои ме п)щл, тпиeстшм ме из¬
мъчва зм нещо.
2. Измъчван съм от илттояннн и безполезни нишннзмпия.
ВЪРТИ МЕ ОТВЪТРЕ. Не съм сплкоeп, тревожа се; измъчва ме шeщл.
Още: Върти ме извътре. Дисл.
ВЪРТИ МИ СЕ БРЪМБАР В ГЛАВАТА. Непрестанно ме зипимизи, безпокои
някакв— безполезна, нen—зумна мисъл, идея. — Иском Де зноя ез какъв бръмбар ти сс
■върти в главата, П. Ю. Тодоров, Змейова си—тби.
ВЪРТИ МИ СЕ В ГЛАВАТА. 1. Съзнанието ми е заето от пeщл (някаква мисъл,
'пр)еттaии. образ и под.). Тя си ноля, по сн поседна,., ., край клсДенсцо. А в глсвстс й сс
•въртяха сД същнтс масли. Т. Г. Злaйялз, Дядовата Сливолви унук—. Зещо ли сс беше при-
червило онова момиче, ... и много врсмс сё шова момиче му сс въртеше в главете, Т. Г. ЗлмИ-
kлз, Дтелимти Славчови унуки.
2. Зная нeпл. но не моги в моменти изведнъж дм се сетн и да го кажа; малко остаи— напълно
ди сй припомня нещо, кл)шл искам да кажа. Но в коя гоДино русишс освобоДихо България?
Ксто чс ли в глсвсто му сс въртеше сДна Дете, П. Стъпов, Гласове от вековете.
Още: Върти ми се е уми. Върти · ми се е устат— /в 1 знач. към 2 знмч./. Върти ми
се нм езика /в ’ знач. към 2 знач./.
ВЪРТИ МИ СЕ В УМА. Вж. Върти ми се е илавати. Нсй-послс Милутин не изДържо и
зсдсдс пряко въпроса. който сс въртеше в умо му ощс ош нсчслошо но разговора. П. Вeжинлз.
Далече от бреговете. И уроците си тя учсшс с голямо мъка, защото. когото четсшс. буквите
гелопирехе прсд погледа й, е в умс й сс въртеше той — нейният мал и незабравим. бстко.
Г. Киритливои, Танго.
ВЪРТИ МИ СЕ В УСТАТА. 1. Зная пeщо, но не мога в момента изведнъж да се сетн и
дм го кажа; малко лстaзa напълно да си иnииомпн нeщл. нл)то искам да кажа.
2. Изпитвам силно жeлaпиe да кажа пeщл. но съзнателно го · nneмплоaзмм,
Още: Върти ми се ни е‘ика. Върти ми се е илмимти (уми) /въз 2 зпaо. към ’ знмч./.
Mлтллeии ми се в устат— /към ’ зпaо./. Дисл. Нм (в) устат— ми е /е ’ знач. към ’ знач./.
199
ВЪРТИ МИ СЕ КЪЩАТА’. Диал. Много съм пиян.
ВЪРТИ МИ СЕ КЪЩАТА’. Диал, Зимоивим се митeрнмлнл.
ВЪРТИ МИ СЕ НАД ГЛАВАТА. Заплашва ме ннникви шeпnиттплтт. предстои ми
вещо п·ирняшпл. Тук Ботьо бс запрян... което бсшс знак. чс работете му нс отива добрс,
върти се наД главете му бсеилнацоТо. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
Още: Вие ми се (завило ми се · е, ‘изпптяял ми се е) над (нм) главата.
ВЪРТИ МИ СЕ НА ЕЗИКА. .1. Зная н)щл, но не мога в момента изведнъж ди се
сетя и да го нижа; ыaягл оттизм напълно дм си ирииоыπт нeшл, което искам дм кажи.
2. Изпитвам силно жeлипн) дм нижа пeщл, но спзиит)лпл го премълчавам. — Богдан и
той стене като тях, сякаш им е брет. Добре неволно се усмихне, ,. Въртеше й се нсщо
но сзике зс БогДено, но не посмя До го каже, зс де нс сс издаде, К. Н)тниплβ, Хайдути.
Кънчу нещо сс nоднгоес в гърдите и в устоше му, нсщо се въртеше но езика, — па сс
удържа, Т. Г. Злaйнлв, В)тшлвлй.
Още: Виси ми ни е‘ик—. Върти ми се в устата. Върти ми се в главата (ума) /във
2 знач. към ’ знач./. Плете ми се нм езика /към 1 знач./. Дисл, Мотае ми се н— език— /към
’ знач./. На е‘ики ми е. Тежи ми ни езика /към 2 знач./.
ВЪРТИ МИ СЕ ПРЕД ОЧИТЕ. Не мога да пазя naзпоз)снe; олюляиим се, ‘млитам.
ВЪРТИ МИ СЕ СВЯТ. Губн naзпозeси) и ми е лошо. Почувствува лск шемст от
виното, разтърси глава и сс изправи Да виДи, Дели наистинс му сс върти свят, К. Пeтнмпли.
Зямтиитм земя. Когато отново отворя очи, всчс сс чувствува по-добрс. Нс му сс върти свят,
Гловоболнешо е преминело, Ас. Стиноев, Първите. Ушатс му пищяха. свстъш му сс вър¬
теше, Ив. Зи‘лз. Под иглтл,
Още: Вие ми се тзят /в ’ зн—ч./. Мае ми се сзнт. Днел.
ВЪРТЯ КЪЩАТА. Занимавам се с цялата длмaкиптки рмблшa, Борeеe а решителна е
кото мъж — цялото къщо тя върти, а чичо Цонко сякаш, чс с рстой в къщи, Т. Г. Злийклβ.
седннг—.
ВЪРТЯ НА КЪТЕН ЗЪБ някого. Карам шткогл да върши, каквото из искам,
kлымнеунмм го.
ВЪРТЯ НА МЕДЕНА ПАНИЦА някого. Разигравам нтkлил. Зо нея, изглежДо. е било
интересно До мс върти но медено пеницо. Послс ми стено ясно, . че мс мотае, Т. Хар-
манджи-в, Грешницата.
ВЪРТЯ НА ПРЪСТ и ВЪРТЯ НА ПРЪСТА СИ някого. Нсодобр. Постъпвам с някого,
както ми е угодно, разигравам го, както желан. Толкова време кмстувсше. въртеше не
пръст селото, чс и манастра. Н. Кирилов, Пролетен дъжд. В Европа си ходил. том неуко си
учил ... И с каква хоро си се срещал, хссс Дсто свсте но пръст въртят. Г. Кaпaтлaзлз,
Сега му е ир)мeто, Той бс подочул. чс Паронсв е завършил вече учснисто си и чс св
тъкмял До си отворя аДвокатске кенторе в греда. „Щс успсс!“ Думошс си той. „Хорото но
пръст щс върти,“ Г. Кaрмслизлз, Обикновени хлпи, Приставът бсшс Дясното ръка но околий¬
ския ночолник, е понякога, когото началникът нс са разбираше ош робошота, той въртеше
но пръст цялото околия. Г. Кaпaтлaзлз. Обикновени хора.
ВЪРТЯ НА РЪЖЕН някого. Създавам големи π)πриятшости на някого, подлагам го
на големи н‘пншaиин, мъченин; измъчвам, изтезавам. Цяло сДно нощ въртя Султано бебе си
на ръжен и успя До й вземе всички ключове от сонДъци и долепи. Д. Талев, Железният си)"·
тилник.
Още: Въртя нм шиш. Пек— н— ръжен.
ВЪРТЯ НА ШИШ някого. Създавам големи пenрия^■пости на някого, подлагам·
някого ни големи и‘nитипня, ыпчeння; измъчвам, изтезавам. Колю никак нс бсшс спокоен
зо 'Нонке, .. Каквото е лошо и неДуше [свекърва И], щс върши Нонето на шиш и ще я гризе ксто·
кокал. Ив. Петров, Нлпгипитм любов. И чека ДяДо Лачко до си ДойДс негова Здравко от
царско служба — сДнъж До си дойДе.. , Той е Друг —— стсгни-глева е той .. Нс е кото
тия. Пък кокъвто си е сръчен, ще поДеме реботота и ще новсДс главите но тия. що но
шиш го въртят ссгс, Ц. Цeрнлзски. Не лтъn3и, Минаваше всчс половин чес и останалите
200
в автобусе вамърморахо — сдно роДопско, нерешително. мърморене, което мс вдигне от
ссделксте с шумнал в главата гняв... — Нс шиш ви въртят. е вие сс умаляветс от
чсвсрмвджиатс! — чух зeДeесния си глес. С. Сивnнeз. Завръщане след бягство. — Cnлокесла
ви сс ош мене!... — Нс съм... — А ошДс зноят тая нсщо ... А? Кому ще ДойДе не ум
Да ми лриковеe. чс съм груб.. .И До мв въртят ' на шш^,... уж чс съм ударил кревата!
СТ. Ц. Диснaлли, Етeппл т·по.
Още: Въртн н— ръжен. Пена ни шиш.
ВЪРТЯ ОПАШКА. 1. Докарвам се пред пнkлгл; подммзвмм се, лиснин. Нс сс е
променило много нсщо и том, и тук. Семо страхът у поповсшс и боляришс стене по-голям,
стъписаха сс. въртят опашки. Д. Талез, Самуил. Това жавошно по сДно врсме вършеше
опашка Да сшонв Мишеморов зст. Из. Вазов, Вeсшниk—n ли? — · Бре! Чс. откога, До
вчера въртеше опашка около легионерите, .. Кск тъй стене толкова всжсн Дссц сего?
Челнмш, Осшипги печални.
2. Прнсебр. За жена — с лошо пошдеешее съм!. неморатма съм.
Още:. Клатя (махам <с>) опашка /към ’ знач./. Играе ми опашката /към 2 знач./.
ВЪРТЯ ОЧИ и ВЪРТЯ СИ ОЧИТЕ. Обикн. за жена—гледам ирeлиззинитeлпо мъжете;
клнeтириы. флиртувам. Красивото жсно. винаги си мислй, чс недостатъчно е сполучила с брека
си, почва До фантазира резни роботи, върши си очишс нотук и нетотък. конти сс.
Г.· Кмnмтлaилз, Колеги. — Зещо нс си глсДсш работата. е си тръгнал посреД пладне да
зяпаш хорските жсни? Я сс мсхсй от очите ми... — Какво съм крив ез, когато 'дъщеря ти
върти очи кето кошута? К. Пeтнипоз, Морава звезда кървав—.
ВЪРТЯ ОЧИ КАТО ЛИСИЦА <ПРЕД КУРНИК> и ВЪРТЯ ОЧИТЕ СИ КАТО
ЛИСИЦА <ПР>ЕД КУРШИО. Дисл. Преструвам се ни kрлтпк.. наивен; хитрувам. Димо я
хване зе каткето и я погледна с кафявите си очи. — Зещо подкара констс? Имсх нсщо
до кожа но Белчо. — Намерил си, с кого До приказваш. Нс ” виждаш. върти
очитс си ксто лисица. К. Пeшнaпли. Морава звезда кприиβи, — Зная тс ез. тсбс. Слегеш^
сс. коТо елсгушка и въртиш очи кето лисице прсД курник. И с ' тсбс Нмем смстки ' До уреж¬
дам. К. Петя—илз. Морава звезда кървава.
ВЪРТЯ СЕ КАТО ГЪСКА В МЪГЛА. Вж. Въртя се като патка в мъгла.
ВЪРТЯ СЕ КАТО КАЛАЙДЖИЙКА. Диел, З— жена — п)иостлтнпи и вятърни¬
чава съм.
Още: Върти се като кал—йджииско лппл. Диел.
ВЪРТЯ СЕ КАТО КАЛАЙДЖИЙСКО ДЪНО. Дисл. Вж. Въртн се нато кмлиИджийнм.
ВЪРТЯ СЕ КАТО МУХА БЕЗ ГЛАВА. Мотан се, лутам се и не съумявам да ‘-почна
да върша нещо сeрно‘нл, смислено или не зная ниkзл трябва да върша; суетн се. Сърнснци
пак щс ни' натупат. Ей но. и във вестнико ги хвалят. Амс техният председател си знав
реботота.. , А нашият е боба, семо се върти ксто мухе бсз глсве. Г. Киnитямнлβ..
Габероеи.
Още: Ходя ra’ro мухи без глава. Хвърча като мухи без глава. Днел.
ВЪРТЯ СЕ КАТО НА ТРЪНИ. Н·тиокоeш съм в лчикзaпe на нещо неприятно, нещо-
ме безпокои, тревожа се зм . нeщл. Качиха сс на сойвонто. Мишо гледаше сивите греди,. .
Стараят сс въртсшс кето нО тръни — иекeес му сс До го зeлрикeзвe, До го зспате "
Г. Кanмтлaзоз. Селски истории.
Още: Стон (седн) като нм шрппн. <Китн> н— тръни съм.
ВЪРТЯ СЕ КАТО ОБРАН ЕВРЕИН. Н·сиоkоИпл. тревожно се озъртам, с цел ди видя,
и забележи всичко нитноло, kлeтл може да ми илмлгпe.
ВЪРТЯ СЕ КАТО ПАТЕ В МЪГЛА. Вж. Въртя се като патя— в мъгла.
ВЪРТЯ СЕ КАТО ПАТЕ В РЕШЕТО. Не мога да реши кан да се справя с нещо, не
знам кин ди иоттπин; чудн се, мая се, в безизходици съм.
ВЪРТЯ СЕ КАТО ПАТКА В МЪГЛА. Не мога да реши кан ди се справя с нещо,
не ‘нам кан дм постъпя; чудн се, мая се, в безизходица съм. Ако нис бяхмс работили кърто^в^с^к^!^,"
20’
нямсшс много войници но фронте и много сиромаси в шило До сс въртят като патки в мъгло
и де нс знаят какво до провят. Г. Кaрмтлмили, Обикновени хора.
Още: Въртя се като· гъска (пате) в мъгла.
ВЪРТЯ СЕ КАТО ПИЯНА КОКОШКА, Диел. Слисал съм се и не знан н—кно да
правя.
Още: Въртя се като улизи кокошка. Дисл,
ВЪРТЯ СЕ КАТО ПЧЕЛА ОКОЛО КОШЕР. Диел, Стремя се илтшонннл към
н)пл, лш нлeтл имам облаги.
ВЪРТЯ СЕ" КАТО РОЙ. Диал, Мотан се, лутам се и не съумявам ди започна да върша
ш·по тeрнлзпл, смислено; суетн се.
ВЪРТЯ СЕ КАТО УЛАВА КОКОШК/А Диел, Вж. Въртя се като пинна кокошки.
ВЪРТЯ СЕ КАТО ФУРНАДЖИЙСКА ЛОПАТА. Лесно си менн мпeннeшл. не съм
плтяeллзит)яeп в мпeпнeто си или в действията си, в илстппkишe си. — Щом нс се
имате с брст си. нс та ща услугата. Само щс го ядосаме... — Нямо де се яДоса,
защото ми е задължен. .. — Здравата мс уплстохтс вис менс, въртите сс кощо фурно-
Ажийска лопсша, Ако щете говореше, око нс щстс —— нсДейтс, много ви зДраве! Й. ^^3,
'Птичи глътки.
ВЪРТЯ СЕ КАТО ЦИГАНИН В ЧЕРКВА. Диел. Вж. Въртя се kaTO циганка в черква.
ВЪРТЯ СЕ КАТО ЦИГАНКА В ЧЕРКВА Днел, Мотая се, лутам се и не съумявам да
започна да работя; суетн се.
Още: Въртя се като циганин в черква. Диел,
ВЪРТЯ СЕ · НА ПЕРГЕЛ. 1. Mπлгл съм жив и пъргав, р-ботн много и бързо.
Григор... напъваше сс още Де лъжс Дядо попе по въпроса не нашето пътувонис; е тоя по¬
следният сс въртеше из стояте си но псргсл до ни пренася зе яДснс. Зах. Сшонπов, За¬
писки по българските въстания.
2. Голям дявол, хитрец съм; дяволувам.
ВЪРТЯ СЕ НА ПЕТА. 1. Върша всичко бързо, eπeпгнчπо. Бюфешчикът Тунчо сс върти
но псшо, — Едно бирс! — Джибровс! С. Сеиерннк, От нашия kор)сиондeпш.
2. Обикн. някому, прсд, около някого. Рибллeинл угаждам нм всичките желанин и при¬
щевки нм пнглгл; угоднича пред пянлгл, ПрсД лсбсницето сс изправил сДин млад и гиздав
момък, който принОДлсжсл в числото не ония нсрсДки същества,... конто умсят До мълчат.
де сс въртят но пето... и До ядат осшонкишс от чорбаджийския обсД, Л. Кирaз)ллз, Мами¬
ното детенце. В Душеше но всски човск живее сдно малко. бяло, пухкаво зойчв, косшо
непрекъснато трепери. Оперило уши, шо само чека До му свирнеш отнякъДс. за де побегне
мрсзглсва,... то с. което коре мнозина да nодълетβуβат и сс въртят но псшо крой
влeстимсиитв. Хр Пелитев, Хапнт ли охлювите. — Виждал ли си някъде този копатен?
... — Този е главен тук, нс вижДаш ли. чс всички не псшо му сс въртят. В. Н-шнои, Ни-
стпплeинe.
ВЪРТЯ СЕ ОКОЛО ОПАШКАТА СИ. Полагам големи, но безрезултатни усилия,
за да свърша нещо; naблтя без резултат.
ВЪРТЯ СЕ ОКОЛО ПЕША но някого. Нeлтлпчпт тлeдиaм някого с лпn·лeя·пи цел,
лбинн, за ди извлека някакви лблмгм, И всички тсза тревоги и срамове. които ссгс го
хслоесхс изневиделица. идват от тях — от тоя дебелак Тюлсв, който живсс. като чор-
баДжая. с плече зе сиромасите. и от Слав. който се върти около псшо му. Г. Караславов,
Обикновени хора. Ссгс той мразеше от Дъното не душете си. .. този госпоДин Рнфст,
който сс въртеше около псшо му нс ксто помощник... ,а кото шпионин. Г. Караславов,
Обикновени хора.
ВЪРТЯ СЕ ОКОЛО ПОЛАТА НА ЖЕНА СИ. Прснсбр. Стон в къщи и бeздeИствуиим,
Всички се свили, мълчсш, въртят се около полашс но жснитс си и зъб нс смсяш Да обелят.
Г. Карислмзои, Селски истории.
202
ВЪРТЯ СИ ОЧИТЕ НА ЧЕТИРИ. Внимишeлпо. зорко наблюдавам и оглеждам зтиогл
наоколо, ттиnмт се да· видя зсиоkл, да узнан нещо. Стиго съм тс слушал! Уж нищо не
разбира, уж нищо не иска, а си върти очитс но. четири, Д. Немирое, Възелът. В малките
градчето, Дсто кръстосваха гсстаповцитс, Дето слухтяха агснт-провокаторитс и Дсто вър¬
тяха но четири очите,.. си лβтоколюнци. бсшс тежко До се крие нслсгслният онти-
фсенет, Г. Кaпaтлизлβ. Пътеписи.
ВЪРТЯ СУЧА, 1. Правя всичко възможно, за дм илстигпи шeщл, да успея в п)щл. Но
ноли сме си мслоимотни — въртим, сучем. хлябът не ни стига, Кр. Григоров, Нлзл-
домци. Розтърчехо се том резни големци, .. ., въртяха я, сукехо я,.,.. нсрсдихс я с Двс
година затвор и се оправи. Г. Кмnaслaзои. Общественик. Щс върти, ще суче. Де с кондърми.
Дс с гюрултии — ще мс измъчи, ще мс притесни до се ноконти и избръсне. Н. Широв-
Tирaс. Превзети работи. Дс поседнем и Де си ксжсм приказките,. , — Приказките ни няма
до со Дълги, зс До сядаме. Каквото и До сучеш и въртиш. ош оброчището щс си вървиш ти,
нс аз. Ст. Зaгопонпоβ. ИвмИло.
2. Говоря с недомлъвки, не казвам н—право пeщо, което желан да получа или дм се пииризи
зм мене. Ах. Ноне, онзи Дсн мс Държа половин час но улицата. Върти, сучи и не крея пек:
„Много зДравс но прияшслкашо тис* Из. Петров, Нлнги:нaτи любов.
Още: Въртя усуквам.
ВЪРТЯ УСУКВАМ. Вж. Въртя сучи. Нс Другата гоДине. зс голям мой ужас,
Пондьо бсшс пек мой ученик, Нс семо тове. о и партията но бещо му дойдс но влесш. ..
Пристигна Пондьо мазсн, ухилен и със сини очила, И още по-тъй. Мъчих го, въртях го,
усуквах го Дано азкопче нещо от него — нс щс и не щс! Пек му пасох слабо бележка зс срока.
Чудомир, Ниш Пондьо. Нс му роДилс нивешо и ссгс човекът въртя, усуква. но накрая сн
козе. болкота, Мелко жито До му Дам нспролст. Ст. Плитонeз, Нaчaлл.
ВЪРТЯ ЧЕРВАТА на някого. Мъча, измъчвам няклил, като непрекъснато и пмсшлн-
шeлнл искам пeщл от него или му натяквам ‘и нещо; досаждам някому с молбите ст.
ВЪРША РАБОТА КОЛКОТО ВЪРБОВ КЛИН. Днел, Слаб съм, ‘а нищо не ме бива.
ВЪРШЕЯ ПЛЯВА. Говоря празни приказки.
ВЪРШЕЯ ТРЪНИ НА ГЛАВАТА не някого, Тормозя, измъчвам пянлгл с пeпne-
гътнити питякимния. укори, кавги, скандали. Ной-много мс с яд нс наш Тсня. Дсто стене
причина греДът ни до сс обяви зс курортен... Аз нош Тсня име Де му вършея тръни но
голото глово. ома, Дс Де виДим. Чудомир, Провинцииянттки. С нсскрито Доволство и
гордост Хаджи Дончо го прсДставяшс но гостишс: — Ей. го. хубавецът!,. . В него ма с
нсдсжДошо, сме можс и тръне До ми вършее но главете някога, Чудомир, Педагогикат— ни
Хаджи Донча. Скърца зевастто! Тя скърца в Душете ви. От завист ме довлякохте тука.: ..
Не глевата ма тръне до вършеете. Н. Хайтов, По земнтм.
ВЪТРЕ СЪМ. 1. Замесен съм в нeщл. участвувам в пяkИkβо дело или в пнκиκзн
ш)плчт·ши работи. И той бил вътре с Двошо крака, Дошъл си, зс До станс бунтовник.
П. Стъпои, Живот с нидeжди, Чухте ли зс офсрета. и синът й бил вътрс.
2. Бивам приет някъде ‘и πякикии работи или да следвам в уоeбпл · заведени·. Днес
се изложена списъците на пристишс кандиДет-стуДснти. Как е синът ши, вътрс ли с?
3. Бивам ощетен митeримяпл, ‘aпото не ми излиза сметнати и трябва да змшлaтн със
тобттβeши пари нeдлттиги в обществен— или лпржиипи каса.
Още: Влизам вътре /към 3 знмч./.
ВЪШКАВ С (ОТ) ПАРИ. НсоДобр. Който има много пари; много богат. Човск
погледне ли Първан, никого не би Допуснел. че, този човск име спестени пори,.. Ходи
съвсем окъсан, .... цяло лято ядс само краставица и Домети, рядко си купува сиреше.. Такъв
човек е въшков с пори. Й. Гешев, Вик от тпмнипиши.
Още: Червил (гъб—в) с пари. НсоДобр. Гъбясмл от иирн. НсоДобр.
ВЯРНО КУЧЕ на някого, Прснебр. Човек, който е крайно предан и привързан към
пткогл и изпълнява всичките му зииоиeен, Глсде тс кето бик, а е вярно кучс но Крслйче.
Из. Зизлβ. Под иилтл, Весил Бсбсноглу бсшс мухтсрин но Сопот, вярно кучс но турските
управници. М. M—рчeзткн, Калофер войвода
203
ВЯТЪРА СЕ ОБРЪЩА / СЕ ОБЪРНЕ. Настъпва промнп— в нещо, иρлмeня се иляо-
жението. Хайде, Дим Де тс нямо, Дордс не съм ти отпрал потурите. .. — Чакай! Какво
носиш в дисагите? . ,. Като резбре, чс вятъра се. обръщо. скишнакът прсДпазливо Добави:
— Руски книги, бретс, Д. Рачее, Светлини от север.
ВЯТЪР ВАРЕН, СНЯГ ПЕЧЕН. Дисл, Невъзможни, 'Πeзenоншин неща.
ВЯТЪР ВЕЕ, ГОРА СЕ ЛЮЛЕЕ. Днел, Ирон. Употребява се в случаи, когато е
тгипaлл нещо съвсем лбнкплβeпл.
ВЯТЪР И МЪГЛА. Несериозни, празни работа (чeсшл като възклицание). Не техните
обещания ез нс вярвам. Вярвам само но вес. Каквото нопровишс вас. зс нос, туй щс бъДс.
Всичко Друго е вятър и мъгла. К. Калчев, Живите помнят. Щом продовотс на народе стока,
щом му взсмстс порите — Дойте му качество! Щом вземете от народе пори, имайте
отговорност, срам имайтс! И после Добави слсД паузе: ... Вятър а мъгло! Т. Моное,
Смърт няма. Дарба ли? Вятър и мъгла е тя този, Дроги! Н. Шнроз-Tмрис. Смешно и
горчиво.
ВЯТЪР МЕ ВЕЕ’. Ирон, 1. Не ме бием ‘а птkмкзи naблти, шeголeн съм за нещо;
не струвам. Дуне нс бързаше, разглеждаше пръснсшитс корта с равнодушните си очи...
—Вятър га все твоите корши, Лъжеш като съновника.Ем. Стип)и.Ииин Кондмрез.—Магарето
име ли том [в другата земя]? .— Нямо магарето. — Вятър я вее, щом нямо магарета —
рсчс с Дълбоко съжаление дългоухият. А. Кanилнйоeβ. Принизен свят.
2. Занимавам се с ипизпи р-боти; п)тeпнлзeн. яeклмитяeн съм, завеян съм. Тъй мс Дигат.,
тъй мс слегет всичка: пияницата и толкова. Вятър мс вее мсне, Ст. Чнлишгнпои. Първа жертв—.
Вътре върху сдно месо.... бяхс натрупана в безпорядък бутилки и блюда.. Крой масотц гу¬
ляеха бслогвардеСйцн .. — Нетряскели св... Нямо кокво Де га зяпсмс, вятър га все тях.
Вчсрс. га измстохо от ксзсрмите, вeиото нямо къДе Де' слегет метежниците.
Ем. Сш—π)и. Иван Клндмпeз.
Още: Вятър ме носи. Ирон. Вятър ме вее н— бяла кобила /към 2 зн—ч./. Ирон..
Вятър ме зее н— сив— (слнпи) кобила /към 2 зн—о./, Дисл. Ирон. Вятър ме зее н— бял кон
/към 2 зп—ч,/. Ирон.
ВЯТЪР МЕ ВЕЕ’. Диал, Много бързо ходя.
ВЯТЪР МЕ ВЕЕ НА БЯЛА' КОБИЛА. Ирон. Занимавам се с празни работи; не-·
тeрнозeH. лекомислен съм, зизeяп съм. До им умре но срсДното и но висшсто образо¬
вание, вятър га все но бяло кобило резнитс му висшисти и специалисти. Животът е суколчс,
което шрябвс Да умссш до люлееш, Маринчо!- Приспиш ли го сдин път, по-нотошък е лссно.'
Име, момчето ми. житейски шейни, коашо, око съумееш Да резбсрсш и еъзесДнеш, всс. сдно,
чс си се родил със сребърно лъжица в уста, Из. Клждмхриттлз, Житейски тайни.
Още: Вятър ме вее /въз 2 знмо,/. Ирон. Вятър ме носи н— бяла кобили. Ирон. · Вятър
ме вее н— сив— (слнп—) кобили. Дисл, Ирон. Вятър ме вее н— бял клп. Ирон.
ВЯТЪР МЕ ВЕЕ НА ГОЛА ВЕДРИНА. Дисл. Ирон. Нищо не разбирам от пeщл.
ВЯТЪР МЕ ВЕЕ НА СИВА КОБИЛА. Дисл. Ирон. Занимавам се с празни работи;
несериозен, лекомислен съм, завеян съм.
Още: Вятър ме вее /въз 2 знио,/, Ирон. Вятър ме вее н— бял— кобили. Ирон. Вятър
ме вее н— 0^— кобила. Дисл, Ирон. Вятър ме вее ни бял кон. Ирон.
ВЯТЪР МЕ ВЕЕ НА СЛЯПА КОБИЛА. Диел, Ирон. Вж. Вятър ме зее ни сив—
кобила.
ВЯТЪР МЕ НОСИ. Ирон. 1. Не ме бива зм някаква naбошм, пeиллeн съм ‘а шeщо·;
не струвам.
2. Змпимaзaы се с празни работи; н)T)рноз·п. лeкоынтяeп съм, завеян съм.
Още: Вятър ме зее. Ирон. Внтър ме №№ н— бяла кобили /към 2 знио,/. Ирон. Вятър
ме носи н— бял кон /към 2 знач./. Ирон.
ВЯТЪР МЕ' НОСИ НА БЯЛА КОБИЛА. Ирон. Занимавам се с празни работи; не¬
сериозен, лекомислен съм, завеян съм. — Вятър ви носи вас нс бяло кобила. За рскетс.
204
дето го приказваше — Добро. Зс китовстс — и то добро. Аме Дето щс рсжстс по една
жълшицс но пампор{ До име Да вземете. А. КиnилнИчeз, Птичка лш глин—.
Още: Вятър ме носи /във 2 знач./. Ирон. Вятпп ме вее н— бял— кобила. Ирон. Внтпп
ме носи н— бял клп. Ирон,
ВЯТЪР МЕ НОСИ НА БЯЛ КОН. Ирон. Занимавам се с празни риблг■н; пeс)рноз·п,
лекомислен съм, завеян съм.
Още: Вятър ме носи /във 2 знач./. Ирон. Вятър ме потн на бяла кобила. Ирон. Вятър
ме вее н— бял кон. Ирон,
ВЯТЪР МИ ДУХА В УШИТЕ. Диел. Не се вслушвам в добрите ^3-™ на някого;
не слушам ннкоил. На бочо вятър му духа в ушите, каквото и До му лриксзвсе. Аз
му вижДом всичкитс хитрини. Ем. Стaпeβ. Иван Кондиneз.
ВЯТЪР РАБОТА. 1. Нещо пeβпзыожпо. пeвярпл. н·д·йствнтeяпо. Стснкулов бсшс
сигурен. чс Иван Сърмов щс Дойдс До го моли и реши До бъдс твърД и непреклонен, те Дс
нв помисли стрелочникът. чс заповсДто за уволнсниешо е вятър роботе. М. Manчeвски,
Тихо пристанище. От едно книге научил нмснатс на царете ни. Вятър робошо ■ може До с,
ноли отец Ссрофим всс големи. ги разправяше. В. Мутафчиева, Летопис н— смутното време.
2. Ирон. Обикн. като възклицание: и) за изразяване н— нeллвeрн·, спмп·пн·; еди— . ли.
За крожбс някакво приказваха. Нсщо каса сшс разбивали. — Вятър робота!. ' Таке, шоко
се чу, синко, — Нс с шоко. татко. Елин Пелин, Щъркови гнезда. Но тя ошивсшс в Пориж уж
да следва приложно изкуство. Вятър работа! Това бсшс семо .претекст. М. Груб-шлиеви,
През игяeпо ухо. — Сигурно са отишлн не екскурзия! — ... — Вятър работа! — ... .— Кой
хода не екскурзия посрсД нощ! П. З·жнпли, Следите ттшaиaш. б) зм изразяване ни пneпe-
бр)житeлпл отношение към пeшл; н—кио от •това, няма зн—оeниe. Викаш, годил сс — вятъ>р-
робота! Дума доДсна. . Дума зсмено. Елин Пелин, Земн.
*
ВЯТЪР СВИРИ МЕЖДУ КРАКАТА МИ. Много съм слаб, мършав.
205
г
ГАБРОВСКО БЛЮДО. Дисл. Лош, подъл, никакъв човек.
ГАЗЙ МЕ ВАЛЯКА. Претърпях някакви п)иnингплтт. нещастие, п·тпляук—; зле си
изпатих. — Трябваше по-рено до ни гози валяка. та де сс оправим. ома а сега нс е късно?
Ст. Ц. 'Дмтнмллβ. Стублeнтнишe липи.
Още: Мина ме .валяна /в 1 знач./. Жарг. Гази ме мечк<та>.
ГАЗИ МЕ МЕЧКА<ТА>. Претърпях пякиkви неприятност, нещастие, п)тпллукa;
зле си н‘иaтиχi — Газило го е мсчксто. ватоеа токе „Кокто искотс, моля ви сс!“ А по¬
рено семо „Довейте“ бсз „моля ви се" — шегуваше се ВенДо. · Ст. Ц. Дaтнмлли, Сшубя·птkитe
лиПи. Хвърляхме плочка по варовстс но рекета. Много ни сс искашс До се изкъпем...
И дядо, и бобо, и моме — всички. ксз^<о^<^... чс До Гергьовден. . , хорото нв сс къпят. Който
избърза. господ го наковеа: простива. боледува, а можс а до умрс. .. О-ох. нс на се щеше Да ни
гази мсчкс! П. Велков, Дъбът ни Ленин.
Още: Г—зи ме заляга.
ГАЗЯ БОС ИЗ ЛУКА. Върши пeneдптсти. постъпвам бe‘тшговлnнл. нaшл № се
интересувам от ред, приличие или ‘мнлппост. Попът, Да ви коже ла ез вес. май хвонс до
гози бос из луко, кого име кръщене, сватби или всДуеницо, той за том готов. Ил. Блъснов^
Злочести Кръстника.
Още: Ходн бос из луги.
ГАЗЯ ДУМИТЕ (ДУМА) някому. Обикн. с отриц. Диел. Не зачитам тпвeтнтe. пи-
neждaииттa на пнноио и не ги и‘nплптв—ы.
Още: Тъпча думите.
ГАЗЯ СИ ДУМАТА. Обикн. с отриц. Дисл, Не изпълнявам шоим. kт·тл съм низал,
лбeщия.
Още: Подгазиам си думата Диал. Потъпквам думата, си.
ГАЗЯТ МЕ УРОКИ. Диел. Често се илпмпнвим.
ГАЙДАТА МИ Е НАДУТА. Днел, Работите ми с— мпогл добре; преуспявам.
ГАЛАТЕН В УСТАТА. ' Диел, Който обича да говори нeприлнонн, цинични дум^
циничен.
Още* Цапнат е устати.
ГАЛЕНО ДЕТЕ. Книж. Човек, лгn—Д)п с особено внимание и почит; приeилeгирлвип
човек. Аз и туке зсбслсжих, чс нис сме пак галеното Дстс но Русия и от всичкитс й гости
славяни — нас й бяхмс нсй-малитс и ной-своитс. Ив. Змзлв, Непубликувани писма. А>"
Дожнацитс са обични, но нс и гслснн Дсцо но съдбетс, П. П. Слив)йнтв, Чужда яит·пa-
турм, — Нс Георгиева обаче плещете непълно — забележи Иваново първо, — Тя е гслсното
дстс — козе ' Иваново второ, . . — Гсоргисво нямо четири роге на глсвсто. тс да я преДно*·
читотс — отговори Иванова първо. Ив. Вазов, Казалaптнмт— царица
ГАЛЯ С ПЕРО някого, Обикн. във въпросснт. или отрац, изр. или в изр. с въпро-
сит. интонация. Ирон. Отнасям се извънредно внимателно и блмилтнллннл към πтгоил, дори
206
и когато иостппкитe му не с— зи лдобnтвaшe Нима искаш До тс галят с перо, слеД тово
безобразие.
Още: Гладя (плг.яижеим, πлгaлв—м) е перо. Ирон.
ГАСЯ ВАР. ■Чссто·, Имам вар ди гисн]. Обикн. за пиян човек — изпитвам снлпи.
жажди и вин много илди. — КъДв дянахте стомната? Вер имо До геся — речс Друг и зашумя-
Ем. Сшaшeв. Иван Кондиnee.
Още:. Гисн кипeо.
ГАСЯ ВЪГЛЕНА. Дисл. Обичам да пия eинл. ракин; пияници съм.
Още: Улиеим н— eпгяeпм Диал.
ГАСЯ КИРЕЧ. Вж. Гисн вар.
ГАСЯ ОГЪНЯ С МАСЛО. Дисл, Вж. Гася огъня със зехтин.
ГАСЯ ОГЪНЯ СЪС ЗЕХТИН Дисл. Правя да с» увеличи разпрата, подклаждам,,
раздухвам разпра.
Още: Гисн лиънн с масло. Диал,
ГАЧЕ ЛИ ВЪРВЯ ПО ОЧИТЕ СИ. Диал, Не гледам къде стъпвам; спъвам се, падам.
ГАЧЕ НА КНИГА ГО ЧЕТЕ, приказвам (глвтnт). Днел, Съвсем гладно, без нинмнвл
запъеане (приказвам, глβлпя). Виж кскъв окст и слоДкоДумсн е станел. приказва, гочс но книга*
го чете. Г. Кaрaтлaвов, Обикновени хора.
Още: Като < че> по (нм) книги чета.
ГАЧЕ ЩЕ ЛАПНА . някого. гледам. Дисл, Ниттлйчиβл, вшр)шч)нл. обикн. с любов,,
желание, kлππ)ж (гледам). НС. и тоя мс глеДа. гочс ще мс лапне, Ив. Вазов, Чичовци.
Още:' Като че ли (сякаш) ще лапна. Ч-гито ще яaип—. Диел,
ГАЩИ НЯМА, ГАЙДА ИСКА. Дисл. Ирон. Употребява се в случай, клгитл някой
иска нещо ненужно, при положение, че му липси— пиИ-пeлбxo,диыотл.
Още: Цървули няма. гайда иска Ирон.
ГЕМИИТЕ ЛИ СА ТИ ИЗГОРЕЛИ <В МООЕЕТО. Вж. Ди не <би ди> с— ти из¬
горели гемиите <в морето^
ГЕМИИТЕ ЛИ СА ТИ ИЗГОРЕЛИ В ЧЕРНО МОРЕ. Вж. Д- не <би да> с— ти.
изгорели гемиите в Чenнл море.
ГЕМИИТЕ ЛИ СА ТИ ПОТЪНАЛИ <В МОРЕЕТО. Вж. Да не <би да> с— ти
потънали гемиите <е морето :>.
ГЕМИИТЕ ЛИ СА ТИ ПОТЪНАЛИ В ЧЕРНО МОРЕ. Вж. Да не Сби ди> см
ти потънали гемиите в Чenнл море.
ГЕМИИТЕ ЛИ СА ТИ ПРОПАДНАЛИ <В МОРЁЕТО. Вж. Дм не <би дм>
си ти пропаднали гемиите <н морего>.
ГЕМИИТЕ ЛИ СА ТИ ПРОПАДНАЛИ В ЧЕРНО МОРЕ. Вж. Дм не Сби да>
си ти пплпадпмлн гемиите в Чeрпл море.
ГЕНЕРАЛ БЕЗ АРМИЯ. ПоДагр. Човек, нлй■то иск— да ръковода. да управляем някакъв
колектив. а няма налице нито един пллонн)ш
Още: Генерал без войска.
ГЕНЕРАЛ БЕЗ ВОЙСКА. Подигр. Вж. Генерал без армия. Ивенчо тържествуваше,
Той намери горещо поДкрсплснис в своитс съюзници. когото учител Гетьо ощс отроно се
умора. защото нс внДя някакво облога от своите, Той бсшс генерал бсз войска. Дядо-
Нистор дсжс му измени, Ив. Визов, Чичовци.
ГЕНИЙ БЕЗ МОЗЪК. Ирон. Плтneдствeп човек с много βислkл ынeпнe ‘а себе си.
207
ГЕНКО ГИНКИН. . ПоДигр. Съпруг с . мекушив характер. който не може д— прлнвн
пинмниa лична инициативи. във вснонл слуша жени си и И се плдчишяβ—.
От името ни Генко Гингин. съпруг на кана · Гинна. героинн от рлммпa ни Ив. Вазов „Под игото“.
ГЕРОЙ НА ДЕНЯ. Книж. Отличил се човек, ‘а клглто се говори много . е даден
момент. Имсто не Христо Максимов . Максим, полетява навсякъде шз обектите,,
той сшово герой нс Деня, любимец нс всички. Г. Кмрaтлaвлв. ·Mиктиы.
ГЕН МУ УВИРА ЛЕЩАТА. Дисл. За човек — много е бавен в работата си, яeнив.
ГЛАВА ДО ГЛАВА. 1 Много нагъсто. един до друг. Не първите скамейки ссдяхо
госпоДо офицерите от гарнизона,.. . Нсзсд главе До главе сс тълпяха близки но поД-
съДимитс, граждани. Д. Добревски, Бунтът на краИцер— „Надежди“.
2. Интимно един до друг. Бяха седнели Двамата глава До глава и си говорсхо тихичко.
ГЛАВА ЗА ЧЕТИРИ НОЗЕ. Днел. Ирон, Глупав олвeн.
ГЛАВА И ВЪЗГЛАВЕ. Дисл. Съвсем близни приятели.
ГЛАВА ИМАМ ЗА ДУВАР. Не се вслушвам в тъвe·тнт·. думите ни другите; упорит.
дебелоглии. неразбран съм.
ГЛАВА НЕ БОЛИ от нещо. Нищо няма да сш—пe. няма да се пострада от изипршимпe
нм нещо. Ноли ти. козех — обърна . сс инженерът, '— мостът с грсничсрека, солидно
робота. — От проверке глово не боли — коза шофьоръш. освободи спирачките и ДаДс
гез, Б. Н-сторои. Светлини над Родопите. От мълчание . глово нс боли. П. Р. СяииeИклβ,
Български притчи или пословици и характерни думи.
ГЛАВАТА МИ Е В ТОРБАТА. Изложен съм ни смъртна лnиспотт. зaтшnaш)н
ми е животът. ОткъДс Да го знам, чс нямо до мс причака някоя вечер . — и бсз туй
гловста му е в торбата. В. Нешно., Настъпление.
Свързва се с обичан е миналото 'Oшсeоeнм глави да се нлти в конски торби.
Още: Влязла ми е главата в шлnбит—.
ГЛАВАТА МИ Е КАТО ДРЪВНИК. Дисл. Не се вслушвам в тъвeтнт) на другите;
неразбран и упорит съм.
ГЛАВАТА МИ Е КУХА. ^р^^а^сбр. Глупав съм, глупак съм.
Още: Кратуната ми е куха. · Прснсбр.
ГЛАВАТА МИ Е ПРАЗНА КРАТУНА. Нреасбр. Глупав съм. глупак съм.
ГЛАВАТА МИ Е ПЪЛНА С БРЪМБАРИ. Глупав. яeклынсяeш. и·сeрнлз)н съм.
Още: Глават— ми е пълна с мухи.
ГЛАВАТА. МИ Е ПЪЛНА С МУХИ. Глупав, лекомислен, п)сeрнозeп съм.
Още: Главата ми е пълни с бръмбари. Имам мухи е главата си.
ГЛАВАТА МИ Е ПЪЛНА СЪС СЛАМА. Дисл, Глупав. п)сenнлзeп. яeкомислeш съм.
ГЛАВАТА МИ НЕ ГО ПОБИРА / ПОБЕРЕ. Не проумявам пeщл, недоумявам от
нещо. струва ми се пeвeроятио (обикн. ‘м ' нещо много лошо, което ме изненадва).
Стоян нс вярва. главе му го не побира: — Тя. неговото Рейно, сс венчава днес, П. Ю. Тодоров.
Идилии.
Още: Ум— ми не го побира / побере.
ГЛАВАТА МИ НЕ Е В РЕД. Не . съм пиnплшо плρмaяeп. Главеше й също, кскто
ви козех. нс бешс в ред, Зебровило ' бс много от ' стеналото, е живееше с небивала асщс,
Б. . Рaйплв, Човекът от ъгъл—.
ГЛАДЕН ТА МАЖЕ. Диал. Ирон. Който илвлnн така. че да уилли пяглыу.· който
.угодпнои пред птгоил.
208
ГЛАДЕН ХАРМАН. Преждевременно вършеене. Още към срсДото но юни много
стопани бяхс очукали ръжто не навите и бяхс я пренесли скришно в хамбарите си.
Всички бързаха Да изкарат по някой гладен харман. шо хсм до име какво До яДат, хсм
дс объркаш реквизиционните комисии и общинските власти, зс до са поскрапт мелко
зърно. Г. Кanмтлaили, Обикновени хора. Иван изкара сДин глаДсн хормон, както. казваха
•в селото но прсДаврсмсаното вършеене. Г. Кaрaтлaвои, Титул. — Хайде сего! Послс като
овършеем всичкото, ще са получиш Допълнителното. Сего това ши даваме не гладен хормон.
после щс правим калкулация по трудоДни и рсншс! Ст. Ц. Дитяaялв. Рашко митоβи‘ирипият.
ГЛАДНА ВЪШКА. Диал. Беден човек; сиромах.
ГЛАДЯ ПО КОСЪМА някого. Проявявам пneкaдeнл вниыипнe и зачитане към
штногл, пр)нaе)по шaои. зачитам пяклгл. Пак го налегна онова особено нсДоволство и
ксто чс ли срем. като глеДешс кск Самуил разговоря с простите селяци.,, Струваше му се,
чс съвссм сс изравнява с тях. Сърбано оДобрявашс проектите но Самуила, ало нс раз¬
бираше зещо чак толково трябве сслякът Да се гледи по косъма, Ссляк с той и ссляк
щс сн осшонс. А. Дончев, Скизипн· ‘а Самуил—.
ГЛАДЯ С <ПАЧЕ> ПЕРО някого. Обикн. във въпросат. ала отриц. изр. или в изр.
с въпросит интонация. Ирон. Ошпиттм се и‘ипнn·дшл внимателно и блииоткллпнл към
янкого. дори и когато постъпките му не си ‘и лдобрянинe, — Как нс тс е ■ срем До
бивш вДно дстс... — Тя ще мн чупи чинаишс, е аз .. Дс нс искаш да я глсдя с перо!
Д. Ангелов, На жнвлш и смърт. Който нс. е с нес. знача с прошив нашето Дело. И вис
стс на учила, чс вроговете нямо Да · га гладим с почв перо. В. Нешкое, Настъпление.
Още: Галн с перо. Ирон, Плиaлβиы (поглаждам) с СпичО перо. Ирон. Мижи с пич· перо.
Ирон, Гладя с перце. Ирон.
ГЛАДЯ С ПЕРЦЕ <ПО ГЛАВАТА > някого. Обикн. във въпросит, или отриц, изр.
пли.в изр. с въпросиш. интонация. Ирон. Отнасям се изнппп·лпл внимателно и бямготкллпнл
към някого. дори и когато плттппкит· му не с— за одобряване. Глсдсхо го с перце
. по главете .. и му сипваха наркотично отрова в яденето. А. Кирил:ийчеи. Нaнонaлпя или
чук. — Де, изпълняваше моята иДиотска воля, като я гладеше с псрцс! А. Гуляшки, Село
В)лnоβл.
Още: Гладя с и·рл. Поглаждам· е перце.
ГЛАС < ВОПИЮ 1ЦИ> В ПУСТИНЯ. Книж. Напразен зов зм помощ, призив. на нлйтл
никой не се отзовава. О, майко моя, родаао. мило. ! зещо тъй жслно, тъй милао плачеш?!
-.. I Затуй. че швоя свещсн глас, майко. ! с глас бсз помощ, глес в пустиня. Хр.
Ботев, Обесване нм Васил Лeисни, Тсхнияш слаб. но справедлив глес нс може до поДсйствувс.
Той остане глес еолаюин в пустиня между грозното изгърмявана. на няколко пушка
срсД Дворът на бос Ивано, Зах. Стлянлв. Записки по българските въстания.
От библейския разказ зи евреите в пустинята. ноитл не се отюиили ни призива нм един от пророците, нлйтл
ги съβeτвия, ‘и дм приготвят пътя ни бога, дм изравнят земята, като снижат планините и пмиплнтт долините.
ГЛАСА МИ ИЗЛИЗА КАТО (СЯКАШ) ИЗ (ОТ) <ПРА.ЗНА> БЪЧВА. Говоря тиянл.
високо. Този мледсж виждах зс първи път. Неправи ми впечатление изкривеното му
лице — ... и дебелият му глас. който излизаше сякаш от бъчво. Сл. Трънсни, Неотдавна.
Ходеше по еелста. .. и всскаму говореше с купсшкн приказки. Глосе му излизаше ксто из
прсзнс бъчва, А. Киnмяийоeβ. Лъжовен сеят.
ГЛЕДАЙ В КАРТИНКАТА. Жарг. Забележи, обърни βшиминн·. виж нещо (обикн. за
нещо. над което някоИ се пмдтмиви).
Още: Внимавай в картинката. Жорг,
ГЛЕДАЙ МУ АКЪЛА. ПА МУ КРОЙ КАПА. Диал. Зи глупав. пeтплбризишeя·п човек.
Още: Гледай му акъла. п— му скроИ чалми. Гледай му памет. крой му к—па. Дисл.
ГЛЕДАЙ МУ АКЪЛА. ПА МУ СКРОЙ ЧАЛМА. Диел. За глупав, π)тъобпизитeяeπ
човек.
Още: Гледай му акъла, пи му крой к—па. Диал. Гледай му уми. че му скроИ чалма. Дисл.
ГЛЕДАЙ МУ ПАМЕТ. КРОЙ· МУ КАПА. Дисл. З— глупав. п)тплбпмзнтeл·п олβ·к.
Още: Гледай му акъла. на му крой капа. Диел,
14 Фразeлялгичeп neчшнг. т. I
209
ГЛЕДАЙ МУ УМА. ЧЕ МУ СКРОЙ ЧАЛМА. Дисл, Зм глупав, ш)съобризнт·лeн олвeн.·
Още: Гледай му акъла, пи му скроИ ч—лм—. Диел, Виж му ума. та му скрой шапка·.
(долим—). Диал,
ГЛЕДАЙ СИ, ГАНО. БЪДНИЯ ВЕЧЕР. Днел, Грубо. Казва се на някой, гойто
прлтβяβи излишно любопитство и се меси в чужди риботи,
ГЛЕДАЙ СИ КЕФА. Не се тревожи, не се безпокой. Ранвн ли си? — попиша бай Стоян.
Послс Добовн. — Гледай сн кефа. леко сс отърва, Л. Стоннои, Холери. — Забслязе ли тс■
някой? — повтори тревожно въпроса сн Грозде. — Кой ще мс забележа? Я си гледай·
кефа! Б. Болгар, Близницишe, Мъчсх сс Да измисля някакво особено отмъщение. но-
нищо нс ма идваше на ум. — ГлеДей си ксфо, ще му плотим на мегерето тека. че щс на ■
помни. Докато е живо — мс утешаваше Дончо бобин Сусин, Г. Белев, Нaтияaтa на eеπл ·
момче. ' — Уж нас сме нм господари, а тс вирнела глава. по-високо от нашите...
— ГлеДей сн ксфо — успокои го Хекам ефенди. — ГоспоДари сме си пек нис, Г. Дрпндирлн,.
Велчови зиβeрм, — Ще ши изкопят зъбиТс. нс бнво До яДеш много зехар, — ГлеДей си·
кефа.. , Когато му ДойДс времето, и До ям, и Да не ям — пек ще изкопят. Д. Спроттрмнли. .
Симообр)чeшит·,
Още: Гл-дмй си работата /в 1 знач./. Гледай си n—хити. Днел, Глей си кефа..
Просторен.
ГЛЕДАЙ СИ МАСАТА. Грубо. Не се меси в работи, които не те ‘аснгит; не проявявай ■
излишно любопитство към чужди рaблтн, Сскнеха разговорите. Работнацитс оставиха
чашитс си по месата... — Номера сн заместник. . , — ОткъДе Да го изпиша? — Твоя·
роботе. — Я са глеДой масеше! Й. Гешев, Вик от тпыпинити,
Още: Гледай си рмбтшaш— /във 2 зпмч./, Грубо.
ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА. ’. Не се тревожи. не се безпокой (понякога упошneбeнл и:
като закана). Който нямо Добитък, за нсго нямо щсшо. — отговорих му с участие.. — Глс-
Дой са реботота, по глсва и челяд Да са живи. Н. п. Филипов, Разкази ни ллиeци, Гледай
си ребошето, тате. Всяка болка сн име церът, Елин Пелин, Гераците. Идс ма Дс скоча ·
някой ден в Осъм. Зо кого живея, подсмиват ма се зад гърба, . , — Е-с, чс я рсчс ш
та! Та зороД кого щс се Деенш? ЗароД този кслчо ла? Я си гледай рсботете! В. Нешнов, Настъп¬
ление. И та щс сс ожениш, глеДай си ребошето, нс си престаряла. Й. Йовков. Вечери в
Аптимлиснин хан. Наетарчето можс До чуе семо: „Щс ма паДнсш, глсДсй си работата!'
Щс тс рсмичс аз тсбс. До ши ДойДс умс в глсеашо.“ Г. Краев, Чли)щип—.
2. Грубо. Не се меси в работи. които не те засягат. не проявявай излишно любопитство
към чужди работи. — Хрисшо. внимавай! _ предупреди го жсне му. — Ти си глеДай
тем работата! К. Пeткиплв, Вълнолом. Измъчван ош любопитство, Голям Борован сс·
присламчи към ДеемаТа. .. Ашанес Щерсв сви вежди и му рсчс мелко остро: — Страхиле,.
глсДей си работете! Ако ни потрябваш, щс шс повикаме, Д. Ангелов. На живот и
смърт. — Дс, Де... глеДой си работеше — отвърне пренебрежително Мицо и се . завърша-
гърбом към него, заговори оТноео с Другарите си. Т. Харм-нджи-в. Родоиe,
Още: ГлеИ си ·nиблτaш—. Просторен. Гледай си кефа (пaхити) /към 1 знач./. Гледай ти."
мисмти. /към 2 знач./. Грубо.
ГЛЕДАЙ СИ РАХАТА. Дисл. Вж. Гледай си кефа. — Сватби ли? Кск можс е шокова·
времс сватби?! А нивите стоят асзаеста! —· И ез тъй викам. , . Амс та си глеДой ра¬
хате, Като им лепна по еДна глобица, щс ме помнят До трсшо поколение. Ил. Слииоeв..
Питирлитни тинтини.
ГЛЕДАЙ СИ ХУРКАТА. Грубо. Не се меси в мъжките пмблти, Лошо зс НеаДсеня
имот, намери мъжа сина Двора около хорото и го попита: — Истине ли с. чс ти ще плащаш?'
— Я си глсДсй хуркатс! К. Пeткaπлβ. Старото време. — А та по-полека карай [кабриолета],
чс кск сс гСееарис изхвръкне некой ош нос — коза натъртено Михаил Севов,, . — ГлеДеш
си хуркстс, госпоДин Ссвое, я отговарям. Т. Хмрминджиев. Крилато време.
ГЛЕДАМ В ОЧИТЕ някого. Изпълнявам волтшм на някого, угаждам ни някого във
всичко. ръководен от хубавото си чувттвл и уважение към пeго или зaптто се стра¬
хувам от п)го. " мекер чс си бсшс такъв малко разпуснат къщоβннк, Гене много си го имашс,. ,,
глсдсшс го е очите. във всичко му дтсшъпвсшс и всичко му прощаваше. Г. Киритямилв, Обик¬
новени хора. Гине, моята брашоечсдко, ма резпрсеи, че Яне проДумелс преД Дружките са, чс
мс разлюбила. защото съм бал жалостив и мск към нся, все в очитс съм я глсДел ш
210
каквото Тя кажслс. шоес стсесло. И. Гешев, Вик от тпмшипaтa, ОшДавно Кръсте-
ваца бе .зс(^1^лязслс, чс Въкрил слушсшс Стенке. глеДашс я е очишс, тя имешс някакво
особено елосш наД него, на нся той никога а зс нищо нс възразяваше. Г. Кanaтлaвлв.·
Обикновени хора. Щом го зърнеха от ерашаше начумерен, малките Деце сс спотайваха пе
ъглите не сшаята. а по-голсматс го глсДохс право е очи. Кр. Григоров, Нлвлдомци.
ГЛЕДАМ В РЪЦЕТЕ някого. Очаквам да получа нещо от нняого. да ми се длп·т·
нeщл. И Децата, конто Друга път го глсДаха в ръцстс зс армаган. ссга стояха настрани,
нслоеко смълчани. Ив. Петров. Мъртво вълнение.
ГЛЕДАМ В УСТАТА някого, ’. Зннмaшeлнл и прехласнато слушам шлβи. което·
ми се говори от нняого, лбинп. зм дм усвоя, нмуч— пeщл. Следял работеше на стария
мсйсшор, глсдсл го в устота какво щс каже. Н. Делчев, Хора от скелетата. — Другари.
братя! ... — Ссква моят глсс. / Момчстотс мс глсДсш във устотс. / — И ез бях бетон¬
джия като вес, / бях майстор бетонджия не сърцато! / В тях знссх всяка шупла,
всеки стон! Д. Дамянов, Пред олтарм ни слънцето.
2. Следя впимaт)лнл за ж)лaпияти ни птнлго, ‘а ди ги изпълнявам, nъkоβодeш лш
хубавото си чувство и уважение към п)ил или от лноeш ишш)рeт. — Всякого щс прсвзсмс
с таз хубост и с таз усмивка. Петър и Дъртияш в устотс я глсДат, угаждат й.
Ив. Петров. Нопяипити любов. — ДойДе ош България. е нис тука... пели знайш, щом е Дошъл
от горс, е устотс го глсдсмс. Д. Талев. Гласовете ви чувам. — Дс-дв. ще те видам и
тсбс. кето ти ДойДс ерсмсто. Чс нещо теоя хубостник ощс отссга го глсДсш всс е устота
до нс би До сбъркаш нсщо, ако го превариш, В. Райков. Пр)нпршeпл в·сял. И сс почуДи
на тоеа безгрижие — не големия началник и не неговия помощник. А чс бс помощник,
личеше. чс му носсшс чсншоша и го глсДсшс всс в устато, Ст. Ц. Диткиллβ. Есeнпл сeпл.
Още: Зяпам в устата.
ГЛЕДАМ ИЗВИСОКО. ’. Някого или не някого. Държа се високомерно, пмдмeппл,
огнитям се прeнeбn)жит)лпл към нняого. С тях [инструментите] шаши се отличаваше и от
Другите обущари, на които глсДсшс ивеисоко, като но хоре. които не резбирст и нс умсяш
до' приложат всичкитс тънкости на обущарстеото. Ст. Чнлипгирои. Хлеб наш пaтущннй.
2. Не нсщо. Отнасям се към п·по с иn·шeбn)ж·пн·. небрежно. смятам го пe‘ниоиш·лпо.
Беще й е успял Да я настрои срсщу мен,, ,.аз съм глсДел но всичко иввисоко и снизхоДитслно—
мислеше си той. Ем. Станев, Иван Клпеaрeи,
Още: Гледам отвисоко (отгоре) /и ’ и 2 зпио,/.
ГЛЕДАМ КАТО КУЧЕ НА ЗРЕЛИ СЛИВИ. Дисл. Извънредно много се изплашвам
и не мога да пмы)nя изход от неблагоприятното плялжeни). в което съм изпаднал по
мон вина (употребява се обикн.. когато някой е ‘алоиен при извършване на нещо нередно).
ГЛЕДАМ КАТО КОТКА НА ДЖИГЕР. Ирон, Иска ми се да хапна, ди вкуся от нещо.
ГЛЕДАМ КАТО МУХА В МЪТЕНИЦА някого, Едва · търпя. еди— попитям някого.
ГЛЕДАМ НАВИСОКО. Стремя се към гол)мттио,
ГЛЕДАМ НАКРИВО някого. Имам лошо лтнлшeниe към птнлго, βрaждeбпл съм
нaстрлeн към нтнлго, Хорото го Дразнеха, е и някак го плашеха — струваше му се,
чс го глеДат накриво, ксто чв. им с длъжник. А. Мандаджиев, ·Отnовпнтт шип. С нся нс
сс отнесяха ксто със свой чоеск. ГлсДохс я некриео, говорсхс зсД гърба й, рсзксресхс я
ксто чуждо. К. Петнанов, Без деца. — Дс не искаш после всички Да ни глсДст некриео! —
... — И без това каква нс га говорят. Й. Гешев. Вик от тъмпипитм. И Сашковият
баща.бсшс убит край града през оная септемврийски Дни, Двсмста ссдяхс но един чин,
учеха сс Добре. но все га глсДохс някак накриво. Зс есачко нсй-напрсД тях обеинявохе.
Ал. Бабек. Малкият емигрант.
ГЛЕДАМ НА КРЪВ някого или сомост, 1. Готов съм да извърша убийство, да убин
нтkлгл. Стиснал е сскирата. навъсил е черните сн рунтсви всжДи. струва ти се — не
кръв глсда. А. Гулншни. МТ станция. .
2. Много съм сърдит, нмвътeп и съм готов дм се карам. Днсс той глсДа не кръв, яДоссхо
го, зетове нс му говори по този въпрос.
Още: Очите ми гледат н— кръв.
211
ГЛЕДАМ НА РЪЦЕТЕ на някого и ГЛЕДАМ НА нсчии РЪЦЕ. Разчитам ни някого
дм ме и‘-nипвм, издържа. Тежко му [ни баща ми] бсшс Дс ни прехранва, защото бяхме
сДинаДссст душа в къщи и шестнадесет не Дюгснс и всинца глсдсхмс но неговите две
ръцс. П. Р. Славейков. Из пeзиβпnшeпити автобиография.
ГЛЕДАМ НА ЧЕТИРИ. Днел, ’. Внимавам ыпогл дм не ми се случи нещо лошо,
неприятно, действувам много предпазливо.
2. Със следв. изр. със съюз ·а. Очаквам с голямо н·тпппeшиe и желанше да ттин·. да
се случи нещо. Знсм ез — разплака се тя този път неистина, сълзите обилно пеДехо
по бузите й, — нс четири глсДсш Де сс ошъресш от мсн. Ако съм ши шолковс ошстансла,
кожи ми — тръгна тя раДасща към къщи. В. Нешнов. Нисшъплeпнe,
3. Смутен съм. уплашен съм.
Още: Гледам с оeшиnи лои /към ’ знач./ Очите ми гледат нм четири /към 1 знач./.
ГЛЕДАМ ОТВИСОКО. ’. Някого или на някого. Държа се високомерно, пмды)ипо.
лтнмттм се пр)пeбneжитeлпл към ' пяногл, Майката не Алекси сс носеше горделиво. глс-
Дешс на съседите си отвисоко като не преселници. А. Гулншни. Село Зeдnовл. Той осъжДошв
Bеmьовсmе . и Дъщерите си, чс го глсДсш отвисоко. Л. Стляплβ. Сn)бпрпити твaшби ни
полковник Матов.
2. Нс нещо. Ота-сям. се към п)щл с ирeпeбрeжeии·. небрежно. смятам го ш)зпичншeлпо.
Не първо врсме слеД завръщането ош ПловДив той глсДашс на сееше малко отвисоко.
Г. Киритямиов. Tитуя, Той глсДаше отвисоко не дребнавите интриги не колсгишс си,
3. Нс нсщо. Ота-снм се към пeщл с известна широта, без др)бпивлтг. Борис го слушаше
с любопитство и му изглежДсшс чуДсн начинът, по който Банков глсДаше на сеста, на
рсДс в живота. Банков глсДсше някак отвисоко а Делско непрсД, е Борис се роесшс в
себе си. Д. Талеи. Илнндeп,
Още: Гледам извитлко /към 1 и 2 знмч./. Гледам ошглр).
ГЛЕДАМ ОТГОРЕ. Вж. Гледам лтβнсоко. Нс ма с прияшно Де ходя у тях,
защото мс глсДсш някак си отгоре.
ГЛЕДАМ ОТ . СВОЕТО ПРОЗОРЧЕ асио. Преценявам нещо крайно субeктившл.
само от свое гледище. ' ИзДигнсшс сс по-нагоре, опитайте сс Дс поглеДнетс не събитията
по-широко, нс глсДсйтс нс всичко от своето прозорче. в. Р—ботпиоeскл дело.
ГЛЕДАМ < ПРАВО > В ЛИЦЕТО нещо или не нсщо. Книж. Твърдо посрещам
п·щл. не. се ттnмхуβиы да приема нeщл тмнлвa, каквото е. ПоДготвстс Дствто зс живото,
приучетс го Де глсДс нс нещото право в лицето. Ел. Пeлип. Аз ти той.
Още: Гледам <иnиβл> в оонт·. Книж,
ГЛЕДАМ < ПРАВО > В ОЧИТЕ нещо или на нсщо. Книж, Вж. гледам < ппaво>
е лицето нсщо или на нсщо. ООН трябее дс глсДс истинсте прево в очите и Да взсма
мерки зс разрсшсвснсто на проблемите в съгласие с фсктитс, в. Риблтπнчeснл лeял.
ГЛЕДАМ ПОД ЗЪБИТЕ не някого. Пронвнвмм изключителни придирчннлсш към
пнногл; придиреим някому. Горс при мсне нямо свскърее Де ти глеДа поД зъбите. П. Ю. То¬
доров, Змейови сватба.
ГЛЕДАМ ПРЕЗ ПРЪСТИ нсщо или не нсщо, Не съм прецизен в работата си, върши
нещо небрежно, нехаИно. Околийският нечелник. койшо виждаше, чс нямо Да се зс-
Държи много не влесш, глсДаше съвссм прсз пръсти на есичко. Г. Караслмиов. Обикновени
хлna. — Аз Да ши коже ла, бей. Алисся, то е До чоеско! Когото го мързи, и не своята
роботе гледа прсз пръсти, Ил. Вллeн.' Между два свнти.
Още: Карам през пръсти.
ГЛЕДАМ ПРЕЗ (С) РОЗОВИ ОЧИЛА нещо или не нсщо. Не забелязвам пeрeднлттишe
и тямблттиш) и се отнасям оптнмнтшиопо към дeИствишeлплстши. Прсз тия часове невра¬
стенията му избиваше ту е заядливост и песимизъм, ту в маниакалното веселост на човек,
който глсДс не евсmа през розова очила. Д. Димов. Тютюн. Добрс в, че гледаш тая
работи с розова очалс, чс не сс тревожиш излишно.
ГЛЕДАМ ПРЕЗ (С) ЧЕРНИ ОЧИЛА нсщо или не нсщо, Възприемам действителността
откъм лошата й ттрмпи . и се лшпмтнм · песимистично към пeщиши. Нс глеДай с черни очила
212
не тсзи работи. есичко сс оправи, · Винеги беше начумерен, нсДоеолсн, защото глсДеше
всичко прсз черни очило.
ГЛЕДАМ С БЯЛОТО <НА ОКОТО (ОЧИТЕ) СИ>. Сърдя се ни някого. пe-
довллeп съм от пткоил; имам лошо отаошени· към пякоил. ПоДкачих аз всДнъж-Дво
пъти нашия човск зс женитбата, а той мълчи, глсДс с бялото като биволски бик. Ем. Maпов,
Ден се ражда. Нс съм се провинил и не зноя зещо ме глеДа с бялото не окото си.
ГЛЕДАМ С ДОБРО ОКО някого ала нещо. Имам хубаво м:нeннe зм нткоил и
се отнаснм добре към него или имам добро ошшошeннe към нешо. Тя. вижДашс, чс
хорото нс го глсДохс с добро око. Дочуваше, чс по кръчмите и кафснстСтс го ругаела
и му сс присмивали, Г. Кирмславов, Селски нсшоnнн, Най-нсдоволсн бсшс Дсян, , . Калофер
знаеше тове и не го глсДаше. с Добро око. М. Mипо-всни, Калофер войвода. Ако в
щабе глсДохс е по-Добро око не мснс, щеше До е по-лесно. Д. Добревсни. Бунтът ни
крайцера „Надежда“. С това той искаше Де сс хареса но елаДикате, който нс глеДсшс
с Добро око на службата му. Ст. Ц. Дaтнмллв, Вода от миπиттип—. А Тсмар и нойонишс
но останалите орДи зноеха, чс византийският император глеДа. с Добро око не шсхнатс
шстения аз българската зсмя и е сключил военен съюз с хан Ногея, Ст. Зaглроиноβ.
Ивайло.
ГЛЕДАМ С ДРУГИ ОЧИ (С ПО-ДРУГО ОКО) на някого или на нсщо. 1. Имам по-
лсоб)по. обикн. nо-блигосклопно, лшпош)ниe към някого или към нeщл. Зс нся и момчсшотс.
й момичетата бяхс сДно. Но всс пек не момичетата тя глсДсшс с по-друго око. Г. Ка-
рмсяиион. Обикновени хлри.
2. Променил съм отношението си, с друго, нлвл отношение съм към птклио или към п-щл.
ПрсДа опожаряването не Бориmкоβaтс колиба, Лснко не би обърнел внимание. Но сега бсшс
друго — Лснко вечс глсДаше с други очи но хорото. Г. Кaрмслaвлв. Лeпно. '' Дусс слушешс
внимателно и сего есчв „е уважение", кскто Кольо ошбелязс е паметта си. „Започне
Да глсдс не мсне с Други очи. Нс с глупаес като Зоя“ — мошосшс сс из умс му. Ем.
Станев, Иван Клндaр)и,
Още: Имам друго око /към ’ зпио,/,
ГЛЕДАМ СЕИР самосш. а ГЛЕДАМ СЕИРА някому, Стоя безучастно и със
зaдлиолттил наблюдавам п-пл пeпnнятно за п:яклил; забавлявам се, nмзвяномм се с п)щл,
нл-тл е пenриятпл ‘и друг. Скарахме сс и сс сбихме с ръце, а Другите около нос
гледаха свир. в. Вечерни нлβнпи. Нaй-тнгурпотл л)киnттвл (без автор). — Турцатс
навсякъде бсгат, отстъпват, , , Русите бързаш към Стера плените, . Ами тия.,, австрий¬
ците, що правят?... — Нищо. Гледат ссир и чокет. Д. Тмлев, Пр)спипскитe ниыбини,
— Хубаво жсне. Ксто я мразиш, зещо я пускаш в къщеТа си? — Аллах, зс кокво? Кск зс
кокво? Да глсдсм ссир. Да глсДсм как мъжсшв се увършаш около нся. А. . Длпч-в. Време
разделно. — Днеска слеД църква ще идем Де съборимс сърбомонското камбанария!... — ...
ХайДе, разпръсквайте сс! — крсснс той. — Дс нс съм Дошъл. аз тук ссир Да глсдсм, брв!
Д. Тмлев. Гласовете ви чувам.
ГЛЕДАМ СЕ КАТО СГОДЕН ЦИГАНИН. Ирон. Отделям nn-иолямл вπимaπиe ни
βъпшпоттти си. ирeн—дeнл се грижи за външнин си вид.
Още: Гледам се kaTO сгодено циганче. Ирон.
ГЛЕДАМ СЕ КАТО СГОДЕНО ЦИГАНЧЕ. Ирон. Вж. Гледам се нитл сгоден
циганин.
ГЛЕДАМ СЕ НАКРИВО с някого [ГЛЕДАМЕ СЕ НАКРИВО]. Във враждебни лшношe-
нин съм с пянлго (враждуваме помежду си). Бръстсвица не можсшс Де проумее зещо мъжете
се се счепкали като котереци зс тоя пусто политика — очитс си ще издерат. . . Та тс
могет и да си сс прспйрот, и Де си се убсжДоваш, но защо зс някакви незнайни
ветрища, щс трябва и накриво да сс глсдсш. Г. Кмрaтлмвли. Обикновени хора. Постепенно
и нсуссТно Десте Добри по-раншни приятелки почнеха Де сс гледат некриео, Д. Калфов,
Вашите познати.
ГЛЕДАМ СИ БЛАГОУТРОБИЕТО. Угаждам си е нл-пe.
ГЛЕДАМ СИ ДУШАТА. Зллт редовен живот и си угаждам. Той бсшс ош шсзи хоро.
които не сс претоварват с много роботе. държат де са Добрс нахранени и Дс имат Добра
компания — с сдно думе от тсзи. които си глсДат душета.
213
Още: Гледам си живота (живлш-ци).
ГЛЕДАМ СИ ЖИВОТА. Вж. Гледам си душ—тa,
ГЛЕДАМ СИ ЖИВОТЕЦА. Вж. Гледам си душата.
ГЛЕДАМ СИ КЕФА. Живея безгрижно. като мисля предимно за удлвллствнтт— си.
ХоДи не лов, глсдс си кефа човекът — рсчс той. Г. К-расл-зов. Татул. Заговор тук
става, f . е ние с тсбс глсдсмс си ксфо, Ем. п. Димитров, В ттринит— ни розите.
Какво сте сс. окумили и Двамата? Сиромашиите нс мъка отиват с песен. вий си глсДатс
.ксфо тук и мълчите, П. Ю. Тодоров, Първите. Великият всзир стане. Тове овнeчeвсше,
чс разговорът е свършен, чс Бсйтула бей можс До си отиде в ПезерДжик и Да си глсДс
ксфо. М. Mиnчeвтки. Калофер влйвлли. Когато нас ни манДахерцаха по затворите, той
си глсДсшс ксфо, е сега по-голям от нсго нямо, В. Нешгое. Ниттппя-ннe. Щс сс виДиш
някоя сушрин милионер и туй то! Живсй си тогсва и ксфо си глсдсй! Г. Вълчев,
А. Страшимирои и др. в спомените ни спврeмeшницишe си.
Още: Гледам си хавата. Дисл,
ГЛЕДАМ СИ ПЪПА. Стоя в бездействие. не рмботн, не върша пнщл; бeзлeйттвувим,
Я ставай До организираме сксчкишс, ... И нс си глсДай пъпе, е глсДсй коча какео ребоши
и св уча! Н. Хайтов. Диви разкази.
ГЛЕДАМ СИ РАБОТАТА. Сериозно и тъв-стпл рaботя, Син ши, Машся, си гледа
работата момчето, Й. Йовков. Вeчenн в Антнмлвснин х—п, Бс то. думам аз нсму. човск
кето си глсдс работата, есс нямо до сс върнс с празни ръцс в къщи.. Ст. Чнлининnов,
Хлеб наш писупннй.
ГЛЕДАМ СИ РАХАТА. Живен добр·, тиокойпл. Ксто чс кой знае но какви тежки
роботи. сме я накарали. .. Аз ще си върше всичко. а пък■ тя нека си глеДа рсхста!
Т. Г. Вл—Инов, Стрина Вeпклвиц— и снахи и.
Още: Гледам си рихишлпгa.
ГЛЕДАМ СИ РАХАТЛЪКА. Вж. .Гледам си naхити, — Вис старите стс ксто Дсца:
нв си глвдешв рехешлъка. ама есе нсщо ви скърца и скрибуца. Н. ХaИшлβ. Диви разкази.
ГЛЕДАМ СИ СМЕТКИТЕ с някого. ’. Ликвидирам лкономт-япл пян—гвн ииnичнн
отношения · с ннглгл. плащам н— някого или naзплипим се ни някого.
2. Разправям се туровл с някого. отплащим му, отмъщавам си ни птгого, като го убивам.
— Казак, — обърне сс един мургсе селянин, колко кожа ти смъкна Дсянс от гърбината?. , .
— Нис с нсго сстнс щс. сн глсДаме сметките... Щс познае той кой е Дамо Казаков,
Г. Км^р^асла^иоз, Селски истории.
Още: Виждам си (очиствам си. разчиствам си / уреждам си (сметките /в 1 и 3 знмч./.
ГЛЕДАМ СИ ХАВАТА. Дисл. Вж. Гледам си кефа.
ГЛЕДАМ С КРИВО ОКО някого, Имам лошо лшпошeпнe към пяклил, враждебно
съм питтnо)п към някого. Но Дигне ли го учителят и сопнс ли му се малко, устата му
се заключват и око можеш, ела мзкопчи сДна сричка ош тях. . . А знасх сн урока.
Зная го и ссго. Не, око искеше до еи го разправя, Аме когато не мс е стрех, когото не ме
глеДаш с криво око. Ст. Чияишгиnлв. В старин бащин дом. Бсшс й тежко, че я глсДохс
някак си с криво око. бсз де име някакво вино зс тове.
ГЛЕДАМ С ЛОШО ОКО някого или нещо. Нямам добро мп-ши- за някого и се
лтпиттм зле към него или нямам добро лтнлш-ни- към пeщл. Всичко трябва до св
върши преДпазливо и бавно. зс До не забележат турците. И без тоеа околните турци
ни глвДст с лошо око. К. П)тнaнлв, Златната земн.
ГЛЕДАМ С ЛУПА нещо. Книж. Нaй-стиnaт-лнл търся да открия нннигви грешни.
тяaботти, пропуски. лбикн, в книги, тпоиш·пн·. Трябва Де ■ внимаваме как ще напишем
статията, защото ' противниците ни щс глсДат всичко с лупа.
ГЛЕДАМ С ОЧИТЕ на някого и ГЛЕДАМ С нечии ОЧИ. Възприемам и преценявам
п·щл. както ннгой друг. И Днсс мнозина оршасти, пък и някои мледа лишерошурни работници
214
*в театъра сс стремят До глсдсш не своято работа с очитс на Николай Лалшев. Ас. То-
.дорлв. Бележки към „Николай Лилиев“. Нс мога Да се съглася с тоеа, воиоmо не бих
.могъл Да глсдсм с твоите очи.
ГЛЕДАМ С ЧЕТИРИ ОЧИ. Със слеДв. изр, със съюз да. Очаквам с глятмо №-
тприeпи· и ж)яипиe да стипe, дм се случи пeщл. Аз с четири очи гледам Да снесе ко¬
кошката прясно яйце, тс Да го Дам но Дсшешо сн, а та го вземеш. Й. Йовков. Обикновен .
•човек.
Още: Гледам нм четири. Диел, .
ГЛЕДАМ ТАВАНА. Дисл. Стар съм и скоро ще умра; на умиране съм.
ГЛЕДАМ ХАТТ»Ъ<А> на някого. Отнасям се много блиглтkялншо към някого
и плт·тппвмм rar-ro му е угодно и иринтнл. не му ирошивлр-чи. Кметът му глсДс хатър.
че бцл богат. Й. Йовков, Албeпa, — Тя швойшо свекърво с сдно. Друго токова нс ще
-сс намери! — ... — Ами хубсво Да й глеДаш хатъра. чеДо! Т. Г. Влийное, .Стрина 'Вeп-
глвицa и сн—х— и. Албена, ксто манс сега. ще я заплюя! Очате й ще изДсре! ... Ама, ще й
.глсдсме хатър. Й. Йовков. Албена. — Той с.. . мръсникът. . . „героят“ от велевскаше
кръчма —рсчс Вълчан. — Той с, е зещо го глезите, другсрн? — Коли го, както колеше
лпой, какво му глсДсш хатъра? Ив. Хаджим-рчее, ' Овчарчето Кaянтkл.
Още: Пазя хатър<м>. Змпдн хатт»ъ< а>. Дисл. Държа (струвам) хатър. Диал.
ГЛЕЙ СИ КЕФА. Просторен. Не се тревожи. не се безпокой. Изключа магне-
лпофона, та казвам. Киро нямо де ши прости. Глсй си ксфо!... Внимание. гвоздеят не нашето
.соерс. [Пуске магнсшофонс} К. Кюлюмои, Посл-дπнят шанс.
Още: Гледай си кефа. Глей си работата /н 1 зпaо,/. Просторен.
ГЛЕЙ СИ РАБОТАТА. Просторен. ’. Не се тревожи. не се безпокой. То теглото
то хората хоДн. Защо смс роДени. ноли До тсглам — ... — Глсй си роботате. куме,
то Доброто и злото заеДно вървят.. Елин Пeлнп, Щъркови гнезда.
2. Не се меси в работи, които не те засягат, не проявявай излишно любопитство към чужди
сработи.
Още: Гледай си рaблтaтa. Глей си кефа /към 1 зпмо./ Просторен.
ГЛИСТИ МИ СЕ ВПИКАВАТ. Диел, Поисква ми се. плneззa ми се нещо.
ГЛОЖДЯ КОКАЛ.. Диал, Дадени ми е работа, от конто се ип·интaвaм.
Още: Гризн кокал. Дасл,
ГЛОЖДЯ ПОДЛОГИТЕ някому. Злословя за πяглгл, кл-е-тн, леуывaм пянлил
'"‘Човекът сдве Диша, а още му гложДят поДлогишв.
Още: Глождя цървулите. Гриза подялгиш·.
ГЛОЖДЯ ЦЪРВУЛИТЕ някому. Зялтяовя за ннклил. клеветн, одумвам ннkоил, Завиж¬
дат му и зашоеа му гложДят цървулите.
Ощ·:' Ям Оглозгам, гриза) цървулите. Глождя подлогите.
ГЛОЗГАМ ЦЪРВУЛИТЕ някому. Злословя зм птглгл, клеветн, одумв-м пяглил.
А сега зс чешеше До знаеш колко са ми глозгела цървулите! Аз съм нм бил Дал пери.
•Ст. Дичев, За свободата. — За какво шс викат? — Сега щс виДнш ши — проДължавашс
.До злораДствуее той — глозгохте ма цървулите, сего ще ви глсДсм жолбншс ез на вас.
трън бях е очитс ви Досега. В. Н-шкои. Нaттпилeпн·.
Още: Глождя (ям. гриза) цървулите.
ГЛЪТВАМ / ГЛЪТНА ВЪДИЦАТА. 1. Влюбвам се. увличам се в нннлго. Той твърде
.Добрс помни минутата, когато зс пръв път й ошкра, чс я обичо, обачс, преди До стори
тове, всички знаеха, чс той е влюбен в нся. И всякога, когато почваше до говори зс нея,
.Другарите му кезвехе: — Дссксле, ти си глътнел въДицото. Елин Пелин, Летен ден.
Нске пожеДувс! Дс мисли зс нея, До я сънуво, Да глъшнс Добрс въдицете, Б. Болгар,
Близнаците.
2. Оставям се да бъда излъган, измамен. изигран.
Още: Лапвам / лайна (налапе—м / пaя—иaы. захапвам / захапя) въдицата.
215
ГЛЪТВАМ СИ / ГЛЪТНА СИ ГРАМАТИКАТА. Жорг. Изплашвам се силно и не
смея или не мога нищо да кажа.
Още: Поглъщам си / погълна си граматиката. Жорг.
ГЛЪТВАМ СИ / ГЛЪТНА СИ ЕЗИКА и по-рядко ГЛЪТВАМ / ГЛЪТНА ЕЗИК.
1 Замлъниам, ‘мнемниам поради силна уплаха. смущение или учулзaп· от нещо; тняпн-
се· изплашвам, стп)тиaм се, слисеам се. смайвам се. — А-а. господин Душко! — рсчс
му той — та вий сте сн опекли тикве. . . Душко са глъшне езика и не можс Дс ксжс нищо.·
Елин Пелин, Л·тeπ" ден. — А кой с пратил самолете с руДначерише? — лилитс малкият. —
Лично другарят Георга Димитров, За. мсне. Истински самолет. Кралата му великански..
Ксто го поглсДнсх —— глътнех сн сзикс. А. Кaпaлийо)в, Народен ‘aнрилπнн. ЕДно тенекс»
съборено в тъмнината, ги нокарс Да си глътнат сзицатс. А. Кaпaлий.ч)и. Стплитeлн на
републиката — Брей, чудо голямо! Хорсте всчс спътник нс зсмяте пуснаха, рскстс на луната
пратиха, е той ма се хвала с порно мешана. И то стил „Рококо“ — осемнаДссети вск!—
присмя сс пак Танчо, — Ще виДим кой еск в, когото я Донссе е училище. Езиците си
ще глътнеше. П. Проданов, Седмокласници. Вне сте Даровит момък, многообещаващ
голям поет! — говореше еъзторжсно Страшимаров, Бешс се изправил срсщу нас, е нив
стояхме мълчаливи, Христо бсшс неузнаваем, бсше сн глътнал сзикс, Б. х. Бонев, А. Стрм-
шиыипои, Ел. Пелин, Й. Йовков в · спомените ни съвременниците си. И томен сс ' качвсмв
по стъпелсте, срещу нес изскоча еДна ДобруДжанка. Езика си глътнах. Високо, хубсво
и сърдито — огън, Н. Кaрмлнeзм, Неуловимият. Взс й се уме и не мойте боба,., Глътне
си сзикс баба, Три пъша очите сн ровтыркс Да не сънува, Н. Хайтов, Диви разкази.
2. Съзнателно млъквам, за да не кажа нещо, kл)шл не трябва, или за да не издам
нещо пред някого. Хорста гълчат, но скоро, ако има жиеош и зДраве, може ■ и . Де
гоДсж Де се ДойДс, , .. Тогеве всички лоша и всвиеmлави хоро е сслото щс си глъТнст
сзацаше, Г. Кaпмтлaнлз, Обикновени хлпa, — Димо, та знасш, че ез нс обачем сваДеше, . , .
Ако Жслю не сн глътне сзика, ще го наложа тъй. чс ще мс помни, Доксто е жив!
К. Петканои, Морава звезда кπрβмвa,
Още: Поглъщам си / погълна си език—. Прех—пвам <си> / прех—пн <си> емш<а>.
ГОВОРИМ НА ЕДИН <И СЪЩ> ЕЗИК. Кнаж. Едпaкво мислим, разбираме се.
Говореха на сдан и същ сзик. еДнакво мислех!, сДнекео знаеха.. Д. Талев. Железният
T3)ШИЛΠИk.
Още: Имаме един <и съ^ език. Книж.
ГОВОРИМ НА РАЗЛИЧНИ ЕЗИЦИ. Книж. Н) можем да се разберем. не можем
дм постигнем разбирателство. да се сnлрa‘ум·eм, Сега пък . бсше рсД на Юмср бей де
се нзненеДа. Какво броеница? Та той приказваше зс съвсем Друго,. , БсДрас ханъм разбра,
че Днес двемсте говорят на различни езици. Д. Мангов, Хайдушка кръв.
Още: Приказваме н— различни езици. Книж,
ГОДЯ ЗА ЧЕРНОЗЕМСКА ДЪЩЕРЯ. Днел, Погребвам млад момък.
ГОДЯ ЗА ЧЕРНОЗЕМСКО ЮНАЧЕ. Дисл. Погребвам младо момиче.
ГОЛА ВОДА. 1. Съвършено, напълно мокър. — Много ли е потно ризата ми·
— Рашко, голо воДо си, пази сс да не изстинеш! К. П·ткaнлв. Злaтпaтa земя. ПеаДсеекаяm Дъб—
ДяДо КостеДин умря от простуда.. ОтиДе на робота е Елнъзеч, върне сс мокър — гола.
воДа, лсгнс и нс стана. К. Пeшkмпоз. Хайдути.
2. Съвсем разреден Млякото Днес е голо воДо,
Още: Вир (жива) βлдa /към 1 знач./.
ГОЛЕМИ ПРИКАЗКИ. Пренсбр. ’. Обещ—нин, за нлитл е спмпитeяпо дали ще
бъдат изпълнeпи, Той е по големите приказка, неДей Да вярваш, че ще изпълни всичко,
което ши казва.
2. Хвалби; тмылхимл·твa. Големи приказки приказваше зс ссбс си, но нищо не излезе от
него, Дора образованието са нс ' можа Да завърши.
ч
ГОЛЕМИ ЯЙЦА. Ирон. Възклицание ‘а изразяване ни пренебрежение, насмешки
към нeщл, ноето се изтъква или към някаква хвалба. — Питам ви. кой ош вас с
важДал Левска? Никой, — Е, ша какво, че си го еажДал — не се сДържошв Весил
Петкин. — Големи яйца. Защо не неучи нсщо от него? Кр. Григоров. Р—‘лоячaпи.
216
ГОЛ И БОС. Който е без никакви сn·дтшβa, съвсем бeлeш. Родсн съм е ссло
Булгоркъой, ОДринско. Бях ощс хлапак. когато щурцатс го изгорахе прсз 1913 године.
Гол и бос, едва успях Да сс Добере до България. Зе Де нс умре от. глаД, почнах Да слу¬
гувам по кръчмите не Пловдив, Д. Сярое, Мед и желязо. Но осесн Дсто. бяхмс глаДни
и . нямахме квартари, хоДсхмс в известен смисъл голи а боси, Г. Узунов, Спирка Вишнева.
ГОЛ КАТО ПИЩОВ и по-ряДко ГОЛ КАТО АРНАУТСКИ ПИЩОВ. Съвършено б)дeп.
който птыa никакъв имот и средства. Знесш ли го Тсня СаръюрДановв. . . ЕДно врсмс
беше гол като пнщое, Децета му хоДсхс като циганчето. Г. Кanaслииоз, Общественик.
Още: Гол гито пушка.
ГОЛ КАТО ПРЪСТ. Съвършено б·дeш, който ннма ни:никъв имот и средства.
ГОЛ КАТО ПРЪТ. Вж. Гол като тонга. Друго Доброжелателка й обсжДсшс:
— Нс портото я причакват всяка всчср ергени, том се смсяш, пршкеззат , . Друга св
тревожеха от сиромашияшо не Хрусанова. — Мера таксва ли голо ксто прът Девойке
дс иска да зсмс господин Христо! ' Из. Вазов, Кизилиптнaши царица.
ГОЛ КАТО ПРЪЧКА. Вж. Гол като тлтиa,
ГОЛ КАТО ПУШКА. Вж. Гол като пищов. Нищо че сн няма амош. Янко Гъбншсв
Дойде гол кото пушке, я го, стена първият търговец в околията, Г. Кмрмслаиов, Селски
истории.
ГОЛ КАТО СОКОЛ. Съвършено беден, който няма никакъв имот и средства
—· ГлсДсм еи от седмица — ... — и ез съм бал млсД някога, проумявам. Зная и кокво
щс ма отговориш: че сн гол кото сокол — ... Е, какео — и ез съм започнел с Две гола
ръце, пък се замогнех, В. Мутафчиева, Летопис на смутното βрeм·,
ГОЛ КАТО ТОЯГА. Съвършено беден, който няма пннмнпβ имот и средства
Аз имам чичо во Влашко. Лсля Куна разправя, чс е отишсл гол ксто тояга, е пък ссгс
имел голямо богатство. Т. Г. Злийяли. Дядовата Слaзооβa унук—. И работил Дамо Дсром
Дее гоДнни. Върнел сс ' във къщи гол като тояга. Рмн Босилек. Рaдлст. — Хе — усмихне
се брат мн, — какво щс ма помогне Бьаъо! Зс таза работе трябесш капители. е
Кънко е гол като тояга, Той е против капитала. К. Калчев, При извора ни живота.
Още: Гол kaшл пръчки (прът, хурка).
ГОЛ КАТО ТУПАН. Дисл, Вж. Гол като тъпан. Когото Дойде, беше гол коте
тупсн, и опинци немашс не крокашо си. Мих. Георгиев. С тебешир и с въглен.
ГОЛ КАТО ТЪПАН. Съвършено беден. нлйто ннма ннk—нπв имот и тneдсшиa.
Още: Гол гато шупии. Днел.
ГОЛ КАТО ФИШЕК. Съвършено бeлeп, който няма никакъв имот и сneдттвм,
— Зсми, ша целувай ръко не жсне си, че тя шс направи човек. анек щеше Да хоДиш гол
кото фишек! Ст. Ц. Даскалов. Сшубл·псkишe янnн.
ГОЛ КАТО ХУРКА. Вж. Гол като тонга. НселеДетео получил. . . А пък ез го мислех
гол. ксто ' хуркс. Й. Йовков, Милионерът.
ГОЛЯМА ДУМА (ГОЛЕМИ ДУМй) НЕ КАЗВАМ [Чесшо; Голяма дума не казвай].
Стария се да не прибързвам с пeобмитлeни и‘яβлeпия или обещания. — Голямо Дума
нс казвай, сестрице, — пресече я кротко ТсоДосий. — Щв стене, кскеото бог ДаДе.
.Богу сс моли! Ст. Зиглnоипоз, Ден плтлeдeн. — Нс си прав. Нс я познаваш,, . Аз моге
Да заложс зс нея името и честто си не комунист. — Нс казвай големи Думи! Л. · Станев,
Поглед от хълма. Голяма Думс Дс нс кезесм. но от известно врсме главоболието мн
престане.
От nлтллз. „Голям залък изяж (лмгпи), голяма дума не казвий.“
ГОЛЯМА КЛЕЧКА. Обикн. Ирон. Човек с високо служебно или общeтти·пл пл-
ложeнн·, — С кокво пристигнехте? — С файтон,. — Голямо клсчкс — не му сшиге
каруца. а е Дошъл с файтон, К. Нeтнипли, Димнплии челяд.
З)ронгпл от пaзнмпиeтл нм една чист от голата. пиn)оeнм „голяма клешма“. (По диппи от Хр. Зaкaр)лсни·
„Зи българския п—род)п речникк“. Рлдиa реч, V. 1935. с. 213).
Още: Важна клечка. Обикн. Ирон.
217
ГОЛЯМА МУ Е ТАФРАТА. МАЛКА МУ Е · СОФРАТА. Диел. Употребява се ‘а
беден олзek, който лбнои д— се гиздн,
ГОЛЯМА РАБОТА’. Диал. Шег. Човек, издигнал се общ·ттвeпо или служебно.
Е, голямо робота си стенел, направили шс началник.
ГОЛЯМА РАБОТА’. В реплики — като възклицание за и‘разнеане ни пренебрежително
■отношение към нещо станало или за лммялиижииин· на нeщл; пнщл особено, какво
от ' тлзи, — Ами ти ош бързане, зебревал сн Дс заплашиш бирата си,.. . — Голяма работе!
Ал, Клнстaншинлз, БаИ Гиньо. За До сс измъкне Днсс, бс излъгал шефа, .. , „Голямо робота —
каза си, — като че ли Другите мелко клинчст през ребошно време!“ Б. Болгар, Близнаците.
—■ Че какъв е Иван, кекви се неговите Другари? Обикновени сслянчете, прости момчета, не
се някакви воДечи. ... пък нс са направили и кой знес кокво пакост — отрязали еДин кебел
и поДпалили няколко купа ссно — голямо работе, Г. Кмnитлмзлз. Tиигл. — Приказка...
Голяма работе, ксто е снеха но министър, Ст. Л. Клттлн, Златната ыиши. — СсДнн,
седна — ... — Нс се тревожа, нямо Да го (нпeтялтл] изцапаш. Пък и Да го изцапаш —
голямо ребоша! Д. Ангелов. На живот и смърт.
ГОЛЯМА ФИРМА. БЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ. Ирон, Човек. който изглежда богат
или че има добри служби, а в същπотг няма доттмтпонл пари или имот; набеден бо-
иaтaш, Брат ши, кскто изглежДе, е голямо фирме. беДно положение — име къще,
лозя. Добра роботе, а в края не месеца все търси пари незесм.
ГОЛЯМ Е ГОСПОД. Като възклицание: а) Зи изразяване на пид·жли, че ще се поправи
nоллжeпнeшо или че ще се даде зислужeпотл нтkлму.
б) Зи нзризяиип· ни зaдлзллттзл, оe' вече се е поправило илялж·ниeтл, или че
«е получил зислуж·плшл,
Още: Добър (жив) е господ.
ГОЛЯМ ФЕС. АМА ПРАЗЕН. Дисл. Глупав човек; πрм‘πлгяизeц.
ГОНИ МЕ НАВЪН. Днел, Обикн. при заболяване — изпитвам пeобхллныотт ди
^извърша eстeстзeп— физиологична потребност.
Още: Кара ме низин.
ГОНЯ БОСИТЕ. Диел, Занимавам се с празни работи; губя си. пилен си врeмeтл.
ГОНЯ ВЯТЪРА. Полагам пипnизни усилия дм постигна нeщл, върша πeщл б)зсмнтл)пл.
•Оставили. стс жсна и Дсца, напуснели сшв сн ребошето и сте тръгнели вятъра де
гоните! К. Петнинов, Морава звезда кървава. Ссгс му е врсмсто и. ние Да сн отворим
■очишс,... Чв сетне, ксто се сключа мир, щс надомъкнот пак истинско вълна, ще я
.направят пек на мода и — иди гони вятъра тогава, Г. К—nислмвлв, Сег— му е вр)мeшл.
Те наближаваха и говорехс: — Той си сеДн е кръчмата. а ти.,. гони вятъра. — Той си
знес и не с наша работа кой какво права! Ив. Зeшков, Хора нраИ нмс Мерия извсДнъж
отново почне Де сс смее и посочи. нотам, откъдето ндсха виковете. — Чувате ли? Гони
вятъре. Излъгах го — никакъв кон не сс с губил. А. Дончев. Сгаз-ние ‘а времето н—
Самуила. Ако му преДложиш по-голяма лахес, той с по-голям ищах щс брои жълтичките.
Най-късно слсД Две мсссца байрок ще се все тук, а бай Псйо нека гони вятъра! П. Сшъплβ.
Живот с надежда.
Още: Гоня този (тон). дето (що) дух—.
ГОНЯ КИМ някому. Дисл, Нeприт‘п)пл съм пистро)п срещу някого заради нещо
и желан ди му отмъстя, ди му ниnикосшя, Гьрдъо ма гони кам зс еДна роботе отпреДа Двайсет
гоДанн. * . Зещо съм бал говорил против него в съДе. та го били осъДили — зстуй мн дири
гмстке сего. Й. Йовков, Чифликът край ипипициши.
ГОНЯ МИХАЛЯ. Птяaгaм нипnм‘ии, безрезултатни усилия, пищл не мога да
потгиипи. Тоя път комунистите ще са непревяш изборите и без нос. а ние щс ама
до гоним Михаля. Ем. Ммнов, Ден се ражда. Е, бай Манчо, бей Манчо! — провикне сс
Свиленко. — Ама я ако свърне каруцарят по някоя тъмна уличка и остава половината жашо
у Дома сн! Име Да гоним Михаля! Кр. Григоров. Иглиоeво. Има Де гони Михаля Весил,
око не елезе в стопанството, Кр. Григоров. Новлдлыци, — Миналия месец Кръчмарска ни
изигра зс оня партизанин. но сега — нямо го майстора, Всс ше. щс лспет. а ние ще гоним
218
по чукатв Михеля, Кл. Цатев. Синт широк. Де, какен пери натрупаха хорото, с нае
гонам Михася.. . Нс с ла тъй? · К. Калчев, Двама в новин град. Имсшс между тях
(войниците] а Добри момчета, ома имсшс сДни текшее беш кашо вас хубостница, Голсма
патриота, голсми лапачи, всичко Доест нс приказката, емс друг До се бис зераД тях.
Друг До мре а До гони Михеля по беирнте. В. Н-шкои. Нитшппяeпиe,
ГОНЯ МЪГЛИТЕ. Вж. Гоня лбяицитe.
ГОНЯ ОБЛАЦИТЕ. Занимавам се с празни. п)с·nнлзпн, безполезни работи или
преследвам нннанва цел напразно. В нсшето село ксто дойДе някой чужДенсц, мало ' а
голямо зяпвс в устато му, А нас, дето смс тук и нс ходам До гоним облецише. шечош
ли ксто леще но ВеликДен, Р. Стляиоβ. Майстори.
Още: Гоня мъглите.
<»
ГОНЯ ТОЗИ (ТОЯ). ДЕТО (ЩО) ДУХА. Вж. Гоня вятърa, Тяхното що с? — Игра
на политико. Вятърничсво работа — гонят тоя, що Духа. Т. Г. ВлиИнов, Каменов.
ГОРА И ВОДА. Дисл, Всичко, целият твтш, Доно те. РаДо. намразя I мсйкс ти,
магьосницата / магьоса гора и воДо. Народаи иeт·ш.
ГОРА УШИ И МРАК ОЧИ. Дисл, Употребява се. нлгитл се говори нещо 'тайно.
жито предупреждение към събеседник— да внимава, дм т·' пази.
ГОРДИЕВ ВЪЗЕЛ. Книж. Зиияeт·ни и шnудплnaзрeшнми задача; сялж·п и почти
неразрешим βппрот.
От името на фригийснин цар Гордий. Според легендата, предавана от лneβпнтe историци,' фригийците,
■съобразявайки се с предсказанието ни оракула, ирлвпзгяитнлн за цар тeляинпи Гордай,—пъnвннг човек. срещнат
на пътн с каруца. Цар Гордий плттмвил е храма ни Зевс каруцата. като завързал ярема с πeлбинπлвeнл сложен
>^н^:^<ел. Според nn)лснa‘aпи)то владетел им цнли Азин ще ст—не лпзи, който успее да развърже този възел.
ГОРЕ ГЛАВАТА. Като · възклицание ‘а изразяване ни поощрение, обнадежди-ане’
не се лтоaйиaй, тмeлл. — Кажи какео сс е случило! ... Уплашил са сс като зеек. ·
Горс главата. момчето мН... Рошфронш! Д. Димов, Тютюн. Но е още рено Де се от¬
чайваме. Горс главста! Нс прилича но вас, воине, Да обесвате нос. Европа, ротмастър,
.няма де ни остави. Ем. Станев, Иван Клил—neв. Изведнъж чу познат глас; — Горс
главете, Ага! Мрсека ли има по перона, та св боиш Да не настъпиш някоя? М. Mирчeвткн,
Тихо иристинищ·. — Горе гловото, Анче. Знсм. криво ши е. Но ез не мога Да откажа
мс еДин баща Дс види Дсшешо си, само защото е сбъркал веднъж прсДи ' тринайссш гоДини,
Б. Блпчeви, Анчето пише.
ГОРЕ-ДОЛУ. Приблизително, илотн. —— Аз познееам горе-Долу местността. Вървете
>оттук! — и тръгна непреД. Хар. Русев, По ттnъмпипит). Нолето имеше горс-Долу понятие
зс оново, което ставаше около нсго. Й. Йовков, Чудният.
ГОРЕ ОСО. ДОЛУ БОСО. Днел. Зи беден олв·к, сиромах. но горд.
ГОРЕ РЪЦЕТЕ. Предай се, не се спиротивяииИ, — Горс ръцете! — грубо изеака
•сстражаряш а насочи револвера си срещу Венко. М. Грубешлиева, През иглено ухо.
-Старшияте колебливо се поспря и се прицели в глаеста му. — Нс мърДой, горе ръцстс! —
м сс приближи До него. Хар. Русее. По стръмнините.
ГОРЕЩНИЦИТЕ МИ СА. Диел. Имам пий-усилeп— nиблтa, намирам се в пиИ-
голнмо прншeсш)ши·. Сего ма се горсщннцитс и тека ще. бъДс До крея на месеце.
ГОРИ МИ СЪРЦЕ<ТО>. 1. Усещам силна жажд— или болки. Гори ми сърцето
зс водице.
2. Изпитвам ннк-ква мъка. Горсшс ми. тънка Дара. тека гора менс сърце / ош бащини
ми сшрсхоее. / ош маичини ми жслбоен. Нaродпи иeсeш.
ГОРКО МИ ДОШЛО. Дисл. Ирон, Не се тревожа, не ме е грижи за нещо, не
се вълнувам от нещо.
ГОРНА РЪКА, оти)к (хора). Който е заможен, знатен, с вяияпн· (олвeг, хори),"
Още: Първа ръка.
219
ГОРСКО ПИЛЕ. Разбойник. Турцнтс — разбойница стояха в граДоеете, поД за¬
крилото на стрехнте сн и но турската еласш, А разбойниците, които търсеха покрови¬
телството на гъсталаците и балканските пущинаци, бяхс българи, Можс Да сс кажс, чс тоя
кът на България е бил най-послсДното убсжащс нс тая горска пилете, Ив. Вазов...
Белимелецът. Той се развесели и каза, чс купил свинята от Московецо и снощи спел
на къшлате, но да нс губи деня, решал ба шръгне след полунощ, — Хубсео, че те застигнех
де не съм самичък, зср сего из Балкона. име и горска палеше — заключа той, ксто сс поД-
емнхвсие в тъмнината, Ем. Станев, Иван Копдир·и,
ГОРЧИВА« ТА> ЧАША. Тежко нзпишaпи·, стnидиинe, нещастие. мпни, Нс може
бе се размине горчаваша чашо. Нощеска. Тинке сс помине. ' Т. Г. ВлаИное. Стрина Вeнкл-
вица и тнмхи И. Опаше се Ная бе отклони горчивата чеше, е вече знаеше, чс няма бе я
избегне и ще я изпие бо копка: , ,. Днсс ала утрс тя ще посме еърху плещите сн а прсд·
очишс на цяло Прсспс тежкия кръст. на жсне. прокълнеше с бсзплоДас. Д. Тмлев. Преспин-
ските камбани. Той [игуменът] му поръча бе тура даеагатс на магарето и бе тръгнв^
зс село Войнягоео,,, — Отчс игумене, — не с ли по-добре бе се ошмсна тая горчива
чеша ош вашия покорен брош? Ив. Вазов. Под иготл, Времето е заличало отколе спомена зо
горчиеста чеше, която им поднесе съДбате, Чслешо им се набръчкани и чсрни, но е очитс
нм грсс светлина, А. Кирмлийо)и, Птична от глипи,
ГОРЧИВ ХАП. Неизбежно неприятно изживяи-не, неизбежна п·приттпост, — Това„
което чух, бешс горчив хоп зе мсне. . . Зед всски един от кeндндemиmе стояло могъщото
фигура нс някакъв влиятелен човек, Л. Кънчев, Удивителен случай. '
ГОРЯ В (НА) ОГЪН. Изпаднал съм. намирам се е много тежно положение, имам
големи πeприятπлсти, подложен съм ни големи изпитанин, трудности. — Весилчо. бе сн, Дв,
синс, До вадиш в кскъв огън горам и няма никой да ни помогне. Ил. Блъснои. Изгубена .
Стмнни, — Тачело сн, та сн се съсипело!—казс Гинка не Невянка. —Вярно е, кеко Ганке, . ,
Амс по-далско бих шачеле. — сниши глосс сн Нсеянке луково, — Ох. нала го викат:
„Зе брата До море. зс либе през море“. Горяла съм еза на този огън — казваше кекс
Ганка, Ив. Визов, Нови земн.
Още: Пека се (пържа се) н— липн.
ГОРЯ ДУМАТА но някого. Дисл. Не зачитам ышeпн)то ни птkлгл; не слушам някого.
ГОРЯ МЕЖДУ ДВА ОГЪНЯ. Изпаднал съм, намирам се е много тежко ил-
ложение, имам двойни нeприншнотши, подложен съм ни лвлйпн изтe‘иния,
Още: Пека се н— два огъня.
ГОРЯ. НЕ КАДЯ. Силпл съм яе■лтип, но не проявявам нда си, не избухвам,
ттaрaя се да се въздържам. Успокой се, няма защо толкоеа Да се вълнуваш. важДем те¬
че гориш, но нс каДнш.
ГОСПОДА ЛИ СЪМ БИЛ С КАМЪНИ. Вж. Не съм бил господа с камъни.
ГОСПОДА ЛИ СЪМ ГОНИЛ С. КАМЪНИ. Вж. Не съм гонил господа с камъни.
ГОСПОДА ЛИ СЪМ ЗАМЕРЯЛ С КАМЪНИ. Вж. Не съм замерял глтплдa с
киыпии. '
ГОСПОД ВИСОКО. ЦАР ДАЛЕКО. Употребява се за иодчeршивaпe, че няма гой
да помогне птклму, гойто е изпаднал в тежко илллж)нн).
Още: Бог високо. цар далеко и' цар далеко. бои високо.
ГОСПОД ГО БЕЛЯЗАЛ. З— човек — клйшо е с пткикъв физически нeдоттитък и
обинплвeно се прониним нито зъл, лош. Поза се от този човск. бъДн внимателна. нсго
госпоД го белязал.
ГОСПОД ГО Е ПРЕКРЪСТИЛ. Употребява се. когато лош, зъл човек п)лоиквaшт
се промени и извърши пeщл добро, направи някаква добрина. ’
Още: Бои го е прекръстил.
220
ГОСПОД ДА ГО ПОРАЗИ. Обикн. вмстнето, Възклицание ‘и изразяване ни омраза.
ш)пaиист към нняого. — СлсД кето тешаришс — господ дс га пороза! — сн ошашли,
колкото селяни останали ж^иеи, тръгнели аз селото де едигет умрелите, Ст. Зaгоnчипоe,
ИимИло.
ГОСПОД ДА МИ Е НА ПОМОЩ. Понякога ирон,. В кnийпл тежко положение съм,
никак не може дм ми се помогне; тежко ми. горно ми (употребява се обикн. нaтл въз¬
клицание). Смушно врсмс беше шогаво; хората сс изпокрили, еnотоияи сс, семо ескср
.кръстосваше по ссло и кърища. Господ Да му е на помощ. когото хванеха. Г. Кanмтлaиои,
Каналът плаче. — Осшевсшв го, той е луД! — ЛуД . ли? ГоспоД Да му с на помощ!
К. Нeткипли, Стaрлто време.
ГОСПОД ЗНАЕ КАКВО. Обикн, в ошрац. изр. с не или в изр. с като да, нито че.
гито че ли, че. снямш. За лице. предмет или действие, чиито кио)ттви обикн. не¬
заслужено се преувеличават е положителен или отрицателен смисъл — нещо зпичишeлнл.
гллтыл. което ‘-служива eпимaпнe. или нещо неприятно, лошо. Ксто че ли господ знае
кокво щс стане, еко дойдеш. · Това нс е госпоД знае какво. чс До се тревожиш.
Още: Бог (гой) знае kикил.
ГОСПОД ЗНАЕ КАКЪВ. Обикн,. в отриц. изр. с не ала в изр. с нито да,
като че, нмгн че ли, че, сякаш. Много голям, зпиоит)л·н, забележителен. хубав
или много н-принтен. лош (зи нио)сшвл. kлeтл обикн. нeз—служeнл се преувеличава е πл-
яожит)л)и или отрицателен смисъл). Вчсра беше умърлушен. сесснл всжДи / сякеш шсгнст
пе Душа му господ зной каква прсДмсжДи. Д. Дебелянов. Любов от далече.
Още: Бог (кой) знае какъв.
ГОСПОД ЗНАЕ КОЛКО. . Обикн. в отриц, изр. с не или в изр. с като да.
като че, ημ™ че ли, че. снкаш. Много, толков— ыплго. Нс е господ знес колко скъпо.
Още: Бог · (кой) знае колко.
ГОСПОДИ, ЗАЩО НЕ СИ ПРИБЕРЕШ ВЕРЕСИИТЕ. ПоДагр. Възклицание. уплшр·-
6нимпо.' когато някой пиnnиии нещо много глупаво или ‘а много глупав ооβeк.
ГОСПОД НЕ Е СКИТАЧ. АМИ СЪБИРАЧ. Употребява се, ног—то добър мъж се
■ожени за нeснопотп— жен—.
ГРАБВАМ / ГРАБНА ДУМАТА ОТ УСТАТА на някого. Изпреварвам и казвам пeщл,
гт)то друг е момeптa е сыттaя ди каже. — А бе, ши знаеш ли. ,, чс това снабдяване
трябва някак си Да сс поДсили.., — Ама Дето ама една дума, грабна Думста ош устато ми,
де та кажа. Р. Илanионли, Инертни материали.
Още: Вземам / взема думата от устати.
ГРАБВАМ I ГРАБНА ОРЪЖИИ<ТО>. Повеждам. започвам въоръжена борби; еъ-
ттaвaы. Нашета сила, войводо. е в нароДе, Трябва Да го събудим и да го накараме Да гребне
оръжието, М. M—ро)итни. Калофер βойилдм,
Още: Вдигам / вдигни (хващам / хвиии) оръжне< то^
ГРАБВАМ / ГРАБНА ОЧИТЕ. ’. Нс някого. Много се хИn)твим ни някого. смайвам.
пл)пявaы някого с . хубостта си. Станах и разтворих прозореца — ваеха съссДните борнкн.
Кенсх се да го затворя. но извисилите се тъмни очсршения на еърха гребнеха очите ми, ..
Страшен и самотен срвД съссДнитс му върхове, смълчаният прсз Дсня Пресечк сего
•ехшсшс, Н. Хайтов. Шумни от габър.
2. Зи н·пл с много ярки тонове, ярки шарки или duern блясък — еъздействувмм силно
върху ‘neннeто; премрежвам погледа. По автостраДите фааша и ланчаа сеистяхе шеметно
и грабваха очишс. Ст, Снириев, Завръщане след бягство. Свсжаше зеленине на обширния
деор грабна очите му. А. Христофоров, Ангирия,
Още: Вземам / вземи очите /и 1 и 2 зπaо,/.
ГРАБВАМ! / ГРАБНА СЪРЦЕТО на някого. 1. Накарвам птkоил да ме лбикп·
силно. бивам лбиkпиш силно от птногл. Знесм кой с нероДнаят изсДник Аерем Нсмтур.
идсче на е гребнало сърцето неговата щерко Пая, Д, Тилев. Пр)сп—нтннтe нимб-ни.
— Нс ксто във Веймер, с ваше позволение, — Севсров пек се поклони, — Госпожице Котя,
221
знаете ли, че той тем гребне сърцато понс но десст Гретхени. М. Грубешлневи, Пред
иглено ухо. Ето сДин момък, който ми. гребна сърцето. Ив. Вазов, Вестанк—р ли?
2. Зи нещо — много се харесвам и рaзоу^βствувиы.. развълнувам. .Тези мелодия. ма гребне
сърцето.
Още: Вземам / взема сърцето /към 1 · знaо./,
ГРАБВАМ / ГРАБНА УМА (УМОВЕТЕ). Прмин извънредно силно, смайващо впе¬
чатление. Приказката зс Ангел еойвоДо му гребне ума. Г. Кanaтлaeои, На тeлл.
ГРАБЯ ЗАЛЪКА ОТ УСТАТА някому. Лишавам 'Πнклго и от последните средства за
nn)nнш—пн); огр—беим. Мъка сс събра в очитс на Калина... В Душата му се лоДигeее страшна
злобе, но нс против Други, е против вълка, Тоя вълк нс го оставяше да ели, тоя вълк грабеше-
залъка от устотс му. Й. Йовков, Вечеря е Антимоитния хaп, — Дс щс разбереш кой е сеой
а кой с чужд — рсчс с някакво тъжно безразличие Кръстьо. — Ех, нямо Да разбереш! —
упрекна го Илков. Който греби залъка от устата ти, шой е врег.. Г. Караславов, Обикновени
хори,
Още: Вземам ‘алъки от устата /и 1 знач./. Изтръгвам ‘алъка от устата.
ГРАД ГО БИЛ. Пренсбр. Зи ооиeн — с ыплгл п)пnивл·нитeлпи, · неугледна външност;
смачкан, лчуkaп. Взс еДно жсно — град я бил. до не я погледнеш.
ГРАД ГРАДЯ. 1. Върху някого. Възлагам големи надеждн върху пяклгл, имам
пълна увереност във eпзмлжнлттитe нм някого н ооaяиaм от п·гл много, големи илсти-
женян. · успехи. Бсше ошлнчсн ученик и класният му наставник граД греДешс върху него,
2. За някого. Диел. Закрилям. пазя някого да не го тnляeти пeирняшпост. Имешс слабост·
към ней-малкото сн енучс и граД гредсше зе него.
ГРАД МЕ БИЕ. Дисл. Търпя неуспех отитякпд), naблтитe ми с— е лошо положените.
ГРАДЯ < ВЪЗДУШНИ > КУЛИ. Създавам сн нер·—™! неосъществимя ^-^>3);
въобразявам си, фантазирам. Когото няма интимно компания, токово уеДинение ми п&
допаДе. Гениална масла мн иДош тогаес и греДя най-смслите възДушни кула, Н. п. Филипов,
Разкази ни ялвeци,
Още: Строн < въздушни> куля. Градя кули въз въздуха.
ГРАДЯ КУЛИ ВЪВ ВЪЗДУХА. Създавам ся нереални. пeлсъпeсτииыи nлaпоee^
въобразявам сн, фaпти‘иnим,
Още: Градя въздушни кули.
ГРАДЯ НА ПЯСЪК. Книж. Предприемам πeπо съвсем п)тнгуnпл. пeтnийпл. от·
коего ннма да има резултат. ‘
От евангелската притч— зи чли)яи, гойто построял дома ся нм пясък, поради което той се разрушил.
Още: Сшрлн н— пясък. Книж.
ГРЕХ НА ОРЕХ. Дисл. Употребява се, когато някой питнуe— ди сгреши нещо.
ГРИЖА БОГА ЗА ЛУДА ТИКВА. Употребява се. когато се изтъква. че не може·
дм се оомнии нтнинвл внимание, ‘мгриженост за нещо илн за пянлгл.
ГРИЗА КОКАЛ. Диел, Дадена мн е naблти. от конто се ппeпнтмвмм,
Още: Глождя кокал. Диал,
ГРИЗА КОКАЛИТЕ на някого. Говоря лошо. злобно '(обикн. за илнлйник); злословя,.
оеуывмы,
Още: Гризи костите.
ГРИЗА КОСТИТЕ не някого. Вж. Гриза кокилят- но някого. — Бей Мильо, зс тате
лошо Да не хортуесш. .. Стаго му гризС косшнтс приживе! — козе МлеДсн с разтреперан-
глес, Ив. Вазов. Биноилмe,
ГРИЗА ПОДЛОГИТЕ някому. Злословя ‘а πяклго, глеветн, одуми-м пякогл, — Нс им
омръзне цяло гоДине Да му гризят подлогите.
Още: Глождн подлогите. Гриза цървулите (цлдыe,ггишe).
2’2
ГРИЗА ПОДМЕТКИТЕ някому, Зллтллвя ‘И птнлио. глеиетн, одумимм штгого. Тя ни
най-малко не св тревожеше от тове, че гоДани наред й грнзеха поДмсшкишс.
Още: Гризи цървулите (nодялииш·).
ГРИЗА СИ САМАРА. Диел, 1. Не се примирявам с илллжeпиeто сн, боря се. за да.
бъда е по-добnл плялж·пн·.
2. Зи мъж или младеж — увъртам се ляолл жена яли девойки.
3. Правя пeщо против интересите сн; сам сн пиkоттн,
4. Ядосвам се. кося се, че пeщл не е стaниял. какго съм искал яли предполагал.
ГРИЗА ЦЪРВУЛИТЕ някому, Злословя ‘а шянлио, клеветя, одуми-м нтялгл.-
— Комка резДееам. Нслюакс, ела Да тв комком. стига сн се драл. Нс си поДар говсДете
— ПънДи, не ми гризи цървулите. не са млади ярки. Остевахе га Да се разправят. К. Пет-.
нинов. Преселници. — Георги. помни ми Думото, ще ДойДе Ден, всички тая хоро ще ма целуват
ръцете!. . . Нске ми гразат църеулате сего! К. Нeтнмпли, Стaрлто време.
Още: Ям (глозг—м, ' глождя) цървулите. Гризи nодялииш· (подметките).
ГРОБ. СЪМ. Умея да мълча, да пазя таИни. Почакай,. . Моля, не споменавай пред
другите нмсто ми., . Нске Де нс знаят, че съм тука... Аз съм гроб! Дс се оттегля лиГ
Др. Асeпли. Изпити.
ГРОМ И ЛОМ. Дисл, З— време — ллшл. пизβмяeно, Гром и лом е стенело вънка.
ГРОША МИ НЕ МИНАВА НА ПАЗАРА. Дисл. Нямам вляннне. не се вслушват в .
мнението мн. Ний им препоръчваме Де вземаш добър урок от случая и Да помнят, че много ·
години още техния грош не ще манаве на позоря. е. България.
ГРОША С КУРШУМ МЕРЯ. Зле съм с парите, нямам паря, не ми стигат ср)дттвити,
— Дай поне четиристотин лсва за път До София. — Нямам! Сего св строи. Гроша с куршум:
мсря. Д. Н-мирои, Възелът.
ГРОШ ЦЕНА на нещо. Нрснебр. Който е лош. π·илл·н, нлИтл не струва ^6^^ зи
пяниkъв вид работа). Грош цсна. не неговата работа,
ГРЪМВА МИ / ГРЪМНЕ МИ ГЛАВАТА. Изпитвам преумора, дотади от много nмблтa..
разправии яли шум. Аз. Другари, съм стерши счетовоДитсл . и напоследък се преуморих..
Цифра. борДере, главна книги,... — гръмне ма главата. В. Цонев. Удивителен случай.
ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ. Нeπл съвсем п)оо—kиипл, ноето предизвиква голяма изпe-
нада, обикн. п)пnиттпa. Нс щеш ли, еДин Ден, кето изневиделица, му дошло уволнението.
Гръм от ясно небе! Чудомир, Ах. съдбо, съдбо. Бягството на сана му бсше за нсго гръм ·
ош ясно небс.
Още: Гръм посред 6ял ден.
ГРЪМ ПОСРЕД БЯЛ ДЕН. Вж. Гръм от нспл небе. Новинете зе бягството му бсшс-
гръм посреД бял дсн.
ГРЯХ МИ <Е> НА ДУШАТА. Обикн. във 2 и 3 л. и със слеДе. поДч, изр., често ·
със съюз мно или семостДАе съм прав, не съм справедлив (употребява се raTO укор, нлгитл
се прояви незаслужено лошо отношение към нняого или πeщо). — Я го еиж как му свсшяш
очите като не котсрек прсз март. — Грях ви но Душоте, ако и за този чоеек ксжсшс нещо! "
Г. Кмпмтлинли. Селски истопии, Грях му на Душета. Дешо обвини Другаря сн в лъже,* Той
е отличен момък, зещо сн го некезел. грях ши на Душете.* Грях та но Душете, еко кажсш,
че теза картина не ши харесва.
ГРЯХ МИ НА ШИЯ. Обикн, във 2 и 3 л, Дисл, Сам съм си виновен зи нещо. моя ·
вината. Искаш ли Да дойдеш с нас но екскурзия, ще бъДе много хубаво! — Нс, няма де·
ДойДе. — Грях ши на шия.
ГУБЯ ДУШАТА СИ. Дисл. Правя злини, грехове; прегреш-вам.
ГУБЯ ПОЧВА <ПОД КРАКАТА СИ>. Книж. ’. Не се чувствувам сигурен в себе .
си, преставам да съм уeeпeп е нещо; пплтинβaм колебание, несигурност е нещо. С фактите-·
223
той сс беше примирал. Но нс бс се примирил с оноеа, косшо бе стенело с нсго семня. Тоза
първи сърдечен шрус в животе му го бс разтревожил повсче от всичко друго. Зещото- в
онсзи нощни чесоее е хотслс бс почувствувал, че губа. почеа поД крокета си. чс с него
става нещо, което накърнява вяреше му в себе си, в собствения му разум, Ем. Минои,
Ден се ражда. В школата имаше още неколцина офицери комуниста, Мнозинството от
останалите бяха чсстни, но всс ощс нестабилна., Лесно губсхс почва поД крекате си,
А врагът това и чакеше, Ас. Стaпоeи, Първите.
2. Преставам дм имам власт, eлитпнe, иитлnит)т. СлеД ксто бе елествувел над умовете
не еДно част от интелигенцията цяло Десетилетие, кръгът „Мисъл“ губеше почва. Него¬
вото идеология вече нс уДоелетворяесшс, Ив. Богданов, Спътници ни първенците. Бсз
„Накотианс“ той [Коттли] губеше почвсто поД крекеше си, нямешс кого Да подкупее, увсщеве
или заплашва с нсйнашс мощ, Д. Димов. Тютюн.
Още: Загубвам (изгубван) илчβи <1юд гракат— си>.
•Ч
ГУБЯ СИ АКЪЛА по някого, по нещо или самосш. Поттотнно мисля ‘а някого,
в когото съм влюбен. или за нещо, ноето силно желан. — ВижДаш тс чссто с ДунДоеия
•син,, вярно ли с? — свъси сДно всчср бащс й големите са прошарени есжДи, . — Отворяй са
очишс .Добре и много не сн губи акъла! Б. Н·сторли,■ Светлина над Родопите.
Още:. Губн си уми /и 1 знач./.
ГУБЯ СИ ДУМИТЕ. Напразно гонорН някому нещо, напразно му искам нещо илн го
■съветвам. зaплто няма дм бъда · послушан. Нс сн губи Думите, кето не иска Да те слуша.
Още: Хабя сн думите.
■ *
ГУБЯ СИ УМА. ’. По някого, по нсщо ала самосш. Плттлтпнл мисля ‘а пяkлио. в
когото съм влюбен, или за нещо, ноето тилпо желан. — ЧсДо, не си губа уме! Не
можем се мера с ПенДсеца, Тс са горДн и анаш хоро. Зебреен тая голе хубостнице. та тя
не ти е лико-прилика, К. П)шнaпти, Стaрлтл време.
2. Днел. Усилено мисля ‘а п·щл, мъчи се да разбера пeщл; размислям.
Още: Гу6н си акъла /към ’ знач./.
Ч '
ГУБЯ УМА И ДУМА. Силно съм смутен. обпрkмп, лбинпов·пл от голяма уплаха .
или и‘н)пaди и не мога пищл да правн или кажа; стъписвам се, смайвам се, сащисимм се.
Нс можс бъДещсшо Де . принадлежа на хоре и нероДи, коашо, когато се яеяес буря. губят
самообладанието и нервите са, губят и умс и Думс. Г. Димитров. Резултатите от изборите'
‘а Великото πaртдπо събрание. Сърце му не Достигало, казваше, от нищо и никакво губсл
умс и дума,.. Тове гоеорсшс попаДаята, В. Мутафчиева. Летопис нм тыутплтл време.
Още: Загубвам (изгубвам) уми и дум—.
ГУЖДАМ / ГУДЯ РЪКА на нсщо. Дисл, Обсебвам. притвлтимм п)щл.
Още: Слагам / сложа (турям / турн. туриам / шуnии) ръка /и 1 знмч./.
ГУЖДАМ СИ / ГУДЯ СИ ГЛАВАТА В ТОРБА < ГА>. Диел. Заемам се с рисковано
дело. нл)тл може дм ми струна живота; излагам се на смъртна описпотт. на голям питк.
А пек та ощс знссш, че наший зенеят .с такъв, що който тръгне по нсго, трябве Де гуди
глсеста си е торба. па шогаес де еърен. Ил. Блъснои, Изгубена Сшиннa,
Свързва се обичан в миналото лттeч·ии глина дм се πлтн в коптяи торба.
Още: Турнм си / туря си (туре—м си / турни си. слагам си / сложа си. поставям си /
пттт—вн си) главата в торбат—.
ГУРЛЬО СЕ СМЕЕ НА ЛЮДСКИТЕ' ГУРЕЛИ Диел. Ирон, Употребява се. нлгитл
пяклИ не вижда тиоитe н)ллститпци. и се сме) ни чуждите.
ГЪБАВ С ПАРИ. НеоДобр. Който има много пари; много богат. Гъбев е с пари,
но тс са закопани, и счупсне пера не Дево.,, Сякаш змия му е е кесията, Ив. Вазов,
Бурна поп.
Още: Червив (въшкае) с имnн. Неодобр. Γъбясия от пари. Нсодобр.
ГЪБИ И КОПРИВА ЯМ. Диал. Зикиπимм се жестоко в ндм сн на штkлил, говоря змя—-
шит)лпл и със злоба.
ГЪБЯСАЛ ОТ ПАРИ. Неодобр. Вж. Гъбие с паря.
2’4
ГЪЗ БЕЗ РЪЦЕ. Диал, Подигр. Грубо. Човек, комуто ннщо не приляга; много несръчен,
ш·nохe—тeп олβeκ.
ГЪЗ НЕ МОЖЕШ ДА МУ НАЧУКАШ. Дисл, Вулг. Много е пестелив, голям скь-
нернян е.
ГЪК НЕ КАЗВАМ / КАЖА. ’. Съвсем нш^ не възразявам. обикн. nлnади смущение.
•стрих, π-знини-. Свали си опашките ония ма ти хора, гък не могет Да кажеш! Ал. Кон-
ттaнтиплв. Бай Гиньо. Дс го тикнат там [в змтворм[, нямо гък Де каже.. , защото си
знае кеква стока с. Г. Кирисливов. Между пис дм. .ся остане. .
2. Не издавам пиkakпe звук при силна 6ояни, Половин час му прочистваха ронете без
упойка, е той гък не кавe.
Още: Гък не рекох. ·'
ГЪК НЕ РЕКОХ [ГЪК НЕ ЩЕ РЕКА’. Вж. Гък не казвам / н—ж—. Мислите ли!
Де останеше на мснс, в маша дупка бих ви нетикал. гък нямо Де рсчетс, никъде нямо Де се
мярнат очилатите ви мутри, Г. Кирaтлмвлв. Ди останеше ни мене.
ГЪЛТАМ МЕУХИ<ТЕ>. Диел. Гу6н ся времето. без да· върши ш·щл; бездеИ-
ствуимм, безделнича. Наливате от пусто е празно и от празно в пусто. е зяпльовците
гълташ мухи — брее! Вижте га учснаше хора, големите мозъци, Г. Караславои, Д—
■останеше на мене.
Още: Лапам ым-^<тe> /в 1 знач./.
ГЪЛТАМ <СИ> (ГЛЪГВАМ <СИ> / ГЛЪТНА <С») ДУМИТЕ. Премълчавам
п)щл. съзнателно не казвам н-щл. Детето зестене До вратата и като че ли нскеше Да кожс
нсщо. но си глъшне думате и заплака.
Още: Преглъщам / преглътна думите сц.
ГЪЛТАМ С ОЧИ някого или нсщо. Гледам ж—дно. с жел—ние птkлил или нещо.
А той сеДи на своя стол до отворения прозорец и зяпа женеше, гълте я с очи, Б. Болгар.
Близнаците.
Още: Поглъщам с лои.
ГЪЛТАМ (ГЛЪТВАМ / ГЛЪТНА) ХАПА. Съгласявам се. скланям за нещо. приемам
нещо (обикн. ‘а нещо п-пnиншно). Съобщиха му, чс трябва веДнега Де земине. Колкото и
де беше неприятно зе него това, трябваше да глъшнс хапе. Друг изход нямаше.
ГЪНГАТА СИ НЕ ДАВАМ зе някого. Дисл, ^р^енсбр, Струвам много илв·ч· от
ннглгл.
ГЪРБА МИ Е СТУДЕН. Диел. ’. Беден съм. Нищо нв можеш Де вземеш от него.
нс виждаш ли, чс гърбе му с стуДен.
2. Ннмам ни нлгл да се осланям, нямам подкрепа.
3, Не съм удоилeшиор)π,
ГЪРБА МИ НОСИ. Издържам, свикнал съм, мога да плпaсям (обикн. тежка работа
яли п)пnиншнлстн).
ГЪРДИ СРЕЩУ ГЪРДИ. В ръкопашен бой; ·енπ срещу друг. Тогава скачет изгоре¬
лите от слънце и жажДе орлоеци и опълченци и зе Десети път се хвърлят гърДи срсщу
гърда. Дора Гм6е, Мълчаливи г-рлц. Смелостта им nодеждeвоше врага пра сблъскване
гърДи с гърДи, М. M—ро-всяц, Калофер войводи. Още всДнъж, докато имаше месечина,
Петър го еиДя Да се бора с вълка гърДи срсщу гърДи. Й. Йоинои. Ако можехм да гоeлряш,
Вия се гърДи срсщу гърДи. · Войниците се сражаваха гърДи срсщу гърДи.
ГЪРМИ, ВАЛИ. А НЕ ТРЕСКА. Дисл, За олв-г — слаб н менушае, нлйшо обича
мплгл да се нара. но не правя ‘ло.
45 Фр из)лллгич)н речник, т. I
225
ГЪРМЯН ЗАЕК. Хитър. лицтeш човек, илп·жe е илп-спл вснк-кии беди. премвддви.
Вай Спас Гсрвнскн е гърмян заек и нямо Да се остави като млеДо Данечс Да бъдс вкцран »
клюншцстс, Д. Кралев. Горчи ля пелинът?
Още: Стрелна заек.
ГЪРНЕ И КОПРИВА. Дисл, Mшлил близня хлna.
ГЪРЧАВ КАТО ТОЧИЛКА. Диал. Ирон, Съвсем прав.
ПОРО МИХАЙЛОВ. Човек. който се жертвуем безсмислено. който прлтвтви крв*»-
разбр—н гeрлнзпм.
По името ви еойашж Гюро MнхaBялм, хоИто изгорял ни доспа си, ж<нгaτл се зиимлия— хазната
226
д
ДАВА ЖИТО ЗА СЛАМА. Дисл, Нанееш, сыихпмш. ненормален (е).
ДАВАМ / ДАМ ВИД. Със слсДв, изр, със съюз че. Понизимм какви нмм-n·нцн имам?
гаги^ искам да правя. И сега тя кипеше ош чес не час: времето минаваше. е той ощс нв
бс излязъл зс проДукти, Той и нс Даваше вид. че съзнава това. макар шя Да му напомнящи
всеки Двсст мннуша, Л. СШлннлв, Сребърната сватби на πллглeπик Ma'TOe. ДяДо Любвп
Дадв вид, чс сс готен да стане. но Селввша притисна с Две ръцс гърДите му и го задържа.
К. Петя—нов, Дммяшовити челнд.
ДАВАМ / ДАМ В РЪЦЕТЕ някому нещо или някого. Предоставям птглму π-^ без
"цргд, 6ез усилие от neroeM сшn—н—. Тракия с пламнело от четири страни ош шия бсввер-
маци. .. Християни сами Дават своите брстя в ръцстс им. Дотам е дошло вечс. Ст. ЗИ~
нопоишлв, Ден илтлeлeш. Нямо Да ти го Дсдет в ръцете, и ши малко трябва Де сс по¬
трудиш.
ДАВАМ / ДАМ ВЯТЪР някому. Дисл, Хваля, лмтнaн ннялил. елнишл го измамя
з— шeщл.
Д АВАМ [ ДАМ ГАЗ. Изведнъж засилвам, ускорявам ннк—яв— пи6лтa, д-йшотш. Трябва
да ■ дсдвш газ и Дс завършиш преДсрочно рсбошошо.
ДАВАМ / ДАМ ГО С РЪЦЕ. ВЗЕМАМ ГО С КРАКА. Диел, Зм нeщл. което съм дал
жюаем и което трнбв— сам да ходя. за да си го получи лбпишнл.
ДАВАМ / ДАМ ГРЪБ някому. 1. Обръщам се гърбом към πнkлил (л6нкплe·пл когато
«е отдалечавам, напускам пнkогл илн ‘а да изразя иn·н)бn-жнтeлпото сц отнош-шие).
Gmpax го бсшс Да я заговори всДнега — можс пек До му ДаДс гръб. Б. Н)ттлплe. Арнф
ж - Римзиπa, — Хубсво врсме.. , —— рскох мелко неочаквано и за ссбс сн. Жснатс нс отговори,.
— Семо Доста шопло, нали? Този път нспознешаша бевно сс извърне и ми дадв гръб. Б. Рийшлe,.
Дъждовна вечер. — ИзслсДоватслят неко Да им берс греховете. госпоДин Василев! Довиждане?
ДеДох му, значи, гръб. и се връщам при спашите. Н. Х—йтов, Диви разкази.
2. Уялкому'. Прит-з-м· да общувам с ингеого. да се !штге1ес::увмм от него. отбягвам..
пренебрегвам. изоставям. Офицерът се обиди.. ., че сдно нискостоящо Длъжностно лице
му дава гръб. Г. Кар—слииов. Обикновени хора. Нямаше и железничарите, тс ми бяхс Дал»
гръб. защото ноисшине аз бях пиян. К. Калчев, Двама в новин град.
Още: Обръщам / обърни гръб /в 3 знач. към ’ зпио,/.
ДАВАМ / ДАМ ГРЪБ ЗА САМАР някому. Позволявам да използуват труда мн;
доброволно се оставям да ме -ксилл—тнриш. — Никого нямо Да ^сбревнш боя, Дето ш
хвърли полицейският пристав Генчоолу. нсли? — И нс онзи свят не щс го зебраая,. , ,
■—— Тъй бс, ама ссгс някои Девет гръб зс семар нс буржоазията. Веднъж само Да на сложат
юлсра. сле глеДай свшне какво става, В. Н-шное. Настъпление.
ДАВАМ / ДАМ ДВЕТЕ ПАРИ някому. Изпъждам грубо, изгонвам пнгого. — Той
{Огшяилв] бил избягал из Днербскир и го търсят поД листо. .. — Що Думаш, Карнак?
Този човск е опасен... Аз Добре предлагах вчсра да му дадем Двстс пари — той не е зе
пас тоя човек, Ив. Вазов, Под игото. — Като не искаш Де работиш, ще ти дам двете пари,
227
ДАВАМ / ДАМ ДЖЕВАП. 1. Някому или преД някого, Нося лтглвлnноттши зи нещо
(обикш. за лоши дела н постъпки). — Какво. завърна ли сс и ти от войната? — попитох
шеговишо, — Нс войне не съм хоДил, шо До сс зовръ^)^:» — отговори той, — но оттам
нс сс завърнаха три сина и чешари унука, не госпоДе Джсвап До Девет ония» Дето ги пратиха не
бой,, Ив. Змзлe. Писма до Еигепня Марс. — ИДсше си, Джанъм. Тоя жено уби ли
някого?.,, — ДяДо попе. не я брани, сми и та сс засрами, Ти я немсри.,, Отпрати я
още сега ош ссло. че нс можеш ни ДС Джевеп, Ив. Вазов, Кизaлanтkиши царици. Бабе
Вечоваце заведе хен/ъмоте в крайното стоя и като я прегледа и й даДс наставление да се не
цери — тя нскаше Да сн мята детсшо — козе й, че ако неправи нещо. тя си е излязла от
грсхо и нямо до Дава Джевап прсд господа зс Душата не дстсто. и осесн тове я зеплешн. чв
Детето с всчс голямо и с удиеоасто му ще си изяДе и тя само главете. Ц. Гинчев,
Γинол Косеркити.
2. Само в нссв. вид. Умен дм отговарям във всякакъв момеят и зм втичнл; умея н устат
съм. Тя но есекиго Джевап дева.
ДАВАМ / ДАМ ЕДИН · ЗЪБ някому, Скарвам се, пихлнвим пяkлгл. — Плсза св ши,
плези! — скоро й се стрина Болювица. — По тове време сема-семичка из къре. не е ли
срамота? Ами чс дай й еДин зъб. бре Колю! — смигна тя на мъжа си, ИВ. Петров. Нош-
нинат— любов.
ДАВА МИ / ДАДЕ МИ РЪКА. Диал, Имам материалим възможност дм п—правн
пещо; ‘-можеш съм н мога да направя, да илттигпи пeщл. Дедс ми ръка Да зекупя имот
и Да сн непрсея къща.
Още: Стига мн / стигне ми ръка. Дисл,
ДАВАМ / ДАМ ЙОЛО някому, Дисл, Отказвам някому нeщл н го изпъждам.
ДАВАМ / ДАМ КАРТ БЛАНШ някому, Книж. Прeлтстaвяы, разрешавам някому
пълни свобода ни лeйсшвцe, От грсДскня съвет удовлетворих! и тази молба но Господин
Колсв. Отпуснаха му вместо исканише Дссет, Деест щешна бройки .... като му дадоха
корт бланш де сн поДири сом поДходящи кеДрн. П. Нe‘нakлылв ц М. Иианои, Сeнириидм,
Деесм ти корт бланш Да организираш работата, кскто намериш зс добрс.
ДАВАМ / ДАМ КОЗ <В · РЪЦЕТЕ >. Самост. или някому, Книж. Самият из
ставам причини с повед-пието сн да се каже, мисля или пиприни нeщл, което не е е моя
ползи. — Ами теоятс болко можс много лссно Да сс опсраре. — Думе Да нс сшоеа —
зопротиви сс Матсйчо. — С това ще Дам само коз в ръцете не оная, конто имот лично
отношение с мсн. В. Нешнои, Нисгпилeниe. Той очакваше от Матонка най-послс Да чуе
оноеа. косто доссгс никоя нс козе и не му дедс коз е ръцете. Ст. Ц. Дaтнмллв, Ес)шнл
сешо. С твоята необмислена постъпка ши Даваш коз в ръцсше на неприятеля.
■ ДАВАМ / ДАМ КРАК някому, Преставам да се иитересув—м от штkлил; изотшивтм,
зиnт‘нaы птkогл. с когото съм 6ил в близня, интимни лшшлшeния, СлеД като мъжът й св
пенсионира, тя му Дедс крак.
Още: Давам / дам nитши<a> /във 2 зш—ч./. Ударн / удрям крик /въз ’ зн—ч./.
ДАВАМ / ДАМ КРАЧКА. Заграчиим по-бързо. Козата поврещя, поврещя, млъкне по
еДно времс и взс Да подтичва. И ез' дсДох крачке. нв се обръщам. обаче nозселуеесм, Дели
оня не иДе. Й. Рмдιцоклв. Барутен буквар.
ДАВАМ / ДАМ КРИЛА но някого. Книж. 1. Нлиишaиaм тмылоуeттннeтл на штнлгл
и жел-шието му ‘а работа, дейност; нмтъроaиaм, въодушевявам. Аз говоря зс такова
изкуство, което ще ДоДс крале на хората,.. — Мисълта ма бсше шскаео: зрелият шалснт
щс номери ночин и срсДства До разкрие нсшинаша вьзДейетвуваио и вълнуващо. А. Гулншни,
Любов. Писателят Антон Страшимиров, редактор но еnиеe^^uквто,... харссо белетристич¬
ните творби не аеnовнemня момък и га помести. Това ДаДе крило не млеДия евтор и той
скоро изпрати — ... — нови свои· творби. Г. Русмфои. И те см били деца. Каквото и До бе.
но Душото му бс като опустошено. Революционният възторг. който прсз последните Дни
му даваше крила за полети, сега като че бе посипан с лслся. Г. Кaрислaвлв, Обикновеня
хора. Любовта му доваше криле. той стене Деен. ентусисзирен.
2. На. нсщо. Давам nnлттлn ши деИстине. ЕДна радост чисто и безпреДелне. като Давеше
крала на Духа, унисашс ни в области,. дешо разумът изчезва и чувството, оставено само не
ссбе. си, рисува пленителни образи, К. Величков, В тъмницата. Виното е масло в евеmнлннка
228
и човск виждо по-ясно, ГоспоД го е съзДал неравно с хляба, който хрена тялото, с внношо с
огън в сърцето и Дава крила но ума. Д. Талеи, Железният сeeшияшнк, Всичко това Дедс
криле не мнсълто му.
ч _ _
ДАВАМ / ДАМ КЪМИ някому. Диал, Подтиквам ннкоил дм върши нещо (лбигн..
лошо); подстрекавам. Нс му Давей къми Да сс каре с жена си.
ДАВАМ / ДАМ ЛИВАДИТЕ някому. Дисл. Изгонвам, изпъждам нтяоил ошнянпдe
ДАВАМ / ДАМ ЛИЦЕ’ на нещо. Правя нещо да има добър външен ецц. Угеритс сс
ширнеха. опосехо беиршее,,... ДоДохс лице на полето. К. Петяинов. Морава звезда кървава.
Боядисаха всички къща, изчистиха Дворовете и ДоДоха лице на цялата улице,
ДАВАМ / ДАМ ЛИЦЕ’ някому, Държа се с някого танга. че дм ше се срамува от меше,
дм се лтпутяe.
ДАВАМ / ДАМ МАСЛИНА ДА ВЗЕМА ТУЛУМ. Нлттъпимм тини, че с малко спе¬
челвам голяма печалба. имам ыилгл облаги. Ти кскео искаш, Де ДаДеш маслине Де вземеш
тулум. но нямо Да тс огрее. Трябва повече Де се потрудиш и повече Де додвш.
Още: Давам / дам маслини ди получа тулум. Давам / дам маслишка да взема тулумоe.
ДАВАМ / ДАМ МАСЛИНА ДА ПОЛУЧА ТУЛУМ. Птттппвaы тини. че с ммяял
спечелвам голяма печалба, имам мпого облаги.
Още: Давам / дам мислиш— ди вземи тулум. Давам / дам маслишка дм получа тулумюе.
ДАВАМ / ДАМ1 МАСЛИНКА ДА ВЗЕМА ТУЛУМЧЕ. Постъпвам така, че с ыaлнл
спечелвам голяма печалби, имам много л6лигн,
Още: Давам / дам маслинка да получа тулумче. Давам / дам маслина ди взема тулум.
ДАВАМ / ДАМ МАСЛИНКА ДА ПОЛУЧА ТУЛУМЧЕ. Постъпвам тини, че с ммякл
спечелвам голяма печалба, имам много облаги. „Дай маслинка. зс До получиш тулумче.“
И ношоше работе шоко щс стане. Ще похарчим мелко пери и ще спечелим за Държавата
много. Д. Кисьов, Щитшиeтл ше идва с—мо.
Още: Давам / дим маслинки ди взема тулумче. · Давам / дам мислиш— ди получа тулум.
ДАВАМ / ДАМ! МЕГДАН не някого. Помагам пи ' шяклгл, ·лткривaы му възможност да.
се проявя. дм и—предне илн да направи я-що. БъДсmо■ логледнее: ... — всс бук,,.,
СлсД малко, обачс. и той е принуден да лоотетъnн и Де даДе мегДан на Друг сдин завоевател:
елсшаДДв. Визов. Зeлики·ти Рилска пустиян. — Ела ссгс. майсторе. Като му Давеше все мегДан,
сла 'да го чуеш. П. Ю. Тодоров, Зидаря. Мъжъш с хитър дявол. ви казвам. Дръж го здраво —
показвай интерес към работата му, . . Пък му Довей мегДан да ловлеве в кафенето, ' Да св
срещне с прияшсли. М. Кишяел, Ц. Гинчев н др. е спомените нм съвременниците си.
ДАВАМ / ДАМ МЕНТАТА някому, Даал, Изгонвам, изпъждам штkлгл лтптkпдe.
Дой му ментата, не сс. вааимeеай. повече с него. ·
ДАВАМ / ДАМ НА СЛЕПЕЦ ОКО. Направим някой ди види, да пa‘6eп) канеи ' е
работата; казвам . му гаги— е работата.
ДАВАМ / ДАМ ОБУЩАТА В РЪЦЕТЕ някому. Диал, Отпращам, Изпъждам янкого.
Още: Давам / дам иоегадаи) в ръка. Дисл. Давам / дим чехлите е ръцете. · Дисл:
ДАВАМ / ДАМ ОКА ЧЕРЕШИ ЗА ОКА ВЪЛНА. Дисл, Постъпвам! така, че с малко
спечелвам голяма печалба, имам много облаги.
ДАВАМ / ДАМ ' ПЕТ ЗА ДЕВЕТ. Дисл. Излъгвим · ■шяkлил.
ДАВАМ / ДАМ ПЕЧЕН ХЛЯБ В ' РЪЦЕТЕ някому, Даал. · Научавам шняоил п— зашант;
помагам пи янкого дм се сдобие с прлф·тнн.
Още: Давам / дам · хлЖа> е ръцете /е 1 знач./. ·
ДАВАМ / ДАМ · ПЛЪТ И КРЪВ .ям нсщо, Книж, Осъществявам шещо. създавам шeщл.
Кск тс сс натрупвст с »сошрозима силе не мисълта но посте, за Де нм ДаДс плът и кръв.
’2$
Й1и. Визов. Легенди зм Царевец. СлвД тове тя [идеята за орг—иизнрише ям глмииeшиd Арля
яеДлежн не Апостоле, който прозря нейното историческо роля. Даде й плът и кръв. Ив.
Ушджиев, В. Левски. биография. Не шестима, а око кежем шсстДссст неши автори
{не щс св излъжсме) непрестанно търсят Действующи лице. зе да дедет кръв и плът па
техните съновиДения и призраци, в. Комедия. Задълбоченото ■ външно оформяне. па спектакъла
Даде плът и кръв не идейния и художествен замисъл не авторе,
ДАВАМ /. ДАМ ПОВЕЧЕ СОЛ ОТ ХЛЯБ някому, Диел, Набивам шнклгл добре.
и—пердашвам го здравата.
ДАВАМ / ДАМ ПОСТАЛИТЕ В РЪКА някому, Диел. Вж. Давам / дам обущата е
ръцете някому.
ДАВАМ / ДАМ ПРЪТА <ПО ГЪРБА> някому, Обикн. в св. виД. Изпъждам. из¬
гонвам грубо янкого. Само чс нв казвай но другаря председетел. чс ще ма дадв пръта
всднсге да заминавам. Б. Обn·шeшлe. Споп. Щс ши дам пръта по гърбе и повече нямо да тв
прибере в къщата си,
ДАВАМ / ДАМ ПЪТ 1. Някому. Отдръпвам се. ‘а да може янкой ди мише пред
мене. Нис тръгнахме в шссш чеса слеД пладне... и нсшияш переход шрябеошс да пищи всяка
минута, за Де му ДаДе път безчвшношо множссшео от параходчвте. които зсмрсжвсхе ко
ноле по всичкото му Дължина и ширине. Ад. Клшттaштишов. До Чикаго и назад. В тромвся
трябва да се Доео път не майките с молка Двца.
2. Книж, Някому. Давам възможност иа някого ди действува или да шипредше в п-6лт-тм
си. — ДяДо Сшеменкооо, стягсй се Де напущаш службата! Врсмс е евче,, Дей път и ти
не млсДате. А. К-рмлиИчев. Птички от иляши. Той искешс Дс дясеав прсд тях,, и до
кежет: „Дойте път не ,, Тове е изключителен телент!“ Ст. Ц. Дaтнaяов. Есенно
сеяо.
3. На асио. Оставям шещо да се проявя, свободто да действува. Нсй-послс бсшс дошъл
вДин близък човек. преД когото свобоДно можеше Де ДаДс път насълзите си, К. Петяишов,
Дамниоиити челяд.
Още: Направим / п—пр—вн път. Правя път /към 1 знач./.
ДАВАМ / ДАМ ПЪТЯ но някого, Изгонвам, изпъждам грубо янкого. — Днвс глсдсм
вДно хлспс всс около нся.., — Нс бой св. нищо нямо ,, Щв му Дем пътя, Ст. Л. Кттшлe.
Голем-нов. — А зе заплатете не смесш и Да попиташ. Колкото ти платят — толково!
Рвчсш ли много де знавш — фюТ—Дават ти. пътя! Г. К-п-сл—вов. Силпжиялe. —Нека
дойдс момчето До го видим. Кашо нв го хсрссваш, ще му Дадеш пътя — и толкоз, Ст. Чи-
линииров. Рибен— гост. Той и Други тримо вечс нс сс не „Ансслмус*. Мистър Уорълд им
Даде пътя, Н. Антонов. В открито море.
Още: Погазвам / покажа (πлтловaм / посоча) пътя.
ДАВАМ / ДАМ РИТНИС<А> някому, 1. Изгонвам. грубо изпъждам някого. лт-
ттр—няв—м го лтшнkпл·; я-тириам. — И Де си опичаш уме — самичък сн тука и на никого нв сн
орцшрябел, Като ти дам сдин ратник — няма баля кой Де попита за тсбе! П. Ю. То¬
доров, Първите. Наполеон Бонепсрш от похоДа си срсщу теза страна не може Друго Да й
остави, освен вДна изДънке от диностияша си, на чийто послсДен прсДстевнтвл — Алфонс
XIII нероДът ДаДс ратник прсз 1931 година, Кр. Белее. Запад. Виж. господарите си свър¬
шиха рОбототе и ни додохо ритник, Г. Кмnмслмeоe. Сиоржняоe.
2. Преставам дм се интересувам от янкого; изоставям. зарязвам янкого, с нлиотл съм 6ил е
близни. 'нштнмшн ошялш·пин. Ходи цяло гоДине с момичето. па после му Дадв ритник,
Още: Удряш / удара ритниКаМ^ Давам / дим крак /към 2 зя—ч./.
ДАВАМ РЪКА зс нсщо или със следв, изр, със съюз да. Спомагам, благоприятствуемм
зм извършването. отπщ)тгвяe-яeтл на я-що. Тс [светкавиците] поко^зеохо, че времето ще сс
задържи хубаво и селяните св раДвехе, че бог нм Дева ръко Да приберат това. косто бсшс
народило земята, Ил. Вляeя. Между два твяш—. Щс го настигна и задмина аз нсго.
стига да нв е келно и .Да дева ръко за сситбе земято. Б. Обретешов, Сшли.
ДАВАМ СЕ / ДАМ СЕ В РЪЦЕТЕ не някого, Оставям се да бъда заловеш да бъда
плея-я. И нс някой врог. е брат / брате не враге предаде. ! Но се младий горд юнак / жив
в ръцвтс нм нв Даде. EL П. Сл—eeйклв, Островът пи блажешите. Войникът нс . сс Дадв в ръцстс
не неприятеля,
230
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ ВИД. Със слеДв. изр. със съюз че. Преструвам се. Той ои
■Дове* вид, че се е отстранил зераД кучето. но всъщност немире повод дс избяга,
Й. Йовков. Ако можех— да говорят. И бай Михаил учудено розшворн ръцс, кото сн да*
*зсшс вид, чс е много зечуДен кок шези хора се. попаднели е неговото плевня. Х—р.. Рус»,
По стnпынипнш·, Зскечи се с Дсля, колкошо да сн докара сДно мелко рсзнооброицс,. .,
лък и Де си Дедс вид, че сс е приспособил напълно към живота не греда, Ст. Чняишгнnлe.
Първи жертва.
Още: Придавам си / придам си вид.
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ ГЛАВАТА и по-ряДко ГЛАВА ДАВАМ. ’. Обикн. в св, виД.
Жертвува^ сн живота; жертвуиам се. Много младежи си ДаДохе главите зс великото дело.
X Само в сег. вр. от несв. вид или е бъд, вр. ош св. вид със слсДв. изр, със съюз че. aкн.
Напълно съм уверея е длттои)пшлтгт— ни яещо; съвсем съм сигурен. че шещо ще " стая·.
че е така (с оглед ша изказаното твърдеят- в сл)двмщлтл цЗпeоeяЦe). Аз глово Давам.. чс
щом си рсвксжсе та шока хала, кскто не мене, като прост и сиромах човск, големите вфвп-
двте щс Да ше простят. Зах. Стоняои, Записки по българските въст—пин. Девем са главеше.
чс това е таке. + Щс си Дом гловста. око това не излезе само вДна лъже.
Още: Залагам си / заложа си главата. /във 2 знач. към 2 знач./. Отрязвам си / тш-
режм си (режи си) главата /към 2 знач./.
ДАВАМ СИ I ДАМ СИ И ДУШАТА. Обикн. е несв. еиД и ДУША ДАВАМ. ’. Зо някого
или нсщо. Много обичам някого и съм готов всичко ди яаправн ‘и него или да жертвуемм
за яего втноkл. което имам. — Ти си народен човек, господине, а зс текнва братя аз душете
са давем, Ив. В-‘ое, Под игото. — И тя душеше си Довешв зс нсго. Като рсчешс някого
„Коленце!“, ше сякаш мвД й капеше от успеше. Много се обичаха. Т. Г. БлмИнлe, Стрина
ι№·Η(Γ>Βΐφα н ся—х— и. Овчарчето с развълнуван глес козе: — БлагоДсря ти, бей Христо,
— Хсйдс. морс, ще ма благодариш.— И мъъжт, ... махне с ръко. „За Орцв и другарите
му ' и ' душете си Девем.“ ' Д. Спростраяов. Симообneчeнншe. Божков беше стар сДвноет.,,
Зе Русия той Душа довешв, с Русия лягаше, с Русия сшоваше. Г. К—пмсгмвлe. След ноември.
Той внжДсшс кск в тая жена закипява новото, Макар и Да сс стрясве понякога. влязла
.ввднъж в еτолeаствоτо, тя бсше готова душете сн Де ДоДв за него. Ст. Ц. Даскалов,
Вез межда.
2. Зе нещо или със слсДв. изр. със съюз да. Много ми ' харесва. много мн се нрави яещо или
много обичам да правя нещо (за штkмгил действие. дейност·). Много ши е сладко чорбицатс,
бабичко, душата си Девам за джоДжсн, А. Кир—гиИоee. Строителя нм републиката.
Пешриош е — Душе дево / зо наука. за свобоДе; / . Но нв свойта Душа, братя, / е Душете
яа нероДе! Хр. Блтeв. Патриот. Мнозина. е особено помаците. които зс песен и за
свирня Дават Душе. слушаха поДпрени с ръка. Зах. Стоянов. Записки № българските въттмяин,
А бешс лскома.. , много локомс зс почит и слова. Душа Даваше Де похвалят нсщо нсйно.
Ή. ХИйтов, СΠπeпянцн.
|ДДВАМ СИ / ДАМ СИ <И> ЗАЛЪКА <ОТ УСТАТА>. Лишавам се от храната ся
и от ямИ-яeлбходимотл. за дм п-стя н дм имам средства зм някого или нeщл. — Кокъв
враг можс До ти бъде дядо Еким, шеоят ней-близък чоеек. родният ти боще. Дсто ' сс
вике. който си. е давел залъка от устато само и семо Да ти е добрс. К. Калчев. Се
мейство'то пи тпн—оитe. Тсзи мирни горяни, тсзи инак крошки ссляни. които се готови Де ДеДот
залъка от устата си на всека непознат. гост. са били докорони от окупеторишв до състоя¬
ние Де глеДат не всски хитлеристки войник ксто на асй-оnсева звяр. Г. Кмритлмвлe, От Лцдице
до Бански Бистрица. — Аз сс наДявсм на взвоДния — поДчерте Русин. — Млад адвокат,
запасник,, Душа човск,. зе войницише и залъка си деве. Г. Кирасл—воз, След октомври.
Още: оТделям / лшдeля залъга от устат— ся.
ДАВАМ СИ / ДДМ СЙ И КАЛПАКА ОТ ГЛАВАТА. Диал. Вж. Дивим сн / дам си
»я ш—пкат— от главата.
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ <>> КАЛТА ПОД (ИЗПОД) НОКТИТЕ. Правн. направям
много големи ы—тenимлнн жертви за някого яли яещо. Това ли дочекох Да чуя зе моята щеркс?
Учихме я. калта изпоД ноктите си додадохме за нся. а тя тръгнело по мъж? Д. Т—лев.
Илинден.
Още: Давам ся / дам си и оeряотл под (изпод) ноктите. Издавам сн / издам сн <и>
«ямгга под (изпод) ноктите.
231
ДДВАМ СИ / ДАМ СИ И РИЗАТА ОТ ГЪРБА, Готов съм дм жертвувим иля жерт-
еувмм всичко. кл·тл нм—м; пnотвявaм голяма щедрост. Даваше и ризсто от гърба сн но Дру¬
гите — защото аз предях и шв обличах. П. Ю. Тодоров. Райският ключар.
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ <>> СЛЮНКАТА ОТ ГЪРЛОТО. Вж. Давам си / дам ти.
<и> слюнката под езнни. ДсДохс си и слюнката от гърлото до си направиш къща,
да имот. свой дом.
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ <И> СЛЮНКАТА ОТ УСТАТА. Вж. Давам си / дам си·
<и> слюнката под езика.
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ <И> СЛЮНКАТА ПОД ЕЗИКА. Готов съм да жертвувим
или жертвувим втиоkл, нлeтл имам, даже и яий-пeо6хлдимлшл. ИзпроДаДс стоксто си,
заложи къщетс си. ако би могъл слюнкашс под езико сн би дол До ме подДържо. П. Ю.
Тодоров. Ппnвитe, А виж: и слюнките сн поД сзака ДсДс, / До им помогне! К. Христов. Чеда.
п— Балкана.
Още: Д—вам сн / дам си <и> слюнката лш гърлото (устати).
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ И ЧЕРНОТО ПОД (ИЗПОД) НОКТИТЕ. Правя. направим·
много големя ы—тenиaгпн жертви зи янкого или яещо.
Още: Давам си / дам си <и> калта йод (изпод) ноктите.
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ И ШАПКАТА ОТ ГЛАВАТА. Дисл, Готов съм дм жертвуеим!
или жертвувим eтнчkл, ноeтл имам.
Още: Давам си / дам си и калпак— лш главата. Дисл.
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ ОТЧЕТ. Самосш, или зс нещо. Книж, Вж. Давам си / дам ·
си тмeтни. Дасксл. Стефан сс замисли и ксто сн дедс отчет. номери, че неистина
молитвите πоеτрсдвоτ, — Истине, отче. пров си! Ще поправя този грешке, Д. Нeмнплв.
Братя. Щстно бих искол сего Да сн дам отчвт зс ония потреснн чувства, които изпит¬
вахме всички. К. Вeгноглe. В тъмница.
ДАВАМ СИ / · ДАМ СИ СМЕТКА. Самост. или зс авио. Ясно съзнавам. разбирам,
преценявам илялжeяиeтл. — Ти. Спссв, не сс обиждай. Трябве де ти го кажем напресв. . .
Е. и кскео всъщност стова но „НаиСждОа“. вис дела ли сте сн смстка? Не, нала?
Д. Добр-вскя. Бунтът ни крайцер— „Надежда“. За пръв път бей Ашснос се опито- Да сн
дадв точно смешке зс пътя. Вървяха прево но юг и ако нв азмснсха посоката. щяха де
првсекот мекия път, който свързваше Златарица с околийския граД. П. Вeжнялe. В иллeтл.
Той сн давеше добро смстка, че занапред ц Росинке ще бъдв нс всяко крачко дебнато от поли¬
цейска куршум, Д. Ангелов, Ни живот и смърт. Кункс сс огледс и нейното същество св
изпълни със смъртен страх, Бсз До си дава сметка, тя сс вавтече към дъбовошо кория.
Ем. Станев. Повест ‘а една гора. Вие нс стс успели Да си Дедешв сметка какъв опасен
конспиратор сте присмели. М. Грубешлиевм, През иглено ухо. Вера глсдоше баща си и се мъ¬
чеше До проникне в болсстто му. Сърцето й бисшс ускорено, шя чувствуваше, чс сс
приближава нсщо голямо. но само нс можеше Де сн доде сметка. нс умееше до оцени
вожносшто но моменте. Л. Стотялв, Сребърната сватба нм илгkоиния Mмшлв. Не си Дава
смстка кокво говори и кокво преви.
Още: Давам ся / дам си лгчeш. ' Книж.
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ СЪРЦЕ. Стиран се да яе изпадна в лтоaнπиe или да ше ме·
лбхвaнe силен страх; лkурaжaвим се. — Теглото ти е черно. но ти си Давай сърцв, всичко
щс мине, Нс млаДи година теглото ной-лесно сс забравя. К. Петганов. Хайдути. — Ами нямс
да ти е Добре зер. като се косиш за нищо и никаква работи! .. . Мъж си, какво си сс·
разкиснал, девай са сърце, всичко ще минв, щс се норсди. Г. Кaпaслaвлв, Обикновени хлрм,
Всъщност и тя сс мелко сшрсхуеаше ош пресилване, слс дсвсше си сърце и нс искешс·
преД Колче Де покаже слабост. Т. Г. Влийное, Стрина В)шнлeиц— н снаха и.
Още: Прави си сърце.
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ СЪРЦЕТО не някого, Обиквам силял някого. Манелста го-
Динс зажсних Дъщеря. Тя си биле дело сърцето но момък ош АнДрониковашо рея. П. Ю. То¬
доров, Пπпвишe, Нся обикне един поДпоручик, ., и тя му ДаДс цялото си сърцс. Елин
Пелин. Щъркови гнезди.
232
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ ТРУД. Старая се да върша я·щл.. погмгмм· усилия да'
направя я-що. — Всеки от нес с търсил с размирието оянстео. имане или сен. , .
Прево ла с? . ., — Право. ами! Тако си с! — нестройно се обоДиха неколцина, о другите*
яс си ДаДоха и този труД, В. Мутафчиева. Летопис нм смутното· врем-.
Още: Приен сн труд /в 1 знач./.
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ ФАСОН. Старая се дм се представя. дм се лонanaм пред?,
някого. — Дръж овцете. че бяга! ... — Ти св нв бой. той ще. си■ я канДардишс,
Женско може ли де сн нв ДаДе фосон, Н. Хайтов, Диви разкази.
Още: Продавам фасони /във 2 знач./.
ДАВАМ СИ / ДАМ СИ ФОРЦА. Засилвам. ускорявам изведнъж работата си. Трябва?
До сн Дам форце и Де я свърша непълно тези работе.
ДАВАМ / ДАМ СМЕТКА. Самост. или някому. Отговарям зм лошите сн иоттπпkн.
— Ти, значи, краДсш? крадеш от родните сн братя?, .. Горан го сграбча зс якета.,
— Дой смсткс! — рсчс глухо. . . — Дой сметка или .. Д. Ангелов, На живот и смърт..
— Ти до сн събираш езичето,, ... аз зс тая Дума в. маша Дупка ще те ношикам, ти смстка·
ще Давош! Г. Кир—сливов. Обикновени хлпм. Тя нс Дочоко, а ето сего мъжът св връща·
и смешке ще поиске. — Дай смешке! Чисто ли е сърцето ти? Д. Тил-е, Илинден...
Това зссяга нас и ши си Длъжен но нос преДн всичко До Додеш сметка. Ст. Дичев. Зи.
тил6лдмтм,
ДАВАМ / ДАМ СЪРЦЕ някому или сомост, Вдъхвам янкому тм)ялст, кураж;
окуражавам. Той внДешс и познаваше колко сс убивс како Доно по Дствто и колко го жали,,
затова глсДсше Да я ушсши и До й ДоДв сърцв, Т. Г. Вг—Иkлe. Две ммйkн, — Слушай. взема*
си и ножа! . , , Оръжието Дава сърцв, Слушай. До те приДружа. . . Огнянов сега сам сс·
учуДи нс мрачното решителност на тоя момък, Ив. Вазов. Под иглтл,
ДАВАМ / ДАМ ТОН нс нсщо. Книж. ’. Придавам един или друг характер пи яещо,
наИ-съществен съм за яещо. Нске шурн ръкашо но сърцето си и До коже: може ла той ·
кето марксист До приеме сввтоглсДо и настроенията, които Дсват тон но преоблада¬
ващото чест ош тези стихотворения. Хр. Радеисня. в. Литературен фронт.
2. Нaтловим ризвон ш— нещо. давам пример зм подражани) е нещо. Тия гиздосии вскоре/лка..
първи доест тон нс модато в слугинския свят но столная град. Ив. Вазов. Драсни н
ширни. Комунистът трябве да бъДв вессл. общиш/лсн. жизнсрсДостен,.,., Да Дево тон не·
всичко. Д. Димов. Тютюн. Тс започнеха До сн говорят. Първа ДаДе шон Венвшо. Л. Станев. .
Поглед от хълма.
ДАВАМ / ДАМ ТРИЦИ ЗА БРАШНО. Стремя се да постъпвам тини, че от малко·
яещо да имам голяма печалба. много облаги. Ти все глеДаш Да ДоДеш трацн зс брашно.
ДАВАМ / ДАМ ТРЪНКАТА но някого, Диал. Изпъждам, изгонвам някого. И на тоя·
щс му ДеДеш вятъра веДнога. Кажи но пат.,. Дошъл с само До ме. изложи.. . А-о. . ,
Тока му кажи ти,. , Бещс ти ще му ДаДе трънката още свга. . Ст. Ц. Даскалов, Селски,
души.
ДАВАМ / ДАМ УРОК някому. Извършвам нещо, с kоeтЛ' нинарвмм някого да
разбере. че е постъпил нeпрaвнлял. лошо н че не трябва да постъпва вече така. — Който-
погаза моя зопоевД — смърт!.., Върви До спиш. И Добрс си отваряй зъркелашс, Да нс сс-
измъкнст. Добър урок щс им Дом аз. и но всички тия е гроДо. Д. Тмлев, Γяитли)тe ви
чувам. Аз, коже. шокъе урок му Дадох. шо вскс нямо и До nомиели. зе кражба. Й. Въл¬
чев. Родихме се змейове. — Необходимо ли беше Дс сс лриксввс ловсче■ с него? — Дс,.
трябве Дс се Дедс урок но този сомовсбрсвил се полкоенншкн еца! Д.. Добревски. Бунтът "
ни крайцера .Надежди“.
ДАВАМ / ДАМ УХО. 1. Мъча се да длгоия със слуха си •roBa, ноето се говори. пее,,
свиря или някакъв шум; ослушвам се. Бсз Да иска. Фейзи ДоДс ухо, помъчи сс Да разплете
нишките но говора навън. Да улови понв вДно. В. Мутафчиева, Лeтлиит на смутното време.
Стрино Търпени, която спсшс като зовк. сс понаДигне и ДаДс ухо. Д.. СИроттрaпоe,
Охридски пnля·т. От минуто но минуто спираше и Довошс ухо Дали нямо Да чус бучснсшо ·
мс някоя моторна кола по шосето. Д. Ангeялв, На живот и смърт.
233.
“2. Съсредоточавам eяныaннeтл си и започвам дм слушам внимателно. обикн. tobm. което
'-ο- говоря; заслушвам ' се. ' Той нс Даваше ухо кокво говорят, е ' си мислеше нсщо друго.
Й. Йовков. Чифликът край границата. Всичкишс копачки сс бяхс запрела Да слушат тоя
нечувана свирня. Ало ни еДна■ тъй не бс й деле ухо както Райко. Т. Г. Влайное, Дндлвaшa
СЛIMиолиa унуг—.
3. Нс нещо. Обръщам внимание на нещо, което се говоря,, поддавам се па чужди думи,
приказни; вслушвам се. А т>й,, ... поДучсн от чорбаджията, започне Да рсбоши, Хоби
от човск но човск и шушнс: защо Да нс сс върнв горашо но Юсуф ксхся? .,. Ссксчнтс
-нямсхс Друго препитание ■ и изнемогваха, Готови бяхс Да ДаДат ухо на всяксква приказка.
Б. Нeстоnлв, Светлия— над Родопите. Новият цар зсяеил. чс ' Ивайло няма . никакви
права ноД българския престол и няма Да бъДс пуснат в Търново. Но Ивсйло нс ДаДс ух»
но тези всст. ., Той зачокс прошвницитс сн Дамян, ошсц Нсофснт и Кузмсн, които аз-
провоДи в Царсесц Да нскот предаването но граДо. Ст. Зaгоронялe. Ивайло. Трифон' пс
бързсшс с вършитбата. зещото и той бе Дал ухо но чокойскота. пропаганде. А. Гулншкц,
Село В),ерлио, Нс . Доеай ухо но. клюки, зносш. че не ги обичсм тсзи робота. Н. Антонов,
В лшяnитл море.
Още: Надавам / надам ухо. Нагаждам / нагодя ухо. Даал, /към 1 зпaо,/. Удрнм / ударн
'ухо. Диол.1към 2 знач./.
ДАВАМ / ДАМ ФОРЦА не нсщо. Изведнъж засилвам. ускорявам някакви работи. дей¬
ност. Дой форцо не ребошето Дс свърши по-роно,
ДАВАМ / ДАМ ХЛЯБ<А> някому. Осигурявам прехраната, ирeпншaниeшл някому.
• ■■·— Представи си, че и ез бях хуДожник — кой щеше До ви храни и облича? Кой щсшс Дс
дева хляб не толково служеща и работници? К. Петкишов. Вълнолом.— И ез нс трябве ля
дс изкарсм нсщо? С какео щс сс прехранвам? — Тъй кажи тогаз. Дсесл съм хляб не
много кучсшс. щс Дам и но тсбс, Й. Йовков, Приключенията на Γлnлллмлв, — Аме но менс
етомболювистите ми дсДоха хляба,.. Когато Дочоолу бсшс кмет. той мс назначи,. .
Пък ши сего ма вземеш хляба, К. Калчев. При извора ни жиeлшa.
ДАВАМ / ДАМ ХЛЯБ< А> В РЪЦЕТЕ (РЪКАТА) ' някому. Обикн. в св. вид. 1. На¬
учавам някого .ям занант; помагам ни някого дм се сдобне с иплфeтин. И аз си спомних
Хрсля от първия Ден но неговото Дохождснс в нашия Дюкян. Довсл го бсшс баща му.
— Хаджи, на тсбс го остоеям, ти бощо, ти мойка. Само коже и ■ коксл ма го върни. но
-дай му хляб е ръката и човск го направи, Ст. Чилиягнрое. Хлеб наш яасущшиИ. Имешс
много ученици, но които . бешс Дал хляба в ръцете.
2. Давам работа " яа яняоио. осигурявам му възможност да си изкарва прехраната. ИзглеДа
«Двама сине. вьвлито ги и им даде хляба в ръцстс. · Трябва да му Дам хляб' е ръцстс, пък
тогеве до св отдела от нес.
Още: Давам / дам печен хлн< в ръцете. Диал. /към 1 знач./.
ДАВАМ / ДАМ ХРАНА на асио. Спомагам яещо дм се иnляeн ясно. да се развие.
Тъй щото ще бъдв глупост от моя стране Да девам Доброволно храна но хорското зло-
-.щддстео. Ал. Конттaнтиялe. Иди му се надявай. Той скоро обикне работата и с охота
св увличаше в нся. Разбира св. Гаерилов бешс първият, който даДс храна но .Младсноеитс
интереси. . Д. Н-миров, Дело № 9. Това бсшс жизнен въпрос зс почтенишв еъnлрз^н... ,
той Даваше храна на разговорите им, Ив. Вазов, Драсни н maпнц, Всичко, което чу.
.дсДе богато хрсно . но . неговото въображение.
ДАВАМ / ДАМ ЧЕХЛИТЕ В РЪЦЕТЕ някому. Диал, Отпращам, изпъждам шяkлгл,
— Ако Да бешс Друг кмст. отДовно ти би Дол чехлите в ръцвтс, Ил. Р. Бл-ьсное. Куцото
-уоитeло·.
Още: Д—цам / дам обущата е ръцете Днел, Дввсм. / дам п^тталят· в ръка. Дшл.
ДАВАМ / ДАМ ЮЗДИТЕ някому. Дисл. Оставям някого свободен.
ДАВИЛА МЕ Е МЕЧКА<ТА>. Даал, Бил съм вече женен.
Д АВЯ СЕ ОТКЪМ ГЪЗА. Диел, Вулг. Без да съзнавам оам си вредя.
ДА ГИ НЯМАМЕ ТАКИВА. За изразяване на' я)тπигмтнe с пeщл. kл·то яяноИ
■•■иск— да направя н за ирeлушn·жд)ян·. че нещо не 6неа дм се допусне, ше бива да се прави.
—Джупунов, къдв? Дс ' ги нямсмс такива—добави той, кето видя. чс Костоднн езсмс пушкате
□34
•о налоге коскета си. Ем. Ст—нее. Иван Кондирее. — Щс идо сом. — Да ги нямемс Токнеа —
•възпротиви сс Скарфае. Зовдно ще вървим. Б. Райков. Члвeнъш [я— ъгъла. — КъДс се намираш?
Мислиш — държавно с, кучс влечи. . . Л-м, Дс га нямаме такива. П. Велков, Стълба до
небето. Ксчахмс сс в токснто, Пра пристигането нис с бай Анчо сс бръкнахме До платим,
ло Петкан Мсчков отблъсна перите ни. — А. Да ги нямемс токиво. Който е поръчал,
той. щс' плеща. Тока del Ив. Петров. Преда да се’родн.—Хсйдс, върне мн докумснтнтв, сего са
върви и друг пъш Да га нямемс такива. Сл. Македонски, Една земя ми стига.
ДА ' ГЛЕДАШ ПОПА . В БРАДАТА. Обикн. във 2 и ' 3 л. Диел. Да ' умреш.
ДА ГО БИЕШ И ПО КОРЕМА. Заслужава голямо наямз—ние, много се е провинна.
ДА ГО ВДИГА СЪБИ. Дисл. Да се маха оттук.
<ДА ГО ВИДИШ^ ДА БЯГАШ ОТ НЕГО ТРИ ДНИ ДАЛЕЧ. Много е я-принтен.
грозен. или ттрaшeя, Жсно му с сдно, До я видиш Да бягаш от нея три Дни долсч.
ДА ГО ДУХНЕШ, ЩЕ ПАДНЕ. Много (е) слаб, яемощея, Глсдсм го, израсъл, ома
, бузите му хлътнали, поД очитс му сснки. Дс го Духнеш и ще псднс. Кл. Цанев. Онт
широк. Нс другия Дсн откарохс бой Петра в околийския гроД. Ръцстс му бяхс вързани
отзаД, РазслсДесха го Две нсДсла времс и когото го пуснаха. ДоДс си разсипан — Де го Духнеш.
ще пеДнс. А. КanaлцИчeв. Народен закрилниг. Прсз послсДнитв Десетина дни. тя Дотолкова
•бешс отслсбнаел,, .. да я Духнеш, ще падне. Г. Карасл—влe. Обикновени хлпм.
ДА ГОНИШ БЪЛХИ. Диал. Зи място. иплттпмшттeо — много широко. ирлсшлрял.
Харманлийската станция с ксцнслс на голото поле като орел,.. ♦, е наоколо. й, равно и
.глоДко, до гониш бълхи, 3. Стонное, Записки по българските въстания.
ДА ГО ОБЕСЯТ, ЩЕ МУ ОПРАТ КРАКАТА О ЗЕМЯТА. Днел, Много. ирeнмдeяо (е)
висок. Виж го какъв изросна, Да го обесят, ще му опрот крокошо о зсмято,
Още: . Да.го обесят, ще се повлекат гракат— му. Диел. Да го обесят. ще опре о · ‘емнт—.
Диал.
ДА ' ГО ОБЕСЯТ. ЩЕ ОПРЕ О ЗЕМЯТА Диел. Вж. Да го обесят. ще · му опрат
крмг—тм о земнт—.
ДА ГО ОБЕСЯТ. ЩЕ СЕ ПОВЛЕКАТ КРАКАТА МУ. Диел. Вж. Да го обесят. ще му
«опрат гранати о земята.
ДА ГО ПЛЮЕШ В ОЧИТЕ. ПАК НЕ МИГА Диел, Много е безочлив. от нищо яе се
.засрамва. <Тя си нямсшс . сроме. Да я плюеш в очитс, пек нв мига,
ДА · ГО ПОМИРИШЕШ. НОСА ТИ ОКАПВА Mшлил (·) лош, nnлглeт. С ксгв
-сн нямай работа и сшой по-долсч. Него Дс го помиришеш, носе ши окапвс.
Още: Който ?го помирише, нос— му окапем (пад—).
ДА . ' ГО СРЕЩНЕШ. ДА СЕ КРЪСТИШ. Предизвиква учудваяе, недоумение. Тя
така хоДи аз гродо, чс до я срсщнсш, Да сс кръстиш,
ДА . ГО .СРЕЩНЕШ. ЧЕ ДА БЯГАШ. Лош, проклет (е). от гоИто е ил-ллбпe да ся далеч,
за да не си изпатиш. — Нс я взимай зо жене. лошо е ши казвам. Дся срещнеш. чс да бягаш.
ДАДЕ БОГ. Зм я-що хубаво. добро — стана. успя. случи се (употребява се обикн,
>яато пожелание). — Ето нС кокви са пътищата божии. Боетaдннв, пек Дедс бог Да св видим!
Радвам сс, родеем сс! Ст. Зaглпоинлe, Ден иосг-дeя. Дс Дедс бог и ти до св сдобиеш с чеД..*
Доно ДаДе бог До посрещнем скъп гост,
Още: Даде господ.
ДАДЕ ГОСПОД. Вж. Даде 6ои. — А зещо този черпня? —... — Зс сине. чичо
Василе. — Аао! — заклети главе старецът, — ХайДе нозДровс. и нека До ви с жив и
<Да деде госпоД и но сватбата му тока До черпиш, Г. К—п—тг—влв. Рожба. А е тове врсмс
.манавола месечината и чуло- що козовош за нся. и рекло им: „Да дедс господ никога До нв
лпрокоп^<етс, всякой Да бяго от вес. като от тамелм.Г Народн— приказки.
235
ДАДОХА МИ ТИКВА В РЪКА. Диел, Не се тпилaсихa дм взема ‘а жеш— · момата.·
kлттл нсгах.
ДА Е КАБИЛ ЩО ИЗСЕРЕ ДА ИЗЯДЕ. Дисл, Вулг. Голям скъперник ·.
ДА ЖИВЕЕШ ОТ БОБ ДО ЧЕРЕШИ. Обикн. във 2 и 3 л. Дисл. Още малко врем·'
дм си жив, скоро да умреш.
ДА ЖИВЕЕШ ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР ДО КОЛЕДА. Обикн. във 2 и 3 л. Дисл. Още "
ымлял време да си жив. скоро да умреш.
Още: Дм живееш от Бъдния вечер до Божия. Дисл.
ДА ЖИВЕЕШ ОТ БЪДНИК ВЕЧЕР ДО БОЖИК. Обикн. във 2 и 3 л. Даал, Вж. Дм
живееш от Бъдни вечер до Клл-дa,
ДА ЖИВЕЕШ ОТ «ДОБРО УТРО» ДО «ДОБЪР ДЕН». Обикн. във 2■ и 3 л, .
Диел. Още милно време да си жив. скоро дм умреш.
ДА ЖИВЕЕШ ОТ КАРПУЗИ ДО ГРОЗДЕ. Обикн. във 2иЗ л. Дисл. Ош- миляо време·
да сн жив, скоро да умреш.
ДА ЖИВЕЕШ ОТ ТИКВИ ДО КРАТУНИ. Обикн, във 2 а 3 л, Дисл. Оше малко иn^мe-
да сн жив, скоро да умреш.
ДА ЗАКОЛИМ ВОЛА. ДА НАПРАВИМ СБОРА. Дисл. Употребява се. когато се ·
загуби я-що голямо заради яещо малко.
ДА ЗАКУКАШ КАТО КУКУВИЦА. Обикн. във 2 и 3 л. Дм преживееш близните си и.
да лтт—неш сам е къщата ся.
ДА ЗАПАЛИМ ЧЕРЯСЛОТО. Дисл. Прсасдр. И мз ше знин нмнил да иnaниы. .
като няма нищо (употребява се като ироничен лтгоeоn),
Свързва се с конкретен повод от бита па българина е миналото — когато се свършвали твeщитe и «—-■
хит— или дъщenнтa лтииaли да питат свекървата (майната) яaквл да змпалнт, като няма сиеши. свекървата т—ка ■
огглeaрнлa.
ДА ЗАРЕЖЕМ НА ВРАТАТА. Употребява се, когато янноИ извърши нещо нeлчakвaяо, .
нещо, което шарушава навиците му. Де зсрежсм на вротато, кой очоквашс, чс ти ще ни дойдеш ·
не гости. · Дс зарсжсм не врстатс, и та сс хване До коласе в гроДинотс.
Още: Къде (трябва) да зарежем.
ДА ИДЕ <В ГОРАТА ТРЕВА> ДА ПАСЕ. Нрснсбр. Да прави кaквлтл нткa, ше
заслужава човек да се занимава ' с него (употребява се, за да се изрази · я-одобрение ·
или шeтпгг—си) с постъпката. поведението ши ятглил).
ДА ИДЕШ НА БАНЯ И ДА СИ НОСИШ ВОДА. ПоДагр. Употребява се, клгaтл ·
ннгой се престарава е нещо и излишно сй усложнява работата (обикн. когато без нужда взема .
или се снабдява с нещо).
Още: Да отидеш на баня и да си носиш eлдa. ПоДи-гр.
ДА ИДЕШ НА БОЖИ ГРОБ ПО КАЛЦУНИ. Обикн. във 2 и 3 л. Дисл. . Дм умреш.
От пaрленлто поверие. че eтиояц мъртви ще се съберат па Божи гроб.
Още: Да идеш на Божи гроб по чехли (месеви). Диал.
ДА ИДЕШ НА БОЖИ ГРОБ ПО . МЕСЕВИ. Обикн. във 2 и 3 л. Дисл. Вж. .
Дм ядеш на Божи гроб по кмлцуши.
ДА ИДЕШ НА БОЖИ ГРОБ ПО ЧЕХЛИ. Обикн, във 2 а 3 л, Диал. Вж. Дм· - идеш ·
нм Божи гроб по галцуяи.
ДА ИДЕШ НА БОЖИ ГРОБ С ДЪРВЕН КОН. Обикн, във 2 а 3 л. Дисл. Дм умреш..
ДА ИДЕШ С. ДЕЦА НА БАНЯ, ДА ТИ ИЗЯДАТ САПУНА. ПоДигр. Употребява се,.
когато някой сам си е утежнил положението като е взел някого · тпс . себе си . или се
236
-е зaиягижнрaг с човек съвсем неп^дходнщ за извършването на нeщл. нлйшо вместо да му по¬
мага му пречи, правя пакости.
Още: Да отидеш с деца иа б—нн. да ти изядат смпуим. Подагр.
ДА ИМАШ ДА ВЗЕМАШ [ЩЕ ИМА ДА ВЗЕМАЩ. За изразяване на kмшeглпнчнл
нeтъияaси·, груб отказ. — Ти мислиш, че дъщеря та е длъжно да седи цял живот при
тсбе и да шс глеДа? Де имаш до βземае! Й. Йовкои, Женско сърце. — Виж ги [тухлите]
кск са сс норсДилн. Ксто войници. Щс ги харесат хороша. ще искст и но тях дс на¬
правиш, Ама ще имаш Да вземеш, Нс проДавомс майсторлъка си, Кр. Григоров, Отново
па училище.
ДАЙ БОЖЕ. Дано. — Добрс дошли. Бързам Да ви пророкувам — Бъдни всчср щс ви
Донссс щастие! — Дей боже! К. П)ткaнли, Вълнолом. — Кск си, Тонко, живо-зДроео ли си? —
попито го Арнаутанс, — Добрс съм, ДяДо Гсрге. — Дей боже, дой боже. Й. Йовков,
Приключеният— ши Γорлломов. Можс някъДс по другите планети да съществува друг
живот. съвсем различен от нашия, — дай божс. Когото умрсм, око сме безсмъртни,
шсм щс аДсм и нямо дс плащаме нито стотинке зс нищо, Св. Минков. Разкази е шмnм-
.лeжлвм кожа.
ДАЙ ДУМАНЪТ някому. Диел, Натири някого, лттиeн го.
ДАЙ МУ НОЖ ДА ТЕ ЗАКОЛИ. Диол, За яебл—годарнин, коИто на добрината. конто
му се прави. отвръща със зло. ОтглсДаха го, изхраниха го кото свой син. с той излезе
«олям нсблсгоДарник. Дай му нож да тс заколи.
Още: Дай му нож да ти извади (избоде) очите. Дисл,
ДАЙ МУ НОЖ ДА ТИ ИЗБОДЕ ОЧИТЕ. Даал. Вж. Дай му нож да те заколя.
ДАЙ МУ НОЖ ДА ТИ ИЗВАДИ ОЧИТЕ. Даал. Вж. Дай му яож да те заколи.
ДАЙ ПАРА ДА СЕ ЗАКАЧИШ. ДАЙ ДЕСЕТ ДА СЕ ОТКАЧИШ. За ллтмлeш човек,
‘натр—пняк. от когото мъчно можеш да се освободиш, ако се обършеш ‘а шeпл към шeил.
ДАЙ СИ МИ КУКЛИТЕ. НА СИ ТИ ПАРЦАЛИТЕ. Шег. Употребява се. когато
двама души. които си били близни, се сяanмт н не искат плв·о· да имат ηη^ общо.
— Не иском повече дс идесм у вес и До Дружс с тсбс.д ай сн ма куклите. нО сн ти порцолите..
ДАЙ СИ, МЪЖО, ЖЕНАТА, а ТИ ЗАБИЙ в ГОРАТА. Диал. Вж. ДмИ ся, мъжо.
жената, а ти иди в иормти.
ДАЙ СИ. МЪЖО, ЖЕНАТА, а ТИ ЗАБИЙ <В> ТРЪНЕТО. Диал. Вж. Дай си.
мъжо. жената, а ти иди в гората.
ДАЙ СИ, МЪЖО, ЖЕНАТА, А ТИ ИДИ В ГОРАТА. Дисл. УпотребнЕ— се. когато шнной
дава нещо ценно, потребно (хлнб, паря и nод,), а той лттaиa да тегля. да се мъчи
6ез яeил.
Още: Дай си. мъжо. жената, а ти иди в шппнeшл. Дисл. Дай. ся. мъжо, жената, а
ти хе—ни горат— (трънето). Дисл, ДаИ си. мъжо, жената. а ти з—бий <в> трънето. Диел,
Дай си, мъжо, жената. а ти забий в глпaтa. Дисл,
ДАЙ СИ, МЪЖО. ЖЕНАТА. А ТИ ИДИ В ТРЪНЕТО. Дисл, Вж. ДмИ сн, мъжо.
жeнaшa, а ти иди е гората. Децата се ошишлс дс нсвсДяш краставиците, е пък ез:
дай си. мъжо, женеше, с та иди в трънешо!., . Ив. Вазов, Чичовци.
ДАЙ СИ. МЪЖО. ЖЕНАТА. А ТИ ХВАНИ ГОРАТА. Вж. Дай тц, мъжо. женат—.
а ти иди в гората.
ДАЙ СИ, МЪЖО, ЖЕНАТА, А ТИ ХВАНИ ТРЪНЕТО. Вж. ДмИ ся. мъжо, жената,
— ти иди в гопмти,
ДА КАЖЕШ «ДИЙ» <И> ЩЕ ТРЪГНЕ. За нещо, лтшaвeно е пълно безредие;
за η-^ много разхвърляно, натрупано (обикн. стая. бюро и илд.). Олслс каква ши е
стаята, да кожеш „дий“ и ще тръгне,
237
ДАЛ ' БОГ. Вж. Дал господ.
ДАЛ ГОСПОД. Има, на пaзилялж·янe е (обикн. зм нещо в голямо гллцчeттeл). .
Вино и ракия тогеве дол госпоД. ама къдс да ги проДсдсш и колко щс ти ДадаТт
F. К—рaсяaвлe, Mннaлл. — Имом фасул, Василко — увсДомало го жено му, — Щс из¬
пържа и няколко яйцо, По и млвкцв Дсл господ, ' Сл. Трънснн. Неотдавна. Щеркс ще женя
зе бс^^сту^· ,. А у менс прикя дал господ. Й. Вълчев. Стъпала към небе. Пингов
отвори едно от чекмеджетата на месеше, шзвоДи от нсго ссмун чсрсн хляб, бучко си¬
рене. ... и ги сложи но масата: — Яжте, момчето, Тове Дал господ, това ви девем,
Д. СTрострaнлв, Сммлобпeчeннтe. — Име ли нсщо зс ядснв този всчср? — Дсл гооюдда
— Имаш ли пари? — Дал господ,
Още: Дал бог.
ДАЛЕЧ МИ СТИГА РЪКАТА. Разполагам с много тп·дствa. много съм бог—т.
— Утре щс раздам но всички сиромаси в града по Двв кофи жншо. Врявстс отново ж
оживи. — Щс го мспровц, — Далече му стига ръксше, Т. Х—пымнджиeв. Рлллвe.
ДАЛ КОЛЬО, ВЗЕЛ КОЛЬО. Ирон, Употребява се, когато някой не е тиeоeяня · нищ» ·
сит нещо (обикн. някакви работа, тπрглвнн н плд,). — Кожи. нс ти ли сс плеве?—Моята .
е морето с „Дсл Кольо — взсл Больо“ —— нсискрсно козе Хай-Хай. Н. Аншлнлв. В лтk^^re·
море.
ДАЛ СЪМ ПЕТ ЗА ЧЕТИРИ. Даал, Измамен съм в някаква работа с пари. . в
търговия.
Д АМА НА СЪРЦЕТО. Книж. Любими. — И косшо. струва ми се. ней-много ше засяга,
той с на път до ошвлсчс в неизвестно посоко домат на твоето сърцв, Б. РиИное, Господни"
Никлй,
От роман— нм М. С-реинте: «Дон Кн-лт“ н лш рицарските плмaни.
ДА МИ ВИДИ ГЪЗА ПЪТ. Ирон, Грубо, Да се р—‘ходн. да се пошлян (упот]р-бж—.
•е. когато ' някой лшивa някъде. 6ез да е било яaяожитeгял или 6ез работа). Тръгнела·
До пъшуво, колкошо до му види гъза път.
Още; Да ми види задник— (дупето) път. Ирон. Грубо.
ДА МИ ВИДИ ДУПЕТО ПЪТ. Ирон. Грубо, Вж. Да ми види гъза път.
ДА МИ ВИДИ ЗАДНИКА ПЪТ. Ирон, Грубо. Вж. Дм ми видн гъза път.
ДА (ЩЕ) МИ ДУХА КОН НА (ЗАД. ПО) ВРАТА. Да вървя (ще вървя) пред.
конн— тшпaжм, дм (ще) съм —рестувмн. Той искоше До изпрати Гороломово пвш в граДо —
„Де .му Духе кон на ерата“. ш, с, Гороломое непрсд. а стражарят но кон зад него,
Й. Йовков. Приключеният— на Γлплллмлe. Той сс виждаше всчс отново до стрелките. &
началникът, разобличен враг. дига куфарчето си и заминава.,, „А може и кон До му
духе не врста, нищо не се знееС...“ М. МирчевснЕ, Тихо пристанище. Герган вървеше
труДно пред консше.... — Гсргснс, Гергане — нарсжДашв тихо тя, — дотом ли я докере,
Гергане, до ши духе кон на ерсте.. . В ной-рабошното време Да шс вземат., , Да те··
откъснат,. , К. Калчев. Живите помнят. — Кажи им. чс забранявам всякакви веселия
тази ввчср. . , Веднегс им кажи де си обираш партенките, чс ннсчс щс им духе коя·
зад врата, В. Нешнов. Нистппяeянe. Тая Дума сс бяха разнесли, те бешс идвал при
Гогоеа приставът До го прсДупрсДн До си глеДа сиромашията, око не иске кон Да му Духа по ·
врете. Н. Хайтов. Диви разказн.
ДА МИ ДЪРЖИШ УШИТЕ. Диал. Подагр, Употребява се гито отговор на нягоил..
kлИтл излишно пит— какво да правя, когато има мнлил naблтa.
ДА МИ ИЗСЪХНЕ ЕЗИКА. ’. Да онемея, дм не мога да гоеорн (употребява се "
за изразяван· на разкаяние и яд, когато някои каже нещо. kл·то не е тnнбвaгл. яли
издаде т—Ияи). — „Да мн изсъхне езикът!“—тюхкаше сс на ум той, защото поличо, чс
и Кара Фейзи е зОбелязсл пекосшнитв Думи. В. Мутафчиеви. Летопис на смутното врем·.
Да ти изсъхне езика. Във 2 и 3 л. Да онемееш. да не можеш да говориш (употребява,
се ka,ro заканително предупреждение към янкого да не издаде нещо).
2М
X Със слвде, изр, и съюз aкт. Дм онемея (уплтneбнв— се · за подчертано уверявано в.
нeщл. ' нзnм‘eнл със следващото изречени·). — Нс, взикъш ма до изсъхне, ако съм проду¬
мало думе! П. Ю. Тодоров. Самодива.
, ДА МИ . ЯДАТ КУЧЕТА ГЛАВАТА. Руг. ’. Зс 2 и 3 л. З— изразяване укор.
нeллeлгттвл от иоттпин—·тa, поведението нм янкого. Дс ти ядат кучето главете, стига ·
си лъгал,
X Със слсдв, изр. и съюз akт. За плло)nтино уверяваше в нещо. н‘пизeнл със слeлeищлтл
жзпeоeянe. — Виж мс, остави мс тука Ивайло ' До пазя госпоДаркото. Той с но войнс-
ст. три мсссцо, Дс да го видя? Дс ми ядеш кучето главеше, ако разбирам кокво на¬
мери в моята муцуна, ше мс остави ' До пазя жените .и кокошкишс, Ив. В—зов. Ивмйлл. ..
ДАМОКЛОВ МЕЧ. Книж, Голяма лπ-сносш, kлтто яeилспeлтшиeнл и непрекъснато··
застращав— нтгоил. Впсчатлишслсн и слаб, той рено или къссно. . щеше До обеди моралния *
си съучастник. Докторът постоянно чуβеmеуβсес главата сн под тоя Дамоклов меч. Ив..
Вазов. Нови земя.
От дрeeнлгппцkотл предание зи сир-гузнин тиранин ДнлнитиИ, kлйтл. ‘а да пониже ни Диылнπл н·тигуп- -
шмитм н— твлeтл щастие. зиπлинд-л да поставят над главата нм Дамокъл меч. висящ пи гляткн косъм.
ДА МУ ИЗПАДНАТ ЗЪБИТЕ НА ЗЕЛЕНА ТРЕВА. Даал. З— гоя — да умре.
Още: Ди му изскокнат зъбите н— зелен— треви. Дисл,
ДА МУ ИЗСКОКНАТ ЗЪБИТЕ НА ЗЕЛЕНА ТРЕВА./Дшм. Вж. Дм му изпаднат зъбите,
■а ‘елен— треем.
ДА МУ СЕ ПОКАЧИ ЧЕСЪН СЗА УРО1О». Диел, Шсг. Уилшрeбяeм се зи
подчертае—не. че някой е извършил яещо нeлч-kвино. kлeто ниnушиe— навиците му.
Иван Днес св прибро рано. трябва до му се покочн чвсън зс уроки.
ДА НЕ СБИ ДА> СА ТИ ИЗГОРЕЛИ ГЕМИИТЕ <В МОРЕТО> и ГЕМИИТЕ:
ЛИ СА ТИ ИЗГОРЕЛИ <В МОРЕТО>. Вж. Дм не <би да> см ти илтпнмяи гемииге·-
Си море».
ДА НЕ СБИ ДА> СИ ТИ ИЗГОРЕЛИ ГЕМИИТЕ В ЧЕРНО МОРЕ и ГЕМИИТЕ.
ЛИ СА ТИ ИЗГОРЕЛИ В ЧЕРНО МОРЕ. Вж. Дм не Сби дм> см тя илшпнилн гемиите ··
<В MTIPTOH>.
ДА НЕ СБИ ДА> СА ТИ ПОТЪНАЛИ ГЕМИИТЕ <В МОРЕТО> н ГЕМИИТЕ
ЛИ СА ТИ ПОТЪНАЛИ <В МОРЕТО>. Самост, или със следв. изр. със съюз че. тм· .
Ирон, Употребява се. когато ннгой се е яммусил яли умислил, без да има сериозна причини ·
зи това. — Какео нещо си посърнел — запита стрино Цена, — Дс не ши се потънели <
гемиите.,. Или нещо си болсн? Кр. Григоров. Новолоыци, Амс ти какво седиш тека
омърлушен? — продължи Да поДпитео той, — За какво си сс вокахърнл? Де нс са ти по¬
тънали гемиите? В. Полянов. Белият вятър в планинатм. — Добър ви дсн. хора!,,
— Какео стс се намусили текшее? Дс не ви се потънали гемиите? П. Вежиное. Нишата сили.
— ДяДо Псшрс! — какво си сс зомаслил толкоз? Де не са ши пошънали гемиите в морето? "
Й. Йовков. Жетварнт.
Още: Дм не Сби дм> см ти потънали гемиите в Черно море. Д— не Сби ди> см·-,
ги пропаднали (изгорели) гемиите <в морето > (е Черно море). Сякаш см ти потънали
гемиите Сн морето> (е Черно море).
ДА НЕ СБИ ДА> СА ТИ ПОТЪНАЛИ ГЕМИИТЕ В ЧЕРНО МОРЕ и ГЕМИИТЕ .
ЛИ СА ТИ ПОТЪНАЛИ В ЧЕРНО МОРЕ. Вж. Дм не Сби да> см ти иошън-яи
гемиите Сн морет».
ДА НЕ СБИ ДА> СА ТИ ПРОПАДНАЛИ ГЕМИИТЕ <В МОНЕТ» и ГЕМИИТЕ
ЛИ СА ТИ ПРОПАДНАЛИ <В МОРЕЕТО. Вж. Дм не Сби да> си ти илтπн—лн
гемиите <в морет». — До не се та пропсДноли гемиите? Чс кажа и ши нещо, какво
ви св умислил като пуяк прсз велики пости — рсчс бай Христо. когото му омръзне -
да сс ввссли сом. Ем. Станев, Иван Кондир)в,
239-
ДА 'НЕ < БИ ДА> СА ТИ ПРОПАДНАЛИ ГЕМИИТЕ В ЧЕРНО МОРЕ я ГЕМИИТЕ
ЛИ СА ТИ ПРОПАДНАЛИ В ЧЕРНО МОРЕ. Вж. Да не <би дм> са ти прлимдналн
«гемиите <в ынpe)Т>,
ДА НЕ ГЛЕДАШ ПОПА В ГЪРБА. Обикн. във 2 и 3 е. Диел, Да не умреш, де
‘живееш още.
ДА НЕ ДАВА БОГ. Вж. Дм не дава господ.
ДА НЕ ДАВА ГОСПОД. Със слсДв, изр. със съюз да. Дано не се случи. Тракторът с
«страшно сила, Де не ти Дове господ до сс бориш с таково мечка. А. К—ригиИоee,
‘Строители нм републиката. Де нс деве госпоД в таково врсмс да си на път.
Още: Ди не дави бог.
ДА НЕ ДОЙДЕ ПУХО И РЕВО. Диел, Дм не ядеш 6оИ и дм ревеш (‘мнинитeлнл
предупреждение, лбикн. нъм деци). Ссдн мирен да нс дойДс Пухо и Рево.
ДА НЕ ДОЧАКАШ КУКУВИЦД. Обикн. във 2 и 3 л. Диел, Дано скоро да умреш. още
■преди дм настъпи пролетта
‘Свързва се с това. 'че ' кукувицата почва ди куки, когато се з-пролети.
ДА НЕ ДОЧАКАШ ЧЕРВЕНОТО ЯЙЦЕ. Обикн. във 2 и 3 л. Диел, Дано скоро
дм умреш, още преди дм нмттппц ппля·ттм,
Свързва се с н-тодни-н обичиИ, според който зи празнина Великден през пролетта се 6лядитвмш чер¬
пени яйца.
ДА НЕ Е КРЪСТЕН, МЕСОТО МУ СЕ ЯДВА. Диол. Ирон, Глупав е нито говедо.
ДА НЕ Е СВЕТА БЕЗ ХОРА. живен. Употребява се лбикновeнл като лтглиор,
клгитл питат нтkогл как живее. за да изрази, че лошо, зле яли без цел. без ползи
<живее).
ДА НЕ ИДЕШ НА БОЕВЦИ. Обикн. във 2 и 3 л. Даал. Дм не ядеш боИ (заканително
.πпп)Д'πpeждeянe). БъДн послушен, чс Да не иДсш на Босеца.
ДА НЕ ИЗХВРЪКНЕ ПИЛЕТО. Казва се. kлгaтл някой при студено време, кит®
.излиза от стаят—. не затваря зр-т-тм след себе си (употребнва се raTO укор или напомняне
да се ‘aшилρи вратата).
ДА НЕ МЕ Е ГАЗИЛ ТРАМВАЙ. Жерг, Не съм различен или ил-дллу от другите,
не съм с недостатък. та да не · заслужавам нeщл, — ИмСш късмет» ожсна сс зс много
.добро и хубаво момиче, — Мснс до не мс е газил трамвай. и ез съм добър.
ДА НЕ МИ Е ИМЕТО. Със слсДв. собст. име и изр. със съюз мно. За πлдоeртaнл
уиерниане. че непременно ще шапр-вн нещо или че нещо е точно тага, както аз твърдя.
Дс нс ми е името Андрея. ако нс натъпче вескиго в кози рог! П. Ю. Тодоров. Първите.
— Ще я нстиксм при Псшко и ще повикам Тончо До ги заловим някоя нощ. Де ма нс с
шмсшо Псес, еко това не станс. Ст. Ц. Дмтkмллв. Стубленските липи. Де нс ма е
името Иесн, ако не му кажа всичко в лацсшо.
ДА НЕ НАПРАВИШ ИМЕТО СИ. Обикн. във 2 и 3 л, Диол. Дм не дочакаш имения
-си ден. да умреш склрл.
ДА НЕ СЪМ ЛИПОВА СЯНКА и ЛИПОВА СЯНКА ЛИ СЪМ. Диел. Не съм
ббечувствен нъм нещо. не мога да не се засегна и да не реагирам.
ДА НЕ СЪМ МУ ЧУКНАЛ ВЪШКА НА ГЪЗА. Грубо, Не съм ^^-3^ нещо,
•е което да го обидя, не съм го засегнал кой знае нллкл (употребява се по адрес ни
нтялгл, който без сериозни причини се е л6цдия ‘а нещо).
ДА НЕ СЪМ НА ДЪЖД НАКАПАН. Не съм различен или по-долу от другите,
не съм с недостатък, та да не заслужавам нeщл. Де не съм на ДъжД нокспан. чс Де нс моге
и ез Да си купя кола,
240
ДА НЕ СЪМ ПРАВЕН В КРАТУНА. Да не съм различен иля nл-лллу от другите.
•не съм с недостатък. — Кето какви ни смято той нази?—почнахо да си шушукат гейшен-
лаНци. — Дс не смс с кратуна провсни? ■ А. Антонов. Гайд— ‘- милиони.
ДА НЕ ТЕ ВИЖДАТ / ВИДЯТ ОЧИТЕ МИ. М-хиИ се. върви сн и дм не идваш
^пюв)оe при мене. да не се илявявмш пред мене. — Зотове ла ядеш Държавния хляб! — уДсрн
ихо месеше кметът, — Марш в общинеше, събличай Дрехите и де не тс вадят очишс мн!
'Кг. Цачее. Горчив залък.
ДА НЕ ТИ Е КОЛИ. Обикн, зс 2 и 3 л. Диел, Ди не живееш много.
ДА НЕ ТИ Е (СА) УРОКИ. Cдцка. зс 2 и 3 л, Дано не ти се случи нещо лошо
■(употребява ' се заедно с ' изказване ни похвала към (зм) ннялГл). Жените сс трупот около
лпях. глсдст лсля и викат: „Ух. чс хубсво булка. до нс й с уроки!**, и плюеош не пръстите си.
Ив. Петров. Леля се годней. Да нс му е уроки. сечв му гловашС! Ал. Клнсш—ншиялв.
'Бай Гиньо. — Дс ти не са уроки, Еленке: цъфтиш кото гюл. Ив. Вазов. Нова земн.
— Уроки до нв ти в. Гюрго СомоДнво, нгрссш! П. Ю. Тодоров. Самодива. — Брей. до не
>см 'Ти уроки,. амс жив си бал. Л. Стонное. Хллenи.
От нмроднлтл вярване, че мно някому ‘мииднт и го погледнат е лошо лшнлш·ни· кли го похвалят ще се
«разболее ' от болестта уроки.
ДА НЕ ТИ ЗАШИЯ <>> УМА н ЩЕ ТИ ЗАШИЯ <>> УМА. Казва се ни
.няkлгл Haro предупреждение ди не мърда. ‘-щото шннт нещо ни дрехата му. ниято е
«Облечен с нен. — Нс.мърДой! — сгълча го тя — ... И тури нещо в устат си. те До
впи нв зашия и ума.. Й. Йовков. Сшмплпямнннсги гeгeнеи. Стой мирно. ч, ще ши зашия умс.
ДА НЕ ЧУЕ ДЯВОЛА. Употребява се. когато се я—же, че нещо е добро. добре
«^βη или че е ттaнaгл нещо хубаво, ‘м - да се . изрази лπисeни·, да не 6и да се влоши. ди се
разваля. Де нв чуе дяволе. ссга съм здрсв, нищо нс мс боли, · И двсте ма дсца св учет
^Добрв. Да не чуе дяволе,
ДАНО СИ СЧУПИ ДЯВОЛА КРАКАТА. Дисл, Дано не ' се случи ' беда. дано
ние дойде нещастие (обикн. когато има ли—тност за това). Дано си счупи дяволе краката
at св вавьрасmв живи и здрави дома,
ДА НОСИШ МНОГО ЗДРАВЕ НА МЪРТВИТЕ. Обикн, във 2 и 3 л. Диел,
(Дано умреш.
Още: Да носиш много здраве нм татм. Дисл.
ДА НОСИШ МНОГО ЗДРАВЕ НА- ТАТА. Обикн. във 2 и 3 л. Дисл, Вж. Д- носиш
«много здраве ни мъртвите.
ДА НЯМА ДЯВОЛА ОЧИ. Диал. Употребява' се като отговор към ннклил. когато
иямже, че ням— паря.
ДА НЯМА НОС. ПАСЪЛ БИ ТРЕВА. Даал. Ирон, Много е тъп. глупав. Нс го
ли вижДаш. че нищо нс разбира кеквото му говориш, Той Да нямо нос. пасъл би трева.
ДА НЯМАШ ВОСЪК В УШИТЕ СИ. Cбака. във 2 и 3 л. Нрвасбр. Вж. Ди нямаш
«еамун е ушите ся.
ДА НЯМАШ ПАМУК В УШИТЕ СИ. Обикн. във 2 и 3 л, Нрсасбр. Казва се нито
'укор към нняоил. който не възприема, не слуша това, ноето му се говори или заповядва.
— Чу ли, чс трябва до ошидсш да купиш хляб, Зещо не отговориш, До нямаш памук в
ушитс си.
Още: Дм ннмиш восък в ушите ся.
ДА ОСТРИЖЕМ ЖАБАТА. Дисл. Нищо няма да направим. нищо няма да получим.
ДА ОТИДЕШ НА БАНЯ И ДА СИ НОСИШ ВОДА. подигр. Употребнв— се.
«лг■мтл инкой се престарава е нещо н излишно си усложнява работата (обикн. когато без нужди
ннззимм или се снабдява с нeщл).
Още: Да ядеш нм 6-нн н ди си носиш води. Подагр.
<36 Фр-зeлллгиоeн ретмик. т.
241
ДА ОТИДЕШ С ДЕЦА НА БАНЯ. ДА ТИ ИЗЯДАТ САПУНА. Подагр, Употребява
се. когато някой сам ся е утежнил поглжeниeшл. като е взел някого със себе сн или се е
зиангажирал с човек. съвсем нeилдхл,дтщ . ‘а н‘eпnжвмнeтл на нещо, ноИто eмeстл дм
му помага, му пречи, приви пакости. Дс отидеш но баня с Деце. чс Да ти изядеш
сапуна. шосст Дс протиш aсе Генади за боя и той До ши намери! Абсурд! Д. Генмда».
Зи бонта и пр.
Още: Дм идеш с. ден— н— бинн. да ти изядит с—пушм. . Подигр.
ДА ПЛЮЕ НА ЗМИЯ В УСТАТА, ЩЕ Я ОТРОВИ. Зи човек — много (е) зъл,·
πплягeш, Нс можеше да угоДа не свекърва си, Тя бсшс сдно Да плюе не змия в устата
ще я отрови,
ДА ПРЪДНЕ, ПРАХ ЩЕ ВДИГНЕ. подигр. Много (е) kътлkпaг; с нисък чит—л (е).
Виж кокъв с нисък и тръшлесш, До пръДнс. прах ще вдигне,
Още: Като пръдне. прах вдига. Подагр,
ДА СА ЖИВИ ПРЕДНИ ЗЪБИ. Ще премълчи (употребява се, когато яягоИ иска-
дм подчертае. че се е въздържал да каже нещо, премълчал е нещо, обикн. неприятно
или лошо за няклио), — Нс мога да избия из главеше си едно нещо: — промълви дееой-
кашо, — чс вик. . . — Чв ние,.. що? ... ——. Токо.. . нищо, , . Дс се жиен прсДнн зъби,
Н. п.. Филипов. Разкази на ялeeц-. Знсм тс какеа . войни кара ши. ама Де се жива предни
зъби! — викаше Тя кото луде и въртеше заетрсеиmслно вилицота под носе му. М. Грубеш-
лиева Пред πпигм,
Още: .'Дм см ' здрави предни зъби.
ДА СА ЗДРАВИ ПРЕДНИ ЗЪБИ. Вж. Дм см живи предни зъби. С никого нс бсшс съ¬
гласен. никого. не смяташе прев, ,. „Бе ез ще ви дам Де разберете, ама да се зДрави
предни зъби!“ Й. Йовков. Вечери в Антиыовтянн хан.
ДА СЕ ЗАСМЕЕШ НА ПОПА В ПЕТИТЕ. Обикн. във 2 и 3 л. Дисл, Дм умреш.
ДА (ДАНО) СЕ ЗАСМЕЕШ ПОД ПЛАТНО. Cбика, във 2 и 3 л, Дисл. Да умреш.
ДА СЕ ИЗПРУЖИШ НА ПОПА МЕЖДУ НОЗЕТЕ. Обикн. във 2 и 3 л, Дисл, Да умреш.
ДА СЕ КРЪСТИШ С ДВЕТЕ РЪЦЕ и ·"ДА СЕ КРЪСТИ ЧОВЕК С ДВЕТЕ . РЪЦЕ..
Като възклицание зм изразяване на недоумение. н·длиолттeо, възмущение от нещо не¬
редно, необичаИно; дм се чудиш и да се миеш.
Още: Да се кръстиш с лявата ръка. Дм се прекръстиш с двете ръце. С лявата си ·
ръка ли да се кръстя, с ентниши . ли.
ДА СЕ КРЪСТИШ С ЛЯВА<ТА> РЪКА н ДА СЕ КРЪСТИ ЧОВЕК С ЛЯВА<ТА>
РЪКА. Като възклицание ‘а изразяване на недоумение, нeловллтшeO. възмущение от
нещо нередно. нeл6иоaИял; да се чудиш и ди се миеш.
Още: Ди се кръстиш с двете ръце. Дм се прекръстиш с лниата ръка. С лнв—тм сн.
ръка · ли дм се кръстя, с днсн-та ли.
ДА СЕ МАХАШ НА МОСТА. Cбнкн, във 2 и 3 л, Дисл. Дм те об·ттш,
ДА СЕ ОБЕСИШ НА СУХА ВЪРБА. Обикн, във 2 и 3 л, Дисл. Нрснсдр. Употребява,
се, ног—то някоИ разправя неща. клито не си ‘а вярване, когато много лъже.
Още: Ди се обeтиш ни сухо дърво. Дисл.. Нрсасдр.
ДА СЕ ОБЕСИШ НА СУХО ДЪРВО. Обикн. във 2 и 3 л. Дисл. Нрснсбр. Вж. Да се
тб)снщ ни сух— върба.
ДА СЕ ОЗЪБИШ КАТО УМРЯЛ КОН НА ЗЕЛЕНА ТРЕВА. Обикн. във 2 и 3 л.
Диел, Да умреш.
ДА СЕ ОПАШЕШ С ЛИКО. Обикн, във 2 и 3 л, Дисл, Дм обеднееш много, да
станеш просяк.
ДА СЕ ПОМЕНЕ ЗЛО ПОД КАМЪК. Диел, Нека не се чуе, дм не се разправя -
да се иn·мпяои · (употребява се, когато се каже нещо лошо за няkлго),
242
З— произхода вж. Дм спи куче под камък.
Още: Да спя ‘ло под камък /в 1 знач./. Ди стои ‘ло под камък.
ДА СЕ ПОМЕНЕ ПОД КАМЪК. Даал, Да се забравя, дм не се чуе вече ‘а някого или
вещо.
ДА СЕ ПРЕКРЪСТИШ, КАТО ГО ВИДИШ. Зи някого или нещо. което предизвиква
учудване, недоумение.
ДА СЕ ' ПРЕКРЪСТИШ С ' ДВЕТЕ РЪЦЕ и ДА СЕ ПРЕКРЪСТИ ЧОВЕК С ·ДВЕТЕ
РЪЦЕ. Като възклицание ‘а изразяване на недоумение. Яeловлястeо, възмущение от
нещо нередно, нeобноaйнл; да се чудиш и дм се миeж,
Ощ): Да се прекръстиш с лявата ръка. Да се кръстиш с двете ръце. С лявата сн
ръка ли да се прекръстя. с дясната ли. .
ДА СЕ ПРЕКРЪСТИШ С ЛЯВА<ТА> РЪКА и ДА СЕ ПРЕКРЪСТИ ЧОВЕК
С ЛЯВА« ТА > РЪКА. Като възклицание за изразяване на недоумение, яeллволттвл.
възмущение от нещо нeрeлнл, необичайно; да се чудиш и дм се маеш. И току избухне
{старит— Глаушева] с голямо огорчение, взс дс сс. кръста едно слсд Друго: — Господи.
боже мой, богороДнчкс, майчице. , . Де се прекръсти човск с лсвс ръка! . .. Що стово с
вас, вис загубихте веке и срем, и чест. Д. Тмлев, Пресп-нските камбани.
Още: Дм се прекръстиш ' с двете ръце. Ди се кръстиш с лявата ръка. С ляната сн
ръка ли ди се прекръстя. с дясната ли.
ДА СЕ ПУКНЕ ДЯВОЛА. Като възклицание за изразяване на ‘лорaдтшил,' че
от успеха ' нм някого ще се ' ядосват неговите врагове. ■ ·
ДА СЕ СМРЪЗНЕШ НА ПЕТРОВДЕН. Дисл. Кой те пита тебе (зи изразяване на пре¬
небрежително отношение към думите на нтkогл),
ДА СЕ ТРЕСЕШ КАТО ЛИСТ НА ГОРА. Cднка. във 2 и 3 л, Дисл. Дм те е стр-Г
ет ' втичкл и всннога. ·
ДА СЕ ТУРЧИШ ЛИ, ДА СЕ КАВУРИШ ЛИ. Казват ни този. kлйтл е. при¬
чинил вреда другиму.
ДА СЕ ЧУДЯТ ЧАВКИТЕ. Ирон, За яещо съвсем нeобиkноиeнл, ноето пред¬
извиква голямо учудване, недоумение. Как можа шока евтино дс продадеш този'
хубсе спортсмент, До сс чуДяш чсвкишс. :
ДА <СИ> ГО КИТИШ НА КИТКА. Въе 2 и ' 3 л, Дисл. Нренсбр. Не ми ··
нужно нещо, не ми е притрябвало, дръж си го (казва се обикн., клгaтл ингой е отказал;
д—'' даде временно нeпо, да услужи с нещо). Нс иском Да ми Даво чсшитс сн, нске си
гй киши не китка. ■
ДА СИ ЗАПЛАЧЕШ ЗА ГРОБА. Обикн, във 2 и 3 л, Диел. Дм бъдеш тини ‘ле.
Че да пожелаеш дм умреш.
ДА (ЩЕ) СИ ИЗБЪЛВАШ ЧЕРВАТА. За изразяване на неприятно чувство лш
нещо много ирлтиино, гнусно, неприятно. Де си избълееш червеше. ксто глсДсш тези
мърсотаи тук.
Още: Да си повърнеш о)пвиши.
ДА СИ ИМАМЕ УВАЖЕНИЕТО. Категорично възразяване някому да направи
нещо. което ще е във вреда, ще засегне този, който възразява. — Пусни мс Да мине, бей
Гергане, отаеам по много важно работа в Крива рска. , . — Нс! Де си имсмс уважението.
Милено, ши трябва Да почешеш народе! К. Калчев. Живите плынтт,
ДА СИ КЪСАШ ГЛАВАТА. За изр-‘нваше на неприятно чувство от някого или.
нещо много πротнвнл, гошл. ирл‘но, Възпрсгна . сс старото, .. напроеи едни бсклсви. да
си късош главеше, Неомесени. с жаео брашно мсжДу листете.. асолсчсан и елсдоеm н.ЧмссТ
никаква, Чудомир. Дудунът.
Още: Да си откъснеш главата.
2&Г
ДА СИ ОТКЪСНЕШ ГЛАВАТА. Вж. . Да ся късаш ил—вити. Дс го видиш. до си откъснеш
глсвсшо,
ДА (ЩЕ) СИ ПОВЪРНЕШ .ЧЕРВАТА. Вж. Да си. нзб-ъли—ш чериат—.
ДА СИ ПРЕВЪРЖЕШ ГЛАВАТА С КЪРПА. Cбцка, във 2 и 3 л. Даал. Бaзьь сена
дете момче ' — дм умрат рлднт)гиш· ти.
От ямnлдяин обичай е миналото—когато умрат рллнтeлнтe ни момче. то си превързва гямвити с кърпи·
ДА СИ СЪДЕРЕШ КЪРПАТА. Дисл. Със слсдв. отриц. изр, Каквото и ди направиш
(за илдоeптивинe, че нещо няма дм стая) в ннkикπв случай). Дс си съдереш кърпете,
пек няма да сс съглася.
Свързано е с бит— ни· турското яитeлeниe е Българин е миниллшл —когато жени си тпдипмл— гърпит—, това
бело белег, ' че не иск— мъжа сн.Пneди да се утвърдят привит— н— гадните и злидиннт), христинните съшо са уреж¬
дали лтнлш)нитт— си по юзя турски обичай (П. Р. СлавеИков. Български притчи или иотглeици «I хиnмятenнн
думи. г. 1, с. 130).
ДА · СИ ЯДЕШ КРАКАТА. Обикн, във 2 и 3 л. Нрснсдр, Зи изразяване н— нeллвояствл
от постъпката ни някого (употребява се. когато някой напр—зя нещо ялшл или много
нъже). Да си яДеш краката, сшиго сн ми Дрънкал глупости,
Още: Да си ядеш плдялинтe Нрсаедр,
ДА СИ ЯДЕШ ПОДЛОГИТЕ. Обикн. във 2 и 3 л. Нрвавбр. Вж. Да си ндеш
гранати.
ДА СИ ЯДЕШ УШИТЕ. Обикн, във 2 и 3 л. ^р^с^небр. За изразниане на нeдлвляс:твл>,
възмущение от плттъпк—т— ни някого (низи— се ни някого. нога-го направи нещо лошо или
много лъже). Какво ми разправяш и ме залъгваш. Дс си яДсш ушит ти,
Още: Да ся ядеш шипгита Нреасбр,
ДА СИ ЯДЕШ ШАПКАТА. Във 2 и 3 л. Нрснвбр, Вж. Дм си ядеш ушите. — Вярно
Ай в, чс аоецш не гърбе сн сдин цял век? —— Какво? — Век? Тско козе учителят. по
история.,, — Дс си яДе шапката той! — козе пропрадяДо и сн легне, Ив. Петров»
Леля се годним.
ДАСКАЛ ПРАСКАЛ. Днел. Бърборго. признодумец.
ДА СПИ ЗЛО ПОД КАМЪК. 1. Нега не се чуе, да не се разправя. да се пре¬
мълчи (употребява се, когато се каже нещо лошо ‘а няклил). — Той тс е вижДаш.,, Идвал
с у вес. Всичко зная аз. амо Да спи зло под камък, М. M—пчeитнн. Калофер воИвода.
— Женен съм. но булката ми е боя кораво, тя с,, — той внезапно сложа ръко но ■
устат сн — да спи зло поД камък. 3. Спe6плв. В πпояeтeн разлив. — Аз зноя ошДв взе
пара зс автомобиле. който си купи ... но неко спи зло под ксмък. М. Mирчeeтки. Митко
Палмузои. Мина моето времс, А оженените мъже искаш не обич. а разнообразив, То и
нис, жените, нс паДсме по-долу, амо до спи зло под ксмък, СТ. Чияннгнплв. Рибени глсш.
2. Осшар, Да умре (зи турчин).
Зм произхода вж. Дм ^η куче под камък
Още: Да стон зло под камък /към 1 знмч./. Да спи куче под камък. Даал. Ди се
помене зло под камък Дисл, 1кьм 1 знач./.
ДА СПИ КУЧЕ ПОД КАМЪК. Диел. 1. Нека не се чуе. да не се разправя, ди се
премълчи (употребява се, когато се каже нещо лошо за някого). — Щс го държо тове
сванчс барс вода до ми носи, докато си намеря по-свястно слугиня, по щс му Дом пътя. ,,
но До спи кучс под камък. Ив. Вазов, Драсни н ширни.
2. Cеmар, Да умре (‘и турчин).
Свързва се с roEa. че ни туптkитe гробове се слага камък.
Още: Ди спи зло под камък.
ДА СТАНЕ СОЛ И ВОДА. Диал, Ди не се т6πлнe.
ДА СТОИ ЗЛО ПОД КАМЪК. Дисл. Нека не се чуе, да не се разправя. да се пре¬
мълчи (употребява се, ногито се ниже нещо лошо зм някого).
Зм произходи ' еж. Дм μ- куче под камък.
Още: Да спя зло под камък /в 1 знмч./. Ди се помене зло под камък. Диел.
244
ДА ТЕ ВДИГНАТ ЧЕТВОРИЦА Обикн. зс 2 и 3 л. Диел, Да умреш.
Още: Д- те носят (креват) четворнца Днол. Да те понесат чeтнo>ради Стад· църквата^
Диал.
ДА ТЕ ВИДЯ НА БЯЛ КОН. Обикн, зс 2 и 3 л. Дисл, Ди се отличиш.
ДА ТЕ ВИДЯ НА ДЪРВЕН КОН. Обикн. зс 2 и 3 л. Диал, Ди умреш.
ДА ТЕ ЗАБРАВИ . ГОСПОД. Диал. Употребява се нато извинение, когато забравят
янгого. обикн. за нещо хубаво.
ДА ТЕ ЗАБУЛЯТ С БЯЛО. Обикн. зс 2 и 3 л. Дисл, Да умреш. Днес хоДих зс
булки и имам успех.. , „Да те забулят с бяло!“ — чувам тихо и остро иззад вовссоmо.
Г. Краев. Аз сн зн—м.
ДА ТЕ КРЕНАТ ЧЕТВОРИЦА. Обикн. зс 2 и 3 л. Дисл, ' Вж. Дм те вдигнат о·творнци,
ДА ТЕ НЕ ПРАТЯ НА ПЛАЧКОВЦИ. Обикн. за 2 и 3 л. Диал. Ди не те накарам
дм плачеш (употребява ' се нито занана).
ДА ТЕ НОСЯТ ЧЕТВОРИЦА. Cбцка, зс 2 и 3 л. Диал, Вж. Д- те вдигнат че-
твлпнци.
ДА (ЩЕ) ТЕ ПИТАМ АЗ ТЕБЕ КАК ПЪРДИ ВЪЛК В ДЖАМИЯ. Даал, Грубо.
Употребява се като ‘мгана към няkлил. че ще ся получи заслуженото ‘а сторeнл от него зно.
Още: Да (ще) ти кажи аз тебе как пърди вълк в джамия. Даал. Грубо.
ДА (ЩЕ) ТЕ ПИТАМ АЗ ТЕБЕ КАК СЕ ПЛЮЕ В ДЖАМИЯ. Диел, Употребява
•е и—то зикина към някого. че ще сн получи заслуженото зм сторено от него згл.
Още: Дм (ще) ти нижи из тебе как се плюе е джамия.
ДА ТЕ ПОКРИЯТ С ПЛАТНО. Обикн. за 2 и 3 л. Диал. Да умреш.
ДА ТЕ ПОМЕТЕ ЧЕРНАТА <МЕТЛА>. Обикн. за 2 и 3 л. Дисл, Дм умреш.
ДА ТЕ ПОНЕСАТ НАПРЕКИ. Обикн. зс 2 и 3 л. Дисл, Ди · умреш.
ДА ТВ ПОНЕСАТ НА ТЕЗГЕРЕ. Обикн. за 2 и 3 л, Дисл. Вж. Ди те илнeтмт е
нлтнлл.
ДА ТЕ ПОНЕСАТ С НОСИЛО. Обикн. зс 2 и 3 л, Да умреш.
Още: Ди те понесат ни тези-ре. Диел,
ДА ТЕ ПОНЕСАТ ЧЕТВОРИЦА <КЪДЕ ЦЪРКВАТА> и ДА ТЕ ПОНЕСАТ КЪДЕ
ЦЪРКВАТА. Обикн. зс 2 и 3' л. Диел. Вж. Да те вдигнат оeтвлпнцa.
: ДА ТЕ ПРАТЯ СМЪРТТА ДА МИ ДОВЕДЕШ. ' Даал, Употребява се като укор към
някого, който е много бавен (шля·ж· е бавен, ннма скоро да дое-де смъртта).
ДА ТЕ ПРЕВЕДЕ ПРЕЗ ВОДАТА И ДА ТИ НЕ ДАДЕ ВОДА. Днел, Изкусен
лижец (е).
Оше: Ди те преведе през регитм н да ти не даде води. Дисл, Да те прекара през
девет · води н пи да ти не даде вода да пиеш. Дасл,
ДА ТЕ ПРЕВЕДЕ ПРЕЗ РЕКАТА И ДА ТИ НЕ ДАДЕ ВОДА. Диол, Вж. Ди те преведе
през ' водата н да ти не даде вода.
ДА ТЕ ПРЕКАРА ПРЕЗ ДЕВЕТ ВОДИ И ПА ДА ТИ НЕ ДАДЕ ВОДА ДА ПИЕШ.
Диел. Вж. Ди те преведе през водит— и дм ти не даде вод—.
ДА' ТЕ · ТРОНЯСАТ В ТРОНЧЕТО. Обикн, зс 2 и 3 л. Днел, Ди те затворят, да
те запрат (упоТребнем се като з—кин—).
246
ДА ТЕ ЯДАТ ЧЕРВЕИ. Обикн. за 2 и 3 л. Дм умреш. — Чсреси да ви яДст вес,
чсрвсн! Хсйеаня с хсйесни! ПропъДяхтс хубсестс снахацС! Ти що стоиш ксто обран
поп, бс! Скоро Да вървиш Да я Доведеш! Из. Петров. Ноняннат— любов.
ДА ТИ БУХА БУХАЛ НА КОМИНА. Обнкн. за 2 и 3 л. Диел. Дм умреш и да
ти запустее ллыпт,
Още: Да ти забух— бухала и— комин—. Диел. Да ти буха бухал ни къщат—. Диел,
ДА ТИ БУХА БУХАЛ НА КЪЩАТА. Обикн, зс 2 и 3 л. Диал, Да умреш и дм
ти запустее домът.
Още: Бухали и кукумявки в къщата ти да бухат. Дисл, Дм ти бух— бухал ни комини. Диал,
ДА ТИ ВИДЯ ГЪРБА. Грубо. Махни се оттук. иди ся, вървя си.—Дс си взсмсш тоягата
и до nоемсе! Чу ли? Ей ссго до ши видя гърба! Д. Н·ынплв. Братя. — Добър ти чес,
жсно.. , — Господжс! Нс бивсйтс тъй нсмалосърДн.. , — Де ти еаДя гърбо, ши рскох.
П. Р. Сгии)йглe, Цариградски плтийнлттн (превод). Повикаха ксхеяте. е в това врсмс
СтранДжсв драсне нсщо е .ссмото Ерсйково записка и я повърне не сгюпсца. — Дс я
връчиш лично на кмстс, чу ла? Хе да ти вида гърба! Ксхоята повъртя в ръцете са
вслиексmо, ксто чс ли исксшс Дс се опре, но веднага сс покори и връцнс аовыа. А. Стри-
шимирое. Антологнн, Милиционерът с интерес поглеДна малкия си събссвДник, — Много
зассе ти! ХайДе всмааавсйmс. Да вя еядя не всички гърбовете! Туке някой от вас
можс Да сс пребие. П. Вежинов, Следят) ттт—вaт. — Стига сн стърчал но ераташо ма. сми
Де та видя по-скоро гърбо —отвърна пренебрежително етарата. Т. Харм-нджнеи, РлЛлвe.
Още: Да ти изгледам гърба. Грубо. Да ти видя плещите. Дисл. Грубо.
ДА ТИ ВИДЯ ДИРЯТА. Дисл. Махай се оттук, върви си, идя си.
ДА ТИ ВИДЯ ОГОЯТА. Обикн. зс 2 и 3 л. Дисл. Дм · умреш.
ДА ТИ · ВИДЯ ПЛЕЩИТЕ. Даал. Грубо. Махни се оттук, иди сн. върви си.
Още: Ди ти видн гърба. Грубо.
ДА ТИ ЗАБУХА БУХАЛА НА КОМИНА. Обнкн. зс 2 и 3 л. Даал. Ди умреш
н да ти запустее домът.
Още: Ди ти 6ух— бухал ни комини. Дисл.
ДА ТИ ИЗГЛЕДАМ ГЪРБА. Грубо. Махни се оттук. яд— си, върви сн.
Още: Ди ти видн гърба. Грубо,
ДА ТИ ИЗРАСТЕ НА ГРОБА ТРЕВА. Cдика. зс 2 и 3 л. Да бъдеш забрииен от всички
тгeл смъртта тя.
ДА ТИ ИЗЯМ РЪЦЕТЕ. Дисл. Нренедр. 1. Казва се нм някого. ялИтл ходи с мръсни
пълe.
2. ' Казва се на някого. който разваля нещо, вместо да го ^^-3^
ДА (ЩЕ) ТИ КАЖА АЗ ТЕБЕ КАК ПЪРДИ ВЪЛК' В ДЖАМИЯ. Дисл. Грубо, Вж. Дм
ще) те питам аз тебе кан пърдя вълк е джамия. Дисл, Грубо.
ДА. (ЩЕ) ТИ КАЖА АЗ ТЕБЕ КАК СЕ ПЛЮЕ В ДЖАМИЯ. Диал, Вж. . Да (ще) те
питам аз тебе кан се плюе в джимин. Дисл.
ДА ТИ НЕ ВЛЯЗВА В КЪЩАТА ЧУЖД ГВОЗДЕЙ. Ди нямаш нищо чуждо е къщата
си, ‘aπлтл ще сн имаш неприятности.
От нaрллнитм приказна зм един олe·г, kлйтл иртлaг къщата си. като оттaннг · само един гвоздей н)пιпн·
даден, н след тои— идвал по вттял време нм лeнлнлщнeтл е къщата да си види гвоздея н непрекъснато 6·‘илгл·н
новнн стопанин.
ДА ТИ ОПУСТЕЕ ГЛАВАТА. Обикн. за 2 и 3 л. Дм умреш.
Още: Дм ти опустее шапката (калпак—). · Дисл,
ДА ТИ ОПУСТЕЕ КАЛПАКА. Обикн. за . 2 и 3 л.■ Диал. Вж. Ди. ти тπуттee
главата.
246
ДА ТИ ОПУСТЕЕ ШАПКАТА. Обикн. зс 2 я] 3 л. Дисл. Вж. Дм ти опустее
тгaиaти.
ДА ТИ ОСТАРЕЯТ КОКОШКИТЕ. Дисл. Употребява се като отговор ни някого,
■ойто е нарекъл тринннтeлнл млад члвek „ттиn)ц“.
ДА (ЩЕ) ТИ ПАДНЕ КАПАТА. Зи изразяване на учудване. възхищение от нещо
много хубаво. необикновено; да се смаеш, да се слятиш, Щс взсмсм сДин Дсн с женете
Да омссямс хляб, голям ксто връх Тодориня кукла,, . Ето такъв хляб еДин ден нис
с женете ще омесиме. ше като го внДишс. ' щс ен псДнсш капашс! Й. Радичков. Барутен
■буквар. Дс видиш Рим — тове е изумително! Ош чуДссин Де та поднс капото! О. Орлиное.
Проверни.
Още: Дм (ще) ти падне шапката. Да (ще) ти хвръкне капата.
ДА (ЩЕ) ТИ ПАДНЕ ШАПКАТА. За изразяване на учудване. възхищение от нeщл
много хубаво. необикновено; да се смаеш. да се слисаш. Като ряпнс Леле, като Дръпне
еДна реч, шспкотс ши Да паДнс! П. Велков, Стълба до небето. Какво хубава горс!, . .
все бука прави и високи... Дати паДнсшапката. Ив. В-‘ои. Руска Стига стс цъкали кото
■будилници — перчеше се Ссмо. — Бскео още име до еаДнтс. схсй-й!. , , Шапката ви ще
.паднс, П. Проданов, Седмокласници.
Още: Ди (ще) ти падне капата. Дм (ще) ти хвръкне шапката
ДА ТИ ПИКАЯ В МОЗЪКА. Жерг, Грубо. За изразяван· на пп)Η)бп)жнτeгнл лт-
ножeни) към ннялго. който е нм‘aя нещо много глупаво.
ДА ТИ ПОСАДЯТ НА ГРОБА ЦВЕТЕ. Обикн. зс 2 и 3 л, Дисл. Ди умреш·
млад, неженен.
ДА ТИ ПРИКАПЕ НА СЪРЦЕТО. Понякога ирон. Зи и‘рм‘нване ни ппиттнл чувство
>от нещо хубаво. Любопитно е да глсДаш негрите вечерно ерсме не разходка, , . чер¬
пите ям муцунка изпъкнели нопрсД, ... чс като сс озъбят, като зсеъртят бслтъцнтс но
очитс си — До тя пракепс на сърцето от хубост! Ал. Клнттинтинли, До Чнkaгл н назад.
ДА ТИ СА МНОГО ' И ТРИ ДНИ. Обикн. зс 2 и 3 л. Дисл. Склпл да умреш.
ДА ТИ СЕ НАПРАВИ ТЕМИЯ НА ГЛАВАТА. Дисл. Грубо, Употребява се. когато
‘някоИ ни питането направил ли е нещо. лтглимρт, че го е направил. но в същност не го
е^ направил добре.
Свързва се със стanнт нирлл)н обичай тeлтнн да -иппянт камъни край пътн нм т)ллтл (от ялeтл се обра¬
зува купчина — темин), когато проклинали някой свой съ^:лнннн, който е извършил престъпление, но е останал
янеенаказ—н от вяaстнтe. '
ДА <ГИ (МУ)> СЕ НЕ ВИДИ И. Със слсдв. същ Възклицание ‘и изразяване ни не-
ллвллттвл, гняв. възмущение от ·някого или нещо (н‘р—‘енн със следв. същ.) Ловци излизат,
Щс ма намерят белката. —. Де тя сс нс внДц и бслксшс, и чудото. , , То барем Да я
.хванеш, сми саДс ходиш До мрьзасе а да плашиш животното. Елин Пелия. А‘ ти Той.
Курбана си плстстс. Де та се нв вади и курбана, Дс сс нс вяДнш и ши никакъв с нсго!
Н. п. Филипов, Бирникът дошъл. Добрс. мислсх си, чс сс нсмсри тоя Тошо, иначе как
щях Да сс върна. в София? Дс ям сс нв енДят а пътнщото. а номярата, С. Сееерняг,
Ветрило от · тмнлиловл лъпнл. — Със сто и петдесет караше. Излезе ми. Душатс. ,.
Де вя сс нс еиДят и бесовете. и надбягванията. Л. Станев, Поглед от хълма.
Безлично: Ди се не види. „Ей сега. еИ сега. то наля сме н-род селски. итякигπв боклук
из къщата, чакайте само да светни. туу да се не види! . . · Й. Рмлноkлe. Барутен буквар.
Още: Да <тн (му)> · се не види мигар.
ДА <ГИ (МУ> СЕ НЕ ВИДИ МАКАР. Вж. Да <тн (му)> се не види ц— Ей,
оттук нс се минсво! Връщай се!.., — А зещо До нс сс минава? Оттук е по-напррео. .. — Забра¬
нено с.,, — Ех, Да му сс нс виДя мскср! ... — Значи трябес Де сс връщам. Д. Ангелов.
На живот н смърт.—Мери, како Стснкс. До му сс не внДн мскср! — уДсрн се тя по бсДрстс.
— ОтДе До сме го вассля. мера. чс купувал гарги. Г. Кaрмтлaвов, Покровител. Отзад. Дядо
викаше: — Стой, запри ги. чс ралото■ сс■счупя! Дс му сс нс енДя мскср! Кр. Григоров. Отялвл
ни училище. Той пек сс ослуша: нищо, нищо не се чувс .. —Бре. да сс'не внДн мскср! — завика
лпой. — Коква бсля ма ДойДе не глаеато. Й. Йовков. Приключенията н— Γöроломов, — Тю,
247
до св~ нв внДн макар! Върне сс момчето от службе я нс можс моме До си избере! ■ Току¬
да избсрс. оно сс войне отвори. Елин Пелин; Пижо я Пeнлл. — Мъжете. те мъжете?
Вей. До сс нс види мскср! Върколаци, Чс кскво можете вис без нас, самохвалковци текшее,.
А. Гуляшки. Злaтнлтл nунл.
ДА ТИ СЕ ОБЪРНАТ ЧЕРВАТА. За нзпизтвмнe на нeπряттнл чувство от нещо много··
противно. гнусно. нeπпнятнл. Дс ти се обърнат червото. ксто гледаш. тсзи мърсотии.
ДА ТИ СЕ ПРЕВЪРНЕ СТОМАХА. За изразне-не н— неприятно чувство от нещо ынлил-
протнзно. грозно. гнусно. Нс повърхността но воДата сс образувал един тлъст, вонси. сив ·
каймак, До ти се превърне стомахът, кото го. поглсДнсш. Ал. Клнстинтянлe, До Чикаго м ·
назад.
ДА ТИ СЕРЕ ПЧЕЛА В УСТАТА. Днел, Грубо. Употребява се. коиито слушаш похвални
думи от св^н събеседник.
ДА ТИ СЕ СВЪРШАТ КОНЦИТЕ» Обикн, зс 2 и 3 л. Даал. Скоро да умреш.
ДА ТИ СЕ СКЪСА ДУШАТА. Зм шллоenтиeaнe. че нещо предизвиква тъжни чувства,,,
че е покъртително. Дсцато се юрнеха До събират бонбоните,,, А Стойчо Сслимов вървеше
прсд тях и свиреше тъжно. тъжно — Да ши сс скъса Душеше, К. Кмячee, Живите помнят.
ДА ТИ СЕЯТ РЯПА НА ОГНИЩЕТО. Обикн. зс 2 и 3 л. Диал, Ди умреш и домът тиг
да запустее.
ДА (ЩЕ) ТИ ХВРЪКНЕ КАПАТА. З— нзразнване ни учудване. възхищение от . нещо ·
много хубиео. нeл6игнлв·нл; да се смаеш, да се слисаш — Аз сн знаех. чс тази par-
боте нв с за мен — зс мен трябве нещо голямо, Намислял съм вДне работо — щс як-
хвръкне капото! В. Цонев. Едно време в Овчи гуи·я.
Още: Дм (ще) ти падне г—пити. Да (ще) ти хвръкне шиπя—ти,
ДА (ЩЕ) ТИ ХВРЪКНЕ ШАПКАТА. . Зи изразяване ни учудване. възхищение от пеши.
много хубаво. нeо6нгнлвeнл; да се смиеш, да се тлятиш.
Още: Ди (ще) ти хвръкне гипити. Ди (ще) ти падне шапката.
ДА ТИ ХУКАТ ДЕРВИШИ НА ГЛАВАТА. Обикн. за 2 и 3 л. Даал. Да умреш.
ДА ТИ ЯДАТ УСТАТА МЕД. Дисл, Казва се, ногито слушаш иохвмгнн думи от своя.
събеседник.
ДА ХВЪРЛИШ КАМЪК. ЩЕ УДАРИШ КУЧЕ. Даал. Зи иллоeрт—e—н), че лошите хора .
са станали много н често се срещат.
ДА · ЧУКНА НА ДЪРВО и ЧУКАЙ (ЧУКНИ) НА ДЪРВО.· Употребява се.когмто нтглИ·
каже. че нещо е добро. добре вървя или че е стмнaлл нещо хубаво (обикн. заедно със тъот-
еетннн жест). Вие зновтв какви се роднините не . Темчо, търговци неистина, но всс пак про-
винцтал.,, И слсве богу. До чукно на дърво. но Дстсшо нв с взело . нищо ош . тях*
П. Нeзнмгомлe. Бяло н о·пнл.—Добрс ли си сего със службата? — Чукай но дърво. нв мога dat¬
ée оплача.
Свързано е с внри—нето. че яитл се чугне на лπпвл. може да се предотврати. избегне нещо яошл.
ДА ЯДЕШ УШИТЕ някому. Нрсасбр. Зи изразяване ни япийнл нeллволствл. възмуще¬
ние от иостъπгит— по лтшлшeнн· ни някого. Тя сс разгневя отново на ссбе си поради угризе¬
нието, чс сливовото струваше по-скъпо от гроздовата и въпреки тове цекаес от нся,
— Огън. Да изгори кръчмсшс ши и всички. конто· влизаш е нся!.. Нс Децата ми ушите до яДсш?"
Д. Димов. Тютюн. — Продължаваш да бсзобразничат. Нощес свръзката му ми обеди, чс пек
се играли но комар, ... — Който го е направил лскар. ушите му до ядс. Ей шозя върша.
цялото лечебно работе — посочи той към Бсязов. В. Нештое. Ниттпил)ня·.
ДА Я ШИБНЕШ, ЩЕ ТРЪГНЕ. Диел, Зм нещо много хубаво, добре стънн-то. пллрe-
дено (обикн.. къщи. стан н илл.).· Къщичката, ниска и продълговато, чисто вароеоас отпрсД,.
със сини первази около прозорцит — спретната и хубаво. До я шнбнвш, . щс тръгне —
таквез стане тя, ошкокто влсзс в нся Минка, Й. Йовков, Жeнскл сърце.
24S
ДВАНАЙСЕТ ЛИСИЦИ в ЕДНА ДУПКА. Диал, Вж. Девет лисици* е една дупки-
ще спят.
ДВАТА КРАЯ В (И) СРЕДАТА. съм (свършил н илл.). · Ирон, Нищо (не съм'
свършил) (употребява се зм изразяване на нeловляттвл. че е яeэиeпnжeни зaилонaтa работи
яли че е пропиляно време, без ди се свърши няkлн пи6ттa)· — Свърши ля този работа?'
— Дест края в срсДото. чв нямсм време,
ДВЕ ГЛАВИ НЕ НОСИ. Дисл, Не е толкова стпиж·н. не се бон от нeил., не може да мге-
уплаши. Кокво мс плашиш с него, двс глави нс носи я,
Още: Не е с две глави. Дисл,
ДВЕ ДУМИ, казвам. ’. Maлkл. накратко (казвам). Но—настрана англичаните, Зс тях··
щс ми св поДнс ощс случай Да кажа двс Дума, като посетим словния Лондон, Ал. Кон¬
стантинов. До Чикаго н назад. — Нс бързей. Кумснс: чс щс вървим, щс вървим, Ама първсн
искам До кажа двс Дума нс болярин Влоднслсв и но другятс боляри, СТ. Зaгороянои. Ивайло.
Две Дума бешс достатъчно Да ксжс. за ' да го разбера... Искам До кажа само двс думи,
2. В отриц. изр. Нищо (не казвам). Пък Нарлула е сДно плямпало!... Дес Думи.·нс могат До си·
кажат Христофор и Мона в негово присъствие, Б. Болгар. Близнаците. Прсз цялото време две·
дума нв проговори,
ДВЕ ДУМИ НА КРЪСТ НЕ МОГА ДА КАЖА. ’. Не умея да говорн,. да се изkмзвaы, .
Той с един глупок, двс думи но кръст нв можс да каже като хорото,
2. Занемял съм от смущение яли уплаха Не сн знаеше урокс а като го вдигнеха днес по физика..
двс Дума не кръст нс можс До кажс.
Още: Не мога да кажа две думи /е 1 знач. към 1 знио,/.
ДВЕ НА (В) ЕДНО НЕ СВЪРЗВАМ / СВЪРЖА. Вж. Две на ·лнл не събирам / събера..
Прсдн Кезокът никога не бе помислял нито зс своя хол, нито за хале на бедните, Той вaaсшс, .
чс а сестът да се провали, чорбаджиите ще сн гоеnодарувот, аргашитв щс им рсбошяш, е бсд~.
ннтв селяни никого нямо да свържат Двс в сдно, Г. Кипитлaвов. Селски истории.
ДВЕ НА ЕДНО НЕ СЪБИРАМ / СЪБЕРА и ДВЕ НА ЕДНО НЕ МОГА ДА СЪБЕРА.
Живея в бедност. в недоимък; не мога ди се замогна, да стани имотен. Трспсшв сс ош изник.·
слънце До зоник и всс нс можеше Двс на едно до събсрв, Нс тове отгоре болкото нс го оставяше ·
да почине и воспц. Н. Хайтов, Съперници. — Нс е само в логождаасто, но,. . — засече
Мишо — хубаво с До сн подсигурен с нещичко... Сторнят прибледня·. „Нс са Дошли зс ·
хубаво!“ — реши той, — Я ниво, я нсщо Друго щс поискот, ., Нс Девем! Пък и какво имаме —
глоДувамс. две не вДно не можем Да съберем, Г. Киnaсливлв, Селски история. Двс не еДно Де
не събсрсш Дано. Клетва
По-ряДко без отриц,: Две н— ·лнл съм събрал. · Дядо тк — Гстю, пропроДяДо — Гатю &
как живели, хайДуmуваян. война воювали, Две нс сдно събрали, дели но държсвата Двама ,
Гатювцн ятаци. Н. Хайтов. Дивя разкази.
Още: Две н— (и) eлнл не свързвам / свържи (не турям / турн, турна).
ДВЕ НА ЕДНО НЕ ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРНА) и ДВЕ НА ЕДНО ' НЕ МОГА ДА ТУРЯ
ВТУРНА). Вж. Две ни едно не събирам / събери. — Пезд/рка. псрДссшс ■ свят, разпилей
прах, Двс но сдно нямо да турнеш, Норавили ги и туйшо,,. Нц-нц-нц, . Чв Да ■ са малко или
па дребно. както и До с. е то сшо пари не цяло — викошс Калю и гледаше уплашено бедния ·
Навдерко, Ц. Цергоесгя. Сто пари ни цяло.
ДВЕ ПАРИ. ’. В съчвт, с не давам (не вземам, не получавам).. Никакво въз—
н-гр—жд-нне. нищо. Преписвах дамаскини. ековааня. с главно ваnочсаоmия в Килифарево ака-··
тист не св, Иван Златоуст, сме наля зо всичко това. що работех, никой· мине даваше. ни двс
пара! П. Р. Славейков, Епизодът.
’. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо. .Рнбсшеопечено,. .сложиха.я е една чиния■
· под любезното команда но бейГоня: „Скоро! Скоро! додето с гореща,.Дайтс.лимон и вино,,
бсз вино двс пери нв чини! Ал. КлятТинтянов. Бий Гиньо. Нямам никакви сили, Две пори не· ··
чиня без швояше помощ,
Още: Пет пари /в 3 знмч. към ’ знач./.
ДВЕ ПЕДИ човек (чоиеченц)). Съвсем. нисък. съвсем малък (чювег). Павлин сс вижДсл
е Лнлс почти сски дсн; той я знаял чак ош онова врсмс. когато бил ученик в Ходжи Гвнчоеото·
249-
училище. и когото тя била още дес педя човвчснцс, Л. Карии·».. Българе · от ттanо ' вреш.
Двс псДи човек. пък колко сили има.
ДВИЖА СЕ ПО НАКЛОНЕНА< ТА> ПЛОСКОСТ. Книж. Водя живот, коИто свн-
.дет-лствуи- за млпмлнл н нраствено ироиилинe. МлсДсжта нв трябва Да сс Движи по накло¬
неното плоскост.
Още: Върви по ям11Г1оннен<та> пяосглтт.
ДВОЕЛИКА ЛОПАТА. Дисл, Човек, ноИто често мени мнеяяето ся според обсгон-
тeлттнaтa; ш·илттлтшeш. двуличен, лицемерен олв·k.
ДВОЕН ДИКИШ. Поитирнне ни ннг—яво действие. повторно извършване па някаква
nмблтa, Той кора гимназията цсли Дссст години, Всскя клас — двоен дикиш, П. Н)‘нияомов,
Стара мечта.
От послои.: Двоен · дикиш гт-здnмβн държи.
ДЕ... Фразеологизми с начален компонент де вж. при фпи‘eлллгн‘мн с къде (д·).
ДЕБЕЛА ГЛАВА. 1. Упорит, непреклонен, твърдоглав, инат олв·к. — Щс живеем прия¬
телска. ако запомняте думяшс ми: око пък някои Дсбсла глеви маслят до я ксрош по
старому, щс си имат работ с мсн, Тъй Дс — заключи той и сс усмихне мелко смутено.
Ем. Станев, Повест за една гоnи, — Козех му, валиесй прошляке с воДо, усойница сс крив
с нсго, А той — Дсбсла глсеа! Почнал да товори, гсзтс сс Дигнала и паДнал като круша.' Едва
го измъкнех, душа нс ми остана, Докато отворя очите му. Хир. Русев, Под земята. Всичко бе
нагласено тока, чс бдинецът до забрсви бдителноспшс сн и нсДовсристо към нся [царицата] —
, . И сто сега този Дорослсв. този Дебела глава,, . Колкошо и Да бс очистила великия съвет
нс болярашс от непокорни, есс някой бе осшонол! Ст. Зигороннов. Ивайло.
2. ' Човек. който трудно ' тхвaщм. разбира; тъп олвek, тъпан. „Дебела глава, от мелко нс
■взсмс — ... — трябва отблизо Да му разпроея“. Й. Йовков, Приключенията ям Горо ломов.
Ний смс прости, ний сме дебели глееи. Й. Йовков, Приключенията на Γорлломли,
Още: Буков— глави. Даал. Клрaви глави /към 1 знач./.
ДЕБЕЛА МИ Е КОЖАТА. Мога гeтнл да илнистм обидя и оскърбления, не съм чув-
ттβнтeлeн, Колкото и дебела да ми е кожата, не моге Да нс сс обидя от неговите намеци.
Още: Имам дебели кожа.
ДЕБЕЛА СЯНКА. Място, където може да се седи без naботм. място за почивна (ушл-·
требнва се иn)лнмнл ‘а г·тяи, несвързани с много лтглeлрностн и напрежение. и сриeнцт·лял
.добре· з—платена ри6лти). Щом сс провели някой по стоneаеоа линия. хайДе, вакст, върви но
културния ссктор! А че той бъкел нс разбира от култура — нямо значение, Сякаш тука не в
отговорно място,. , Зо дебело сянка го ' смяташ, , . П. Н)‘нaялылв, След нас потоп.
Влсзс прислужничкат. — млаДа и зДрава селянка с червени бузи, която бсшс предпочело
дебелото сянка в канцеларията пред летния пек но кооперативните блокове. М. Мир-
оeвсян. Тихо пристанище.
Още: Върбов— снигм.
ДЕБЕЛИ МИ СА ОЧИТЕ. Безочлив съм. нихилен съм, нямам чувство за срам. Баово
де го превя, ксто му се дебела очите и от нищо нс сс засрамва.
Още: Имам дебеля лоя.
ДЕБЕЛИЯ КРАЙ. Строги. яр—йнн мерни; строго лтялжeшяe. — Де върнеш козите незки).
чс като дойде със сонешс! — Ела, слоас. . . обадил се Буйнстс, — елс се опитай! Аз съм
туке! Чакам тс! — Като усстил дебелия край. Кара Кольо се наnравия, чене чул, поръмжал,
поръмжал и не посмял до иДс, Чудомир, Кара Клльл, — Значи ВлоДимир Златев ошпом е
подхванел Дсбслия край — каза Малин слеД кротко мълчание, — Зотова с сега цар в гроДс.
Хар. Русев. По стръмннняте. И е крея на краЦщота ше и сами заявяха, че но тсзи бъл-
горска разбойница трябва да се покаже Дебелият крой. , . Г. Кaпaслaвлв. Освобождение. —Щс
ше нсучс ез тебе кск сс робоши но своя главе. Виж оня ' душманин, Добрс го в рскъл. ГавазиН
му с. каже. И шока щс бъдс! Текс или. . , ез знам ' и Дсбслия край! Т, Г. Вл—йнои. В' тeяо;
ДЕВЕТА ДУПКА НА КАВАЛА. Нрснсбр. Човек, коИто няма значение, влияние;
ненужен. излишен човек. Нс' отивай пра нсго зс помощ. той с деветото' дупка на ксеола в
завоДа. ■.
250
Още: Девет— дупки у дудуя-. Дисл, Нрснебр, Десетата (седмита) дупка н— кавал—. Прс-
■.ннбр. Роден ни деветата дупки нм к-зала. Нрсасбр.
ДЕВЕТА ДУПКА У ДУДУКА. Дисл, Нрсавбр. Вж. Девет— дупки ни к—вaги,
ДЕВЕТА РАЗКЛАДКА. Изобилно и богато угощение. гощииaшe, Нсдвсчср от ропае1ш
заставе сс завърне Арсо аρтслчикьт и тоя път Дестс му мулето бяхс ношоворсня с
ряДък шоеср: червени яйце, козунаци. агнешко мссо и Дес бурсша с вино. Тоео бсшс прочу-
тсшс. Дсвсшо рсзклсДкс, · Й. Йовков, Светит— нощ. Вечер пак чай. В тържествени Дни —
Двеста рсвклаДкс — цсли огнстс. вино и шорти ош сладкарница, Г. П. Стимитон, Малкият
Содом. Думате ми в. чс нся година Първи мой се случи по ВеликДен. И аз бстсреяша сс
пусне. псршвнкс,.чв аршслчяк^^ е отишъл е Елхово Да получава яйце и вино и щс име девета
разклсДос. Н. Шнpов-T—пaт. Смешно н горчянл.
ДЕВЕТ БРАТЯ С ЕДНА РИЗА. Дисл, Зи голяма тнпомишнт,
ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ. В съчет. със същ. Извънредно много или н—И-ризлячяи.
То псссншс е зс nлсанаекий цер-юнак. / що мъртъв псДнсл шсм сред тъмнишс балкони /
на гръд с Дсвсшдсссш и.Дсест люта рони. П. П. Слиe)йялe. Кървава песен. Селяните сами
свличаха вързопчететс Дърво до гроДс. продаваха ги и зс До нс ни изгубят [банкнотите],
слсд като ни получеха, завързваха ни в ДсвстДссст и Дсвст възли, Г. Кар-славов. Репара-
ι^ηη- вносна. Доктор Злсткое изслушваше сднокво търпеливо и бсзконсчнишс оплаквания не
старит жени. които нс забравяха нито сдно от своитс Деветдесет и Дсест болои, и страх¬
ливите, замиращи от вълнения хълценая но младите майка. Н. Киnмян·ии, Неулоеямннт.
ДсветДссет и дсест довода npueede. зс Да му доксжс сеоспо.Ь ДсвстДссст и дсвст пъти ти
козах Дс нс хоДаш том.
ДЕВЕТИ У ПЛУГА. Дисл. Човек, който няма значение; ненужен, излишен.
ДЕВЕТ ЛИСИЦИ В ЕДНА ДУПКА ЩЕ СПЯТ. Дисл. Много е. студено, голям
•студ е. Тая нощ Дсвст лисица в еДно Дупка щс спят,
Когато времето . е ·ттул)пл. литицнт) се събират в една дупка, да се тоигтт.
Още: Дванадесет лисици в една дупка. Дисл.
ДЕВЕТО.УМНА МАРА. Жен— с пепостонпея характер.
ДЕ ДЯЛАТ ДЪРВАТА, ДЕ ПАДАТ ТРЕСКИТЕ. Диал, Употребява се. когато се лоиkвм
eлнл, а излиза или · се ..случва съвсем друго.
Още: Де · т)k—т дървата д) падат треските. Дисл,
ДЕ Е РАСЛО. ДЕ Е ПАСЛО. Възклицание зм изразяване ни учудване, уляeя)нц· от
eнслянн ръст на нняого и от силата му. Дс му сс чуДиш кокво вДро и хубаво момчс стона.
Зо него. хорото, ксто го виДсха, казваха: Дс е росло, дс е пссло.
ДЕКА ГО ЧУКАШ, ДЕКА СЕ ПУКА. Диел, 1. Употребява се, когато се ооияви или под¬
готвя едно. а се случим или излиза съвсем друго.
.2. Употребява се. когато някому се говори eлшл. и той разбира или се пр—зя, че разбира.
че се · сеща ‘а · тпeтeм друго. — 'Сол си мълчи. Да не уссши цинцарино, — Коя, цинцаркаша
.ли? — Глс!. Дек' го ■ чукаш. дек* сс пуке. Елин Пелин, Пижо н · Пeнло,
Още: Къде (де) го биеш (чукаш). къде (де) се пука.
ДЕКА НЕ МЕ СЕЕШ. ТАМ КЕ МЕ НАЙДЕШ. Дисл, Внезапно се появявам. лтниaм
.някъде, където яе ме очакват. не ме искат. яли дето съвсем ше мн е мястото.
Още: Дето ме не .сееш (тeят). там никни. Дето ме не сееш, там naстм (се раждам).
Дисл.
ДЕЛЯ ДУВАР с някого [ДЕЛИМ ДУВАР[. Съсед съм с някого (съседи сме). Познавам
.го много добре. от гоДяни Дувар Дслам.
Още: Деля темел.
ДЕЛЯ .ЗАЛЪКА (ЗАЛЪЦИТЕ) < С>> . с някого [ДЕЛИМ ЗАЛЪЦИТЕ СИ[. 1. Давим ни
денкого от лсяълянтe тр)лтти—, конто имам ‘а препитание. Народните хора често еnохождсхс
:еоривалцщсто m .Деляха залъкс си с партизаните. М. Manоeeсkи, · Митко· Пмлиу‘лe, Тс
25’
(тeгншнтe] пазеха малкото чето. деляха с нся залъка си. прибираха я по къщите си, сновяха-
денонощно яз полето. за да слсДяш потсришс, понасяха зверството но прсслсдвачат й &
все мълчолиео. търпеливо. упорашо. Д. Тил)., Илинден.
2. Живен при еднакви условия с някого, имаме еднакъв начин пи живот. Той пожела -
и аз го доведох при нас, то с нас засДно да дсли зслъко или по-добрв — гладе и теглилото.
Ив. Визов, Хъшове. Всска. който бс минел по тсзи место. е бил придружаван от ошряд
въоръжени войници или ако е вземал носачи, той ги е държол дслсчс от себе си и никога■ нс е
делил залъка си с пях, Гр. Угanли. По тяeлнт· пи заточеника. Трябва залъкс си Да Делим,
Това ез разбирам Другарство, Ст. Ц. Даскалов. Селски души. Сближени от общо нсщосшис, .
въодушевени от еднакви чувства, Деляхме братски залъците си. швгобите си и надеждите си,
К. Величков, В тъмница. С нсго смс сн кроили какви до станем, като пораснем, с нсго^
сме делили залъците си. с него сме участвували във всички махленски похождения и по
всякога рамо До рамо. Д. Немнрои, Когато 6ях мaлпк,
ДЕЛЯ ЛЕГЛО с някого [ДЕЛИМ ЛЕГЛО]. Имам интимни връзки с някого (ям—м·-
нштнмни връзка). Тс, сторите, ще живеят и щс умреш нс същото място, в същото сшся, дсто·
са живели прсз цслия си общ живот, Дсто се Делили лсгло. Д. Тилев, Прeсnaнтнятe кам¬
бани. Човск оп Доброто си нс бяга. Щс рсче, нс с исксле Да Дели легло с тебе, шовс сн е,
А пък сто нС, отишло при тоя Бърдокво и му стенела жсне.. ., скрила,. чс не си й дал
рсвлуc. Ст. Зиглронялв, Ивайло. И всичко дадох. за Да пия нссладо, С индийски спешис
лекувах лудост на млсДи жени, зс да Дслят легло с мсне. Н. Райнов. Кинг— ‘а царете.
Още: Разделям легло. Деля г<лт'т·л<·IТ>, Диал.
ДЕЛЯ МЕГДАН с някого. Съпернича си с някого е шннагва област. дейност; ям
едно пииннщe' съм с ятялил. Ревнивият грък го с смазал само с сдин уДар и пак му с козел:·
„Нс посягай. дсто съм аз. Тук... ама по-голсми майстори от тсбс, но никой нс сс решовс ·
дс Дсли мсгдон с мснс“ Д. Т-лев, Железният ти·тнляня. Я!—рсчс той. присмехулно. —С
Шсбен аге ла щс Делите мегдан. бс хоро? Ами чс той има пори Да купа цялата карловско-
нехая! Ст. Дичев, З— свободата. Онзи, който Дръзваше До Дсли мегдан с нсго, нсмирате ·
смъртта си от куршума или оп ятсгсна му. Й. Йовков, Ст—плилaπнясян г)гeпля. Те само· ·
Дваматс Дсляхс мсгДанс и сс бореха за глссоестс на избирашслитс, Ив. Вазов, Нови земя.
ДЕЛЯ ОТ ГОЛА ДУША. Пестя средства ‘а някого или нещо, въпреки че съм гр—йно-
6едея. Тс бяхс послвДни бсДняци, Дсляхс от голе Душе, за да спвспяш някой лсв и го изпратят не ■
сяно си До сс учи,
Още: Делн от гляо гппгл. Отделям (късам) от гол— души.
ДЕЛЯ ОТ <ГОЛО> ГЪРЛО и ДЕЛЯ ОТ ГЪРЛОТО СИ. Пестя трeлттии зм
някого или нещо, въпреки че съм яnийшл беден. Ощс ош снощи сторищата бешс опекло·
баница и бешс сшъкмила сумс друга нсщо зс внука си, Дсляхс от гърло, от голе душе отделяха, .
Дсто сс вика. семо и семо да изпратят не нсго. Г. Кирaтлиeлe. Танго. Толкова години смс гш
пестили, ош голо гърло сме ги Делили, уж дюкян да си отворим, Г. Кaписгaeов. Освобождение.
Още: Делн от голи душа. Отделям от гърло.
ДЕЛЯ ОТ ЗАЛЪКА СИ. Пестя. като се лишавам от яий-нeтбхо,лнылто или от
храни. зи да имам средства за нещо. Щс робот зс двсма. за шрима. щс работя и дене «■
нощс, от залъка сн ще Деля, ама щс спечеля.. Т. Г. Влийгли. Дндозат— Слиeооии ушуга
И нс сън не си надявала дрехите. които Яна ще облече за сваТбстс., От залъка си съм де¬
ляло, такъв Дсн дс посрещне! К. Пeтгишлв. Старото време. — Порите ма задигнеха, брашяГ
Убиха мс! — стснвшв Първан, — Цял живот зс пях се трвпсх, балконе обикалях. деня и
нощя. ош залъка си дслях. е той. nрокяетнuоьт. Да пос^1^1Н^... Й. Гешев. Вик от тъмнич¬
ната. . Щс зспеляш къщашо някоя нощ, е той... Защо смс бъхтили. защо сме събирали, .
защо смс Делили от залъка сн, дс сс съзДаДсм уж ксто хоро, Ст. Ц. Даскалов. Без межда...
Още: Отделям (късам) от залък— ся. Деля от устати сн.
ДЕЛЯ ОТ УСТАТА СИ. Пестя, като се лишавам от яий-шeoбхo,ляылтл или от
хр—на, ‘и да имам средств— зи нещо. От устата си щс Дсля. но ще събере пери за къщс,
Още: Отделям от устати ся. Делн от залък— ся.
ДЕЛЯ ПОСТЕЛЯ<ТА> с някого [ДЕЛИМ ПОСТЕЛЯ]]Дисл, Имам интимна. ·
връзка с някого (ям—ме интимна връзки). А той човек ли бсшв, мъж■ лшйбеше, . .Не гс*
поглеждаше. нв дслешс и постелята с него, Н. К—рм^лнева, Неуловимият.
Още: Делн яeиял.
25’
ДЕЛЯ ТЕМЕЛ с някого [ДЕЛИМ ТЕМЕЛ] . Вж. Делн дувар. Жените, Дсто предат
пред къщите, ще асетсват. когато минаес той, защот не е добрс да изпратиш стар
съссД ссДнсл. А бабо Донковица щс рсчс: — Нс ни забравяйте, ко мшу., . Тсмсл делихме
толкоз години, .. Л. MнхaИгоии. Жени.
ДЕ МЕ СЪРБИ. ДЕ МЕ ЧЕШЕШ. Зишяыиниж ме · с неща. ялнтл съвсем ше ме нятene-
■суват . е момента. Какво ми разправяш какео щяло Дс бъДс след десет години. дс мс сърби,
дс мс чешеш,
Още: Чешеш ме. дето не ме сърби. Не ме сърби тим, дето ме. чешеш.
ДЕН ДА МИНЕ <ДРУГ ДА ДОЙДЕ>. Б)‘отглворнл. нехайно; 6ез сериозно отно¬
шение към риботит— и ‘—дълженинти. — Тюю! — сскне той с длан. — Нс ги боли зс общото,
глсдсп дсн Де минс. Г. К—раславов, Зи пръв път. — Ей, добрс чс ми напомни, Утре щс
дойдем рано зс аванс! — Махни, това нс е сеанс, а сеантс според мсн. — Бакво стовс ' с
тебе, бс! Ти дегенерираш! Стига с тоя твоя cсаmuMеаmeяаоеm, нс с нс мода. Дсн дс
мине, Нас тоя заплют си я излежаваме, Г. Краев, Аз сн знам. Изрисувани со и ооолсра-
торкшпс Драгано Тодорове и Мсрия Величкова от с, Войнсговци. конто рсботсла прсз
пръсти — дсн Да минс. Друг Дс Дойде, в. Вечерня новини.
ДЕН ДО ПЛАДНЕ н по-рядко ОТ ДЕН ДО· ПЛАДНЕ. Зи кратно време. за милkл.
ЗДравсцът молел дс го нс дево нс момцаше. защото тс носсли китка здравец ■ дсн ' до
плодне, Г. Кипитлиили. Проходът ни младежта. Като всяко чудо и чорбаджийското зло-
рсДство зс сиромашият.момчето трая Ден До плоДнс, Цв. Минков, Mомоeтл от Зиилпнч—πe.
И всичко Ден До плеДнв, Работеше еиноги св свършва тъй бързо, Б. Шивач-в. Писма от Южн—
Америка. Хлапак дваасйcстгодаесн / овчар го Дадв майка му. / но сшоя ЧовДор. що стоя — /
стоял ми й I ош дсн до пладня! Хр. Ботев. Хайдути.
ДЕН ЗА ДЕН. Cбцон. в съчет, с живен. Без мисъл, грижа или перспективи зм бъдещето.
Тц можеш Дс живееш сомо тъй, Дсн за дсн. и ез съм биле голяма глупачка. Дсто сс надявах.
чС ще сс промениш, Б. РаИнои. Дъждовна вечер.
ДЕН ИЗ ДЕН. Непрекъснато, иостляянл в продължение н— много време. Целият
нороД . яДе и пис — сдин дсн. две Дни. три Дни. ден из ден — защот такъв с обичаят.
Някъде по средата на евсmбсme почнели Да говорят колко е богеше тая мома. Й. Рилноялв.
Неосветените дворове. Дсн шз Дсн не брсгс стояха редиците — хиляди мъжс. здрави, силни,
с непоколебимо желание и воля за победе — и нс позволяваха никому Да сс приближи До плсва-
тслнатс съдове, Ал. Бабек. Малкият емигрант. По магистралата „Север—юг“... ♦, дсн из
дсн нс сшошнци мсшрс рсстат срещуположни високи постройки, е. Вечерня новини.
ДЕНЯ НЕ Е В ТОРБА. Диа.л, Казва се някому, който работи ноще. зм да се изтъкне.
че яе работи. когато му е времето през деня.
ДЕ ОТИДА. ЛЕЛЬО, ВСЕ (СЕ) МЕ БИЯТ. Шсг, За човек. ялИтл шинтякъл·. където
-отиде, прави иикостя или се държи тина, че сн нмигноa я·иnннт■яоття.
ДЕРА ГЪРЛО н ДЕРА СИ ГЪРЛОТО. Виним. крещн. реви много високо н ирл-
лплжитeлнл. Женишс вясхс, дсцсшс дсряхс гърлеше си, сякаш ги колсхс, и всичко тове сс
славеше е еДно общо. страховито схшснс. Д. Ангелов, На живот н смърт. Турчинът отстъпи
дссстянс крачки, скри сс заД дънсрс нс старо Дърво и завикс зс помощ, — Щом нямсш
друге роботе, Дсри си гърлото! К. Пeтяaяли. Хайдути. Първия дсн виках. дрсх си гърлото —
не можех Дс продам нито еДно чушкс, А. Киnaлнйо)в, Птички от глини. — Тишина! —
Дсрешс гърлото си Дежурният по лагер·, но не уепяесес Да надвцко Дружинсто, Цв. Ан¬
гелов. Честна дума.
Още; Надувам <сн> гърлят» /и 1 знач./.
ДЕРА ЗЕМЯТА зс нещо или някого. На всяка цепи се стремя да получи. добия нещо.
Като. Дигна еДна модерна мелница с чсширн-псш камъко и с маслобойна. от вашите крсчетсле
нямо. Да остане и помсн. . . А текове мелница нямо, Нямо и маслобойне и в цялото околия
хорспе Дсрст зсмяпс за шокова нсио, защото хоДят зс сДно кило олио чак в Джулюняца,
Ем. Станев, Иван Клнлиneи. — Този ли е Татарското горс? — Тсзи с, — Тука някъДс име
скрито оръжие. Народните дружини зсмяпс Дсраш за пушки, А. КирмяяИоeи. Ниполeн
заярнлннг. — И каово работиш? — Пипам туй-онуй, колкото де сс намирам на рсдоmа.
— Зночн. ти тука сс потриваш, е пък ние земятс дерсм зс такъв човек кето тсбс. А. Ки-
пилнИоeи, Нипол·н зикрнгння.
Още: Продир—м земята.
253
ДЕРА КОЖАТА <ОТ ГЪРБА> нс някого н ДЕРА КОЖИ. Самосш, Безмилостно-
ограбвам. експлоатирам яяглго, ЕДно шайке кстастрофаДжии е стъпила на вреше не
нороДс. зс Да Дере кожетс му, и нис До Дигнем ръцс и До го уДарим не молбс, Г. Карм-
сливов. Обикновени хор—. Нис сс борим сДнекво и против сДнишс, и прошив Другите ■ бур^
жоезни оотсрuц, коишо водят помежду си борба семо зе сДно — кой Де дере кожоша на бъл¬
гарския нероД. А. К—рилиИо·в, Нмглиaлят яли чук. — Вис сте сс побългарили, братко —
... — Бс нис и по-рано бяхмс еДно е теглото. братко. Едно гушава воДа пнсхмс,. . .,.
сДни обирници Дрохс кожсшс ни, Ст. Ц. Даскалов, Есeннл т·шл. Някакъв аптекар —
, .. — проДсвал лекарства само срсщу злато, . , И всс скъпи лекарство. Донасяли му га ·
контрабанде ош Германия. е той дерял кожите на хората. В. Андреев. Пиnтязишткя раз¬
кази. — Бащо й — продума Кочо полугласно.. . До гуша е в пари. Под лихвс Дева... .
Двайсет, петдесет. и кой знай колко но сто. СС со шопишв тука, около София. Кожи
Дсрс, Д. Tмяee. Пр)сп—нтгнтe яимбиня, Лихварите дсрсхо кожата от гърбо не народе..
Ош·: Одирам (одирам. смъквам. тeянчим) кожата <от гърби > /въз 2 знмч./.
ДЕРА КОЗА (КОЗЗИ<ТЕ>). Даал. Вж. Дери глтнн,г
ДЕРА КОЗЕЛ. Даал. Вж. · Дери нотни’.
ДЕРА КОТКИ’ . (КОТЮА<ТА>). Плвппщим, МлсДсжатс всссло зсеикахс: — Хсйдв-в,
чичкото . дсрс коткишв! Мануш се тресеше от спазма, Ив. Пeтnлβ, Мъртво вълнение.
Още: Дери лисици. Дер— кози (нозз<те>, козел. п1ръ<а>). Дисл.
ДЕРА КОТКИ’. Дисл. Увисвам ни η-^ η се премятам пр-згл-им около него. обикн..
около дърво.
ДЕРА КЪРПИ. Дисл, Страшно се яллтвмы, нямам сnлkлИстинe.
ДЕРА ЛИСИЦИ. Вж. Дера клткн1. Нс моге да пътувам с пароход, че ми стаес лошо ·
и дсрс лисици.
ДЕРА НА ТУЛУМ някого. Даал. Измъчвам нтногл. правя kмгeлто сн искам с него.
Ако не организираме зДрсво уДсра, веuчоu щс си рскет: —нв може. срещу . Жанксте
насреща сс не излаза! — и свърши сс вече, , , ще на' Дсре но тулум, бсз гък някой Да ксжс.
Г. · Кмnaтлaвли. Селски истории.
ДЕРА ОТ ЕДНА ОВЦА <ПО> ДВЕ КОЖИ. Безмилостно ограбвам, жeстоkл ·гтиялм-
тнрим. Амс искали ши данъци — щс Додеш, кскео щеш? Цсрсшео е туй. Щс рсчстс '
— добрс. но сс отсекла лоши ваоона и са разхвърляла данъци шекиес, Дсто от еДна овце Дсрат
две кожи, Е, шоко с, Ало кой е крив за тоеа? Князът ли? Министрите ли? А. Стрмшнмнров.
Кръстопът. — Нямо Добри чорбаджии по свето, меле! Все от един Дол Дрснки со! — — Ама
ти тука Дс га видиш. сине! „Добрс смс нас с турцате“ — думат, Чв кск нямо Да са Добрс?
Нели мюДюринъш и неколцина сги. ги крепят да дереш засДно от една овца по двс кожи!
Д. M—роeисян, Дошло е вρeмe,
Още: сМъгвам от една овц— <по> две кожи.
ДЕРА ПО ДВЕ КОЖИ ОТ ГЪРБА не някого и ДЕРА ПО ДВЕ КОЖИ от някого,
Безмилостно ограбвам, експлоатирам яягоио, ГоДини наред той им тежеше ксто воДеничен ·
камък не вреше,,.., Дереше по Двс кожи от гърбс им. К. Калиев. Училището ни чичо Стоял..
Лахесряп, търговецът. бирникът и Днсс, оаоmо и по-рсно, Дерет ош пях [от селнпяте я
занаятчиите] по Двс кожи, Г. Георгиев. Демократи и прогресивни лн6eрaгн, — Баиuчко.
Дс ни с живо шоеа Станкулчс, по Две кожи щс Дере от нос! Ст. Ц. Дмткияов, Ес-яно
т·ял.
Още: Смъквам (съдЕрам) по две кожи <от гърби >.
ДЕРА ПРЪЧ<А>. Дисл, Вж. Дери ялтяя’.
ДЕРА СИ ЗАДНИКА. Грубо, Полагам големи усилия да свърша я-що. Имсмс и ние
пуке двс-три пиленце от млаДитс.,.., гъркомсни,, . ., ходихс, Дреха си заДникс, ома нищо
не можсхс Да направят, П. Р. ' Славейков, И‘ незавършената митобнлгnифня.
ДЕРА ЯРЕТА. Кашлям силно. Съблякох нсговаше ризс, Дадох му я, навлякох·
моята-са, а ризата съхноле-нсДосъхнала. сс лспнс на менс. Легнех, амс заспива ли сс?
Ош шоес спонс.· си Докарах еДно кашлица — и До Днеска си я кашлям, Ноасеmаас ли малко,
дсрс ярсте, те чек ушапс ми цъкат. Д. Жотеи. Снтшеення.
254
ДЕРЕМ СИ ОЧИТЕ. Караме се и· се бием 'с настървение, с лж)ттлчeняe. И в Оте¬
чествения фронт. амс спорове и разногласия, но отечественофронтовските пСртии нс. се
хващат зс косите и нв си Дсрат очишс. с работят и ще работят съвместно, Г. Димитров,
Напред за блестяща. съкрушителна изборна победа. Дестс втъреи сс мразеха и си деряха
очитс.
Още: Ще си издерем (извадим, изкараме. изповидим) лонτ· /в 1 знач./.
ДЕ СЕКАТ ДЪРВАТА. ДЕ ПАДАТ ТРЕСКИТЕ. Дисл. Употребява ' се, когато се
лоикви едно. а излиза или се случва съвсем друго.
Още: Де днлат дървата, де падат треските. Дисл,
ДЕСЕТА ДУПКА НА КАВАЛА. Нрсасбр. Човек, който шнма значение. ненужен-
излишен олβeн, Стаеа думе за гражданине Д. Гонссссв — сдин ош онези, зс които всс
нв остшес място е докладите, репортажите а очсрцашв, Защото с кокт щс се убедим,
Д Гоасессе нс е десета Дупко но кавала, тоест някаква си там безгласно буква,
Сп. Йончев, Плзпaиaтe ли го?
Още: Девет— (седми) дупка ни кавала. Пренебр.
ДЕТЕ В МАЙКА ЗАПЛАКА (ДЕТЕ . В МАЙКА ЩЕ ЗАПЛАЧЕ.. Вж. Дете в майна
нпоплиkи, И пътници от ЕДрене разказвали, чс много бил плетял бсгликчията не пеши и
везири, зс Дс откупи правото сн данък да събира и чс от хорото му дсте в майке щяло
дс всπлсчс. П. Спитлe, Легенда ‘а Али Ботуш.
ДЕТЕ В МАЙКА ПРОПИЩЯ [ДЕТЕ В МАЙКА ЩЕ ПРОПИЩИ).. Вж. Дете в
майки "πрлпгaka. — Бакβо има? — В АДжар са дошли шсксря, . . Дстс в майка щс лролциu.
М. Mипч)всгн, Калофер войвода. ’
ДЕТЕ В МАЙКА ПРОПЛАКА (ДЕТЕ В МАЙКА ЩЕ ПРОПЛАЧЕ]. Положението ·
ет—ни (ще стане) много тежко, лошо πлрaли жестокостите. зβ)пттиит— ни някого. — Къде
семе по това врсмс из гората? — Търся хайДутитс. —— Зещо ти сс притрябвали посред
нощ хайдутите? — В Горица дсше в майке проплака от ' проклетнико Али .Псхлиесн?
К. П—тнанов. Хайдути. Рскапс почервеняха оп християнско орьв. Дстс в мсйка проплака.
Д. Тил-в, Преспанските камбани. Много с пошила и мойта глава, ама. . mаовов чудо·
някого нс съм еиждал. Елс откак ДойДе тоя капишон Николчсв, Дешс е мсйкс проплака.
М. ‘ М—рчеискн, Γeплнт· от Белица.
По-рядко е ссг. вр, от нссв. вид: Дете в майки проплаква. Черни, грозня тошера яхат
луда конс и Дс кого срсщнаш. колят и бесят. Дстс е мсйкс лроnлаоеа. К. Петк—нов,.
ХаИдути.
Още: Дете в Майка ипопнпн (заплака).
ДЕТЕ В МАЙЧИН КОРЕМ ПИСНА (ДЕТЕ В М1АЙЧИН КОРЕМ ЩЕ ПИСНЕ].
Диал. Плллжeннeтл стана (ще стияе) много тежко, лошо поради жeсτлготтнтe. зиenстиитм.
' ни нняого.
ДЕТО ВСИЧКИ, ТАМ И ГОЛ АХМЕД. Ирон. Употребява се. когато някоИ иска дм.
изтъкне. че ще . деИствува н тоИ като βтноkн, че шнма да се дели от мнозинството.
Още: Дето сит· турци. там н гол Асин. (Хасан). Ирон. Дето ими сбор, тим н гол
Ас—н (Х—син). Ирон.
ДЕ<ГО> ДА ОТИДЕ ВРАНА. ВСЕ (СЕ) ПОСРАНА. Ирон. За члвek. κлИтл при.
всички условия и обстоятелства се пплтβтвa с отрицателните сн кичествИ.
Още: Де<то> иде вр—на, все (с—) посрана. Ирон.
ДЕТО ДВАМА И ТОЙ ТРЕТИ. Дисл, Зм чов—к, kлйто ше работи. а само с— шлне н
се м—сн във всичко, б—з да му е пa6оти.
ДЕ ТОЗ (ТОЯ) ГОСПОД. Дано стиш-. лaнл се случи (употребява се нито лтилβлп
при пожелаваше някому нещо ху6иβо), ВлеДо изгледа Другарят си баианеоц и зс свое
опроеДенис зсбслязс: — Стрснджсша щс сс погрижи зс еас —.щс ви нсмсря нсщо хубаво
и шопличко — и той лоороеателетβено изгледа гсмиджиитс. — Ех, Дс тоя господ! —
обеди сс Марко. Д. Сnnлстришли.. Симоо6рeо)πитe.
Още: Ким тоз (тон) готплл. Дисл,
255
ДЕ<ГО> ИДИ ВРАНА, ВСЕ (СЕ) ПОСРАНА. Ирон. Вж. Де<то> да лтнлe врана.
-все (се) посран—.
ДЕТО ИМА ЕДНА ДУМА. Както се газим (употребява се обикн. вметнато преди
дм се ниже nоиоилрk-, пословица или фр-‘eоллгнзпм, съчетание). — Вис ма дайтв ней-непрвд
пст хиляДи, пък за другите можс и де почшам.,, Дсто име едно дума: неправй добро,
па го хеърлй в морето, Д. Ангелов. Ни живот и 'смърт. — Вижте. оскво, другарю,
Нис нс смс виновни! — поДс най-възрастният от горските, — Нс по нсша вина, но разре¬
шителното ви, дсто има сдно Думс, в, шоко да сс каже. .. фалшиво, Хр. Пелятее, Хапят
ли охлювите. .
Още: Дето им— еди— принизя— (реч).
ДЕТО ИМА ЕДНА ПРИКАЗКА. Вж. Дето ими еди— думи. Ето. замисля сс той,
«спомня си как я купя тази нива и сс усмихне, Носило му я шикнохс в ръцвтс. Дсто име
-сДне nрuосвоа. Г. К-nисливли, Спаха. — Пометях мери, сватя, изчистех, кръстът ми отка»
н^сшс, дешо име сдно лрuосзко. А той. мери, ксто влсзсшс — същинско мечка, — размаха
мотовили. uвnонсцene всичко, Г. Кир-сливлβ. Ами k-квл ли ще · стане след година
ДЕТО 'ИМА ЕДНА РЕЧ. Вж. Дето им— едни думи.
ДЕТО ИМА СБОР, ТАМ И ГОЛ АСАН (ХАСАН). Ирон, Вж. Дето сите <турш>,
т—м и гол Асан (Х—смш).
ДЕТО МЕ НЕ СЕЕШ (СЕЯТ). ТАМ НИКНА. Вяeз-ипл се появявам. отивам някъде.
жпл)тл ше ме лч-явмт, яе ме искат, или където съвсем не мн е ытттлтл. — Амс ши и във
ВаДин ли сн ходил бв, Анго?... Дяволите Да тс вземат. шило с шило — дсто не шс свят.
там никнеш, .Г. Кир-сливлв. СΠлn, — Брс. Първонс, жив ли си? Дсто шс нс сеят. шсм
яшкиню!!., Ив. Вазов, Два враг—. Все щв избив но еДно страна това, чс Стана Иеснине
шсри из есяо. Дсто я нс свсш, том никне. Всяка сс е захлупила у дома си,.... а пя пу
споя еретик щс бутнв, ту чек при Диляне щс сс потири, М. Смилоим. Друм се вие.
Още: Дето ме ше сееш, там раста (се раждам). Диал, Дека не ме сееш, там ге ме найдеш.
Дисл,
ДЕТО МЕ НЕ СЕЕШ, ТАМ РАСТА. Диал, Вж. Дето яе ме сееш (сент). т—м никна.
ДЕТО МЕ ' НЕ СЕЕШ. ТАМ СЕ РАЖДАМ. Дисл, Вж. Дето м— яе сееш (сент). тим
гпнгнм.
ДЕТО ПЛАЧА, ТАМ СЕ И СМЕЯ. В нрава мн е лесно да меня настроението сж
ДЕТО ПЛЮЯ, НЕ СЕ ОБРЪЩАМ ДА ГО ЛИЖА. Не се лтгмзиим. яе се отмятам
от тона, ноето съм kмзмг или обещал.
Още: Не лижи това, дето (гтeтл) съм плюл. К-гвлто плюн не (го) лижи.
ДЕТО РАНА И ТОЙ МУХА. Зи ллс-лeш и яeт-ятно)я олв·г.
ДЕ<ТО> СЕДНЕ, ДЕ<ГО> СТАНЕ и ДЕ<ГО> СЕДНЕ И СТАНЕ. Н-всяkъл·
« постоянно. непрекъснато. Едес си спасихте душите, ссляня, от погонскише татари. е поя
Дстко, Дс ссДнс и де етeнс, всс едно нарсжДс: До стс слсзла долу в есяата.. . шс пск де
галетите но тотсритс. Ст. З-гоρоинов. Ивайло. Кооператорите цяло зима — дсто
■седнеха, дешо стенеха — всс зс гес^сзсссто приказваха, Ил. Вол-п, Между два сеят—.
За ниеста на Алсджскория . му е зора, Дсто ссднс. дсто сшенс. все зс нся дрънка,
Г. Киn-сл-илн. Имот. Дето свДнс и стснс все ош нсго сс оллакво.
ДЕТО СИТЕ <ТУРЦИ>. ТАМ И ГОЛ АСАН (ХАСАН). 'Ирон. Уилтпe6тви се.
■когато някой иска дм Изтъкне. че ще деИствуии я тоИ нато βтноян. че ннма да се дели от
мнозинството. Той πрuчсовсшс, заран ила всчср, когато се връщаше и вижДашс с очаше си
а Върбон, и βеачоцтβ нови кооператори как вървят раДостни слсд другите. Най-послс сДин
дсн кипна и отрязс: — ще сс нагазеш всчс. тс оаоеото щс Да става, Дспо сите щурци,
там и гол Асан! Ст. Ц. Даскалов. Без межда. — Бслким и чешматс еи с туке?,..
— Прекараха си всички, тс и нив: дсто сишс. тем и гол Хосен,.. Ссге смс рехсп, Н. Хайтов.
Съперници.
Още: Дето всички, там и гол Ахмед. Ирон, Дето нм— сбор. там и гол Асми · (Хасия)
Ирон,
256
ДЖАСТА-ПРАСТА. Повърхностно. небрежно. набързо. Ти си научен Де правиш
всичко Джосшо-проста,
ДЖОБЪТ МИ Е ПЪЛЕН. Разполагам с много пари. Нс тсбе джобо ши е пълен и
нс можсш да разбереш сиромасят хора.
ДИВ ПЕТЕЛ. Вироглав, олъряно-β, неразбран олв)k. Стогмен, тоя Див пстсл, също
влсзс в етоnонcтвото, П. Велков. Стълби до небето. С него нс можсш сс разбра, той е вДин
див псшсл.
ДИГА1М.. Фр-з)ллогнзын с начален компонент дигам вж. при фризeоялгнзын с
вдигам. .
ДИЛАФА НЕ МИ СЛИЗА ОТ ГЪРБА. Плстояншо бивам наказван с 6оИ, плстлтяял
м— бинт.
ДИМ ДА МЕ НЯМА. Побягвам стремително; изчезвам бързо и без всякакви
тл)ли. — От пристанището по-лссно ще офейкаме — продължи той. — Щв се качим но
лоДкетс. щс пуснем моторе и — дим до ни няма, П. Вежинов. Далеч— от бреговете.
Запалих пушкаше — дсеан, а заекът сви уши и дим да го нямо, Елин Пелин. Аз ти тоИ.
НаДзирсшсляп елсзс в бараката и каза: — Старец, свобоДен си!, .. — СвобоДен си.
казвам. ВДагсй сн nарmуеааuтс и Дим Да шс няма! Ив. Петров. Леля се голяи-, Дошло им
нс отроците До гуша от болярските тегоби, па току зарязали стрехите и Дим Дс ги няма.
С Децата. с говедата. то и с кучетопс. Забягнали, М. Смилови. Друм се вие.
ДИМНА ЗАВЕСА. Книж, Думи или дели, ноито служат като прикритие ни я-що.
Достатъчно с Дс надникнем зад димната завеса. с която продажният печет старателно
зобу-лвс онова. косто става в наесто строна, В. Коларов, Против хитяenнзми и шeилeнт·
българсни слуги.
ДИРЯ ОТ КЬОРАВ ОЧИ. Ирон, Мъчи се да постигна нещо нeипможнл. шеосъще-
стинмл,
ДИРЯ СИ БЕЛЯТА и по-рядко ДИРЯ СИ БЕЛЯТА СЪС СВЕЩ. Правя, върши
я—що неразумно или nитkлв-нл. с kлeтл сам сн навличам нeгпиттнотти, беда Той се облегна
върху ритлата на каруците и почна Дс шари с очи, — Бскво търсиш? — попише го Станчо.
—Даря си бслята —отговори кръчмсриньт и поДадс шишето, А. К-пилийо)и, Птичка от глина.
—Глупчо дългокраки, дариш си беляше! / Щъркслчо отвърнел: / — Кой кскеото Дири. това
щс номера! Р-н Босилек. Рилттт, Шаро, ти сс връщай, / дириш си белят — / семо хора
хоДяп I горс в планината! Д. Гм6е, Екскурзия.
Още: Търсн си белнта и търся си белят— със сеещ.
ДИРЯ СИ БОЯ и по-ряДко ДИРЯ СИ БОЯ СЪС СВЕЩ. Съ‘нaтeгно правя. върши
нередност. с kл)то сам ставам причини да бъда п—казан. Кревата' пощипвишв тук-псмс по
лист или прегоряло шрсенчка, .. Бсше глсДна, Цене я завръщаше надолу към къщите, ...
И когато БоДко се зоДадс, задъхан и изпотен поД тежестта не пълнота чанта, той изругс:
— Дс сс губиш. бс? Аз боя си Даря зсроДи тсбс, е та сс моташ. В. Чeпглe, С нови другари.
Още: Търся сн бон и търся сн бон със свещ.
ДИРЯ СИ МАЙСТОРА. 1. Постъпвам тини (обикн. неразумно), че стави шeл6-
хтлнмл да сн получа ‘аслуженото. да се справят с мене. Дариш си майстора ши с твоя
инст, амо Де До еиДим кой щс сс. спровя най-послс с шсбе.
2. Само е 3 л, Изисква опитна ръка, умение. за да бъд— направ-п добре. И свои, / и Друго¬
селци ' идваха при нсго, / ксто при първи майстор бъчсвср — j чс роботото мсйсшора си дири,
П. П. СлаиеИяои. Епноeтkн песни.
Още: Търся си майстори.
ДИРЯ СИ ЦЕРА. Стремя се да намеря ничия да излязи от някакво положение
(обикн. глшл, трудно). Селянинът нс го елуесшс, Той не вяреешс в неизменността и силете
на някакви закони а бс cеаоаал Да търси прорез, прсз койшо дс сс провре. пък Другите до си
дарят цсро, кой кскто можс, Ем. Ст—шев. Иван Клнл—neи.
ДИРЯ СМЕТКА някому, от някого или cсмоет, Изисквам от някого да лтглeипя ‘а
делата ся. зи постъпките си. Защо съм бал говорил против него в съди. то го били осъдили —
17 Фразeлялгноeп речник. т. I
257
затуй мн диря смешке сего, Й. Йовков. Чифликът край границата. — Сговор. селяни. чв
свят ндс след нас, свят отворен — смстка щс дири пой и щс пише що смс сторили зс нсго, що
сме дали... И с пия Дума склопи той очи. Ц. Ц·рялитkн. Тъй е то.
Още: Търся (неким) сметки.
ДЛЪЖЕН СЪМ НА МИХАЛЯ. Н— съм съвсем нормален; безумен съм. луд съм.
Още: Дължи нм Мнхалн. Дължа ни Михмлн ‘а дъски пари. Дисл, Имам да давам
илящам) на Михмлн.
ДЛЪЖКИ МИ СА РЪЦЕТЕ. Крадлив съм. имам навян да крада.
Оше: Имам дълга ръка (Дълги ръце).
ДНЕС БАХТ. ЗАРАН ТАХТ. Дисл, Употребява се за човек. kлИто не пести, а когато·
имм пари, харчи и не мисли ‘и утрешния ден.
ДНЕС ЗА ДНЕС. В пистоящин момент. Събитията от последните две години.,
въпреки всички очскесния, хвърляха шакъв огън и опустошение в неговите [нм либерализма]!
и тъй всче поредели рсДоее, щото днес за ' днес нас имаме радоmс с еДин безнадеждно·
изгубен болник, Г. Кирков, Съдбата па либерализма у нис. Днсс зс днсс ДяДо Либсн жаеес сома
със своите възпоменания, Л. Кмрaβeлтв, Българе от старо време.
ДНИТЕ МИ СА ПРЕБРОЕНИ. Maгkл мн лттмиa дм живея. да съществувам. скоро·
ще умра. пнма вече да ме ныa, — ^скео амс, шишко. коово ти е?. ,, — Уссщсм. Тонке, нсщо·
ми казва. чв Дните ма са преброени, та ако, не дай божс, ма дойдс часът, искам прилично,.
като черковен човск До бъде погребен, Чудомир, Страх. „ИДс ма креят! — говореше сн той,
— Преброени ми са вече Дните!'· И заключаваше с мъкс: „Но колко народ ще изморят още!*
Г. Кaрмтлaиои, Неверникът Tлмa, „Просша ми, боже, на мснс, неразумното, Животът ми
изтече като воде през сито, не остане еремс да помисля зс Душатс си,.. Цял живот сс·
блъсках до събирам покъщнини и богстстео. Стискала съм всски порцал и всяко етоιтuннко, , ►
Сърцето ми се отеора, когато дните ма си есчс преброени. . .“ Ем. Станев. Иван Конлиn)в.
Още: Читтиeт· (минутите) мн см преброени. Броят мн се (сβπпжнян мн се) дните.
Днгге ми см прлоeш·нн.
ДНИТЕ МИ СА ПРОЧЕТЕНИ. Съвсем малко мн остави да живен, да съществувам,
тглрл ще умра, няма вече дм м— има. Старите поробители клстсхс глеви... И когато нс не¬
бето сс появи сдно опашете звезда, всички изтръпнеха, — Лошо пише, Тя, нашата, сс
свърши всчс. Тсзи звсзДа показес, чс но сдин цер дните си прочетени, А. К—пмлийо·β, При¬
казен свят. — Тъй ще му с по-добрв на князе, Нис До виксме помежду си, е той Да ни помирява
и да дърпо конците, Но и нсгоеише дни са прочетени. В. Геновсн—. Седем години.
Още: Дните мн см преброени. Броят мн се (свършили мн се) дните.
ДНИТЕ НЕ СА СЕ СЪБРАЛИ У ВРЕТИЩЕ. Диал. Казва се някому. който
работи нощ·, за да се изтъкне. че яе пa6лти, когато му е времето през деня.
ДОБИВАМ / ДОБИЯ КРИЛА. Книж, Повишиви мн се т—млоувттβн·тл. чувствувам
желание и готовност да извърши големи дели. Допра ли сс до теб, ксто Антея, / сз
пак крало добиеам и млсдся! Ив. Вазде, Предпролетни соп—тн. Богспо театърът ехти и сс
трссв от техните рькоπляексаuя.' но аршисшо сшива Добрс, ободрява се. добиви кряла-
Ив. Вазов, Утро е Банкя.
Още: Изnaттeит ми / израснат мн (порастват мн / пораснат мн) крила. Книж,
ДОБИВАМ / ДОБИЯ ПЛЪТ <> КРЪВ>. Книж, Ставам действителен; отπщeттвявaы
•е, реализирам се. · Сянки, тека трябваше до нарсчсм и нас нашия Фотинов, и шокъв щешс
ди си остонс и той, ако Ди нв принадлежеше зс Добра чсст към ония рсДки личности, която
растат и добиват плът и кръв поД псрошо но биографе от само ссбв си, които можс До възста¬
новиш и по едно Думс и по еДно дело тяхно. Ив. Д. Шишм-нов. Константин Г. Фотинов.
Това с новото романтика. / която } се рсжДа / е Добиви своя плът. Н. В—пц—рлe, Ро¬
мантик—.
Още: Придобивам / придобия (получавам / получа) плът и кръв. Книж,
ДО БОГА. 1. В съчет. с викам (крещя. пищя, рев- и Извънредно сялнлг
високо, кански (eнk—м), Загледа сс в рсеналст воДна спахия. ужаса св ош постъпката сн №
писне до бога: — Олслс. майчице! К. Петнаное, Без деца. Крсщя до бога, Викам до боги,
2. В съет. с вик <р^е^». писък в под.). ИзIп.нрeля>o силген. канон Вшг))· Мллугонатве·
258
заудряха осяnацuтс си по зсмято, еборцчкаха св и вдигнеха вряви до бога, А. Кмna-
лийчев, Птичка от глини. Надсвсм вик до бого. Смях до боги, Писък до бога,
3. РяДко, В съчст, с чува с— (разчуеи се). Ниитнгпл· (се чуем).
Още: До бяла бога /към 1 и 2 зпио,/. Дисл,
ДОБРА МИ Е РЪКАТА. Дисл. Лесно завършвам това. което съм зишлов—л; върви
мн. стори мн е работата.
Още: Леки мн е nъгaти. Имам л—ги ръка.
ДОБРЕ ДОШЛО Е зс някого или нещо, Благоприятно е. е полза е за янкого
или нещо. Ако кулсто сс вирди. не я обграждай отвреД, Дой нм път но ворДсчнтв Да
ся спасят кожите, нека избягат! Каквото са видели. щс занесат чек до Овсч, Нека!
Така е добрс дошло зс нос! Ст. Змглпоипов. Ивайло. Турисшишв предпочитат да сс
катерят по високи върхове, а пука върховсшс са есе сДни текшее ■трьтлсcтц, тумбссти
и силните туристи ги избягват, За мснс то пък е Добре Дошло, защото обичим дс ' си
говоря сом. Н. Хайтов. Приключения в гората Часовникът ми показва семо Девет .,
Това. чс е семо Дсвст, . . „е добре Дошло зс мсне, Б. РаИное. Господин Нн/оИ. Кой знсс
кскъв нехранимайко е бощатс, всmова и пя нс щс да го знос, ., Тогава?... Зо нся
ще бъдс добрс Дошло, ако някой посмс тойничко грижеше зс дсцото, ,. Две двци лесно
гледаш лн сс? Б. Болгар, Близнаците.
ДОБРЕ ДОШЪЛ СЪМ някъде, При—т съм някъде радушно, с желани· или съм
нужен някъде. По оная времена ноесшо държави пищеше за чиновници. . фалиралите
търговци зовмахо съдийски место., . .. и учителите бяха добрс дошли навсякъде. във всички
министерство — стига До пожелаят, А. КаралнИчез. Птички от глини.
ДОБРЕ МИ Е КАТО ЗЕТ НА КЪЩА. Ирон, Зле мн е. е ялшл положение съм.
Още: Добре мн е като зет ни привод. Даал. Ирон.
ДОБРЕ МИ Е КАТО ЗЕТ НА ПРИВОД. Диал, Ирон. Вж. Добре мн е 'нито
зет па къща
ДОБРЕ МИ Е КАТО РАК НА ВЪГЛЕНИ. Даал, Ирон. Зле мн е, е лошо иоялж·шнe съм.
ДОБРЕ МИ Е КАТО ЦАР ВРЪЗ САМАР. Диел, Ирон, Зле мн е. е лошо ио-
ложешие съм.
Още: Пnлгонтия съм нито ц—р връз с—м—р. Диал. Ирон,
ДОБРИНАТА МИ Е НА (ДО) КОЛЯНОТО. Л)тнл и бързо променям доброто с»
лтшлшeнц·. шиттрлeшн· към другите. г)снл се разсърде—м ни някого» тг·л като тлгу-щл
съм проявил добро лтнлшeнн· към него. Не него нс можс до св разчита. добрините му с
ни коляното,
Още: Дтстлуг— мн е ни (до) коляното. Добрината мн стоя ям (До) кояяшлто.
ДОБРИНАТА МИ СТОИ НА (ДО) КОЛЯНОТО. Вж. Добрината ми е нм (до)
горяното. — Когото беше туке снеха ти, глсдашв с едно капки до я удавиш, свги ми
nраnяоовот —... — Твойти добрини стои но коляното! Ив. Петров, Нонгяпати любов.
ДОБРОТО СТАРО ВРЕМЕ. Недалечното мннaял, ил)лмял обикновено е цд—млизнрия—
светлини. И в тия замлъкнели зеуци. под прахе на годините погребано е за всякого пле¬
нителната поезия на Доброто старо ерсмс, Й. Йовков, Край Мести. А пък слвДи ц паметници
от Доброто старо врсмс можеха дс сс видят навсякъде. Й. Йовков. Край Места.
ДОБРО УТРО. Възклицание ‘а изразяване ши иллниn—eги. глиaто някой каже я-що
лтлмβни нзз·тшнл така. Като че ли тоИ го открива в момента — Той живеел в същото
къща, — Добро утро! Ти ссга ли ровбро,
Още: Добър ден.
ДОБЪР ДЕН. Вж. Добро утпл. — Вас сте бяла еърнсооца! — Добър дсн. нали
зновш,. чс смс съученици.
ДОБЪР Е ГОСПОД. Като възклицание: 1. 'За изразяваше ни надежда че ще се по¬
прави илялжeшн·то и че ще се даде заслуженото някому. — Следователно, до св потрудим
и ' нис. да св подържим още няколко дене. по добър е господ^ от гдсшо ной-св нс надяваме,
259
оттам можс Да ни дойдс помощ, Зих. Стлтялз, Записки по българските вптт—нця,—Бс, джснъм.
но сеете нс си сс свършили добрит хоро —обеДихо сс някои оптимисти. — Добър с
господ. До ги намерим отсега нишотък. Л. Стоянов, Бенковски. Нели та кажем, що злини
върши тоя човск заедно с попа, оно не е за изказване, ама добър е госпоД, Мих. Γeлnинeи, С те¬
бешир и с въглен.
2. Зм изразяване ' нм задоволство. че е-ч· се е поправило положението или че нняоИ
сн е получил змсгужeплтл. Е, добър с господ. и нис Доживяхме до сс виДим пик жшеи
и зДрави,
Още: Голнм (жив) е господ.
ДОБЪР ТИ ПЪТ. Нренебр, Махай се. вървя, където нск—ж. Чуваш ли, ДяДо Пиншо?
А пък ти, око цеоош, отказвай се! Отказвай сс, дордс е врсме. , . Ние текшее съюзници
не щем, ХсйДс. добър ти пъп .. Д. Ангелов, На живот и смърт. — Ако пък ши искош.
Дороелсвс. До се наредиш До ония непокорна боляри, дсто са вдигнела глава в Овсч срсщу
шаря и мснс — ... — заповяДсй. върви при пях, добър пи път/ Ст. Зaглрчннлз. Ηβ-^».
Още: Прав (широк) ти път. Нренедр,
ДО БЯЛА БОГА, виним. Диол, Вж. До бог— /в 1 и 2 знaо,/. Лига До бяла боге.
Пищи, то се чува до бяла боги, Рев до бяло бога.
ДОВЕЖДАМ / ДОВЕДА ДО ПРОСЯШКА ТОЯГА някого. Стивам причина пнноИ
съвсем да ' лб·лп)), разоравам го напълно. Ето сега и нсго, не го ли Довсдохс до просяшко
тоягс? Уеажаеан от всичка полковник, бъдвщ генерал, можс до сс кожс, превърнеха го в от¬
репки, в нищо, Л. Сгонной. Сребърната сватби н— полковник Maтоз, Поговорих му за
тежкото положение на ссло,,, ,, зо причините, която ДовсДоха нашия нароД До просяшко
тояга, и зс изхоДа от шовс тежко положение, Сл. Трънсни, Неотдавна.
Ощ·: Докарвам / лтkмпaм до просяшка гоним.
ДО ВЛАКНО. Дисл, Без лтт—тъя, напълно, съвсем. зсноkл. Бсе Брачуа се мотолсец
мсжДу них, , . все разпито ,. Разпята по тънко. всс иска Дс узнсс До влакно, всичко,
Мих. Георинез, От зло ни пл-зло.
ДО ВРЕМЕ. Не докрай, до определен момент,_ временно. Всичко е До еремс.
Ябълки стои нс дървото, докот узрсе, после капва. Й. Йонков, Женско сърце. Сякс сила
До врсмс с. а цирскат до година, Поговорка. Всяко млсДост е до врсмс,
ДО ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ, чиним. Безкрайно дълго врем) (чиним). — Ксто идеш
в Бритое,.. ,, отбий сс у златерянс Димитрики и му кажи, че си искам порите.
Дс ми изплета глсеняцит с горницста. Той да не смято, че ще го чокам до ешоро
прашссшвше, А. К—naлийчeн, Птичка от глина. — Аз няма До ви чскам До второ пришествие,
Нсмсрспс си .. азлсзшс са, М. Грубешлнеим, Пред прага. — Рено или късно той
щс излсзс оттук и ез щс го чекам. мскср и До ешоро пришествие, М. Mмроeисяц,
Тайнствените светлини. Тъй си чака от године врсмс, а можс и До второ пришествие
Да . чаоа, Г. Кaритлaнои, Съвест.
От хпнттнннтнaтм р-лигин за итлпотл идваше („нтопотл пришествие“) пи Христос па земята.
ДОГОДИНА ПО (В) ТИКВИ. Ирон, Никога (употребява се при отказ ‘— нещо или
неувереност. че нещо ще стане, ще .се · случи). — Имам да взимам ош него пари, — Щс
ти върнс порите ДогоДино по тикви,
ДОГОДИНА ПО ТОВА ВРЕМЕ. Ирон. Никога (употребява се при отказ ‘а нещо или
ш·ув·п·нлтт, че нещо ще стане. ще се изпълня). — Кога ще свършиш. тези рсдота?—До-
гоДино '. по това времс,
Още: Утре но гоза време. Ирон,
ДО ГУША, задлъжняе-м (змгазнмм. потъвам в дългове и плл,). Извънредно
много, във висока степеп, до краен предел (зидлъжнявам). Още прсДн До сс ожсни зс
Накуло, бог Да я прости, бсшс потънел до гушс в борчове, Зл. Чолакова, Бачо Кнnл.
— Ти, Дс рсчсм, имаш да Дивеш... — Нс да речеш. сми така си с: потънел съм До гушс
в дългове/ Г. Кипaслиeои, Как чичо Диол се лткa‘a. — Същата. вечер, когото ти
рсвоаввСх патилото си, ношит дечица от Дружинкашо се събрали в училищсшв и псхнияш
командир ... им рсвосвал зо мснс, чс съм бил затънал До гушс и роботите ми биле
спукано, А. КипмлнИоee. Народен з-тилник. — Нс си потънал До гуша в Дългове като
260
мснс, Нс плащеш гсз. . воде, електричество, Донъци, насм. Б. РаИное. Човекът па ъгъла.
Задлъжнял съм До гушс, · Зсгазах до гуша в задължения,
Още: До шин /в 1 знач./.
ДОДЕ БАБА ПРИВТАСА И СВАТБАТА СКОЛАСА. Диол, З— много бавен. муден
олв·г.
ДО ДЕВЕТА РОДА, гоин (преследвам и лn,), Вж. До лeвeтл голяяо, Някой с пръст
нс мс е вскачuя, с той да мс удари,... ще го гоня до девета рода! Й. Йовков, Жетварят.
Изкарайте бъчви вино! И, думсм ви, който ни сватбата нс зочстс и който ни виното нс пис,
него щс го гоня До Дсвсшо роДс! А. Стр—шяынрлв, EœHHH дни. Тежко въздишал и
шушнел борът: „Нс мс ссчи! Рухна ля, Добро нямо до видиш до дсвсшс роДа.. .“ Но слуша
ли безумно главе! Ст. Станчев, Под яснл слънце. Една снаха си доведохме, как'Сийкс,
господ дс шс пази до девета роДа! Чудомир, Н— съм от тях. Всщино клспвс и кумова
до дсвст роДа гоня, Поговорка.
ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО. В съчет, с гоин (преследвам и лп,). 1 Докато е жив
янноИ и донито см живи най-далечните му потомци · (гоня, пр—следВам). Враговете си той
прсслсДвашс до Девето коляно, отмъщаваше им, кскто можеше и както знаеше. Г. Кaпмсливлв.·
Татул. — Дано огън тях До изгори! ... — Да ги гори До дсесто коляно, госпоД До ги убие,
Д. Ангелов, На живот и смърт.
2. До потомците от няколко иоkллeяин. Този cmареu лейтенант — ... нс го викошс
за дребно рaдопс,, . Войниците рсзксзесхс ощс зс него, чс той получавал сведенията. която
се изпращала от родните им места, и си га сортирал е отделни попки, Знасл всичко
зс пях, До девето коляно, Кл. Ц-ч-и, Войници. Проучиха му роде до Дсесто коляно,
3. Всички преки потомци пи лмлeнл лице от няколко поколения. Бащи ма. дядо ма и праДяДо
ма — чак До дсвсшо коляно — всс попоес. А. Гулняпсн, МТСтмнцнн. И■ щс почнет дру¬
гарите Да шс поучсвсш: 6ο^, майка, братя, сестри, стрини, лели — до дсвсшо коляно!
М. Maро)всkн. Тихо пристанище. Пъшкаха котлснци оп . чорбсджаипс. кълняха 'га До
дсвсшо коляно, смс хсм кълняха, хсм не мърдсха от Котсл: глад яма — золум няма,
В. Мутафчиеви, Летопис па смутното време.
Още: До девета роди.
ДО ДЕВЕТОТО НЕБЕ, гn·нпзимтты. Извънредно мнлил, пр)гмлeял (превъзнасям).
Още: До сeлыотл небе. До небесата (небето) /и 1 знмо,/.
ДОДЕ Е НА ХАРМАНА. Дисл, Длkaто — време. донито е удобен моменти да стане
нещо или да се вземе, получи. даде яeщл,
От послов. Дод) е нм хармана или нземИ, или дай.
ДОДЕ КЛЕПЕ ЧЕРКВА, бин. Дисл. Извънредно много. безмилостно (6яя).
ДОДЕ МИ ХЛОПНЕ ДЪСКАТА. Дисл. До гроба. донито умра, докрай. Човск св
блъска, труди се. мъчи сс, ДоДс му хлопне Дъските,
ДОДЕ ОБЕРАТ ЛОЗЯТА ПО БАЛКАНА. бия. Извънредно много. безмилостно (бин).
ДОДЕ ТИ ИЗСЪХНЕ ПЛЮНКАТА. Съвсем бързо. ДоДе ши изсъхне плюнксто и щв
се върне, чикой мс,
Още: Още не ти изсъхнали плюнк—тм.
ДО ДУПКА. ДоярмИ. Платил той, подкарал стадото и сн Думсл: „Ноглсся ме тоя
синкоесц. Щс го гоня до Дупка. , .“ Кр. Григоров. Прол—т в Ч)пeшлво. — Войната,
драги, си е войне! Ще сс бием до Дупка! О. Василев. Жнтнe-6нтнe, Никскви отстъпки,
никакви изключения! И подхванеш ли сдно работи. Докрай ще я оараш, До дупка, дешо
има едно дума. Чудомир, Конституцията.
ДО ДЪГА. се нарязвам. Дисл, Извънредно много, ир·kмдeял (се нaпт‘вaм, се напивам).
ДО ДЪН ДУША. Извънредно много, дълбоко. тняпл. Филип пръв позна Пснчо и св
спусне към него. .. Пристигането но Пенчо го развълнува До дън дуеа: В. Геновск—,
Седем години. Гащите му са също скъсени и той с труд прикрива срамотиите си, обиДсн
до дън душе от унизителното положение, е което е посшовсн. Л. Стоянов. Хлл)na.
Предателя! Крей шмсшо на Лсески / и Димитров не ще вя спомена, / но цял нороД, до.
26’
Дън душе потресен. f прокляни ви но всчнн времена! И» Бурни. Пролетта и трмятлnнсти.
Покъртсн до дън душа. · Възмущавам св До дън души,
Още: До дъното ' н— душата <си>.
ДО ДЪНО. Без остатък, изцяло. напълно. Иском да дигна пълно чаша. Да я пре¬
суша до дъно. Ал. Константинов, Разни хор—. разни идеали. Поп Кръстьо чукнс силно
чешкото си в чошкошо на нспозношия.... и изпя рскияпо До дъно, Ст. Дичев. Зм сво¬
бодата. Нс обсД Джсймс получи първото кснчс с портизански осчамао, За голямо учуД-
ванс но всички, американецът изгълпи до дъно горещия осчсмао, полят с лъжица мсД отгоре.
К. Ламбрев. Средногорски партизани. Димитър бивно нсвири шишснц/т и дълго цъко с
устняшс си. Изпразни го до дъно. К. П·тямнлв, Старото време.
ДО ДЪНОТО НА ДУШАТА < СИ>. Извънредно много. лплбтkл. силно. Съжалявам,
чв не моге дс прсДам думите му. Слушахме га трогнсшш До Дъното но Душете ..
Усещахме някакво облекчение. като слушахме жив чоеск до изказва милост и състроДонне
към нм, К. Величков, В тъмница. — И понеже 6ο^ ти не можа До събере тсзи пари,
нс успя До тс омъжи зс спшскор. Но ши бс страшно огорчено оп това, възмутена до
дъното но Душата ся от този дребен, нищожен, търгуващ с всичко серсйска свяш, Д. Димов.
Тютюн. Той бсшс просмукан до дъното но душеше си от враждебния мироглед, Д. Димов.
Тютюн. Мразя го до дъното но дуеатс са.· Благодарен съм му до Дъното не .душете.
Още: До лпнлтл н— сърцето <си>. До дън душа.
ДО ДЪНОТО НА СЪРЦЕТО <С>>. Извънредно много, дълбоко, сялно. Тове без¬
заветно горещо учистис на другарите му по дружба и по нДся го покърти до Дъното но
сърцето, Ив Визов, Под нгото,
Още: До дъното нм душат— <с^:>.
ДО ЕДИН. Втнокн изцяло. без изключение. Габàрекаmа камбана слушаме, Нс умряло
бис, — Нске бис — смръщи всжДи Кора Кольо. — Нске мреп! До сдин до изпукат!
Чудомир. Кара Кольо. От тях [от шнжиnянт)] покапаха на снсго семена безброй, Зо-
чиксха Да покълнеш, но снегът бързо сс стопи и га завлече. Cетсасха шук-там пъпки,
помъчиха се Да забият корен. но опряхс в кораво. е скало. Изсъхнеха и те, загинеха —
До едно, Н. Хайтов. Шумни от габър.
ДО ЗВЕЗДИ < ТЕ >. ' ’. В съчст, с -нмгт (въздигам, превъзнасям, в·гиомт).
Извънредно много, πпekил)нл (хваля).
2. В съчст, с виним (яп)πт и под.). Извънредно силно, внстkл (винам).
X В съчст, с вик (рев. вой и илл.). Извънредно тцлeш, висок (вик). Cmаачоло песента му
(на сенег—лец—] е шиха и скръбна, ... и накрой сс прсеръща е проточен До звезДите
ликуващ вик, Св. Минков, Другата Америки. Аз чух на ранените тъжния вой — / До¬
стигаше той Дори до звсздитс. Мл. Исм—в, Поема ‘М Винтовкитм. Какъв оброк стовашс
там, под Двете брясто! .. . Ксто всоолсхс няколко овни.... па вино. по рокня, по свирни
до звезди! Ил. Волен. Между два свята.
Още: До небесата (н)6eто))
ДО ЗЪБИ. вптnпж)н. Много добр) (въоръжен). Нс следния дсн полицейски камиони
от Пловдив, Чирпан и Барлоео. натъпкани с настървени полиции, въоръжени до зъби с
овшомсшично оръжие, бомби и минохвъргачки, сс Дешжсхс бързо по шосстото, воДсщи
към Средно гора. К. Ламбрев. Ср)лногоnтнн партизани. Всички бяхс въоръжени до
зъбя с пушки. саби, рсеолесра и бомба-бухсл^и,. П. МихаИлов, Малката партизанка. В сслошо
сс ностинахе вДин войнишки а сдан цивилен отрсд, въоръжена до зъби, Кр. Велков,
Село Блровл.
ДО ИЗУЙ-ГАЩИ. лнямпнмы. Дисл. До пълна снплммшнт, немотия (ллkмримм).
Ама я си представете..... чс Друг бсшс нс мосшо място, примерно в камиона влезсше
външен врсг и започне до зсдагс планово и но сдро. Той щсшс Дс Докери коопсрошорштс
До изуй-гащи. Г. Кра-в. Аз л6ннянвaы!
ДОЙДА ДО ЮС. Диал. Завършвам докраИ. ямпπгнл. Хръткоте с поДигнато опашке
ошиеошс вече прсз ливадите, зс да стигнс новия са стопанин, — Ноля я убихте тоя
пущина? — попита зачуДсно игуменът, — Аз я хвърлях полуумрялс в улся, зо до сс
удави том. но сто я пек живо, зс бсДа! ... — Когато човек захване подобно нещо,
трябве да дойДс до юс. по тогеве да остави... Ив. Визов, Под игото.
262
\
ДОЙДЕ ЛИ НА МОЯТА <ДУМА>. Даал. Съгласи ли се пмй-илсл· с мене
ДОЙДЕ МИ ВРЕМЕТО и по-рядко ДОйДР МОЕТО ВРЕМЕ. ’. Настъпи моментът.
глиaто ще умра. Нс всеки рано или късно ще му дойдс врсмсто и щс си отиДс от тоя
сеят,
2. Настъпи neжнтeяянят момент, когато ще действувам, ще се пронин в η-^ eижнл.
— Де зсДържим и До зстеърдим шово. що смс извоювали Досега, Дс ни се признай аоео на¬
родно църкви, ниш език и асродноет. Де просветне сднож пред очишс на народи и сто
ссгс е дошло тъкмо твоето ерсмс. учителю. Д. Талев. Пресп—яснит· камбани.
Още: Дойде ми час—.
ДОЙДЕ МИ ОТ КЛЮНЕЦО. Диал, Много мн дотегни. омръзна яeщл. изтормозих
с—, яе мога πлвeоe да търпн.
ДОЙДЕ МИ ОТ ГЪЗА ХАБЕР. Диол, Вулг. Подагр. Сетях се късно зм неща
ДОЙДЕ МИ СЪРЦЕ НА МЯСТО [ЩЕ МИ ДОЙДЕ СЪРЦЕ НА МЯСТО]. 1 Много
<сьм (ще съм) доволен. стана ми (ще ми ттaнe) много драго, иляeж· се изпълня (ще се из¬
пълни) някакво мое тнлпл ж—лмние. — Момчета. я вае викнеше някоя стара хай¬
душко пссня, Да дойДс сърцс на място. Ив. Вазов. Под нглтл. То Сашо езс и раз¬
гони стрино Пене и тогава тя сс курдшсс у стрина. Вслс Нсноовека и й дойде сърце но
място, Зещото у сшранннн Велини имешс седянко. Й. Вълчев. Родихме се зм·йлe·.
Нис се престрашихме и се шмугнехме в калсбалъоо. Тскс и но нас ни ДойДе сърцс но
място — чухмс приказкето ошново и ош много близо. Й. Впяоeв. Роли-м) се змeйли·.
2. Успокоих се, съвзех се. ше се вълнувам вече от нищо (обикн. от страх). Ариф скоро сс
изгуби в букска с напето. царствено походки, а ез останах с десй^сткцлограмоеата раница
и замръзнали оп втуД крака... Пийнех еДно конячс и малко по малко дойдс ми сърцс
ма място. Н. Хайтов, Писма от пущинаците. Уплаших сс и още нс можс до ми дойдв
сърцс но място, Н. Геров. Речник н— 6лъгиртяяИ нзиг.
Още: Легни мн (падни мн) сърце ям място /към 1 знмч./.
ДОЙДЕ МИ ЧАСА и по-рядко ДОЙДЕ МОЯ ЧАС. 1. Настъпя моментът. когато
щ— умри. — Нищо нв ми е, момчс, нищо~ нс ми с. ДойДс ми чисо и шоеа си с, Добрс
чс сс случи тук... дсто умря... Курши. Й. Йонков, Ст—плплмшинтkн яeгeялн. Днапс ма
се преброени, тс ако, не дой божс, ма дойдс. чисъш. искам прилично, като черковен
човек до бъда погребан, Чудомир, Страх.
2. Настъпи п·шитeлπяят момент, когато щ— действувам, ще се пронин е нещо 3-«^.
— Нс ти прилича на гоДинашс, какво си св развихрил! — Тове с. дойДс ма ной-послс часът!
Щс победя, да зассе. глсеато си зслсгсм! Й. Вълчев. Стъпила към небе.
Още: Удари (настъпи) мн омт—. Дойде ми eneмeто.
ДОЙДЕ (ДОШЪЛ Е) НОЖА ДО КОКАЛА. Ниттппя пeшнтeлшнят. критичният момент
зм действие. ‘а ' разплати, крайният предел, когато плe)ч) не може дм се търпи. Много
•бяха азпошиля и много бяхс изтърпели, но есче дойде ножа до кокалс.
По-рядко : Дойде мн (дошъл ми е) нож— до kлгмлм. Стигнах до пляожeнн·. когато
η—^ не може илвeч· да се понася и трябва да се намери язхлл, — Ами какео Дс га про¬
сим! Нс еаж, чс хорото нс от добро,.. а оп чуДо! Ксшо ни ДойДе ножа до кокала. Да
•видиш кок и ние — нс дсякаас. смя от отвъд болканс, Ст. Ц. Дaсяaглe. Без межди.
Ощ—: Допря нож— до гтkмям. Опря нож— до (о. в) кокала.
ДОЙДЕ УМЪТ, АМА СИ ПОЙДЕ КУМЪТ. Дисл, Употребява се е случаи. когато
пнглй се вразуми късно. след като вече е загубил пeщл.
ДОЙДИ ЗЛО. ЧЕ БЕЗ ТЕБЕ ПО-ЗЛО. ynотn)бяим се като израз зм примирение
с нннанЕа · злини, конто тп—инятeлно с други е πл-мaгяa,
Още: Ела ‘лл. че 6ез тебе по-зял)
ДОЙДОХ СИ ЧАК СЕГА У ДОМА. Даал. Едвам сега се сетих.
ДОЙНА КРАВА. Н/оДобр, Човек, когото илттлянно използуват митeрнилнл. Някой
сече не го зсчитол зс нищо, Имел вноченuе само дошолкоеа, доколкошо могли До го
използват ксто Дойно крава. Д. Димов. Тютюн. Другарите са много чувствителни към
263
текшее зоблудсни души ксто тсбс, която се се превърнели в дойни крави, мокар и при¬
видно. М. М—рчеискн. Тихо пристанище.
Ощ—: Млечна крием. Диел,
ДО ЙОТА. зимн. Много добре. до наИ-ммл[кнт· подробности (зная). Призори, когото·
са тръгваше, Тсодосий разправя всичко но НаконДър. е старецът го слушишс спокойно. сяксш
зносшс До йоте шова, що му сс говореше, или пък тъкмо това е очокесл да чуе, П. Клπттин-
тинов. Предание за изчезналия град.
ДО КАПКА. изпивам и др. Без остатък. всичко докрай, напълно (изпивам). — ·Сом
изпя ваношо до капка. а цекаш бъклицата. Дс не смс орьчмсрu. Ст. Змиороннлв, ИимИло.
Друг пъш войниците шока си и хвърляха чорбите. е поя път я изкусиха До оаnос. П. В—-
жяпое. Втора nотa,
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ АКЪЛА В ГЛАВАТА но някого, Накарвам някого да се
вразуми, принуждавам го да пр—ст—яе да постъпва неразумно; вразумявам.
Още: Докарвам / докарам ум— <в главата >.
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ БЕЛЯ < НА ГЛАВАТА> някому. Ставам причина нннанвн
шeпnнттнлстн да тпллeτтт някого. създавам нeпрннтплттн нм някого. Тоя рошав ДърДорко ...
можс До излезе човск с връзки и До ти докара бсля но глсестс. Й. Йовков. Приключенията
нм Γоnлллыои,—Щс ви дам, но стрсх мс с. чс щс ви възвий кръвта, ще си спомняте зс бслксне
и щс ма докараше някоя бсля, кози той. Зах. Стотнли. Записки по българските вπстмшня,
— Кскео направи, кокво направи ши сега с твоите нападки и бръщолевения? ... Неистина, осоеа
ли лошо, кскес ли бсля Доксрсх но къщеше? П. Михайлов. Малката имптизмнкм. Бсоеа
бсля докери ши но сслошо,
Още: Навличам / яивяeг— (стоварвам / стоeмпя) 6-лн <им главатар
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ ВОДА ОТ ДЕВЕТ ВОДЕНИЦИ. Дисл, Привеждам нмй-
п—‘лнони ллвллн и доказателства, ‘а да докажи прмвотмти на нещо или да убедя
някого в π·щл. ,
Още: Докарвам / ллг—п—м води от девет лeпeтa (кладенци). Докарвам / лтг—пиы вллм·
•т лeв)тлeтeт и девет реки.
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ ВОДА ОТ ДЕВЕТ ДЕРЕТА. Привеждам шиИ-различня
доводи и доказателства, зм да докажа прмвотата ни нещо или да убедя някого е нeщл.
Докара вода оп деест дерета, но пак не мс убеди, чс с пров.
Оше: Докарвам / ллг—п—ы вода от девет кладенци. Длгaпвиы / ·ллг—п—ы eлл— от девет
воденици. Дисл, Докарвам / ллk—п—ы влли от деветдесет н девет пeгн. Донасям / донес:- (носн)
eллм от девет дерета (кладенци). Н—виждам / навадя вода от девет лeпeти (кладенци). Дисл.
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ ВОДА ОТ ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ РЕКИ. Привеждам
най-различни доводи и лоkмзaтeгттвa. за да докажа ирмвлтмти на шeщл яли да убедн
някого в нещо.
Още: Длkмпимы / докарам влл— от девет кладеици (дерет—). Дтk—пвиы / докарам водм
от девет воденици. Дисл, Дон—снм / ллнeс— води от л)и·тл)тeт и д-зет реки.
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ ВОДА ОТ ДЕВЕТ КЛАДЕНЦИ. Вж. Длямримы / докарам
вода от девет л)пeтм, От дсвст кладенци воДа ще Докара и пек туй, дсто е рскъл до
го напрови. ще го направи, П. Ю. ' Тодоров. Невяст— Блптни.
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ ВЪЛКА В КОШАРАТА..Поради необмислените си дейст¬
вия сам ставам ипноннм врмгов—те да м— заловят, πaыeптт. — По пътя другарите
срещнали камиона и го обстрелвали, Имело и убити, и ранена, но колко и кои — още
нс знаем.. , Това е грешка. С това щс Докараме вълко в кошсрста. Хар. Русев. По стръм¬
нините. Костов елсзс е Дворе нс съвсем предпазливо, Общото небрежност към бДите.-
аоетmо на полациятс, ,,,, бсшс сс отразяла и върху нсго. — Внимсеай до не Докараш
вълка в кошсрсшс — укора го Румсное. когато Костов влсзс в зсДимснсто ош цигарите
стоя, Хар. Русев. По стръмнините.
От погов. Куче, кн)тн и· зиме дм лме, само докарва вълка в нншмрм·м).
Още: Вкарвам / вkaпaы (пускам. пущам / пусни) вълк— е глш—п—т—.
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ ДО ГЛАВАТА някому нещо, Ставам причина да спояeтн
някого пещо лошо, беда; създавам неприятности ‘а някого. Свят — колело, Върти св
264
носом, върти сс аотоτьо и някой нс можс дс ши ксжс ДокъДс ще сс завърта и кскво щс
та докаро До глсеашс. Г. Карасл-вов, Време.
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ ДО ПРОСЯШКА ТОЯГА някого, Ставам причин— ннкоИ
да л6eлнe) съвсем, na‘лnтимы го нмиъгяо, — Разсипница!, .. Нищо нс си донесла но
мъжа си. а разполагаш с чуждото, като със свое! Де не си решило да Докерсш сина ма
до просяшко тоягс? К. П—тканои. Димяноватм челяд. Боря сс прошив гсстспоецатс и
фабрикантите, която си игрсяш с живото ни и ще ни докараш до* просяшко тоягс.
Д. Кисьов. Щaттнeтл не идва тммо,
Още: Довеждам / ллв)л— до просяшка тонга. Длkмпи—ы / ллгмпмы до торбата. Дисл.
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ ДО ТОРБАТА някого, Дисл, Ставам причина штглй дм
лб)лн)) съвсем. пмзлптиим го нмпπлно,
Още: Длkмпимм / ллkмпмы до просяшки тонга.
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ НА ВЯРА някого. Диал, Справям се с някого, шмпрмиям го
да бъде kмkπитл трябва.
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ НА САЛАМУРАТА някого, Плттмвты нняого в такова
илллж)ннe, че да бъде принуден сам да направи пeпо, kл)то в същност съвсем не е по волята
и желанието му. Ще го докери не саламурите ' Дс му св моля, но ссга му отказва,
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ НА УМ някому. 1. Зс нещо или със слсДв, изр. със съюз
че. Правн някой да ся помисля за н—що. да съобрази ‘м пeщл. Тоес ми докара на ум.
чс той и по-рсно спомене зс аяоскье рус чоеек, негов ■длuвьк.
2. Подсещам някого ‘М н—що, пnип!лыням. Тсзи Думи ма Докараха на ум. чс той е кръгъл
сирак.
ДОКАРВАМ СИ / ДОКАРАМ СИ БЕЛЯ НА ГЛАВАТА и ДОКАРВАМ СИ / ДО¬
КАРАМ СИ БЕЛЯ<ГА>. Ссмост. яли с нещо, с някого, Имам п·nрнттнлсти от
н—що. с kл)тл съм се ‘мел или с което искам да помогна. да услужа нм нтkлгл;
сам сн създавам н—прннтпости с п—що или ' с някого. — Ще си докараше някоя беля
но глсеатс!—говореха тс [селяните от Троянско]. Зах. Стоянов. Записки по българските въста-
ннт, Някого ще нахока. зсДсшо сом си е Докарал тоя бсля. другиму пък ще поукс до
Доде и но ум ще го неуча, Т. Г. Влмйгли. В тeлл.
Още: Вземам си / взема си (н—елнч—м си / наил—гм си. турнм си /· туря сн, турвам ся / турна
сн) б—ля н— главата и вземам си / взема си (навличам сн / навлека сн. хи-щим си / химни
си) белл<та>. Намирам сн / намеря сн б—лнт—. Купувам си / купя си белнт—. Дисл,
ДОКАРВАМ СИ / ДОКАРАМ СИ НА УМ нещо. зс нещо шля със слсдв. изр, със
съюз ч—, дм. Сещам се. спомням ся за нещо. Докарай си на ум. Пстрс, дстскат ни
години. В. Друм—в. Ивмнко, Кок се nлсеа ез, ксто си докарам нс ум зс нсго! В. Друмев.
Иванко. Той ся докери на ум зс мсйка си, кок се тюхкаха ссгс зарад нсго. Ив. Вазов.
Вълко на войн—. И той сс помъчи до отхвърля оп себе ся мислите зс Николине и
да си докера на умс зс своята Цвете, Т. Г. ВлaИkлв, В—стовой. Докарвам си на ум,
чс тя имаше и nо-мслос ссстра, '
ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ УМА <В ГЛАВАТА> не някого, Накарвам някого да.
се вразуми. принуждавам го да пр—стан— да плстпгвм неразумно; вразумявам. И ето.
той се променя: започна сем до става нощно ерсмс Да паза. . . „Доксрсх му уме в глсватс“ —
раДвсшс сс Рсхни, Й. Йовков. Вечеря в Аптнмовткня хан. Забраних изрично но Костов Да
прсеи постъпки зс освобождаването му, Стефен отДсвна ама нужДс от плесници, която
До докара уме е глсватс му. Д, Димов. Тютюн. — Всс щс ми лсДасmс в ръкито!
Ще ви докарам ума в глсватс. Клони ли щс чупите? Ръцстс ви щс счупя! К. П—тканоз.
Стaротл врем—.
Още: Длкмnвмы / ллkмпмы акъла в главата.
ДОКАТО КАЖЕ ЛЕБЛЕБИЯ. ЩЕ ЗАТВОРЯТ ЦЯЛАТА ЧАРШИЯ. Зи човек. който
много 6мвнл върши пмбттмтм ся; зм бавен, муден човек.
ДОКАТО (ДОДЕТО) МИ ПАДНЕ КАЛПАКА. Диел, Донито мога. докрай. Нс шейсет
и пст години съм, кой, някой с пръст нс мс е закачал, с той до мс удери, Щс го гоня.
кей. додето ми псдне колnскьm, Й. Йовков, ЖeТЕMпят.
Още: Додего ми падне каната. Дисл.
265
ДОКАТО (ДОДЕТО) МИ ПАДНЕ КАПАТА. Дяел, Вж. Донито (ллл·тл) мн падне
гмли—ям. — Аргстшпс .. а тс също като чиновници: работят. До рсчсм, оссм часа. и
сешне — кеф. Яденето ям но порции. сДно. двс. три ' — Докато им паДнит кипите,
Г. К—nмтлмвлв, Селски цттлпян.
ДОКАТО (ДОДЕТО) ОЧИ ГЛЕДАТ. Длkaтл съм жив. — Живо-зДраво, Дядо Пеньо!
Кок сц .. . — Сполай но боге, Добрс съм, АнДончо, То моята св е виДяла веке, ама само
Дсто тъпче грешната,, Е. Додето очи глсдст — нс може... Г. Кaпaтливли, Враг.
ДОКАТО СВЯТ СВЕТУВА. Дляaтл има хор— нМ зeмттMι То щс бъДв токово тревога,
токове смущение, шоково паника и същевременно такаеа радост. чс докато свят светува, ·
зс нсго щс сс псе и р^с^з^с^зе^а. Г. Кмпaтлaвои, Танго.
ДОКАТО (ДОКЛЕ) СЕ КАЧИ СВИНЯ НА ДЪРВО. бия. Дисл, Извънредно много.
безмилостно (6яя).
Още: Дог-то (доде) се погачи свиин н— дърво. Диал,
ДОКАТО (ДОДЕ, ДОРДЕ) СЕ ОБЪРНЕШ и ДОКАТО (ДОДЕ, ДОРДЕ) СЕ
ОБЪРНЕ ЧОВЕК' 1. Много бързо. за кр—тяо време. Сшовошс ми леко-леко от тия Думи,
шс се зспачвсх. премятах е ръцс кслшо и дорДс сс обърне човек, пухлспо всчс засмашв
свосшо място в редиците, коишо от минуто но минуто големееха, Кр. Григоров, Отново н—
училище.
2. Без да се забележи, шeусeтшл. Докато сс обърнеш и лятото мине. о Доксто сс обърне човек
и всосацаятс всчс свърши.
ДОКАТО (ДОДЕ) СЕ ПОКАЧИ СВИНЯ НА ДЪРВО. бия. Дисл, Вж. Длkaто (докле)
с— качи свиня ни дърво. Дисл,
ДОКЛЕ ДОЙДЕ МАГАРЕТО ОТ ВОДА. бин. Диал. Извънредно много, бeзыяллттшл
(6ян).
ДОКОГА, КУМЕ. ДО КОЙ ДЕН. Диал. Казва се па члвek. който яшцо не диви.
а само обещава.
ДО КОЗИРКАТА. напивам с— (н^мтnтткмы се). Просторен, Извънредно много.
спитeм (се напивам). — Днсс от сутранта мс боля гловсто. — Как нямо да тс боли,
ксто снощи сс нстряско до козирката,
ДО КОЛЯНО. управия (гптkтгтит). Никакви (управия. прокопсия) (употребява се
обикн. като възклицание за изразяваше ши възмущение, нд, че 'н—що н· е в ред. яе
върви както трябва). И аз Дявонс току й мъкне е псшък ооеаацоmо от позор; ...
И пек нищо, и пек нямам звънец, Управия до коляно! Ал. Константинов. Разни хора.
разни идеали. Започни от дасксллък, от ксдсрлъκ„ ,. — nродьлжсβсес бащи мн.—е чс свърши
нс осзснджuльо: „прокопсия До коляно“, П. Р. Сл—в)йkлв, Епизодът.
ДОКОПАЛ СЪМ СЕ КАТО КЕЛЯВ О ШАПКА. Даал. Не се разделям от яещо.
змплтл мн е нужно.
ДОКОПАЛ СЪМ СЕ КАТО СЛеПеЦ О ТОЯГА. Дисл. Не се разделям от яeщл,
защото мн е нужно.
ДОКОПВАМ / ДОКОПАМ КОКАЛА и ДОКОПВАМ СЕ / ДОКОПАМ СЕ ДО КО¬
КАлА. Успявам. макар н н)зaтлужeнл. да получи добре платен— служба или власт.
конто носи големя материални облаги. А халяДи други, изпъдени от Службе, щс очакват
ноеи политически промени, за До се Докопат пек До коосла, Ив. Вазов, Службогонци. Нс ни
слсгсй но сдно дъски с либералите, . . — Нис спасяваме България, бате — ...
— Спосяесмс — шрици! —... Откак сс помня. всички, които си св дJколвсла до кокила,
всс България си спасяесли.. Г. К—р—тямβов,■ Обикновени хор—. Това щсли да сторят, оново
дс направят. дорДс сс Докопат До кокала, па нсп^1^<^1^... Т. Г. Вл—Иков, Сяня—т— нм
новия кмет. ВсДнъж Докопали кокъла. не искат да сс опксжст ни оп влосш, ни от пори.
ДО КОРЕНА НА КОСМИТЕ, изо·nнтнмы с— (птоeпв)нтиaм). Много, извънредно
тнлнл (се нзч—ринвам). Дспспо сс засрамя много и сс изчервя До корено но космяшс,
266
ДО КОСТХТО, мокър (измогрещ измокрям се). Извънредно много, съвсем,
силно (мокър, измокрен. измокрям се). Валеше проливен ДъжД. , . Мокра До кости, към обсД
стигнеха в село Тюркмсн. К. Ламбрев, Ср·лялглnсkн партизани По сшрснште й сс стичаше
сода, измокрено бс До костите. но пя нищо не усещаше, К. Пeтямнлβ, Без деца. Валеше
ситен Дъждец, Баено, неусетно измокря човека До костите. П. Михайлов. Малката пар¬
тизанка. Черно воДа плискаше и го заливсше цял. Ян Бибиян сс измокри До костяшс.
Елин Пелин, Ян Бибиян.
ДО КОСЪМ. Без остатък, втяоkл. докрай. н—иъянл. ЕДня Думаха. чс пя [дружината]
е минала в Друго място Да сс поДвизеве, други уесряесхс, чс са я изсекли До косъм някъДс
във Врачанския далксн. Ив. Вазов. БeянмeцъТι Брспяпо ма прабрсха всичко, Всичко —. ти
думам — До косъм, Ст. Чнлнягнрлв, Хлеб наш нисущпнИ.
ДО КРАК. Всички изцяло, без изключение. И в единия, и е Другия случай групата
но Мичкин играсшс роляпс на пожертвуван арисргарД. Значи, остсеснсто на могилсша имешс
смисъл, но хорото върху нся щяхс до бъДиш избити До орск, Д. Димов. Тютюн. Апе¬
лирам към вошсто съзнание на български офицер Да ни помогнете зс унищожаването нс. тая
бандити,,. Нис щс га изтребим До крек. Г. Кир-славов. При опит за бягство. Но нс
всички татари можеха Да избягат, Остенеха оная, коашо бяхс проникнали нсй-Дълбоко.
нсксйки да оградят прабойчанш е железен обръч и До ги избият до крак. Ст. Загор-
чяпов, Ивийллι Самотната мишкс поклсти главе, — Кокто вървят роботите, не щс
минс много врсмс и е пея Дсестесне, богстс гора. нс щс осшоне нито сдно от прсслсДеснат
животни, нито един гризач, Хищницаше ще ни изтребят До крао, О. Висялев, Дивата гори.
ДО КРИВА ПЪТЕКА' Ирон. 1. Донякъде (казва се в отилвлр ни питането „докъде
отид— (хллн)?“. зм да се илло)рт—e, че не съм успял да стигна дотам, докъдего съм
искал да отида, и съм се върнал от пътя). — Докъде хоДихтс с оолсmа в нсДсля? —
До крива пътека.
2. Твърде малко, нищо (казва се в отговор пи питането „докъде докара, лnрмин (пaбо-
татм)?“ или „докъде стигна (пмблтмтм?)“. ‘а да се подчертае. ч— нещо започнато не е
изкарано докрай или че съвсем нищо не е постигнато в някаква дейност. въпреки че се работи
в нея. — ДокъДе стигне с диссртоциято си? — До криво пътеки,
Още: До кривит— круша. Ирон,
ДО КРИВАТА КРУША. Ирон, ’. Донякъде (газе— се в отτлиоn па инτaнeто „лляплe
лт■ялe (ходи)?“. за да се пллоeртмe. че не съм успял да стигна дотам, докъд—то съм
искал да лтилa. и съм се върнал от иптя). — Сшсвай — ... — ставай, чс стигнахме,
— КъДс? — ... — До кривеше круша — усмихна сс той. Н. Хайтов, Сппenпяац.
2. Твърде малко, нищо (газе— се в отговор нм пит—нето „докъде ллниnм, оправи (ри-
6лтaтa)?“ или „докъде стигна (работата?)“. зм да се nолоeртмe. че π-^ ‘aплонмто не е
нзяиnaπл докрай или че съвсем нищо яе е постигнато е някаква дейност. въпреки че се работи
в нея). — ДокъДе стигна с гопвснсшо? — До кривеше крушс,
Още: До крив— пътека. До под крушата.
ДО КРУШИ. Дисл, ’. В съчет, със ‘нм·. Нищо (не знае) (употребява се за някого.
kлглто незаслужено хвалят. ч— знае мнлгл). — Той зное много езици, — До круша внаβ,
2. В съчет. с има. Нищо (ням—) или твърде малко (има).
ДО КРЪВ, стигм се (дохожда се. идем я др.). До убийство (се стига) (обикн-
при сбяваяе. спор). Вероятно бяхс имели с тях разпри. които нс е чуДно Дс са Дохождали
До кръв, Нс зноя по кой начин поДушихмс чуесшвата им към съжитслат им турци,
К. Величков, В тъмница.
ДОКЪДЕ<ТО (ДОДЕТО) ТИ ОКО ВИДИ (ВИЖДА) и ДОКЪДЕ << ТО (ДО¬
ДЕТО) <Г>> ОЧИ ВИДЯТ (ВИЖДАT)ιMπлго надалече, докъдето може да стигне илгяeлът.
Cторай Докрой, Докъде ши око виДи, сс люлеят злсшнш нивя, Елин Пелин. Летен ден. От рснни
зори ощс ловците пуснеха кучетата в ряДкето ниска кория. която покриваше върхове
и Долини Докъде ши око виДи и гърмяха цял Ден, Елин Пелин, Аз ти тоИ.ι· ЯМ тоя страна полсто
постепенно св снашава и бягс Дслеч, далеч. ДоДсто очи вижДст. Й. Йовков. Вечери в Антн-
млвсяня х—н. Весело с лвтс Да сн на ниео! ДокъДст та ваДи око глсдсш еcяоскеu навя
и бърДа и долини, Д, Mмноли. Бащин език ‘а деца.
Още: Дтlкде<τo> (додето) ти око стяга.
267
ДОКЪДЕ<ТО> (ДОДЕТО) ТИ ОКО СТИГА и ДОКЬДЕ<ТО> (ДОДЕТО) ТИ ОЧИ
СТИГАТ. Вж. Докъде <тн> (ллл·тл) ти лkл види (вижда). Оттуко като сс понесеш
по оново ширине наДолу — хи-а-н. ДоДе ти очи отиг^г^!... И душеше та сс равиаряво
пЪй... небо и земя е нся Да побереш, П. Ю. Тодоров, Змейов— сватби.
ДОЛЕН ГОСПОД. Диел, Вляттeлял лице. па чянто илляn·п— някой може да
разчита.
От плиов. Ано имаш лтг·π господ. нидяваИ с— и нм горнин. •Ано имаш лог)π глтгтл, смие¬
ли щ— Т) и горнин.
ДОЛЕН КАМЪК. Диел. Човек. който е подчинен, зависим от шяkоил. Той нищо нс можс
да ти помогна, той е Долен камък там и нс му сс слуша Думото,
ДОЛНА МАНДЖА НЕ ЯМ. Не се задоволявам с каквото иди е. шпnст,жeямя н-що
пл-хубиβл; проявявам грaπломaнттвоι Иска всс но Златните пясъци до лстувс. Долна менДжо
нс ядс. ,
Още: Друг— манджи ше нм.
ДОЛНА РЪКА, човек (хтnм)ι Който е от ил-бeлшнт). ил-прлттнт·; kлйто е от
по-янсън обществен слой (оовek, хора). Зад тях [първите n)ллвe ‘рятелн] нДсшс други
реД, по-Долня ръко, Зах. Стоянов. Записки по българските въстания.
ДОЛУ РЪЦЕТЕ от някого или от нещо, Книж, Възглас, с който се иск— лттeглт-
нето ни чужди войски. па чужда власт отнякъде. Долу ръцстс от Корея! — шоео
ксзвст хорошо. които зачитст свято независимостта на нароДатс. е. Ри6отшич·тял дело.
ДОМАШНО ПИЛЕ. Човек. коИто по-голямита оaтт от времето сн стон у доми
ся, който не обича да излиза от яппн. Личен и юнок мъж с Калофер. ало нв е зс жена,.
ЗаДомя ли сс. щс преклони главе преД турци и чорбаджия и тогсз всски на поДбив щс
го езсмс,.. Щс кажаш хорото: хсй го нО, слезе орелът от плсниното и сшана домашно
пиле, М. Марчевсян, Калофер влИвлли.
Още: Къщно пиле.
ДО МИШЕ КОЛЯНО. Дисл. Съвсем пгнтпк. н·дья6ля. — Искам да сс хвърля в
кладенецо, Аз съм сдно нещастно мсйка — проДумо лястовичката. — Добрс — рсчс
кравата, — но щом си решала да се Давиш, уДаеа сс понс в по-дълбоко води, Този клс-
Дснсц е До мише коляно. А. КмnмлнИоeв, Приказен тият.
ДО < МОЗЪКА НА> КОСТИ« ТО' СлеД същ, или прал, Извънредно много, до
краен предел (за илсооβмн· нм н—й-внтлкм степен ни няяикио качество, обикн. лошо).
Съзнавах, чс постъпката му е безобразно, чс той с, . . грубиян и простак До мозъка но
костите. ... но съжалих го, Ал. Коπттинтиялв, БмИ Ганьо. И той е развален До костите,
знам, и НскаДърсн с, и пияница, Т. Г. Вл—Игов, Дядовата Слaвчлвa уяукм. Той е покварен
До мозъкс не костише,
ДО МОТИКА И ЛОПАТА, гоин. Диал. До смърт, докрай (гоня). Щс тс гоня До мотика
и лопсше.
ДОНАСЯМ / ДОНЕСА БЕЛЯ НА ГЛАВАТА някому. Ставам причини някого да
сполетят яeиnннтностн; създавам неприятности нм някого. Тая пушка насмалко щсшс Да ми
Донссс бсля на глоеспи! Л. Кмnмвeлов, Българ— от ттaрл време.
Още: Докарвам / лтгaпaы (нивлич—м / навлека, ттлβмпвмы / стлвмпн) белн нм глмимтM)
ДОНАСЯМ / ДОНЕСА ВОДА ОТ ДЕВЕТ ДЕРЕТА. Привеждам нмИ-пмзгячнн доводи
и доказателства. зи да лляaжa прмил'т—тм ни η-ι^ яли да убедя няkлил е нeщл. Той би
му изДрсл очите. би му Донесъл от Дееет Дерето вода, за Дс го наоора Да сс откаже
от Думите са, Н. Каралш—.-. Неуловимият.
Още: Дон—снм / ллπeт— вода от девет кладенци (от деветдесет и девет реки). Докарвам f
докарам (нлтя) вода от девет лen)тм (кладенци). Нин—ждим / навидн βлл— от девет дерета
(кладенци). Дисл,
ДОНАСЯЛ I ДОНЕСА ВОДА ОТ ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ РЕКИ. Привеждам
πмй-рмзгяонн доводи н ллkaзaтeлттвa. ‘а да докажа прмиотмтм па нещо или да убедя ингото
в яeщл.
268
Още: Длπ—тнм / донеси влл— от девет. кладенци (дерета). Докарвам / ллгмn—ы βлл— ' от де¬
ветдесет и девет реки.
ДОНАСЯМ / ДОНЕСА ВОДА ОТ ДЕВЕТ КЛАДЕНЦИ. Даал, Вж. Донасям / дон—с—
вода от девет дерета.
ДО НЕБЕСАТА (НЕБЕТО). 1. В съчет, с хваля (въздигам, превъзнасям, ве¬
личия и под.). Извънредно мнлгл. пренилено (хваля). Като почнат Да сс едагат
наздравици.. .. току-еиж някой от тукашните боляри щс сс похесли със сливенските
сана, до небето ще ги разхесли. Ст. З—иороцнов, Ден последен.
2. В съчет, е виним (гр·^, р—.-, пищя н илл.). Извънредно тнлял, внсляо (виним).
Виксх до небеса зс капко милост. бащи и мойки наричах сачкитс, кълнях сс, чс нищо
нв зная, от онова. зс косто мс питаха. Зах. Стлтшли, Записки по българските въстанин.
В сдно кошница лежало сдно мъничко божие съзДанис. косто крещяло До нсбссишо. Ив.
Вазов. Чичовци.
3. В съчсш, с вик (р—., писък и илл.)) Извънредно силен. висок (вик).
Още: До звездите. До деветото (с·лмотл) небе /към 1 зπио./ι
ДО НЕМАЙ-КЪДЕ. Извънредно много. премного. Върни сс нозаД, езс е шъпа
болното птиче от кръстопътя и го отнесе на мсйка му. Кото го видя, черното птичка
сс зсраДва До нсмой-къдс. А. Кир—гнИчeв. Приказен твнт. — Ех. до вадитс осовu
момчета има в ония село! Мило зс Драго дават, само да се сдобият с пушки, А пък
До нсмой-къдс сиромаси! Д. Mироeвсkн. Дошло-е време. В слабия отблясък на огъня св
■ввНя глоеста но човеко, рошсва и космато до' нсмой-къдс, Ст. Змглпоннлв, Ивайло.
— И тримата сс мои приятеля, Честни до асмой-оьДс, Можеш спокойно До им дадеш
пари, Г. Велев, Патилата ни едно млыоe. Жено му е мързеливо до нсмой-къДс,
ДО ОНЯ КРАЙ. Дисл, Извънредно много. πп·мшоиЛι Осесн кокошките и черното
куче... бой ■Наоо име и едно оова. шуте и проклето До оня край. на амс ВаДа. Г. Кра—в.
Човещина.
ДО ОНЯ СВЯТ. Дисл, Извънредно много. премного. Сиромаси До оня свят*
ДО ПЕТАК. Без остатък. донраИ. шмппянл. Нслспял но шейки разбойници в Дслиор-
мсна и не семо чс ' го обрели до лстоо. ами съблекли го гол, А. Гуляшки. Златното руно.
Още: До стлтншгм.
ДО ПЛАДНЕ ИЛИЯ, ОТ ПЛАДНЕ АЛИЯ. Диел, Ирон, Все един и същ.
ДО ПОД КРУШАТА. Ирон, ’. Доникъде (казва се е отговор па пят—шето „докъде
лтял) (хллн)?“. ‘а да се иолоeптм·. че не съм успял да стигна дотам, докъдето съм
искал ди отида. и съм се върнал от пътя). — Защо сс връщате. ДокъДе ходихте?
— До поД крушапс.
2' Твърде ыaгkл. нищо (казва се в отговор пи nнтмнeτл „докъде лоkaпи, лπрмвн (рмблтмтм;?“
или „докъде стигна (работата)?“, за да се подчертае. че нещо започнато н— е изкарано
докрай или че съвсем нищо ше — плстнгπмтл е някаква дейност, въпреки че се работя
в нея). — ДокъДе я Докере ребошато? — До поД крушсше,
Още: До гривата круша. Ирон.
ДО ПОРАЗА. с— напивам. Диел, Много (се шмияимм). Нс третия Дсн тс отново
сс намериха в кръчмите, И пяха повече от всеки Друг път, пиха до порази, П. Михайлов,
Под земята.
ДО <ПОСЛЕД11А> ИГЛА. Без остатък, докрай, напълно. Де си призная, всъщност
не съм привърженик но ония човешка наклонност към олюксрcтβо. която подтиква хорото
слвД смъртта на белсжитишв мъжс До рсздрънкват всички дреболии от. личния им
живот До последна игла, Д. Полвпnзмооβ. А. Стпишймнрлв, Елин П—лнн. Й. Йонков в
тилыeшнт· на съвременниците ся. Но сега всчс той не сс зсдоеояяес само с ограбване
стрините до игла и довсжДансто българския народ до глад, В. Коларов, Против хнтя)рнзы—
н неговите български слуги.
ДО ПОСЛЕДНА КАПКА КРЪВ. Книж, До смърт. докрай (при борба. спижeнш·).
— Удряйте мъжки и постоянствувейше до последно копка кръв, всиоmо око покажем слабост
още но първото сражение, ще До ободрим неприятеля . говореше той, Зах. Стляялβ, Записки
269
по българските еъстаянн. Позициите бяха ваицщоиаац до последно копки кръе: но место
бсшс стигнело До ръкопашен бой. Л. Стляшлв, Бенковски.— Брстя, — добиви той — жребият
с хвърлен, Макар и сами, нис щс сс борим До послсДно копка оръи, Малодушни нямо и нс
бива да име мсжДу нос, Г. Караиванов, Перущица — гнездо ни героя. Изоставеният
зсиаmаuо на кулите измъкни мсч и боено, накуцвайки, св запъти новод, Навярно искаше
До сс промъкне през вротато на зссската и зад нся до сс брони ош налодателuте До
последна кепке кръв, Ст. Змгороншоβ. Ивайло.
ДОПРЯ (ДОПРЯЛ Е) НОЖ<А> ДО КОКАЛ <А>. Настъпи n·жнтeлннят, kпнтно-
шинт момент за действие, ‘и разплата, крайният предел. когато илвeчe не мож— да се търпи.
Кокто щсше вий, а пд ще с добрс / доДс е врсмс, нс когото чек допрс / до кокел ножа,
най градът да го изпразним! П. П. Славейков. Кървава иeс·я. — И за нос веке. жсно,
нямо живот шукс, Щс бягаме в гроДа,. . — Арап его и сега ми крои нсщо, βημτ мс с
кулата, Ссгс вскс Допре нож до кокал. — Нас сд шоко — изръмжа срещу него Вар¬
дарски. — Кото Допре нож до коослl Д. Талев. Пр—спанските камбани.
По-рядко: Допря мн (Допрял мн е) нож— до глkилмι Стигнах до положение, когато не моот
илвeоe да понасям нещо н трябва да намеря изход.
Още: Дойде нож— до кокили. Опрн нож— до (о. в) гонили.
ДОРДЕ НЕ РЕЧЕШ. Дисл, Много бързо. веднага. В ношсто село ни вади зъбите
Станчо Глухарят, Дорде нс рсчсш, Чудомир, Нашенци.
ДОРДЕ НЕ СА ВИКНАЛИ НА ЕДНО КУЧЕ «ХЪ БРЕ“. Употребява се.
когато πоттояшнл се обинпнв— инкой. ч— е виновен само защото веднъж вече се — провинил
(без винаги да е у него вината). Всс него обвиняват и когото стене някоя покосш всс
мислят, чс той я е направил, То нали знаеш. дорДс нс се викнели но едно кучс „хъ бре*.
ДОРДЕ НЕ СА КАЗАЛИ НА ЕДНО КУЧЕ, ЧЕ Е БЯСНО. Употребява се. когато
плттояшно се обвинне— ннклй, че е виновен, само защото веднъж вече се е иnоияння
(без винаги да е у него вината). Той нс бсшс замесен в този роботе. но ДорДс не си ка¬
зали но сдно кучс. чс е бясно,
ДОР<Д<> СЕ КАЧА НА КОНЯ. Диал. З— моми —■ донито се омъжи. Жали мс,
сестро, жаля ме, докога щс си мс жолиш/ — Щс жиля, бритв Стояны, Дор до св кече но
коня, Нмполπм песеШ
Свързва се със сватбените лбномн.
ДО РОГОВЕТЕ, пиян. Диал. Извънредно много. ирeмнлил (пиян).
ДО СВИТКА. Диел, Д окрай. до най-малкат— ч—стицм Захарта ни св свърши до иицтяа,
ДОСЕГА СЕ Е НАЯЛ И КОЙТО СИ Е ЗАГУБИЛ ВОЛОВЕТЕ. Диал. Употребява
тe.' ‘а да се иолоeртae, че дълго време се бави извършването ни нещо (обикн. л6нл)ι
ДОСЕГА ЩЯХ ДА ИЗПРОСЯ КОН И ВОЛ. Диал. Употребява се. з— да се подчертае
че шнкой се · моли дълго време за яещо. и все не му го лaв—Тι
ДО СЕДМОТО НЕБЕ, пneвпзнaттыι Извънредно мялил. пn·яaлeшл (пр)възн—тнм).
— Ксово. братко, нсщо лошо ля св .чува от зсмятО?,. — Напротив — ... — Превъз¬
насяш ни до седмото нсбс, Г. Киnитлaβов, Ри‘ооaплвмня·тл н— р—ешо—илтшлянт·.
Произходът му е свързан със съчинението .Зм небето“ мн древнян гръцки философ Апнттлтeг. къд—то «И
обяснява уттпоИствотл на небесния TЕЛл като т■ъттлнщ се от седем неподвижни kпнттияяя сферн. За седем вю-
6—см се говори и в Клпaнa (Н. С. Ашугяя, М. Г. Ащухжнм, Крмлмтме тллв—. М., 1966, е. 421).
Още: До деветото небе. До небесата (небето) /в 1 знач./.
ДО СМЪРТ. ’. Крайно ж—стоя^. смъртоносно (бин, изтезавам и под.). Били за
До смърт, но той нс издал тийноша, Ст. Ц. Дaтkмялe. Бялата илг—о—. Можс би Днсв
щяхс До го убият. срестуеот, изтезаваш до смърт. да го изпратят по незнайно
следствени пътищо в София, откъдсшо нямате до сс върнс никога! Д. Димов, Тютюна
Беше напревал плен До срестуеа Бuнсβuца. до я зомъкне в караулното помещение тихомълком.,,
и Да я нобис до смърт. но постепенно нвоcтсия този план, Г. Кaрaтлииоe. Обикновени хора,
2. Много снгнл, извънредно мπтглι Двстс животни. изплашени до смърт. сс втурнаха право
надолу към доли, ЕМ' Станев, Пои·« за едни гори. Отегчаваше св До смърт, но търпелива
понасяше убийственото самото, М. Мирчевсяш“ Tнхл иnнтт—пище. Тези нощ той сс напя
2J0
до смърт. а но другия дсн ошиДс с профкомяшсши до св оплаче от млодсжа с привлека¬
телното външност, К. К—лчев, Семейството ни тък—чяте. — Бойчо, ши дс нс си имел
спречкване с Кондова в Клисура? — До смърт, Ив. Вазов. Под нилтлι Предан до смърт. · Оби¬
ден до смърт.
ДОСТИГАМ / ДОСТИГНА ДО ПРОСЯШКА ТОЯГА. Ставам мнтил 6—д—п, съвсем
обеднявам, разоряв—м се напълно. Народът е оголял и е Достигнал до просяшко тояга.
К. Петя—ное, Вълнолом.
Още: Стигам / стигни (идвам) до просяшки тонга.
ДОСТИГАМ / ДОСТИГНА ДО УШИТЕ (УХОТО) но някого, За мълва, слух —
бивам чут, узнат. Най-тръпнсшс Койка. чс тсзи приказки и оДумки щс достигнеш До
ухото но дядо Добря, П. Ю. Тодоров, Н)тneтπнk. Войниците почнеха да мърморят*
да нсморяш зс службата си и да бягат, Всичко това достигаше до ушите но Ивайло *
понякога преувеличено, но е основете си вярно, Ст. Зaгорчиπли, ·ИимИлOι
Още: Дохождам / дойд— (стигам / стигни, идвам) до ушите (ухлшл).
ДОСТИГА МИ / ДОСТИГНЕ МИ ДО УШИТЕ (УХОТО). Cбuоа. със слсДв. юр,.
и съюз ч—. Научавам се, узнавам нешо (обикн. някакъв слух, мълви). Всс един Дсн щс
Достигне до ушапс й. чс той й изневерява,
Още: Дохожда мн / дойде мн (стяга мн / стигне мн, иде— мн) до ушите (ухотл)..
ДОСТЛУКА МИ Е НА (ДО) КО.ЛИHO<TO>ι Лесно и бързо променям лобnлтл■
ся лтяош)ннe, настроени— към другите, лесно се разсърдиам пи някого, след raTO току-що
съм иnлтЕнл добро отношение към н—го Кос коДжа ма та Дърти хора и отишла До
береш пчслитс,. , Нс пчслоша Досшлукът й е но коляното — ще тс целуне тъй, чс щс
го помниш. чок догДс си жив, Ц. Гинчев, Ганчо Клс·ркaтaι Той внасес много Добрс, чс■
достлука а любоето но агето с но коляно: днес я ими, утре я няма, е. Пряплпeц.
Нс Турчино Достлука нс коляното му. Поиоeлпяa.
Свързан е с житейски наблюдения и опит, а нмeнял: по стар обичай. когато някой седне па πцтkл ттолоe
да се храни. „лниоиa“ ш—пнати сн ни kллтнотл. Оттук e·рлятнл е възникнал— успоредни-т—: kмkтл сложен— на ко¬
ляно шипки л—сно се събаря, тия— ирцтτelлттв<нτл с неверния скоро се р—зимлЯ) (Вж. Ст. Ил1ч—в, Времен— и думи
Езикови въпроси, Софин, 1!^-43. с. ИЗ).
Още: Добрината мн е ни (до) глятнлтл)
ДО 'СТО И ЕДНО. Много. Само тока! Ано почнеш до отстъпваш, щс тс въртят
до сто и едно, Ив. Петров, Мъртво вълнение.
ДО СТОТИНКА. Без отт—тπя. докрай, напълно. Разноските е къщи. бяхс съкратени до·
стотинке, Г. Кирисгмeлe. Сметки. — И моите пори со у бебе, Нели до стотинка ми го
прибра, още щом пристигнех, Г. К—рaтлaвлe, Н— сeлл. Изхарчих сн поришс до стотинка#
Още: До петак.
ДО ТРОХА. Без лттмтпк, докрай. н—пплнл. Всчср, око момчето нс сс върнеше навреме,
бащите и ссстрстс изяждаха оскъдното вечеря До троха и Кольо биваше принуден да ляго
гледен, Ем. Станев. Иван Конл—n)в.
Още: До шушка.
ДОТУК КУЧКА НА БАЧИЯ. Диал. Употребява се, яог—тл ннгой се зanяоa да не
прави занапред нещо, да не продължава иоe)оe. — Кок сс върне ош фронта? — Ами щом
сс разби Бсймакчалон. обърнахме колото, чв в къщи, Дотук кучке на бсчия, Ем. Станев,.
Иван Клнлaр·B)
ДОТЬКАХ СИ ПЛАТНОТО. РИТНАХ (РИТАМ) ТИ КРОСНОТО. Даал. Показвам
се я-благодарен, след като си мн сторили услуга. след като см мн помогнали за яeщл.
Измени плена, ше нс му закачиха дюкяните, Дсто иеее да става площаД, И ксто си
Дотъка платното — ратно им кросното, — нито заплате им дедс. нито барем по сДно
кофс ги почерпи, Г. Кan—тлмиоe. Между нас да си оттaнe.
Още: Изтъках си платното, ритнах (ритам) ти гротнотЛ) Изтъках ся платното, пу¬
щини ти грлтнлто. Дисл.
ДО ТЪМНО. До сe·оeрнвиπ·, лояaтл ш—ттaн· вечер. Нс си учи урокс, До тъмно
играе по улиците с момчстспс. А. Кармдмйчев, Приказен свят.
271
ДО УШИТЕ. 1. Всъчет. със ‘мсмнн, змо)nв·н, илюб—н, зибоп,члтлиер. Извън¬
редно много. извънредно силно. във висок— ттeπeн. Хвенс се. пустото му бялке! На бързо
ръко сс хване, Одра й кожото щастивият нанс Вупс и .засмян до уши се отзове с
нся чек у Змсиня колиби. да сс похвали, Елин Пелин. Аз ти тоИ. Селските ергеня на¬
вярно веДят ножове зс тсбс. Нено я погледне в очитс, Девойкат пламне и се изчерви До
ушатс. А. Кaрилийоeи. Народен закрилняг. Кешо влсзс у соуесрката, той сс вабъρоо,
нс зносшс кок да й ' обоДи, — Викат тс у нос, — смънка нсй-ссшнс той. гузсн. сват,
пламнел чак до уши. — За твойши булки ли? — попиша го . спокойно и дслоео окушсрксшо,
— Зо нся. Г. Караславов, Селски история. Ако не си сс влюбило още, но бас сс ловя, чс
и най-скоро време то щс стене — щс хлътнеш до ушитс. Ем. Maялв, Ден се ражда.
В същносш Кольо не смесшс До са отговоря на въпроса и хитруваше пред себе си. мскср
дс внeсшс, чс с влюбен в Дусе До уши, Ем. Станев. Иван Кондар—и. По заповядай,
тъкмо съм изварял пряспа джоаооицца. Щс пийнем по чешко, Откога се тъкмя До тс попокс^я,
оме ноля пуста работа, И ез съм потънел до уши. па и ши не сс свърташ в къщя, Кр. Гри¬
горов, Игличeил. Потънел съм в борч До уша,
2. В съчет. е борч, борилин. Извънредно голям. Откак сс е вавамало. ош сшоято си неиън
нс е №.№0., Хорото Дърво сскаш. коли острят. а той сс вспиорал том и пише,.,
Борч До уши — е той пише! Ц. Церкоесгн. Зад нрайчецм на зaв·тaтaι Борчлия до уши,
ДОХОЖДАМ / ДОЙДА В ГЛАВА някому, на аβио, Дисл, Успявам да се сприен
с някого или с π-^ надвивам го. превъзмогвам ил.
Още: Излизам / изляза п— и.лавм.
ДОХОЖДАМ / ДОЙДА ДО ЗЕЛЕНКАТА. Даал. 1. Идвам до средата па нннмкв—
работа; свършвам плллвнπaтм от пня—нв— работи.
2' Стигам до сneл—т— па живот— сн.
От народнин 6нт — бел—жгм, конто ся правят жените със зелено при я—внв—я— па плмтπотл зм тъниπ—, яоятл
показва трeлити (П. Р. Славейков. Български притчи или пословици и хaр—ктeпπн думи. т. 1 стр. 150).
ДОХОЖДАМ / ДОЙДА ДО УШИТЕ (УХОТО) не някого. Зм мълва, слух — бивам
чут, узнат. „Я еДин дсн тетарятс пик щс ни изнснаДат и ксто бъДат повече от нос,
кск щс ги спрем,..,“ Те нс само си маслсхс това. но и го шушнеха помсжДу си.,,
А шоио, косто си шушнеха селяните, Дойдс До ушите но Иеейло, СТ. Зaгороиπов, Ивайло.
Едно обаче се зносшс положишслно — неговото слабост към жснашс,,. Тоя нс твърде
ласкателна слаис скоро Дойде до ушите не околийския началник. Ст. Чнлнπгнnоe, Първа
жертва.
Още: Дтст■нгaм / достигна (стигам / стигна, идвам) до ушите (ухото).
ДОХОЖДАМ / ДОЙДА ДОХАК (ДОХАКИ) някому или но нещо. Обикн. е св, вид.
Успявам да се спривя с инрогл—иттиото на някого или дм преодолея пещо. Той си кореше
своята и колкото до ицоашс и де го хокешс старецо. пак дохак не може да му Додс,
П. Ю. Тодоров, От пплзопeцaι ДойДох да уча децата в класното училище, — Добрс
си. сторил. На нишишс немирници шакъи дескел щс им Доде Дохак! Д. Марчевсни, Дошло
е време. Тише, ез козех: или ицс взема Борянка, или. — Хайдс стяга! Той щс доДс баща й.
той ще ти додс дохск. Й. Йовков. Боряна. Ройдю нс бсшс човек. с когото можеш Де
се зсДяеаш... Нске сн ДойДе РойДю — мислеше сн Ройдюеицс. — той ще дойдс дохак
не всички, Й. Йовков, Ж)πсkл тппцe. Ребопешо прсз лятото нс е много. щс й ДоДсш
Дохаки. щс й ниДвисш, А. Гуляшня, Златното руно.
Още: Дохождам / дойда отхмг (отх—ни). Иди—м лтхмk (длхakя).
ДОХОЖДАМ / ДОЙДА ДО нечия ЧЕРГА. За яещо лошо, яeпaстнe беди — засягам
някого или πeилвнт дом. с)М)Истβл. Пламнел бешс пожар у съссДишс. гореше огън зсмяпс,
нс беше зс чудо и До ношаша черги Де дойде, Г. РаИчев, Вълчето.
Още: Идвам до нечия · черги.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ АКЪЛА <З ГЛАВАТА >. Ставам шо-разумея.
преставам да постъпвам нeо6мнтяeнл; вразумявам се. — Токи с! — обоДи сс отново
той. — Козих, каквото козех, .. Тсбс трябвало дс вслрсm. за до ти дойдс акълът и
главата, а не момчето. Кл. Ц—чев, Горчив залък. ПсДа ма сс! ^τοκο да излезе някой
сего, чс Да ми хеърла един бой, та да ми додс акълът в глсватс. В. Нешнои. Н—ттпплeня·.
— ОсъжДим постъпката не Другаря Диманои, Той с ваноесн ' и нив трябеа до го нокажсм,
тс да му дойдс акълът, К. Кръстев. Катастрофа.
272
Още: Иди— ми (иде ми) акъл— <в гл—ита>. Дохожда мн / дойде мн ум— <в ггaвaмт>).
Длхлжл— мн. / дойде мн акъла пи мнттл<то си>. Дохлкли мн / дойде мн пипето <в
ггмeaш>) Нрсасбр,
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ АКЪЛА НА МЯСТО < ТО СИ>. Ставам пл-рaзум·я,
преставам да постъпвам необмислено; вразумявам се. Но аз мисля. чс зс тсбс по-Добрв
щс е да отиДвш ■ и СиноДо и До сс молиш. ... то бслким окъле ти ДойДс но мястото си.
Хр. Ятeнлв. Злополучните пози ни Вnпбол Добрнянои.
Още: Длхлжл— мн / дойд· мн акъл— е главата.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ В ГЛАВАТА. Хрумва мн нещо. помислям · ся
нещо. съобразявам пещо. Кск та е Дошла е главст тсзи мисъл?
Още: Дохожда мн / . дойде мн пи ум<м> (акъла) /и 1 знач../
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ ДО (НА) ГЛАВАТА. Cднкн. в си, ииД, Случва мн се,
тиолeтяЕ— ме (за нещо πennнятπл, лошо. някакви беда. нещастие). И беят възДъхна: — Вой¬
ните е лошо нсщо,. Не знесш кикво щс ши Дойдс не главата, Д. Тал—в, Преспипсните
«.амбипн. Някак езс Де сс примирява Иске.,, Е. що ши ДойДс До главата. ще го тсглаш.,,
Кр. Григоров. Ноиодомцн. — Нс моге вече, с мснс. щс станс нсщо, Ако все таке върви.
ще сс уДсея! ' — Глупышки Думи си тсзи. невясто... Дошло е До главите ни, ще сс
търпи, К. Петнанов, Без деца. — Бре. До сс не види макар! —■ заβаоа той. — Кооеe
беля ми ДойДе не глаеата. Такеоз нсщо нс бях изпищел, И кучето нс сс чувоп?
И оеци няма! Й. Йовков. Приключенията пи Γороллмлв. Всачкитс ссляна българи бяхс като
сверени. зещото чакаха До им Дойдс До главата някос зло. е най-всчс сс грижсхо шия,
които шмеха моми. До не сс зелоеи не инст да им изтурчи Децата. Ц. Гинчев, Ганчо
Котenнaт—. Нс хорста оаоβо ли нс им ДохожДа До главете, но сс справяш някак си,
Още: Идва мн до (нм) ил—вата.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ ДО ГУША (ДОШЛО МИ Е ДО ГУША). Обикн.
в св, вид, Много мн ллттиa, лмръзи—. стави мн съвсем πeплπлтнмл (много мн е дотег¬
нало, омръзнало. станало мн е съвсем нeионлснмл). Види сс. много трябва да бяха
измъчени и угнетени беДняше хоро. сигурно и не пях дългашо войне бсшс им Дошло До
гуша, както бсшс дошла До гуша и но фронтоваците, Г. К—nмтл—вои. Обикновени хорм
До гуша ми Дойдс ош непоносимия ши характер... от пиянството и скст^<^лш1^1с ти,,
Д. Димов. Тютюн. Щом видя заДалия сс през площоДо файтон, той съессм сс намръщи,
До гуша му бсшс Дошло от посстишслш, Ст. Марков, Дълбоки бразди. Дошло им не
отроцатс До гуша оп болярските шсгобш. по току зарязали стрехите и Дам де ги нямо,
С Дсцоше, с говсДото. та и с кучстсше, Забягнали. М. Смнлоиа, Друм се вие.
Още: Дошло' мн е да души и до гуша Дшил Идва мн до гуши.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ ДО ЗЪБИ. Много мн дотяга. омръзна, повече ше
мога да поπитнм, да търпя. — Чуй. яху! Богаmо не хорста ДойДс до зъби и плюят не
всичко — ... — рpдUо! а дНнн, сам. дЯн. овее., Сет. 0. мм ечсе: юpиш! И Сз. Са
сс замислят ще помсшаш това. що им с показал, В. Мутафчиеви. Летопис ни смутното
време.
Още: Стига мн / стигне мн до зъби.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ · ДО КОЗИРКАТА. Жорг, Много мн дотяга, омръзни
Стави мн съвсем н·плπлтнмл. Стяга сн св оплаквало. стнгс си повтаряло сДно и също
чс ми ДойДе До козиркото. ·
Още: Идва мн до козирката.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ ДОТУС<А>. Много мн дотни—. омръзна. повече яе
мога да . търпн (придружено с жест, с ялИтл се сочи шията). — Всс по шсз поршин тачат,
кучсшс до късаш и партиите и главото им!... — Бuлааяа съм. чс ей Дотук ми С Дошло,
Й. Йовков. Чифликът край границата. Дс нс излезе ксто Другите— Да сс рсзхоДн,
нояДе и напис на наша сметка и послы — прощовий! ... Чв Дотук ма ДойДоха тсзи.
които сс интересуваш ош нашите мини, Ст. Клстов. Златната мним. Много мс. кай, шрс-
шарохо, много св мъччс.,. Дотук ма ДойДе, кой,. Й. Йовков, Xe^^ сърце. — Ей Дотуко
ми ДойДс всичко, А в къщи нс ми сс отиво,. Тетко с много ДосеДсн, М. Грубешлиевм, През·
иглено ухо.
Още: Иди— мн ло■lТУ<a>.
18 Фп—‘-лллинч·н ретмпг, т. I
273
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ ДО УШИТЕ (УХОТО). Обикн, със слсДв, изр, и съюз
че. Научавам се, узнавам нещо (обикн. някакъв слух, мълва). —— ДойДс До нашите уши,
чс при шсб нДеалш пратеници от великия Домсстик. зс Дс узнаят ще ля сс отметнеш
оп Бснmaкузuн. Ст. Зaглроянлe. Ден иотл·лeя. ДойДе до ушит ми. чс в миналото той се-
прояеяеел злс,
Още; Достига ми / достигн· ми (стига мн / стигне мн. идва мн) до ушите (ухото)..
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ ДРУГ АКЪЛ. Променям намер—ня—то сн. рeш)πн)тл·
сн. Бсесмлuяmс сс езря в Бьαьмβuцα и по лицето му премине сянко, — Дс нс би не
мъжо ши Да е Дошъл Друг акъл? — зспяша шой, — Защо си се рсзцивралс? А. Гулншян.,
Село В·лnовл.
Още: Длхтжл— мн / дойде ми друг ум. Идва мн друг игпг.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ ДРУГ УМ. Променям сн памер—пц—то. neш·πн)тл.
— Ccпоисmс го!— кимне Ралчо и ВанДо и КостаДин го положиха отново е орсβаmа, — Нске
си помасли До наДесчср. ' може Да му ДойДс Друг ум! Ст. Ц. Даскалов. Сшублeπтkит· липи.
— Бе, нске почокомс. Можс пък утре Друг ум Да ДойДе на търновчани, чс Да отворят пор-
шашс, — Щом кажеш. Да почакаме! Ст. Змгорч[ннов, ИвaйлOι — Щом ' ссга ги [пушките] Дива,,
трябва нсвобоβно Да ги езсмсм,., Зср можс, ако протакаме. Друг ум Дс му ДойДс..
Г. Кипитливои, Обикновени хора.
Още: Идва мн друг ум. Дохожда ми / дойде мн друг акъл.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ НА АКЪЛА. ’. Самост., ала със слсДв, изр, със съюз·
да, че. Хрумва мн нещо. помислям ся нещо. съобразявам яeщл. ДойДс ма но акъли,
чс той би могъл До ма помогне, но късно. шой бсшс си отишъл,
2. Сомосп., за нещо, за някого или със cлβeи, изр, със съюз че. Спомням ся яещо, 'при-
плмπнм си н—що. лотeпaм се ‘а п—що. Чссто ми ДохожДахо на- акъла резни случки от
манолото,
Още: Длхлжлм мн /. дойде мн нм ум<а>. Иде мн (идва мн) п— акъла. Длхлжл— мн /
дойде мн в главата /към 1 знач./.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ НАГОРНО. Обикн. със слсДв. изр, със съюз да-
Трудно мн е, ·мпчшл мн е да се спраин с нещо. трябва да плллж— големи усилин. чувствувам
се затруднен. — Аз еи прсДупрсжДавам... .. езсмстс си бслсжко, иночс послеДствията
щс пеДнот пек върху вес, „Зъбишс сс — мислеше си той, — но аз ще розпашам и Други..
аз шока ще ви зесекс, че ссшнс боя нагорно ще вя ДойДе.. .“ В. Н—шков, Ниттпплeян·ι
Още: Ид— мн (идва мн) нагорию. Дохожда мн / дойде мн п—н—иорно.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ НА ЕЗИКА. Обикн, в св, виД, 1. Казвам н—що. гоето·
ми· хрумва е мом—птм. б—з да съм го обмислил или 6—з предварително да съм нтямя
да го нижи. Започни с първяшс Дума. коишо ДойДоха но езика му. Д. Taяee. Пр—спаясните
камбани. Ивайло този път низова госшо неправо с амешо му, сякош то шока ДойДс-
но езика му. ало а гостът нищо нс козе, не ДаДе виД, чс сс е оскърбял, Ст. Зaгоронπлв,
ИиийлЛι Млъкни. чс коквн ли не глупости все пи ДохожДот нс сзике.
2. Обикн, със слсДв. изр. със съюз ди. Готов съм. поиснв— мн се да кажи (за нещо, ноето
се иn)мълоaвa). ДойДе ми не езика Де му кажи как споят точно нсиоmс. но си замълчах,
Още: Дохожда мн / дойде мн яа (до) устата' Идва мн (иде ми) п— език—.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ НАНАГОРНО. Обикн, със слсДе, изр, със съюз дм.
Обикн, в св, виД, Трудно мн е, мъчно мн е да се тпnaвн с нещо, трябва да положа
големи усилин. чувствувам се з—трулπeяι ДойДс ма нанегорно Дс поДготвя пет изпипа
за сесията. но все пак успях,
Още: Идва мн (иде мн) п—нагорно. Дохожда мн / дойде мн п—горно.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ НА УМ< А>. 1. Семост. или със cлсeи, изр. със съюз
дм, че' Обuон. в св, виД, Хрумва мн нещо, иомнтгнм си нещо. съобразявам π)щл.
ДойДе ма но ум Да сс скрия, Прескочих еоДашо в Дола а ссДнсх зоД еДин глог. Ем. Ст—пев,
Яπу—nскл гнeзлЛι Де нс бсшс сом КузДо загатнал, Дс щешс Да ми ДойДс на ум До искем До
сс сроДям с такъв прсДсн чсляк! Ив. В—зов, Руски. Той несъзнателно разтворя високия
Двукрилен горДсроб,, . и извсДнъж му ДойДс на ум ноео иДся: горДсробът нямошс Долно чск-
мсДжс и Дъното му лежсшс близо Две псДи ноД поДо на сшсяшс, Д. Ангелов, На' живот
и смърт. Чек ссга Венко сс резкая. чс не беше пил от воДата, Как нс му ДойДе но умс по¬
рено! М. Грубешлиев—, През иглено ухо. Нс Джони ДойДс на ум, чс нямаше Да бъДс
274
злс, ако вспeзеше Добри отношения поне със Стоичко Донкин, Д. Димов. · Тютюн.
2. Самосш., за нсщо. някого или със слсДе, изр, със съюз че, да. Спомням сн яeщл. шnи>
помним си п—що. ллтeщ—м се ‘а н)щл. Помисли си До влсзс въттр.., пък Н ДойДе но ума,
чс у Тинкини име зло кучс, . , и зспове Рейки нс влсзс, Т. Г. ВлаИков, Дядовата Слмиотβ—
упук—. Най-нспрсД му ДойДс на умс стуДснтская жаеот. който нсотДавна бс напуснел,
Мях. Георгиев. С теб—шяр я с въгл—я. ИзвсДнъж ма ДойДс на ум за еДна мелко скулптурна
група, която еиДях на послсДното хуДожсствснс изложба,, — „Тс побсДях!“, Й. Йовков.
Те победиха. Трснът тръгне, Чак тогава ми Дойде на ум. чс кучето остена, Елин
Пелин, А‘ ти той. ;
Още: Иде ми (идва мн) пм ум<а>. Длхлжл— мн / дойде мн п— акъла. Дохожда мн /
дойде мн в главата /към 1 ‘πaо./ι
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ НА (ДО) УСТАТА. Обикн. в се. вид, 1. Казвам нещо,
нлeтл ми хрумва в момента. 6—‘ да съм го лбмнтгнл или б—‘ предварително да съм
нткaя дм го нижа. Токива Думи можсшс До коже кръчмарският син Виктор,, .,. но
оаоео стана, чс и не Янко тс ДойДоха но усшешо? Той ги чу от Другарите си и ги повтори, бсз
Да масли. Ем. Клпмллв. Дъщерята нм партизанина.
2. Обикн. със слсДе, изр, със съюз ди. Готов съм, поисква мн се да н—ж— (з— яещо,
ноето се nneмплоaЕa). ДойДе ми До устотс Да отговоря, но сс мmоавсх,
Още: Дохожда ми / дойде мн пи езика. Идва мн · (иде ми) пи устата.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ ПИПЕТО <В ГЛАВАТА>. Обикн, в св, вид,
Прснедр. Ставам ио-n—зумеп. преставам да постъпвам нeл6мнсг)πл; вразумявам се. Нис смс
рскли: фронш не частниците! Изолация, майко ям старо, Да им ДойДс пипето в главите,
А. Гуляшгн. Злaтπлтл руно. Щс тс напсрДеше, чс Да ти ДойДс пипето в гловсте,
Още: Идва мн (иде ми) пипето <в ггaвaтa>ι Нрсасбр. Дохожда мн / дойде мн ум—
(акъла) <в главата м>.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ ПРЪТ В КОЛЕЛОТО. Обикн, в св, вид. Появява се ня¬
каква пречки, спънки в naблтaтa ми. Щях До си свърша всичко. но ми ДойДе прът в омяслотм,
< ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ М>> СЪРЦЕТО В ПЕТИТЕ. Силно се изплашвам. В
балкона, ' Другарю комисар, токе сс нс плашех, а сега... сърцето в пстишв, още мс . шресс.
ВаДи се, много ма сс жаесс. Ем. Манов, Ден се ражда. Той се стресна и сърцето му
Дойдс в псшашс. ■
Още: Пада мн / падне мн (лтиβ— мн / отиде мя) сърцето в · петите.
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ УМА <В ГЛАВАТА >. Ставам пл-ризум)я, преставам
да постъпвам πeобмнтлeяо; вразумявам се. — И оноя всчср пек си гонил момите с ка¬
миона, Ами ако някоя се уплаши и псДнс поД колелото, кой ще отговаря? Ти осшаеш' Другото,
Смя и човешки жиеот можсш Да взсмсш! И войник хоДа, и пик не ши ДойДс умът в главото!
Кл. Ц-чеи. Свят широк. — Я. вика, Шебонс, Да я зсвсдсшс е аорото пек, Да поссДи с
слиТс сома. шс белкам й ДойДс умс е глоеспс! Н. Хайтов. Дивя разкази. Стоверах
му сДно по главата ли, по гърби ли . , не еиДях. .. „Ха. еаком. ДойДс ли ти сега умът
в главата!’' П. Н·‘πмнлмли. Бнло н оenшл. — За наоаванuс няма Да яДеш. До та ДойДс
умът в глсеета! Г. Краев. Аз сн знам. Ако нам болярите нс ни дойДе умът Да нс арабам
и мъчим народи, е всм хусоряшс и асnооораuцuтс — Да се нс бунтувате срсщу церя
и Да късишс царството, не щс манат Дсссш гоДини и тук сгорянско ще станс, Ст. Зм*
горчинои, Ден потл)лeπ. Ссаа и ВарДарски сс. обърне срещу нсго, поДпрян не лакътя си:
— ВижДам. чс ши е Дошъл най-сетне умът, но пек тънко я преДсш. Първо, второ.. шесто!
Ама работата е по-просто. Д. Талее, · Пр—спансняте камбани.
Още: Идва ми (иде) ми ум— <в ггaвaта>. Длхлжл— мн /· дойде мн акъл— <в ила1ват.>'
Длхлжлa мн / дойде мн ум— в куф—лпицата. Прснсдр, Дохожда мн / ллИлe мн пипето
<в глмваат>' Нрсаедр,
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ УМА В КУФАЛНИЦАТА. Обикн, с отриц, Нрснсбр.
Стаи—м по-разумен, иn·стaвaм да постъпвам необмислено·, вразумявам се. Тсглн. смс уми
му не ДохожДо в куфелняцешс, П. Р. Сл—вейнов, Български притчи или пословици н хм*
р—нтерни думи.
Още: Дохожда мн / дойде мн ум— в главата'
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ ЯЙЦЕТО ДО (НА) ГЪЗА. Обикн, в св. вид Вулг.
Не мога илнeч· да лттлaгмм яещо, незабавно трябва да действувам. да извърши нещо.
Ссга, като та ДойДе яйцето До гъза, тогоеа сс разработи кскто трябва,
275
Още: Дохожда ' мя / дойде мн нИцето до задник—. Вулг, Опира мн / опре мн яйцето
до гъза. Вула,
ДОХОЖДА МИ / ДОЙДЕ МИ ЯЙЦЕТО ДО ЗАДНИКА. Обикн, е сс, вид. Вулг,
Н— мога илвeо· да лтглмгaм нещо. ш·‘aбaвшл трябва да деИствувам. да извърша π·щл)
Още: Длхлжл— мн / дойде мн яйцето до (пи) гъза. Вулг, Опира мн / опре мн яйцето
до задника Вулг.
ДОХОЖДАМ / ДОЙДА НА <БЯЛ> СВЯТ. Раждам се. Отокто малкото ДойДс
НС ссят, НейДсн стене съвсем Друг: порасна в собствснншс си очи. възгорДя сс, Г. Райчев,
Златният ключ. Тока с пасено от боге: мъжът Дс нсДеие женеше и Да я повела .,
- - Женеше, Минчо. жените ., Ами Дспсто?... Това не бяхс Думи. е рев, — То не е eмеям
но свят и не вляза в законите, Ст. Чнляπинnли, Първа жертви.
Още: ИДв—м (иди) на <бял> свнТ' Излизам / излязи п— бял синт /във ’ знмч./.
ЯВнвам се / явн се (появнвам се / понин се) пи <бял> свнт /в 1 зш—Oι/' Виждам / видн
<бян> свнт /в 1 зш—ч./. Дохождам / дойд— пи тон свнТ)
ДОХОЖДАМ НА ВЪТЪКА ОСНОВА някому, Даал, 1 Равностоен съм с ннkлил;
мога да се мерн с я·ил.
2. Страхувам се от янкого.
ДОХОЖДАМ / ДОЙДА НА КРАКА някому, Лично, сам идвам· при ннклил, обикн.
зм дм нзразн уважението сн към него или да му помогна в нешо, да извърши нещо
за я·ил. — Защо Да не се прсглсДсм, Кошо ми. е 'eмеел Доктор не крака. зещо До нс сс
преглеДдм... Й. Йовков. Приключенията пи Γлрлломли. СлеД мслом вместо Драгонс влсзс
АлексонДър. — Аз ти ДойДох не крокс, Какво има Да ми кожеш — каза той сухо,
Ив. Вазов. Иван Аяekс—ялър.
Още: Идвам (ода) пи грака
ДОХОЖДАМ / ДОЙДА НА РЪБ. Обикн, в св, виД, Диал. З— работа, л)лл — из¬
падам е 6)зн‘хллял положение, много съм зле. Щом председателят каввс, нямо кокво.
Работеше, както сс вижДа. с Дошла но ръб: ни тека. на инок, Н. Хайтов. По ‘емнт—
ДОХОЖДАМ / ДОЙДА' НА СЕБЕ СИ. Обикн, в св, вид. 1. Вп‘ттaшоβнимм нормал¬
ното сн състояние. тяeл като съм бял припаднал; възвръщам съзнанието ся, тиeттниaы се.
Иеон беше почти в безсъзнание. .. Той ДойДе но ссбс си, когато в гърлото му сс впиха
пръстите но сДян висок. с поДпухнсло лице и малка злобна очи човек във военен мунДнр,
К. Ламбрев, Средногорски партиз—ни. Проверяха сърцето й. сложиха наркотично моска не
лицето й. . . Бмгстм ДойДе на ссбс си, разбра, чс някой я тупа лско по ръксшо, Б. Болгар,
Близнаците. СлеД първото всмсйβаас той бивно ДойДе но себе си и разбра. чс мина бс
паДнслс наблизо До пях, · Ив. Мартинов, Драим теч— пр—з слминнсгн з—мн. Трябва До съм го
уДерял злс, Донесох воДо. измих кръвта от лицето му. после ао развързах и леко-полско
той ДойДс не себе сн, Се. Минков, Откраднатата нппa.
2' Възвръщам πоnмaяπлтл си душевно тпстлнπиe. душевното ся спокойстви— след силно
вълнение,· смущение. уплахи и пллι; съвземам се, оилaлтнмы се. окопити-м се. ЕДес тогава
.нсуДържамо пламнеха сърцето шм. Десмопе сс прегърнеха гореuм,' Послс Дълго не можеха
До проДумот, Да сс успокоят. Да. ДойДаш на ссбс сш, П. МихаИлои. Малката партизанка.
— Първо иском Да си почина, Да Дойда но ссбс сн. чс просто съм бягал нагоре, П. Михайлов,
Малката партизаня—. — Добры, че са осшовиля ракията. Тя щс ши разкорс уплахите и щс до-- '
дсш на себе си. К. Пeтн—нлв, Морава ‘везда κ^β-β—. Грожее сс бы унесъл в себе си.
глух и ням за шове. омстм стеваше нсмомяо му. и Дълго, слеД ксто бяхс свършили псснятс,
нс може Да ДойДе не ссбс си, Ив. Мартинов. Дранм т—че през сливнπтнн з—мн. Турчинът
нс можсшс Дс Дойдс на ссбс сн ош яД. РазхожДашс се нспрсД-назаД ксто глсДна, разсърдено
мечка, вършеше бич и хвърляше на всички страна свирепя поглсДш, К. Петнапов. Хайдути.
Още: Идвам п— себ— №.
ДОХОЖДАМ / ДОЙДА НА <ТОЯ> СВЯТ. Раждам се. появявам се. Всскн. който е
дошъл не тоя свят, трябва Да живсс човешки,
Още: Идвам (яда) ни <тня> свнт. Дохождам / дойд— н— бял свнт.
ДОХОЖДАМ / ДОЙДА НА УМ. Дисл, Ставам умен. разумен; вразумявам се'
ДОХОЖДАМ / ДОЙДА ОТХАК (ОТХАКИ) някому или. не нсщо, Обикн, в св, виД.
Успявам да се сиn—βн с внплгливтТвотл, уπлрствлто пи някого яли да иn·олояeн нещо.
176
Замълчах и си излязох, Но крив човек можеш ли му ДойДс отхек? Ст. Чяянπгнnлβ,
Хл—6 наш насущниИ. „Семо мойка й ще й ДойДе отхок! Бсроββлоβццо с умна жсне.
Щс енДнш, чс ще я прибере при Дрянкоо.“ М. Кремен. Романът п— Яворов. С оскво
сс Днгнс нероДе на буне? С гола ръцс ли? Чв нас нс можем ДД отхоки на сДне рота войски бс!
А. Страшимирои. Кръстопът.
Още: Дохождам / дойд— ллхиκ (дохикя). Идвам отхаг (отхаги).
ДОХОЖДАМ СИ / ДОЙДА СИ НА ДУМАТА. Cбuоа, в св, ииД, Продължавам пре¬
къснат разговор, отново се връщам към това. за ноето сме говорили' То Да си ДойДе
но Думото, снощи ксто чух коруцашо. слушах, слушах. по тозчос си рскох: „Туй е -кару¬
цата но Чауеа,a Й. Йовков, Песента нм копелетат—. ЮрДон схеонс нсДоумснисто мц.
поглеДна слънцето и ряпно извеДнъж: — Я Да завърнем овцете — преДложи той, — ,е
сытны щс си ДойДсмс на Думото, Н. Хайтов. Съперници.
Още: Длхлжл—м сн / дойд— си п— приказката. Идвам сн ям думата*
ДОХОЖДАМ СИ / ДОЙДА СИ НА ПРИКАЗКАТА. Обикн, в си, иид, Продължавам
прекъснат рм‘гоилn, лтновл се връщам към това, ‘м кл)то сме глилрнля. — Но чокай Де
си ДойДсм но лрuоовката, Нс стигаше ти Дешо виДя ноДписо но Мициното писмо, но
ши помисли и Да ао откраДнсе, Ил. Блъснои. Рада клюн—рната. — Я какво жсне и какие
Дсше амае — картинка! Ама зс пях. лсля. за пях! — упрекни мы с майчинско обкя
в очите лсля Кичка и кото ни моурожu с еДно: „О-ох. млоДя сте, млаДи сшс ощс, има
ирсме зс всичко!“ — Дойдс си не nрuкавоаmа, Н. Широв-Тарас. Смешно н илпоиβЛι
Още: Длхлждaы сн / дойд— ся на думата' Идвам ся ям приказката.
ДОХОЖДАТ МИ / ДОЙДАТ МИ ТРИСТА УМА. Хрумват мн н—й-пaзлшчπц пр)лпл-·
ялж·шня. мисли, обикн. във връзка с нещо яeизвeстнл. което ме тревожи и плаши·
— Защо мс закарваше Осмон и шова турско ссло? — дойДохо ма шрисшо умс, Ив. Вазов·
Неотдавна. Чакомс го първото исчер— нс ДойДе; ном. не бабо ви и мснс. Дойдоха трясто умо*
Ив. В—зов, Утро в Баняш.
ДО ШИЯ. 1. В съчет, със змборогтнмы (змгмзимм, потъвам в лπггнн) и под.)
1 Извънредно много, във висок— ст)иeя. до криеш предел (зa6опчлнвaм)' Бопю лЦ?
Батслясс и той като мене. свърши, ., Пошънал с До шия в Дългове. Г. Кир—тлaвлβ,
Селски история. ЗаДлъжняхмс, брате мой, / всбстачuхмβ До шия! / В Днешния банкерски
строй I бял Ден нв видяхме нис, Хр. Р—лeвткн. Сатира. Добруването нс Дойдс. шоиа zo
иижДстс вие самц.. . защото стс потънели До шия в Данъци, Кр. Велков. Село Борово.
2. В съчет, със типтыишия (гтлттит)' Извънредно голяма (сиромашия). — От Дядо ся
зная оичорлъко аз. чв от малък останех дсзД<Jмоиса... Сиромашия до шия. Дсто сс ковво,
имело у тях, Шест Дсци били! Ст. Ст—^—3. На раздумка. — Влсз оптукс. бай Цонки,
До вържи магарето! — каза Поели и тръгна към ниско. схлупвно, измазано с глина
оъщурка: — Е-с-сх, Псилс. Пселс! Зночи в същото кочини св ноииретс? — съчувствено се
провикна Цонко,, Сиромошия До шия! Я! .. Ф^сра! Т. Данаилов. Срещи.
Още: До гуша /към 1 знач./.
ДОШЛА КРАСТА ПРИ ШУТА. Дисл, Ирон, Събрали се хор— е еднакви 'Heлост—шπцн.
ДОШЛИ СА МИ БРАТЯТА' Диал. Гневн се, лютн се.
ДОШЛО МИ Е ДА ДУША И ДО ГУША. Даал. Mπлил мн е дотегнало. омръзнало,
стaшaял е съвсем н·иояотямЛ' ’
Още: Дошло мн е до гуши.
ДО ШУШКА. Докрай, напълно. 6—з лтт—тпк. Пък и нс пяшсш е писмото кой с за»
полил гатеро и целият ли е изгорял, Кок сс всnалu? — Много лесно — отвърни Борко.—
— ДаДоха му огъня партизаните и До шушка изгоря, М. Maро)вснш. Героите и— Белица.
Носмо. Вссилс, наема.,. Оня Ден. като пошропохо зс портиерското. Душете ми рс
преобърна.. Обраха мс До шушка... Др. Асенов, Изпити.
Още: До трох—.
ДО ЩЕ ВЕЛИКДЕН. Дисл, Употребява се, за да се изрази. че лицето, . жопм>
иовлnн. лчмгв— шaттппβaш·τл ни щ—стлявя дня или някакъв успех, сполука. ТЪрпи, душо, ДД
ще Великден, Л. Каравeллв. Памятники нanллπлил 6ьггм болгар.
.27»
ДО ЩЕ ЛУЛА ЗА ОГНЕЦ. ТУРНА ЩЕ И ПЕПЕЛЕЦ' Казва се някому при лтн—з
нм ннгмнв— услуги като закана. че и па него няма да се услужи, когато илнтк— н·щЛ'
— Розбсри, Рочко, нс можс сега! ... — Слушой, щс почерпя сДно шише ракия например.
ако ме пуснсш До го виДя, .. — Нямо що, госпоДин Нишои. показо си човещините например,
Амо ДД ще лула за огнсц, шурне ще й лслслсц, Елин Пелин. Оnлeн.
ДО ЩЕ ТИКВА ЗА ВОДА. Дисл, Казва се па някого, kлИто отказва услуга спт
‘—киши, че и нему ще се откаже, kлгитл поиск— яещо.
ДОЯЖДАМ СИ / ДОЯМ СИ ХЛЯБА. Свършвам се, преставам да съществувам.
Едните — ... — еажДсха все по-шрсскоиот напрежение. косто сякаш шопвше и бсз
тоеа трескавия султан. ... Другите —,. . — си викаха, чс колкото по-злс, mмломео по-Добрс,
лм-cкмрм ще си ДояДат хляба и новият рсД и гяурите, промъкнели сс е управлението,
В. Мут—фчи—иа, Летопис ни смутното време.
ДОЯ КАТО КРАВА някого, Използувам н—пр—късн—то труди шля митenнмлπцтe
тneлттвм на някого; постоянно искам · пари от инного или го карам да работи ‘а моя
тмeтk—. Но порастох. еиДях всчс / що е чест и слава / и нароДът кск го Доят / кот млечно
орсеа, П. Р. Сл—еейгов, Малък и голям.
ДОЯ ОТ ДВЕ КРАВИ' От две мести извличам облаги ‘а себе си. Аз роботя с
хора, която съм получил, токи Да сс каже. засДно с „Наомmuанаu оп татко Пиер,
Нс смея Дс сс свързвам с нови,. . Има шмекера, конто Доят от Две кроиш! ... Д. Ди¬
мов. Тютюн.
ДРАЗНИ МЕ ПАНЧО. Дисл, Иска мн се да направя шeщл глшо.
Още: Близня ме · (стегнал ме е) Панчо. Дисл.
ДРАЗНЯ КОТКИТЕ. Ирон, Свиря яли пея лошо; яе умен да свирн яли пен.
Млъкни най-после, стяге си Дравння кмmоuте,
ДРАСВАМ / ДРАСНА КИБРИТА но нсщо, Зaпaявим. подпалвам яeщоι Комитетът
зс изпълнението не този зсДсчо особено рсвчuпаес на Говрил Хлътее. който nмвнаваес
турското столица като пстте си пръста и вярваше, че не щс с мъчно е някоя тъмно нощ
Да й Дроснс кибрита от няколко место, Л. Стонпои. Бенковски.
Ощ—: Т—илн (удрям / ударн) кибрити. Тръгвам / тръгна кибрити. Дисл,
ДРАСКАЛ СЪМ НА МАЧКИТЕ ОЧИТЕ' Дисл. Написал съм ш—що много грозно,
рмзнnнв)нЛ'
ДРЕБНА РИБА. Незначителен. без значение човек, който ше е от ший-гл—ешит— е
някон област.—Какво си нсnрсеця със снощния турчин, Много ли си ао бил?...—Дрсбнс рибе
бс. Дойчине! Нс си всcлужаβс шруДо! К. Петяапои. Златната ‘—мн. ЕДиният от пях роз-
каза нeкрсmоо и уморено, че полицията е разгромяло Централния комитст на Комунисти-
чеcоста партия, като повечсто от членовете му бцли изловена, — Хванехме и този
Дребно раби — Допълня същият, ксто посочи с глово към проснатия но канапето човек,
Д. Ангелов. На живот и смърт.
ДРЕЖДЯ КАТО КОН НА ПРАЗНИ ЯСЛИ. Дисл. Ирон, Вж. Дремн като кон па праз¬
ни НCЛШι
ДРЕМИЗГАМ КАТО КОН НА ПРАЗНИ ЯСЛИ. Дисл, Ирон. Вж. Др—мн като кон
па празни ясли.
ДРЕМЯ. КАТО КОН НА ПРАЗНИ ЯСЛИ (ПРАЗНА ЯСЛА). Ирон,. Стон. без да
върша нeщл ' и без да ‘пан яaгил да правя. — Де пи каже привичката — намръщи се
бай ПотДъ.о, — по ма се хоДя в канцслсрняше — там борсм ссДя... А в пая църква —
Дрсмя като кон не празна ясло и алсДсм осо бобичкишс лижат цконашс, Г. Киnитлaиов.
ЧИновническа итторинι
Още: Висн raTO кон п— празни нсли. Ирон. Дремизи—м (др—ждн) raTO кон пм празни
ясла, .Дисл,. Ирон.
ДРЕМЯ' КАТО· ПУЙКА НА ПРЪЩИНИ. Дисл, ПоДшар. Стон умяслен, замислен зм
Я)ЩO)
“78
ДРЕНОВЦИТЕ НАБЛИЖИХА. Днел, Дллрeмaло му се. ллтnaло му се (обикн. за дете).
ДРОБИЛ СЪМ някакво ПОПАРА. ЩЕ Я СЪРБАМ. Сам съм извършил яeщл я
затова трнбвм да понеси неприятните последици от него. Прсеетс щото знойтс. аз не сс
бъркам, Врсмс за сватби ли е ссга?.. . Вий сте Дробили таз попора, вий я сърбойтс. Й. Йовков,
Блnтяaι Е. козиам й, стенело що стенело.. дробили сте еДно попера, ссгс щс я сърбите, Ив.
Петров. Нопгнпат— любов.
ДРОБЯ В ЕДНА ПАНИЦА е някого, Върша яещо общо с някого, имам общ—
работа с него. КъДе и какео е моето място? Не иском Да Дробя и еДна паници с моя
6>ο^ο, Той не стани прсДашсл, но осшона безумец, Й. Вълчев, Стъпала към небе.
ДРОБЯ някскиа ПОПАРА. Самост, или някому, Прнчнннв—м неприятности някому.
•издавам неприятно. объркано положение, обикн. с интриги, кгeвeтн. За Нако прсз тази
отератително исчср тук сс Дробсшс еДно попара, шокоие. осоисто той някого нв очакваше.
най-малко . от внука си, Кр. Велков, С—ло Блnоилι
Още: Н—дробниам (слпо6нвим. забърквам. си—ряиам) някскиа попари.
ДРУГА МАНДЖА НЕ ЯМ. Не се ‘иллвтлнвмм с нияβлтл да е, търся, ж—лан яещо
шо-хубаво. — Аз мисля — лоeвс госпоДин Фрашю, —. аой-хубаим е република, пя можс до сс
нарече „Балканско републакс“, — По можс и царстио — вебеясжu Франаов, — О. щс
на прсссенс! — коза поп Димчо, — Друга мснДжс нс яДеш, Ив. Вазов, Под нилтЛ'
„Строното ще бъДе омирошиорс^а семо коасшо се ДоДе пълно оетономая но нароДятс.
нсcсляβаиu Империята!“ — завършил Поелои ношъртсно, — Друго монДжа нс яДеш ли? —
^.№0. някой от бJлеuнcmβоmм. Хр. Д. Бръзицов, Някога в Цариград.
Още: Долна манджи не нм.
ДРУГА НЕ Е РОДИЛА, ОСВЕН МАРА — ВАСИЛА. Дисл, ПоДагр, ' Зи жени,
«оято постоянно изтъква сио—то дете и неговите г—ч—стиа. Тя исс хволя сине си. то
бруго нв е роДила, осесн Мора — Васала.
ДРУГАР СЪМ С МИХАЛКО. Диал. Не съм съвсем πормaгeн; безумен съм. луд съм.
ДРУГ ВЯТЪР ВЕЕ някъДс. Положението. обттонт)лтти—т—, условията см изменени.
я— са като преди. СлеД малко иДвот Двама сонятери с носилка и мс изнасяш горе в
тясно стая с кревати, Тук вее Друг вятър, Болните лсжсш търпеливо, Л. Стлннлв, ХолeрИι
При бившия аачалаао Друг вятър ессшс: плащсш си по торифашо и си глеДаш робошата,
А оаmм забраниха глобатс, всяко неявяване но робота сс оформяше кото отпуска, М. Map*
чевскш, Тихо пристанище.
Още: Друг внтпn духа.
ДРУГ ВЯТЪР ДУХА някъДс, Вж. Друг вятър вее. — Ами. Дойчине.. немо иске!
■Сърбия и България союз ще правят, Имам аз есстник ош София. — Той номери бързо
.вестнико в чантата си. ... — Ето тука пишс, Друг иепър Духа сего, Братство. co-
тласне, Д. Taгeи, Гласовете вя чувам.
ДРУГ ВЯТЪР ДУХЕ] / ДУХНЕ някъДе, Плллж)шнeтл, обстоятелстват— ттaиaт други;
настъпим промяна в положението. — Нс вижДаш ли. че нопослеДък много са омекнели,
Cтксотм се върне князът от Русия, Друг вятър Духне, В. Геповсна. С)дем иодшнн)
Още: З—духв— / задуха (завием / завее. поене— / повее) друг вятър.
ДРУГ ГОСПОД с някъДе, По-добре, по-хубаво и приятно е някъде. Тука вечс е
бруа гмелмe, Навън с заДушно, топло. е тук прохлаДно,
ДРУГИМУ ГИ ПРОДАВАЙ ТИЯ (ТЕЗИ). Нреасбр. Не се опитвай да ме лъжеш я
заблуждаваш, мене не можеш да излъжеш. не ти вярвам. Ти Другиму ги проДсиой тсзи,
щс радмтuе семо зс аДеято и зс нищо Друго не мucлае,
Още: Не мн ги продавай тин (тези). Пренебр.
ДРУГИЯ СВЯТ. У вярващите — задгробния мир, там, където душата продължава
да живее след смъртта на човек—. Сшои на престола със облачно чело / и. с пламък във
(взора. Оп Другия свят / ужасно строДонъс пук го е Довело / в неаоеия. стари, потъмнял
лслст, . Ив. Визов, Легенди за Царевец.
Още: Онн (онзи) свят.
279
ДРУГО МИ <Е> НА УСТАТА. ДРУГО НА СЪРЦЕТО. Неяскрея съм и не говорн
това, кл·тл мисля и чувствувам.. Да бсшс някой, омйтм позново по-харно ДсДо Дачо по
лицето, щеше До разбере. че Друго му е но сърцето, е Друго но сзикс, Мих. Георгиев,.
Рилиι
Още: Едно ми <)> пи език— (устати), <а> друго <ми ·> ни сърцето.
ДРУГО ТУРСКО. Диел. Възклицание зм нзразнваяе ши възмущение, учудване при
шeоо—кв—на н·рeлнотт. безобразие.
ДРУГ ПЪТ. Жерг, Cбuон, и диалог. Зи к—тeглршчял отричаш· на нещо нaзaнл по-
илр· (обикн. за да се плло·птae. че н)пл не е така, както се твърди яли че нещо пнма
да стане, да се осъществи). — Ослепял е! — извика Тони. — Блъсна сс в Дъските?
— Ослепял е Друг път/ — коза нещото, кото тупна но земята. — Той прескочи Дъската,
Амс ез нс можех Да я еиДя! С. Стрити-в, Самотните вятърни мелници.— Но сеела щишо и
ще виДиш, чс зоД нсго стоя, кой мислиш? Ти стоиш — цял цслсничък.., — Друг път аз! —
завъртя глава момъкът в пълно несъгласие, Ат. Мандаджиев, Белият цинт на рибит·'
И той реши — назначи ме, Резбарю сс — зороДн мама, Зароби мснс — Друг път би го
направил, ойДс да нс сс знаем!... Н. Ширлβ-Tanaс, Как стип—х н—чалияк и .. лбn—тял?
Щс ти ДаДс ля пери? — Друг път ще ми ДеДс,
ДРЪЖ БОСИЯ, ТА (ЧЕ. И) МУ ВЗЕМИ ОПИНЦИТЕ. Ирон, Употребява се,
когато не може да се получи, вземе нещо от някого. защото и той го пнма. — Той
щс си изплати ли Дълго? — Дръж босия. ши му взема опинците,
Оше: Хвани (улови) босин. та (че, и) му вземи опинците' Ирон, Дръж (хе—ни, уялβн>
блтшн. та (че. и) му вземи цървулите. Ирон. Плиояи (стигни) 6лтнн, та (че, и) му вземе
цървулите. Днел, Ирон.
ДРЪЖ БОСИЯ. ТА (ЧЕ. И) МУ ВЗЕМИ ЦЪРВУЛИТЕ. Ирон, Вж. Дръж босин. та
(че, и) му вземи опинците.
ДРЪЖ ГОЛИЯ ДА МУ ВЗЕМЕШ ДРЕХИТЕ' Диал. Ирон, Употребява се. когато·
не може да се получи нещо от πнkлил. защото и той го няма.
ДРЪЖ МЕ ДА НЕ ПАДНА. ПоДигр, Възклицание. което се употребява. когато се
види янкоИ мнлил нагласен. шиконтен човек. — ГлсДай я само какво се е нашруфиле,
— Дръж мс Да не падне,
ДРЪЖ СЕ ЗА (О) ЗЕМЯТА. Шсг, Казва се някому ши смнх, когато пидне. Хуппо-на’.
къ^]^'^о. Дръж сс о зсмяпс, П. Р. СлавеИное. Български притчи яли илтллвнцн я харигтернн
думи.
ДРЪЖ СЕ, МАНГО, ЦАРСТВО ТИ Е. Диел. Казва се пи циганиш. когато заплашва.
ДРЪЖ СЕ. СЛЕПЧО. ТОЯГАТА Е ГОТОВА Диал, Шсг, Казва се. когато шнгоИ · се·
тппн·'
ДРЪЖ СИ ПЪТЯ. Грубо, 1. Не се занимавай с неща. конто яе т— засягат. яе се¬
меен в чуждя дели.
2. Махай се. — Зо бългери, исс сме бългорн. но вaио нс ии сс разбира много езикът?'
Отстранени сте и не сте сс смешали ощс, е? — А ти Да сс мсшоме ли искаш? Я си
дръж пътя! — озъби се сДнн с бреДео и ръцвтс си. Й. · Вълчев, Стъпала към небе.
Още: К—рай сн <нз> пътн. Грубо, Вървя ' сн по (в. из) пътн. Грубо, Карай сн низ
нгьтя /към 2 знач./. Дисл. Грубо.
ДРЪЖТЕ МЕ НОЗЕ (НОГИ). ПобНгв—м, хуквам (у^отребне— се и като подкан— преда
някоИ да побегне, да хукне). Чс като речс тоя мъж: дръжте ма. ноги, еко си вятър —
стигна го, Н. Хайтов. Дивя разнизи.
ДРЪЖТЕ СЕ ДА СИ ПЛЮЯ НА РЪЦЕТЕ. Диал. Ирон, Уилтneбявa се. когато
някой достъпя мнлил илуnиβЛ)
ДРЪН, ДРЪН. ТРИ И ПОЛОВИНА. Диал. Грубо, ПоДагр, Вж. Дрън. дрън, нрина.
280
ДРЪН, ДРЪН. ЯРИНА' Нрсасбр, Празни пригазкя, глупости. — Бмлеаа. намирам, чв
исшият тон не е съвссм поДхоДящ за служебен разговор... — Дрън, дрън. ярина! — козе
Кушинчеи и ма обърне ней-орогонтно гръб, П. Н)знмномлв, Бяло и O)пπЛ'
Още: Дрън. дрън. три и погоβинM) Диал, Нрсасбр,
ДРЪНКАМ КАТО < ВОДЕНИЧАРСКО > КРЕЧЕТАЛО' Нренвбр, Прекадено много,,
непрекъснато говорн. и то обикн. · празни пригазкя. Сшнге си Дрънкал кат кречетало,
ома иДи Да си глсдсш работата,
Още: Дрънкам н—то ям воденицата кречеталото. Нренсбр. Плещя raTO кречетало. Нрсаебр,
ДРЪНКАМ КАТО НА ВОДЕНИЦА ТА> КРЕЧЕТАЛОТО. Нрвнсбр, Вж. Дрънкам
като < вллeнномpcκo> грeо·тaгO' Абе. тези жсня цял Ден Дрънкат като не воДеница
кречеталото.
ДРЪНКАМ КАТО < ПРАЗНА> ВОДЕНИЦА. Нренсбр, Прекадено много, яeирekъс-
пато говорн. и то обикн. празни приказки. — Думах му: стой. могорски сннс! Нс бутаН
Дръвчето.. Нс речи До мс послуша, Отсече го проклетникът,.. А Мотовилсти. ксто
размахваше Дълаишс си ръце.., . отмини и промърмори: Боквм ли ма Дрънкаш като празна
воДеница! А. К—ралийчев. Птичка от глин—. Цял- Ден Дрънка ксто иоДсницо, До ао забола
човек глсеата.
Още: Дрънкам като празни мелници. Нрсасбр, Меля като < празна > воденица. Нрсасбр.
Дрънча (троп—м) като <1рМ‘на> вллeπнцм. Диел, Нрснβбр, Хлопам като воденица. Дисл,
Прснсбр,
ДРЪНКАМ КАТО < ПРАЗНА > МЕЛНИЦА' Нреаебр, Прекидепо много. непрекъс¬
нато говоря, и то обикн. празни приказни.
Още: Дрънкам като < празни > воденица.
ДРЪНКАМ · ОРЪЖИЕ. Книж, Заплашвам с войн—. Събитияшо и Лаос преДизвикват
мcамиaтсянa треиого зс мира но Югоизточна Азия, защото никак нв с труДно До сс инДи
кой Дрънка оръжието. е. Вечерни нлвнян'
Още: Р—здрънгв—м лnпжн·) Книж.
ДРЪНКАТ МИ ЗЪБИТЕ' П^р^снсбр, Прекил)шл много. непрекъснато илилпн. и то·
обнян. празня приказки.
ДРЪНЧА КАТО <ПРАЗНА> ВОДЕНИЦА. Даал.Нрсавбр,ТЬк.Дрънкам като < праз¬
на > вллeπнци.
ДРЪПВАМ / ДРЪПНА ВЪЖЕТО някому, Обесвам някого. И чичо Рисше в увлечението
си отиДс Дотам, че си прсДстви кок сом го покачии но електрическия стълб, зс Да ао бсса,
— Аз сам ще му Дръпне въжето на шоиа куче... Аз сом. ши Да го знанш.. П. Mнхийялв,
Малката партизанки. Голям разбойник в, Заслужава Да го хиансш и Да му Дръпнеш въжето.
Още: Т—гля въж—то.
Д РЪПВАМ / ДРЪПНА ЗА УШИТЕ (УХОТО) някого и ДРЪПВАМ / ДРЪПНА УШИТЕ
(УХОТО) някому, Скарвам се па ннkлил, смъмрям го мπлил остро, нагазвам го заради ня¬
какви негов— грешни. пnлβннeπцe' — Случи ли сс нещо лошо? — попита Мотьо, — Нс.
нищо лошо, Но До знасш. чс ще ши Дръпнат ушите за този ши постъпки, Д. Ангелов,
На живот и смърт. — Направя исичко, кокто му е реД. то като нс Дойдс сега, Да можсш·
утре Да го Дръпнеш зс ухото: — Ти. госпоДДинчо мой. щс иДиаш ли навреме. шс и·
нис Да смс оправни? Г. Киnитл—влв. Снаха. —Пък и ако грешкот ни бсшс чак токово. кскто
ковβaе. Стойчо. исс щяха и от окръга До ни Дръпнат ухото, Н. Кaпaгнeβи, СИшяти метличини..
Още: Издърпвам / издърпам ушите (ухото).
ДРЪПВАМ / ДРЪПНА ЗА ЯКАТА някого, Потърст-м лтиовлnшотт от штkлго зи
делит— му, поисквам да лттовaрн за иостъиннт· ся н да 6ъде яаказмя. Кметът бсшс
хатър — той бешс Събрал шия хора. та утре. кат го Дръпнат зс яката. До има с
кого Да сс оправдава. Г. Кмрисл1мвов. Лeπkл. Трябва Да изкореним болните проявя, А ко¬
гото някой обижДа но улицата или сс бис, нс бива Да отминаваме, а До сс намесим, До Дръпнем
грубиянино за якета. е. Вечерня нлвннш.
Още: Улавям / уловя (хващам / хвана, пипвам / пипна) за яката.
281
ДРЪПВА МИ· СЕ / ДРЪПНЕ МИ СЕ ВОДАТА. Слнсвмм се, същнсвам се. Елс на
четеъртатс нощ [кравата] се отсла, Като го поглсДнах с осем глави, иоДаша ма сс дръпна,
нс знам какео Да правя, Ив. Петров, Леля се годнва.
ДРЪПВАМ/ ДРЪПНА КАЛАЯ и ДРЪПВАМ/ ДРЪПНА ЕДИН КАЛАЙ някому.
Смъмрям ттnогл ннногл, накарвам се здравата на ннноил; нахоквам. Ксто разбра кокеа
голяма пскосш е направил. Дръпна му сДян колай,
Още: Тегля галаН'
ДРЪПВАМ СИ / ДРЪПНА СИ ВЪЖЕТО. Обесвам с·. Животът ма е Дотегнал
и ма иДс До си Дръпна въжето,
Още: Тегля сн въжето.
ДРЪПВАМ СИ / ДРЪПНА СИ ПЪТЯ. Дисл. Тръгвам поемам ‘а ннгъд—; отnnaинм
с—. Свърши си работата бързо, па си Дръпна пътя към село,
Още: Вземам си / взема сн пътн. Хващам / хвана пътн’ /е 1 знач./.
ДРЪПВАМ / ДРЪПНА ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) някому. Ставам строг в отношението
си към някого я не му πо‘нллнимм да върши каквото ся иска. дм тβоeволянои. — Тук
няма женска, нямо мъжка работа. Трябва Да й Дръпнеш юзДяше и До нс я разпускаш
таке! Иначе всички ще станем зс смях преД хорото. К. Кръстев, Катастрофи.
Още: Сбирам / сбера (свивам / тβня, стягам / ттeини. хи—щам / хвана. опъвам / лппнм)
юздите (юздата).
ДРЪПНАЛА СИ ВОДАТА. Дисл, Зи ж—на над 40 год. — яе е вече млади, плости-
nтгa е.
ДРЯНОВЧЕНИ МЕ ВИКАТ. Дисл, Доспива мн се. дреме мн се.
ДУМА ДА НЕ СТАВА. 1. Невъзможно, изключено (употребява се като категоричен
•отказ шля лтрнчaнe па нeщл)' — Ти трябва До сс съгласиш. Дядо АНдрсй! — И Думе Да нс ста¬
ва.!— оuлао старецът, К. Калчев, Живит— помнят. У Дома говореха. чс започнали сиатбатс и
лмим врсмс, по-Добрс било До се почака, чс шоаова. — Дума Да не става! — отсече ДяДо.
— Кой кaоβмтм с Дрмдaя — Да сърба! Ив. Венков. Хора крий нас. А работа — Доста:
лакомо прасенце. гъски Десетина, овощна граДина. , . Ето чс не смогвам гозба Да направя,
А пък зс почивка — Дума До нс става. Сл. Ангелов, Хитрата Лнсапи бабина' отмяна.
2. Безспорно, 6ез съмнение. разбира се. Наистина. всяко от тях бс хващало нещо — я
иробчс, я гарга, — но такава чуДссия, . , Дума До нс става. кой можс Да сс мера с
Пейо? П. Бобев, Гърбавата ела. — А бс аз си искам моешо, . , — Зс mвмеmм и Дума Дс нв
■стои!, .. Ама кажи къДе До ти отмерим! Ст. Ц. Даскалов, Есенно тeπЛ'
Още: Л—ф да не става /към 2 знмч./. Дума да няма.
ДУМА ДА НЯМА. 1 Безспорно, б—з съмнение, разбира с·' — Обичаш паричките ти.
оJето си е право. И голям cорънвa бсшс, Думе Да няма. Н. Драганов, Срещи. — А бс
дума До нямо. Всеки трябва До си нося вяното, Вл. Пллнπли. По пътн. На разсъмване
Бсесмлaятa щс шс Докара. Нели, Иване? — Дума Дс няма. А. Гулншкн, МТ Станцин.
Залесяването е голямо нещо, . . Хубава робота, Дума До нямо — часто! Н. Хайтов, Дивя
ризкази.
2. Н)впзмлжπл. изключено (употребява с— като категоричен отказ яли отричан— на
нещо). — Бaким Да тс правя? Дс тс зсДържи или Да тс осиобюдяя.. . Ще кожсш ли но
полицията, чс си мс видял тук?.,, — Аз ли До кожа?! Дума До нямо! — тиърДо отсече
ловецът. К. Ламбрев. СредногорскЕ партизани.
Още: Не ще < и . (ни)> думи /към 1 ‘н—ч./. Думи да не става.
ДУМА ДУПКА НЕ ПРАВИ. Употребява се, ‘а да се изрази неувереност. че н—що.
което е симо казано. обещ—по, наистина ще се изпълни. ще се осъществи.—Добрс. щом с
тъй — коза ' мижо Соли. — Доесм петстотин. лева, Това не бяха малко пари. Но мажо
Соля аа обеща, бсз много Дс мисли. Той знаеше. чс aом мъжът и жсното сс разДсляха,
някой нищо не Даваше но жената, , . „Думе Дупка нс права“ — помисли си шой и. с лско
ръка ошсечс работата, Б. Несторов. Ариф и Рамзин-. — Всс заповяДваш, с мен никой. нс
мс пято! — Бaкβо. осовм? Я сс върни незеД! — спря го Дежурният. — Мърморя ся. Думе
дупка нс прави. Другарю лейтенант! — рсчс Гилзата и ускори хоД. . Хр. Пeгят—в. ХапНт ли
28’
о^хлювит—' Тиърбс много в тази статия сс говореше зс милосърДис, зс хуманизъм, Какво
пък — Дума Дупка нс праиц. Г. К—рисл—вов, Сeлмлто · лтл)лeπц·.
ДУМА НЕ ИЗЛИЗА / ИЗЛЕЗЕ от менс, 1. Нищо яе казвам, нищо ше издавим.
Тс разбраха. че оaотм и Да ао молят, ош него Думе нямо бс излезе, +В участъка го бият,
■но от нсго Дума нс излиза,
2. Не казвам нищо лошо, ше казвам груби, лоши приказни ятглмуι Дестс сс споглебаха.
усмихнеха сс и сДноврсмснно сс хвърляха сДно към Друго, —— Тъй, тъй, Добрс До са живестс
Двете — чу сс тиха благословия, — Дума оп вас Да нс излязат. Б. Несторов. Ариф н
Рамзиша.
ДУМА НЕ ОБЕЛВАМ / ОБЕЛЯ. Mпяои, нищо не казвам. не продуми-м. — Алекси
замина — продума тихо ЛюДмила. ., — Какви сс язвъДяхт такива! — разсърДи сс
чазмсрят. — Заминават, а на баща си Дума нс обелват!, , . Приказвай — къбс замяна, кой го
азпроши? А. Γугншгн. Село Ведроио. ЕДин Ден —■ ... — някой ош Долнснцишс нарамил
тайно чувал зърно и ао отнесъл на млаво е чифлика,..,, Коляборише не обелили Дума, трояла
си. а слсб Диа Дни бял намерен аомуесн с вяла. В. Мутафчиев—. Летопис на смутното време.
Бмаamм бохожбаше сом. той не обелеишс Дума зс поришс — само сс усмихваше, Дивеше
ма ги. без Дори Да мс поглеДнс, А. Гуляшня, Златното рунлι Васил сякаш си бс глътнал
езика и нс можсшс Дума Дс обеля, Д. Минков. За земята 6ългaрткИι
Още: Зъб не обелвам / лбeлн. Думици не обелвам / обелн.
ДУМА ПО ДУМА. Всногл подробно, буквално. точшлι — Щс ши разправя ош игла
До конец. па та До ссбнсш ба я напишеш моята история шока, Думс по Думе, До я знсс
ирсД систо. Н. п. Филипов, Разкази пи »β-ι—. — Козех му. кооемто мн бе заръчал,
Думе по Дума, Той внимателно ме изслуша. Г. Дnънлмров. Велчови завери. Пророчеството
■ддма по Дума ще сс изпълни, Ив. Вазов, Под нглтл. Чуй как стене гора и шума, / чуй
•ça^ ечат буки исковни. / как норежДат Дума по Дума — / приказки зс стара времена /
и песни за нови теглило, Хр. Ботев, До моето пъпвл гнбeι Щом сс върна в стаята си. написа
■исикато песен Дума по Дума, както я изпяха Диамата αω^α, и я тури в позеата си. Ц. Гин¬
чев, Ганчо· КлсeрнитИ' Дума по Дума той разказа всичко. коешо сс бсше случило с нсго.
ДУМАТА МИ НА ДВЕ НЕ СТАВА / СТАНЕ. ’. Изпълнява се тлЕa, ноето запо¬
вядвам, казвам; ше мн се отказва това, ко—то искам, желан. Е, жена та бяло болна? ...
Кат с болна. щс Дойдс ли на къната? — Щом аз кожа — щс ДойДс, Думата ми на Две
нс сшаиа, К. П—тямпов, Без деца. Панеашпсна бсшс близък с околийския началник и
каквото речеше, думата му но бис не стаиешс, Г. Кипaтлaвои. Изоaлит мдовн. Учителите
мълчаха или я ласкаеха от приличие, И тя еяресше, чс като им поприказва за глухонемия,
думата й няма ба стане на Две,.. Но когато им проДума за него. шс сс изсмяха снизхо¬
дително, Г. Кипaслииов, Сeятгн история.
2' . Не се отпноaм, отн-звам от това, нлeто · съм казал яли обещал. Де нс ми е имешо Сокол,
ако мс иибатс Да сръбна чашка ракия, . . Смоолмβсma Дума но Две нс става. Кр. Григоров.
РaзлолоинHι Давам ви всички отрязани трупа — козеа. — стяга ба си възвърна горсте.
Тъй ми каза Юсуф ксхая. .. Чорбабжия с той, на Двс Думата му няма Да станс.
Б. Н)ттоплв, Светлина над Родопите. Кажеше ли. Думата му на Две не стоисшс, Ако
■щс сто пъти Да са прави Другите, той сто пъши ще кажс — нс! В. Ченгов. По стръмното.
Още: Приказката мн п— дв— не ставм
ДУ.МА<ТА> МИ СЕ НЕ МЕСТИ. Даал, Винаги се изпълнява това. нлeто аз ‘aио-
вядам, кажа; винигн се зачита вллттм ми. Царят (ο., Дума. и свършено, А ксжс ли Ассн
мсщо, . . ,. Думата му сс нс мссши, Ив. Вазов, Борислав.
От погов.: Ноги му с— мести, думи мусенемести. f Плииним с) мест). думата му
■ е не мест).
ДУМИТЕ МИ ПАДАТ / ПАДНАТ НА МЯСТО. Това, което 'казвам, глилnт . пи
някого, постига свонта ц—л; има резултат от това, нл)то казвам. И старецът започна
Да сс усмихва, А Пстканов, като чуеcmеуеaис. чс Думите му пабаш на място, нанасяше
ввсс по-силни уДари, До пълното омсломоиaиaас на старческата упоритост, К. Калчев.
Живите помнят. Дсяна глсДашс с nоямиaа око и с робост зебслязе. чс Думите му побнаха но
място, Г. Караславов. Селски нстлnнн. Бсй Васил Дишаше всс по-Дълбоко и по-бързо,
Кръчмаряш сс уелсчс. струваше му сс. че буматс му паДат на място, К. Калчев, Живите
помпят'
ДУМИТЕ МИ СТАНАХА ' БАЯТ. Даал, Много говорих; иn·kaлях с глвлп·ш·тЛ'
283
ДУМИЦА НЕ ОБЕЛВАМ I ОБЕЛЯ“ Вж. Дума яе обелвам / обеля. Ама кожи ми
тогоз. защо от Деа месеца негово сесшлосш мълчи? Думица не обслиа и никого ош нас нс
смес ба поглсДне, Д, Н)мнрлβ, Възелът. Всички ощс викаха и ръкопляскаха. а пя мълчсшс,
Думица не обелваше. от Дупките на маската очите й бляскаха и играеха. Й. Вълчев, Родихме
се змeИлиe'
ДУПЕ И ГАЩИ. Просторен, ПоДигр. Много близки, неразделни принт—лн. Ош скоро
ирсмв шс сшеноха Дупс и асщ^.,* Те са Дупе и гащи, всс заеДно хобяп и всс сс търсят,
ДУПКА В МОРЕТО. Ирон,. Съвсем нищо (к—зв— се в отговор н— питането „яигβл
я-приен, какво свърши“ яли „какво стана“ и под.. зм да се подчертае. че нищо не е на¬
правено, ηη^ не е свъпшeнл)' Като отндс там. ксоем направи? — Дупка е морето.
Още: Дупки във водата*
ДУПКА ВЪВ ВОДАТА. Вж. Дупки в морето'
ДУПКИ ЗА ЗАПУШВАНЕ. Вж. Дупки за запълваше.
ДУПКИ ЗА . ЗАПЪЛВАНЕ. имам (нямам). Материални нужди за зиловолтвмπιe
(имам. нямам)' Взсх пари, смс имам толкова Дупки зс вaπъяиaнβ. чс няма Да ми сшианст.
Още: Дупки за запушване.
ДУХАМ ТИКВАТА НА ПЛЕТА. · Вж. Духам тиквите лтлaяeч.
ДУХАМ ТИКВИТЕ ОТДАЛЕЧ. Предварително вземам предпазни м—рня ‘а пещо
(доря когато това е излишно), тъй нато имам горчив лпцТ' Той Добрс си изпати от
таза работа, та ссгс вече буха тиквишв отДалсч,
Още: Дух—м тиквата нм плета
ДУХВА МИ / ДУХНЕ МИ ГОСПОД СВЕЩИЦАТА. Cбuоа, в си. еиД, Умирим...
Три Денонощия я (овил огънят, а на шрсшшя — Духнал й госпоД cивиuцaт и ни оставил
сираци, Преди До издъхне, Дошло пя но ссбс си, Н. Хайтов. Сππeпяицш.
ДУХВАМ / ДУХНА ПОД ОПАШКАТА някому, Изпъждам, изгонвам нтгоил, обикн.
от работа, от служби. Всски Ден изДаиошс вanмвсдц за глоби .. И кокио ми направя? Нищо.
Нс на мсн. с на него му дърпаха ушите <>тгoме.,, А кит му дойДс врвмсшо. бухнеха му поД
опашката. а аз си остенах. М МирчевснЕ. Тихо пристанище. Тсзи вършеше пристигни и
покрий кръстцат на чичо Соио овърша житото и на цялото махала наоколо, Това много
яДосо Филцовия ДяДо, Ощс същата ивчср той козел: „Кметът иска да мс побяДо, смс щс му
Духна поД опашката?“ К. Калчев, При извора ни животи. — Чс как иначе! Та а Да врещиш и До
крещиш. нищо нс можсш ма неправи, Амо разсърДям ля аочaлcтимтм, току виж. ни
Духнало поД мnоекama, Т. Mлялβ, Смърт ннми.
Още: Плюн / плюша под оиaшkмтИ)
ДУХВАМ СИ / ДУХНА СИ НА КРАКАТА. Бързо побягвим. махам се лтнннплeι·
— Илайко. аз знам омлом зор иабях, (окото го придумам Да шс пусне, Закачи ссхоте. по бух¬
ни не кракат сн и — бсж, Ст. ЧняЯπгяроβ. Първи жертва.
Още: Плюн ся на гракат— /в 1 знач./.
ДУХНИ ФЕНЕРА. ПоДагр, 1. КМзим се ни някого. kлИтл е зикптння за някъде (обикн.
сутрин за работи).
2. К—‘ви се на човек със тпβпржeшл пя—lшяв— ияaβa, когато се появя някъде.
Още: З—гмсй (угасй) фенери. ПоДагр,
ДУША ВОНЕЩИЦИТЕ ДА ПРАВЯ ТАМЯН' Дшо., Ирон, 1 НИщо не пр—ен; скитам
се шaт—м-н—тим.
X Занимавам се с празня и неприятни работи.
ДУША ДАДОХ' Диал, Умрях. Колко сс напи Янино майко, / колко сс напи стубсно
иоДе, I б ми сс напи, Д Душа (аДс, Народна песея. Семе сс пушка отнела/ на Стоянова
бачия. I то уДорило Диамина, / ... Стояна и па Йоиана, / Иовон но мест Души Дал. /
Стоян с болен останал. Нaрллн— п—сея.
284
«
ДУША ДА МИ ЗНАЕ. Като възкляц—ние, за лзπ—чaв—не. че мн предстои да изтърпя
нещо тежко. да плнeти нещо неприятно. Тръгнал по сслота сбнн Арап иго — тсжко и горко,
aом някой наш човек рсчс Да беге в гробе! Хвоще той роДнинитс му е селото — тошко,
майка, брашя, брат-чсДи и Душа (о им знай! Д. Taя—в. Прeтиaяснштe камбани.
ДУША ЗА ДВЕ ПАРИ НЯМАМ“ Съвсем съм немощен, слаб. Булки Стана сама нс
можс Дс та помогне, — Дребно с кошо аараа — Душа зс Дес пори нямо! К. П—тнанов. Без деци.
ДУША И СВЯТ МИ Е. Cбuкн. със слс(и. изр, със съюз да. Много мн харесва, много
ми се нрави шля много обичам да прмвн нещо (за πнkakвл действие). В мосшо ранно (сшстио
■Душе и свят мн бс Да сложа алсее но маминия скут и До сс заглсжДсм е нся. Т. Г. Влaйнлв,
Преживяното. Тсбс та е Душа и сияп Да правиш хорото проста, Ив. Вазов, Mихaг—гн
Чорбаджи. Обичаше Хобжа Дончо До чстс. но Душе и свят му бсше кого накараше (е чстс
малкия си сан Митко. към когото питаеше особена любов, Чудомир, Педагогинти ни
Хаджи Донча.
ДУША НЕ МИ ОСТАВА / ОСТАНЕ и ДУША НЕ ОСТАВА / ОСТАНЕ У (В) МЕНЕ.
Cдакн. е се, иид, Изморявам се, изтощавам се извънредно много, обикн. от т—жни работа шля
болест. — Казвах му. вояuβaй шрошлякс с иоДо. усойница св крив в него, А той — бебсле
главе! Почнел До шоеирш. газта сс Дигнало и пабно. като круша, Ебва ао измъкнех, Душа
не ми мcтонс. Дооaтм ошворя очишс му. Хар. Русев, Под ‘—мята. — Татко ли?... Горкия.
семо ао рсзосреam Дсн прсз бен по участъците. .. Нс остане Душе у него, П. Михайловск),
Малката партизанка. Душе у мен нс остана, Къбс нв хоДах! П. Ю. Тодоров. Невяста Боряна
—Ная, майко, Ниа... Козеха ми зле била. ., — Е. лоuвмьчu сс тя... Душа не й остана,
Д. Талеи. Пресп-шсгите камбани. Бмаопм на иаж(с [тълпата]. чс смс всчс До ирататс. гръмва
сДнн иСсобщ рев и от всички страна нсляшо въз нос, Душа нс остана у нас, К. Величков.
В тъмница.
Още: Оставам / остан— б—з душа. Душици (душячкм) не ми тттaии / лттиπ·'
ДУША НОСЯ' Изложен съм на втнчгл. но—тл може да силяeтя, да се случи ни . всеки
ооиekι Чоеск Душе носа, стер съм. току-виж. препъни. съм се утре, те До мн. поДпишсш с(не
хартийка .. П' В·яялβ. сТълба до небето. — Стягай св. бабо, щс тс иоДя нс erncTa..
КъДв ли .. При свато Нaнтм, ОтДаина нс смс се еаждалл.,, Що е рсчсно, човск Душа носи,
сДно вижДанс — цял вск .. Кр. Григоров. Нлвлломцн.
ДУША ПОД НАЕМ НОСЯ. Дисл, На умиране съм.
ДУША СЕ КРИЕ ПОД НОКЪТ. Употребява се зм и‘naзявaяe на . надежди, че ингой
ще лзлпив—е, мигар положението му да е безнадеждно. — Много с зле, бере Душа, — Нс
сс знас. можс и До озброисс. Душа сс крив поД нокът,
ДУША<ТА> И СЪРЩ«ТО> не нещо, Главен организатор, вдъхновител, ръко¬
водител ни πтkaнил дело. общество. НсДъо сс закашля, надигне сс. лицето му поссая.,.
„Отции си човекът, който можеше Да станс буша и сърцс не сДин коматеш в Бсроaч,* —
помисли с болка Никола, В. Гепоесги. Седем гллншИ) Той е Душета и сърцето на тове
(еяжсннс,
ДУШАТА МИ Е В (ЗАД, НА) ЗЪБИТЕ. 1. Mπлил съм зле. съвсем съм лтпaлπaг я
Снonл ше умри. — Виж ши — бсля! — просъска в мустаците ся цивилният мъж, ...
—Душата му е бяло заб зъбишс! — изруга той и напипа киткошс на ръксше му, зс Дс провери
пулса, И сс изправи. — Мой чс е таке ,. нс Диша... Г. Кирисливлв. Обикновени . хор—.
ГлсДсм го — аuеuчьо човек, (ушаша му но зъбишв. Кл. Цмчев, Свнт широк.
2' Едва дишам, не мога дъх да си поеми от прекадени умори. Теояша Думс с кашо скали
ала като голямо Дърво — сто (уши Да сс съберат. няма би я nмолопяп. нито щс я из-
омрсаяп, Нс ни връщай. защото бушота но пая люДс е мсжбу зъбите ям. А. Дончев.
Врем— п—‘л)гноι Чакай, повече нс мога. (и тичам. Душата мн е е зъбите,
Ош—: Душат— мн седи (се е запряла. се е събрала, е дошла) в зъбите.
ДУШАТА МИ Е ДОШЛА В (ДО) ЗЪБИТЕ. Вж. Душата ми е в (зад, ни) зъбите.
ДУШАТА МИ Е ПОД НОСА. Диал, Н—тъпиeянв съм.
ДУШАТА МИ ИГРАЕ. Дисл, Жив съм. яе съм още умрял. И Небе чума хванала. [
душа й ощс игров. / либс й място купува, Народна песен.
285
ДУШАТА МИ МИРИШЕ НА ПЛЕСЕН. Много съм отпаднал, тклnл ще умри. Нс моята·
бабе бушсто й мирише но плесен, но сс мъчи Де ни помогне с каквото може.
ДУШАТА МИ СЕДИ В ЗЪБИТЕ' Вж. Душата мя е в (зид, п—) зъбите.
ДУШАТА МИ СЕ Е ЗАКРЕПИЛА ПОД НОКТИТЕ. Много съм зле, . съвсем съм лт-
паднал и скоро ще умри. Усещаше, чс малкият нсеnмоойам зашава. простена. Обзе го
желост — вшосоло бсшс еuромсшоотм, сДви поД ноктите сс е закрепяло бушота му. а все-
мнслсшс, търсеше нобсжбо някаква, В. Мутафчиеви, Летопис н— смутнлшл време.
Още: Душата мн се е събрал— в нокът.
ДУШАТА МИ СЕ Е ЗАПРЯЛА В ЗЪБИТЕ. Вж. Душата мя е в (зид, п—) зъбите.
ДУШАТА МИ СЕ Е СЪБРАЛА В ЗЪБИТЕ. 1. Много съм зле, съвсем съм отпаднал
и тнлпл ще умра.
2. Едва дишам, не мога дъх да сш поема от прекиден— умори. Търчи той. гонсн оп гръмотс-
ишцатс, оомяо лмяоеaа час, Душете му се събрала в зъбите. И тъкмо омаeпм наближи. слън¬
цето изесДнъж напече, Хр. Пелитев, Хапят ли охлювите.
Още: Душат— мн се е събрал— в нокът /към 1 зн—о./ι Душат— мн е (седи. се — ‘—прял—.
е дошла) в зъбите.
ДУШАТА МИ СЕ Е СЪБРАЛА В НОКЪТ. Много съм ‘ле, съвсем съм о·тnaлπaя
я снлnо ще умри. — Стяга с ' mβмсmм . Другарство! — ... — Не нос Душата на в нокътя
се е събрало, шой притчи щс ма чстс! Н. Антонов. В лтнпито море.
Още: Душата ми се е закрепила под πлгтит·. Душат— ми се е събрала и зъбите
/В 1 ЗЯИЧι/ι
ДУШАТА МУ ВОНЕЕ НА БЪЧВА, Дисл, Голям пияници е.
ДУШИЦА НЕ МИ ОСТАВА / ОСТАНЕ и ДУШИЦА НЕ ОСТАВА / ОСТАНЕ У МЕНК
Cбuка, и св, инД, Изморявам се, изтощавам се извънредно много. обикн. от тежка работ¬
или 6ог·тш. Я си помислете, от него е туй тсало. Право Да си кожа. вечс нс~ мога.,
— Никола амс право —... — Много сшона, много. Душица нс остани, и сялацо. Й. Йовков,
Земляци.
Още: Души (душинк—) не мя лстив— / остане.
ДУШИЦАТА МИ ЗНАЕ. Вж. ДушЕчката мя зна—.
ДУШИЧКА НЕ МИ ОСТАВА / ОСТАНЕ и ДУШИЧКА НЕ ОСТАВА / ОСТАНЕ У'
(В) МЕНЕ' Вж. Душица не мн лттиви / остин—. Човекът мс прати До сс нобшачвом и
неговото шримссечно брошчс, Аз нсго нс можех Да нсббягсм! Ами aоо бях тачал с аоло-
бробня! Дуеaчос нс исес Де останс в мснс! Рмн Босилек. Рилттт.
ДУШИЧКАТА МИ ЗНАЕ. Само аз самият си ‘пия kллнл ттрмлмм, колко много ми·
струва я)щл. Нали знаеш. ссстрицс. сено чс(о имам, Иaеетм Гснчс, Криио-ляво завърша
гимназия. Нс мс пятой, сссшрнцс. как стоне това, Дуицчоaпa ми знас, Б. Нннлллв.
Късмет.
Още: Душицата ми знае.
ДЪВЧА КАТО С БАБИНИ ЗЪБИ нсщо. Диал. Режи. нарязвам нещо лошо, яе както»·
ШртбвMι
ДЪЛБОКА МИ Е КЕСИЯТА. Вж. Дълбок ми е джоба.
ДЪЛБОК МИ Е ДЖОБА. Разполагам е много паря, имам големя материални въз¬
можности. Мснс ма трябва Двс-шрайсст село в санДжокс би живеят хубави,... За (а чуят
Другите, ···. чс само при Псзесапмглу раята Диша свобоДно, А това може Да бъ(с семо
за сметка на съседната рея, нс с чак толкова Дълбок Джобът ма. то Да плащом Данъка но
трийсет село всяка гоДине, В. Мутафчиев—, Летопис ш— смутното време.
Още: Дълбоки ми е гесяят—.
ДЪЛГА И ШИРОКА. Cбuоа. слеД лач. мсстошм. тн. · тл. Зи случки. събитие. работа:
1. За разказването или извършването на конгое "яeO<xoнлиыo много време. — Прикажи ми,
.286
моля ти св, дaдм. кок стане всичко шоис. Много щс та бъда блегоборсн. — Тя. баба. с
(ълга и широка, Т. Г. Влийков. Седники. — А зещо тсбс тс изпрошаха зс прикачван? Няма
ли лм■млсДa в стопанството? ... — Дълго и широко е тя. сми Даиой Да започнем,
А. Гулншкн, Село Вeдnовл. — От трене ля? Кок паДна. уби ли св? — Е. то е Дълго и
широко асшорая, Й. Йовков, Чифликът кр—й границата. — Те на бумопо си, Доксто стараят
умрс, Дооemо санът пробоДс имотите си — пя е Дълго и шнрооо, Ст. Л. КлттоЕ, Златната
мина. Калфите сс била нобумола (а рсзхнпят серопсйсксшс стока, Тс не вярвали на
мсйсшорштс си, зсщошо щсля Да (сйсшиувеш чрез правителството. а таза ρсдмтa било Дълго
и широка. Ст. Чшлнягнрои, Хлеб наш нмсущниИ.
2. Който е много усложнен, оплетен я обикн. неприятен. — Я еижтс еий — До ао молим?
Зе перите ся! — Работничките шумяха, — Дс бс, да бс! — уcnмоояисес началникът, ..
Но в закона пише и друго! Ако откажат — трябва Да га съДаше, Помирителен съД, нали знастс.
И всяко от вас — отДслно Дело, Дълго и широка сшиес, П. Спасов, Хлябът пи хората.
— Защо шс изгоня полицията от Русия? —,,.— Тя с Дълго и шuрооо. брошс. — отвърни нсо-
хмmам Димитър, В. Γ)нлвтки. С—д—м години.——Този сън е сбно пророчество зс голямата ма
рaдмmс. която абе,. иДе.. , — И която ощс Държиш е тайно от нас, — Разбира се.
Зещото. ако ши кожа и еко нс стане, тогава всбнсгс щс заДрънкаш —.ба бсшс тъй. До бсшс
инак, защо шовс. защо мамес — бълас и широко, Ст. Л. Клттлв, Златната мина. Тя моята·,
е (ълга и широко, крей нямо,
ДЪЛГИ МИ СА КРАКАТА. Дисл, Пиян съм и залитам.
ДЪЛГИ МИ СА УШИТЕ. Осв)ллм)н съм ‘а tob—, което се говоря от янkлгн-
зи някакъв слух, мплЕИι — Нс с ли вярно. че цели Дие аоДшни ош теб бяха Дигнела Друга¬
рите ръцс, омгemм германците напредваха но Източния фронш? Постоянно си пищял
шогаес чс не ти с мястото при пях, чс не си никакъв комунист,,. , — Брей, много·
ти бали Дълги ушатс! — опита сс Да иронизира Мспсйчо, В. Нешков. Нaстпnяeяи).
Още; Имам дълги уши.
ДЪЛЖА НА МИХАЛЯ. Не съм съвс—м нормален; б—зумен съм. луд съм. ^ταβα ао,
какво ао слушаш, нс иижДсш ли, чс Дължи на Михаля,
Още: Длъжен съм нм МЯхалн. Дължа ни Михмлн ‘а дъски паря. Дисл, Имам да.
плащам и— Михмлн.
ДЪЛЖА НА МИХАЛЯ ЗА ДЪСКИ ПАРИ. Днел. Не съм тпвт—м нормал—н; безум—н
съм, луд съм.
Още: Дължа п— Михалн. Имам да nлaп—м п— Мих—ля за дъски паря.
ДЪЛЪГ МИ Е ЕЗИКА. Много приказвам и често говорн я)л6мятяeяя, неуместни;.,
излишни пещи. нлито могат и да обидят. засегнат янкого.— Туй момчс, ,. яма смстка ош по¬
литиката, затуй му е Дълъг езикът. Тук си прие, аоспобине, заговора ли зс политика, зъл
ставе! Н. Киnмли—ви, Разпети петък. Защо нс взе на ДяДовашс Маринови кола предни¬
цата,, ,, Амс тс болят очишс от него. че с мъж! Пък ез, наля съм жена, с мсне можс всякак!
— Е холан, и ши! — намръщя сс кметът. който най-сетне успя (о я прекъсне, — Какъв
ши с Дълъг сзика! ... Ил. Волен, Божи хора.
Още: Имам дълъг език.
ДЪНО НЯМА. Зи лъжа — много голяма. Лъжсша му (ъно няма,
ДЪНЯ МОТИКАТА. Копан много усия—нл и продължително. Бмгeτм отибс но лозсто-
си, от сутрин До есчср Дъни ммтaоama,
ДЪРВЕН ГОСПОД. Шсг. Бой. Ако Хюссаноенят син с сшрсчс и няма кой Да му
Държа юзбошо, то Нсноеаят асхрeаaмсйомесц нс би трябвало бе сс оставя бсз (ърисн-
господ, Л. Кмпмв—ллβ, Маминото детенце. Отмина мс (ърисн гмcлоб, Ив. Вазов, Кандидати
на славата. По аробинскишс бъресса наоколо примамливо енси,, . .. всякакъв плоб и тъй
съблазнително ни сс усмихва, че макар Дс рискуваме би ао изплатим е Дървен госпоД —
нс(остшгъш от хляб се Доβeоcβe от него, П. П. Сл—βeИялβ, Христо Белчев. — Иби сс
разправяй с шскиво псчеери! — изруга той. — Тях само Дървен госпоД щс аа оправи.
Г. Кипaсливов, Обикновени хорИι „Щс има (ърисн госпоб. на тaомβa мaрaесu' — nяaесес сс
сом Иван, И сс моурсжсеeес отново: „Пък каквото, токово, Нс съм гърне Да сс строша, я!*
Г. Кмпaтлмвлв, Титул. — Е. тс не е още гошоео. хе? — папал харсмайскнят войеоДо,
287
— He в. аосподинн.,. Наежили се харамиите: (е (ърисн госпоД. (е! А бсямбрсбшmв стволи
исс лм-cмелu, А. Страшимирои. Хъшове.
Израз. останал от eзиоeскл време. яогмтл привели образяте ни 6лглвeш· от лпnвл. Оттук дърво за наказа¬
ни—, зм бой' Ст. Младенов я др. Български тълковен речник с оглед към π—плляит· илвлпи. т. I, стр. 461.
ДЪРВЕН ДЕВЕР. Диал, Гроб.
ДЪРВЕН ФИЛОСОФ. Нрсасбр, Човек, клИтл пa‘тπжливa съвсем глупаво и обикн.
с—ыл принизим, а нищо яе върши. — Гороломов не nрмиaβо, Име сбин кмст в Пчслс-
рово,,.. Щс сс занимая с него, Щс сс яеи скоро нсщо въи „Фар“... Вън някой коза:
— Остави го.,. дървен философ... Й. Йовков. Приключеният— ни Γлnлллмлв. — Нeястс
■свещите!,., Ей. Дървени философи — обърна сс пя към групаша но млибяте, — я стига сшв
-фuлмcофеmβуеeлu. ама свършете . сДно полезно работа. Л. Станев, Поглед от хълма. — А
оокео лошо, чс име съзнание! Нела съзнанист с раннот пиле, Дето излюпва постановле¬
нията!. ., — Я не сс прсеи на дърисн философ! Ст. Ц. Дaсяaллв. Есенно сeнЛ' Той нс
може би сс сДържи и ксвс. чс Мсрмсрои не е нищо друго. освен сдин (ърисн философ.
Д. Кисьов. Щастието не идва симл.
ДЪРВО БЕЗ КОРЕН. За самолет яли кораб — превозно сneлттвл, нл—тл яе се
движи по з—мяти и затова се смята за несигурно. Крачи той към школата зс лсшци,
— КъДс отиваш, сине? Не Дърио без корен сс качваш, А. Стино—е, Първите. Не Дърво бсз
корсн нс мн трябве (а сс качвам. чс ми е мил животът, Щс пътувам с илик а нс със
самолет,
< ДЪРВО >> КАМЪК СЕ ПУКА. Много голям студ е, времето . е много студено.
Върла зиме върлува шоаови, Сшуб и скрсж — Дърво и камък сс пука, А. К—рмляйчев. Принизен
твтт. Дърео и камък сс пука ош сшуб, е той сс скат аз планината, К. Петя—нов, Вълно¬
лом. — Ти си луд.! .. Дърво и камък сс пука от студ. е нис щс минаваме дефилето.
Д. Димов, Тютюн.
ДЪРВО И КАМЪК СЕ ПУКНА и ДЪРВО И КАМЪК ДА СЕ ПУКНЕ. Диал. Много
голяма суша е. — Чс шо. — суши, суши. Дърио а камък се пукна. е от нсбс — на нa^nоa ..
Ц. Цeрклвтгя. Теитрaяяи забавалгИ' — Хъ-ъъЫ — рaвеuласлa сс бяхтс, оме тъй зс вас! —
Суша — дърво и камък Да се пукнв, Ц. Цeрклβски, Театрални зибмиилги.
ДЪРЖА БАРУТА <СИ>СУХ' Книж. Намирам се в тъстлтни) на пълни бойни готов-
нлтт. Зо тая гоДовс само бой. по До виДим шоаова Дали щс смсят много чссто До вирят
оnсекс.,, Нис държим барути винаги сух, но трябва бе сс пазим от техните предизвика¬
телство, В. Нeшглβ, Настъпление. Щом Правителството нс с могло Да прсДоширатн
нахлуването. първа негово обязеност е Де държи барута сн сух, в. Прнилпeц.
ДЪРЖА В ГЛУХА ЛИНИЯ някого, Не давам възможност ни няклил да се проявя.
дм напредне служебно или лбщeствeнл. — Тази вечер щс Дойдс гснсрол Молчее,... Горкият.
исс в глуха линия го Държаха, Добрс.. чс сс отвора война, ше и той До спане гснсрол,
Д. Кисьов, Щастието ше ядни с—мЛ' Въпреки високите му и оригинални постижения буржоазия-
тс нс (ави път на прогресивния учен. държи ао е глуха ляния. в. Вечерян новини.
Още: Оставям / лттивн е глух— линин.
ДЪРЖА ВИСОКО ЗНАМЕТО на нещо. Книж. Д—йстеуеим нeлшгллшшо, ратувам зм
осъществни-нето ни яeщл; боря се е името ни шeщл. Нашият вестник щс държи високо ц
непоколебимо сисщснот знаме на народната свобоДа, Г. Кирков, Нашити програми. А чс
Бей Гоаьм с Държал иucмом и с Достолепие знамето на българския лотрцмтцвьм, шоиа щс
виби всякой ясно ош слеДующет интервю. Ал. Клπтт—нтяшлв, Бай Гиньо. Държат високо
знамето но ленинските принципи,
ДЪРЖА В РЪЦЕТЕ (РЪКАТА) СИ някого или нβим, В моя власт е някой иля’пещо.
е пълна ‘ииитимост от мене е. напълно ми е подчинен. Този млоб cисисаaо. патриот,
безбожник,.. ,. мслоучсн, но с ум лукав и остър. хaламmuвуесше населението в тоя околня и
го Държеше в ръката са, Ив. Вазов. Нова земя. — Бобо Мишино —рсчс Ивайло и махни
с ръка, — ши остави зс татарите, сми я кажи що говори ошсц Нсофент, що приви със
селяните, та га (ържн и ръката са, Ст. Зиглроинлβ. Ивайло. До иа прсДставя., . ., кмст
но с, Шугоио и главния учител, Нсеu хоро. ваоеmс. верни хоре и Държат цялото село в
ръцстс си, Чудомир. Птттлтнeн делегат. Смешни му се еажДохо а чорбсДжаитс, кето ан
188
мсдсшс кск развяват (ънвсташс си пошура. кок св събират и са шепнат иожамиeжнм. като чи
бържсп свето в ръцстс си. Й. Йовков, Старопланински легенди. Никого прсз животи са ни
съм превал зло не чоиск, та ссга .а, когато аз бях оммeнДuр и Държах всичко е ръцстс си
Кл. Ц-ч—., Свят широк. Cnuпох (е сс откъсне от Пиер,.. ,, но всчс бях извършила работя,
омumо мс улачсесхс и измяна към роДинеше, и той мс Държеше в ръцстс си, Илn. Де¬
мирев и Д. Горчеи, Особен случаи. Планът трябва незабавно и решително Да сс происДс,
ако нс искаш (а загубят Добрите позиции. която държат зДраво е ръцстс си още от
сутринта, Ив. Мартинов. Драна ш—оe през славянски земи.
Още: Държа в ръчичките си. Държи в шепата ся.
ДЪРЖА В РЪЧИЧКИТЕ СИ някого или нсщо, Вж. Държи в ръцете (ръката) ся
някого ала асио, Аз знам еДно Негово престъпление и ао държи в ръчичките си, П. Сл—-
вннтkи. Пр—шилр—ни земя.
ДЪРЖА В СЯНКА някого, Н— лцeяяβaм, яе изтъквам заслугите я качествата ши
някого и го остивты π)‘мбeлт‘иπ, пренебрегнат. Тия ценители на uвоуетемmм никога нс
можеха (и сс мcемдмбят от властта на предпочитанията а капризите: Дълго времс
Зохара Стоянов бс Държан и сянка. Возов — развенчаван, М. Кремен, Романът на Яворов.
Доссгс го бутаха всс но заден план, държаха ао нарочно в сянка, зс Де нс аа засенчи
Ст. Ц. ДaтнилЛЕ, Eсeнπл тeнл.
Още: Оставям е сянка /и 1 зн—Oι/.
ДЪРЖА В ШАХ някого, Птстивил съм някого е я)тягуnнл, напрегнато, неблиго-
ипяттнл положение, при ноето съдбата му завися от мене и не му иозиогнβим да пром—пн
влглж—ни—то ся. — Ще добсм едно малко чисш ош боставкитс не Бршuβeнсо. за До държим
„Нaомтaeаa“ в еaх. Д. Димов, Тютюн. Кримски татари бяха,,.. Те държаха в шах
московците и поляците. с султанът. Държеше тях с войскашв си и Кофи и Тона, иоДсна
ит бсйлср-бсг, А. Дончев. Врем— разделно.
ДЪРЖА В ШЕПАТА СИ и по-рядко ДЪРЖА В ШЕПА някого или нсщо. Вж.
Държа в ръцете (ръката) си някого ала нсио, Иван Слaβofiβcо.. . ссдя Дълги година кмст
но селото, И кскто сс козиа. Държеше селото е есnо. Кeоиот кажеше, тоеа сшовсшс,
Ил. Влг—н, Между два свята. — ГлсДайтс са работаши! Другото е моя грижа, Аз знам
как До бърже бся в ^№/.0 са, К. Петя—нов, Златната земя. Той можеше да проявя шакт <
постъпките си,. ., и логико за иcсоu (оиоД при cлсзaряβeнстм. кскто е бeаоaтa. когото
му сс удавеше случай До държи в шепота си хора със солидни фирми и високо обществено
положение, Хар. Русев, Под земята. ПрсДстоии си. похвала ма сс. чс и Досега Държало
мъжо сн в шспа, Дсссш гоДини слс( бра«!.. Той я ухажвал понякога кашо е гоДснишко
врсмс. Ем. М—пов. Ден се ражда.
ДЪРЖА ГЛАВАТА СИ ВИСОКО. 1. Горд съм. имам достойнство. Глеисша сн ов
сякого Държа високо, Л. КараЕ·»]. До моята майна. Човек трябва (а Държа главата се
високо, когото' знав. чс правото с на негова стрина.
2. Ошπaтты се надменно, вислялм)nнл. Няколчо е имел голямо схоДство с роДшшслштс си,
омцто са Държелс глсватс си високо, конто се аоеоралс с по-сиромасат от пях високо¬
мерно, Л. КирмЕ-лов. Маминото детенце.
ДЪРЖА ГО КАТО ВОДА В ШЕПА. Дао., Ирон, Никак не мог— да задържи вещо.
ДЪРЖА ГОРЕЩО ЖЕЛЯЗО С ЧУЖДИ РЪЦЕ. Днел, Използувам лругяил ирн
■Евършване пи оnитнм и рисковани работи, която ще ми лля)с· л6лиги.
ДЪРЖА ДУШАТА СИ ЗАД ЗЪБИТЕ. Много съм зле, много съм лтпaлπaя. едва имам
сжвя да живея. Сшср и болсн бешс, Държеше (ушета си зоб зъбите,
Още: Стискам душата си в (зад) зъбите. Нося душат— . си е зъбят-.
ДЪРЖА ЕДНО с някого (ДЪРЖИМ ЕДНО]. Нм тппошо мнение съм с някого,
тогялan)н съм с някого (имам· еднакво мнение. тлгилипня сме помежду ти)' Аз го
помня, пук по( дъба но сборището кит разправяше Делбите и препирните на сслошо,
Съща цер дсес той тук! Амс погазя всичка Държаха сдно с нсго, нямаше шсза ежба
помежду ни. П. Ю. Тодоров, Зидари. Нямаха мир и слога и сслошо са и сс (сляха но
безброй першая, бсяuucуфчсац Държаха сДно и на изборашс сс явяваха βоуnмм. Й. Йовков»
Приключеният— ни ΓлрогомоB'
19 Фр—‘eляогяч·н р-чеик, т. I
289
2 Самост. Отстоявам инкикβл твърдение, мнение, становище. Той се приближи до мвнс а
лршиспна ми тахо: „За Ясы-Курия ни викаш, Едно ще Държим: чс аз а Дансил смс ходила.
по търговия, с ти си ни придружал само зс разходка“. К. Величков, В тъмници.
ДЪРЖА някакъв ЕЗИК и ДЪРЖА ЕЗИК на някакъв, Говоря по някакъв н—чян яли но
начин присъщ на шяклиЛ' Дъщеря било това! Дс я мтаясбсе от перчс месо, дето ее
казва. и на туй отгоре До та държи такъв неприличен език! Св. Минное, Разкази в т—рале-
жова нож—. Нас всички чухме оскьи език държа този наш колега към бригадира, ^скиа·
думи само нзрсчс, оaо го наскърби! Й. Гешев, Вян от тъмнината' — Я Дръжт по-приличвн
взик! — избухни той внезапно, — Какъв сте вие, че Де мн вanоеяДеaтс. ПреД исс стоя
български подпоручик. а вис нямате (ори пагони на ефрейтор, П. Вежиное. Втори ротм.
Не можа Да сс сдържи и зскряcоa отново: — Кок си позволяваше инс? Къдс сс намираш
тн? В моя кабинет (и държиш такъв βвaо? П. Спитлв. Хлябът ни хлn—ти. Държа остър
сиaо. · Държа рязък сзак, · Държа мек сзик, · Държи език на последен простак,
ДЪРЖА ЗМИЯ В ПАЗВАТА СИ. Грижа се за някого, смятам го зм близък, 6-‘ да
поллзипим. че той в същност мя е враг. Дс го имам за исрсн чоиск. до го храня, Да го туря
пред исшика,... — Змия съм Държал в пазвата са аз. змия! Й. Илвклв. Ако можеха да..
илβлnят.
Още: Носн змин < та > в пазви: та> ся. Крия змин в пазвата си.
ДЪРЖА ИЗКЪСО някого, Отнасям се строго към яяклгл. като яе му пл‘иолтβим·
да приви kиквлшл ся ясни. Вълко формулираше всяка постаноико кото нсшина, бедена
веднъж вaиuногц, Досшо педантичен. той държеше изкъсо своите слушателя и нс нм ·
nовиоляиaшс ни зе маг .(и сс разсейват, Д. Жлшeв, Пая мам—ше изгреем.
ДЪРЖА ИСО. 1. Някому. Плтгужял изпълнявам волята пм нтkогл и говорн пе
негова уилли. kмкилто той ниже и ясни. Той непълно ошговсря на цслштс на цдβмямгцчсcонтс
мρaомбсеаццц на империализма и тсхнитс рсβuвuоаuеmоu ооnuβнмецu, конто държат асото·
на всяка културна диверсия но империализма, в. Народн— култуnaι Иска Де се хареса
но началсшиот и угоднически му държи асо.
2. Самосш, Говоря шaИ-βисокл от всички (обикн. при спор, кавга). Щом го видяха Да сс
връща и Лияячс и До крачи боДро към училището. селските чорбаджии ничисо побесняха, , .
—Видяхте ли, оня безбожник пак запраша към училището (е трови Душиците на децата·
на — Държеше над исичкн нсо попът, Г. Рус-фое, И те са 6яли деца.
ДЪРЖА КАЛЕМ. Cетaр, Вж. Държа молив. Аз кашо щс Дам запас. не мога ли Де¬
ви го напиша и подпиша сам? Слави богу а ез знам (е Държа келсм, Ил. Блъснои, Пян»,
бала.
ДЪРЖА КАМЬК<А> В ПАЗУХАТА СИ. Даал. Имам съвсем студено. безразлично
държиш—. Ако моята глоес и До мн воnмвябо Да държа камъка в пазухота си а Да бъда·
део^^^^^о е възможно ло-хлaбаморьиса. шо зе моето нещастие езикът и сърцето ма са нс
посиняват, Л. Кмр—велое, Д—цит— ше приличат на бащите ся.
ДЪРЖА КАНТАРА В ОКОТО СИ. Съвсем точно мога да премеря само с илияeл.
В сионтс професионална снимки той толкова усърДно нс сс взираше, мскср До беше из¬
вестен между фотожурналиститс кашо иоиво. който държа. кантара и оомmм си, Б. Бол*
гар. Близнаците.
ДЪРЖА КЛЮЧА но нсим. Книж, 1 Имам, еладен достъпа до шeщл. Той [върхът
Зня Дол] оомaнeуиоес но околността и Държвшс ключа на Друма, Ив. Визов. Под игото.
2. Имам възможност да разкрия я—щЛ' Държа ключе но тази загаДко,
ДЪРЖА КОЗ <З РЪЦЕТЕ СИ>. Имам предимство е нещо, имам отялβaяиe з—
яeпл. Вях въртял каменоломен чук. Малки:. Катък ма беше дмковотсяcтим, чс съм ги
въртял, но той нс лмДмвuрaшс. чс държа коз.., СяДането на с(но маса с ^а^пъко щеше
да бъдс он^1^а разпуснато изравняване с πрмcтмяюдuстм. което всъщност го унижава, С. Сив*
р^ж, Завръщане след 6ягттвлι
Още: иМ-м коз <в ръцете ся>.
ДЪРЖА КОКАЛА' Ползувам се от някакви големи л6г—ги (обикн. от добра служба,
ел—ст ж илл.)' Ибсхе хора и оп тсзи. конто нс бяхс сегашна. Повсчсто — азпСдналн ucj>
’M
можи, От пърентс сс отличаваха само по шоиа, чв нв държаха кокало,.. Всяка смяна
на властта можеше До ги извлече нагоре, (е непълни техните. а не чужДитс ксснн.
>. Мутафчиеви, Летопис ни тмутπлтл време,
ДЪРЖА КОНСКО < ЕВАНГЕЛИЕ > и ДЪРЖА ЕВАНГЕЛИЕ някому. Карам се на
■нного, съдя ятклил и го настмилнвим. СлеД кото по навик ни Държи сДно конско евангелие.
поручикът попита фслдфсбслс: — А къде е трстият поДофицср? А. Тодоров. В поправи¬
телната роти.
Още: Чета конско <евангелие. Прочитам конско <еваии)ли)>. Ч—та <kннтfяa> мл-
литва. Диел,
ДЪРЖА КОРМИЛОТО но нещо, Кнаж, Ръководя яeщл. Либералната партия ще сс
раздвои и Бaрсβеями ще посмс властта, Тези щс държат кормилото — посочи той Любен,
В. Геновсна, Седем иллини. Той Държи кормилото не държииношо управление}
ДЪРЖА МОЛИВ. Пиша. грамотен съм. Той още сбие Държи молае и взсл стихоес (а
въчиняио,
Още: Държи гaя—ы. Остер,
ДЪРЖА МЪСТ КАТО КАМИЛА. Много съм лтмъстит)г)н. зяопaмeтeшι Той държи
мъст като камила и зсшоес не можа Дс й просши зс обабашо, която му нонссс,
ДЪРЖА НА (ЗА) БУКВАТА <НА ЗАКО1Н1>. Книж, Изисквам точно спазване
ма формалната ттрaнa пи яещо (обикн. наредби. разпореждане и плл.); пnлтвтвaм педин-
тизпМι Хазаинът искаше увеличение на наеме; Мотсй Матов Държеше зс букеешо на
закона — и таке спорът сс лротсоaес безкрайно, Л. Сгонное. Сребърната сватби ям
иолгоβπяк MaтлBι Гмбечкоmм околийско пътно управление е писало До М-во но строежите
и пъшищашо с исканы пыпяш Да бъде поне 5-метров, Министерството е отговорило. чс
члсн 11 от вскмаa за селските пътища нс разрешава пътят До бъде πм-шuрмо от 4 м,
Министерството държи зс буквата, в. Р—бнтшячeтkл лeял.
Още: Придържам се към буквата <ии змко>н>.
ДЪРЖА НА ДИСТАНЦИЯ някого, Книж, Вж. Държа ни < пло·тнo> разстояние
някого, Мухоaа всДнага отиде в смело ашакс срсщу исполини, Дългите ръцс не Лозанов
обачс го Държсхо на Дистанция — Мухкан продължи (а понося уДора, бсз ба можс До
направи нсщо, П. Вежиное. До Мелбърн по въздух и море.
ДЪРЖА НА КРАК някого. Зaттaβнм штkоил да бъде готов дм действува (обикн. за
бойня действян). Държаха на крек войска от няколко Дивизии,
ДЪРЖА НА КЪСА РЕМИЧКА някого, Дисл. Отнасям се мшого стnлгл към штяогл.
като яе му плзвллтвaм да прави кмявлто си иска шля да своеволничи.
Още: Държи п— къси юзда.
ДЪРЖА НА КЪСА ЮЗДА някого, Отнасям се строго към някого. като яе му
итзвoлявмм да правя кaкβлто си ясна, да свлeволπячи. За Да ими рсд в класс, учителят трябва
да държи учениците си на късо юзда,
Още: Държа пи къси ремиики. Даал. Държи юздите <язгсо>'
ДЪРЖА НА < ПОЧЕТНО РАЗСТОЯНИЕ някого. Книж, Не иозβлянвмм, не
давам възможност на штглил да се сближи с мене. да бъде интимен с мене. В поглеДо
не неговите черни очи нямаше игриво лукавство и блуД, е някакво умерена сшуДсншна·, пре¬
зрение и самота, С исичко това шой иаушсиaес рсспскш и Държеше Другите но разстояние
ат ссбс си, К. Клнттмнтяπоβ. Път през годините. Кaотм и миналото. шоко и сега, Виолето
ме държи но разстояние ош себе са, К. Калчев. Двама в новин град. Той можеше лвсна
да я срещне. (а я спрв на улицата, (е я увлече в разговор. пя бсшс винаги вннмошелна,
приветлива, но винаги умссшс (а го Държи на определено разстояние ош себе си. Д. Тилен,
Преспаясните камбани.
Още: Държи нм поошeял разстояние (ни дистанция). Книж,
ДЪРЖА НА ПОЧТЕНО РАЗСТОЯНИЕ някого, Книж, Вж. Държа па < щоч)ти>
пмзттлтняe някого, Име големя писателя. конто ни поДчаняваш поД своята власт, държат ни
291
на с(но почтено разстояние от себе сн, отбст ние съзерцаваме блясъка и силит на тясното
творчество с учудеонс и благоговение, Б. Апи—лов. Лят)nитурπя студия.
ДЪРЖА НАСТРАНА някого, ’. Оп нещо или самост, Не позволявам, не давам
възможност н— някого да участвува е πeпо. — Защо ся мс Държал настрана Доссгс, защо
нс са мс направил рибар? Д. Калфов, Ил)млнитт човек' Няма зещо (о кристе оп мснс,
можете (е провсряшс и е спаршоворношо, къДето работих. А алсбсм. държиш мс на*
стрино.. Д. Ангелов. На живот и . смърт.
2. Ош някого ала самосш,. Не позволявам, не давам възможност някому да се сбтягжш с
някого. да бъде интимен с н·гл. Тя и само сс упрекваше, чс нс направя всичко, кост
зависеше оп нея, за Да Държи момата си по-настрана оп Кировия кираджия, Г. К-ра-
слaнлв, Обикновени хлри.
ДЪРЖА ОЧИТЕ СИ ОТВОРЕНИ. Зорко бдя, внимавам да я— ми се случи яещо
неприятно. Аз ще та намеря всрня хора,... Нске тогава посмсс някой (а прави аллс!
Трябва само (а знаеш Дс държиш очите са отворени, Д. Немирон, БритT)
ДЪРЖА ПАРА КАТО ЧУВАЛ ВОДА.Дидл. Не мога, не ум—н да и)стН' От нсго паря нс
очаквай, той държи пара кашо чувал воДа,
ДЪРЖА ПЕЧЕНО. Дисл. Не лтcтпинaм, настоявам п— своето мнение. решение.
Ако Държим псчсно. ще га накараме Да сс съгласят но нсшст предложение, · Щс Държа
псчсно и щс успся,
ДЪРЖА ПОД ЗНАМЕНАТА някого, Имам ши разположение войска е пълна бойна
готовност. Зо бе . сс. пазят от нашественици. влоспятс Държаха поД знаменито много
войници,
ДЪРЖА ПОД КЛЮЧ някого или неим. Пазя някого яли шeшо. като съм го ‘-глючил.
змтнлпиΛι Грсхотс с. чада, Да еи Държим вече поД ключ. Ив. Визов, Под иглшл. Аз Държах
перите под ключ, е та ги изтръгваше ош ръцстс ма, К. Петканои. Дамянонмтм челяд. Можс
би нс я пуска До следио? Име и такава комуниста, ГлсДат шс Да изпъкнат, е жснатс си
Държат под ключ. Ст. Ц. Д—тяaлов, Стубл—шсянте липя.
ДЪРЖА ПОД ОГЪН някого или асио, Книж, ОбттneгвaМ' Турцнтс държаха под
кръстосан огън позициято. Д. Динков. За земята българска.
ДЪРЖА ПОД (ИЗПОД. НА) ОКО (ОЧИ). 1. Някого яли нсщо, Непрекъснато зорко
наблюдавам отблизо някого или н—шл, следн го с погледа ся. Той искошс (а излезе на
Мсрооβu поляни., ... та хсм До Държи поД моо рсДкатс храста. зоб която зайците сс ·
криеха, хсм. ба наблюдава а обраните царевица, Г. Кмпaслмвон, Наслуки. Де сс мярнсш по
хребета. означава сами Да сс покажат на бр1^1^онн1^с^ишс. които ще Държаш пътекст пое
око, Н. Хайтов, Писма от иуπянaаит—. Гледам си работата, ома с сДно око есс попоглсжДсм
боля ще настъпи нчкaоβо движение в сслцсто,, ., Обикалям около стожера, прашъпкиом
п Държи селцето изпод ■ око, Й.· Радичков, Барутен буквар. Сепнеха го много стъпки, Нс
бяхс откъм бсрсшо, дерето той Държеше под очи — откъм ссло ядсха, В. Мутафчиева,
Летопис ни смутното време. Първо вай щс нападнете стана но татарите,,, Всски чоиск
ще си избере сдин татарин и щс го държи под око. Из един път, като им махнеш с ръко.
всички щс хвърлят по сДно сшрсла. слсд това ощс еДна. Ст. Зиглроиπлв, ИваИло.
2. Някого, Следн. наблюдавам или—л—ни—тл. държанието пи штялгл. Нс Христофор възло¬
жихме Да Държи хорото поД око и щом · се появят признаци на опасност оп арестуване,
(е га събсрс. и ДоееДс при нас. Сл. Трънся). Н)лшл—вниι — Право Дс си кожи, не ма сс нсксшс
(а ' го вземам —... — но ма сс примоли: ... Ти ао Дръж поД око, аз нарочно ао изпратих е
твоето ошбслсншс, Д. Ангелов, На живот и смърт. А отдавна стораяш Сурсуеул Държсшс на
моо царския брат. ала нс можеше Да стори нищо, чс нс Дръзваше от церя. Н. Р—йное. Книга
з— царете.
Още: Имам под око /към 1 зπaо./'
«
ДЪРЖА ПОД ПАРА някого. Карам някого да бъде в nосτлтшнл напрежение при
някаква работи. На тебе та остсис семо Да прсДупреДнш cтсреuятс. винаги Да Държа
хората са . поД пара. Иaоaоиa отпуска на полицаите, всеки Да си ссДн на мястото е
пушка в ръка и (а чоки, М. Mмро—нтяи, Γ)рлишe па Белиц—. Осисн тая веселост в Държанието
но партерго, имешс в него и нсщо Друго — строго. буйно» .. което никого не та Дови До
292
сл усмихнеш спокойно, Държа шс в стрих шян можс би нс страх. а под нара. под напрежение.
Т. Mлнлв, Смърт ннмИ'
ДЪРЖА ПОД РЪКА някого яли нсщо, Подчинен ми е шнгой. в моя власт е нещо.
Битката пра ВслбужД стона пеш гоДина преби това. ши ии(н сс, чс сърбите са (ържслш поД
рока тъбявашна някои места, Ив. Вазов. Великата Рилски пустяян.
ДЪРЖА ПОД ЧЕХЪЛ. Шсг, Зи ж—нм — застивнм мъж— си за втиокл да м— слуша
и да мя се иллоиннвMι Тя бържсшс мъжа си поД чехъл и за всичко пя сс разпореждаше
в къща,
ДЪРЖА ПОД (В) ЮЗДА някого или нсщо, В мон власт е някой. нещо. в пълни
эивисимлтт от мен— е, шиnпяπо ми е подчинен. Кюрдитс азалсжДсш такива, коквято
си: миДяйцашс на днешното врсмс, босшойнш, семо сом сс обеДаняш. Да сшонат велика
военна нация. чиято сурово и заколено прироДа би могло Да Държи поД юзДо nм-мaлмцсн-
ннтс нороДн, исрс( която тс жавсяш, Б. Т-мнои. Кюnлитт—ш. Полицията е Южно
Африка с страж но апартейда, Главно нейна задача е нс До прсДошврстяво престъпле¬
нията, a бе държи е юзДо възмутеното население, Тя нокaвеa независимо боли човек е
ишюисн, ала нв, Е. Нейков, ЮАР.
ДЪРЖА СВЕЩ някому, Дисл, Чиним някого да умре, да издъхне.
ДЪРЖА СЕ ЗА ПЕША на някого. Следвам яелтлпоπл някого (обикн. мъж). беи
в)тотл смятам, че не моги. Само еДин жест шля остра бума можеше Да отвърне този
упорит к Дни селянин завинаги оп cтмnааcтимтм, За неговия пеш сс Държаха стопаните
от цялошо махала. Ив. Петров, Мъртво вълнение. Ти бсз нсго но никъДе не ходиш, всс
за пеша му сс държиш.
Още: Държи се ‘а полата.
ДЪРЖА СЕ ЗА ПОЛАТА на някого. Следвам нeлтлпчно някого (обикн. жен—),
Взе kлглтл смятам, че яе могИι Той все за полата но жена си сс държа и не смсе до
мръдне накъДс без нся.
Още: Държи се ‘а пеши.
ДЪРЖА СЕ КАТО РАК НА БЪРЗЕЙ. Днел, Не лтттъпвaм на пречките.
ДЪРЖА СЕ КАТО СЛЕПЕЦ О (ЗА) ТОЯГА<ТА> зс някого яли за нβио, Без-
n·зenβшл, сляпо разчитам в надеждите ся на някого яли ни нещо за плттигaπe на нн-
н—не— цел. Нсли нс зносх Друго освен земята: ни книга, ни занаят, Държах сс . все за
пея капо слспсц за тояга, Да не пукнаш децата ми ош алаб, Н. Х—Итое. Спиeпници.
Още: Държа се гaтл слепин о (зи) тшнг<там>'
ДЪРЖА СЕ КАТО СЛЕПИЯ О (ЗА) ТОЯГА<ТА> за някого или зс нещо, Вж. Държа
•е като тг·пeц о (за) тояга-; там^
ДЪРЖА СЕ НАВИСОКО. Големея се, гордея се, надувам се. — Помисля, чс хaлоama
е Дъщеря но цар. и пек сс покоря и си жавсс весело при ' хана; а ти. сдно просто болярко
само. Държиш сс много нависоко и вaдрсβяе. чс са сс удостояла До Дслаш леглото с сДнн
млад благороден властелин, Ив. Β-μβ. Си)тлтлмв Teртeрι Дюкянджиите сс Държаха
малко нависоко, е чиноеницашс — о, тс бяха убеДсна, чс са направени от по-друго тесто,
Г. Белее, Пмтшгaти ши едно момче. Прсз първоша половина на юни Гуαос постъпи от
ноио на роботе. Ссга тя бсшс в семейството на голям търгоесц. .. Държаха сс аоиucооо.
приемаха важна госта, Г. РиИч—в, Златнинт ключ.
Още: Държи се па голямо. Имам се нависоко. Хвърча (вдигам . се, изхвпргнм се)
втeнтлгл /в 1 знач'/.
ДЪРЖА СЕ НА ГОЛЯМО. Големея се, горден се. · надувам се. Ншaеn Георги започна
да сс Държи на голямо, разхождаше сс с ръце отзад ксто чорбаДжая. К. П—тkaπлβ.
СТaрлтл време. Бс позосшоряла моми, с сДин Дълъг нос. с пораснали жълтеникави косми по
брадато й. чс До нс бс я взсл Некс зс жено. еДвсли щсшс Да сс омъжи.., Тя сякаш
бе вaбрсицло шова, по всс сс държеше нс голямо. Кр. Григоров, НоβлллмцЯ' — Нaеa
Дочка сс Държа на голямо, Много ' скоро забрава, чс е иДоинца, К. П·ткaшлв. Морави
293
звезда кпnβaвaι — А ши оооио търсиш? — запита Герган. . . — Сшаго, стига! — ирьга
го с юмрук еmaршнлma, — Пък и но голямо сс Държи!. .. К. Кило—в. Живят— помнят.
Ощ—: Държи с— нмвислгл. Имам с— (яда. вдигам се) п— голямо. Диол.
ДЪРЖА СЕ НА ДИСТАНЦИЯ от някого, Книж, Ошнaтнм се хладно. официално е
някого. Той предпочиташе Да сс държи на дистанция ош хората,
Още: Държи се ни р—зстояние.
ДЪРЖА СЕ НА ИГЛЕН ВРЪХ. Даал. Намирам се в много ли—снл. критично не-
ложени—. Гробът Троян кашо чс беше опу-сея..,. А всичко това бсше знак. че тнс. . .
познаваха, чс съдбата на селошо им сс държи на аалсн връх, Зах. Стлянлв. 3-^^^ оо
българските вътт-яятι
ДЪРЖА СЕ НА КРАКА и ДЪРЖА СЕ НА КРАКАТА СИ. 1. Имам сили. мог—
да стоя прав, да ходя. Той се с отпусне. и окопа. безсилен Да сс държа на орооотa си,
Л. Стоянов, Холера. От мъжа но съседното лсгло Бенко разбра, чс бай Махал наистина
бс спечеля. по точки. но засДно с нагроДота бс получил много шсжкш наранявания а. . .
само три счупени ребра, . , Всички сс чудели как сс бс държал но крака до края на мача. . .
Ал. Бмб—н, Малкинт емигрант. Войниците бяхс сс пръснали из къщите, ... и плячк^осиеха
всичко, кеквото номсрсхс — ... слеД тоеа влязеха в хлебните зимници и пасха ракия!
Но сигнала сс явиха семо оная, конто ощс се държаха на крика, М, Мирт-всня, К-доф)р
влйволaι Мъча се До се държи на орaос и (а ноблюДоисм Докрай. Кр. Белев. Зап—д.
2. Имам силят. здрав съм,. държелягз съм.· Баща му бсшс много тшр. но все още сс Държеше
на крака.
Още: Държа се пи ноихт— си>. Държат ми гранита.
ДЪРЖА СЕ НА НОЗЕ и ДЪРЖА СЕ НА НОЗЕТЕ СИ. ’. Имам сили. моим ж
стон прав. да хллн.
2. Имам сили, здрав съм. държ-ляв спмι
Още: Държи се пм крмтнаСта сИ>. Държат ми нозете.
ДЪРЖА СЕ НА ПОЛОЖЕНИЕ. Имам съзнание за важността ся, зм значимостта ш
и не си позволявам постъпки. kлитл 6их— уронили лостойяттилтл ми. престиж— мя. Нс е
много разговорчив, Държа сс на положение, Н. Широв-Тарас, Изтпnтигпш. — Изпиша па,
баше. и на нас! — молеха сс вече тс. уверени, чс аз мога До нарисувам всичко. кокиото
рско. — Тц — държах се аз на положение, СТ. Ц. Даскалов. Бялата илгичм. Отначало съм се
държал на положение. а сетне съм грабнал осдоnчетото с ръцс и съм почни. Да ги
блъскам в устато си, В. Цонев, Едно време . в Овчи купел. Навярно ощс като пристиг¬
неха гостите той трябваше До осшава лопатата. но нали трябеа до се държа малко-
малко на положение? Така Дс, нямо Да юрнеш Да га посрещаш чак от улицата, Ив.
П—тров. Леля се годнем.
Още: Държи се на цена.
ДЪРЖА СЕ НА < ПОЧЕТНО > РАЗСТОЯНИЕ от някого, Книж. Отнасям се
хлмлнл. официално с πнглгЛ' Държеше се на почетно разстояние от него и нс искаше (а
ао срсща,
Още: Пазя < почетно > разстояние. Книж, Държи се на илчт)ял р—зттотни· (нм диета·*
цшн). Книж,
ДЪРЖА СЕ НА ПОЧТЕНО РАЗСТОЯНИЕ оп някого, Книж, Вж. Държа се на
< ило—пно> naзсглтяя· от някого, Държи сс на почтено разстояние ош свонтв подчинена,
ДЪРЖА СЕ НА СВЕТИ КРЕПКИ. Дна., 1. За предмет — зле съм закрепен. пл-
ставеш. всеки момент мог— да падна.
2. 3- предмет — скъсая съм. вехт съм, стар съм. Дрсхспс ша сс държа на сеста орслоц,
3. 3— обещание. думи я под. — несигурен тпм)
Още: Крепн се на свети крепки. Даал, Държат ме св—ти крепки. Диал,
ДЪРЖА СЕ НАСТРАНА. 1 От някого или самост, Не общувам, не дружи · някого.
АнеДолсцът св (ържвшв настрана, нежност нс знаеше. бешс свриозсн и недостоен,
Й. Илвялв. Ако можех— дм говорнТ' Мъжът й сс случа строг и скъп на Дума. а покрай
нсго а пя свикни да приказва малко с хороша. до сс държи настрани от тях п (е сс
аолсмсс, Ив. Петров. Нлцкишит— любов. Те нв бяха прекрачили прага му. Сватове бяха.
294
л сс държаха настрана кото чуждя. Ии. Петров, Нлняцт—ти любов. Мълчалив. не нс
самомнителен. винаги любезен. винаги отзивчив и услужлив, той сс държеше настрана,
нс търсеше. Другари. М. Кремен. Бn—г-гяицИι Нс е добър ч^^^к той — Дръж сс жя
настрана от него,
X От асим или самост, Не участвувам, не се меся в нещо. А пък кат му козих, чс
влизам в Рсмса. само промърморите трябвало Да сс Държи по-настрана ош „полштикансстюяю*.
нищо повече, Ем. Mишлβ, Д—н се п-жл-ι — Всс по-хубаво е човек (а сс Държи настрана
от такива разправиш! К. Пeтн-шлн. Златната земя.
Още: Стон <ся> (седн <ся>) п-стран— /към 2 знмо./.
ДЪРЖА СЕ НА ЦЕНА. Имам спзн-πя— за важността ся. ‘шачимостт— ся и в— ш
плзвллтв-м илсшпигя, kлитл бяха уронили лтттоИπтшвлтл. иneттшжи ми. Е хубаво, ама
жената сс Държа но цвно, Хляб нямо (и яде. смс на. не щс, Й. Йовков. Чифликът нрмй
гпиняц-тмι — Послушай съесто ми. сключи Договор с англичанина само зс една годНна,
Трябва Да сн остоинш отворено ирошо, Да излезеш жаи оп оДа. Дръж сс не цена,
М. M—пчeвсня. Остров Тимбукту.
Още: Държи се пи илялж·πиe.
ДЪРЖА СИ ДУМИТЕ ПОД ЕЗИКА. Мълчи, въздържам се да говоря. обямк. зм
щ— не кажи нещо. нлeто не искам. или зм да яе яздим тайна — Ти Дръж Думите еи
поб езика. старо-харо! Пс пай! Ст. 3-горчшнлβ, Ден последен.
ДЪРЖА СИ ЕЗИКА и по-рябко ДЪРЖА СИ ЕЗИКА ЗАД ЗЪБИТЕ ’. Мълча, въз¬
държам се да говлnт, обикн., за да не нижи я-щл, което не искам, или зм да ше яздим
тайна. А пък зс това, чс щели сме. До пострадаме.. . Щом си държим зДраво сзикс
зад зъбите, никой нищо няма да научи. Д. Ангелов, Ни живот и смърт. Баща му нс можеше
«ба Държи ^^0 са, пламваше ош нищо и аллах билнр. какео приказваше тогава, В. Му
тмфчиевм, Летопис ни смутното време. В mаоuβс случаи той късно разбираше, чс пя е
изцедяла от нсго това, омстм й с трябвало, и сс заричаше в бъДсщс (а държа по-
вДрaим езика зид зъбите са. Т. Х—рманджиев, Роллв-. — Нищо, и та ся праи, За тмя
работа по-бобрс с (а сн Държиш сзака зад зъбите. Само сДно искам (е зная — ош
София ли е βДоиuчоaтa? П. Незнакомое, След пас потоп. Щв ши кажа напрано в
.осовм се състои робошишо, Но ще приемеш ала нямо ба приемеш. щс си държиш езика — ...
Нроговмрaе ли — щс ти тсгля ножа, Д. СИnоттрмπлв. С-млобр)о-πят-ι И си (ръжт
сзиципс — някому пито Думици за туй, ооеmм чухте тук. М. M—ро—βтги, Калофер
войВодм. — Махна веднага сандъка и Дръж езика зоД зъбите си, Нс си еажДол нито
мснс, нито някакво момиче, Със збривс.. М. Груб—шляеим, През иглено ухо.
2. В пос, нaол.: Дръж си езика! Грубо. ВшямиеаИ kиквл говориш, въздържай се да го¬
вориш н-обмисл-πл. н-ум—стпя иля обидня думи; млъкни! — Дръж сзака са, Лозар
Глсуш! Ти ощс нс си стана. каймакаман пук, . . Д. Талее, Пр—сn-ятгит· камбани.
— И къДс сн бяло ! — Нс чешмата. . . Толкоз късно зс воДа и само, . , До чуеа господ
такова жена! ... — Я си Дръж езика. че,. . — прекъсна го >ея и отмине, без (и го nм(оонц
(а тръгне, П. Михайлов, Под земята. — Дръж сн свuкс' Щс ма cmонсе само не Дн-
коеци —— носжн сс Пструн и наметна свлеченото ся naяmм. Кр Григоров, Ри‘лллоиπИι
Още: Държи ся устата. Сдържим си (прибирам си, свив—м си. събирам си) езями
/към ’ ‘н—ч./. Грубо, Сбирам си езика /към 2 зя—о./ι Просторен, Грубо.
ДЪРЖА <СИ> НА СВОЕТО. Упоnигл поддържам мнението си, лтттонвaм •roea,
което мисля яли искам и ше се вслушвам е мненянт— и съветите пи другите (обяжя.
пря спор, разправян). Нс стигнаха (о някакво разбирателство, Цене упорит Държсшс
ш своето, а БоДко сс мъчеше Да го cолонu. В. Ч·шклβ. С яовя другаря. — Hee! —
ощс веднъж твърдо, решително отссчс и тръсна упорито глава, — Е. защо токи ностой-
чнио Държиш на своето, девnмяевнм с, П. Mяхмйяов. Милната ииртизиπги. В началото
момчетата нс можеха Да го разберат; Държаха нс сиосто и искаха (и живеят, да
работят и Да умрат τομ кскто тсхншшс Деди и баща, Ив. Мартинов, Миньоря.
Старста оuлаa и поДс разправия до бога, Но Карамфила държеше но свосто, Тя чуист-
вуесшс, че ссга нс е сама. име кой (и сс застъпи за нся, Н. Кмралиеви, Неуловимият.
Още: Стон си п— своето (сβлнш—).
ДЪРЖА СИ УСТАТА. 1. Мълчи, въздържам се да говоря. обикн. ‘а да не .нижи
н-щл. което ше цсн—м. иля за да яе издам тайна. Дс са държиш устато а Да се научиш
<до пазиш тайна, Й. Йовков. Чифликът край границата —И пц като Станчо само мслаш
—. Да мс затворят. Като нс зной Дс си Държи устата. Й. Йовков, Женско сърце. ДойДе
>5
моят адвокатшн при мснс. па захвана и он Де мс хули. ота нс съм са бил Държал устата.
Мих. Георги—в. С тебешир и с въглен.
2. В пое, нокл.: Дръж си устати! Грубо. Внимавай какво говориш, въздържай се де
гонлnиш н-обмисл-по. неуместно или обидни думя; млъкни! Дойдс пук с aДвоо:aτe*
поскора сс пик с исестс Дойна крава и фсртиг — рсчс той.,. . — Кокес Дойна краес? — Ама
оная дърто дсронко, мрmоос ен — пренебрежително отвърни момъкът, — Ти Да си държиш
устато! — aзβaоa Боcтaбuн. смаян от нахалния отговор, Ем. Станев. Иван Клнлиneβ.
— А иис. другарю капитан, кaовм праеахтс нощес около самолетите? ... — Глупак! — рсвна
той, — Дръж си устата! Йор. Д—мир—в и Д. Горчев, Особен . случай. — Ей, бябо·
Маноле! Дръж ся устота! — викаше той, — Кой е хайДутин? Й. Иликли, Чифликът
крий границата.
Още: Държи ся езика. Грубо. Прибирам си (събирам си. стискам си, свивам е»
устати) /към 2 ‘ш—ч./. Грубо, Сбирам ся устати /към 2 зп—ч./' Просторен, Грубо,
ДЪРЖА СМЕТКА. 1. Нс някого. Следя деИствията. постъпките на някого я искам
лш п—го да отгтимnт ‘а тях. Той бе Дошъл в Ягодово на своя глава и начело но ловксти·
роша чссшо се nрмлвяеaее най-безотговорно, бсз някой ба му Държи cмспоa, Ив. Хмджя-
ммпо)в, Овчарчето Кмлитко. Земята с харна — хорото сс азюбахс. Гледаш го — прсз
Деня набожен. на хорото смстка Държи, око сс нс прекръстят, а прсз ноипо и с (.umutc
Другарлък прави. Г. Кмпмтлaиов, С-лсня истории. — МJлτс рсдмто е таксиа, чс мога·
да отида, когато си иском. В общежитието някой нс ма държи сметюа, К. К—лчен*.
С·ыeйттилто на шπк—чшш·. — Нс забравяй. че навсякъде амс „БaДрu'ί, омuтм държат смсшка·
ж за миналото, и зс нсетмяиеmо, М. Марч—вски, Тихо пристанище.
X Не нещо, Следя коляч·ствлтл, броя па πeпл, пр—смятмм. изчислявам пешо. Лснко бсшс
се залепил плътно зоб сДин камък и сс мереше, Бяха му козели До Държа смстка за·
патроните. но увлечен в бumоaтa, бсше забравял Да ан брои, Г. Кaрмтлииои, Л-нго. .
Дядо Хеджи захваща сега Да пазарува,,... и cuчоо това той бележа с тебешир.. Държа
сметки на разноските, ατυ понабписва а зс пруДа си, Ил. Блъснои, Пиян б—щм. Помагал»
еи; ако на сДиния трябвало нещо, иска. от другая, Довели си тс кос жито. кос царевица,
кос дърва и аuоой нс Държал смстка. кокво шочно с взсл, Г. Кар-сливов. Нм сeлл.
3. За нещо, Имам пред вид н—що. съобразявам се с н—що. Не първо място, то щс
изработя и приеме една действително прогресивна омаеτumуцuя на Народната република.
която ще Държа смстка зс нуждите на българския нороД. Г. Димитров, Програмната ден-
лирицин па новото nрмвят)лствл ям Ошeоeттв—яин фрлншι Разбира сс, читалището нс е
само за кооператорите. читалището извън обсега но сеоята пряко задача трябва до·
държа смстка зс нacmроеаaлma на исичка сеон членове. Г. Киритлaиов, Едно будно с-лл.
Има и обществено мнение. зс омсто. ,. трябва Да Държим cмеτоa, Хар. Русев, По стръм¬
нините. Ти и другите мс. обвинявате. чс глсдсм но революцията като иовнсн и нс Държа:
смсшка за силише и настроението на мосашс, Ем. Станев. Иван Клπлмр)β. — Така сте
лм·скзмτuчнa, ., и по-зряло,,, — Вас също нс изглеждаше прекомерно зелен — отвръща"
жената, бсз Да Държа смсшка, чс разговаря с шсфо си, Б. Райное. Ннмм пящо nл-хyбalвт
от лошото време.
Още: Водя сметки /към 1 и ’ зя—Чι/.
ДЪРЖА СМЕТКА· НА (ЗА) ДУМИТЕ СИ. 1. Обикн, с отриц. Приказвам. като ·
внимавам и се съобразявам с π—по. · Той нс държеше смсшка но бумяшс са, Говореше раз¬
палено, каквото му бсшс на сърцето. К. Калчев, Живит— помнят. Най-нспрамярамо бе
Даматрица, Тя нс държеше емспос на думате са, К. Пeткмшлв, Стanото време. Нс си·
знес устата, на думате си смсшка нс Държи, Г. Кмпмтлaвлв, Проповед. Длъжен са Дс държиш
смстка но думате са, · Ако бсшс Държал емсτоо но думаше са. нямаше До сс стагнс ·
Дотук, ц
X В пос, аооя.: Дръж сметки ни (зм) думите си! Вним—вмИ какво говориш, въздържай се да глвл-
ряш н—обмяслени. неуместни или обидни неща. — Дръж смсшка зс бумитс си, всимmо ама
военен съд, Л. Сгонное, Хллenм. — Слушай, слушай! — ... — Дръж смстка зс думаше ся,
че после, . . — Бaкβо? — ... — Ти ли ще мс плашиш? — Щс шс науча ез тсбс, Д. Аπг-ялвr
На живот и смърт.
ДЪРЖА СТРАНА. Имам определено мнение, поддържам някaнвл ст—яовип-; не съм
я—утрал—н. Капо не Държи сшроно. редакцията моли ония. която мислят, чс раздаването н&
премиите трябва (а станс по бруа начин,.. ,, До сс изкажат. е. Театър и язкуствл.
ДЪРЖА СТРАНАТА на някого. Поддържам мя-ня—то ни ятклгл, . змпипивaм го,.
с<шкП' при спор, разногласие. Грък владика имахме нив тогава. хсм какъв? С шоп ба г&
ж
бивш не св събаряше. тъй силен бсшс той. защото щурците му държаха страната
Ил. Блъснои. Куцото уоиш·ло·. Аз бружсх яла воювах с гърци, и с франки. и с българщ
капо бържех винаги странеше на по-силнитс, Ив. Визов. Борислав. Невястата и прсд
майка са мълчи. все негово страна Държи и глсда как До го закриля, П. Ю. Тодоров.
Невяста Боряни. Някак настрана от кавгите стосше Кмcma, Стараят ао харесваше
за това. мъчеше сс До Държи стрината му. Г. Кирасливои, Имот.
Още: На стnaπaш— съм.
ДЪРЖА ТАМЯНА ПОД НОСА СИ. Дисл, Много съм зле я скоро ще умри.
Той съвсем остаря и отпадни, Държа тамяна под носи са,
Още: Носи ся тамян— под πлтм
ДЪРЖА ТАРАЛЕЖ В ГАЩИТЕ СИ. Съгласил съм се да прием— при себе ся ши
работа, да живея или да имам лбпa работа с чов—к, който след тов— непрекъснато мя
тпзлив— големи π—nрияшноттиι Нс ши с лско но тсбс До работиш засДно с него. Държиш
ал таралеж в гащите,
ДЪРЖАТ МЕ СВЕТИ КРЕПКИ. Даал. ’. За предмет — зле съм закрепен. поставен
есекя момеят мога да падна.
X 3— предмет — снпсaя съм, в—хт съм. стар съм.
X За обещание, думи я пллι — ш)тииуneπ тпМ'
Още: Крепят ме тeeти крепки. Дaaя. Държа се пи свети крепки. Днел,
ДЪРЖАТ МИ КРАКАТА я ио-рялко ДЪРЖАТ КРАКА<ТА>' ’. Имам силя,
мога да стоя пр—в, да ходя. — Дс нс ucксе би та (овсДо и кон? Дс сс е еабяло жено
на к^он? — Крсоaτс ми Държат — отвърна жената просто, Ст. Зaгорояяов. ИиaИлл.
— Ей. Гочо. бържат ла краката ощс?... Величко, ще играем ля? Ц. Ц-рновсни. Бирникът
дошъл. — Ех. обичам аз нощта, обичам!... Ей тъй тръгнеш. — не срещаш нuомгм;
върви — (одсто ши крака Държат: вършЦ — щото ши бушс поиска, Ц. Ц-пковски, Теат¬
рални забие—лги. Пред черковните ирошо,,.,. се събират,.. сиромаси — просяци:... Онези.
конто им Държиш що-гоДс крсоama. спояш приви, Ил. Блπснлв. Пиян бащи.
X Имам сили. здрав съм. държ-ляе тпм. Аз макар и старо. при снахата щс сс под¬
младя, засбно с нся и лози ще копая а мамула щс зарааим,... крокета ц ръцсшс мм
държат още. Ил. Блъсное. Длπka хубавица
Чссто с отряцл Н— ми държат краката и пл-рнлно Не държат нршк<та>. Нямам силя.
много съм отnaлπaя. немощен съм (обикн. от умора, болест или от стмрттт). Уморих сс,
орaос нс бържат, И задъхвам сс, чссшо сс спирам, Ив. Вазов, Бури я мeяоляЯ' Нас
влизаме с мъка. но исДнага лягаме но земята; пя е шоплс от юлското слънце. а а
краката ни не бържат, Л. Стоянов. Хллen—. — Раблей или лобут ще До ябеш, .η^.η
стражарите, — Нс мога, болен съм.. . орсосmо ма нс бържат. казал Цсно и паднал
ма земята. Л. Кмпaи)лон. Мъченик. — О, нс мога всчс. батс Никола; ез отслабнах,
краката ма исч не държат, изрече Станко. обезсилено и (а хортувс. Ил. Блъснлβ.
Изгуб—н— Станка. Старата бсшс много отпаднала, А слсд тази инфлуенца аuоaквс я
нямаше... Краката й нс държаха вече, Г. Кмпмтлaитв. Татул.
Още: Държат ми нл‘·т·. Държи се п— краюа-Ста си>.
ДЪРЖАТ МИ НОЗЕТЕ и пл-птлго ДЪРЖАТ НОЗЕ<ТЕ>. ’. Имам силя, мога
да стон прав, да ходя. Взсми че изходи този парк, ако ти държат нозете, Ал. Кон-
ттaштинлв. До Чикаго и назад.
X Имам сили, здрав съм. държ-ляв съм.
Често с ошриц.'. Не ми държат нозете и ил-пялко Не държат н^ое);те>. Нямам
сили, много съм отпаднал. н—мощ—я съм (обикн. от умора, болест или от стaрлст).
Дс вървим при Ночо чорбаджия — / иоДн пак бругорашс Илия. / .. / Скрил сс бс у бъч¬
вата в мазето, / чс би бяга — нс бържсш нозсшс, А. Бос-в, Димитровски лгъя.
Още: Държат ми гранита. Държи се пи нозе<те ся>.
ДЪРЖА У ГЛАВА. Дисл, Проявявам благоразумие ‘а нещо, от което съм си
wie язп—тилι Де Държиш у глаеа. ша До нс св разболееш naо.
ДЪРЖА ФРОНТА. Книж. Боря се за осъществяването яли ‘мп-зимнето на нещо;
·гeтлтвмы н-щЛ' Рено или късно щс дойда иъв фабрикати. но (ошогова та трябва
здраво Да Държиш там фронта. Д. Кисьов. Щастието не идва тaмл. Ако аз загина по-
рамо от тсбс. ти Дръж фпоншо, воювай геройски, СЯ. ТрънснЕ. Неотдавна.
297
ДЪРЖА ХАТЪР аломму Дисл, Отпа^нм се много 6лмглткллπнл към някого ж ж>-
ттпии—м, както му е уиллнл. приятно, не му противореча. Ти трябва Да му дърмши
хатър и би го тачиш, нали та е сист,
Още: Вирдн хитр><а>. Дисл. (пазя) —т»р<а>. Струвам хитър. · Диал.
ДЪРЖА. ХЛАБАВО ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) но някого, Не се отп—снм ллттaтъоял
строго към някого. иозволтвим му да върши к—kвлшл ся ясна. Симо Петровата юзда
държеше по-хлобоео, защото имаше слабост към него, Ив. Петров. Нонгишити любов.
ДЪРЖА ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) <И3КЪСО> някому, Отнасям с— стnлил към πнkлил.
като не му плзвояявaм да приви каквото ся ясни. да твл·βллнячЯι Ако Дюс^тв/нят син ·
сираче и нямо кой до му държи юзДото, то Нсновият нсхранямайкоиец нс би трябвало Да
се осшсея без дървен гмcnм(, А. Кмраиелов, Маминото детенце. Борис,. . Даваше напътствията
ся към Ружа как по-здраво До държи юзДите на персонала в прсДприятисто, за Да я
уважаваш. К. Калчев. СeмeИс■твлтл яа тпк—оит-. Бощитс трябва Да държат юзДитв пя
саноесшс си изкъсо. за (а не сс рсзхсйтят.
Още: Дърпам юздите (юздата). Държи юздите (юздата) отблизо.
ДЪРЖА ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) ОТБЛИЗО аломму. Вж. Държа юздите (юзздма)
< изкъсо > някому. Баба Гснчовнце ще я стегне хубаво. ще й държи юздата отблизо. —
проДумо сн майката. оamм нс сваляше очи оп стройния сшан на дъщеря са. Ив. Вазов,
Пъстър свнт.
ДЪРЖИ МИ ВЛАГА. 1. Чувствувам се добре. приятно мя е от нещо. задоволен «ъм
от нещо за дълго време. Кос, зносш. покмстувах.. , .. кос в тричлснко пост^^ях и по-
шуй-онуй, вкусах от мдиеcтиеаоτa блааннкс, блогоДарям, Амс пък слоДнн ли,
пущансшс, амо пък (ържи ли влога! Г. Кanмтлмвов, Общ—стеенян. То сс ваое, ЕДно блага
дума на мннистро (ържи влага шссш мСссца, Ив. Вазов, Службогонци. Една година съм
бял но илост — .... но тоя гоДине ще ми държи влага, (окото съм жии, Н. Хайтов,
Диви разкази. Вместо До си поживея и тъй До си поживея. чс Да ма държи влага орал
цялото служба. преДпочс. съм предварителния арсст, Ат. Мандаджиев. Б-лянт цент на рибите.
2. Помня нещо неприятно. ллшл и ми служи дълго време ‘а пизидание. поуки. — И бой
какъв, щс му (ържи илоаа бор е жие, Ив. Вaзлe. Пъстър твяшι Ссга така ще ан нажуля.
та (и ям Държи влага зс много ереме. Т. Г. Влийнов, В с·яоι
Още: Държи мя топло.
ДЪРЖИ МИ ВРАТА. Имам сили. мога. Побързайте. вашс величество, дорДс поп
Герасим е ощс и сала, .. и ДорДс ощс му Държи врете (и превземе цариградските
Къв-кулсеu, Хр. Ботев, Плтг—няе от небето.
ДЪРЖИ МИ ГЛАВАТА. Мога да изпян голямо кллячeттвл илглхля. без да се манна
мпоπл се нипшвмМ' — Дойте ма До опяшом оп всички вина, — Държа ла ши глоиатШ?
Още: Носи мя илив—тМ'
ДЪРЖИ МИ КРЪСТА. ’. Имам силя, излпnжгяв съм, здрав съм. Панайот кок с?
Държи ли му ощс кръста? Мен мс хептен нс бнио, Ал Клπттaнтияоe. Mмлнл сраен-пше.
2. За мъж — плглвл съм сялеп. Той с исчс на гоДанш, но ощс му държа кръста,
3. Разчитам па тялитe си. надявам се на себе си. ши възможностите си. — Аз ти писах,
пише: щс ада и Европа До слсДвам инженерство, .. — Няма ла кобил (руго учсннс (а
избереш. (ето сс уча в София, иъи висшсто училище? Така щс съберем Диаша кроя, Но зя
Европа нс ма Държа кръста. ИВ' Вазов. В—ганцин. Ако ши държа кръста, засмя сс с тази
рaдмтс. · Нс ми (ържи кръста (а свърша всичко това,
ДЪРЖИ МИ ТОПЛО. Вж. Държи ми влаги. — Да сс знай барам, Друго оом нс —
на пароля смс седнала (иома, . . Хм. от туй cякaе шопло щс ма ДържеН.. . Вятър!, ..
П. Ю. Тодоров, Змейови сватба.
ДЪРПАЛИ СА МЕ ГЛАДНИ КУЧЕТА. Даил. Нетърпелив съм.
ДЪРПАМ ВЪГЛЕНА КЪМ СВОЕТО ЯЙЦЕ. Диел, Стремя се да уредя е—щати.
както пи мене ми е угллнл. в моя полза (обикн. е нещо общо — работ—. деИногг ж лe.))
Още: Теглн въглена към св^то нйце. Дисл,
298
ДЪРПАМ ДЯВОЛА ЗА ОПАШКАТА. Излагам се ни риск. оиитяотш. сам ся докарвам
някакво нещастие. бета. — Нас требиш ба отмъстим за него, брс! И нис требва ба ударим
сега понс Десма или шрнмс ош оголаряшв ... Лазар почака малко. оamм че (а лрскaлц
яростта на ВарДарски, и рсчс: — Ето що съм наумял аз. учителю: нис щс убнвм само
Кючук КаДри, . , Нищо nмисос нам нс ни трсбиа. ние нема защо (а Дърпаме тъкмо ссга
Дявола зс опашката. Д. Тал—в, Преславските нимбаня. Наместникът сс заглсДа в нсго
мълчаливо, като обмисляше какво Да му коже и сытны тихо проДумс. с Доброжелателен тон,
е очите му гледаха остро: — Млада момко. не Дърпайте дявола зс опашкешс. Д. Талез.
Ж-л—зпият светялняг.
ДЪРПА МЕ КЪСИЯ. Дисл, Не ми стягат парят—. живея в немотия. Защо До нв
(оДсм. ноля с за нашсшо училище, само чв оaкво (а Дадсм. като ни Дърпа късия. —
почсса сс по шала сбин ош първенците, А. Кaрмгшйчeв. Ниnолeя загрилпяк.
Още: КР^ьо м— дърпа.
ДЪРПАМ КОНЦИТЕ. Ръководя, комишдувмм скрито, като лстивям друг ди действува
явπл. На профсъюзни събрания шефът седеше пред нос. направляваше нашиты Действия,
дърпаше конците. Сл. Maк-ллнсни, Една земя ми стига. — Тъй щс му е по-Добрс на
княза. Нас би викаме помежду си. а той би ни помирява и Да дърпа конците, Но и
неговите Дни са прочсшсня. В. Геновсна. Седем годния. Анко мелничарят дърпа конците
по-аздолсчс — той понякога сс подиграва на поп Мсшaаоо. Кр. Григоров. Раздолчиня.
ДЪРПАМ ОГЪНЯ КЪМ СВОЯТА ПИТА. Днел. Стремн се да ур—дн яeпaти. както е—
мене е угодно. както е в мой иπтeр)т (обикн. в нещо общо — работа. деИпост я лn.)ι
ДЪРПАМ ПОЛИТЕ някому, Дисл. Съдя, критикувам няkлил ‘а лошото му илβeл·няe.
Добрана Далечна роднина не понесе спокойно зсяблшешшс Дума на дълга Рода. шс побърза до
се намеса: — Добрс хубсво ши коза — с лошо сърцс си! ... — Коя ссДнала Да ми дърпа
полите, Поне ти мълчи — цялото ссло вное. чс гмнце мъжа сн с лмжоиaраaкa.! К. Пет-
канов. Хайдути.
ДЪРПАМ СЕ КАТО МАГАРЕ НА МОСТ. Проявявам много голямо упорство, инат;
не отстъпвам, ' инатя се. Стига са сс Дърпа. капо магаре но мост, ами склони Да дойдеш с пас.
Още: Запъвам се (т—илн се) като магаре ни мост.
ДЪРПАМ УШИТЕ (УХОТО) на алкмао, Карам се на някого. мъмря го ттплгл
или наказвам шнkлил заради допуснати от него грешки. Ако ви пусна (и си нДстс. татко
.ще ма Дърпа ушите, А. Гуляшги. МТ станцин. Всеки (сн изДавсше запоисби за глоби,. .
Й кaоем ма направа? Нищо! Нс на мсне. а но него му Дърпаха ушашс мτгopе... А кашо
му Дойде времето. бухнаха му поД опашката. а ез са останах, М. Maпчeвтгя. ТИно
пристанище. И ош околийския комитет им Дърпаха ушитс. ама тия нишите тука нс бръснат
.никого бс! Май чс тоягата щс ги оправи! Ст. Ц. Даскалов. Стубг-яткят· липи. Ще го
затвориш и това с. , . — Нс мога. Тошс! Негово владение с.. Нала послы мсн щс ми
дърпаш ушате! Ст. Ц. Дaснaялв. Есенно т·нл.
Още: Тегля (издърпвам, опъвам) ушите.
ДЪРПАМ <ЧЕРГАТА> КЪМ СЕБЕ СИ. Стремя се да уредн нещата никто и—
мен— ми е угодно. както е в мой инт-р·т (обикн. в яещо общо — работа. дейност и др.).
Смся Да твърдя, чс лоеu [хора] изобщо не съществуват, Повсчст дърпат чергоша към
ссбс си, на трапсзсто пущат тсзи. които им (опадат. разбиваш си взаимно благата на
.живота, Ct M—к-ллнскя, Едни земн ми стяг—. Всички християни, целият български
народ можсшс в робство До паднс — и цар. и боляри, и отроци, а сшо пак вс^со
.дърпа към себе сн и сговор няма, СТ' Зaилпоянлβ. Ден иотл·лeя. — Аз. колеги. съм сслско
чеДо и щс рсчсш, чс дърпам чергата към ссбс са, Всс ма е сдно, Нс гражДеннтс нв еяриом,
Нас. селяните. изнесохме войната на плещите сн, Ем. Станев, Иван Клшл—пeв.
Още: Тегля < чергата > към себе си.
ДЪРПАМ ЧЕРЕН БОБ за някого, Дисл. Никак яе желан да видя някого. да се среши—
с няноилι Той дърпа чсрсн боб за шсбс, а та исс за него мислиш,
ДЪРПАМ ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА). Отнасям се строго към някого. като не му позволя¬
вам! дм правя k—квлтл ся ясна. да твоeволняоя. Мъжът е хитър Длеол. ен казвам.
Ж
Дръж го зДраво — показвай интерес към работата му,.., Ако трябва. дърпай юздите.
амс (а не забележи, М. Кипнел. Ц. Гинчев и др. е спомените на съвn—м-πяяциш· си.
Още: Държа юздите (юздата ).
ДЪХ ДА ТИ СЕ ВЗЕМЕ. За изnмзтвaπe па възхищение, удивление пр—Д я)щл
много хубаво, необикновено или много страшно; да се слисаш, да се смa)Шι Долу —
почни Доволно и нашироко той — Днсс турихме вратоша, Като свършим а тук, като мръкне.
ще минем пик оттам, Да ваДите и иав: страшно нсщо стени, Дъх Да ши сс взсмсГ
В. Mутaфои-в—. Лeшлnит па смутношл време.
ДЯВОЛА МЕ ИЗДУ. Даал. Вж. Дявола ме наду.
ДЯВОЛА МЕ НАДУ и ДЯВОЛИТЕ МЕ НАДУХА. 1. Поддадох се п— лошите си ин¬
стинкти я извърших нещо ллшЛι · Помисля си: скришом лмдлаеa ош Сиищои. нито хабср
Даиа, нашо пари вземс със ссбс ся! Какъв Дявол го наДу, брашс, не зная, Ив. Вазов,
Хъшове.
2. В сег. вр.: Надува ме дяволи. Иска ми се да направя шeшл лошо' Кокво искаш,
кокво та с влязло в главата? Я остава шоз бяеол, бсшо пс небува. чс си глсдсй ра¬
ботата. Й. Йонков, Агб-нMι
Още: Дявола ме изду (надъхи. nолстоnи). Дисл. Блазни ме дяволи. Даал.
ДЯВОЛА МЕ НАДЪХА. Даал. Вж. Дявола м— наду.
ДЯВОЛА МЕ ПОДСТОРИ' Вж. Дявола ме нaлуι
ДЯВОЛА НЕ Е ТОЛКОВА ЧЕРЕН. Употребява се нато утешение, че нeшл, но-тт ·-
‘—страшаим някого, може да не е толкова лошо. Щом го пуснем и ще застреля някой
ат теоатс Другаря, ., И шо в гърби, В това неистина бсшс прие — повсчсто оп раненят
идваха при мснс уДарсня в засада, . . — И всс лоо бяволъш нс е mмлкмес черен —
измърморих ез ныДоиояам. П. В—жинов. Звездите над нас. — Щс видим ссга Дала Дяволът
с толкоеа чсрсн, кмломтм го прсиатс! — Щс инДнш! — каза Червени, .. — Ще има (а
зо помниш .. П. В-жиное, Нашата сял—.
ДЯВОЛА НЕ ОРЕ, НЕ КОПАЕ. Даал. Ка‘на се (обикн. нм деца иля на хлпи,
‘—•ти с лπaтнa работа) като предупреждение да внимават дм не се случи ннк-нео нещастие,.
беда. 1
От послои.: Дявола п— лne. п— копа—, а учи хтnити па ‘гт. · Дяволи не ор), п— клгм·, само
ή^μ дм направи.
ДЯВОЛА НЕ СТОИ МИРНО. Даал. Употребява се. ‘а да се изрази опасение. че
може дм се случи беда. н—щ—тти·ι И пос работата Здравко; недсля-дис. тъй потръгна*
поспоря есачко. Но дяволът — . .. — нс стон мирно, изтика и Збраека. Ц. Цeрнлвсня.
Не отпрвMι
ДЯВОЛА СИ НЯМА РАБОТА. 1. Употребява се . за иер—зтвмнe па оиaтeπи·. че
може да се случи 6—да, нeщaстиeι Семо, татс. ба се мсхнсмс оттук, зс ба нс би ба ни
намери някой,. . заaсе,. дяволе си .нямо робота. . , В. Друмев. Иванко.
2 В мин. вр. : Дявола ся нямал (нем—) работ—. За я‘ра‘явише па тъжилeπиe. ч— се е случило -
ннкмнвл нeпмтти·. беди. Кольо ся потрива. рыцсшс, но и дяволът си нямал рсдмτa:
в сбна пабинка оJаяτ хлътнал с прсДншя крак и cкмленacaл в калта. Н. Хайтов, Съперници.
Дяволът си нсмО работа. влезе поД кожата и на Ходжа Лачкоентс синове. Че какъв
сговор имаха, кск им бсше потръгнело. амс на, сега сдин — хър, други — мър, Ц. Цер-
коески, Не лшппиa.
ДЯВОЛ ДА (ЩЕ) ТЕ ВЗЕМЕ. ДЯВОЛИТЕ ДА (ЩЕ) ТЕ ВЗЕМАТ и ДЯВОЛ ТЕ ВЗЕЛ,
ДЯВОЛИ ТЕ ВЗЕЛИ Възклицание; 1. и) 3— и‘пaзявaнe ни πeлоиояттвл, възмущение. яд,
eшгрaвeни към някого иля яeщоι „Аз наля зная, чв ний нс смс вшнюиаша; пък тсзи
чужденци. Дс ги вземс дявола! Ал. ' Клπттaπтяπлн. Бай Ганьо. Файтонът крсташс в но-
еслацата. Няколко души от последната изразяха протеста са, зодсшо файтонът мани-
30^ прсз площадс. — Щс вя изсмее дяволите! ., . Връщайте се назад! Д. Димов,
Тютюн. — Гълтай. Да тс изымет дяволите, А когото ши е много шсжко, изпивай по
три чаши сливовица, това освобожДаии съзнанието, Ем. Мипое. Бнгсшилто па Γaлaт)Нι
Офицери. вятър! Вранас. произвеждал през времс на бягството разна пройдохи, Дявол
300
га взсл — с презрение казваше Вaоaлме зс тях. Той нв криеше ненавистта и презрението
ви към бслмгвсрбсйццτы. Ем. Стап—в. Иван КлнлaneBι Кабелът воДсшс право към рсосτо. . .,
Накъде. дявол ао. взсл, иоДешс? Ксовм мваaчииaис тия сшронна загадка? П. Вежинов, За честта
на рллиπмтa.
б) Зи η^-^ε-η- па учудване, и‘π·шaл— или удявл—нн—, впзхипeπи· от някого или
нещо. Черната дълга броди на Спартак заигра. очаше му светнеха. . , — Дявол
•да те езсмс. Спартак, . каза Морозов — нс щях Да повярвам, чс сн та. ако
нямаше таз мстлс но гърДяшс си! К. Ламбрев, Средногорски партизани. — Амс тя и иъи Ви¬
Дан ли си ходил бс, Анас! — прехапа устна той. — Дяволите (а ше изымет, шило е
шило — аДсто не те свяш, там никнеш! Г. К—рaтлaвов, Спор. Дявол До я взсмс,
скоклива пссвн! Ив. Вaзлβ. Утро в Банки.
2. Дявол да го вземе и дявол го вз—л, —) За изразяване нм нeллвллттно. възмущение»
нд изобщо без конкретно да е отnрaβeнл към някого или πeщл. Тю, дявол Да го вземе. ядосват
се младяшс и си блъскат алсеапс над неразрешимата задачи, Св. Минков. Разкази в тanaг·-
жлиa нож—. ИзвеДнъж раздразнение и яд сбърчиха цялото му лице, — Дявол Дс ао езсмс —
цввaос той. — Туй не било злото! Й. Йлннлβ.■ ЖeтнaптТι Огледа се зс чиеa. — Дявол би го
взсмс, прибрал съм всичко. . . Боянс, стени и пийни еобици ош чешмата, М. Грубешли—н—.
През иглено ухо. И шоасвс внезапно фон Гайер скочи ош мястото си и с неочаквано ярост
улова Адлер зс якото. — Говореше, дявол ба ао взсме!... Д. Димов, Тютюн. Дявол
Да го вземс, кск можех таке да сс изложа,
■6) Зи η^μ^ε-η- ни учудван—, недоумение, яенeнaлa или улиβгeяя·, възхищение изобщо. без
глннпeшπо да е лтппaн)нл към някого или н—що. ДовижДане. Тошко! — Довиждане! —
отговоря хладно Тошом и тръгни към стълбата, кашо лобcвuровa безразлично с уста,
Бсквa е поя рсдмτa. Дявол Да го езсмс! Имс нещо тук. което не моге Да разбери.
Двамата сс разделяха в Приморско много сърдечно.., всио е ссга тия стуДснина?
П. Н·зн—нлылв, Маргаритка и из. Влез е железница, в порохоД: нарсД с губернатора. с милио¬
нера сеДн обущарин,... и не искаш Да знаяш, чс този бал големец. а онзи рaбмτаaо:
А пък от друго страна нс знаеш, Дявол би го взсмс, кск Да сн обясниш туй люмпены не
богатите американка До се жснят за европсйскишс барони и дорончепа!... Ал. Клπттaншиπли.
До Чикаго и πaзaлι Залюля сс пъстро хоро на еърха на планините .. Ех. чс хоро ли
пък беше, дявол ба го вземе!. .. Считам сс и Доссга зс щастлив, чс съм бал чссшиш (е
лрacьcmβуеaм там, 3—х. Стоянов. Запискя по бъгиaртнитe въстанян.
в) Зм иеna‘явaнe па р)жимлтт за някаква постъпя—. „Дявол ба ао взсмс! Ще пусна една
череена бюлетина. Дс вадим оaким щс азлсзс!“ Й. Йовков. Те победиха. ЧуДо щс направя,
Дявол ба го взсмс! Елин П—лия. Летен ден.
ДЯВОЛ ИЗ ВИРОВЕТЕ. Дни., Много способен. умен. хитър олвeΓ'
ДЯВОЛ И ПОЛОВИНА. ’. Много сгпил. прескъпо. Тсзи къща му излезе дявол и
половина,
2. Много сложно, много объркано. СлеД това би ходам не пазар и пек Да се връщаме, то
ще станс дявол и половина.
ДЯВОЛИТЕ МЪТЯТ В НЕГО. Диал, Голям хитр—ц е, а се плka‘вa тих, кротък оов·k)
ДЯВОЛСКА КОСТ. Днел, Прснсбр, Прозвище па ж—нат—. Простият народ с определял
с сДна само бума жснюшс, Той . нарича: „Дяволско косшГ' Ив. Ва‘ои, Нова з—мн.
Cnрмnacma само човеко! — Поврага!... Жената с дяволска кост, Ив. Вазов, Драсни и шарки.
ДЯВОЛСКА УНУКА' Днел. Голям хятрeцι Хс-хс-хс, тис са сачкатс големя майсторя
и дяволски унука! Л. Каривелов, Бълимре от старо време. Уверен е и Друг напълно иъи
сполука: / ноли с попски син а дяволска унукс / тоз,... / Какво щс станс. зной той.
К. Христов. Ч—да ни Балкана.
От погов. Птлтkт о—лт, лтвнлтkм унуна.
ДЯВОЛСКО СЕМЕ. Дисл, Лоши, проклети хлna' Сачкитс тис псзсвснци са лъжливи
хоро, калпави Души и дяволско семе. Л. Кмпивeлов. Българе от тт—пл време
ДЯВОЛСКО ШИЛО. Днел, Дяволит, хитър олвeг.
ДЯДО ИВАН. Русин в представата па българина като спасителка, освободителна от
турсното плбттил. Но него напаДнеля няколко лееuчееекн въстаници Дс ао днят, защото ги
бал излъгал, оamо им казвал от по-напрсд, чс щом въстанош. щсли Да ' им Дойдат ни πммми
казаците ни бяба Ивано, Зах. Стлнπлв. Записки по българските въстания. Климент Венков
301
*с те за маг: (а. той много пътн бс оaвесл шейно, чс Дядо Ивон скоро ще освобоДш
всички славяни ош шурско ■робство, Д. Талее. Железният тβ·тилπяг. — Щс сшинс шо и сслото.
п дворът му [ни Рашид 6еИ] нивя, кaоmм стани и Агуемеuяп чифлик на мм... нали
иДвя пи^ ДяДо Иван — ще га питам ез пях [турците], в коя мишо дупка щс се завират,
Д, ГИнчев, Γaшол Кос-ря-т·—.
<ДЯДО> ПОПЕ, ВИДЯ ЛИ МЕ КОМКАХ ЛИ СЕ. Дисл, Подагр, Употребява се,,
когато някой я)умeттшл пята другите ‘а нещо, което се отнасн тaмл до него я тоИ
трябва да го знае.
Още: К—жя, дядо поп·, из комках ли се. Луди попе, видя ли м— комках ли се. .
Мари жени (люде), видяхте ли ме комках ли се.
ДЯЛАН КАМЪК. Човек, коИто е опятен и може да се справя с βсячгл. нлeтл
му се възложи или трябва. — Ти пък кой сн и какво искаш? — разсърдя сс Брсгоеошо,
— Спокойно, спокойно! — вюшьmкa оня. — Аз съм. шоко (и сс каже. Дялан камък. за
иеuчоо можс Да потрябвам, Стар кадър... Кл. Цчеив, ВиПиаяи.
ДЯСНА РЪКА. НмИ-ллбъn и ллвeпeπ помощник па πяkлил. Той се казваше ПроДан
и дс отрок, ала бсшс стенал Дясна ръка на болярина, много приближен нс госпоДоря ся.
Ог. Зигорчшнов. Ив—Ило. Мснс Веце мс с викало навсякъде — и при попарвансто прошив
главнята и при засяването. ез съм й бяло бясно ръко, Ст. Ц. Даскалов. Сгублеясните литя.
Женско чсДо. (лcаи ръка, Поговорки.
Още: Дясна ръчица. Гальои,
ДЯСНА РЪЧИЦА. Галъое. Вж. Дясна ръна. Ех, Мишко — въздъхни снощи старецът,.
слеД кат поДеариха млякото и го поДквасаха — ши ми бсшс (ясни ръчица прсз лятото,
А. Кираляйч—в, Топла р>пгa■виог—.
3«
Е
ЖИНА ДЪЩЕРЯ. Жена. Това сс случи именно е това врсмс, хоалш· Нш^олчо захванал
вече До зяпа по прозорците и Де св занимава с сеннашс (ъщсрн, Л. Кan—в·яои. M—МIΠннтл»■
ЕВРЕЙСКИ ВЕСТНИК. Жорг, Печени я лсолeян тиквени семки. която евреите·
много л6иоaяя да ядат. и това им било занимашие като четеше пи вестник.
ЕГА ТИ ЗАПЕЯТ ДЪЛГОТО СВЕТИ БОЖЕ. За 2 и 3 ., Даал. Дано умр—ш.
ЕГА ХВАНЕШ ЧЕРНИЯ СВЯТ. Във 2 и 3 л. Дано умреш.
ЕДВА ДУША НОСЯ. С мъка жнв—н. много съм п—мощея, 6eзтиг)я (обикн. nлрaлн·"
6ллeтτ яли ттмптст). — Виж ао болника. щом виДя призовката. веднага оздравя, .. — Е. дай-
(Зтоалс. нв думай τομ, нс ишДнш ли го чмисоa. сДвам Душа нося — каза полско, ала е
пиярд глас Иван. сестриникът ни БогДоница, Хр. Maктнмоβ, Кой ян е крие.
ЕДВА МИ КОЖАТА КОСТИТЕ ДЪРЖИ. Днел. Много съм сл—6, отслабнал. може··
•к—ро да умра.
ЕДВА СЕ ДЪРЖА НА КРАКАТА СИ. Съвсем съм отмалял, лтπaлπ—л, нямам
някакви силя. Прсснян цcоaшс Да направи някоя забележка. но се отказа. Бaβхсаъm а·
без това едва се Държеше на кракат си ош умора, Й. Вълчев. Стъпала към яeбeтоι
Мома е в къщи, СсДн До прозореца. глсба навън, Отслабнала в. Уж всс е лежало и почивала,
а сДвам св държи на кракат са, В. Бончев—. Апчего пише. Мнозина по изнурените си лице·
се познаваха, че бяха бити и изтезавани, сДие сс Държехи не краката са, К. Величков, В тъм¬
ници. Малоняци се мъчсшс (е бъ(в любезна осmм пред гостенин и (ори св усмихва, но"
св. виждаше, чс едва сс държи ни краката си а чв душата й е попарени. Г. Кирaтлaвлв.
ТишгЛ' "Тежката болесш шока го съсипа. и макар всчс ди бсшс озДравял. всс още едва сс ·
държеше ни краката са,
Още: ЕДвм се грепн нм краката μ. Не мога да се държа пм граната сн. Едва се ·
държа п— нозете си. Не ме държат краката'
ЕДВА СЕ ДЪРЖА НА НОЗЕТЕ СИ. Съвсем съм отмалял. лτnмлшaя, нямам янканея ·
•вян. Боби Бснковаца го посреща крой огнището, но св вижда, чс сДиа сс държи ни нозете·
ви от умора, Д. Taгeв. Преспаясните нимб—пя.
Още: Едва се държа п— гракат— тЯ) Н· мога да се държи пи нозете ся. Не ме·
държат нозете.
ЕДВА СЕ КРЕПЯ НА КРАКАТА СИ. Съвсем съм отмалял. лτпaляил. нямам <
■■какви сили. Макар чс вДею се крепеше на кракат си. слсд шсжкошо болест, той ни ·
всяка цвна искаше Да дойде ни тържеството.
Още: Еди— се държа п— нраг—т— ся.
ЕДВА СЕ ПОБИРАМ / ПОБЕРА В КОЖАТА СИ. ’. Много съм нллтaн. разгневен
■ дълго не мога да се успокоя шля примиря с нeщЛ' Михо ощс повече забърза» блъсни
ие в пътната ираши, отвори . силно и . тръшна слсд ссбс си, Едва сс побираше в кожата ·
ви от гняв, К. Пeτkaнлв, Без деца.
£ Много съм развълнуваш и яе мога да се успокоя от ятгмгβл тилπл чувство, вълненя—'
Ощ—: Н— мога да се побера в кожата 0
303·
ЕДИН АКЪЛ ЗА ЗИМЕ ЛИ, ЗА ЛЕГЕ ЛИ. ПоДагр. Употребява се, когато янкой за·
-бризи, не се сетя паиреме п—що иля сбърка нещо съвсем просто. Забравих Да купя хляб,
То ебан акъл за замс ли. зс лстс ли.
Още: Едип ум за зиме ля, за лете ля. Подагр, Едип акъл за събота ли, зи неделя лм.
Диал. Подагр,
ЕДИН АКЪЛ ЗА СЪБОТА ЛИ. ЗА НЕДЕЛЯ ЛИ. Даал. Подагр, Употребне— ем,
нлгиτл някой забрави. яе се ο™ навреме нещо иля сбърка нещо съвсем просто.
Още: Едни ум ‘- събота ли, за неделя лп. Даал, ПоДагр. Еден игъл за зиме яя,
м лете ли. Подагр.
ЕДИНА СЪЖЕЖИ ДРУГИЯ ПОСИПИ. Диол. Нрсасбр, За хора с еднакви ι»
ллтτ—τъци.
Още: ИзгорИ едни— (едноио). та яоткяИ другия (другите). Диал. Нрснвбр,
ЕДИН БИЕ ТЪПАНА. ДРУГ ОБИРА ПАРСАТА. Вж. Едип 6не тъпана, друг събира
варсити.
ЕДИН БИЕ ТЪПАНА. ДРУГ СЪБИРА ПАРСАТА. Употребява се. когато янноИ
съвсем 6—‘ да се е трудил получи πeщл, ползува се от някакви облаги. придобити с труд от
другиио. — Ето какви се хората — мнслсшс ся той. — навсякъде засадя м конспира¬
ции. . . ЕДин бис тъпана, а друг събира порсото, К. Кaячeи, Живите плмπнТι Амс мой пя
бие тъпани. пък глухонемият и Гсно Хaбжuкмcτме събират порсаша, смигна му вДин момък.
Г. Кирмтлaнли. Селски нтτопин)
Още: ЕдИн 6ие тъп—па. друг обир— п—рсатм. Едип тупа тъпана, друг събира парсатм
Дисл.
<ЕДИН> БОГ ЗНАЕ. Неизвестно е, не се знае (употребява се за иолоeпτaβ—не m
яеизв—стпост иля съмнение в яeпо). ." (нсс ако нс спечелим. око нс ни излезе късметът,
всчс един дог знав накъДс. Ош осем (на смс вaлелаюян зс канарите... и всс нищо. нямо
—яnллκоaί В. Мутафчиев—, Летопис п- смутното време. Но той много милом сс бави иътрв,
Бог знае имешс ла някаква робота там яли не, Й. Йовков, Земляци. Двемопо ми
братя, Долсч ош мснс, стоят в ЦсригроД като залог. бог знае кога шс щс сс върнат,
Д. Злйπиkлв. Райна княгиня. Добре чс тръгна назаД слсб вДин отряд, който боа знав
вaим излизаше ош крепостта, А. Дончев, сГазапне ‘а времето п— Самуила. Обикновено за¬
писки или лични иьcπомβаaнuл св публикуват слсб аломлом гоДанш, ., Аз сс нс съгласявам
с това провяло, бог знав вaим и зс какео установено в βроnсйcоuτс литератури, 3—х. СТлтнлв.
'Записки по българсните въстипян. Тс [птичките п— дядо Мнрьо] всички бяха отлични нсицц
■н аз сс удавлявох на умението му (е ги принуждава Да псят, Как лоcτцгсес това бог знас..
но всички птици пееха с часове и нсговсшс бедна оъиуркa, Ем. Ст—пев. Яну-рсно гнездо.
Той замылин някаква бума, зсмилес главата ма, лицето ма. постави мс ни стола До масата
и попита оръч■мсря, няма ла нсщо сладко зс мснс, Бог знае какъв бс тоя човек! Д. ' Но-
мярои, Когато 6нх малък.
Още: <Едмн> илсплл знае. <<ДяП> дявол зп—е. ^р^снсбр.
ЕДИН ВИД. ’. Нещо като. · нещо подобно пи. Мануеаш прсз желязно порто и бсбсля
стене и βлсзле е един инД изби проста и гола, Тук е музсяп, библиотеката и. старинните
документи, Ив. Вазов. Вел:янати рилска пустяпн. Тази пссвн бсшс тогава еДин виД бъл¬
гарско мсрсшлсзю, Ив. Вазов, Вйлeπл и чуто. ·
2. С други думи, ' по-точно низапо; всппи<лсг— Обещайте. чс нищо лмео нс ще напра¬
вите! — смигни ма Нина, Раздирам: с(нн виД преговаряме. В. Андреев. Партизански ра‘яазя
Разбира сс. никой оп Домашните ма нс призна, чс съм га лмcсисβaя. .... но проверката
,на полицията бс еДин ви( . предупреждение. чс повече нс бива Да си ходя (ома. Сл. ТрънснЕ,
Неотдавна. — Първият сняг разДвижва всички животни — козе Вълко,. . Те тръгват . Да
Дирят ноиш леалоеuиa и променяш местата. къДсшо Дотогава са живели. Тъй (в, вДин иид
прехвърляш сс на други квартири, Ем. Станев. Плв·тτ ‘а едни горм
ЕДИН ВЯТЪР НИ ВЕЕ. Нрснвдр, Едшаявя сме, едни н същи сме (за хор— · еднакея
;IШдocτaτпця).
ЕДИН ВЯТЪР НИ НОСИ. 1 Идваме по едш— я съща риботи.
2. Имам— едпине— участ, съдба; ·лπaнвл страдаме и патим от я—щл.
Още: Еди— влл— нв дося /към 2 знач./.
304
<ЕДИН> ГОСПОД ЗНАЕ. .Вж. Едип бои зп—е. Бeоим приказваше то? Един госпоД
знае. -г ' буми. конто нв значат нним. Й. Йовков. СТ—рлпг—пипсня я·иeπля. Господ знав кой
щс оживее от нас. оюзю Боримечката. Ив. В—зов. Под игото' Откак (ой(в твоят брат.,
ши. нв. приличаш на ссбс си, Само аванса mсглuе. Къде ще . му отиде креят. вДин господ
несе. М. Грубешлиев—, През иглено ухо' Що ви трябваше деля на главата? Кой знав оскио '
щс излезе от тази робоша!, ,. Как ще . изкарате вис, само сдин госпоД ваюс, В. Н-шное.
Настъпление. ЕДин господ знос щс устоиш ли ' на думата сазь ЕДин господ знос щс се съгласи
ли.ъ ЕДин госпоД знав къде ошнДс и изчезна,
■ ЕДИН ГРАБНИ. ДРУГ УДАРИ. Днел,. Прснсду, Еднаквя си. прилн^т. ся по πeллтτи-
τпциτe сн; конто си с едни и същи π—лосτиτпцяι
Още: Вземи (хвани) еднпнн, удари другия. Прснсбр.
<ЕДИН> ДЯВОЛ ЗНАЕ. Нрснвбр, Вж. <Един> 6ои знае. Преди няколко (вня
беше купал той шея кобила и сто чс сс бсшс разболяла.,. Дявол знос що й с. Нс е човск
да кажс кн. Й Йовков, Вечеря в Аптимовснян хан. Ройтер сс πмеπцриюшв. тук-там.
оглеждаше дявол знае що, Хар. Русев, Под земята. — Какъв имисо? — учудено попита
снахата, — Човек, Дявол го знае какъв, За. госшснин няосоьβ пита госпоДинът, Хар. Русев.
По стръмнините. — Лени, вaио искаш Да сс караме? Ти ичври само говореше. че. щс ши е
тежко. чв не искаш Да се превърнеш но Домашно прислужница, а ссга мс обвиняваш е.,,
дявол знос оaоим, Ем. Миπлβ. Ден се naклaι Как и кого сс е измъкнал ош болниците, сдан
дявол. знае.,. и то .. по халат. и ударил по къщите, П. Mяхмйглв, Малката партизанки.
Стягаха сс, кaоβм правеха. вДин дявол ваaсшс,.. Старата взс Ди св бсвnмомц, Г Киnмтг—влв.
Татул. Минаваше му прсз умс Да пободе оставката си. (а св мохнв нанякъде — дявол знас
къДс! А. Гулншня. Село В·дровл.
. ЕДИНИЯ ЗА КРАКА< ТА>. ТА ДРУГИЯ В ГЛАВА< ТА>. Нрсасбр, За хор— с еднакви,
с · едни· и същи недост—'п>цн.
Още: Хвани (улови) ·лπлτл зи граната, та удряй другиго но главата. прснсбр,
ЕДИНИЯ МИ КРАК Е В . ГЕРАНА. Даал, Много съм зле. тглрл ще умрм
Още: Едипин мн крик е в гроба.
ЕДИНИЯ МИ КРАК Е В ГРОБА' Много съм зл—, тkоnл ще умри. Когото ражда
жсношо. еДиният й крак с в гроба, Д. Тал—в. Ж—лезшяят светнлпнг.
Още: Единия мн крик е в геран—' Днел, С единян крик съм е гроба
ЕДИН КАРА НА „ЙЕЙЕ“, ДРУГ НА „ЧА“. Диал, 3— я—сговория хорм.
<ЕДИН> КОСЪМ МЕ ДЕЛИ ош нещо, Много близко съм до яещо (обикн. ялшо);
нeилтn·лπо съм застрашен от πeщл. А и асеuл шрсн само сдан косъм го (елешс от такава
катастрофа, Ал. Константинов, В бплиanтн— Швейцария. Доля лрс(чуβcmиуиaес той
(заекът]. чс само косъм ао Дсли от смъртти. чс цевта не моята пушка ао глеДа право и
сърцето? Ив. Петров. Леля се годниа.
ЕДИН НА ВИЛИ, ДРУГ НА КОКИЛИ. Даал. Вж. Едип па вяли, друг па ' мотоешли.
ЕДИН НА ВИЛИ. ДРУГ НА МОГИЛИ. Даал, Вж. Един пи вяля, друг па мотовили.
ЕДИН НА ВИЛИ ДРУГ НА МОТОВИЛИ' Днел, За π·сгоβлnяя хора.
Още: Едип п— 'вили, друг пи кокили (могили). Даал,
ЕДИН ПЪТ. Жорг, Изключителен, рядък с добрите сн ниоeсτви; много хуб—в. — Зет
имащ един път, Харно момчс, Кр. Григоров. Пролет в Чen—шeво. — А Всссшо. ' Вессшо е
мома _ един път, Нс видиш ла само ксоеa снага име,. К. Кръст—в. Катастрофа. — Щс сс
поризхоДя наоколо, — Хубаво е наистина — одобри Бaмсн, — Та тук яма природа еДин
кът, Й Геш—в. Внг от тъмнинат—. Бсше еДин път майстор, ама ДойДоха други, млада ще ям
се Да еодяш и хайде... крашико. критика, та ао затъркаха а го прогониха, От, Ц. Даскалов,
Есенно тeшЛι
ЕДИН ПЪТ <ЩЕ> СЕ МРЕ' Употребява се, когато някоИ предприема я-що nясkл-
вмяо, лпaсπо, по въпреки това иъ‘пам)ряи— и ясна да го я—прмвя. Страх мс с Да пътувам
аъс ■■самолет. но ще сс Μαο, ЕДин път ще сс мрс,
Още: Едпъж се мре,· дваж не ще. Даал.
М Фn—‘eояоииоeн пeоπит. т. I
305
^ДИН С ЕДИН. В отриц, изр, НикоИ с някого (употребява се. зи да co иллоenτae
разлика, яeтхллсτвл). Един с един нс си приличат, *. Нс си еДин с . сдан —. св си сбирщини,
ЕДИН ТЕГЛИ НАПРЕД. А ДРУГ ДЪРПА НАЗАД. 3— я—силβопяя хор— в яяя—яви
общи р—боти. Трябва всички (а сн плюем на ръцете. с целия колектив (а тръгнем напред.
Но кок ще вървиш. когото сдин тегли напред. е Друг дърпа назад? М. M—рчeвTkя. Тихо
пряст-няще.
ЕДИН ТУПА ТЪПАНА. ДРУГ СЪБИРА ПАРСАТА. Даал. Употребява се, клгaτл
някоИ съвсем без да се е трудил. получи яещо. ползува се от някаква облага, придобита с
труд лτ лnуиииЛ'
Още: Един бие тъпана, друг събира (обир—) парсата.
ЕДИН УМ ЗА ЗИМЕ ЛИ. ЗА ЛЕТЕ ЛИ. НмДuгр. Употребява се. когато . някой
забравя. яе се сетя навреме πeщл или сбърка, я—що съвсем просто. Ама ши. учителю,
речи на учителката, нсос нс Доиш но ония (и псяш без ирсмс, а то.., сдин ум за зимы ла. зс
лсте ли? А. Сτпияшмирлв. Кръстопът. Бях нс аараша и забравях ди попишем кого тръгва
вечерният влак за София — сдин ум за заме ли. за лспс ли,
Още: Едип акъл за зиме ли. за лете гя. ПоДагр, Един ум ‘и събота ли. зи п—делн ля.
Диол, Подагр,
ЕДИН УМ ЗА СЪБОТА ЛИ, ЗА НЕДЕЛЯ ЛИ' Диел. Подагр, Употребява се, ногато
някой забрави, не се сетя навреме я-що нля сбърка яeщл тпвтeм просто.
Още: Едип акъл ‘а събота ля. за педелн ля. Диол, Подагр, Едип ум ‘а зиме ли, з— лете ли.
ПоДагр,
ЕДИН ФАЙТОН хорМ' Подагр, Mπлил малко п— брой (хора). Колко смс ние сюмоеДнпс,
еДин файтон хоро, П. Незшиkомлв, Кан обменяхме лияτ със страната Луанда Турунд—.,
Още: Едни талига' ПоДагр,
ЕДИН . ХВЪРЛЕЙ КАМЪК. Съвсем .малко рa‘тτояяя·. Така урвата на Брнчвбор с из¬
ключително облечена с гори от иглолистни дървета: сло ,. смърч. a отсамната урва —
ош лястнстя: бук, явор,.., В милионите ела—рядко някой бук, и обратно! А сдин хвърлей
камък има от' едната До. (руаюшо! Ив. Вaзлв. Великата nягтки пустинн.]
ЕДНА БУЛКА НА МЪЖ ЩЕ ИДЕ' Дисл, зм яещо. което став—. много б—вяо. Ти
(окат ао направиш, сДна булка на мъж щс ндв,
ЕДНА ВОДА НИ НОСИ. Имаме еднакви участ. съдби, еднакво страдаме и патим
от пещо'
Още: Едип вятър пя нося /във 2 знач./.
ЕДНА ВЯРА СМЕ. Днел, Еднмгвя сме, яе се naзгиоaβ—ме.
ЕДНА ДУША, ЕДНА КРУША. Дисл. Сим-с—мнчък. тпвтeм- сим.
ЕДНА ЖИЛКА СЪМ с някого [ЕДНАН ЗКИЛКИА СМЕ]. Внк. Една кръв съм с
някого, Абс.. госпоДин старша,. нс ваaм оюкβо Да рсчс чaллк.ебаa жалко смс. ' (сто има сдно
Думи, ,, провал золумя, туй-онуй. посрами ни, ама си виках. н^ка от Друг (а излезе, Ди нв
е от брат му, В. Н-шное. Н—сπ>ияeяя·'
ЕДНА КРЪВ СЪМ с някого [ЕДНА КРЪВ СМЕ]. Близък, кръвен nллπиш— съм с
някого (близня. кръвни nллняπя см·). — Бс Иваны. сДне кръв стс! Посрещна човека'! —
Нс сс стърпях, Майорът πмчaои и понеча (а си тръгне. Н. Кнnяллв. Пролетен дъжд.
Още: · Една жилка съм.
ЕДНА МУ ГЛАВА, А СТО МУ ЕЗИКА. 3— устат олв·k.
ЕДНА НИ Е <ЛЮЛКА> ЗАЛЮЛЯЛА. Имаме еднакви участ. еднагвл лош— съдба.
Тоя смях и общата ни болест поуспокои объркания Стоснчо, Нали нс с само той с привсн
хамбар, — Братя смс; сдно на люлка залюляло — Дума Гюлчсто, Ц. Ц—рkлвтяя. Свъпшягл
се житото. Е. ши си мой брат, Нос сдно ни е залюляла. сдно а щс Да ни свърша, кaвс
306
ухилен До ушите бъдещият ма приятел, като мс потупко и по гърби, Зах, Сτотялв,
Записки по българските вптτaшяН'
ЕДНА ПАРА ДВА ПЪТИ ВРЪЗВАМ. Днел. Вж. Едаи<та> пара в девет възела
връзвам.
ЕДНА СЕ СТЪЛБА ВДИГА, ДРУГА СЕ СЛАГА. Употребява се. когато един пад—
от власт, друг се kaоβa. един успява. но пропада н па яeгоβл мнсто идва друг.
ЕДНА ТАЛИГА хтnM' ПоДагр, Вж. Едип файтон (хлn—). Дииотано с с(не талига
хора. но пак не можеха Ди открият тези, конт бяха оскърбили пътуващия омрвcпмн(ыаn,
Сгι Ммя—донсня, Една земя мя сτииaι
ЕДНА < ТА > ПАРА В ДЕВЕТ ВЪЗЕЛА ВРЪЗВАМ. Днел, Mялил съм иeтτ—ляв.
Още: Еди— пари два пъти връзвам. Днел,
<ЕДНА (НИ> ТОРБА КАМЪНИ. не струвам. Съвсем нищо (яе струвам). Твоят
имот торба камъни не струиш,
ЕДНА ' ШЕПА ДУША. ЕДНО ДЖЕЗВЕ КОКАЛИ. 3— дребен я слаб олвer. От шиза
болест той съвссм се смъкна и какво остана от него — еДно шепи (уши и едно Джсзвс
кокали,
ЕДНА ШЕПА хтпa. Много малко ши брой (хлп—). — Та пе нс са имали до¬
верие ■ не своишс хоро! — косеше сс Гюлсв, — Само са сс перчили, — Перчили! С кюоβм са
се перчила! — Слов се извърни и плюна настрана, — С еДна шспа жюнбшрн, събрана от кол а
от иъжс, Г. Кaпaтлaвлв. Обикновени хлп—.
ЕДНО ВРЕМЕ. Много отдавна, преди много време, пнног— ся (често тини зaиоон—.
разказът в приказките). Бул. ши Зарюиицю и пя нс мс харесваше сДно време. но ссга папай я.
(а ши кожс. може ла без мсне. Ив. Кир—повсян, Вечната съдб—. Живял сДно врсмс вДин
цар, който имал жено със влсmаa коси и пя бяло полково хубава. чс на земята нямало (руга
като нся, А. Ризцветшяков. Пътτплножни (превод). Имало сДно врсме сДян (ядо н
сДне баба,
ЕДНО ДА ТЕ ДЪРПА. ДРУГО ДА ТЕ СЕЦА. Днел. Зи голяма бъркотия. πeпиз6лриН)
В стияши всичко бешс еДно Да. шс дърпа. друго (и шс ссца, ■
ЕДНО-ДРУГО' Ра‘лнч:ня пещ—. някоя неща. — Та. неделя ща (а ибш във Фнлибс
(и са купя сДам-(ρугм, Л. Кирaвeллβ. Маминото детенце. Продадох на позори вДно-Друго и
спечелих мшлом пери.
ЕДНО ЗА ГЛАВА, ДРУГО ЗА НОЗЕ' Даал. Вж. Едно ‘— главв-Оа^ друго зм
нраан<та>.
ЕДНО ЗА ГЛАВА<ТА>. ДРУГО ЗА КРАКА<ТА>' Безразборно, без р—Д, х—лτиоял
(употребява · се. когато някой започва πннллнл работя ·лπлβр)м·яяо. без ди завърши пято
•дп— ' от тнх). Той започваше много работа, но сДно зс главата. (руао за. краката ц вюnоβa
нв му спореше в аuим,
Още: Едно за глава. друго ‘И нозе. Днел,
ЕДНО КЪМ ГЬОТУРЕ' НсоДобр. Вж. Едно към гесим.
ЕДНО· КЪМ КЕСИМ' НсоДобр. Неточно. шрлнзβояно. без да се нзчясгяв— както
трнбвИ' ··Ислucш са смсшкоши. ксто изчисли сдно към кссим каке^ с похарчил,
Още: Едно към иъоτуn·' НсоДобр.
ЕДНО МИ ' <Е> НА ЕЗИКА. <А> 'ДРУГО· <МИ Е> НА СЪРЦЕТО' Н·ятkр-я
съМ н · ш— говорн това, · което мисля н чувствувам. Той е много Двуличен и \ои<^к не можс да. го
разбере. защото сДно му с на свuкa. а друго но сърцето.
Още: Едно мн <)> ям устата. <а> друго <мн ·> пи сърцето. Друго ми <·> па
устат-, друго пм сърцето.
307
ЕДНО МИ <Е> НА УСТАТА, <А> ДРУГО <МИ Е> НА СЪРЦЕТО. ·Вж.
Едно ми <)> па езика. <а> друго <ми е> пи сърцето. Нс е хубаво токи сдно (и ти е
ни устютю. а Друго (и ти е ни сърцето.
ЕДНОМУ НАРЕЧЕНО. ДРУГИМУ НАВЛЕЧЕНО. Днел. Употребява се. когато някой
получи я—що съвсем яеочигв—по я 6ез да е пneлπaзшичeшл ‘а него. Тя облече роклята на
сестра си, То сшана сДному наречено, Другиму навлечено.
Още: Едпому ш—р·о·πл, другиму лпeчeπл. Даал,
ЕДНОМУ НАРЕЧЕНО, ДРУГИМУ ОПЕЧЕНО' Даал, Вж. Едпому я—neоeял, другиму
ш—ил—о—ял.
ЕДНО НА ДРУГО' Приблизително. сп-лπЛ' РазДодох сдно не Друго по 10 ли, па
исвкн, участник, · ЕДно ни друго Дойдс ма всичко за 100 ли,
ЕДНО НА РЪКА' Съвсем сигурно. ямппляо ясшл (обикн' при изтъкваше пи π—щл. което
• я—о6холямл .условие. сигурна предпоставям зм шeщл друго, но—то следва).—Що щс кожетс,
братя? А чс боляринът е научил зс шапарншс и зс боя прсД селото и за прсДншння бой
при тинестата рекичка. шо е едно на ръка. Иначе нямаше и (а а(ва, Ст. Зaилрчиялв.
ИβaйгO' Чс американците щс платят откуп,, щс платят: какви щс ги бъркат, Нс. шо е
всчс... сено ни ръка: откуп ще сс зсмс. А. Сирашямирои, Роби. — Ама що — До нс си сиър-
шил порите? — А бы. шо в(но на ръка, Ц. Ц—nkлвсни. Свършило се житото. — Чв щс
цопне [зъбът] някого е оaзaнш с чорбошо и някой ош нас ще го намери в чинията сн, е сено
но. ръка.. Au Стиноев, Първите.
ЕДНО <СИ> БАБА ЗНАЕ, ЕДНО <СИ> БАЕ. Диал, За олβeг, който върши нещо.
както сн е твякшия, както може, к—нто умее. . Ало Пуйо сДно кори: „Крук. клюк“ — чак до
края. ЕДно знас баба Марс и сено си бис, Ц. Цeрялвскя, Пуйл.
.. ....Ош·:. ..Така , баб— знае. така бае. Тъй знае баби. тъй бие. Толкоз— б—би знае, τтяrлβ—
6м->"Г^<сш- ■ 6—бм знае, tobm си п бие. Колко зп—е баби. толкова н бие. Диал, Тани знае дядо да
бМе£'. ''Днил.
; ,'" ЕДНО СМЕ НА КАНТАРА' Диал, С еднакви недостатъци сме'
Още: НИ един кантар ще дойдем. Диал,
, . ЕДНОТО ВИКА, ДРУГОТО · НЕ ЧУВА. Даал, Зи я-щл. което е много лошо.
я—тkоилсπл направено, нзрaбоτ-πЛ' Тюою си вaоърnuлю пеншалона ма, чс еДното иuою,
Другото нв чува,
ЕДНОТО МИ ОКО ВСЕ НАВЪН . ГЛЕДА. Имам желаняе ди се махна от някъде. ·
където се намирам; стр—мн се да изляза н отида другаде. В кооперативното бсшс Рангел. а
сДношо му око всс глеДашс навън, Откак пък ДаДс и Добитъка са. той кашо чс сс разболя,
Кр. · Григоров. НлβоломцH'
ЕДНО ХОРО ИГРАЕМ' Едшанва работи вършим. — Какви сме ние? Прашинка! —
обоДи сс някой, — Нрсеuаос ли? —сопна сс еДин селянин, Германия и Австрия дяхс
големи Държави, но ако нс бяхмс нис. ■ нямаше и Двс мсссца До уДържсш, — Големи.
мслоu — всичка сдно хоро нароят — рсчс кшфсДжяяшш и погледни съчувствено Мuеa,
Г. К—naтл—воИ. Селски ятτлпнн.
ЕДНЪЖ СЕ МРЕ, ДВАЖ НЕ ЩЕ' Даал. Употребява се, когато някой предприеми
нещо пнсkлβaπл. лп—тπл. по въпреки това възнамерява и ясна да го направя.
Още: Едип път <ще> се мре.
ЕДРА РИБА. Богат. важен. заемащ видно място е яянакв— обяaтτ члβ-k' Борсты сс!
Вас стс сДра рибя! Ако сшонс нещо, щс ин измъкнеш поД американски щикове, О. Василев,
Любов.
·· ЕЗИКА МИ СЕ ВРЪЗВА / ВЪРЖЕ. Изгубвам способността да к—жа нещо, не мога
да пплглвлпн (плпaди ннк-яво силно чувство, преживяване, обикн. страх, уплахи шля яз-
яенид—, учудване)' Кашо ошаДо на изпят и■ езика ма сс връзва,
Още: Език— мн се —re—щ— / схване.
308
ЕЗИКА МИ СЕ ЗАПЛИТА / ЗАПЛЕТЕ. Започвам да изговарям думите яeнтπл. да
говоря я·naзбnИπл (обикн. ' понеже съм в пянно спсτлняяe яли илрмли тялшл смущение,
стр—х). От първите още думи. коишо произнесе. видяхме, чс езикът му св вaллιτш и говора
с мъки, К. Вeляоглβ, Български инс—τeгш.
Още: Език— ми се тилиτa / тпя-τ·' Заплитам <ся> / ‘—плета <си> еляк<а>·.
ЕЗИКА МИ СЕ ПЛЕТЕ. Изговарям думите π-пaзбпaπл. илвопн я-яснл ^Οηκη. илπ-жe
съм в пянно състояние иля поради тилшл смущение, страх). Мснс ма сс плспс свuкш, Нс
зная оскβо щях Да па кажа. П. Ю. Тодоров. Змейова сеитба.
Още: Пл—та <си> . е^зшк^<^;>. Езика мн се преплита.
ЕЗИКА МИ СЕ ПОРАЗВЪРЗВА / ПОРАЗВЪРЖЕ' 1. -Започвам да говорн малко
повече, н—то плπяkлии казвам н пещ—, кляτл бя трябвало да премълчи. Бamо пийнаха и
хапнаха. сзицитс ни кмспа и лскеря сс лмрaзβързшхш, Нмчасхс Да ' се хесляп сДнн друг
какви патриотични рсчи си произнесли, Кр. Григоров, .Ри‘долчашн.
X 3—почвам да глвлря малко nл-свлбллπо. №-^-3^. Ученикът сс успокои малко. успя бе
събере маслатс си и сзикс му се πорaвβървю,
Още: Плn—зeпnзe—м <си> / плрaзeъпжa <№> )31я:<а>.
ЕЗИКА МИ СЕ ПРЕПЛИТА / ПРЕПЛЕТЕ. Изговарям думите я-рaз6пaπл. говоря
π·ттπл (обиrяι иоя-ж- съм е пяняо състояние шля поради силно смущение, тτnмх)' Еньо
стосшс зад псзгяха съвсем пиян. нсяaβaес някому и говореше нсщо, но езика му сс препли¬
таше и устато му сс кривяха пека грозно. чс нищо не му се разбираше, Елин Пелин,
Земн. 'Хаджията бсшс станал разсеян. бъркаше мислатс си и езикът му сс преплиташе,
В. Гешовска, Седем илляπя.
Още: Преплитам <си> / преплета <си> ·^lян^i^:>ι Език— мя се пяeτe.
ЕЗИКА МИ СЕ РАЗВЪРЗВА / РАЗВЪРЖЕ. L Започвам да гоеорн много н обикн.
зи пещи. конτл би трябвало да премълчи, да яе казвам; naзпnннизeмм се. раздрънквам се.
Капо исскн аееβцоаaл Да пие човск пой бсшс лмаanршиuл глсватс ош сдни-дис чаша и
езикът му св беше развързал, ·>β. Петров. Ноннян-т— любов. Вяното дсшс развързало
езиците — сДни сс смссха, есссло и високо приказваха, Д. Сирлтτп—пое. С—мообр-ч-пяте.
2. Заиловaм да илeоnт свободно, пл—вшЛ' Рыцвшв му вечс нс шрспврят, езикът сс развързва,
Думите сс ошснчсп ясно и отчетливо оп успете му. Елин Пеляш. Летен ден. Тоя ням
човвк . коленичи пред мощите но свстнято, целуна га и езикът му се развърза!!.. Господ
му върна Дари Да говори, Н. РаИнои. Спnл-ч-π огън.
Още: Устат— мн се развързва / развърже. Развързвам <ся> / развържа <си> езнк<м>
<т<<а>) /към 1 знач./.
ЕЗИКА МИ СЕ СПЛИТА / СПЛЕТЕ. Започвам да изговарям думите неясно. да
говоря неразбрано. обикн. илπeжe съм в иянπл тпсτлншнe иля поради тнлπл смущение. стрих.
^рю^сп^ и ръцстс му трепереха, очише му сс премрежваха, езикът му сс сплиташе, Елин
Пелия. Летен ден.
Още: Езика мн се 'змглиτ— / ‘—плете. Сплят—м <ся> / спл—т— <си> ези<а>.
ЕЗИКА МИ СЕ СХВАЩА / СХВАНЕ. Изгубвам способността да кажа шeщл. яе
мога да ирлглвлря (иопмлн . шянaквл силно чувство. преживяване, лбигЯ' страх. уплахи или
нзяенад—, учудване). Момчето пека сс уплаши. че сзака му св схвана ош страх.
Още: Език— мн се връзва / върже.
ЕЗИКА МИ ХВАНА МАЗОЛИ' Cбцон.. със слсДв, изр, със съюз да. Омръзна ми,
дотегна ми (уилτn)бнe— се, когато я-прekптя—τл се повтаря яли дълго се глилnн ‘а
н тпщл я-щл). Бшзсл съм пи толкова пъпа всчс ба марясаш. .. Езикът ми мазоли хване
да ти чете омнcкм евангелие, В' Н-шное. Н—тτпnлteяя-.
ЕЗИКА ТИ ЩЕ ОТРЕЖА [ЕЗИКА ТИ ОТРЯЗВАМ]. Жeтτлнл ще те накажа (зм-
кaшяτ-лшл предупреждение към шяkлил, ‘а да яе ниже шля да не издаде пещо). Мино! —
рече й Матсй страшно, — Ако изтървеш макар сДни думици, свuою ти щс отрежа,
Д' Aяи-ллв, На живот и смърт. Дс нс сн проДумола някому, чс езика па отрязвам, Й. Йовков,
Борним
ЕЙ БОГУ. Възкляц—шие зм уверяваше е .ш·щЛ' Златоград — шоиа с сомита нДн-
мия!... А къщите! Ей богу, Другаде нв съм вижДол шакнва оригинална къщи с кръгла а
309
високи ατ рога комина ош Двешв страни на челото, . . Н. Стефанови. Романтично nпτe·-
жeсτвяe. Много Добър човек, Ей богу. ши оaвβaм. можсшс капо нищо (а мс скъси, . .
М. Груб-шля-еа. През иглено ухо.
ЕКСИК МИ Е ЕДНАТА ДЪСКА В ГЛАВАТА я ЕКСИК МИ Е ДЪСКАТА. Безумен,
луд. ненормален тпм. Сиромах Лало, хоби божсм, ома баш кашо че е пнян-зслян, сДвам
пристъпва. па се олemуеос: . . .. също кашо чс му с скснк някоя дъски, Мях. Георгиев. Рада.
Нс му св чуди кaоβо приви, нсму му е скснк сДноти Дъска в главата,
Още: Липсва ми (не мн достига, не мн стига) едната л■ътka' Ексин ми е едната оявин.
Даал,
ЕКСИК МИ Е ЕДНАТА СЪБОТА. Даал. Безумен, луд. ш—порммлея тпмι А пък
онази вещици имашс и шя вДна Дъщеря, бсшс хубавичка и пя. амс бсшс май капо халоса-
аaчоa. нсбммacяснaчкa mюоβaв, ксто че й бсшс вДнаша съботи ыкcцо. П. Р. Сл—в-йглe.
Мемоари.
Още: Липсва ми (не мн достига) едната събота. Даал,
ЕКСИК МИ Е ЕДНАТА ЧИВИЯ. Даал. Безумен. луд. яeшормaяeя съм.
Още: Липсва мн едната чивия. Даал. Ексяк мн е едната дъски е главата'
ЕКСТРА БЕЗ МАЛКО' Жарг. Ирон. Н— много добре, Зле' — Как ся?—Екстра бсз
малко,
ЕЛА. ВЪЛЧО. ИЗЯЖ МЕ' Ели, зло, че ме унищожи, ела, πми—тτ (у^отребнвм се
обикн. с лτрнц. зм иолчenτaвaπe. че яикоИ не вян— сам нещастията). Нс цcоaй ош мсне Да
ксжс1 сла. вълчо, изяж мс, · Тя стане сДнш — ела. вълчо, изяж мс. но аз съм си виновен,
ЕЛА ГЛЕДАЙ' Употребява се, когато янкоИ ло—ква. че ще се случи нещо язвпπρ·лπл
(може да 6ъде добро иля лошо. яennяяτял). Ние щс бъдем само мост,.... пък сетне ела гледай
какво става, В. Н-шное. Нaсτππгeяя·. Капо поДнс сняг, всички деца излизат Да сс пързалят
с шсйннТв ся и сла глеДой какво става не пързалката при нас,
Още: Стой, та (н) гледай. Ели да видиш.
ЕЛА ДА ВИДИШ. Употребява се, когато някой лоaки—, че ще се случи яещо из¬
вънредно (може да 6ъде добро яли ялшл, яennяяτял)' А Нске съвсем Другояче си го прсД-
cnaβяеβ новия живош.... Събори чорбаджиите. (ой Да Дъхнс снромошта. па сла (и видиш. , ,
Щв работя Нске, щс работят с жената и Дсцито. па хе сдна ниво (ι^ι^ι^ι^α купи, хс утре
друга и току имотът му сс умножил, Кр. Григоров. Новлллмцн. А напролет кашо
вземаш да швъкош оная ма ши руска коравели по морето. кашо захванеш московците (а бият
оп воДа и ош сухо калето. сла (а видиш! В. Мутафчиева. Летопис па смутното време.
Имаме само сдна арсекa: изпуснахме юзДаша на раята, Дс пипнем нас пак поя юзДи, (а я
изымем здраво в ръката са, пък ела Да вадиш! — И той завъртя наоколо кръгла очи, сложи
ръка върху оръжието си, Д. Тмлев. Пресп-шсгите гимбаня.
Още: Ели гледай.
ЕЛА ЗЛО, ЧЕ БЕЗ ТЕБЕ ПО-ЗЛО' Употребя.— се за изразяване ши примирение с
някакви зляша, конто срaишяτeяял с друга е nл-мaлка. Нм-(мбрс. чс сс ожснн зс него, от-
колкото (а оспины стара мома. шо сла зло, чс без тсбс по-зло.
Още: ДоИди зло, че без т—6· по-зго.
ЕЛА НА СЕБЕ СИ' 1. Свестя се. Той nмлuисес челото ма с воДо. а мама разтри¬
ваше слепите очи и пищеше, — Синко, сла но себе си, мама. Ст. Чияншгяnлв. Хлеб наш
насущниИ.
2. Съвземи се. овладей се' Божс, сега пък плачс! Вълко!, ., Вълко, сла на себе си, изплаши ни! —
Марс закърши ръцс и' засДно с нсго всnясос. К. ^^—^3. Преселници.
ЕЛА. ХЛЯБ. ДА ТЕ ИЗЯМ. Диал, Ирон, Казва се томува, коИто шш^ не работи я
ч—на втячkл наготово.
ЕЛА, ЧЕ МИ ТРЯБВАШ. Жарг, Употребява се като занан— иля за nллчenτ—вaяe.
че нещо притежава янкикил оτрнцмτeяπл к—ч—^ио в ш—И-вяс^к— . степен. Нс това отгоре
филокссроша налегна къри с лозята и започни с(но мъртвило — сла, чс ма трябваш!
Н. Хайтов. Диви разнмзн. Страх мс е ош maомис плашило. по-право — не оп плашилото, а
310
от тот, demo ще го навива, Инак това моторизирано плашило можс Да спане — сла, чс ми
тряоеащ! Н. Хайтов, Дивя разкази.
ЕНЯ БАБА· ЗА ДЯДА ЕНЯ' Нрвнсбр. Употребява се. за ди се ' иллчenτ—e. че янгоИ
съвсем яе го е грижа. нехае за яещо. Еня баба зс Дядо Еня, чс ти си щял Де оеnaасе на
улицата бсз поДслон. той глеба той (а е добрс,
ЕТО МУ ОЧИТЕ' Н-км каже. нек— иоτвпплн (газе— се ши някого, коИто зш—е, че
това. .зм което става дума. е вярно, защото е · сτиπaлл ' е яeилeл nnятптτeнe,. чул го е или
го е eнлтл)ι — Дс няма Милка с него нс^(^... да не му с Дала . (ума. я на шсаа Да не му с
казало нсщJ?.... — Нс знам. рсчс ДяДо Додрн. ето й очитс. Да кажс, ши си я кръщавал.
Ц. Гинчев, Ганчо Косeпk—τaι
Още: Те му очнτe)
ЕТО (ЕЙ, ХЕЙ, ХЕ) ТИ ПЪТЯ. Грубо, Махай се. вървя където ясниш; ипπкллтaй
тe. — Волнобумис нямо (а позволим — .... — който нс жслос (а сс {вразуми, .сто му
пътя! Не добър му час! К. Калчев. Живите помнят. — Амс колко пъти пи казвах бс. Чорна,
Да си дяхмс отишли в Нлмβдшβ.. — Млък! — кресни страшно Чорнш ,, Аз ши казах —
хс ти. пътя!. Ако искаш, иъриа! П. Вежиное. Нашит— тялa. — Нс е твоя пя, . тази . е
наше къща, Тук аз щс вaлмβя(βaм.. Щс сс бивм ли, щс сс омяuм ля — .шо с аaеa рсбо-
шс,. Ей ши пътя — върви си. Г' РиИчев. ЗлмтпЯнт ■ · ключ.
ЕША МИ НЯМА. Няма равен па мене, яигоИ иля нищо яе е н—то мене, ' яе може да
се ' сриеня с ' мене (обикн. за човек с отрицателня k—оeсτea)' Инат. · сестро. тсмсрушШн —
сес■. му нямаше прсз (свет свла. ша в (ссстото, Г. К—рмслмеов, ' Амн гикeл ля ще стане
след години. А що бсшс саловап. що бсше .к —— вши му нсма у Дсвет ссла! Мях. Георгиев,
Тошо. И той с ' сдан псчслбар, па сшю му няма! КъДс хоби — по Германия. по Гърция —
и пак е гол кашо луеою. В. Н·шkлв, Нaтτπпя·πн·.
311
ж
ЖАБА В ТУПИЛО ДА ПУКНЕ. Даал. 'Употр—бяв— се. нлг—τл някой ясна да направя
я—що, без да мисли зи иттл·лициτ·.
ЖАБЧЕТО ЗАКУРКА. Диал. Поясни мн .с· да пян (употребява се, гоиито ‘мнуnн—τ
червата па някого).
ЖЕТВА МЕ / ЖЕГНЕ МЕ В СЪРЦЕТО. Внезапно изпитвам силна мъки от π-по..
Но в маг нсщо го жегею в . сърцето. Да, баща му каза. чс пая гоДине нямо. Да ао пусне
на училище, · С. Кралеисня. Възвърнат— обич' — Вис [учителят-] стс по-учсни —поусмихна
сс чичо Банбел; — а кога рсчспс приказка, жсаеа мс в сърцето. А. Страшнмярое. Кръ-
тτлипτ.
Още: Блли— ме / бодне ме в тпnцeτл. Ж—ги— ме / жегне ме под лъжичката.
ЖЕГВА МЕ / ЖЕГНЕ МЕ ПОД ЛЪЖИЧКАТА. Вπeзииπл изпитвам ся.лиа мъка от
ш)шл.—Научал си стихотворението буме по дума, Но не бързай.,, Нсщо кешо чс мс жегна под
лъжичката, Бсз Да сс бавя повече. грабнах листчето с преписаното нс ръка cnuхмnβмрснuе,
та навън, Кр. Григоров. Отново па ' уоялиш·.
Още: Боде— ме ./ бодне ме (пиреи ме / пари— ме) ' под лъжичката.
ЖЕГ ДА ГО · ТЪРТИ. Даал. Като възклицание ‘а изразяване пи негодувание. π)тъ-
вж—сие, когато някой тпвсeм млад. без да му е ощ— време, иск— да се женя.
Още: Ж—ило да го търти. Диал,
ЖЕГЛО ДА ГО ЖЕГНЕ. Даал, Като възклицание за изразниаше па π-гллуиaяи-,
ш·тпил—тя·, когато някой съвсем млад, 6ез да му' е още врем—. ясна да се женЯ'
Още: Ж—ило да го τпnτИ' Даал,
ЖЕГЛО ДА ГО ТЪРТИ' Днел, Като възклицание ‘а изразяване п— негодувание,.
н)тпияитяe. ногито някой тпвтeм млад, 6ез да му е ощ— врем—. ясна да се женя.
Още: Ж-г да го търти. Диал. Ж-ило да . го ж-гп-' Даал,
ЖБЖИ МЕ НА ДРОБА' Диал. Б-зпокон се много, грижа се. тр—еожа се много
за н)щл.
ЖЕЛЯЗНА ЗАВЕСА. Книж, Название е янкон кръгове ши Запад ‘а граничнат— линяя·
между гипяτaгисτяч)ткяτe н социилшсτяоeтrнτe страня, представяна като преграда. през,
клтτл- не може да се ирлπяrπe я разбере иояожeπяeτл в тези страня.
жена ми МИ НАЛАГА КАЛПАКА. Дисл. Вж' Ж—пи мя мн нося калпака.
жена ми · МИ НОСИ КАЛПАКА. Дисл, За съпруг — командуван съм е къщя (от жена
ей·
Още; Жена ми ми нося напити. Диал. Жена ми мн πaгaг— калпак—. Диал.
жена ми МИ НОСИ КАНАТА. Даал.. Вж' Жена ма ми нося к—лпиг—.
жената МЕ В И ЗА ЕЗИКА. Даал. За съпруг — клмиπлуeмπ съм в къщя (лτ-
жеи— сш).
312
жената МЕ ВЪЗСЯДА КАТО КОН. Даал. Зи съпруг — гом—ндувмш съм в · къщя"
(от жен— са¬
жено ВРАЧАНСКА. 3— изразни—яе па пренебрежение. възмущение, укор (употре¬
бява се като обръщ—яне към πннлгл я ио-ртлнл към нещо). Тс отиДохо някъДс. а пой
проДължаиш аюτaтъо. „Чакай. жсно врачанска, поДна ла в ръчицат ми?“, казвам сн, и
поДир него, Нс ъгъла ни улица Шапка виждам беама стражари на посш, „Елише с мсне..
казвам им, Този иaгaбмаm с палшошо с началник на Дшнамшшсежшнтс.“ Ив. Вазов, Двубой, .
Не щсш. ли. и жснсши. ни в клин. ни в ръкав сс нахвърля въз мсне... Сшанах. пи я хванах
за кмcaчоaτa. „Чакай. рскох, жсно βрaчaаcоa.' ба ши каже кой (ави хляба: Да разбереш·
кой кум. кой сват.“ Н. п. Филипов, Разкази ши »β-ι—, — Йоцкооо. пи са, жено βрaчюаcоa,
ами излсз Да тс оженим! Сшнаш пи вече, Ст. Ц. Даскалов. Eтeяπл с·ял. Но сшо. че човекът
побсДи земната сала. хвана я и й коза: „Тука щс вървиш, жено βрючюнеою!u., . И ето —
пя върви кашо кротко Добиче. Ст. Ц, Д—снaяоe. Есенно сeял.
ЖЕНСКА БОГОРОДИЦА. Даал. Подагр. Мъж. който лбяом да приказе— с жените,,
да гя зидни—. '
ЖЕНСКА ВЯРА. 3— изразяваше пр·πe6eжяτ·гнл отношение към жени яли нещо.,
извършено от ж—яа, ноето И е присъщо. хaрarτeрπл. — Пляскай, Тошо — ни вДни жсни ли щв
сс вДаДем! — Плясксйше, момчетС!., Жснска ияра. болу! Ц, Ц·nковткн, ·T)—τрмяπя ‘Μ-
бмеалкн. Амс нО. жснска вяра, разправяй им нсбъДннцн и щс тс зяпат и слушат,
(огДс им прегорят тснДжсрят на огъня, Чудомир, Светецът.
ЖЕНСКА ОПАШКА. Даал. Подагр. Приведен з—т.
ЖЕНСКА ТЕТКА. ПоДагр. Мъж. нлйτл цял ден седи е къщя.
ЖЕНСКИ ДОЙНО. Даал, ПоДагр, Мъж, който пронинв— интерес и се м—ся " 3 na6л-
тите ши женят·. Върви в кафенето, Ксоио си сс завъртя. пука като жснска Дойно, Д. Не-
миров. · Бедния · Лука.
Още: Женски РмИо. Дис., Подагр,
ЖЕНСКИ КАПЕЦ· Даал. Подагр, Мъж, който проявява ияτeпeт · и се м—сн ■ в· женски
работи.
ЖЕНСКИ РАЙО. Даал. ПоДагр, Вж. Женски ДоИно, Мъжът й е сдан женска Райо,
иска всичко Да знас и оп нсго нищо нс може Да сс скрив,
ЖЕНСКО ПОКРЕПАПО. Даал, Подигр, Приведен з—т.
ЖЕНЯ ВЪЛКА ЗА ОВЦАТА. Дне., Мъча се да направя нещо невъзможно.
ЖИВА ВОДА. Съвършено мокър. И исс тъй — Дъждът нв спираше, — Глыбой. ти —
оплакваха сс женя в тъмнаниши — сега пък поя ДъжД! Малко ла на бсшс Другото?. Ста¬
нахме жива воДа, Щв изпростина! Децата, Д. Taя—e, Илинден. Любспв бяхс побягнала
пой кeоmм е сварил и бяхс жива воДа, Д, Tмя—e. С—муял. Дъжд вили, чв станах живо вода..
(окат опада До училището,
Още: Вяр (гол—) вод—.
ЖИВА ГРАМАТИКА. Шсг, Чужденец. е непрекъснатата дружба с който и с илыл>пτraι
ши kлйτо някой усвоява я·nосрeлπл илeлnимaτ— реч па чуждия . •‘ян.
ЖИВА ДИХА. няма. Даал. Вж. ЖЯви душа. Из полето няма жива биха,
ЖИВА ДУША. 1) В отриц. изр, Някакъв члeek. HEma. Мъртвило а тишина цареше·
нсо/сомо,. Нямаше жива буша и това голо, замръзнало лмлы— Й. Йовков. . Ако можех— да
глноnяТ' Жива Душа нс се вижда. на човек, ни звяр, Й. Йовков. Ж—тв—рят. Вън бсшс ·
тихо и пусто; нищо нс се обажДашс. жива Душа не се мяркаше — сякаш цялото село
бсшс измряло, Ил. Вля—я, Между дв— сеят—. — Върви из пътищата а жнее Душа нс срсща,.·
отбива сс из есяama — вратниците . зеят разтворена, К, Петкишлe. Преселници. Всички село·
е Срсдногорист бяха блокирана, Нс Дсиаха Да излезе навън- живо Душа, К. Ламбрев,.
TрeЛшоиорткц и—пτязaπя.
313·
2, Някакъв олe·г, някоИ. Наистина, цсли. страшна глутница сс разхождаха по полето а
чакаха Дс щс се покаже жива Душа, за Да й светят маслото. През тая гоДина на всичка
познатият Стойо Опянчарят стана жертва на вълците, Хр. Maксцмлe. Кой ши е крив.
ЕДно прозорче светеше госшолюбнио и всред зДрача не вечерта сякаш там само имаше
жива Душа, Ст. ' Зaглрошπов. Ден · последен. Какт улиците, пака и хубеват грa(cоa
градини бсха почти запустели, РсДко се срещаше жива Душа. Мях. Георгиев. С тебешир ' и
с въглен. Ебна гоДина нямо Дс ма плащате, пък после щс вадим.. . Нс съм си правили
сметката аз ош кирия (а, живея, Пуснах ин. защото искам Да има жива Душа крой мснс.
Хе вървете ссга, чс там сигурно ии чсоan! Кл, Ц-чеи. ВоИяиця.
Още: Жив— дихи, Даал, /към 1 знач./,
ЖИВА Е БАБА ТИ. Днел. Употребява се, ког—то някой мъж лτял— в чужд дом н
змваря домашните. че ндмт па трапезата.
Още: Живи е тъща ти. · Дисл,
ЖИВА Е СВЕКЪРВА ТИ, Даал. Употребява се. когато ятrлн жена отиде е чужд дом и
завари домашните. че ндат па трапезата.
ЖИВА Е ТЪЩА ТИ. Дисл. Вж. Жяим е 6-бм тя,
ЖИВА ИСТОРИЯ, Човек. съвременник па много цсτоnячeскя събития, която помни
и разказва. Дядо ма с живо натрия, Ош нсго можс много Да се научи зс времето слеД
Първата световни войни.
ЖИВА КНИГА, БАЧЕ ДОБРЕ, Диал, 3— някой, клйτл ум—е да говори, разказва
хубаво, плтл—ллвиτeлπо. умно.
Още: Жива книга, бачо Нмол, Диал,
ЖИВА КНИГА, БАЧО НАЧО, Диал, Вж. Жива . книг—. б-че Добре.
ЖИВА РАЗКРИВА, Даал, Голям шегобиец, kлИτо · много сполучливо прави най-
различни мимики с лицето си н naетмиви другите.
ЖИВА СТЕНА. Плътни преграда от много хлnи. Опитах сс оттук-оттам (и мана.
да сс провра, обачс ншесякъДе бсшс задръстено . . С мъка., с лакти си пробивах път ' мсжДу
тия живи стени оп хоро. П. Mнх—йялe, Maякиτa партизанки. Нскю сс поучсш (обриты хоро
в нся ош πогмβмркшmс „парен, каша буха“ и като жива стена (а сс азпрсчет пред
разрушителите, е, Вечерня новиня,
ЖИВ ДА МЕ ОПЛАЧЕШ, В много лошо, лкитял иляож—πяe. състояние съм; ‘а №—£»
в—не съм. Той снощи мина оппукс, из cоошоa, отъркалян, моьcюн. оцапан, .. Жив до го
оплачеш! Д, Н-миров. Братн. Дспспо й заболяло, вслaа.лм. (а го вадиш. Дц го мжaлuе.
в при (ни кожа и ооcnu станало. живо (и го оплачеш, К. Вeгячkлe, Taгмтпм. Хората тсбе
жив пс оплакваш, чс щс идеш ' в шова село, . . Добре сс масовизирахме. ама сега оскео щс
правим! Ст. Ц. . Дискaгои, Стублешскяте липш, Този пях старец,,. ,, носеше на ссбс са
само сДно дяло платно оп кръсти До петашв., . .. и беше толкова слаб. чс освен.кости и
морави исна поД кафявата кожа нищо Друго нс сс Долавяше, Жив (а го оплачеш, Б. Tрaйrли.
Владетел пи лкeини.
ЖИВ ДА СИ, Като възклицание: 1.3м иллснлвaπ· ши някакви молба, някакво желани—,
Бмцama■ сс изплаша (о смърт. сложа ръка на устата но Тончо. — Моля ти сс, нв■ викай! —
после го прегърна и го зсцслувс: — Жив (и са, нсДсй! Къщата ми щс поДпалиш, Дома. щс
ма резсипаш.. За три кожи, Ст. Ц. Дисkaялв. Сτубгeятrиτe ляпя, — Бабо. жива да ся! —
кажи. що бсшс това? Ц, ЦeпклeсkЯ, Т—мтралнн забавилия. — Бабо. жива (а сн —
пусна ни. Да идем на лозс, Ц. Церновскн, Театрални забавилия.
2, За изразяване ни 6лииллипπлтτ, Живо Да са, чс.. ма Даде хляб и топла брсха. · Жив
(а си, чс ма (ойДс на помощ,
ЖИВ Е ГОСПОД. Като въ‘нляцапше: 1. 3— изразяване п— надежда. че щ— се
поправя иляож—шя—то или че ще се дмде змтлужeялτл някому. — "Утре щс намерим работа,
Ссас (а се помъчим Да заспим, чс жии с господ зс утре, П, Р. Сл—e—йглe. Из π—‘aвърж—π—τм
автобиография,
314
2. За нзnaзтвиπe па · з—ллволтτвл, че вече се е илпρaвяго положеня-то · · че някоИ си е
получил зaслужeялτо.
Още: Голям (добър) с господ·
ЖИВЕЙ. КОНЬО. ЗА ЗЕЛЕНА ТРЕВА, Диал. Казва се обикн, е оτглeлп, когато
съветват ятглил да ' -язτъппц яяk—нвл лошо илллжeπц·, като живее с надежди зм по-добрн
дня, а той вече няма търпение да чак— яли не вярва, че ще доживее до ил-лобnо бъдещ—.
Още: Трай, коньо, ' ' зм зелен— трева (тревиц—).
ЖИВЕЦ И НОКЕТ. Дисл, Много близки приятеля,
Още: Нокът и ' месо.
ЖИВЕЯ В ОБЛАЦИТЕ, 1, Възпря—ммм - · нереално действителността. яeирмeнлял
виждам обстиπлeк—τa. яещата; фантазирам, Стага си живял е облаците, ома гледай
правилно Да преценяваш нсщшта.
2. Н—nnakτно·я съм. .ше умен дм се тπрaeнм с битови въпрося. Нс ма трядеа τομ.! жена,
която живее в облаците,
Още: Хвърча (яeτя) в облаците /в 1 и 3 зяaо,/. Витан е облаците. Книж,
ЖИВЕЯ КАТО КУЧЕ ПОД СТРЯХА, Бездомен съм, нямам дом, с—мeИтτвл.
ЖИВ <ИЛ>> МЪРТЪВ, 1. В каквото и ди е състояние.— Раксинс. Костадине. жив
или мъртъв Да ма доведете злосторника! Ст. · 3—илnоияоe. Ден илсяeл·π. Търся ао ' ссга,
жив, мъртъв, шрядва Да го намеря, Й, Йовков, Вечеря е Аятимоискин хан,
2, При eсяоkц обтτляτeгсτвa; непременно (употребява се пря я—сτонτ—лπл изяскваяе п— нещо
от някого). Утре жив или мъртъв трядеа Да дойдеш на срещата,
ЖИВИ МОЩИ, Съвсем слаб, изтощен, пnияшчeя п— смъртния 'олиeк. Я .виж на
оeоβо сн вanрuяuчсяa, Живя. ммиu. Щс умориш и ссбс ся и (стото ош глад, Ст, Чнляя-
гиnои, Рибена кост, Три ' дни лежа ’той и постеля. кето смъртник,. ИДес чичо. му, , , ,
Говоря му. утешава го а най-ссшнс .ни четвъртия дсн той сс дигна — живи ммин, Г. РаИчее.
Златният ключ, Сшенол е жива ммиu,
ЖИВ МИ КРЪСТ. Кълна се. змКлевим се, — Нс ' мс питай повскс, Нищо няма (и ши
кожа,,. Бпо — раздвижи сс той живо и бързо се прекръстя (иа-шри пъта с набожно
изражение на лицето: — Ето, жив ма кръст. Mcnua давам, нсмо Ди кожа нищо, Д. Т—л—в,
Γл—слвeτe вя чувам,
ЖИВО ЛИ ТИ Е МАГАРЕТО. ЩО СЕ ОБЕСИ ЛАНИ, Даал. Подагр. За яеум—тτπл
питане. въпрос,
ЖИВОТ <С>> ЖИВЕЯ я ЖИВОТА СИ ЖИВЕЯ, Намирам се тя много благо¬
приятни . условия, имам eтцокя условия зм добро съществуване, Работникът тим живош си
живее, , , И отпуските му. осигурени. и квартирите му — квартира, нс е капо Тоя твоя
дупки.тук, .. М. Груб—шлнева, Пр—з иглено ухо. Когото се върне у Дома си . [м—Игата]. пя
сс провикна. към мъжо са: — Взсми дряновицата и върви До (ооюрюш тук Дъщеря са, Аз съм я
учила живош (с живее. а нс Да робува, Народи— приказни, Дядо Иван сс повърне пак;
пой искаше живот' (и жиисс. за Да сс рабею не Дсцети си,.. И, Р, Бяъсkлв, Изгубена
Стапя—. — Добрс стс сс спрели пука — рсчс Гурко, оanм. сс оглсжДашс, — И рска име,
и треви. Живееше са живота, С. Стр—тнее. Сaмлτπиτ— вятърни мелници,
ЖИВ ТРУП, Човек отмниτ—π иля много зле бллeя. е когото 'едва мъждука живот.
Ала не смъртоносно бе потопен и пламъка на доруши попът, Изгоряха само бробоша. ооецmы
и очитс. И пой мcтaаa жив труп, мсжДу вaиuтнццuты на манастиря, без Да можс Да сс
бора с пях вюс(ао.. Зл, Чолмкои—, Бичо Киро,
ЖИВ УМРЯЛ СЪМ [ЖИВ УМРЯХ]. 1. Много съм зле. осъден съм па сигурни гибел.
—. И . слънчогледа Да забранят, тогава сме живи умрели, Няма ошкβм Да се . ябс бс. сиапо!
Г. Киnaтл—вов. Тика е,
2. Много съм язплaжeπ (се изплаших), Аз с мечка съм сс дориа... и е Отечествената
войне аыuъзnлaмынынa бомба хвърлях .обратно и пак нв мога Ди кажи, чс съм премирал оп
страх. а тука. вярвай бога — жив умрях, Н. Х—Итон, Дивя разкази. Когато мсчкати
излезе насреща им. ше дяхс живи умрсла и орaоamш нм. трепереха от страх.
31
ЖИВ ЩЕ ДЕРА Някого, Вж, Жив ще лл—n—, — Запалихме къщата му!, .. Ама
него. него Да пипнем, жив щс го Дерем! — скърцаха със зъба жан(юрмсрнстштс, — В ръцстс
на бв. в ръцете ни. и Да го опуснвм! Ст, Ц. Даскалов. Без межда,
ЖИВ ЩЕ ЗАКОПАЯ някого, Ще причиня някому много ядове. неприятности. ' ще го
съснпн, унищожи. ПанДои мс мрази и е гошов жив (а мс вaооπaв. пови с факт М, Map-
о·вткя. Тихо пристанище, — Бскβн оини. оaкеu опашки? — отстъпи назаД Фитмокс,
— Нс обижДай!—Аз щс пс обнДя тсбс! Де нв си посмя. би ма искаш мляко- ош оинстато!
чв жив щс те вaомлaя! Разбра .а? — пристъпя ощс по-напрсД кака Гана, Хр, Пелите».
Хипнт ля охлювите,
Още: Жив ще зиnовн,
ЖИВ ЩЕ ЗАРОВЯ някого, Вж. . Жив ще ‘aнои—н някого,
ЖИВ ЩЕ ИЗГОРЯ някого, Ще причиня някому много тллиe. неприятности, ще го
тътнпя, унищожа. Мана. жснише не Матев,. ... макар и би нс бсшс чужда не подмолното^
родопа не мъжо са. уплашено закърши ръцс: — Брс, Матея, живя ще ни изгорят, бре!
Д, Ангелов, На живот и смърт. — Тся всчср много се смесш, но нв пи е зс добро. — Тур-
цип Да му маслят! Бай Станчо нс посрещне тоя разговор кашо шеги, Мана му прсз ума,.
че Двамата Другари гопияш нещо .. — Тая робота, депо я кроят Двамата, не в хубаво,
Щс вслалamс някой огън в селото, че живя ще ни изгорише! К, Петканои. Хайдути,
ЖИВ ЩЕ ИЗЯМ някого, Ще иряошнн много пепрянтшостя някому, ще го сптнnт,
унищожа.· — Тежко па с, Зелюбил си гъркинчв. а гърцашв тук удават прияпвлцпс
ти.,. — Взсми си гъроцнчыnм и .. бягай някъДс nм-бaлсом, В България или където нскаш.
Тук жив щс пс цвеДaτ, И ашеuτс. и тсхНише. Д. Тилев. Гласов—те ви чувам, Тончо ■ по¬
клатя глава и процсДн през стиснатите си зъби: — Оня човек, Домакина. в вamβмрa ао вкараха,,
а мснс ' жив щяха (и мс изядеш. чс съм ги нарекъл разсипници, кроДци, .. От! ' (ома мс
прогониха, Ст, Ц, Дaскaллв. Сτублeятkиτ· лнпш, — Запалихме къщите му.! .. АмС Нсго,
нсго ' Да па^ш^с^.,, — скърцаха със зъби жанДсрмсристцтс. — В ръцете ни бы, в ръцете ни,
и (и ао опуснем! КоманДирът живи щв на изяде. aом го нс хванем. Ст. Ц. Дася—лов, Без
межди»
ЖИВ ЩЕ ОДЕРА някого. Ще причиня много неприятности някому,. ще го- тптяnя,
унищожа. — Хайде Ди вървим! .. — Амс тока — дсз оръжие. ла? — Бсз оръжието, без-
оръжието..— Нс правиш бобры, Другарю комисар! — каза глухо момчето, — Зе тая родото^
Чорна жив ще мс оДсрс. П, В—жцπлв. Нашити сял—. Пази сс (а нс заглеждаш · тук ' робот
ничкишс, Име сдно много хубаво, Бaзеa сс Христини, Моят шеф жив ще шс оДерс, ако си
выбризн. че я харесваш, М. Грубешля—ва, Пр—з нилeπл ухо,
Още: Жив ще дера.
ЖИТОТО МИ Е НА НОСА. Даал. Много съм зле, съвсем съм лτпaлπaл · я 'скоро
ще умра, — Ти ош лакомия Дойдс До. пози ред, Я сс поглеДни какъв са м(ръаоaн,. Житото
та е не носи, Г, Краев, Човещини,
ЖЛЕБ ТЕЧЕ, ЖЕНАТА РАЖДА. Употребява се при ш—блaглиnяяτπл струпване ·
па яякллkл я—щастяя ' иля тежки лбсτляτ—лстви ·лπовр—м·яял. С.сД биа (на . имам, изпит, е
(ствт ми сс разболя. пък и мъжът ма вaмuаю ни брагоДо — жлсб тече. жснише рожДо,
ЖРЕБИЯТ Е ХВЪРЛЕН, Княж. Извършено е някакво действие от р-шяτeлнл зна¬
чение. вследствие ши което лклшо—τeлнл е р·жeшл нещо я връщане пнма, НапаДснист-
нямашс (и бъДс внезапно. кaоnо мислехме, но жребият беше хвърлен и нищо нс. можеше
(а отмени онова, що бсше рсеaлс съдбите, К. Вeяноклв, В тъмница — Бунт! ВъсТание! , ,
Не оружие!!., Комисарите нс упорствуваха исчс; жребият дс хвърлен; тис излязоха ' набързо, . -
капо казаха, чс ошавеш ба се приготвят и въоръжат. 3—х. Стоянов. 3—писня по българските
въстания. ' Но ' нска! Аз щс приеми ишшатш ръка. тс щс видимы после... нима жрсдняп
всчс е хвърлен и връщане нямо? В. Друмев, Ивииго,
От нсτлрио—тkл събитие. лnясиπл от древните nятмτ—лн Плутарх. СВетоний я др, През 49 г. пр. н. е,
Юлий Цезар низал т—зн думя. когито прлτяeπл па загонят· преминал р. Рубикон. северната гр—Пнци п— Итм-
яцт, з——лнл с г—гнляяτ· сн, Това събитие послужило за н—омлл на граждански воИши в Рим, eслeлтτвHe" Η— - kлнτл-
Цез—р з—злмднл Рим и станал ляrгaτлn.
ЖЮМИШКАТА МИНАХ МОСТА. Днел. Н— можах да използувам добрия случаи,
От нaпллнaτa приказни ‘а един човек, kлйτл всек^ д—н минии—л по —дин мост, но· веднъж решил да мине·
Моста със з-твореня лоя, а тъкмо тогава иттпол осτaвяг там торба жълтици.
316
ЖЪЛТАТА ГОСТЕНКА. Книж. Туберкулоза, ЗовДно с изпаренията в хнмшчсскшт
людмрanмрuн прсз неговите студентски (ни и аърДнтс му бе вacс(нюяю и жълташа гоcτваоa,
А, Хnнтτофлрлe. Откровенян, Тогава нямешс помен оп грижа зс младите книжовна
работници и всичка глаДуваха поголовно, Затуй жълшопо гостенко ошнесс в земята автори
на „Да бъДв (сн“, прс(н Ди спианв зрялошо си възраст, А. Кaрaгшйч-e. Спомени,
ЖЪЛТ КАТО КЕРЕМИДА ВЪВ ВОДА, Дисл, Ирон, Много зачервен, — Как са със
здравето? — Видиш мс. жълт съм ошnм керемида иъи иоде, Ив. Вaзлe. Службогонци.
Още: Пожълтял raTO керемиди във eлли Днел, Ирон,
3W
3
ЗА АКЪЛ, . Зи ди се поуча (обикн. от нещо. което съм сбъркал), Той кърпеше изгоря¬
лата чист на ' панталона и възбш^1^1^е^... — Това пи е зс акъл — рсчс Дслчо. — . Друг
пъп. капо спиш, Да нс сн cлaгсе крокаша в огнището, Сл. ТрънснЕ, Неотдавна, — И туй
пусто мое каруцарспио — защо сс съгласях (а замествам някого са? Три (ни карах пая конв —
три година в затвора щс отида Дс лежа зс акъл, Б, Обрет—нов. Сноп.
Още: 3— акъл пармск Даал.
_ *
ЗА АКЪЛ ПАРАСЪ. Даал. Вж. Зи акъл. Това (а ши с зс акъл πюрюcь. · Нске сега
(а плати зс акъл порасъ.
ЗА АСПРА, нямам анра, Диал. Никак (нямам вяра), Нямаха му вяра за оспро.
Още: За луr—τл. Днел.
ЗАБИВАМ / ЗАБИЯ ГЛАВА и ЗАБИВАМ СИ / ЗАБИЯ СИ ГЛАВАТА в нвщо^ или.
някъДс, Съсредоточиим се в нещо. ноето гледам. чета иля върша, Забила си главите в
чорапа. млъкнали — мснс на сън изс (а мс , прибниш. П, Ю. Тодоров. ЗмеИов— сватба.
Той заби глава в шсфшсра, Порeвлacmн ао набързо, спря сс нс еДна случайна страница,
намокря с края но сзика си молива и старателно всnмчнa Да вanucеa цифрите. П, Михайлов,
Малката партн‘анка. Велика сДио изтърпя но изкушението Ди грабне писмото от ръцстс
ни свещенико и Да забив глава в чуднитв му рсбовс, К. П-τниπлв. Морава звезди кървава,
— Аз нс съм искал нарочно — напълно аскрсно прошепне Сашо, — Вис знаете.. . аз,., —
очишс му сс нсльлaхa и пой зеди глави и всмятa, С. Чернишее. Вятърната мелница,
Момачстюпс зодиха главя е чиновете, рамената ям се разтърсиха ош споДаввно хлипенс.
Г, Русафов, И те см 6яля деца. Ти само ДойДсш, забиеш главе на месото а си знаеш
своето, Ст, Чнлингярлe, Рибени клтτ.
Още: Забивам <си> / забин <си> нч!<τe> /във 2 знач./. Забивам <си> / ‘—бшя<с)>
нл<a> /в ’ знач,/. Забождам / забоди (забулвам / забуча) 01-3-'
ЗАБИВАМ / ЗАБИЯ < ДЪЛБОКИ > КОРЕНИ (КОРЕН). За нещо — укрепвам се.
задържам се. добивам голяма сяла; тр—я, Тоя народен празник зоба много по-дълбока корена '
в народното чувство нежели онзи бой: при Лайпциг, ЛетоструЙ.
Още: Хващам / хе—н— горХ^ /въз 2 знач,/. Пускам (nупaм)/nуснa < лълблги> кореня
(корен) /във 2 знач./. Повя ^11—^
ЗАБИВАМ / ЗАБИЯ КЛИН. Книж, Развалям добрите отношения между принтели,
приятелскя страня, внасям nизц—пя·няe между съюзници, Всички фашистки интриги е
цсл (а забият клан между съюзниците.., претърпяха пълсн провал. В, Коларов. Против
хяτя-nнзм— и неговите 6плиaптrи слуги. Зещото Ралчоеци гледаш ош самите нос нсщо
До откопчат, чс шогове Да ни забият клано и ба ни разбият кюпо дърио. Ст, Ц, Даскалов,
Сτу6л-нткяτ— липи. Ош (ва мсссца исс ■ ощс нс можеше Да си отговоря оaоео бс рaв-
Дсляло Бaрaβслмβш и Цанкови, оюкβм бс забило клан в единството но либералите, В. Ге-
^3«—. Седем години.
Още: Вбявим / ебин клин, Княж.
ЗАБИВАМ / ЗАБИЯ КОЛ. Самост, ала някъДс, 1. Усτaнлвтимм се да живея някъде
за дълго време. зaт·гe—м се някъде. създавам сн дом, — Полянките но много наши загорци
се завили умс, .. Онювu. Койка ли я викат — щс шс ДовсДс пя бе. ' забиеш омл в полето.
П. Ю, Тодоров, Н-сn·τниr. — Кога пора ще печелиш. та и па кол до забиеш. и , ти
318
къща ба завърташ, Ал, Константинов. Разпя хора, разпи ид—мля, — Отроцшшв ши (обра и
зсмя Дал бог, ши рскохмс До останем тук, .бсто сс вики. тук Да забием кол. ако твое
болярстио nмвuояaш, М. Смнлова, Друм се вие,
2. Нареждам се пръв в редицата. зм да се наредят другнт— по мене (при строяван- ни
ученици иля влИняця). — Сшрой сс! — извика ощс по-натъртвно старшаношо, — Я. ти,
високият, забий коли. До вратата! Нареждай сс слеД него и бис рсДица и бсз много при¬
казки! Кл, Цмчее, Войници.
Още: Побивам / побия гол /към 1 знмт,/,
ЗАБИВАМ / ЗАБИЯ МЪГЛАТА, Тръгвам 6ез ^0^, отправям се нaнякъл—. Братан
изчезни ош сслоте.., — Пуснаха му мухата и заби мъглсши! — Курс слсДеш,. Ст, Ц.
Даскалов, Земни светлини.
ЗАБИВАМ / ЗАБИЯ НОЖ В ГЪРБА я ЗАБИВАМ НОЖА някому. Плтτпшвмм иллго
спрямо някого, като nр·л—τ-лткц го нападам, Щом му нанссс послсДния уДор. Спасов щс сс
предаде. Но прсДн mмеa■ Методиев трядеа Да ао окуражи, ПрсДш (е му забис ножа е гърба,
трябва Да ао потупа по рамото, М. M—nчeвтки. Тихо ипнсτиннщe. И тъкмо отивам в
пюрохобспиото да кожа, чс упрс потегляме, хърт — забиваш ма. ножа и казват:
„Извинявай, .. , щс трябеа (а понамалим персонала, М. Иванов. Разказ на влллл—зи,
— Ты ще запомнят кого се задавали нож в гърба не социализма! — вскюаuaшс се шой а
ускоряваше крачките, Ст. Мирное, Дълбоки браздя, До сс гласува зс . шезя протиио-
нароДне опозиция, това значи (а сс забива нож в гърби но н^1^<^1тс Народна република,
Г, 'Димитров. Оτeоeтτeeнияτ фронт щ— победя eъИр—кя втичkл!
ЗАБИВАМ / ЗАБИЯ НОЖ В ГЪРДИТЕ някому. Унищожавам, премахвам нннлил.
Там на . „Свети Никола“ τα зоба нож е ■ .гърДите но вековния тиранин, К, Петнанов.
Дамяновата челяд.
ЗАБИВАМ / ЗАБИЯ НОС и ЗАБИВАМ СИ / ЗАБИЯ СИ НОСА е нещо яли някъде,
1. Съсредоточавам се е нeщл, което гледам, чет— иля върша, .Ню Друга' маса по-встрена
седеше Стоян Михайловски, забил нос е »Le , Temps“ или е „Journal de Débats“, K. Клн-
стантяное; Път пр—з годините. Когато . Косопси язлсзс и Гаврилов ■ наново зоба нос и
преписките, Младенов рсчс: — Господин Гаврилов, позволеше Ди ви запатим нвио. Д, Не-
мярлв. Дело № 9, Жснити забелязва. чс я глыбам,. .., не демонстративно забива нос и
оuнмcπuеюнuсτо. с омсmо убива врымышо. Б, Райнов, Ннма нищо по-хубаво от лошото
време. ДоклеДчикът. непознат младеж. . .. ц вероятно късоглвД. nм(ъяжauшес Да чстс,
забил носа сн ноД изписаните ласшовы, К. Калчев. Двама в повян град,
2,. Падам по лицето сн върху нeщл. В кръчмата нахлу хола полицейският пристав,.. .
Хвана го [шятнят] поД мишниците, бюбaumекu го вДигне и го попари към вратютю. Там го
тласна, навън, Селянинът прсплсшс крокс по бвств каменна стъпало и заби нос в праха
прсд кръчмата, В. ^№3^— С)дем години, . Над рскапа — мосшчс малко, I А не
мостчепо — (стс, / ... ' / Хс. ха. хе! Щс сс подхлъзне / и неДолу щс .се плъзне. щс забие
нос в лсДа. Мих. Лмкатпиг. Веселя иорτрeτо-τм.
Още: Забивам <си> /забия <ся> ггaвв<τa> /към 1 знач./. Забивам <си> / з—6ин
<си> оч!<те> /във 2 знач, към 1 зн—ч./. Забождам · / забода (забулвам / забуча) нос
/във ’ знмч, към 1 зн—ч./, Заравям / зароен нлт /към 1 знач,/.
ЗАБИВАМ / ЗАБИЯ ОЧИ н ЗАБИВАМ СИ / ЗАБИЯ СИ. ОЧИТЕ в нещо u.a някъДс.
1. Заглеждам се тпср·ллτлч—нл някъде. обикн. ' нaлогу. Бей Христо сеДешс край софрата,
— ... ХайДе ма. и ши номери кого До носиш книги на приятвлкат си! Христини побърза
До омяснaчu ни меката възглавнице и смирено заби очи в софропа, Ем. Станев, Иван
Конл—n·e. Но и шримоша дяхс забили очи е поДи, исски сн освuaшс. чс бруашяш би могъл
(а , станс вместо нсго. Ст, Дичев. 3— свободата. Восъо постоиш чсрвсйчв не въдицата,
заметне иъи вири и зоба очи в червеното плувка, Д, Калфов. Съпнцогaτ—, ГлеДа изпоД
иежбн Румяна, прави успа Да каже нсщо. но нс осзβс; потръгва и спира се лaо. забил
очи в зсмя. Ц. Ц-рковсня. Театрални зaб—вaггн.
2. Съсредоточавам се в нещо. което гледам, чета яля върша. Директорът свали очилати
си, поглвДни го по-любсзно и каза: ... Най-напреД щс радопашс но пишещо машина ,,.
ИДсшв в мmcрсщамτ зДанис, И исбнагю пек сложи очилеши са, Заби очи във вестнико,
М. Грубешляев—,. През иглено ухо. Забила очи в плешката, пя нс усетя кога мръкне, — За¬
бивам очи в оннгстe,
■ Още: Забивам / забия πлгяeл. Забивам <си> / забия <си> · илави< та> /към ’ зн—ч./,
3—бЯвмм <си> / змбин <си> шо<а> /е 1 зн—ч, към ’ зн—ч,/, Забождам / ‘—боди лоя.
319
ЗАБИВАМ I ЗАБИЯ ПИРОН и нсщо или някъде, Заглеждам се сътneллτлчeнл
индолу . (обикн, когато вървя), Аз оaто ходя яз планината, обичам До сс спарим и (е
гледам красотат й. а Друга капо забият пирон, , нищо нс инжДит аaмоолм ся,
ЗАБИВАМ I ЗАБИЯ ПОГЛЕД в някого. е нещо или някъДс, 1. Заглеждам се
чт»cpeдo■τлоeнл някъде. обикн. нилогу. ' Очите му сс местеха ош вДин сътрапезник на
друг, Нюй-послс зодя поглеД в логопсшо, Й. Вълчев, Сτппaя—. към небе, Пстър изправи
глава, заби поглсД в малкото прозорче на порушвношо борДсйчв и сс смълчо коп пред
някоя бсДе. Ц. Ц·nклвткя, Орисани. Погълнеш ош впечатленията са за учителя, шой
крачеше nмлсоa. заби. поглсД в тъмния път преД седы си, Кп.· Велков, Село Борово.
— Дойдох. До тв изпратя, Сърдиш ли ма сс?— сДио можа До кежс Мити и заби поглед
в зсмяпс.. К, Петнанов. Златната земя. Еньо, забил поглсД в земята, слуша капо и про-
сынаца, Елин Пелин, Земя.
2, Сътрeелτлчaвaм се в нещо. но-τл гледам, чети яли върша. Кат са забил поглед е
книгата. не обръщаш иниманис, на нищо наоколо,
-' 'Ощ·:. 3—бивам / забия · очи· Забождам / забоди (забулвам / забуча) поглед,
ЗАБИВАМ / ЗАБИЯ ПО СВЕТА. Заминаеам, лτшрмeнм се за някъде 6ез лппeлeлeн—
«и:>нтннкa, . обикн. над—гeо и" нм различни м—ст—, Минеха гоДина, ошкекто заби по систи а
никакво вест нямо от него,
Още: Тръгвам / тръгни по света. Улавям / уловн (хващам / хе—ни) свет—.
ЗАБИВАМ / ЗАБИЯ ТРЕВОГА). Княж. Започвам да предупреждавам за нтkaквa н·пeл-
ност яля опасност. kлтτл трябва да 6ъде отстранен— иля предотвратен—, Сиспоинашо про¬
гресивна общественост заби шрсеога, Тя почувствува. чс германският фашизъм гошиц
чудовищна провокация. свързана с ныгоияшс скрити намерения против народите. Ст. Благоеви. .
Г, Димитров,
ЗАБИВАМ / ЗАБИЯ ТРЪН В ПЕТАТА някому. Причинявам някому някаква не-
.пnитτнттτ, Йовков го изгледи и послы с вДно намигване и кимване не глава ми ксвс;
„Внж(Ош ла го? Кефът му е строшен (нвс. забиха му трън в пепита. Днешният „С&-
врсменНшии е напечатал сДно крншнкс оп някой си Г, Спаров зс (рамата му„ Тъмна
души". Сп. Казанджя—е, А. Страшямнрое и др. в тплмeннτe ни тпeрeмeнннциτe ся.
ЗАБИЛ ГЛАВА· Диал, Паднал пиян я зaспaг,
ЗАБИЛ МИ СЕ Е СЛУХА. Даал. Не слушам, яе чувам.
ЗА БИЛО И НЕ БИЛО. Без серяо‘ни причина, я за значително и за незначително
нещо. Ако гяуринът сс оплаче, кюймaкaмuаьτ щс повика в конака злоДссце Арап иго.
щс му, сс вснaнu.,, Ама послы? Как щс сс спаси Ицо ош гнева на, ХайрсДин Арап ага,
който зс бяло и нв било посяга към оръжието са? Д, Тил—е, Пр—^μнските камбани,
Дмоanо полкът бсшс на фронта, Махслчсе, синът не доктор Петров и Симо Колчев,
също стуДснш иъи Виена, бяхс успели Да си извоюваш някаква nрuuuлсгuрмβсноеm — чссшо
дс, прескочат до в къща и (а излизаш в гради за било и нв било, В, Н-шнов, Настъпление.
Тя бсшс зеяДлаво и за било и не било исс му се караше,
Още: 3— щяло н н·щняо.
ЗАБИТ КОЛ, нямам, Даал. Никакъв имот, къщи, тиnaлa и плл. (нямам). Бедняци
.щс ни управляваш! Той нямо ' сДан забит кол. uвmъnaанлн го министър, Той име лм
нещо в тази Държава, чс Дс трепери ноД нся? Ст. Л. Костов, Големанов,
Още: <Ни> побит ' кол, Дисл,
ЗАБИХ ВИТЛАТА [ЩЕ ЗАБИЯ ВИТЛАТА], Дисл, Отидох (ще лτнлa) някъде далече;
сгрях се (ще се скрин) от 'погледа пи другите, Мина всчс година, откак той . заби
биглашо и никсква всст нямо от нсго,
ЗАБЛУДЕНА ОВЦА, Книж, Човек, ноИто не иттτъпe— както трябва; 6—зпътен човек,
Той нсмилоспаво бичуиюшс заблудените оицн. коят сс отбиваха оп лоното ни право¬
славното църкви. за До се потопят в богомилското скверн, Ив. Вазов, Светослав Терт-р.
Водя нaоиллτл ся от Евинг—ля—τл,
ЗА БОГА. Възклицание: а) Зи и‘na‘явaнe ни . молба, — Добър (сн, кир ЯНс, (айтв
ми . комат , хлебец. за бога. прибърза Ди кажс Бойчо, за Да заяви своишс миролюбива
3’0
зeаеeреаaя, Ив. Вазов. Под игото. — За бога, нищо нс му говора.. Когато нДем е
България. тогава. Ив, Вазов, Пптτъn свнт, — Извинеше. г-н Нмnмβ. — понеча Да про¬
говоря девойката, но гласът й сскно,.. Той й се nмояонu без усмивка, — Успокойте сс, зс
боас — оaзa и излезе, А, Стришямиплe. Смутно време. — Но. Оля, ши не си нс ссбс са!
Успокой сс, за бога! Б, Болгар, Близнаците.
6) Зм язпмзтeaн) на учудваяе, недоумение, — Ах. госпоДШ — извики изнснаДано Ка-
.amua... — Но за боги. и вис ли стс тука. ходжи, Ст. Дичев, Зи свободата, — Ош-
■аaчaлм викаха. но нм вслуеuхмс устспш с парцал... — Моля вя св, господин ПсломДжсн-
ддшрои — ... — Бюоuм ми гоиорашв. за бога? — Нели сс интересуват за гласовешс ни
прсдишап комунисти? — Ех. чс са прост! Искам Да знам кмлоо гласа получиха, Г. Ка-
пaслaвли. Фалшифицирани св-деяня ‘а изборните резултати. — Лудост го кожи. лудост!
— Защо, за бога! Дс послужиш на сдно велико дело.. И шо в такива рсшшшвлнн момента!
Ив, Киршллн, Жермен.
Още: Радя бога /към 1 знмч./. Книж,
ЗА БОГ ДА ПРОСТИ, 1· В съчет, с давам, пмелмнмы и др, Даром, безвъзмездно.
— Ах. кочове селски, щс ви науча ез исс! Ах. гнила лукова глава, всичко раздавал зс бог
дс просши! — иикюшс Бюпснкюшш и нв можеше (а са намери място в дакшлншцаша,
А, КирилнИчев, Нaпллeн закриляше. Ксто говорят за стойността но пътуването. прсДсше-
вяесш пи . бо το^βα стспсн изгодно ., ксто чс возят пътниците зс благодеяние, зе
бог Ди прости, Ал. Константинов. До Чикаго и низид, — ГлеДай ао. Дадов — βοα но счето¬
водителя. — алсДсй го свстсцш бсзсрсбрсншк. Дсто прави пъшищо за бог (и проспи!
Бсз пори! Н. Х—йтои, Дивя ра‘нази.
2. Днел, В съчсп, с отивам си. Без полза. напразно, Много хоро загинаха иъи войната,
Отидоха си зс бог (е прости,
ЗА БОДКА, Който е без полза, безполезен, напразен. Вис ще искате примера, нали?
Защото мислите. какт и аз, чс хиляда думи зс боДки. ако Действителността нв ан
потвърждава, П. П. Сг—вeйков. Бпги—рскa ляτeрмτуna.
Още: 3— пир— /във 2 знач./.
ЗАБОЖДАМ / ЗАБОДА ГЛАВА е нсщо или някъде, Съсредоточавам се в нещо,
гоето гледам, чет— иля върша, Чипалищст стихва. опустява, / А там.. във книгата забол
глава. / един хлапак послсДсн пик остави, Бл, Димитрова, Пялннм,
Още: Забождам / ‘—бод— очи (нос) /във 2 зн—ч./, Забивам / з—бин (змбучемм / забучи)
глава.
ЗАБОЖДАМ / ЗАБОДА НОС в нещо или някъДс. ’· Заглеждам се тпсрeллτлч—нл
някъде, обикн, надолу, Тръгне пой яз улицата, погледне носам — некролог. погледне нс-
menьо — некролог, И като няма некъДс Да глсДс, забоДс нос в зсмяпс и стъпва кешо
уловен краДсц, Г. Кan—тлaилв, Време, Забол нос в Дъската [н— кабинит—], Чсмур ХсмиД
гълташе и сс опиваше оп някакъв нсопапван (оссгю еликсир, „Мсесллa. мсеюллс!и — по-
впсряшс в себе си cmюрuоъτ и еДиш се крепеше но орскю, Д. Калфов, Закъсняло гнτо.
2. Съспeллτоо—иaы се в н—щл. но—то гледам. чети иля върша. По цял бсн нс излязо
оп къщи, всдмл нос в кннаншс, · Кат забоДс нос в книгите. нищо Друго нс ао интересува.
Още: Забождам / ‘мбод— очи· Забождам / забод— глави /към 2 зн—о./, Забивам / забия
ылт /в 1 знач. към 2 знач,/, 3—бучаам / забуча ноT' 3—равям / зароен нос /към 2 знaч.|,
ЗАБОЖДАМ / ЗАБОДА ОЧИ в нещо или някъде, ’· Заглеждам се съср—ллτоч—но
някъде, обикн. нaлллу. Нолоu. забол очи в каляме, потреперваше от врсмс но врсмс, Д. Добр—в-
тkи, Бунтът ни крайцера „Надежда“. Тихичко. предпазливо, той опмссши с трепереща ръка
сбне малка дъсчица и забоде око в бупчшцешш на сДнн чекор, Д. Калфов, Закъсняло' лнто,
2. Сπсп—ллτооaeaм се в нещо, kлeτо гледам, чет— иля върша. Ссга вече можеше (е сс
вaлмβa пак зс родотш. Взе молива и забоДс очи в сДни Диаграми, Д, Кмлфов, Витамини.
Още: Забождам / ‘—боди поглед (нот), Забождам / ‘ибод— глава /към 2 знaо./, Забивам /
забия очи.
ЗАБОЖДАМ / ЗАБОДА ПОГЛЕД в нсщо или някъДс, 1. Заглеждам се тътпeллτлчeно
е нeщл, обикн. надолу. Той сс изчерви оп неуместното забележки и вместо (и отговора,
забоес поглсД в кншааша,
2, Съсредоточе-м се е нещо, което гледам. чета яля въпжa, Махко а Байрам му приказваха,
всπнmесхс ао зс нещо, но той — забол поглсД иъи вестника — нс ям отговаряше,
21 Фриз·огоиичeн пeонян. т, I
321
Ил, Волен, .Между де— титτи, Забол поглсД в чертежа. нищо нс чул. нито когато съм
влязъл, нито когато съм са излязъл.
Още: Забождам / забода лои· Забивам / з—бин (забучвам / забуча) поглед,
ЗА БОЖЕ ИМЕ, Диал. Ирон, 3— б—з ншцо.
ЗА БОКЛУКА. Напълно негоден. Този дреха сшени вечс зс боклука. · Cдуекuτе ми
са зс доклукс вече, # Уши пслшото токи. че го неправа зс боклука.
ЗАБОЛЯВА МЕ / ЗАБОЛИ · МЕ СЪРЦЕТО и лл-nтЛго . ЗАБОЛЯВА МЕ / ЗАБОЛИ
МЕ НА СЪРЦЕТО. Самосш, шля зс някого, зс нсим. от нсио, Домъчнявм ми, става
ми мъчно, болно. τпжнл, — Аз влязох, госпожице. в нороДо. Видях положението му и
ме заболя сърцето, Ив. В—зов. Кaзмлмnснaτa царица, Танка сс прибсрс дома ' малко
успокоено и примирена, Ала кот срсщнс хладния поалсб и недоверчивото отнасяне но
свекърва си, пак й ношсанс на (ушате и я заболи сърцето. Т, Г, BлaHkЛB, Стрина Вен-
нлвяц— и снаха И. — 1^о-еажно бсшс. че нейният Лозе мτеДаeж сс бе nмксвсл нс такъв.
осоьβτо ао внссес пя и обичаше, Зс пръв пъп се размътя в сърцето й. надигна сс и
нся недоволство против Лазери, И я заболя сърцето й До сълзи. Д. Талее. Ппeтпмπтниτe
камбани, И бис момичета дяхс тем [в болницата] —■ хубсеки, Да пс заболя сърцето.
оamм ан алеДсш, Л. Ст—н—в. Поглед от хълма, Едновременно с известието влсзс а
Боян, Поздрави, .... видя свитъка. блеДността на церя и сърцспо го заболя оп нссрстапи
на брап му. М. сМилов—, Друм се вя·, Как не му е сваДно зс тсвu зсмя, която рожба
нсй-хубавста храни, осо нс ао заболя сърцспо зи нивата, къДсшо пя му изпя нсй-слаДкипв
песни прсз живото са? А. КaрaянИоeв. Строителя ни републиката. — Ти, когото нс са
бал достоен (е помогнеш но своята жени, когато не пс с заболяло но сърцето оп
нейните викове, нс трсба Ди мърсаш тоя сеят. осзс Бенковска, Зах. Сτоянли. Записки по
българските eпсτaния. Како Дона препсришком р^е^п^о^в^шеаше Детето и го гледаше сДно
мално, еДно жално и сишДно. (ето кашо я погледне човек. нс можс и нсго бс нс забола
но сърцспо зарад нся. Т. Г. ВяaИkов. Две майки,
ЗАБРАВЯМ / ЗАБРАВЯ ПЪТЯ зс някъДс, Преставам да лτшиaм някъде (обиян. )зм-
плτл съм се уплашил нлн съм изпатил нещо). — Но-асхсосно! Взсми му акъла! Закопай го?
Неправи го псрушон, (и задраен пътя 'несем! Н. Антонов. В открито море, — Ти мсй за¬
брава пътя зс у нос, откакто пс дих но табла послсДная пъп,
ЗАБРАНЕН ПЛОД, Книж. Н—що забранено н н-лосτппнл, което силно привлича.
изкушава, А пийнеш ли. изкушенията сами иДват при тсбс; иска пи сс от всичко да
опиташ, и най-исчс ош забранения плоД, Д, Мантов. Хийдушки кръв.
От библейския разказ зи лпneоτо ни плзнaня-τл, πллллвeτe· на което бнлл забранени за Адам и Ева,
Още: Запретен плод. Книж,
ЗАБРЪМЧАВАТ МИ / ЗАБРЪМЧАТ МИ БРЪМБАРИ В ГЛАВАТА. Втълпявам ся
някаква безполезна. неразумна мисъл иля яден. конто ме занимава, б-зnлнли непре-
сτaнπл. — Кок щс с същият, когато ляга и стаею с царски мисли? Знаеш ла оскβa бръм¬
бара сс забръмчала в главата му, К, Петкинов. Зл—тнат— ‘•мн.
Още: Влшз— ми / влезе ми бръмбар в ияив—τм.
ЗАБУЧВАМ / ЗАБУЧА ГЛАВА е нсщо или някъде, СΠсneдлточвaм се е · н—що. което·
гледам, чети· шли върша, [Велика] събра голяма ръкоомко ... рсзеaос сс нс децата сс:
— Рункс, Бцрчм. елате Де помагате. чс слънцето щс събори всички класове, Руно бсз же¬
лание пристигна и забуча глави с класовете, К. Петканое, Mлрaви звезда кървав—,
Още: Забучвам / забуча нюс /във 2 знио.|. Забивам / змбин (забождам / з—бодм>
глава,
ЗАБУЧВАМ / ЗАБУЧА НОС е нсщо или някъде,. ’· Заглеждам се спсneлоτлч·нл-
някъде. обикн» нaлллу, Спареше забуча нос в скуши са и св замисли, — Ама ши сигурни·
ля са, чс щс повторШ? — попита извеДнъж Кина, Старото я поглсДна и заклатя бавно·
глава, Г, Кирисяaвлe. Т—тул,
2. Съсредоточиим се е нещо, което глед—м. чета иля върша, Гологлав. е разрешена омец. то&
бсшс забучал нос < послсДнитс турcоu вестници. А. Хпятτлфлрлв. Ангарян,
Още: Забучвам / забуча глави /към 2 знио.|, Забивам / змбин нлт /и 1 знач, към
’ знач,/, Забождам / забода нос, Заравям / з—плeн нос /към 2 зн—о.|.
322
ЗАБУЧВАМ / ЗАБУЧА ПОГЛЕД в нсщо или някъДс, 1. Заглеждам се съсредо-
τлч-нл някъде, обикн. нaлллу. Нико мълчеше, зодучил поглед в мръсния под. Г, Кмрислaилв.
Обикновени хлn—.
2. Сътрeлоτочвaм се в нещо, което гледам. чети шля върши, ПрсДсеДатслят на момлцй-
ския нороДен съвест.,. ,, безмълвен и застинал капо препариран, бсшс зодучил поглед в
Дсбсла сиво папка. Г. Кaрaтлaили. Закряла на любовта,
Още: Забивам / забин (забождам / забода) поглед,
ЗА БЪЗЕВ ГРЕБЕН, не струвам (не м— бием). Нрснсбр, Нищо, ник—к (не струвам.
не ме бяии). — Радо, Стойке. нагласеше някоя, пс засрамете ергените, асеamс ергена
не струват зс бъзсв гребен — нс псяш, Ив. Ва‘ое, Под нгото, . — Е, че Варлосм и
Форлим сД сдно в,, — Как сД сДно? ,.. Гочс сС сбно е Ди Държиш бухалка и перо.
НазаД, на:зо( вървим, нс ни бива зс бъзси гребен. Ив, Визов. Чичовци.
ЗА БЪЛХАТА ГУБЕРА ИЗГАРЯМ, Даал, Вж. Зи (заради) бълхата и‘гиптм юргани.
ЗА (ЗАРАДИ) БЪЛХАТА ИЗГАРЯМ ЮРГАНА ' н ЗА (ЗАРАДИ) ЕДНА БЪЛХА
ЮРГАНА ИЗГАРЯМ. Дребнав съм. неразумен съм и заради маловажни, дребни неща
жертвувим · по-големите, по-значителнят- неща. Наколи Търамβюлцяτю е родом ош .г, Тър¬
ново а вaτюβю той ош инст за бълхата изгоря юргани, Ал, Клπтτaнτянои. Бай Гиньо,
Тоя човек с непоправим скептик — помислях си аз. — Ош ония, конто зероДи бълхата
изгаряш юргана, М. Mиnоeвтkи, Тайнствените сиетляня. — Събраха но хората кравите.
пропяха аш нш nсею в Бмnлснcоaя делкан, умориха ги, .. Стига грешки, докога? — Нашият
Добрубжснсц нямо (а изгоря юргани зароДя бълхата. Пек щс завъди и крави, и сиянс,
Н, Кармлнеиа, Синята м-τгшонни,
Още: Зи една бълхи цял— черга изгарям, Даал, Зи бълхата губера изгмрнм, .Днел,
ЗА БЪЛХИТЕ В ПЛЕВНЯТА, споря (боря се). Съвсем нaпрaзнл, б—зтмнсл—но. без
да им— защо (спорн). Недей ссга бе спорим зс бълхите в плевнята, ама До сс разберем
с Добро.
ЗАБЪРКАЛ СЪМ ТРИЦИ за някого, Нрснсбρ. Спeт-м не м— инτ·neтуe— някой,
не мя е притрябвал. не го -лбичим, Забъркал съм трацн зс тсдс, капо не искаш , Дс
идваш у нас,
Още: Трнци бъркам, Нрсасбр.
ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ АКЪЛА не някого. 1· Повлиявам зле на някого, като му
внушавам вредни яден я го лτнллнтвмм от πрaвягнин ничия на мислене и действие;
разМярнемм някого, Тс дяхс забъркали акъла нш млаДсжипс, конто извършиха реДаце
пакости и сн изпатиха оп поиш,
2. Успявам да направя някой да се влюбя е мене. успявам да увлеки нтkлгл по себе ся.
Момчетата й забъркаха акъла и пя започна Да uвмcmeβш в учението,
Още: Забърквам / забъркам ума (главата)' Разбърквам / разбъркам акъла /към 1 знач,/,
Размътвам / размътя акъла /във 2 знач. към 1 знач,/, 3—въртянам / ‘—въртя акъла /е 1 знач.
към ·’ зπaо,|. Омлτaвмм / омотан акъла /към 2 знач,/,
ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ в някакво КАША и ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ В КАШАТА
някого, Напр—еям някого съучастник е нтгakв— н-иринτн— шля н-илчτ·я— пмблτи; намесвам
някого е нещо нередно, — В кантората (нес ибваха хоро от полицията До мс папат
зс тсбс, Сшрожоряш замесил нещо и твоето име. — Чв какво съм ям , криво из? — Нищо ,.
Помолих ги (и не забъркват и твдв в пози осес. Г, РмИчев, Златният ключ, „Тъй
значи. Юсуф ага! ... To:в^: д. . βpкзκτmамeдJда теедовотеси вaрa:: :nнцю—a. ..
„Нещастно. мшлморьβам момчс! — мине през ума му.,, — Даваш ли си емеτоa в оюкеС-
осшa пс забъркват? Еншчсрншс си взели главете но не еДин султан и содразем — вaим
щс пощаДят швоято? В, Мутафчиева. П)τлпяс н— смутното време. Всичко пови можеше
Да му проста! Но защо, защо помъкна със ссбс сн и забърка в кaеюma и пози простак
Гепао? К. Калчев, Семейството на тъкачите,
Още: Замесвам / зам—сн е някаква каша.
ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ ГИ ЕДНИ. Ст—вам причина зи янкиния неприятности,
създавам нeиряяτнл. обърнано полож-ня-. Забърка ги сбни, сега тс е срам Ди си покажеш
лицето преД хората, Чакаш не тспаиш (а та я Донесат. сме няма до дочакаш. Ив, Петров,
Нонкннит— любов,
3’3
ЗАБЪРКВАМ I ЗАБЪРКАМ ГЛАВАТА на някого. ’, Повлиявам зле н— някого.
нито му внушавам вр—дни идеи н го отклонявам от правялнин начин ни мятлeнe н
действие, размЕрнвим нтkлил. Той бсшс опасен, защото забърка глсвнпс нш много младежи.
2, Уставам да напран. някой д. ·" влюби . мине. успявам· да увлека някого но ееб" ии.
Той токи й забърка главата, чс пя нс може бе ваДи. чс той я лъжс и нямо До сс ожени
за нся,
Още: Забърквам / забъркам ум— (akплa), Разбърквам / разбъркам илавмти /към 1 знио.|.
Размътвам / размытн глазат— /във 2 зн—ч. към 1 зн—ч./. Завъртяв-м / завъртя главата /е 1
зн—ч. към ’ знач,/.
ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ някакво КАША н ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ
КАША<ТА>. Самост, яла някому. Причинявам янкакец нeиnяяτнотτи, ^μμε—м неприятно,
зaилeτ-нл положение, обикн. с интриги, нлеветя. — Излъга ме, а заеДно с шсб ний
бвамаша излъгахме отец Нсофонт и сслянашс, Добро ксею забърка та. Кашо! Ст. Зaилпоиноe.
№-8^. Всичка мислеха. чс Вося. нс бил заминал е отпуска. а просто офейкал, всиоτм
тук дял забърка. някаква ксею и сега се крие. М. Груб—шлиени, През иглено ухо.
— Ако и втори пъп ма забъркаш тикове осею а ходиш по циганското махала До пилиш
нс хорото сеното, Дс внссш. чс щс пс обсся осmо оная сирако, която още висн за
плашило преД плевнята! — сс заканя даща ма. Г. Велев, Патилата на —дно момче.
— Ти Дс мълчиш — коза чичо Колю. — Дсто Да бръкнеш, все едно ксес щс забъркаш,
Там й е мястото но Нонсто, Ив, Петров. Нонкяната любов. Запасното полковничс и
жсне му побушвап скоро влошените отношения между младите и старите и сс на¬
месваш, ,., Ало тяхната намеса,,.. усложнява ощс повече положението и забърква шоково
сДни коша, че в кроя нш краящеша самите свашовс и свати сс хващат зс гушишс,
Се. Минков, Разнази в τaпaл·жлиa кожи. Сигурен бях, чс щс сс рсвnрсnсряn орeошme
му. щом прекрачи прага нш съда. И в крея на краищата кой знас оскuс осшю щеше Де
забърка от цялото поя история. П, В—жннов, Звездите над н—с, Прсз ляпопо чичо
Мартин забърка и друга осею и зс малко нс вкара е беДа и нашето семейство, Ив,
Петров. Преди дм се родн. Панайот изпсува, — Ню тсбс оставях Да избереш мястото. пи
(а воДиш тоя пыТ ... Ех чс ксес задърка — живя До ни опскош! — Конците се виновни —
нс спряха том, Дсто мнслсх, Ст. Дичев, 3— свободата, — Сстнс еосннапс забъркаха ка¬
шата, ... — поручик Игнатов побърза. Дс се прессеашро... , Доверял сс ни Сяaноβcон, е
той оп своя страни обабил на сдна ош връзките но ошрсДо, В. Пешкои. Нисτъпяeниe. Бмгсmм
сс завърнех нощсс. номерах почти целая си аорДсрод изпразнен, , , — Това е МсксДонcоuсеш
роботи, Зсклсисм сс, чс Мсосбмаcкu е забърка. поя осшa. Ии. Вaзлв, НеМиля-недрагн.
Още: Забърквам / забъркам някаква попара, Забърквам / забъркам някакви тряци.
Обърквам / объркам някакво каши.
ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ КОНЦИТЕ. ’. Обърквам се и не мога да намеря изход
от някакво н—блмгоппияτнл пляожeннe. е ноeτл съм изпаднал. не зная н—к дм постъпя.
— Гърццшс са хитра, — Хитра сс, но поя пъп забъркаха концишс — отвърна дълбокомислено
ГрозДен, — Ксто сн идет анало-фрснцшпс, щс аш пишем аз шогаис, Г, Кaрмтлмeлв.
Обикновени хора.
’. Обхваща ме тнлнл смущение я не ‘нан кинвл да лτглиоnн, да кажи; обърквам се.
— Ти сн скромен човек,... и нс раздираш оп търговия, Щом нс проДаваш воДеничното. по¬
могни ма, Дс па помогне и аз, Бмлом поря нмсе? Миряне забърка конците, Имешс и
спсспоенашо коса (ссешине хиляда лсвс, ... но бе признаеше, че амс само nмломβю.
бсшс му срамно, Ем. Станев. Иван Конлмр)в.
Още: Обърквам / объркам (сбппгвaы / сбъркам, заплят—м / ‘апл—та, уллятам / уплети)
конците· Сrнтявaы / сглтн конците. Днел.
ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ някакво ПОПАРА и ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ ПОПА-
РАТА, Самост. ала някому, Причинявам нни-яви нeппитτнотτи, сπ‘лaиaы нeппитτнл.
запл—т—но плллж)ннe, обикн. с интриги. клевети, Оп аяомлом Дсна и шой също сс безпо¬
коеше. коТо гледаше угрижения виД на двамата младя, и богсжбашс, чс яма раздор в
семейството., „Оня. помисли си пой, щс с забъркал пука някоя попара-, Ив. Вазов, Нови
земн, Тя стона, пя! Бюкес ла бсшс mсвa? / НС. пак сгрешах. / забърках худшие попарю! / Же¬
нато пак щс мн се оюрa. М. ПeτнaπлнE, Царица Теодора,
Ош—: Забърквам! / забъркам а.яосоβн триаи. Забърквам / забъркам някакво киши,
Дnлбн (н—лплб.тв—м / н—лргбя, слрлбнв—ы / сдпобя, тнипти—ы / свиря) някаква попари.
ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ ПУСУЛАТА. Даал, Обърквам се и не зная' нaгил да
правн. кан дм действувам и постъпвам πeобмитя)но. Вдигнеха ли го но урок по химия.
забъркваше пусулото и нищо нс можсшс Да си спомни оп урмою,
32А
Още: Изпускам / изпусни (загубвам / з—губн. изгубвам / изгубя. изтървавам / из¬
търва) пусулат—. Обърквам / сбъркам пусулат—. Днел,
ЗАБЪРКВАМ СЕ / ЗАБЪРКАМ СЕ в някакво КАША и ЗАБЪРКВАМ СЕ / ЗАБЪРКАМ
СЕ В КАШАТА· Ставам съучастник в няк—ни— непрянтн— шля н-плчτ-н— работа, на¬
месвам се е нещо я—редно, Той предупреди сина си Дс внимава и ако съмненията им сс
окажат положителна, веднага (а обаДят но милицията, за Да нс се забъркаш в някоя кошо.
която би причинила вреда на родината и самите пях. С. Чернишее, Вятърната мелница,
Друго мс интересува и вълнува напослсбък, а можс бе сс каже не само напоследък, не
прсз цялото времс не шизш войни, ош момента. когато и нас сс забъркахме и пази каши,
К. Калчев, Живите помнят, — Нс виждаш ла. чс нямаш разе нш гърби си, ама свсше
сн тръгнал до оправяш, Още бой трябвало бе ядн^... — Знам ез оaоβо провя — нс св
прсДавашс Лукснчсшо, а Дълбоко в ссбс си съжаляваше, чс сс забърка и уелсчс в поза
киши, В, Н-шков, Настъпление. — Даскалите и княгишв разбъркаха умовспс нш млсДяшс.
бай Цочо! Пък и Ди вадиш — в mсвu осеa се забъркваш и занаятчиите, Д. Марчеиски,
Дошло е врем—.
Още: Змм—свим се / з—м—сн се в някакво киши,
ЗАБЪРКВАМ СЕ / ЗАБЪРКАМ СЕ КАТО КУЧЕ В НЕБРАНО ЛОЗЕ. Дисл, Из¬
вънредно много се изплашвам н не мога да нам—ря изход лτ неблагоприятното пл-
ложеняе, е ко—то съм изпаднал по моя вия— (уплτn—бнвм се. обикн, когато някой е
заловен пря извършване нм н—щл нeрeлнл).
Още: Забърквам се / забъркам се kaτл куч— · е сливи· Дни., Смайвам се / см—н се
като куче в небрано яоз). Днел,
ЗАБЪРКВАМ СЕ / ЗАБЪРКАМ СЕ КАТО КУЧЕ В СЛИВИ, Диел. Изβпнneлнл
много се изплашвам н не мога да н—меря изход от нeблмronnяяτнлτо положение. е което
съм язпaлнмя по мон вини (употребява се. обикн. когато някой е ‘—ловен при εββ^ηιεμη-
ни нещо н—р·лнл).
Още: Забърквам се / забъркам се като псе е сливи, Даал. Забърквам се / забъркам
се като куче в небрано ^‘-, Днел, Обърквам се / сбъркам се като куче в сливи, Днел,
ЗАБЪРКВАМ СЕ / ЗАБЪРКАМ СЕ КАТО КУЧЕ НА (ВЪВ) ВОДЕНИЦА. Диал.
Извънредно много се изплашвам я не мога да намеря изход от н)блмилппяяτнлτл
илглж-ня-, в kл)τо съм изпаднал по мля вин— (употребнем се. лбнкн. когато янкоИ е
зaялиeπ пря извършване на н-щл нen·лнл),
Още: Обърквам се / сбъркам се (намирам се / намеря се. обърквам се / объркам се)
като куче ни (във) воденици, Даал,
ЗАБЪРКВАМ СЕ / ЗАБЪРКАМ СЕ КАТО ПАТЕ В КЪЛЧИЩА. Обхваща ме
силнл смущение н съвсем не зная кин да илсτппн иля да лτглвлрт, — С рсб дс, Джинъм,
с рсб, И ез бързам, Нс иижбстс ли, че и аз сс забърках кюп попе в кълчища? — от¬
говаряше Джезсро. Ст. Чнлянгшnоβ. Първа жертв—.
Още: Забърквам се / забъркам се като петел (пяле) в кълчища, Унлитмм се / уклетм·
се (обърни—м се / объркам се) като п—те е кълчища.
ЗАБЪРКВАМ СЕ / ЗАБЪРКАМ СЕ КАТО ПЕТЕЛ В КЪЛЧИЩА. Обхваща ме силно
смущение и съвсем не зная как да илсτъπн иля да лτглвлпн.
Още: Обърквам се / объркам се (унлятам се / уплетм се, з—плятам се / ‘—пяeτ— се,
лмлτaв—ы се / омотан се) като петел в кълчища, Сплитам се / сплети се г—то пет—л в
кълчища, Даал, Оправям се / опраен се като петел в кълчища. Диал. Ирон, Забърквам
се / ‘—бърним се като пате (пиле) в кълчища,
ЗАБЪРКВАМ СЕ / ЗАБЪРКАМ СЕ КАТО ПИЛЕ В КЪЛЧИЩА. Обхваща м—·
сялно смущение и съвсем не зная кин да илтτπин яли да лτглβлря,
Още: Забърквам се / забъркам се г—то п—те (петел) в kъячиπм, Унлит—м се / увлека,
се. . (обърквам се / объркам се) raTO пиле в rплоищм
ЗАБЪРКВАМ СЕ / ЗАБЪРКАМ СЕ КАТО ПСЕ В СЛИВИ. Диел, Извънредно мπлил
се нзпг—швим и не мога да нимерн изход от нe6лaилпnняτноτл поялж-нн·. е което съм
изпаднал по мон вина (употребява се, обикн, когато янкоИ е змллвeн пря извършване вм
яещо нередно),
Още: Забърквам се / забъркам се г—то куче е сливи· Днел. Смайвам се / см—н се
като . псе в сливи· Днел,
325
.ЗМБЪРКВАМ I ЗАБЪРКАМ СМЕТКИТЕ на някого, Попречиам ‘а отпщ)сτвнβaнeгл
н— плановете иля ним—р—няята ни · някого; рaзимлтм. осуетявам плановете. нмМерепнят—
на някого. Ти съвсем ми забърка смспкнпс зс лятото с твоето ненавременно идване тук.
Още: Обърквам / объркам (разбърквам / разбъркам) сметните»
ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ СМЕТКИТЕ · СИ, Разстройвам се фшнинслвл. От. нищо ·
нс св плаши Той, пък като забърка смсткитс си, току сс смей само. Като пвчсли пък —
печеля, Токи ' по-рено co саханяше с капаци, . Неправи аш co стотици. с никой не иска Да га
купува, Перс се смсй, Д, 7-^3, Пр—спанските камбани,
Още: Обърквам / объркам см—тгите си·
ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ някскеи ТРИЦИ. Самосш, или някому, Прячинни—м
някакви неприятности. създавам нeиряяτнл, зипл—тено положение. обикн. с интриги, кле¬
ветя. Гнсвъш но Спамболоеа побыйсшвуви уcnмоонnелао на Славейкова, Щом се гнсви,
усеща. чс нс е прав, — Ссднн. ссДни — подкана го той. — Аз не казвам аферим но това.
омстм права пук Киулбарс, И пой много трица забърка, В. Геноеска. Седем годния.
Още: Забърквам / забъркам някакво каша (попари), Бъркам (лбъпгβ—м / объркам.
разбърквам / разбъркам. надробнЕам / надробя) някаква трищи·
ЗАБЪРКВАМ / ЗАБЪРКАМ УМА на някого, ’· Повлиявам зл— на някого, като му
внушавам вредни иден я го оτнллнтиaм от правилнин начшн на мнсл—не н действие; ·' пa‘-
мирявам някого, Лоша другари му забъркаха уме и той избяга оп къщи,
2, Успявам дм направя някой дм се влюбя в мене, успявам да увл—ка някого по себе си,
— Акиме пи с забъркала ума. момче, Нс nмоaзесй слабост пред жсншшс, Елин 'Пелин,
Щъркови гнезда,
Още: Забърквам / забъркам акъла (иливати), Рa‘бпnrвaм / разбъркам ум— /към 1 знач,/.
Размътвам / пaзыпτн ум— /във 2 знач. към 1 знaо./. Заиъртнвам / ‘авъртя ум— /в 1 знач,
към · 2· знач,/. Омютиеам / омот—н ум— /към 2 знач,/.
ЗАБЪРКВА СЕ / ЗАБЪРКА СЕ някаква КАША. Стаем. ипли‘лнеa някакви неприятност.
ннгикво обърнино πлллж-ни-. Тс и двамата , щсхс Да сс пръснат оп яД. Догнсия га
cmрaеао и нш пях са, и на Панчо, и на снахата проклето. зараД която сс забърка сачката
коша, Т, · Г. ВлaИнлβ. Ратай, ЧуДошо помълча малко, после каза сДви ли нс с отвращение:
— Щс сс забърка пя еДно кеша, П. Вежинов. Втора рота, Кaймaоaмιιньm сс съессм обърка!
Капи от гняв, мърмори, а нещо неспокоен, Поглежда турцате — очите са опулени. лицето
изопнати — също недоумяват. Какво е теза .. Дали не ще се забърка някоя
киши, П, ·Рлс·н. В иояe шяплнл.
ЗА БЯЛА БОГА. тτEЕaы, Без полза, нaппизнл. напусто (лτивaм), Дамо бе бсшс пука..,
нямаше ' полково жато да ошнДс на ияшъра, — Не само жишошо опиеш но вятъра. но и
хората отиваш зс бяло бога! — занесено продума Куна, К. П·τкмнлв. Морава звезда . гъпи—иa.
ЗАВАРДВАМ / ЗАВАРДЯ КАПИЯ<ТА>, Осигурявам иогож-нц-τл ся. Страх мс с
Да нс се получи обратното. осиновителат ба сс откажеш и оп Милсн, . бе си издерат
друго бебе..,, Домне сн оaзс: „Я по-Добрс Да завардя капията! Нска nмcuuонam осинова-
пелапс! Б. Болг—р. Близнаците,
' От игра на табла.
Още: Хе—щам / хвани кмпин < ти >.
ЗАВЕДИ ГО ПРИ · ПОПА ДА МУ ЧЕТЕ МОЛИТВА, Диал, Полудял ·.
От християнскин обичай попът да чет— молитва ни бол—п, побъркал се и др,
Още: Трябва да му се чет- мллшτвa' Даал.
ЗАВЕЖДАМ / ЗАВЕДА В ПРОПАСТТА някого. Погубвам, съсипвам няклил м—те-
nиaлнл иля морално; рaзлпивaм. Анатемосваше ао. че с поя нихилизъм щс завеДе България
в пропастше, В, Γ·нлвтк—, Седем години,
ЗАВЕЖДАМ / ЗАВЕДА НА БЕСИЛКА<ТА>. Ставам причина някой да бъде нагазиш
спт · смърт. А . тове погубва .Добрите чувства. у младежите и ги прави бсзДслницш или ги
зшвсжДи, но бсси^ш, иВ. Вазов. Под яглτл.
ч -
ЗАВИВАМ / ЗАВИЯ ВРАТ. Самосш. шля нанякъДс. Днел, НсоДобр. ' Отивам' . ся. 6ез
дм се грижа за каквото и да е. захвърлям втячгл н се махам оτнтнпЛ-. Ако й е. рсб ' ’'6α
326
гледа Дсцапю. а оно щс вшβuе врет и ще тръгне но. сион кефове, па още лромьною натър¬
тено: който га с раждал. асош си га глыба! По си пойДе. хич и нс соке Дю миря! Мих. Георгиев,
Рада,
Още: Завив—м / ‘—вин глава. Дню., НсоДобр,
ЗАВИВАМ / ЗАВИЯ ГЛАВА· Самост. или нанякъде, Диал. НсоДобр, Вж. Завивам / ·
завин врат,
ЗАВИВА МИ СЕ / ЗАВИЕ МИ СЕ ГЛАВАТА. ’■ Загубвам n—внлв)тнe и мн став—
яошл; ириялшaвa мя. Бamо сс каче нависоко, завива ма сс гловсше.
2, Сяити—м се от работа, неприятности и под, и се чудн канио дм предприема.
— Виждаш ля? Можсш ли ба изваДиш оп сДна лрaвнa кесия ссДсмбссст лсва?—На мсне гла¬
вата мн сс вие, а ши сс шегуваш, — Завила му сс главеше! Кашо нямо ошкъДс. оскβо щс
зансссш? Це, Йовчев. Урокът на Митко, Капо ми освсхс цената на плота, завя ми сс
главете.
3, Изпитвам изнлюояτ-лнл силно чувство. обикн. лτ н-щл извънредно приятно, хубаво.
което ме е сыaтллι
Още: 3—вив— ми се / завие ми се твтτ, Завъртяна мн се / завърти ' ми се главата /е 1,
2 и 3 знио.|. Зимайим ми се / ‘—мае ми се (‘аш—метним мя се / зашемети ми се) главата.
ЗАВИВА МИ СЕ ·/ ЗАВИЕ МИ СЕ СВЯТ· ’. Загубвам пивнлв)тиe н ми става ялжо;
ириллшaим мя. Когото стъпи на крака. завя й сс сеят — очишс й сс премрежиха и
всичко засДно с шаване полепя надолу, М- Кремен, Схлу^—ня стрехи, Никога не ми сс
завива свят, Дори и когото вървя по ръба на най-страшната висока еоaлa, Ем- Станев, През
горя и иллн. Оп миризмата нш тютюна му сс зееш сеят и еДиа нс поДно, М. ГрубешлЯееа.
Пр)‘ иглено ухо,
2. СлитЕaм се от работа, непринтностя и илл. н се чудн н—язо да ип)лпря-м—. ' Изгонен!
Брс ссга, зови ма се сисши. Ив- Β-^β, Драсни и жипгн. Зееш мн се свят. капо видях колко
mιеmрaбоu трябва (а прсалеДам само за един Ден,
3. Изпитвам и‘нлюоиτ—лнл силно чувство. обикн, лτ нещо я‘вънп)лно приятно,· хубаво.
кл)τл ме е смаяло. Малацайкюп мн Дайтв вис нс мсне! Нся Да пипна аз, чс влспс сепне
(е си приказваме! Ох. майчице! Само кашо си помисля за поиш щастие и свят мн сс вюuuβю,
Г, Кмпмсл—вои, Милицията . ми дайте, — Никога нс очаквах, . че имешс . пакъе худее и нсжсн
глас!,. , — О. пя Да рсчс (а оппуснв глосс сн и (и ии запвс. щс ви сс завис сеят,
М. Груб—шля—иа, През иглено ухо, Рядко се падаше такъв късмет — вeрauо. хубаво, хрисимо
момчс. рсдмnяuβм и примерно, и имотно, и доаит — сеят. (а та се завис! Г. Кaрмтлaвов.
«Снахм-
Оπ-: Завива мя се / з—вие мн се илииат—. З—мийви ми· се ·/ . замие ми се (завъртяз— . ми се /
завърти ми се) свнт,
ЗАВИВАМ . / ЗАВИЯ НА ПРЪСТА СИ някого, Нсобобр. Започвам да постъпвам с
нтkогл. както Мя е угодно. дм го разигравам. . както жeгaя. — Зс хубост — худсва, А и
шнек пя би на завила на пръста си, но не е имела среди, А. Сτрaшямярлв. Кръстопът,
Още: Зизъртнеам / завъртн н— пръста ^ι
ЗАВИВАМ . / ЗАВИЯ ПОД КАМЪК нещо, Дисл. Прикривам нещо. напривям дм не
се чуе. да не се узнае нещо,
ЗАВИВАМ <С>> I. ЗАВИЯ <С>> КРАЯ и ЗАВИВАМ / ЗАВИЯ. КРАЙ. Нсоеобр.
Отивам ся. 6—‘ да се грижа ‘а канВого и да " е. — Горане. пусни мс!, ., Замръкнахме.
Горане! — Горен ла щс шс пусне? ., Горан е но планина расъл, СсвДано! Тъй (а знасш. —
Ти сс шъй хмрnуесе, Горане, а упрс щс завиеш край и хората щс хорпувсп, Ц- Цер-
kоβткн, Около беляннати- Той да жслел ссга (а я види тука, (ία й зоднс ножа са и
гърбишс и си всuaв кроя към планината, Ив. Вазов. Нови ‘емн. Не. не всякога избухвало
всенародно въстание — зс Такава рсдоти трябва но всички по също ереме Да , спОне не¬
възможно, подобни съепоДения се реДкн. Най-чссто.' щом някоМу стигнело 'догуша. .. . той
са завивал кроя и уловял шуесβaτш, набави. гората, хваща. Балкана, В. Мутафчиев-, И Клио
•е муза, Ама■ че ши отДе зносш, какви са онсзн на касета? Прибсрс Та гюлът. — завий са
крея нанякъДс., , Е, сспнс! Ал- Клнсτ—нτяπлв, Бай Ганьо, — Нещо трябва (а свършим,
— Рсзумяис сс. какво щс с, Де сн вaβuβюме края (орДс с врсмс,. Де. кажем. но ' хороша,
Де сс измъкват към планината, В, Мутафчиеви, Летопис ни смутното време,
Още: Завивам· си · / завия си края нм еди— страна. ' Диол, НсоДобр'. Завивам· си / змеин ся
«гапшката (куйруки). Даал. НсоДобр, - * ‘
327
ЗАВИВАМ СИ / ЗАВИЯ СИ КРАЯ НА ЕДНА СТРАНА, Диел, Нсо(обр, Вж. З—еивамв
си I завян си крмн-
ЗАВИВАМ СИ / ЗАВИЯ СИ КУЙРУКА· Дню., Нсо(обр, Вж. Завивам <си> / завия
<си> кран. Дойбс само Дю сн взсмс асuютш и сн αβα оуйрукa. бсз (а пипа Дала яма още
робота зс свършване,
ЗАВИВАМ СИ / ЗАВИЯ СИ ОПАШКАТА· Днел, НсоДобр, Вж, Завивам <си> / завиж·
<си> крин·
ЗАВИВАМ СИ / ЗАВИЯ СИ ППО1ЩЕТО· Диел, Cбuон, прснебр, Махам се лτннrплeί.
напущам някое място, лτнвaм ся с намерение никои— да яе се връщам илвeо·; зaбтгвим-
Още: Вз—ммм си / вз—м— си ппощето· Днел, Одикн, прснсбр,
ЗАВИЛА МИ СЕ Е КОСАТА НА ГЛАВАТА. Даал. Измъчен съм, изтормозен съм·
ЗАВИЛО МИ СЕ НАД (НА) ГЛАВАТА. Заплашва ме някаке— нeпnятτнотτ. предстои
мн нещо неприятно,
Още: Вие ми се (върти ми се, ‘меърт^о мя се е) н—д (п—) ил—иат—.
ЗАВИЛ СЪМ СИ САМ ЮЛАРЯ, Станал съм н—покорен, не слушам никого, не·
се иолоянтвaм на никого я сн върши кaнвлτл искам, ^ταβα. си сДна жсне. зовали си семе
юлсря: ни от бума зсмс. ни иска оп някого (е знос, П. Ю, Тодоров, Самодива,
ЗАВИРАМ / ЗАВРА В КУЧИ ГЪЗ някого. Грубо, ’. Нахоквам жестоко някого,
2· Отмъщавам ся на някого, нанизв—м няrлил. кaτл го поставям е затруднено. безизходно
плгожeняe я го праин безсилен, безвреден, Ако ма пшбнсш. и куча гъз ще пс завра (а мс
помниш,
Още: Вкарвам / вг—рам (навирам / навра, натиквам / пмтикмм) е кучи гъз, Грубо.
Завирам / ‘—вра у куче дупе· Днел, Грубо,
ЗАВИРАМ / ЗАВРА В МИША ДУПКА някого. ’. Нахоквам ж-сτлкл няклил,
2. Отмъщавам ся на някого, наказвам някого, като го поставям в зaτnулн-нл, βεβίπχο^ο
положение и го правн безсилен. безвреден, НароДъп с с нас . оная чсрна Души. чор-
бюбжнишс, ний тях. .. в маши Дупки ще ги всβрсм, Й. Йовков. Боряни, Нс се стърпях, оп
гняв заврях / и в маши Дупка го заврях, Кр, Вплkлβ. Мед от осм-
Още: Вкарвам / вкарам (eпвEnaм / въври, навирим / н—вра, натиквам / нмтиким,
и—пъхвам / ни^ха^. натъпквам / натъпча) в миша дупка, Н—вкарвам / нииr—пим в миша
дупки. Днел,
ЗАВИРАМ / ЗАВРА В НОСА но някого нсим, ’· Съвсем оτ6гцзл показвам на някого'
нещо (обикн, някакъв документ) като ллкм‘—τ)ятτвл за пnaвлτ—τи, истинността па н-щл·
Ако се скоро, щс му завра в носа оβumюнцuяτю,
2. Казвам на някого някакъв факт. с който му доказвам. че не е приз, Нс вярваше и
поДлосшт му. но капо й заврях в носа и тази му постъпки. престана (а ао защищава.
3. НaсτлИояβо я ллтмлнл нeпр·кпсниτл напомням на някого зм н—щл. — С тоя Хсося
излезе глупаво — каза пой, — Знам ' ез кой е Хсксл, нямаше защо (а мн го завира е носа.. .
МлсДсжът виновно мълчеше, П, Вежиное, Дaяeо· лτ брегов—те,
4. Натяквам на някого за нещо, Непрекъснато му всβuрaес в носи. чс с невнимателен н
неучтив,
Още: Впвцрим / βпβn— (павирам / навра, тикам) в носа. 3—ецрам / ‘—ери под пое—
/към 1 знач,/, Тиквам / тикна в носи /към 1 и 2 зн—о-/.
ЗАВИРАМ / ЗАВРА В ОРЕХОВА ЧЕРУПКА някого, Поставям някого в крайно-
н)6я—гопряяτнл иоллж—ня-, отнемам му всякакви βпзмлжнлтτ за защит— иля тпnрлτивa,
Много ба нв вашвш и Ди нв ми сс перчиш» чс щс шс завра е орехова чсруко,
Още: Навирим / навра (натяквам / нитнкмм. натъпквам / натъпча) в оп·хлв— черупка-.
ЗАВИРА МИ / ЗАВРИ МИ КЕЛЯ· Даал, Обхваща ме сялен яд, гняв; избухни.м,
разсърдиам се.
Още: Кипва мн / кипне мя гeгн· Възецрм ми / възвря мя (хваща ме / хе—не ме„
шунвм мя / тупн— ми) геля. Диол.
328
\
■' ЗАВИРАМ / ЗАВРА ПОД НОСА нш някого асио, Съвсем отблизо показвам нм ннклгл
' яeщл (обикн, някакъв документ) като локмзaτ·лтτил за пnaв.оτ■aτ—, ят·τянн<нстτ— ни нещо, ·
— Той. взс оп стожеркапо сдно връзко с Документи, номери Сшонкулоеопа разписка и я
завря под носи на Мслссв, Ст, Марков, Дълбоки браздя,
Още: Въеир—м / βъβп— (н—вирим / п—ери) под носа. Завирам / завра е носа /е 1 знaч.|.
ТИкам (тиквам / тикна) под носа /в 1 знач./.
ЗАВИРАМ СЕ / ЗАВРА СЕ В МИША ДУПКА, Сгрявам се някъде н— съвсем τaйнл
място, Нали нДе. пак ДяДо Иван — ще ан пишем ез пях [турчит—], в коя миша булош
щс сс завираш. каза Барбулспи, Ц, Гинчев. Ганчо Клтenкaτ—.
Още: Н—мъгвам се / намъкни се (натиквам се / нитиг—м се, павирам се / навра се) е
миша дупка,
ЗАВИРАМ СЕ / ЗАВРА СЕ В УСТАТА НА ВЪЛКА, Постъпвам тика. че сам се и‘гaгaм
ям голяма лпaснлсτ. контр иди— от тτnмнa . па някого, „Ама ахмак излязох ,. Сом сс
носаДнх ни пачи яйце, .. Кой мс би по глаистс сам Да се вeβuром ни вълка в устато . . —
. .. Нека Дс мс убаяп н& фронта. барсм голямо пенсия Да получаваш.,* В. Нешное. Нм-
сτппяeнн·.
Още: Навирим се / наир— се (пъхам се, пъхвам се / пъхна се. надъхвам [се / напъхам
се) е устата нм вълка,
ЗАВИРАМ СЕ / ЗАВРА СЕ ПОД НОСА но някого, Отивам много близо до някого,,
където мога дм бъде виден; натрапвам се на вниманието на някого, Той захвърли писалката,
тръгни бързо-бързо към господине и сс завря поД. носа му. Д. Калфов, Индийският петел..
ЗАВИРАМ СЕ / ЗАВРА СИ ГАГАТА някъде, М—сн се. намесвам се там, гплeτл не·
трябва, шито е ж-лaнл. иля пронвнемм някакъв нeлирaвл—н, ненужен интер—с към нeщл.
Тримета приятели влязоха и cтоuчоaтa вече значително успокоени, Юлия беше съвсем
близо До вратата и по смутеното й лацс тс рондрсхa. чс отново се е опатвсла До под¬
слушва, — ЕЦ чс си лмем момиче! — не сс стърпя Бмcтa, — Току си завираш гагата. Дсто
нс па с роботе! П. Вежиное, Сяeляτe остават, — Женска разправяш! — осзс пя и по¬
при пломналипс сн бузи, — Тя Дс нс си вeеuрс гюгспс оулсекш, (сто не й е робота.
СТ. Ц- Дaснaллв, Сτубг—нсниτe лнпя,
Още: 3—еир—м се . / завра ся нлсa (муцуната). Завирам си / завра сн муцгит—. Днел.
Бутам ся (бутвам ся / бутни си. бъркам си. вр— си. въвирим си / впβр— си, навирим си /
наври си. муш— ся, мушкам си. мушеам ся / мушни ся, пъх—м ся. пъхвам сн / пъхни си,,
тикам сн. тиквам сн / тикни сн. увирам ся / увр— си) гиимта,
ЗАВИРАМ / ЗАВРА ГЛАВА В ПЯСЪКА я· ЗАВИРАМ СИ / ЗАВРА СИ ГЛАВАТА
В ПЯСЪКА Вземам съвсем ниивня. н—полхолтщя мерни. за да се предпазя от н—щл-
Нс завирай глеви в пясъка, Ти вашеш отлично какво търси ош шеде тази Меряя и aоо все
ощс. сс инатиш, по е пораДа ин^с^1^ц^н^ят^.,, Лицемер, Ем. Mинлe, Бягството на Галатея..
ЗАВИРАМ СИ / ЗАВРА СИ МУЦКАТА, Дисл, Вж. Завирам си / ‘—вра ся муцуната,.
ЗАВИРАМ СИ / ЗАВРА СИ МУЦУНАТА някъде, Меся се. намесвам се там„
гпдeτл не трнбиа, шито е жeлaнл, шля иnлтβявмм някакъв неоправдан, ненужен няτ·п·т към
нeщл. Ти всс обичаш Ди сн завираш муцуната е хорските работи,
Още: Завирам ся / завра сн гагата (нлс—). зМвирмм ся / з—вр— си муцкит—, Днел.
ЗАВИРАМ СИ / ЗАВРА СИ НОСА някъДс, М—сн се, нимeтвaм се там, където не трябва.,
нито е жeлaнл. яля проявявам някакъв неоправдан. ненужен интерес към н-щл. Ако сс
съберем всички и повеДсм нороДо, и вътрешно ще сме силни, и външно щс ни уважаваш. ic
нямо много-много (а си воβuрсτ носи в нашит робота, В, Геноесни, Седем годинн-
Още: Завирам си / завра сн гагата (муцуната), Завишим си / завра си муцгмти· Днел.
Бутам сн (бутв—м си / бутна сн. бъркам ся, вра си. βπвирaм сн / βъβп— си, н—вирим си /"
навра си,. муш— си, мушкам си, мушвим ся / мушни си. пъх—м си, пъхвам си / пъхна сИу
тикам си, ' тиквам си / тикни ся. увирам ся / увра си) носа,
ЗАВИРАМ СИ I ЗАВРА СИ ПРЪСТА МЕЖДУ . ВРАТАТА. Бъркам се, намесвам се я
нкгт работа, от конто си ллкaрвaы н-пршнτнлтτя. Осшеиш ан сами би оправят тези работи,,,
нс са ■вшuцршй. пръсти межДу вратата.
329*
ЗАВИРАМ I ЗАВРА У КУЧЕ ДУПЕ някого,· Дисл. Грубо, ’. Нахоквам жестоко ятглгл-
2, Отмъщавам· ся на някого. наказвам някого, като го пюстмвнм в затруднено, безизходно·
положение я го правн безсилен, безвреден,
Още: Завирам / заври е кучи гъз, Грубо,
ЗАВИХ СЕ И <СЕ> ЗАМАЯХ· Одакн. със слсДи. косвен въпрос, Стъписах се, слцтaх
<е, Добичето нзмуча жално и там си остени, .. Женеше почна Да чупя ръце и викна До
плсчс кото зс умрял човек, Паснаха и (счицати ми. Зовах се а замаях кaоuо Да провя,
А- Кир-лиИч-е, Нипллeн закриляни-
ЗА В КАПАТА. За олв—г (обикн жени) — нлИτл няма канио да облече,
ЗАВЛИЧАЙ СИ МЪГЛИТЕ. Махай се. иди ся. — Я стига си дрънкал!, .. Завличай
са мъглите! Хайде! Н, ХаИтов, По земята,
ЗАВЛИЧАМ / ЗАВЛЕКА В ГРОБА. Ставам причина зм смъртта на някого; уморявам.
Той страДашс оп шсжкс болсст, която ний-никрая ао завлече и гроба,
Още: Вкарвам / βk—п—м (смъквам / смъкн— твмяны| сваля) в гплбa. Пращим / пратя
{изпращам· / изпратя) в иптби /във 2 знмч-/,
ЗАВЛИЧАМ / ЗАВЛЕКА ОЧИ и ЗАВЛИЧАМ / ЗАВЛЕКА С ОЧИТЕ, Обикн, в си.
.вид. Днел, Подремвам. поспивам малко, за кратно врем·- И щом. сс стъмюн.. .. протегне сс
на осаaπβτм и в еДин маг завлвчс очи а захърка, Д, Калфои, Жан Самаре- Ще ДойДе, но
нске по-нопрсД Да зселскс мелко с очитс,
ЗАВЛЯКЪЛ СЪМ СЕЛСКАТА КРИНА- Дни. Ирон, Не съм успял. претърпял съм
неуспех в нeщл-
ЗА ВОДА ОТИШЪЛ И ВОДА НЕ ПИЛ, Даал. Ирон. За човек, който нищо не е
свършил ' от това, кл)τл е възи—мернеал-
ЗА В РАБОТА, За нещо — коИто може дм бъде изиол‘увaн; годен, — Прибери с(но-
Аруго, омеτм ти е по зс и роботе.. не може (а земсм сега сичко, Д- 7-^3. Преславските
камбани, Нс го изхвърляй, то -ощс е зс е родопо,
ЗА ВРЕМЕ- Остар, Временно, ‘а кратно, Събрани бяха привечер есбниж / сысеДкишс при
болната родилке / и нся тс — за врсмс укротено / от огаuцста — co лмβмлаu Дума роз-
туиβaхa. П- П, Сг—и-Иков, Eииоeскя и)тня. СлеД пъреапв издуха оп нвгоДуваннс и ао-
рсща. прошссти против жестоката прасъДо не Европа, южна България ατοα за врсмс в
гърДите си лсмпсжс зс съединението, Ии- Вaзлβ, Нова з—мн-
ЗАВЪЖДАМ / ЗАВЪДЯ ОТ ИСКРА ОГЪН. Днел, Забогатяи-м, нито зиnловмм с мини¬
мални средства.
ЗА ВЪЖЕ СЪМ. Провинил съм се, заслужавам голямо наказани-- Тсзи калпазани
сс за въже, полково, nсомcna направиха,
ЗА ВЪЛКА ГОВОРИМ И (А) ВЪЛКА (ТОЙ) В КОШАРАТА, Употребява се, когато
нeлчaгвино се появява някой. зм когото в момента се говоря- — ' Брс, Чanлсо — възкликна
опсцыш — нис тъкмо зс вълка говорехме, с той бил в кошарато... Що ндсш по туй врсмс,
нс си ла но мелницата? Ц- Лач—ва. Селският ангел- — Конс много — ксвa той. ■— За
вълка говорим, вълкът е кошсрато.. Аскср щс в, Ст, Дичев, За твобллмτa,
Още: 3— вълка приказваме н (а) вълка (той) в rлш—n—τ—, 3— . вълк— говорим (приказвам—)
и (а) вълка (той) π—тр·π—■ За вълка хоратим и (—) вълка (той) · в гошарат—, 'Дисл,
ЗА ВЪЛКА ГОВОРИМ И (А) ВЪЛКА · (ТОЙ) НАСРЕЩА, · Вж, 3— -впгнa глвлnнМ я
(м) вълк— е · кошарата-
ЗА ВЪЛКА ПРИКАЗВАМЕ И (А) ВЪЛКА (ТОЙ) В КОШАРАТА, Вж, Зи 'вълк— го¬
ворим я ·' ' (м)· · въяя— в -kлшaпмτи, ' Връща сс и Гсрчо, Клюмнал глади,. върви и нс ' виДи. чс
отпреДс му. сТоа :мнвц.■ ош когото цяло гоДина. е бягал, — -Зо вълка —лρUоювuюмсi. .ц .вълкът в
ооесρamо — uзβuою Стражи-бълхата и сс ухиля насреща Гсрчо, Ц,· ' Ц—пкoвcсkиl ' Гергьовден·,
330
ЗА ВЪЛКА ПРИКАЗВАМЕ И (А) ВЪЛКА (ТОЙ) НАСРЕЩА, Вж, 3— вълна глилnим
м (м) вълни в нлшaпaτи- Зс вълка приказваме, той Насреща — спо че .тъкмо когото говорехме
зе брош ми. той асмчaоuaнм влсзс е стаята. пристигна. току-що от араби.
ЗА ВЪЛКА ХОРАТИМ И (А) ВЪЛКА (ТОЙ) В КОШАРАТА, Дишл. Вж, Зи вълна
·илвлпям я (и) вълна в клшипмτa,
ЗА ВЪЛНА ТРЪГНАЛ. ОСТРИГАН СЕ ВЪРНАЛ. Днел. Ирон. За човек. който не
тaыл нищо не свършил, но останал' и лщeτeн- ’
ЗАВЪРЗВАМ / ЗАВЪРЖА ВЪЗЕЛ. Успявам да спестя паря; спестявам, — Мине нс
.мине, отбия сс и изям еДна баклави. мине не минс (сн. пек влязо и пек аз.м някоя.
— Дмаьмм — бумом си — хлепсс! Тая рсдопа нс опява но Добры! С това харчене — еиксм
■са — пи възсл нс можеш завърза, ама виж — еакам — е врсмс. би сс отървеш и човек
-до станеш, Чудомир, Дулугпτ-
ЗАВЪРЗВАМ / ЗАВЪРЖА ДВАТА КРАЯ, Успявам да живен, да пр—живнимм с оскъдни
сn·лтτим- С прасменсшо на ρсдмnаuцunе тс обикновено си правяш гсшсфти, Това споес
под формате на подаръци: част оп първото заплаши яли масло, сом просителят е бсДсн
селянин. дошъл пук, е аолсмая град. Дс спечела нсщо. зс До завърже биеше кроя. Г, Ка-
ритливлв, СиоржилоЕ-
Още: Събирам / спб-пм (свързвам / свържа, връзвам / вържи) диат— края· Сбирам /
тбeпи диит— края' Днел.
ЗАВЪРЗВАМ / ЗАВЪРЖА ЕЗИКА на някого, Стаи—м иряоин— някой да не смее дм
говори, да ниж— нещо; не πо‘вллтЕaм някому, дм илвлпн, пречи му дм илилри- ВажДаше
сс рсдопспо, чс той искаше бс ни говоря нсщо, но стечението но резни обстоятелства. от¬
давна бяха завързали езикът му. Зах, Сτлтнлв. Записки по бългanткиτe βътτ—нця,
Още: Връзвам / вържи езика,
ЗАВЪРЗВАМ / ЗАВЪРЖА КЪМ КОЛЕСНИЦАТА на някого нсщо или някого. Книж,
.Пгтτaвты общ—сти—н— група. партия яля· държава в иоялж-ни· ни ппгнa змвятимотτ от
иогиτикaτи, ц—гиτ- на някого-
Още: Впрягам . / впрегна в колесницат—, Книж,. Привързвам / привърж— към rляeсняц—τм-
Княж.
ЗАВЪРЗВАМ / ЗАВЪРЖА С ПАМУЧЕН КОНЕЦ нсщо. Диел,. Стоварим се ‘а
нещо, но не го извършвам както трябва с-пялзно, солидно,
Още: Връзвам. / вържи (уеързвам / уβπпжи) с памучен конец. Днел,
ЗАВЪРТЯВАМ / ЗАВЪРТЯ АКЪЛА на някого. 1. .Успявам да направя някоИ дм се
влюби в мене. успявам да увл—к— някого по себе ся, Тове момиче съвсем му с за¬
въртяло акъла и шой ще сс жсна за нсго.
2, ПлЕлитЕaм на някого. без той да усетя, да одобрява eсногл, клeτл върши и дм преценява
нещата от мое гледище, — Рангел ла ии завъртя акълите?——попито насмешливо Бсрос,
Д, Кисьов, Щастието не идва сммо,
3, Внушавам на няkлго прекадени увереност в личнит— му βпзможнос:τи; главозамайвам,
Още: Зазъртя^ам / завъртя главата (ум—. мозъка)· Забърквам / забъркам акъла /във
2 знач- · към 1 знaо./, Омот-еам / лылτaн акъла /към 1 зимн,/,
ЗАВЪРТЯВАМ. / ЗАВЪРТЯ ГЛАВАТА нс някого. 1· Успявам дм направя някой да се
влюбя в мене, успявам да увлека някого по себ— ся, „Пък чудо е Девойчето — Росица!“ / „Не
завъртиш ли й главата — суровица / вюcлужсесе!“ К, Христов, Чеда ' ни Балкани, ' — Пс
-нимивай Да не ши завърта главете. момиче! — вакно след нея Капя, —- Кой. мамо? —
недоумяваше Росица,- — Оня. Дсшо сс върти оомлм нас. К- Кръстев, К—тистрофи- — Кей,
ЗлОТкс, пози чоиски сн!—рсе^е. ' й, — Оная ' оп бюфспш му с звъртяло алоеото, Поза го,
инак щс останеш бсз мъж! Й, Гешев, Вян от тъмнината,
2, Повлиявам ни някого. без тоИ да усетя, дм одобрява всичко, клeτл върша я дм преценни-
нещ—т— лТ мое гледище, Видях вя. кОто носехте техните Дсбелш журнали и ако са■ успслн да
=ви . завърпяш главите, . шз■ мога деен припомня■ какви Договори смс поДписали с вас. Н, Антонов,
В' ' открито море- — То,. и моят маскарене с много зс хеслснс — рсчс пой, — Младо е,
нала знаеш, ... Всичко можс Да. му. завърта главата, Но. иском Да му, купя. един коп Дрсхи.
Д, Димов. Тютюн- Бaρauылмu неправо πмucош да Му ксжсм: ■ ■дъ■ρжиuаa ла Да. бъДс банката
331
шля акционерно с чуждя кaлнтшяu. — Е? — Тлъстите раби. конто могат бе стенеш акцио¬
нери и нш която австриецът Шлсзингвр е завъртял глеиитс. аскет акционерно, В, Геновся-.
С—дем години,
3, Впуш—и—м на някого» прекадени увереност и личните му възмюкш(тτш; главозамайвам·-.
Бързаше и евтини подсДи съвсем му завъртяха главете,
Още: Зaβъnτяeaм / завъртя уми (—kпгa, мозъка). Забърквам / забъркам главата!
/във 2 зн—ч, към 1 знaо,|.
ЗАВЪРТЯВА МИ СЕ / ЗАВЪРТИ МИ СЕ ГЛАВАТА, ’· Загубвам равновесие и мн"
тτaЕM глшо; прилошава мя, Мсн, токо мн св завъртя главете а. кекшо си сеДсх, паДнах·
нс земята унесвес, Т, Г, Вл—Иное, Злиτkл,
2, Спятвaм се от работа, неприятности н под, и се чудн к—кво да предприема - Нс в-
достатъчно само Да сс напряга физическа енергия До сшспвн Да сс завъртя главата шг
ударника а той Дс сшоне неспособен за работе, а е нужно ловкост, Г, Димитров, УдарнЕче-
сτилτо н тъn)вноимниeτл имат лгрлмнл знио)нн·-
3, Изпитвам изrгюояτeлно тцлнл чувство, обикн, от ш-що я‘вънпeлнл ипияτнл, хубаво,,
нл)τл ме е смaялл, — И шсбе. ши сс е вaеьρnяло главата ош страх — проДължи Да вика
сърДито шгумснкспо, Ст, Зaгороянлв, Ден иотг·л·н,
4, Изпадам в състояние да не мога да преценявам рeaгнл възможностите ся, тилнτe си;
сaмл‘aбпaЕЯМ се, глаио‘амаИи—м се, Няма нищо по-опасно оп това Дс па се завърши
главата оп успехите,
Още: 3—иявм мн се / завие мн се (зимаИви ми се / замае ми се, з—ш—метнвм мя се /
з—шем—ти мя се) илиеати /към 1. ’ н 3 знач./- Завъртни- мн се / завърти ми се свят /към ’. 2
н 3 знaо-/,
ЗАВЪРТЯВА МИ СЕ / ЗАВЪРТИ МИ СЕ СВЯТ. 1· Загубвам п—βноβ)сн- я мн стави
лошо; прилошава мя, Завъртя му сс свят и нс усспи как падне.
2, Списвам се от работа, нeирннτнлсτн я под- я се чудя нaквл да предприема, Пс по¬
мислих и за тебе. и за (сцепе. пак щс оспшнсм бсз хляб, кат мс изпъдят,. Само кипа
сн напомня, Ано, пови, свспът ми сс завъртявш, Ив, В—зов. Пъстър твнτ, Свят ми сс е
завъртял оп всички тсзи задължения. конто имам,
3. Изпитвам язнлючиτeлнл тнлнл чувство, обикн, от нещо я‘βпнneлπл иряяτнл. хубаво.,
глeτл ме е тмaтлл, Тя бсшс. майко. леля ма, / лсля ми. лсля Еленке,. , / Капо . вабях,
съглеДах. / свят ми сс. майко. завъртя, / оп жалба нв се обаДнх. / оп сълза нс й про¬
думах, Ц, Ц-рклβсkн. Димитър младо тьрговче-
Още: Завива мн се / з—вие мя се (замайва мя сн / замае ми се) свят. Завъртни— ми се /
завърти ми се главата /в ’. 2 я 3 знач-/,
ЗАВЪРТЯВАМ / ЗАВЪРТЯ КОЛЕЛОТО. Книж. Предприемам някакво действие,.
kоeτл има зя-ч-пяе за nмзвнτиeτл на нещо. за по-н—тат^шнин ход на нещо- — Всскн в
сиобоДсн Да раздира революцията както може, Нае трядва Дс завъртим колелото. всс сдно
(юли щс езсмсм властта, или щс бъдем бита. Ем- СТ—пее. Иван Клнлмр·e,
ЗАВЪРТЯВАМ / ЗАВЪРТЯ МОЗЪКА но някого, 1. Успявам да нaир—вн янкоИ да се
влюбя в мене. успявам да увлек— някого по себе ся, Друго, Друго еДно име, хвърлил съм
оом нш нся. амс кой зной? НС, ней До мога Да зсвъртя мозъка — име какео (с се убери,
Богота! Ал, Клнсτинτшнлв. Бай Гиньо,
2, Поилннвим на някого. без той да усетя, да одобрява втнчгл. гоeτл върша я да пре¬
ценява нещата от мое ияeлEшe, — Хитро е пя, Мнною. снахо; завъртяла му с мозъка»
току (а склонява Генко — с добро Да склонява, Ц- Цeрклисги, Т——тралян ‘мбиимлиш..
А с големците той [Алиш ефенди] и неговите събратя умеела много (обрс би сс ошнасяшс
щс га посрещнат, щс ан ниаоспят богато. щс. ан изпратят с почести. най-накрая ще нм
завъртят мозъците тъй, щоп ще ги смятат зс сисшци, и поку-важ. чс оanнсяa някоя
облога зс тяхнсп община, Aя, Константинов, През мирта на Ч-пиял.
3· Внушавам на нтглил прекаден— увереност в личните му впзылжнлтτи; главозамайвам.
Още: Завъртниам / завъртя главата (ума. акъла).
ЗАВЪРТЯВАМ / ЗАВЪРТЯ НА ПРЪСТА СИ някого, Зииловaм да плтτпп:βa'М с някого.
нинто ми е угодно, да го разигравам, както желан, Първата ма грешки, тове с, чс Допуснех
поя хипрсц До влсзе и кооператива,. — И кокво сс случа,,. ? Случи сс тове, чв вместо нис-
него До uвлмлвуuaмы, шой на завъртя нш пръсти си, А, Гуляшня, МТ станцин,
Още: З-Вие—м / змеин пи пръсти ся·
33’
ЗАВЪРТЯВАМ I ЗАВЪРТЯ НА СТО И ОСЕМДЕСЕТ ГРАДУСА нещо, Неодобр, Из-
тменям напълно н—що (възил—д, мн—няе, твърдение); възприемам τлонл обратното нещо
'(ипзияeл. мн—няе, твърдение), СлеД рецензиите трябваше (е завъртя ни сто и осемдсссп
.градуса родошапи са.
Още; Обръщам / обърна (извъртавам / извъртя) н— сто и лтeмлeсeτ градус—, Немдмдρ,
ЗАВЪРТЯВАМ НА ЧЕКРЪК, Днел, Бин да се забърка някой н да не може да яммеря
.пътн.
ЗАВЪРТЯВАМ / ЗАВЪРТЯ ОПАШКА. ’· Плоиaы да се докарвам пр—д нтkоил. да се
подмазимм, дм го яaтк—я, Нс шс бръснат, бсйомuмnо, не Даваш кокал, око :нс са завърташ
олaекanс! Г, Кмрмслaилв, Съвет,
.2. Нρенсдρ. За жени —■ ставам с ллшл иов-л-ня-. ставам нeмлnмлнa-
ЗАВЪРТЯВАМ СЕ / ЗАВЪРТЯ СЕ НА ПЕТА (ПЕТХТЕ СИ». Обръщам се. за
да се оτлмл)ои. да сн отида от някъде, — СвобоДен сте! Тук бедният орхнеар сс завъртяво
.ни петите си и сс измъква кашо попарен из богато наредения кметски кабинет, Се, Минков.
Разкази е τaпмг)жовa кожи- И Петко сс завъртя на пешото сн и азлсзс бържс, Т- Г. ВгaИ-
кои. Среща- Стори му сс, чс ХавоДжисес нс сс зарееве, като го внДя, Тя само кимни
небрежно с глава и Дора нс го покана (а сс(нс при пях. Сего бешс момент До завъртя пети,
Зс си абе и исДнъж вaеuнсаu (ш скъса с този βucмоммеρаш жсно, Г, Кaр—тлaвов, Танго.
ЗАВЪРТЯВАМ СЕ / ЗАВЪРТЯ СЕ НА СТО И ОСЕМДЕСЕТ ГРАДУСА. Нсободр.
1. Възприемам съвсем иплτяилполлжня ни досегашните ся възгледи. мненин шля променям
напълно иовeл-ннeτл ся, Откакп го критикуваха, завъртя сс на сто и осемдесет градуси
и сега говори съвссм Друго,
2. 3— н—що — променям се кор—нно. ниnпгнл-
Още: Обръщам се / обърна се (извъртавам се / шзЕпnτн се) нм сто и лт·ыл—сет градуси,
НсоДобр,
ЗАВЪРТЯВАМ / ЗАВЪРТЯ УМА нс някого. ’, Успявам да напраин някой да се
влюби в м—не. успявам да увлека нтkлио по с—бе · ся, — Мария! .. — Глссъш нш скспсрта
прозвуча почта с укор. — Аз зная, чс па нс си по случайните флиртове.,. Нс моге Дс
допусна, че някой глупак ти е завъртял Умс, — Той не с глупак — освс Мория с усмивка.
И после бобови тихо: — Утре щс го вадиты, Д- Димов, Тютюн- Нсесл тихо поДрънкеашс
струните нш монболаношо и глеДаше мечтателно към лунепе. Една русо главица с тре¬
перещи ресница му дсше завъртяла умс. А, КanaяиИоeи, Сτплнτeли на републиката, Сега
тъкмо захващаш cыбсноu, на Дсссш мома борш бе зюβьρmaе умс! П, Ю, Тодоров. Зн-
.лaпн, — Много си нагазДсн. гледам,. — (и не би Дс си завърни умс но някое момиче от
онова село? Д, Калфов, Под южното небе,
.2. Поилннвам на някого. б—з той да усетя, да одобрява βтцоkл, клeτо върша. н да преценява
н—щ—т— от мое гледище-
3. Внушав—м па нтkлио прекадени уβ—n-носτ в личните му впзмлжнлсτя; главозамайвам,
Още: Завъртни-м / завъртя главата (акъла. млзпг—). Забърквам / забъркам ум— /във
’ знач, към 1 знач,/, Омлτивим / оылτ—н ум— /към 1 зн—ч,/,
ЗАВЪРТЯЛО МИ СЕ Е В ГЛАВАТА. Вτпяпяя съм ся нещо н нeпрerптнaτл · мисля
за него, Завъртяло мн сс с в главата. чс трябва До направя нсим,
ЗАВЪРТЯЛО МИ СЕ Е НАД (НА) ГЛАВАТА, Заплашва ме някаква неприятност,
ирeлтτли ми н—що неприятно, Ти не знисш кaоео мн сс с завъртяло но главата, ксоβu
.грижи си имам.
Още: Вие ми се (въртя ми се, ‘-βε^ мн се е) над (нм) главата,
ЗАВЪРТЯ СЕ ГЮВЕЧА, Днел, Сполучи се. има успех, я‘ле‘е утп·жнл,
ЗАВЯВА / ЗАВЕЕ ДРУГ ВЯТЪР· Пляож)πиeτо, обтτояτeлтτимτм стават други; нaтτппвa
промяна в положението- Германците но изток бехо спрени, Червената ермн. зсnочβсеы
■всчс бе га отблъсква и ба настъпиш, А ето ссгс загребала. цяло нсмска армия пра Сталин¬
град, Смачкат ла пози заграбено армия, шоаавс и тук бруа вятър ще зовсе, Г, КмрaтлaЕΓЕ.
Tмнгл.
Още: Зилу-ви / задуха (духе— / духне, поени— / ^3··) друг вятър,
333
3АВЯВА ME /' ЗАВЕЕ МЕ ВЯТЪРА някъде. Отивам някъде ·тпβсeм тгуоaино, без
nneлeanиτeлнл да знан, — Докопо та лсжаш в затвора. строежът ще бъбс завършен и
кой внос нш кой обскт щс на вaесы вятърът, Кл, Ц—нев. -ВлИннцн,
ЗА ВЯТЪРА. ДЕТО ВЕЕ, Напразно, напусто. без ползи-, без смнтъя- Нскоро мс до
отаДш там зс вятъра, депо все. нищо нс свърших,
Още: 3— вятъра. дето духа,
ЗА ВЯТЪРА. ДЕТО ДУХА, Напразно, напусто, без полза, 6-з смисъл,
Още: 3— вятърм дето вее, 3— този (тон), лeτл (що) духа,
ЗАГАСИ ФЕНЕРА. Подагр, 1· Казва се на нтглил. коИто е зaкътнтл за някъде-
(обикн, сутрин ‘а п—6лτ—),
2, Казва се н— олв-к със сπβъпжeно ияeшяв— глава, когато се понеи някъде'
Още: ДухнЯ (угасй) фенери. ПоДагр, -
ЗА ГЛАВАТА МИ, За м—не (употребява се. обикн- когато ннкоИ яевъпшя неща
лошо, н-р-лнл, от kл·τо самянт тоИ πлтτпaлвa)- — Все пс мисля Дали слушаш начални¬
ците са, Ти си мслом вироглав. недисцшиашран... А ни началника нс шрядвс Да му отго¬
варяш. вaиоnо то е за алаесши ти. Ншчaяаaкьn. cuном, било в казармата, бяло в
живото, Кл, Ц—чее, ВоИннцн, — Нс знам — стена сшорита. — правете, каквото щстс.
шо е зс глиесшо ии. Моята сс с видяло.. В, Нешнов. Настъпление- И туй проклет*. кучс цяло
нощ е вило, — Вис зС главата си, Кучс кого вас. или ще побеснее. ала ще умре. Й, Йовков,
Жетварят, Кой каквото прави. зс алаесши си го преви. Плтллeяц—,
ЗАГЛАЖДАМ / ЗАГЛАДЯ КОСЬМ<А> н ЗАГЛАЖДАМ СИ / ЗАГЛАДЯ СИ·
КОСЪМА, Оправям се физически. τeг—тнл; нanплнниaм. надебелявам, изглеждам лт6р·,
ГДра, загледала косъм, пръхтеше, поДскачашс но поплачко в обори, Д, Кaлфтβ. Гора,
Видях го... Загледал косъми — засмя сс тихичко Левски, — И булка сн взсл, Ст.. Диоeи,
3— свободата,
Още: Огл—ждам сн / огладя сн (лъсеам / лъсна) косъма,
ЗАГРИЖИЛА СЕ ПОПАДИЯТА. ЧЕ ИЗРАСЛА НА ПОПА БРАДА, Дисл. Подагр.
Употребява се, когато някой напразно се тревожи зи нещо излишно-
ЗА 'ГРЪНЧО МЯСТО НЯМА, Уплτпeбтв— се, когато зм вещо мaлkл есе не може дм се¬
нам—ри място, — Нсрсбах раницата, но зс cмянaцana нямо място, — Зс грънчо място няма.
ЗАГУБВАМ / ЗАГУБЯ <>> УМА И ДУМА, Силно съм смутен, лбπпкaн, лбнkнлвeн<л
от голяма уплаха яли изненада, н не мога нищо да направя иля кажи; стъписвам се,
тпщнтвaм се. смиИи—м се, Двсмопо пленница, като ииДяхш какво сс готви нш Ахмед,
съвсем загубиха уми и Думи, К- Ламбрев. Средногорски и—nτшз—πя, Тя го присрсщна с
юмрука са и ао ударя някъде поД бродите таке силно, чс зъбите му азтро^со^с^... Той
бешс зсгудал и уме и бума. К- Калчев, Семейството ни τпк—оиτ-, Нс зная оaкеu се
крнтсрицте но Борчо. но пой все пек св отнася към доктора ксто към същество лм-uucшы^
оп „бл/янвитв* сестри — можс би вaимmм съумява До всπaзu самообладание, а пс загубват и
уме, и Дума. когото влязат в стаята и пой им извика: — Вън! Max-нн се от оча-те миГ
Н- СТeфaнлв—, Откриван— ни свети, Ханът вшеmшесеβ скрап зид иратштш и когато самоно-
бсянияш претендент само (мооcнешс бравата, шой му цвρсuюuюшβ неистово, кошо същински лъв,
При косто прстснДснтът загубваше и ума и дума.,, еτρмnмяяcuaшы се по мраморните
стълби и сс търкаляше наДолу като канари. РидоИ Р—лян. Най-храбрият юнмк-
Още: Губя (изгубвам / изгубя) $мм я · дума.
ЗАГУБВАМ / ЗАГУБЯ ПОЧВА <ПОД КРАКАТА СИ>, Книж. 1· Не се чувствувам
вече сигурен е себе ся. иneтτивмм да съм уверен в нещо; пплтвниaм колебани—. несигурност
в· нeщл. Той сс чувсшиувсшс объркан, загубил почва йод краката са: прссшино Да пишс·
цели при сеДмаци, Ем, M—нлв. Ден се ражда,
2, . Преставам дм· .имам власт. влияние. авторитет, Съдържанието на uсеmнaоо спина.
е(амMбρшвам и той загуди почви. нс удовлетворяваше интерссапе но читателите си,
Още: Губя (изгубвам / изгубя) почва Сгод крякам с1>,
ЗАГУБВАМ / ЗАГУБЯ ПУСУЛАТА Обърквам се ж не' 'зная кaгвл да правн, как дм
действувам н πотτъив—м нeлбмисл-ял, Симо слсд ощс маг зоб насипе сс нидыкаха сеймс-
334
нипс, Свае но пишеше олекни — щс рвчв. нс нaπρсвнм с дял страхът му, ееймснunе бяхсг
съвсем загубила пусулопа. В, · Мутафчиев—, Пeτлпят ни смутното време,
Ощ—: Изпускам / изпусни (изгубвам / изгубя, изтървивам / изτппвa. забърквам / за¬
бъркам. гбъркβaм / сбъркам) пусулатм.
ЗАГУБВАМ / ЗАГУБЯ СВЕТА. Изпадам е безсъзнание, прилошава ми н ставам без¬
чувствен, Улова я зсръката и я Дръпне — високо но стола, До себе са.. . Оп този маг нлmсnьк■
тя загуди систш, Нищо не помнеше. Г, РмИчее. Златният ключ,
ЗАГУБВАМ СИ / ЗАГУБЯ СИ АКЪЛА. Cбцкн, и си, иид. ’· Обезумявмм-
2. Ставам като безумен иорaли изживяване ни нягигил сияπл чувство шля болка- Цяла·
нощ нещо се трополеше горе на таианс, акъли са загубих ош . страх,
3, Плсτъnимм, действувам неразумно нито безумен, Пожарът не бешс голям, но хората
се загубиха акъла, тачеха нагорс-ноДолу. носеха воДо, но нищо нс преДприемеха, · Ти съвсем
сн си загубил акъли, щом пека мuелuе.
4· По (побар) някого, Силнл се влюбвам е нтrлил, Ако си загубиш акъла по поза човск,.
щс бъДсш нещастна, нс е за псде.
Още: Загубвам си / з—иубн си ума- Изгубвам ся / изгубя си акъла,
ЗАГУБВАМ СИ / ЗАГУБЯ СИ УМА, Cбнкн, в си, виД, ’. Обезумявам,
2, Ставам като б-зум—н поради изживяване на ннкaкβл сягнл чувство яли . болна, Спипал·
пой сДно нощ игумене нш близкото манаспирчс в килията му и До зори ао мъчил до
изкаже. Де крас поряшс са, Онзи са загубил умс от страх, от болки. смс нищичко нс избсл..
К- Константинов, Седем час— зanмнτa, Загубил са умс оп радост, < Мсйосnш са загуди
умс ош скръб по сина си.
3, Постъпвам, действувам неразумно нито 6—зумен, По цсли часове Станко спосше преД ·
огледалото, Само зс едно ошиванв До клоДвнецш пя се гласеше като зс Великден, „Това-
момиче сн е загубило уми!“ — не нш шеги се ядосваше майката, Г, КaрмслaЕЛи, Обикновени
хора, Ти си си загубил умс, щом искаш (а тръгнеш но пъп в поза дуря. · Ти съвсем си са·
загубил умс, щом приказваш шоки,
4, По (подир) някого, Силно се влюбвам е някого, А ноля иижДам. п. е загубило уме¬
си по тсбс., В. Геновсии, Седем годиня,
Още: Загубвам ся / загубя ся акъла· Изгубвам си / изгубя ся ума,
ЗАГУБЕНА РАБОТА, Обикн, кaτл възклицание: ’· За изпизявaнe ни недоверие. съмне¬
ние за осъществни-нето на нещо ; няма д— ст—не. не е възможно! — Назначаха ла псТ
— Не още, Доссас, нищо нямо, Загубени радошш! Все нсщо изчакват,
2, · Зм изразявмне на нeловллсτβл от н)щл, — Е, оaкuо видя там [в църквата]? — Ама
първо. много осρmuнu. . , — Знача интересно, и? — Ами! Какво му е интересното?, , .
Нито пи Даваш Да разглежДаш картинките. напо можеш Да св смсеш с ■ глас, Загубена
родопо! П, Незнакомое, Маргарити— я аз.
ЗАГУБИЛА СИ БУЛКАТА БРАДВАТА ЗАД ВРАТАТА· Ирон, Употребява се, когато
някой газим, ч— е загубил нeщл. а то се намира, където му е мнстого.
Още: Загубил— си булката черяслото зад вратата
ЗАГУБИЛА СИ БУЛКАТА ЧЕРЯСЛОТО ЗДД ВРАТАТА. Вж, 3а<Или ся булката
брадвата зад вратата,
ЗА ГУСКА — МАСКА, Дни., Казва се ни този продаемч. който иска два пътят
повече, лτкогrлτо е цената ни стоката му.
ЗА ДВЕ ПАРИ. ’. Който е много евтин- Лекарство зо две пари, но кой бе го с
зная.,
2· Нeзπaояτ)яeн, дребен. нищожен, — Дс па нв кажс човск нсщо, (а пс нв накара за бис
пира работа (а му свършиш, Г. Кир—славов. Спах—. — Щв сс опришипс, невесто! — осзш^
Фирешо. — Булка Сшанш сома нв можс би та помогне, —Дребно е капо гарги —
души зс Двс пори няма! — пошегува си Фарсто, К. П-тн—нпв, Без деца -
Още: 3— п—р— /и 1 зн—ч- към 1 ■звмч'/.
ЗДД ВРАТАТА И ПЕЧУРКИ НИКНАТ, Днал, Ирон. 3— ж—н— — много е мързе¬
лива,
335
ЗАД ГЪРБА на някого, Тайно от някого. без ‘нанието на янкого, Нс Кръсшя се
цсксше Ди сс скоро нш жсно си. вeДеnо навреме нс е стягала Дъщсря си. (ш я упрекне. чс
ми токово някаква любов с глсбсла халтаво, но сърцс нс му Даваше, вшимτо и сом сс
чуесшиуисшв виновен, Тс нв вашсее ла шой зс поза любов? Те Ди нв е ставало нсщо
зад гърби му? Г, К—naтлмвлв, Обикновени хора, Бсшс съвсем очсвнДно, чс подпоручик Личев
не спи, чс е готов Ди се бори, чс навярно крои нещо зоб гърба му. П, Вeжинлв, Втора плτa,
Бшкuм сшава в къщата ми? — Амча самичък око нв вижДаш, най-коешр не чуваш ля
дарим осоем шушукат заД гърба ти? П, Ю, Тодоров, Самодиви, Някой пусни слуха. че пя
не е негова гоДсннцс, е не брош му. Нмчaш се шушуканв и поДмятонс зае гърби й, М, Гру-
бешлиева, Пр—з иглено ухо.
ЗАД ГЪРБА СЪМ нш някого, 1. Подкрепям. πллплммгмм някого, служи му като
опор—, — Твоята е лесни — съкрушено възДъхни Спасов, — Брат ши е заД гърба ти, А кшоuо
де правим нис, конто нямаме дропя партизани и секретари ни пшртиятс! М- Mипч)втkя.
Tихл пристанищ—,
2, ДеИствувам чрез някого,
Още: Стон ‘ад гърба».
ЗАД ДЕВЕТ МОРЕТА. Много нилмлeO' — Закъде си готвил поя вързоп? Зс cшρооuнcкama
,ли зсмя, Дсто с заД Деест мореше? Ст, Зaгопчияоβ. Ден иося·лeH'
Още: Пр—з девет Сземи и> морета.
ЗА (КОЛКОТО) ДЕВЕТ СЕЛА. лъжа (лудувам. немирен съм и илл-)- Извънредно
много, прекадено (лъжа, лудувам), Лъже колкошо зс деесп сслс.+ Имс сдан сан. Комсн
<ссс казва. луд колкото Дсвеш село.
ЗА ДЕВЕТ ЦИГАНИ, лпжм, Извънредно много, прекадено (лъжа).
ЗАДИГАМ СИ I ЗАДИГНА СИ ' ДРИПИТЕ, Днел, Cбuкн, прснсбр, Ммхам се
■отнякъде. напущам нткгe място; отивам си, Забягам са Дрипите и нямо (а мс вадите
скоро,
Още: Задигам сн / задигна ся парцалите (п—рт—кешите, п—ртушнните. дърмите, тан^мит—.
чуковете), Даал. Обикн, прснсбр. . Вдигам си / вдигна ся (обирам си / обера с». прибирам
си / прибери си. събирам си / събера си) дрипите. Обикн, прснсдр.
ЗАДИГАМ СИ / ЗАДИГНА СИ ДЪРМИТЕ, Диал. Cбцон, пренсбр, Махам се оτнякъл—,
напущам няkл— място; отивам си. Задигна си Дърмяше ош село и отиДс нш рсдопа в гроДс,
Още: Задигам ся / задигни си дрипите (пира—яиτe. парт—кешяте. п—ртушнните. чуковете.
тмнъмшт)). Днел, Обuон, Нρенсдρ. Вдигам си / вдигни си (обирам си / обери си. прибирам сн /
прибера си. събирам си / събера ся) дърмите. Cбuкн. прснебр,
ЗАДИГАМ СИ / ЗАДИГНА СИ ПАРТАКЕШИТЕ, Днел, Cбuка. прснсбр. Махам се
•отнякъде. напущам няkл) мнсто; отивам си,
Още: Задигам ся / задигна си дрипите (парцалите, п—ртушинште. дърмите. чуклeeτ). тм-
гъмит—)' ДиСл, Обикн, прснебр. Вдигам си / вдигни ся (обирам си / обери си. прибирам си /
прибера си. събирам си / събера сн) партикешите. Обuоа. пренсбр.
ЗАДИГАМ СИ / ЗАДИГНА СИ ПАРТУШИНИТЕ. Дасл. Обикн. прснсбр. Махам
се лτнякпл), напущам няко— място; отнемм ся, Задигни си nсρmуенаunс и не се връщай!
Още: Задигам . си / задигна си дрипите (парцалите. дърмите. партакешите. оуклвeτe.
такъмгите)' Днел. Cдuка, прснсбр, Вдигам ся / вдигни си (обирам ся / обера си, прибирам
си / прибера си, събирам ся / събери си) пмртушяннте. Обикн. прснсбр,
ЗАДИГАМ СИ / ЗАДИГНА СИ ПАРЦАЛИТЕ, Дасл. Обикн. пренсбр. Махам се
лτπтнπл). напущам ннклe мнсто; лτивмм си, Щс си забягна парцалите и ще замяна болсч
оттук.
Още: Задигам си / задигна си дрипите (партакешите. п—ртуишните. дърмите, т-къмите,
чуковете). Диал. Обикн, прснебр. Вдигам сн / вдигна си (обирам сн / обер— си. прибирам сн /
прибери ся, събирам си / събери си) парцалите. Обцон, прснсдр.
ЗАДИГАМ СИ / ЗАДИГНА СИ ТАКЪМИТЕ. Дасл. Cбцон. пренсбр. Махам се
лτннкълe, напущам някое мнтτл; лτивaм си,
336
Още: Зидягам си / задигни ся чуковете (дрипите» дърмите. п—nцияцτe, партмкешште,
«гфтуишите)· Дисл, Обикн, прснебр, Вдигам сн / вдигни сн (обирам си / обера си, прибирам си /
прибери си, събирам си / събера си) такъмит·· Cбuкн, пренебр.
ЗАДИГАМ СИ I ЗАДИГНА СИ ЧУКОВЕТЕ Днел, Cдuкн, прснебр. Махам се
-лrняκплe. напущам някое място; лτявaм си, Прочес. на мснс нв оставеше друго освен
(и са забягна чуковете оп Елеш и (а отида в Трявна. гДето сс услових зс учапсл.
П, Р, СяaЕeйнлв. Български ипиτоц нлн иосллвиця и характерни думи, Понякога ми сс иска
(е са зшДнгнш чуковете и (и напусна. но не ми се мъкнат сшнДъцн нш халите, Б, Райнов.
Господин Никой,
Още: Задигам си / задигна ся такъмите (дрипите, п—пцaгиτe, п—ртмкешит—. пмртушшпгге,
лърмшτe)' Дасл, Cбuоа, пренебр. Вдигам си / вдигна ся (обирам сн / обера си. прибирам,
прибери ся. събирам сн / спбen— си) чуковете. Cбцоа, прснсбр.
ЗДД КУЛИСИТЕ. Книж, Тайно. скрито и обикн, не по почтен начин, И тук сс
нареДяха пак сшоршпв подлизурка, ходиха. шетаха зад.., кулиса. остенаха нш топли место.
а пой, Мспсй Матов. победител при Дсмаркоя. изхвръкна, П, Сτлянлв. Сребърната
св-тби на nогклвняr Матов, Комунистическата партия,.,. нс чувствува аuошоuш нужДа
(и Действува зоб кулисише, Г- Димитров. 3— единния фронт е Българин 1923 год, Те
вършеха заД кулисите всичко, зс бе му попречат (и зсемс службите, за която сс готвеше,
ЗАД МЕТЛАТА· В н)бя—иоипинτнл илглжeниe. ни илтлeлнл място' И аз уж ' сс увирам
около големците::,,, по всс глсДсш, чс (руашшс мс надпрсиориит, а ез всс зид метлата,
Ал, Клнтτ—нτинлβ. Разни хлпa, разни нд—или
ЗАДРЕМАЛ СЪМ НА ГОВНОТО СИ, Вулг, Не се сещам да ся лτили, з—седавам
се дълго време някъде,
ЗАД РЕШЕТКАТА (РЕШЕТКИТЕ). В затвора, Сшуб премина по гърби му, ошτм са
■аюмна оная безкрайно Дълги мсссци зад ρсеβnошτш, М, Грубешлиева. Окизионен магазин,
Дълго говориха хорсшс, а Венко замини за греди и том ао такнахи заД решетките,
К, Калчев, Училището на чичо Стоял.
ЗА ДУКАТО, нямам втпИ' Диал, Никак (ннмам вяра). Нямам ши вяра за (укапо,
Още: 3— мспрм. Дасл,
ЗАДУХВА I ЗАДУХА ДРУГ ВЯТЪР. Плялжeниeτл. лбтτотТeлсτииτ— стават други;
настъпим промяна е плглжeняeτЛ' Обърне ли сс ирсмешо. забуха ла другият вятър, къДс
щс нбс Манчо, С комунистите ла? Кр, Григоров, Иглцо)βO'
Още: 3—иннм / зав—е (плвяβм / повее, духе— / духне) друг вятър.
ЗАДЪНЕНА УЛИЦА. Положение. от rлeτл няма никакъв изход; τeжkл. 6eзя‘холнл
шлллжeниe' РеДяш се с Динамизъм и вътрешни противоречивост факти и изводи, която нш
дис-при пъта Довеждаш следствието (о задънени улица, Й, Демирев. Д, Горч·], Особен
случай, Такъв процес ставаше и в средата нш оная част ош интелигенцията,... която
търсеше изход оп заДънснеше улици. къДсто монархизмъш и ксnumшлucmaчеcошmш буржоа¬
зия дяхс тикнали България, Г, Димитров. Вторият конгрес на Отечествения фронт, До
задънена улице стагнш и слеДствисто със заловения в шаmaоβсρашτш книжарници шпионин,
Той не отрече винеше си, Ощс при първия разпит княжиряп рсзказс всичко. оосmм знаеше.
но по не деше много. П, Вeжннлв, Следит— ттτaвaτ, — Той вашият Сnшаоул само мъдрува,
затуй докере работите в Спаросел до задънена улица, СТ, Марков, Дълбоки бразди,
Зографе отново тръгни,, . ,. и ■βневшnам почувствува вътрешно мcuмбожбеаaе.нсnмаяτнм
просветление в пия тъмни нощ.. ИзвеДнъж му сс сторя, че нс е всче човекът. койшо не
може бе си номери място и живот и винаги сс ашτъоuс нш задънена улица, В. Геноеси—,
Седем години,
Още: 3—лпπeπ сокак.
ЗАДЪНЕН СОКАК, Вж, Задънена улици, — Слушай, Николчо — вшnмчаш пой сериозно
и загражсно, — Ти (одрс виждаш и какъв задънен сокак смс, Или щс ама България, или
нямо Ди има. В, Геноися—. Седем години, Ясно с, че тук сходство между дума и была няма,
А липсата нш maооес сходство може Да сране не само авторитета нш отделния човек,
но и Дс тикне в задънен сокак nмлuτцоamш на цяла страна, е, Вечерни новинЯ' Ех.
’’ Фn—з·ологжо·н речник, т, I
337
Живошъп I текс ни потиска / и на плиска / с полкова мрак, / чс понякога ! простор j пи се*
иске, I а затънеш / в заДънвн еоошк. Хр- Рад-исни, Пулс-
ЗАДЯВАМ СЕ / ЗАДЯНА СЕ БЕЗ ВЪЖЕ. Дисл. Пр—дприемам нeщл несигурно, без,
да имам изгледи ‘м успех,
ЗАДЯНАЛ СЪМ КОПАНЯТА, Дасл, Прегърбил съм се; прегърбен. изгьрбен съм.,
ЗА ЕДИНИЯ ОМРАЗ, Днел, Много иnлτнв·н, клйτл буди лτβр—щeниe иля омраза..
ЗА ЕДИН<ИЯ> ХЛЯБ и ЗА ХЛЯБА. Срещу съвсем нищожно зaиямщaн·, клггнoτo'
‘а оскъдна прехрана, Ако някой сиромах удшрсшс но камък и нямаше откъде Ди взсмс.
тичаше при пях, Ако и шс нв му ДаДяхс, тогава проДаваше жншошо, (сшо го е оставил·
зс яДене, пък сетне ао оnалaбувсес а пръскаше Дсцсшш са ба сргспуешп бсз врсме и само зс
еДнння хляб, Г, Кanисливлв. Mинaгл, — Изябс ме пой [чорбаджията], дрешко — не мога!'
Фикат го поглеДна остро а изпитателно, — Друго ни ядс нис, Дамо, Друго,. . — Що?
— окмомρц сс Казакът, — Това нШ, че сме бсдни и ораспувсмс само зс сдин хляб.. — Л
какво (а правим? — Де сс борим. .. Само там с спасението! Г- Кмрaтлaвлβ, Селски истории,
Ало сДно бсшс всеобщо известно: Бальо работеше само зо хляба, Ст, Чнлннгнрлв, Хлеб нищ
нaтупниИ.
Още: Колкото за хляба,
ЗА ЕДИН ЮМРУК ДУША НОСЯ. Даал, Съвсем слаб. немощен съм-
ЗА ЕДНА БЪЛХА ЦЯЛА ЧЕРГА ИЗГАРЯМ и ИЗГАРЯМ ЧЕРГАТА ЗАРАД ЕДНА,
БЪЛХА, Днел, Дребнав съм, неразумен съм и заради маловажни, дребни неща жертвуи—м·
ио-гляeмнτe, ио-знaояτeлня неща, Бсmм с железен обръч шой де одuкояцл -цялото село, . .,
и никой нс смеешс До оρъоае ни сДни бума. противни нс чорбаджията, зсимnм ош опит
всичка знаеха, че Стоил не обича (а ' сс шегува и зс сдно бълха изгаря цяла черги. особено*
кога чергата е чужда, Хр, M—нснмлв, Кой ни · крив,
Още: Зи (заради) бълхата изгарям юрган— н за (‘мрадЕ) една бълха юргани изгарям»
Зи бълхата губера изгарям, Дасл.
ЗА <ЕДНА> КОРА ХЛЯБ, Срещу съвсем нищожно ‘—плащане. кллкоτл ‘м тткплπм
прехрана, Богоnо ний-послс сс показа в селото. кaоβм До ваДиш — кожа а кости дсше стон^.г
човекът Разбра се къДе е дал — ангсруи!. само за едно корю хляб в една мине крой
морсшо, във воДо До коляно, Б, Н·тτоnлв. Светлини над Родопите, — ... Нс работя ли по-
цсли месеца само зс корс хляб? . , Дола някога н.мс и пой [Бате Коле] До станс богат?'
К- Пeτк—πлв, Хмйдутн. Един До ями До живее царски, е Друг Да мре зс кори хляд. КъДс е тук
прсиДсто? Елин Пелин. Щъркови гнезди, В поза стране — праг между Изтока и
Запиеш, кръговрат ни войни и дсДсшиня, — (ето хорста живеят зс кора хляб а псДя ·
зсмя, какво е нешаши безполезно лирика, моя братя, Е, Багрни-. Звезд— на морян—-
Още: За <)днм> корички хляб, Зи парче (залък, rлы—τ) хляб,
ЗА <ЕДНА> КОРИЧКА ХЛЯБ. Вж, Зи <)днм> кора хлн6- Мола със заДавен:
глас Дъщсря си Да се смяла над него н (а нс ао разорявс, защото пой, дебнаят, щял ди
остане нш уляцапа и Ди протяга ръка като просяк за една коричка хляб. Си, Минков,
Разкази е τanaлeжлв— ножа- — Чооод бс. сми пи пък кaоβо ще бы(в. Малине, ако си
нмсмс ощс сдно (сте? — Кок кaоβо! Нс видиш ли какви се времснишо? Хората за вбна ·
коричка хляб гледаш, пък око сс случа момче, кооβм ще го правим? Ил, Вмен, Дивя души,
ЗА ЕДНА<ТА> БРОЙКА. Насмално, без мaгкл, Вмесшо бе бъди нестоящ, но·
посредствен лекар, цял живот щс сн мисля, чс за сДни бройки не съм станал гениалният
хирург, който смсня сърце и съживява мъртъвци десетина чеса слеД настъпване нш смъртта,
Б. РаЙное. Един олвek се връща от ыяπaллτл, За едните бройка щеше бе изпусне влака.
ЗА ЕДНАТА ХУБОСТ, 1. Зи пллоeрτ—вaπ· на нещо изягюояτ·лнл. обикн, добро. .
хубаво, kо·τл буди възхищение. удивление; много хубаво, Дойде си всчср лятно врсмс бос ·
Крсчун в къща, по завери страни Топа, чс вюuρшnцяш ръкави, поДбола лешове, па улаею
оная градинки. улнвю я. a онова цвете сс розмарисол^, размирисало — за сбната хубост?
Мих, Георгиев, От зло яо-зло,
2· За илло·nτ—иaн·. че е избягнато яeилл лоню. нещо π·ипeлeил·нл; нмтмaгrл- Щях (и се·
удавя зо сДнапа хубост.
331
3. За подчертаване, че нещо (обикн. неприятно) ще бъде извършено; непременно. Другото —
бакър, накити,, .. — оставаше на поя. Депо го с гребнел... Но нсДий дожс някому До скимнеше
Да прибере неброена пори —— мτaβaее си зс сДношо хубост. юом го поДушат, В. Мутафчиева.
Лeτлnнт па смутното ер—ме. Я бой-сом фасули пука... Нс мс гледай шоко учудено, ома
ще го върна, ти казвам. зс ебнипи хубост ще ао върна. Ст- Чялининnлβ. Хл-6 н-ш на-
тущний,
4. За пллч-пτaи—π-. че нещо ст-им без плл‘a, без да има зaпо; нaиnaзнл. шах—лост.
— Щс пе цапне. рогачо! Ще погрознееш за сДнашо хубост! Чижа прибра ножа си, оттегляйки
се с отчаяно и смешно физиономия, Ст, Волев. Младите столетници, Колкото и (и си
повтаряше. чс хорошо прсД яхъра нс бяха посмели. ваюсес, че не е съвссм тъй, Спомни сн кск
аaкмлмлекaяm черибашия са отибс зс еДнапа хубост, В, Мутафчиева, Лeτлиит ни смутното
време.
<3А> ЕДНИ СВАТБА, <3А> ДРУГИ БРАДВА. Употребява се, когaτл ннкоИ си
изпищи от нещо, ко—то ‘а други е хубаво, добро, — Една сс мычат за порче хляб като мснс.
капо вес, а други сс чудят къДе (о си дянаш пирите — ... — Нели зншете — зс сдна
сеитба. зс друга браДва, Д, Спрлсτрaноβ. СМмло6рeч-няτ-, ЕДнн сватби. пък други бродиш.
Войни, И защо им- с тоя пуста война! Ил- Волен, На тeлл през войнат—,
ЗАЕДНО СМЕ РАСЛИ И ПАСЛИ, Mнлил добре се . плзнaβммe, в много близни
nрнтτ-лтня отношенин сме,
ЗАЕДНО СМЕ ЯЛИ И ПИЛИ, Много добре се познаваме. в много близни. прин-
телсин лτнлшeπин сме,
ЗА ЕДНОТО ЧУДО. 1. 3— иллч-nτaβмн- на н-щл изклюоиτ-лнл, изнен—лимшл, Нс
къща — шпански вала щс стене, зс сДното чудо .. Капо влизат и селото, хорото щс .
сочат и ще хълцат Г, Кмпмслaвоe, Къща с ноллнц- Зо едното чуДо. нзяДохо цяло агне,
2. Зи иллч—рτaиaн-. че е избягнат— непредвиден— н·иринτнотτ; нaтмaлkл, ЕДин Ден мс
причакаха ей пука, хванеха ме, ако не б.хс някоя хоро, щяха (е мс претрепят зо сДношо
чу(о, Г, Кирaтгaвтв. Обикновени хор—-
3. За πоло-рτaиaн—. че нещо щ— 6ъде извършено (лбякн- ‘а н-щл н-р—лнл, н)ипяяτнл);
непременно, — Боже. поз моя син ще умора люДското момиче! Име ли ум! За еДното
чуДо ще го умора, П. Ю- Тодоров. Невяста Боряна, ' Всичко можеше Да свърша зле, око нс
успсе ба се срещне с шсрксна, ще ао обесят зс еДното чуДо, Й, Впяоeв. Стъпала към
небе, „Ох, боже, отникъде ломми. булките щс умре зс едното чуДо!“ — закърша ръце
Юрбсннца и е тая минут зърно Тодю малоумния ба Дига прахоляка по улицата, Ив, Пeτnли,
Мъртво вълнение. —— Дей, царю. Дай мило зс драго. шепнеше Прохор не царя, — Тоя
ρюздмй.аuо ще ше пребюДс на бунтовнико зс едното чудо, Ст, 3—глроинлв. ИваИло,
ЗАЕЦА В ГОРАТА. А НИЙ РЪЖЕН ТЪКМИМ, Дасл. Употребява се. ногaτл някой
предприеми предварителни приготовления за н-щл, ои·τл отпщ—сτβнвин· още е съис—м
несигурно,
ЗАЕШКА КРЪВ, Хубаво таниново eннл- Мапейчо също иДнасшс ч^шспе ви ,. и
с тон на познавач подкрепяше Цсков, — Екстра иннцс, По нес ни токово казваш заешка
кръв, В. Н)mкли. Нaсτпnл—нн-.
ЗАЕШКА ТУПУРДИЯ, Прснсдр, Н·т-ряозни действия, клнτо не заслужават вшидани—,
н— будят τпeилим, Колкото сс оacсе До епслявснсшо но турското правителство. при nшоuβa
открита и нагли агитация. при толкова шумно въоръжаване и готвене зс въстание но
България. то сс обяснява чрез неговата слспоши и презрение към нарасналите сала на
рсяпс. „Това са вссикu тупурбни“ — казваха блогоДушнапе сфснДсто, Ив, Визов, Под
нглτл, Той заповяда ни някого си башибозук, Делао,, . До мс извадят навън край р, Осмс ц
том бе мс■ заколят,. . . Аз помислих, че това може Ди бъде заешко пупурДшя. само зс
сплашване, Зах, Сτлянлβ, Записки по българските впсτaння-
Още: МИш— τуиуnлин. Нρенсдρ.
ЗА ЖИВО И ЗА УМРЯЛО, 1. В съчсш. с иин- Извънредно много. без мярна (яян
интнсτвувaм),
2. ' В съчеп. с лъжа, Извънредно много, без да държа сметна ‘м нищо (лъжи)-
Още: <> за живите > и зи умрелите /към 1 знач-/,
339
ЗА ЗАЛЪК ХЛЯБ. Вж. За <^е^д^;^:> кори хлнб,
ЗА ЗЛА ВРАГА. За нещасти— (употребява се, когато непредвидено, н·лчarв—но се
случи нeпо ялшл. нл)τо попречии ни н·щл), — Де ми нс е името генерал Маринов, око нс
поддая ощс с първия сноряД пtмιисдκamе!... Добрс, ама зс зле враге. cнaρябчсmм се из-
силило, па не ударило в площаДката, Й, Вълчев. Родяхме се змейове,
ЗА ЗЛА ЧЕСТ. За нещастие (употребява се, когато непредвидено. нeлч—кв—нл се
случи нещо ялшл, кл)τл попречим на н·щл), Зо зле чссп учителят капо чс ла нарочно
все глсДаше към нсго и Борсшо нс успя нищо (а препише, П, Стъпов. Члвerπτ от трамвая,
ЗА ЗОР ЗАМАН. В случай на нужди, когато поτптбвa, ЕДновремснно с това До прс-
всжбанвт на (руга група [партизани] рсшахмс (а изкопаем сена-бис. землянка, в която (а
консервираме малки количества храна за зор земен — зс живеене ние съвсем не смятахме (и
га използуваме, Сл- ТрънснЕ, Неотдавна- И мскср бе знаеше, че тюпюнъш в рошат се е
свършил отдавна и чс неговият пютюночсрпсц Иван, който му криеше цигари зс зор зимен,
лсжн ссга на един хвърлей място върху уасрпе с изцъклени към небето мъртви очи. пой
ощс веДнъж претърси Джобовете на куршкспс и брича си. С, Сееерннк. От нашия гор—тион-
лeнτ,
ЗАЙЦИ ДА ГОНИШ. За пусто, голо мятτл, — Че и Да е учил [Цлноо], какво ще орс?
Дсссп (юлюмс; зс какво по-нопрсе ... — И по Ди е нива, ама nycmслъо — зайци Да гониш.
Ц, Цeрклисни, Недоучил.
ЗА КАДИЯ, да се намира. Диал. В случай на нужда. когато потрябва (да се
намира)'
ЗА КАКВИ ТРИЦИ. Прснсдр, Възклицание зм нзnмзтeaнe на нeдлиолтτвл, досада яли
недоумение и раздразнени— от нещо. ноего съществува или се извършим съвсем 6ез дм
яма . нужди. съвсем б·зпля)‘πл и б—зсмисг—нл; ‘мпо, зи какио^! — Лаеш на аба! —
махне пренебрежително с Длан Ангсл. — Зс каква шрици й е Азия, За какво щс й трябва?
Г, КмрмтлaитЕ, Обикновени хора, Зс оaоβн трици мн приказваш всичко пови?
ЗА КАКЪВ БЯС. Нρснсбρ, Възклицание зм н‘nмзтвaнe на н)ллволтτил. досада яли
недоумение н раздразнение от нещо. но—то съществува или се извършва съвсем б—з ди
има нужда. съвсем безполезно н безсмислено; зaпл. ‘а какво- Пък глобен, и стомаха му
революция, но зс какъв дяс щс сн дови паричките нс вятъра, когато с поканен но одя(?
Ал· КоπтτaπτинлЕ, БмИ Гиньо, За какъв дяс си тръгнел ба обикаляш улиците по стуДа, а нс сс
прибереш и къща.* За оaоыu си мн бяс (нес, ез тс чаках Да ДойДеш вчсра, · За какъв бяс мн
е тази книга.
ЗА КАКЪВ (КОЙ) ДЯВОЛ. Прснсбр, Възклицание зм нзри‘нвмне ни недоволство,
gнсмлм или недоумение н раздразнение от нещо, ноето съществува или се извърши— съвсем
ез дм има нужда, съвсем безполезно н безсмислено; зaпо, ‘м и—кио, — Нс, пека нв
бива.,.,. взема ся поне еДна шстрсдкс,., — Амо зс кой дявол мн в? — учудих св,
— Кск μι^ — сми че та нямо ли ба иоДаш белсжке? Г, Райч—и, Мъничък свят, Защо му
са нс нсго готова поря? Нс е слаДък шокъв хляб, купен с готова пари, За какъв дявол ще му
е поя зсмя, оогюmм нямо Да му . носи някаква радост, А, Гуляшни, Село ВeдрлвO' За
какъв Дявол мсйос'ma и бащешс сс взсла и момчето в граДи, но проДажбепи но тютюна..
Нс поиш плаДнсшко обирничество, Сл- Mмнeлонтки, Една з—мн ми стига, Зо какъв Дявол
разиграваше пя [девоИката] цялепс поя комедия. какво шърссшс и този uacмоомβρсн и
неприятен сеят. който нс бс нейният? Б. Райное, Дъждовна и·о-n' — Кажете. госпоДин
Иванов, зс оюоъβ дявол сшс се Домъкнела в бомс ми? Хар, Русее, Под земнта, Зс какъв
дявол мс безпокоите полково късно.
ЗА КАКЪВ КИЙ, Диел, Прснебр, Възклицание зм и‘рaзтβaн) на нeловллтτил. ллтaл—
яли недоумение и ри‘дри‘н)ние от π)пл, ноето съществува или се извършим съвсем без да
има нужда, съвсем б)‘илл-знл ' и безсмислено; зaпл, зм канио, За какъв кай ся Дошъл! ·
За какъв кай мн е пазя Дрсхс!
Ощ—: Зи какъв гинк, Дасл, Нρеасбρ,
ЗА КАКЪВ КИЯК, Днел. Нρсасбρ, Вж, За какъв гнИ, — Амс аз няма (с я прс-
прсвям оыисnз ,— пресече го чичо Иван — зс какъв каяк мн е цаДжеяеρ, Хр, Р—деискн.
Чичо Иван иглуоaЕa заем от ипотекарпати банки,
34Ô
ЗА КАКЪВ ЧЕМЕР· Диал. Възклицание ‘а изразяване ни нeллвллсτвл. лотaлм
или недоумение и раздразнение от нешо, което съществува или се извършва съвсем без дм
има нужда, съвсем безполезно я бeзмисл-нл; зaпо, ‘а какво' За какъв чсмер ми с теза
брсха.*3с кшкъв чсмср си ми (ошыл и къщипю,
ЗАКАНВАМ (ЗАКАЧАМ) / ЗАКАЧА НА ГВОЗДЕЯ (ГВОЗДЕЙ) нещо, И‘лтτ—итм
някаки— работа, кояτл съм започнал, преставам да се занимавам с нeщл; змн—марнемм
нещо. отказвам се от н—шл, Завера Деапс семестъра а всичко заряза, Дсто сс кaвβо. закача
правото нш гвоздей, М, Груб—шлиева. През иглено ухо, Помня. че когато бях исче съдия и
Софийския окръжен съд. ебан от началниците. .,., мс посрещни с преДупрежДението:
„Ссае ще закачиш поезията но гвоздей и щс си гледаш съдийскат робота“, К, Клнсτмнτяπлв.
Път през иллиπиτ·,
Още: Заканвам (закачам) / закача нм пирони (гук<та>, клечка; тт>. стената).
Окачвам (окичим) / окача п— иβлзл)н,
ЗАКАНВАМ (ЗАКАЧАМ) / ЗАКАЧА НА КЛЕЧКА<ТА> нещо. Излсτмитм шни-нем
naбоτa, която съм змплонaл, пn)тτaвaм да се занимавам с пешо; змнеммрнвам πeщл,
лτнaзвaм се от н·щл, Трспи пък. като чуваха къде съм се скатал мшналошо лято и на
колко мести съм се вслсвял и съм напущал, всояючсβсхю зс мснс и явно говореха, чс
аз не „държа дакшш''. т. е. не стоя на сдно място,. . Тъй аз от βcяоьбе си отбих омуп'.я
и ний-побар спорих до заксчс басколъка на клечката' и До стане ксзснбжня, П, Р, Слм-
β·йклв. Български притчи или пословици и характерни думи, Изморен и наситен сп гола
вряви, българино може ний-сешнв Да вскaчu на клечката шоя проклет въпрос, П, П, Сла¬
вейков, Бплиanтки лиτ)рaτупм.
Още: Зикмчвам (закачам) / ‘мraо— н— ивл‘лeн (гвоздей. пирони, нук<та>, стената).
Окичвам (лraч—м) / окача н— клечката,
ЗАКАЧВАМ (ЗАКАЧАМ) / ЗАКАЧА НА КУЗКА<ТА>, И‘лсτ—втм нннигва работи,
нляτл съм започнал, преставам да се занимавам с нещо; з-п-марнимм пешо, отказвам се от
н)щл, Той вскючu юДеокюnеmемmо на кукате и поведен от еДин по-млоД от него Другар,
тръгна (а пробиви пъп в литературата, П, П, Слaиeйклβ. Бплгaптк— литература.
Още: Закачиим (‘мничам) / закача нм ивлзлeн (гвоздей, пирони, κ^ΌΚ-ΐταΜ^ стенат—).
Окачвам (лraо—м) / окач— нм куск<та>,
ЗАКАЧВАМ (ЗАКАЧАМ) / ЗАКАЧА НА НОВАТА КЛЕЧКА. Диал. Правя някому
голяма чест.
ЗАКАЧВАМ! (ЗАКАЧАМ) / ЗАКАЧА НА ПИРОНА аеио. И‘лтτмвнм някакви пaблτи,
която съм започнал, пп)тτaвaм да се ‘анимииам с нещо; ‘мнем-рнЕИМ н-шл, отна‘вмм се
от нeшл, Миналата година учих усилено френски сзик, но поя гоДина го зсосчшх на пирони,
Още: Зак—чвам (закачам) / ‘мг-чм п— гвоздея (иeлзл—И. mcOr-iTa^ гуг<таМ>,
стената). Окачвам (окичим) / лrмоa (турям / туря. туриам / турна) н— пирона·
ЗАКАЧВАМ (ЗАКАЧАМ) / ЗАКАЧА НА СТЕНАТА нещо. И‘лтτaβяы някакви рaблτa.
кляτо съм зипочнал. пn)тτaимм дм се занимавам с пешо; зaн)ыanявмм пещо. отк—звам
се от н-щл, Санът мн вaоaчн пианото нс стената, Нс му се свири всчс,
Още: Зак—чвам (закачам) / закача на гβлзл)н (ивлзлeй, пиnлιнм. гуг<та>, клещи—; та>)-
ЗАКАЧВАМ СИ (ЗАКАЧАМ СИ) / ЗАКАЧА СИ ОБИЦА НА УХОТО. Поучавам се.
вземам поуки от пянинвм преживяни нenринτπлтτ или грешни н внимавам тя да не се
илβτлрЯ' Трядеа До са зскачим обици на ухото и Да помним Ден и нощ, чс ние. големите,
срсДннп и малките деятеля на нюеюna партия, смс служители но партията., на
нороДа са. Г, Димитров, Предвижданията нм нашата партия се потвърдих— блестящо'
Закача ся обици но ухото, чв повече не шрядвс (а се. закачаш е нсго.
Още: Окачвам си (тk—оaы си) / лraоa си обици н— ухлτо /е 1 знач,/, Слии—м сн / сложа
сн .(турям си / турн си, турвам ся / турим си) обица и— ухото.
ЗАКЛАХ ПО ЗАКОПА някого, Дасл, Уязвих нтkлил, κaκτл трябва, кмято заслужава,
ЗАКПОПВАМ / ЗАКПОПЯ ОЧИ. Обикн. в си, ин(, Дасл, Умирам, Нищо нс ми сс
свада всчс и нищо нс ми трябва, ама оaо ще очи зсклопя, кашо ми е много мило зс този
сеят! Чудомир, Знамего, Дойдс вече време очи До cолмля.
Още: Затварям / зиτвтрн (склопеим / скллпя) очи /във ’ знио·|, .
341
ЗА КОМАТ ХЛЯБ, Вж, За <)дна> кора хляб- — Де ши кажи ла. — усмихни
му сс [ям стмршшята] Бсдсеее; — по с mмоy-ρсчu тъй: ние, учителите. сме развързали
язаца пряко мсра, но внсй, същинското зло го носите вис, Дсто за комат хляб сте
готови Ди прстрспате и бсщапс си, А- Страшимирои, Кръстопът,
ЗАКОПАВАМ '/ ЗАКОПАЯ ВДЪН ЗЕМЯ аяомгм, Даал. Съсипвам. разоравам напълно
HTКЛИЛ'
ЗА КОШ ПЛЯВА. Нρенсдρ, Нм съвсем ниπлжнa. ниски цени, ПроДаДе хубавия си
•кмоп зс кош плява,
Още: 3— кош сл—ми. Нρенсдρ,
ЗА КОШ СЛАМА. Нρсасбρ. Нм съвсем нищожна. ниски ц—на, Туй ао купих зс кош слама,
Още: 3— чувал слами. Нρснебρ, За кош плнва. Нρсаебρ.
ЗАКРИВАМ СИ / ЗАКРИЯ СИ ОЧИТЕ преД нсщо и самосш, Съ‘нaτeяπл се прмин,
ч— не забелязвам нещо, л6икн, нeр)лπл, нaроонл не му отдавам значение,
Още: Затварям си / затворя си лоиτ··
ЗА КУКУРИГУ, трампм. Даал, Нρсаебρ, Безсмислена. безполезни (τрaми—)-
ЗА КЪДЕ СМЕ, Б—зпомощни сме, не ни бива, нищо не можем да напр—енм,
— Бсз нсго зс къДв смс? Ако не бсшс пой. Щоф мснс ля щсше дс препоръча за Германия?
Хар, Русев, Под земнта,
ЗАКЪРПВАМ / ЗАКЪРПЯ ВЪЗГЛАВНИЦАТА. Дисл. Шсг. Лягам и заспивам,
ЗДКЪРПЕН С БЕЛИ КОНЦИ, 1. В който н-ум-лл са прикрити лъжата. шеяскреярстта,
измамат— (обикн, зм думи. твърдения),
2- Н·иллхллтщо прибавен към друго нeщл,
Още: Шит (зашит, съшит. ткърn·н) с бели конци.
ЗАКЪРШВАМ / ЗАКЪРША РЪЦЕ. Изпадам е отчаяни—. ‘-почвам да се ваИкмм
за н—що (лбиrи, raTO давам eпнжeн израз ни ячувлтаат— сн тът споτβ)τπян жест). Безпомощно
закършила ръце Девойката и проронило шрн. сълзи, А, К—рмлиИо)и, Строителя ни републяката-
ЗАЛАВЯМ СЕ / ЗАЛОВЯ СЕ КАТО РАК НА БЪРЗЕЙ, Днел, Обикн. в си. виД
Напрягам се, мъча се, пллмгaм големи усялян дм направя нещо. при ктeτл срещам
спънки. τnулнлтτH'
Още: Запрягам се / запреин— се η-™ рак на бързей. Дни., Напиням се като рак
па бързей. Днел,
ЗАЛАГАМ / ЗАЛОЖА НА БИТА КАРТА нсщо ала самосш. Рискувам. като разчи¬
там ни нeщл. ноето няма нянаквя възможности- — Мълчете!... Имах Дюлсч по-добро
мнснис за вас... Нс оaкβa карти залагаше? Нс вДна глупава, битю корта! Нима не
ви е ясно, чс Германия вечс е . загубило пия войне? П, Вежянов, Нашата сяла. Защо
се ниДявиш ни това място. то всчс е обещано нш бруг, зслaасе на диша корта,
ЗАЛАГАМ / ЗАЛОЖА НА ЕДНА < ЕДИНСТВЕНА> КАРТА нсщо или самосш,
Рискувам. raTO разчитам изцяло тaмл ни една ипзмлжнлтτ- Това беше грозно. но горда,
великолепно гора ош жалеен старца. заложила нш еДинстеснопо осρnю „побсДш яли смърт“,
Н- Хайтов. Шумни от габър,
Още: Слагам / сялж— н— еди— гарта,
ЗАЛАГАМ / ЗАЛОЖА НА КАРТА нсщо или сомост, Излагам на риск. рискувам,
Ксвβюше си: „Дс стави, каквото ще, няма Да изневеря на Пстър Янков. нямо Дс избягна
съдбите“, макар чс нс бе в състояне (а сн Дедс cмсmоa кос ао кора ба зслего ни карти
бъДещето и сигурността на своето семейство, Ем- Стан·., Иван Коπлaрeв, Тю. Доколкото
мога. успях Да Доловя. че пой отговарял по пия съвместни мерки за радотюта ма
люпилняти и че шмспо му бяло заложено но карти с пия пусти пилеше, Б- Обретеное. Снли.
— Чакай, бате Димитре, Дс си помисля;... — Залагам но корпи службата си. жшиошо си.
Д. Спnосτnaнлβ. Сaмолбрeо)ниτe,
342
ЗАЛАГАМ I ЗАЛОЖА ПОСЛЕДНАТА СИ КАРТА, Опитвам. използувам и ' иотл—л-
нмтм сн възможност. ‘М дм постнин— я·щл-
Още: Хвърлям / хвърля (изигравам / изигран) последната сн кипτи, Залагам / з—ялжм
шоследнин сн коз.
ЗАЛАГАМ / ЗАЛОЖА ПОСЛЕДНИЯ СИ КОЗ. Опитвам, използувам потл—лπ—τa сн
•възможност, ‘а дм илсτигн— нeщл-
Още: Хвърлям / хвърля (и‘н^:мвмм / изиграя) последнин ся коз, Залагам / заложа
<лcÆлeeлJaτa си карт—,
ЗАЛАГАМ СИ / ЗАЛОЖА СИ ГЛАВАТА. ’· Жертвувам или глτлв съм да се
жертвувам ‘а нещо; излагам живот— сн нм риск, Бсше се срещал с въстаници и други вс-
желсни глиии, но никого не бе вкусил онова чувство ни необходим, нш полезен човек, коНто
зелего главата си зс ебно бело, В. Γeнлeтнa. С-дем години. Това бсше тъмното. оживяващо
НJUСМ чувство но страх, чс можс Да сс случи нещо нспредвиДено и вместо пой Да проДабе
войвоДата. него Да проДаДап. Понякога До пстляно време сс мяташе в постелята и осымвашс
с мътно глава и с разкаяние — що ла му трядеа До залоге главете сн още един пыт,
,Д. Мантов, ХиИдушя— кръв, Но трядеа бе ии напомня. чс борбата ще бъДс шрубно, щс
мска усилия и жертви ош нис, залагаме главят си, Д, Спространов, Охридски пролет-
Какеш страхливи, поДля Дyеuчкu, Глевапс си зюлaаaе за пях, а пс — сДни нощ нс искаш
Ас пс поДслоняш, В, Андреев, Партизански разкази,
■2. Само и сег, ир, от нсси. ииб ила быд, ир. оп си, виД със слеДв. изр, със съюз не, aнн, На¬
пълно съм уверен в ллтτлвenнлcττ— на нещо. тпвтeм съм сигурен, че нeщл ще · ст—не, че е
таи— (с оглед на нзнaзмнлτл твърдение е сл—лвмщлτл изречение), — Аз си залагам
.алшиапа, че Днес или упре Бойчо-комипи с е примката, Ив, Визлв. ПОД игото, Това е.
дойдс ма ншй-лмcяе часът! Щс подсДя, (е знаеш. главата си залагам! Й- Вълчев. Стъпала
:нъм небе, — А аз още зс първи пъп осnо видях Христо, и нещо ми nоДcоювш. чс шоза
човек е дал женсн. развел се с и ямс Деты, но крие, Главете ся вшлогюм, чс е па^с!
Н, Широв-Тарас, См—шяо и илnонβл- За мен, ' койшо ще (е ма кювuю. пожарът е ош тоя
маяняци,. . Главете са залогом, Легнел там пиян, пилял цигари и .. Ив, Венков, Хора
край нас. Косоеспое слезс ош файтона, приближи (о млаДежитс. конто чспяха и тъл¬
куваха лозунгите, прочешс ги и пой, върне се выв файтона, нисшанш сс пек уДобно и
рсчс без особено вълнение: — Дс. mсcаяекa демагогия! ... — Главете си залагам. око това
не с работ на Спас Илков! — нзсумтя вскюнumыяно околийският началник, Г, Кaпaсл—влв,
-Обикновени хора- Залагам сн главете, чс той нс е искал (е кажс тове, Непразно сс обиждаш.
Още: Давам си / дам си ил—и—та, Отрязвам сн / отрежи си (р—жм си) главата /към
2 знио,|,
ЗА ЛЕК. При сыщ. е опрац. изр, НЯкакъе. — В Двс години при пъпа изгоних по¬
парят ош Сmохъямuеmм, счупих обръча нш Михаил ГлСеа. а оп βмйcоumе ню Мурин и
Априн не осшона човек за ясо. Ст, Змгороиπлв. Ивийлл, По и онова ясно и хубаво врсмс —
«а му сс нс нароДиеш: нсдспо чисто, като огледало. нямо облаче зс лск, Т. Г, ВгaИrлв.
.Дядовата Славчова унукм.
Още: 3— цяр,
ЗАЛЕПИЛИ МИ СЕ ЧЕРВАТА. Много съм гяaл—н. от лплгл време не съм ял
ηε^; прегладпял съм,
Още: Сгenили ми се оeрβaτ—.
ЗАЛЕПЯ МИ СЕ ЗА СЪРЦЕТО. Диел, Обиквам, Себя и се чудя, госпоДн. рскъл
.АДом. како сено животинче нс мн сс залепи за сърцето, Н, Гер^и, Речник ни 6лпгaртниИ
язик, Лош човек с, нищо нс му сс залепя зс сърцспо,
ЗАЛЕПЯМ СЕ / ЗАЛЕПЯ СЕ КАТО ГЕРБОВА МАРКА за някого, Тръгвам с някого,
като н—оτкллнно н нaхaлнл го следвам нaиснкълe, Кокво си се залепил за него капо
.гербови марка, нс виждаш ли. чс не шс ημο,
ЗАЛЕПЯМ СЕ / ЗАЛЕПЯ СЕ КАТО ПЧЕЛА НА МЕД. Егоистично язплл‘уβим нещо,
б—‘ да мисля зм другите.
ЗАЛЕПЯМ СЕ / ЗАЛЕПЯ СЕ КАТО РЕПЕЙ <О ДРЕХА> зс някого, Непрекъснато
и без стеснение, нахално тлeлвим янкого ниеснкъд· н му лгтaклaм с ирисссτβиeто си.
— Щото шрядва (а кажа на болярино. ще му кажа. е шой, какт ρсеa: ЗШлспал са се зс
343
мен кашо рспвй. не мс пущаш, брей-ш! Доь^би ссга момъка! Ст, Зaилnчннлв, Ивайло)
— Личи си. чс този Ивайло се е залепял за хорат ши капо рспей о Дрыхи. Владиславе,
Де нс сшине тъй, чс Да гориш Дрехата зароди рспся! Ст. Загорчиное. иВаИло. Другарите
му бяха лоеu и му влияеха лмео, но той сс бсшс залвпал зс пях оюnм репсй,
Ощ—: Лепвам се / лепни се като репей.
ЗАЛИТА МИ КОЛЕСНИКА. Днел. Не съм съвсем нлnмaя—н; смахнат тпм,
Още: Заходи ми кллeтнин—■ Даал,
ЗАЛИЧАВАМ / ЗАЛИЧА ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА някого или нсщо. Книж. Уни¬
щожавам. премахвам напълно (обикн. държави, народ, град и плл,), Днсс шой [гради] е
заличен от лицето но земята. превърнат е в куп разваляна. е, Работническо л-лл,
Още: Изтривам / изтрия от гицeτо ям земнтм
ЗАЛОВИЛА СЕ ЦАРСКАТА ДЪЩЕРЯ ЗА (НА) РАБОТА. Ирон, Употребява се ‘и
олв·r, се е заел с непривична зм него работа яли изобщо с някаква работа и е
илсτрмлaя г-но при яен. — Заших си копчето и си убодох пръсти, — Адс то, вюлоеuлю сс
цсрскюп дъщеря но работа,
Още: Хванали се (уловил— се) цanткaτм дъщерн зм работа. Ирон,
ЗАПОСТИЛ СЪМ СИ ГЛАВАТА МЕЖДУ ДВА КАМЪКА. Дишал. Изпаднал съм в
тежко. затруднено илялж—ннe.
Още: Змлотτ■шг съм си главата между две ияоои. Днел.
ЗАПОСТИЛ СЪМ СИ ГЛАВАТА МЕЖДУ ДВЕ ПЛОЧИ, Дасл, Вж. Заяосτил съм ся
главата между два камък—-
ЗА ЛУКОВА ГЛАВА ЛИ МИ Е. Нρенсбρ. Karo възклицание зм изразяване ни недо¬
волство. досад— н подчертаване, че н—що съвсем не ми е нужно, не ми трябва, Зс луково
глава ли мн с твоят лм(aρыо. нс ао що, I Зс лукова глава ла ма е твоята помощ.
щс мине и без нся.
ЗА ЛУКОВА ГЛАВА ЛИ СЪМ. Като възклицание ‘а изразяване ни възмущение от пре¬
небрежително яли невняммт—лно отношение към някого, н-з-четмя- на някого, с же¬
лание да се подчертае. че яе заслужава танов— отношенне, — Е кога е анкетирано?
Нас за лукова глово ла смс шука? — ... — Амою хеш. ние по нямо Да га приемем, .,.
— Щс обясниш с Две бума на събранието, чс отгоре га възвръщат, Ст. Ц. Дисraяов>
Сτу6л)нтrнτ· липи,
ЗА ЛУЛА ТЮТЮН, не ‘—четим, Нρеасбρ, Някак. ни най-малко (не зачитам)·
Полицията вземи мерки.., на оюоuм би заприличало, ако пя не сс изтърси.., и нс
покаже с горДня си, презрителен виД, че (нес никого нс би зачслс зс лула тютюн,
Г. K—naслaвои, Споржнлов.
ЗАЛЪГВАМ / ЗАЛЪЖА ОКОТО нш някого, Външният ми вид създаем впечатление,.
че съм хубав, доброкачествен. без в същност да съм такъв, — Глсдсх аз Днсс ония
спални, за конто ма разправяше, Ама чс те дали съвсем просто нещо бе, Софче! Напо
метериалът им материал, нито нзрабопкоша ям изработка. покрили ао там само с
някакъв лъскав шперплат, кмломnо до залъжеш окошо но човеко, Св. METroe. Разкази в·
τanaя-жои— ножа,
Още: Лъж— окото /във 2 ‘нач./.
ЗАЛЯЗВА МИ / ЗАЛЕЗЕ МИ ЗВЕЗДАТА- Княж. Преставам да съм прочут, знаменит..
тлaвиτa мн лτыинaвa. Оп Двс гоДиня вече звсзДеше нш. този арпнсп залязва.
Още: Угаси— мн / угасне ми звездата· Княж. /е 1 знaо./'
ЗАЛЯЗВА МИ / ЗАЛЕЗЕ МИ ЧИВИЯТА· Диел. Объркват ми се работят-, изпадам
в тежко иоягжeннe; ‘aбaτ—оβмм.
ЗАМАЗВАМ / ЗАМАЖА ОЧИТЕ но някого, Залъгвам някого тпт страничня. вτорлсτe-
пенни неща, ‘м да не види нсτинткят вид . на лошо. Какво мс глеДсш оюτм по¬
бъркано? Не сс опипвай. с хитрост Да мн замажеш очишс, Докапо сым живо. ще следя
ръцстс ти. К. Петнанов, Димннлвиτ— оeгнл. Гощава ги, подкупиш ги,.... поДмилкиа ям се...
344
Не бой сс, Иванко! Ha всичкат щс замажем нис очите:. В. Друмев. Ивинкл. Вземеш на
мъжсте. е слсД това ни зсмсвβсn очите с геройство, Геройство къщи нс иырпи, сираци
нс глеДа, К. Пeτrмнлв, Морив— звезда гъре—в—. Ты щедро изливат своето красноречив, зи
(и на замажат очите и прикрият ншмсрсниято си, насочени изключително към ншшато
квсия, Г. Kнnrлe. Гладът ня научи, — То и nρюваш работа може Дю излезе. ома нв сн
ла викаш: щом (ойдс врымы Дю вюмaвеюτ очипс ню рсяти. все нещо ще сповс, о? В, Мутаф¬
чиева, Л·τлият на смутното време,
ЗАМАЙВАМ / ЗАМАЯ ГЛАВАТА но някого, ’■ Въодушевявам янкого за нeщл·
СиобоДапи нш честната инициативи е замаяло главят нш болшинството американци,
Всички . мечтаят (е станат милионери, Запоиш сс толкова плашат от червените. Тям са
нсприятни и прогресивните гости . и намираш. чс е непълно естествено. когато властта
взсмс репресивни мсрки срсщу пях, Г. Вeя—в, Kaквл видях в Америка.
2. Накарвам нягсого дма с— вдазби в мене. Питаш. кой. е тозз. Плет. Думап ми. Боже упози
я. рскох, на поет в ръцете Да нс влезе, Щс й засуче стихотворение. ши ще замие главата
на момичето, Елин Пелин. Аз ти тоИ.
Още: Замотае—м / замотан глав—та. Зивъртяемм / завъртя главата /в 1 зн—ч. към
2 зн—о.|-
ЗАМАЙВА МИ СЕ / ЗАМАЕ МИ СЕ ГЛАВАТА· 1· Загубвам п—инлβ-си· и ми
става ллшл; прилошава мн- — Вис с него в едно вярвате, В порише и властта. Нс божията,
е земната власт, СлсД пия Думи спората усета. чс алаваши й сс замайва. лицата започват!
До сс замъгляваш пред ' очите й. В. Геновся—. Седем години, Главете й [н— Яна] сс
замая, ушапс й писнаха, по нищо нс чу, К, Пeτraнлв, Сτaроτл време, В същия маг двс
ръцс мс хванеха зс вреше и мс стиснеха като клещи, В аърДипс мн въздухът сс свърши,
главата ма сс замая, крокета ми се поДкосахо и ез започнех (е губя съзнание, Ии. Мар¬
тинов, Пролет мила.
2. СИитв—м се от работа, н-ирняτнлсτн н илл. н се чудн какво да пр-липн-мa. Главете ми
сс е замаяла тези (ни, не знсм кокво (е правя ... — и пой ρсзосзс зс чсрвсносрмейцатс —
оюо ан намерил в кошарата. осо ан хранил няколко (ни и ссгс вечс сс страхува Да не га открие
някой. Ж- Колев и др,. Ч·пвeнлирмeИцн български партизани, — Ах. оставя на с
швошшс глупости! Нос ни сс е замаяла главата. тук милиони играят. той зс женеше са
разправя! П- Спмтлβ, Хлябът на хлриτИ' Главата ми сс замайва, Докашо оправя къщата,
3. Изпитвам изклюояτ—лнл силил чувство, лбиня, от нещо и‘βпнр—лнл приятно, хубаво.
коего ме е сммнлл. За пръв пъп малкият виждаше гроб и още и самото начало главете
му сс замая ош впсчапения. Чудомир. И‘клмснл. Глсеат (е ши се замие. кит глеДаш
хубавите къщи, широкип булееюрДи и богатите витрини.
Още: ЗамиИв— мн се / замае · ми се сент, 3—вива ми се / ‘авие ми се (‘ашеметнва мя¬
се / зашемети ми се) главата, Зазъртни— ми се / зивърти ■ ми се ггaиaτ— /в ’. 2 и 3 зп—ч./.
ЗАМАЙВА МИ СЕ / ЗАМАЕ МИ СЕ СВЯТ. 1. Загубвам равновесие н ми става
ллшл; прилошава мн. Замая му се свят от слынчеияшс струи, зс (и не побне. подпря
сс с ръка но явора, К. Петканои. Златната земн. Бабичката често се оплакваше,. , ., че оп
по-дълго навеждане отмалявало и бори понякога свят й сс всмсйесл, Г, Kanaтлaвлв, Ни стрижа-
2. Слисвам се от работа, нeипнтτносτя и πлл. н се чудя нaнβл да предприема- Накрая му
теглих mюоюuи сДно лъжа, че свят му се зсмея сиромахо. А. Рм‘цв)тников, Умна глави,.
— Шивачкат се наДуля. искат еДнн цени — свят бе пи сс зсмас, Г. Kaрмтл.aилв, Двете
оиaшкH'
3, Изпитвам изклюоиτeлнл силнл чуβтτвл. обикн- от нещо н‘вπнрeлнл приятно, хубаво.
^36™ ме е тмaтлл. — Балянкс. ще мн спонсш ли кыинuцш? Оп пая дума свят й св
зомайво. наклонява главе (о конюио грива и сс изгубва е топли тръпки, К- Пeτнaπлв,
Омайно биле, Нм-еъвρюеmнuяτ шивач. плешив и мършав, премери дрехите, опбслязо си
нсщо и но следния (сн пек ги Донесе. ушити. сшсгнспн. нагласена — свят Да та сс
зомсе, Г. Kanитлaвои, Орлов камък. ЕДно време хорото вярваха в господа, уважаваха по--
първяшс хора и господ Даваше — трупахме камари. кръстци. купа — свят ба ти сс
вюмaβ. Г. Kaпмтлaиов. Време,
Още: Завив— ми се / завие ми се (завъртявм мн- се / завърти ми се) свят. 3—м—йвм ми
се / . зами— мн се главата,
ЗАМЕРИЛ СЪМ В ГЛАВАТА, УДАРИЛ СЪМ В КРАКАТА. Даал. Излъган съм,,
я· съм . успял. не съм сполучил,
Още: ' Померил съм е гл—вата, ударил съм е краката. Днел,
345
ЗАМЕРЯМ ЛЕВА С КУРШУМ. Много ми см ммгко парите, съвсем мя см нeллсτa-
'тъчни. Сега, при поз нужда. хорста лева с куршум ао замерят, с шой, . , Злото в
туй, я му неправи сметката, омлкм преви! Й. Йовков. Боряни-
ЗАМЕСВДМ / ЗАМЕСЯ в някакво КАША и ЗАМЕСВАМ / ЗАМЕСЯ В КАШАТА някого.
Н-прмвям някого съучастник е някаква неприятни или нeилоτ)н— работи, нaм·тβмм πннлгл
:. в нещо нeneлнл, — Можсш ли Да кюжсш, кой е обрал църквата?... — Деяно с, Пък иоо не е
Деяне, попът ще (и е и никой друг! — Дс и ти, какво зюмссш и попа в този киша!
Г, Kирaтлaвли. Селски история, — Нρсем (и вя кожи, кашо прочетох това писмо. из¬
тръпнех, Зароби Робинзон, И се папах: Можс ла такъв прекрасен човек Дю быДс мошеник?
— Знача и вас сс съмнявате? — В оюкβо? — В тове. чс Робинзон е замесен е пея каша.
М, Mипоeвтrн, Тайнствените светлини.
Още: Забърквам / забъркам в някакво каши.
ЗАМЕСВАМ СЕ / ЗАМЕСЯ СЕ в някакво КАША н ЗАМЕСВАМ СЕ / ЗАМЕСЯ СЕ В
КАШАТА. Ставим съучастник в някакви неприятна яли непочт—н— nибтτa, намесвам с— е
нeщл нeпeлно.
Още: Забърквам се / забъркам се и някаква каши.
ЗАМЕСЕН СЪМ ОТ някакво (нечие) ТЕСТО, Им-м инт-пе х—пaнτeр. същност (зм
.изтъкване на лτлиоиτeлнa черта при трaвняβ—н·), — Друг човек е Дсян, ош жилаво пссшо е
замесен, М, Mипо)всrи, Кмлоф—р войвода, Бях влюбен в моишс мслоa ученици оп ссло
Нюргюз; Другояче и не можеше Дю бы(е. защот ез самият бях замесен оп сслско тесто.
е, Рaбоτняо)снл дело- Той [Райно] е замесен оп тестото но оня особен човешки тип,
пой е ош пия хора, коапо могат (е бъдат Докрай апостоли, герои и мъченици, 3. Петров.
Пресп-нските камбани от Д. Та^ее, От какво шесто с замесен шоя момък? Ив- Ва‘ое,
Вил)нл и чуто, Замесен съм от градско песто.
Още: Замесен съм с някаква (нсчая) ‘мивасм.
ЗАМЕСЕН СЪМ С някакво (нсчая) ЗАКВАСА· Вж. Замесен съм от някакво (нсчис)
тесто, Замесен с със селска вaкuacю,
ЗАМИГАМ КАТО КУЧЕ В ЛАПАВИЦА. Започвам да гледам виновно и да 'не
възразявам, макар да ми се карат. да ме н‘обгичмeмτ. — Партии ла? — ^βαοα троснат
Слшвспс и замига кашо куче в лапшвица. — Слушай мсне — партии, Тс ще ни спасят.
жомшу, Ти мн хоρnyеaи нам що, сми Днес сами чаляк нс струва ни пукната порС,
Ц- Цeркоитни. Сипржило се житото,
ЗАМИНАВАМ / ЗАМИНА ЗА ОНЗИ (ОНЯ) СВЯТ. Умирам, Върнах се при Тсня.
Той бсше отворил успа и с изплашени очи глеДашс небето. Побутнех го. но главете му
сс заклатя насам. натам и ез разбрах, че е заминел зс оня сеят. К- Петки№3. Мориеи
звезда кппвaвa- — Роби. съм се заДушен и, ако не е дало сдно младо (окшорчс, щял
съм Да замана на онзи сеят. Сл- Петрохапов. Очакван·,
Още: Отивам / отида н— онзи (онн) свят. Преселвам се / преселя се нм онзи (лнн) свнт,
ЗАМИНАВАМ / ЗАМИНА С ДЕВЕР, Даал. Поди-рЕат м— под стража-
ЗАМИНАВАМ СИ / ЗАМИНА СИ ОТ ТОЗИ (ТОЯ) СВЯТ. Умирим. Щс сн вюмннш
ст поя свят, без (е мн каже еДно ангелче „бабо“, без бе внДя и шсде нирсДвнш. СТ.
Чилингяров, Рибена rттτ,
Още: Иди ся (лτив—м сн / отиди сн) лτ този (тон) свнт. Напускам (папущ—м) / ни-
пусна този (тон) свнт.
ЗАМИНА ПОМИНА някъде, Минавам. без да се отбивам някъде, Колкото пътн
замине помине край пях, исс поглежДошв към прозорците й,
ЗАМИРИСВА / ЗАМИРИШЕ НА БАРУТ. Явяват с— признаци ‘и близни еоИн—,
бунт- Ако сичкапе шас слухове. известия и явна политически .симптоми сс развиват по-
мюτсmьк, по скоро около нос ще (а замеряте но барут, Хр- Ботев. в. Знаме.
ЗА МИРЧА ВИЛА НЯМА, Днсл. Ирон. Зи члвer, клИτо само привидно ясна дм
помогне в някоя работа.
346
ЗДМОТАВАМ / ЗАМОТАЯ ГЛАВАТА нш някого, ’. Въодушевявам някого ‘а н)щл.
<2. Накарвам няrлгл да се влюби е мене. Слсб няколко чеса, прекарани заебно един
•До Друг, някоя [от боИцнте] всчс я обичаха такс силно и просто, оскnм могат Ди обикнат
.хорешс, когото срещнеш жсно. която изведнъж бе нм хсрссс и Да им замотае главите, Ии.
Мартинов, Драим тече през тлaвтнтня земи.
Още: Замайвам / замая главата. Завъртянам / завъртя главата /във 1 знмч. към
2 знач./,
ЗАМОЧАЛ СЪМ ОЧИ КАТО ЗАЕК. Днел, Грубо. Загубил съм напълно чувството
•си за срам; пплявтимм безсрамн—, нaхмлтτво-
Ощ—: Замочил съм очи. п— тука, пи лнл)К—. Диал, Грубо,
ЗАМОЧАЛ СЪМ ОЧИ, ПА ТУКА, ПА ОНДЕКА, Дисл. Грубо. Вж, Змыоомл съм очи
■•ημή за—к.
ЗАМРЬКВАМ И ОСЪМВАМ някъде, Нeир)гпснaτо тτлн янкъд—, по цял ден се нами¬
гам някъде, ЗасДно ще си бъДиш ше, заедно щс работят, заебно щс осъмвоп и замръквот
,по блоковете, Ст. Mмркли. Дълблни браздя- Разтича сс аaй-мамго Кслuаом. Не кокоесρнu-
цапс зсмρьоβaис, псм осъмваше, Ст. Ц- Диск-лов. Eсeннл сено, Майке й исеки Ден хоби
у пях бс й гледа дсцсшс, шсм всмρьоес и осъмею,
ЗАМРЪКНАЛ МИ Е УМА, Дасл, Полудял- съм, обезумял тпм.
ЗАМРЪКНАЛ, ТА НЕ ОСЪМНАЛ, Дасл. ’· Умрял,
2, Забягнал,
ЗА МУСТАКА, съм (ставам), Много зл—, в много т—жко положение (съм, ставам).
Ccmснсх съвсем дсз пари и съм зс мустака, • За мустака съм. че не можех Да сн
■вземе изпише,
Рaеиnгтτрмнeн пр—з Втората тЕ·τлвн— воИна. Може дм се допълни — за мустака си м· хванали,
■опънали, нл)τл е много бля)‘н·нO' (Вж. Ст, Илчен, Фрме)лялгиемн, е, Нaпллн— младеж, 1971, бр, 68. с. 4).
ЗАМЪЧИЛА СЕ ПЛАНИНАТА. ТА РОДИЛА МИШКА. Ирон, Употребява се. - когиτл
•след много усилия се получи малък резултат, Ксоβм пребстсвлявс е същност теза помощ
от 500 млн, Долара? Замъчило се планината, ma родяла мaеос, е, Вечерян ^βητε.
Ощ—: Напънала се ияaнинaτ—. - та nллшлa мишка,
ЗАНАСЯМ / ЗАНЕСА В ГРОБА СИ нсщо, Умирам. без дм издам ннкмии— таИнм.
•без да кажа н—що, нлeτл знам. — Ох! Еманс, знаеш ла, чс Омар мн е сан?... — ...
пови е шайнати мн и оз щс я занеса в гроба, В, Друм—в, Н)пмтτнa фамилия. Всачка
мн кювесхс, че съм влязъл в напреднало възраст, те дало непросшимо Дс зансса в гроба
■онова. косто знам, М- Кр—м—н. Романа на Яворов,
ЗАНАСЯМ СЕ КАТО СТРОШЕНА КОЛА. ПоДагр, Много се превземам. з—хя—тβaм.
'ир·тτnуимм зм н—що, Нс сс занасяй капо строшено коли, сми бъди сериозен.
ЗАНИМАВАМ СЕ С БОМБАДЖИЛЪК, Днел. Клюнар съм и ‘мτлвa ме избягват
и където отида. хлрaτи се разбягиат (ημή да е ударила бомба)-
ЗА НИЩО <> НИКАКВО>. Без тeрялзнa. ‘нaояτeлнa ипношн—. 6—з иттraкъЕ смисъл,
Надя мс, и шо зс какво? — За нищо и нuксоuо,
ЗА НИЩО НА СВЕТА. Със слсДи, оприц, изр. В нинaнπв случай, по ниноИ начин
<з—' засЕлван— на оτрнцaня·τл), Милице всnмчаa (а мсчпсс ксоео би станало, юом имаха
пая пори, О, шогово зс нищо но свсша нс биха споялн е тоя запустял гроб, а ще ошн(ип
другаде, а може Дорн и в София Ди ошадст. Д- Н)миnли. Бедния Луна. Щерьо стосшс
вече мирно,,.. Той бсшс издействувал най-трудно иДеансто си ни крейцере и зс нищо ни свста
не ди слязъл обратно .нш брега, Д- Добреиски. Бунтът па краИц—ра „Надежда“· Ссга жи¬
вотът й не бе лск, но пя зс нищо нш свспс не ба заменила своя Ваня, който осρсее вече
лспспс године, Г. Kиритлaвлв, Обикновени хлnм- Гмуреца проникне в Душото му чак
■сссг,,.. И затова посрсД нощ. оогсmм зс нищо но свсто нс би почукал но чужДо порто, пой
ос реша Да го събуДа, Ст. Ц. Дaтнмялe. Сτубя)нтrнτe липи, Жсноти ао погледна с нсскрнто
•омраза: — Ако знаех, че вае стс бирскторът. зс нищо но свети нямсшс Да ДойДа. Л. Ста¬
нев- Поглед от хълма-
347
ЗА НИЩО НЕЩО· Поради няк—нв— незначителна. нищожни. дребна причина, — Ама
ошоβо ще занесо на Децата в село, като.зсбраеицсдасц съберамиеички, — Уж с вечс първо
ояшcннци, а роня сълзя зс нищо нсщо! П. Галина, ПнтτлβEчк—τ—.
ЗА ОШАВ ЗА СОЛ ПАРИ, не тг)O)ΛЕaы. Даал, Съвсем малко иля нищо (не
ти·оeлвмм),
ЗА ПАЕШКА КЪЛКА, приказвам (nм‘гnмиты). Празни приказки. глупости (при-
яизвам). Какво сн сеДнел за nшешои кълки Да мн ги приказваш и искаш (и ши вярвам,
ЗАПАЗВАМ <СИ> / ЗАПАЗЯ <€>> КОЖАТА· Успявам да лтτмн— невредим;
избавям се от смъртна лп—сносτ. лцeяяβ—м. Ccодсно големи се опустошенията е нишите
реДоес от съвстскип минохвъргачки, когото действуваш последните, дори и най-реиностнатв^
нацнсти преставаш (а мислят за амснаяшо и длъжностите, Всеки сс сшрсмш (а всnсзa
кожапо си, В послсДния бой ош нашета рота сс спасяха само неколцина, а всички останела
загинеха, В, Kолanои, Против хнτя)пнзмa н неговите български слуги, В тези размирна
времена всеки се стрсмя само (и си вюnювu кожата,
Още: Спасявам <си> / спася <с^;> клжмτa' Отървавам <си> / оτппβм <си> ктжaτм
/в 1 знaо-|.
ЗАПАЗЕН ПЕРИМЕТЪР. Книж, Определен— област. над кояτл някоИ си е ирнсβоия
право н— действие, — Виж какво, колеги, най-Добрс ще е (а не са мешаме шопкише.. ,
Юцко е запазен периметър.., — Какъв Юцко? —. Юлия, момичето... Тю па оювесМ:
мой периметър е, нс си слагай там пръста, П. Вежинов, Втори роти,
От кипят—литτшчeткиτм иrлнлмнкм — право н— к^питм^ст да експлоатира залежите в лпрeлeлeн— местност·
ЗАПАЛВАМ / ЗАПАЛЯ ГЛАВАТА на някого, 1. Създавам големя неприятности н—
някого, πотτaвям нтrоил в много тежко илгож)ня·,
2. Въодушевявам инксого зм нещо. СЫс. с^сос^т^о βàъxмвβeм— лоово той. иапислеашсс ловките
но млоДятс.
ЗАПАЛВА МИ СЕ / ЗАПАЛИ МИ СЕ ГЛАВАТА. Въодушевявам се много ‘а нeпо·
Защо не знаех шово по-рино! Вместо ба мс баят, щяха бе ме иызнагрсбяш богато. ..
Защо не знаех! И шой шзекмкаu пак оп пещерата и наново ошаДе в гроДс. зс Да възвести зо
великото събитие и (а вземс богатото неараДо, зс която му се всπслu главата, Επη Пелин»
Аз ти тоИ.
ЗАПАЛВА МИ СЕ / ЗАПАЛИ МИ СЕ КЪЩАТА· Нянaквл нещастие, беди тпогeτяи—
мене и семейството мн,
Още: Подпале— мн се / подпали ми се къщата. Запилв— мн се / запали мн се чергата,.
ЗАПАЛВА МИ СЕ / ЗАПАЛИ МИ СЕ ОГЪН НА ГЛАВАТА. СИлл·τнвaτ ме големя
неприятности, изпадам е много τeжкл иояожeня·, — ^ταβα сс. (ябо Димитре! Голям огън
сс всnслн нш главете ма. Откога искам Да ши кожа, а сс срамно мн ндсшс някак. Ив, Петр»],.
Ноннинит— . любов.
ЗАПАЛВА МИ СЕ / ЗАПАЛИ МИ СЕ ЧЕРГАТА, Някакво нещастие, беда тиляeτявм
мене и семейството мн. На много хора през послсДнаша войни се запели чергатю.
Още: Запалва ми се / з—п—ли ми се къщата, Пллиaлβa мн се / иолnмяи ми се чергата.
ЗАПАЛВАМ / ЗАПАЛЯ КРЪВТА на някого, Въодушевявам. развълнувам някого,
Имсп музикс, която приспива змиите и всnюлею кръвта но жените, омнnм панцувсп полугола,
Й. Йовков, Ески-ар—п, Той . търсеше, гледаше я с тъмен поглед и мълчеше, е пя сещаше
кок все повече вюnюлβюm кръвта й — гласът му. погледът. целият пой, Г. РаИч-в. Златният
ключ, Але млада, Девойки си шепнеха високо. зо (и. бъдат чуша, — били импсраторсксше
щс^кю не е болна от оная болссп. която запалва ншпролст. кръвта и каро сърцето силно-
Ди баят! Ст, Заглроинлв. Легенда за свет— София.
ЗАПАЛВАМ / ЗАПАЛЯ КЪЩАТА някому. Причинявам голяма нeирннτносτ. шета
н— семейството на нтrоил. докарвам му . нещ—стне, Бмаюmм Бенковски извика. „отеюряйтс
портите (о низоД, за (е излезем лм-mъρжсеmβено нш улицата“ в къщата на бас Ивани
сс зочу женски плач,.. Скоро заспано напрсДя ни и бас Ивощ .. — Къщата ми!. . · ЛЬ-
348
щепе мн запилахтс! Моля понв за (сцепа ми сс смилеше, бърбореше пой. 3—х, Сτотнлe'
3Mписки по българските βптτaнян.
Още: Запалвам / змп^н чергата· Изгарям / изгоря (подпалвам / подпаля) кпп—τм
ЗАПАЛВАМ / ЗАПАЛЯ ОГЪН НА ГЛАВАТА ню някого, Създавам големи непрнят-
ности ни някого. потτ—Енм някого в много тежко nогожeяиe, Той охосие оп зсрюн До
всчер, плшчсше и проклинаше всички ония. които се помамили народа и са вaлюлняu огън но
гловстс му. К, Вeлнчклβ, В тъмница,
ЗАПАЛВАМ I ЗАПАЛЯ СВЕЩ· Cбuоа. в си. вид, ’· Някому яли зс някого, Молн
се за доброто на някого; жел—н му доброто (често като израз на благодарност), — Зищото
мн сс чиня, че и тн са оп пая, конто щяха с радост (а зспаляп сесщ за нмперюторш,
В, Геяоисна. Седем иолинц, — Зс мъки ли. зс мъка ля?... Дс бях ез нс швос място, че Дю поиски
дспсшо мн такъв човек. хич нямошс До сс чудя.,. Щс му ао зовсДа всДнига у Доми и
послы свещ ще му запаля и църквата зс (одрото. (сто мн е направил, Кл. Циоeв. Горчив
залък,
2, Дасл. Някому. Сп‘лaиaм някому големи неприятности. тревоги, „Защо Стойко й с
освaлTi — сви се яростно Юршолинш, „Защо нс сн е мылче.!“ Той сс извърни, сеДно, хвани
сс зс челото и сс разтърси, — Санс, сине! — aзлъшоe глухо, — Бсоβю свещ ма вслaлu ти.
оaкес! Г, KмрaтлaЕOβ. Снаха.
3. Дасл, Някому, Убивам. премахвам няrлиЛ'
ЗАПАЛВАМ / ЗАПАЛЯ СУХА ШУМА НА ВРАТА нш някого, Причинявам нещо
много неприятно някому. създавам му голяма неприятност, Работниците . изгледаха а
не ù отговориха, По-Добрс бе Дс мълчиш. зс (и нс сбъркат, С еирси шега нс бави —
виж, че им е вaлшлuлш суха шума ню врати, К. Пети—нов. Златната земн.
ЗАПАЛВАМ / ЗАПАЛЯ ФИТИЛА някому. Подбуждам. подстрекавам някого да върши
нeщл. Защо му всπшлц фитили До хоби (а сс разправя с нючшяcτuмmм.
ЗАПАЛВАМ I ЗАПАЛЯ ЧЕРГАТА някому, Причинявам голям— неприятност, щети ни
сeмeИтτилτл ни някого, ллкanиaм му нещастие, Нечестивият вя е белязал всичките,..
азДюйннци мръсни! Български капо мсне говоришс, а само алеДапе (е зспслшп нс някого
чергите, Д, Мангов, Х-Идушн— кръв. Тоткои разкопча сспрет и Дръпни ризите, за (и
оголи гърДапс си, — Гърми бс. гърмя! Убийте ни, няма До вя оставам (е ни вaπaлun
чергите! Ем- Станев, Иван KлπлaрeB'
Още: Подпалвам / подпаля (изгарям / изгоря) чергата· Запалвам / запаля къщата.
Опържвмм / лпπржм чергата· Диал,
ЗАПАЛИЛА МИ СЕ Е ГЛАВАТА. Намирам се в крайно тежко илялжeннe. имам
големи . грижи. нeпрEтτнотτи. трудности. Мснс ми сс запалила главете, а шой сн аграс,
Й- Йонков. Албена- Запили лц сс алсвста ни някой сиромах, поку виж, че Месечната усспи.
и ибе кашо орсл ни мърши, Й. Йовков. Вечери е дШтимовския хан. С тоя моя непослушен
син ми сс е запалила главеше.
Още:· Пламнала ми е ил—ват—.
ЗАПАЛИЛА СЕ Е СОФИЯ) Днел, Казва се лτ глтτиτe. когато черпенего се забави,
ЗАПАЛИЛИ МИ СА СЕ ГАЩИТЕ. Изпаднал съм в лошо, иnиτeтнeнл плллжe-
ние; имам големи грижи. неприятности.
ЗАПАЛИ МУ СВЕЩ. ДАЙ МУ ЯЙЦЕ ДД БЕЛИ. Диал, Употребява се. когато някоИ
разказва нещо невероятно или много се хвали.
ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА. Срещу нищожни цени яли βпзнaгрaкдeπяe. Трябва решително
(с ошхвырлам всичка оная, конто зс паници леща .. са аопоен Дю продаДат бъдещето но
сеояпс родина. Г. Димитров, Дл лτeч)TТЕeнофронτлЕCнa· Българин, Не можеше До забрави
оня упорит млсбсж, осъДен нс смърт. ооамmо пик той предаде зс паници леща, М. Мар-
о)всkн. Тихо пристанищ—, А сега ни заместиха крадци, нвнyДβсчu. раболепна парвенюто,
способна Да сс nρJбaеюτ еcсоaмy за паници лсщс. Д, Димов, Тютюн- А хороша. капо знаеха.
чс Връбчо с човек из Бсρuмm и зс паници лсщс продава Душата си, надсмиваха му се Добро¬
душно и със съжаление ао ошминивсха, Хр. Ят·нлe. Трагичният край ни бaпaбaнонrи
ВпπбоO'
349
ЗА ПАРА. ’. Който е много евтин, · Ама, Де що е рскъл некой,. ,.. зс порО лск, шмс*
знисш лн го къДе е и кос в? Мях, Георгиев, Бм) Митар пnлрлkпτ. — Ако чакате но
докторите. тъй ще сн влачите ревматизма. Чуйте — аз вече нямам ревматизъм*
— Брей — засмя сс Захари, — Зс парО лск — проДължаваше бей Тмем. — пробиват го
ню nшвaρю. Турнех си тынка резенчета. навред, Дешо мс въртя, и кошо чс ла с рыке няомЦ-
мн махни всички болки. П- Kananeτρоβ, Пенсионери,
’. Който е без πлл‘a; безполезен. напразен, Молбата за помилване (о царя шой нс ·
поДписа, .. А ню адвоката заяви: „Хиляди молби зс порО, юоо са ρсенлu Да ни обесят“.
Г, Kиnмслaвлв. Taнгл, Нала всеки ден я виждаше, всека Дсн й приказваше, — Триста -
лρuксзоц зс парО, Наколе, В, Γ-новтки, Седем години. — Добрс, ама Еленке за шсбе нс е
още рекла, че ще па зсмнс. — Тъй ама ез й съм писал пасмо, макар с Друга рыка,
— Трясши писмо за парО! Мекер и пя До пи с писала, ще та пише. зс (а па опипа умо,
Т. Шишков, Глезен Мирчо,
3. Който нищо не струва. който е мнлил лош в сравнение с друг- —“Ти ваaсш ла какво·
е казашка πшоa? Бсnм грюбобштсн облек вырви и нямо сяло в свсша До й излсзс, . .
— Ксоеa naоц. (ядо Томе! — ... — За оюкβu пики мн лρuкaвuaш пи? В шехнакошо с силата·
ссга. а не в някакви си пики, Хиляди лuоц зс парО, като им излезе един германски танк.
Г, Kaрaтлaвов, Неверникът Tлм—- Коп Дигнел оная благочестива очи към нсбсссшо, осmо се■
зсуДрял по гърДите — приспи дервиши зо порО, Ал. Константинов, И той —но не е ·
сшмпaτшо-н мртък..,
4. Нинак.СШм не можеше би сс захване с някоя по-свяспна рсдото, е и нс ucOюее (е се·
прилепи До Бuρю. мусешс му се, караше се с нсго и нс го зaчнnсес зс парО. Г. Kanмтлaвои,
Обикновени хлрa. Той нс вярваше нито зс порО нш ония офицери оп Софийския гарнизон.
които минаваха за съмишленици — е ρеецnслаця момснп. щяха (а се отксжсп би дей¬
ствуваш, Ем, Станев, Ии. Kоидмп·в.
Още: 3— две п—ри /е 1 знач, към 1 зн—ч-/, 3— бллr— /към 2 знaо./- 3— пет п—рн /въз 2.
знач, къМ 4 знaо,/-
ЗА ПАРЧЕ ХЛЯБ. Срещу съвсем нищожно ‘aплмпмнe. ногноτо ‘а оскъдна прехрана)
— Казвай. при Филча лн отиваш? Нс хейдупипс хляб лн носиш? — Нс. Отивам на нивата.
— Тъй си е — отивам ню нивата, Аз съм сиромах човек, мыча се за порче хляб, К. П·τнaшли,
ХаИдути, — Ама горският? С новая гJρcоa какво (е правим? — ... — Само току хо<Кдг
крой колибите и заглежда, „Бсз позволително веке и вДин оспсн, кажс. няма да ви Дам Да
отссчсшв,,,“ — Бюкβм е виновен горският? И пой скип зс парче хляб, П- Здравков,
Незабравимо детство, Мновнаеnβоnм ош хорошо сс бореха за парче хляб, връщаха се
всчср ош нивите, прсдапа ош умора. вечеряха корав ръжен хляб и сс просееха но сли-
мсншшс легло. Кр. Ризои. В Краище (писма от родния край). Кокво му бяхс виновни хорста?
И пс си слуга пуке за перчс хляб. Ст- Ц- Даскалов. Без межда.
Още: 3— rлnм (коричка. ‘млъг. гом-т) хлнб.
ЗА ПЕТ ПАРИ, В отриц, изр, 1. Никакъв- — Холан и пи — нахвърли се спарете-
върху мъжа си, — РазДрънка сс тук. сшср човек. пык зс псп пари ум нямсе.. . Г. Карм-
сл—влв. Снаха, А сега дъщеря му цеоaше всеки мсссц пари зс частни уроци, Странно поко-
лснас, Нямо за псш пори cюмJcmмяnβламcτ Л. Сτояπлβ. Сn)бърπaτa сватба на иллнлBннк
Матов. — Женя спс вис и нямате зс пет пари постоянство, Елин Пелин, Летен ден.
Женеше се синът но еДно внДно лицс оп ynρсвляеaиanю партия,,... шс сега трябваше ба сс
купа някой скъп nмДшρыо. Скъп Дс с, по ако ще и за псш пари рсдото би не върши, Г- Км-
раслмвои. Обиколка- — Виж аJ нашия хубавец — обърни сс Калъча към Огнян. — Дай
му само Ди сс аолсми и До плсщи неирслц-нвкипсла, иначе зс пет пори рабоша не чекой оп -
него, В. Нешнои, Настъпление,
’. Никак- — Я се спри. стига си нервничал — ... Той се обърне ядосан, но погледът й
го охлади — ... Чунким не знаеш какъв тип е Бобев. ma ся седнал Ди сс ядосваш, Аз¬
ми нсго му нс вярвам зс псш пара, а пи бсше лепнал капо шарен, Ем. Манои, Ден се
ражда, Тя стани тъй. чс сДян човск, (сто Дева имоти сн, Додашыкш и yеnсяъою си. нс го
зочатап зс псш пори, с но един гол циганин са готови (а клепят шипка, В. Н—шнои.
Настъпление,
Още: 3— пир— /в 4 зн—о. към 2 знач,/.
ЗАПЕЧАТВАМ СЕ / ЗАПЕЧАТАМ СЕ В ПАМЕТТА ма някого, Книж. Оставям ярък·
спом—н ‘а себе си у някого- Това чвствуионе сс вюnсчumu в паметта нс неговите съвременница...
Още: Врязвам се / врежа се и п—метт—, Книж,
350
ЗДПИКАЛ СЪМ ОЧИ КАТО БЯСНА СВИНЯ. Диал. Грубо, Загубил съм нмиълнo-
чувството си ‘а срам; прлнвнвaм 6-зсрамяе. нaхaлтτил,
Още: Защитил съм <си> о,ч1<те>. Грубо,
ЗДПИКАЛ СЪМ СИ . ОЧИТЕ и ЗДПИКАЛ СЪМ ОЧИ. Грубо, Загубил съм шмппгшо
чуeсτвлτл си ‘м срам; проявявам безсрамие. нахaясτβЛ' Той съвсем сн е всnuкaл очите и··
върши какви лн нс безобразия'
Още: З-срал съм <си> о,ч!<те>' Грубо, Запитал съм си лоиτe като бясна свиня!...
Дасл. Грубо,
ЗАПИСВАМ / ЗАПИША В ТЕФТЕРА някого, Змпомвам няrлил. ‘м да му отмъстя..
д— му нaпaклтτн; вземам решение да оτыптτт някому. — Хай. сесшеп му иоДсти!, , .
— Запасохме го в псфпера... Ив. Визов, Нов— земя.
ЗАПИСВАМ / ЗАПИША В ЧЕРНИЯ СПИСЪК някого, Смятам някого за неблаго¬
надежден в щллиτио·ткл оτнлш-нн·; ириоятлявaм нтглил към неблагонадеждните,
Още: Записвам / запиша в черния тефтер. Слагам / сллжм (турям/ туря. турв—м / турна) -
в чернин списък·
ЗАПИСВАМ / ЗАПИША В ЧЕРНИЯ ТЕФТЕР (ЧЕРНИТЕ ТЕФТЕРИ) някого. Смятам
някого за неблагонадежден е щолцτио·сгл отношение; причислявам янкого към неблаго¬
надеждните, Щс се разчуе. ще се раздрънка, щс запашет Крумчс в черните шсфперн w
когото сдан (ен сс върнс, щс го вemемρяm, Г, Kaритлмвли, Ни стриж—-
Още: Турнм / турн (туре—м / турни, тлaг—м / сложи) в черния тефтер (черните τeфτenE)..
Зминсвам / запиши в чернин списък-
ЗАПИСВАМ / ЗАПИША СВЕТЛИ СТРАНИЦИ. Княж. Извършвам л)ям. rоиτл
ппeлтτивяτ важност от общ·сτв-нл. нсτлпно—тнл значение. Начело с комунистите нешият ·
антифашистки нароД записи нuд-cβсτлατе страници ош новото ни история, в. Работническо
лeлл. Ccuсн чрсз опълчението, което при Сшира Загора, ни Шапки и край Шейново запаса
светла страници ни героизъм и саможертва. пой [българският народ] поДпомогни руските
uмдcоu. капо участвуваше в бойните опреди, е. Вечерни новини!. Под ръковоДството ■ ню
Партията РМС взе активно участие е борбата ни нашия нороД зо освобождение не
страната ош Двойното иго — германското и дълаирофа^^исст^ошо, и вслucu свсплн страници
в историята, е, Вечерня новини.
ЗАПИСВАМ СИ / ЗАПИША СИ ЕДНО НА УМ. 1. Обикн, в пое, нсол, Внямивам,
запомимм, че може да ми се случи нещо лошо н съм готов да го πпeлоτвпaτт- яли да се справя
с- него. Запиши си еДно нш ум, чс повече не трябва Да ходиш том бсз позволение.
2, Намислил съм си нещо н искам да го оспщ-сτин или съм готов да направя, да извърша
нeщл.. Записал сым си едно но ум До си спестя пори и Да си направя библиотека,
Още: Имам <си> едно пи ум.
ЗАПИСВАМ <СИ> / ЗАПИША <СИ> НА РДБОШ. Забелязвам сн. ‘ипомянм нeщл-
(обикн. лошо, ннкaнил зло. rлeτл ми е пnионнeнл). за да ся лτыптτя някога,
На работа ‘мпишн. Със следи, изр. сыс съюз мно. Употребява се за иллоeрτмeмπe. че нещо
вече никога няма да се случи, няма да се илвτлри- — Ех. Кондорсе, каква я забърка. . .
Втора път нс ρюбое всnaеa, око тръгна е тебе. Ем- Ст—шев, Иван Kлπлмр)и.
Още: Зарязвам / зар—жм ни рмбош.
ЗАПИСВАМ / ЗАПИША СЪС ЗЛАТНИ БУКВИ нβим. Княж. Отдавам дължимото
лбщ)тτиeπл и нтτлnEO)скл признаяи— на някого яли н—жл. Днсс в словнап лсшопас нш
героичното овладяване но Космоса , . . съветският народ запаси със златна букви нова
имени — на Валерия Баковски и Валентино Тсрсшквва, е. РaблинEо-снл дело- Историята щс
запаше вашите подвязи сыс влemаu букви, Л. Стоянов, Холера-
ЗАПИШИ ГО НД БДДЖАТА. Даал, Вж. Запиши го ни комин—.
ЗАПИШИ ГО НД БУКОВО ЛИСТО, Дши. Откажи се от тях. няма да ти ин зърнат,·
няма, да ти се изплатят (зи пари. дадени в заем. зи дълг към някого),
ЗАПИШИ ГО НА КАМИНАТА. Диал. Вж. Запиши го на нлмцнa-
35L
ЗАПИШИ ГО НД КОМИНА, Диел. Отнижи се от тях. няма да ти ги върнат.
няма да ти се изплатят (за пари, диденя в заем, за дълг към нтrлил)'
Още: З—пяшн го ни баджат— (к—мишмт—). Даал.
ЗАПИШИ ГО НД ЛЕДА. Откажи се от тнх, няма да ти ги върнат. шнма да ти се
цзплатнт (за пари. дадени в заем, зм дълг към ннкоил)'
Още: Пиши го п— яeлa. Запиши го нм снег— и запиши го ни (върху) ланскин сняг.
3—пиши го ям мраза. Дасл,
ЗАПИШИ ГО НА МРАЗА. Диал. Вж. Запиши го на сяеим.
ЗАПИШИ ГО НД ПЯСЪКА. Откажи се от тях, няма дм ти ги върнат, няма да
ти се изплатят (за паря, дадени в заем. зм дълг към ннклгл)'
ЗАПИШИ ГО НД СНЕГА и ЗАПИШИ ГО НА (ВЪРХУ) ЛАНСКИЯ СНЯГ·
Откажи се от тях. ннма дм ти ии върн—т, няма да ти се изплатят (за п—ри. дадени в.
з—ем, зи дълг към няклил). — Ссиостокроторс, запаши, чв велможите ош Търновгрид
сс оnяeкuum. — , .. — Щс вюnuшш. иссилсесс. всичко ще вaлaшю върху ланския сняг,
А. Кирилшйчее, Птичка от глина,
Още: 3—пншн го н— яeл—. Запиши го ни мразм. Диал,
ЗАПИШИ СИ ГО НА ЧЕЛОТО. ’· Запомни, имай пр—Д зид нeщЛ' Ими мъже,
то сн служат с всякакви хватка, зс до спечелят една жено ... — Може с други,
име с мсне. не можс, Аз съм Живка оп Жниоеця. Това си го запаши ню челото, Ст. Ц.
Дaсkмгли, Eт·ннл сено' — Господар на свети щс быДс само световният пролетариат,
И някой друг — тоес но чслошо си (а го запашеш, П. ВeжEHлв, Звездите над ямт.
2, Запомни го, ил—даИ дм не го н—правиш (‘— нещо. ноето създай— неприятности),
3, Помпи и знаИ, че ще ти го върна, ще ти отмъстя.
Още: Пиши си го ни оeгоτо.
ЗАПЛАКАХ НД ЧУЖД ГРОБ (ЧУЖДИ ГРОБИЩА) (ЩЕ ЗАПЛАЧА НА ЧУЖД
ГРОБ (ЧУЖДИ ГРОБИЩА)]· Разтревожих се (ще се разтревожа) излишно. без да има
нужда, за чуждо нeпaтτи·. Някой са измрънкес, чс. нали токи, не е редно но шофьорите
в работно време Да сс (eue, .. Но и пук Милойко с но поста си: — Хсйде-е — намесва
се той. — Пек заплакахме ни чужДи гρобuиa, Ся. Йончев. Шепи дяволии
ЗАПЛАЩАМ СИ / ЗАПЛАТЯ СИ БОРЧА. Диал. Умирам,
ЗАПЛАЩАМ / ЗАПЛАТЯ С ЛИХВАТА (ЛИХВИТЕ). ’· Някому, Отмъщавам сн
жестоко пи някого като лτnлaτи зм стор—но мн. мин-р и по-малко зло, Няма (а му сс
размине, Депо ма причини тсзи неприятности, ще му заплст с .яхваше,
2, Изп-щим сн ж)сτоrл от някого заради сτоп—но от мене зло. С лахеншс всnлanuх,
чс си nмвемлuх (а му противореча и До ао изложа,
Още: Плащам / платя 'с лихват— (яихβEτe). Връщам / върни е лихвата (лихвите)
/към 1 зн—ч-/.
ЗАПЛАЩАМ / ЗАПЛАТЯ СЪС СЪЩАТА МОНЕТА някому. Плсτъивмм тпртмл
някого по сππит ничия, както той е постъпил спрямо мене. лτгоимптм му със същото
(лбинн, ‘м нeщл недобро), Нс уплашения евреин казахме (и быДс свободе,.,, Гсно Теллаяпо
се задължи Да внимава оттук натштык. щопо Друговерците, нюхмeяин сс нш Еледжик,
да не бъДшт пришеснявони, Евреинът обаче нс ни заплети със сыщете монети, кскто щс
вадят чашипелап nм-ншτшmъо. Зах. Стоянов, Записки по българските въстанин.
Още: Плащам / пл—тн със същата монети.
ЗАПЛИТАМ / ЗАПЛЕТА В МРЕЖАТА (МРЕЖИТЕ) СИ някого, ’· С хитрост, - с
коварство успявам да привлека някого и дм го впилeнa в непочтени дела, В скоро
врсме чрсз лuхβсρcmβм той заплете в мрежите ся земеделското население в околните
село и търговската олecш е Корлоео и Бялa-Чеρовю, Ив- Визов, Нова земя. Фотай няма Ди
сс откожс оп Действията си — още повече ще го опделя ош сини му, ощс повече щс
носшройво шорканише срещу нсго. ощс повече щс го всллanш е своите мрежи, Й, Вплоeβ,
Стъпала към небе,
2, Успявам с хитрост. с коварство да нaнмn—м някого да се влюби тилнл е мене. дм се
увлече сгягл по мене, Той бешс заплел няколко момичето в мрежите си.
352
Ощ—: Вплитам / вплета (уплитмм / ' уπгeτи. улавям - / уяоβн, хващам / хьяиМ) е
мрежат— (мрежите) ен. Заплитам / заплет— в - примките си
ЗАПЛИТАМ / ЗАПЛЕТА В ПРИМКИТЕ СИ някого, ’· С хитрост и коβaртτио
успявам да ирEвя—к— нтrогл и да го впвлeн— е непочтени д—ла.
2, Успявам с хитрост. с коварство дм нмнaпaм нтrлио дм се влюби тнлнл е мене, да
се увлече сляпо по мене. Сякаш. бешс ао пя някак обмaгьоcaлa — тъй го бе заклело
е своишс примки, Т, Г. ·ВлмИклв. В—тτлилИ,
Още: Заплитам / запл—тм в мрежата (мрежите) си Вплитам / вплета (уплЕтам / уплети,
улавям / улоин, хващам / хвани) в примките сн·
ЗАПЛИТАМ / ЗАПЛЕТА ЕЗИК и ЗАПЛИТАМ СИ / ЗАПЛЕТА СИ ЕЗИКА.
3aплоЕaм дм изговарям думите н·нтнл. да гоЕлnя неразбрано, лбянн, щонeж— съм в
иитπл състояни— или поради силнл смущение, тτпaх, Ненко срещно погледа ню Рсйос....
и ■зaτмuю сс забърка, заплете сзика си и не можс (а си Доизкажс nρuкювкюnш, Т, Г,
Вг—Иклв. Дядовата Славчови унун—,
Още: Сплитам <си> / сплета <си> (преплитам <си> / преплети <си>) )з1ш<а>'
Език— ми се заплита / заплете.
ЗАПЛИТАМ / ЗАПЛЕТА КОНЦИТЕ. 1. Обърквам се и не мога да нaы—nя изход
от някакво нeблмглпритτнл положение, е което съм изпаднал, не знан к—к да постъпя,
Те са хитри, но поя пъп заплетоха конците,
2· Обхваща ме силнл смущение и не знан какво да оτговлnн, дм кажи; обърквам се.
— Защо ся тук? — Той заплете конците и семо смънки нсщо неразбрано.
Още: Уплитам / уплет— (забърквам / забъркам. обърквам / объркам, сбпрквим / сбъркам)
конците. Сктсявиы / скося конците. Дисл,
ЗАПЛИТАМ СЕ / ЗАПЛЕТА СЕ КАТО ПЕТЕЛ В КЪЛЧИЩА. Обхваща ме снлнл
смущение и съвсем н— знан как да постъпя или дм отгоиорн, ТиырДс чсспо госпоДство
му са πмоmлyиa Да говори и зс високо полuτuою.,,., по току виж, чс сс с заплел нсйдс
капо пстсл и кълчища и тури,.,. mочош ни своишс бръщолевения, П- П, Слaвeйrлв.
Три бълиanтня литературни спис—яин, Защо токи сс заплашим кашо пстсл в кълчища. ти
(и не мога и (а се опплспо? — с шрсеога разсъждаваше Голям Крушко и сс мъчеше —
и сс дорсха бис съисстн у него. Б. Обр—тенов. Сноп, Само еднн път кир Сотарюки сс
заплел осτм пстсл в кълчища и почервенял, но шсшанап дала оmоρamс и пой в същиши ми¬
нута получил назад всичката своя репутация, П- Кирии—лов, Децата не щрилноaτ на - бащите си.
Още: Уплит—м се / уплетм се (забърквам се / забъркам се. обърквам се / объркам
се) като neτeг е кълчища· Омлτaиaм се / омотан се (сплитам се / сплета се) като петел
в кълчища. Диал. Оправям се / оправн се като петел е кълчища. Дасл, Ирон.
ЗАПЛИТАМ СЕ / ЗАПЛЕТА СЕ КАТО ПИЛЕ В КОЧИНА. Днел, Об-вaщ— ме силно
смущение и съвсем не знан как да щотτъпн яли да лττоворН'
ЗАПЛЮВДМ / ЗАПЛЮЯ < ПРАВО > В ЛИЦЕТО някого, Изнизвам яяошл на някого
вπзмущ—нн—τл си от н—гови потτппки. поведение, Стоян вървсшс и нс смссше Ди Дигне
главе, Сшрувсше му сс, чс гората и слънцето ще ао заплюеше в лицето. забыто с тръгнал
с преселниците, К- Петнаное. Преселници. Той постъпя шока подло. чс заслужава човск
Дс ао заплюе в лицето, • Няма До мълча. щс го заплюя право в лицето, Нска знае оскво
мисля зс неговата жиже личност,
ЗАПОЗНАЛИ СА МЕ И КЪСИТЕ КУЧЕТА· Днел Много съм нзβ·тτ·н,
Още: Плзнaи—τ (знинт) ме н rптEτ· кучета·
ЗА (НА) ПРАВА БОГА, Незаслужено, без вини. нanna‘но,—Прибери мс, християнино, —
промълвя през бликнала сълзи долният. — и ез съм дългаррнн .. — Ама кюо Да пс прибера?
Дс (а знам какъв сн. що си? — Българин съм. , . Зи прави бога лсжсх в занДанс и мс
изхвърлиха оптом. Д, Н-миров, Братя- — Нис нямемс свшДсшслш и ако не сс открият
убшйцшшс. ще ошабем в затвора зс приви дога — рсчс пой. глсдюйки мрачно в поде.
Ем. Станев, Иван Kонлaпeв, Велика и Кино се връщаха сами ош гробищата, Cτnycоюρяτ
Споял га нссшшгнш и заговори: — Горко ню хубавото момчс, Отиде си зс преви бога,
К, П—тканов. Морав— звезди кървав—, Осшивш дю затворят очи и (и быДс кaоmм ори¬
сията с орисала, Зс права бога щс се пропилеят младините му. Поврага, И той нс е
кой де е. М, Смнлова, Друм се вие. Щял си Де пострадаш за прави бога! — зацъкиха
13 Фρaэeлллино—н речник, т- 1
353
всички, Й- Вълчев. Сτпnмг— ньм неое. — Днсс оицсп ии си кат копана — кореше га
на права бога пой, Н, Хайтов. Съперници.
ЗА ПРАЗНИ ЧУВАЛИ, ил—πН) Дасл. Нсоеобр. БевcышcвIeни, празня ^ηη—зкя (ияeщя),
ЗДПРЕГРИЗВАМ КИСЕЛИЦИ. Даал. Почват да ми текат лиги. зaплτл мя се
ллпниa дм нм нехао, което гледам.
ЗА ПРЕД КУМА. Даал, Какъвто трябва. нarпβτо иллл6aвa; пnигноeн, хубав. 'ДО
бешс ссга изчерпено султанското благоволение, разбирам — щяхме. знойш. (е Дигнем
някоя гюрулпайка из МаксДония. революцийки кое. туй-онуй и можс би щс излезе нсщо
зс прс( куме, Дг, KоπсτaπτEπлβ. Разпя хора, разпя идеали, — Уссшихшв. мсшалла, чв
име нсщо зш првД кумо, — Казвай пм-cомρм (а чуем, бс Дядо Вылъо, кюово сс с случило?
— Бшкuоτ сс е случило, по сс случа и вам нс остшии Друго, освен до черпите. П, Сгонное
Бенковски,
ЗА <ПРЕД> СВЕТА и ЗА СВЯТ. Cбнон. в отриц, изр, Какъвто трябва, какъвто
илло6aЕa; пnEлноeн. хубав, И (а ти река: лмзсеmuρях вечс. нс съм сякаш зш света, Л, Ал—к-
с—ндрова. Има ·лшл щaтτн·, — А Ди ти сс намира случайно цигарка?... — Имам —
оюввю той, — Но нс знам Доля си за свят, — Защо? — Много отбивно га ямом, П, Бо¬
жинов. Нашата сила, А ссло Долняк — Да нс стъпиш и него... И магазин нямат за
свето. камо ли оρюcнвю булка като нашата, Г. Краеи. Не е ваш— рaблτa,
Още: Като света (свнт). Зм пред хо]р<пм>.
ЗА ПРЕД ХОРА<ТА>, Обикн, в отриц, изр, Какъвто трябва, какъвто подобава^
приличен. хубав, Стаятю бешс тясно. с нсизмит пое, ... Бей Дянко, ... сдве сего
раздра колко не зс прсд хора е квартирите нм, Хар, Русее, Под земнта, Аз вαсм, чс
нямам Дрсхи за прсд хоро. всnмuю много любопитств-вам До внДя с какво ля ще мс
облсчс, и по „прилично“, Д, Немиров. Когато 6нх мaлпн, — Излязъл сн оп аоимвнmс.
Димитре. Борем (а дс опупел Дрехите оп паснели, Воденичарят сякаш едва сега сс сети,
чс съвсем нс бс за прсД хоро с види си, и като се оглсбш. засмя сс, Ст, Зиилnчянлβ, ИимИял,
Той проДылжи ощс нещо би приказва, но (умяты му нс се чуваха всчс ясно, И всс пик
селяните и това разбрсхю и , взсхе още лм-еuлнм Де се смсяп — бядо Якам ксзю нсщо
нс за прыД хороши, Нюй-ссшнс сред смях и зо^1^'^1^1Н пой си свени ни мястото. Ст- За-
глрчинли, ИeMигл, Токово свиркало нс е много за.преД хоро, но я си представете какво
щс е без него, Н, ХаИтои. Шумни от габър, £
Още: 3— Спред> света.
ЗАПРЕТВАМ / ЗАПРЕТНА РЪКАВИ. 3—лавнм се усърдно и усилено ‘а работм-
Днес вcеон е запретнел ръкави ... строи завоеш, фабрики и язовира, М, Manоeвткя-
Tихл пристанище, Аз отивам. а вис запретнете ръкави и всичко шови. което си аоео.
рихме, час по-скоро Да стане' Дсло, Хар- Русев. По стръмнините. Щом сс свършило прсДш,
июнето главорезите башибозуци вюлρеmнюяu ръкава, Тс нипиенили нш обезоръжените жертви.
ни коишо отсекла главяше с броден, Зах. Сroтнлв. Записки по българските βътτ—ннн-
Още: Засука—м / засучи (подвивам / подвнн) ръкави
ЗАПРЕТЕН ПЛОД. Княж, Нещо з—бпмнeнл н недостъпно. коего силно привлечи,
изкушава.
От библейския разназ ‘а дървото ни пл‘нмннeτл, пяоллвeτ· на го—то бои™ зт6лaн—нш за Адам н Ева,
Още: Забранен плод. Книж,
ЗДПРЕХВЪРЛЯМ ПРЕЗ УМА СИ нβим, Почвам да разсъждавам върху нешо чуто.
преживяно, πeшл, но—то зная, нлн върху различни пеши. Докато стражарите тършуваха,
п. трескаво зопрехвърля през умс ся всичко. оюовм й бешс казал мъжът й (о (нсс,
Ст. Ц, Дaтнмллв, Без межда. .
ЗАПРИЛИЧВАМ / ЗАПРИЛИЧАМ НД КУКА· Отслабвам много. измърш—зявам.
та чин се прегърбиам- т!з глово нс мога До Дигне от роботи, нш кука съм заприличали·
всчс. . мс виж, М. Mмро)иснн, Тихо пристанище.
Ощ—:· Ставам / ст—н— н— куки·
354
ЗАПРЯГАМ СЕ / ЗДПРЕГНА СЕ КАТО РАК НД БЪРЗЕЙ, Дне., Cбноа, в св, иид.
Напрягам се, мъча се. плгмгaм големи усилия да направн н—що. при rоeτл срещам
спънки. τрулнлтτн,
Още: Залавям се / зилтвт се (напиннм се) rиτл рак нм бързей· Диал.
, ЗАПУСТЯМ / ЗАПУСТЯ РАЛОТО някому, Даал, Оспор, ’■ Зи чорбаджия — взимам
биволите ни с-ятнннa за борч,
2· 3— турчин — убивам български тeгяння'
ЗАПУШВАМ / ЗАПУША някоя ДУПКА. Зaллволниaм някакви. обикн, материални
нужда, А чс седнеха Да маслят с агите кого Да направят горски, .. — Защо. ваеш.
(а не направиме шоя? ... — Бива — рекоха агите, — Той и бсз това е куц с едната си нога,
тю нс го дява зс оран и копан, нске де запуши бирс пия Дупка, Н. ХаИтои, Диви раз¬
кази, Взсх пори, но имам ба запушвам много Дупка. тю пек няма До сшигнит
Още: Затулвам / затуля някоя дупка,
ЗАПУШВАМ / ЗАПУША КОМИН. Създавам си дом, с—м-йсτвл; зидомниам се· Тия,
депо си направиха къщи, чс«^:хс. Калофер (и га доведе по селашш де сн вземсп моми зш
жснн — комин (а запушат, бом ба съберат. М, МирчевснЕ. Калофер eлИвлл—. Натиснаха
ао тогава близка и роднини, ... и го ожениха за Сшшно Парцел Димове, Догде нс речеш.
по До чопля бащина гледни кслсма и комин уж (а зeπyеu, Чудомир, Блaыпτ ни старей-
шяняте,
ЗАПУШВАМ СИ / . ЗАПУША СИ УШИТЕ. Съзнателно се старая да не слушам
нещо и да не му обръщам внимание (обикн. нещо. което ме ‘иснии или е лτпnииeнл към
мене — клюки. подмятанин. молби)-
Още: Затварям си / зaτвлпн сн ушит—·
ЗАПУШВАМ / ЗАПУША УСТАТА нш някого. ’. Н—kaпвaм някого дм млъкне. ди
не илилрE повече. Тошо Чорловия вдигни ръка зс uзкюввсас. Хулигане сс поколеба кс^ио
(а права и нс му даде бумспа, .. — Амс вие — рапнс дез разрешение Чор.лювия —
и сега лн щс мн запушваше успете?. Вчера ма βuоamс: „НеДей нш обекта, упрс но събра¬
нието, ..“ А ц Днес пек нс можс, Й. Гешев. Вик от тъмнината, — Гунке. знаеш ла, чв
всички ни оДумисп ввче? — Коя. дре Кольо? — Е, кои — ... всичка момичето оп оuюρmолю,
— Па нека ни оДумешп. Можсм лн де запушим чуждите успи. Г- Райчев, Златният ключ.
2. Нанмримм някого дм млъкне. като оборвам твърденията му тпс тилнн ловлля или факти.
деИствин, ши които не мож— да се възразя. КонДукторыт сс сырДн. но нюхслаuоъτ бързи
До зсяии. чс е висшо особо и с пови запушва успите но кондукторе, Хр. Раденсти
Нахилшинът, — А бе, мъжо, нис сме сн сиромаси, но я до се мnеρсмнм пред хороша, оaкmм
подобава, Да запушим успете ню . аороциетчанн. че нс сме спаснатц. Кр. Григоров. Tинчл
от ΓоnоаЕeτ. И ню сън не си надявала (рсхяпс, конто Яне ще одлсчс за сватбата,,
Дай боже. (а Дочакам поя Ден, нш всички вя щс вanyеш успете, К. Петимное. Сτaпоτо
време. .
Още: Затварям / зaτвлпн устати, Затьквим / затъни— " (зашивам / зашин устата) /към 1 зн—ч./
*
ЗАПУШИ СИ ФУНИЯТА, Жерг, Грубо, Пр—станя да говориш. престани да дрънкаш;
млъкни, Я си запуша фунияшо. чс съвсем нс мн се слушат цбнмmcон nρaоювкн, А. То¬
доров, Триме—Ини,
ЗАПЪВАМ СЕ / ЗАПЪНА СЕ КАТО МАГАРЕ НД ЛЕД. Проявявам много глятмо
упорство, инат; не отстъпвам. ин-тн се. Своите позиции пой не мдмcамuювюшβ а нс
можеше (а га обоснове, но ош пях не отстъпваше — запъваше сс кото могаре на лсд.
Сл. ТрънснЕ, Неотдавна- — Денчо — провикна сс той. — сла при кмсшш веДниго.
— Ами ако нс (ойде? — анстеше се пой, — Нс се запъвай кашо магаре на лед, Я сло с
добро. В. Н-шнов, Настъпление,
Още: Запъвам се / ‘—пън— се г—то магаре ин мпст. Опъвам се / опъна се като магаре
ем г-Л)
ЗАПЪВАМ СЕ / ЗАПЪНА СЕ КАТО МАГАРЕ НА МОСТ. Проявявам много голямо
упорство. инат; не отстъпвам, инатя се,
Още: 3—пъв—м се / ‘—пън— се като магаре н— лед· Дърпам се (опъвам се / опъна се)
r—τл магире ви ытсТ'
355
ЗАПЪВАМ СЕ / ЗАПЪНА СЕ КАТО РАК НД БЪРЗЕЙ, Пnляитимм голямо упорство;
инатя се, упорствуи-м- Намисляла сме дс реорганизираме радотютю сн, е ощс отначалото
ударихме на камък, И омй, мuелuе. в виновен зс всичко шоиш? Вашата Яне, ♦ .
— Ей тъй, запъна сс кошо рак ню бързей и ни напред, ни назоД, К- Kaло-β. С-ы-Итτвлτл н—
τпraоцτ-. Нс проДаваИт отечеството си и чувстиютю към нашата оcuмбмднτслош. .,.
— Не сме го лρмдшян и няма да го продадсм — викни нервно Сmюмдмлов, — Защо се
запъваш е тия рсдопи оanм рек на бързей. В. Г-ноиска, Седем ИЛЛEHH'
ЗАПЪВАМ СЕ / ЗАПЪНА СЕ КАТО РИБЯ КОСТ НА ГЪРЛО. Дишл, Проявявам
неразумна и н‘гяшнa уnорнτлсτ, упорито отяазиам да оτсτъит. И пый дядото — ш, е,
бой Гсшо Нaлaесе. отведнъж сс зюльнaя кошо рибя косш нс гърло и рекъл: — Аз
дъщеря си нс пущам ни. чуждо оъиa. бсз (а е минела под венчило, Ст. Поптош—е. Сватба
и мдец.
ЗАПЪЛВАМ (ЗДПЪЛНЯМ) / ЗАПЪЛНЯ НЯКОЯ ТРАПЧИНД' Обaоа, в си, вид,
Просторен, Умирам- — Бреш — рекъл Иван — бела щс останем жнея. или ще за*
пълним някоя mρaлчuню? Сл. ТрънснЕ. Н—лτливни.
Още: Запълвам (запълним) / зиnплнн трапа. Просторен,
ЗАПЪЛВАМ (ЗДПЪЛНЯМ) / ЗАПЪЛНЯ ТРАПА. Обикн. в св. вн(, Нρмcmмρса. Умирам.
Изчезнела е мюйосnш.. . А дащютю кой знсс къде cτacою пушкаше, а очитс му тъмнеят
за дома яла е запълнил mρюлa, 3. Среброе. Д—т—то-
Още: Изпълвам (изпыпим) / изпълня τn—г—. Просторен Запълвам (запълним) / зaиπлнн
няглн тр—пчиш—. Просторен, Напълвам (π—пπяшнм) / н—пълнн трапа. Просторен,
ЗАПЪЛЗЯВАТ МИ / ЗАПЪЛЗЯТ МИ МРАВКИ ПО ГЪРБА, Изведнъж ме обзема
тилнл 6eзплнойсτвл. τпeвлгa, сτпa-. Сырцешо на МоНпс ' оamочы паба и бопушип му,
мравки вanылвяβсm по гърби му, Ал. Константинов, Ηε^ шумлл-ж-. ама rмкeл беш—■
Ощ—: Полазват ми / пола:знт ми (запъплят мн) мравки по гърби.
ЗАПЪППЯТ МИ МРАВКИ ПО ГЪРБА, Вж. Змпъл‘тимτ мн |зaппл‘тτ ми мравки по
гърби.
ЗАПЪРЖВАМ СЕ / ЗАПЪРЖА СЕ НА ЖЕГЛА. Дасл. Изпадам е много тежко
щлллжeняe, и‘л—гам се ни големи изпитания, трудности- — Имахме нещо оюmм бос с
Хайдух-Гено, Запържихме се но.жсгли — (е (а видим кой щс неДише, О. Василев, Житие-
битие·
ЗАПЯВАМ / ЗАПЕЯ ДРУГА ПЕСЕН, Променям щоиeл-нн-τл си. ‘aиловмы да говоря
и деИствувам по начин. nм‘гιноeн от длт)г—шнEН- Тя [баб—] с поглед мс стрелне и строго
ми рсчс: — Слушай. Нamнлсас, Де нс бсше болен, зносш що тс чикс, Но и по ще стене,
кото оздравееш, Съвсем друга псссн погаз ще запся, Ран Боснл—к, Радост, — Или пък
Ди й. взсмс копринени чорапи? — колебаеше сс пой алосно, — Кск мнcлни? ... А дс
каквото и Дс е шо. но като види, дρсmясацс. пликчето. исДнагс ще запес друга песен,
ТОкава. са — (и си ао знаеш ош мсн — жснипс. П. Вежинов. Втора плτи- Той дсше
забравил много нсщо, но МетоДшсе щс му га припомня и шоаови пой ще запее друга , песен,
Μ.. М—рч—вски, Тихо пристанище: — Опасен човек — вызДыхни Бсйпулс бей, — Най-добрс
с. хитрост (а ао подмамим до сложи оръжието. Когото гяурат бъДс е ръцете ни.
Друго псссн щс зспсс пой, Μ. M—рч-втнн. Калофер воИвода, Рсвnρaея.й ан па преД други —
. .. — мой че око шс подпънс някой мыжагс ксто Голям Крушка., , ,. друга пссен щс
ма. запееш пя менс. Б- Обр—тенов, Сноп,
Ощ·:. 3—пнвам / запен ни друг илмс.
ЗАПЯВАМ / ЗАПЕЯ НД ДРУГ ГЛАС. Вж, Запявам / ‘aи)н друга иeт)н. — Хсйдс,
Боссе, идя ню катедрата я на прочети пеордашо си. .. „Сега говори шока, но като чус
ошкβо съм написал зс нсго. веднага ще запсе нс друг глес.“ Г, Русафов. И т— са били деца.
ЗАПЯВАМ / ЗАПЕЯ някаква ПЕСЕН. Почвам да постъпе—м, действувам по някакъв
начин, Слушай бс. жсне та и дсцито пя и найлон се обличаш, е па си мн запял една
песен.. « Навънки Дю с, у моешо До нс е. Ст. Ц. Диткмглв. Eтeннл 0^. Зншсшс си, чс това нс с
последното им дума —... Размирниците нс искаха да се хванат открито но с-японова
служба — продаваха голсмспво преД другите . главатари, смс До Довечера, (о утре щяха
дадзинсят, ново псссн, В, Мутафчиева. Летопис на смутното време. Запя пик същото пессн.
356
ЗАРАВЯМ I ЗАРОВЯ НОС в неио, Сътр·ллτооиaм се в яeщл. кл·то гледам. чети
или върша- Заровил е нос в учсбницнтс ся и по цял бсн не дига глава оп пях.
Още: Забивам / з—бин нлс ' /в 1 зπaч.|' 3—бнжл—м / з—блл— ' (забучвам / забуча)
нос /във 2 . знач-/,
ЗАРЕКЛА СЕ СВИНЯ ДА НЕ ЯДЕ ГОЕНА. Даал, Вулг, Ирон. Употребява се като
израз на тпмπ—ннe, нeллЕenEe към някого. който ка‘иа. че ще се лτкaжe от нещо
(лбяrн, ялшо), ко—то е присъщо. хр—нтерно зм него,
От ллгои. Зареяла с) свиин дм п— нд— ^βημ, иn·TkЛkшмгa пг·τ, изяла пет.
ЗАРЕКЛО СЕ КУЧЕ ДА НЕ ЯДЕ КОКАЛИ. Дасл, Ирон, Употребява се нито
израз ' ни съмнение, нeллиeпн· нъм някого, коИто на‘ва, че ще се лτнaж· от нeщл (л6нкн,
ялшо). кл)τл е присъщо, хaпaнτeрнл за него,
ЗАРЕКЪЛ СЕ ПОП ДА НЕ РЕЖЕ ГОЛЕМИ ПОРЯЗАНИЦИ. Дисл. Ирон, Употре¬
бява се като израз нм тπынeнн·. н·ллвeпн· към някого. който казва. че щ— се откаже
от н—що. ноето е присъщо, характерно ‘м нeил.
ЗАРЕКЪЛ СЪМ СЕ ДД НЕ ПИЯ ВОДА. Дасл, Сшш съм пияница,
ЗАРИВАМ / ЗАРИЯ КОРЕНА нш някого, Днел, Отмъщавам някому, наказвам ГЛ'
Ще та зария корени. до мс помниш,
ЗАРИВАМ / ЗАРИЯ ОГЪНЯ някому. Дисл, Отмъщавам някому, нагазвам ит)
ЗАРИТ МИ Е ОГЪНЯ, Дасл, Лошо ми е поялж—няeто, зл— тпм.
Още: 3—рит мн е пенел—· "Дасл,
ЗАРИТ МИ Е НЕПеЛД. Дисл. Вж. Зарит мн е лгънЯ'
ЗАРОВИЛ СЪМ ОГЪНЯ. Дяс. Ηaиутнмя съм работата. иотиллanнτe си. без дм се
л6—лн.
ЗАРЯЗВАМ / ЗАРЕЖА НА РДБОШ нсщо, Забелязвам ся, запомням нещо (л6нгиD
лошо, πткинвл зло, ко—то мн е nnEOEя·нл). зм дм си лτыπсτн. върни някога,
Още: 3—писемм <си> / запиши <си> пи р—бош.
ЗА СВОЯ ДУША. Зм себе сн (употребява се. когато нешо хубаво се ‘—пазва за
ляонл ползван—), — Море . таке (yмси, ама (а изпречем тук цшнцсркато. тук бурето
ср^с^1^и^т^с, по (а кажем: ха сега избирай! Кое чс вемсе. и? — Че помислим малко, Нендо,
— Бс и я чс помислим, Дали теб бе аш бадем. Дюли зс своя (уша (а га задържим, Елин
Пелин, Пижо и Пендо,
ЗА СВОЯТА <С>> ЧЕРГА, Зи себе ся. зм своя ннτeрeт, в свлн иляеa- Едно
врсме всякой се грижеше само зс своята чсргш.. ..: ссга рсбошим задружно а съгласно,
пи ню всички е добре, Хр, Maнтимоβ, Чулπлиaτ сън,
* '
ЗА СЕ БОГА. Диал, Само. eлннтτвeнл, Богатя няомu госпоДар и гмcлобaaρ<ш.... много
гобан слеб тяхното оженване роби им се зс се бога сдно (сте, женска рожба, Ил,
Блъснои, Рада кяюнмnк—τ—-
ЗА СЛИВА . не ‘моиτмы. Нρеасбρ, Никак. ни н—И-ммгнл (не зачитам). Гроздонке е
дявол,.. Цяла седмица го нс погледне и се пресшруво, чс ао нс вaчнnш за сливе, са.
(и види, . оюкuм че (а прави. Елин П—лин. Пежо η Пендо,
ЗАСМЕЛИ МИ <СД> СЕ И ДРЕХИТЕ <НА ГЬРБА>. Даал. Мноео съм nмлоютен,
Още: Засмели ' ми <са> се и дрипите (парцалите. потурите). Даал,
ЗАСМЕЛИ МИ <СА> СЕ И ДРИПИТЕ· Днел. Вж. Засмели ми <са> се др—хит—
<ни гърбав
ЗАСМЕЛИ МИ <СА> СЕ И ПАРЦАЛИТЕ, Дисл. Вж, Засмели мн <са> се и
дрехите <шм гърба>-
357
ЗАСМЕЛИ МИ <СА> СЕ И ПОТУРИТЕ, Вж, Засмели ми <са> се н дрех^
<нм гър<а>. Засмяха сс нш Юмсрю и потурите, чс Дружина ще си име. гробни мн а
ямурлука. и торбата, насмилко и мены Дю пирами! Н. Хайтов, Диви n—енaзE'
ЗА нечия СМЕТКА и ЗА СМЕТКА но някого или нещо, ’. При зaилмпмнe рмехол—
или получаване прихода на н·по от нтrлил, Боаanо селяните со (обивали рубспа за
своя емеmоa и со я препродавали нш виднярипе и маденДжинте, п.хншпс cсммеnмяnыя
ност а е този случай е дала фиктиино. П. Делирадев, Витоша- Всяка година оaρш еършачкш,
е няма ризе на гърби си. Выршб за чужда смстка, К. Петнанои, MлnaЕa звезда η^ε-εμ.
Той умееше бе губа на покер и бридж., , Призори. ,.. ρсвамбyеам вписваше прошарените
сума за смстка на „Ншкопшона“'. Д- Димов, Тютюн. — Пий една мастико зс моя
смешка — Добиви Генади — и мс чакай. боксто ашmмеaρuм кшруците. К- Εμ^—.. Семейст¬
вото ни тъкачите, Но дачмстато,... трябва ба се плагеяТ... — Ама ще га минсш за
сметка ню станцията, А, Гулншки, МТ станция, Тия селяни бяха прикрепени кым
зсм.па си., ., Те . одрадотесхю за своя смстка. но със заДължснис чест оп произведе¬
нията си Да. (шест на болярина, Ив. Вазов. Си—τлтлaи Терт—р,
2. Използувайки тп·лтτвaτa или труда. сивите ни някого, Кошо упреква бългорскишс
мечоносци [сиреч фронтови βлИннцн]. задето напуснали фронте само зс шоеа, чс зад
гърда нм имало хищници. грабителя. омжобеρн и ' чорбаДжиш, коашо тлъстеела за тяхна
смсшка. пише:.. · Хр. Ят·πлв, Любовта към 6ълимппEнмτa. — Церят мисли, чс управлява...
Господари се ний-догипашв, шой и нш пях слугува, Те пък го крепят, плащат му с но
шапа п^т^.,. — Ясна е пя,, . Нс е важно кой е ний-отаоре. нали е есе зс ниша смстка!
Д- Добренскн. Бунтът ни крайцер— „Надежди*. — Живели се сдно врсме простише и
нсука попове зс ниша смешка, .. Излезеш на къри — нива, свят Да пи се вaеuе, И но
кого? — Ню попи, ., А сваи? — Голошия, Г, Kaрмтлaвли, Изчадия адовн- А това, че
№№ три, четири деца ню алсесп си, шове е дребни рсдото, А коя бяло сбрато —
нае да мрем, а големците да сс шарят зс ашеш емсmос, К- П—тканов. MлрaЕa зв—зд—
кървава - Почти ноиреД в сслошо общинскаши влисш с в рыцеше не лихесри, кръчмари.
търговцш-жшшорш; това си исс местнят бсрибеи,. . това са хората, омнmо жиесят зе
cмеmоe нш Дребнете селска буржоазия, която трупаш своите кипятила чрез нейното
пропиДанс, Г. Георгиев. Kлτeрнн и пиртин.
3. Въз вреда яли полза ни някого или нeщл. — Но уДарничество зс сметки нш кочесш-
иото на роботите и горивото нямо (и признавам, А. Гулншки, МТ станция. Нс нис ни
вслмвядвсτ Де сс бясм за чужди сметка. , . Съгласна ли сте бе обявим войни нш воснм-
любцитс. но копитин Столетов, ни цялата гнила иласш ни осnumшлuвмa, Д. Добр—исня.
Бунтът ни краИцера „Надежди“. В изграждането ню нароДнипс университети обаче нс
трядее де се допускаш увлечения. де сс гона количество зс емсmос не съдържанието и
качеството на работиша, е- Работнич—ско дело. Щом вас отхеърляп преДложенисто, всичко
остава зш иеша смстка.
4. Благодарение н— някого яли въз осялβ— ни н—щЛ' Прсз плоДороДноти гоДине семо сс
издигаш нови копатолисшн за cмеτоe ни дребната буржоазия, кояшо в сиосшо дмлеuнcmво
са остави в същото незакрепнало положена,. · Г- Георгиев, Още върху пллшτич—ското за¬
тишие. Нораствонст на корена се извършиш за cмеmоa не делението и росшсжа ни
клетките, Ботиянки ‘а V н VI rл—т. Огромното омлuчсcτuм снсргая, която сс опДсля при
разпадането ни раДноактивнип ядра, сс появява зс смстка но пяхнешо маса, ХнмИн
за VII илмс.
5. В ‘амниа на, — Дснчо изглеждаше Дора още πм-τънъо. отколкото бсшс, но зс сметка нш
това сс чувстиувшшс зДраи и бодър, Сл. Трънскя. Неотдавна. Но острете проницателност
и комбинспаенн^е способност нш ума му бяха намалели значително за смстка ни псДантизма.
койт се бсшс увеличал, Д. Димов, Тютюн. За е.меnос на нецвльлнβнuβmм но плени по
тсзи асортименти, планът е преизпълнен по Други асортименти.
6. По адр—с ни ннrлгл, Аз бях гърбом към пях и дий Ганьо не можс да мс познае. е
че нс мс nмвнa, това се вадя ош Думите, която пой пусни зш наша смстка: „а тези
трябва Да са се нecuяnослu“, Ал. Константинов, Бай Гмнъо. Сума шега и бодли сс
пуснеха зс смстко нс желевмnыmнuτβ ни управници, Ал, Kлπтτ—нтинов. Бай Γaнъл, Идеха
две вeкьенβлu от някъде жени. оп кошт гласът на ебнипо осmо че мн де познат,
Т. бе оная ρсбuамuос. Магда, която и Грожано сн чешеше езика за сметка нс нас.
ловците, Н. п. Филипов, Разкази ни ловеца, Той подшие на Ившнкс стрък синя шсмснуго
и й шспнс за емеτоa нш cсоρыτeρя: — Теменуги, Скрити любов, Й. Йовков, П—септ— н—
голелет—та.
7. Остер. От н—чян сτnaн—- — Нямсшс съвсем нужда: шс пс бяха харесали и бсз това.
и бяха те избрали. — Но и из исках (а избера, за мJя смешка, Ив- Ва‘ои. Kaзмлмптkиτи
царица, Движението беше извънрсДно по омнсшкця (вор, Сачки тичаха от малкия До големия.,
338
сыкн за своя смсшко (авише вопмuеeц. Змх. СТлтнлβ. Зипяткя по българските впсτ—нян.
В него - [търга] не учепеува само прыдстаиите.лспиот на еснафа ош името ни сомит
еснафа. с всыки от последните се яви зс своя емеmош или зс сметки на неколцина своя
сыеснифц. Ст. ЧEΛEHиEnлЕ. Хлеб ниш насущниИ.
Ощ—: На нечия сметки /в ’. 2 н 6 знач. към ’, 2 и 3 знич,/.
ЗАСМЯЛ СЕ Е КАТО СЛЪНЦЕ ОТ ОБЛАК». Диел. Подагр, Mнлил е намусен,
спплнτ.
ЗАСПАЛА СВЕТА НЕДЕЛЯ НА СВЕТА ПЕТКА НА СКУТА. Диел, Употребява се.
когато някой не може да п·). няма глас. а пее,
•Просяците пеели тази песен и оттам. ног-то някой пее яошл. казват тага (Л. Кар—e-яли, Памятники н—-
nллнлτл бмта болг—р. с. 45).
ЗАСПАЛ ДЕЙКО. ВТРЕСЛО ГО. Дни., Употребява се. когато нтклИ не може да
пее. няма глас, а пее.
Още: Умрял Д-Пко, eτn—тго го. Днел,
ЗАСПАЛ МИХО НД ПРИПЕК· Диел, Употребява се, когато някой не може да
»ее, няма глас. а ^—1
За пnли‘хлли еж, Змтгмгм свети Неделн ни свети Петки иа скути,
ЗАСПАЛ ОТ ДЪЛГИЯ· Дасл, Умрял,
Дм заспиш от дългия — дм умреш. Доно вшеnнtе от дългия и (и нс тс видя всчс.
ЗАСПИВАМ / ЗАСПЯ НА ЛАВРИТЕ СИ. Княж, Зaллвлгяeaм се с плтτиинитото ж
не се стремя към нови успехи. към ^βε постиженян, А зсшово пс трябва до нс вюcnauюτ
на минали ливра. а де си запретнат ръкавите и (и сс учат, растат и квалифицират
Г. Димитров, Задълженията ши нanолншτe партизани.
. Още: Почивам (лежи) ши л—ерите сн· Книж.
ЗАСРАП СЪМ СИ ЛИЦЕТО. Грубо, Загубил съм напълно чувството за срим;-
прлнeяeaм безсрамие. них—ятτвЛ'
Още: З-срал съм си сур—тм. Грубо, 3—трмя съм <си> очКте>. Грубо,
ЗАСРАЛ СЪМ СИ ОЧИТЕ н ЗАСРАЛ СЪМ ОЧИ. Грубо, загубил съм наттшв
чувството си за срам; проявявам безсрамие, нaхмгсτиЛ'
Още: Запитал съм <си> ота<те>' Грубо, 3Mтрмг съм си лицето (суратм). Грубо.
ЗАСРАЛ СЪМ СИ СУРАТА. Грубо, Загубил съм нипплнл чувството ся зи срам;
пр^нзнЕ^м безсрамие. н—хaлсτил,
Още: З—срил съм си яEцeτо· Грубо, 3—срмг съм <си> оч<те>. Грубо,
ЗАСРАХ СИ ПЪТЕКИТЕ, Грубо, С щлe-л-нн-τл си направих тани, че повече не мог—
да отивам някъде, у ннялгЛ' Кск ,можа τομ де сс изложиш, Всче няма Ди шс конят
у пях. всcρш си пыткитс.
ЗАСТАВАМ / ЗАСТАНА НА ПЪТЯ нш някого, 1· Попречиим на някого е някакви
работа. дейност. Ала пой и насън нс бешс помислил. чс на пътя му щс зссшонс агрономът
Раденко Редснкои. пози овчарски заврян зсп. млоб и неопитен. eоеыл кой знае откъДс.
Б, Обрeτ-нлв. Сноп,
2. Срещам се. з—пл‘ниeaм се с някого н лкaзeaм някакво влияние върху живота н съдбата
му, През животи й пой два пъти вecτaueше ни пътя й,
Ощ—: Изпречиим се / изпреча се п— пътн·
ЗАСТЪПВАМ / ЗАСТЪПЯ МДЧЕШКИ ЗДД ВРАТА някого, Диал, Добре. здравата
пипвам, хващам яякоиЛ'
ЗАСУКВДМ / ЗАСУЧА МУСТАК. Нар, Зи мъж — почвам да се стр—мя дм се
харесам н— момите. nловaм да ергепувам. А Доко порасне оanм планина, службата си
изкара, мусшица. вacyош и вюnρunaρш Да сс ожсна. Чудомир. Треските.
359
ЗАСУКВАМ / ЗАСУЧА РЪКАВИ, Залавям се усърдно и утиг-нл ‘м nмблτи. И когото
въоръжените ратаи заградиха а вързаха ръцете нш ромеите. боляринът Иванко си засука
ръксвите и викна, А, Каралийчеи. Птичка от глини,
Оше: Запретвам / запретна (подвивам / подзин) nпкиeи
ЗДСЪРБЯЛ МЕ Е ГЪРБА <3А ТОЯГА>. Шег. Плсτъпeмм тини. че заслужавам
бой. наназанЕе, Стойко, Гуне, нс дивей nквuH... Стринка Гунс ... Тед пс е много
засырбял гърба, ама Дс До вибим! Ц. ЦeрклЕTни. Театрални забавилия,
Още: Сърби ме гърба <за тони-х Шег. Ч—ш— ми се гърби з— τляи—. Днел, Шса.
ЗАСЪХВА МИ / ЗАСЪХНЕ МИ ПЛЮНКДТА НД ГЪРЛОТО. Изплашвам се,
смушмиим се много (лбEнπ, придружено с усещане на сухота е устата), Цсли две часе
проДължи обискът, Накрая полнисише взсхе Маноло а го отведоха в грабе. Капо съобрази
оолом нощи Манол не сс е прибирал. с колко хора сс с срещал е тъмното. плюнкаша и
гърлото на сшарецо засъхне, „Не е добро — рсчс си той. — можс би поя път няма
Да мине лссно!“ Г, КармслиноЕ, Неверникът Томи- Прямо пребледня, разт1рспсре сс.
плюнкошо в гърлото му засъхна, А. ето осквe дала работеше! Щс му вземаш първия по¬
магач, най-голямата опора е живото! Г, Kмnaтлиeов. Орлов кaмпr'
ЗАСЯДА МИ / ЗАСЕДНЕ МИ БУЦА - Е (НА) ГЪРДИТ Е, Усещам т—ж—ст, изпитвам
мъка от някакво силно н н·иnитτнл душевно преживяване, В гърдите й бе засеДналш ледено
буца, но то не беше нищо — пя чyвcτuyвaее. чс се владев. Д. Талев. Илинден, Очитс
му се просълзяха и на гърдите му заседна мъчително-леДсна буца, Г. KмпaтгaЕЛЕ, Γ^^
Оше: Заснди мн / ‘-седне мн буца нм (е) гърлото. Ляга мн / легне мн 6уцм е
гърдите· Заснд— мн / заседне мн 6уцм под лъжичката. Дасл.
ЗАСЯДА МИ / ЗАСЕДНЕ МИ БУЦА НА (В) ГЪРЛОТО. Усещам тежест, н‘пнтв—м
мъка от някакво силнл и неприятно душевно преживяване, Нaоыeе нс можа, до я
[пπяaвионaτa] номери. Сякаш бсше потънало в земята, Буца засеДна на гырлошо му,
омгшτм повлече шейнишо си към доми. А, Кмраля^Ичеи. Топлата пπкaвEчни. Дядо ЙорДон
сс оmлycоaее за миг. но колчем си спомняше за арестувания унук, сдна мъчителна буца
вaеябaес на. гърлото му, Г, KмрaтлмЕлe, С-лсни истории, За вечеря пак ао вюдρaвuхш,
а но Другия Ден му отделяха яденето кокто нш всички ратая, Тежка буци засеДно на.
гърлошо му. .Рибошшша нс беше часша — ндсшс Днмншровбсн, Деяна мислеше. Да му
(оде пытя, Г. KaрaслиЕЛB, Селски истории.
Още: Засяда ми / заседне мн бучка н— (е) гърлото. Заснди мн / заседне мн буца е
(пи) гърдите. Зaтнл— ми / заседне ми 6уцм под лъжичката. Диал,
ЗАСЯДА МИ / ЗАСЕДНЕ МИ БУЦА ПОД ЛЪЖИЧКАТА, Дисл. Усешам тежест,
изпитвам Мъки от нтнaнил тцлнл и πennETτнл луш-eнл преживяване, Загубихме БеДшотнятс.
а първият човск беше той в селото ни,.. Чу и това Чибури, чу ао и горещи буца
^ссДна под лъжичката му. „Първият човек в сслошо“—кипсшс пой вътрешно, но нямошс
кюоuо де направи, Г, KмритлaЕOЕ. Време,
Още: Засяда ми / заседне ми буц— пи (е) гърлото (гпрлшτ·).
ЗАСЯДА МИ / ЗАСЕДНЕ МИ БУЧКА НА (Е) ГЪРЛОТО. Ут·шaм тежест, изпитвам
мъка от нянмнио силно и неприятно луш-eнл преживяване, Трогнех сс, Някаква бучка ма
вacс(аю не гърлото и сълзите напираш, Ал, KaрaсEЫ)лшли. ДнмτоыEO—тно изменение. И всс
пик, макар и нарядко. в гырлошо му засядаше горчиво бучка, Доискваше му сс ба отадс при
някого и да му обясни всичко. Л. Станев. от хълма.
Още: Засяда 'ми / заседне ми 6уцм н— (е) гπпллτл'
ЗАСЯДА МИ / ЗАСЕДНЕ МИ ЗАЛЪКА <НА ГЬРЛОТО> н ЗАСЯДАТ МИ / ЗАСЕД¬
НАТ МИ ЗДЛЦИТе <НА ГЪРЛОТО, Изпитвам мъка, потиснат съм от нтkмнил не¬
приятно чувство, тежко настроени— (обикн, когато се храпн), Нс можсх повече (а ям
незаслужено чуждия хляб — всеки залък засядаше на гърлото ми, Аз трябваше Де работя.
сам да изкарвам прсхрюнюта си. М, Manо—ЕткE. Остров Т—мбунту. — Нycоaе■ ля мс Да
сс запаша в училището? — Тая няма Да стане — отговаря бащата,.. Залъкът засяда
в гърлошо не Яеюρ. С. Крал—вски, Възвърнат— обич, Дсляхс грошове оп своята печалба,
за Да поддържат неДостойния духовник, А ню попи зacядaее залъкът. подхвърлен по милост,
В. Мутафчиева. Летопис на тыуτπлτл време,
Оше: Засяда мн / заседне ми н— (е) гпрглτл пещо· Засяда мн / заседне мн хап¬
нати <нм гърло1то>)
360
^лСЯДА МИ / ЗАСЕДНЕ МИ КАТО ЗМИЙСКА КОСТ НД ГЪРЛО ю. Вж, Засяда
мн I заседне ми като рибена (рибя) котτ, Из носи ти щс га изкара пой пия дърио,
човече, , . Държавна си, хсй, оamо змийско кост но гърлото ти ще засеДниш, М. Мир-
чевстЕ, Героите ни Белица,
ЗАСЯДА МИ / ЗАСЕДНЕ МИ КАТО РИБЕНА (РИБЯ) КОСТ НД ГЪРЛОТО·
Създани мн големи нennинτπотτи; мъчи ме. пречи ми, — Дс събира амоп, който можс (и го
задържи в рыцеше си, Нвдъо, Вие се юрнехте като слепя. загребяхте дс що вя попаДни,
а ссга всичко ии заседни капо рибя кост на гърлото, Е. Γeнлвски, Седем години, Знаеш
лн кaоео, чичо Тома — казах му аз и сДиа нс сс забоенх: думата „чичо“ заседни и
гърлошо ми капо рибени кост, А, Гулншки. Златното пунл,
Още: Заснди ми / заседне ми raTO змийски rлтτ ни гπрлтτЛ)
ЗАСЯДА МИ / ЗАСЕДНЕ МИ НД (В) ГЪРЛОТО НЕЩО. Вж, Засяда мн / заседне
мн залъка <иа иъpлoττн>. Тове е образът, който се с запечати. е псмсшпо мн и винаги.
когато си ао спомня, нсщо засяда е гърлото ма, Г. Велев. Патилата на ·лнл млыо).
ЗАСЯДА МИ / ЗАСЕДНЕ МИ ХАПКАТА <НД ГЪРЛОТО> н ЗАСЯДАТ МИ /
ЗАСЕДНАТ МИ ХАПКИТЕ < НА ГЪРЛОТО >. Вж. Заснд— мн / зaт-лн· ми ‘млънм < нм
гпрлoтгн>. Ако жсне му яДсшс с апешиш. пой се радваше,.. Ако ядсшс —дев желанны, и
неговите хanон му вacябсхa нш гърлото, пой жалеше за потрошените пори, П. Вeжиπлβ.
Дaя-о- от 6р·илe—τ·,
ЗА ТАМЯН И СВЕЩИ ДА ГИ ДАВАШ. Във 2 и 3 л, Да не видиш добро от тях, дм
гя харчиш зм зло (зи пари. получени по нeо-сτeн начин).
ЗАТВАРЯМ / ЗАТВОРЯ ВРАТАТА (ВРАТИТЕ) някому или зш някого. Книж. ’· От¬
казвам да приема някого някъде или преставам да го приемам. Аз можсх де ти. затворя
ирашиша и. нuомгюж би нс влезеш тука. Д. Taя-β, Преспмнсните камбани, Само да я пуща
в къщста си, само (и не зешиаря ирешишс ся за нся! Й. Йовков, Старопланински легенди.
„Аз, енка, със зачернено лацс не мога (а ходя! На мснс де запорят иратшта си, (а ме
повърнат!!..“ П. Ю. Тодоров. Пеенста Боряна. — Дързостт не шоя тип минава всякакво
граница!, ,. Нс мога Да го понасям. — Молила съм тс много пыша де му ^ст^еориш
ирататю. Д, Димов, Жени с минало/
2 Не давим или лτш)мaм Еъзыожπлтττa на някого да има лосτпи някъде, да участвува
е нещо или да се ползува от нещо; отказвам някому н-щЛ' А аз бях вечс обикнал всеот¬
дайно. оп есе сырцы Дсцапш, И само мисълта. чс пая заповед [‘— уволнение] - ма затваряше
иратипе на училището.,.,. мс хвърляше в ужас, - Г, Рус-фоз. И те са били ден—- Снощи
баща ши ми затвора вратите си, (нес и еснафите мс ошрипнахи, П- Ю, Тодоров.
Първите-
3. Нс нсщо, Отнемам възможността на нещо дм стая—. ди се реализира, Направеното ош
пях предложение нв е бяло момачюmвлно и нв затваряло вратите нш преговорите, в, Вечерня
^31^,
ЗАТВАРЯМ / ЗАТВОРЯ ВРАТАТА (ВРАТИТЕ) ПОД НОСА ню някого. Отказвам ни
някого да го приема. не го допускам дм влезе някъде. където н—плсрeлπл се намира.
Ебанаяш оп пях поиска До влезе с него, но Евгени не му ловβмлu и грубо затвори ирашата
пое носи му. Д. Ангелов . На живот и смърт. ' Бamо се прибираше е ' хопслс си., . на¬
стръхнал оп злоба към цялстс таза собстввничвске оюcmю. кояшо зanеaρяее ирапашс си
под носи му. видя познатото. вече гледано нш (ссешки места съобщение... — „МоДсла-
рани споя — под насм“. А. Гулншки, МТ станцин,
ЗАТВАРЯ МИ СЕ / ЗАТВОРИ МИ СЕ СЪРЦЕТО, Обз—м— м— мъти, скръб яли
пмeнллуши· към втичнЛ' Ошкакто загубя сяно си. сърцето й сс вeτuоρu,
Още: Сключва ми се / сключи ми се тπрц-τо. Дасл.
ЗАТВАРЯМ / ЗАТВОРЯ КРЪГА ни ныим, Книж, Свързвам нмчaялτо с кран; давам
цяллтτ—ш завършен ни πeпЛ' С послеДните му. к^нига сс затваря кръга ни трудовете, посве¬
тени не старата исшория,
ЗАТВАРЯМ / ЗАТВОРЯ КЪЩАТА някому. Диал. Унищожавам нипълно с—м-Исτилτо,
род— ни ннноил, не оставям нито един чг—н от семейството му.
361
ЗАТВАРЯМ / ЗАТВОРЯ ОЧИ, ’. Обикн, с отриц. Не ‘—отивам, На ЕлеДжик ние стиг¬
нахме ню ρaвcымueнв. убита и изморени, понеже Две нощи споиеше, как нс б.хмс запие-
ряла очи, Зах, Стоянов, Записки по българските вπсτaπEт, ЕДин ош п.х очи си нс затвора /
и бдя за (ылго, буден в нощний мрак, П, П, СЯиЕ·йнлЕ. EпEЧ)ткн п—тнШ'
2. Умирам. Аз може да затворя очи. Де си отида. Й). Йовков, Обтшовен човек. Имаше че¬
тири дсци, аз пето, Добре, ама кошо пораснаха — пръснаха сс кое никъдсто види, няма кой
(а я глсда, Нямаше кaо, езсх я при мснс, гледах я, Докато затвори очи, П, Вежняов. Звездите
над нас,
Още: Склопемм / ткялnн очи, Захлопвам / змкглnя очи. Даал, /към 2 знио,/.
ЗАТВАРЯМ / ЗАТВОРЯ ОЧИТЕ някому. Намирам се при някого в последните му ми¬
нути; при някого съм, когато издъхва. умира, Той беше еДничкото й мъжко Дете, шой
щсше да . глеДа на старини. той щеше ба зепвори очитс й, Ив, Петров, Поннината
любов, — Сполий, Дешо си затворил очитс на баща ма, Исксшс му се Де каже много
повече,., благодарността, чс кръщелникът Дреговолно с засл неговото синовно място край
смъртния одър но стсрая. - В. Мутафчиева. Летопис па смуτнлτл време,
ЗАТВАРЯМ СЕ / ЗАТВОРЯ СЕ Е ЧЕРУПКАТА СИ. Не смея вече да предприема
нищо; паплаш—н съм много н се сnлτaЙЕ—м- СлеД огорчението, омсτм преживя. пой се
затвори е черупкат си и нс общуваше с някого.
Още: Скривим се / скрин се е черу:п^!^т— ся· Свие—м се / свия се е о)nуlпяиτ— си
'в 1 зπaо.|'
ЗАТВАРЯМ СИ / ЗАТВОРЯ СИ ОЧИТЕ пред (зс), нсщо или самост, Сп‘нaτeлял
се праин. че не - забелязвам пещо ^Οηκη, н·n—лπл), н—рлонл н— му отдавам значение.
Австралиецът нс с никак пристрастен, чувството но обективност у нсго е добрс развято,
Той не обича Ди ся затваря очаше прсд истината, приема по-доброто. стяга (е сс убеди, чс
ще му бъде лолсвно, П. Вежиное. До Мелбърн по въздух н млne, Рушисш той [каИми-
каминът] вземаше не само ош прсзрснят гяура, но и оп някои осмснлиш. кап си затваряше
очаше преД пыхните золума над раята, Д, Taя-и, Илинден, Аз зноя. чс има хора не
нспобсДимото преДубсжДеннс,. . но аз зсяеяеам, чс няма нищо по-пагубно от еДин такъв
фанатизъм, който си затваря очитс прсД очевидните факти, Дс, Злaτaпов. Е тτпмнaτa н—
тπЕeτEτe, Разправяше се обаче, че войниците си затваряли очаше и рядко арестували нсшнн-
cоamе конспираторн, Μ. Γруб—шянeЕM, Пр—з иил—нл ухо, Туряха огъня но някоя махала или
чаршия и в суматохата» ... опасяха пирате и стокат ни мирните търговци, Властта
рядко ан наказваше. а повече си вenuaρяее очитс — по-добрс бешс войскоша Де сс храна с
градеж. опколкош султанът Де име разправиш с еннчсρcон бунтове, Е. Мутафчиева, Летопис
на смутното време, Додс му власт и сила шърпсшс бружбаши му с Боян, затваряше
очите си зс учсстаето му в заговора, бсшс готов Дс му кумувс дори, зс (е има мир. а рсД,
М, Смилов—, Друм се вие,
Още: Закривим -и / ‘акрин си лоиτ·.
ЗАТВАРЯМ СИ / ЗАТВОРЯ СИ УСТАТА. ’. Cбuон, в пос, нок., Млъквам, преставам
да илвлпт. Затваряй си устато! — изръмжа отново Бρeлеu, — Ссга нас зоДавимс въпро
сише, Б, Райнов. ΓлтπллEн Никой, — Пек лн при него ошивош, чума Де ао бсшс пукнала! —
прокълни п., когото Ймнчмолy отваряше ирспстш, — Затваряй си устато и много (и
не лееш, Опявам (ш си търся беляпа. Е. ПешкоЕ. Писτпnяeниe, Обирът не е дребно случки,
Затворепс си устапс и ни Дума поиече, К, Петнанов. ХаИдутя, — Я са затваряй устата.
че.., внaсш ля мс ши! — нахвърля .. пой. ,. Ст, Ц, ДaсямглЕ, Есенно тeно.
2. Въздържам се да говоря. не г^м^з^в^м^м ншщо. ‘а дм премълча или да прикрия нещо.
Тази сутрин, слсб Дълго маслены, шой реши. че трябва бе номери ■ упорашапи учителка и Де .
преДупрсДн, че ала шрядвс бе си вanβaρя устата, шля пък в противен случай ще я ДаДс по(
съд зс обида... Кр. Вeяклв. С-го Борово, А Стефан ямсше остър сзик и не васешы
(е си зспесря устато . · Н, TихллOЕ, Дни h-to другите, — Ела, докторе. не бой сс! — ,.,.
Нρuacоa ма сс Де ао ратна за шоеш вечно негово „нс бой се“, Ако го (ырдорц пред мснс, не
си запиоря успашо поне пред хората! П, Вежянов. 3Еe‘лиτe пад н—с, — Млъкна мари, аз Де нс
съм кнρa(жuдcкн кон (а мс товари кой си иске и колкото си иски, Хсй търси някой друг,
А колкото зс поДозренаяши, по-(обре Да си всnβсρяе устато. Докато аз не съм па ан
вюmuмρaл, Сл. ТрънснЕ, Неотдавна, — Нс сс стеснявайте, госпоДарят изглежда строг, ама е
много добър, Той нс е кашо uaеunβ в София. гбепо щс ви изгонят не и туй врсме, нв в онуй,
Досега рыке нс с дигнел до убери някого, — Ш-п, Тинке! Бсзaхмс .. ще тс взсмсм за
чистички. име ще си зсτuюρяе устота. Д- Η—мнрлв. Възелът, Бaкβо в същност можеше Ди
362
неправа, Ленко не знаеше,.. Дс ся затваря устата, това само му оставаше, Г. Кара-
елавов. Л·нкЛ'
Още: 3—шизам си / з—шин сн утτaτ—.
ЗАТВАРЯМ СИ / ЗАТВОРЯ СИ УШИТЕ. Съзнателно се стармн да не слушам нещо и
да не му обръщам внимание (обикн, н-щл, клeτл ме ‘иснта нлн е оτиnaв)нл към мене —
клюки, подмятания, молби)- Дочували бе оттук-отпим несмслн подмятания, но тс повече .
Дразнеха капо опити до смутят еnмоойеmβuеmм. косто сома си бс създало. и пя нв
искаше (е ги чува, отхвърляше ги, зашисряше ушите си, Д. Талев, Самуил,
Още: Запушвам ся / запуша сн ушите.
ЗАТВАРЯМ / ЗАТВОРЯ УСТАТА но някого. 1. Панмримм нтrлгл дм млъкне. да не
глвлпE πлЕeо·, Тя говореше naоa не защото бсшс съгласна бе дебет Колсто, нс вaиоnо
чекешс някого оп него бе получа помощ, е защото нс сс спогаждаха със спареше и ucоюше
ссга Де й зсшворн устата. да я нсоюρю (а млъкне, Кл. Ц-ч-в, Горчив залък, — Ти какво
се беше раздрънкал зс кооперацията? — внезапно попято пой, — Искаше ба тн вamвмρя
устато с ракия, нали? — Их. Джинн,,. — ухала сс гузно Стоячко Дюаоuн, Д. Димов,
Тютюн. Войводеше вдигна очите си. .. Този поалеД гореше с черсн огън под ншβнcнaянmы
иежби и депо св спреше, cякaе там хала бушвсшс хJρсmю назад. навеждаше алсвитс нм,
всτесρяес устата. Ст. 3aгопоEHлв, Ден πлся·лeн,
2, ΗaкaпЕMы някого дм млъкне. като оборвам твърденията му със TEЯHE лоЕлли или финтя,
действия. н— клиτл не може дм се възрази, Щс му затворя успапи, като му каже, че аз
лично съм го видял и не трябес да отрича,
Още: Запушвам / запуша устата· 3—тъкеам / ‘итънпа (зашивам / зашин) устат— /към
1 зн—O'|.
ЗАТВАРЯТ МИ СЕ ОЧИТЕ, Mнлил ми се тиШ' Сложй детето (а си легне. нс
виждаш ли. чс му се зспвсряп очитс.
3ΚΊ&Ο&ΙΛ. СИ ПЛЮВАЛНИКА· Жарг. Грубо, Млъкни!
ЗА ТЕБЕ ДА СИ ОСТАНЕ) П—зн го е тмИна, никому не казвай- — И кеквото ши
казвам. Ралыоеицс, зш псд (и си остины, чу ла? А. Каменова, Харитиншннят грях.
ЗАТИШИЕ ПРЕД БУРЯ, Книж, Момент, след клИτл се. ло—нв— да избухне спор.
кавги иля βлИнa. Това спокойствие нс беше за дълго, по беше само вanaеuβ пред дуря,
ЗА ТОЗИ (ТОЯ). ДЕТО (ЩО) ДУХА. ’· Б—з полза, б—з смисъл; безсмислено. безпо¬
лезно. бe‘neзулτaτнл. Ощс не дсшс му преминало, ^сДешо хода напразно до оeменмяммняme»
„До хлопам аз nρaвнс каруца. Да прспя Добнчстет зс тоз, дсто духа..,“ П. Нинов
Една шеп— лn·хШ' — Тн мълчи том — нс е шиоя рсбоши! — Всс нс е моя работа, а
твоята е — (е работиш зс тоя. дсто буха, Миналата година плота за поръчителство
двадесет жълтицн, Нс пи лн ДойДе умъп? К, Петкиное. Сτanоτо време, Николи стена.,.
и каза: — Като не ще никой. сам ще ц(ш, Ако, упрс нс намерите плоското, чс виси нш кли
(снеца, кажете. чс зс поя. що буха съм ял Две гоДина наред солдатски хляд. К. Величкое
Т—гмтпМ' В кухнят»,. . Митра гълчсше сини сн: — Виж осово направиха с баща тн!
Опичай са умс,,,, Тя хорското, на край, ни дъно ама.., Ей го: отидс в(ρaвеτм не Пспра!
И защо? Зш поя. (сшо духа,., Г, Караслииое, Селски нтτлnиц- Нс масата беше и Дρсооаa.
е когото Шутия хоДеше заеДно но лои, ., — Бскβм. бс Дρaомас, какво таке сс замисли? —
попит го ня>юй.,. — Сйаур Шушия е напипал някъДс зайци, Пек ще тс влачи за поя,
що Духа, Нс сс водя по неговия ум,. Де сн късаш царе·.:.:. Елин П—лян. Аз ти той.
2 Без да има защо, б—з отноЕaня-, без щрноияa, Cnосо взсха сини ям и го хвърляха
Да лежи за τовu, Дешо буха. той се стопа капо мартенска сняг, Г. K—рaтл—иоe. Волн ‘а
живот.
Ощ—: 3— този (тон), дето (пл) клати гората Зи внτпna. дето духа.
ЗА ТОЗИ (ТОЯ). ДЕТО (ЩО) КЛАТИ ГОРАТА- Напразно. напусто. б—з полза, 6)з
•мисъл, . — Е. казвай ссга, зс какво би път..., — За поя, депо клипа гореше! —
хвърля пой шордаша и прилеана уморен. Ст, Ц. Даскалов. Б)‘ межди, А Милен и Стамспко
лежат в зсм.пш — зс какво? За поя. Дешо клапа гората, Л. Сτлтнлв, Хляena. А той,
сннсцът, се оженил зс еДна есnмсноa и по цял Ден шари с нся по софийските лиши..,
363
Тя кари и го храни. с Той скитоси» зс поя. Депо клати горсте! А, Aнτонлe-TлнEч, К-т
станих шампион,
Още: За този (тон). дето (що) дух—.
ЗАТУЙ МЕЧКАТА НЯМА ОПАШКА. Дисл, Подагр, Употребява се. когато се
случват неправди, н-тпрмвeдгнeосτн тиnтмо ннтого.
ЗАТУЛВАМ / ЗДТУЛЯ аякJя ДУПКА. Зaловолтвмм . янкинв-, лбннн, материална
нужди. — Щс нисшоява, разбира св, за (елда. няма (е му мианс окошо (и измама собственото
си Дстс. за Де зспула аяомя дупка и объркснашс си редаши, Ем. Станев, Иван Kлнлaрeβ-
Има (и зспулешм много дупки, но ншй-нопрсд щс платя наема си,
Още: Запушвам / з—пуш— някоя дупка,
ЗАТУЛЯМ / ЗДТУЛЯ СЛЪНЦЕТО С РЕШЕТО. Диал, Върши безполезни. безсмислена
работа,
ЗАТЪВАМ / ЗАТЪНА С ДВАТА КРАКА, Изпадам е много тежко. б)‘E‘холнл иояожe-
яне; лпроиитτтЕMМ се, пропидим. — Наш Христо я оцепе! — кaвa си той с прехапана
устни, Сякаш нещо мн оaзβaее, когато го рсзбумвах, чс сродявансто с това семейство
няма (и ни направи чест, а ще ни вюcρ»мu, .. Наш Христо запъна с (ват оρaош. . .
А Други ден — имаме сватба... Ии. Вазов, Kмзaлaртниτи царици.
Още: Хлътвам / хлътна е ди—т— грака.
ЗАТЪКВАМ / ЗДТЪКПА НД ПОЯСА СИ някого. Пл-тцяeн съм от някого; л—тнл се
спnaвтм с някого, г·снл го побеждавам, надвивам, А дс чоДжум, ний пикние кошо твбе
ги вaτькеeме но пояс» си, Ив. Вазов, Вестникар ля?
ЗАТЪКВАМ / ЗДТЪКНД УСТАТА не някого, Нмкарвам някого дм млъкне, да не
говори плвeо· (обикн, когато говори лошо за ннтого. когато злосглии). — Млъквай, пи
оaзесм! — Тн прсд нся.., зс нся — в мойпс къщи ще ма вanыоβaе успете! П. Ю. То¬
доров, С—ыллEиa-
Още: Зaτиaпям / зиτвлпя (запушвам / з—пуш—) устата /в 1 знaо,|' Зашивам / запия
устати.
ЗАХАПАЛ СЪМ КЪДЕЛКАТА, Ди»., Мустаците мн си побелели.
ЗАХАПАЛ СЪМ ТАМЯН У ЗЪБИТЕ н ЗАХАПАЛ СЪМ ТАМЯНА. Даал. Много съм
зле н скоро ще умра. Баща му съвсем остаря. грохни. вече е захапел тамяна,
ЗАХАПАХ ДЖАМА. Даал, Напях се. станих мъртво пиян,
ЗАХАПВАМ ' / ЗАХАПЯ ВЪДИЦАТА. ’. Влюбвам се. увличам се в някого, — Ху¬
бавичка лн с? — Нс с лошо. кρшcuβо», ρycмооеa. — И сигурно сантиментални, Санти¬
менталните най-лссно захапваш въДицат», Ив. Вазов. Kaзaлмnтнaτa царици,
2. Оставям се да бъда измамен, излъган, изигран,
Още: Пипвам / лапи— (глътвмм / глътни. налапв—м / налапам) въдицата.
ЗАХАПВАМ / ЗАХАПЯ ЮЗДИТЕ, Залавям се ‘м някакви работа, ‘Μ π-^ н не мога
вече да се откажа. дм се върна назад, — Нс мс раздирате, аз говоря зс друго, — А шз —
за същото — о»зa рязко Филип, , . — Филип, па прекаляваш — о»з» Мария — Никак
дори. — Той дсше захапал юздипс и нс можеше (е сс спре по срсДопш, Е. М-нов.
Бягството ни Галатея.
ЗА ХАТЪР ЛАЙНО НЕ ЯМ. Дисл. Грубо, Заради облаги не угоднича, не рaблл—лняч:—
пред някого,
От шмрллнмτa приказна ‘м султана, коИто искал дм нa‘шмоя нов везир и ‘aпπоaл нм )дн— от хипъмите се дм-
я-призЕ сладниш вътре с лаИна. и нак—рмл всички кандидати за везир-яЕн пост дм опитат сгaлнEшм и ди сн нижат
мнението; всички кандидати -—ИЕaли и се иеkaеЕaлE ллобпEτ-гπл. само Къор Хасин. яaτл помирисал. лτkм‘мл
да вкуси н низал: „Зм хатър лайно не нм“. е туяτ—нът го избрал зм везир.
ЗАХВАНАЛ ОТ- A3, ЧЕ НЕ ИЗКАРАЛ ДО БУКИ. Даал, Почнал, но ллннrпл· не
стигнал; ни”·—» не сeпршиΓ'
364
ЗАХВАЩАМ I ЗАХВАНА ГОРАТА. Диал, Заьягвмм е планннит— н ставам хмИдутян
hd иanτE‘aшEπ.
Още: Вземам / вземи (хващам /. хвана. улавям / уллeн) илn—τ— /е 1 ‘нaо.|.
ЗАХВАЩАМ / ЗАХВАНА КРИВИЯ ПЪТ· Диал, Започвам дм върша лоши, непозволени.
нечестни работи; ставам неморален, нeо-сτeH'
Още: Взем—м / из—ма кривия път. Дасл, Тръгвам / тръгна по крив път (ro криви пътища).
Хващам / хе—ша кривия път.
ЗАХВЪРЛЯМ / ЗАХВЪРЛЯ НА БОКЛУКА някого, Пренебрегвам, унищожавам ннкоил.
raTO го лишавам от възможност да работи иля дм жив—е добре.
Още: Изхвърлям / изхвърля нм боклука.
ЗАХЛУПВАМ ПОД ВЪРШИНА някого, Днел. По-сплтоб)н съм от нтклгл.
ЗАХЛУПВАМ / ЗАХЛУПЯ ПОД КОПАНЯТА някого, Днел. Пренебрегвам нтнлил
лτтτрмнтЕaм го от всячял; проявни-м нeеaоиτaн— към някого, — Чакай Дс, чакей,., He ct
поли! Нели трябве бс зная! Осем години бриааДир.. . бронзов меДол и отвеДнъж — луп ,.
Де го захлупим поД копанята, Н. Хайтов, По з—мнта.
ЗАХЛУПВАМ / ЗАХЛУПЯ ПОД КОРПГОС ТО> някого, ’. Преженвмм ио-гллям—
сестра или брат, Жените, капо я гледаха Де расте хубава и дяволита, често се шегуваха
с кока й: — Жени сс, мае Стойно! Жсна сс, ДоДс не се сс вгледали. ергените на това Pad¬
. кеcmсmм, че ще тс захлупя под омρuτмmо, »! Ил, Волен. Диви души, Към Димитровден щс
иДианем сеатдюта. Ако дотогава сргенуеаш. ще пс захлупим под коритото, . , Е. Н—шное.
Настъпление.
2. Успявам дм надмина значително някого по постнж—ннн, успехи. — Чс капо припаси на
(ругая (сн nuеmмяеma не кръст сн оная ми пи Мерене Алтынова! Малый. земята пищи
поД . нея! . . Всичкишс младежи га захлупя под коритото! —. кривеше глава и цъкаше пой,
И. Елл—н, Между два синти, — Пуснете ме — извика Кольо, — чв и вас ще метне на тоя
плст да висят капо крошунш и би вя сс смес цялото село! Вторият брат пришепне но
препия: — Тоя щс ни захлупи под коритото, Бой му сс пода! Ламар, По планини н равнини.
От приказката ‘а П—п—лншнм или от приказната зм Злaτнлτл момиче. е нлнτл се разкази—. че мащехмтм
сгряла Пепеляшка (Златното момиче). като н зa-лущнлa под корито. за дм не н види царснянт син и да не се ожени
зм нея, Вмeтτл пея мaп)хиτa му лмгa твлтτи гл-грл‘нa н по-голями ллв—л—на лпп)рЯ'
Този -лем—ят е потооeниτe прияа‘яи е сипп‘мπ с народен обичиИ, тпоn—л нлйτл девойка, конто има по-го-
ляма сестри. н— може да се моме— н да се омъжи преди сестри си, „В старо врем— ‘м-лупβ—ли ил-м—лиата девици
под нлnнτл. когато е дохождал момък да сгг-лиa пл-гояяммτa. да не 6и. ако се случи да е πл--yб—Е— ммлнатм, да
лтτaπ· толямита“. (Данни ‘- такъв конкрет—н обичаи дава Г. С, Раковски, Плнaе—я)ц,Ч' - I. Од-с—, 1859, с. 96).
Още: Турнм / турн (туре—м / турна, слаг—м / сложа) под клрнτл < τлO-
ЗАХОДЯ МИ КОЛЕСНИКА, Даал, Не съм съвсем нормален; смахнат сък^
Още: Залята ми кояeтнцrм· Даал,
ЗА ХОРСКО ЛИЦЕ. Дасл. За да се дад— външно вид, че нещо. клeτл трябва да се
н—щп—вн, е направено; ипнЕнлно. формално. ‘
Още: < Колкото > за лице.
ЗА ЦЯР. При същ, в отриц. изр. Някакъв- — Бaкем тс водя. къДс нис, страно Ве¬
лико? — Дойдох до мн дадеш шепи cмя, — Днсс изтърсих кратуната — зс ц.р со.
нямаме. К. 0·™-^]. Морава зв—здм кървава- Стана суша. дереше се шзшрсдш — / не оспало
в нся води ни зс цяр, П. Р. Славейков, Двете жаби, Чаршия — пусто, няма купувачи за
цяр, седяш в»ншяnчuнnы. прозяват сс, Ал. KлнтτинτEHов. Миш-м—ш.
Още: 3— я)г.
ЗАЧЕРВИЛ СЪМ ГРЕБЕНА, Много съм добре. в добро здраве съм, опривял
съм се, Лича си, чс сн дал нш nмчauою. зачервял си гребени,
Още: Чeпвeπ·e ми се гребени.
ЗАЧЕРВИЛ СЪМ СЕ КАТО БДЛДЬОВСКИ ПРОСЯК. Дни., Οε^η, здрав н лхпин·н,
дебел съм, пращя от здраве н сили,
По преданието, че от пялилнвсгото село Бмгльлво излизат симо просяци, глиτл п— въпш—я вид см (EtHE
и здрави (П. Kanмв)ллe, Памятники нaполнлτл бьгг— блггaр, с. 45—46),
365
ЗАЧЕРВИЛ ^ЬМ СЕ КАТО БИВОЛСКИ ПРОСЯК. Силен, здрав и лхnиπeн.
дебел съм,
Още: Червенял се като бшτоятги црснн·
ЗА ЧЕРНИ ДНИ, Е случ-И ни нужда, Героинята ни, госпожа Нонка,.. ., кошо
елка къщоиннци жена. били си отделила настрани в бисагитс още не Пспрач Двс-три
пиши хляб и (о половин ока снрыны, за чсрни дни, без До я знае някой. раздира св, 3—х··
Сτотнлв. Записки по бпггaрсrнτ— въстанин- Баща му, прегърбено старче. броя оcmшτъош оп
скътаните за черна (ни пори, Ем. Ст—шев. Иван Kлнлaр·B' '
От плилβ' Бели пари ‘и черви дни.
ЗА ЧЕРНИТЕ ОЧИ нш някого н ЗА ЧЕРПИ ОЧИ, Обикн. е отриц, или въпрос, изр.
Без да има някой лична облага, заинтер—сов—ност. Зещо nρuоювβa с нсго глаеатерят им?
Сигурно не е за чсрннтс им очи! Сигурно ще иске Де отскубне нещо оп него. нещо Да го
поДпите. П. Вежиное, Дaя-о от бреговете, „Ето я! — маслешс са ревниво Марини. кето св
въртеше прсд огледалото и поглеждаше по( око братовчедко ся, — Дмmыеρaл» сс с рано
ρюам. още не смс сшанили. ., Дс нс ибс за черните мн очи. лисица шикаио. , ■ Г. Карм-
сл—вов. Обикновени хор—, Вярно, преби три гоДини му изпратих няооломеnоmuа души
uойcоe. Нс за чсрни очи. не загдето ма е умалял, Ама Нсзвснn<Jглy се бисше прошив султани,
против всички султанова псето, Защо Да не му помогна, В, Мутафчиева. Летопис ни
смутното време, За (и стене човек калфа, т. с, за да получава в»nлane и Да се отърве от
кобилицата. която сека е длъжен да мъкне и Дома не майстора,,. ,. трябват му няколко
години (и слугува за чсрни очи, 3—х. Стоянов, Записки по българските въстания,
ЗА ЧУВАЛ СЛАМА, Нρенсдρ, На съвсем нищожн—. ниска цени. Продавам (купувам)
нсщо за чува. слама,
Още: За кош слам—. Нρенсбρ.
ЗА ЧУДО И <3Д> ПРИКАЗ, 1. Който буди впзхящeняe с ынлил добрите ся ка¬
честв—. изключителен; нлйτл дълго ще се помни. зм ялИτл дълго ще се тпом-нии—- Този
пролсш мβмекumβ нсльnнхa рано, Заребиха се топла слънчеви (ни, Нацъфтях» черешите и
вишните из градините... А роба сс плод' за чудо и приказ. Д. ' МирчевстЕ, Дошло е време.
— Познахме. а? — попита шой весело и смигна, — Излсзс от тебе дронсазтрсдател за чудо
в приказ, П- Вeжнялβ, Втора рота. Да ни с честито! Дсдел сняг — голям комат!
— Ех. оaкеu жита щс се люшнат тук догодина. зс чудо и лρuошз!. П- Бобев, 3—ешки пиrотτ,
Бanм пази свирня ням» да има втора, пя ще остане за чуДо и за лρaоюз нш вечни времена,
Г, KмпмтлмвоЕ. Орлов нмыπк. Да минс и Димитровден, помен и сладкото вино Де сс поусшои,
па кашо щс направим една сватба—за чудо и приказ! Т. Г. Влaйrлe, Дтловaτa Слаeолвa унукм.
2. Много хубав нм външен вид. много rпмтив. Родяла и отхранила драп и сестра: Златица
и Пирдоп, Златица пораснела — мома за чудо а лρaоaз — оuτнa. свенлива, Н. Стефанова,
Романтично пътешествие, — Имемс си всичко: а пора, и бсше, и Дом. Скоро ще се махнем
оп пози Див далкан, Щв ошабсм в моя роден крой, Щс вдигнем къща за чуДо и приков,..
Й. Γ—жee, Вик от тъмнината. А Яначка е станали сдна мома, за чудо и nρuоeв, Д. Ангелов*
Нм живот н смърт.
3, Изключително. много хубaвл, А как псе поя Хаджи Генчо? — за чудо и зс приказ!
Л. Кирав—лов. Бπгимр) от тτaрл време, Един прочут мъдрец имал едничък сан, работлив,
умсн и бароват за чудо и приказ, Раи Босшг—r, Рaллтτ-
Ошe: 3— чудо и помен.
ЗА ЧУДО И ПОМЕН. Даал, Еж, 3— чудо н <‘M> ^hh—з. След неделя своТди:
зш чудо и помен светдс направиха — сватби по любов; и живош по любов заживяха Божко
и Минке. живош зс в»еuжДeне,. · Ц. ЦерковстЕ, Божко, Ех, Нсйчо, щс направим нас с тсбс
едно гребана зс чудо. и помен, А, KanaяшИчee. Строителя на републиката-
ЗА ЧУЖД ГЪЗ СЕФЕР. Даал. Грубо. Употребява се ‘а олв·r, коИто ‘а чуждо
добро се нара с хората,
ЗАШЕМЕТЯВА МИ СЕ / ЗАШЕМЕТИ МИ СЕ ГЛАВАТА. ’. Загубвам пaвновeсиe ж
ми стаим лошо; прилошава ми,
2. Слисимм се от работа. н-ппияτ■носτя н под- и се чудн. кaнЕЛ да πпeлπпи—мм.
3· Изпитвам изключително снлнл чувство, обикн от нещо извънредно приятно. хубаво,
глeτо ме е смaяго.
366
Още: 3—маИем мн се / ‘имае мн се (зашит вв се / ‘мвие мн се) главата. Завъртяв— мн се
‘—Въртя мн се главата /и ’. ’ и 3 зн—о.|.
ЗАШИВАМ СИ / ЗАШИЯ СИ УСТАТА· ’· Обикн, в пое, ншол, Млъквам, преставам
да илвопяι Зад гърби му на коня ссДеше ннснчык набит човечец, Узнали стария Събо.
разбойниците обърнаха към него закачките и шумнят си лмДβuоuюаuя, Ала Райко издигни
глас» ся: — Зашийте си усшопо. хей-й! Царски лю(с шепот низ гората. Де нс целувате
зсмяши наопаки! Ст, Зaилпонноβ, Д—н иотлeлeH'
2· Въздържам се да говоря, не - казвам нищо. обикн, зи да премълчи нлн да прикрия
нeщЛ' — Мамо. сгреших — Друг път щс си в»еuя успшпш! — Ти nм-хyбоβм си завържа
крикет и спяа» ся миткала край плетящата, К. Пeτкaπлβ. Морава звезди кървав—,
— Щом работиш с някого заеДно — бяло мъж яли жена, — няма (а си зашиеш усшешо, ти До
занемееш, Кр. Григоров. Пролет в Черешово.
Още: Змти—рям си / затворя ся устата·
ЗАШИВАМ / ЗАШИЯ УСТАТА нш някого, Накарвам нтглгл ди млъкне. да не говори
щлβeо·,
Още: Затварям / зиτвлnн (з—пушемм / з—пуша) устата /в 1 знмч-|, Затьтимм / з—тьнем
устата·
ЗАШИТ С БЕЛИ КОНЦИ. ’· В който неумело са прикрити лъжата. неискреността.
измамата (обикн. за думи, твърденин). Това. бсшо ао nρaоaвβсш. нс го вярвам, Зсеumм е С
бели конци,
X Който е я-πолхллтщл прибавен към друго пeжЛ'
Още: Шит (съшит, скърпеш, зинпрщeπ) е беля конци.
ЗАШЬЛ МИ Е УМА. Дасл, Обезумял съм, побъркал съм се,
ЗАЩО (ЩО) МИ ТРЯБВА НА БАИР ЛОЗЕ, Еж. Не мн трябва н— баир лозе,
ЗАЩО (ЩО) МИ ТРЯБВА ОТ МЕЧКА РЕМЪК (РЕМИК)· Еж. Не мн трябва от
мечта ремък (ремик),
ЗАЩО (ЩО) МИ ТРЯБВА ТАРАЛЕЖ Е ГАЩИТЕ. Еж, Не мн трнбв— таралеж в
гащите,
ЗАЩО <С>> ИДЕШ ЗАХАПАЛ ПРЪСТ. Дии.л, Казва се rиτл укор към стопанина.
клИτл се връща е къщи, без да е купил н-щл за ядене. Защо си нДвш захапел пръст. не можа ла
Да купиш нсщо за вечеря,
ЗАЩО (ЩО) НЕ <СИ> ТЕ ПРИБЕРЕ ГОСПОД. Обuое, за 2 и 3 я, Прснсбр,
Възклицание ‘а изризтeaнe н— неодобрение. пренебрежение. когато някой каже нещо
съвсем не ни място. нещо много глупаβл-
ЗА ЩЯЛО И НЕЩЯЛО· Б—з тeпнл‘нa причини ; н за знaонτeлшл и за н—значнтелн·
щ-шЛ' Тя не сс смееше капо по-рано, нс се сырДешв за щяло и нещяло и не оюnρнзаaчеев
като Депс, Г, Kaпaтливов, Л—ннл, Какво лн си мислят зс нсго теза хоро? Няма си работи и
току се мъкне за щяло и нещяло, . ■ Г, Kaрмтгaвлв. Обикновени хлрa. Началството анкeо
не обича наоколо му би сс въртят безгрижни млада пройдохи. Де се кискаш за щяло и
нещяло е същото врсме. когото нсго го свиеш язвата, П, Ηeзнaноыли, Ано бнх ыгaл. Нс
говорех зе щяло и нещяло, само зс сДношо говорене, И оюкβм се получи в резултат?· —
Този ли. мcmaβu го ти него! Сват човек, неи^ник. Г. Краен Аз си знам,
Още: Зи било и нe6илл·
ЗАЯЖДА МЕ / ЗАЯДЕ МЕ КРАСТАТА <МИ> · Обхваща ме тялнл ж—ланяе да върши
нещо, към нл)τл имам тгaботТ' Дели не го е заяло пак крастата му? Дела нс е боше.
часът му? Дсенб искаше да ксжс. дала не бешс Дошло ерсмсто нш (яде Висиля де сс напие,
Й, Йовков. Женско сърце.
ЗАЯЛИ СА МЕ КУЧЕТАТА· Дни., Я^юс^ам се.
ЗВЕЗДИ МИ ИЗСКАЧАТ / ИЗСКОЧАТ ОТ ОЧИТЕ, Изпитвам τогговa силна болт—
от ненадеен н силен удар. та виждам светли ^^-1 Таке мс ударя по лнцсшо, чс ми из¬
скочиха звезди от очите,
36?
Още: Звезди ми твeτвaτ / св—тшат пред очите. Свитки ми излизат / шзл .зат от ооиτ·.
Искри мя E‘тгaомτ / изскочат от очите.
ЗВЕЗДИ МИ СВЕТВАТ / СВЕТНАТ ПРЕД ОЧИТЕ, Изпитвам τолнлвм силна . болки
от н-над—ен и силен удар, та виждам твeτли петни- По сдно врсме капо изплющя вДин
о»менк по врата ми — звезди ми светнаха пред очашв, Ал. Константинов. И‘ миналия
живот на Сгaвянснa бесед—.
Още: Звезди ми E‘тгaоaτ / н‘тглчaτ лτ очите.
ЗДРАВА РЪКА, Силни. непоколебям— власт. ръrлβллсτвл- Липсвала зДрава пъка. която
Ди стегне всичко, Д. Димов. Тютюн.
Още: Твърд— nъкa·
ЗДРАВЕ МУ КАЖИ, Вп‘rляцaня- ‘а nллч-nτмЕaн- ни язи-им-штепнЕ качества (добри
или лоши) у някого или нещо, Нс пропуснах Да поссшя и прочушня склад ош вана не братия
Крыскнсе:, ,. Тук ни поднесоха едно Деcеmгмбuеам златно вино — здраве му кажи!
Ал. KонтτмнτиπлЕ, София—Мездра—Враца, За пръв път попаднех е участъка,,, Мизерия
и мръсотия — здраве му кажи,. Г. Kиnмтл—или. Е участъка- — Но-nмбхмeяи.зс тсзи рсдоши
оп него — здраве му кажа! — Будсн човек ли е? — Можс бе тс купа и продаде бсз смепко-
резпяски. . . Л. Кънчев, Препоръки. — Ще ан оправя ез пая дяволи, .. Ама а аз сым един
шаран. здраве му кажи, . . А, СТмнлeв, Първите- — Защото (е спя зло под камък, смс и
днес, пра гмcnм(cτβyβюаеτм но швоншс либерални начала нис важбомс такъв либерализъм.
Дсто — здраве му кажи! Т, Г, Ея—йкоβ, Kaмeнлe·
Още: Здраве му речи.
ЗДРАВЕ МУ РЕЧИ, Вж, Здраве му нижи, Луда пари натрупах» коmлеаекнnс чорбаджии,
вдигнаха къщи като серии, живееха — здраве му речи! В, Мутафчиев—, П)τлиET нм смутното
време.
ЗДРАВИ ГАЩИ. ' Шсг. Кураж, см-яосτ. Трябва ум и главап и сй това — и той
подръпна с Две пръсти брича си, — Дънцы. (ынцс — поясни охотно ЧуДопо, Трябват здрави
гащи! П. Вежиное. Втори nоτИ'
ЗДРАВ КАТО КОШНИЦД. Ирон, Много болнав, тек—е.
ЗЕМАМ... ФпaзeлялгEЗМE с нaчмяeн компонент земим. зимам еж, при фрмз)ляо-
гизмн с вземам.
ЗЕЛ ГО Е ДУРУНДЕЙ. Дасл, Подагр, Употребява се. когато се τeпnли, че не се
знае къде се е лтнaло н-щЛ'
ЗЕЛЕНА УЛИЦА, Книж, Възможност зм преуспяван·. зм свободно naзиEвмπe ни
я—щл, Слсб кашо му отговорихме. че кръжокът е благословен от партийното бюро. прсДссеш-
псл.п ошзa нсщо поДобно на „Нρюβuлао! Ако искаме До бисм империалиститс, трядеа де
познаваме езикът нм.и Таке нш кръжока бсшс осигурена зслснс улица. Нас в»лмчнeхмы
(е сс съдаримс Два пъпа седмично'... Д. Петров, Инглиш с магнетофон Не хуморс и ню
сатиратс у нас е ДаДсне вслыа» улица, Г. Kaрмтлaвои. Предговор към Хапят ли охлювите
от Хр- П—литев, Даесйтс зслснс улици не новото е живота, · Дава сс велсаa улици
преби всичко на шсжксшо промишленост, · Тсзи условия откриха зс.снс улице за неговата
кариера,
ЗЕЛЕН ОТКИПАТ. Дисл, Вж, Зелен оτkътнaτ-
ЗЕЛЕН ОТКЪСНАТ, Дисл, Който още не — шум^л, не е сτмямг ум—н,
Още: Зелен откинат. Дасл. ■
ЗЕМЯТА Е НД РЕШЕТО. Дасл. Оспор. Употребявало се е, когато гостите ся отивали
посред нощ и с· сτnaхуβaяи от самодиви.
Във връзка с нмполнтτл иов)ри-, че тпeлнлщ по ‘—мята ходят самодиви·
ЗЕМЯТА ТВЪРДА. НЕБЕТО ВИСОКО. Даал. Употребява се,.‘а иллоenτ—βaнe. че няма
той да помогне някому, който е изпаднал в тежко поллж-нE-'
ЗИД УШИ . ИМА. <А ПЛЕТ ОЧИ ИМ^:>. Даал. Употребява се, когато се говори
н-щл τaйнл. като предупреждение към събеседник— да внимава н се пази.. защото може да
368
го чуят и видят. Оп опят знаеш, чс зид уши яма, » плсп очи име, Дебнеш в мрак» и св
оглеждаш, Храницс за него и Другарите му носиш ню уреченото мя^спо. Н. Чолаков,
Българка.
Още: И стена уши има, и плет очи има. Дио.,
ЗИНАЛИ СА МИ ТРИСТА ДУПКИ. Имам много нужди за задоволяване.
Трябват мн много пори, чс са мн вннeлu трасши (упки,
ЗИНАЛ СЪМ ДА ЛАПНА някого, Даал. Яд ме е на някого и съм готов да му напакостя
яли да го унищожа. Като са зинели (а мс лапниш. нс мс оставяш спокойно де работя,
ЗИНАЛ СЪМ КАТО ЛАМЯ. Дасл, Проявявам голяма алчност, не мога да се наситя.
Всскн зинал оanо ломя и прибира, мъкнс, кряс, 'кюп чс ще вскуиа не зсмяпа. Елин Пелин,
Гераците.
ЗИНАЛ СЪМ КАТО НЕДОКЛАН ВОЛ. Диел, Много крещя, викам. Млъкни ний*
после. какво си зинел кешо нсдмкяαн вол,
ЗИНАЛ СЪМ КАТО ПЛЕВНЯ. Даал, 1. Много съм лаком, ям много.
2, За дете — рева, плача силно.
Още: Зинал съм като яма. Днел,
ЗИНАЛ СЪМ КАТО ЧАВКА. Дисл, Загледал съм се в нещо и нищо не правя
ЗИНАЛ СЪМ КАТО ЯМА. Дни., Вж. Зинал съм като плевня.
ЗЛАТА КАКА ПОД КОРИТО. Дшсл Употребява се, когато малката мома (подявката)
е по-хубава от сестра си.
Or нaрллπaτм принизи— ‘а Злaτноτл момиче. гл—τл било тrрEτл под коnEТтτо, ‘м да не го видят н
х—п)тмτ тβ—τовнициτe. Пл-пллро6нл вж. Моми под корито.
ЗЛАТНА МИ Е РЪЧИЦАТА. Много съм сръчен, похватен, майстор съм в занаята си;
много хубаво работя. — Ти видя лн копняши и поляците. Дсшо е стъкмял ДсткоТ
Бива си го,,. — И гледай оaовю хижа си е издигнал! Ръчицата му е вяamаa, Ст. Загор-
чинов, Ивайло.
Още: Златна ми е ръчичката. Златни ми са ръцете.
ЗЛАТНА МИ Е РЪЧИЧКАТА. Вж. Златна ми е ръчицата.
ЗЛАТША<ТА> СРЕДА. Книж, Решение, начин на постъпване, в което има мярка
липса на увличане в крайности или излагане на риск. Той умссшс (а смекчава конфликтите,.
Намираше тая златна среди. която можеше (а заДоиоли и Двсте страни, П. Повков, Жетварят
Хората обичат влanасnю срс(о. а пой сс Движеше или около центъра. ала по Диагонал
държсшс за цспанспс преди всичко, Л. Стоянов, Сребърната сватба на полковник Матов.
П >5>141 д-гячтнзгл aurea msdioerttas — думи па nтeτa Хор-ций (Оди, II, 10, 5). с rлиτл назви. «е еди
трeлнл щлллж-нE-. гаранция зм тπлноИтτви·, трябва да се ипeлптчнτ— пред βтEчrл друго.
ЗЛАТНА ТИ РЪЧИЦА. Вж. Златна ти ръчичка.
ЗЛАТНА ТИ РЪЧИЧКА. Като възклицание за изразяване на одобрение, похва¬
ла към някого, че нещо е много добре, майсторски направено. — Слушай. това (сто пи
поменаваше, някой ао е направил! — Тъй ля! — ... Златна му ръчичка! Ст. Ц. Даскалов,
Стубленските липи. Ош слсДнятв три сниряба, Две отново улучиха и самоходната сс одиш и
синкав бензинов Дим, после пламна, Скрит зее бронята, Чудото бурно целуна мсрсча по
еuноювмτм твърдо ухо и сс разкрещя. — Подпали сс! Глсдсй ао — гори! Златни та ръчичка,
ЗлатитчХ. П. Вежинов, Втора рота.
Още: Златна ти рьчяца.
ЗЛАТНА ТРЕСКА. Княж, Ненаситно желание за богатство и стремеж към трупане
яа пари. Златната треска не тютюн» ао иоДсше към гибел, Д. Димов, Тютюн.
ЗЛАТНИ МИ СА РЪЦЕТЕ. Много съм сръчен, похватен, майстор съм в занаята си;
много хубаво работя. И (окото отначало дърводелецът и чарацип му гледат насмешливо
24 Фnизeлялиноeн речния . т. I
369
не поя чудсн Другоселец, който сам иска (а се попа ншД чужбш робота, скоро очите им се
отварят широко-широко — и главината нш копелето, и процепът са направени оп хубаво
по-хубаво. такс че повыче нс им трябва! — Брс. че псб ръцетс пи си вяamан, чо¬
вече — ще рсчы най-спираят от селяните. СТ. 3—глроишли, Ив—Ило. — Ръцетс пи се златни,
приятелю, И вamоеa щс бъДсш богат! Й, Г-ш-в. Вит от тъмнината.
Още: Имам златни ръце. Златни ш е рпоElцaτм (ръчичката)·
ЗЛАТНИ ПЛАНИНИ, тб)пaимы. Книж. Много голямо блгaτтτβл, изrлюоиτ-янл бла¬
гополучие, ноето neмгшо не може да се лтпщ—стии (лб)пaвмы)- Нямам нужда бю вя мдеиюβшм
влanaa ляaаaнu; щс рсдотя, колкото ми силиты позволяваш зс антересцп не стрината и
честно зс иашатс, Ив, Вазов. Кандидат за „хамами“·
ЗЛАТНИ ТИ УСТА· Употребява се като лτглвлn към нтклгл. който е изказ—г илжe-
»ние. с 6гaгллaрнлтτ и надежда. че то ще се сбъдне, — Всички българи яз ншеaτш зсмя щс
ов надигнат и щс смажеш турцтс! — Дай божс! Злсшнн пи успа. бичо Ивенс, ..
Д. Мирч-вскн. Дошло е време, ЕдНи текстилна знае, чс ооякоτо повече тыкан изтъче.
толкова повече нароД щс облече в пия гола военни гоДнни, — Е-сх, златни пя успи,
Е. Болгар, Близнаците.
ЗЛАТНИЯ ТЕЛЕЦ, Книж. Злато. и—пи, 6лииτтτвл като л6eкτ на aгояосτ, — Вие
сте поклонници не влunаaя пв.ец! — избухни Вардарска, — Аз ии съдрах шук, за да просис
щовам уме ии,,... а вие що? Дошла стс до сс учапс но емсmоu! Д. Талеи, Ппeспaштниτe
камбани, Cnкмаa млабитс пред Дълго преДпочитат спокойствието, и прсд слаиатш —
златная шелец? Ив. Вaзлв, Свeτосяaв Тертер. Знам. нс сте вий само шымна ирези. / санове
но злапния телсц: / им» и пекшие, (сто слагат / не борецо оп тръни венец... Кр, Баяев,
Поема зм загиналия борец,
От библейския разказ з— телето. н—правена от ‘мто, жа rоeτл •зреяте. странствув—Ини из пустинята, —е
хжмжалм като ни бог·
ЗЛАТНО СЪРЦЕ· Много добър олβeк. Неговата майка е влюmам сырцы. всичко преви
за сини си,
ЗЛЕ МИ СЕ ПИШЕ. Ще ми ое случи нещо нeшρияτнл, ще ся изпитн. И до исчсрпо
При п.х сс яви цивилен гражДанин и ан вanяaен (и не влизаш в нuкюоβu разправии с кварта
рентите са, зещото Неделчо Пенев с важен човск и злс нм сс nuее. око га езсмс но
мушка, -П. KaпaлEeии, Неуловимият, ^ταβΛη мс вие. ама вземеше мсрки. шс смачкейшв
фасони нш оня ревизор, (о обырнс тоягите от другия край, чв иначе злс ни сс пише!
Ст, Ц. Даскалов. Сτублeπтнкτe дян^
Още: Лошо мн се шшю.
ЗЛХТО ЕЗИЦИ. Хора, rляτл съчиняват н разпространяват клюки, клевети
нлееетницн, В мuнaямnо името й бешс сплспсно с именита нш беаме видни търговци от
греда, Но поиш говорех» можс би само злапс сзици, Μ. Грубешли—ва, Пр—Д прага, Ти нв
ucкюес да стъпиш у нос, Защо? Защото злипс сзици разправях», чс мaйо» та с дяла любов¬
ница не баща ми, Д. Димов. Жени с ыEнaлЛ' Едни бабички, приятелка не πоомдашτс и длuвоa
комшийка. го ншглеждaее, Злапс сзици отдавна ан б.х» съдрали „под венчало“, но нямаше
нищо вярно, С. Черни шев, ВтτΠпшмτa мелници - — Никакво връщане! Щс сс върнеш (е кукуеаш
сом! Дс мс носят злаше сзици по ссло, чс не мога (и алеДам бащи си, Н. ХаИтов, Диви
пм‘яaзE. Брат му пък водеше някакво дело зш наследство в Чехия и спореД злапс сзици
сс бс nов»дьρкaл в тъмня сфсри около доставката нш оръжия, Д, Димли, Тютюн. Зли
сзици говореха. чс пя е разтурено. Нс вярвай нш злапс езици,
Още: Лмш^<^'т^:> езици
ЗЛОБАТА НД ДЕНЯ, Княж. Слyчк:n. събитие, Eелбшл н—що, rл-τл занимава и змбмв-
гтвa лбπ·тτилτо в даден момент. в определено Ерем-, Събрали сс комшийките. зссДно с
тепк» и мама, Б.х» заприказвали за бие Мнmρоβмmм възкресс/иш.... капо поеа беше погаз
„злобата нш деня“, оaоnо се оeзеe по свгсшному, Мих, Георгиев, Ба— Митар пророкът,
Нов ощс пука, той не бсшс сс вanмзнeл сыс злобишс но бсня, а интсрссатс но политиче¬
ская живот не страната б.х» чужДи но неговия ограничен ум. Ив. Визов, Поим земя.
ЗЛО ДА ТЕ ЗАБРАВИ. Уилτп)6тβ— се като извинение. че са забравили някого, обикн
за н—що хубаво, Влсзс Майкопа с поднос сладко и кафе. — Чаках де ма кажеш...
— Забравих, — Нске зло (а ви забрави, Ст, Чияныгыpлв. Рибени кост. — Добро утро. май-
370
с>/*,ре.. . ^ιофaяиг л a mu, a? — Oo, здравей бы, Цочо — искрСно сс зарадва. "Весил.
кап го позна. — КыДы се губиш, бс чоисчс, Забравихме те хей. зло да пс забрава,■....·.
Кр. Григоров. ИглEо-Ел, — Защо не Донесохте а на мен оп маслинките? — каза Игнаш,
— Носим пи, братовчед, кск б 1 не па носим! Ама аз нс съм лн ти га дал ощс? Тюл. кок
забравих? Зло Да пс забрави! Кл. Цанев, Войници, .
ЗМИИ ВАРЯ. Днел, СEлнл съм разгневен. кнщя от нд,
ЗМИЙСКИ ЕЗИК, ’· Говорене на остря. язвителни думи; отτпn. язвителен начин
пи прига‘иан—- Той имаше един змийски език, аuоод не го обичаше.*Нейният змийски свaк на-
кого не пощоДи,
J, Човек с отτпр. язвителен начин п— говорен·.
Ощ—: Змийско езиче.
ЗМИЙСКО ГНЕЗДО. Свъртамлит— на зли, опасни хора. na‘6лйннцE. ЦараграД трябва
(е бъ(с занапрсД не змийско гнездо пек на аырцшше, отдспо през векове злана са сс пущали
прошив нас, Ив. Вазов. Борислав. — ВнДя лн е какво змийско гнездо попоено Вилма? Тук
име и сеян αβαη-ηΜαω, Ирене πмбовaρс. чс пой е сдин ош убийците на мыжо й, П, СлМ-
вянсш. Пттлeлπитτ щурм-
ЗМИЙСКО ЕЗИЧЕ. Еж. Змийски —знг. Нс липсваха бой Бaρо, цырншти Маре и Бuчош.
на която Домна βuкюес „змийското езнчв*, вaимmо Двете сс джовкох», Б. Болг—р,
Близнаците. .
ЗМИЯ МУ Е ПЛЮЛА Е УСТАТА· Много е зъл, проклет.
Още: Пепелянки му е плюла в устат—·
ЗМИЯ УСОЙНИЦА ИМА Е УСТАТА· Дна., Има зъл -зяк. говоря ялшл зи
м-рат—.
ЗНАЕ АВРАМ ДЕ ЗИМУВДТ РАЦИТЕ. Даал. 3— хитър. пр—HТEоeн - човек. - който
умее дм се нарежда н дм извлича лична облага от обтτлтτeлсτЕMτa. — Нρ»оmнчсн драп,. е. този
Н»аaρыτоu — бобови Шопов ухилено; — пой с вечно и благоволение. той е с оная першая.
която - с ни елесш, . . Знай Аврам Дс замуист раците.. . Ив- Визов. Пои— з—мн,
Още: Знае Кольо (Пейо) д— зимуиат раците, Дисл.
ЗНАЕ АВРАМ ДЕ КОПАЕ КОРЕНИ, Днел, За хитър. практичен -чов—н. който - умее дм
се нарежда и да извлича личим облаги от обтτлтτeлтτимτa. Какви сшс . чудни ■ вас. сегашните
Млади! Годяват сс, жснят сс. бсз (о сс сыпят до известят ню роднини и прияшелн. 'Мимса
Ми кaвe, чс ди. и хубавец? Знае Аврам дс копас кореня, газбосайкс! — притуря .сляпа. гледайки
Цонка, която сс стъкмяваше преД огледалото, Ив. Визов, Kaзилмптkмτa царица, — Всс
лъскави ги търсиш, .. Зной Аврам дс оолюй ., — и той се усмихна и смигна към
Драга. Ив. Вазов. Пови земя.
ЗНАЕ КОЛЬО ДЕ ЗИМУВДТ РАЦИТЕ. 'Дишл, Вж. Знае Аврам де зимуиат п—нeτ·)
ЗНАЕ ЛИ СВИНЯ ДА ПИЕ ИЗ БЪКЕЛ ВОДА. Днел, Нρыныбρ, 3— ирлсτ, лгпaнно·н
човек, клйτл не разбира от πнщл по-хубаво. ио-лобрл-
ЗНАЕ ПЕЙО ДЕ ЗИМУВДТ РАЦИТЕ. Дисл, Еж. Зш—е Аврам де знмувмт п—цтτe,,
ЗНАЕ ПЕТКО ДЕКА Е ЖЕЖКОТО, Дасл, За -иτъп. практичен човек. клйτл умее да се
изрежда, да н‘илцч— лична изгода от обTτотτeлсτиaτи,
ЗНАЕ СВИНЯ ДД ЯДЕ ДИНЯ, Дасл, Прынедр, За прост. ограничен човек. rлйτл н· . раз¬
бира от нишо ио-хубивл. ио-ллбпл.
Още: Зп—е <ти> сеинн що е динн· Дишл. Нρсасбρ,
ЗНАЕ СВИНЯ КЛАДЕНЧОВА ВОДА. 3— прост, ограничен човек. rоИτл не може дм
разбере лτ нешо по-хубаво, го-лобро.
Още: Разбира (отбира, проумява) ля <τтO сват - ■ ат кладенчова - вода
m
ЗНАЕ СЕ, ЧЕ КРЪСТО Е КРЪСТЕН ЧОВЕК. Днел, Казва се нм оов-r, rлИτл говори
зм общоизвестни н—ща (като иn—луиn)жл—ннe да н— глилри . иоβeч)).
ЗНАЕ СТАНКА ДЕ ИМА КРУШИ. Дасл. За хитър, πрarτио—я човек. клИτл ум—e дм
извгEоa ползи от лбтτотτ·ятτЕaτм. Не мсчоana. изглежда. съвсем нс й сс отаисшс (ома,
Тя обърни глава към еnaаянuцana и капо вдигна муцуната си, взс Да Души, Пс тихо
и Доволно заръмжа. — Знае Сnaною Де ама круша — засмя се Събо, — Тсглй, шсглй към
еmсаяашцama! И за нся, и за нос ще има но сватбите, Ст. 3aгорчEHлв, Ден плтяeлeн.
ЗНАЕ <ТИ> СВИНЯ ЩО Е ДИНЯ. Дасл. Нρснедρ. Еж. Знае сеянн да нде дншн.
ЗНАЕШ ЛИ, ПОПЕ, ДА СВИРИШ. Днел. Употребява с—. когато някому се случи н—що
лошо. сщлл—ти го злл-
ЗНАП СИ ПЕТЪКА. Даал, Мисля raнЕЛ иnaвиш. съобразявай се кмнио ти е ио‘вол)нл.
лНАЯ ДВЕ И ДВЕСТА. Мога дм се зaловллт с малко я с мнлгл, според възможностите
си или според о6Tτлтτeлтτвмτ—. Он кото е дожиесл До пая спирани, хслбспе ще знас
повече: а (едо Дачо е хем спор, хсм попял: он знос (вы. пай — деесте! ' Мях, Георгиев. Рада,
От погов, Баба зим· дв— и двеста-
ЗНАЯ ДЕ АВРАМ КОПАЕ КОРЕНИ. Дасл, Хитър, практичен съм, умея да извличам
лични облагм лτ лбтτояτeлтτβмτa. Вадиш ли, че но евреина, (ето кaнβaе, приели обущата.
приели, ан зер. вaщмmо шой знас где Аврам копас корени, развържи си и ти оucuяma,
Ал. Kонсτaπτинлв, БмИ Ганьо -
ЗНАЯ ДЪЛБОКА КНИГА. Даал, Много съм обрм‘лвмн. Мойто е ладе най-всрно, /
ний-иерно и. нeд-cгмuмρнм. / чс знос книга дълбока,! че мн е хапра, разумна, Народи— щ)тeн.
ЗНАЯ И ДЯВОЛА КЪДЕ СЕ КОТИ. Даал, Хатър, умен, ловък. съобразителен съм.
ЗНАЯ И НА ДЯВОЛА (ДЯВОЛИТЕ) ДУПКИТЕ. Днел, Хатър. ум—н, ловът. спо6nм-
зитеиви съм.
ЗНАЯ КОЛКО < ТО > СВИНЯ ГРЪЧКИ. Диал. Ирон, Никак не умея дм илвопн. никак
не иовлпя· (чужд език).
ЗНАЯ КЪДЕ (ДЕ) ЗИМУВАТ РАЦИТЕ. Хитър, щпмкτнч·н съм; умея дм се нареж¬
дам, дм извличам лични изгода от обтτлнτ·ятτимτa- — Капо освободим България, аз щс
гледам да пипне търговията — ... — Знасш Де зимувсп раците ти. Анастас... Ст. Дичев.
Зи тeл6ллмτa.· „ПредвиДливитс хора се нсрсжбсш! — говореше си той, увесил дългия си -
нас ,, И Гсеоолy, и mJй знос (е вuмyвan рацапс — нещо такова шушу-мушу с букурещкия
Христо Георгиев!“ Ст. Дичев. Зм тилбллмτa- Нашите кооператори не си τоякмβa глупави. чс
бе не зноят (в вaмyешm раците! А. Гуляшки, Злмτπтτл пунл.
ЗНАЯ МЯРКА НА ЕЗИКА СИ. Обикн. с отриц. Внимавам какво глвлпн. преценявам
кмкeн . трябва да. говоря и танно 'н—; не глЕлпя н—обмEтл—нл.
Още: Знан мярна н— устат— тE.
ЗНАЯ МЯРКА НА УСТАТА СИ. Cбuкн,. с отриц. Внимавам танео говоря. преценявам
к—rвл трябва дм илвопя, и канио не; н— гоитрт необмислено, — Тн пък .. Хюйбс-хайбс!
Капо захванеш, нс внсеш мярка на успспа си. П- Ю. Тодоров, Невяста Боряна,
Още: Знан мярна н— е‘янм си, Имам мярка н— устата си·
ЗНАЯ НА ДЯВОЛА ГЪЗА. Дисл. Вулг. Хитър. умен, съобразителен съм,
ЗНАЯ СЕБЕ СИ. Добре преценни-м. чувствувам положението си. възможностите TE.
— Ях, и ти! Бaкuо щс.н да кажат хорста, ., Нска си приказват, кaоβмmо щип Тс дошли
ли си Да иидяш как живеем? Всеки знае себе сн, семо па не вижДаш аюеaя хол, Ем. Ммнов,
Ден се пaжлa. ТН внaвш себе си. аз зная ссбе са. някой Да нс отговаря за другия.
ЗНАЯ СИ ГЬОЛА. Добре преценявам щогож—ни—τо сн н тои—. което мога нлн ми е
шл‘вояeнл, н това, клeτл не е ‘м м—н—. А нибагнс лн някой оп псщерниш: жишеля глава.
«{'(ο предложи нсщо. д» изкаже и той сиос мнение по разните выпроси — цип по алсестш
372
с пыжкспа лапа, Де си знос там гьола, Де нв се бърка иъи висшите робота, П, Незни-
гомов, Приказна за многози-Иновците,
От nлилe. Вснка жмбм дм си зша) гьнгм.
ЗНАЯ СИ ЕЗИКА. Обикн, с отриц, яли в .. мокл. Внимавам r—квл говоря. преценявам
гинβл трябва да илиопт н kиквл не; не говоря н-обмнсл-яЛ' — С пях отиДоха и беяогuшρдед-
ци — чуваше сс гласът на nцceρчеτм оп свсщоливницате, — Не со белогвардейци. а руски
емигранти, Ти (а си знасш сзика! — басово ао кастреше Тополов, Ем. Ст—шев. Иван Кон-
ЛмпeЕ. Зачервен, запотен. бай Фильо не знаеше сзико си. Как лн нс наричаше СОдет. Милко,
тукашните хора, Б. Η)тτлрлв. Ариф н Рмм‘ини, .
Още: Зная си устата.
ЗНАЯ СИ МЯСТОТО. Преценявам ллбп) себе си, eπ‘млжнлсτEτ· ся, имам ясн—- пред¬
става кarил ип)лтτaиляимм- — Вис тук се разпореждаше ксто у доми си и трябва само
исс де слушаме, Таке нс може... и трябиа (а сс cлшвuю нужнепа дисциплини, И uееоц би са
зни мястото, Да! Д, Тилее. Илинд—н-
ЗНДЯ СИ НА УСТАТА ПЕТЪКА, Обикн, с отриц, или в пос. никл, Внимаемм кмгвл
илвлпя. пр—ценявам канио трябва да гоЕлпт н ниrвл не; не говлпя я-обмисл—нЛ' — Ти Ди
си събираш сзичсшо, би ся зншеш ню устата петъка, ез не съм тн слугиня пук, кыдс сс
аюмuρaе тн, аз за пая дума е мuеa дупка щс пс нашакам. Г, Kaпитлиилβ, Обикновени
хор—, Де си знаеш на успапа петъка и да не дрънкаш алупосшн,
ЗНАЯ СИ СВОЕТО. Правн тaмл това, клeτл мн е угодно. което мн е по волята н не се
вслушвам и чужди съвети- Няма лн е пуй mеоевеcы друго рОбота за псбс... Тъй й гово¬
реше сшршно Бмлюuaцю. а Ноаоa сс смссше насреща й, и пак сиоет си ваоβшс, Ив. Пeτnлβ.
НонкЕшат— любов, ■
ЗНАЯ СИ СМЕТКАТА (СМЕТКИТЕ). Умея да разпределям средствит—, с глшτл
пмзиллaгaм; не съм разточителен, Нс хвърляше (ори трохите — .епешс ан с пръст и ги
хрускаше, Бсшс оп оная хора. конто си знаят cмсmоeme. Се. Минков. Разкази в тмрале-
жлим нож—. Можс и де е звяр, но е хатър — ... И си знае винаги сметката. ПреДа мессц
получих сто лсеа от село... — „На човек кото тебе пори вечс за оaкβм му си?* — п ми ги
взе до рупче, П. Вежннов, Звездите над н—с,
ЗНАЯ СИ СТОКАТА. НеоДобр, Много добре плзнaиaм ннклио н не мога да очаквам нещо
хубаво от него ^Οηκη, зм близък ооиeк), — Бaзсх ии аз отДаино. чв пока щс спане! —
Завърши Чсрисни, — Знаех си стокопе! П, ВежЕнои, Нашата сили. Не само нивите , на баби-
лыою си — а баща си ще проДаДыш тн, ноля сн зная стокспи, М, МирчевстЕ. Тихо пристанище,
Дайпс ми го за вДин Ден — ако не каже къ(с е кръстът, жив мс изгорете след това.1!,,
— Няма защо (и ши го даваме: ние си знасм спокати, Г. Kaпaслиилβ. Селсня итτлпии
ЗНАЯ СИ ТАЯ. Повтарям есе едно и също, упорито нмтτотβмм. че нещо е така;
уиорсτиувмм н— нeпл, — Ако мс обичаше повече, ' щеше (и сс решиш. — Ти пик. поя си
ваaси.^. .. И по-напред така мс кореше, Елин Пелин, Летен ден,
Още: <ВтeO ·л^н<τaо си ‘пан.
ЗНАЯ СИ УМА. Не правя нищо нeиnEЛноно; владен се добре, разумен съм. Гана,
Бyмослcоa по 6α^, дешс още от малка буйно и .уби, Биеше момчетате. око я зскачахи нсщо,
Но си знасшс ума. Ст, Ц. Дaснмлли, Сτу6я—нсниτ· липи, Прощавай. бей Марко. пиян съм, като
... но пик си зная ума... Ии. Вазов, Под игото.
Още: Помнн си ума.
ЗНАЯ СИ УСТАТА. Обикн, с отриц. или е пое, нюол. Вж, Знан си -зини. Обидата и нспрс-
оямннana юношеска гордост нс им позволяваха Де сс върнат назаД в комятстсксто стоя и де
молят отново за Доверие, Оттам шоку-що бяхс га изпъДили кашо (ецш. коишо нс си знаят
устота, С. Сеи-ринг. От нашия rлр—сплнл—нτ, Тн (а си ваaвш устата. чу ли! Моят
оичври! Бс я сс виж ти. ссбс си виж, Й. Йовков. Вечеря в Aнτнмлитrян хан,
ЗНАЯ СПАТИИТЕ не някого. И‘и)тτни см мн тайните постъпки ни някого. скритите
му замисля- — Чв (в да пс знам къдс си! — вдигне Къню рамене, — Зная ля ши спа¬
тиите? А, Гуляшки, Любов, Момчето. което πaвееы исшрснц, дотича и зяпна шзнβнaдeшм,
Брей! Той е офейкал!—и почервеня от гняв, — Нова сега стирсц, Разбра. с, чс му знаем
373
спотаите. и е Духнал. С. Чернишее. Вятърната мелници. Той се опято бе я цы.уны, тъкмя
когато пресичаха зс към къщя, „Нρмcτaо!“ — отскубни св пя. а след себе си чу присме¬
хулните му хули: „Де, Дс, знасм ши спешните cρсб»оnмρa!“ Ст, Ц. Дaтrмглβ, Сτубл—нтцEτe
липи.
ЗНАЯТ МЕ И КАМЪНИТЕ. Даал. Много съм иззест—н,
ЗНАЯТ МЕ И КУЧЕТАТА и по-рядко ЗНАЯТ МЕ И КЪСИТЕ КУЧЕТА. Много
еьм нзЕ—тτ—н. Нс село нс мога Да се скрия. пом мс знсяп и късяшс кучеше,
Още: Пг‘иaиaτ ме и кучетата и по-ряДко познават ме и късите кучета 3—пл‘нaяи си
ме в rптиτ— кучета. Дасл,
ЗОБЕ ДУМИТЕ КАТО ЧЕРЕШИ, Дишл, Много е слaлrо.лум-H'
ЗЪБ МЕ БОЛИ, ТА КРИВЯ, Днел, Подигр, 1· Употребява се, rоиaτл ннгоИ. на¬
каран ни работа. се преструва на бол—н.
2. Употребява се като оτглилп на н—полхолтщ въпрос. обикн, клиaτл питат здравия дали е
болен,
Още: Боли ме зъб, та куцам. Подагр,
ЗЪБ НЕ ОБЕЛВАМ / ОБЕЛЯ. Mπло—. нищо не казвам, не продумеам. Скара ли сг
с някого, слсд шова не му говоря с месеци. Дори и с гоДина, . Капо че устата му се
заключваше с Дсест кетянара — зъб не обелваше, Кр, ΓnEГлnли, Taшоо от Γлпоци)τ. Мосто
присъствие ... дотолкова обикновено сс вадя не госшатс оп Чангены-Коушу, щото никой
нс си одслн зъбът Ди ме попито, кой съм и що съм, 3—х, СτояшлЕ, Записки . по българските
и^стания, Всичка сс свило, мълчиш въртят се момлм полите на жснише си и зъб нс смсяп
де обелят ... Г. Kиnислиβои, Селски истории, Изведях nюшелмρτ —... — » но женат
не обелвам нито зъб, Щс писне, щс реене — и вырви се оправяй, Рсших (е вървя тихо¬
мълком. Н. Хайтов. Дивя разназн. Писах нш старая. че съм. си купил исхпо „Рено“, и той
мн отвърни заядливо: .Бюзuaш. чс си си взел. кола, а за иДианс нс обелваш зЫб. ,*
С. Северняк, . Ветрило от т—ндмгоeл лприл. Нашето селцы с .мирно, само поя грък (сто
Докараха — ... — сми той кротък ♦ засмял се чек До ушите, нс знос български
зъб (и, одслц, Й, Ридцчrлв. Барутен буквар.
Рядко бсз отриц,: Обелвам / лбeлн зъб. — Дсй ншй-нипрвд (и св разберем, Давиш ли
ма дума, смс шрибнйскш? Сстне да нв ши е криво — хс си обелил зъб, ха главите ни щв
хвръкнат Е, Пешков, Настъпление, — Аз!—отсече глухонямата и рипна ни крака преда
онсмялип й дружки Да обвляп зъб, К, Христофоре» Откровенин,
Още: Дум— (думици). не л6-лβ—м / обелн. Зъб не лτгллв—м / отголя. Днел, Уста ие
обелвам / о6е.лн.
ЗЪБ НЕ. ОТГОЛВАМ / ОТГОЛЯ. Дни., Мълчи, нищо не наземм.. не продумамМ-
Още: Зъб не л6—лемм / л6eят.
ЗЪЛ ГЕНИЙ. Книж, Подбудител, пол)τneraτ-я към зли, лоши дели. Тя нс ваосеы
кой е инициаторът, зс нея Гошо беше злият гсний ни сини й, Б, Бодт-р. Близнаците.
ЗЪЛ ПЕТЪК. Лоши, тежки дии ‘а щп-жнвнвин·. Щв дойдс и зс него зъл пвтък.
Още: Черен петък.
ЗЯПАМ В УСТАТА и ЗЯПНАЛ СЪМ В УСТАТА някого. 1. ВнEмaτeлнл и прехласнато
слушам това, ноето ми се говори от някото, лбнкπ. зм дм усвоя. научи н-пЛ' К^ви
миля личнца. русачки главички, умни очицш. които зяпат е успите та и аълтет всяко
твоя Дум», Ии. Вазов, Ка‘аларенм та царица. Той обичаше шахипс и проспи посетителя,
омamо го зяпаха е успете. когашо им разправяше за непознати градове и зсма. гбсп
бешс ходил нш времето си, Г. Кмраслмиов. Спор. Гостът продължи аanmыо... Общо
нседържано и нβcоρuuшнм „ш-ш-ш!“ сс разнесе из всички реДици на тълпата, която зяпаше
в успите нш великия болярин, Ст. Зaглпоинли. ИимИлл. Легендарните му проповеди за
гоненията на българскин калугеря по манастирите, зс личднпс и чуДеснитс. cmюнaяa за споз,
июнет но българските Μοβοί, бях» тъй зенимляеш, wо!,., ,, аз споях по го слушах
„зяпнал в устат» му“, кaкnм казвап кшеanе, П, Р. Сл—зеИков, Български притчи или
посллβнци н х—рarτ-nня думи,
2. Следя иннм—τ-лнл зи желаният— ни някого. зм дм ги изпълнявам. рпклвллeш от ху6—воτл
си чувство и уважение към него нлн от лЕчен янτ—n—с, Водят ии зс носи, и вас,
374
хапльовци, ги зяпат е успете .. Хубаво си чург-ляп пс, . · Д, Ангелов. На живот и смърт·
^Рвкъл им е Вели, чс щс иде и кафенето но Нсбжиб,.. — и те си сс попышрили кобирв
му. Нели си нямат свой акъл. зяпат ао в успеше — чуДо нсиижДоно!* Е. Мутафчиева, Л-топно
ям смутното време, — ... Кой тс е Докундисил мори! Кой? — Докундиса мс твоят» (сс-кш*
ли-ца! — извърна сс и отговори влмбам и лρыдuзuaкшmеянм Нномлмβuцe, — Ето тия. дсто
ом я зяпнел е успата. Г. K—nислиβли. Обикновени хора
Още: Гледам в устата.
ЗЯПАМ ПО ЧАВКИТЕ. Днел. Стоя без работа; блея.
ЗЯПВДМ / ЗЯПНА В УСТАТА някого, 1. Започвам да слушам внимателно и щn-хямт-
шмто някого. когато разказва. говори н·щЛ' Тя бреме. Но щом усепсшс, чв ние (сцепи
смс я обкръжали, купчините се ρсвмъpрдaшс и нас зянвсхмс в успопа й, Г. Белее,
Пaτигмτa на ·лнл момче.
1. Обикн, в си, вид, Започвам да изпълнявам волята ни някого. рпклβолeн от хубавото сн
чувство н уважение към него. зиплоЕИм да угаждам на πтнлил във втнокл, Дмùдмх пуки,
зяпнах в устата но сдно. а пя мс ограби а мс изпъди, оюmм мс нарече „миймунц*.
К П—ткиное. ВпгнлллМ'
и
и а з ДУША НОСЯ. Живо същество съм (и аз); чувствувам, мисля, имам желания
и недостатъци (и аз). Глътни зшяьою и нс повтори — другия мед остави за стрино Неделя, —
И пя носи (yеa, нека си хапне eмuеиеρe. каквото ,е капнала оп труд, А. Каралийчев,
Вихрушка. Дсвст години го чака горкото му споо/аннкс., Нaй-nоеяе, живинка с. гДсшо има
сДни бума, младо в. то^зи го погледне. мая бум» му лмдхеьρяц. а по ноля Душа носа —
лъжв сс. Чудомир, Бламът на старейшините. Бamо с шампион, та оaоuо? И шой е човск,
и шой (уши носи, Л. Стефанова, Вулканите на Мексико димят. Колко е (одър — ло»
масли ся пой — и пристъпя към Дсля, Сом ням» какво де яде. но бругише не забравя,
Знос пой, чс и те Душ» нмcяm, Ст. Чилингаров, Първа жертва.
в а з СЪМ ОТ МАЙКА РОДЕН. (И аз) се нуждая от човешко отношение, (и менкй
трябва да ме зачитат, (и аз) съм човек.
И БАБА ЗНАЕ. Със слсбе, изр, със съюз да. Иρмн, Употребява се, за да се изтъкне, че за
всеки е лесно да извърши някаква работа при дадените обстоятелства. Дс с пой, ш.
де е страхливецът? Нске ДойДе Де сс дне с менс — и бебе внeе (и вика отдалече!..,
Ст. Дичев, За свободата. — Ела тука. пукаш! Ела. сине майчин. да тс видя! Не равното
и боба зн^е (а бие! Чудомир, Кара Кольо. С такива мелка числе задачи и бОби знав
(а рсшеве, Хр. Ботев, Аритметика. „Шс играят без резерви — реша Дяомβ. — И баби
знос (и играе, когото яма зсД гърби са резерва: (и сс напънат семи (а шзковст победете!*
Я. Антов, Автобусът имаше 20 места,
<И> БАША СИ ЗА ПАРА ПРОДАВА. Дасл, Много е алчен, сребролюбив, няма нищо
свято за него: безскрупулен (е).
И БЕЗ ПЕТЛИ СЪМНА и И БЕЗ ПЕТЛИ < СЕ> СЪМВА. Ирон, Употребява се, когато
някаква работа се свършва, нешо става и без участието на някой, който си мисли, че е
много необходим. Но око нае ви подаваме рыка — както ни вес. те^а и на всички мcmшнaян
иашн Другари. — шо не значи, че нис сме пак» притиснати, чс дез вес нс можем.
Народът казва. чс и бсз пстли се съмва, нш.и? В. Нешков, Настъпление.
И БИКА МУ ТЕЛЕ РОДИЛ. Cбuон, в 3 и 2 л, Диал. Забогатял е, разбогатял е.
И БОБ И УСТА СИ НЕ ДЪРЖА. Дасл, Не умея да премълчавам, говоря каквото-
не трябва и пред когото не трябва.
И БЪЛХА НЕ МЕ ХАПЕ. Вж. И бълха не ме щипе. Пс мыжеты, .есно им с но пях
и бълха га нс хепс! Амс нис. женитс. си зним .. Нас плащаме зс всичко! Ст. Ц.
Даскалов, Стубленските липи.
И БЪЛХА НЕ МЕ ЩИПЕ. Не търпя никаква чувствителна загуба, никак не съм ощетен.
— Нс лоямuuн, ами и двс коля слама (и натовариш, пик не е голяма. работа, На mео&
зысето нищо няма Да му спане, и бълхи нс ао щипе, дсто с речено, В. Чертовенски, Гуляй
иа открито.
Още: И бълха не ме хапе.
И ВАКО, И ТАКО. Даал, 1. Който угодничи едновременно на две страни с различия-
интереси, за да извлече облага за себе си; двуличен, неискрен. Какво са свенила (и се ядосваш,
376
чс (нес е с тебв. а утре с ныя. не я лн пмвнaвшш, не ваaеш ла. чс е и веко и тока.
X Двулично, н)Eскneно.
Още: И тага, и ваги. Диал,
И Е МОРЕТО ДА ЕПЕЗА, ПА СУХ ЩЕ ИЗЛЕЗА. Дишл. НеоДобр, Отървавам се
от танимто и да е отговорност зм извършени от мене нередност. пп·тτъпяeнц· и под..
лтτ—вам ненаказан,
<>> Е ЧЕРВАТА някакъв, ’. СлеД при., Много. извънредно много (за поло-рτ—-
е—не на много βε^γ- степен ни raо—тτилτл. н‘рaз-πл с nnиг—гателното), Нс га слушай,
Тс се проклети и и червото, Нямат образование, Нска лаяп, а пи си глсдай рсдопаша!
А. Кирилийчев. Птичка от глина, — Та и Селямсъзыт стока ла ы? — ... — проклыш и
червата: издигнел с кым Тюралй<^.моеи^я .(вор прыаршДе от шиндрн, Ив, Вазов, Чичовци.
2, След същ, Много голям, нзкгюоиτ—лeн (за πоло-рτaиaнe ни мнлил βε^η— ст—п—н п—
raоeсτβлτо, Eзрaз-нл със тпш—тτвEТ—лнлτо), И тогава събаряше властта. оммyаягa а в чсриашо.
ХоДыше в горюши. говореше си сам. оратор да става. Μ. Явлnткн, Хората се променяха.
Скъперник и и чыришпи, · Фашист и в чсриотш,
И ВЪЛКА СИТ, И АГНЕТО ЦЯЛО, Употребява се, когато нняоИ иск— да зaлоиллн едно¬
временно nроτшвлn-чивн, взаимно изключващи се инτeпeтн. Чмρбш(жн. ще рсчс [пEКьлпъτ].
твоята е нарсДсна вече, Пъпната та, ще рсчс, с вечс изработено, Виж ссга пи оюо щс
сс опсрамиш.,, Пък аз ся знсм работата, ще рсчс. Щс пс отметне. и толкоз! Слсд
това щс мmмсmнс срещу буре вино и Чикъровцатв,... Гснчо Бyаuа щс му брои някоя
и друга стопарка. щс си ан мушне пой и бжсбю — и вълка сит. и aгаеmм цяло, Чу¬
домир. Tъпилисн— майни- Нρaенnелеnвмmо ню Б»аρянмu е повикано (а решава неразрешимо
вюДючю. а именно: и вълкът Де бъдс сип. и агнето — цялм. Г, Димиτплв. Зи правителството нм
Б—гпянлe'
ИГЛА ДА ЗАГУБИШ. ЩЕ Я НАМЕРИШ· Дио., 3— много добре пaзτр·б)H— къща,
стан ж щоЛ'
ИГЛА ДА ХВЪРЛИШ. НЯМА КЪДЕ ДА ПАДНЕ. За място. гъсто нзпъянeнл, л6EКн.
с хора. тълпи. мнлж·тτβл, Препълнен с със богомолци храм», / чек (воре му, Игла Де хвърлиш —
няма I кыбы Де паднс пя, К. Христов, Чеда на Бaгнмш—-
Още: Яйце да хвърлиш, ням— къде да падне· Няма къде ягл— да хвърлиш (дм падне)·
И ГЛУХИЯТ ЦАР ГО Е ЧУЛ. Иρмн, Употребява се зм нещо, което е изЕ-сτнл н—
втногц. за но—то знаят всички. — Знаете лн кой е този? — Бyаnмванк с. — Нс,. шпио¬
нин! — кaвa калугерката натъртено, Спсфчое я поглеДни смаян, — И глухият цер го е
чу.,, семо пи нс ваaсш, Ив, Визов. Под игото.
И ГОРД УШИ ИМА. Даал, Употребява се. когaτл се говоря нещо τaйнл като
предупреждение към събеседник— да внимава, да се пазя. защото може ди го чуят.
ИГРАЕ МИ КОНЧЕТО’· Дна., Вж. Игри— мн тоня /и 1 знач,/.
ИГРАЕ МИ КОНЧЕТО’. НеоДодр, За жена—имам нeылрaлнл. яeкл поведение.
ИГРАЕ МИ КОНЯ. Даал, 1. Някъде, Имам н-отрмнно—н— βл—тτ и свобода. мога
ди правя, каквото плиским, Не му играв тим кмаяm,
2, Добре ми върви търговията,
Още: Играе мн клноeτл1 /към 1 зн—ч./.
ИГРАЕ МИ ОПАШКАТА. Дишл. НсоДобр. 3— жени — имам нeмлрaлнл, г-rл илe·лeннe,
ИГРАЕ МИ ЧЕНЕТО. Умея да приказвам. дм тлβлnя убeлнτeлнл; rрaтнлр—чEe съм,.
А за шия рабоша трябва (е хващат хора. кои (и са отворена, Да им играй ченето и би
могат (а просят по околните села, ощс а по Далечните градища, Ил. Блъснои, Злочеста
Кръстника, Мълчанието. о»зе»m. бяло бсзцен камък, амс за онзи. който с ударен в успшпи,
А нас, αβα догу, ченешипа ни играят, Ц, ' Церковсти, Сeпршн.гл се житото.
Ощ—: Сече ми (работи мн) ченето.
377
ИГРАЕМ СИ НД ИДИ МИ-ДОЙДИ МИ НсоДобр, Н—пр—къснато меним решенията
си, не мож—м дм вземем ятнл и лnneлeлeπл решение; нищо не вършим. протакам— я·щл,
Докога ще си играем на аби мш-дойди мн?
ИГРАЕМ <С>> НА КРИЕНИЦА, Необобр, Еж, Игрм—м <си> ям триш-мнш,
— Днаманбасе — рсче той,, ксто го сграбча за раменете. — ДиаманДиев, mмя човск пук
твърди, че пи лъжеш! Адвокатът пребледня, . , — Защо да лъжи аз. Касабов? И
(а нгрссм на криеница прсд гоеnмбuнa Раковски? Ако нему нс кажсм, кому погива?
Ст, Дичев. За свободата, — Аз пристигнех днес нымчaкβaно и научих оп сестро сн
всичко — тъй чс ням» смисъл Де нгрссм на криеница с педс, Ем. Стмнеи. Иван Kоaлмппв.
Още: Играем <си> нм тлнг— б—бм ИГра—м <си> н— криш-миш·
ИГРАЕМ <СИ> НА КРИШ-МИШ. Неодмдρ. За хора, свързани с общи пa<оτa.
общи инτeп)TE — крием нaмeп)πитτa и мислите си един от друг,
Още: Играем <си> на сляпа баба. Играем ся п— криеници·
ИГРАЕМ СИ ПА ОРЕХИ. Отн-снм- се несериозно към нeшл. занимаваме се с
празни н нeт·nEO‘шц работи, Няма бе му сы Дам! Служба служа, а не сн нароем нш
орсха, П. Велков, Стълба до небето. Амо пити сс: не е обърнал внимание и кыДс са
му били въρкылнmы? А? Служба лн ще слаужим, значи. или но орехи щс са нарием?
Чудомир, Ах, тплбл, сплбл! — Нис нс сме Дигнели хнл.до Души, за ди сн играем ни ореха,
а е оръжие (а сс противопоставим ни враги, Г, K—naтлaвои. Обикновени хора.
Още: Играем сн н— шнкмянц.
ИГРАЕМ <С>> НД СЛЯПА БАБА, Неодобр, Еж, Играем <си> нм гпшп-миш,
— Съмняваш сс. чс съм ранен.., Губиш времето и на Диама ни, Ила си вярваме, цлн W?
ии вярваме, Н.ма да играем но сляп» боба. К. Кюлюмое. Пося—лнняτ шанс.
ИГРАЕМ СИ НА ШИКАЛКИ. Еж, Игрм—м си ни лрeхн. Пиша т»м с(но (всДссст не
вто, Га быДс. До бъ(с. н.м» Да си нароем пук на шикалки, Г. Кра—в. Нашето обещание.
Нс е беды ди го черпят с шоколадена бонбони. Няма (е си играят нш шикалки — стар
uмдιιцо ли е или що? П. Вежиное. 3— честта ни ролEнaτa.
ИГРА НД ПРИРОДАТА, Книж- Изключително, рядко нияeнEe е жяβлτннтrнн или
растит—лннн свят, кл·то представя лτнлон)HEe от eсτeтτиeнoτл, от нормaлнлτо- Яююю пови
пък! — иалсда сс Тончо е сдно прасенце, чанто очи тсчсха; шо с(мо мижеше, нс можсшс (и
прегледен,.. Кмлооτм и старецыт Да му обясняваше, чс тове е „божа работи*. игра нш
природата — пой нс вярваше, Все му сс щеше (е мисли. че пук има някаква (руга причина,
Ст. Ц, Даскалов, Сτубяeнсняτe гиии,
ИГРА НА СЛУЧАЯ. Книж, Странно, нeлбикнлβ)нл събитие. нeобиrнлвeнл стечение
на обсτотτ-лтτиaτa. нл-τл се дължи на инниним случайност. Поисчепо от сраженията поч*
виха във вторник — и и по. сляпа игра ни случая се пырсешс особено ншмссю не съдбите·.
Μ· Кремен, Брегалница,
ИГРА СИ ИГРАЯ. Отнасям се нeт·рнознл към H)жл. върша н—тenнлзнл някакви
пмблτa' Втасахме! На бодени зърна — сметкипс на мс^.лн1^:^!... Бре синковци мамини,
вий си игра играйте! П, Ю, Тодоров. ПппвEТ·. По с(но време Мяхалчеи легна по гръб
н се зспрсввшиа... — Няма Да му мине нммсρьτ, — Ммже и бмй (а сн изкара — До*
дебс Бaлчсu, — Игра сц играеше сыс службата — нСмеси се и Троян, В. Нештов.
Настъпление.
ИГРАЧКА СЪМ Е РЪЦЕТЕ нш някого, Напълно съм иллоEнeн на янкого. коИто се раз-
плр—жлa с мене както му е утолнл. наято си нся—, България нс може поисчс (е бъдс
цгречке в ръцетс нш различни империалистически сили. както това ■ бсшс в миналото,
В, Риблτннч—тнл дело, Нс сляпа воля из в ръцете съм тссто / и кaкmм пя си щс. за
своя цел, м, мачка.,, / И» тъмни воля аз в ръцете съм играчки! П. П. Слaи·ИkЛβ,
KъnиaЕa иeт·H' Хсм пс ограбват, хсм пе правят .ош пред хорста. с коипо живссш.
Ти са πρмcmо игречка в рыцешс и ни кмета, и но бирнико, Сл, ТрънстЕ. Неотдавна,
ИГРАЯ ВА-БАНК· Книж, Плсτпивaм много см-лл. дръзко. щлтτпnиaм тини, че риску¬
вам втEчrл. Ето зсим съвършено е изключено, че Германската комунистическо партия е
378
искола е този период (а игрив иа-бшпк, Г, Димитров, Пред фашисткия съг - - Играем
вадаС... — Тогава ез ще разкрия първи карпяшс си, Д- Димов, Жени е минали,
Or шткли хазартни игри, при rлиτл се играе е ощn-л·лтE момент и—-6—як, т. е, залагат се наведнъж еемш·
Мфн, намиращи се и б—нямтм.
ИГРАЯ КОМЕДИЯ (КОМЕДИИ). Държа се ыeиcrпeял, фалшиво; преструвам се·
И аз нс й вярвам. Играс комедия, Смята ни зе богати — хората Дрънкат — естествен* в,
съжалява за еемяma г■лyлмcn. Г. П- Сτaмaτли, Малкинт СлллМ'
Ощ—: Разигравам клм-лин (комедии).
ИГРАЯ НД ВЪЖЕ. Умело хитрувам, лавирам, извъртам н—щмтм тина, какго ми
изписн, Нмзаauaе лн №№ от θ’... — Каква птици е тоя поп?—Играй на иъжс. дявола,..
и иоби сгинше, Ии. Визов. Кандидат зм „хамамм“. — Сега гмлсмняn въпрос с — ще
стачкуват лн железничари и тслеар»ф1^т^1^(^с^1^1^.., — А зещо нс сточкуиш?—.·· — Широки«*
ск^(тс големци играят ни иыже, Г- Kaрaслaилβ, Обикновени хлnИ'
ИГРАЯ <НА> ЖУМИТАРКА' Днел. Не зш—м тикво правя, не гледам какво правя·
ИГРАЯ НА СЕЙ-<СЕЙ> -РЯПА Дишл, Върша безполезни. излишни n—блτи.
ИГРАЯ ПО ГАЙДАТА нш някого, НсоДобр, Изпълнявам безропотно жел-нинта н зм-
пoвeяиτe ни нтклил. постъпвам таим. както тоИ иска; слушам ннялго във всиокл. Щс играя
*о аайбата му, какво (е сс прави? Поклона се злому, капо не светому. Ив, Вмели,
Службогонци, Куло, луда ли ся да играеш по гайдата но пая военни одесняци? >ж
ХaлжEЫмпоeи. Овомпоeτл KaлнτкЛ' Нρaенτелеmuмmо нс е българско, а е германско правител¬
ство. и игров по асйбшшш не кайзери! — рсчс исс още с поДнграиштвлсн тон Нач*.
Г, Kaпмтлaилβ. Обикновени хор—. Хyмнaомв смяташе, чв е изпълнил поръчението нС гмелм-
бета от ПловДив и Софа.... Аю не га слушаше и не играеше по гайДати им. иееы би
изгубя облааип си и гмяям»na сн заплати, Г. K—питлиили, Обикновени хора, Хубсво момчс
бсше. кадърно и чисто, но го пρмгонaхτы. чс нс ии играеше по гюдбюma, Н Широβ-Taп—C,
Смешно и илроивл.
Още: Игран по твEp■к—τм· Вървя (ходя) по гайдата) Уйдисвам по гайдата (в— гайдите).
Диал.
И1РДЯ ПО СВИРКАТА не някоам, Неоеобр, Изпълнявам бeзрощлτнл желанията ж
зaшли·ЛEτ· па някого, постъпвам тана, к—кто той иска; слушам πннлro във итEокл.
Сроди ли сс Самуил с маджарнтв, щс ни шсоaρш де нгрссм по свирките му.,, И прямата,
които сме край Дунава — Сρсммн, аз и тн, щом речем Ди сс пропивам не. волята му,
щс усстам в рсбрсшо си мОджарскитс кмn:я... А. Дончев. Ск—запие зм времето на
Самуила, България щс быде нироДна република— —, Тя нс щс игров по свиркат на разпя
кепиталнстнчсски концерна и тръстове, Г. Димитров, България ще бъде народна репубигм·.
— Терорът ще с за всички, конто не играят по свиркат нш кепителистип —...
— Нели научи какво са направили мая ден е Пловдив?... Хорото искат хляб. а те им (сдох*
куршуми, Г, K—naслиβлβ. Обикновени хлпИ'
Още: Вървя по свирката. Игран по гайдата
ИГРАЯ някаква РОЛЯ е нещо или самост, Книж, Имам нниагво значение. Можс
дш се ксжс, чс българките е шарела тиырДы важни роля и ношсто ВъзрожДанс. капо в
предавали на децата си своя робсн сзик, Б. Пенев, Ηичaгл па Бълииnтнлτл възраждане.
Важното с обаче Да' сс не херчеп сили и енергия за работа оп съмнително естество. и
които алеенетш роля игров нс толковс разумът, колкото темпераментът. Г. - Кирков. Пред»
тτоящинτ конгрес, Смешните днсс поверия искоис се крепили човеко. Всяко сдно ош пях
е имало някакъв свой смисъл. играло с някаква неизвестно зс нос положителни роляк
Ил, Волен. Между два свнт—.
ИГРАЯ РОЛЯ, Представям се за някакъв. не такъв. какъвто съм е същност; ирe-
тτпуиaы се, Омръзна ма да играя ρмля, Дш сс преструвам. чс нищо нс раздирам,
Още: Игран ролята /във 2 знач./.
ИГРАЯ РОЛЯТА не някакъв или но някого, ’· Изпълнявам нягмгвя функция, действу¬
вам във функцията ни някого или постъпиам Haro някого, подобно ни някого, А Буби,
който играс ролята на вuночыρлсц. постоянно носа отнякъде вяно и едни порнслиноиш кани.
379
СВ. Минков. Разкази в τ—naлeжоβ— нож—, Фашистките глупци пожелаха дш играят пред
целия сеят ρмл.na на жандарми, Димитров срещу ΓъопEπИ'
2. Ппeлтτaитм се за πтгaяпв, не такъв. какъвто съм в същност; преструвам се. Той изпит¬
ваше неугасимо желание (а сс ншиеДе и (а я попиша: „Защо сс преструваш и играеш
ρмл.n» ни невинни?“ Ив. Мартинов. Драим теч- през славянски земи, ОчеваДно пя направи
това не зс Друго. а зс (а пофлиршуеа с ' Филип Славков, който продължаваше (а играс
пред нся ρмляne на верен съпруг, К, Калчев. Сем-Иството ни тъкачите'
Още: Итрия рллн /към 2 знмч,/.
ИГРАЯ СИ НА ДРЪНГАЗИЦД Диа., Плтτппβим несериозно. неблагоразумие.
я-rомEсгeнЛ'
ИГРАЯ СИ <НД> ТИТРА с някого, Днел, Подигр—вам се, гавря се с ннrоил,
лъжа то.
ИГРАЯ СИ С МИЛИОНИ. Вж. Играя ся с и—рE. Способен съм. много по-умен оп
мнозина. ооuτо си играят с мняuмнн. коап се шляят с автомобили, П. Бобев, Кактуси.
ИГРАЯ СИ С ОГЪНЯ, Върши н—що лщ—сно, nETялβaял, Значи исскн момент ммже
до сс вмъкне шпионин тук! Тн разбираш ля какио значи тове? Нае с огъня си играем —
с жнuмτe нш пая хмρ» вътре. Ст, Дичев, 3— свободата. Две вечери вие мс поучшиипс,
Позволете. нзслушайшс и мсн: вис сн играеше с огъня, Смся Да претендирам, чс понс
мелко от малко разбрах оαоео споиш с хорошо, На вес някой ням» (а ен Дедс иласт.
В, Пешнов, Настъпление, — Е, и ез не пи вярвам, но филмите га а.м», Шефы. aом га
ншмсря, какио мн обещаваш? — Анmмнмu. ны сн царей с огъня, Дий филмишс и дш вървим,
Тук всйка сскунДо с скъпа. раздери! К, Кюлюмов, Последният шанс.
ИГРАЯ СИ С ПАРИ. Много съм богат, харчи 6-з сметни, Тисовите кръчмерницо
бешс едни ош първите е греди. а Тесо си играсшс с пори — бсше много бJгюτ Мях.
ΓeлпгEeи, Бае Мит-р πрорляπτ. Какви по-проста. лм-мчyкшаu направиха положеина,..,
оeоеu нехранимайковци се разшспаха и ссга си шарсяш с пори, та пой ли .. Г. Kaрaслaилβ.
Обикновени хлn—. Дс сс вземат и дю шрыанаш за чужбина,. С пара ще си играеш
том, сй. хсхо, фабрики ще yлρювляв»е, Кл, Ц-чее. Свнт широк,
Още: Играя сн с милиони·
ИГРАЯ С ОТКРИТИ КАРТИ, Д—Истеуеам нβнл, лτкрли·но, щлнaзиaм лτярETO мислите
сн, целите сн. н—мeпeнEяτ— ^1 Смятам. че ней-бобрита политико се прави. когато сс
играв с открити оaρτu, Д- СИпотτпмπлв, С—млобрeо-ниτ-, — Защо не мс арестуваше?
Защото исс още р^с^з^^^н^т^а^т^^^, чс ще сс поДДам нш вашите машинации, Нanρaзам си аудиты
иремсшо! — Бмже ммй! Нас играем с непълно открашн оюρmu, Ив, Остритое, Път през ад—.
ИГРАЯТ МИ НА ГЛАВАТА· Дасл, Мъчат ме. измъчват ме, унижават ме, тъпчат ме-
ИГРДЯТ МИ ОЧИТЕ· Обикн. за жени — гледам ипeли‘BEя—τeгнл мъжете; ко¬
кетирам, флиртувам. „Вырви си. Ганкс. у дома. л иман. имен, / пи нс са за калугерки — / че
та играят очишс, ох аман, иман! връз лудш-млсбш сргене,“ Пaполнa песен· Цяло cыям
бсшс не крак и стражарите с амл.мю мъки ммжaхa (а запазят Слювеаоa и Баляли
да нс га ρaвоьъеn,, — Нс я е срам!... С сбин циганин'... . — Да я алсбаш. шспа
чиляк, а пък. Амс очише й. очишс й виж оaк нарият. . . Й. Йовков, Ж-нсrл сърце,
Още: Игрант мн очечнит·· Очите ми играят пи четири /в 3 зпач./-
ИГРДЯТ МИ ОЧИЧКЙТЕ, Обикн, ‘а жени — гледам прeлизвиraτ—лнл мъжете;
кокетирам, флиртувам,
Още: Игрант ми лчиτe)
<И> ГРЕХА СИ НЕ ДАВАМ· Днел, 1. Много голям съм. не дивим
някому нищо,
2. Някому, Мразн смъртно няrлил.
ИДА ПА ГОЛЯМО, Днел, Надувам се. големея се.
Още: "1м—м се п— голямо). Даал, Държа се нм иллямт)
380
ИДА ПА ЕДНО МЯСТО. ^Чссто: Ще яд— н— ·лнл мнсто], Евфем, Отдалечавам с) . да
извърша ·—ст—ствена физиологични нужда,
Още: Отивам н— едно място. Евфем,
ИДА (ИДВАМ) ПА КРАКА някому, ЛEонл) сам дохождам при янкого, обикн. зи
.да изразя уважението ся към него или да му помогни е нещо, да извърша нещо за
н—го, Ревизорът още повече сс смея, ког»nм вадя същият мирови съдия, чс му идс
на крака и с mшомвa уважение, Ив, Вaзлβ, Митрофан и ДлрмилляскE'
Още: Дохождам ни грака.
ИДА < НАПРАНО > ОТ СЪРЦЕТО н ИДА ОТ САМОТО СЪРЦЕ на някого.
Зм думи, чувства, прояви — лτяичaимм се с много голяма нсгр-ност и топлота, сърдечност;
искрен съм, търлeо—н съм, Николай чувствуваше. че повтаря чужди дума, конто нс
идех» оп cъρцыmм му. Той га повтори. зс дш скрие сдна оп ямшнmе си πоcmыπоц. а с пови
извърши нови, по-лоша. П. Прллaπли. Седмокласници,
Още: Извирам < направо от сърцето. <Стrмш> извирам от < самот» сърце·
Излизам направо от сърцето'
ИДД НА РЕБРО, Дасл, Страня от другите,
ИДА НА СМЪРТ, Зи—ммм се с н-щл, ко—то щ- мн ллн-с· гибел, ще ми струва
животи. От народе бс изДънко Пстър Оcмгмесц и сам обичаше с народе (а върви —
и за народно добро бы готов ню смърт де абе, Н. РаИноз. Книга зм царете,
Още: Отида н— смърт·
ИДД ПА СОПОР. Даал, Γоигрн τnотн—τо-
ИДД ПА ЧАПРАШЪК. Даал, Гордея се,
ИДД ПО ПЕТИТЕ не някого, Преследвам, гоня няглил тпβсeм отблизо, Кламе. видя
е радост. чс елозя в някакво сс.о,.. foc в. nммaшко лн е. християнско лн е —— той
нс мисли, вaиоnм глушнацашо го погни и псм, Тя идс по пешите му, Ии. Вазов. В Пирин,
Още: Епрβн но петите /в 1 знач-/. П петите съм.
ИДД ПО (ЗА ПОД) СЕБЕ <С>>, Диал. Евфем, Отдалечавам се да извърша
eтτ-сτβ-н— физEЛялиичн— нужда, По едно врсмс жена му рскл»: „Ти посеДни ни еннг^<^ст^,..
че я що д’адо зс под себе“. Пaрллни приказка. Скмρо изисди (еципа да идат по себе
си нш сан камък, Ии. Ва‘ов. Под игото,
Още: Излизам по себе <ся>- Даал. Евфем, Отивам по себе <си>, Даал, Евфем,
ИДД СИ ОТ ТОЗИ (ТОЯ) СЕЯТ. Умра, Спарияш Бaлннкмв мислеше и за друго, , .
Отживяха си пс животи. ииждю се. и ммже скоро (а сн идат от mовa свят, Г. Км-
рaслaвлв, Па страж—.
Още: Отида си (замина сн) от този (тон) синт. Напусни този сент.
ИДВАМ ДО МЪРТВА ТОЧКА. Книж, За някаква работа, дейност — не напредвам,
не се развивам; спирам, замирам, След Двуседмични nρмτюоaаяя а отлагания преговорите
цДиат До мъртва τмчкю,
5^ Още: Стягам до мъртва точка. Книж,
ИДВАМ ДО ПРОСЯШКА ТОЯГА. Стаимм много 6—ден, спβс·м обеднявам; разор—вам
се напълно, След тежките войни наробыт идва (о просяшка тояга,
Още: Стигам (ллсτEгaм) до просяшка тонга.
ИДВАМ ДО ТОЧКАТА НД ЗАМРЪЗВАНЕТО, Книж, За нянитва работа, дейност —
не нaΠпeлимм. не се развивам; спирам. замирам, В mовu момент стечкате идвш До
точката на замръзването,
Още: Стигам до точката н— замръзването. Книж.
ИДВАМ ДО УШИТЕ (УХОТО) нш аякмго. За шниитеи мълва. слух за н-щл — бивам
чут. узнат от някого. Новинеше зс новия кмcмaчecкн полет идва До ушите и нш жашслап
не затънтеното селце,
Още: Дохождам (Достигам. стигам) лл ушите (ухлτл).
381
ИДВАМ ДОХАК (ДОХДКъ> някому или на нещо, Успявам да се спр—вн с ^Eрлия—втτ-
βeτл, упорството на някого или дм преодолен нeщл, — Но мъжа му идва дмхaкu само
яДно — говореше жснито,. .. — Взсмс ли много Да кръшка, заключи къщата за (ии
(сне и му Дий грыб, Й. Стоянов, Под лπиaτa. Знаеш пмложсаuemм с прсДссДатсля, Оп раз*
просията носим Дум» не с проДуМал, Ей го и сега. '.. Нс човек, а арадоносен облик. —
В» облaоa белаяш вятър нДеа Дохики, Н- Хайтов, По ‘·Μ'“Μ-
Още: Дохождам (излизам) дохак (ллхмкE). Идвам лτ·п<r (отхаки).
ИДВАМ ДО нечия ЧЕРГА. За н-щл лошо. нещастие. беда — засягам янНото яли
неговия дом, т·мeйтτβЛ' Войната вече иДиа и до нашита чсрге,
Още: Дохождам до нечия черта.
ИДВА МИ (ИДЕ МИ) АКЪЛА <В ГЛАВАТА>, Ставам . ио-рaзум·н. преставам дм
ашстыпвам необмислено; вразумявам се. — Нс шебс. Тончо. шкълъТ пя не идеи ощс,
Дръж се не. положение, Даскалът можс и (е ни се подсмсы, Кр. Григоров, Р—злллчмяц.
Още: Дохожда мн акъла <в г.лаЕат>. Идва ми (иде мн) ум— <в г.гaeaτa:>.
Идва ми (иде ми) щипeτл <в глаемт>. ^р^снебр,
ИДВА МИ ДО (НА) ГЛАВАТА· Зм н-пл н·шрцяτнл. . яошл, някаква беда. нещастие —
еиучва ми се, тиля·τяβм ме.
Още: Дохожда мн до (н—) главата.
ИДВА МИ ДО ГУША. Mнлгл ми лмрпзвa. дотним. става мн съвсем яeилнотEМл.
Случвало ля пя сс е (е пиеш до късно нми с отегчителни глупци, когото целият овят
пш идиш До гуша? Д- Димов, Тютюн.
Още: Дохлжл— ми до гуши.
ИДВА МИ ДО КОЗИРКАТА Жарг, Много мя Дотяга. омръзим. ст—ви мж спβтeы
■BMHOTEЫЛ,
Още: Дохожда ми до козирката· Жорг,
ИДВА МИ ДОТТУС<Д>' Много мн дотяга. лмnпзии, повече не мога да търпя
фмрядружен с жест. с който се тлоц шянтм), От тия честа вaесeaнця но човек му идеи
дотука,
Още: Дохожда ми дотту<а>,
ИДВА МИ ДО УШИТЕ (УХОТО)· Cбцон, сыс слсдв. изр, със съюз че, Научивам «е.
у—и—в—м нещо (лбиrн. някакъв слух. мълва),
Още: Длхожл— ми лт ушите (ухото).
ИДВА МИ ДРУГ АКЪЛ. Променям н—мen·ннeτл. п·шeниeτл си. Слсд няколко Дева
му идва друг акы. и пой решава дш мτлмжu зоманоионет си,
Още: Идва ми друг - Дохожда ми друг акъл»
ИДВА МИ ДРУГ УМ. Променям намерението. решението си. После д идиш друс ум
и не ще вече да слсдиа — омръзнало й,
Още: Иди— мя друг акъл. Дохожда ми друг ум,
ИДВА МИ (ИДЕ МИ) ПИПЕТО < Е ГЛАВАТА>. Нρснсбρ, Стаи—м ил-п—зумeн. пре¬
ставам да постъпвам нeобыETяeπо; вразумявам . се, Кмcкобжюмunu мъж стени, а не та
идиш пипешо е главата,
Още: Длхлжлм ми щипeτл <е глиеммт>. Пренсбр, Дохожда мн ум— (—гплa) <в гл—вмт> ·
ИДВА МИ (ИДЕ МИ) УМА <В ГЛДВАТА>. Ставам пл-nизумeн, преставам
Ж щотτπпЕaм нeлбмEтлeπл; вразумявам се. Добро и разумно говориш, болярино, — намеси
св а Войхна, иидн се, мамго оamо попа човек. идвш му умыт Ст, 3aгопоEнои. Ден πл-
тл—лeн, — Мълча. бре сине! Ще погубиш нсиястатю. Що па шрядеа да гылчиш текава
приказка... Брс-с. бре! Остаря, а още умыт ши не иде. ' Г, KaпaслaилЕ, Танго, Кози
че ще засее мястото, Зе да реализира Допълнителни доходи, И роднините зеявахо, чс
можс би золочвa дш му нбеа умыт в глюиютш. Ч- [Пмнов, Тикви зи тиниарит—.
Още: Идва ми (иде ми) акъла <в глаеата>, Длхлжд— ми уми <в главага>,
Идем мм (иде ми) пепсго <в гл—еитм>. Нρснсбρ,
382
ИДВАМ КАТО НЕЛЕКИЯ, ОТИВАМ СИ КАТО БРДНТИЯ. Дшм, Дохождам някъде
■aвen·нл, тaмлуЕeр-нл, иоплл. и се връщам потп—м—н,
ИДВАМ (ИДА) ПА <БЯЛ> СЕЯТ. Раждам се.
Още: Дохождам нм <бял> свнт. Излизам н— <бял> тβнτГ /във 2 знио,/. Явниам се
(яенвнзам се) нм <бял> свнт /^ 1 знач,/- Виждам <бял> свят /в 1 знач-/, Иди—м (ида)
пя тоя свнт.
ИДВАМ НД СЕБЕ СИ. 1) Впзтτaновтβим нормалното ся спсτотян-. след като съм
бин припиднал. възвръща мн се тъзнaнE)Тл; свестявам се, Той сложа ни Борис ешоро
инжекция и последният бавно почни дш иДве ни себе са, Дихателните движения на гър¬
дите му станшха иибимя. синкавият цвят ни .ацето му изчезна, Д, Димов. Тютюн,
мс убери uзоτвa(с, ma пабнах ничком преД пещт», ... рипаха мс. удряха мс с
приклада., .,, но смътно си спомням пня работе.,, Тмгaua лeкa-nояeкa почнех да идвам
nшо на себе си, Й, Радичков, Барутен буквар. Отпи глъшко-еис и бавно започни дш идва
на себе са, В. Н-штое. Настъпление,
2. Възвръщам нормалното ся душевно тъстотнн·, душевното ся тплrлИтτиEe след CEΛнл
вълнение, смущение, уплаха и под-; съвз—ммм се, лилмлтвмм се. лялииτЕaм се, Бялна сс
шосето за Горно Оρяхмеuцa и ебеш погива изплашените коне престанаха (а препускат,
О хората вanочншхш (и идват ни себе са. Ем, Станев, Иван Kлπлaр·в.
Още: Длхлжлaы н— себе ся·
ИДВАМ (ИДА) НА ТОЯ СВЯТ. Раждам се. гюяβявaм се. С плич иДиомс не поя
свят. с плач си отиваме,
Още: Дохождам п— тон свят· Идвам (ида) п— <бял> свнт.
ИДВАМ ОТХАК (ОТХАКИ) някому или нш нeим. Успявам да се спривя с виро-
ГП—зслеото. упорството пи някого, яли да преодолен нeщЛ'
Още: ИдиМм ллхмк (дохаки). Дохлжлaм етхаг (отхмкн)-
ИДВДМ СИ НА Д УМАТА. Продължавам прекъснат р—зилβоп. оτнлвл се връщам към
това, ‘а което сме илиорили-
Още: Иди—м ся нм приказката. Дохождам сн вя думата.
ИДВАМ СИ НА ПРИКАЗКАТА, Продължавам прекъснат пaзглилп. лτнлBо се връщам
към тон—. за което сме иоилпEΛE'
Още: Дохождам си ни приказката. Идвам ся на думат—.
ИДВАТ МИ ВСЯКАКВИ АКЪЛИ. Хрумват мн наИ-рмзлцонE предположенин, миши
р—шеянн. Младо момиче е. нДиаш му всякакви акъли — взело сега. че ρсеuлσ (а става
Шрτucmоa,
Още: Идват мн ниИ-рмзлшчни акъли
ИДВАТ МИ НАЙ-РАЗЛИЧНИ АКЪЛИ. Еж, Идват ми всякаквя —гпги, Детето мяого
се зобова. идват ми нaй-ρaзяячаu акъли, Доля не му се е случило нвщо яошм,
И ДВЕТЕ НОГИ Е ЕДИП ПАПУЦ ЩЕ ОБУЕ, Дни., Голям скъперник е.
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) ЕЪЗБРЪДНО, Диал. Вж. Иде ми (ядви мн) впзбрплл.
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) ВЪЗБРЪДО· Драл, Cбuкн. със слсдв, изр, сыс съюз да,
Трудно мн е, мъчно мн е (да се спраин с нещо). трябва да положа големя усилия,
Чувствувам се затруднен, .
Още: Иде мн (идем мн) нигоре (eπ‘6пълг>λ Диал. Иде ми (идеи ми) н—нагорно
(—-горно)·
ИДЕ МИ (ИДВА) МИ НА АКЪЛА. 1. Сыс следи. изр, със съюз дм или че, Хрумва
мн нещо, плыETгты сн н—що, тълбпa‘яиaы нeщл, Влакът потегля, Изведнъж мн идиш
нш акъла. чв забравих дш си вземе иyеляоa,
2. За аякмао или нещо. Спомням си, припомням сж вещо. някого. лттeщaм се ‘а нещо нм
за някого,
Още: Дохожда мя на акъла ИД— мн (идва жЦ) зе ум<а>' Иде мн (идва мЦ)
вя яниет· /към 1 зн—ч./. Прснсдр.
383
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) НАГОРЕ, Днел, Обuоа. сыс слеДв. изр. със съюз да, Трудно
мн е. мъчно ми е (да се тnn—ит с нещо). чувствувам се затруднен.
Още: Иде ми (идем ми) ниπ—илпπо (нагорно)· Ид— ми (иди— ми) възбръдо (βпзбрпдно).
Дисл.
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) НАГОРНО, Обикн. сыс слсдв. uвρ. със съюз да, Трудно мн е.
мъчно ми е (да се справя с яeщл), чувствувам се затруднен, Хмeя на курсове по английски
и мя иде нaамρно, вaиоmо бругипе са учила езика по двс-три гоДина, а аз нв съм го учила,
Още: Ид· ми (идеи ми) п—нагорно. Иде ми (иди— ми) нагоре' (възбръдо, впзбрплно).
Днел, Дохтжли ми нагорно·
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) НА ЕЗИКА. Хрумва ми да кажа нещо. готов съм да кажа
нещо, 6-‘ дм съм го обмислял, мeх—нионл, н—βллно или по навик, — Взе дш сс (оспнве и но
сватята Аадρмн. . , (поправя се), хым, сватята Дuммuuцa, Научило съм се. все АнДронацш
мн яде на сзике. П. Ю. Тодоров. Η)Еттτa Борнна- На езика му цДеше (е каже „госпоДин
поручик“ иля „господин мaймρ“. Т, Г. ВлaИкли, ВecτоилИ.
Още: - Иде ми (иде— ми) ни устата, Дохлжл— ми ни езика,
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) НАНАГОРНО. Обикн, със слсби. изр. със съюз дм, Трудно мн
е, мъчно ми е (да се тпnaин с нещо), чувствувам се затруднен, Ибе ми нанагорно дш
рсдопя. де бмм»кuнcnвyвaм и де следвам ^с^бочно в същото врсмс.
Още: Иде ми (иде— ми) eъзбрплл (βъзбрълшл, н—горе)· Днел, Дохожда ми н—нагорно.
Дисл. Иде мн (идва ми) нагорно,
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) ПА ПИПЕТО. Нρeнeбρ. Сыс слсДв. изр. съюз че или дм.
Хрумва ми нeщл. помислям сн нeщл, тплбnм‘ЯЕaм нeщл, Та не му лн иДе нему но
пипето. че пея рабоши е Досущ натъкмени и всеки πо-оτρaоaн човек щс се ДогоисДн
нaоыбe бие, Б, Обретеноз, ΟΗ^.
Още: Ид— мн (идва ми) п— ум<м> (акъла) /в 1 зн—о./.
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) НДПРЕЗ РЪКА (РЪКИ). Диал. Не мн е удобно. не ми е яeтял
да хващам, да вземам нещо.
ИДЕ МИ НА ПЪТ· Дисл. Удобно мн е да мини лτπнrъл·,
ИДЕ МИ НД СМКТКА<ТА>. Е моИ ннτen)т -, изгодно мн е, нзшасн мн. Такъв
си е Каре Больо. не мязе на ДяДо Речи Чобшнът. И той беше глух., , амс човек бешс
м нс се преструваше. а пък mовн — остави сс! Нс сс воДн. брите, не се кара и кога
му иДе но сметката. чува вaяо. а кого не, преструва се на uнгuлuвuн. Чудомир,
Кара Кольо,
Още: ИМАМ СМЕТКА
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) НА УМ<Д>, 1· Обикн. сыс слеДи, изр. сыс съюз да или
че- Хрумва ми яeщл, помислям сн нещо, тплбnм‘яимм нещо, Три аршина мустаци си
пуснал и пик нс ти н(е на умс, чс тоя пуста служба не е зс теб. Елин Пелин, Γeпaцнτe.
Бamм го алебсх тъй физически' убит. нс мя нбеше нш ум бе го осъжДам, К, Величков.
Е тъмница, Болкм време споял тъй. не внaeшы. нс му нбееше а но ум (и станс До ошиДе
Другаде, Й. Йовков, Ж—ти—рят, Идва му нш ум, чс пой може дс изгубя много крыв и това
е лм-млaеам. Й- Йовков, Земляци, На Кумсн не винаги му идваше нш ум к»оβо трядеа дш
се прави капо воДиш хора зад себе си. ал» сега извърши нсщо много yмам. Ст, Зaилпонноe,
Ивайло,
2. Однкн. зс аяомгм ала нещо, Спомням сн, πρиглмннм сн нещо, шяклил, ллт-щaм се ‘а нещо
яли ‘м шяrлил, Двс (сца ми .Умряха, И исс мн яДеше на ум зс тези гурауричсши, ..
Не трябваше ба га удавам, Й- Йовков, Приключеният— на Γороллмов, И поз Добра! Веденка
чак ош ссло дмшлa ба го вади, оп толкоз време ам чака, пък той сн приви разхоДкат
и хич не му иДе но ум за нся, Ст- Марков, Дълбоки бразди. Але не Арона.., нс му идваше
на умс за стирейшинотш. Ст. 3aилпчEHЛβ, Д—ш плтяeлeн, — Нс спомняй за сянурате,
опусшслш макар. чс все мя иДве на уме как сс бавихме с тебе кошо вълци за пях,
шс разваляхме и спрягиша, и роДнянаши. и толкова гоДяни не се видяхме оamо хора!
Н. Хайтов. Съперници,
Още: Дохожда мн ни ум<а>. ИДе мн (идеи ми) ши акъла. Идва ми ш— пипето.
Нρсасбρ. /към 1 знач./,
384
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) НА УСТАТА, Еж, Ид— ми (идва ми) ни е»жкм, Госпожо,.. .
какам да кажа Другарко — все гмcлмжa мн ибе на успите.
Още: Длхлжл— мн пи (лл) устата.
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) ОТРЪКИ, Умен да върша нещо, л)сшл се тпрaитм с η—^;
трпоeн съм, Хсйдс. Михаля, да речем, ще го бодем при чичо му Прям» да уча ДырвоДелстеошо.
Cбuчa Да Дял» той, идс му отръки, Г, Kanaслaиов, Сметни. Нм-мmнaлρсдя №.№ можех
и μιμ ρсбмneх.! Всичко мн ядеше отръки: и еueас, и пкснс, и прсдсне, и копане. и
вcuчом. Т, Г, Влийное. Злaτкл. Той бешс сръчен и пъргав. всичко му идсшс мτρъкu. всичко
вършеше хyбaем и чисто, Й- Йовков, В—о-пи в AπτEМоитяит хан. — Направя сн здрав
оyρаuк, Това поне ши ибеа отръки — съеешвшшс ао бябм Марьо, Ем, Станев, Яπуaртял
гн)‘лл. Брсп му гм взел но дюкяна в ceям да му еоби сметкитс, зер тоиа му нДсло най-
отрыки. Ем- Манов. Пл—п—по нто,
Още: Ид— ми (иди— ми) отръце (лτръr—, сръки). Днел,
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) ОТРЪЦЕ (ОТРЪКД). Дасл, Вж, Ид— мн (идва мн) оτрпкн-
Πα^ не са вреДнн Да изработят, Ибе им опрыце семо Дш харчат без ред, T. F. ВлaИялв,
РатаИ. И шина на τJчялм До изкове и (а я набие., . и секира и сатър До нaблязая —
всичко му яДеше отрыка, Мих. Георгиев. От зло ни по-‘ло. Капо вaоьρnях потурите и
идите на тряма-четяряма оп големците, косто мя идеше отрыка. влиянието им оспина
докрай и мо. полза, Зах. Стоннои, Записки по българските въстания,
ИДЕ МИ (ИДВА МИ) СРЪКИ. Днел, Еж, Иде мн (идва мя) отрънн-
И ДЕТО СЪМ УХАПАЛ МАЙКА СИ ЗА ЦИЦАТА, ще кажи- Днел, Втиоял (ще
жаж—, ще издам)-
И ДЖИГЕРА СИ. го‘шмЕMы·' Днел, Много добре (се плзяaβ—м—),
ИДИ <В> БЕЗТРАГД. Дасл. Гρyбм. Махай се, вървя където щеш!
Още: Б)‘τnaг— да хванеш. Днел, Грубо,
ИДИ Е ДЖЕНДЕМА, Выв 2 а 3 л. Грубо. М—хай се, вървя си. не ме инτ·р·туβaж!
Още: Иди по ляиллEτ·. Грубо, Върви е джендема. Грубо,
ИДИ ГЛЕДАЙ ХОРАТА Е ОЧИТЕ, Като възклицание, Ср—м м— -, срамувам
се от шня—нва сион постъпка или постъпка нм близък ооиeк, полянπИ' Ммсnм честно, нсза-
nсmнсам име — сега гавра в София.., Иби гледай хмρanш в очите сега! Ив, Вазов,
Kмзмгмптн—τa царица,
Още: Как ще гледам хлпмτ— е лчиτe·
<ИДИ> ДА СИ ВЗЕМЕШ ПАРИТЕ ОТ ДАСКАЛА. <КОЙТО ТЕ Е УЧИЛ>.
ИρJа. Н— зша—ш, гр—шнш; твърдиш н—верши пещ—, мигар да мислиш, че много знаеш,
— Нс αροα.,. Трудове много, а печалби никаква.., — Ти бс ядеш да си вземеш порите
оп бacоaлa, омйmм пс с учи.. Чу ли? Ц. Цeрrлисrи. Не оτпnв—.
ИДИ-ДОЙДИ н ИДИ-ДОДИ. 1· Както и дм е. може да се птмипн олвer, ЕДин
сян имаме, η» от него лн ще се белим. бре.,, Па барем би бяхме гм оженили... би
мс можем ба се погобим сыс снахата, иДи-ДойДи, а τω накъДс сме тръгнали... Кр, Григоров,
Плилллмцн. Стер съм. сыс спор» бабе, Па а пя ба е здраеа, нДш-Добн; ами нсфслипа.
Ц- Ц—рнлвсkE. Роб до гроб, Сам церяп сс възпротиви — Да го возят в омлсcняцa
аен-еодя, но До гм нмеяn в нмcuлкa кашо мыршвсц, не, не еыриыше! Ст, Зaилnоишои.
ИимИло.
2, Сп)лπо. яе мшлгл добр), Аз говоря български (обры. руска — ида-дода, френски — прсз
куп за грош. Ии- Вазов, Извън Българин,
Още: идИ-елм, Даал,
ИДИ-ЕЛА, Дасл, Еж, ИДш-дойди, Откак се преселих е араДш, вссмсм пая почетна
службе, През внм»n» иди-сло. сме през .япоп мъчно сс каро, Чудомир. Консул пи Γолл-
Бърдо,
ИДИ МИ, ДОЙДИ МИ <ПЕТ ПД»И>. ’. Употребява се. зм дм се лзн—оц. че нищо не
се върши. че само се nрлτaяa някаква работи. тимл се дава вид, че се п.риен ш—пл,
2, Употр—бнв— се. за да се означЕ, че някой н-пр—къснито лτнв— някъде. досажда п— някого
35 Фрaз)лялгE0-н речник, т,
385
с непрекъснати Eтrмшшт и молби, А кмгamм и кслугсрнтс от манастири Свети Тртаца.. .
взех» ба връщаш яоонммuτс, кмumо аба мн-дойен ма сс бяха Научила да искат ту
орехи за шарлаган, ту восъчни паши за свещи, ту бакър от пряноси на богомолците, еле-
баксши не изтрая, Д. Р—ч—в, Св—тляш— лτ сeиen'
ИДИ НА МАЙНАТА СИ. Выв 2 и 3 л. Вулг. Махай се, яе м) яπτeп)суиaшî
— Ммρe поя щурчо Боньо Дыреото прябио ба ам махнем!, . Да си иде на майната, и
пови с! Ст, Ц. Даскалов, Сτу6г—нтrEτ- яEиш.
ИДИ НА ПО-ГОРНДТА ПОРТА. Днел. Казва се пи ля‘E. клйτо иск— да го черпнт-
ИДИ ПО ДЯВОЛИТЕ. Выв 2 и 3 я, Гρyбм, Мах—И се, еърен си, не ме янτen)туβишî
Ие, нс, Фют, иди си! Всичко с свършено между мене и шыдс. Ибн по (..Ματ:, нс сн
ми потребен! — нвβноa яДосан Ян Бидиян, Елин Пелин. Ян Бибиян па гуπ—τa. И туй
го бмеτнанaх с ыднш уж жертва — (а изхвърля Рaбмcл»βмβa. Тончева и Псесеa, Чунким
мшогм се ми потрябвала! Нека ибат по дяволите! Ал. Константинов, Tъnж)сτвлτл нм
Велзезула,
Още: Върви но лнβллиτe' Грубо, Иди в джендем—. Грубо.
И ДИРЯТД МИ Е ИЗСТИНАЛА. Днел. Отдавна съм побягнал. съм се изгубил. лτ-
дмиши м— няма,
ИДИ СЕ ИЗМИЙ НА ШОВРЪДАНЕТЕ. Даал. Нρeаыбρ. Казва се е лτтоβлn на някого,
който иск— нещо назаем или ни вер—син и му лτк—зиат.
Още: Н— си се измил пи шлвръл—шeτe. Днел. Нρснсбρ.
И ДУВАРА ИМА УШИ. Употребява се. когато се говори нещо τaйял като предупреж¬
дение към съб—седнята да внимава. да се пази, ‘мшото мож— да бъде чут,
Още: И зид— им— уши, И плет уши им—. Днел, И степите имат уши·
И ДЯВОЛА БИХ ПОДКЛДЛ НА ЛЕДА. Днел. Вж, И лтилли полкли—вмм < нм гeде>.
И ДЯВОЛА НАДХИТРЯМ я И ДЯВОЛА БИХ НАДХИТРИЛ [И ДЯВОЛА ЩЕ НАД¬
ХИТРЯ). Дасл, Вж, И дявола продавам,
И ДЯВОЛА ПОДКОВДВДМ <НА ЛЕДД> и И ДЯВОЛА БИХ ПОДКОВАЛ <НА
ЛЕДА> [И ДЯВОЛА ЩЕ ПОДКОВА <НА ЛЕДД>.]. Γллтм хитрец съм,- много
съм хитър,
Още: И лтeлл— 6их nл,лялмг пи яeлa. Днел,
И ДЯВОЛА ПРЕМЯТАМ я И ДЯВОЛА БИХ ПРЕМЕТНАЛ [И ДЯВОЛА ЩЕ
ПРЕМЕТНА]. Днел. Вж, И дявол— иnлл—вам.
И ДЯВОЛА ПРОДАВАМ н И ДЯВОЛА БИХ ПРОДАЛ [И ДЯВОЛА ЩЕ ПРОДАМ) ·
Дисл. Голям хитрец съм. много съм хитър,
Още: И дявола премятам (надхитрям), Днел,
<> ЗА ЖИВИТЕ > И ЗА УМРЕЛИТЕ и ЗА ЖИВИТЕ И ЗА УМРЕЛИТЕ. пян.
Извънредно мπлго, без мтnкa (пян, пяяпстиузам), Възрастни мъже го поканиха с круши
я шишето ρсоня. Те (одры познаваха лρмгмемρuлuя. Хич не говореше той прсди. но
пайеишс и за умрелите. Хр. П-.литее, Хапят лн охлювите,
Още: Зи жEβл и зм умряло /и 1 ‘шaо-/.
<И> ЗА МОЕ И <3А> ТВОЕ ЗДРАВЕ, пин. Извъшп)лπл много (пия, пянястеузам),
Ами инече нищо не му с, Пне за твое и ммe вбρшβс. пак стърже цигулката и забрава
ли песента. оaρa си все: шсн-шян1а-1анц.. Чудомир, Цанко,
И ЗА ОСНОВА, И ЗА ВЪТЪК. ми е τнЕM. Даал. 3— всцоkл. втяоrл (употребява
се за щоло-рτ—вaне. че това, rлeто ннтоИ щпиτ-жaиa, - малко, триИно лтrπлшо).
И ЗА ХОП, И ЗА ГРОБ. За дрехи —една-единствен— за всички случаи. и за лeгник.,
и ‘а празнят, Което виждаш нш гърба ми. то е и за хоп, и зс грод, Г, Kaп—слмвов. Обикяли—πи
3S«
хорм» Семо Герасим нямаше оaоео (а сс премснува. Ти. Дрешки му си б.хс и за хоп,, . .,
и зш гроб, Ст. Ц. Дмсгмяли, Селски души,
ИЗБЕЛЯ МИ ВЪЖЕТО, Днел, Д)гaτи мя станах— ниши, изв—стяя,
ИЗБИВАМ / ИЗБИЯ БРЪМБАРИТЕ (ТОЯ БРЪМБАР) ОТ ГЛАВАТА нш някогм.
Накарвам нтглгл да се откаже от някакъв план, желани—. проект, иден. нотτл я— ллобnтβмы
н кляτл той е намислил да изпълни- Нямо дш тн разреше да. ндеш нш екскурзията.
Ще тн избия поя бръмбар от главата,
ИЗБИВАМ / ИЗБИЯ ДЪРЖДЛЯ, Днел, Нарушавам общлиnи)ТEτ- мтрмгπE норми,
ставам я—порнлпч-н члβeк,
ИЗБИВА МЕ / ИЗБИЕ МЕ СТУДЕНА (СТУДЕН) ПОТ, ПлоуeтτиуЕaм се многоШе-·
пряятно, изпадам в много неудобно положение, Да излезе Стоян Цеков! — извика пи
учителката и менс мс изби студени лмm. Ст. Ц. Дитяaгов, Бтлaτa погачи.
ИЗБИВАМ / ИЗБИЯ ЖЕГЪЛА. Дасл, ’. Измъквам се, без да м— видят. без да
—— ме пусналш. яeзмбeлтеaπо избягвам,
2. И‘хятрувмм. та се оτъnимЕMы от мъчна работа; нзнлшнче—м,
Още: Избивам / избин клечката (клина. куката), Дасл,
ИЗБИВАМ / ИЗБИЯ КЛЕЧКАТА, Даал, Вж, Избивам / избин жегъл—. Вторнй се
измъкни; шрсший язеешря, — „Де ги поДарим. забавиха сс" — рсчс чсшеыртий и изби кяeя-
оama, Аз самичък лн осшиеом да плещем! Ил- Блптялβ. Злочеста Кръстника.
ИЗБИВАМ / ИЗБИЯ КЛИНА, Днел, Вж, Избивам / избия ж-гпли, -Добре, бай
Бмеτu. Тк ще се вaeмeе с политическата uоJНомuя. „Стойте дс, мммчсne! Че какво раз¬
дирам аз ош лмляτячсcкa uомномuя?.,, Оставете мс, ез съм nρмcm и нвпоДкоион.“ ...
И τмзu път изби олянa, Л. Кънчев, М. Tлпaялв. Плляли—нинт.
ИЗБИВАМ / ИЗБИЯ КУКАТА, Днел. Вж. Избивам / избия жегьлиь
ИЗБИВАМ / ИЗБИЯ ОТ АКЪЛА на аякмгм нсио. Еж, Избивам / избин от- гла¬
вата нш някмгм нещо.
ИЗБИВАМ / ИЗБИЯ ОТ ГЛАВАТА на някого нeщм. Принуждавам нтrлтл ди се
отниже от някакви мисли. иден. πaм·р-πит; разубеждавам- Експертът излезе от хмnылa,
слсд к»mм ynмnρсбн доста усилия де избие от глсесша на cuсиeаuоa мисълта. чс ко¬
мунистите щях» де почнаш революцията с клене ни попове. Д. Димов, Тютюн, Теза
щикове засбно с чспарамспровапс сшснн дях» предназначени до избиваш от главите но
зamβмρнuцuτс всяка мисъл за бяаеnβм, Ем- Манов. Пл-π-πл нто- Дано наесен го изсмап
войник и му яздняш а главата щуротиите, Е, Ч-пгое, Потлeлниτa смяна.
Още: Избивам / избин лτ· ум— (агъла)-
ИЗБИВАМ / ИЗБИЯ ОТ УМА ни аякмгм нещо. Еж. Избивам / избия от главата на
някого нβим.
ИЗБИВАМ СИ /' ИЗБИЯ СИ БРЪМБАРИТЕ (ТОЯ БРЪМБАР) ОТ ГЛАВАТА.
Отка‘иам се от ння—квл желани—. проект. намер—яи—. идея, конто съм бил наМETгия дм
изпълня.
ИЗБИВАМ СИ / ИЗБИЯ СИ ОТ (ИЗ) АКЪЛА някого или μ^, Преставам дм мисля
за някого или ‘м шeщл. отказвам се от πтялгл иля от πε^; забравям. Ней-сепне вечс
трябва да си избиеш от акъли пая глупосшн,
Още: Избивам си / избин ся от (из) главата (ума). Изваждам си / ивидн ся (изкарвам
ся I E‘кanaы си) от (из) aкплa /в 1 знач,/. Махам си. махвам си / михп— ся от (из)
акъла.
ИЗБИВАМ СИ / ИЗБИЯ СИ ОТ (ИЗ) ГЛДВАТА нсщо или някого, Преставам да
мисля ‘м някого или зм п—що, отказвам се от някого или от πeщл; забравям, Сего
всички искаш да вървят да се ди.п, е пука кмгм ще оставим? Ням» оaк, Гырго, фронте
си го избий от глоесто, гмеоρя пя cсρuовам. Ем. .-^3, Д—н се ражда, — Кокто ииждеш —
387
непразни nρнкaзоa — коза гмлымняm Baеняeе. успокоен. че нс е наруши. някой неизвестен
нему Дипломатическа υ6 на жени ся. и Додави: — Н ссга и аз да ши кажа, Издай
тая французойка от алаеатш си. П- Спaсли. Хлябът ши хоnмτa. Дспсто няма защо да ао слуша,
Сърбани трябва (а си издис тоеа от алееспс , и бе сс меха, Няма да мн поДмомис
момчето ксто мръсно ксρaкaчaаcоa кучке, Й- РaлиоклЕ, Γлпeпл пладне, — А щом
искаш ти. ще те аaвашчuм! Само бе избиеш оп главата си пня подозрения, че аякмй
те гони! Ст. Ц. Даскалов, Сτубл—πтrEτ— липи,
Още: Избивам си / избин си от (из) ума (акъла), Изваждам си / е‘еидн си (изкарвам
си / E‘rмnaы си. махам си, махвам си / махни си) от (из) главата /в 1 зн—ч./.
ИЗБИВАМ СИ / ИЗБИЯ СИ ОТ (ИЗ) УМА нещо ала някого, Преставам да мисля
зм някого иля зм я—щл. лτяaзиaм се от πтялгл или от нещо; забравям- Избий си от ума
тове пътуване, яенм е, чс няма Да сс осъществи! · Избий шове мммuчс от умс ся!
Още: Избивам сн / избин си от (из) глаиата (акъла). Изваждам си / извидн сн
(изкарвам си / изкарам си) от (из) ума /в 1 знач./. М—хам си, махвам си / махна си
от (из) ума.
ИЗБИВАМ / ИЗБИЯ ЧИВИЯ« ТА>. Компенсирам н·сполуката сн. загубит— си е
пнтинио отношение с успех. сполука или п—чалб— друг—д—, Нanρueρшняma проДовоше
uлaбuеоunс престоли ню ноДДивонс — скъпо и прескъпо. Влобнцнше глобели (ю сн въз¬
върнат дαдснмmм на патриархо. кето назначавала свещеници срещу поДкуп, Свещениците
пък гледала да си възвърнат дадения nмбоyn. ба яздняп чивията, Хр, Бръзицов, Някога
е Цариград, Мина неговото царско време — взеха му оacaлаuцaτa и mмвa го миe смачка.
Ксто нс ммжсес с бρyам чивия дш избие, и тая чивия взе ба издави с ракия, Н, Хайтов.
Диви разкази, Ведншгш щс ne включат не щат: мярксш се нш месеца Два пъти —
теглиш аванс и вanлame, Повече нищо, К»nм надуят, калкулсцийкапе и гоmмем — избиваш
чивия. Сп. Йончев, По той път?
ИЗБЛЕЩЯМ / ИЗБЛЕЩЯ ОЧИ. Cбuкн. в св, ииб. Умирам, И щях (а яздлсщя очи.,
но се запрсчнх в клоните не сливаше и паднех nм-лeко на гырДитс си. Ст, Ц. Дaткaглβ.
Есенно т·нл.
Още: Изцъклям / изцъкля (лцьκ.яям / гаъrлн) лчи.OблeIщвмм / облeпн лчи /във 2 знач-/,
ИЗБОЗДЕДМ / ИЗБОЗАЯ ИЗ ПРЪСТА (ПРЪСТИТЕ) СИ нсим. Обикн. с отриц. и и
си, виД, Днел, .Измислям, съчинявам нещо, като твърдя, че е така, без то да е внрнл,
Ощ—: Издаде-м / изциц—м из пръстите си· Днел. Изсмуквам / изсмучи из (от) пръстите ся
/в 1 зш—ч./и
ИЗБРАНИК НА СЪДБАТА. Книж, Човек, който се лτгцомβм от другите с τaя—ш-
тите си. потτиж—нинτ— си, н-обErшлв-шин си живот и пр. Нсcъзнeнuсτм но своешо не¬
щастие беше щастието зс mовu избраник на съдбата. П. П. Сгaв)йrлe, На осτnлиa
ни блажепяте,
ИЗБРОИХ ДНИТЕ няоммy. Днел. Убих някого.
ИЗБРЪСКАХ МЕТАЛКАТА аякммy. Днел, Излъгах някого.
ИЗБЪРСВАМ / ИЗБЪРША СРАМА <ОГ ЧЕЛОТО> на аякоам. Книж, Впзcτaнлβн-
и—м изгубената ч—ст ни няrлгЛ'
Още: Умивам / умин срама <от оeллτл (ляццeoH>'
ИЗБЪРСВАМ / ИЗБЪРША СЪЛЗИТЕ нс аякмам. Утешавам, успокоявам някого.
Тн одлекчи лн някога мыкаше ! на угнетените? ! Избърса ли сълзят ! нш някой приневолен?
П. П. Славейков, Немски по—ти (превод), Обачсшс да разказва весели случки,.... особено яз
жяеоша на актьорите,... Той сс мъчеше да избърше сълзит не ония, кмuτм плачех»
за роля, А, K—пмлEйоee. Спомени,
Още: Бърши (изтривам / изтрия) тпл‘иτ-·
ИЗВАДИХ НА ДАРА нсим. Диал. Оставих напразно н—що.
ИЗВАЖДАМ / ИЗЕДДЯ ДУМА на някмао, Даал, Създавам лошо мнение зи ннклгл.
като ‘ллслOЕЯ - ‘а нето. Пак се невяста nρменкас: „Я сс менете от порти. оомеuuτ дш на
нс чуят. бума дш ми извсДош,“ Ηanолшa ' песен.
Още; Изваждам / иззадн приказка (слоше^ име).
388
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ ДУШАТА някммy. ’. Мъчи, измъчвам или много щnEτeсннвим
πяrлиоι — Дс мн направиш къща, мсйсшор Дуко. .. — Аз ще пя кажи що искам. а
nм-аaτaτьо — nемя роботи, — Тека искам и аз. Дс не мн се пречка много cτмnaаuньτ,
Майсторът съм аз. Им» нскоя, няим нс внaй, а буш».! ще пи изес(и, Ти кажи,
Лазаре, що искаш и оставя на мснс, Д, Тал—и. Пn)тпaнтяEТ) камбани- Двс аρмшe ще бам
за со., .. Рсбyечяя нека ми нзеаби бушспа, неко мс зenβмρu! Що ще ба мя земс?
Т, Г, Вл—Инов, ДтллЕaτa Славчови ушун—, В тоя сресш нямаше побоище, но Душите ни
изваДиха с някакво си аямм, ябяот, Нсбзярапсляп на компанията бсше подучил шово
а.мм де идва прсд врошстс на барутницапа. кмгamо нямаше някой, и да хвърля през цеп¬
ките нш вротипа трески от вanaяснa борини. Н, Хайтов, Диви nмзкaзE.
’. Днел, Лишавам от живот някото; умъртвявам, уморявам, „Вън! Мсхсй се ош оыиaτa
ми. фaρмacмнuно! Хсйдс! Вырви със селските чшпкънн и хейлазн!" Бащата βноeшe прегракнел,
ръцете му бяхс ебиансши в»еmρ»шнnслнм, Юрбан излезе сив ксто есенни шума. Бърни се
слсд три Деня, Старият още ф-чсшс: „Душата мн ще изведи, проклетникът! Майка му.
бог би я проста. го разгали пскс!“ Г. Kaрмтлaиои. Селски иттопEЯ' А mмй си мисля:
„Търпелив съм дял; сбием не мн извадиха бyеama! Ксmм на деня съм сс зслмnял.''
Ем- п. Димитров. Е тτпaπaτм на по‘иτe.
Още: Изваждам / E‘иaля душЕчк—та (душицата). Вадя (изкарвам / изкарам) душат—.
Изтръгвам / изтръгна душата /към 2 знач-/- Даал.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ ДУШИЦАТА някммy. 1. Мъча, измъчвам яли мπлгл прят·^
ннвам някого- —— Защо да я жиля —... Тя пожали лн мс mмломз гмдuнu? Душицата
ма изваДя! Е, Γeнлитяи. Седем години, Ако мnuмρн дума зс имота. — бащини воля, ще
каже, не можеше ба яде срещу нся,. . Бaинаa воля лн? — попише се някъде uздыябооо
Мнnyе. — Та. ез Душицата му изведях. докато бе мн прехвърли кы^апш, . . Г. Kиnaтлaβоβ,
Селски исторня-
2. Днел, Лишавам от живот някого; умъртвявам, уморявам, Бмй кaвa на дстя ти маeя
работе?. .. Пρuва»еaй, ала на мрывчаца ще пс направя, . . Душицата тя ще извадя. разбираш
ли? Г. Кармсл-вои. Селски EтτлпEH-
Още: Изваждам / извадя душат— (лушиояaτ—). Вадя (E‘кaпβим / изкарам) душицата.
Изтръгвам / изтръгни душицата /към 2 знач./, Даал.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ ДУШИЧКДТД аяоммy. ’. ' Мъча, измъчвам или много
прит-синвам шнкоил. Извода мя бyенчкan» да се бързо, а сега трябва тсбс (и
чакам,
2. Лишавам от живот някого; умъртвявам. уморявам.
Още: Изваждам / извадя душата (душицата). Вадя (изraпвaм / изкарам) душЕчката.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ ЗЪБИТЕ не а.кмгм. Днел, Заканвам се да ш—правн нeщл
лошо ши янкого,
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ ИЗ (ОТ) РЪКА нещо. Днел, Ппллaимм, махи—м нeщл. избавям
-е от нeиЛ'
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ КЕСТЕНИТЕ ОТ ОГЪНЯ’ за някого. Извършвам лπ—тшa н
рнтклимнa пмблτa, клтτо ще πтлзуви другиго,
От баснята па Пмфлπτ)π „Маймуната и котката“, в нттτо се разказва ‘а маймуната, ж^,ил^^:^:мл— се от пм-
яaеaнн), въпреки че е била виновна, и нотната. нлтτл си изгорила липите н нла бой, зaпоτл изммъкнмлм лτ жарта
•печени н—ст—пя, EепълняимИяE желанието па маймуната.
Още: Вадя к—тτ—πиτ- от липπн,
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ КЕСТЕНИТЕ ОТ ОГЪНЯ’ чрез някого, Използувам другито
при Eевъпшвaшe ши опасни н пEсялЕ—πм работа. конто щ— мя донесе обл—га.
Ощ—: Вадя к—ст—пите от огъня’) Изваждам / E‘вaлт кестените от липπн с людски
ръце, Днел. Изваждам / извадя кестените от огпπт с чужди ръце.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ КЕСТЕНИТЕ ОТ ОГЪНЯ С ЛЮДСКИ РЪЦЕ. Днел. Из¬
ползувам другито при извършване нм опасна и nEтrовмни пмблτa, която ще мя лонeт-
облаим.
Още: Вадя кестените лτ лиънн с чужди ръце. Видн к—стените тτ огънн с людски
ръце. Диел.
389
ИЗВАЖДАМ I ИЗЕДДЯ КЕСТЕНИТЕ ОТ ОГЪНЯ С ЧУЖДИ РЪЦЕ- Използувам
другите при извършване ни опaтш— н рисялиaπa работа, конто ще мн донес) обл—ии-
Още: Вадя к)степЕте от лиъπн с чужди ръце, Видн к—ст—нит· от лгпπн с людски
ръце, Диал,
ИЗВАЖДАМ / ИЗЕДДЯ <ЛО1ПО> ИМЕ но някмао. Създавам лошо мнение зи
нтrоил. като злтсглвн зм яeил, По-Добре да мн извадят мкмnо. че да не ми извадят
лошо име, П. Р, Ся—в)Ияли, Български притчи или пословици и хмринтерня думи.
Още: Изваждам / извадя <лтж^:> приказна (приказки). Изваждам / извадя думи. Днел.
ИЗВАЖДАМ / ИЗЕДДЯ НА БЕЛЯНКА нсщо, Дисл. Показвам оτяпиτл нeщл. правн
да се види. да се разбере нещо.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ НД БЯЛО’ нβио. Даал, Правн да се узнае вещо or
втцоки да стан— достояни— нм всички; пaзяпяиaм-
Още: Изваждам / извадя ш— бял синт /в 1 знач./.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВДДЯ НА БЯЛО’ някмго. Даал, Праен някой да изпадне в б-‘-
изхoлπл пляож—πE—. дм остане 6е‘ средства,
Още: Изкарвам изкарам нм бяло. Днел,
ИЗВАЖДАМ / ИЗВДДЯ НА <БЯЛ> СВЯТ нсио, ’· Правя да се узнае нещо лτ
всички. дм стане лотτотнEe пи втцоrE; р—‘кривим- Всичкишс му непочтени Дело бяхс
извадени не дял свят.
2. Обш—nллвмм, публикувам- Захариев. който е намерил и изваДил нш бял сеят тоя
скъпоценен рысопин.. . обяснявал ^βα лсом обръщане е ммх»мсбaнеmβо чрез eьяамβρeмβа-
ното непрестанно сношение ни чспинци с турските войски. ИВ. В—злв, Е недрата нм
Рлллииτe' Искам дш сс спра и на н.кмлом скудна луча всред безпределна нощ а позор.
Зо^^^гт^,... имало и черти ош доблест, рожби на мmчaяаuсnм; — ynсеaющu и иъз-
еuеaющu и те не трядеа да мcnαнαn в вeдρeβe. и ез се счншам длъжен дш ги извадя
нш свят, Ив. В—^β. Е недрата пи Родопит—-
Още: Вадя (изнасям / изнеси, измъквам / измъкна) п— бял синт. Изкарвам / изкарам
па бнл свнт /в 1 я 2 зπ—о./. Изваждам / извадя пи бяло /към 1 знач-/,
ИЗВАЖДАМ / ИЗВДДЯ НД КЬОРАВИЯ (КЬОРАВИТЕ) ОЧИТЕ, Cдuкн, е си. инд.
Дисл, Ирон, Нищо не свършвам. не млг— нищо дм направя. полагам безрезултатни
утцяцн.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ НА ЛИЦЕ’ ныим. Правя да се узнае нещо от βтиокн.
да стане лосτотняe на втцоrE; разкривим- тук, по лека. и nмлy-нecмeшлнβ тон нш
сфицсрино. по небрежното му държане и по съвсем несериозното внимание, с което
той елyе»еы нβамецmы бума, явно янчeеe, чс mмй гмемρн нс оп цеоρснм убеждение. но
е цел. (е извади нш лице истината, Т. Г. Влайков. Стрина Риллвнци се въгнуви-
Още: Изкарвам / изкарам пи ЯEц·.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ НА ЛИЦЕ’ няомго. Днел. Помагам на някого дм се обра¬
зова и дм ся създаде ллбро материално положени—. да преуспее е живота- Дълго време
сс грижи за него да го изведа на лице, ба амс робота и uммm.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВДДЯ НА МЕГДАН’ ныио, Правн дм се узнае н-щл от βтцокE.
да стане достояние на втE0КE; na‘кnивим.
Още: Изкарвам / изкарам ши мегдан1· Изваждам / извадя ш— пазара,
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ НД МЕГДАН’ някого. Днел, Помагам на някого да се
образов— и дм сн създаде добро мaтепимгно πллож—нш-, дм ппeутиe· в живота-
Още: Изкарвам / и‘г—п—м ши мегдан2. Днел.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВДДЯ НА ПАЗАД<Д> нсщо. Правя да се узнае нещо от βтцоrн,
да стане лгтτотнE- пи вTEокE; n—зrρяимм-
Още: Изкарвам / изкарам (изнасям / изнеси) нм пиз—р < а> . Изваждам / извадя на м—гдаш1.
ИЗВАЖДАМ / ИЗЕДДЯ <НА П.А3АРА> КИРЛИВИТЕ РИЗИ но някого, Показвам
лτrnиτл. пред eтнокц, нечестните, мръсните, лошите дела нлн постъпки пи ннтого; рaзлб-
390
личмиам, За противницит щс казват, че пс сю лмшн, чс ты со тикнеш, мншоuβa, ще им
цзесд.т всички кирливи ризи ц щс ям азрыдяш и що било. и що нс било, Т. Г, Вл—Иклв,
В село,
Още: Изнасям / изнеса п— пазар <м> кирливите ризи. Изкарвам / изкарам кирливите
ризи.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВДДЯ НА ПОКАЗ нещо. Правя дм се узнае нещо от всички. де
стане достояние на βтEOкн; разтривам- Защо душевна пийни да изваждам ! на показ и и
поз мирен път? Ив, Вазов, Цветн.
Още: Изкарвам / изкарам пи показ,
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ НАЯВЕ асим, ’. Правя да се узнае нещо от всички, д—
стане ллтτляншe нм всички; разкривам, Тоя нсщастсн резултат изеади наяве небосшсшъцитв
на арпилсрняте, Ив. Визли. Под игото, Оная нсбмcnсmъцu. които лмcмчuхмс. и може би
маогм бругн. които един nодρмбса анализ би изиоДил наяве, си теърбс слаби и сравнение с
(явното общм впечатление оп песента. П. И- СлмвeИялв. Българска литература. Убяйеτuмmм
мnнмем беше изваДило наяве спарня, нсзaеьρесн етап от неговия живот. оня блуждаещ,
безсилен на ума му. в кмйmм непразно беше сс опипва. ба сс закрепи върху
ιιβ^ мnβлычeно. чyждм на дсйеmенmслнмеmma крей него. Ем- Станев. Иван Kлπлaрeв-
’, Обнanллвaм, публитувим-
Още: Изкарвам / изкарам наяве,
ИЗВАЖДАМ / ИЗВДДЯ ОТ АКЪЛ някого, Пллуовмм нтклгл да извърши ненде
неразумно, нередно. плвлнявмм зле па някого с вредшЕ иден; полтτрeкaвмм, р—‘мирнвим.
Още: Изваждам / извадя от глава (ум). Вадя (изкарвам / изкарам) лτ акъл,
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ ОТ АРХИВАТА. 1. Πβ^. Възвръщам към живот нещо
нзотτaвeπл-
2. Н.омгм. Възлагам работа нм някого, който ллтогaим е бил Eзлтτмвeн. забравен- И вместо
него на кмсmекмmо мяcnм като прсбсеДапс. на тричленното комисия поспива един аз-
иаДсн яз орхиесшо спор чорбеДжия. Т. Г- Вяaйяов, Е т)ял.
Още: Измъквам / измъкна тτ архивата.
ИЗВАЖДАМ I ИЗВДДЯ ОТ ГЛАВА някого. Подучиим някого да извърши н—що
неразумно. нередно. плвлияиaм зл— ни някого с вредни идея; полсτneнaeмм. рмзмирнвам.
Още: Изваждам / извадя от акъл (ум). Вадя (изкарвам / E‘raпaы) лτ илаиа.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ ОТ (ИЗ) КАЛТА някого, Сπaттeaм някого от безпътен, бе‘-
нрмитτв)н живот яли от мнзeпEН, нищета, К»оβм мнелuе Да правиш с дъщеря ми? , , .
— А До нс искаш зет (а ши стана? — нахално мmеρыиa мизерникът и мн лмоaзеe белите
си зыби, — Нс сшнае, чс ош оaлna я извадих. . , М, Γрубeшгцeβa. Пред прага, Чсрничсии
грабани ни посеДи, пчели ни неиъДи, изпроси от Шумен ба ни бохмжд» иебныж е неделята
фслДшср и ветеринар в селото.. С сбни думи.. из калпа ни извадя поя човек, Ив-
Вaзли, Kaзмлaртяaτa царици -
Още: Вдигам / вдигна (измъквам / ε^γ^κη-) от калта,
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ ОТ КОЖАТА аякмгм, Снлπл ядосвам, разгнеенв—м πтклгл·
Най-напрсД обаче трябеа да гм [Димов] изводим от кмжanш му и (а насочим влмдanш му
встрани оп нас, Б- Райков, ΓлтпллEH ΗнклИ-
Още: Изкарвам / E‘г—naы от гтжaτa.
ИЗВАЖДАМ / ИЗЕДДЯ ОТ НАФТАЛИНА алкмгм. Вж, Изваждам / извадя от ран
ТЕнта- — Ошкыбс uзкмлaхnс таза учителке по пиано? Извадила сте я оп нафталина,
нс я бивш.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ ОТ (ИЗ. ПРЕЗ) НОСА на няомгм нещо. 1. Натяквам на някого
«ли му причинявам голяма неприятност ‘мпaли доброто. което съм му нaирмвнг■
— Нмнcкaлa ли сым сдин пыт аз нсщо сама ба направя. де не стшнеп всичка върху мсне.
Дс мн го Meadue из носи. П- Ю- Tлллпои, 3ы)Илвa сватба,
2. Оτыππaнaы си на нткоил ‘а някаква неприятност. конто ми е nnиоиниг-
Още? Изкарвам / изкарам от (из. през) нлтм, Вадя тτ (из. през) носа /към 1 знач./.
391
ИЗВАЖДАМ I ИЗВАДЯ ОТ РАНТИЯТА аякмгм, Дна., Възлагам работа ни някого.
който дотогава е бил и‘отτaи-н. забравен, Cnоaо се пенсионира, бсшс се много отчаяла·,
но братовчед й я изиаби от рснпият» — назначи я бuблuмτскaρоa е чишалящето·.
Още: Изваждам / извадя от пафтилиша.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ ОТ РЕЛСИТЕ няомам. Раздразвам, ядосвам TEлнл нтялгл.
ставам причина тоИ дм не може дм се елад—е, Тая нсβъзмymнммеm съвсем мс изваДи от
релсите. Казах заядливо: — Нс е важно, чс съм зсдраеил името. Л. Делов, Тръстиките·
Още: Изкарвам / изкарам от пeлтиτe.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ ОТ СТРОЯ, 1, Няомгм. Оτсτпмнтимм някого от шнямки—
работа. дейност, плπп—чиaм му дм се занимава повече с яещо. Иaиama главна зсдача е дш
изеаДам Димов от cτρмя. Тове ще тн мcягyρu първошо място, Б- Рмйrти. Господин Никой.
— Бaкmо сс иижда.. . ,. лечението щс продължи може би бва-шри месеца, Аз щс бъда яз-
ишбсн от cnρмя, Ст- Ц. ДaсяaллЕ. Есенно с)нл.
2. Нсим. Прекратявам дейността пи нещо, правя го негодно ‘а пмблτи. Естествсно-
след аяомлоо Дена шс сс снабдяха с Две нови картечници, Трябваше на всяк» цени и т.х
да извадим оп еnρмя, Ал, Г—тмин. Виeτнимтял сърце, Бρмаснвmρсднmсяumы по целия
фронш Jmкρнхa огын срещу немските пехотни оръдия — мъчеха сс ба га открият и не
прекъсваха мгъня сн, бмоanо не ан извадеха от cnρмя, П. Вeкк)нлe, Втора рота. Съвсем
мъничко зрънце силициев инхабряД бсшс nмn»eа»ло и ооабснзсmоρa нс предавателя нш
Мaоннnмш и извадило ош еnρмя усилвателя. сп. Космос,
Още: Изкарвам / E‘ranaм от сτртН'
ИЗВАЖДАМ I ИЗВДДЯ ОТ (ИЗ) ТЪРПЕНИЕ аякмгм. Раздразним някого до тмя’аим
тτeиeн, че той повече н— мож— дм се влад——, Сыс cемяna .№!. онcылa ynоρumмcn ЧуДошо
можеше да изиаби от търпение еcскuгм, освен Златин,. П- Вежипов. Втора nлτм. Бamя. не
мс извеждай а търпение. Нс вземай пак nмзa на мъченице! М- Грубешли—в—. През
нгл—по ухо,
Още: Изкарвам / E‘гanaм от (из) търпени·.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВДДЯ ОТ УМ някого, Подучиим някого да извърши нещо не¬
разумно, н-р·лнл, nлилEтиaм зле пи πтялго с вредни иден; nллсτn)яaвaм, размЕрнемы.
Още: Изваждам / извадя от акъл (глава). Видя (изкарвам / E‘гмпaм) от ум,
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ ОЧИТЕ’ някому. [Чссшо: Ще извадя лоEТ·]. Причинявам
зло. нaиaклсτтимм на някого. В правилника налн е предеидено (е се ембяn вamемρаяцнnы
не баня? — Име το^βα нсщо —... — Н щс ти нзвсДят очите, ' ако им го cnммсаβш
... Нс е толкова от nρмклсnня. ома правят Делсесри с горивото, П- ВeжEπлв, Зе—‘дит-
пмд нaт. — Излизай, че ще тс омьонс пея хала бре! Па Сρсτснши ню нос очашс ще
извади! Ст- Ц. Дмткaлли, Eт)ннл сено, Занапред мир и cгмβмρ — . — а aоо аякмй сс опято
отново да га раздела и скара, очапв да му извадят, П. В)ЖEшлн, За ч—стт— нм nллинмτм-
ИЗВАЖДАМ / ИЗВДДЯ ОЧИТЕ’ някому с нeио. Диал. Прллмвaм някому нещо·
ио-ткппл. лτколклτо струва,
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ <ЛОШ.Д> ПРИКАЗКА (ПРИКАЗКИ) а.кммy или зс някого,
Създавам лошо мнение зм нтялгл, като зглтллЕя ‘а него, Нс ти се лоши мммuчen»n»,
Исснс, неДей отсега ' ба нм изваждаш лмшн приказки, П. Aл-ятaπлроиa. Има едно щитτи·-
Ощ—: Вадя (изкарвам / изкарам) приказка (приказки). Пускам (пущам) / пусна приказка
(приказки) /в 1 зн—ч-/, Изваждам / извадя <вошo> име. Изваждам / E‘вaлт дума. Днел,
ИЗВАЖДАМ СИ / ИЗВАДЯ СИ ГНЕВА от (на) няоJго, Ядосан съм и хонмм»
ругая някого, лбEΓн, 6—з дм е виновен, Някой ше е ябмеaл. а тн по мснс викаш, оп
мснс си изважДаш гнсеа. Аз кaкβм съм крива?
Още: Вадя ся (изкарвам си / изкарам си. изливам сн / изл—н си) тп—ва, Изваждам си / из¬
вадя ся яда,
ИЗВАЖДАМ СИ / ИЗВДДЯ СИ МАГАРЕНЦЕТО ОТ КАЛТА. Днел, Огпмитм ся,
уреждам ся работата, пмзн ся EHτeпeсEτ·, За маогм други измежду нас ρaбмnana исеβ
бе спре бмmyк, вaщмnм са са оправили работата, извадила си магаренцето си от калта.
Й. Хаджиев, Една делва ум.
39’
ИЗВАЖДАМ СИ / ИЗВДДЯ СИ ОТ (ИЗ) АКЪЛА. 1. Няомгм или нещо. Преставам да
мисля за някого или зм нeщл. отказвам се от някого με лτ нещо; забравям, Тмл"
нехранимайко щс ся го uвеaдне из акъла, чу .и?
2, Нсим. Днел. Измислям.
Оше: Изваждам сн / и‘видн си от (из) игмнaτи (ума). Изкарвам си / изкарам се от
(из) акъла, Избивам си / избия сн (махам см, махвам сн / махни си) лτ акъл— /към 1 знач./,
ИЗВАЖДАМ СИ / ИЗВДДЯ СИ ОТ (ИЗ) ГЛАВАТА, 1. Някого или нещо. Преставам:
дм мисля за някого или ‘а н)щл, отям‘вмм се от пятого или от нещо; забравям, — Тн,
Бaнбоβчы, ши. прошсспаншски мисля би га извадиш аз главата си. Дядоват», Ив. Вазов,.
Под ИГОТО.
2. Нещо, Даал, Измислям,
Още: Изваждам си / изиадн ся от (из) ума (акъла)' Изкарвам си / изкарам си от
(из) главата. Избивам си / избин си от (из) игмимτм /към 1 знач-/- Махам си (махвам си /
махни си) от (из) глмиат— /в 1 знач, към 1 зшaо./.
ИЗВАЖДАМ СИ / ИЗВДДЯ СИ ОТ (ИЗ) УМА. 1. И.омгм или нещо, Преставам да
мисля зм някого или за н—щл. отям‘имм се от някого или от нещо; забравям, Султано
бсшс Доволно оп новото сн снех», макар сърцето й бе оставеше есе неспокойно... Бaкβо
яма дш се бон пя с Ния? Но сто Султана не може де я изееби от умс си и поглсбъш й
нenρсеτaнам иързи слсб младата нсеесшс, тырса я, следи я зорко. Д. Тал—и, Пресп-псните
камЗмпЕ. — ДJ cаJЩн nо·дмеmмйнu оп нас нямаше. сега! — Достойни? Кой ви е казал?
СaмJ τ^βα (и извадите оп умс си! П- Ю- Tлллnли, ПъпЕEτe.
2. Нсщм. Даал. Измислям- Тове не с истина, пой го е извабил аз ум» си. Н. Геров,
Речния на блъгaртнEЙ нзин,
Още: ^εμ^μμ си / - и‘вадн си от (из) главата (акъли). Изкaпвим ся / изкарам ся -
•т (из) ума, Избивам си / избин ся от ум— /към 1 зяaо./,
ИЗВАЖДАМ СИ / ИЗВАДЯ СИ ОЧИТЕ, ’. Обикн, е си. вид. Причинявам ся-
‘лл. нaпaяотτтЕaм си сам, Чин nρмuзесбынuя са ония. за конто спава дума в Vienac —
боли ммн или не баща ми? Освен пови, баща мн умре през 1895, та е нямал βъвможамcm (е
еобя някаква рсзпря с а. Страшимирови. някJлоо години слсд смъртта си. Ето това се
вика бeзеьвeеτнм напшдснис и извършване на фскшяпс, тъкмо спореД uaенmс [на Д—р-
мишчеи] бума; τмβa знача сом Да си uвеaбuе очаше! П. П- СлаиеИнов, Българска лиτ·nмτурa'
2. Само е си. вид в мин. и бы(, вр,: Извадих си лошτ· [ще си изв—дн очите], Измъчих
ее (ще се измъча), ллкaτо свърш— нещо (за пмблτa, свързана с пролължиτ—гπо взираше),
Извадих сн очите с гоблен, · Коректурите б.х» мамго и той вншβеы, чс ще
си изведа очите. но въпреки шова се съгласи да га езсмс,
3. Само в си. вид и мин, и бы(. вр.: Извадих сн очите (Ще ся Е‘имдя очите) · Нищо не виждам,
‘aплτл е мшлгл тъмно, Слязох в мaзсmм. пък всичка крушки изпочупени, очите ще си
азееди човек в пся тъмница.
ИЗВАЖДАМ СИ / ИЗВДДЯ СИ ЯДА от (не) аякмго, Яллтмн съм и хонам. руган-
някого. л6EКП. без дм е виновен, Не супрянши ощс рсдифишс,. ... щс поискат да отмъстят■
или да сн цзишдят яб» на християните зс yмJρana и neалмnм выв войните, в. Пnяшоneц.
Ощ—: И‘в—ждмм си / извадя сн гнева. Вадя ся (изкарвам ся / изкарам ся. изливам си /
излен си) яда.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВАДЯ С ПАМУК ДУШАТА някому, Мъча, измъчвам някого-
πe‘aбeгя‘мнл, без дм плям‘имм това вπншннл. Нс се възхищавай mолкмеa оп нсам. зещото-
той знае с памук да извежда Душеше.
Ощ—: Изваждам / извадя с памук душицата. Вадя (извиреим / изкарам) с памук
душата.
ИЗВАЖДАМ / ИЗВДДЯ С ПАМУК ДУШИЦАТА някому, Мъчи, измъчвам нтялгл"
н)зaбeлт‘aнл. без да показвам това външно, — Мазне Гони. брей! — ... — Душицата тн с■
памук щс изводи и пик за светец щс мине! Г- Kanaтгaвлв, Сметни,
Още: Изваждам / извадя с памук душата. Вадя (изкарвам / изкарам) с памук ду¬
шицата·
ИЗВЕЖДАМ / ИЗВЕДА НА ДОБЪР КРАЙ нещо, Успешно завършвам нeщл започ¬
нато. предприето,
Още: Изкарвам / изкарам и— ллбпр край.
39$
ИЗВЕТРЯЛ МИ Е УМА. Дишл. Полудял съм. nллEитг съм.
ИЗВИВАМ / ИЗВИЯ ЕРАТА ни няомго, 1. Убивам. погубвам, унищожавам. Ако му
попадне Бмгмя ощс еДнъж е ръцете. може до ао умъртвя, — ' Нека му извае врете,
Д- Талее. Пресп-пснит) камбани. Ще им дойде умс и глаиапе. Сама щс изваят ерошовсте
пи мръсниците, щс поумнсят, нниищо ,. Н. AнτлπлЕ, Е открито море,
2, Направм- да ми се подчниг. да стане покорен- сломявмам. J^^г^<^з^>^J^<τ^I^<^'^o. о--
nnлτEвaτa. ината ши някого; подчинни-м, покорявам- Нуждата ще го прннудн до се
залови зс радопа, а работата щс го изпече и щс му (аде сала да извие вρeτмесτс нш нс-
исрницишс и ныnмкоρанцнτe. К- П-ткапои, Дамяноимта челяд,
Още: Навивам / паеин (превивам / превия. тβшв—м / свия) врати /към ’ ‘шач^.
Счупвам / счупя (строшии—м / строша) /в 1 знач. към 1 ‘пич,/ Прегършвам / прекърша
(навеждам / - пиведа) врати /към 2 знач,/.
ИЗВИКВАМ / ИЗВИКАМ НА (ЗА) ЖИВОТ· Книж. Стмиам причина нещо да —-
понин. да започне да тπщ)сτвув—. да действува; тп‘лaЕaм- Силите на ншшсто национално
■възраждане. омяnм изеикаха на жuβмm чumeлuиama, nммманaхa тс да укрепнат ко^ю
ншρмднц училища зс възрастното ншсе.енцв, в, Отечествен фронт.
ИЗВИРА МИ ОТ КРАЧОЛИТЕ. Пмаякоаa ирон, Много съм имотен, богат.
Още: Изтича ми от кnмотяиτe, Нмнякмаa upon, Тече ми из (лτ) крaчляEτe. Нмаяоог» ирон.
ИЗВИРАМ < НАПРАВО > ОТ СЪРЦЕТО нш някого н <СЯКДШ> ИЗВИРАМ ОТ
■САМОТО СЪРЦЕ нш ■а.омгм, За думи. чувства, прояви — отличавам се с много голяма
искреност и топлотм. сърл)чнлтτ; нсгрен съм, сърдечен тпМ' Думате извираха направо
оп сърцето му. зamмβa а стигаха и до сърцато на плшнинцнте. П. Здравков. Незабравим©
лeτсτвл, Ама виждаш. че Добрината им извира неправо от сърцето, с нея са се роДяла,
Д- Талев, ПрeсиинткEτe камбани- И старият ловец, кашо въздъхна, почни де ми разказва
cnмкойнм и роено, с глес. който cяоaе извираше из самото му сърцс, дивни легенда за
пая самодивски скели. Елин Пелин, Летен ден.
Ощ—: Ида < направо > от тпрц-τо· Излизам направо -от сърцето.
ИЗВИТ КАТО КИТКА. Дисл, Много красив. много хубав,
ИЗВИХ ВИР НА ГЛАВА аякммy, Даал, Много говорих на ят-юго, нитτлнвaх
много ‘а н-щЛ'
Още: Извих млρe п— глава, Да»., Извъртях вир им глава. Диа.,
ИЗВИХ МОРЕ НА ГЛАВА аякммy. Диал. Много говорих на вялото, нмсτотe—-
много зм нещо.
Още: Извъртях море п— глава. Диал. Извих вир нм ил—и—. Дишл.
ИЗВРАТИЛ СЪМ ШАПКАТА, Дисл, Станал съм лош,
ИЗВРАТИХ ПАНИЦАТА на няомгм, Днел, Отмъстих ж—c·τлrл m някого.
ИЗВРЪЩДМ / ИЗВЪРНА КОЛАТА. Почвам да говоря или деИствувам по съвсем
друг начин, лбEКн, пρлτEилnолож-н на ллс·иaжнин,
Още: Обръщам / лбппшм глл—ти.
ИЗВРЪЩДМ / ИЗВЪРНА ПЕТАЛАТА нш аякогм. Обикн, в ов, ввд. Диел,. Над¬
вивам, побеждавам някого,
ИЗВРЯКА МИ СЕ ПЪПА. Днел, Виних, крещях много сEЛнл.
ИЗВРЯЛ ИЗ ВИРОВЕТЕ. Дисл. За човек — много силтл6eн. лnEГEнмгeн. EзrлюоEτeяeπ.
Дъщеря й е изврял» яз uuρмβemс — ссДсмгодишн» е, амс нв можеш да я ншбдyмaт. ведншаш
лце па затвори успите,
ИЗВРЯЛО ИЗ ВИРОВЕТЕ. Даал, Mπлил тщлслбeн, лnEИEπмл—н, изключителея члв—к.
ИЗВРЯЛ СЪМ СЕ КАТО ПЛЪХ ОТ ПАСПДЛ. Диал, Излязъл иьм пред хлп—τ—
«с мръсни, нечисти дрехи,
394
ИЗВЪН (ОТВЪН) ПЪТЯ. 1. Н-р-ден. нeиnEлшч·π, н—илзeояeн, Да не направиш нещо
извын пътя,
2. Който е извън мяржата. който е прекомеерен. Във всяко къщи се говоря все зи ссго: —
че какъв бил хубав,., как си вырш.л черните очи въглени, .. То хубост, хубост. та
отвън пътя, Д- П—мирои. Братя.
Още: Вън от пътн /към 1 ‘нaо-/, Днел,
ИЗВЪН СВЕТА. 1. П) какъвто трябва; н—ллбпn. лош, н)твeтτeн. Стени е солта и
чисши дyеa. а майке й и брошяши й са извън света, в. Зя—няе.
2, Не както трябва. не кaяτл е редно; ллшл- Всичко прави извън света.
Още: Вън <от> тв-τa. Даал, От свет— π-εμ· Днел,
ИЗВЪН СЕБЕ СИ. Е яр—Ипо възбудено тътτлннE—, обикн, вследствие на нтraквл
неприятно Езживнеане, Махайте сс! Оставеше ме!,, , Макар че бе извън себе си. не посмя да
спомене ямсшо на сссшра си Дочка, К- П)τямπлв, Mтnaии ‘везда кървава. Бей Мнчо
Бсйз»бсmм бсшс извын себе си и всред общая вик и глъчка разпалено ρ»згρммяе»ес Турки.
а чорбаджи Нноол»кя. Ив. Вазов, Чичовци. В карцера! Скоро в карцера! — зарсиа дuρыо-
торыт извън седы си оп яρмеn, Д- АПиелов. Нм живот -и смърт- Тапс, назад. че никого
нс жаля! — βuоаa извън себе си Младен, Елин Пелин, П—т—н ден, В това врсме с тытвн
сс втурна към него Гени, хвана ао с бис ръце за палтото и ам разтърся извын себе ин:
— Не е вярно ли? Ти. ти. тя! Ти напои Тончо, Ст, Ц- Дaтямялβ, Стубл—нскнт— липи,
Още: Вън от себе тE)
ИЗВЪРТЯВАМ / ИЗВЪРТЯ НА СТО И ОСЕМДЕСЕТ ГРАДУСА нещо. НеоДобр.
Изменям нaиплял η—^ (възглед, мнение. твърдени—). иъ‘nnE)мaм τоонл обратното нещо
(възглед. мнение, твърдение). Ccесн на Лалито нс беше лн успял ба завърти главата а
на моят» уж умна, хитра и проницателно сестри? Нс беше лн еnмлyчнл до τeоau»
степен да й βлсвс под кожата, че да я накара ба извърши не сто и мceмДecem градуси
раздиранията и принципшес си?. , . Л. Сташ—и, Поглед от хълм—,
Още: Обръщам / обърша (‘авъртявам / завъртя) на сто и от·млeтeτ градуса
ИЗВЪРТЯВАМ СЕ / .ИЗВЪРТЯ СЕ НА СТО И ОСЕМДЕСЕТ ГРАДУСА. Неодобр.
’· Възприемам съвсем щроτEилположнE нм досегашните ся възгледи. мнеянн или променям
нaпπгπо пов—лeнEeτл тE. Той оτаaчaлм поДДържаше нсшсшо прсДложсние, но после ис
извъртя на сто и оссмбесет грабуса и в»nмчаa До поДДържи прсДложснисто по шефа.
2. За нещо — иnлм·ннм се копeннл. πипπгнл-
Ощ—: Обръщам се / обърша се (‘аиъртяеим се / завъртя се) ш— сто и лт·млeтeτ градуса,
Неодобр.
. ИЗВЪРТЯХ ВИР НА ГЛАВА някммy. Днел. Много говорих ни ннгого. яaтτонβмх
много ‘М н·щл,
Още: Извъртях море ям глава, Днел. Извих вир ям глава, Даал,
ИЗВЪРТЯХ МОРЕ НД ГЛАВА някому. Днел, Много говорих пи някого. πaтτлтвих
много ‘М н·щл.
Още: Извъртях вир нм глава, Даал. Извих море п— глав—, Даал.
ИЗГАЗВАМ / ИЗГАЗЯ ЗЕЛЕТО. Днел, Извършвам нещо н·neднл; пплвEянв—м ее,
Още: Изгази—м / изг—‘н пплтлτо· Диал.
ИЗГАЗВАМ / ИЗГАЗЯ ПРОСОТО, Днел, Извършвам нещо нередно; πроeж!ятβaм се.
Още: Сгази—м / сгазя пплтлτо. Изгизвам / и‘газн зeг—τЛ' Днел,
ИЗГАРЯМ / ИЗГОРЯ ВСИЧКИ МОСТОВЕ <3ДД СЕБЕ С». Унищожавам втяr—квa
възможност за βъзлбшлияиaπ- па връзките си с ннгого яли ‘а връщаше към нещо.
С нарочна заповсД руският император ам бс отчисли. оп cлacыош на руската армия,
капо го лuеaβaес ош вβaнuсnм „Шеф на 13~а стрелкови полк“, Когото узна това. князът
раздра. че исачкашс мостове към Русия се изгорени, В. Γ·ноитки, Седем годишн, Това
нс ши дало дaлкaаджuйcооmм влизане и излизане из вeкон»; рсвнанният българин гм
праве. веднъж за винаги, капо изгарял всички МJcnюβс. В. Мутафчиева, И Клио е музи-
Още: Разрушавам / разруша (събарям / съборя, срутвам / срутя) всички мостове зад
с—бе сИ'
ИЗГАРЯМ / ИЗГОРЯ ДО (ПО) ЧЕРНИЯ ДРОБ някого, Диал. Отмъщавам жeтτлкл
на ннгого.
395
ИЗГАРЯМ / ИЗГОРЯ ДУШАТА някому. 1· Причинявам голяма мъка, скръб. нeщрEНτ-
пост нм нтяогл, правя го нещастен- Да осшовя пори! Че Дю ги ябс моя зет, ю, Петър
До гн ябс. Магарето е магаре! Мс изяде! Мн uзамρu душата! Й. Йовков, ПnErлюч)ПEтτ—
на Γлnоллмлв.
2, Ограбвам, лппопaтτни—м някого,
3. Погубвам някого, ставам причини зм гибелта му, Но ти сс не бой от мене: нuкмд
път аз н.мс да язгмρя душеше нш драта си. Зах, Стоянов. Записки по българските въстания.
Още: Изгарям / изгоря душицата·
ИЗГАРЯМ / ИЗГОРЯ ДУШИЦАТА аяоммy. Еж. Изгарям / Eзглnя душата някому,
Ами навиша на „^<^1^.^1нц<0', и? Зс проеата праединке не мн лн . изсха, и? Докереха сдин
окатян ош Хaекмем. кълча се прсд съднитв, въртя ги, .ыга ги и ми нзамρu Душицата,
Г, Kипмтлaвли, Слабото място нм дядо Йлпгл. Фнлчо преглътна залъка,... и зaбсллвa:
—Добре прави Боадан, турчин лн е. нс ми го хвала! Душицата мн нзгмρuхa, Отсега нamamьо
ош мснс Добро дш нс чакат, Ден и нощ да mρсnсρсе над Добитъка си и (а Дойдат на¬
сяла да ти го вземеш, тове nмаacя лн сс?. ., К- Петя—нов, Хайдути, — Ама какви хмρ»
дях»? — Изкъртиха иратсти и нacмчuхa пълни пушки, — Пмваa лн га? — Десет (уши
nмвнaβam лн сс?... Изгмρнх» ми Душицата. К- П)τямшлв, Морава ‘.-‘ди кппвaвa. — „Нямо
ли, козе» шой [хусарът], mмаaеa ще вя изгоря бyеяцamш, ceляан-мсчкмдaвцu, бмгммuлн·
такива. отстъпници, дсmм на кръсти св смееше и uооняτс (е целувате се гнусите."
Ст. 3aгороEπов, Ден плсл—л—Я'
ИЗГАРЯМ / ИЗГОРЯ КЪЩАТА на някмго, Причинявам гглтмa н-пnEЯТнлтτ. щети¬
на тeмeйсτβоτл н— нтялго, ллkaпимм му нещастие; тπсипвaм- Затворниците-въстаници.
кето лмτβыρбuхa, че главете дяла не Георги Нсmкмвекu, който им дал прсбвоДишсл..
нойто изгорил къщата им и кмйmм . ги Докара. бо тои» състояние, заплюха лнцсшо й,
Зах, Сτлянлв. Записки по 6пяг—nтяEτe βпсτaшEя. — Махна се мmnyк бре, nмρaваuкa!
Ще ни изгориш къщата, чумата да шс поразя мaоaρ! Хар- Русев. По стръмняните-
Още: Изгарям / изгоря чергата' Запалвам (запалим) / запаля (подпалвам / подпаля)
rππ—τ—.
ИЗГАРЯМ СИ ЧЕРГАТА ДА МЕ НЕ ХАПЯТ БЪЛХИТЕ. Дасл. Др—бпмв съм,
неразумен съм н заради маловажни, дребни неща жертвувам по-гол—мит—, nо-зπ—оEТ·г-
ните неща,
ИЗГАРЯМ / ИЗГОРЯ ЧЕРГАТА на аякмао, Причинявам гг.лямa неприятност. щ—та
ии сeмeИтτилτл па някого, ллямnиЕaм му нещастие; сптEпиим. Рмбнmслнmс му щс го-
чикат Дсн-Два.., и чак слсб шов» ще хукнат дш го търсят. . . „Боu лн хорица ще печеш
кото луда по пытищат и оρъcmмnъmuи»na!" — хвана се зс главата Юрпслона, „Но кои
ли сиромася изгорих чергата?" Г. Kaпмтлaилв, Снаха,
Още: Изгарям / E‘тлпн rъπмτM' 3—палвам (‘aиaяим) / зип—лн (подпалвам / подпал^
чергата Опърже—м / лиπпж— ч—ргмта. Днел.
ИЗГАРЯНЕ НД ВСИЧКИ МОСТОВЕ, Унищожаване ни втнr—яв— възможност зи
eъзлбπлитЕMπe на връзките с -Птялго или ‘м връщаш) към нeпо. Илнндeаcкмmо въстание
е ρ»згρммсам, .. Ето нсчелото на новото. еякaе окончателно одсвβсρяβ»нс, мnчa.аuс но
Яβмρмβ. ,. Нс са ля mмβa най-благоприятните условя. за пълно тържество не яндиеидуслизма.
за окмнчaneлам потъване е себе са, зс изгаряне нш всички ммcmмβe, оояmо свързват с хорото,
със свето? П, Данч—в, Образът на ио-τ—.
ИЗГАСИХ ТИ БОРНИЦДТА. Даал. Ще те унищожа (употребява се като ‘агана)-·
Сега ти изгасих борнацапа, ■
ИЗГЛЕЖДАМ СИ / ИЗГЛЕДАМ СИ ОЧИТЕ. Обикн. в св. виД. Еж, Изглеждат
мя се / изгледат ми се лчEτ- /е 1 знач-/, Bесоu (сн дядм Пенко и Махал чaоaхa до
срещнат. царя и да му Дебат ммлд»ma зс помилване, Очитс сн изглед» старецът ба се
взира аз пътекишс, М, Грубешли—иа. Пред прага- Всяка сутрин изтнчвахмс навън а
гледахме кым баира — нс ибат лн нашите хмρa,.. Стринка също си изгледа очите.
Εμη (ырво през Диора, а главеше й обърната към баири, Й. РaлEокли. Барутен буквар.
Якуткитс превзеха тенекиеното caммяemчe, то изтърся иодатс от себе си и поДскочи
над дρывunс. Ловците сигурно се си изгледали очите в нсдсто дш чакат своите якупкн.
Й, Радичков. Η-ΓTβ-Т-ПEТ- лЕлрлв--
396
ИЗГЛЕЖДАТ МИ СЕ / ИЗГЛЕДАТ МИ СЕ ОЧИТЕ, Обикн, е си. иид. 1. С голямо
яeτпnиeнEe или бeзпоrлИсτвл чакам дм доИде. дм се върне някой. коИто се бави, не
дохожда- Вечерта eмчaкaхмс в болезнен шрспсш, Очат ни сс изгледах» за мама. Но пя
нс се зшДшвсше отникъДе. Ст, Чилипгирои, В стария б—щип ллм- — Дмдρс до^м^'... Из·
глыбах» на се очите; а протегне рыка към дъщеря си, Ив, Вазов, Kмзaлanсяaτa царица.
— Хайде, nсчaяоенuцн! Изгледаха мн сс очишс да ви чикам! Сшамсна ан nмcρeинш пред огни¬
щето тъй засмяна. като че цял ден беше се нзп.асло на хлад. В, Мутафчиева. Летопис
ни тмуτπоτг време,
2. Дисл. Много ми се харесва нeщл,
Още: Изглеждам си / изгледам си очите /към 1 знaо./'
ИЗГОРИ ЕДИНА (ЕДПОГО). ТА ПОСИПИ ДРУГИЯ (ДРУГИГО), Дишл. 3— хора
е еднакви недостатъци.
Още: Изгори Павла. ти иотEпИ Петра. Дисл. Един— съжежК. другия носEгE· Днел,
ИЗГОРИ ПАВЛА. ТА ПОСИПИ ПЕТРА. Даал, За хора с -дш—кея нeллсτaτпцE.
Още: ИзгорИ един— (едното). та плсEиE другия (другиио)· Даал.
ИЗГОРЯЛ МИ Е БЕЛИЯ ДЖИГЕР зс няоогм, Ирон. Н— обичам някого. не се
Eнτen)сувим от него. не ми е притрябвал,
Още: Изгоряло ми е ухото. Дисл. Ирон.
ИЗГОРЯЛО МИ Е ПРОСОТО зо някого, Даал, Ирон, Не ' се шитересувам от
някого. не ме е грижа зм него. ш— ми е nрEτртбЕaг,
ИЗГОРЯЛО МИ Е УХОТО и ИЗГОРЕЛИ СА МИ УШИТЕ зс аякогм, Дисл. Ирон.
Не обичам някого, не се Eнτ)п—сувам лτ н—го, не ми е притрябвал. Капо видя през
прозореца аскaаснuя гмcn, Дaакмвama мaйоa сви чело и mцχм ся коза: — Ншо се мъкне
поя просяк! Капо чв yхмnм мя е uзгмρяло зс него! Ст, Ц. Даскалов, Енлата илгaои,
Още: Изгорял ми е белия джЕтер. Ирон, Пламнали ми са ушите· Даал. Ирон,
ИЗГОРЯ МИ ДЖИГЕРД за ныим. Еж, ИзгорН ми душицата зс нещо,
ИЗГОРЯ МИ ДУШАТА. 1. За нещо. Изпитвам TEлял жeямяEe зм я—щл, сигял ж—лия
н—що, — Слушай, Атанасе, хайде γ^βη сс. Утрс в три часе сутринта ще пс водя
на зайци,,. — Добре, съгласен съм, Имам ρaдмma, амс зарязвам всичко. че ми е изгорял»
(ушати за вaяк. Елин Пелин, Аз ти той,
2, Самост. Силно съм измъчен. и‘τπпгях мπлгл мъки и страдания, Кмепыт ли? Що иски,
война ла? Харно му бсше на нсгм. нагреба сс.,, Нес дш папи шой, нис — Дсто ни uвамρях»
дyеяnс, ., Г. KaрaслaЕЛи, Селски истории,
Още: ИзгорН ми душицата (душичкати, тпрц-τо, джииер—) /към 1 знач-/.
ИЗГОРЯ МИ ДУШИЦАТА за ныим. Изпитвам тигшл желание ‘а нещо, сялно ж—л—н
я—щл. Иди. маминото, е лозята да мн нсмсрнш едно зырно ош жълт гρмзд, чс мя е
изгоряла Душицат за cлaбоо нсщо! А. KanaгиИч-и, Мравешка историн, ^(αβ^ е горите.
ИзгJρя ми душицото зс нмβннкa. А. Каралийч·., Топла пъr—иEок—,
Още: ИзгорН мн душичкат— (сърцето, джЕиерм). Изгоря ми душат— /и 1 знач,/.
ИЗГОРЯ МИ ДУШИЧКАТА зс нещо. Еж Изгоря ми душицата за нещо.
ИЗГОРЯ МИ РИЗАТА ПА ГЪРБА. Днел, Работн яeиотилял, Eзвππпeлπл много-
ИЗГОРЯ МИ СЪРЦЕТО за нещо. Вж, Изгоря ми душицата за нсщо,
ИЗГОРЯХА НД ЗАЙЦИТЕ УШИТЕ. Диал. Много е студено. голям студ пастмн—,
ИЗГРЯВА МИ / ИЗГРЕЕ МИ ЗВЕЗДАТА. Книж. Ставам прочут. знаменит; прл-
слaвтм се.
ИЗГУБВАМ / ИЗГУБЯ ГЛАВА н ИЗГУБВАМ СИ / ИЗГУБЯ СИ ГЛАВАТА. Диал.
Силно се изплашвам и действувам, без да мисля, без да разсъждавам. Тоя слух фыряш
и безумен упли населението, Всичко изгубя глава, мъже. жени. деца тачеха към Дунава,
за да минат по понтонния мост, Ив, Визов, Пъстър твнτ.
397
ИЗГУБВАМ / ИЗГУБЯ <И> УМА И ДУМА. СEгяо съм смутен, объркан.. лбEнш,
•г глгнмa уплаха яли изненада. и не мога нищо да п—правя или нижа; стъписвам се, тaщEтимм
се. смайвам се, — Може големият мн сян и да умре, но харем ба е майчиното мляко
нш малкия, око нс па свети маслото!,. . Кметът себсше кеп втрещен, изгубил и
ум» и дума оп тсзи страшно жени, Г, Кар-славои, Обикновени хора, Не месата сс
събра цяла купчина злато — 35 жълтици. Войниците сс споглеДаха сма.нн. Алекси еъим-
изгуди бум» а ума. Й. Йовков. Чифликът тай границата. По-куражлия други пыш,
мема сега бвшс изгубила и умс и бум» прсд нсязессшнопо на утрешния ден. Ст, Чилиш-
гирои. Хл—б шиш насущпяИ, — Само не мс гледай в очитс, изгубвам и ума и бума! —
призна той. Н. Стефанова, Откриваш— на св—т—, Нас днхмс могла да кажем многм асиa за
бyшсенмτм състояние на аоеня дебсн герой, . . Н по-бодре е да нс сс простираме наДъ.го
и нaшяρмкм, а да сс ограничим сыс забслсжката. чс Буба изгубва и ум» и бума между
чстирятс зеленя стени не иначе, есе пик, приветливия вестибюл, Св. Минков, Ра‘кмзЕ-
в таралежова нож—.
Още: Губн (загубвам / ‘—губя) <и> ума и дума.
ИЗГУБВАМ / ИЗГУБЯ ОТ (ИЗ) ОЧИТЕ СИ н ИЗГУБВАМ / ИЗГУБЯ ОТ (ИЗ)
ОЧИ някмам или нсио, Не виждам вече някого или нещо, яо—то дотогава съм тг-лиг с
поглед, ноето съм гледал- Рилска тръгни поДир нсго, но скоро го изгубя от очаше си,
К. 0-^-^.. Вълнлллм. Хорошо сс люшка и Сшонл ао изгубва оп очи. Й. Йовков, З—млнци-
ИЗГУБВДМ / ИЗГУБЯ ПОЧВА <ПОД КРАКАТА СИ>- Книж. 1. П— се чувствувам
тEгуneш в себе ся. пплтeяимм колебание. несигурност в π—πл, Спиро Андреев . , . мълчсшс,
Той беше вече изаудил почви под оρaкama си и кanм гледаше кск Длаом Спасов и бругнте
тържествуваш, само cmяcоaес зъба от яб. дсз (а ммжс да отвърне на nмбмяτuаuяna
им, Д. Ангелов, Нм живот н смърт,
2, Преставам да имам власт. влинни-, авторитет.
Още: Губн (загубвам / загубя) nлчвм Спад гракат— си>-
ИЗГУБВДМ / ИЗГУБЯ ПУСУЛДТА. Обърквам се и яе зная какво да правя. кан
дм действувам- Нaяβаuоъm би се смаял. би изаудил пусулспе при еднн такъв конфликт.
Н, П. Слив-Инов, Българска лиτ)пмτурa-
Още: Изпускам (изпущ—м) / изпусна, изтървавам / изтърва) пусулит—, 3—бърки—м / ‘—бъркам
(сбърка—м / сбъркам) пусулат—· Даал,
ИЗГУБВАМ СЕ / ИЗГУБЯ СЕ ОТ ОЧИТЕ но няомго. Преставам да съм в яонтаят
с някого, той не ‘шие къде се намирам- Няомгa п. нмaеы бис Деца, бес малка лъвчета,
но те отДавна се д.хс изгубили оп очаше й, Се, Минков, Призракът от Кешдарн,
ИЗГУБВАМ СИ / ИЗГУБЯ СИ АКЪЛА. Обикн. е св. вид. ’. Обезумявам, Зе шакеоз
работа кшmм нейната сс иска пълно спокойствие —... — А капо раздере, че смс про¬
паднели, ммжe акъла да си нзаудн, ша к»мм лн бспсшо, П. Вежянов. Далеч· от 6neилвeτ—,
2. Ставам нито безумен от изживяване па някакво тилно чувство,
3. Постъпвам, д-Иствувам π-рa‘умπл. като безумен,
4. П (поДир) аякмао. Силно се влюбвам е някого,
Още: Изгубвам си / изгубя си ум—. Загубвам си / загубн си arплиι
ИЗГУБВАМ СИ / ИЗГУБЯ СИ ЛИЦЕТО и ИЗГУБВАМ / ИЗГУБЯ ЛИЦЕ, Дасл,
Изведнъж побледнявам, пп)жплτявим или илгрл‘πяβмм, изменям Eзna‘и. вида ся, Уплаши
се и ся изгуби лицето. Н- Г—ров. Р—чпни па блъгарсний нзик-
Още: Оставам / лтτиπм без лице. Днел,
ИЗГУБВАМ СИ / ИЗГУБЯ СИ УМА. Обикн. и си, иид. ’. Обезумявам. Интересно мн
е де знам прнчяноша, ош която е изаудил умс си този клетник, Ив, Визов ДnaтяE н
шарки,
2. Ставам като безумен лτ язжшвнемпе ни някакво силно чувтτвл, лн тц.. .,
кaоем нсщо е любовната ревност?.,, Това е cmρeено. yжaеам чувство. То прави човеко
(а сн изгуби» умс. ,. mм вanъмаяβ» всички друга чувства. в»cясляв» разсъдъка. Е, Друм—в.
Иванко,
3· Плсτпnиaм, действувам неразумно. като б—зумен, Абе ши съвсем ся ся изаудил умс да се
мnкeзеaе оп nмоaаama!
4. По (поДир) някого или сомосп. 0^^ се влюбвам в някого, Зюмбюла му da.a
кита! — казв» сдна оп съседките, — Пмбuρ нся ла сн изгубил умс! — отговаря Друго,
398
— Нали уж Днл.н я зидаря.? Ив. K—nмπлисrи. Циетмноинят яaвмя. Часът беше при, когато?
Любице се явя е салона на гмеnожe Спрндлова.,. При nмяеяе»аыmо й. Вяра,,. .. извика
от възторг, Заклевам се, чс ооо бях мыж, бнх си изгубил ума. Ив. Вaзлβ, Нора,
Още: Загубвам сж / загубя ся ума. Изгубвам си / изгубя ся акъла,
ИЗГУБВАМ / ИЗГУБЯ ЧОВЕШКИЯ СИ ОБРАЗ, Книж. Имам само лоши ирояβE-
постьпиим EзrлюоEТ)гπл ж—стояо е безсърдечно,
ИЗГУБЕНА ПОЩА СЪМ, Даал, Казва се от оов-r, rлгоτл ср—щат някъде па неочак-
3—^ МНTТЛ'
ИЗГУБЕНА СТАНКА. Ирон, Смотан, разсеян, завенн олв·r. Т. пък за пая из¬
губено Сшонки ли намери да се ожени!
От заглавието пи повестта па Ил, Р, Блъснои „Изгубен— Станкаа“·
Още: Станка пердю. Жара, Ирон,
ИЗГУБИЛ СИ МУСКИТЕ, Даал, Налудничав, изиеян човек е.
ИЗГЪРМЯВАМ СИ / ИЗГЪРМЯ СИ ПАТРОНИТЕ и ИЗГЪРМЯВАМ / ИЗГЪРМЯ"
ВСИЧКИТЕ СИ ПАТРОНИ, Изчерпвам ллиолиτe си, възможшлтτEτe ся ити резервите
ся. Сега ще нопиша е»мм сбна крепко дележка, нс искам ба ся нзаырмя патронате.
Още: Изстрелвам ся / изтτр—лтм си (изхабявам си / изхабя си) патроните.
ИЗДАВАМ / ИЗДАМ КАРТИТЕ СИ, Казвам лτгриτл кмквл МETгя, погазвам ткnнτиe
-и н—меренян. Той дсшс хапыр човек и не избавашс картите си.
Още: Разкривам / пa‘крEН (откривам / открия) картите ся·
ИЗДАВАМ СИ / ИЗДАМ СИ <>> КАЛТА ПОД (ИЗПОД) НОКТИТЕ. Праен,
ниипaβEМ много гол—мн мaτ)пиaгнн жертви ‘м някого или нещо. Изд»б<^:хмс си и калта
яод ноктите, бокито построим пазя кыиe.
Още: Давам си / дам си <)> калта под <^и^з^по^;> πлкτEτ·.
ИЗДИГАМ / ИЗДИГНА < ВИСОКО > ЗНАМЕТО на нсио. Книж, Повеждам бтnбм
е името па н—що; змплоиaм да ратувам за лсъп)сτβнвaн-τл па п—що, Зо да ембяm бор¬
бите ycnсинм и до нслсаош мнсниято си, критнцнпе създаишха литературни шсксша
около някое списание, мколо някое гмллмм име. Тс избягах» там засмсτм но а.омя литературно
школа, на омяnм спсесха uбсмлмвu. М. Кремен. Ргммπпτ на ЯBлров. Млабсжпш издигна
високо ваaмсnм не ленинските принципи.
ИЗДИГАМ / ИЗДИГНА ГЛАС. 1. Зш нещо. Обявявам се. н‘нмзимм се рeшяτeлшл
е защита на н—щл,
2· Пρмmне (срещу) нещо, някоам или c»ммcm, Обявявам се против нeщл или штrлгл, из¬
казвам н)ллвллтτил срещу Ηε^ или някого; ирлτ)сτиnaм- Нρмфсcоρcкмmм m.лм избягна
глес нш nρмmecm срещу издевателстваше и nρмнвеолumс неб стуДснтите, Д. Kaзмтлв, Ви¬
дяно н преживяно, Сега сс намеся есляон.n дмляρuн Гснадий, И нему nмcmъnоaτe на се¬
лянино дс направило силно впечатление и му uьρвe зш аяомс време и сзяоо, и ръцстс, но
.скс-полско сс опомни, а никырнснсшо му горДост го накара бе избегне глес и До защити
оп мcоъρдлeнuяmш но мτρоо» и болярин Стойко. и самия стопанин нш крепостта. Ст- 3—-
иопоEHЛЕ, ИиaИлл. Внезапно мmчeяансmо. косто м»чкaеe Василе, сс сменя от нсуДыржим,
буен стремеж. Навярно същото чуесшво пламне и у Сшсфоно, з»имmо въпреки воnмβсдτa
пой избегни глас: — Оштатык нашише вече се изкачиха! Ст. Дичев. Зи свободата.
Още: Вдигам / вдигна глас·
ИЗДИГАМ / ИЗДИГНА ДО НЕБЕСАТА. Княж, Прекадено много хвмлн. въз¬
хвалявам. ипeвπ‘нaтям пяного-
Още: Вдигам / вдигна до п—бесата. Книж.
ИЗДИГА МЕ / ИЗДИГНЕ МЕ В ОЧИТЕ не някого. Моя проява, постъпка. к—ч)тτвл
став— причин— дм бъда още по-цеп-н. по-уважии—н, Ловчснца го зачакаха с интерес,
тъй оamо техният съгражданин служеше кашо лскер' е- цариградското руско посолство и
това ао нвднгame. и очаше ям но ^свибно и авторитетна висота. Ст.. Дичев, 3— тβлбллиτ—·
399
Тахчиев ваaсшс отлично шурскн сзик. разбираше по мслом и ош шурскошо писмо и това
особено мноам го избягаше е- очитс нс щурците от околните селца, Г, Kмn—тгaвоЕ. Осво¬
бождение.
ИЗДИГА ME / ИЗДИГНЕ ME Е СОБСТВЕНИТЕ МИ ОЧИ, Моя плсτпия—. проява
стави причина дм получа пл-иятоко тммлоуЕCτвн—, да nлоπи да се ценя nлЕeоe. Блнзм
до Пснешипсн» се присламчиха и аякмлкм бедняцн. Тс намнраха сгоден случай де се нзρ»βа.m
със селска. лшхвсрнн. еДно, з»имmм τмβ» ан избягаше в собствените ям очи, и дρyгм. зо-
иоτо сс надяваха, че щс го nρсeρ»злмлмжсτ и ммuлмеnнвяn при определянето на лнх-
-внше и събирането на дьлгмβсτс им. Г, KмпмтлaиOЕ. И‘оaлEт илЛЕИ- Той мmcmмяβaес по-
зяциитс си по врсмс на конфликтите с шефа си и това ао изДигни в cмдcmβсаяmс му очи.
ИЗДИГАМ / ИЗДИГНА НД ПИЕДЕСТАЛ някого. Книж, Прекланям . се пред
нткоил; превъзнасям. хваля, Ммжe ди има нещо худсео в тоя стремвж но Серафим Се-
всрняк, първо, да ошкрие човечното у ебан пропаднал а, umоρм, да выведс в Днсшнат литсратуро
еДин нс съвсем обичаен за нся образ, Хубаво. но по пъреата почка той е прехвърлял мяр¬
каше (...) и незаслужено ам издига едеа ли не ни пнсдсстол. в. Пaпллни мгaл-ж,
Още: Плтτ—внм / пттτ—вя на пиедестал. Книж,
ИЗДИГАМ СЕ / ИЗДИГНА СЕ Е ОЧИТЕ на някмгм, Спечелвам уважението на ннялил
■с някакви тилн щосτпnк—. прояви, качество. шяноИ щочии да м— цепи или)оe' — Ах, сетих
сс от μη е! Баща му е ош гмл.м род и е добър и разумен човск, Знам я и майко му. една
.оρмnкe жснцца. Слсб пя. бума не мома Бмйчо още лмесчс сс издига в ммume очи. Т. Г.
Вл—Иное, Преживяното, Дълам слсд това майсторът ρaзк»зβaеe за случката: — А бе ез да ао
бях направил — нямсшс де е лм-хyд»ем,.. И ош п^зш ден н»ч»ланоьm се издигна ощс
повече е очишс му. В. РиИное. Пn—rпnш—πо и)тлЛ'
Още: Изристе-м / изпмтπм (птпaтτиaм / плр—сπм) в (пред) лчEτe.
ИЗДИГАМ СЕ / ИЗДИГНА СЕ Е СОБСТВЕНИТЕ СИ ОЧИ. Придобивам по-
високо тммлоунтτβнe. имам в—ч— по-хубaвл мнение ‘а себе ся иорaлE няниним своя пт-
тτъиr—, проява,
Още: Пгn—тτв—м / порасна (израствам / израсна) в собствените си лчИ)
ИЗДИРАМ / ИЗДЕРА ОЧИТЕ на някого, ’. Сърдя се н се карам извънредно много на
някого, Обидиш ля се, макар и зс нейно добро да е, щс пя издере очишс, У-у! — рез¬
инка се, в»оρяcкш, П- MихaИглβ, Под ‘—ынта, Днес нямах настроение зс uвлuванβ и дмбρβ
че нв б.х с вис. Мамо щеше бю ми издере очите. Ем. Ст—п—и, Иван Копдарев, — А годв-
ннцат ши н.мо лн бо ши яздерс очишс, кошо научи за мен? — усмихна се caмоyβсρсам Б»-
ланко, Т, Хирманджиеи, Родове- Ех, caмм да се nρмnuβсшe снехс й — очишс й. очишс й
избираше. Токова стона деда Спаса. Ст, Ц. Дaсяaяов. Под ямурлукИ-
2, Cбuкн. в си, вид и быД, ир. Ще издера ооиτe аякммy, Ще се разправя ж—тτонл, с бой, ще
я—нижи ж—сτоrл^ пятого (при закана.) Тез Алдсне. ατ мане сваю, щс . заплюя! Cчяτс й
щс изДера! Й. Йоннои, Албена, Преби мна βяρuоес, чс ей сего щс се нехвырлн върху Дом¬
на, щс избере очишс й... Нс постигне (руго, а caмм сс еmρмлJΛu на леглото ся, раз¬
друсан» от ридания, кмсmм се видя cмстао но Дмма». Б. Болгар. Блиапацит—-
ИЗ ДУПЕ РОДЕН, Диол. Много хитър,
ИЗДЪРПВАМ / ИЗДЪРПАМ УШИТЕ (УХОТО) на някого. Скарвам се па някого.
тмпмртм го много сτnлго, наямзимы го зaпмли пняаява н—гова гр—шка, провинение, А зс
теза моряци? Дигна сс мамао шум вече, щс ни нздърпат yеunы, Д. Добр-вски, Бунтът
на траИц—ра „Надежда“· — Бмй е оммaнбнρъτ вн?—Жельо Нонсе, Ей го там зоб оρyе»n». ,,
— Ида да πмдρыeне хорото, да престане пся аeρaвдмρня. Фронт лн е това, ала панаир,
(.Βα де ан вземе!... — Намеря тоя Жельо и му нздърпай ушате яла го сменя с а.кмй
подофицер! Ем- СТмнев,Ивмн Kлнлaр)Е.
Още: Дръпвам / дръпна ушите (ухото)·
ИЗ ЕДНО ГЪРЛО. извиквам) (язревмвмм) и щол,), Заедно. -лноир—м—ншл (извик¬
вам—), Всички из едно гърло и ош сырцы нвβuоeхe: „Искаме, войводо, кск (а не искаме!"
Ст. Зигороншоβ, Ден щлся·л—н,
ИЗИГРАВАМ / ИЗИГРАЯ ИГРА някому, Измамзам. нзлъгвмм някого, Срещнеха ли
се пеш (yеu, иеднага започваха: — Мсрачип и (нес не дойдохш. — Н.мс и Да дойдат. —
400
— Амс че нара ма изиграха! К, Петкинов. Сτanлτл време Без дш чука [ЛинаЬ пыхни нос
през пролукаши ни врштштш в о»дuнсτш а каза грубо: — Осем без четвърт. Мсnмбu отвора
врстап и пропусни гости си. .. — Ако мщс веднъж ми изиграеш такава игри, , . — К^скео
щс ма направиш? М, Грубешлиев—, Пред приги-
ИЗИГРАВАМ / ИЗИГРАЯ КОЗОВЕТЕ СИ. Използувам, лпиτним всички средств—
-и βп‘млжнлтτE, с разполагам, ‘м дм постигна нещо- — Този път от земеделците няма
(а вземат [за министри] — казваше пя. — Изиграха си кмвмесme — добавяше писарят, —
но ммжс от драгисеистятс. . . К, Калчев. При извора пи животи,
ИЗИГРАВАМ / ИЗИГРАЯ КОМЕДИЯ <ТА>. Извършвам н—що н—иткрeшл, фaлживо;
нр—сторвам се, — Е, изиграх комедията чудесно, ноли? — Всеки подлец умее де преви това
пред честните хоро, Д. Димов, Жени с минало, — Всичко и къщи е нейно. Дори и инструмен¬
тите ми. .. — Вадя лн ссгс? Затова ез изиграх cноиаaτa комедия, е по ши, оaкnо я
fсеβ nмчн»я. кой ваос е кекыв ля хен щях» бе ни ябсп дървениците ноисе. Си- Л. KтсτоЕ.
Mпжeмna‘яa.
ИЗИГРАВАМ / ИЗИГРАЯ НОМЕР някому, Съзнaτeлπл устройвам лоша шег— на
янкого, сп‘лaимм му нтkaяβм н)иnEяτнлтτ, подигравам го с някакви nотτппra- — Им» сн
хас τί^α майчин син (а ни изиграе някмй нммсρ! Г. Kanмслaиов. Г-берози- В същност аз
дях ебннстисннят. който при всеки нβамв хоб се бρовнсшс и озлобяваше и който в ссдс си
^бсес винаги аотое ба му изиграе някой лош номер, П. Вежинов, Звездите пад Hac
— Анархасш лн си? — пак попята Спсфен, — Нс. ПроДължавай, — Можеш, до мн изиграеш
неприятен нммeρ. ако си mсеамаρьд фанатяк, но щс трябва до продължи, Д. Димов, Тютюн.
Още: Птг—жд—м / погодя (скроявам / скргн) номер.
ИЗИГРАВАМ / ИЗИГРАЯ ПОСЛЕДНАТА СИ КАРТА. Опитвам. използувам и пл-
иледпат— си възможност, ‘м да постигна ш-щЛ'
Още: Хвърлям / хвърля (залагам / змятжa) последната сп карта, Изигравам / шзeτn—н
плтгeлшEН си ^‘ι
ИЗИГРАВАМ / ИЗИГРАЯ ПОСЛЕДНИЯ СИ КОЗ, Опитвам, използувам иттл)лπaτa
си възможност. за да постигни н—що.
Още: Хвърлям / хвърля (залагам / зилтжa) плтгeлнит ся ^.‘, Изигравам / изигран
■илтя-лнaτ— сн карт-а,
ИЗИГРАВАМ / ИЗИГРАЯ някаква РОЛЯ зс нсим. Книж, ДлпnEшaттм пр някакъв
начин, е едни или други степен. ‘м извършването. ‘м осъществяването на нещо; помагам,
спомагам, Ако нс бях случайно през тоя дсн в Мюнхен, nок»вaнuяm» не тоя свндетел дях»
изиграла сигурно решаваща рол. в обвинитвлння акп. Г. Димитров. Пр—Д фашисткия тпл,
Като лнтсратурсн труд, шеза исторня [Сгмияшлбългaртя—τa] няма гмлям» стойност, Обаче,
оп бруае страна,'тя изиаре извънредно голямо роля зс пробуждане ниционилнот еывншннβ нш
българина,. Б. Шивач-в, Kотмоnоляτизъм и лиτeпиτупм.
ИЗИГРАВАМ / ИЗИГРАЯ РОЛЯТА СИ и ИЗИГРАВАМ / ИЗИГРАЯ СВОЯТА
РОЛЯ- Книж, ’· Преставам да имам значение, Опитът но nмcяeбнume годнни показа, че
Вселенската патрнаршия е изиграла вече свояшо роля. Ст, Дичев. Зи свободата-
2. Доприш-сям, спомагам за извършването на н—що, Н по-важно за нос е дш знаем, чс пая
среща с брабатия аайбаджня язнгршеш свояша ρмлл. Още тем бившият βмйuобe се среща
с (αα на събори хeекмеекu поклонници и разбира, че том турципс мmаоем са притиснали
ншрода... Прсз лятото но 1850 гоДина Анасловсшо Дружина отново „възкръсва* шоку-рсчн
в същия състои, П. Хайтов, Шумни от габър,
3. Съ‘пит)лшо се пn·тτлриaм, извършвам я)щл по πрeлвaриτ)лшл лбмятяeш план с цел
дм заблудя някого, Н»гмеоρяхмс се да се покажем, чс смс забравили всичко, що сме учила
през гмдuнamс. капо сс готвехме скришом за изпиши, Ние изиграхме добрс ролята си.
Изпатыш прндлижи. а ние сД не ваaeхмe нuим, Ив, Вазов. Еил-шл и чуто,
И ЗИДА ИМА УШИ. Употребява се. когато се говори яещо тайно като предупрежд—-
ши— към съб—седняк— да внимава, да се пизи, ‘aпоτл може да 6ъде чут.
Още: И дувар— има уши· И плет уши ими. И стените имат уши.
ИЗ КАНДИЛО НИ ПОИ. Днел. Употребява се. rог—τл гостите си изпиват чашЕте
лт капки,
2< Фри‘eлгвгтоeк пeотuк. т,
4“1
ИЗКАПДХА МИ КЛИПЕТЕ. Дасл. Ядосах се, разсърдих се,
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ АКЪЛА но аякмго, Cднон, в си. виД. Снлял изплашвам. тτптт-
и—м няялгл. — Изкара ни акъла. мари Мялсам! — изохка Илка. — Какио търсиш пук по туй
време? К. Калчев, Живите поминт, — Стой! Сшрслям! Горс ръцете!.., „Амс мн вървя —
като не бясно куче тояанпс. Намерих м.cnм и аз де ба се укрия, И nмз серсемин мн изкарш
акъла" В. Н—шнов. Настъпление, — „Дали нс го е сгазил трамеай? Зещо не ао прсДупрс-
дих?!"., . Венко се мmnyеаa к»mм nоомcсн не сшолс: — Изкара мя окылш, де дратчс! —
изохка еюй и изглед» с укор Боян. Μ. Грубешля—вм. През Eглeшл ухо,
Още: Изкарвам / E‘raп—м уми.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ДУШАТА но аякмао. 1. Мъча, измъчвам или много при¬
теснявам някого. — Брей, Н»вбсρкana дсз мaлом щеше до изкара еДин даскал, ами не
стани — uuксес Дслябямме Иван. — Шсеы бе язкора, амс сега Дамо Мстсйкшн бyеam»
ще му изкара зс лихва — онcк» се Бмлчм Глyекме. Ц- Ц-ргоесни, Недоучил, — Тмзя
баир мн изкара дyиamш. Д, Кисьов. Щастието не идва тммл-
2, Диал. Лишавам от живот някого; умъртвявам. умтртиим. Резбила мечката ератапа и
Лис» се вмъкнала вътре. Тогава петелът рекъл на вола: — Нашисна я с ρмгamо до стената!
Волып я ношнснол пака хyбaем, че й изкарал бyе»ma. Елин П-лин, Весел— дружина.
Още: Изкарвам / изкарам душЕчката (душицата). Вадя (изваждам / извадя) душата.
Изтръгвам / изтръгна душата /към 2 знач./, Днел,
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ДУШИЦАТА някому. ’, Мъчи. измъчвам яли много при¬
теснявам ннrлгл. Клянкошо сдве смогваше да върви слсд него, — Хсй, Дмйчнас. лм-лмлeоо
о»ρ»й, че щс мя изкараш Душицата, К- Петнашов, Згмτшмτa земн-
2, Даал, Лишавам от живот някого; умъртвявам. умлnтимм. Слyе»m го с неслабо. по го
nоглсднeт,.. и си казваш неволно в седы си, чс тоя същияш чoсеe.,, ммжс (а сн Дигне
ръката и. без да му мнанс мкмmм. ба шс стиснс зс гушата и ба пи изкара Душицата,
К. Вeлиоклв, Е тъмница, А шн си пуке но пост, И да не ся мръДнсл, че nмелс душицата ти
ще изкарам! Ем. Kлпмгои, Дππ)ртτa па имnτE‘aπEπa-
Опe: Изкарвам / изкарам душат— (душЕчката). Вадя (изваждам / извадя) душицата·
Изтръгвам / изтръгна душицата /към 2 знач./, Даал,
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ДУШИЧКАТА аяоммy. ’· Мъчи, измъчвам нлн много пря-
τ)CπтЕMМ някого,
2· Днел. Лишавам от живот някого; умъртвявам, уморявам,
Още; И‘гарв—м / изкарам душата (душицата). Вадя (изваждам / извадя) душЕчката.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ КИРЛИВИТЕ РИЗИ но някого. Показвам открито, пред
втEчкE нечестните, мръсните, лтшEτe деди или постъпки па някого;.рaзлблEоaвмм- — Аз ще
му изкарам ucнчоumс кирлива раза. Хвала се, че дял вмснын. Лыже. Й, Йовков, MEΛИЛШ)рпτ.
Навсякъде, имм рсздсрсх», чс е (оеьл ρсвuвмρ. помръкваха, някому нс беше nρняmнJ да
му изкарваш нО лице кирливите разя. Ст- Ц. Дмтямгои. Сτубг-πскиτ- лишИ'
Още: И‘иаснм / изнеса (изваждам / и‘иадя) кирливите ризи.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ НД БЯЛО някмгм. Днел, Правя някой да изпадне е безизходно
плглж-πи·. да остане без сn-лсτвм,
Още: Изваждам / извадя ши бяял2. Диал.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ НА БЯЛ СВЯТ нещо. ’. Правя да се узнае нещо от
всички. дм стане ллтτотπEe на всички; nм‘ярEвмм- Той fieu: щс намеря крея но тази рсбота
[убиИството па кмета]. ще изкара всичко но бял сеят, А, Страшимирои. Кръстопът,
2. Обнародвам, публикувам. В тазя книга мамао янтсрссня фактн бяха изкарани ш
д.л сеят,
3. Ccmшρ, Изобретявам, измETгтм. Лсенс изкара но бял сеят чекръци но волове. с кмumо сс
прсДс бързо, Л)τосτпуй или Домашен яaг·πлaр 1872.
Още: Видн (изваждам / язе—да, изш-сям / изн—са. измъквам / измъкна) ни бял свят
/към 1 и 2 знмч,/.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ НА ГЛАВА нещо, Днсл. Свършвам, завършвам донраИ
нещо.
402
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ НА ДОБЪР КРАЙ нещо, Успешно завършвам нещо з—щоо-
нмто. предприето- И дабс дог (и се разберем и щото повсб^хмв, но добър крой да ао изкараме
Досвго, Ст. Зaгорояπои, Ден потлeл·ш.
Още: Извеждам / изведа ни добър крий.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ НА ЛИЦЕ ныио. Правя да се узнае нещо от всички. да стане
достояние пи всички; разкривам,
Още: Изваждам / извадя пи лице.
ИЗКАРВАМ! / ИЗКАРАМ НА МЕГДАН’ нещо. Праин да се узнае яещо лτ всички.
д— стане достояние нм eтноrн; разкривам. — И сметките нм (е прегледаше, .. Всичко
ще го изпншам и щс ао изкарам на мегдан. П. Ю. Тодоров. Първите- Ако нороДницип дяхе
дошли нш власт, щях» да изкараш на мегдан рсчп» на Гешева, е. БпгтмnEН.
Още: Изваждам / извадя ни мегдан’, Изкарвам / E‘r—пaм им и—‘—пa·
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ НА МЕГДАН3 някого, Днел. Помагам ши шниого да се
•бра‘ЛЕм и да сн създад— ллбпл материално погож—πи-. дм преуспее е живот—. С много
грижи нод-cсmнс гм изкараха на мегдан, Взе си зансяши и сего (одрс печела,
Оше: Изваждам / извидн нм мегдан.2 Днел,
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ НА ПА3АД<Д> нсщо. Правн да се узнае нещо от
всички, дм стан— достояние на всички; na‘нnиимм. Нс обичам да изкарвам но позора чужди
бума,
Още: Изваждам / изиадн (изнасям / изнеси) ши па:заХа>, Изкарвам / изкарам н—
мегдан1·
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ НА ПОКАЗ нсим. Правн да се узнае нещо от всички, дм
етан- ллтτояшEe па всички; разкривам- Смилец.. . изпитваше мембынм yдмвмяеτенe дш изкарва
нш nмк»в прсд внимателния народ езбаческата си сръчност и бобри cτмUоо, Ив, Вазов.
Сβeτлтлaи T-nτ-р,
Още: Изваждам / извадя п— показ,
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ НА СВЯТ някмгм. Помагам пи нтглил да се образова и да
сн създаде добро ммτenEaлнл положени—, да преуспее в живота, Умник си мн пи, кск до тс
юtuцρa!.,. Да си бсшс жив ябннкып — все бащ» ма бешс в умс й. — бум» ба не стави, щеше
до струва, да преви, но на свят бе шс изкара, Кр. Григоров. Оτπлвл на училище,
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ НАЯВЕ нещо. ’· Правя дм се узнае нещо от втEоrE, да
ct-h· достояние на всички; разкривам- Бяло~ що бяло. не си мълчи. както си е
мълчал досега, сом го изкарва наяес. Й. Йовков, Жeшткл тппц—, ИзслсДваннятш.
естествено nм-cлмжнн и по-дълги по оmамесняс към пях. изкарваха наяве всички виновници
и установяха [sic!] яеам степента на тяхната виновност, К. Величков. Е тъмници.
2, Обнародвам. публикувам-
Още: Изв—ждам / извадя ш—ние.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ОТ АКЪЛ някмао. Подучиим някого да извърши нещо не¬
разумно. π—р-лπл. nоЕΛEтимм ‘л· нм някого с вредни идеи; иолтτпeяaЕaм. размирни-м-
Още: Изкарвам / E‘кaпaм от глава (ум). Видн (изваждам / извадя) от акъл.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ОТ ГЛАВА някого. Подучвам штялго да извърши нещо
неразумно. нередно. плилEтимм ‘μ на шяялгл с вредни идеи; иолтτп)ямиaм, рмзмEптимм.
Тоя П. B»номе мс изкара нeй-аaлρсб оп алое»,. . Тоя П. Банков ни обади maоuu» асиe.
щото ние, кмлкоmо бяхме при нсго, прехапахме усшна, Най-напреД той ни каза, че
хнл.бн турска софши пъплели вече из България, ΜατΌ насъскисли myρcкмmм население дш сс
приготовлява за ншnρмясm, в»щмmо всичкото рся щяла (е бъде турена поД нож, Зах.
Сτотнлв. Записки по бъггaптяEτe вπтτaшEт-
. Още: Изкарвам / E‘к—п—м от —тъл (ум), Вадя (E‘вмжл—м / извадя) от глава·
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ОТ ДИРНИКА на н.омго нсио. Вулг. Набивам штклгл
заради нещо, шаназиам го жестоко ‘м пешо, — Доста е и лозяпш. Дела ще го пуснат ба си
дойде? — -Защо да не го пуснат, Метежът е Мннбя е cмaвaн. Ще им изкараме полипи-
капи ош бирниците. Ем, Станев. Иван Копд—рев.
403
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ОТ КОЖАТА някмао. Сягшл тлотзaм. разгн-внеам нтrлдо,
Спокойствие и търпение! Ешо бие буми. конт мс изкарваш от омжaτш! — възрази троснат
гостът, Л, Стоянов, Бенковски“ Бemо нс мн Даде едни поДолка да й напия менците лю-
мянолошо гоДано. бях се в»ρыкыя някога с мома да не вaхβ»иом, — С тебе сшруиало де
завъртя, само от омжamш до изкарам. П. Ю, Тодоров, Зидари,
Още: Изваждам / извадя от кожата.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ОТ (ИЗ. ПРЕЗ) НОСА нш аякмго нβим, ’· Натяквам на
някого или му причинявам голяма ш-иnEтτΉOтτ заради доброто. което съм му шипривил,
Р.бко име добри и малозлаии госпоДори, Ноесчсnо са лоши и нeмнямcnнuн към своите
ратаи — гледаш де ги оДсрот. гледаш (е им изкараш из носи пореше, омнmо ям плащат.
Т- Г. Влмйкоз, Ритай.
2. Отмъщавам си ни πтклил ‘М пян—не— ш-ирEнτшлтτ. която мя е пnичиниг, Нс мс оставяш
еπмомсн. поне еДин сън де цвкaρeм. Хубаво да мс помниш, това. (сто ми ам лρшuuе.
през носа щс ши го изкарам! К. П)шкaнли. Омайно 6шг·- Хъркълът не бс някого играл прсд
турчин,, . вamоβa само мбuкaляеβ с τρммu стъпки <)коло Бате ^.β - и се сърбеше па
ТоДорики,.. — Тодорики, през носи ще ти изкарам па. ръченица! К. Петямпоз. Хайдути,
С цяло гырло сым вuаaл срещу Двореца: „БонДери роса, БанДсра роса!',,, После е участък» ма
изкараха пия „Бонбера роси" през носа.. · П. Вежншов. Втора nлτи-
Още: Изваждам / и‘вмдн лτ (из. през) нлт—. Видн от (из. през) носа /към 1 знан./,
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ОТ РЕЛСИТЕ някого. Раздразвам, нлотимм CEЛЯЛ шнклгл.
ставам причин— тоИ дм ше може да се елад—е, — Всъщност ез Дойдох. за (е чуя може би
точно τοβ^. ., Без постоянните ши извъртания, .. — Имаш чуДношш способност (е мс из-
кюрваш от рслсаше, Др, Асенов. И‘пяти-
Още: Изваждам / и‘видн от пeясиτe.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ОТ СТРОЯ, ’· НякJгм. Отстранявам някого от пнг—ги—
работа, дейност, попрече-м му да се занимае— повече с нещо- Така Георги Димитров из-
карее от строя еДин с.е( Друг фашисшкипв .ъжесваесшвлн, Ст. Благоева. Г. Димитров.
— Най-Добрияш летец,,.., катастрофирал при nнлмmuρшаы ни ново cъββτcоe машини, — И тоя
човек — Добавях аз — ^βαοτα е изкаран ош стр)я... Й, Демяр—е. Д- Горчев, Особен
случай.
2. Ηβ^· Прекратявам дейността на н—що, правя го негодно ‘м р—боти- От вчера маши¬
ните е изкарани оп строя.
Още: Изваждам / извадя от сτnлн.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ОТ (ИЗ) ТЪРПЕНИЕ. Раздразним някого до такава степен.
че тоИ илвeоe не може дм се елид—е. Една отпрана дъска отстрана nмcmм.нам. ыдаммбρaвнм,
глуи и безразсъДно клепеше - и. кamм удряше нaеmояnβлнм нервите на дсбслия господин
иыи вълчия омжyх. изкара ао из търпение. Елин Пелин. Летен ден, — Нρяяnсльм!—Престана!—
^καα строго хубожнякъш- Ила ще мс изкараш из търпение. Г. Kиритл—влв. ДnугanЯ'
Още: Изваждам / извадя лτ (из) търпение·
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ОТ УМ някого, Подучвмм някого дм извърши нещо
неразумно, нередно, плвлштвaм зле на ятклгл с вредни идея; подстрекавам. размирниам.
Ешо кaоβu са nлмбмеβmβ на пая πρмnaгaшea! Изкарват оп ум младежнтс,. по после правят
ош пях непотребни хора. Ив. Визов. Хъшоие-
Още: И‘ranиaм / изкарам от акъл (гл—е—). Видя (изваждам / изв—дн) от ум.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ОЧИТЕ на някогм. {Често, Ще изкарам лоиτ·.] Сърдя се и се
карам извънредно много ши нтклгл. Той нс смее до й откаже нuим. в»иоτо п. ще му изкара
очите,
Още: Издирам / издера лояτ· /и 1 знач,/.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ПАРИТЕ но ныим, Получавам печалби, придобизи— от ' н-щл,
не по-малки от това, кл)τл съм дал зм .него. Чудо мamuн» е! Гарснцт — Десет гоДини:
А ний и зс пеп ще й изкараме парите. Й, Йовков. Жетв—рнт. И» лaзоρльоa uмeеβ много
селяни,., Те увещаваха Еньо да придаШе,., Дай цени нш човеко. ., Тн ще му нзкараш сто
пъти порише. - Елин Пелин. Земя,
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ ПРИКАЗКА (ПРИКАЗКИ) някммy или зс някого. Създавам
лошо мнение зм шнrлил, като злотловн . зи него. Тя вашβты оeовм ^ничи (а меmшвuт малко
4®4
(вше но чуждн рыцс . . вншeшβ какео значи де пи изкарат приказки в мохалап и в
селото, Г. Кар-славов, Обнкнов—нн хор—-
Още: Видя (изваждам / извадя) приказки (приказни). Пускам (пущам) / пусна приказни
4япнrмени) /в 1 знач-/,
ИЗКАРВАМ СИ / ИЗКАРАМ СИ АКЪЛА. Одuон, е си, ии(. Силял се нзплажβaм-
И гледаме. з»вор(ешт улиците . . Знаете, че не съм cmρ»еянв. амс к»вβшм ии. братя, б.х си
изкарал окъле. Ст. Дичев, Зи свободата- И в»nочнохe да хвърляш ръчни бомби, но не послеевс
нцоaоъu изрив. — Тю, до му се не вида! Учение правят, а нас си изкарахме шкъ.и! —
засм. се бай СонДо. Ж, Колев и др,, Чeρиeяо—пмeИцE бπли—птrE партизани, — Изкарахме си
акъла с бища ши, Зещо не се мдaдuхmы поне. капо сте решали да правите раз¬
ходки? Ем. Минов. Моето първо лтτл-
Още: Изкарвам си / изкарам си ум— (—шиелят)).
ИЗКАРВАМ СИ / ИЗКАРАМ СИ АНГЕЛИТЕ, Cдuкн. е св. вид. Еж, Изкарвам си /
изкарам сн акъли. Отвън се чу силен трясък, Изкарахме сн ангелите,
ИЗКАРВАМ СИ / ИЗКАРАМ СИ ГНЕВА от (не) някого, Ядосаш съм и хоким. руган
някого, обикн, без дм е eEялвeя.
Още: Изкарвам сн / изкарам си яда, Видя сн (извижд—м ся / извидн св, изливам ся /
излея ся) гнев—. Изкарвам ся / изкарам си юфкето, Дасл.
ИЗКАРВАМ СИ / ИЗКАРАМ СИ ОТ (ИЗ) АКЪЛА, 1. Няомго ала нещо. Преставам
да мисля ‘а ннкоил яли зм яещо, отказвам се от някого нлн от н-щл; забравям,
2, Нещо. Днел. Измислям,
Още: И‘кaпвмм си / изкарам си от (из) главата (ума). Изваждам сн / извадя ся от (из)
акъла, Избивам сж / избин си (махам си, махвам ся / махни си) от акъла /към 1 зшмн-/-
ИЗКАРВАМ СИ / ИЗКАРАМ СИ ОТ (ИЗ) ГЛАВАТА. ’· Н.кмго шла нещо, Преставам
да мисля зм някого или за нещо, отказвам се от някого или от нещо; забравям.
2, Нещо. Даал, Измислям.
Още: Изкарвам си / и‘raпaм сн от (из) ум— (акъли). Извиждам сн / извидн ся от
(из) главата, Избивам ся / избин си от (из) илават— /към 1 зшaо./' Махам си. махвам сн /
махва си от (из) илаимта /в 1 знач, към 1 знач-/.
ИЗКАРВАМ СИ / ИЗКАРАМ СИ ОТ (ИЗ) УМА. ’■ Някого или ныим, Преставам дм
ншспн за някого или за н-щл. отказвам се от някого нлн от нещо; забравям. Изкарай
см от умс, че ще бъдеш поканен,
2, Нещо, Днел. Измислям-
Още: Изкарвам сн / E‘кaп—м ся . от (из) главата (акъла), Изваждам сн / извадя си
от (из) уми, Избивам сн / избин ся (махам си. махвам си / махни сн) от (из) ум— /към 1 знач-/.
ИЗКАРВАМ СИ / ИЗКАРАМ СИ ОЧИТЕ. ’· Cдяон. е си. вид. Причиннв-м сн зло.
импаностниам сн с—м. Ако се съглася, това значи ба си изкарам очите,
2, Симо в си. инд в мин, и быд. вр.: Изкарах ся очите [ще си изкарам очЕте]. Измъчих
ое (ще се измъча). ллкмτо свърши нещо (за пaблτa. свързана с πрллължиτeлнл взираше),
Изкарах си очите с maвu плеш^са,
ИЗКАРВАМ СИ / ИЗКАРАМ СИ УМА. Cбuон, е си. иид. Еж, Изкарвам ся / изкарам
сж акъли.
ИЗКАРВАМ СИ / ИЗКАРАМ СИ ЮФКЕТО оп (но) някого, Дишл, Ядосан съм и
хоким, руган шнялил, обикн. 'без да е виновен,
Още: Изкарвам си / изкарам си нд— (инеем). Вадя си юфн—то. Днел.
ИЗКАРВАМ СИ / ИЗКАРАМ СИ ЯДА от (не) някого, Ялттин съм и хлким. руган
Eтклил. обикн, без да е еяновеш. Сега τмй губеше непрестанно и вaτоеe беше възбуден
и сърДнт,. .Стефан кнnыеы от яб, uuоaшы. псуваше и току търсеше да ся нзкара яда
на някмао. П- Здравков. Пе‘абрмвнмо детство- Яд го в за нещо,, М^нлка св е навв.а и духа
огъня, мъчи св (о запала мокряше клечки, Той св сърди и ош нея сн нвоaρвe яде: — Стига
си духала тшм! Мързя шс олβчоa кнбрип до дρ»cнeт! К. Петкаялβ. Омайно биле. — Амс
ооовм, мс оооо Спшcоβ. .. Бaоео съм вн спорило на всичките, ма. .. — Мария захълца
отново, .. — Кой откъдето свери, на мен сн изкорва ядш. .. Й, Сτотнлe, Под лпгaτa-
405
Нмаякмгa но твоята братовчсДк» си изкарвам яба. на Тона, Μ. M—nо-βсяE. TEXЛ пря-
сτaπяпe'
Още: Изкарвам сн / изкарам ся гнева, Видя си (изваждам си / извадя си. изливам си /
излея си) ада. И‘rиnЕ—м си / изкарам сн юфкето. Днел.
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ С ПАМУК ДУШАТА някому. Мъча, измъчвам штклил
нe‘aб)лтзaπл, без да ^ημ^-μ това външно- — Нс бой се. еьзρ»зяu»еы Хасан чауш, нямо
До тв убия, ням» Де умреш тик» .ссно. Душата пи с пемук ще изкарам, К. Величков.
Е тъмници.
Още: Изкарвам / н‘r—n—м с памук душицата. Видн (изваждам / извадя) е п—мук
душата.
ИЗКАРВАМ I ИЗКАРАМ С ПАМУК ДУШИЦАТА някому, Мъча, измъчвам нтrлгл
πeзaбeлязмπл. без да показвам това външно, Въпреки чс нсглсб нзглсжбс (обыр и хрисим,
шой може До ти язеабя душиците с памук.
Още: И‘ranиaм / E‘кaпaм с памук душат—, Вадя (изваждам / извадя) с памук души¬
цата·
ИЗКАРВАМ / ИЗКАРАМ УМА не аякмгм. Обикн. е си, иид. Силял изплашвам. тτрнтβ—м
нтrлгл, Ето я меме на прага. ез св мушиам выв вратата, прсди п. ба мс хване, — Му¬
ле с муле, изкара мя ум»! Л· СτлтπлЕ, Холера- — Изкара мн умс. Мнnнaо», (.eMune бе me
вземат, Пммнcлнх, че ан издаваш — каз» Белчев. кJгanо взводът натовари картечниците
и прыгни кым cсямmм, Ем- Стмп—в, Иван Kошлмn)и- Юрбан се че женаты со го прибрели
До нм помсга, и козе лJ-мско: — Ай, ба тс уднс гмcлоб, Тодыо, изкара ни ума! Тука ли
еπum? Й. П—тров, Мъртво вълнени—. — А! — възкликна женски глас. — Тя лн си. ,.
— Камснв. защо си св върнал? И бе дсшв мн сс обадя., тъй щс мн изкараш уми някой пъп,
Bлшзaе, не св оmбuв»т при мен, Й- Г-ш—в. Вик от тъмнината,
Още: Изкарвам / изкарам иrплм.
ИЗКЕНЗАХ СЕ НД МЕТЕНО < ТО >, Жерг. Вулг. Обърнах. лщл-тrмх. развалих нешо
тъкмо когато е било лирaи)нл. ур—д—но, нагласено.
Още: И‘τaклв—х се (изсрах се, срих) пи метеш) < то >. Пρмcnюρβа, Вулг.
ИЗКИПЯП МИ Е УМА. Даал. Обезумял съм, побъркал съм се.
ИЗКОПАВАМ / ИЗКОПАЯ ГРОБ<А> някому. Подготвил съм, зaмнсгил съм нещо
много лошо за някого. гибелта ни штялго. Изменникът бал тук, mмnлaл сым го в позвото
са. копаел мн пойно гродо — и го язкопо. Ив, Вазов. БлnETΛ—и.
ИЗКОПАВАМ СИ / ИЗКОПАЯ СИ ГРОБА, Сим тτaЕMм причина за гиб—лТа ся.
Нсвернсто на Бол»чсe го рсзябс и мм»лммoин. Поражение но революцията, yаuщмжβнны но
о»ep:un,., Хм.. . С ебни дума. дш въстанат, те сома би си №№№.! гродо, Г. Ка-
naсл—βлβ. Обикновени хлрa-
ИЗКРАДВД МИ СЕ / ИЗКРДДНЕ МИ СЕ ОТ РЪЦЕТЕ- Изтървавам някого. изпускам
го, отива си нeзибeлязaнл ‘а мене,
ИЗКРДДВАМ СЕ / ИЗКРАДНА СЕ ОТ РЪЦЕТЕ на ая«мам. Даал, Отивам ся, без някоИ
да успее да м— види, н)зaб·лн‘aπл. τихомплялм.
ИЗКРИВЯВАМ / ИЗКРИВЯ ВРАТ. Н) се подчинявам, не се тъглмттвaм с шешо-
уплртτβуβ—м зм нещо- Дс вя тегла греха, №^1^ вя е оставал бс нзоρнuнτβ ерот, насреща
ии да сс нв еτюu. П- Ю. Тодоров, Зидари-
Още: Навив—м / н—иин βnaТ'
ИЗКРИВЯВАМ СИ / ИЗКРИВЯ СИ ВРАТА. Гледам продължително. с любопитство
штялго или π-по, следн го с иогг·л,
Още: Кривя сн иn—τa' Сгълчи-м си / сгълча си ирата. Днел,
ИЗКРИВЯВАМ СИ (ИЗКРИВИМ СИ) / ИЗКРИВЯ СИ ДУШАТА. Км‘вим η^
п-вярно, умишлено излеи-м. иnлтнтβмм ш—Eткпeπосτ, — Пмзаaв»м Захари Дρyиомe.. . Той
в честен човек. . . той нв може (а изкрнвн душете си. Г. Kипмтлaвов, Обикновени хлпм.
— Щом тн гмвмρum, еаа. и аз щс тн кажа нещо.,. Иби си, недей окъресв.вш планиното и
406
вβчам ще пс благославяме. Нае сме верни побоняци нш педишахо. Нямс (е станем по¬
верни, ако изкривим Душите си. А, Дончев. Време ра‘Д)лно,
Още: Изкривявам си (шзкnивтм си) / изкривя си устати (езика)· Диа.,
ИЗКРИВЯВАМ СИ (ИЗКРИВЯМ СИ) / ИЗКРИВЯ СИ ЕЗИКА· Днел. Еж, Изкри¬
вявам си (и‘ярнвнм си) / изяриин си душати-
ИЗКРИВЯВДМ СИ (ИЗКРИВЯМ СИ) / ИЗКРИВЯ СИ УСТАТА. Днел. Еж, Изкри-
еявмм ся (изяриитм си) / И‘япнЕт си душат—, Вярно е това, че щурците някак не ласкаят.,.
Тас си жестоки, свирепи, кръвопийци, но нuоой ням» сн изкривя устата Да ан нарича
подли, Зах, Стоянов. Записки по българските въстания- Нс мога До си изкривя устати,
Оше: Изкривявам си (ll‘кпEeнм си) / и‘гпивт ся душата. Изкривявам си (изнривнм
си) I изкривя си -зина. Днел,
ИЗКЪЛЧИЛ СИ МУСТАКИТЕ. Днел. Шсг. Употребява се, rлгиτл някой не е βeт·г.
ИЗЛЕЗЕ МЪТЕК, Днел, Отнд— шaппa‘нл. не сиояуоE,
ИЗЛЕЗЕ <НА> ЛЮХ, Даал, Отиде нмипaзнл. не тиолуоц,
ИЗЛЕЗЕ НА ПОДПЛЕС. Даал, Отнд— н—иna‘πл, не тиояуои,
ИЗЛИВАМ ОТ ПУСТО Е ПРАЗНО, Върша п—шо напълно б-‘плл·зπл, напълно
излишно- Ще внДя оeк върви ρсзmмeсρeaасmм нс траесрситв. Нв обичам Дш изливам от
пусто в празно. М, Maроeитни, Тихо ирETτaшищe,
Още: Преливам (наливам) от пусто в ппизπл.
ИЗЛИВАМ СИ / ИЗЛЕЯ СИ ГНЕВА върху аякмгм, Яллтмш съм я хожаи ругмя
някого. лбикн. без дм е виновен, Нс моа» Да раздера защо си измиеш гнсиа върху мене, Аз
нищо нс знсм за пея случка.
Още: Изливам ся / излея ся яда. Видя ся (изваждам си / извадя си. изкарвам ся / изкарам
си) гнева·
ИЗПИВАМ СИ / ИЗЛЕЯ СИ ДУШАТА а.OJмy яли преД алкмао, Яалка... беше й
излял» дyиamш ся и деше й поверяло причинеше на течението си в дъжда. Ив, В—зов,
Под ИГЛТO'
ИЗПИВАМ СИ / ИЗЛЕЯ СИ ЖЛЪЧКАТА срещу някого, Давам израз и— неприязнени
чувства спрямо някого. па π)ллиолтτЕO. нд, омраза сиnтмл някого, Никога ектрисатс
' нудееся—] нс напревн вдна олюооι„ . .. ебан донос, не молβeсmц никого и нв изля жлъчката са
епвщу омгоmм и ба бало, Ст. Груд—в, Адриани Бул—втrИ'
ИЗПИВАМ СИ / ИЗЛЕЯ СИ ЯДА. Яллтмн съм и хляaм. руган някого, л6иrш, без дм е
- шевен,
Ощ—: Изливам ся / излея си гнева. Вадя ся (изваждам си / извадя си, изкарвам ся /
т^арам си) яда,
ИЗЛИЗАМ I ИЗЛЯЗА <ВЬН> ОТ СТРОЯ, Княж. 1· Зи предмет — яе съм годен
понеч— за употреба. ‘м naблτм- ПрвДн мaлоо флaβρмоеянa номер чстарн, но която та
ρсдоτum. -нзлсвс от cnρмя, Б. Бсягмп, Близнаците- Още првд Декември миналото години
сключихме богоeмρ сыс Зсмснаб зс четири - mρaоnмρая глеви. по ан няма до Днсс, Затуй
чспнрн трактора излязоха оп строя, А. Карал^Е^Ию—в, Ο^μ-ηε,
’- Преставам дм Е‘—мам участие в някаква пмблτa. Мнозина aкmьмρu излязоха ст строя,
отиДохо е калните на з»meмρяmβ, А, K—рaгшИо-Е, Птичка от глина, В същност ши би
следвало (а бъдеш Доволен оп ρ»зeяτшβmм ни аβиama. Нρмmяeннцunβ ши ебан подир друг
излизат от строя. Б. РаИкои, Господин ПняоИ.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА ДОХАК (ДОХАКИ) аяоммy, Успявам да се справя с BEпогяaβ-
тτнтτл упорството па нтнлго, Тя рсшаеошв ввднсге. твърдо и косто бсше ней-всжното.,. —
ρβеaβ»шβ правилно. Станка бе сигурна, чв п. и на nмзн учен конДшбош за народен представител
би излязло бJх»оu. но нямаше к»о. Г, Kмпмтл—βЛЕ, ОбEкнлиeнц хорм-
Още: Дохождам / дойд— (идвам) дох—к (дохаки).
407
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ ГОРЧИВО. Имам големи неприятности зanмли н)щл.
снппл заплащам ‘а нeщл,
Още: Излиза мн / излез- ми кятeлл (соя·πо, тоя·н).
ИЗЛИЗА МИ I ИЗЛЕЗЕ МИ ДУШАТА. ’· Cдuкн. в си. вид, Е агония съм, умирам, из¬
дъхвам, Ощс малко ми оспшя до живея. Ще тътни, ще се съсипвам, (орбе ми излезе (у-
mшma. ами ще гм оρβпо общото и заДружното. щв се мыча да го закрепа, Т, Г. ЕлaИклв.
Чичо Ст—Иго.
2. Измъчвам се много от непосилен труд или от гогтмо иnEτeтшeяEe. Рядко и мамгм
ρядом щв премине човек ош едното село е Другото, Стръмно. Докото отибсш горс, бyеana
ти да нзлывβ, Д. Taя)в, Γяaсли)τ- ви чувам, — Слушам бе, но зном ля и те о»оeм провяш,.
по mолкмвe бавно вървят. Дооamм бойбет. душатш ни ще излсзс, Хар- Русев, По стръмни¬
ните, Чакахме известие — хе Днес. хе утрв. Душата ни излезе, Ст- Л. Костов, Златната
миша, Аз тиърдя. чв по това mмcβ тиксва средно скорост в абсолютно изключена,
— Сто и Десет лн?! — намеся св мелкоте мн сноха, — Сыс еmм и пвтбвсвт кореше,
Излезе мя Душеше,.. Да ии св не видят и босовете, и надбягванията! П. Станев. Поглед
от хълма. Цял бсн чистих, прах, гладах, (ушаша мн излезе, · Бмлн» съм, но имам много
ρшбмmш и трядва да ρ»дмmя, бушота мн uвлнзо,
Още: Изскача ми / изсклон ми душата /към 1 зпмч-/-
ИЗЛИЗДМ / ИЗЛЯЗА ИЗВЪН (ВЪН ОТ, ОТ, ИЗ) СЕБЕ СИ. Изпадам е снлшл
раздразнени—. тнлнл се разгн—инеам. нллти—м. преставам да се владея, А пое» Пструнино·
натякване гм сuоaρо до капне и (а язлсзс извън себе са. Той вогълчо, зоuяоa, Ив. Вaзлв.
Драсни н ж—рrя, Мами излезе извън себе си и крясна. Ст, ЧEлшниипли, Хлеб наш насущнЕй,-
Той излезе извън себе си. ^Γατ ne го обвиняха и приспрастно ошношение, омβτм му пречи
До ииДи истинското положение и действителното ρaвnмлмжснuβ на силете. Г- Kaпaтлaвов,
ЧЦяовшяо·тr— ятτлрнт, Елвнинняп плач и ynоρumмmо шаене причините му я нaо»ρ»х» бе
uвлβвы извън себе си, Ив. Вазов, ДпaтяE и шарки, ИзвыДныж еnыкмхa св брштята му по кρ»мм-
.οτο, .. Само ,, св бе Дръпни. щассерасоа,. Но ний-поДир и той излезе оп ссбс
си. П. Ю, Тодоров, ИДшлия. „ ЧуДно нещо, отгбв тн Дойде но ум №№ лρuоозкa“, захвана
той. „Нв забеляга ли. чв пя неправи особено ипечопленне?' „Разбере св!“ eьвρaвuх из.
„Кок (а нс зсбсл.зах. че по-голямата [сестра] се смссше при аякмu место повече. оmкмя-
кошо прилича. а по-младата nмолощ»еβ злава; че вие се споалсждахпс многмзн»чunβлнм и чв
тл почти uвлβвс вън от себе си, М, Aпнaуллв. Гьоте-
Още: Излизам / излязи от (из, вън от, извън) rлж—τ— си.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА ИЗ МДЛИТЕ ВРАТЦА, Дисл. Отивам да извърша естествеш—
фшзнлгогяон— нужда,
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ ИЗ (ПРЕЗ. ОТ, НА) НОСА, Имам гогeмя неприятности-
заради ш)πл. ткппл змnлaпим зм нещо, Този бяс, който ии е хванал срещу Русия, ще вя излезе
яз носи. И на вис, и не княза, Е, Геновсн-. Седем години, — Нямат резервна арсб.» —
коза развеселен Петър.,, Вярвсйшс ми, т^^а немарливост, ще им излезе но носа. Е, РмИ-
№3, Прекършено β)тло, Топлех» ни новините от фронте.. . Ахпунз ни наблюдаваше мрачно. , .
— Дс. карцер, дс!... Де не ви язлсзс прсз носи поя Сполянзраб. П- Вежянов, Зв—зднте над
нис, Момичетата пък сс заловяха зс прсжбопо — . . .Навиваха чалете, .. и шоку поглсждахш
кок Друаншс Деца играят по калдъръма. ,, — Нс си слагайте мыкс на сырцы! — мъчеше сс
дш га раздума Спомена, — Не з.сДюйпы ан шия. чс тичат, по щс нм излезе на носи.
Е. Мутафчиева. Летопис н— смутното време, Дела пък н.м» да мс зсксчули пик с лед и
окрсж? Лсб през юни? Ха-ха-хс! — нзсм. се Борът. Горкият и наивен Бор. Не внaβшβ. чв тоя
смях щв му излезе през носи, Н. Хайтов. Приключения е гората,
Още: И‘ли‘— ми / излезе ми rEтeло из (през) носа. Днел.
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ ИЗ (ОТ) ОЧ1И<<Т^:>. Cбuкн. в си, виД, Днaл,Сывaе■
безразличен към ш—що яли πнялгл. намразвам го, лмnп‘Еa мя- Мнсыл з» дыДещю мn»cнмcτt
н» неговей живош, нш неговите чы(о... принужДоею зм ба вαдρоuu сачкитв бл»аоnмлyчня, с
кон го обсипва природета; сичко му в uзл.злм от очи. Ил. Бгпскли, Изгубена Стмпям-
ИЗЛИЗД МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ ИМЕ но - някакъв, Γлилртτ зм мен—. че съм тτaнмя някакъв
(обикн. поради някаким лτпEцaτ)лшa често πовτaптπa проява). За Добро .и. за злм лн, сме
поза годен» по нашия крой св невъдихе маоам вaйцu.. . Амс смееш лн да бuгаβт рыке?'
Хе си чукна. аякмй и виж. чв па нзл.злм име нш броконаср. Т- Ганчев. Народен №11-
τnлльор- Излсзс му амс на женкср,
408
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ КИСЕЛО, Имам големя я·иnEн<τнлсτи заради нещог
скъпо заплащам за ш-щЛ' Имах» бнлвти за опере, а мъжът й нв мисли, чс могат дш
закътняТ. . . Щя мс накара да cnмя вън прсз първото Действие. ами оucβло щв му
uвлызс, Μ. Γруб·жляeβa. Пр—д прага, Оnρмn»еmuхa хмρcо»mш стока. ома ще мн педнв
пой мене оня — войвоДата ям Гмρ»н — но рыка, че щс му явлβвβ кнcβям, Ц, Ц-nrоискя,
Театрални забавилия,
Още: Излязи ми / излезе ми тляeπо (тлnоиво)' Излиза мн / излезе мн кисело яз.
(през) по^. Днел,
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ КИСЕЛО ИЗ (ПРЕЗ) НОСА. Днел. Имам големи н·шрнтτ-
нлсτE зanaЛE яeщл. ткппл заплащам за ш—що. — Кмст, поп — нв бръсни всчс ез — аз
ρuгuшеβ не залпове вaоaнu Гюлчесео.., — Бaоeо ще ан бръснеш.. . Мине онуй време вече,
Трябва До им язлсзс нз носи кнcβям онова, ковп са язсмуколя из мишите кожи, Ц. Цер-
коескц, Свппшнлл се жиτлτЛ'
Още: Излиза ми / излезе мн яз (през. от. нм) носа. Излиз— ми / излезе ми КEтeял·
Дохожда ми / дойде мн кисело въз πлт—. Диал.
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ КРИВА СМЕТКАТА. И‘гпгЕaм се в ир-лилложeшшяτ—
сж, в лч—киaшяяτ— си; ше тτaиa така. нмгτл съм лчaкиaя- Измъкнах от мазето руския щшо. ..
нОбучах ао ни mмягa и с пози „nyтоa“ св втурнах към Двм^нровн. за ба нападне неприятел..
Обачв смешксти ми явлβвс криво. Дъдмe»m» порта дсшс заключено, Г. Велев. Патилата ни eлπл -
момче, „Няма да ме удият — дума Бyм»н, — аз щс сс преструвам не побъркан, Тш-
порате не бушаш с пръст побърканите. зaимτм тях боа вeоρнлял.** — Добрс ам я
намислил Кумин, само да нв му нзлсзс крава сметката. Ст. 3—глроянлβ, ИиaИлл.
— Искала сте де са оправит cмсmоane с Бмаоρс, тъй ли? — Ама ооо язлсзс крива теза
сметка? Аом нв се върнст ош туй К^онарс? В. Мутафчиева. Летопис на тмуτнлτл време,
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ КЪСМЕТА, 1. За мома — иоECкв—τ ме за жена,
Ияма ли де я сгоДаш пия вuм»? — Аом й язлсзс късметът. щя я дам. К, Петнишов,.
Сτиnлτо време. — Ама та женено лн си? ... — Аз?.. . Нв. .. Тъй св случи, — В живото
ecuчом св случва. Но види ся, не ши е излязъл късметят, Н. Кирмляеви, Синят— > м-τгE-
чдша, — Нс са право, Гсно! Нс мммuчсnм му е излязъл къс местя, бе не го . . .
— Мъничко е ощс мари, меля!—Кы иялм де е мъничко,.. Чв и аз св омъжих нш времето но
шеснайсе зодини. К. Калчев, При извора на жиβлτa-
’. Имам успех в шнгакв— работа; сполучиим, Е, ще менете веднъж и зс лош - рибар,. ,
Ами оamо съм канил амcmu не вечеря и то нарочно на искърски раба? Още ня я съвсем
изгубено всичко. Можс пък по пъп. ба вя нзлсзе кысмспя, Д. Калфов, Край n-к—τa-
— Бспн Лазер ме сыветиш де пусне мммчβnм, .. — Късметът му излиза, Днм»ам, — елмжu
пой ръко върху коленете ни жена си. Да нс му го езсмсм. В, Γeялвткa. Седем иллEПE.
Нд, и синът ши е е Белград. ще ся бие бсмск. Чмββк нв вн»с къдя щя му явлβвβ късметът.
И де ся ошлачи може. и (а заслужа мнлмеm. В, Мутафчиева, Летопис ши смутното време.
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ <ЛОШД> ДУМА. Γлиоnтτ лошо. зло—ловят ‘м мене,,
•позорен съм от мълвата, Ксто ДойДе до женене, всеки, се, тягла ншзад — τeкeaв дил»,
aаuовaв били, сарыч, явлβзβ бума нш момичето, не я щеш, Й. Йовков. Албени, Страхуваш сс
оп мене — туй гм зном. / нзлязл. ми в много лош» бума. / макар че никакво месо нв ям. / о-
хрупам са тряве и щипким шума, Хр- Ридеисни. Вълкът и лβ-нпτ, — Той спи. и пук.
у вас. ш? ... — Спи еДна №1^ .. — Нс е хyд»βм. — Защо? ... — Зaщмτо бум» може да ша·
нзлезе ма. (ъщя! Г. Kиnaсл—вов, Обикновени хора-
Ощ—: Излиза ми / излезе ми име. Излиза мн / излезе ми приказка,
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ < ЛОШОО ИМЕ. Вж. Излиза ми / излезе ми <люшм>
думи, Нммяcля за бъдещето но Детяшо си — е»мм ядно лмем' име бе му uвлывβ. и това шн стига,
Г. Kaпaтлмвов, Проповед, Хмρоmо са казала — жаесняци (е па uвлβвβ, име бе ти нв uвлсзβ..
Г. Kирaтлмнои, Изчадия мллeE.
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ ОТ (ИЗ) АКЪЛА, Забравям нещо. ше мога да си
го силмнT' Как св казваше той? Излсзс мн из акъла,
Още: Излиза ми / нзг-з· ми от (из) ума (паметта). Изхвръкна ми / изхвръкне ми.
(изскача мн / изскочи ми, изпаряем мн се / изпари мн се. изфирневм ми / изфиряса мн..
■ищукв— мн / Eзпукπe ми. щукеи ми / щуки· ми) от (и) акъла.
40с>
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ ОТ ПАМЕТТА. Забравям нещо, ' ше^могм да ся го
тиомнт. Работише гм улиса и до вычерти той в»дρaeu нейното обещание, Просто по излезе
от псмстпс му. Ем- Манов. Ден се р-жд—-
Още: Излиза ми / излезе ми от (из) ум— (—кпгa).
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ ОТ (ИЗ) УМА. Забравям нещо. не мога да си го тпомшт-
— Как дсше з»глaвнсmм нш филма? — Кск деше я? Излсзс ми из умс,
Още: Излиза ми / и‘л-‘- ми от паметта (акъла). Изхвпънии ми / изхвръкне нш
(и‘скaоa ми / изскочи ми, изпарни— ми се / изпари ми се, изфиряса— мн / изфиряса м«.
Eзπуrиa ми / изщукне ми. щуке— ми / щукне мн) от (из) ума.
ИЗЛИЗА МИ I ИЗЛЕЗЕ МИ ПРИКАЗКА, Еж. Излиза ми / излезе ми <втши>
дума- Bc.оо се досшс ба сподсли с бруас еъоρоββнuτя си eьзжβлшаuя ош страх да не Н
излсзс приказка. Ст. ЧEЯEШтEрои. Първа ж—ртв—, .
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ СКЪП (СКЪПО), Имам гол—ми ш-ппEтτнотτE ‘—ризи
н·по, илтτnaлЕMм т—жко лτ ш-щл- Нмзвмлях са някои либерални оmамшсння, омяmо щяха
скъпи дш мн излязат Зах, Сτотнлв. Записки по 6плгaпткнτe иптτaшEН,
ИЗЛИЗА МИ I ИЗЛЕЗЕ МИ СОЛЕНО (СОЛЕН), Имам големи неприятности ‘ар—ди
нещо, тkппл ‘aплмпaм ‘м ш—щл, Тн пак се каниш де eлсзсе е гρ»бяаооmш, сма масла
му. Смлсам щя па излязе тоя път. Виждаш лн вършаното? Ст. ЧияEπГEплв. Рибен—
котτ, Иаистнна грешките не полицията излязат cмлсаu но хмρ»na, но какво да ся прави?
Хар- Русев. Под 3)мтτa. Оnомгa съм се нокснил до си купя чβmоα за зъба, и все вe-
брсв.м, Исй-сстня излезе мн солена пази ρaзcсянмеm, Ал- KоштτмπτEШли, Отинл—τ—лсτиуβм-
ние зъбит— пи иот—пиюпEτ— Черната Джамия- ГлеДсйтя ба не излсзс и лочueооτш cояβнш на
нβомя. — С кого, щом и врабче нс бмхмжea тука., , Ст. Ц. Дaткaгов. Eт-ннл т·ял,
Още: Излиза ми / излезе ми rятeял (горчиво)·
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ ТИРАЖА и ИЗЛИЗА / ИЗЛЕЗЕ И МОЯ ТИРАЖ,
Сбъдва се πнrикЕЛ мо— желани—. имам πиИ-плтл· rптм-τ. Моβτм лекарско eмcnмйнеmво
мн прсчсшв бе изтичам ощс при първия вашо, » Μαοη ней-сепнс опивах тем [при ппл-
зор-ца], момичето язчсзв»ес. ,, Нсй-ссшнс към кр». но мсссца нзлсзе и моят тираж,
и шо с босшс солидно пвчелде. Бсшс ноясшнн» ρycм, mоякмв» хубаво, омлкмmо може Дю быдв едно
бяДно момиче, П. Вежинов, Зз—‘дите над нас,
ИЗЛИЗА МИ / ИЗЛЕЗЕ МИ УМА. Диал. Об—зумни—м, побърквам се,
Още: Изфирясам ми / изфиряса ми (изхврынв— ми / изхвръкне ми) ум—. Изскоким мн /
Eзтклкшe ми уми. Диал.
ИЗЛИЗАМ КАТО НД ТИГАНА ДРЪЖКАТА, Зм нещо —— въпреки всечие тτaр—шшт
ше мога да се ткрEт; зaб—лтеβмм се. Нρоеmоnuяn» й излаз» като но тнгана Дръжката,
От πиполнaτм ипинм‘нм ‘м циганина,който откраднал —диш тиган и яолялτл н да се мъгeл да го скрие. дръж-
ямта ни тигана все се плямзимл— от торбата и иелмЕмлa кражбата.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА НД АРЕНАТА. Книж. Започвам борби, тър-βπоиaπяe с някого,
Рим вече излаза на цcmмρячсcооτо арсно оρгeнuвuρ»н, Дисциплиниран. жсеmмк и неумолим.
сп, Kттмот.
Още: Появявам се / пояен се пи —р—шмти- Книж,
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА НА <БЯЛ> СВЯТ’. 1. Ставам известен пи всички; разкривам се.
— Н това не с ecячоо — с βьзбцткe nρмбължu Храстов, — Тсзи nоо»вaаuя нв излязоха
но бял сеят, Нсшси ан в!n!вu зс себе си, Хар. Русев, Под з—мята.
2. Раждам се,
3. 3— писмено прон‘вед—ние — бивам лτn)оaτaн, публикуван, Не днхтс лн се нев.ц с издава¬
нето на Ивайло? Можете да бъДете сигурни в бързото и успешно плисиране ни книгата
(особено ако излсзс на сеят еДновремснно с прсДставлснисто) ,Ии, Вазов. Непублитуи—ши писма,
Още: Излизам / изляза паяв— /към 1 знач-/, Излизам / изляза п— зиде-ло /към 1 знач,/.
Днел. Явявам се / нен се (глявнвaм се / понвн се) ши <бнл> сеят /към 2 н 3 зпач,/-
Еяжд—м / видн бял синт /към 2 и 3 знач,/, Идвам / ид— (ллхлжлaм / дойда) на <бял> свнт
/към 2 знач,/-
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА НД БЯЛ СВЯТ’. Дасл, Доживявам честит, щ—тτлнв живот,
добри дни.
410
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА НД ВИДЕЛО, Днел. Ст—вам известен ши втноня. явен ‘а
всичке; naеknEЕaм се,
Още: Излизам / изляза наяве. Излизам / изляза пи бял свтτГ /в ’ зшaо./-
ИЗЛИЗДМ / ИЗЛЯЗА НА ГЛАВА аяоммy, на нсщо или с аякоαм, в нсщо. Успявам ди се
тnnaвн с някого mm с нещо, надвии-м го. превъзмогвам ил, Спорът еτшeоеβ все по-
висок. .. Б!mм вндя, че сам не можс бе излсзс ни алев» с пая бвама младежа, чиновникът
се Дръпни и отиДе де търси своя началник, Ст. Дич—в. За твлболaτ—. Най-Добре ще направи. око
повече не се рсзпреея с Минтаняца. С жсно кашо нея на алое» не сс излиза. На чмuβо! всичко
ммжс да каже, К- П)τяaπлЕ, Дамяновата ч—лнд, Марко Велков бвшв мск и ДоброДушен
човек, но с Иван не се излизаше на глава, Той бешс упорнш и остър о!mм кремък,
Ив. Пeτnлв, Нопнишатм любов- Глеба зсмяп и, вместо жено си До паша, о»о сом»
излиза не алев» с работата и с Децата, шой плюе, в!к!нвa се и псува,. . К. П-тимпов,
Морава ‘везди кпnЕ—иa. — ХОйбы, Илкс, хайде да си вырвем! То се е βuдялм, чв с поза човск
ня може би св нзлсзе на глава, Иск» прави к!оeмmм си щв. шо си в за алаеате му!
К. Kaло-в. Живите помнят, — Бити Кунчо, с тях цяла седмица да лρяо!зe!е, не глава
няма ба uвяβзсш. Тс со си навела не прысши ядно и само това плещят, Е- Пешков. На-
тτъπяeнEe, — Интересно момчс — о»з!л попът, — чете всичко и затоеа мя оборва, Трудна
му излизам но глава, К. Kмяоeи. При E‘Елпa ши живота,
Още: Дохождам / дойд— в глава. Днел.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА НД ДОБЪР КРАЙ, Постигам успех в рaблτaτa ся, в ошлиa,
ноето съм змплонaл. предприел. Той нс ρ!зαоe!ρяеβ много и нв вяρe!иβ нито дума в
събранията, нито пък чв кмолсρ!τцeнмτм cτмn!аеτeм щв нзлсзе нш Добър крой, Кр, Гри-
глпли. ΗлЕOломцE. Пρмnнρaхмβ св пак, неистина, но зс одиоmо: .. . , зс да язлсзсм всички,
целият яснаф, ни (обыр оρой. Ст. ЧEΓEШTEроβ. Хл-6 шиш нaтуπнEй. Трябваше само До
слутсмс и до сс поДчинявоме, зс да излсзс на (обыр край всичко, коешо бяхме започнали,
К. KaлоeЕ, При изилпa ши животи -
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА НД ЛИЦЕ, Ставам известен ши втиони, неек за всички;
разкривам се, HяоJй дешя го видял пра^вдан сарафин. Нммяcлнх!, чв ншй-лмcлβ злотото но
откраднатия венец нвлнз!еβ на лице, Й. Йовков. Жетварят.
ИЗЛИЗАМ I ИЗЛЯЗА НД МЕГДАН, Даал, бтавам известен нм всички; разкривам се,
Съд! Сыд! Съд зс Сm!мдмлоe!,. . Hea всичкнтв му злмбсйcnв! излязат нс мсгбсн, Г. Кирков,
Под съд тирана и шийката му. Едно ао [царя] вабсло царицата, и благодарнла боги, опи
кс излсзс правената но мсабан, Ηмпллшa прин-‘ки, Коа Дойде До псмо лρuоовноm!,...
студена пот дсше го uзбнлм, ошш кс му азлсзшш , дапакчилыкот не мегдан, Ηaполπи щрнr—зим,
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА НД ОЧИ, Даал, Заставам танм. че дм ме виждат. да бъда
‘иб—лязмн- H!й-мамαо се изплаши Тмmко, Веднага се обърни назад да виДи бели мъжът й
нс е излязъл пак но очи, К. Петимнов, Златната з—мн.
ИЗЛИЗАМ < НАПРАВО > ОТ СЪРЦЕТО на аякмαо. За думи, чувства. прлнвE — от-
лEоaиaм се с много голяма искреност и τлиллτa, съnл-чшлсτ; исяр—н съм, сърдечен съм-
Далн те жарта в лсиnо, ала от mмeш. чс Думате на майстора излизаха направо ош
еъρцβτм, но лuцβnм нш Уста Гснчо, о!mм говореше, дв ρ!зn!лснм оп вълнения, П. Констан¬
тинов. Предание от изчезналия град.
Още: Извирам < направо от спрцeτл. Ида < нмшn—βо > от тппцeτо.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА НД ПРЕДЕН ПЛАН. Книж. Добивам ппрвгтτeп-шнл зяaоeши).
важност; ставам я—И-виж—ш. най-съществен, В кухнят» също ^апа страстта към съревно¬
ванието, също така но предвн плен излаза yд!ρнuчβcmuмmо, Г, Kaрaтлaвов, Проходът на
млид—жта,
ИЗЛИЗАМ I ИЗЛЯЗА НАСРЕЩА. 1. На алкмαо, Прлτнвоnлсτaвтм се ни някого.
лпплчимм се тn-пу ш—ио; тгρaЕнм се с някого (обикн, ‘м лош яли упорит олeeк). Който
дойДе, ба се не бои. Ако име таласъмин. ез щв му излязе н!cρβиe. К. Вeянчнли, Таласъм-
Ссляняшс рымжсхс, попоглвбеаха ао скришом изпоД ивждя, но аuоой нс смееше да излезе
насреща му открито, Ил- Волен. Между два свят—, Боα!τо дешя млада. и пя дв подчннвнш,
но ссга, пуснало кореня и къщата и с нейния характер, никой нв ммжсиβ (е излез:
ноcρβи! й. Б, Ηeтτлnлв, Ариф н Рамзии—. И из нищо човск съм — амо нв ммжсе ми
излсзс ншcρβиe. когато съм аладвн! П. Ю. Тодоров. Невяста Блnтнa. Имаше пук еДин учнпсл —
411
Лазаров, . . то той беше псссн еоцaaяaеτ и пой тук стегна поршняти им. ПоДбирашв по-
опрс^о^и момчспш. учеше ан. Той си отидв. преместиха ао. но остшии еДни палето. нв
ммжсш им излязе насреща. Г. Kaрaтлaвов. Обикновени хора- Ивайло ниреДи выв всяк»
оыиш еДни Да бубуват, (окат Друанты спят. Тооо чя всички nρuбмдчaнa дях» но кроки, щом сс
резчу за πρuблuжaeонсτю нш таторнты, и с оръжието, кмяτм (ыржохо (о себе си,
можсха (а им излязат иеДниаю носрещо. Ст. Змтоnчяшов. ИВмИло.
’. На няио, Справям се с шнк—тви трудности, Сега само със земята и с овце ня ммжβ бе св
помануиш ядно къщи, ама трябва и други работи дс ся закачиш, ma шока (о ся излязе на¬
среща, Т. Г. ВлаИнов. 3— лно— Ст—Иям.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА НД СЦЕНАТА. Кнаж, 3—почвам да действувам. да се иротвт^вaм„
д— вземам участие в яещо, Копосшрофат наближаваше неотразимо. Нaаноema бе всеобща,
Болярите. привърженица нш хана и Деспота, αΜΜα! сваи смс.о ни сцените. Ии- Вазов,.
Светослав Тертер-
Още: Пояене-м се / плтвт се пи сцената. Кнаж.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА НАЯВЕ, Ставам известен ни всички; разкривам се, Тоя шзпоиеД,
ашвнeчβнa до излезе наяес пред цял свят, бидв скрито! Ии- Вазов, Драсни н шарки.
— Ебан Дсн — Добави ловецът — провДат ще излязе наяве и всички щв повярват. чс бритые
пи я невинен.. А, Дончев, Сказаняе за времето ш— Самуила.
Още: Излизам / излязи п— eшлeгл. Даал. Излизам / изля!— пи бял свнт’ /в 1 зшaо./.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА ОТ ВЯРА. Даал, Ставам ЕздаИннк, изневерявам,
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА ОТГОРЕ. Самосш, или аякммy. Имам успех, шaлмлщн) в някаква
борби, съревнование н под-; побеждавам. Той щвше (с свети маслото нш Бялмτм куче.
Но тика св случва. че Бялото куче излаза винаги оmгмρβ, Нали му кyчβек! породото,.
отдалечв нeeyен и ивдного взсме мерки, Кр- Григоров, Рaзлллч—ни- Турцатв се прост
нороД и α^τ исс дмнякоαa щс ммα!m до излязат оmαмρβ му. Г, Дръндарое. Вeлчлви з—иерм.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА ОТГОРЕ КАТО ЗЕХТИН <НДД ВОДА>СТ>> н ИЗЛИЗАМ /
ИЗЛЯЗА КАТО ЗЕХТИН ОТГОРЕ, Cбцон. нβмдмбρ. Надвивам. побеждавам. ниллумвммJ.
все се смятам за прие,
Още: Изплувам лτгоn· като зехтин. Cбцон. нвоеодр.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА ОТ (ИЗ. ВЪН ОТ. ИЗВЪН) КОЖАТА СИ. Изпадам в тялшо■
р—злри‘ш-шц·. снлшл се пaзтш-βявaм. тллсвмм, и пр·^.-. дм се владея. Нему и прсз ум
не бсшв минуволо, чя могат Бмячмвu някога до се отделят Самешо та. мисъл αм кeρ!ес
да излезе от кмжamш си. Т. Г, ВлаИков. Стрини Еентовнца и спаха И, Bcяомα!, когато
някмй иска (а uлявβ при мене, разбражава ме:..; ез излизам из кмжam! си и съм готов
да унищожа ммρ!знuя лмcβmuτял, Ατ Kошсτaπτншли. Иди му се шaлтиaИ. А пък поя
глупее Христо сега номери жсно бе избира, Щя ао нокоро ба uзлβвс извън кожата,
К, Петнмшов. Сτaрлτл време, Кметският наместник се .е()сваше,... и euоошβ: „ИиК
ИшГ, но пствлът нв мыρбemβ. в!nовe чмuβкыm излизаше от кмж!m! са и като за-
М!хβ!еβ с лρсcnenuβmм. то праишс върху пстслш. Й. Радичков, Барутен буквар- Човек нв
беше удавел и нцомгш нв в мисли. до удиеа. Нс му в бавало сырцы и рыка да Диане срещу човека.
макар ба ся в случвало няколко пътн, но по в, кмг!τю човек съвсем излсзс от кмж!τш си,
Д- Талев. Гласовете ви чувам,
Още: Излизам / излязи извън (вън от. лτ. из) себе си· Изстони-м / ε^κ^ημ (изскачам /
изскоча) от (из) ктжиτ— си /в 1 зπaо./. Даал, Изпръхвам / н‘пръхп— из кожата тн. Дная,
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА ОТ МЯРАТА НАВЪН. Даал. Вж, Излизам / изляза от мтпяaτa.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА ОТ МЯРКАТА. Извършвам н-щл неприлично, яeπозβля·πo,.
врекаляв—м с ш·щл, Тмзu човек някого нв излиза оп мяркате,
Още: Излизам / излязи лτ мярата навън, Днел.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА ОТ (ИЗВЪН. ИЗ) РАМКИТЕ, 1. Самосш, Извършвам π)пл
πeпрялEчял, ш-плзвлл-шо. пр—кмлнв—м с я—щл,
2, На нсщо. Н— се лгрмшяомβмм в определена област. сфера, naзnрлсτнnaм се - вън от
пределите ши някаква лблмтτ, сфера, И оооeо пък: само жено, πρ!ваuк. музика, вино. , ..
МОже до е ρβеuл! да пофлиртуе», Но ля пък - в избрала мен? Аз съм затворен. суров:
чмвβо и никога нв излизам из рамкат нш приличието, Ив, Венков, Хора край пас.
412
Неговият пшлант нв в изключителен, Той [СТ. РушенснИ нв №.№0 извън рамките нк
uеβонднсeuβτм. нв си посшавя зс цял да мcвβmяu други страни на животи осисн оная,
cuыρвонu с масовия чмuск ош впохато, през която и самаяш той рабатя кашо писател,
Ив. Богданов, Спътници ши пппвeяцнτ—, Мараарнта Гопав [от „Дам—т— с камелиите**]
в някой случай нв бива дш излезе от рамкнпс не психологическата оaа!ea и дш св плъзне
по .аниято ни uынmнця ефскт. зс който паесеши сыДыржш многм uвоycнmβлан моменти.
Ст. Грудев, Aлпнaнa Будевста,
ИЗЛИЗАМ I ИЗЛЯЗА ОТ РЕЛСИТЕ, ’· Не- съм е нормалното ся тъсτлтня·, зле съм
душевно, След всички тя. скенбели тя съвсем явлβзβ оп рвлснтв.
X Пр—ставам да живея тплбпaзял с шр—втτи—πяτ- норми; ше работя, държа се зле,
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА ОТ (ИЗ) ТЪРПЕНИЕ, Силно се ядттβмм, ри‘гневна—м се и
преставам да се еладен, Джсмсл бей излезе ош търпение; той удари с всичката са сила
нещастния а дързостни. Вълка. В, Друмев, Нещастни фамилия,
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА ОТ ЧЕРУПКАТА СИ. Давам външен израз ни чувствата и
мцтлиτ- сн, преставам да бъда ‘aτилрeн в себе тн, И не словссат душите ошесряТ / Нс
шумният пъстър плакат, / а просшсши бума, дланта ни Другаря / ρaвоρue!τ големя. свят /
пред оня, що ρяeом в живошс изляза / ош сиойпо черупки навън .. Д. Дамянов. Пред олтар¬
на слънцето, Индивидуалистът бе излязъл оп чврупкаша си, самотният и нсДостъпсн
български Заратустра дс ся спуснел от планината и ся бешс изравня. с тълпата, М. Кре¬
мен. Романът ни Яворов,
ИЗЛИЗАМ ПОВЪН, Днюл, Евфям. Оτлaя-оaвaм се да извърши естествен» физио¬
логични нужда,
Още: Излизам nлβпня—, Диал. Еифсм. Излизам по себе Днел. Евфем.
ИЗЛИЗАМ ПОЕЪНКА, Днел, Евфем, Еж. Излизам илвън,
ИЗЛИЗАМ ПО СЕБЕ <С>>- Днел, Евфем, Оτлaл)омe—м се да извърши —стестеенм
физиологична нужди,
Още: Излизам повън (повышти)· Даал, Еефсм. Ида по (за, под) с—6е <си>, Дисл.
Еифсм, Отивам по себе <с^:>, Днел. Еифем.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА С БЯЛО ЛИЦЕ, Днел. Оказвам се пр—в, чист. н-щотnaм№K'
Още: Излизам / и‘ля‘а с отворено лице. Днел,
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА С ОТВОРЕНО ЛИЦЕ- Диал. Еж, Излизам / нзгяз— с бяло лице,
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА СУХ ОТ (ИЗ) ВОДАТА. Hβмдмбρ. Отървавам се от нaквиτл
н да е оτглeоnнлтτ ‘а н‘иппш)нa от мене яeрeлπлтτ. пn·сτппл)πнe и под,, отτивмм не¬
наказан, ПрсДн няколко гмeянu бе съден зс подправяне на дмоyмснmu — сега пък честен, ucβоu
му побаеа рыка... Всяка знав. чв фалшификацията беше истинска, но ecβоu ся преструва, чв
вярва обратното. Сякаш чв го почешеш още повече, чв в умял бе излезе сух из иобспс.
ИВ. Вазов, Kизмгмnткaτa цaпнци,
Още: Измъквам се / измъкна се сух от илл—τ—.
ИЗЛИЗАМ / ИЗЛЯЗА С ЧИСТО ЧЕЛО, Они‘вам се пр—в. невинен, нeплспимeн,
ИЗЛИЗАНА ПАРА. 1. Опитен олв)н, много видял и патил,
2, Зм жена — бъбриина, яъжкннн, тnя-τшнц—, Тся tyrn бешс. ,. хлвеуст» женици, излизани
пир! и вeτъкeй-yшu. в, Знам—, 1875· [щл А, Дюи-рпуа],
ИЗЛИЗА / ИЗЛЕЗЕ ОТ КЕСИЯТА МИ и ИЗЛИЗА / ИЗЛЕЗЕ ОТ МОЯТА КЕСИЯ·
Поемам разходите; плащам, Харчиш. хирчаш, е нв искаш До зноят·. чв всичко излаза ош
ммяne квсия,
ИЗЛИЗАТ МИ / ИЗЛЯЗАТ МИ ПАРИТЕ, При пр—смтτaнe — получавам суми. равно¬
стойна ни н‘naзхолЕaннτ) от м—не паря; точна мн е сметната, — Направя ли смс^т^а?
— Дс. излязат ми порите,
ИЗЛИТАМ СЕ / ИЗЛЕТЯ СЕ ПО ЖИЛЕТКА. Жира, Ниправим шeщл .зм да се щлкмжм;
азфугвим се,
4’3
ИЗЛЪГАХ ХЛЯБА. Диал, Употребява се, когато нтнлИ се наши преди ядеше дм приви
нещо шля да иде ниннкпл·, и като се наяде. легне да сщн.
ИЗЛЪГЕАМ ТЕ. ТА ТЕ ПРОДАВАМ. Даал, Много съм хитър, ум—ш, ловък.
Още: Купувам т— н те продавам.
ИЗЛЯЗЛА МИ Е ПАРАТА. Даал·. Много се нзияamEх.
ИЗЛЯЗЛО МИ Е ИЗВРЪХ ГЛАВАТА, Дисл. Много мн е ллτ—иπaло. омръзнало ми е.
е- мога щоиeоe да търпя,
ИЗЛЯЗОХ НД ДАРА, Днел, Останах папрмзпо,
ИЗЛЯЗЪЛ СЪМ КАТО СИТА ВЪШКА НД ЧЕЛО, Дасл. Нмбнгρ. Сммл‘мбрaвEл съм
©е я искам дм се м—рн с шaИ-ипnиEτe. Онзи ядснвц Мнлчм, дсτм ДоДе онези година с
ядно гол» сопи и рыка, пък ссгс о»nм св в лмнaхρeаuл. та излязъл, кашо сита вышки
нш чело. нв му стига. бято ся застоя е туй еβям и св хрена помсжбу ни, сми пуст
пометен ерген и шой се курбисел, cо»ρяc!л бо Генка. Ил. БгптkЛЕ. Злочест— Кръстника,
Още: Изстьпцл съм се като въшка па чело. Днел, Ноднαρ,
ИЗЛЯЗЪЛ ЧИСТ КАТО ПОМИЯ. Даал. Ирон, Внπлвeя е ш—щл олвeк, който успял
да се лпnиeлa·,
ИЗЛЯЛ СЪМ СИ РЪЦЕТЕ в нβим. Прснсбр, Извършил съм някаква работи мшлил лошл,
πeсппчнл. ше както τnтбЕa,
Още: Осτaвтм си / оставн си ръцете (пыяaτ—) /в 1 знач,/.
ИЗМАМЯМ / ИЗМАМЯ ОЧИ, Днел, Върша нешо само зм eпшжeн показ. само зм да
•твлека вниманието на някого от πeщл. Всичко правим да измамим очи. [по Ст. Младенов] ■
ИЗМЕНЯВАМ СЕ КАТО ПРЕЗ МАРТА ВРЕМЕТО. Днaл.Внτпnняоив, яeиоттояшeя съм.
Още: - Мешнвим се raTO пр—з мирти впeмeτл. Днел.
ИЗМЕРВАМ / ИЗМЕРЯ ЗЕМЯТА. Обикн. и св. вид. Нмбнгρ. 1. Падам, просвам се ни
земята,.
’· Жни—н бeзсмнтяeнл, върша π—^ бe‘тмясл)шл,
Още: Целувам / целуна земята /към 1 зπaо./, Нмбягρ,
ИЗМЕРВАМ / ИЗМЕРЯ ОТ ГЛ>ВА<Т» ДО КРАКА<Т» някого. Изглеждам
и‘питателпо някого в целия му ръст. лбннπ. с π—лоЕогсτво. неп—вист, презрение и под-,
En зм ди го преценя,
Още: Измервам / измеря от глаеа< тм> до тети < те> (оτлтяу ллглрe). Премервам /
■ремерн от главата лл граната,
ИЗМЕРВАМ / ИЗМЕРЯ ОТ ГЛАВАСТ» ДО ПЕПХТО някмгм. Изглеждам нз-
пнτaτ)лшл някого в целин му ръст. лбиян. с недоволство. ненавист. иneзneшEe и илл,.
яли за да го преценя, — За maонe» осτм шсбе и куршумът с мнлмеn, зaимmо е кът
и ще трядеа за нспрняшеля — кaв! Бенковски. №№ измерваше шпионина оп глава до
пети,. Л. Стоянов. Бенковскя, Стиснал зъбете си, Герган cлyиaис хитреца и го измер¬
ваше от глава До пеша. К, Kaло—в. Живит— помнят-
Още: Измервам / измеря от илаиа <тм> лл нракк<та> (лτлляу ллилп·).
ИЗМЕРВАМ / ИЗМЕРЯ ОТДОЛУ ДОГОРЕ някого. Изглеждам нзинτaτeлнл някого
в целин му ръст. обикн, с шeллвллтτво. ненавист, презрение и илл,, ηπ за дм го преценя,
Още: Измервам / измеря от ггanн<τм> лг я^^1^н^а<т1^:> (от rямe<τa> до петт<те>)
Премериам / премеря отдолу лоилрe'
ИЗМЕРВАМ / ИЗМЕРЯ С ОЧИ н.кмαм. Изглеждам Eзпиτиτ-лшл някого в ц—лин му
ръст, л6нкн, с π-лонолсτил, шепаиист. презрение и под,, или зм да го преценя, Мβρuбмρ
сграбчва и поваля Феряна върху оyесnо!τ!, но е шов» времс Анзмρ ся впуща стремително
отвън, спари посред вaлana и измерва с очи Меридоре. Г, РаИчеи, Еленово цирсτил-
Хмдж!ne мълчеше ., , Той измерваше с очи ту Ннход, пу мен, ту Другите Дяц». Л, Aяeя-
сaшлпоβa, Има едно щастие, В солоно uαжαм и тсжко eлнвa семейството Кьосеви. .,
Нмαлβбнnβ на всички ся обръщат към т.х, Измерваш ан с очи, М, Кремен. Схлуд—нн стрехи,
Още: Премеримм / премеря с лон. И‘м-пв—м / измеря е потт-д·
414
ИЗМЕРВАМ I ИЗМЕРЯ С ПОГЛЕД аякмαо. Изглеждам и‘nиτ—τeлял ннклио в
целия му ръст. лбEКш, с π)ллЕллтτвл, ненавист, презрени— и илл., 1™^— да го преценя,..
Бсз да му мταмвоρu нещо, ГрозДан ао измерваше само с поглсД, Й. Йовков. Жетварят- .
Сега пя зсдслязс, чв мамзuаe св обрыщет, измерват га с поглед, някмu поклащаш глава, .
Друга цъкат с език, К. Кръстев, Катастрофа- Всскн оп Двамата измерваше с nмαлβб Другия,
Ст. Дичев. Зи свободата,
Още: Измeпβ—м / измеря с лоE. Пр—мерзам / премеря с поглед.
ИЗМЕСТВАМ (ИЗМЕбТЯМ) / ИЗМЕСТЯ НД ВТОРИ ПЛАН някого ·- нβио. Княж,
Отстранявам някого или п—що от първото място или ставам причина да пр—ст—ше да-
има пπрβосτ—п—ππо зпич—пи—. важност. Засягайки (сйността на aнгянйcомnо правителство,
която ами зс цел бе измести одсъжбснешо но острия въпрос за ЮАС на втора план,
влиятелният английски и. „Таймс“ лмдчсρmaea. чс това не е така лρмcmм. в. Вечерни шлвEПE,
Още: И‘мeтτвмм (изместим) / изм—стн ши заден пл—ш, Княж. Изтласквам / изтласкам ши
втори план. Княж,
ИЗМЕСТВАМ (ИЗМЕбТЯМ) / ИЗМЕСТЯ НА 3ДДЕН ПЛАН аяомгм шля нсщо.
Книж, Отстранявам някого или ш—що от първото място или ставам причина да престане да
има пъриотτ-п-ππл зπмо-πE·, важност, ^β^ι това, американските монополи, Ματυ все
повече се насочват към Индия и Нaкucιτaн, се спрсм.ш бе нзмссп.ш не заден план ен-
глайскаше uмлβρя»ляcmц. е, Отечествен фронт-
Още: Изтласквам / шзτл—тнмм ш— ‘иден илип. Книж, Измествам (изместим) / изместя
■а втори план. Книж,
ИЗМЕСТВАМ (ИЗМЕбТЯМ) / ИЗМЕСТЯ няомго от нечия СЪРЦЕ. Ηannaвтм някой
да престане да обич— пяното. когото е обичал. и да започп— дм обича друииго, Повестта-
зш Вашата мъртва гоДсница разди всичко, Нея аяоой ня може (а измести от сърцето·
Ви, -в!имmо nм-(мcτойнa от нея ням» бе сс немсри, Г. Kaпмтлaиоβ, Обикновени хора,
ИЗМИВАМ СИ / ИЗМИЯ СИ РЪЦЕТЕ. 1. Снемам от себе сн вттяaнвa лττлвлпнлсτ
за ш—що, Цялата вяно ще пиДня върху мвн, a истинският првсшъпншк щсше, Дю останы -
неоткрит, Той щсшс (е използуе» моспо бяαеmβм и съвсем бе си измие ръцете, Й- Дeмипeв,-
Д. Горчев. Особен случай, Най-лесно в Да стоварим ияноша върху сбнн човск, за ба са
измнсм ръцете и ся скрием зсб неговия арыд, К- Кръстев. Kaτмсτплфи.
2. С някого, Ппeхeъпгтм върху другиго оτглиопπлсττм за П)пл. лиnaвлмимм се с штклгл-
зм н—що. „Щс мн (»дβm лн ний-послс ^0:. траста франка, бсто ми га обыщи, яла лaо^
ще си нзмнсш рыцеше с оня глупак Димов, . · Б. Райнов. ΓлсиллEH Никой,
От )Еaнг-лткaτи легенда, според ялтτл Пилмт, ημή предал Исус на τпгиaτa за тмпnτшл шик—‘мние, си из¬
мил ръцете и казал: „Н) съм виновен аз ‘м кръвта иа този праведник,“
Още: Умив—м си / умин си ръцете·
ИЗМИЛ БЯЛОТО, ТА ОСТАПО ЧЕРНОТО. Даал. Подагр, 3— олвeг. коИто·
много се мие и кити,
ИЗМИТАМ ПРАХА. 1· Нс нещо. Непрекъснато, мпото често ходя някъде във връзки
с някаква nмблτa. Де се прибера и аз. Дсссп гоДанш измитах праха на сыДилищита,
увсхтя ми душата ссшрешо. П, Ю. Tлллnов, Идилии,
2. Хойнам, сниторя,
ИЗМИХ СИ ТИКВИТЕ, Дна., Избягах, ЛТEЛЛX TE,
Още: Оплакнах сн тиквите. Даал,
ИЗМЪКВАМ / ИЗМЪКНА НД БЯЛ СВЯТ нβим. ’. Правн да се узнае нещо лτ-
есички. дм тτaπ- ллсτотπEe на всички; разкривим, Болоо ля негови· Дела и Делца. Дремели
с година поД прокурорското сукно, ще измъкнеш ни бял сеят пия бея бумнци! Ал. Кон-
тτaшτ·EШли, Бий Гиньо, Няколко факти, измыкноши не б.л свят, бяхс дJСτшmъчая ба (о-
ксжсп невинността му.
2. >бшмnллвaм. публикувам- Намерснишс дJкyмβнmu и други материали бяха прсалвдонн и
измъкнати не б.л сеят.
Още: Вадя (изваждам / извадя. изнасям / изнеса) пи бял твяτ. Изкарвам / изкарам на
бял свнт /в 1 и 2 зш—о./.
41*
ИЗМЪКВАМ ИЗМЪКНА >Т хРХИВАТА. ’. Ηβφ. Възвръщам към живот пещ*
•изоставено,
2· Някого, Възлагам рaблτ— на яяялгл, нлйτл дотогава — бил Eзлсτaβeя, забравен
Още: Изваждам / извадя от ирхиеатм.
ИЗМЪКВАМ / ИЗМЪКНА ОТ БИТПДЗАР нещо. Възвръщам към живот нещо
изоставено-
Още: Измъквам / измъкна от вехтошмршицат—,
ИЗМЪКВАМ / ИЗМЪКНА ОТ ЕЕХТОШАРНИЦАТА нсщо. Вж, Измъквам / измъкни
■от битпазмр нβим.
ИЗМЪКВАМ / ИЗМЪКНА ОТ КАЛТА аяомαо. Спасявам някого от безпътен. без-
•нраистеен живот или от МEзenEН, нищета, Т. трядес (а му бъдв благодарно. вaщмτ
той я измъкна оп к».!! и я направи човск.
Още: Вдигам / вдигни (изваждам / извадя) от калта,
ИЗМЪКВАМ СЕ / ИЗМЪКНА СЕ КАТО МОКРА ВРЪВ· Избягвам, оф-Инв—м.
EЗЛтτaЕтм яяклгл или н-щл- Додлссшнншс борци дях» интерниране — проДължи Манол. —
а наша мнлмеn се измъкнахме кашо мокра вырви... — нито пръсти си Дигнехме да ан
защитим, К- Kaло)в, Живите помнят,
Ощ—: Измъквам се / измъкна се raTO млкn— TEЛжlEМя—. Изнизвам се / изнижа се
(изхлузвам се / изхлузя се) гaτл млкп— връв. Изсуша—м се / изсушн се като мокра връв. Даал.
ИЗМЪКВАМ СЕ / ИЗМЪКНА СЕ КАТО МОКРА СИДЖИМКА. Избягвам, лфeИк-
.вам, и‘осτивтм някого нлн н-щл, — Бaквм шоко се измъкваш оamм макр^ снджнмка? П, Стоя¬
нов. Хол-пa-
Още: Измъквам се / измъкна се като мокри връз.
ИЗМЪКВАМ СЕ / ИЗМЪКНА СЕ ПО АНГЛИЙСКИ, НеоДодр, Отивам си, 6-з д—
се сбогувам. незабелязано, обикн, за да избягна ння—нвл задълженя·. Той беше гост но
■еСно редакция, снощи му дебохме вечеря,.... но кмαamо стани дума за изпращане. всички
сс измъкнаха по английски, А, Тодоров. Изпращане.
ИЗМЪКВАМ СЕ / ИЗМЪКНА СЕ СУХ ОТ ВОДАТА. Нсоеобр. Отървавам се от
каквито и дм е лτиоилпшлтτ зм нзβъпж-шa от мене нередност, πр)сτππгeни· и под-;
•оставам ш—шмка‘ан- Хатър е шой, преви, сшруиа. и тоя път сс измъкни сух αι иобити.
макар че бешс виновен.
Още: Излизам / изляза сух от (из) водата,
ИЗМЪКВАМ / ИЗМЪКНА ЧЕРГАТА изпоД аякмαо, Отн—мам, вз—мам π-щл от
■вижого. изигравам го,
Още: Изтеглям / Eзτ)тян чергата изпод тракат—.
ИЗНАСЯМ ИЗ КЪЩИ ДУМИ, Диал, Разна‘вам н— други хора ‘а лшои—. кл)τо
•се говори н върши в къщи,
ИЗНАСЯМ / ИЗНЕСА НА БЯЛ СВЯТ нсщо. 1. Правя да се узнае нещо от втEоΓE.
да тτaн) лосτлтшн- на всички; пмзяпEв—м. Всичко, кaоeоmм бе говорел, бе изнесено нш дял
■■сеят,
2, >бнaполвмм, публикуемы- Побео^^ме се погаз именно връз това дали ще да е ниерсмно
дс изнесем на бял се.т .№№0 епизод или ще бы(ы подобря дш αм спрем и до се смълчнм.
П- Р. Славейков. Из нез—вършенат— —βτл6EЛиn—фEя.
Още: Вадя (изваждам / извидн, измъквам / измъкна) пи бял свнт. Изкара—м / изкарам
■иа - 1 синт /и 1 и 2 зн—о./' Изнасям / изнеса п— eцлeлл /към 1 зш—ч-/- Днел,
ИЗНАСЯМ / ИЗНЕСА НА ВИДЕЛО нещо. Днел. Правн да се узнае н-щл от
·ввтиони. да стан— ллтτоннEe ши eтшоки разтривам- А тс неистини подслушаха сякаш нс-
αмвume тайни мн<^^^и. .. и ан изнесоха на виДяло пред свято, Т. Г, Влaйнлв, Дадов-т—
■Сливчлии унути-
Още: Изнасям изнеса и— бял свят /и 1 зная.',
416
ИЗНАСЯМ / ИЗНЕСА НД ГЪРБА СИ нсщо. Извършва!. най-важната и шaй-τnулπм
част от пян—гни работа, някакви - дейност, — 'Много работа (»(«хме и туй лят.,.
И тая гоДина, можс (и. ся коже, жснатя изнесоха не - гърби си ний-тежкото бреме,
А. KanaлнИо)Е. Пътища далечни,
Още: Изнасям / изнеса п— плещите тн.
ИЗНАСЯМ / ИЗНЕСА НД П>ЗуД*<>> нсщо, Правн да се узнае нещо от eтцчнE,
ди стан— ллтτляπнe ни всички; разкривам, И свае с теза избора буржоазните паршин
дмйeмх» ощс ебан излишен път (и нзнесаш не позор caмм своят политическа безнравственост,
Г- Кирков, И‘бтnиτ) н 6пягaпскшτe буржоазни иaрτиE.
Още: Изваждам / извадя (изкарвам / изкарам) пи пазм<а>.
ИЗНАСЯМ / ИЗНЕСА <НА ИА3АРА> -КИРЛИВИТЕ РИЗИ на някого. Пока‘вмм
лτяриτл. пред всички, нечестните, мръсните. лошите дела или илтτъпкE па някого;
разобличавам,
Още: И‘ш—тнм / изп—см непраните ризи. Изваждам / извадя <нм пазащ^ кирливите
ризи. Изкарвам / н‘к—naм кирливите ризи.
ИЗНАСЯМ / ИЗНЕСА НД ПЛЕЩИТЕ СИ нβим. Еж, Изнасям / н‘н)си Ши гърба
си нeио. В епохата нс- 'Възраждането българското ρeeмлюцнмннa млебеж изнесе на плещишс
са борбиТя на нашия народ. в, Литературен фронт, На гражданяше нс вярвам. Ния, селя-
наше, изнесохме войната на плсщншя сан, а но деивши юни не ей мрыДнихт пръсти до ни
.помогнете, Ем. Станев, Иван Kлπл—п·β.
ИЗНАСЯМ / ИЗНЕСА НЕПРАНИТЕ РИЗИ нш аякмзо, Показвам лτнрEτо. пред βтнчнн,
н—ч—стпит-, мръсните, лошите д—ла или щотτпnкE на някого; пизлблEоaвaм.
Още: Изнасям / изнеса кирливите ризи.
ИЗНИЗВАМ СЕ / ИЗНИЖА СЕ КАТО МОКРА ВРЪВ. Избягвам, оф-ИкЕ-м, и‘отτиeям
някого h.™ нещо.
Още: Измъквам се / измъкна се (изхлузвам се / изхлузя се) като мокра връз·
Изсуни—м се / нзсушн се г—то мокри връв· Даал,
ИЗНИКВАМ / ИЗНИКНА КАТО (СЯКАШ) ИЗ (ОТ, ИЗПОД) ЗЕМЯТА. ’· ИДвам.
щлтитиaм се нзв-лπпж. внезапно някъде. без ляллннτe да са зиб—ля‘алн приближаването
ми, П!зeaаnяньm, . . изникна кашо яз зсмято и съвсем незабелязано ся .спна До момчcnм.
Г. KaрaтлмвоЕ, Лепно — Той е наш човск — обади. ся ошнякъбя Орлято и слеД м»лкм
сс лмяeш при деаматш. cяк»е изникна от вβмяτa. П. Проданов, б—дмоня—сняцн,
2, бид-еам се, илнитЕaм се изведнъж, внезапно и бъn‘л. Той стона aбвмк»n и к»! оп
земята изникнех»: фабрике за тухли е гради. иоДенаца е еДно ссло,.,. Дюкяна, фурни
а х!ани! е греда. Й- Йовков, Ппннлюо)нитτ— ни Гороломов.
Още: Като че (сякаш) израствам / - израсна из (от) земята /към 1 зшaO'/.
ИЗНИКВАТ / ИЗНИКНАТ КАТО ГЪБИ <бЛЕД ДЬЖД>. Иояин[вмт се. създават
с— бпп‘л —лπг след друго е голямо колич—сτβл, Нямо Да минеш и пст години и из
шс. зсм. щс изникнаш к!nм зыби ощс маоαм ^βια села! К. Иeτямшли, Златната з—мн-
Това б.х» къиyρояnc на лоcлβбашτβ бедняца и бездомници е гроба: ♦.. Обикновено ше яз-
нноe!х» нмиcм, зыби слсд дъжд. Д- Ангелов. На живот и смърт,
Ощ—: Никнат като гъби Ссгед д^:^;^:>,
ИЗНИКНА МИ НД КОРЕМА, За ндене — много мн омръзна, втръсна мн се
(ялгaτл с— яд) вс— едно и също нтτнe). Пек леща ля ще ябсм. аман. нвнuонa мн на корема
шея лсщ»!
Още: Ионики— мн (изрисш— мн, плn—сн— мн) пи клn·ми.
ИЗОБРАЗИЛ СЕ Е КАЛТА. Днел. Иннп. който не може да вървя и е паднал,
ИЗОСТАВЯМ / ИЗОСТАВЯ НА ПРОИЗВОЛА НД СЪДБАТА някого. Книж. Ставам
^^1^ някой да изпадп— е бедствено щлллж-πE-. като преставам да се инτ-р·тувaм дави
тоИ ще има пллсллн или средства, Отчаяни, злиДнш, изоставена На произвола не съдбатш.
тя излсзс от празнете се къща. ^<№^^3. към eмдamш и коленичи, А. KмпмлиИоeβ, Мра¬
вешки нстоп1т. Аз всчс знаех о!кeм ва»чш нш техен език „изясняване нш случая*. Пращиш те
по Дяволите и повече не се яншярс.суват от тсбе... И тъй като възможността зс
27 Фpaе·оллгшнτa речник, т, I
417
ядно жестоко разправи с меня винаги съществуваше, затова посрещнех Дори с облекчение
рсшснист им да ме езостоият не произволи на съдбетс. Ив. Аржентински, Сребърната ип-
тека,
Още: Отτaвнм /лсτaβн пи произвола пи съдбата. Книж.
ИЗПАДНАЛ ГЕРМАНЕЦ, 1. Човек. нлИτл е изгубил спсτлтнн-τл ся и живее в
нужда; обеднял олвeн. бездомник (обикн, прHж-л-ц), Ебин изпадна. германец е (^β. е
наше сяло — какъв вятър зо я довял носим. нс знсм, Й. Йовков, Жeштнл сърце,
2. Чвеяк - (кинян пъшенн иид, pаЕвeоeшн. нтcπpя'иlиττ. л—- оВлчен·.
ИЗПАДНАЛ МДЙЦИ ИЗ РЪЦЕ, Днал. Нещ—ст—я, зяоч·тτ, опепраедая-
ИЗИДРЯВА МИ СЕ / ИЗПАРИ МИ СЕ ОТ - АКЪЛА. Забравям съвсем нещо, не мога
дм - ся го спомня, Всичко. косшо б.х научел, мн сс изпари ош акъла.
Още: И‘иaпнвa мн се f изпари мн се тτ уми (илиимта. мозъка). Изфирясам мн /
изфиряса мн (излиза мн / излезе мн, E‘хeпъкши мн / изхвръкне ми, изскача мн / изскочи
мн. изщунв— мн / нзщукне мн, щукеа мн / щутяе мн) из (от) акъла,
ИЗПАРЯВА МИ СЕ / ИЗПАРИ МИ СЕ ОТ ГЛАВАТА. Забравям тπβс-м нещо. яе
мога да сн го спомня, Д»e»еc са виД. че слуша ео/клоДа с голямо знамение, но е cыинмcm
чуваше само отбелнц (ума. които иеДнюас се изпаряваха от глоеата му. Ив- И-тров.
Поннннат— любов. 'Дядо Иван помасла (а остави сДни от нииитс си на угар, но тази
мисъл бърже се изпари оп α.αβαηο му. СТ, Марков. Дълбоки браздя,
Още: Изпарява мн се / изпаря мн се от ума (мл‘пra. акъла), Изфиряса— мн / изфиряса
мн (1‘щунем мн / нзщукне мн) гτ главата,
ИЗПАРЯВА МИ СЕ / ИЗПАРИ МИ СЕ- ОТ МОЗЪКА, Забравям съвсем нeщл,
не мога дм ся го спомня-
Още: Изиanяβ— мн се / изпари мн сс от главата (уми. акъла). Изфиряса— мн / изфиряса
мн от мозъкм
ИЗПАРЯВА МИ СЕ / ИЗПАРИ МИ СЕ ОТ' УМА, Забравям съвсем ш-щл, не моги да
сн го спомня,
Още: И‘и—nтβ— мн т·· / изпаря мн се тτ главата (мозъка. —нплм). Изфирясам мн / из¬
фиряса мн (изви— мн / изв—зе мн. изхвръкна мя /' изхвръкне ми. изскача мн / изскочи
мн. нзщуне— мн / нзщукне мн. щука— мн I щугпе мн) из (лτ) уми.
ИЗИЕДЕПСВАМ / ИЗИЕДЕИСАМ ЗАНАЯТА. Научавам се да върша нещо добре.
усвоявам шeщл (обикн, ‘а н)по лошо, ш)млnaлπл)' — А за кaоeм ии е яоомс-ρyхy? —
попитал Николчо, — Ах ши. лanш!мyxч<Ю... — Ти. оaкmо си вадя. няма дш - uвnβдβnцaт
вaаuяτш,.. Ако е ншшштш αιοΜΒο ракия св нелев молом л^кми^]^;^:ху, mм тя може би
uызоρβец и мъртеите. Л. Kanaβ)ллβ. Maмннлτл детенце.
Още: Изпичам / изпека занантм,
ИЗПЕКЪЛ СЪМ ГО, Днел. Ирон, Не съм прлнощтмл,
ИЗПИВАМ / ИЗИИЯ ГОРЧИВАТА ЧАША. Книж. Изтърпявам, понасям някакви
страданЕН. изтърпни-м някакви мъки. тегла,
ИЗПИВАМ / ИЗПИЯ ДО ДЪНО ГОРЧИВАТА ЧАША н ИЗПИВАМ / ИЗПИЯ
ДО ДЪНО ЧАШАТА на нсщо. Книж, Изтърпявам докрай пятинза голяма мъка. глвтмл
страдание. изпитание. — Пък аз ще стискам зъби. за дш Дочакам края на изяДннцитс! —
Хсджяяпш тръсни мъничкото си главица, — А зорчаваша να ще изпием до дъно,
А, Гуяяшнн. Село В·лпоβЛ' За тая ми зоДана голям труд е зс мсне като р^пяп^ня кръст.
Но ао носех аз. вшщмmо, заби ся. угодно е било бмгy би изпия горчиеатш чaтe (о дъно,
А-. Гуяяшнн. С-ло Ведрово- Нозeоuяeaмe си зе мша (о повярваме и првДопрвДвлянаето, че но
а.омu светли лцчнмcmн съдбите е отреднлш да изпият горчивата чеша до Дъно, Ст, Грудев».
AлпEaн— Буд—есна - БСДян студент, - - пой дс изпя. до Дъно чешита нш униженията и но
теглилото и нс вижДашс изход, Ив- Вазов. Илбeлня живот—. Сам удивително скромен.
шой [Огнянов} цдыauaзнρшшe всичко в живота. пораДц която нсисбнъж изпиваше иaшaτa иа
разочороиа^а^е^ (о (ыно. Ив, Димов. Aнл имах два жшвоти-
Водя ароввкода ся от Библията, от Книгата на прорсж Ис-Ин: „Събуди се, стан·, Иеруемяжме. тн. ^>8«*
от ръката на господа изпи чашата на яnлтττa му, изпя до дъно оaшaτм яа онаннишпето".
4П
ИЗПИВАМ / ИЗПИЯ КРЪВТА някому, Убие—м някого- Още ' ли диша тоя презряна
твор? Нс ммжсх дш му изпия кръвта. Ив- Визлe. ^д игото- Нсρnцзaнеомτ му шмс
било Гранине.. Hшρмдннmc душмани му изпиха крывши някыбе към Клнсурския манастир,
A. K—nмлийч)Е. Стронтевя ни републиката, Някъде изтрещяха изстрели, fa „Граф Игнатиев"
препуснаха стрежарц. . , Ах, мръсниците. бслш не изпиха кръвта нш някой мой Другар?
B. Андреев. Партизански - рм‘ки‘н-
Още: Изпивам / изпян кръвчицата.
ИЗПИВАМ / ИЗПИЯ КРЪВЧИЦДТА някому. Еж. Изпивам. / изпия кръвта някому.
Имах влшmeа мыж, но македонците му изпяха кръвчиците, аоспоД де ан убие, Д. Димов.
Тютюн- — Щя ан удня, кръвчицата ям ще изпия! — ръмжеше Яеер. Баща му е всички
силя ао вeбъρжamβ: — Я виж що хор». -можсш лн нм азлезе на алсеа. - В,- Полтнли,
Белинт вятър е пл—нишата- — Слушай. КонДореи, тн поне трядеа -дш раздираш. . . Три
мсссца газим шумете аз Балкана, Вс.к» краста може - да та изпие оρьuиuцeme. - щом
зс глезеше ти бавиш едно камара пара. Ем. Станев. Иван Kлπл—р)в.
ИЗПИВАМ / ИЗПИЯ С ОЧИТЕ СИ . някого, 1· Гледам. βτn-яч-нл, шипрегнато. анима-
т·.™ нянлгл, Мaх»лcоanc учители с учудване гледаха - новия учнтсл. Той.,. пракизиашс лыко,
непринуДено, — Виж кск αм алсдсш само! Щс зо изпият е мчш! — маслсшс са Ничо.
Д-. Manчeвтнн, Дошло е време,
2. Гледам влюб-πл. с жея—нне някого- Русалките. взе китката. .. Глебах я вохлacаоm. из¬
пивах я с очапс си. Н- п. Филипов, Разкази ши яовецм. Тя, омяτо с бали желана от всички
мыже, и шо mолооea, че й е дало винаги непоносимо да я търсят и изпиват - с очи!
М- Кремен, Романът па Яиоnли-
Още: Изяждам / изнм с лчE /и 1 и 2 знач./.
ИЗПИЛ СЪМ бИ И БДБКАТД ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР, Еж. Изпил съм сн и от Бъдни
вечер грошето-
ИЗПИЛ СЪМ СИ -И ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР ГРОШЕТО. Станал съм щлся)л-н О-дшни.
пропиляя съм Всечно от Щ1ЯПTТBO-
Свързва се със същ)тτeуиaплτо всред πмnтлa схващан—. че мгл ннкоИ ялх—пон монетит— ©т Бпдшин вечер*
от него не Трябва дм се ломяв— П1πл лобрл. (Л, Kaрмиeллβ. Иамнтнннн нмрллнлτл быт— бллгan. с. 163).
Още: Изпия съм си и от Бъдни вечер дукитц—то (бабк—т—).
ИЗПИЛ СЪМ бИ И ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР ДУКАТЦЕТО, Еж, Изпил съм си н от
Бъдни вечер грошето-
ИЗПИЛ СЪМ СИ И ПРЕЛИВКАТА, Даал. Иn-нaл)πо много н а продължение яа дпвгн
години съм пял. голям пияница съм-
ИЗИИЛ СЪМ СИ УМА. Днел, От пиене съм обезумял. стаямя съм пияница,
ИЗПИХ СИ ВОДАТА. Дасл, Нямам вече зя—о-нн-. отживяя съм. не се дпржн за мене,
Тая сештбсни мфшцaшлнмcma отбаена си изпиха еобата и нямо нис.,, (а правим
на пудлнкате yдмeмлеneнe с различна зрелища, Ечиш Пелин, Щъркови гнезд—,
ИЗПИЧАМ / ИЗПЕКА ЗАНАЯТА· Научавам се да върша н)щл добре. усвоявам
нещо (обикн зм нещо ллшл, ш)млnaвнл). Тръгнал с ебан цигански катУ·· ,. Тим uвлeоъu
заншяте. Науча. ся (е крадс оооошкu оп курннцншя, (ани и пъпеши ше дю^тан^1пс, ознета
оп стдата нш овчарите. А. Кар^алиИчее. Народен змирилниж
Още: Изп·лeптвим ./ нзпедепсам ‘анаятм.
ИЗПЛДВИХ ЕЗИКА КАТО БЯСНО КУЧЕ, Диал. ’. Много ее изморих от бърз
вървеж.
2. Уплаших се от шeщл,
ИЗПЛАКВАМ СИ / ИЗПЛАЧА СИ ОЧИТЕ. Плача много, продъ.1>жите.Г1'О, πлeрeж,дaм
сн лошτ· от плачеше. яе мога повeоe да пя—ч—. В земята потъне, бс синки. майка та,
горката, очите са изплака. Де бсшс на сс обадил, Елин Пелин, Щъркови гнезда. Майката
на Пенчо нвnu!оa очишс си и ослепя зорката, Г. Kмрaтлaвов. Без гроб,
419
ИЗПЛАКВАМ СИ / ИЗПЛАКНА СИ ОЧИТЕ, Почувствувам голямо уллвллтτвнe,
яислижл—яE— от η-^ - хубаво, ноето гледам. на ноeτл се любувам.
Още: Оплаквам си / №4—кп— си очите.
ИЗИЛАТНЯЕАМ / ИЗПЛАТНЯ КАТО ПЛАТНО, Доил. Много силно се изплашвам-
ИЗИЛЕЗВАМ I ИЗПЛЕЗЯ ЕЗИК, ’. И‘млптвaм се много, лбння. при тичане. хлл-я·,
изкачван—, Младият влян изплези език, Бешс по-слад и еДве издържаше напори. Ем. Станев,
Илв·сτ зм една гора- Имешс шсм със cτJmaаu хора. ,. запъхтяни, в!ммρынu, изплезили
βвaо- по върлата стене, Иа, Вазов, Нова земя, Изплезихме езици. (окошо стигнахме
ни иырхо,
’. Свещ- лоогJO. Шелл. Описням -" лл" - ияоггo, ариям -" " ниотго. - ыои ее- cякси τ
булките висеше железная юмрук на мъжа й, И тс сзик нс смсеха (и изплезят една
срсщу (руга. Ил, Воген, Диви души-
ИЗПЛИТДМ / ИЗПЛЕТА ВЪЖЕТО а.оммy. Иодтинвам някого дм извърши нещо,
змnaлн ' което - ще пострада. тежко или ще загине,
ИЗИПИТДМ СИ / ИЗПЛЕТА бИ КОШНИЦАТА, Нсобобр, Уреждам нещата а сβлт
ползи, в свой нπτ-n·т. постигам това, ко—то искам- Изплете си наш Светослав ооенuцama.
по излъга и боги, и ншроеа — кaвa Друг, Ии. Визов. Светосгиз Т—ртер,
Още: Уплшт—м сн / уплетм ся кошницата. Hcодмдc, И‘пяит—м ся / изплета сн кошничеати·
Heобобc.
ИЗПЛИТДМ бИ / ИЗПЛЕТА бИ КОШНИЧКАТА, Hβмбобc. Уреждам нещата в сеон
ползи, е твлИ шптлр—с. nлтτнг—м тона, ял)то искам, Зара гледаше с трескаво людмлшτcmeм ту
него [Борис]. ту Мария, Тук почваше нсщО .. Имешс какио (а се ρaзк!вe! по чсйоеетя
не зяпнала от изненада приятелки — кaо Мария го видяла случайно, как гм въвела пра maτоо
Пиер и как mмвu умен а худее млибсж съумял есдншгш да нзnucme кошначкато си, Д- Димов,
Тютюн,
Още: ИзплЕтам си / изплета сн ножницата, Hcмдмдρ. Уплит—м си / упг—т— си кошшич-
китм Необобр.
ИЗПЛИТДМ СИ / ИЗПЛЕТА бИ МРЕЖАТА. Успявам да повлиян ШМ ШНИоиМ,
та дм плтτнгн— някакви, лOнян, користни цеян. Те [номунистит—]. оaкmм eшжбaт. продължеишт
(а . внасяш позива, (а крадат оръжие, дш зарияест eмйаuцuτы .. Добрс се изплели мрежете
си. Д- Ангелов, Па живот и смърт,
ИЗПЛУВАМ ОТГОРЕ КАТО ЗЕХТИН. Одикн. нeмдмбρ. НадвЕи-м, побеждавам,
шидцумвам, все се тмтτaм зм прав,
Още: Изплувам оτилпe като м—сло. Излизам / и‘лн‘а лτиопe като зехтин < над βллaτa > .
ИЗПЛУВАМ ОТГОРЕ КАТО МАСЛО, Обикн. Heмбмбρ. Надвивам. побеждавам, н—д*
думвам, все се смятам ‘м прав-
Още: Изплувам отгоре като зехтин. Обикн. нβмдобc.
ИЗПЛЪЗВАМ СЕ / ИЗПЛЪЗНА СЕ ОТ РЪЦЕТЕ не аякмαо. ’. Успявам да избягам
от преследвачи. от плен, an·тτ и под,; не се лтτмЕTМ да ме змллβтτ, сп-снвам се,
Някои ош участниците арсстуеала, а драп мн w чудо сс изплъзнал ош рыцсте на по-
лОчнпс, П- Михаилов. Ммлямта пanτн‘aнka- Послс обръчът мкмло нсго почна ншаюeм да св
всτяαa. Фашистишс сн гмeмρcхa: — Няма (а св изплъзне жив от ръцете ни! К- Ламбрев,
Средногорски партизани,
2. Измъквам се, отиоблжлмeaм се от нечие влияние или власт, Бaоeм да ви кажа. кар-
(aшu»ρ,.. рс.п» се, изплъзва от рыцешс ни. Д. Тмл—и, Пресп-пснит— камбани. Старата
виждаше: Иван ся изплъзваше ош рыцвшс й, Той нс я ' cлyеaеc вече, ходсшс, бсшо си acкame,
правеше, кскeмmо - си внaβтβ. Г. Kanмтлмвлβ, Татул.
3. Зи нещо — бивам загубен от някого. п— могат дм м— змnм‘тτ няи получат, иn)тτaи—м
дм принадлежа нм някого, - Капо зо гледах», слуаншс лссно разбираха зaщм чифлакъш сс
изплъзна. из Захсрцсиате - ръцс и - мана в ■неговите. Й- Йовков. Ано мож—хи да глЕлряτ.
Страхуваше се и яДосвашс ся -е cъщмτо врсмс, чс мбeи!ам>τм ' нему от това министерство
хyбсeм - място,. . ще - се aвлльваc из ръцете му шыкмо тогава, кмзenю пой мислеше, че си¬
гурно αм всчс притежава, Т. Г. ВяиИное, Каменов,
420- -
ИЗПЛЮВтАМ I ИЗИПЮЯ КАМЪЧЕТО, Обикн. е си. вид. Казвам нещо ллжл зм някого
нлн за самин себе си. ял-τо дълго съм прлмплч—и—л nлрaлн стрих явя н—у,еобсτил,
— Защо винаги дооaceaτe работите До caвρнe?.. — Аз ля га eоошceшм, B!me ешсочвстео?
— Той извеДнъж скочи: — А вие зещо ня изплюят камъчето? Защо нс кажете, че - не - ви
ся управляв» с Бacaecлоe? В. Геновсн—, Седем години- Нсли nρeзльис нсщо, отеаря
ввДнъж-движ успа а ней-после изплю камъчето : — Нс можах всичко (о прочеши. Е. Бон¬
чев—, Aно-τо пипе. — Ако след пст минута нс сложиш нов шибър и ня п^те^лиш, ще
ne пречукам, — Брей! — озъби се Другият, — То ослы само това зноспе ины. И τaош,
изплю най-после камъчето! Ссга вече му бе ясно с оaоьe човек С!боm». Л. Станев,
Погв—д от хъяма. — Изглежда, семо глухите и та ня сте чули, че той ще ся жени за
Велислава, Изплюл камъчето, нш еойеодстс му стена неприятно от смущението на
Р!дммuρ, зашова взе ба го успокоява: — Е, братко, голяма работа, чя Войдон...,
(а се мълчи, М, Смилова. Друм се вял, Казах ла па аз за Арнф?.., Ршмзина
чекеше. лицето й блебнесше. — И пея нашарил, мера! — изплю ний-после Келепирнца
камъчето, Б, Η)сτоnлβ, Ариф н Рмм‘нпм- — Б!mм си пийне, човск изплюеш камъчето.
Хслс пък нишаше хора. Хване лн ан мслоо, и зОспобе ммαan и очаше дш лccncyuaτ, Ем-
.-№3. Д—н се ражда.
От нaрллπaτ— приказки за един поп и ритан му, яонτл се били еaп·нлн дм не псуват повече и зм да я— ‘-Оранят
реж—нилто си, държали под езика сн по eлнл н-мъч—; веднъж обаче видеги яяя—яин о—‘лбрм‘нт и пaτaтτ н— можал
дм се сдържи и низал; „ще изплюя, лтлл попе, камъчето“. ‘мптτл искал дм изпсува,
ИЗПОВЯДВАМ / ИЗПОВЯДАМ С КРИВАКА ИО ГЛАВАТА някого. Днел. Ир—бнимм
някого- Раздра лн сего. кaоe! година е поза духовник? Ош тсде искам да ао нacmшгнcm
и да го изповяДаш с кcae»оa -по глсеата. К. Петнанои, Преселници.
ИЗПОД (ПОД) ВЕЖДИ, гледам (поглеждам а под.). Г.Kрмлeжнлм, сирнто.- -б—з дм
вдигам лчE (гл—дмм), Елки глceaиe мыжа си отстрана св с тоя поглед нс подплашено
гугутка, учудено, шзпод есжда и не е.ресшс. Елин Пелин, Гераците- Деспс по-ао лема моми¬
ченца. (. ..). сеснлаио мс поглсжДаш изпод всждн, Т. Г. Ел—Иное. Ир—жEβянлτо, Нс можсх
дш му се аacaбeaм. Тайначко, изпод есждш и отдалече ао рсзалсжбсх — лицето понзаоряло
ош слънцето и кафяво, П- Мих—Ияов. Магната иanτ1‘aняa- Лукс дълго мълча, като глее» под
вежди пленнико, който дв лcшccбa»л нш сбен обгорен пън. покорен и смирен, Ст- Змгорчипов.
Ден последен, Само Илчо. настанен между див възглавница до 6ο^ са. я гледаше
изпод вежда и нс устните му се бс по.енла шаха, радостна усмивка. Д- Тмлев. Сτaпмτм
кьщи-
2. Сърдито, нaмпьщ)но. гневно, враждебно (гледам)- Когато т. му се cоaρame. той я
глсбашс изпод вежди. ежеше сс капо биче и мылчсше, Ив. Петров, Нонкянат— любов.
Филип често глсДаше изпод всжди бропчсто си и много му се ескашс да го натупа
(иа-три пыши, но ао бешс страх ош бащи му. П. Сτьилβ, Гяасов- от вековете, Само
Динко глee!еe стубсно. недружелюбно, под всждн. cсзcьcбβн, че със своето цaeccнe тсзи
жени caвeслнхa имения нм Дсн, Г. Kмпмтлмили. Обикновени хора, Тия бума боболях» много
нш тспя. Хреньо нзглеДс поД вежба офицера и заДамо ао наруга е себя си. Ст, Чилингироз.
Хл—6 пмж пасущняИ, Болярино, болярино. зсшеорш сн успете, чс знаеш лн в чии ръцс си? —
каза сърдито Райко, гледайки го изпод зяжДи, Ст, Зиглрчнноβ, Ден последен,
Още: Изгод (плл) око (лчн) /към 1 знач-/-
ИЗИОД НОСА МИ. EеяьяЕMτ (не·амτ, грабват), НсоДодр. Е прнтъсτиE-τл
мн, лбнян. блз а‘ да п—зOeпa. Знача сватба, а?.. , — Ама. ще ан оставя де грабнат доктора
изпод носи ма, Дс имат да вземат! Й. Йовков. Милионерът, Нели по такова се бешс
вшнecыл и ceuо Тополово. но се намесиха робитслишс й, явиха се аяксоea сестоее а избра¬
ницата се оженя зс други. Колко шсжко му дсшс. че отнсхс оρeceвaцaτe шзпод носи му!
Б- Обр—тепоз. Сноп,
ИЗПОД (ПОД) ОКО (ОЧИ), гглдия (гoгг·жлма н под,)- Еж. Изпод (nлл). вежди
/и 1 знач-/- Инбжс погледна стареца изпоД око и едва зсдeлявсао се усмихна. Й. Йовков.
Старопланински яегепдн- Понякога тя cτшeaеe да взсме нсщо и Зохари я cлcбeеe шзпод око.
Й. Йовков, Ано можеха да гоилnяτ, Аао глcб»еc изпод очи и мълчсшс. Й. Йовков, Ано
можех— да глилптτ. Спос зо азглсбс изпод очи. Д. Добр—вскн. Бунтът на ир—Иц—ри „Надежди“.
Той [т—те] не мърда оп стаяти. Чет вестник. Поглежда ни под око, Теш нещо. В-
Бонч—аа, Aяч-τл пиже, Кой е той? Какъв е поза судскт? — пишех се аз оmаauяu и из¬
плашен, Погледнах зо под око. Г, Райчеи, Не‘найпнят. Той нарос есе тъй лудо и под
око слсДе зс сфскта. Й, Йовков. Земляци,
421
ИЗПОЖУВАМ НАМАЛЕНИЕТО, Иллуоaимм шнианен облаги блaголan)πнe на вре¬
менно благоприятни за η-^ лбтτлтτeлтτиa. ситуация,
ИЗПОТИХ СЕ И ПОД УХОТО. Измъчих се много, докато свърши нещо. видях
голям зт·
Още; Изпотих се под език— /и ’ знмч./.
ИЗПОТИХ СЕ ПОД ЕЗИКА. 1· Измъчих се много. лтяaτо свърша нещо; видях гллнм зор,
2. Шег,. Много ми е студено.
Още: Изпотих се под носа /към 2 зн—ч,/, Шва. Изпотих се н под ухото /към 1 знач,/,
ИЗПОТИХ СЕ ПОД НОСА, Шва, Mπлгл мн е сτул—πл,
Още:- Изпотих се под езика /в 1 знач./-
ИЗПОТРЕИВДМ СИ / ИЗПОТРЕПЯ бИ КРАКАТА. Ходя па мнтгл и различни места,
1змлnтβaм сл, н—пимм от хлл·πe. зм да свърша някаква работа, Слуаа и слугини си изпотре¬
пах» кρaо!ma да снозаш по всичките посоки е греба зс провизии, Ал, Kлнтτaπτннлв, Едип
п—оч—кзан годеж,
Още: Изпочупи—м ся / изпочупя сн граната.
ИЗПОЧУИВДМ СИ / ИЗПОЧУПЯ бИ КРАКАТА, Еж. Изпотрепи-м ся / н‘плτп—пт
си критата. Докепо намеря тая панделки, си изпочупих краксше дш тачим по мигазннншс,
ИЗПРАВЯМ / ИЗПРАВЯ ГЪРБИЦАТА н.^ому. Н-карЕам πяялго да започне дм
naблτн нaяτл трнОЕ-, да няма поβeо· н)ллтτ—τъцн в naблτaτ— сн. — Какео чаке този кмст бы?
Де убие бикът някого .и? Това не е зс кмст, ама е зс синнар не я, Нс шокеза Ленин нм
изправи гърбицитС И. Велков, Дъбът на Ленин.
ИЗПРАВЯ МИ СЕ / ИЗПРАВИ МИ СЕ КАТО КОЛ НА СЪРЦЕТО, Дне.. Ввюбимм
се силно и пнного,
ИЗПРАВЯ МИ СЕ / ИЗПРАВИ МИ СЕ <ПРДВ> НА СЬРЦЕ<ТО>- Днел. Влюб¬
вам се силно е яяrлгл, Там енб.х моме з»моcоa. /.,,/ право мн се на сырцы изправи, I
теърдв е, мамо. хубава; I aоо мн па. мома не вeмcе, / никога не ща се ожени, Пмnллни
плеж,
ИЗПРАВЯМ / ИЗПРАВЯ НД КР>К>< Т>> н.ооαо. ’. Плмaгмм на някого да се оправи,
дм се спвз—ме след преживяно нещастие яли дм поправи ммτeпнмлнлτл сн сьтτлянн—.
Всяк» литературно неудача не своя оолeαс те посрещат с прискърбие. И търсят начин нс
осо (е Доубият човеко, а оaк (а му помогнат, бс зо изправят нс крака.. Кр- Kюлявнлe.
Светлини по пьтн.
2. Помагам на някого дм стан— сaмлтτлтτ·л-н. дм започне дм рмOлτн н да печеля,
3. Помагам па нтялго дм си ип‘сτaπлин здравето; излекувам- Близките му и нсй-вече попо-
бняте ао .н^1^1^]^<^:^а (а отиде при няоaоea. eρeчоa. Мнозина дала изправяла на кρaо, eноaхо,
не можела До се мерят с нся лсчнпслншс, Е. Мутафчиева, Летопис на тмуτнлτл време.
Ощ—: Илтτaинм / -поставя п— грака /ньм 2 знач./- Вдигам / вдигни и— крана /към 3 знач./,
ИЗПРАВЯМ / ИЗПРАВЯ НД ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА някого, Книж, Завеждам
съдебен процес срещу нтнлгл. давам под съд нтнлго. Та не сс мана и половин зобнна ош
невлнзюнышо мн е попрището на журналистиката а д.х изправен на подсъдимото скамейка.
Сн. Македонски, Една земя мн стнги-
Още: Илсτ—внм / поставя п— подсъдимата скамейка. Кнаж.
ИЗПРАВЯМ / ИЗПРАВЯ ПРЕД ЗЕЛЕНАТА МАСА някого. Книж. Заи—ждам съдебен
процес срещу нннлгл. давам под съд няного-
ИЗПРАВЯМ / ИЗПРАВЯ ПРЕД СВЪРШЕН ФАКТ някого, Извършвам нещо. 6—з да
искам сьгласн—то- ни някого, ‘а да го принудя дм прн—ме това. ял)τл вече сьм направил.
В предложението ся aзmыоee. че откозыт на nc!uнmeucmeоmо бе бебе одяснсния не
necuшмβнma по пози выпрос, както и лоcлeбншτc изявления но зенерал НорстеД деиат
да се раздере, чв Националното събрания ба могло де бъде изправяно пред cβыcmeн факт,.
е, Вечерни нлβEHн,
Още: Илсτ—инм / постиен пред свършен факт.
4’2
ИЗПРАВЯМ I ИЗПРАВЯ РОГОВЕТЕ (РОГАТА) жм някого. Cбшон, и си. зид. Днел.
«б големи мътя. с бой, тьт сили накарвам някого дм се отучи от н—що ллшл, да се вразумя,
дм постъпва. както трнОе-,
ИЗПРАВЯМ СЕ I ИЗПРАВЯ СЕ НА КРАКА и ИЗПРАВЯМ СЕ / ИЗПРАВЯ СЕ НА
КРАКАТА бИ. ’. ВъзтτмπоитЕaм здравето си след τeжнл боледуване; л‘лn—итeмм.
2. 3aмтгЕMм· се миτeпнилнл, съвземам се, след нито съм Оня изпаднал е ллшл ммτ)пEaлπл
шоялж-ии-- Ида сега, успокой се и запрстисйтв ръкави! Спудс. трядеа да се изправи нш кca-
к:сп» си. бай Ралчо! Ст, Ц, Даскалов. СТубленскит— липи,
3. Ставам сaмлтτотτ)яeя, започвам сам да п·оeлт прехраната тн,
Още: Вдяг—м се пм крика<та см> /към 1 знач-/. ' СтПпв—м / стппн н— кранм-Стм си>.
ИЗПРАВЯТ МИ СЕ / ИЗПРАВЯТ МИ <Е КОСИТЕ- Изпадам в ужас, об‘-ми ме
с:шя)н страх,
Още: Ηaтτпπхииτ мн / настръхнат мн (щръкнат мн / щръкнат мм) кгоигe'
ИЗПРАЗВАМ / ИЗПРАЗНЯ ДЖОБОВЕТЕ но иякого. Вз—мим eсшоншτ— иaрн н—
няялгл, лбнпaм го, ограбвам го-
Още: Изпразвам / изпразня к)т1тτ—.
ИЗПРАЗВАМ / ИЗПРАЗНЯ КЕСИЯТА но някого. Вж, Изпразвам / изпразня лжлблвeτe
.на някого.
ИЗПРАЗВАМ бИ / ИЗПРАЗНЯ СИ ДЖОБОВЕТЕ· Охaпоимм се, оставам 6—з паря.
Още: Изпразвам си / изпразня сн кесията
ИЗПРАЗВАМ бИ / ИЗПРАЗНЯ <И КЕСИЯТА. Еж, Изпразвам сн / изпразня сн джо¬
бовете- С па. зала. быто я строим, сн изпразнех оβcшяnс. и се чудя какво щв правам,
ИЗПРАТИЛ СИ МУбТАКИТЕ НА ПЕРАЧКА· Χαο.. Подагр, 3— мъж — кьосе.
ИЗПРАЩАМ / ИЗПРАТЯ Е ГРОБА някого, Ставам причини ‘а смъртта на яяклил;
■уморявам. Наля си е вбин но баща н майка и чорбаджийски син, каква лн не лудории
нрава - Теньо Гълъборсе! Ходи, бавя пи накрай и чсширш години е затвора nceоaρa.
Посрама родипелн,. . . . зачсрна мaйоa си, а баща си бсз времс и гроба изпрати, Г, Кира-
славов. Рожба,
Още: Ир—щам / ппaτт (завличам / завлек—. вмъквам / вмъкна, 3^^—м ./ вкарам.
свалям / сваля. смъквам / смъкна) в гроб—,
ИЗПРАЩАМ I ИЗПРАТЯ ЗА ЗЕЛЕН ХАЙВЕР някого. Извивам, заблуждавам, н‘-
мммимм нтнлгл зм нещо.
Още: Ипaπ—м / пратя за зелен хайвер, Ирлβлжлaм / п^зодн (продавам / продам)
зи зелен хиИβeп, Дасл,
Вллн пρлне-олa сн от π—рллπaτa приказна, и яляτо се рм‘н—зим ями една ж—на, зм дм мож— сβлOолπл да приема
любовника сн, искала да отпрати мъжа ся ‘м пл-льлго време м зaτлнм се nneсτлn1ли на тежко болна, като низ—в—
на мъжа сн, че щ— се излекува тaмл мно тоП ним—рн н И лля—се дм хапне зег—н х—Из—р (<т. Илиев, Фри‘)ляогизмн,
в, Пaрллπм мяадеж, XXVII, 1971, бр- 68 с- 4.).
ИЗПРАЩАМ / ИЗПРАТЯ НД ОНЗИ (ОНЯ) СВЯТ някого, ’. Убивам ннялио,
— Б!овн грсхоес? — вaлнmс сопнсто Момчил, Сыбо се почесо зоб ухото и стеснително
погледна към болярина. — НС, ей тикне» капо негова милост, м»лоо лн смс нм nшооcmнлu,
по и на оня сеят смс ги изпращали! Ст. Зaглnоцяов, Д—н плтл—л—н-
2. С пои-л—нн-τл ся, с деИствият— сн тпрнмл някого ставам причина зм смъртта му;
умлnяимм. Мсщсхспш ежедневно тормозело заварсницат си и накрай я изпратила на
онзи сеят.
Още: Пращим / пратя пи онзи (онн) свят,
ИЗПРАЩАМ / ИЗПРАТЯ НД СМЪРТ някого, Възлагам на някого тмиаза naблτa.
при нлтτо има голяма e)плтτнлтτ тоИ да загня—, Не сутринта нзeaосхс стирая Б!лннкоe
при капитана... Тъй капо всички възрастни е кы^и знаех» зс помощите, конто стареят
лρ!Щ!еe но партизаните. снахите сс разплакаха * вдеа ла ня изпратиха свекъра сн но
смърт. Г. Kaрaтлaили, На сτпaжм.
Още: Ирмπaм / пратя нм смърт.
423
ИЗПРАЩАМ I ИЗПРАТЯ ПО ДЯВОЛИТЕ. ’. Някого ала нсщо, Преставам да се
интересувам от нтrогл нгш нещо, 1‘лсτaитм, захвърлям го. отказвам се от нянлгл нлн
я-щл, Е, скъси лн с Мантона? Изпрати лн го по Дяволите? Дамян замълча и нс отговори
нищо на баща си, К- И—тнапои. Дaмтялнaτa ч—лад,
’. Ηβ^. Отхвърлям. лτмeнтм нещо,
3. Някого, Р—игирам лтτnо, невъздържано. с думи . или деИстиин срещу някого- Ноа.оог!,
прсз шсза исеоee нехлуеат пра мснс известни .ица, коато с τ»ооea нахалство изпре¬
варват другите, че ез се знжДам принуден да ан изпратя по Д.еолнпс, в. Комедия.
Още: Ирaпaм / пратя по дяволите, Оставям / лтτ—вн по дяволите /към 1 знач./.
ИЗПРЕЧВДМ СЕ / ИЗПРЕЧА бЕ .НА ИЪТЯ на алоого. ’- ИтnneоЕaм на някого е
някаква работа. дейност, Щс сн купа нова дрсхи, щс сс вырне е сслошо, и шсжко на шозн.
който сс изпречи на пътя му. К. 'Петкинов, Дaмтπлимτa челяд, Ало онуй, ооenо е известно
можс дн само на швырбы малцина от вес, по е. че се намериха неши сънародници от
България и оттук, които бе се изпречат на пътя на Cρг!аuв!цuяma, които ба пожелаят
спирането нс праенлния неин хоб, конто до пожслсяп и предприемат съсипванято ù,.
Д. Талез. Илинден-
2, Срещам се, змnлзπaиaм се с нянлгл и τлиa она‘иа някакво влянни- върху моята нлн
нeгтиaτa съдба, живот, Капо момиче тя былГо врсмс мечтаеше ба се ожснн зс а.оод
чуждестранен ошсше. ... и тъй кашо много зобана бяхс се изминела е очакване. а naоьв
чужбенсц ощс нс й се шзлρeчeame на пыш., оженя се зс Мапссв, Д. Калфов. Ηeлблn1М1нτ-
В Гслсц сс cccиа»л с аaен. Дряновец Дядо Максим Райкозач, . . Поискал оп чичо Ма¬
рина дс му препоръча момчс бряновчс — да ао проеоДи на учение е Русия. И ей н»,
чс ез се изпречих но пътя на чичо Мсрннс! Д- Марчеисни, Дошло е врем—,
Още: Заставим / зaтτaн— п— пътя.
ИЗПРЕЧВДМ СЕ / ИЗПРЕЧА СЕ ПРЕД ОЧИТЕ на някого, Пояа‘иим се, nлтнтвaм
се пред нтнтио. обикн- я—нилeйял, Щом стъпихме но шосето. спрсжср.п ни шлесн» по
него и ни заповяде Да не се азпрсчвамс всчс преД очитс му. Г- Б-г—и. Пативатм на —дпо-
млмо). Де се предстаеи еДно обща картнне на. всичко туй, която сс изпречи» прсд очншв
на пъшннка, πоceиaeaи и зс пръв пыт нюйоркското ncшcmснциe, е нещо положително
невъзможно. Ал- Kлπтτaнτ1нлв, До Чикаго и пи‘ад- В Цариград - ош гcмнйоana слазит
шраме бжелспн (...) е фесове и бынеста шалвари, насмап първия файтон. който се изпречиш
пряД очите ям, и се изгудест е кравите улица, Н- ХаИтов. Шумни от габър-
ИЗПРОСВАМ ДЕТЕ ОТ МАЙКА, Дасл. Крайно ямтτоИо1во, ллтмлπл мллт ‘м н)щл
н успявам да иллуоa н н)вьзмлжноτл-
ИЗПРУЖВДМ / ИЗПРУЖД НОЗЕ. Cбaкн, е се, вид. Дасл. Нccнcбρ. Умирам.
Още: Изтяг—м / и‘т—гн— позете. Пренвбр,
ИЗИРЪХВАМ / ИЗПРЪХНД ИЗ КОЖАТА бИ. Днел, Обикн. е се. вид. Изпадам в тнлπл
рa‘лna‘н-н1). силно се рa‘гπ)итЕaм. яллтимм н преставам да се злмдея-
Още: Излизам / 1злт‘— от (из, вън лτ, извън) rтжaτa се. >‘^^3-. / нзтrлrяa
(изскачам / 1зткгчи) от (из) кожата си /и 1 ‘нач,/. Дасл.
ИЗИРЪЩЯЛД РЯПА, Дисл, Ηε^ лтτмртло, н‘хаб—но, негодно вече.
ИЗПУСКАМ (ИЗИУЩДМ) / ИЗПУСНА ВЛАКА- Обикн. е нвсе. вад. За стар ерген
или мома — не успявам да се оженя (лмьжa), оставим неженен (н—лмъж—ни)- — Хсйдс би
тс оженим зс Мария. — Нс енжбаш ла, чв съм изпуснел злак»?
Още: Изтървавам / изтърва (пропущам (иплиycκ—м) / пропусна) илМна.
ИЗПУСКАМ (ИЗИУЩДМ) / ИЗПУСНА ДУМА, Н—зогно казвам н—що. ялeτл е·
трябвало да се кри—. да се премълчи нвн е шум—стно; издавам таИна- Внимавай ба не изпуснеш
пред някого - дума зс мо.пс гърбица! Μ. Марчезсин. Митко Пaлму‘ли- —— Да не са из¬
пуснал дум» зс Нcиос! — прсдупрсжДавашс Боcmaбнн. капо ся озърташе, въпреки чс
бяхс семи е корабора. Сх. Ц- Дмтяaлоβ, <τубл-нтннτ— Липи.
Още:. Изтървавам / изтърва дума,
ИЗПУСКАМ (ИЗИУЩДМ) / ИЗПУСНА ДУХ. Вж. Изпускам (н‘пущам) / изпусна
душата тн. Тоз дсн ceae е Стара планина загине! / Дух изпусна поб хaнeжeca стареца.
Ив, Визов, ’’-т— му годишнина.
4’4
ИЗПУСКАМ (ИЗИУЩДМ) / ИЗПУСНА ДУШАТА СИ. Е агония съм, умирам, из¬
дъхвам. Послы-Днюши бума му замря е усшопо и шой изпусна грешната си (уше. Л. К—-
р—вллои, Войвода,
Ощ—: Изпускам (изпущ—м) / изпусна дух,
ИЗПУСКАМ (ИЗИУЩДМ) / ИЗПУСНА КОКАЛА ОТ РЪКАТА бИ. Загубвам ня¬
каква лохллн— служба, работа-
ИЗПУСКАМ (ИЗИУЩДМ) / ИЗПУСНА КОМАТА ОТ РЪЦЕТЕ СИ. Оставам без
служби. б—з занаят, без иneинτиннe. Нccnнρaхмc се- пик, неистина, но зс об що ото...
А сега, — кой оск (и сс нервен в одиeme быркошая, за де не изпусне кометя от рыцсте са,.
Ст. Чнлнпгнров, ' Хя—б шиш нисущниИ,
ИЗПУСКАМ (ИЗИУЩДМ) / ИЗПУСНА ОТ (ИЗ) ОЧИ нещо. Не вземам нещо пред
зид. не се тъобnм‘тимм с него. пропускам го. Това, че държаеете трябва своевременно
До знае с какъв фонд от храна разполага. вае изпускате оп очи, А. Гуляжки. Село В—лплио.
ИЗПУСКАМ (ИЗПУЩАМ) / ИЗПУСНА ОТ (ИЗ) РЪЦЕ и ИЗПУСКАМ (ИЗИУЩДМ) / "
ИЗПУСНА ОТ (ИЗ) РЪЦЕТЕ СИ. ’· Някого, Н— успявам да хвана или да задържа πтялил
и пя—н. арест н цод-. отτaитм го дм се изтръгне, дм - избяга, И Нако вaчaоe търпеливо,
заyшeзсйош всека час не водачите не изтребителните отрсбн, че са изпуснали из ръцстс
са най-описния и кръвожаден метежник не Борово, Кр- Вeлнлβ. Село Блnовл.
2. Някого. Преставам да имам власт или влияние над някого- Лазар сс изплъзна ней-·
напреД от рыцыпе й. Някак и п. самаша ао изпусна оп ръцстс са. Д- Ташев. Пп)тпмнтя1τ—
камбани.
3. Нсщо. Н— успявам дм запазя нещо. ноето притежавам. загубвам яeщл. Няма зсмя
зе ecuчон. Нели вaτоea купихме Елнызач? Но, кaоmо ма изглежда, щс я изпуснем из
ръце, К- П-τяaнлЕ, Старото врем—,
ИЗПУСКАМ (ИЗИУЩДМ) / ИЗПУСНА ИУСУЛДТД. Обърквам се и не знан нанно
да правн. кан да действувам. Правителството прсз шоеа лято прокара един з»оон. по
който вече а малолетните се осъждат не смырш, Не neоовс нсщо с способно само прави¬
телство, ооcnо зсче е изпуснало пусулапе. Д- Ангелов, Нм живот и смърт-
Още: Изгубвам / изгубя (изтървавам / изтърва. загубиам / загубя) пусулат—, Забърквам /
‘—бъркам (тбъnrβим / сбъркам) пусулата, Даал.
ИЗПУСКАМ (ИЗИУЩДМ) / ИЗПУСНА ФРОНТА, Ипeтτaвмм да с— тьщрнτиилтвaм.
оставям се да бъда победен. — А еня от ко. ропс стс?— Оп резервната, Вае ли из¬
пуснахте фронша? — попиша подофицерът и очишс му длсснсха с особен блясък, който се
спора не Гражсе лобнaρeβоτeлeн, Ив. Maпτнπли, Драва т—че пр—з тлиβтнсян з—мя-
ИЗИУбКДМ (ИЗПУЩДМ) / ИЗПУСНА ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА), 1. Нс някого, Н— съм
илиeоe в състояние да упражнявам надзор върху действЕнт— па нтногл, лсτaитм го да
върши, яaнилτо тоИ ясни, Имемс само сдне грешка: изпуснахме юздспа не роято, Да пипнем
ние пик пс. юзб». де я взсмсм вeρeβо е ръката си. пък я.ш бе внДи^!. . . — Този е!
Юздата да нм стегнем вдρeβо! — Те съвсем се забравяха, мръсните му гяура а сиинн!
Д. Тал—з. Пресп-нсинт— нимбапн-
2, Самосш,. Н) мога вече да се спраин с полож—нн—то. да го лилaл-н. безпомощен съм, .
Още: Изтървавам / изтърва юздите.
И3ПУСНАД<» ВЛАКА. Зи стар —рг—н нлн млмa — гсτaнмл(a) нежен)п(м),
пропуспил(а) всячин възможности-
ИЗИУбНДЛ СЪМ КОНЯ В РЕКАТА. Дасл, Е мπлгл лошо погож—пи— съм. зм-·
газил съм . много, съис—м съм змнъсмл-
ИЗИУХДХ КРИЛАТА, ' Днел. Изхарчих βсноrл, ост—нах б—з пanE, Черешерете ескс
нзпуаа крил»!!. снчко им ойДс, Ии. К, Шапнир—в. П- Близп—и. Речния па тaмоноисkEт
градски говор.
ИЗПУХВДМ / ИЗПУКАМ ИРАХА <ОТ ГЪРБА > някому. Обикн. и се. зад. На¬
бивам, шап—рдажвам нтнлго- Като не cuyшeе, ще видиш — 6ο^ та Довечера щя па из-
пуха прах» оп гърба.
Още: Отупвам / отупам праха < от гърО. Днел. И‘τъптимм / изтърся (отърсвам / лτъптн.,
опухе—м / опух—м) праха.
4’5
ИЗПЪВАМ / ИЗПЪНА КРАКА. Cόнка. в си, зид, Пренебр. Умирим- — Моноe —
обади ся вдин полнцаС,... — вадя лн оня поД ншивсо. кок в изпъни. крака? Ем, Станев, В тиха
вечер,
Още: Опъвам / лиьв— гранити, Нρыаыбρ.
ИЗПЪВАМ / ИЗПЪНА НЕРВИТЕ па някого, Ставам причин— някой да бъде яeпнлн,
неспоно—н. яaщn—гπиτ, яeснл ди се р—здразнн- Снощното пътуване, неочакваният арест,
приготовлението зе бягство и постоянните съмнения бяхс изпънали нервите му. Ем.
Станев. Е тиха вечер.
Още: Опъвам / опън— нeneиτe,
ИЗПЪЛВАМ / ИЗПЪЛНЯ ГЛАВАТА нш някого, Днел. Успявам да вразумя някого,
.да го уб—дн а нещо, Ний-послс му изпълних злазетш. утре ще иде отново нс училище,
Още: Напълвам (π—пьяπям) / πaщьяπн главата /в 1 ‘пич./.
ИЗПЪЛВАМ (ИЗПЪЛНИМ) / ИЗПЪЛНЯ ОЧИТЕ. Cбнкн, на някого. Дишл. 1. Много
<е хир-тнaм. спечелвам ллобр-нн-τл с външния сн вид; nлнn—ЕНм се, Дснсм а нощем (и
сс бъхтя — за^що? Де Глебом семо но хорста очите дш изпълня. И- Ю, Тодоров, Невяста
.Блртπa,
1’· Дасл, Само и си, инд. Уплмшиам нтялго.
3, Диел. Давам много нещо на н^^r^>^l^н'·
Още: Напълвам (π—пплπтм) / напълня очите /към 1 знач./.
ИЗПЪЛВАМ (ИЗПЪЛНИМ) / ИЗПЪЛНЯ ТРАПА и ИЗПЪЛВАМ (ИЗПЪЛНИМ) /
ИЗПЪЛНЯ НЯКОЙ ТРАП. Просторен, Умирам, Щом ня се изпълнила някой трап и си
•стигнела дотук. значи опасността е минало, Л. Стоянов. Хол—р—,
Още: Запълвам (з—ппвнтм) / запълня трапа (нтклт τрмпоннм). Просторен.
ИЗПЪРДЯЛ бИ КЪСМЕТА. Вулг. Сам си пnлиaлнв βтнонл. сам си нзпусп—я
щaсτн-τл-
ИЗПИВАМ бИ / ИЗПЕЯ СИ УРОКА, Неодобр. Сьл6пaЕaм, 1‘гоиaртм нещо. внушено
ми от друг, и ноето мн е порьчинл дм нижи,
Още: Казвам сн / кажи си урока. Нсодобр.
ИЗПЯЛ МИ Е ПЕТЕЛА. Положението мн е Oeзπилeжлнл, ще умра, няма да се
·сгитт. Козето Орешка Дойдя но себе си. първото нсщо, косто зсделязс, бе вeгcшжcноτо
и пребледняло лице но Червени ... А пык нас си помислихме, другарю комисар. че пн я
изпял петелът -— обеди ся сДно русачко момче. П- В·житлβ. Нмжмти сия—,
ИЗИЯХ бИ ПЕСЕНТА- ’. Изживял съм вече жнилτ— си. близко съм до сβля
ярмИ, Бyкame} по Тетербсре си вече зажылтвлн, боρноцmβ нзтънко свирят при всека
полых на вятъра и лоосзeem, чв лятото се е изпяло ивче песента. Н, Хайтов, Шумни
от габър-
2, Не мога повече дм бъда употребяван. разимяен съм, нзхиОен съм, негоден съм. Тая
воденична си изпя всче песента, но но м.сшопо й можем бе шзгредам чудни електрическа
юзина. Елин И-лнн. Старата βолeнноям,
3, Нямам вече влияние. положение, власт. нямам изгледи за нeщл хубаво. От лон(жапе
пък нямам намерение нищо дш очeоeeм. Изпяла си в пя всче пссвнта, Ст. ЧнлEHГHрлв, Хлеб
наш ямсущннИ,
Още: Иeтeяτи мн е изпят— /към 1 и 3 знач./.
ИЗРАВНЯВАМ / ИЗРАВНЯ СЪС ЗЕМЯТА нсщо, Ηaпьлнл унищожавам. трEиaм, тъ-
Oмnтм (селище, здание н плл.)' Утре по волята нш обязумелншс управници иоеннияш
ураган ще ся понеся по цялото стрина и ще изразни сыс зсмяша гродоие и
села, В. Коларов, Против хитлеризма и неговите български слуги, — А бря. зном из —
ле мн разправяй та не мене , . Електрическо е пя, ама eоо сс прыснс някой (сн, сслошо
щс воmcшc. Сыс зем.пш щя го нвceзан. τοα До вашβmы. О, Василев. Умните п—тяци,
Още: СриепНа—м / сриепн със земнт— /и 1 знач,/, Сривам / сри^ със земята.
ИЗРАВЯМ / ИЗРОВЯ някакви ТРИЦИ. Извършвам η-^ не таим, както трябва;
лOьnнβим, сгр—шавам н—що, — Харно, харно .., Ама кeоuо направихте редиците? — Ccо-
лехмс ги, — Хубава шрица сшс изровила! Чудомир, Н—енця-
426
ИЗРАСНАЛ НА ДЮШЕК, Отгл—дмн от nлл1τ)лнτe си с прекмд—пн грижи; разглеееп-
.Ивcacаaлa стс нс Дюшек, пика казват в нсеня крей. Ташко професор, уважаван човск, . .
■домашен уют ... Ем- Манов. Бягството на Гмлмт—я.
ИЗРАСНА МИ НА КОРЕМА, Зи нд—н— — много мя лмпъ‘πм, втръсни мн сл
K^<^з^^'τл се яд— есе едно н тьщл нстяе). Все фасул. фасул. израсна мн но корема!
Още: Изникна мн- (попити— ми, плn—тπ— ми) н— клрeми,
ИЗРАСНА МИ НД СЪРЦЕТО, Силно желан н-щл н все ‘м него мисля, Зс тсзи
.оыиe шс отколе си еyеyкeхe, п. беше uвcecаaлa нш сърцето нм. Г- Kмnмтлaиои. Къща с
голонн- Ел: meвa Солунско митница — не сърцето мн с израснала, вабжнятш! Ая- Кон¬
стантинов. Разпи хора, разни нд—иля,
ИЗРАСТВАМ I ИЗРАСНА В (ПРЕД) ОЧИТЕ нш някого, Сщeо)лиaм уЕ-жението на ня¬
кого с нтяaявa тиля постъпка. иnлтea. качество. пяной- щооиa да м) ценя, Haчaлаuоъm из-
Сacаa извсДнъж прсб очите нм кашо човек десн, и, главно. смсл до б:вρозcъбноcτ. Ст,
Ч1BEнгнnоЕ. Първа ж—ртиа. Haй-аeлccб публиките се зае бс разпознае» артистите, . . Само
^огап^о не сцсноша сс nооaвa Какезадкоз, цялата вслe гръмне от смях. — Мнхалсе,
учителят Михалсв! — викаха всички е сбин глас, И този мъничък, сват, слсб. срамежлив
учнпсл. .. ссга азвсбнъж израсна в очите на публиката, Той се дсшс сл.. с образа на Ва¬
зовая герой, Г- KaпмтлмЕTи. Селски нтτлпн1, Прочетох ош оcнτшоunc но б-р К, Крысшсе,
че тове [„Дяллимτa СлмЕчлиa упуни“] дало българскеш» „Павел и Виргиния"' — роман оп
Бcρнaρecа (ьо Сен Пиер, който бях чсл с maоовa увлечена:, — и селските гсрош израстваха
още повече в моите очи. Ем- п, Димитров. Ц, Гинчев и др- е тплм)πнτ- па тьир-м-яннцнτ·
си- „Болко е хубаво. чс но шокъе човек служа Бyзмса, с нс я слуга у велик болярин!"
И Бyзмaа израсне е очите й. сърцето й вся повече се разтваряше за него, Ст. 3мглnчEπоβ.
ИВаИго-
Още: Илn—тτв—м / порисим а (пред) лчнτe. Издигам се / издигни се а лчиτe·
ИЗРАСТВАМ / ИЗРАСНА Е СОБСТВЕНИТЕ бИ ОЧИ, Придобивам гю-βнтлrл
сммлчуитτЕH). имам вече ил-хуб—вл мнение зм себе сн поради янкиив— силн постъпка,
ИрOНЕ—.
Още: Итпaтτимм / πлпмсπ— (издигам се / издигна се) в собствените сн лон.
ИЗРАСТВАТ МИ / ИЗРАСНАТ МИ КРИЛА, Книж. ^ειπ-β- мя се симлоувсτвн—τо.
чувствувам желание н гоτоинттτ дм извърша големя дела-
Още: Итпaтτвaτ мн / пораснат мн крила, Книж, Α^εβ—м / ллO1т крили. Книж,
ИЗРЯЗАЛ НОС, САП ДА МИГНЕ. Даал, Изглежда много зле, като тьщEπтнн
смъртния,
ИЗСИПВА МИ СЕ / ИЗСИПЕ МИ СЕ ВЪРХУ (НА) ГЛАВАТА. Сполетява ме
.π)по мπлил неприятно. 6—дм. нещастие- Ош ссента насам шолкоеа неща мн сс из¬
сипаха върху главата, те ннкaо не е чуДно, че с: разболях,
Още: Струпва ми се / струпа мн се ни главата, <τлвanв— мн се / тτлeaп1 мн се
върху главата /във 2 знач-/.
ИЗСКАЧА МИ / ИЗСКОЧИ МИ ДУШАТА, Одшон. в св. зид. Е -гонин съм. умирам.
издъхвам, Ушсшавай долния, Доресшо му изскоча (yеamс. Ем, Станев, Иван Kонлмпeв-
Ощ—: Извие— ми / излезе мн душата /и 1 ‘πaо./,
ИЗСКАЧА МИ / ИЗСКОЧИ МИ ИЗ (ОТ) АКЪЛА, Забравям нещо. не мога да сн го
тплмнн- От сутринта сс мъча дш си спомня ебно мслодая и не мога — изскочили ма я
из окъле,
Още: Изскача мн / изскочи ми из (от) ума. Изхвръкни мн / изхвръкне мн (излиза мн /
нел—з— ми, изпарява ми се / изпари мн се, изфирнсем ми / изфиряса мн. нещукв— мн / ие-
щугне мн. щукеи мн / щукне мн) 1‘(лτ) акъла,
ИЗСКАЧА МИ / ИЗСКОЧИ МИ ИЗ (ОТ) УМА, Забравям нещо. не мога да сн го
тплмня,
Още: Изхвръкни мн / изхвръкне мн (нализа мн / излезе мн. изпарява мн се / .изпари
мн се, изфиряса— ми / изфиряса мн, изщ^^^кв— мн / нещукне мн. щукеи мн / щукне мн) из
(от) уми, И‘тraоa- мн / изскочи мн из (от) акъла,
427
ИЗбКОКВА МИ / ИЗСКОКНЕ МИ УМА, Дасл. Обезумявам.. побърквам се,
Още: ИзхЕnъкЕи мн / изхвръкне мн (изфирясам мн / изфиряса ми) уми. Иелиеа мн [ из¬
лезе мн ум—. Днел,
ИЗСКОКВАМ / ИЗСКОКНА (ИЗСКАЧАМ [ИЗСКОЧА) ОТ (ИЗ) КОЖАТА бй, Даол~
1. Изпадам в ^4^ пaзлпa‘н)ннe. силно се п—‘гн-βнвaм, тллтиaм и преставам да се.
злад—н, Зе мснс бе бсше оeзeл пая клевсши, пик щях до uвcкокнa аз кожата си. Ив- .
Вазов, Хпжоβ-,
’, Обхваща ме много т1лно naлттτно чувство,
Още: Излизам / иеляе— от (из, вън от. извън) кожата сн /към 1 енич./, Излизам / из¬
ляза извън (вън от, от. не) себе си /към 1 знач./, Изипьхвaм / изпръхти не rтжмτи се::
/към 1 знач,/- Дасл,
ИЗСКУБВАМ / ИЗСКУБНА ИЗ (ОТ) КОРЕН нсщо. Унищожавам напълно, оялноa-
телно. докрай я—щл. Очсзибно комунистическата партия мuашзeеβ и настъпление. , .
И вместо бе ρaвоρue и уДарн центъро. да изскубне влоnо из ооρ:н. вeбозолявaшc сс с
арести не Дребно, Д, Ангелов. На живот н смърт,
Още: Изтръгвам / изтръгни от (из) клпeπ· (с клпeπa),
ИЗСМУКВАМ / ИЗСМУЧА ИЗ (ОТ) ПРЪСТИТЕ бИ нcио, 1. Обикн. с отриц. Из¬
мислям. сьч1HTЕИМ н—що, като ТЕьплт. че е така. б—з то да е втпπо- Това ао ама черно на
бяло, нс го изсмуквам аз пръстите сн, Ии- Виеои. Под игото- А тове, бсто щс ви cшвошжш,
де не мнслнпс, че щя го изсмуче аз пръстите са — не, Това - ао помнят всички жители ош
нашия гроб. Мих. Г-оргн—а. Бае M1τмп пплплньτ-
2. Несполучливо съедми-м, тьτЕлртЕИМ нeπл, без да се придържам към реалн-тм деИстин-
τ-лнлтτ (обнян, еа пронзв-денне нм изкуството)- Но ние можем де ся похвалам с филма.
сценариите не които се написани в големите кабинета. конто се изсмукани от пръстите..
Г. Kanмслмили. Поуки от втория конгрес ни съeeτтянτe писатели.
Още: И‘бл‘aЕмм / избои-я из пръста (пръстите) сн /към ’ знач./- Днел. Изаициам / ие-
цицам из пръстите си /към 1 ешач,/. Даал. Смучи от пръстите ся /към ’ знач,/-
ИЗСМУКВДМ / ИЗСМУЧА <И> КРЪВТА а.оомy. Днел, Ве—мим ЕTEоял нм
някого. лгпaбЕMм го. съсипвам го.
Още: Изсмуквам / изсмучи <и> кръвчицата. Днел,
ИЗСМУКВАМ / ИЗСМУЧА <>> КРЪВЧИЦАТА някому. Еж. Изсмуквам / из¬
смуча <я> кръвта някому.
ИЗСРДХ бЕ НА МЕТЕНО<ТО>, Вулг. Обърнах, опл-тнмх. развалих нещо τьямл
ног-то е било оправено. уредено. ниглит—πо-
Още: Иек—немх се (EЗτarлиaх се. срах) п— млге—и<то>, Вулг.
ИЗСРДХ бЕ ИРАВ- Вулг, Направих голяма глупост, обикн- от rлтто сам тτnaлмМ'
ИЗСТИВА МИ /. ИЗСТИНЕ МИ СЪРЦЕТО, 1, Към (оп) някого ала нсщо. Пре¬
ставам ' да обичам някого или н·щт; ставам б—ерaелцо—я към нтклгл нлн нещо- Изстина-
мн сырце от тсбс, откак узнах, -чс не лыжа, а исшана с козел оня, ЧУжба ма си!
Р- Стоянов, Ммйсторн. Сърцето не бяб» Дезнде изстина и към неговия кон. Й. ^еиое, Пе¬
сента па колел—тмти- Само откога вeueдc невяста в къщи, изстине ти сырцы от всичко.
П- Ю- Tлллрли, Самодива- Някогашните -блшгопзорнпелност изчезна, сърцато не хората
изстинеха към зярапа и към черквите, Й- ЙлЕялЕ, Ж)ТЕмnяτ,
2, Самост. шля ош нещо. Обхваща м— ип—змппа сили— уплаха. силно се непямжвмм. ДяДо
Мнпср изтръпни, сърцето му изстина оп поя nacыо. К- П)τя—πлЕ. Омайно биле. Борис
усета как нзсшннс сърцето му и цял потрепери — той болова отДслнн nyρcоu бума и Да¬
лечното вряви и неволно ускори стъпки, Д- Тиг—и, Илинден.
ИЗСТИВАТ МИ / ИЗСТИНАТ МИ ПЕТИТЕ, Cдaксс. в се. зид. Даал. Умир-М·
Изстинех» му псшшшс, ·. Изсшаниле тн псшнтс, Кгетвм-
ИЗСТИНД МИ ГНЕЗДОТО, Днел, Изпъдих— м— от служба. уволнен съм-
ИЗСТИСКВАМ / ИЗСТИСКАМ КАТО ЛИМОН някого, Вееммм, получавам от нтялго■
всноrл, rлeто той млжe да даде, неч)nиЕMм нaипвно тнлEτ- му, Неаодсн съм зс творческо
р^^допа, И ши са нсзобсн, изстискан си ксто лимон ош зойнсш», К, Иетниное. Вьлнoлтм·
428
ИЗСТРЕЛВАМ СИ / .ИЗСТРЕЛЯМ СИ ПАТРОНИТЕ н ИЗСТРЕЛВАМ / ИЗСТРЕЛЯМ
ВСИЧКИТЕ бИ ПАТРОНИ, Изо·nnиaм ллиол1Т— сн, възможностите сн нлн п·зeпβнте TE.
Още: Изгърмявам си / изгърмя си (иех—бниам ся / изхабя сн) патроните.
ИЗбТЪИИЛ СЪМ СЕ КАТО ВЪШКА НД ЧЕЛО, Днел.. ПоДагр. Сммоембрииил съм
се н искам да се меря с нaй-ππпeнτe,
Още: Иеляеъл съм като сит— въшка па чело. Днел. Нодaгc,
ИЗбУНВАМ бЕ / ИЗбУНЯ СЕ КАТО МОКРА ВРЪВ. Диал, Избягвам. оф-Икиам.
нзлсτ—внм нтrлил или нещо,
Още: Измъквам се / измъкни се (изнизвам се / изнижа се. . изхлузвам се / изхлузя
се) raτл мтrnи връв·
ИЗСУЧИ КОНЕЦ, ' ЗАВЪРЖИ ГЪЗЕЦ, Днел, Нобшгρ, Казва се на лнзE, който
обича сладки нстня,
ИЗСУШИХ ОПИНЦИТЕ [ЩЕ ИЗСУША ОПИНЦИТЕ] нш н.оого. Диел, Еж. Изсу¬
ших цървулите не някого.
ИЗСУШИХ ЦЪРВУЛИТЕ [ЩЕ ИЗСУША ЦЪРВУЛИТЕ] не някого, Дисл. Убих.
премахнах някого, .
Още: Изсуших опинците· Днел,
ИЗбЪРБВДМ / ИЗСЪРБАМ. КАКВОТО СЪМ СИ НАДРОБИЛ. Изтърпявам. изжи¬
вявам неприятните послвбспвая оп нeио, за косто сам съм причини.
Още: Изяждам / изям попарата. конто съм надробил·
ИЗСЪХВА МИ / ИЗСЪХНЕ МИ ДУШИЦАТА. Cднкн. в си. зид. Много се измъчвам, .
страдам- Ама (юно оокβоnо сшсео, де става nо·cооcо. че нш бой Понтился Душацати му
р^^^с^ьхн» е всmeоρо. А. Гуляшин. Село Вeлрлeл.
Още: Изсъхва мн /. изсъхне мн ' сърцето,
ИЗСЪХВА МИ I ■ ИЗСЪХНЕ МИ СЪРЦЕТО, Cбцкн. в св. иид. Вж. Изсъхва мн / яз-
тьхн- мн душицата, Ти направи да изсъхне сърцето на този млада оп скръб и болест.
И. Р- Славейков. Цариградски щоτaйяотτн (щрeЕлД).
ИЗСЪХВАТ МИ / ИЗСЪХНАТ МИ ЦЪРВУЛИТЕ отнякъдв. [Чссшо: Ше мн из¬
съхнат цървулите], Днел. Бивам изгонен. неπьлeн лτняяьлe, —„Нобпасел си половина
рка. л:зcвeшd, ,. Дс те кажа ла но челябшята? Зе беи деня щс ти изсъхнеш оттука
църрвлите.с' Зах, Стоянов, 3-^©^ по българските eпсτaяцт.
ИЗТАКОВАХ СЕ НД МЕТЕНО < ТО>, Вулг, Обърнах. опл)тнaх, развалих нещо τьямл
дот—то е било лиnии)нл, уредено. нагласено,
Още: . Иек—неах се (изсрих се. срах) и— мeτeнт <то>. Вулг.
ИЗТЕГЛЯМ / ИЗТЕГЛЯ МЕЧ прошив (срсщу) някого ала зс нещо. Кнаж. Ритор.
Започвам, повеждам въоръжена борба против някого или ем нeщл. Аз тн помня Думате —
щ: (ойбeт при мене. коза чуеш. че за празде само сым изтеглил мсч. Ст. Зaглронноβ,
Ден щлтяeлeя,
' Още: . Видн (вдигам / . адиип—) меч. Княж. Рштор,
ИЗТЕГЛЯМ СИ / ' ИЗТЕГЛЯ бИ КОНСУЛИТЕ, Махам се отнякъде. напущам ятклe
място, скъсвам вснганЕн лτнош—н1я с някого, Ако с оmaелс много Далече с он., може
(и сн изтегля консулише. Ем- Стан—з, Иван Копдареи-
Още: Вдигам сн / вдигна си (лττ—глтм сн / лττ)гвт сн. обирам си / обер— сн)
^оинулитл·
ИЗТЕГЛЯМ / ИЗТЕГЛЯ С ЧЕНГЕЛ ДУМИЧКА ОТ УСТАТА не някого, Mнлгл
трудно успявам дм получа от нтrлгл оτглвлn па βъпрлтнте сн (ем мълчалив човек или
зм ооЕer, ялИτл едва лτгоЕanя на въпроси. лбEян- nлрaлE незнание), Че по шсге ла в. цяло
рело зяпнало бе слуша. А пък ти. нала внс:ш. капо се засека зсДныж,- с ченгел нс можсш
Думичка изтегли оп устата ми, А. Kaпилнйо—Е. Птичка от глина, С голямо усили: из-
реалах с ченгел Думички от успопа му.
‘ Още: Вадя (тегля) думите с ченгел от устата· >
429
ИЗТЕГЛЯМ / ИЗТЕГЛЯ ЧЕРГАТА ИЗПОД КРАКАТА но някого, Отнемам. ае—ммм
нещо от янкого, изигравам го. Ламята хвърчеше с колaчоemш си,... но бей Мнрчоеите·
момчето упорито и мълчаливо изтегляха чергата шзпод краката но опашния бригаДир·
(, . .). Бей Мнрчо поби прсхобното знам: оenо стар пълковоеец пред сеояша пшлат^зш..
А, Каралийч—в. Ηanол)н заярнлннг.
Още: Иемъгзмм / измъкни чергата.
ИЗТЕГНАЛ СЪМ СЕ КАТО ВЕБЕР.. Днал Мързи ме дм се помрьлπa-
Още: Легнал съм raTO Олбер. Дишл. '
ИЗТЕГНАЛ СЪМ СЕ КАТО СТАР ПЕС НД ПАЗДЕР. Дасл. Разположил съм се н
лежа лениво, сnлнлйнл-
ИЗТЕКЛА МИ Е ВОДАТА, Не съм годен вече ем пaOоτм, лтτмпял съм н не·
ме 6нв— βeоe' — Чс кeоuо чакаш? Та са главен агроном. спазвай и прсдссбетвл. Зсбунея
бе- вырви не пенсия, Изтекла му я иодшта. Н. Kaпмлн)вa. Д—н на предложенията-
ИЗТИЧА МИ ОТ КРАЧОЛИТЕ, Понякога ирон. Много съм нмлτ-π. 6лгaτ-
Още: Тече мн из (лτ) крачолите. Понякога ирон. Извира мн от rрaоллEτe. Ноалоогe ирон,,
ИЗТИЧА МИ ОТ ПРАГА. Понякога ирон. Имотен »μ, богат съм. имам мπлгл имане·
Още: Пр—шием мн / прел—е мн <и> през прага. Ноаяоогс upon,
ИЗТИЧАТ МИ / ИЗТЕКАТ МИ ОЧИТЕ, Обaоа. в си. виД. ’. Повреждат мн се ло1τe
от пмблτa, плач и др- И но дyлосme Нcmρоeшцe очитс изтекоха от првдене а тъкане, Г. Км-
раслаиоз, Гмб—розя- Драго, синя, очитс пи щс изпекат нш( пая книги. <- Края-встя, Въз¬
върнати лбно. .
2· Сыс слябе. изр. със съюз да. Заболяват ме лчшτe лτ прлльлжиτ■)лно втренч-по-
взиране дм видн нещо или някого, очияиaял ' с голямо я·τъnиeнE).. Изпекоха мн очите·
Да глсбсм пътищата и До ишкeм. а пой ссбнол човекът нш припек и з^с^спел- К- Констан¬
тинов. Преселници. СнадДатслишс ми измръзнеха Дш споят крей Дунава ' и очитс нм
изпекоха До глсДсп бали нс ябви някой илcn. Д- Кисьов, Щастн—то не иде— т—мO'
3. По някого шля нсщо. Гл—дам продължителню някого (н^е^що), който (което) ме привлича,
коИто (ноето) мн се х—neтиa. Подоя ся, чс кото я виДи [съперницата И], очишс - не Сш.чо·
ще изпекат по Домни. Е. Болгар, Близнаците.
ИЗТЛАСКВАМ / ИЗТЛАСКАМ НД ВТОРИ ПЛАН някого яла нсщо.. Книж. От¬
странявам някого явя н-щл от първото място, стаи—м причина да престане да има
пъnβотτeпeнно значение. важност.
Още: Изтласквам / изτлaтr—м ни заден план. Книж. Измествам (изместим) / изместн нм?
втори пя—н. Книж,
ИЗТЛАСКВАМ / ИЗТЛАСКАМ НА ЗДДЕН ИЛДН някого или нβио. Кнаж, Отстра¬
нявам някого или нещо от първото място, ставам причина да прест—н— да яма първо-
тτeп—нял значение. важност-
Още: Измествам (изместим) / изместя па зад—я план. Книж. Изтласквам / изтласкам я—
вторя пя—н. Книж.
ИЗТОЧЕН ВЪПРОС· Книж. Събитие, случка. която става предмет нм голямо
внимание. занимава всички. зм която говорят всички, Г. Ивановски мн оeвa, че счишкат
но. „Божане" щял Да разпореДа До сшанс тис (ни. Побсяшсп зо и вие До станс шова по-
еооcо. ши слее репетициите нш „Нлобоecmы но лcоевβщβсцыiτ'ιo’^ До сс всфeнam зсбниаа
ония не „Божано", те Да сс свърша нeд-nоcuβ поя нзточвн вылcоc. Ии. Вaзлβ, Непубликувани
пнтмa,
ИЗТРЕПЕДМ СИ / ИЗТРЕПЯ бИ КРАКАТА» Силно -е изморявам от хлл)яe, тичане,.
щрллължнτ·лнл време ходя. тичам (обикн, з— ди постигна яeщл).
ИЗТРИВАМ / ИЗТРИЯ ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА нещо. Книж. Унищожавам. пре¬
махвам напълно (оОннн. държава, народ. грид н под-). Аз ще жиися до послсбння си (ъх
с иярошо. че Червеното армия щс за изтрая от лацяшо нш земята, К- Митев, През бури·
Още: Заличавам - / заличи от лицето нм ижпт, Книж.
430
ИЗТРИВАМ / ИЗТРИЯ ПРАГА (ПРАГОВЕТЕ) НО някого или нсщо, Η—ΠP—КЬTHИТO -TЛ»
някъде с цел да измоля, постигни нещо.
Още: Бин (Eзτьnквмм / изтъркам. прегрявам / претрня, протривам / протрия) прага (пра¬
говете). Ппeтτрπгвaм / пр^тържа праговете·
ИЗТРИВАМ СИ / ИЗТРИЯ СИ ПЕТИТЕ- Мъчи сл да уредя нещо. полагам яяного-
гол—мя усилия зм нещо. свързани с хллeн·. тичане нaт—м-нмτaм.
Още: Изтривам ся / изтрия сн подметките (токовете). Изтърквам си / изтъркам тн-
петите.
ИЗТРИВАМ СИ / ИЗТРИЯ СИ ПОДМЕТКИТЕ, Мъча се да уредн нещо, полагам -
много големи .утнлнн е— нещо, свързани с ходене. тичане насмм-натам,
Още: Изтривам сн / изтрия си петите (токовете)· Изтърквам ся / изтъркам т1^
(тгьсβaм си / скъсам си) подметките·
ИЗТРИВАМ! <И / ИЗТРИЯ СИ ТОКОВЕТЕ, Мъча се да ур—дн я-щл, полагая,
големя усилия еа нещо. сиьре—π1 с ходене. тичане πмт—м-нмτaм.
Още: Изтривам сн / изтрия сн подметките (петите). Изтърквам сн / изтъркам ся τлкоиeτЛ'.
ИЗТРИВАМ / ИЗТРИЯ СЪЛЗИТЕ на някого. Утежмзам, успокоявам яяноил. Ваше вл-
отид: утешена, Младен бсшс Доволен, чв изтри сълзашс й. Д- Немиров, Другият,
Още: Бърша (избърсвам / избърша) тпвз1τ-.
ИЗТРИЛИ МИ СА бЕ ВЕЖДИТЕ, Обикн. выв 2 и 3 л. Ирон. Не изпитвам ннraнпв-
срам, станал съм съвсем б-зтрaм-я.
Още: Веждите ми са окапали. Ирон,
ИЗТРЪГВАМ / ИЗТРЪГНА ДУШИЦАТА но някого. Дне., Лишавам от живот някого;
умъртвявам, уморявам, Пс осmю му викнах: мор:, сяги щс пи изтръгнем циганското ши Ду-
шнцс! Мих, Г-оргн—в, С тебешир и с въглен,
Ощ—: Вадя (иеважд—м / извадя, иегарвам / некИр—м) душицата /във 2 знач,/, Дишл,
ИЗТРЪГВАМ / ИЗТРЪГНА ЗАЛЪКА ОТ УСТАТА не някого, Лишавам нтнлгл-
н от плтл-лπEτe средства ем препитани); лгna6вмМ' Но сто. чс жииотъш дял Друго
лаборссторн... Тук алчни,. ... нечестни и πоcccecτвβнu хоро прошягсп ръце и всеки -
се мъчи да изтръгне залъка ош устета нш бруаня, Елин Пелин, Щъркови гнеедм-
Още: Ве—м—м / веем- (грабвам / грабим) залък— от устата.
ИЗТРЪГВА МИ СЕ / ИЗТРЪГНЕ МИ СЕ СЪР1Ц«ТО>. Обикн, в си. иид. Днил,.
Внeз—инл се изплашвам силно. Мсчко имешс тука; мечка голямо.. Като я видях,
чв ми ся изтръгне сырцы — пек бягах, бягах, чс долу но рскотО... Ц. Церковски,.
Театрални ембаиалян-
Още: Обръща мн се / обърне ми се сърцето /и 1 знач,/, Премята мн се / преметне мя¬
се сπпцeτо /и 1 знaо-/-
ИЗТРЪГЕДМ / ИЗТРЪГНА ОТ (ИЗ) КОРЕН (С КОРЕН» нсщо. Унищожавам яи-
пьлнл. лнлноaτ·яяо, докраИ н—що. Новдcauяeодкu с новото година всички мои сыотсчсствс--
нццu-ш^епuфeтцcmu, , , желая нм... до изтръгнеш оп ооcβн смъртоносната зарезе но ·
uβuцообыuгeccкuя mоβцнцзьм. Г. Димитров. Пред ерига на 1945 години-
Още: Изскубвам / изскубни из (лτ) корен,
ИЗТРЪГВАМ / ИЗТРЪГНА някого ЛАПИТЕ но някого, Вж. Изтръгвам / из¬
тръгна от (из) ръцете но някого /в 1 знач-/, До края не 1943 а, Съвстскеше армия из¬
тръгна оп .опашв не врага 2/3 от окупираното съветски mβcцτоcuя. Итτлпнт еа IX и
X нлмт-
ИЗГРЪГВАМ / ИЗТРЪГНА някого ОТ НОКТИТЕ но някого, Вж. Изтръгвам / из-
τпπгтгм от (яз) ръцете не някого /в 1 зπмо./-
ИЗГРЪГВАМ / ИЗТРЪГНА ОТ (ИЗ) РЪЦЕТЕ ш някого, 1. Някого. Избавям ^^1·»·
ot онзи. е чинто власт се намира·, лτьрвaЕaм, отвлблжлмe—м. спасявам, Братя Йовчо,
нас Станко изтървахме, . ., но ез иском ссга до я изтръгнем пик от бyемaнcкu ръцс;·
ставаш лн мн Другар? Ил, БльтяоЕ, Изгубени Станка.
431
2. Η:^. Изземвам, вземам нещо, rо-τл е Οεό притежание ни нняого нлн във властт— на
нтнлго, Той ρcеu (и отстрани бебето от Лечева и оп себе· са, кашо изтръгне документите
яз ръцстс не проеосыДието. Ив. Вазов, Нова з—мя.
Още: Изтръгвам / изтръгна от πлкτшτe (липите) /към 1 зя—о./'
ИЗТРЪГВАМ / ИЗТРЪГНА ОТ (ИЗ) СЪРЦЕТО СИ някого или нβио, Преставам да
обичам някого или нещо, не милея веч— ем яeил. Т. ся cыдыты. и св cъeβтβ бсзпощаДно и
до болоa нс само защото вашcшc. че отдоина в изтръгнала из сърцето си някогашния квср-
ширинт нс чичови й Бнcозu. но и пороби това. чс всичко. оо:mо преживя прсДн малко, й яз-
глcжбaиc ксто изневяра към Выкрала. Г. Kaрaтлaвлβ. Обикновени хор—-
ИЗТРЪГВАМ СЕ / ИЗТРЪГНА СЕ ОТ ЛАПИТЕ не някого, Еж. Изтръгвам- се / изтръгна
се от ръцете ни а.ооaо. У него [Mнnол] ребостто. чс ся изтръгнаха ош лепите но полицията,
беше по-голяма ош всичко. Ем. Kтпaлов, Дъщ)птτa пи партизанина.
ИЗТРЪГВАМ СЕ / ИЗТРЪГНА СЕ ОТ НОКТИТЕ не някого. Еж. Изтръгвам се /
изтръгна се от ръцете но някого,
ИЗТРЪГВАМ СЕ I ИЗТРЪГНА СЕ ОТ РЪЦЕТЕ не някого, Избягвам от някоИ. нлйτл
ме е бил емловил, пл—нял; спасниам се. отървавам сл. Но през ония сшрашнш дни сърцето й
се късаше от мыка и зс Лена, вeщоmо още нс внaβтβ. чв Лсне е прехвърляла границите- и
се е изтръгнала от рыцып не убайцншс, А. Кармлийч—в, Наковалня или чук,
Още: Изтръгвам се / изтръгна се от я—пнте (потитите),
ИЗТУПВАМ / ИЗТУИДМ КОЖУХА някому, Cбнон. в си. иид. Набивам, шипердишеим
няного-
ИЗТУПВАМ / ИЗТУИДМ ПРАХА ОТ ДРЕХИТЕ алоомy, Cбuкн. - в си. ии(. Набивам.
нмпердишвам яннлгл,
ИЗТУРЯМ бИ / ИЗТУРЯ СИ ОЦЕТА, Днел, Изливам сн гнева,. яда,
ИЗТЪКАХ СИ ПЛАТНОТО, Свържих сн, я—τпнмнх се naблτиτи, като използувах
някого еа това; постигнах сн целта, А бей Стоян в туй врсмс си нсреДн работите, изтъка
си плапношо, Й, Йовков. Приквюч—пннта на Γлрлллмлβ- Нсщо тежко преживява, но кооβо,
нс мога за кози, Инак. кск щв се cβиu да езсмс сеян незавършил млабеж, който утр: може
(а я оставя, стега де - сн изтъче плешното! Ст. Чнлянгнров, Рибена rлсτ, Буржоазията
щя ан използува, бокато де си изтъче платношо, Г. Kмрмтл—Елв. ОбнншлвeшE хора,
Още: Изтъках ся чергата.
ИЗТЪКАХ бИ ПЛАТНОТО. ПУЩИНА. ТИ КРОСНОТО. Днел. Еж. Изтъних сн плат¬
ното. ритнах (ритам) тн кросното,
ИЗТЪКАХ бИ ПЛАТНОТО, РИТНАХ (РИТАМ) ТИ КРОСНОТО, Поямевам се не-
Oлaголan)н, след нито си мн сторили услуги, сл—д нито са мн помогнали еа нещо. Изменя
плана, ше не му вaоeчuхe дюкяните, (ято щβmβ би стоео nuоиeд. И като си изтъка плат¬
ното — ратна нм кросношо. — нито заплапе им (аДс, нито барем по вдно кафе ан по¬
черпи. Г. KмnмтлaЕлв. Между н—с дм сн отτaнe, — Ксто си изтъче плешношо, щс не ряпнв
кросното, ама току ссга Да . купим.. СТ, Чилингиров, Рибен— rлтτ. Име и хитреци, оонnо
одсщсесш, пи изпъкнеш лн си платното. ритнат кросното. Кр, Γпнглпов, Рaелллоaнн.
Още: Дтτьraх сн платното. п1τим тн крлтπоτл' Днел. Изтъках сн платното, пущина тн
крлтнлτл. Днел,
ИЗТЪКАХ СИ ЧЕРГАТА, Еж, Изтъних сн платното, Нобмсмяй ао, ДорДс си изтъчеш
чсргепш. Л- Kanaи)ллв, Памятники πaпглπоτо быта болгар,
ИЗТЪНЕЛИ МИ СА УШИТЕ. Много съм лτслaбπaя. измършавял,
Още: Светнали (просвети—лн) мн са ужите.
ИЗТЪРД МИ СЕ ПУШКАТА. Диел. Изгладнях. огладнях,
ИЗТЪРВАВАМ / ИЗТЪРВА ВЛАКА. За стар ерген или млмa — не успявам да се-
оженя (омъжа). оставам неженен (неомъжена),
Още: Изпускам (изпущ—м) / изпусна (пропускам (пропущ—м) / пропусни) влака,
432·.
ИЗТЪРВАВАМ I ИЗТЪРВА ДУМИЦА. Неволно яаеиам нещо. ноето е трябвало да сл
крие, дм се премълчи нлн е неуместно; издавам т—Ини, -— Нели одсще. чв никому Дума?'
Всичко щс тн оmоρня, .. Изтървеш лн бумице от maвu вечер ншmaτъо. отговоряш с злозопа
сн — заканително язви глава той, В. Η)шяли, Η—сτппя-янe,
Още: Изтървавам / изтърви думи. Изтървавам / 1зшьnв— приказки.
ИЗТЪРВАВАМ МУ / ИЗТЪРВА МУ КРАЯ. 1. Обърквам се, яе намирам ничия дм сл
справя с някакво π)ппняτнл положение- На жсно ми мс рачи, ни ез сам зная зе оeкзо
(а сс хвана, — Ех. тый си я то, оemо му изтървеш края ивдныж. Доко, шсалш го зе опиш-
оeme, П. Ю. TлллnоЕ. Идилии,
2. Пропускам и потлeдπaτ— възможност да свържи нещо както трябва,
3. Губя яляτпол над някого или над себе №.
ИЗТЪРВАВАМ I ИЗТЪРВА < НЯКОЯ > ДУМА. №3^^ наевам нещо. което е
трябвало дм се крие, дм се премълчи или е неум—тτнл; издавам тайна- Той, Бозоя, ни я
слсдото место, Друант: аз ги знсм всичките — ни в(ин нем» и Дум» де изтърве, Боаоя
всичките щс на обсси. Д. Тмлев. Пр·тщинтннτ- нимбапи- Дс, Рейны. каквото и бе те
пипаш, щс кαззeе. чя τα^ не вншcш. Туки идием и аз, ибеиш и бруаш. и еко изтървеш някоя
дума, може де на хванеш и дш нш .. дняш, Д- Ангелов, Нм живот и смърт. Само исбнъж
личният слуга на naеaτe, Селим. изтърва бума, чс нсаозшяш стопанин плсксл много зс
мъртвата си жсне и ся проклел... Ст. СЕврн—а. Петно войвода,
Още: ИзτьnЕaвaм / изтърви думица. Изпускам (изпущам) / ·нзиутнм дума. Изтървавам
изтърви < някоя > приказка.
ИЗТЪРВАВАМ / ИЗТЪРВА <НЯКОЯ> ПРИКАЗКА. Неволно казвам нещо, ко—то е
τптбЕИлл дм се крие, дм се премълчи нлн е неуместно; издавам тайни. Моля ти се кат но
брат, (и не би (и изтървеш няко. nρuоeзош. 3—х, Стоянов. Зап[нсгн по бпягanтн1τe въстанян,
— Ебинияш еко с Дал, Дал я; (ругаят ако с зсл, я вe., Аз какво съм ииноесн дш сс нскозеом?.,.
Бeτъкa раздира, чс с изтървал приказка, <т- СEЕпнeв. Завръщаше след 6ягсτил,
Ощ—: Изтървавам / 1еτьгви < ятяля> дума. Изтървавам / изтърва думици.
ИЗТЪРВАВАМ / ИЗТЪРВА ЕЗИКА СИ < ОТ ЗЪБИТЕ > и ИЗТЪРВАВАМ / ИЗТЪРВА
ЕЗИК, Η)ЕOяπл казвам π-щл, ноето е τnтбнилл да се крие. дм се премълчи или е
неуместно; издавам т—Ина- Сшсршяп шурчин ударн гръб в стенеше и изтърва сзака си, напобни
Клснксто: — -Глабно кyчe! Проклсше вяра!,.. К- Петнапои, Златната земя- — Де ня ди
пя би ши е кeвслс а:ио. бе бодвш дш ми кажеш? — Тъкмо, Намерил си. Нс Други. ами
Стрино ще си изтърве оп зъбете сзикш. П. Ю. Tлллрлв, Самодива- Не сн вчерашна дш нс
внaeе, чс мойп» редоша я голям» и чс шрябеа Добры де я алсбсм. .. — Пуста де опустее
теза шво. работа? — изтърва език Мата. дез дш ucоe, К. №^—^3. Златната земя,
ИЗТЪРВАВАМ / ИЗТЪРВА ПУСУЛАТД. Обърквам се н ше знан нан^ дм правн.
кан дм деИствувам- Всчс съвсем изтървал пусулепе, nъρuомeйcτюcыτ пое прсд ρaвлюлянсne
Дружина, оamо ыбноврсмынно помсназашс и длшгоcлоeятe, Виби сс, бсшс зсдраеил беля сс
придире от сватби. или от помен, Е, Мутафчиев—, Летопис па смутното врем), Cmкeк получи
сулпсноепо пасмо, бсзылцапс не можсхс де го познсяш: мълчеше с чисоив. нс поглсжДашв
в очи никого — ... „Ш<^1^тисало сс с, босущ в изтървало [момчето] пусулсшо* — иикешв
ся Выли, Е, Мутафчиев—. Летопис па тмуτнлτо време,
Още: Изпускам (напущам) / изпусна (изгубвам / изгубя. загубвам / загубя) пусулат—.
3aбьпrЕaм / ‘—5^^. (сбъркаим / сбъркам) пусулат—. Даал,
ИЗТЪРВАВАМ / ИЗТЪРВА ЮЗДИТЕ, ’■ Нс някого, Н— съм πлeeо· а тьсτляннe да
упражнявам надзор върху деИстинятм на някого, оставны го да върши яakвлто тоИ нсн—.
Той дсшс разбрал с кого хоби и какво преви, но. грохнел вече, а.мсеβ сала би я сзырнв.
Бсшс изтървал юзДипя й ощс по-рено кашо мослодойкаежи., козето и шой ня лcощeueеc но
чужбнтв жсни, Ст- Ц. ДaтямллЕ, Стубл—псните липи- В шрссковостт но шови отстъпление.
в мълчанието и уднйстзенате неизвестност, в противорсчнята и cτρeеаama суматохс
прознреш: безумието не ръка. ко.то е изтървели. юзДитс. Μ. Кремен, Брегалница -
2, Самосп. Не мога вече дм се справя с положението, дм го ЛЕЛ—ден; б·зπлмоπ)н съм,
Още: Изпускам (нипущим) / изпусна юздите (юздата)·
ИЗТЪРКВАМ / ИЗТЪРКАМ ПРАГА нш аяоого или нсщо. Непрекъснато хллт някъде с
ц—л дм Eемтлт. готτEГнм ' н·щл, Изтърках прага но институти. бокешо мс нeваeчam,
Още: Бия (изтривам / изтрия, иneτр1β—м / претрин, протривам / прлτрнт) приги (пра¬
говете). Пп·сτъпги—ы / ппeсτьрж— праговете.
28 Фразеологичен речник, т, I
433
ИЗТЪРКВАМ! СИ / ИЗТЪРКАМ СИ ПЕТИТЕ. Мъча се да уредя н—що. nглaгмм много»
големи усилия ем π-щл, свързани с хлл-я-. тичане нaтaм-нaτиМ'
Още: Изтърквам сн / изтъркам сн τлклЕeτe (илдмe·τкшτe). Изтривам си / изтрия сит
петите.
ИЗТЪРКВАМ СИ / ИЗТЪРКАМ СИ ПОДМЕТКИТЕ. Мъча се дм уредя н)щл, полагам·
много гол—мн усияян еа н)щл, свързани с ходене, тичаше πмтиы-нaτмы. Изтърках си побмеп-
онn:, бокето намеря цип - за cооuлnс си.
Още: Изтърквам сн / 1зшьnкaм ся τлклβeτ- (петите). Изтривам сн / изтрин сн (тrътиaм-
тн / скъсам си) подметките.
ИЗТЪРКВАМ бИ / ИЗТЪРКАМ СИ ТОКОВЕТЕ, Мъча се да уредя н—що. полагам·
много големи усилия еа нещо, свързани с хллeн·, тичане нмтим-нaτaы-
Още: Изтърквам си / изтъркам сн петите (подметките). Изтривам сн / изтрия ся<
τлклв)τe'
ИЗТЪРПЯВАМ / ИЗТЪРПЯ КАТО НДбТРДДИНХОДЖОВОТО МАГАРЕ, Диел,.
Шсг, Умирам- — Щв търпим, щс търпим — обади ся пик дядо Добри, — дооanо изтърпим·
като· Hacmcaбнахобжоeоmо магаре.. ■ Г. Кармсв—вов, Кая селяните от Рaзв—Иτрьн разбраха .
една ипоτнЕЛтъвeτтя— реч,
От πмполнмτa приказна ем Насралин -ллжм, я-ойто се ^4-^-4, че тъкмо когато научил магарето сн де?,
не яд—, то умряло,
ИЗТЪРСВАМ / ИЗТЪРСЯ ИРАХА някому. Одuон, в си. енб. Набивам, напердашиам -
ннгого- — Н: направихте добре, дсто нсосcсхnβ иладнците де служат! Аз. нсксх де еи-
кожа, ама си премълчах, зещото. . . Кокво в пое» вeиоmо? Нс до тн не изтърсят прсхо'
ли?.. - Л. Кармв—лов, Хр, Ботев. Зн—еж лн тн кон сме?
Още: Издухвам / издухам прах— от гърба. Отърса-м / оτπртя (отупвам / отупам,.
опухвам / опухам) праха.
ИЗТЪРСВАМ бИ / ИЗТЪРСЯ СИ ДЖОБА. ПлхипоЕaм много пaп1.
ИЗТЪРСИХ КАТО ИЗ ДЖОБ нβио. Дна.. Кмемх нeщл,■бeе много да мисля. н—що не- -
тβятτно. н—щр)мнсл·ял,
Още: Иеτъпт1х <кмτн> из чувал. Даал,
ИЗТЪРСИХ < КАТ>> ИЗ ЧУВАЛ нβио, Днел. Вж. Изтърсих като из джоб нещо...
ИЗТЯГАМ / ИЗТЕГНА НОЗЕТЕ, Cбцкн, в си. инд. Днел. Нρeнeдρ. Умирам-
Още: Иепружвам / изпруж— нозе. Дноu. Нρcаβбc,
ИЗУЙ СЕ И ВЛЕЗ. Диал. Употребява се, ялгaτл янкой отива след жепнтбатм ся в.
Оогмт, напълно иолneлeя н обема-ден дом, когато получи втнонл нaглτлво.
ИЗ УСТАТА ТИ, ТА В ПАЗУХАТА ТИ, Днел, Ни теб— да се случи това, еа което··
говориш (казва се а отговор, ног-то . пятоИ прокълне или пронобви πeщл ллшт)-
ИЗУЧИЛ СЕ ДО БУЛАМАЧ. Диал. Ирон, За невежа, който мисли, че знае много.
От приказната зм помака, който през врем) нм цялата сн войнишка служб— научил тммл едни-eлEπтτЕeπa~.
турска дума — буямач. (Кр. С. Стойчев. Тетевенски говор,... СОНУ. XXXI, 1915, с, 147).
ИЗФИРЯбВД МИ / ИЗФИРЯСА МИ ОТ АКЪЛА. Забравям съвсем нещо. не мога дм .
сн го спомня-
Още: Изфиряса— мн / изфиряса мн от ум— (мозъка, главата). Изи—nтea мн се / изпари-'
ми се (излиза мн / излезе мн. изхвръкна - мн / изхвръкне мн, изскача мн / Eзткло1 ми, εϊ^κβ—
ми / иещукне мн, щукеи мн / щукне мн) из (от) акъла,
ИЗФИРЯбВД МИ / ИЗФИРЯСА МИ ОТ ГЛАВАТА. Забравям съвсем нещо. яе мога
да сн го спомня- Той [Вътряя] знияше, чв ще го попятит какво шрябва да превят, по пышя
бсшс мнслнл какво дш им каже, и тъкмо ссга мой всичко изфиряса ош глезиш» му. Г, Км—
пaтлмвоЕ. Обнипов—пн хора. Жабуеашс до научи толкоз нови радоша и мсчтасш: до сс
срсщнс тыкмо с шокыз учен а отроки! мыж. е нШ. шоза човек бешс нш софрата му. -.. и като-·
напук тъкмо сега ош глсиапе му капо чс изфирясаха всичките мисли и въпроси. Г. Кар^·^··
слмвтЕ. Обикновени хлn—.
434
Още: Изфиряса— ми / изфиряса мн от ум— (мозък— акъла), Иеиanяβa мн се / изпаря
ми се (нзшукв— мн / нзщукне ми) от главата,
ИЗФИРЯСВД МИ / ИЗФИРЯСА МИ ОТ МОЗЪКА. Забравям тьβс—м н—що, не мога
дм си го спомян,
Още: Иефирнсе— мн / изфиряса мя от ума (главата. акъли), Изпарява мн се / изпари
мн се η· мозък—.
ИЗФИРЯСВД МИ / ИЗФИРЯСА МИ ОТ УМА. Забравны съвсем нещо, яе мога да св
го спомня,
Още: Изфирясай мн / изфиряса мн от гваи—т— (млзъra. акъла)· Изп-рязи мн се f
изпари мн се (излиза мя / излезе мн, 1зхвпьквa мн / изхвръкне мн. изскача мн / изскочи ми»
εϊ^τε— мн / нзщукне мн, щуквм мн / щукне ми) из (от) ума»
ИЗФИРЯСВД МИ / ИЗФИРЯСА МИ УМА. Обезумявам. πлOьпяЕMМ се, — Тн са
полудяла!. . . Умът пи в изфирясал не тсбс. Г, Kaпитлaвов, Обикновени хлпa.
Още: Изхвпъrвa мн / изхвръкне мн уми. >‘^№3- мн / нзсклкπ- мн (излиза мш
излезе ми) уми, Днел, Изфиряси— мн / изфиряса мн акъла,
ИЗХАБЯВАМ бИ / ИЗХАБЯ б> ДУМАТА (ДУМИТЕ). Напразно говтря някому H)щл,
πипna‘нл му искам нещо или го тьвлτβaм н-по. защото няма да бъда послужиш.
Още: Хабя сн думите.
ИЗХАБЯВАМ СИ / ИЗХАБЯ б> ПАТРОНИТЕ н ИЗХАБЯВАМ СИ / ИЗХАБЯ СИ
ВСИЧКИТЕ ПАТРОНИ, Изчерпвам доводите си, възможностите сн нлн резервЕте сн·
Още: Изгърмявам си / изгърмя сн (изстрелвам си / изстрелям си) патроните.
ИЗХВРЪКВАМ / ИЗХВРЪКНА ИЗ (ОТ) ВРАТАТА. Бивам изпъден. изгонен отнякъде.
Можеш бс изпиеш само ебни бири, а Да сс нахраниш хубавичко сыс закуски и щс лceuннг
таза „економия'‘ Дотогава, (окото ебан дсн сшопониныт нс тв улова зс якета и па
помогне де изхвръкнеш из вратите, Ал. Kоπтτинτнπлβ, До Чикаго и назад.
ИЗХВРЪКВА МИ / ИЗХВРЪКНЕ МИ АКЪЛА, Об—еумявам, побърквам се.
Още: ИзхвпъкЕa мн / изхвръкне мн уми.
ИЗХВРЪКВА МИ / ИЗХВРЪКНЕ МИ >3 (ОТ) АКЪЛА. Забравям тъβт·м пешо,
«е мога да сн го спомня,
Още: Иехаръкии мн / изхвръкне ми из (от) уми. Изскача мн / изскочи мн (излиза мн ./
изл—зе мн, изпарява мн се / изпари ми се, изфирясва мн / изфиряса мн. иещуква мн / нз-
щукне мн, щукЕ— мн / щуки- мн) из (от) акъла,
ИЗХВРЪКВА МИ / ИЗХВРЪКНЕ МИ >3 (ОТ) УМА. Забравям съвсем нещо, пл
мога да сн го спомня.
Още: Изскача мн / изскочи ми (излиза мн / излезе мн. изпарява мн се J изпари мн се,
изфиряса— мн / изфиряса мн, 1зπукви мн / нзщукне мн. щукеи мн / щукне мн) из (лТ)
ума. ИзхвпьrЕ— мн / изхвръкне мн из (лτ)· акъла,
ИЗХВРЪКВА МИ / ИЗХВРЪКНЕ МИ УМА. Об—еумявам, побърквам се,
Още: >зхвпъrвa мя / изхвръкне мн акъла,- >‘тrлкЕИ мн / 1зскткн· мн (излиза ми/ излезе
мн. пощ^ка— ми / пощукпе мн) уми, Даал, Щуки— мн / щукне мн ум—.
ИЗХВРЪКВА МИ / ИЗХВРЪКНЕ МИ ЧИВИЯТА. Обикн, е си. виД, 1· Обезумявам,
побърквам се, В този маг еня сте уверена сто но сто, чс ссбатс но пейка и столове и мя
слушате. Но зае нито ссДнтс, нито слушате, нашо пък аз иа приказвам аβио. Вас сте само
сдно мо. првДсшиеш, е ез съм ваша преДстава. . . Това си прсДстози и само прсестаен, ..
— Ай, вaeeлнлna! — зызбъхно бядо Псйо с Дълбоки горссш и се изправи, — Изхвръкне му
чивията, отшес. Г. KмрaтлaвлЕ, Изчадия aллвн- Сетне последва обвинението, че съм отровил
чичо си, зс До заграбя имота му. .. Едва чивияте мн нс изхвръкна. в. Ипнπлпeц-
2. . Ставам като б—зумен от изживяване яа нткмнвл силно оуeтτвл, Кым крея на летуването
не богослова му изхвръкна чивията и извърша сено непростима глупост.. , но нека да cсв-
оeзβeм порвД. Ив, П—тров, Преди да се родя-
Още: Хвръква мн / хвръкне мн чивията /и ’ н 2 знач./. Мръдна ми / мръдне мн-
'чивЕЯТм.
435
ИЗХВРЪКВДМ I ИЗХВРЪКНА КАТО ПАРЦАЛ' Бивам изгонен, уволнен наИ-
срамно, п—И-поеорпо отнякъде. Сeто, да си оτвсρ.е очите, де нс cβднβт де cccт но
корено р.п».. . зср щс си изхвръкнеш капо парцел а ннто връзки щс си cыздaдeт, нито
положение. Г. Кар-славои, <ьи·τ-
ИЗХВРЪКНАЛ МУ КОРЕМА КАТО НД ЦИГАНЧЕ, Дасл, От1nомaшaл, . оголял,
ИЗХВЪРЛЯМ / ИЗХВЪРЛЯ КАТО КИРЛИВ ФЕС някого. Днел, Нρынcбc. Изгонвам
шaй-позгршл, шмй-трaмπл някого,
ИЗХВЪРЛЯМ I ИЗХВЪРЛЯ КАТО МРЪСНО КОТЕ някого. Пccаcдc, Изгонвам,
изпъждам πий-б—зц-р—ыоππл и грубо някого. Чух бвсма оп по-спиритс колега, кото си
говореха. чс τ^α, конто си ся оплаквали, щс ан изхвърляш като мръсна ооmβmш от
учрежДснисто,
ИЗХВЪРЛЯМ I ИЗХВЪРЛЯ КАТО ПАРЦАЛ аяооaо, Прснсбр, Изпъждам б—зцер·-
мтπяо. ниИ-nлзоnно някого- Бвшв дирскторыт, — ... — Но исс оeззeм!,.. Ако утр: зя
ВиДя лоо, ще запозябам не пазача ба за изхвърля ατ парцал!, ,. Борис с: усмихне пре¬
зрително, Д- ДнмлЕ, Тютюн, Сшрсх ме е оп Спенкулое. Чуесшиуеам оск м: дсбнс и чека
дс неправя някакво грешка, за бе м: изхвърля оп гората капо парцал, Μ. Mипоeвснц.
Тихо пристанище.
ИЗХВЪРЛЯМ / ИЗХВЪРЛЯ НД БОКЛУКА някого. Пренебрегвам, унижавам някого.
като го лишавам лτ βьзможπлтτ да пaблτ1 или дм живее добре- — А де неко каже и
Нβnоо. ем» масля, чс ням» (и е рыДно пеке описбныж Да изхвърляме ябнн ноm за¬
служил Другар не боклук» — уж примирено отеръще КостаДин, Ст. Ц. ДaтнмялЕ. <тубя—я-
Скнтл 41^.
Още: Захвърлям / захвърля ни боклука.
ИЗХВЪРЛЯМ I ИЗХВЪРЛЯ НА ПЪТЯ, Вж, >‘-Еъплтм / изхвърля на улицата
някого, Оп известно врсмс взсхе и зс къщсше До м: коткаш До я лρcлamо не Buоu,..
— А, щс я препише! ЛуД съм аз! Де мс изхвърлят на пытя, Чс на насам. нш нашам, Ами!
К. Kaлоeи, Семейството нм τьн—о1τe-
ИЗХВЪРПЯМ / ИЗХВЪРЛЯ НД УЛИЦАТА aяоого. 1. Изгонвам някого от жилището
му. Миналата гоДина сшснах поръчител не братя Жслсзарози. Слсб ябни неДсля Жслсзарои
ще бъдя обявен в несъстоятелност, До утр: eоо не прехвърля имот», щс бъде изхвърлян
но улнцашс, Д. Η)М1плЕ. ΒΝ-ηΜ·. Жнuниасmс криз» закача кннозвсзбашс Джсс Барныр и
Сузан» Хсйусрб. изхвърлени но улицата с беешс ям Деца, Г. Б—лев, Какво β1лтх в
Америка,
2, Изпъждам лτ работа някого; увллπяЕмм- Порсбе голямата финансова оρнзa спотнци
фабрики и зовобе вemeсρяn еропашв се и изхвърлят не улиците хиляда, милиони мъже и
жена, Дя. Бабек. Малкият емигрант, Богamо очите но mamоо заболяха оп преумора над
всенm: дслснса, 6ο^ тн го изхвърли дсз милост нс улицата, Д. Димов. Жени с м1нaлл'
Всека Ден от всичка донки и фабрики ся изхвърлях» но улицата хиляДн хора. Г. Рaйоeв.
Lustig,
Още: Изхвърлям / изхвърля пи пътя.
ИЗХВЪРЛЯМ СЕ / ИЗХВЪРЛЯ СЕ НАВИСОКО, 1. Надувам се, голем—н сл,
2. Имам гов—ми претенции, искам много. без да се тьтбnaзтнмм с л—ИсτЕ1τ—лнлсττa-
Още: ' Хвърча (вдигам се / вдигни се) н—в1тлкл. Имам се н—в1сокл /към 1 знач-/.
Даал,
ИЗХВЪРЛЯМ СИ ПАРИТЕ НД УЛИЦАТА. Харча бe‘пa‘сьлπл. харча ем излишни.
ненужни пещи.
Още: Хвърлям сн п—рите- ни улицата,
ИЗХЛУЗВАМ СЕ / ИЗХЛУЗЯ СЕ КАТО МОКРА ВРЪВ. Избягвам. оф—Иквам. н‘ттτaвтм
ятялгл или нещо.
Още: Измъквам се / измъкни се (изнизвам се / изнижа се) г—то мокра βппe' Изсушеим се /
изсунн се raTO ылrп— връв. Дасл,
436
ИЗЦИЦВДМ / ИЗЦИЦДМ >3 ПРЪСТИТЕ бИ нcио. Обшон. с отриц. и в св. зид.
Даал. Измислям, съчинявам н-жл, kaτл твърдя. че е тина. 6—з то дм е eнрπл,
Още: Избл‘aиaм / E‘бтз—н из пръст— (пръстите) сн. Днел. Изсмуквам / изсмуча из (от)
пръстите си /и ’ знач-/,
ИЗЦЪКЛЯМ / ИЗЦЪКЛЯ ОЧИ. Cбнкн, в си. зид. Умирам, издъхвам, — Убили го!
Димчо убила — мълвя Дя(о Дамо а изцъкля очи, ешъзо в мрак, Ц- Ц—рноитян. Е незнаен
гроб, Той нетърпеливо раздута хорапс ся и припряно вeлнτe: — Кой, кой е гяуртая.
бюлюкбашн.? Най-напрсе вaглeдо едрня, - мустакат мъж. койшо бс нвnu:знu сзик и изцъклял
очи. Д. Мантов, Хайдушка кръв.
Още: Оцъклим / оцъкля ^Οη—^. / иебя—щн) лон' Обл-вдвам / лблeпт лон /във 2 знач./-
НЗЧДДНЕ НА АДА и ИЗЧАДИЕ АДОВО, Княж. Човек с нnиИнл отрицателни raо—тτea
и щротЕн; E‘ялюонτeлπл зъл, жесток, nn—сτъи—н ооиeя. Богanо говорим за провокатор,
обикновено изпишзсмс оmuρоиβнac. В прсбстеешт: ни той в адово изчаДис, робсно Да па¬
кости не човеко, За него съевсттс в нзлшеао дрсмс. сычузсшзисшо — cмcено-ceаτнмcн-
тслно . приумица, еярепе в Доброто — стръв за наивница, Д. Жлτee. Пан мамеше изгрева,
Капо виДя похашнтсля си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие обозо!
Душата ши нсчссшиза в гссна огнен» Доно потъне! Г. KaпмтлмиоЕ. Герой. Той нарича
шпосполнте азчада. но ода, хаймана и пратеници не бязола. Дс сме преклонили глава преД
полумесеца, пише eлсбносme, И- Сτьпли. Живот с πил—жл—-
ИЗЧЕВЪРКЕДМ / ИЗЧЕВЪРКДМ ИЗ ЗЪБИТЕ СИ нсщо. Даал. Измислям. тьчннниaм
нещо,
ИЗЧЕЗВАМ / ИЗЧЕЗНА ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА. Княж. Пп-тτaЕaм да тьщ)сτиу-
вам- Бойното бе оставала сеонт: кална сляДи, . . Цела кеаршала, Дори цела село и зрсбозя,
дяхс изчезнали ош лнцсшо не зсмяпс, Ив. Mмрτ1нлв. Драва тече пр—з славянски земи.
И ето па nшто. слизнай царю не българите и гърците, и пс мол. да сториш де
изчезне оп лнцсшо не зсмяпс Нозссеня син. Ив. Вазов. Светослав Т-рт-р.
ИЗЩУКВА МИ / НЗЩУКНЕ МИ >3 (ОТ) АКЪЛА. Забравям съвсем яещо, ше мога
дм сн го спомян- — Зещо не са с: обляолa зс излизане? Нели ще ходнм: не гости?
— О, съвсем мн uзиyкнa аз акъла.
Още: Ηϊ^κβ— мн / нещукне мн из (от) уми (глаиата)' Нзхeпъreи мн / изхвръкне мн
(изскача мн / изскочи мн. щукии ми / щуки· мн. излиза мя / излезе мн. изпаряем мн се ./
изпари мн се. изфиряса— мн / изфиряса ми) из (от) акъла,
ИЗЩУКВА МИ / НЗЩУКНЕ МИ ИЗ <>Т> ГЛАВАТА. Забравям съвсем н—що, не
мога да си го тπлмπя. Ивиyонс мн оп главата нмсто не улнцате.
Още: Изщутви мн / нещукн— ми из (от) акъла (ум—). Изфирнсии мн / изфиряса мя
(изварява мн се / изпари мн се) от главата,
ИЗЩУКВА МИ / НЗЩУКНЕ МИ >3 (ОТ) УМА, Забравям съвсем нещо. ше мога
да сн го спомня, — Но ез зс ксоeо бойДох? Изиyкас ма из ума. .. Нв- Вазов, С чужди драг,
е кьпн враг,
Още: И‘хβnъrиa мн / изхвръкне мн (изскача мн / изскочи мн. щуки— мн / щукне мн,
излиза мн / излезе мн, изпарява ми се / изпари мн се. изфирясам мн / изфиряса мн) из
(от) уми. Ηϊ^κβ- мн / изщукне мн из (от) -тъга (глаиата).
И ЗЪБИТЕ МУ, зная (познавам) я И КЪТННТЕ МУ ЗЪБИ. ‘нмт. Много ллOп-.
лτлноπо (зная. пл‘πaЕaм някого), — А пи ошкыбс я познаваш?,,, — Нся — съвсем бегло,
но не мъжа й и зъбеше знам — каза Бехчсзанскн. Бол:гн сме в инстатута. Ем. - Maшлβ,
Бягството ни Галатея- Новаeeeеc ао оте»зна, почтш. оп момчс, знаеше и зъбашс му, но
сега всчс не можеше ншио До разбере нито за него, нншо за быбсщнтс му планове, П. Ве-
жяпов, Нашата сил—- Туй ще до я негова редошо, само негово, зер му познавам и зыбшшы. че
съм пошил и прспштнл от нсго, .. Б. Обn—τ)ноe, Сноп, — Бeоьu дъжб? Те слынцышо си още
грес? — Кето грес, ня пи лн някак прапории? ПСрн знача за Дъжд. .. Туй слынцс шейсет и
пят зоДанш мс е парило по пн. сыщишс места, шс му зноем и кътнитс зъби. Н. ХаИтов.
Шумни от габър,
ИЗЯДЕ МН КРАВА ЕЗИКА, Даал, Мълча. не иоeлрт нцщл,
437
ИЗЯЖДАМ I ИЗЯМ ГЛАВАТА на някого, ’. Убивам. премахвам шяноил- Н: зная бола
-слыныт св с списал. но Мстсйчо отшдв. Нашите вълци [нaрллннτe врагов—] му изяДоха·
главете, Ей там под ония ucооuau . дуки : гробът му. А- KмnaлнИо-в. Строители на р—пуОли-
■ната-
.’, Пп101нтимм голямо зло, нещастие па шннлгл. ставам причина ем нещастието му;
тьTEИЕ—м. Пcноозцu имаха сбан репей, когото л:ρeaеcхe, но пой им изяДс глезите.
Вебнсж ратаят подскезе. че неговите чорбаДжиш имаш много жито, царевица и брашно,
укрито е сдно cоρuзeлuщc. А. КаралнИчеЕ. Пътища лaл—оπц. Номерах» сс свидетели кето
бригадира Венбо и мнозина ощс, които с nоблшcшnc са потвърдиха, чс Н:mоо сс : намирал по
този время при- Гана,.. — Додыр чозcо, амс сс провала! Гени му аз.б: алсвсшс! <т- Ц, Дм-
тkмллe, <τубл-ятннτ- липи, Съден съм и това мн изяДс главете ., .. Дв: прнсыдн мн лепнеха
в Тексес и Оклахома, . . зс крежде и зс изнасилване и кcшоa де бях послушал шити и би сн
ан бях излежал- и затвора. Нс, nолсоомнх сс за пари е мн ан замениха с воснн» службе е
този проклет Виетнам. . . П. Η-‘нмномли, Един д—п пр—Д иnaτaτa па мда-
Още: Изяждам / изям главицата.
ИЗЯЖДАМ I ИЗЯМ ГЛАВИЦАТА не някого. Еж. Изяждам / изям главата не някого.
Ох, боже. зс нищо ще та изяДеш главицата бушмена! В. Пешков. Настъпл—ни—-
ИЗЯЖДАМ / ИЗЯМ ДУШАТА някому. Вж. Изяждам / изям душицата някому, От
горна. край но сялото знкeеe женопа нс ковача: — Тсм зс тсдс-с, там!. . . Да нзгнай!^.! ..
Че мн азяДс Душопо, . . Чс мс жнее изгоря,. . Ни. Венков, Хора край нис,
ИЗЯЖДАМ I ИЗЯМ ДУШИЦАТА някому. 1, Убивам, унищожавам. погубвам шяялго-
Уднхшс м:!. . . Cлβл:-мслβ, изяДох» мн бyиuцena! Ст. Чня1ПГ1nлЕ. Хл—6 наш насущнЕй,
2, Пп1O1πтЕмм голяма мъка, скръб, н—nnняτπлтτ на някого, πмппмЕты го нещастен- Чума
(а шс н-змстс от ccuоnιо, ооcβн би нс хеанс твоят род. зебсто нш азяДс Душицата,
К- П—τяиπлЕ. ДaмтнлЕaτa челяд- „Аса. та ма азяДс Душицето, спокати ма изяД:!' —
почна (е сс бив грузнныцыт в гърбишв.. . Грузин. ът напира, ανιο обезщетение, щото сипал
кило мсб във вяното а развалял цялото вино. L Р—ЛEOHЛЕ, Барутен буквар.
Ощ—: Изяждам / изям душата.
ИЗЯЖДАМ / ИЗЯМ ЕВАНГЕЛИЕТО С КОРИТЕ. Кълна се лъжливо, че τлЕM.
ял·τл твърдя, е eтnшл. лъжи ш—й-O·‘трaмно.
ИЗЯЖДАМ / ИЗЯМ КАЛАЯ н ИЗЯЖДАМ / ИЗЯМ ЕДИН КАЛАЙ, Бивам тмьмр—π
тτnлгл. снипнaτ мн сл. нмхляЕaτ м—. Жените сс преместиха при мснс, отдсто можсш: по-
убобно би сс наблюДоеи. За бе не изям наново калай оп мсмс. аз се изнесох не тротоара,
Ст- ЧнвEHгнрлЕ, Хв—б наш насущний- Истините с: разкри в оρeя не срока — псш нсаззи-
нсни отсъствия в бележника, Аз капитулирах. Тamоо ме гucбeеc (ылго и строго прсз
очилат си.... - Накрая само ксз»: — Яж са супата. че щс изстене, . . Толоозa. Бях борш
милко разочарована. дсто не азяДох оaлс.. Ем. Maнли. Mл·τл иъпЕЛ лтτл- Да:cос пек
аз.еох калая - — оплака се Малък Крушко не предссбатсля Рабянко сено вечер. когото му
eоклeбвсеβ кон и зо какво си го търсили през беня. Б. ОOп—τ-нлβ. Сноп,
ИЗЯЖДАМ / ИЗЯМ КАТО . РИб, [Чссто: Ще изям като рис] някого, Днел, Без¬
милостно, жестоко унищожавам някого.
ИЗЯЖДАМ / ИЗЯМ ПОПДРАТА. КОЯТО СЪМ НАДРОБИЛ, Изтърпявам. изживя¬
вам н—ипнтτπEτe иотл-лсτи1т от нещо. ем ял-τл сам съм ппнонπи.
Още: Ημ^Οε-μ / изсърбам кмяeлτл съм си надробял,
ИЗЯЖДАМ I ИЗЯМ С ДРИПИТЕ някого. [Чссшо: Ще изям е дрипите). Еж. Изяждам /
изям с парцалите някого. Дом» м: изяжДеш с Дрипите, око нс ceьρme нсщо. Л. Карииллое.
Маминото детенце,
ИЗЯЖДАМ СИ / ИЗЯМ СИ ГЛАВАТА. Сам ставам причина ем слOтτЕ-нлτо сн н·πa-
сти—, зм гнО—лти си; погубвам се, — Ебне дробнице нмaеc тем не село, п. го aвceβ. вещи¬
цата, смс поДир и пя си изсбе глезете я, и тя нс хороси, сме сторя зян чслякс. П. Р. Слм-
e—Иkли. Из незавършенат— MЕТоO1лгnмфнт- ЯДосана, сърбат», в сшаяша нахлува майке му.
— 3ο^ ma : — оeввe η. — поз рыжбясслпищов? Ти, бодсто не се нв.e:е главата, ням» ба
мнряссш, Μ. Гру6—шли-в—. Грижи и пaлотτн.
438
ИЗЯЖДАМ I ИЗЯМ С КОРИЦИТЕ нcио, Усърдно. с голям ннτeneт и внимание
««сега, прочитам книга. Докато дядо му cпβmβ, пой чcτβтc канжоц. .. Bcяоeоea - книжка,
ИзяжДашс ан с кориците, Ст, Ц- Дaтнaлли, Земна светлия—,
ИЗЯЖДАМ / ИЗЯМ С ПАРЦАЛИТЕ някого. [Често: Ще изнм с парцалите]· Измъчвам
►пятото съсипвам го ыопaвял. лO1нн, без той дм е виновен. а зaπлτо му завиждам или мн
■'пречи па ншт—р—сит—, Ссбнол хорстс бе жали, тръгнел систо де оправя и хорското бе была.,
пък зе ядно парче зсм. снеха си с перцилит ще нзябв! Г, Kмnaтлииои, Татул, Петко е дал
дес зобина по шумата, как мucлни ти шия рабошш! Той щс га изябс с перцилиты, нс тс
него! <т- Ц. Дaснaлли. Стубл—псинт— липи- Нсли си обещани от тсетъри зе поза сезон
две български пиеси. Ако ρ:ос бе Дам ез пассе и бъде приспи и шарен», нали ще м: нзябеш с
лоcцeлame, <п. Кмзинджиеи. А. <τnмшнмнnои и др, е споменит— пи съир—м—нпиццте тн.
— Свини си това, не хоро. . , Хареса им при немците и унгарците. ссга съскаш кашо вмuu.
Ако дахе могли, с лшρцeлamc днха еа нз.лн, П- Е-жЕнои, Зи честта на nлл1πaτa. Голям
.ииаДсмшчян труД избоде / професор нош, бобры в свети познат, / ели колега негов го изяДе /
всбно с перцелате. Кр- Вълнов, Мед от оти.
Още: Изяждам / изнм с дрипите.
ИЗЯЖДАМ / ИЗЯМ С ОЧИ някого, 1. Гледам eτпeно—шл. напрегнато, eπEыaτ)лнл
пнного,
-2. Гледам влюбено, с жеяапне штrлгл. В същност юз я нзяДох с очи (...) и п. се остави До быДс
озябсна, оeзe мн го сыщо с очи, Д- Цончев, Червени слонов—.
3. Гледам неприязнено, Еnижл—бπл някого. Георги Боceксшeβ го изяждаш: с очи,. Нервно
моmcоneeтe с кρaо и cmucкaеc зоб гърди са юмруци. Из. Петров. Мъртво вълненя—.
Ощ—: Изпивам / изпия е очи /към 1 и 2 знач./.
ИЗЯЖДАМ / ИЗЯМ ХАКА на някого, Несправедливо намалявам па някого β^ημ-
граждани-то му еа извършена от него работа; не заплащам па някого толкова, точното му
►се полага, А пук нeтсmш зсмя носа бссятък, всраня носи, Кому, пишем тс? Нс па., депо и
•брате си проДоеиш, Те нз.бохс хсоa не деще мн, те му взсхе - чифлиците! Е. Мутафчиева.
Летопис па смутното време,
ИЗЯЖДАМ / ИЗЯМ ХЛЯБА не някого, ’· Ставам причина някой да загуби рaOлτaτa
си. да бъд— уволнен. изпъден от nмOтτм. Само едшн се случа мълчалив и cecновын, едно
ючалорко от Мюнхен ли бсше, откъдв, нс моге да па каже —... И тия очелерка ми изяД:
хляба, Уби той елсне — най-красивото животно в ρозβьgацоe, ,, Нс зоранше — вика мс
днрскторъш още в ссбем! Н. Хайтов. Диви р—еяаеи-
2, Ставам причина някой дм остане б—з средства еа прехрана. Haro ш-вляπо или тп‘H—τ-лπл
не му давам ЕЬ‘млжπлтτ дм naOоτн. ди упражнява занаята. пргф—TEяτм сн. Поссшишслшшс не
музся можс ссга де се побсмнеат но оня миниатюрен прототип не „сингеро“, който
■седи е музея,. . ., но той с обърнал с кρaоane нагоря старая терзийски занаят. Навярно и
•терзайте си се поДсмивалш и чубели не поя „шнгнлазке з.еолн.“, ко.по нм е изял» хл.да,
Н- Хайтов, Шумни лτ гaOьр-
Ощ—: Отнемам / лτнeм— хляба /в 1 знач, към 2 знач,/,
ИЗЯЛА МЕ ЛИПСАТА. Жерг, Изчезнал съм. няма ме. не се емиръщ—м.
Още: Хванала м— липсата, Жара.
ИЗЯЛА МИ Е КОТКА САЛОТО, Днau. Угрижен съм. умълчан съм. 6—з дм имам
важна причина дм бъди такъв,
ИЗЯЛ СН КЪСМЕТА, Даал. 1. Н—щаст—н, ‘ллч—тτ-
112) Много лаком. а беден,
ИЗЯЛ СЪМ МОХАМЕДОВНТЕ ЗАЛЦИ. Cдшон, выв 2 а 3 л. Говоря безсмислено,
глупаво. п—ризумпо-
От πмnллнaτa приказна, а ноято се разказва таи —дип поп. за да докаже ни паря, че ходжата му лъже, като
■казва, че знае яaнил върши е млм)πτм Mл-мм-л (пуши пиринч— н пие кафе), поискал да с) направи следното: да
ллπ—сит —дна купа с ннт)лл мятkл н два хляб— и да лплOяτ двамата (попът н ходжата) по един от хл—Оозете; след
тона подът н—пeлнл на ходжата дм яд—, но дм взема само еаяцнте. дробени от плгм, и дроб-нит· от ходжата да
гтτмниτ ем Мохамед; когато ходжата плонaл да нде, попът му ударил плесници и му я—емл: „Ти, глупако, изяде
Mлх—м)ллeшτ· емлцн“ и ни оправданията п— ходжата. че не зп—е hot еалци см дробени нм—ппо От него т—мня. му
изтъкнал. че още nо-милял може да зна— наяво прави а момента Мохамед, (Л. KaпMЕeяоβ, Памятники народното
«Зьгга болгар, с, 52).
439
ИЗЯЛ СЪМ СИ ВЕЧЕ ЗЪБИТЕ. Нзч—рпая съм възможностите сн и силите си.
отτмnтл съм и не съм годен вече зм работи.
ИЗЯЛ СЪМ СИ УМА. Побъркал съм се. обезумял съм, — Боже мила, господе.
тн си си изял умс. И вцоam кето луб! — ка^а стршнс Болъоeццш. Ив- П)τnлв. Понкянатм
любов,
ИЗЯЛ СЪМ СИ УМА Е ГЛАДНОТО < ВРЕМЕ. [Често: < Да> пл съм сн изял ума
а гл—лноτл.) Самосш, и сыс слсби. изр, със съюз че. тм, Съвсем съм оглупял, лтτaшмл съм без
разум (употребява се. яогaτл някой извърши нещо съвсем неразумно. глупаво, често при
възразяване яли укор еа нещо).
ИЗЯЛ СЪМ СИ ХЛЯБА. Не ме Оше— вече. негоден съм зм употреба. ше мога вече ди
служа ; остарял съм, извехтял съм, Ниш^/^т шофьор папаше бързо, но трубно бсшс де сс,
вeкыρnн не само вътрешнсто гума, но бе се зeкьcnн по някакъв начин и външното гума.
която вече беше си изяло хu.дe. Г, Кирмслиаоа. В героична Корен,
И ИМЕТО СИ НЕ МОГА ДД КАЖА. Съвсем сл изплашвам, списвам с) и лπ—ытЕMм
от уплаха,
<И> ИМЕТО бИ ЗАБРАВЯМ / ЗАБРАВЯ. ’. СлеД преДх. побч. изр, Cбaкн. в
быд. времс, Много сл изплашвам, о6пnяиaм,· списвам се и лπeмнЕMм. — Четири килограми
и нещо! Само люспите му [ям чудовището] си три синтимсшра най-малко! Дс пи Дръпне
шскоза, шмсто си ще вобceβцш! А) Наноиснн. Марин против Пнпaлялв-
2. В побч, изр, сыс съюз ч—. тм, Ирит—сн—н съм много от нещо. ше мтгa да се съвзема. да се
лноπнτн. — Дс нв се долна нещо — уплашено назебя лнцсшо са към нсго Мнео,
— Нс, зДрави се, но наля знаеш, натиснела ан е работеше. че, кaоmо ся казва, амсто ся човек
забравя, Μ. Яворски. Хорат— се пплмeπшхa.
<И> КАКВИ ДЯВОЛИ НЕ ЩЕШ.- Като възклицание еа подчертаван). че е налице
голямо рaзнол6naзн-, че см налице разнообразни н—щи, И дрнляншн на подари човеко, и цнги
рспе, а пръстени. и фясчето, и 0^30 Дявола не щеш! Ал. Константинов, Разпи хора.
разпи ' идеали,
И КАЛТА ПОД НОКТИТЕ МУ. еимя. Много ллбn-, напълно, eтнонл (зная за някого).
Но, (реги Борисы. ние се познаваме отбивна с тебя, нае са знаям и кeumс по( нокпишя,
зс До н: са правим сега вятър! К. Калчев, С-м—Истеото на τъr—оEτ—.
Още: И оeрнлτл под нлкτнτ·.
И КЕРЕМИДИТЕ НА КЪЩАТА МУ, ‘нмт. Дaeu. Много добр—, βсноrл (знан за
някого),
ИКОНОМИСВАМ < >Т> ИСТИНАТА, Плсльивaм, лъжи- — Всека смят» себе се за
бОпр·.. — И какво лоео има в това? — Може някой бе му се иска би икономисва
истеноша. . . Деля са нснсшннш Добър, това щя кажа из, Ив, Аржентински. Сребърната
пътека, Той име обичай дш икономисва истинето,
Още: Свестявам истината,
И КОТКАТА ИМА МУСГДКН. Днел, Ирон, ’· Зи нетплтлб·ш човек, нлйто се гордее
с мустаците тн,
2. Употребява се нито отговор към някого, нлИτо назии, че е мустакат. т. е, голям и нл
сл нуждае веч· от чуждя с^ъзлти, ,
И КОТКАТА НА МЕКО СИН, Днел, Ирон, Казва се като отговор пи олЕ·я, коИто се
горд—е, че е богат и спи ни м—rл.
<И> КУЦО И СЛЯПО, Нceнeбρ. Всечте, включително н шмИ-шетплсобπнτe и негод¬
ните, Нс можеш до разбереш накыДе е тръгни. светът. Куцо и сляпо с хукнело чиновник дш
стаза. В. Геноиск—, Седем иллннн.
Още: Куцо н сaкмτЛ' Нceнeбc,
И КУЧЕ И ЧОВЕК, Диал. Човек, нлйτл се проявява и като лош. заядлив и като
добър, лτзEeчни. олeeоeн.
Още: Псе и олe·к, Даал,
440
И КУЧЕТАТА ВАР НЕ ЛИЖАТ някъде. Еж, И кучетат— вир яе ядат някъДс,
И КУЧЕТАТА ВАР НЕ ЯДАТ някъде, Γллнм— сиромашия, бедност е нткьлe. Там а
кучвшати зар нв ябст. · ИСоaхa я много богоши ергени, но т. ошабя дето и кучешато зор
нв ядап.
Още: И кучетата вар не лижат.
И КУЧЕТАТА НЕ МЕ ЯДАТ. Никак яе ме бива,. не струи-м, Езпамия ами призо,
eоо нв си жените, нас и кучстста н.ма де ни ябап. Й. Йовков, Чифликът край гришяцита-
И КУЧЕТО СИТО. И ПИТАТА ЦЯЛА. Употребява се, нлиaτл някой нсна дм змлонллE
·лнлир·мeннл противоречиви. β^ημ™ изключващи се Eнτ—n—сн. Тя искаш и кучспо де е сишо.
и пишат дш е цяло, П. Р- СлаееИное. Български притчи яви пословици и хaрaнτenшн думн-
ИЛИ ПЕРЦЕ. ИЛИ КРИЛЦЕ. Дишл, Ионе малко, н—щично. щл-голe-
Още: Ако не крилце, поне (барем) перце· Днел.
ИЛ МЕЧКАТА. ИЛ МЕЧКДРЯ до някога, Днал. Уплτр)Oтв— се ем изразяван—. ям
пеопр—д—леност. н—уиeп·нлтτ яaнвл ще тτмπe. ще се случи занапред до определен млм—πτ и
в чия ползи ще 6ъде,
ИМА БОГ. Вж. Ням господ- — 'Козеха мн. че пра таза болсст можс бе - настъпи сомо-
нзлвкузане, — Ими дог!
ИМА ГОСПОД, Като възклицание: м) 3— изразяван— на надежда, че ще се оправи
плллжeннeτл нлн че ще се даде ‘—служeноτл някому,
6) За изразяване пи зaллЕолтτЕЛ, че вече се е илирaвнло положението нлн че някоИ е получил
змслуж—нлτо-
Още: Има 6ои.
И МАЙЧИНОТО бН МЛЯКО, издания (изнизвам. казвам и щол-), Всичко, ноето
знам, което мн е н‘вeсτнл (издавам)- Като аридно сй този неокестрсно — вaкeнuu сс
нeчeлншоыm и посочил едно Дълго Дърво, — всичко, ще оeжcme. И майчиното си мляко щ:
цв(одeтe. <л. ТрънснЕ, Неотдизш—. Хсм как ще га [арестуванЕте] разпитвам, ням» нaошо
(е се усст.п, .. И мойчнношо си мляко щс мн разправяш. К. Калчев, Живите πлмятτ.
Тн си Дърт комунист и внacе ecшчош оонcnцρоцшн е селото. Ако па мсшнс сбно (ързо, н
майчиното си мляко щя кажсш. Г. Kaпaтлaиои. Неверникът Тома- Освен това, eоо той
[Джешд—кн] имаше върху са някос лскс, по босего, слсб толкова -бой, глеб а нстннтшк.
майчиното си мляко щcеc бе изкаже, 3—х, Стоянов, Запискя по бьвгaпсянτe въстания.
Сшоян быρвотe де отговаря и с рсбост cсвлceвяшe. че ашй-лоеanc и аой-лоτойаame хор» са
Нeн(ceцн,.. Ако е не мястото нш Ала Пехливана. ощс та. вечер ще га нaоeρш де кажат
и майчанот си мляко, К. Петн-нюа. Хайдути,
ИМА КОЛКОТО ПО ЯЙЦЕТО ВЪЛНА, Дисл. Ирон. Няма нинан,
ИМАМ БЛИЗО ДО СЪРЦЕТО бИ нeио. Милея еа нещо. сяппл мн е, готов съм дм то
nллnомлгш—.
Още: Имам присърце·
ИМАМ БРАДА- Обикн- ем виц, aн)нллτ н под. — известен съм лτлмиπи па eтнонн,
стар съм. Тоя анекбот, дето ма го cовкaзeсе, ама браДа.
ИМАМ БРАШНО В ГЛАВАТА < СИ>. Даал. Глупав, леномнсл—н. н—сернозея съм.
ИМАМ БРЪМБАРИ Е ГЛАВАТА <С>>. Глупав. я—номисл—н, н—тenнлз—я ^.1.
— Пленове ля? Пленове лн?—Очите но стария аДвокеш светех» с пламъка нш най-унащожи-
тслнопо снизхоже^сн^ис. — Бръмбари имаш е главеше си ти, Раздра ли? Г. KaрмтлaЕЛЕ.
О6нrнлe·нн хор—-
Още: Имам мухи в глаиата ст. Имам OрыяOироeτa а главата - ст- Даал, Бръмбари бръмчат
а главата мн.
ИМАМ БРЪМБАРЧЕТА Е ГЛАВАТА б>. Днал. Вж- Имам бръмбаря е главата тн-
441
ИМАМ БУЧНМНШЕВО- СЪРЦЕ- Дасл, Много (съм тτрaхянв.
НМАМ ВЗЕМАНЕ-ДАВАНЕ с някого. Намирам се и някакви (лeлоeE. прият—лсня, ин¬
тимни н други) лτножeння с нянлго, а шнианзи връзки с някого. Ощс малко и дш прихне,
де каже, че с Домне е имел взсменс-Дсвенс, Б. Болгар, Близш—цят—- — Ти оeкeо зсмине-
Доесне uмaе сыс свинарина? — запаша Иван, — Имам — троснато отвърни човекът от
колоши, — Имам. Сзнншcuнъτ мн взе жянишо, това, Ст, Загорчинои, Ивайло, В Солун
бяхс останела само Марко БОшнок. Псзсл Шетез... .. който вечс бсшс имал е Цариград
взсманс-бавенс с maмоеаemо полицая, Д. Сиросτnaπлв. <aмлобрeо—нцτe.
С опрнц.: Нямам ззем—не-дмзапе с някого, Широко му бсше оооло ерата не по. синковец,
наля нямаше нцоскзо ззсманс-баеане с р»дош1шцате, Д. Димов, Тютюн.
ИМАМ Е КРЪВТА <СИ> нещо. 1- Пю рождени—. по прнрлл— имам силни снллшносτ
към н—що, удава мн се л—снл. имам усет за пего н оOномм дм го върша- Мсйос й пееше
.и пя имаш: в кръвта си музикалните способности.
’- За нич)сτeл, nnляЕa — вродено мн е, имам го πл природи. наследил съм го,
Още: Е кръвта ми е. Ηлсн е кръвта сн.
ИМАМ ВЪГДРЕЦ (ВЪГАРЦИ) Е ЗАДНИКА СИ. Диал. Грудо, Н— седя нм—дяо
ыттτл, не стоя мир—п, въртя се нeпn)нъснмτл.
ИМАМ ВЯТЪР ош някого, Днел, Приличам лоннкьл· на πяялго (оОнип. зм дете по
отношение п— някой лτ рллнτ·внτe му). — Дъщеря мн ни кого лcaлнчe — не мснс ала не
•бащи си? — Нс баща сн прилича, но ама вятър и от тедс.
ИМАМ В РЪКАТА СИ нещо. Даал, Присъщ мн е усет, похват еа нeщл; удава мн се
в—снл . πeщл,
ИМАМ ВЯТЪР В ГЛАВАТА. Дасл, Надувам се, големея се.
ИМАМ ГЛАВА, Mπлгл съм умеш.
С опрнц,: Ннмая глава- Другият го поучаваше мрачно: Юрке, млъкни, затвора тия огромна
уста, ., Та не родопиш с главете са, Юрке, ти аямaе алое» зс текееа история, Й. Ра¬
дичков. Неосветените дворове.
ИМАМ ГО В КЪРПА ВЪРЗАНО- Оснгур—н мн е блaглпnнтτнннτ изход на н—що,
нeирeмeннл ще с— отъщ)тτeн. ще стане π—щл. ял)τл — в млт ^43—,—Твоят рсдото ез ще я
ниребя кашо нещо, Имай я е оыcло вързана. Чуллм1n, Плсτоян)π делегат- — А пък та щс
зaдum какво после щс стане, М^с^т^ыо! Щя инднш кск слсб някой и бруг Ден щс почнат (е
дяаст незсд [хитлеристите], — И ши ао aмaи това и кърпи вързано, и? Д- Ангелов. Ни
живот н смърт,
Още: В кърпа ми е < вързан» /в 1 знач./.
ИМАМ ГОЛЯМА УСТА. Не мога да бъда шиддумап, мπлгл тьм устат-
Още: Устат— мн е илляя—.
ИМАМ ГОЛЯМО ГЪРЛО- Днсu. 1. Ям много-
2. Γлaтьτ мн е много тнл—я, гръмък-
ИМДМ ГУМЕНИ ПРЪбТН. Η)тnъч—н съм. лесно изпускам предметите, конто държа
или ие—ммм в ръцете сн,
ИМАМ ГЪЗ КАТО КРЪГ, Днел, Ирон. Вулг. Здрав съм, и се преструвам па Omen
яли н— мн се пaбоτE.
ИМАМ ДД ДАВАМ НА МИХАПКО ОТ ИЕЩЕРА. /^00., Не съм съес—м шлпммя·π;
б—еумен съм. луд съм-
Ощ—: Имам да дивия п— Михаля.
ИМАМ ДД ДАВАМ НА МНХДПЯ- Н) съм съвсем шормал—ш; безумен съм, луд съм.
^ταβα го, ня го закачай, не вижДаш лн, че нм» де бави на Михеля,
Оше: Имам да плащам ни Михаля- Имам да дивам п— Мих—nro от П—щери- Диал.
Длъжен съм ни МИхивн. Дължа па Мих—лн.
44’
ИМАМ ДД ПЛАЩАМ НА МИХАЛЯ- Не съм спeсeм нормален; б—зумеп съм. гуд тьмf.
Още: Имам да плащам па Михмлн еа дъски п—рн. Днел, Длъжен съм п— Михаля- Дължа
жм Михаля, Имам да давам п— Михаян-
ИМДМ ДА ПЛАЩАМ НА МИХАЛЯ ЗА ДЪСКИ ПАРИ. Диал. Н— съм спнт—м
■.πлnмaл—π; б—еум—я съм, луд съм.
Ощ—: Имам да плащам - и— Михаля. Дължа п— Михаля ем дъски пари, Днел,
ИМАМ ДВЕ ЛЕВИ РЪЦЕ, Много съм непохватен, ш)тnпч·ш- . — Какъв па шофьор щя
стен: от мснс, ез имам Две лсен ръце,
ИМАМ ДЕБЕЛА ГЛАВА. Не се вслушвам е тьвeτнτe нм другите ; π—n—‘0nмн и упорит
съм- — Вая имате Дебела глава!, . , Н: мога бе се справя с вас!,. · П- Вежяшои, Далеч—
от брегов-Т),
Още: Имам rлnиea глава, Д—бели мн е главата,
ИМАМ ДЕБЕЛА КОЖА. Мога лесно да плнмттм обиди и отньрбл—шнн, не съм чувстви¬
телен, Номерах писмото ши е ccбaоцa.na. съхранено, Кой зное как си мс ругая. и?
Нищо. фсйлсшоншсшът шрядее (и ама дсдслш кожа, Ем. Манов, Ден се ражда-
Още: Д—Оелм мн — клж—τa.
ИМАМ ДЕБЕЛИ ОЧИ, Б—‘лчв1и съм, пахавеш съм. нямам чувство за тпмм.
Още: Имам клриин очи. Дебели си мн очите.
ИМАМ ДНИ- Ще жяз—я още, здрав съм; ням— сялпо дм умра.
ИМАМ ДРУГО ОКО за някого, Променил съм оτπлш—шнeτл сн към някого; с лпуил.
πлЕO отпош—пне съм към някого. Сего Кольо дсше по-смел,.. Притихнела беше и тя.
Гледаш: го: ссгс п. aмaеe Друго ооо за мыжсшс, Г. Райчеи, Златният ключ,
Още: Гледам с други лои (с по-друго око) /въз 2 знач-/,
ИМАМ ДУМАТА- От м—ше зависи р—жешнето нм някакъв въпрос. MMro мнение же
бъде n·шaвмщл- — Болкоmо за осаноеяеенето не Михаил, само цсряш а цариците имаш
думаше, , . Иван Ассн тогава отново се ncнздuгнe оп трона: — Ас и моят» вcнa ня
аскамс осиновим Михаил, Ст- Змгоро1шоe, >ЕмИял.
С отриц, : Нямам думата- Мене никой не ме пята. не м— тмтτa еа н—що, мл—τо мнени— не се
.‘•ма под епнмапие.— Та лн ще ся зeнчeзсm (нсск^а^?.. . Тим ез вече нямам Думате, Дядото
ле ма. Дава булките — око ся опъни, ще мс направа зс ccвнu пред цяло село, <т. Плnτлπeи.
•Сватби и ядец.
ИМДМ ДЪЛГА РЪКА’ н ИМАМ ДЪЛГИ РЪЦE'^KnмллнЕ съм. имам навия да крада·
— И — васem ля? — Дълго рыка ома Анбрся, крсея. Й. ЙлиялЕ, Блртнм.
Още: Длъжни мн са ръцете. Имам сн пьrм- Днел.
ИМАМ ДЪЛГА РЪКА2. Дасл, Заможен съм, добре съм ммт—рнавно.
ИМАМ ДЪЛГИ УШИ- Отeлломeπ съм за това. rл—τо се гоЕлпн лτ някого. за някакъв
слух. мълва- — Особено зав, госпоДин Соколов, трядеа де бързаше, — В греба е по-
мъчно. кскто знастс — влссшпо ама Дълга yен, Л. <τотялβ. Б—шноeтrн.
Още: Дълги мн са ужите.
ИМАМ ДЪЛЪГ ЕЗИК, Много приказвам н често гоилпт шео6мнсл—нш. неуместни,
излишни ш—щи. конто млгaτ н да лO1Лтτ, дм засегнат ннгого, — Жена ши име лн дълъг
ызно? ,. — Тя. де рсчсм. така, от женска глупост бе е изплюло камъчето някъде? В, Нежнов.
Ηмтτьпл—πнe.
Още: Дълъг мн е езика-
ИМД МЕГДАН, Дасл. 1. Възможшл е, в—ронτнл е нещо да стане. да се лтьщ—тτeи- Име
мегДан де идс пак, Н. Γ·пли, Речник на блπгaпсннИ нзик-
2. Има време за ш—що, рано е да ст-н—, да се лтπщ—ствя п—що- Бьиeme ощс не см: я -
проболи, но име мегбсн и зш тове,
443
ИМАМЕ ЕДИН <> бЬЩ> ЕЗИК. Бнaж. Eлн—rил мислим. разбирам— сл,
Още: Γлилрим на един и същ език. Княж.
ИМАМ ЕЗИК но някакъв и ИМАМ някaоыз ЕЗИК, Γоилnя като яяr—тьe. думите
мн, п—оτa мя си като ни олeeн с яaоecτвиτa, изразени тът същ—сτβнτ·лшоτл или прила-
гaτ)лштτл- Той име език на простак, · Тоя чоeeо ама просташка език, · Н: . моге де
понасям нейния κα нш мaхлeаоe.
ИМАМ ЕНЯТА нш някого, Дасл, Обичам нннлгл, почитам го.
ИМАМ ЖЕЛЯЗНО СЪРЦЕ. Дишл, Упорит. ш—разОриш, ш—оτсτъичшв съм.
ИМАМ ЖЕНСКО СЪРЦЕ, За мъж — страхлив съм, — Н: имай женско сырце, Емине!
Та са подлебнял и прспсршш .. де нс са ся уплашил ош моят Дума? Е. Друмев, Не¬
щастни фамилия,
ИМАМ ЖЪЛТО НА ГАГАТА- Млад и яeлицτeн ^μ, я— знам тик да пттτъпимм.
С опрнц,: Ням—я жълто п— гагата. Ccτeаaхмc. сфснбом. приме шсхнн, ниши четзорице.
болтaаcmeо! Е, разбира се, нямам: жълто нш газете — комнсн.т язлсзс цяла наше,
Ал- KонсτинτннлЕ. БиИ Гиньо,
Още: Имам <::>ш·> жълто оклло (на. край) ' устата <ся>- Имам жълто под мустак·
Днел.
ИМАМ ЖЪЛТО НА ГЪЗА. Доил. Вулг, Mяоил съм п—лттτ—ш, мнлгл съм щастлив.
ИМАМ ЖЪЛТО ИОД МУСТАК, Доел, Млад и шeлπнτeш съм, не знам таи да
потτьпЕaм.
С опрнц,: Нямам жълто под мустак- Хитър сн ши. ами а нос нямам: жълто под мустак,
Еле, ела. щя омекнеш ши — uaоаохa отново мъчителите му и го помъкнаха към мехснаша.
Ц. Цeпяоиснн. Нм Γeρгълилeш-
Ощ—: Имам овд—> жълто оклло (па. край) устата <ск>- Ня—я жълто п— гмг—т—- Досu,
ИМАМ ЗДД ГЪРБА СН, 1. Някого, Разчитам, уповавам сл ни блнзнл Елцтτ—лнл
лице или пи голям нллeнτнβ от - хлn—, конто мн служат за лплпи. подпомагат ме, плл-
нn—nтτ м—. — Нс иабя ло оeоъз бешс наперен? — Аде. и ши до имаш зоД гърби си хор». и та
ще ся ежиш! Н, Блзлуиaноe, Има ся оли·н. Аз бях aвдρeн Делегат, Зад гърби сн имах
сшотица учители,. ., Това кото че мн (eèe сила. окуражи ме. Кр- Γρнглрли, Рмзлллчaшн-
В нeчоuннne сцени Bсвоз побаотия чашапеля зс ло·аaτamъmноτо cовгcьщeнe не сюжети
въз основа но конфлокш» мсжбу революционно настросната интелигенция, по(кряпсна от
нароДните меса. и малцината ρодооmcτьnаuцu, главно аз срсдето нш чорбаджийското
класи, конто имаш зоб гърби си турската власш, Литература за X клис.
2- Ηβ^χ Притежавам имот, капитал или някакви .πпнллOнβrн, на конто млгa да раз¬
читам, конто мн си опора за н·щл, Негоеняш азглсб в същност отговаряш: съвсем ни това,
което баща му имешс зсб гърба си, В Истанбул зcaчоa познаваха Ханук Бyвeρ. боасш пратя-
жашел не морски съдове. П. Вежняое, Д—ч—че от брегои—те. Нс, Мери!, ,, Твоето положе¬
ние беше съвсем Друго, Тн aмоеe зад гърба са къща, дожути, влогове!. , . Сомочуиствисшо
ши но доаешо момач: ше спасяваш: оп угризения. Д. Димов, Женя с мншaлл.
3- Нсщо. Имам нтr—ни— лeйялсτ. някакъв опит а даден— област, Стамянкоз име зад
гърби си четиридесетгодишен стаж по постройките, е. Вечерни новини,
С опрнц,: Нямам зад гърба сш. Βα^ му нв му бави (е св ожени зс нея, зeиоmо тя нямо
нищо заД гърби са.
ИМАМ ЗАЕШКО СЪРЦЕ. Много съм страхлив,
ИМАМ ЗА ОРТАК НА ДЖОБА бИ някого оля нсщо. Хanои. изразходвам парите
сн зм пятого или нещо: хanо— много пари ем някого яли нещо- Знсм го колоо получиеш
Димов, И той нс е цъфнал. Cеодeао кошо ама зе оршак но Джоба сн токови cсзcолаaцa
кето Мера. Б, Р—ИшлЕ, Господин НиноИ-
Още: Ортит пи джоб— мя е- Имам за ортак ни теснят— сн.
ИМАМ ЗА ОРТАК НА КЕСИЯТА бИ някого или нещо. Харча, изразходвам
пмnнτe ся ем шнrлил. харч— много пари ем нннлго нчн яeщл,
Още: Имам за ортит пи лжгбм си. Ортит ш— к—синти мн е.
444
ИМАМ ЗЛАТНА УСТА· Mπлго съм сл—лнллум·π. умея дм eъзлeйтτeуeaм пи другите.
да ги убеждавам с думит— тн. Ееряшнъш млъкна, зс Де почине, Другариш: му, конто го
слушах», превърната е слух, ся раздвижих», — Златно успа №№, Максиме.,, , '— рсчс
Списунш, — . Умът та реже кето бръснач. Д. Димов. Тютюн,
Още: Имам медени уста
ИМАМ ЗЛАТНИ РЪЦЕ, Много съм трпч—я, похиит—ш, мaйтτлп съм а ‘aπмтτи сн;
мнлго хубaeл раОотн. — Злепно ръце ама Кольо — ооззсn зс него ρeдоτаaцuτe, — За
каквото се зслоен, есе щс намеря начин Де облекча трубе ни. Еттямяиa рaблτa му приляга (6. а.),
— Сонс—засмаеаше ся бяДо Тисе. ксто длeгоcлaзяиы дървото — моя рыки що пипне,
папано е . . Злсшнн ръце имам. Кр- Григоров. Ηоилломцн- — Не кρсоa са, вежДам,
Бода Метана шс я излекувала, Злешнн ръце ами Гостиловсте мeйоe. златно! Ст, Зиглnонπлe,
Ивайло, — Я сла де забнш кeоeо съм направил.,, Прсб очашс не Псшър лсжсше съвсем
нова, прясно лекарин» академична лодоa четворка, тынка и влезаншне. изпипана с майсторска
ръка, — Прекрасно! — възкликне възхитено пой. , , — Златна рыцс амиш та. бей Алексо,
злепно! Е, РaИялЕ, Иn—rьрж—πо e—тял.
Още: Златни мн си ръцете.
ИМАМ ЗЛАТНО СЪРЦЕ, Много добър члe—н съм- — Сваи се ксзесм Джаф, шо мн е
спомен оп първата жсне, Тя мн озмосла тове галено амс, Много Добра дсше, И таза
не е лоша. злштно сърцс ами. но., , — шой нс ся доазкозе. Г. Велев, Какво видях а Америка.
ИМАМ ЗЪБ но някого, Ηмтτрл—я съм зле срещу нняого, мразн го и се . стремя
дм му навредн. дм му шиnaнотτя- Ала лолcос·лcоa пс се престрашаха, започнеха де се
застояват, в,оρьчмоcаaцema.,. Но все na« е общото помещения нш кръчмата обзеха а хора.
оооmо ям имах» зъб. те понякога се зсяжбсха с тях. Г. Kмпaтлaвои. Обикновени -опи.
Бсceecmоe, оойτю още от войната aмaеe зъд не Илия Канев, прсбложа де задържаш и
Този опасен бивш Дезертьор, Г. Kaпaтлaиоβ. Обикновени хлпa, Жорж не ооyця, но оттогсеа
всичко сополнен и мръсни асменчета,.., му омсхмс зъб. С, Сτпaτнeи, Самотните вятърни
мелници, — Траяне — обиди се пек Купулапа, — еко ne побзони оолamша Губжсз за
αα^τβ, мсн ще викаш, Имам му зъб от есснте. Главата мс дол:е:, па ся nρьcкштe, отаеам
да м: прсглебо, а той ма еако: „Ти. момче, сн слегал лук под мишницата са, знам го
ез вашите номера.“ Е. Нежнов, Настъпя—ни—,
ИМАМ ИГЛА ДА ЗДКЬРИЯ КОЖУХА на някого, Дасл. Знам кан да наглася, наредя
штнлго,
ИМА МИ НЕЩО. Не съм нлпмaл—н, луд съм, побъркан съм. Име й нещо нш тая
жена, извсДнъж без всякаква причина се разсърдеш и почва До плаче.
ИМАМ КДТДНЕЦ НД УСТАТА- Еж. Имам яaτннaп пи устат—,
ИМАМ КАТИНАР НД УСТАТА- ’· Не см—я или ше ж—лан да гоилря за ш—що.
пазя пълно мълчани— по дад—н иъиртс.
2- Н— ум—я да говоря, мълчи непрекъснато. мълч-ляв съм,
Още: Имам к—типец па устата,
ИМАМ КОЗ < В РЪЦЕТЕ СИ>- Имам nр·лнмтτво в ш—що. имам основание за н—щл.
С отриц.: Нямам ^3 <в ръцете си>, — Ссга пс нямат ннкшоъз коз. И око ДойДе ред
бе шс задържат, нищо няма де признаваш. Г. KмпaтлaиоЕ. Обикновени хопa. — Щя му
ДаДсм nшcamc. , . Да няма коз е рыцсшс си. Д- СиплтτпaπЛЕ, Охридска пролет, Зе ре¬
бота вики, зс ceбмma спори, / но коз капо няма — що можс дш сторя? Кр, ВьлнлЕ,
Мед лτ отa.
Още: Държа ^3 <е ръцете си>,
ИМАМ КОКОШИ УМ- Побо-р. Глупав съм.
ИМАМ КОРАВА ГЛАВА- Не се .счупвам в съи—тите ши другите ; п-разОр-п и упорит
съм- Стага си го удсжбавел. не вижДаш ло. че амс ооρeee алое».
Още: Имам твърда (деО—ли) глава, Kлпaвa мн е - главата.
ИМАМ КОРАВИ ОЧИ. Безочлив съм, нахален съм, нямам чувство ем спaм.
Още: Имам деО—ян оче- KлрИЕ1 ми см оонτ·'
445
ИМАМ КУЧЕШКА ДУША, Мъжесτeeшл, τиърлл nошмттм всички мъти и пеиовн.
ИМДМ КЪСА ИДМЕТ. Лесно и бьр‘л забравям, я— млгa да помян, — Хората си nоu-
козе жабка зс ввсвлбс, , , Бamо слеб война, Ила кошо пред война. — Май чс смс
делсч: оп ебношо и еругото — оaзa Филип, — Ба, не сс ваee. Констатирал съм, чс
човячястзошо име cmcстно къса памет., Ем- Мапов, Бягството' на Галатея. Но зс жалост.,.
нае имам: теърбя къса памет. И: говоря зе обществото и чешашвлат::, . . Думата в за^·
оаeвu. ооamо съДят, отсыжбст и присъжДаш в латврепуретс. Г- БаИчев, А. Сτрaш1M1nлЕ.-
Ечин П—вшш, Й- Йлиялв а сnлм—πнτ— па тъиn—м—πнццнτ— TH'
С отроцл Нямам кьт— памет, Българскаят нерод няма късо помет — той Добрс
nоваeee „Демокрацията“ не поя. конто проливат по чужбишс раДносшанцан лицемерни.
сълзи зс неговата „свободе“. за незозошо „положения“. в. Работническо д—чо-
Още: Къса мн е паметта- С къса памет съм.
ИМАМ ЛДМЬОВИ УСТА- Днел, Лмялм съм.
ИМАМ ЛЕКА РЪКА, Λ·тπл завършвам това. ноето съм започнал. върви ми*
тплрн мн а работата. Стана Думс кой пръв (а хвърли ссмс .. . Ебна бореха с очи кой·
ама лек» ръка, бруга нсстоявохо До почнеш направо с ccдоccялкema, ала (ябо Лазо Сеа-
милбжняпа размаха оeллокe си и рсчс: — Бeоβо ще св чудите.. . Нске пръв рысне земята?
Анто. нсшняш Анто. Кр. Григоров. Ноиодомцн,
Още: ДнOп— ми е пπrмτa- Днел, Лске мн е пъraτa-
ИМДМ ЛЕКО ПЕРО. Княж. Зи писател. журналист и под, — пиш— лесно я-
хубиeл. с ясен и разОран език, — Но хубаво го е нспасол Сахашчове. наля? Лско пвро-
ама. магарето медено.. К. Калчев, Живит— иомштτ-
ИМДМ ЛИЦЕ, Сыс следз. uвc. със съюз дм, Обикн, въз 2 и 3 л. Н— сл срамувам
да плсτъпя nл един яли друг начин. пплтияимм яaхмлсτил, OeзлоEe с някаква своя-
потτьпя— (употребява се за нзпa‘тβaπ· па възмущение лτ штrлгл). Пфу!.. . Безсрамна го¬
Дини!.. , Ощс яма лице дш м: гледе в очите и до ме кони, Пфу! Мръсна gyme! К- Плтяинои.
ДaмяялЕMτa о—лтл. — Аз ρeеaneлaо оmоaввaм (е говор. с нся. — Ти слеб всичко стенело имаш-
ля лице дш говориш и де . ся оправДаваш? Ст. Л- Kлсτов. Златната мина, Турцате стенаха·
нетърпелива, сприхави, започнаха (о ншпибаш Ало Нcхловaаe и дш го наричат стрехлаесц. . ,.
— Още оме .ице би ся надува, Малко остен» хайдутапе да му сеслят гсщатс! К- И—τнaнли.
Хайдути- И то имаш още лоцс бе твърдиш, чс не са излъгал,
С опрнц,: Нямам лице· Срамувам с— дм извърша ш—що. Нямам ез лиця де пс глебам тук!'
Бeкβe мaйоe съм ез таквеза Дъщеря бе пи робя а отхраня? П. Ю, Tолорлβ, Иърент—.,
— Амо зс улиците ня става лн бум»?—Виж, зс тях нямам .ице до го попятам, Ст. П-.
KлтτлЕ. - Зл—тн—т— мняа-
Още: Имам лон. Имам суnaτ- Просторен,
ИМАМ ЛОШИ ОЧИ, Според представите па ту—в·пннτ— — с πлгяeлa сн предиз¬
виквам πeщaтτиe. зво, болести и под,
ИМАМ* МЕГДАН, Доел. Сыс слеби, нвc. сыс съюз дм. Мога, е състояние съм, по-
тнл1τ— мн е дм направя ^^1 Той ами мегДан би прсза naоaee работи, Н. Геров, Речния -
па бвпгиnсянй язик,
ИМАМ МЕДЕНА УСТА, Много съм тяилнолум—ш. ум—я дм βь‘лeйтτeуиим на
другите. да ги уб—ждаиам с думите тн. Трябваше тоя проспи ссляни де се удсждеват--
ебан по еднн. .. Той uмeеc мсбене успи, но оaо би го събере, ошбс де започне? Л. бτотнлβ>,
Ср—6ьпнaτ— - сватба пи пллялиннн Ммтои-
Още: Им—я златни усти-
ИМДМ МЕКИ ОЧИ. Меношае, лτтτьпоин. добродушен съм- Поискало й назаем necu, .
и сестро мн. нали ама мскн очи, ня можсло (е й откаже, дала й, е пя и до ден—
д1н^1^^н не га е βьcншлш.
Ощ—: М—ти мн са лчиτe.
ИМАМ МЕКО СЪРЦЕ, Много съм добър. лоOnлдушeш. Йовко бешс висока и гроз—
новото като майва си, но имаше мско и Добро сырце. Елин П—лнп. Г—рацит—,
Още: Меко мн е тьnц·τл.
446
ИМАМ МУХИ Е ГЛАВАТА СН. Глупав, л—rтмнтлeш. н—с—nно‘—ш съм,
Още: Имам бръмбари е главата си· Мухи бръмчат в главата мн.
ИМАМ МЯРКА НА УСТАТА СН. Однкн. е пос. некл. ала с отрий, Внимавам*
нанио говлпт. πп—ц—штeим нанио трябва да глвлрн и яareл не. ше глЕлпт πeоOмнтвeно.
— Дръжте го де му сислам гещншс! Щс псува. а!—Бemо нш дретя вя се моля. оста¬
вете мс! — Хе, тъй. чс Друг път де имаш мярка не устата си, К- Петнапои. Сτирлτл Брем—.
С опрнц,: Ннмам мярка п— устата сн. Ясно се чуваха чссшишс оeρaнaцн между пияните -
клиента, ооanо мдокнмзcно нямаха мярка но 'устат» са. Г, Б—лее. Патилата пи —лнл момче,
Ощ—: Знам мтnr— п— устати се·
ИМАМ НАБИТО ОКО. Лесно забелязвам и прaвнлял рa‘nл‘нмвмм, разбЕрим.
т-ЕMпaм н—що бвaголиn—π1· на опита TE. Налягало не аяооя площадка, биенше к^о^:^н·
мъчно се разлачоеаха, но Бсcо Идрснм имешс надошо око и р.^е^о се озльгвaеe. Ем,
Станев, Козелът, — То. аоспобан е mоломβa твой баща, колкото ез — космонавт,
— Я злсбсй та осоeс самоувереност! Че защо?— Зещото шо се дог. е тоя в мснтс, Аз омам -
небито око. К. Кючюмои. Плслeлянтτ 1-^. — Хваля се, защото име за какво, хсйбс-
а ти свърши шокова редоша, щя стона ош стола да ссднсш шо — сочсше той мястото са зсб
бюрото, — Имам набито око, дсто нищо нс можс де му удсанс. В. Н-шков, Настъпление.
ИМАМ НА ГЛАВАТА СИ- 1. Някого. Длъжен съм дм се грижа за издръжката па
някого, да го храня, Но зсека имаше, нш главете са по пет-гнсст аырла и трябваш: де -
сс масли зе аeй-гueeаоnо — хляб». Й. Йовков. Старопланински легенди, — Бай Споянчо. —
почне Кунчо и сс nоовкaеuя — тъкмо педя търсех, Стани мн сбни нужбо. .. Челяд·
имам на главеше, . , Ц. Ц—рнонтrн, Свършило се жнτлτл-
2 Ηβ^, Длъжен съм дм ръководя, да управлявам н—що. — Дс отложим събранието зс-
Довечера! — Hоосово отлагане! Аз имам цял» околия не главата си, а не кото вас,
само едно село! — язвително побхвырлн Дойчинов, Ст- Ц. Дaснaлли. Стубчепсните липи,.
Ощ—: Нм главата мн е /и 1 знач./.
ИМАМ НА ДУШАТА СИ нвщо. Тревожа се, безпокоя се от π·щл, измъчва ме ш—по-
Но гоcлобсρоme нв искат би зноят какво имаш нш gyеemс си слугопс ям, а глсбат·
рсботапа ом, Й, ^вков. Ано можеха да глворяτ. Тсзи жсно ома нсщо но (ушита сн
— алсбсм я напоследък посърнела, побледнял».
Още: Ня—я па сьрцКтО <сн> /във ’. зшaо,/, -·■
ИМАМ НД ОКО (ОЧИ) аяоого. Днел. Хар-съв съм някого ем пятите— nмOлτи,
ямам го пред зид зм нещо, Нcnоо, из омам и пвде не око., . Та много можвш де нш-
.пршеиш и най-много ош тебе може би очаквам. Н- п, Филипов. Бирникът ллшъл, Попий -
момата ооaо име но очи. цигуларя ще посоча·. П- Р. <ямиeИялe, Български притчи или nгсло-
анци и хaрaя-τ—пни думи.
ИМАМ НД РЪКА нещо, Разполагам с н—щл или някого н асетя момент мога да го из¬
ползувам. Въпреки този нея ловcхмe най-строго конспнрсцня при нememe просветно редоте,
Врсгыш можсшс да зншс, но не бaзстe бе амс дооeзсn:лcmβe ни рыки. Ем, Манов. Пвeπeπл-
ято-
С опрнц,: Нямам па ръка- То нс беше кой знай колко, едно хубаво смпреме щеше де -
струе» сто н пспДсссш—бессше лсве. но ксто га тм» но рыка! Г. Kanaтл—вов, Зи пръв път.
ИМАМ НД СВОЯ СТРАНА някого. Поднр—птн съм а η^μ^ε спор нян блпOa от
някого. привърж-пни мн л. — Амо Йотата?—оaвс хсбжш Смаон а твърдя безочливо се -
изсмя към Иеснчо, от оогоmо ся не боеше всчс, зсиоmо имаше не своя страна, освен-
учотсля, бяба Носпоре. Ив, Вазов, Чичовци.
ИМАМ НА СЪРЦЕ н ИМАМ НА СЪРЦЕТО <С>>- 1, Някого. Обичам πтялгл, .
влюбен съм а него, Ангелина с сбон нсго издрала мсжбу всичка, че семо нсго пя е
омел» и ома не сърце, А. СτnмшнянnоЕ, Есенни дни. И прости но. Пенка, що ма е оaзeлe, .
не сырце сн она мснс с имала. Елин Пелин. Пижо и Пендо- Сшоянс, сннко Сшояне!.
Не мсссц Дойдеш бял-червсн, / не месец дойдеш жълт-зелсн, / дело са при зъл ксхая, / ал'·
цмeе моме не сърце? Ηмпллπa щeт·π. Имах са яДно комшaйcоо чсбо п! сырце ц взех, .
че се -го (озебох сдна всчср у Дома; , . . И: дсш: булкет мн бошсм худсенца, но беше-·
пътно н длсас жена. Н. ХаИго., Съперници.
447’
’. Η:^, Тр—иожа се, б—зпонон се от ш—щл. измъчва ме яeщл, Сестро, та имаш. нсщо но
сърцето, коз» т., Та страДавш. Ив- Вазов. Казалaптнaτ— царица,
Още: Имам п— душата сн /към ’ знач-/.
ИМАМ НА УМ и ИМАМ НА УМА СИ. ’· Нещо, Намислия съм, н—умия съм
ся ш)щл. имам пред вид яeщл- Ех, оaоβe лисиц» е пой, какъв ... Име сн
нещо не ума той, не щс бе го е Довел току тъй. Г. K—рaтлaилβ. Селски история, — Но та
взсми, че ся ожени. ДорДе ома време. .. еко нс нcкeт До иооaaт ощс яДно гоДина — притури
старецът, капо имаш: ни ум, чс -слсд смыртшо му всичка в семейството трябва до носят
шроур цял» гоДина. Д. AHи—лли, На живот и смърт, Какво приказеи тяпка й — кога
ня дс работила Ружа всичко е оыиu? Какво aмeеe не ум поя жсно? ИзглсжДа до
покаже, че лл:мcнаaчоene й е зелена, изтънчени мома, би покаже и себе са. Д. Талез.
Илинден. Отец Ефрсм нс бързаше де си хода. ИзглвжДа, aмaеe нещо не ум. М, СмнллЕa.
Друм се зяе, Зншсх, че Гюлфав ня би пропуснело би отмъсти на СязДа. Ал» тя имешс
а ' нещо друго не ум, А.. Дончев. Време рмзд—вно,
’· Ηβ^, Доел, Помня, не забравям шeщл. мнслн, грижа се за шeщл.
3- Някого, Мисля си зм някого, обич—м го, нскам го. Нсйда от ло-ceно го е имало не- ум.
Затова беше е папало Друга, зараД него вaмaаa пя, не зе бащи си, А. Кмм—новм. Харитянининг
грях, — Той Дало ама някоя но умс си? — Им», Ст, ' Л, Kлтτов. Γол)мaπлe,
Но-ρяeко с отроц.: На ум си нямам, Дасл. Не съм мислил зм н—що, нямам нимen—шE·
дм шaгрaeт шeщл, — Амо нема не мосла бее Марон (и ся продерете в село,. .. попитах аз
леля Гени, макар и де вашcх от боевите Маринова дума. чс той за шокова нещо а но
ум са - няма. Т, Г. Вя—Инлe, Разказ еа леля Гена.
Още: На ум— мн е /към 1 зшио./,
ИМАМ НЕЩО с някого. Е любовни лτшошeшнн съм с някого, — Може ли толково
пори де ся бобеш зс едно момиче, косто не та е нaио? — говореше свако ГоспоДин,
— Другарке ла ши е? Годеницо ло та с? Нещо сериозно имаш лн с нея? Ч. Шншлв, Тикви
еа τняиaпнτe, — А кой с тоя ЙорДан НюnйJρдuноβ?.,, Ней-д::зоп^<^с^1^}^т. пиша - ыфынди.
Мълчалив. затворен в сяде си,.. Има нсщо с сДни (искалицо — Вобснска. Бсmcρоас
ВоДснска, Д. <ппосτпишоe. С—молбр—о—ниτe,
С отроц.: Нямам πнщл с някого, Η— ^μ е любовни отнош—няя с някого. Няма до се
усукваш около Христин»,.. Напразно Венко го убежДаваше, чс няма нищо е нея. Μ. ГруОеж·
чя—ва, През иглено ухо,
•
ИМАМ <НЕЩ» ОБЩО с някого ало нβио. Намирам се в някаква връзка. в шя-
н—HЕЛ оτнлш—HEe с нтrлгл, нещо, Ето откъде дойде слизаше нш Тошо кето мсжДслая и
хорста избягвах» дс омет общо с нсго. <т. Ц, Даскалов. Б—е м—жда- — Аз какво общо
имам с теза ueчeρaнош? — изглсДа го учубсн ucоacяn, Г, Kмрaтлaвои, Селски история,
С опрнц,: Ннмам ηπ^ лбщо с някого нлн ныио. ПрсДсеДателят нш сыди,. спря плсзношо
течения не процеса и са позволя няомa въпроси. която нямах» нищо общо с нсго. Елин
И—чип, Де тн той, Ощс при първия разпит полицията разбра. че τ^α „ахмак“ ням» нищо
общо с nовauоmc. Д- Aнгeялe, На живот и смърт- ХуДожнакъп Дегер обаче масло.
съвсем иначе. Първо — опипаше му нямала нищо общо с алхимият», второ — година преда
него хората открили явления. ооunо съвсем ясно говорело, чс онова, което той с под-
хисНал, рано ала късно щс (ебя Добри плобоее. Вя, ХармяампнеЕ. Ио следит— п— TЕ—τлнπ—τ—,
ИМАМ НОб. Оnн—π■τнрим се летял а - обстановката н хлn—τм, преценявам правилно
хората н нещата. Сега капитаныт е в Дaмоτρмвcоa строителен район, .. вощоmо, кeоmо
козех, кшпатшнът ама нос а ооо и раздра къде зомуеап омератс. Р. ИлмрнлшоЕ. Тихият
загни, — Де не овucзe оemо бругапя — Да се разхоДо, нсяДе и напия но наша смешка и
после — прощавай!. . — Възможно в и този, Но не ма ся вярва. Аз имам нос и побушвам
надеждните, Ст. Л- KлттоЕ, Златната мина,
ИМАМ ОКО . (ОЧИ) за аыио. Ум—я дм възприема. да видя, дм почувствувам, да
лцeнт нещо, Ксто признаеш, че Крысшее е с дeвелоρнa зсслуго зс разиопаспо но нашаши
литературна критика, номира, че пой ама око само зе няДосшашъцнтя не нeиоme nacemeuо.
Ии. БоглиπлЕ. Спътници пи първенците, Тук пашс, чс си 25-гоeнеeн, е ти ма изглсжДаш.
на 35 , . , Но .., Шшеm! Haкeозо „но"! Око имам ез зс τ^α радоша, менс по ня можсш
де излъжеш, Г, KaпaслaЕЛЕ, Легитнмацнопнн. А зс твояпе Шийцв. т. и от мснс. стсрая
човск, сс края. Но Шийцв ще разбере, всиоnо амс очи зс хубавото. зещото нс не лоео
я yчне. Б. Η)ттопон. Светлина над Родопите. — Я глсбей какъв юнак се озвъДиа, .,,
— Имаш ооо, леча сш,, Щя сшоне оп тебе разузнавач, П. Вежинов, За честта на nллнπaτa-
448
Той [Ленстя] в (обыр скулптор а хубожнак. Автор в но ръководство по грим, Им» око
ди улсв. нс семо форматы а циытозстс ни вабимая сеят, но а чузспзото зе скратот трепета
на човешкешс Душа — „ний-нежношс нюанса выв зылнувещата се чоβeткe бyеe't спорвД
бума не Бубевске. Ст- Грудев, Адриан— Бул·eтки.
С оприцл. Пныам лон за нещо. ГлсДксте беше красиви, но аuоой ош гcшнaчacaτe нямсше
очи за нся. Б. Н—сτорли, Си—тянп— над Рлллпнτe-
НМАМ ОКО’ но нсщо ала някого. Даал. 1. Mнлил съм хар—сал я—щл или ннrлио
и искам да го притежавам- Сам помакът Хсссн »га., . ., вървеше нeй-ноπceд, зъзсе(нел не
ооая не Цоч» Спасов, не койшо отДавна имал око. Зах-Стоянов, Запясти по българските въстания
2, Одuон, в пое. нак., Наблюдавам ш)пр—кьтшиτо нeщл или ятнлио, еа да избягна някакви
неприятни изненади, — Тн. . . шокова, .. омай око не ccuоmм, Топорнше. заacт ли га?
■Спане ло нещо, лcena Хрусан с коня. Ст. Загорчиноз. НиaИлл-
НМАМ ОРЛОВИ НОКТИ, Даал. Силен съм и пяноИ ше смее ди м— з—н—ча,
ИМАМ ОСТРО ЕЗИЧЕ, Рязък съм, яе съм д-янкитен. ногaτл гоилрн яли кри¬
тикувам.
Ощ—: Остро ми е ·зно—τо. Имам остър език,
ИМАМ ОСТЪР ЕЗИК, Рязък съм, яе съм деяинатеш. когато говоря или крятинуз—м,
— Пснбое е нервен, сприхав и. .. кск (е за кажа,.. ама остър eвок. Μ. Марчеескц, Tнхл
пристанище - Сmоноyлоe го смъмра: — Остър aмсе, ниско бръснеш. М, Марчеиски,
Tнхл пристанище,
Още: Остър мн е език—- Имам лсτрл •‘Ече.
ИМАМ ОЧИ, Сыс слсдв. изр. сыс съюз да, ООянн. във 2 н 3 я. Н— се срамувам
ща постъпя по един нлн друг начин, пnлтитиaм шмхмлтτвл. безочие с шни—не— своя
плсτьпk— (употребява се ем нер-знамне пи възмущение лτ някого)- Вие опозорихте батальона
и омете очи бе стоатс прсд мсн! Поб сы( ще ви бем! К- Кръстев. Катастрофа- Една
пролст,. . . кооператорите го побкачахе де влезе е стопанството,. . — Аз мога лн До
ρавnuсчe еврицето но едни хоро. Дсто одмсняп имоти мн мстър зе вятър. е след туй
омсш очи бе м: канят при ш.х? — лолuτe той, Хр- И—литее, Хапят лн охлювите?
С отрица, Нямам лчн. Срамувам се да извърша шeщл, Бeо щс св върни у (ома. какво щс
каже на меме а абе всче ще търся нсробени моме? Про слынцвшо нямам вече очи де
абе. Ηмрллπи пnннa‘нa, Марин моcлcеe дела не в по-Добре де ошаДе а (и каже не брига¬
дира зе повредете. Чв трябваш: τομ ба стене, трябваше, но шой всс ощс не се ρcеaзaеc,
Β^β го срем за хвслбатс си оня бян, щях» до му се лcacмaβan, а аямсе: очи де поглсбнс
хорото. Ив- Венков, Хора трай яaт, — Затова аямсеe очи бе остене тук. Защото ама
много радоти би рсзкроесме! — Брсй, мошенико му! Много му вдceue тогавш! Ст- Ц,
Дaсямлли. Земна си—тянна-
Ощ—: Имам лице. Имам сур—т- Нρоcmоccч,
ИМАМ <ОЩЕ> ЖЪЛТО ОКОЛО (НА. КРАЙ. ИО) УСТАТА <С». Млад н
н—тиEτ—н съм, не знам как да илсτьпЕaм- Момата укора бащи мн. чс я откраДнал тъкмо
когато aзловeлe бе я откроенв Стоян оп - Бaρшбcлозо, е деще мн й коза, чв не той, е
Голяма. Тончо я заДигни. змясшо Бсри Гсоргаеватш. Оная разбра, чс баща мн ома още
жълто около устат», започне де се усуква крей него а да ао приДумве да я отвебе
ощс тсза нощ и 'Бeceбcлоβо, Ни- Петров, Преди да се nллн. — Нс ела вярно. чв по запоеве
не поручик Игнатов ств взсла участие в разстрел» на кемснополскапс другаря?
— Нс я. Нс съм взсл участие, аз избягах. — Да не да де имам жълто крей устетс си?
— неприлично улова той Долната си усшна, Е, Η—ι^β, Н—сτьпл—шнe,
С отроц,·. Нямам жълто около (ни, по) устати, — Амбулаторията затворено, е ш. ни
госта, Мера. нямам: жълто по устата и очитс не вижДаш. слово догу, П. К—ралн—иа.
Д—п пи предложеният—,
Още: Имам жълто п— гагата (йод мустак). Доил,
ИМАМ ПАРИ КАТО У ЖАБА ЧЕРВЕИ, Доил. <нрлмaх съм,
ИМАМ ПАРИ КАТО У КУЧЕ ЧЕРВЕИ, Дишл, Богат »μ,
ИМАМ ПЕРО, Умея да пиша. дм съчинявам- Богemо млсбатш сытруДночко нописо
първото са сшитая. ръководителят й всДнаго ки^, чс пя ома псро.
29 Фn—‘—ляогнч—н речник, т.
449
ИМАМ ПИЛЕШКО СЪРЦЕ, Доел, Много съм страхлив,
Още: Ηлтт №4-11^ сърце. Дося,
ИМАМ ПОД ОКО аяоого ало нсщо, Η·пр—кьтπмτл наблюдавам отблизо някого
жяи шeщл. следн го, л6нrш, ' с погледа тE. — Ще зырвише с нос — рсчс ом комонбиирыт
и мълчаливо направа знак не Двама оп габровските партизани до омет под око стражарите,
М, МирчевстЕ. Митко Имлaузлe. Бeово кcоa този луков старец? В бумате му оми^с
заплюха — плашеше ео с знзенпайскня император, Добре е бе го им» под ооо. Ст. За-
илnоEШлe, НeaИлл. — На какво Дължахме пея чест? — Много просто — господин Кодор·
е пожелал ба ме заби. Получил : Досието мн ош Кратозо и наряжбане да мс име пое·
око — отговори Павел. Д. <иплтτрaшов. Сaмолбр—ч—нит—.
Още: Държа год (извод, пи) око (очи) /а 1 зн—ч./-
ИМДМ ПОД РЪКА а.оого ало нещо. Нм разположение мн е няrлй нвн н—що;
млии вслиЕ млмeнτ да разчитам на някого еа помощ или мота да ^43’3—. н—що. ноето·
·' ям уллбно за мене мнсго. Мсйосnс, . . нenьлоe в голямата раноцо своята акушерско
чанта, няколко чаршафи и ощс нcио, косто имаше поб рыки, П- ВeЖEшлв. Напити снла--
Снаурсн в неопровержимите докозетелстве. конто aмaеc поб рыка, проДължи, В, №1^],
Η—тτпплeπиe. Кшсавстов бързо се сближа с тоза ограничен, глуповат, но много амбициозен-
млаб мъж не само защото ucкшеe дш го ама поб рыка и де го контролира зс лично свои
интереси, но а пороен обстоятелството, че старняш Полип Стоянов.. .. с цялата си '
Душа бе с национал-либвралитс, Г. К-р-славов. Обикновени хлn—.
Още: Под ръта мн е.
ИМАМ ПОСЛЕДНАТА ДУМА’. Книж. 1. 3— иолтълнм — дава мн се eъ‘можшлтτ ши-
кр—я, преди пnлнзн—ттнe па присъдата, да се защитя, да кажа ш—щл е свое лпn—βлaннe-
2. 3— осъдеш ни смърт — дава мн се сл eъзможнлсτ да кажа плсл—лшоτл сн желание преди
изпълнението ни присъдата. — Hооолe Шопов, имаш послсДните Дума, Високият, мургав
работник нс трвпие. козето му слегет примксте но зcоτш. Ем. Ммноа, Пленено ято·
ИМАМ ПОСЛЕДНАТА ДУМА’- Обикн. някъде, в, за нeио, ’■ С режаемщо значение ^μ
е— нещо. от мене завися нзхлдьτ ши шeщл, Не яДон път Нeаnccо бе нзпаДал в тсжко положе¬
ние, ВсДныж той бе откриш а обграДен в вени ccлcоa кы^о, Полацияте и жанДармериято
блокираха цялото св.ло. Някой не ба повярвал, че Нсаmece щя може (а оспанс жне. Но
а пук неговата смелост а бeвcτceтоc имаха лоcucбнaτe бума, К. Ламбр—е, Сn—лнлгорсяц
партизани-
2, Имам много голямо влияние е пнгияви област, шмИ-шипреднал ^.1
Още: Mтя е последната дум— /към 2 зш—ч-/- Княж.
ИМАМ ПОЧВА ПОД КРАКАТА бН. Книж, Чувствувам се сигурен е πлллж-нн—τо тн,
С оτcuцu. Нямам почва год кракат— си.
ИМАМ ПРЕД ОЧИ- ’· Ηβ^, Съобразявам се с н-щл. полагам усилия еа нещо. дей¬
ствувам с лгл—л ши ш—щл- Кълне се в името не нароеи и не HP България, че и своята бейност...
ще имам пред очи само общонароДнат а Държавните интереси. Конституция, 15- По моему
сего оолaбecн и еснафа трябва де Шмаш само туй преД очи: дш смъкнат хомот. но чорба¬
джиите, П. Ю. Tллороe, Ппnβнτ-- Да омсме винаги пред очи изпълнението не Моревиное в
класическите пиеси, представяни от Моссовсш. П- Лиги-в, Б—яежни върху тц-шцчπ<нτл сллвл.
2- Някого шля нсщо. Непрекъснато наблюдавам лτOлн‘о някого нлн н—щл. следя го с
плгяeли TE, Албанците не дез съжаление пуснеха Гороломоз. но не се ошеялох» настрана tt
пик го амаха пред очи, Й. Йлeнли. Приключеният— ям ΓорлломоИ'
ИМАМ ПРИСЪРЦЕ нсщо. Милен ем н—щл, скъпо мн л, готов съм да го полплмлгнa·
Аз обичам жсш^ит, .. имам присърце тяхното движение а помагам, докоuооnо мога.
<т. П. Kлстои, Мъжемр—зи—-
Още: Имам Oл1зл до тпnцeτл ся.
ИМАМ ПРЪСТ в нещо. Зам—сея съм е нeщл, взел съм участие е н—що, Бяхс го
ρсвоeρзeлa преди Две или три гоДина по Нозсcбжuк а Пловдив. чс уж имал прысш в едно
удшйсшво не шурцн, К. В·лцоrлe. Е тъмница. В пасмошо сигурно aмaеe пръст и той, е можс
и цялото де с съчинено оп нсго, Г, Kaрaслaилe, Селски нсτлпнн, И козето наскоро нахълтаха
Дом» му полиции, той ся (осети. че и иладакште ома пръст в тоя работа. Ст. Ц. Даскалов*
Влл— лτ манастири, 'Само дядо Нисшос πρоДъuжeβeеe де се(и -на стом си и (е се чудн — кок
450
бсшс възможно яДнн а същ човек едновременно ' а де псе по радаото, а де пъТузо е „оитун-
бил“, — Тукана олaесmaяm ще де ама пръст — рсчс си пой а отпи издебело оп рсзняко.
А, Aπτошоe-Tлянч, Гайда еа милиони,
С отроц,: Нямам пръст в нcио, Рauчо тзырдешы, че а.мa пръст в пая радото. всичко я
станало дсз негово разрешение, Ст- Ц- Дaтнaллв, Стубченсинт· липи, — И какво aвлcвe? Cлозо-
рнхс целая ви хотел. . . Аз я озалсбех подозрително, — Не, нямам пръст и този.. . —
продължи пя. К. Kaло-e, Двама е новия град,
ИМАМ РЕДКИ ПРЪСТИ, Не жаля средства, хaпо— много. πп-нaл-шл щедър. рмзτлон-
т—леш съм, ^ръчмерят опити necamβ не зъбите са а промърморя: — Нозеничка! Щом
омшm ребко пръсти, щс быде по волята та! Й. Еπяоee. Сτьпaя— към не6—-
Още: Имам пирони пръсти. Редки ми си пръстите.
ИМАМ РОГА, Зи мъж — ж—ша мн мн е изя-з-ряла; погояот—ц съм,
ИМАМ РЪКА. Умея мшогл ллOп- дм рисувам, Дано я приемат в Художествената
икобсмоя, пя прядей би злeвы пам. ома рыки.
ИМАМ бЕ НАВИСОКО, Днел, Γлл—м—т се. гордея се, надувам се, Нс си царско
(ьиecя. те де ся имаш толкозе невисоко! К. И-тнинов, Старото eплм--
Още: Хвърча (вдигам се) π—β1тлко /и 1 знач-/, Имам се па голямо- Днел, Държа се
шивисоко.
ИМАМ бЕ ПА ГОЛЯМО. Днел, Големен сл, тоnлeт се, надувам се. — Защо ме
плюзиш? — Зещото са по-мръсен и от турчин,., — Много ни голямо се имаш, но щя
виДим! К, П·тканое. Златната земя-
Още: Ида па голямо, Дасл. Държи се п— голямо, Имам се нависоко· Днел.
ИМАМ СИ ВРЕМЕТО. Днел, Зaмлж-н съм. добре съм материално, — Стояны, ваоeт
лн. чс Милене много те нске?...—Коя Милена, Дойновапе моме ли? Добро в, имат си врвмвто,
И ниви и овце имаш, К, П-тнашоа. Старото време, Михо си им» времето, Дал му
госпоб. вamоea нш Дъщеря са ще трябва (е боДс, К. Петкинов. Б—з деца-
ИМАМ СИ В ИДИУЦА ВЪГЛЕНЧЕ. Дюш. Б—зплнон м—. мпоE ме, тревожи ме
яeщл,
ИМАМ <С>> ЕДНО НА УМ. [Често:. НмаП <ся> eлπл ни ум). 1. Внимавам, зм-
щлмЕ—м, че може да мн се случи ш-щл лопо н съм готов да го предотвратя нлн дм се тпnaeн
с него, — Докторе, та си -. оeбuаcτeн човск! — .. . — Хорат ня си туй, ооenо си мислиш
зс ' тях.., Толково сым потял, че заноги сн ямом ыдно на ум . . П. Еeжннлe, - Звездите ' над
яит-· — Аз щя я [главата пи юрдека] cnacmоceм. ще я пазя в шкафа, ти зcβоa, който злcвe,
би я ицбш и Да си ама ыдно не ум! Ст, Ц. Дмтrмллβ, Eтeшнл тeнл, Аз ще ся обадя нш
Кунчо, а Калъчи. ома и то До имаш едно не ум — одърно ся той към Гсшо, — де нс да там
(и вaлмчнcτβ ба правят nоншнc с него — еочeme той ynueиeнaя войник, — вдcaз и читав
го ззcмсе, шакыз пряди» (о го nceдсбem по-нагоре. В. ^1^3. Настъпление,
2. Намислил съм сн нeщл н искам да го осьщ-сτeн яли съм илτлe да шаправя, да извърша
я-щл- — ГоспоДон Банков, бсмек оп нос кaоβо се иска — ... — като свирнеше зае отгоре,
нас (и си имаме ыдно но ум и с цялото Дружби вън оп Офето. тъй ло я? Е. Н-пков, На-
тτппвeншe,
Още: Записвам сн / запиша сн едно ни ум,
ИМАМ <СИ> ЗАКАЧКА с някого, Намирам се е някакви (л-ллeE, прннтеяскц, ин¬
тимни и други) отнопепЕн с някого. е някаквя връзки съм с штклго, — Ако пък uмeе
в Търново някоя зaоaчкa, Кузмане. ДоиеДн ни момата в Прибойна! Дела само щс ся съгласи от
гражДанк» (а станы селянко? Хс-хш! Ст, 3мтоnоEШЛЕ, Ивайло- — Ако васм, чя има
ресторант пам, аз потеглям. Нямало ресторант, Нс е интересно, А Дон», нали са ами
закачка с попски роб, кошо рсчс: — Дивей за манастира! Г. Крм—в, Аз ся знам.
С отриц.: Нямам <ся> закачка, Това,- че той, мъж вече на години. нямаш: нaкшозш
зшоaчкa с някоя моме, я безпокоеше. Г. Кмрисв—еое. О6Eншлe—ня хора,
ИМАМ бН И ПОД КЕРЕМНДКД- Доил, Н— съм безимотен, ипнτ-жaЕaм къща и
други имоти-
451
ИМАМ СН <КАТО> ОБИЦА НА УХОТО- [Често: Имай сн го <нито> лбшцм па
ухото]. ’. Взел съм ся плунa от някаква иn—жнитш— ш)ппнтτнлтτ или грешка и вече
внимавам тн да не се щоeτорE, Добре! Тока да быдв! Брак и същия ден молда зс развод. ..
Всднсаа ще (а(в гръб но пая шснтежисшка, , . И кcaй. , . И ще си ома като обици но
ухото, Б- Болгар. Близнаците. Да внaйе и дс зaломнaе: ез нсма да пусна до aвлeзe от
къщите ма Лозар, . , Дс си имаш зеке однца не ухото, И секой ба си знай местото в пая
оъио. Д- Талез. Ппeтиaштннτ— камбани-
2. Плмнт ллOn). зн—я (употр—Оява се. нлгaτл се ямплмπя пм нннлго, че τnтOии да се тьлбри-
зтЕ— с нтrлн обсτлтτeлтτea), Дслдс н.мс да ома, а ня можс. бокошо аз нс рска, Този го
имай като обшца на ухото си. Ем- Ст—шеи, Иван Кондар)з, Лого се зърно в оcшeacннкa. Мacлcиe,
че управите иски (а го сплаша само - да са ама обица на ухото, но до изгонване чок няма
ба сшиане, <т, Ц. Даскалов. Eтeнял с-яЛ'
ИМАМ СИЛА, За закон. наредба. р—п—нн— и илл. — прилагам се, важа. действувам,
Този вaомн и сего име сила,
Още: Е сия— съм,
ИМАМ бИ МУХА < ТА > ПОД (ПА) КАПАТА- Днел. Мъчи ме шни-неа мисъл за
нещо, шяrияeл ^μη-ηε-, б—зионоИтτeо,
От нaрллπмτм приказна зм един чли—н. откраднал нлп—n с мед ; тьл1тτa Шaп-лия да се
тьO-пиτ втнонн тeлншн и казал, че този, който е лτнрaлн—в rлπ—пa, има мухи п— капата сн; градецът, гузен,
направил жест дм оτπплн мухата (пчелата). и таим с· издал.
Още: <н имам мушица п— к—пицм. Днел,
ИМАМ бН МЯСТО<ТО>. Днел. Уместен съм, полхллтщ съм, Събраха се, ρaвнcовaхa,
и ншй-nоcuы ρeенхс: чя мaоac mue и да са комата, техно Душмани, но тука на туй
място, и затвора, аДсшо всичка си ревни, зесшо мерхамспът си ома най-много място,
гбето нс с място зс бyшмсалъо — то да го приемеш колкото ся можс πо-(обcc. Зах,
Стоянов, Записки до българските въстинян,
ИМАМ <С>> РАБОТА с някого. 1. Намирам се е штr—нeE (лeялeн, ирцтτeлтяц,
интимни и други) лτπлж—нEт с πянлго, е ημη-ηβε връзки с шяялгл. Всочкишс -зслmuu се
ρaзосйeaхa. че не знаела оп ло-caно с ксозa хора имело радота. Зах, Стоянов, Записки по
Oългanтrнτe eътτaнцт. Обичаше мс аяоогa, но ссга ня ваоя бели м: обачо. А осзсн тоза
научих от моя Другари, че пя. . . имала са радота с Друг, Ив, Maрτцялe. Драва теч—
пр—з славянски з—мн, — Нс, Моят: Карло щс го остовам. мосто момче, Това е сдно напълно
лρолaднauо граДчс. Н: иском да са имам рсдото с. па. шипове. Нс, нае ще си зобим чссшно
хляда, В, Цонев, Едно време в Овча купел, — А не ся ли страхува, че майор Псев можс
да на обсбн?— ... — Не, пой му вярва, Ccзeн. това Псев го е yβccaл, чв няма да го преДадя.
но не жела: да ома рабопа с антанародна оcгсаuзсцня. Е, Непкоз, Ηaтτъия—ни·,
2, Разправям се с ннклго, нлИτо м— е обидил. лснъnOнл нлн е извършил шeщл яeрeлшл,
Бис щв имате радота с най-опасния злодеец в сполнцсша! Нв. Вaзлe, Драсни и ж—пrн. Той
само да посмсе ба бис сини ма, и ще си ома работа с мснс,
С отроц.: Нямам <сн> п—Oлτ— с аяоого, — Само, глыбей сн пътя! Чу ля? Аз с пияна хора
рсдото нямам, Г, РаИч—з, Златният ключ.
ИМАМ СИ РЪКА- Днел, Крадлив съм, имам навят да крада,
Още: Имам дълга ръки1·
ИМАМ <С>> ХОШ-БЕШ с а.оого [ИМАМЕ <ССИ> ХОШ-БЕШ]. Доел Е интимни
отноженин съм с шяrогл, Олизън съм с πяrогл (е интимни лτшлжeшEя сме, близки тмe).
— Кажа тн, Русано? Инжснсрчсшо не па ла каза?Вас си ямате ож-дсж, [sic!]- Той но
педя нищо нв можс да откаже! Ст, Ц. Дaтнaялв, 3—мп— тeeτяняи,
С отроц.: Ннмим <си> хош-Оеш.
ИМАМ СМЕТКА, Е мой ншτeр)т е. н‘гллнл мн е, ненасн мя, — Бaозоmо и до
я-злвз:. пик Държавата щв шурн рыка. — И дс тура, ., селото граД щс ншлcaзu. Пек ще
омам: смешке. Ст, Ц- Дaткaлоe, Земна светлина. Той е предател, той сс опято (о удов
най-Достойноя оп чляноевше на окръжния комитет и това се ншкaвβa само със смърт!
А те? Изключила го! Това в, всщоmо пс имат сметка до изчезнат шакнва хор» оaτо
Стефан Кабарои. Д. Талез, Гласовете вя чувам,
Но-ρябко безя:. Има сметка в нсщо. И‘гллπл е. Сегур помисли. че ucоaм да по взсми
кacaджcдкaτш. защот в нся амс сметкаа! Ем- Станев, Иван Kоπл—р—e,
452
С отрий·, Нямам сметка. Нямаш: cмemоa да св отдсло. защото оanaτaлъτ му не беше
еошам големичък, Г- Kиритлииои, О6нrшлв-шн хлр—.
Още: Нде мн пи ся—-тн— <тм>,
ИМАМ СТРАХА някому. Страхувам се мнлгл лτ някого н се тьобрaзти—м е nотτпnкцτ-
тн с я-гл, — Защо мс уДорн. и?—Бнх те — ба ма aмaт страха! 3. <р—брлβ, Улицата ям
mdто л—τсτeл- Всичка учителя му имат страха, <т, Чнлннгнрое. Рибена кост, Бaкво оaτо е
майор! Ще мн ковяcyea пой на меня, Защо ня лaеeш, брс, ще му ccоa. Той, ще внacе,
много мн има страхи, Л. Mнх—Ивлвм, Женя, Имам по стрих»,
ИМАМ СУРАТ- Сыс слсбв. aвc, сыс съюз дм. Обuон, выв 2 а 3 л. Простореч, Н-
се срамувам да постъпя по един нлн друг начин. щротeнЕMM нахилсτβл. 6л‘оон- с някаква
силн илтτъикa (употребява се ем изразяване па възмущение от нннлгл). Н: само чecооβноτо
а училищното сребро са туряло е Джоб чордабжаитв. смя и аширато. и опростеното на
рс.тс. Пю! — Пък имаш ощс сураш би търсяш вземане от нироДи, И, Ю. Tолоnли,
Иппβнτ—.
С отроц.: Нямам туп—τ. Срамувам се да иззържа нещо,
Още: Имам лон (лице).
ИМАМ СЪРЦЕ, Способен съм да изпитам жмллтτ, сьтτрaлaншe, скръб. дм тьчуeтτвуe—м
или да πомтгπи пи нтrогл. Т. ще нaмeca колай до се промъкне вътре и да падня пред царя,
Тя ще се примоля на позач.нтв — и те омет сърце, щя я разбереш, Г. Кмраслаиои, Танго,
JÊbmnaàuH де поразен, По братовото му лице се изписа мъка, И зс пръв път ао осени
wЯкЫuma, че и Манол може да стр>аеа. чс а шой ама сърцс. Ем. Станев, Ними Kлнлмneи-
—Често съм бумал но баща по:—.. . Певсл щс сн дойде, той ома сырцы. ЕяИн И—янш, Гераците.
С отшцл Нямам сърце. — Абре. що мн удо кучето. Дсчо?.. . Нс те ло Догреше, бре кръв¬
нико? Съвест аямaе ле? Сърце нямаш ла? Чуллмнр, УOнйсτвл. — Каква българи сшс вае?
Бсочки сс бсрат за сеоншс състезателя по трибунаты. а вие мылчише капо мъртви, Сырцы
нямешя! Л. Стефанова, Вулканите на Merсннл димят. Началникът, .. предупреди учтиво:
— Нс мислеше, чс нос. полицаите, нямам: сырце. Μ. ГруО—жляеи—, Пр—з иглено ухл,
ИМАМ СЪРЦЕ КАТО БЪРЦЕ, Днел, Р—вшллуж—н съм, безгрижен съм, от нещо не сл
вълнувам,
ИМАМ ТВЪРДА ГЛАВА, П— се вслушвам в сьв—τнτ- на другите; неразбран и
упорит съм-
Още: Твърд— мн е главата, Имам клр—Еa глава.
ИМАМ ТЕЖКА РЪКА, 1. Бия мнлгл сняно. много бол-‘н-нл- Ефенди. тежки ръка
uмаи! И поДашс се на кучето тоя бой, Й. Йлияли. <τмnлилмништнн легенди- — Какво
ими да готеам — рсчс сшрсжсряш а зсмехне с цепеницото кым Герган. . . Тъпа болка ncоншвс
цялото му пяло, cякaе с броеве отсякох» рамото му. „Тсжка ръка ом» кучето мръсно!“ —
помисля си Герган, К. Kaво—β. Живите плмнтτ. А защо но Алсксос му липсват бва зъба
отпред? От ncuкaзβaнe с оaлоτaнa! Нс засeе каква тсжка ръка има,. . Н. Днτлнлβ, Е оτнnиτл
млр—-
2- Н— мн спори работата. яе ми се удава лесно; нямам успех, тпллуки. — Стига се муси!
Пусна дссетшна семки. ,, —Щя пусна, но ако не никнат?Нали знасш, моята ρыоa е тсжка.
К. И·τraнлβ. Без деца,
Още: Тежка мн е ръкат—.
ИМАМ ТРИСТА СВИНИ Е БДПТАТА- Диал. Mнлго съм Оои—т-
ИМДМ УСТА’· Вж, Имам чене, — Бсо щс ги ρсзксжeе! Де имам ез твоите уста!
Ал, Kонтτaπτшнлβ. Бай Γaньл.
ИМАМ УСТА’. Сыс слсДе. изр, сыс съюз дм, Нвобобр. Отм—лтeмм се, олър‘лсгтиaм се
да кажи ш-пл, имам нахалството ем нещо- — Млык! И още нмае успи бю говориш! Н: тс
е срам. ^а^1^р^съзян с хаирсызон! Пфу! Чудомир, Е о—рнлβπнт лвлn.
ИМАМ УСТА КАТО ХАМБАР- Нρeаcдc, ΓлЕгпя щр-кaл-но много. ше мога да бъд—
наддум-н- — Десмета д.хтс на конференцията, двамата отговаряте. Как тъй ошсшъпнхшя
първенството? Усто имаш като хамбар, щя за наса(шм но пачи яйцо, . . —Н: си ши от
ma., дето премълчаваш! Н- Кармли—зм, Синята метличина,
453
ИМАМ ЦИГАНСКО СЪРЦЕ, ПлщeлEв съм, ε^μ мн се да имам tob—. което . видя.
— Купа ма портокали, — Щв ши купя, нали знам. чс имаш циганско сърцс.
ИМАМ ЦИГАНЧЕТА ПА ОЧИТЕ. Дисл. 3— дете — много мн се спи.
ИМАМ ЧЕНЕ. Умея да приназаим, да рмзяазиим, да гоеорн уб-ЛEТ-яял, Тоя аДеокот
има ченс — виж осо ао зяпат βcuчоu в устато,
С ошрацо. Нямам чен·) Щв мылче·, нв мога Да св олcоuя. Нямам чене кашо тебе.
Още: Имам уста’.
ИМАМ ШИРОКА РЪКА, Н— жаля средства, харчи мнлил. прекадено щедър. naзτоон-
т—лен съм. Аз си отивам, драпко. . . Нске синът сшвгнв воceго източната стая, Е, широко
рыки има той. юДжомия в. Ц. Пачеим. Селският —шиел,
Още:' Имам пирони пръстЕ.
ИМАМ ШИРОК ГРЪБ, Издържам. TЕЦкπмл съм. мога да пониттм (л6нrя- тежки рмблτ—
или неприятности),
Още: Широк мн е гъпOи-
ИМАМ ШИРОКИ ПРЪСТИ, Н) жаля средства, харчи мнлго, прекил-нл щедър, пa‘τл-
чятелен съм,
Още: Имам широк— рът—. Имам редки пръсти·
НМДМ ШИРОКО СЪРЦЕ- От нищо яе се тр—иож—. не се аълшуаим. с лек и <еззг
хaпaнτ-р съм- Hαоρ:хmс ши^ка и зспя:.,. Робой го поглсДно,,, и завърт глава: —
Пaноо, честят Нсако! Широко сърцс имаш, Д. Анг—ллβ. На жнeлτ н смърт-
ИМАМ ШУШУ-МУШУ с някого [ИМАМЕ ШУШУ-МУШУ]. Намирам се е яюблβшн
оτялп-πшя. е любовни връзки с нтногл (е любовни отнож—шян тм·)- — Маро — викаха й
— теоято прабаба е имала шушу-мушу с Муса Бeccджuя. вamоeс ся шокова боялия.. .
Б- Богимр. Близнаците-
ИМА МЯСТО за аeио. Възможно е, млдe (да стане нещо, да се осъщ·тτeE), В този
момент той приличаше на Джамбазин, който е поискал βηο^ι^ι» цени. за да има място за
nовacлык, Ст- M—рrлe, ДъяOлrн On—‘лн-
НМД НЕЩО ГНИЛО Е ДАНИЯ, Княж. Зи държава, учреждение и пр-, ньл—τл
съществуват големи нередности. щр)тτьпв-нEн, хaлт и си нужни раднимлян мерян за
о‘лрмβтв—нe на атмосферата,
Цитат от . .Ше^|^1пи^1^1^:^'ти трагедия „Хамлет“.
ИМА НЕЩО ПОМЕЖДУ НН, Намирам— се а люOлeян лτшлп-ПEт, а γκΟ^η—
връзка. Аз съм~ чувала, чс шоз ГырДьо. кога до. млад. се знаял с мамо, уж имало нещо
помежду ям. Й. ^зноа. Чифликът край границата.
С ошршц.‘. Ням— нищо илм—жлу ня. Н: ме обиждай. Разбери. ням» нищо помежбу ни.
ИМА-НЯМА. Оrлял, ирн6ян‘нτeлнл (е) (при лпрeлeлншe яа rллEч—сτeл. брой).
— Тапирите си нш отиъдния бряг, нсдалсч.. . — Колцина си — воnцma Ивайло, — Има-нями
стошина. Ст- Зaилnчнялв, Ивайло, — Имс-а.мa гобино време, по нсmume зсма дойдохо
татарите а мъката на стони Двойна а тройно. Дойдоха и вече не сн отиваш мръсните му
нозонца, Ст. 3—илпоннлβ, Ивайло,
Още: Я ими, я ннм—,
ИМА СИ КРУШКАТА ДРЪЖКА, Еж. Има сн трупна < та> ^-1^, Cмcaзоnш но
инструктор Дошлови се окaвa не случайно, Имило сн крушката Дръжки. Рaвдcсл, чс няма
да се върне бохемският му лeτeекu рай. ceеu дс сшонс прс(ател, Избяга от ^^αιτα зае(но
сыс семолете. Ас, Ст—нтлe. Първите-
ИМА СИ КРУШКА ОПАШКА- Съществува янкини— причина, налице — ннн—HЕЛ
отялeиние, някакъв повод за шeщл яли за да се глeлnн, да се твърди ш-щл- Добепо
Молоe и Бранков се вaаuмaeохa ' с Трайчеве. и Трайчеи ся вaнuмeeeты с пях. Капо ги
зобя не сшанцаяша. чс се качаха е колоши. 'той ся коза: — Хе! То то сн имало кcyеоa описка!
Сего си обяснявам бобродетелт нш пия горДо госпожица, Аз съм бол нвuuтcн, Ив, Емзлe,
454
Ka‘aлмnтнaτм царици. — Защо ueec по аоооe врсмс?— Сигурно са ом» кcyек» олaшоо, —
Много си зccыu, — Зараде тебе. Черпня ще поднс пая ueчec. К. Кюлкмоа, Плся—Дяия■τ
шмнс-
Ощ—: Има сн крушката дръжка,
ИМА СИ ХАС. 1. Сыс еueдз, изр.- със съюз да, Възклицание еа изразяван— на яeпnняτπл
■чувство при ир-лпоялж-πEe. лгt—с·ян·. че πε^ не е или няма да стане таим. както се
желае, имито се лоarβ—, или че се е случило шεщл яопл; няма, възможно чн е, Наоколо
мямаш: жив» дyеa, Има си хас рапа.. де се е запилял ншняоыдe — помисли си
Манол, Ем. <т—ш—в, Иван Кондар)3' Пик нещо щс α^α — помисли си Чернев — има си хсс
де ма иска пора! К. Калчев, Живите плмнтτ. Сега Венко сс обърна, Има си хсс до нс е
•попадни. на същия лскср! Μ. ГруО-пля-в—. Пр—з 1^—^ ухЛ' Тъкмо дш заспя. и слушам по
•с(но времс нсщо рсее, буча. пръхти. Зе вълци — рано, Има си хсс мсчка ба е подплашило
■катърите! Н- ХИИтое, Шумни лτ габър.
2. Сыс следи, нвc, сыс съюз да- Н‘ялюч—нл е, не е eьзможπл, няма причина ем яεщл (при
твърдение еа ш—що сигурно)- Някои казват: почнващншя са много Доволни, Имс си хас дш
ме са Доволно, Ако на зсскн быды предоставена отбялни вола. той ще бъ(е още по-
доволсн. в. Рм6оτшEO—тнл лεлл.
3. Разбира се, ест—тτвεял, нит иначе (при лτглeлn). — Спомняш лн си коя сым? — Им» си
хас — отговоря той. К. Kaво—e, <εмεИсτилτл ни τьraоEτε-
ИМА ХЛЯБ в (у) нвщо яли някого, 1· Γллεя е, здрав е, може да работи, — Име
хляб, е шяд има ощс хляб — успокои го актьорът, — Нс сс безпокой, Вдъхновението щс
дойДе... Б. Априлов, Кнфлата н— началника,
2. Зм ш—щл — мтж— лщ— да се ущлτn—Oяeи, дм се Eзпллзувa; бива ил. — Амс лacнa
мишнн» — ы(ин пыт! Сто години хляб има у нся. Другарю прядсвдател, сто гобини!
Б- О0neτεяоβ, CHot.
С отроца. Няма хляб. Няма хляб в тоя брех» вечс, Много е изтъняла, ще се скъси,
ИМАШЕ ЛИ ОТ МАТЕЯ. Жарг, Биха чя те. наказаха ли те с 6лИ? Загудел си .
^пипнат—] то в перДаха, че и не помниш, Им»еc ло оап Мапвя? Ем. Станев. Ними Кондар)з,
ИМАШ ЛН АКЪЛ. Вж. Имаш ли ум.
ИМАШ ЛИ УМ, Выв 2 и 3 л. Възклицание за изразяван— п— възмущение. уrлn или
учудваше, когато нтrой плтτьпи— тъит—м неразумно яви ияуи—βл. — Говорах и с татко. цеоem
лн ба купим ймтyce заедно пая гоенно?,,. — Тн, младо. имаш ли ум?Влизам ли аз е шикъи копан
•сего? Систът се вanслaл, и ти? Д. Тия—и, Ир)сиaшсrнτε тамбапя, Тс той има лн ум? На този
дстс е достатъчна сдна πuecаоц», зс до изкаже всичко, Д. ДлOn·исrн, Бунтът п— крайЦер—
„Надежда“. — Могоренцет ма дай! Ще го яхне юнашки, . . — Ум uм»е ло. дря син:!—
ябосел ся бащеша, — как ще яхнете иззеДнъж мъничко магаренце? Рап Бттнлεн, Веселя при¬
казки,
ИМАШ МНОГО ЗДРАВЕ н по-рядко, жорг. ИМАШ МНОГО ЗДРАВЕ ОТ АРМЕН¬
СКИЯ ПОП- Cбuоm, въз 2 а 3 л. Нρeнcбc. ’. Не си щnиe, съсем не е тини, Много вgcсβe
имат оная. които мосл.п, чв людовтш вяноан ни окриля и на кара до шрошом производ
стеснишв норми, М. Иванов. <ълOоeшн μετε-, — Вярно, той се ксзеа Глухарски, но ням»
ншио общо със стуДентите... — Имат: много здравы и промаши! Аз не зноя нмсто но този
другар, но съм вaломаял всжДяпя му оп кяаоnccгяыдa. Бас мея. ако не : преДседател нш
алпинистите! Тонич. Случаят Гчухирскн. Българичкаши има. много вбcоue, когато ни втълпя¬
ваш:, чс быдещето но било ясно, стяга де слушаме нея и (а ся учим оп ueлuояnc поситялц,
Ем. Ммноз. Моето първо лято,
2. Няма да стане така, както тн мислиш- Тоя овыднuо. поя uвeднuк. И сего ло щс му създоио
яДове... — Ехсй, бaоо, амиш много в(ρaee. реч: са Алекси, — Този нс ши е в миналото,
Кр, Григоров. Ηлиоллмцн. Те де не маслят, чс нов така лссно щв се додем, Хо-о. щв
извинява Сланоиски. много вбρaue ом» шизо слугиня, Дс не мислят, чя зореб шоково оamо
пях смс uaек»нu по вemвоcune. В. №1^3. Настъпление.
И МЕН<Е> Е МАЙКА РАЖДАЛА / РОДИЛА, ’. И аз се нуждая от ооe—пrл
-отношение, и мене трябва ди ме зачитат, н аз съм олвεr' Защо (о бнес никой πcaeоeecын
мя се сстн, че човеците си раини прсд бога, чя всеки нося. сърцс, чс а нас майка е режбала,
чс а нас боли зш мъкнте на децете на? Е, Mуτaфонεвa. Летопис на смутното време, — Ила
<0 ще съм ви мухпср, или се оправяйте семи! —рязко го прекъсни стараят... — Щс трепем,
455
о»nо пилци щя ао избием — хора са пови, не палци! И тях е майке раждала, ош бобро не са
тръгнели по обир. В, Мутафчиев-, Летопис пи смутното време.
2- Даал, Не се бон. не се страхувам от ятнлил. — С Горано ло ще се мсрош ти. бе хапльо,, . ?— -
И менс : майка ражДала. Ц- Ц—nнлeтrE, Театрални еабавалкн.
И МЕН<Е> МЕ Е КУМ КРЪЩАВАЛ. Даал. И аз се нуждая от олeεжrл отнопение,
лτ зачитане, н из съм олβεH'
И МЕН<Е> ЩЕ МАЙКА ОЖЕНИ <> A3 ЩА б> ДОБИ БУЛЧИЦА>, Доил.
Употребява се, за да се изризя. че лицето. но—то тлвопн, очаква настъпването нм щастливи
дни нлн някакъв успех, тиллуrИ'
И МЕН<Е> ЩЕ ПРЕКАРАТ ПРЕЗ бТЪРГАТА- Доел, И млтτ ред ще дойде,
(оОякн. за шεщл лопл)-
НМЕТО ИМ Е ЛЕГИОН. Книж. Вж. Имя ям лεиEЛЯ. Тук [във „ВлИeол—“ и „Доячл“£
имоме Дребни. симпатична обcшвu, от сбно страна. а от. друга — грозни, безчовечна w
отвратително образи но готоионовци, ыоcnло»τaτюρu и мъчншяли, чисто им: е легион.,
Б- Ангелов, Пнτ—naτурπE статиш-
И МОЕТО КУЧЕ ЩЕ УЛОВИ ЗАЕК. Вж. И моят— хрпτн— ще хване заек,
И МОЯТА ХРЪТКА ЩЕ ХВАНЕ ЗАЕК, Употребява се, зм да се изрази. че лнц—то,
ялετл иоβлрн. ооaквa настъпването яа щастливи дни шля някакъв успех, сполука,
Още: И мллτл куче ще уялβн еа—к- УллиE ще и папат— хnъτн— заек, Днел.
ИМЯ ИМ ЛЕГИОН, Княж. Мното си, е иллтмл rллцоεсτил са.
От ·eишг—лтння рмзназ ем б)тπEН. който на eьиnгтa нм Исус ями му е името. отговорил nл—гшлπ ми ·'
1M·τл“, ‘мплτл е него (и беснин) били влезли мπлго O·тли—-
Още: Нм—то нм е легион. Книж',
<>> НА БАЩИНОТО СИ КРЪЩЕНЕ НЕ СЪМ ЯЛ ТОЛКОВА. Днел. Шег..
Казва се лτ яянлИ, коИто се е наял добре-
<>> НА БОЖАТА КРАВА ИЪТ ПРАВЯ- Много съм кротък. ллброеушεя, Ол-Гь
незлобив и лτсτппонe. Бей Нъео, дащо ти, и не божото оc»вa път прави, ... е шо но оого са
се метнал? В, Нешкое. Настъпление.
Още: <И> пи яnaЕнaτa път правн.
И НА ЕРАТА б> ИМАМ ОЧИ, Вж. И па еадпияи сн имам очи,
И НА ГЪЗА СИ ИМАМ ОЧИ, Вулг, Вж. И на задника ся имам лчн.
И ПА ГЪРБА СИ ИМАМ ОЧИ, Еж. И на задника сн имам лоE.
< >> НД ДЯВОЛА ДЖУВДП ДАВАМ, Дасл. СъобразЕт—л—п. умен н см—л съм н у мае»
убεлнτεлнл да ллнaжa, че съм прав. да се защитя. “
Още: <>> п— папата (ц—ря) Джувап дмЕам, Днел,
И НД ЗАДНИКА СИ ИМАМ ОЧИ. Вулг, Мното съм умен и пр—диндляи, хитър,.
ллиъr.
Още: И ни гъза сн нм—м очи. Вулг, И и— η^Μ (тила. βп—τ—) си имам лон.
И НА КУЧЕТАТА. съм змOгпоπтл (имам дм дивим), Извънредно мното (съм
змOлрояял)- — Хубсво момиче, .. — Жал ма е ба го гледам, оaτю васм баща му. . , .
Заборчал : и но кучетеш», Елин И—лин. Земя.
Още: И им псетата /в 1 знач./,
И НД КУЧЕТАТА МАбКАРД. ставим (тья). 3— присмех па всички (ставам. съм;?
456
И НА КУЧЕТО НД ОПАШКАТА. ням (ще видит), Нодaгc, Mшлгл често,
н—прекъснато (го има) (употребява се еа нещо. обикн- дрехи, обувки, rоετл се среща
ч—сто. у много хора). Тaооea обувка ксто нейните ще au инДаш и на кучето но оnоmкоmоι.
<И> НА МРАВКД<ТД> ИЪТ НЕ МИНАВАМ / МИНА. Mялил съм rnлτпн,
лобрллуп—н. благ. шεзялOнe и лτсτъnоEe- — Марчо, чини. за наш Пспке съм eотлa,
чедо. зс нашия галфонин, припява една жена, Един питрок ся е uвβьдцл, дето зо ням» в
мнoлuяnш.. Пък инак кротко, кротко, и но мравка път нс минсео. сми (ай му по цял (сн но
сянка де сяеи,.. Те виж. прави. струвай, настани ао някъде пцcшc, чс не е за селска робота.
Чудомир, Консул ни Гочо Бърдо- — Т»оaea си е ош врсмс. Тя ня знос до оскърби
чоески, нито на мровкаши пыт да маны. Не. Kнпнлли. Жерави. — На мравката път нс
моназаше! — ковU] ми. Тихо, скромна. по-носка от прсеата, no-тнха от иоДато! Кч, Цач—в,
Свят пирон.
Още: <>> п— мраикат— път приан. <И> нм мп—иуоlн—τ— не минуемы път. Доел.
<И> НД МРАВКАТА ПЪТ ПРАВЯ- Много ^μ нпоτьн, ллбпллуж—ш, Очаг, незлобив -
я оτтτπгчнe. Единстиеното й момач: — Райни — нeоyцe»еe с единая оρaк и дешв
хрисимо кето баща си, е бащи й но мравката привеше пыт. Сл- Тръяснн. Η—лτлaиπa. Дсчо в
буш» момык, той и не мравката пъп прави. Г- Kмnмслaили. Баща,
Още: <>> π— мпaиr—τ— път не мипмв—м, <>> нм мрминтм път струвам. Даал,
<И> п— блж—τ— трава път правя.
<И> НА МРАВУЧКАТА НЕ МННУВДМ ИЪТ, Диел. Mшлго съм нпоτьн, лоOрллу-
пеш. Очаг, нεзллOнв я отстъпчив,
Още: <И> п— мравката път не минавам,
<>> НА МРАВЯТА ПЪТ СТРУВАМ, Доел. Mπлил съм нnлτпн, ло6рлдуш—ш, благ,,
незлобив н лтсτъnонB' Моосаaаa набързо ао прстсгло в ума со и ρeеu, че е ош оная меко а
отпусната хора, зс които се казва, че и на мрсвяша път струват, Й- Йлвнои. Вечери
в Дшτ1млвтння хин.
Опе: <И> нм мравката път правя.
И НА НАШАТА УЛИЦА ЩЕ ДОЙДЕ ВЕЛИКДЕН, Еж. И ни папата улица щл ллйдe■
прИЗНЕТ-
И НА НАШАТА УЛИЦА ЩЕ ДОЙДЕ ПРАЗНИК, Употребява се. еа да се нериен.
че чнц—то, нл—то говори, лоaнЕM настъпването па щастливи дни нлн шяканъе успех. сполука·
Още: Би ще и е нашата улиц— празник, И п— нашата улица ще ллИлε Великден.
И НА НАШАТА УЛИЦА ЩЕ ОГРЕЕ СЛЪНЦЕ, Уnлτр—бти— се. ем да се изрази,
че чнц—то. нл—τл говори, оомнβ— ш-стъпването па ш.мтτл1вн дни или πтнaньβ успех, тпллуяa.
Още: И па напит— улица ще съмне,
И НД НАШАТА УЛИЦА ЩЕ СЪМНЕ, Вж. И нм нашата улица ще огрее слънце.
—"Щс простогне — ... — вaеaяn aгcоаом-cьководaneл, „Е, най-сетне, масля си сз, и но
нашата улица щя съмне!“ А. Гулнити. МТ станцяя-
<И> ПА ПАШАТА ДЖУВДИ ДАВАМ- Днел. Вж. <И> па дявола джувап давим,
И НА ПСЕТАТА. ’- В съчет. със съм змбоnчлтл (съм длъжен) — нзЕпнп—лнл-
много (съм зaблпчвял).
2. Даал, В сπо—τ. със съм омръзнал — шм всички (съм лмпьзπмл)-
Още: И нм кучетата /към 1 зпач,/-
<И> НА СУХ КАМЪК СЕ НДХРДНВДМ [<И> НА СУХ КАМЪК ЩЕ СЕ
НАХРАНЯ], Пnaнτно—н съм, тплтлб—ш съм, винаги намирам начин да сн изкарам пре¬
храната.
Още: Ни гол ημμ^ се пмхринеам. Нм тухл лърeт се π—хnaπЕMм.
<>> НА СЪН НЕ СЪМ ВИЖДАЛ / ВИДЯЛ. 1. Никак не съм ллnускaл, ше съм -
отеквал, че е възможно. че съществува (зи н—що рядко, много хубаво шля мπлго ложо)·
Таков» πоcceионe но сън не съм вижбел. · Не сын не съм зажбал nei^iaea кcоcaeоц».
457
2. Никак ше ми е известно, че сьщεтτЕуeи. н— съм ‘aщозπиτ с ш—щл. не то зная. Това
списание на сын не съм зибял.
Но-cядко без п—: Бар— пи сън да съм виждал / видял, При възражение срещу н—що. нл·τл
н—ттяоeиτεлял се приписва някому. Нс е вярно, че аз сым деле токово кног». баре но сын
■Ди съм я видяло,
Още: <И> насъне не съм виждал / видня. Дне.,
<И> НАСЪНЕ НЕ СЪМ ВИЖДАЛ / ВИДЯЛ нeио. Днел, Вж. <>> пи сън ше
■съм виждал / видня нeио. Бищи ши та : номери. шоково ебно сравнче. каквото ши и носыне
не са виждала, Л. Kиnaи—лоe, Българл лτ старо ер—ме-
И НД ТИЛА СИ ИМАМ ОЧИ. Еж. И нм задника сн имам лоИ'
И НД ТРЪН КОЛДК, Дасл, Γллтмг н‘лбнлнε, голяма родитОа. гллтмл иллллполшe.
<И> НА ЦАРЯ ДЖУЕДП ДАВАМ. Доил. Сълбр—зят—яен. умен и см—я съм и умен
У'0—Л1τ·лнл да лляaжa. ч— съм праз, да се защитн. — Бсачки сбно. всички еДно! — ,,
Hноой дш не е нито нолcыд, нито по^<^<о^^^.,. — Добре, Добре. съгласи се Гоcоломоβ.
— Тя има призо, тя масло право — каза той. В погледа му имаше оДобрение и учудване,
— Бс та какио я мислиш нся, стариши—ксза Слее. — Тя и но царя джузоп (оиш. Й. Йлинлe.
Приключенията ни Γорляомоe- Също сипеха похвала и за Доч» Войноески, чя бол шомсн
човск зе кмет. чя бол отворен, че могъл и на царя Джезап (а бибе. Т. Г- Вл—йнлв. В с·лЛ'
Още: <>> п— лявлл— (и— папат—) дкувип давам, Днел,
И НАШАТА ВЪРБА ЩЕ РОДИ КРУШИ, Доил, Уплτn·бтeи се. за да се изрази,
ч— лицето, rл—τл илeопн, лч—таи шмтτьиимπ—τл ни щaтτл1ин дни яли шян—тьв успех. сполука,
Още: Роди ще и папат— върба иnлзлε' Даал,
И ПАШАТА КУКУВИЦА ЩЕ ПРИКУКА, Доил, Уплτnεбтиa се, за да се изрази. чл
лицето, кл·τо илeопн. ло—ниa ш—тτьивaн—τл на щастливи дни шля шнианъе успех, сполука,
Щс дойде врсме а ноеaτо кукувици до прикука, П. А. Чичaрлe, Народни умлτвлр—πнT'
И НАШИЯ ПЕТЕЛ ЩЕ КУКУРИГНЕ. Днел. Употребява се. ем да се изрази. че
лицето, което иоеорн. очаква настъпването на щастливи дни или πякмтьв успех, ^^^1
До ще время и нашия петсл (а кyоyρuгны. Кр, С. Стойчев, Т-т-иенстЕ говор,
И НАШ ИЕТКО < МЪЖЕТЕ И ОТРЕПКА МУ НД ПОЯСА. Дишл.. Ирон. Употребява
с—. нлгaто янкоИ се за—м— да нзеържн нεщл наред с . другите.- О—з това дм е го тнвнτε му.
Още: БараО-р Иетко с мъжете- Ирон. БариО-р Пετкл с мъжете н лτnεикиτ— п— понс,
Дн»u, Ирон,
ИНЖЕНЕР ПО УЛИЦИТЕ, Ирон, Безделния. пnи‘шттrнτaщ се,
<И> ОТ ЛАЙНОТО бИ ОШАВ ИРАЕЯ- Дооu, Вулг, Мнюго голям скъперник съм.
стиснат съм,
<И> ОТ ПИЛЕ МЛЯКО, ВтEчнл. нaяилто Eтkaπ. илτпрснш. eняκчнτεлшл и неща.
клнτо nнлнл, трудно се намират (еа годчерт—ваше. че πткьл— има голямл na‘шлобnaзн—
лτ неща, ε^Οετε·. Oои—τсτeл). Еuынв»ч бс най-хубавата и плоДороДне зсмя. В нся се номоcо
и от пол: мляко. К. Иετнaшлβ, Сτaплτо ер—ме. — О, шо! е такъв човек! — възторжено
възкликна Брснкое, — Незаменим! Ош поле мuяоо щс по (остава, М- M—поεвтнш. Tнхл
прнсташнще. Голямо нещо е пазарът в богат край прсз сято есян: от пале мляко ще вадиш
по ссрзицшв, по мегДана и чecеояm». В. Мутафчиев—, Летопис на смутното βnлмe-
— Стани образцово бaо»лнuц» — и оп палс мляко (и μη^ο някой, щс му додем. Д, <ппттτп—-
нов, <—мло6пe^о—ннτe.
Още: <И> от птиче (птичка) мляко- От eпмбоε млнкЛ' До»u.
<И> ОТ ПРЪДЛЯ ГРОШ, Диал. Ирон, Вулг, Ущлτпεбявa се, зм да сл подиграе
.някоИ, който се хвали,
<И> ОТ ПТИЧЕ МЛЯКО, Вж. <>> от пиле мляно.
<>> ОТ ИТИЧКА МЛЯКО. Вж. <>> лτ пич— мляно. ВоДяхме грамаДо от руско
.криставяцн. Домита. пипвр, пыnыmц. ябълки, вишна,, .,, кокошки, яйца а какво лн ня ощв,
От птичка мляко можсш Дш нeмeρоm нс поя многоплобен . позор, А- K—пaвиИоeβ. Пътища
далечни,
458
<>> ОЩЕ КАК. Ест—тτe·шл, р—еОнра се (при щллчεрτ—eишε, че нещо е или се не-
вършва в шиИ-енсж— сτεщεн)' — Бaкeо. ще ви слушат ло мeеоаumc. а? — Щв слушаш, ще
слушат и още кок! — отзова св и надпревари Чврняд, Б. Обрет—пое, Οη^. — БомбарДирст
значо, нв си играяТ!. . — Хсм още как! М- Грубепчиез—, Ирез иглено ■ухл.—А Н.МС лн де мс
зоисбсп при Мороза (и го внбя?.,. — Повнов»е ли го. бябо?.,. — Ех::,.. Още ксо! —
многозначително и поверително отвърни дядо Пстко, К- ЛaмOn—и, Средногорски партнеапн-
Кълнсше зо и още как, И в оыиц, и в черкви. и но гcодощ»na при гроба на дулкспе,
Й. ^акоа. Иεтeнτa пи клл—лετaτ—-
И ПЕЧЕНИ КИСЕЛИЦИ. щ— ям, Бле да пробирам, eсноrл (ще ям). Имат всичко,
затова се глезят, а я да глабуеахо, тогаве и печена киселици щях» би ядеш,
От ирннaзяaτ— еа хрьτrмτa на един богат турчиш, rонτн бича шауч—н— да яде тимл баница; веднъж л6ич·
атюподарят И заминал нянъд— и я оставил ям един българин. който ^1^—в да я храни с хлнб, ro тн н— нлм- Tлгмea
той н държал дим-три д—н— гя—дна, м след това Е дал иεо·нн киселици и тн лarомл ги изяла.
И ПЛЕТА ИМА ОЧИ. Даал, УпоτnлOнвa се, когато се върши н·щл τ—Иπл като
предупреждение към съО)седнята дм внимава. да се пази, защото млжε дм го аядят-
И ИЛЕТ УШИ ИМА- Даал. Уnлτn—6ниа се. когато се говоря н·щл τaйшл като пре¬
дупреждение към съO—тεлннн— да епимива, дм се пази, ‘мщлτл млжε да го чунт.
Още: И дувар— (зида) им— ужи. И степите нм—т ужи,
И ПОЛОВИНА, Слсд същ, амс. О‘шaоaв— висок— сτ·и—н а кич—стеото ни лноЕa.
жоето е изразено със съществителното, Ще нaτρaкaт Деветдесет и шсст хuлябсρон, амс щя
имаш нива и половини, Г. Kaрaтлaиои, См—тни- — Та защо да нс ом помогне с нсщо? Защо?
Бeкво ма пречи? — Защото си лъжец и половини! — плеснах го с Думаш» о»mо с кaмеuо.
П- Михайлов, Малката иanτн‘—нн—. — £0^ им, сторият Ссиз. боа да го проста. беше човск
м половини. И. Пεзнмнлмлβ, Бяло и оεnшл. Ето та. че по улицата се в»доло м»йо»me не
•бащи ми, едозачка и половина не тредсе и три години, Й. Вълчев. Родихме се змεИлe—,
— Луд и половина си е [щлщ Иван]. амо кажете какво да зо правим?—обърни сс белоио към
скупчените хор» еДин Далечен родноно на Нaндuшnaао. Г. K—пaслaилβ. Изчадия адоан-
И ИОИДДИЯ ПО ТОЛКОВА ШАВА. Даал, Употребява се, ‘а да ' се лмaлоиaжaτ
някои слабости. нεлотτ—τъцн'
И ПОПАДИЯТА ТОЛКО КУбУРИ ИМА, Днел. Уилτп—6тЕa се, еа дм се лмaлоимжaτ
ятялн сл—блтτн, недостатъци,
И РЕШЕТО СЪРЦЕ ИМА. УилτпeOтЕa се, еа дм се подчерт—е. че някакво τ·жкл пллл-
жепне е лотτнгшaял до краен предеш, че плЕЛчε не може да се щлнaтяτ янкитен мъти, тегяо-
Мож: ло шоео шсало да изтърпи и нод-дeзeymаояτ? И ceеcnо сырцы ама, — казеап
.нашитс. Нв. Вазов. ^д игото. Нс щеш ло, е(ан път но министрят му [ш— царя] (отегнало
Ао го омотаеш в пакости.. . Току ао позикво ябнн по сдин, по ом дума: — Туй ще сторише,
онуй ще сторишс... Туй, онуй, трсто,.. Е, шо ся не търпи. И ccиcnо сырце им»,
Ц- Цεnнлeсян. Ппллaлεнн съвести. И всичка резервист се смс.п и изглеждат любопитно
Bьло» Нaπycчuоъm. по когото още висят тук-пшм парцели паяжина,, . — Сшиаи, стяги.
Бeкβо сте св ρeвкuкоmuлu? И рсшет сырцы има, Ив- Вaзлβ, Еълrл ни еойна-
ИРОНИЯ НА СЪДБАТА, Баuж, Ηεщр)лeнл·нл и яεжεлинл тτ·оεшE· на лOттонτeл-
тτЕaτa, №—то е нисτьщняо лбння. след като всички изгледи са били благоприятни- По
.жестоката ирония но съдбштш тези, които с възторг слушах» нсгоент: възвишено и
патриотическо лcоnоβc(u, mρ.дв»еe и нeиоcτaeτо да го прокълнат. Не, Вазов. EпцτпоππТ'
И СЕМКА ДД НЕ ОСТАНЕ ОТ ТЕБЕ. Одакн. выв 2 и 3 л. Дм ннмаж деца. №-
τлмсτнл.
ИСКАМ ДД ДОЯ ОТ ЯЛОВА КРАВА МЛЯКО. Даал. Сребролюбие съм. жаден съм
зм големи облаги,
ИСКАМ ДД ИЗКАРАМ МАСЛО ОТ ВОДАТА. Пллмгaм напразни уснлнн еа нещо
н—нзnпяннмо; вържа безполезна работа,
ИСКАМ РЪКАТА на някого, За мъж — правн ни ж—н— предложение еа женитба,
Той харвсии. обича Вени и мс.праща да искам ръксшо д. <т- Л- Костов, ^^.-^3-
Още: Понткиeим / поискам ръката-
459
ИСКАМ СИ ЗОЛИЦАТД. НЕ ЩА ТИ ГРОША. Диол, Подагр. Уплτn—Ояви се за
човек, нлйτл не знае да тмтτa и шaсτлтЕ— зм яещо, противно на ннт—р—TEτε му.
ИСКАМ СИ СВОЕТО. Налагам πεл6хллиялτл па някого (при щолчεрτиeиπ— ни пенз-
бεжπлсττ— па ш—щл н—зaeнтнмл от нанвнто . и да е обтτлнτ—яства), Животът си искише
своето. Можеше До се работа о говора о зс Друго, Й. Йовялβ, Първата победа- Децапо
сн искст своето, · Праробата си иска сеовшо,
ИСКАМ СМЕТКА от (нс) някого шло самост. Изисквам лτ някого да лτгоиaпт
ем д—чатм ся, еа постъпките сн. Уплаша се, навярно помасли, чс пс ей сега ще (ойеош о щс й
оскат сметка, забспо събери рсдопноцотс и ом се оплаква, Μ. Груб—плн—иа, Пр—з нгл·πл
ухл. Дигнел ся човекът и тръгнал смсшка би иски —защо се дала сана му. Д- Н—мирои,
Когато бях μ-γ^. — Дсл д брошкаши, вобмлa я на гърдите! Уmc:nкαmш, воншаши нвбнс!
Нищожният! Разбойникът!, . . Cτшβaм до му искам cм:τоa, Ще мс вида оо. съм, Нв. Вазов,
< чужди драг, а тъщи враг,
Още: Търся (диря) тм—τкa'
ИСКАМ С МЕЧКАТА ДА ЯМ ДРЕБНИЦИ. Днел. Ирон. Сьтτεзмвaм се с несраин—но
пл-сняεн иnлτнeшнr; не сн пр—ценявам силите.
Ощ—: Седнал съм с м—чка дренки да нм- Доил. Ирон.
ИСКАМ С ТРИЦИ МАЙМУНИ ДА ЛОВЯ. Мъча се да пллучa нещо. да плсτнгπм
р—еучтатн. О—з дм изразходвам ннгагин средства, без дм дам нищо,
ИСКРА БОЖИЯ. Талант. дарОи, здъхшозепнл н желание еа рмОота е нтнaнЕa област,
лбннн. изкуство иля науки. Чух, че оcоaло да св' пенсионира предо да сшсне професор,
— И о»о щс станс, за шро гоДина нито рсб не в ниписала, Кото си няма човек шcкcо божии..,
ИСКРИ МИ ИЗЛИЗАТ / ИЗЛЯЗАТ ОТ ОЧИТЕ, Изпитвам толкова годна- Оодяа от
ненадеен и №4^ удар, тм виждам светли петна. Игрехм: не топка и като мс убсрихс в
mоnоama по главата, па искра ма излязоха от очаше,
Още: Звезди (свитки) мн излизат / излязат лτ лоEτε. Блестунки мн излизат / изляемт-
лτ очите, Досл Искри ми изскачат / Eзткноaτ лτ лонτ·.
ИСКРИ МИ ИЗСКАЧАТ / ИЗСКОЧАТ ОТ ОЧИТЕ. Изпитвам тодноиа годтм.a Оодя—
лτ ш-пад-ен и силен удар. ти виждам тЕ—τлн петни.
Още: Искри ми излизат / излязат от очите. Свитки ми изскачат / Eзтттоaτ лτ очите.
И СЛЮНКАТА ПОД ЕЗИКА МУ. зная. Доил. Много добре. всноно (знан еа
нтялио). И бееш: парпшш рсдотсх» секретно. но и Двете знаеха едни но друга и слюнката
под cвоко. Мях. Γεлргн—e. И нлмεлнн. и трагедии, и пантомими. · .
И СТАРА ПОПАДИЯ НЗПЪГВДМ- Доел. Годны лъж—ц съм, мнлгл лъжа,
И СТЕНА УШИ ИМА, И ПЛЕТ ОЧИ ИМА- Дасл, Уnлτn—OяЕa се, ног—то се говори
н—щл τaйπл нито пп—лупп—жл—нн— към събеседника дм внимава. дм с— пази. ‘мπлто млж—
дм го чуят и eнлтτ.
Още: Зид уши им—. м нл—т очи има. Досл,
И СТЕНИТЕ ИМАТ УШИ. Уилτр—OтЕa се. ялгмто се говори нещо тайно. като
предупреждение към тьO—сεлπ1н— дм инЕмииа, да се пази. ‘мплτо може да бъде чут.
—Абс ши, Махал:, малко на дошуш миришеш. чс код шс вaад!,, — Бой, ез .и? — оncобeaβо се
дой Махал. — Нс бумай τ»оa бс, братко, щс чуй някой! И степате имат yеa. Ал. Kлπ-
сτиπτнπлЕ. Бай Гиньо, Огнян Първо ... — оозо, че и нсшата армия амо много пойна
оръжия, ооamо нс се показваш назсякъбс, за ба ня ан вабят ерсговвше,. . Огнян Втора. . . —
го сряза а му зебрина да говора по тоза въпрос, Щом капо пови е тайно, не трябва ба сс
nρaкaвβa много зс нся, в»иоmо и сшснаш: имаш yин, . , Кл. Цач—е. Войници.
Още: И дувар— (зида) им— уши. И плет уши има.
ИСТОРИЯТА МЪЛЧИ, Шег. Нищо не се ени—, нищо не е известно въз връзка с
някакъв eъπплт. — Тя ли с гсронн.т» с доuτюао? — Исшорнята мълча, Ст. Ц- Даскалов.
Eс—нπл тeнл.
460
И СУХО. И СУРОВО. Всички лл един 6ее изключение. Паснало в а сухо, а сурово.
Н. Геров. Речник нм 6чъг—рсний язик.
И- СЪРБИ, И БОЛИ- Киева се. ноимτл олвεr нсни н—що. но а сьщлτо ар—ме ше му с—
хмneтв—τ условията, при конто може дм се отьщ—стен жечмни—то му, н змτлиa и му се
нсна то да се изпълни. и ше му се ясн—,
Още: Хем тпnOн. хем Оми.
И ТД<И> (ТАЯ) ДОБРА, Вж. И тмз<и> (тин) хубава. — Пасмо от Выкралча —
. . , — Не м: лъжи, чичо Кольо! — рсчс зодиияно Сmоно» а преглътна мычашелно. — И таз
Добро! — ... — •КоГо съм те лъгал. с?Т. KaрaтлaЕлβ, Обикновени хора-—Какво ома Цеспи? —
Ебно худосп!... — Хе. а псз додcо! —... — Чя оaоβо неоeш да ома? На младост —
хубост, Ечиш И—лин. З—мн. —— Тыд ло, кой го уда? — изненадано скоча той. — Разсечен сыс
сскоро но див. Намерила го нш заранта до сама техния плет. — Хе. а псз Добро, Арестувах»
ла някого? Е. Нешкое, Настъпление.
И ГАЗ<И> (ТАЯ) ХУБАВА. Възклицание зм изразяване ни нεпрнтτн— язн—надм,
възмущение, недоволство- — Бакали, църеулоноеца, простаци?— Нс тезгяха до сшоаше. лук
да копаеше! Вой обща робошн щ: мн оправяпе! — Вид, . , — И таз худсес! До снощи по-
еостойна - от нас нямаш:, сега! П. Ю. Tлллnов, Зидаря. — Подплашахмс мед нощес сялото.
Оп тъмна зора си почнала до бягаш мъжете. — И таи хубава! Бaкβо гоeоcam, отчв?
А- <τрaш1мшрлβ. Някога. — Сестро, не си прави труд — н.м» до ям. Cmcоeeно съм оп мъки
и ядове и нищо нс ма се яде!, , . — И този худсес! Бamо умрсш, код ще па глсбс децата?
К. Иеткмное. Mлпмвм зв—здм кьрeмЕ—, И тоя иски служби и ме взима за министър! И шия
худев»! Ив- Ви‘лe, <лужOлилнцH'
Още: И таз<)> (тая) лтOрa.
И ТАКА. И ВАКА, Досл, ’· КоИто угодничи εлноeр·мεπнл ши две страни с различни
ншτ—п—тн. ем да извлече лблaгм ем себе си; двуличен, ненскрен.
2. Двулично, н—нтнпεнл. Хитруват ноmame — ... И шоко, и зака — глсбсш политика до
правят. Д. Кисьов. Щастието не идва тaмо-
Още: И 3-^. и τмrЛ' Досл.
<>> ТАКА И ТАКА- И Оез това. н—зменснмо лτ eсE0H0. Ням» до търпим. Н:
можсм до търпим, Нс искамс ба търпим, Така и τοα смс умрели, понс до са отмъстим.
К- И—ткапои. Mлрaиa звезда кървава- Тод шида с кaмеокa са съвсем ненужно сторите
к^одилко, които и така е така не вървят. Ечиш Иечшн. Де тн той,
И ТЕБЕ МАМА ЩЕ ВИДИ. Досл. Казва се пи лнзн, rлИτо се присмива някому.
като иn—луир·жлεπнε дм не се присмива. змщлτл млж— след време и той дм стане еа
ирнтмεX'
И ТИ ЛИ, БРУТЕ, < СИПЕ МОЙ> · Княж. Употребява се като нзпълн—н с болка
уялр към някого. който е извършил предателство, нем—нил е на иnнтτεлн сн явя ни
олe—r, ям когото е мπлгл задължен- — Аршък eeоe, Аρnaк»е! — обадя се Cжцлооτо, —
И тя ли, Ожuло», и то лн. Брупс! Я запей пя „Снощи си монах край Севлиево“. Ал. Kлπ-
тτaπτняов, БаИ Гиньо.
Or трагедията на Ш—нтиEn „Юлий Цε‘aп“, в нляτо умиращият Цезар се лOпъπи с тези думи към нмпадм-
щнн го Брут. (Брут. лтннои—н сия па Цезар, е —дня от участниците е убийството му и 44 г. пр- ш, ·.).
И ТОВА <МИ> БИЛО, Преб същ, име. Оеначава, че лнов—, което е н‘рa‘—нл тът
сьщ)сτeнτ—лнлτо, не притежава необходимите ниче^теи, ше го бива, предизвиква с1лнл
■н—одобр—нн·. възмущение, na‘ооanлвaπшε. — Остаисте го, шой е дезумсн. И тоеа ма дило
инженер! К- Иετraшлв, Вълнолом. — И тове ма дало моме — още мелко и буболечка
щс тръгнат по очитс ти. К. Иетнашоа, Морав— звезди кървава- Брат .. И тоиа мн дило
брст! По-чужд от над-чужДетя му е той сего. Е. Андреев, Иaрτн‘aнтr1 пaзнa‘н-
<И> ТОЕА СН Е, СлсД прсдх, озр. Уπлτрεбнβ— сл, за да се наблегне върху някаква
rлнсτaτaцнн, да се изтъкне, че еа съжаление оOттонтелтτЕaτ— са именно тикиви, м не·
други, — Нямахме щастие (и живеем ^ссДно и този си е! — въздъхни Свилен. Елин Иелин,
Л—Т)п ден. „Нс мс бивш и това сн с!“ — ρeио Винко, ·— „Токи и щс си вырви... Нямо
Дс се осмсля (а й кажа думици,. ,“ Μ. Грубежлиез—. Ирее иглеш) ухЛ' Ами моно месяц.
минеха два. три — ... — а зс смннсшнято нито думи,,, — Амс нили. .. НсроДноят
461
длюо. . . — Море! — рсчс непознатият, — Лыжап народи и шов» сн :! Нм-лмео стона,
по-хорно не стони. Г. Кираслаеое, Амнистин, Нс uвnyщaй случая, Нс човек выдныж в
живот кацва злишноши птичка, изпусне ли - я — - шов» - сн я, ' Евин Иелшш, Земн.
И ТОЙ Е КУТРЕ ОТ НАШАТА БДЧНЯ, Паж ооe—н —. близък човек е. — Нско
а Иван взсме нещичко о. носледстеото, ноли и пой : кутре ош аоmоτо бачня,
И ТОЙ РДДОЙЛЕВ СИН. Доил, Уnлр1τ. тeоεгл—а олилк.
Вллн н—оaллτл сн от времето на плτупчβмнeτо ни с. Арда, rлгиτл се плτурошвл цнллτл село освен двама
братн. синове па шяноИ сн Рмллнл, нонτл се трили дълго из глnнτe, еа да запазят вярата ся, (Е- ДлOпуткE, Няколко·
сведения за πоτупоиaнετл поллптннτ· българе- — И—пEолEч·снл тинтaнцε. 1887. нш- XXI—ХХП. с. 333)·
И ТОЛКОВА. ’, Зи плτиппжл—и—я— ни нзназапи преди това ношсτaτaцнт. обикн·
неприятна, — Днсс Директорът кaво до го нообuоолuш шия (на, Имал нещо дс па кaввa, —
Пек ще е нещо за неговия хлапак, Н: му върви uamонcоuя, и mолооea, М- ГруО-пли-и-)
През нгяεнл ухЛ' Бокeо знаяш докторате!. ,, Знаят само пори до вземат, и толкова,
Елин Пелин. Щъркови гнезда-
2· Ηεпрeмεнял. пи βтнн— цепи (з— наблягаше. усилване ни изказана преди зaплиεл явя реже-
ние), Я виж . какво дете имаш! Нaеe, пи чудо.. . Щя зо учиш, и толкова, '<т, Чивяп-
гЕров. Хл—б наш насущнЕй, Няма какво до говорим! — изправи ся Никола Злошкои
преД събранието. — Ошаеимя шом. а толкова! 3, Денчеиа, Maйсτоnн-знлaрн-
3. Нищо щлЕ·оε (зи илло—пτaиaнe ни изказано а ир—лEπнлτл нзплоεнE— лгрaнноaβaнε)'
Коаишо се омъжи зс чофлакчиято Лсно знaeеы оп Велчев, че Ралсз в милионер, и толкова,
О. Василев. Tлр. Пейка нищо не бсше ом писала за него, Зноехи само. че се е омъжило,
и толкова, Г. Кариславои. Селски нсτлрнИ'
Още: И τолкл3' Просторен,
И ТОЛКОЗ, Нcоcnюceа, Еж. И τллrли—. Дълго спорим с бой Петър, Тод е удвден,
че чорбаджията е виновен, и толкоз, И. В—лкое, Стълби до н—6ето- — А аз знам!
Ням» (а я дам но ония простаци, и толкоз, Ив. Иετрлe, Мъртво вълнение, Ако не скъса
връзките си с ония хоро. нае ще го изключим. и толкоз. А. Гушники, Зл—τнлτо пунЛ'
То сега какво е. Запашеш сс е съевши млабатв. поконяш някои и Други госта. почерпят
св по чешко вино. и толкоз, Не. Иετпли, Ηлнrннaτи шкОое.
И УТРЕ Е ДЕН. Употребява се. ем да се пллоεпτ—ε. че млж— или трябва дм се
лτшлжE нтrиrea рaблτи. Сшаао си работил, ела до излезем, не е речено бнвс ба довършиш
статоята; и упр: е (вн.
И ХАЛА И ВРАНА. Даал, Bевыои. 6ез изключени·- Тогава и хал» и β^ι^^ο скочиха
срсщу него.
И ХОРОТО СЕ СВЪРШИ- Доил, Уплτп·Oяи— се. ем да се подчерта·, че някакви
naOоτ— е τпaтлa много ммлкл време,
<И> ХОРО ЩЕ ИГРАЯ, След главно uзc, Въпреки нeжεлaннετл си ще направя
но принуда н—щл (потооεно е пnллхолπлτо Eзnло·шнε)' Ксто нажежи пиростията и я
турне но главете то, щс кaжem де се парят: нс, ами и хоро ще uacоeе. Й. Йлβнов,
Χε^^ сърце. Аз пък пи оaзeaм, чс ще дой(em. ще ДойДеш и хоро ще изриеш, Д. Ан¬
гелов. На жнβлτ и смърт, — Хамаб, шсбя кой шс пито, по се быcоот? — euоно оп
мястопо си Юсуф ксхоя. ,. — Щя мс пашите и хоро ще играеш:! — отново се cсзeоос
Дядо Хамаб, Б. Η)сτорлe, Светлини пад Родопите, Мснс по вдно времс мс воняха, чс съм
му давал хляб, Амо кaоβо ще правиш. око си но мойто място —— вся е балкони, под
ножи му! — Ще доβam не, ами хоро щв наровш, Н. ХаИтоа, Дивя na‘нaзн.
И ЦИГАНКАТА ИОЗПА, ЧЕ СЪМ ХАДЖИЙКА, Днел. Нодuac, За суетна. щ—славна,
надут— жени.
От прякаината е— една жена, хаджиИки. към която -дн— циганки се обърнала с думите: „Сит—, репета»
ар—тепа купя. х—лжнйнл ““ (диганите п— вснк— ж—п— назв—т „хaеи1йКт““), а ЕнсоиoмεnнИτa хиджиИнм таз—ла ям прия¬
телките сн: „Видят— ли, и циганката nл‘ни, че съм хиджшИН—а“. (Л. Караи—шлe. И—мятники шиполнлτо Оита Отгар,
с. 51)·
И ЧЕРВАТА СН. итиьпнaх (EзOьлимх)- Нзβънрeлπл мнлго (повръщам, Оъшвмм).
462
И ЧЕРВЕТО НЕ ЩАТ ДД ГО ЯДДТ- Дишл. Ноднзc, Много е мьnжмe н спплиτ-
И ЧЕРВЕТО НЕ ЩЕ ДА ХРАНИ, Доал. ^обизр. Гадня тр·OрллюO—ц е. мшлго ·
сплбплвκбнβ'
И ЧЕРНОТО ПОД НОКТИТЕ МУ, зная' Много добре, напълно, . втцоно (енан ем
някого), Зноя и черното под ноктите д. (иоДссет гобини работим ^а^ыДно.
Още: И калта влл ноктите.
И Я СЪМ УЧИЛ ПРИ - ДАСКАЛ ЛУКА, Даал. И аз разбирам ммлкл н·жл-
В 3 л. Он с— учил ври даскал Луни. Пргсτ ·. βητή не р—зОнр—.
V
Е
ЙЕРИХОПСКА ТРЪБА. Баож, Нзeпнneлπл силен. гръмък глас, Нос вечс бяхме
вuбcовцлu за какво сме eоmuu. когОшо мощен глас разтърси гребаното,.. Следния маг
сред обруленошв клонц стоеше семо Наум Глупака, който пороби глухотата -са не
бешс чул .ерихонската тръби не - Узун Кольо а продължаваше бе реве с всичка соло, Е, ^^3,
Едто . време . в Овча купел,
От библейското предание еа град Йeрн-лн. чинто ст—ян евреите разрушЕВЕ със звуци от тиeщ—πцτe .ся·
тръби.
ЙОЛА. МАРА И КАМШИК ТОДОРА, Досл. Ирон, ΗenaзлeлнE прцтτeлrн. Те сш-
Йоло, Марс а камшик Тодоро.
465
к
КДБД КОЛАК, Досл. Н—общят—вен. зaτвоn—π а с-О- си човек,
КАДИЯ БЕЗ БРАДА- Доел, Подагр. ЧлЕ)н. нлмуτл с- лnлaнЕaτ лτ нещо с надежда,
че той ще го оприен.
КАДЯ ТАМЯН на някого, Лaтнмт ннгого. ш-нснп-шл го хемчн, ПоДмазес се прсд
Сτсаκ<yuмв , , . кабо му псм.н, зaиоτJ знос, чв тове му харесва, М, Mипо-eснE, Tнхл
ир1CτaнEщ-, „Константине, приятелят то ^(ο тамян и прыД царя. а преД бунтовнико!
Мосла му!“ Царевото .ице нс мрыдна, <т. 3aилпоEяои. Ивмйлл- Ще стона журналист,
рскло со момчето, о щс еeоо, ще свка, ,. — А оaоeо азлезв? Очерци пашем, пам.н кодом,
осснка пеем. П- Дншли. ТръстикЕте.
КАЖИ ГО. 1. Вметнато, Плоτн. приблизително. около- Ще река. чс пуд я, кожа зо,
бедоно деветини. Й. Йовков, Вечери е Aπτ1млeскнт хин,
2, Повторено кажи го... кажи то ,. е съчет. сыс същвсшз, Може да се каже, да се
н—р—че (при лпр-л-ляя-, уточняване харинтерм, обшита на н—щл). Кокъв живош живеем ний
тук! Кажа ао зстеор, кажи го пустння, Й- ^3^3, И-т-πτa ни гоп—яетата-
Още: Речи го (ги).
КАЖИ ГО НД ВЕХТАТА МИ ШАПКА, Пренебр. Не е вярно това. което казваж;
лъжеж- — Утр: щс пн вырны пориш:, — Кажа го на всхтспс ма тоnко.
Още: Разправяй (приказами) п— вехтата ми папка. Пceаыбc,
КАЖИ. ДЯДО ПОПЕ. A3 КОМКАХ ЛИ СЕ. Досл. Подозр. Уплτп·Oтиa се. ногaτт
нянлИ н—ум—сτнл пита другите еа н—пл, нлeτл с— отнася тaмл до н—го и тоИ трябва
да го знае.
Още: <Аядо> пот·. видн ян ме нляк—х ли се. Луди попе, видя ли ме ктяних вя се.
М1—ри жени (люде) зидахте ли ме rтяraх ли т-.
КАЖИ МИ ДД ТИ КАЖА. Шсг, Казва се като лτгоилр на въпрос еа нещо, нл)τл
н запитаният не знае, — Вярно лн я. чя п. се развсжДа? — Кажа ма (е то оaжо.
Още: Речи мн да ти р—ги /във 2 знач./,
КАЖИ МИ НА КАЛПАКА- Нρeнcдc, Не е анрию това. което наеваж; въжеж.
Още: Разправяй пи калпака мн. Пceаeбρ.
КАЖИ МУ АГО. ДД МУ Е ДРАГО, Уплτр·Oтβ— се, зи дм се изтъкне, че някой
угодничи пред някого. еа да извлече оОлмга. Ама и ние разхвалихм: нслспато попари
на Фотсео. . . Бaкuо до зо nceeцт? Кажи му аго. би му е драго. Нв- Вазов, Кандидати па сливата,
Още: Речи му иго. ди - му е драго,
КАЗАЛИ НА КОТКАТА. А ТЯ НД ОПАШКАТА СИ, Уиоτn·0нβa се, нлиaτл карат
нянлго да свържи някаква риOлτa, а той я прехвърля другиму,
Още: Р—квя па клτrиτи, а тн п— оташнат— сн. Казали н— Л1тшцaτм (кучето), а тн-
<то) па опашката си· Н—карали rлτrиτ— пи риблτи. и тн опашката ся.
КАЗАПН НА КУЧЕТО, А ТО НА ОПАШКАТА СИ, Уиоτneбнв— се. rлгиτл нарит
штrлил дм свържи някаква рaблτa. а тоИ я прехвърля другиму,
464
Още: Рекли п— кучето. м то п— опашната са. Казалн п— лисицата (rтτraτ—). м тя па
лгaur—τ— си· Н—r—naвE ' кучето ни рмбнτa, а то лшмшкaτм «.
КАЗАЛИ НД ЛИСИЦАТА. А ТЯ НА ОПАШКАТА СИ- Употребява сл, когато карат
нтялгл да свърши някакви работа, а той я прехвърля ни другиго, — Това ще - каже:
мauоо смс, Дс слязат ощс хора от оброчещешо, Том оставихме сшарцотв, жениш: и дяцотш,
име ома и в(ραeu мъже, Ако нс знаят би въртят меч, де ореш борсм внояm, Симо
де не сшине шый: казало но лисоцатш. е пя но оnошооmо са! <т. Зигорчннов, Не—йлл.
Още: Рекли п— 4^111-™. а тя п— шапката си· Казали па кучето (rтτrиτa). м то
<тн) пи шашката ctI' Накарали лисицата па р—бот—. и тн опашната си.
КАЗВАМ I КАЖА АФЕРНМ някому, Ноаяоогс upon. Изказвам похвала, иохвaлнβaм
някого зм нещо. но—τл е нaщрaвня. Oшмиллanт му еа я—щл. Гневът но Стемболоза победствуве
успокоително но Славейкови. Щом ся ансве. уссща, чс н: : праз. — СеДно, седни — по(коно
го той.. — Аз нс казвам аферам но това, косто приви пук Кeyлбacc, И шой много трици
всбыρко, В, Г-новсим <-Д—м години, — Но дстсто е мое — азеики той, — Кат е твое.
оди кажи нш Богдано, по са го взсмо, Занеси ао нш сватята Анестесн о на Фотино до го
гледат, Те ще то кажа. сферем, В, Γ—нлeски, Седем године,
КАЗВАМ I КАЖА ДВЕ ДУМИ зс някого. Хол—τaйтτвувмм зи нтrлгл- Кажа, мол. то
сс, дев бума за дъщеря мн нс шсфо сн — имело сте вакантно място,
КАЗВАМ НА ДЯКОНА, А ТОЙ НА КЛИСАРЯ. Дишл, Употребява се, rлгaτл
карат шяrлго да свържи ннканеа naOлτa, - той я прехвърля ни другиго-
КАЗВАМ / КАЖА НЯКОЛКО СЛАДКИ ДУМИ някому, Жара. Карам се няклму;
хонмм. Другите учншслн се оnлшоaлο но шеф» ' и тод но ксвa няколко сладки думи,
КАЗВАМ ПОСЛЕДНАТА ДУМА в нещо. Книж, . Имам много голямо eлштнн- а
нниинаи област, шмИ-напр—димя ^μ, Заключението но всичко е ядно: мини времето. когато
Америка оaвeоеc послсбнст буме в сшросжо но евтомоболо, в. Вечерни нлиннн.
Още: Имам последната дума’ /във 2 зн—о./. Мон е последната дуя— /във 2 зн—о./.
КАЗВАМ / КАЖА ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА и КАЗВАМ / КАЖА СВОЯТА
ПОСЛЕДНА ДУМА. За отьлeн п— смърт — шиписвам ир·лтмьрτшл писмо, завет преди
смъртта си, Първото роботи, с която сс всe е затвори. бешс до напиш: писмо — де
каже своята последни дума на Другарат си. на Нсcnοяmш, но нороеи, К. Ламбрев. Средно-
тлртнн партизиши,
КАЗВАМ / КАЖА СБОГОМ на аeим. Скъсвам оклнчaτ·яπо с ш-щл, разделям се с
н—що. Щя ксжсм вече сбогом но сиромашията. Моно, И нося. о готов мошврои
за мелница (оооρaх, Г, Белее, Патилата на —дпо мляо--
КАЗВАМ СН / КАЖА СН ДУМАТА н КАЗВАМ / КАЖА СВОЯТА ДУМА- ’. Из-
nмзтЕaм становището ся по известен въпрос, прлнзш—тнм сл еа нещо- — Другари, око
а.омй нс е раздрал нсщо, оля масло, чв Другарят Дончо е изпуснел нещо. бе ся каж:
Думата! Г. Kиnaтшииои, Селски истории- — Тн сигурно си научел. че скоро ще ома избори
зс Велико нароДно събрание. Нос всичко шрядва кашо един До се вдигнем и ба си кажсм
думите, В. Г-ноиска, <—д—м иллEπц- Асенова.. граД бс обграбен от ucοчоο страни оп
вена βодcоa но въоръжено селяни, които искаха де си кажеш своята Дума в управлението
нс царството: (осеги никой нс ао бе зсчошсл за нещо. Ст- Загорчиноз. НЗмИло,
2. Имам n—шaвaщо зн—о—нн·. Допуснато са бе учсствуест и талантливо млсбо тсно-
состо — ,,, коешо локaвeоτ хубав» и шсхннчнс шари. но пра ceеaeeщume среща рути¬
ната но противницат ом си казва думата, в. Еeо—пнн новини, Огромното немско
огнево и числено прыеъзхобстзо почне бе ся казва бумстс — бълаерскишс части бавно ся
огъваха и отстъпесха нсзаб. И. Вeжншлe, 3— честта ни пол1шaτa.
Още: Казвам си / кажа си приказката /към 1 зн—ч-/.
КАЗВАМ СН / КАЖА СН ПРИКАЗКАТА. Изразявам становището сн πл язв—стен
въпрос. иро1‘нaсям се зм нещо- Тебе ншеοme опълченци (обря пс зно.. още оп Cево-
боботслните войни, Затова комитстыт те побкон., .. и та Да си кажсш проказкото. макар
а ошбслсче, Е. Г-ноеска. Седем годенЕ)
Още: КМзвая ся / кажи си думата /е 1 знач,/,
30 Фр—3—ЛЛЛГEЧ—Н n—оннr, т. I
465
КАЗВАМ СН / КАЖА СН ТЕЖКАТА ДУМА. Изразявам сτaноβнп·τл си по из¬
вестен βьирос, rл·τл е м·рллaвнл и от него зависи отьщ—станЕМя-то ни н—щл. Тя нcкaеc
до зо пати нещо за кы^с^а^с^... . но не cмeemы. Те той ощс свотовв не бсше д прашил..
Бате й Ангсл нв дсше си казал тежката бума ни бащи не място, Е. Геноесни. Седем-
годЕНЕ, Ако я приемат, п. ще бы(в в техния Дом първият чоecо с висше образование,,
макар старците до боло пропяи това — ... Бaиa д обаче си ксзсл тежкате Думи.. .
Само (оно я приемат, Дипломати й е ошлнчнш, Ем. Мм№3, Бягството на Галат-н-
Товο факш сам по седе са озншчauame. че Чудомир са е ксвсu псжкете дума и ободрява-
напълно работеше, По това врсмс той беше кашо главен хубожсстесн рыкоеоботыл но
всичко театрално прояви. Т. Иннл—n—β, Между двете лчн.
КАЗВАМ СН / КАЖА СИ УРОКА. Неободр. Сълбщaвмм. изговарям н-щл, внушено··
мн лτ друг, и rл—то мн е поръчано да кажа- — Чу ло го как се οвкaзa но cыдcонuыmо? —
Е (и, ксза си урока — вноeт код е зад гърба му.
Още: Непявам си / изпея си уплкa. Неододр.
КАЗВАМ / КАЖА < ОПАШКА нeио. Ризнизиайгн. πпнτупям лτ тeб— ся π-щл, ко^т^т^«^·
не е вярно, а е измислено от мене.
Още: Наддавам /> наддам опашка- Диал.
КДЗЪК ЛИ ЩЕ ЗАБИЯ- Еж. Не ще змОня газът.
КДЗЪК ЛИ ЩЕ ПОБИЯ. Вж. Н— ще ^0^ тазът.
КАКВА ЖИЛКА ДД ПРЕРЕЖЕ, Даал. Обикн. въз 2 и 3 л. Слсд главно цзc. Кан да,
постъпи, ими да се спр—ви с н-щл- Той Добре знае каква жилка ба пререже.
КАКВА ПЕСЕН ЩЕ ЗАПЕЕ н КАКВА ЩЕ Я ЗАПЕЕ. Обикн. выв 2 и 3 л. Слее·
главно изр, Кая ще се държи. ими ще действува. „Щс ви зобя аз вас упр: каква ще .
воnβeme., , Тогава ще се води кой но кокво е способен.“ И. Пенчев, В стоманените редици,
„Глупав и самонаес.н простак! — с омcaвe помисли Спасов, . . Ела но моето място, сине·
майчин. че До те вобя ксоea пссен ще вшπceш!“ М- МирчевснЕ, Тито пристанищ— -
КАКВА СТАНА ТЯ. Възклицание при случили се н—оо—ивапа пепрянтност- Юсуф-
ага вечс не смогваш: (е скрое яба са: оaкeо сшана пя? Просто преД очоте му еДрите
размирница бяха обявило, че ще caвоъcсn Румсло.. В. Мутафчиев—. П—топнс на тмуτнлто
време, Минчо ня козирува. Само посоча с глее» Другарят: си и мрачно сви ръцс на■
гърба: — Какеа сшоно пя, госпоДин портупей? Докараха но myоe, вacодοхe ни. в България -
пуснеха сенегалци. Д. Добр—исня, Бунтът па крайцер— „Надежда“)
Но-cядоо: Каква ще стане тн, — Чя каква ще стане ш.? — запиша бод Стоян. — Трядве
Да се оплачем навреме, бято трябва — отвърне шапа, Ст- Чнл1нг1рлЕ. Хч—б наш
насущниИ,
Още: Стани тн едни.
КАКвДТО МЕ Е < ЛЮЛКА > ЗАЛЮЛЯЛА. ТАКАВА ЩЕ МЕ ДОЛЮЛЕЕ. К—нлвт^<^·
е жиβлτъτ мн пи младини. такъв е н ни тτaрлтτ, цял жнЕЛτ тегчн- Спарете - пък пре-
ооρeоеc през ума са своя тежък и нерадостен живош, „Бaкβamо тс залюлее. тскеза и щв
ne еолюлвв.“ Г- KanмтшмЕлв, Т—тул-
Още: К-кеито ме чквии залюляла. такиме ме и мотика ‘arлиaл— /във 2 знач./·
КАКВДТО МЕ ЛЮЛКА ЗАЛЮЛЯЛА. ТДКВДЗ МЕ И МОТИКА ЗАКОПАЛА- ’■
Какъвто съм през млaллтττм си, такъв щ— съм н пр—е тτмртсττa тE.
2- Какъвто е животът ми на младини. такъв е и па ст—nлтτ, цял ж1влτ тегля.
Още: KarЕaτл ме е люлка залюляла. такава ще ме долюя—— /към ’ ‘нaо./.
КАКВИ ЛИ СВАТОВЕ ОЩЕ ЩЕ МИ ВОДИ. Досл, Какин вя нееислуж—ня π-прнтτ-
ности ще трябва да изпитам. да изживея лτ някого, — Какво ло сисТоев още ще ма иода
сестра ши?
КАКВИ ТРИЦИ ЩЕ ЯМ, Вж. Какви щ— ги дъвча /и ’ знач./. — Бaовο трици
ще ябс да не βлcвc? — забележи поп Димчо. Ни- В—еов, Под нглτл-
КАКВН ЩЕ ГИ ДЪВЧА- 1. Какво лруил ще правя. ще бъда принуден да постъпя
по един нлн друг начин; нямам друг изход- — Можс ба не Додде — отвърна т. сухо, —
466
Ще Дойбя като поп. какеш щв го Дъвчи! Г. Карася-вов, Снахи- Поръча женето. . . Нали
внaые, женската лcοоозоa но Две не стоио. . . Амс ще почне Да става, . . Когато няма в
кесоято, какво ще го Дъвче! Ст. ЧнвингEnов, Хлеб пап насущний, „Дали щял До го купува
консуматорът, яло не“, . . Смешка! Ще ао купува кото поп. И ши щя за купуваш,
Бсовο щс го Дъвчеш, щом не можеш без тях! Т- Данаилов. Акъл —— море, глав— —
шaмaнлупa-
2, Само выв 2 и 3 л. СлеД главно изр. Кан ще иосτьпц, ще съумее лн да се тип—βн с
нещо. няма ви да еагази (обикн- с отсянка на злтпилсτвл). Лесно му е но Гоцо би
боза съвети, би кeвea „ясно“, (а утешава,. . Хоби си с Диана. целуваш сс по кюшетапа
и хич не ао е сня за бругншс, Щя се ожсно и той. ще дойДе майка ù, пък тогава ще го
водим какво ще ао Дъвче, Кл- Ц-чее, Войници, — Хс, сукан сине — рскох аз но себе си. —
ссга ба ви вибя оaкeο щс го Дъвчете! Сего до ви еидя кск ще я оправяш:, оamо nсcолο-
зорете чостното инициатива о ебин иод я колектоеозорате! Г. Кариславов. Свърши се
нажатм-
Ощ—: Какви ще ги нм /към 1 знaо./- Какви трици ще нм /към 1 зн—ч./.
КАКВИ ЩЕ ГИ РОВЯ. Днал. Какио ще правн, та няма да се спилaст, нямам друг нзхлл,
КАКВИ ЩЕ ГИ ЯМ. Вж. Кания ще ги дъвча /е 1 знач-/, — Съгласен. . . — Решаваш
Да но помагаш? — Бaкeο ще го .м? Не- Аржентински. <р—Oьрнaτ— пътен—,
КАКВО ДА ОБЪРНЕМ, Казва се. ног—то се случи η-ι^ н-лчaквaно. л6нrн. пaлотτнл,
нещо. нл—τо рядко се случва, напр- когато дойде ни тлтτE някой. нлИτл ‘ отдавна не е идеал,
— Какео би обърнем, отче Стойко — ... — кск сс сбърка Д» минеш? В. Мутафчиева.
Летопис ни тмуτнлτо вр—ме,
Още: Какво да преобърнем.
КАКВО ДА ПРЕОБЪРНЕМ, Вж. Какио дм лOъnн-м.
< КАКВО > ИМА ДД ЯДЕ И ДД ПИЙ. Днал. Възклицание, с rлeτо се под-
о—nτaиa, че няrлй им— много да пити. ооarи— го н—щл мнлго ялжл- Той (осего ощс
нс е еоДял, но после ома би ябс и До под,
КАКВО МИ ВЛИЗА В ДЖОБА, Обикн, със слебе, uвρ. сыс съюз че, Нceнcдρ,
Нинин не м— зaттги. не ме Eнτ-р)тув—. Бeкво ми влязе в (жодо, че т. ня мс nозecсβлявс?
Още: KмкЕл ми влиза е кесинт—. Нceнcбρ, Не (мнлтл) мн агне— в лжтби. Пρeнeбc.
КАКВО МН ВЛИЗА Е КЕСИЯТА, Cбuон. сыс слеДе, изр, със съюз ч·- Нρынeбρ,
Нинан не м— засяга. не ме Eнτeп)туви.
Още: Kмrвг мн влиза а лжгби. Не (много) мн влиза в кeтштτa-
КАКВО . МИ ВЛИЗА <МЕНЕ> Е РДБОТА<ТА>, Обикн. выв 2 и 3 л, Не ж—лан
да се нaм—твмм е я1πо, не се янтер—сувам от нeщл. ял—то не ме зaтттa. — Зещо ся одождош,
нс са мълчиш; пед какео ши вляза е рсбот». че nовο дол поДлсц, по оня бол
крабсц? Ая- KонсτaнτEHЛB, Разпи хора. разни идеали- — Защо плачеш? — наведе се пя над
него, — Тсбс какво по влuвa в редотета? — яДно отвърни Шериф. Е. Ч—ннов. По стръмпото-
Какео му eлοвс в работо. чя Швейноц : злоупотребил? Д- Н—мироа. Другият. — На-
nοеο сн eомaеаоτо! — одажДо се пак Самбо. — Тебе оeкво ши елоза и робот».»
Дала щс си нanuео eомсеноτо оля нс? — euкaеc Сaeоо и се вaоeавaшc но папагала,
Ив- П—тров, П—вн се годнеи- — Ням» как. ще трядеа До зсточим еалоято но Узо.
В Аои:хοc. — Щя пр.бва!. . . Друанпс не се и обаДаха. кокво ом влизаха в радопа
смсткнпс мсжбу двамота? В. Мутафчиев—, Летопис на тмуτнлτл вр—ме.
Още: Mπлил (н—) мн влязи в р—0лτaτa- Щл мн влиза е n—0тτaτ—- Днал.
КАКВО МИ Е НА СЪРЦЕТО, Какво ме мпон, τn—βлжц. б—зпоклц- Нс знаеше и какво
му де но сърцето. Т. Г. Вя—йков. ДтллЕaτ— Сл—βчлв— унуки-
КАКВО МИ ТИКВА ДРЪНКОЛИ, НЕ Е СКОРО ВЕЛИКДЕН, Днел. Еж. Какво мн
тиква τуллллон. н— е снлро Великден.
КАКВО МИ ТИКВА ТУЛОЛОЧИ, НЕ Е СКОРО ВЕЛИКДЕН, Днал, Употребява се
зм н‘пм‘твaπ— нм ув—пeносτ. че нeщл (л6шян, хубаво) няма скоро дм се осъществн-
Ощ—: Kмкнт ми тикви дрънновн. не е тклрл Великден. Днал.
467
КАКВО ОШЕЛ ГОГО НД СТАМБУЛ, ТАКА ДОШЕЛ. Доил, Ирон, 3— оовeк, който
никак не се е промениш. rлИто е останал същият глупак-
КАКВО <А ТЕБЕ ШИЕ И ИОРИ. Днал. Hcодобc. Зищл се месни тя, какао те засяга,
нaнβл те инт-р—сува?
КАКВО СЛЪНЦЕ ЩЕ МЕ ГРЕЕ. /н—/ знан, Какао щ— мн се случи, н—нвл ще ме
тплл·τи (<не> знан).
КАКВО СЪНУВА БАБА НЕ КАЗВА, ДРУГО КАЗВА- Досл, Уплτр·Oяви се, когато
нннлИ извърта истината, като лOтснявa фактите стор-Д своята изгода,
КАКВО ТЕ НОСИ НАСАМ. Зищл сн дошъл тук, пл ганаи причина сн ллuъл?
— Збраией, Бенковски — каза учубсн Заимов, — Бaкβо ома? — Бeкeо те носи насам?
Л- Стоянов, БeнrлeткE. — Добър (ен, момчспа! — поздрави шой caзeьлнyβса. (...) —
Добре си дошъл... Бeкво тс носи насам? К. Ламбрев, <n·лнлиоnснE партизани,
— Добър (ян, бай Гоце, — Бeкeо ты носи при мсн?—попиша майсторът и му поДебе вдонст-
веноя стол ош плетен камыш. който св нeмορemы е работилницата, Д. <просτпмнов.
<aмло6рeо-ннτe. — Бeкво шс носи носим?— А. нищо особено — вaлочнaх аз. — просто бойДох
(а си поговорим, С. Стр—тн—в, Самотните вятърни мевннцн.
КДКВО ТИ Е ДОБРУТРОТО- Cдοка, выв 2 и 3 л. Слсб главно изр. Доил, Какъв
сн, нмrвл щр—лтτивлтвaж (обикн, еа лτпнциτeлнн к—ч—ств—)- ВоДях аз оокво ши я добcyτcоmо.
КАКВОТО БОГ ДАДЕ, Kaнβлτл стане, нанеото сл случи (за изразяване ни илτовнотτ
дм се приеме eсEчrл, ноето ще се случи. и добро, и лошо). Н: монаха но Десетини години и
Дзсмсто братя Бедулеен си отвориха свое' Дюкяннч,. . И казваха скромно: — Работихме Дви-
мапа, поспестихмс ош залъка си по някой грош, пък и не вересия взехме по нещо стоки
оштук-отшом, Дс си опитом: късмяша, пък кеквото бог даде. Д- Тал—в, Преспантrнτ· камбани,
КАКВОТО БОГ ДДП, KaнЕлτл имам·, с канвото разполагаме .(оОнтя, зм ндеш-, ко—то ще
се подн—се ни гости)- Могыщш.ш и влсnоacοβ Лъв се воuыcнa слеб тяжкая служебен ден в
сиояшо леговище. хапни набързо каквото бы Дал доз. легна (о свояшо Лъвици о ся вaмοcлu.
П. Н—зн—яомов, След нас плтоп.
Още: Щл 6лт дал, Досл. KMквгτл иосnлл дал,
КАКВОТО ГОСПОД ДАЛ. Kaнвлτо имаме, с каквото пмзпляaгaм- (оОнтя. за нденл.
нлeτл ще се пллн-тл на гости)- . — Седни. седни! Щс похапнем, кикеошо господ дол. Й, Йовнов.
Пneлβ)тτнEКьτ. — Постой!—несшоя Кръстьо. . . Ночсксй. ще хапнсм кокеото гоcлоe Дал.,.
Хайбе. остани на есчсря у нес. Г. Kиритлмвоe, »εκ^β-ηε хора, Бнcо тутакси стони. Сеги
вечс увещанията но eомсоοаяma до го почерняш с какв1^то гоcло( дал не помогнеха.
Г. KипитлиЕOЕ, Обикновени хора. За хрснс бсшс научен на оaкβоτо дал господ. — парче
хляб о дучка серены му д.хс Достатъчни, Д, Спрлсτрaнов, Сaмолбпeч-HEτ-.
Още: Kиrвлτо Oли дач- .
КАКВОТО ЗАВЪРНА. гтитпт (дпьннaм. льплтрт и др,)- Ηeо0мнслeнл, πпнбъп-
зaπл, б—з да мислн (глвлпн). Как ням» до се сърДя, пя защо си позволява (о гоeоcο ко-
квото воβьρнe.
КАКВОТО КУКО. ТДКЗОЗ И ПИПЕ, 3— хлпa с еднакви нeллсτ—τъцн- Ебно на
бруго т: се лобмaвβam /кой оого лоecч с хвслдо б’одснпс1: хората зная. о право
оaввam: „Бокuоmо куко, токеоз о лuπe“, И. Р. Сч—ееИкоа. Куко я ^^1
КАКВОТО МИ ДОЙДЕ Е ГЛАВАТА. гоβопт (дрънкам, льрлопт и под-), Еж-
К-яиото мн дойде на ума.
КАКВОТО МИ ДОЙДЕ НА АКЪЛА. гоЕопт (дрънкам, льпллпт н под-), Вж-
KaяЕлτо мя дойде на ум—-
КАКВОТО МИ ДОЙДЕ НД ЕЗИКА, гтЕопт (епьннмя, льпллпт и плл-)- Ηeлбмнт-
л—но, прибързано. ' без дм мисля (илβлрт), — Аз нс сым гимназист. зш до си позволя до
говор. безотговорно, какеошо ми еойбс на сзоко. Д- Ангелов. Ни жнβлτ я тмьnТ' — Аз погази
468
о нв помислих доля. кеквото ми добе нш взокш. туй казах, П, Ю. Tлллnлe, Змейови
св—тб—.
Още: Kaквлτо ян дойде ни (до) устт< та>. Kмrвгτл мн падне (nлnaлπe) п— еенка-
Karвлτо мн иди— па езики-
КДКВОТО МН ДОЙДЕ ПА УМА, говоря (дрънкам. льnлнрт и илл-). Η)ЛбмECл-нл,
ппнOъп‘aнл, Оез да митлн (глβлрн).
Още: Каквото мн дойде е главата, Каквото ми дойде нм акъла,
КАКВОТО МИ ДОЙДЕ ПА (ДО) УбТА<ТА>, гнЕΓпт - (лпьннaя, льплгпт
и под.), Ηeобмнтлeнл, прибързано. б—з дм мисля (глβлпн), Нямало кисело зсле в близкия
„Нлод-вылeнчyк“ ... Голяма работа!... шля пък — яйцошо е aоcmcономe случайно се
пρuuъcтцлu. Трябва ло зароДи тоеа до (ырдо’рнм каквото ни Додбе не устото? Т- Данаилов.
Оτновл в тτпот, Моят другар ' дьлгacοн започна Да псува кeовоmо му (оùeeеe До успста.
Зах. <τоянлe. Записки по 6пяг—птннτe вьсτaння, На Шукра можеш дш си бумеш каквото
по -на успи дойде. П. Aяeнт—нлnлβa. Има едно щитτн--
Още: Kинвлτл мн ллИлe нм ' езитм-
КДКВОТО МИ ДУША ИСКА, Каквото желан. нaявлτо мя сл нравя, Аз сн правя
кеквото ма буше ημο, П, Ηe‘нaкомлв, Бяло н о·nнл.
Още: КмЯвлτо мн дупи тиrм, Нρоcnоccч.
КАКВОТО МН ДУША САКА- Просторсч, Еж. Каквото мн дужа ест—.
КАКВОТО МН Е НД СЪРЦЕТО, имания) KмнЕлτо мисля нлн което ме мъчи,
τn-влжн- Той я мρeвeтe. чс бе устата, всекому кaзeaиe право в очаше. оaоeоmо д е
на сърцето, Кр, Григоров. Нгвнчeβл,
Още: Щл мн е ни тьрцeτо. Досл.
КАКВОТО МИ Е НА СЪРЩ«ТО>. ТАКОВА (ТОЕА. ТУЙ, ТО) МИ Е НА ЕЗНКД-
Нсирен съм и гоеорн оτнрлвeно tob-, нл)τл мяслн и чувствувам, — Аз нс мога като вашите
е село Да въртя, до сучи, Много приказки мснс не ма идот. Каквото ма е но сърцето,
туй ма е но eвοко, Казвам тъй нaπcово. П- Ю- Tолорлв. 3м)Илвa тв—τби,
Още: Каквото мн е па сър1Ц<то>, τaклв— (τлИ—. туй, то) мн <е> п— устт<та>,
Щл ми е н— сър1ц<то>, τиrгви (това. туй. то) мн <е> па езика, Диал,
КАКВОТО МН Е ПА СЬР1Ц«ГО>, ТАКОВА (ТОВА. ТУЙ, ТО) МН Е НА
У<ГА<ТА>, Нсгрен съм и говорн оτяnов-нл това. което мисля н чувстеуеим-
Още: Китното мн е на сърцц<то>, такова (това. туй, то) мя е ни . език—. Щл мн е
н— сърт·«». тиклЕ— (този. туИ. то) ми е пи устт<тм>. Доил.
КАКВОТО МН ИДВА НА ЕЗИКА, ггннnт (дрънкам и иол.), Ηeо6яштяeнл, ипн6ър-
за№. 6ез да мисля (илβлрн), Дяконов манозише оп псма на тема безредно — гоuоccеe
каквото ибзашя но ывοкс му. Д, Ташев, Гласовете вя чувам,
Още: Каквото мн дойде (падне. {попадие) ни еенки.
КАКВОТО МН ПАДНЕ НА ЕЗИКА, гнЕгпт (дрънкам, льплтпт и под-). Вж.
Каквото мн Едва ни езика,
КАКВОТО МН ПОПАДНЕ НД ЕЗИКА. говоря (дрънкам, льрлтρт н плл,)- Вж,
Kaнвлτо мн ндва ни език—,
КАКВОТО НАДРОБЯ. ТОЕА ЩЕ СЪРБАМ, Търпя, плнистм неприятности, еа конто
сам съм причина, — Бого. се избил — зaлyеο му успато, Пък око не можем до нз-
прейме а ние — каквото си надробим, това ще си сърбаме. Д- Таяев. Ир—спинските камОмни,
Прехвърля още бнес вснчкоше си имошо върху Моне. . . Н: сс кроя аз зоб женско , фута ..
Бeовоmо съм наДробил, ще си го сърбам! Г- Б—лее. Патилата на eлнл млмоe,
Още: Kинвлτл съм дробил. това ще тьnO—м. Каквото съм π—лрлOшв. това ще тус-м.
Доил. Сърбам raкeгτо съм н—лртб1Л-
КДКВОТО (КОЕТО) ПЛЮЯ. НЕ <ГО> ЛИЖА. Не се лτяизвaм, не се отмятам
лτ това, което съм низал яви лOeщмл, — Иcоaе лн си Декларацията, Динко? — ... —
Коят съм плюл, ням» (а го лижи. П. Киравя—иа, Пeуялв1мнтτ-
Още: Дето плюн. не се гбрпщим ' да го лижа- Н— виж— това, дето (клeτл) съм плюл,
469
КАКВОТО САБЯ ИОКДЖЕ, Както се случи, какъвто ни е късметът- Да вървим,
брат — на (обър пыт, по каквото седя покаже, Сл- ТрънснЕ, Неотдавна, Докато ни
(ыржат ръцете и оcсоaτa. щс работим, а сстне оaоeоmо седя лооaжc, В. Η-шнлв, Пм-
тτьпяeннe,
От тτнхлτβорeннeτо нм Хр. Блτ)в „На пnопивaнe“: „Аз вече пупн— нарамих / н ни глас тичам н—nлл—π /
срещу враг— сн безв—рпи / ... / пък. · · нинвлτл смОя щоkaж- / и ч—стт—. майно, книжка!“
КАКВОТО (КОЛКОТО) <СИ> ИЗЧУКАМ. <СИ> ИЗПУКАМ. Обикн. πceныбc.
Изяждам н изпивам иснчнл. каквото тиeчeян. БеДночко смс. Кaоeоmо си озчукоме, си изпу¬
каме, Не. Вазов, Kизaлмртяaτи царици - — Еле при нас но воля, Боuкоnо οвчyоeш — из¬
пукаш. поне си свободен, К, Калчев, Семейството на τьнaонτ-, — Заряза Дома си, избяга
оп τыоeзcеeτо,... остави мс с шро деца капо с три синДжира и ние чакам:. » той се
развява по обектотс и кaоeоnо изчукс — изпука, Ст. Ц- Дмтнмлов, Кантонернат—,
КАКВОТО СЪМ ДИРИЛ, НАМЕРИЛ СЪМ бИ ГО, Вж. Kaквлτо съм търсил. намерил
съм < си го>, — Кaоeоτо : борил, намерил си го, Исксшв той до езсмс хлядс не Другите,
а Дядо зоспоб ез: неговоя, Ст- Чнлннгнров. Хл—О шап насущннИ.
КАКВОТО СЪМ ДРОБИЛ, <ТОВ>> ЩЕ СЪРБАМ, Търпя, илн—ттм нлпрнятностн,
зм нлшτл смя съм причина, — А nюcue ще виДим какио до правим с тебе. Бeовоmо си
Дробил, това ще сърдиш! Ни. ХaлжEмaпо)β, Овчарчето KaвEτят. Нобnοcох mовο акт.
амо вся нсщо ма е чозолно — кaвa единият. — Бсоuо ще ти е чоголно? — отговори
другият, — Кой кaовоmо си е дробил, ба го сърби, Ст, MaрнлЕ, Дълбоки бпa‘ли-
Още: СърОим кaкЕЛτл съм лртOня. ^ηή съм лпл01я, така ще сърбам, Kaкитτт над-
робн. τтв— ще тппO—м,
КАКВОТО СЪМ НАДРОБИЛ, ТОВА ЩЕ КУбАМ, Досл. Търпя, πлнaтнм неприят¬
ности, еа конто сам съм ирнонни. „Каквото сп нсброболи, шове щс кусиш: сега“ —
сопне се шой но Двлвгашшшс, като полуотвори вреташа на оaдuнcma си, А. Гуляшки,
ПюOлв.
Още: Karвтτо πaлрлбн, τти— ще сърбам, Сърбам rмrвлτт съм надробил.
КАКВОТО СЪМ ТЪРСИЛ, НАМЕРИЛ СЪМ <СИ ГО>. Заслужил съм да. сн изпатя
лτ нещо, получил съм ся заслуженото еа мля простъпка, — Стига и то! — одлuчaеe
шубата ся Драгуня. — Хороша си знаяш работеше, Кой оооeоτо е търсил, намерил си ао я,
Кч- Цачее, Горчив зилът. — Вашият Тенис го ранило Днес — оaвa с усиля: ооолοйcкο.n
началник, — Дcacнauο го — отвърна троснато и сухо ^оро, . — Каквото търсил-
нсмecuл. Г- K—рaслaвли, Обикновени хора- Но много шсжкн бяхс зс нея [Куна] празничните
Дни, Прсз тсзц бно и хорото c.!кeе се променяха, Те ставаха ло-eолeчнο. по-стуДсни, по-роено-
eymнu. шс минаваха аяоaк зорбо край портата ом и капо че ло казваха: „Каквото е търсил
сонът ви, това я намерил!“ Г, Kanитлaвлв. Танго-—Какво лыо, нароДыт им (изо ошпор и тоеа
е правилно, — Дс ао езсмс Дяволът — вызбыхна той, — Бaкeоmо са си търсили. намерило си.
Ем- Maπлв. Д—н се ражда.
Още: Kaявтτл съм дирил, πaмenнл съм сн ил- Karитτл съм τъптEл. това съм я н—мeп1л,
КАКВОТО СЪМ ТЪРСИЛ, ТОВА СЪМ И НАМЕРИЛ, Вж. Kaяилτл съм τπртEч.
нам—рня съм <си го>. Най-напрее Той не можсшс би си просто, че нито веднъж слсб рсняес-
нето но бреша са не ошшбс бе го води, . . Бοcо смяташ: Атанас зс несериозен човек, . .
и cкaаeuJeжο. и намереше, че кaоeоτо е търсел, това е и намерел, Г, Kaпaтлмвти. Обикно¬
вени хора,
КАКВО ТЪРСИШ В ГРЪСТЕТО, Казва се на някого. когато го неп—падат нм н-удобπл
място нлн дм върши нещо н—щозeоч-но-
Още: Що търсии е ирътτ—τл- Днел.
КАК ДД Е- ’. Не много добре. б—з големи пммжсквгт.Партизанката сс отпусна и воρоβu
глава е съскащат шума. — А зс тсбе? Не голата зсм. ло ще оcmонem? — За мснс не
трябва много, Аз съм овчар, свикнал съм кск би е. Нв- Х-джимарч-з, Овчanч-τо Качятто,
Бaзълбaшa сс обнаДежДе пик, — Да с мыж, свато, няма ба му бсра грижата, — рсче той, —
Щя зо нипыбя, щс го бам но занаят, щс живее как ба с, Г- Kмрaтлмвов, Снаха,
2, Η-бпeжнл. πлвъпхнлтτнл. Напнси кск ба е Домашното си а излезе До огрее.
3. По янк-къв начин; нтrarтн. както се случи, Дρyиомe идеше много рядко у Кръстеви..,
Защо бсшс eоmыu ссгс? Ако адсшс да ом преблага помощ. Кръстево-цш щсшв (а му откаже.
470
Тс ще си се справят оaк Да е. Г. Kмрaтлaвлв, Обикновени хлna. Ал» той [подвижният OлИJ
н^зοcоeaиc ново. свръхчовешко усилие от nacmοвaнοme. съсипано фозочсско от (ылаия прсход·
-до аарапе и сражението прсз цялепс нощ. Но есе пек те щях» до се измъкнат как би е а и поя
.момент Мачкан не мислеше за пях, Д. Димов, Ткткн. Агсcяацοme но Умура я изяДоха
главата нш Момчил» лcο Нecοnоc! Да нс бяхс ne, ние щяхмс Да се разправим кок би е с
Кантокузона, Ст- 3aгоnоEπлβ. Ден последен,
КАК ОТИШЪЛ НА МЕЧКИ И ДОШЪЛ СН БЕЗ РЪЧКИ, Днал. ПоДозр. Уnлτn)0ни—
■се ем олв—r. нлйτл е отишъл дм п—чеян н се е върнал пан снром—х-
КДК ТИ СЕ ПОБРА В УСТАТА и КАК МОЖА ДД ТИ СЕ ПОБЕРЕ Е УСТАТА.
Възклицание за н‘na‘явaнe па учудване н възмущение от πει^ груOл. π-nnнлшонл нлн
я—справ—дляво. дръзко назмно лτ нянлго- Н: зная ксо то се побро в успите тазо лъжи,
КАКТО (КАКВОТО) БОГ МЕ Е НАУЧИЛ, К-ято (каквото) п-жa, както (каквото)
Искам, както смятам еа ^-3^^, Стой со Дсшо со сс роДял ц си жизсй какпо дог ne е научил,
Й. Йовклв, Жeτвaптτ. — Кажи ма, поп Ерчо, какво ба правим?.. . — Бeовоnм те неучи
-господ, тове направи! П- <τъплβ. Живот с надежда-
Още: Кинто (rмrβтτл) господ ме е научил,
КАКТО ГО КУПИХ. ТАКА ГО И ПРОДАВАМ, Раен-евам н-щл тина,. както съм го
чуя. ганто ми е яa‘мπл (обикн, за нeщл невярно. зм някакви лъжа)- — Йорбо! Твоите
новина излязох» вятър, — Кaоmо го купих, тъй то го проДаДох — отговоря той, — Нc:yβeлa
чили са — от бълха.» хората правят доеол. Ни- В—злв. Дnaтнн я жмркн-
Още: Тъй съм го купил. тъй ил nрлл—Е—м-
КДКТО ГО МАЙКА РОДИЛА, Съвсем гол- Разправяш, че я вижДало нощем в пошайно
врсмс До бсре церове по скалацо и гора аолс-голсночко, кскто я майко робола. Ил. Волен.
Между два твнτa. Когото nccмοаcиe (ъжбыт. ние. nacmοcчcmeτe, събличахме мокрите ся
(рсхн, простирахме ао но поляното До съхнат на слънцето, играехме голо, кскто но :
роеола майка но. К. Калчев. Ири извора на жнвлτи.
Още: Както лτ майка излязъч-
КДКТО ГОСПОД ДДП, Както трябва, нанто е редно- Сшшаа си скатал по граДовсте,
амо се прибери пук Да си жоессм пук, както госпоб бал, Елин Иевян. Гераците- ТЦс
хапнем и ще пийнем кaоnо Дал госпо(. Й- Йлинлв, Пръстенът. Влизаш значи, в мeгeвοнe.
.глcбaе хрснопслнаш: продукти, одлοввeш се и — нс можсш (а ся кyлοе нищо. кaоτо господ
бел. Г- KирмтлaноЕ. Купони- Разпуснете се иябнъж, вaдρaeemc зс захарни.» си долесш и за
сърцето, хапнеше си и си пийнете, както госпоД дал, Г. Кармславои, Уоeннk.
•
КАКТО (КАКВОТО) ГОСПОД МЕ Е НАУЧИЛ. Еж. К-ято (нaнвлто) бог ме е
н—учня, — Зсмо колкото пери са нужно и потрсбосайтс го, кскто ее е научил господ.
Ив- Εμ^ε, Под шгото-
КАКТО ДОЙДЕ, Според лбтτотτeлтτиaτи. както се случи, Нс тоя сто гcоеe ще (α(β,
мс оня — беяств,, ... есекому спорсД нужДашв. Ех, ввeмaеe файба човекът, вземеше и по
.малко, и по много, какпо Додде. Г, Kanaтлмвлв, Раевмя—п сият-
КАКТО ДЯВОЛА ЧЕТЕ ЕВАНГЕЛИЕТО, Ηeτоонл. нennaвнлнл. Eзоπaч-нл; ганто мн
изнася- — Но то четсш това, както бяеолыт чяше евангелието! — еокно Бошсе, Ст, Дичев.
Зи сво0тлиτм-
КАКТО МИ ДОЙДЕ- Б—з да поллжa усиянн да направн нeщл ганто τптOвa; н—нто мн
падне. н—слукн- Светла се одлοчaиc какпо й боМбе, оmасcяеc се пренебрежително към
монтснето, оскnо сама се изразяваше. Ем- Ми№3, Ден се ражда. —— Всяко нсщо, Дори и
чинията, си им» свод секрет, Трябва до знаеш ^ск до зо хванеш. То я хващаш, чиннято.
оaкmо тн ДойДе, зспоеа иеДныж . убържаш, Друг път я нзnycнeе, Б. РаИпов, Дьжлтвни .
.вeоen,
КАКТО МИ ДОЙДЕ ПА ГАЙДАТА. Днал. Както се случи, ганто мн падне. а зиинсн-
м:ттτ от о0ттотτeлсτииτм. нaсτnл-ннeто мн н пр-
471
КАКТО (КАКВОТО) МН СВИРЯТ. ТАКА (ТОВА) ИГРАЯ, Пттτьпи—м таим, нмнτл . ян
змплитлβмτ, както мн н—n·жлaτ; пллоинтвaм се, — Ще но карат би св днем! — кaвa в
ужас хсДжо Смоон. — Бaоeоmо но своряш. това ще играем — проДума хсДжо Евтим.
Нв- Вaзлв. ^3— е—мя- Нссшинят лн се [комунистите] и том, с, нас е cвъρтeно, кeоeмnо
но сеоряш, това щс играем — проДължи Бсаоов, В. Η-шнлв, Ηaтτпnл·H1-.
КАКТО ОТ МАЙКА ИЗЛЯЗЪЛ Вж, Както ил майка пллнлa.
КАКТО СЪМ ГО СОЛИЛ, ТАКА И ЩЕ ГО СЪРБАМ- Досл. Търпя. поп-сям н—прият-
нлсτн. зм - нлнτл сам съм причина,
Още: Както съм лnлбцл. така ще сърбам.
КАКТО СЪМ ДРОБИЛ. ТАКА ЩЕ СЪРБАМ, Търпя, илнaтям неприятности. ем коиτл
сам съм иnнонни.
Още: Kмкилτо съм лрлбнл. това ще тьрбaм. Сърбам rмrилτо съм дробил, Както - съм то
стил. тика и ще ил тппO—м. Днел,
КАК ЩЕ ГЛЕДАМ ХОРАТА В ОЧИТЕ и КАК ЩЕ ГЛЕДАМ В ОЧИТЕ някого.
Като възклицание — срам ме е, срамувам се от няканва твон постъпка или постъпка на Очнеък
човек. nглπннa- Генчо ваaβ — ще амс слсдстеое. . . съ( а зaτeоc. Нищо. Щс мин: всичко,. ,
Но кск сле( това щс сс върне е селото? Как щ: глеба хората е очитс? Г- Kanaтвивов. Г—рой·
ГоспоДи, кск щя алсбам ташко и очитс! Какво ще превя сего? — чупсш: ръце Росица.
К. Кръстев. Катастрофа-
Още: ' Кит ще погледи— хлр—τ— в очите н кит щ— ппгяедн— а очите. Иди тл—д—И хтпaτa
е очите.
КАК ЩЕ ПОГЛЕДНА ХОРАТА Е ОЧИТЕ и КАК ЩЕ ПОГЛЕДНА Е ОЧИТЕ a.оогJ.
Като εμηγει—ηε— — срам м· - е. срамувам се от някаква своя постъпки нлн щосτьnr— ни
близък олeer, роднина- Ще стоиш пук пра мене но еобеницата. Щя те чувам шук, чс
око стане нсщо, после кск щс погледни майке по и очоте, П. Здравков. П-еиОравимсм
д—тстио-
Още: Как ще гледам хлnaτ— е очите н кит ще гледам в очите.
КАКЪВ (КОЙ) ВЯТЪР ВЕЕ- Kиявл е пояож—нн—то. какви са о0ттотτ)лсτвaτa е
момент—- Взсми пример от мснс: аз бружех оля воювах с гърци, и с франко, о с былгири.
ооmо Държсх винаги страната не ло-cοлаuτc а бушсх код вятър все, Нв- Вазов, Борислав.
Още: Какъв (^8) внτьn духа,
КАКЪВ '(КОЙ) ВЯТЪР ДУХА, Еж, Какъв (тоИ) вятър вее, Турчинът беше умно жи¬
вотно. .. Сыс своя верен кучешко нюх той бързо болозо какъв е.пыр Духа е
но отрсДс: че при новото обстановка ucοчоο отбоесш гмu.мa почит и доверие не Чсрвено-
косоя. Ни- Хаджимарч—в, Овчарчето Калитго.
КАКЪВ (КОЙ) ВЯТЪР ТЕ ДОВЕДЕ някыДе, Обикн. иъи 2 и 3 л. Вж. Какъв (№8)
βтτьп те дов—н някъДе, Ето, пазя вечер ше д.хс нсзслснш около cкaзчοоо,, . . „Кръглите“ го
приеха осmо аост нш зробчепо и всчс го омах» зс свой чоeeо. Другнп: исках» бе го чуят, зс До
раздере. що за пшаца е и какъв вятър го е Довсл пра пях. Г- Кар-сЛавов. Гост- — Мор-
чо.. . какъв зяпыр т: дозебя посреб нощ? — все:лас трсеожно Янкоеспа майка. Ем- Kт-
рмлов. Дьщ)ртτ— на партнеаннна.
КАКЪВ (КОЙ) ВЯТЪР ТЕ ДОВЕЯ някъДс, Cбοон. въз 2 и 3 л. Като възклицани— еа
н‘пa‘явaπe па ш-удоволствн— нлн изненада от н-ооaнЕaното появяване, идване па някого·
някъде, — Кaоьβ вятър пс Довся. бяволс? — Филип бешс а смупсн, и вaρaeeaа от неочакваното
по.е» на старая си приятел, Ем. Ммнов, Бягството нм Галат—н- Богamо изпиха по чaеa
чой, домакинът покана: — Дс чусм сега, драго, оeоъв вятър пс боеся насам — наДявам
се, чс ся Дошъл при мсне не само ба eοeοт мJ.nα кулинарна озложда? Г. Рус-фои, И тл
см 6нвн . деца, Бaкьβ вятър го бе Довя. и полип но Соври -МоДрс? Л. Стефанова. Вулканите
нм Meнтнrл димят-
Още: Какъв (^8) вятър те ллe—л—. Какъв (rrä) вятър те змин (отвя) тук ' (насам)·
КАКЪВ (КОЙ) ВЯТЪР ТЕ ЗАВЯ НАСАМ- Обикн. выв 2 и 3 л. Като εμηγει—ηε- зи
изразяване на н—уллЕолсτвн-· яли изненада лτ ' н-ломкβaнлτо потЕтвaн-, яди-п— на някого
някъде,
472
Още: Какъв (кой) вятър тд лτвт πaтaм- Какъв (^8) вятър те еивн тук. Kикс.в2'(кой>
вятър т— доиен (доведе), *
КАКЪВ (КОЙ) ВЯТЪР ТЕ ЗАВЯ ТУК, Обοоа. выв 2 а 3 л. Като възклицание ем неразн-
иане пи н-уловолтτвн- или нен—над— от н—ооaнвaπлτл щотвнЕaн—, Едиане пи някото някъде,
Още: Какъв (кой) вятър те завя п—сам, Какъв (^8) вятър т— лτβн тук, Какъв (клИ>
вятър т— довея (ловeлe).
КАКЪВ (КОЙ) ВЯТЪР ТЕ ОТВЯ НАСАМ- Cдοкн. във 2 и 3 л. Като възклицание за.
нзраенване на н)уллЕллсτвнн явя изненада лτ н-лчмнвaноτл плявявaн-, Едиане ни няkлrл
нНнъл—, — Какъв вятър за ошея носам към Меропс? —— озиебныж вenοme Момчил. - Ст. Зм-
горчиноЕ. Ден потл—л—н-
Още: Какъв (^8) вятър т— отвя тук. К—къз (^8) вятър те завя π—тмм- Какъв (№8)
вятър те доз—н (ллв·лe).
КАКЪВ (КОЙ) ВЯТЪР ТЕ ОТВЯ ТУК. Cбuон. выв 2 и 3 л, Като възклицание за изразн-
вапе ни н-удоволтτвн— нлн яеш—пиди лτ н—лчaнвиноτл иояЕнвaн—, нлЕaн) на нянлгл някъде,
Още: Какъв (^8) вятър те змвн тук. Какъв (кой) вятър те лτβн п—сам- Какъв (кой>
вятър те ллв-я (ллβeлe),
КАКЪВ (КОЙ) ДЯВОЛ, Какво (е— усилван— па —ктпр—cивнлcττи на зададения впирлс),
Мснс м: оспсят тукс!. .. Бaкьβ бяеол ще търся туко? Ив- Вaзлв, ФелдфеОел СτммOлляли.
Инак защо ще свирят поя гранати над нос, кой - Дявол Дарят там и камънаците?
П. Стонное. Холери-
КДКЬВТО ВЯТЪР ДУХА. Каненто усллвEя. лOсτляτ)лсτвa тьщ—тτЕувиτ в млм)πτм .
(като предпоставка еа нянaнвл действие),
КАКЪВТО ВЯТЪР ЗАВЕЕ- Канинто услоаян, обттотτ)лтτв— ще се сь‘лaлaτ (кт^<^·
nр-лплтτ—er— еа някакво деИствие).
Още: Какъвто вятър задуха (повел).
КАКЪВТО ВЯТЪР ЗАДУХА- Еж, Какъвто Етτьр зав—е,
КАКЪВТО ВЯТЪР ИОВЕЕ- Еж. К—яъвто внτьn з—вее, — Руснаците обвит отгоре —
щс се босм ло срсщУ тях, нлн ще развявам: бял байрак,.. — Бооьemо зятыр позяс, maооβо
знаме щс се р^азея^ес, Д. Кисьов. Щастието не идва само-
КАКЪВТО НЕШКО. ТАКЪВ И ОБРЕШКО, Диал, Еж. Какъвто Иавел. τaньβ н-
И·τьп-
КАКЪВТО ПАВЕЛ. ТАКЪВ И ПЕТЪР, Доил. За хлрa с еднакви н)ллсτaτъцн,
Още: Какъвто Η-πω, τaкьв и ООрежко. Досл.
КДЛЕСАЙ ГО НД СВАТБА ДА ТЕ БЛАГОСЛОВИ И ДОГОДИНА, Досл, За глупак
олв—к, глупак,
КДПЕСВАМ С ЧОТРА някого, Днел, Сам ставам причина зм б—да, н-щрннτнотτ-
КДЛЕ СЪМ- Самосш, яло някъде, при аяоого, Е мното лл0ро н сигурно плллжeπ1—-
съм някъде; неуязвим съм- Бътрс омошс 4 лсало. — Другите Де: се блокираш До второ
нервжбснс — смогна но Домакинът, . . Пра мсн сп: кол:, ссбвшв. колкото са искате.
Ем. Мапов. Mлeто ипрeл лтто-
КАЛЕТО ПРОДАВАМ, Диал, Скитам се О—з риблτa, шляя се, O—злeлннои.
Влл— пач—лото ся лτ тв)лπиτи случка: П времето, клгaτл видинското гал- било nn)лил)но на българите
(1878 г·), един Одзд—лнян, нм им— Огнян, сл разхождал из него, Тим го срещнали пниания власи н го запитали не?
мотат лн да ся ие—ммт ем сплм—н няклн оръжия от нaл)τг, ни ноето тоИ лτглЕоnшл, ч— това е eьзможнл, мял му
‘aилмτтτ, Те му дали пари, — той избягал, и така те отτмнилн язмам—пн, (П, Γъбьлв, ИлтлоЕнцн и плсловноπн
изрази по илвлрa въз Видин, Β-γε^ Търново н др-, СОНУ, XXV, 1909. с. 49)·
КАЛПАВ ГРОШ, и· струвая (н· оинт). Нищо (не струвам). Сиромашията нв-
чшно нито калпав гρое. Л. Каравелов. Маминото детенце.
Още: Пукнат (счупен. спукан) трлж /във ’ знaо,/.
473·
КАЛИДЕ МАНГЪР НЕ СЕ ГУБИ и КАЛПАВ МАНГЪР ГУБИ ЛН СЕ, Ирон.
ООнтя. ем олβ)H — уплτр)бяЕa се за щолч-nτивин—. че незначителното, не ослб—нл цeπнлτл
не пропади, не загива. не му се случва ннщл ллшо- — Хе — рсчс той. — eοошхa —
Тансско се вaгyдuл,, , , Епо во го а Тоашcоо!. . , — Калпов менгыр ауди ло сс, бре чичо
Кольо! Г- Kanaтлaилв, XiT^e-HE хора-
Още: Черен (о-рв-π) мингър не се губн. Ирон,
КАМЕН ПРЕТКНОВЕНИЯ, Баοж, Трудно ир)лллл1м— иля непреодолима пречка.
затруднени— в пмOтτиτa, л)ллτл на няялго. Нос, р^оентслотс. се съгласихме с шово предложе¬
но: капо н.кaовο лекомислено гимназиста, дсз Дорн До лJeозοcсмc оaоъβ камсн преткновения .
поставихме само в своя спокоен (бопогсвс) жизнен пыт, Тоннч, Пл вτопнт ничиш,
ВллE нaоaлоτо си лτ Библията (лτ Книгата на πпорлн Нтмт)'
КАМИЛСКИ ВОДАЧ, Доел. Ноeοгρ. Мигар—-
КАМ ТИ РОГОВЕТЕ. Досл, Нобοгρ. Kмяил τллялвa спечеля, яинии облага имаш?
KAM ТОЗ (ТОЯ) ГОСПОД, Доил. Amto стан—, лaнл се случи (употребява се нато
лτглвлр при пожелаваше някому н-щл -убaво).
Още: Д— тои (τля) тосnгЛ'
КАМШИК ТОДОРА, Досл. Ирон, Внсона, дълга жена,
КАМЪК < >> ДД СТИСНЕ. ВОДА ЩЕ ИУбНЕ, Mнлго е т1лeн, ян. Бмгa нaвьρmο
.Млобсн Двайсето зобина. а он стана веян мыжага, , . Ония рыц: бедели е caмcаama. па
жилаво. , , по яко, яоο. камък бе стисне, що е рскыл някой. води щс пуснс! Мях, Г-оргн—е,
От ‘лл на по-зло.
Още: Камък да хване, вода ще пусне, От камък Елли ще изстиска,
КАМЪК (КАМЪНИ) е нсчая ГРАДИНА, Намек. подмятан— по адр—с нм ятклгл-
— Т. мн се сърби. защото н.кой сигурно й е казал оaкeо съм говорила зс нея. — Ясно. тоеа
са камъни е моят» граДина.
Вллн нaомллτл си лτ nи‘nnлтτрaπ)πоτл лпe пр—з древността туnлво πияизвaπл престъпление, а именно:
nр)cτьпπнкьτ хвърлял камъни е е—мнта на врага се, за дм я ημ^-βε н-глолорллнM'
КАМЪК ВЪРХУ (НД) КАМЪК НЕ ОСТАВА / ОСТАНЕ, Книж. Ηaпълнл е унищо¬
жено, всичко е превърнато в развалини- — Болярите и злоспопслоп: се ниши врагове. —
Кулат: ом ще cсвρyиοм (о основа. камък върху комык Да не остине, Ст- Загорчннов, Ден
посведеш, ПрсДн еДно ссДмица англичаниш: maоa но бомбардираха. чя камък върху камък не
остен» оп. фaдροоanс. М, ГруО-илидим. Прее ягЛ—но ухл. Не еднн косым остана бе но
избият капо кучета,, , „иДа не остане камък на камък тука! Ни. Βμ^], ^д игото-—И всичко
тове, поя мъки. шия оьρβu,· , „ всичко това става е амсто на Храстовата църква, за еело-
чиешо не Елеба, ,. Стан:.: гърци. иначе ще еа унищожим, камък но камык немо Да останы от
сслото ви, Д- Тал—и, ΓлмслЕ-τ— вя чувам,
Вллн нмчaллτо сн от Евангелието, Изразът е свързан с я—г—пд—та зм Христос, коИто предсказал гибелта
им Иерусалим: „Истина ви казвам: ням— дм лсτ—πe тук ημμμ върху тимът; вснонл щ— бъде na‘PУu-но.“
КАМЪК ДД ХВАНЕ, ВОДА ЩЕ ИУбНЕ, Еж. Камък; а> дм стисне, вода ще пусне,
Солно момчс я Спас. , . камък би хване, зоба ще пуснс. Д. Н—мироа. Братн-
КДМЬК МИ ЛЕЖИ НА СЪРЦЕТО, Mπлго мн е мъчно. мнлгл мн е τ)жrл от н—що;
изпитвам мъка, тяnъб.
Още: Камък ми тежи (теин—) ни сърцето,
КАМЪК МИ ЛЯГА / ЛЕГНЕ НА СЪРЦЕ < ТО >, Днал. Вж. Камък мн пада /
падне па тьpцe< то> ■ Трябваше още първия (ян де лсане пак комык на сърцето д! Г- Р—Ич—в,
Златният ключ-
КАМЪК МИ ИДДД / ИДДНЕ НД СЪРЦЕ<ТО>. Става мн мπлгл мъчно, мнлго
т·»^ Пра пешка искам би иДо, / про тетка в Стори планини; I ... -Зави сс майка,
замая — / камък й поен» на сырце. Хр-. Ботев. Хайдути- Дс можсшс да говориш, как лн до
с: оnлaоaл ош твоето тсгло, . . Ал» ез бала нс се сещам? Ссщам се, волчо, ссщсм сс, И оогш
мучиш, и кога пъшкаш, и оогa ош умора злобен лягаш, — камък паба не сърцето ма,
474
'Ц, Церковсти. Рлб до гnлб- Тр.два бс мсхным децотш, прядва Да го зазыДсм по-ншбалсч
*е горюши, то Да ня мог». ба нсмсряш пътя. Иначе ням» спасеное зс нос, Комък поенил на
сырцешо на мъжа й о той си рскъл: „Пи-(одр: би разбелом с -(βαοτα о послвбнато хaлос.-'
Ас. Разцв-тннноЕ, Сн—жмнка о др. (ппeвлл).
Още: Камък мн ляг— / леипе ни сърце < т»·
КАМЪК МИ ТЕГНЕ НД СЪРЦЕТО, Вж. Кммън мн лежи на сърцето. Ебан камък
само пеан: не сърцето мн: мснс мн с тсжко само би остсеа бсднсто со майко. Л. Ка-
naв)лоe, Българ· лτ старо eп-м--
КАМЪК МИ ТЕЖИ НА ДУШАТА. Mнлгл мн е мπчπл. много ми — т—жно от н—щл;
изпитвам мъка. скръб- А да зная кeово мн с на сърцето, кокъв камък тежа но бушаша ма!
Μ. Mипчeвтнн. Тихо пристанище.
Още: Камък мн тежи н— сърцето.
КАМЪК МИ ТЕЖИ НА СЪРЦЕТО, Mнлго ми е мъчно, мπлго мн е τ-жял лτ н—щл
изпитвам мъка. скръб- Не Зaхaρначо му сшано жално, . . На сърцето му тяжяшс камък
Ечиш И-яип, Г-рацнт--
Още: Камък мн т—жн п— душата. Кимът ми лежи (тегне) пи сърцето.
КАМЪК (КАМЪНИ) ПО нсчия ГЛАВА. Упр—н, утор или подмятан— по адрес ни
янкого-
КДМЪК СЪМ НА ШИЯТА на някого. В тежест съм ни някого. нлйτо се грижи ем
мене морално и мaτeр1млπл. Капо се омъжих зс тСбе, не щс да съм камък на шията ши.
Д, Ташев. Нлнпден-
КДМЪК ТИ НА СЪРЦЕ. Обикн. въз 2 и 3 л. Днал. Дм умреш,
КДИА ИМА ЦАРСКА, АМА ГЛАВА ВОДЕНИЧАРСКА, Днал. Ирон. Зи глупав олв—r
ю хуОав— аънпност-
Още: Брада царска. глава eолeннчaртк—. Ирон.
КАПАК ИОХПУИВАМ / ПОХЛУПЯ ОТГОРЕ но нещо, Съумявам да дам сплшуогнЕ,
лтτnлум)н тτговор ем нещо, веднага оτЕпъпaм на н—що- Пык еДно успа отвори — не шо я
рсдотс! Рячсш ло д нещо. завчас капок му похлупи отгоре. Чудомир. Бчммът ни старлИ-
.жините-
Още: Турям / туря (туриам / турна. слагам / тлгжa) капак /и 1 знмч-/,
КДИЕ И МРЪЗНЕ. Днал. Mнлгл е студдно-
КАИКД Е МОРЕТО. Нещо сьЕT—м мaлнл, н—зпачит—чно; съвсем н)ллсτaτьчнл, Дсцсти
растяхо. растях» а разноските, а заплатито нс помрыбзашс. Ех, Дадоха тем по а.оо.
еmмmоcоо за Децати, но то бешс ослоо е морето, Г- Kanмслaвов, Чяноаннч—ст— цсτлрцт-
Стросж има, одаче той е нсдосшишъчен. кanоe е морето, А жилищното кcuвс е много
остра. Г- Б-г—и. KaяЕЛ видях в Америка- — В кулата не дол.роно нееям ом» оръжия:
копия, мечове, лъков:., ... е нам но трядве всичко това, Щото езсхмс ^.^0 от mamоcοmc
слсб боя, бе кепки е морето, Ст- Зaгоронноe, ИвмИло.
КАПКА МЕД, БЛАТО ЖЛЪЧКА, Дοаu. Еж. Капка мед е ля— оцет.
КАПКА МЕД В ОКА ОЦЕТ. Досл, Уилτп)бяии се. нлг—τл янкоИ с πотτьиннτ- сн
ллппнн—тт малко ло0пл н мнлгл ‘лл-
Още: Капка мед. тr— жлъчка и оцет. Днал. Капка мед. Опито жлъчка- Досл.
КАИКА МЕД, ОКА ЖЛЪЧКА И ОЦЕТ, Досл. Вж. Капна м—д в они одет,
КАПЧАНА КАПКА. внеa нтам- Досл. Никак. съвсем (няма води)-
КАПЯТ КАТО <ГНИЛИ> КРУШИ. ’. Зи мнлго предмети, голямо колшч—сτeл пред¬
мети — падат бьn‘л -дня след друг, — Мaеοаο — поясни важно Фuооnо — жънеш,
eъcеeяτ, сипвиш — всичко наиеДнъж,. . — Как неведнъж? — ... Тъй! Нycнcе го от тоя
475
крий на ннеотш. моторншс пуке. отпрсД, a отзаД чуволаш: кипяш кошо круша, Г. Кири-
тливов, Селски ETТЛPHE,
2. Зи много хор— или животни — загиват, измират един след друг, Оеципс кипяш кошо гнило
круша, Ошшбс ми хубавото стибо, А. Кармлийч-е, Вихрушка.
3. За мнлгл хора — претърпяват един след друг н-щл н·пnняτнл, лτпaлaτ лτнтrплe, За пая
сссия стуеенпоте н: са подготвени — кспяп кото кcyеο,
КАРА, ЕДРА- Употребява се, еа да се иллчenτи—, че след изтичаш— на нзв)тτнл - време
са станали н)оо—rвaни променя, сяуоEΓл се е нeщл. — обикн, странно, оулнл, — Та аз си
я зном от мъничка, като свое чедо съм я аляДала, Дето ома ябна дума. Пък то — божа
радопа — зори, ооca, по нанстона щя ма сшоня чедо, Г, Караслаеое. След ноември,
КАРАЙ ДА ВЪРВИ, Нρ:а:бρ, Не обръщай аниманне ни ннщл, постъпвай нaнτл
млжeп. нинτл жегиеж, О—з да се сълбnaзяeaш с лOсτлтτ-лсτвaτa. Амчо нали ао злебам
псенцотя, (ето минозат с цирковет и естрадите. Амо къДя са те пред Тонка? Фигура ло
имат по-хубава, глас .а? Амчо нали ся е рскло, чс си оп София и карай до вырви! Тир—с»
Среден път няма ля?
Още: Бут—И да върви. Нρeнeбρ.
КАРАЙ КОНЯ ДА ВЪРВИ- Доел. Н— сн оставяй пaOлτaτa-
КДРДЙ бИ <И3> ПЪТЯ. Грубо. 1· Не се запямаемИ с неща. клнτо яе те засягат. не
се меся е чужди д—ч—,
2. Махай с—-.
Още: Вървя сн по (в. из) пътн. Грубо. Кар—й сн низ пътн /към 2 зн—о./, Досл, Грубо,
Дръж си пътн, Грубо.
КАРАЙ СИ КОЛАТА- Грубо, Гледай ся своята . naблτи и не се м—ся е чуждите
риОоти, — Скови ло го оня фуклъо?.,. — Сковах зо, — Бaкea муцуна!. .. — Е, пс?... —
заяво той вожно. cяоaе я имал много текшей ноблюДения, — К<^!р!й си коuama! Б. Бочгар.
Близнаците, — Я корой си колеше, брочо, сего, / не сшивай на хорсшо с туй зс шега!
Хр- Смирненскн, сНЕтнякът <aнлл пътува нз Европа -
Още: Карай ся клгноκиτa (магарето). Грубо. Карай сн м—и—рчeτл. Днал, Грудо.
КАРАЙ . СИ КОЛИЧКАТА, Грубо. Вж, КармИ си нллaτa- — Бaкeо спя се разлуеу-
зили, де хашлацо.! Няма ло работа за вас? Скоро по Домовете са!,,, — То пък кaоeо си ся
разкрещял. бс (ο^ομ! Я си корой колочкапо! И- Здравков. Н—емОраанмо детстио-
КДРДЙ СИ МАГАРЕТО. Грудо, Вж. Карай сн колити. — Млабн момко. защо си шы!
mыжнuчъо? Кокво се е случило? Онзи. ксоτо бе захапал цигарето си, озгляДа бой Анчо
с бялото нш очишс а изръмжа: — Я ся карай магарето! Ив- И-τрлв, Преди да се полт,
КАРАЙ СИ МАГАРЧЕТО) Досл. Грубо. Еж. Карай сн нлл—τa-
КАРДЙ СИ НИЗ ИЪТЯ- Днал, Грубо. МахаИ се, Бacaд си низ пътя. слушаш лн
човече! / Ила Да повикам (сверите всче? П- К- Явоплe. Павчети делия и Иивл-тшца млада,
Още: КармИ сн ^з^-пътн /във 2 знач./. Грудо, Върви сн до (в, нз) пътн /във 2 знач./.
Грудо, Дръж сн пътн. Грудо,
КАРАМ <ГО> ПРЕЗ КЪРА, Досл, ’· Върша повърхностно някаква na0оτa.
2. Върша, н)epeдя>ocгн.. πнтгlп>гeaм нечестно- неморашк).
КАРА МЕ НАВЪН- Досл, Обикн, при заболяваш) — изпитвам н—о0холнмосτ дм навържа
eтτ)тτв·н— ф1зноялгнонa потребност-
Още: Γ^ηε м— навън.
КАРАМ ЗОРЛЕ У РАЯ някого. Днал, Насил— искам дм направя ллбnл някому. ялИτл
е глупав н не разбира -
КАРАМ КИЛАВИТЕ НА ВОЙСКА. Доил, Ирон. Не правн ннщл, не върши шикани—
риОотм. — Но що правиш ссга? — Караме килезоп: но войски. (ето зо рскъл оня. .,
Бaкeо правом? Глобусам: — и иелоконът ся усмихна горчиво, Ив- Вазов, Дрисня и ж—рни.
КАРАМ ИРЕЗ. ДИВО И ИУСТО- Доил, Вървя, Оее да . държи см—тя— ем пътн, 6ез да
гледам лτкъл· минавам.
476
КАРАМ ПРЕЗ ПРОСОТО, Вържа нередности, nлсτьпв—м б)злτиовоnно, като не се ин¬
тересувам от ред. приличие или законност, В турско лн сме ощс ела е българско?..
око е турско. би сн турям фесовете. пък карой през просото. Ст. Чнлнпгнров, Първа
жертви- Кутре се правеше пряД Наков ни смешник, лцянcnβyβaшe. с него и му създаваше
•впечатлението. че бългорскот: Държавници караш жоеотш си nceв просото и нοооaa не дохо
сс досетоло зс намеренията на Возеншия е Морави., Й. Вълчев, Стъп-яа към ядОе.
Знам, и азо знам, че той / понякога сыессм прсз просото я ооρо; / и прекалява го. П. П, Сла¬
вейков, KьnвaЕa иeс·н. ЕДно време старите доктори я караха през просото. Никакъв микро¬
скоп, Микроба ло? Бсmо биволи да си, пек а.мaиc До го енДят, Й, ИоЕHЛЕ. Mнлнлнeппτ.
Още: Вървя през πрттоτл. Тичам пр—з пnотлτл. Днал,
КАРАМ ИРЕЗ ПРЪСТИ нeио. Не съм прецизен е раОотата си. β^ι— нeщл нe6рeжнл,
н)хaИнл. Той злсбс по-лясно Да изкара службата .. Затова сигурно не заляга на Дисципли¬
ната, .. кара прсз пръсти. И. В—жиялe. Втори рота. — Нс е шоко!,. , — eывcaвο Нcaйдοе,—
Аз со глсбсм Добры работшта. докато вас корашс прсз пръсти, В Хамбург знс.п това, ,,
Ако воя бяхт: пруболюбие, прсбемстеошо щсше до бъбя но ваша страни. Д- Димов,
Тктюн. — Н.ма До я быДс тъй, дод Таносе — .. , Комунистите я караш съвсем през пръста,
Зa.u ся е с мсн Калъча, ама и аз нямо Дш се Дам лссно, В. Нежнов. Настъпление-
Още: Гледам през пръсти.
КАРАМ ПРЕКО ПОЛЕ И ДОЛЕ- Досл, Вървя. Оез Ди държа см—тяа ем пътн. 6ез да
гледам откъде минавам,
КАРАМ СИ НА СВОЯТА СВИРКА- Не лτсτъпЕaм лτ мнението сн, продължавам да
поддържам мнението си. решението TE. — А бе, Бончо, кото винаги си шокъв препараци.
с нищо нс се cьзлacяβое, всщо u(uот? Седи си Доми, Ще речспс. че Дядо Бончо ся разсърди и сн
отне:? Амо! Пек си кори но сеоято cвuρоо. П. Вeлклв. Дъбът ни Ленин,
КАТА ДЕН ЯЙЦА СННбАМ- Днал. Иостоняно съм в стрих еа живота си,
КАТАЛАНСКИ СИН- Доил, Развратен н жесток младеж (л6ннH' е лбnпщeннe), Гоби
оanaлоаcкο сине!
Свързва с— с em-to на гиталаннт—. лτ чнято нашестенн и 6—ечинства преди нaхяувaяeτл ни турците в Бмя-
raнткня пллултτрли е лсτмπ—я у българите неприятен спомен, (П. Р. СливеИное. Български притчи иля. щотллвEц1
« хар—ятерпя думи, I. с, 92).
КАТО... Други фрае—очогизмя с начален rлмплнeπτ като и като че вж, при фр—-
з·олли1змн със тттau-
КДТО АГНЕ. яnтτья- Mнлил, E‘нлконτeлнл (кротък), Станех вегетарианец, Кротък
капо агня. Ечиш Пелин, Аз тн той.
Още: Като агънце.
КАТО АГНЕ Е ДИСАГИ. нар-див съм сд (»μ), Ирон, Много зле (съм се
наредил), в много ллшо щлялжeннe (съм), — Ба: веч: намерихте хопсл и ся нарсДихте, нала?—
Мор: нареДо. съм се ксто агне е Дисага.
КАТО АГУИТИНД < БЕЛИЯ ГЪЗ. хваля с—, Досл. Ирон. Вулг. Много (се хиагн)
(лбнrн, с нещо, но—то не щр1τeжaЕИм и кодто някак не е ем хвалеше),
КАТО АГЪНЦЕ. оρоmъо, Вж. Като агне. яnлτъk. Не ДваДесеш и пстоя (сн, слсб като
яб: непрекъснато диетични храна, дсз месо и мазнини, стръвницата сшони кcоmоо ксто
агънце, Хр. Идвят—в. Хапят ши охлкешт—?
КАТО АПТЕКАРСКИ ШИШЕТА. Шег, Ио височини е низходящ ред (за нan—лeнн
няколко дужя), До вхоба спояха няколко Деца, ншceдeнο кото оnmcкacекο тοеcmо.
Още: Като л—мп—пн шишета. Шег.
КАТО БАБА МАРТА, нмоум)nEв съм сд (нмддег съм сд). Много (съм се
начумерил. наежЕя).
КАТО БДБЕР. напивам се- Диал. До 6—‘оувсτвнe (се нипявим),
477
КАТО БЕЗ ДЪНО, ям, Ноeuгc. Много и ш—наситно, шмнлмо (нм), Как няма да е
бвбел, когато ябс кото дсз дъно,
КАТО БЕЗ РЪЦЕ, ’. В съчвт. с работн (пипам), Много н)спьчнл. н—πлхвaτнл. Оез
желание (пaбоτя).
2. В сычст. сыс ^μ, Затруднен в пaбоτaτи ся; 0eзилмощ·н. Бсз сво. помощник той бвшс
оanо дез ръцс. И- В—жиноа. 3— члстт— ни родината,
КАТО БЕЙ, жEи·т. Охолно, богaτл. е разкош (живен), — Защо ще работите но тоя
цзвДншцш, ба жовсяш кашо дсйоее! Де не сте ом арзати! — насъскваше п. жени и мъжс..
Ст- Ц- ДaснaллЕ, Стубленстяте липи.
Още: Бей гиби· Просторен,
КАТО БЕЙ У ПРАЗНИ ЯСЛИ. пмзговожив ^μ се- Подагр, Важно. гляeмлнЕO
без да има ‘мπо (съм се рмзпоялжня)- *
Още: Като паша у пр—зпн ттян. Ноeuгρ.
КАТО БЕЛИЯ ЛУК, Досл, Много па ОроИ (употребява се като оτговлn ни въпрос
колко души си е къщя. е някакво сдружение и др-),
КАТО БИВОЛ. ’. В сычст. с тегля (τьnгя), Ир)клмeрπл, мнлгл (търпя, naблτя,.
мъча се). Познавам ао, работи капо бивол,
2. В сычет, с ня, Много, в големя когичестаи (нм),
3. Диал. В сычет. с мьвом. Без да прлглeлря шито дума (обикн- защото не знам нarвл да-
кажа). упорито (мълча),
Още: Като вол /в 1 и 3 знач, към 1 н ’ знио./.
КАТО БИВОЛ <В> ЖЕЛЕЗНИЦА. гледам, Ирон. Γлущaeо, без дм разбирам нещо·
(гледам) (обикн, - нeщл, което Оудн илгтмо недоумение),
Още: Като тече (траем) е железница. Иcоа.
КАТО БИВОЛ Е ТРИЦИ, нуля сд- Днал, Много (се пуля),
Още: Като мишка в трицЕ /в 1 знач./. Дοau.
КАТО БИВОЛ ПРЕЗ ЯРЕМ. гледам, Ирон, Γлуnaeл, без да разбирам ндщо (гледам)
(оОнкн. нeщл. кодто Оудн голямо нeллум—ннe). Бсочко раздора — я какъв ме глеба оaτо-
дявол прсз .рсм! Г. Kaрaтлмилe, Селски история,
КАТО БРАДАТ ЦИГАНИН, лъжа, Много (япжa). — Лъжеш!— изиока хабжо Смион. —
Ти лъжеш капо броДат циганин — и Иеанчо захвърли книга.: е очишс му. Ни, Вазов,
ЧEЧлeцн. А какео праеоме ние? Прослсдовам: лыжоша, а лъжсмс ксто дробиши циганя;
говоримы зс чсстносттс. а побиваме cъосmо си ни секи подлец. П, Kмрмв)глe, Д—цмти не-
nрняноaτ на бащите «[, .
Още: Като влажни циганин, Като дърт циганин /в 1 зн—ч./,
КАТО БРАШНЕН ЧУВАЛ. падам (тτоβмnЕмм се н плл,). T—жнл, τромaил (падам)-.
А Тодор ХайДутинът, който нямал случай да се науча ба язДо кон по планините, сшоварш
се, капо брсшнян чувал отстрани на пышя. с вирнеше кρaоa нагоре, 3—х, Стоянов, Записки
по българските въстанин,
КАТО БУЛА Е МЪТЕНИЦА. пуля се- Досл, Много (се пушн).
КАТО БУЛКА БЕЗ ДДР. шдтмя. Досл. Утьрлπо. сτaрaτeвπл (шетам),
КАТО БЪБРЕК Е ЛОЙ, живея, Е охогстЕО (живен), Той живееше е своята шиха., , ,*
спокойна отмосфсра,.. капо бъбрек е лой. Ие.В—зов, Драсни и парни, Кaоnо интересът
зо е накарал прсДо псш зоеоно би промени името си.. .. и да родопи против отечсстеото си,
τοα също нязоваши собствена кссоя ао е асооρaло и днсс Да бъдв былгоcοн и да жизе: осmо
бъбрек е лой. Л. Киравегои, Хр. Ботде, Зниеж чя тн коя сме?
КАТО БЪДНИ ВЕЧЕР И БОЖИК. Днал. Съвсем Огнзин приятеля,
478
КАТО БЪКЕЛ, яьлоM' Доил, Нceнcбc, Упорито (мълча). Но неговото упорито н-
всчно мълчание най-много eρсвнeme остоналите момчета и те постоянно го сърДяха. —
Бaкeо мълчиш като бъксл? — петишв Агапо. Не. Х—лжнмanоeв. Оeчипоeτо Качитио-
КДТО БЪЛХА Е ГАЩИ. крея се (спотайвам се). Б—з някой да ме заО—лежи. сьeт—м -
(се грян, се спотайвам)- Даскал Иван ся спотаи като бълхи в гащи, казвсме ние, простеше -
хора, П- Велков. Стълба до неОето,
КАТО <БЯЛ> ВЯТЪР, минавам (гп·яEнмиaм)- Доил, Лесно, бързо, неусетно -
(минавам). Всичко щс премине кашо дял вятър, Лошото и мъката най-лесно сс забравят,.
К. П—тнапое, Старото врем—- Моно — замини като вятър.
КАТО БЯЛ ГАРВАН. nтльк. Доил, Много, изключително (рядък),
КАТО БЯЛ ДЕН, нсно- Напълно. тьвт·м (ясно), Нс τыcceтβ кое е лъжа, кос -
остана: за нсго бешс ясно кашо б.л (сн, чв там, но ниеоша, пред него бсше се явило -
сама Аншоце, Й- Йовков. Чифликът краИ границата, А чумита козела : — С голяма:
рсеосп ще Дам скъпия Дар на сво. обичен зсп, който ня само уби змея, с и хвана Дяволския
бръмбар. Нс всички ни в ясно кашо дял Дсн, че от нсго ням» по-изпечвн магьосник по целия -
сеят, П. Р—йнов, Княз н чума- Поне зов, Другарю начолник, стс монсиоло през полицейския оД
и знаете как попиха нсзоецп арахангсло спаситело. а , тук е ясно кошо дял (ян, чв към нея са·
ся отнесло капо към сво! човск, В, Н—пкоз, Ηaтτппш)ннe,
КАТО ВДМПИРИН, о—n—H' Диал. Много (черен),
КАТО СВАРЕН» ПАЧА. хиля се' Без дм има защо. Оее да naзOнnмм н—що (се
хиля), Глссуеахс зс него, издраха го, Побеснях ош яд. Срещам го аз, папам го защо напра¬
виха тако, и ше, мошениците, мс гледаш е очите и сс хилят кашо варено пачо, Г- Kмпи-
тлaЕОЕ, Между нас дм ся остане, „Идиот с одиот! — помисли си Чсрнси. — Аз му говоря
сериозно, а той сс хола ксто иорянапсча.! . , Пфю!“ К. Kaяоeв, Живите помнят, — Ллыох! —
извиква лсл. Жсчка оп чарДако, — Йорго иДе мacн!... Лсльо, ТоДорике!. .. Я ао еижтс. мори,
какъв се хола капо паче! Д- Н-миров, Братя-
КАТО < ВАРЕН > РАК, E‘о·пнтнмм се (щно<eпЕ)нтвaя. змо·пнтнмм се)- Много,
силно (се изчервявам), Кръглото му лиц: ся зачервило като рак, Ив- Вазов. Кандидат ем
хамамм- Няколко оαлкu вино опръскаш лачснотс обуща но царя, Пcaeοmcлcmecнοяm бспушет
се изчерви кото , еарсн ρсо. Д, Ангелов. На живот и смърт. Тспор-Хросто почсрвсня·
кепо рек. , Й- Йовнов, Жeнтrо тьпцe. — Радослава земола писмото. разпечатили ао,
прегледало набързо неговото съДържиния и почервеняло като рак. Из сичко сс зне.ло..
чс е тоеа писмо ся намарала шоково чуботзорно сила, която бола и състояние До извади·
червенина Даже и но измореното Рсeоcлсeοао чсло, косто почти нοоого не червеняло..
Л. Kмпми)гов. Тука му е нпaяτ-
КДТО ВЕЙКА- 1. Извънредно оτтвa0нмя, изтънял, измършаияг- Дъщсря то е капо·
вcйоa, Дълго лн долееувс?
2. В съчст. със свмО (τьньн) и под, Извънредно много ^-0). През лятото Паньо лсгнс
от тропическа малария, лежа сДон месяц в Държавното болници и си дойД: ябосен, слаб
капо вейки, Г- Kмпмтгмиов, На прав път, Носочък, тъпичък кашо вейка, сл». много поб-
еожсн и изпълнителен, пой [Стилиян] беше успял би спечело сърцати но биамата главатари·
и Дълго врсмс се ползуваше от тяхното поДчертино благоволение, Г, Русмфов. И те си
бичи ддца, Той [Юртмлана] се бизна, длебен и сух кашо вейка. Г, Kмпмтгaвов, Сн—хм.
Ощд: Като клечна /в 1 знач, към 2 зπaо./-
<КАТ>> ВЕНЕЦ НА ВСИЧКО, Книж. Понякога ирон. Иотл)лπa. трудно поπот1мм ,
0—дм от редица неприятности, Като венец но всичко тоя забължсння за българскапш-
бържсва, нскат и мините Перник и Бодов бол, Н- Санаров, Договорът за мир пя ‘anо0им-
КДТО (СЯКАШ) ВИСЯЛ ПА ВЪЖЕ- Обхванат от силно нeτьпп·π1e; нетърпелив.,
Бcuyеa закуси сыс страхотен апстот, cяоaе боссзо е засяло на въже, Г- Крада, Човещина.
Още: Като че на въже льnжмн.
КАТО ВИТИ ГРИВНИ НД ШУГДВН РЪЦЕ, ппEЛEоa ми, Дοсu. Ирон, Пития. тьвс·м -
не (мн прилича) (зи неподходящи еа някого облекло яли накит),
47£
КАТО Е КАТРДНИК, тъмно, Диал, Вж, Като е нaτnиπици.
КАТО В КАТРАННЦД, тъмно, Доил, Много, непрогледно (тъмно), Темпо. бритв,
лпемно. ете. ооmо в кamcaнοцш. Ечиш Идвня, Инжо и Пендо,
Още: Като в к—τnинEr- Досл.
КАТО ВКОПАН. стон (тгEпмм и под,). Днал. Без да мърдам. н—иод^внжeя, обикн,
поради силен стрих, голяма изненад— (тτот). В опест на дръпнат гсм ρaзcоaчa се
•Султан, / всоοмa, сви уши и спря капо вкопан. К. Христов. Чеда на Балнанм. Т. второ стомна
сложа / под чучурчсшо — първото зяч пълни, / изправи се (е - сложа отстрсна — / а
лпыд воcnaао вмоа, като вкопани, П- П. Славейков. Епически п)тяE.
КАТО (СЯКАШ) В КРАТУНИ. тτьптм. Досл. Вж, Като (ттн—ш) в паници,
КАТО ВЛАШКИ ЦИГАНИН. лъжи, Много (лъжи),
Още: К—то Onмлaτ циганин. К—то дърт циганин /в 1 знач /.
КАТО ВОДА НД БЪРЗЕЙ. яьпмгпт- Ηeπп)тьсн—τо н продължително (мърморя).
— Махай се от главеше ми! Стига си мърморела осτо воДа но бързей. К. Петнинов,
•Старото време.
КАТО ВОДА ИОД ПЛЯВА. Ипннрнτ, коварен човек,
КАТО ВОДЕНИЧАР, кашлям, Днал, Дълбоко, продължително (каплям),
КАТО ВОДЕНИЧАР < ГЮРЮЛТИЯ И ПДСПДП. Оогмт, Досл. Много (богат).
КДТО ВОДЕНИЧАРСКА МИШКА, Оогат. Досл. Много (богат).
КАТО <ВОДЕНИЧАРСКО> КРЕЧЕТАЛО, 0ь0nт (бърборя). Ир—кад—но много
« обикн. еа празни nм0оτн (0ъ0пт). Рaдоо му махне с ръка и проДължи вся тъй, обърнат
кым хороша со: — То ня бъбри кото водeннчоccоо кречетало, a оди го nоcceинц. Ст. 3—-
τопо1ноe, Ден иотвeлeя.
Още: Като па воденицата кплоeτaгоτо.
КАТО ВОДЕНИЧЕН КАМЪК ПА ЕРАТА но някого ^μ, Е тежест на някого (съм),
шр)окa, затруднение еа някого (съм). Кой щс му им» Доверие воноπρeд. оогсmо Другарке
лце му бъ(я (ъщерято нш фашисткия кмст. ноmюeaceнш с нсд-mcжоо моноло. уличено в
опят за саботаж,. . Та тя ще быдс капо иобяночсн камък но врите му! - Б- Бовгмр.
Близшаците-
КАТО ВОП. 1. В сычет. с работя (тдгвя). Ир—номерно, извънредно много (работя)-
Тод ома пара. ,, радота кашо вол, въди пчели, сади градини. Елин Иелян. Летен ден,
Ебна сушрин [Христо] се вcыиamы натозорян с бини. Селяноше ао глсбеха и му се чуДсха: —
И тоя си го бази, работи ксто вол! К. И—тяаяои. Старото ердм-, Нeачо е ерген, / но
не е учен. I ... I Хоби глобен, гол, / тегло кашо вол, И. ' Р. СлавеИков, Голям И—ячо.
2. В сычст. с гвддмм, Тъпо. глупаво (гледам)-
3. Доел, В съчет, с τьгоa се- Много, е големи rояEоeсτЕ— (се тъпчи).
Още: Като бивол /е 1 и 2 знач. към 1 и 3 знач./. Като теч— (овца) /към 2 зπ—о./-
КДТО ВОЛ НД ПРАЗНИ ЯСЛИ. стон (мисля, емяисвив съм се). Доил, Ирон,
Без да върша нещо н 6—з да знан наяво да правя (стоя).
Още: Като кон п— празня - ттлн. Ирон, К—то мигар· п—- празни ттяE. Досл. Ирон.
КАТО (СЯКАШ) В ИДНИЦИ, тτьгимм (тτьгям). Несигурно. неудобно. с вклеен—,
<с препъване (сτьивим). — ГлсДай го — ncоeължоeaты пой злобная са монолог, — Вървят
капо лοлковο·. стъпваш като е паници, А бе хсй, нбцото. кит казвам аз. кой до слуша,
Л- Стоянов. Сребърната сватба на полковник Матов, И Кънчо треперя, слухтя, алсДс
плахо-плахо. стъпя като в пеницо, постоянно се ncылοаa. Т- Г- Влайкоз. Вестовой. В тоео
също врсмс кым неговото къща крачоле доволно голямо число млаДо момци, ооοmо св зорДолв
от нещо си, вървели Диш .по Два, и стыпяле като в паница, П. Каравелое. Децата я— приличат
на бащите тн.
Още: Като (сякаш) в чинни. Като (тткиш) е кратуни, Днал,
480
КАТО ВРАБЧЕ, ям. Извънредно малко (ям)- Този бвтв ябе като врабче.
Още: К—то котд.
КАТО ВРАНА ЗА КРЪВ, жмддн- Досл. Много (жаден).
КАТО <В> РОГ. тъмно (тъмен), Извънредно много. н—прогяедпо (тъмно, тъмен),
-Халитко нзлсзе от ямспс, пропълзя напред и наДникни към полянкатш. Бсше тъмно капо и
рог и нищо не можвшв (е св ρaвлοчο. Ив- Х—лжнмироeв, Оичарчдто Кмгитно, Нощта е
тъмна кашо е рог, Л. Стоянов. Холер—. Той тичаше аз някаква тясна, тъмно кашо рог
улица. Из. В—зов, Два враг—.
КАТО Е УМРЯЛО КУЧЕ ЧЕРВИ, Слсд еыи. Е много голямо rогич)тτeо.
— Но ечеро моно пак онзи таласъм. Абамоз св eоcβио, чв не го разборам, и св поправя: —
Моно еДин голям броненосец. . . У него топове, топове, кошо в умряло куче чсрец.
Й- Йонков, Записки н— един граничар.
КДТО Е ЦИГАНСКА МЕХАНА, рмзгьВомвE се, Много силно, много високо (се
рaзгпвчмв1).
КАТО Е ЦИГАНСКИ ИШЛНК, Доил, Ирон. ’. Много мръсно,
2. Много разхвърлняо-
КДТО (СЯКАШ) В ЧИНИИ, стъпвам, Еж, Като (снкаж) в п—ницн, И (и рсчсш,
чс новото е нещо по-шака. а то — о... ной-одокноисно, ссмплс физиономия,, олыощauοчко
и оanо хоДн. сякаш стъпва в чиниш. но млсба! Н. Шнров-T—р—т, Новата,
КАТО Е ЧИФУТбКА ДЕРА. 'Ирон, ’· Много шумно.
2. Много na‘XЕърянно-
КДТО Е ЧИФУТбКА ЧДРШИЯ- Ирон. ’■ Много пaзхвърлтяо-
2, Много мръсно,
КАТО ВЪЛК. ’. В сычст. с гладен -(огвмлнтв н под.)- Извънредно много (гладен).
— КъДе е сиренето? — Защо по с? - изправя се на кρооо Велака, — Глибян сым като
вълк, — Амо ссга са оолeeаο постя, Дамо! К. Г—ткиноз, Морава зи—зда кьпЕMЕ—. Пла¬
ваме мълчаливо и бързо, всиоnо,., . всичко смя оaл»eнcuο капо вълца. Г. Н—зшаномоз,
MмпгипEТka н аз.
2· В сычет. с нм, Бързо и лакомо, с я—тτπрe)πцe (нм).
КАТО ВЪЛКА ЗА ОВЦЕТЕ. загрижил се, Ирон, Ниями я— (се е загрижил за нещо
ЕВЕ Някого).
КАТО ВЪЛЧИТЕ ПРАЗНИЦИ. зачестил съм, Днал. Много (съм змч)тτня) (ущо-
τр)бтЕм се, когато нягоИ почне да ходи много о)тτо ни гости някъде),
КАТО ВЪРКОЛАК, я м. Досл. Много. лакомо (нм), Виж ао ооо ябс кото върколак,
КАТО ВЪШКА В НОВА РИЗА, надувам с—' Дне., ПоДагр, Много (се надувам.
■ее иоnлeт).
КАТО ВЪШКА НА ПЕРО, надувам сд Днел. Нобοгρ. Много ' (се надувам. се горден)-
КДТО ВЪШКА НА ТЪПАН. надувам сд Досл. Нобнгρ. Много (се надувам, се
гордея)-
КАТО ВЪШКА НД ЧЕЛО, надувам с—' Досл. Много (се надувам. се горден),
КАТО ГАРВАНИ НД МЪРША. Е голямо ков1олтτЕО, , анупом , я в надпревари,
•е голямо нисτъпЕ)πнe ■(оОнян. при пa‘грaOи—не ни плячка. стона. ' прЕ з—Тупиап·" ■ ям н—що
рядко или в πeдосτиτпчно количество). Човеко ма градна вялото. по зс де го [змеИовете]
зъби, а оня ощс поисчс налетсха. па н». тиса, отгоре му, капо зорзанц на мърша!
Мях. Георгиев. С τeб)пнn и с въглен,
Още: Като гарги (орли, орляци) па .^1—
31 Фразеологячеа .рачш, т.1
4M
ΚΑΚΤΟ ГАРГИ НД МЪРША- Днал. Еж, Като гари—пя ни мърши. — Влсзс ла
ядно зрънце оп цщирото е мо. хамдср? Нела с Анброня я бвлохт и се скарахте за нея, —
Бяхс се нагоДоли капо гсрги на мърша, Мера не мн Дадоха, докато не я изпроводих на
Вирни. И (вамсша си meоeοзο. П- Ю. Тодоров, Първите,
КАТО ГВОЗДЕЙ. Оня, Днал. Извънредно много, безмилостно (Оин).
КАТО ГЕВЕНДИЯ, тмдт сд, Високо, неприлично, н-сдържано (сл смен). Аз зобях
в очите ся кaо неговата брсжсдша половини го бшыеe с попука си,.. . А той мылче оanю
тыле, глсби б»ошme си кото котак. и смее ся кото гяиянбия, Л. Кмрмв—лов. Хр, Бот—а,
Знаеп ви тн коя сме?
КАТО ГОЛ ГЪЗ Е КОПРИВА, щ— прокопсия. Дисл, Ирон, Була. Никак (няма
да прокопсим)-
КАТО ГОЛ КОКАЛ Е ТЕНДЖЕРА. лnьнои. Зи нещо — много тнляо (дрънча).
КАТО ГОЛ ЦИГАНИН. τпдпдрт. Днал. Силно, много (треперн. обикн. от студ).
Още: Като дърт циганин /въз 2 знач-/- Днел,
КАТО ГРЕШЕН ДЯВОЛ, мъчм сд 0^^ и под.)- Много (се мъча, търпя).
Толкоз годяни из само стробах и капо грешен Дявол търпях мизерия, Д. Н-мирои, Б—дшня
Лук—- — Бън! Вън от ншеатш мн! Капо гρ:еаш дявола ся мъчим ба ан храним наготоео,
а пък те [войниците] тръгнели аз ннвята жснише (и вокaч»m, К. Петнапов, Морава звезди
кьрe—Еa. Репетициите за акпрасата са испанско мъка. „Мъчих се като грсшсн бяеол —
nuтβ БуДсвска в Дневники си, — зсщото самокротокопа дсш: cmρотно солно caвeanш
у меня!1* Ст. Грудее, Адриани Бул—втн—. Оmо»оmо умря мъжът д. тя ся мъча кашо гρeеβн
дявол да изкара някой лсе.
Още: Като оeneш дяаог-
КАТО ГРОБ, мьвои. Съвсем, напълно (мпвои). — ХайДе да се чукнем а бо задраеим
пая радота. Нямаш: нuкооeо cмemоa (о я ρовοе и разбухваш, От мснс не се №№: —
аз мълча като грод, К. Гетимноа, Даяяноиатм оeгтл. Мълчсшс като гроб. Ст. Ц. Дaтямлоe.
Селски дупш- — Но каквото и (а вueuт и (и чуеш, ще мълчиш капо грод! — пробылжи
вся така зъл а cmc»еeн Филип. — Глсвспо па ба ошкъснит, ще мълчиш! Г. Стъпов.
Гласове от е—ноеете.
КАТО ГРЪМНАТ, стон (оставам и под.). Силно н‘нeнaлaш от нещо, кодто никак
мл съм оч—ивич (стон). Гороломое стоеше кашо гръмнат. Той слушаше порсзен и бс
заеeмemeа оп жecmооοmc нсшонн. Ив- Вазов. Пъстър свнт. Докторът рсшн бе я поиски,
Ала трябваше (а ся съобразява с обнчиашя, , . , — до говоря с бащата и майката, . .
Мнжо Соля остана като гръмнеш, оог»mо чу о»кeо : намислил нсаовняш начолник, Б- Нд-
тτоnов. Ариф н Рамзина, Споянчо, каза... ., тъкмо по това е свършил в Гсрмення и
выв фиброка зс uвоycmвeаa вълна е родопал, . . Б»nо мн каз» Марспо. че тн mъомо по
пия рсбото си в»вьcтuл, тъй са и оспинах капо гръмнат. ТС това си я, викам, би то (ойде
късметът и ръцстс, Г. Kирaтвмвов. Сега му е вр—мето- Бойнеше : обявено! Нос останахме
кошо зрымнишя. Й. Йовков. Пмм—τπнтτ ден. Тоборо ооnо лубо се блъсни във вратата, отвори
я и uвдяa». Bcuчоο останаха кашо гръмнати, К. Пдтяанов. Б—з деца.
Още: Кито трдсн—т.
КАТО ГРЪМ ОТ ЯСНО ' НЕБЕ, Съвсем неочаквано. Езшевндегиц—. — Другари —
поДхвона просшо ЗДравко, — трядеа да ен кажа., чя ез не убих орели... Тоеа Дойбс
кото гръм от ясно небе. Цв. Апиегои, Честни дума- Всспт» за ншвночaeaн:mо но а. Стойчев
ДодДя кашо арым ош ясно небе. зс Да порази страстите и омдяцяят: на ecячоu ония
признати и непризнати таланта, ооumо тодно и явно се сшрсмяхе кым този - пост,.
в. Комедия, Макар че смъртта на Тоборо ДойДе зс него като гръм ош ясно нсбы, пой я
посрещни с рядкс твърдост. К. Иетиинов, Б—з деца,
КАТО ГУРГУЛОВО ЯЙЦЕ. Днал, Неж—н, крехък. слаб. Твоето Дстс е ксто гураулозо
яйце.
КАТО ГЪРМЯН БИК, гледам, Иcма, Подплашено и същевременно кръвиппгн
филддам).
482
КАТО ГЪСКА. ’) Е сычст. с τьпом. Иn)номeрно много, усилено (тъпча, храня
н—тнлa някого), Стига си тъпкало Детето като гъска.
2. В сычет. с глупав. Много, извънредно (глупав). Жсно му е глупава като гъски,
КАТО ГЪСКА Е МЪГЛА, обьnнЕИм с— (обърквам с— н иол.)- Много, съвсем
(сл обърквам),
Още: К—то патки (п—те) в мъгла,
КАТО ДД СЪМ ЯЛ РОВ, Днал. Невъздържан съм, буен съм, постъпвам неуравно¬
весено; изглеждам като смахнат.
Още: К—то че съм нв лудото биле. Днал,
КАТО ДДУП. тия- Днел. Много дълбоко (спя).
Още: Като тъпан /в 1 знач,/.
КАТО ДВЕ И ДВЕ ЧЕТИРИ- ’. Съвсем точно, съвсем сигурно, напълно нсно,
Но Деяно бумошо в къщи бсше зскон — Кaзaоьm знаеше като Див и бия четири.
Г. Кирмсгивов, Селски истории,
’, Непременно, на всяка цена. — Карайте с пози темп, по Да видим докъде щв я Доки
рсмс! Щв ии бам аз слеб аяоолоо месеца Отсчестеен фронт. щв ся лcмuолume вие, ще
пропеДнетв като Див и Две четири, Г- KиnaтгaвоЕ, Свържи се пИжата- Бaρaд тихато. крот¬
ката. умната и щв успееш кото Де: и бве четири. Г. Карасяавое. Съвет,
КАТО ДВЕ КАПКИ ВОДА. гnEВИомя) си. Извънредно много, напълно (си при-
гноaмe). Бойвобоша се nρоиaβоmc с Двама. ебри планинци, близнаци, вида ся, вощоτ ся
приличаха кат бис капки еоба. Ст. Зaгоnчннов, Ден последен. Бебетато сс реззнеахе
много (обря. Те д.хс пълнички... Те си приличах» капо бея копка еоде, кокто сс оозua,
Г. Kanитвaвов,. ЧнноeπEO)ткa историн, Ето ссга шой [снегът] щс розеола събори... — BC-t
голям» бедш. спокойно отговора шя... — Защото всичките събори си приличит кото
(зс кепки водо. Н. п, Филипов. Разкази ши ловец—-
КАТО ДЕТЕ ТОЯГА. о0Eоaм. Досл. Ирон. Никак не (обичам)-
КАТО ДИМ. изчезвам (изпарявам се)- Ирон. Внезапно н безследно (изчезвам).
Секретарят го нямаше, Бешс се изпарял кото бам, П. К—равидви, Сработил сл, Всичкото
му оcоcнмceчue и философия изчезнаха оanо бим пред иидо но пая любовно сцена,
Ив. Вазов. Год игото,
Още: Яко дим- Книж. Ирон,
Вод· началото сн от БиОвнят—.
КАТО ДЛАНТА НА РЪКАТА СН, зная (№^—3—.), Много добре, е наИ-иогемп
подробности, нanпяшо (знан. познавам). И промаши поеха бързо нагоре в безкрайното а пусти
пленини. ко.то стария. партизанин nозноeaеe оamм длснта на ρыоaτо си. Г- Карася—вое,
Ленто,
Още: К—то пръстите па ръката №.
КАТО ДРЪВНИК, сд изправям (стон), Одοон. прснебр, Неподвижно н безучастно.
Оез да върша яли да раебирам нещо (стон),
Още: К—то пън. Обuон. лceнeдc, /във ’ знач,/. К—то дърво. Одакн, ncыпeбc,
КАТО ДУША, ядн. Извънредно много (мек) (обикн, зм хвяО нви друго τeтτ)шо
произведение)- Ако нскоте от бялото бρотам, имаме.. . Отлични франзела стават.
Мски капо душа. К. Кмво)в, Живите помпят, Зоребе нся [валцоват— мелница] спр.хс
много воденични аз Луговскн. крой. понеже бρaеноτо й бсшс бяло,... бсз примеси, А хлябЪт —
мск кото дyma, К. Kмго)e. Живите помпнт-
КАТО ДЪБ. Досл, Обикн, прянвбр, 1. В съчет. сыс тτгт (изправям тe). Неподвижно
я безучастно, без да вържа явя дм na‘01naм н—що (стон),
2- В сычст. с мълча- Упорито (мълча) (оОянн. защото ше знам какво дм тиж—.), На ръцс
ло цскош то (а те носяш? Защо? Затуд ли, че е шяхнопо общество пи шля.кашо дыб мъл¬
чиш, или разтваряш успа само (и бръщолевиш пошлостн и глупости? Ал, Kонтτ—нтннов.
Бай Ганьо-
483.
КАТО ДЪРВО, стоя. Обикн, пренсбр. Неподвижно н безучастно. 0—з да върша
или дм разбирам нещо (стон), — Ефенбам, — ксзеа ниско но съднико — в то. ивстнак нямо
нuио противно, той се тапосва в Цариград, И мс поглежДа усмихното, Аз положително
нс раздирам ншио, стоя като Дърио, Ив. Вазов. Год игото,
Още: Като във /във 2 зшaо./- Обикн. πρcныбc. Като дръвник. ' Обикн, лccныбc.
КАТО ДЪРТ ЦИГАНИН. 1. В съчет. с вьдa- Много (лъжа), — Нс си будала
колкото тедс — обърни се Моρоо. — Теде щя те изкараш за поДщрякотсл. т.х зо
вaдлyбeнш — толкова,. . — Хсйдс и ши! — сопни му се поизплашен Есемсшо, — Честни
Дума!, .. Попий Казака! —— Вярно! Вярно! — сспно се Бaвaкьm и есич:^ се изсмяха, като
иа(яхс кск Есемепо го изгледи страхливо и поДозритслно, — Лъжсше кашо бърши циганя! —
рсчс той сърдито и с: дръпни е еДин прошен ъгъл. Г. Kмnмтшивов, Селски нсторнн-
2. Днал, В съчет, с треперя. Силно, много (тр—перн. обикн, от студ),
Още: Като брадат (влашки) циганин /към 1 знач./. Като гол циганин /към 2 знач./.
КАТО ДЯВОЛ ОТ ТАМЯН. 1. В сычст. с боя се (плаша се, страхувам се).
Извънредно много (се бон. страхуи-м). Но Движението на труДово-културнат бригаДа ями
и врагове, . ,Те се до.п оп нсго., .., кошо бяеол от ПШМ.Н, Г- ДЕянтров, Културните бригадн.
Те се плашиш капо Дявол от шамян ош прсДложениято но СССР за разоръжаван: и
вaбρaно но ашомношо оръжие, в. Рaбоτянч)тно дело,
2. В сычст. с бягам. Уплашено. със стрих (бягам), — Другарю Камен, вожбаш ло този
колобке тук? Тя си ама история — започни До c»зксвea Гранит. — До миналото гобина ф&
шистите дях» влюбено в нея, а сега б.гсп като дявол от шемян, Λ^α спомена им
остаеи ... К- ЛамОрдн. Средногорски партизани, Дс за веДя кск щс сс раздерете с
оная дaазaлоцa. мързеливци а хитрецо, конто знаят само зс висока ниДнаца ба дρыиоuыeяm·,
а от родопит бягат като Дявола ош тамян, Г. Кирисш-вов, Свърши се напит—.
КАТО ДЯВОЛ С КРЪСТА, боря се- Дасл, Крайно ожесточено (се 6опт)-
КАТО ЕДИН < ЧОВЕК >. Всички eлноeпeм)πяо, едЕШодужно, тьггисно. Балконът
е крепост, оояnо милион войска не можс я зе! България щс ' скокня като едан човск.
Ив- Вазов, Год игото- Щс оголите Дыржоиоши, ще озлобит нироДи, ще ся Дигнат кашо
я(ан и граждани, а ссляно, ще иа непровяш на пух а прах, Г. Кирасшавов, Свърши сл
нашата- Още същия (ян НероДнат» скупщине, като е(ин човек, е осъДила поя зсроломносш
на Бacогeмρгceaчaτβ а в котирало вярност на оρсля. е. Българин. 1902 и.
КАТО ЖАБА В ГЬОЛ, пуля се (пуля очи и под.). Дасл. Вж, Като жаба в -нал<тм>
/и 1 зпич-/-
КАТО ЖАБА В КАЛ<ТА>. Доил. 1. В сычст. с пуля се (пуля очи н - под,),
Много (се пулн), Прспен е ош турцапс До ни ноуча nовццaнmc, злебсйшя го оокыu ся пре¬
струва .но тыл: и се пула кашо жсб» е кал. Нв, В—зов, Год игото-
2. В сычет. с разкрещявам се. Много тшвπо. внсото (се na‘нn—пявaм). Какео.си.се cсзоρ:-
илu като жабе е оaл?
Още: Като жаба в гьол (тиня) /към 1 зш—о./. Днал.
КАТО ЖАБА В ТИНЯ, пуля се (пуля очи н под.). Доил, Вж. Като жаОм е
ти,<тм> /е 1 знач./,
КАТО ЖАБА НА СУХ ВИР, ■ оставам. Доел, В небл—гоприятно, лошо положени—
(оставам). '
КАТО ЖЕЛВА В УГАР, напрягам се. Дасл, Ирон. Напразно. бeзтмнтг·но (се .на¬
прягам, - мъчи).
КАТО ЗАЕК. 1. В съчет, с бягам. Много бързо н иолпгaшeшо (бягам), Стефанов
сметна, чс е попш(нил на засада, но кото веДя, чя стражариш: бягат кашо зайци. . ...
рсзбрс.оокeм - с стонало. Хар-, Русев. Год земята- — Бс пой бяга ош хорош» кошо заек, а
та —· nлaиcл жсношс! — смымро го кротко Гянъо. Г. К—р—св—иое, Селски Eтτоnнн- :
2. В сычст,.. със спя. Съвсем г—яо (тпт).
3. В cъиыτ..сыс ■ страхлив. ,,Изиънn)лπо много (страхлив), Дспспо -дсшс сшрахлнзо като заек,
4. В сычст. с треперя. .Много силно (τ■рeneрт)- — Бнжшя го —,поДзе отново офицерът,, —
Нс влязъл оиы. а всчс треперя о»mо заск, Нс, ама зяжшя го само кaо треперя. Нс шикъи
414
покажи му в(но-еис' хватко а щя изтърси всичко, ооыmо вноc, Б. Р—йвов, Китто само шие
умяраме-
КДТО ЗАЕК ПА ИЪРТННА, мnь‘нм- Доел, Извънредно много (мрь‘шa)-
КАТО ЗАЙЦИ. множит се- Усилено. нзeпяпллно бързо (се множит). ЦогсннТс се мно¬
жиш кашо зайци.
КАТО ЗАКЛАН- ’. В съчыт. сыс тгт- Много дълбоко, непробудно (сnт). — Какп
задслягсхп: есчс. спя о»mо заклан, Донесъл съм са буДилник myоо. аник сым загубен,
Ем. Манов. Моето първо янто, —.Години, Анаелясе, зобана! ЕДно време капо зоолaн спех. а
ссга Дремна не бремно. а ставим.“ Й. Радичков, Барутен 6унean. Призори се отби е .швсДаТ
тръшни ся пра едно оyлa сяно, и капнал ош умора. заспи кошо ^кл^сн. Елин Пелин. Л—»
т—я ден.
2. В съчет. с викам (кр)пт)- Много силно. много високо (виним), — На помощ! но помощ!
разбойница! . . . Той все eaоо. като вaкл»а, Ив. Визов, Хъшове, —— Оле-лей! —— ревни
онзи капо заклсн а ся mcъmнa но земята, П. Велков, Стълба до небето, — Бaкeо ще сым
виновен аз, бы бяДо Фроне, завря са главите под масата, разрито столовете и прсДн Да съм
посегнел а дез Да съм зо убсрал, вaρcβa като в»клоа, Н. Хайтов. Го земята·
3- В съчет,. със скачам (Друсам сд н под,)- Буйно, силно (скачам)- Тоекa пибна по очи,
горчива обада я забава: ... Тя се брусише като заклана. пръстите д се гырчсха и търсеха
бе уловят нсщо неуловимо. Г. Караслмеои, Титул. Скачи - кат в»клaн,
Още: Като заклан турчин /към 1 зн—ч-/, Днал,
КАТО ЗАКЛАНА КРАВА. гледам, Иcма, Еж. Кито заклан— овди-
КАТО ЗАКЛАНА ОВЦА, гледам, Ирон, Глупаво. 0—з да разбирам н—що (гледамф
(обикн. нещо, което будя недоумение),
Още: К—то е—клан— крие—-
КАТО ЗАКЛАН ТУРЧИН, тия- Досл Вж. Като заклан /3 1- знач-/- Никой' ня му ся
одоби, — Спяш ооmо в»клaаa турца. ала пък. ., Амс ще ом ρозe»uя маностора! — дутно
ерошата Безсолния, СТ, Ц- Дмтнaгов. Стубгешсннте липи,
КАТО (КОЛКОТО) ЗА ПЕК. Еж. К—то (ковкото) за цяр,
КАТО (СЯКАШ) ЗА ОГЪН, идвам (дохождам), За много малко време. набързо
(цдзам, дохождам)- Прсз вaмam», зс бързо разпалване на печкатш пък а зс икономия но
mcccоa, понякога се хоДеше до блaвоumβ комшии с лопатка за жир, Оттам в а nоaмβюρ-
оama за бырза госта: „Дошъл като за оаын“. П. Мирчев. София от з-вчера. Дыщсря
ма много бъρвоmβ, Додбс у нос оaτо за огын и ошаДе иеднаго но дежурство,
КАТО ЗА ИОЖДР. викам, Тревожно. пnнпnтяо (аикмм)-
КДТО ЗА СВОЯ ДУША. Много добре, нито еа себе ся (зм извършени работ—),
Измих прозорците като за своя Душа.
КАТО ЗА УМРЯЛО- 3— дреха, обувки и под, — много лошо, небрежно изработени.
©т много лопо r—о)сτeо. Hошaua ядно палто кашо за умряло.
КАТО (КОЛКОТО) ЗА ЦЯР- В тьeтeм малко rовшо)сτeо. Кажа-рсчн, захирши нш село
вя лcмeоβо капо за цяр. Г. Карасг—зов, Тика е,— Сода каустик дадоха само по вдно
дрънче, сверихме сапун оолооmо зо цяр, изпрахме eea-τcн пъта а — свърши ся, Г. Ка-
naтшaвои, Обикновени хор—,
Още: Като (ковкото) зи г—к-
КАТО ЗЕНИЦАТА (ЗЕНИЦИТЕ) НА ОКОТО (ОЧИТЕ) СИ и КАТО ЗЕНИЦАТА <>.
гaзт (βмплт). Много старитешно, с извънредно голямо ' внимание, πaИ-‘опно (пизн).
А ομ та неистини са стопанин, поза имот са кошо звницото на очитс си. К. П—тнинов,
Дамянои-та ч—гад. Чубно момиче са номсрал. Бояне. Дс я пазиш кото зсницото но
очитв са, Μ. Грубежли—ва, Грее иглено ухо. — Другсрн — повиша глас Златка, — но-
робнняп нмош в нот. Нос трябво да ао пазим като зсницото но очитс са. А. КармвиИч—в.
Топва nпяaвнокa- Бсшс оп вдин роб с Вълковци и Чалъковца а (ържвшв до св пози като
звнццшто нш окото чорбаджийското име а бостойнстио. И- Константинов, Гредиян— от нз-
оeзнмвнн град,
КАТО ЗЛАТИШКО ДАНАЧЕ, наяждам се. Днал. Много. до насит— (се наяждам)-
КАТО ЗМИИ НА ЗМИИЩЕ. Днал. Е голямо rовшолсτЕО и накуп. Събрали сс ооnо
змея но вмaaи:.
КАТО ЗМИЙСКИТЕ ЯЙЦА. Дасл, Задружни. сплотени, единнЕ.
КАТО ЗЪБИТЕ НА БАБА МИ. Зи нож — коИто е много τьи. Защо мн (оиаш тоя
нож, нв вижДаш .и, чв под в кото зъбите но баба ма?
КАТО ИЗВАДЕН ОТ ВЪЗГЛАВНИЦА- С много измачкани дрехи, я)тnneτниτ-
Ивβaняβ»д, но е пая Дреха ти са копо извобен от възглавници — хс-ха-хс! П. Стоянов,
Холера.
КАТО >3 ВЕДРО. В сычст, с вали (лее се н под-) За дъжд — много TEВяо, про¬
ливно, на големи потоци, струи (ваян)- Обабил ся дρeвaоe мъжка глас, — Иб» от твоя
сонди. Полоeнсхмβ е руди. Щв (оддсш ло до измериш лоста?— ВяДноза! И Спасова
почнало тресково До ся одлаче, А новън се лссл дыжд кото аз зс(ро. Но Спасова хyоаaлa кым
сонеота. Искала да отбележа точно c:eоaя момент. Д. Снрои. Мед и желязо, ОшеяДнож
се изсипи ДыжД като из иеДро. Елин Пелин. Ян Бибиян- ДыжДыт зосилн. а по-посл:
лавни кошо аз ия(ро, Д- Н-миров, Братя, Вала капо яз всеро. нс мога би излязо
КАТО ИЗВИТА 'КЪРПА. Доил, Привичен, снопотмш, красив,
КАТО (КАТО ЧЕ, СЯКАШ) ИЗПОД ЗЕМЯТА. 1. Сподавено, глухо. τъио. Само оп-
ecымc-ноeccмe кашо нзпоб зсмяшо Долитаха глухоп: степания но умиращите, Ст. Зигоnош-
поа, Д—н последен, И ето доueч някъде, глухо и во(aвβно, кашо че изпод вcмяnо. ...
сс зачуее ура, Й. Йовков, Земляци- Стон / протяжен носа ся, ксто изпоД земята
К. Христов. Чеда ни Бавнипи-
2. Внезапно. неочаквано. язведт»ж. Партизаните блокираха селото. Те ся явиха като
изпоД зсм.па, Г- Kирaтгaвов, Нм тτnaж—. ЕДва ncacmοгшaл» стока в магазина а прсб
ератто зсбного св норсжбат първите оnemооca, изскочила еяк»е изпод зсмято. <в. Минков.
Оп—шнмптнa история, .
КАТО ИЗ РЪКАВ. 1. В сычст, с вали (лее се). Много силно. изобилно, ши големи
потоци, струи, проливно (вали). Боло темпо, като в пъкъла и Дъжд валял като аз
ръкав, Л, Карав—гов, Войводи. ДыжДыш поДоше ксто аз ръкав. но чучури, Нв. Вазов.
Год игото .ДыжДыт ся .β^β оamо из ръкав, а нас бяхм: всче мокра ксто мaеоa. Г. Ка-
пaсг—еов. Сиопжняоe. Далеко някъде погърмя, .. Наб горат веч: сс б.хс напластяло черни
облаци . . И още ня отворила сънни очи. — cyоно ДыжД ксто аз рыков, Ц- Церговсиш, Под
тτaпaτa върба-
2,. В сычст, с тека. Зм нещо -др—Оно, зърнесто н под- — е голямо количество. Днес
но блооо във Бaаaρcecкоmо Дойде оомб»йШ. . . Жънс, зърше — а всичко ноисдныж. . .
Жатото шсче е чуеслап кат аз ръкав, Г. Kирaтгивон, Г—Одрози,
3. Доел. В съчет. с върви ми. ДоОре. блaгоиолуоπо, успешно (ми върви).
КАТО ИЗТЪРВАН ЗАЕК. 1. В сычст. с гледам (оглеждам се, озъртам се
и иол.). Плахо, боязливо. страхливо, уплашено (гледам), В обори,, ,,. себяха още седем Душни—
. . . Кобооо се оaлβжбaеβ копо изтърван воcк, пулеше се в тъмнината не обори а ан
С»зnоваоβошe повече,. по гласовете. ошколкото по uaцamо, Г- Кирасвавов. По н—кгоп-
— Мустсфа, щя eодβт лн момочсшо са?— започна той напрааво. . — Кокво мс гuβ(ое
ооmо изтърван воык? — засм. се покроеотслстесно ксхс.по. — Нели имаш момиче за
жснснс? Б. Несторов. Си—тянни пад Родопите. Но Минчо се спря (о вратопо и ооnо
чя нс cмccеc би престъпя навътре. .. — Влсз (е! — рсчс Тошки и се зссмя с злсс. —
Кооeо глβбaе токи копо изтърван воβк? Влсз, сема съм, мамо я н.м» пук. Г. Кирисвавов.
Татул- 2. В. сычст. с бягам. Много бързо н иолия—ш—но (6яиам)-
Още: Като пушнат заек /към 2 ея—ч-/- Даал.
КАТО ИЗ УЛЕЙ, върви ми. Днал. Много ло0n), успешно. благополучно (мн
eьnвн).
486
КАТО ИСТУКАН, стоя (седя, гвддмм)- Неподвижно я безучастно (стон), Често
пъта майорът го бнemы със ссбяпа по .ацето. И Трнчко еτмemы морно ат астукин,
мaa»mβ а nρaeмотe покорно ударатс. Л. Стоянов. Сребърната сватба ни иовrовшнк Матов.
Модcmоcыτ Симеон глвдашв кым nлeеοeоτо псм: но Гярхарб изкриво. небружелюдно, а робот
ннцише спояха неми кошо истукана, Хар. Русев, Ио стръмнините. Герсоныт. стегнеш в cмооaнз
ж колосан· нозcьднцо, стоеше но Див крачки от тях като истукан и чакоше воnмeeeuτ но он-
глачаншно, Д. <пnотτnмноe. Симообречепите, Тя [т—яцуеичнит—] заубря смело, дръзко (ширсто.
то cяоое простено от долко, вβыачemоmо зазвъняха неистово а азиеДнъж Зоя воcτоно
ооτо нсшукон, Д. бЩросτпмнов. Сaмообпeчeннτe.
КАТО КАЗАК, варязвам се. Много (се нарязвам, се напивам), Номаaш ля Еоοм»
Стспаначо? То! кога ся нарежеше като кaвaк, а ся люшкаше от Дувар но (увер, имаше обичай
(и са гужба сана очauо. Ал. Константинов, Ирнтτ—штян писма. „Я тсза нв мс разбират*' —
помисля си бой Ганьо и кото се върни пра Другорашв са, прабиво: „^а»ияволa ся като.. .
казаци“. Ал, Константинов. БмИ Ганьо.
КАТО КАЛАЙДЖИЯ, въртя е е. Постоянно. непрекъснато (сл еъртн), А бοиβιкτмиъm„,..
сс върти ксто килийбжая в коженото са кресло, усмихва се йсзуатска и все разправя. чя скон¬
товия. комнпяш ня се я събирал още но зися(ания, 'СВ- Минков, Разкази е τиnмгeжови кожа,
КАТО КАМЪК, здрав. Изключително, съвсем (здрав), Остарях. санко. разхлопах
сс като ρ»зcьха»ло оол». . , доскоро бях вeиово като камък. зъб ня бс ме заболявал,
Г. Кмр—сгавов. Доктор. — Е, кск са със зераевто? — Как до за кожа... в»cβго нищо
мн ням», жив и зДров съм, както мя виждате, капо камък! П- Михайлов, Магнит— парти¬
занка,
КАТО КАПАК ОТГОРЕ. Като иотяeлш— неприятност свръх други неприятни неща.
Слсб шри (на в»мцноβом, чубя св кога щя св приготвя а кото кепок отгоре на св повреди бойлерът
КАТО КАПКА. 1. В сычст. с хубав- Много (хубав) (обикн, за мома, момиче).
Глеба спокоен а хич нв го в сня. чв невястата му, - мл»е» и хубав» кото оanкa, се връща по
първи ~ пета, α^α шъмннцошш сома-сомсначко. Г- KaпитлмвоЕ, Иолπнт зи мира,
Тоя Йоан Фβи(aашнeоβ. (сто ао срещнахме, в богат. но оавa. όα^ηα но момичето. беше
още по-догиш. Вайнер сс коввошe, Негов» Дъщеря дешя. хубаво момиче, кашо кшлоa.
Й. Йовков. Хермини.
2. Много хубав, красив, Дъщсря й я момнч: кашо копки,
КАТО КАРТЕЧНИЦА, говоря (приказвам, бърборя). Извънредно бързо (говоря),
Т. зноя български. но шо гоβоинm капо о»иmeчнuц» а затова нищо няма да та ρaвбыиβ,
КАТО КАРТИНА. 1. В съчет. с хубав, Изключително. много (хубав), Дъщсря па в
хубави кото ооиτaно,
2. В сычст. с хубавица. Изключителна, много голяма (хубавица).
3- Много хубав. нрaтнe. Жениша нс (окторо в кашо коршнно. не можеш (и й св ншгueдош.
Още: Като картини—.
КАТО КАРТИНКА. Еж. Като картина- До нсго сеДешв кокониш» му — хубавица
капо картинка. спретнат облвчвнс, е европейско бреха. А. KaрaвиИо—в. Топва nпнaвнчкa.
КАТО КАСАПИН, гледам. Кръвнипки. страшно (гледам),
КАТО КАТУНАРКА, лъжа. За ж—ни — много (лъжа), Мал:. uыжcт като о»myлaρкш,
Ив. Вазов, Год игото,
Още: Като циганка /е 1 зш—о-/-
КАТО КАТУНИН, лъжа. Днел. За мъж — много (л1жа).
Още: Като циганин /е 1 зн—ч./.
КАТО КАЧУЛ НА ВСИЧКО. Като иотш—лн— неприятност свръх други неприятни
я—щи- И капо о»чyл на всичко (одбс уволнението на Баскато а АнДрся, чс влезло пияни
е тунела, Т. Монов, СМърт няма,
КАТО КЕРКЕНЕЗ, гледам. Хищно, настървено (гледам)-—А за сиоято (уши ши нищо
ням» до eодeт? — Аз ще До се помоля сом», — оaзa женаши, . . Когепо произхожДашс
4S
всичкото този. то игуменът злβдсиβ отбалсч: оamм о:ρк:н:в. Л- Каравегои, Хр- Ботдн. Знм—ж
вц ти кон сме? — Снчкаят майчанът му корсм в шакыз. быбрсшс старото вулан. и
глβe»еβ кым снохе си капо кeио:нeз. — Аз Добре по о»зв■aх До я нс вым»е, . . Бρyт»na
ня пабе далеч оп Дырзошо са. П, Kмnaи)лоЕ. Ггавпо-
КАТО КИРДДЖИЙбКИ КОН- ’· В сычст,- с тегля (работя, трудя се), Много,
покорно н 0—зропотно (риботн. тегля),
2- Го навик. автоматично, без да мисля. Сиваш», който от синца на имешс ний-
Дълги мустак», опънеха ао зс тях а шой тръгна о»mм оαиоeжοйcкα оон. Зах. Стоянов.
Записки по българските въстания.—Ба—сърДешс св Μβαηο—^ хумсм кото оaиоджuйcоu■
коня! Нели трябва до са почавом: но обсб? Г- Kипaсливов, Жани д’Арк от инча „Еделвайс“·
КАТО КНФЛДДЖНЯ, излагам сд, Много (се излагам)- Н: забравяйте, че съмне¬
нията са си съмнения, а. милицията аск» ф»оma. Нс може би се излезем: ксто оaфлобжοο,
Открием лн нещо — тогава, С, Ч—ршишев. Вятърната мелници-
КАТО КЛЕЧКА- 1· В съчет. сыс слаб- Извънредно много (ся—б)- Отвлече ме До картсч-
ницото, вaиоmо тсзн жено е слеб» копо клечка а не може (и напроеа това, Д. Димов, Тютюн»
2- Извънредно сгаО. Брс, Мaтc. та си капо клβчо», по но р^адопото — хaua!. Таке ма - ва-
киха,. . — въздъхна той и пея възДишко обвя очеше му с тънко влога, ксто стъкло, когато
го Духнеш, Ст. Ц. Даснавов, Без межди.
Още: Като аеИки /във 2 знач. към 1 зп—ч./.
КАТО КОГА- Възнлнц—ннд за изразяване па учудване. че се е случило нещо, което друг
път яе е ставало, чл е нитτьnEвa шеочагиаша промяна, Ало не очакваше поя βылиое. К<^а^^т^в·
кога султънът до проява интерес? И к»ово с: крие зсб всичко този? Ст. Дичее.. 3— свободата,
КАТО КОЗА Е КАЛЕНДАР, гвддмм, Иима, Глупаво. Оее да разбирам нещо (гледам^
(обикн. нещо. ноето Оудн голямо недоумение)-
Още: К—то котки е кмг)нл—n. Ирон. Като мачка кал—нд—р· Иион.
КАТО КОЗА НА ЛЕД, ходн. С пa‘нп—ч—н— походя— от много умори (ходя).
КАТО КОМИН. пуша. Много, непрекъснато (пуп—). Около· монуша кмяпыт себя
замислен но сшоло, воnaлa нова цигари, Днмcе: капо комин, На, Хаджим-рчев, Овчарчето
Кавштяо.
КАТО КОН (ЗА) НА ЗОБ, надявам сд Днал, Ирон, Напразно, 6—з да яма защо' (сд
н—дне—м),
КАТО КОН НА ПРАЗНА ТОРБА. на денм ее- Днал. Ирон, Напразно. Оез- да има ‘aпо
(се наден. се нилтe—м)-
КАТО КОН ПА ПРАЗНИ ЯСЛИ. стон (яETВт, еммисвЕв съм сд н под-) Ирон.
Б—з да върша нещо н без да знан какво да правн (стон). Да имешс поня по ощ: шро-
четири волыко. всичко щсшс Дш бъдс по-иначе, А тыд сътрепвзницатя стоят като коня над
празни ясла, а мвланхолнято им, кожa-иeчн, св nиβuρъиш е ипохонДрия, Св. Ментов.
Разкази в τanaв)жонa ножа-
Още: К—то магаре (вол) па празни нсли- Доил, Ирон.
КАТО КОНСКА МУХА. павирам сд (преследвам), Нвобобр. Натрапчиво, пах-мвпо
(сл навирам), Прсз целия път eоmyоa мене мс преследвах» безпощаДно, като конска мухи,
куплвтатв нш блуековцчкато псссн: Лятно нои се превияява .. / млиД юнск сн кон азвожДо*
Ив. Вазов. Из грнвцшятд-
КАТО КОН < КАПАЦИ, вьnия. Б—з да гледам, б—з да разглеждам нещо н—оново
(вървя), Майко ми. кото ucяо» жсно, иска До поглеДня някоя витрини,, (и поризглеД»., а бсщ» ма-
върви кото кон с оолоцa, не с: спари, нищо не иежбо.
КАТО КОГДЧ. напивам се- Днau. Много (се напивам). Кръстат се, кръстат. » най-
после ся а напоят. кошо копоче, П- Кармидвов, Българ— от тτaпо време. Зо млаДите и зо
живите личности е Рycчyо оспав» само сбно спасена:: До нДаш в лозята, До сс нопняп.
ксто копсчв, а (и поДъхаш част возбух, Хейбсшс и нос ба аДсм и лозята. П- Кир—вегоз.
Богатият - сиромах.
488
Г КАТО КОНЧЕ, мълча- Съвсем (мълчи)- Зад - гърби му оиuτaоyeо роботото. а но
обсъжданвто мълча ксто коте:,
КАТО КОСТЕНУРКА, -л^.взн (ЕьnЕт и йод,), Изключително бавно (пълзя), Ал» исбнога
слсб по. езнснаби ивениДо Тно Бранко св nиβвρьио и обикновен зшπшдноββρоnβдcоa булвварД:
по q>cdoTa д минаваш τиoмι»u, е отстрана — автомобила. конто пълзят копо костенурка
а елaиoτ всяко секунДо преД светлинните сигнала но кръстопътищата. СВ. Минков, Друиата-
Aм—nннa- Ош юг почнаха до пристягаш uъиmaчоц. Те пълзят кото костенурка, А. Карм-
ВЕИчее, Птичка от глина, — ГоспоДння. шо. трсн пъпли копо коеmeнyиоo. Не- Вазов..
Невинни пaзнaзн.
КАТО КОТАЦИ, гледам· се- Днал. Враждебно. предизвикателно (се гледаме).
КДТО КОТЕ. ям. Извънредно малко (нм). Дъщсря ма ябе кит ^опс.
Още: К—то eпм0ол.
КАТО КОТЕ ВЪВ ВЪЛНА. добр· ян е- Доел, Много (мн е добр·)·-
КДТО КОТКД Е КДПЕНДДР. гледам· Ирон. Вж. тНто коз— е нигендмр.
. КАТО КОТКА МИШКА. Емплт- Много зорко. с голямо внимание (eиплт)-
КАТО КОТКА НА ЗЛО ВРЕМЕ. нииьтимм се (намусвмм т·). Много (се на¬
късвам),
КАТО КОТКИ НА СИРЕНЕ- В голямо ковшо)сτво. акупом и в надпревара. с говямо-
желмяне или яaтτьne)шо. Набрала се като коmоa нш енUыны.
КАТО КРАВА Е ЖЕЛЕЗНИЦА, гледам. Ирон, Глупаво, б—з да разбирам нещо
Гледам) (употреОна— се за яещо. което будя голямо недоумение),
Още: КМто теле (бивол) в железници. Ирон,
КАТО КРАВА Е ПАРАКЛИС, гледам, Иимн. Глупаво. без д— разбирам нещо
Гледам) (употребява се обикн. еа нещо. което буди говнмо недоумение).
Още: Като магаре е n—ритвит. Ирон.
КАТО КРАВА <НА <ЛИВА>, тτот- Глупаво н без да разбирам (стон) (употребна—■
—е еа невежа жена),
КАТО КУКЛА. о0в)о)н (пременен и иол.)- Пищно, красиво. великолепно (о6г—оeя).
Колкото имаш: госта, толкова повече хора б.хс наДошла До вабят а до чуят, за (и
разправяш послы от рое но роб за Двамата царя. конто ся д.хо целунала в успа нш връх
ГсргьовДсн след венчаването, а зс хубсвоше а пременена кошо кукла млаДоженцн, Ст. Загор
чинов. Ден последен. В този време влсз: Теофану. натруфено о»τм кукла, а поДоДя ма елшдно.
Л. Каравегов, Стоян,
КАТО КУКУВИЦА. ЖEB)т. Съвсем сам, бее пятого. тaмоτно (живен), Нощес сым сыну-
вали, че уж бобах Детс. — Тя сс изсмя и го погледна nρeeaзeноoτeuно. — Амо кото живея като
кукувици, семо-сомянан^о, Ем. Станев. Иван Кондарев-
КАТО КУРШУМ. т—жа- Много (тежа),
КАТО КУЧЕ- ’. В сычст. със страдам (тегля, гладувам я под,). Извънредно много
(тτnaлмм)- Освмбесят години теглих а стробах ατ оyч:, ши сего ля рахат щс веДя?
ЕвЯн Г—вян. Летен ден, — Б»кβо нс мн св в случвало в живото, ' ами съм тырпял, търпял
като куче. Елин Гевин, Летен ден,
2- В сычет. в дEB)т (умирам, издь-ЕMм, пуннмм н под,). В голям— нищета; нито тaмоτннн.
бездомен (живея), Ще бъДе глупаво да умра ош алоД като сдно кучс, Ив. Визов, Η)мшгE-я)лnи-
гя. Ако раната ся възпали. ще nyкнcе копо кучс. Г. Кмрасгавое, Селски истории.
3. В съчст. е убивам (^6^·^—. и под,), Б—з жал, б—з милост (убивам). — Защо ня
го застреля! — избухни той, — Защо ня го претрепи кашо куче! П- Вежннов. Втора роти.
Русан щя му eоосжc [н— Гажиов]. че ако не бвш: руското революция. войните нямаше До свърша.
тях, фронтоваците, щяха (а га aвτиcляm като кучспа. Г. Кир—свмвое, Овед ноември, Нш
4S»
вДнн косым остани, До на озбя.ш кошо кучста. Ив. Вазов, Под игото- — Девам - за точно Дев
минут (о си спомните за семейството Шуб. Разбираше ла? Ако слсб теза Две минути
мс проговорише, ще ви заспрелям прсб очитс на всички кошо куче, П- Вежинов,
Пажата сия—,
4. В (ячсет. ыс- заяждам с·. Злобно с·- анждммм).
КАТО КУЧЕ В КАРУЦА. наредих сс- Много добре, чудесно (се наредих), Нoам му
nиaauocяеc: — Този Ненко ся е нaρeeau копо кучс и ошиyц». Амо шой васe ла, чс Гинес
само Да плюсне и ще ао уДава? В. Нешное. Командири,
Още: К—то куче а ковм-
КАТО КУЧЕ Е КОЛА. нарсдЕх се- Еж. Като куче а к—руца,
КАТО КУЧЕ ВЪВ ФАСУЛ, надувам се- Дасл. Ирон. Много (се надуемм. ае
гордея),
КАТО КУЧЕ НД ЗАГОВЕЗНН. наяждам се- Даал. Много. до насит— (се наяждам),
КАТО КУЧЕТА <НА> УМРЯЛ КОН. Дасл. В голямо но.внодтτeо я а н-дпрев—ρι»
с голямо н—тτьпвeнE·. алчно, Почнех аз поляко-лека mциaоeuйкaτo, амо нала ме ночоголихо
пек. кото кучешо умрял оон, шия пусти близка и роДнинн! Нола сс всрссия слсб вересия#
Чудомир, ИипиИ, Фивоо!
Още: Като' ' псета ни умрял кон. Досл,
КАТО КУЧЕТА <ПРЕ3 ПЛЕТ>, ндсм се (заяждам— тe)- Много (се ядем, сл
заяждаме)- Та. а ^μο мслоо ля му - : Дрънкало за тсзи услови.! Как сс Дърпаха те, ко^ сс
зе.жбсхс като кучспш през плет. Г, Kanитлaвов, Оелснн Eсτопни- — Скорлотои е с(ан
б:змбραзаαо! — коза запъхтян Нанков, кашо cnиeляе: яросшна погледи на Дожо. μ.:.
глава, капо ансвен бик. готов (и св спусне лaо. — Защо се яДсш: кашо кучето? Ив- Вазов,
Ka‘мяaптяaτa царици,
КАТО К^Ш<<Т>> И КОТКД<ГА>- ’. В съчет. с глсдамс се- Враждебно, с омраза
(се гледаме). За аяомлоо гобина струпа ново къщи, И оaоuo? Първа в сялото. „Зш тебе с. сдна
са“ — казваш: някой пыт шой, когото Домна му Домилееше. когато баща а Дъщеря нс св
глсДаха като оyчc а коmо». Б- Болгар, Близнаците. Мaлоо Другаря имам нш mи»ncвaτс,
Две стара германки, едно гърчя, с което ся гледаме капо кучето а ооmкama (...) а
ябно млаДа тucдцшρоa. гувернантка но Две (ецо. Ив. Вазов. Писма до Евгения M—пт-
2- В сычет, с жив—дм, В постоянни разправии, в кавги н омраза (живеем),
3- Ирон. В съчсш. с обичаме сд (пог-ждам· се), Никак, ян най-малко не (се обичаме),
— А осо са ония Двамата?... ПоаожДсш лн с:?... — Бсо (и не ся погажДот. госпоДин по-
ρyчοо! — усмихни се той. — Баш капо кучето а коткотш. И. Вежяноа, Нажата сяла-
Още: Като кучето н мачтата, Даал.
КАТО КУЧЕТО И МАЧКДТА- Досл, Ирон. Вж. Като яу<^е^)<то>^’н яотак<та>.
КАТО КУЧЕТО НА НИВАТА. тЕьnшЕмм пм0оτмτм (тЕьпшимм н). Несполучливо.
безуспешно. яожо, зле (свършвам нещо)-М'мр|«п ся прибра рано... Щом ао чу До захлопва
лоиmama. Сшомяно внocшc, чя ще го зида празен, „Γομ са с, не сым ли с него, свършиш я кошо
кучето нш нозете!“ — помасли са, Е. Мутафчиеви, Летопис на смутното време- — Комай —
обида ся по някое врсме сбен от агашс (...) — комод я свършихме капо кучето на наиштик
Кок щяло дш зареам аянс, по до ао преДадем но поя оyчa сан? В. Мутафчиеви, Летопис на
смутното вр—ме,
Още: Като (колкото) псето на пие—. Днал.
КАТО КУЧЕ ТОЯГА. о0EOMм. Днал, Ирон, Нянин яе (о6ноaм)-
КДТО КУЧЕШКИ ЗЪБИ, рсжат, Д^н^с^. Зм ножици — ложо (режат),
КАТО КУЧКИ, ндсм се- Зи женя — много (сл ядем, нараме се), ПоД сшорате
върба утихна всичко, Само бабо Тръпки и баба Стнка бъбреха на пях амс: — То и
моНте снеха са лчemоa. Дcиоc. амс а - Колезскип щс сторят. Нямат слога зс перо —
eyм»е: боба.. Тръпки. — Ама, имаш! — отговоря бебе Дeеоa. — яДап ся шс кошо кучка,
току.. , Ц, Цертовскн. Год старата върба, Па благодарим боги, чс а -нязсстт на сс
490
дооoисхo таково, (сто да се ншгажбап, чв има нсйдс стырва. ши сс яДот като кучки.
Т. Г- Вл—Иное. Kосмо.
КАТО КЪИДН, тит. Много добре. спокойно и дълбоко (спн), Крало (и бяхс ни
пораснала. нямаше толкова би ни е леко, Спахме капо къпани. а но сутрнншш — пра (а-
ρыкmмиa, Н- Хайтов. Писма от пущинацнте-
КДТО КЪРПЕЖ В КУЧЕ УХО, живсн, Охолно (живен).
КАТО КЪРТ. работн. Извънредно много и постоянно. неуморно (риботн)-
КАТО КЪРТ ГОД ЗЕМЯТА. работн- Тайно. прикрито (n—0оτт)-
КДТО КЮТЮК. Одакн, πиeнeбρ, ’- В сычсш. е мьвом. Упорито (мълчи) (оОякн- когато
съм нев—ж— е някакво отношение нвя не ж—гая да гада. да издам яещо). И през зряме ви
Държавния изпаш мълча като кютюк но нсй-любимия си предмет а бсшс скъсано, Н- Кир—-
гнева. Неуловимият.
2- В сычет, с пени. Твърде много (пиян), мъртво (пиян).
Още: К—то вън- Обикн, nρβн:ди. /към 1 знач,/,
КАТО КЬОРАВ КОН ПРЕЗ < ТУРОКИ> ГРОБИЩА, вървя- Доил, Без да тведаМ,
б—е да обръщам вняманяе ни ядщата около себе си (впneн)-
КДТО ЛДМПЕНН ШИШЕТА- Шег. По eETОчишa е низходящ р—д (зи наредени
няколко души). '
Още: К—то иnτeкиnтrн пипета- Шег.
КАТО ЛАМЯ. ям. Извънредно много, е голямо количество и лакомо (ям). Стараят поп
бсше по^д1О^1^ы^.,, а не бвшс леком в яДянспо... Но млсдняш жуля ракията и ябс кото лом..
А. KanмгшИч—e. Народен ,‘мнпнлшнн.
КАТО (КОЛКОТО) ЛАНСКИЯ СНЯГ, миг ми е (о0Eоия). Ирон, Никак не (мн е
миг). нинан не (обичам), Минбалезци и Бадапе ез ги обичам колкото ланския сняг, сонкам
нв ги знам оaоβa са uвeeнaцu, Ем. Миноа. Ден се ражда.
Още: К—то нм яиπтr1т спни.
КАТО ЛАТЕРНА, ^111—3.—. (говоnт и иол.). Б—з прекъсване - (приказвам). Посля
шо! свбвше е зосшнсшо на - Досьо. гледаше съсреДоточено шарките нш килими а калните са
обувка а cлyеaеe - момичето, което приказваш: кашо латерни около него, А- Гуляшки
МТ ст—яцин.
КАТО ЛЕЩА ПА (ИО) ВЕЛИКДЕН, тича (обEоaя, драг мн е. миг ' ми е).
Ирон, Никак не (тача. обичам). никак не (мн е миг), В нашето ссло като (ой(с . някой
чужДенец, мело а голямо зяпеа е успопо му. А нас, (ято сме тук а не хоДом (и гоним облиците.
тсчсп ни капо лсща по Бeuaкeын. Р. Стоянов, МаИсторя,
КАТО ЛИСИЦА Е КАПАН- Даал. ’. Ирон, В сычст, с иnонггтaв съм, Някак яе
(съм прокопсия)-
2. В сычст, сыс замислил съм тe- Много. дълбоко (съм се змяшсляг)-
КДТО ЛИСИЦАТА С ОПАШКАТА ОН- Небрежно. иоeъпхнотτно. Изчистих оыиaτo
кaτю лисицата с опошкошо са.
КАТО, ЛИСТ, τп)г)пт (пa‘τпдгдпЕмм се). Много тнвшо (треперя. пмзτпeп·рвим се),
ЕДни бора ся з»оaаβ»хo (и лмeл»ляm къщите, А нае въпря с майси . . кото ласш трепвриме,
очакваме ecβоu маг пламъкът До на помсшс. Т- Михайлов. Иод земята, Маминатя очи бяха
пылни сыс сълза. а болношо й устно,. . τиeлβиemβ копо лост, Ст, Чшвннинров. ,Хг—О наш
н—сущниИ. Аз се иaвnиыnыиeaм кото ласш. .. аз чувствувам себе са способен До извърша
най-труднатв, най-слшвннтс а най-благоше поДвози, В. Друмев, Иванко,
Още: Като лист па гора- Доил, К—то шумк— /в 1 зн—ч-/, Даал,
КАТО ЛИСТ НА ГОРА. τn)n)nт- Доил. Ек. Като лист.
4M
КАТО ЛОМОТИЦД, ня. Лакомо, много (нм),
От името нм няноИ си от с. Рига. който веднъж. като тръгнив от Рилтнит манмитнр ем т·гоτо ся, изял
много хляб, м като стигнал, изял още един зелник- - (Д. Въвч—в, Пословици от Дуnянояо, СОНУ, X. 1894, с, 157).
КАТО ЛУД- ’· В съчет. стичам (^!^зтич^:аяс) н под), Извънредно бързо.
сτn—мививо. Тя хвърля cыилa а точа като луб». морно. потна поема но гърДи малкото пискунчс.
Елин П—гин, Пет—н ден. —— Hoоъeβ а защо са св разточел о»nм луб аз улнцнп: посрсд
нощ? — попитах го, И. Михаилов. Мивката партизанка, А епо сега па. nъвлнea eооτоρa
на осшевяш ксто някакъв мъртъв шнияншар. просто ни зси.звan а хукват кашо лудо.
П, Стоянов. Хол—na-
2. В сычст с работя (свиря, чстм ц Щ0Л-)- Извънредно много н иотτонняо, неуморно.
Играех» о»mо луда, потънало е пош, Й. Йовков, Старопланински г—г—ндн. Ще ! кажс, чя-
6ο^ му го я нaоaиaл би а(е до Чсреповата воденици, ба отдач иоДата оп .за а би
напоя лоеабата. Цяло нощ : тачел, работил : - капо луб. Г- Кармсвавов. Снаха-
3- В сычст. сыс, смсн сд (винам, нп)пт). Много силно, много eнтоно н неудържимо,
— Мълча, холен!. . . НemιооJ.. . Божито мола, кокво пн е спорило момчето, то се сс
исзвноaл като луб! Г- KмритгиЕОв. Π^ε- нпaмогa. Щом [Горовомои н Иван] се nоJnбaлeчaхш
и бай ТоДор веч: не се eaжeсеe, Гоимломов яззсДныж започна ба се смс: оanм луб,
Й. Йовнов, Приключеният— ни Горовомов, — Аз (о те храня тебе. — викаш: Рахна копо
луб, — яДеш кошо ломя, » само cnam. Й- Йовков, Вечеря а Аштимовскин хин,
КАТО ЛУД НА СЕКИРА. смся се. Глупаво, безсмислено, ногато е съвсем п-подходящ»
(се смен),
КАТО МАГАРЕ Е ПАРАКЛИС, гледам (тτот). Ирон, Глупаво, без дм рмеОирам
нещо (гв—дам) (оОннш. нещо, ноето буди голямо недоумение).
Още: К—то яaиaпe пред иконостас. Ирон, Като крава в п—пaквEс- Ирон.
КАТО МАГАРЕ НА МОСТ. инатя сс , и под, Много. тEляо (се ншатя.)., — Пазарлък,
госпоДин бирник: помагай а та (а стон:, За аайба мн трябва [кожата] — отговора гор¬
ският, — ДсДох, му Два лева. оaчнх му а бза aиоес, а пой капо сс вoοа»τнл като магаре но
мост а ксвaл три лева... лсиa нв снема. П. Филипов, Бирникът ложьв·
КАТО МАГАРЕ ПА ПРАЗНИ ЯСЛИ. стон (мисля. еимЕсвив съм тe)- Днел, Ирон..
Без да вьпuм нсщо и бсз да знан какво да правя (стоя).
Още: Като кон (воя) нм празни тсви- Днал. Ирон,
КАТО МАГАРЕ ПРЕД ИКОНОСТАС, гвсдмм - (тτгт)- Ирон, Глупаво, О—з дм .раз¬
бирам нещо (гледам) (употребява - сл оОикш. ем нещо. което буди голямо недоумение),
Още: КМто магаре (крава) в параклис· Ирон, Кито тел— пред иконостас. Ирон.
КАТО МАЛКО ДЕТЕ НА ЦИЦА- Досл Стремглаво н н—тτъпeeшо. Втурва се катю·
малко бят нш цици.
КАТО МДНО У ГАЙДИТЕ, заимсна ο. Днал. Извънредно много (сл зaπaтям.
се пр-хл-самм в нещо).
От naзнa‘M еа някой сн Мишо гмИг—рням, пaτaй е Рилскин манастир, който о0номя да свири на гайда и го'
гато засвирел па хорото дотолкова"сд прехласнал в тЕ1рнтτм си, че често пътн хорото се рм‘τуптго. а той продъл¬
жавал да свири и да приивасн ни гласа нм гайдата - (Д. Въгч—е. Пословици от Дущнноко, СбНУ, X, 1894. с, 182)-
КАТО МДЧЕ У ПТИЧЕ. гледам, Доил, С голямо жеганяе да вкуся, да опитам
от яещо; хищно (гледам),
КАТО МАЧКА И ПОГАНЕЦ о0EOMя) се- Доел Ирон, Никак. ня ниИ-малко нс (сл
оОнч—ме)·
КАТО МАЧКА КАЛЕНДАР. гледам- Иима. Глупаво, 6ез ди разбирам Ηε^
(гледам) (оОнтя, шeпо, което буди голямо недоумение).
Още: К—то коза (котка) е кмл)ндan. Ирон.
КАТО МЕМИШ ПАША, навесил съм се. Доил, ПоДшар, С много ордени, часовник
и др, (еъм се η-β^εγ).
492
KATO МЕХТЕРОВАТА СВИНЯ. влизам (ходя и щол.)- Въз есНям врата, конгто мн
цопади- на пътя (влизам)- Жсно му есвка Ден хоДн оп къщи но къщи като Мехтс!роваши свеня,
КАТО МЕЧКА- ’. В сычет, е нм- Ηeонтτо, некултурно (ям).
2, В сычст. с ходя (иьnβт. тτьпимм). Грубо, тромаво (-олт).‘ Агапш пристъпи, но не
внaыеe какво Де прави, (: До ссенс, оaкeо (и кожс, — Бaкeо алеДаш, какво хоДаш кашо
мсчка, хей Басале! — засмя се боба Мавроеаацо. Й. Йовнов. Ж—псно сърце, Bъвннзыо, тынкяст.
(Орно] стъпя капо мсчка. зс: с еДин хоб спокоен а равен, К. Величков. В тъмница.
КАТО МЕЧКА ГНИЛИ ^КРУШИ. иnо0иnмя. Доел, Ирон. Никак не (пробирам).
КАТО МИ ПЕЕШ, ГЕНКЕ ЛЕ, КОЙ ЛИ МИ ТЕ СЛУША, Ирок. Употребява се.
за да се изрази иплн—бп·ж—янe. презрение към мнението, желанието. сьи)ТEТ) па някого,
КАТО МИОИРЕК- Доил, ’· Нмeaaи, В сычст. с надувам се. Прекид—но много (се
надувам. се горден)-
2- Пи:аeби, В сычст. с мьвом. Съвсем глупаво. като глупак (мълча)-
3- В сычст. с умислиш съм тe- Много (съм се умислял).
Още: Като пунк. Като пуйка /към 1 зн—ч-/- К—то фит- Днал.
КАТО МИСИРЧЕ НА СЛЪНЦЕ, мисля (замислЕЛ съм се). Доил, ПоДагр. Дълбоко,
много (съм - се -замислил),
Още: КМто пуйче нм слънце- Даал. Нмeaaи,
КАТО МИШКА. измокрен (мокьn). Много. силно (измокрен. мокър). Ноeaи шри
чисо (-р М. се вaβыρna измокрен кошо мοекa, Ив. Вазов, Мусили. Конвшв а золовет ош
(вата плуга, конто д.хс спояло на ДъжДр, бяха ммкиa оaτм мοекο, Й- Йовков, Женско
сърце. Немците мaишοиyeaхa отсечено а. измокрено кашо мaикa, псехо с дeзcmиacnβн
глес, Μ. ГрубежлЕ—ва, Прсз иглено ухо.
КАТО МИШКА Е АРМЕЯ, гпоноптмв съм. Даал. Иимн, Нинин яе (съм щрокощтaг).
КАТО МИШКА Е ДОЛАП, богат, Днел, Много (богит)-
КАТО МИШКА Е ЗИМНИК, имотен) Много (имотен).
КАТО МИШКА Е ТРИЦИ- Доел, ’. В сычст. с пуля се- Много (се пуля).
2- В съчет. с гоτмИимм сс (грян сс и под-). Съвсем. усилено '(сл поК—йеим).
3- В сычст, с имотен- Много (имотен),
Още: КМто бивол е трици /към 1 знач./. Дасл. К—то плъх е трици /към ’ зн—ч-/.
Досл.
КАТО МИШКА И КОТКА. обичам— сс- Днал. Ииоа·. Нягая, нн нмИ-ммвно яе (сл
обнчиме)-
КАТО МИШКИ. разбягаим· сс (крисм т))- Силно изплашени (сл раебягвмм—,
кри—м се), , — Кокво? — nyлeи: ся шой, — До ошавам в София. ооaanо всичка софиянци
со се разд.-алн като мaеон? Не ща ез до ме бомбoидaиβom aаaло-aм:иaкaацame., вена омжa
имам, Б- Болгар, Близнаците- — Редошаше Додрс вървят, nβиncρнцe моя: до месец на еДин
manсиaа не ще остане е Стохълмовшо, А болярите са се скрала кашо мοекa в граДовете.
От- Загорчнмое. ИимИго-
КАТО МЛДДО ЯРЕ НА НОВ СНЯГ. гв—дим (чудя се). Ирон, В недоумение, без
дм разбирам нсщо (гледам)-
<КАТО (СЯКАШ» МОКРА КОКОШКА. Жалък. зaспaмeн, посрамен- Русите. зорбо
сшъпяш; щурцашя иървяш слеб тях капо мокро кокошка, И. П- Сгив—Инои. Българска лите¬
ратура, Оня мн па Гунчо сви yиa. Напо бума повече, . . Измъча сс капо мокра. кокошка.
Кр- Григоров. РaзлолоияE- МаJaм мн хареса кaо пряД цялата гимназия азцера Каро от
дyнnoρеоame му изблици, От разгневен млсб мыж ао nρeβыинo но ммкиa кокошоa, Хе-хс,
Двайсет правописни грешка на е(но еτишнaцa, К- Кювюмои, Игтлeлнняτ жанс. — Кaоuо ся
умърлушехте, сякаш ммоиa кокошка? — подвикна Божил но мъжвте. — Дс нв масло.:,
че по-малък оп Бaρa Фейзи ще тръгне зс Кошсл? Е. Мутафчиева. Летопис на смутното време,
Haеοmβ боброзолца — ще аaмнρaеom фронта тс, щс похапнат малко о. ДоНчовете πоπoиo а
493
щв св uыипшτ по молите си Домове кото мокро оокмmкu! Г. Kanмсгивов, Свърши сл
запит—.
Още: К—то мокър пет—г- Днел,
КАТО МОКЪР ПЕТЕЛ. Днал, Жалък, зaтпaм—я, посрммеш- Биьис■м се оanо м^о^ър
ι-ιβηΜ,
Още: Като пран петел, Дасл, Като мокра котоита,
КАТО МРАВКА. 1. В съчет. с работя. Извънредно трудолюбиво и иотτонншо.
неуморно (na0оτн)- - Цял живош капо мравка сым работала. чужда нaшоo сым прсло, но
слшдък хляб съм яло! К- Истимнов. Сτaпоτо вр—ме. '
2. В сычет. с вървя. Много Оивно. като че ли пъпля (eпnвт).
КАТО МУМИЯ..1. В сычет. с мълча. Напълно. съвсем (мълчи). Стараят воин лaо
нс отговора, Златарои с: засмя,—Мълчат: ксто мумия! Н: я ля смсшно на монпс шсстдесст
гоДина да ма дърпате ушите! Хайбе, хайДс, Вл. Иогяпов, Го пътн.
2- В сычет. сыс стон, <ъвьрпeшо неподвижно н 0—змълино (стон). Нaвлaа» не отговора, Г.
cmоeme изправено капо мумия а само ρaβаммβинмnм Дишан: лмошзeoшc, чв е още жив».
Ал, Бабек, Малкият емигрант,
КАТО МУХА. 1. В сычст. с вижда ми се. Съвсем дребен, незначителен и безсилен.
нищожен, Го! Досега не бсше виДял крывши, но турцише му се внбяхо капо мухи. Ив. Вазов.
Под игото,
2. В съчет. сыс съм. Много кротък и тмнneш- Мъжът й е оonо муха, непретенциозен,
скромен.
КАТО МУХА БЕЗ ГЛАВА. Безпомощно, оОъря—но. 6—з да мога да сл оправн.
ВОфия бе капо море — пам можеше бе св плава аaенρоко а асдълббκо... А пук, е таз»
затънтено провинция, хмиana сс блъскаха капо муха бсз глава а, безпомощно а мauоa,
чакаха (а ги тласнеш насам ала натам. Г- Kиритлмвов, Обикновени хора-
КАТО МУХИ, мрат (умират), Е много голямо колEоeсτво, -ммтово (мрат), Я а(а
виж и граДовсте. всичка са се набуло като мехов: от пори. А войнацаше нске гладуват,
нcоa мрат капо муха. К. П—тямнов. Морав— звезда яьрвaea. Там всички си забравяла новашс.
оρaяm сс е ооолamβ. тсгл.. капо Добитък и умора. капо муха. К. П—тяиноа, Морава
звезди яьnиaвa- Доро започна [Матейчо] мълчаливо ба сс съгласява с Йончоолу, би Дево
ухо на nρaоaзонτβ му, на празненишв му грижа кым съДбото но хиляДшпс войници а офицера,
коишо умирало копо муха оп ебна страшно германско сили, Е- Н-пяоа, I^итτпплeян)-
КАТО МУХИ НА МЕД. В голямо ког1о)сτво я в надпревара, с голямо желание иля
настървено- В тарокатская и криминален се.п на шекизо млаДо мъже ксзвап „лъскоча“.. ,
uβоомacuβнamβ момиче.» се лепя. зс тях кото муха на меб. Г. Kирaтлмвов. Седмото отде¬
ление.
Ощс: Като пчели (оси) на м—д-
КАТО МЪГЛА БЕЗ ВЯТЪР,.влача се, Даал. Едвам, с големи усилия. с мъка (се влачи).
КАТО МЪЛНИЯ. Много бързо, с голям— бързини я ем кратко време- Гениално
хрумване, кашо всичка аснаолна хрумкания, осевши съзнанието му за маг капо мълния,
Г. Kирaтливои, ГероИ,
Още: Като светкавица.
КАТО МЪРТЪВ, спн (‘мспеемм), Много дълбоко. непробудно (тпт, зиспяиам)-
Бoτо глсДаше големея крсваш,, .., бябовнят Ангелов внук са мислеше, че кокто бе капнал от
умора, само да лсанс на него, а исДнеао щя вaеna кото мъртъв. Но не стона токи,
Г. Рут—фоe, И те са 6ивн деца. Жснише, оoτaляcaлa от работа но полсшо и от шетня в
къщи, нямах» врем: Дора (а озмояп киaоaτa сн, u.aсхс в аcρaз(aaнaτanc алаща а вacnцeaхш
оamо мъртва. Г. KMпмтлмиов, Обикновени хора-
КАТО МЪРТЪВ ЦИГАНИН, нарязвам се. Даал. Много (се нарязвам, яапнимм)-
КАТО МЯХ. Даал. 1. В сычет. с надувам се. Много (се надувам, сл гордея),
2. В сычет. с падна. Тежко (падна),
4M
КАТО НА БАРАБАН. Припряно, н-бърже. Оез дм може да се обмисли н подготви
мюкоИпо. Нареждане зс выстонас — припряно, капо но борадон. и — отменяне в послсбная
момент! Недомаслае ла бе този, нβдоиaвyмcаae ла оля просто лиe(oτeucmeо? Г, Кир—славов.
Обикновени хора,
КАТО ПА БЕЙлНК. nм0оτт. Дасл, Насила, б—з жевание и небрежно (пaбоτн)-
КАТО НА БЯСНО КУЧЕ ТЮЯГКТО, иьпЕE ян (потръгна ми). Ирон. Никак,.
тьeт)M не (мн вървя) яли зм лоши рмОоти (мн върви), — Стой! Стрелям! Горе ръцете!, , ,
„Амо мн вырви — оomо на дясно куче тоягите. Номерах място а аз (е да се yоиaя. И тоз
серсемин ма aзоaиo акъла,“ Е. Нешков. Ηaсτππгeннe.
КАТО НАВИТА МАШИНА. приказвам, Б—з щр)кьсвияe, без да eti поема дъх,
досадно много и монотонно (прЕгазвам),
КАТО НД ЕЪ1ТПЕКИ>. тτьгнмм (вьnЕт)- Предпазливо, със страх (тτьщвaм)·
КоДрия стъпваше оomо но выгляни — сама среД mоuооβa мыже! Б- Нетτоров, Светлия— гад.
Родопите,
КАТО НД ДЕЦАТА ПРЪЧКАТА, миг ми - е- Днал. Ирон. Някак ше (ми е миг)-
Още: Като ям децата тонга- Днал. Ирон,
КАТО НД ДЕЦАТА ТОЯГА. миг ми е- Доил, Ирон. Еж. Като ни д-цатм.
1р'ъч1я—тм,
КАТО НА ДЛАН. ЕЕдда т)- ООнян. еа гледна отвисоко, панорама — много ясно.
много добре, Оез дм е затрито за погледа от штяиявa пречка (се анид—). Гой [чифликът}
бсшс близо До границата. мяспошо тсм постепенно се изДигаш: а всичко се иожбоше като но
Длин, Й, Йовков. Чифликът крий границата- Нсй-сепня преДи разсъмване сшшгнсх» До
Дыбоко. гористия хылм над еeuо Дъбово, от върха на който сялото а иaeнaаana наоколо
ся иежбоха оomо но euoп, Ем- Коларов, Дъщерята пи партизанин—. От височината но
Детковсти хижа оброчището сс eaжeoеe капо на Длан а Ивайло с любопатстео оnлиaea
поГлсб наДолу, Ст. 3—горчинов, Ивайло. НаблюДатслят е споял cоиam и изкуственото хралупа
а е наблюДавал отблизо кошо но блин цялеша на nмвοцaя, И. В—жншов. 3— честт— ни nол1нaτa.
Богomо пътят излезе от планините а се иaвлл ^ае(но с Искър в полспо. като на блсн
лъсни мoлоano оaилaчcнa столица на Сeuaи. Й. Вълчев, Стъпала към небе.
КАТО НА ДЪРТЕЛ КОВАН ГЕРДДН, гпEВиоa мн- Днau. Ирон, Някак. тьeтeм не
(мн прилича) (за неподходящи еа някого обг—кго нлн наяЕт)-
КАТО НА ЖАБА Е УГАР, тиоnE ми (щ— ми готиопE н под,), Даал. Иран, НЕкак.
жя пмй-мишно не (мн тиоnн).
Още: К—то нм делта (гостепурки) през угар- Диол, Иимн,
КАТО НА ЖЕЛКА ПРЕЗ ОРАН, тгоnE ми (щ— ми поспорн н под,), Днел, Иима,
Никин, ни най-малко я— (мя спори, мн вървЕ),
Още: К—то н— делта през угар- Дасл. Ирон,
КАТО НА ЖЕЛКА ПРЕЗ УГАР. спори ми (вьnиE ми н под,)· Днau. Иимн, Питан,
ян наИ-мавко яе (мн споря. мн вървя)-
Още: К—то п— делта прсз оран· Дасл. Ирон, Като на костенурка пр—з угар- Досл.
Ирон, Като нм д—би е угар. Даал. Ирон,
КАТО НА ИГРА. Много лесно. Оез усилие, Учеше о»nо на игра, защото нищо нс ао
затрудняваше в училище а амоше врсмс а зс бруза вaнaмaаaя,
КАТО НА КАМИЛА КОИРИПДРСТВО, приличи ми (п]^!^.л:яг— мн). Дасл. Иима.
Някак, съвсем не (мн щnнгнчи) (еа неподходящи зм някого работи. дейност),
Още: К—то п— камила тe1πanтτeо- Днал. Ирон,
КАТО НА КАМИЛА СВННАРОТЕО. прилича мн- Доил, Ирон, Вд, Като ни кммила
■лп^ншмрстео-
КАТЮ НД КОЗА БРАДА, ^14«» ми. Дисл. Много добре (мн приляга),
49»
КАТО НА КОСТЕНУРКА ПРЕЗ УГАР. тиоn1 ми (върви ми н иол.). Доил, Ирон,
Никак. нн паИ-маяно яе (мя спори. мн вървЕ),
Още: Като пи девт— през уг—р- Доел. Ирон, Като ни д—Ои е угар· Дасл. Ирон,
КАТО НД КОЧИНА КДТДНЕЦ, ^14^- мн. Доил, Ирон. Няник. съвсем яе (мн
щрнлнчи) (за яeполхолнпн еа някого оОгенго явя накит),
КАТО НА КУТРЕ, минава ми. Днел. -Вд. Като ни куче, Зс тоз Боримечка шу! е
драскотина, ., Я мн дой йо( а бинт до ао пρeβьижo аз, че до му мине кат но купрв!
А. Гугяшкш. Златното руно,
КАТО НА КУЧЕ, МЕнава ми (заздравявм ми. преминава ми и щол-). Много г—сно,
много Оърж— (мн минава) (обикн. за рипа)- Чичо Морян инамешелно му прсалсда раната и .
лρcβыρвo. — Като на кучс щс шо зазДрава — забележа тод, Ив. Визов, Под игото, Леко
дρсcооnaаa с нож, За Двс-три (на ще мн мине. кашо на кучв. К. Петя—нои. Златната з—мн.
— Ако πыо, неДей боже, се случа да ne уДарят, ще направиш, оaоτо шо о»зoх: сшрий барут но
ръката са, размажа ао с плюнка а тура ао на иaнano. А после :— зехтин а калыч-опу,
Таз дοuоa с нод-добыр лск, Ноли сам зшея, с каква рана (ойде' тук, а само зс Дссяшано (еня
премяна — вшρ»cаo капо нш кучс. Й- Йовков, Старопланинскя гегендн.
Още: К—то п— кученце (пес. пт·). Като и— кутрс (купле). Днел,
КАТО НД КУЧЕ Е КАРУЦА. добрс ми е- Много (мн е добре).
КАТО НД КУЧЕНЦЕ. минава ми (преминава ми). Ед- Като ни куче- ХойДя
ссга До ше в»βeeo у Дом» лиa боба До шо превърже nиыеmс — капо но кученце щс та минс.
А. KanившИч)в. Топла nьн—вноr—.
КАТО НА КУЧЕТО КАМЪКА. миг ми е- Днал. Ирон, Никак нс (ми е миг).
КАТО НА КУШЛЕ. прсмЕНИЕМ мн (гп)0глянa). Даал. Еж. Като ни куче- Щв
преболя кашо на кушлс.
КАТО НА ЛАНСКИЯ СНЯГ, радвам се. Даал. Иион. Нин—к не (се радвам някому иля
ни нещо),
КАТО НА МАГАРЕ СЕДЛО. ^14^- ми, Иимн, Никак. съвсем не (мн ипнлEO—)
(обикн. еа неподходящи зм някого обвеяло явя накит),
Още: Като н— тeннт седго. Днал. Ирон,
КАТО НА ОВЦЕТЕ ВЪЛКА. миг ми е. Доил. Ииоа, Нинин не (мн е миг),
КАТО НА ПЕС, минава мн. Вд, Като на куче. —— Е. натупала ао жена му но обяд,
по сего сс люта, — рсчс м»шaноnacоaτa. — Ще му минс осmо нш пес, Чудомир. И н чл
нзонам некой ден.
КАТО НА ПОМЕН. нмптзнмм сс (опивая т))- Доил, Много (се нарязвам. яипнеам)-
КАТО ПА ИбЕ, минавм ми- Ед, Като на куче. — Нищо не та в, Събо — успокои
го косматият ХслахойДа — щс па мине капо но псе. <т- Зaторошноe, Ден последен.
КАТО НД - - РАК, ЕьпЕИ ми (тръгна ми), Лошо, зле. назад (ми 3^31). Родопаш: ма
тръгнаха оanо нш рак.
КАТО НА СВАТБА, нарязвам се- Днал, Много (се нарязвам),
КАТО НА СВИНЯ БОТУШИ. ^14^- ми. Даал, Ирон. Вд, Като (ковкото) ни твEШт
ЗВЪНец.
КАТО НД СВИНЯ ДЖАНДРАК. гпE.лтгa мн. Днал. Иион. Вд, Като (когното) на
свиня звънец.
КАТО (КОЛКОТО) НД СВИНЯ ЗВЪНЕЦ. прилича ми Ирон, Никак, съвсем яе
(мн прнгнчи)"(о6ння- за неподходящи е— някого обвеяло , яли шикит), Ще се смее. защото щв
496
тн прибере лoишme, ще пура но главата ти срсщу тях някакво еonкo. KJяτо щ: ши прилича,
коломmо прилича но Дсл. еaмοmчaйекaτш тОбла а . . на свеня звънец. <Т- Чигипгнров, ХгеО
шап нитупннй. Ще стави а той гражданин, Прилича та ксто нш свиня звънец, Нв- Вазов.
Службогонци,
Ощ—: Като нм твннт обица (ботуши. седло. лжaн—n—r)- Дaau. Иимн.
КАТО НА СВИНЯ ОБИЦА, гпEВEоa ми- Днел, Ирон, Вд, Като (колкото) на свннн
звънец.
КАТО НА СВИНЯ СЕДЛО. ^14^- ми, Днал. Ирон. Ннкая. съвс—м (ше мн при¬
лича) (оОняп. за неподходящи зм някого облегло нлн накит).
Още: Като п— мигар— с—дго. Ирон,
КАТО НА СЛЯП КОН ДЕН И НОЩ МИ Е- Даал. Равнодушен съм към всичко.
нищо ше ме вълнува; апатич—п. безучастен ^.1
КДТО НД СПУКАНИ ПЕТИ ЖЪЛТИ ЧЕХЛИ, гnEВEоa ми. Днал. Ирон. Ннкая.
спвт—м (не мн прилича) (зм неподходящи за някого оОг—яло или накит),
КАТО НА ТАТОВОТО КРЪЩЕНЕ, наяждам се, Даал, Шсг, Много, до нaтнτa
(сд пияддам)-
КДТО НА ТЕПСИЯ, вижда с·- Обикн, зм гледна отвисоко, зм панорама — много
нспо. б—з да е закрито за погледа от няяакиа пречки (се внддм)- Важбсп се капо нш пспсая:
Люлин, Bнcкeи. П- Д)гнnaлeи, Внтожи. Високо кула. . . се избяга посряб Голата сыс своите
сто а чemaиa(eceτ стъпало, Сега нш върха ! не ся развява тревожното дайраче. оповсстя-
βο^ пожар, но ош прозорчетата ся показваш главят: на (^βίτα: поДпалвачи, .. —
европейска излетници, които алчно разалсжбсп града като но тспсая, Хр. Д. Бръзицов.
Някога е Цариград,
КАТО НД ТИКВА ОБРЪЧ, ^14^— ми- Даал. Иион. Никин. съвсем не (мн препечи)
(зм неподходящи ем някого оОветво или я—нит),
КАТО НДТРАТЕНА МИШАНКД. гледам- Даал. Като запеметдн. като ударен. Оез
да ' разбирам или правя нещо (гледам). Що мс глсДаш капо натрапено мншанка?
КАТО НА ТРЪНИ, стъпвам (ЕьnЕя)- Предпазливо. със страх (стъпвам)- Заесбохо
момчето в щаба но дружината, Ленко cmыnятβ капо но тръна а не eaг»еe очи, като
чв сс срамуваше ош. нcио. Г- Kипaтливов. Пенко- Стъпваше оamо на тръни, стесняваш: ся.
Й, Йонков. Ано можеха да говорят- Стъпвайки кото нш тръна. Всбвно влсзс в къща,
Ст. Марков. Дълбоки Oпa‘лн-
Още: Като н— нъилл<и>-
< КДТО> НА ТРЪНИ СЪМ. Ηeтщокоeя съм в очикимне на яещо неприятно; яещо
мс безпокои, тревожа се зм нещо, Нае с Гана смс като на шрынс с по. аaеame шслна
оρшвa, . , Ако на изтърси а.омe кьораво ала кьопозо теле, α(α сс оправяй! Ст. Ц- Диснагое.
СтуОлднсните липи. ЗаДържаха Русана Бачов а Христа Гcибжuоaнaов. но го осеододихо.
Ссгс а п: оamо мснс си нш тръна. Г- КарасгииоЕ, Освобождение. Всичко пеза твърДе
позиция одачс а.мo до амсш никакво значение. ако сего за временниш: му гρcиоu и пагубно
увлечения го изхвърлят от служби, И поробя тоеа бой Понбьо бсше капо на трына,
Г. KмпмтгaβОЕ. Чнновπно)тяи исторня-
Ощ—: С—дя (стон, въртя се) <ямто> п— тръпн-
<КДТО> НА (ЗА) УМРЯЛО. змвиямх (зигвмяи-, зaрeβм- н под-)- Много силно,
оτоaтπо. сьnцen—злнnaτeлшо (зииняах) (обикн, при πeооaквaπо нещастие. косто сполетява
някого)- Гя сс тръшна но зсмяпс и се сви капо изгонено кучс,. ,. хване се зс глсвашО и заешко
капо но умряло. Ечиш П—вян. Щъркови гнезда, Закряло лиц: с nи:cnauксmа са, Чeиаьоeaцo
нарсжДаше, капо но умряло. Ст- Mankои, Дълбоки бразди- Нс Сшан» д нбесше (а заеас
като но умряло, би зерсвс с глес до нсдешо, Кр. Григоров, Taноо от Гороцв—т, Когато
стражарите nомъоаoхс парцаленото й чсрг!... ., Диети .медника и панагюрското тавичка —
всичко заплакаха кото за yмиялJ. А. Кир—лийо—в, Пътища далечни,
КАТО НА ХАЛВА <П> СИРНИ 3ДГОВЕЕНИ>. Днал. Е голям ОроИ, анупом ж е
ладпреЕмра, с голямо ж—ганяе. Натрупало се като но халви по ениан зoaоeeзаu,
32 Фрезогогжея речвнт т- I
-юг
КАТО НА ЦИГАНИН ДИВИТ, прилича ми. Дисл, Ирон, Никав не (ми прилича).
КАТО НА ЦИГАНСКА СВАТБА, nм‘гьвомви се- Много тнвяо. много вшсои·
(де пaзгьлчмвн))
КАТО НА ЧЕРВЕЙ В РЯПА, добре ми е. Доил, Много (мя е добре).
КАТО НЕВИДЯЛ. Днел, Лакомо, алчно. яeяитшτπо- Кaоua ос нахвърлехте върху
бенонотя капо пββmeβлu? Нс за е срам!
Още: Като пееидяло-
КАТО НЕВИДЯЛО. Вж. Като н-видня- Отабохм: но госта, и полимер — (етсто яевшс
нито нвзаДяло,
КАТО НЕКОПАН КУКУРУЗ. Днал. Рошав, несресан.
КАТО НИЩО. 1. С голяма лекоти. О—з нЕкакво усилие, много г—сно. Аз съм зи
выиеaл запоснеше подофшцсрска еоолa. Кашо нищо мога (а изпълнявам naвu служби
К. Kaгоeв. Живит— помнят- Бaоmо мъчно ся намираш навреме лβкaиu и ueоaиcmea, бнх могъл
(а са умра кото нищо, Ст, Ц. ДaтяaвоЕ, Есенно т—но.
2. Без дм се яогебая. 6ез ди мисля. б-з да се интересувам от каквото и да л. — Ба!
Споянв. хсм внимавай, да нс би до лшcт от мансркото? Но-eобиβ хвърля ., пя е заразена, .. —
Беля роботш — кшвea шой. — Ако не дсше ма казал. щях До са пая кото нещо, П. Сτотноe,
Холера,
3. За означаване. че известно предположение, твърдение е напълно втпно. напълно възможно·
— Колко сиромаси може бе ом» в гроба?— Гaоa например,. . пспсгеопин.,. хиляДо,. ? —
Капо нащо хиляба, дой Л»в»и:. а а повече, Т. Х—пмaнлжнee. Родов—
КАТО ОВЦА, гледам. Тъпо, глупаво (гледам).
Още: Като теле. Като вол /във ’ знач-/.
КАТО ОВЦА НА ВЪЛК, драг ми е. Доил, Ииоа, Никак не (ми е драг).
КАТО ОВЦЕ НА КЪРМА. Диал. Е голямо количество, анупом я в нaлип)вaпa, е
голямо делание нвя нaсτьрeeно. ПрсД yчuлuинano сграда всчс св трупаше нароОе ..
Хората нахлуха в пясноя салон като овцы на кърма, Г. Кмрмсливов, О-вски истории.
В празнично дни■ τ^η ергена сс спечаха пра нся до поршата им оaτо овце но оьимa. Тя
(Севда] още не можеше, (е разбере се трупах» ше пред нея е защо нищо не й ^αβαο
Когат ао поДмяташе ' Дяволито а ом се лиucмuuamβ в очитс. Г. К—рмсгавов, Снах—.
Още: Като < стадо > на кърма. Доил,
КАТО ОЖИЛЕН. Изведнъж, рязко. бързо (тнaоим. ставим н под,). Но кошо ме
вижда nо-добиβ, дръпва се кашо ожнлсн. Л. Стоянов, Хог—na- И из еобях как пя бързо а
преДпазливо му направа знак с очи, Бслмyос скочи капо ожелсн. Й- Йонков, Вечеря в
АнтИмоиснян хан, — Ако е зс uuнвaаc и партиято, ез шизо всчер подавам декларация —
съобщя героят, — ПоДаваше ли? — скоча оamо ожнлсн nρолcmшиcоuяm посетя., Г. Кира-
сгавов, Закъснял пролeτ—птян писател- Котя стана като ожалсна, Лшцяшо д пламна, —
Тая услуга не мога да за направя, Д- Сипотτрaшов, <имообрдоeнEτe-
КАТО ОПАРЕН* И‘eeляьж, много бързо и подплашено (скачам. дръпвам се. трепвам
и др.)- Нонш скоча като опорсно, изпищя и прашнсне ръце но гърДите ти. Г- РаИч-в. Златният
ключ. А аз шпионин ли сым? — Дръпни сс като опорен млебияп офицер. Г. Караславов, При
опит за бягство, Негърът се nишблцжшuoеe всче, но шзведныж ся спря ошmо опорен. Гр- Угаров,
По следите пи заточенина, Селяните прихнаха, Ораторът скочи кашо опарен, но с тежък а
спокоен жсст Ибришими му посоча да сяДня. Г. Kanaтливоe. Ни прав път,
Още: К—то попарен /е 1 зшaо./-
КАТО ОРЕЛ НА МЪРША. С πaсτπпв·ЯEe, настървено. игчно. На! обичаше да оynyβo
отока, про(обсна от нужДа, Запали се главато но няомй сиромах. току виж, че Месечната
усвшо а нДя оomм орял на мърши. Й. Йовнов. Вечери в Aπτнмоисянт х—н- — Дс си вървим?! ..
— Чс вoио? — лyосeо поДметко Другият, — Н: вцдцm ля. чс илшдикатш разДава зс дог дш
проста? — Роздава. но глыба ксто оиeu но мърши. А. Хnитτофоnов. Ангарин.
4Н
КАТО ОРЛИ НА МЪРША В голямо количество, вкупом и е н—лпрлвan—. с голямо
настървешЕ·. настървено (обикн, при разграбван· яа пчнчга, стоим. при змяупе—не ни нещо
птлко или е нeлосτaτъоπо яолно)сτво). купувачите но горивен материал сс увеличиха из¬
вънредно много, Те сс трупат на купчините капо орлн но мърши. Г. Kaрмтлaвоe, Опоржнгов-
Натрупало са св прсД магазина ксто миuн но мърша, 9 Събрали си ся пра тезгяха кото орли на
мърша и ucβош гледо да града колкото може поисче зeлeачyо и плодове, · Плодовете дяха
хубсво е евтино и купувачите се трупаха оanм орла нш мыиmс.
Още: Като орляци (гарвани. гарги) нм мърша.
КАТО ОРЛЯЦИ НА МЪРША. Ек, Като орлн ни мпрua) Нρыапсτaτβ тоборо
нотираха офицерите са, присъединиха се към рсзбойничсскит mсùкu е всички вacдно
налетяха върху селата и граДоветс оamо орляци на мърши. А- Гугникн, Село Вeлnоио.
КАТО ОСИ НА МЕД- Е голямо количество и в нмлир—вмпм - голямо желание или
настървено, Д: яДно врем: — оamю кажеш българско масло, като ося па мед тичаха.
Аг. Константинов, Бай Гиньо,
Още: Като мухи (пчели) на мед.
КАТО ОООРЛИЦД гледам Даал. Ирон, Хищно (ггвед—И
КАТО ОСТАРЯЛ ЗАЕЦ, огвмлгтл- Доил. Много (огладиЛ
КАТО ОТ ВЪЖЕ. Ооя сд Извънредно много (се '6он)-
КДТО (СЯКАШ ЧЕ Е) ОТ ГРОБ ИЗВАДЕН- С много шоп аъгиясж вид; изпит,
лигав, пемощ—н. Рачо ошаДе в сшоят» си, кашо ош грод цвuo(cп. То! коз» а нш жена са.
оояmо - ся бе сыдуДила, чя докторът е nиβеякъu болестта, появило сс но овцете» СТ» Ц. Даскалов,
<ТубяeятяEτ· яяпц,
Още: Като (тякaш че е) от гроб излязъл·
КАТО (СЯКАШ ЧЕ Е) ОТ ГРОБ ИЗЛЯЗЪЛ· Еж. Като $жкжн че е) от гроб
Eзeмл·я-
КДТО " «СЯКАШ) ОТ КАЛЪП НЗВДДЕН. Много спретнат, е хубави. -чисти и добре
нагладени дрехи,
Още: Като (сятии) от кутия изваден- К—то (сяк—п) от навън излязъл.
КАТО (СЯКАШ) ОТ КАЛЪП ИЗЛЯЗЪЛ. Много спретнат, с хубавя, чистя и добре
изгладени дрехи.
Още: К—то (сякаш) от кутия излязъл. К—то (сякип) от калъп Езвяддць
КАТО ОТ КОЛ ОТВЪРЗАН· Доил, КоИто нищо не е видял. не е преживял н затова ·
по х—р—яτ—n упорит, своенравен
КАТО ОТ КОН, приказвам, Дни.. Бързо. отсечено. заповеднически (приказвам),
КАТО (СЯКАШ) ОТ КУТИЯ ИЗВАДЕН, Много тпn—τн—τ, с хубави, чистя и добре
изгладени дрехи, То! навлича лачените са бошуши, самодоволен е горД, cяоaт от кушая
азвоДян, гопов за дол, Л. Стоянов, Хогера.
Още: К—то (тнкau) от кутия излязъл- Като (сят-п) от калъп изваден-
КДТО (СЯКАШ) ОТ КУТИЯ ИЗЛЯЗЪЛ- Много спретнат. с хубави, чисти и добре
изгладени дрехи, Мсйос й я удивително жено: винаги я като от кутия излязло.
Още: Като (снк-ш) от кутия изваден-
КАТО ОТ ОГЪН, тτри-уЕMM се (имен се). Извънредно много (сл страхувам. иaзт тe)-
Идешпе но оомyанзмс проникваха есе по-Дълбоко в българското ссло, за ужас но българ*
скот буржоазия, оояmо се страхуваше капо от огън оп тове. История пи Българин еа
X—XI глас- Сляпото а робско подражания е в състояние (а уди: всеки толант, Оная, ооamо
усещаш в, себя сн зърно тшлснт, трядеа да сс пазя. от него, кото от огън. К- Величков,
Л. Каривелов·
499
КАТО ОТЧЕ НАШ. знан, Много ло0n—, отлично (зная). Той зншвшв уставо ошnо
отчв неш.
КАТО ОТ ЧУМАТА. плаша сс (страхувам сс. бон сс, бягам н иол-). Извънредно
много (се плаша. бягам)- А децотш се доя. оп него капо ош чумашо, П- K—n—в—лОЕ,
Бълтарл от старо време. Гоних вълци. гоних мсчка. гонах бъивоаогш члена, Дошсгно ми,
Бягаш оп менс лютипе зверове кашо ош чумашо, А, KирaлlиИоeв. Принизен твтτ-
КАТО ОЧИТЕ СИ н КАТО ДВЕТЕ СИ ОЧИ, пазя (Емnлт, гледам), Много стара¬
телно. с извънредно голямо внимание. паИ-зорно (пазн). Нямаш: газ, а cβeишme.., лaвeх
капо очите са. Пслсх за само когато nи.двaе: би похапна α^. Г- Kanaслмeоe. Учител.
Наистина в къщи имаше еДни nо-вдρauш панталони и ебно лиоcτa роза. коишо мыжыш д
пазеше кашо очапе сн и оошτо одлaчшеe пра no-тыржчстичнц случаи, Г. К—расг—вов,
Орлов к—мък. Бунтуват сс! Нимmнe кого! — Пропие царя, против бища сн а Доброжелателя,
който ни пазн като (исше си очи, влакно ба не нш псднс оп алоеапа. Ив, В—зоа. Под
игото, И оспинах сом сыс сториш: се кокала и с ебно почерняно млода вдоинцш къща (а
въртя и унук до учи,. . ДаДс бог —— направех каквото можех. Радвахме се с булксшо и ао
глсбсхм: кашо очите си, Г. Kaп—тл—ЕОв, Бее гроб, Не ни шрояш Децото, .. — Ей-пуй на
остана семо,.. Глсболн смс го кат очотс са, От успете сн сым отделял. (а му оyля
псщо, До му направя Дрсхо, Й- Йовков. В-ч-рЕ е Аптимовсяшя хан.
<КАТО> ПАДНАЛ ОТ НЕБЕТО- Силно неясн-дан от н—що (о6ннн. общоизвестно),
кодто е пдоч—квмно еа него. не го знае, еа ноето не е чуя. И что. сваи млабст свое¬
нравно Дъщеря на илоДепыля глeбaиc ατ пибнола от небешо. Тя още не вярваше но очите
си, не uяиeamc и но ушат си. Г. K—рaтлaвов, Орлов ημμ^,
Ощд: Паднал от Марс)
КАТО ПАСТЪРМА, суха. 3— ден— — извънредно много (суха. свиОи),
КАТО ПАТЕ Е МЪГЛА. забърквам сс (пaпмnЛETЕMя сс н иол.). Вж. Като
патки в мъгла
КАТО ПАТЕ Е (У) РЕШЕТО. ’· Е много тежко положение, И очите си отваряй/
и наляво. а ниДясно, / би ся не намериш е шясно, — / капо пот у иeе:nо. И. И. Сла¬
вейков, Па острова на бгаж—пнте.
2. В сычст, с надувам се (ггв·м·т се). Много и без да има защо, напразно (се
надувам).
КАТО ПАТКА Е МЪГЛА. забърквам сс (обърквам с· н под-)- Много, тьeт·м
(се обърквам). Работата я, като я [слугинята] aмсе. Да знасш (о я привлечеш, .. Ето а
послсднатш нш слугиня, Спояла: не щя ба м: лоcлyеaе и нш напусни. — Ссга се гудам
като nшτоa из мъгла, .. — Та какво повече до ! Дом? — отаоеорн ишвбρaзнeн Рекои,
Нв- Вазов. Дnaсян и пария,
Още: Като гъска (п—те) е мъгла-
КАТО ПАТКА Е РЕШЕТО. прдтτьгтм. Днел. Грозно. н—гр—цяозно, тромаво (пре¬
стъпям),
КАТО ПАША. Охолно. самовя-стно, — Капо naеo живее. Двайсетина газазн видях
само в Дворо му, кон:, селшонаш, Е. Мутафчиева, Летопис на смутното врем·,
КАТО ПАША У ПРАЗНИ ЯСЛИ. разположил съм се- Но(aaи. В—дно. иогемгиво,
без да има защо (съм се разположиш).
Ощл: Като Оей у празни нтг1. Ноeuгρ,
КАТО ПЕРО- ’· Обaон, е сычст, с лeо. Много. извънредно (гея). Дешснцето бешс
лско капо псро.
2. Много чето. пъргаво, подвижно. Една млсбс жокейка препусни nмоy прсд носовете на
пудлокашо от пырвншы рсДоци, Тя cоoчaшe оп кмая, , . nρcхeьиляеe се кото псро — а всс
под ровная и игров naоm но мyзοоana. Г. Kanaтгaвои, Зрелище. Тогава, ,. изскачаше пя,
отметеше кашо перо тежкото плетена вратня и всс шока лско е пъргаво я nишnuoияшe,
Г. Kмрaтлaeои, Снаха.
Още: Като перце (перушина. neрушнткм)-
>0©
КАТО ПЕРУШИНА. лдк- Вд. Като перо. Над блестящия вaхaимcaн връх се носсхс
лско кото перушина облачето, Д. Кисьов. Щастието яе идва само,
КАТО ПЕРУИШНКД, чек- Вж. Като перо. В шока время аз ся събличам. хвърлям
сс от кея и започвам (и плувам в тнхешо топла иодо. Този е пиково уДоволствие!
Човек се чувствува лск капо лeиyшшнкш, П. Незнакомое. Маргаритка н из,
КАТО ПЕРЦЕ, лск, Еж. К—то псро, — ХейДя. бе Зорко. ка^зо се ся свил кошо мишка,
Нямо да та потънат гсмнопс, — подскочеше някой път ДяДо, като ао хващаше за пояси
а го вДигаше с е(но ρыоo. че дс слаб а лcо о»mо перце. Кр, Григоров. Новодомци. Гошки,
пи се дал копо псрцс! К. И—тямное. Омайно бял·. Той хване Рсчяпо за иъоomuι. . .
Сграбчи я и яосnс са прегръДко, понесе я ксто перц: и извара: — Β0φ6β-β! Крака троша.
инамаиой! Не. Петров. Поптината любов,
КАТО ПЕТЕЛ НА БУННЩЕ. надувам сс (иenоa се. голдмн се н под,).
Много (се надувам, перч—).
Ощс: Като петел ни купище (стобор))
КАТО ПЕТЕЛ ПА КУПИЩЕ, сд надувам (идпои се, голдмя се)- Вж. Като пет—г
пи бунище.
КАТО ПЕТЕЛ НА СТОБОР. големя се- Вж. К—то . петел ни бунище-
КДТО ПЕТ ПАРИ Е КЕСИЯ, nм‘повмгмм се, Удобно. пипЕрото (се разполагам),
— Ей ти, сыс вeβзeamo. .. Какво си се разположела шем като псш пора и нcccuя,. Н: виждаш
ла. бьлaoρcоa офицер стош ^03, Μ. ГруО-плиеа—, Пр—з иглено ухо. — Я глеДой. какво
безобразие. хмиana Н.МО къДя (а ссДнош, а воя сте се разположило кат пят naиш е оeешя.
К- Кръстев. Катастрофа,
КАТО Петте СН ПРЪСТА. еимя (познавам), Много добре. напълно. в наИ-големи
подробности (епан. познавам)- Слсб Дойчин» вървяха цяла Дружини оβчшиц. Те познаваха
пътищата а пътеките нш лuснuнaτш ксто пстпе са пръсти, К, Г—ти—ноа, Златната земя,
Всяка псбя ягоДовска зсмя му бешс познато кошо петте му лиыcτш. Ив, Хaлжнмaро·в,
Овчарчето Кавитно, А Тоньо Цырнушо и сего вся зс прозДо а справсДливост ся дрънка,
вся зо чест говора, . . . Фсерисяй! Зная го кашо пяппя сн пръста — сърчицето му пъка
от червен, Г· Kaритлaвов, Между нас дм си остане, Всячкишя върхове и чалове го зноя копо
пстпе си лиъеτa, ИВ- Вазов. Вечината nнгтя— пустянн.
Още: Като пръстите п— рътата си.
КАТО ПИЛЕТА- Вд, Като певце, — Тс [децата]. гоионmβ, оαmм полепи св иaвnοляхa:|
сдно при вуйчо. брузошо при чичо. I най-молкопо пра майко си опаДя, М- Иетнапов—,
Царица Теодора, — Може (а ни изколя. като пилето, а някой жив човек н.мс (а чус,
Ив. Вазов, Утро е Банкя.
КАТО ПИЛЦИ. ’· В съчвш, с пръскам) се (nм‘ΓEВтвaмe сс)- 3— много хора,
множество — е пaзгEонн посоки. на пaзгнчнн страни (се пръскаме). — Домъчня ми за
вас, де хор»! Пръснахте се като палца — кой ншкъдв виба! — Оствихме глухото провинция,
О- Васнгев, Любов- — Министърът идя! ... Чанознацатс се пръснаха оαmо палци. исека св
втурна към учреждението си, Г. Белее. Патилата на едно момо·-
2. В сычст.. с иеновнам н под·- Много л<сно. <)з <ьшinоτнea (язиолгаам). Ако в пая минути
поя тълпи. която нш aонeтβ вън. бешс нахлула внезапно да ни трепя, л: дахме оставяла
дез съпротивления да нш aзооляτ капо пилцн, К. Величков. Е тъмници, Любезнича. за да
ме лиueлcчe кым своето копало, А оночя мс мразя. както се мрсш., . Утре бе ом
паднем, щс ни uзооuяn като палци. Μ. Грубепли—вм. През иглено ухо. А Днио продължа:
oоо со само ученията, казва. нищо — ... Но упр: щя почнат сраженията а ншmu.яτ
команДир,. оaоъumо е ссрбсз и изпълнителен, щя на хвърли и нсй-голсмоя озын Да на из-
прспот капо пилци. Г. В-жиноа, Втори рота.
Още: Като пилета. Като трeбяч-τ— /към 1 зн—ч./. Доил,
КАТО ПИСАНО ЯЙЦЕ- ’. Много хубав, много грисна, Дспето й е като пасено яйцс.
2· В съчят, с гледам (гмзт). < изключително внимание. с голямо старини- н грижа
(гледам). Ожениха се те и Добрс се живееха, само Дешс ня им ся . намери и това бс най-
тсжкатш им грижа. Свекървата я глеДашс кошо писано яйце а постоянно търчеше по
501
впшхарки и болярка. Т, Кир—спивое, Обикновени хор—· Глебах» в кат писало яйцв. Маич»
трчешв слс( вся кото след (чтя, н: Довашя прах дш ! по(нс. Г- Кармслаеов. Титул
В оыиa трепереха над ныя а мoдоa и я глсдашв кот пасено яйце, Д. Сиросгр—ное.
Оaмоо6рeодπиτд.
S. В сычст. е обичам. Много (обичам),
Още: К—то жарено яйце /към 2 ‘πaо./.
КАТО ПИСКЮЛ ОТГОРЕ. Като последна неприятност тврпх други я—ирEтτнE неща,
Дядо Спас бсшс „боеочксГ, Като nοcоюu ошаорс (од(е на госта е академикът а кото
никого го притисна зле на шохмспнст Дъски. Е. Нвапов. Над белия континент,
КАТО ПЛАНИНА. Зм оов-r — много ·льn, здрав, силен. „Добре избрало е: мъж ошmо
плиншнс?* К. Христов. Чеда ни Балкани.
КАТО ПЛАТНО, блед (бледен). >звъпeляо много (бледен) (3— лице на ооe-к при
голям— уплаха яли друго eплш—ЯE—). ПрсДн наДзиратслите (а отворяш килията нс ЮрдОн,
то! всчс бсшс стонил, Вяха станшли и неговите Другари, Всички чакаха, блсДн капо
плотно, Г. К—расвавое, Танго. Слеб минуто Николино вacmанш До нся, пред стълбите —
бледна като плотно и със засъхнали устни, Г- РаИчев. Златният ключ.
КАТО ПЛЪХ В ТРИЦИ, крия се (спотайвам се). Дишл, Съвсем, усилено (се крия).
Още: Като мишка в трици /във ’ зн—ч./.
КАТО <ПОБИТ> КОЛ, заставам (изправям се). Неподвижно с изпънато тяло
(Заставам). Иcкaт ли до раздереш оaо сивия. иοб»и лови роба? Е! го бы : вacnoнoл кошо
ко., Ем- Ст—шев. Яшу—nтко гнездо, Ибс уж и той като Другипс но хорото, пък се aвπиoвu
кото побаш оол някЫдв отстрана. Ц. Ц-пrоисяE, Сримупя—. Но маг по-късно нзшръпно —
ксо ще нoоoиo Другарчетата са Да ао слушат. когошо той бешс еДин ош ной-Дрсбнат ученици
в цялото отделение! ... Разтърсван оп тс^^ противоречиви чуисшво. Стоян πиeоoиo дълго
време и срядата но стаята кото подят кол, Г. Рус-фов. И те см били деца-
<КАТО> ПО ВОДА. 1. В сычст, с чета (смятам и др.) Много добре ; леко, 6—з
усилие. Оез запъван·. бързо, Доко Дeимoacκ.<u.. смяташе кошо по вода нш сметачна машина.
Г. Райчев, Златният ключ. И среД τ^ο вссв. и радостен въртоп сс мярках и и някъДс
пам. ecомaшшP^aχ. .. Нuc»илm стосше бо нся [6—6—]; елyе»еe строго, — Декламира като по
води — кизил й той. — Силно памсп! К. Калчев. При извора ни дивоти. — А пъту¬
ването та дотука оак моно? Благополучно или сыс затруднения? — Мана лско кото по иодо.
защот бяхме и подвоДницо, И. Михайлов. Магната партизанка- А кожстс ми ошоuо
сми написано на наш язшк? Апостоле и Нcaлmοоuяnш! Хс, че моишв ученици за зноят оanо
по ио(ш, Д. НемЕров, Братя, Чеши ошτо по водш.
3. В сычст, с вървя мя (тръгва ми и др,), Много ло0п—, успешно. благополучно (мн
върви). БЪиeβmc му като по водш. Бaкeоmо похване. нш злото с: nиββиыщu К. Петканои.
Бсз деца, Разбъркаха ся дами, госпоДа / и разговорът тръгни по води, К. Христов. Чеда
нм Баят—нм, И тръгне и>aбмmшno като по иоДо, Елин П-вян, Аз тн тоИ-
Още: Като по река /към ’ знач./. Досл.
КАТО ПОДГОНЕН ЗВЯР, живея. В потτотннa тревога, безпокойство, я—иneжeян—
Оживен). Живея кото поДгонен ввяи, , , Изплащам, козено с веши Думи. греховет но
бащи са и Дядо са. оюumм си проявили б:вρaвcъecτβо (е станат банкери, Д. Димов, Жени
• минало,
КАТО ПОД КАМЪК, раста Доил, Зм момче — Оавно (пмтτ—)-
КАТО ПОД КОНЕЦ. Съвършено ^—3. в прави гниин, Лоза сыедакявоха Двата двора
в п^арыд1^1С, Макар чс нямсше ваoк (ооыee е яДиният» нш Обрспсноза са личеше — по-
п^!^]^1^'^ен, ,. Лсхитс' преви и ицмоcшнu, кашо под конец направено, Се, Ц. Даскалов,
Ео—шно сено.
КАТО ПОД ЛАЙНО, рмстм- Доил, Вулг, 3— момиче — 0ьпзо (р—стад.
КАТО ПО МАХВАНЕ НА ВЪЛШЕБНА ПРЪЧКА. По н—обнсшим. много бърз и
гесдя я—чия; Eзиeдшьж. В поя момент ксто по махване нш вълшебно пръчки шρnuлβицй-
скаят огън но нсмцитя извсДнъж спря. П- Единое, Нашата сяла. .
ж
КАТО ПОП*· СлеД главно изр, Непременно, безусловно, мяо и дм нд желан. иош—дл
иями друт начин. Ако поиском — щс ма оaжβе ecuчоо като поп .. Щв кажсш и мОйчанот
«и мляко! И. Ежиное. Следите остават- — Амо нали сиатшнокыш Тошо щс дойде? —
Можс (и нв (о!(с. — отвърна тя [Севда] сухо. — Щв дойде като поп, какин щя ан
дъвча! — разпра са то! [К—зъвбаша] ръцете, Г. Kирaтлaвов, Снаха. — Плопи ло па
барем? — попито (ядо Кольо Клспслото, — Щоо? И до ми не Ματο ла? Еeтшùcc хuuлдαикл
наброш като поп, Г. Kaрaтлииов. Селски истории, — Вес мылчвтв. из зо седя са
н.ме бе мълча! — ... — Аз сым, го взел нс мернико са поя встсриншрсн и Докст
не смъкна маскато му, няма (а го оставя, Кучксшо ми под щя οατα кото поп!
От- Ц- Даскалов. <τубл·ятrнτe липи, Боcmo ДаДс naиuτe кошо поп, по му (осви(я до
плати за ecuчоuτ „кyоyρaгyu. макар до е ош Згибоици. Г. Краев. ЧовeпEнa.
Свързва се тьт следните 1тτорно—ткн обстоятелства: пр—з време па гръцкото лу-овно робство влиднцнтЕ
нлипaлн па фенер^тита патриаршия уговорена годишни суми. която nотлe събираши от ръкоположените от тях
ееешеннЕн, зависещи всецяло от тях; оттук води началото ся подигравателното сравнение „като поя“ (шьρион—-
чално под форми „ще пг—тип като поп“). (Ст· Иячев. Опят еа обяснение нм някоя шмиоеор^н* Бълг- —зиг, VIS
(1958), ян, 6. с, 516>
КАТО ПОП*. ΗдOпьсшaτ. брадат, — Казват. чс mβоcзaρaτ . от ГОрочсио тръгнала
кот поповы — нямат пора до ся обръснат, Ил, Волен, Между де— снят*. Стонал сым
кото поп. От три (на нс съм ся ' бръснал,
КАТО ПОПАРЕН- ’· Изведнъж. много бързо н иоливмueно (стичам. дръпвам се н под.)· '
В това eиeмc кучетата оп ооеaиoτш излсяха но чоueо и Иванчо рапно яш кр^^ кат
попарен, 3—х. Стоянов. Записки по българските въстанЕН, Той само от меня бяга, Кото
м: ииди. захване До сс озърта. дяг» капо попарен. Й. Йовков, Боряна- — Несъзнателен! —
отсыДя е зaолючeнae Червена, — Бяга оп часовете по политическо подготовка кит
попсрсн. П. В—жинов. Нашата тнги-
2- Неприятно Eзнeнaл—π и смутен. оОест от силна скръб. мъти. отчаяние, — Замина.,
вaмοа»л — ... — Нели лaеe, чя щя ся върне. Е, и щс ся uыинβ, Но въпреки негоинт
ycnмомοn:uнu бума Биыcmeβuцa а Сшонко останеха кото попарена, Г. Kиnмтливов. Обикно¬
вени хора, Слухът за холерата бе излязъл nρшвcн. но всички б.х» ксто попарена. Е. Гл-
шовсиа. Седем години. — И ти ло -ощс нещо нв вншeш? Стиля ся е оженило зш вдан
мми.о! Самсон - Черная нв отговора, останш. нш мястото са - като попарен. К. Идткапов.
Ом—Ино биле. — И шоео ми било брат! — освш с горест Гана а поглсбнш кым (ецат сщ
които спояха като попарено и слушаха с тревоги бищи са, Г. К—рисливое. Обикновени хор—-
Още: К—то опарен /към 1 зн—ч./.
КАТО ПОПАРЕНА ВЪШКА, надул съм се- Грубо, Много (съм «е надуя, съм
се разсърдия).
КДТО ПОПАРЕН О ВРЯЛА ВОДА, Дне., Крайно неприятно изненадан нмтнпnб·н,
жегнат от нещо. Рождсшш па е хубава и хубава, ,. ны тя щв бъдв н.ме немецо до
20 година., Ош тсзи (ума нш пущинака Обра мшйоamш и бащата останаха оamо в
вряла воДа попарено; те изтръпнаха нш мястото си. Ил, Блъснои. Рада кшок—пяaτ—.
КАТО ПОГ НА ЗДДУШНИЦД, нарязвам сс- [Много (се нарязвам. ое напивам*
КАТО ПОПОВАТА ДЪЩЕРЯ НА ЗАДУШНИЦА, наяждам се (махранвам се
н под.), Ед. К—то попско чедо ни задушница,
КАТО ПОПОВО ПРАСЕ. наяждам тe- Доил, Много. до наситя - нинддам)·
КАТО ПОПОВ СИН. ям. Днал. Много. лакомо (нм).
КАТО ПОПСКИ ДИСАГИ. ненаситен, Много (яея—снтен)-
КДТО ПОПСКО ДЕТЕ НД ЗАДУШНИЦА. наяждам сс (нахранама —е, ня и иол.).
Еж. Като попско чедо ни з-дупница, Нахранил сс озлиднелшяп сиромах пито попско (сте
ца забушноцо, А. КмрагиИчсв, Топла ппк—внон—. Гугузнчешо стоеше и гнездото. ядяшв
кошо попско (сте но задушница а растсшв. А. Кир—γη^-β. Ирин-е-н твнτ-
503
КАТО ПОПСКО ЧЕДО НА ЗАДУШНИЦА. наяждам сд (нa-nмнЕMм се н под.)·
Много. до насити (се наяждам)- Аз се нолспвам оomо попско чс(о на задушница и са
Глебом кефа. Чудомир, Кой ганто я нареди.
Още: Като попско дете им задушница. Като подовата дъщерн п— з—дужпиц—-
КАТО ПО РЕКА, потръгва ми. Много добре. усп-жно, благополучно (мя потръгим),
Откакто синът му пое роботсто е Дюкяна. потръгна им като по рска.
Още: Като по води /във 2 зпич./-
КДТО ПОСРАН, гледам (отивам си), Вулг. Виновно. гузно (гледам. отивам ся).
КАТО ПОСРАНО ДЕТЕ МАЙКА б>. гледам- Вулг. Виновно. гузно (гясдам).
КАТО ПО ЧАСОВНИК- О голяма точност, р-довно, nEτяEоπо- — Сыинβнцu пак ще на
натупат. Ей н!, а выв ивстака за хвалят Амс техният лиeecceсmeu си внae рабошотш,
всичко му върза кашо по часовник, Г. Kмрмтлaвов. Габ—рови- Те. есчер се събираме на сызы-
щшнос и ще гледам: токи ба са поДрвбим работата, чс всичко (а тръгне оamо по
часовник. Б- Обр-т—пов. Сноп. ТЫ! лско ло се нaлyиш maосea ceоцοя кашо неговата?
Наистоно пя нс с пыреи, но е еДно оп най-Добратс. Работата върза като по чacоβнuо.
е. Р—0оτπEодско дсго-
КДТО <ПРА3Н>> ВОДЕНИЦА, гоиоnт. Ниeнeби, Прекадено много и обикн. еа
празни работи (говоря).
Още: Като празна мелница- Нρ:нcди.
КАТО ПРАЗНА МЕЛНИЦА, бърборя (ггигпт). Ниeаcди, Еж. Като <πпм‘нa> во¬
деница,
КАТО ПРАЗНА ТЕНЕКИЯ, гоиопт (дрънкам). Нρ:нβди. Много. прекадено (го-
ворт). — ^0!. (а поДремнвм още мслоо Дв, кoоeо си св ρaвeиъноaлш кото лρoвнo тенекия?
Нв. Петров, НоняЕнат— любов,
КАТО ИРАН ПЕТЕЛ- Диал. Жалък. потпaм-ш. зaспaм-ш. Върнело сс ош мача капо прана
пста,
Още: К—то мокър петел- Днал,
КАТО ПРАСКОВА, надул съм се. Днал. ’- За жени — много (съм се надуша. напьл
шняа съм. оправили съм се).
2, Много (съм сд надул,. разсърдил съм с-)).
КАТО (КОЛКОТО, КОГАТО) ПРАХ НД ТЪПАН. ‘мгEnмм сс (спирам сс.
тьOEnaм) и др, Ирон.. Никак, никога не (се запирам. събирам)- „Венча!, оyмe. амс не
проклинай!“ „— Я нс клъням — само срыцы клынс: Дом би сбере ксто прах но тупан,
роб Да роба като кукувица!“ Народна песен- Запери ся и къща колкошо прах но
тъпан, · Щя се запрс е къщи, омгamо ли»х но тъпан се вonρe. Поговорка,
КАТО ПРЕБИТ. тит- Много дълбоко (сия). Другия чадър. но който ням» нoиucyβoно
аuио. Ол: разтворя над лошат: деца а погива пс спят като пребити. а когато се събудят
на сутринто, не могат нищо До иaвли»eяm, Ов. Минков. Снежната царици н др, (превод),
КАТО ПРЕБИТА ЗМИЯ. влачи сс (звена се), Еж. Като пребито куче- Бабо Бачо-
вица зеесбс ханымата е крайната спая и ксто я прегледа и й ДОбе наставление бе ся нс
цяра — т. искаше до са мяпс Детето — кaв» !.. , ., че Дятешо е вече голямо и с удавснсто
му щс са изяД: и пя сам» глаеата. „. .. Знаеш лн. че oоо н: се yммρuе зесбно с (стсто.
щя се оcaкomнm а щс се eлcчeт през цслия са живот капо прсдито змия, по щс про-
кueβaш чисо, когото си турило рык» но рожбата са!“ Ц. Гинчев, Ганчо Кослркатм.
КАТО ПРЕБИТО КУЧЕ, влачи сс (вв—нм сс. -олт и под,). Едвам, с последни сняи,.
изнемощяло (се eлaо—)- — Борка. я Да ошибем е Слииен на по-тихичко, чв мн омръзни
Да се влача оamм предито оyчc нз тези пусти софийски улици. К- Kaло-в. О-м-Истиото ни
тъкачите. Куцият Пейчо въздъхни былбоко и се измъкна ош салона като пребито куче
504
A. K—naяиИч-e. Строителя на републиката. Гледай го та. глвДай, серсемина, илачи се о»mо
прсбишо кучс.. , Трябва до ся е натряска., Н. Хайтов, По земята,
Още: Като пр—бито №·. Като пребит— змин.
КАТО ПРЕБИТО ПСЕ, .лича се (евсим се. холт)- Еж. Като пребито куче.
— Рeеοл съм myо би умре оп нож или куршум. опколкото До се илско като пребито псс по
тоя урви, П. Стоянов. Бенковски,
КАТО ПРЕД КУМ. тτот. Мирно, чинно, нито израз ни голяма почит към ннгого
(стон),
КАТО ПРЕД ПРАЗНИК. nмзмьnлмИ се (разбърза се). Диал. По-бързо (се размър¬
дай. работЕ),
КАТО ГРЕЗ ЗМИН БЕГАЛ- Досл. Спина прежълтял, пребледнял. о6ння- от страх.
КАТО ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ- Досл, Твърде малко няя твърде по маяно,
КДТО ПРЕЗ КЮНЕЦ МИНАЛ- Съвсем тънък, слаб. Амо а саныт д ^акъв я, кото
през кюнсц минел.
КАТО ПРЕЗ (ПОКРАЙ) ТУРСКИ ГРОБИЩА. минавам, Обuон, выв выпросит. изр.
Без дм з—6-яеж—. 6—з да поздравя някого (косто се ' схващ— като израз на незачитане).
— Какео мuнauше тъй кото nооиaд турска гробища?—вoкoнu му се с пръст Сахатчисв. —
Близо! (е! К- Kaлоee. Живите помпят- — Ей, МлаДснс!— нзвя^о то!, — Бaкuо мaнouaт ксто
прсз турски гробища! Я сла носам! А, Никоаскн. Мария ироτнв Пираяков- Излсзнохс и
Другите, Мансвсш лооρoù РоДа кошо покрай турска гробища. Мих, Георгиев. Рада,
КАТО ПРЕПАРИРАН- Неподвижен н безмълвен (обикн. под влияние на някакво
силно, внезапно чувство), Колко врсмс стоя тока о»mм πиβπoиaρoн. с ръцс оправи върху
ръби нс дюрото, Бa(eρeв ня вншβшβ а нс αΜα (о ^н^ае. Г- Карасчавов. Обикновени хора,
— Кск можеш. бе Петко, осо можеш с ишcоuβ (и лежиш по гръб и да гледаш все в тавано
кото лиcnoρuишн?—каза жсно му. Н- Широe-Tирaт, Симо той да е, Взел първото книга, оояnм
му попаДно, той изнесе малкото кръгло масичка ош спалнята си. ... облегна св върху
книгата, на оо.nо Дори зазлавасто нв погледна. и остани moоo Дълго времс оamо πиβ-
naиaρшн. Г. Kирaтчaвов. Обикновени хора.
КАТО ПРИЛЕП КАНДИЛО, τьnтт- Дοau. Ирон, Някак не (τьптт. ε^μм).
КАТО ПРОВАЛЕН, нм (пия), Еж. Като иролπнeя-
КАТО ГРОДЪНЕН. ям (пин). Извънредно много, ненаситно (нм, пия), Мамо му
[ни иритeτо] вшбыρоβaтc трици, баща ма му нaиявuaтe тиква и τ я(яшс като πио(ънβмз.■
СТ. Ц. Даскалов, Бялата погача.
Още: Като прое—яеп-
КАТО ПРОСЯК О ПРАЗЕН Д>бДГ, нaлтимм се. Доил, Много (се надявам
за яещо).
КАТО ПРЪДНЕ. ПРАХ ВДИГА- Ноeaги. Много (е) нпсокn—к с нисък читав (е),
Още: Да пръдне. прах ще влнгнe-
КАТО ПРЪДНЯ В ГАЩИ. спотаИвам т-- Вулг. Гузно. виновно (се тπоτaйв—м).
КАТО ПРЪДНЯ ИЗ ГАЩИ. εϊγμεμμ се, Днал, Вулг. Съвсем незибеляз—но. съвсем
скришно. без някой да мс усети (се измъквам),
КАТО ПРЪСТ, ^-3. Дοau. Съвсем (прав, невиновен, нлаянлн).
КАТО ПРЪСТИТЕ НА РЪКАТА СИ. еимн (познавам), Много добре, напълно. в-
нмИ-гочдмЕ полпо0нотτн (зная, познае—м). — Е, Стоире, а то лн помисли. че съм по.уДял?—
попито зо жлъчно усмихнеш поп Иван. — Кой? Аз? Що eyмaе. отчс? Дс помисля такоие нсщо?
50$
.. . Можс ло? Ta нали пя nовнaeaм ксто пръстат по ръката са. >. К—рмодизов, Из¬
чадия идови,
Още: К—то дланта нм ръката сн- Диал. Като петте сн пръстм
КАТО ПСАЛТ, чета. Нмбοги, Монотонно, безизразно (чети)-
КАТО ПСЕТА НА МЪРША. Е голямо количество н в нaлир·вмпм е голямо на-
тτπпЕ·ПE·. алчно. — Внимавай. Гyаоe, Нсзο ce! Всякаква хор! ами е София, Хубаво сш
А но худаинтя жсно мъжсшс ншuumшm като псяшо нш мыиеш, Г. РмИчлв, Златният ключ·
Още: Като псета ни умрял тон- Днел,
КАТО ПСЕТА <Н>> УМРЯЛ КОН- Дасл, Е голямо количество д в нидипeeмрм,
а голямо нмсτьриeπнe. алоπо- Струпали се ошmо псято но умрял коя,
Още: Като кучета <ии> умрял кон. Дни., К—то псета ви мършая
КАТО (КОЛКОТО) ПСЕТО НА НИВА, свършвам работата. Двал. Несполучливо,
б—зусп—жно, лошо, зле (свпnuЕaм нещо).
Още: К—то кучето п— нивата.
КАТО ПТИЧКА БОЖИЯ, живея. Безгрижно. свободно. вашо (живея).
КАТО ПУЙКА, надувам тe- ПоДагр, Много. прежалено (с— надувам, -е гоnллт).
Нс моги (о я понасям, мmоaк ся ожянн ся надува капо пуйки
Още: Като пуяк НмДuги. /в 1 зн—н-/-
КАТО ПУЙЧЕ НА СЛЪНЦЕ, замислям се. Дяал. Подяер. Дълбоко, много (се
замислям).
Още: Като мнснпчс нм твпнцe- Днал. Нмeuги.
КАТО ПУКАЛ· Ниeаeдρ, ’. В сычст, с гледам Опулено и вторачено. 6eзсмштл·яо
(гледам), Β^.ο^το се бсше захласнал. а дор(с cuemeеβ водата, шо! глсДаше моики ма
като пукал,.. Майка ми няколко пъпа почервеня оп срам и излезе вън. П. Кирмаелоа,
Mпо·HEК- — Ибо ло-cооио и изнеси ма юнашкото прсмяно, ХайДе, вырви и не гляДой мс
ксто пуки., ,, Та знияш твърДе Добре, чс бумешо ми е бума, Нобс^а ма п оumкa, Л. Ка-
р—вешоа, Тук— му е крият-
2. В сычст, с изправна се (тτоя)- Неподвижно и безучастно, без да върша нлн да naз-
Oнпим нещо (<стоя). Що стоиш нш прозореца като пукал? Л- Кмрмвечов, Маминото
детенце. Мснс ня ма е зс пях, амо ма е срамът, който ме очcоua, когато изляза из
греДа и когато погляДам нш пашишо! Кoоeо щя мн рсче ссга вилаята? „Та кшзeшm, чя си
ββиноnоeaннaк нш сулшоно; а теоотв санове са сшоншле зсueишeжaβ, ♦ ., а аз щс До стоя
копо пукал и ще би го моли (а ме проста. Лошава е родопитО П, Караеегое. Богатият
тнпоммх.
3. В сычст. с яьлом- Упорито (мълча) (оОнтя. когато съм невежа в някакво отнопдншс
дли не ж—ган да и—д—, да издам нeпо). Герган нищо не отговора, — Защо мълчиш като
лyоaл? — повтори стражарят а стона оп мястото са. К- Кмячса, Живите помнят·
Какво нсщо е Гaаоa! — се чубеше пой, — Тя само шс уча оoк до я кммaндaρam я
кокво да д nиaкшзuaт, Не я оomо Другишя (а мълча като лyоaл, Д- Пeмтров. Дело № 9.
4. Доел, В съчет, с пукам, Много (пукам, нм).
КАТО ПУШНАТ ЗАЕК. бягам- Дна., Много бързо н п<одпнмв<гд (бягам),
Още: Като изтърван е—ск /във 2 зп—н-/.
КДТО ПУЯК ’· Ноeuги, В съчят. с надувам се- Пред—г—но много (се надувам
—е гордея), Тя [фронтоваците] не познаваха сено нш Нолοn Стоянов оaτо офшц>р,... Но пс
нвноенжбохо коброват офицера. ю^1^гт^„ ... не вaчοτoхш обокновнат хоро п се надуваха ксuuю
пуяцн, Г. Kмn—тв—вов. Обикновени хори, — Ти са есскиЛ ... — аβuао: ввοкши Орнис....
Та не можеш До ни понасяш. не можеш доиa спокойно (а иoзaмβ»ρяе с но,... зи
иоτю еДинственото, косто та остави, : до се наДуваш като пу.к с nиоеятксnш зоплотя
а мебел». оойmо министерството та окача минслатш гоДина. Д. Димов. Тютюн,
2- Ниeнeбρ. В сычст, с мълча. Съвсем глупаво. к—то глупак (мълча). — И пови ми беля
мъж! Нарекоха жсно му прсд цялото ссло „кукумявки*. а той мълча като пряк! К, Петнинов.
Омайно - Оня-
506
3, В ычееп- c умислил съм се. Много съм се умиклилл·- Ютио. н- в- млялаи ипо уукк?
Още: Като мвсярек (фит). Днал. Като пуйка /към 1 знач,/-
КАТО ПУЯК НАД ПРЪЩИНИ. омъргушвмм с— (замислям се). ДЕде· Hодaги..
Много се омършушимм (зaмETшнм). Нено ся омърлуша кото nyяо над nиыщmм, Е- Чтрτов·нткт.
Гуляй на отирито-
КДТО ПЧЕЛИ НА МЕД- Е голямо кол1одтτво н е надпревара с голямо деланя—
или настървено- Наваляло като пчсла но мсб. · Рухваш копо пчела ко м*Д<
Още: Като мухи (оса) ни мед.
КАТО ПЪП- Обaон. пренебр, 1. В сычст, с мълча, Упорито (мълча) (обикн, когато съм
невеж— в някакво отношение нлн не девая да нижи. да издам нещо), Бoτнл Кусу дърпа
юзбапа но ооая са. руга:, псува, Мълчат Мылчаш кото пънове. Нямо да узнае. нямо до науча
този ля е Джон гиби. От. Днчсв. За свободата. Пенко aзгoρяеc от любопитство и нетърпе¬
ние (а науча нзисДныж ucaиоо. но ДяДо Стоян не отроня повече нито Дума а мълчсшс кото
пын, П- Здравков. Незабравимо детство,
2- В сычст. сыс стоя (тτьnом, изправям се), Неподвижно н 6—зучастно. бсз да върш¬
или да разбирам πε^ (стон). В оиoя но кринщапш пой трябве дш гоβоиц, Много бе говори,
да не стон капо пын, Й. Гежее. Вят от τпмнEнaτa.
3. В съчет. сыс сгт. Много дълбоко. непробудно (тия)- — Нищо. нищо нс сым чул —
заклето глава роненият хусаран — оamо пън съм лежи.. а вас спя ся боло. кръв сте
проливала, От. Зaиороннов. Дсн потгслeя. Ешо нд, лиβдο малко отрих Доктор Дыρuоuoзкоeo,
но — yмияu», замръзнало от сшу(. — Ами. умрял»/ — ... — Спа кит пъп. П. Бобев.
Гърбавата ела,
Още: Като тютюн· Обuон, nиβнβби. , /към 1 знач./. К—то дръвник- Обшсн. гpcпβби.
/към 2 знач-/, К—то дърво /към 2 - знач,/,
КАТО РАЗПРАН· ’. В сычст с ям. Извънредно много и шаномо (нИН — В ТЪрново
Ссдмсн на боДохо сухоежбини , , сазДърмо а хляб. то съм ял оamо иoвnиoн, Г. Кмрмсл—зов,
Обикновени хора-
2. В съчят, е работя. Извънредно много и неуморно (работя). Работех му [н— оифгнконяτa3
капо разпран. а никого не ма биваше да со боям. А. KanмлиИо—в. Народен закрилни—
И беешо роба си големи — имат по Две брагоДо хор» — и работят кошо разприна. Г. Кр—еа,
Човещина,
3. В сычст, с иоЕопт (приказвам). Извънредно много я с лекота (гозорф) — Работя
му ченето на поз глоеонец, ей! — осзo някой, .. Говора мой с чоляк. напас иuзnиoл,
Й. Йовков. Чифликът край границата,
4. В сычст. с ЕЕимм (крсщя. рсим, ИEΠя). Извънредно силно. кански (тящн), Дяяъо
зanмecоaчa на еДин крак оым чaишuяmш а 30x0:4 капо разпран: — Олсло, чя сърба,
Си- ЧнлEπи1nоe, Първа дерта—-
>ще : Като - р—зпр—по-
КДТО РАЗПРАНО, Еж. Като разпран, Три мессцо откат я Дошло ирмо, ама да
чуеш. фρβнcоamc го гоeоиu като разпрано, Дш, Константинов. Бай Гиньо»
КАТО РАК ПА БЪРЗЕЙ- ’. В сычст. с върви ми (спори ми)· Зле. шопо Смя вървя).
2, В сычст, с бързам Нянин, съвсем яе (бързам),
КАТО РЕКА. тсч· (всс сс), Е голямо изобилие, оОнвно (тече). Пуснат си всичко
бъчви и вяното псчс кашо иeоo. Й, Йовков, ОτaпоплaнннскE легенди- Горещо дило;
слънце neоло / и пот кашо река от него текло! Г. Р. Ог—веИков, Орач н м—Имуни-
ДяДо Боcτш нарамил Цена но гърба са. занесъл., зо по( черниците нш тревите а захвани
(а му иoвnиοβa челото и би му обмяво оиыuτш. оо.mо текло кашо рска яз устата му.
Л. Карав—лов, Mпоeннк. Ракията ся лссше капо и:кa.
КАТО РИБА. ’. В сычст, с мълча -Съвсем, упорито (мълча), Човекът , гоиоряш:
невисоко. .. Мълчаха като роба хората . . — ши. гласът оτзuыаяeaтβ чисто. Е- Мутаф¬
чиева, Летопис на смутното време- „Сканбол няма До напраият! — започни дш св окуражава
пой. — Напротив, ще са мълчат капо родя от мост европейско нощо.* Г- K—писгивоe,
Моралът ни комунистите. — Знам, ваaм — прекъсни я той. — Казвай До чуям оoкβо са
наумила, .. Ноно ли тс побуча? — Найбеня, чв защо пък месиш а Haшос! И п. мълча
о»mм роби, Ама и* нв ииждсм л. сам»? Г- РаИч—]. Зг—тшнят ключ,
2. В сычст, с ням- Съвсем (ням). Той о сваю cτоβтc ням, кашо рибе, Й. Йоаноа. Трет—
смяна·
КАТО РИБА ВЪЕ ВОДА. чувствувам се- Много добр—. отлично (се чувствувам).
В та. разговора нсй-зочямо а най-жиио участие взсми Николс. То! се чувстиуеш като рода
выв водш. Й. Йонков. Земляци- Знам, не то се хобо много в братово, пук се чуесшвуиаш кото-
роба выв иодш. Д. Опростаное, Оамообреченит·, Там, оыeeτо комунисти.: со на нож,
нос ся чувствуваме кашо рода выв иоДо. Μ. M—посвтrE, Тихо пристанище,
КАТО РИБА НА ПЯСЪК. чувствувам сс (съм). Вж, Като риО— ни сухо, Кок спе?
Ка^ се чуисшиувотв? — Като ряб» на ляcьо — тихо отвърни Бyоyекοн. М- M—роeвтrн.
Страх, Работата в като за нас хора, Нос без нея сме копо роди нш пясык. К- Пет-
ианов, Златната з—мн.
КДТО РИБД НА СУХО. чувствувам се, Много зге (се чувствувам),
Още: К—то риба н— пттъг-
КАТО РИБИ. се яд—м- Днал, Безпощадно, дсстоко (с— ядем. сл преследвам—),
<К>Т» РОВКО (РОВО) ЯЙЦЕ я <КАТО> РОХКО ЯЙЦЕ- 1· В съчет. сыс
съм- Сваб физически. болнав н изшед—н оовeн, коИто се нужда· от много гряди и внимание.
Но Стшнкш бе упорито, Тя само лоumoи.тβ, че щс адс (а навестя мыжо си е затвора.. .
— Амо то ощс ся копо розо -яйц:, мaиο! — не отстъпиошс и Биыcτβвοцш. — Та то, бспо-
сс иикш. вчера са сс (агнила от сеното. Г, Kмритлиeоe, Обикновени хора, Мыжъш й с
имхоо яйце, пcπиβоыепсτм болеДува,
’. Само Като ровко (nоeо, рохко) яйце· В сычст. с гледам (вaплт и иол-)- С н‘яяюонτдляо-
внимание е тτaрaнн-. с голяма ирид—. Осшоно ! само Минчо. mρeлeиemβ τ ноб нсго.
глвДашв го капо рово яйце, Г, Kмрaтлииои, Татул, Замина в спрснсто. , а ατ изкараш
чemaиa семестъра... тогава ела.., изсмя, оженя св, зс оояmм ся мома искаш.., Щв я
приема в къщото ся като свос чсде.,. ще я алчбсм като ρмхом яйцв. Докато вшβыишцm а
останалите семестри, Г, Kaпaтлaвоe, Обикновени хора, — Брсх с човек! Бордам ао капо рово
яйця. а сс наперчил — в града ще хода. Г. Kaпмтяaeои. Обикновени хора. „И поя зима изпратих¬
ме, Стойко — скоро ще се уловим за ооnиοβoτш. Кашо иохоо яйц: пс крспя еаaшοцamo,.... а.
яе зноят колко още жилава Душа е оcτaаouo у тебе. омлко ощс зима ще aзnρaτum, Дай
боже!“ Е. Мутафчиева, Летопис на смутното време,
КАТО <РЪЖЕП> КВАСНИК, надул съм се. Днал, Много (съм се надул, тъм-
подпухнал).
КАТО РЯПА НА БУНИЩЕ. BEn·т. Много добре, отлично (вирен),
Още: К—то тиква п— буппцл·
КАТО CAP ДЕЛИ. Много натясно, плътно един до друг- Десетп вагона тръгват.
Вътре кото еaи(βua водноцатс. Ни, Вазов, Един елин. На голая поД бяхс сс напъркалялн·
(ваисстоно (уши. наредени я(нн До Друг кит соречла, Μ. МартевстЕ. Γ-nонτ- ни Белица.
Той се иaвeβaжο а поглеДно с отвращение мрысните оДея.!. сламениците,., — цялат
жестока мбcτoноuоo. в оояmо б.х» хвърлено по. двонадесет политическа вomβоρанцu.
ношъпкона капо cши(eua в общо килия. Д. Димов. Тютюн. — Нс васшаше чинове —
комфорт, А нас, ножнах чанов — пук оamм ссрбели. .. И той с: uзкucос но nиeceоyлкο, кашо
чс ли му де Дрого, Дято о ляскоискняш учапсл ще шикнот в оoyеo, Г, Kaритлaвои, Обик¬
новени хор—.
КАТО СВЕТА (СВЯТ). Обaон. с отрац. ’. Както трябва, както е п-лно; хубаво, свястно.
Пролетпш aдeт4 гладно и сухо, жопштш нс , поникнаха кошо сеят, нс бротоха. Г- Kaрaтлмиов.
ОВ—д ноември, Вччсрша церят са легнал рано, То! се опитал (а вaбρauο всичко, що стенало -
дотозоеш, за (а можс поне едно нощ (а се наспи като свыше, Н. Райнов. КнНз н чум—-
Сτaиоτaя, чвДо,.,. нсеолоя! Но крака бържат, но ръце, но очи вожбет оanо свят.
Чудомир. Знамето,
2. Какъвто τптOвa, какъвто подобава; хуб—в. добър, свестен, Хороша не му забелязвах», че
малко е изорал ала чя оранто нс е капо сието. Кр. Григоров, Новодомци, — Когото в яДнс
тежко. чорбаджийско ссло някой Двайсет години не успява до носмогня ни борчовете си,,,
пито дш вДигне къщи кашо сеят, в»nочuon да го злсдшт и с жал, и с ншcм:mоo, Е- Мут—фчнсва,.
Летопис на смутното време,
Още: За (пред) свет— (зи твнτ)-
50t
КАТО (КОЛКОТО) < СВЕТЕН» ВОДА Е ЯЗ. стон (задържам се. тгEnaя -и
« под-). Ирон, Ниник не (стон, се задържим)-
КАТО СВЕТКАВИЦА, минавам, Много бързо. с голяма бързини н зм кратно време
(минавам), И в същия маг nиeв злавапо но к»лn»очοлna моно копо cueτоouaцa мисълта. чс и
той можеше (а ама магаре. сшнза да бе пожелал тове. <е, Минков, Призракът от Кеид-рж.
Още: К—то мьлшшт,
КАТО СВЕЩ. ^—3. Много (прав, нзпрмвен), Дыб, по казвам, няма ччп. нямо чиор,
прав капо cβeи. (и шо е (розо да зо зледаш. Г- Kaрaтлaвов, Сега му е времето, Heоч»оuшно
ош горичката изскочи бяДо Смолян, държащ е рыцв Дебела и ^030 като cueи тояга,
К. ЛммОрсв. Средногорски партизани,
КАТО СВНПН ЗА ОРШОВД. Днел, Много натясно, плътно един до друт.
Еодя началото сн от факта, че едно време са карали тв1нe ем продан от Видян в Орпова, като ии държави
много натясно, (П- К. Гъбьои, Пословици и пословични изрази (по иоиора въз Видян. Търново - др,), СбНУ,
XXV. 1909. с, 56)·
КАТО СВИНСКА ВЪШКА, надувам се. Досл. Побозр. Много (се надувам, се горден).
КАТО < СВИНСКИ> ЧЕРВА. влачим сс (точим сс), Hcодоби, Безредно един след
друг, рм‘naтaπо (се влачим), — . · - А злсбай зо τyо кск сс влачиш по пътищата кошо
свински черво чек до някое си eиeмe, Разпусната иaдоτa. К, Кръстев. Kaτaтτnофa. Ням» рее,
дисциплина никакво. Точите ся оomю чсрва, В цялото Дивизия няма шокова разпасона имma,
П, Стоянов, Хол-na. — А. къдя са Генерала и Лмомaρee? Точишс се кашо свински черво.
Г. Kaρaтлииов. Г—6-роен. Камсн вешана високо факлато, вoвыиτя я: Да идваш. — Хсйде.
по-скоро!—и»вeοоa се той.—Н: се точеше оamо свинско чeиβa! И. Гешев. Вик от тъмнината.
— Аман от τ^α първоначални училища, почет се като чвриш. Г. Kaрaтлaвов. Разочарова¬
нието на пaeшо—потτолEτe- ^αβαο смс се оamм свинско чβиβш.
КАТО СВРАКА НА ДРАКА. жин·т- Съвсем сам. тaмоτ·н (дивен),
КАТО О (ЧРЕЗ) ВЪЛШЕБЕН ЖЕЗЪЛ, По н-обнтнEм, много бърз н лесен начин;
изведнъж, Три гоДина побар шяза лρонзе:cτeοя ЦариграД бе се лиeодиoзuл значително,
Помислял да някой, чв велокайт поза източен зрад се е лиcодиaвuл извеДнъж капо чиeв
βьле:дeн жсзъл в сшоляца но а.оJя запоена Държави. И- Р- Славейков. ЦариградснЕ потай¬
ности (превод),
Още: Като с миинч-ски дезъл- Като с вълшебна пръчка.
КАТО С ВЪЛШЕБНА ПРЪЧКА, По необясним, много бърз и лссля начин; изведнъж,
— Е-с-с-с, гыши Диска!. ! , И можс би mмea ом: иeшe Да зо съпроиождш ксто сянка през
цсли. му ученическо живош, око наскоро н: бс се случело едно събития, ооemо золочи
веднъж завинаги капо с вълшебно пръчка обнбння лиякои ош омспо на ученолюбивото момче,
Г. Рус-фои, И те см 6нлн д—ца,
Още: Като с мaино—тк— пръчка. Като с аъшиебеп жезъл.
КАТО СЕ ИРЕКДТУРИ КОЛАТА, Твърд— късно. след като вече се е случило нтkaнво
нещастие или неприятност. — Ти еонози тъй! — прекъсна зо пой иявоо. — Кок тый? —
Винаги оaτо ся nи4ксmyρο колата.. , Ссга ми ДодДч на ум» — каза Кръсшон виновно.
П- Вежинов, Далече от бреговете,
От nотлоe. Кмто с· гр)нмг)птг колита, гьτ)πм много,
КАТО СИАМСКИ БЛИЗНАЦИ, Неразделни приятели, Лало и Котя много сс
обичат, заноза си вae(но. кошо сиамски близнаци,
КАТО бИМЕОПЧО ПРЕДИ ДЕВЕТИ. жився- Вд. Като царче Сямеонче,
КАТО СИМИТ, продавам се (харча тe). За стока — много Оързо (се прод—вмм)-
КАТО СИНИГЕР Е КРАТУНА. грояоETMв съм Дно., Ирон, Нинин не (съм
нроноисил),
КАТО СИРАЧЕ ПА СЛУЖБА. наяждам -е, Доил, Много. до н—тнτ— (се наяжд—м).
509
КАТО СИРОТА ПА ПОМЕН, наяждам с—. Дошл, МНого. много добре (се наяждам),
КАТО СЛЕЦЕИ БЕЗ ТОЯГА, ходя, Като се препъвам, спъвам (ходя),
Още: К—то слнп без тон—,
КАТО Ол<1ЕЦ НА ПРАГ. прспЕрая сд Доил, Без да отстъпвам. упорито (се
препнрамХ
Ощд* Като слнп пи праг. Доил,
КАТО О ЛЮДСКИ. пипам (naбгτя)- Дна.. Еж, К—то с чужди ръцл.
КДТО СЛЯПА КОЗА Е ТРЪНЕ, ще ипоrогтaм Дошл. Ирон. Нинин (ням— дм
прокопсим)»
КАТО СЛЯП БЕЗ ТОЯГА· Еж. Като слепец без тонга,
КАТО СЛЯП НА ПРАГ. прспЕрая се· Днел. Вд. К—то слепец ня пр—и.
КАТО О МАГИЧЕСКА ПРЪЧКА. По я-обнтπEM. много бърз н песен начин; из¬
веднъж, Загосвнато сзвтлино като . с магическо пръчки прекъсва шумо. Препълнената зала
πиοτοхua, Т. Евстрмтиез—, Teопоeтrн търсения, В маг всичко aвчeвнш. „Чуботиорното“ растс
нас прогони корицото и nρamοнкume по ызлите но изворчето, — Я-и-а-о?— uызклοоншхo исочко,—
Кошо с мазаческо пръчкО — Чс наля му викаха „магьосник“-, И, Проданов. Оедмо-
кв—сняцн,
Още: КМто е м—гиоeтгн дезъл К—то е вълшебни пръчка
КАТО О МАГИЧЕСКИ ЖЕЗЪЛ· Го необясним, много Оърз н лесен начин; из¬
веднъж, Зш Мaачβcτeи замонузо з, Болоданои. Всичка мъка и тревога ся иaзρcеaeam, като е
Мазаческо жезъл. още със сшъпвинят му е поя зрад. То! намира топы. лиueм не само у
nяоолкоmо българи., ...но иу някои от най-бозетт гръцка търговци, К, Величков. Българей»
инсмτлnE,
Още: Като е вълшебен жезъл· К—то с магическа пръчка
КАТО < МОИТЕ, слуша. Ирон. Никит не (служа).
КАТО СМОК, пия (смуча). Извънредно много. ненаситно (иEт. пияяствуаамД
— Кок! Нямо Григоров пас?—Кит смок—оaзa с някакво особено задоволство Cm, Б.
И· Незнажомов, Бяло и черно·
КАТО СМЪРТ· Дишл, Стрижно. хрьвяEЖКE- Глс(ш кат смърт Н. Геров, Речник ни
бльиaпсянИ нзик
КАТО СПАХА И СВЕКЪРВА. жеи-нт. Дне., Не много -ло0пл. в иотτоняин кмвия
(живент).
КДТО СНИМКА ОТ ПАСПОРТ, гледам, Жара. Намръщено, навъсено (гледам)·
Какво мс гucдoе кит снимка ош паспорт?
КАТО СОЛ Е ОЧИТЕ, о0Eоaм, Днал. Ирон, Никит я— (обичам).
КАТО О ПАМУК. пипам Доа., Леко. нежно, так— че да яе боли (пипам).
КДТО СПЪНАТ КЮН. вьnит, Затруднено. препъвайки се (въneт)-
КАТО С РЪКА ВЗЕМАМ / ВЗЕМА нсщо. Еж. Кмто с ръта махвам / махна нcио. Боба
подробно разкизо кок дв излекувало детето ся оп трсскс, оoк го бс кыпала с вирена орехова
ласшо, как τ^α ласта взсла кошо с рыка болката от Детето, Иа, Петров, Преди да се родя-
КАТО С РЪКА МАХВАМ / МАХНА нсщо, Напълно. много п—сно излекувам някого
от πтяaки— 6ол—ст, — Ами но наш Мнхалча помогни. махни му mиβcоama като с ръко.
зоспоД да го пожива, май човск с човеко му. Г, K—питливов. <eЛткн истории,
Ощ—: К—то с ръка вземам / взсми.
Яв
КАТО СТДДЮ Е КОШАРА, нaτьгнмнE. Много (натъпкани, наблъскани)) Пътницат
във ила^а дяхс нaτыпошнц ксто стадо в коιеuρa.
КАТО < СТДАО> ПА КЪРМА. Доил, Е голямо колшч—тτио. акупом и в надпревара.
е голямо д—ланне или настървено, Малко хоро от селото се оТбових» да паят за
вдρoβe. ,, Но ош околняш: сяла шичиха кошо но кърми. Г. K—nмтл—зов. Селски историш.
Втуриоп се оaτо стадо но кърми, · Трупат ся кошо но кърми.
Още: Като стадо п— (е—) ярми. Днал, Като овце пи кърма. Доил.
КАТО СТАДО НА РУКЛО, Доил. Е голямо колно—ство. акупом н е надпревара, с го
аямо деланяе нлн н—сτьnв-но. Втурват се оomо стеДо но рукло, · Валям кат стибо нш
РУКЛО.
КАТО бТДДО НД (ЗА) ЯРМА, Днал, Е иолнмо колноeсτeо. анупом и в надпревари.
е голямо дешипяе или нaсτпnиeяо- Всл.п кат стадо нш ярма, · Навалим кото стаДо зи
ярма.
Още: Като стадо вн кърми. Доил,
КАТО СТАРА ПЛАНИНА <ПРЕ3 МПРТА>. η-ε^εγ съм ед Днал. -Много
(съм се я—eътнл)-
КДТО - СТЕНА. Ошсд, Извънредно много (блед) (за лице пи човек кря голям*
уплаха или друго въянепц·). Слс( кото зouыивo обущата са, той сс цвnиauц блсд кото стяни,
ЕЛжп Пелин. Аз тн той·'
КАТО СТОЙ ТА ГЛЕДАЙ. Доил, Без да му попречи някой, много лесно, еИ-тин—,
Колоо хорица я съблякъл [дядо поп от Оeр—оeво]. но колко (уши греховете е прибрал, и
меня. н(, виж ме. що я рекъл оня, гол пръст съм остани., по а меня нс пожила, шемам
двеста и тринайсет гроша и золи ма е изял. озя(я ми зо като сто! та глебой, Мих, Геор¬
гиев, О тебешир ж с въглен
КАТО СФИНКС. мълча, Упорито. загадъчно (мълча). КОто сфинкс. пя [Ентопи] з.с
(ш а мълча. И. Дсnнnaлee. Вятожм
КАТО О ЧУЖДИ РЪЦЕ, пa0оτн, Много несръчно, лошо, нeиохв—τно (р—ботн),
Ощс: Като с гюддти Доа..
КАТО СЪМ СЕ УЛОВИЛ НА ХОРОТО. ЩЕ ИГРАЯ ДОКРАЙ. 3—ел съм се
змповнв съм се с някаква работа, и ше н изкарам докрай. дори ако това
мн е неприятно. Много шруДно вырви колсктавнат на робота. но нямо оaк — ксто
сме се уловяла ме хорошо. щя играем eооишй,
КАТО ТЕЛЕ, гледам (мигам и под,). Тъпо. тчуп—ао (гледам)- Но ссляняте спо.ля
нш местото си, мазал: кошо пелято, Л, Кирмвевов. Бълимре от старо време, Нм-cmсиοmc,
коато знаяха какио ще рсчс „воденичарско лъжии**, св зсвтвкохо къДс рекато. и млаДопя сс
гляДоха един Другого като твлстш. Ц. Гинчев. Ганчо Kотлря—τ—, Боже мило, не съзДавай!
рогепн зоиеди. / вoщоnо веч и иоueоъτ / като шеля гляДо, П, Кармвдгов» Боже мили, не
създавай,
Още: Като зов /Във 2 знач./. К—то овца.
КАТО ТЕЛЕ ГОД ВОЛ, чудя се. Жара, Ирон, Глуп—ао. Оез да разбирам нещо
(се чудн) (обикн- еа нещо, което Оудн голямо недоумение).
КДТО ТЕЛЕ ПРЕД (Е) ЖЕЛЕЗНИЦА. ивддмм (тτот). Ирон. Глупаво. Оди да разбирам
нещо (гледам) (обикн, е— нещо, ноето Оудн голямо недоумение).
Още: К-то бивол (крива) е железници. Ирон.
КАТО ТЕПЕ ПРЕД ИКОНОСТАС. гледам (стон). Ирон, Глупаво. Оез да разбирам
вещо (гледам) (употребява се обикн- ем нещо. ноето Оудн иошнмо недоумение),
Още: К—то тече пред (ц) парен— арата· Ирон, К—то миимре пред иконостас,
Иран.
Ш
КАТО ТЕЛЕ ПРЕД (Е) ШАРЕНА ЕРАТА. гледам (змилдидим т·), Ирон, Глупаво.
б—з дм разбирам нсщо (гледам) (употребява се еа нещо. ноето Оудн голямо недоумение).
Още: Като теле прсд (е) шноπотτмс, Ирон.
КАТО ТЕЛЕ У ОРНИЦА, гледам- Даал. Ирон. Глупаво, без да разбирам нещо
(гледам) (за яещо. което буди голямо недоумение),
КАТО ТЕИбНЯ, ’. В сычст. с nмЕCн. Обикн, ем земна повърхност — съвсем (разен).
^ηΜ прсхврькно сякаш ръплонап: и преб него сс откри разното кашо пепсоя Момино
поле, Ст, Ц, Д—тяaлои, Отубяенсинте липи, Раинннат бсше просторно а голо, Нс запад тя сс
съединяваше с новите, а но юг, оρaй иeоoτ». пробължавсше същото равна капо пепсия, Ем, Ста¬
нев. Януanсно гнездо. Полсшо бешс разно капо пспсоя, нс се вожДсха някакво слогове а
межби, (ордс позлее стига, Кр, Григоров, Типчо от Гороцист,
2, Изключително равен. съвсем равен. Тези сетни месеци бяхс златшо за овчарите на
Мапсй оcхaя. коото пасяха стадото му по езрецнте, пръсношо в иaβнοнama, разстлала се оamо
тспсоя на севср ош Башкъой. П, KонтτaπτEПОB, Предание от нзоeзямвEн град,
КАТО ТИКВА НА БУНИЩЕ. иEn·т- Много добрс. отлично (вярен).
Още: Като ряпа п— Оупище,
КАТО ТОПЪЛ ХЛЯБ, Много бързо н оОигн. лесно, с лекота (за нещо, косто се
продава или предлага и Онзи разграбено, взето)- Купих ееи!сет хнл.бн лοmи» вино оaжο-
рсчн дез пори. ., Пык му налях ощс беи пыта по толкоеа воби, направих зо на чист иинен
оцеп и когото хората търсеха кашо лубо оцст за myρеοοm: си. проДаДох зо но чернота
борси кото шопы. хляб, Г- Kaрaтлмиои. Учении. И ще еидите. чя а нашише чатинкаДжоа ще
грабнаш оumм топъл хляб моите превоДи оп Улсн(и, П, П» Олае—Икое, Нсмскя поети.
— Ще ншποmo! — оaзu и:еοmeлао Петко. .. — Още ссга ще го напиша с молив, .. а ще
зо разнесе аз рсДакциите. Ще го лепнат капо топъл хляд. Н, Шн^ое-Т—рас, Само той да е,
— Нямало дало (осше влшnо. шок» казал някой са нom професор. Същият бол оaзuл шоко за
сбна медна мана, пък европейците я гребнах» капо топъл хляб, <т, Л, Костов, Златната
мина,
КАТО ТОРБА 0 КАРТОФИ. падам (пускам се), Тежко, тромаво (падам), Нeτыичо
ся покатери по сшенст и се пусни кашо торба с каршофа в сламата, вaиоeο ся е нся а
вucnu, К. Лимбр—и, Орeлноиоптнн партизани,
Още: Като чувал с картофи.
КАТО ТРЕВА- 3— ндене — 0—ззгусно. блудкаво- Те. .хнн. я ксто треви — нс мога
(а я ям,
КАТО ТРЕСКА. напивам се, Д^^а^. Много (се напивам).
КАТО ТРЕОНАТ, Силно яепепмд—н от нсщо, косто питат не съм ооaнβмв, ЕДин Дсн
Бебе идиш пра Буда сыс зачервена очи и с поДуша клепачо и му съобщава на глътка, чс
баща й знае всичко,. . Буба сТош като трссно. и Дълго нс може би дойде ни себе сн.
Ои. Минков, Разкази е тиравежоиа ножа- — Слушай! — рсчс той тихо и твърДо. —
Продсра оная вълна, (сто я (омыкно cаоиu Дечо, о я скътай някъДе, амс глсДай би е но
πо-cкиοеао място. — Т. се извърни учубсн». — Н: м: зляДсй кашо пресната — смъмра я
той строго. Г, Караслаиои. Баща.
Още: Като гръмнат.
КАТО ТРИОН, рсжс. 3— нож — лошо (neжe).
< КАТО (СЯКАШ) ТРЬН> СЪМ Е ОЧИТЕ но някого. Неприятен съм на някого. не¬
навиждан съм от някого, дразня го. — Аз не ся плаша ош миналото са. МJ3» ло ба знам
ош кого е поза сигнал?.. , Доколкопо раздорсм. инч иДвите по поиоб но аяо»кβм писмо,
Оп кого в то. кой св е вшгиuжοл mолоовa зс мсн или сым трън и очите на някой
подлец? Е, Непнои, Настъпление, — Зна.. чс не мс одочате а чс аскопе ди сс отървеше от
мснс. .. На ecοчоο съм трън и очишс! К, Петнаноа, Омайно Оня·, Оставеше Да убаряп
Комунисшнчсскапа партия. И п: [буржоазните партии] щя я уДеряп. Тя е като трън в
очитс, ом. Тя ом преча. Тя го заплашва. Г, Kaрмтлмиоe,.Обикновени хора. Какво съм напре¬
вала на поз човек, че сым му капо трын в оиume? Й, Йовков, Аяб—п—.
512
; КАТО ' ТУЛУМ, ' заспивам- Много дълбоко. непробудно (заспивам)- Той знае вбно —
(0 припечело грош. да пзпае Два - а (0 - зшспо --капо тулум. От. Ч1лнни1пов. Първа д—ртиа-
• КАТО ТУРСКО. ГРОБИЩЕ, мълчи- Упорито' (мълча). Бaкeо мълчиш кашо быкел? —
nοmaеc АзипШ— Мълча ксто Турско гробище — ' eобauяеe -Друго, Нв. ХaлжEмaроeв, Овчар-
оeτо КмлЕТно-
КАТО ТЪИДН, ’· В сычст. сыс спя, Много дълбоко (спн).
2. В -сычет. с имтилмм - сд (нахранемм сд. и-думнеим т-), Извънредно много, до
пресищан— '(се пахр-Пвмм), Гиuлβвuτa е сложена ни открошо, поД cяноama но старо Дъбово
(ырио,.. , — - Ох, нс Моге повече! - — нарушава най-сетне одиоτо мълчание Мaигaροnоa. —
Haбyмоaх - сс кото human, П- ' Незнакомое, ' Маргаритна и аз,
Още: К-то д-уч "/към 1' знач./.
КАТО УБОДЕНО ДАНДЧЕ, гледам- Досл. Ирон, Жално," умилно (ия—дим).
КАТО УДАРЕН С МОКРА КЪРПА ПО ГЛАВАТА- Силно ненепадип от нсщо много
неприятно; тлEсaн, Олыиаοч4β се, огледа капо уДорсн с мокро кърпа по Главата. иaвnъикa очите
а се ощупи. Г- KмрMтлиeои. Московски - ми—нтн.
Още: Като' ударен е мокър парцал по - главата, К—то уД—рен' е мокър пeпeмaЛ'
КАТО УДАРЕН С МОКЪР ПАРЦАЛ ПО ГЛАВАТА, Вж. Кмто ударен с мокр— кърпа
по главата-
КАТО УДАРЕН < МОКЪР ПЕЩЕМАП- Вд. Като ударен с мокра кърпи по илаиитм.
КАТО У ДОМА СН, чувствувам т-,■ Много ло0nс, удобно, спокойно (се чуистиуимм),
Аз съм живял (ълзо врсме в Германия, но да си. призная. в мслкоп: лρоeaнцнoлнo граДчето
сым се чувствувал кашо у дома - са, Г- Kмnмтвмиои. Гост, — Бъбсше като у бомо са —
покани за а eомaоoаяno. Д- Опространов, Сaмообпдо—H1τ—, ' Бмломmм до радаря, то. стар
морско вълк по свой опош васcеe βоyca на всяка служба, е която ома опасности. . . В пея
срсда пой се чув.стеуеашс като у Дома са. Й- Йовков, Записки на —дин ир-пцч-р-
КАТО У ПАМУК. чуван, Днел. ' Извънредно грижливо. в много добри условия
(чуван. гяeлиπ). За -нся се помни, ч: бола жена - с „аристократични“ вкусове, „кашо у памук
чувана“. боли много зле и баела, като се ρсвcыиecлa, Ив- Д, Шижм—ное, Константин
Г- ' ФоТинои-
КАТО УТРЕ, Много бързо. неусетно. Капо утр: ' щс ДойДе врсмсто. когашо а вае щя
почнеше Да се занимаваш: с общи - рсдото. Ст. Ч1ЯEHинnоЕ, Хлсб нмж нaсупянИ.
КАТО ФАСУЛ, гnотτ, Много. съвссм (прост). А да са призная, ДяДовата Маринова
фалософая . ма бсше лиоcτu кашо фасул. ,-В. Ч-nτоидπтян. Гуляй пи открито- Нс може вече До
се осиa оaк да с. прсз пръста. Оп есскозо се .нске да е нш мястото са, . . Само Людсн не
нске да раздере шаза проста кашо фасул остани. Излезе калпазанин а ош нaим не взеМ» ■
поуки. Е- Чангов. Последната смяна- Зодачатс ма се зобя проста капо фасул. · С нсго не
Можс ба се ВоДа разГОвор ' но -нококв! тема. Ти той в прост -кашо фасул.
КАТО ФАСУЛ Е ГЪРНЕ, Много , натясно. плътно сдин до друг- Бeиe η^το.! дсн
на Болeдu. Кръчмата нш - МаДжаринс гъмжсш: оп - нароД, нaτыnоoл ' се nyо - кошо фасул е
зърне, Хр. Пспитев, Хапят ли охшюинтс-
КАТО ФИДДН В ГРАДИНА, Досл, ' За .-девойка — много хубава, много rрмтEии.
КАТО ФИТ. Досл. 1. ПоДогр. В сычет. с надувам се, Ипснaл-но мНоио (се надувам),
2. Пиeаcôи. В сычет. с мълча, Съвссм глупаво. като глупак (мъгча)-
3, В съчет, с умислил съм тe, Много (съм се умислил)-
Още: Кмто пуяк, Кмто ' мисип·к.' Днел, Като ' пуйка /към 1 знач-/-
КАТО - ХАМАТА КОКОШКА.' ходя- Днел. Тромаво, като се клатя ни две страни
(ходя). ' Усто Цончо oмame - ръста а снагата на баща ма, само в хоб» не дешс - тъ!
пъргав и като лобсше. пс,оск се оиcnaшc- - но въз сдна cmиснa и - въз бруга и - бащи ми
■кшзeсиe зс нсго: -„хоДо като хомото кокошки“, - И. Р,' Сл—и—йкое, Из нсз—вържснаТм - мето-
бяографян-
33 Фрм‘-ояоииосн - рЕВЯТ, т,
513
КАТО ХАМОВО < ТО > СЕМЕ, Кнаж. Па различни места. нмиттяълe. Моопв връстница
се д.хо иuвлρыcаaлo по} ecoчоa страна оamо хамово семе. Ст. Чилиниирои. Хядб пап
насущннй. ХоДо като хсмоеото семс,
От библеИскин разказ ем синозет— ям Хам. конто са сд пръснали по целия свят сгсд потопа н от
конто ЕnотлдлтτиEД см иъенианмвЕ сврсИскЕТс малцинства е различните държави в TЕ·τм.
КАТО ХЛЯБ И СОЛ, поимидамс сд (слагам· сд), Много ло0ne (се поииждаме),
КАТО ХОРАТА, ’, Както τптOиa. ямито е пдлπо. както се полаим. Всс naо пр.двс би го
лоcρeиа4м оanо хоиana. До с: опсрсмом. К- Калчев. Живите помнят- Той не бс вечерял
а одябвал вчера оanю хоиama, а зо потоп Дело е вaоycoл. Л- Стмн—и. Иоивдд от хълма,
’, Какъвто т^я(^!ма. ^^иеи—hih, подобн-щщ. Т. Cееc: aзецuжаo! . а. ηοκκταα. Момти й
нямаш: но брсхи кошо хорат]», нито пък Дарове. Г. KмnaтшмиоЕ. След ноември- А nyоa.
у нас, кaоeо щс cτuнem?, . , Казваш. че са дол шoeuшоa оСлфca.. . Щя βu:вeш после' и колскпое
а τолооea. Ебан костюм оamо хората нямо да можсш да нaли»βuш. Кг- Цич—е, Сеят
пирон, Не можах Да я поканя. защото одcmсaоeоana ма не е като хорото,
КАТО ХЪРВАТИН, Днел. 1. В сычст с вапам (ня), Много. лакомо (ям)- В пс. споя,
ХаДжо Гснчо никого не пуща. боже а своята жсно, . . — Н: пряба, до я пущам, вaиоmо
тя одачо да лапа капо хъреатон, П. Кмраислои. Българ— от старо време.
’, В сычет с лапам (nгβт), Нечисто (ям) (яаеиа се оОягн. на деца. когато ядат нечисто и
ровят).
3, В съчет, с ходя· Развлечен. небрежен еа вьπжнотττa сн (холт). Какъв хоби капо
хъреатон! П. Р- ОшаиеИноз. Български притчи ншн пословици н хaрaнτeпнн думи.
КАТО ЦАР. жEн·т. Охолно и б—зиридпо. е разной (живен).
КАТО ЦДРЧЕ ОИМЕОНЧЕ, ииЕ·т. Безгрижно. хубаво, волно (дивен).
Още: Като Оимеопчо преди девети-
КАТО ЦИГАНИН, 1. В съчет с вЪим- Зи мъж — много (вЪжм), — Ти какво
мислиш, тяпко, кошо м: злсбсш тика? Сиромах Веланчо, мислиш!. лъж: кошо циганин!
Елин Глшнп. Пстсн дсн. — Н: лыжа копо циганин! — възрази първият яростно. — Додрс,
Лчпавчсз, пи откыснс ланеца, а з»ио остави часовника? — попито Гоиоломоe. Ии, Вазов.
Пъстър тeтτ.
2, В съчет. с -олт (обличам сд н под,). Зи мъж — нечисто я с окъсани др—хн, π—тпп—τπ—τо,
— Дс нс хоДиш такъв окъсан, кошо. .. — Бamо какъв?—Бсmо aoз»аoа! И- Йовков. Оτмпо-
плмπннтнн лсгснди. Кажа му да са ушие ново Дрсхо нсд-сетне, стога е хобол капо циганин,
3, В сычст, с нмпЕвим се, За мъж — много. до бсзпаметство (се нмпнвам)-
Ощд: Като к—тунин /към 1 зπaо./. Днал.
КАТО ЦИГАНИ НД ПАЗАР. ризгълчили тд, Много силно. много eнтоно (се
раеиъшчмли)-
КДТО ЦИГАНИН НА БДЙРДМД, оив·лβим тe, Днел, Внимателно н зорко, с цев
да видя eтноно наоколо. ноето можс да ми е от полза , (се оиг—ждмм)-
КДТО ЦИГАНИН ПРЕД ХАРАЧНЯ. τn·пдnт. Дoсu, Много, силно (τрeпeпт)·
КАТО ЦИГАНКА, 1- В сычст, с лъки, Зи ждна — много - (гЪдм).
2. В съчет, с ходя (обличам се), За ж—ни — нечисто н с окъсани др—хн. п—спр—тяито-
Нс ши лн омръзна да хоДиш капо aoзсаоa, оyno са ново палто,
Още: Като кaτунanra /към, 1 енач,/-
КДТО ЦЪРКОВНА МИШКА, бсдсн, Извънредно, криИпо (беден). Ц^о хобсше по
чужбопс села, лъжсше мома.:, чя е богаташ. » пой — беДен оanо църковна мишка,
П. Кирилов, Пролетен дъжд. Пы и сухото №№ те oзооnчeс оп нещастие. . . А ток»
някой не лмeβme вяра. чя влобокапа : беДсн като църковно мошка, ВлаДакс дсз поря!
КъДя се е чуло? Е- Мутафчиева. Летопис на смутното врсме- Димитро бе шaeсшоo иaдоmаoк
от Бcaаma. . , Бсбсн осnо църковно мишке. той бе успял до с: оженя нескоро преДо
попабснет ся в затеора. Ем- Ммноа. Иясн-но нто-
514
КАТО, ЧЕ (СЯКАШ) ИЗРАСТВАМ / ИЗРАСНА ИЗ (ОТ) ЗЕМЯТА- Идвам. потвниaм
се неведнъж, еп—зиппо някъде. б—з околните да са ‘μΟ-γ^μπε гn16шнжaeaπ—τо мн. Нс
няоо.лко оисчкo а»cmиaа» се мярна човск, осnо че aвρ»cн» яз зсм.!^с, Й- Йовков, Чифлия-ът
край границата-
Още: Изпитвам / изникна като (ттrмu) из (от, изпод) . едянта /и 1 зпмч./-
КДТО ЧЕ ЛИ <ВЧЕРД> СЪМ ЯЛ И ПИЛ <3>ЕДНО> с а.оогм - {КАТО ЧЕ ЛИ
<ЕЧЕРД> ОМЕ ЯЛИ И ПИЛИ < ЗАЕДНО >]- Като че ви съм много близък. интимен
приятел с пятого (като че ви см— много Огнени, интимни приятели) (употребява се,
ноиато някой се държи тиойтнн. фммивиарпо с някого. без дм е много близък с него).
Бмлсτa дсше натоварено, със съдранашс лоeuиыao зс мшаoеτциш,. , Димитър Плохое а Дядо
Ганчо поемаха nобaρъaaτ: а го срсжДсш, къбсшо ом деш: мястото, а Гшшко се nмклaняеc
Дълбоко, пращеше. много зерсве ош манастир» е оп патрони му. ксто чя лн вчера сс яло
а поло зичбно с нсго., ,. .. длaзмcлaвяиc. Г, KaпмтлмЕОИ. С-гсни ETТопнE.
КАТО ЧЕ <ЛИ> ИЗВИРАТ ИЗ (ОТ) ЗЕМЯТА- Обикн. за хора. тълпа н под. —
тЕтимτ се изведнъж един слсд друг е голямо количество. не прдстаимт да прииждат- А по
улиците а тротоарт: — нороД, нaиоe! Хорото оamо че лн извираха от зем.пс. Аг. БмОен,
Малкият —мигрант-
КАТО ЧЕ ЛИ ИМАМ ТРИСТА ГЛАВИ БЕЛИ ЛУК, Даал, Жни—н безгрижно. като
че ги имам много имот,
КАТО ЧЕ ЛИ НД НЕГО ЩЕ ОСТАНЕ СВЕТА, Много алчсн, пенасятен човск е,
КАТО ЧЕ ЛИ СЕДЯ НА УШИТЕ О>, Днал. Нищо не чувам.
КАТО ЧЕ <ЛИ> ОЪМ ГЛЪТНАЛ АРШИН, Ви, Кмто че вя (ттнaж) съм глътнал
бастун- Нс об:Д mρ.дeaеc ез Да го забавлявам, Та сеДешс, копо чс бе глътнела аршин.
Ем, Ммнов, Моето първо вято,
КАТО ЧЕ ЛИ (СЯКАШ) СЪМ ГЛЪТНАЛ БАСТУН, Н—дст—сти—но изправен- Офнцс-
ринып, обтегнат. като чя лн е глътнел дссшун. . избавеше няоaкeo вeyкоec. и всичка
солеата.. .,. стройно - се Движеха а въртяха пушкат: са, Аг- KонтτaπτнноЕ. До Чикаго и шмеад-
Още: Като че <ли> съм глътнал аршин.
КАТО ЧЕ ЛИ ОЪМ СТЪПКАЛ ЛЕЩАТА на някого. Досл, Много съм мразен.
много съм п—шавяждип от πтяоио.
КАТО ЧЕ ЛИ (СЯКАШ) ЩЕ ЛДППД аяоого. ивддмм. Настойчиво. втренчено. обикн.
с вюОоз. желание, нопн—ж (ивед-м).
Още: Чдгато (г—че) ще пипна- Досл.
КАТО ЧЕ (СЯКАШ) МЕ ОБЛЯХА СЪО СТУДЕНА ВОДА, Каза ми с—, н-правдно
мн 6— нещо. ноето мн поддИствуи— нрмИно неприятно. силно ме деина. Вабя само, че той .
отмина, И изведнъж като че сыс, стуДсне зобя я обляха, Т. Г. Вшайкои, Дядов-тм <лaвооим
упука.
Още: Кмто че (снкип) ме поляха със студени иодм-
КДТО ЧЕ (СЯКАШ) МЕ ПОЛЯХА С ВРЯЛА ВОДА, Досл, Каза мн се, напр-идно
ми бе псщо. ко—то мн подейстиуиа крайно н-ипнтτπо. силно ме жегни. — Е, оaо стс с
текезето?, .. Аз. кожи-речи. сс иeинх до. Доба при вас. . , — Сакын, Иване, caоын, братко, що
то трябва жив ба се - nогρeбβaиt!, . , Сякaи поляха бяба Иване с врял» зоДо, Той поиска ди
оaж: нещо, но само възДъхна, Ст- Maпнов, Дълбоки OпмелE-
Още: Кмто че (сякии <че>) ме поляха със студена вода- Като че (сятии) ме попа¬
риха с врява водя-
КАТО , ЧЕ (СЯКАШ) МЕ ПОЛЯХА ОЪО СТУДЕНА ВОДА, Каем ми се, направено
ми бе нещо. ко—то ми подействуем нрМИпо , πдирнтτно, силно м— деина. ДябJ Мото ла?
То! всчс са номери исτсй. (. . .) 'Нaнчa като ч: ЛJUяхс със студено воДа — пой изтръпне.
кога чу това, Т- Г- ВшиИяои. Ратай- Боб» Джyиовoa».. .., раздра тоя час, че Д.До Славчо ù
отказва, И сякаш със ' стубсно зоб» я. поляха — ты! се сназе! Т. Г, ВшаИноз, Дадов-та Слав¬
чови унук—,
515
Още: Като че (сятии) ме обшнх— със студена вода, Като че ,(тткaи) , ме погнха с
зряла- вода,
КАТО ЧЕ (СЯКАШ) МЕ ПОПАРИХА < ВРЯЛА ВОДА- Каза ми се, направено - мн
бе нещо. ко—то мн подейстиуза ярмИно неприятно, силно мс жегни.
Още: Като че (сятии) ме попяха с вряви вода, Досл, Оянап вряла вода ме попарва /
попари.
КАТО ЧЕ НД ВЕРИГА ДЪРЖАН, ООхианат от силно нeτъпидннe; нетърпелив.
Ощс: Като че п— въжд държиш»
КАТО ЧЕ НА ВЪЖЕ ДЪРЖАН, ООхванмт от силно нетърпение; п—търп—пие- Ссга
ззынчцыт дняше слеб Два часа за голяма почивки, Момчетсто. като че нс въже държана,, , .,
лубо се втурваха към eeоиu, Д. Mироeeснн. Доило е врсме.
Още: Като (сНтаи) висял ни еъде, Като че па вериги държан. Чси—то държан е тъмница,
Досл,
КАТО ЧЕ (СЯКАШ) ПАДАМ / ПАДНА ОТ НЕБЕТО, Обикн. въз 2 а 3 л, ’. Точкова
съм наивен, че не познавам действителността н все още се учудвам и възмущавам от няяаннн
HДn—ЛЯОTТE.
2, Гпотитимм учудване или питам за н—що. кодто е всеизвестно, косто Он τпт0имго да
зная. Бодо замълча. Ноcл: пак запо!»: — Кaовo прошнзннцн? Нoc»ияm се разсърДа а
очитс му се зачервяха ощ: повече: — Та като чя подаш от небето. . , Власппс зспяза
оuaшa слеД въстанието, К. Кагчди. При нзиора ни дивота- Доре остена оamо гръмнете,
Спря големите са очи с изумление на стихотворението. nиJЧcmc го веДнъж, прочете зо
бва пъта, . . — Ни:cnиye»е се. че н: знаеш, c.кaе ссга noдoе оп нсдсшо! — реч:
аaоиaя с yкJи същото момиче, което я бсше заговорило първо. — А уж сме nиoяmeлоo!, . , —
Остсео я. Мoлоc! Нали е станала посатслка, кaовм сме всче нос за нся. Г- - Русифои,
И те си били деца-
КДТО <ЧЕ> ПО (НА) КНИГА <ЧЕГ>>, игнгпт (приказвам. разказвам),
Съвсем ивидно. Оез пиганио запъваше (говоря). Изтъпано се някой пыт ншсрсд село, па оumо
зиня .. Но то срем, но то очи.. '- Прсб цяло село змвJρu., И то като по книга. Кр. Гри¬
горов. Ηоиоломцн- Хобжа Генчо ще да - по ρсзосжe за всичко поДробно. като по оннзα.
П. Kмnми·лои, Бъвиарс от старо време. Мoхaлcонn: учапсло с учудван: злсбсхс новия
учател. Той бори пръчки не Държсш: в ръцстс са, Ниoкaвaеe '.βυ, непринудено, — Виж
оaк го злсбсш само! Щя зо изпя.! е очи!. . , — мocлeеe са Начо, — Дс пра мснс .ιαΜΒα
нсщо! Амс а ез какео мога би ом кожа! ТоДор капо че по книга чстс. Д. МирчевснЕ.
Доило е врсмс.
Още: Гаче па книги го оeτe,- Днел.
КАТО ЧЕРЕН ДЯВОЛ, мъча сд (nм0оτт). Много (се мъча. пa0оτя).
Ощс: Като грешен дявол-
КДТО ЧЕ СА ВЪРЗАНИ С ГОВНЯНО ВЪЖЕ, Доил. Вулг. Винаги см заедно, не се
дсвят един от друт-
КАТО ЧЕ <А ГО МДЧКИ ЦИЦАЛИ, Днел. Много е свиО. нетощдп,
КАТО ЧЕ < ЧУЖДИ ЗЪБИ ДЪВЧА- Некин не мн е вкусно това. косто нм, яе
изпитвам нинанио удоволствие.
КАТО ЧЕ .СЪМ ВЗЕЛ С ТАПИЯ СВЕТА, Досл. Държа се като симовчмстен господар
във втноно.
КАТО ЧЕ СЪМ Е (У) ПРЪСТЕНИ, Досл. Н—сръчно рмОотя нещо,
Още: Като чс съм е (у) ръкавици. Дни..
КАТО ЧЕ СЪМ Е (У) РЪКАВИЦИ, Досл. Вд. Кмто че съм е (у) пръст—нн.
КАТО ЧЕ СЪМ -СИ ТУРИЛ ОЧИТЕ НА ГЪРБА- Безразличен съм към държането
па другите към мене. яе го виждам. не ио забелязвам- Дсоyес капо че ся бе турил очаше на,
гърда — тъ! ρсeпобyеао nмнсcяеc еeзome ни съсеДят са. ИВ- Петров, Мъртво вълнение.
516
КАТО ЧЕ ОЪМ ЯЛ ЛУДОТО БИЛЕ. Днал. Невъздържан съм. буен .съм. постъпвам
неуравновесено. изглеждам я—то смахнат,
Още: Като да съм нш ров. - Досл.
КАТО ЧИРОЗ, свмО (мършав. сух), Извънредно много (слаО). Нисък и сух ксто
чoиов, дой Гρсйоо бързо - свикна с былзит: похоДн. Сл- Трънски. Неотдавна - С вързопа сс
влача кат чaρов женици, Хр. <мнnπ·нтrн. Пътни икиар—лн.
КАТО ЧОВЕК, Хубаво, добрс. нанто τnтOиa. Защо му опнсмсп [н— Казана] сдничкеше
възможност до се наребе межДу хората. ба заживее капо човек, ошmо госпоДар? Г- Kмпм-
тшaиоe. Одгскн истории.
КАТО ЧУВАЛ С КАРТОФИ, падам (изтърсвам сс и др.). Тежко. тромаво (падам)-
По вътрешното сшълбо ксто чувал с картофа се изтърся Бслсвсчсз. Н- Антонов. Е открито
мор—-
Още: Кмто торба с картофи-
КАТО ЧУМА В ПЕТЪК. надул съм тд, Доил. Много (съм се надул, съм се
разсърдил).
КАТО ШАРЕНО ЯЙЦЕ, гледам (гмет). С изключително внимание. с голямо старанн-
н грижа (гледам). — Някога н.мс ди ne оставя аз! И но Ассн съм казал, и всичка моя хора
ва»яm. Щя те nсвoмe като тшиeно яйце. зaиоτо по са на жълтъкът но нас. Вътрешен
човек, Ст. Ц- Дмтямчов, Стубл-нсннт- липи.
Още: Като писано яйце /въз 2 зпмч./-
КДТО ШУМКД- Днал. 1- В съчет. с τрeг·'nт, Много тншπо (τn—п—nт). Кокона Еueноu,
оолτо никого не вижбало мыжа ся в шокова положено:. отстъпила назоб а излязло вън. а
персмснише спояло а треперило капо еyмкс. Л- Kмпaислои. Децата не приличат па
бащите тн.
2. В съчет, с гмлнм. Пено (падна).
Още: Като лист /към 1 знач-/-
КДТО ЯЗОР, гледам- Досл. Много ло0nс и надмлеч (иг—дмм)-
КДТО ЯРЕБИЧЕТД, сд пръскам·- Доел, За много хора. множ—ство — е различни
посоки. на различни страни (се - пръскаме).
Още: Кмто пилци /в ’ знач./. Като пилета,
КАТРАН МИ КАПЕ ОТ БРАДАТА, Днел, Много съм сърдит, nоо—рπтг съм от яд,
КДТУРИ МИ ОЕ КОЛАТА, Днел, Раеначн мя се пистроенн—то-
КДХЪР ЗА ДЪЖД, Нρeн:дρ, Н— е зм тревожене, съвсем неважно л. Бaхыи зс быжД,
че н: ocоuл До ме позбривш.
КАЦНАЛА МИ Е МУХА НД НОСА, Досл, Случи мн се нянанеа неприятност,
КАЧВА МИ ОЕ / КАЧИ- МИ СЕ КРЪВТА Е ГЛАВАТА- Силно се развълнувам, обняп.
от гняв- Дон» се о!1^]^!^ы^п^а сепна ся, oвзucжбс, а Додра а проДума с глух, отпаднал
глас,. .— Ах, кuоe» сым аз. кикиш сым, , , Изебныж ми се каче» крызтс е главата а. не
знам що моге До направя, Д- Таш—и, Нлипден-
КАЧВАМ / КАЧА НА БЕСИЛКАТА няяоио. ’- Обесвам някого- — Оскудсш: му
бродото! / — Пиcnоncmc зо зс мас! / — Нс дccouкa го осчcτ:! / — Не! Залейте зо със газ!
Ни- Рмдоси. КитаИч-то Хмо Ли, — Зс cτaρeaa проверях. зс присъдите, . , Нито васм, нито
мс интересува — козех аз. . . — ПреД меня тоя хич не минават! Ако не пуснете нещо. още
упр: ще го качи но бccoлоana — би ся зо знacе! Г. Всдинои, Звсздит— над ' нас.
2. Отаимм причина някой да бъде обст·н.
3, Приписвам някому дсйствЕн. които тоИ не е извършиш; оОвнняиам нтноио в псщо. ем
което може невинно да потτnaл—.
Още: Окачвам / окaо— п— бесилката, Качвам / кача нм О-силоТо (въдето).
517
КАЧВАМ . / КАЧА НА БЕСИЛОТО някого. ’· Обесвам някого, — Тя е ' яДнс пре-
еmъnнaaa! — пламна внезапно л:оaи.n. — Нс. а на бесилото (е . кичат. малко щс д- ч. .. —
Това ля ! е ползат — Де иaваacя нoй-cnρ»иа»na Дспскс епидемия, и? Г, Kмрмтлмиои,
Зπи-ирkм,
2. Стмвмм причина някой дм бъде, обесен.
3, Приписвам някому действия. коИто тоИ нс е извършиш; обвинявам някого е нсщо, еа ноето
можс невинно да пострада,
Още: Окичвая / оraоa нм Оесилото, Качвам / raоa п— (бесилката) въжето-
КАЧВАМ / КАЧА НД ВЪЖЕТО някого, ’. Обесвам някого-
2, От—имм причина някой да бъд— об—сен, — Брс-сй. от поя Деца нищо не можсш вшбыma.
Но выжешо ще тс кичип. . . — ябосе се бябм. П- Велков, Дъбът на Пениш,
3, Приписи-м някому действия. конто той не е извършил; обвинявам някого е нещо, ем
ноето може невинно да иосτпaлм-
Още: Окачвам / окача н— въжето- К-ч1вим / кача нм О—силк—та (бeт1лоτо)·
КАЧВАМ / КАЧА НД КОЛАТА аяоогм, Досл. Ηaнипeaм пятого да се зм—ме с η—^
т—дно. мъчно и го отτмитм сам дм се мъчи с него.
Още: Турзам / турна на колита- Даал,
КАЧВАМ СЕ / КАЧА ОЕ НД ГЛАВАТА на няомго. Не слушам някого, - шняат не му се
поло1πтиaм н правя нмниото сн искам. Много бсшс се исзм:оасл напослеДък шо! и много
лссно остсеяше жена са а Дыщсря ся дс се оaчeсτ но главете му. Д- Димов. Тютюн,
— Та с твоята (обрано все развалят чoиaaame са, шс па ся кичест на злсеспс. Д, Габс.
Мълчаливи гсрои, — А дс вая — извърна ся пой цял кым Борис» — хсппен аскоте да ма се
качнте на главеше! Ήβα не можс, онова не можс! Майстора зо няма, Даскале! Д, Талез.
Γшитовдτс ви чувам, Дс не мocлoе то. кошо сме ссляцо. (а на се кичиш нш злаеопс!
Ечиш Псчин. Щъркови гнезда- Да ' зо турим наравно със себе са ло? Турим ля зо нши»eню>
пс ще но се качсш ни главата а ще вземаш връх. Не, не можс. Бог шоко : нaиeeaл:
aaρeme и болярош: до управляваш. Ст. Змгоnонπоe. ИимИго,
Още: К-чимя се / raоa се п— гърО—,
КАЧВАМ СЕ / КАЧА СЕ НД ГЪРБА на някого, Вж, Качвам се / к—чи се па главата
нш някого. И поя истинско предател иск» ссга пик Да се качи на гърда на сслопо и ба турн:
зс- кмет сбон набут и с празна злее» човек, Т. Г. ВшиИнов, РатмИ. Млад войник ло са, всеки
злeeuеe (а по се кеча нс гърда, -ба п: поДаграе, Г, Kмnмтвмиои. Ех, сега да ми е-
КДЧВДМ ОЕ I КАЧА ОЕ НД нсчая КОЛА, Обикн. с отращ, Вслушвам се е тъee·τнτe
па ннгого. постъпвам тмям. наято той мн епуимиа- — Хоралснс, . ,! — обоДи - ся боцма¬
нът, . , — Що сс кaчβaе пс чужба кола? Дс са оставаш иaа»!лъкa н! а (и тръгнеш подир
Михаля! Н- Антонов. Е открито морс. Женаты си страхливо. „На жeаcоa кола не ся
качвай!“ — усмихваш: се Илая. Г- Kanaтвмиои. Сметки. — Защо да . не станс? — исвгоρβиo
се nиecτои:но Бyцоτо. — Аз за казвам. чя всичко вече е в кърпа eъивuно, , . — Слушай,
Ганс! — озеоки лоeeлomcлно Делчо. .. — То на Юиmслсаоeama кола не - се качвай: той
шрыгза зс ПловДив. а опие! в Хасково. Г. Kмрaтчмиои. Онаха.
Още: Возя се п— нечия коча,
КАЧВАМ ОЕ I КАЧА СЕ ПА ПРЕСТОЛА, За монарх — по—ммм държавната власт,
Цuиeyбo:цьm Бсломсн. ксто ся осчo но престола, зс бе утвърДо по-Добре властта са. шой
принуба озбовялспс царица дс се вянчея с него, Д. П- ВоИннгое. Кратна българсна нсτорнт-
Още: Сядам / седни (стъпвам / стъпя) ни престола.
КАЧВАТ МИ СЕ / КАЧАТ МИ СЕ АКЦИИТЕ, ’. Добивам по-голямо значение. по-
иочтм пр-сТЕЖ.
2. Добивам по-голямо сaяооуитτЕнс от отправени към мене хвалби, похвали.
Още: Вдигат ми се / вдигнат ми се (повдигат мц се / повдигнат мн се) —кашите.
КАЧИХ ОЕ НД ПОЛИЦА, Днел. ДоИд— ми ред Д- се деня-
КАШЛЯМ СЕ / КАШЛЯ ОЕ Е КРАТУНА, Днел. Изпитвам сияен страх, страхуи-м т·■,
Разнесло ся мълва. че Дяволите са се съюзели с исone, ЛовДжооте престансла Да хоеяп на
лов, , . Взсли щурците в кратуна До се киш.яТ, Н- Хайтов. Шумни от габър-
518
КВАДРАТУРА НА КРЪГА, Княж. Нещо. косто нео0по не може дм Оъд— n—ерсшдπо.
дм 6ъд— осъществено,
КЕРЕМИДА МАСЛО ДА ПУСНЕ, Употребява се. яоиато голям скъперник яеочиниино
даде нещо. Ходило тук-там, отдяла се а при Дубунъш, , . Поболи му лиспа зс помощите.
наместил очолашо шо!. по взел перото и вanocau е графата целя бссст лева. — Бре, —
иcоuн ся приятелите на Конеовчсто. - (оживяхме Да зобом ксрсмнДс масло бе пуснс!
Чудомир, Дудунът-
Още: От керемида м-спо'
КЕРЕМИДА НАД ГЛАВАТА О>, имам (нямам). Собствено жилище или иолтгон
(имам), ГоДина наряД ез ба отбслям от залъка са, зс Да имам ксрсмиДс наД главата. а тс
[комунистите] (а ДойДат утр: и До мн . вземеш! Μ. Груб—шписва, Прсз иглено ухо.
Още: '' Покрив над игаиат— тн,
КЕСИЯТА МИ Е ТЪНКА, Б—д—н съм. нямам пари.
КЕХДЯ БЕЗ БРАДА. не пa, Днел. Жена, яотτо. да Ме съдя, да ми заповядва
(яе ща),
КИНЕ МИ ОЕ СЪРЦЕТО, Днau. Изпитвам голяма тrпъO; страдам, измъчвам се,
Още: Къса мн се сърцето- Топи мн се сърцето /в 3 знач,/-
КИНИ ПОЛА, ТА ХВЪРЛЯЙ, Диал, Направи жертви. еа да се отървеш, дм неОяиаш
от нсщо или - от някого; гннвнлнпaй изведнъж. решително - н Оез колебание с нещо или с
πтного-
Още: КъсаИ и (па) хвърляй,
КИНИ, ТА НАДДАВАЙ, Днал, Ирон. За 0—зсмясл—ша р—ботм, ем Осзпогсзсн труд,
КИПВА МИ / КИПНЕ МИ КЕЛДВЩННДТД, Досл. ООхиаща мс силсн яд. гняв;
избухвам. разсърдЕММ сл-
Още: Кипва мн / кипне ми теля,
КИПВА МИ / КИПНЕ МИ КЕЛЯ, Обхваща мс тншeн яд, гняв; избухвам. раз-
сърдзам се, Бей! Чя като кипва кчл.т но нашия, че като зинел: „Амо за! — кой — бе, всио
ся обаждаше, зад aeeооamaн лн нш ректор» ще станет?* Аг- Константинов, Бай Ганьо¬
— Разправят. чс βceоa е извършел мислено поне яДно убийство. . , Аз сым извършил» хнл.еш,
ало по-точно, върху ебан човск. но хиляДн пъта,. . А то? — Нс знам — повтори тод, —
Ако мн кипне оcляτ, .. Л. Станси. Поглед от хълма- — Като на копн: келят. ч: като
грабнем μ! оaкeоτю може. Е, П-пиои, Настъплсни·-
Още: Въззира мн (възври ми) / (хиaп— яе / хване ме, иупвм ми / жупне ми, завир— ми /
заври мн) теля- Днал. Кипва ми / кипне ми к-шиипπнaτ—- Дoсu.
КИПВА МИ / КИПНЕ МИ КРЪВТА, Обхваща ме силна възбуда. еълненне; изпадам
под , згастта пи πтнaяио много силно чувство- А Святослав а войеобате бяхс паяна, крывши
ом б: копнало. безумие бе всмьглoло поглсДа ом — а те се нахвърлиха вырху плохиш: бъл¬
гаря с бичове, Н- Рмйпое. Книга ем царете. — Та ся ни дол зоДач а щс но бъ(еш. водач. , ,
Зной семо това: α^ па онла: крывши. потопи! умс са, а послс чуй. кaовм кaвea и сърцето,
по позова решавай, Ст. Зaгороняов. Ивайло,
КИПВАТ МИ / КИПНАТ МИ ГОВНАТА- Диал. Вулг. Обхиaпa мс сяч—н яд,
гняв; избухвам. рaетъnлeмм се,
КИПВАТ МИ / КИПНАТ МИ ТРИЦИТЕ, Днал. ООхимща ме снч—н яд. гняв;
избухвам, пметъплимм се,
КИРДДЖНЙОКИ КОН, Човек. който Oсепоπоτπо и поноnπо върши паИ-тежна
работа, ни който π-nnсяътπиτо се иъечмиа да извършва тежка риОота, Н: сым кoρaджaйcоo
оон, · Гвcлоeсияτ иска да нaлиaea слугите ся кирсДжайскн конс.
КИРЛИВИТЕ РИЗИ на някого, показвам (nмзяn)βaм, откривам, пригрЕЕИм),
Нечестните. мръсните. долните дева и постъпки на някого (показвам, пaенпнимм). — Брсп. —
519
ще ма каж: той, — дий Десетини леви До хапна нещо; вТора 'ден нв сым сложил троха
хляб е успете са. — Пък аз се холя на ума са: „Преструвай се, Дяволе! Знам пя аз. -знсм
а вcнчон капо педе, сме щя ДойДе бчн - до зя исзоиueм кирливише риза.“ Г- Kanмсвaиои.
Очищение. Той зо -назначи, - - мсоaи че -коолeиoτоρone ня го аскОха, по! го крспа --полкова
врсмс и Му - прекроио кирливат: раза, а сега (и говора, че му - - я - - иoзи:еaeсл да закопава
толкОЗо храна! Но -Домакинът вoбыρвa ο зо - догони. Ст, , - Ц- - Дaтямлоe, ' Сτубшснтянτ- ' липи. -
Споразумяхме ' сс за -програмата но eecτпoоa а аaоиaя - — ято пя!- Още не излязъл първият.-
брой, а са nокaвсхс кирлизнше роза зосподати! Топло и оаявc сънуват!,. .-' ТЛу/-"Ст,- -Дичев,
За свободата- Изложихме сс, Другарю Игнате. Изложихме се всичко, -комуниста, Срам но я
Да сс nооaвeaмc прсд хоиαna, Зо нашия Цочо искам до ши ραзоαжс, Н: но събираше на събра¬
ние, maоa осисхм: през куп за грош. - Чубехмс - се зaио -тоя -човск. повече а повече вamыea,
Нсй-после му отрихме - карлевете риза. ■Кр- - Григоров, Иигно-во, · .
КИСЕЛ КАТО АРНДУТИН. Даал, ’· Много избухлив,·-сприхав.
2, Много сърдит,.
КИСЕЛ КАТО ОЦЕТ, Днал. ’. Много избухлив, спрях—е.
2- Много сърдит- " - ' · · · ’ .■■ ■ ■·
КИСЕЛ КАТО ТУРЧИН ПРЕЗ (НА) РАМАЗАН- Дцшл,, Много сърдит, ндосмя,
— И вае жвлоятч - До остан: лиоeaнцooлcн Дръвник? — Кой жчлас? Никой - ня -жслас. (Hoзоо)
Бoc:л. капо турчин но рамазан! Нв- Вазов. Службогонци- · ·
КИСЕЛО ' Е ГРОЗДЕТО. Иρоа. ' Употребява се, гоиМто някой - ' лицемерно заявява. че
яе хмрссиа Е не Дспае нещо, кодто е същност Желае. но не-мож— "Да ' го иотτнгн- или дм ио ' "ИяМ,
— Тя кaввa, чя не се онперссуеи ош пошло, нс масла за лоβaшoeсаe. — Ама. коссло' :с
зимзeemм.
От EзггоЕMτa бaтπн еа . лисицата, която нсниви да яд— грозд—,, но не модила дм , ио достигне. з—поτо то
било енсоНо. - н ЯмЗилм: ' тоимЕа: „Kнт—ВО - 'гроздето“) ’
Още: Нс ще (не нде) Л1т— грозде, че , - кисело- Досл. Ирон.
КИСЕЛО ПЪРДЯ зс някого. Доел, Вулг, Ирон. Ниями яе мс е грижа ‘а някого. ИШНИИ
не се интересувам от някого, ‘ ■■■■■■■
КИТАЙСКА СТЕНД, Книж. Непреодолима преграда., нотτо иneчн ем наненто .и да
Онго връзки.. общуваш—; пълна. EзочEрмнотτ от външно влияни-, Е. че пък ням» (а,.(нГнем
оomuйcкo стсна мвжбу нос а Европа я..,.. Ст, ' ЧЕпянииров. Хч—б нмж насущний, НОлекaτ
и cлмeaекu оanomauocno а .чифликчио. Държаха чист' ош yкисoаcоoя народ в злоб. а неве¬
жество, ко^ю зо бяха отделала с кцтайска стсна оп нсзоеопе свобоДна бр^^тя ошвъД
сыеетскспа граници. Н- Фурнаджиев. М—дду ирнтτeшн, ЗаД гърби му ня стон нaосоeс
nиaeнцoя. преД . позлсба . му. — никакво оomaйcкa . стени. П- - П- , Сч—иейкоз, - Бъчимnтни
ЧEТДрMТ'УпM- · , . . . .
Го им—то на прочутата древни степа, построена в 215 и. пр, я, е., конто оириддмча Китай откъм Монголия
н Оилм зм онова врсме т—п1ознм пречки, ,пп-ипaлa, , ■
. КИХВАМ / КИХНА НД ,.ФАСОНА на някого. Жара. Ниcнcбρ. Преставам дм .се интере¬
сувам. от нняого; не обръщам повече внимание ни , янкоио, .
КИХНАЛ НА ОВЕТИ ВАСИЛ. Днал, Щастлив.
КЛАНЯМ ОЕ ДО ЗЕМЯТА някому- Дни., 1- Засвнд-т-лствуЕам гошнма- иочEТ,
уимденне па някого- · : и, ·
’. Изnм‘TЕMM голяма благодарност към нтrоио, Алекс:! трябо До земята Да мн се клоня,
пряда оискamс ма дс целува. Е, Друмев. Иванко, , · .
КЛАНЯМ ОЕ ДО СУРОВАТА ЗЕМЯ някому. Моля се нол-нопп-нлонно някому.
КЛАНЯМ СЕ ' КАТО НА СВЕТИЯ ·а.оммy. Днал, ' И‘пaзтЕaм голяма почит, голямо
уважение към някого- ’ .? ·.·.
КЛАТЯ ГЛАВА- Вд. Клатя папка аяоммy. Не вождеш ло кaоeо стани с Дойчине?
И то! много-много НС клamβеe алое», но отобс в затвора. 'К- - Петн—нов, - Златната з—МН.
520
„Заколям дъщеря са, . . - ом» - глава не олaτ..“ — И пой ' алев» не клаТо, а хаджия. ощс
по-упорот. >3, Вазов. Утро е Банин-
КЛДТЯ ОПАШКА- Донариам се прсд някого; подмаевам се, ласная-
Ощ—: Махам <с> оиauк—- Въртя оп—шк— - /в 1 ‘ΗΜό,/,
КЛАТЯ ОН КРАКАТА- Необобр. Нищо не работя. О—здействуЗам. Чстс са иестн!к:и,
жуля „безработно“βoаαe; клатя са краката 'Нш cяаош преД Βα^^κατα кръчма. а neаcaйкuma
тсче лн тсчв, А. K—рaли^Ио-з. Птичка от глина- — Василев - бс, по какво - мнcлни зс
колсжкапа Мнакa! — За Минка Гaнτшиоβa? - -Тинтири-мшнпнри!· Клето -си кракапа но
стола, спортува с устато а получава вшлuoτo, Н- Шнpоз·Tипмт. См—шно н горчиво-
КЛАТЯ ШАПКА аяоомy, Държа се рабов—пяо. подмаевам се на някого; угоднича,
Нс обичаше бе се асβaиa около чорбоДжиншч, не ом сс усмихваше а нс ом клатеше еanкш,
Г, Кир-славов; Селски история, Амо, фвлбфвбвлът са заяб: с мсн -глаЗспа. чв (оп му нв
олсmβх шипка а оп яд взе та -мс назнача вестовой, Т. Г, - Вшийноз, ВдстозоИ. Попсм ивбнъж
Ф4ра(а: „Бс, то амубжа, не клсmoе много тaлкa нс сеето бух, не. приеиш босплук ни
с- доза, но с дявол», пък то изсипваш берекеТи како аз ρьосe.“ H. Хайтов, Писма от пущи¬
наците, :
Още: Клатя глава, .
КЛЕПВАТ МИ / КЛЕППАТ МИ УШИТЕ- Изпадам в отчаяние, омърлушиам се;
оквюмзмм-
КЛОПАМ КАТО КВАЧКА)-. Досл. Имам обичай да обаддам, да глез—тя. да издавам
другите,
: Още: Клопам като коКопка- Днал.
КЛОПАМ КАТО ' КОКОШКА- Днел. Вд. Клопам нито rз—он—.
КЛОПАМ ОН ЗЪБИТЕ- Досл. Прекач—но много говоря. и то обикн. празни приказки,
или б—з повеи. безсмислено-
Още: Кълцам си (тропа сн. трин си. тропам си) зъбите- Днал, ·
КЛЮМВДМ - / КЛЮМНА ГЛАВА. Изпадам в оτоaянн-, изгубвам - кураж;- уни¬
зим, — Н: ся . одичал по Руска. не — ... Зсщото ако са я обичал - н.и<о още я обичащ.
тн. еместо бе олюма4е глава ще се стсгнсш ощс по-здршво,■ Д. Ангелов, На живот н
смърт- . .·
. Още: Клюмнам / клюмна нос. Увссиам / уиeтт глава¬
.. КЛЮМВД МИ / - КЛЮМНЕ МН - НОСА. Изпадам - е оτоaяπн—. изгубвам кураД; унизим,
Този - пыт - се - Вършах' в хижата Досш» yнoua, - ДОро може -ба се - каж:. че носът ма съвсем
беше клюмнал. Ем. Мапоз. Моето първо вято. Виждаше ло зо сериозния госпоДан? Той
нарочно почна за кρoвama, зо Да ни клюмнат носовете, а той в тоеа врсмс (и удвбо
госпобиНе - От България - и -До - му глътне четири елeлчcmo с жато. П- Спасов. Хлябът па
хоnaτa-
-■■■Ощег-Клкмвмм / - клюмна - нюс. - Увисзи ми / увисне мн - носа - - /в 1 зяио./. ■■
КЛЮМЕДМ / КЛЮМНА НОО, Изпадам в отчаяние. изгубвам курад; унизим,
От мснс зависи eооозo и оaк ще жовся! Оп мосшо душевно и, физическо зДравс! Ако ся
предам и. клюмни нос..кошо - Тсбс! О. Вмснясв. Любов.
Още: Клюмна ми / клюмне мн πотм. Квюявмм / клюмна гшаиа. Обесвам / об—тт (про-
зeтзим / провеся,, увeтзaм, / уаесн) нот.
КЛЯКДМ СИ , / КЛЕКНА ОН НА ЗАДНИКА, Грубо, , ИnEM1nтЕMM се с нещо. от¬
стъпвам, съилaттβaм , се дм правя н—що, яо—то не ми се нрави; укротявам се. умирявим
се. Ако всичко оп градове и село оaжeлo, чв няма би се би.! вече зс интересите но золсмопс
бoзamсеo от ' Англия --а Америка. о^.-лайскатв а aмeиoоoаcоaτe управници ще са побвияш
оnaеоomc и ще са клекнат нш всeнoцome. Г. KaпaтлaЕОи. Подпис за ' мири-
Още: Оядая си / седни си н— задника (дирниям) /въз 2 знмо./, Грубо.
КМЕТСКО ' МАСТИЛО, Шсг. Ментовка,
5’1·
КОВА ГВОЗДЕИ, Доел. Много мн е студено. тракат мя -зъбите от студ, треперя от
студ, "
Още: Коза клинци. Осни гвоздея- Днел.
КОВА КЛИНЦИ- Много ми е студено. тракат мн зъбите от студ, треперя от студ-
Добре, че свариха отворено Хсбжн Дончовапа кръчма, те преспаха па голите Дъски, а
шо №. зноя къдя щяха До -коват клoаaн цяла нощ на открито. Чудомир. Шареното нолоe'
— Ти мълча там, (а нс аaρeeτ да тс изпъДят но дuоиa, па До ковсш цяла нощ клoаao —
одырно се Псно оьм Лу^к^а^^1^ч:то, Е. Нейков, Настъпление,
Още: Коза гвоздеи- Досл, Чукам клинци· Днал,
КОВАЛ ОЪМ СИ МАГАРЕТО, Досл. Приготвил съм се, иолиоτзEШ съм сД ем това.
ноето ще правя,
КОВАН КОЛАН ПРЕЗ ГОЛА МЕШННА- Днал, ПоДозр, Употребява сл, когато
някой няма нещо много нeо0-однмо , и важно, а ясна или веема нещо, 6—з което моде-
КОГД БАБА ИРЪДНАПД, КОГА ЗАМИРИСАЛО, Иион- Вулг, Употребява се, когато
някой правн въпрос зм η-^ не сиоезрсмепно, нл когато то се е случило или ио е ‘aтдгπaво.
м тогава. яоиато всЕчно е отминало, сзъnuншо се е,
Още: Папи ОаОа пръднава, тeи— , зaм1р1тмшо (зaтмъплeшо). Ирон, Вулг.
КОГА ВАРИЛ ТРНЕПИЦДТД, ТОГДЗ ОТИВА ДД КУПИ ЛЪЖИЦА, Днал. Зи
човек. коИТо не сн организира добрс работата н късно се сеща еа нещо необходимо, чат
когато то Му лоτрт0зa,
КОГА ДАЛ ГОСПОД СЛИВИТЕ, ЧЕ ДАЛ И КО0ГИЖИТЕ.Д«а/. Казва се па
човек, комуто се случва н нещастие покрай хуОизнт— н—щи.
КОГА ДЪЖДЪТ ПРЕВАЛЯЛ, ТОЙ НАМЕТНАЛ КАЧУЛКА- Доил, Ирон. За човск.
коИто η«— дм пм0оТ1. яоимто вече е МЕнадо зр—мето-
КОГД Е ГОРЕЛО ВРАЦА, Дoou, Много отдавна.
КОГА ИЗЛЕЗЕ НД ПЪТЯ, КУЧЕТАТА ЩЕ' ТРЪГНАТ СЛЕД НЕГО, Досл, Пиeнeби-
За човек. който се капе. когато яде,
КОГА ИЗЛЯЗЪЛ >3 ГРАДА. ТОГДЗ ПСУВА ПАШАТА, Дисл. Ирон, 3— оозeк,
коИто мълчи. яоимто се оτπмттτ с нсго несправедливо н ио обиждат, м се възмущава и кри¬
тикува з-с-ип—гите го вица не в тяхно присъствие.
От народната притаени ем двама попя, които папата съдил и ии бил- Кмто ги пусниш. те иеясзгн вън от
града, обърнали се към паиовата къща и р—кли: „Ти ся ядрата“. т. ·- рогоносец- (П. Kanм3-лоз, Пммятннкн народ
ноио бятм болимр, с, 59),
КОГА КИТИП МЪЖ ЧИСТО ЯП, Днел. Като възклицание ем изразяване па"
нeлоЕовтτзо от човек, на когото винаги нещата не са ганто τnтбим-
От п-родната притаена ем някоя си Кита. конто бнла неуредни и мъдът И винаги намираш косми в храната;
наИ-после тн се тъOштkшa иова и зе—ша да меси тссто, по бсз да нся— седнала а тестото н тоиаим мъдът Е възклик¬
нал : „Кога Китиш мъж онcτо нв“)
КОГА КОВАЧ КОВА. КОГА ДУПЕ МУ ПОЧЕРПЯ, Дцал. ПоДозр. Вулг. ’■ Употре¬
бява се, яоимто някой изказва компетентно мнение еа пещи, ем конто има съвсем малък
опят,
2, Употребява се. яоиато някой получи βη^η— длъжност н започне да се иогемее, дм се
надува-
Още: Кои— (км) ги стан— ковач. км ли му кода nооъnн·· Днел. Ноeaги,
КОГА (КД) ЛИ СТАНА КОВАЧ, КОГА (КД) ЛИ МУ КОЖА ГОЧЪРНЕ, Доил,
ПоДозр. Ед. Кога ковач коза. нога дупе му пооeрнт.
КОГА ЛИ СТАНА КЮМЮРДЖИЯ, КОГА ЛИ МУ РЪЦЕ ПОЧЕРНЯХА, Даал.
Ноeoзи. Ед. Кога стаим яюмюрлдEт и нога му гъза nооenнт.
522
КОГА МИ ДОПРЕ ЯЙЦЕТО <НА ГЬ3А>. ТОГДЗ ПОЛОГ ТЪРСЯ, Доил. Иеободр.
Вулг. Загрядв-м се за пнгитви рмОот- в последния момент, яоимто вече е невъзможно иозсо·
дм я отлагам и не се знае дали ще успея да я -свържа.
Още: Припряло мн п— задника, че τъnтн полог- Днел, Heодоби. Вулг.
КОГА, НАПРАВЯТ КОТКАТА КАЛУГЕРКА, Ирон. Никога (зи подчертаван-, че непо
няма дм стане). Ще ся uыипc, кога направен коnоama оaлyзcρоa,
КОГА ОЕ ВЪРНАТ ЧНФУТИТЕ ОТ БОЖИ ГРОБ. Днал, Ирон, Никоим (за под¬
чертаване, че нещо няма да се осъществя, да стане),
КОГА ОЕ КАЧИ И НОГИ ЗАМАХА, Днал. Побoзи, За човек. коИто в змeнтнмотτ от
ннτ—n—тнτe - сн бързо променя убежденията сн нлн иоз—л—ннeτо тн,
КОГА СЕ ПОКАЧИ СВИНЯ С ЖЪЛТИ ЧЕХЛИ НА КРУША. Доил. Ирон. Никога
(еа подчертаван—. че нещо няма да ст—пд). Ще сшан: този, кога се покача свиня с жълто чсхло
на кρyеa.
КОГА ОЕ ПОТУРЧИ И ТУРСКА ЧАЛМА НАВИ- Дасл, Ноeoзи, Зм , ооиeк, коИто а
з—знтEMотτ от ннт—рдснте сн бързо променя у0eдл—π1тτa ся нлн повсдснн—то ся,
КОГА СЕ СЕЛО ЗАСЕЛИ, КОГА ЛИ ПОЕТА ЛАВНАХА- Днал. Но(oзи, Зи човек.
който оτтяопо е постигнал или пп1ло0нш н—що. , а се гошем——. зъзиоплтл се е. като че ви
го има от много отдавна, като че ли е много опитен. обигран, — Бозa пык се въззорбя
полкове? [ЛммбупЕнитм дъщерн]. · · — Я глсбой та, .. Бозс се село зессла, коз» ма
псета лавнаха. От. ЧEШEПг1nои. Хш—б наш шисущниИ.
' КОГА ОИ ДОЙДАТ ЕВРЕИТЕ ОТ ХДДЖИЛЬК. Доил. Ирон. Никои— (няма да
стане нещо). — Да кажеш на рапоя До мн eыинe периците и лахенцопа, — Ха-ха! Бозс ся
бойбат. еереопе от хоДжолък, Г, Ю. Тодоров, Гързите-
КОГД СТАНА ВЪГПЕНДР <>> КОГА МУ ПОЧЕРПЯ ВРАТА- Дисл. Нодaзи.
Ед. Кога тτиπa зьичищар <)> нога му почерпя зрмтм,
КОГА СТАНА ВЪГПНЩДР <>> КОГА МУ ПОЧЕРНЯ ВРАТА- Днал, Но(oзρ,
’. Упоτn·0тЕa се, коиато някой изнизва номпет-птно мнение ем Η—ό-. ем коИто има съвсем
мачът опит¬
’, Употребява се. яоиато някой получи βε^η- длъжност н започне да се големее. да се
надува. А! Големци! И Горделиво! С проста хора не сябап вечс, -. . Богa станах.: зъзло-
щaиa, ^30 зя почерняха uиamоβemы? — Думаш: ом шеговито иaзвeceл:нo.m■ Рангел. Ни- Вазов.
Нова есмя,
КОГА СТАНА КДПАЙДЖИЯ. КОГА МУ ПОЧЕ Ч1Я ЗАДНИКА- Вулг. Ноeoзи.
’. Упоτne0яЕa се, яоиато някой Ееяаеиа компетентно мнение ем н—ща. еа конто има
съвсем мачът опит- Герган зо подразни: — Богa стана оaлaйeжoя, кого то поч^рн^,..
Много раздираш то оп изкуство. Ем- Манов. Дсн се пaдлa-
2. Угоτр·0ти— се, яоимто някой получи βε^η— длъжност , и започне дм се иогемсе. дм се
надува,
Още: Кога стана кюмюрддин н кога му гъза (задника) почерпн. Днал, Вулг. Подагр,
КОГА СТАНА КЮМЮРДЖИЯ И КОГА МУ ГЪЗА ПОЧЕРНЯ, Диал. ПоДозр-
Вулг. 1- Употребява се. яоиато някой изказва компетентно мн—нне за неща. ем които има
тъзтeм малък опит,
2. УπоτпсбтЕ— се, яоиато някой получи βη^η— длъжност н започне да се гош—м—е, да се
надуим-
Ощс; Кога стан— помюрджия н кога му задника почерня. Днал. Була, ПОДозр. Кога
стана кюмюплдит. кога се очерня. ПоДозр. Кога вя стана кюмюплд1я. кога ги му ръце
почернях—, Днал, ПоДозр.
КОГА СТАНА КЮМЮРДЖИЯ И КОГА МУ ЗАДНИКА ПОЧЕРНЯ, Досл, Вулг.
Но(цзи, ’- Употребява се, ноиатД някой изказва компетентно мнение е— нeπм. зм конто има
съвсем магът опит.
523
2. Упоτnс0тea сл, когато яняоИ получи ансони длъжност и започне да .се - гоя—мдл, да се
надува.
Ощс: Кога стана кюмюnлднт и коиа му гъза пооeпнт, Досл. Вулг, Нобoзи, Кога стани
кюмюплдня. кога се очерни, Но(oзи- Кога ги стана кюмюрлдπя, кои— ги му ръце по·
черпях—. Днал. Подагр. Кога стана гагиИджия, кои— му поо·nнт задпина- Вулг,
КОГА СТАНА КЮМЮРДЖНЯ. КОГА ОЕ ОЧЕРНИ. Ед. Коиа стана кюмюрддпя
н кога му гъза почерня. —— Мсне лн ще nы(цт бря, кучо сине! — копна ошноео' БaΒaоa. —
Β»№ са, и? Пфюй!. . . От хмиana око аямсе срама. барем оп господи! ... — БJгa стона
кюмюрбжня, оогa се очсрнн! — побхвырло поизрезатслно Псньо. Г- Кирасл-иоз. Го наялоп-
КОГД СТРИЖАТ ЯЙЦАТА- Ирон. Никога- — Кошо са опича акъла, и, бразадор можс
ба сшоне — eодияекo ДоДаДя Дябо Величко, , , — Ще стоне, кого строжат яйцето, Нали а
шой оanо мсне не знас ба ся нипоше омсто. ома a.u жоеоп ба ронс фышкоя. В. Ч—няоз.
По стръмното-
КОГАТО БИЛ ВЪЛКА КУЧЕ. Иион- Никога (за действие в миналото, ноето никога не
е ставало). Боло козашо дол вълкът кучс.
КОГА<ГО> ВЛЕЗЕ СВИНКА Е ДЖАМИЯ, Ирон, Никои— (е— н—що. което е невъз¬
можно дм стане). Щс се съглася, когато влсзс свинки е Джамия.
КОГА<ГО> ВЪЛКА , ОЕ ОЖЕНИ ЗА АГНЕТО, Днал. Ирон. Никои— (ем подчерта·
ваше. че н—що няма да стане. да се осъществя),
КОГАТО ВЪЛКА СИ ВИДИ ОНОВА НЕЩО- Ирон. Никога (еа подчертаван—.
че н—що няма да стане). — Щя се съглася, когато вълкът са виДя онова нещо! Из. Петров,
Мъртво вълнение.
КОГА<ГО> ВЪРБА РОДИ ДРЕНКИ- Иион, Ед. Коги<то> върба< та> роди грозде,
КОГА<Т» ВЪРБА<ТД> РОДИ ГРОЗДЕ, Иимн. Никога (еа иолчeпτизиπ—. че е
н—зъемодно нeпо да тτaяe). — Ще за хванем, козаею върбата роба грозея. Да нс са зайци
Да споят в низите? Ем. Станси, Иван Kоπлanсз. ХайДс. хайбс, дяла Робо! / Ти щеш
вобя мaйоo, баща / коз» роеи зърдо зрозб: / а иaоono жылшо дюли. Народна песен, Рожда
Де, ρоeaе, кого роДа върби грозбе!
Още: Когм< то> зърОи роди дренки, Ирон.
КОГАТО' ГОСПОД НЕ ВИДИ, Досл. Нощем.
КОГА<ТО> ДОЙДЕ КОНСКИ ВЕЛИКДЕН, Ирон, Никога (за подчертаван—, че нещо
няма да се осъществи).
Още: На яонсся<я> Великден. Ирон,
КОГА<ТО> ДОЙДЕ КУКОЕДЕН, Ииоа. Никои— (е— подчертаван—, че яещо няма да
се осъществи). Тя, ще влезе е Университета. оозсmо ДойД: оyооeecн-
Още: Нм кукозлeн. Иима.
КОГАТО ДОЙДЕ ЧЕТВЪРТЪК ПОДИР ПЕТЪК, Досл. Ирон. Никои— (е— подчерта¬
ване, че нещо няма да се отъщeсτзн).
КОГА« ТО > ЗАСВИРЯТ ' БИВОЛИТЕ < КАВАЛИ- Диал.. Иимн. Никога (еа под¬
чертаван—.- че πε^ няма да се осъществя). Ще се нayчне. коз» засвирят дяволит: с
ковала. Г. Р- СлавеИков, Български притчи или пословици и хaпмяτдрπE думи.
Още: Коги<то> з—тзEпяτ тл—зe1τ— (Ошлбюпите) с казали, Днел. Ирон.
КОГА<ТО> ЗАСВИРЯТ - БИЛБЮЛИТЕ С КДВ>Л<». Диал, Ирон. Еж.Коои<то>
зaсЕнпяτ биволите , с наваля-
КЮГА<ГО> ЗАСВИРЯТ СЛАВЕИТЕ С КАВАЛИ- Диал. Ирон. Коиа < то > ‘aсЕнртτ
биволите с ямиагн.
КОГАТО МИ ДОПРЕ ЯЙЦЕТО НА ГЪЗА, Грудо, Вд. Когато ми допре нйц—то на
задпЕна.
524
КОГАТО МИ ДОПРЕ ЯЙЦЕТО НА ЗАДНИКА· Грудо, Е иотвeлннт момент, яоиато
всче н— е възможно nоeeоe да се отлага нещо. Тя почва да учи зс изпотя. когепо !
Допре яйцето но вaeнoоa-
Ощд: Когато ми допре яйцето пи иъеа.
КОГА<ГО> МИ ЗАКУКА КУКУВИЦА НД ГРОБА, Диал. Ирон, Никоим (зи
nолоenτиимнe. че нещо пнма дм се отъщeсτзн). Щс поумнев, кога му закука кукувица но гроба.
П- Р- СшаидИноз. Български притчи или пословици н хармятдрпн думи.
КОГА<ТО> МИ ИЗРАСТЕ ВЪРБА Е ГЪЗА. Иима. Вулг. Никога (зм подчертаван—.
че нещо ням- дм се отъщeтτзн).
Ощс: Кога < то > - ми израсте върби в задника- Ирон. Вулг.
КОГА<ТО> МИ ИЗРАСТЕ ВЪРБА В ЗАДНИКА- Ирон. Вулг. Вд. Кога< то> мн
израсте върба а гъза-
КОГА<ТО> МИ ИЗРАСТЕ НД ГРОБА ТРЕВА. ще прокопсмм, Дoau. Ирон. Никога
(няма дм nnоноптaм).
КОГАСТ» МИ ПОНИКНАТ НА ДЛАНТА (ДЛАНИТЕ) КОСМИ, Досл. Ирон,
Никога (ем подчертаване. че н—що няма дм стане. да се осъществя).
Още: Кога< то > мн поникнат и— петата косми. Днел, Ирон.
КОГА<Т>> МИ ПОНИКНАТ НД ПЕТАТА КОСМИ, Досл. Ирон. Ед, Когг<то>
мн попнанмт па дланта (дланите) косми.
КОГАТО МИ ХЛОПНЕ ДЪСКАТА <НДД ГЛ>ВАТА>, Днал. Когато умра.
— Най-бодрия! му цяр е зaдисβлаo:mо, рсчс мюфтоята. а лиоекama, но βoeoт, по не
можвш ба зо зaдиaвoе. , . — Ще зо забравя ез. но тогава. когато мн хuJnа4 Дъската нид
злаеапа — в арОба може (а зо забравя. но на он. сеят пик щс со шырся провбаното,
Ц. Гинчев, Ганчо Kотдρкaτa-
КОГА« ТО > НД КОНЯ ИЗРАСНАТ (ИЗРАОТЯТ) РОГОВЕ, Доил. Ирон. Никога
(за подчертаване. че п—що няма да стане. дм се осъществи). — Ксймоксманыш ням» би отоДс
пра хайдупаше, , , — Бъзлое ч, наля? — а Мото Ковано се, усмихне с луксенпс са очичко, —
Щя иДе, оозa но кон. цвисcнam розов:! А. Христофоров. Ани-рин;
Още: Ког—то пусне тонн рои—, Днал, Ирон, Кои— < то> па коня пораснат рогове· Дoau.
Иима.
КОГА<ТО> НА КОНЯ ПОРАСНАТ РОГОВЕ- Досл. Ирон. Ед. Коги« то > ям коня
н‘пaсπaτ -(1зрмсτтτ) погозe.
КОГА«ТЮ> НА КЬОСЕТО ПОРАСНАТ МУСТАЦИ- Слсб главно изр. Ирон.
Ннаоиа (еа подчертаване, че нещо нтмм, да се осъществи), И за Да бъДе удсеншчлсн, са послужел
с популярната сряД някои американско журналиста миксома, че „това (ρсзмиыжaeсн:mм —
б. р.) можс Да с: осъществя, когепо се спознс лунотО' (нсщо оamо нашето лмзоeмρоa:
„Когато на кьосето пораснаш мустаци“), Значи някога! а. Вечерни новини.
Още: Коим< то > поникнат п— кьосето мустаци, Ирон,
КОГА<ТО> ПОНИКНАТ ' НА КЬОСЕТО МУСТАЦИ, Ирон. Вд, Когато на rьот·τо
попaтπaτ мустаци.
КОГА« ТО > ПУСНЕ КОНЯ РОГА, Днал, Ед. Коги<то> ни гоня н‘рaтнaτ (изри·
стят)' роиоис.
К>ГА<Г» ОЕ БРОЯТ ПИЛЕТАТА, При крайняя р—еултит; най-нанрая. — Но: ще
приказваме накрая. омзс сс бимяn полсшапо, Т- Моное. Смърт пнми-
От по—л. Пилетата се Оронт имдсдн.
КОГА« ГО > СЕ ВЪРНЕ БАЩА МИ ОТ ГРОБА, Ирон. Никога (употребява се. "зм да
с— полоeпτae. че е изключено някой дм се зърне). Той щс се зърне, омзa се зърнс даща мн оп
зρмдa-
Още: - Ко^г^«<то:> си дойде бащ— мн от гроО—. Ирон, ■■
525
КОГАТО ОЕ ТИ РОДИ, Я ОН ПРАВЕХ ОПИНЦИ, Досл, Го-стир съм и по·
оп ЕТ—н съм от тебе.
КОГАТО СЕ ХВАНА НД ХОРОТО, ТОГАВА ОЕ ПУКВА ТЪПАНА- - Днал. Не
мн иързЕ. нямам късмет. винаги за мене се свършва нтrмяии nnнло0нням шли привилегия.
Ощс: Когато н заиграх. тоим се сврупи топана. Днал,
КОГА<ТО> ОИ ВИДЯ ВРАТА С БЕЗ ' ОГЛЕДАЛО >. Ирон. Ед. Кога<то> ся
видя ушите СОез оиведдлло>. — ...И чухп: ле? НароДът зо зДравас:» капо цaи, —
. . . Бмгamм аз са еибя eиama, тогава той щ: виДя престол». Из. Вазов. Ивайло,
КОГА<ТО> ОИ ВИДЯ ГЪРБА БЕЗ ОГЛЕДАЛО, Ирон. Вд. Кога<то> сн видя
ушите <без оиледдло>.
КОГА<Т>> ОН ВИДЯ ТИЛД- Ирон. Вд, Кога < то > ся видя ушите < без огледало >,
Ще се оженя, №3» са воДа тила.
КОГА<ТО> СН ВИДЯ УШИТЕ <БЕ3 ОГЛЕДАЛО >, Ирон, Никоим (за под¬
чертаване, че н—що няма дм се осъществи). — Старае се дай Нсадо. зони Дoмonимвcоa
награДо, . , Лозан. поглеДнс към бавно Движещите ся вагони а промърморо : — Ще я сшнгне.
оозсnо - ся вода ушипс. Μ. Ммрчсзсан. Тихо ирнсτaннщe. — Когато ся βaeцm yиoτc, тогава
и шой ще сс зърне в лоното но сесшашо (църкви! — рскыл Дочоолу. К- Kaвоeз, При извора на
дивота.
Още: Кога < то> ся видн тича, Ирон. Кои—то си видн врата <бдз огледалл>, Ирон,
Коиа < то > сн видн гърОи Оез оглeлмло. Ирон.
КОГА<ТО> ОИ ДОЙДЕ БАЩА МИ ОТ ГРОБА, Ирон. Ед, Кога<то> се зърне
баща мн от гробм-
КОГА<ГО> СТАНЕ ВЪЛКА КУЧЕ, Ирон. Никога (зм бъдеще действие, кодто няма
дм се нззъпuн), Това, зс косто се нсдяваш. щ: станс, коза стане вълкът кучс,
КОГАТО СТРИЖАТ БРЪМБАРИТЕ, Досл, Иима- Никога (за подчертаван·, че ндщо
няма дм се осъщсстзн)-
КОГДТО ТАТЮ И МАМА , МЕ СЪДЕХА. A3 ГЛЕДАХ КУЧЕТО, КАТО ОЕ ПОЩЕ-
Досл. Казва се , нм човек, когото съдят н бинт, а той пан върши каквото сн ешме.
КОГАТО ТАТЮ И МАМА МЕ СЪДЕХА. A3 ЛОВЯХ МУХИ. Доел. Вд. Когато тмто и
мама ме учеха, мз ловях мухи.
КОГАТО ТАТЮ И МАМА МЕ УЧЕХА. A3 ПОВЯХ МУХИ- Досл. Казва с— на
човск. яоиото съдят и бинт, а тоИ пак зъриш. накиото си зиме.
Още: Когато тато и мама ме съдсха. ме повях мухи- Доил.
КОГАТО ТИ ОТИВАШЕ. A3 ОЕ ВРЪЩАХ- По-възрастен н ио·оπнτeн съм от т—Ое
н вече съм изпиташ това, ноето т-бе ти предстои или те блазни,
Още: Ти дсто отивай, ме оттам се връщам (ида).
КЮ^2^<^Т(^;> ЦЪФНАТ НАЛЪМИТЕ, Жорг, Ирон. Никога (еа подчертаване, чл
нещо няма ди се осъществи). Тя ше се оженя, козето цъфнат нилъмиш:.
КОГАТО Я ЗАИГРАХ. ТОГА СЕ ОВРУШИ ТОПАНА- Диал. Вд, Когато с— хвана
па хорото, тоимвм се пуква тъпипи-
КОГА ХОДИ, ЗЕМЯТА ПЛАЧЕ ГОД ПЕГО, Днел, Юнак е, енергичен е,
КОГА ЧУМАТА ВЪРНЕ НА МАЙКИТЕ ДЕЦАТА, Ирон. Никои— (еа подчертаван—,
че нещо няма дм се осъществи),
КОГА ЩЯЛО И КОГА НЕ ЩЯЛО. Н когато е ум—стно н подходящо, и когато
не е, Спомняше . са за интамнаше. срещи с окоuoйcоoя началню, , за речете, ооomо nиоaз-
526
асcлιи4 коз» щяло а коз» не и.ло. caмм а само да изпъкне а да се наложи като нид-
иырлия привърженик но лиaeomeлcτeоnм, Г- KирaтлaзоЕ. Ч1πозπно-сни история,
КОГОТО НЕ БИЯТ, ТОЙ ПЛАЧЕ, Досл. Ирон, За оозer. нойто н—ум—стно се гриди
за другите·. че не нм вървят рмОотитс добрс-
КОЕ ВРЕМЕ Е. Много е късно. Бъбрим нос, а Другарят Павлов е злабсн — кос
врсмс я! А. Гуляшня, МТ стмнцня-
КОЕ КУЧЕ <ТИ> ЛАЕ- Ииоа. Уиоτnдбтим се, яоимто инкой пита за нсщо. еа то-то
до момента му - говорено. обнсняз—по. а той не — слушал- Кое кучс ши лис досеза.
чс ши не се чул?
Още: Кея кучка <ти> гид- Иρмн.
КОЕТО КУЧЕ ME Е ЗАЛАЯЛО, ВСЕ Е ПОБЕСНЯЛО, Употребява се нито
отговор ни неправилно клеветен към онзи. коИто го гчез—тн. със заямни, че нвенетнинът щс
си изпати или изобщо към оозer, който напада някого. — Ис бъркайте гловоп: но хората.
Властта няма ди зя боДем тъй, кaоτо са правите смешката. Костю куч: на е залаяло,
есе е подесняло. Аз знам едно, чс шам, където е. исшанашо. там е. солата. Затуй не
мътсте главите на хороша, ням» да я бъ(с, какпо аскеты, Е, П-шкоз. Настъппдпн—,
Още: Което куче ме е ухигaшг, все е побесняло,
КОЕТО КУЧЕ МЕ Е УХАПАЛО. ВСЕ Е ПОБЕСНЯЛО, Ед. Кодто куче ме е залаяло,
есе е побссняго-
КОЕ ЩО- ’. Различни н—щм. някои ндщм- И празно уж се глеДаше сслошо, овършано
от ecякaоьe золум, а сшопанате ноизвсеих» кое що, Орехи, просянок с козя мuяом. Е, Му¬
тафчиева, Летопис нм смутното време. Haй-nмcue модкото аaдynвaеe кое що в чаншопс. че
я бешс срам само нчйнн.т сан До не я в реД, От, Ц. Дмтямшои. Бялата погача.
2, Не много, нещичко. Частницат oвмρaхa кое що, а нашият длок mсоa ся а сяДц.
А. Гушники, МТ станция.
КОЖАТА МИ НЕ СТРУВА ЗА НИЩО, Днал. Не ме Онзи ем нищо. еа никаква работа.
КОЗЕЛ ОТПУЩЕНИЯ- Книж. 'Човск, върху аоиото постоянно стоварват чужди
грешни, чужда зина. който изкупим чудди провИнснин, Изглсжба. чс е мннистярсшеошо
амс известно затягане а аззлсжди. че ез ще быдш кмз:л отпущения, П. Незнакомой.
Бяло н черно.
От библсИската легенда еа ото0—нEт ' оОрдд у старит— евреи. при коИто греховете яа ц—чин —зпдИтКE народ
се прехвърляли от иързотз—щдπняa върху сдин дни козел, изгонван след този в пустинята -
КОЙ ВРАГ ТЕ ДОВЛЕЧЕ, Защо доИдс? (наеза - се на оозer, чието неочаквано - ндиап— е
нежелано. неприятно),
КОЙ ДАВА ЕЧЕМИКА, След зuсβам изр, КоИ е отиозорсн ем н—що. яви тоИ е
господарят- Тук прядва (и ся ваae кой Дево ечсмокс.
КОЙ ДЯВОЛ МЕ ПАКАРД- Сыс слеби, изр. със . съюз дм, Възклицание еа ε^-με-η—
нм съдаш—нн-, разяаяпн-. обикн- яоимто съм извършил нещо, от ко—то съм nотτnaл—ш-
— Поставило картечница — дойде отнякъде. Жено проплакаха уплашено: — Леле, божичко!'
Ама ссга? ОпоДОха на Дечицата! ... Чс кой дявол на нокоро пък нас да сс ирсм пук в. тазо
бсля [манифестацията] — cоuнa се Друга но мъжо са. П, Здравков, НдемОразямо детство,
Още: КоИ ме дявол карап—.
КОЙ ЗНАЕ- Н—язз—стпо е, не се знае (употрдОяз— се ем иоло-nτaзaнс па нензз—тτнотτ
или еа съмнсни—), Да я оженим още : рсно, ще ошн(я бе уча а код внoe оaоьe акъл
щс ! ДойДч. ДорДе се вырос, Ем- М—поз. Бягството на Галатея- До не б.х (оше. Днсс
на панаири, кой ваaβ беля щях веч: До п: виДя, Ечиш Пелин, Щърково гнездо, .Кой зноя
какво но сс върти над злаватс. Из. Визов, Под игото- Болно сым. Дружко, зло долясш ме
бая, (.. . .) Кой зное до упр: ще ло (а осъмни! П- П, СлавеИкои. EиEчeскн иeтяE. Нс всичка,/
код ваae -как·. усмивксше й кρcхос / ДопаДашс, П- Г- Славейков. Eпноeтнш и-снш,
КОЙ ЗНАЕ ДОКОГА- Обикн. е оnиaц. aзи. с не , оля в oзи. с нито дм, нито че,
като че ви, - чс, сякаш, Много до късно, — А дс, - а тоеа си - само nиoоaзоa. на б.ба
527
eu. Рoооecкo! А -тръгването кой знай eооозa ще се оплаза! Ст- Дяч—з, За тиобол—τм-
Щч играят на оaиmн - и щ:- стоят всчсрта кой знос бокозо.
Още: Бои зн—е докога,
КОЙ ЗНАЕ КАКВО, Обикн. е отроц. - aзи- с нс ало е - oви- с нито дм. нито чс,
амто чс ли. чд, сякаш- За лицд. предмет или действие. чиито нмчестиа нeзмтлуд—но сл пре¬
увеличават - а положителен яли отрицателен - смисъл — нещо -значително,- голямо. , кодто
‘мсшудмза внимание. или нещо неприятно. шоио- До нс сме nиβcmъnаoao някаква; - то
нахлуха снощи капо вълци а нобоДох» вод, оoτю чя код зное оaоβо- Арестуван си. викат,
арестуван. Ст. Ц- Дaтkaшоз, Б—з м—дда. Наля поиечсТо бяхс имe4аu злоенаца — .*. . —
винаги бешс -ом сс - струвало·, чв.придворният сан е - кой зноя оскβо. - Е, Мутафчиева, Летопис
ни смутното врсмс. Това стасинав нс е кой зна: какво, ■ Маслсш: се за код знае кокво·
Държсшс сс mсоa, оanо да. е кой зное кокво, .
Още: КоИ зна— πо. Бог (господ) зим— гатио-
• КОЙ ЗНАЕ КАКЪВ, Обикн, в отри-ц, - изр, - с не или е ' нер. ,с нито дм. амто· , че.
нито чс ви, чс, сятиш- Много голям, значителен. змО—ч—дит-ч-н. много добър, хубав.
.нлЕ- мноио неприятен. лош (ем, качество, яо—то оОнан. нe‘aтлудeπо се преувеличава в поводи·
т—л—п или отрицателен смисъл). Резпырчалц сте ся, като чс код знае кoово- чудо 'щс става.
Г. Kмnмтшaиои. Онахм· Ниaвнлам. познахшс! Само че тайнитс не я код зноя оoкea- всичко
αΜαΉ! м(югм просто! ГГ· ВеДипое, Следит— остават.. Джyикмвana - кръчма - в Нч:лсимвмн: бсше
кой знай оaоea сграби — обикновен» сслска кръчма, Й- Йовков. Приключенията па Гороломов.
Няко ' никой - сс не лыж: (о мосла. чя Бсссбеша ома кой зной - оaкeс облога - оп ' наема. кодт й
се μο^ за салон», Ал. Константинов. 15-годнжннн юОнч—й на Славянска бсседа -а
София- Болко mueлeu:ш4 Косша вa■ кмжana са, капо чс прсДставлявашс кой зна: каке»
ценност, Μ. Крдмдп, Бр—иилпнци. .
Още: ' Бои - (господ) знае какъв- '
КОЙ ЗНАЕ КОГА, - Обoон- в. ошрнц, aзи, ссд - яло в aвρ- -с нито дм. нито че.
като чс ви, че. ттамш, ’. Много отдавна. някои—- Това не е станело - кой зное коза. -Ь
Струваше му се, че maвн срсщо е дола кой знае кога,
2, Много яътно. Довечера щс се зърна пак кой знос коза,
Още: Бои знае кои—s
КОЙ ЗНАЕ КОЛКО, ·Обaоа- в оmρaa. азр. с не яло в нзu. с амто дм, амто чс,- нито че
чи, че, сякаш. Мноио. точкова много. Не са богато а имотно- кой зной - колко, П- Ю- То¬
доров. Идилии. - Съквартирантите но (. , .) напуснеха полуетажа, който мдonсвсхмc съвместно,
и нов, макар чв не се позсжбсхме кой внo: колко с т.х, oвnaдаaхмe в яДнн вид меланхолия,
Г- Kмnaтлмиои. - Кая Генчо змимш1тτм - се - бошш—зненрм- Ако беше сам е поя зора, . . ,
фoеacmнme (а са Тс - смазало боссЗо -оamо хл-сдеркс, » Ти са кой - вас: - ооuкм умен - и солсн,
П, Вединоз, Нашата т1ши., „Зяло“ е спор и ез. не съм ко! зноя колко опашен, за дс са
nмвuОu.eaм - ρaвнa eмлаecτo. ' К. Kaшосз. ' Двама в новия град.
Още: Бог (господ) знае колко, ’
КОЙ ЗНАЕ КЪДЕ. ·Одноа. в - отрац- oвρ-■ с нс яло в- изр, с наТо ди. като· чс.
кмто ч— ви, чс, сякаш- 1· Много лмлeчe. Щя прыгнем звеного, не - е кой знос къДс пое»
м.спо, е Н: аскоше да се исзхмeнм. капо че лн зрсДинопо беше №! васe кыде.
2, Нм ' добро иВи ' шоио място. в добра яви шопа срсд—, - Осшсзш мс myо - а ' не се - одада
бШ- лоnamaе кaо съм що сым. — Н: '' ся кой зна: къДе попаднало, Ечиш ПдЧин, Аз тн - той,
Уплаших сс, - оamм че ля - м: oзлUaисхa кой зна: къДе · Държа - се наеменно, - кашо - би я
расыл - кой, знО: - - къде,
' Още: ' БоИ знМе ' къдс-
КОЙ ЗНАЕ ОТКОГА. Обикн, в оmρaa- изр, с нс оля в изр, с като ди. нито че,
нито - чд ' ши, чс, ттнип- От мноио отдавна- ' Насреща но се' ксчeaеe еДно oмeρoоoаcоо
семейство, МсжДу косто ебно, мома, ... се одръщо към мсне, - капо че се '- позНавОм: кой
зна: мmоозa, Дш. Константинов. До Чикаго н Назад. т
Още: Бои знае откога.
КОЙ ЗНАЕ ОТ КОИ ВРЕМЕНА- От много отдавна-
КОЙ ЗНАЕ ОТКЪДЕ, Обикн, в отроц. азр, с не оля е oви.■ с амто дм. .нито че,
нито чс ши, чс, сякаш- ’. От- мноио лaлeоe.,Скоро щв- пристигнеш, нс си τиьзнслo код зноя
откъДв, ■ - -,■■ ■■ -· .··
5’8
X Ют добро яли лошо място, от добра нлн гошм среди, Отнасяш се с хорошо, каши
чс ло цдeaт кой ваaβ оτоыдβ.
Още: Бои зп—е откъде.
КОЙ ЗНАЕ ЩО. Обикн. в оτρoa. озр, в п— ало в uзи, с нито дм. кмто чс,
ямто че ли, че, ттнмп, 3— лице, предмет или действие, оншτо начестиа обикп. πeзитшудeяо
е— преувеличават в положителен шли отрицателен смисъл — нещо значително, голямо.
доето зиспудази внимание. или н—що π-ппнтτπо. гоио, Рaвmρcвмжнл се. като чя ло кой знос
що е станало. ■ Разсърдел ся, нс е кой знос що,
Още: Кой знае китио.
КОЙ ЛИ СИ Е ЗАТРИЛ СРАМА ДД СИ ГО НАМЕРИЛ, Днал. Ирон. Казим ее
m безсрамен човек, който зaязтиa. че ио е лотп—мняо,
КОЙ МЕ ДЯВОЛ КАРАШЕ- Сыс слсдв. aзи. със съюз да. Възклицание еа изразяване
да тъжaлeπEe, рaзяaтπнс, яоиато съм извършил н—що. от косто съм пострадал. Че кой мя
бявол кироше на ceбяноa (о ибо! Народна и-сeя.
Още: Кой ме дявол нaкиna-
КОЙ МИ СРА Е ГАЩИТЕ- Днал. Вулг, Ирон, Употребява се еа оозer, който обзнннзм
другите еа нещо лошо, косто той сам е извършил или е причина то да стане,
КОЙ НАЮЬД«ТО> ВИДИ. Въз всички иотокн; е която посоя— се случи. Но осто-
№.0.4 живи хищници бягаха nиeвзлoвa №! накыДы 30(0. О. Вaтнлeи. Дивата гори, — До¬
мъчня мн за вис, бе хор»! Прысните ся като палци υ! накыДы ваДи! Ю, Висичеи, Любов¬
На (зора между кокоекomc сс богна голямо тревога: разбягаха сс омя нокъДято воДа,
Й Йовков, Чифликът нраИ границата,
Още: КоИ накъде <то> свърне-
КОЙ НАКЪДЕ < ТО> СВЪРНЕ- Вд, КоИ яalк>де<τo> веди, Заваля Дъжд и хората
ся разбягаха кой ншоыeβτм свърне.
КОЙ ТЕ БИЕ ГО ГЛАВАТА е НИКОЙ ТЕ НЕ БИЕ ГО ГЛАВАТА. [Чссшо
КоИ те 6н по главата н никоИ ил те би по ивизити]. Сыс слябе, oви. със съюз да. Н— те
принуждават пасива (я—еза се на някого, който се кани да направи н—шо н—ум—стно, Оез
ди е бил принуден. б—з да е нужно. ем дм се изрази недоволство, неодобрение). Н: зажДам
ияче, caаоо. не чувам, чедо, и зс нoио нс ме бивш. — Бamо нс те баи», — масля со —
код пс я дел по глава!» би пътуваш? Чудомир. Озано Тино Хоп—- Гиcеоo! Гиeеоo-шt
Думс да нс стаиа, Кой шс баеше по алсвапо? Амо н! — да се nокшжem пряД кaлamoнo,
Е. Андреев. Гaпτ13aнтяE разкази, — Нaиome на одре пуй зозеДо, енношо иoвлл а но
исачко отгорс сн nиaвu майтап с нас. — Сами см: со виновно, никой не на бое по алавит
до се излагаме с τсоuea α^ο — всчс по-примирсно поклати глава Губжсв. — Зauчeиo
πомоинuк-комсаeнρыn мн поДхвърло. че см: израсло оомaи, Е, Н-игов, Настъпление-
КОЙ ТЕ ПИТА БРИЧА ЛИ СЕ ВЛАДИКАТА- Доел. Ноeuзи. Защо се бъркаш
а чудд разговор, а чужда работа; не сс намесвай, яоиато не те питат-
Юще: КоИ те пита бръснат ли е ввидЕкита (Оръсне пи се ишaлнаa<τм>). Нобнзи, Кой те
нита ддпен ли е нладиЕЯ<та>- Диал. Нмдuзρ,
К>Й ТЕ ПИТА БРЪСНАТ ЛИ е ВЛАДИКАТА (БРЪСНЕ ЛИ ОЕ ЕЛАДИКК<ТА>)
Нодuги, Защо сл бъркай в чужд разговор. а чудда риОот—; не с- πaмдтзиИ. яоиато не те
питат- Бре, нищожно животно. .... псбе код ше пято бръснат лн я uлoeuоanс?
Не, Вазов, Дрисни - и парни.
Ющс: Кой те пит— 0п1о— ши с- злaлEraτa- Доел, Подагр, Кой те пит— бръснат лн е
медията. Пмeuзи. Кой т— пит— депеш ли е владикат—- Доел. Ноeuзи,
КОЙ ТЕ ПИТА БРЪСНАТ ЛИ Е КАДИЯТА и ГИТА ЛИ ТЕ НЯКОЙ БРЪСНАТ
ЛИ Е КАДИЯТА, Ноeuзи- Защо сл бъркаш а чужд разговор, а чужда работа; не сл
яaм·тнaИ. когато не т— питат- Човек при учение е срамота да исбмno, Но-дмдиe дш
умрс съществуването му. — Тедс кой тс лumo бръснат ла с кабията? Из, Вазов.
Службогонци,
Още: Кой т— пит— бръснат ви е владяната (бръсне вя се вча;дша<та>)- Побизр.
34 Фрa‘дошоиноeπ речник, т. I
529
КОЙ ТЕ ПИТА ДИ ОИ ВЪРЖЕШ КРАСТАВОТО МАГАРЕ. Дао.л, Но(aзρ, .Защо се
бърниж а чужд разговор. в чужд— рмОотм; зю се намеса—И. когато не те питат,
КОЙ ТЕ ПИТА ЖЕНЕН ЛИ е ВЛАДИКАТА. Днал. ПоДозр. Защо сл бъркаш е
чужд разговор. а чужда работа; не се нам—тe—й. когато не те питат,
Още: Кой т— пит— бръснат пи е егидик—тм (0пътπл пн се вш—диЖ'Т^)- Ноeoзи. КоИ те
нита Oпнол лн се зnaлнr—τ—. Доел, ПоДагр,
КОЙ ТЕ ПИТА ЗА КОЛКО ОН ПРОДАВАШ КАЛПАКА. Ноeaзи. Ед, Кой те пита
т—6е ковко тн чиня кишп—та,
КОЙ ТЕ ПИТА КОГА ТИ Е БАЙРАМА· Доил. ПоДозр. Защо се бъркаш в чужд раз¬
говор, - в чужд— работа; не сл намесвай, когато не те пятит,
КОЙ ТЕ ПИТА МЪЖКА ЛИ Е МАГДРНЦДТД Днал. ПоДагр. Защо се- бъркаш
в чужд разговор. е чужда работи; не се нам—тe—И. когато не те пятат-
КОЙ ТЕ ПИТА СТРИЖЕ ЛИ СЕ ТОЙ- Днал, Нобuзи, 3—що се бърнип в чужд
разговор, е чужда р-бота; не сл нам—се—И. когато яе т— питат,
КОЙ ТЕ ПИТА ТЕБЕ КОЛКО ТИ СТРУВА КАЛПАКА. ПоДагр. Вд, КоИ те пита
тебе колко тя чене калпак—,
КОЙ ТЕ ПИТА ТЕБЕ КОЛКО ТИ ЧИНИ КАЛПАКА. ПоДагр, Защо се бъркаш е
чудд разговор. а чужда работа; не се нам—св—И, яоиато не те пятат-
Още: КоИ те пита тебе колко ти струе— к—шпака. Нмбнги. Кой те пита еа колко сн
продаваш калпак—, Поeuзи.
КОЙ ТИ РАЗБИРА ЮТ ВОЕННА МУЗИКА- Не заслужава точкова ипнτeснeншe
(обикн. за пннанзи ир—жки шля е— пропуск, коИто е останал незабелязан)- — Паян са и цяло
вечер говори глупости. потънах оп срам.,. — Бoρшй, кой ти иaвдниa от uмeааa музика.
Н: съм паян. мелко сым ueеβлaчык, ама дооnρaaaτш нищо нс струва. Е, Нежноз. На-
СТЪпЛСНИ·,
КОЙТО ВЧЕРА УМРЯЛ. ДНЕС ПИШМАН СТАНАЛ) Днал, Употребява се, когато
оτяaомnо времето е ложо. а №«4- сл опразя,
КОЙТО ГО ПОМИРИШЕ. НОСА МУ ЮКДИВА. 3— човек — мноио (е) поп,
проклет,
Още: Дм ио помиришеш. носа тн окапе—- Който ио помирише, носа му пада.
КОЙТО ГО ПОМИРИШЕ, НОСА МУ ПАДА, За оозeк — мноио (е) гои, про¬
клет, — Юни е Първан ноД юнацаше; но що му τ^..^: зшкaчос с Ламба? Лимбо е
македонец: който зо помирише, носът му пада. Из. Вазов, Два врати,
Още: Който то помириже. носа му ок—па—-
КОЙТО НЯМА ГЛАВА, ИМА КРАКА Шсг, Употребява сл, когато някой ‘—Оризи
нещо и τnтOии да се зърне отново някъде. еа ди ио вземе,
КОЙЧО ЮТ БЕРЕНДЕ. Шсг, Вд, Койчо от Койнаре <с кривото магамр>.
КОЙЧО ОТ КОЙНАРЕ <С КРИВОТО МАГАРЕ >- Шсг, Неизвестно кой (употре¬
бява се като отговор пи въпрос— „кой“, яоимто е—пит-пянт не иска дм отговори направо,
шля не зп—е). Кой нaлиaua шоио? — Койчо от КОйнарс,
Още: Койчо от Беренде, Шсг,
<К>И> ЩЕ ИЗПЪДИ ВОДЕНИЧАРЯ е ще изпъди някой воденичар,
Диал. 3— човек, коИто яде мноио и ост—в— подир всичке на софрата дм яде,
КОКОША ЖАЛБА. Ирон, Н-искреи- мъка, тъоуeтτзнe. — Е, ако ся ня uыинβm жив? —
ще стон: кокоеa жалба в махалото нШ — aρβеcчв го грудо Мoлкм. ИВ- Вазов. -Цончоватм
530
мъст, Не бой сс. няма До станс никакво кмкотш жалби е махалото за uштцτβ качулка
а ввънкyuкн! Из, Вазов. Кандидати па сш—и—т—-
Ощс: Кокои— жaлгтτ. Дасл, Ир^он,
КОКОША ЖАЛОСТ. Днau. Ирон, Ед. Конопа жалба- Сшоно ще някоя омкошс
жалост и мехлопо на. П, Р, Сл—з—Икое. Български притчи явя иотлознцн и характерни
думи,
КОКОШАТА НЕДЕЛЯ, Диал. Моментът. зрем—то. когато някой. Оез мноио да
мисля или да се ногеОие. репаза да се одснн, — Ти ожени лн ся? — отведнъж промени
разговора Стоян Власи, — На бнеисн рсб. И за мснс ДодДс кооотoτo нсДеля, М, Яворски,
Хората се промениха,
Още: <чтп<τa> (ньоормв<та>) неделя.
КОКОШКА ПЕЕ някъДе, Нзиьлнтзa се в семейството вопят— на женат—, депата
командуй—, Таза пролв! Нсйбсннца роДа а нарекло (яшсшо нш Друго аме, БажДа сс, че
кокмекa псе в оная кыua. Е. Γ-яоЕTн—, С-дсм иолEHн, — Бре по. жено как ни сбъркво
плановеше! — завърш. глово Ралчо и капо помълча, поДиикно: — Слушай. Гоно. тука и
пея къще оокоеоa ли пее. или пяшел? Ст. Ц, Даскалов. Сτу6ш—яткнτ- гнпи-
КОКОШКА ПЪШКА. ПЕТЕЛ ОЕ ТРЪШКД. Досл. Ирон, Зи човек. коИто- се OTn—из—
повече от пострадалЕя-
КОКОШКДТД НЕ ЗНАЕ. ЯЙЦЕТО ЗНАЕ- Днел. Зи оозeк. който се погази— ио-умдн
от другите, по-иог—МЕ от него.
КОЛАТА МН < ДВЕ КОЛЕЛА, ОБРЪЩАМ ПДКЪДЕТО ЩА. Диал. Н— съм постоянен.
меня мненията си. решенията ' сн я пр,
Още: Кочити мн с две кочслм. та се въртят и насам, н патим- Днал,
КОЛАТА МИ < ДВЕ КОЛЕЛА, ТА СЕ ВЪРТЯТ И НАСАМ, И НАТАМ. Даал,
Вд, Копита мн с две новсям. о0ръпaм накъдето щ—,
КОЛАТА МИ СА < ДВЕ КОПЕЛЕТА, ТА СЕ ВЪРТЯТ НАВСЯКЪДЕ, Даал,
ТъИ като съм Оогат, работата мн вързн. ганто аз шсгам-
КОЛЕЦ ЛИ ЩЕ ПОБИЯ, Ед. Не ще поОня колец,
КОЛКО АКЪЛА ЩЕ МИ ДОЙДАТ, Слсб главно uви. Която рeж—HEт, мисли, на¬
мерения ще мн хрумнат, Дотогава кой зноя колко акъли щс ма Дойдат.
КОЛКО ВОДА ИЗТЕЧЕ оп някога [КОЛКО ВОДА ЩЕ ИЗТЕЧЕ бо някога}.
Много врсме измина - (ще се измине) от (до) дадсн момент, мноио неща се промениха,
се случиха (ще се променят. ще се случат). „Пacлоиmыτ е, казвам. от пспбсссш и трспе,
бе Другарю. а оттогава колко воДа езшсчч.“ Н, Хайтов. Диви разяазн. Ильо се стресни — ,..
„Ех, какво (о е пом. само живо а вeρсeо ба с“, yооин сс той а слсд мслом пик са помисля.
чя ще бы(ы много добрс, око е момче. Но а момчс бе е — колко вода щс нзшсчя, (окото
да порасне. та До взсме и (и му помага, Г- Kaпмтлaзоз. Селски нсτопEE-
Още: Много води 1зτeоe.
КОЛКО Е НД ХИЛЯДАТА ПОЛОВИНАТА ЛИ МИСЛИШ· Ирот. Употребява се
нито въпрос към някого. който се е замисляш, умислял б—з сериозни причина.
КОЛКО ЗНАЕ БАБА, ТОЛКОВА И БАЕ, Дoau. 3— ооз·н, който върпш нещо ганто
ся е свикнал, както може, ганто умее.
Още: Така (тошкоза) баби знае. така (толкоз—) бае- Тъй знае 0—би. тъй 0—д. Това
б—Ои знае, тоз— си и бил. Едно си Омби зп—е. едно си бие- Днал. Така зиме дядо да Ом·· Диал.
КОЛКО ЗНАЕ ДЯДО, ТОЛКОЗ ХОРО СКАКА· Днал. За ооe-к, който върши
нещо както сн знае. както моде, нанто умее.
КОЛКО КАЛПАЦИ ЩЕ ОПУСТЕЯТ До някога, Много хор— могат дм измрат до
оиneл—ш·я момент, ДоДс съмнс. колом ксuлaaн ще опустеят.
Още: Която папки ще опустеят. Колко капи ще опустеят. Диол.
531
КОЛКО КАПИ ЩЕ ОПУСТЕЯТ До някога, Дасл, Вд. Ковко нилпацн ще опустеят
до аяоозa,
КОЛКО ОТ КАМИК ВОДА- СляД главно цвρ. Нищо- Ще тн Додс колко от
комик ио(ш,
КОЛКО ПАРИ СТРУВАМ- Слеб главно азр. Одакн. выв 2 и 3 л. Зи човек — какъв е.
диазо пр—дстаилнза. каниш -са възможностите му (обикн. еа отрицателни н—оeтτзм), „Аха,
уплаша cel — ... — Разбрах п аз оoкво цисты са а колко поря струваш.
М- - Maро·иткн, ТЕхо пристанищ—. Знам тс оолкм пари струваш! Добр: че nмкмйаuяm
бяДо КостаДин 0 на шсд: отвора очитс, К- Пстяанов, ХМИдутн. Ниaкoзuс оanм жена а . само
ся лсза. Премерих зо колко пара струва. Кр, Григоров, Рa‘ловоaπн, Н: сьм оп П4ρнaо,
но сым рсдопил том още преда Двеста — отговора непознатоя!. опипвайки с поглсД
войнико. оamо че пиeaeаτβoеe колко пара струва, К- Кръстев. Катастрофа- И шсд: пс
зна. колко пори струваш! Бозomо Хитлер уДарш Русияша, ломнaιе ля какео бсшс е твойто
кръчми ...? — хaneеe го той. Ст. Мирков, Дълбоки бразди,
Още: Колко пари чипн. Днал.
КОЛКО ПАРИ <ГИ> СТРУВА пред нещо. Какао е в сравнение с яещо. нищо ял
д[ред:ставвява в сравненше с яещо друго (при подчертаван— по-иовямото знaоeнн·. задност
дм ' , второто нещо от две н—щи, конто се сравняват)- Хляб лн, че кмлоо пори па струвс
той преД нашата млоДосш? Ημ» зо Дарят злобните, От, ЧншEнинnоe. Хп—б шап шасущняй,
КОЛКО ПАРИ ЧИНЯ, Дасл. Вд, Ковко пари струвам, — Е, сьойл: бака.ым,
оoжeme до видим.,. — одърно. ся султонът към новия българска екзарх. мбзлcжeсйоu зо
от глав» (о лcma, До иoвд:и: колко πшиa чини, Хр, Д- Бръзицоз. Някога в Цариград.
КОЛКОТО БАМО Е ТРОЯН. ггnмзтм. Днал, Ирон.. Някак. съвсем не (оправям
д^що), θ^ακα иoдоτсτс кмломmо Бсмо в Троян.
КОЛКОТО ГЛАВА ДД СВРА- За жилищ—, дом — тъeтeм скромен, ковкото дм -е
жодслонн. Амс ксоuо бешс лиβдa? Hoлиoeo са копшорк»,,... коломnо глава до свре с Децата
а жсноша нс сушина кошо Добитъка а толкоз, А ссга — полото, П- Станчева, На гостя,
КОЛКОТО ГЛАС ИМАМ, викам (нnдпт, рдиа. пищя е под.). Извънредно силно
(Вянмм), Пра всс пуй малко по-ноДолу шой започва до пес омломnо глас ама. И. Йонков,
Прнншюо·π1тτa на Горовомои, Той acксme до уДаро по масата, ба извика ооuкоmм глес
ома, чя всичко туй е лъжи, но от яб усшота му капо чя ся cкJeсхс, И, Иоиноз,
Женско сърце,
Още: Колкото мн глас държи.
СКОЛКЮТО (САМО» ДД СЕ НАМИРАМ / ДД ОЕ НАМЕРЯ НД ДУМА, Дисл,
KoTototo да не мълчи. точното да нада нещо. Но а Ян» не ucосеc (а мълчи. гмnвcтe
ее (а му каже нещо, по п. не можс До ся ρ:ен, зaлиoоaзвa напосоки, кмлкмmм До ся
нсмoиo но бума,. К, Петяиноз, Хайдути. — Ще uзлuзсе ли. синко? — .. , — Ноли сым
поканен на гобеж, или забрава? — Нс съм вaбисβuлa, но. в! тока са потам, До ся ни
морам нш бума, К, Петнаноз. Златната з—мя-
Още: < Колкото (сам» да се намирам / да се намеря пи приказка - Дисл,
< КОЛКОТО (САМО)> ДА ОЕ НАМИРАМ / ДД ОЕ НАМЕРЯ НД ПРИКАЗКА
Днал, Ед, < Колкото ((тмяH> да се намирам / дм се πaмeрт пи дума- — Оnоыe4
знасш, чв единственият вхоб но помещението е ош ксдонвпо на Евонс — папам. кмuомτм
до ся намирам но nиaкoвкo. Б, Райнов. Няма нищо по-хубаво от вопото време. Зaлρнкoз-
захм: за чбно. зс Друго — да сс намирам: на приказка, Ст, Сиврнеи. Завръщане след
бягство, — Гслак, сам ваo:m, чя тсзи нсщо не могат да се оправят за Ден-Дзо, или ссмо,
Да сс намирам: но лρaкaвкa, Н, Антонов, В открито мор—-
< КОЛКОТО > ДД ОЕ НАМИРАМ НА РАБОТА, Колкото дм сн запълня врдм—то.
да яе тнучaт. 6—з дм е особено наложително- — А-с, аз капо вибя още клиента а поз¬
навам щс купува ало няма да купува! ... — И за мен какво рсшахтс? — nмnнmсх с
любопитство, — Глсбсп: ей moос, кмломmо да ся намираш: нс радопо! — призна мн от
оиоeeао той. Н, Широз-Т—р—с, Не умен и тошнова. Съду цырвулоше си,. , а лсо бавно
го вaобyβa. Всичко шоио uьитβшe (а ся намира на работа, К- Петнаноз. Злмтн—та еемя-
532
КОЛКОТО ЕДНО ДОБРУТРО, н— струвам, Нобaзи, Нинии, нищо (ял струвам), —
< Гсиuлйомс лн? Та тюй не струва колкошо сдно Добрутро! Из- В—зов. чШчоецн-
КОЛКОТО ЗА БОГ ДА ПРОСТИ, <ъeтeм малко, недостатъчно (за коляч—стео храна),
Даде му до хапне колкото за боа (о просшн.
КОЛКОТО ЗА ЕДИНА МИ ЗЪБ- Съвсем малко (обикн, ем ндеш·, храна), — Каке» си
cmuпaa! Донссыл са [пастърма] колкошо зс едоно мн зъб, К. Kaшоeз. ЖЕзите помнят.
< КОЛКОТО > ЗА ЛИЦЕ, За да сл даде външно ацд. че нещо, косто трябва да се на¬
правя, е нииnaзeπо; привидно. формално- Щя напишем колкото за лoaβ няколко бюлвшинц
с неговото имс, Ал. КонстаптЕпоз. Бай Гиньо, Бaкmо и да в. моно анксшишо, мснс
мс nмcмъминхс колкото за .ице. но аз взсх до събирам сисбеноя зс Дзамошо свои nио-
τuβнцau. Г, Kиnaтлизоз. Жани лΆрн от зила „Едечиайс“. В сслошо пу омаше, ту
нямаше кмст. а когото зо имаше, той бсше πм-cкоим зс лнце. Влссшта са бсш^ в ρьacmc но
оeхaяma, Б- Нссторои. Светлина над Родопите, Бод нямахте лaτρuоmuчeеоomш Доблест
до нзосжemc, поне зс лицс, недоволство, когато върху злсвапо, оояnо трябва До я крася
белзийскштш корони, сс наложа мсзрапансксшо чалма, Ап, Константинов, Приятелски
писма, Тя попита нещо Сτсноo, омлкмmо за лицс. и наблюДаваше внимателно и Двамата,
Г, Kanитnaзоз. Обинноз—пн хора.
Ющл: < Колкото> еа оон. 3— хорско чнцл. - Днал,
< КОЛКОТО> ЗА ОЧИ, За да се даде външно зид, че яещо. което трябва да се направя,
е направено; привидно. формално, Но-ρсно ρ4квнвнaнмннume комисии миновохо колкото зс
очи. ометоха пържените яйц» а иарснатс оооошоo. коишо угобловапе хоро ям мъкнеха,
за до зи омoлмcmoβяm, и се nиыжeоcβoхo. Г, Карислмиоз. След ноември, Същинското
ом номерене: деш: (и срещнат пик учителките. но зс До се прикрият. -колкото за очи, ото-
бохс би потърсят учителя Баташки, И, Йовков, Иnнншюч-ннтτ— яа Горошомоз. ЕДно
сыДыбно комисия на разпаша за очи а и бие (на урсби рсдотап» по начертания оп по¬
рено план, К, Вдлноноз, Е тъмница, А елаба^сшо Дъвчеше тъй усърдно, че с: τρecβmβ
aτлona му гъсто броди а. колкото зс очи, от врсмс но виeмe прекрыстиишс три
пчзошо, Е, Мутафчиев—. Летопис пи смутното време- — Ама шо защо чyмоcuсе доляиuнш,
жсно! — рсчс до зсиumн началника си десетнакът. мaоoρ че бумапя му д.хс козено само зс
оиu, Ст. Загорчипов, ИзмИло.
Още: < КолкотО еа лице.
КОЛКОТО ЗА ИЮЩЯНКД, Дисл.. Твърде малко (оОякн. за ядене, хр—ни)-
КОЛКОТО ЗА ХЛЯБА- Срещу съвсем нищожно заплащаш—, точното еа оскъдна пре¬
храна, Да, рсдотеха nмаяоогα с ншднацо за няколко зиоеa, колкошо зс хляба, Ив, Визов,
НемшяЕ-педрмгн,
Още: 3— -λιε^ηΟ хлнб-
КОЛКОТО ИГЛЕН ВРЪХ· Диал. Вд. Колкото ни игла<та> върха- Та ма си жено,
но оолооτо иглен връх нс заoeт, К, Исткинов. Пр—т-лннцн,
КОЛКОТО ИСКАШ, ’. Много, в голямо rолно-тτзо- — Напопък ама eияшмвo
пръчки. с лозина нсболу край върбалака колкото искаш!,. . Той [озч—рнт] cкоонo по раеи,
иззаДа ножче а се погни До рсж: жалавяш: диτаоβaац, Н, Ю- Тодоров. Идилии- Но амвра-
осаcкo територия не се е воювало, производството е цялостно. материали колкото
acоom, и вся пик жилищна кинвс, Г, Белее. Какво видях а Америка, Бащата е(иш Дишаше
ош умора. ама успашо му не спареха — псувня. закони кмлкмmм искаш, Е. Полянов, Белият
вятър в планината,
’. Мноио. въз знсонм тτeи·н, Щя се разхожбаме колкото цcоaт-
Юще: Колко <то> щеж· Ковкото <тн> дуп— иск—-
КОЛКОТО МАГАРЕ ОТ ВОЕННА МУЗИКА. разбирам, Ирон, Никин, нищо
не ' (разбирам),
КОЛКОТО (КАТО) МАГАРЕ ОТ КАНТАР, разбирам (проумявам ^‘ημεμμ).
Ирон. Нищо не , (разбирам),
Още: Колкото (като) муле от кмстар- Диал, Ирон.
533
КОЛКОТО (КАТО) МАГАРЕ ОТ КПДДЕНЧЕВД ВОДА, отбирая, Ирон, Нещо
не (отбирам, ризОнрам).
КЮЛКОТО (КАТЮ) МАГАРЕ ЮТ ПСАЛТИР, разбирам, Дасл, Ирон.. Нищо не (раз¬
бирам).
КОЛКОТО МИ ГЛАС ДЪРЖИ, виним (нnспт. рдва. и1пт)- Извънредно силно
(вят—м), Усшсбацшят, който оп неумение не прекъсни пререканиято още е началото
ом, сега yби.еc с всичка сала звънеца а вaкoеe оолооnм му злос Държа, Ст. Чншннинроз. ХвдО
вми насущпшй. Ганка aвβнкo; ceляноana изплака, Стирсти изрева колооmм й глас (ъижβтe.
Из- Вазов, Поза з—мя. Сивушки се качи нс мρсвyаяоa, — Щъркове. — вaоаa т. кмлооτо !
глас eыижeme, — раевом ся, че ии вижбом сбрано, ебанно а готово зс борба, Ю, Висял-в,
Дивата гора, И по оmcиeиаaя тротоар нс оaзoρмanс с: разхождах» остригано момчето,
Те пък свареха но катара а акордеони; пояха коаяо оп пумдссто душилия а викаха а кре¬
щяха колкото им злос Държа, уж чя пеех».. Кг, Цанев, Войници. Нмcлc се кача но
него,... и aвβaкa колкото му злос Държеше но Йотата: Бyкyρaгy! Нз, Вазов, Чичовци-
Още: Колкото глас имам- Що глас мн държи, Днau,
КОЛКОТО МИ КРДЮДсТ» ДЪРЖАТ. < eтнонш сивя. точното мои—- Гиыносτo зо
пусна. олиaвu се а потърси място зс сядоне. Тончо отстъпя аяоолоо крачка вaeнeеком.
сетне се обърни а хyоаo (а дяза коuкмnм му оиaосna Държаха. П. Проданов, Седмоклас¬
ници. Гооy вцж, озовал ся нсд воденицата,... а (βοατα, което често влнвсхo До дерат
слоиш. щом зо иадехш. ня слязоха, » лиоcτо ноподиохо а дязаха оолкмmм им крско (ыржот.
И- Йовков, Старопланински яеи—ндн.
Още: Колкото мн нозете държат-
КОЛКОТО М> НОЗЕТЕ ДЪРЖАТ- Ед, Ковкото ми ар;^м^км^т^:> държат, Те тичаха
кмлооτо им Държсха нмв4mc, обезумели, вaзyднлa ucяосовс смелост, — Стойтс! Бырнет се
назад! От. Зaиоnонноe, ИЗмИго,
КОЛКОТО (ЩЮ) МИ ОЕ ОТКЪСНЕ ОТ ЗЪБИ- Дасл, Колкото пожелан, ковкото
искам или мога, Дсб: но - сановете са ооuооτо му сс оmоъcнш от зыби,
КОЛКОТО МН СИЛА ДЪРЖИ. Ковкото мога. с всички сипи, Велякснчешо тръгнало
оым зайчето. Хукнало зайчето оолкоmо му сала държат.. Раи Босилек, Радост. В отсрещния
двор отново се поява дадачкото, Този път пя aвзлeжeaиe много uзnлсеeнo- Затече се
кJломnо й силиш: Държахо към ранения, — Молот но доба! Кръв! Рoоня нося! Турете
му иaоuя!.. · К, Ламбрев, Средногорски партизани, Аз забързах колооmо мн сало (ыρжβтe,
дсз до ся обърни. Ни- Вазов. Утро в Банки.
КОЛКОТО (КАТЮ) МУПЕ ЮТ КАНТАР. разбирам, Ирон. Вд, Колкото мигар—
от киптар-
КОЛКОТО НА НГЛА<Т>> ВЪРХА н КОЛКОТО НД ВРЪХ ИГЛА- Доил. ’. Твърд—
ммвко, съвсем малко, мъничко, Да! мн оолооmо но иглите върхът,
2. При отриц- Нищо-
Още: Колкото шилен връх.
КОЛКОТО ОТ ЗЕМЯТА ДО НЕБЕТО н КОЛКОТО ЮТ НЕБЕТО ДО ЗЕМЯТА.
3— разпина, н-тьоτи·τтτинe — много' голяма (о). Има иaзлuос межбу тях колкJnм ош
земята До недето, ■ Това е Далеч ош есшиното колооmо от небето До вeмяmo,
КОЛКОТО ОТ КОЧ МЛЯКО, Ирон. Никакъв, Тоя ще получи Дoмomρовcоo но-
греДа и щ: ся neнcaонaиo. От такъв ползата е оолооmо оп коч мляоо, Μ. Maроeвснн,
Тихо иnнсτ—HEщe.
КОЛКОТО РЕШЕТО ВОДА. Никак- Държа ДумО. оолкоτо решето ио(о. ИотлозEцм.
КОЛКОТО (КАТО) СВННЯ ОТ ДИНЯ. разбирам (разумним. отбирам поени·
вам н под-). Иимн. Нищо не - (разбирам),
Още: Колкото (като) тзшπт от тиква (кратуна). Доил. Ирон,
КОЛКОТО (КАТО) СВИНЯ ОТ ТИКВА. отбирая- Доил, Ирон. Вд, Колкото (к—то)
синяя ОТ ДИНЯ.
534
КОЛКОТО (КАТО) СВИНЯ ОТ КАЛ, отбирам- Дши, Ирон., Нищо не (отОнрам.
разбирам),
Още: Колкото (като) свепн от ишш. Диал. Ирон.
КОЛКОТО (КАТО) СВИНЯ ОТ КРАТУНА отбирам, Доил, Ирон. Вд, Колкото
(н—то) тeння от динн-
КОЛКОТО (КАТО) ОВННЯ ОТ ТИНЯ, разбирам, Днал, Ирон. Вд. Ковкото (като)
•виня от НИЛ-
КОЛКОТО СТРАХ ДА ВЗЕМЕ, 0—мо да се уплаши и дм не см—е всче дм н— сл'
полонπтeи. дм не смсе дм върши пaнотτн. Ηα.ο па осзсх До го поубсраш мсл^о, само
колкото страх ба взсмс и бруз път бе нс носяго! Чудомир. Убийстио-
КОЛКОТО <ТИ> ДУША ИСКА. ’. Много, е голямо колEо—сτзо- Гъба а лобоДо
имаш: омлооnо eyес иски е леса, Ст· 3ииороEHоe, Д-ш иотn-л-н.
2. Много. въз висока тτeи-н.
Още: Колкото искии- Колкото <ти> дуи— тикa. Нρоcτми:а-
КОЛКОТО < ТИ> ДУША САКА. Ниоcmоρcа, ’· Много, е голямо колно—тτво, Имаше
.денс а пиене коломnм пн буша сако.
2» Много, във знсон— степен. Яeмхаc омломmо Душа сикш.
Още: Колкото <ти> душа иска
КОЛКОТО ЦИГАНИН КИСЕЛО МЛЯКО, С преДходно азр, Никак (употребява
сл. еа да се посочи, чс ндщо няма дм стане. ням— дм се осъществя). Дс свърташ имот
кмлкмnм циганин коссло мляом.
КЮЛКО<ГЮ> ЩЕШ· ’. Много, е голямо количество. — Н: само вълци, но и
мсчка ом» яз нашата планини, И сърни, а Давя свине, а кози. А зайци и лисица —— коломmм
щеш. И- Здравков, Незабравимо детство, Годанате много май стснсхс. nъо а зиcховae —
омлкмnо иeш- Ст, Зииоро1πои, Дсн последеш- — И дρoено имам — и4оыл вмe:нoчoияτ, —
и хляб кмломmм щ:т. Рмн Босяг-н, Весели принизни,
2. Мноио. във βε^η— тτ-п-я, Не женско приказка шой нноозo не обръщаше внимание. —
Дс имам аз оyчe а nyеос, — коза в себе са шой, — лыо тн са брънки! оолкмnм щеш. Елин
И—вия. Щъркови ин-еди- — Рабойчо, ада в арсенната! Том : по-хубаво: тaиоко я, викой
си колкошо щеш.
Още: Колкото искаш,
КОЛКО ХЛЯБ. ТОЛКО И СИРЕНЕ. Днал. 3— човек. който яе псстн; разсипник,
■р—хосяшк.
КОЛКО ШАПКИ ЩЕ ОПУСТЕЯТ (о някого, Много хора могат дм измрат до опре¬
делен мом—нт, До утрс колко шапка ще - опусшчят, · Дотогава н: знасм омлко шanоa
ще опустеят
Ющ—: Мното папки ще опуст—ят. Колко калпаци (кипи) ще опустеят. Дасл,
КОЛ ЛН ЩЕ ПОБИЯ <НД 3ЕМЯТД>- Вд, Не ще побия кол <на елмятт>-
КОЛ ЛИ ЩЕ ПОБИЯ НА ТОЯ ОВЯТ (НА СВЕТА). Даал. Ед- Не щ— побия кол
ж— тзeτ—,
КОЛУМБОВО ЯЙЦЕ, Княж. Остроумно реженЕ- , на труден проблем. косто., след
нито бъд— чуто, сл струва просто н г—тно ни всички. За^]^1^1^1^хмв а - източния прозорец
но коиaдоρa . с нова клепка,,. Запалихме лампа е цслия, ооρueои- . . Гсос иaвρβеaхмβ
аβρaвρ:еaмoя uылиоc — нсеeτо ^олум^б^ово яйце. Б, Дпричов. Кифлата нм началника-
От мзснлоτи ем Христофор КошумО, който р—‘р-иях з—л—омτa да закрепя на едно място непраздно яйц—,
амто ио счупил откъм долната му стрипи.
КОЛЯ КУЧЕТО, Пълен. eс—зnитτ·н иосиолaп съм аз, з— всичко се служа и из·
пъшнниа моята воля, командуи—м аз; от мен зависи Етноно, Ссга : първа търговец но оо-
жирска стока - а нсй-змллм чорбаДжия, Той кола кучето .е Габрово, Д, , K—рaлнHоeЕ, На¬
роден занрнпншн- — Амс сега а боО ' Манол щя осЛц оyчβτм —- слвд Kисτоо мЫлчанос кози
535
ропо.т, Ем, Станев, Иван Кондирее, Бащи ма а мойка мн св скарах» — нв раздарим
за оaоeм. По яДно врсме топко рече: — Аз коля кучето в тсзи къща, кaово повсчС!
И, Вълчев, Родихме се змейове.
Още: Беся кучсто-
КОЛЯ ОТКЪМ ВРАТА. Даал. 1. Проявявам голям— жестокост, страшно измъчвам
някого, д—стоно се разправям с някого.
2. Извършвам нещо Оазно и мъчително. не и—ято трябва,
КОМДНДУВДМ ПАРАДА· Нар-кдам какво да се пр—ан; налагам се, И послы, сомита
този нсмссо [ни големците от селото] означова, че пс щя комонДузоп пороДо. а под,
униформеният, .. ще играе ролята но прост изпълнител, М, Mирчeиткн, Героите ни Белица,
КОМАРА ЦЕДЯ, КАМИЛИ ГЪЛТАМ. Днал. ’· Проявявам дребнавост, като пилен
по-ценното. а държа ‘м по-ммгоценпото,
2· ЗаО-лязи-м у другите н шиИ-дребните недостатъци и ирлжиш, и не виждам много ио-гншeмEИ
«вой слабости н трепти,
Води началото ся от Евангелието — думи еа Исус ее хора, конто зм незначителни неща см по-съи—сняи,' а
з— по-задните — безсъвестни
ВИ
КОМИНА МИ МНОГО ИУШН- Даал, Мноио съм хремме.
КОМУ ГИ РАЗПРАВЯШ. Ниeнeби, Не тд вярвам, да не мислиш. че тн вярвам.
Още: Н— мене ли ще ги разпраеяж.
КОМУ ПРОДАВАШ <ТИЯ> < ЗЕЛЕН» КРАСТАВИЦИ, Ед, Не мн продавай
нпaсτ—иEЦш,
КОМУ ЩЕ НАКРИВИШ, Ирон, Никого ням— да еасеинеж. на някого няма да при·
чинип неприятност с постъпките тн, Кому щс ншоиaвaт. като ся оτиJвoт, ала обесиш*
Не, Визов, Kи‘aш—ртяaτи царица
КЮМШИЙСКАТА КОТКА ИЗЯЛА МЕСОТО. А ПАШАТА СЕ НАЯЛА- Досл. Казва
се на ооeeк, коИто е направил сим н—що лошо. а обвиняем другите,
КОМШНЙСКДТА КОТКА НАКУСИЛД МЛЯКОТО. Д НАШАТА СЕ ЮБЛНЗВД-
Днел, Киева се на оозer, който е направил смм яещо лошо, а обвинява другитс-
КОП ВОДЯ. ПЕШИ ХОДЯ- Дишл, Не се ползувам от това, което имам,
КОН ДД РАЗИГРАВАШ « нсщо ала пяоыeβ. Зи иом-щ-πEe, апартамент — много
голям, мноио просторен- И аз — и Бoкво До правя! Едно -къщи — оон и нся дш
иaзaзисeaе, апартамент!... Напатено вътрс, нарсДсно, поДрсДено. само, Дсто се века.
шо ся oиmыо. Н, Хайтов. ДШен ризкизя,
Още: С топ да итр—еж.
г КОН НЯМАМ. КРАКА МАХАМ· Заловил съм се с някакви работа, Оез да са налице
необходимите условия ем осъществяването !. Някой продумал. Друг пошепнал, а вия
мсч завъртяхте. Дешо ся рскло. кон нямате. оиaоa махате. — Ти оτоиoй врсмс са
нcucинuк, Драго, М, Смнлозм. Друм се вне-
КОП ПЪРДИ, < ВЯТЪР Е)ЕЕ>- Вулг. 3— празня приказки, бръщолевене.
Още: Кон пърди, вятър влИ, гората се пюпей. Диал, Була, Кон пърди. вятър вей,
Димки перо люлей- Днал, Вулг,
КОН ГЪРДИ. ВЯТЪР ВЕЙ, ГОРАТА СЕ ЛЮЛЕЙ- Доил. Була. Вд, Кон пърди.
вятър вее,
КОН ПЪРДИ, ВЯТЪР ВЕЙ, ДИМКА ПЕРО ЛЮЛЕЙ. Дасл. Була, Вд, Кон пърди,
вятър еел,
КОН РАБСКД ДОБА) Диал. Към зазорна—не, прдди съмимне-
536
КОП ТН£БЪР3, Диол. Възклицание. е което се пожег—зи добро, утидuяо пътуване;
добър иъτ-
КОПТРАТА ЮСТДЕА / ОСТАНЕ У МЕНЕ, Всички неприятни последици се струпват
върху мсне. из изпитвам нмй-мноио неприятности при нтяarвa работи. в която см за¬
месени понлоe лица- — Кой крие, код прав ня знам,., Бмнmρсτс остана у мснс! — възДъхно
Гошьо и бозно тръгна към вротото. К, К—nоeв, Семейството на тъначите, Крадците рядко
биваха улавяно и контрата оcτouaе: у месшнат: aaгa.аa. Ии- Петров. Преди да се родн.
Защо изпратиха Друг, слсд капо ооакyиcыm спечелих аз? Защо контрата остани у менс?
За 301^^ сисденас оттогава аз зноя кокво до nисвτ. Др- Асенов, Изпити,
КОПАЯ ГРЮБ<Д> аяоммy. Готвя, замислям нещо мноио лошо за някого, гибелта
ни някого- Изменникът бол nyо, шоплал сым зо в пазвата са, копаел мн тайно гроба,
Ни, Визов, Борислав, И прсД тях ще сс кланяш, кoоnо ся олсаяиe и пряД мыжо мн, и преД
мснс, а пред оня Ивайло, а заД гърди ом щя копаеш гроб. зс ба се aвeuзаeш ти, Зноя
Добре новаците та. Нели аз те азДнанох. Ст. Заторчянов. Ивайло, Йоаким а Светослав
му копаеха тайно ароди. но по исвuнчаa начина а с резни acлa. >и, Визов, Си-тосл—е
Тертер?
Още: Копан трап (яма), Досл.
КОПАЯ С ИГЛА БУНАР- Дисл. Вд, Копан е игла Кладенец /е ’ зн—ч,/,
КОПАЯ < ИГЛА КЛАДЕНЕЦ, ’. Доил, Върша О-зсмнсл-на работа; работя я-сиятτπо.
2. Върша теди—, трудна. извънредно бавна работа, която —дим след мноио дълги усилия
дива резултати, Дмоanм раздерем,.... чя е в граДо — пой зарязал службашо а посл
чaфлaош, ., Само чя До ши кажа. nиyeаuчко трядеа да му е ... Все вдно. дет 3^0!,
с шал» олoecнeц дш оолс:m. К. Константинов. Седем часът заранта,
Още: Копан с игла Оупир /към 1 знач,/. Днал,
КОПАЯ ОИ ГРОБА н КОПАЯ СОБСТВЕНИЯ ОИ ГРОБ, Подготвям сам инбешта
п, Тод [Момчил] - чу пак ^спо но сын кaо Момчалоицапе зaеyиyкaхс,. ,,, а Радко aввнкс:
„Сома са копаят гробе.“' Ст- 3aиороEноe, Ден иотлeлeн. Той (ойде и онова положение. ом-
зато чоuβо ся зоДи еякoи от зло.» са орисоя а безсвястно са ооnaβ сам гроба, А. Стра-
пЕМироз. Есенни дни,
КОПАЯ ТРАП а.оммy. Днал, - Ед, Копия иро><<а> някому.
КОПАЯ ЯМА аяоммy. Доил, Вд, Копан тро<<м> някому.
КОПРИВА ЯДЕ, КОПРИНА НОСИ, Ноeaзи, 3— беден човек. който се обnно— и скъпя
дрехи н се големее,
КОПРИНЕНА ЖЕНА < ВЪЛНЕН МЪЖ. Даал. Казва се, когато мъдът е по-прост
от депа ся шля пън е неучен, простия,
КОПТНСВА МИ / КОПТИОА МИ ОТ СЪРЦЕ, Обикн, със слв(и, изр, със съюз дм.
Дoou. Поисква мн се, под—шмимм силно нещо- Томам, дротс; ноле ши копшшсо оп
сърцс (и aeβт с мсне и До се сториш хаДжея, блюзе тсбс а преблазя но твоят зρemаa
(yеш, Н, Герои. Речния на Oлъиanтннй язик,
КОПЧЕ НЕ МОГА ДД КАЖА и КОПЧЕ НЯМА ДА КАЖА- Съвсем нищо не въз¬
разявам, Хел: имаше ебно дребничко момче, стрсхлнео а изпълнително — по, гоикоτм,
кото зо βцeemc. тъй са глътксше езика. чв нв можеше копчс ба кажч, Г, Кирасваиое,
Ех, сега Дм мн е, — Заплашато но Дясното крало Фaчоо Пестило в много малке».. —
Другар.. Директор ще му боДе назрсеи за Първа май! И никой няма (о коже ооπч4!.. . —
Кaвβсй (а чуем! — промълви неуверено Бιсв^^<^«^,... — Тая рсдото ще трябва дш се мота-
βoиo. Tоπно. Трудовите потτшд—ннт на лттноτо кряло- Комунаспат (., ) му отвръщаха
нс с учено ццтешш. ... а ' с нароена позов^^ки и пословица, срсщу конто той ня можеше
(а каже оолчβ, Г. Kирaтл—иоз, Изчадия —лозн, Нс това той копче ня може (а ма оaж:,
ваoeтe, чс сым ^03.
Още: Копче не моим да рек— (няма да река).
КОПЧЕ НЕ МОГА ДА РЕКА и КОПЧЕ НЯМА ДД РЕКА, Ед. Копче не мога дм нада-
537
КОРАВА ГЛАВА. Упорит. твърдоглав, инат човек. Боρшвo глава щс До е бол тоя
Пелпек-Иссан а мокор чс Домашнеше му го ня пускала до вырви. иeенл би отоде пра
деребея а Да са цско правото, Н, ХаИтои. Съперници, Н: знам какви (..μη го бяхс прихванала
днсс, но на всичко ошаоре плато цялата сметки. Huосо нс одочам дс мн плещит cмcmонn:.
но може лн човск (а спора с токова корова глава кашо Конола. П. Вединоа. Сяняте
пеперудя. Стефан вДигна сшоло да вразумя поя кораво глава, В, Андреев, Партизански
ризкази-
Юще: Кории— кр—тун—. Нρcнeби, Дебела. глаии /и 1 зн—ч-/, Буков— илмиа /в 1 знач./.
Днал.
КОРАВА КРАТУНА- Нρcнβбρ, Упорит, твърдоглав. инат ооeer, Напипал виренат
тиква. ллюcоaл, плескал ся, по нс мога да го позно., маскарата с маскаре! — Кaо те
казват бс, момченце! — ... Честолюднеояш тяквояДсц ммчю ,. Аз ще го научи
Да приказва! Ей ссга щя омвкнс шия ооρoβш кратуни, бет се е мспншло но майчината са.
Чудомир, Първият урок,
Още: Корави глава,
КОРАВА МИ Е ГЛАВАТА. Не се вслушвам е съветите на другите; неразбран н
упорит съм.
Още: Твърда (деО-п—) мн е главата - Няма кормва гл—зм,
КОРАВИ МИ <А ОЧИТЕ, Безочлив съм. нахален съм, нямам чувство еа срам,
Ющл: Имам корави очи· Дебели мн см очите-
КОРЕМЪТ МУ МЕХАНА- Доил. Голям иннянц— е.
КОРИТОТО Е ЦИГАНКА, Дисл. Употребява сл, е— дм се иолчeрτ—e. че ирия-τо пнаи
край и свършване.
КОСТЕЛИВ ОРЕХ. ’. Човек,- с когото мъчно модеж дм се разб—р—ж; упорит, опак,
твърдоглав човек, Омръзнала си мн учена жена, ше си. кaо (а каже. костелов - орех. Не
мога да зи търпя. И, Иоинои, Обикновен ооилr, В гласа му ами нсщо заканително, твърдо.
упорито, Лоча, чя е костелив орех ДяДо Паскал, П, Вечной, СтъвОм до небето. „Код ба
помислил, че вълчето ама нокша? ЩС за пречупим. cшмоашдeτнa болярино. ще се nиeeuβш а ще
зсбиauam'* — глябаше го Ирино, Отсц Ангел мucлcиc зс бащеше на РаДомир: „Проява ся
най-после кръвта, но Драгопа. С костелив орсх ся е всeлс Ирино, Защо й трябваше*
М, Смивоим. Друм се вие,
2· Нещо, ко—то създава големя затруднения; трудна. мъчна работи, Гaзшниоз неистини сс
ооaзo костслое орсх за руснаците, Вас бяхте минирало тем Даже а мишкош:, И- Единое
Напита сия—.
КОСТ МИ Е Е ГЪРЛО, Днел. Пречи мн. мъчи ме,
КОСЪМ С РЪЦЕ НА ДВЕ ДЕЛЯ, Доил, Умея изкусно да вържи всичко, много съм
спосоОен, сръчен, голям маИстор съм.
КЮТКД И МИШКА ЩЕ Спят ЗАЕДНО. Много е студено, настъпил е голям мраз,
студ,
Още: Куч— и котка ще спят заедно-
КОТКА ПО ГРЪБ НЕ ПАДА и КОТКА ПО ГРЪБ ПАДА ЛИ. Употребява се за
упорит човек, коИто не се признав— ем виновен. иго и да яма вян— ем нещо, н ем човек,
който никои— яе отстъпа— от мнението ся,
КОЧА Д УША· Днал, Здрав. дигма оовer, който се Ооря дълго със смъртта. не умира
гссно.
КОЧИ ВЯТЪР МЕ ВЕЕ. Досл.. Нск— мн се да се деня,
КОЧИ НОКТИ ДРАСКАТ ПЮ СЪРЦЕТО, МИ, Доил, Изпитвам дуп-зн^ мъка.
скръб,
538
КОЯ ВОДА ГО , НОСИ. Одaоп, выв 2 и 3 л. Слсд главно азр. Какво е предприел. е
макао положение е. какио ио чана. И наш. Георги Доста сс е всρсвнл оп шия крайна
аДен — ., , И не знаяш коя воео за носи! , ., Само щс са изгуби бъдещето Боиoc.
Из. Вазов. Пови земя-
КОЯ КУЧКА <ГИ> ЛАЕ. Иима, Употребява се. когато - някой пита за нсщо, зм
ноето до момент— му е говорено, обяснтвaно. , а той яе е счупил, Та защо ня мс слушаш
кшоeо тн говоря. и лonaе? Боя кучка то лес досвзо?
Още: Кое куче < ти> чие- Ирон.
КРАВАЙ НА РЪКА, Досл. 3— човек, коИто казн—, че бързи,
КРАДОХА МЕ НА ДВА ФАЙТОНА- Подагр, 1. Имах много а—ялEлaτш, (зи тτanм
мома. която се хиапя, че е била искани за дена от мнозина)-
2. Мноио съм делиш, ятнан някъде-
КРАЙ НД ПРЕДАВАНЕТО- Жара, Възклицание, т което се изразява китеиорячпо
решение иоиeчe дм не се върши нещо неприятно иля дотадно яги сл гонттитЕри, че
нещо неприятно вече се е свършило- ХайДс сега До спим. .. Лско нощ! Край на пребива¬
нето . А. Kananийо-в. Строители на репуОпшамта-
КРДЙЬГЪЛЕН КАМЪК, Книж, Ний-вадната. ниИ-тъщдстеепата чатт н— нещо.
отноватм ни нещо, Биaйызылeн кaмыо в нашито външно nолuτaоa : нсрушимсти Дружба с
нороДаш: но Сывcmcоoя съюз, Г- Димитров. >зявneπнт- Преби всичко открнвамс проблема.»
за нсобхоДнмосшшо оп вяра и човека — този високохуманен принцип нш оомyаocmoчecоoτ»
иДсологая и морал. който бсшс потъпкан през времето но култа към личността а оойmо с
βывобноβτβaаβτо но лснонскит норма но живот отноио ся превръща в крайъгълен камък но
ввouмJмmнмеβнняmo между хорото в ношсто общество, Д. Гюроем, Нв- Острикоа. Път
крез иди,
Води началото ся от Библията, от гнниата ни пророк Нтан: „А полагам в основат— ни Сион нимън,
камък изпитан, крайъгълен. драгоценен. здраво положен?·
КРАКА МН НЕ СТЪПВА / СТЪПИ някъде, Не отивам, не ходя някъде, Моята
оρсвo пусна през тоя зоДоно четири халяба и сто лншро аuясo... — Я, ., че шсб:
кракът па не е сшыпзол е обора! — обада се лиeeceeamβлττ. Н, Кирмчиеза, Неуловимият.
Стараят човск но aыиоовнo служба не хобcеe, оρoоыn му в оρьчмo не стъпваше. Затуй
пък — ДойДеше лн nρoваuк — той сс наместваше но този мuнe:ичβ и през цялая (ян бавно
и на глас с голямо внимание и явна нослоДо препрочиташе псснатч но чбна есхто песно¬
пойки. Г, Рутафов, Н те си бичи деца, Даскал Димитър поиска тукс прсД вас би м: опвшна,
Няма кρaоыτ му Да стыпо, (ооoτо нв aвблaжe. βcaчоо, ко^вот^ е кoв»л. И, Ю, Тодоров.
Първите, — Госто като тебе се nмcиeщoτ с тояга, Гaкa ба внocе, И бруз път (и не е
стъпвал оρoкьτ пи и нoеoτo къщи. И, Мих—Игое. Миштата иanτEзaнн—,
Още: Ногата ми не стъпва / стъпи- Досл.
КРАКА НЕ МИ ОСТАНАХА· Изморих те много от продължително ходене яли от
много работа. свързана т лβидeншe. Когато изкуснат в коларския занаяш енnчeшц!„ , .,
си ся κ^^.ο оп зсдиовcкuя пазар, споделяла своат впечатлена^ оп зрада с (умяшс:
„Остави се, оиaос не ни останеха — то Дълго. дълго. оamо учкур.“ Т, Анастасов, Градът
на предприемчивите планинци-
Още: Ост—нах без кр—км-
КРАКАТА МИ ДА МИЕ, ВОДАТА МИ (ИМ) ДА ПИЕ, Обoон. в поДч. азр. Мноио
ми е ирeлиπ, сгуша ме еа етично, ' и ншцо не мн противоречи, — Мома. н0uио, Моме , ,
Haм:овсеe ! Д:еос зс моминствопо, че бала сс мыонoлo с кокво ля нс. доосτо намерила
шоя. дуДалото, Девер ù. ти зо в»cлcnuлo с имот, — Е яб ли за я, много ви е яб, че за не
слуша nρoоoзоunβ, смя е готов оиoоoτo До мн моя. зобато (а мн пая. От. Ц, Дискагои.
Бсз межди, Глеба! да са вземеш бум! криката ши би мис, иоДошо (и пас,
КРАКАТА МИ НЕ МЕ ПОСЛУШАХА От тчиОост иля от вълнение яе можах да се
помръдни. да тръгна, да те двики, Понско (о стоны и дш oвßязo из зиoeaашna, но ки»о»mo !
нс я послушаха, К, Петя—ное. Вълнолом-
Ющд: Нозете <аи> не ме послушаха-
539
КРАКАТА МИ СЕ КЛАТЯТ. Служебното мн явя оОщдттзеяото мя положение е
несигурно; всетя момент мога да загубя службата сн. потта тя, Тогови шо! започни би
събира свеДсная за поеначалнако: как злсба на него началникът, как — управителят, оoкuц
слабости има а не му лн св ол»nτn оисксma. Е, Дииватои, Последният успех ни Гочо
Г—нодe. Само ако βaeaт, че аяоммy сс ол»τяn кρ»оoτo, тозаес (расна чбно шийначко
nacымaβ в мaаacm:иcmuоmо — нареди пам зо лсго, кaквJТо знаеш а коквото не з^нсеш, хвърли
му, к»оmо о»зean. чбно Данена кора ба се хързулн: още по-нозДраво и пращи! овреме хора
Да па бсйсшвуеат бс му вocмcе мястото, Г, К-рмсгмиоз. Съвет, Но ощс същото нощ
опасох исачкапе нм Дяла, на слсбння Дсн проверих всичко. препасах писмото а го u3лρomша
и ебан оnмзuauоа:н вссшнак. . . Побесня омcnыn, крак»!» на главная учител започнаха (и
ся клап.т, Г. Кирисчииои. Жана д^Арк от зила „Еделвайс“·
Още: Критата мн се люпснт (люшнат) /в 1 знмч./,
КРАКАТА МИ СЕ ЛЮЛЕЯТ, ’. Опуд—бното мн или общественото мн положение е
нетигурно; атетя момент яоиа дм загубя службата си, потта тя,
2· Много тъм тямб, немощен (оОинн, слсд тсжка Оовсст),
Още; Кракита мн те люшкат- Краката мн се Клатят /към 1 знач-/,
КРАКАТА МИ СЕ ЛЮШКАТ, Вд, Краямта ми те лючднт. К»о с?... Люшкат ла ся
крокета на правителството, люшкат лн се? — произнеся той, Ц- ЦenrоитнE, Зад трайч-ц-
п— зав—сита,
КРАКАТА МИ СЕ ПЛЕТАТ. Ходя т несигурна стъпки и - те клатя, оОнтя- поради
голяма умора явя - иоя-д- тъм nETH, Тя дяг»; но плетат ! - ся кρaоom». К, Христов. Нм
кръстопът,
Още: Пв—та сн краката
КРАКАТА МУ ДД МИЯ. ВОДАТА <ИМ> ДА ПИЯ, Въз 2 и -3 -л, -Обикн. «
поДч, aзи, Много съм задължен някому ‘арадн хубавото му отношение, хубавите му прояви
към мснс. яе мога да му те оτблмиолanн- Т. мн споса -детето от смърт, ез трябва
оρ»к»τo ! да мн., воеиша ям Да па., · — Откак сме - се оженило — всче бесят гоДина —
все мъжът ма поли печката. — О. та трябва тозаес кρaоoτo му да маеш, водата им да
πaβт,
КРАК НЕ МРЪДВДМ/НЯМД ДА МРЪДНА сττаяоЪь.Cъ ще те отм—стя от
ннкакво мното. ще продължавам Да стон нм някакво място- Н: мс робва огънят. братя ..
чини мн ся, ще шмсмч робошо пая ,, — Предайте на, амс крик нямо до миы(нeм
оmmyо — Допълни под. Ст, 3aгоnчEHоe, Дсн иосч-л-н,
КРАЛ ЯЙЦА. Досл. Уиоτп—0нв— тл. когато някой хълца.
КРАСТАВИЦИ НД ТЪРКАПЕТД- Глупости, н-з-рни пдща (обикн, като възкли¬
цание),
КРАТУНАТА МИ Е КУХА- Ниcпeßи- Глупав съм. глупак тъм.
Още: Гваиит— мн е куха, Нρβнeдρ, Празна мя . е кратуната- Нρβнeди.
КРАЧА С ШИРОКИ КРАЧКИ, Напредвам бързо, усилено.
Още: Вървя с пирони крачни,
КРАЧКА НАПРЕД, Напредък, иосτиж—HEe. Новото оаoг» на Камен Калчев дслсжо
голямо крачка нслиe( в неговото развита:, Ем- Петров, Живит— помнят (роман от Камен
КИшчев). Трябваше до ся оизaнaзaисm нороднате сала. за до изДържаш напрежението а
направят нова крочко напрсД, Ем. Маноз. Дсн се ражда- Въпреки шоео съзДаването на
Лeùбыиucmосmш партия дало крачки нoлиβ( в английското ρoдоnнaчβcоо бважвнае. Аналой-
скошо иaдоmаaч:cmeм Дошло До съзнанаяшо оп необходимостта за своя политическа партия,
Итторин за X клит, Нова зол.а» оρ»чоo н^прее в и»ввumucmм но оомmо намираме пра
охлюва.:, Вя. Хирияимписа. По следите ни светчин—т—,
КРАЧКА ПО - КРАЧКА- Поттепеняо н упорито- С шруД и пот. оиoчоa по крочко нос ся
стремим До построим cмaoouaзмo и (и направим живото още по-прекрасен, е, Отечествен
фронт. .
540
КРЕКНД МИ ГЪСКАТА, Диел, Настъпиха и ем мене добри, щастливи дни, тиочучEх
н из е яещо. ощастливен 6ях,
Ющл: Крекнм ми питката, Диал,
КРЕКНД МИ ПАТКАТА· Диал, Еж, Кредши ми иътн—тм
КРЕПЯ СЕ НА , СВЕТИ КРЕПКИ, Дн»u. ’■ Зм предмет — зле .тъм -з—крeиeя, поставен,
есени мом—нт моде дм падна, Махна оттам тоя чонцйкаа, оиenц ся но свста оиβтнu, щс
изям: До поДня,
X За предмет — скъсан съм, вехт тъм. стар тъм,
3· 3— обещание, думи и под, — несигурен съм, нестабилен тъм,
Още: Държа се п— свети крепки- Днал. Крепят ме светя трепти. Диал.
КРЕПЯТ МЕ СВЕТИ КРЕПКИ. Диал. ’. Зле тъм закрепен. поставен, всеки момент
моде да падя—,
2. Окъсан съм. вехт тъм. стар тъм,
3. Зи обещание, думи и иол, — несигурен съм, нстт—бнп-я .тъм, Чик но Делото ще (ой(о
и все заД нся щя себя! Чс жeнcо»m» бума, наля в■ншβш, света крепка я оρeляm! Ст, Ц, Дати—пое.
СГубленсиЕТ- пипе,
Още: Дърд—т ме тзети крепки. Диал. Крспн се мм тиети крепки. Днал,
КРИВВАМ / КРИВНА ВРАТ- Дuau. Не се подчинявам, не те съгласявам с я·по, упор·
•твувмм ем н—що, - Те са Дошли — продължа Бенкоз. дсз До зи слуша — Дошло са До вземаш
Депято оп рыцвше ви, пс искаш би зо нслиoeττ зρыо! — Хе — оρuвн» врат Стоян —
арык, Д- Тичее, Железният сзетнпник.
Още: Накривна-м / накривя (изкривявам / изтриен, навивам / низин) арат. Доил.
Ирпема / кривни глава. Днал.
КРНВВДМ / КРИВНА ГЛАВА. Досл. Не се подчинявам, яе те тьичaстeaм т нещо,
унорттЕувам еа нещо- — Маро хс!, моми, хем до нс солмузапс много — ... ш^-^а аoкиoù
а страна Наколицо, като стани също до са ходи, по скришом оиuвнo глово но Ангелина —
mо(ceиoшe я до ся не мас. Д, Отрипимироа. Есенни дни, Бeивaнджιuяτ оиaвнa глава, Н:
може ся шод ^ββα поД пacоa стряха. П, Ю. Тодоров, Идилии,
Още: Крпввмм / кривна арат, Днел,
КРИЕВАМ ОИ / КРИВНА ОИ ШАПКАТА- ’■ Преставам да се тревои— зм каквото
и да е, почвам да дивен лек, безгрижен дявот.
X Прстт-имм да те инт—р—суиам от н—що. отказвам се от нещо. не поемам оτиоиопπотτ
за нещо, Той обещаваше, че щя се ожсно за нся, отисдс я една нощ в крайречния върбалак,
послс са оρoвнa е»nкomo а сс запаля До слеДио аяоoкβa оyρcовe. Ив- Петров, Мъртво
вълпеняе.
Още: Н-триенвам ти / накривя сн папката.
КРИВИ ДЪРВА. имам (нтм—м). Недостатъци, ложи чертн (имам. нямам), Мспсд
М»τмe азпнтиаше сякаш нослеДе До в»cuлвo ки»акamβ, До сгъстява шъмнаше пепна — така
изпъкваше сам той и оnρaeeaeame несполуките са, Ех. нм»еe а шой оρaвo Дърва, но поне
бсшс част пред сызссшто са, че никого не бе излъгал, ня бс оградял, Л, Стоннои. Сребър-
яат— ти—тбм на иопrоeπнк Матов,
КРИВИ МИ КОЛАТА, Доил, ООянн. зм дете — яе съм в добро н—стродннд, хneно—.
влача,
КРИВО ДЪРВО, Опак. неразбран tob-h·
КРИВЯ ОИ ВРАТА nм(aи някого оля н^1^<о, Гледам продължително, т любопитство
инкоио или нещо, следя ио с поглед, — Сачка ваoймe о»о - си ^οκα Тика Бρoшнсρмe враши
лм(aи сско срвщноша млабс жсно,, .. а нем» той (о м: уча nyо» код в почтен а кой ня в
почтен, Д, Тивса, Пр—тпаясните я—мбапи-
Още: Изкривявам тн / изкривя ся ирита Стъпчама сн / ткъпо— сн арат—- Дo»u,
КРИВЯ СН ДУШАТА. Умишлено пъди, — Амо чв ноле все вoeдно бяхме бы, ба!
Гсnъо, зoио са кривиш Душете? Ал- Константинов, БаИ Ганьо, — Нс me лн я срам, де чичо —
обърни се пя оым ДяДо Нyаe, — стр иоu4о (о см оиaua Душиш» ., Аом мое бстс нощес с
541
броДило посреД сяло, но кал До станс, Кр- Григоров, Отново на училище, — Аз. бетыовошс,
защищавам правдата ., — Аз ня мога Да са оρaвя Душашо. Г, К—раслаеои, Обикновени
хора, Вае с Герган стонохтс големи хоро. хич не ибеше До на иаДатс. — Кыно. не са
крава буш»! — обоби ся Гсранн. — Н: сым пропуснел месец До ня (ойДо. Ем, Манои, Ден
се радДа. А,. (а - не са кравя дyеoma. боровинките н: б.хс лоша, Ебра, вкусно. Цв, Дпг—чов.
Ч—ттнм дума¬
Юще: Оп—чм ти дуимт—, Днал. Кривя ти утт—т— /в 1 знач./. Даал.
КРИВЯ ОН КАЛПАКА- Вд, Кривя тя пипната, Щом като е τoоo, ще са кривя
калпака, както ма : кеф. Ст- Чипин-иров. Хл—6 наш нисущниИ,
КРИВЯ ОН КАПАТА и КРИВЯ КАПА. Ед, Криин ся жапкати, Да не мнcлне. че
ма е било лесно! Туриха м: зояДно с брутош: До управлявам, а πыо аз а рапа! нс б.х управля¬
вал! Дзсбссеп (β^α съм имал, И тс ^.β^Μ ми Дадоха 20 хиляди. . зoиоmм. оaоmо
внa:т, Ралчо само киaueеe копа. <т, Ц, Аатнапое, ОтуОпенсияте липи,
КРИВЯ СН УСТАТА· Досл. 1, Умнпч-но лъжа, Тука Сманът се обаба: / Я са нс
крава успапс! / Тебе до обаче — п. ли? П, П, Очиз—Иноз. Епнчсття и-тπш.
’. Говоря неискренн. лася—т-чнЕ думи. нми—ддам думите тя т ц—л да се харесам на някого,
дм угоднича пред някого, Но не от тая българя съм. ооaτо щя са кроеят устопа бе Ба
посрещат в Събори, И. П- <г—аейкое, Български литератури, Мсеслa бы, Хасан Пехливан!
Аз н: мислех, че спе ваoeлo да жънеше дотолкова бързо зτyρcкa глава. кривял са успите
едан обрапон чашек, Зах, Стоянов. Записки по българските зътτaннт, Грях ба быде но
Душата но он. eокτиuнoи-nβдoнτ, омйmо са крава устата (а иска благоразумие оп въсто-
налая за свещено лρoвo а свободи народ, Зах, Стоянов, Записки по българските вътτинит,
Още: Криен тн душата /към 1 знaо,/.
КРИВЯ СИ ШАПКАТА- Жив—я чек. ОезгрЕден живот. еа нищо не мс- е гриди.
Тод. човекът. са крава шипкото нaзоиe-нo(олy, mьо утр: щя се Довлече до иска . дял.
Елин Пелин, Гер—ците, Пак са ^αβα чaфиaлыкo, щом та Доставя уДоволствия, кроиш са
шaлоoτш. глебой си женсшо, Ем, Стансе, Иван Кондар—и-
Юще: Криен сн калпак— (капата)-
КРИВЯ УСТА- Изразне-м недоволството тн от н—що, недоволен тъм от нещо,
А кашо злсДсш Рале прибран кыимвнuк стона, кравя! успа, цъкат по празища боби.-
П, Ю, Тодоров, Идилия,
КРИЕ МИ СЕ В ОЧИТЕ, Изглежда мн, видд— ми те по-малко когич—ство, отночготв
е и действителност, Гeвu Вызлащи дали 1 тон, но нсщо мн се крия! е очапе,
КРИЯ ЗМИЯ В ПАЗВАТА ОН- Гряда те зм някого, смятам го зм близък. Оез дм
подозирам. че тоИ и същност мн е врат. Ссга ня се чубя как ммяτ мъдър. πρозмилuu баща
е могъл да кря: е пиззоши си змията Иванко. Не, Вазов, Борнтпиз-
Юще: Държа змин и пазвата ся· Носн змин е имзв.<τм си>,
КРИЯ ОЕ ЗАД ГЪРБА но някмзм. Оставям някого да ноти отговорността ем постъп¬
ките ми и девата мн. използувам ио като прикритие пи моите действия, Гaоo, ако и сдан
илик быДс напразен лоео. щс ся знос кой зм : нonиoeaл. Никой няма До се оиoβ зае гърба
на друзопс. е, Вечеряш новини,
Още: Скривам те (прикривам се) емд гърба,
КРОИ МН ОЕ ЗА ГЛАВАТА. Днел. Замисля се нещо неприятно. лошо ем мдкс;
мислят ди мн яипиноттнт-
КРОКОДИЛСКИ ОЪПЗН. Книж. Ненскрено, лицемерно съчувствие, тъжачдние. Съл¬
зиш:. конто шс [народниците] Днсс лсят е „Мор“, е разноше мръсни свои nиоβaнцooлнa вестно-
чет и в специални брошури, си сълза кρокоeuлеоu, в. Българяя-
От поидnEeτо, чл крокодилът уж плаче». изяждайки жертвите ся.
КРОТКО хоДИ. ПРАХ НЕ ВДИГАЙ, Днал. Побагр. Казва се нм онзи, който
емпг—пи— някого при нави—, при вте че не е е тъттоннЕе нищо да му нaиnaβE,
КРОЯ КАЛЦИ някому, Днал. Зм куче — ухапвам някого- Кучето му киоu каяци,
542
КРОЯ КЮЛЯФ някому. Замислям вещо чюпо еа ннгого. приан пч—п нит да му
дnноиπт неприятност. да му навредя. да ио изложи- Гмвu момък uмoеβ Двама неприятели,
соя сяооза му орояхо оюляф. Ил, Бвъснов, Ради клюямряата. Ти мн кажи с нисък акъл са
тръгнал да Дариш врагове там. Дето го а.м»t - , Дмдиe, че ся обоДи бай Моп^ъо. с носии
очи щяхм: (о глсбаме момичето, Доно нс се е научело нскыв нюл.ф си д нимeл. Е, Пашков.
Настъпление,
КРУКПД МН ЖАБАТА. Доил. Имах голям успех, спечелих много,
КРЪВ КАПЕ. Но-ρяeко е 1 а 2 л, Диал. Много е свидлии. голям скъиenния е. Тойг
нищо няма до доДы, той срыв копы.
КРЪВ КАПЕ ОТ (НД) СЪРЦЕТО МИ, Изпитвам мноио голяма мъка; скърбя
тилно, Като си помисля кан вanρuхa бай Лале. то чак кръв мн капя но сърцето, П- Всякое,
Стълба до небето- Хорспи сс реДееха. а но мен оръв мн о»лcеc на сърцето, В, Непаов.
Н—стъплени·-
КРЪВ МИ Е В ОЧИТЕ, Днал. Настроен тъм нлnрEт’ ' - όη - към янаото, нея—ишддим ио-
КРЪВТД ЗАГОВОРИ, Книж. Ед, Кръвта проговори, Ех, лесно лн е разсеяно плсме
До сплътяиаш? — Ала — ще дойдс ново время. крывши щс вoзоuоρu! Н, Р—Инов, Вилeн1я от
древн— България,
КРЪВТА МН ВРИ, Обикн- еа дстд шля еа млад човек — не мога да ттон спокойно,
не мога да се опра на сдно мното; лудувам. буен тъм, — Младо! Кръвто му зри като но
орастаио яре. а то нис за конио см: вечс, Ив, Петров, Ношкишита чюбоз-
Юще: Кръвта мн играе (кшш)·
КРЪВТА МИ ЗАИГРАВА / ЗАИГРАЕ- Обхваща ме силно вълнение,
КРЪВТА МН ЗАМРЪЗВА / ЗАМРЪЗНЕ <Е ЖИЛИЛО- Обхваща ме тилен отрих,
удит от нещо; силно се непважеам.
Юще: Кръвта мн застива / з—стяне (смръзи— се / омръзне се, смразява се / смрази се)
<и дипит>. Кръвчицата мн зимръзви / замръзне <в дигите >.
КРЪВТА МИ ЗАСТИВА / ЗАСТИНЕ <В ЖИПИТО, Обхваща ме тилен ттр—.
удас от нещо; тилно те язппипаим, Днес нос ни uиыиoτ пик и cmoиuτe зρoнuau, Люлч-
Бургас. Обрин. Читалбжо, пия... „величави бапя“ нямо щс останат само призни звуци?
Про тсзи мисъл кръвта ни застава в жалише, Л, Стоянов, Холера- — Нс мисли за това-
Елсно! Само Мотоо до се зърнс... Сомим ли щсше до бы(ч шо? Ила още Дълго щс чака?
И беля ще сс зърнс? От nиобляcыоa но m»вu последна мисъл. смесило се сыс спомена по недучс-
ното глава нс Илия, кръвта д застана, Хар. Русев. По стръмнините- Ужосыш сшнаеше
поя зρoнuaц, козашо срывши засшнес в жилите, И- Йовков, Походи и тпижeннт.
Още: Кръвта ми замръзва / замръзне (смразява се / смрази те. смръзв— се / омръзне
се) <в дипште>- Кръвчицата мя е—отива / застине <в дшвЕгт>.
КРЪВТА МИ ИГРАЕ, Вж. Кръвта мн зря.
КРЪВТА МН КИПИ, Ед, Кръвта ми вря, — А я инжп: Галоа, ноля я млaбм. крывпо
му копо, все е m»e»ло и и»зиunoлм пысыко! <т, Ц, Даог—вои, Есенно олио,
КРЪВТА МИ СЕ СМРАЗЯВА / СМРАЗИ <В ЖИЛИТЕ>. Обхваща яе силен
страх. удас от нещо; силно тл изплашвам Моно зрем: а Рамзино с ужас разбра. чя
ншnρoзам ся в»лызв» — но Два пъта бе носила. зни^с^е^,. , Помисля за бабо Русия, Кръвта !
с: смразя в жилите — две жени бяхс yаиcuu оп ρыaeme ù. Б, Нссторое. Арнф н Рамзина,
И тръгваш във иaca опреДелсн / със снопчет [позиви] напъхано в ръкова, / Ано ли с него дъбсш
заловен. ., / Кръвта ош шия мисъл се cмρ»в.в». Бл, Димитрова, Лиляна, А лм-ллaелнвoτc
помисляли. че Чопоси : всчс убит. Решаваш и mиuмa-чcmнρнм» nρииanоρβιaτ нонет: са а
тръгват (а зо търсят. Превалили пързот хълмчч а кръвта се смразило в жилашс им.
Д, Добревати, Бунтът нм кр—йц—ри „Надежда“.
Юще: Кръвта ми е—стием / з—стяне (замръзва / замръзне, те смръзва / те омръзне)
<в жившт>· Кръвчицата ми се смразява / те тмр—зи <в дмляги—>.
543
КРЪВТА МИ ОЕ СМРЪЗВА / ОМРЪЗНЕ <Е ЖИЛНТО. Обхваща ме тилен отрих,
удио от нещо; тилно те изплашвам,
Още: Кръвта ми застива / емотине (замръзва / замръзне. тар—еяи— те / смрази се) <в
дшпит)>, Кръвчицата ми де смръзва / те омръзне <в дивит>.
КРЪВТА ПРОГОВОРИ- Книж, Почувствувах оОеч, оъттрадапи— към хора. с които
имам кръвно родство (роднини, сънародници), почувствувах, че ом мя Ояизни. Тод cρβинa
cиодаuao, брат бажс: кръвта в тях ня лиозоβоиu и тя отминеха, Не- Вазов. Аратин н жарки,
Юще: Кръвта заговори, Княж,
КРЪВЧИЦАТА МИ ЗАМРЪЗВА / ЗАМРЪЗНЕ <В ЖНЛИТЕ>- Обхваща ме сипеш
отрих, удас от нещо; силно се изплашзам-
Юπ·: Кръвта ми замръзва / замръзне <в дияятО- Кръвчицата мн застива / застине
(де смръзи— / се омръзне, се сяразни— / се смрази) <в дивите >-
КРЪВЧИЦАТА МН ЗАСТИВА / ЗАСТИНЕ <В ЖИЛНТО, Обхз—щ— ме тилен
стр—х, ужас от нещо; силно се изплашвам,
Юще: Кръвта мн заотии— / застине <в ди.чит>- Кръвчицата ми замръзва / замръзне
(те оаръзеи / те омръзне. те сар-анзи / се смрази) <в диштт>,
КРЪВЧИЦАТА МН СЕ СМРАЗЯВА / СМРАЗИ <В ЖНЛИТЕ>, Обхваща мс тилен
отрих. удмт от нeπо, силно те иаппажиам.
Още: Кръвта ми се сярaзти— / се смрази <в дшляте>- Кръвчицата мн застив— /
емотине (замръзва / замръзне. смръзва - те / омръзне од) < е делят—>.
КРЪВЧИЦАТА МИ ОЕ СМРЪЗВА / ОМРЪЗНЕ <В ЖИЛИТЕ>, Обхваща м— сияен
ттрах, - удио от нещо; силно те шепч—швам, ФслДфсдслъш ши бсше и бащопа, и мойоапс,.,
Като го вueeme вмйнцкъm, кръвчиците му се смръзиошс, Г- Кармолмвов, Ех, о—ги ди ми л-
Юще: Кръвта ми те омръзва / омръзне <в инчитО, Кръвчицата ми заотии— / застине
(замръзва / замръзне. с— омразна— / те смрази) <в инчитО,
КРЪГЛА НУЛА- Пиeаeßи, Съъхм нeзниоEТ—яeн, нищод—н човек. Ты! я — аз съм
кръгло нули, аз боже ня съм ебно дукво от кръчмарска тшдела. К- Петнанов. Вълнолом,
КРЪСТ ДА ТИ ТУРЯТ ПА ГЛАВАТА- Обеся, выв 2 и 3 л, Дм умреш.
КРЪСТЕН ДЯВОЛ. Доил, Много хитър ооЕлк. Госпоб ба пс сареи оп кръстен
(яво.. Поговорка,
КРЪСТЕН ТУРЧИН, Днел. Християнин, но много лош. проклет оозeк.
КРЪСТИ. ВОДО. СВЕКЪРВИНА РИЗА, Дасл. Ирон. 3— недобре изпрано иnaя—-
Ощс: Видяла вода свекървина риза- Днсu. Ирон.
КРЪСТИ ОЕ, ЧЕ БЯГАЙ [ДА СЕ КРЪСТИШ И ДА БЯГАЩ- За поп, проклет
чои—н или нещо лопо, от ко—то е по-добре дм тя далеч. еа дм не ти нзпатиж.
Юще: Прекръсти те, че Они—И,
КРЪОТПООЕП ПОХОД срсщу нещо, Книж. Матова и организирана кампа¬
ния, акция трещу нещо. МлаДа либерали, , - открито възхваляваха yбнйcnβмmм нс царя, ,,
Боаceиeсmоиume използуваха пая настроения, за ба вдигнеш ниъcnоноceа похоД срещу
ннхнлнвмa. В своите e4cmнuau п: разбухваха есяос бума. всяоо аeвасчнneлаa случо» До
исвмeин на зocmи»е»в»щu nиоmuвобыижoвнu прояви. В- Геповся—. Седем години.
Води началото ти от походите през средните векове. организирани по призива па църквата еа отзободдм-
импд на „светата е—мн“ от Елаттти на турците,
КРЪСТОСВАМ I КРЪСТОСАМ МЕЧ, Сомост. или с някого, Княж. Вд, Кръстосвам /
гръстооим ппмиа с нянозо.
КРЪСТОСВАМ / КРЪСТОСАМ РЪЦЕ, ’. Преставам да ρa0оτт. отназиам те да
nм0оτт-
2, Отяаеиам те да предприема η—^ еа поттнгането нм нтнaниa цеч, отназваа те да те борн.
И: се може ты!, не. Зо пия беДня хоиo... Десятъкът сега : шокъв слон но рена. чя па
544
можсш ан поведе а и озыаτ. — Е, то какво трядеа ба празам?' Нима трябва Да сръсшосамс
ръце? — възрази дуйнаяп naеoи, А, Страши миров, Кръстопът,
Юще; Скръствам / скръстя (сгъвам / отъни) ръце, Сиnъпмя / отърси ръце /е 1 и 2 знан./-
КРЪОТОСВДМ УЛИЦИТЕ, Скитам без работи и без цел; миткам, шляя те.
— Рабоши си го [нивите] та? — Е, бодре де, щс рсдопя. босяга не съм се излежавала. Пын
ma, ако н: те е срам оп хми»n», крЫсшосиай улиците по цял (ян, Е, Нспион, Настъпление,
Още: Меря (мета) улиците,
КРЪСТОСВАМ / КРЪСТОСАМ ШПАГА и КРЪСТОСВАМ СИ / КРЪСТОСАМ ОИ
ШПАГАТА. Самост. или с някого, Княж, 1. Започвам въоръжена ОорОм с някого, — Амо
око поискаме- (а съединим Румело. с Княжеството, оокво ще кажат по-силните?.,. —
Ще си кръстосат шпагите над вoеanβ главя — отвърна тод, Е. Геноесни. С—дем години,
2- Влизам е опор с πтяоио,
Още: Кръстосвам / кръттотам меч· Кнож.
КРЪСТЯ РЪЦЕ. Досл. Нищо не правн. нищо не работя; О—здейотЕувмм, — Тези пън
какви ло. ще си? — ... — Арнаута. .,? Ош мсссц позсчс жоееяп в хана, .. Оп заран
до всчер кръстят ръце, а πсиuτe ом псооп аз ои»чмлame, Е, Мутафчиев—, Петопно ни
смутното време- Н: оръста ръцс, а взсми измий прозорците,
КУДА И КУРКУДД (КУДКУАД), сбрали се, Досл.. Вснк—кин хора (те сбрмяя).
КУКНА МИ КУКУТЮ. Чаям мд говна .успех, големи nооτEД—янт, Бммy сукно
куоуто?
КУКУВИЦА МН Е ИЗПИЛА АКЪЛА- Съвсем съм оглупял. останал съм Оез разум
(употребява се при укор. яоиато те извършва нсщо н—разумпо),
В оmρaa. яло выпросят. форма: <Да> не ми е изпипа кукувица акъла н кукувица пи мя е
изпил— акъли. Самост. или със следв. uви. сыс съюз че. ти, Не съм оглупял, няма дм постъпя
неразумно (обикн. при възражение). — Но Василев е подписол заДължителня дслежоо.
Съгласно тях той ще отчет по експортни. a:аu и mJгaвa ние съвсем ще се изложим. Жи-
moиumc се разсмях». — Та Василев ба ня е обнош, ба ня му е изпяла кукувици акъла?
П- Спатов, Хлябът ни хората,
Юще: Чиита (патки. серат—) мн е изпил— —гъша, Кукувица ми е изпил— ума (пипето,
мозъка),
КУКУВИЦА МИ Е ИЗПИЛА МОЗЪКА, Съиоем съм оглупял. останал тъм без разум
(употребява се при укор. яоиато се извършва нсщо ндраеумпо)-
В оmиuα. оля выпросит, форма: <Да> не ми — изпил— кукувица мозъка и кукувица ли мя е
изпия— мозък—, Самост. шло сыс слсДе. uзи. сыс съюз че, тм. Не съм оглупял, няма да постъпя
неразумно (оОннн. при зъзnaд·н1—). — Моя Марийка, . . ся дчш: зслюдoua и ммл4еβ
ме ба я вoeммo зс шо. eoзoбоаmaа: но кyоyeoaaτo не ми е изпило още мозъно. Ов»иса» я
зобах за Нянча Тютюнежияшо, оойnм е а бмз»n. и прочуш човек, Н: щс аз еезадоншн и
сыщет си! Л. КармЕ—вов, Богатият сиромах,
Юще: ЧиЕКи (сeпaкa) ми е изпича мозъка- Кукувица мя е изпила уми. акъла (пипето),
КУКУВИЦА МИ Е ИЗПИЛА ПИПЕТО, Съвсем тъм оглупял. оотипмп тъм б—з разум
(употребява те при укор, яоиато се иевърпем псщо н—разуяно)-
В мmиua, ало выпросят, форма: <Дм> не ми е изпича кукувици пипето и кукувица ли - ми е
изпила пипето, Самост.. шло сыс слябе. изр, със съюз че, тм, Не съм оглупял, няма да постъпя
неразумно (обикн, при възражение).
Още: Чаина ми е изпяла пипето. Кукувица ми е изпича ума (акъла, мозъка).
КУКУЕНЦД МИ Е ИЗПИЛА УМА, Съвсем тъм оглупял, остмп—в тъм без разум
(употребява се при укор. яоимто те извършва нещо неразумно)- Ето осова лиоcmaao Bсилaa-
мовци са се наело Да съсипят пурсоопо ncτcmмmuагмбoеам царство! Изпила ом оyсyвuaa ума!
Ив, Вазов, Чичовци. Амо то луб» лн ся, м» ссстро. оyоyeoa» ла е изпила ума пи, че про-
(ьлжaвaе бе му лисиom пара! <т. ЧEВ1HИEnоЕ. Рибени яотт.
В ошршц, ала выпросит, форма: <Дм> не мм е изпил— кукувици ума и кукувица пи ми е
изпича ума, Самост. ало сыс следе- изр, със съюз чс, тм. Не съм оглупял. няма да го-
0^^ неразумно (оОинн, при Еъзпмд—πи—). Де ня мое - - изпяло кукувица уми, по но Разпят
пстък хоро да нароя! К, Петтинов. Морава звезда аъри—вм.
35 ФразеологиЧек реожк, т. 1
545
Още: Чиита (патка. свракм) мн е изпил—' ума, Кукувица ми е извила акъла (гаднето.
мозъка),
КУМА ЛИСА, Хитър, умен ооилк; голям хитрец.
От нanолнaτa принизи— е— янонцити, която непрекъснато надхитряла и Езмамиала въди·
КУМ ДД ВИ ГО ЯДЕ· За нещо, ноето яе е янк—к хуОаео.
КУМИЦА НАДУЛА ПЪРЛИЦД- Доил, ПоДозр. За човек, който се е н—цупил. който те
сърди,
КУПИЛ О> КРАКА, Досл. Откраднали ио, Eзоe‘πaл, — Чадърът ми го няма. —
Няма зо. оупол са кишкo.
КУПИ МУ БРЪПКАЛКА И ПУСТИ ГО ДА БРЪНКА. Даал. За илуп—е. пмяаен
ооe·н,
КУПУВАМ ОИ / КУПЯ ОИ БЕЛЯТА. Самосш, или с нещо, с някого. Диал. Имам
н—принтностя от нещо, косто тъм те заел да върша. яли о косто нонам да помогни, уочуж—
нм някого; там ся тъедмемм н·пnEяτнотτн с нсщо иля с πтноио-
Юще: Взем—м ти / ез—я— ти (докарвам он / докарам сн, πиилиоим тя / ямввдк— он,
намирам ти / п—мерн си, хващам си / хвана си) Оеяяти-
КУПУВАМ ТЕ И ТЕ ПРОДАВАМ н МОГА ДА ТЕ <КУПЯ И> ПРОДАМ (ЩЕ
ТЕ КУПЯ И ЩЕ ТЕ ПРОДАМ J· Много съм хитър, ум—н. ловък, — Въз Бρ»ao последният
сърпач ще те купи и пробиДв. (окото ycenuе. хитря хоро си, Е, Мут—фчяееМ, Летопис н—
смутното време- „Трябва До си сляп. шс До счетешра.пш зо загубено—разсъжДавашв Осман,—
Изучила за в мысата, купуват п: и продавааТ В, Мутафчиева, Летопис ни смутното
време. Момчето д : много умно и практично. можс (о те купи и проДоДс.
Юще: Иевъгима те. та те продавам- Дасл.
КУПЯ ОН МЕНГУШ, [Чясто: Да ти тушиш менгуп], Досл. Знам, помня, чл ще мя
се върне, ще мя се отмъстн-
Ощ—: Окачвам ся (окачам тн) / ок—чи ти мениуж· Доил,
КУРДИОДЛ ОЪМ ОЕ КАТО РЪЖДИВ ПИЩОВ- Даал-. ’. Сиромах съм. а пък се
големя,
2. Нищо не правя. седн по цял дсн без риОот-; разполагам те някъде.
Още: Курдитмя съм те к—то строшен (цигански) пшцов. Днал,
КУРДИОДЛ СЪМ СЕ КАТО СТРОШЕН ПИЩОВ- Даал. Вд. Курдно-я тъм се я—то
ръждив пнщое-
КУРДНОДП СЪМ СЕ КАТО ТРИ И ЗЮЛД- Диал. Ризполодил тъм се п-пироно н
удобно,
КУРДИОДЛ СЪМ СЕ КАТО ЦИГАНСКИ ПИЩОВ- Даал. Ед. Курдиомя тъм те
нито ръждив пищов. Хаджи Генчо вaкoчuл садлято но стената, Дошъл пра ДяДо Лобено и
сурбисал се при нсго като циганска пищов. Л, Кирма-поа. Бъчимре от старо зрем—-
КУРДИОВДМ / КУРДНОДМ ГЛАВАТА- Напивам те. Не сома бен Изинбсн. оогспо
бяхмс кyиeoеoлu глазет кскто тряба кысно исчврта, ДодДохо До ме повикаш отстрана но
бяб» попи, Зах. Стоянов. Запятки по бъвиароннте eъсτ—ннт-
Юще: Н—праанм / направя главата.
КУРУПДИСУЕДМ СЕ КАТО КАЛЯН ИБРИК, Доил, Горделив тъм, без да имам е—
нмнио да те гордея,
КУРШУМ НЕ МЕ ЛОВИ- Неуязвим съм, не мога дм бъд— убит, зистречня- Гонеха
го, спрслях» го, но нс го удахо. Казаха. че куршум не зо лмeял, такъв се бил робил,
К, Калчев. ЖИвите помнят. А словото - но Гьоиe Нaвл:β распсше а е зрееш. чуваше сс
името му выв всяка разговор а зо споменаваха с лмвнoτuτe юнашки думи: „Куршум не зо
uмвu, сабя нс зо сечч*, Д, Тач—е. Илинден, Пушнато му но сест място бас, Куршум нс
546
зо лови, себя не зо ссче. А оралсш» му! Нмзaаaun: оп сянкаша му дягаш, Д, Тмл—и.
Отарата къща,
Юще: Куриум не ме хвaпa-
КУРШУМ НЕ МЕ ХВАЩА· Вд, Куршум яд м— лови- В кафе-обжа сс намираше уж
вomeои:н млаб шурчон. . , с кехлибарено цизоре и влanоеumo мусо» на бτcнoma му иъс»,
До го не хe»и» оyииyм. Зах. Сτотноз. Записан по бъвиaпоннτ— еъст—ннн-
КУФДЛННЦАТА МИ НЕ ДООЯГД, Диал, Нρ:нcди, Глупав тъм. мъчно разбирам,
мъчно възприемам,
Ощс: Не ми стига куфапницат—, Досл. Прснебр,
КУЦАМ <И> < ДВАТА КРАКА, 1. В мноио лошо положение тъм- Ти ще чaкoт, ,.,
а от осрыза все ще пя подссщот, че родопит в околията куцат и с Двешо крака.
Ст- Мирное, Дълбоки бразди, Стънми. книжлета две, по хванел да скимуца, / че сританото
но и с Двашо краси оyao, К- Христов, Чем—рян—,
2- Н— мога да се оправн с нсщо, обърнал тъм раОотмта ся, Сnaиuяm ничолноо млъкна а
навяДс глава, Станкулоз зо глвбоше със съжаление, А оозото го изпратя До злака а стосне
меката му влажна ръка, той си помисля: „Бyцom с Двата крана. приятелю, но До виДим
аз какво ще правя.“ М, М—рчеескн, Тихо пристанище. Да сс оρзoнuзaиo строежът на 140
одскто не е лек» работа, Това именно изясни» точен графин и строго изпълнение но графика.
А поо» ли е в случая? Тысмо пуо иькмвмeuncлцmc но район» куцаш и с Двата крака,
и, Вечерня новини,
КУЦО ' И САКАТО- Прснсбр- Втечня, включително н яаИ-песпосо6ннте и негодните.
Вие напразно ще Дарите у мене nьиβuτ ессел а безгрижен Блoeuмuиo — песнопоецо а
еeзобueao, поДор козопо бягаше куцо а сеното у ссло, Ц- Церковсти, Босячек- Щс ида но
хaбжuuьк. Ще Донеси пстсшотон чафпо броеници а ще разДавам но куцо а сеното.
Д, Н—мироЕ, Бритя-
Още: <>> куцо н оляно, Ниcнeόρ, Оляно (ньоорм<о>) и тмкнм<о>. Пиeа:ди,
КУЧЕ ВЛАЧИ. <ДИРЯ НЯМА>- Не те търти отгозорноот еа нещо. някакво про¬
винение оотмии н—нанае—но. Би»eo, nиoeu-, струва!, амс зсочно до е вoкоано. Зооонно ли с,
оуч: влача, . . Някой нaио не може До ши нoлишβц. Кучс влача. (ο^ ням». И- Велков,
Стълба до небето. Той се съгласи, до(е колело. Рaвксиβсm зо носом-нотом. по му го зърнат с
клюмнели уши. „Утре ще пи бонесо псрате, бе! - Луоо, . ,“ Утре.,. кучс влача, Б- Болгар,
Близнаците, Ссбем мecβao и Девет Дена съм управлявал асù‘3мляммnо село е околията, бишвнса!
Ама кмет и nоuмвaаo бях, нс като сезошнате. Строгост имаше. побчинснае oм»еe и всеки
си ваoeш: мяспопо. А сего? Кучс влечи, Диря ням», Характсрност ням», личности нямо и
не ся спазва кмнcnumyauяτa. Чудомир, Конституцията,
КУЧЕ ДД ВЪРЖЕШ някъбя, ЩЕ ПУКНЕ, За много попи успоенн. Кучс би вържеш
тсм, ще пуснс, · Вын я τолкмeo стуДено. куче би eыижem, щя пусне,
КУЧЕ И КОТКА ЩЕ ПЕЯТ ЗАЕДНО, Днал, Мноио е студено, п—отъпял е голям
студ. мраз,
Юще: Куче и котки ще спят заедно-
КУЧЕ МЕ ВЛАЧИ, Диал, Не ме бива пннан. е—паднал тъм. оснромашнл съм.
КУЧЕ С МАСЛО НЕ ГИ ЯДЕ, Зи думи — неприятни, лоши, които оовeн мъчно попитн.
Тя такова (ума приказео за меня, Депо куч: с масло не го τee.
КУЧЕТА ДД ПАЯТ по няомзм шля аeим. За яещо мноио лошо. грозно, Той хоДешс
окъсан, иoзeъρnoн, кучето би лаят по него.
КУЧЕ <Т>> И КОТКА <ГД> ЩЕ ОПЯТ ЗАЕДНО· Мноио е студено. п—стъпнл е
голям студ. мраз, — Грозен сшуб! — обърни се под към Вансо., който исбнозо отвърна: —
Куч: и оошоа ще сп.п зоебно поя нощ! М, Грубепянееи. Пр—з иглено ухо,
Още: Котка и мишки ще спят заедно- Куче н котки ще пеят заедно. Даал.
КУЧЕТА МЕ ДЪРПАТ, Досл. Студено ми е,
547
КУЧЕШКИ СНП· Руг, Вд, Кучи тин- Бе кучешка синя.., ти κακ» ч оββиaнш си
окичил но лuионo! Не, Вазов, Драсни и ш—ркн.
КУЧИ ОИН. Обикн. и обръщение, Руа, Негодник. нeхnиннмaйко, Куча сан беше поя
кмет!... Не си глсДаш: родопито, а само закачаше дулкипе. Д, Димов, Тютюн,
— Защо' св унизихме преД поя мoвнuau?, , . — Цслто ни беше бе Добиш nшиa, Иначе с
какво ще платам на - тоя necозлсκea, ключар.? Намерил кого да печела кучият сан! —
каза КонДорси, Ем, Станев, Иван Kонлaр—Е, Д.eм Наколи поДскочи,. , зсмсхнс с рыка, то
уДаро Хиocn» по лицето. — Кучо сине. не ругай Исуса ХрасТ»! К, Петяанов. Омайно
биче, — Синът пи са ДовяДе нова невесто. ,. [мидо Сили] Оттатък не поалсена момичето.
а сыс сиыссна евжбш и nи4блcба.!uм лицс сс uвnисκu преД Ароф,— Какео си аoли»κaл. бря
кучи синя?,, . Нямаше ло Дчцо, а.ямае: ло жчна? Б. Н—сτоnоЕ, Ариф и Раменна, ЕДно
мисъл - зо проряза — хляба някой не ще познае, но ямурлук» ще позная! всички, Този е
ямурлукът - но Икон Ефрейторов, укривал го е кучн.ш му син. ДовеДсше зо (и платя за
eыyЧoеmаoч:cτво! И, - Радичков, Горещо пладне,
Оше: Идти (сукин, мииaneuни. аат—рски, кучешки) тип- Руа.
КУЧКА Н ' МАЧКА ЩЕ <А ЗАЕДНО. Дио., Ед, Кучт— и мачти ще се иуж—т-
КУЧКД И МАЧКА ЩЕ ОЕ ГУШАТ· Днал, Мноио е студено, настъ:пня е голям
студ. яриз-
Юще: Кучки и мачка ще о— заедно- Доил,
КУЧКА С ПОГАЧА ЩЕ МИНЕ ПРЕЗ ПРЪСТИТЕ МУ. Диал. ’. С пирони пръсти е,
X Кривокрак е-
КЪДЕ (ДЕ) БИЕ БРАДВАТА МУ. Обикн, въз 2 и 3 л. СлсД главно изр, За имино
ним—яЕИ, ем нмяио загатва, какво иолятτa, То! [Стефтов] изрсчс иронически известния стих
ош бунтовната песен: „Къде са вярна. ти. любов нароДна??... Маовuаo раздрах» къдв
босшс брадвата му и ся споалсДнохо знаменателно, Ив, Вазов, Под игото.
Юще: Къдс (де) Оил топор— му.
КЪДЕ (ДЕ) БИЕ ТОПОРА МУ. Обикн, выв ' 2 и 3 л, СляД главно uзи. Ед, Къде
бие Oпмлимτи му.
КЪДЕ ВИДИ БУНДР. ЗАМИЖИ С ОЧИ, Доил, ПоДнар, Пияница е.
КЪДЕ (ДЕ) ГО БИЕШ, КЪДЕ (ДЕ) ОЕ ПУКА- 1. Употребява те. когато ол очаква
дли иолиоτит едно. а те случва или извием оъвоем друго-
X Употрсбян— те, яоиато нняому те говори едно. а тоИ разбира или те прави. че разОири,
че те о—ща съиоем друго, Ясно е сего, защо сым би. неудобен за Станкул Н.зулое. Но
него му е трябвал председатсл. кодто да псре кирливят му разя. Хорашс цы^1^:ха с чзно или
мълчаливо клатеха глава, — Дс го дuem. пък то де сс пука — рече сдин. Ст- Маркой,
Дълбоки бразди,
Юще: Къде (де) ио чукаш, къде (де) те пука. Дена ио чукаш. дека те пука. Доил,
КЪДЕ (ДЕ) ГО БОЛИ. Одякн. иъи 2 и 3 л, Сле( зл»κам uзи■ Какво тревожи, мъчи,
ириτдонянм някого, Солата но немците величаеше, въоръжената бмρб» но нароДо nиeaeпя-
uaеc сото - безсмислица. а еДноврсмснно смяпашс, че : Додрс, око някой ди попречел но
властта (и му вземе проДуктите, С Други Думи, Мum»имκ сом не заaeеβ съдя зо сърби и
къдв зо доля, Ся, ТрънснЕ, Пеотдивпи, Разбирам аз кыде тс доли. но не мога до ти помогна.*
Зноя кыдс зо боло,
Юще: Къдс го сърбя.
КЪДЕ (ДЕ) ГО ОТНОКА БОТУША· Обикн, выв 2 и 3 л. Слсб главно uви, Кмяио тре¬
вожи. мъчи, притеснява нтяоио. Зноя аз кыдв за стискс допуша поя там службишитс около
нвnьдβаeoя (искал. ама н.м» (а зи огрее! — ДоДаД: [кметът] и се чукна с дакал Споя.
А. Страшимирои. Някога,
Рябоо: Ститта ме ботуим. Тревожи ме, мъчи ме, притеопним ме нещо.
Юпе: Къде (де) ио стиска ч-пним (обувката), Къде (дс) го отиок— калдврит— (кмчеври*
дата). Днс., Къде (де) ио отяга Оотушм
548
КЪДЕ (ДЕ) ГО СТИСКА КДЛЕВРДТД Обикн. иъи 2 и 3 л, След главно aвρ. Дишл,
Какво тр-водя, мъчи. притеснява пятого- Разборам аз къдс го стиско калвврапс — нс-
лиuяnао му е, чя те повишаха,
Юще: Къдс (де) то оттока оenиκи (ботуши, обувката). Къде (де) ио отята кмп—зрита-
Дисл, Къдс (де) му отнети тагеврсцата- Доил.
КЪДЕ (ДЕ) ГО СТИСКА ОБУВКАТА. Обикн, выв 2 а 3 л-Слеб главно азр. Какво
тревожи. мъчи. пр1τeонтЕa стноио-
Още: Къде (де) го отиот— челика (ботуим). Къдс (де) ио стиски кaлeипиτa, Диел,
Къдс (де) му отток— кмгеврсцат—- Доол. Къдс (де) му отрепва обувката· Дишл, Къде (де)
ио отяга обувката,
КЪДЕ (ДЕ) ГО СТИСКА ЧЕПНКА- Обикн, иъи 2 а 3 л. След зловно uзи, Какво
тревожи. мъчи, прит—опяим някого- — А»о. сетих се. събя пя стиска иenuκыτ! — коза му
окръжния!, — Дма:cох» ма. ч: н: си nρuвнoτ зс активен, ,, Н: може aллс България. бе!
Нemκо! Ст- Ц, Дмсяалоз. Есенно сено.
Р.бко: Стиски ме челика. Тревожи ме. мъчи м—, притеопява, ме нетто, е яоио положение
съм, Той си козе: „Ня могат дез мснс, ИзглежДо, че много за сшоско чепаныт.“ К- Кияч—и,
Живите иомπтτ-
Ющ—: Къдс (де) го отнети ботуши (обувката). Къде (де) ио отиот— киneиn—τм Доол.
Къде (де) му стиски тигеврсцат—. - Днал, Къдс (де) го отяга челик—·
КЪДЕ (ДЕ) ГО СТЯГА БОТУША. Обикн, выв 2 и 3 л. СлсД главно uзи. Какио тре·
водя, мъчи, притсеся.— някого,
Ющ—: Къдс (де) ио отяга оeвшk— (обувната). Къде (де) то отяга опинънм (к—ч-арат—)·
Досл. Къде (де) ио стиски ботужи-
КЪДЕ (ДЕ) ГО СТЯГА КДЛЕВРДТД- Обикн, выв 2 и 3 л. СлеД главно изр. Дaou.
Какво тревожи. мъчи. притеснява пятого- „Гибелниш: послсДицш от всвсввшссатс войни.,, —
норобишв нс могат Де понесат пра спория одщсстивн рсжом,“ „Хе! — сепни ' се Гoеκмκ,
кото че откри слобото а.cnо но свонте прот^^1^^1^1^. — Ето събя зи стяги κaлeвисmo!,“
Г, Кариолизоз. След ноември,
Юще: Къдс (де) го отяга о—иия— (Оотушм. обувката), Къдс (де) го отнета калеврата,
Днал,
КЪДЕ (ДЕ) ГО СТЯГА ОБУВКАТА, Обикн. иыи 2 и 3 л, След глсзно uзи, Какво трдво-
дш. мъчи, притеснява нтяоио,
Ющ—: Къде (де) ио отяга о—иик— (ботуша)· Къде (де) ио отята опниъкм (капеарат—),
Доил.. Къдс (де) ио отнети обувката. Къдс (де) му отрепе— обувката. Досл
КЪДЕ (ДЕ) ГО СТЯГА ОПИНЪКД. Обикн, иъи 2 и 3 л. След главно uви, Днал,
Какво тревожи. мъчи, притеосява пятого, Важното е радошо до се еuыиma. А по Спас
съдя зо стяга опинъкыт. нс знсм, но много нсщо но кесшермс зо я ударил. Кр, Григоров,
Т-счо от Γоnоци—τ,
Още: Къде (де) го отним чепшнм (ботуж—, обувката). Къде (де) го отяга качеврата,
Диал,
КЪДЕ (ДЕ) ГО СТЯГА ЧЕПНКА. Обикн, въз 2 и 3 л. СлеД зловно uзи, Какио тре¬
вожи, мъчи, притеснява някого, — Знам. аз къдв ne стяга чспнсъш! — промърморя
Трифон, Д, ГупяшяЕ. Село В-дрозо, — Думайте сега ' — κoвa той. ксто за злебаше
ебно по ебно, — казвайте (е за стяга чепаныт, .. чя До си uыиκτ, И мсне ме чака рсбоша!
К. Kило—и, СемеИотиото ни тъничите,
Юще: Къдс (де) ио отяга ботуш— (оОувк—т—). Къде (Де) ио отяга кал-врата (опшнъкм). Досл.
. КЪДЕ ГО СЪРБИ- Обикн, иъи 2 и 3 л. След главно азр. Какао 'тревожи, мъчи
nnнτдоπтвм някого- Много eодиβ зная събя зо сърба,
Юще: Къдс (де) го боли·
КЪДЕ (ДЕ) ГО ТРЕПЕ САМАРА. Обикн, выв 2 а 3 л, Слсд з.лш1вно uви, Вд. Къде
(де) му уОив— самара,
КЪДЕ (ДЕ) ГО ЧУКАШ. КЪДЕ (ДО СЕ ПУКА, Ед. Къде (де) го Он—п. къде
(де) се иун—-
549
КЪДЕ ДАВАТ ТАКА (ТЪЙ), К—то възклицание еа изразяване на възмущение, него
дуванне от н—що. ноето яд е редно, ноето нд Они— да ее допуск—, Слушай. де браги —
пипнах аз — къдв Давиш тъй. Шофьорът да взема поичч: оп (uиeκmоиa? П- Дончев.
Моят приятел- — То! за сДни къща събира. поро псп зо(ина, а иско изведнъж (а посшрои хан¬
гари, клуб, работилница, КъДе Дават пика. бе момко? Е. Райяои. Прекършено и—ово.
КЪДЕ ДД ЗАРЕЖЕМ, Употребява се, когато някой извърши н—що п—очаявмно.
н—по. косто нарушава навиците му, Добр: Дошъл! КъДе би зарежем. че си се наканал бе
но нсκecmum-
Юще: Да зарежем па вратата, Трябва да е—рддем,
КЪДЕ ДА ИДЕ В ЛЬЮОДКД, Досл. Възклицание еа ε^μ^ε-η— на еъдмг—нне към
изпаднал ооe—н.
Юще: Къдс дм иде и тиглата, Днал,
КЪДЕ ДД ИДЕ Е ТИКПДТД, Дасл Вд. Къде да нд— е чьоомнм,
КЪДЕ Е ИЛИЯ НД КИРИЯ, Вд. Къде е Киро п— киnнт,
КЪДЕ Е КИРЮ НД КИРИЯ и ДЕ ГО КИРО Н> КИРИЯ, За подчертай—не, че
няма шикании сметам. никиина полза, изгода от нянаниа работа- Нала (ойбохме пук,
уж за по-скоро, а ни. стона три (ни как чеком:, Дс го Бuρо на кория ? И, Иоинои.
Албена, Ще спсчслиш малко, но може бе загубиш всичко, Къде : тук Бaρо но кория?
И- Гежее. Вян от тъмнината- Н»иnuв»аunc. оенбодсшн за лстци, . .,. сигнализираш но
помощник-команДиро но въздушни войски- . . — Знаят си работата нишите. Иначе, кыде е
Киро но кория? Ао. Станоев. Първите,
От погов, Де го Киро — нм кирин: три занарм. дв· еннмрм.
Още: Къдс е Илия па кирин, Къдс Кольо ни кнр1т, Досл Къде е Кольови кирин, Днал.
КЪДЕ ' Е КИРО — НД КИРИЯ: ДИСАГИТЕ ОН НД ГРЪБ НОСИ- Даал. Зи човек.
атИто зее уж работи, м пън зее е сиромах и колкото иоeeоe време минава, толаозм
позeо· оО-дшниа,
КЪДЕ Е КОЛЬОВД КИРИЯ, Дисл. Вд. Къде е Киро нм кирня,
КЪДЕ Е НД ПРАСЕТО ГЪДЕЛА. СлсД главно uзи, Е какво се оъотон n—оπнтτ.
удобен начин зм печалби, ем ир—уоияeaяe. Доел му срещу нaeаuao Да ми прасе ма¬
ша!». чя той мн отвора очеше събя е на прасето зъбела и мс отърви оп „Бокиш“.
Н. ХаИтои, Диви раенизн. .
КЪДЕ НДД. ТОП ХВЪРЛЯМ- Досл Винаги и пиаснкъде въриа пакости. правя
оампдипн, чува се нещо лошо за мене,
КЪДЕ КОЛЬО НД КИРИЯ, Доил, Вд. Къде е Киро на кирин.
КЪДЕ (ДЕ) МЕРИХ, КЪДЕ (ДЕ) СЕ ПУКНА- Вд. Къде (де) мерих. къде , (де)
ударих, Нойбсн и Стойно влязоха в кръчмата. .. Край едно оп съсеДнитс маси ceдemc
възрастен мыж и с помътсн поглеб ся βвaρoеe в Двамошо по арабски облечени пътници.. ,
— Глсбоишс, диanл. ноглсДайте им ся — протезно шой кым зоспап: ръкато са, ., , —
КъДя мерихме, къде се »пукни, Пак κиыκолuйaц язб.т ^^(ο. Е, Геяоиоки. Седем години,
КЪДЕ (ДЕ) МЕРИХ, КЪДЕ (ДЕ) УДАРИХ- Дисл. Нонах дм иееъриа едно. а
извърших съвсем друго, оОикн. по-ложо от това, ноето ног—х или о— ооaниaшд от мене.
Още: Къдс (де) мерих, къде (де) се пукна.
КЪДЕ (ДЕ) МУ ЮТРЕПЕД ОБУВКАТА, Обикн. въз 2 и 3 ., След главно азр. Какао
тревожи, мъчи. прятдопяаа някого, Всякой зной ссмсибсму отрепка обуккото. Поговори—,
Още: Къдс (де) то отиот— (отяга) обувката.
КЪДЕ (ДЕ) МУ СТИСКА КДЛЕВРНЦДТД. Обикн. выв 2 а 3 л. СлеД зловно изр.
Даал. Какво тр—еодя, мъчи, притеснява някого- Турел е пози синковец нсщо но лсо. - ,
Та ня можс ли тъй някак до зо проумееш къдв му стиско κaлcκиuц»τo? П. Ю, Тодоров,
Пъриитс-
550
Юпе: Къде (де) го стиска навдерат—. Досл. Къде (де) ио стиска чепик— (ботуша.
обувката).
КЪДЕ (ДЕ) МУ УБИВА САМАРА, Обикн. выв 2 и 3 л. СлсД зл»eао uви. Доол.
Кмяио измъчва, притеснява няяоио. кое му е неприятно- Щом и иие зanмча»хmc ба ся
оnuaκκomc. какво остава зс Другишс — каза Косшибин. . , — Всски вн»c къ(е му удава са-
мсрыш. Костоеин:- Ем- Станев. Иван Копдирса,
Още: Къде (де) ио тр—пе о—мири- Досл.
КЪДЕ ОЕ НАМИРАШ, Дръд се прилично, нанто подоОаим. както е редно, — Тешена! —
извика прсдссДателят кым публиката, .. КъДе се аaмuиomef Тук» сыД ли е или я лoнouиf Д- Анге¬
лов, На живот и смърт. — Вз: ли шссп лск» и (и си глсбсме ρaдоmonof — Аз ще . [пуИк—тм]
зсκмuя ба си я изям см» за шесп лево не я бавим- КъДя се аaмaρaе! Г. Краев. Сняг.
КЪДЕ (ДЕ) ТН Е УМА, Защо не впямаимп. защо не мислиш. зaпо не nизоъжлизиж?
(като укор ' към няяоио. който е рa‘0—тн я яе се оъор—лоτооaвa е този. ко—то върши, яли
■вотъпи— н—обмиогено. глупаво)- Понякога п. (отолкоио бавеше ρaзceлаa, чя майка й
я глcб»еc проДължитслно. , , и я зълчcеe грижовно: — Срамота е, меря Спано! Дс пи ума
на тсдс? Г- Kaпмовмиои, Обикновени хора, Забравяш, мари Сто.нке, в»бρ»в.е много,. .
КъДс ши я ума? Нв- Визов, Службогонци-
Пм-и.бκм в 1 л, мин. вр. : Къдс (де) ми Оеше уми- — Имах аз c:cτи». Мома. Нсмсше ни седем¬
найсет гоДина, Нмллκьm, Меемсб ига му викахме, почни До я задаря. В Двор» на κлuвa, в
къща влиза по нея. Сего ма е чуДно колко се ллсеeхм: сачки нае позови, кыДе ни беше и умът,
и срамът. Н: смсйм: нищо би му речсм, Д- Ташев. Прдопинокнт— гамбиня.
КЪДЕ ТН СА ОЧИТЕ, Не виждаш ля. не забелязваш лн какво стаем? (укор към някого.
коИто се е змиш-даш някъде иля е емдт о нещо и не забсгнази какво отива е мом—пти нлн
цоотъпва невнимателно), И тебе щс уби. — зьзнeme Бойчански. Та са (лыжни (о я пазиш, КъДс
та са очите? Поб носа пи лсжо с онзи мръсник. Ни, Петров. Мъртво вълнение. Какво
трябваше Да нoлиouτ? Ако ошаДа в щад» — ще ме подбере комснборът: „Бае линия ли ще
строите, ало сиашби ще лиoβцτβ?.. . Кск (опусно До се стогн: Дотам, кыДы то са 6α.α очumefы
Кг- Цач—и. Свят пирон,
Но-ияeκм в 1 л. мшн. вр.: Къде мя Онх— очите.
КЪДЕТО МЕ ЗАВЕЕ ВЯТЪРА- Неопределено къде. където те очучн; някъде ош,
Чβmuицнoдеem гобона кото κonyн»иu се скотом:,. , Отпънехме се един път ош анезбото^си.
па и до дсн Днешен се носим събето ни заесй вятърът. Ни. Вазов, Драсни и жараш,
КЪДЕТО (ДЕТО) МИ ВИДЯТ ОЧИС ТЕ>. Без определен— потока, къд—то мн падне.
къдсто се случи; напоеонн. НJмн. τовo мрачен бен, вoщоmм тогава разкриха конспирацията
в железопътното депо и ез mρ.бκ»еe (а бягем от шоплашо квартира и До сс спасявам
сыбыт ма забяп очите, прсДн nолoαuяm» ба блокира н»еuя квартал, Н- ХаИтои. Приключения
в иормтм- Той [Петър Оооиое—ц] сбра в mJρдaчκano камъните, побоДе зи но Зноба и рсчс: —
Взсми зи. сбера от своето, що можеш, по дязсй и Преслав, (ешо бягат всички; а ошпом —
(что по очи виДяш! Н- Райнов. Книга еа царете- Консшс и говвбато се уплашиха и хукнеха до
дязсп бешо им вабяш очите. Ст. Зaиороняоз, Неийво-
Юще: Накъдсто ми видят очите-
КЪДЕ (КЪДЕТО. ДЕТО) ХОДЯ, ЮР-ЛХТЕ> ВОДЯ- Доол, ’. Където отида. есе
п—яоотн. зпяня правн; голям паностсян съм-
2, Мноио тъм нечист.
КЪДЕТО (ДЕ. ДЕТЮ) ЧОВЕШКИ КРАК НЕ Е СТЪПВАЛ- За мното. криИ — непри¬
стъпен. див. Скипах» из чyκoиц, къДето чоκeтκu крик не е стъпва..
КЪДЕ ХОДЯ. БРАНА ВЛАЧА, Дасл. Където отида. все иинооτн. зпини правн; голям
п—ноотнЕК ТЪМ. ■
КЪДЕ ЩЕ ВЪРВЯ- Вд. Къде ще ида, Сезинко ще вземем κ»в»ρмume, Бодаuaume, като
коб.! нокыДе отока. ще се присъеДинят, къдв ще вървят? Ем, Станев, Иван Копдирез,
КЪДЕ ЩЕ ИДД, Щ— не щм, ще отстъпя, ще те съглася да ниправя н—що. Златин
и:еu (а не остави - нс мора пито яДно началство, но До НзДвйсшиуио назначение но Ма-
551
рсн» - , Важното бсшс до им напипат слабото място о до а»nuc1шcе.,, КъДе щс адото
Т. Монов, Смърт няма- — Е. Нemиоκ, ти сигурно имаш озын — кръвта то кипи кашо но млаД
мыжкарче. А баща пи платя сото поп, кыдс ще и(е, с? , -, Колко сиромашии момичето со изго-
иauo токика хубостница кошо шсбс! Е- Неикои, Настъпление.
Юще: Къдс ще вървя (ще отцди, ще ходя))
КЪДЕ (ДЕ) ЩЕ МУ ИДЕ КРАЯ. Вд, Къде (де) ще му нзг—зе края, — Испоно, той я
много диел.,. — Нска, неко. Иск» познава чоично сн, жени му с нсд-лоcuβ; сего асeuκншхш
всочко от нoио до осшовяш мъжчшс си... КъДя щс му иде края! ты!? На- Вазов, Една сцена,
КЪДЕ (ДЕ) ЩЕ МУ ИЗЛЕЗЕ КРАЯ- Какво ще стан·, кия же озържн нещо (обикн-
при нзnизтЕaн— па възмущение или опасение. че н—що ж— свърши зле). Много корят нос
млабопс! Нс знам дс щя му uзu:вe крс.п- Елин П—чин, Л-т—с ден. Нис никак нс размислихме
по-изтънно прсДи ба въстанем. но би ваДям аДе щ: До му oвлeв: краят, заключа препи селянин-
Зах. Сτотнои. Записки по българските иъоτaπ1т. В днешните скъпи времена, ако на всяко
спиран: помпорът плещо по е(но жълшоцо, къде щя му oвueвe κиaяf А. KaпмnEИоeи. Птичка от
глина- И така сшанс Божил кмет. Отк» е вoκмcmyвoл, пусто му кмстстко останало. цсяо
ссло е пропищело!, . . СС но зло, сС но котило, па нс знам, събя щс му излсзс края!
Мях. Георгиев. < тдбдпшр н о въглен.
Юще: Къдс (де) ще му отиде (иде) края
КЪДЕ (ДЕ) ЩЕ МУ - ОТИДЕ КРАЯ н nо-иτдκо КЪДЕ (ДЕ) МУ ОТИВА КРАЯ-
Ед, Къдс (де) ще му излезе края, — Ошкак Дойдя твоят брат, ши н: nиouuчoе· на сяд: са.
Само аванси mcзлaе. КыДы ще му ошиес кро.!, вдин госпоД внoc. Μ. ГруО—ичиеиа, През иглено
ухо, Къдс му отика краят. щс рскош, ако всека, Дешо зоба колокст: на бащи си, стан: разбойни-
шки злaeanaиf Е- Мутафчиева, Летопис ни смутното време,
КЪДЕ ЩЕ ЮТИДД- Вд, Къде ще ид—, — А Чорна нс иска до яДе... Връща хранете. , , —
Щя ^^(β! — отвърни убедено Орсшка, — КыДс ще отшДч! П. Вединоа. Напати тип—.
КЪДЕ ЩЕ ХОДЯ- Вд, Къде ще ида- Сега шой ' [Киро Тожмерое] бе доκоucн от мълча¬
нието но Выкрал и намираше, чя повсДениято му вanочeo (о спав» (обро, приемливо, „Щс
укротся, щя си леан: но жезъла. събя ще ходи, косен ще за Дъвчи"" — бумсшв си тОй!
Г, Kмпaолaиоe. Обикновени хора, — Много е важно би зо хванем жив и здрав, ,. Щя ми
помогнеш ли? — КъДе ще хоб.. чс няма до помагам? Не, ДрдештЕненя, Ср—бърнити пътека.
КЪЛЦАМ ЛУК НА ГЛАВАТА но някога, Измъчвам някого е непрекъснати н—тягвм·
шия, укори, аивин, окaπлaчн, — Косото ма побеля от пях, [тисовете] пи казвам, . , Само
като им кажа, че ще ти лuтo какъв лук кълцаш но главата мн. марясиот. Амс зс колко?
Г, KanaовaЕов, Обикновени хора, Божано., зорко!!, много мс ябосвсше, . . Е-ч. до знаеш,
какъв лук ми κылaстe но главсшо! Елин Пелин. Щъркови гнезда,
Юще: Кълцам топ си глае—тм- Трия (чуким) лук си главата,
КЪЛЦАМ ОИ ЗЪБИТЕ <КДТЮ ПРАЗНА ВОДЕПНЦ». Доил, Прекадено много
говоря, н то обикн, празни приказни или без повеи. 6—зсмяепено-
Още: Тропам тя (тропи ти, трин он. клопам ся) зъбите, Досл.
КЪЛЦАМ ООП НА ГЛАВАТА нш някого, Измъчвам някого о я·ирeкьониτи нaτтниa·
шия, укори. ' низии. си—нлмлн. Н» стори зобиНа рече човекът млсба жена до са. взсмс. Ама щя
вабим коза щс му кълца сол но злакатш. Т,. Х-рмасдди-е, Крилато време, Тръгвай. чя. око
cmaиama ме выинe — кро!, ще кълца сол но злакопа ма до обсд! Др- Ао—ноа, Изпити,
Юще: Чукам (трия. търкам. меля) сол см главата, Кълцам лук н— илаиат—-
КЪЛЧА СИ ЕЗИКА н КЪЛЧА ЕЗИК. 1· Мъч— се да говоря на чужд език, е който не
тъм добр· запознат. Аз също ломотя нсщо но изкълчен българо-сръбска език . , В първия
ммм:аm сДва не зо набих — би мс κaиo (а си кълча eвoκo. ами послы а из в»nочаoх до ся
смся. И- Пеесакомоз. Ано 6нх млад,
2. Мъча се дм произнеса някоя трудни думи-
Юще: Чупя <си> ез>шн<а>-
КЪРКЕЛ ЗА ВЕРУГА, Доол. За хора. която се държат заедно. които те защищават
един друг.
552
КЪРША ВРАТ и КЪРША СИ ВРАТА· Доил, Махам те, отивам някъде лaл—о-- БJяа
ще иДе на проход у тях. ,. Марин в млеД а Небо в млоб»; ще работят, пък Боян щс си
кърши врати! Нш- Волен. Диви души, .
Юще: Кърпи си гшаиат—· Досл,
КЪРША КЛЕЧКИ. Досл, Упоротиуеам. се. яе се съгласявам , е някого зм
нещо. Ставай, ще ДойДеш. пямо кокво Да кършиш клечка.
КЪРША ПРЪСТИ и КЪРША ПРЪСТИТЕ СИ, Отчаян тъм, не знам какво дм
правя. виИамм те еа нещо (обикн, като давам еъпш-я изрие па чувствата ти оъо съответния
ддот), Булките сс мосл.п овДоисля — зледст Пирон. пръстите си кършат, Н, В-па-ров,
ХайДушки,
Още: Кърпи ръце· Чупя пръсти. Троша си пръстите- Дo»u,
КЪРША РЪЦЕ, Отчаян тъм, не знам какво дм правя, вайкам се зм н—що (оОянн.
като давам външен израз на чувствата ти оъо оъоτЕ-τн1т д—от), Нмcлe, като зо ιφα-
посням за норябешс. ще вземат До кършат ръцс: — нос зс семе не ни стига, а вие норяеш
оскаше! Д. Гугнини, Сего Еедроио. ОткъДсто мuаemβ. споДарзах» я молби и стонове. Но пя
беше глухо, вървеше и залиташе. пак се uзnи»βяme, κъиеeтc ръце и хукваше нoнτκъec.
Д, Р-чеи, Светлина от о—вер,
Още: Кърпа пръсти· Чупя ръце·
КЪРША ОН ГЛАВАТА- Дисл, Ед, Кърша арат, Кърша са злокото! Не ' искам До тс виДя
nмu4иe!
КЪСАЙ И (ПА) ХВЪРЛЯЙ, Направи дертая, зи да се отървлж, да избягаш от н—що явя
от някого; шняЕЕднраИ неведнъж. n-шиτ-лно и Оез колебание е н—що или о някого- Раз¬
береш μ. че пвоит издранис нс : побхоДящ зс другар е живошо. късо! и хвърляй —
кози» ниробношо мъдрост.. Т, Ани—поим, Понякога д—нокит— гордост се плаща 0^^-
Ющ—: Кипи поям. та хвърляй. Днал,
КЪСАМ ДУШАТА но някого или самост, Ек, Кътам сърцето но нτκмзм. — Пс!
Е(ре!, пей Добромир:! — aвκuκo Родно — по да стока, каквото щя!, . . Звуцаше сс откъртваха
ту ниска. пу ся избягаха и късохо бушопо сыс спотосн копыл и сякаш не песен се nceеc, ня
(ума с: опронкохо яз успеше. а сомошо сырцы нареждаш: дОло а небйло, чушо-нвДочушо,
ичбнъж пожелано а пресечено като с нож. за бе не св повтори никого, От- Зaиопоияоe.
Ден иоеn-л-н,
КЪСА МИ Е ПАМЕТТА, Лдоно и бързо забравям, яе мога да иомнн- ИзглежДа, чс но
тсбе ши е късо помеш!» — толково пъпа пи повторям еДно и също, и не вземаш ош Думи.
Ющ—: Имам къта памет, С кът— памет съм-
КЪСА МИ СЕ СЪРЦЕТО, Изпитвам голяма скръб; отрадам, измъчвам те, Бощапа,
капо слушаше бумишс, конто майкато норсжДошч еДно от брузо по-жални, иaвллсκκсе: св
и сърцето му сс сысошс от мъка, Ечиш П—чин, Ян Бибиян си -Гушат—, Бъззсрах дялкаш»,
Отче, ела би тс зобя. Сърцето ма се късо. като зледсм кок ся мыча чедото ми! Д, Map-
оeeонE. Доило е време, Сърцето му се κъcaтe от нсушолчн залκ а от някакъв нcлиeоeоuuм
страх за Ная, Д, Тилев, Прдтпиноннте яммОани. Ноnшρuхo се от шово писмо а страни
Бeаκмκoao и чичо ' Венко, Сърцето ом сс късо оп мыса. Т, Г, ВлаИное. Стрина Венкоишци н
ос—хи И, Мона не мина месец, лρacτцзаo еДин камион с товарачи, — Щя вземаме кино-
oлoиoτo — казват — тока ни е норяДено,., Нс нас ни ся късат сърцато, ама се -η^ο-
виме: с това бе оспине, пик бивш.. Г, Краси, Не е в—па работа,
Юще: Кътам тн сърцето. Днал, Топя ми се сърцето /в 3 зн—ч-/. КЕне мя те сърцето.
Доол,
КЪСАМ НЕРВИТЕ но някого, Силно дразня. нервирам някого, Знаех — това е
моята хазяйке, старата срыбкиня Люßua» Петрова. -. Бимmκone ! Добра очи мс поблуДяксхо.
късохо нервите ми. П. Вединоз. Напита тип—, Ала око [немците] се приближех» по мmκρon»mo
раинона кым зората шля могилата, шс представляваха ошлячно цел зс картечниците, (
Шишко дебнеше именно mовu момент и търпението му късаше нерките нш немскоя соменбир-
Д. Дцмои, Тютюн- Сираков дешс забравял нетърпението, с което той и моияцomβ очакваха
сушата —... — за До се спасят от непоносимия страх от смъртта,. . ,. който зо корошв
до умора. маслено всяко сскунба.,. а - късаше нврвнте ом Н, Антонов. В открито - море,
553
КЪСАМ ОТ ГЮЛА ДУША. П—отн тр-дств— еа сниоио иля нещо. еъпр—нн че тъм крайно
беден. Тридесет и шест хиляДо лско е броил, Късал зи е от гола (уше, оmзuсeyвсu зо е!
Г, К-раев-еои, Сметни,
Още: Деля (отделям) от гол— душ—-
КЪСАМ ОТ ЗАЛЪКА но някого, Вземам от πaй-ндо6хoлшмоτо, от тnдлтτиaτa зи
наоъщи—т— храни па някого, Да cuaиaт, когото внaeш, чя късаш оп залъка нс бспсшо. зс
Да плащаш - зс урснца , · М, ГрубсжлЕ-аа, Гриди и радости, — Брс, хсй майчин синя. —
и обърна сс баща мн кым въображаемото фигура но Хрсл. — чя кашо си имал намерени: До
ме мcn»в.е, защо не го αφΟΒα поза πм-иoно, па би нс късам оп залъка но eeaaτa са зс
теб:? От, Чилипиирое. Хге6 наш ямоугцншИ,
КЪСАМ ОТ ЗАЛЪКА СИ, Пдотя. нито ое вишаиам от най-необходимото или от
хрипа. еа да имам средства еа нещо, Щя обърне ли знамение на ЗДравковото бръщолевен: зс
някакъв лимон? Сега.. , ,. согашо иoдмmаune хора късат оп залъка си за yτиeеoя ЛJ-
хубск хол но бецото си? Цв. Ангелов. Честни дума-
Ощ—: Дсгн (отделям) от запъти ои-
КЪСДМ СН КОСИТЕ (КОСАТА), ’. Изпитвам тилна скръб ем н—що (обикн. нито
давам еънжен изрие са чувствата тн сът съответния ддст), СреД лято по двора около сыщи
сслабени снопа но купно чакат да - се еърхат, а отвън но чарДако се nимcnиял на носило
β»^ му, майка му си късо косаше и нарежеш, И. Ю, Тодоров, Ндипшн. Тя жена беше християн¬
ка. Горката! Тя плачеше и ucκoеe бе сс удава, .. Аз я утешавах, кашо ! описвах моят
страДаноя; ны тя не щсше до чуе нищо, само еакаше и късаш: носише са, Е. Друмев,
Н—щ—ттна фамилия.
2, Горчиво оъжаляимм. рменайзам се зм нещо. Щс шс прелъст.п копо нищо, Пък сетнс,
ако искаш. късай си косипе. око оскош, ада сс уДсвя. <т, ЧивиниEпои, Първа жертви.
— Ще се ожсня яло ще се удоя!.. . — Слушай!—. .. —бави ло зс токико глупости да ся
откажеш оп κцeme мдρoвоβ»нue?., , — Опомни се, Щуро! Ще си късаш косото в(шн (сн.
Щв πρоnoeнeе. Г, П- Стаматов. Шурочка. Тъй обибеношо Деше мсчшо: кок щ: се хвърля и
рекета и ще сс убака и кск майка му ще плач: нод нсго, ще си къса косят: и щ: проклина
себя са зс своето .ошо държане. Л- Отоннои. Сребърната онитОи на погноенея Матов-
Още: Скубя ти котата (котите).
КЪСАМ СН СЪРЦЕТО, Днал. Изпитвам голяма скръб; отрадам, измъчвам ос,
— Спяа». спази, дош Бесил:, няДя! плака, брошко. не си къса! аъρaemо, чс си болнав,
Нш, Блътнов. Изгубена СтИнни- „Докога.. синко, ще nлoчcе, Докога. чедо, щс жoлoе I и щя си
късаш сърцето, като ни зостдс лозл:жд»е, / на л:гuмu. Д, Р-зцвстняноа, Илиада (ипeeол).
Друго сс обръщаха кым посоката на скоето сяло и жално-жилно плачеха, ч: няма бе го
внб.т кече! Трсши за ycмaи.e»х». до си ня късаш сърцето, вoщоτо тока трябвало ба станс,
3—х. Стоянов. Запясин по българените еъттипия-
Още: Къта ми се сърцето.
КЪСАМ СЪРЦЕТО но някого, Причинявам скръб, мъка. болна пи някого- То [н—о—-
пението] имало влочecmoнoτ до си въобрази, чя и чалмата има чокечсско еыиa4, , . До ся
yмuлмcnявс. кашо киди с очите си положението но вonκоиcнuτ:, уДушснат: а стъпкана прсД
ератапа Дечица, бругишч изпоплсшснн, конто вaβ(но с нещастниш: си майки и cecmиu
плачслс и сысалы сърцато но nиucьcmκyющume, Зах, Стоянов, 3—иECHE по българските въста¬
ния, 'Само зо чукала как жално како майко са и плач: с глас, Токи като че бсше лм-cτρ»-
шно и от κияcъauτβ. съсишч то cыиaeτм, Е, Мутафчиева, Летопис ни смутното време.
Юще: Кътам дуиати-
КЪС БДДЖАК. Даал. Нитът човек,
КЪСИ МИ <А РЪЦЕТЕ, Самост, яла за нeим. Не съм е оъетонни— да нмпрaвт
н—що, не е по сипят- ми, по възможностите мя- — Ти много Да не зносш, че. .. — Къса ши
са ръцете за тисово роботи. брош, Затова по-Добря нс се заканвай — посъветва -зо Гцнчм,
И, Проданов. Седмокласници- — Но око ни окупират? — Къса им си ръцете. Г, Кирмтла·
вов. Габсрови-
КЪСМЕТД МИ СВИРИ НА ТАМБУРА- Днал. Бед—н тъм, згочетт—н тъм-
554
От поверн-то, че късметите н а -оnaτи ом отобеня същ·отви, които живеят е —дса пещера, Късметите на
Ооиатят— рмОотнт дене я ноще, а ям бедните — вирят на були-рин и ое идеeлтτ, (Кр. С. СтоИчсв, Тетезессян говор,
СОНУ, XXXI, 1915. о, 157),
КЪСНО ЖИВЕЯ, Обикн. въз 2 и Л <- Жара, Ирон. ’. Научавам е голямо закъснение
нещо или оъоОщаиам като новини неин ноето отдавна е известно пи всички. — А къдс
е дещо то? С oлoмaаof — Късно жовсстс — зесмя се Клсо. — Алиминыт влсз: в κомлeис-
ццяпо. Ссга топко е капишон но Ре^с. Ем, Манов, Бягството на Γaвaτ—т.
2, Нзоттавам по н^м^у^ина си кивоти сн н по възгледите си от съвременниците си·
— А-о. разбрах те аз още кошо ня я свърши никакво и за Пончспо! Така де. смс и4κмх,ч4
капо я зс мсн и за мойпа булка, но нейсе! Дон Бaхмτ си та, биomчe, смсшсн сн! Късно
живееш! Н- Широе-Тмрас, Смежно и горчиво.
КЪСО ГО ВЪРЖИ, Днал, Говори кратно и зм най-същ—сти—пото-
©ще: Връзва8 / аърди ио н—къоо, Дo»u. Къео ио реди /във 2 зпич./-
КЪОО ГО (Я) РЕЖИ- 1. Д—Истзузай зедсига, не отяииаИ. не протакай. Трябва да се
помисля- — Късо зо рсжо. Тук много маслены нс иско. Елин П—вин, Земя.
2- Говори кратно н ем ниИ-тъщестиеното,
Юще: Къео го върдЕ /към 2 знмч./.
КЪОЬО МЕ ДЪРПА- Доел. Н— ми отии—т п—рит—, дивея и с-мотин,
Юще: Дърпа ме кътян- Досл.
КЪЩАТА БЕЗ БАДЖА. Дасл. Пооτиτ-лдπ. учтив човек.
КЪЩНО ПИЛЕ. Човек. който по·иолтмaτи чатт от времето тя отон у дома ти. който
се обича да извием от къпш- Какво ще ^6. навън ба се блъскам аз севши и До мρъвнa. Аз съм
къщно пил:. П- Ю. Тодоров, Неедота Боряни -
Юще: Домашно пипе,
КЬОРАВА МН Е КЮБИЛКДТД за някъДс, Доол. Не ми се отива някъде, За памо
κьоиaκa му е кодалкото. От, Младенов, Българеят тълковен речник,
Юще: Сляп— ми е кобилк—т—. Доил, Не мн види коОигнита. Днал.
КЬОРАВА СОФРА. Днал. Н—що. от кодто водки зз—ма ковкото н когато му и—лπe,
6—е р—д н ометаи-
КЬОР>ВА<Т>> НЕДЕЛЯ- Моментът. времето, когато нткоИ, без мноио да мисли
или да ое колебае. neшae— да те оженя- .
Още: Кьоррмв<та> съботи, Кьорр—в<та> сряда. Дасл. Олтп<τa> нсделн. Коко¬
шата неделя. Даал,
КЬОРАВА<ТД> СРЯДА- Доил. Моментът, времето. когато янкоИ, 6дз мноио да мисли
тли да ое иочебае, n—шaвa дм се ожепи,
Юще: Кьоррмв<та> събота (неделя).
КЬОРАВА« ТД> СЪБОТА- Моментът, времето. когато някой, без мноио да мисли
или да те голеб—-, р—пие— ди се ожени,
Юще: Кьоррми< тм> нед—лн- Кьоррмв« та> сряда Доол. Счmг<·τa> съОот—-
КЬОРАВО И КЬОПАВО- Нρeнeбρ. Всички, включително н яиИ-п-тпособннт· и не·
годните. В аaеuτ гроб кьораво а ныопоиО До събереш наболя ще озлязат -11 000, Аг, Кон¬
стантинов. Бай Гиньо,
Юще: Кьоорм<о> и омкам<о>. Нρcнcди.
КЬОРАВ« О> , Н 0ДКА<О>- Нρeнcди, Етични. включително и шаИ-шеспособняте и
негодните, Уважавам ония младежа. коит б.зсп от чuпмuнцчecmκмnм, Днсс кьорав а синап
служдаш иска До сшоне, тъ! ли? Не- Визов, Службогонци, Изразът „между еишнодсят а вдин“
: Достатъчно ясен. за да накърни робостто ми, Вероятно това е приемният час, козето
Директорът Допуска (о свяшилащешо си а кьораво, и сакото, Б. Р—Иное. Ням— нищо по·
хубаво от лошото ареме-
Юще: Кьораво и кьоп—зо. Нρeнeди, Куцо (сляпо) н е—к—то- Ниeнcди.
КЮРД И МАРА. Днал, Встнarзн, и поканени и непоканенн. Кюре а Мор» ДохоДаха,
КЯР СЕ ПЮКДЖУВД. СЕРМИЯТА НЕМА. Днал, ПоДизр. 3— човек. коИто ое хвали.
че τъnгоиEтτa му върви добре, когато в същност туОн.
555
л
ЛАЗАРЕТОКИ ПЛЪХ. Войник,. който олтτо ходи н г—ди е лазарети.
ПАЗЯ ПО КОРЕМ- 1. Полагам извънредно големи уенгия, еа дм постигна цевта тж;
ненемоизиа при навършване па нещо, ноето нд е по отлят· мя, По корсм лазеше. нс
вouыишu Докро! рсдото!! си, ■
2, Сс.ммcm. оля преД н.κмзм. Държа се раболепно, унижавам те, угоднича прсд ннгого, ем да
поотииса цдвтм ти. Лазя по корем пряД началнико са.
Ощс: Вг—ка те (пъпен) по корем- Влача ое по корем /в 1 н 3 знач,/,
ЛАЗЯТ МЕ МРАВКИ- ’. Уоещам тръпни, треперя от студ, — Бря Другарю, я сс наметях.,
чс като пс злсбсм, мравка м: лазят, Или са ся затоплил с нсщо отвътре, и? Ем. Масов,
Ден се пaдли-
2. Изпитвам тилно чувство на отрих, тилно вълнение от нещо, съпроводено с потре·
пера—не,
ЛАЗЯТ МЕ ТРЪПКИ, ’. Студено ми е, изпитвам студ и τρ—иeря.
2. Изпитвам тилно чувство на страх, силно еълн—нн— от яещо. - съпроводени с потреперване.
ПАНИ БАБА ПРЪДНАЛА. СЕГА ЗАМИРИСАЛО. Ирон. Вулг, Употребява ое,
когато някоИ прави въпрос зм н—що се ево-Ер-менно. не яоимто то те е случило или го е
е—тетсало. м тоимва. яоимто воионо е отминало. оеържнпо се е,
Юще: Лини 0—ба пръднал—, одиа <му> з—омърд—по. Днал, Ирон, Вулг, Кога* 0—0—
пръднива, кога замирит—по. Досл, Ирон, Була.
ПАНИ БАБА ПРЪДНАЛА. СЕГА <МУ> ЗАСМРДЕЛО, Даал. Ирон, Вулг. Вк.
Пиши ОмОа пръднива. т—ии замиритало-
ПАНИ СВИРЕНО, А СЕГА ИГРАЯТ. - Днал, Ирон, Уиоτпд0яea ое, когато някой правя
въпрос ем нсщо не своевременно. се яоиато то те е случило шля ио е затегнало. а тогава.
когато всичко е отминиго. , твържшло ое е.
ПАПСКИЯ СНЯГ- Ниeаeби. Нещо ненужно, яеляино, 0—зомшсчено. — За. какво
сш».» бума? -— запят» - Бслойн, — За ланско. сняг — мnзмeмиa Мсамл а зonмчаa До се соска.
К- Калчев. Живите помпят- Очалашняш господен., .,. ся одρыиa любезно сым сыссдо си и
часто и просшо зо вanиuκoзвo, До рсчем. за ленская сняг, Ов. Минков. Разкази е тирилс-
дое— кода.
Юще: Л—ипняя опни.
ЛДНШНИЯ СНЯГ, Ниeнeби. Вд. Папскин сняг.
ПАПАМ ВЯТЪР, ’· Нищо не върши. Оезд—йотвузам. Теса сс Дигнех аз, тсксД/
не съм лапал. наш ' ваза вятър, / у мсн бе всичко под рыке / и uм»еe си raison - d’être-
Ие. Вазов. Практическият -оeловeк.
2. В тедяо положение съм, нищо не получавам, ощ—т—п тъм. Прехвърли ощс бнсс ксичкит
сц имота върху Моне, Пс неко Оиaemм. лапе - вятър, Г. Велев, Патилата на , едно момч·-
Юще: Л—п—м мъглата ,/нъм 1 зп—ч-/- Папам горняка /към 2 знач,/.
ЛАПАМ ГОРНЯКА. - Диал. ' Е т—дко ' положение съм, нищо не получавам, ' ощетен
тъм. — Лско ти : на тсбс до се подбивиш. а питаш. ли какво ми с?- И имам, и нямам
556
змeβнuaa, КыДы се : вибяло токи? Стоя и мълчи, С една рмч, люДет св робеет но млаДостто
сн, а -пи .»№! горняка, Μ. Смилова. Друм се вя·-
Юще: Пап—м вятър /във ' 2 зп—ч./.
ЛАПАМ МУОКТТО, 1· Губя тя времето. Оде да върши непо; б-ед—Иттиуи—м.
Оездегнтча, Н: мcnoκяй момичвшошс До ссе.ш и До лспаш мухопс. Н»иaцa им - св
плащат, Л. Кармиепои, Маминото детенце. Работа!» чДва не cmuзoеe (о бо!. Ебаният
ожесточено рузашсе, а eceзаoeщоmм овчарче току nмκn»ияеc: оз чста, нс лапам мухи!
Иа,- Хaлдиммnоди. Овчарчето Калитно- Напрсе! Ви! спят тук и лапаше мухипс! Ще зи
отпор. оз, лиоκueτнuцe, уши!:! Ао. РазцЕ—тптаои. Тартюф (превод), Кой ше би по
алавита би ^κ^ тук, вoщм не си сеДя нс село? — Дс лапам там мухитс и кой откъбч сс
ошплсснс семо мен Да псува ли? В- Н-паов. Настъпление,
2. Поради , неопитност възприемам са доверие. безкритично eоEоко, ноето видн нли чуя,
ппотЕTЕaя наивност, Нала нея, млсби стуДвншчет тогава, всякаква мухи лепсхмс, Г, Км-
пaтлaβОЕ. ООтксоз—нн хора, Гиябκ»лм е дубсн: за (ылдосо заспалата Л4mκeκмκаo рая —
-, . Трябвало е нoй-nмcлe стряскан: зс mмзaeaеаam: храна боже no-будна хора, които . си
лшлoлu мухи с лиaκoзκu върху „мyиoфemлaκ» на uазauoтκame noмnмиo“. дсз би виждат
чeиаama пропаст. гошови до погълне нороДо, П, К, Яворов. П, Р, Сг—ееИаои, Той ощс
липи мухи,
Юще: Гълтам мум<те> /към 1 знач-/,
ЛАПАМ МЪГЛАТА- Нищо не иърпа; ОездеИотвуемм, Баща ма ма поДаД: еДно шурско
телеграма,., fa какво дсшч смайването му. чя ез нс бях в състояние нито да я прочети?
То! ми коза тъжно— Ти си лапал мъглата в Пловдив, синко! Иа. Вазов, Видено и чуто,
Юще: Л—п—а вятър /в 1 зп—ч-/,
ЛАПВДМ / ЛДИНД ВЪДИЦАТА. ’. Влюбвам ое. увличам ое е някого, Запознах сс с
сено момиче, и то иедназо лепна βы(цaoτo. П. Вединои. Дни и ЕeчenE.
’- Отτaвтм те да Оъда измамен. излъган. изигран. Бозaτо мъжете oвuявмхс ош сполняш».
лицето нш Калъчси светеше, а 5^6:3 се усмихваше снизходително, Невяна иβmu, че и този
пыт мъжът й е лапнол някоя uы(uaш, Ем. Мм пои, Д-п те радда-
Юще: Глътним / глътна (е—хапвам / захапя. напипвам / напипам) въдтцмтм-
ЛАПВДМ / ЛДИНД ПЪТЯ но някого, - Диал. Успявам да сауч— откъде е минал и
β-η^— е отишъл ннгоИ, когото търтя, преследвам. откривам οη^ιτε му,
ПАПВАМ <СИ> / ЛДППА <СИ> ПЪТЯ· Одикн. в си, заД, Дасл. Тръгвам, за·
виьтвам те нанякъде. отивам тя. Яж, Рало:, с лявото, а пък с дясната (ръж юзбашо но
доби Руса, защот нсли я знаеш, кошо лапне пыт. — иди я зона, А, KanaлиИодβ, Народен
закрнпяЕк.
ЛДФ ДД НЕ СТАВА. Жорг, Безспорно. без еъмшеняе; разОирм те, — Роботите в
много просто, амо иском да я еuъитuт, какпо τиτдeo. — Лсф До не става — отвърна
mоκоиао Мьичuаanш. Ст, Ч1Л1ПиипоЕ, Първи жертв—,
Ющ—: Дума ди се отав— /иъи 2 зπмо./.
ЛДХДЛЮ МИ СЕ Е ОТ ГОЛЕМИТЕ ЛАХДНН. Дошл, Пгοτииπ—х успех, сполучих
е елщо-
ЛАЯ НД АБД» ' Приказвам напразно, безрезултатно- Той смято, че воДа борба, /
като си лой нш аба, Хр, РилeЕекE, По Пушнин—. Мениха няДяли, месеци. Гиoзми и Камен
ясс си се зылчап., но пригоДа ла ом би пур.. крак но Чорбаджията, те си пак заеДно:
„До не онемее Тасъози пвтел“ — ожив. но cыиae и У Григор» и у Комене, А Тосъо и нс~
лос. „Лаят но ада“. бум», А, СτрauEMиnои, Ко^мчовсната ярммол—,
Юще: Лая п— тука—н- Днал,
ПАЯ НА СУКМАН. Доол. Вд. Лая ни абм-
ЛДЯ СИ ХЛЯБА, Обикн. с оmиua. Карам те е този, от когото зависи службата мн.
прехран-та ми. И аз продължих, .. (а си лая хлядс а службите, , . Ниaeeеe ма yбмκмлcmвuc
би разкроя няко. сладост. няко. нсреДност, (а, ааcмл. с чсрвсн nunβи тсхнош: носители.
били пя големя или по-малко ншчшлнuao. Не. Вn—оeв. Изваях ти хляба,
557
ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН, Княж. Последното. предсмъртно, оОягн- най-хуОиио произведение
ни поет шля художник, пи нтн—нъe творец; последна творчдони изява- И заловя ся за своято
»umодaмзρ»фuя,, , скоята лсбсдока псссн, П. И- СлавеИкои, Чуждя лнτ-nиτурн- Ημμ^
мессца wedu смъртта си шой [Гьоте] е разтърсен Дълбоко оп спори мвжбу Кмене и
Жофруа Сснп-Илср зс еволюцията на κoeмκ:me- . . Същинско негово л:ß4дмua песен е тъкмо
спатията оп 1832 а. по шеза »кш-олно выпроси. Μ. Арнаудов. Гьотд.
От народното поверЕ·, че лебедът пее един път в дивота ти. преди смъртта ти.
ЛЕВАК < ДВЕТЕ РЪЦЕ, Съвсем непохиатен. нeοnъоeя човек. Нс мога До лмnиaκτ
бушоните. аз съм лсвак с диеты ръце.
ЛЕГНАЛ ОЪМ КАТЮ БЕБЕР. Даал. Мързи мд да се помръдси-
Юще: Изтегная съм се като Оебер, Доил.
ЛЕГНА МН СЪРЦЕ НД МЯСТО [ЩЕ МИ ЛЕГНЕ СЪРЦЕ НД МЯСТО], Мноио
съм доволен, етана ми (ще ми отане) много драго, понеде те изпълни (ще те изпълня)
някакво мое тилно кея—ние, Дано, мисля са, до има нacρeиo кафене, чс да сеДно том поне
ияДнъж, ... би поглсДно балкони с киченошо хaлuиe, че (а лсанс еыиa4 но мято, Н. Хайтов.
Шумни от габър,
Още: Падни мн сърце см мното. Дойде ми сърце нм място /е ’ знач,/-
ЛЕЖД КАТО КОПОЙ. Дасл Мързи ме дм се помръдна; 0eзлeИοτиуЕaм.
ЛЕЖА НА (ВЪРХУ) ГЪРБА но н.κмзо я ЛЕЖА НА нечий- ГРЪБ. ’. Живея оъо
ор-дотаат— пи някого Оез там да работя- — Нс мога До лчжо но гърби на бащи си, Тука
а До ся включа в роботи, какво мога До получа! — През си! — ... — Ама и млeκaи До пс
напрекимс, не аде! Ст, Ц. Диокагов, СтуОгешеняте вш^ш, Мо.тс така ся държа с нсго,
капо чс ло нс е мъж, а ломя стозлсеа- — Е, наля oвuuзam вaыeнм? — Излозсп. . . Трябва
аз до κиecнa, та до излязат,, , Копо че : ρeеoлa цял живот да лежа нс гърба ми!
Б, РмИнов. Господин Никой.
2- Използувам силите, труда на някого, използувам го да работи им—сто мене. Ако
се оправят и вonмчнaτ до редотяп — Добры- - , Асо ня,, , око пробължит а но палубата
би сс ежат, да сплетничат и до се опитват би лсжаш но чужД гръб. - - — ощс по-
добре, Μ. Иванов. Ще се сбъдне моята мечта- Той uзлoвaеc всчер ош ^^(ο уморен, но с
приятното самочувствия, че е спечела чссшно своя хляб а. не лчжш всчс на гърба но
колегите са, Е. Райков, Прекършено ееово.
Още: Т-д— нм гърОм /към 1 зπмо./.
ЛЕЖА НА (ПО) ГЪРБА ОН н ЛЕЖА НА ГРЪБ. Нищо нд работя; б-зл-йοτзувмм,
шестяйотауеам- Имаше сто (скоро, чорбаджия беше а то!, — Имах, имах, не ошрочам —
... — Амс с по. ръцс сым за работал, на гръб не съм .сжал, Ив- Петров, Ноннината
любов- — Нес щс ни освобоДа ош турцотс. . , Русая. Дебо Иван, Само нс щс можем, —
Хм — изръмжа глухо Бaиeaиcκu и ся Дръпни от рыката му. — Ти много накъсо я рсжсш:
Дсбо Иван, Лежи но зырдо си и чакай, Д- Тмгдз. Пр—тпанокште гимОаня,
ЛЕЖА НД ЛАВРИТЕ СН, Княж. Змлоeоnтeмм ее с постигнатото я не ое отрдая
яъм поин уеиeхE, нъм нови иоеτид—нEт.
Още: 3—епиемм (почян—м) с— гаврите он- Книж.
ЛЕЖА НД СМЪРТНО ЛЕГЛО, Намирам ее и агония, умирим- Дмùчuн зaдисκu, че
майке му лежа но смыршно лсало, К. Пдтгасои. Златната зсмн- Лъвът, κcecuлаaяm коже на
животните. лежеше но смъртно лсало, Св. Минков. Призракът от Кесдарн-
Още: Па смъртно г—иго еъм.
ЛЕЖА НА ТАЯ (ТАЗИ) КЪЛКА, Надявам ее, разчитам см - нещо несигурно, б-е да
предвиждам евентуални шепрннтсЕ изненадш. Тод лежа нс пая кълки., но няма До зо огрее,
няма ба получа мястото.
Не чдж<и> п— тая (тази) тъпка и педи пи тази (тая) гъвка (о иронична интонация). Недей
разчЕти на нещо. не ое πaлтвмй напразно. няма дм отмие тини, както очакваж (като прсду·
nn—клeнEe яъм някого). — Отваряй са очитс. момчс!.,. Ако aвдягo, по ще лежиш вместо
него в (упкошо!- . , — Ка щяло пък би оздяза!. . . — Бaκmо го вързахме — бълхите ще го
озябат,, . — Ти но пся κьuκo не леж!. , , После бе ся нямам: аenиuτnаоcmu. П- Вединоз,
Наиата тил—, — Нивитс ма ще взема. , , Нс мен пак и.u да за зърнс, амо с тсхнака-. ,
558
Лежи та но таза κь.,κ», чекой ас по побнс uh, нсбсшо. . , Γαβα» трядва. робота,
Г- K—naев—иои, На приз път.
Ющд: Лед— н— това ухо (уженце), Лежи ии тмя (тает) етрмна,
ЛЕЖА НА ТАЯ (ТАЗИ) СТРАНА, Вд. Леди нм тмя (тази) тъпи—.
ЛЕЖА НД ТОВА УХЮ- Пaлтимм те, разчитам па н—що ндоигурно, 6дз да иn-лзидлaм
—е—нтуивпЕ неприятни изненади. Зст ом мßeиoл (а номери редопо но дрсш ù. и те лежат нс
mмκa ухо
Не педи н— тов— ухо и леки ни тоз— ухо (о иронична интонация). Н—деИ разчита на н—що. не ое
нaлниaй напразно, няма да етап— таим, ганто оч—кваж (като предупреждение към някого)¬
— Иби ама. - . пи им ся за бащ» — усиля поекснкснаята си сега бода Н»лκ». — 8»^ бс.
мамо, наля лuтaτ, чя те сами щс бойбот — отвърна Манчо, — Лсжи пи на поза
ухо — изкрики бабо Нслκa mи4лeилuвo устно и ся усмихне; — то тъй се само приказва.
Чеиа щя си оставят току слеД скстба (ρaзмcτaτc. -. СτпaшEаEпов, Еенмфна.
Юще: П—да п— този уженце (п— тази (тан) тъпка (отрием)), Спя па това ухо,
ЛЕЖА НА ТОВА УШЕНЦЕ- Надявам те. разчитам па Ηε^ несигурно, Оез да предвид·
дам евентуален неприятни изненади.
П— педи ни това уженцл и педи нм тоз— уженце (о иронична интонация). Недей разчита ни
нещо, не те нaлтиaй сапразно. няма да стане тини. както ооинeaш (като предупреждение към
някого)- Нсбсй чака то! До те повика, ня. лсжи на шока yе:аac, а ида сом лично до му раз¬
кажеш всичко.
Ющд: Лсжи е— този ухо (е— тия (тази) кълна (етрани)),
ЛЕЖА ОИ ПА САБЯТА ДД ГО НЕ ОРЕЖА, Диал. Казва те като отговор па
въпрос към някого защо мълчи и яе отговаря на нечия предизвикателства.
ЛЕЖИ МИ НД ДУШАТА, Потя отговорноот ем н—що, нззъпu-но от мсне (оОнан.
престъпление. грях). Много пакостя. много оßциu и убийства лежало всче на Душа!: но
юниците. Ив- Вазов, Бегнмдпецът-
ПЕЖИ МН НД ЕЗИКА, 3— худодеств—но огоздосо произведение — четно. плавно
Ошв—м произнасян при декламираше нпя при игра на оцени. Пассата е превсДвна Добры —
лежи ми на eвuκa.
ЛЕЖИ МИ НД СЪРЦЕ <ТО>- 1. Η:^. Измъчвам те от н—що, безпокоя ое, тревожа
се от нещо, Оп широките му гърДи св откърти псжка въвбoеκa, Майк» му,. -, опобя пра
аcзм, cлJЖU рыка но рамото му. — Какво ти .лежа но сърцето, сине? К- И—тиисое, ОмаИно
биле.
2. Някой. ООичмм шниого, влюбен тъм в нсго. искам ио. Що зодиня / Стоянке му лсж» на
еыиaβ! Що тсгло! К. Христов. Младоженци-
3. Сыс следв. изр. със съюз дм, Силно д—гмя н—що- Лежало му е на сърце до спане буховнок.
И, И- Славейков, Българска лиτ-naτурa. Но вбно ми лсжи на сърцето — Да си норсея еДно
голямо худаеа κоκсчнaaa. Д. Спроотрапое. С—мообрдченяте-
Ощ—: Теки мн (тегне ми) ни сърцето /към 1 знио./,
ЛЕЖИ НД ГЪРБА МИ я ЛЕЖИ НА МОЯ ГРЪБ, Длъжен съм да ел грижа еа
нещо. да те занимавам е н—що, да паправн нещо- Цялата радопа лсжи но Камсновоя гръб.
Цв- Ангелов, Ч—етна дума- — Тя. боди, в Дълга и широка. Нρoκсзслa дях ти .. като uеκoе,
ими прядка ба се κьиκu. че я виж, колко път лежи но гърда на? Т. Г. Вп—йноз, Златно.
Още: Педи ни ръцете ми, Т-ди нм гърба ми,
ЛЕЖИ НД РЪЦЕТЕ МИ ' и ЛЕЖИ НД МОИТЕ РЪЦЕ- Длъжен тъм да се грижа е—
нещо. дм о— змнимаимм о н—що, дм направя н—що. Нонсшнн» всичко ссга лсжи нс теоот: ръцс,
Но ЗДравко щс бъде крей шсбе, ще та помаза, Цв. Аси—пои. Ч—отпи дума-
Още: Лежи е— гърба ми,
ЛЕКА МН Е РЪКАТА- Петно завършвам това, яо—то тъм започнал; върви ми, опори
мн е работ—тм. Богanм е да ся учет млабит: коне, кока Иванке - щс за научи, ръката ! е
лека. Опитът п— първенците — ТКЗС. Дошъл сым До ии бъдо първият купувач. Ръкапа мн в
.ска, ксесмлия. Д- Спроотраноа, Самообр—чените,
Още: Имам вски ръка. ДоОри мн е ръката-
559
jIEK В ГЛАВАТА, Глуп—и, Та. брюшко. са лск и главата и не можеш до nиоyмeeе
аιаозм радотц, Г, Ниапои. Диавои-
IEK КАТО ЧЕРЯОЛО ВЪВ ВЯТЪР- Доол. Ирон. Много т—дък,
ЛЕПВАМ / ЛЕПНА някакъв ЕТИКЕТ някому. Окачествявам някого (обикн, неспра¬
ведливо) като нтяaяъи, изкарвам ио един яви друг, Но върху челото но Ксдзатс бешс
лепнеш вечс emuκemьm „подстрекашсл“, А, Гуляшаи, Село В-дрозо,
ЛЕПВАМ СЕ / ЛЕПНА СЕ КАТО РЕПЕЙ зс някого, Н—пренъснато и 6—з отеоненне
нахално олддЕИМ някого н—истяълe н му досиддая о приеъетитето си. Бaκκо си сс лепнал за
мснс кит рспсй? Старшините ноли па κaвa до κыиκцm и (а са злсдсш кокошкиш:. Кг, Цaо—e.
Свнт пирон.
Юще: Залепям се / з—г—пн ое като репей.
ЛЕПИ ОЕ НД ГЪРБА МН и ЛЕПИ ОЕ НА МОЯ ГРЪБ. ’. Пъпн—я п—сно. етично,
но—то изям, е— отразни- пи тдивото ми. Яж, яж — кок ба ям, капо се лспи нш гърба ми. щс
сшснс 100 кг,
2. Няма дм мога да ое отърва от някаква работа. която зр—м—нно отлагам или нзоοτмитм.
пе Оъда принуден да я овърша, Губя ся времето с разправия, а всичко от nuaаa ся лспо но
гърба ми.
ЛЕСЕН ОТ УМА. Днал, Н-териоз-н. втτъпншчиз-
ЛЕТИ МИ ОКОТО сым някого, Дисл. Милен, жадувам еа някого-
ЛЕТЯ Е ОБЛАЦИТЕ. Княж. ’· Възприемам нереално лeйсτииτдляоеττa. непраииляо
анидам обетиповаата. н—пaτи; фантазирам- — Глупчо. Та дс с размътен мозък. и
облаците ucτcе:- За тебе ла беше тя? Още а пръв поглеД разбрах. че е oнmeρeачuйκa.
Я Да ти хвърля аз чбни корти, чс да еидим кыДе по е испинска.т късмет! Оп. Йончев,
Ах, тези нартЕ.
2. Въобразявам тн, че съм нсщо повече, отточното съм в действителност.
3. ПeпnмkТEо—е тъм. се умея да се оправям с битови въпроси,
Юж—: Хвърча в облаците· Кнаж. Витан е облаците /към ’ и 3 знач./, Книж, Живен в
облаците /към 1 и 3 знио,/,
ЛЕТЯЩ<НЯ> ХОЛАНДЕЦ- Кнаж. Човек, коИто постоянно скита. яд се задържа
дълго, см едно място,
От -олмπлοямτм легенда за моряка, коИто се 6ил еаялел да ‘—обиколя преграждащия пътя му нос, дори ако
е— това му Оъде необходима вечноот-
Ощд: Х^-^]^,^и^<^1я^:> холандец Книж.
ЛЕЯ КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ. Княж. Лицемерно. нeиοнпeно еъоузcτиуиaм някому,
οъжaлтЕИM нтяоио или , ем нещо, Край него ммиaзаume му дyижмa тържествувах»; пс
кълнях» комунарите а лссхс крокодилски сълза за и»зиyеeаa. Нсиuж- Ст. AEO-и, Зи
свободата. Щя лс.ш κиоκоeuлcκu сълзи за българския национален зсрой шия, κмumо проДаДохо
ашцaма<auаome обвели но дьлзoиcκuя народ. К. Ламбрев. <п—лπоиорени партие-ни.
Ют поверието, че крокодилът уд пnмо—в, шзядлaйяи жертвите ти
Ющд: Роен (проливам) крокодилетЕ тъпан. Книж.
ЛИГИТЕ МИ ТЕКАТ- ’· Силно делия дм ям. дм изям нещо. Очипс им [на хищни¬
ците] , блестяха настървено, а лозите печсха само при мисълта зс бъДсщшя доасп лов,
Ю. ВиоЕг—и, Дивата гора.
2, Силно ж—вмт дм имам нещо, дм получа нещо. Лазят: ом пекап за титла и Декорации,
Такаеи са новсякъб: всичка parvenus. An. КосотастиноЕ. До Чикаго и назад.
Юще: Точи пити.
ЛИЖА БОТУШИТЕ но аяκмзм. Държа те уиолниодοяи, тсрзияно прсд някого. подмизвам
се на нтноио; голлE‘упοτиунмя, Щс опаДа ня (а лижа допушиш: на Батенберг. а да помогна
на ншρмдс. В. Г—ноиена, Седем години.
Юще: Лижа критата (емепште, подметките).
560
ЛИЖА ЗАДНИКА но някого, Вулг, Дърд— ое уголнEодοкE, сервилно пред някого,
лодмазЕМм се на някого; nолnизуnοτиуЕИм,
ЛИЖА ЕМЕНИИТЕ на някого, Дърда те уиодншч—таш, ссрвилно пред някого. под·
ммеимя се ни някого; nолв1зуnеτиуним- — И ти са чорбаДжийско ухо! И пи лижсш сменяйте
но онези хсйбynлгu! И, Йовков, Чифликът край границата-
Юще: Облизвам •мепните. Пик— ботушите (триката, подметките).
ЛИЖА КАЛТА ОТ ПОДМЕТКИТЕ но някого, Държа е— угодническЕ, терзияно пред
някого, подамевма те пи някого; иолnнзурсτиуиим,
Юще: Ближа калта от подметките. Лиди прах— от подметките.
ЛИЖА КРАКАТА но някого. Дърда те угодничеоки, с—рзивно пред някого. иол-
ммевам се па някого; иоллнзуnοτЕузим. ПреД големците се превиваш: кошо иыиu, ложвше ом
лиaκoma. .. и те ти вярваха но есичкип интризи. клскепа и злмиo(cτκoхo, Мях, Георгиев.
Бис Митар пророкът- — Те на meße ти лижеха крокота, а кошо кобяха беделия крой —
иanасх» тс! Този хора ло са? П. Ведяноа, Наиата сяла-
Още: Лижи ръцете (подметките, ботушите. лмепнит·).
ПИЖД-МДЖД. Лю0дзπ1оa с някого поради користни съображения; л—οнит- Кош*
срсщнс някой πм-cuлeа човск ложс-мажс, стока no-тнх оп воДата а по-нисык оп тревата,
Г- КармевмЕов. Между нас да ся остине,
ЛИЖА ПОДМЕТКИТЕ но някого, Вд, Пида ботушите на някого. Докошо нас са
леехме кръвта и знаехме в окопашс, твоят баща ceeeтe нс топло в дβоρβao и лижеше
побмспкнп: на aoия! П. В—жинов. Далеч— от Орегоиете- — Народът ся Диана но въстания,
а шой — лиж: подмсшсяше но поя убийци. И, Велков, Стълба до н—О—то.
ЛИЖА ПРАХА ОТ ПОДМЕТКИТЕ но някого, Дърд— се угодничеоня, тервЕЛно прсд
сниого, подмазвам се па някого; nолвEзуnсτзуиaм,
Юще: Блика прах— от подметките. Лиж— калта от подметките.
ЛИЖА РЪЦЕТЕ но някого. Дърд— ое угоднически, сервилно прсд някого. под-
маземм се си шниого; иоллE‘упсτиуиaм. И Дешо споменуваш за кучс — мойшо е сега Досущ
токов»: трядеа до ложе ръцвтс но моя, кажи зо. госпоДар, козето мс тъпчв, и до зо глыбам
сД в очите. по да ми поефърло кори хляд: — осы. кучс! Т, Г*· Влийное. Н—прянтнин гоот.
Още: Лик— критата. Блика ръцете.
ЛИЖА ОАХАНА но н.κмзо. Ниeнeби, Дърда се раболепно. панейени; угоднича,
Не лаж» саханыт I на влаДиката - , / Всичко изработвам / със мопокашо. Л- Карав—пое.
Нека ходя дрипав,
ЛИЖЕ МУ ЕЗИКА ПО ЗАДНИКА, Вулг, Обича мноио да приказва, има шиинг мноио
да дрънка. яо—то трябва и което не трябва, И той много внoβ — лижч му сзисыт по
вaeнoκa.
ЛИЗАЛА ГО КРАВА. Човек. чиято нота отърчи нагоре, Зносш ли. Тино, запомнило бях,
ч: но( лявата вежДо κмcoma му стърчи нагоре. (ето казват: лoвaлa зо крава-. Д. Каме¬
нови, Хип1Т1ПEПитτ грях,
ЛНЗВАМ / ЛНЗНА ПЪТЯ. Днал, Тръгвам бързо,
ЛИМОН ЛИ ТИ ИЗСТИСКАХ ПА НОСА. Днал-. Кмто възклицание е— изразяване на
негодувание от някой. който те еърдн, 6-а дм му е иnиоEЯ—н— някаква непрннтноот-
ПИПОВА ' СЯНКА ЛИ ОЪМ. Доил, Ек, Да не тъм липови οтяrи,
ЛИПОВА МИ ЕДНАТА ДЪСКА. Безумен, луд, ненормален тъм,
Още: Пипсам ми едната оEeит. Не достига ми (не ми стига) eлни< та> дъска ЕКояк
ми е едната дъска е гл—вата.
ЛИПСВА МИ ЕДНАТА СЪБОТА, Доил. Безумен, луд, несормиген тъм, Самоуки
жесмо н.κмa господин нс обичат κoлcн(oицτe, защот тс служиш зс точно изброено*
3 -6 Фриееолоткчея речния. т. I
561
но днатс и месеците и по тях тиырдв лесно сс нoмcиκo, чя но някои ош т.х вбнато ом
събота лопсуи!, П. Р- Славейков, Звезд-ротн предвещанин За година 1874.
Още: Екоик ми е (не ми достига) една< тм > оъОота. Досл.
ЛИПОВА МН ЕДНАТА ЧИВИЯ. Б—зумен. гуд. н-яормалея оъм.
Още: Липсва ми едната дъска, Екоик мн е едната оивET'
ЛИПСВАТ МН СЕДЕМТЕ ГОДИНИ <В КЫЩ1>- Нямам добро домашно. о—мейпо
възпитание,
ЛИОНЦА НД ПАЗАР ИЗЛИЗА ЛИ, Ед. Лисици на пазар не нзлнзи,
ЛИОНЦА НА - ПАЗАР НЕ НЗЛНЗД и ЛИОНЦА НА ПАЗАР ИЗЛИЗА ЛИ, ’. Упо¬
требява ее, когато хитър оои—к не ое твтea там, където пnнеъсτзшдτо му не - е удобно
явя е опитно, Гaκuua кошо Мoазъиa пияш cκиumо. Лucoaama но лoвoρ не излаза-. Г. Краев.
Осни,
2. Употребява се.- когато потаен човек сд въздържа дм заяви открито нещо, което зна¬
яли дм ненаде твоето мнение,
Юще: Що ще лионца п— п—з—р. ЛШоицм см паз—р не ходи.
ЛИОНЦА НА ПАЗАР НЕ ХОДИ и ЛИСИЦА НА ПАЗАР ХОДИ' ЛИ. Ед, Пиоицм
ни пазар не излиза-
ЛИОНЦА НА ПАЗАР ХОДИ ЛИ. Вд, Лионца на пазар не ходи.
ЛИСИЦИ ДА ЛОВИШ- Зи мноио задимено мното. Рecτоишнmыτ дешя препълнен
и задимен. лucuaa до ловиш, както κoвκo нароДът, Ии- Аржентински, Ор—бърната пътени-
Тя забравяло τeeнemм но печката, то вaзмияло, чя като ся напълняло кухнята с Дом,
вътре лисици До локаш.
ЛИЦЕ < (Е, СРЕЩУ) ЛИЦЕ, 1. Непосредствено срещу нниого, един трещу друг.
ПрсДпазливо. дeдаcшκмм сс придлажоиахо иълцшшс ош исички стрини и спряха само но
няколко крачки ош злазонс. Б.х» оссм или деист. Бодачыт беше застанел лицс с лицс
срсщу глигани и мелко по-близко оп другите, Д. Калфов, Оърннчк—т—- Следкощата нсбелно
утрин Евгени пас я cиeинo, . - Козашо (замаши се намериха лuae φβ^ лицс, на худсентс
усшня на Девойката трепна чбиа Доловима усмивки. Д. Ангелов, На кивот н смърт
2- Е н-поор-дствен контакт. доо-г, и нeиоοрeлсτиeнE отноиенин о пятого шли нещо,
Процесът по обири но хознсша неочаквано го срещно .ице в лице с ебан нов свят, oиo--
нaдлeжaи но хора, с какиито босего нс бе имал радото. Ст, Диоee, За свободата. Тя стисна
своя хлабсн постолет, /,, ,/ И пряД смыртшо, До днеска непозната, ДойДе лиц: с лuae,
Бл. Димитров—, Пняяса-
ЛОВИ МН ОКОТО, Хирдов— мя се. нрави ми ее, Мор: аз ne ваaм meße. H: пс
ли. зябях nм-иoто с Анковете. Катсп ти ловеше окото, Кр- Григоров, Рa‘лолчaн1. ГмвJиu
сс. чс московецът щял До отворя пек войни но султано. Н: ми лоза око пс. иaдмmo.
Л. Стоянов. Б—нноеекЕ, Нещо не ма лоен окото есенницата, Остонс ниско на ръст. Кр. Гри*
григорои, Танчо от Γоnоцз-τ,
Юще: Хваща ми окото.
ПОВЯ БЪХ. Доол. 1· Н— казвам нотината, я— ионам дм призная нещо.
2. Отричам се от нещо.
Юще: Хващам (чиен) бъх- Диал,
ПОВЯ ВЯТЬРС» Е (С) РЕШЕТО и ЛОВЯ ВЯТЪРА. Змпямиаам те е празни
работи, не върша нищо сериозно, — Клепка Дадох и слепва ззсх, защото нс съм ловил
вятър в рсшсто — започни пас Момчил натъртено, Ст, Зaиопоиноз, Ден посn—лeн. А после
пик ся зaлuea и пик тръгва по aвмaцu и ßaaиa с nyеκama и оучсто — Да ловя вятъра,
Д. Боз—нов, Дълбоки снегове,
ЛОВЯ ЗВЕЗДИ С УСТАТА СИ. Умен да говоря много добр—. дм р-зимев-м;
ог—днодумен тъм, Тия добра Дума много се харесаха нс събранието, Та поя чсляк
лови ззсзби с устато са! Не, в няДеля трябва до издерат Благое-мова с Иванча, Из,
Вавое. Нова земн,
Юще: < устат— си звезди снемам (ти—nтм)-
562
ЛОВЯ ЗМИИТЕ 0 ЛЮДСКИ РЪЦЕ. Доел. Използувам друинио при извършване ни
опасни и пEOновмя— работа, нотτо щ— мн дондое обгмтм-
ПЮВЯ КОРЕН. За н—що — укрепвам ее, зaльпдaм ее. добивам голями ,ояп—;
трая. В Сярсно, κaвeam, размирието нс ловяло корен. всимmм умссш би noзaе казспе си.
Е, Mуτaфоиeв—, Летопис ни смутното ерем·,
Юще: Хващам (пускам. пущам) тоще<и> /иъе 2 знач-/- Забивам корен·
ПОВЯ МОРЕТО Е ШЕПА- Смятам, че всичко зная и мога. че тъм е състояние ди
постигни зончно, От сырцы желеше онези. коошо цял (ен кебят благовония преб своя
собствен истукан: дeao са пс — (еца. конто ловят морето е meno, Н. РаИпое. Бо¬
гомилски легенди,
ЛОВЯ МУХИ, Губн си времето. Оез да върша нещо; О—здеИотеувам. безделнича,
Още: Б—рм мухи- Д,aou,
ПОВЯ МЯСТО. Досл, 3— нещо — имам успех, резултат, поетнгам целта си,
— Имам една иaдмma. тыкмо е зс тебе.,. все щ: Донесе по трийсетини холяба но ατ^ι^ί^ί^.,. —
Слyеa!, сеишо! — позляДна го недружелюбно Вълко, — поДкупишс исякъДе н: ловят място,
Г, Kanaοлииои. О-чсян историш-
Още: Хващам мното /въз 2 зн—ч-/,
ПОВЯ ЮКО<Т». Нравя се. хиреовам се с външния ся eшл, Пък и лично мммaш
дяхс — .... а и првпояш. макар и мършав. лмβeеβ око с ръста и хубостта си. А, Дон-
о—з, Оказаняе зм Самуил, — Те съм хоДил чак в Косово за поя пусши а помешен мчД! —
Зс началник ло ч? —— ... — За началник е! — Да си купиш тогава паши, Пе лмβu окото.
Н. ХаИтои. Диви разкази- Менка облече новато иJκля, кояп й бе прашил зспят Илия,
Не деше кой знае от колко скъпа басма, но бчсеныш и кройката ловях» окото, Кр, Гри¬
горов. Пролет е Черешово.
Юще: Хе—щ—я око (очи). Пълня окото (ошКте^,
ПОВЯ РИБА В МЪТНА ВОДА. Използувам нянакия неуредици, бъркотия, еа д—
извлека лични изгода, дм получа оОлмии зм тебе ся, Въстаниците мбβвмρыжuхo войнико
а го всneоиoхс к мазепо, -.. Такъв мепсж бс шысмо по вкуси но чичо Мартин. аeмaρ-
нишо му кръв закапя. неостро слух и се прягошва до лова раба в мътно иодо. От¬
бивна мечтаеше Да си има карабини, промъкни се с ддрузи селяни в заставаше, взс си сДни
и си опиДе, Ив- Петров. Преди дм те ролт. Оπмвuauяma ρсвeyхс и разбухва поя недо-
воucmвo, за Да лови иuдa в мытна зоеа, Г, Димитров. Резултатите от изборите за Великото
народно събрание- — Вашият селско с униформата но Губжск нали е при тях — -. . —
Ах», кой зное къде се разхожДа кашо капишон някъде аз България, П нос казват, че
рода сс лова в мътно водо, а призо в, Ти кокво мucлoе бе лиoeaш. ко. ще ловиш
след зоиното? Е, Пешнов. Настъпление,
Юще: Хващам риба и мътна вод—.
ПОВЯ ОЕ ЗА ОЛАМК<<ТА>- Готов тъм да те възползвам и от наИ-мивката, съвсем
ядсигурна и ненадеждна възмодноет, зм да нммeрт изход от някакво т—дно попод—сие-
Нм-мaлκо cяκaи дили кърДжалиат аз Трайко.. . Чудно, ивДнозо му лмeяиeoхa. Бмгanм
еыиa4τ та се свие ош страх и .ош» прокода. лоκuе с: за сламка. В. Мутафчиева.
П—τоиEе ни смутното време,
Юже: Хващам те (улавям те) за евамяитИ'
ПОВЯ ОЕ НА ВЪДИЦАТА нш а.κогм или самос!, и ПОВЯ СЕ на нечия
(някаква) ВЪДИЦА, Оетазям те да Оъде измамен, подведен; повярвам е нянаниа хитро
отроена измама игн те оттазнм дм бъда въвлечен в пянанвм несигурна. опитна работа¬
— ПреДстоят ни важни събития. в странство трядви да имаме дмcnмйнu представителя,
Маслапс ло кашо м:а:f. . . — Рaвбuиa се, разбора ся, (. . -) Би, нс се ловя но таз въДицо
из, От, П. Коттов, Гогеминоа- Дс слугувам но чорбаДжиите. когато тук съм си зоспоДар?
На выДициша но хоДжите не се лов.. Д. Стnои, Мед н делтзо. — Ба! Герзо нс е Давал
хроно. шесношия в па. стар» кочан». , , — Ти ня се лоза но ' шея выдеацО.. - — Кос по¬
рено поя сеяны ^(οα в същия тоя nuemaинoκ а φα по-малко храна здрави просети?
Ст, Ц. Дмеимпов, Стубчесстят— липи.
Още: Хващам се / хвана те (улавям те / уловя сл) н— въдицата -
563
ПОВЯ < КОЛА ЗАЙЦИ. Даал. Вържа работата ти е хитрост. по четен ничие
Но капо за нос от eоuнo ръко хмиa - остоко ло кьораво. доρдeτм са агате. конто е
коли вaйau ловят? Бoκmо са пушат чибуците и са пият кафсшо по мcаecρane. извикат
някой чмибoeжuτ или поп. поДържат го вanuоиeн а ято ши кьораво, Зах. Стоянов, Запятки
по българските въстания.
От ногов. Агите с коли ловят ЗМЙЦИТ).
ЛОША МИ Е БИЛА СРЕЩАТА. Днал. Пнма да ми върви. няма да οиолуои. где
прeτьnит неуспех,
ЛОШИ<ТЕ> ЕЗИЦИ, Хора, конто съчиняват н na‘nnоеτрмятиaτ клюки, клевети
клеветници, Лмеa α^ο разправяха. чя κмзaτм полкът им дал но почивка в Бяломорнсто,
Юрнслина ся nмρoзеьnaл и (окачал босто жълшици оп изглаДнелеш: богаташа по оня
край, Г. Кираелаиои. Снаха,
Юхце: 3чКте> езици.
ЛОШО МН СЕ ПИШЕ- Ще ми се опучи нещо непрннтно, ще тя и‘иaτН' Аз за*
творях Росен в кухнята и му заповядах да стои там. чя лоео му сс пишс. И, Стъпов»
Гч—еозе от е—коз—те. Нaρnoвaаcκoяm куршум е само за фашистите? — нoзцeomβuпм
проДължа комисарят. — Нашите куршума са броени., .. кодто ги лuлee — лоео му се
пише. И, Единое. Наиата тича,
Юще: Зле ми се пипе·
ЛУДА КОЯНА- Ек. Пуда ПроИн—.
ЛУДА ПРОИНД, Силни. сърцати. ОоИнм дена,
Юще: Пуда Конна-
ЛУДИ ПОПЕ. ВИДЯ ЛИ МЕ КОМКАХ ЛИ СЕ. Даал- Нобaги. Употребява се, когато
някой сеумлоттно пита другите еа нещо, кодто те отпаен до него и той τртOЕи да го знае.
Още: <ATло> попе, видн ли ме комках ги се. Досл Ноeaги. мМри дени (люде).
видяхте ги ме комках , ли ее. Доел ПоДагр, Кмди, дядо иои·. - аз комках ли те. Доил.
ПоДнар,
ЛУДО ПОЛУДЯЛО, ОГЪН ИЗГОРЯЛО, Досл, Зи шоп човек,
ЛУК НОСЯ. Доел. Негледдам мноио добрс- А. лук носи бeßemм-
ЛУКОВА ГЛАВА’. 1· В мmиua. изр. ало слсб выпросит, aви- сыс съюз или, Н—що ни
щодно, я-знaоиτ—вяо. малоиажпо; нищожество- Станах, по я хванах зс косачкапа- „Чакай
рекох, жсно врачанско, До ти каже кой Дава хляба, ., - в та. къща туко мъж ло съм,
ало лyκмβa злезс,“ Н- п, Филипов. РаеназЕ зм ловец—, — Това . е нe(млycτaмо! — иылну-
вaе: се Сърбанои, — Нос пук обществена сала ла смс, ало лyκмβa глoκaf Трябваш: Да на
попиташ. трябваше До чуят и н»еβmо мнение. Нос отговаряме за селото. М. Мар-
о—зοнE, Героите на Белица, — Οτ^! — извика млaбеu лейтенант Стефанов и Василко
шоко сс цзnuamц, че за м»лсо н: изтърва чиннята сыс салама, — Аз пук кум ли съм яла
лукова глава?.... ПреД кум зоба се нс гази!, . , Горчаио-о-о-о! Кг- Цичев, Войници.
Гвм.τ Жсльо е комуносп, само ние с борби и протести ще го изкарам: от затвора. ., —
Н: васeτ вие — клапи злака чичо Мсран, — Министър ми оßeиo, не лукова глава. Г. Ка·
раолаиое, Измама. — Нс задрскяйте. че смс иcκмлюaaонcиu, а нс лукова глава — успо-
κмяe»иe Друг, — Гыиneнue, момчето, търпение му е майката — казваш: Боaмaа е
бсcоβoτ си злос. К- Лимбр—и, Средногорски партизани,
ЛУКОВА ГЛАВА’. Диел. Развален чмеозняк.
ЛЪЖА ОКОТО (ОЧИТЕ), ’. Създавам незярно виeч—τлeнE·, че те намирам - близко.
па яeиолтмо риеттонние, ' Планината лъжеш: окото. Тя изглсжДашс твърДе близо. е(кш
ло нв пое носовете ом. а в същност беше Далече, Ем. Станев, Прее горн и води, Тоя чуки
оmбмлy лъже окото сыс своята близосш, но нам на трвдве цял час. докот се изкачим
чрсз много труДня лыкатушвная (о шсмсто й. Ив, Визов, Великата рилскм пустиня,
2. Външният ми зид - създава впечатление. че тъм хубав, доброкачествен. - Оез е тъщноот
564
дм съм такъв, Не ще до е долсч от тая, щом й е С4еmuo — мaκoи на зад До лъже оиumβ,
Нв. В—зов, Kмзмвмnенмτм ц—рнц—-
Юще: Залъгвам окото /към 2 знач./,
ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ, Човек. комуто някой не нота да иоeяпв—, при есе че
низа— истин—т—, защото преди това π-яолкокпиτπо е бил зивоедн в лъж—.
От народната притаени ем оиоaроeτо, кодто няколко пътн излъгало, ч— вълк напада овцете му, и коиито това
пмшотнн— стая—по и то викало е— помощ. никой нд те отзовал. тъй като вече не му зяриалЕ'
ПЪЖЮВННКА МН Е Е ДЖЕБА, Доел, Готов съм зонта минути да лъжа. мноио лЪим.
ЛЫОВАМ / ПЪОНА КОСЪМА, Оправям се физически. тдгдсно; я—пълняв—м. над-·
бегнвам, изглеждам добрс- Откак езсх дш д слагам люцерна и фуражна рыж, aвгyдa
сосало, лъсни косъма, Нв. Волен, Медду два овята.
Юще: Зиигиддам / загладя (огладдам / огладя) косъма.
ЛЫОВДМ / ПЪОНА ПЕТАЛАТА (ПЕТАЛИТЕ), Обикн, в се, ви(, Грудо, Умирам-
Юще: Пъеиат ми / лъснат мн петалата (пет—гите). Обръщам / обърса (мятам, мятемм /
метни, хвърлям / хвърля) петалата (петипите).
ЛЫСВАТ МН / ЛЪСНАТ МН ПЕТАЛАТА (ПЕТАЛИТЕ). Обикн. е - си. зад. Грудо.
Умирим, Н: сс aynu, нс ся цупи, а ся засмсй, по (а песня слънцс, чя я виж Зехиряш —
е тоя се кора. с оня се ядосва, докопо му лъснаха псшилипс, — Ама кок? Умря .а?
Чудомир. Страх,
Още: Лъоаам / пътни петалата (пет—гите).
ЛЪСНАЛ СЕ КАТО ТИГАН НД МЕСЕЧИНА, Ирон, Мноио чяот, измит (казва се
е— ооз—r, който оОягн. ходи мрът—с, яоиато по нткaнии очучайноот ое измие),
ЛЪЩЯ КАТО ТИГАН НД МЕСЕЧИНА. Нмeuги. Мноио тъм въотае, Oneсτт. ОтзаД
панталонът мн лъщеше от зассбония капо тиган на мссечнн», а и:eмanoзмьm ма,
придобиш от постоянното сяДсны в разно прсзадиума, м: πмиρсκuсшc, Хр, Пегитез, Хапят
ВЯ охлюзитд-
Юще: Бег—н те като тиган ни месечина, ПоДозр.
ЛЮТА БИЛКА, Досл. Лои ооз—н. сърдит.
ЛЯВА<ТД> ПЧЕЛА· Досл, Пъргав. енергичен. мноио работлив човек. Майк» !
(сте лявата пчела,
ЛЯГА / ЛЕГНЕ ВЪРХУ (НД) ПЛЕЩИТЕ МИ и ЛЯГА / ЛЕГНЕ ВЪРХУ (ПА)
МОИТЕ ПЛЕЩИ. Ек, Ляга / легне на илмватм ми- Мuτмρмκoцa лежеше болно на легло,
Къщната ρaдмna .сана върху плещите на бисше й Дъщери· К, П—таисои. ОммИпо 6яг—.
СлсД като целия! nшиmueн комотет деше арестукан но Дванадесети септемввр., . - ,
лшρmцйаamш радот .сана върху плещите . му- Ем. Стип—з. Ниан Kоπлмnдв- — Ц.лстс
къщи е легнала но плещеше ми. Ебан зеозДсй ня чyκβoе всчс. Н. Кмрмлш—ва. Неуловимият,
ЛЯГАМ / ЛЕГНА Е ЗЕМЯТА, Загивам, умирам, Мнозина осшьори oзл.змхa оп строя,
опоДоха и килиите но заткорипс, легнаха без время и в:мяm», посечена и простреляни
по софийските yлoau. А, KaрмвийодЕ. Птичка от глина,
ЛЯГАМ / ЛЕГНА В КАЛТА, Одикн-. в се. вид Дасл. Отказвам се категорично от
жмцо, защото не е по тигите ми; предавам се.
ЛЯГА МН / ЛЕГНЕ МН БУЦА В ГЪРДИТЕ, Уоещмм тек—от, изпитвам мъка
от яя1канео тилно и плпрянтсо душевно ир—жEeтиaнe'
Юще: Заояд— ми / зае—дне ми буц— е гърдите,
ЛЯГА МИ / ЛЕГНЕ МИ НА СЬРЦЕ<ТО>. ’. Обикн, в се, вад. Влюбвам те в нняого.
обиквам някого, Славка м»йau ся отвръща: / Дмßиo аз искам и любя, / Дмßиu ма !
.вана. но сърце / гоДя ме, мамо. зс Дмдил, / женя ме, майко. за него. Ц- Церкозенн.
КаотмсддЕ Сисдо н Спазя—- Някои ρaвлиaвяхс, че ссстрото но Робен дαйρсκmoи, Бояна.
легнало но сърцето му — т. му дола мъките, Μ. M—пчeиοкE. Калофер войвода, Бях се
565
запознал с ебно Девойче: черничко, миличко. -,,! ХоДахмс нисом-нспам и ммяno чeинyтκo
много ма лягаше на cъρae. Е, Ч—ртои-пони. ГувнИ нм открито.
2. Одакн, в се. зоб, Мноио ми ол хар—ов— нещо. допада мя. нравя ми те, Е очишс но
Сакча продлясно скрап копнеж, Buжeaеc се, ч: поя всасяm му е бобры легнел на сырце.
Д, Немяров. Когато бнх магът, Затуй пък Дъщеря му Хсппе иикнсше ло да пее —
вaхлaceсшe се всичко живо ба я слуша, Лсгнс ма но сърце поя глес а аз. сравнанъп,
сн и:κмх: пея ще быбе! Н. Хайтов. Диви раенаеи.
3. Доел Само и неси, виД е 3 л. с(. ч, Зи ндсш— — хваща ол, има полза от я—ио, nEOE.
Дружина. вярно. сговорна. / като ябспс, пиете. / че ляга ло ии но cыиae? Пиродса и-οeH'
Юще: Пад— мн / падне мя пи сърца<то>,
ЛЯГАМ И СТАВАМ* с аeим ала някого. ’. Непрекъснато говоря. ' мисля, мдоτaт еа
нещо иля някого. но—то (който) много ме нпт—ресуз— или затяга. Божков беше сшир
oeκмκam ... За Руса. пой Души Даваше, с Русо. ллзaе:. с Русо. ставаше. Г. Караелаиои,
След ноември- Оттогаиа на ceидcвлoumc все нмспо нс Ало Бскорс ом бсшс и усшстс;
с него лягаха а стскахо. с него ллaеcхa и с: заканваха, Н. Хайтов, Диви разааеи-
Във връзка -с mмκa uмeаам Цсци маслсш: семо зс Дмаo и какпо се κaввa, с него лягаше,
с нсго cmшβaтe, Г. Краев. Човещина.
2. Н-прскъснато чети, п—н нещо, но—то много ми те хареоз—, ноето ми е люОимо-
Нcmнaйcenгмeaенanc гимназисти τмгauo л.зсх» и ставаха с пссснта „Смелосты. брузыя,
н: mcияйnc,. - К. Константинов. Път през годините, H.KJa aвcлcбмκamcлu но Бanaaρоβ
и но творчеството му се мычит ба κнyе»τ, че Бanцaиоu лягал а ставал със сшихотзорс-
ншяпо на Мслκмβcκu, Г. Кираеваиои. Срещи н пaзиоиопи о Н, Випц—ров-
Юще: Сядам и етаеам /към ’ знио./-
ЛЯГДМ / ЛЕГНА НА БРАШНО н ЛЯГАМ ОН / ЛЕГНА ОН НД БРАШНОТО,
[Чссшо: Ще ти лепи ни брашното]. Омирниам се. укротнимм се, принуждавам те да отстъпя
и да върша този. но—то ми нмлми—т. — Ще легнеш на драшно, жснкитс! ... —— Нмзлβeн:nβ
картите, Германия е капо въшки, е Русия кашо слон, Слон и въшка — хе. въшко. еоро
се! М- Ягодов. Горун призори.
Юще: Стлaя ти / е—дс— ти е— брашното. Лягам / летим см- хвяО— ти,
ЛЯГАМ / ЛЕГНА НА КОЛЕНА, [Чссшо: Ще л—ипи п— точена]. Досл Омнnтe—м се.
уаротниам те,
ЛЯГАМ / ЛЕГНА НА ПЪТ, Одикн. в се, виД, Доол, Успявам, сполучв-м е нещо,
Юще: Лягам / г—гн— см ход- Досл.
ЛЯГАМ / ЛЕГНА НД ХЛЯБА СН, [Чccmм: Ще г—ини е— хляба си]. Смирнвам ол.
укротниам ол, принуждавам ее да отетъпя и да вържи този, ко—то ми налагат, И той
ще легне но хляба си,
Юще: Лниая <си> / г—ип— <си> п— Оршшн<то>,
ЛЯГАМ / ЛЕГНА НА ХОД, Обикн, в си, ии(. Днал, Вд, Лягам / г—ини па път,
ЛЯГАМ / ЛЕГНА ПОД НОЖ, Обикн. за много хора или животни — бивам изОит.
потечеш. изклан- И тръгна стибо с ознспа Дрябни, / върви и κи:ma ош пыт удипо, / па
сочно мuaeм поб нож ба лсгнс / за света Гсра. — божо ρ»здмйнuκ- . . ' Хр. Ботди, Гер¬
гьовден,
Юще: Минавам / мним под шок·
ЛЯГАМ ОИ / ЛЕГНА ОН НА ГРЕХА. [Чссто: Ще си ч—гна п— греха], Дисл.
РмзОирам, покорни-м те, примирявам се с нещо, И заран, коза бобат нозе избора, ще
им Дам Друго кмет, И исички ще са лсанаш но гряха. Т. Г, Влийкоз. В тело,
ЛЯГАМ ОН / ЛЕГНА ОН НА ЖЕГЪПД. [Чссшо: Ще ти ч—гна см жегълм]. Смирнеам
те. укротниам ое. Ссга той ße дмeмлβн оп мълчанието но Выкрал и аaмuисme, че №34-
дeнuemм му започва Да стоиа Добро, приемливо, „Щя укрошве, ще си легне на жезъла ,
къДе щс ^(α, какво ще го дъвчи* — eyмсе: са тод. - Г. Караелмиои. Обикновени хор—-
Юще: Лягам ти / г—гн— ти см ярем—.
ЛЯГАМ СИ / ЛЕГНА ОН НД КЪСМЕТА, Η—ооaнвaно повучаиам иог—мн облаии.
поотигам успех. пnовъnинвa ми извънредно мноио.
Юще: Падам си / п—дс— си п— къомети,
566
ЛЯГАМ ОН [ ЛЕГНА ОН ПА ПАРЦАЛИТЕ, Обикн. в си, иид, Смирниам ол, укротниам
од, не см—н дм се противн; иолчшπтв—м те безропотно, Дсрсдея! Сш(ре(ан вилнеел из
МакеДония а»длыж-нaтuρ, кошо колел., полел, бесел.. Чрсз него млсбоτyицumβ си искало
де кссяп ужас срсд българското население. „то би са лсане но naиaaлamβ“ — кокто от
крито naеeлu поникналите и МакеДония извън мяра еоκцнucτaчаu κccmаoчeτa с нeмßuκноuc-
напс имена:: „Топ“. „Куршум“ „Сюнгю“ („Щик“). Хр- Д. Бръзнцое, Някои— е Цариград,
ЛЯГАМ ОН / ЛЕГНА ОН НА ЯРЕМА. [Чссшо: Ще ти пеием яа ярема]. Ед.
.Лтиaм ся / пстни ся ни жлгьли.
ЛЯГАМ някъДе., СТАВАМ някъде и ЛЯГАМ И СТАВАМ’ някъДе, Намирам те иоοτотнно.
непрекъснато някъде, ХоДсхм: по Никите . . . и»ßмncхмc, Доддeеc ло жстеа, пам лягахме,
шсм спавахме. И- Йовков Жетварят, — Име ло оп ceuмmо н.кой да ао е вижДал? — . .. —
Имс си хас! — одоба св муспакатияп. — Та той у нос лягаш:, у нос сповошч. Г. Ка-
пaел—eоe, Приятели яа Левски. Цяла гобони л.зс а стоко у лсля си, · Л.з» и спази в онстатуто-
ЛЯГА / ЛЕГНЕ НД ГЛАВАТА МИ н ЛЯГА / ЛЕГНЕ НД МОЯТА ГЛАВА- ’· Става
мое задължение отедиа нататък дм се грижа зм някого- Ти са ерасн, н.м»е никаква
заДълженоя, свобоДен си като птица и мuелoе само за себе си. а я попей меня — жена
и (ст са легнало на злавсш» ма, Г. Караелавов, <—готи история. — Знос ла пя кск сс
пътуко с κaρyau? — И Да знае, и би нс вас: ' — никакво ходене! — отсече иeеumeлао Биы-
еτeκaцo, — Щя идя и ще се зърнс до ма лсгнс и пя но главеше. шо ба се чубя какво (и .
лиaβя, Г. Караолиеов. Обикновени хора.
2- Ст—еи мод задължение отсега сататън да се запимавам с нещо, дм правя нещо. Стенах
боба и нш главата ма легнаха ново зибсчи-
Юще: Ляга / ' геисе н— гърба (ръцете) ми- Ляга / легне върху (пи) плещите ми.
ЛЯГА / ЛЕГНЕ НА ГЪРБА МИ н ЛЯГА / ЛЕГНЕ НА МОЯ ГРЪБ, Ед- Лнии / легне
на илаимта ми- Освободи .зм .нoчoлнuκьτ, на гърби му не легнаха нови задача, вonоueeu.
М, Явореня, Хорат— се променяха,
ЛЯГА / -ЛЕГНЕ НА РЪЦЕТЕ МН и ЛЯГА / ЛЕГНЕ НА МОИТЕ РЪЦЕ. Вк-
Ляим / легне на ивмиатм мн- Тя е бедно Девойко, βα^ й я починал отДавна. майко й я
болнав» о цялата къщно а полско рабоше е легнела но нсдннт ръцс, Кр. Григоров.
Рмедогчмнн,
567
м
МАГАРЕ ГН ДРНОКА- Вулг, За паря — е голямо количество- ом; много са (упо¬
требява те, ноиато ее иолч—рτaea, че някой я—оно ии печеля и се ин ж—гш).
МДГАРЕТЮ УМНРА И САМАРА МУ ИЗГННЕА Донякого, Диал. За подчерт—ианд,
« времето. моментът, зм коИто те говори. - много далече, Н: се зноя Дало - и Доаобони
щв ми ся осигуря помещение за робота, (отоасее магарето умор» и caмсис му азанов»,
МАГАРЕШКИ РАЙ, Шсг, Затвор, тъмница. Той илезе До се nиeоßueчe и ще опобы
но участъка До освобоДо Мравките.. — Блсгодаря, ВлаДикои; щях да зъзни в магарешкия
род поя нощ, >в. Вазов. Хъжоее- — Къдс? — попето то!. ... козато изминех» мслксто
елся и излязоха пред лицето но (ъuгоmо вдaнuβ, абето се nммeиaвaхa канцелариите и
широкият кауш на еeβeи, — В мaгoρcеκu. рад! — отговоря с πиecmоиcнм проДран глас
поза, който въиeβmβ оmвae- Г, Караеваиов, Д—в—и—т- Де полежиш и магарешкия рай.
П. Р. Очивейков, Български ирнτоE яги пооговнця н хaпaнτ-рни думн,
МАГАРЕШКИ СИН, Обикн. к обръщение, Руг. Вк- Маи-роки сян, — Мълча. мсза-
ρeеκu санв, и слушай κaκκм щи ба та кожа, казал Нено и тупнал с кракът со, П. Кара·
е—пое. Маминото детенце, Бре, мaгaиcтκo сане! — ^^βα. като всκлaа вол Сшошл и спано.
— Събирай си устипа, че ще ρaзлл»чaиМaйκa та, знаеш лofХи. Маиоимов, Забравени рлапнотя.
МАГАРСКН ОИН- Обикн. е оßиыиeнцe. Руа. Негодник. нехранимайко, — БJя мъка
иьм изял бе, магарсни сан:! — пресипнало изкака той, И, Иоанов., Жетварят- — Лъжсш.
магарсоя сине! — азрси» баща му бесен. Не- Вазов. Чичовци, Кыея, кыбяяаи Къбτ са
рыгни кашо кьорав.. , Ако пи Държа, запиля си та гора, магарсоя сине, по си паси κмвume■
колкото щсш! Чудомир, Кара Кольо,
Юще: Кучи (кучежки. песи, оукип. мат—репки) тип. Руа.
МАЕ МИ ОЕ ГЛДВАТА. 1. Губн равновстЕ- н мн е лошо,
2. Описия съм те от работа, π·ппEНτπоοτн н под. н ол чудн какео дм предприема,
Юще: Бие ми се главата·
МАЕ МИ СЕ СЕЯТ. Доол- Губя р—вноедои· и мя е попо-
Опе: Мм— мм ое илавати /е 1 знач./. Вие ми се овят /в 1 знач,/. Върти ми те свят·
Днол,
МАЖА КАТРАН, Днал. Пaяоοτт. вредя ни снкого, Осшони сирак но двснодесстопс
си зоДоно; ... опекуна и ншсшой^т^го — ксичките До яДян uзceнuaц и долoаДьρджuu; отпред? -
му м»ваяn. отборя му мижат сопран, Мях, Георги иа, Ба- Мит—р пророкът,
МАЖА ОЧИ, Самост. шля някому, Двуличнича. лицемеря пред някого, Годои Бapκoо....
се яДно и също твърбеше: — Бyчa вяра си, дрсшко. нсбейше за ^ -^вс а слуша.- очи мажат,
Зах, Стоянов. Записки по бъчииронит— въстания,
МАЖА < ПАЧЕ ПЕРО някого. Обикн. выв выпросит. шло оmиua, uви, шло е изр.
с выпросит, интонация. Иимн. Отнасям о— иевъсрддсо впЕматепно и Оваиоонлонно към?
няяоио. дори и яоимто постъпките му не см ем одобряване,.—Ням» с почв да .я
568
мижат, Нека вода, че оuчoρuыκъτ не е плитко реки. то до я гази всеки, Кр, Григоров,.
Пролет е Черепоао,
Още: Гладя (поглаждам. пога.че—м) о паче перо· Ирон.
МАЗЕН КАТО ТАРАЛЕЖ· Доил. Ирон. Много бодлив,
МДЗНА ГАНА. Н-негр-н, двуличен човек. коИто привидно е любезен. зм да из¬
влече гичн— оОлаиа- Мазна Гана бс!! — πcyβсеe го Кузм» Шопов, — Душоцешо шо с
памук ще азвода и пик за свстсц щс мине! Г, Караовиеов, Сметки,
МАЗОЛИ МИ ИЗЛЯЗОХА НД УСТАТА. Одосн. със слсДи. aви. със съюз дм, Омръзна
ми, дотегна ми (употребява ол при непрекъснато. безрезултатно иозτaрянe ни н—щои
обикн, яоиато съветват някого ивш ио нарит да яапрази нежо), Пак нс си : лм(иeeuл
бюрото, мазоли ма излязоха нс успепа до говоря а съветвам (а ся създаде ред в къщи.
Юще: Припни ми излязох— см уот—т—.
МАЙКА МУ МЕЧКА. Възклицание за израз ни силно чувство — радост нлн
шедоеоготво, Ел: moвa солунско митници — нс сырцет мн е израснало. ио(жиято!
Ех че κβuβnцρ, майка му мсчка! Дл, Косттастянов, Ризся хора. разся идеиля- Рчкат»
лρu(ошuo, момчвто-о-а-а! Нρuбоелс с (сцит си ßoиoßoи. — ммив. майко му мсчка!'
Ц. ЦерноеокЕ. Т—атравня з—0аиалки.
МАЙКА МУ СТАРА- Грудо, Възклицание, оОнтя, за изрие ни неприятно чувство —
ад. нeлоиоnοτeо. — Н: ма върви. майка му cτaиo, и поза си е! Е, Цонев. ЕДНо eп—мe-
з Юеч— куи-л. Хай. майко му сторо, в поя банка нямаш ло Друг» работи, ами си играят
с .eue. до не си ва»e човек смяшкота, Ем- Станев, Ии—н Kонлaр—и-
МАЙКА НД РОТАТА; Жара, Ирон. Ф-лдфебег. — Ты! вяинм. госпоДин фвлефвев..
ризерах! — отговорил - ключаря! а незабавно изпълнил вanовeбma на майката но рошите.
Ся- ТрънскЕ. Неотдавна,
МАЙКА ПЛАЧЕ, Ниeнcßи. 1. Некадърен шля негоден, който не ио бива янкая,
дятмаъв. — А бы пиши там сеян рсб, че ßuaгобaиeнue на жuκоτноκъ(аuτ ни дринаде -¬
То! е яДан ßρaгaeuи, майка плаче, амс не!се, ош аовe с тсбс (и мине. Гоно! - СТ. Ц.
Даскалов, Стубленските липи, — Дало му хмиana власт, можс до си πиaβu, каквото
щя, — Ама и вие амсте едно бружее, мойка плаче, Ба. старя aoнκоuucτц нш бързо ръко
спонохо оранжеви. Е- Н—шкое. Ниотъпленяе-
X КоИто е в окаяно положение, зле напраи—н яли в пъпен безпорядък, Къщат ! е
майко плече. нeπиußишнa, нeпиоβeτиeнш, · Уши ма еДно брех». майко плаче, muимκo, нenм-
чиствно отвътре.
МАЙКАТА ЩЕ РАЗГОНЯ [МАЙКАТА РАЗГОНИХ] някому. Грудо, Ще отмъстя
(отмъстих) д-стоно нм някого (е бъд, ар- обикн- при закана за жестока разприва),
А щом премяшо Селам хан и влашкия войвоДа. какво остава за нос? Майката ни щя
ρaвгонu До (ен с някоя оп пая свои хитрини, Е. Мутафчиеви. Летопис ни смутното време·
Юще: М—Ичицатм (мамицата. мамата. ф—мишият—. сон) ще разгонн, Грубо, МаИнати ще
разплача (ще разкатан). Грубо.
МАЙКАТА ЩЕ РАЗКАТАЯ [МАЙКАТА РАЗКАТАХ] някому. Грубо. Ще отмътта
(отмъстих) жестоко на нтноио (в бъд- вр- обикн, при закана пи жестоки разпраиа).
Нма.κогa: Разкатаи—м / разкатан майната някому, Грубо. Държа те. разправям ее е някого
грубо. сурово. Орут-шно, Той е Демагог! Дева им пара и ябвне — всичко, но им ρoвκom»β»
майката,
Юще: Майчицата (мммицата, мамата) ще р—зк—τит, Грубо, Мийкмт— ще р—зпв—ч—-
(ще n—згоπт)-
МАЙКДТА ЩЕ РАЗПЛАЧА (МАЙКАТА РАЗПЛАКАХ] някому. Грубо. Ще отмъстя
(отмъстих) жестоко ем някого (е 6ъд, ир, обикн- при зикапи еа жестоки - разпр-еа)-
— Бы.ко. наистина ло ще ^βο^ много турци. капо се захване боя? — попитаха зо луково
дяволити войници. — Майкоп: ом щя разплача, Не- Визов, Вълко ни воИн—, — Вырвет
си кой откъдето е (ошъ., чя майките ще зя разплача! — И взс да хвърля камъни въз
нос (о го не наближаваме. Н. Хайтов, Дивя разнази,
569
Юще: Майчицата (м—миц—тм. мамата, ф—мшлинта) ще ризил—о—. Грудо, М-Игата ще
разгоня (ще разкатая), Грубо.
МАЙКИТЕ ПИ НА ЕДНО СЛЪНЦЕ СА СУШИЛИ РИЗИТЕ ОН, Досл, Ирон. Н— оме
шиник близни, не ем- роднини- — Нска ний-нопряе бой Стиеро до иде при нсго- - . до
зо поразпранази!,. - — ... Ибо ши! — Близко сте де — смынсо Пвтвлсспо а сс отбрыпно
назаб, — Ба, мсйкитв ни но ядно слънце си cyеuлu розоп: са — отвърни τимcнamм
Стееря. Г, Kanaοnииои, >зомлET —дови,
Юще: СМон миИни и неговаМ> ни едно слънце он оужягн дрехите - Досл. Ирон.
МАЙКИТЕ НИ НД ЕДНО СЛЪНЦЕ б> ПЕКЛИ ЗАДНИКА. Дисл. Иимн. Грудо.
Не ем— пятит Огнени, нд ем— роднини.
МАЙКО МИЛА, Възклицание, обикн, ем израз на неприятно чувство яли неприятна -
яеш—над—, Иcκсе до βueuт пуняло! -., Б.лспо па раза ще сшоня катранен», мaйκм
мале! И, Гешев. Вик от тъяннната.
МДЙМУН СУРАТПЪ. Нодuгρ, Мноио грозен човек; грозотия, — Та бе! Мсймун
суротлъ! Що си ма повлякъл поя кьорава кобила! Д, Калфов, Ж—к Самире,
МАЙСТОР ГИГО, Иима, Ед, M—Иеτоn Груьо,
МАЙСТОР ГРУЬО, Ирон, Човек, който те стара— дм направя нещо. но яе му се
удава,
От яоиои, „МаИстор Груьо Еnдτднмnт. от три Оуям — три врдтднм н ддсото нададено.“
Още: Майстор Гиго- Иимн.
МАЙЧИЦАТА ЩЕ РАЗГОНЯ [МАЙЧИЦАТА РАЗГОНИХ] някому. Грубо. Ще от¬
мъстя (отмъстих) деттоко ни някого (е бъд- ар- обикн- при загина зм кестоиа разпр—иа),
Юще: МаИкатм (м—мицат—. м—мата, фамилията. тон) ще р—атоня- Грудо- Майчицата ще '
разплача (ще разкатан), Грудо,
МАЙЧИЦАТА ЩЕ РАЗКАТАЯ [МАЙЧИЦАТА РАЗКАТАХ]. Грубо, Ще отмъстя
(отмъстих) деттоко на някого (в 6ъд, ар, обикн- при змнани еа д-стока разправа),
Юще: Майката (м—мицати. мамата) ще разкатан, Грубо, Майчицата ще ризпя-ч— (ще
разгонн). Грудо.
МАЙЧИЦАТА ЩЕ РАЗПЛАЧА [МАЙЧИЦАТА РАЗПЛАКАХ] някому- Грубо. Ще от¬
мъстя (отмъстях) деттоко ни някого (в бмд, вр, обикн, при загаси еа жестоки разправа),
Какео ма се nρuемuκaе капо маймуно, майчицото ти до разплаче! Г, Кариовииое,
Ботдз е сеетпянат— ни нови цитати и аргументи, Озъби се гневно дсяш. тръсни глава и
насочи nyеκama си към пях. — Амс още ли ст: тука, мaиu! Ей ссга майчицото ви щя
разплача. Д, Тилее, Илинден, —— Хайдс — вика — Да тс женим. че ръкапо м: сърби
Да разплача майчоцата но Руфап.! — Може до м: жсниш — козсх но еяба. — ...,
но Руфапя Н.М» дс зaκaчuт! Аз щв сс разправям с Руфспя! Н, Хайтов. Диви разн-ея,
Юще: М—миц—т— (майката. мамата, фамилията) ще р—зппмчм- Грубо, МаИчицата ще
пaзиоπн (ще разкатая), Грубо,
МАЛКИТЕ ЧАСОВЕ, Шсг. Врдмдто след полунощ, Започнах често да се прибирам
к мелкоте часове.
МАЛКИЯ ДЯВОЛ, Пиготт, зло, беди. гонто яе е мноио голяма (обикн, като се
има пред зид. че е могло дм , стан- нсщо много по-пожо), Чудомир попято ама ли по-
стрсбсло оп стрелбата,... — Мслкояп Дявол : бил. Все пак Да смс Доволни. че смс зш-
стреляло само еДин поп, Т, Пиндарев, Между дв—те ооE-
МАПКЮ ИСКАМ ДД ЗНАЯ, Нρcнcди. 1. Някого шля зс някого, Никак не се ястс-
рдоувим от някого явя н—нио миели ишн ще над- някой; не жег—я да се запшмазам с
някого или да имам нещо общо о ядио, — Не виждат: ли, чя хоро на глсбаТ —
Нска ни алебат, мoлκм искам до зноя зс хорото, К- Петкмяои, Вълнолом,
2- Нсщо оля зс нсщо, Не обръщам впимасяе на нещо. не ме затяга; не се интересувам,
Той мелко иски да вашβ зс нашите тревоги,
Юще: Нд (мното) искам да зсмн. Ниeнcбρ.
570
МАЛКО ME , Е ГРИЖА- Нρeаcдρ. ’. За някого. Никин не се интересувам от някого
тли какво миоли иля ще ниже някой; не ж-гaт дм ее з—симав-м с някого или да имам
нсщо общо с него. Тя е бмuнo, а него мелко зм : грижа зс нея.
’· Самост, или за нещо. Не - обръщам внимание, не ме змени—- Мммъκьm азкода часовника.. - ,
и осветли циферблата, — Дсссп и половина часът, — каза той. — Малко мс : грижа, —
uзеyеаa Тотси. — Щастливиш: не попит за времето, — засмя ся той- Нв, Вазов.
Пъстър овят, Мauκм ме е грижа зс твоето дeзnоκмйcτeолМaлκм м: е грижа ще Дойд:
ло оля ня,
Още: Н— (много) ме е трик—- Нρeаcби.
МАЛКО ЩРЕПЕЛЕ, А ГОЛЯМА ШАПКА- Даал. Зи човек магът, но юнин.
МАПО И ГОЛЯМО. Втечни. Хорото ся разтуря и мало а змu.мм тръгна слсб
пряслеДиачишс. К- Петнанов. Старото време, А знаеше цял нароД, чя е диляр [Петър Юсо-
иоеец]. та мало и голямо с: тълпеше при него. Н- Райнов, Книги еа царете- В понеделник
сутроншо, бсняп на заминаването, Дойчиновци отново се oвлиoзнo. Мсло и гмл.ам озлез:
(а изпратя сшедата, К- Петнанои. Златната земя- Той служеше много ошбаина, nмваam β^β
но мало и гмл.мо. И- Йовков, Ж—τиanтτ,
МАЛЪК КАТЮ ПИПЕРКА, Досл. Иимн, Дребен пи ръст. но хитър-
Отприимеамта еа Пиперно. който, изпратен да оре. влязъл в чужд— шиза я почнал да кани -о.рaτa ни чудд—
пшениц—, (Не aп-Eзa на Л- К—ривечои, БАН. 1964, о, 401—40’).
М>М<<ТА> ОН ТРАКА- Жарг, Бързо я гдоно се справя с вСЕчто. много - ' от·
ворси; съобразителен я хитър, Ожених сс за ядно момиче. мама си трока,
МАМАТА ЩЕ РАЗГОНЯ [МАМАТА РАЗГОНИХ] някому. Ще отмъстя (отмъстих)
д—стоко ни някого (е 6ъд, ар, обикн. при занапа ем жестоки разправи), Тоя nиоκuβmнцκ
момите ни разгоня,
Юще: Мамината (ммйа—т—, майчицата ф—милята. сон) ще разгоня, Грудо, Мма—ти ще раз¬
плача (ще разкатая). Грубо-
МАМАТА ЩЕ РАЗКАТАЯ [МАМАТА РАЗКАТАХ] някому. Грубо- Ще отмъстя
(отмъстих) длетото на нняого (в бъд. ар, обикн, при затая— еа д-стони разправи), Ако мс
измами. мамаши му ще разкоши.,
Още: Мимицат— (майката майчицата) ще nизкaτ—я, Грудо, Мияат— ще ризпг—ч— (ще
рaзгоπт). Грубо.
МАМАТА ЩЕ РАЗПЛАЧА [МАМАТА РАЗПЛАКАХ] н.кому, Грубо. Ще отмъстя
(отмъстих) ддстоко па сякого (е 6ъд, ир. обикн, при заямяи зм жестоки разприea).
Още: Мамината (ааИнити. майчицата. ф—мипиятм) ще р—зпгмчм- Грубо, Мамата ще раз¬
гоня (ще рaзкиτaт)' Грудо.
МАМИН ГЪРГАПЧО, Днал, Нобuaρ. Уиозпл0тии ое, ног—то някоИ страда еа бъд—щц.
неслучили се беди.
От нaролнaτa притаена еа дъщерята на един сeгтння, която, носейки му -рмнa нм пивата, седнала да си
почине нм пътн н е—почнала да пг—че и да се в—Инм: „Ох, Гъриапчо, ох, Гъ^р^1^мч^о“. ампото ся помислила, че един ден
щ— роди момченце на име Гъриапчо, ноето 6н могло да бъде случ—Ино пребито от сеишрата. ако тя naлнe от водника»
Още: Синко Гъриапчо. Диал. Нмeuги.
МАМИНО ДЕТЕНЦЕ, Ниeнcбρ. Разглезен. ' ризхайт—я човек (обикн, младеж), който
ни умде да ое оправя о трудностите е дивота, Писарят иззиДа оп Джеб листо с
аap.бume а нобникно в него. — Нсшьо Моруноз, — Лошо... Мaмaамmм Детенце! Дс се аз*
иика. Ив. Хиджимарчее. Овчарчето Капнтко.
Юще: Мамино синче /е 1 знач,/,
МАМИНО СИНЧЕ, Нρeнcдρ. Разглезен н рмзх—йт—н човек (обикн, млиддд), който не
умдл да се опраен е трудностите в дивоти, Френско колеж, чостни уроци, тревоги. но*
пътствая и нод-сятне мамонот синче вoβъиmeш среДното са обрезокинос, Г. К—рмовавое,
Седмото отд—генне, — А коя е по. Бистро? — H»еa - братовчедко — обясня Вонко.
— Омъжиха я за ceнм мамино синче — офицерче. После се иaзвeeмхс. М- ГруОепляез—,
Прсз иигено ухо, Само Минка Сшончсзо мълчеше, Нс Тысочеи пя гл:бaи: копо на Мамино
571
сончв, като но сомонодвяно а вманиачено момче, косто в свикнало да го залят а дш му
угажДап. Г. Кмраоливов. Обикновени хора,
2. Синковец, нехранимайко- ЕДин нβпиоκмпаoнoκ оня бчн котка обесил нш κиyесnш пред
училището .. кок нв му домиля мaишоτ животите,.. М.та се гмиκωnо.,, А тоН.
маминопо синче. ся иaбea, хола се, Μ. M—nч-иοкE, Героите на Белица,
Юще: Мамин сян. М—мино детенце /към 1 зн—ч./,
МАМИН ОНН. Нρeнeди. ’. Ризилдзен и разх-Итен човек (оОнгн. младеж), коИто не¬
умел да ое справя о трудностите в живот—, Мамон сон, чено легло нс може да оnиoua,
всичко чака наготово,
2. Синковец, нехранимайко, Тоя мамин син ся крае е Лалювипе развалина, Щс го озДебнс
st с еДин уДор ще го смачка, К. Пдткмное. Дамяноват— чеянд.
Юще: Мамино сEHол, МИИчин сян /във 2 знач, към 2 знач-/,
МАМНЦАТА ТИ <МРЪСНА>. Руа, Възигиц—пие при зинапи нлн при изразяване на
лошо, неприязнено отнопенне към някого- Сухате му изцъклени очи (изо ся разгоряха.
бясно зuоßo зсдозо гърлото му и той изхлипа но пресекулко: — Ах момццатш им. . -
мръс, . , мръсното ом момици тяхна, И, Векиноа, Втора рота.
Юще: Вершцмтм ти <^я^ръ^1н^:>'
МАМНЦАТА ЩЕ РАЗГОНЯ [1МАМНЦДТА РАЗГОНИХ] някому, Грубо. Ще ^тмъстн
(отмъстих) жестоко ни някого (в 6ъд. вр, обикн, при з—нани ем жестоки разправа), Мнозо-
често почна нашият еоснс. До снове в шyеиaaumc но Мъρвяамuuτ (α и в Корояпо,
Май че е врсмс (а оκмеaρuм кълки, за (о дыбе мирно сшаДото! — коз» иеднъж Синор-
пшкът но съветниците. конто ся спозлсбохо ynuaеeнм, — Какио сс блещите. изтървем ли
го в зората, момиците ни щя исвaмаu, Д- КараnиИо-в. СтроиТеля нм п-πуOликaτм.
Още: Мамата (майката. м—Ичнц—ти. фамилията, сон) ще разтопя. Грубо, Мамицити ще
разплача (ще разкатая),
МАМНЦАТА ЩЕ РАЗКАТАЯ [МАМНЦАТА РАЗКАТАХ] някому, Грубо. Ще оτаъοτт
(отмъстих) д—стоно на някого (в бъд, вр, обикн, при занип— ем ддстока na‘пnaea).
Юще: Мамата (майната. майчицата) ще пaзкaτин, Грубо. М-аицатм ще р—зпл—чм (ще-
пaзионт). Грубо.
МДМНЦДТА ЩЕ РАЗПЛАЧА 1МДМНЦДТА РАЗПЛАКАХ] някому. Грубо. Ще от¬
мъстя (отмъстих) длетото са някого (в 6ъд- вр. обикн, при закана ем ж-стон— разправа),
Симо до гръмне някой, мсмuaсno му щя ρсвллuчс! П. Стоянов, Холери - — Дс раз¬
турва събраният ля? — Мръсник! — Тук» ло в още, момицата му би разплача! — Офейка! '
Г, Кармелавои. Оелекн истории, — Слуша!! От сыщи в пуснато сена .. мръсотия —
потърси шо! поДхоДящо бума и натърти на нся. — око са ши, да му мucлuе, момицсто-
то ще разплача, Г, Kanиелaвов. Сепсин история, Всеки иaемτeе: зс трима а си иикаше
яДно: „Педи ши сс. москиноно! Момицата шо щя ρaвллoч: Φβ!3ο.τα!“ Е, Мутафчиева,
Летопис на смутното време,
Юще: Майката (мийчшцат—. мамата. фамилията) ще разплачи. Грубо. М—аицат— ще рае-
гогн (ще разкатая). Грудо,
МДПДА БИВОЛ. Доил, Бавен. тромав. флегматичен ооeer,
МАНДА ПОЩА. Побuги. 1. Човек, който действуем изключително 6—вно; муден. рае-
вneо·н човек, Оборът бы почта гопов а можеше с мелко усилия да быДс вoβьитeн още
през ссянто.. . но узо! Haеaяm упраеотвлен съвет св оκaвa шоково манДа поща, чя това а До¬
сега ня я сшиноло, Е, Маринов, Черни мнопя а ноши нощ, ,
2· Дu»u. Кшюаар (кчюнaпяa)- Дано пя н: се научи зс еmoнouмmм, чс е голями манд»
лмиo, исички щя раздерат какво се е случило.
МАННА НЕБЕСНА, Княж. Голямо Опиио, иошуо·яо даром, От вamоnлcнono почви
поникнали хиляда млабо фидшнко и буен мuaeuнаЯκ ., Но възрастнат смърчов: не ссбели
морно. п^.^1^1^<^.^ило ся а ше да грабнаш ош маннит небесно и nиоτβгнouo ' слона истрани, - ,
Аз сварях сДни (ромоточно сцено: еτaρцume-cκъπeинuao ся кыпяп в слънце, а в сянката
ияхниш млибипе фиданки. Н, Хайтов. Писма от пущинаците,
От ОнОя-йенЕН раеяаз зи храната, конто бог давая вони— сутрин от небето нм евреите, яоимто етрмнетвувалл
ма пустинята. за дм търсят обдтовапмт— земя,
572
МАРН ЖЕНИ, ВИДЯХТЕ ЛН ME КОМКАХ ЛИ СЕ- Доел, Но(uгρ, Употребява од,
когато янноИ неуместно пит— другите еа н—що, ко—то ее отн—оя само до него н той
трябва да ио зя—е,
Юще: М—рн люде, видяхте пи мд комках пи те? Диал. Ноeuги. Луди попе, видя пн ме
комках ли сл? Доел, ПОдозр- <Андо> попе. видн ши ме комках ли сл? Доол. Но(aгρ·.
Кади, дядо попе, ае комках ли ее. Диал, Побнар,
МАРИ ЛЮДЕ, ВИДЯХТЕ ЛИ МЕ КОМКАХ ЛИ ОЕ. Вд, Миря деня, видяхте
ли ме комн—х ли ед.
МАРКО ТОТЕВ- Човек, който претърпява ашсмия я—спогун—. на когото не върви-
По името на търновския гражданин Μ. Тотди, ш—иоОи—ц и вдсеянк. зм когото съгражданите му рмеимеимпя
различни aπднлоτн ем в-о-гш случки. свързани о различни др—Они несполуки. по повод си конто тоИ им—в обичай
да казва: „На Марко Тотез ас— тъй ще се случи 1“(<т. Илчси. Опят за обношение на някои поговорки. Български
лаик, 1958. кн. 6. о. 517—518).
МАСЛЮ НАД ВОДАТА СЪМ. Одеон, нβо(оеи. Надвивам. по0дд^1Ииам, наддуми-м.
есе съм прав,
МАХАМ (МАХВАМ / МАХНА) БУЛОТО. ’· Нс нсщо. Разкривам, обикн. някаква
непочтена постъпка. непочтени депи.
2. Нс някого. Показвам истинскен гни на някого,
Ощс: Вдигам / вдигна (снемам / снема. свалям / оваля, смъквам / смъкна) бугото-
МАХДМ ОПАШКА ЗА ВРАБЧЕ- Диал.. Очаквам с нетърпение нещо, делия нещо.
Мвстспс още не са ρaзлиeecлcнu и нв се знос коз» щв стане това, има до м»хaе
млoеκa зс врабче ощс доста βиeмe.
МАХАМ ОЕ (МАХВАМ ОЕ / МАХНА СЕ) ОТ ГЛАВАТА но някого. [Често: Махай
мн се (махни ми се) от глаиата. Грубо.!, Освобождавам някого от присъствието си,
преставам дм 6—‘иокот нняого. преставам да досаждам, да пр—чи пи пятого , или да му
създавам грижи. [Нейко] махна с рыка: — Мсхнсп: се оп главата ми! От вОс човек ри
ботат си нс може (а глсДа. κaκmм тр.ека. К. Петтисов. Морави звезда кърЕава. И само
позебе няколко от женят до им търси и»ßмn» яз махалата, Дс стори (обро — . . .,
но и да се махнат най-сятне тая люб: оп главата и: прибра го. а сего -трядеише (и
им побоиш а по нсщо за яДянс. Д- Тмпеа, Пр—спинскнт— камбаяи. — А по се
бъркаш в eyесτс ма. а?.. . Мехей ся оп главата ми, чс . ■ От. Чшлипииров. Хлеб ниж
н—сущсшИ, — Осшиеспе nсиome! — uзκияcκа Домо. — Цвешко. взсми ся, колкото шо
сшрувст чaеune и се махай ош главата ми! К. П-ткиное. Морави звезда кървава»,
— Кокво по ч. Стое. — ш. есе ощс гольокно го поДвиквашс, — До не пи е лρuзллло μ^, -
— Махни ма се ош злавашо, остаии м: сом, чя не мог» Да глебам жив човек прсд очите
си — еДва ли нс я изруга Гβнκuа а я ошпыДа с рыки, Кр. Григоров. Поводомци- Бързам,
Мен: малко мс : еня за стокото та. Дай ми, каквото мн трядва, чя да се махна от
злсеспс ma, Ст- Чигтяииров. Първа дертии,
Юще: Махам се (аахваа ое / махна се) от оо1τe.
МАХАМ ОЕ (МАХВАМ ОЕ / МАХНА ОЕ) ЮТ ОЧИТЕ но някого, [Често : Махай
ми ое (махни ми ос) от очите. Грудо. [Ед. Махам ое от главата нс някого, Главният
πимκyиои uзκρ:ияκoшe (и се мах» оп очите му и дебни.т човек излизаше иын объркан а
ßcзлммJщ:н. Г. Кмрмегаеое. Танго- Вместо до сс махн: оп очитс но пат.. той се спре прсд
Дюкян. а взе дш си изтърсва нсneлeлeаuτe панталони, Ст. Чиnиπииnов. Хлеб шип ни-
сущишИ. Махни сс ош очитс ми, мизсрнице! Значи и та мocлuе сото нсго! Та, която
си ся клела. чя м: обичаш съвсем часто, - - - ся осмеляваш сего да мн лмeхκъρляе кото
няκмя перачко просташкия намек за женитби? Си, Минков, Рмзямзи е тир—чедова код—.
МАХАМ СН (МАХВАМ б> / МАХНА ОН) ОТ (НЗ) АКЪЛА някого или нсчо-
Преставам да мисля еа някого или ем нещо. отказвам се от някого иля от нещо;
заОр-инм- Махно ош осыло са и момнчст и цялата поя острия. зс до св ycπоκоuе,
Още: Махам ся (махвам ся / махна ся) от (из) главата /в 1 зπaо./' М—х—я сн (а—хе—м
ся / махна си) от (нз) уми. Избивам ся / избин си от (из) —тъча. Изваждам ся / εβμ№ ся
(изкарвам си / изкарам си) от (из) акъла /в 1 зн—ч./.
МАХАМ ОН (МАХВАМ ОИ / МАХНА СН) ОТ (НЗ) ГЛАВАТА някого яло нсщо.
1, Преставам да мисля зм някого или зм нещо, отказвам ед от някого или от нещо;
573
забравям, Няма да се yеnмκмuе. (окато не махнеш оп алавста са пся глупав» история. ·
Махай оп главашо си кс.какви глупости и зaρaемmu ceиaмвно.
2· Освобождавам ое от присъствието пи някого, коИто не мн е приятен яли от яткaяим
неприятна, тедкм работа, Брат ! глcбaеc нш нся копо но воденичен камък,.. Единственият
начин (о я махне ош глаката си де Да й намеря нлκмй побхобящ жених, Г, K—пaслaвоЕ.
КопеиЕ, Сего би си махне веДнож оп главата ηα борч. па До не мисля за момчето,
Т. Г- ВлмИнои. Житието см една майн—- Всъщност пой ошбаена желаеше До мехнс ош злсзспа
й па. „женско гад“, ко.по взема. а нищо не Дава в семейството, Тая ßc третота дъщсря.
кояпо Нако иeтe би омъжи. Ии- Петров, Мъртво вълнение, Бързам ба свърши тазо
рсеото. че би . махни оп главеше са,.
Юпе: Махам сн (махвам си / махна си) от (не) ум— (акъла) /към ’ зн—ч-/. НзОииаа
си / избия си из (от) главата /към 1 зн—ч-/, Изиaдлaя сн / иеи-дн си (изкарвам си / из¬
карам си) от (из) главата /и 1 зяaо. към 1 зπaо./.
МАХАМ б> (МАХВАМ ОИ / МАХНА СИ) ОТ (НЗ) УМА някого или н:ио.
Преставам да мисля за някого иля еа псшо, отказвам ое от някого или от нещо;.
змOnмвтм. — Симо поя няма (о я бъДе! — коз» той със сдържано яимcn. — Та. робот
до си я махнеш: оп ума. П. Ведтсои. Напати сила.
Юще: Махам си (аахв—а си / махна си) от (из) иваимта /е 1 зπaо-/, Махам си
(я—хвам си / махна ся) от (из) акъла. Избивам си / избия си от (из) ума- Нзвидлaм ся
шзвмдн си (изкарвам си / изкарам си) от (из) уми /в 1 знач-/-
МДХДМ <С> ОПАШКА- Дон-риам се пред някого; подмазимм се, ласная- Дълго
мах» с оnшmκo, бокото ной-сятне ся добра до по-високо служдо,
Юще: Клатя опашии. Въртя оп—пк— /в 1 знио-/-
МДХДМ (МАХВАМ / МАХНА) <С> РЪКА но нещо ^u но някого и самост;.
Пр—етаиам да ел гриди зм нещо или за пятого, дм ое стария да постигна нещо; преставам
да се интерсоуимм от нещо иля от нтноио, теп-дам в б-зпм‘nноE— към нсщо или към
πтноио, Вебныж оля дваж и гобанопо той капо чя махваш: рыка но всичко, κлuв»еe
в няко. механо и пиеш: с κмгмnм ся случа. И. Йовков, Приключенията нм Горопомов.
Маоaм пыша исках да махна рыка но всичко, да зи оставя. но нямах сили, Г, РмИчли,
Lustig. Миналапа му Деятелност не ßβmβ го nиuзмmκoлo за cβиuмвβн труд и той махна е
ръко но поя план, Ив. Вазов. Дпaени н парни- Три змдuнu под рсб св зарача до са
купя ботуши. а на чстеъртшто — мехнс с ръко. И: стигах» nшиumβ, А- Гуляпня, МТ
станция, Махнах ръси и но теб. и нс a.u свяп. П, Ю, Тодоров, Страхил страшен хай¬
дутин, Как щв я (ode но циганин, като в чбно за сан, за Дъщеря, Амо попът — aτлмnо
село ще сшонс,. . Ама кой каквото ще да кока — махне с ръко Колона, П. Ю. Тодоров.
Идилия, Цар Пстър бе махнел рыка но всичко: в умс му uuлнcβеβ мосъ.. чс всичко е
првДречено — и нищо нв щв св nюnиoвa, Н, РмИсов, Книга зм царете- Отначало,, при
най-молыс опит до разхубавя лuцβτм си нлн облеклото са, занози срещаше yκоиuваcаoτ
поглсД но ссстро си. Тя деше зиβшнuaa, осъДено но вечно посеяния. А по-после и сама
махна ръко — нс мucлβеβ пято как е мßлβчcнo, нaτм какво щв кажат хорото, Г, Pamee,
С—стр—т—,
МАХНАЛА ТЕ ЗЕМЯТА. Обикн, выв 2 и 3 л. Днал, Да умреш,
МАЧКА И ПОГАНЕЦ ЩЕ ЛЕЖАТ НАЕДНО, Доил. Мноио е студено. настъпил е
иогна студ. мраз,
МДЧКИ ЛИ СТЕ ДОИЛИ. Днал, Кмто възклицание е— E‘naзти—πe нм недоволство.
че някой ся губи времето или няма откъде да се вземе нещо,
МДЧКИ МЕ ЦИЦАЛИ, Досл. ОтслаОпач и погрознял съм. ял ме Отви.
МДЧКИНА ДУША. Досл. Женено детд. дъщсрн,
МАША -В РЪЦЕТЕ но някого, Човек, който бива използуван като оръдие еа постигане
пи чужди цепи, Чуждо оиъ(oβ в, Hслмcлβeьκ съвсем св свърза с хорото но κаτзo, Ссга в
стонал мсеa е ръцете но Хобжасное. столичния кмст, Е, Генозска, С-д—м години, Са-
имм»х ли са, приятелю. спукано ши е иaдоmama- Все щ: тс лыжеп, все на Друзапс мaеa
в иъaβmβ ще си, Ечиш Пелин. Щъркови гнезд—, Той выρтeтβ онози, косто - му внуша¬
ваше оля вanоκяeeaеc Бодчинсси. и сега не се стесняваш: до показва но Друзишч. чс с
574
бил ο^α и чужда ръцв. Ни. Петров. Мъртво зълш-яне. — Така са мисли той: кошо си му
оргстан, па а меша До му -стансш,, , Ако ши е купил солата, за съзнанието би прощцви·-
Г. Караечаиоз. С—гстя истории,
МЕД БЛИЖА И ПИРОНИ СЕКА- Досл. Умен да говоря мноио хубаво, съобразявайки
се със случaт. ГJeоиuмuлn език има, кокто и литературният, свои nouaаnлoeu майстора —
разказвачо по имжecнuc, κoκьemо е и βοκι^ι^ηη горски, , .. Езикът му е mолκмвa гъвкав,
чв можс. κaκmм св казва. и меб До ближе, и πuимаu До сече, Н. Хайтов, Шумни от габър·
МЕД ДД КАПНЕ ДА ГО ОБЛИЖЕШ, Даал. 3— къща. дом — много добре почистен·
Спаяпо ! в мсд до капне да го одлижсш,
МЕДЕЦ МИ ПАДА / ПАДНЕ НА СЪРЦЕТО. Извънредно мноио съм доволен от
я-шо, став— ми много драго, извънредно приятно от нещо. чувствувам голямо задо¬
волство, Ех, мсбсц ще ма поене но сърцето! Да помни До гроб Доз’»новишс- Иа. Петров,.
Мъртво вълнение,
Още: Мед (мехлем) ми пад— / падне н— сърцето.
МЕД <И М,Д^.Л(^:> МИ КАПНА ПА СЪРЦЕТО [МЕД <И МАСЛО> ЩЕ МН
КАПНЕ' ПА СЪРЦЕТО], Останах (ще остана) извънредно много доволен от нещо. много
се зарадвах (ще се зарадвам) от нещо; почувствувах (ще почувствувам) голямо задоволство·
Кашо бмcmoгнoх в блажната псм долина а му уберах отгоре наб mρeвмлuгama еДна
стубсно вода - — меб и масло сепна но сърцето ма! Зах. Стоянов. Записки по българските
eъсτaπEт-
Юще: Мехлем ми капи— см сърцето. Мед ми падни е— сърцето.
МЕД И МАСЛО ЩЕ ПОТЕЧЕ [МЕД И МАСЛО ПОТЕЧЕ], Ще настъпя (настъпи)
голямо благоденствие н иnитτ—я и спокоен живот, Уверявам. чв око св пребодот засбно
с оръжието си, сскому- жuκмmъτ щв да быдв пощаДен. ßoеaемзyцomc До- еДин щсло èo
бъДот изпратено на мссшапс си — меб и масло щсло Да пошсчст, Зах. Отоннов, Записки
по българските еъст—ннн,
МЕД КУПУВА. МЪСТ ПРОДДВА. , Употребява ое за човек. зъл към другите. който
прави добро само яоиато е е негова почза-
Ошe: Мед купува. оцет продаем, Дасл.
МЕД КУПУВА. ОЦЕТ ПРОДАВА- Дасл. Ек. Мсд купува. мъст продава -
МЕД МИ КАПЕ Е (НД) ДУШАТА- Извънредно мноио съм доволен от нещо. стаи—
ми много драго. извънредно приятно от нещо; чувствувам голямо еидоеогетво, Мсб му
κoлвеc в дyеoma, когепо чусшв еuмво зс Съветския съюз, А, K—п—лййч-e, Строители на
републиката.
Още: Мед мн капе са сърцето. М—хп—а мн к—пе см душат—-
МЕД МИ КАПЕ Е УСТАТА- ' Много ми е епидно. вкусно (зи някакъв плод нлн
сладниш и под), Кашо ан [крушите] хапнеш, меД капе в успошо ти, А. КирапиИч—в, Лъжовен
свят- Ебне баници направел», меб шо капе в успапа.
МЕД МН КАПЕ НА СЪРЦЕТО, Извънредно много съм доволен от нещо, става
ми мноио драго. извънредно приятно от н—що; чувствувам голямо задоволство, Слyесиβ
стрина Колюенци как хвалят Дъщеря й и меб капеш: но сърцето ù. Нв, Петров, Нопаннат—
чюОов- Аферам бы, Дяч«^!... хубаво им асхuyвa κмпчβnм на тоя Думбазя!... А на
чоча Д.к» мсб му капе ни сърцето, Чудомир, Kоапдτ—πτьτ. Снмиu Мсамл сияеше, мед
κanβеβ на сърцето му, козошо Христина започни (а Дрънка· клюкип: оз араба и (а св
хвали с какво уважени: ссга глсбслш хорста но тях. Ем. Стасеи, Иван Kонл—пeв.
Юще: Мед ми капе а (на) душит—- Мед ми пад— см сърцето. Мехлем ми капе нм
сърцето.
МЕД МИ КАПЕ ОТ УСТАТА- ’· Мноио съм ошидяодумен. прнкиевим, говоря приятно
и увлекателно- Жсн» не, ами куклочкс, Да ! се аβнaзлβeaе, Пък, eмдρмeymаu, бJбpoдyJиеа. -■
меб кюп: от устспс ù- Ст- Ч1линиEпои. Е сτaпия 6аиия дом, Поп Иван дсш: (мκмлβп
ош себе си, ош сyбonмρoяmс си. оп βeьхамeβнuβτм. косто зо β^: осенило,. — Меб му
кюп: ош усташе рсчс високо Сmuuиu- Г. Караолмиов. Н‘оaлET —доен.
575
X Говоря с ниИ-нексн думи на някого, като му змоеяд—тегствувам своите добри чувства
и внимание. КСmм рсчс „По-бобре ли со. бобо? Спиш ли спокойно?" — меб му кенеше
от успипс, Н, К—рилшеиа, Неуловимият,
3. Говоря за някого само ху6—ви сеща, ръководен от добри чувств— към него, Тыщи му всяко
(ян нoшuнсeaшc сым тях и все лρuнacяеe по нещаикк.. . а от него πм-eоßъи о nо■шuu
зет капо чв аямaеβ, Ксто ρcиβеβ „Гoнaечоu, меб кспсшв от устспи ù, Г, Kanaοчaиов.
Обикновени хора,
Още: Мсд мя тече (се пее) от устат—·
МЕД МИ ГАДА / ПАДНЕ ПА СЪРЦЕТО, Извънредно много съм доволен от
нещо. стаи— мя мноио драго, извънредно приятно от нещо; чувствувам голямо за¬
доволство,
Още: Мед мн капе (капем) см сърцето. М—дец (мехл—м) ми пад— / падне е— сърцето·
МЕД МН ОЕ ПЕЕ ОТ УСТАТА- Ед, Мед ми капе от устати, Бсmм ρoвκaззκaшβ.
меб ! ся Μ^β ош устапш,
МЕД МИ ТЕЧЕ ОТ УСТАТА- Досл, Вк. Мед мн кане от устати. От устспи му мед
тсчвшв, всского разплакваш: с умните со и философски Думи, Ц. ГШнчеа, Ганчо Косерн—т—.
МЕЖДУ ДВА ОГЪНЯ ОЪМ, Положението ми е нр—Исо тежко. застрашен съм от
■опасности иля от неприятности от две страни, конто обикн, с— о протнаопопоини янтдрдтя
явя язЕонианЕя, Често Рийчо св βиыиuеc замислен,.. Тод бсшс межбу Два озыня. Сърбат
смятаха. чв и интерес ни Сърбия в българат Да сс баят в Босна . и Хβиacгмeuпo,
че тем в нужна лмммиno ом,. . — Нс раздирам—упорито настояваше Райчо — в какво
ще еа .^(α нашата помощ, око сс дявм и пук. и е България, Нали св βαβά срвщу същия
враг! Д. Гиб—. Мълчаливи герои, Сега ез съм в нaй-нβoвзоeао положение, Н: знам Дело
м: разбират: доßиβ, но странно в до бъДсш межДу Два огъня, — Бреме в всчс (а со из¬
берет пыт, Е. Непноа. Настъпление.
Юще: Нимирим се между два огънн /и 1 знач,/,
МЕЖДУ ДЕД СТОПА, ТА ДОЛЕ. Дасл. Употребява се. когато някоИ остав—
излъган в стремежа си да οи—оenи облаги от различни сτпиπE-
Юще: От два стопа. та ни см един· От два стола. та а средата, От (медду) дв—
стола. тм са земята.
МЕЖДУ ЖИВОТА, И СМЪРТТА ОЪМ- За тежко болен човск — положението
ми е много тедко, не се знае дачи щс оздравея, давя ще одие-я, H.κмлκм чеса сашо-
еmρмфoислuяm бсшс межбу живото и смъртта,
Още: Намирам се / πим—пт се между дивота и смъртта,
МЕЖДУ НДС ДА ОН ОСТАНЕ, Обикн. вметнато, Дм се запази а тайна (за н—що
поверено интимно), Пономннсх тойничко и при няколко no-хслпаеи еьuemнaau ош млмзuao.mu.
попроказви с пях. посопках го, nммеeиaх пуй-онуй о межбу нас До си мcτuаβ, скло¬
нях» (и пуснат по чбно гласче зс мсне, Г. Кирасвивов. Между нас да си остане.
— Щс ши кажи в»щм съм Дошъл, амс межбу нос Да си останс: пропиха ме от общината
(а зяб. Дам ня е тук». Г-, Kмпaοвмвов. Врат,
Юще: Между сме казано. Тук<а> да он ост—яе.
МЕЖДУ НАС КАЗАНО- Обикн, вметнсто. Дс ое запази в тайна (за нещо поверено
интимно)- Межбу нас казано, озроно.мът н: за уча нш uмео. нали така? А. Гугникн.
О—ло В—лроβо, Мсжбу нис казано, аз отдавна исках До вляза выв връзки с някого и
(а работ.. . но нямам шокова хмиa. М- Грубеплиева. През иглено ухо, Портисрина
Григор (между нос казано: Гунчо от Блысн1^^С1^о) е още nо^^зоиe. Аг, Константинов, От
мноио ум.
Още: М—дду н—с дм си остане.
МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ. Загатнато. казано н-направо (оОнтя, еа нещо н—пЕсано). Мски^
и дш ваuчхa какио щс кажч роДното, пс сс ншдτвaхш (а нещо межбу реДоветв.
Г- Кариочааов. Неверникът Том—-
576
МЕЖДУ ОЦНЛА И ХДРНБДД. Книж, В крайно тежко положени·. при което
има опитност от две отрини.
От наеваннята на двете мшτEо—ски чудовища. намиращи се па даете страня на Месясснния ироnиа, ноитто
яоглъщмгя всички мордплМиатдлн.
МЕЖДУ ' (НД) ЧЕТИРИ ОЧИ. Насам— е някого, тиИно само между диама, Абео-
катыш внямашслно я [жалбити] прочете, .. Нмcлc покани знатния си клоснп и - сыщо.
къДешо бвама!» останаха на Дылыг иaззмeмρ межбу четири очи, От- Марков, Дълбоки
бразди, Той см.шол, че неговото мнение за положението на г:имaнaame пра Стслонарое
е чссшно и прави,. ,. Но шс го nρ:nиaτлu лм-нoгоρβ а ао шцсншлш и зашкора, - . От¬
тогава мыжеш: съвсем св cnмmauхa. Говорех» си межбу четири очи или си кезесха
шаcаuяmс само когато хората в групичката е.ха много сигурно а изпитано, Г. Кариелаиоз,
Неверникът Томи. Той извика мaиoнocnш но мeлнoaana са и стсята за тайно cъβcишнuτ
и ни четири очи му каза: — Знам, Евтим:, какво мислиш и какво въиmum, но нс ся
страхувай от менс, , Ст. Марков. ДълОоян Ориедн- В същото но улица Раковски се е
U»вaзρaлa межбу чеширш очи сырковата диuшu, М, Кремен, Романът ни Яворов. Нещо
ням» престъпно в това, чс зов сте св онтресузоло - а пипало зс няко:. си лицс. .,
зная nоложun&Ясо. че шока лиц: не е ρaвамбyшам сым вас, То мne»βнu нска ди ви срещне и Дш
поговори с вес на чстари очи. Н. п, Филипов. Рменази на човеци, Ебно сушрон ДойДе
човек от околийския център и се отба пра лaиmoйнaя. cыκиeτшρ Тася Стоачкок. Нс чcnuиo
очи той му съобщи, че сс нaцuмнoлuзuиum есички фабрики, Кр. Григоров. Газнго'от
Γопоци—Т'
МЕЖДУ ЧЕТИРИ СТЕНИ. Без досег е външния свят. см затворено място, Радоташс
между четирите стена на лaеJиamмиoяma не yeоeл:neмияeα учения с дубна мди:cτueнo съвест,
в- Вeоeпнн новини, Аз шл»бмcmma си н: иШДях, жueмma си не познах межбу тези четири
стсна! П. Ю. Тодоров, Невяста Боряна, Честен а почтен човек при него нс може дш
служа, - - , вaщмnм амс работи, коошо щя трядеа да ставаш мсжбу чcmuиu стена,
в. Ппнпоп—ц.
МЕЖДУ ЧУК<Д> И П>КЮ1ВАЛП1<ТА>, Е крайно т—дно погод-НЕ-. при но—то
има неприятности. 0—ди яли опмсноетн от две страни е противоположни интер—ся , явя
язЕонЕинян- Н: му завижДам, , , кодто κалв и до ДодДч тук, ще бъдя межбу чука -и наковалнято,
Е, Геноастм, Седем годиня, Майке му е непримирима... и Бмиoc сДио ссга разбра колко тактично
mмcmьnκa даща му, поставен межбу чука и нaκм.κauняma, Г- Kипaοлииои. Обикновени хора.
— Слушай. тате — ... — Н: ся ля досещаш защо пс пращат иъи Врици?,. , ,eJ истинско
вмйаa щя ся стогне с Ви(ин, А пи — на вдин ' Ден пыт.. в хралупото но звяра, мсжДу чук н
наковалня! Кок го мacлum това? Е- Мутафчиев—, Летопис ни смутното врсме,
МЕЗЕ Е' УСТАТА. отивам (съм. гпaит, направим), Предмет пи постоянни жеги,
подигравки (ставам или иn—Ея). — Пак ти казвим. око ucκaт, сл» (а жикссш лиu нос —
κaвa п. бързо и бобово: ба не ставаме мсзс в успапс ни хора!», Тук аз н.м» всчс Да ся
зърни- В. ГеноЕСна, Сдд—м години. Аз нс съм зм боесло тукс мсзс на тебе е устста да быДс-
П- Ю- Тодоров. Невясти- Боряна- — Нмбαзρaвαm мс — още nм-шиaчам каза Иван, — Н:
искам би ставам мсзс и устстс ни хмиama. М, Марчдзсян. Тихо пристанищ·- Амо, ба й .
[чинията] бсм неумоша^, че послс да мс нслиaβu мсзс е успете на цялата м»хau», От. Чичис-
гирое, Първа дертим.
МЕКА ГАНА- М-нушав и отстъпчив оовeн, — Племенникът на Сuмм, и? Той ло пс
прштц? — Нс, нс м: е пращал — yлл»иa се младежът, — Смев ли Да- гм -ψα^?. . -
——"Додря, чс смс мски Гони.. та нв го cьeuхмc. Н- Стефанови, Откриване на света, — Чв
какъв κмм»аeaи с той! Мска Гана — на всичко вярва, аoκммy не щс да cnρмшu хатъри,
Г- Кармсчавов, Обикновени хор—-
Още: Мени Марин· Милостива Гини-
МЕКА МАРИЯ, М-нушаи и отстъпчив ооаeк, Преместиха м: кашо за лоβuеынuc в
лавката. И нали сым мска Мaиoл, псм мс съсипи - ксрссаято. На по. — „(о аванса“, на
опя — „(о вunлaτ»аа — събраха ся пекове дка-триста .ска. ДойДч ревизия а — хайде в ссло.
Н. ХмИтов. Диви пaанaаE' Кamм си шокова месО Мария, щя страдаш много.
Юще: М—ни Г—са,
МЕКИ МИ <А ОЧИТЕ, М—купаи съм. отстъпчив, добродушен. Нс ммжaх До откажа,
нauo ми си мски очитс,
Още: Намя меки очи·
37 Фрaз-оnогEоля речики, т- I
577
" МЕКИ ОЧИ. МОКРИ ПОЛИ- Зи малодушен, мегужаа, отстъпчив ооилк, Добър
Другар, прекрасен човек, и но мравкат пъп нс може (а минс. Бuκτм ся казва. мски- очи —
мокро поли. Ем. М—нои. Дсн се р-кд—-
МЕКО МН Е СЪРЦЕТО. Много съм добър. добродушен, Нили й е меко сы1^1^<^с^о.
лесно ся съгласи,
Юще: Имам меко сърце·
МЕКО СЪРЦЕ, Отстъпчив, добродушен ооиeн, Ей шим, но ДяДозапа Ноючш ниви
жъня страни НеДсля, Пак тя реже поетата. .. Работливо дyшoaa, месо аъиaы. светло очи.
cяκaе си бис мънисто ош биволско гевдон, А. Кир—rü^ce, Вихрушк—.
МЕЛИ МИ ВОДЕНИЦАТА. НеоДобр. Прекадено мноио. непрекъснато говоря. дрънкам
много съм бъбрив- Евгени дяше сигурен. че тсзи Дума ще иaвяилm nмлaaaamβ и сваи пя
щя го и»заnи:ляτ двз по-ниттъшно бавене, но вместо гърмежа, той чу мßи. развеселен
смях: — О-х<с-xмx<О. - , Бре, по много са вашeu. дря! Бре, па още му мело водсницати! Д. Ангелов.
Ни кивот н смърт, — Нρы-κo-ляββoиl... -Пой си виното там и си мълча- Много та меле
воД^ншц^та! Г. Крада. Аз си знам,
МЕЛИ МИ ЧЕНЕТО. НеоДоер, Прекидено много. непрекъснато говоря, дрънкам;
мноио съм бъбрив, — Хубавец си, пък много знаеш — прекъсни го нервиран Б»мыа.
— много ти мсля ченето! И- Гешев, Вик от тъмнината,
МЕЛЯ КАТО ВЕТРЕНА МЕЛНИЦА. НеоДобр, Прекадено мноио, непрекъснато гоаопт,
« то обикн, празни приказки-
Ющл: Мдгн като прозя— мелници. Hβо(мби.
МЕЛЯ КДТЮ ВОДЕНИЧНО КРЕЧЕТАЛО. НеоДоер, Иренадешо мноио. непрекъснато
говоря, я то оОикн, празея принизиш.
МЕЛЯ КАТО <ПРД3Н>> ВОДЕНИЦА- НсоДобр, Прекадено мноио. непрекъснато
говоря, я то обикн, празни пряк—зкн, Стопли мс човекът, пък а ма ся паДна с(ин чсйнело.
nЮßиιmеuа .. Цяла н^щ мсля кат uодβнцau, докато ми стъпи но клепките, то вucnя,
Я, Хайтов. Съперници.
Опе: Дрънкам като < призна> воденица· Hымдоßи, Мсля кмто празна мелница. НеоДодр.
Дрипа (троп—м) като празна воденица. Доил, НсоДобр, Хлопам като воденица. ^0^, Нсободр.
МЕЛЯ КДТЮ ПРАЗНА МЕЛНИЦА· Неоеобр. Прекадено мноио. я—пр—яъонато говоря.
я то оОнтя. празни приказки.
Юще: Мсля нито празна воденица. Hыоeмßи, Мечн като ветрен— мелница· Нсободр-
МЕЛЯ С ЕЗИКА СИ. НеоДоер. Прекадено много, непрекъснато говоря; мноио съм
бъбрив- Млъкна! Много мелиш с езика са, гливито мн се небу а твоето нeπиыκъcнuτо
дыиßоиыпы,
МЕЛЯ СЮЛ НА ГЛАВАТА нш някого, Измъчвам някого е непрекъснати натяквания,
укори, кавги. скандали. Да шо кажа — рсчс Гuнчм. — да не ма мсл: женеше сол ни злаеапа
всвки ден а всяка нощ, нв дох ся вaнuшaвсл с шия работи, Кр, Григоров. Тинчо от Гороцвет.
Викай ссга кошо луб, защото нс щ. Да ме nоелyтaш — започни т. може би зс стотен път-
До мсла сол по аливати му, — Та няшaе жсно нся (а послушаш, сми сс κлoчaе по акъли на
Нынo, но Морончо, Е. Нешноа. Настъпление, — И неконтролирано време имам, и услужливо
приятели — само чя никого не съм ги използувал, Дмиa Женя знае ^30, κмлκоmо и (и ми
мело сол ни главата за вечните ми изневеря. П. Дилоз, Тръстиките- Струваше ом се.
че око шииноп, може да се низали нанякъде колоша шля (а ся поднесе и засучс, Да nмиρъκлcc,
чс послы санът им ни пях ще меле сол но главата, „Боя станахте лиuчuнu (а строша нови
коли, колкото за сдна къщи. зиродо ядно нищо и никакви лютиои.* Ст. Ц- Даскалов, Есенно сено,
Още: Чукам (трин, кълцам. търкам) сол см гл—вати,
МЕЛЯТ МИ (МЕЛИ МИ) УСТАТА- 1. Hымдмßи. Прекадено мноио. непрекъснато говоря.
дрънкам; много съм бъбрив, Мсля. й устат» по цял (сн. как не ся уморява!
X Приказвам. говоря, Хорото сс размърДаха, а зосДно с това и устат» ом кзСхи бе
мчляп, Ст. 3—иорчиное. Ден nосчeл·н, Нoйашл, кракишш нс го слушаха много а устато му
мβлыеы повече от всяко Друго път, доco малко вaeκuuшe: — ДД.., одрс (д - -мmcuа
ДД. одри! Са, 3—иорчтноа. Ивайло,
5 78
МЕНГИШ НА УХЮТЮ- Доил, Поука от преживяна чична н—иnEтτноοτ. от допуснати
ярешка. конто слуки за пизид—ПЕ-, — Нищо, нищо — на ухото му ,. — Мынгuе!, . .
Ve го подоля няколко Дыня, щя му премине а ще зoдиaκo всичко, От. ЧEЧEHИEnоа. Хпеб
ваш нисущниИ. Да пи е шcнзuе но ухото.
Юще: Ю6иц— н— ухото, Ужник яа ухото. Днал,
< МЕНЕ> ВЪЛЦИ МЕ ЯЛИ. Еж, < М-не> кучета ме яли. Ох. мчн мс вълци яли,
току сина,, сина дано я жни. Сп, КрасиссяЕ. Беги №^1- — Искам (а кажи (е, чс б:
редно Да nмcρeинem доляиuаa и ди му сс лоκuонuт. какпо поДобизи, Мен: вълци мс яли!
ОТ. 3—горчинов, Ии-Иго,
МЕНЕ ГЛЕДД, ТЕБЕ ВНЖДД. ПоДозр. ’· Кривоглед, Взе сдна жено, меня глеба тсбс
вожда, гиовнu,
2* Доил, Пинн-
Юще: Т—бе гледа, мене видда- Нмeuги-
МЕНЕ ДРУГИ МН МЕЛЯТ БРАШНО· Днал, Не сл досещам, когато мд co говори
оτлan—ко. със зиоОтаичая-
<МЕНЕ> КУЧЕТА МЕ ЯЛИ, За себе от не ее гриди, да става каквото ще с меие
«понякога с отсянка са укор. възмущение), Вибя ло как ще умра! — ... А мазер чя мн я
за мснс! Мсн кучета мс яло. аз сым иое.л и Добро а лото, ама мм е за дcauτu, Ил, Волев
Боди хора, Пб ми я мале Българя., Димино, И аз ще замини, .. — Тъй. тъй, и тн вaшuаo.
А нос тука кучеша но яло, Е, Геноисяа. С-д—м години- То меня мс остави, аз съм от
прост рое, мснс кучета ме .ua, П- <τотπои, Сребърната сватба ни полковник Матов
— Дайте До трупаме naиu, а нароДа — кучето зо .ли! Л. Стоянов Бенковски, Хайде, имρ-
баДжоот — сучеше га .лн, но т.х κооncиaτuвнмτм нс им е mиacыицc, А, Гупнжни.
Златното руно,
Юще: <Мдне> псета (вълци) ме яви
<МЕНЕ> ПСЕТА МЕ ЯЛИ. Вд, <Мдне> кучета ме нчи. Хайбе. мснс псято мя я!κ-
и^:хвы]^/^1^:ха мя ни боклука, ез нв ρaвдuρaш.f — обидено гмeмиeшы Ралчо- — Ама
защо Петко нея βвeмa. косво та иaвßuиu Гана от пороДи! Си. Ц, Аист—лов. Отубленсяштд
папи.
МЕНЯВДМ СЕ КДТЮ ПРЕЗ МАРТА ВРЕМЕТО, Днал, Вятърничав. яeиосτотя-я съм..
Още: Нза—пяааа се к—то през мирта времето. Доол,
МЕНЯ СИ АКЪЛА (АКЪЛИТЕ). Не стон твърдо нм едно мнение. Всичко е хубаво...
но нс зноя кок ще ни посрещне тuβaчъτ, ВижДо мн ся стромиав - , — Нали стс сс -^βο-
иuuu? — Уговорихме се, но ще би знaяm, хорошо са меня. акылитс, Оп- Тръпсин, Н-отд—иса.
МЕРИХ В ПАТКА. А УДАРИХ ГАРГА· Днал, Излъган съм а оч—квният— св
jZx — рече си Кръстьо с тъга и ошиuзu. — нв беше той лъжици за нaтumu успи. ами
июле см: проста — полыгахм: ся. мерихме в патки, а ударихме гaигa, Този е· Г. Кари¬
—низов, Обикновени хор—.
МЕРЯ ДУМИТЕ ОИ, Говоря, като премислям внимателно зсноко, кодто назвия.
Выкрал не бързаше Да отговаря на выпросите. които ся посипеха от всичко стрино. но
когато оmгмuaиτшβ, той мсрсшв думитя си, приказваше yмам, увврвно- Г. Карисвизое. Ю6ия-
поаенш хор—, Н: ии ло св струва, госпобон полковник. — коза той бавно. кит са мсрсшс
бумотя — чс можс ßu в случая е по-хубаво (и нс зноем с какво сили ρoвnмлoзum нβшauτя.
П, Еедшноз, Втора роти- Вие, като редактор или като вДон от рсдакторат но шозо
γο^το. трябва До сш: знаяло за поя габосш и съзнателно спя я Допуснали, помаже тя
ерсДо ни ебан кош неприятел, , . Гласыш ни Канелово τи:лβи:mβ. — Господин Бuнялоu,
мяряте худаво Думите са, . , Аз сым политическа аβлиuяmβл но госпоДино Стрвмснн, но ос
кым разбойник. Ии. Вазов, Нова земя,
Юще: Премера-м сн (претеглям си) думите -
МЕРЯ ДУМИТЕ СИ НА ГРАМ. Сдържан съм в приказните оц гоеорн малко, като
обмислям етично, но—то наеимя. Тя : открито капо ясно нвдв, - . А Нивτuвмвoвmc си
хладно хмρo. (умопе см ни грам мсрят, Ив, Петров. Ноекин—тм любов-
МЕРЯ НА КОНЕЦ някого, Следя внимателно нанао приви шниоИ. дсОп— тотото.
Ффм— борси май Станко бс вършал,. . А ДяДо Дойчин ехо ДО изтърве маряДа си .. Бе
579
сс увлякъл по ума нш кулаците., Да пи кажа. на коняц те мсрят, Кр, Григоров.
ΗозоломцE.
МЕРЯ ПАРИТЕ ОН < КАНТАР. Много съм богат, Тя [Нин] κиocшβ нuй-нonи4(, чс
взсмс Да иaемna чуждо — тя. щсрсише ни Авраме Немпур, който мереше с контр по¬
роше со, Д. Таг—а. Пр—сиaнсншτ· намбмян. Съживи ся Ниβеnu лиcв поя (вы ^(β.α, раз¬
Движа ся необикновено и още дълго слеД това ся ρaзκoзκ»еe и nмeτuρτшc код кокво е виДял и
чу., какво с пробел и купол, Каза сс, чя братя Бодулсео ш:иuua с кантор поришс си,
Д. Тил—а, Пр—опинскЕте камбани,
МЕРЯ ПРИКАЗКИТЕ СИ. Вж, Меря думите тя. Ошкск ρaвбρa силите ни казаното
бума. ошкос видя и почувствува опасностши. κм.mо всяко uвиeчeнa бума κиue. то всчс
нс ще можеш (и разправяш весело лакърДио, Щя говоиoт и щс са мереш· приказките.
Д. Мантов, Хайдушка кръв,
МЕРЯ ПЪТИЩАТА. Доил, Скитам 6—з р-бота н Оее цеп; миткам, жпнн се, Как нс
та омръзни ба мсриш пътищата, вaлмβu се ' ншд-свтнв за някакво иaßмma,
Още: Меря улиците,
МЕРЯ , С АПТЕКАРСКИ ВЕЗНИ· Княж, Heоeоßи- Проявни-м прекадени иnдсм—τчш-
вост или дребнавост в н—що, краен педант или см—τя—лднт съм, Всчс нс мя вuаuшaвaшc
мычашелнаяш въпрос за вяноши но моят длазси. нямих желание (а слсДя педантично и
^а.^ел^аео всяка тяхно бума и позлеб. Да меря с аптекарски везни степента ни съжалението и
покаянието ом, П, Ст—шев. Поглед от хълма.
МЕРЯ С АРШИН ГРОБА но някого, Дебна някого, еа да ио убия, Μ немецът я
воюва. Дълго и сс е aзхumиaл, Зноя тод. чс зее нτκмu ош то. тим храстчсти. оля къртичино
с: спото!ио Н4лρ:ш:нпм нашият брат и му мери с uиmuн ^βα, П, В-дшноа. Втора роти.
МЕРЯ С ДВА АРШИНА, Hβоeоеи, Ек, , М-рн е двоен аршин- Въпросът е (ияб4п
само на пръв поглсД- Но., . получило се я токи. чс диyгuиuτβ в Сянмu4a мерят нещото с (зш
uρеuнa, Н. КаралЕ—иа, Сшента метличина, Теофилист с иceнмcnna нш пасишел към писатс.
а с приДирчивостт нс враг съм врага са търси да открия всичко, каквото е написал Климент.
дмиu и онова. което с само помаслено яли загатнато и потулени рсДсое,. ., а пук мера
с познатите (за аршина, Онова. ковшо Климент е написал за църквата, ня боза До св
премълчава, То щс лиuбoeo ново слова към ОхриДската архиепископия, Н. Драгова, Климент
ОхридскЕ,
МЕРЯ С ДВОЕН АРШИН, Hβобоби. Преценявам по различен начин eлнaкии проявя
са различни хора,
Още: Меря е два аршин—.
МЕРЯ С ЕДИН <И ОЪЩ> АРШИН и МЕРЯ СЪС СЪЩИЯ АРШИН, 1. Преценявам
еднакво еднатия иротЕE ни различни хора; не съм пристрастен,
2- Постъпвам <" д^р^у^г^и^т^е също така- както· бпк постъпил със себе си. ид правн раздана между
одбд ся н другите, .
Юще: Меря с един кантар. Меря с ддс— мярка,
МЕРЯ < ЕДИН КАНТАР, ’. Преценявам —дн-нао еднакви проявя на nмзл1ояи хора;
не съм ипE0τпaсτeн.
2. Постъпвам с другите също така, ганто бих постъпил оъо себе ся, яд правя разчита между
с—бе ся и другите- .
Още: Меря с един аршин. Меря е една мярка.
МЕРЯ < ЕДНА МЯРКА, 1· Преценявам еднакво •дсиная прояви ни n—‘лноян хора;
не съм пристрастен-
2. Постъпвам е другите също така, както бих постъпиш оъо себе си, не правя развяна между
теОс ся и другите,
Юще: Меря с един аршин (raнτ—п). Меря със същата мярка /въз ’ зн—ч, към 2 ‘нaо./
МЕРЯ СЪС СВОЯ АРШИН нещо. Преценявам н—що ир—Ино субективно, само ©т
твое гледище- Както назрее, тика и тук буржоазните слиса мсро нс^^^тс сыс ceмτ аршин,
Г, Кирков, Работническата класа е революционни.
580
МЕРЯ ОЪО СЪЩАТА МЯРКА. Постъпвам така, к-нто с мсне постъпват,
2- Постъпвам е другите тини. както бих постъпил със с^^е си, не правя разпята между себе си
Е другите, '
Юще: Меря с еди— мярка /въз ’ знач, към ’ знач-/,
МЕРЯ УЛИЦИТЕ, Онитам Оса раОота я Ода цел; миткам, плян с—. Залюбаля си сеян
в еруанго и прыгналя ба мср.! улиците и ' nмu:mм, Л. Караи—лоз, Маминото дстенцс.
Юще: Кръстосвам (м—т—) улиците. Меря пътищата. Днал,
МЕРЯ ЯЙЦЕТО НА (СПОРЕД) - ЗАДНИКА О>. Нимcτоρcа. Грудо, Прдцдсяиам
доОрс възможностите си, имам нос— ирдлсτaиa какао nnдлсτaвчтимм и се съо0рaзтзмм с това
а постъпките си,
Юще: Пр-м-рвам яйцето е— (според) задника сн. Нимеτоρ:а, Гиyбм-
МЕООТО МИРИШЕ, Ирон. Употребява се, когато някой желае н—що и понеже не
може да ио има, представя го еа гожо,
МЕТА УЛИЦИТЕ,, Скитам без раОотм и 6ез цег; миткам, шляя се.
Още: М—рн (кръстосвам) улиците,
МЕТНАЛ ОЪМ ОЕ НА МАЙКА ОИ, Диел, Ирон. Кьосе съм.
МЕХЛЕМ <И МЕД> МИ КАПЕ НД СЪРЦЕТО, Извънредно мноио съм дозогдс
от нсщо. става ми мноио драго. извънредно приятно от н—що; чувствувам голямо задо¬
волство, Вам, .. браго вя беше. а? Сенсим Добре зя беше, мехлем и меД ии капеше на сърцето,
кото сл-шахт тоя хaел»κ да ся подиграие с ядин иuаоβнuκ! Н. п. Филипов, Бирникът допъч-
Ющ—; Мед ми капе н— сърцето- М—хг—а (мед) мн капе с— душата - М—хп—а ми пад— см
сърцето-
МЕХЛЕМ МИ КАПЕ НА ДУШАТА. Извънредно мноио съм доволен от нсщо, стаим
мн мноио драго, извънредно приятно от нещо; чувствувам голямо задоволство,
Юще: Мехлем ми кап— с— сърцето, Мед ми капе см дуп—тИ'
МЕХЛЕМ МИ КАПНА НА ДУШАТА [МЕХЛЕМ ЩЕ МН КАПНЕ Н> ДУШАТА].
Останах (ще остана) извънредно мноио доволен от нещо. много се зарадвах (ще се
зарадвам) от нсщо; почувствувах (ще почувствувам) голямо задоволство, — Браво, тъй пя
искам, госпоДин нaчouаuκ!- . . H»ч»uаoκьτ ся възрадва твърД: много оп поя (ума и мехлем
капна но бyеamo му. Ст. ЧичEπиEnов. Първа ждртим- '
Юще: Мехч—м ми падна н— душата, М-хп-а мн капна е— сърцето·
МЕХЛЕМ МИ КАПНА НД СЪРЦЕТО [МЕХЛЕМ ЩЕ МИ КАПНЕ НД СЪР¬
ЦЕТО], Остапах (ще остана) извънредно мноио доволен от н—що. мноио ое ‘мпaлиaх (ще-
се зарадвам) от нещо; почувствувах (ще почувствувам) голямо задоволство-
Юще: М-хг-м мя гипс— н— душата. М-хп-а ми падна см сърцето. Мсд ми капна нм
сърцето.
МЕХЛЕМ МИ ПАДА / ПАДНЕ НА СЪРЦЕТО, Извънредно мноио съм доволен от
нещо, стмаа ми мноио - драго, извънредно приятно от н—що; чувствувам голямо задоволство,
Дядо Тома си пое дълбоко (ъх, слсб τмκa вызДыхно облекчено. - , „Е. поена мн мехлем но
сърцето!“ — ρaeκaиc се е седя си cτuиeaъm, Г- Kмпмсл—иои. Неверникът Тома- А а под
Би»аκмл:e, съб: с: изгуби, та н: ся есстяко. . - Не Стойчо му сс искашс До aм зърне
ошнясъе:, ma мехлем ба пабнс нш cыиaemм му. Кр- Григоров. Ноеодомци.
Юще: Мсд ми пМд— / падне е— сърцето. Мдхлем ми кап— (капни) н— сърцето, М-хч-а
ми пада / падне см сърчицето.
МЕХЛЕМ МИ ПАДА / ПАДНЕ НД СЪРЧИЦЕТО, Извънредно мноио съм доеошдш-
от нещо, стаим ми мноио драго, извънредно приятно от нещо; чувствувам голямо задовол¬
ство, — Ксф мн е Щъиßauuτ да ао зоб. вързан е каруцата! Мехлем щс ма побне но сър¬
чицето, Ем. Ст—н—в. Ии—н Kонлмп-Е-
Още: М—хг—м ми пада / падне ни сърцето.
МЕЧКА ОЕ ЖЕНИ, Употребява се, яоимто едновременно зали дъдд и ир—е слънце,
МЕЧКА СТРАХ, МЕН НЕ < СТРАХ> · Иима. Упоτпд0тиa се от този, ноИто сд е
престрашиш и предприема н—що рисаои—со. Вървя към барака!! и мосл.. мисля, а
581
криката. ... в- мы бъρшaеnuвaд. Над-свтне рекох: „Мсчка стрих, мвп нс стрисГ « лмпах
а бараното, И- Н—зпатомов. Бяло н черно,
МЕЧКАТА НА ЛИСИЦАТА. А ЛИСИЦАТА НА ОПАШКАТА <>, Даал, Употребяла
сд, яоиато нарит някого да свърши сткмнии работа, а той я прехвърля на друинго.
МЕШАМЕ ОИ КАПИТЕ. Диал, Вж. Мешаме ся папките.
МЕШАМЕ ОИ ШАПКИТЕ· Караме се. враждуваме, — Виж кокво, колега. ний-
еоерс ще е да не са мcеoмc шопскат ,. Юцко в вanшзeн лβицшяτыи, И, Вежяноа, Втори
рота,
Юще: М-паме си капите. Днал,
МИГАМ КДТЮ КУЧЕ ВЪВ ВОДЕНИЦА, Гг—дма виновно я не възразявам, могат*
мд съдят, ноnтτ ем нещо яли ме изобличават- Да нв св е отелило стринината κиauшt
поти. Докторът и мазал капо куче выв зоДсноцста, Л. Караиегов. Маминото д—тднп,
Юще: Мигам като куче в чип—вица /и 1 знaO'/'
МИГАМ КДТЮ <КУЧЕ> В ЛАПАВИЦД. 1. Гледам виновно я яе възразявам.
когато ме съдят, корнт за нещо или ме E3о0л1оaиaτ.
’. Нпщо не казвам. като ми сд карат. и дав—а вид,- че не ме е грижа. че яе <д з^г^с^р^м^я-
вам. Около 10—20 боси каДъно напоенам орачо оп всяка стрино. койт мигал ксто и
uanuвaau, Зах, Стоянов, Записки по българските въстания,
Юще: Мигам като куче въз воденици /към 1 знмч-/. Примигвам като куче в чип—виц—,
МИГАМ КДТЮ МИШКА В ТРИЦИ, Гледам виновно и не възразявам, когато мд
с■плтτ. ноnтτ ем н—що нлн ме изоблиоaиaτ- К4еaеu глсДаше смаян nмвu нβвнu4н противник.
аuгaш4 капо мишки и mρuaц и плюнкапи му в гърлото пресъхваше, Г, K—п—слм.воа.
Старя вълци, Мама,...оТадс при смета и го хвани за пешо ни еyе»ma: — Какво иоeuи
: солнат си ботушо, др:?. - , Кметът св стъписа и я погледна учуДено, — Какво шaauе кошо
мишка в τиuцu? Мaρе оттук! И п. го (рыпна назад, К, К—лчев. При извора на дивота.
Юще: Примигвам като мишка е трит·
МИГАМ КДТЮ ПЛЪХ В БРАШНЕНИК. Диал, Гледам виновно и не βъзрaзтβaя.
когато ме съдят, горят за нещо шля ме изо0чEо—ват.
МИГАМ НА ПАРЦАЛИ, Гледам смутено, в недоумение, и не зная к—нво дм кажа.
оОикя. яоиато съм виновен и ме горят игн изобличават, Боснити и Бмcmaκu кошо вaчыеaхu
■он^ хубостник. началнико, само бызе и коприва го направиха. БCзcmиaшлuвu хора. ßи4й!
4 той само мога на порцоло и сумти- Ст- ЧЕятсиироЕ, Първа жертва, Ссга у нос е интересно!
Бащи ма фучи, чс Евгени сс е завърнал. майко мн го поДозрази. а брат ми мога ни nшицauo.
Н. КарачЕ—ви, Три дни от половин век.
МИЖИ ДА ТЕ ЛАЖЕМ. Ниоеmоρeа. Употребява се при нино изризтиaн— на яeловлnEд
иьа думите на събеседник— нлн по отнож—сие ни низасото от трето лице. Сако ни се
работаши До е нoт мурафет, uшa- .. е Дружеството нс са буДало; ио тикваш бела пс ня
влегееш! Окая со е апшчик турска работи! — Можа До шс лшжсм! А. <τпмж1мипов. Роби-
МИЛОСТНВА ГАНА. Мекоп—а и отстъпчив оов—К' — Това с офицер, Барут! Ей
тикава обичам аз. само шс могсш би оправяш шоя пшимe. Рмτшocmъиъm мн иззлежД» моло
стииа Гано. но Белчев нс го слуша, Ем- Станди, Иван Kоπл—пдв. Басил стон иын но пост
и mиcncиc, не смыв (а мс nмгueбнe в очитс, Нс му обърнах знамение — ама милостиво
Гони о межбу момчстишо. знuяm, Ем. Станев. Иван Kонлaрдв.
Ощс: - Мека Гипа·
МИЛО ЗА (И) ДРАГО. давим, Н—И-скъпото н милото ся. асионо (дивим), Учители
аямaе: и докоякото имешс 'Добри учителя — някой граД ало село не ucκaе4 До ся лoеu оп
тях, (ακ^: мало а Драго, за да ги заДыржи за ссбс со, Д. Таг—з, Пр—спинстите камбани·
Чя тока оръжие ли с, драт.?.. . Стягайте сс, съберете πoиц. Давайте мало за (розо —
и щс супим! Ст, Дичев, За свободата,
МИЛ ОЕ У ПЮВОДИЕТО. Досл. За човек — коИто иосτьпβ— непочтено; мръсния л-
582
МИНАВА-ЗАМИНАВА / МИНА-ЗАМИНА Бързо с^рпа^ Оез хаявято и дмТ'е
посп-ДЕци. забравя сд, б—з да остави сл-лE' Тя стона и поиска пρоmκo зи неволното се
грубост. В гласа й, и погледа и жестовете,. , имаше полкови нсскриионо мъка и угризение,
чи аз сом коленичих и също . молах з» прошка. Случксти шuаu-зαмтш, Г, Рийч—и, Lustig-
МИНАВДМ / МИНА В ИСТОРИЯТА, Княж. 3— факт с обществено зсио-сEД — Они—м
‘a6пaиeн. Строителството ни cоauaлoвмa докядс до (ълеосо изменения в бито а културата
ое населението,,. Невежеството и нсграмотностши монахо в асторияти Мрежата от
училищ», сребни и висшо уредно вaв:e:нuτ. научно а културно институти расте всяло
гобини. История за IX и X кпас-
МННДВДМ / МИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ. Почвам да отправям пмпидня. обвинении»
почвам дм обЕ1πтиaм. — Та ня си ионовсн, Нска Друго ди та берат зрех!. — Кон си дс,
кожа ги? Само ши ле oмam заслуги? — nодъρвu ди минс в настъпление Матсйчо.
— Ох, yеanc ми поснихи ош твоят заслуга! В· Нежков, Пистъпление.
МИНАВАМ I МИНА Е РЪЦЕТЕ ни някого, ОТаемм притежание. владение ям
някого- Съобщава ся но селяните оп Бмρмuо, чс ош (нес Държавното злост в цялото
страни манае» в иьa:n на работническо-селското nρaвamβuеmво, Кр. Велков, Село Борово.
То! смяташе. чя поза голямо суми за онои! кремя. кскто и златото ош н^н^нтс, е
минало в ръцете на Аншоуа, И, Йовков, Чифликът край гриняцит—.
Още: Преминавам / премина в ръцете.
МИНАВАМ / МИНА <Г>> МЕТЪР- Жорг- Отъримвмм ое. спмствaм се от вещо
неприятно. Асен Стойков aмaеβ слабост към caмоκиmnuκyвuщumβ сс, Само чя ряДко πмлaдaтc
ос токива, Но съДбото го (α^ а с поза рсбост. .. — Не сым съгласен с Думите ко eиyaаиτ
Директор! — заяви- . ., Темкои — То! поя цялата зоне върху седы со, Но това в Далече от
истините. ., Прекият ионоиник зс аяблaгоnм 1с^ч1^!^то съм аз и кичеството си ни прыи
заместник. ,. „Бaκuu eмбЛ4еτнu мыже! — мослвна под [От—Инов]. », — Откровено докрай-.
4 пък емс хмиa, които св чуДяп кыдв в ново п човек!“ — Менихме метър, Другаро? —
коза той [лирeнτорьτ]. кото намигна, Чслиаю Спасително сnдлсτао.
МИНАВАМ / МИНА ГРАНИЦАТА (Г> ДНИЦНТЕ) и МИНАВАМ / МИНА ВОЯКА
ГРАНИЦА, Нсобобр. ’· Сомост Прекалявам в постъпките си иля с думите си. Дързостта
sa поя шип минака всяко граници!, .. Н: мог» До ао понасям, Д. Димов, Жени с мин—ло-
СЫс своиш: грубости то! мини всяко гиaнuaa. · ^βαοΜ (а се Държиш пока, с бeвcоuнan
со шсги мина границите,
X Самосш, Ставим прехапеш, Ненсвосшт му сым тях мани границите, · Яростта mu
минови всяко граница,
3- Нс нсщо, Излизам от нормите на нещо, яе спазвам вече нищо- На мене шо! не обръщаше
някакво внимание, но що се ошнися до бруготе. той съвсем лекичко нuuuκoтя зейнат —
явно ся страхуваше да нс мине границите на търпението, П. Вддянов. Звездите над нас,
Държанието му минава гρaпoaumc ни лозuоu4амnм,
Юще: Преминавам / премии— (пр—стъпвам / престъпя, прехвърлям / прехвърля) границата
<и^мнпн^т^е) н преминавам / премяна (прехвърлям / прехвърля) всяка ир—ница мЕс—вам /
мина всякаки— трмниц— /към 1 и 2 зси0'/- НсоДодр.
МИНАВАМ / МИНА ВСЯКАКВА ГРАНИЦА. Hβодмßи- ’· Прекалявам а иосτъикиτл
ся или в думите ся.
2. Ставам прекаден. Някои оп случкот: бях» смешни, Друго лмиuвлβaхa с дързостт е
нихилспвоп но акторитв си тряшо минаваха всякаква граница. 0, Сеиерняк. Ветрило ЮТ
оисдачово дърво, Шсгот ши минаха всякаква aρaаuau.
Юще: Минавам / миси ир—ситата н минавам / мини зонта триняц— /в 1 и 2 зяич4>
Няо(обр. Преминаваа / премина (прехвърлям / грeхβъп.лт. ваяните— граница. Hяодмßи.
МИНАВАМ / МИНА ЗА СМЕТКА но някого- Прехвърлям сумата зи нещо върху
някого, осτиитм ио тоИ да заплати, Но бачмчшопш, . , трябва (и се платят,, — Ами ще
ао мuаβm за смешка ни еmuнauяma, А. Гугнжки. МТ ст—пцин.
МИНАВАМ / МИНА ЗЕЛЕНКАТД Днал, 1. Изработвам ио·иоляммτa ч—ст от
някаква работа. свършвам по-трудното.
’■ Навлизам във втората половини от кивота си (обикн, е— човек над 35—40 и.).
583
Ют народния бит — тъкачните, преди да почнат дм навяват ни кросното, откъснат една хватка з—пес— трсвм
бъзе яли каквото им попадне под ръка и натриват опптсaτa на коч— прежди - Това з—лено петно нпи „едлдпк—
но-сетн— при тъкането служи като знан. че е нетъкана половината от платното. (С- Огaсоим, 3— рaзиот са нткои'
устойчиви съч—танин в българския денк, Бълг- език. VII, 1957, кн. 4. с- 340; Ст- Илодβ, Опит за обнесеннд си някои-
поговорки, Бълг, -зна, VIH, 1958. кн. 6, с. 516).
МННАВД МИ / МИНЕ МИ ВРЕМЕТО- Остарявам, ‘aсτмnтвaм. Петият . човск,
ДяДо Йорзо. койшо ссдсшс с увиснало злев» настроно, сс ошмчпнс върху Дългия хамбар крей
стсниш» и вaхьρκ»- Нмл.κьn го изглеДо с nимдъuжaτ:uаu нacш:еκa. по като мехнс с рыке.
рсчс: — Минало шо е вρeмemм. Дя(ооо! Ечиш Пепян, Л—тен дсн, Аз нямо би се омъжвам,
Като чс ло исч: мн моно врсмсто, Д- Кисьов. Щастието яд идва с—мо- И за Неба често
мocл:е: Лазер: станало ße моме зс омъжконс, времето ! шuн»κam:. Д. Тиг—и. Прдспан--
отяте камОмня-
МИНАВА МН / МИНЕ МИ ДУМАТА н по-ряДко МОЯТА ДУМА МИНАВА / МИНЕ·
Вслушват ее в мнението. а съветите мн; изпълнява сд това, за но—то се застъпиим; имам
βλημε-, ивτоnиτдτ. Пстко разказа къДе е хобол и какво е нaлиoeuл и ne отново вярваха. чс
то! всичко щс урсДш. Чя неговата бум» новсякъДе шaаaea- Ст. Ц. Даскалов, - Стубченсинте
липи- Нищо нс сшезе дсз лρaяm:uu и връзки. мама му спира —... — Тук им» пръст и
Божие Шопско, минава му бумсшо. амс и аз такова пракозка му наслагах. .. ,че бея' щс
ся позамисли, eмκamм мн откаже. В- Н—пкоа, Настъпление, Когато ся застъпеше за
някого, шoнaeaе4 му Думото, · Гмвu път бумати ши ня ще мине, а В съвяша нсзоиешо бума
минази.
Още: Минава мн / мине мя приказката. Мянав— ми / мине мн лафа. Нρмcmоρ4а. Чув—
ми се / чуе ми се (счупи мн сд. тддн ми) думат—- Хваща мн се / хване ми се думата. Доал.
МННДВД МИ / МИНЕ МН ЛАФА- Ниоcmмρ:а- Вд. Мян—аи мя / минс ми при
яазнатм. ХайДс. Дрисни том (κ4-mиu бумичко. , . ни тсбс \ням» да ти скършит хатъра, .,
— Минава пи лафа — Допълни бай Сандо- Никман, СвЕждане.
МИНАВА МИ. / МИНЕ МН ПРЕЗ ГЛАВАТА. ’· Предявявам, яздявяа-м големи
неприятности. нещастия; прет—тлям. изпищим, Ссотдитя ще nиeгоиττ. няма ди изклисяп
Но стерошс хора много си теглили, Какво не е минало прсз главиш: ям, К. Идтиинов.
бтарото време. — Чя аз право казах. какво. сомо името зaдиaκuх, Извинеше, госпоДине, но
напослеДък толкова нещо ма минеха прсз алаеати! От. ДИчее. Зи свободата. Смсят ся пич
Тотовочини ! подбиваш ся с аcτ, амо никой я не попетв!. какво е минало прсз нейната глави
а как го е п ли4н:u» тове нещо! Т. Г. ВлиИкое. Лсля Гена, Мамaо е мaнauм през алсеапа мн и
шова ще шaа4, К. И—тканоа. Старото време. Тод мс разпаша Дс сым бол, ошксс съм
излязъл ош Долна махало. ., и аз му разправях всичко, що ма бе минело през глава!!,
И, Р- Славейков, Митрополията. ДяДо Хебжня. знасш лн каква прсмсжДо ми е минал» прсз
злеваша? Знаеш ли ши, чя ням» мовшо пиленце? Л. Kaпaвдлов. Българ· от сτaпо врем— -
2- Помислям ся нещо, сещам сл зм нещо, И в същия миг през злезаш» ни κ»ллoκчaяna
мана капо светкавици мисълта. чс о шой можеше ба им» шaaaиc. стога ба дя пожелал това.
Ов. Мистов. Призракът от Кендиря, Дс. чудно нещо е водната!, ... мислиш иaßоmu, конто
никога ня си минавали прсз алевашо то, Д. Н-миров, Другият, Страшна мисъл моно през
зливоши му, Елин Пелин, Щъркови гш-еди,
Още: Минава ми / мине ми пр—з ума /към 2 зн—ч-/-
МННДВД МН / МИНЕ МИ ПРЕЗ РЪКАТА (РЪЦЕТЕ) я МИНАВА /' МИНЕ ПРЕЗ
МОЯТА РЪКА (МОИТЕ РЪЦЕ), ’· Извършвам. изработвам, направнм, подготвям нещо.
Аз му поДзопвих Издранит еъчoн4нuτ, Всичко nиeв моят ръце моно.. Голяма работа му
свърших, Ст- Ц. Даскалов, Есенно сено. Понзалсждом сыс вoдмволcτвм Дългото иeбuaa
лρмuцcнслo пряД бърДото нишки. — Тас, ксичкотя са минали ся през моите иьЦ4, Т. Г. Влийкое.
Преживяното, А майсторка бсше кака Была но погачите, кскто що бсшс майсторко и ни
дaаoaamβ и но всичко. що мине nиeв нейни ръка, М. Георгиев. Меракът на чичо Денчо. —
Бей, Нейко, виждаш ля туй, — нозе κмκaчыτ и посоча чука си — туй я всичко,. ,Я мн
кожи. яма ля кола. .плуг, машина а каквото щсш Друго, До ня е минало прсз ръсаша ми?
И. Йовков, Жетварят- Всичко се вau»aaшβ ни звлвно. всичко прсз техните иыa4 [я— чор¬
баджиите] шuнueuш4. Г. Карасваеоз, Мянапо,
2. Работя. емпимазмм се с нещо. но—то мя е поверено еа работа, контрол. запмзвапд и иол.-
Какво не τи.двa ди мин: nиeв ръцвтс му [на Гьоте]. какво не е принуДсн Да слсДш и До рс-
шако този строг към Дълго со и загрижен за подобрения ни учреждения и но нароено
стопанство в хeρaмгcnвоnо лиыκ чиновник! М- Арнаудов, Гьотд. Всски (сн ми минават
584
през ръцете много книги за описване, подреждане оля за ρaвe»κшшc.аВсичка преписки минават
през ръцвшч нш колегата ми. · Такова Документи минават само прсз неговите иыaβ. той
отговаря за е<оку.м4нпаццяпи,
3· Е непосредствен досег. контакт съм с някого еа известно вр—ме въз връзка е някакъв
вид naбоτa, ани—диаест н др, Аз пи зърнах парите — nоuκмea дях». И много. много ня-
ме вuκoчoй. да нс вaгyдuе и злаваши си някой (ян. То си храдряц, но мснс не м: е страх.
Много юници сито meße са минали през ръцете ми! К. Петимнов, Морав— звезда кьnиaиa'
В крея на ^αο^το — мислеш: той — тс ще мина! прсз рыцете на лиucτuβu. И èo
не са Дотом свестно '-хоро — проставыт щя отговаря зс пях. П. Векииоз, Дачдч— от
бр—иозете. Всички тсзи момчето си минали през ръцвтс но βα^ ми. всичко пой га е
yчuu. ♦. ЕжеДняино всякакви болни му миние»! nиeв ръцете,
4. Прит-давам яещо еа известно врем— (обикн, еа пари или друг зид имущество). Не
чс нс са минали прсз ръкапи мн nuиu — манили си, ами бумаш» ми с, че томам κмгamм ти
потрябваш, ßиъκнcт — ням». Ал. Константинов. Разся хора. naзπE ндеагЕ- Прсбя гоенни
много омота а пари минеха nиβв ръцстс ми. а Магазинът му бе пълен с какво ля нс. през
ръцете му минаваха всякакви cκыπмa4нноcτu. бижуто, старинно монети, но след врем:
фалира и всичко загуди.
Още: Преминава мя / премяна ми през пъкиτ— (ръцете)· Минава ми / мине ми през-
ръчшча—т—-
МИНАВА МИ / МИНЕ МИ ПРЕЗ РЪЧИЧКАТА, ’· Навършвам, изрмОотзим, на¬
правим, , подготвям н—що- Обичаше Дс плете а исички Дрешка за Дяшепо минаваха през
ръчичка.» ù-
2- РаОотя, змсимаиам се е нeπо. което мн е иоeeр—яо за работи, контрол. зипаззан— я
под. Всички разпоска и ерузя eмκyм:нτu минаваш прсз ръчочката ми.
3- В нeпосрeлсτзeπ досег. контакт съм е някого ем известно време въз връзка с някакъв
вид работа, —пи—димент и др- Знаете ли κuлκм такива учено и nиeyчeнu. хоДило по навън.
по навътре, плямпат нс чужди :зaau, си минело през ръчичката ми. Имаш: мсжбу тях
а бодро мммчcna, ома uмaе4 сбно шосива баш капо вас хyдмcτнuцu- Е. Нежное, НМотъп-
ченяе.
4- ПрЕтедавам нещо ем известно време (обикн, еа п—рн нчн друг зид имущество), Очак¬
ваше Да минаш босстс пиро прсз ръчичката му.
Юще: Минае— ми / мнил мя през рымта (ръцете).
МИНАВА МИ / МИНЕ МИ ПРЕЗ УМА, Помислям ся нещо, сещам се за нещо.
Мисълта, чя можс (и поДня но бойното №.4 с разкъсани гърди ала поб шежкитя гъсеници
на немския танк, нишо за маг не минаваше nи4в ум» му. П. В—жннов. Втора роти»
То си ошееина в портнята. не шо ло е минавало през умс до cτuн4m шoнocτьи?'
— Зещо Да ня стана? Ст. Л, Костов, Големаноз. — Хубаво би зносш. Друг пыт с meße не
Тръгвам! — Ас кого ще тръгнеш?.., — Н: то ло минава прсз умс, чя някой дсн може ди
оcτuн:m сама — дез меня? К. Петканоа. Морава звезда η^ε-β-- Никога прсз ум нс му я
шuнuκauо това. Човек рядко масла за измяната на жена са, както и зс смъртта. Г. И- Ста¬
матов, В наОинетна мъгла, Минаваше мн πи4в ум» До са сс - зърна в арабс. но капо са
помислях какво е. ако πмπuдн4m е nмлuauяτa, прсДпочетох тука да умре вм4cmм в рыцсшс
ни жен(ерштя, Н, Хайтов, Пршнлюоднит в гората- Виж по какви работя минаваш през уми
но хмиam»! И, Вълчев. Стъпил— към я—0—, Всичко туй з»еaвляeaеβ cmиaшам много дяво^а--
Мoа:е4 ло през умс но някой човек аяκмя (обра мисъл, е оглсбалото се яκяeaе: мигом
обезобразеното ! отражение. Св- Минное. Снежната царица и др, (превод),
Юще: Минава ми / мине ми през гчмеат— /въз ’ знач-/. Т|ренва мн / трексе мя през ума.
Дoau.
МИНАВА МИ / МИНЕ МИ ПРИКАЗКАТА, Вслушват се е мнението. в съа—тяте ми;;,
изпълнява се този, ем ноето се застъпвам. имам βγε^ε-, aиτопиτдτ. И сега да отидем
при войвобста, пак мойтс приказка пд щс мине! И, Ю. Тодоров, Първят·- А г-цо Воиноиско
няма ло никакво заслуг»? Тогава защо взе нся сыс себе си, » не опеДе сам? Защото внoяе4, чс
няма Да пи мине приказката, Ст. Чяпянинров. Рибени кост-
Юще: Минава мн / мине мн думата, Минази ми / мине ми лафа, Пρоcmмиβа,
МИНАВА МИ / МИНЕ МН СЯНКА ПО ЛИЦЕТО, 3— моа—ст мя се помрачава настрое ·
нието от пнгиява неприятни мисъл. неприятно Ездяенз—яе; добивам за кратко врсме мрич—н
израз. Т. не изпича До иоДя прсз плета, знаеше, чя калугера си Дошли (а връчват шaаu-
сторснеше (ин. Нейният Иван : с п.х, По лицспо ! мина сянка а тя склона глава нед
шордоша, която κыиπcеβ. М- бмилоиа, Друм се аяе.
585
МИНАВАМ I МИНА КАТО ЧЕРВЕНА НИШКА» Книж. Зи мисъл. яден — тм··»-
стиуиим. изпъне—м ясно и последователно а н-по (обикн. в изложение. nиτ—р—τуnно адо»
E3иeлeπ1e). Капо червено нишка прсз целия Доклоб, изнесен оп първия секретар на ОК . *,
мин» въпросът, как партийното организация се е поДготвяло а как оигoпuвαρa nρоecждαшcu^
но жътвата. вы^!^1^1^1^аш^ и прсДаването но Държавните Доставки. а. Работническо дед
По всяка Е—потτсосτ водя нач—лото ся от романа ни Гьотд „Ополмж натура" (П. С. Джунид, ML Г· Аки¬
нина, Кригмтмд слова, с- 312)·
Ющд: Преминавам / премии— като ч-ne·с— нишка - Бнцж.
МИНАВАМ / МИНА КОНТРАБАНДА, Оставам незабелязан» нито успявам дд «л
измъкни от а—по неприятно иля получавам нещо даром-
МННДВДМ / МИНА МОСТА, Преодолявам наИ-трудното. наИ-оп—оното; спасшим
от·^.-.-. се от нещо. Т. [инфлуенцата] е отслабнало и почти сс е uвиодtuuu - , Нели
нямам: Досега смъртен случай — то ся вика: минало смс мосте! Д. Калфов. Епидемия
ВижДам. . . гошов си всякак да ми кажеш. само До минеш моста, но н.ма οφ дш си
хвърляш бумопе на вятъра: нямам торове за порене на овес, Н. Хайтов, По злмятм»
Вероятно от погоа· Стани яа дявола Орат (оnτма), доде минеш моста; СхушаО дявола, даде
миндп моста,
МИНАВАМ / МИНА ПА ВТОРИ ПЛАН- Бнaж. Добивам вτоnоατдп—яно зя—чекде.
не ми се отдаем предишното уважение и иншманЕД.
Юще: Минавам / мин— см емддн план» Книж. Оставам / остасм яа зτопт инаш Книж.
МИНАВАМ / МИНА НА ЗАДЕН ПЛАН, Баuж, Добивам второстепенно зем^чдняе»
не ми се отдаем предишното уважение и внимание.
Още: Минавам / мним п— втори план. Кнаж. Оставям / остана им е—д—а пл—н Книж.
МИНАВАМ ОТ ЕДНИ РЪЦЕ Е ДРУГИ- ’. Готгедоамтляно съм вземан ту от един,
ту от друг еа кратно време,
2. Последователно бивам използуван нлн оставам собственост ту си един, ту ни друд
Тези история започни прсея бuoвм шрнДсссш зоДоно и сено малко планинско градче. което
през Септемврийското въстшншс на Два пътя де минавало оп ядно ръцс в (руга. Ю- Бояджиев.
Пътеннте.
Юще: Мнпаи—м от рът— см (в) рът—-
МИНАВАМ ОТ РЪКА НА (В) РЪКА. ’. Последователно съм заеман ту от ддин, ту -и
друг за кратно време, Общо възбуждение — диноклатя минаваха оп рыки пи рыки>,
Εμ: орлсне/скинт дряа, Г. Беп—а. Какво видях а Америка.
2. Посл—лои—τ—лно бивам използуван или стаиая собственост ту ни един. ту ни друд
Нивите бyρ:а.cвam. моншваш от рыка в ръси. но санът остави. пуща корен зи вечно вряа
мснс. К. П—тимсов, Дамянозата о·лтЛ' — Вписахме .. око почнем До се баем за сдно еюииc&
ластично бомбина, — Какие, κuκeaf — Ей токово. .. Бamо прехоДно знаме но шoпoеncи>^
спвопо — мансва оп ръцс в ръце, Кр, Белеи. Ръцете отфочоное— гост. Нuзaρлъauτc св
зобеха дыиво, нервно, Овцете, твлстото и юнчвташш миникахи ош рыка пи рыки, връщаха сс
пик ни cτoρm4 си место, глеДаха тъпо и д4вyчсcmно о чакаха нови купувачо, Г- Кир—Сл—нод
Снахи. ■
Юще: Вързн (ходя) от рът— са (в) ръка, Минавам от лдши ръце а Други
МИНАВАМ / МИНА ПОД ВЕНЧИЛО- Оженвам ол- Тоя Саро май-мий aaицaш скоро
ще ни стине... — Симо. κoввan. предо (а мине поб царско венчило, щели - До я покръстят
християнка (о стсне, От. 3—горчинов, Ден посллл·H' — Наистина. с него ходели вдна
жена. Кашо се казвало. ами пой минал пое венчило с нся. кокто со му е редът, ОТ- Зе·
горчинов. Ии—Иго,
Юще: Влизам / злнзи (отивам / отида) под венчнло-
МИНДЕДМ / МИНА ПОД НОЖ н МИНАВАМ / МИНА ПОД НОЖА пи някого,
Юбнас- зм мноио хора иля животни — бивам небит, посечен. нзил—н, Кост можсло Де избяга
нагоря при русите. aздягaлм, ковт не МJΓлм — всичко минало по( нож, Г. Kипислaиоз. Осво¬
бождение, Много хора е.хс минало по( ножа му а много жено бяха изпиша.:: пр^
мснливот му страст, И. Йовков, Оτ—роиnмншнсни гсг-ндЕ. И то! мана под ноже
Още: Пятия / л—иса нод нод.
МИНАВАМ / МИНА ПОД ОГЪН <И ПОД НОЖ>. ООнкн. зм н—одг—но мкяо и
кит-гит— му — Онзам напълно унищожен, ЕДно скорошно случка бсшс се врязало дълбоки и
586
памептс му; цяло село, сито много. много Друго бвшв менило йод огън н йод нож.
И- Ио^в^к^о^е^» Старопг—НЕПСКИ г-идсДЕ. ЕлхаДж Ало хвърлял войско, зш ди очисти роздойш-
aoτ:. Цяло Бслчaеκо минало под огън. Е- Мутафчиева. Летопис ни смутното врем».
МИНАВАМ / МИНА ПОКРАЙ УШИТЕ нш някого, Бивам оοτaитн Оез асшмандс
(еа нсщо. но—то се говори нлн оeτe)' Всички слушаха това, която отдавна вече знаяха, Сего
очакваха иaвκиaκaн4 но фактически Данни, а пламяннит nρuвoвo ни (окладчика минаваха
лоκиaд ушите ом, К. Кръстев. Катастрофа,
МИНАВАМ / МИНА ПРЕЗ ЗАДНАТА ВРАТА. Ирон. Бивам приет дм уча, дл
ог—дииа някъде по незаконен н-чеш. Оле изпит и класиране.
Юще: Влизам / ипяз— през задната врати. Ирон.
МИНАВАМ / МИНА ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШН. Подложен съм си т—дкн шзпиτмшшт
E‘ЖEитимм гоч—МЕ трудности- Въпреки чс формално негрите в САЩ имот еднакво нзб1иирс
шслно nиuвм с белиш:, пс τиτдβa (и монсп nи4в излени уши, за до ммгam ди упражнят moot
свое право, в. Вечерни новини- „Защо, защо сс лъжем! Защо, господа. твоята остана
минава ионага през огляни yеo!л — сшчнеше и ссбс са Додсти. И. Вълчев, Стъпил— към н—6&
Юще: Преминавам / премина (прозирам се / провра се, промъквам се / промъкна ое)
прдз иглени уши·
МИНАВАМ / МИНА ПРЕЗ ОГЪН И ВОДА за някого нлн нещо. Пр—дивна—м. пре-
яanиaм истниниE изпитисин. трудности зм някого иля нещо. Скоро щя ииди дстсшо сц.
ще чуе гuoc4а» му, щя ииди сисшлопе му очички, О, през огън и иодо ба минало за него, за
малкото през ксачки мъки! Д- Тилев, Илинден,
Юще: Преминавам / премига през огън и вод—·
МИНАВАМ / МИНА ПРЕЗ СТЪРГА < ТА >. Бивам подложен на различия изпята*
нин, nм‘οлдли—сия, проверкЕ, Нмβвuя, проза, критика, брома — всичко мана през спрайт
на шехноя съд- Ив. Вазов, Нова земя, „Зи срем — арестувахме Тюлек и го наложихме
вдρ»κama! А този .одерелсне разбойник τи.двaи4 (и минс през сшъраато!“ Г. KaпмслмΈO]и
Обикновени хора- Всичка внu4хa, чс неколцина ош арестантите д.х» вече боти е помсщеният
на стражарите, Пын и сам Тюлез още прсз 34ш4eβucκоτо управление беше манил nиβв този
..стърга". Г. Kмпмелииоз. Обикновени хор—.
Юще: Преминавам / премина през стърга< та >.
МИНАВАМ / МИНА ПРЕЗ ТРУПА ни някого, Жертвувам някого. з— да постигна
целта ся, Безскрупулен и жесток, той бсшс готов но всичко. (ори да минс прсз трупе по
най-елизкоя са, но да получи желания пост,
Още: Преминавам / премила прдз трупа
МИНАВАМ / МИНА ПРЕЗ ТРУПОВЕ. Постигам целта сн, 6дз да се спирам пред
нищо; ппотитимм се като крайно безскрупулен при осъщестенимне на целит— ся, За (а
упражнят правото са, τ^ο пят холяби избирателя трябваше ба моно! през mиynмe4Т на
окръжния управншсл, окол. шaчuлκ..., а слеД този пък ди имаш робошо с няколко солдата.
An. Константинов. По „изборите“ в Свищов, Зи да взсме и.а1стпи, пой дсшс готов да
мин: през трупове,
Юще: Преминавам / премина през τруиов·-
МННДВДМ / МИНА ПЬТ<Я> някому, ’■ Пресичам, преминавам пред някого.
когато тоИ еърин, но—то ед смята еа израз пи неуважение, Някоя жена вече нс cш44еβ да му
мине път, ако ucκamc купят ! сыс сяно и жито ба са боляч оп кремък» и nишхaнnс му.
Ии. ХаддиИснн, Бит и душевност са напия народ- Обиколял дял [Кара Тия—с] по Дмламτо
поле. хайдутнн голям сшшнол, mamшиcκom4 султани пътя му не смысля До миниш. mamρumβ си
на връх Бoκoeжaaomc иuвnыκaл, (а се инжДап от Ямбол и от Словен и (а τρcл4иo мало и
гмuямм ош солеше му. П. Константинов, Предипие от изчезнапия град,
2- Попрсче-м на някого да извърши нещо, спъвам работата му. Засяхме сто Декара
.ранно картофи и си проиим сметки.. . Две реколти - оп сДни площ —кой е сото нес!! - ,
Но „Булаерплоб“ пик на мина път: — Хич нс го -иоДстс — рекоха, — позорът е наиобнсн
с картофа, не можем (а за изкупим. Г- Кради. От пас да Зимине-
МИНАВАМ / МИНА РУБИКОН- Книж. Извършвам крайно смела поατьин—, -нотτо
им— сериозни последици зм мене, предприемам решителна стъпка, Твоят идиш Александър :
из рилските гора, където постоянно са шспне: — Да стоны шло не?' Де мини Рубикон ало
ня? Хр- Смиряенскт. Хладно писмо в топчи дня-
587
От Eοτоnичдοно събитие, описино от дрсинит— пясатспи Плутарх, Ои—тоняИ н др- Ирде 49 т- ар- и. е, Юлий
Цдемр. противно са законите, преминал р, Рубикон, северсатм гранича нм Италия. заедно о n—ияопяте ся- Тоим
еъбнтнд послужило еа начало с— гражданска войн— а Рим, еопддотзне на ноето Цез—р ‘миnмлтn Рим и стан—в дик»
татор.
Юще: Преминавам / премина РуОикос- Книж,
МИНАВАМ ОН / МИНА СН ВРЕМЕТО- Обикн, с някого. H4мeмби. Е любовни връзки
съм с някого. без дм имам дълбоки чувства и сeпиозсE н—мeпeяин към него; з—базгяиим се
с някого- Искал си, внuчu, да си минаваш времето с мсне а в края на κρaaиama До мс захвър¬
лиш кошо порцил, Св. Ментов, Разкизи е τипaл—доии код—,
Юще: Преминавам ти / премяна ти времето. H:мдоди.
МИНАВАМ б> / МИНА ОИ ПО РЕДА. ’. Сполетява мд това, но—то отива с всички
други, Димо се загърна с шинела.. . мдл4гаa сс но мκмna и mшхм ни себе си пробумс:
— Тоя бъркотия няма до ом» край, сми утр: Дано мс чукнат, та (о со мини о аз по рсба,
К. Петкинов, Морава звезда ньпиaβM'
2- Само в 3 л. За някакви рмОота, събитие — свършвам се, иззържвам се- И тсзи
радо!! си мина по реДа.
Юще: Отивам / отнд— по рсд— тн /въз ’ знач,/,
МИНАВАМ / МИНА <СУХ> МЕЖДУ КАПКИТЕ, Н:о(обр, Оставам н—‘aб—лт‘aн.
успявам да се спася. да ед измъкна от нещо неприятно. Случи ся тъй, че в първеше
мсссця нш немската окупация стопанството на Гмлям Крушко си остана н4зac4гнamм.
Поуспокоен. шо! взс да ся нaeτeo, че можс и бе мине някак са межбу копките, но ня ßa.
Б. Обneτeноβ. <ноИ' Времената с: побырсохо и народът са пребро и антрацитнеше. мана, . ,
и пъргоискота Му фирми, та час в eρoазмлнuκo щ4ιе4 (и ао окошоро. ди не ßc бей Стончо
такъв Дявол, бешо мсжДу капкошч минава сух. Д- Дтьпоз, Кавичките, То! не е лме. , -.
но все се nоeмaвκa ни учашелоте а злеб» ди мине мсжбу капките. Бмг»τм го вбагап по
uumeиamyиa, шой разтяга сбни шоково локуми за nanραмταзмα но Ботсв и как нис,
млаДото поколение, трябвало ба се учим оп поя namρuмτoвъм, чс почва до па се поидиас.
Ем. Миноа, Модто първо вято, Ние, ди речем, туй лято не успяхме би се оκъиeoκuш,
ей тъй някак си монахм: мсжДу капкате. В. Псиков, Настъпление,
Още: Промъквам се / промъкни се между капките- Неодобр.
МИНАВАМ / МИНА ТАВАНА, Пилхиъплтм възможната връхна точка са яещо.
змрдинсτпнр—м яеялючшт—гсс успех (в състезание, учение н ^1), Б. Георгиев опбсенс я
минал тавана но своите най-бобри възможности- П. Веднноз. До МечОърн по въздух
я море,
МИНАВА / МИНА ЧЕРНА КОТКА ПОМЕЖДУ НН (МЕЖДУ НАС). Скарваме се,
na‘οърлиaм· се заради яещо дребно, незначително- Цял рсб години го познавам аз. . .
и микар помежду но често ба е минавала Ч4инa котка — ний см: си а до Дсн дн:т4н
интимни и Добри приятеля, И, И, СлавсИков, EиEч—екE ^0™,
МИНАЛА СВАТБАТА И ТЪРСЯ НЕВЯСТАТА- Доил. Ирон. Вържа нещо с голямо
3— аъаяенне.
МИНАЛО ВЕЛИЧИЕ- Ирон. Лице. ко—то е имало някога високо оОщдетидно по-
поденне нлн мноио добро матдрн—лно състояние. Токи Лсеска я изгражДал централи¬
зирано и (oеauллuнoρuнa и4вмuюauоанa мизaнoвaaoя в дорбо сыс ево4гuсвu:mо на минало
Β4лuчaτ, с m4хаaτ н:лмшяи4н 4гоцcнτиuнъш, κмйmо мъчно ся е пречупвал пред императивния
закон но новия етап, Г- Бая—гои. Васип Пеисяи. Ош разказа но синовете и дъщсратс
ни минало величия, но бивши cобcmucнuau но фабрики, ... , лочи пагубното влияния но
буржоазното ae4оuогuτ. на дyρжоaвнuτ морал. а. Вечерни новяня, Баща му е шuа»uм
величия. някога бешс най-тченаяш в гроба капо нuимe4н представител и кмет
МИНАЛО ПОКРАЙ КАДИЯТА, Дисл. За нстие — опушено. онидено е.
По народната дтнмопоинн сближение на тя, аaлт със същ, ямл1т от турени (Ст· Младенов. Български
тълковен речник. с. 981).
МИНАЛО ЩИРУ ВРЕМЕ- Дасл. Иρма. Кмзиа се с— остарял човек. чиято делиния
не тьответетвузат на възрастта му- Резне мн се, аскам (а мс обичат, / но κaвean ми;
щору βи:ш4 минало“ / Ревне пи си, но „бырто си х»ρaслм<ί, П. Р. Славейков, Дърт—шна
любов,
Ощл: Преминало щиру време. Доел, Ирон.
588
МИНАЛ ПРЕЗ ОГЪН < И ЕО,Д<>- КоИто има голям опит. който е извънредно опи¬
тен. о0ииnaн. понеде е ирднanмл вониатвн изпитания, трудности* РоДсвоше хор» си юнаци,
минело са през огън и воДа, НВ* Вазов. Ни—н Aгeнсмнльр' И ба κaж:е, че съм .още нс-
опитно хлапе! Нс. менил съм прсз зоба и огын, на зснчкншч броилски хъшове сым оракул.
Ии. Вазов. Хъшове, Бмuκоnо и (и ао ynи4κκaеβ Емилия, че исс още има алκ»κвu връзка
с партнзинко оп мmиябa си, пой ΰα невинен. Т. не иaвдuρaе: частита му Дружби с
тая момичета. манили nи4в огъня заеДно с него. Ст. Ц- Д—енапов. СтубленснЕТд липи,
Още: Преминал през огън и вода-
МИНАЛ ПРЕЗ <СИГО И> РЕШЕТО и МИНАЛ И ПРЕЗ ГОЛЯМО РЕШЕТО
И ПРЕЗ МАЛКО РЕШЕТО- Който нмм голям опят. който е извънредно опят-н н
обигран. понеде е nn—нanaл всяк—кин непяташня. трудности, Де не вярва човек — цял
^ο™ Мaиκм. аaρ4дuu орбсно капо Суворово. минел nи4в сито и през ρ4е:mм, (сто сс
козиш. И. Йовков. Пръстенът,
Юще: Преминал през сито я реи—то. Бич и а сито и а р—ието и бич я а голямо ре¬
шето и а малко сито, Оня а голямо' и малко решето. бич а яичко и голямо сито- Диал.
Влизал я в сито и решето. Даал,
МИНАЛ ОЪМ ПРЕЗ ЧУКАНИТЕ. Даал. Ирон, Понапнл съм се, посaпт‘aл съм се.
поначунал съм се.
От назвасЕето нм Чуканите — колиби а Еленско (П. Р- Славейков, Български притчи или поояовяця я хм·
naнτдnнE думи. I. о- 268).
МИНАЛ СЪМ. ТА НЕ ОЪМ ЗАКАЧИЛ, Иимн. Нд притежавам няк—наш иоnоди·
тегни качества, Худее с. сми минал, пи не вaκ»чuл оп хубостта,
МИНД МЕ ВАЛЯКА- Жара, ’. Претърпях някакви неприятност, нсщастне, я—сиоnук—;
згс ся изпатих, Трябваш: πо-иaнм èo ао мине зиляка, та ди се очовечи,
2- Одакн. выв 2 и 3 л. Нρ:н4бρ. н поeuги. За депа — позволяла съм някому да бъде а интимни
отношения с мене. — У-у, Чуеря, ... — Как можеш бе повярваш ни шоя ρaвeρanаuκ
ма?... — Дай ключа! Кыды : ключа? — Взе си зО.. . — А-a, па си му го (ела, Свър¬
шено е и с педе. И тсд: тс я шoнau валяка!., . Глебах» я лиumuхаaлa и не вярваха
ни мчamc си. , . . С!шм Жив» я глеДаше с сДни очц... А пя лмeиaзßuиaе4. че се я пов¬
торяло онова, косто се случи и с нся е сеното- С усспи со на жена, която : ошДалс
всичко но ебан мыж и момент ни cл»дмcτ и земся, Жив» eолaeяm4 по омекнело.: движения
на Чубрр,.... чс Кынсте : лмκмρaл и нся. Ст, Ц- Даонапов. Есенно сено.
Юще: ГазЕ ме имляка /към 1 знач-/,
МИНА МН В (ПА) РЪКА<ТА>- Удаде ми се благоприятни възможност, ем да ее
Справя с някого- Ах, ба мож: До мн мине к рыка мазu раздойнно, Псйова сян, щс зм науча.
И. Йовнои. Звезде— вечер, Клетва сым Давал ба пазя я ще мн мнн:е пя пс. нощ на
рыка!!, зс (с т: неуча, как се зян струва хорската мыса! П- ПдргоЕОня, Пълмn-
МИНА МИ ЗАЕК ПЪТ [ЩЕ МИ МИНЕ ЗАЕК ПЪТ[ - Даал. Вд. Миси мн лисица път.
П еДно врем: ззе да се яДосва я зс да не му съзДадем вълнения, биДох му ди спечело
поя път, макар че и4бмвам си го днях. Той в»и!eβ!ао полезна на (ивано. — Отървахме о тоя
пыт кожата! Мана мн заек пыт! — козе ^ρ4eyлρ4eum4лао и Добави към нас: — Свърша
с: всче и с-^с»Л1^!^1^1^,'.1ц с яребици! Ст. Ц. Даоа-гои, Ео—нно сено.
МИНА МН ЛИбНЦД ПЪТ [ЩЕ МИ МИНЕ ЛИОНЦА ПЪТ[. Нд успях дм постигни
(няма да постигни), това. кодто д—гм—х. но—то бях предприел (което щс предприема);
претърпях неуспех. не ,сиолучих (ще претърпя неуспех, няма дм сполуча), Лаком човек
е Донспо — звмa колкото nмлмκuа!no село, » пък зс ми: ламши. Готвя се до купува
за сслопо, а си nи»eu сметкапа би изоре целая кър. .., но лисица ще му мине пыт.
К- ПдтнасоЕ. Оτaпоτо вр—ме, — И па cмяm»е4 да н!ш:ρuт село дез кучспо. емс пи мина
лисица път. Какъв „началник“ беше, а ссга пс гоня Мoаκм БyзJe! Д»ам то Дойбс поны
м»лκм оп мелко ум е главата, В, Н—шнои. Настъпление, Дано uocuaa пыт би шо меня
и (а не з»шuн:е,
Ощ—: Мин— ми котка път- Мин— ми мсчки (яичка. мишка. заек) път- Дасл.
МИНА МН МАЧКА ПЪТ [ЩЕ МН МИНЕ МАЧКА ПЪТ]- Дo»u, Ед. Мин— мн
лисица път,
58?
{МИНА МИ МЕЧКА ПЪТ [ЩЕ МИ МИНЕ МЕЧКА ПЪТ]. Доил, Вд. Мис— мн
лисица път- Какво - щя cл4(κoе сего? — Доктор мисляшс До стоиш. ами му менс мечки
яьт, Ст. Ц- Аменипов, Стубчешските липи.
МИНА МИ МИШКА ПЪТ [ЩЕ МИ МИНЕ МИШКА ПЪТ|, Диал. Не успях
да постигна (няма да постигна) това, ноето кегаех. ноето 6нх предприел (ноето ще
предприема); прдτъпитх неуспех. не сполучих (ще ппeτ·ьрпт неуспех. няма дм сполуча).
От народното пов—пиe, че яоиато стяод дивотно. особено мишка, лисица, мин— път на енного, же му сд
звучи нсщо лошо (Н- Герои, Речния на бгъгмрааий неин. о. 414).
Юще: Пр—сече ми мишка път. Мин— мн котки (лисица) път. Миси мн мсчка (мачка,
заек) път. Диол-
МННЕ МИ ПЪТ някъДс. Случи ми ' ое да мина оτнткълe. през- сткоe място,
Мина мн път отшука, ши рекох (и шс попишем: щс тръгнеш ли с овците? Г. Кармочаиоз.,
Казмлът плаче,
Ощс: Падн— ми път.
МИНА МН <ЧЕРНА> КОТКА ПЪТ [ЩЕ МН МИНЕ <ЧЕРНД> КОТКА ПЪТ].
Не успях дм постигни (ням— дм постигна) това, но—то кегиех, но—то бях предприел
(но—то ще предприема). претърпях неуспех, се сполучих (ще ппeτьпит неуспех, ням—
да сполуча), Опашех св и ез. капо всички хмиa, би си сызДом някакъв свой живот, До
вя оженя и пр,, но котки ми мина пыт о отиебнъж пак се мзмв»х в точката, в κмяmо бях
врез зойноеи, Ем. Станев, Иван Kонлaр>eβ- — Чакаше но телефона вuπмз4e (а ueaaн:е
Дружините срещу нороДа, но кошо! по мина пыт. Д. Кисьов. Щастието яе идва оамо.
Н.мс що. Добро убарш се кенеш: До нанесе ммяn» uвмди:m!m4лн! С4cτи». . . Само чя нс
дивеше да бързи! Можеше (и ! мине кошка пыт, Л. Отасеи, Поглед от хъша—- „Хадбе.
Н4нu. нямо ло да κъρuoт да глucye!е. май нещо зя моно черно копка пыт, Ибиайтс
Зря нос, Докато е κu4Ш4, чя сетне ние ще ся аuзл!аeucκoш:. Щя вършите оnoеκu да за приемем
вро нас“ Е. Пеинов, Настъпление,
Ют нaполяоτо поверие. че когато нотна мине път нм сякого. щс му се случи нещо лошо.
Юще: Мин— мя лисица път· Мис— ми мечка (мачка мишка. заек) път- Досл. Пресеч»
ми котки път-
МННУТИТе МИ ОА ПРЕБРОЕНИ, Съвсем малко ми остава да жна—т, скоро ще
умра, Нмcл: вunuлu auг!иu и съзна, чс минутите му дяхс πиβßиоβнa, но той не се раз
вълнува оп това, Д. дИмов, Тютюн. Гρaм!-ч4mциuм! начело с ебан старец а»лuτ!хu
cτκ!е искаха (и вДигниш каруцото като сноп с вилите си, Bмднuaom4 с мъка ги уДържаха,
зо не зном дали щяха До го убържет, асо още тогава д.хс yва!ua. чс минутите нл-
(рузосялсцо си преброено, Ст, Поптонев. Четвъртият ио няма,
Юще: Дните (чмсовлте) ми ом преброени,
МИРИЗЛИВО ЛАЙНО- Вулг, Човек с неприятен хар—кт—р. който лесно се сърди.
МИРИША НА БЪЧВА· Досл, 1· Голям πнтс1ци тъм
1» Мноио съм пич,
МИРИША НА ГРОБ- Много съм стар я немощен и скоро ще умра
Още: Мириша с— земя (пръст).
МИРИША НА ЗЕМЯ- Ек. Мириша ни гроб,
МИРИША НД МЛЯКО. Още съм мноио млад, незрял н съвсем неопитен съм-
(употреОява те я е— възрастен еа ипEемeх)'
МИРИША НА ПРЪСТ- Ек. Мириша на гроб-
МИРИШАТ МИ ЗЪБИТЕ НД МЛЯКО. Още съм много млад, незрял я съвсем
н—опитен,
Юще: Миришат ми зъбите иа трева- Доил. Мирише (миришат) ми устат— и— мляко·
Мирише ми душат— см мляко- Доил. Еонднт ми зъОнте нм мляко· Досл.
МИРИШАТ МН ЗЪБИТЕ НА ТРЕВА. Дис., Още тъм много млад, незряч я съвсем
ядопятлш.
Юще: Мщрвж—т мн зъбите си мпнко.
596
МИРИШЕ МН ДУШАТА НА МЛЯКО- Доил, Юще тъм мноио млад. незряч и тъвоем-
ше·шдτοЯ'
Още: Миришат ми зъбят— на мляко. Мирише (миришат) ми устата е— мляко-
МИРИШЕ МИ ЮЩЕ ВРАТА НА ГАЙДА. Днал, Запазил тъм много от о-чситте ти -
извиня и държане, макар че дивен а град,
МИРИШЕ (МИРИШАТ) МИ УСТАТА НА МЛЯКО, Оше съм мноио млад. незрял
и неопитен. ОшкыДя-носъдя тя. съвсем млаДо момиче, ще κмшoаeyз! него — стерня партиец?
Устотс Й още шaиaеβ но мляко, а сеДнало ум До му Дава, Д. Аниегои. Нм кивот н смърт.
Добрс, ома бощишо но мойти ссвДочко сс научил а взе, чя ! вuби!нa ба weu с мснс,
вещото устота ми дола мuиaеβл! ни мляко. Е. Чертовессяи. Дъртепаи рмОоти. Мснс още
устато ми ни мляко миришеха, когото почнах да мисля за рожда. От- Чив1ни1поЕ. Рибена
ноет, ПреД сшо.по му охκuе:. плачеш: и псуеише Реджеб чауш.., Тя, п. да му нonиoβu
Тис! Устато ! още ни мляко мaρuеял!, а 0 на· ум и да пристави!... Й на -
кого? Зи кого? За някакъв тснекеДжийско чирак болу, в Гоnхoн:τо! Д- Калфов, Хмддт-
Елкдр.
Юще: МЯрниат ми зъбите нм мляко. Мирише мн душат— ни мляко- Доил. Вонят мя-
кгата иа мляко. Доил,
Мирише НА БАРУТ, Има признаци еа близна война или бунт. изглежда. че
сюро що избухне войн—, ще ням буят. Желанието у бойците да нападат деше така
Голямо, щото ше с нетърпения очакваха в!eиыи!аenм но Делчо.,. — Еmм го — извикаха
3 с(он глас няколко (уши лuиτuвuаu. — Връща сс жив и зДрои — рече Велко. — Сшяасйш:
ся, мшρum: ни барут, Ся. ТрънстЕ. Н—отдавни. Нс разбираш ло. човече, че тука ни
бррут мирише, ο?... Пмиmynβяm си е сложил главете в тордати, Д. ДобрсвснЕ. Бунтът
яж кр—Иц—р— „Надежди”· Кавалерийският разреД. - , .. eаeвunно изскоча зоб αβα и оп
каруците мновaпu започнаха да слязат. До раздереш какво стизи. Тревогата одхесне
всичко, — Бе тя нямат ум. хъиaодcκ!mu им мамо:!... — Бoзaх ли та аз. че мирише
ш дарут — смясшв ся Андон. Ем. Станев, Иван Kонл—пeа.
МИРИШЕ НА ДУВАР- Доил, Зм вино — много е тилно. бързо опява.
МИРНА МИ Е ГЛАВАТА· Запазвам ся опоноИатвнето. нд си създавам или избягвам
възможни нeипитτноατИ' Бочко cыж!лязuеe,. чв св дв изнизал прошив председателя си,.
Ако со бы мълчал. сваи (а му е мирно главете. Спокойно щв са аляДа робошато. Ст. Ц.
Даскалов. <ТуOгeтсяиτд гшпи, Мелепой тоже гледаше Да бъде в Добро отношения с мснс,
со до му бы(я мирно и нему глазете. ГТ. Р. Счаи—йнов, Български притчи или пословици
и х—пинτ·псн думи- Добре, че го отпратех сДобром, нш Дяволи cзeи запалих е черква,
дш ми бЪес морно главатш, Ни, Вазов. Вестникар пя? Слв( като зимона. вече мн е
морно главите,
МИР НА ПРАХА МИ- Книж. Обикн. като възглЕц—ние е— изразяване яа ониИвмнд;-
тюшю ми.
МИРЯСВА МИ / МНРЯОД МИ ГЛАВАТА, Преставам да 6ъд— обезпокояван. оτъп·
маам зе от грижи. тревоги; успокоявам сд, — Осшизш, шu!κю^, Гюрза Да φαβο κ!κeмmм-
зи иски и ши само со корой какшо ва!eш, — Дс зи моряси главете в сыщи вебнож!
И- Ю. Тодоров. Самодива. Изпратих Децат нш екскурзия. шuρяcu мн глазета,
МНОПЯ КАТЮ КУЧЕ ПА ВЕЛИКИ ПОСТИ. Мноио умувам; яeплжEτeл·н съм.
МИСЛЯ КАТЮ МАГАРЕ БЕЗ СПАМА- В тедко погоденяд съм; мноио съм ем·
врижен, угрижен,
МИСЛЯ КДТЮ МНОНР ПРЕЗ ВЕЛИКИ ПОСТИ, Мноио съм угрижен, обезпокоес;-
трдводм ее от нещо.
МИСЛЯ КАТЮ ПАТЕ В ДЪЖД, Чувствувам се много нeирEНτно.
МНОПЯ СЪС СОБСТВЕНАТА СИ ГЛАВА н МИСЛЯ С ГЛАВАТА СИ- С—мосτот-
т—яли оъя а рмесъдденшятм он. имам сво— мнение, стапоаяще, не ел ввннн от чуждото
591
мнение, — Вае ' какво нарочеше тук нихилизъм? — ... И шока ди мисли човек със собст
■венат си 3.03!? В, Геповска. оДдем годеня.
Юще: Мисля със собственин си мозък.
МИСЛЯ СЪС СОБСТВЕНИЯ ОН МОЗЪК, Вд. Мисля оъо еобети—н—та си глави-
МИСЛЯ, ЧЕ ВбНЧКЮ, ЩЮ ХВЪРЧИ, ОЕ ЯДЕ, Иρмн. Неопитен. н—‘птл. наивен
съм и не възприемам реално нещата; фантазирам, — Чу! мя, жсно! МлеДит: са с кораво
-глово, мнсл.п, че всичко, що хвърчи, св ябс, Ц. Лалева, Оепскинт —шиел-
Юще: Чини ми сд. че щото хвърчи, оД те яде. Дисл, Иρмн-
МНША ВЯРА- Днал, Нмбoги. Грък,
По обнен—нне от И, Р. ОлааеИкои (Български притчи яли иосnовEЦи я характерни думи. I, т, ’69) от говор«
ни гъртянЕте, коИто наπоло0.яβaг пърхането ни мишките,
МИША ДУША, КОВАН ЗАЕК. Дo!u. Страхлив човск, тτnихгнвeЦ' — Друг ебин
генерал, №.! бушо. кован в!eκ, крез нш н!еuя човск, попиеш в обкръженис-с-с, Кашо
*важ(и, че рсбошаша става Дебело, скъсва со погоните. изгаря документопе — ако ги
пипнат немците, знача, нс е носокъв гснсрол. а прост войник, Н. Антонов. В открито море,
МИША ТУПУРДИЯ. Нρ:а:би. Несериозни действян, конто ял з—елудават внимание.
яе будят тревога, В ло-гмл:шumc гробове имало cъßpuнuτ против войноти,.. — Амо боло
това щс помогне? ... — Кой зной. Слабо nuρτuτ са тесношс, ош тяхно.: ^^0 mynyибou
Радославов няма ба ся уплаши. Г. Kanaοгaвов. Обикновени хор—- — Е. свърши ся а с
шaеan: шупурбон на комунистите! — възкликна с Дълбоко самочувствия и с яДно съзнания
зс своишс в»cлyгa и това Дяло записня^ш полковник, Г. Kипиеливоа, Обикновени хора.
Юще: З—еик— τуπуплит- Нρ:н:ди.
МИШКА ВОДД- Диал. Изцяло омокпдЯ'
МИЯ ГЛАВАТА НД МАГАРЕТО. Върша напълно безполезна naбоτи-
МИЯ СЕ ДА ЯМ С ВЛАДИКАТА. Досл. Иимн. Обичам да мд виждат медду
големците-
МЛАД И ЗЕЛЕН- 1· Е съвс—м кр—хн— възраст, Язък за млаДонитс ни — оплакваха
ся мнозина — да ся затрием младо и вeлcнu! Л- Стоннои, Беяновокн.
2, Неопитен. сдернл- Щя ся научи на много нcи!. нищо че сега е още млад и вcлcа. — МлеД
а зелен са още и тия радота.
МЛАД ОЪМ ОИ ИЗГОРИЛ СВЕЩТА- Даал. Ум—н я практичен съм,
МЛДТЯ ОЕ ПО МАКСИМ, Досл. Напразно пa0оτт.
МЛЕЧНА КРАВА. Днал, H:мeоеρ. Човск. яоиото постоянно непочеувит мат—риагно.
Юще: ДоИна крава, Нвободр.
МЛЯКО И КРЪВ, Който е е румено лице, здрав я хубав. Сестро ! бсшс еДри,
снежна, мл.κм и кръв.
МЛЯКО ОТ БЯСНА КРАВА- Алкохол. ракия, мастина.
МНОГО ВОДА ИЗТЕЧЕ мnа.κмз» [МНОГО ВОДА ЩЕ ИЗТЕЧЕ Донякоза\.
Мноио врсме измина (ще се нзмннд) от (до) дадсн момент. много сдщи се промених—,
ос случиха (ще се променят. ще те случат), Някого ся е.хс карало със Сонд зс чешня
цип: и Русе; но оттогава шамзо зоба де изтекла, Саид бе cnошJ3нau на Мнехсб (а
отмъстя зс Бoлoмл». Ст. Дичсв, За свободата- Ех, ш(юaм вода изтече оттогава, Хубаво
е ба ся забравят одибопс, Ни. Вазов. Борислав, Много змe! изпече ош оная нмщ, <т.
Стисч—в, Па раздумай- Отеовно н: съм неманазол къд: Ηη.™, . . Ама зс туй щ: гмβмиoм
после, много зоеа ще изтече доτмгoзo. Е- Мутафчиевм. Летопис ни смутното време, Бос нс
сшс ош село,. . ., а какво мн : κ»в!л русникыт. н: помня. много зо(а е изтекли
оттогава. Ош, МагедошснЕ. Една з—мн ми стига,
Юще: Много води ще да помине· Доил. Колко води изтече.
592
МНОГО ВОДА ЩЕ ДД ПОМИНЕ бмаяκоa!, Досл. Много време ще измине
до дад—н момент, много неща ще се променят, ще ел случат,
Юще: Много вод— изтече.
МНОГО ДА НЕ ЗНАЕШ- Ниянядρ. Не ся позволявай да аьзn—знв—и. — Ти много
•Да нв заo:е. чв,.. — Късо ти си рыцсше за показа рсдото, брат, Затова nм^eоби: нв
се заканзий. П- Проданов, Седмокласници,
МНОГО ДУМИ НА ВОДЕНИЦА < БИВАТ >. H:мeоби. Ед. Много притаени на
воденица< тм> < ОшааТ>)
МНОГО ИСКАМ ДД ЗНАЯ- Нρ:н:би- ’. Hяκсгм или за някого, Никак не се инте¬
ресувам от някого шли какво мисля иля ще каже някой; яе депан да те емннмавам е
някого иля дм яммм нещо общо с него, — Мылчо Да ня тс чуят сыссдитя! ... — Нске
ме чуят. И из съм човек. койшо нс мс х!иecз!. ди нв мс вземс, Мамaм иском (а зная
за хмρ!n!! К. Петя—нов, Морава звезда кървава.
2. Нещо или зс нсщо. Нд обръщам внимание нм нeпо. яе мд засяга; не се ястер-оув—м-
Много осно (а знае за моспо спокойствие. · Много иски (и внсe боли ще ся разсърДя.
Още: Малко (не) искам да зная- Пиcняеи.
МНОГО ЛДКАРДИИ НА ВОДЕНИЦА <БИВ>Т>, Hяодмби. Ек. Мноио ^1^3^
ти иоде1яиц<та> <0ивит>.
МНОГО МЕ Е ГРИЖА- Нρ:н:би. ’· За някого. Никак не се интересувам от някого
нчн какио мисли яги ще гиде янкоИ; яе деган да те занимавам с някого или да имам
нсщо общо е него,
2, Сомост. ало за нcио, Не обръщам вням—ние, не м— затяга -
Още: М—что (се) ме е трика, Нρянβдρ. Много ми е зор. Нρян:би.
МНОГО МИ ВЛИЗА В ДЖОБА- Нρ:аябρ, Някак яд ме засяга. не мд интересува.
Мамaо мн влаизо в (жоба. чс щ: се иuзcъидu.
Юще: Мноио ми агшза в кесията. Нρ:аяди, Нд (какво) ми влиза а ддоОи. Нρ:няßи,
МНОГО МИ ВЛИЗА Е КЕСИЯТА, Нρ:аяди, Питат не ме затяга, яе мд Eнτen—тува-
МаJΓо ми eлuв! и кесиято какво щял да си nмшacлu.
Юще: Много ми впием в ддоОи. Нρяпяßρ. Не (тикао) мн агне— а кесията- Нияныдρ,
МНОГО МИ ВЛИЗА В РАБОТАТА- Не желан да те я—мдсвим а нсщо, яе се
Eнτeпeсувaм от нещо, което не мд з—ени—. Много ми злoв!n в работете исичкип: пия лошau!
Нв. Вазов. Дпaскн я пария,
Юще: К—Кво (не) ми влиза <мене> а работам; та>, Що мн влиза в работата. Даал,
МНОГО МИ Е ЗОР- Ниян:би, ’. За някого. Пикик не ол интересувам от някого
шли какво мисля явя ще к—же; не делан да Се зашивая т някого явя да имам нсщо общо
с я—ио.
2, Со-мос!- или зс нcио. Пс обръщам внимание. яе ме засяга -
Юще: МНого ме е трика. Прснсбр.
МНОГО ПРИКАЗКИ НА ВОДЕНИЦА Т>> <БИВАТ>, Нсободр, Употребява се
к—то подямна към някого да не говори язляпня неща, Εα^ ма го [калфата] изалеба
аnиоaм над мчuuшmш са, — Много приказка на eоeβаua!Т!, От. ЧEВ1нинnоа, Хп—0 наш на¬
сущнЕй.
Юще: Много думи (пак—пдши) с— воденица < биват >. Н:о(одр, МНого приказки с— пазара-
Hcоeоßи.
МНОГО ПРИКАЗКИ НА ПАЗАРА. Hямeмßρ. Уиоτпд0та— ое като подимна да яе
те говорят излишни неща.
Юще: МНого приказки си ЕодетннаМта>, НеоДобр-
МНОГО ОБОР НД ПАНАИР. Диал. Нс-оДодр. Употребява те като подкана да не
ос говорят излишни неща.
38 Фрa‘дологEодс т. I
593
МНОГО СБОРОВЕ. ТОРБА ОРЕХИ* Доил. Употребява· сд· при- положени гоп—мш-
утЕгня зм нищожен резултат.
МНОГО ТИ ЗДРАВЕ- Нρ:аcбρ. 1. Не мд интересува, че тя- отиваш; иди тн. щом
искиш. — Аз изпълних своя Дълг, Сбогом, — Много ти зДразе — κ»в» uионuчccκu кмета -
и кашо ся обърна съм нос, проДължа прекъснатат си реч, Аг, Конет—нтшнои. Ех, че гуляй'
му дръпсахме-
2. Не ме интересува, какво правиш, не се затягам- Нс шрспоя бчн всчсрпо влязсх и-
кръчмеша, Скотът Димитър сеДо тим, ома ня мя поглсжДа, Сърдит, . знача, Е, много
му вeи»eя. И аз съм му сърДат, П. Есяков. Стълба до небето.
МНОГО ХЛЯБ НМД ДА ЯМ. Сыс слсДз. одстоят, uви. за. врсме, Мноио врсме-
ще измине до даден момент, когато ще ст—нд. ще се случи нещо. — Ба,, много хляб ипом¬
еи им. бобе стана Момчил — изДума той. От. Заиорчннов. Ден - иосneлeн.
МНОГО ШАПКН ЩЕ ОПУСТЕЯТ донякога. Много хора могат да. измрат до опреде¬
лен момент.
Юще: Която папки ще опустеят- Колко кили—ци (к—пн), ще опустеят.. Доил.
МНОГО ШУМ ЗА НИЩО. Книж. Нее—елуддно голямо анЕманЕД еа ннщоден факт·
Раздора се, озложбаат»... , прядка Добре да сс одмucuu... ,. , До не сс търся само-
евтин ефскт — до се cывдuзu много шум зс нuио. а. Pa6оτсEоeсно дспо.
МНОГО ЩЕ ПОГЛЕЖДАМ КАТЮ ИЧЕРЕНИН ЗА СЛЪНЦЕ. Днал, Ням— огоро¬
да получа това, ноето делия. към ноето ол стрдмя. ·
МОЕТО ЮКЮ И ПРЕЗ РАМОТО ГЛЕДА- Днал. Много съм предпазлив,
МОЖЕ ДА МИСЛИ КОЛКОТО ЮТ ЕДНАТА ДУПКА НА НОСА ОН ДО ДРУГАТА..
Доол. Ниeнeди. Много е глуп—а.
МОИТЕ РЪЦЕ КРУШИ НЕ БЕРАТ. Диал. Употребява се г—то - отговор- към този..
който се нани да 6яе някого-
МОКРИ ИВАН, Даал. Пияници, който обикн. ед н ^η—^^3—-
МОКЪР Е БЪЧВА ДА ВЛЯЗА, СУХ ЩЕ ИЗЛЯЗА- Днел. , Голям пияница тъм.,
МНого ИET'
МОКЪР ДОШЪЛ, Д КАЛЕН О> ОТИШЪЛ, За ооа-к,. който яд е станал по-
добър, не се е променил,
МОЛЦИТЕ МУ ОПАСЛИ МУбТДКНТЕ- Доил- Ноeaaи. Употребява те за кьосе..
МОМА ПОД КОРИТО.. Девойка. нотτо не мод— да се окенн. защото има по-
товямм неомъжена сeсτпи или по-иочнм нек—нен брат-
Ют приказната зм Пдпсчяиам или от ипEяa‘ямτм ем Златното момиче, в които се рмекаева, че миπeхиτa .
скрила Пепелника (Златното момиче), като н захлупила под корито, ем дм не н види цaрοаEтτ син и дм яе се ожл
ни за нен. Вместо сея ммиехата му дала твоята по-гроен— н по-голяма дои—д—са лъπ—пт.
Този счсмснт в поοооeнEτ· приказни е свързан о народен обичай. според който девойки, която има по· -
голяма сестри, не можс да се момдс н дм те омъдя преди одотрм си, „В старо врсме з—-луиЕмвE по-мачната девици,
под ноnиτо, яои—то е дохождал момък да огч—два по-иочямата, да се 6и, ако - се случи дм е по-хубав— магнати,
да остане голямата.“ (Данни еа такъв обичиИ даем Г, С, Рановонт, Показалец. ч, ’, Одеса, 1859. о, , 96).
Момата ТРОШИ ПАНИЦИТЕ- Дu!u. (Момата) ноти да се дени,
МОРЕТО Е ДО КОЛЯНО (КОЛЕНИ) ЗА МЕНЕ и МОРЕТО МИ Е ДО КОЛЯНО“
(КОЛЕНИ), Обикн. въз 2 и 3 л. Ирон.. Крайно самонадеян съм., втnимя, че мои— да
постигна етично без затруднение, Той бсшс ядан дърдорко, :Дин фuаτ»вьми и маниак, ..
За нсго морето бсшс до солене, Г. KanaелмвоЕ, Гост- Аз когато бях момченце / млабо ш
вcлeнιо, I зс мен бсшс a морет / само до колено. П. Р. <г—и-Иков, Мачът и голям,
„Абжамоя — викаш: си той, — Б!κво ди му ρ:ч:еf Дм колснс му морето, Недс:,.
ще поумнсс“ Е- Мутафчиева, Летопис на смутното време, ' Калчев Добры познаваш: тоя
еoшон^(яянa и нuncиcнa шма!чenш. за конто морето е бо- колснс: Особено- в посленНо*
594
зρышы, когошо и шой сам раздореше. че пред тях вече алм»me никакво благоприятно
перспектива. nмueдынaыmм ом му ся cτρyβ!еы босто смешно, Е. Н-шков, Настъпление,
Ноаяκмг!: Морето е до коляно (колени). Самосш, дезл. Л—опопостидимо л. Стшнкулоз nим-
(ължазаше ρ!вaмeои»: — Е. морето не : до κмллао, зная, Но ноля от нос всeaca. Μ. Map*
чевстЕ, Тихо пристанище- Добрия. човек ня заниза : умен. Ония пам са Добра — ...
Но масл.т. чя морстю : До колснс, На всичко злсбаш сыс свои, очила. А, Гуляшки, МТ
станция, Оп Древни още времена / ръмжи / на страститс ни псето! а До колена в шюиыnо, /
щом cзae!ιи I лско колено. К. Вълков, Мед от от—.
МОРСКИ ВЪЛК- Кнаж. Опитен моряк- Той бал пътувал по всичко n!ρ!ueлa I а
шыиuдauаa. / .. , / а иeтuл. чя кето стор ммρcκa вълк / ома зс спор морска Дълг / ди
изживее сетнит са (на / срсд зслсноп морско вълна, В. Петров, Псопичам зм пазачите
пи ф—ри.
МОТАЕ МИ ОЕ[Е ГЛАВАТА, Знан нещо, но не мога а момента да ти ио припомня·
Юще: Мотае ми се в уми,
МОТАЕ МИ ОЕ Е УМА, Вд. Мота— ан те а главата,
МОТАЕ МН ОЕ Е УСТАТА- Зная нещо. но я— моим а момента E‘вeлπпд да ед сетн
и да ио кака; малко оотави напълно дм ся припомня , нещо. но—то ионам да гада.
Юще: Мотае ми се ям език—- Мотогееи ми те а устата- Доол. Ни (в) устат— мн е
/в ’ знач./.
МОТАЕ МИ СЕ НД ЕЗИКА, Знан нещо, но не мога а мом—нти изведнъж да ол
сетя я да ио гада; малко остаиа напълно дм ти припомня нещо, ноето тонам- да кади-
Юще: Мотае ми е- а устата, Пгсте мн се на деики. Днел, Вити мн (върти ми те)
н— език— /в 1 знач,/- Нм езика ми е-
МОТДЯ ОЕ Е КРАКАТА на някого, Навъртам се някъде без риОота н преча н—
нняого. който работя, Козат част., nρыдnмчomuш (а съм само, да не мн се мотае никой
в кракото.
Юще: Пгсти те а краката,
МЮТЮПЕВИ МИ ОЕ Е УСТАТА- Дасл. Зная нещо, по не мои— а момента из¬
веднъж да се оетн н да ио над—; малко оетмва напълно дм ся припомня нещо. косто
ногам да над—,
Оше: Мотае ми се а уатата- Върти ми те в устат— /в 1 знач./. Ни (а) устат— ми е
/в 1 знач./,
МОЯ Е КРЪЧМАТА, Ще черпя следващия път.
Ют обиоaт при чсрпсне в компания или ни гостя, а чиято чаша напеят иосn—л-
ното вяно, тоИ да о-рин следващия път.
Юпе: У мене е кръчмата,
МОЯ Е ПОСЛЕДНАТА ДУМА, ’. С решаващо значенЕ- съм еа нещо. от мсне завноц
изходът пи нещо.
2- Няма мноио голямо επε^ε· в нянанва област, смИ-напреднал съм.
Оже: Им—а (казвам) последната дума /към 2 енач./.
МОЯ И НЕГОВА МАЙКА ЖЕНИ- Иρма. Вк. Моя майна я негови <от> две дени
<ддца>,
МОЯ КЪСМЕТ ВЪВ ВЪРБА ГОЛА СВИРИ и КЪСМЕТА МИ ВЪВ ВЪРБА ГЮЛА
СВИРИ, Досл. Пс съм щастлив. с—щ—ет—н съм,
МОЯ МАЙКА И НЕГОВА НА ЕДНА РЕКА СН ПРАЛИ РИЗИТЕ, Днал. Ирон.
Не см- сЕН—н Олизаи, н— см- роднини.
Юпе: Па едни р-км сме те прали, Даал. Иρмн. На една рск— сме ти прали дрехите»
Даал. Иuма.
<МЮЯ МАЙКА И НЕГОВА НА ЕДНО СЛЪНЦЕ ОИ СУШИЛИ ДРЕХИТЕ·
Доел. Ирон. Не оме шикан близки. не сме роднини,
Оп—: М—Иките пя пи- лдсо слънце о— тужили ризите ся, Досл. Ииоп.
59-5
МОЯ МАЙКА И НЕГОВА <>Т> ДВЕ ЖЕНИ <АЕЦА>- Ирон. Не тъм никакъв
nолπEнa пи нягого-
Юще: Мон и н—гов— майки ' дени, Иимн.
МОЯТА < РАБОТ» Е - НАДВЕ. Не съм сигурен давя ще извърша това, което
те очаква от мене.
МОЯТА РАБОТА ЧЕЙРЕК ДЮ ДВАНАЙСЕТ- Даал. ’. Скоро щс загубя от н—що.
ще ед опропастя, ще фмчирим,
2- Скопо ще умри-
МРАВКИ ЛАЗЯТ ПО ГЪРБА МИ- Уе—щмм тръпки. иоτп·и-пвaм от студ. силно
вълнение явя уплаха, Заковани а потресени в»мρьва»хм: преб Рыnoамβaτu картона „Иван
Гиовнa а санът му ИвсН'... Мравка лазят по гърба та, когато глеДаш поя трагични сцени
оп еиeèаов:κмзнumu руска aеτмиaτ. Д. КириляИчее. Ο^μ-ηε,
Юще: Мравки чаент по кожата ми.
МРДВКИ ЛАЗЯТ ПО КОЖАТА МИ- Ед. Мравки газят по гърба мя- То! бешс
зрител на еДно cβыmоmuτcτeм. Усещаше. чя мравка лазят по кожата му. Ив. Вазов.
Нова земя,
МРЫДВД МН I МРЪДНЕ МИ АКЪЛА. Обезумявам. побърквам се. „Ха — рсче си,
— токова дала пя! Изκu!ua си роДа ! . моите. я (руга някои. оеиuлu с» я а ссга е тръгнело
(а ся жали а кылнс, А пък. око й е мръДно. акълът, може и нещо да са е аu-шuл!. какио
ля ня върши човек, когато му дойде до 3-.»,“ Е, Мутафчиева. Летопис ни смутното време,
Юще: Mпълиa ми / мръдне ми чивията /в 1 зн—ч,/. Ги-дм-
МРЪДВД МН / МРЪДНЕ МИ ЧИВИЯТА- Обикн. е си, зид, Гр-бо- ’· ЮО—зумна-м
побърквам се. Несвързаните бума не ранения зодзо(о змссшо До го успокоят, още повече
го объркаха, Ами око му : мръднало чазаяпш ни Дассела? Д. Минтоа, Хайдушка кръв.
2- Став—м като безумен от ЕЗДЕаявинд на някакво силно чувство. Ймτc>ιцнττ... Бшκβо
^αβα Ймmынцcτм? казвай. ßa Гм(оuuκc. зерем чивията ма ще мръДне!. - , Той не можеше
Да жизсе. ако я нс uaèa еДин бен оля ако нв получа мамзм зДрозе по Годоρoκя, Д. Не-
миров, Братя, Слym!й. наля казваше. чс у Цекова н.ме никой? А някакво бсшс се върти
аз дuои!, Я си преДстоин, чя ни усети, мръдне му човняши а се ρ!знoиa! Е- Андр—дв.
П—ртшзанснЕ разназн-
Юще: Mпълиa ми / мръдне мн акъли /към 2 зн—ч./. Изхвръкна ми / изхвръкне мя
чивият—' Хвръква ми / хвръкне ми чивията /а 1 н ’ зн—о-/.
МРЪДВАМ / МРЪДНА С АКЪЛА СИ- Вд, мпълвмм / мръдна с ум— тя,
МРЪДВДМ / МРЪДНА < УМА ОН- Обезумявам. побърквам те. Слсд ma. случка
шой мръДна с уме си.
Юще: Mпълвaм / мръдна с акъла ти.
МРЪДНАЛ 0 АКЪЛА СН. Вд. Мръднал е уми ся,
МРЪДНАЛ 0 УМА СИ- Който яд — съвсем нормален; побъркан-
Юще: Мръднал е акъла он-
МРЪОЕН МН Е ЗАДНИКА, Грудо. Имам някаква вина, змм—оен тъм в нещо
нсчсстно. непочтено; виновен съм еа нещо.
Юще: Нс ми е чист задника- Грудо,
МУКОАПИЦД КУЧЕ. Днал, Мълчалив, но зъл, проклет човск,
МУХА ДД БРЪМНЕ ЩЕ ОЕ ЧУЕ, Употребява ол еа иоло—nτивaн-, че някъде
е мноио тихо. Всичко ученици мълчах» и -сърДно решавах» заДачо. в класната стая дсше тика
шахо. че мухи да бръмне, ще сс чуе,
МУХИ БРЪМЧАТ В ГЛАВАТА МИ, Глупав, лекомислен, нде-риоз-н съм-
Юще: Бръмбари бръмчат в тг—ЕИта мн. Имам мухи а иваиити ти.
596
МУХИТЕ ПАЗАРУВАТ НЗ УСТАТА МУ, Досл. Нмбuгρ. Обича много да приназЕИ.
мноио е ОъОряи,
МУША ОН ГАГАТА някъде, М-сн ол там, където не трябва, нито е желано. или
проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към н—що. Неприятен мн : поза човск,
мyеo со гагаша о пук и тим, всичко осно (а разбере,
Юще: Муж— тн нос—. Бутам тн (Оърким си, вр— си. аъаи^—м ти, завирам сн, мушкам сн,
навирам ти. пъхам сн. тикам ти. увирам ти) гагата.
МУША ОН НОСА някъбя, Мдсн те там, където не τптOвм, шито е делано, нвн
πпотиявaм нткaкъи неоправдан, ненужен интерес към н—що. Не колко е гоДини? — Осямбесе.
съвсем вдρ!e!. че е зuyхш не ! пречи До бърбори а бе си мyеu носа нuвиыд. Ст- П-
Коетои. Голдманов.
Юще: Муж— тн гагата, Бутам тн (бъркам си. вр— тя. въвEп—а ся, завирам си. мушкам сн.
навирам ти. пъх—м ти. тикам ти. увирам он) ноем,
МУШЕАМ ОН / МУШНА ОИ ГАГАТА някъДс, Ним—овим се там, където не тряОв—,
шито е желано, яли проявявам нткaнъа неоправдан, ненуден интерес към нещо,
Юще: Мужвам ти / мупн— ти пое—- Бутвам тя / бутна ти (пъхвам ти / пъхна ти,
увирам тя / увра си) гагата,
МУШЕАМ ОН / МУШНА ОН НОСА някъде. Намесвам сд тая, където не трябва,
нито е делано. или проявявам някакъв неоправдан, ненужен ннтердо към нещо.
Още: Мушв—м ти / мужнм ся и—гита, Бутвам ти / бутна сн (пъхвам ти / пъхам ти.
увирам ти / увра ти) носа·
МУШКАМ ОН ГАГАТА някъде. Мдсн ол там, където не трябва. шито е делано, или про¬
явявам някакъв н-оппaилмн, ненужен ннтер—т към нещо,
Още: Мушкам тн нос—· Бутам ти (бъркам сн. ар— си. въвEпим сн. завирам сн, муша тн.
навирим ти, пъхам ти, тикам сн. увирам си) гагата,
МУШКАМ ОН НЮОА някъДе, М-сн се там, където не τпт6вa, шито е делано. шля
πпотвтвaм нткaнъа неоправдан, ненужен ннтердо към нещо- — А шо — обърни ся накрая
рязко и сым мсне — нсзсясъбе си м-еκ»е нмcu. Но щ: пшДнсш в κлмлκon!, тогава зле
ще са aвn!moш. И. Михаилов. Магната иaпτEзaняa,
Юще: Мушкам си имиитм- Бутам сн (Оъркам си, ар— сн, въвирам ти. завирам ти.
муша ти. навирам сн. пъхам сн. тикам ти. увирам сн) носа.
МУШКАМ С ОСТЕН някого. Наоипа принуждавам някого да върши нещо (д—
работи, учи и пр.)- Никак нс му сс -Ήβ.:. мyеκ»х! го с остсн и едеи изнервеше тройка.
МЪГЛА МЕ ЕЛЕЧЕ ПО ЗЕЛЕНО УСОЕ, Днал. Ниeныßи. Н—сериозен съм, занимавам
се с празни работя-
МЪЖКА ГАНА, Еж, Мъжки Anaиинa. Тя пын би : а.κм. хyßaβoa!, ами мыжка Ганс.
Ст. Ц- Дионичов, Оепскн души,
МЪЖКА ДАНА. Еж. Мъжка Дп—иaнa-
МЪЖКД ДОЙНА, Днал, Вд, Мъжки Aпaиaнa,
, МЪЖКА ДРАГАНА. Жена е груба външност, 6уИн— я е груб характер; мъжн—пaнa,
Юще: Мъкна Гина (Дини. ДоИси. Райки),
МЪЖКА РАЙКА, Вд, МъДна Aп—иaн—.
МЪКАТА МИ НАДВИВА, Досл. Зи девоИки — успявам а дднштбат— тя въпреки вроде¬
ните тн недостатъци поради това. че имам ‘·тτnи-
МЪКНА ПА ГЪРБА ОН някого. ’. Hымeоди, При общи работи върша пa0оτ—ти ни
някого. коИто е негоден или мързелив- — Да си (ойде Тончо, по До вя каже.. . Н:
597
що да му св бъркам. кикто а шой па мснс н: сс ßыиκo. — Зншчн, строго и!вnρeeeueпoe на
mиyд!l — Амо До нв в мъничък. пи да ао мъкна ни гърби са! Ои, Ц, Дасимвои, Стубп-нокнт-
ляпя,
2- Издържам, храня някого,
Юще: Нося е— търО— си·
МЪКНА СЕ Е ОПАШКАТА, Изоставам а nмзанτE—τо тя явя в раОотати ош; не
оτ0—птзвaм ШЕГ—нъа напредък в н—що. Отначало учението й зъρвem: mρyбам. пя не беше
(остатъчно подготвени, mρ.дβ!еe много бе сс старае, Да Догонва. зс ди сс не мъкне е опашката,
е Дю вързн прсд Другопе. в, Отечествен фронт- Д: Хрсоф обаче поДчерта, чс по въпроса
зс нu.м!ляe!аenм нш межДунароДното напрежение а иoзмρьж!e!а:mм „ХолонДия зс cьжuлынaы
се мъкне е опашката. а лмзычыnо печатни органо но политочсскотс поршни в страното
„вся ощс са е плен на сш-Дснаша война.“ а, Вечерни новини.
Юще: Влачи се в опаиката-
МЪЛЧА КДТЮ ГРОБ, Н— издавам ннпо. пазя пъпна таИни, — Хойбе До сс чукнсм
а ба з»дρ»βuш тия радопо. Няма. никаква смспк» да я ровиш а разбухваш Оп мснс
н: ся плаши — аз мълча като гроб. К- П—Тканов. Дамяноват— о—птл, Миден бсше ре.ол
токи още първия (ян, „Камък говора ля. това сШ о Гиaфоацomc!“ — казваха за тях, и
сто — такъв се nмκ!B! а той. Мылче.: капо грод, От- Ц- Аионилоа. Без м-иди-
МЪЛЧЕТЕ ДА КАЖЕ НАШ ИВАН, Досл. Иима, Зм ооидк, който пnдаanт да гад—
той, когато другите говорят,
МЪРДА МИ ЕДНАТА ДЪСКА, Ненормален. побъркан, безумен съм-
Юще: Хлопа мя едната <дπсιкм>, Мърда мн едната чивт^. Ризхпопага ми се -д
дъската,
МЪРДА МИ ЕДНАТА ЧИВИЯ н ЧИВИЯТА МИ МЪРДА. Ненормален, побъркан,
безумен съм,
Юще: Мърда мн едната дъски- Хлопа мн едната OEBИт. Днал,
МЪРДАМ ОЕ КДТЮ НД ВОДЕНИЦАТА ДОЛНИЯ КАМЪК, Досл, Ииоа-, Крайно
яеняа, муден съм,
Юще: Бързам като н— воденицата долния камък, Досл. Ирон. РизОъреаг съм се к—то
долния камък н— воденица. Досл. Иимн.
МЪРДАМ КАТЮ НД УМРЯЛО КУЧЕ ОПАШКАТА, Доол. Извънредно 6—вен. муд—н
нлн мързелив. ленив съм.
МЪРЗИ МЕ ХЛЯБ ДА ЯМ, Изключително мързелив тъм,
МЪРЛЯВ Е РЪЦЕТЕ. Доил.. Крадлши-
МЪРОЯ ОН РЪЦЕТЕ, Извършвам някаяио непочтено, нечестно депо. пр—стъпг-ни-
Ели вземам уч-отне а нещо нeодсτно. в няяанио прсстъпя-яне, Не сс бой, няма да си мърся
ръката с шоково aзыme.. . Дотрябвал мн е швояш живош а твоята смърт, Нв, Вазов.
Ивайло, — КъДе е сега Стайко Уарапсопе? — Имай търпение, не бързай! Не ши позволявам
(а си мърсаш ръцсп с няговеша κиъз, Той е ммл жсршве, Осшаво. аз ди отмъстя зс
бащи ши а зс всичко зо, — Аз c»шoчьκ ще му ошкъсна шняшо, кашо но поле! К, П-тамнов,
ИретегнЕЦЕ, А после ми: повече се озлмдu, κмг!nо мс оклеветиха в съда. че уж сым имал
някиква и!ßмmu с жено му... Гсyлмcτa, аз ще си мърся рыцспе с еДно nuч!зи!, К, Kaподи;
Семейството на тъкачите, — Н: трябваш: ба шс карам да (β^. cmсиыau — каза той,
—.Нос, змд!чoτы. не бизи До шьиcoш ръцстс со с дребно Ηβ^. Д- Aоно-в. Време naзлдпяо,
Юще: Ципам сн ръцете. Валнм си ръцете. Досл.
МЪРТВА ДУША- Човск. коИто не взсми никакво уоaеτEД а делата н- колектива явя е
без каквято я дм е EHτenдтE, Епо Доро а Днес не се βыинo за в!cыд!нaeτо, макар че е
πиeeyπиыдeн сп^1^ю^/^т^. - , Защо го преместиха пук? Семо би но прсчо ли? Не нос нс но
трябвап мъртвя душни. Б, РиИное, Прстърп-но весло,
598
МЪТНА ВОДА МЕ НОСИ- Занимавам се е празня. безрезултатни na0оτm, н—сериозен,
л—иомнеп—ш съм; змадтя съм.
Юще: Мътнат— ме ноти. Мътницат— ме ноти· Диал.
МЪТНА И КЪРВАВА. Зи някакви раОота нлн ситуицин — мноио т—дн—. зaиn·τ—·
ни и объркана. чшИто изход яе се вижда, Ахмсб ага поДлъги ДяДо Ангеле Козлика о той.. .
mмвяρe» и а!K!U! ор:уж4нит4 ба си ^460(01! миyжu:mо. Тозско стона т. мышна о къриова,
Нала затуй казваш хми!n»: ни раздойнок ия^ра до ням».! Д. КмрапшИч-в. Топча ръка-
вечни. Пык за изплащането ни мяcτмnм — т. я мъшнш и сырвоза, - . По холябс ни гоенната,
Г, Kaпиеπмвов, К—я бай Трично Дръгсшкодоа, народен учител я привърженик на мирното
ооциапно naзи1ТE—, етана р-емирен елем—нт.
Още: Мътни н поройна, Диал,
МЪТНА И ПОРОЙНА, Доол. Вд. Мътни н нървиви-
МЫТНАТД ДА ТЕ ВЗЕМЕ (МЪТНИТЕ ДД ТЕ ВЗЕМАТ], МЪТНАТА ЩЕ ТЕ
ВЗЕМЕ -[МЪТНИТЕ ЩЕ ТЕ ВЗЕМАТ] и МЪТНАТА ТЕ ВЗЕЛА [МЪТНИТЕ ТЕ ВЗЕЛИ].
Одикн. въз 2 а 3 л.1, Възклицание еа изразяване ни недоволство. аъмущ-ян- от някого,' —
Да пс взсмс мътната, Ди те взсмс, — каза Алекси, сито махне ябосоно с рыка ношешък,
ош-бвпо се чу вълкът, И, Йовков. Чифликът край границата· И аз хоп! — прсз кръста.
Пс п. кото се извъртя, До я взсме мътното, чя капо мс aшπoиоc! по сурато, .. Остави
сс—, потънех! Ал- Константинов, Бай Ганьо. „Само би cβыиmu е гърците пука, а щя тръгни
срещу Гъипозо, Мътните да взсмс и Ивон-Ассн, а с-мснона!“ ОТ. Зaиопч1ноа, Ии—Иго.
УДарам ло татороте от пра стрина, както сме нuмaелoлa. де ще мърДат пустот му
πмгuнau мътната би зо вземе! Ст. 3aиопоEHов. НиаИпо. ИзвсДнъж едно мисъл ся. мярна и
глсватс му. -но тя ßc полково чудна. доиa страшна, че Ивайло за миг престани До (0.0,
„Кок, как, кокво ββ.β, мътнат Да мс вземе?“ — запита се τмй. Мисълта сякаш бс
До.ла отвън- Ст- 3—иороEHОв. Ивайло, — Пм-cьρчыно. ще за земат мышннтс, ксочснясза сс
човекът. как ще го облечем.. И, Вълчев. Родихме се змейове-
2. ВъзглЕЦ—НЕ— еа термзнзмяд нм възторг. възхищение от някого, Пък ебан кръшен глас
■имешс, ба я вземаш мышннтс, капо се в!cмee. сыщете ся тресе. ИВ. Петров. Нонкината
любов. Хубавица голяма бсше, мътната да я вземс!
Ощс: Мътн—т— (мътните) да (ще) те отнесе (отндсит. отвлече, отвлекат. заипеч—.
завлекат),
МЪТНАТА ДА ТЕ ЗАВЛЕЧЕ -[МЪТНИТЕ ДА ТЕ ЗАВЛЕКАТ] н МЪТНАТА ЩЕ ТЕ
ЗАВЛЕЧЕ [МЪТНИТЕ ЩЕ ТЕ ЗАВЛЕКАТ]. Обикн, выв 2 а 3 л, Ед. Мътната да (ще)
тс вз—ме-
МЪТНДТА ДА ТЕ ОТВЛЕЧЕ [МЪТНИТЕ ДА ТЕ ОТВЛЕКАТ] я МЪТНАТА ЩЕ ТЕ
ОТВЛЕЧЕ (МЪТНИТЕ ЩЕ ТЕ ОТВЛЕКАТ], Обикн, във 2 а 3 л. Вк, Мътнат- да (ще)
тс вземе. Д:лчм мcзоемдa nиcenuвomeля на пистолете... почина маз-беа а ся сето за
ycлмβаoя израз: — Кой в закъсал за качамак, ди ао отвлече мътното. 3, Сребров, Е пролетен
.разлив, Чак бо κоиaeои! го Догони Гм-речкет и като ао блъсни по иoммmм. извяно:
— Казвайш: сега за житото, гДето го влачеше иыκ!m!, Мышнот ба еа отвлекат Доно!
От. Ц- Ааснапоз, Отубгешогнте липи,
МЪТНАТА ДА ТЕ ОТНЕСЕ [МЪТНИТЕ ДА ТЕ ОТНЕСАТ] и МЪТНАТА ЩЕ ТЕ
ОТНЕСЕ [МЪТНИТЕ ЩЕ ТЕ ОТНЕСАТ], Обикн. въз 2 а 3 л. Вк, Мътната да (ще)
тс вземе. Можс. ля ди мислиш, чя ез броня ыи:τшaaτы? Еретиците да за отнеся мътното,
№ боло мс за отроците, Μ. Смнпови, Друм те вя·-
МЪТНАТА МЕ НОСИ. Зинямиеим ол е празни. безрезултатни работи, несериозен,
п—яомЕСп—н съм; завенн тъм,
Юще: Елече ме мътната. Мътна вода ме ноти. Мътницата ме нося· Днал,
МЪТННЦДТА МЕ НЮОИ. Диал. ЗанЕмавим се с празня. 0—зр—зултатня работи.
несериозен. лекомислен тъм; ‘-βε^ оъм-
Още: Мътната (мътни води) ме ноти·
МЪТЯ АКЪЛА но някого, Вчинн злс на някого. г—то му внушавам βnллнE яден я го
отклонявам от правилния яйчен на МЕТгене и деИствие; размиряаам някого, Пезешс ся
599
ти!βозыинa от ая-ранс, не му Довийте да боги алое» срсщу вас, . . Ех. сх.. , Що ма шъnaт
акъла, хмèж! ефенДо? ЕДин я слли за всичко жоза τзuиo- Д. Ташев, Пр—спансктте яммОиен.
Юще: Мътя ум— (главата. мозъка), Бъркам акъла-
МЪТЯ ВОДАТА (ВОДИТЕ), 1· Нс някого. Умишлено създавам пречиш, ο^ηγε в рабо¬
тата на някого, умишлено пречи на ипeусπтвaяeτо му; действувам въз врсд— пи някого,
си е Аеи!шeз. Той нс стр-еа хсс от професор Розев, 3!иоmм Рмз:e му мыши зоДсти
а смята ебан бян пук До се издира за дспутит. Ем. Стан—в. Иван Kонлan—в- — Остави
сс. бай Гергане — изпухтя каруцарят, — лмmм!. , . — Онез нзсбноцо пак но мътят
зобото. —— В цяло Лyгмeм търся косо и сан кимък, а не мог» До номсря. К. Kaло—β. Живите
помнят. Би!βм. Порфире, кашо тсбс ербап в Лсново ' няма! Но партиен секретар, но
прсДссбател на ТКЗС мозап (а ши мъшяп воДатс. Н- Кармлшеии, Неуловимият- — Исти¬
ната е само пизи: проявяло ся мммчcmм какпо в монилото, така а сего. но сигурно я
започнало Да мыто зобато ни някой по-злаксн ош него. Е. Нежнов, Настъпление - — Рс-
ßмm!mu в само е това, че по трябеа (и Докажеш ceмяno прсДаност, като ни nмшоaнcm
Да бeм»cκиuмe ебон елемент с нс шнмaм чист косым, Косов се за референта МстоДо Смκ:имβ,
който нonмcuыдъκ се : засл би на мъшо βмeumы а би лози шарана в мъшното. Челяаш.
Оотиния печални,
2- НякъДе, Създавам бъркотии, размирици; размЕрнвим, „Аха. казеи. тука а ни лρоτaβмeыρ-
жаена идеи шaиaш:. , . Аз, κ!вe!, отДавна nмбмзoρaх. чс няκмй мыши зобато тук». П- Незна¬
комое. Бяло и черно. Когато ^(-.0, че народът се вълнува, Мснбал:! веДнага оцсни
солата но Сомушлоеня замисъл, .. Ебан слсб (руа неговиш: хора, пръснато по се.лоша, му
носеха вестя, соешо говореха, че водата ся мъти. А. Дояоeβ, Оказани— еа Самуил- МJлτu
статоя Н.М» Да му [я— Γопeмaяов| nозиcдa. а лм-cκмρо ще му nмшоaнe. .. Но пам гмиы
около кадинетш зобат много се мытяш. Ст. П. Коттов, Голдманов- Старейшината
хване повоеише но кон., когато φα^ο изскочи ош конюшнята, — Быбe? — При Тсофил
Цспснска! Би!κи! провално ошаишно. макар ßыгueaьτ ди ня шмжeшe да каже нищо олиыe:лынм, .
че напабатвлипс са любе ни цencнcκoτ κ»cτиофaлuκm — той oвnρ!U!ш: пикова отредя но
българско зсмя, той мътсшс зоДатш по границите, Д. Дончев. СнаемнЕ— еа Самуил.
Юще: Размътвам / размътя водит—.
МЪТЯ ГЛАВАТА но някого- Влияя злс ни някого, като му внушавам вредни яден я
ио отклонявам от пn—внпнmт начин на мислене н действие; размирявам, На.от: бoc!ρдмвaц
нс си .^0 хора, Сиромасо си. но са работно, Защо (и го оставям: на чорбаДжиеше èu
ом вземеш хала о на цанковистите До им мыт.! глазоп:! О, Оeвenπтк, Ют шипен корсспондент,.
Хаирсъз ч:л.к — изсъска Зулое. . , — Мыто главят но раята — а вuщо? Сзобоби осна.
ксраша, харач но султсна не ще бе ^0^- Μ. МарчеиснЕ. Кмлоф—р войвода, Нс бъркайте·
главоше на хорста, Властта а.а! ди зи ДаДем тъй, както си правят: смсшка, Което куче
на е з!Л!ялм, все я побесняло. Аз ваuм ядно, че там, съДято е истината. пам е салата,
Зстуй не мъшепв главите на хми!mu, няма До я быдс. както искате, Е. Н—иков. Настъпление·
Юще: Мътя ум— (акъла. мозъка), Бъркам илииатм.
МЪТЯ МОЗЪКА но алκого, Влияя зг— на някого. като му внушаваа вредеш яден и ио
оτнпонтβaм от пр—вЕчеин ничия пи мислене н действие; размЕрнв-м, То е късочко. дой
Гмлeш»амз.. . , симо (вя мин-пко.. . — Важно Държавно иuдмτa! Не мн мытспе мозъка с
вашите читалища. Ст. Л- Коетов. Големанов-
Ющл: Мътя ум— (илаиити. акъла),
МЪТЯ УМА но някого. ВчETT зле ни някого, нито му внушавам аредня яд—я н ио
отклонявам от иривнвπEя ничия на мислене я действие; ризмmnтвмм. ЧорбиДжаатя нв
ммж:х! до търпяш новия учител, з!щоτм мътеше умовстс на стара а млади, Цв. Минков.
Момчето от Зaтопно—е·, — Нс я хубаво това. Нoаmyеe, Та ще разбсло. нироДи,. . . —
Тоя Н!имд е сръбско а вече му мышат уми — в!nмчн! Да се гнсеи Бъτьиκoτa. Д, Тач—в,
Илинден.
Още: Мътя ичаиат— (акъла, мозъка), Бъркам (размътвам) ума-
МЪЧА ОЕ ДД ИЗКАРАМ ОТ ДВЕ БАБИ МОМА, Диал. Ирон. Полагам Осз
полезни усилия зм н—що неосъществимо,
Юще: Мъча се да изкарам от две 6—би невеста. Дния Ирон.
МЫЧА ОЕ ДА ИЗКАРАМ ЮТ ДВЕ БДБН НЕВЕСТА- Доил. Ирон. Вд, Мъчи те д—
нзяaпaм от две 6мбя моми.
600
МЯЗАМ НА ИЗОРАН ГЛИСТЕН- Вулг. Имам мноио лош зид, обикн, лош. Оочнма
цвят на пицето-
Ощ—: Приличам пи нзср—н тпяетеН. Вулг.
МЯРВА МИ СЕ / МЕРНЕ МН СЕ В ГЛАВАТА, Помислям ся ем нещо. — Дена нс
ще м: зоба? — мерно се в nьизaτ миг е алавапа на Сoзymκ!- Ю. Василев, Дивата гора.
МЯСТО МИ НЯМА- Диал. ЗмоЕИд-тепетЕува ми се голямо· уважение, извънредно
мноио тъм ‘aонτaя- — ИДа у тях ни гости, а шой — място мн няма!“ Аз казеи — тс
обичам. бабо, кото.. . П- Велков, Стълба до н—О—то.
МЯСТО ПОД СЛЪНЦЕТО- Княж. Възможност да дився по янканъв начин, Търся
м.cnм поД cлъацemм,
МЯТАМ (МЯТВАМI МЕТНА) БУХАЛКАТА и МЯТАМ (МЯТВДМ / МЕТНА) ЕДНА
БУХАЛКА на някого, Набивам някого- Хорсто си ноежено, само се чубяп κммy До си
изкараш яба. , , — За нищо ще ши метни. духолкапа! — ДобоДя живо Гъρш:лмe- Г. Kaпм-
еливое, Юбнкнов—нн хора, Капо размисля. стараят κиьчш!ρ се изплаши — ами око няκмù
нехранимайко мешнс чбно б-халка? Г, Kaпaοлaвoв,, Юбикнои—пн хор—-
Юще: Мятам (янтв—м / метни) кют—ка-
МЯТДМ (МЯТВДМ I МЕТНА) ВЪЖЕТО н.κммy. ЮО—свам някого, Мълча, aъиκмeнс
метла, нлн сй-сего Хал^ах^о^йда а Страшимир ще шН мешнет въжето, , , Сmи!тo.мuρe,
издера някой клон зс τμ хубостник, От, Зaиороняов. Ден иоеn·л—я,
Юще: Окачвам (ок—чам) / окaоa въкето.
МЯТАМ (МЯТВАМ / МЕТНА) КЬЮГЕКД я МЯТАМ (МЯТВДМ / МЕТНА) ЕДИП
КЬЮТЕК на някого, Вк, мятам (мятвим / метна) бухалката на някого, — Напрыскай го
сыс спубсне зоба и го мcmoβa. Кошо му метнем едон кыопек, и майчиното си мляκм щв
ниже! — рсч: с ожесточение началникът и нзсумш., Г, Kмпaеnaвов, Юбикнов—ни хора.
Щя му метна κьоmыκ!, че Дълго ще ме помня,
МЯТАМ МУ (МЯТВДМ МУ / МЕТНА МУ) ЕДНА, Изпивам чижа спиртно ииτE—■
Още: Хвърлям му / хвърля му ^μ.
МЯТАМ МЪЛНИИ- Гледам ипевяо. свЕр-по, Биоле!! прокаше нетърпеливо с nмκчc-
mama са пред ехоби ни ресторанше а мята.: мълния кым нос, зиДсто се е»зaш- К- Калчев·
Двама а новия град- А Фашма τиыncиыmc с яросп. Лоцешо й бе станало еoβожълτм.
очите ! мнихи мълния-. Б, Ηeοτоnов, Ариф и Римеинм-
Ощ—: Мнтмя светкавици.
МЯТАМ (МЯТВДМ / МЕТНА) НА ТАВАНА нсщо, Изоеτaитм напълно нещо. преста¬
вам дм ое запнмаиам е н—що, — Аз, свато. сым ^.μ до ш:nа! пазя пущини — полоша-
като — ни тозоно. èo си глебам интереси а търговайкота. няма да ставам министър я,
В, П—шнои. Настъпление -
МЯТАМ (МЯТВДМ / МЕТНА) ОКО на нещо или някого, Мноио харесвам нсщо
Ечи някого и иенам да ио пnнτ-ж—иaм. Май че му е метнала око, . . — nиcβзcmм-ccρaозам
каза Златан, — Как щяло До го не хорссо. , . Журналист! Т. Мопов. Смърт няма-
Още: Хвърлям / хвърля (удрям / уд-рн) око /в 1 зн—ч./- Турям / туря око /в 1 знaо./-
Диал.
МЯТАМ (МЯТВДМ / МЕТНА) ПЕТАЛАТА (ПЕТАЛИТЕ). Обикн, в св. зад. Грубо..
Умярам-
Юще: Хвърлям / хвърля (обръщам / обърни, пъовиа / пъси—) петалата (петипЕте)-,
Гиyем.
МЯТАМ (МЯТВДМ / МЕТНА) ПРИМКА ПА ШИЯТА ни някого, ’. Обесвам πтноио,-
Фuиucmκмmм празитслстео съвсем няма а»ш:иыаoe До ся помирява с нос, а алсба как по-
лссн^ До метне примката нш шняпо но. Зер, иожба му се мий mρyeаoчκм би на зона из
зорите, па nρeenмчam! би му яДсм на срока, Д. Ангелов, Пи живот и смърт- Арестинтът
поглеДна ранения си кра1к... и капо мръдни влмбнм черните са шycn!ao. грубо отвърна:
— Щя се разправям: при прокурора. Там щя за потим вuщм напебоше кашо разбойници морно
601
хми». — Морно хми! ля? Ех, тзойта м!мua!. око си ти. зс който тв ззeш!ш. сом пи мятам
лромкста на шнято, Ем, От—нев. ' Иван Kонлan-в-
2- Подчинявам под влаотти ся, заробвам някого,
МЯТВАМ / МЕТНА РЕЧ, Дишл, 1. Правя н—мсн еа нещо, подсещам. подхвърлям
'Hспо. зм да н-помпн.
2, H.κмay. НдепраиедлЕво приписвам па някого действЕН. конто яе е извършил- Ивану си
реч метнели / беби со го нодсДолн I дс е хватил турска мома / а напсувал турска мидка.
Народна песен,
МЯТАМ СВЕТКАВИЦИ. Ек, Мятам мъчния, Бмжuл (мята светкавици към него,
готов До се нахвърля и ругае прсз зыдн). Н- Хайтов. По земнта-
МЯТАМ! СЕ КДТЮ РИБА НА ПЯСЪК. Вд, Mтτмм се като риби на сухо, БижДим,
колко си тук. .. По цял ден ne сяло .... а баща то тоя дна се мята κ!nм роба »» пясък!
От, Л- Коетов, Гопеминов-
МЯТАМ ОЕ КАТО РИБА НД СУХО- 1· НзМъчимн от тилна физическа Оолки или от
дуж-ино сτnaлмнE-, непрекъснато се въртя на една шля друга стран—. Бе.: псжно
рспес е срока- А трябваше кое-как ди го измъкна из селото.. . То маслах прсз aял»m»
капо роди на сухо се мятах и леглото. И, Михайлов, Под земята.
2. Изпадамг· съм в трайно тежко положените я напразно. безуспешно търся изход от него.
Нмлож:нuβτ нш гcρмuноф!.oеτon окупишорш се влошавало с всяко пои дсн- -. Управлява¬
щите nимгыимсаcκu кръгов: е България започват До ся ш.τ!n капо роди не cyхм- Г- Карм-
славои. Буря над Татрите,
Юще: Мятам се като риОм е— пясък, Премятам се като риба н— сухо.
МЯТАМ ОН (МЯТВДМ ОИ / МЕТНА СИ) ВЪЖЕТО <ПА ЕРДТА>- ’. Ю6—свам се
Нс еДиа стар капо meße оп Горячево, виси, снаха му нс му Давило До яДе, — Който нс
U»емno. иeκл», не mилдв! ба .Дс! И то! са метаил еъжето, Иг, Волен, М-иду два
свята. Вчбпсж пя му з!nuoκo: — Дм зу.! мн (ойбе! ИДе мн (и са мстни въжето! Защо
м: πиoßиu! >г- Волен, Диан лушE-
2. Омм стаимм причина да Eзимлн— а ложо и иолчEπeно иоnодeншл; заробвам се,
3. За—ммм се е опаен— риОота, nEсновaяо депо и е това се негагам на смъртна оп—сноот,
Юще: Слагам си / сложа ти (турям ти / туря тя, тура-м ои / турна ти. окачвам сн,
окичиа ти / окичи ти. премятам си / преметна си. нахлузвам тя / нахлузя ои) въдето н—
Епaτaι Мятам си (мяти—м ои / мстни ти) въдето ям шият—. Мятам си (антвим си / метна сн)
примка нм врата. -
МЯТАМ ОИ (МЯТВАМ ОН / МЕТНА СИ) ВЪЖЕТО <Н> ШИЯТО. 1· Юбесв—м
се, Саахите мс изпъДаха, бях до са мсшнс въжето ни .нятс а (а укисаю на върбите
в Нcачoηam! лнкеба, но мн eоceaдτ, Кр- Григоров. ΗоволомцE-
2. Сам отивам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се,
3- Заемам се т опасна риОота, рисноиано депо и с това се излагам на смъртна опасност,
Юще: Спаи—м ои / сложа си (турям ся / туря ти, турвим тя / турн— тн. ок—чв—м ти.
■онaоaм ти / окaо— тя, нахлузвам ти' /' нахлузя тя) въдето н— пинт—- мяТам си (мятвам си /
м—тн— си) примки ни пият—, Мятам сн (мятвам тя / мете— ти) въдето п— ар—т—.
МЯТАМ СИ (МЯТВДМ ОИ 7 МЕТНА СН) ПРИМКА ПА ЕРАТА. 1· Обесвам се,
2- Сам стаиам причина да изпадна в гоио и полоняeно положени—; зanо0Еaм ое.
3. Заемам ое е опаен— раОота, писковaно дело я с това се изваиим на смъртна опасност,
Още: Очагам ои / опок— ои (турям си / туря ти. турзам ти / 'турни ти. окичи—м си,
•окачам ти / окачи си, нахлузвам ти / нахлузя тя) примка см врати- Мятам ти (яятв—м ти /
мстни ти) примка с— пият—. Мятам ои (мнтв—а си / метна ти) аъд—то е— βnaτ—-
МЯТАМ ОН (МЯТВДМ ОИ / МЕТНА СН) ПРИМКА ПА ШИЯТА. ’. Юбссв—м сд.
2, Сам отавам причин— дм изпадна и лошо и подчинено положение; еароОвма се, —
Целият граД говори зс твоята голяма людое. .,. Не ма е чудно, Всичко поя. кото тебе,
жоееяп с лъжливи преДстози зс живота, с илюзиите со, Замоповаш се с железен мрсжо,
κмomм само са заплетат, сами си мятат примката но .000, Д. Тмлев. Гласовете ви
■чувам, '
3- Заемам се е опасни раОоти. nEСноβaно дело -н е това се излагам на смъртна опасност,
Юще: Слагам ои / елок— сн (турнм ти / туря си. тури—м си -/ турна ти. окaов—м ти.
■окачам си / окичи ои. нахлузвам ои / нахлузя си) примки е— шията- Мнтая си (антвим си /
мстни ои) примка с— , врат—, Мятам ся (мята—м си / метни си) въдето п— шията
<02
H
НД АБА, -приказвам (дрънкам и под,). 1. Напразно, Оез дм имам намерение да
оοъпдеτЕт, да изпълня нещо. — Давай шозова — вешано се на пръста Стойне а про¬
тезно ръка. . -, — Кашо κ!B!х ще Дам, знача щс Дам — дръпни се Гoшe. — Аз не nиuκ!вв!М
' ма сби, Е, Ченноа, -< нови другаря-
2. Без да съм проверил нещо. — Нρoκ!зβaιm пи еби! — извъртя ся πиeзиumcлнм Бuρо ТО-
т»eρмe. — Имало! ^ο uм!mf Г. Кираелииои, Обикновени хора-
3. Колкото да имам какао да кака. — Тсжсо ло е долна жените? — На умиране —
ябоса се Васко. — Та сито нс можеш бе помогнеш, не Дръпна! па оба, Е- Ченгов, С нови
другари.
НД .(ОЪО) -нсчий АКЪЛ СЪМ, Миоля, разсъждавам като някого. имам еднакво
месни- е някого- Всчср слсд рсдото. току се събират с B:»™ оп Бρuβмиeчκumc а Васил
Сербезене, И чудо.. . Само с тях nоиuзмcнo аякоя бум», .. Дсли за туй, че и те е.х» но
пeзJβuя икыл - и -са бопаСсиа... Кр. Григоров. Новодояцш- И то мисля. кашо т.х, а шо
«си не тсхан. икъл,
Юще: Па (със) нечий ум съм¬
НА някакъв АКЪЛ СЪМ. Имам някакво мнение; разсъждавам по някакъв н—чип-
Той е сега -пи (р-з акъл, · Все са : нш същия икъл.
Юще: НИ някакъв ум съм¬
НА АНГРО, говоря (приказвам), Преувеличено н обикновено без да съм
запознат ло0пд с нсщо - (говоря)- СлеД ОДран Баба-сско - му се сторя. капо скъпоценна
карфица. . . Така -чя из не лыжсх ДяДошо. не му говорех но ангро, когото с: възхищавах оп ρмè-
поя му Бадо-еско. Ат, Мивдадиш-е. Белият цент на рябите, Н: nρuκ!вβ!й ни аагро, ама
мровери точно как стоят нещата,
Юще: Ни едро,
НД БАЛАМИТЕ ВОДА - НООН, ПоДогр, За глупав , човек. който те мисли за много
умсн- И той : еби» умпок, Дето ос дсламоте зоДо носи,
НД БАНИЦАТА МЕКОТО, търся (‘нaт), Петното я най-изгодното (търся, зя—н),
— Зещо пък .ρьκмβоecmзмmм (и на е φοβ^—. ., — когато. самите нов се nои»зa!иuхмe, . -
Не вижДам лн из как търсим на биооцоти мекото а на работата лекото. Оп, Йончев.
ЛГепм дяволЕн. Всека търси ош баницата мекото.
Още: Па хляОи мекото·
НА -БАНЯТА ПОД ПЛОЧИТЕ, Доил. Нρынeби. Неизвестно къде (употребява те
като отговор, когато някой пити къде се намира някой нгн нещо, а този, когото питат. не
знае иля не кепае да к—де), — КъДе мн е чантата? — Нс даняшо по( плочите,
Юще: На туранит— О—ен.
ПА БДХЧЕВАНДЖНЯ КРДОТАЕИцК ПРОДАВАМ. ДООЛ- Ир»н- Уч— н- ндщ°
«шккого. който е опитен и не се нуждае от поучавино — Ти, Запрянч. Друг пыт но дахчезаоджия
κи»cn»вoaa - би - ое nиJeuiaш!!.. Можс.: и по-хопро Да я нагласяш, но... ссейсе- ., Дигай
еа стокаши а — едмгош, със зДраве.. . Г. Kиnaечиβов, Обикновени хора- Зноя κ!κвм ди
‘ярав., не мс учи а на бохчсванДжия краставици не проДсвий,
603
Юпе: Нм О—хчееиндкин приз продавам. Досл. tyrn», Нм криеτивmоир краставици про¬
давам. Ирон, Па боеτ—слжит кр—етавици продавам, Днал. Иим».
НД БДХЧЕВАНДЖНЯ ПРАЗ ПРОДАВАМ. Досл, Ироа. Уча ни нещо някого, който
е опитен я не се нуждае от поуч-вине-
Ющд: Нм 6—хчев—ндкин краставици продавам. Дисл. Иρм».
НАБИВАМ / НАБИЯ Е ГЛАВАТА на аяκмaм нсщо, Често повтарям и оОносявмм
нaшEпоно някому нещо. ем да ио риеО—ре и запомни; мъча те да вτъпин, да внужа някому
нещо, Bσeлn ао из музеите. показват му л!шчmaoцo. »»бикит му и алазапа всевъзможно исто¬
рически башо и шме»!, Ое, Минков. Другата Америка- — Ашонасс. очишс са по четири да
отваряме, яд! Нос в комитета все за туй приказвам:, ОссмДссст 6-.α си посзетепа в
Дслошо. лозeчыτм вся мои учсенцо, Аз ас за озпущам из очи и есскаму набивам и злееспс:
„Не сазий нищо ни нс 6α^α, нашо нс майко, пято ни драт и сестра — нoκмаy!“ Д- Map-
оeвенE- Дошло е време, Heлρeκьcн!mм уча майстора!:: „Нобовадпя и глаеопс на тоя.
момчета любое към шоmмρ». към тсхноката!“ А- Гугнини. МТ станцин,
Още: Натъпквам / натъпч— в главата,
НАБИВАМ / НАБИЯ Е ОЧИТЕ нс нлκмзо нсщо, ’- Настойчиво я досадно непрекъснато
напомням нм нняого ем н—що. Извecnам крем: прсбн Девето септември Нyич:л дсше
nиucuyжаuκ в оßиaнumo и тове имснто Бoρuл му побиваше в очаше, От- Марков, ДъгОогн-
бпa‘лm- Омръзна ма До мн набива и очаше заслугите са.
2, Натяквам ни някого еа яещо. — Бмuκмnм а да е мъчно и псжко, щс се мъчим. мамо,
отговаряше Сmм.аκo- Спяа» вече хорсш! Да на нобнеот в очитс : „Глобен мра!. пак
отб: се улов. мотика!! н: засят.“ Нл- Бльенов, Зчочдоти Кръстника. H!cκмρм от окръжния
комопсш пас дяхс му напомпали зс мκьcаял!mo шocоβoз!auя, Вся му псбовахо в очиш:,
че по мτηоеeнa: но тази »ай-вожаи заДачс околояп» е пс послсДно шяcτм и окръга,
От, Марков, Дълбоки браздн,
Юще: Въвирим / βъвп— (навирим / с—ври) в очите /в 3 н 4 знач./- Тикам в ооmτд.
Бода в очите /в 3 знач, към 2 знач-/. Увирам / увра а очите, ' Доил.
НАБИВАМ / НАБИЯ ЗЪБИТЕ В МУЦУНАТА а.κммy, Обикн, и си, зид. Гиyßм. Удрям
тилно, обикн, с юмрук някого- Нс м: ябосеей. че щс по набия вьßamы и муцуната,
НАБИВАМ / НДБНЯ МЪГЛА аякому, Диал. Успявам да се издигна мноио πовeоe от-
нткоио я да бъда ио·опнτ-н от него, Бей Колонко ч Дребен, чдин кърпел човек, - амс βмeo
стопанство ош 70 000 дыκ!иш- . , — Бре поя наш Калнеко! Нещо човек, по поби мъгла по
агрономите! По околеют села дяхс избрало oaρмнммo а вммncхнoao зс преДседатело, ама от
времс но врсмс п: току се юрваха пра Калонко Да пипат за нещо са. Ст, Ц. Даскалов.
ЕТенно сено.
НАБИВАМ СЕ / НАБИЯ ОЕ Е ГЛДВАТА но няκмго. Зи нещо — натрапвам те нм
съзнанието; втълпявам се, Тази обвя пака се е набола в главата ми, чя зс нищо eиyaм
не моги До мисля.
Още: Набивам се / смбин се а ум—.
НАБИВАМ СЕ / НДБНЯ ОЕ В ЮЧИ<ГЕ> еа някого ало самосш. Лдсно и Оързо
бивам з—OeптзЕaн. правя βиeч—τлднид. налагам се на вниманието, НсйДе е ляво,- .,, сс-
покоза евустажнатш къщи на Корил Мопсе, Тя се »06030.4 е очите о с покрова сн. от
червено 1цнглн, о с големите си nимвоицo. От. Марков, Дълбоки бризди- Вечерно зиeмы,
когато тръгнехме по „ПорошскО“ би uзлρ!muш сым сыщи Христа. . ., без Де щем сс
сепвахме. в!иоmм в очите ни ся »06030.4 Централен.! зoτuми, заб чоито сш-Дсеш очи
заснеха стотица преДоно поробно соновв — комунасто, Д. K—рaлиИодЕ, Ο^μ-ηε.
Юще: Бия в (пи) очи. Хвърлям се / хвърля ое (е—вир—м сд / навра се) в о«ч<те>.,
Падам / падна (удрям) а очи.
НАБИВАМ СЕ / НДБНЯ СЕ Е УМА па някого. Вк, Набивам се / н—Оня ее в гпииата
па еяκмaм. Ала ао бай №»(. май се cmu-e»me, че бмиo и Да 6яхс κошocoиa. а ас шaнacτиa,
той пик н: до сс плашил от acлoнcκоnо репудлокапско правителство, Защото ρ»зaмeмρane■
нш и!ßмm»oaume »eз!ßeuязu»м дяхс се набивало в ум» му и сего, когато всичко му сс
проясни отзыдныж. шой разбираше, че не е кожно как щс ся нарочи.. а касис nмuomшκa щс
зодaт, Г- Kиnaечaвов. Чиновническа EСτопEн-
604
НАБИВАМ ОН / НАБИЯ ОИ В ГЛАВАТА ηβ^- Добре разбирам и запомням
нещо; втълпявам ся. внушавам ся. Но щс та кажа из друго — набий си го - та выв
глсватс / — а.м» зс тс. Девойка бе Дигаш ръка ди се доя / пито сыс meße, на с другого.
До, Разцистникои. Илиада (превод), Т. си дс.ч надела е главата, ' чс всочно вн!c, чс от
всичко разбора.
НАБИВАМ I НДБНЯ ЧЕМБЕРИТЕ- Съдя, норн някого, нмнарвам ио дм се вразумя,
дм ее опр—ви, Кек со могло myицon: бе Довлекат толкова зойско и ßo.oßмзyκ, дсз
караулаитс му »aиaчκо ба забележат, „Разхлабило си се, Докошо м: е нямало — масла
си зойвобат», — прядва До им побоя чсмдсропс“. П- Хайтов, Шумни от иаОър-
Още: Н—Оизам / сиОин о1витτ—,
НАБИВАМ / НАБИЯ ЧНЕНЯТД ».кому, Ед, Набивам / ниОин о—мб-риτe някому,
Държавата иcеoл» бе харчи зс ипждoa!n! ши, човск да я ^030, а по: байте са мн я в
Ммзauoa!, бс ма сеДо заб л»ρм!κльκ! у (омо, , . Чс бави ли така 6с, арстлик? — набивал
му чиви.ти Косома. Н- Хайтов, Пиема от пущинаците,
НАБИВАМ / НДБНЯ ШНЯ- Свиквам да върша нещо- Щс сс опровн. жсно. - , Сега
см: капо нпв!цamc,, . Ще н»6ocш шия, капо τмβ! nм-и!нтноτо юпе. наля го знаеш. Крови
брОзДата, κьичuзa се »»гоич-н!eол, па тръгна, . - Кр- Григоров. Ηоволомцm.
НАБИРАМ ОЕ КАТО ОУКДР НД ОГЪН, Дисл, Мъчи се, наказвам се - ем нещо.
НАБИРАМ ОЕ КАТО ЧЕРВЕЙ НД ДЪРВО, Досл. Мъчи с—, нанмевам се за нещо.
НАБИТО ОКО- Способност. умение да ехеищам. заО-гневам бързо нещо аогедотане
нм много голям опят а яткмнв— оОлаот. А Изпит Бошанов »: беше човек. бсто лесао и!вбaв!е:
nмхe!лu, от - н:aпeпmп набато пκо не убягваш: пято лошото, пято хубавото, Кр- Григоров.
Ничячево, .№:-» Ч-бро и дсз това миеакеше зс жена с набито око, нищо не избягваше оп
големите д. шъркелестя №0- От, Ц. Даскалов. Ет—нно сено- Набито мн е окото и всичко
вожДам и преценявам, · Ако си с набато око. щс отрос. шамгм пещи, конто Друг нс би
вобял,
НД БЛАГАТА. е- намирам, Дoau. В добро нaсτпо-HE— (ед намирам),
НД БОБ ПА ЗЪРНО- ’. Н-радно, на мдста (оОянн. зм птлко поникнали иосeβE)-
Н!ρмρoйcκ!m! пдuncл. , . нс лρuлuч»еч нс Дц-гипс манастири а обители. .. Ту пук. пу
тем ни бод на зърно се белееха мелко колайка поД сянката но някой бряст, От, Загор-
ошнов, Ден иосneлeн,
2, Радко. малко- — Жснише са повече ое- мъжсесе — продума Иβaйuп.. . — Така е —
откърта Двпою — мыжсшв си на ßпß ос вьино, Тешароп: ом зобяха и!ßпn!na, Ст, ' Загор·
чиноа, НваИчо.
НД БОГА ТАМЯН НЕ ДАВАМ, Досл, Голям скъперник съм, — Ти поло са но бобе
Калцуека βеyеc. — Нейко съм, — Засм я аз. Опея пчuu!m!m!. щърбато. Дет нс бака на
6^0. памяе, зеем .. Ст- Ц- Дменигое. Бялата погача,
Юще: Ни дявола тамян се дав-М' Досл.
НД БОЙНА НОГА, Каяж. Е пъпна готовност ем война. ем ОорОи яли ем оοъщ—сτит-
Еапе на н—що, Цял βзeпд войски,, . ., лютеет в спр».:» галоп, , . Цялата пκплaя 6:
nпmиcccа! и богното на бойна соаС. Въгч—в, Родихме с— ем-Иов—, Не кри. ни същата ссДмаца
Самуил Мокро замяна за Бмeчн, слсДван от пстдссст (-.и конни eоднuau- Тръгна оmаоeп и
с шия зойнaеκ! eиyжoн! оnепeп бсшс на бойна нога, Д. Тачев., Самуил- Зо и:!uoзuи!η:
■прозрамата на Оncе:cτe:ηuя фρпаm сс налага.: бързо и дсз лρпn!κ!еc »κmoβoзoи»аc ни
cьщccτeye!иaτ: л»иτaйнa и ρ:шcпвo пиг!нaз!aaa. нпcm!βяаcmо ом на дойна того, Сп, Трънскн.
Неотдавна. Три гоенни ucеc. оп сутрин До еиceнпи, аз съм на бодни ноге: зобя оепре-
късеапа бпиб! с бесяшко явен и шайен крезове, К. Константинов. Ссдем часът заранта,
Бпмyаocnon: и пука развие»! зесилсне ec.ncлнпcn, съзбазсш свои cьмaшлcеuцa. пßρoзyβoτ
група, актовозирап зо и ао поставя! на ΰ^ηο еого, Д. Ангелов, Па кивот и смърт,
Юще: Па военна пот—-
605
ПА БЮОТДНДЖИЯ КРАСТАВИЦИ ПРОДАВАМ. Диал. Ирос- Уча ни- н—що някого^
който е опит—н и не се нужда— от поучиамнл-
Още: На кn—сτииEЧ—р краставици продавам- Ирон, Пи б—хчдв—нддия краставици про¬
давам, Днал, Ирон.
НД БРАДАТА МУ ЩЕШ НАМЕРИШ И ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР ЮТ МЕДА, И ОТ ВЕ¬
ЛИКДЕН ОТ ЯЙЦЕТО, Доил. Употребява се ем човек, който. когато яде. - се . к—пд.
Още: На ,вnaτ— му щдж п—мернп и от Бъдни вечер от меда, н от Великден от нйцето-.
Доал.
НАБРАЛА МИ ОЕ Е ДУШАТА [НАБРА МИ СЕ ДУШАТА]. Мноио тъм угрид—н,
притеснен, Юиm!Л!е! се (»(.3».:, ч: ощс Днес ще урсб.! зcaчκп- Тя ще са оДя с цяло·
богатство. пък а той щс со отбыхнс слсД m!κпβ! страшно 00^4^:4004. .. - Набра му сс бу-
шапа. капо вързан сшон До поза лρпвоиcц а чака ноге ще хлопе: ирашшпо, Г. Kanмспмвов,
Опиха, Наистеа. еойнапч а еесгоДоте по бойните пол:!! бяха ао поучело бе τыuлu, о&
Мнпaо му сс : Н!ßи!Л! (-.ατα, ток» н: пролича нот но похоД, нumп на 'сражение, Г, Карм-
ечиеов, Обикновени хор—-
НАБРАЛА ПЪПКА, Н—рв—н. язОухчие човек, Остави го, пой е ебно подрало пъпка.
с него нс шпжc До сс говори, · Н: сс занимавайтч повече с поя н!ßи»л! пъпка, чс все каса,
НАБРАЛ МИ Е КАТО ЗМИЯ НА ОПАШКАТА- Доил. Мноио съм р—згнев—н. много-
мс е яд.
Свързаи се е вярването, че змията тя събира, з—х^ра, отровата на опи-ината,
НАБРАЛО МИ ОЕ Е НД ДУШАТА, Струпаля мн са те мноио неприятни издЕвяв—ния.-
мноио мъка, ппнτдсяeннe, тр—воги, Тонко щс се поотпусне, ще- си поизпроосж: κ!κeпmо д сс
е побрило на еу.!тс. някой път ще и (и са поплаче. Т. Г. ЕчиИнов, <τпин— Венкоинц— я
спах— И,
НАБРАХ ЛЕЩАТА. Диал. Н‘ивEСнмх се. E‘цaи—х се т наш по крачолите отзад, като
съм вървял- .
НА БЪРЗА РЪКА, Набързо, еа кратно време- Еньо заесдс д-лкато ся в повит съща,
която. макар а овДоиыршенш, постегнаха на бърза ръко, Елин Пспян, Земя, То! хyб!вп лммнo
и κпи!βonβ залъци, хапнато ни бързарыка през сшра.ент: трсщяни по жства. и псжсспта ни
снопите, товарено ρ!нп супрон, И. Йовяоа. Жетварят, Свае ^06^^00 можеха (а лпаocлτm
а з» хожип: са в селото —., , Правеха всичко но бързо ръка. временно, за бс ама дс До ся
побслоняш при ДъжД и вятър, а после вечс щяха До грабят ло-в(ρuзо. От, Заиорчшнои.
ИваИчо- Не бърза ръка Ружа oзеucno спаяпа. - К- Kaлоeв, СдмеИстиото н— тъгачят—, На
бързо рыка а на безценица шап проДаде нави и локаби а плато наполовина nоиыеamβл-
стиото, Г- Велев, Патилата па едно момчс,
НАВДЖДАМ / НАВАДЯ , ВОДА ОТ ДЕВЕТ ДЕРЕТА· Доел, Приведдим най-рае-
пичня доводи и докиемтслетва, зм да догади правотата на нещо яли да уб—дя някого в
нещо, Нсзсбох му воДа ош (вест (β^τα. Докато повярва, чс из съм приз, -
Още: Нми-ддая / навадя вода от дез—т кладенци. Доил, Докарвам / докарам (донасям' /
донеса. нося) води от девет дер—т— (кладенци).
НДВАЖДАМ / НАВАДЯ ВОДА ОТ ДЕВЕТ КЛАДЕНЦИ, Диал, Ед, Навиждам /
шмв-дя вода от девст д—р—т—-
НАВДНГДМ / НАВДНГНД КАМЪКА някому. Досл. Отивам причина с хаигОите ся
да ое поинжи самочувствието на няяоио. да сд самозабрави, Немойтс му пшеДизо камъко,
НАВЕЖДАМ / - НАВЕДА ВРАТ, Самосш, ало пряД няκогп. преб нещо. Ставам покор—н.
смнр—н; - иолоиетвaм се. поноптЕим те. Първото nymκ! изгърмя, Сска можс До са пред
спаен капо какво -cτи!ено Действие mρядaи: да пронзееДе пя на лcncmпnoе гобошеи.
^6, който се е е!yеoл С!шп ди мълчи. да не възразява. До лаская и ди наевжда зреш
иaепu:nнп. 3—х. Стоянов, Запясня по OъчиaптяEτ- въстания, , Μ гоинαяn фабрикант. , „
oзρ!ßпmoл ба му св зашкоро току-що отворената рсдттилншцс.. — Μ из нямо до
назсбс ера!. , , Ив. Вазов, Видено и чуто,
606
Юще: Навеждам / еиаедм ивмиа /във 2 зя—о./. Подииа—м / подаин (превивам / превия, пре-
кавмням / преклонн, οклaнтм / склопя, снемам / сеем—, екържвам / скърша. свивам / сиин)'
βn—τ.
НАВЕЖДАМ / НАВЕДА ВРАТА ни няκпaо. Ηaаaпиaм някого да ми ее подчеши, дм·
стане понор—н; опомниам ндионопοτаоτо, съпротивата. ината на πткоио; подчинявам, поко-
птЕaм- За екзархийския съвет трядеа дш станат ново oв6uи!нuя и „по.1мнрашелпата портоя“
(Биьcmпзoе, Балабанов a c-ie) ще До доддот в сила а ще До ншвеДот зиum! ни пороДо прсД'
фанариотскито лuτρu»ρх!еa. а, Знаме,
Юще: Н—иив—м / нивин (превивам / превин. танвам / сеин) βпaτ—. Нзвииам / извия вр-ти -
/във 2 знач./- Назеддам / п-вед— главата,
НАВЕЖДАМ / НАВЕДА ГЛАВА. ’- Уирндамм се, отчайвам се. обeзеъпоaв—м се или'
се змепaмβмм- — К!κвп са новел глово? Нещо угрижен мн св вижДаш? Ив. Вазов. Нора,
Днес aяu н!ипд пазел глава мълчи, / в могъщ поток звстта го ши!ен! слово, Н- Фур¬
наджиев. В—ГЕТЯ ДНЕ-
2- Самост. или пред някого. -^и^<^д нещо. Ставам или тъм покорен. смир-еи;· емцррявам се,,
подчинявам те, То! се възпротиви ни нβшaomβ. не позеДе преД тях Γ.αβα. П. Единое. 3—
честта са полmниτa. — Наостина, 0.^0 щв са ксжсп: „лмто в. новсждой си глазспа“,
но - nпеmo в a.лоnо село, с изключване но Райко а хпиom! около нсго, окайзат интернира¬
ните а неновОжДат властта. Хар. Русев, По стръмнините. В Бпcн! а Хβρaβгпзoеu св доят
за свобоДо, само българите все още чакат, все още навежеат глава преД тараните. .,
И, <τъиоβ, Живот т надежди. — Искам сочно ди еyc.. Па ако ома. ум. можс а ди ся·
cоβзcшβе. , - да »4346:. мелко глава, както со я -Догнила срсщу са^ка. . . Да са зеашш·
местото, Жена си му, ома аз пък сым му майки. Д. Тичсв, Прдопипеанте камбани-,.
„Ниuuм!М nоκоинм конеца си люта, / навежДам главата прсД с1тр1^:гий шо съб“ Ни- Вазов,.
Легенди за Цan-в-ц. Те всочките д.хс Ηθββ.α главиш:, / — дс cмaв!н злочсстой оuиод, ..
И в робско чернило наставаха Дните, / че сдал ся дс царския роб: К. Христов, Трепети,
Юще: Отпускам (отпущам) / отпусни (оборв—м / оборя) игава - /към 1 знач./, Навеждам /'
пиведа врат /към 2 знач./- Прекланям / преклонн (оведд—а / сведи., оклисны / екгонн) игавая'
/към 2 знач-/. Пр—вивам / презин игава, Днал, /към 2 зн—ч./.
НАВЕЖДАМ / НАВЕДА ГЛАВАТА на някого, Панарвам някого да ми се иолошешl,
да стане покорен; егомяиим нeпоноnеτвоτо, съпротивата, ината ни някого; полонстβaм,
пояоnтвaм. БСйтула бей гнезно захапа чуд-ко са, когато чу отговора о» К»лпф:ρ,....
И пой ρ:еa да ошвеДе злсваша на непокорния, М, М—рчеесгн, Калофер войвода..
Юще: Нивизим / сменя игаиата. Навеждам / сиведи вп—τa.
НАВЕЖДАМ / НАВЕДА НОСА някому. Нанаримм някого да не се- горд·-. да не Оъде-
надменен- Аз Днес но грабежа му наие(ох носи — До ся дига преД менс^ — няма ди го·
осшавя! П. Ю- Тодоров, Зидаря,
НАВЕЖДАМ / НАВЕДА ОЧИ <КЪМ (В) 3ЕМЯТА>. Отмеетям поглед от съ6—сед-
нияи он е поглеждам надолу, обикн, поради засрамваше-—Βα.α Цвете cmшншu! мпмс. .. —
аз ù се робзам. че кой зноя, мпжc и стыриа (а мн стоне, Цвета повеДе очи.. Елин Пелин,.
Земя, Косен ня лпcм:я До nиобyм!, кимни с глава а повебе очи, И- Иовнов. Сτ—попгмнEненE-
ч-иендн- Дпди.н и!зßи» а низебе оеo. еДин нcoвκ!3!н cиaш запали в огън чcлоτп му.
Елин Пелин. Летен дсн, Глаушсе погледни за маг жена си, която низебе очи засрамено оп -
бумопе но учителя, Д, Ташев, Ппeсπ—πснEτ· камбанн. Тя се изчерви, невебе оеo е αητα'
а не смссшс никого ба поглсбне, Т. Г, ЕлиИноа, Дядовата Славчови унуки.
Юще: Потапям / потопя очи <в едмнт—>-
НА ВЕЙКА МН Е' УМА. Днал, Мноио съм тгуиaβ, н—нася. всичко - внрвим. без дм-.
обмисля,
НА ВЕРЕСИЯ, игЕопт (приказвам я под.). Бдз да ое οъо0рa‘TЕaм е фактите, бе&
еeпEО3HE оссовaнEт, Оез да се интересувам втпсо лн е яли не (говоря), Как си позволява
До гпзоиu тик» на вересия. · Ниaκ!зв» ни вересия.
НА ВЕЯПНЦД. приказвам, Днал, Необмислено н много.. излишно (приказвам)-.
Н: я cлyе»й ося. тя са nиuκoвзo нш всялоцо,
«07
НАВИВАМ / ПАВНЯ БУРМАТА на някого, Поляоноnоοиaм някого да говори. да се
разпаля ем нещо; подстрекавам- Навява дурмопо но Друаншя. а той са мълча а за нищо
ое ся. обижди-
Юще: Н—вивим / смвин пружината.
НАВИВАМ / НАВИЯ ВРАТ- Нд се подчинявам. нд те съгласявам т нещо, упор·
стиувам ем н—що, — Щя бам пстстошие жълтица симо до не ся развал. лмгодбuτu.
— Нс! — ноенза ераш быдещияш свекър, Т- Харм—едднев. Родов—- — Бсз пира Да мн ао
•Добит. па н: го [лозето] зомвам! Μ той нави зрат а хсм псро спечело. хем яДно лоз:
спина, ma нс можеше бс сс мине през него, шокова буйно, кешо гои!. Ст, Ц- Даснагов.
Бсз медда-
Юще: Некризнвам / изтривн врат (гризаим / гризе—) βnaТ' Досл.
НАВИВАМ / НАВИЯ ВРАТА ' някому. ΗaяипЕмм някого да ми ед подчини. да стане
покорен; опомниам непокорството, съпротивата пи някого- — Боньо е лсссн, ома да назаем
веДнъж крапа на Гмуреца, (оДе см: с пряспа сала! От- Ц- Даснагов. ОтуОгешоянте липи,
„Ааи. задате ле. Р!леп и Боcnaeaн ом навяха ерашо!“ И ще nu!хyв»n хорста, ще за е страх
оп тях. Ст, Ц. Даснагои, Стублешсните липи.
Още: Извивам / извин врата /във 2 знач-/, Превивам / превия (свивам / евин, навеждам /
наведа) вр—тм, Навивам /, смвин игавата.
НАВИВАМ / НДЕНЯ ГАЙКИТЕ, Вържа нещо посτ·иeнно. без да бързам, обикн,
при ' поотниането нм ятнaнЕa цдг, Раздора ся. първиш! му ρ!дпm! ββ.β да прибере
парите на — пра този метоДично. дез бе но дρ!внu, Не менс той нс обръщаше пнкокио
веншшннe, но що ся отнася бо бр-гошв, той еызcβш .скачко навоваше гайкип — явно
се стрехувс.: ди не мине ги!еaaaτβ на τыилeоoeτм. И- Ведшпоа, Звездите над нис,
НАВИВАМ / НАВИЯ ГЛАВАТА нш някого, Накарвам ннгого дм ми те иолоmнE. да
•стане понор—н. огомяимм п—покоретвото, съпротивата ни някого, „Щом кашо можах да
навоя главата на такъв страшен човск като Кoдвon» — мислеше со шой, — с (^-οηβ щс в
съдя по-лесно!“ А- Гуляшин. Осло Ведрово,
Още: НМвиаам / пивин иn—τa- Н—всддам / навед— ил—иати.
НАВИВА МИ ОЕ ВЪЖЕТО- Днал, Вк. Навива мн ее конец—,
НАВИВА МИ ОЕ КЮПЕЦД- Минават ми дните, оетарнвмм и скоро ще умра.
Ни Дядо Стойко му св накова всче κонβa!, Глебам го съвсем остаря,
Още: Навива ми се въдето. Доил,
НАВИВАМ / ПАВНЯ НА ПРЪСТ и НАВИВАМ СН / НАВИЯ ОИ НА ПРЪСТА
[НАВИЛ ОЪМ ОН НА ПРЪСТА], Hcоeпßи, 1. Ηβ^, Непрекъснато и упорито повтарям.
припомням —дно и също яещо- Рпгe3- ся е навел на лиыcτa сДни пес:» а я nпem!ρя въз всяка
сказка — говори против партиите, Ем. Станев, Иван Кондар—а. Бато Бyечм, с тях цяла
ссДмаца да nиaκ»зз!ш, ни глава няма Да излсзс., Тя са си наваля еа пръсти еДно а само това
nл:ияn. Свършено — е/ибох бума, зиъlщoнe няма. Е. Н—шков, Нметъпл—еяе, Н: споао.с, чя
тсзи нсщо н: ма Даваха мaи!, а - ссга ДавоД щя го и!зеenκвa а ще за назова нс пръст-.
Ем, Масов, Мосто първо пято. Тоя бума шо ся cmпρuх! nпзн»no.., ,. но озалсжба —
плъзнело се бях» покрай ушите пи — ... Аaρпнпмьn за е в!nuмcnoл. но пръста со га е
повил, А. Гуляшки. МТ еτaнцEт- // Непрекъснато повтарям πткaкии клюна, клеа—т—,
Найбсе беше само навикан тика. Вебныж взсл пслсщеак ош чужба нова и все това щс нави¬
вам: но лиыcτ, Кр. Григоров. Пролет а Черешово,
2- Hяκпзп, Непрекъснато н упорито одумиам някого зм нещо. епооповн по адрес еа нткоио-
Пък старата зcaеκо аскишс Да веa:. всичко я интересуваш:. И пя ρ:еa ба излез:, та сама
ба научи какио си приказва! жсеншс, κпaп ноенвап пас ни пръста, Г, KanaтгмЕОЕ, Татул.
„Остави ао псз пусто nи!ceτu.- , . Нямо ля в туй пекезсс: (руга ρaдпn! за тебе, Хпиan!
всчс на пръст шс навиха!“ Ни- Петров, Нонишеити гюОов. За еснафите cmαг»еc някой би
сс отклонява оп обакновенат закони на човешкаш» мисъл или чувство, за да 6ъдс пазиш
-но пръст през целия сн жueпn- Ст. ЧEΓEеиEпов, Хгдб шии шитущшнй-
ПДВНВАМ / НДВНЯ ПЕРКИТЕ някому. Жарг. Ставам причина някой да добие
високо мн—ня— еа ссбд тя, като прекадено изтъквам шеговит· иогоиEτ—гнE нaодсτвм, Ниво ù
перкате, че бобре сс справя с сзака а тя в»лочн» Да нс сн по.е eо.м!ιинanc. · Нс ù
назова! толкова перкаше, Да нс сс noè-c много.
€08
НАВИВАМ I ПАВНЯ ПРУЖИНАТА ои някого. Вд, Навивам / навия бурмата на
о.κпзп, Н: сс зна: кой му назовал пружаношо, но важното е. чс Два. месеца то! не стъпил но
^αβα» а говорел какво ли пя зс κпоnβиumaвu, Н. Хайтов. Писма от пущинаците, Мълчаливите
хпи» си пикова: нищо е: зъи.!Т, (ремят и aвзc(еьж. κ!mп им ηοοοβ. пружината, правят
nпиoзao. И- Гепев, Вик от тъмнинат—.
НД ВИЛН И МОГИЛИ- Разхвърляно, неприбрано, Ни гостите са бе зaκплoш
пи.я. I я пък nиucβнae. ., Пи на воли и мпгoлu / выв също да н: - я, К- Христов, Чсда ни
Балкан—.
Още: На вили и мотовили· ·
НД ВИЛН И МОТОВИЛИ- Вк, На вяля я могили, В къща всичко на βο.ο а мпnпвouu.
а тя ссби и чеш: ρпм!еo.
НАВИРАМ / НАВРА В КАЛТА някого., Поοτaвтм някого а мноио лошо, унизително
положение- Щя Докажа на пея пакостно aьиκaнτ [царицата]. чс шо. сзинарон маже би
навира в κ»uτ» коронясани главя. Ив- Вазов. Ивайло- Тъмните реакция. и»зеacτoл! пътя си.,
горДо избягна глава- Цели 8 ^(000.., т. работя усырбно и юнашко пое знамсшо на либсри
лозм», боДято еай-сятея nпcnoзе» цслшс си — би го о!βи: в калпа. Г- Кирков, Под съд
тирана и шаИяата му,
Юще: Стъпки—м / сτъиоa в калта /и 1 зн—ч./.
НАВИРАМ / НАВРА В КОЗИ РОГ някого, ’· Нахонзам д—стоко някого, Б!nп раздра
саква пакост е направил. навря го в коза №3, но шой ηα^ не оnгозпиa,
2, Отмъщавам сн на ннгого. саямзвам някого, нито ио - поетавям в затруднено, безиз¬
ходно положение н ио правя безсилен явя безвреден, Тсбс в кози ^γ ще шс ншви!, па (а не
се мъча. Да мн лиβчam-
Ощс: Вкanиaм / вкaпaа, (натиквам / еатцаим, натъпквам / н—тъпч—. въвирам / аъарм) а
кози рог. ΗиЕкanвaя / еавкарам в кози рот. Дoau,
НАВИРАМ / НАВРА Е КУЧИ ' ГЪЗ някого, Грубо. ’. Нмхоявам жестоко някого,
Жсне му, като го вобя пик поя», з!лмен! би вика а в кучи гъз - ао повря.
2- Ютмъщавмя тя на някого. саназвмм някого, като ио поеτивтм в затруднено, безизходно
почодение я ио правя 0—зенп—н или бeзвneлeя, Бешс му се в!κ!нuu, че и куча гъз щс го
оoβи:, ако nρпдължuзu До го мимо,
Още: Вкарвам / вкарам ■(завирам / завра натшнв—м / сатик—м) в кучи гъз, Грубо.
■Навирам / навра ни поетата в гъза- Грубо.
НАВИРАМ / НАВРА Е МИША ДУПКА ' някого, ’. Ηм-оявим кдетоно някого
2. Отмъщавам си са някого, наказвам някого, нито ио поетавям в затруднено, 6с‘E‘-олно
положение и ио правя безсилен или безвреден.
Още: Вкaпвaм / вкaпaа (възирам / въипa. завирим / заври. натиквам / еатикам,
нмпъхиим / напъхам, натъпквам / натъпча) в миша дупка, Н-втариам / е—βк—пaм в миша дупка-
Доил.
ПАВИРАМ / НАВРА Е НОСА ни някого нещо. ’. Съвсем отОчнео показвам на
някого нещо (оОинн. някакъв документ) като доказателство ем правотата, яетясността на
н·πо- — Казвам та. омам nρпmпκплa,. , — Х!иτеекκa имаш! — тръсни глава Л!в!и.
— ... Тоя хитреца ще скроят вьиооmо. зс nпκ!в ще оставят някоя и бруза шепа. Гпл-
κпв, ще сюжет, ся е ипèoлп. А взсмс.: но (-.αηα Дс! Така ще кажат! А пи ом навирай
книжките в епcпвcmβ. ако са нлш»е работш! А. Гуляпкя, Село Вдлроβо-
2, Казвам са някого πтяaнъв факт. с който му доказвам нещо.
3, Пaοτойо1Ео я досадно непрекъснато напомням на някого ем нещо.
4, Натяквам еа някого ем нещо.
Ющс: Въвирим / въври (е—вирим / е-ври. тикам) в поти- Навирам / наври йод носа
/към 1 ‘πaо,/. Навирам / навра а очите· Тиквам / тине— в нос— /към 1 и 2 знач./.
НАВИРАМ / НАВРА Е ОРЕХОВА ЧЕРУПКА някого. ПоοτaЕтм някого а трайно
нд0пмиоnn1яτео иогод—HE-. отнемам му всякаква възможност еа защита или съпротива.
Μ аз т назрях в орехова е:ρyлκ! и го н!κ!и!х ди прибере първото са жсно, Ив- Вазов,
Седтоочие Тдртер,
Юще: Завирам / завра (натиквам / ямтшким. натъпквам / натъпча) в орехов— черупка.
39 Фna‘в.©мо7яосн речния, т.
60£
НАВИРАМ / НАВРА В ОЧИТЕ нс няκоaп нсщо, 1. Съиссм отблизо показвам на някого
н—що (обикн. някакъв документ) като доказателство ем правотата, нетинноотт— · па нещо¬
— И съДя си 60^?—Нс ч:.шoma, Ето — отвърни пя и πмcмчa. почти назря в очите му
стомнеше, П. Михайлов. Под зeмтτa. Наврях му в очитс разписката, зс Да ся увсри.
2. Казвам на някого някакъв фият, е който му догаев-м н—що. — Ти нс мн позора!
в пчume какво се върша по еругапв краища! А- Гуляшни, С-Го В-дрозо. — И с тях
[гонете] щс лпшoн:ш — -ηβ.αβα.β го жсне му. — Виж κплκо къщи со без сонс, Тогевс
Дсмар ! ся сопно зс първо път. — Стига си мн пикирало в очитс швонше д:eеτaa, Д- Гу-
ляшки, МТ станция- Тока нuлиoш:и, ако актьорът игра: неДобря възпитан човек, κпйmм
се сякая с прысши и плюс, (сшо свърне, той. uκτьоиьn, не прядва всяка минута До сс секнс
а плюс, с κп:τп до н!зaиu в очите но зрител.: вижте, аз съм просш епзeκ- Ст. Грудсв. .
Бележити българи- Вие не ма н!зaи!Йm4 в очите руско. мужик, Той от памшнвека са е
шасъз. дcвзcмл:е, Нс е свикнал свое би работя, А. Гугяикн. МТ станцин. Всчсрпа 6ай
ВлаДш.,., κипmцчκо зо.спеа нш ухото му,. ..: —— Мпме:num! казваш — невасваш зо
много,.. — Кошо веa4τβ, не стс ги е»yеoлa ни рсб? Вие нс мн н!зaиaйmc в очите
вашата практико, А. Гушники, Село В—дроио,
3. ΗaеτоиOEЕО я досадно непрекъснато напомням п— някого ем нещо. — Сшиза стс навирало
в очат на зослугапс са съм нос — обожеа.4 се и в»eκыm. — Заявявам за, че ос ся
нужбоя оп лошпиm! за. Имам сола би сс разправя сам с враговете си, Ем- Станев, През
гори н води, В наши^ живош ома много принципа, разсъждавах тогава аз, но а.как си нас
nи:κ!л:еп много га еoβaρ!ш: в очиш: ни хороши, К. Калчев. Двама в новия град, „Но
с нелегалната радота ся свърши,, ,. — Стига ся навирал в очите но миналото! Дай ди сс
раздерем за ншеmмящ:nо, “ Д. Гугяпкя. МТ стаецЕН-
4. Натяквам на някого за нещо, Флегматичен по nиниодu, шой мер:.: врсмсто с κплиuля
и зс него B!κыc0cец4 от сДон-био (спи не дешя още никакво вuκъcоeнцβ. Ήβο е:иβoρo.c
Росинка а nпчmu »0^0.: с.-чай, про нойшо тя ди ое освиc в очитс му този негова бавност,
Д, Ангелов, На днеот и смърт, Искам До мс оcτueom ои шoиo! Чуваш ли? Де мс оставаш·
под-сятнс нш мора! И то, .. И вcaеκa, . . Де нс мн нaeoиon постоянно в очите, чя сым
сакат. Чя сым осгоден за ηο^, В- Райков, Прекършено весло' Дс с звсшрапа ни жена ми, Дс !
си олтыонт:?,.. — Таз зeеmи! о тяз олтыня току зи 00001)01. в очишс мн, И. ' Йовков.
Чифликът грай границата.
Юще: Въашрим / аъвр— в очите. Н—Оизим / смОян (тикая) е очите /към 3 я 4 знач./.
Бода а очите /е 3 знач, към 4 знач,/, Увирам / увра а очите /към 3 и 4 зн—о./. Доил, Навирам /
павр— и носа.
ПАВИРАМ / НАВРА НА ПОЕТАТА В ГЪЗА някого. Грубо, ’- Нахонвам жестоко·
янкого.
2. Отмъщавам н— някого. наказвам някого, като ио поставям а затруднено, безизходно·
положение н ио правя безсилен явя б-зβпeл-н-
Още: Нивирим / навра а кучи гъз· Грубо,
НАВИРАМ / НАВРА ПОД НОСА ни някого нсщо. Съвсем отблизо погазвам на някого·
нещо (обикн, някакъв документ) като доказателство за правотата. Еотинноотта на яещо.
А тсза пряшко от κuκβп си излезли? Де нв 6н от твоят „(редно радопо“ — той наза-
иoеβ пое носа му ръцвше са, по коот ощс лочеха слсбя ош прошка, П. Продинов. Седмо¬
класници, Трифон nое4иβ4ня... -, после изваДя часозники си а го показе нш ЛюДмило,
— Я еκиoeuд еолнua!mu со!—извиси Б:и:млoяш»—Какво mпκy я нaзaρuт поб носа но?
А, Гуляшни, Осло Ведроео. Вхобыт ои ресторант 6с ' 3!mρ:е4н оп ядрата и внушителна ■
фигура на nпиτo:ρ!. H!nи!вно Марннкьов му пßяcеявu μ! :, нuлиuвно позори спортното си
карти под носи му — еоe4κыτ зноя.: едно: „Нпκ!нU Нямиш ло покина, не можс. (е
влезе.!“ А. Мандаджиев. Отровният пип.
Юще: Въаир—м / въври (завирам / завра) под носа. Навирам / навра в поом /и 1 зн—о-/--
Тикам (тиквам / тикна) под поем /а 1 зн—о./-
НДЕИРДМ СЕ / НАВРА СЕ Е МИША ДУПКА. Скривам се някъде на съвсем тмйно-
място, — Дс сс в!знρumβ в нuй-в!бymuнпmо м.спо! —... — И шова мн боло nиoяn:лu!
Назряла се в шuш! дупка! О. Отр—тнев, Самотните eтτъnсE мелници,
Ощс: Завирам те / заври ед (намъка-м сд / самъкна те. е—ТЕНв—м се / натикам се) а
миша дупка,
НДВНРАМ1 СЕ / НАВРА СЕ Е ЮЧИ<ГЕ> ни еяκогп яло самост,. Лссно я бързо
бивам забелязан, πпaβт впечатление. папаиам ое еа вниманието, Поетата ся преодлече.. , ,.
ли:обисвu ся капо еай-одакеозсе селянин, С зойно.китя Дреха ще се αοκ^ο в очи!:' ни
610
хорото, а тако никой е.ш! (a го зазлсДа, Г- Кариепивов. ООягпоаеня хори- Гиuш! млсдсжн
дяхс зовър.ало класно -чaлaи:. »о п: и тромстс учитслсте-всха и сыссДан ссиа, тс капо
вoлпче! еойнешо, ня се и мярнах» в ρпбепnп са ссло, зс ди не се позора! в оеone но
турско!: влшсто. Г- Каритваиои. Освобождение- А пык тсде капо, баДжонос щс ne cъзчτзuш
зс вдно известно врсмс ба се мuхе:и от ссио, зс ди нс се αοκ^ο. в пеumβ на оßиaн!ицm:!
Н. ХаИтов, Диан разкази- Тод се смее.: нш nиeелeeз!нoτmш о Дори зс ужас на мнпвoеu
комитетски любя сам търсеше случай да се н»eaи! в пчune ни зластша. От- Анчеа, Зм
еио0олaτa- H!ли!вно Филип търсеше случай ба ся навря в очите му, надяваше с: доща му
Де го 3!зпβоρu, Да пожелав някаква услуге. П- Оτъиов, Гласове от вековете, Н: с розумно
(о сс позираме в очяты ни румънските крайбрежни власти — поклати глава Дoмonипe,
А. K—nмлшИодe. Пиноимвн^ и чук, И се Държеше нuеτиuнa, „но ρ!вnплпж:еa:<‘. дсз Да се
нueaиu в оеa, Н- Антонов. В открито морд. Трябва би бъдеш по-6(отыл:е. Някои рабопя
nиоcτп се навират в очишя, а ши а: ао βoжe!m. П- Ведяноа. Втора рота- Тод пито вчДнъж
ас лпгл:eеo Сърбино, но шока не ли:чч.e си.но:то на д.лспа му роза да сс н!eaи! nоеmмяннм в
очап: му. И. Р-дюкое, Горещо ил—лн-- Б!κв» по канза. по се позираш: всяко (ян в
очопы мн, оßвeм»иe маслят а чувства!! мн, Кр. Григоров. PмзлолоaнE-
Още: Набивам се / сиОин се (хвърлям се / хвърля се) а ошКтО, Бия а (на) очн-
Иадам / падна (удрям) в очи·
НАВИРАМ ОЕ / НАВРА СЕ В УСТАТА НД ВЪЛКА- Постъпвам т—на, че там —л
излагам еа голями опасност. конто ядиа от страни на енного, — За МаДжарто тръг¬
вам, .. Ήβο вече не де оеuκз»л!: Осман., ... сам ся оuзaиumc в успипи ни выикс. -
— То ум омаш ли? Прсдн ди стигнеш, щс пс пеocmяτ, В. Мутафчиев—. Пстопяе ни смутното
време. Колочев връчил молда зс ρ!ви:ш!в!еe а» утрсшнот cы6иuоцβ, Ниucmшвъm лиоеcл
молдста и наредял Да го uиecmyu!m. -— Кой с решал nпз!f —... — Код го : карал ди Сс
оuзaи» сам е устати ни вълни? Г. Кариславов. Обикновени хоnи.
Още: Навирим о— / наври ед в устата с— звяр—. Въвирам ее / аъeп— ее (пъхам - де,
пъхвам ее / пъхна се. сапъхвам се / напъхам сл) в устата с— въшка,
НАВИРАМ ОЕ / НАВРА ОЕ Е УСТАТА НД ЗВЯРА- Постъпвам тмим, че там - ед
излагам на иогна- опасност. конто едем от страна на някого,
Юще: ЕъвЕрим ее / eъeп— се (пъхам те, пъхвам се / пъхна ее) а устат— на зинра. Назир—м
се /' наври ее в уотата на звяра.
НАВИРАМ ОЕ / НАВРА ОЕ МЕЖДУ ТОЯГИТЕ. Сам ти създавам неприятности. ним
те поставям в неблагоприятно положение- „Туй : оoй-шиъcоuяτ сопи», в нойшо сым шогеззви, -,
Зи сДон cчиucκчиcκц син се наврях межбу тоягите, . - " Е. Мутафчиева, Пeτоиmο ни смутното
време,
Още: Навирам се / навра се между памарите-
НАВИРАМ СЕ / НАВРА ОЕ МЕЖДУ ШАМАРИТЕ. Сам си създавам неприятности.
там се поетавям е небчииоиnEяτно погоденяе. — Любчо. хайбс бс, Докога ще жо^с^а^...
(а кошо забелязва Антонов заД сед: си, -пл».сео извиква) xal... (Ноcл: съм Людеп.) Нагла¬
сихме се, — Нomκ!. Б»з»х по! Н: се оuзaи!ù межбу т!М!иumβ, К. Кюлюмов, Посп·лнmтτ
жанс.
Още: Бутам се. бутаим те / бутна се между шимирите, Назир—М те / навра ед между
тоятнте.
НАВНРДМ СЕ / НАВРА ОЕ ПОД КОЖАТА но някого, Доил. H:оeоßи. Умишлено по¬
влиявам ни някого да иоеτъпвa, да деИствува по моят— воля и а мой интердо. да, м·
слуша въз всичко, Тя успя тика (а му се αοκ^ поб κпж»mu, чя то! сс откази от (вла¬
си и пейна nолвu,
Още: Влизам / вляза (вмъквам те / вмъкна се) под кодат—. Heоeо6и,
НАВИРАМ ОЕ / НАВРА ОЕ ПОД НОСА ои някого. Отивам мноио близо до някого.
където мои— да Оъда видян; натрапвам се на вниманието ни някого. — Кой весc но
каква κoκoмоиu ще аалсшя сего! — и:еc тъжно жена ми. ., — Твойшш. казвам. е .ясно,
амо я сн преДставо. око се назря току поД носи ма някой „дл!aпн!дβждβн“ екземпляр —
πипcτо трудов ввсшашк нв ще мпa! Да прочети спокойно, . . Г. Kипaтчииоβ, Кит ГлнчЮ.
3иβaчEтτи се бовшданзтр—- Войнишките поспове пя си провяш шруб До иuвд:и»m оикъДе чс
бважо в»ßъ]из!лaяτ офицер, Те засят войнишкеш! мъДрост — (а не се навират по( о^си но·
началството за щяло и не^:яло дез в!nпe:(, 3. Среброа. Бмчвмпенита битка,
Юще: 3—вирим се / завра се под соса·
6Ϊ1
НАВИРАМ ОН / НАВРА ОН ГАГАТА някъДс, Мдсн се, н—мсевам се там, където нд
тряОии, сито е желано, явя протβтβaм нткaкьв неопр—вдин, ненужен интердо към яещо.
Старото изтръпни, Тя поиски (о коже нещо, но не можи, забушо ., Само мръДна с ръси,
оска.ч капо че До я Диане и за убср. и зс проклятие, „Щяла съм Да я yмпи.! Чя ши
толкоз» ио я жала.. глynеп глyлoз!,. . Чя вoщп са Η!вuρ!m гагата - в работя. бето пя за
з^н»:. а пя га раздираш., . Г. Кираечавов. Татул- Той хоби навсякъДс, в!ипτп трядва Да зноя
всичко, когато мн (оклаДке, .. — Ппбcлyев!,.. павира си гигапо, . . къДе Даваш по тно
ошенн? Н. Антонов, Е открито мор—- Защо си нuвни!m гагата том, събято ое по е роботи,
Юще: Навирам ти / саир— он поом. Бутам сн (бутвам ти / Оутнм ти, бъркам ти, вр— ти,
въвирам си / въвna ти. завирам ти / ‘aип— си, муш— си. мушкам ти, мушамм тн / муши— ти,
пъхам ти, пъхи—м си / пъхна тя. тикам си. тиквам ся / тикна сн. увирам си / увра тя)
гагата,
НАВИРАМ ОИ / НАВРА ОИ НОСА някъбя- М-он се, намссв—м те там, където не
трябва, сято е желано. или проявявам пян—нъв неоправдан, ненужен Eнτ-nдт към яещо.
— Μ то все пек ас ма оmaпeпρo на зыnипcu-,. Зо^ ас са се омъжило Досега, Мoеcеκ»f
— Слушайте! — нeоеaκe!нп κaле! Мс.!, — Аз нс съм Мсиeнκ!, а Другарката Маша. И ням»
Да сн навирате носа в чужбошс ρuдпma!,, . Μ. Maроeасни. Страх. — Моля, бсз за¬
плаха! Аз нс за се бъркам пошо в търговията. нamп в есскаллыка. И желая и вие (а не са
оaзoиoτ носи в шпamc р!дпmu. М- Марчевотя, Героите на Б—пиц—. Всичко сс зnyин!X!
съм апшртамснтитс. Оглежбих» Дограмата, бризиш:, ., Навряха ноепзcτβ си и банята. и
кухнят и в хола.. Мих, Топалов, Отиват н таянии работя.
Юще: Навирим си / навра ти гагата- Бутам тн (Оутиим сн / Оутнм ся. бъркам тн.
ври ти. въβmпaм от / eъвп— ои. завирам ен / ‘анра он. муша от. мушкам ст. мушвим ои
мушни ои. пъхам ои, пъхвам си / пъхна от. тикам ся. тиквам си / тикна си, увирам ся
уар— ти) носа,
НДВНРВАМ (НАВИРИМ) / НАВИРЯ ГЛАВА- 1. Сност, яли cи:иУ (лρпmaβ) някого,
нсщо, Проявявам яeиолоннднEД. непокорство, отавам яeиокопдя; възОустув—м се, аъст—вам-
H!вoиo ло глава / ипд — β^α . за нож! .. че роба няма право / ... но До се вызм-щсеа, /
ни ди зъстшза. И, П. Славейков., Кървава и-сeH' Бойmп е н!eaиaл глави срещу държовоши —
До му мисли В тозн Държави ама съД, Д. K—рмлшйоeв. Птичка от глина.
2. Ставам надменен. надут; βьзиоnлтβaм се, надувам те, Снегыш избодаок, всяко Диря по
нсго се познази. не шnжc епвβκ До иДе тояги ба си отсече, поне зс изборат До има. з»ипmп
опозицията навирили γ.οβο, ηο^^ο й нс се изляза, Елин П—гин, Аз тн той. — H!вuиuл
са глава шо, До виба.м Де ще я aзκ!U!е тъй! — слапсш: глава огорчен той, Ии. Петров,
Ношиннат— любов.
Юще: Навириам (навирим) / с—енрн нот /във 2 зн—ч. към ’ зн—ч-/- Вярвам / вири— (вдигам /
вдигни. надигам / надигна) ивиии, Повдигам / повдигна глава /към 1 знач./,
НДВНРВАМ (НДВИРЯМ) / НАВИРЯ ПЮО. ’. Разсърдв-м те, Спорият не оßaч!mβ
Латинки и й τьиc:mc цинаши, Ж:u.зκп ρ!вбoи!иe —— бора лиo еoй-м!лκпτп прегрешение
то! би пазарил нос,.. Дпc:з» Латинка с нищо нс бс.с се провон-нло, Г. Кмр—елмиоз,
Сегснн истории- — Пс а не cu-е»n бе. братко, оп бума нс вuм!n. Кажеш му αcщп.
посъветваш го, a той е!вoин нос, -пи са зна: cвп:τо. . . Хр. Маненаов. З-Орав-пи n—aвшсτE.
2, Ставам падм-п-н, надут; иь‘иоnлтЕMЯ те. надувам се. А с Чемдезои ас искаше доиa ба се
виби, в!ипmп. пmκ!κ стана народен прсДставитсл. βοΒ.ο^η eьизоeeucц деше нсеорил нос.
Г- Кир—сливов, ЮОиянов—ни хор—- — Пратеник ла? —— просыска Герасим, — Чя кого пък тм
горяно» mплκпβ! много навира нос. че eпиu и пратеници 3!nпее! Да ли!иo? О. Висячее, Зъб
за зъб- Тревогата в!вл!бя и войници. а тκплеoцa. но οαύ-^ι^^β .κплшaцomc партизани, . , Свалете
сс до вчера офицери извсДнъж навираха ноcпзe. Ппκuзuхu зъбите си и есколцаеи mκолнaaa.
промъкнало се в n!ρmuз»еcκoτ випуск. Де, Стапо—в. Първите- Успей ли — нос аоворо, /
пра неуспех — и биyaп зае: той. К. Христов. Чеда на Бавяаса.
Юще: Назирвим (навирим) / пазЕря глава /във 2 знач, към 2 знач-/, Вярвам / вирна
(вдигам / едите—, надЕима / надигни) пот /към ’ знмо,/-
НАВНРВАМ (НДВИРЯМ) / НАВИРЯ ОПАШКА-’ За жени явя денсно диеотео —
държа се предизвикателно, давам - повод да мд ‘aлmпяτ-■ Лпеa оля Додра, Дошло в сыщиша
τα, не мпжcи я oзгпеo — мислсш: сыс зuпд» п., — Ами ба не вземе ба навара опашка,
каквото е хвъркаш! и очат й все оакын гледаш. ши да посрама и мъж. и семейство,
Ни, Петров, Ноекин—т— любов, Нпеτo до сДае мпшun:-ш!йκu алябап Да се измъкнат,
като осшаеяп и^пecнпτп ни грожит ои Държавата. Хсм eβτβmп Дш ся : твое. хсм друг
612
до по го описда.. какво πм-лccοм? А то, но лук ял, ни ни лук мирисал. οuuцицш опашки,
τиъaз!т по еuипκuя сеят а си живые. жниотш. Б. Болгар, Близнаците,
Ют иоелоe' Аорд· кучката сд сивЕрн огмшяa, кучетата с— тръгват голmn· И.
НДВНРВАМ (НДВИРЯМ) / НАВИРЯ ОПАШКА’ я НДВНРВАМ ОН -(НДВИРЯМ ОИ) /
НАВИРЯ ОН ОПАШКАТА. Доел, Възиоnляβaм сд. не опушим някоио-
Юще: Ηaпгьровaм / с—иьрчм опашка - Дошл,
НДВНРВАМ / НАВИРЯ РОГА. Почвам ди действуваа, канто ми се ятя— н не се
съобразявам с питого, Болшевикиш: ρ»здьиκ<aх! смсшкот ни поя богаташи и затюва
английскит о oшeиoκuοcκuτc управници пак сю nu^i^i^iu^u иоa!. Г. Kиnaечaβоβ. Подпис
зи мира.
НДВНРВАМ / НАВИРЯ УШН. Оъередоточв—м аняминяето он, еа да доловя сът
слуха он, да чуя нещо; започвам внимателно да слухта. Какво со позорял ушн. няма дш
чуеш какво са приказвам:.
Още: Наострям / наострн ужи.
НАВИРИЛ КРАКАТА. Днал, Вд. Навирил иолковн.
НАВИРИЛ ПОДКОВИ. Доил. 3— тон — умрял,
Юще: Н-вирил краката.
НДВИРЯМ / НАВИРЯ ПЪРЛИЦД ОамозаОразям се. Какио е пазарил nъиuцц!,
никого ас иски До слу.!,
НА ВНОЮКЮ Е, Иипн. Не може да те иосτиинe. не моде да ое иоnучE-
ПА „ВН“ ОЪМ с някого. Имам официални отношения т някого, ^3000 ое бяхме близко
с нсго, ощс бяхмс ои Ви.
НДВКДРВДМ / НДВКДРДМ Е КОЗИ РОГ ο.κпзп. Днал, ’· Нахоквам деетоно
някого,
2. Отмъщавам си н— някого. шмаизвам някого, нито ио поставям в затруднено. безизходно
погод—ня- я ио правн безсилен явя безвреден, Щв пя οuβκoи!ш в κпзa рог, че До ме
помпаш,
Ощд: Вкарвам / вкарам (навирам / еаира, натиквам / п—тикам, натъпквам / натъпча,
βъаmnaм / аъβпи) в кози рои·
НДВКДРВДМ / НДВКДРДМ В МИША ДУПКА някого, Досл, 1. Нахокимм ж—стоно
някого.
2. Отмъщавам ен са някого, нагазвам някого. като ио иосτ—инм в затруднено, безизходно
иолод-πEe н ио правя б-етилен иля Оеззредеп,
Още: Вк—рв—м / вкарам (въвирам / eъвna. завирам / заври. навирам / навра, натиквам /
нмтЕнмм, напъхвам / напъхам, натъпквам / натъпча) е миш— дупка. Накарвам / накарам у
ипухчови дупка, Днал,
НД ВЛАКНО. Днал. Пи съвсем тънко. малко нещо- Държи се на злакно-
Още: На косъм (конец) /в 1 знач./.
НА ВЛАКНО ОСТАНА- Сыс слябе, азр, със съюз да. Диал. Бсз малко, надампяо.
На uuшκнп остина До загине,
Юще: Нм косъм (конец) остин—.
НАВЛИЗАМ / НАВЛЯЗА В ГОДИНИ- Ставам възрастен; оотарявмм. Вярно. че ни
млаба годана нс иДе До тръгнеш с яшyиuyκ, ома- кози човск н!злeвe в годинн. си Трсбе
дс амс едан ямурлук, И. Paлноков, Барутен буквар,
Ощд: Впиз—м в годися.
НАВЛИЧАМ / НАВЛЕКА БЕЛЯ <НА ГЛДВДТА> някому, Оьзлмиaм н-иnня■τπосτE
на някого. стаиам причина някакви н-шnmяτносτE дм епочдτтτ някого, — А пын ти.
момко, кашо еума. за сзобобото. аз (а шо кажи. чя нашите момчетии само дсл. ще »а
освлекаш на глозашс- Д. M—nо-вскE, Доппо е иnдмe. Кашо осшанохо насаме, Р-бен иeе::
613
— Душ» човек е тиоят еaчо. Мoиеп. Ди ши кажа, съвестно ми е. че може дн щс ом но-
вл:е:ш 0^^ деля, Ем. Kоnaчоβ. Дъщдпнτa на партизанина.
Юще: Aокaпиим / локaпим (донасям / доссеи. стоиарвам / еτоβ—пн) Осян <см главата >-
НАВЛИЧАМ / НАВЛЕКА РАСОТО. Понaчуидпяβмм те. Мaн!лпmп взс да мн стека
шouп-мuuп: лпч-зcmвyзaх, ч: и само с нсго можс ба сс живей. .. И тоаавс мн мина прсз
уми до повлека иucпmо, Нв. Кирилов, ЖдпмeE.
НАВЛИЧАМ ОИ / НАВЛЕКА ОН БЕЛЯ НД ГЛАВАТА и НАВЛИЧАМ О> /
НАВЛЕКА ОИ БЕШЯ<ТД>. Самосш. ο.ο с αβ^, с някого. Намм , н-ирEяτноеτE от нещо,
е кодто съм те змея да върша или т което яотам_да помогна, да уепуди ни някого; там тя
създавам неприятности е нещо или е някого, — ^αβ^ο мс, християнино, — промълвя
прсз бликнало сълзи боленя!, —— а аз сым българин., . — Ама кск èa me πиuбeиu? Де
До знам кокъз са, що сн?.. .—-Кокво да пс лρ»вяf—спря пик еозeκьτ nиamыcmeе, —ОшДе
(и внuш, че елм! ба си навлеко ».ко. бсля? Д- Н-миров. Брмтн, — Ами но тебе лн
оспина дрв, Бoио. ба оправ.. султанската нcи!зепρuя? Симо деля на алаеспа сн щс нсвлсчсш
а нш хпи!m! ново мъки щ: eоκ!ρuт! Д. Марчеескя. Дошло — врем—, Ако лн пък се случеше
а ние (и цззьeaш полетш, какпо лρ»вeхu съссботе но, тогава си повличахме деляпа,
Бв»еκ»nu прелиташе в чуждиш: Дворове, полстс!» се nипмъκβ!х! прсз Дупките ни ограДат
а в края ни есент я остоее.е пяно: от ш!шaеone „пиленца“, я не, Кр. Григоров,
Позодомци, — Бпяе а Кипя все по грабноцп кръстосват, ще си навлекат някоя дел.,
Μ. ГрубепчЕДим. Прдз иглено ухо.
Юще: Вземам тя / зеем— ти (лок—nи—а сн / докарам си. турям ти / туря си. турзим ти /
тури— ти) Осян нм ипаиат— н вземам си / веда— ти (локanвaм ' си / докарам си. турям си /
туря ся. тури—м тя / туре— ти) белч<та>) Хващам ти / химн— ти (намирам тн / намеря си)
белят—- Купувам тя / купя ти Ослят—. Днал,
НАВЛИЧАМ ОИ / НАВЛЕКА ОИ ГРЯХ ПА ДУШАТА- Извършвам пр—отъппеняе
епрнмо някого. прегрспизам спрямо някого, който е неаянеш, — Нс б-май тека. Тошо! —
сепни ся спирати. — Болно щс да е мпмч:τп, не ся повличай зрях на еу.!пс. Г. Кара·
спавое. Снаха,
Юще: Вз—мам тя / взсми ся грях с— дуп—тм,
НД ВЮДД, знан (научавам)- Мноио добре, отлично (знaт). Μ за мене бс.е яcеп, че
и п. забелязва кръпките, И макар ди знаех yипκ! са еа зоба. успанш: ми се слепиха,
езикът мн се вДървя и а: можах Да отроня нито ' дума. Кр- Григоров. Отново н—
училище,
НД ВОДАТА МАЛКО ВИНО ТУРЯ, Днал, Голям скъперник (л).
НД ВОДЕНИЦА- Доил. Е пъпно 6-‘р-лнe, съвсем разбъркано- Къщоти около пея ни
иоДчанци, а п. еыτc,
НД ВОДЕНИЦА ПРАВЕН, Ниeοeбρ. Мноио иnин—егив, мноио бъбрив,
Юще: Роден нм воденица.
НД ВОДЕНИЦА ОЪМ ОЕ РОДИЛ- Нρeοcди, ЮОячам мноио да ^^-33-., мноио съм
бъбрив, ИпEHM‘Л1B-
НА ВОЕННА НОГА- Канж, В пъпни готовност зм война, еа ОорОм яли еа осъщ—етвн-
вмне са нещо, Нос вanмчв!мe .oипκo и смслс въоръжена ßпид! срсщу власппа. която борби
скоро ще вuзъитa с побебо. Епо защо ц.лап» партия я лмcτuзынo на военно пози,
Хар. Русев, По стръмнините, Слсд ocτпρoеccκпmп обръщения но Ком Ир Сян Централното
ρъκозпecmво но корсйскят профсъюза oзuлвuп с nпвuβ към своят: членове зс преминаване
но военна нога, Г- Kanисчaβоβ, Пътепися.
Още: На бойна поим.
НД ВРАТА МУ ЩЕШ НАМЕРИШ Н ЮТ БЪДНИ ВЕЧЕР ЮТ МЕДА. И ЮТ
ВЕЛИКДЕН ЮТ ЯЙЦЕТО, Доил, Употребява се ем - човек. коИто. когато яде, се кмпе.
Юще: Па Орадат— му щеж намериш и от Бъдни вечер от меда. н от Великден от
яйцето, Досл,
614
НА ВРАТАТА- Съио—м Огнено иля н—иоοр·лно предстоящо. Нещастието е еа βиo-
пста, а нов нсхавм..
Юще: На праг—,
НА ВРАТАТА МАНДАЛОТО, НД ЦЪРКВАТА КЛЕПАЛОТО, Ирон, 3— съвършено
пм‘чmоси неща. конто изобщо не могат да се ' ориапнвмт-
НА ВРЕМЕТО <ОИ>- ’· Някога, мноио отдавна, Виж ТеоДоро, в!cn!ρяu!. -повях¬
нала; а б-мат, чя бяла па βиыш:mп хyд!eaa». Ни- Вазов, Към -пропаст. Мъчно ма в. че
uзoзиuх на ерсмсшо бапя, че оставах eыa!n» му би глаД-заш, И- Иоинои. Женско търце.
На времето са е боло еaй-лaееuτo' къща в aллuτu пκпuuя. Г. Kanaοчмаов. Обикновени
хора. Йашu брсш в Швейцария, сам пътувал много, живял сби» волен живот, бол на
виeшcmп по върхозсше но живота, познавал се с aоu:шau. а сега се Η!мoρ!u. па ни!-
нocκпnп стъпило, Ст- Ц- Аасналов. Ееднсо оено.
2- Когато трябва да те извърши яещо; еаоeβпeм—нно. Бс.ко нсщо на мяcnпnп са и всяка
Сaдпτ на времето си, Ив- Вазов, Видено и чуто. — ТЫ! я — кимни с укор глава Йон-
еопuy — кошо ое са опичахме умс ни времето, Всяка иaбпn» е сладки с мярси, а па ся
вacαuα наДо.- с главеше. мocueеc, чя ημο пущано (ыно няма, В- Ндптоз, Η—тτъиn-HE-.
Още: < време /към 2 знач./,
НД ВРЪБНИЦА Е СРЯДА. Жарг, Никога, — Коза щя стоне шока най-после ?
— Ни Bρъднцau в сряда,
Още: На Март— а сряд—- Жарг.
НАВЪРЗВАМ ОЕ / НАВЪРЖА ОЕ НА ВРАТА на »якого, Днал. 1, Натрапвам те на
някого да те грижи е—- мене, да мс издържа ммτдпm—пно.
1. За ден— — принудително змставям някого да сд , океян за мене, натрапвам му се за
-съпруг—. ЗинаиДа Матвеевой лошеыmc нuβτρнп по-Добря слоиото му, опколсопо сам шо!,, ,
Т. му св нaвыивзuшc ни ирашо сего, κпa»mп той имс.е желание До 6ъ(с свобоДен, Ив. Вазов.
Епоха — кърмачка ни а—гикя хора-
Юще: Об—озим те / обеся се (ок—чв—м се, окачам се / ок—чи се. увисвам / увисна) е—
впaτи. Вита—м / висша см вр—т— /към 1 знач-/, Доил.
НДВРЪЩДМ ВОДА ВЪВ ВОДЕНИЦАТА па някого. Днал. Съзнателно явя неволно
нняого, служа ни неговите янтердон.
Юще: Напие—м води въз воденицата,
НАВСЪДЕ ТЕ ТЪРСИХ. ДЯДЮ ПОПЕ. САМО У ВАС НЕ ХОДИХ- Диал. Ирон,
Казва се на някого. коИто — извършил мноио риОота, но не е свършил наИ-гп—иното.
Още: Вред те търсих, иоп·. е—де у вае не ходих. Доил. Ирон,
НА ВОЯКА ГОЗБА МЕРУДИЯ, Иипе, Ед. Ни (въз) всят— манджа м—nудин-
ПА ВСЯКА ДУМА КАПАК- Готов отговор (употребява се зм бърз, остроумен оτиоeоn
при спор. еа умело нaирaв-но възражение). Нс можс. (а го ноеб-маш, той има но всяко
.ддма капак, '
НД ВСЯКА КРАЧКА. 1. Навсякъде- Враца,, . : остинало (оста нозиД: нввыниыдοо
тесни, криза и кално -uaaa,. .. а развалина нс всяка крачка, Аг, Константинов, Софян—
Мездра—Враца. П!мcmнoaн от шова словно минало пич вожДаме ни всяко κρ!еκ!, Кр. Кюпяв-
коз. Оградата се чюшка-
2. ' Поατотнно, непрекъснато, И тъй но всяки крачки ся срещат лиcчκo нeπи:оeолaшa, Но
-живошът е борба, Въоръжа ся с търпение а чакой, Нс прав път ло си — ще успее.,
Ечиш И—ГЕН, Де ти тоИ. — Кос — какво? Те този споряД meße а: е лн cьшеamылοм?
Вместо (а по кажч оспнаопи. шой ошнозо пя : излъгал! Тоя човек на всяка крачка пя
лъже. а ши са 3^3 До му вярва.! И, В—киноа, Следите остават. Мпρовпз са, πиaπошнa
.още за постояннят преслсбва^ия на полицаято,.., зи глсД» а страданията, за пnocноcmaτc,
която са ао съпровождало ои всяка сричка в неговата нелегално Дейност, К. Ламбрев.
Средногорски партизани,
Юще: Па венка стъпка.
НА (ЕЫВ) ВСЯКА МАНДЖА МЕРУДИЯ. Иион, Човек, който те мдсн нивснкъде,
където тряОиа и където не трнОв—. Край нсго . но няколко пътн мини Илия Б<aβpеыκм,. --,
615
а про всяко шuеoβoнc премяташе извехтяло, очукана евреинна, „Етю го и този таквснок?· —
... — И шой — ои всяко мсабжа — мвруДня,“ Г- Kиnaечaβоβ, ЮОииноз-ня хори,
Още: На (във) вонко гърне <и> мерудня- Па (във) βο^- иоеО—- (чорО—)' <и> м-пу-·
ЛEт. Иρпе,
НА ВСЯКА СТЪПКА, Вк. На веяна - крачна- Душата ом щсш: oзнпβо - Да се троввас
преД виДи на догапствата и зcuuκпucnocmо. конто е» вс.ка стъпка ом ся мяркаха в хубавия
румынски грид- Ив- Вазов. Немили еедрагн. Вабо се, че е нужно Да ся (оказва на всяко
стъпка, че бълаирана е ипд:n само зс озеш, Ал. Константинов. София—Мездра—Вр—ца-
И кажете, че щастието пя но приДружаваш: на всяка стъпка: нае като вн»eхмe само*
пътя през К!лe-Дyвьρ. който е най-скъпият пыт, примирихме се с ρaзепcκune, коитю щс
направим;., . тук узнахме, че можем (а обвм за ЛонДон прсз Днсп-Нюхавсе с 40°/о по-
ветото, отколкото през Дyвьи. Аг, Константинов. До Чикаго я назад,
НА ВСЯКА ЦЕНА- Непременно, безусловно, — Слушай. бий ТоДоре: из тръгвам по
р^еката, а пък по виж, намери го и му кажи, че съм Дошъл — той вο!ы- , , — А! Много*
Добрс! Номера ао и му кажи. апля то се, Ами οылρышcннп, па всяка aынu, ' Д. Калфов.
Непуща ли ед такъв иар—с- — Вырви! — казах аз. — И πпмнн, че трябва на всяка цсс^а:
Да успесш, И, В—днноа, Звездите над яат. Но Матсйчо еямuи:- търпение, шой ucκ»еc оса
всяка цене (а ся nρп.eo. ба обърне каймана: ни отговорнат хпи!, Е- Непков,. Настъпление,
НА (ВЫВ) ВСЯКА ЧОРБА <И> МЕРУДИЯ. Иион. Ек, Ни (въз) вони— манджа -
мeпулmт.
НА ВСЯКО ГЪРНЕ БЪРКАЛКА, Доил, Иипn, Вк. На венно гърне иохπуиик-
НД ВСЯКО ГЪРНЕ ЗАХЛУПДК. Иро», Вк. На всяко гърне похлуиик.
НА (ВЫВ) ВСЯКО ГЪРНЕ <И> МЕРУДИЯ, Иипn, Човек, който те м-сн навсякъде...
Яъддто трябва и където ' яе τnтбβa. И ши. исс щс се одиДош. Нс всяко зърнс мсрубия,
И, Йовков, АгО—ни- Липсво.е му шплn- плaτ а шпame nовnunoя. но шой компенсира.: всичко
това с пясиква неукротимо uюßовn!meлепcm. с друго Думи, пъх!.е си нмcu низсякъде и по*
изрази ос баби ми беше иъи всяко зърне шcρyeoя. И- Неениномов, Ако 6ях млад¬
— Систонак. защо се правиш ни. Дръж мн .апката—... Ами я реч:! ' Б!mп че ризбораш
руски, защо ос ся триеш? — А пък по но всяко зърнс мер-дая, ама са ахмак — з!ceaе»nп■
поклатя глава Бynyuono и 3!nоен! да сн сиаВо цигара ош вчсшояк, Е. Нспаов. , Настъпление·
Юще: Па (въз) вояка чорб— (манджа, гозба) <и> мeрулmт- Иипn. Па (във) βстко гърне н
пииen)■ Доил. ^№0-
НА (ВЪВ) ВСЯКО ГЪРНЕ И ПИПЕР, Днал, Иρпn, Човек, който ое мсея нaβеякъл—.
къдсто трнОи- я където н— τпяOии-
Още: На (във) всяко гърне <и> мерудня. Ирон.
НД ВСЯКО ГЪРНЕ КАПАК Ирла, Ек, Па вонко гърне πохnуиaн.
НД ВСЯКО ГЪРНЕ МЕШАПКД, Доил, Иро^, Ек. Нм всяко гърне иохпуш—н.
НД ВСЯКО ГЪРНЕ ПОХЛУПАК, Иипn, Човек, който се мдон н—аснкьл-, където-
трябва и къдсто не τnтбβa. Т. : ужасно любопитно. иска зcoеκм Да веuы и е но всяко зърне·
похлупак.
Още: На всяко гърне капан (еахчупак)- Ирон, На всяко гърне мсшмлк— (бърка.лка. по-·
хлупка). Доил, Ииоn,
НА ВСЯКО ГЪРНЕ ИЮХПУПКД, Диел. Иипn. - Ед. Па вонко гърне иохчуиин-
НА ВТЮРН ПЛАН, Книж, Нм мното, ноето няма първостепенно знач-НЕе; си място с-
второстепенно зяaоeни—, вадноет- Ако из се и»злoе!в»м в нещо ош Благое-мова и съм по-
доßыи ош него, ж я, чс. . сым отпокнал ос втори плин лочнопс сметка и интереси,
Нв, Вазов. Поим зсмя.
Още: Па заден план, Книж.
НА ВТЮРН ПЛАН ОЪМ. Книж, Имам второстепенно значение, важност, Гoвm
зобочо е ни второ план и ссга пя се ρ!ßпno по .^я,
Още: Нм заден план съм- Книж, Стон нм втори пч—н. Книж,
616
ПА ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ. Иρпн, Никога, Ще по плота Дълго сн ос второ прн-
m:cτзoы,
НА ВЪЖЕТА- 1- В cъеыτ, с вали, Мноио язоОняно, иропшβно- През цслоя Дсн
eyх»е: сол:» вятър я βoucmc на зыжсто-
2. В съчет. с льид. Пороен, проливен, много снпен. ДыжДыт беше си въжето и 00^0.4·
изгледа ди спрс скоро.
НА ВЪЗДУХ- Па оτкnEТО, навън. всред природата. Хорото, в лρ!зеuенo брсхн,
дяхс по вызб-х излезли, Дс. Ризцаетнянои, Херман я Доротея (превод), НаДвечер одuчuеc
да αвueз: ш!лκп нс възДух, · РазхоДксше но въздух освежава,
ПА ВЪЗНАК ЛЕЖА- Доол. Неправилно съм убеден а нещо,
Още: На кълки гсда- Досл.
НД ВЪЛКА Е УСТАТА. Нм смъртни оп—сност. ни гибел, Дамо не повярва на бумитв
ни капотина. Мнпзп яcеп раздра лъжати., , . Зилъгват ао а го вобят на еылко в -споте. К- Пдт-
танов, Морава звезда η^ε-β-, А вне момчепа, мослет:. Че де ся я инДело а еyлп от
същото по Махал Корез шоку-пак» (а излизат нашите санове οслиuuо ош вълка в устато??
Ю- Бояджиев. ПътенЕте, „М!Мнauτ! му nпa!nеκo! — cuыnu зс целия дu.cъκ ни лoшumo, псуеахи
ои ум стотината a.yиo. — Откыбе ся Довлече До но поДкара па вълка в устспс!“
Е. Мутафчиев—. Летопис ни смутното вр—ме,
НА ВЪЛК НЕ МИГАМ, Не се с■τрм-уβaм от нищо, не ое плажа от никакви опитност..
И шоаова шой no κ!B!: „Вае на вълк не мигайшс. зрат не лиыβaз!ùτы!ы От. Стинев, Под
нено слънце,
НД ВЪРБА- Иρпн. Никога, — Разправял ом. че (а мае: зиcшe. nиeз]ρamaбжιшme
^.ο Да се компрометираш, щял би се ρпèa пои Спимдолийскн а Зсмвбслскняш съюз отново
щял ба Дойбч ои иласш, — Ди сс ρпèa пои Стамболийски ли?-—усмихни се иронично
Bьκиuл, — Нс върби! — вметна шроснит Домакинът, Г. Kиnaечaβоа. Обикновени хора.
Нс върба ще ма зыиοы в!eш!,
Юще: Па върбовин—. Ирон.
НА ВЪРБЮЛИНА, Иипе, 'Вк. Нм аърОи.
НДВЪРВИПИ ОМЕ ОЕ КДТЮ В ГЛАДНО ПРОСЯЦИТЕ. Дишл, Станали сме
мноио, наоъбрмпЕ сме ее много,
<НА ВЪРХА> НД ЕЗИКА МН Е- ’. Знан нещо, но не моим в момента яеведнъд дм
се сетя и да ио гада; малко оотмии напълно да ся припомня нещо, което искам да кмжа-
Hcβыenьж в пристъп на злоба а отчаяние ττα въпрос ββ.β uвnuκз!u преД Манев, вunпвu
а пmaпβпиъτ му беше сега но върха ни eвнκ! му: — При еДно спокойно обстоноеко а главно
дез присъствие но руснаци у нас,,, .. шия госпобинчовци пя дяхс останало в κ»в»иш»m! и
полово» еuе, Е. Непяоа, Наетъпчепие-
2- Изпити—м тилно делание дм кади нещо, но съзнателно ио премълчавам, Дамян сс
пκ»иu.: ще ряче. оско.е (а бобово нещо. —— Кажа. що та е па езика, Дамяне — обърна сс
Ивайло към »43^ Ст. 3aиороEноβ, Нвмйло.
Юще: Па (а) устата ми е. Върти мн се (висн мн) см езика. Мотае ми ое са езика
/към 1 знач-/, Теки ми е— език— /към 2 знач-/, Иг—те мн сд см език— /към 1 знмо./-
Доал. Стои мн навръх език— /към 1 знач-/. Доил.
ПА (ЗА) ВЯТЪР. Оcmoи, Вд. ' Нм вятъра, Снощноша трескавоци ое бешс като тъй по
вятър, Ив- Визов. Под игото, И как ое ши омръзни, 6рс сонно, шиза пуспа борба, шези
пусто критика, Катю са πпшacля що труД. що чубо си изхабил... и за какво! За вятър,. ,
Аг. Константинов, Разпя хора, разня ил-мчE. И липшcοaы поДоДох. и рсвах капо гоβceσ, и
резня пам — „стри майка, βαοα жена, (^βαο дыеaauы — всичко но вятър, Аг, Констан¬
тинов, Разни хора, разся ядеаля,
ПА ВЯТЪРА. Напразно, напусто. б—е полза, Оез смисъл. Зилсаеала е зпρoчκ!m!,
бпρaaτ псспяп изстрелят: са — пя хвърлят κ-ρ.-шнτe па вятъра, 3, Срсброа, Бмлвмн·
ската битна, Като вибя, че никой ао ое слуша а чя си nиuκuвв! ои вятъра. дае Ки»еyο
сплоти пак H!йбcепβпmп nocшп, Мих. Георгиев- Ют зло пи ио-зnо. Тъй .ссно ля ся
617
пвчсля! лaUaτe. ma го пился па вятъри? К. Идтканов. Старото ар—м—. Оcnшв.еe nшин.
ли!и»еы ßи!еео. оп зиeмe ош време οоceme я пряспа рода, я нещо Друго о все nмиъчз!.β
еа жена сн ди песта, До не харчо но вятъра и До глеба (и свързва бесто края, Г, К-рм-
спмиоа. Ленто, — Разбойница! — зака.ы Коро, — Оборонца! — Нс вятъра с: Дырлошв! —
иeеc Пшатов, — Само дemп со еβ.emβ взоцишя. Г. Kanисвмиоβ. Обикновени хор—- — Чоиск.
който и!веuρa ош зсмеДелис. ня можс Да м: кара да сея на вятъра — копта о Петър,
Ив, Петров, Ношкянмт— люОоа-
Юще: Па (еа) атτъп- Остер -
НАГАЖДАМ / НАГОДЯ УХО- Доел, Мъча те да доловя еът слуха си това. кодто
о— говори. №·, свирн. или η^-ημ жум; оепужамм те. Р!иκо Клонката nпмнcuo, че Днео
незожба уш ба слуша пссенша на коренят: а сам Долепи страна до nиьcmm!, К, Иетнанои,
Бде деца.
Още: Давая / дам (надавам / садам) ухо /в 1 знач-/-
НД ГАРГИТЕ СЕЛЯМ ДАВА. Доел, Стин—г · еъвеем очмО, немъриминг е. Г!вu
6^:0! съвсем го съсипе. на аараипв ссл.м (азо.
НД ГЛАВА МЯСТО ПРАВЯ еяκпмy. Мноио уаид—вмм, тачи някого, Тя сввкъро си
па глово м.спо му ^030, · Той на глава място το ^ακο и няма (и па откаже,
НД ГЛАВАТА МН Е- 1. Длъжен съм да се грижи ем издръжката на някого. да ио
храня, Н!ρцouoβκп сс nинзнu: „Исшоно. откраДнах, Жено, бяци а вам Дал дог, Имам за, но
главата ма си. Т.х пахраеЦх, ОткраДнах, caиcеuх. eddudme м: — направих го, , .“ Ц. Цср-
ковоня, Правдата- — Сτоnuοumьτ ми я бол:» — nип(ылжu жената, — Цял» сюрия Деца си
ос главаша мн, пи ое знам какво щс nρ!βτ. И, Йовков. Женско сърце.
2- Длъжен съм да ее гриди, да пм0оτя зм някого или нося оτиоβопноοτ ем н—що.
Невъзможен човек : поза дuиeκτми^. - Ако той има время До хобо бе стреля, па ο:aп ос му е
eп стрелба,. . Цял граД му е па глсвапс!,.. Пияници, крождо, - казан, обири! Кг- Ц—о-а.
Войници. Оnuелa си, бсз някой (и я поглеДнс, Гана де и!вди!u» всичко и ся ядосзсшя.
— ХайДе, Пстко засп! Овце. жито. яДно ли е ои главата му! Ами нос ссбом ош село!
Ст. Ц- Д—симпоа, Стубпенеките гнпш, — Додрс, боза! Пиuд:иeme го до утре. И дез шова
ос но е само той на глаиати. Б. Райнов, Дъждовни а·о·п. — Леле, Пятко, какъв си би.! Пс пя
в!биaвяе бе! — Петко α-.ο.β зъзклоцанияша !, кошо че бе й Донесъл някоя скъпи nиeмяο!.
—Боuκп неща ти са но алоесш!, а пи за моите арсдяои са мислил! От- Ц- Даскалов,
Отубпссоянтд яяпя,
Юще: Нмам е— гг—иата си /към 1 зн—ч-/-
НА (НАД) ГЛАВАТА ОЪМ ош някого. Зорко Одн над з—ниммншята са някого, като
то ръководя н контролирам, Ако майке му ос беше ос главата му. той :Два лн ди имал
писък, успех в -чuuuиcτо.
Юще: Висн '(седя. стоя) е— (над) гчав—т— /въз ’ знaо./-
НА ГЛАВИТЕ ОН ОА. Има мноио хора, натъпкано е. наОлъснано ·. В ηχο влак
се запазя па злавоше си, много хора пъпувот с него.
НД ГЛАДНО < СЪРЦЕ >- Когато съм ия—дсн, Чя като 000.4 κ!κβп До .м, ни
—»(μ сырце посх река., д!οм в!cnτ. защото не ся вocπцз! но глаДно и ни стуДо, . - Ем. Станев.
Иван Кондар—в. Г!τп,. ... дя.с умен еоuβκ. От него сым чул До казва: и иоДата е виβeο!.
κoг!mп . пас. па гладно cыиαc- Т. Харм-сддЕ-а, Краят на едно детство-
< НАГЛЕД> 'КДТЮ ТИКВА НД ПЛЕТ, Ирон. Мноио грозен, неугледен. — А 6: тя
поглсД : κ!mп тиква но плсш — U4е4 (uиcκτоρъτ и се усмихне nи:зиuncлοп, Г- Караоливов.
Колеги- Моме наглсД кашо тиква ни плет. Поговорка. Худав наглсД капо пики» па плет-.
Поговорка,
НАГОВАРЯМ ТИ, ЩЕРКО. СЕКВАЙ СЕ. СНАХО. Доил. Уиоτnс0яаи сд като намек
еа нещо, обикн, неприятно еа този. зм когото ое отнатя.
НА ГОЛД МЕШННА КОБУРЕ- Доил. Нпeuгρ- Употребява се. нои—то някой шнма н-И-
необходимото, а ясни яли им— нещо, Оез което моде-
Още: НМ гола межинм Ежцоле, Дo!u. Нпeoги.
618
НД ГОЛА МЕШИНД ПНЩЮПЕ- Днал. ПоДозр- Употребява те, яоимто няноИ ням—
еиИ-необходимото, а нога или има нещо, 6—е ко—то може.
Юще: Ни гоя корем пищови. Нпeuaи. На гол— мешинм кобуре- Днал. Нпeuaρ. Па гол
тумбак пищови,' Нпeoзи. Нм гол тулум пищови. Днал. Нпдuaρ.
НА ГОЛИ РЕБРА ЧИФТЕ ПИЩОВИ, Днал. ПоДозр, Употребява се, яоиато някоИ няма
най-необходимото, а нога или има нещо. б—з ко—то моде.
Юще: Ни гоя корем чифте пищови. Ппeнaρ. Пи гол тумбак пищови. Подагр, Па иоч тулум
яжцози. Днел, ПоДозр,
НД ГЮЛ КАМЪК ОЕ НДХРДНВДМ [НА ГЮЛ КАМЪК ЩЕ ОЕ НАХРАНЯ]- Няма
дм остана ишмд—н; мога, умен да ое спраен е всяко положеня—. Мепгп е ачизьоз. но зо. камък
■сс оахраеза,
Юще: <И> е— сух камък се пахрмнв—м.
НА ГЮЛ КОРЕМ САБЯ. Днел, ПоДозр, Употребява се, когато някой няма ямИ·
неоОходтмото, и нота Явя има нещо, 6—з което можс.
Юще: На гоя корсм пищов- Нпeoaρ- Ни гол горды строжен пищов (сребърен пищови).
Дисл. ПоДозр.
НА ГЮЛ КОРЕМ СРЕБЪРНИ ПИЩОВИ- Днал, ПоДозр, Уиоτпс0яии се, когато
някой няма най-неоОходнмото, м иска или има яещо, 6—е косто може.
Още: Нм гоя корем чифт- пщаоВвХ Нпeнaи, Нм иоч корем строжен пищов (омОя),
Доил. Нпeuaи. Нм гоя тулум ΠE<oгeи>. Доил, Нпeoaρ- На гола мепянм пящолл. Днал.
Нпeuaи.
НД ГЮЛ КОРЕМ СТРОШЕН ПИЩОВ, Дисл. Нп(uги. Употребява се, когато някой
няма най-необходимото. а нея— яли има нещо, О—з кодто може,
Юще: Па гоя корем чифте пищов, Нпèuaρ. Нм гоя корсм срдOпnии пищови (о—бн).
Диал. Нпeuaи, На топ тулум пищов· Днал. ПоДозр. Нм гола мешинм шпцолл. Доил, ПоДозр.
НА ГЮЛ КОРЕМ < ЧНФТЕ> ПИЩОВВИ>, Употребява ое. когато ннкоИ няма
най-необходимото. а нет— или има нещо, Оез косто модд. — Театър у нос — шока е на γμ
-корел πuщмβ, — все ты! ниоοuеοм Добави офицерът, Т. Г- Влайков. Другари, Ссгс столицото
мощно зрем: е шиuчнa, само т-с-тим, съвсем нерядко, миза по някой лплycлял фенер.
А пък снощи има.: илюминация! Нс γμ κпρ:м пищов, Аг- Константинов. Що значи
„народът ликува“· Нова огиue!. х-дсва гриДино, а читилищоото зДанис всхпо, uзmоκъρτβοо,
Нс гол корсм, зοuец, чифт: пищова, Чудомир, Критик, Това, Депо ои прсДлагатс. знаете ло
що с? На золи корема — чифте №^30. . , Рнжпзcκuяm κпоπcρ!mнв... .. Дешо първо я побпосол
■обесщотасто зс Двойся о Две лева на - туДоДян, не : кашо пашня, а гнааеш, Н- Хайтов,
СъиenяEЦE.
Още: Ни гоп корем отроиен пищов (сребърни пищови, о—Он). Доил, Нпeoaи- Пи гоп тулум
иодооВ и>. Днал. ПоДозр. Нм иоч— мешинм пищоле, Доел, ПоДозр. Нм голя ребра чифте пищовн-
.Днал. Нпeuaρ, Па иол тумОак пищови· Нп(uaρ.
НА ГОЛ ТУЛУМ ПИЩОВВИ>, Днал. ПоДозр, Уиоτnдбниa те, когато шниоИ няма
нмИ·н-обхoлEмоτо, а нет— или ими н—що. б—з косто моде,
Юще: Па иол корем пищови^ ПоДозр, Пи иол горем строжен пищов (сребърен
пищови). Днал. Нпèuaρ. Нм иоч тумОак ппцовя. ПоДозр.
НА ГЮЛ ТУМБАК ПНЩЮВН. Подагр. Употребява се, когато няноИ няма наИ-необ·
ходимото. и нет— иля ими ндпо, б—з ко—то моде, Само Дочоолу,, . .. ня ДойДс у нас До види
велосипеда. но чухмс, чс дел кизил: „Нс зол т-мСсс — пищови!“ К. Калчев. При извор— ни
живота,
Юще: Нм гол корсм пищови. Нпeoaρ. Нм гола межшн— жпцоле. Доил, Нпeuзρ. На голи
ребра чифте пищови. Дисл. Нпeuaи, Па иоч тулум пящовя. Днал, Нпeuaρ,
НАГОРЕ ВНОЮКЮ, НАДОЛУ ДЪЛБОКО. 3— мноио лошо, безнадеждно иоnо-
кенцд. когато отникъде яе мод— да ее очаква подкрепа, помощ, Отговорът дойде сам но
устат» му: — Щс и(и в еcm!m!, . . — Нагоре високо, поДо.- - Дълбоко. ,. Кашо ДойДч еоβяκ
(maM.,. Какео Друго ба правя, , , Д- Тагда, Нчшнден-
619
НД ГОРНАТА НОГА СТОЯ, Днал, Знатен. внд—н еъм.
НД ГРАДУС, Пийнал я е ^3^-^ настроение- Опазим и кръчмешс, е шой вече них
граДус, Ол. Петрохано], Очакван—- — Дпдиc намерил, сиетинос, СеДно Дс, сеСдш —
... — би 3!иъчuш еДно вино .. „Май зeеβ : но граДус — мислвшв е шока зиeм: fae-
чполy'. Е, Нджиои. Настъпление,
НА ГРОЗДОБЕР. ще платн. Доил, Никога, Той »окози ο: β^^ пора, та и nзпunc
щя по ао плаши но гиовèоßcи,
Юще: Н— лукобрине. Доил,
ПА ГРЪОТИ ППАШНПЮ. Дo!u. ’· Мноио грозен човск (обикн. д—яи). Стаонмакас
Елинско си κпmuлп / хyдоcnnuαu кит' ош тръстие πuсmuuо. П. Р. Огив-Инов, Фатура нм
кешите,
2- Ненук—я. без зниоeяEe, непотребен ооаeк. Б:eДнß!тu, Дсто мн ся зъби като кърт, в мuеu
Дупки щя го натъпча, Ди не мс мясло, че сым ни тръстя nu!еuuп, Ц. Ц-nкоβсян, Свършило-
се дятото-
Още: Плашило у ирътншцл. Днал. /към 1 знач-/,
НД ГРЪЦКИТЕ КАЛЕНДН, Кпнж, Ирон, Никоим,
ПА ГЪРБА ни някого н ПА n4еuй ГРЪБ. НеполеуваИня спдлеτвaτи иля труда, оягяте н—
някого, — Та откыДя толкова noин? — лплцmo наивно и енcτоcъиeeчοп пя. , . — Жоес.п но
нош гръб, Станс:! — каза тихо, но зnyшumeлnп а Доверително Олга·, Г. Kaпaечaβои,
ЮОитновенн хора. — Само До сс махашш веДнъж ош алавапа ми. — Хе, (оно! Спяа» си сс
храшп-тнли но твой грыб, Чс туй малко ле сс харчове? От. Л. Костов. Мъдемр-зна.
живее пи моя гръб! Нс мпя и пи (^γη кашо мснс! Експлоатира ни! Н- Антонов, Е открито
море. ХиляДо гоблен ο!U4e тс дях» живели но гърби на оßcвлρuз4нumβ ceuτeц. бяха Трупали
догошсшва, П. Вежиноа, За честта са родината, И чак когото обърни х-даво работата,
шогсва я сееха. Нпcл: n!вe!еuх! Ганке, И п. същото uеmпиuя, И всичко туй па гърба но
κооncи!nоиum4. Ив, Петров. Ношнясат— любов, — Казвам то — ое .можс! Отбе накыДы щс
срамим имет но лuиτuзonuτ4, ще ги nи!βuш ои разбойница, Коквошо ям е mиядβ!лп, те сс
взело а са плашили — а: може ние би краДсм по шсхен гръб, П. Вежинов, Пмимта сяла-
Вожбозвшч па племспапи и тсхеипс длизки -спели бе постепенно големи
богатсшв! и преДимство, На тях κ^β β^ο необходима мeоaп по-зДраво власт, за да държит
в πмeецн4нuc остипалитс славяни. ош чяйшо гръд ся изДигналш, Нсторнн ем VII квас.
НА (ВЪРХУ) ГЪРБА СН я НА ОВЮЙ ГРЪБ, εϊ^έμμ (почувствувам и лn,)--
Ют личен опят. лично (ипЕтаам). Нос не иuзucκв»шc пук реферат по ocmпиoя и тоеа. по косто'
вие разсъжДаваше възвишея».. ,,, аз съм го азпотала па гърди си, Б. РаИнов, Дъждовни
веч—р, Никой от ония, която дяхс изпотило па свой грыб иодоишс, ос искаше и (а nммuеuн
за нова водна, К. Константинов, Път прсз годините, Нямо оръжия, по-остро ош еоз:.κпmп лу¬
кавство — той ссга го -c:и! »с своя грыб, Срещу поДобсн враг неговият меч : Дървен мяч,
Дешска играчка, Ст. 3aиороEHов, НимИго, Ксто л!ρτцвonon Боцман 6е изпипал върху-
гърба си най-с-ровише ycлмeuя ош nuиτнз!οcκuя живош, К. Ламбрев. <п-ЛноиорсяE пмртиемня-
Още: ПИ еоfбοгвeн<Eт ои> гръб.
НА ГЪРБА ОН ДА ПАДНЕ, ПАК НОСА б> ЩЕ РАЗБИЕ, Диал. За ооβeк. н—
когото никак н— му върви, който е 0—е късмет.
ПА ГЪРБА б> ЗАДЯВАМ някого, Ио-оялен съм в сравнение е янкого,
НА ГЪРЛОТО ТИ ДА ОСТАНЕ, Руа, Да ти преседше. да ед зад—ииж, да сл
ти е ло0nд от това, което ндеж (зм ЕЗризнианд на враждебно. непрннзнено отношение-
към някого, когато яде). И аз, пали е за амбиция. купих им ос по яДно изпя, ами по ц..
окс» им ДаДох. ma пя само печено ^^6^»., сми и суми сазДърмо оплюскахо. ос гърлото ом
Доно осшаня М!κ!и! Г, Kмпaсвмвоβ, Между нае да сн остане,
НАДАВАМ / ПАДАМ ВОЙ срещу някого или οβ^ и самост, Книж, Изразявам
силното ош недоволство, възмущение от нещо яли от някого- Фишосткото- пропезанбс
наДаДе вой, че „европейското цoзuuuв!цuя“ дяла шзл^жспа пи описност ош „^<^^Д1^ата пл-по-·
κρ!auя‘Λ и „oзτпеeпτ β!ρe!иcτзоu. Е, Коларов, Против хитяернема я негоеяте български -
6’0
слуги- К!mп нм казаха. чс трябва до остинит ои:. те поДаДоха иод. · НаДаваш вой, че
прядис бс плстят mпuκпвa много пари, '
НДДДВДМ / НАДАМ ДЪЛГАТА- Доил, Ютив—а някъде мноио надалече; иобтиβим.
НАДАВАМ / НАДАМ УХО (УШИ)· ’. Мъча ое да доловя оъо олуха он това, кодто
те говори. пее, свирн яли някакъв шум; отпушвам ое, Вс.ка зeчeи. щом (τдп Дпßρu сс nиußeиe,
плахо ешбаиаше -υ Да чуе кокво nρoκ!ввum с майка д, И, Ю- Тодоон, Идилия.
Тя час по час набавеше ухо. Доно долови оп осйбс гласа па свиркато му. П. Ю- То¬
доров. Идилия,
2. 0ьсnс.лоτооиЕaм ееям—ни—то ся я започвам дм опушим инимат—лно обикн, това.
ко—то ед говори; заслушвам се. Дзайсстиос (-.ο бяха посяДало в кръг, брузя бяха се e»иβeцлu
πп-ο!3!e. шрспя се сковах» по минбсрншс о ашДаваха у.е, зс ба не изтърваш някоя по-
цнm:и:ce! лρнκ!вκα. Г. Караепаиов. Обикновени хори. При и!бoпnп сДо» Ден се №.30 дпиц ц
Лсзо Bпe4нuчuия. Цслн.т еадит с 6ρ!.nп.. . той сс Μ^ακο мълком,.. и наДоДе ухо
сым οпзunume, Ил. Вол—н, Между дим свята, -Мuипзuяm съДц. ксто че взс Да наДаиш
уш а отпи nо-зплям! глътка оп е!еκ!m!- Ас. Христофоров, Откровения,
3, Обикн, ни η:^, Обръщам внимание на нещо, но—то ее говори, поддавам те ни чужди
думи. приказки; вслушвам те, Тя също бс eпеyл! вuпдαomв приказки, коипо с: и»внocях» из
граби зс нся.. . , Тя сбеам 6е паеила -υ с nи4αcбиcж:αu: съм .юбскапс злоба и завист.
Д, Тмлев, ПрдтпаненЕте т-мО-нн, ЧорбоДжн Аврам пя набиваше много -υ пи благочести¬
во!: приказка еа стироя хсбжня. Д, Тилсв. Железният оветялник.
Юще: Ааиая ухо. Нагаждам / нагодя ухо, Досл, /към 1 знач-/- Удрям / ударя ухо. Диал,
/към 2 знач.).
ПА ДВА КОЧА СЕНО НЕ МОГА ДА РАЗДЕЛЯ. Днал. Ни4O46и. Вд, Нм две
магарета - едно не мога дм р—ед—гн- — Вебиш ли ао еuшaиκоmм. но (ви коча сено пс можс (а
U»зècлu, смс Да зики — зная, , Все шокова са, Н. Хайтов, По земята,
НА ДВДМННД КОЗИ КРАК, Упоτnс0яаa се, когато зм малко н—що ир—τ-нлEрaτ
мнозина я τптOβм да ое разделя е— венчия.
Още: Нм петима кози крак. НИ сто вълци кози крик. Доил,
НА ДВЕ КРАЧКИ, Самост. оля ош нсщо, Съвсем Олизо- — Трифоне — ... — аз ос
моге бе жовся пук!. , , — как пека щс живеем риздслспи?... —— Гробът е па (вя
κρ!еκo. щ: си èпхпжe»., κпa!nп пожелаеш, Хар, Русев, По стръмнините, Гороломов
ρ:ен Да ^06: в одщипити, па Две срички от yеoлoи:nп, И. Йонков. Приключеният—
на Горочомое, — Елепя с мснс!, .. Нашето ком^снбсашспко е па Две крачка пmmyκa,
Д. Димов, Тютюн. ..А, можс би κanп мснс помни пn!зu ο4пдuκnпзcαu нощ а шоплоя вятър,
каойно ои nпзeплн бе сс и»зхпжД»мc ц.л» нощ посреД зама ни Две κи!еκu от полюс», носи ни
бyρon:fu Н- Антонов. В открито море- Училището му бсше па Де: κρ!еκu оп пях.
Юще: Нм едни кпaоки-
НД ДВЕ МАГАРЕТА ИСКАМ ДД СЕ ВЮЗЯ, Днал, Угоднича еднакво прсд две
протиини страни. Уж а хоДжстс беше лρпnue yеoлoи:nп, убсжДаваш: ceuяnome До нс
иaепτяn па постройки!», пък яДян Де» се разчу. чя и то! се запретнел До дырка зaи,. -
— На Две магарета искаш бс се eовuш. хоДжа, сме ДС бакалъм! В. Η·οτопоβ, Свстляна над
Родопите- .
НД ДВЕ МАГАРЕТА <КВШ> СЛАМА НЕ ЗНАЯ ДА РАЗДЕЛЯ, Прспедр. Вк. Нм
двс магарета едно не мога да рм‘лсπт-
НД ДВЕ МАГАРЕТА <КВО1> СЛАМА НЕ МОГА ДА РАЗДЕЛЯ, Пиeneßи. Вд, Ни
ди— мaиaпдτa сено не мога да рм‘л-πя, Бв то 00.0!: -празници не за довело па Две мазар:па
слами да разбелят, Л, Стоянов, Хол—ра, Той па бие магарсшс слама не можс бе разДсло,
ти щс то тълкува оßи!зu, И, Незнакомой, Слсд нае потоп,
НА ДВЕ МАГАРЕТА ПЛЯВА НЕ МОГА ДА РАЗДЕЛЯ. Прснсдр. Вд, Па две
мaимпдτa едно н— мога да разделя- — Всчс нищо ням» бе мн хорт-ваш зс n!иumc са.
Ако иском, мога До ти зо зыиnu. ама н.мс Да пи ао върни, .. Ни Две магарешс плява пя
можс Да рсзбслш, тръгнал смстка да ма иски, Д- Немяров, Братя,
621
НД ДВЕ МАГАРЕТА СЕНО , НЕ МОГА ДА РАЗДЕЛЯ, Нρeοeßи, Не тъм опоеоб—н
ем ηε^; н—нaлъn—н, глупав тъм, Генчо Заекът и Фачко Нпnчenп чашите ся ос Двлят. . .,
но пя мог»! разбела на двс м!Γ!иen! сяно, Ни, Вазов. Чичовци, Поми ония са nм-cлоcпдαц
оп мене? Нс, никак пя са способно, Ако оскапя Да засыпе. ни би: магарвшс сяно не мпa!n
да разДсл.!, Н- Фол, Рушв—т. — Нс алсбаш ло зя съДя са щурците, 6в. пък нис къДв сме?'
На бея Ш!Γ!и:n! сяно не разДсл.., плoιеях! сзспа с фермани: то. непабнал Фнлибв- оня
n!лρ!зuл дуеш в София — помагайте, оmъивuйme но! Е, Мутафчиева, Летопис са смутното
време,
Юще: Па две аииaпдτ— < нош> очмам не мога (сд зная) да р—едегн. Нρcαcßи- На дим коча·
сено не мои— да разделя- Дисл. Ни:nвßи- Па две магарета плява не мога да разделя, Ниcncди.
На три аaимп-τa плява се мои— да разделн- Доил. Нρcn:дρ,
НДДВЕ-НАТРН. 1- Набързо, — Синко, зс какво шocuo.f Ако си -мор:»- хапни набея-
n!nиu а оДя си лсаен. пий, жениш:, щс чакаме брстята ти. К, Петнинов, Хайдути,
— Щом е готово, сложи ucènuau трспезаши Да х»лα:ш ншбвβ-n!τиu:. К- Петнапои, Златната
земя, — Оставя. са молитви!: за нищо и никокео, — Как! Можс ли, ошче? Н: зо пcnuвτм. , -
Бпжв сохрани! — Ословя. го, пcm!eτ.l ГлеДаш (а претупа. nueec-n!τиu и Дш точеш нз
гпρome за β-^»^ , . Д, Немиров, Братя-
2- Н—бредно- ПреДя До прехвърля слынцешо. обраха aшρcзццuτβ, нихвърлях» зя n!eзc-ο!τиц
в κпuaτ! а лпn:злнхс съм сялото. К, Петимноа. Морава звезда къриава. Разпитва по
тънко, все иска (а узна: До βuaκnм, всичко! му пταпeпρo n!eвc-α!mиu, лмαяκпй ебягав
рамене и лиошьnκu „пс знсм“. а пък понякой зо и uвхпκ!, Мих, ГсорГиев, Ют зло па ио-зnо-
НАДВЕОНП ОЪМ СЕ НАД РАБОТАТА пи ».кого, Доил. Бъркам на na0оτ—τи си
някого. помагам ни ироτEанaτи страна да надене,
НА ДВЕ ЯОЛН <СИ> ВРЪЗВАМ КОНЯ, Извличам оОчаин от две ттраии.
— Твойто е Добре,.. Нс (зя ясли връзваш κпnя, Гиньо ^βα^ο Длан nиeв очилати си:
— За coипм!х човек я(нс партия е малко .. С, Оявряеа. Завръщане след бягство,
НАДВИЛ ОЪМ ОН НА МДОРАФА [НАДВИХ ОН НА МАСРАФА]. Имам лоеτмτпоно
средот]-. тиeодлиn съм достатъчно, еа да посрещна всичките си нужди и да хиnои. точното
неким, — То, изглсжДа, сн побешл ни шucρ!ф! си, щом си Дошъл До слуша. иeчн. — И ощс
кок!... Ти ела само До пи виДош ни сяло! Нс сме били никого πм-eобиβ! Н. Kaпмпmсβи. Разпети
идτък,
Юще: Надвия съм тн (надвих си) см харча,
НАДВИЛ СЪМ СИ НА ХАРЧА [НАДВИХ ОН НД ХАРЧА], Вж. Надвил тъм он на
мисрмфи. Друг път поп Hoκпu! ао cиeиnuл прсз пости., чс носи поля у Дома си- — Гиба
фир.мисоаиао! Гиби протсстантино. в!κсnuл му се с бастуаа той, — Набен си пик по
х!ρе!, а завчас вoбρoзu БогО Чудомир. бКьи-τ· ми арем—то, — Хрумна ма :(оо забсле·
жипелаа яДея! Ако я зывлиueшe. щя си оидзие па харчО—Ноли α^ορο uлaeдиom!, защо
се n!nucκ!т? — Н: се ο!mocκ»ш, а ми се ще (а му помогни, Др, Доеное, Непятя-
НАД, ГРОБ ОЪМ НАДНИКНАЛ- Доал, Мноио тъм зле, скоро ще умра-
НАДАДВАМ / НА ДДАМ ОПАШКА па 0:^, Днал, РмзяазамйяЕ. ирEτуптм от тебе ош
ндπo. кодто не е вярно. а е нзмяег—но от мене.
Юще: К-езма / гад— с опашки,
НД ДЕВЕТ ВЪЛЦИ ЕДИН ПАЧИ КРАК, Днал. Употребява се. когато ем малко нещо
претендират мнозина я трябва да ол разделя па всички,
Юще: На ото- вълци кози крак, Дouu, Па три куч—тм един пачи крак, Досл.
НА ДЕВЕТОТО НЕБЕ, чувствувам ед -(почувствувам ое). Мноио добрс, оτnEоπо.
чудесно (те чувствуема), Морозов изскочи от шубрака, ръкува се с ДяДо Пето и зо ^^000 (и
свеня, Сτuиeцыτ се почувствува ни eeзemмτп небе- К. П-мОреи. <р-лноиоnекн партизани,
Юще: Нм ссдгото (део-тото) н—6е.
НА ДЕВЕТОТО НЕБЕ 'СЪМ- Чувствувам ое мноио доволен. щастлив. — Други на мое
м.спо Днес, козето го nпеρeиoхa кашо с(ин aoи. ба боло пи eeβeτпτп небе оп Дрогост, и
аз cτκ!. плана»! нмем въз мсне, Ии. Вазов, Ивайло,
Юще: Нм седмото (десетото) себе тъм- Па осмото небе тъм, Досл,
622
НА ДЕВЕТ ОЕ КАЧИХ, НД ОСЕМ НЕ СЛИЗАМ. Доел, Ирон. Нд умен да от¬
правя ометнати-
НД ДЕСЕТОТО НЕБЕ, чувствувам е— (почувствувам сд). Вк. На ддвстото небе,
НД ДЕСЕТОТО НЕБЕ ОЪМ. Ек, Нм деветото небе съм. Нс пста!! гобино - апяn сие
се паучо Да чсп: и аз бях пи десетото неб:. Н- Kanaлшдиa- Н—уговнмият-
НДДИГДМ / НАДИГНА ГЛАВА- ’. Сoшпcτ. или срсщу (прошив) αлκпгп, нещо.
Проявявам нeполоннeннд, непокорство, отивам нeиокор—я; аъебунтувам те. аъставмм. — И
селската роя naèuaa злое». Свл.еопв дязеп от еoфuuaum: ан, пук, в граДа дязсп не се
покоряват, сво: аскет, Д. Ташев, Прдтпмпекнте камбани, Това обаче а.мс До е заниза все
ты!, едаи шло Друго земи, сдаа или Друга чист от гяурите - - ще се лρпдyжè!m — пс
зeеc небогат глави! Д. Мистоа, Хайдушка кръв. Тсзи, κпumп нДеахо оп източно
Еленско, разправяха, че myиaнme оп Тузлуке пак нсДнаслн главе- В. Г—шовсим, О-ддм иолннm.
Е^^н^сствопо надига глава, Струпва ярост!! си поб Духовенството., Н. Дnaиоаa, Кчим—пт
Юхnнлснн. Българите н.мсхс оръжие, Пык и До имаха — кой смссш: сега би побягне
глава! Г- Kaпмелaβоβ, Освобождение. В пези тежки и неспокойно Дон, когато κпαmиoиeзп-
люцияпс надигаше глава. млсбнпе школници д.хс па своя nпcm. Дс. Стано—в. Първитс.
2. Ставам надменен. надут; βъ‘иорлтβaм се, надувам се. Откакпо забогатя. той много
оидиапа глава, · Н: но(иаод толкова глава. пс си πозeеe ош другите.
Още: Надигам / надигна сос /към 2 зπaо./- Вдигам / едиин— (вярвам / вирна, навираим /
нмвиря) игава, Повдигам / повдигна глава /към 1 знaо-/.
НАДИГАМ / НАДИГНА НОС, Отивам надменен, надут; βьзиорлтЕaм -те, надувам се.
Ссстра по катю »»Догнала нос, някого не поглежда,
Юще: Надигам / смдигна глав— /въз 2 знач./. Вдигам / едиин— (вярвам / вирна) пое·
Н—зирвам / навиря пот /във 2 знач./.
НАДИГАМ / НАДИГНА ПЕРКИ и НАДИГАМ б> / НАДИГНА ОН ПЕРКИТЕ,
Жара, Добивам високо самочувстви-. започвам да ся въобразявам, че мноио знан я умен да
върша атEоко; започвам дм вадничМ. Стога си наДигал ncиκц, пя зuжe»и ло, чс сливаш
0^4.40^,
Юще: Надувам <си> / надуя <си> (вдигам <си> / едиин— <еи>) п^т^рКи^’^«^:>, Жара.
Вадя перки. Жарг.
НАДИГАМ ОИ / НАДИГНА ОИ МУЦУНАТА. НеоДобр, Възиоnляβмм се, Откакпо
nмиyчoκъm ао похвали еДнъж, паеоапил си е муцуната кошо пуяк! Д- Калфов. Под юдното
небе.
ПАДЛЪЖ И НАШНР- Във всичкЕ посоки, нaβсткъл-. Плъзнеха πыдшиц, пазваоти и
горско стражаря, одхобнхо целия кър, кръстосваха ноблъж и α!muи корията, Г. Караепаиоа.
Снаха, Бuви актьор и ссншннс, зъριиuл най-н<^1^!^:^можни родопи. nиeдиоeuл сияло ниДлъж а
нишор. Б. Шиваче]. Нсп—пека литератури,
Ощс: Надвъд и жир,
НДДЛЪЖ И ШИР- Вк, Пидчъд и наияр, Неубържом възторг зил. yuoaomв ноблъж
и тци, От. Дичев, 3— свободата,
НД ДНЕВЕН РЕД. Канж, За осъществяван—. за извършван— или еа рa‘nдшaаинд а
най-Опието бъдеще. — Та ожени лн се?—отведнъж лρпм:οu иaзaпвпиa Сшояа Власе, —На
Досеян реД, И за меня дойде кокошиш! нсДеля, Μ. Яворски. Хората се промениха. Когато
Раковски влиза в обществения живот,, ,,, но даевео рсб бе выпросыт зс отДслянсто пи дъл-
гаротс в cuшоcτпйοo еcиκeo чрсз откъсването нм от гръцката n!mρu!и.oя и, ЦариграД-
Г. Бакалов, Г- О. Раяовеян.
НА ДОБЪР ТИ ЧАС- Нρ:н:бρ. Върин ся. махай се, където ненаж н— мд ин-
тердоувап. — Bплαоeyмue н.м» До nпзuплoш — зоко.с попът, преблсДнял от яб, —·
койт не желае Да се вразуми, ято му пыля! Нс (оßыи му час! К- Калчев, Живите
помнят- — Нс Днмomиювeeα ще му пратя китка, Ако ще би я вземс. ако ос ще —
па Добър му чес! К. Пстканои. Бсз д—ца. Комуто отърва — Да слуша и κ.^α, комуто ас
отърва — па (оßыи му час! Г. Караочаиов. Делегат, — Добрс, па Добър пи чес! Никому
0^» До прсча, но и ни мснс никой ба ос ма nиeеu, Μ. Ммрчевоня. Калофер войаоди-
623
НД ДРАГО СЪРЦЕ. < удоволствие. с радост. без съпротива, Нся зcoеκu . лмcиeиuхu
сыс засмяно лице. всеки ни браго сърце я вземе.: в каруцата со, за До я в!вeдe в граби.
И- Йовков. Пnиклюодπняτa па Горочомое, — Дпдьρ Де». овчарю! — Дсл боа (обро,
М»нaп! — Ще мв гости. .ш. ове!ию, с копаня мuяκп- с паница cuи:nc- с лъжица ш!cълaβ?
— Гости. бях шс, М»αзп, пи Дрого сырцы, смс αлшuш. Ечиш Пепин. Сила н хитрост. Миналата
n:бвuя по нейно желано:, с косто ся съгласях пс Дрого еыиac- нзu.зпхм: па и!вхпèκ! пид
Бпρпeп, в лu»αoα!ma. Кр- Велков, Сего Борово- И неистини старецът ся зее с зпu.мп -сърбае
(а търси кълчили дьρuогa. , . Старецът мс покипи До го придружа а аз сс съгласях па браго
еыиαe. Ем. Отанеи, Козелът- — Сл-.ай, Борис, по си - ома. ρ»дпn!, но щ: трядеа Да мн
помогне.. , . — Не eи»гп еьиae- Ешо. Да вечс» логана в боракоша и тръгвам:, Б. Шив—чев.
Писма от Южни Aмenняи.
НД ДРЕБНО НЯМАМ. А НА ЕДРО НЕ ОСТАНАХА, Доил, Употребява се, когато на
жега ценит дм дарят някого*
НДДРЮБЯЕДМ / НАДРОБЯ някаква ПОПАРА и НДДРОБЯВДМ / НАДРОБЯ ПО·
ПАРАТА- Самост. шля αлκошy. Причиннв-м янканин непринтноотя някому, създавам
неприятно, обърнано положение. обикн, с интриги, клеветя, Какво ne пвалн все съм
плааипати!. , . Токова попари n»èρпßuхшы, че назаД и до искам: — не мпж:м бе се върнем!
П- ВсдЕпое, Напати сял—. — Бпжe, боже! — бизнс глава стсрото, — Б!κзо сме имало
Да папам с лизо κyеκ» липκлem»- някаква Да ся не иоби макар! — Ти я надробо паз лпл!иo! —
рсчс Юрпалано- Г- Kanaспмиоβ, Снаха, — Ти обо виж какво ко.» ся глася ба забърка
прсДсеДателят — казва Д:шoи. — Хубава попори ще ви наДробн! Д. Гувнпни. МТ станция,
„Кой пробиДс озaeτc?u — „Ислям ага ао πипдuдe. внсам, а ао купи Хаджи Влесн“, ..
За ^αβα β^ο е нвлu боя сшорняш епз:κ, Знаяха шс: 00^!.: зина поп Сτпйκо, попарото
о»еродихи Друго — κ!С!лб».oяτu и Хаджи Блссш, Е. Мутафчиева. П—топие ни смутното
врсме. Чу а съсеДната па Жвл., и еДно скрити зuоиueпcm ся сыб-До в сърцето ù. В себя
ся тя всчс бешс увсрсна, че с Мерайола с поДродн. пичалнцкът пая nоn!иu, От, Чипянинрои.
Първа жертви,
Юще: ΗaлnгOяаaм / еилпо0н някакви трици, Дробя (елпобнβим / тлпобт, з—Оърки—м /
забъркам. св—ряв—м / еβaпн) някакво попари -
НДДРОБЯВДМ / НАДРОБЯ някакво ТРИЦИ. Самосш, оля някому, Причинявам
μη-γεε н—пртятяоетн някому. създавам неприятно, обърн—по положение, обикн, е интригн,
клевети, Банята ся нвnьunн със смях, говор и зикички. Босна!! cκоеu. ^(ρ^^^α^α се по
(:6:.ητ мсса и кокни: — Ей. солеатоте преби нос со ни ниДродолн някакво mиuau, ^0 ди
знeuш какво ще излезе оп пях. Ст, Чнчинииnоβ, Първа д—ртви-
Юще: ΗaлпгOявaя / нмлпо0т някаква попари (каша). Бъркам (забърквам / забъркам.
обърквам / объркам. разбърквам / разбъркам) някакви трици.
НАДУВАМ / НАДУЯ ГАЙДАТА- ’· Започвам да плачи снчяо. с висок илас
Отчаях ся преД дcзнзхпenоcnm! и наДух гайДоша ·— поДсмът/им, а сълзеше шскеш по
ß-вome ма. И, Велков. ОтъпОи до небето, Ненс ся повийки οac!ш-nom!ш и »»Ду асйеата сым
същото о» ломоиnuκ»- Елин Пдлшн. Щъркови ип—ада- Т. го Глеба. глсбс. по току вa-
плака- . . — Е, защо небу гейбаша сега? Ст, Ц, Ааскачои. Етснно с—ео. Ебно лκпβеeακ!
(ойб: Да cьоßuu. че nпи:c удало бащото па сбно шпмoеc. Мпшuевτп рсвои, чс и ер-запс
поДуха гайДитс. Ем- Станев, Иван Конд—реи- — Хлап: — ивев шой cαoзхпeon:uнп- —
широко му пκпuп врала, — Ηη^- eозeеeи! капо го замыкает и еnи!жuиcκоmо nош:и:ннe,
щс асб-с гсйбаша — обиДн се Тюлсз' и кимна кым млаДсжа, Г-Караочаиов, Обикновени
хора,
2. Сuшп песи. Плача силно. с витон игат. — Сыèшuеы е! — каза еoчоτп.. . — аадуза
гейбаша оп супрно До зeчeи. М, Груб—илнеии. Прдз иглено ухо,
НАДУВАМ / НАДУЯ ГЛАВАТА па n.κпaп, Ставам причина с“поеτотннEτ— си при¬
казни. повтарян— пи —дно и също н—що или вдигане на голям шум ннкоИ да почувствува
умора, главоболи·- — Ибо пра баба сн Да пи ДаДе cueeыnuτ- Е-х», щс м: изкараш оп ■
οыльиnыαuв, мeпгп м: зρъοκ!m. Главите мн наДу. Да ши се пиyρo макар,. . Г. Краде, Де си
знам. Слсб κ!mп Дон нарсД ма ч подувал главата с пстцифрспи числа и аритметичен Дей¬
ство., той сс усмихва Дяволито а минава не мпρзоβ!ma азбука, Б- Рийпои, Господин
Ниной.
НАДУВАМ / НАДУЯ ГЪРЛО и НАДУВАМ О> / НАДУЯ ОИ ГЪРЛОТО, ’· Зм-
иооиaм да иияам. кр—щя иля р—а— мноио вятото, — Олелс, Любчо св прсбо! Олслссс! —
надухме aъиu! нос, От. Ц- А—оналов, Бялата погача.
«424
2. Само нысв. Енгам. крещя явя рса— мното вятото я продължително, Бсшс вено ρcβτouп
беде. по цял Два (»6-30.4 гърло.
Юще: Дер— <си> гърло < то> /нъм , ’ знач-/,
НАДУВА ME / НАДУЕ ME СЛОБОДИЯ. Ниыncдρ. Проявявам своеволие; своеволничм
НДДУЕД МИ ОЕ / НАДУЕ МИ ОЕ ГЛАВАТА <КДТЮ ШИНИК>. Чувствувам се
мноио умор—п от голям шум, разправиш н не мога да възприемам нищо, Нyßлoκ!na псислово
,р:вс. .. — Няма ля До тръгваме? — мръщи лице Млсбепов, — НеДу ми сс главата в па.
луДница! Б- РаИнои. Господин Ниной, Децата по цял бс» нзра.п, викат. пч.п и главата ми
с: нОбузо кошо шиник,
Ощд: Отми— ми / ст—се ми ичаиат— като жиник.
НАДУВАМ / НАДУЯ НЮб. Разсърдима ое, нацупвам те, И Нязул аиДул сбое нос,
ос му се - nρuκ»вз!. И- Йовков. АгО—ни- Бсшс се нсмусоло — нобула нос, капо киМЫк
мыле:еc — nипaпβoия лн камък. че и тя , · Б. Ндсторов. Ариф я Раменни,
НАДУВАМ / НАДУЯ ПЕРКИ н НАДУВАМ ОН / НАДУЯ ОН ПЕРКИТЕ- Жарг,
Добивам високо самочувствие. започвам дм ош въобразявам, че мноио знан и умен да върши
всичко; започвам дм βaднmом. Нсдсй До ао хвалиш, ще го ο!κ!и!ш До си eeèye персишс-
Юще: Надигам <ои> / падиием <еи> (вдигам <си> / едиин— <сЕ>) пер1'К<те>,
Жарг. Вадя перки. Жарг,
НАДУВАМ / НАДУЯ ПЪРЛНЦД, Нацупвам се. муся се, сърдя се. Кум с: сърби.
кум ся бу: / ... А кумици, а κ-мoa» / αoeyu! πъилнц!, Народе— и-тeн-
НАДУВАМ / НАДУЯ ШУШОННТЕ някому, Жара, Излъгвам. измамнмм някоио,
НАДУЛА ОЕ БЪЛХА ДД НЗБЪЛЕА ОЛИВА. Днал, Иипn. За човек, който иск— да
извърши нещо, което не е по силите му.
Юще: НаДуги се бълхи да изоере очни—- Днел, Иρпn. Гиy6п-
НАДУЛА СЕ БЪЛХА ДА ИЗОЕРЕ ОПИВА. Днал, Ирон, Грубо, Ед, Надула се 6ъчх—
дм язОълвм оляв—,
НАДУЛА СЕ ЖАБА ДА НАДМИНЕ ВЮПА- Днал. Иρпn, Зи ооβeк, коИто нот— да
извърши нещо. но—то яе е по сивитд му.
Ют Ееоповмт— басня ем дмОатм, конто иекмча ди стане голям— колкото воли я еатови ед надувала,
донито пмярмя е— пукнала,
НА ДУМН. ’. ОО-щано, казано (обикн, се отнася еа нещо, което в същност няма да
о· изпъчен или няма дм се осъществи). Това Дружество щ: взсмс пари оп банката и ще
го иuвб!3! тук дез големи формалности и с малка лихва. .. Дпди:, но ло е но Думи само,
И. Йонков, Ждτиaпяτ. А млабсжнпв з»ио си? Нв общежитие. а полип ди ши изградят,.. -
— Нс Думи лссно — възДъхна euи:κлоρъл, — Та хора мн Дой, Работно соло, А, Гуляшни.
МТ станция.
2, Привидно- Курсът пс и:еoncueo. непримиримо борба срсщу фашизма или съвсем не бешс
възприел. нлн беше зьвnиuыτ c»мп еа Думи, без убсжДснис и воля за борби. без желание
за Действителна лпдaпmпeκ! па Н»иmнлm» зс шокове дпиßo- Г, Димитров, Иогятнчеекш
на ЦК нм БРЦ(я) пред V контр—е ни Партията, Оßыи!3! семо ни бумя,
НД ДЪЖД И НА ЛДПДВИЦД. приказвам- Лекомислено, б—з да мисля (иnEкaза^aыA
—Хе, да имаше Людпбиomoе. ло (ατα и!6пm! плаши... и аз мнеувам поД αcгпβ»τo команДо—
коза ХаДжи Смuпn, ЙорДан го озглсба cmρпгп: —... Хабжа. ти nиuκ!вз!т па ДыжД и ми
л»па1еица, Ив, Вазов, Под игото,
НА ДЪЖД НД ВЯТЪР- Днел. Радко. понткои—- Той бсшс лпе -чсаок още от еачл^(^1Т^. ..
Ибс.е ни Μ^οοη: пи 6ыжД но вятър, >3- Вмеов, Нова земя- Той πпcыщuв!шы пи (ъжЬХ
на вятър курсовят но правото: βcoеκоmп му зиcмc поглъщаше uвyчouaныτ на соцашлосто-
е:cκ!mo литература, Ни. Вазов. Пъοτьn тент,
Още: От дъжд см атτъп-
40 Фпaзслnоинч-с рстмяк. т.
ds
НАДЪЛГО И НАШИРОКО- < наИ-иог—ми подробности, мноио подробно- Рoзлumeu
м: ниДълзо и нешироко за всичко и за зснчки. Μ. МирчевенЕ, Тихо пристанище. Том Яа
Бодияа наДълго и nштuиоκо му разправя.: зс прнключспияпи, κоцτп е преживял, Елин П—гне.
Ян БиОння ни луната. Твоят, шоссш мпяm Добър прияты., нДва nпщыc и но: и»ззпв»ияхмβ
ниДылао и nшшниоκо, Той ма поправя 0.^0 пиuзα!euτ. конто трядеа до вαucш. Ем- Отандв,
Иван Кондар—и,
НД ДЪНОТО ВРЯЛ И КИПЯЛ- Доил, Който има голям опит, коИто е извънредно
опитен. обигран, понеже е прекарал вонтанин непит—ншн. трудности, — Ксрапояпа щс
oвлcзc оля чс е съвсем незнаен, шло пын чя ч някой Дърт комита. ои 6ыοмnп врял и кнп.л,
Зах- Стоянов, Запяетя по българските аъет—сян,
Още: Ернч я кипял.
НД (В) ДЪНОТО СТОЯ ас нещо. Иодотрсн—вам, подбуждам да ое извърши нсщо
лошо, нередно, във врсдм н— нняого. като аз самият оотавам скрит, Той ρ!вди! зебного,
чя в Дъното ни тая проява стои мълчаливата Hoκплuн!. От. Ц- Даскалов, Стубядноните
ΠEИE. От лоза ся вижДе кой слоя в Дъното но отежнената одстапозки и Европа и свяши.
а. Вечереи новини. Нс Дъното па всичко стон аваовияш враг,
Още: Па (в) дъното съм.
НА ДЪНОТО ОЪМ на οβ^. Вд, На дъното стон ни ηβ^, — Мръсни жсно! Тя е
пи Дъното ее поя история! Както мъжът й по-рано nпèyчu Гана до ударн камбааопа. та
хпи»n! бе сн разграбят нравел:, сега пък пи. кулачка осдна ся и»вnuе» до бие камдааспс
а неправо за смях Нчnoцonч, От, Ц, Даскалов, Стубгеноките пипе, — Hoмъеβнс са —
измънка Драган,. , — Та нсли вeuчш, е.л ден пя сым воДя.» оп eezoL .. Тод с ни (ын^ло на
всичко!,., И- Г—пеа, Вик от тъмнишитм. Ни (ыноло ни ти:^ю история си пегознше eciipUHmcjitK
НА ДЫРВД ОТИШЪЛ. БРАДВАТА ЗАБРАВИЛ- Доил, Вк, На дърва отишъл, бnмл-
вата не аз—ч,
НА ДЪРВА ОТИШЪЛ, БРАДВАТА НЕ ВЗЕЛ. Днал, Употребява се. яоиато някой
еабрааЕ нещо вакпо, Оез косто не моде да свържи naбоτaτa оя.
Юще: Па дърва отишъл. бпaлβaτa забравиш.
НДДЪРВНП ПАЛЦИТЕ, Жорг. УмряЛ-
НД ДЪРТ ГЪЗ. ЗЕЛЕН БЪЗ. ПоДозр, Употребява те, когато някой не ое съобразява е
напредналата си възраст, а постъпва игя се оОлнч— по младеитЕ,
Юще: Пи отар гъз, зелен бъз- Нпдoгρ.
НА ДЪРТО ДУПЕ ДРЪНКАЛО, Днел. Нпèoзρ- Упоτпс0наa се, когато някой нд се
въобразява с напредналата сн Възраст, а постъпва или се о0чEоa по мчaе^eдкm.
НД ДЪСЧЕНОТО СЕЛО, Доил, Е гроба,
Произходът му ед свързва с обичая да ед змпмЕтτ умрелите а дъсчен ковоeт.
НАДЯВАМ / НАДЯНА УСМИРИТЕЛНА РНЗА ни някого, Книж, Вземам пeжEτeπнн
мерни трещу саодβочEтτм на някого- H:пдхпбнмo си еружнипс -cнлюτ ни многомилионната
aимн. на мора, па зси,^1^^ пороби, кошт ас С!мп Да отстранят заплсхспи ош пои сестоесо
конфлнкш, но и до поДянол усмирителна риза но онези, които (пдлuж!uom горящия факс.
до дурсло с беруш. а. Работнич·сто депо,
Ощд: Надявам / надяна усмирители— ризница, Книж, Слагам / сложа уомирштегп—
ризи. Книж.
НАДЯВАМ / НАДЯНА УСМИРИТЕЛНА РИЗНИЦА но някого, Книж. Вземам репя-
егня м—рки срещу своеволията ни някого,
Още: Ηaлтβaя / наднеи усмирителя— риза- Княж. Очагам / свод— усмирителна ризници-
Книж
НАДЯВАМ / НАДЯНА ХОМОТ няκпмy. ’. Ограничма-м свободата на някого. вземам
ио под властта оя.
2. Оденвам някого,
Юще: Надявам / ниднси юпир (ярем).
626
НАДЯВАМ I НДДЯНА ЮЛДР някому, ’· Ограничавам свободата на ннкоио,
вземам ио под властта тн,
2- Юдесвам ннгого. — Т-с» мн се κиоu някаква, но да виДим, каква ще излез:, — Пфу,
κип.лс ши ся, — лρчнcдичжuлчлαо го прекъсна мамо, Бипu се. може би. осму — бе му
еадяеат юл!иo, От- Чипинитрои, Хлеб наш насущсяИ,
Юще: Турям / турн (слагам / сложа) юг-р. Надявам / падне— хомот (ярем). .
НАДЯВАМ / НАДЯНА ЯРЕМ eяκпмy, Вк, Надявам / нaлтс— хомот някому,
НА ДЯВОЛА КАМЪК В УШИТЕ- Дн»u. Вк- Нм дявола <му> куржум в ужште-
И пое и!дпm»m» Зероико: нвбеля-Две. тъй потръгни, лмеnмρτ всичко, Но дяволът —
камык в ушите му — ое стон морно, изпика о Зероена. Ц, ЦсрковстЕ. Н— оτъnаи-
НД ДЯВОЛА < МУ> КУРШУМ Е УШИТЕ- Възклицание. е кодто се яетазеи под—пиняе
да не ое случи нсщо лошо- B!иe!, око не можс До сс горДся с миналото, мпжβ да ся
хвали с ßъe:ичτм — нейното честито м:cmоnмuожчοue мн казва лоиш. Дий бож: ——
еа 6.3^» му куршум в -.οηβ, >β- Вмеоа, Живописни България- — Отпам се вuзьpнax
сиромах а с ρ»зκuсneeп з^Дразе. ,.. зопесх сс за оня сеят. — Спиго (е. на Дявола му
куршум в ушите, Ни. Визов, Казмлареяата царици- И пука сым в пълно почти уеДинсние.
но чубнашо прероДа ли, Друго ли настроение — аз сым лп-блaaпeoρчн сега. а понеже от
зчeиu врсмсто οoй-лоcuч стана худсео — но Дявола му куршум в ушит — ез съм Даже
вссел, Из- Вазов, Писма до Евгения Марс.
Юще: Па дяволи камък а ушите. Дшал-
НА ДЯВОЛА ОПАШКАТА КЪРША- Досл Умен да правн нещо мноио добре,
изкусен съм а нещо, Им» големи cмeенaцa в 00.4! село, ама е6оо ома таксы.. . но
6.3^0 пn!иκ!na κъρma- Н. п. Филипов, Риенази на ловеца,
НД ДЯВОЛА ЮТ ЗАДНИЯ КРАК НАПРАВЕН, Такъв. който ип—ЛE33EКзи почуда.
удивление. Тя твояпс cβuиκa, на Дявола от в»eαuя крик е оипраиена- Разплака мв по хсй,
разплака ме мсне, κ!иoй! И. Иозноз. Чифликът край границата,
НД ДЯВОЛА ПИПЕР В ОЧИ. Днал. Възклицание. е което се язнази— ^»-4-™— да
се ое случи нещо ложо.
НД ДЯВОЛА ОЕ КЛАНЯМ, Поп. проклет, нечестен човек съм; върши яeоeеτяE депа,
НА ДЯВОЛА ТАМЯН НЕ ДАВАМ. Днал, Голям скъпenяEк съм.
Юще: Па Ооим тимне не лииaя. Днал.
НА ДЯВОЛА ТОРБА КАМЪНИ, Диал, Възклицание еа изразяване са подегмпие да
н— се случи нещо ложо.
ПА ДЯВОЛА ЦЪРВУЛИ ОБУВАМ- Доил Голям хитрец тъм, мноио съм хитър.
НА ДЯВОЛСКО СЕЛО ЧЕРКВА НЕ ПРАВИ (ЩЮ ТИ ТРЯБВА ДД ПРАВИШ НА
ДЯВОЛСКО СЕЛО ЧЕРКВА]. Досл. Не се залавяИ е нещо, кодто може да тн донсс·
неприятност. от кодто може да ся язп—тшп-
НД ЕДИН АКЪЛ ОЪМ с eяκпaп [НД ЕДИН АКЪЛ СМЕ[- ’. Имам еднакво мн—ние
е някого (имаме еднакво мнение); мисля. разсъждавам еднакво т някого (мислим, рие-
еъдлaиимe еднакво). Колкото за момичето, сочки бяха ои ебан акъл сыс леля му Слпйκu,
Само нс cτиueo Bьτпзuцu не се зτρз!еe, че 6ябо Славчо ще (иДе жшбчеапа са упучкс ни
ебно сираче, Ала Другите наДвиха, Т- Г. Влийков. Дтлоиaτa <чaвооиa унуни. И псм дс
браго, че оп утре щя почнат пρuοmo, макар ощс (и не 6е минало ни стрино Ссести, чс
таки стаеа а не можеха До са ас я(ц» асы. бащата и сина, .. Кр. Григоров, Ново·
домци, — Мъж. мъж. смс нв обичам из мъж До мн ся преплита яз κи!κum» кошо копнО:
Намврсп: му радота, До се в!лuc! тим някъДс, — Па ди ао οсnиoβuм кмет, — бум»
Янко, — Опспъпям му. И аз искам (а сым по-свобоДен,., като тебе, — Нс вдин икъл
сме, Яeκп. — изсмя св ЗвсзДо. и зъбите ! длвсшахс. и пеumβ ! светнеха, Елин Пелин.
Аз ти той,
2. Ирон, Мноио сн приличам т няяоио (мноио ся ирEШEчимe). обикн, по необмислените си
действия н иоеτъпкE- Кольо Моряко млъкни, но нос всички гракнахме и лплua»лn се намери
627
в небрано лпз:: — Бре, зав синца сп: ни сби» акъл! — позасмя св лой, К- Митев. Прее
бури, И Двамата со на вбио икыл и все пакостя правят.
Още: На същия акъл съм, Па един ум съм-
НД ЕДИП ДЪХ, Мноио бързо, наведнъж. О—з спEnияe. БогДан uвρcеβ на сбин Дъх
всичко и спря Да си почине, От- 3aиорOEнои, Ден поечeл—н. Б!n. прочете писмото на яДно
Дъх. Μ. Грубепчтева, Прсз иглено ухо. Той всбесае протсали До ссбс си яДна чаша и я оз-
празно жабно, но сДне Дъх. От. Зaиоnоиπов. Легенда еа Св. София. Бпг!τо св одърно съм
Константно, хоеыт cиβиα! възторжения му позлее. — Свспли цезаря на Бъuгaинτ, смс. ли да
сложа в eпзeme ти ммвmп лρβκлонβαoβf — рсчс на сбие дъх Константна, И- Вълчев. Стъпала
към ' небе,
Още: На един сочук-
НД ЕДИП КАНТАР ЩЕ ДОЙДЕМ, Досл, О -дн—кея недостатъци оме, Н: мн за
хвала, и Двамата ни ебно кантар щ: бодДат.
Още: Едно см- ни raеτиna- Дш»л.
НА , <ЕДИН> КОСЪМ, ’. Па съвсем тънко. малко н—що. Викнех но выжарит
вeи!eо бе сшоскаш, а пък аз пуснех κи!κan! си бе плуваш выв зобето.- . . Нпaucèe»х ο»aпиc
Ди зобя κ!κeп сшива и позова зсесл.зах, че въжето.. - .. До лмлозuнс се е nρпnиouм: Пукат
вървеше,. кося, Дсто сс коса, на косым. П- Х—Итои. Дивя разнази-
2, Съвсем Олизно, н-nосn-лπо- ВсДныж гониха nплпeoe час Зорка., кучсп на Гурко,.,
Нш н.κпuκп. пыли Зпρκ! бсшс на κпcьм. но е послсДноя мпмβαn ycnлв»еβ ба сс изплъзне ош
примките и сксчо.в в канала на иeκaτa, О. Сτпaτmсв. Самотните вятърни мелници. Можеше
лн. (и загине зс οο^ човск, когато в ни косъм ош цсл!! си? Е. MуτaфоE—вa, Летопис ни
смутното врем—, Ебе» сега шой ρ!вßни!ш: ucmuecκпmп значение на 6-мнтв и се ужасява.:
от огромната смелост, κп.nо гоенно осреД 6е притежавал — бс.с сс бвожил е» косъм
оп смъртта или поне но косъм - ол султански. гняв. Д. Мантов. ХиИдужна кръв,
Юще: Нм конец, -Па влакно, Днел. /към 1 знач,/.
НД <ЕДИН> КОСЪМ ОСТАНА- Сыс слсбв. uзи. сыс съюз дл. Без малко, ниомигно.
Защо mпβa мпмuеβ, което но косым деш: пcτсeaлп бе вαгu^c.~. cmпcиe првД него лъ! спо-
κпùαп а кафявоше й очи го глсДаха ρ!бпcmοп и вuнβcβαо? И- Йовков. ОтаропчантнояЕ
п—иендЕ. Не вдин косым пcτ»e» Да ои издият κ!mп κyе:na, Ив- Вазов, Под игото,
Още: На конец оотини, Нм елитно оетиса- Днел.
НД ЕДИП ЛАКЪТ МЯСТО, Съвесм близо. ни малко -разстояни—. — КъДе за в
кръчмите?.,, — Хсй там. в уличката. , . Нс сби» .акъл място! Д, Дстонов-Тонеч.
К—а станах шампион,
НД ЕДИП СОПУК, Вк, Па сдин дъх, Тея Дълго мплнnв» нвnпзн!no.m приятел я
aзбъибпиa но вдин сол-к, гб:то св : κ!3!uп: 3—х. Стоянов. Записки по- ■6ьптиnοаmτс аъстанин.
НД ЕДИП УМ ОЪМ с 0.^^ [НД ЕДИП УМ ОМЕ]. ’- Имам -лсaяво мн—нн— т
янкого; мисля. пaзтьдлaЕaм -дн-иво е някого (имаме еднакво мнение; мислим. разсъжда¬
вам· —лнaкио), Двамата драпя д.х». еоеазо но ебно ум. ,. Ицо, лп-зол:мняτ, мнсл:.: и
Πрβмoеuя.β зс -Двамата, а Мнρп ßьиз»mβ бе се съгласи с нсго. Д. Тмясв. Пр—спансянте кам¬
бани- — Стена бспутсп ол т-со. . . — Аз и:инх лова вече. .. — Браво! Не ебан ум смс
било, Ни- Вазов, Нова зсмн- Дпκлв са но " три умс пβвчκomв дпuяиu.. , Най см: пък на
с(иа ум: Да се вДаансм —... — всичко срсщу дпляиuτβ. От, 3aиороEπов. Ивайло, Бащите
ас· бсшс на еДно ум с ДяДото, Той смяташ: Людс» ба с: изучи в Нuпвèoвcκпnп гръцко
yеuuoи:. (и се отрока и До стон: по-късно шсжъс търговец. Д. KaпмлшИосв. КаравдчоЕ а
Пловдив,
’) Иипe. Мноио си приличам е някого (много си приличаме). обикн. по необмислените - ся
действия и постъпки. ДяДо Русо нс βuжб!еe .οο^ лошо в лоза. „Млсби хпис си. мocл:е:
си лой, ни сби» ум са, защо До ос се съборил?“ Н. Йовков. ОτanоплaнEHскн легендЕ.
Още: Па същия ум съм- На един -тъп съм,
Н> <ЕДИН> ХВЪРЛЕЙ КАМЪК, Η-лмч-о. съвсем близо. Хв пам 6^-, κпм»й ни
хвърлей. камък, е: простираш: полешо,, Хар- Русев, По стръмнините, Гне»хм:, играехме,
бо^очкахм: се, а мпмuеβm!n» дсрях» цветя. И лъ! До късно в cuβeпдceeumc е»cпзβ. защото
Huπoнacи!mш - се намираш: само на хвырлсй камък южно оп засосаше сграби па френския
колсж, 'Ас, Христофоров, Ютнровеняя-
НД ЕДНА ДЪСКА с οяκпaо. Наравно с някого- Той — „госпоДин оκоuuйcκa оочилняк!“'
Нв госпоДин капитан, нс доиu госпоДин Стоянов, а „госпоДин околийско нuеuuοцκ!“ Сонком
д: — но вдои дъски с Hсео Киндврвз. . , на чбна дъски с ρ»вαюτβ nρпcmuau а сялсобуро,
сонт са управлявали осолоя!». Г. KanиеnмЕОЕ. Обикновени хора¬
НА ЕДНА КРАЧКА. Самост. ало ош ο:^, Съвсем близо, Живея на 4600 крочко - от
гридиеота.
Ощс: Па две крачки·
НД ЕДНА КЪЛКА- Лдтно, б—з дм усeτт, Нс вдни кълна щв изкарам още сбои
гоДина за лβнcoτ,
НД ЕДНА РЕКА СМЕ СЕ ПРАЛИ, Досл, Иипα: Нс оме пятит Ολεϊηε, ' н— еме
пигатви роднини,
Юще: Моя майки я негов— н— eлсa рска ся праши ризите. Днал. Иипα: Па една рска ' та¬
ти припи дрехите. Досл, Иион:
НА ЕДНА РЕКА СМЕ ОИ ПРАЛИ ДРЕХИТЕ, Досл, ^ο. Вд, Нм една река оме
се припи,
НА ЕДНО СЛЪНЦЕ ОМЕ ОЕ ПЕКЛИ, Ирон. Не оме шитик близня, не сме
ПЕтакия роднини- — Н: е (ошом чужд: зълвата ои неговОя ДяДо : бала стрина но лслят»
па боба ти. — Нс сбно cльοaβ св пекло! Не. Визов. Службогонци-
НА ЕДНО СЛЪНЦЕ СМЕ ОЕ ПОСКАЛИ, Днau. ИипΗ: Нд оме някак Овязкя, не оме
ПЕКаЯВЯ nОЛHEHE-
НД ЕДНО СЛЪНЦЕ ОМЕ ЯЛИ, НД ЕДНА МЕСЕЧИНА ОПАПН, Доил, Ирон. Не оме
нитаи ОвЕЗки. не см- нинаквн nолπини-
НД ЕДРО. ионоnт (приказвам)- Преувеличено, с преувеличение н обикн, Оез да
съм запознат добре т нещо (говоря)- Лссоо : (и се aоuпиu на eдип. но nо-eоßиc е всичко ди
св провери ни място.
Ощд: На ангро,
НАЕЖИЛ ОЪМ ОЕ КАТО ЕЖ- Вк, Наддил съм ое кмто τaпмлдд.
НАЕЖИЛ ОЪМ СЕ КАТО ТАРАЛЕЖ- Измръзнал съм много. настръхнал съм от
студ, Излизай всчс от мпи:nп. че си се н!вжou κamп таралеж,
Юще: Нмсдшл съм се като ед.
ПА ЕНТА СТЕПЕН- Княж. 1. СлеД nиuл- Извънредно мноио, кр—йно, Планина
човск — и:еc са шой. амс глупав и шантав ои вота слепен, Взсл До часшо кюнци. ципи
ся, мырсн ся, и шо вuио? Дс не св мъчели бабашо, И пери не иска- И, Гджее. Вик от тъа-
нипата-
’, Слсб същ, Извънредно голям. изключителен, О—зподоОдн- Чубак ни ваша степен, Финти-
въмρκ! но ваша степса. '
ПА ЖАБА ХЪРЗУЛКД, Досл. Ирон. Употребни— се, ем да сл изтъкне. че нещо нд
подхожда па някого. яе му nрилEои, не му подобава.
Ют догов, : Ни гот· ряпа и см кабм хьпзулгм-
ПАЖЕГАЛ МИ ОЕ Е ЕРАТА. Днал, Иона мн се нещо, решил съм ое еа нещо,
ПА ЖИВОТ И СМЪРТ, 1. В съчет.- сборби (война и под.). КоИто е трайно ок—тточдн.
който се води е етични отпи и донраИ- Но: излизаме в борда па живош и смърт срсщу
α:мaon: и шсхаяш: българско агсепи. зс да 3!лuвoм имота си от оaиußз!нβ. ceлuиum! си оп
U!зρyе:αo:, Хар, Русее, По стръмнините, Великия! руско нароД, кодшо οяκпг! бе.:
побвдил аспобсеамат армия ои ' H!nолcпα:. - №^0 До се готви за ßпρßu ао живош и
смърт. Ем- Коралов. Дъшдртτa на пaпτизaнmсa- — За nucαeнao не ще осшее: времс, боял щс
бъбе ни живот и смырш —., . —Или ний щс ceьиенм с татаритв. яли тв. с нас- От. За·
иопоEHОB, Ивайло- Рано призори го напаДнахмс и избихме nпчлц бо крак. Нс тяхно
м.сп с: явиха Див ново еcτΟ: .. З!nое0! Дълго борби ао живот и смърт. П. Вединоз,
629
Звездите над нит, Ням» точка за споразумение. е.м» бум» за пиuмuиcοюβ! Има само
борда — борба ои живош а смърт! Г- KШnноз. Светата троицм-
2- Однкн. в сычст. с боря е- (Оня ос, воювам), Крайно од—оточ—но, докраИ- Есесозецът се
боиβтβ оnе»яαn — но живош и смърт, — но тяснат Дупки. в κпяnо сс 6е.е пъхнал,
ограничава.: Движенията му. П- Ведянов, Папата типа, Уплахата ои nyиaumβ от мпcκпβ-
aюmc бе голяма. - . Те знаеха, чв войната в обявено и че (зя зβиц с: боят на смърт и
живот, К. ' Петнаноз. Преселници- Ош българска сшрино нямаше всче анто сдои аобао
п—.к!, неравният бод продължи на живот о смърт, Д. Пинкое, За земята бълиаронм-
Той 6е.е и!зеи!u всичко в вдин миг,. - Доро »: слуша.: ломпиοuκu си Игнат. кодто му
ρ»зκ»зв»еβ от коя страни боелu зверовете, как прескочили, как Бьuчп сс борил : тях па
живоп и смърт, С, Севернят, Ветряло от смсдмлово дърво.
3- В съчет-. с въгnгο, Който е от извънредно задно, рджавмщо значение, Въпросът за
хляб» е лози периоД 6е.е въпрос но живоп и па смърт, Ол. Тръшетя, Неотдавна,
НДЖУЛВДМ (НДЖУЛЯМ) / НДЖУПЯ ГЛАВАТА <СЬО ОДПУН> α.κпмy. На¬
карвам ос си някого. нахоквам някого, оОикн, като ио E3облEоaЕaм в нещо ложо.
НДЖУЛВДМ (НАЖУПЯМ) / НДЖУЛЯ НОСА ои някого, Ги-дп: Заслужено наругаеим.
нахоквам някого за негови простъпка; много се онирвим някому- — Нсжулох нм носа зс
тяхното β»a»боοmcκп ynи!зuβαue и uвßпиU: Ни- Визов, Каеилареамта ц—рица,
Юще: Натривам / натрин (натъртвам / натъртам) поем. Грубо.
НАЗАД ВЪРВИ. НАПРЕД НЕ ВЪРЗН, Днал. Зм човек — много е твърдоглав. не
«класн да направи нещо.
НАЗАД Е ВРАЧАНСКАТА ГЮРУЛТИЯ, Днел, По-нъоно ще се случи н—що неприятно.
щс има някакъв сн—сдмл-
НД ЗАДЕН ПЛАН, Княж. На мното. косто няма първост—п—пно значение. на място е
второстепенно значение, вмжеоот. Гиядβ! обич: бе ся cьж!u.β!. чс ившорыш ас е спрял
eоcm!mъено своето знамение върху одриз! но Шлосера. . . Межбу (αΓοη: одрези по. герой
е дадса но забсн плюе, Ем- Петров, Живите помнят, роман от Кам—п Kмлосв (рeцeнзит).
Освен това американските монополи. които все лпecчc се α»cпеβ»m кым Инбо. а Пакистса,
сс спрсмяп бе нзмвспяп на забса план аеалийскоп: империалиста, в. Ют—чдстедн фронт.
Г. Стойчсз се помычи (а πиβнβcβ одраза но Исак ос заДва план, а на негово мясп да изводи
оброз! на Иванко, Т. Стоянов, Против иодц-нтвaссτо на лnaммτa Нваено.
Юще: Па втори план. Княж.
НД ЗДДЕН ПЛАН СЪМ. Книж, Намм второстепенно значение, важност- С това,
κпcmо я но забса план, сега е.ми (и се вoeцм!β!мc.
Юще: На втори план съм- Книж. Стон си зад—н клас- Книж.
НАЗАЕМ ЛИ ВЗИМАШ- Досл, Ирон, Уπоτпe0тви се. когато снноИ доеаон яещо
съвсем малко-
НД ЗЕЛЕНО, продавам (купувам. изяждам и др.). Пnслвanиτeлсо. преди дм е
дошло времето ем н—що (продавам. купувам и др-) (обикн. еа рсаолта и под.)·— Остава
.сгат: песшрана! — Е, ипм искаш — nипб!eох кру.итв но зелено, — Цвятко кимна е
глава, прибра n!иuτβ, К. Иеткисов, Морава звезда аъриаиа. Всичко св вoлaaaш: па вcueeп,
всичко прсз техниш: [н— чорОаддияте] ръцс мноезашс, Г- Кмраоланов. Месило. — Нс.
ВоаДо е казал дс бъбеш οuaиu(βα и па. .. — Амс капо отворил успи Н:nκп: „Той Да е
длoaпeoρce, че само го глодохм^с, Той си озяДе нигриДашо на зслсно!“ От, Ц- Аиокилое.
Стубл—псиЕте липи,
Произходът е свързан с дивота е българското село от сдлм.л—оноτо ня минало, Чсето непадналите в армИна
немотия селяни. ем да поепдпеaτ някои свои нмподитепни нужди, продавачи си безценица, оОиннои-но прсз
зимата, οл-лиипиτи „з—лдпи" реаолта от нивите н иnaлEсmτс ти иля жива стона са оегоките опенуг—нти
Юще: На зеленина. Днал.
НД 3ЕЛЕННЦД, Доил, Вд. На зелено.
НД 3ЕМ(]<ТД> НЕ СТЪПВАМ, ’- Днел, Вьеиоплтл съм те. дърда се нададено.
надувам те.
630
2- Мноио съм nмлоοτсн. мноио съм доволен от яещо. МлаДеше авивсти ао зсмяпо ас
стыпеише, цялото aρc:еβ ош щестис.
НА ЗМИИТЕ В УСТАТА ПЛЮЕ, Мноио е зъг, пронл—т-
НА ИГРА, вземмм (гnaит)' Несериозно (вземам, пр—ан), Всичко взсма ао изри, за нищо
а: иска Да мисли. + Нсправох го но нара, пък по стона хубаво,
НАЙДОХ МЕКАТА ЖИЛКА на αβ^. Дочаках нмй·уло0нит момент за н—що,
НАЙДОХ ПОХЛУПАК [ЩЕ НАЙДА ПОХЛУПАК] но нсщо. Съумях (ще съумея) ди
дам сполучлив, остроумен отговор за н—що, в—лπaиa отвръщам са нещо. „Бря, чс вис- сой·,
ст: ограбило рс.!“ Ами о я му найДох похлупио: Р».п ч. казвам. спореД ceβmaцτβ. бийнов,
К!κβпτп пaρ»euе. в токово ще cβдαcт, Н- Хайтов. Писма от пущинаците.
Юще: Намерих похлупак.
НАЙДОХ б> МАЙСТОРА [ЩЕ ОИ НДЙДД МАЙСТОРА], Попаднах (ще иопaлнa)
на по-опитее от мен— оов-к, който успя (щ— усисл)ди ое оправи с мене н дм мя дадс з—спудепото-
Нс Другия Ден из сслошо св разправяше, чв някакъв войник нощес падил кмвтс. — to!
щ: си аойбч майсторе! — зсосевахо сс хпи!^еu, Г. Kиnaοлинон, Обикновеня хор—, — - Гер¬
мания пß.вuu! зпйα! но Съветския съюз! — рсчс ммме:mп. ,. Томс ся -смахни с
презрително изрежсея: на cnoичccопτо си лице. — Е. много шетаха по свело тия .3060,
амс оад-свтов си найбоха мoйcmпρoе — иβе: лой. Г. Кмрмолмиои, Неверникът Тома-
Юще: Намерих ти майстора /в 1 енaо-/, Намерих О—ч— (кръстника) сн- Днал.
НАЙДОХ ОН МОСТРАТА [ЩЕ ОИ НДЙДД МЮОТРДТА]. Доол, Зи лошите мя дели
н поведение ннноИ човск като м—п— успя (ще успее) да мя отмъстя или да се оправи с мене.
НД ЙОТА- Поне мално. Тасева в солата па nпзнсαuβmм — т. по Дава Да nиовρβш не
само cвплn» слабост. но и сладостта па едруаотв. на свеша. в който живее., А сл:Д като
лвдпъж си зи вибял, взсмс. (а β.иβ!ш, че е выв eпuяmo ти До лиомβнuе с нещо τ^ο
сбъркан живот. Да го изместиш лпec на йота — с стероею му, криво русло, В. Мутаф-
чи—вм. Летопис ни смутното вр—ме,
НА КАКВОТО ЮНЮ ОЪМ- Днал, Ед, На такъв (кой. тон) рсд съм. — Той Добрс
^030, бешо ибе ба я поеиди о (о я nмоτмβοu- .. Чв па каквото с оно свае пя, ос д в
дип л:κп До сера с нос, Т. Г- ВчаИнои, Стрина В—наоанц— н спах— И,
НА КАКЪВ АКЪЛ СЪМ- Вд. Па какъв ум съм,
НД КАКЪВ КРАЙ ЩЕ ИЗЛЯЗА. Какво ще стане с мсне, какво ще ми се случи
(обикн- еа нещо лошо)- Ти му разправя дез До помасли. но косые край ще излезем-. Бт
До то е но лпмпи: А- Н-миров. Дело № 9.
НД КАКЪВ (КОЙ) РЕД ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ αлκпaО: Е какио положение отивам
причина да язпадне нтноИ, 'Бuτ си лпооρuuu мъжа си с шо. сълзи, виж па кой реД го
eпосρo. Р- Стоянов, Майеторя-
НД КАКЪВ (КОЙ, ТОЯ) РЕД ОЪМ. ’, Досл. 3— жена — бременна съм, С измонува-
нсто ос Дни и нс(влн Тонко сб nпзβеβ нuлρβeз!шc в з»mρyeeяβ!e:nп:.. Като бе ои тоя рсД сего,
Коuеп сс страхува.: До я пуснс пак с eпзиoз!чκomβ но аизита. Т, Г. Влайков. <ТnEC—
В—нговица и снихи И,
2, Hлопй яло нещо, Намирам се е лошо положение. състояние, — Каня за, пък не
вижбом но опй ред* в зcuеκо пук. Рaзmβпиceп кешо в плевник! П. Ю. Тодоров, Самодива.
А тя от Ден на Ден стои» лп-κanиuвαС: Н: ся виждс ни сой рсД я, сми вся търси кисело
мляко и са плеска лицето, Μ. Грубежлиева, През игл—но ухо.
Юще: Нм каквото оно съм, Доил.
Н> КАКЪВ УМ СЪМ. Какио мисля, какео трон, канао възнамерявам да ирaин-
Амс, бай Стефане ~ стресни се Бора, — часой (а се раздерем. ^α^η ме, (с ди
знам на какъв ум си, И, Вълчев, Стъпала към н-Ое.
Юще: Па какъв акъл тъм.
631
НА КАЛЕТО БЕГЛИК ОЪМ ХОДИЛ, Дисл. Мноио съм стар ш отдавна помня.
Свързва ее е времето, ноимто е градена Видинската крепост, където Оъгиари см ходили да· работят без¬
платно (П. Гъбьое, ПоаговЕЦЕ и иоелоeиони изрази по говора във Видин. В—лшао Търново и др. — О6ПУ>
дн; XXV. 1909. с, 31).
НА КАЛЕТО КАМЪНИ ВЛАЧИЛО. Днел, Ирон-. Зи мето от стар добитък; --за
старо мдто,
Свързва се с времето. ног—то е градена Видинскат— крепост, къдсто с добитък с— нарили камъни за отродди »
(П-ТъОьое, Пословици и послоeEояE изрмзн по говора във Веден. В—лято Търново и др,—СОНУ,- κη-, XXV, 19‘09И
с;Й1),
НД КАЛУГЕРО ДЕЦАТА ЗАПЛАКАЛИ, Доил. Иипα: Употребява ое, зм да ед
иолOeрτиe. че пятой не го е гриди ем нещо, че нд се е разтревожил.
НА КАЛЪЧ, Накриво. кото, УДарш го ои калъч.
НД КАМЪК ТРЕВА ПОНИКВА / ПОНИКНЕ, "Наттаиа голямо плодородие, Пък тия
^6010. Дсто св казва — и на комык прска поникна. И. Йовков., Ждτeиnяτ-
ПДКДРДПН ВЪЛЯ. А ТОЙ МИЛЯ, Днал. Употребява те. когато някои трябва дм
свърши някакви риОота, а той я прехвърля на другнио,
НАКАРАЛИ КОТКАТА НА РАБОТА, А ТЯ ОПАШКАТА ОН, Употребява ое,
когато няноИ трнОи- да свърши яннитв— риОота. а тоИ я прехвърля на другиио,
Юще: П—кaпaли лисицата (кучсто) е— р—Оот—, а тн (то) опашката тя·. Казали (рскли)
ям' котката, а тя н— опашната ти.
НАКАРАЛИ КУЧЕТО НД РАБОТА. А ТЮ ОПАШКАТА б>· Употребява те, когато
някои трябва да свърши някакви риОота. а той я иnдхвърлт ни друинио-
Още: Накарали лисицата (котката) ем р—Ооти. а тя опашката си- Казали (рекли) ем
кучето, а то н— опашката тя·
НАКАРАЛИ ЛИСИЦАТА НД РАБОТА. А ТЯ ОПАШКАТА ОН· Употребява ое,
когато някой тряОиа да свърши някаква риОота, а той я прехвърля яа другнио,
Юще: Накарали кучето (котката) е— р—Ооти. а то (тн) опажаат— сн· КМеаги (рекли) па
лисицата. а тя е— опашната сн.
НАКАРАЛИ ЦАРСКАТА ДЪЩЕРЯ НД РАБОТА, Нпбцзи. Уиоτnд0нви се, когато
няноИ. като eъпuE нещо, ое раня, убие, — УбгхДох се, κ!nм са шиех полати. — Накарали
цирсоешо Дъщеря на радо!»!
НАКАРВАМ / НАКАРАМ В ШИШЕ ДА ПИКАЕ няκпaо: Днал, Була, Поставям някого
е мноио затруднено полокееше,
НАКАРВАМ / НАКАРАМ У ГЛУШЧОВД ДУПКА- Доил, ’- Нахоквам жестоко·
някого,
2· Отмъщавам ся на някого, накаеиам някого, като ио иоοτмeям а затруднено, безизходно-
иолод-еш- н ио правя безсилен или Оезар—д—н-
Юще: Наикирвам / е-вкарам в мним дупка, Днал.
НД КАТА ЛЕЩА И ЗАБЯЛА- Днал, Иипα: Човск, който се м—ся п—зониъде, където
тряОиа и къдсто не τртOзи-
НД КАТА МАНДЖА И ПИПЕР, Доил. Ирон. Човек. който ое мдон низсткълл,. където
трябва и където не τпт0зи.
НД КВАДРАТ- Извънредно голям, в много голяма степен, Глyлпеno на кеиДрол
НДКВАСВДМ ОН / НДКЕДОЯ ОИ ГЪРЛОТО. Пийвам· мално- вино- или някакво-
друго алкохолно пятне, Почсрпа нещо Да си наквасим гърлото.
Още: Намокрям си / намокря ти (намазвам ти / намажа си, оплаквам си / оплате— си)
гърлото.
НДКЛАЖДДМ / НДКЛДДД НД ОГЪНЯ e.κпaп и НДКЛАЖДДМ / НДКЛДДД ои-
аякскъз ОГЪН, Досл. Докарвам някому беда. причинявам му ндирняτнотτш, Ей го тоя*
632
Дсто идв c очилата.. %Kamo чекист хоби а Дебае До наклаД: някого но огъня. Ст, Ц- Дм-
ттилов, Есенно сено, Но пя ас позасееше eи-гu и се ядпce!е:, чв му св довβин■. Страху¬
ваше св ди ев . послебе ни някой огын, От- Ц- Даскалоз. Ес—яно оено, Я си мн сажи кой
мс в ашклсл но поя огын, чс До мн οαβ местото, От. Ц. Дасяалое. Есенно оено.
НДКЛАЖДДМ / НАКЛДДЯ РЕЧ, Доел. Пущим клюки, ниялееетнвам,
ПА КНИГА, оотавм, Бее приложение; формално, „Н!Шо, нив сме въстанело протыс
кос Да браним пороби со, κпαпnо измъчиш турската зласш. ИзбиДв се Хапюхумаюе. който
признаке пошит проза ο!и!зοо с 30.0!:, coмп чс нuлucuноло ^τοκο ни книга“ IV Лмр-
чевстЕ, Доило е време, За съжаление повечешо иви:eня пcmuαшх! ни конга сел - <то
Добро намерения, дсз Да се осъществят,
НД КОГО (КОМУ) ГИ ПРОДАВАШ <ТИ> ТИЯ (ТЕЗН), Вд, Не ми ин про¬
давай тин.
НА КОЙ БОГ СЕ КЛАНЯМ. Канен възгледи имам, тикая иден споделям.
Юще: Па кой господ ое клмням.
НА КОЙ (КАКЪВ) ГОСПОД ОЕ КЛАНЯМ, Какин възгледи ямам. канен Eл·E-
еиол-лнм, Епо... онзи лиβдπиuβмuе,. , Нс сой господ не се е кланял той, c!мп я сшмо-
до ас дuaκyβoτ аваовитв битикчийски Досшизко? Ал, Константинов. ОТраст-
Още: Па той Оот ое кланям, Ни коИ (тинъи) господ се моля (слугувам. очука)-
НД КОЙ (КАКЪВ) ГОСПОД ОЕ МЮЛЯ, Канен възгледи имам. каквЕ яден сиол-лям,
А сто че слеД революция!» в Русо. язвчДеыж сс еиДя ко! на какъв госпоД сс е мплuu. К»mм
стоны бума зс Съвсшсс» Русая, тссаитс социалисти ас Девал прах ди побоя върху омято ù,
А чуя! ла за съветското злист, .oρпоumβ cпцuaлцеmu змии и гущера започваш ди
бълват, Г- Кмраолииои, Обикновени хор—,
Юще: На кой (какъв) господ ое кланям (слугувам, слуки)-
НА КОЙ (КАКЪВ, НА ЧИЙ) ГОСПОД СЛУГУВАМ- Еж,- На тоИ (какъв) господ се
моля, Щя ади До азпочукам м-ц-еоп ни пия мръсници! Ще ао поуче аз коя майка го с
рожбсла и но че! госпоД слугуват! Г. Kaпислиeов, Обикновени хор—,
НД КОЙ (КАКЪВ. ПА ЧИЙ) ГОСПОД СЛУЖА- Вд. На тоИ (такъв) господ
-е моля.
НА КОЙ ДЯВОЛ СЕЕЩ ПАЛЯ, Ек, Па тоИ дявол се кланям.—Ако дяхм: я [сватбата!
поправило по ВеликДен, ссга αям»еβ (а сс е-дuш но кой eявпл cββи (и лauo. — вunоенa
ДяДо Апшеас с овоскрено мек ло» и в!зьишц с оnκиозβαп сърдиш: — А св колебае.?
Т, Харм-ндкЕ-и, Родов—,
ПА КОЙ ДЯВОЛ СЕ КЛАНЯМ. < какви нечсстня средства ся спуда, еа да иоеτнин—
този. кодто нея—м, Дв Да зае:. ас кой госпоД в служил и па кой Дявол ся е слепял, Μ. Map-
члескЕ. Тайнствените светлини.
Ощд: Нм кой дявол сеещ пиян.
НД КОЙ <ЛИ> ЦАР ПА ВРЕМЕТО, Ирон, Неизвестно кога. не се зна— коиа ще
стан- нещо (обикн,. зм ндщо. кодто ое мисля, че някои— няма да стане), На сой лн a!U но
ерямсто и аз щс събери пари. зс До купя uлaρmaмβнm.
ПДКЮКЮШННИЛ ОЪМ ОЕ КАТО ЦАР ПЕРУШАН. Днал. Много тъм горд-ляв,
Ют приказната ем някой он нар. който заради оторсна от него неправди към някого бич паямеан т това, че
цялото му тяло обnaсло е птичи и-nи (Кр. О. ОтоИч—в. Тетевенски говор- Пословици,—СОНУ, XXXI, 1915, с. 150)-
НА КОМАР БОТУШИ. Днал. Ирон. Употрсбни- ее. еа да се изтъня—, че н—що не-
подхожди на някого, не му прнчшчи, не му подоОива,
Ют поиов,: Нм гот— птим, еа комар ботуши,
НА КЮНЕЦ, ’. Па съвсем тънко. малко нсщо, Държи сс на κоοeα:
2- Съвт—м близко, яeπоοпeлοτаeно, Кпл.an! мина ни κпeβц оп пропастта. · Нс опecα е бо
еcиnuτu:
Още: Па влакно, Днел, /към 1 знач./, НИ кооъм-
633
НА КЮНЕЦ ОСТАНА, Със слебв. uзи- сыс съюз дм, Без малко, насм—ляо- Ва κмнβa
остини (и се прозили цялат работа.
Още: Па косъм -отт—н—- На влакно остана. Доил,
ПА КВНС1К1<Я> ВЕЛИКДЕН, ИиnΗ: Никои— (за иолч—р>τ—иaн—, че нещо няма да
станс. да се осъществи), — А на тсдс. 6а! Петко. зърнаха ло сивоя но». Дсто ао реквизирах:»
миналата βеβαf Нв са ла? — Нв се амо! Ще го зърнат ни конския ВслнсДса! Х»йд-au!: . .
К, Kaло-и, Живите помнят- — Ас вас щях» ли До поДпошат дл»aплρuяmcα мор импсрослоститс.
по нис казват — на конско ВеликДен. Е. Н—шкои, Настъпление,
Юще: Кога<то> дойде конски Великден. Ирон.
НД КЮН ОЪМ <НЕ ОЪМ ПЕШ>. Дисл. Много тъм добре, Ако мога (а свърши лози
работа, но кон съм.
НД (ПО) КОТЕ РЯПА- Днел. Иипe: Употребява се. еа да се изтъкне, че нещо не
подхожда нм някого, не му ипEΛEчи, не му иоло0aвa. Бязсй ся оппука, хсй кслсш чсстчнс,
му извика. Дeмoρ-èoелoяn!, по е ни коте иял!, хайбе пnnyκ: Ц- Γнноee. Ганчо Кооерамтм-
— Име ли и но меня много збризс?—Амо и но шсд: — по кош: и.л»! — озсм. се ебеш оп
жените, К. Петя—нов, Морава звезда кървав—,
От поиов.: Ни (по) гот· ряпи, еа комар ботуши, <Нм гот· птгм н са каОм хълзултм.
НАКРАЙ ВРЕМЕ. В последния момент, към кпaт ни нещо. когато нещо вечс
свършим. Гпuκпβ! съм мнu.u и жоДузсл зс лаково нсщо, mплопβ! съм пдoе!u такъв
жазот... ти ссае покрий време — е чс, вика ся. поД гроба съм надаикаал. ди земи ди т
разтури! Т, Г. Влмйков. Чичо Стийко-
НА КРАК (КРАКА). ’. Прав, бди дм сядам- Поопипа си nоиъеu еaт! рекоя, Той
смяташ: До я изпие на кран и да ся вырви. Г, КариелиЕов, Обикновени хора- Дпκ!τ
шлагаряп nи:хeьилu ссДлати 0 юзДите върху 6одиu соев, похапнех на крик, И, Вълчев,
Стъпала към небе. H!Й-euлиβe сс изпя руският химн, изслушан ош публиката па крика.
Ив, Вазов, Пъстър овят,
2, Без да лягам на легло, като продължавам да работя, Ето оШ, око искаше До зностс. и
аз самият съм более кат вас. Но както важбошс, ρ:енл съм (о я прекарам но κиuκaе. , .
Д- Калфов, EиилeмEя, Прекарах дпuccmm! нс κиoκ:
3, Здрав. озлпaитл от т—дни болдот, Лекаря. праседои за малко край лeглпnп: — Вървиш
Добры ... cκпио щ: бъДеш ои крака. П- Вединое, Напати онга, — Дпßρ! cρβи!, песно¬
поецо! — рсчс усмнхнспо Дсм.а, — Нс крака си. зажбем- Беда Мопса» ты е излекувала,
Ст, Зииоnоmноe, Ивайло,—НакыДы шока изведнъж... — спря мс шатко разтревожен. А очите
му в това время сс напылеихо с умиление и сълзя, чя съм зβеβ вeр»β! и но крака:- П- Ми¬
хайлов, Ммляитм партизанка -
4, Станал от сън; буден, Утр: нейната бригаДа щеше До βыρmcβ- .. Тя πпeзuκαu оп
nпρmuma: — Ивано:, если знае. за утре, Рано-рано трядеа До сме па крак, Кр· Гри¬
горов. Нигичево, Нρucτoгα!хм: и Самарци в οu!-иuααо ynρп. но въпреки тоеа aяuпmо
село бе веч: на крик, П. Ведяное. Папата сила,
5- Напълно готов ем дейотине, а оч—нвинд на нещо, Иuu!uп нареДо выв всяка къщи ябон (а
еубувап. докато Друзошв спят, -Така че βcuеκн nρaеойе!нu бяха но крака, щом св разчу за
приближаването па τonсиumc, и с оръжието, соешо бържеха бо себе си, мпжβхa До им
излязат вебеоги οшcρβиu: <т. Зaиоnоинои, Ивайло- Той известял своите uъпбyш:зeαu сысч-
лвао. ч: П»ο!aюρuиc : вече но крак. 3—х. Стоянов. Записки по българените въстания, Особено
в поесДслняк цвлояп гроб дсшс но крик и зсски зъпρжeο с о»κeпmп може: браДва, пищов,
кама, нож. nyеκ! а Др,, очuκз!еβ с нетърпение въстаниците, Н, Гопоомисов, Ц. Гинчев
и др. и спомените на съвременниците тя, Пuиmιoвueon eлязпх» в селото nицв:еeρ, Од:взи:-
(оха зиuжβcκumβ елсмсетя и свикаха голям оßиоcβлcκu машина.. , Населението в(в»
сДыржа.е зьзτиa» са. Ця.лпτп cβuп бсше ни крак. К. Ламбрев. Средногорски партизаня.
.Нароени!: маси са нс крак,
Па крик- БъдЕ готов! (Употребява ое кмто призна за борба. еа активни лeИтτиит). А том —
из араДа. за разплита ж:uлзα! / тълпите пое:. бс Спартак,/ а дyинм вхп:.: в οпиτo
вл!nпвз:збea: / „Нс крак, братя роди. еа крак!“ Хр. Смирненскя. Гладиатор, Всочко гоено
зс оръжие — на крак! И. Вълчев, Стъпала към небе,
6- Лично, там- М»лaoe» д.х» онези, що само и но крака eпαccпх! по някоя
обсебваш вещ или пын n»вβοa соб свой покров κпоn:р!лuвαu спока. Б. Ю0neτ—нои. Сноп,
ХайДс, и бсшс харизвам.., — Бос искахте би си взсмс.: ρ!α:αuеβ. дулко Сшояшщс —
634
emo го ни крака пи в Доведено, Елин Пелин, Щъркови гнeзлa. Хпбл но крака До му Дим
οβ^, Опибох на κи!K! ба му uззвcττ eпβueuτu:
Юще: Па поим (позе). Оcmши: Ют крат /нъм 1 знач,/,
НД КРАСТАВА ШИЯ ЖЕЛТИ ЖЕЛТИЦИ, Дoau. 3— облекло, нанят я под-. която
-никак я— прЕпичат. не подхождат на нягоио.
НД КРАОТДВИЧДР КРАСТАВИЦИ ПРОДАВАМ, Ирон, Уча на н—що сякого, който
•е опятее и не с- нуддие от поучаван-- То когат в и поезия. ас само гарга ила човка мпα!n
дс пур.т. ао о еyеyлoзu. зс ди уйбишв сшнхът, То ои κρ!cnoβaч!и кростаеоцо нс πипд!Β!Ù-
Ни, Вазов. Хъшове.
Още: Па OмхчeЕaнлкEт (Ооотанджия) краставици продавам- Доил. Ирон.
НА КРИЕ ПЪТ ОЪМ- ’. Постъпвам не така, ганто τртOЕИ, зм дм ^0™™- нтrинЕa
ц—л. към яотτо ед стремя; действувам погрешно. неправилно, Н: прази така, еа крои пъл
сн, ще съжалява.,
2, Застъпвам неправилно. погрешно мнение. твърдя -нещо ндвярно- Споряхс 60.0 кобилите е
агарянска оля ипмβйcκ!: — И Двомапо сше по срок път — намеса се шрспняш κпeeuκ,
От. Зaгоnчняов, Ден поел-ден,
Още: Па погрешен път съм.
НДКРИВЯВДМ / НАКРИВЯ ВРАТ αяκпм-, Досл, Пр—етмимм дм ое янтердоувим от
някого; пренебрегвам- Сега сигурно си мисли, че ще можс (а я ожени зс някой дигат зeпвβa■
Или ще я котка, Донато я uвnпuвв! някак, а ще ! накриво зрсл. Г- Кмр-евивов, Татул-
НДКРНВЯВДМ ОИ / НАКРИВЯ б> КАЛПАКА и НДКРИВЯВДМ / НАКРИВЯ
КАЛПАК, Преставам да те τпДЕОии зм каквото н дм е, да се грижа еа ндщо яли дм те интере¬
сувам от нещо; почвам да жив—я лск. Осеириден диеот. Па сслшс оттегли сс па ОхриДскоею
βзcип, Доган си сДни вола, па са покриеш калписо, Аг, Константинов. Разен хора. разни
идеали- Пи еnβе:uom лн веДнъж дпзвρнβmо — накривя си калпака: няма да -c:mнт (ажс,
как ще пи тръгне и!дпnonu нарсД. Ал, Константинов. Разпи хора, разпи Eл-aлE. Новите
весело постройка все изглсжДах» м»лоп нβдовьρшcнu. нβeоnи!eβнц, . . Чувствуваше ся някак,
ч: няма послеДното усилие, шс cmплuαuαъτ (а накроен калпак, Да сс зссмсв и Да кока::
край! А. Гуляшни, Златеото руно- „Способен — ще кажаш, — персби ся,.. И щс eв:мсn ба пс
хваля!, Да по се поДмазею!. . , Докере. ли я До тюза положено:, α!κиuβ.в!й си калпака а
сн злсбсй ксфа.“ Г. Караовавов. Съиет.
Юще: НакрЕзнЕ—а ся / накривя ти киг—τa (пипнати, фдои).
НДКРНВЯЕАМ ОИ / НАКРИВЯ ОИ КАПАТА. Вк, ПмнnинтЕMM сн / наярнен сн калпакм-
Прсмссшн се ссшо: в зрсбо, -. Накупя си там също, Дюкяна. Дворове, загради Де що дβвcmо-
паестввни места имаше, писи ан еа жсе» си а си накриво капало. Г. Караоланоз. Обще¬
ственик- Работата cm!βoеβ ccиaовαа. Щв св пръсне сега мымстс зс любовта д с нсго а ако той
утр: са накривя капспа а са вuмцeβ? Тогава? КъДе щв иДе тя? Г, K—naслмиов, Обикновени
хорм-
НДКРНЕЯВАМ ОИ / НАКРИВЯ ОИ ФЕСА. Вд, Панривявам ся / накривя ся ямшпияи-
Дс ас бе сс жснол, пой ссгс би си α!κиoзoл фесо. Ив, Вазов. Аратая н пария, Делията
сметнал, че рсдото!» : cзъиmβο! β^β, пс са eшκиuвuл феса и са запял човекът, Г- Кмрм-
ошавои. На сдло-
НДКРНВЯВДМ ОИ / НАКРИВЯ ОИ ШАПКАТА- Вд, Накривни-м ся / нмяnиит сн
•калпак—. Има само сбно утвх»: чя плащането но борДюр и паваж спае» в лсчсенс на
Дсвст гоенни, Слсб Дсвст зоДини eпмпnρumβж»ncляn оп крайнината можс До си покрива
шспкоти и Да си злсбс спокойствието, Г- Kмnaелмиои, Пмвад. — Мейоапа му е шоко,
бешо по осззсм, Овърша си жипопо, прибери си го в хамбара, по си »α^αοο шапката зс До
Друга есен, Кр, Григоров, Йото- Ими у нас хора, — κпamо мислят, чс сега, слеб като
сключихме мяра,,. ,, мпж:м ба си накривом шипките и cпмκпдно До сс отбоДсм ао ceпяm»
всскиДнсвно радо!». Г. Димитров. Пlэ·лЕEжлмнияτ— ни нииат— пanτин се потвърдиха бле¬
стящо,
НД КРУША ЛИ БЕШЕ- Семост, оля сыс слеДи, азр. сыс съюз ч—, тм. Казва се на някого,
който се сети оъо закъснение дм иени яви каже яещо. Ти шоасв» ни κиyи! лн дсше, тс ос
•сс одобн. че искаш ба олнбе. там, когато попахм: сой. юссе.
635
НА КУКЛА, ггЕгnт (приказвам), Дouu: Шеговито н иронично (говорн)-
ПА КУКЮВДЕН, Иипe. Никога (еа иолоeрτaeaнс. че нещо няма дм се осъществи),
И пи вярваш. чв пαзo пияница щс св βыиeβ, Ще се къра: той ои κyопвeβο! И. Иовноа. Сτanо-
планЕнекн лсгсндн, — Дръжт: го тогава край полот со и До сс лρпcτц с соа:!:. .,
— Ако не убържом власшто, eρyждaеoτc щс »о смажеш. капо пращани щв но тъпчат, пык
пи ще зиДиш консте ни κyκпeècα: Ем- Стансе. Иван Kослмрeв.
Юще: Па куково пято- Кога<то> дойде тукоадес, Иипο:
НД КУКОВО ПЯТО- Никога (за иолчeрτaамнe, че нещо няма да се оеъщеетан)-
КъДе скошосва моме:mп. казвай! — Търсеше го. викам, в aои!τО: .. — Щс ао хзсасм! — На
кусоко л.то, вокам, Н: сс я ρпeuл още nпвu. 64^ щс хесев мпвnп поле. Нв. ХaлдEмanоeв.
Овчарчето Кивитно, — Ще зобом царско βпйcκu на κyκпвп u.nп. Никиски цирссн зодски е.м»
ди отиДош в Ксреунскашо одласт, нот зя има сега, Ст, Загорчтсое, Ивайло,
Юще: Нм кукоβл—е,
НА КУТИЙКИ. В съчет. с глад (студ), Извънредно голям, непоносим (глад, студ),
Настъпя глаб на кутийки.* СпуД но кутийки.* Мраз нс кутийки,
НД КУЦ<И> КРАК- Със скачане ни един -кпaк (за начин са ходене. оОнан, при ддтена
игра), Ама коч. по казвам! Заслужава но куцо крак До бърчиното да α6β. да ао
вШбиш, Н. Хайтов, Дивя разкази- Ако ас бях каедибат-слубветка, бях зunмбеκ!ешлш ао куц
крак, Ебно бeзnиoеoeea и»èпcm мс бс грабнела и м: посеш: кило псрцс из yuнaсτ! а аз се
чувствувах необикновено (обра. Ем- Масов. Моето първо лтτо-
НД КУЧЕ ДА ЗДМДХНЕШ. ЩЕ УДАРИШ някого. Сыс слсбе, същ. Зи полодрτaвaнe, че-
някой или нещо (изразено оъо сч-да, същ-) — е мноио голямо колmоeατво. много често сд-
среща, Нс кучс ба замахав., ще уДара. лпuoцaй:
Още: На куче да хвърлиш. ще удариш.
НД КУЧЕ ДА ХВЪРЛИШ. ЩЕ УДАРИШ някого. Вк. Па куче дм замахсеш. ще удариш
някого.
НД КУЧЕТО ПОД ОПАШКАТА. Па лоио, затънтено мното, Той уважението мн го
ома.,,, и ма (обе лозаДкс. амс знаеш ло къДя? Нс κ-еcmп поД п^/^шкеша. в nyщuο!aum4.
Н. Хайтов. Дивя р-еимин,
НАКЪДЕ БНЯ- Одика- въз 2 и 3 л. СлсД главно изр. Какво емгатимм. нанио подмятам
какво неким да гиди- И ссга той извсДнъж усети насъб: бис с nиaκ»вκum: са Докторът.
Е. Геноиска. Седем иолинш, Много му се искаш: ба чу: - първите лиuκ»вκa зи поза момчс
(а раздере накъДя ßo.n хорските съмнения, Г- K—пaсливов, Снаха, — Дс си е.хм: спояло в
Нρoдпйοa. nм~eоßи4 щеше До я - , — Бпйnо мисля така. Да сс uыиαβ нозаД, Нρнбпйα! не е
Далеч, Аз οο^ няма Да му рска. Селяните раздраха накыДы доя Ивайло и нивеД/^^о зaοпзαо
глава. Ст. Зaиоронноа, Нвмйло. Капо ne слушам. съвсем ма : ясно накыде 6н:ш, · Ней-
послс и»зеи! ло никъб: - доя.
НАКЪДЕ ВЕЕ ВЯТЪРА, Вд, Накъде дух— вятър—, Разбрах аз накыдс вся вяшъра-
НДКЪДЕ ДУХА ВЯТЪРА- Каниа промяна ое очмява въз връзка със съществуващото е
моменти полож—НЕ—, — Ех, рсчс лой, — нске зя кажа, че зи: само нс знссш: носъбе Духа
вятърът. ИДст: мсжДу оен. на дюраксДите и чуйте какво ше мислят. От. Дичев. За
свободата, — Защо пък бе не ся запишем в ГБЗС-:mп? ... — Та виж κпuκп заможно cmп-
лuαц с: в!noc!х!: Раздрах» нокъДя буха вятърът, с новото се ο!и:èuх!, А, Гуляпни.
МТ станция. — Дпκпaа. 6ай Петко, сомо ши ще влачиш поя р-на!.. . — Н: зиДиш лн накъДе
Духа вятърът? Целият окръжен »^6:» съвет е бръснат, . . Ст. Ц. Ааонивов, Есенно еено.
Юще: Накъде все вятъра,
НАКЪДЕ ИЗБИВАМ / ИЗБИЯ- Одасн. выв 2 и 3 л. Слсд главно изр. Какво правя
(обикн, нещо шоио, нещо ир-яaл-но), яат се пnотЕтβaм. Той лоз Даскал мснс хич е: мн
хорссва! Вс: много вαсβ, все той оmaпиe капо зсхпое паб зоба! Д: ба енбом оикъбе щс
избие. Д. Maпч-веяш. Доило е вр—ме- Виждсм аз накыДы издава пой от известно врсме.*
Раздрахте ли пакыбе ездя шазн ρaепm!:
636
НАКЪДЕ ЮТНВА ПРИКАЗКАТА. СлсД главно uви: Какво те подмята, еа какво те
наметем. Тип: раздра нокъДя отива приказксше а мн поДоД: табакерата си До му я предам,
От. Чилинииnоβ, ХЛдб наж нисущниИ,
НДКЪДЕТЮ ДУХА ВЯТЪРА. Съобразно със съществуващите е моменти условин,
о0сτотτ—лсτЕ— или създалото ое полоденне (т огл—д ни нткaнβо д-ИотЕне, обикн. еа лична
изгода), Накъбешо буха вятъра. естам ο!cоеa усилията са,
Юще: < Според > ганто духа вятъра,
НАКЪДЕТО ЗАВЕЕ ВЯТЪРА- Съобразно с условията, оОетоят—летвата, които ще те
съед-дмт (т огл—д на нтraнао действие, оОнтя, ем лична изгода). Носъбешо зазся вятъра,
аспем сс орнснширшй,
Ющ—: Накъдето задух— (повее) βяτъnи- < Според > ганто иав—е вятър—-
НДКЪДЕТЮ ЗАДУХА ВЯТЪРА- Съобр—ено е утлоиинт—, обстоятелствата, които ще
се създадат (т оглед на ннианзо деИствие. обикн, ем лични изгода),
Юще: Накъдето име·· (повее) вятъра- < Според > както задух— βяτпnм-
НДКЪДЕТЮ МН ВИДЯТ ОЧИТЕ, Бсз определена иоеонa. където мя падне, където те
случи; нмиоοоян. Във врем: на въстанието аз се ynu»еuх и търпях (и бягам аокъДсто ми енбяп
оеume: Зах, Стоянов. 3-^0^ по българеянт— въстанин-—Н: ма ся сеДо е шока (изо
село. Ще сс махна оокъДсто оенnc мн внбяш, ти 00^^ (о ас глебам. К. Петниноа, Омайно
биле. Олекна мн м»лκп чак ксто сс врекох, чс ако се зърно Довечера жив и зДрав, утр: —
жените в колаши и,.. насы(сто мн еиДяп очеше, Н. ХМйтов. Съперници, Нρoocκ! мн ся (а
съм свободен»., Насилих πиовпρ:ц!. откъртих зо с цялапи рамка, Прекрачих и бях отново
навън! Но ссга нокъДя? Не маслах много. H!κьecmп ма зобят очеше. И, Г—ж—в, Вик от тъмеш-
пати- — Бягайте. полови всдч:m!! — извикало момчето ни за:.ко сзок и тс ся nиыcнouц.
οсκьe:τм им - енбяп пчamc: Д, КаралгиИч—и, Топла nьнaвEон—,
Юще: Къддто (дето) ми видят очите.
НДКЪДЕТЮ ПОВЕЕ ВЯТЪРА, Съобразно т условията, оОетоят-летиит—. конто ще те
създадат (т оглед на нннмнво действие, обикн, еа лична изгода),
Юще; , Накъдето задух— (повее) вятъра- < Според > к—кто повее аяτъnи-
НД КЪЛКА ЛЕЖА, Дисл, Неправилно съм уб—д—н е нещо,
Юще: Па възнак л—да, Досл,
НД КЪРПА ДД ВЕЧЕРЯШ- Обикн. въз 2 и 3 л, Доил. Дм оοипомижeлπ, да стая—ж съвсем
беден, ипоοтк,
НА КЪОН ВЪЛНИ- Незаконно я на мноио висока ц—я— (за покупка, продажба ни
шьnе·ем дефицитна стона), С е:иοп ся занимавам: купувам, пробивам ни къса вълни — за
ч:иοпдоиcоββц м: имап. 3. <п—0поβ, В пролдт—н пмелив, Намираш: всякакво стоки. но симо
па къси вълни-
Свързан е е βо—янОЕп—м—неaτи обстановка пр—з Втората евлтовни война, когато в Германия е било строго
преследвано служането см радиостанцин ни къси вълни,
НД КЪОНЧКЮ СЪМ, Нямам доот-тъчно , пари, е ложо материално поло деня·
тъм. — В какио в!лρ-eαcαuc — обабс» плyлu пеu Михо, — За сеитбата. (с. малко са дол па
κъеuеκп: Наля внucе. щ: трядеа mов!·оαпв!. а пък, κпaсτм не сшиаю- ., К. И—тимнов,
Бсз деца,
НД КЬОРАВАТА ПОЛИЦА, Досл Уиоτпс0тии ое кмто отговор ни някого, който
търси нещо н пит— къде е, а то е прсд очите му, — КъДе ли ма : чоплеше. някъДс не .
иожбом, — Не кьоравото nплaa!,
НА КЬОРДВИТЕ СМЕТКА ДАВАМ, Досл, Задремал съм и нлюммм. Много сс
изморявам прсз дсея. ти всчср не изДържам бо късно и на кьоревиле смстка (озим,
НАЛАГАМ / НАЛОЖА ДЕБЕЛИТЕ, Изгубвам срам, отивам безсрамен- — ^рава
лоеu ρoбпmo ——... — ß:зчccτнп живые-,. Наложила е (βββ.οτβ, ^оч^срео мн лнцгт. - -
Hпиcм ся зърно у Дома от караул (а си лсгаш. а ося я нямо, озл.злс! Ни, Вазов, Пови земн-
637
НАЛАГАМ I НАЛОЖА КОКАЛИТЕ ни някого, Набивам, нмтупвмя някого- —— Асо
до -трс не сс махнеш, късно щс бъ(в!, , , — Та пак помисля, Но·èоßρc в Да взсме. e.κпτ
пари, вместо ди ши полагам кокелоше. Д, П—миров, Дсло № 9,
Още: Намествам (е—меотим) / симестя кокилите- Ниоаддиа / насадя кокалите - Диал.
НАЛАГАМ / НАЛОЖА САМАРА ни някого, Днал. Набивам, нитупвмм здравата
стrоио,
Юще: Натъпка—м / натъпча е—мира- Диел, /е 1 знач./.
НА ЛАЙНОТО ГОРНАТА КЮРД. Вулг. Пи:α:ди: Чов—я, който има ветото мнение за
•сбе он н омята, че е иоаeо· от другите,
НА ЛАПАЕИЦД, смдн е—- Доил. Ют врсме ни ар—м—, е прекъсване (се емся).
НДПАПВДМ / НАЛАПАМ ВЪДИЦАТА- 1. Влюбвам те, увличам ее в нтного,'
Зад врашиша и малости споя. явно с, ^αβα.: пßяcнcнцc и любов; обясняваха се шяхеспс
дъщеря, Honaе:αоu, ц yеon4л.n ош пκплнйcκпnп yеuuoиe Шеynоuα, — Налапва выДициша! —
шспавшв Псплов. ксто трепереше оп нетърпение и лоmинзuе4 иыac, А, П. Чдхов, Несполука
(превод).
2- Оставям се да бъда излъган, измамен. изигран. Нели е глупав, т: го лъжеш. а той налапа
uъeцaomu,
Юще: П—пвам / лайна (илътвим / глътна. зах—пзая / захапя) въдицата.
НДПДПВДМ / НАЛАПАМ ДУЛОТО- Вд. Напипвам / налапам пистолета, И ако ао
оnоиu.m, пс [комунистите] имот само сДо» изхоД; (а поваляш повече убийци, прсДн (а не¬
лепо! eyuпmо! Е, Андреев, Блокада,
ПАЛАПЕДМ / НАЛАПАМ ПИСТОЛЕТА, Самоубивам се, застрелвам се, Ε^β
неучи. чс комвнДонпскняп напипан Bьлκпз- капо раздрал, чс : късно Да дязо. налепел
лocmмлcτu, Д. Кисьов, Щастието не ядим само- И тогава κ!cnouеоuτ ßлuгоρпeαuau ос¬
лепиха лuеτпл:muл4 си и сс c!мпyßuх! с nпcл:èнum: куршуми мсжДу каднфсеитв в!з:cu
на щади си, за да ос лпвво лят но липcmолюèu:mо ба Докосне uρucmоκи!mu, Д, Димов.
Осъдени души,
Юще: Напипвам / е—лапам дулото.
ПА ЛЕГЛО. Т—жко Оолен. Общо βз:mп обачв. мъглата в виыeαu: Тя Донорзи грип
и разен бруги долясто а cьдoиτ но лезло двцата и стшрцитв. И- Петров, Прсди да ое ролт.
То боло през войнито, Не ералаша nоеyо!u нсмсСш офицер, „Дыи4Uτ ви!“ — рекъл лой.
„На лезло в, госпоДин офицер, ,— плвьиο!uu майката. Сл, Македонски, Едни з—мн ми
«ТЕИИ,
НАЛЕПИЛ ОЪМ СЕ КАТО КЪРЛЕЖ. Досл. ’. Заловил съм ее с някого я не
моги да се отделя,
2. Хванал съм сд е попа работа я не се отказвам от нея, макар да яма попи последствия
зи мене,
Юще: Н—л—пил съм се като рдпей-
НДЛЕПИЛ ОЪМ СЕ КАТО РЕПЕЙ, Днou: Ек. Налепял съм се нито кърлеж,
НАПИВАМ / НАПЕЯ АКЪЛ <В ГЛАВАТА > ао αяκпaп: — Бос със Сшоян ди
трябзало Да му св поссорсте —... За оноеи Ηβιψκτιβ момичето не : виновно, А зав стоит
и глсбапс cыuи, — Н: е 6аш така — зызрезя Дuмп, — Па а Петър ас е Дете, ши бе му
полазим: акъл за тисова родопс. Ем. Манов, Ддн те ражда- Гρ.ßзu някой да му еолсс
малко акъл в алавопш. До не праза вече глупости,
НАЛИВАМ / НАЛЕЯ Е ГЛАВАТА па някого αβ^, 1. Правн големя усилия някой
да научи, да усвои ннтаизм материя, да доОтс изз—етня поин-нен, Тук се πоочпecчuл. ниши
хора му поляло туй-онуй в глаеаша, ако нс дол стопил майстор. можс би ош нсго би излязъл
Добър -eρya!U: Ем- Минов, Дсн ое ражда. Има.с няколко ученико. с конто се иaбпmвиe
nп-mρ-дοп, и то! ся cлuиuβе4 До им »сля: в главаша вcuеκо. косто : нсобхоДимо зс изпиша,
2- Сτaрaт те да уОедн няяоио а н—що, да му внуша нещо, Постоянно му наливиш: и
глават ди зоимсви. ди не се Доверява но всякого,
63«
Юще: Наливам / пален с фуния в илмиитм /към 1 инио./, Напивам / е—лея а куф—лнЕ-
цита Ни:eβбρ:
НАЛИВАМ / НАЛЕЯ В КУФАЛННЦАТА но някого нещо, Ниeeвби: ’. Правя големи-
уошлин някой да научи, да усвоя някакви миτenEт, да добие иив—стни познанин,
2- Отарая се да уб—дя някого е нещо, да му инужм яещо, И още оп пелени взе да му
отваря въρκeлuτe и До му налази в о-фелаяцито: ще дяго. от неусопе, е.м» Дш са пмыевuш-ι
напати с простеше! Оп, Йончев, Прнямзки-
Ощд: Налив—м / нишен в главата*
НАЛИВАМ / НАЛЕЯ ВОДА Е МЕЛНИЦАТА ни някого, Съзнателно яли неволно*
подпомагам някого. олука ни неиоинте интереси, Онези мълчаха. новела алазо. Тове - в, самяш:
съдишоя ешловахо вода в мелницата на султане, сомите събития му Даваха проио (а двйстзува ,
срещу β4опзοomβ обичаи ои oмлcиoτma: Е, Мутафчиев—. Пeτоиmс ни смутното време, Режимът
св компрометира, разбойничеството нализа зобе в мeueoaum! ао опозициято. Ем. Станев.·
Иван Кондирлв- Днешните им yчeeuao съвършено съзнателно наливаш зоби в мелниците па поя,.
която искат да оnρaме!m в смдлсмсти ни nи:чyлβαця кръст еоз:еccτзоmо за ощс хиляДа,
гоенни. Д- Гугяпкя, Любов,
Юще: Начивия / нишен вод— въз воденицата.
НАЛИВАМ ВОДА В РЕШЕТО- Полагам напразни усилин за нещо неизпълнимо;,
вържа риОота, от която няма никакъв резултат,
Юще: Нося е (с) решето иода- Ч-рпн вод— е решето· Наливая вод— в съд беи дъно.
НАПИВАМ ВОДА В СЪД БЕЗ ДЪНО, Полагам напразни усилия ем нещо неизпъл¬
нимо; вържа някаява 0-зпол-ена, О-еомяслена работа, от която няма никакъв- р—иучтит-
Юще: Наливам води в п-шдτо.
НАЛИВАМ / НАЛЕЯ ВОДА ВЪВ ВОДЕНИЦАТА на някого. Съешатдлсо или
неволно подпомагам някого. служа нм неговите EHτenдтE, Тия, конто не изпълняват засопите
ни пози e:мпκρ!moчeш България- поливат зоди зык ао ρc!κauяma. Г. Димитров.
Змдъгдентяти на народните партизани- — Ти, бите. нализа. воДа е чуж(» воДсницо —
смъмри го οunълелз4οо Киро. капо остинах! сома. Г. KиnaοлмвоЕ. ЮОнгеовенн хора,
— Де ся цепя от царя ля. До б-ет-зам пороДа! —... А що ще стане с цирст-зото, с Бъл¬
гария? Ило выв зодcαuauτ! на срыбкинято Неда (а наливам зоба? Ст, 3мгороEноβ. Ден-
последен,
Юще: Н-чивиа / е-г-н вода в мелницата, Ηивпъπим води еъе- воденицата. Днал.
НАЛИВАМ / НАЛЕЯ КАТРАН В ГЛАВАТА някому, Днел, Карам се н— нткоио,
мъмря го, коря го ем нещо,
Юще: Налив—м / нишен катран в ушите (рог—т—)-
НАЛИВАМ / НАЛЕЯ КАТРАН Е РОГАТА някому. Доил- Карам ое н— някого;
мъмря то, корн го ем нещо, Снощн. сито вллвпх в Бeuепз!nш κозoчнuau До прибере ео-
клвпиаатс и!лαuau, в»в»иoх а Дан.. Тъкмо μοβ.: κ-м:a» Славя. Налива му κoτиoн в рогати,
а кумецът. косвото е .-иyмua!. не знае какво (а кажс, Д. KaрмлmИоeа, Ов-тлшнкат— ша.
Янозин τрмнτоп- — Та върви с (обро, До не пßыиοo Другия край! — Ив-mзпomeрога ще налвяп
κomи!O: В, Ндшкоа, Настъпление,
Юще: Напивам / емл—н катран а ушите (главата)· Днал. Сипвам / еипн катран в рогата-.
Днал,
НАЛИВАМ / НАЛЕЯ КАТРАН Е УШИТЕ αяκпмy. Дисл. Вк. Наливам / шилен катран
и главата някому.
НАЛИВАМ / НАЛЕЯ КОКАЛ, Отавам ио-иъл-н. по-едър; н-едряе-м, — Б!mп ! [н—
биволицата] вo6ыиκзoмe всяка всчер 6иuшъαaы. До зиДиш кин ще нале: кокал!—пnиoзятe ся
Сшоян Гъρмпeплвц! прсД жсно си, И. Волен, Между дим сeтτи-
НАЛИВАМ / НАЛЕЯ МАСЛО Е ОГЪНЯ, 1· Подбуждам, иолοτneк—ЕMм още иоаeч·
някого. ем да извърши нещо, — Щя се доря, Докошо капата ма пи(нс от алавапа. но е.м» да¬
се Дам! Список аалнео.с масло в озыня: — Гочнп шаси! Трябва дс се ßоρaт! М, Map· -
чевстЕ, Тихо пристанище- То! вαoe.в. чв зодонцит се готвят До напуснат фронте. и сом
00.030.4 масло в озыня. но сего, слеД с»™ Двоят бе пnиc(eлcο■, лой се - смута, обезпокоя·
\
63*
ся, К- Иеттмнов, Морава звезди кървава, Върховете. осыпано е пурпур, ме поблозниха с Дивното
са глвДка и в същата минута ивинх би отиДо ои калето, Рабкои ся опити До ме отклони: чс
бяло стръмно. Дозо,, ,,. но вместо Да мс отклони — ноля масло и озые... — Щом е тъй,
вземи Да ао ^^οτα. — каза той ни Маечика. — До ое сбърка пътя, Н. Хайтов,
Шумиш от габър,
2. Съд—ИетвуЕИм. спомагам ем неоетряеето ни няг—кин неприязнени чувства, н—ттроднян,
Но пя зuжe!еe. че не само шой пося всичкото отговорност зс нeиucτцemо и тяхното
къщи, че а майка ! с характера са и грааДомаеияша зс своя роД, с упоритостта и -nоeозиomeл-
нпcmm! си 00.00».: зинизи мосло в огъня. Л. Стоянов, Сребърната свмтба нм полковник
Матов. — Б.ραп бс, еоли алсмбсронът, дяeп му ои Нaнв!αnопaлy. грабна но ервмвпо бащинита
то леля? — Трой то викам, и ас полова! масло в огъня! Нямо бащина о е.м» лвл^.
Друга срыв в вече то. Душманска. Е. Мутафчиева, П—топяе на смутното време,
3. Разпалвам ощ- по-тилно някакво чувство у някого, — Забрава то. кучка, сине, събери си
ума оей-сешне — утешаваше го пя... Ала т. поливаше мосло в огъня, Бплчвм са cnпмαяеβ
зс Hyиoeκ», нещо сяка. го κльцe»шe и сърцето, Х—р, Русее, Под земнти. Как ди му коже. чс
зо обичи, но няма (и ся омъжи за него? Защо ди оилнес масло в огъня? Μ. МирчевснЕ,
Калофер войвода - Приятели, ρпднuαu. конто се бяха eeеe поучило. че не мс щя-. ,. 3!nоеαoхu
дс мн приказваш cρeиУ »вя... Те а не поДозираха, че е този. Дешо се виси, наливат
масло в озыня — yeoипж»e»йоu Слабуноа, пс оставяха едио влюдва в ужасяваща самото.
Ил- Волен, Медду два овята,
Юще: Турям / туря миело е (нм) отъня. Подшивам / подлея масло ем отъня· Днел,
НДПНВАМ ОТ ПУСТО В ПРАЗНО, Вържи нещо н—пълно безполезно. напълно не-
чипсо. Макар а да внжДсх .cαп. че (а вземеш в заем, за до ΐΜονο. дълг. е бе поливаш от
пусто в nи!вαо. все пик чсроняш призрик ни позори и. ρuзпиeнuemо ся ββ.β скрил от очеш: ма.
Д. Н-мирои. Когато бях магът- Ако не ся сДобият с още еДно κи!звοц4 До напролет- щв mи.дв!
пък ссга да пробиват оп нивата-... за до купя! Добиче, Всс яДео (е наливаш от пусто и
ли»зαп: Кр. Григоров, Поиодомци, — Μ този ос nи4еa до моднлнзирам: хората —
забслязи спокойно Нuионe3: — Хораше са си мпßuлuзuи!αu! — отвърна решително Нисα-
гое. — Няма до поливаме от пусшо и πиuзнп, Г, Kиnиοливоe. Обикновени хор—,
Още: Преливам (изпивам) от пусто а пр—зно.
НАЛИВАМ СЕ КДТЮ ДУПКА* Пия много алкохол. мога да изпия много аляохоп-
Цялс душнлка Мартини е малко nивκ!лeαп за едио скромен ипсришнв. оß!еe шока пя е оßeвnо-
κпяβ!ип. когато имаш преД себе са партньор, кейто св наляво κunп дупки- Б. РаИнои, Няма
нищо по-хубаво от лошото вр—ме,
НАЛИВАМ / НАПЕЯ < ФУНИЯ В ГЛАВАТА но някого οβ^, Правя големи усилия
някой да научи, да усвои нянинии ммτ-ршт. дм добие известен познания, На следят
учееоци учител.! шрядес ба им нслиза с фуния в главила.
Юще: Наливам / сагсн в илмамти /а 1 ишaо./,
НАЛИВАМ / НАЛЕЯ УМ <В ГЛДВАТА> ои някого. Учи. поучавам някого ни нещо.
Оп евадесвт и псш aоèuеα»mu са простако пнш^1^1^яш тезо иeeпβв иaвби!. чя съвсем
глупаво в (е мисли. чс ои eиya!иoτв ош Комитети ще им нилиза ум в главата- Е, Цонев,
Лято яде.
Още: Напивам / нмл—я акъл <в главаат>-
НАЛИВАТ МН СЕ / НАЛЕЯТ МИ ОЕ ОЧИТЕ < С КРЬВ>. Силно се разгнезяи—м.
обхЕaпa мс силен истβ. Млык, бе! — изреве БaρО: То! св - пзьдu κ!mм вълк, оеomв му ся
οuuлхa с кръв, А, Гуляити, Златното руно, От мнеупе ао минути повече ся зъод-еeeязum,
менnв ом се еслиеап с кръв, .оцапа ом приемеш едно кръзношко. Диво, зверско изражени:,
Ал. Константинов. До Чикаго и назад, — В Гyбве дуап ао cлпзeαumв! — скръцни със зъби
acnмлoαъm- — Тб това по ч! — стисна зъба и Сeβ!и. а очитс му се налях» с кръв, И. Въл¬
чев, Стъпил— към нсбе. Глиганът споеше и!воиaевe среД длошото, зяпнал ош уч-Деине,
— Така ля! — набега» се той, Козноишо по гърби му настръхни кошо четко, а оеunв му ся
нс-ляхи с крыв, И- БоО—и. Гърбавата еча-- — ... Ами как ще тръгнем? —— Бaκ, кск! На
куц крак ще тръгнем, ей тока! ... Черкезинът се не побираше и кожата си, оп οα^ му чс
наливаха очеше, В- Мутафчиев—. ПдτогEС ни смутното време,
НА ЛИНИЯ СЪМ- Дошъл е моят ред да напразн, да навърши нещо или дм бъда, да се
нея някъде. — Ниaгпnвa сс а утре репично вuмuοuз!д- Чу ли? — Чух, чух... Утр: съм
па линия, К. Kaлоeβ. Живите помнят- Ано мосло.. чс си мс изиграл, ами. много - нДρuзe.
«40
■Мпuτв хоро си -но лианя е! том, До вратата. Б. Райное, Господин , Никой- — Добре —
ма^а той, — Аз мога Да за ρ!вивт! отпусна само до Довечера. .. — Бл»зпe»инм — nмκu!mц
глава Аueκcu: — Утрв щв см: но линия, А, Гугнпни. Село Ведрозо, Чубно, събя я Ка¬
ртой?, .. Им» са хас (а ос се .зо! Съвсем ще я оnuecκ!мe. ,. Да, Да. ето ао а него —
е» линя.! К. Калчев. Живите помнят, — Бпa» тн е uвnunof — Утр: съм па лнаия
НА ЛИЦЕ ОЪМ. ’· Книж. Съществувам яли прясъстеузам. тук тъм- — Другарю
команДир, - всички еuοозe в яДрото си но uuae: Г, Кармолизоз, Проходът са мпадсдта,
— Бсз позова се сеДемДесст а Двама Души луби;,. . Ето зи: ... сега неколцина са но лице.
Ив, Вмеои, Α^οκε и шаран, Но при направената телефонна проверки служител на ям:
Мото Стоименов нв се оκ!B! пето ои лице, пито До е родопил в nu!αовuτ опбел. Μ. Ива¬
нов. Колегата, Зсщот по β^ е-eо. cοпиαuяm пороД е Сзети Слсфан е пa4л.л оп слоесто
а ecoеκнmβ са но лoaв: Ив- Вазов, Драсни и жарки,
2, Доил. Заемам видно. и—део място. изтъкнат тъм. Дпеρe сс чувствуваш: и Нρ!αa!nш,
Нинсшнеа той ос бсше тъй па лuae. както про Другите κмвnпвe и бумсша му ас се чуваше,
каст nм-α!nиee: Прекършен дсш: неговия чорбоДжолъс. Т. Г. Влмйкоз. Е село,
3, Книж, За нещо — същ—ствузам, има ме. Дпκyмвαnъn бсше ни лицс.. .. и Двамата
cвueвmвuu при nпeвuд!τu,:,,. отдазна бяха се поманило. И. Йовков. Жетварят, Bcaчκп е но
лuae, за да мпжвм прсз ноеашс зобина пκпαеoτвлeп (и ликвидирам: зловрсДнот: оcm»лъao ол
фaинcmcоuτ режим. Г. Димитров, Ключът ем рaепeжмзмнeτо на всички наши трудности е
в сипя ръце, Феклоше са но лoae,+Сyмсmu е па лицс.
НД ПОЕ ХОДИЛ, БЕЗ ПАЛЕ СЕ ВЪРНАЛ, Днал. Иρпα: Употребява се, котите
■гннкой — направил нещо, без дм има полза, без сметки-
НДЛЮЖНЛ ВРАТ КДТЮ БИТОЛОКН ПРОСЯК, Досл, За човек — тил—н. здрав,
о>хnинeн.
Още: Врати му кмто си бштолоки просяк.
НА ЛУД АЛЕНО. НД ШАНТАВ ШАРЕНО- ПоДозр. Употребява ое. ног—то някой е
•облякъл нещо, което съвсем не му прнnиоa. подобием-
НД ЛУДО И ЧЕРВЕНКО- Днал. Употребява се ем някой. който яма яещо извън нор¬
малното, има я Одг-зя. по които те поешизи.
НД ПУКОБРДНЕ, щс глмτт. Даал, Никога, — Плато ля по бпичo. са? — На
лусодрае: щв ми зо пмта.
Още: На гроздобер, Доил.
НАЛЯВО И НАДЯСНО, 1· По всички посоки, НакъДсто До поглсДасш. »иляво и
наДясно, пеunв ас мп3!τ (а св асситяп но .oипκoτo naeпи!М! от гори, (плозв: Ем. Отандв.
Януарско гнездо- Мuеκ!, вссвло и пъргозо, точс.е uyбп наляво и наДясно из звлееитш
трсеа. ,. И- Йовков. Балкан- Ще вu.зa в лoепβoя конак с Дряновицсто, па капо щв я завъртя
'Η»u.eп а нuдяceп, само шурцо ще мн стаеат! К. Петимсов. Златемта зсмя. — Аз поло то
ксзеих, паса се страхувам! — проплака гъркиняши. капо мятошс бързо nоαuвбu наляво и
наДясно, . Ст, Aиоeз. За 0Ео0олиτa- / / Ηиисткьл·. Нuueαa! чyиyлuκ!τ наДясно и нал.зо.
П- Kanмзeлоз. Маминото детенце.
2, С всентго, пред воетнго, (на) всеняго, Утре ще си тръгна за Лпвве, А там щв разправям
α»uявп и α!б.cοп: ожених Дъщсря си! НарсДях .! В. Г-новся—. Седем години- Те се хеслвхс
наляво и α»eτcно, че отряДът е и!зaипмee, а нсгокош: ρьκпβоeomвлu ронено и изболо,
Ол- Трънтяи. Неотдавна- Той вървеше слеД ас. капо сянка, лρвопcяβoеe зплвмнnв спея и ся
ръкуваше и -з!лпзн!β!.в нauлвп а »»еясно, Μ. Груб—пчиева. Прсд праг—- В Бyκyиви омело
aпuямп оживлено:: nиocmuaαuл eлκпй ся Гeпф!ο Райное ш разбивал пара наляво и
наДясно.. . Ст. Aио—и. За свободата. Ή! бе изкарал преД кръчмсш! си цяла дыеβu е
инео и щвДро еeρneтe наляво а наДясно. Д- Ангелов. На кивот и смърт,
НАЛЯГАМ ОИ / НАЛЕГНА ОН ДРИПЕЛИГЕ (ДРИПЕПА), [Чссшо: Налягай тя дри-
пелЕте (лnEгeлa)] · Прдотинмм да действувам или да ое nnоτ1аопоοτaЕтм; кротувам, мирувам.
0MIEптЕMм се. — Истинско.! пожар щя пламне, когато пламне България — зaдвueжo
госпоДин Фролю. — Защо ще пламва България? Нв ми mи.ßв! да шомне България, Де си
нсл.зсмс дρuлβлuτβ: Нв енбяхпв ло оня Ден каква ко.! пламна в Заира? — оmaпβоин номусвео
чпид!èжo Домо Нз. Вазов, Под игото, Но по ебно времс ρ!вди!х. че - око ослепи лпвeеc
мсжДу тези люeпeeo, вътрешностите ми рискуваш ди сс превърнел в рсзднп хсйввр.
41 Фпмесолоиялсс речния, т. I
641
Залови с остатъка от силил: си поисках да св нзпезл., Но ос мв пуснаха- — Налягай си (ри-
леха! — κ»в!х». Оп, Йончев. Разхубавяване т OnaлЕa.
Юще: Налягам ся / сачетем сн парцалите (дрипите)-
НАЛЯГАМ ОИ / НАЛЕГНА ОН ДРИПИТЕ, [Често: НалягаИ ти дрипите]. Прдстизмм-
д— деИствувам или да се противопоставям; кротувам, мирувам, οмиnтвaм те, Вся ще оздос
мс едно строна това, чв Сшана Ивсенна шири нз сяло.. , Дс имешс Дете. да си поляга
(рипиле. а то.. . М, Омнгозм. Друм те еше, — Налягай Дрипите си, псе омρ!зαм, ! каза·
му еκоκuecnoτm хръп, / ас се зъба, о: св Дырлн напразно. j зс смях ас слезай па езemьm-
ИВ. В—зов, Слон и мъннче,
Юще: Налягам ти / налегна ти парцалите (дрипепште). Свивам тн / свин ся дрипите,
НАЛЯГАМ б> / НАЛЕГНА б> ПАРЦАЛИТЕ, [Често: Налягай ся парцалите].
Преставам да действувам или да се ипоτmвопоοτaвям; кротувам. мирувам; смирнимы се.
Оная сопотоеоци. ατ го хвана дяс — ... „Дайте ба се побегнем липлuз щурците!“ Аз —
naиeн каша бух» — казвам ом: „Стойте бе, налягайте сн л!uцouuτe“- Нв- Вазов. Араоки я
шипкE. По лови врсме ßьлauицοъτ се cеom!me за зинозео пя само че в въстанал проток (ыр-
жавата, но че имал а хубсво м-стаки. Ето аз си аоляза-х л!иц»лнne. уДарах ао на
симоуеижваов, Дорбсло имаше 3!UО: Зах. Стоянов, Записки по 6ълиanοянτe въстания,
—— . Бпoлe — оби(и се пmeмвп жвеатш, която бс nплнτauo Бпcoρ! за в!лсco. — бе ся κ!еш но
сон и Да ибо при мъжа са. а? Знам къдв е! — Я си нилязай nсρauuuτe: Й- Вълчев, Стъпили
към нсбе. — Ти лн си Тачсе. пи лн са майка! Нв вожДам зeеe. сенко, не чувам., чсбо, и
за нищо не мв бивш, — Б!mп пя ne база, — мосл. си — №. тс е бол по главата Да пыпузаш?'
Защо са ое наляга. noρaoлuτβ е къща, и? Чудомир. Оемно Тано Хопа. М^жс (и дяза само
вeρ!uaяm, 6^(1!.. (а си наляга порцалопв. Л, СТояшое, Холера- Отошкто го »окозаха,
всчс си наляга naиaaлюme:
Юще: Налягам си / н—пеинм ти дрипите (дрипепнте). Натискам ся (свивам сн- / свин
ся) парцалите-
НАЛЯГАТ МЕ / НАЛЕГНАТ МЕ БЪРЧНПИТЕ. Днал. Обхваща мс стрих. тревоим-
Тогаза ми Дойде но умс зс кръвт и ме налегнаха быиеaοuτ4- „Ед сега ще ся худсео
ρ!вcымmв и ще наДойДеш ония да питаш за кръв, Ами сешнс?“ Н- Хайтов, Диан разкази.
НАЛЯЛ ОЪМ СЕ КДТЮ ОБЛАК, Дна.. Пиян тъм-
НАМАЖН ВРАТАТА СЪС ЗЕХТИН ДА НЕ СКЪРЦА. Диел, 1· Казва ое ни някого,
когато накит да го нанарат да сн вървя. да го изпъдят,
2) Казва се на пятого, когато излишно пит— какво да правя, а τптOЕa да знае много добре
какао да работи,
НАМАЗАХА С ТИКВА αяκпгО: Досл. Върнах— му иодежа, разтуриха иодеж—,
НАМАЗВАМ / НАМАЖА ВЪЖЕТО, Одона, в быд. и мое. вр. Бивам обстен. Дслмс-
шюнцяшв ломплuх» Бенковски бе взсмс сыс сСбе си и биyгuия ом Сшвфо, който аямс.в nocnмиm
и можеше лссно ба намаже въжето „по погрешно“. П. Стоянов, Бенковски, Сecлиuτβ но
пибишаха е.хс гпmмзu ба се изяДеш бсз сол сДни (руга, а мъжът но лп-cτaρoτo. слвД
като бе д<)е<ел баежооико са (о изгнание, сом αuмuв» въжето поради Доносите ои Другия.. ,
Е. Мутафчиева, Петопят на смутното време- Ш^кор 6ей сърДито угася цигарата сн,
— Луба глово. ама ще намаже еъжето- Д, Опроотранов. Охридска пролет. — Офейкаха
Двимцало. а ти ще намажеш въжето! — Ами. . . кой ще мн търси выжч. . . Кур. .ма .,
и за. пях nм-6ыивп. а за мве по-лвсно, . . Н, KмnaлEeЕИ. Беиумнд.
Юще: ЮОлидвам / оОл—жа (ом—ивам / омажа) въжето. Дисл.
НАМАЗВАМ I НАМАЖА КОЛАТА, Давим подкуп, рушвет- Дс намажем колита. чв
nн!ев ням» (а ни услужат.
Юще: ИодаизЕиа / подмажа колит—-
НАМАЗВАМ / НАМАЖА ПРЪСТИТЕ па някого, Днал. Ед. Н—ямеимм / намажа ръцете
ял Н^ОГО.
НАМАЗВАМ / НАМАЖА РЪЦЕТЕ на ».кого, Досл, Давим подкуп на нняого'
Юще: Нмммзима / шимажа пръстите, Досл,
64’
НАМАЗВАМ ОН / НАМАЖА ОН ГЪРЛОТО, Пийвам малко вино явя друго алкохолно
питие, — Слyеaйnв! Амс пырее» ншбизно пс. ширене бъклици До си α!М!жeт гърлото и До
ρвчви: „Нс Добър час ба но с. свляно, и бог До но помага!“ От. 3—гороиноа. Ивайчо-
Юще: Намокрям ти / намокря си (нигимоаим ся / наквасн сн. оплаквам си / оплакна си)
гърлото-
НАМАЗВАМ / НАМАЖА < МЕД ДЖУКИТЕ ао ατκпaп. Диал. Давам подкуп нм
нтного.
НД МАЙМУН ДЕРЕ, Нρeαвдρ: Н-неи—оно къде, тоИ знае къдс (употребява ое като
отговор, когато някой пита къде се намира някой или нсщо. а този, когото питат, нд
знае иля не кдлме дм гиде).
НД МАЙНАТА ОН. Нρпcmпρee: Някъде си много лилeо- Кому ще разправя послв,
чс ое мпжвлп ба настига: х!uиcъвume, в!ипnо забили ни мсйеста си? Кой щв му лозяивu?
В. MуτмфоE-вм. Летопис нм смутното ар—м—- „Да вървят. сыбвло щит1 Не мийнаша си да
вьиз.m!“ — нотраплозо се зьиτeтe в умс му. Ем. От—н—в. Ив—е Kослмрда. Ди изтърси
поправо но министъра са, че нска До ао опм!αбuипвuл на майната си само зарадо вдни. . ,
чвхли, някак си нв е етично. П- Незнакомой. Кан обменяхме оииτ със стрината Луанда
Турунда.
НА МАРТА В СРЯДА, Жара. Никои—- Тя со масло, че ще ибо у тях но гости. Ще
иди на Мар!! е сряда.
Юще: Ни ЕръОеицм а сртлИ' Жара,
НА МЕНЕ ЛИ ЩЕ ГИ РАЗПРАВЯШ, Нρeнвбρ. Нд тя вярвам, да не мислиш, че тн
вярвам- — На, дог мн я сзцбетел. ,, — Слушай. дв Гцнκо! — изпъчи се извсДнъж Аeиuд!-
лиятс, — Ти на мснс лн ще го ρ!вnи!u.шf От лройсел ^(οοα ви знам — №-»0^46 лейка
ти, а ош дссстини зоДини и лвд: — ^60!: от село но ссло, з»и.3!uн сте си работсш! и
хобите ое така с золн ръцс. сми с №№ и волове, па mплκовu вряме само за манастира .н,
б: еoчпβпτп, зи кос пасе мъничко дарем ев отделяпе ли, и? Г- Kмn—οлмЕОβ, Оегетя истории.
Юще: Кому ии разправяш- Ниeeвбρ:
НА МЕНЕ ОЕ ПАДА / ПАДНЕ КРЪЧМАТА Ще черпя следния път- На мене сс
псДои кръчмите, у нос ще ДойДстс па зостн.
Ют обичая при оeрпeн— в компания нлн нм гости — в чинто чипа еилдтτ последното вино. той дм
черпя ОЛДЛЕMΠИЯ път,
Юще: У мене оотиви / остане кръчмата- У мене е кръчмата. Моя е кръчмата.
НАМЕРИ ГОЛЯМ КАМЪК, ТА б> УДАРИ ГЛАВАТА, Днал, Потърси помощ от
по-силен. ИО-BЛEНТCЛCЯ човск.
НАМЕРИЛА БАБА СКУБАНО. А ЧЕ ИСКА И ЩИПАНО. Диал. Ирон. Вд. Намерила
ОиОа хапано. —ми исни н щипано,
НАМЕРИЛА БАБА ХАПАНО, АМН ИСКА И ЩИПАНО- Днал. Ирон. За ооβeк, който
нот— много, без да заолудав— и този. ноето има, Спрвмски тръгна поДире му и се лпκoчu
по еДно мαоaп стръмна слылда с пол-изгеили стъпил» а влсзе в стаята са, — Таза
лн е нuд-доßиuл!? — попито Стрсмссш. село се овозa е ебно сопора, ли!ШΗ! о с паяжини
по ыглоте. - . Хебжняп» ся в!бпвплu да отговоря с еба» вежлива. κρoенпивчoβo усмивка’
κпяmп искаш: До каже: „Намерила баби иuлoοм. »ми иска и хапано“, Нв- Визов, Пои— земя,
Още: Н—м—рила ОаО— скуОмсо. а че иск— и щипано· Дн»u. Ирон.
НАМЕРИЛА БУЛКАТА БРАДВАТА ЗАД ВРАТАТА, Ирон. Употребява се. когато
сяноИ казва, че е нaмeпEЛ нещо, а той ио е веся оттам. където му е мтοτоτо.
Юще: Нмплм Оулкит— Oпилвиτa зад ипиτ—τм- Иρпα, Намерил— Оулкат— сдкирит—
(оeптелоτо, метлатм) зад армиат—. Иρпα,
НАМЕРИЛА БУЛКАТА МЕТЛАТА ЗАД ВРАТАТА- Ирон. Вк. Н-м—рива бучката
ОридЕМта зад вратата,
НАМЕРИЛА БУЛКАТА ОЕКИРАТА ЗДД ВРАТАТА. Ирон, Вд. Нмм—рила бучката
Орадват— зид βпиτaτa-
643
НАМЕРИЛА БУЛКАТА ЧЕРЯСЛОТО ЗАД ВРАТАТА. Ирон, Ед. ΗммenEл— булката
Ор-дз-та зад вратата,
НАМЕРИЛ Е ЦЪРКВА СЕЕЩ, Иипα: Уиоτпдбнв— те. когато някой изразна— учудван·.
че нещо го има или го е намерил някъде, където е дететтаено да ио има,
НАМЕРИЛИ СЕ <КДТО> КУКО Н - НИНЕ, Сдружили ое поради еднаквите си
недоот—тъця,
НАМЕРИЛ КЛИНЕЦ. ТРЯБВАТ МУ ЮЩЕ ИЕТНДЙОЕ И ЧЕТИРИ ПЕТАЛА. ТА
КЮН· Днал, Иипα: Употребява ое. когато ннкоИ наивно ся въобразява, че лесно ще иолуои,
ще добие нещо. макар да няма условия еа това-
НДМЕРНЛ ПЕТАЛО. ЮЩЕ ТРИ, ТА КЮП, Досл. Ирон, Употребява се. когато
няноИ, наивно сн въобразява. че лесно ще получи, щс добие нещо, макар да няма условия
зм този,
НАМЕРИЛ ОЪМ КРАВА. ТА (ДА) Я ДОЯ, Използувам 6eзиaпEτeш шли лековлрея
човек и редовно вземам нещо от него,
НАМЕРИЛ ОЪМ < ПРАЗНА > ЦЪРКВА ДА ОЕ КРЪСТЯ. Ирон. Н&n>ρаюm тъм
помощ от някого. ши когото не може дм се разчита- — Фишисстки мсксрвши и палачо,, -
капо въшка ще зи uвм»еκ»мe: Толкова кръв изпихте от пороеш, толкова семейстза раз¬
плакахте, ,... и ос мирясваш: — ... — Амс сля намерили църква До сс крысшишс, Е, Н—икоз.
Настъпление.
Юще: Η—м·пил съм < празна > църква да се прекръстя. Иρпο: Напъл съм църква дм де
кръстя (прекръстя). Днал, Иипн-
НДМЕРНЛ ОЪМ < ПРА3НД> ЦЪРКВА ДА ОЕ ПРЕКРЪСТЯ- Ед. Намерил тъм
<Нрм:^1^:^2> църне— да се кръстя,
НАМЕРИЛ ОЪМ СЕЛО БЕЗ КУЧЕТА, ТРЪГНАЛ СЪМ БЕЗ ОЮПА. Стаиш
тъм лъnзъя, превишил тъм ти правата н ея позволявам всичко; тио—eолншоИ'
Юще: Нам—рил тъм село 'без куч—т—, тръгнал съм О—з тояги.
НАМЕРИЛ СЪМ СЕЛЮ БЕЗ КУЧЕТА < ТРЪГНАЛ СЪМ БЕЗ ТЮЯГА>- Стан—л тъм
лързък, превишил оъм сн правата и си позволявам eοноко; тио—иолншоИ' БогДан ги изплюска
на Диоре. πпcпеo ом копеле и им зaлпвяб»: — Сега бе зи вибя гърбеО И Друг пъл До ня стс
пропряли (о ceuпmо. че глозишв зи щв взема. Намерили сте село без κyеcmu. тръгнало сте
бсз тояга! К, Петнишов, Хайдути- Ди се прспя нз махалопе шор ба съборим по лопата,
а пой — в иeоomo!-.. „Нпmρ!й, викам си. 6-.^ »»мерил е пой село дез кучст и е
тръгнал без тояга, амс бе До вибом“. Н, Хайтов. Съперници. — И ши смяша.е (и помериш
село дез. кучета, ама шо моно лисице пыл, Какъв „началник“ бсше, а сега шс гоен Мoeκм
Бyзпβ! Дано до ши Додды лонe м»лκп умс в гловапи. Е. Нежнов, Н—ттъппдняе,
Юще: Нимерил съм село беи куч—т—, тръгнал съм без топа, Напъл оъм тело без кучста,
Доил Намерил съм стадо Оди кучета - Напъл съм ссло беи псета. пожъл съм Оез тояги.
Днал. -
НАМЕРИЛ ' СЪМ СТАДО БЕЗ КУЧЕТА, Станал оъм льпиък, превишил оъм ся
прмимтм и он позволни-м всичко; еио—еолнЕчи- — Или ще но осшавотс бе работим, или
щв считам:, че uвоßио ви няма. Б!κnп вя харесва! — Добре! — Досъо тръгни към вратата,
— Мucлне. че си α!мвиuu слабо двз κyевna ля? Лъжеш ся, госпоДине! А, Гугяпкя. МТ
Отасция-
Юще: Намеряв съм село бди куч—т—-
НАМЕРИЛ ОЪМ. ЧЕ (ТА) ОЪМ ПРЕМЕРИЛ, Оaмозaбnaвтм се и нотам иов·оe от
това, но—то имам. бди да го заслужавам,
Юще: Н—м—рил съм, чс съм се прехласнал- Днал, Намерил съм. че (ти) съм ее аасрм.
Днел, Вулг,
НАМЕРИЛ СЪМ. ЧЕ (ТА) СЪМ ОЕ НАСРАЛ- Доил, Була, Ед. намерил ежи чд
(тм) оъм премерил,
444
НАМЕРИЛ СЪМ. ЧЕ (ТА) ОЪМ ОЕ ПРЕХЛАСНАЛ, Доил, Ед. ΗимenEΛ съм, че (тм)
съм премерил-
НАМЕРИ МЕ НА (У) ДМН1<А>- Дисл. Сваря ме, улучи ме в добро разположение
и се възползува от това,
С отроц,: Не ме намери у имен—. Не оъм nмииолодeш дм ее карам; премълчавам,
Аз щях (е Дигна голямо nаτuиeuτ. амо ми ββ.β ло.о. пя мв номери у омино.
НАМЕРИХ КЛИН ДА ОИ ЗАКАЧА ТОРБАТА. Доил, Направих грешки, че ед
залових т такъв ооβ-к шля е тмкиви риОота (употребява се. когато някой претърпи неуспех,
яeешолуки)'
НА МЕСЕЧИНА, ще Еилт (ще получа), Ирон, Никои— (не ще видн), ОтоДсш лн и
зорило. но хл.е. но сол щв шо (ом, а вяно щя 0060. но мecβеuοu: Ст. Заиорчиное. Дсн
иоοлeлeЯ'
ПА МЕСЕЧНИКА ПОПРЕЛА, ПА ОЛЪНЧИЦЕ ПОСПАЛА- Досл. Ирон. За човек,
който не уме— привично да сн разпределя. да ся организира времето я работи тогава. когато
е ний-н—удобно и не трябва,
Юще: Нм свещицм попрели, н— ολμέι· поспала. Доил, На свещицм поседели, па слънце
поспили- Диал.
НА МЕСО, тτnдвтM' Направо в див човек (стрелям), Нощнат въоръжени nшmиyлu
кръстосваха вреД яз улнцнпв с ний-строзо nмиъчκ! — До стреляп но месо. Ив- Хадким—р^чее.
Овчарчето КачЕТяо- Нишите nи!βuл! изискзсхи безусловно nп(еuнeнцe. иначе часовият·
00.4 право До стреля на месо- Сп. ТрънстЕ. Неотдавна, Ппuoaняτu ще го разгоня не
само с коне а полка. но а с куршуми,-.. „Щс стреля на месо“. Т. Генов. Освободенат—
яетина,
НАМЕСТВАМ (НАМЕСТИМ) / НАМЕСТЯ КОКАЛИТЕ някому, Набивам. нитупиам
здравата някого, Пази се. че ще шо нимесля кокалите,
Юще: Намествам (наместим) / наместя костите (ребрата), Н—лмима / еапод—- токавите-
Нмомддам / насадя кокилите- Днел,
НАМЕСТВАМ (НАМЕСТИМ) / НАМЕСТЯ КОСТИТЕ eяκпмy- НаОиаам, натупвам
здравата някого, В Цвсткозот кръчма му κ!в!х», че кметът св зскооео ба му аимесшн
костил:, в!(emм го е прсДал на бегълците, К. Петтисов, Морав— звезда кървав—-
Юще: Намествам (наместим) / н—меттн кокалите (рСбрата).
НАМЕСТВАМ (НДМЕОТЯМ) / НАМЕСТЯ РЕБРАТА някому- Вк. Намествам (на¬
местим) / наместя костите па някого, — Разкажи ссга бе видим, ниски впuyмo си нuлρ!βuл·,
еoo ребра са намествал, ma си хукнал да се κиuβm: . . Д, Н-мироа. Братя.
НАМЕСТО ВЕЖДИ ДА ОГЛАДЯ. ИЗБОДОХ ОЧИ, Досл. Въпреки стрсмеди сн да
направя нсщо добро, навлЕ^ам ни тебе тя или другиму б-д—,
Още: Вместо да изпипа вежди, извадих очи. <Емсото> да направя алждц. извадих
(избодох) очи· Днал, Наместо ведди да огладя. извадих оче. Днал.
НАМЕСТО ВЕЖДИ ДА ОГЛАДЯ, ИЗВАДИХ ЮЧН. Доил, Ед. Наместо вежди да
огладя. избодох оче,
НАМЕТНАЛ НД СВЕТИ АТДНАОА КОЖУХА, Доил. Облякъл лятно врем— зимна
др—км,
Юще: Облякъл си свети Атан—е— кожуха- Днал.
ПА МИНУТАТА. Веднага, незабавно, моментално- А птичето изпискало към без¬
умника: — О. безумно глупецо. ез нв пи лн казах до помниш моят: шри п^р^)^и лρ4в цeuuя си
живот? А тн ощс па минутата го вo6ρ!βu и ето как глупаво се измами. . · Ц- Ц-ркоиткш,
Поръките на едно птиче, Кочо Чисшсмвассн, ни миеутста ощс.. . ,. в»мuαuл с кола за
Нeρyщoцu: 3—х. Стоянов, Записки по българените въстанин, — Нeчumοoa!πuι, ВсДоего! Гану.
и Бвлоо се - заеха още ни миоупсшо с „оτлeч!τeoαвτ“ ни вестник „Борба“. А- Дниеяои, На
кивот и смърт,
Юще: Нм минутката (о—οи).
645
НА МИНУТИ, Ют време си времс. н—ч—сто- На минути ло! м»х!еe с 6.οα и .β^Μβ
еа ссбс си, Г, Караегмзоз, Чудин,
ПА МИНУТКАТА, Вк, Нм минутата- Капо раздрах, чв иДол cβ»τпβαoцomв на
uвuл. източих До в също но яДо» бых: „Бабо. нДот!“ — и па мяо-шкат» се зърнах при
ДяДо. а татв. Ив, Петров. Л—вн ое голтЕa.
НАМИРАМ / НАМЕРЯ БДЧД СИ, Диал. Попадам на ио-оnEτсс човек от мсне
коИто успява да се справи с мене я да мя даде заслуженото-
Още: Намирам / намеря кръстника ти, Днал, Намирам си / намеря ти майстора
/в 1 ин—ч./-
НАМНРАМ / НАМЕРЯ КАПАК па οβ^. Съумявам да дам сполучлив, остроумен
отговор зм нещо, веднага отвръщам на нещо- Тя е сбое успапс. ни зcuеκо »»мора капак,
Юще: Намирам / н—мeпт похлупак-
НАМИРАМ / НАМЕРЯ КРАЯ па οβ^. Узнавам, разбирам всичко зм нсщо, което
нс мн е Оиго много ясно иля е било объркано, Все ебан бен щв намсро ора. на
пази робот а тогава ще св разбере кой е бил проз, и сой криз.
Юще: Хващам / хваеа (улавям / уповн) кран /във 2 зн—ч./,
НАМИРАМ / НАМЕРЯ КРЪСТНИКА ОН, Досл. Еж. Намирам / намеря Оич— ся,
НАМИРАМ / НАМЕРЯ НД ВСЯКО ГЪРНЕ ПОХЛУПАК. , Вянаия съумявам да дог
сполучлив, оотроумсн отговор, мога веднага да отвърна, да оτиоβоnя-
Юще: Слагам / сгода е— вонко гърне похлупак-
НАМИРАМ / НАМЕРЯ ОБЩ ЕЗИК с тлκпaо (НАМИРАМЕ / НАМЕРИМ ' ОБЩ
ЕЗИК], Кннж. Стигам до разбирателство с някого (стигаме до пизбипaτсnтТЕо). до общо
мнение. схващане- Двмпκρ!nuеecκ! България а Демократическа Гърция сыщо щя намерят
общ взик, за Да пур.п край еа звкознат ежда а положат почелото еа ебно мoροп
сытр-дничестзо в полза ни Двата нироДи. В. Кочаров. О перо и олово ем 6ьпгaро-сьЕeτοкиτм
дружба, — Нв база ди им се сърдя, Кплκпmо хпи! —— τпuκоз! и характери, Трябва Да
намерим някакъв общ. взик, В, Бойчева. < голямо сърце,
НАМИРАМ / НАМЕРЯ ПОХЛУПАК но οβ^. Съумявам да дам сполучлив. остроумен
оτгоЕоп ем нещо, есдемга отвръщам са нещо- Мeпго ся дсвнхше ми, Гаео! Тои! булка ди
беше, не, щяхте mолκпв! (а я избират:, — Булката. око . ое бизи, ще Донесе срам семо
ни. мъж» си. а пын това е кризи. , , за цялото ссло! — оmзиъиumc Гаео. Мъжвте издухваха
в смях! — Пуспспи му Гана, но вcяκп οβ^ щя намеря похлупак! Ст. Ц. АаонапоЕ.
СтублененЕте липи,
Юще: Намирам / намеря капак- Н—йдох похлупак,
НАМИРАМ ОЕ В ГЛУХА ЛНННЯ. Отстранен съм, изолиран съм н не ми ое дава
възможност дм се прояЕН. да напредна счуж-Оно нлн оОщ—сти—но- Оп eяκплκп зобина пой
ββ.β ос служд» е лρпeoαцuττo, намираш: се е глухи ления, ,
Юще: Стон (тъм) а глух— .винET'
НАМИРАМ ОЕ В ЮБЯТИЯТА НА МОРФЕЯ, Книж. Опя дъОоно н тпоноИно-
В гръцката митология МорфеИ е Оог нм сънищата, еня е— Оои— на съня Хнпноо.
Още: Е оОнтинтм и— Морфен съм- Книж.
НАМИРАМ ОЕ / НАМЕРЯ ОЕ В ЧУДО, Силно те инен-двам от нещо. смайвам
се. опитвам се и ше зная кан да иосτъия. нан дм се оправя е яещо; изпадам в трайно затруднено
положени—. Там опивах да nиeοощyз!М: , , Но κиьем!илm мн обиди сурово, чв няма място
нямо.: място зс. мене а в ер-зят кръчми-ханища, Дешо пишех, Намерих св е еyeо:
Нв. Вазов, В недрата са Родопите- Аз пробълживих всяка нощ (е бълнувам и пиши
мама, Тя, горката, се 6в.в α!мвиuu! в чудо. Бcuеκu опити да мв излекува от пазн коварна
болест опяваха напусто. Г- Беясв. Патилата на едно момчс, Аз се намерих в е-(п-
Глебсх κи!β!m!, κоτnп вбиа 60.0.4, опряла мya-н» е вбин Дъбов труп.. глсбсх печалното
uoae. но меме а мн стана жал зс нея. , . Кр- Григоров, Отново на училище, —— Нoзн
646
Боже, някой да ^.^β от кабинета — капо наскачет сДни зссл-жили. Достойно. способно,
щв св намериш в е-eо кого ди цвßeивm — ко! от кой nо-e<Обеы.. , От, Коетои, Голдманов,
Юще: Виждам се / видя ее а чудо,
НАМИРАМ ОЕ / НАМЕРЯ ОЕ <КДГЮ> Е НЕБРАНО ПОЗЕ· Неочаквано изпадам
в трайно неудобно, неловко положени— я ое чудя наг да постъпя; стъписвам ед, Колао
Моряка млъкна, но нов всички гракнахме и nолoa»яm ся намеря в небрано лпзв: — Брей,
оне сенца .спе ос сдиа акъл! — nпз»cмя се той. К. Митев, Пр—з буря.
Още: Виждам се / видя ее (оставим / ост—пи, попадам / попади—) < като > в ндбрано
лозе, Хващам се / хвана се като е небрано позе- Доел.
НАМИРАМ ОЕ / НАМЕРЯ СЕ КАТО КУЧЕ НД ВОДЕНИЦА, Даал. Извънредно
много с- неплаиимм и не могм дм нaмeрт изход от неблагоприятното погод—ние. а което
-съм изпаднал по моя енеа (употр—бнва се, обикн, когато няноИ е зачовеш при навършване
нм н—що нередно),
Юще: Забърквам ое / забъркам се (обърквам се / объркам се, обърквам се / объркам ед)
като куче нм (въз) воденица· Днал.
НАМИРАМ ОЕ / НАМЕРЯ ОЕ МЕЖДУ ДВА ОГЪНЯ, ’- Симо в аесв, зод. 1· По¬
ложението мн е крайно текто. зметраиеш съм от опасности нлн н-пnннτноеτE от две страни.
които обикн, та с ипоτmЕОполодеm Eнτeпдси или ненсяаанЕя.
2, Изпадам в крайно текто положени—. ‘мстр-псн от опасности яли неприятности от двс
стрини, ОтпреД: му ся забоДоха Двама въстаници оп балвглвбаата стража. о шой св
намеря мсжДу Два огъня. Ив- Вазов. Под игото,
Още: М—жду два огъня съм /към 1 знио./'
НАМИРАМ СЕ МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА, За текто Ооп—н човек — по-
чод—нието мн е много текто. не ое знае давя ще оздравея. дачи ще одEЕ—т. Операцията
бсшс тяжка о опвророооят (ио Дон се намираше мсжДу живо!! и смърта.
Юще: М-кду живота и смъртта оъм.
НАМИРАМ СЕ ПА КРЪСТОПЪТ, Двоумя се, не мога да рспа какво да предприема
или да н‘бeпa- В ο!е!uпmп ош тая гпeuн!- - . България сс намираше на голям съДбоноссн
кръстопът, Е. Kоπмпоβ. Против хитя-рием— и неговите български слуги.
Юще: Стон са кръстопът-
НАМИРАМ ОЕ / НАМЕРЯ ОЕ НАТЯСНО, 1. Само и песи. ви(. Поподесисто мн е
трудно. т—дно и оъм принуден дм направя нещо, което е против волята мн- Б!овпmп искат
ток» ще прозя, защото се намирам αoτяceп:
2, Изпадам в тежко, трудно положение и тъм принуден да направя нещо, косто е против
волята мн. С особено неслабо разправяше той как хорап но зласппа. намерило се натясно,
зо мпueuo зс пощиеш, обещавало му „злашня планини“ — „семо До не стрел.“, Ем. Миеов,
Пленено ято- — Стой! Как смввш До привиш зuп но поя красив πывea? Пусна ао всДоази!
Л'нcнa»nu се αaмвиu натясно и пусна пелвлс. Нз, Ил—еянстя, Бди стряха,
НАМИРАМ ОЕ / НАМЕРЯ СЕ НА УЛИЦАТА. ’- Симо в песи. инД, В тежко, бед¬
ствено погод—ние съм. Оси иолелон. кипящ— иля без никакви средства еа ирeдEЕтвaн·■
’. Изпадам в т—дко. бедствено погоденше, без подслон. дичище иля б—з ник—изн ередства
зм предявяване, — Ако не може. До се опкожсш оп neρ!еκun моеовро До говориш, ето
по еришашо muиоκо оmзпиeα!: , , — Аз ас искам До . обижДам,. oвβoαo се Ивоново първо.
уплишваш оп мисълта Да св намеря па yлuaun»: Ни. Вазов, Kмзичмnтямτм царица,
Още: Нм улицата съм /към 1 знaо-/-
НАМНРДМ СЕ ПОД КЛЮЧ, Затворен, заключен съм.
Още: Под ключ съм-
НАМИРАМ СЕ ПОД < ПЪЛНА > ПАРА. РиОотя, върша нещо е голямо нипреженил*
•с—й-уеилдшо. Лвтвшв от сяло ни ceлп, устройваше събериния. Даваше разпоредеш.. , с една рсч
н»мни»ев се поб пълно πuи!- Л. Стоянов, Б—нноветя.
Юще: Под <пъчнм> пара съм.
НАМИРАМ ОЕ ПОД (НА) РЪКА някому. Па разположение съм, мога асетя момент
да Оъда в помощ или да бъда използуван,
Още: Под -(на) рыка -съм
647
НАМИРАМ ОЕ ПОД ЧЕХЪЛ, Зи мъж — напълно съм подчинен·· на ден— си, за?
всичко я служим- Човск, когато се помири под еeхьл, тогава иaвßuρa какво - нсщо е свобо¬
дата еа eигвнuα!-
Юще: Под чехъл съм-
НАМИРАМ б> / НАМЕРЯ СИ БЕЛЯТА, Семост. оля с някого. с нещо, Обок»,, в
си. енД, Имам неприятности от яещо. което съм те ем—п да върша нлн т 'което ногам да
помогна. лм,утлуд— ни някого; там ти създавам н-притτноеτE т някого игн е н—що. — Бпеma■
я праз. Маноле. И аз взвх Да мисля, че не но трядеа мeлαaau: Нв вило стига Другото?
Щя ся намерим двляпо с нея — никой не в хuρпcсл ош зоeβοuч»ρcmβп — заявя старота-
Ем. Стишее, Иван KонлanсЕ- · Намерих си б:л.п» с твдс. Всичко да 0060., зcцеκо би -
иuвß4иeш. И. Здравков. Незабравимо детство, Направя (обро, (а са помериш бвляпо-
Пословица,
Юще: Вземам ти / взема си (докарвам ти / докарам ти. емβnио—м тя /- навлека тя. хващам сн /
хиием си) белят—- Купувам си / купя си Ослят—- Днел,
НАМИРАМ ОН / НАМЕРЯ ОИ МАЙСТОРА, Обикн. и си, инД, ’. - Попадам са по~
оинτeя ооβeк от мене. който успява да се справи с мене н дм мн даде иаолуженото-
—'Хитрец си то. амс си намери майстори! Гоя път нямо (а ти се размие:, Какво mъиπuт,
Друзорю преДседател? — викна Ралчо а махна с иьκО: — Щя претърсвам:, щом не я Дави
eпбиозплοп! Ст. Ц- Д—енаяоЕ. Отубчешските гяпш, — Ако има ßоивa. насреща мн ди излезе!.. ,
— Гърче, сто ме! Дръж се вeиoβп! — Нонκ!τo uзu4зв!: .. Ето излез: Лпзκсτс.
—— Дръж св Нпeо!! — Гърч:, номери лн са мuйcлоρof К. Петнаноз, Омайно биче, ВеДнъж,
капо [пизвантЕт—] бъркаха е пояса ош е(он младеж, шой поДмешаш уж на шега: „Вос·
мαпго ас се лuecτauoзoùτe, в!щоmо щя си намерят майстора!' Г, Кар-евавов. Лснко,
2- За нещо, ноето трябва да бъде извършено. зм р^а^О^о^т^а — попадам в опитни ръце. ]M*-
същато причини и задавях се да зо позДравя, meß: и Мatбж»ρпв, с новото начинение, Аз··
съм злыuαβ уверео. чс и Българско сбирка щв Докораше сыс също!, . . успех, какпо w
ЮриДическя прсглеД, Работишо е ο!мeиuл! майстора са, Ни- Вазов, Непубликувани писма.
Юще: Найдох сн майстора- Дишл, /към 1 знач./. Намирам / симeрт бич— (кръстник—) ти».
Диал, /към 1 знач-/,
НАМИРАМ СИ / НАМЕРЯ ОИ МЯСТОТО н НАМИРАМ / НАМЕРЯ СВОЕТО
МЯСТО. Получавам р-Оота, иолод—ннe, които оττоиaптτ нм възможностите я опотоО-
ностите мя, — Кажи мн ти но меня — обърни се еuчп Дочо — къ(е еа е на нос еnсеeοuβτо, ти
с врем: До са помирим: м.cmпnп: — В Р!бпmeuеeеκumш парти., Г, Каратчавои, Как
чичо Дичо ое откази. — Правоверни! Всяко от вис (и намери свосто млcnп в ταβ^οη: но·
^60.0^, освки До намсра Другаря ся и »uл»х няма До озосшивш■ cзпя■ пороД, Д, Типев..
ПрссиинсяEτe тамОаня,
НД МНОГО ОГНЬОВЕ СЪМ ОЕ ПЪРЛИЛ. Много съм предявял- и препалил в=
живота ти н затова тъм оинτeн. хииъn-
НДМОКРНХ ГАЩИТЕ [ЩЕ НАМОКРЯ ГАЩИТЕ}) НпбaгU: Силно ел шепя—ших
(щс те яиплижм), Голям герой се преДставяш, амс намокря зощотс.. кат зueτ- мсчкашо.,
Юще: Боядисах (оцапах, напълних) гащите. Н^пДaaи.
НАМОКРЯМ / НАМОКРЯ ОИ ГЪРЛОТО- Пийвам малко вино - яли нтяикао друго*
алкохолно питие, Когато го помолихме бе ао изпее някоя от cβпame песащ трубоДурът
ний-напреД поиски да му поДнесем еuш! вино, за ба си намокрел- гърлото. А. КмрмвиИчсев..
Спомени,
Юще: Нмкв—овим тя / наквитя ся (намазвам ти / ниамд— си,, оплаквам ся /- оплакна , тн) гър¬
лото.
НД МУСТАЦИТЕ б>, ггЕгпт (приказвам и под-Х Тихо, едва чуто и нeпaз0рaнО'
— Нали си му вуйчо! — Нв тика. (ρyгoиo, nρцκ!вβ!mβ си ои мустсцапв. ,. , Друг? Н. Хай¬
тов, По земята. Говори ош м-cmoaume са и οα^ ос можс (а му ся иuз6вив:
НА МУШКАТА СЪМ но някого- Незаслужено оъм гонен. преследван от ннкоио..
Завалял дыжд и спряла работата ош nмлeτм — сз съм бол зинозен; κпдoл! си хвърлило
κпοчcmм яло овца се в!гyеou» оп стиболо — пак сз съм но мушкато му- Б. , ООретенои,,
Сноп-
648
НДМЪКВДМ ОЕ / НАМЪКНА- ОЕ В МИША ДУПКА- Скривим те някъде ни съвсем.
тайно място, А от минохвъргачките,, ... скроиене няма. В мишо Дупки До ся помъкнеш —
и том ще шс οoмβиo: П. Векшнов. За олοττ— еа nолнсиτи.
Юще: Завирам те / завра се (навирам се / еавр— се. н—тикв—м ое / е—тшнам сс) е миша
дупна-
НД МЪРТВА ГЛАВА ЮЗДА ТУРЯМ, Днал, Патиш съм и се предпазвам я там,
къдсто е излижно,
НД МЯСТО- ’. Какъвто тряОвм дм бъде; много добър, — Ами Да зидите.
зестри. -читвлкати. сми п. дюли еоβeκ ни място!. . . КъДя ще се сялиме нов До неучам
Децоти си ош такава худавн бума!. ,. За Добро е Дошли тя межбу нас. Д, Тапев, Прeеиaн-
ените яамбасЕ. Аз съм чпвeκ aиueaοши, (ешо се оико, И в Дпßρyeж! ρaввлвu бейрико, а
и ПловДив съм бил, пи и край Букурещ съм омиткал. Семейство не зазъбях и мпя граДино
нямам. амо пик мпг! До се похваля, че съм си майстор ни място, Г. Краев, Аз тя знам.
Към Венци шой пития (обра еyзcτβo, беше казал выДныж, че е мпмчβ ош място. Ем. Миноз,
Моето първо лято. Сетав пя, ако деше епβeκ ои място, как поев зедеъж пя св усъмни
в Данчо Донев! В, Непнов. Настъпление- РъковоДитсл на място,
2· Напълно подходящ, ум—етея ем дадся случай, Отговор на място. · Мълчанието
поняного я лмзeеβ но място. опколкото многопо πиuκuвκU:
3. Както трябва. когато трябва; напълно уместно. подходящо, ЕДио тогава щс изрече
бума слсД Дум» лоза. що я отърмял умыт му. а cuпβonu му щя се ребят тежки и но
мяста. , М- Смиловм, Друм се еяс, — Добър Ден! — позДрави лой с оеочикзани любез¬
ност, — Мврси! — оmaпвпиoх аз не съвсем ои място, Н- ХаИтои, Шумни от габър,
Трябва До съм очся.. любезен, (а пия, но не много. До оемосл.м бумопв си и Дш ое мълча, До
ви отида. но нит с първите. поло с послеДнитв. защото всяка е(ни постъпки, uвзьишcнu ас
но място. до дола повоД за разен мнения сряД оно., зи κоuτм аз съм „падналият от зи-
cпκпmп“. Ни. В—шноа, Хора нраИ нас. Гой ся обабя на М.СПО и разясня случея,
НА МЯСТОТО б> СЪМ- Действувам. иосτъив—м. ганто тряОвм, ганто е необходимо,
Себя си Гърмелои смяташе за епзeκ със збраи ум. .. и исс пас. имаше ешеоз4. прсз , -,
сс пит1^1^1в: — „А(жебо, поя хора лн си ся измепасли или аз пя съм ни мястото си?“ Г. Км-
nиспaвоβ, Обикновени хора- — Го милицията. асо си бе.е на мястото, още кого До е
еmaлoe. но пик няма До му ся размине, Е, Непкое, Настъп^л^деш—.
НАМЯТАМ / НАМЕТНА РАСОТО- Днал, Отивам монах (монахиня) иля свещеник,
пок—яугерявам се яли те 3—^^—..
Ющ—: Обличам / облека расото·
НА НЕРОДЕН ПЕТКО КАПА ОЮШНЛН. Досл, Иипн. Употребява се, когато
предварително ое правят иnmиоτовлeнEя и те кроят планове еа н—що тъвсем несигурно. зм
което не се знае дачи ще се отъщеетан,
Юще: Петко (Нваечо) нероден, папка му шият- Диал. Ирон- Нероден Петко. купили
му капи- Днал, Ирое.
НА НОВА СМЕТКА- Отново, пик- Не ново сметка сс риз<^<^о^}^.л Не ново сметка ^и^зеде
дело.
НА НОГА (НОЗЕ). Оcmoи: 1. Прав, без да ттлaм. Не вοaeиe що е nпеuзκo Гъпив
Навлез. Доро козило малката êcne ся cлuρume До хапне по αяκплκо залъка или крой няко! сло-
Двоец за иоди. яло До пряспа, и това 0000.4 някак на нозе. Д, Тапев. Илинден, В кофе-
авто вuязпх! ново гиyπ» млаДо, Ебно из шо. — цивилен, а с преписана садя — ... πипcτия
рыка и преДложи ди поят ни нозе, Лuеe.в от всичко. чс ся дяха вuлuuo: Е- <τnмжнмEnоβ,
Смутно време,
’· Без да лягам ни легло, като продължавам да работя, Ниeκuρ»х болестт ни нозв.
3. Здрав. оздравял от тскна болеет, Много бе.в злс, но му моно и е вечс ни новc.
4. Отанап от тън; будсш, И оп това се и»зyмяe», лпρmoиeτe можсп До спивал симо
пощя, а Деня ос им е прощено ни яДне мое-mu До в!cляn или ди в!eρeм!n. но всеа(ш ди
са боДри и но нога, Неофит Рияец. Описание бопгanοного священного монаттиря Рипсиоио.
Зори воиu — и станът е отново но шозя, Н. Райнов, Видснея нз древни Българин.
5. Напълно готов еа действие. в очакване н— нещо,
6. Лично, сам, На нозв ом бпαвcпх» скъпа euиa-
Юще: На края (крика).
649
ПА НОЖ. 1· Самост. оля е сычст, с мтина, Оой. Оин е— я под- Е nъяоимпш— - схвати—
чрез мушкаше е нож или удар т приклад- — Сега ще пnвпρяm nпиm!ma а ще се хвърляш
ас нож — озДума Пстър и наистиаа. пика стопи, Е. MуτмфоE—вм, Летопис ни смутното
ип-м-' Алеко ос нож.
2- В сычст, с посрещам н под, Вр—дл-бно, неприязнено (посрещам)- Нв щеш ли. пам
мв посрещна но нож nпби!eoлuяm Монона Николс. „КъДе я, вика ми ло!, мoгoзuαвиьТ
Дв го η^ο Дозечки, збспо в определян До помага? Б- ЮОрдтешоа, ОНоп, — Бuκβо 6е? —
nпcρβиοoх! зо ос нож и»вnρeвпжвeon4 жсно. — НО по воДа, по се махан с твоите полстО
От. Ц. А—симпов. Земни си-тпнна.
ПА НОЖА МУ МУХА НЕ КАЦА, Досл, Иипe, Държи се високомерно. гочем—— сл.
НА НОЖ ОЪМ с някого, В попя отношения тъм, вnaдлуиaм е някого, Сиоби, умра-
знл» — бт (а упози! Днмп Нваски кмсшлык зона, МлсДнят поп и nпмпщнuκъτ са ни нож по
еβ!mозиueu: Ц- Церновсия. Тъй е то- Толкова пери съм пръснал бе го издържам в гроба на
учение, а лой взе, че спина говсДарно — яДно нищо. абето се вас», Ги опкссшо сшини този.
но нож сме с нсго. Б. Ю0п—τ-нов, — Де бях се пneпeп роенл, eям»ев лъй (а се обърна,
какпо шо мв сторо. С цслоя свят, Двшо на нож сым бял eпcвг» — та щя ме едоßρam-
П- Ю. Тодоров, Змейова оватОа.
НА НОМЕР. ПиИсап н е повяждно нмстро—еш—, Нв го в!о»ч!д, нс вижДаш ли, чс
в ои eпмcи:
НА НЮО, говоря < носов E‘иовоn; носово, :^а^кво гпвпρo. но нос, ди не си хрвмов.
НД ОБЛАК. ’. В съчет, с нави, ппднмчтЕM, е и др- За кратно време. зм м-чко,
— Ами по, вд но. щв првстснв.. . Нс пßл!κ я било., . Лепва ДъжД, П- Длeксмнлро>βa, Има
едно щастие- Прсеиля но одлок. · Когато зали па одлак, не е зс дълго.
2, В cые4л- с льил- Knaτяоτрмдн- Мона сбие Дъжб но одлсс и пик се uвяcαu:
НД ОГНИЩЕТО ТИ ТРЕВА ДА ИЗНИКНЕ- Днau. Обикн. за 2 и 3 л. Да умрси
я да тн запустее къщата?
НА ОГЪН И МЕЧ, подвигам. Книж, На пъпно унищожение, разорение (обикн.
населено мното) (подлагам), Капо яростно вълни,-. -. св nиндuoж!вaua хунсоопе nъuеuщ! на
Атола, Нв им устояло но ромскат: .салона, ои κиenпcnαonв стыни, коошо опасвало
Сврбиси, И вшо гробът бил побложее но огън и меч. Нв- Счивч—а, Е. Aосоeв, София през
Е—новет—, Прсз κ^οατο неприятелят поДложи на огын и мсч много сяло и гридозе-
НД ОКО, Приблизително. само е поглед (при опредсляс- на E‘мсnснEe в простран¬
ството)- Когато неопитен епвeκ бвли но око сДни вертикална права eomсuпβoнu, той nпеma
занози право грешка. капо лмcпев! средити твърДе високо. Псmхопогнт ем X клас, ОпреДелях!
ос око зucпеoeoτu па Дървото,
НА ОНЯ (ОНЗИ) СВЯТ ОЪМ. Умрня оъм, Ощс е» дрсз! той разказа, че ако не бил около
мсне, аз щял съм ба 6ъдо веч: ао онзи свяш. Д, Немирое. Когато 6нх магът- Ги мв
издава бш явни смырш! Как Да пн длигоДаря? — Мснс о: трябва ди благоДариш·, рсчс
Нпмвnоп, но нс с-чето со Гuоκo, зuиоmо ано До о: fe.: Гuпκ. пи Досега щсшс да си на
онзи свяш... В. Друмев. Ндщмотни фамилин,
НД (В) ОПАШКАТА ОЪМ, Последен тъм а някакви na0оτи. начинание, Еиоставам-
— Ти. Гоρ!αпe, мucлuе ли за М!cовoв!цuяm!f Нв зaди!βяй. чс си на опишсише в окръзи!
От, Марков, ДъвОони бразди, — Общо за Дееше ДссстДневко пак си на опашката! —
по-тихо, сяксш но Друз човск саза МиДсное и отново №30.0 злос. — Партийният комитет
ще шо иско пτгоβоинпcτ- Щс тс накажем! Т- Монов. Смърт няма.
Юще: Стон е— опаиката.
НА ЮОА (ООН) ПИКАЛ. Днал. Ни4αe6ρ: Много ядосан. раздразнен, готов да се
разсърди и да избухне по наИ-нящожен иоβол-
НА ООМОТО НЕБЕ ОЪМ, Доил.. Чувствувам ое много доволен, щастпнв-
Юще: Па е-даото (деветото, д—тетото) неОе съм.
650
НАОСТРЯМ / НАОСТРЯ УШИ, <ътnслоτоомвмм вниманието еи. ем да доловя съо
опухм тя. да чуя нещо; ‘миоовмм внимателно дм егухтн, И Янко чуе».е οвзпвuя иuвκ!з —
сек е хвсеол сДон вълк с капан, Гой наостри уши и нв aвnycea нищо от разказа, Ем. <тан-в,
Повдтт еа една гора, Откъм uвглпnо ни млаДата жсна се чу лск шум, То! еаосшрн уши.
пя зα!еo също не бс спала, К, Константинов, О—д—м чатът иanaсτи,
Юще: Н-вирвам / е-вирн уши,
НА ОЧИ ОЪМ. Н-блюд-заш. следен съм- — Гоя aплвмвa щв До е но очи, щом
■викаш, че е наказан- , . Затуй е опрял До лябв. затуй а nпuκпвa бсо.ош по е бал. Защото
някой нямо бе взсме зя-ронс зс турско оum»K: В. Mуτaфои-зa, Летопис нм смутното врсмс,
НАПАДАМЕ / НАГАДНЕМЕ КАТО ДЕЛНБАШНИ нещо. Доил. Вд. Нападам· /
нападнем— нито кьnлдaлEн н—що-
НАПАДАМЕ I НДИДДНЕМЕ КДТЮ КЪРДЖАЛИИ αcщп. За голямо множество, еа
много хор— — унищожаваме. η!^^]-.- или и‘тклaмe всичко докрай,
Юще: Нап-дмае / нападнем· кмто л·л10мшиE. Досл.
НАПАДАМЕ I НАПДДПЕМЕ КАТО СКАКАЛЦИ Ηβ^. 3— голямо мнодеттео. ем мноио
хора — унищожаваме, изтребваме или изяждаме зеEоrо докрай,
НА ПДПУНЦН, чиним- Доел, С ндτъри-нE- (омнмм)-
НД ПАРА СТЪПВА, ЗА ГРОШ ПИТА. Досл, За ооз—н, който е б-л-н, но въпреки
това те големее-
НД ПАТЕРИЦА- Нм другия дсн непосредствено опед mм-нmт ден нм нткоиО' Нв
мпжaхa ба ошибот на гости па омваия му бе» и затова му пnoèпхu на n»mвиuцa-
НА ПЕДАЛ ОЪМ. Готов тъм да действувам, да върша н—що,
НД ПЕТЕЛ ГРЕБЕН ЛИ ОЪМ- Кмто възклицание ем mзna‘яиaн— на възмущение от
пр-н-Ор—дит—пно или н—интмат-пно отношение към някого, н-зaонτaс- ни някого, с кеч—нше
дм се подчертае зсмоEмотττa я вакноотта му.
НД ПЕТИМА КОЗИ КРАК- Упоτпс0тии сл, когато зм малко нсщо мнозина ирсτeнлEр—т
и τптOнa да се раздели на βοε^ε,
Юще: Нм дв—мин— кози крик, На сто вълци кози крик, Досл.
НАПИВАМ ЧАША- Доел. При пн~ш— казвам дълга наздравица,
НДПИПЯМ ОЕ КАТО РАК НД БЪРЗЕЙ, Днел, Напрягам те. мъча те. полагам го¬
леми усилия да напраин н—що, при косто срещам спънки, трудности,
Юще: Запрягам ое (завазяя се) като р-к см Оързей, Досл.
НАПИПВАМ / НАПИПАМ ПУЛСА на нещо- Книж, Ютиривам най-тъщсств—ното.
ний--aпaяτeпноτо и жизнеспособното е нещо, H!иняn Драматическо посипел вся nп-cuгyρно
напипва пулс» еа а».оя нов жнвпn, мислопв, чуеспееша, контю вълнуват аа.опв нови хпρ!,
П, Тенев. За сткоE въпроси нм смИ-ноимти драматургия,
НАПИШИ ОН НА ЧЕЛОТО, ВнимаваИ, запомня нещо. имай прсд вид нещо. съобра¬
зявай се е н—що, — Нв, Хсбжо, ез нямо eвев Да точа старото вяно, аз казах Да му залепят
и осевлкомв. и пnбuхaлпnп: , , — Ги. сват:, знай, чв сз. о: щс Да поя eовп вяно; аз не обичам
новите внос; (000.0 си по това на евлпτю: П- Каравдпов. Бъчиирд от старо аn·м-.
Юще: Пяпн ти го ни чслото-
НД ПОГРЕШЕН ПЪТ ОЪМ, 1, Постъпвам не тика. ганто трнОи-. ем дм постигна
някаква цел, към котτо се стремя; ддИотеувам погрешно. неправилно, Мисълта. че е ни
тмзρвшeα път, чв шова. косто е eoли!βoл 6^:30, ас си е струвало труба о вылаееояти,
■nммρ!еu всочко Други ρaбпcmΟ: Ем- Манов. Дсн се ражда-
2, Застъпвам неправилно, иоипeшно мнение, твърдя нсщо н—итрно, Нв в тика, оикпо
твърДиш, па погрешен път са.
Юще: Нм кри.а път оъм-
6Я
НА ИОДВОИЦД МИ Е. Днал. Двоумн се. коne0ит се. Щеш 0(4. ли в триеш?’
— На лмeзпuaa ми я- Н. Геров, Речник на 6ппг—пткEй язик,
НД ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА, Бαoж: Под оъд, бидейтЕ съден, обвиняван а
нещо, Бащите »и Малони се оказа ни поДсъДимото ссимейки в е(ио шум:» nмлцmuчeеκo
процсс зив(ао с няколко (ατο aвзвcmαu общественици. Л. Днгов. Почивната ни Боне Дареи,
Кмлκпmп а (а в прост, поя лекомислен мъж. соато суетошта зорДосш ас попуски и но по(-
сыДямота ссимейкц все пак зноя кокво бе лиβмълеo прсД съДо, Ив. УндкЕ-в, Е, Левеки
(биография).—Значи, ne поДсъДимсто скамейка! Дпдρв: Забавой выпроси!— Г. жлъчно се изсмя.
— Защо нс съм го поздравила ли? Пρпcmо от стрих. Μ. Груб-жчЕ-ва, Пред прага- — Забравих,
чя трябзи да хоб. а на Друго мято — слъга Дянко, но в умс со още зе(ныж се закони:·
„Пас ще л: и!вnρuκ<aвз!м, малшчък. ао лиe( осечки. лиee отряДа, Нс поДсъДимот ска¬
мейка!“ И, Проданов, Седмокласници,
НАПОИХ МИШКИТЕ [ЩЕ НАПОЯ МИШКИТЕ], Плаках (ще плача) много. е из¬
обилни сълзи, Глебах с(иа лъжчн филм и пипоях мошкате.
ПА ПОПОВА КОЛЕДА, Днал. Ирон. Никога,
НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО В СРЕДАТА- Книж, Юного τрилдсeτголmжнa въз¬
раст- На пстДссет (и бешс. също »^».4 До тс мъча —... Но пи - си тъкмо но попрището·
жизнено в среДата, Ем- Маное, Бягството ни Галатея,
Пъnинтτ стих от произвед—нялто „Ад“ на Динте. Отнася те зм Аанте. който е Оня тогаеа (1300 и.) ни 35 год, —
възраст, както пипе о—мият поет. когато разумът взем— връх над страатитс.
НД ПОРАЗИЯ. ’- В еъеeτ- сыс сыщ- Извънредно голям; ^^-4·^ — Семо До-
(оДс госпоД хубоео врсме, — мплβеe св в себе си Гееъо и глвбашч небето, ОтникъДс ос-
nолыхзштβ зeτиea, никъДв пя св мяркаше нишо вДно облече, — Какпо се зижда, а -пр: щя-
омам: пек ои nпρсвoя. Г. К-р-ев-зои, Селски истории- А аз, nыeκoзτ се, леко и лоса —
казвам. — синът — казвам. — (осторът. е много болен, ЛъжО но nпиaзuτ. . . / Б. Неото-
nоа, Ариф я РамзиямЛ
2. Извънредно много. иплкaлeнО' ПоДгъналш крака на минДвро. свирачите cβaиeхш ои nмρ!вaя.
Но( съе-Дынот сяло ехте.е глухият тътен ош тъпани. nиоρτвв!т капо с нож оп nucκлuзоmм -
извиване ни з-ил»nu, Б- Ηeсτопоз. Светлини над Родопите- Коасто велеше дъжд, през-
Дъсчения лизан проточаха ввсела еyч-ρκu: Майка му руга:.: па ц ся чуДсше къдв-
п1О^^1^^1^1е (е сложи naнaau, за (е пя ся и»вκ!uя подът. Хар, Русее, Под земята, Хсρеe.e на·
пороза., Колкошо и Дш еnβеeлв.e, исДнозо ги лиог-ляв»тe. И. Гежез. Вик от тъмнината,
— Дялн-Молл», по nилκои Кчсебжня, 1{сыс сабляпо са клел ош πои!вaя — I по κыици!τu серп хай--
е-шно бил. Д, Полвъпзaооа. Могши К—с-джин н с—бят— му. А .ясня лн (ъжб, зали κпuκпnо-
всля отвън, пс престане, а вътре са myиmu, шурти — ои лoиaa(au!... Чудомир, Kонлпaτ-
Ноκρoй шоко — кой кок могъл До докачи. сякъл торопи ош nоиuвuτ — хайд-.ки w
безмилостно, Н. Хайтов. Пием— от пущинаците- Вала ни ош πми!зoя:
3. Б—з полза, бсз резултат; нихапоот. Но лоmоτю 6е.в. че животното 0,^.4 три раня, а-
и тримеши οeοeau дяхс гърмяло но поразия и ос ся вαaeшe кой е улучил члена и но! е стрелял
по чайките,,. От- Волев, МладЕте столетници- Отначало нашите бойци стреляха на порозил-
по пях. но дез никакъв зобом успех — стреляха повече зс yдпвоucmвαe. зароДо самошс
стрелба, И, Ведянои, П-и-та тип—- Бабата мллcκatеe., . -. и ρ»зκ»зв»еe сооошч истории с-
кзартиринтитв. как разливало »! поразия зоДато. Оп. Йончев. ПмвоeвE-
4. Па лошо, нм нещастие, ПоД cuъοчeзoτ пек земято ся пропука, Из лиecыхнauo. покрити с-
жадуняо оиди. жибяте в!κyρκ!хo. ще измрат за иоДи; шугозо оβae задляха по прегорените’
мсро, зсоихо из село а кучепа ои nмисзuя. И, Ю. Тодоров. Meогир' Нс войни ли я пик, па■
сиромашия ли. оля е ао поразия, ама е(оо светци св в!βьeuлц »»последыс у нос, сбои знахари а-
лпвοuзoеu, ди по се замае главата, Чудомир, Светецът- Църковното сомбана проплаква-
проточено жoлeм, а Чоοuαпτо куче, слеД нся, вие .ш. вие па смърт и поразоя. Чудомир,
Миртовите главя, / / За проклетия- Балонът мислеше: ои поразия сякаш, все нему се случват·
οecиeτЦ: Д. <τпижимmпоа, Есенин дни,
ПА ПООРАНИТЕ КРУШИ, Диал, ИρпΗ: Грубо. Нм предишната работа' (занаят н др.),
поради гяпои ни ио-лобрa. Бай Гпeоu напусна о6yщoиcmuоnп и захвана търговия, но не¬
му лиозъизτ а пик на лмcρueцτ круши ся зърни.
НА ПОСТА ОИ ОЪМ. Оъен—тспно. ревностно изпълнявам иадъядепняти ош; бдн, .
Всеки трижДиеше е Длъжен До 6ъДс ош пости си — говореше той, В тикове време да нс·
652
•бЪДеш ее пости са, зоича бягство в .оцсто но οeлиuτmeлτ. И. Йовков. Приключенията км
Горопомои.
Още: Стон на поет— си
НАПРАВЕНО ПРЕДИ ДЯДД ДДАМА ДВЕ НЕДЕЛИ- .ο»., Мноио старо. мноио
отдавнашно,
НАПРАВИЛА СЪМ ОЕ ВОДЕНИЧАРСКА ДЪЩЕРЯ- Доил, Напудрил— оъм ое. на¬
белила оъм ос.
НАПРАВИЛ ГРОША НА ЗОЛА. Дасл, 3—губил,
НА ПРАЕИНД- Дoau: Бсз вян—, Оди причина. Кажи Мoиκn, пвооля грехове. I — Я см
имам големи грехове: / ни провини любе съм в»з-ßoл, I много майки я съм си изгорил,
Ηиnолнa ^0·^
НАПРАВИХ ДУПКА В МОРЕТО [ЩЕ НАПРАВЯ ДУПКА В МОРЕТО]. Иρпe-.
Усилията ми останах— (ще оотасат) Оез резултат; нищо не свърших (нс ще свържа).
нищо не постигнах (не ще постигна),
Още: Направих дупка въз водата. Пробих дупка и морето.
НАПРАВИХ ДУПКА ВЪВ (НА) ВОДАТА [ЩЕ ' НАПРАВЯ ДУПКА ВЪВ (ПА)
ВОДАТА], Ирон. Усилията ми. трудът мн останах— (ще оттанат) без резултат. нищо
яе твърпих (яе щс свърша). не постигнах (не ще постигна), Мъчех ся, пр-бях се и нищо
ня можах (и лпеmoгe!. Дупка выв зоДопо направих,
Юще: Направих дупка е морето.
НАПРАВИХ ЗЕЛНИК, Досл. Нп(oги- Паднах ни седалището ся е ямвт— д ся
нзкачях задницата на лпсхиτa (обикн, за л-τ-)'
НАПРАВИХ ПАРИ (ПАРА) [ЩЕ НАПРАВЯ ПАРИ (ПАРА)] от нещо или самост-.
<иeоeлEх много (ще οπeоeля), забогатях (щ— забогатея)- Когато среща. Кож-харове, който
вшзuβчe mплκпβ! хпи! и »α^αοο пора, не те лн хваща яД? — Хваща мв завист, Д, ΗeмEпоe,
Бедния Луна. Гози аобино β^α й пора наприко от грозДето. · Щя зассем оизите с мосло-
(ойно раствеая и ще н!лρuзuм поро,
Още: Ударих пир— (и—пи).
НАПРАВО В ОЧИТЕ па някого, ’. Без заобикалян, 6ее ня ний-мачко да те скрива
ястинити; съвсем открито (обикн. когато се ниива н—що неприятно някому), Николай зeеe
съжаляваш:. чс не κ»в! истинита- Дпиo бсше съглисен До му . кажеш οunиuзо и оеoτβ,
(и му се карат. (и зо хпκ!n. но (и ое мълчи, И, Проданов. Седмокласници, „Я - ши много
До не сскториш. че Ганс май ще си померя Друг мшйcnпиκ,. . Ппcлe, пя втори път вече
неправо му рекла в оеunв: „Гози дете май чс ще лиuuoе! не но meße, Гончо, амо ни ^46-
свДапвля ни твкезвсетоГ Ст- Ц- Д-оимвов, Стубп—нскит— чипя.
2, Съвсем явно. <ъвв<ем- открито пред- самия- за когото се относя. Смеят μ- ся
ншприво в очншч,
Още: Право в очитс, .
НД ПРАВ ПЪТ СЪМ- ’, Постъпвам таим, ганто трябва, ем да №0™™- някмкиа цел.
към котτо те стр—мн; д—йетвувам привично, Аз знам какво ^03^ аз съм па прие път- БеДно-
шн.пс се събира оκnлn меня. асбява ся, чики. И- Йовков, Бортнa' Животът е борда, Въоръжи
св с търпени: и еuκo!: На прев пыл лн си — щв успсе., Елин Пслин, Аз тн той.
2. Зиетъпвая правилно, вярно мнение. твърдя нещо знрно,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ВЯТЪР тяопмy: Обикн, в си, ояД, По-вмnиaм, попмокавмм
ннгого- „Аз еиистцни трябва (а се преДстовя на новая началник. Гози ще му напрови добро
βлβч!mлвeoв- Дпин и nпcuвбeuяn просшак се еyвcmзyвu поласкан. κпa»mп му α!ли!зuш
вятър.,,' М, Mиnоeиски, Тихо ипEСτaнищe'
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ГЛАВАТА. Обикн, в си. еяД, Напивам сс, Счбоали Да сс
тпеeρл.n: Изпило еДои око исоo.: Нρоeuзoеъτ γμβοτο, A. KипипEИосв, Народен
з—тригник, Гам Рyеoлоnо гылпа.в cлuвоeцιaumu. (окало направя гл^авата. Д. KaрaлиИосe.
Народен зигрипник- Кое са пия? Онзи пивници.. И ДяДо Bлocьп е при нсго. Хе! Много
653
^мо e!пuuзuлu главите, И- Йовков, АгОени- Нoх! във ешоро судроо. , , Доведоха κъимеoяτu
Илнйео., . , Т^ бързо направи главопа, ухнлн се. нзеоби пκuиuн!mu: Н. Антонов. В открито
морд,
Юще: Kуnлиеаим / курдноим главата,
НАПРАВИМ / НАПРАВЯ ГЪБА И КОПРИВА αяκпгп. Обикн, в св, виб. Дишл,
Пахониам етяоио жестоко, накарвам му се много. Хванаха мв αβ^ατ^. Пс ао носолях,
оипрозох го зъба и κоnиuв!: Ни- Вазов, Kмзилanткaτи царица,
Още: Направим / направя <иа> Оъее и коприва.
НАПРАВИМ / НАПРАВЯ ДАРМАДАН- Обикн, в си. зоб. ’- Унищожавам, оътипиам нчш-
съвеем рa‘Oьпкиaм- Че и зората пали есенно врвмв... Нρолemвc пък да взсме дс οοτΗφο
еτ!eпτп си накъм Чокъроинтв бобища но Мсспуекс, па го Η!лρ!βou дармиеаа! Чудомир.
Кара Кольо,
2, Изцапвам. рa‘иaπтм. На мене Да ги [чистите дрехи] ДоДсш, в ебан сахат врсме ще ги
напрао. еормобае. Дп зβеeρmo от лскеше пя мпжeе им и!зди! aeвm!: Ст- Чипmнгипои,
Първа жертва.
Юще: Напр—зям / направя ем дар д—рмадан- Дисл.
НАПРАВИМ / НАПРАВЯ ДЕБЕЛИ ЮЧН. Обок», в се. виб. НегуОимя трам. прс-
орамиам ос, Направо Двдвля очи и uвлиоcu лшиa-
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ДУМА зс някого оля οβ^. Обикн. в си, зад. Опомссмимм.-
н—за—а нещо ем някого явя нещо- — КъДе е чорбаДжията ши. дре, шилс? — Ошибс в
граДа. — Лъжеш, мсa»ив! Снощи пиля дяхме вueeно. ас направи Дума, чс щв ^(α до граДа.
Г. Карасп—иоз. Наслука- Бuвыл6!еu αρ^αοο бума зи ^00004 [ям маш-етЕрм] првДш Десвшони
Дон, но старата шазои οeолиeeeлeнп с глава и измърморя: — Име време.. . ще иибом.
Г- Кармопаиои. Ся—хи,
Юще: Юτиanня / отворя думи /въз 2 зн—ч,/,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ДЪЛГА ФИЗИОНОМИЯ- Обикн. в си. иоД, Придобивам
недоволен. сърдит вид; нацупвам се, намуовмм те. Направа Дълги физиономи., защото му
бешс нвлρoяnнп, че го пренебрегват.
Ющс: Направя. / направя кители физиономия.
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ < ДЪЛЪГ > ПОб някому. Обикн, в си- зад- Дразня някого.
нито слагам до ноти ръката он т пмзτвопeнE пръсти, Слеб шова то! се мвпеа но колапс
и »ο^ακο нос на селяните. конто се смвеха. И. Йовков, Вечери в Антимоатнян хан.
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ЕЕДППА някому. Обикн, в си. зо(. Поттмрмаим се дм угодя
някому, нито извършвам нещо, което му — прянтно- Началникът сс nпycмuхα» πпèоßоеmиucmно.
Зα!еo. сам Костики ибе да се промори с него, (а му направа свалла, От туй по-хубаво —
вди!βв: От- Чшляеинров, Първа жертви,
Юще: Сторвам / сторя еиаппи·
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ЖЪЛТО НД ГАЩИТЕ- Обикн. в се. ии(. Нобuгρ: Много
се радвам ем нещо- Неправо жъuτм ни το^τβ. капо му κ»в»х». че му се е ρпeuл сан,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ КАПИТАЛ оп нсщо. Обикн- в си, виД, Книж, Отдавам
голямо значение еа нещо, косто е същност не змспудав—, Димитрове» я лпглeeοa с оня·
в!neо омекнал поглсД. — Нв се яДосвай зс грешкото. Hнκпй н.ма До н!лuuзu ош mпβ! ка¬
питал. Е, Райков. Прекършено а—ого,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ КИСЕЛА ФИЗИОНОМИЯ. Обикн. в си. зид. Придобивам
недоволен, сърдит зид; нацупвам се, намусвмм ос, Когепо му козеха, че няма До ао
взвмсп ни вкскурзията. лой попрова кисели фuвuпαомuя.
Още: Ηaиnaeнм / е-правн < дъги— > физиономия, Напраинм / напраин кисело пипе.
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ КНОЕПО ЛИЦЕ, Обикн, в си. иад. Придобивам недоволен.
сърдит зид; н—цупвам се, нммуоимм се, Дпиo когато Домена поглеДно за първо пыл Грозба.
сбоа се сбържи До ое направа кисвло лицс. Преб нея слоеше жена ни нейния рысш, петнайсетини
гоДоею πм-въвиucлαu. ела κплκп разлочаю! Б. Болгар. Близнаците,
Ющс: Н-прминм / напраен кител— физиономия,
654
НАПРАВИМ / НАПРАВЯ КЮЛ КЮМЮР някого. Обикн. в се, вид» Диал, Съвт—м-
очерням. оп-тннимм някого. като говоря ем н—ио лоши неща.
НАПРАВИМ / НАПРАВЯ МАТ И МДОКДРД някого, Обикн, в си, зид. Нихогимм!,.
нагрубявам жестоко нняого и го опозорявам- — Като отзориш ебно гърло. моп а маскаро
ще зя поправяш, ГыН с, щв ан πцm!т ти Днешенте к^ок^с^^^с^е^ооци, (eτм ynρ!βuвeoвnп yли!вллзan.
κ!τм се врекоха До αaлρoзяm мост зс С-шuαс, Дв зо мостс им? Д. Kмрaп)Iйо—в. Птичка от
ИЧЕНИ,
Още: Направим / направя резил μ—©^-.
НАПРАВИМ / НАПРАВЯ МИЛИ ОЧИ някому, Обикн- в си. иид- Поотараиам се да
угодн, да се хардеам на някого с постъпките, ио]—л—HEeτо ти прсд нсго. Гой 00^000 моли
τα на съюзниците и в същото врсмс нв oзлyщo.β ножа оп рыкаше со, Ем. Манои.
Пленено нто-
НАПРАВИМ / НАПРАВЯ <НД> БЪЗЕ И КОПРИВА някого. Обикн. и си. зоб. Пм-
хонемм някого ж—етоко, накарвам му се много- Гука вече ще -баром на камък — предрвче
П!.оа, когато влизаха в Доми но пришелеца Диввчко, — Лвлв-мсле! Не бъзс и коприви ще
ни »0^030 опея, устапшти. Б- ООрдтеноз, Сноп. Иваечо бешс зътрешао възхитен, чя сбое
„mи!κa4au наприво бъзе и κплиuзu зсичкитв там, Ив, Вазов, Поза земя, Чс капо викнах ас
класното !. направих я на бъзс и κоnинu!: Що зо педагогика — казвам — (и покачвате
Дециле по Дървятити? П. ШEро]·T—nис. Смешно и горчиво, Свикал на съдранис пиртидноти
организация и — касшо и!зли»вяm очевоДци — α!лρuвau прсДссдатсля па бъзе и коприе»,
А. Гугнжин. Златното руно-
Юще: Напр-инм / направя гъО— я коприва. Днел,
НДПРДВЯМ /, НАПРАВЯ ПА ГРЪОТИ някого, Днел. Обикн, и - си, виД, ПаОиимм
хубаво някого; пребивам го от бой,
НДПРДВЯМ I НАПРАВЯ ПА ДАР ДДРМДДДН- Обикн- и си. инД, Днал. Вд, Нм-
иna]ям / направя лaрммлaн-
НДПРАВЯМ / НАПРАВЯ <НД> ДДУЛ някого. Обок». в си, зид. Днел. Набивам жесто¬
ко някого. пр—бивам го от бой. — Колко му -Даряхте ао Бyeеoсa., , — А бе Дау. стс го
αonи!зaua? — озсм. се зессло и гръмогласно ебин. Нв. Вазов. Пъстър свнт.
Юще: Пмпрааям / направя н— тъпан.
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НА ДЪРМЮП някого оля нещо- Обикн, в си, во(, Днел,
’· Надупчв-м на много мдот—,
2. Прострелвам е много куршуми, Я св поглеДни! В поя Дрехи приличаш но чучулс. Нв
но решето, а ои Дърмон щв шс неправят. К. Исттаное. Морава звезда къnвмвa' — Мсчка .н?
Дв До дс.в мечка!. . , — Яшор отново се прегърби и nиотenнu: — Шумоаро! Щях»
да ме оапраеяп ни eыимоα. Иа. Венков, Хора край нис.
Юще: Напраинм / направя ни решето (рeueики)-
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НА КАЙМА, Одисн. е си, βο(, ’· Някого. Набивам ж—стоко
ннгого; пребивам. смазвам от бой. ^-.ο! — слезе то! и сзаза юмруци- — ВсДаези са
одирай крушипе отп-ка и само (а мн св мврае. зeеe по плажа, ще те поправя но сейме?
Н. Шнров-Гар-т, Ом—пно я горчиво- За миг пълпот и отпуснато пяло но Петко ся
хвърля копо топка напрсД, яките ръце сградчихи за гушата Чоилuзuя-, . — Гой - ще мв
учи! — eъиue.e се Чоил»зuτ- — Ослиевш: мв Да зо οuли!вτ но кайме! Аз него, -, И- Г-ж-а.
Вят от тъмниш—тм-
2, Някого или нещо, Унищожавам напълно- Нещастният сс хвьиuoл поД влака и то! го
поправел но кайма.
Още: Направны / сиппиeт н— кюфте (пихтия). бмлати—м / оагатн е— кайма - Днал,
Смилам / смеля нм кайма.
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НА КЮФТЕ. Обикн- в си. зо(. 1. H.опгп, Набивам
ддстоко някого; ^—0^-., смазвам от ОоИ. Дано имаш До ма ДаДеш оп mвоτn! яДно
сушка [прах—н], Да си хвана огън, - , — Аз щв пи (ом еДно. чя (а пи aвгпиu а ерапилв. —
изрязал Чосырыт. поДмсшаил ао с κолρ!uяm!. че бой, че бой. — направил го ни кюфлв,
Чудомир. Кара Кольо,
2. Някого ало нещо, Унищожавам нмиъчно-
Още: Нипраанм / нмирaeт на к—Има (пEхτET).
6S5
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НД МАТРУША някого, Обикн, в си, вн(. Доол: Набивам
ксстоко нняого; пребивам, еммзвмм от ОоИ, Нска само се понежит тиранишс; ни матруш^
ще го н!лρuзuм. Ни. Вазов. Под игото,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НД МОЗЪК някого. Обикн, и си. виД. Диал- Набивам
дестоно някого, пребивам, смазвам от бой,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НА НИЩО <И НИКАКВО > · нещо. Обикн, е си. зид.
Развалям, съсипвам яещо напълно. поиneжлaм го много. Сmиeuum! ся опплесош солно
Голсова силно. чя се опмепеа ои 180 граДуса и (»^ακο съоръжениято върху
заДното платформа но нищо, О. ОСвсршнг, Ют папян кореспондент, Ноглeдαн са ρпκллτo но
κuовп пролича. ο!ли»βoлu си я но нищо а ннκoκβп-
НАПРДЕЯМ / НАПРАВЯ НА ПАЗВДНЧЕ някого, Обикн. в си, зид- Днал, Набивам
-деттоко етноио; пребивам смазвам ио от бой-
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НА ПАПЕР ηβ^- Обион, и си, οο(, Съвсем разнсбитиим.
развалям нсщо-
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НА ПАСТЪРМА, Одикн. в си, виб, 1. Някого, Н-Онв-м же-
-стоко някого; иnс6Eeaм. смазвам от 6оИ, Нв мн отговаряй, чя па пестърмо щв ne Η!nиuзя.
_2) Hяопгп оля нещо. Унищожавам напълно, — Събори! си уми! Ако но ^βαΒ^οη агите,
че ся раДваме, но лacτьρмo ще но аопровяш, Д, Тапев. Прсоп—шените камбани,
Юще: πMгnиeнм / н—пр—ан нм пестил /в 1 и 2 знaо,/- Направям / направя нм пита.
НДПРДВЯМ/НАПРАВЯ НД ПЕСТИЛ· Одион, в св, зид- 1, Някого, Набивам ксстоко
.някого, ^-0^—м, смазвам от 6ой, Симо око помисля. ба ои oвeoee., ще пс направим ни
псстял! — закана се Бвсвлиа. П- Вддшнов. Спедите остават, — ЧорбаДжийско папа.! —
казвах» гл!ceп ».№0 и му мятаха зло и презрителни позляДя,.. Имаха лн право тс?
Имах». Инък — лой би га поправел ни пестол. око му кажвхс тиса.. Г. Kиnaсвa]оа.
ОСптиЕ история- В бльcκuοццuτu поби Дсчко Граматика, смачква! зо... — Кръстецът - ми.
ρвди»n! ми. , , ао псстил мв οслρ!βuхa... П, Ю. Тодоров, Пъnвmτe-
.2. H.κпгп оля οβ^- Унищожавам напълно, — Не кого ще cnρeляе. но κпгп ще cnивляе?
Иски. До ни »!1^1^<^1^яш но пвсшял .и? Д, Ангелов. Нм кивот я смърт, Червеното армия πиβ·
слсДва по пепитя гeимueaame и з(иuзuτu го бъхти — ои лecmнл ги κο^ρβη всчс..
М. Марчеиегн, Митко Пилаузов,
3- ^τ—. I3мfпρтт]иа^ί, иацпввм- моооо нещоо. Вере- по- еЛякохх моллеoa, »сс- вче- ο- я
напревало ne пестил, Да нс те глеба еозeκ!
Ющс: Направны / направя ям п—етърм— (пита) /яъм 1 н 2 зн—ч./. Сторвам / сторн н— пестял-
.Днал, /към 1 и 2 знач-/-
НДПРАВЯМ / НАПРАВЯ НД ПИТА, О6ико. в си, воД, 1· Hяκмго, Набивам жестоко
някого; пребивам, смазвам от 6оИ- Освирспслете τ^ο помислеха. че шой гпeпиu оещо
обиДно за пях. вanпв! злобно се еохвырлнха вырху нсго с комыня — пßвзоеи!зoхu го а
n.uпnп му направиха на поти. А, AоеосЕ, Врсмс nм‘лслсо-
2, Hяκпзп оля Ηβ^- Унищожавам ημ^γ^- Ако лuдe4т т шокова височина. ще стиавш но
попе,
Юще: Н—правны / саправн н— пестил /в 1 н 2 знач-/, Направны / направя си пастърма-
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НА ПИХТИЯ. Обикн, в се, виД, ’. Hяопгп. Набивам д—ттоко
ннгого; пр—биз—м. смазвам от бой-
2. H.κпгп или οβ^. Унищожавам напълно. — Мона !вnпмпßuuъn на сантиметра, Щеше До
ни Η!ли!вu но пихтия.. . Вижте мн гърби. Ими ли срыв?., , Ат. Мандаджиев. Бспият цент
нм рнбитс-
Юще: Направнм / направя н— кайми (кюфте). Омч—твая / оагатя е— пихтия. Днал,
НДИРАВЯМ, / НАПРАВЯ <Н>> ПРАХ И ПЕПЕЛ нещо. 1· Обикн, в св, виД,
Напълно na‘nужaимм, напълно унmπодaвма нсщо, Нипκu»м!auлn» пък ои Бyκ-ивиκuя ко-
мнпсп капеш: До поправям прах и пвпел зcoчκп. ами ба ся оcβпепeoм. Ни, Вазов. Под
•■-игото- Пвпстюшнн милиона порое си- Щс cκпесm сбие ден ди се αuхзьρляm върху Европи,
ла прах и пспсл ще »и аопровяш,, И, Йовков, Милионерът, Нпяeяβ! св враг опосян. cmи!.eο.
.-който иска (а оинссв удийствваа рани ои еа.0. нароД, който иска до попрсои прах и пепел
(0.0.4 Досегашно грижи а труДове, Е. Друмев. Нванко,
656
2. Доел. Изиоτnопмимм, nизимчтм нещо.
Ощс: Превръщам / превърна в (см) прах и пепел /към ’ ееия-/. Обръщам / обърни а
прах и пспдг /към 1 знач,/. ΗмипмЕTм / напраин <са> пух и прах /и 1 ‘нaо, към 1 знио,/.
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ <НД> ПУХ И ПРАХ, Одисн, в си, ви(, ’- Нсщо, На¬
пълно разрушавам. напълно унищожавам нсщо. Грубата Действителност ще α!nи!зu пух
и прах еашншс мечтания да роботите в България. Ии, Вазов, Нова зсмн, Р»вдuи» се, ощс
първият опαm!оn сыс затвора направи но пух и прах ecuеоune ма момчешко uзмuшлbпmнαu.
ИзвсДнъж мн стааа ясно- чв вместо (а ся дпия сыс самош»!! си, прядв» До се еъnиomuз.в!м·
на епeeеκоmп множество, П- Ведиеои, Зидедит— над нас,
2. Hяκпзп. ПобекдаЕМа, емпъпео тnмзтβия' някого, Щс оголише Държшеаша, щс озлобите
нuипд!- ще св Догнил сешо един о трижДини, и ссляня, ще вя направя! на пух о прах,
Г- KипитвмиоЕ, Саърпи се нажата- В края па краището еДон зпeαвα си е β^αβο. №-
лumoевcоu са остава нβτиuмпmeο, мисли с κпuневcneпnо но пу.котв о л!mионнne. наДменно
о презрително глвба на някакво лълпи — щял (с я ноприво нс пух и прах за няколко е!co-
Ем- Стиеси, Иван KонлмпсЕ- — Цaиoaи!д^ я наш — ... Боа о: помито ос нeκиьcmeαaτ4.
Ешо ан — направихме ан пух и прах. И, Йонгов. Иде—нта нм яовспстатм-
3- Нсщо шло някого. При спор — дониена. Овсетящо, че сяной се е прав. че нсщо нс е
вярно; тпм‘яЕMм го напълно с дуаитс си. Аз така му пnaпeпиuх, че (»превих на пух и прах
eвaпe!n! теория. · Нпcпеoх неоспоримо феошо и напровах лρпnuзοuκu но пух а прах,
Още: Разбивам / разбия е— (е) пух я прах /към ’ и ’ знио,/. Напразна / еапрмен <са>
пр—х я пепел /в ’ .зсaо. към 1 ‘нмо,/'
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НД РЕШЕТКА eяопaо ало αβ^- Обикн. и си, виД, ’. Па-
дупчи-м нм много м—ста.
’· Прострелвам е много яуржумн.
Юще: Пaипa]яя / направя са псшсτО' Нмприиня / направя еа дърмон. Дисл.
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НА РЕШЕТО αяопaп шля нсщо, Обикн. и си, виД, ’· Пи-
дупчвим нм много мсета- Мпuaune непризихи роклята на ρв.вnп,
2. Прострелвам с много куршуми. Лвжсх пет месеца яз еоланципе и, преДо ба стъпя
збраво ни красете си, изпранаха мв в Дпеиyèж! и том румынски ши!лοвл мв »α^οβο но
ив.вmп- К- Псткиеов. Морина звезда кървава. — Илия, в!ßρ!eц ли. козело пс аапраеихи
но рсшспо при превземането но Скопие? — задвляза Стоил но cn!ρеoяτo, К, Петтаноа,
Морава звезда яъnЕMим- B!3βueвuяe!шв се. а боят πипeължoз!шe все таоа пжecnочeοо.
Раеооспаецоятс бе l^aιnи!звe! ни ививmп от куршумите. К. Лммбпсβ, Средногорски
мартизинн.
Ющс: Направя. / направя си р·^™-. Напразна / сaиρaeн е— дърмон. Днал,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НД ОЮЛ нсщо, Одисн. в си, виб, Счупвам. разбивам нсщо на
много др—Оеи- πмпосτa, — Щс д строши прозорците! — каза Тона, — Не сол ще зя направя!
О. Отр-ТЕСВ. Самотните вятърни мелници, — Длвnпmс поДеа в умивалника и го euлишua
еа сол. Вие nи.двa аезадавао да ма плшпнпе умивалника, П. Вежинов, Специалист,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НА ОЮЛ И ВОДА (някого, Остро е- сямрвмм. ниругазим
сякого. обикн. кмто го nм‘о0в1омииа. разкритикувам, Женете сипеш, чак до в къщи е: про-
aпвпρo, а том мв направа на, сол и зо(и. - - зс нищо исепm»! От, Брсеяноня. Нищо пм0оτa,
Ющ· : Напразна / еaгпaат ни топ и пипер /въз 2 ‘нaо,/-
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НД ОЮЛ <И ПНПЕР> някого. Обикн. в св. внДЛ. Някого,
Унищодмиим. погубвам ддстого. Засеня се на иyиaonв: — Дп яДно ще ан ливч-κ!м!. ..
На cпu и попср ще зо К- И—тканое, Златната земя,
2, Остро се ся-рв-м, е-руг-Емм сякого, оОигс. кмто го na‘о0пEчaиaм, разкритикувам,
Аз през нощта капо свбеох. чя като го α»auл»х в е(оо лucмп До aпcnпдuο! мионспра, οoπи!знх
зо па сол. Аг, Коеетантиеои. Разни хора. р-ени идеали.
Ющс: Направя. / направя пи соя и вода /към ’ знмо,/'
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НД ТЪПАН нлκоτо. Обикн, в си, виД, Набивам дестоко
някого, прдОивмм го от бой, Нс тъпан ще пс направя, ако пак ма eоαβceт Двойна,
Юще: Ηмипмитя / направя е— дауш- Дисл,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ НД ХАРМОНИКА нещо, Обикн, в се, инД, Набръчквам,
омачквам много н—що, Как лпип си -свеоали. тс си си поправела полати но хармоника,
42 Фрaз—ологноeн пeонEr, т. I
657
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ПОКЛОН някому. Обикн. в Си. виД, ИзкаЗЕ—М НяКоМу ув-яК^'·
ни—то. почитта сн. Нп-aпuвмняn драш посегне съм касата — сДя» обкован с жeu.зп сонДык.
и изваеш ш^тим a.л» шяпа жълтици: — Ето ключ зс секскео ерата, И на .вадски взик ще тв
поучи. сено шведе поолоа ще пи αoлиoβu. Д- Тмп—и. Пр—спмнткит— каяОиин.
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ПОЛИТИКА eлκпмy. Обикн, в со, енД, Извършвам нещо,
с но—то сс лонaпимы прсд етяого, зм дм постигна нещо, което завнсн от него, 'Какво лн са
рсчс: „Бвлкшм ще остаеи мouκп n!ин, чакай би му αoлρ!βя малко политика. . -“ Г- , Кирм-
св—вов. Споржнпоа-
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ПЪТ’ οяκпмy. 1· Отдръпвам се и давам възможност на
някого да мине пред мене. Кпa!mп Дядо Гпм! прекоси ^^»6! и спозес До редиците преД
оркотс, хпи!n!, които шока бяха сботи ебан в бруг, че αя■мaеe кыде лвnпuвβκ! да побне,
се събраха и му нuлρ»зuх» пыл, Г, Кармтпмиои. Неверникът Тома, H!ипeьm се притисна,
отместих» се, α!nи!euх! пъл, Д, ДоОрсзскн, Бунтът на крайцера „Пмдeдлa“' — Дамо и
господа, мnuя за, направете път на Hнκпu» Рилски. К- Пстимеов, Вълнолом- Стоимен
разсеяно ся усмихне, α!nи!зu му път ба мое: а го послсбео. В поза собинвл Пoρ!uκпв
всякого eлoз»ев със смесееи е-зеnз!. А. Никовски. Мария против Пнрачков.
2, Книж, Давам възможност са някого да действува нлн дм напредне в nм0оτмτм тн. Нв
ябвав, чuепeоmп, дорба ββ.β το,, , , Зер не се ле бориш, е!κuт ле ди ля e»лρ!β.m .път,, . .
лъ! и глсбве щсше до си остсаеш. Г. Kмпмοпмиои, Ех, ссга дм ми е.
Ющс: Правя път /към 1 зсио./, Дивия / дам път /в 1 н 2 знмч./.
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ПЪТ’ (о някъДе, Одисн, в си, инД, Ек. Паправям - / направя
пътека (о някъДе, Мое: сс, кисво се мине — при беди Готи!.. . Двnп се вика. път (оправа
межбу нас и мсжДу тсза даба Гола, >, Волен. Между два синта- Излсзс още сым
зеuеκо, че уж лой, слеб като ервбил млсДапа си дуло» Да се в»nuшc а ба слвдеа зс учителко,
(»превил пыл, . , До араба да настоява Кремено ба се выревло па ceлп. Б. Юбрдтдеоз,
Сноп, Нейбва направо пыт до Слoβκueмτо село... Хорските езици се иaзвьиз!X!, из Бивcnпeп
тръгнаха Μ-υΒ:, nиeзъиοuхu се в приказки, К- Пстнашов. ЮмаИео биче.
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ПЪТЕКА до някъДс. Обикн, в се, вид. Мноио чссто отивам
някъде, еа да пое—тя нняого или дм моля няяоио за н—що, — Онзи, банычнаял, пас udoo —
одоДо се мсмс тихо, — За сеДсмДссет лвва пътека направи бо нос, Ан, Михайлов. Децата
нм uив—оямτм,
Ющс: Направя. / направя път.2
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ РДБОТА<Т>> е.сему зс (с) e.опaп. Уреждам οърлсосmτс
оτеоu—нит си някого; тватотемм- — Добро, мори. опй шо 0!nиuзu роботот я Боабана?
— Код ли? госпоД, К- Пстимеов, Хайдути,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ РЕЗИЛ МДОКДРА някозо. Обикн. в си, зоб. Нихокимм.
смгруOтимм к—стоно някого и го опозорявам, Ноeнзeсхмв вДин κп.вρ ба виДим що правят,
пък пс се впуснаха пmзпρe ни, пи ои oзnивябох! и ои »справиха рсзил маскара. Ц- Γε^-β,
Ганчо Кое—ряатм,
НДПРДВЯМ СЕ / НАПРАВЯ ОЕ НД ДМПЕ. Обикн. в си. зи(. Жорг. Прдоториам
се, чс нищо не знам или че нищо не разбирам, Козсх му, че нямам пари. а шой се οα^οοΗ но
ампе а ое ми 6α6β,
НДПРДВЯМ ОЕ / НАПРАВЯ ОЕ НА ДВЕ И ПОЛОВИНА- Обикн. в си. зоД. Престар
вам се, че не разОтрам, не зная или не тъм змб-птзмп нищо; прссторв-м се на наявен, нм глу¬
пав. Bенеκо чух, но ся ο!ли»eнх ни Две и половина,
Още: Н-праина те / еaппaвт се ем три н половина.
НДПРДВЯМ ОЕ / НАПРАВЯ СЕ НД ДРЪЖ МИ ШАПКАТА, Обикн. в - се, зоб.
Жара, Престорвам се, че не разбирам нещо, чс оъм глупав. бапама-
НДПРДВЯМ ОЕ / НАПРАВЯ СЕ НА НБРЯМБДШИЯ, Обикн. в си. инД, Прсстор-имя
се, че не разОтрам. чс не земя иля не оъм еаб-пяемп нещо; прссторвм. сд на наивен, е-
глупав,
658
НДПРДВЯМ ОЕ / НАПРАВЯ ОЕ НА ТАПА- Одшсн, в со, виб, Жара. ПрссториМа ОС,
че не разбирам. не ‘смя или че не съм змO—птзмл нещо; пр-оторвам се на наниен, на
глупав.
НДПРДВЯМ ОЕ / НАПРАВЯ ОЕ НА ТРИ И ПОЛОВИНА, Обикн. в св. зад. Вж.
Напраин. се / направя ее си две и иоnовEHм-
ПАПРАВЯМ ОЕ / НАПРАВЯ СЕ НД УТРЕПАН. Обикн. в св. зид. Жорг. Прссториам
ос, че нищо не земя. не nм‘0иnaм; ппсοτопвмм се на н-изсн. на глупав- Нпnнn»х го козе ней-
посля ще мн зърне парни:, а шой се неправи на утрвпае,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ СЕЧЕНО някому, Обикн. в си. зоб, 1- Отказвам някому дм
извърша нсщо или му поипсоβмм да постигне нещо, Въртя се. усуква ся, (.мало мвста,
стегнело ан отгоре. . , Плюх а са заминах. Щя мв търсят шв менс. има потека аз щв им
e!ли»зя сечено, П- Псенакомов. След нит потоп.
’, За ммиина. мотор я под- — н—оомяЕмно отказвам - да работя. да действувам, — Ги
лн развала мпнпиa? — със стуДян мършес.оо глас попиши Мнлупне. . . — Дс п-кос, еко
съм го пипнал!, .. И с-принша мн »»преви сечено — ч1^снн^ Дум» вя ксзвсм. П- Векинои,
Aaв—о- от бреговете,
НДПРДВЯМ ОИ / НАПРАВЯ ОИ ГЪРБА, Досл, Спечелвам много; о0огмτтиaм се,
НДПРДВЯМ ОИ / НАПРАВЯ ОИ КРИВО СМЕТКАТА, Оставам излъган е нмл—жлиτ-
оя ем поттиганс ем нещо- Биueп си си ин^^п^<^1^1ил смвпоапа, нищо няма До ne Μ^β.
Юще: Направя. ти / направя ся погрешно тасткмтм,
НДПРДВЯМ О> / НАПРАВЯ б> ОГЛУШКИ, Престориам се, че нс съм чул яли не
тъм разбрал. обикн- ногато τптO]И да сс извърши н-πО' — Ди запиля оßпиu. - бяло ββ.β
запрян, чу ли, τμο мн заповяДс старецът —., . Днссс» не поисках, пзлyион си поправих. а
упрв. ол! знав, невям ще го п^сл-.см! От, 3мгопоиноЕ. Дсн последен, Училищният взьα4α
пτe»зοu 6:.β уДарял, но yенnвuнne не го чухи, Или, nо-nи»вп. чуха го. но си аопревях» оглушки.
От. ЧmпmсгEпои, Рибена гост, — Господна о!лнm!e, влспе отгоре ао чист възДух. Губжвв
сн направи пaлyеκu, Отстраео се ош камиона яДосае. Е. Пешков. Настъпление,
НДПРДВЯМ ОИ / НАПРАВЯ ОИ ПОГРЕШНО СМЕТКАТА, Вд. Нмпрмням сн /
направя сн криво смстамта-
НДПРДВЯМ ОИ / НАПРАВЯ ОН ТОВАРА- Обок», в си, енД, Досл. Спечелвам много;
обогатявам ое от нещо,
Ющс: Направям си / направя ои юга- Днел,
НДПРДВЯМ ОИ / НАПРАВЯ ОИ УСТАТА зс нещо, Обикн. в си, заД, Със зио01яилят
давам да сс пaеOспe, че много ми ое нека н—що, емимтема. намскимм ем н—що. но—то д—гая,
Гой пеяеeн, че ас е важно каке» ипл. α^οβ.- » сек я изрсвш, . . Н!α!!оn прав mпβ! тълкуване,
но есе пак сн (α^οκο успете за ипuлna ои Лвесси. Г, Kaпмοпaиои. Театрален реализъм,
Ирина ан ββ.β посс^1^1^1^алш вражДебно пиe с лρocτuг!eemо ом. Зс Да спестя!, и!вeпcκune в
хан», пс си направиха успепа ба αпиyв!n в къщи, е това бсшс асубодно и я рсззнезн,
Д- Димов, Тютюн- —Е Рале. — ивеe ди си ооприин успспа пяно! от сыто,. . . — толкоз
паря шо e!евnпх! но ръкаша. тъй mпоy дез чсрпая ли щв μηροη. Да минс? П. Ю- То¬
доров, Идилии- Сърцето ои Венка забн, СлвД ввевия шой помена. ... за yеaлuив. . . На
Другия Ден, когато отново си напрсен -спата за yеouuиe, Дябо му съвсем се иuвеыρдu:
— Бoκзп ти yеuлниe! Свяшъш е пламнел на огън, пын той yенлuив! И- Волен, Радост в къщи,
Но ракоя!» му ся услсДя на гърбите му nиuπuиз!mc само ксто си nомucлвеe, че можеше
До -ακ^τια още Дев-нри чешки. .. не 064.4 (о сн α!ли!зu -стат», кой знай какво
щеше До си помисля Слепка. Г. Kиnaспaиои. Юбиянои—ни хор—-
Ощс: Пnaит си устати-
НДПРДВЯМ ОН I НАПРАВЯ ОИ ЮКД. Одисе, в си. зад. Доил. <п-о-nвaм много;
о0огмτтиим се от н—що,
Ющс: Напраин. ти / сигпиит ти τоимпИ' Днал. ΗaτоЕипиaя ти / натоваря си юга- Доил,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ <ЬРЦЕ<ГВ> eяопмy. Изиьπетиaм желанието на
някого. Направи му ши нему cьρaeло. влсз в механата му, лоеeиnau ся, nпхe»uн eшиeeбuτш
и паснело му, па бе по в мярна главата. Т. Г. ЕпиИяое. В село'
659
НДПРДВЯМ I НАПРАВЯ СЪС ЗЕМЯТА БАРАБАР някого, Обикн, в си, енД, Нипcτл-
рве. Вж. Ηмиnмиты / направя със ееяяти пaЕ—н. — Донско бе, ас.ият κпминя страшно
много мн се пери, учен бял. еecmeο бол а нам какво бизонии, Де му тетлнм лн сДин κ!u»йf
— Б!u!й ос, сми със земята барабар го по^^^сш^.ямв — заявява cneaнuлнcτьm ос пс-венте,
An, 'Константинов. Бай Ганьо,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ОЪО ЗЕМЯТА РАВЕН някого, Одасн. и се, ии(. Отарвим
ее много остро см някого. нм-ояЕMм го кдетояо и го οпизтимм е думите сн, Само ди
ми го внбяп очины. сыс звмяти роеве ще го направя, Зш баща ли ме ома шой иля за безумен?
К. Пстамнои. Старото ар—м—.
Ющс: <пи]нт]ия / οрaиет (сривам / срина) оъо земята /във 2 знач,/, Нспрсвям /
направя оъо земята бипaOaп, Пипеmпивe,
НДПРДВЯМ / НАПРАВЯ ФДСОЮ<И> някому. Одно», в си, воД, Разсърдиам те
еа някого и постъпвам тика. тм да разбсрс. че съм му сърдит, Го» е отишъл сам еа кино.
ао осно ся зыиee, ще му (оправя фосон,
НД ПРАГА. Съве—м близко яли н—поепдлео предстоящо, Спягсйпв се. другари. да
свършим роботи. чс зимата е но проза ан — пéявяв» Д!eеп, Н- ХаИтои, Съперници,
Ощс: Нм иnмτмτa-
НДПРЕД Е ДЪЛБОКО, НАЗАД Е БЪРЗЕЙ, Доил, 3— много попо. безизходно по¬
ложение.
НА ПРЕДЕН ПЛАН, Кеяж. Нм място, косто има първостепенно знач—нн—, зидноет.
Особено е важно въз връзки с uвепиoτe ди се изДигнат нс ^(βο плен големите 3!б!еo,
конто стоят првб аа.оя нароД. Г. Димитров, Нмпрсд против реакцията и фашизм—,
Още: Нм първи план. Книж.
Н> ПРЕДЕН ПЛАН ОЪМ- Книж, Няма първостепенно значение, емжнотт. Ссга но
прсДен план са важните nипu'зeпдеmeeοa^ в!д!еu. · Грижите за ρaдпmαuaomв шряевс (а са
еа пребчо плен,
Ощс: Стоя ни преден план, Княж. Па първи план съм, Канж,
НА ПРЕДНА ЛИНИЯ ОЪМ, Канж, Върша емй·оτгоиопсaτи. нмй-вмднита н т—дим
чист от нткaяЕм рмОотм. дейност. — Го Елка не е ле mρuκmпρцеmκu? — Го Елки основи!
Тя я Дыщср^.ч ос комунист, . . Комунистите са са по начало но лиeeο»n! линия, А. Гуляшни.
МТ станция- ГКЗС в нашия окрыз са - на првДна линия в nипβeжд!οeτп па есочон еτлπuecκu
мвипnиuuяnoя но ли!βunвлcmβпnп. а. Работническо д—во.
Ющс: Нм ^^3- пиния тъм. Канж, Отоя ем преде— литн, Канж,
НАПРЕД ПИЛЕ, СЕТНЕ ОВННЯ- Диел. Казва се, когато някой а началото об1ом,
хвали някого или нсщо, а ^04- го нмыпмеим-
НАПРЕД ПРОПАСТ, НАЗАД ВЪЛЦИ, Днал, 3- много попо, безизходно положени—.
НАПРЕД СВИНЯ. СЕТНЕ ПИЛЕ. Днел. Казва ос, когато някой в нмомчоτо мрази
някого или нсщо, а поеше го хвали н обиква.
НАПРЕД СТРЪМНО, НАЗАД ЯМА, Днал, За много лошо, безизходно поводени—,
НД ПРЕОЕКЛНЦД, тмсн тд, Ют врсмс ем врсме (се οмст),
НДПРИКДЗВДХМЕ ОЕ ФРЕНСКИ, Днел. Карахме те.
НД ПРИКАЗКА, <еи> остава (е), Без пригодени—; формално, Инск нска си п:.! зс
nи-e!. евка бе го възхваляван — нямам нищо проняв шоко, Семо всичко да са остсее ос
приказки, , . Г- Kмпитвмиоβ, Условия. Bcoеκa еидеаи оßeисοня а провопи си осшсвсхс еа
приказки,
НА ПРЪСТИ’. Тихо. б—ешумно (обикн, като стъпвам тиао нм пръстите на краката ся),
Зanβпиuх учебенна и тихо. на пръста, за До ое мв чуя! мем» и боба, uзcκпеuх новън,
Ан. Михайлов. Децата нм пиимчкмта. Тихо линneоиu ß!м6yκпв!nu евроа,.... а св оτ(!uвен
660
на пръсти! Гр, Угаров. По сведите са заточеника- — Аз съм зоосзи ос 00.4 ρ!зnплпжвeuв.' —
зорбо вaявл Бuи»οпe о οι^ι^ί^^ι^^.αο, но пръсти, кето чс ли ди не розе-Дн eτκпгп. непусее
стаята. К. Kмлоди, Живит— помпят- Дафина я послсДои на прысни и седна До нся. К. Пстяисои.
Вълнолом,
МА ПРЪСТИ’. В със зная (познавам н др.), 'Много до0nс. в е-й-гогдан
полпо0ноеτи. напълно (зимн), Гия р^е^1^^и зи вe!я но пръсна, , , пинай ме. . . всичко зная.
Ив. Вазов. Х-дди Ахяг. Рефок размаха рыцв: нвк» омап вяра, пой самият с ходил по
пня места с каруците и ги знав но пръсти, От- Днч—и. Зм своОодитм, Гека, косно обикаляха о
еазлсжДсх» по люцерните, които -Гото знаеш: eu пръста нз целия кър, се еамврох-с нпκy ао(
торния край но селото, Г. KипмтπмЕОЕ. Нм село. Старият човек позасееше на пръста
αял»m» околност, П- Единое, В полето,
НАПРЯГАМ / НАПРЕГНА МИШЦИ. Полагам големи усилия дм направя нсщо, дм
извърши етямяиa работа- ДойД: αо-зоuлм» вълна и еспаДейно ао понеся белсче ош брези. ала
шой скоро сс съвзе, (0^43110 мешцл и макар До, плува.: само с една рык», успя До стегне
До кимеонато стсна, Ал- Баб—я, Mмвг1тτ емигрант, — '.Завържи се здраво! — елка» дой
Койо, — Гпmпβп — обаДи се слеб малко -Милко и логершаят пазсч e!лρeaн» мшшци, Донито
тр)!в.е лзmвauяeemп, никой ол, лагерниците не проговори, П, Проданов, Седмокласници,
Днсс всеки е запретнал ръксви, напрегнал мuеau. cnρпн в!зодa. фиброки и язпβoρл.
Μ. Mиросeοяm. Тихо пристанище,
НАПУСКАМ (НАПУЩАМ) / НАПУСНА ТОЗИ (ТОЯ) ОВЯТ и НАПУСКАМ (НА¬
ПУЩАМ) / НАПУСНА СВЕТА, Умирам- Нв Дълъг е лзмлеипи.п път. / Тъй млсб сым още,
но еко в тю. час / загинел бих — напуснал дях светъл, / двз До cκьиßл за нищо в нсго из.
Н. -В. Р—китии. Нс сОъдн— те светлите мечти, Рено (спусна пой лоз свян. в!глea по
фронта,
Юще: Ида ои (зиаЕнавам тм / емаиси си, отиваа тн / отида си) от този (тон) тинт,
НАПЪВАМ СЕ КДТЮ ГЛАДЕН ПА ОЕРДН- Днал, Вулг, Заемам сс е пещи. което
нс си по сивите мя.
НАПЪЛВАМ (НАПЪЛНИМ) / НАПЪЛНЯ ГЛАВАТА но eяопзп. ’. Успявам дм
вразумя някого, дм го убедя в нещо. — Хе! Заечи До я остовом ди умря и. послы да я
хвърлим еа кучетата?! — иoзеыидu^ се Миро, — Никакво хвърляне! —— възразих му аз.
— Оставям я за мснс си, купувам я [сърнячкита], . · Ще почна до я лекувам с фелДшери.
И око оцслсс — добре, око лн пък о: я 6ъДс — позива кикио? Бос ее зубаты нощо!
Ей че мыс» внбях, босото (»пълня г'лсесп» на поя коравосърДече» човск! Д- Калфов.
Оъреичнити. Нв трядеа бе тс боли сърцето. амо ндн д напылен глезено- че н.мс (а бъде
нейното, Ив. Вазов, Рутим, Остави зо, (оκτпиc, и той е голям мвепядeц, Чакай. аз ще зо
слагаш о ще му аопылоя главата, И- Йон-кон. Милионерът, Още тозаес д вшосх да са
каже кокво е чула, сме тя жено наля с, моно се. ДоДя Друго.: ! еапълалха глезело.
Ст. Ц, Даскалов. Стубв—некит— липи, Гома Гъкачев ся τ(пcouеe ощ: и залози. че не вuτоuоин
киприои а ceиaовιсо зс писмото, косто получи. а плещеше зи льmuщ»m!. кашо че бешс
тръгнел но иuзходκu, а ое зс Дш попълни главите но глупавия си син, Г, KмnмтвaЕОи.
ЮбияновесЕ хопa.
2. < нсщо, Внушавам. втълпявам някому нсщо, Дсто си се буптуоил на mκолпτп, там е
aяuп безумство. кост е още по-голямо безумство диеипв работа, с κплτп някой та е
напълнил главата, Ив- Вазов, Нова иeмт.
Още: Изпълвам (изпълним) / изпъпнн ичмиатм. Днел, /към 1 инио./-
НДПЪПВДМ (НАПЪЛНИМ) / НАПЪЛНЯ ДУПКАТА- Обикн, в си, инД, Простлреч.
Умирим- — Кой мосло пам зс имоти са! — усмихна се тъжно Русин. — Всскн масло зс
живот» са,. , Кино напълниш Дупките- защо пи е имот , , Г. Кармовинов. След ноември,
Вслчкн смятало, че ще аопылая дупкала. но слава дозу. вежДи се. чя сым преминал моста. - ,
Л- Стоянов. Холера-
Юще: Н-пъпима (напълним) / напълня трапа (хендоки)- Пρпcτпиeн-
НДПЪЛВДМ (НДПЪЛПЯМ) / НАПЪЛНЯ ДУШАТА някому, Накарвам някого дм
изпита задоволство, Изобилиет а свсжсснно еа п.л^(^<^<^вте..., в тъй голямо, че земейес
очите и напълва (ушита- Н- Кармвидим, -Η—улоЕИM1тτ- — Върна сс. булки. върни се.
казым! — з»лпеο! да д се мплн Пннпвза а очитс му пас св α!льлeuх! със сълза, , . Близ»
Дум» ое се еyзu в сыщити ми. опоск со сн плuтлu, зс менс борсм се зърни. напълни (у.ота
661
мн но снеря тоДони. Да си (^6:., слънце ще озгрсв с сыщепа мн! Ни- Петров, Носки
пита любов.
Още: Напълвая (е—пъгеим) / напълня сърцето-
НАПЪЛВА МИ ОЕ (НАПЪЛНЯ МИ ' СЕ) / НАПЪЛНИ МИ ОЕ ДУШАТА- Оставам
приятно задоволен от н—що. Б!nп слушам приятна музики, нопълво ми се eyисn»-*
Хубави изложби! Напълни ма се бушаша, о!mп злеДех карпиантв-
Още: Напълва ми сс (напълня ми ое) / е—пъппи ми ое сърцето·
НАПЪЛВА МН СЕ (НАПЪЛНЯ МИ СЕ) / НАПЪЛНИ МИ ОЕ СЪРЦЕТО, Ек,
Напълва мя сс / напълни ми сд душата- Нyеeл опκпе^κлme, века, (и им св поредеем!
Н-еeu го, .. СяДо, ссДа. алеба, глвДа. попълня му св сырцсло, ,. и ся качи в колапс Да
си u6e! От. Ц- Даскалов, Есенно сено.
НАПЪЛВАМ (ПДПЪЛНЯМ) / НАПЪЛНЯ ОЧИТЕ (ОКОТО), Самоае, оля но
някого. Много се хanссимм, спечелвам одобрението е външния си вид; поправям те,
— З»ипmп е на хпρпnо — стыкаил се, пременял се — ще шо непълни очанс, Я До то виДн.
у тях! И, Ю- Тодоров. Самодива, — А τιμη. кой с? — Бвρлм лвхuuв»ο. — БогДанс.
еобя ля ао? — Е. ο!льлнu лн ти оеuτвf — Жилав в кашо ремък, К. Пстгасов. Хайдути.
— Нов го мислехме за .οη,, . ., има см: се лвuыг!лu, Тш трябва (а е някой харамия, но ся
срие поД е.лсп» роза. . - — Нв зноя, ао той мн непълни окото,. · Ц- ГЕпчее. Ганчо Ко-
е—рг—та-
Юще: Изпълвам (напълням) / изпълня очите /в 1 знач-/,
НАПЪЛВАМ б> (ПДПЪЛНЯМ ОН) / НАПЪЛНЯ ОИ ДЖОБА (ДЖОБОВЕТЕ),
ЗмОогмтяиим по я—о—стен начин; етмима Оогат. като псчспт от чужд труд.
Юще: Напълвам си (напълним си) / напълня си кесията,
НАПЪЛВАМ ОН (НДПЪЛПЯМ ОИ) / НАПЪЛНЯ ОИ КЕСИЯТА. Вк, Напълвам ся
(напълним сн) / напълня он ддоОи (ддоОов—т—)-
НАПЪЛВАМ ОИ (НДПЪЛПЯМ б>) / НАПЪЛНЯ ОИ ОЧИТЕ" Вк. Напълват мн се/
напълнят ми се ооEТ·- Нписзхпèнх се из греба и позлсесх βнτиuοнme, прстыпконн с ху¬
бави стюси, напълних сн очите.
НАПЪЛВАМ ОИ (НДПЪЛПЯМ ОИ) / НАПЪЛНЯ б> САМАРА, Диал. Ю0огмτтимм те,
НАПЪЛВАМ (НДПЪЛПЯМ) / НАПЪЛНЯ СЪРЦЕТО някому, Ед, Напълвам /
напълня душата някому. Мпeκ!na разтвори лucnевnп с бележките са, оглеД» още звДеъж
зслош» а с nиuвнзeм звънък и властен глес вanпен!:, . . — Да си жив и збрее, Мпαчп,
Напълня мн еьиaeτо. хубаво лиuо»зe!.. Е- Н—жяои, Настъпление,
НАПЪЛВАМ (НДПЪЛНЯМ) / НАПЪЛНЯ ТРАПА- Однсн. в св- виД, Нρпеmпρвн.
Умирам-
Още: Непълния (иипълням) / изпълня (запълвам. запълним / запълня) τпaим, Нρпcmпρвн,
Напълвам (еииьnнтм) / напълня дупката (х—ид—км)- Пρпcлпρвe.
НАПЪЛВАМ (НДПЪЛПЯМ) / - НАПЪЛНЯ ХЕНДЕКД. Одисн-. в се. зоД, Нипcлпρeн,
Умирмм-
Юще: Напълвам (напълня.) / напълня дупката (τпaии), Просторен,
НАПЪЛВАТ МИ ОЕ / НАПЪЛНЯТ МН ОЕ ОЧИТЕ- Оставам много доволен
от нещо. но—то гледам. виждам; много мс емлоиочтвa нещо с външния си вид, Хубава
къщи, худсес требино, aβem. —— (»пълниха мн се №0!:.
Още: Напълвам ти (напълня. си) / напълня ти очите-
НДПЪЛННХ ГАЩИТЕ [ЩЕ НАПЪЛНЯ ГАЩИТЕ^ ПоДозр. Силно те изплаших
(ще ее изплаши)- че е такъв мрак. ое. щв напълни защип: от стрих. И- Гешев,
Вик от тъмнината- Като виДя β^ια си с голямото пръчки, момчстю напълни защитя,
Юще: Намокрих (0отлmтмх, оцапах) гащите- ПоДозр.
НАПЪНАЛА ОЕ ПЛАНИНАТА. ТА РОДИЛА МИШКА- Ирон- Употребява сд.
когато след много усилия сс получи много магът резултат-
Ющс: Замъчила се гпиншсaτa. тм nол1nи аника, Ирон,
66’
НД ПЪП МИ Е ГЛАВАТА, Днал. Предстои дм 6ъда д—етоно нмн—емн; предстои ми
смъртно накиеасие-
НД ПЪРВА ЛИНИЯ ОЪМ, Книж. Вържа смй-отгоиоремтм. нмй-емднмтм и т—дяа
оaсτ от нягагЕ— работа, дейност. Гук хпи!na от комитета ои Отечествения фронт тряево
(и бъДот но първо лшоня, Хар- Русев, По стръмнините,
Юще: На предна лепен съм- Кеяж. Стон е— първа вянин- Книж.
НД ПЪРВИ ПЛАН- Книж, Нм място. косто нам първостепенно значение. видиотт.
Но·лпеuв шой зе До се отпуща Да изказва преД пях и своишс nплнnuчвcκu възглсДо, кило
uвзuжe»me нс пръв план своето иycофнucmзп, Т, Г, Вп—Иков. Каменов- СъзДаванято но
nuлuеeα образи сшива именно и прсДя всичко еρeв шокова нзтъкзаае но лиыβ плен. nоeчви-
тизане. опбвлянс на nuлuеeu обща еeилu в пбρ!вo но живия, конкретен еозвκ, Психология
им X глас, Нужбапи оп синдикални пρзuαuв!цuu пое: зс αлопu κuпαпeβ ош иаеустрнято е.. -
αoлвжoиo. .. Не пръв план и пия смисъл преДслоя До се нипразл нещо зс лeч!n»ρcκuτв
иußоmαuaa, чието положение.. , ,. е твърДя незазадао, Г. Киркои, Прслοτотщ1тτ коеирсс,
Юще: Па преден пл—н- Книж.
НД ПЪРВИ ПЛАН ОЪМ, Бeлж. ИммМ пъпвоеτ—π—нно зниосни·. видност. Ссга всчс
пази 3!eoеo е но първо план,
Ющс: Па предеш план оъм- Книж. Стоя н— първи план- Книж,
НДПЪРДЕЛН ТИКВАТА- Днел. Грубо. В попи отношения ои; οкanмлE те-
НДПЪРЧЕДМ / НДПЪРЧД ОПАШКА- Днел. Eьзгорлтвмм сл. не епушмм ниного.
Юще: Ниииремя (навирим) / е—аирн опашка.’
ПА (ПОД) ПЪТ И КРЪСТОПЪТ, Ηмвсткъл- (обикн, зм нещо. косто се тр—щм, ко—то
е а голямо изобилие). — Какво ще лuвme да nоевиnume? — ан зиДаДе тикъи въпрос еДно
ес.вевц,- . . Гакова аостолюеци се cиeи!m на пън а кръстопът у нас, А, К—р—ПЕйчеи, Спом—нн.
Ге мытвха ооксясъбе, ne му nиeчeхu но пыт и кръстопът, ne пъхаха пръшо в κплвuen!n! му
и ее му Деваха мира и спокойствие, Г- Kмnмοлмиов, Обикновени хора, АлвО сс макът
по полсшо. / по дуйни оизи зрей плоДыш, / и слънчева!» вu!ne» мрежа / трспто на пыл и
кръстопът, П. П, Счаиейнои, Немоти постя.
Юще: Под път я еад иьτ-
НД ПЪТ ОЪМ- Обикн, със слвбз. лви- със съюз дм. Непосредствено ми πпeлеτо1 да из¬
върша, да нaипмвт нсщо- Бпг!mп Бо.е говореше за арв.оота. смло сестро му ββ.β па
пыт Да извърша, еа Герган му мана през ума, че пой сем я сторил някаква (впопрсонм»
гиeтκ!, Ем, Ммнои. Дсн ое ражда. Не пън е бе направи aпu.мп пmκρuτлв,
НДПЪХВДМ / НАПЪХАМ 'БРЪМБАР (БРЪМБАРИ) В ГЛАВАТА по αяκогп. Внушм-
вма н— някого нтяaгиa неприятна, нaτрмпеиоивa мисъл, яотτо почва да го вълнува. смущава,
тревожи; полтτпсгивмм. подбуждам някого да извърши нещо. За кокво всъщност се
тревожа той? Дело някой не му е паДрънкал eρвлu-нeκuлвлu шло сем в напъхал някой
бръмбар в главата со? Г- Kanaοпмвои. Слсд ноември-
Ющс: Пускам (пущам) / пусна бръмбар (бръмбари) а главата,
НДПЪХВДМ / НАПЪХАМ Е МИША ДУПКА някого. 1. НахонЕИМ д—стоко сякого,
2, Отмъщавам ся ни някого. нагазвам някого, нито го поατaвтм в -затруднено. 0—зизходно
поподесне н го правн безсилен н бсзирслсн. — Кок посмяха — κρвиu в изстъпление
о»днвя(ъп — ди хвърляш кал върху мене. (а мв -пcκыидяз»m, Да mьле!m моя евлоришсш!
Нв, ез ням» До боп-сно лози! Аз щв зи напъхам в мишо Дупка. ще зи накарам Дш ближат ток»,
коепо си auл»uu! И. Векиное, ПсEхmоeοгm реакции у критикуваните,
Още: Вкаримм / вкарам (eъe1nиы / - въвпa, завирам / ‘аврм, навирам / нaeпa, на¬
тиквам / е—тикая, натъпквам / натъпча) и мним , дупка, Ηмвкмпвaа / наикарая в мним дупка.
Днел,
НДПЪХВДМ ОЕ / НАПЪХАМ ОЕ Е УСТАТА НД ВЪЛКА, Постъпвам така. че
ома се иевмгиа нм голяма опасност. която идва от ттрмеи ни сякого- — Замолко ее ся
напъхах па вылса в усташе, — Б!оβо, шскср ли оме съб: Кричим?.,. — Кара Фсйзояша, е в
Кρленм. В. Мутафчиева. Летопис на емутеото ар—м—-
Още: Навирам ое / навра ое (завирам се / е-вра е—. иъв1пия се / въврм се. пъх—м ое.
пъхвам ос / пъхни се) е устата ни вълни-
663
НАПЯВАМ БЕЗ ПДТРДХНЛ. Излишно и безполезно по]τanям едно и също или
ημήκε-μ за —дно Е също-
Още: Опявам ио Оез п-трахип-
ПАПЯПЮ МИ ОЕ Е НА ГЛАВАТА- Даал, Случи ми се някмгЕа б—да, неприятност;
сполетя мс нещистие-
ПД РАВНА НОГА, При еднакви условия, е еднакви права- В κпeеyл»nоmп престое»
всссн винкел а стеснение,. , . (0^^»^ и българя св поставиха на роена αпa». Ив- Вазов.
Поим зсмн. С Никола Ковачев аз бях ос равна нога а eи-гaρyвaх с нсго по и»зхпДκл и
„зул.ои. Ии- Вазов. Внд—но я чуто, Гой се изпъчи още nозeеe л вирне нагоре чипото са
αпcлв. Очишс му сввтвха ол рибосн и горДосш, че а той я n!иτuз!eнα и е на роен» нозе с
всичко πoиτuвuнц в отреда. Д, Аеи-гов. На живот и смърт, „И всички глупави ц
еабупи като Риза двй!“ — мнcлcтβ си Аде-рихме». Доволен от мисълта зс nρвбcmп.щля
U!3зозпρ но ревна нозе с мюбюриаа. А, Христофоров, Ангаряя-
НДРДМВАМ / НАРАМЯ ПУШКА- Тръгвам еа 6ой. еа война, — Капо чухме, че ств
Дошло Да ^^^^(οοοιηβ нароДо и искате всеки еьuaoρнн ди нарами nyтκ!. зс соят ощс »:
см: дпcmойeu, (Ойдсxмβ До ви попошим: не в ли възможно ди помогнем зс пс. поробни
иадпm! с някоя лoиo? Л. Стоянов. Б—ниозеяи- Ах. мел: — майко юнашка! I Нρпеnл мв и
веч прощавай! / Аз вече пушке нсрсмнх I и еа глес nле!м поробя» / срещу зраза си дсзвсрои-
Хр- Ботев, Нм прощаване,
НА РАМО ДА ОН ГО НОСИШ αлκпaп, Нивοвеρ, Ти ос занимизаИ е нсго. яе ми
трябва, сищю нд струва (еа изрaетвaнс еа пренебрежение. иронично отношение към поло¬
жителното мнение на някого ем нещо или сякого)- Най-еопрсД Днеп заприказва. Ротно.!
командир, казва, вижДа ся, ее е лпео, . , — Все по-Добрс со дяхмв при снори. комсеДор..,
Тук», (и шо кожа πиuзпτо, госпоДо» поручик, неколцина се опънахи. Додыр са с, рекоха.
κпмoeдoρ!. пын лебв. око по харесва nпзβчв Личсв — ои ρ!мп (а сн го носиш,.. П- Векиное.
Втора nоτa- — Зα!еu Пор: Сτ!eпйопβ mъиcum. и?, . - — Нвмсмв лосыз?, , . Нв сме себали. ..
— Не и!мп 6» сл ао носят: всшия Гьоиe! А, Aнτосои-Tонио, Кан ' отмнах шампион,
НАРЕЖДАМ' ОЕ / НАРЕДЯ СЕ МЕЖДУ ХОРАТА- Създавам си добро общеетиено
и мaτ·nиaлсо положеня), Защо му отнемат едничката βъзмпжοоcm ба се осрсби мсжДу
хпи»n!. Да зажив:: капо човск, капо aпcлод!и, Г, Кирислаиов, Селски истории-
НАРЕЖДДТ МН ОЕ / НАРЕДЯТ МИ ОЕ ЗАЛЦИТЕ, Имам чувство на теддет от ту·
хита храна, яотτо ям, Яд^:х само хляб и сирене, и з»лaunв мн се наредиха.
Юще: Нареждат ми се / наредят мн ос хапкитс-
НДРЕЖДДТ МИ ОЕ / НАРЕДЯТ МИ ОЕ ХАПКИТЕ- Вд. Пар-кдат ми се / еа·
nслтτ мн ос зилцЕте,
НАРЕКЛА СЕ БАБА ЗА БЪРДО, Досл, Употребява се. когато някой отидс някъде·
само зм да направи някоя пакост,
НД РИБЕНО ОКО, Досл, Нм олмО огън, Като пържи яй-цашо но лова илßβοп Око,
ще има 6» е»о!м цял чес,
НА РОГАЧ- Доил, Накуп, на едно място. Β^ο^οη cmиyл»х! оръжието си на
ипгaе а βuязпх» в еeиκβomo. Е, Геновтим, Седсм иодиня,
НА РУКЛО, Досл, Вяупом, заедно, Из пътя поробът на иyκuп въиΒ4т4. Ни- Вазов.
Нова зсмт.
НД РЪКА, В брой. — Амс тяхната [е— чиновниците] е лвсее: ДойД: трибссвш и
първо чuелп и трак парОша па ръси, Е, Нейков, Настъпление. Нпuyе»β! всссн мсссц носме
но рыка, а не по πоиumu. · Взимам з»лu!n» на рыка 100 ло,
НД РЪЦЕТЕ МИ Е- Изцяло само ме ее гриди ем някого или ем н—що. емао мз се
е—ниа-Е-м с него. От мсйкс са е nо-мьeρu. цялото сыщи е на ръцеп: !. Д- ГаОс. Мъл¬
чаливи г—рои
664
НАРЯЗВАМ I НАРЕЖА КАТО ГОРЧИВА КРАСТАВИЦА някого, Вд. Нарязвам /
нмneжи като кител— краставица няκпгп. Мве слсб гоДина мв есрязсхле κ!τп горчива орисше-
инца зи eβ-e»еane мл в „Шпекс/слам“ и мир. — Директор но културеня 6^! П. Широи·
Тирис. Омепео и горчиво.
НДРЯЗВДМ / НАРЕЖА КАТО КИСЕЛА КРАСТАВИЦА αлκогп. Старв-м се остро
ем някого; нахоквам го, Хванах» мв (.золоте и зо еср.зсх ксто коссло κи!cτ!внa»:
— Гова. чс не мога До пс врсДя зс мсрцсДсс. тиис не значи, че моят ош^тн^^^^с^а^л^тки Двйносп е
„язък“! П- Хайтов. Диви р-замиЕ- За сил1Ро^1^1^1!ЛШ — ризерсх», че е nи4κaeeαп строг. . ,
— Щс ни нареже като кисели краставите! — помисли си алазелят учител, слеД кино го гляДо
Дссетан.» минути а се помычи да преДвиДи κпaп ще ревизира найи-ншпрсД- Г, КармоЛмиоа.
Конар—т—е метод,
Още: Нарязвам / еиnсжи нито иопоиeи краставица -
НАСАЖДАМ / НАСАДЯ КОКАЛИТЕ някому- Днел, Набивам. нмтупвам здравата
нтrоио, Ако нс мв слу.»., хyß»вп ще ти eoc!eτ κпо!uлmв,
Юще: Налагам / нагоди (намествам. наместим / паметта) кокалите -
НАСАЖДАМ / НАСАДЯ НА ГУРГОРЮВИ ЯЙЦА някого- Днал, Вж. Пат-кдам /
нат-дя ем ииои яИц— няопзп.
НАСАЖДАМ / НАСАДЯ НД ПАЧИ ЯЙЦА eяопaо. Посτмвтм някого в краИео
неприятно положение ; съединим някому големи неприятности- Насобя ои неш, Трифон еа
л»ен яйца! Знав. лн «сова брагоба ма е (uuf Нплоuaο!mu — cτ!ρaa- Друзати полово»! —
Деца! А. Гуляшни. С—чо В—лnоЕО. Двсмспс бяхтс но опeфeρeeцuяm!. Двамата плзпuaияmβ.
Как лъ! отстъпихте първенството? Усли имаш село химбор. щя он (особям ни -еча .йца,
Селото капщ ο!yеa, ще сс рсздуест хорото като леβлcο κпеeρ. Н, Kaпмлmсβм, Синята
яeτлиоmни, — Ниoзп са козело cm!илmв: „Глупак юз: копив. юнак κοιτ пое!“ Ама ез пи
хyß»вп еассДох юнако ои n!еu яйца! От. Ц. Д-еталон. ЕоднНо тсео-
Поетаогм е телата слагат конопни да мътят пачи яици, тъй като д-а-шнитс патици. особено докато ои
млади. ие ос зассд-Е-т да мътят —— у тях майчиният инстинкт е го-евмбо развит, отточното у кокошките. Попо
е погоддеидто оОиче на коноинит—, когато сс mелюитτ Е—тдец-т- и заплуват в п-аиτм, а аонопаитм-миИаи гряна
отчаяно на бр—г— (От- Илч—а. Бълг- език. Опит еа иотснснEС на някой поговорят, 1958, гп, 6. т, 514).
Юше: Натаддая / н-тадя ни тургороеи яйц-, Днел.
НАСАЖДАМ ОЕ / НАСАДЯ СЕ НД ПАЧИ ЯЙЦА- Изпадам а крайно неприятно
положение. Пък зи Изсека До ас говорим, Гя ся носоДо но печи яйце, κanм ез: смехе»! Дискол.
Еа. Станев, Иван Кондар—в. Ощс по-лошо ще быДс за теб, ако ао зс.-оеяти. Тогеве ще те
изкарат иегов cьyч!cmαuκ. — Ох, — тежко зызДыхео, Йпοчооuy. — бодры се еассблх сим ее
почи яйцо. В- Н—ияон. Н-етъпчение- Понякога обаче о той. се затилхквашв: „Ама охмик
излязох. , . Сим се (»сабах ос пачо яйца, некой свао не мн е канове», ,. Иска Да мв -баял но
фронло, В, Н—шнов, Наотъплдние.
НД САМА ГЛАВА- Диол. Вд. Нм твоя глава,
НД СВЕТА ПЕТКА В ТРЪНЕТО, Длил. Ирон, Пеяевдетно къде.
ПД ОВЕТИ МУК, Ирон, Никога- Ще ти върне nuиume на севто Мук,
НД СВЕЩИЦА ПОПРЕЛА, Н> ОЛЪНЧИЦЕ ПОСПАЛА, Доел, Ирое, За човск
който нс ум—е правилно да си пмепп-лсnя. да ои организира времето и риОоти тогава. когато
е наИ-неудобно и нс тряОвм.
Ющс: Нм месечника попрела, с— огънчице поспала, Доел, Иρпн. На са-Π1Ц— поседела.
ем слънце поспала, Днал, Ирон,
НД СВЕЩИЦА ПОСЕДЕЛА. НА СЛЪНЦЕ ПОСПАЛА, Диал. Ι^μη, Вк, Па св—щица
попр—чм. н— тпъноицс поспала.
НД ОВИНЯ ДАЙ НОВО КОРИТО, Доел, Пиeοeßи. 3- човек, който. като си е
облякъл повят- дрсхи. нс гн пази. а гн изцапва, иимърсяЕи.
Още: Разбира -ги свиня от ново корито, Доол. Нивeвеρ,
665
НА ОВННЯ ЗВЪНЕЦ. Иипe, Излишно ягя неподходящо нещо еа някого, Ти щв ся рв-
дактор! Нс свиня взъοeц. Мпжeи лн Да nuшeтf Ии. Вмеов. Службогонци,
Ют поговорката : П р и в и ч а му нито иа евиин звънец и н м]'т и г и а о'б р ъ ч-
НД СВИНЯ КПДДЕНЧЕВД ВОДА, Ирон, Излишно или неподходящо нещо ем
някого. Ама аие зс този ви тука учим и■ плащаме на еискалл. и зс Дырой., и за Джамове, и за
харти. ле До ош лисп: село κyеem!. ,. На свиня κлuдe(ιепз! зоба, и вам хо(жи Енчо
enuτиоn! Нв- Вмеов, Епитропът.
НД ОВННЯ КРОЙ ЧЕШИРИ, Дисл, За човек, коИто, като ти е о0лтяъл шоаите
лпeхm, не гн пази. м ии изцапва. mеаьпттим-
НД СВИСЛО. има, Диал. Много. в голямо ноnио—сτво, а изобилие (има). Учители ами
пук но свясло, но потърси вестснс, не можеш e!мeиu зс лск. Н, Герои. Речник са Овь·
гипсниИ язик,
НА СВОЙ КРАК- Днел. ’· КоИто има самостоятелно, независимо поводени-; само¬
стоятелен, Ей го, швйсет и полкове годишен човек се помни, поминсволо е чсляДта му и дез
cyum!eпβumв оиuвa^щсι. Μ кит глебаш: нсвелнцапа, зцжe!еe ся, че поне половинашо от
хпи»n! с празните чували ДопрвДо аобиоо-дв: са дола и ne па свой срок. Е. MуτaфоE-иa. Летопис
е— смутното ]пeмe-
2. Самостоятелно·.
Юще: Ни свон пои—- Доил.
НА СВОЯ ГЛАВА. Оммотτотτeпсо. б—з да се вслушвам в чуждо мнение, яви б—з
чукда помощ- — Μ шо ще слушаш лсл. си — ще й nом!гum в κъиeoτo ρ!ßпn! и зс
зcнеκп все до нся ще се Допитваш. Ни cвпя глава нещо няма (а ^»00.! К. Пстаинои.
Юм—Исо биле, Гыжно и τвжκп му бс и зс ново, чс е дол:» и нваобен зс нuио. и зс лова. чс
Дсцашо му ne то ' бръснеха и зcuеκо вършеха ne cвпя алаеа. Г- Каратлаиои, Обикновени
хор—- Нв сым искал енкоозн nьлeомпиля от нся, защопо вαaм, че няма ба ми гл ДиДе.
Ще Действувам ои cвп. глава, К, Kмво—в, Двама в новин град. — Брел., оßuеοu е4д! ои
Μ^βα^το робшие, бъдете лвырДо и смсло! Ηη^ ни своя глав» ое въиmeлe, о зс всичко
чекийтс зоповыб! М, МирчсвснЕ. Дошло е време- „Щс мв нокожол!“ — ним-си се
Алексн. — „И в»cлyжeαо! Баκвп ще слоне, око есски вземе ба командуза но cвпя глава.
секло той со ю^кш?'* А. Гупнпкн. О—по В—лnоно. Бuвеляn началник преДслови Спасов зс
οoзοoеeοнв на своя глава, двз (а се Допила До партийното бюро, М, Ммрчеветн, Тихо
пристанище, ·
Юще: - Нм сама глава, Длсл.
НД СВОЯ НОГА. Ослар, Ед. Нм свой ярит. Бада Малкина им пcτ!βн бощино сыщи
а . бищнои оизи οenпκъτοumu. » пmaпρв пуд пcmuβлu! им л. и сволле cлeевлeнu еeи»u aип-
тоз4. А и Боньо с κпβ!ρcmβпmп си оавъди aялп сладцв, ла слана сваа нс своя нога Доменна.
А, Страпшашров. ЕТеннн дня·. Ако Даровит човек (ойбе при вас, люй ще бы(е пос тшкъззи.
κoκβпτп ст: и зи!.. , — Можв Да сне αuй·доßиuлc. Само той еямс Да се (наев на своя
нога, еямс Да поДкори о родолите лый, както той сн мисли, Ще бъ(с покрой вас и осочко ще
тсчс ■ лъй. каст си то знаем'! П. Ю. Тодоров. Първитд-
НА СЕДМОТО НЕБЕ, чувствувам тс (почувствувам сс), Много добрс, отлично,
чудесно (се чувствувам), Гя лнτ! еа френски кск съм, сек прекарвам времето, , . Аз се
чувствувам ни ceeмоτп небе. Кр- , Григоров, PaелопоaсE.
Зм произхода ад- На ссдмото я—6— тъм.
Още: Па д—ветото (дееетото) ш-Ое.
НД СЕДМОТО НЕБЕ ОЪМ- Чувствувам ед ясого доволен. щастлив- Гаки целият
пыреи мссвц Нuyοоu ββ.β ее еβ(мпτп небе он и!eпcm, Засл всецяло със своето чуеслво, ' лой
н^ма.4 времс да се взлебе е онооо, опвmп стоеаше в мснс, Г- Р-йч-и, Мерзавец. —— Изсека
реша окончателно До ' играе Луизи! —... Нenκ!eпв рабо! ле се? — Гой е па ceeмпmп нвбч,
К. Kaво—и. Живите помнят- Монкапо е но ссДмопо небе-, ,. Опии» зо л .смвтът но восо-
чиоита. и скоростна ни С!.мпuвn!. До. Ст—ноев. Първите- — Щом доляркапс е дпßuл!
близнели. и мъжко, боuяинeьm ще е но счемошо »cße. Каквото му реса зс тсб, лова ще
сланс, не се 6ой! Ст, Змиорчиеои, Ивайло. Гя вacmoβ! в срееати и зaлпез» да играе, и
шо теса прсхласнслю и с такава Дълбок» вяра, че пудлокалс еалстнно в!nочвu да
666
иожба а замъци, и вълшебни aпиu.. Бсблте о лвл. Елсес, рездора сс, ■ си ни седмото нчбы.
П. Н—земкомои. Mмргмnиτнa я мз-
Произходът му — свързан със съчинението „Зм е—0—то“ ни древния гръцки философ Аристотел, къдсто той
обяснтнa устройството нм едОдоеня свод като сътτотп сс от едддм неподвижни нписτanе1 тфсрн, Зи тедем шсОдсм
се говори н е Кормна (П. С, Дшуние. М, Г. Апукина, Крылата— свови, Μ. 1966. с, 421).
Още: Па дде-тото (десетото) неОе съм, На осмото сеОе оъм, Дисл,
НА ОЕРМИЯ, Извънредно много. Го! е дебел. ом» и .бс па сврмия- · Бих» го но
сермля.
НА СЛАБ УМ, намирам (сварвам. улучвам), В такъв мом—нт. в таноии положение,
яоимто някой гстсо моде дм се поиn1т—. дм се подвддд или съгласи са н—що (сварвам.
намирам)- — Хи-и-и, на Змвя Да простен:.! Нс η^ο вонящ Дърта»., , Не нисък слаб ум
ле euмeиuf П- Ю, Тодоров. Змейова сватОи,
НА СМЕТКА- Нм изгодна цена; изгодно. износно, — Бплоп Душа cτ4f — Челирркм...
„Милко са! — помисли момевmп. — Няма (и е на сметка!“ — Μ ще плитам бодры! —
каза човекът, П- Вединов. Aил—о— от Ор-гоиете- — И но сметка ч, Дв ще намерим nплопз»
хрипа, κз!иmuи», лекарски грижи о бини? Невы» излиза лρпùαо, и еeτuоино по-скыпо!
Н- К-р-видва. Неуловимият- Бynлх къщата ои сметко.
НД нβеля СМЕТКА- 1. При заплащане от някого. — Вземел вдан файтон но моя
смвлка о вебного мн го [розовото маело] eпοcеeлe. , . Ст- П- Костов. Голдманов- Формата
Достион па cвпя сметки еужецте м!meиu!лu-
2. Използувайки еп-лсτиaτ— или труда. силите на някого, Цскои ся ч-κuеe с М!nвйвп, с Рейне
ю Докторшало, зueuмп eовплeα, чя му се убиваше случай До погуляв на чужДи смстка.
В, Ндшаов, Настъ.пление. Горе в гостната също имаше синеидатн за белсегащаяша,., (.кол —
лике, просло (о се nпвпзяn с влак но еyждu смстка, Чудомир. Делегация- Μ ос само
фсбрнкаалите на шаяк са хпи»еo, които в ДаДения cuyесй богатеят но смсшка ни „ο!иоe-
нона“ аодуслрия. Г, K1пноe, КоИ пие. а гой плаща?
3. Остир, По адрес на някого; еа някого, Зехвърлях» се пcnипnл ао смсшка ни еemзоиo-
aum» слнсурцо. що бяха осъДяно До в!cnивuяn циганина. Ни, Вазов. Под игото. Бпз»τп
б!U! ! говореше зс възможните клюка- по! ас зα!eеe. че пс вече пдuκauях» нз „маха¬
лата“ но ■ Милклес сметка- Нв. Вазов, Kaзмлaпοаaτм царица- №660 шваитв и τввлneueлne
остролн завалях» па сметка ои οeи»еmн!nu Девойко, На, Вазов, Под игото,
Още: 3— аечня сметка /е 1. ’ н 6 зшмо,/-
НД СМЪРТНО ЛЕГЛО ОЪМ- Намирам ее в мгоенн. умирам. — Бел: —— зaмпuл
се тюй, — нашата майка я на смъртно лсало. Ела си До тв еиди! А, Kмрич1Ио—з, Топва
пънaЕИчк—. Не пчaκв!х и не nпβяив!х, чя снахата ои Емна е ои смъртно ueгuп., . МОж:
ба някакви ßыивo лρоеmye! я лпe»uнu» ос u4гuп. а Емна е поглсДнол с нeeоз4иαe нш нвйншта
болсст и а: е повикал назреме лекар. Л- Александрова, Има сдно щастие, — Научих се.
чя пам спекали mиeeпжeн радопи. Бища ми дол па смъртно легло. П, Р-йнои. Княз Е
чума-
Юще: Лсжи на смъртно легло.
НД бОБОТВЕН<ИЯ ОИ> ГРЪБ, изпитвам (почувствувам я др-)- От пячен
опит. лично (1зи1τиaм)- И аз знам, чв Злато Василев и Вощено си есй-зляш: сучеше па
Соваков — изпипах зо еа собслече гръб, Д, Ангелов. Нм кивот н смърт- Човск шрядео До
п^чув^^1^вуио някоя Ηβ^ »а собствения со грыб, зс бе зи раздере,
Още: Нм гърО— си.
НА ООП, На много дребни nиnо—τa- Глабкош: члена се изплъзвах» побло из ρъaeme ù,
стъклените бурконн се рсздлвсха но сол. Г, Райч-з. Златният ключ.
НД бЮПЮР, Досл, Троснато. Нв мн пmaпβ!ияй все еа cпnпи-
НДОЮЧВДМ1 / НАСОЧА ОРЪЖИЕТО ОИ cивиy няκпзп, Бαлж. Започвам ОорОи
ор-щу някого- H!епелхa оръжието срсщу врагове!: но народа-
Юще: Обръщам / оОъре— оръдието <еи>. Книж.
НА СПУКАНИ КРАКА ЖЪЛТИ ЧЕХЛИ- Доил. Ирон. Вк, Нм спукани пети жълти
олхnи,
667
НД СПУКАНИ ПЕТИ ЖЪЛТИ ЧЕХЛИ- Днал, Ирен, За ндщо н—полхолтщо (за
облекло. накит и под,),
Ющс: На спукани грака дъвтя чехли. Днел, Ирон.
НАСРЕД ПЪТ. Бсз да бъде завършен, Лошото е. че лпеτн някого нв си съгласни
чДин с (рути, а патриархът — с »ято едно от двамата. И muκo-ο!mнлв Държавни робота
слеят посрсД път.,. Д. Р-чеи. Светлина от сезер. Зaρ.!B! рибеното си насрсД пыл, ·
Капо зспочосш нещо- изкарай зе До крей. и ое ап оставяй нucиeд път.
НД СТАР ГЪЗ ЗЕЛЕН БЪЗ. Недuαρ. Грубо- Упоτпс0тзa те. когато етяой се се
тьо0пметЕM с напредналата си възраст, а постъпва явя се о0π1ом по младежки,
Още: Нм дърт гъз иепсе Оъи. Ппеиар. Груде.
НА СТАРО ДУПЕ ВРЪПКДЛО, Досл. Ноeuaρ. Груде. Уnоτnд0таи сд, когато някой
се те οьобпметим с напредналата ся възраст. м поетъпва или се оОвнчм по младежки,
Юще: На старо дупе хъреувки- Досл. Неeлaρ. Грубе.
НД СТАРО ДУПЕ ХЪРЗУПКА- Дисл. Нпeнaρ. Грубо, Вк. Нм старо дупе зръняаво·
НД СТЕНАТА (СТЕНИТЕ) / <СЯКАШ>, говоря (приказвам ш др,), Бди дм ми те
обръща внимание, Оез дм ое вслуша няноИ а думите мн; напразно. б—з полза. Геворях му.
съветвах те, но но стснашс сяоа. говоря- ас иска да се зърнс. · Защо ое сн одуеш пд-еонл:.!
Нв ч-з!т лн ссовп ти казвам! Не ствеало лн гевпия!
НА ОТО ВЪЛЦИ КОЗИ КРАК. Дисл, Упоτпд0твa ос, когато ем малко н—що мнозина
претендират и τптOЕa да се раздели на етични.
Още: На д—зет вълци един п—чн крак, Досл. Па петима (диманни) гоен крак,
НА СТРАНАТА ОЪМ но някезо. Полльпкмы мндеи—то на някого, защищавам го,
обнян. при спор, nииногnити-, Аз съм но тяхна страни, з»иеnо смяпсм. че са nи»вu,
Ющс: Държа тτпaнaτи-
НД ОТРИТ МУХИ. щс платя. Дисл. Ирен. Никога (няма дм платя Оорчм ся).
НАСТРЪХВАТ МН / НАСТРЪХНАТ МИ КОСИТЕ и НАСТРЪХВА МИ / НА¬
СТРЪХНЕ МИ КОСАТА- Изпадам а ужас. обеся- ме снлен еτпмх. В тека врсме бо
ушиле му Делятею вuд!зee писък, Косине му ο!cmиыхeoх»- ОдлсДа зе ови1з1}нте»е страх.
От. Чичиниироз. Първа жертва. Аз айДв още напрвД с (фенера и сега го вДогнех, и светнах с
него в κuиyцonu, косите мн »!cmρьхο!хс. В ксруцаш» лежеше убол Флоро. И. Pмл1ояоЕ.
Барутен буквар- Кале си спомн. кск ле »ивcmyвах» бее пыле преда Двевши, кесопа ми
ο»еmρьхзс. Ив. Петров. Мъртво вълнение. ИзивДныж Смнлошви св стъписа и кесии: му
e!еmρъхe!хo ет страх. Г. KмпмтчaЕОв. При опит зм 0тгеτЕО- Тътенът дв.е nиuглyиee оп
влагат а шишиеопо, но ося пес деститъчно cτи!XJβлτ. зс до мн e»cnиьхοсm кесоне.
О. О-всрняк, Ветрило от тмидавоио дърво.
Ющс: Щръкв—т мн / щръкнат ми (изправят ми сс) котите,
НАСТРЪХНАЛ ОЪМ КДТЮ ЮОД- Нмотросн оъм враждебно, неприязнено,
НАСТРЪХНАЛ ОЪМ КДТЮ ПРАСКОВА, Днал. Измръзнал съм,
НАСТЪПВАМ / НАСТЪПЯ КОТЕТО ПО (ЗА) ОПАШКАТА- Вд. Настъпвам /
наттъпн опашната еа аотамтм- — Нееке-о, тн внимавай какво приказва. — ба ое на¬
стъпиш сплело зс опашката! П. Ш1nов·Tanмт. Ом—иео и горчиво,
НАСТЪПВАМ / НАСТЪПЯ ОПАШКАТА НА КОТКАТА, 3—онгмм е—ир1нτ-н зм
някого въпрос, Гето млъкне. Го! не оеuκзuеe. че лмвпе на сяна му ще лρeèuзβно» токъв
пбрст в ρ!вaпβеи» ом, Гой и ое nодозaиuш4. че бсшс постъпил ппа.като ни кпткапс.
К. Kмπо-и, Семейството са Т’ькмо1τл- Гя усвщшшс птбслвч злобните пеглсДн но Гипс и св
чудеше как Дш сс озмыкев, дез (и настъпи ппс.ксто ни неткано- К. Kмво-в. Семейството
са τъяaоиτ—-
Юще: Настъпвая / настъпя котето по (еа) опапкат—-
668
НАСТЪПВАМ / НАСТЪПЯ ГО МАЗОЛА някого. Затягам някого ши нмй·оувοτвmτen-
еото му мното с думите или постъпките си, — Как си мезыл бе eолycαeт. че и»ееmeuaлmв ще
приемат До ао чсрпеш за Хитлер?,, , — Ток» ши са гл настъпил здравсше по мазола.
Б!mо че лн не знаеш, чя повзсчето от лях са еeизe»н. . . Д. Дигелов, Нм живот и смърт,
Ги я настъпи по мозолю, ксто ! γοβο^. зс жеаитдс. еало вe!eе, че е стара мома.
НАСТЪПИЛ ОЪМ ЗМИЯТА НА (ПО) ОПАШКАТА, Доол. бнарап тъм се с човек,
ятИто мод— да ми наврсдт.
Още: Настъпил съм ни змиЕ опашката, Досл.
НАСТЪПИЛ ОЪМ НД ЗМИЯ ОПАШКАТА- Днел, Ек. Настъпил съм змията нм
(по) опашката,
НАСТЪПИ МН ЧАСА и по-рябке НАСТЪПВА МОЯ ЧАС. 1. Дойде моменти. когато
ще умра, „Я нека ез -мра »серых еа Пленената. . , / Ниnи»βсйmв — настъпва ме.л еuе!...“
Н- Райнов, Богомилски легенди.
2, Дойд— п—шиτдпнEтτ момднт. когато щс действувам. щс ос проявя е нещо важно,
Българският нсроб трядеа сом бе извоюва свобоДашо са. . - Никой е.мс Да си мръбоя пръста
за него, екю сем пой а: поиски своето праве и не бабе Де се раздсрс, че и есапваяш час е
постъпил, П- Стоянов, Бешновони.
Ощс: ДоИд— (удари) ми чаем,
НАСТЪПИХ ОИ ЕЗИКА, Много бързах, тачих, H!еnьnлхмe ска μο^τ:. зс До
лиuеmлaeeм нuвиcмe. а сега Трябва би чикаме-
НД СУХО ДЪРВО СЕ НДХРАНВДМ [НА СУХО ДЪРВО ЩЕ ОЕ НАХРАНЯ]
Ннам да остана гладен, мога. ум—н дм сд оправя с венко положение. Нв се тревожи за него,
лей ни сухо (ырво ще се нахрснн.
Още: <>> е— сух камък е— еaхnиевaы,
НА СУХО МН ОВИРН СВИРКАТА, Днел, Върша работа. от конто няма пяямявм
ползи,
НД СЪРЦЕ < ТО > МИ Е- 1. Някой. Обичам стяого, апюО—н съм в него. иенам го.
Гя му дял» на сырце, овя си взел — пдсДн се Юрдоаица- Нв, Петров. Мъртво вълнение,
Марийо» мимо Думаше: / опуспяли по Дарове, I коз» мл ее в млаД Стп.е. / млсб Сшпян,
мимо. но сырце! Народе— песен.
2, Нещо. Силно дслин нещо. Златен омс.е двама соею — Пстър и Младен, Бешс му па
сърце До со име и .женско чсбо, но без ое му диде. К- П—ткасои. Бсз деца. Ако тл ся случа,
коза идзаш за несем, ιеaтβссaβ ало манерки поД иьκ!, напълни ги с доза. Много я обичсм пая
н-щuαи. чв е близо. — Га шок» лн ля е ни еыиae? — зачуДих се. Н. Хайтов. Съперници.
3. Нсщо, Мъчи ме, треваоди мд, безпокоя ас нсщо. Неucκo я някой, лой го нахока, изпъДо
зо и оп срам. оп мъка, момысыл зсдвзев а хероя аерата. Деес сбое, утр: (ατο. босото сс
нзрс(ихо пятима б-ша, Неcлвèeoяn бях аз, Сыер^:хмс се вcлеκu насбно — Дружини хейбушн.
Знсвхмв ооозп в на сърцсло но я си мълчахме. Чухме. чя Курен ся жени, И- Йовков.
ОτмрогпининткE яегеедт. А я попити! синее ù е но с^^1^ц^тм? Ив, Вмеов. Чичовци, Яне,
що хоДиш. що кършиш иьaemв?| Дс пл в n»мemfЩо е Не сырце ти? П. П- Спизсйное, Епичсске
KOHE.
НА ОЫЩНЯ АКЪЛ ОЪМ с някого [НД СЪЩИЯ АКЪЛ ОМЕ], 1. Имам еднакво
мнение е някого; мисля, nиеοъжлииaм кмто някого (нмммд еднакво мнение; мислим. раз¬
съждаваме —лсмяЕО). Няма Да се караме, и из сым ос същия акъл,
’, Ирон, Много си приличам е някого (много си приличам—), обикн, по необмислените
си действия и постъпки.
Още: Нм един акъл съм, Нм същия ум оъм.
НД СЪЩИЯ УМ ОЪМ в някого [НД СЪЩИЯ УМ ОМЕ], ’. Имам еднакво
мнение с някого; мисля, пaесьжеaЕaм като етrого (имам· еднакво мнение; мислим.
разсъждаваме еднакво), Лвснп е еоз4κ ба ся и»зßeиe с някого, козело а той е на същия ум
капо нсго,
’, Ирен, Много си приличам с нягого (много сн приличам—). оОикн. по необмислените
тя деИствия и иоοτъnкE. — Що! В ч»ршц.>па! Нойе!, . . Имел: ли ум 00:?— Аз ао полах —
669
Саза Ноя. — Л»в»и ЩС на чака в еюк.ес. . , — И той ни същия ум! Що слов» с кос, оше
зсзуелхлв вскв о срсм, о чесн- Д, Тип—в, Пр—опанеяите иммОанш-
Още: Нм един ум съм- Нм същия акъл съм,
НД СЯНКА. забогатявим, Чр—з тъмни. нечестни слспн1, по непочтен ничие (ии-
Оогмтяимм)- Пстър.., ившел е да задегапсс на с.нка и почнал би мври литър олио за
килограм. Ст. Станчев, На риздуатм.
НД ТАКАВА БРАДА — ТАКЪВ БРЪСНАЧ, Уnоτn—0тЕa се, когато някой заслужено
понася нтгикио лошо отноиснис или грубост- — Уволниха мв — uвльтκu Иво.. .. ^6»
пи се! — извика Списка ρ»вяρвe!. — Не такава дрсди — насые дрыснач! Μ. Ммрч—Еенн,
Тихо пристанище.
Ощс: На такава гчаим — такъв бръснач.
НД ТАКАВА ГЛАВА СА МАЛКО ДВА КРАКА. <ИОКД ЧЕТИРИ>. Ирен.
3— много прост. много глупав човек.
Ощс: Нс бич— тази глава ем два грака, Ирен.
НД ТАКАВА ГЛАВА — ТАКОВА БРЪСНЕНЕ, Уπоτпд0яии се, яоимто някой за¬
служено иосмст някакво шоио отношение или грубост,
Още: Па такава глава — такъв бръснач. Ни танмим гваиа — такъв брич, Днел,
НД ТАКАВА ГЛАВА — ТАКЪВ БРИЧ, Диал. Ек. Нм танмим глава — тмаоим бръснене.
НД (ЗА) ТАКАВА ГЛАВА — ТАКЪВ БРЪСНАЧ, Употребява сл, когато някой
заслужено понмст етяикио попо отношение или грубост- — Пабе им се, поДи им се но
пеня внuчвиu. . . — Нс ония· глави такъв бρъеοuе трябва.:. .. Ни- Вазов. Утро а Банян,
Юще: Па тинаим глава — такъв брич. Нм такава глава — такова бръесесе. Днел.
Нм так—Е— Орада — такъв Oръсн—о.
НДТДПЯМ ОИ / НАТОПЯ б> РЪЦЕТЕ. Нмм—оимм се в нещо н с това поемам
отгоиорсоот. „Кикво пък. нска мв отзовеш. Де ся махни по-скоро оттук. щем никей ое
иски До си натопи иьa4лe- Ай, какво плсмс! Всеки бяга еш епаеворопст, пък Държавешс, би
се оправя семе. Пебuвaл!u' Ем- Ст-еев, Иван Кондар—в,
НДТДПЯМ ОИ / НАТОПЯ ОИ РЪЦЕТЕ Е БЛАГИНАТА. Използувам няЯмким
изгода. облага- З!зчeи! боа часа мв убсжДава. чя ако в лρ!βuτβucnβеmп Дебел Две оиecu!
но евапви еъnшиmaз!нл, те ще спасял а кабинети, и »отпрошст! но вежба и България, ..
За пях я важно еДно, (а натопял ръце в длсзинат... П- Карачисзи. Разпети п—тън,
НА ТАРГА ДА ТЕ ЗАНЕСАТ. Днел, Обикн, зс 2 и 3 л, Дм умреж нги да се рие·
Оогдеж злс, тм дм не мод—ш там да ое движиш,
НД ТДЯ <ЛЬЖД> И 0Е 0КЪ0ИХД ПЮ3ЕТЕ- Днел. разкрЕ се ястинат—. уенм се.
чс -нсщо е лъжи,
НА ТВОИ ДНИ, Досл. Покрай тдбе. с 'Твот помощ, докато ти он див и ми по¬
магаш- Нс шепи Дон бе се помини и аз. Н- Г—рои, РечнЕЯ си ОгъгарокиИ нзяк.
НДТЕГНДП МИ Е ГАЙТАНА, Днал. За депа — Ордмднем оъм,
НД ТИ, ВЪЛКО, АГНЕ. Днел. Зи нсщо. получено наготово, Оси труд.
НА ТИ, ГОРЮ, ГОВЕДО, Диал. Зи нещо, получено наготово. 0—е труд.
НАТИКВАМ / НДТИКДМ В ДУПКАТА. Пnмпaя е змтиора; запирам. затварям, яи-
льnдмм. Влязех поб кожата на Стефана, лой изриеш Драгане Да се скала (чмол-есбраз
по чужбини и Пепси нстиоа в (упоапа. Аг, Константинов. Тържеството ем Вепзеиупм.
Юще: Турям / туря в дупката-
НДТНКВДМ / НДТНКДМ Е КОЗИ РОГ някого, ’. Нмхониам ддстоко нягого-
2- Отмъщавам си см някого. наказвам някого, като го поставям а затруднено, 0—зизходео
положени— и го правн безснлен. бeзаneлся,
670
Юще: Вкарвам / итanaя (еавир—м / наври, натъпквам / натъпча, въe1пиы / иπeпм) а
кози рог, Н-вкарвам / ниикипим в кози роИ' Досл,
НАТИКВАМ / НДТИКДМ В КУЧИ ГЪЗ никого, Грудо, 1- Ηa-оаβмм дестоно
някого.
2. Отмъщавам ои ни някого, саааевмм някого. като ио посτaита и затруднено. Осзиеходсо
положени— я го правя бсзсив—н, безвреден. Ако не бс.: Д»™, яд тия оттатъо До си те
астнкали в кучо гъз, П- Хайтов, По земята- Тръгвайте Да плашим на руснпс зо Билм а
Авоe. Да върнем но султане мюсюлманско звмя!. . , Тръгвайте, бойци но Аебул Хамлб хи».
ди оипноаме русине: в кучо гъз! Е- Мутафчиеви, Летопис нм емутното eпсмс.
Юще: Вкaп]aм / вкарам (завЕрим / ‘-зр-, навирам / еaeпи) е кучи гъз, Грубо.
НАТИКВАМ / НДТИКДМ Е МИША ДУПКА е.кеап. 1. Ηм-огимм д—етоно снаого.
2- Отмъщавам тя е— някого, нагаевим някого, амто го посτaЕтм в затруднено, безизходно
положение н го правя бсзсипсн, безвреден. Черзеаата армия разкъсала вcuеκa фреопевв,
сломила всяка еьπионuзo. пописало ги в миша бупос а попасла кете в клещи тристи хлляДн
хитлериста, . , Г. KмпaсπмЕОЕ, Танго- — Ще по еыдeиш рнзспс от бой! В мн.а дупка ще
пя еапноем! Дс помниш козе срвщу Псапелвя си дял! А. Гуляшни. Осло В—лпоио. — Го
ела с мснс! — ппввде зе Василев, — Аз щв бланс по лова удойсшеп цсли. граД но крак и щс
еапикам лн. пук раздойеици е маша eyлκu. А- Страшимиров. Есенни дни. Гой З4ев ое
зачиташе аикезо- - -, nе-в»шe стопсеите, зиксавсшв нм се, чв ще ал нашно! в ми.а Д-пка,
Г. KaпмοпaвоЕ. Юбинсовеня хора, — Мсне вcuеκн мв слсДял, искат и илв»n» ми (а вземели.
Не бай пи Яни не е веeρ!Ш4ο. Охе! В ми.! е-пса щв ви есшноом из! П. Стъпон,Човекът
от ТпMMЕMT.
Още: Вкараим / вкарам ^3)^-. / въври, завирам / емапм, навирам / сaвпи, нмпъхв—а /
напъхам. натъпквам / еaτъпоa) е мии— дупка, ΗaикaпЕма / нaиrипия е миша дупка. Досл,
НАТИКВАМ / НДТИКДМ Е ОРЕХОВА ЧЕРУПКА някого. Поοτaитм някого в крайно
нд0вaгоппитτео положение, отс—амм му исткaяЕИ въемокеоет ем защити или съпротива,
Юще: Натъпквам / е—τъпоa (е—аир—м / навра. завирим / завра) в опсхови черупка,
НАТИКВАМ / НДТИКДМ Е ШИШЕ някого, ПоοτмЕта някого в крайно неблаго¬
приятно. затруднено положени—. Вместо До зо папавм зДраво за aρьaм-eнmв и ба зи
есплксме в шиш:, нае нм се Доверяваме, Г. KaпмοпмиоЕ, Обикновени хора.
НАТИКВАМ / НДТИКДМ НД ТОПЛО някого. Иегпмпмм някого в еaτЕопм; емτЕмптм,
запирам- — Аз. . . зс пия буми. . . Нс топло ще пс (»пиком! — и»вeеeyшeо коз» пълнеят.
А. Нааоиояи. Мария против Пирмвяов-
НДТИКВДМ СЕ / НДТИКДМ ОЕ Е МИША ДУПКА- Скривим се някъде нм
съвоем тайно мтοτо.
Юще: Завирам те / завра се (павирам се / еаери ое. нимъгвая сс / намъкна се) а
миша дупка,
НД ТИ КУКЛИТЕ, ДАЙ <СИ> МИ ПАРЦАЛИТЕ, Шва. Употребява се. когато
някой нея— дм скъта оτеошднEтτм ти т някого.
НДТНРЯМ КУЧКАТА, Трудя сс, мъча се. блъскам се. — Худав» сомпаеня са намерил,
наборе. Пыс та много ще има да (опаря. кучкапа, железничарско лл»елло. ДорДс по откъснел
някъДс глсвсто. Ем- Станси, Неми Kонлмпси-
ПДТНОКДМ (НДТНОВАМ / ПДТНОНД) КОПЧЕТО, Привеждам нсщо в действие.
Моне бедрете старо времс. козело агресорите натискаха копчепе но зловещата военни
машин», а брузн изгрежДаха с костит си п.хнпле дu!aпnелyенв, в. Работническо д—го,
НАТИСКАМ ПЕДАЛА, ’. Действувам. номандувам скрито, като оοτмитм друг дм
деИотвува явно; подетр—наи—м- Гой натисни лe(uu». пък излсзс, че брузапс са превалило
оздоро,
2. Правя усилия да постигна нсщо, да свърша енямиз— р-Оотм-
НДТИОКДМ ОИ .ПАРЦАЛИТЕ- [Често; НМтиоимМ си парцалите], Преставам дм дей¬
ствувам или дм сс гроτ1]опоοτмитм; кротувам, мирувам. смиряемы се- И за кокво а из съм
е!κ!л Десвга? Защо съм τьρляu. зещо съм си еапосоел nuиa!uume? Г. Кмраспаиов. Обикновени
671
хора. — ЕДно ее мог» дс и!вдви! семо: па а за чеиß»джuя комай би минал, пък си тръгнал с
срзспнп: и ф-кориат: зс комунизъм Да се еоρum. , , Виж батьо та: тениски си πaиa»лume
еоu4κъл. алвДа си иaх»muьκ» и псш n!иu не Дава, · Г- Kмnaспмвои. Селски истории. Гвхаиял
[нм етменаишните „помагоспинЕ“] отпор е шплсовс друталснн, че за изеяслно врсмс дерцопя
се еmъnαезшτ, Някои от лях всчс Довел ухо па изобилните съвети,. . -, (а са (»поскаш
перчилите а (и ое са развалял саломврат» с гърците, Н- Хайтов. Aοссонгпил. Гя еye»еe
нcцвиcеcοнτ Думи на Псшие лиeв пламналите му ожесточено очи, прсз аеспекейеите тънки
устен: „Никой ас мв е ynu»еaл Досега! И пи. Б»ρсeжоз. са оапискай n»иa!■uнme! Няма
смисъл, , -' Т. Монов. Смърт няма. — Гук Да си стоите. казвам!, . - Дс си есЛнсоств пар-
цалоп: лука, , , И- Йовков. Жсτиaптτ.
Ющс: Налягам си (свивам си) парцалите-
ПДТИОНАЛ МЕ БИВОЛА, Днал, Нмпсгнап мс е мързсв, мързи ме.
НД „ТН“ ОЪМ с е.кезп, Близък оъм е някого. Аз съм ои „ля“ с нсго. пък по мв пита.
позасеем лн го.
НДТЛДПВДМ / ПДТПДПЯ някого НД ГЛАВАТА някому, Днел, Натрапвам някого
дм див—с при някого или дм го Eельnдм, да го хр—ши.
Оше: Тропе—. / тропи— нм гпаиата.
НД ТЛЪСТО ДУПЕ ЛОЙ, Досл. Грудо, Уиоτп—0ниa се, яоимто ни Оогмт човск му се
полмптииτ. дават парн.
НАТОВАРИМ ОИ / НАТОВАРЯ ОИ ЮКА- Обикн. в сс. еид. Днал. Спечелвам много;
о0огмτтимя те от нещо
Ющс: Направя. ои / направя тя юга. Днал,
НД ТОПА НД УСТАТА, Е неблагоприятно поводсняе, при ко—то трябва дм се посме
риска и оτгоиоnеоοττa ем нсщо неприятно, опитно или когато трябва да сс понесе, изтърпи
нсщо. Побегнеха лн коопсратореше му напролет по neе!лд!. »язе го викаха и ругаех» и
упрсеопслеця съвет, милке ля получех» хорала му ое τи-eодвο. той uзuлз!ιиe ао топи на
усшили, Ст. Ц. Даскалов. Стублснсяите ляпи. ЕДна каси „щв ДойДе*. Друг вика „ще дойда*. , .,
а козело започна разпаше, еямс но еДно! Кой ynu!ιевe. кому нсщо в ръкспа пуснело и па
тепа на устата — само аз н попът. Н, Хайтов. Диви разкази- Стриеше ли нсщо с авао,
първо лей — хобжапа — щеше да постраДа, Кой дс на топа на устата — хоДжото.
Б. Н—еторои, Светлина над Родопите. — Гя не се посояз хор», еямс ди, д.зап — каза
льe!и.!н и неДружслюбно поглебеа стражаря, като си помисли: „На тсбс то е лссно,
упрв ще си 06:. в грсД». под (сбелили сянка, а ез ще остана пук но попа па устати,“
Μ. Мар^ч—воят, Митко Пипмуеон- — Зс какво оръжие приказваше! — и»зcъρдu св Кумю.
— Оръжие омеп военните, има Дс за зееооате — манат и си заминал, А пуки eue см: ас шепи
па устата. ., Г. KanмοпмЕОЕ. Лешао.
Юще: Срсщу устата си топи-
НАТОПИ ОИ ЦЪРВУЛИТЕ, Диал. Грубо. М-хиИ те.
НД ТОПЛО, 1. Па сигурна, бдеопаснм н ло0пм служба. И през войната се нирс(н ни
топло — продължи Кръстьо, — Себя си в лале, дсруп ое помириса, вышки не го .Дох», -, -
Г. KмпиοπмЕОи. Обикновени хора. ГлсДай го ля, бапаслао — раевше му κьемenыn и шева
си е, А може и свое хора (а ама горя. бело са зо (»ребелн ни топло, Кей ош- (0.0.4
героини ще ся зaелыπ:u за мен? В. Ндшкои, Настъпление.
2. Удобно и сигурно, Оееопаено. Хорали хоДнха но война, боха се. препсх» се. само него
елкой не зсκ»е»me — без граждански права чоиссыл! Жнвсе.ч си ее топло, ο^^τβ:.: се около
чужДите женнчкии и сучеше мустак. Г. Kмnмοвмвов, Общсотиссшт.
НД ТОПЛЮ СЪМ- Намирам те на сигурно. 0—зопиено място и диидн ло0п—. имам
добри. сигурна служба. Той описи пρeuвeмaοβτо на фронши АйДжнолу ош ОДринсксш»
срДпост, . , В същото врсмс, подчерта ораторът, покойният бал на топло в eτо!ов!' лопва-
дсепскс част в Ямбол. Г. Кмрмевмиов. Аиранин.
Ющс: О—дя (стон) <си> ии топло.
НАТОЧВАМ ОН / НАТОЧА ОИ ЗЪБИТЕ за нсщо, ’· ПпmгоτЕтм те, еaгnaстм се да нм
нещо. обяян. танонм. ноето много обноим. Гой си беше налочил веч: зъдите ' зс печено
672
пресе, » Дебрите хор» му Добоха да смъркае мелке смфне! П- KмnaЕ·пои. Маминото де¬
тенце. Нив см: αonеенuн зъдн, особено при вида но приСлугали, кп.по всчс разнася яДеевше,
Л. Отонное, Холера.
2, Надявам те. ооиаимм да получа шспо. дм ее сдобия с нещо, ем ко—то имам голямо же¬
лани—. H»nоелu си си вьбume зс худсес служба, но няма (а те огрее!
НАТОЧВАМ ОИ / НАТОЧА ОИ МЕЧА, Книж. Вд. Наточвам тя / ниτоом си
пода. — Бьби гопов! H!nеел са мcе!! Ние щв пи снориме ввсп оп Преслав. Ще провеДим
дьизоходea. когепо уДарш часа, Д. KмnмпmйосЕ. Вихрушка.
НАТОЧВАМ ОИ / НАТОЧА ОИ НОЖА, Книж. Приготвям се ем въоръдднм Oоn0м.
Гв е.гаха тайно оп зазесяноп огнища на бунта и яДках» въз Влашко До натечат ножовете
си зс новия· бой. С. Сев—рнян, Ют смиин кореспондент.
Още: Наточвам си / наточа си меча, Книж.
НАТРИВАМ / НАТРИЯ МУТРАТА но (.кого. Грубо, Наругания. смхоннмы някого
зм негова простъпка; много ое οампиaм някому. — Ги н но cъдиueuemо са се карал с Кимва,
— Б!αeх сс ас лева съдрани: худско Да му натрия мymи!n!, ама хайДе, моно, И. Геиеи, Вик
от тъмнината- Ей тока. натрий му мутрата, тс До ое се пврчо много — учве бол, умва
дол, , . Г. Kмпaοπмвои, Спор. ОтД: ди го знам. че е.м» да мв пречеса няко. eeеeρ —
и бсз пуй главете му е и лордаше, Ще мн совло мислело като нищо. Ама спипам ле го в
леговището му, мелко ще ом натрия м-припе, В. Непяов. Наетъпч—ние-
Още: Натривам / натрия пое— (муцуната). Грудо. П-търги-м / натъртим мутрата-
Грудо.
НАТРИВАМ / НАТРИЯ МУЦУНАТА на някого. Грубо, Наругае-м. нахогиам някого
зм ндгоим иnоοτьигa; много ое оамремм някому, То е тыщ снако — глупавият капо ся
босопо до лвсоиас. з!ди!βя пвалопо, ама добре, чв яма умно хора, ди натрият мyayн!n!
на лескова т!.κънu, Е. Н—икои. Нметъпвенте-
Юще: Натривам / натрия нос— (мутрата). Грубо. Натъртвам / натъртим муцуната,
Грудо,
НАТРИВАМ / НАТРИЯ НЮОД на някого. Грубо. Наругаи-м. нмхояиим някого за негова
простъпка; много се отарнам някому. В същото време излиза о с остри (описки до
вестнико. бело люто аитриза носа на Праегата. Т- Г. Вчмйяои. В еспо. Защо, зещо съм
ласыв колеблив — кореше ся шой сеас, — Гр.бв!.е и Б!мвн ба нажуля, шрядваше а Друго
носове Да натрия. . · И. Гешеи. Вик от тъмнината. Зарее опивам в арада. щв го зидя,
зДравата ще му острия носа — засени му се лой. макар и бе не вярва.:. че ще можс До му
повлияе. В. Непков. Настъпление.
Още: Натривам / натрия мутрата (муцуната), Грубо. Натъртвам / натъртая (надулимя.
надувна / с—дуля) пое—, Грубо,
НД ТРИ КУЧЕТА ЕДИН ПАЧИ КРАК- Днал, Употребява ос, когато зм малко
нещо мнозина претендират н τртOии да ос пмелсл1 нм βοε^ε,
Юще: Па девет вълци един тачи крик, Днал.
НД ТРИ МАГАРЕТА ПЛЯВАТА НЕ МОГА ДД РАЗДЕЛЯ, Диал, Пρeοeßи, Не оъм
способен ем нищо; некадърен. глупав оъм,
Ющс: Па две матарет— плява нс мота да разделя, Пиeннeдρ.
НА ТРИЦИТЕ СКЪП, НД БРАШНОТО ЕВТИН, Один». Ирон. КоИто окъпи мало¬
ценното. а пипе— ценното; коИто проявява неуместно снъпeпннчсеτио и нсумсетна разточи·
течност. Бай ГоДор ни дрошноло е сепне, ас mинaume скъп. Сеиди му се да ДаДе едни о!иyцa
(е обслужва ферма!», Фврмата щя си плаши сто пыла разноските зи вбна κ»иyaс и ще
Донесе много печилбс, Ив. Петров. Ноннинит— любов-
НД ТРЪН 3ДДЮЕН- Много нервен. опак, — сирихaи. Забравел: си αвбеρ!вyмвнляma
поне·но сцепели, Аз почти при всяк» иeлemuauя трябва бе бъ(о и режисьор а мирова съдия.
На Трън всèевαu ст: всички! Ни- Вазов, Kмеивмпекмτи царица,
НАТУРВДМ ОЕ I ПДТУРЯ ОЕ НА ГЛАВАТА ни някеае. Натрапиам се си някого
да дmиeт при нсго яви да мс издържа. да - мд храня- ДойДе ош село, натура мн се ■ ос
главата и лск не внася в къщи зс хи!Η!,
Юще: Тропема ее / тропе— се (тупеам се / тупни те) си глаиата,
48 Фразеолоииилн псонEК, т. I
673
НД ТУРСКАТА БАНЯ. Пиeнcßи- Неизвестно къде. кой инае къде (уnоτрс0твм сс като
отговор, яоимто някой пита къдс се - намира мниой или нсπо, , м този. когото питат. не знае
или не дегме дм над—). — КъДс са тстраДко!: мн? — Не пурсоапа деня,
Ощс: На Оанята под плочите,
НД ТУРШИЯ ЛИ ЩЕ ПРАВЯ нещо шля някого. Вд, Няма да правн туршия нсщо
оля някого.
НАТЪПКВАМ / НАТЪПЧА В ГЛАВАТА но (.кого нещо, Чссто πоиτмпты и обяеннвам
смиироао някому нещо, ем дм го риеО—ре и запомни; мъча ое да иτьππт, да внуша някому
нсщо, — Нямо дог! — κ!вв! давно и аслъртене Нина, — Говял Христос е дял аай-одикаозво
човек,.. — Не есло чу осово са му ο!τьnκ!лu в злсвалс! О. Севсрнят, Ветрило от оандавово
дърво.
Ющс: ПаОиЕИм / н—Оин в ипиимта,
НАТЪПКВАМ / НАТЪПЧА В ЗЕМЯТА няоеао. ’. Поοτмиты някого в затруднено.
Осзнеходно или унизително поводени—- — Зсробн на!- .. — плсмео ля.. . Щя ои 00^000
»расли, .. Щя ои ο!ньлч4 в звм.п». . . ба не можвм преб херапа ба се покажем,. .
Г. Kaпмοпaнон, Ом—тки-
’- Нахоквам. нмаругавия к^·^cг^>^н^o никого. Обърнеше ли се към хорото, където свекърът !
лρодьлж»e!шe да играе. чувствуеа.в. чв св иaвnивnecеβu. . , Спрех-всш: ся, че щом я
задвлежи, то! щв еоспрыхея а звдоага ще се запори несом, за (а я ο»nълеe в звм.п»
лиe( Стсокул. Ст- Миртов, Дълбоки бразди,
Юще: Натъпквам / натъпча и калта,
НАТЪПКВАМ / НАТЪПЧА Е КАЛТА някого, Вк. Натъпквам / нaτьпом е и—мята
някого, — Господин Христ: разослал зо(:жа, Но мехолап» еслчкнтв приказват, — Гея
3!.! Цонка ви шотыпка в калта, Ив. Визов, Kaзaвaпοяaτa царица. Сиромах 0060. лн, ос-
лъnеu го в кслшс. Погоиопka-
НДТЪПКВДМ / НАТЪПЧА Е КОЗИ РОГ някого, ’- Пмхониам жестоко инк—ид,
2- Отмъщавам ти на някого. наямзимм някого, кмто го nоοτaвта в затруднено. 0—иизходпо
почод—ние н го ппмβт безсилен, бeз]пeлсн,—Икса Голият ми ρ»во!вв!ев, че ДяДо Стр!.нмнр
е голям юнос, евзcmρ!еe! буше, Добър човек и умее злака, Истиеа лн с. чичо Цоαео?
— Истина с. снеоп, астиас е! ошзеворнл Цоαео. — Ако всочснше ο».α боляре да ди биле кило
нсго, то оня би н»mьло!лe и турците, и гърците в коза роз, Л- Kмпaислои.' Тук— му е
гпaтτ- — Дс не мн е лмвто ХсДжо Аебрв.,. ... око не нumьле! зсвкнге в коза рез!
П. Ю- Тодоров. Първите. — Бохмв ги, мимо... Бой, бой — в козя рог за натъпкахме nyиее-
ляп»! — з!и!вnи!вя той нс майке си. Ц. Ц—рноиени. Кръвта вода не отива- — Аα»ихucmune^
тръбял наляво и нодяснп. чя ни натъпкали в кози рог — о»в» одущаряп. Ем, Отаеси. Иван
Kоелмп—Е-
Юще: ВкaпЕма / вкарам (сaeEпaы / навра, натяквам / нитЕнам, ]Ъ]mп—м / въвпм) а тези
рои, Ηиикмпиaя / н—икмпaм е кози рои, Досл,
НАТЪПКВАМ / НАТЪПЧА Е МНШД ДУПКА някого, ’. Пахонвам жестоко ннгого'
2. Отмъщавам сн ем някого. еааизима нняого, н-то го поставям в затруднено. безизходно
поводени— и го приЕН безсилен. безвреден, Д.Де Боcτ»днe а: можеше бе си намери място
нз Двора оп яД, .. Ди дн могъл, и млеu Дупка би ги н»nъло»л! К. Пстимсов, Отмротв
врсмс- Кендибиши, Дело мн ся зъбя сало кърт, и №.! дупка ще го »стъпчи, Ди ос мв
масло, чс съм па гиьcτu плашило, Ц- Церновсяи, Свършило сс дттото- — Гогазе оплсчсте
се събешо α!М4иumв за бобре и мв остазвтв ос мири. — И щв св оплаче!, .. — В мише
Дупка ще ви нитът! аз! — тръсни се пя. Г, Kanaοвмиои, Селски истории- Б!nо езвмем
власппа, кмст ще те направя. .. Попрей ощс сеДмица, (вы. ДоДе изгоним бозилолч. в миша
Дупка Да за н!τьnеeм. .. Не, Венков, Хора край нис,
Ющс: Вкмрвая / вкарам (въвирам / аъeпм, змиEпмя / завра, навирам / нaипи, напъхвам /
нап^.хая. еатшгиам / нитикам) а миша дупка- Ηaиампиия / нмикмпaя в мии— дупка, Доил.
НАТЪПКВАМ / , НАТЪПЧА В ОРЕХОВА ЧЕРУПКА (.сото. Поставям някого а
ар-Ино сс0πигоирmтτсо положение, отнемам му всяи-ив- възможност ем защита иля съ¬
протива, Не Йепапс му eьзρ»з.e!.e твърДе разумно и зе з»стр!.!еошв, че ако иск»,
можс До го еолъпче в орехова чeиynκ! с Доказателствата си, Ив. Вмеов, Чичовци. Не я
674
зо кож осова си ус-рило носов: кепе пуйки. Сръбскеше побяДо гн натъпка в орехово
евρ-лκu- Не, Вазов, Хъшове-
Още: Натиквам / еатикая (с—e1naа / навра, е-вир-м / завра) а орехова черупк—-
НАТЪПКВАМ / НАТЪПЧА САМАРА еа някого. Днел, 1. Набивам. нмτугимм
здравата някого,
2- Давам заслужен отговор някоому, побеждавам го в спор; нимщумвам. Но косато виждан.
баща ми, че лой оесзусш. Другарите му и св: показва, чс по ρ!вßлρ! оп пях. uмecви4
се в nρβnниeuτe им и нumъnκз!me му С!мaи! върху какзете и ба быДеше nивтιpα.н! им.
П- Р- СпаисИгои. Из ш·емвъnпсемτм миτобиогnaф1.т-
Ющс: Налагам / е—пода самар— /към 1 инмо-/-
НДТЪПКВАМ / НАТЪПЧА УМА В ГЛАВАТА ош еякеао. Накарвам нняого дм се
вразуми. дм постъпва разумно, Че Иuеовлеuи!H! Цвела зс пего лн в?... Искаш лн аз Да му
натъпче ума в главото? Елин П—вин, Здмя.
НДТЪРКВАМ / НДТЪРКДМ ВРАТА някому. Пихонимм. пмругиима ннтого-
НДТЪРКВАМ / НДТЪРКДМ ГЛАВАТА СЪО САПУН някому- Днал, Пм-Оkимм.
пмвЕЯиим някого. Гой в»cлyж»вa худаво да му потъркам глезеше сыс сапун, зсДвшо а: мв
послуша а лзuввe,
НДТЪРКВАМ / НДТЪРКДМ МУТРАТА на някого, Грудо. Нмруимзам. пахонваа ня¬
кого ем негоим простъпка; много, се οампимм ннному- СсДнах До напише биографията си ощс
отпреди моело рсжбанв само и само ба Докажа одратното на τομ епзвκ и Да му еа-
търсим мутрсис с нeпcлпиuмu факта. Ив- Петров. Грсди дм ос ролт-
Юπ·: Натъртвам / натъртма нос— (муцуната), Груде, Натриваа / сиτпmт мутрата-
Груев.
НДТЪРКВАМ / НДТЪРКДМ МУЦУНАТА ни някого, Грубо. Наругаи-м. нм-огимм
някого ем ' ндиова простъпка; много сс οяaпЕMм ' някому- Оп (воя. в който набоикна в стаята
па мл!eежeαaume и вл(я mвcα.яеоunв зестеици поД Дюшека ас лстлошо. старият търсеше
сгоба Дш поприказва със сини сн, за бе му »отърка м-цуиоша. Г- Kaпaοчa]ои, След ноември
Юще: Натъртвам / натъртим сос— (мутрата), Грудо, Натривам / натрия муцуната, Грудо
НДТЪРКВАМ / НДТЪРКДМ НОСА ои някого, Грубо. НИругавам, пахонваа някого
ем е—иоим простъпка; много ,се οкмпeмм нтяояу- Сеас. сега ще ne лузеш в заебсне, . ,
— Амс не ще можеш да зо лyзαви — оез» сыс жлъчна усмивки ДяДо Славчо, у ко¬
тело, капе някого. деше св възе-Доло страстно желаеле До олкърне бяДу ХсДжню
някак остро- До му нанърое носа с аящо, Т- Г, Вл-Инов, Дядовата <πaиооЕM унуя—.
Зойо» отбиваш я бсше прчпчглнл» но всзеапв си и не всбнъж де й ο!mьρκβ!лo носи, но аяма.в
какво До се πиuua, Недз4eомcnвeн ля сн, щс мълчи., Д. Немиров, ' Дево № 9, — Не ез
и двз нсго ще се заем» с поя Сшонкулев. Щя се одебя, където mияев!, и хyб»влеκо щв му
постеля,.. И на неао лично щя му (отъркам носа. Да мв помен. Μ. MaподЕсяи, Тихо при¬
станищ—- Зест всссш пътанк де е слязъл и как го викаш, Кек ще ба потъркам носи ои
Цанка, по. Дивак! Ни- Вазов, Утро в Банки. Аз в евcm^(оcmτ» то сляпо злив!х, затуй и не
взвх оп шсде Докумсеш зс имешс, С нивята честност лсксх До нестроом носовете но роДини-
алт: сн. Д. Н—мярои, Възелът.
Ющс: Натъртвая / н—търк—м мутрата (муцуната), Грубо, Натривам / натрия (нмжулимм.
надугям / еидупя) носа, Грудо.
НДТЪРКВАМ / НДТЪРКДМ ОЮЛ НД ГЛАВАТА на еякеао, Нмругаимм, смхоаимм
някого еа негова простъпка; много се отарная някому, — И καΗΜΟ ще кажа па когото
шрядва, , . — Белκеmо зс туй, и оне амсме па кого До кажвм, ое се еeв--оκой. И ще кажем
(а та нишъркот сол на глсеспа — заоааи св Сазко. Μ. Mироe]ски. Героите на Белица,
НД УГРИЗКИ, оъм дошъл, Днел, Когато почти всичко е eсос нзтлссо нм трапезата
(оъм дошъл),
НА УЛИЦАТА ОЪМ, Е т—жяо, 0—дотиеео поводени— съм. без подслон. жилище или
бде някакви средства зм преживяван—- Те са на -лнa»τ». дез длизки и поДДръжкс,
Юще: Намирам ее ни улицата /и 1 земч-/-
НА УМ я НА УМА ОН. казвам си (гоβопт ои. мисля ои, смятам и др,). На
игаено, мясп—но (тя казвам). Миро развсжДаш: търговцат ош магазини към бест: къща
675
и пак назаД оъм МсГс-зНаи, а те хобвха межбу струпаните там сонДъцн,, ... ο!eвьиmaх! туй
и там., исках» До зuбτn, До лоnuл!n. смяшсхи а пресмятаха на ум или но глас, Д. Тап—в,
ПрсспапсгЕТс камбани- БлиДокоз хесас машинално вбин лнсш он „СообоДо“, и зс До
пречиш! нещо еа умс си, Ии- Вазов. Ηсмmп1·нслnaгн. Слушах ао. cл-есх. по си рекох ои
умс: — През в еезeκьm! През в! И оспавл ново, амо вс: той черпя, тс о: меже бе му
се зьзисвл нищо. Чудомир. Фотографът, „Б!κзе момлев“!—са каза но ума,, като не снсма.:
поглсД оп овя. Т. Г- ВпаИгои. Стрием В—нкоинца и снаха И, Гой потърси Хсбжн Смипаи,. - ,.
зс До си излее яростла. а еа учител Гип. се закана па умс сн (а попише ябае страшно С!muи!.
Ии. Вазов. Чичовци- Бсз (а ао поглеДне, сото мъρeume успеят ц cмяn»еe нещп на умс
са, Моеолски само простр. Дла»!! си срещу него Да мыли. И- Йовков. Чифликът граИ
границата. Много рябко, само в лзоuюеuncuαе щастливо момватн, лой се бс опипвал (а си
лаесоноа на ум, но и тогава чувствуваше. че пее гивтно. И- Всдннов. Втора рота.
Най-свпав пкплнйскн.яп yенuuщвα инспектор пристягае за рселзи.. Отначало учопвлнпс
слояха кашо eaвncιecιιл. , , Не мелко по мелко ваnоен!х! (a се съезымап, евра зспочних» (и
съставяш на ум планове зс лeκaauнв си-. Г- Кмрмевмиои, Конкретен метод. — Искаш ли.
Фохрш, (а ся -говорим нещо с тсбс? — рсшах аз Да οuеъич! мемевeцвnо. кашо заевuяз!х.. чя по
смятане то се справя дырзо но ум и с най-труДно задичи- Л. Дв—ясандроим, Има едно
щмстис,
НД (В) УМА МН Е, Намислиш оъм. наумил оъм си нещо. имам прсд вид нещо.
— Но да остевом пока »»cmи!O!. . . Друзе я на умс ми, Друго искам из До ти сажа,
Г- Kanмтлмио]. Обикновени хора- Първо либе цвете да ми кичи; / първа Дума ос ум бе му
быДан. / Първи. Дума. сиадал иuвзеβеиu, / мллао Двама в лиuзвеcc рсбили. , , Ц- Церковсти,
Х^оно0-- — В ум» мн бешв, амс (ало съм жени — в!еи!влх. Й. Иоияои. Сτмпоппaнисοги
легсндн,
Ощ—: Имам ем ум<а> си /и 1 инач./.
НД УМРЯЛО КУЧЕ НОЖ ВАДЯ- Ирен, Проявявам смелост. когато всъщност няма
шин—ява опитност; боря се срещу някого, който аeо· е безопасен. Него го никазсх», уволниха,
а още има някоя, соешо го гпа.п н аападит- И те ао yмилuо оyев нож забял.
НД нсчий УМ ОЪМ, Мисля. пaеοьклaЕaы нито някого. имам —деанво мелнис с
някого- И па ли са но евделя ум, а пи лн ще хоби. поД д!йияκf Ии- Вазов. Под игото¬
— А по. вижДаш .0? И лп·eoлeκп са, няма ди ни се пик»! пп( носа и лпβвеe щв Дсбан. Затова
ще ги заесбс пра Моменл!, Дано а той быДе еа (».ня ум! От Зaиопоинои, Ден последен,
Оня и ссгс нямаше Да мв остави по мяра. есе Дойно не бсше му скепол маслено! ——
рече твърДо Л!B!иαло!. — И па ■ля, cιoхпf И тл ли сн еа неговия ум? Елин Пелин. Летен ден,
Ебеа моми, която слееш: елозо (о Цввпаеа, обърна се кым овя и κaв! ù, — ВиДя. ли?
И лой е но твоя ум. К. Величков, Е тъмница. ДойДв, з»хuвeеu, Дсбвш му сто лвес До си
свърши риде!»!!, » лой хем ас пи вършс псриле, хсм аДв, ти пс обоДи на влсслпо, чс са
вземал незаконна лихва, . ,. смя и влеслт на пвхен. ум. а влссшто! Глобявал пв за
вДоото чудо- Г. Кираочмнои, Развален СЕтτ-
Още: Пи (с) нечий акъл съм,
НА някикыи УМ ОЪМ. Имия някакво медни—; разсъждавам по някакъв начин,
Амс. бей Спвфсев, — стресна се Бора — е»κ»й бе сс и»зевρвм. Прсщст мв, бе До знсм ас
нисък ум си. И. Вълчев. Стъпала към ссбс. Сега лой в веч: па Друг ум, · Гс си ощс ни
лρceu.αuя сн ум,
Юще: Па някакъв акъл съм.
НД УМ ОЪМ СТАНАЛ, Досл. Учудих се, много сс изненадах, Боau еyлл сларцнпв
по. сборове от паприка, на ум всйтв бях» стоили, Н- Гсров. Речник са OвьгмпOяmИ
яетк.
НД (В) УСТАТА МИ Е, ’. Зная нещо, но не мога е момента изведнъж дм се сстн н да
го г—жа; малко оотипа напълно да тн припомня н—πо, ко—то искам дм гада- — Кан
ßc.e имело му? — Не успал» ми е, щс ти го кажа сй ссга:.
2, Изпитвам силно жепмние да гада нещо. но съзнателно го премълчавам- Макар а четвърти
клас, аз ееле!х ди му cлyи»м yиеaunв а в лп-геρeumc- Особено по есчодща оснороя. ...
Ебныж лой в!euec въпрос ос .встня клас: — ■ С кей мор сс свърша Гинйc4mгеeл.αom! войни?
ηοΗ» мнозина шβcmеол!ceнau. е!κ» Дълго время. да отговори някой, ао всичко мълчеха.
А на мснс пmгпβоиьτ двш: в -спсп»! Аз търпях, търпях, но пай-посл: ас -бържсх. . ,
и сало сс поДагнах. казах: — С Всстфалсся. мир! Ив- Вазов, ВЕдено и чуто,
676
3, Говоря. приказвам ем нспо или повтарям едно и също н—що. В пребължваав ао три
зебиеи лая вuеnоuyеea фраза двше в успела на всичка оппспык Дуесвс, Г. двше о
сливеслоиис. а ο!вeρ!uuцu, и поздраз, И, Иоинои, Л—топио (191’—1918)- „Каки Цонке“,
„каса Цоекс!'“ — а все тоза ом я на успете, . , Из. Вмеои. Kмзмлмnοамτa ца-жиц. Сишыт
ее Н!вuн Сcαвßuилляn» хайбутле — вне ко: бсше в успспа но всички, И. Йовков.
Вечерн е Aнτимоненmт хан, Опасностте. соят ^^.β търсеои.я оп nолoaoяn!. скоро б>вше
в успала еа цялото ссло. К. Ламбрев, Спслсогорοян партизани.
4, В мн», вр. Па (в) устат— мя бешс. Нисаивяо щях да кажа. — Тека ли щв се злвДсме <ъс
скръстван иъцcf — Нс устати ми бе.в! — проповДизес св Димитър, — Толкова врсмс
обикалям: капе αeρввu,. , само желъб лн ще търсим? Г. KмпмсπMЕОИ. Освобождение,
5, ВсенЕ момент мога дм дим израз см нсщо (обикн, зм смях). Не и ссгс еелτв !
ßъρ■вп-дъивп се меспвха, оглежбаха Азота, смввхс ся. ,, Смехът па Минко ββ.β на уснснс 0,
ао още ое смевшс бе сс отпусне. И. Йонков. Женско сърцс.
Още: Върти ми се е ует-тм /към 1 я 2 знaо./. Мота— ми се в устата /към . 1 енмо,/.
Мотогеви ми се е ует—та. Досл, /към ’ знач./. Нм езика ми е /към ’ и 2 знaоι/ι
НА УХО, говоря (казвам). Тайно, поиeпнτслно (гоиорт). Някои жсно тръгнех» с пес,
зс ба ни съобщят но ухо спи хоре в селошо са най-близки но еластпс. Оп. Тръссии, Неотдавна-
Ако еясъДе се съберях» хора До всчср.! и Да св повеселят. приказвах» еа ухо оля с полеела
глас и поеозритслно ся озърнех». Е. Геноиснм. Седем годиня.
НАУЧИЛА ОЕ ПОПАДИЯТА КАК ДА ПОСРЕЩА ВЛАДИКАТА, Досл. Ирон-
Употр—бна— се, зм дм се подиграе някой. коИто ое е научиш да върши нещо. ноето
е οьπсосτ е посτотееоτо му заннмиенс.
НАУЧИЛО ОЕ КУЧЕ ДД ГЛОЖДИ КОКАЛ, Днел. Нρeeвеρ. За ооЕeя, който е
свикнал да получава оОгмии от някъде.
НАУЧИЛО ОЕ (НАУЧИ СЕ) КУЧЕ - НА БДЧИЯ- Досл. Нρвοcßи. За човек, който е
оинянип да получава оОгмии от някъде. — Вън. я леи» е! — ритна вбее група опзсб и му
посочи зи!m!m!- — Научи ли ся кучс па е!еuя. ново си е Да сс оn-еu, Или пък ся еа:
бойте порите, по Да ! пусосм κвncнaum4 н шева с, . , Гака МлсДвп излсзс оп κеолви!цuяτ!
с едно голямо еβино пвнеио ао еcлеmо. Ст. Ц. Дмонагои. Бде медда.
НАУЧИЛ ОЕ ПЮПЕЦ НА ДЖУРКДН БОБЕЦ. Днал. Подозр. Употребява сс,
яоиато някой е свикнал ни н—що хубаво. а τnтбим дм се отямдд. дм те липи от него,
Ют погов, Научил е— попдц ем диуnkaн Ообеа, довършил о· боОдц. отучил од попеа.
НАУЧИЛ ОЕ ПОП НД ВАРЕН БОБ, ПоДозр. Упоτпд0тЕM се, когато сяноИ е
сниннмп на нещо хубаво. м τптбβм да се отнаде. да те липи от сего,
Ют погон. Научил о· поп ем вмрдн боО, свършил ед ОоО. отучив ос поп.
Още: Научил се поп е— пракен (лжуnrмн) ОоО,
НАУЧИЛ ОЕ ПОП НД ДЖУРКДН БОБ, Ноeuгρ. Вд. Н—учип те поп ни импeс ОоО,
Ют погов, Научил ед гог ни джурями боО, свършил од ОоО. отучил од поп,
НАУЧИЛ ОЕ ПОП НД ПРДЖЕН БОБ, Нпeoзи- Вд. Научиш ое поп са варсн ОоО,
От погов. Научил о· ггг ни приждн ОоО. свършил о— ОоО, отучил е· поп.
ПА , УШИТЕ ЛИ ОН СЕДИШ, Доил, Укор към сякого, който не е чул нещо, но—то му
се говори. На -.οτ: лн сн свДаш, па ас чуваш.
НД ХАЙВАНИТЕ ХДКА НЕ ВЗЕМАМ, Досл, Нс пия вода, м само инно,
НАХВЪРЛЯМ / НАХВЪРЛЯ КДТЮ ВЪГЛНЩД Е МАЗЕ, Ям бързо и гълтам. Оез да
дъвча- Днес се притесних. чя щв вuκьcαвя, а сн e!хβъиuлх яДвеспо като възлища в мсзс.
НД ХИЛЯДАТА ПОЛОВИНАТА. Ирон. Употребява тс като отговор ем въпроса
„какво мислиш?“ при нсжепияне да се отговори.
НД ХИЛЯДАТА ПОЛОВИНАТА СА ПЕТСТОТИН И ЮНН НЕ СА У ТЕБЕ. Дисл.
Подозр. Кмеиа се см умяслес ооиeк като подигравка. че много мисли. бее да има защо.
677
НАХЛУЗВАМ / НАХЛУЗЯ ЮГЛДВПИК еякему, Заробвам. подчинявам, — Време¬
ната, дете, ссгс са нокнои, чв бекато ти търсиш правбата, щв по хьивyueam едно длнсно
опиo. щс пи нахлузят едие отлизаик. та Декане свян сест-вс ос ще ся оправяш, Г. Км·
риспавое, Обикновени хора.
НАХЛУЗВАМ ОИ / НАХЛУЗЯ СН ВЪЖЕТО НД ВРАТА- ’- ЮО—ов—а те,
2, Ома отмимм причина дм изпадна а лошо н подчинено положение; еanо0ииа сс.
3, Зидммм ее е опасем пм0оτм, пEοаонмсо д—го н т това се излагам па смъртна опасност,
Ощс: Опагмм ти / сложи ти (турям ти / туря си. туриам си / турна тн. окачам ти.
окачвам си / окача тн. мятам ти, mote-m си/ мстни си. премятам ти / преметна ти) въжето
ни ипaτa- Нахлузвам си / нахлузя си въжето си пият—, Нахлузвам ти / нахлузя си примка е—
ипмτa,
НАХЛУЗВАМ ОИ / НАХЛУЗЯ ОИ ВЪЖЕТО ПА ШИЯТА, ’. Юбсозаа сс.
2, Сам отавим причини да изпадна е попо я подчинено положение; амроОвам сс.
3. Змдямя се е опасна работа, рноаоиано д—во н е това се излагам еа смъртна опитност,
(„Заложници“ — спомен си Думопв па Псзвсопезлу. козено бе аозерил зс Фсдзиевитс
бюлюци.) — Дали ос е лиoз Кара Φ4йвa, че със свои ρьac нахлузваме въже еа шията са?“
Е- Мутафчиева. Летопис на емутеото врсме,
Юще: Спмгмя ти / опожи си (турям сн / туря ти. туриам ти / турна си, окачам ти,
оraоиaа си / окача тн, антим ти, яятимя ои/ метна си) въд—то н— шият—. Нахлузвам сн
пихлуея си въжето ни ипaτи. Нмхвуеимя си / нахлузя си примка н— шията.
НАХЛУЗВАМ ОИ / НАХЛУЗЯ ОИ ПРИМКА НА ВРАТА, ’. О6—свам се.
2. Сим отмвмм причина да изпадна е попо и подчинено попод—шие; еипо0ЕMы те.
3, 3-дмим сс е опасем пм0оτм. пmοгоeaео дело и е това се излагам нм смъртна опасност.
Юще: Опмгам ти / сгода ои (турям ти / туря ти, турима си / тури— ои, окачам тн,
оraоиaм ти / окача си, мятам си, антвим ти / метна сн) примка н— врата. Пахпуивая тн //
нахлузя си въдето е— ]nмτм, Нахлузвам сн / нахлузя ти примка си пшнт—.
НАХЛУЗВАМ ОИ / НАХЛУЗЯ ОИ ПРИМКА НД ШИЯТА, ’. ЮОдезам те-
2. Ома отмвмм причина дм изпадна а попо н nолонессо попокеши—; заробвам те,
3. 3-дамы се с опасна пм0оτм, пиοаоиaно ддво и е това се излагам на смъртна опитност.
Юще: Опагмм ти / опожм си (турям ти / туря си. туриам ои / турс— ти. окачам си,
окачвам си / ок—оa ти. мятам ся. мятвам ти / яетн— ти) примка е— шията, Нахлузвиа ти /
нахлузя си примка е— ипмτa, Нахлузвам си / нахлузя ти въд—то е— пият—,
НАХЛУЗИЛИ СА МИ КЮЛЯФД ДО РАМЕНЕТЕ, Досл. ’. Принуден оъм да из¬
пълнявам текни имлъπдднит.
2. Посдоъп оъм нткиниa загуба; навредили та ми в нещо,
НА ХЛЯБА МЕКОТО, търся (знан), Петното и най-изгодното. — Планът щв 6ъ(с
изпълние»! — ое.в.кс инженерът, ,. Зоб тая есб-нс тираДо изплузвон тънки ем4τелau.
Инженерът β4е4 има опил. инженерът зноя къдв в но хляб» месопо. П. Тихогов, Ани
като другите, Бс: злвбсмв да са по-аобим — па хляби мсоепе и но реденото лвсешо.
Кг- Цмисв. Свят пироя.
Юще: Нм баницата мекото' Н— хляба сnслaτ—-
НД ХЛЯБА ПДПЮ ВИКАМ- Мачът оъм ощд, Нв можс 6» помниш онези време-
по лоасеа но хляба попо вокаше,
Ющс: На хпяОа пмпо каеиам, Нм хгнОм пмпуцн викам' Днал.
НД ХЛЯБА ПДПЮ КАЗВАМ, Вд, Нм хляба пмпо вигам.
НД ХЛЯБА ГДПУЦИ ВИКАМ, Досл, Вд. Нм хляба , пано винам. Гпг»в та ни
хляба коса.: пап-цш. '
НД ХЛЯБА СРЕДАТА, търся- Лсоеото н най-изгодното (τърοт), Хатър е шой, вся
търси но хляба срсбанс^.
Още: Нм хляба мекото.
НД ХЛЯБА на някого ОЪМ, Хранен тъм, Eельпк—н съм от някого или тъм при
нсго еа пм0оτм, Затворниците ал провха повече оп любезно,, , Представиха ом св едно по
678
Дна, кой дащитв ом ловα»3!Л, код Добитъка ом проДавал, код ас пвхиля хляб дол и пр,
Зах, Стоянов, Записги по 6ьпгaпοаmτс зъотання-
НА ХОРОТО ИГРАЛ, ГАЙДА НЕ ВНДЯЛ, Ирон. За човск. който е пропуснал да
нзЕържя ший-з—дното, яги да иабсведи нсщо оосвшлсо,
Юще: Бив е— хорото. не видял гайдата, Ирен,
НД ЦЪРКВАТА ПРЕД ВРАТАТА ДА ТЕ ВИДЯ, Обион. зс 2 и 3 л, Длал, Дано
ет—н—ш просят; дано поон·ж да просиш,
НД ЧАСА- В—днаг—. незабавно. мом—нтмвшо. Консулът пес бягна срсбърнвне взъeеc о
позвъни, Н!н!чьm влезе на е!cu. Д, Тивеи, Гпасоеете ан чуз—м, Но-и!αп ся сърДсше, πл»еcшc, и
свае саме мълча и глсба, Щс ! сс скарам, нищо ням» (а ми отговори. Какеепп полсксм.
но е!С! щс го aзвъρтa, К. Петяаеов. Бде д—цм- Гой съобщи на Борис, чя со nилcnuзα»лu
Чвслслаз и Есхач, Борис лоecκоен о ни часи прыгна сым замъка. И- Вълчев, Отъп-вм нъм
небе, Дойбе му ас умс зс лyеκoτ», №^0 бс.с До главало му изправена, взс ., отвора
лиевеρca! и гръмне, ое на часи (^τα пукее от южния край он сслошо, отговори му на
озыня, и куршумът сс αβα в шаване наД гликала му. . , Ц- Гнеч—з. Ганчо Коедряата, Ако
стене нужДа До mu лпnρ.еβ!м, иззсДн зо и бухна в нсзо — ез щв ДойДе на чиса при теб:.
Н. РмИсои. Княз и чума,
Ющс: Па минутата (минутката),
НА ЧАС ПЮ ЗАЛЪК- Досл, Вид, Нм час по ^»ηή—.
НД ЧАС ПО ЛЪЖИЧКА, По малко а пмисτоянис нм дълго врсмс. постепенно я по
малко- — Пиееcnc лн книзспс, хоби лн нс сине? — Е. ое можс всичко извсДнъж, но час по
льжuеκ!-
Юще: На час по ‘агът- Диал.
НД ' ЧАШКА- На пооeрпимнe е алкохолно питие. Зanезιи кашс мв с ксоеи ли ое
хора — и Добри κъиκ!чιa, и ρ!згоβпρлoeщ .. Λη.ηηη бе, чв ез ос /, и еопсДнах. , , Намаляха
и люßевα!meлeеcmmu им.,, ,. и жсланиеше ом Да сяДаш с мве: па чашки. Ас. Отмноди
ПъпЕEТД-
ПА ЧЕРВЕН ГЕРГЬОВДЕН, Днел, Ирен, Никоим- Щс стаес догат на червен Гвр-
гьовеса,
НА ЧЕРНА БОРОД, Незаконно я ни зяеоиа ц—са (при продажба са дефицитни стояи)-
На всичко ошзорс лоза момчс въρеu и α4nовзолcнu търговия- ^06000 крушкин: па черно
борса, Б. Болгар. Близнаците, П!иmлз!eunв му поискаха Де: и!блеu!мnл, , , Ризбри Ко¬
мините всичко, но — хе Де! — намери лампи, сов меж:., В гроб» се пробовало само но
еeиοш борсо. Е. Ченяов. По стръмното. Мспвй бсшс уж собстзсаикът [н— дюкяна]. и
Йорбен φοβ^α^ пароле и nρодuв!тc на елизкитв си платове ни еeиο! борса- ЕДно Дв» се
разкри βcнеκо а Метяй чука камъни ни лоβeеκ!m! κaиaвρ! тро мвсвца, Ин, Веннов. Хора
край нит,
Юще: Па черно.
НА ЧЕРНО, Вк, Нм оспнa борса. Нс черно щв зо лиηe»м със 3!nβηиceл оеa, дервм
пътя за η^ηα бе си пленя. Е. Нежкои. Настъпление, Прсз водната много стоки се
купувах» само но чсрно,
НД ЧЕРНОТО ВИКАМ БЯЛО- Вж. Нм черното амзимм 6тпо-
НД ЧЕРНОТО КАЗВАМ БЯЛО, Съенмтевно твърдя. че нещо. кодто очевидно е лошо,
неправо. е добро. право; извъртам истината — Аз ес съм Дошъл е» тоя свят от ре.,
елшо съм u'зи»cαuл в рей — каза той. .. — Не все пек eu е4ραоmо ne мога До каже бяло.
М, ManчeЕеяи. Тихо пристанище, Нсчестве човск е, но черното κuвβ! дяло, а нска до го
уважавам,
Юще: Па черното викам Ояго- Черното правя бяло.
НДЧЕОВДМ / НАЧЕШД ГЪРБА но някого 0 БУКОВА ПРЪЧКА, Вд. Нмчсеимм /
па чеша гърба па е.оезп <с лптеоЕм пръчка >.
679
НДЧЕОВДМ / НДЧЕШД ГЪРБА «и някого <0 ДРЯНОВА ПРЪЧКО- Н-Онзмы, на-
тупвам етгого, Ако (»^οοη. пик деля, худско щв по α»евш» гърба с Дрянова пръчки
Юще: Н—ч—овма / пачеи— гърба с буков— пръчки» Отопляя / отопля (огрнеим / огрен) гппOи.
НДЧЕОВДМ СН / НДЧЕШД ОН КРАСТАТА- Змлоиолтимм няямгва твоя отрази
към нещо или оивното он жепанЕе ем нещо, ПоДхвърлях му ос би лн могъл пам да излиза
и по лов, Нс, пам ас можс, сиз» той. Не имам голямо желание понякога да α!еβ.o тоя
cτ!U! сресша- Г- Кармогмиов. Неосъществени планове. H!евc»х ареаутската си краста и
са тръгнах с рибвсш ои Душало, чс майсторското име нв песрамих. П. ХмИтов. Диви
рмеамзи. — Сшсеол съм лuем!α, и щв зарвж» и Дружба, и политика, и всичко- — Ох,
дс ба можвм! — -Дара е юмрук по масата Геше, — Нв можвм, сиало! Българин- босото
не сн начс.4 партизанското кресте. нс мирясва. Е. Н—пкои, Настъпление,
НД ЧЕТВЪРТИ КИЛОМЕТЪР, щс ида (съм. отивам и др-), В лудницата (ще ида, оъм,
отивам), Много ecnиляmeеcmл омам а касте я карам, e»й-e»κи!я ще нда ни че¬
твърти κouемemыи, · Гой и»зcmиел eвиβнm4 си а накрая зазьρтa по еcmeьиmu километър.
Води ироmз-олм ся от обсτотτдпοτноτо. че софийската лудница ое намира нм т, и- „осτиъnτE километър“.
т. е- нм 4 километра от центъра ши Софин,
НД ЧЕТИРИ <КРАКА>. Лмзспном, т газеше- И лъ! кепе нагоре към сыщала му
зonηеβ! стръмнини, ппчво.4 да си служа с ръце и вървеше ни чcmuиu срока, И. Йоигов.
Вечеря е Aнτияоисяит хан, Щом св уверихме, чс майката не е вътре. ДяДо Морю влсз:
в пещерите ни чвлоро а слсб малко озиаДя три слспн eьлчcmu. Ем- Стипее. Коз—път.
Цоню св ρ»ввьueyua: с козе бе върза сваи? И пропълзя еа еemниu. — Догони Дседаеснс: (и
слова що ще! Д. <τnмшmмEnои. Роби, Бв.с гулял aлu» нощ и сутрлапа сс зърни в сыщи ос
четири ороко.
НД ЧИСТО ОМЕ- [Често: Дм оме е— чисто]. Нямам— пищо стрито. неясно в отно¬
шенията тя; нaтсшо оме , (обикн. като предупреждение, когато се уговоря нсщо). — Слу¬
ша!, . ми кожи дс см: но число. С Η!иод! лн си ти нлн чорбиджийски звп искаш
До сновеш? П. Ю. Тодоров, Пъриитс. — И на небе, Более. по и на Це.пке — ... — щв Дам
пари, Амс Да сме по еucmо — само срвщу вonнc и ако перъчителят бы(ч кумът Божии.
Г. Велев. Патилата ни едно момче.
НД ЧУЖДА ВРАТА ОЪМ- Прехранвам се. препитавам се като ратай ' при някого.
Нваезспс зони, - . и причиниле ба посени Нoиц!лын дол: слсДующнпв: би. озеuи в вдно-
село на чужДа зи!mu. Зах. Стоянов. Запитки по българските въстания.
Юще: Висн пи чужд— впaτa.
НА ЧУЖД ГРОБ СЪЛЗИ РОНЯ- Тр—иоди се язвтисо. беи нужда за чуждо не¬
щастие.
Юще: Плача пи чудд ироО (чужди ироОищ—)·
НД ЧУЖДИ ГДЩН УЧКУР НЕ СТАВАМ- Нс искам да служа си чужди Eшτeпсοи.
НАША РАША- Днел., Ют същия тип, оъо същите недостатъцЕ- Гя и повяла лиuяτвuоа е
но.о Ρα.»,
НАШЕ КУЧЕ- Човек. който ипотЕтβa евибооти. прищевки. но се търпи от някого,
защото му — близък. Миозе си ми разглезен» и все тн -асжДсме, смс если си пеш: кучс,
ще пя глвбамв. ■
НАШЕТО МАГАРЕ ЮТ ГА<<И> ПЕСЕН УМРЯ. ПоДозр. Казва ое. яоиато някой
пес фалшиво, ложо,
ПА ШИРОКА НОГА, дивсН' Богмто,^ пмеиоnмгмИгm с много дари (дяиен), В граДо
омс.в сыщи, жнее:.: на .лреоа епга. И. Йовков. Ано мод—ха да говоптτ-
НДШИЯТ КАНТАР НЕ МЕРИ ПОВЕЧЕ. Дишл, Казва - те см този. коИто иск— дм му се
дадс нсщо повече. по-тедяо. отточното му ое пада.
680
t
НД ШКОДРДПИТЕ ЮТ ВРЕМЕТО. Доел. Мноио отар. Свързва тс с дохокдасето нм
мри-утЕ башибозуци във Видин (П. ГъОьов, Пословици н nоеnоиEоси изрази по говора
във ВЕдте, Търново н др, — СОНУ. XXV, 1909, о. 31).
НАШПА БАБА, ТА ЗАШЛА- Днал, За ооидн, коИто ое е οмыоеaбпaиич. недоволен е от
това. косто има и нога поисос. 6—е дм го з-служава,
НАШЛА БУЛКАТА БРАДВАТА ЗАД ВРАТАТА- Ирон, Уиоτп—0нвм сд, когато еяноИ
гаевм. че е намерил нсщо. а тоИ го е взел оттия. дето му е мястото.
Юще: Нашла яв-да пезетта о·!^- зад иnaτиτмι Наяерипа бучката ОраДЕ-т— (еекират—.
черяегото. я—тлмта) зад иnмτaτa'
НАШЛА МЛАДА НЕВЕСТА ОЕКНРД ЗАД ВРАТАТА, Ироо. Вд. Нмппм Оупяата
Onмлиaτм зад ]пмτaτa.
НАШЛИ ПРНОЮЙКИТЕ ос еяоезе, Доил. Издирили някого. който е откраднал;
хемемли крадеца-
НА ШУРЯ МН ШУРОЛИНКДТД. Никакъв полнmнa, или съие—м лaπсоeн
роднина. Бoκβо ми в той. на еyρя мн .yρηuнαо»n!, ос зо а познавам.
Ющс: Нм пурн ми пуря. та есиоа пурн.
НА ШУРЯ МИ ШУРЯ. ТА НЕГОВ ШУРЯ. Нρcнcßρ- Вк. На пуря мя иуропинката-
Гой е еа еyρ! мн еyия. тс негов .уря, смс пак се обичаме.
НДШЪП МИШ ДУПКА ЗА СЕБЕ И ОП ТИКВА ВПДЧЕ. Доил, Ед. П-пъп миш
дупка, па пошел и тикам,
НДШЪП МНШ ДУПКА. ИД ПЮНЕЛ И ТИКВА, Диал. Употребява се, когато
някой получи иви му се дадс н—що. а той проявява нмхмпотио и нога ощс.
Юще: Напъл аяж дупка еа с-Ое и ош тиква иnио·. Досл.
НДШЪЛ ОЪМ СЕЛО БЕЗ КУЧЕТА, Днал. бтмпмп оъм лъпзьк, превишил оъм тя
привита и си поеиолтимм всичко; сио—воπниоa. — Зо лозо паплач трядва аагсдко. но,. - —
Резпасало са ся, ни.лн ссло без кучсно, Г- Kмпaслaиои, Юбикноаени хора- — Аиз!nлαъm ни.
бум», стаеал сдао ком-нист — сшъл му еямс, , . Всяка звечρ на събрания хоби, ..
— Аз се чуДвх. защо ас се свърне в дuои!. пък той севши тръгнал ба оправя. .. Б-дала!
— Нашъл ссло дез сучели. . . Г. Кармовавои. Селски истории,
Юще: ΗaыeпEπ съм село Оез кучета, Напъл съм село Оез поета. пошъп оъм без тояга.
Досл,
НДШЪЛ ОЪМ СЕЛО БЕЗ ПОЕТА, ПОШЪП ОЪМ БЕЗ ТОЯГА- Доил. Отмеал оъм
дързън. ппeиEUEП оъм си правата и сн поеиолтимы eοиоко; своеволнича.
Юще: Намериш съм ссло беи кучета. тръгнал съм Оез тояга- Нмжъл оъм село бди
кучета. Доол,
НДШЪЛ ОЪМ, ТА ОЪМ ЗАШЬП. Днал. Самозабравил оъм се я съм недоволен от
това, но—то имам, а ногам поиeо—, Оди да го емовудииам-
НАШЪП ОЪМ ЦЪРКВА ДД ОЕ КРЪСТЯ, Днал, Ирон. Потърсил оъм помощ жж
съв—т от някого. на когото нс може дм се пмзоmτи-
Юще: Намерил оъм < празна > църква дм се кръстя (прекръстя). Напъл оъм църква
дм се ипляпъеτя- Днел. Ироо.
НДШЪЛ ОЪМ ЦЪРКВА ДА ОЕ ПРЕКРЪСТЯ, Днел, Ирен. Ед. Напъл съм църква
дм ое кръстя. — Чухшс ли?. , . Жслкстс хоДол у Вълкова. . - Исксл Да го поДкупи. ..
— Мрыс-нок! Той са мисли, чс шока е продаж:» земеделски съветник през сгоеорнстоо врем —
До му купи Две’.скумрия и готово!. . . Нв е ношъл църква Да се nρчκиьcнu, Г. KмпмечмиОЕ.
Сепсяи истории,
НД ЩИТА, сядам- Диал. Нмй-н—трсл, нмоenо (сядам),
681
ПА ЮНАШКА ВЕРЕСИЯ. Без дм плащам нещо и без да имам намерение да го платя,
Тля яДоелто стрслл. пия оспри напоДсш и заканя сс поемех» ош ачгпвнтч ' сопон- конно ао
юнашка всрссия пшвхс в мвхсеспа му, Т- Г. Вчайкоз, Е ееяо. Жновя на юнашко. всрссия,
НАЯДЕ МЕ ЧЕРВЕЯТ. Досл. Накърни мя ос nм0оτмτм. влоши ми се попод—ни—то.
НА ЯКОТО ЗЪБ ОДИРА, ПА МЕКОТО ЛАФ НЕ ПРАВИ. Диал. Ироо, Употрсбни-
се см присмех ем човск, който съвсем не е емдч, не е хnaOър-
НДЯЛД СЕ ВЪШКА, НАВИРИЛА ОПАШКА, Днел. Нηèuгρ. Угоτпс0яиa се, когато
н-зниоиτ-π—н човск сс е οaяозм0пмиmл от случайно постигнат успех или от н—що, ко—то
съзе—м не е заслуж-в-в-
НАЯЛД ОЕ ВЪШКА ПА ГЪРБА. ЧЕ ИЗПЪЛЗЯЛА НД ЧЕЛО, ПоДозр. Вд, Пияча се
въшка, че излязла па о-ло.
НАЯЛА ОЕ ВЪШКА. ЧЕ ИЗЛЯЗЛА НА ЧЕЛО, Нηeuгρ. Употребява сд, когато незна-
чнтепен ήβ-η се е οaяозм0пмЕmч от случайно постигнат успех или от нещо, но—то съвсем
не — емсвужмимп- — Е, ДяДо Ганчо, какво прази κe»ρmuρuнmьm по?— холсх» се не и си смигаха. -
— Ами нсщо нс тс бръсне ecе:. а? — зсДявсх» го ет Друг ызыл на κиьем!иαua»m»-
— Въшка! — олсше.: заноза с нecκиuτ» злодс ДяДо Ганчо. — Неяб: се и излсзс ас челоте.
Г. Kмnмοч—eов, О-лсни истории.
Още: Наяла се еъики нм иърОм, че изпълзял— еа чело, Ноeuгρ.
НЕ БИЙ БОГА О КАМЪНИ, Пс бъди нд0пмголмп—н. Слушай пи — и:ев боба,, .,
омръзнало ми : ба ти побивам нова пусте вuanо, » пък зс мснс (и е.мс нищо. — Нв
бий бега . камъни — отговори спокойно ен!иeцъτ. — Дал съм пи много, когато ч било
времето- И. Вълчев, Родихме ое зм—Иоид.
НЕ БИЛА ТАЗИ ГЛАВА ЗА ДВА КРАКА, Ирен. Зм много глупав. много прост
човек.
Юще: Нм такава глава ом яичко два крита <иоги четири >. Ирен,
НЕ БИЛЮ В ДУНЕ, ЧЕ (АМН) Е ПУНЕ- Днал, Нηeoги- Употребява се като възраже¬
ние. ем дм се изтъкне. че щом нещо нд — стмемчо по-рмно. когато му е Оиго врсмсто. е—га оъвеем
ням·- да Стане, —, Коков си се пременял, 6» нв исксш 6» се хсрвсеш но мли(анч момичета.
— Нв дило в Дуе:, че в пуос.
НЕ БИЛО В МЛДДИЦД. АМН Е БЯЛА БРДДНЦД, Досл, Упоτпс0яиa сс като
възражение. за да се изтъня—. чс щом н—що нд е отапмпо на младини. на старини оъвеем
еням да стан—-
НЕ БИЛО Е МЛЯКОТО, ТА <ЩЕ ДА Е> В СУРОВАТКАТА- Длил, Употребява ое
амто възражение. еа да те изтъкне, че щом ηε^ не — отасачо по-рмео, когато му е бичо
eп-м-τо. еди— съвсем няма да стане. Боa!nо сшрянс Ввеоеелцо спомене зс ^.η, елео
Бвако с еякакви бсзнаесждоост отвърне: — Го ос дило в млекото. та ще До е в суроват¬
ката! Т. Г- Вгийноа, Стрина ВенноЗяци я снаха И. Ги До ас сакаш Да м: правиш тепърва
баеач. .. Хоп, ос дило в млекото, ти в суроваткеш». Амо току сябад при бсшсшо. Да ос
играс (ырзен госпоб. Ст. Ц. Даскалов. Селскя души,
НЕ БИЛЮ В ПРЕОНДКД. ТА ЩЕ Е ЦВЕКЛОТО, Доил, Употребява сд като иъз-
naд—ниe. ем дм се изтъкне, че щом н—що не — станало по-расо. когато му — бичо времето.
еди— съвсем няма да стане.
НЕ БИЛО Е ТИ10ВИ<ТЕ>, ЧЕ (А. ТА) Е КРАТУНИ <ГЕ> < ЛИ>. Употребява
сс като възражение. зм да се изтъкне. че щом нещо се е станало по-рмно, когато му е било
времето, еди— тъие—м няма да стане. — СлсД смъртта на оня nнян(yиue н. си взсла хиaα:-
енче — ... — Оня Дв» лова хранениче yми.uе- — Ще си взсмс Друго — ... — Нв дало
в шосвошс, ти в крапуалтч — ... — Сега т. сигурно щ: си се прибере пук, Г. Кира·
сливов. ООигшоиепн хора- ' Аз вяив»м в 'зермаесоата »сука и кн κaвв!м. чв ссга гврмсецлп:
щс покажат своят» пехолка. -. — Нв дало в насеян:, та в оиamyαлнч — Друсна иaмeee ■ ДяДо
Тома. Г- Кмрмсваиои, Н-в—рнигът Тома- — Ех, ДоДаДе α!й-nоeuи лой, колкото така (а зс-
злоби,. .. — като се птсля кравапа, по виж Да оталсбсмс нелепо, пък вeρue4 До е симо—
68’
из пак щв сс сърне, . . — Нв доле в локви. че в кратуна, отвърна ДяДо Молен и се усмихне
сяка. сем в ссбс си — нс ще л: Дочакам ее. позо сеян из — на пазл дылои. - . П- Ю. То¬
доров. Псхnмниамйкa-
Още: Нд било по черепи, че (а. тм) по тикви пи.
НЕ БИЛЮ ПО ЧЕРЕШИ, ЧЕ (А. ТА) ПО ТИКВИ ПИ. Вк. Нд Оиво в Т1нге<те>.
че- (и. тм) е кратуни < т— > <ги>,
НЕ БИЯ СТУДЕНО ЖЕЛЯЗО, Доел-Зно. си nм0оτмτa; иьпua си работита. гаято τптOиa
и когато τптбим; не върша н—що напразно-
НЕ БЛИЖА ТОВА, ДЕТО (КОЕТО) -СЪМ ПЛЮЛ. Пс се отказвам. нд се отмятам
от това, но—то оъм низал ивя оОдщач. Аз съм ccρuевcα и ое ближа тозс. Дсшо съм плюл- но мве:
можс До иaвенnaе.
Юще: Нс гида това, дсто (кодто) оъм плюл,
НЕБО ОЕ НД ДВЕ РАЗДЕЛЯ, Днел. Уиоτпс0тиa се ем ш-πо ужасно. н—що много
попо, греховно-
НЕ БРЪСНА ЗА <ЕДНД> ПАРА някого, ^β^β^ Не зачитам. ше уимдмвмм яияаг
някого, Семе сграбиш: па cnел»ecnβеmо, бсше изДигнсхмс! ~ Но ново училище, на сызвл!
Колко пъти из болсзсх по-рано, някой не м: ßиыcн: зс n!U!. Ст. Ц-, Дмонипоз. 3—яна ов—тлина.
НЕ БРЪСНА ЗА ЛУЛА ТЮТЮН някого, Прснсдр. Нс зачитам. нс увмдаемм нинан
някого, — Пснко ас ни брыснс зс лули.тютюн, Той по е отлъчил осДнъж за енесзН и само с
окръжния и с ЦК зеeоиu. От- Ц- Ааокалои. СтубядескИт— пяпн. Боснеша сложи ебан стол
првД враната ошвы, — Дюкянът е зашеврве — и се ошпроен съм смвпспвепе, Не вв(ааза
съобрази и повика еnб!ueе Мощвно. — Я сл» . сам с мсес. Грядою мн сбие дезат опъл¬
ченец. Бсбноше и зс лули тюлю» о: гн бръснат ХсйДс. хайбс, какво се потрива.! Аз
ще разправям, каквото е, пък тл — кикиото е боло, , . Ст. Ч1вmηгmnои. Първа дертим,
— Хайбс, хайДе. услужи но МсшеДо!. . . Генералът, обаДян, ся обърна ■ съм жсне си:
— Ами ас го ля еyв!е: запасения, саакнм, не гн бръснели зс лули тютюн! М, ГруО-шши·]-.
Прсд прага.
НЕ БРЪСНА ЗА НИЩО някого. Прснсдр, П— уважавам. шс зачитам ннямя някого,
— ГлСди! го този приятел, млаД, хубавец, збрее и читав. -. Не шс бръсне за нищо, кашо кон,
а вожба ся, че е от Hoirn^i!^ чсрзи и лой. Кр- Велков, Сего , Борово- — Осеободили
и Пстър Бueмвenлвв. Како» е пея ρ!дητ»f — Че ошбе (а зe!мf — вДигна ромеи: сшер-
.ο.ηα, — H»е»ucnвоnо зеас. него полой, Мен някой за нищо ос ме бръсне. М- MипоeЕекm.
Γспо1ТС еа Белица, Дс вземем папромср лози ПсаДов, - .Критикува (ори и парнойная. ceκи:-
m!U, за пище ас го дрысны. Μ. Марч—веки. Тихо ппитτ—нEΠ—. — Гeимaeαлnв веч: не ни бръсноЛ
зс нищо. Отношенията са Доста одшсзеетя, Д. Димов, Тютюн-
НЕ БРЪСНА ЗА ОПИВА никого, Нρ4αcдρ. Нд зaоmτaы, шс увадмним шни—я някого,
И еей-вожното ковпе в: дс някой о.мс стрих оп нсго. алко! зе ое чува и нс го бръснел
зс слива. Кей каквото си ■зеас, пока си права, сой събсло си иско — пам а онази, Б, Юбр—-
тдсои. Сноп. „Разваля сс наробът прсз швзн война — ... ЕДно врсмс на заможния еовcκ
сваляха шапки прсз Две yллaл, а ссга и д4aum» му нс го бръсниш зс слово. . .' Г- Кара·
счмиои. След но—мари- Жанбармсрая ф-чо по c:u»n».. . ., — правя блокебе, празнова нuиодыц!
(а зо разпопо!, ама мсне пике! не м: бръсне за слива, ни мя лиuβнκβ!n. ни м: пилот, И- Ра¬
дичков. Барутен буквар- Цяло Румелия не бръ-сиеше за слава султано. всеки aлав!nаи. и
размирен с.и се д.хс опълчили срещу Стамбул, В. Mуτмфоиeиa. Летопис ем омутсото
врсмс, — Ди обаДим на мюбюрона — преДложо С!лео. Еею го прекъсне: — Какво? Нс мю(ю-
рои» ллf Чсросзнтс ас го бръснал зс слее», И, Стъпои. Живот е шад—дда. Лозоров мн е
пръв прняшсл. И кмвп», и cmaρеuяm!- . . А герсоите зс 'слива нс го бръсни, . , Μ. Мар-
ос]οги, Гсроитс на Белица,
НЕ БУТВАМ / БУТНА КОСЪМ. ЮТ ГЛАВАТА на някого. Оставям някого тъво—м
навредим. не му ипEOEHНЕMM шяя—нио иго- „Боuκо кемуалспи ливеyκuхмc. а ни такие»
гρcеeнαн косым оп злсоспс ас бутнехме!“ слисео в бсзсилн: юмруци околийския! н^^лно^,
Г. Кармелинои, Обикновени хора,
Ющс: Не οиanта / оваля косъм от гчмимта,
683
НЕ БЪРКАЙ ТРИЦИ. Не дрънкай глупости; нс клевети. ГДвпо ще рече, пи си воД.л.
когито я нзд-хеал огънят, чоке! дарсм Да сежа на бея. ба те uвлum!, , . — Хассо,
извисеха няколко aaз!нa, ас быркий тесаке mиuau, че стяга и ее: няколко буша да аамизисм
за meße. Ц. Γι^ε]. Ганчо Kосспkaτa-
Ощд: Нд яд трици.
НЕ ВДИГАМ / ВДИГНА ГЛАВА н НЕ ВДИГАМ / ВДИГНА ГЛАВАТА ОН,
Самосш, или оп нсщо, Пп·гилeсо оъм оОр—м—е—н с риОота, много н п—пренъесито еъм
змст с н—що, — Какво, a.u! асбеля в yелuлщвnе.. , .. пук у Дома — пик все над сеюзншс.
Нв вбиго глава. Ив- Вазов. Аратат и шарки, — Тръгнах, щом се слъмна, а още преби
зора, трсдзи (и си 6ы(и в село, Запечшахмв зДраво женоина, глава не можем Да Дигнем.
А- Тап—и. Пр—сп—есните гаабаст. 'Мийоннв не можеха ба бозаеш глави он сырска рибопа,
от зора (о мрск се дыхлсхс, А- Kмрaпийо—и. Пътища далечен. ГлыДошс сак сс пруДян
дврачитв и не cв»uяеe oеu оп Яни, Тия ж:иua! ас Доза.: злак» оп лозите. К. Пстимеов.
Старото време. Всчср от .спая не можеш глави (а Дигнеш, М, Мар^чевоан. Тихо приста¬
нище- Глебам го кск задават релето с -сърбие в сепии: трънаци, кок ся дыхт.п, глези
нс едигит. кръсл ас изправял. а ао (».cmo ос: сс л:п.п, Μ. Смивоии, Друм сс вие.
Баща мн,- . ., прсз зобнеише 1907—1909 ппи.козс не можсшс (а обозне глава от если а
юриДически спорове, запълзсщн гел.ми част от ервмспо му. Мях. Георгиев. Ц, Гинчев н др.
а епом—ните ни съвременниците ся,
НЕ ВДИГАМ / ВДИГНА ОЧИ я НЕ ВДИГАМ / ВДИГНА ОЧИТЕ СИ, Обок»,
в неси. вид. ’· Ош ».кого оля нещо, Непрекъснато. продължително гледам някого или
с—що. обикн. емπоτо аш хмпeеЕa, емπоτо мя е мишо, нвя зм да го наблюдавам. сведя
наиво прави или нанио стаии- Бвчер. ' капо си лвзев Райно- ня свДае до глсеслс !, па
си ас биза очопе от овя и по цяла нощ не в!cnuв!. Т- Г- Вгайнои, Дядовата Славчови
унуга.
2. От нсщо, ЗмеиаиЕмм се гполъпдиτ—чно, много време е нещо; чета. учи н др, почти
н—пр—яъснито. Тока залисан и погълнал ел свеяли рсдото, еuοoзοuκъm не 06030.4 очи оп
масата. Мих. Г—ории—а. С т-бсиЕр и с въглен, Не обозам очишс сн оп yеcбeнaнτc.
Юще: Нд отд—гня / отделя (се откъсвам / откъсна) очК те ти>- Нс овална / сваля
(не снемам / снеми) очКте> ои> /към 1 зшио,/-
НЕЕЕРЕН ТОМА- Княж. Вд, Неверния Тома, — Асо племе: навсякъДс, те и аз щя
нарамя лy.о!n!! Но око нс племе: пивсякъбе. а ние пламнем семо? Гози, о!вв!м. ди раз¬
берем: - , — Щя плсмее! — Кой зесе, — Щс племе:. Мсрке! Блenв! искаш ли? — Н:
ща- — Та пя си нсвсрсн Гома! Ни, Вазов. Под игото-
НЕВЕРПНК ТОМА, Княж. Човек. който мъчно можс да бъде убеден а истин-
пооттм нм нещо и ем ]οиояо нега сам дм провери, Ще увеличим бобовите двойно. Ориз и пемук
ще ссем по нашите место, , . — Ала ДяДо Ангел е αeвeиαлκ Томи. Кр. Григоров, Отново
на училище. Миеслап» аобина такъв »ведoилм феош преДслози преД αβe:ииuauτβ Гомовца
мабжарсоият амееит ромсенс! Меилa Йвоай. И. Сп-вейнои, Българея- nиτeрaτуna,
Ют евангелския рменмз еа ученика еа Хриетое — Тома, който. ем дм ое увери, че Хриетое е възкръснал.
сгодиш пръст е расата му-
Още: Невярващ (неверен) Тома. Калж.
НЕ ВЗЕМАМ / ВЗЕМА ЮТ ДУМА, Пс те вслушвам е съветите, които ми се дават.
упорит оъм. вироглав съм. — Колко много сс карем: с него ба ое събира полицая у бома,
Да нв тnuoиyв!. Да си быДя е (ироДа, а лей нв взвма от Дума! К. Ламбрев. <пeлногопсги
партизани- — Па и не cл-е»m 6с, братко, ел Думи не злмап. Кажс. му нсщо, посъветва.
го, а лой пизири нос, по си зеас сзовто- . . Хр, М-неимои, Неовоги, З-Ормв—еи реалисти, „Но
цaρнa!m! дсшв много упорошо. Г. есстпявсшс всяко (са: питие. па полие, Бoлκеmo и ба
повтарях. че ос знам да правя шокова полаело, ня а: вземаше ет Дума.“ Н. РаИпов.
Княз и чума. — Какво ос смс му приказвало, госпоДин капитиа. Не βзβм!еβ от Думи.
Нелл е поучен, . . Пресно сме дили, и: смс и»зени!uн. Ем- Стмееи. Иван Коедарсв. Ос-
певол си еДна жсеа. завила си сама юлара: ои оп бум» вeм!. ни нске ет аякозе (и
зеас. П- Ю. Тодоров. Сммодиаа-
Не-ρядκе дез onилцu Вз—мам / взсми от дума, Рвсех пас да го меля, Доно зсмс от дума.
Б!mη мс в»жyлл поя старшия, пс м: направо и:внu пряД всичкия свят·. Н- п, Филипов.
Разкази пи ловец--
Още: Нс вземам / взема от приказка, Нд разОирам / разО-ра от дума.
684
НЕ ВЗЕМАМ I ВЗЕМА ОТ ПРИКАЗКА, Вд. Пс вземам / веем— от дума, Когато
човск ас иски ди звме ет приказка — Думой му осовото ще.! П- Ю. Тодоров. Зидаря.
НЕ ВЗЕМАМ УСТА НАЗАЕМ- Мога винаги дм шaясnя подходящ отговор, знам
н—яио да отговоря, мога винаги да се иащитн-. Гя : еДна успала, все намира какво Да ти
отговора — -спа аазсем а: взема.
Юще: Пс търся (се искам) уста назаем, Не тикам уста наемем. Днсл,
ПЕВИДЕЛИЦД ДА ХВАНЕШ, Одисн. оъо 2 и 3 л. Длил. Дм отид—ш я дм се не
зърнеш дано (казва ос ни този. коИто ено—иопео отива. заминава някъде далеч).
НЕ ВИДЯ МН ОЕ СЯНКАТА. Уплаших се и побягнах бсзсчeлсо.
НЕ ВИЖДАМ /, ВИДЯ БЛАГ ДЕН- Доил, Имам текът. О-зридоотен кивот, дивея илс,
а ' т—дън труд- Ошкаопо се ожсои зс тоя аетвбник, длса Дсн ас : елдялс.
Бсз отроц—: Виждам / видн Очмг ден, Аоиизявма чсстят, щастлив живот или нягаяза
пмлоοτ, успех в кивот— сн. Деев бе Дабе госпоД и пи Де 00(0. длса бсн!
ч Ющс: Нд виждам / видя Онг ден,
НЕ ВИЖДАМ / ВНДЯ БЯЛ ДЕН, Имам тежък. Одерадоетее живот; дивсн зш—. а
текът труд- Нв е кобял бял (сн. не е познал ан едеа раДесш, Това е бол животът му до Дсн
(Ηβ.βο! П. Стоянов, СnсOьnсмτи овмтОм на полковник Матов, И напънаха се пек (а
плащаш анкета еа Оримв-яла., , Три зобная глабукахс. три аобноя дял Две ас еоДяха зо
хвърлей място, Г, Кармовинов. Т—туш- Гря зобна стсва. сак ся ожених. Бял Ден пя сым
еиД.ла. Ечиш П—пие, Щъркови гнезда. Умря побере а баща мн — ДоДс мв отглсДа. (а
порасна. е.л Ден а: ваДя. П- Ю. Тодоров. Самодива. Гя : като плочка в кафез, никъДе
не хоДо. няма и»ввuвеeeля. е.л Два ос вожДо и вся : лъжоа. И. Гсжсв. Вик от тъмеинатм-
Нв (ай, госпоДо, (и тръгне похоб, Копвл нс вожДа.: бял Два, ЕДно №.0 ceeвmβ в Русчук,
Друг — в ЕДирнс, а помвжДу им шβьκ!хo !cκвиa. Е, Мутафчиева, Летопис са смутното
аремс.
Бсз ηнρuaτ- Виждам / видя Ояч ден, AожиЕTЕMм осοτнτ. щастлив живот яли няямним
радост. успех в животи си. Доживяхме, доже, бе виДим бял Дсн. Чесшалш сме дол: ди
посрещаме ßьлгuρcκu !cκви., , — говореха със сълзи ои очите трогнатат селяни. Зах, Оτот-
нои, Записки по Оъгиароните въстания. Радваше ся — и α!eяe»еe се, че и пя ний-послв,. .,,
ще види д.л Ден и ще зежнесе осно хораша. Т. Г, Влмйков, ОТnmнa Ридоиицм ос въвеуиа.
—ДейД: и ним бял Два До кобом. с царица оп наш роб Да се горДяем! Ст. Змгороmηон, Дсн
по сnслсн- —~ Ето ли. кмвпе. шейаата, бял Два До вожДсш и Добро До cmoρв!т До иска
а Да амана. И- Вълчев. Родиха— ое емсИовд-
Още: П— виждам / видя Очмг дсн. Досл, Пс виждам / видя Оня овят- Нс виждам / видн
Ояпо видело. Дасл.
ПЕ ВИЖДАМ / ВНДЯ БЯЛО ВИДЕЛО, Доил. Имам тежък, О-ер-достее живот;
днвст зя—. в текът труд- Цял живош м: е ял, ое съм еоД.ла е.лп видело оп нсго. Сне-
шапка пора не мн е дсл но ръси, Кр. Григоров, Pмеловомнш. Дс не зада. бяло воДело, Кчдтвм.
Юще: Нд виждам / видя Ояч овят (ден).
НЕ ВИЖДАМ БЯЛО КУЧЕ, Доил, Мъртво пmтс съм.
НЕ ВИЖДАМ / ВИДЯ БЯЛ ОВЯТ- Имам тежък, Одер-доотен кивот; дивсн зш—. а
тджъг труд. Сив Дяна бял свян Да не внДн по., опйто го : козел!. . . Езикът му До изсъхне а
(о ас меж: (а проДумнв поввчч, бсшо е пуснел паз бум»! Б. ЮОрдтднои, Сноп, „Откос
поми... . все шия раздейонцн ynи»вллв»n и ося лъжат, че щяло ди ДойДе по-Добро, Н.ме
Да виДим бял СВ.Ш пра тях,“ Г- KanмοвмβоЕ, Η-ε^πηγ Тома.
Бсз отриц.: Еидд—м / видн Ояч свят- Доживяния честит. щастлив живот или някаква
радост. успех в живот— сн. Дс ппглвДа пя со» он пирчс месо;, , , а сеаи. капо стъпи но
краксто си и виДя д.л свяп.- , - (а земв той (и сс ошбсло от ш.х! Т. Г. Ввайнов, Стрина
В—еноиици и опиха И. Кск се псеехмс, че в спариоит: сн покрий лед: ще виДим е.ял свяп
Н. Mмnaηгоеов. Ни повратни. Щс сс преборим и с тапорнпс. и с еол.ропе, шс а ний, отроци¬
те, . До еибам е.л свян. Ст, 3—иорчннов, Ивайло.
Юще: Нс еиддим / видн Оня ден. Нс виждам / видн Онго’ видело. Длал.
НЕ ВИЖДАМ / ВИДЯ ЮТ ВЕЖДИ, Нoeнги. Много оъм разод·^ — Нв ваДя лн
сеозснс, ββ.β на бюрото? Ги мий ас каже!. оп осжДя,
685
НЕ ВИЖДАМ I ВИДЯ ПО-ДАЛЕЧ <E> ЮТ НОСА ОН, Мноио еъм ограничение
еъм способен дм инняв—м по-дълбоко в шспaτм или ме занимават оммо нещ—, конто шепо-
епeлсо мд затягат, Нов ся борим и за вас! — Зс нозе .ο? H!о!и!хnв ои Да се пыхнем в моша
eyлκ! пи Първо май! — Защото ас вожбашс. оп еосоовн: си лo·д!лeе. Нов сс дерим прошив
зейнала, П- Здравков, Псзa0пмemмо дететво, А пък аз м^с^с^я. ... чя пизл всчср Бсро: я милое
нещо кисел- , , Гы! я, оогашо ое искаше До ваблле по-болече он носа си! К, Петгинои. Въл¬
нолом. — Нске бе м: увият ио фронто, барем золям» пенсия да лouyеoз!иt. А око мс-
еелcnτn лук, ще езсмс. ои ßocuτ цървулите, ома зс лова св иска ди пл работа пипвно,
А пн ■ ош носа сн по-Долеч пе внжбсш,, · В, Ндпиов, Пиетъпл—ни—-
НЕВРАЛГИЧЕН ПУНКТ, Княж. Вд. Ηeврмчгиони точна, Вперият οcзи!лглеeα
пункт — алжирският гр. Оран. прсДизвиква еНамсон: пороДа печалните събития, коеше ся
иаввлвon там. е. Отечествен фронт. Пе n!вa линия има няколко αeзи!лгuчиu п-аспо.
НЕВРАЛГИЧНА ТЮЧКА, Канж. 1. Мното. къдсто ее събират или кръстосват сьо0пи-
Т—ЧСИ ПЕНИЕ, Я-НМВЕ Е под.
’. Основен, вмд—н въпрос или гледище. теория. конто nрдлсτмитτ неточния пи споров·. не·
съгласия В».негтпн слеДо с трвепго събитията въз Венецуела — сДае ет ο:ви»лгaеиunβ
тпчон па Лешаеска Америка. а, Вечерни новяни. А бнес — mиuο!eecem гоблен слсд кри. но
иойоанш. германският въпрос проДължава До дъ(я оазрилзичаита точки в Европа, е- Оте¬
чествен фронт,
Още: Невралгичен пункт. Книж.
ПЕ ВРЪЗВАМ I ВЪРЖА КУОУР някому нлн ош нещо. Обикн. в оссз. зид. Отнасям
се със οсmзходлсннс към недостатъците, сг-Оостит- нм някого или на нещо; с— му придиремы.
Ако съм проДумал нсщо πевβеe, аз вях милое пн.а, Ги. мн нв връзвай кусур. Т. Г, ВпиИнов,
Дядовата Славчова ушукм. Чопка ти много oеuеu рсб»... — Ги ос д βиъвβoй сусур, Гя
не в шолсова лоша, ама я κ!U! малко по фелефвбвлски. Μ. Грубежлнеиа, Прсз иглено ухо, ,
Нс. Мериачо ще ао женим mco ясен, по зиисш и Цвета. геèeαua!n» му. мемневmе но
Гълъб Б!Ц!ρcκu. Бебночко с. но и нов не смс бозала. шо сусур еямс До са връзвам:,
Д. Ангелов, Па живот и смърт. Кодклаи баща ос е еoзeκ нβи!збишн, и.м» да му върже
сус-р, П. Ю. Тодоров, Н—ср—тнЕК. — Капе тс пухни по главено, сабе горвломо ще сниес!, . .
— Н: му вържи сусур, ваша милост — nρетenнu той на Горвломов!. И. Йовков. Приключе¬
нията на Горовомои- Нс му връзвам сусур ни редопеш», защото зее., чс лови : първият му
опит.
Бсз. еmилau. Връзвам / вържа кусур някому оля но нсщо, Не олобnтЕмм постъпките, по¬
ведението ни някого или нс харесвам, не оло0nтима нещо, Б!мcн, брагоДаръш.. , .
понякога ом κ!вβ!еc: — Вснчсш сне хаймани и κ!иuκ»myρu. но пт менс До минс. Ако почнем
до си зрызвоме сусур, кей щя работа, И. Гешев. Еня от тъмнината - — Нос, Bьκρuлβ, см: са
свои хор», , . Нов и До сн кажсм някоя лн.еи лиuκ!вκu по политиката, не прядке бе за
връзваме сусур, - . То лряевс межбу нос да са ослопы, .. дс ся в!бρuзu- Г, Кмр-оч-воз,
Обикновени хора. — Гсоося, свое сме сн. хайДе Да ся иaвеcиcм мирно. брстико, че (е6ро
няма да зиДиш, — Защо бре, Кунчо, какво uηеo cmoиuхf Ако приказвам. нали : семе за
eηßиo, и тл лн мн зиызβuт сусур на праказките? Е. Н-шкои. Настъпление.
Още: Не хващам / хвана кутуп' Не връзвам / зърдм махана,
НЕ ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА МАХАНА някому нлн на нещо, Отнасям се със тпЕзходдсннс
яъм недостатъците, епмОоетитд нм няяоио или на нещо; не му nрEлиnимм, Раздрах. зов
стс снеовете но на. Леона. Бсшс християнин и бе кажсм зс него по хрлспл.есол:
„Царство му небесно!“ Влнзейшс, влизайте, не мн връзвайте механа, око съм мелко нескопосан
зс високо госта! И. Вълчев, Стъпили към небе.
Юще: Не връзвам / вържа кусур.
НЕ ВРЪЩАМ ДУМАТА някому. Досл. Върша всичко, каквото някой иска от меке.
се му проτEвоп—ом. не му отказвам нищо. Бсочко много го naевх! и никога не му връщаха
д-машо,
НЕ Е ТИКВИ, А Е КРАТУНИ, Все едно, еднакво. Ние не го вземем: [мястото] —
хл»бαoоиьвeе отговори Чернси, а го отчужДаваме, — Бс: е(но, не в шикво, а в срешуан,
К. Kмво—и, ЖИВЕТ— поМСНТА!
НЕ ВЯРВАМ НА ОЧИТЕ ОН и по-радио НЕ ВЯРВАМ ОЧИТЕ ОН- Много еъм
иес-силмн, οмaтя от нещо, но—то виждам- Гръм поДна сякс. върху кърДжалиешс. Те
686
глвдин Индже и не вярвал очаше со. И. Иоигои. Старопланински л-г-сли. Аз зо злвбсх а
сс мычсх. Нв вярвсх но очите си. Гозн ли гпспоДно бе.е Алскс? Вл. Полянов. По пътн.
— Нска ида из, госпоДно лoиyеuκ. Дери ое бях го зсдвлязал межбу другите бойци, а сшо чс
свае ст^в1^1в преД мен и чакаше сыс затаен бых отговор» ми. Прпстп ос вярвах но ηелmβ со.
Г- В-дисов, Напита сила. Отначало гпститв не вярваш на очине си и по лицата им засипваш
плохо -смивки, cяо!и се страхуваш (а о: сю станели жсртзо на някаква оптически измама.
Ое. Минков. Разкази в τмnмч-доЕM гожи. „Чух, че боле ессмспоо швосло богстстзо. ало
не вярвах, А сего на ееumc со ас вярвам“, Н. Райсов. Богомилски легенди,
ПЕ ВЯРВАМ НД УШИТЕ ОИ. Много еъм изненадан. омаян от нсщо, ноето чувам.
Иванов αзлβвβ но yuлa»na смаян. Гой ас вярва.: на ушн!: сл! Гой ся мислеше пропаДнал,
вързоп, пролян в Шум:», а емвстп шока го гонят етпука, Давал му срок тро ешcш, зс До
тръгне, Ив- Вазов. Утро в Басня. Ссляелп: cлyеuх! мълчаливо разговора мсжДу (замити
и пеалежбаха учуДсее по-младия, пя вярвайки на ушопе си. Кр, Всчков. Осло Борово¬
— Б!κeo е нова? — ас зяиз»шβ ао -.от: си Гелво. — Кoοcnaи!aaя? Болшсво.сн нeoиuн?
Беж: мой! — хване ся за злакала фабрикантът, Ми.вл. ме.ш сно, ощс юноша, заразен
оп дп.л.вел.он нeеиaa? Г. Kмпмοчмиои. Ппоτ1иолъпдмЕСС елемент.
НЕВЯРВАЩ ТОМА- Книж. Човск. който мъчно можс да бъде убеден в иттиссостт—
"нм нещо и ем иοноко нека там дм проверя.
Ют диaнгсπсаит разказ ем уо-нням см Христос —— Тома. който, зи дм ос увери, че Христос е възкръснал*
сгодиш пръст в пaииτ— му.
Още: Неверник (северен) Тома, Книж.
НЕ ГИ КОПАЯ, П—чeлт с голям труд и усилия. ше получавам наготово (зм п—nи).
Бynoе Ηβηο^. изпокъсаш ом лосшоввшс. пя го изписваш и κyлye!е нези. Как можс
шокове нещо, аз пароте не го копая!
Още: Нс ги рис— (не ии ровя) с лопата,
ПЕ ГИ РИПА О ЛОПАТА- Псчсля е голям труд н усилия. се получавам наготово
(за пари).
По-рябко бсз ηnиuц.: С попита гн риса. Имам много пари. много оъм богат, С лопата
ан инec.. . Днсс (:лym!τ, утре министър,. . От. Л. Костов, Гопдмасои-
Юще: Пс ги ровя с лопата, Нс ии копан.
ПЕ ГН РОВЯ С ПЮПДТД, Вк, Нд ги риса с лопата- — Ами из, Емил:, поронС
До ас гл ров. с лвп»!», бс? — Чакай, 6ай Мерна:. из не съм говорил еа Лоба зс лoиu. а за
лилллеβи вие. Г. можс да св пдлсчв още по-вошоно и пак ба ом» приличен ви(, Б. Р-йнов.
Господин Никой,
НЕ ГЮ ИЗЯЛА МИШКАТА. ДМИ МИШКИТЕ. Длил, Пс eлmн, а мнозина ем
виновни.
НЕ ГЮ ОПЯВАЙ БЕЗ ПАТРАХИЛ- Пρβαeßи. Нс гоиоnm със имоОнимляи; не ио
ооуаиаИ. — Ви: кажеше, искайте, каоветп искане оп мсне, Мскср да ДовеДа βыивuи МнДхсб
пиша, . . Меовбонссо бязи оп глебе, но а: е.за пт смъртно, Асе ас сн: зо узнслн ощс, толкоз»
по-зл: зс вес. , . — Нс ао ηл.!eсй двз nuеи»хнu 6: — каза натъртено Владеков; —
^βοτατα е cβиuевн!. Из- Вазов. Η—MEВи-н—лпмги.
НЕ ГРОШ. А ЧЕТИРИДЕСЕТ ПАРИ» Длил. Вее —дно. слсaяно,
НЕ ДАВАМ ВЪРБОВА ТРЕСКА за еяоезе олн за овщо. Доел, Ниная не се инτдп·еуЕMM
или не сс трсво»-, вълнувам еа сякого или ем нещо; напълно оъм бдипизnио—н. нехая.
— Зещо сля■ ошсреДналн »сшила лобка, а? — сопаш се лой, — За βα.αηα лоДка из а: Дивим
една върбови трески — отвърни спокойно Кар, Г, Kaпмοвмиов, Орлов камък,
НЕ ДАВАМ ДВЕ ПАРИ, Самост- нлн зс някого. зс нсщо, Никин не ее ириди. не
ос исτeпдеyЕaм или тревожа, въпсувмм; напълно оъм Одир-злнчдс към някого или , нещо.
ш—хмт. В ^(ατα ом — птсрвщеият бръснар, / Зс нсго никой две поро нс Доза / и като бжвба сн
го всеки нем noвншв!. К. Христов, Чддм см Балкана. Нocшыnзuшe ссошо намери зс Добры
а а: базаше (вя пира зс хηи!Ш!.
Юже: Не давам пет пари. Не давам пукнати (счупени. спукана) п—р—.
687
НЕ ДАВАМ И ВОДА ДА ПИЕ някому, Притеснявам Сякого. кмто му възлагам
непрекъснато риОота и се му давма да он отдъхне; претрупвам някого о работа,
НЕ ДАВАМ / ДАМ И ДУМА ДА ОЕ НЗДУМД. Вд. Н— давам / дам и дума да с- ямке.
И Двамата млаДн а худсва, о (камини готови чуевс! дс прсвяш и (и св взсмсп, но
ляляш» но Ширно не биои и Думс (и се избум» зс лакова дяДно момче кате Фсрхабо.
Д. Н-миров. Братя. Въпросът дал: кек (а ошибе том двз баща сн. сейше а бума не Девал Да се
избум». П- Хайтов, Съперници. Гой uвеumeлαo отказа и не ДаДе и Дума да се избум» поевче
за нова.
НЕ ДАВАМ / ДАМ И ДУМА ДА ОЕ ИЗРЕЧЕ, Вк. Нд давам / дам н дума да се
гиде. Бсщипс нс бево и буме да се нзиβеc зс yеuлuщβ а зенсяш. И. Бурии. По ндраини про¬
филя.
ПЕ ДАВАМ / ДАМ И ДУМА ДА СЕ КАЖЕ, Е никакъв случай Η· оъм съипао—Н-
—Н: Дева а Дум» да се коже. ноли?,. . Каквете иeинм нив. то щс 6ы(с. И. Иовноз, Чифликът
крий границат—-
Юще: Не давим / дам и дума да се издума (се иерече. отава / отапс),
НЕ ДАВАМ / ДАМ И ДУМА ДА СТАВА / СТАНЕ- Вк, Нс д-вая / дим и дума да ое
над—. Малое Деßиyeжueевmo го слсДсше а лрспсреше ет желание бе св метне но гърба му
поев зе(оъж, но бяДо Иксе нс (овошв и бума ди сливе. А. KмрмвmйIоси. Строители на републи¬
ката- Бащати почли бе склонен (и дидв съглссисто си. но долната ! майки не Даваше и
Думс бе слшнс,
НЕ ДАВАМ И ПЛЮНКАТД ОН зс аяоезо или зс нещо. Никак нд ое гриди. нс ое
инт—р—суимм или нс ое трсеодм. вълнувам; напълно еъм 0-ермеπно—н към някого или е—що.
нсхит.
ПЕ ДАВАМ МУХА ДА БРЪМНЕ, Изисквам дм се пази много голяма тиЖинм-
Меозо хлопаш! — Гн пък нс (αοο. мухи (и бръмне! Нв. Вазов. Кандидати на епиЕМта,
Бoτшнo -^е.е, ас боксше мухи Да бръмне.
НЕ ДАВАМ НИ<ГЮ> ПЕТАК, Самост, оля за еякоге. за ныщо. Пнями не се гриди.
ше ое нет-р-суимм или тр-водм. вълнувам; напълно оъм б—ермепич—н към сякого или н—по.
н—хмя. Можс ди зс мойша слава / тн, снае мои. не Дел би но нβτ!оf К, Христов. П-е-н на
песните.
ПЕ ДАВАМ ПЕТ ПАРИ. Самост. шла за някого, зс ныщо, Пиями се ее гриди. не се ис-
τспдοувим или тревожа. вълнувам; напълно оъм безразличен към сякого или нещо, нехая.
Изучи со Децата (о еДно, нервеш гл. βcнеоu сю инженерш, eoκmoиu. адвоката. скубят от
двайсв мвсша, жневяш сн а пыл л!иu ос Девал. Г- Кирмсчмвов, ООщеетЕ-нни- Нв стека
ли а то! сну(ян. ßввeyшвн аДминистратор сено много Друга. които говоря! зс грожн кым
еoeeκu. а пен пора не бават зс него? Μ. Mиро-Ески, Тихо пристанище, Есвоао креме цялото
евuae олнзо нс позор в гребеца, времето мокро а стубсно, ел ваяя тоДшая се скаком в ебни
излаияла nелyеyдκ!. » сега вървя с ямурлук» и пеш пори не базам. че я снуДено и мокро,
И- Радичков. Барутен буквар- Овцятя сн сиoш-в!m, к-четспа лoе!n трици оп копанта
и а: Довеш пет порш-. Н. Хайтов. Диви разкази, ЕДоапа му ръка Държеше веДрете со-
(овеша, а бруаапш — зюмевmе с иоДоло. И βыиβu спокойно, Псп пори нв (аза. А. Kмпм-
лmИо—в. Топча ръниииони- — Нв говора по улнцатс така нсодмослсао! — тахо го прсбу-
прсДя Пенье. — Щс лиuзлβчβт знимаоивто ос nouuauяm!. — Псп пори ев Давам вече за
аедношо внимание! — замаха» с рыка дощата. Хар- Русев. По стръмнините. Смввх» се висеко.
алсДох» α!cмвелuзo съм меня. прошепваха сн »еще, зс ди оздухае пе-аолям смях.
—„Охе — масля си аз, — ее ще мв ябесапе! Псш пира не Дезам зс вас!“ Д. Немиров, Когмто
бях мачът. Жниве касте намсра зс Добре и ев (юза пел пира зс аисозо, · Псп пори ас
(»00.4 зс лова. какво щели да ссжаш хорапа,
Юще: Пе дивия две п—пи. Не дмимя пукната (ечуп—ни. спукани) пара.
НЕ ДАВАМ / ДАМ ПИЛЕ ДА ПРЕХЕРЪКНЕ някъДе. Завардиам, пазя много строго
някъде. πпмвт н—иъимод-н ееянанъе достъп някъде- А откъм дръицш пия зобоно хорашс хич
гл н.мс- Герсш» вuбρсαβнu. пък и зорссияш сс улучи лош човск, нс Дев» пол: ди. лиeхeиъκαe
нататък. Евин Пепин. Де ти той- — А че кск успяхте? Зеодикюиихт ли ти? — Нямо, братле,
отсыДе (с зи зсодосолн., Нелл вожДош сокол со чyκ!иu — сеяла се наб пыля, не Диван
688
полс ди nρeхuъиκοe. И, Вединоз, 3- о-οττ— ни nолнсиτa. От Деисш гоДина, откак τyиaшнβ
отвлекло жсно му а изклало синовеш: му, Кераменол вoβ!ρeuл Два прохоДо —— ... —
нс нс (αβα. поле да πиβхзρьκοc, А. Дончев. Врем— рмздегно-
Юще: Нд давам / дам птичи— да прехарънне. Нс пускам (пущ—м) / пусна пипе да нрс-
хвръкне.
НЕ АДВДМ / ДАМ ПРАХ ДА ПАДНЕ върху (ао. onгеиβ еа) и.сезе ало нещо.
Гриди ое зм някого или ем нещо извънредно много. пазя го от всичко ложо- И аисоги
м.м» ди д св скоро. няма би додв прах До поДае ошзорс !,.. Нв- Плтрои. Нонкин—та пюОов-
— Друг нв може шосе Да ! помаза! Аз и Дянем, и нощсм щс си 6ъ(и при пя., ди»mлβeae
и е.ма ди дам прсх (и пабов ни по. худсви Добичето! От. Ц, Диет-лов, От ленените
липи. Гобвро в орошс» и пемсшоа жена,.. — Зная всчс, че не Даваш прсх До пебас
-върху д, К- Петканоа. Бсз деца. Симо чя ш. [папката] за шумацитс ли в! — говореше сн
лой, Ще трядеа До,. купом сламена. пък пия за yелuлщcmе зимъс. , , И (о я пози. прсх
-би нв поДне ои α:τ, сръкс Де . пя пипа. Нп- Волен. Радост в къщи. Гой се беше nиaвъρвuл съм
τлмисзuлн» а възпитаниците ù с преДаностно на овчарско сучс, Г!з»злαьτ ос Дави.с прих
Ди паДов върху пях. Д- Спроотранов. Самообр—чешит—.
Юще: Не дмааа / дим приписка да падне. Не оетавям / оставя прих да падне.
ПЕ ДАВАМ / ДАМ ПРАШИНКА ДД ПАДНЕ върху (на, отгоре ао) някого оля
нещо, Гриди ое ем ннгого или зм н—що Eивъсneлно много, пазя- го от всичко пожо. В ебно
£вло живсяха Двама Душн: ебно мъж и еДна жсно, Те сн имаха еДнс щерка, много я одючоха и
не Даваха пришиика да побие отгоре !. Пмnолни ирикaзкa.
Юще: Не давам / дам прах да п—дее, Нс остивнм / оставя приписа— дм п—дне·
НЕ ДАВАМ / ДАМ ПТИЧКА ДА ПРЕХВРЪКНЕ някъДс, Вд. Не давам / дам
пил· да ипсхeръкнe някъДе. В лоза врсмс чβиκoзum! Св. Арсхсазел и в»mзеиeοumβ в нся
жертви били и апезсяти ни сипело злощастнс.,, Г-рцопе ое Дивели плочки да nρβхзиьκοβ
около черкезино, 3—х. Стоннои, Записки по българските въстанин,
НЕ ДАВАМ ПУКНАТА ПАРА- Симесп- или зс някого, за нещо. Никак яе се грижа,
•яд се янтер—сув—м ипи треводи. вълнувам; напълно съм безразличен към някого явц
нещо, нехая. И тезаво Чшκыиu, въпреки Дребното сн благополучие, - -, въпреки малкия сн
юмошвц ои ссло., съзна нзесДнъж, чя той и стражарите. конто ссга щешс бе позяДе. β.χρ
само жалко слуги но нозе мафия. сеяно не (000.4 но пусиапи пора зо живота нм ш
аллееишс ■ само псчилдоне сн. Д. Димов. Тютюн, Н: бозем пукните пара за месният нм. ·
Зс поя хоро лой пуснати пори не 6000.4,
Още: Не давам спукасм (соуиeн—) п—рм, Не дивим пукнат грош. Не давам пст (две)
марш,
НЕ АДВАМ ПУКНАТ ГРОШ· Семосш, или зс някого. за нещо. НЕкмк не се грижа, сл
о· интересувам иля треводи, вълнувам; напълно съм б—ипaзnиоeя към някого яли нсщо;
нeхaт. Нyсe!n ^η. не (авом аз зс meße а за шкоал: реДнина-
Юще: Не дивим пукната пира.
ПЕ АДВАМ СЛАДЪК ЗАЛЪК някому- Диол. Ед, Не давам / дам сп—дъг къшей някому.
НЕ ДДЕАМ СЛДДЬК КЪШЕЙ някому. Досл, Не оттиенм си спокойствие някого,
яепренъанато безпокоя. тревожа някого.
Юще: Нд давам сладък залък, Доол,
НЕ ДАВАМ СПУКАНА ПАРА- Самост. оля зо някого, зс нещо, Някак не се
трика. не се интересувам ипи трсво»-, вълнувам; напълно съм О-зраиляч—н към ннгого
или н—що, шсхин. Не Довошс спукано пара зс вeρ!з:mo ся, закъсняваше зβчыи, nнeеe често.
Ющс: Нс давам пукнат— (соуиeс—) пир—. Нс дивим пет (две) пари.
НЕ ДДЕАМ СЧУПЕНА ПАРА, Семосш. нлн за еясеге, зс нсщо. Ед. Пе давам
спукана иaр—, — Н: сн хабя приказките, Коебо, — и:еc Бoeдoзuцa, — Паиойетсо ас Дови
аеyл:αu пари зс Костиеанозюя сан-. Д, НдяЕров. Братя. — Не, тате! Гози е.мс До направя:
Аз съм ся слвЛ! — Счупено пори ос (юзом зс попяло еonκынcκu клсшва! И, Отъпов. Живот т
нилeдл—, Аз пън счупено пора ос (авом за иезосстссапе по брътвежа! К. Идтканов,
Вълнолом, — Карай! И cыиacнo сн им» сиви нужбн., , Се-neн! пора пя базам за пи.,
бяло гн отричал! Полово» еoββцu со нс, Д, Гугники, Село Вeлпово, — Бие обижДат с
ви
-44 ФрмзеояОЕгдея речник. т. I
постъпката си гражДанското съсловие и офицсрскоТ !.ло,.. — Счупваш пари нв базсмс
нито за гражДанското ви съсловие. ноти зс офицерското зи ляло! ОТ, П- Коттов, Мъже-
мрмини,
НЕ ДАВАТ ТУРЦИТЕ, Доил, Употребява се, когато няноИ отнаива да направя нещо.
кмто посочва съвсем неоснователни причин—,
ПЕ ДАЙ < СИ> БОЖЕ, Самост, шло сыс слеДо. изр. сыс съюз да, Възклицание еа изnaет-
иан- на опасение от нещо ложо или нежелано; дано не стане. дано не ое случи. Излезе:
се лой мсжДу (вя супи сяно и гылло озон.... а из горе но стълбата и му псзя cτeс! с
платннщспо. И ня Дой 6ожс (и задремеш торе и До му поДос слънце на главено, П. Плена·
томов, Бяло и о·nно. Сом по! бв.в оп сяло. при нова сирис, близките му д.х» свляал,
хора nиocmu и »чуки, конто някого нс ибесхо в грОба, Гъ! че нoеmн зси’^ки съжслявахо повече
αeτ, асо, ас (ой боже, би станело някое нещастие, Л, Стоянов, <псOърсмτa сватба ш—
полковник Матов. НереДн кой събя (и палне, огън. асо ощс нощес, нв (ой дожя. yб»илτ
^арафейзяевншв, пи от село (о фисто-шш*всички оспоеалн мыжс. В- муτифои—ии, Л—-
топяс са смутното време, Понякога ρ!вгρыщ!еe и расото (с инея еucτ лн е noeи!еοuсъm,
И не дай доже бе ома я кир по киломявкошо, я сал по обувките! Т, Хипмиялкн-e, Краят
ши едно детство,
НЕДЕЙ ДРЪНКА МЕНЧЕТО, Днал. Не говоря много, н не намнето,
Юще: Недей хлопа мсηолτо. Днал.
НЕДЕЙ МИ ПРИСЯДА КДТЮ ЗЕЛЕНА КРУША- Днал. Нρcοc6и. Нд мн доо-ждай-
Млъкно ней-после. неДей ми присяДо кило зелвио κρyе!.
НЕДЕЙ ХЛОПА МЕНЧЕТО, Досл, Еж. Н-д-И дрънка менчето,
НЕДОДЯЛАНО ДЪРВО- ^р^енебр. Простак, л-б-πar. С носова неДобялоно Дърво
соло ш.х рсдоша ое може До се зыъρmн.
Юще: Н-однгмно дърво, Нρβοcди.
НЕДОЧУВАМ < ТНЛА- Днел, Ирен. Нарочно те обръщам, за да яе чуя нещо.
ПЕ Е БОЛКА ЗА УМНРДЛКА, Ирен. Вд, Пе е Оовни еа умираш—. Хич не бврн
кихър: не е болно зс -мирслсс; но. βο^ ще се нвпuuщ! коз» и До я, а.м» си колай. Делено
е н!вο!чeοе зс 17 сва-сш — рсчс слсД малко Иван, — Има зиβмβ- Хр, Магсимов. КоИ си
е крив, Забравени n—мnEсτи.
НЕ Е БОЛКА ЗА УМИРАНЕ. Ирен. Зм нсщо случило ое, станало — яд е голяма
беди, ше е толкова лошо. стрижно. А че си дела сгоДено, то не е болки за уморсне, К. Петна-
нов. Омайно биче, Ех, какво пын! Гози ое беше болка зс уморен:, Имах е кножкопо няко. и
Друго cτonaисu, ще си ушия еДин костюм а щв . смая- Д, Aяτояоe-Tосио. Кан станах
жммпшош,
Ощс: Нс е Оочки ем умиралка (умирачк—), Ирон,
НЕ Е БОЛКА ЗА УМИРАЧКД Ироо. Ед, Не е Оочки зм умиране, Голям ницио-
нauuеm. роболюдсц, .. Само ебно.. малко е лекомислен, зуляйбжиия .. Гози не е боло» за
-мuи»ес!. К. Калчев, Живите - помнят.
ПЕ Е В ГРАДИНА НИКНАЛ, А Е В КОРИТО ПАДНАЛ, Доил. Упоτnд0тea се, ногато-
ерсмного хвалят някого, като заОр-вят, че и той е човск оъо твои слабости.
ПЕ ЕДНО КУЧЕ ВИКАТ КАРДМДН, Ирон, Упоτрс0таa се. когато някой се обижда,
явн мисля. че нещо се казва по негов адрсс, бди това да го еиояг— ЕЛИ-да се отшатн за него,
Още: Не едно куче викат (к-ии-т) Шаро-
ПЕ ЕДНО КУЧЕ ВИКАТ ШАРО. Вк. Не едно куче викат К-р-ман,
ПЕ ЕДНО КУЧЕ КАЗВАТ ШАРЮ· Вд, НС едно куче зинат Kиnимaн-
ПЕ Е ЗА НЗТЪРВАЕДНЕ- Ек, Нд е за Eихeъnnтяс, Бай Пвnиoв!n! Дъщеря. Докторе,
не е за uзmыизuз!οβ. Мел::, очитс й сало мисллеси. А. Kипиnнйосe. Народен закрилнин·
690
НЕ Е ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕ- ДоОър с. Ояви ио, При мвев се осзобождиза сДни cβсиe-
τuиcсo място -. Заплатиш» ас е зс изхвърлян:, Ем. Стансе, Иван Kонл—р-e, Аз ои ивгееит
годони зол из снега св въргалях ба мн млев бясыл, — И сего не си зс изхвърляне —
саза стринксто. Я св пеалвж какъв си сс зачервял капо пещнис, Ем. Манов. Д—н ее ридда-
Юще: Не - ем титървив—не.
ПЕ Е ЗА МОИТЕ ЗЪБИ. Длил, Пс моим дм извърши нещо, я— е по сяляте ми яги
опоеоОноотяте мн; пл оъм годен или подходящ еа нсщо.
НЕ Е ЗА МЪЖЕ. Днал, Ирее. За ложо, студено яли дъждовно време (у^отр-Ояии
сс като подигравка към мъдете. конто. когато нещо е лошо ипи някоя риОота е тедка,
смятат. че шс е им тях я н оοτaвтτ да я вържат кешштс).
НЕ Е ЗА ПРНКДЗВАНЕ- Зи н—що — много е лошо, много е грозно яли е нenллно-
— Добър Де», сысе(с, какое ный си накичен по лuaβτo? Дс ас са правил издиря?—Тя моят»
ас е зс приказкенс, сом.у, онкръщо мл той, и попи лесо устноло си, Чудомир, Урок
по историн, — Вирим (ряхопе с пепел и сн шърсам: ръцете. ими uвлюиu ли се! Бсз сапун не
можс — всичко см: заходили, всичко : мръсно, елв илвлne. - . Осшави. но не я зс лиu·
с!вз!ee! Г, Kипaοnивов. Обикновени хора- Вобях нenи!внн жвеи, която уДряха с сомънн
керсмяшв си. ди удн.п чужДяше дcao- ВлДях сшрсДоешя а кръв. сошли не са за прлсаззане.
Д, Аончев. Време .разделно- — Гесека ся е НайДа, и Груйо 6β.β никъв, токъв бсшс, Го
ас е овче зс принизиене, ами не бешс сзвслвн, не 64.4, А. Каменови. Х—рнтнниннят грях.
Хе се обсбиш нещо, хе пс проляло шло в мазепе но общинеше. или еoκ в околийското, а
пък лом — ос : за nиuс!ввaec. П- Велков, Стълба до небето,
Ющс: Не е еа разправянс (приказка).
НЕ Е ЗА ПРИКАЗКА. Ед, Пс е ем пряг-зиане- А ппелл,. ,,, ся линβcехu открили какин
ли ое слухове — в!С!Ч!Л момичстсшс, везсл хубаво.: е-лси а все доял нсшанък, Дешо не е
зс ниuс!зсu. От. Ц. А-етагои. Есенно сено.
НЕ Е ЗА РДЗПРДВЯНЕ. Вк, Пе с ем приказваш—. А де. то, стенела е сДни двля. сме
До зиДим ний ще опере πeшсни!,.. Ох, не : за иaвnρ!вянc п.! Б. ЮОретдноа, Сноп,
ПЕ Е КЮНЕЦ ДА ГЮ ОРЕЖЕШ- Доел. За работа. която е мъчна, и шл моде
извeлньк дм стане, да се нивъриш-
ПЕ Е КОСЕНО, АМИ Е СТРИЖЕНО, УпотрдОни— ое, когато някой оп—к човек
упорито ос ннмтш ем яещо. еа но—то тeео ше е прав.
Ют приказката ем едни жена. ноято висмит отговаряла наопаки и казвала, чс тр—витм с стрижена. м мъиът И —
чл е котен—. Мъжът от яд хвърлил дена сн в рдкатм, но тн, дори когато потъвала. не шетали да признае, чс пее—·
дата е косена. ами си EеЕMЛEчм ръката от водата н с пръсти му прав—вм иная. че трдимта с стрижена. (П, КариЕдвои,
Памятники народното Оштм Оопи-р, ·- 165)·
Ющс: Пя кос-ео, ня стриксно.
ПЕ Е КРАЙ. Не е възмокно, изключено е. — „Н: е срий: паз пиризия / Цеко я
eoeлeеc; / Гоя човск еeбoτи сн / на Дяволе врече. Не- Визов, Грамада, „Близ: й с
хубост"'. ссзвахс сДни: / „Блезе, комуто па чеслл» ся под»:" — / обажДахо сс ер-ги, А с
глава / посвазаха пък трети, век живели. / св.п (тозеили — menнcйκu изонско: / „Близ: ! .
Ех. садял ои си!й ас е / ои хубсво да зоДи пея хубост“, П. И, СП—вейнов, EпEо-сгE петня,
Гой бе cuyе»л в млаДино оп яДно орочонски чорбсДжия., - -, сек пиши и зoлcмαл и
френска мснбозн казвали, чя железница ос е крей бе мнив оз успело; чс милиони а милиони
До се пехарчат — на халос с,, - Ив- Вазов, Видено н чуто, Реката е Досна голяма и не
ся минава къде (о с, а на Доброт броДове пя : срий да няма пусия, П. Роеен, Е №4-
ПЕроно,
НЕ Е ПУД. КОЙТО ИЗЯДД ЗЕЛНИКА, Ирен. Казва те ем някого, коИто е получил
ннкаким облаги съвсем незаслужено,
Ют иосnов· Нс е луд, коИто изнда зелника, а който му го дава
НЕ Е ЛЪЖИЦА ЗА МЮЯТД УСТА, Нс е нещо, което Мога дм извърши, което е по
сигЕтд или опоеобноетнт— мн; не съм годен шля подходящ за нсщо, Слоан списствл! —
Спucuτβлf Го нс е за моят успи лъжица, Нв- Вазов. Пъстър твнт. Никой ос вярои вече,
чв порношс нс Гъркози ще св ошкоряш пре( нос, А Да св вземе Търново с пристъп, нв в
691
лъжици за уснете он, От. 3миоnоEнов. Иа—Иго, Нuлaв!m! мн фопл^шя еecmи мв κ!иuтe
До сс зожбсм ту офицере»» ну учител, ну м-знсонш он полковото музика - , Оп мама и он
шипя знаех, че тля рибена ne боли зи »»шито успа лъжици, От. ЧШnEСГEпоe, Хл—0
шип н—оущннИ, — Невe!в»мβ го — обаДн св същият -лис оТДышвно, — амс тсзи лыжицо нс я
за оегоионе усни. .. — Слоянчо ^^ηβ^ До алвба но ДяДо си сонете, а ос бе се занимава с
пилитнсо. К- Kanосв, Живите помнят-
Безгячно: Не е въдици зм вояк— уст—. Нс с нещо. ноето аееин моде да язвържн. ем кодто
аоетя е гол-н, —' По рабиото съобщиха — казва чбно пт мемченсна — чс врвмсше ще
6ыДв много худсоо. — Какво ти раздираш о ребиоло от мир: — смев св noeuгиuз!mβлнo
Мар-аритса. —— Морвпе, момченце. е тънко рабети. Го ос е лъжице зс всяка уста- И- Ндин—·
номов. MипгипEТкa и из- Ниuс!зсл! Всяка глав» ое струею поовчя от сбин с-ишyм-
Бпрочсм каско и!веuρ! поетът, Солунското поле ас я зс всяка усни лъжици. А, Отри·
шимЕров. Роби,
ПЕ Е НИ ЗА СТИГА. ПИ ЗА СРЕЩА- Дошл, Лож оовск л,
ПЕ Е НИ ЗА УПРЯГДНЕ. НН ЗА КАНЕНЕ, Днал, Мноио е упорит, своенравен.
ПЕ Е НИ ШУТЮ. НИ РОГАТО, Днал, Не с лож, добър е (казва се като снизходи¬
телна ир—иоnъг— за някого),
НЕ Е ПОПАРА ДА Я ИЗСЪРБАШ, П— с проета. не е геена работа, — Банки щв ми
основава! Гуй е:зu не я попари (о я изсърбаш — ръмжа поД мустак Дηеηηлy. Ал, Кон¬
стантинов, Б-И Ганьо.
НЕ Е ПРЕЛА БАБА зс някого шля нещо, Ед, Нс е прели майн— мн,
ПЕ Е ПРЕЛА МАЙКА МН, Диал, 1. Зи някого. Съвсем не мн с миг ннкоИ. не мн
е близък. та да го жаля, дм мс е гриди еа него,
2. Зш нещо, Никакъв труд нс оъм полодия ем нещо, нищо ше мя струва,
Ющс: Нс е прел— ОаОа- Длил,
1
НЕ Е ПРИТУПДЛ ТЪПАНА н ПРНТРУПДП ЛИ Е ТЪПАНА. Не е толкова
належащо да се язвържЕ eслнмиa, в момента- Но ной си nρuuuе!мe сало Две копки
зп(о по този. чс шия .μηο сменки и интереса мв тласнеха До съединявам българите
което много мн 6с прншрябволо, и зс спело.,., не беше Делам притупил лыпоныл,, ,
Ни. В—зов, Нова зсмя-
Юще: Не е тъпниг тъпан—-
НЕ Е О ДВЕ ГЛАВИ и НИМА Е С ДВЕ ГЛДВН- Диал. Не е толкова отражен.
я— ее боя от него. не моде да ме уплаши,
Ющс: Две глави не Нооя. Дисл.
НЕ Е ОНЕЛ ПЕТЕЛА- Доел. ПоДозр. Употребява сс при отказ да - се даде някому
нсщо- _
НЕ Е ТОВА < БАЩИНАТА ТИ> БАЧИЯ, Днал, Казим ое нм човек, коИто мноио яде.
Още: Ними е този <1Млъковм> Омчнн. Доол-
ПЕ Е ТЪПНАП ТЪПАНА н ТЪППАП ЛИ Е ТЪПАНА- Ек, Не е притупил тъпмна-
— КъДе, кыдв! — вика жени ми. — Почакай ба тупеем килями, — Дс сме ао енcни! —
сuвв!м. — Този я енcτo женско рсбоша, Осово ново сего ое е тыпоал лыпоныл, Г- Краев.
Ч овещина -
НЕЖНА ПОЛОВИНА. Шсг, Съпруга, Самият му uыοmβο оззлвД съессм не вДых-
иоше снмпатия но имсрнссацит и англичанине. а особено ои нежното им половина,
Ал, Константинов. Бай Ганьо,
НЕ ЗАТИКАМ ОН УСТАТА- Доел, Потτотяно говоря, гопнм бъбривец съм. Нв
в!τнс!m сн успала по цял (ян. от небе мора няма,
ПЕ ЗНАЯ ДА ДАМ НД <ЕДНЮ> МАГАРЕ ВЮДД. Длил, Нс оъм способен зм
нищо; ндкадърен, глупав еъм-
Юще: Не зная да нмиот ммтаре. Днал.
«92
НЕ ЗНАЯ ДД ЗННА. Днал, Ниβeβбρ. Нямам НЕкагва дарОи да говоря. Не знав
Да вue:. а рсч иски ди Държи,
НЕ ЗНАЯ ДА НАПОЯ МАГАРЕ, Доел, Ед, Нд знан да дам пи <ддно> магаре вода,
НЕ ЗНАЯ КЪДЕ (ДЕ) ДА ДЯНА някого, Оτaрит се всяк—г да угодя на някого, д—
му онади вНЕм-шие като терме на уважение и иооEТ или на иоnтммτa мш п—лосτ, че
ио зиждим- Гези еηββκ ндвшв ксто cл»cunβл лИгнaшлa! не заав.е събя (с ао Денч. Г, Км-
расчивов. СепснЕ EТТОпEE.
Ющс: Не зная къде (де) да турн— (турн. еподи).
НЕ ЗНАЯ КЪДЕ ' (ДЕ) ДА ОЕ ДЯНА от нещо и рябке самосш. Обхванат съм от
ння—гео силно чувство (обикн, радост яли мъка, срам). Много останало Доволно он писмото
му — пресно а: знаел» къдв да св Деня ош рибвсш и щастие, РаДвала се. чв постъпел
в българско yелuлщв. Цв- Минков. Момчето от Загорячин—, Нв в!cnu само Марийила.
Смътно ниβeчyβcнзuβ св загнезДя в Душата !. и п. не зашеше (е Да св (сне, От, Чичин·
гиров. Първа жертва, Прсз исочкоши лоза време ней пис.в със селяните, . ,, псс.с ня¬
какво си мръсен руски песни и ни хорото преД всички щипвшв вулкани си зс д-вunв и
я караш: До ос зее: къДе Да се Денс оп срам. Елин Пелин, Гераците- Аз просни ас
зиасх събя (и се бяеш опарим а yзилввилв., , Г- ВегСе, Патилата н— едно момчс.
Ае-иба рано посгодвни! / Мор: (е от мъка ди се (вно? / Харамия даш сс (а се еueu — /
младо а зелваи До познае! К. Христов, Нм кръстопът,
ПЕ ЗНАЯ КЪДЕ (ДЕ) ДА СЛОЖА някого, Старая се зонт—к да угодя ши някого.
да му онади внимание като израз нм уважение. почит иля ни голямата мя пилосτ, че
го виждам. Тя много мв o6uеoτ и капо ошабо у тях ас гестн. нв знаме къДя До ме сложат
Още: Нд знан къде (дс) да тури— (турн. дне—)- Нс намирам мното къде (де) да сложа
НЕ ЗНАЯ КЪДЕ (ДЕ) ДА ТУРНА (ТУРЯ) еякеао. Отирая се всякак да угодя ни
някого, да му отиди вшиманяс като израз нм уважение. почит яви ни иочтмaτм ми , радост,
че го виждам- КъДя Нenсевeвe шок- си ДойДе и ЗДравко. Нарасъл. зерои. па папсл —
(а му сс ас неалеДеш, РаДва се Дябо Хобжи. ас вeuβ 6: Да го τyиαβ. Ц- Церноветя·
Нс оτьпea. Сприхав и нuе!cнuчuз еиeβκ беше Хебжняш, понякога щв те посрещне тъй,.
ч: ос знос къДе (а пс шурн, а nеeлсoa! щв те нахока и ще те изпъДи, И- Йовков, Сτмпо-
плашняетЕ neиeнлE. От благоДарност възраДваният Исеше не вαaeme къДя До мв шурн:
Доро мс с сдна пырчова ножа за постило»:. сляД лова с бели навои, Н. Хайтов. Шумни
от и—бър.
Юще: Нс земн къде (де) дм сложи (дяна). Не намяриа мното къде (де) да турна
(турн).
НЕ ЗНАЯ НА 3ЕМЯ<ТД> ЛН ОЪМ. НА НЕБЕ<ТЮ> ЛИ СЪМ, Много съм
щастлив, много сд радвам; много оъм развълнуван от пaлоοτнE прддЕинваняя. А много
са шс. шсхант завнспеици, много са и много бъбрят. Нска. пя щв млъкнеш. щом капо
Цончо слоне (оскал, а Сшонка — Даскалици, Не вαac Станка. но звмя ли с, па небе
лн с. Момиче —.иuèв» ся, Ц. Ц—ртовски, Недоучил,
НЕ ЗНАЯ НА КОЙ БОГ ДА ОЕ МОЛЯ, Днал, Съвсем безпомощен тъм. ням—м
при кого да отиди ем помощ, иолкn-пa. Съвсем съм се объркал овче, всичко »»привлх
а нищо ос помогна, ос зна. вече ош сей боа До се моля.
Ощс: Нд знан е— тоИ светец да се могн-
ПЕ ЗНАЯ НА КОЙ СВЕТЕЦ ДА ОЕ МОЛЯ, Вк. Нс знан ни гой бог да сс моля·
НЕ ЗНАЯ ПИ БЛЕ. Днал. Нищо не мога, нищо не разбирам; пъпен неаед— оъм
в някаква облает.
Ющс: Не анин нш Олях- Днел.
НЕ ЗНАЯ НИ БЛЯХ. Доил, Вд. П— знан ня 6яе-
ПЕ ЗНАЯ ПИ БУКИ, Пъпен нев—дм съм в някаква обг—от.
НЕ ЗНАЯ НИ ДЕЛНИК, ПН ПРАЗНИК и ПЕ ЗНАЯ ДЕЛНИК ЛИ Е. ПРАЗНИК
ЛИ Е. Работя бсз почната. неуморно, еишаия еъм мноио зает с nмбоτи. Щем засъхнеха
тухлите пт еДнния крей, нарсжДахмс зо πuиuмuднo, поръсвахме опаорв плява а толкоз,
693
H: заасхмс Двлоок ля е. признак ли я, Глебахм: само времето (и е хубаво, ба не зали
и слънце До тряс. Кр. Григоров. Отново на училище.
Още: Няма еа мене делник, празник-
ПЕ ЗНАЯ <НИ<ТЮ>> БЪКЕЛ от нещо. Пъч—н шеаеди оъм в някаква облиот-
Бъсел не зное дълaoиcсн, ома харно момчс ся ииДн. И, Йоеаои. Предв-отнЕтът- Изпотиха
зо и му писаха Двойки, вuщomе бъкел не зиав.с оп yиес!.
Още: Пс разбирам <ии<то>> Оък—г,
НЕ ЗНАЯ ЮТДЕ ПИКАЕ КОКОШКА- Днел, Ни:α:дρ. Много оъм глупав, нс-
оиmτ·н, Да пс -лее» ееuβс с какво Дързост nиuсoвe!. зс по-горниле. щв каже: цял
княз Бозоршен, а а: Борис Шем-рои, който ас вeue още отбе лuс»β кокошка! Ив. Вазов,
Нови зсмн,
НЕ ЗНАЯ <ВЩЕ> ДА ОИ ОБЪРША НЮОД- Мачът я глупав. неопитен съм¬
Не знае още До сн обърше нос», » зс големи работа приказва.
Юще: Пс земя <още> да ти обърж— сополите.
НЕ ЗНАЯ <ОЩЕ> ДА ОИ ОБЪРША СОПОЛИТЕ. Ед. Нд зная <още> да сн
обърша нос—,
ПЕ ЗНАЯ СМЕТКА НА ПАРИТЕ ОН, Необобр. П— умся да псстн, разточителен
оъм, пилея паря,
НЕ ЗНАЯ СМЕТКАТА НА ПАРИТЕ ОН. Много оъм Оогит. голям Оогмтмш тъм-
Ти зо такъв го имат тс неги — зс ο.с!сьe арабски βητατα. кашо ония, βèeηeиcмβшοннc,
(ято ое вн»βхo смвшкапа ни парят са? Г. Кмрмогмвои. Къща е колони,
НЕ ЗНАЯ ХЛЯБА НД КАКВО ДЪРВО РАСТЕ, Ирон, Много съм глупав. неопитен,
ПЕ ИДЕ У РЕД, .οοΐ- Нс отива за нищо. нсгодсн е.
ПЕ ИЗЛИЗАМ / НЗПЯЗА ЮТ ХАТЪРА еа ».козе, Днал. Зачитам волята. кея—нш—то
нм някого, нс отказвам дм направн осова. косто той Ески.
Юще: Нд разсипвам / разсипя (не пaииanнм / рaеимnт. нс пaзτуртм / разтуря) хатъра-
Днал, Не отропазам / строп— (се стърже—м / скърша. ед счупвам / счупя. нд пречупвам /
гpeчylпяl. не пр—кърпвам / прекърша, нд чупя, нд тропа, нд търпи) хатъра'
ПЕ ИЗПРАВЯМ / ИЗПРАВЯ КРЪСТ, Непрднъснмто рм0оτт наИ-усилсно, Глебам го.
сак αβαο!! релето с усърДне в своитв τиъο!au. сек сс дъхляп. глава не еДнасп, кръст
те -изправял, а но нашето все ся лееяш. М, Ояяпоиа. Друм се вшс,
ПЕ ИЗПУСКАМ (ИЗИУЩДМ) / ИЗПУСНА ЮТ (ИЗ. ИЗПОД) ОЧИ (ОКО) я
НЕ ИЗПУСКАМ (НЗПУЩДМ) / ИЗПУСНА ЮТ (НЗ. ИЗПОД) ОЧИТЕ ОН, Някого или
нещо. ’· Следя н-пр-тъен—то е иоип-л. ГрозДан забърза, .... но капо то cъвиτ. н»м»ли
крсчсшлс сн, естави го (а зырка пряД нсго и нв го нзпущо.в яз очи. И- Йовков,
Жетварят, СсДнал сега ош ебно поска пейчицс првб сбон -род. пеДпрял лесно па солене
а сврял злака мсжДу бесш: ся блааи, лой, прикрил зсб храстите, , , . Дебнся и нито
за миг ос uзnyщ!иe пт ечи издраното си жсрло!. Д. Калфов, Сок от мaηлмnEШШ-
2- Сг—дя, н-Очюдми-м н-пп—кьенaτо повдд—еядто. лъпдaсEСτо нм някого ипи развитието.
хода на нещо; н—лиEрииaм, носτполEпмм. Гоборо изтръпни, Мейсе U ее я нвnyщ!еc от очн,
оей-впомашвлоо я нОблюДевоше, К. Пстимеов, Без деца, Бoлсе преви дв.с пя, когото
κaвβсшc. че Мирно е още бспе, за ковши ееecс прядв! бе се грижи постоянно и Да ас
Го изпуща оп oеun са, М, М-рч—исти, Тайнствените светлини- — ПоДозритслня ми
св вожбап поя момчета, не мн хuиβезum- — Непразно св -безпокоите — спокойно от¬
говора Б!дuи сфвоДн,. . — Н: го uвnycс»м нзппд око, моите хор» са постоянно по
пснилс им. А- Оπпоοτписои. Сaмоо0рдо-HEТ—- Шефът »яло зс миз ое мс изпускаше ол
oеu и всеки пыл слеДсше и кей бжод пускам перите, Б, Райнов, Дъждовна вeоeп,
Рядко двз опрец: Непустая (изпущим) / изпусна от (шз. изпод) очн (око) я изпускам
(изпущ—м) / изпусна от (из. изпод) ооEτс ои. ’. Преставам дм следя е поглед някого явя
н—що. Десвга злвДах сек е!йсumc лспяш в иедето. но овче за изпуснах от очи.
2. Преставам да надзиравам. контролирам някого или нещо. Хoи!m!. изпуснал съм ол
око хорали си! — ββ.β сс сепнал лой. Д. Гучяжкя. Осло В—лпоЕО-
694
НЕ ИЗРИЧАЙ НАПРАЗНО ИМЕТО ГОСПОДНЕ, Упоτnс0ниa ол нито жсгоеит—
ианаем към нткого, когато той критикува лице т по-голям— власт,
Според оедмата от деоетте божи заповеди е Библията.
Още: Нд споменавай напразно името бодне.
ПЕ ИСКАМ <И> ДА ЗНАЯ- Пиeнвßρ. ’- Някого или за никого. Нянин не, сс
Eнτ—п—суимм от някого ивя от това какво МЕТЛИ яви тинио ще гиде; ше желан , да се
импнмивмм е някого нлн да имам яещо обпо с него, Не 'дввойсота пиoдылж!зuтβ (ю
се „«иuβ“ ош ня-о, какпо му св струваше, а оп лоза му ставаш: някак обнДно.
слп, той мисли зс ося, а ш. не иска и би ао знос. Д- Ангелов, Нм кивот и смърт;
Не сс βοβ.: Йосиф бе се Движи а. посрсД дял Ден — срещите с Дойчино бе станало, и,
зс шурцаш: и нс искаше До ви»в. Гурски nеmeиu одиосляха пп-рябко по поя диви месша,
пън а а: дях» страшни, Д- Т-гди. Глиеоиет— ви чувам- Всякой него сн злсДс. а зс брутош:
не нска и да вeac. Ечиш Пелин. ΓenaцEτд,
2. Нсщо или зс нсщо. Нс обръщам внимание ни яспо, не мс засяга. нс се Eнτenдтуeим.
Шсна п. сало знхиyеκ!, някого ос поглежДа, за нищо е: нска да вeαe. Г- Kaпиοnaвов, Свържи
ос нажата. — Цер.! сн злвбс Ц!иβeβa, » дплярип: — своите кула. Щи стаза по сиuu-
щспа на auиcmeomе, нисой о: иски да зася. От. Змиорчинои, Ивайло.
Още: Малко (много) искам да зная. Пр^в^и^ебр.
НЕ НОКДМ УСТА НАЗАЕМ- Мои— анш-ИЕ да намеря подходящ отговор. земя
какво да отговоря. мога винаги да сд защитя- Н: мс учи какво ди кожа, сак До отгоиеря,
аз успа назаем нс искам.
Ощс: Нд искам оeн· сази—я- Нρеcmиρ:н. Не оиная уста наемем- Длил, Не търон (се
ез—яия) уот— наимем-
ПЕ НОКДМ ЧЕНЕ НАЗАЕМ- Нρеcmoρβи- Моги ВЕшаин дм намеря иол-олтщ отговор.
знам нанао да отговоря, мога зишмия да ое защитя- О, тя е.м» Да иска еβeβ euв!eм,
щс зноя какио до му каже.
Юще: Нс иск—м уста сизаем-
НЕ НСКА НИ ХЛЯБ, ПИ ВОДА, За н—що. кодто моде дм сс пази дълго вр—ме.
Оси да ое полагат гриди за него, — Защо ли купих тези плсн капо ням» да · го шия.
Н»3Η ГО — НС НСС! но хляд, но зо(о.
ПЕКА Е КЪОКА, ЧЕ ДА Е НОВКА. Днал. Употребява се. когато някой мисля.
чс му говорят зм това. ко—то ддпад, а е същност отмва дума ем съзе—м друго н—що,
Ют притаената ем една ден—, нм която мъдът купил от пазара гъска, я като го Еяд—гн децата започнали
ди викат: „Мамо. татс носи гъста“. м тн, тъй като отдавна чмямли мъжът И да И купя нова рием, чула „титс потя
гьона“ и отговорила е горните думи' (И, Гъбьоз, Пословици и иоспоeEЧЯE цериен (по говора въз Видин, Тър¬
ново и др.) — СбНУ. XXV. 1909, о. 35)·
НЕКООЕПА ЛИВАДА- Ирен.. Наивен човск; Оалмми- Оп пето нищо не oе!свuй-
Гей е аесосвоа леосбе.
НЕ КУМУ КРАВАЙ. А КУМИ, Длил, Ирен. Казва сс ши този. който ч—яа да
дондс—т другиму да нде, та да яде и тоИ.
НЕ КЪРША ДУМАТА ПА ДВЕ (.кому, Днал. Вншиин изпълнявам дег—ннето. волята
см някого; никои— шс му отказвам дм непъпян това. ко—то ясна ипи заповядва. Глезеше
го много старнят, Думснс му нс (в: не сърш:.:, Чудомир, Ц-нно.
Ющс: Нд тропа думат— си две, Днал, Нд чупя (сс правя, се окържвам, нд прекърж-
в—я, нл счупвам) думат— си две-
НЕ КЪРША ХАТЪРА eτсемy- Зачитам волята, д-г-НЕ-то на ннтоио, не от¬
казвам да направя онова. ко—то той иени, Нилл шо сем са мн κ!ввaл, че пе вс.ооза
■лн връщали »а noвдρ!зu? И шс си големци кашо смело, Гой ще ал послуша. Голям еевβκ
ни големя хатъра не кърша, От. Чялингиров, Първа ж—рте—- И юзе!ил.m! щв ДойДс слсб
вдлн саат- . . И слушай, βα. Даскал ефенДи: мсне, бе реч:.. нв ми трябват,, Не До
нв сършал хатъра ни юзда.нята. Ди го почакан. Дс нс го рсзлютнм. Д- Типеи,
НгЕнд—н, Посинят ли го, шой хатър не κъρтн: / ябс, посрыбве, пее и луДува., Д- Под-
въремоои, Бай Впади, Зипуй ля ни, Латлфс. хатър» не κъρенх. Не пвзло се посолих.
695
a пн Дума нв рскох!. .. Сега без помещ кис ще се живее — заплака· ш. с■ злос, П. Ався-
οинлnоим. Има едно щ—отис-
Юще: Не троим (не чупн. сс строжаи-а, нд стърже—м. сд очупв—м,. сл пречупвам,
се прекърше-м) хатъра, Нс разсипвам (пл naзвaчтя. не -р—иτуптм) хатъра, Диол. Нс излиза®
от хитър—, Днол.
ПЕ ЛИЖА ТЮЗА. ДЕТО (КОЕГО) ОЪМ ПЛЮЛ. Пс се откмевмм,- нс —л, отмятам.,
от това, косто съм низал или оОсщач- — Иcо»и ли сн eeκл!и!цн.mш, Дянко? — ...
— Бoemo съм плюл, еямс (о -о ложе — сретсо отвърна мъжът. П. К-рмлидза, Неуво-
ЗЕМЕНТ,
Още: Нд блик— този. дсто (ко—то) еъм плюя, Дето - плюн нд се обръщам дм ио гидии
Какаото плюя нс <го> гика-
НЕ ЛЪЖ> ЦАРСКАТА ЗЕМЯ- Днал. Казва ос някому. който. и—ято е клекнал.,,
го дръпнат я тоИ падне са земята.
ПЕ МЕ БИВА В ГАЙДА ДА ДУХНА, Много оъм нeтноиое—я. ехемнат. ндсръчен.
НЕ МЕ ДЪРЖАТ КРАКАТА. бъвс—м оъм отмалял, отпаднал. много- мя- е зле ни
нямам нит—явя силя, Солите му оп (ви нс Два го ecmyJиеua.,, Би»κ!mu му не· го 6ъы>жехс
вече, Ечиш ИспЕС, Гераците, Как му се искаш: и но него (а -родов оръжието и би
нръзня рсбом с млсбопе Да св бори зс сводоДошо но отвчестиети. ала нв то Държаха,
всче срасатс. Д, Пинков, За и—мнта Оъчи-рони-
Юще: Не мс държат нозете. Нд мои— да ос държа нм краката тя· Едва ое държа на
кnмкиτa сн·
НЕ МЕ ДЪРЖАТ НОЗЕТЕ, Съвсем оъм отмалял, отпаднал. много мя е зле и.
нямам нит—нея онгш,
Юще: Нд ас лъnдиτ краката, Нс мога дм се държа нм нозете си· Едва се дърда на
позете тя·
НЕ МЕ Е ГРИЖА- Нρcнeеи. ’. Зо някого. Никак шс сс яштсрстувмм от някого
Ечи от това какво той мисля нлн каяво щ— гиде; шс делия да се занимавам о етяoг1a
явя дм имам нещо о0по е него- Хич нс м: е грижа, чв мн св еъидцт,
2. Обикн. зс нещо. Пс обръщам внимание. не мд затяга- Не мв в грижа дсли м: обичан»
оля нв.
Ющл: Милко (мното) мс е грижа.
НЕ МЕ ЛОВИ КАЛЕМА· Н- подпека дм Оъда включен в някакъв списък,, нд тъм
впитан никъде, — Бакен ли тс е B!Л!С!f — Мснс не мс ловя колем». минал съм 60-тв
гоДини, ■
Ющс: Не мд хваща , калема,
НЕ МЕ ПОВИ КАНТАРА, Много оъм тежък, д-О-г. голям- Б!нτ!иъm не лови го?
Помнслсше! / В ечат свои ты! е пой голям! К. Хриетое. Иоопедня пожаря,
НЕ МЕЛЯ БРАШНО с някого [НЕ МЕЛИМ БРАШНО], Не се иогмдл—м. шс се сио—
и-рям т някого (яе се иогижлимс, не те οговиртмс). Там, в пози проклело· общине сс
вях» в!виβлo хора. които анксс ас зе обичаха. . . С никеао оп лях Гергин не мелеше·
биo.нo. К. Капче], Живите помнят- — ХайДе, ибвай, че мояп хyд»ввa а бий Дамо нещо
не мвл.ш брашно. Ем- Масов. Ден сд рмддм-
По-рядоо бсз отроц.·, Мдгн брашно с някого. Хороша спореха с нсго, сърДеха сс, пой
им обясняваше. лoнτсегo гн ншонкваш:, но, одщо взвпе. зсичкн (омираха. че не е- мсогоо·
строг и че с нсго щя се мели брашно. Г. К-рмепазоа. Обикновени хора,
От пословицата Два остри камъни Onмжηо е— мелят,
НЕ МЕНЯВАМ ЧИСТО ЖИТО ЗА РЪЖ. Днал. Употребява се. когато' , ш·' дават"
мома от ио·лобъп род еа ерген от по-допся род.
ПЕ МЕ ПОБИРА / ПОБЕРЕ КЪЩАТА. Тношо ми Д. не мя е достатъчно жнроно,.
обшия. иа Eгпmτс. лудориЕте ми, Д:a!ma дяхс л!U!βн. и когато играеха, същата нв го
nиßuρumc, · Бuκъβmo е буя». не щв зо подвре къщапа. киши почне ди пил-ис,
6%
HE ME СВЪРТА HA ЕДНО МЯСТО- 1. Нипятвам тилно· безпокойство, , вълнувам ол
от нeпо и чувствувам н—оОходямост да ое движа. да излязи- Гази »овяна развя спокойст¬
вието на Г:иг!Η. ,, И все пик не го езъρτшmβ ао яДно мято. Новиасша не изли-
3!еe оп главата му. К. Калч—а, Живите помснт, Трябваше бе πoеuзu. а нс ао cзъин!.e на
вдно място. Мнслв.с за Басил- М, ГруОспляева, През иглено ухо, Нв знсм зещо. гсщо—
мс потиска и не ме' свърни но сДно място. Ем. Станев. Ними Kонлanдβ- И понеже ос
ао свърташе ни еДно място, лой лвлeзe а ся в!nъτu бързи съм клуд» но партляпа.
Г. Кириолавов. Обикновени хора,
2. С яeοиокося нрав съм и чувствувам нужда от н—прекъен—то движение, промяна, ше
мога да те задържи ни едно място шля нм слси и сьпи работа, Крум нв бсше някой
ρuвзeйnριaх. луба злака, нс бешс ет ония, (сто ос го свърши на е(но място. Г. Кара*
ел—вое, Па страд—, Не балл сн Върбан nиuлне! Ввлсе, Нв зе свърши ни я(но място.
Д. MиnоeисяE. Дожпо е апeмс,
Юще: Нс ме сдържа (сл сс свъртам) ем едно място.
ПЕ МЕ СДЪРЖА ПА ЕДНО МЯОТЮ. 1. Изпитвам тилно безпокойство, вълнувам:
сс от нещо и чувствувам неоОходимост да сс денка, Нвзе не го сдържаше еа ебао-
мясти. Гой прати (и му докереш коня... , кичи ся и влебе ди зиди оyлβн!m! низа.
Ечиш Пешия, Земя, Миро. извсДнъж св промени — не я сДържашс на ядно м.спо. Из-
uuв!ев. βuuз!еc. н!вβжè!еβ св да oлиuзя посллопешо еeρτu. К- П-тнанов. Омайно биле,
Неноа го не сдържише на вдно място. Гий бс сД неспокоен а малко иъздуДен- И щем
превали слънцето, вocτяз» ся — тоя пыл някак пи-грижливо ет Други пыл, Т, Г- ВлмИтов, .
Дядовата Сnмаоов— унука,
2. О шсοиокосш нрав съм н чувствувам нукди от яeπплнъениτо движение, промяна; не
мога да ос задържа на едно мното яли ни ·лси я същи пaбоτa. Споя той през ссенто,
nиβκuиu и зимата, ни кашо ся вaπиoлeτu. цъфни ситнял быколсц и почна (а му развява
перчема 6βлoмoиeaън, взе (а го нс сДържи ои вдно място, Чудомир, Бвммът на стирсИ-
ШЕНШТС,
Ющс: Нд мд свърта (се се сдържам) е— едно мното,
НЕ МЕСТЯ КРАК зо някого. ОЪвеем нищо не правя зм някого, ем ядтово добро,
в негова полза- Всичко о»в»х»: „Ние зо Искреза само гласувамс. за брузнзо крак не · мсспим.
Щв обем До са глеДамс роботат“, Ии. Вазов, Негров я Райна,
ПЕ МЕ СЪРБИ ТАМ, ДЕТО МЕ ЧЕШЕШ- Зиним-виш- мс с неща. конто еъаеем-
се ме Ент—рдсун—т а момента- Нс м: вoоoчoй. ослики мв. не мв· сърби тим. Дсто мс еβтβш.
Юще: Де ме еπпбm. де ме чешеш. Чешеш ме там. дсто не мд тъпбE'
НЕ МЕ ХВАЩА КАЛЕМА- Ед, Не ме повя калема- Аз всчс сым· ои · възраст и нс
м: лози солем» за β^^ο.
НЕ МЕ ХВАЩА МЯСТО· Пс ое - опирам, нд ое зиοτотаaм на едно· място. , чувствувам-
необходимост дм ое движа, да излизам (обикн, иорaлE безпокойство. тревога)- Нв мн :
мсне сега шелкова (п рабоТс, място нс мв хваща овсч от нетърпение, амс св трядиа
ди св рабптн. пък и позвке хлев щв : нужен пия -о(шно. пяло чакаме госта. Д- Тмлев,
Прдопавеките камОмеш,
Юще: Нд ме 'хваща седна, Досл, Нд хващам мното.
НЕ МЕ ХВАЩА ОЕДКА- Диел, Пс се спирам. не се еаотоязам ши едно място, чувст¬
вувам необходнмоет да се дзнд—. да излизам (обикн, иормлE бдипотоИство, тревога),
Опоакти разбрах. чв още нв са (oтлu. свдки ос ме хваща и мн ся иска· из · сома ба отиди
да зя извикам.
Още: Не ме химпи мното.
НЕ МИ БИЕ БРАДВАТА ПА ЕДНО МЯОТЮ- Днал, Непостоянен,. шепоепсдоватег—н-
•ъм в постъпките ош яли в мнението тя; ше устоявам на дад-нит— дума..
Юще: Нд мя тече (удря) брадвата е— едно място. Днал, Не ми ОИе топора (чука),
ни едно мното, Дисл.
ПЕ МИ БИЕ ТОПОРА ПА ЕДНО МЯОТЮ- Днел, Вк. Нд мя- Оне- брмлβaτи нм едно
мното, Нс еего нв можс Да се вярва, че не му боя moπеи! на вдно място.
697
ПЕ МН БИЕ ЧУКА НД ЕДНО МЯОТЮ- Вд. Нс мн 6яе Ор-ди-та на едно мяето-
Н» майки шо не й бос е-с! ни вдно място. Утре може ди се отметне ет нива. което
е казало,
НЕ МИ ВИДН КЮБИЛКАТА на (зс) някъДе, Доил, Не мя се отива някъде,
Не му зидн нобилсало нататък.
Юще: Слнп— (кьорави) мя е коО1ЕШкита. Доал.
ПЕ МИ ВЛИЗА Е ДЖОБА- Нρcοвбρ. Никак яе мс затяга. яе мс Eнτдnдοуви-
Юшe: Не мн впие— в к—синтм- Нρcнβдρ. Много (какво) мя влиза в джоба- Нρ:οcди.
НЕ МН ВЛН3А В КЕСИЯТА- Нρcοcдρ. Нинат не мд затяга. яд мд яштдрдоуеа·
Юще: Не мя егизи а ддоО—- Ниβοβ6и. Мноио (какво) мя впие— а кесията Ниβнcби-
НЕ МИ ВЛИЗА В РАБОТА« ТА я ВЛИЗА ЛН МИ В РАБОТАТА· Нс делия
дм се намесвам е н—що. шс ое Eнτ-neοувaм от нещо. което яе ме зaοтги- Техните пр^е^-
(умко — на. били лаково, а оная веи-какзо си рсклс — мве мн не влизаш в радона, ти
не вих и Дали ухо на швхаише разговори, Т. Г, Впайкоз, Лепя Г—ни, По. влязла у сведница-
та заеДно със свекърво сн. а Бра.еароз Дошъл късно зβеcиτu. Най-сетне влuз»еe лн в радетели
нс B!иe»иcсu зcuеκo лико? Нске Нея Глсyевв! отива събено си иска- Д, Тап—и. Пр—сп—н·
онитс камбани, — Ги не е До разправя еoзeκ,.. Ако взема До разправим.... ама нв ми
влиза в радвшс, Обичам да си мьлеo. Станало що стенело. Д- Ндмнроз, Възелът, Меж: би
ги в.х» иоД.лн но осввтвеня лиoвoиβц с Ирона и изпитваха и!вeρ!вeeeuβ- Не това не
нм влuз!еβ в роботите и ниτев!ев До ао преглътнат. Д- Димов. Тютюн- Христо по-
попа: „От кокво си η^ο пора?“ Гн иmαизеин: „От жили и зслечуок“. Аз замълчах,
в!щеnи не мн влuв!ев в рсдото Да се меся- А останала я зесвх. От- Марков. Дълбоки
Onмили. — Сτoиu сметки има с нашия сян пашата, зноя из — проДължаваше Иси,
макар шева.. някому да ос влизаш: в радоне, Е. Мутафчиев—. Летопис нм смутното вр—ме,
Юще: Мноио (какво) ми евизи <мене> в рабоот<та>. Що мя впием а р—Оот—тм- Днал.
ПЕ МИ ВЛИЗА Е СМЕТКИТЕ, ’. Нд мд интересува. нд ме засяга- Казакът вн»βme,
че Елпвзвт имаше някакъв -еeeлс в ПловДив, прахосник а хаймани ,, Чувал ββ.β До πиш-
казвап. че бащи му н!лρuзнo си харчел пuиumβ. ни това нв му uлuз!еβ в сметките.
Г- КираолмЕоз. Оегеин неторнн,
2, Със следз. uзи. сыс съюз да. Нямам намерени·, не зъзнaмспязaм да направя нещо,
Н: βuuзuеe в сметките мн -До ао каня нш госта, но щем иска (а мс инДо, нес» зопивябо. ·
— Обабиха ся по шелсфоаа. че нв викаш. — Виж лова нс мн влизаше в смвшкнпе-
НЕ МИ ГИ ПРОДАВАЙ ТИЯ (ГЕЗИ) н НД КОГО (КОМУ) ГН ПРОДАВАШ < ТИ>
ТИЯ (ТЕЗН). Пиeнeбρ. Нд се оиmτвaИ да ме въжеж и а—Опуддмамж, менс не модеж да из¬
лъжеш. не ти вярвам, ПоДвежДаш злостни и Дpиyг>aριк,..., че си лвжал в зсшвора капо по¬
литическо. , , Бемy гн пробиваш mu.f Е. Н-шкоз. Настъпление, Спря ле се пък някой
(а се cлиuκ!жβ с него — ... — Бел: тиса ще uвсρuβн око ба го uвглeбa. наше че с
пезлвб бе го изпилее, — Кому го пробиви. пи швзиО ... кого ще поДиграваш?.. ,
П- Ю. Тодоров, Идилия, Нв мн за проДавай пи ни., чв си ле лηκ!нuлц, по сам си οτη.μ
Още: Другиму ги продавай тия (тсзи). Нρcecдρ.
ПЕ МИ <ГВ> ПОВИ ЮКО<ТО>. Пе оло0nнзaм ннгого ипи нещо. струва ми
те н-ло0ъп. поп явя го смятам ем нсοEиупeн. на коИто яд можд да ое разчита, В cыиacmo
ос шСш: се в!ρηeн нceезβинβ съм по. еoзeс, .. — Аз олбовно исках До пи кожа,
чс не мн ао леко около, им» нш, ос: а: смсвх — сиза мема. Г. Бевсе, Патилата на едно
момчс, — Говоря ся. че мпсспесцып щ.л Да οηβ^η пос войне на султана. Нв мл лови око
шея робот», П. <τотсоЕ. Бенковскя. Нему еще изпърво му не ловвшв около ноя мыж, ■
zz ссга пък, око вeue нова е-eo, — а ной сД ще го зеие — още nиeβеβ трябва До му в омразсн,
Т. Г. ВлаИнов, Псгн Гдна.
Юще: Не мн <го> хваща окоСто^
ПЕ МИ ГОРИ РОГОЖЕНАТД, Доел, Нд мс засяга, не од оτнaСт до менд. не мд
-е грижа-
ПЕ МИ <ГВ> ХВАЩА ВКО<ТВ>. Вд, Нд мн <го> говн око<то>. В лево
врсмс отсреща nиucτъπτшc (искал Стефин. Гой лихи просяДн» (о него, глебе го няколко
•98
млеули и и:е:: — Нв ми харесваш, бсше! ... — Не ми харесваш. висим. От няколко
■десни тв глсбам — хич не мн т: хваща около. Кажа ми кокво п боло? А- Н-миров,
Бnиτт. — Туй.,, Думам.., Апестол не сл глеДа радетели, — изговори то! с усолов, ,.
— Хич, -. Хич мн ао ос хваща окото .. Щс загубим,,, ОшнДоха париците мн! Д- Пс·
миров. Братя, Училището сс я uзnηи!3β!uouη. па и ч^]^1^1^1^1ло трядеа да св лиеneгeы, ало
свз!.нпто нс мн ао хваща око. .. нв отлеем: ои Добро. - , Хр, Максимов. Е тело. За¬
бравени рсалнетЕ,
НЕ МН ДДВА СЪРЦЕ. Одисн, със слсдв. uзи, сыс съюз да, Не мога да ся позволя
дм извърша н—що. змπоτо мя е дал, съвестно ми л. Човек ас бсше увивал и никого нв
е мислил До удноо. Нв му е Давало cъиac и рыси До Дозая срсщу еoзβκ!. макар до св в
случвало няколко пыла, Д- Тап-в. Гласовете вя чувам, — Г-й дърво. кипарисът, защо зо
не отсечеш? ... — Сырцы нс ми Дова, Пособи го някого писийноло, гτyρс!Т!. какпо коз-
оо., Е- Мутафчиева, Летопис са смутното време. — За меня бцрем се върни, напълни
(у.ота мл еа βη^ο гобноя,.. Нонка нс й дадв сърцс (о го вырос празен. слона !
мило за нвгп и уклончиво каза: Щв сн помнел.- лале, Из. Петров. Нопкшната люОов.
СлвД това като чс ся нρβе-nн нещо у Роля, Но му (000.4 еъиaβ до ся ошеДумва а до хитрува
преД елиритв но кръчмата. нит пък до се .сгузо е мемaune по α^β^α а хора.
П- Ю. Тодоров. Ют прозореца,
НЕ МИ ДОСТИГА ЕДНАТА ДЪСКА. Безум—н. луд, ненормален съм,
Още: Липова ми (се мя отии—) едната дъска. Ексик ми е едната дъска в главата
НЕ МИ ДОСТИГА ЕДНАТА СЪБОТА- Дисл. Безумен, луд. ненормален тъм,
Юще: Липов— ми (—кеша ми е) едната съботи. Дишл.
НЕ МИ ДЪРЖАТ КОКАЛИТЕ, Нямам енчи, съвсем оъм отпаднал. Неистини той
е: можеше ди радона овче, че бсше му чуонсло ееевмбысвл и двввтота гоДонсо. ,,
А нс му бържяха овче соколите, соли нв му Дослнзсхо овче, Г, Kanaсnмβоβ. Неверникът
Тома.
НЕ МН Е ПИ ЮТ КЛИП. ПИ ЮТ КЕНАР. Днел, Нямам шштинво отношение към
нeπо или някого. не мс затяга, не мс Eшτспссуаи.
НЕ МИ Е ОРАЛ И КОПАЛ НА НИВАТА. Днел, Нд оъм имдъгден нищо на някого.
не го зсмн-
НЕ МИ Е ПО ГАЙДАТА. Нс е по волята ми. яд е споплл желани—то мя, — Зо
председателя нв вежеш Дооозюнелелве. , - Ρβеuu е (и мс махне- — Зещо? — Нв съм
му. зиДа ся, по зайДоло, П- ХаИтов, По земята.
Още: Нс ми иде е— гайдата- Днал,
НЕ МИ Е ПЯЛ ПОП ПА ГЛАВАТА. Длсu- Пс съм а·яо—я в черква, яе съм женен,
ПЕ МН Е ЧИСТА БОЯТА- Диал. 3- кеша — водя неморален кивот, развратна съм,
Юще: Нс ми е чиста помията, Днел,
ПЕ МИ Е ЧНОТА ВЪЛНАТА. Длил, Вд. Не мн е чист вотът—,
НЕ МИ Е ЧНОТА ПОМИЯТА. Днел, Ек, Не ми е чист— боята,
НЕ МН Е ЧНОТА РАБОТАТА- Имам някаква вина. извършил оъм нещо нечестно.
сeиооτ·но. Асо М!eеo nиoд!3!тe своя житп. овсе со го проДшии, Не βcuеκц κoonβиuлиρo
още не вях» получили овине. а на М!eее знача не му в еucлu роботита- Кр- Григоров.
Нглшосзо. — Много си спало, Иванке! Нв по в съвсем число радетеле, тоешенца шр.бва
Да си омело нощес, От- Марков, Дълбоки бразди, Те а ол по-попреД поДозираха, чс ребошашо
но Дв.еа нс е еucлс, но особено смсшка никой ее сяДа.: До проза, Ех- забягнал е пет силя
свам — золями рсдошо, Г. KипaсnaЕОЕ. Оеяони неторнн, Жсно — еuмoеκo срсД полеспО...
Грядка дс не й в чиста работило, Елин Пелин. Щъркови гнезд—'
НЕ МН Е ЧИСТ ВОСЪКА, Дисл. Им—а яткинзи вяна, извършил оъм нещо не-
осοτно, шсиооτсяо. — Как ^^0. ти. Дело лук им- лτ!цuf ... — Кажи гн. — Най-
пърио · зассзеапотв- . . А те се знаял спа се, После: и па бой Б!мβο обущаря нв му
699
е чист восъкът, и на Слидчо Селимое. .. Вс: со сторя спмуе.зо- К. Kanоeв. ЖИвите помнят.
— Я глебой пл — подорыцн. Чя зощо? ... Нв ще бе е еuеm восъкът ни лея κиъе.мuиuн..
Доевши се окелийсснят еачилоик. Сигурно ще ее Домъкне за ».коя услуга. .Г, К-раопаиоЕ.
ЮОикноа—нш хори,
Ющс: Нс ми е чисто брашното- Длил. Нд мя е чиста вълната. Днал,
НЕ МИ Е ЧНОТ ЗАДНИКА- Груде. Имам шткмявм анна. извършил еъм нещо
ясосατно. непочтено, виновен оъм ем нещо.
Юще: Мръсен ми е задник—. Грубо,
ПЕ МИ Е ЧИСТ КОСЪМА, Имам шниинва вием. заметен съм в нещо нечестно,
ядиочτeяо- В еucлилo но mue беп-лацои имаше и Див спора бсбuеκu. пт Мяркове, българки,,
така също Дспушинно- соени κ»ввuх!. че си изпратени уж он сопит съселяни; ни ол
содслвенашня им Дума е: забележи, че пяхен.п косым ас в чист .. С еДне рсч, тис
изпълняваха ролята нш шпионка, Зах, Стоянов. Запитки по българските въстания- Ол-
зоворът но Симоне Алв!иa още noзeеc усоли съмнението му — не му е еuеτ косъмът.
Гр. Угаров, По следите на ‘—точеники, Аз еъм сигурен. че косъмът нш низш Слаковски
ос е чист. - Можс До ос е ибоал е зойоицитв сн пук, но при разпаше но в»Дъижuοцmβ и
при разстрели е взел участас. Е, Н-шкое, Настъпление- При влизоасто но непознатия пряДсе-
дствлят и бий Гочо се спиглебахш. Бей Гочо пипоедигни вежди. косно oзнuч!euтc: „тс му е
част косъмъл!“ Ем. РоОоз. Страшно сего,
НЕ МИ Е ЧНОТЮ БРАШНОТО, Доол- Ек, Не мя е чист восъка,
ПЕ МИ ИДЕ НА ГАЙДАТА- Днел, Не — по волята мя, не е според жела¬
нието МЯ-
Юще: Нд ан е по гайдата- Диол.
ПЕ МН ИДЕ НА КАЛЪПА, Доил. Не е по вопят— ми. ше е спор—д желанието мя,
НЕ МИ ИЗЛИЗА / ИЗЛЕЗЕ ДУМА <>3 (ЮТ) УСТАТА >. ’· Нд проговарям.
не наивам нищо, пазя тайна- Чичо Ссме си е наш еизcκ. от него бум» нямо (а излез:.
Д, Ангелов. Па кивот и смърт,
2. Само неси, зад, Мълчи, ше говоря. нищо не продумаим, Гой е еДно затворен еoзβκ,
нв му излаза бума из услано,
Нo·ияeκo бсз отроц.: Нечие- мн / излезе ми думи из устати. Неволно низимм я—по,
ноето е трябвало да пазя в таИна. Само око по излсзс бума от успатс. мисли му!
ПЕ МИ НЗПНЗА ЮТ АКЪЛА- Вд. П— ми излиза от уми. Щв »опренвм преДо съм¬
ване B!cmшβ!Т!. Тим войкоцотв си наплашено и объркани а няма (и се сыпротивявол,, ,
— Ех. пея застава! Ол първия (en ощс не мн излязе оп окъле, С пея трябваше До почнем.
П. Здравков. Незабравимо детство,
ПЕ МИ ИЗЛИЗА ЮТ ГЛАВАТА, Ек, Не ми излиза от ума, Ол алсксшс му нс
лвлнвoх! послсДнанс неприятни низини, К, Калчев. Живите помнят, Стремях ся ... До ас
мисля зс cochcto в Дирскциято, но какво Да правя, козило лози сцена не мн лзuuв!ев
оп глаоатш. Ем. М-ноз. Мосто първо лнто. Образът ни младонс неволнице Бβнaκв от
n!mшρcκuτ стан кой вeсc защо ос излизаше ол глсвапи му. Сmиyзo.c му ся, че тя е живо
и макар робкая ос нойона Гeмни. също а: зе е заврсеоли. Ст, Змгоnчияоа. Ивайло,
НЕ МИ ИЗЛИЗА ОТ УМА- -Непрекъснато мисля за някого или еа нещо. но—то
силно ме е развълнувало. не мога да го зaбпaЕЯ- — Дябе Щилянс. спомняш лн си
момчето? ... — Ама m-й. Дсто зо заспр:л.хс пи nигиβmκo. ,. — Бс: зс нвгр си мисля,
сине — ... — Хич нв мн излаза от ума. И, Ведяноз. Звездите над нит. оНпогово нв!-
аопя еeиню oеu е дълги мазло..,. нейната тынка снага не излязеха он умс му- Ив-
Петроз. Нонтинат— любое, НапоелсДык сбои нсщо нв цзлuвuеβ оп ума му: онази еβинoеκo
момиче с еβиβcнюя .ол, И- Йовков, Чифликът край границата. Ол уми му нв uзлuз!mв
снищният сын, Бе.е сънувал, че уви козела, уви го с вбок изстрел, Ем. Станев. Козелът,
Много чумави uuдτ отпосле Пыркин. » все този. първият, нс му лвлuвaеe яз умс,
Е, Мутафчиев—. Летопис на смутното ар—м—, Пе е(но врем: чух сак кучето изскоча
вилни и резврвх, че пъДарят го е светнал е някой камък пи глииато. ,. Нс озлиз!.в
ош ума мн този еoзeκ. нв заглъхва.: κ-чe.κuτm лай. К. Kaло-и, При извора на дивота-
Ющд: Не мя излиза от акъла (гпавитм)-
70Ô
НЕ МН КЛАЕДИ НОЖИ БОДИ, Доел. Пе мс обидлиИ. не ме оскърОнимИ дълбоко,
НЕ МН ЛЯГА ПО КОРЕМА. Нс мн хир—еим. не ио обичам, яе мн с- нраан,
Помня, чв еДни жсна бы.: извязал» един Ден от мъжо сн и вях» я Довели при 6аща ми
■да я сы(н и до я κ»нд!иeuеa До ев зыинβ. — Що пспсеи мыжа еа, М!иu? — Не мл лязс
по корсмо (ш. в, нв мл в по сырце), Баща мл св ρ!вcм.- На- Вазов, Поетичдст— 6яо·
ирафня-
НЕ МИ МНГА (МИГВД / МИГНЕ) ОКОТО, ’. От (првд) ныщо, от някого шла
семосш. Нд ое страхувам, яс се Оон ягя ше се уплажемм от нещо. от някого, Димитър
е храбър еoзβκ. двзешрешен, около му не мазе преД нищо; беше но времето в Вървили
лвзл., От, Анч—а. За свободата, Слрез човек, вя казвам — осоли му ол нищо не мигаше,
Рояло закриляше и ни бебеят нимoгomβ. Г, Кираслазоз. Кавалът ил—оe, — Пък и ЮрДесъл
я еДна бсля, сасвото няма Друга в чвтапа .. . Около му преД нищо о: мог», И, Ве-
диноа, Напита тяга- Нв ме -леДой полково малък — хич не мн миза около ит лед:.
От. чЕяиниярои. Хг-6 наш яатущниИ. Ели е при поробело, око искаш, хич около ма
а.ма да мигне! Аз ще те убия е πиβвρeeue. в!ив!ρuн е в!ив!иuн! Са, Минков. Рмзгаия в ти·
р-в-жов- кожи,
2. Никак ше се вълнувам, никак не ое обезпокоявам- Онзи Ден Докараха тβеmuм!. с(иеият
даже - очаква смъртно присъДо, но не му маза около. К- Kaчоeв. Живите помнят- Много
хоДопе по свени. Ошкисксхт ош Дом и от еeиκз!. ГДешо ви соаре нощна — том вя я
Домът, Окото зи не мозва. Е, Геноиск—. Седем иодинн- Осоли им нс мага, чс може До
ао нзпъдяш нu!-noвoиeo.
3. Пе се вълнувам, тревожа иля - яе ол nмзτnсзожзмм от нещо, което извършвам, — От
мoκβ(oнβa няма кой (и пе епоси, Има лука безработни срамни. Дсли зс чувал
бр».нп човека ще nиβлиβπю и около му и.м» ба мога:, П, Хайтов. Атия разкази,
Щв повлиява, разбира се, за Делби. еямс Да му мизис окоти До измама собственото сн
дете, зс До зстуля няко. дупка в обърсапот си работа, Ем- ОТашев, Иван Kошлир-β.
Нomyρлшв на нехаяло, собственно на чвлирнхнлябео овче слабо, еа кросеш н!тuииκи и
със замих. Β^ΜΜαο.! „терзая" нс е мерил шаяка е uитцн. а с ласла и осоли му
не е могвало, че отивали само за дынцвло бссенино лиспа πoзcеβ, Н- ХмИтов. Шумни
от габър- Около ти не маза, като мс лъжвш, · Нв му млзеа около, когато зо повила
на ввмлшa.
Юще: Не ан трепка (трепва / трепне) окото.
НЕ МИНАВАМ / МИНА ПРИКАЗКАТА на еясеае. Винаги изпълнявам ж—пмнндто,
золят— е— някого. някои— не му отнаевам да изпълня този. което нет—, Одичал ао
вcoесu. точат го. Приказното му никой не манаво, Думаш» му на Две не nиuuн. Г- Км-
naсnмвоβ, Б—з гроб,
НЕ МИ ПАДА ГЪРБА НА ЗЕМЯТА- Никога не ипEенмЕMм. че нс оъм прив. че оъм по¬
стъпел зле иля съм тир-шнл,
Ющс: Нс падам / падна по (па) гърр<а> <еЕ>.
ПЕ МИ ПЕЕ ПЕТЕЛЪТ. Самосш, и пряД ^ο) някого нлн някъДе, Нямам влиннЕд.
aβτоnEТ·τ. не ме спуж—т. Кмвтът отиДе пи Дяволеше. Трифон св син, мълча. не се noκuнβ!
мнего-меозо прсД хорали, Нв му псе веч: пвшслыл. свърши неговото, И. Велков. СтъпО—
до небето. Симо Манко Станчева е пи-опчорсно. пО се бърка в политнсата, ами тя по¬
вече около жснашс ся повърти, пра мъжетв па нся ас й псе петелът. Г. К—раолавоз, Обик¬
новени хори. Все съзаклятничим, вее сме неДоволно, Залъгвам сс, Само пра Снмвоа не но
пееш: пвшвлън. не ни Довешв врсмс (и ρ»вnu.вм мсч, М, Смнпозм. Друм се вше, С мом¬
ците се ГрозДа αaдцгиuuu, облог боя и чести 0060000, Само преД Гсрчо й петеле »c пее.
Ечиш И—ГЕН. Пижо н Пендо,
Не-ияeсе без ошрнцл. Псл мя петелът. — За Борнео, ссШ^... Чс ни Борис пяс ля му ощс
петелът тим дс? Чя кой го бръсне например за нсщо? К. Кишчез. Семейството на тъка-
оEτ—. И Донато има дребно слопано. конно вярват, че зея можс (и сс върня старото
времс. дпшозшва но еДно Бoиoзβuиз. на яДно Цанков ваната ще им пес пслслыл. Г, Георгиев.
Червен нaпол-н ямл-нлaп-
НЕ МИ ПРОДАВАЙ КРАСТАВИЦИ я КОМУ ПРОДАВАШ! < ТИЯ > (<ЕПЕНИ>)
КРАСТАВИЦИ, Не ое опитвай да ме лъжеш и заблуждаваш, мене яе можеш да язвъдеж-
— Та но пътуваш за Добрич? — Да. — Бемy за nиoe!3!m лая κρoеτaзнaц. гоепоДонс?
Ив- В—иоа, Утро в Банки. — Кск? Гн са нзвроДял οο^'^κατβ Дупки но плеонаста а са воДял
7©’
бърлогите на мвчкитс,,, Браво. Дончо. не проДевой нш ДяДо ею пипс ораспсеоцл-
Из- Вазов. Негров и Райни- — Аз съм бал еβcτнa реч. а чссшла с за мвае н!й-cсьлu
от квачки. — По всичко св ваДи, че ома. еβcτ! . .. Кому тн. мой бройни, проДови. шнτ
вeлeнu крастизоцн? Л. KиnиЕСлоа, Хр, Ботев. Зн—еж чя ти- ноя тм—?
Пе-ряДсо дез onиuцu Продавам краставици ».кому, — Ди мс прощаввсш... но нов·
κρ»cmсвoαн пробази! зо ас 6.èo поп ατοκ^, Нс Ив»нес нсДе! сазе», Нз. Визов, Чичовци.
НЕ МН ПРОДАВАЙ ПЕЧЕНИ КИСЕЛИЦИ, Дuau. Нд се опятв—И да мс въдеж··
я иaбвудлaзaш. не модеш да мс нипъддж.
НЕ МИ СЕДИ ЕЗИКА ЗАД ЗЪБИТЕ, Нд мъчч— я тизиам шсπо. ноето нд трябва;,
тзнаЗЕам нещо, Меже ба мαевнe! дяхс овче чуло от ДяДо Яком — ни ДяДо Яком езикът
не слое.: зад зыбоше! — зс бβгылaoτβ он m!muиcκня плен, Ст, Зaгорошнои. НвмИяо.
НЕ МН СЕ ЗАПИРА ЕЗНКА- Еж, Не яя спшр— езика. СтНаа со nиuс!взuл. нв та
св запора езика от Дос ешеш,
НЕ МИ СЕ НАЙДЕ ПЮЩУКД. Днал, Нзчеенах. нзиуОнх се. не се есас къде съм.
Още: Няма мн пощут—- Днел.
НЕ МИ СЕЧЕ БРАДВАТА НА ЕДНО МЯОТЮ, Дасл, Непостоянен. н—иосв-лоим-
тевес оъм е постъпките ся или е мнението тя; ше устоявам са дадената дума- На ивам
не може много Да му се вярва, Дивс сеже е(но, утре Друго, Нв- му ссч: брсевсте но
еДно място .
Юще: Нд ми бил OпaлЕaτ— (топора. чуки) с— едно мното- Днал. Нд мн удрн брадват—
п— едно мното- Дасл,
НЕ МИ ОПИРА ЕЗИКА. Мноио говоря. говна бъбривец тъм. По цял (со ас ù
спори езика. еoзeс му се ееДува главете ош nρuо!волmв ù,
Юще: Нд ми ол запира езика.
НЕ МИ СТАВА НН <ПЮ-> ТОПЛО, НИ <П>-> СТУДЕНО [НЕ ЩЕ МН СТАНЕ
НИ ПО-ТОПЛО, НИ ПО-СТУДЕНО], Самосш. и ет нещо, Положението мн никак не
ол променя от събитията. които стават, от това, че нтноИ. нещо съществува или яд,
Какво лн сн Думаше пик вия: нека се грижел царств и болярите, нам но по-топло.
ан по-вл-бвав не щв вшоне, Ех. (и мпжвхлв До инДоня как uг!ияαцume робе ровят и зи
вобян на вырази за проба». Друго щяхте Да гηeηилnβ! Ст, ЗаиорчЕноа, Д—н последен:,
— Капо ДойДч ниво nи!βuτβuвmзo. проза низа избора. — Но ни meß: оп лова не слава ш
по-топло. ан по-впуДско. Ив- Вмеов. Кмзмвмрснити царици,
Ощс: - Нд мя отми— по-топло.
НЕ МИ СТАВА ПО-ТОПЛО [НЕ ЩЕ МН СТАНЕ ПО-ТЮПЛЮ]. Вк, Нд мн отива ня
<по-> топло, пн <по-> студено. Ош βcнеκo нвзн Хитлсрови побеДя но нас, като mыc-
гизцо а инДустриалца, съвсем е.м» До ан стан: по-топло. Д, Ангелов. На живот я смърт,
Въпросът — ома ля бог? — бсшс вече нзuuеeα а еeвcмuβлcα. Име ля оля ням», ош шоко
(100.4 Да му етан: по-топло, Л- Стоянов, Оne0ърнaτ— сватба ни полковник Митоз,
НЕ МИ СТИГА ЕДНАТА ДЪСКА. Безумен, луд, шсноnммnсн оъм.
Юще: ЛИпезм ми (не мн достига) дда<та> дъска· Екоик мя е лднити дъска а
главата.
НЕ МН СТИГА КРАТУНАТА. Ниβαβби. Глупав съм, мъчно разбирам, мъчно·
възприемам- .
Юще: Не мн стигм туф—винцата (куфирицатм). Доил. Нρβοβ6и- Стигм ми пипета
(жшкити)- Нρβοcди. /въз 2 знач-/ Стига мя главеста > (ум—.. -къпа) /във 2 зн—ч-/-
НЕ МН СТИГА КУФАЛПИЦАТД. Доол. Ниβeβ6и- Глупав съм. мъчно разбирам,
мъчно възприемам, Близ: му, че не му слога куфалелцата. И, Р. Оп—зеИков, Български
притчи шля пословяцц е хaрaкτ-пнE думи,
Още: Куф—пиша-т— мн се досят—- Днал, Нρcαыби. Не ан, стит— куф—рицат— (кратуната).
Днал- Ниβαcбρ. Стига мн пипето (вшвк—т—), Пренедр. /въз 2 знач,/ Стяга мн главв<та>
(ум— -къпа) /въз 2 зя—о-/.
702
НЕ МИ СТИГА КУФДРНЦАТА. Днал. Нивαeеи. Вд. Не ми стига кратуната,
НЕ МИ СТИСКА БЕРЮ, Днал. Ек, Нс мн стисна задник—,
НЕ МИ СТИСКА ЗАДНИКА. Була. Нд смея, не те оемегнемм.
Юще: Нс мя отнета 6еро· Досл,
НЕ МИ ТЕЖИ АКЪЛА, Ек. Не ми теки главата,
НЕ МИ ТЕЖН ГЛАВАТА- Не многн. яе разсъждавам мноио; лекомислен оъм,
Гебе много не то нсжо алавстс. ти можс и тая злуписш да οuниoзнт-
Юще: Нс мя тежн ум— (акъла),
НЕ МИ ТЕЖН УМА- Ек. Не мя тсиш ил-и-т-'
НЕ МН ТРАЕ <ЬР1Ц«ТО>, Нетърпелив оъм, пронинзам н·τъри-еш-; не мои—
да те сдърд— да не нaпnмат нeпо- Хе шок». Цооо, Додря Дошвл, Βο^ο.. че нароДът
ас е!С!, Сыиaβ му не Црес, (ято ом» еба» Дум». Кр, Григоров, ΗоволояцШ'
ПЕ МН ТРЕПКА (ТРЕПВА / ТРЕПНЕ) ОКОТО, ’. От (преД) нещо, някого-
нлн самосш, Нд ое страхувам, не те бон или не ое упвашамм от нещо. от някого
Това е жсно, па со.по окото нс трепва лиee нощи, Д, Димов, Женя е минало,
2. Нинин не се вълнувам. някак не ое обезпокоявам, Дсссп зима сым oвс!рuл тука е ко¬
ленното, Дсест н!е!лнлau съм сменил —— окето мл ас е лиβнαoлη. Д, Цончев. ЧeпвснE
слонове, Добър еoзβκ всше. - , — и юнак. храбрец! Б!τo се ^-(^(β.β някъДе в кар-
τcеοuцoлa, че не му трепваше около. Чудомир, Нм погребение.
3. Нс те вълнувам, тревожа нлн не ое рмитрсиожвам от нещо. ноето извършвам. Ело на,
велможа златен гривна купувал, оемер ncиneρн щс лвcлnττ, около ом еямс (е Трепне-
M. Смигоза, Друм се еше, Нв му трепна окото, козено лыже, · Нв ом трепка окото. че кър'
.ατ πиβеnыллcαнβ,
Юще: Нс ми мним (мигна / мигне) окото,
НЕ МН ТРЯБВА НА БАИР ПОЗЕ я ЗАЩО (ЩЮ) МИ ТРЯБВА НД БАИР ЛОЗЕ,
Нд нонам дм се им—мия т несягурн—. пEOковaшa рмОот—, която щс мя дойдте яeπпнтτноοτн.
гридя. ядове- Bьвмeчmuл веДнъж отново за простор — нямах вечс οнκoκьз покой. . ,,
Имаш: мнауно. козило мл се втрув!.в, чв в вече твърДс късно бе ся връщам в го¬
рило: „Що ма трябва но б!oи левe? — съветваше мв еДин длааоразумеа глас“ Н. Хайтов.
Писма от иуπEнмциτ-. — Стражата! — Μοκα омслып -. — Арвсл-войте зя — а ший
посоча съм еaeαuлu. — Н!зльo, алебайпс са рсдотсна, що зи шрябЗа на баир лозс! —
спря ябон селянин първия оп пизоантотв. Г, Кариевмзоа, На линия, Тук ом» aял!
роши запасно офицери, а пано в(нн зс и!деm!- Можс би само дβ!М!-τинмс, а то е
узоверкн. Де, еямс хора зс работи, Бесса вс синие а си масло: що мн трядва на баир
лозе?, - . Спрех-заш вя хвроно, М, Mиро-искE. Героите нм Б-лица,
Бсз отриц.: Защо (що) мя , трнОи—ше ем Омир лозе, Съжалявам, че се заловях с такаем несигур¬
на, пнсяовaшa пмбоτ—. която мя дондее топяози неприятностя, ядове, — Незапомнено стубоев
еа в: появели, кмвле. в Русия.' - .. Сmoum па пост и άτοκο. но лсДсно впипуя! Страшни
етудеие. , . Защо нм mиядβaеβ но нишите германци но βο^ лозе, К. Калчев, Живите
помнят- Пък случваше св нищо ди ос проДаДя, па acлu соло зеленчук omцвстβ на еуаищепи.
Нyхncив 6ой Кольо, лопешч се ет мъки, а ет есбояждашс.. —— Бря, Белье! Бре,
aлyлеη! Що тл трябваше но баир uoвe. Г. К-расшивов, Съветски MEЧEОясп.
ПЕ МИ ТРЯБВА НА ЗДРАВА ГЛАВА КЕЛЯ н ЩЮ МИ ТРЯБВА НА ЗДРАВА ГЛАВА
КЕЛЯ, Не жenaт да се заловя е нещо, което щс мя създаде неприятностя. когато и Оси
него мога да мин—,
Бсз отроц.- Що ми трябваш— пи здрава ичаиа кслт. Съжалявам. че сд залових. т нещо не
тана судно, ноето ми създаде големи н-ирEнτяосτE. Защо купих пия азсшисквсчса, еше кО
ссга се πouиceo, Що ма mρяевuеe но здрава глаза свля,
НЕ МИ ТРЯБВА ОТ ВЪЛК ЛОЙ. Доел, Н— искам да те захващам т нещо, ноето
мод— да мя дойдте шeипEяτносτн. от косто можс да ся изпатя,
ПЕ МН ТРЯБВА ЮТ МЕЧЕ КЕЧЕ. Досл, Вк, Не мн трябва от мечка ремък,
703
ПЕ МИ ТРЯБВА ЮТ МЕЧЕ УХО ЛЪЖИЧПНК и ЩЮ МИ ТРЯБВА ЮТ МЕЧЕ УХО
ЛЪЖИЧНИК, Длил, Не ногам да ое захващам с нещо. което може да ан дондое неприят¬
ности, от ко—то може да си язпитн-
НЕ МИ ТРЯБВА ЮТ МЕЧКА КОЖУХ) Длил, Вк, Не ан трнОвм от мечки п-аън.
ПЕ МИ ТРЯБВА ОТ МЕЧКА ПРИВОЙ н ЩЮ МИ ТРЯБВА ЮТ МЕЧКА ПРНВЮЙ-
Днал. Ед, Не мя трябва от мечи— ремък,
ПЕ МИ ТРЯБВА ОТ МЕЧКА РЕМНЧКД. Днал. Вд, Не мн тряОиа от меча— ремък
(ремик),
НЕ МИ ТРЯБВА ЮТ МЕЧКА РЕМЪК (РЕМНК) я ЗАЩО (ЩЮ) МИ ТРЯБВА
ЮТ МЕЧКА РЕМЪК (РЕМНК), Диел. Нд искам дм се захван— т нещо. косто мод— да
мн дондое шепрянтноотЕ, от което може да тн изпатя, Я да са вървим ний. Нс ти трябва ет
мечка рсмък, Нuβuх» ни зс еенДелслш, щс налетим нш Друго бел., И. Йовков. Дпбсшм.
В ямата лежи вmuρнττ Илия Топалов, — Нс —— ванам из — ос! Грешки ами! Ужасно
τиeеκ»! — И ля лн имаш Думата? — обажДо е: Лазар ЛазоДодекн. — След сн на
забоики. Нв ля шрядва ош мсчка рсмос, — Но еooeκъτ е невинен! П, Стоянов. Хоnenи.
„Хванехме лн пе — щя рвосн. — Нели уж ося и!злρ!вяеβ, чс сн се исвсyмлu сыс Стояло.
Б!κве дниom посреД нощ в двора му. - Нв му трябваше но М!αеη ол мсчка ремък,
Де не в го Доссзо учел ос: Сленл. Кр, Григоров. Нилшосβо. Нос обичаме българял:, Г-н
:[в Бранша] ома Даже еълaoиβκo училище и aыρκзu, Ако ивкошч. щв ио заведа...
——· По-Додря ав хоби! — nиomβnнu па българско капишонът, Гoвн приятел в добър еoueκ.
амс асо (^τοη помисляш. че са Дошъл кей вeсв с сако» цел — що ти mиτбβu от мсчка
ремък? П, Оп—ооа. ХчяОът см хората, Нв искам (а попаДно въз 00.^ еβиcк списък, ав
мн прядва ет мсчка ремък, Животът е хувсе. приятен и не искам да си троша глсвапа.
Д, Спроотрмеоз. С—мообрсчешите-
Бсз ошриц-.:'янщо (що) ми трябваше от мечка рсмък, Съжалявам, чл се заловях е такива
несигурна, пEСкоиaяи р-Оота, конто мя дондое толкова я-ирEяτяосτE. ядове. Напипа ку¬
тийки!» е патреннте в позвапи си. „Жалко. . . Днсс в uτoρнττ (ян, » Досези сым {из¬
стрелял вамп псш,. . Защо мн трябваше ол мечка ремък? Свае οβο^ο ще мв πoeнaиu'
вот, βαοΜο ., " Цв, Ангелов, Чеетн— дума,
Юще: Не ан трябва от мсчка ремнчкм- Днал, Не мн τптOви от мечки кожух (привой,
.к—о—)- Доил,
ПЕ МИ ТРЯБВА ЮТ ТЪПАН ПАРОД- Не нотам да ое заемам е нещо. ноето
моис да ми донсте ш-ирEтτшосτE. от което може да сн язпатн-
НЕ МН ТРЯБВА ТАРАЛЕЖ Е ГАЩИТЕ я ЗАЩО (ЩЮ) МИ ТРЯБВА ТАРАЛЕЖ
Е ГАЩИТЕ· Не ногам да се емниммимм яли да имам нещо оОщо с човек, коИто щс мн
дондое само тревоги я неприятности, — Той мн разрешава, ала сетне щя ими несомы
калай! Нв ма трябва таралеж в тащите! Н. Хайтов. Диан - ризназн. Не я ля по-бобрс
утрв ди намине към мнллцнτmu. .. Нв е .0.0 влсслше да зна: , . Но Дрсааа я нод-
дoбиaяm му работник. . . амо асо ао загуби? ... Нс му трябва τuиuлeж в гащите,
И. Г-ж—а. Вик от тъмнината,
Бсз отроц,: 3—що (що) мн τртOвмue т—рагед а гащите, Съжалявам. че се шиех да ед зани¬
мавам иля да имам нещо общо с ооа-к. който мя дондое само тревогЕ я неприят¬
ности. Що мн трябваше Тuи»лeж в защитя, та го викнах ао работи при мснс,
ПЕ МИ ТЪРПИ ТЪРПИЛОТО, Доил, Мноио оъм нетърпеляв,
НЕ МИ УВИРА / УВРИ АКЪЛА, Необобр. Извънредно упорит оъм я не искам
дм се вслушвам в никаквя оъветн, не ое вразумявам и №0™^—м ганто дenит яли р-ж—-
Колко му лρно!вβ!м, колко го съветвах - а пик нв му -кара акъла Да нв прави ал-поешо,
Нo'ρяeсo двз oτинцu Увира мн / уври ми -гъша, Ставам благоразумен; вразумявам сд.
— Геро. . остава голямата политик». . — Ни Шсксра бивни му укор» акълът, но ще уерн,
Ем. Манов, Ден се ридди,
Юще: Не мя увира / увря уми (ипааити)· Hβoeη6и. Не мя увира / уври крант-унит— (тик¬
вата, оуτурмτи). Нρeαeбρ.
НЕ МИ УЕНРА / УВРИ ГЛАВАТА. Hβoeη6и. Извънредно упорит оъм я не жeлaт дм од
вслушвам а ннтаявЕ съветя, яе ое вразумявам и иотτьииим както желая н' режа- — Г*
704
тля (ан говорил ла со му? — ... — Говорлх. . . От нищо ас -ворс аваоеста глава, , ,
Милко со му доле Двайсет а пвлпс гоДина изгасеше. Е. МутафчЕеиа. Л—топис ши смутното
оредял, Неговото главе лвсно не увира. ни аз. бисило не го склоня, мора ням» Да му Дам!
К. П—тианов, Вълнолом- Гоше убр. е юмрук на масата. че всичко взьнnн, ще поДне, Гой
крсщн на меме: — Важе». ли. ыбно (яте. а пи-Добре и!вβьжд!β!! Симо твоята глава нс
увира, Б!mе си рсолс мес, ти мое! А кой рсболн шолкова гоДина? Б»κeη направих аз от
швея нмош? И вα!cш я нисък лруД! Нищо не съм пропилял, Е. Бончева. Анч—то пише.
Слу.»!, Банко. осе главата пл ощс не я увряла, око пл е излишна на римсастс. мвев
нс дырка!! Аз съм дал о ще сн оспина винаги (обыр българин! М, ГруО-шши-иа, През ягг—но
ухо. — Щи со ведаал До си ^βο. линκuвенц!л», ееиβ!eжo Пcmоof Глсвапо му не уонра,
П- Ю- Тодоров, Първите- Явил се е сбое мошвонс в евлошо на — ан α»е!лeoс меж: (о
му внуша икъл, нано мллицл.па меж: да ев разправя е такъв евдвлозлаз. Неаозапш глава
ле увира ош нище, зещото я буков». Нв евро о б-сова, а мвшока! Н, Хайтов. Диви риеяаен.
Пе-ряДко бсз oлицa:a Увира ми / узри ми глазатМ' Ставим Огаиор—еум—н; Еnaзумтβмм се.
— Бобош ла, нова ан с ввнчссша рвоолпс — ρвеc лвл., , . Ди бвше noρβсьu о то а» вуйчо со,
доне му -вра алсвата (и ее в»πлтв в енопсавтвото. П. Тиховои. Ден като другите, Даев
бсшс при белвло. H!лoβлвeьκ ш. хоДсшс еβеmo про неги о лова беше х-дско — бсдслсне
глава на етарата прядеишс (о увря пой-вялое, О, ССвернян. Ветрило от о-пдагово дърво¬
— Е-е·-. - - сега увр. ли ти гЛсe!m»f — нвлышκuл бий ЮрДеш -. — Щя уври, каши нзорем —
■запънал ся Кольо. —Деевп вея (оно тс в»ηρoτ! Н- Хайтов. Съперници,
Юще: Не ми увира / узри тиквата (кратуната, чутурата)- Нρвнeби- Нд ми увира /
уври гвазати с кова (три . товари) дърва. Днел, НеоДобр. Не ми увира / уври акъла (ума),
Heoдеби,
НЕ МИ УВИРА / УВРИ ГЛАВАТА С КОПА ДЪРВА, Днал. Hβoдoби, Извънредно
упорит оъм и ше нснам да се вслушвам а нит—квя оъзстя, не се вразумявам и постъпвам
<ккто делия или режи.
Юще: Нс мя увира / уври главата е три товари льnзa.-Auпл. Несесвр. Нс мн увира / уври
главата· Hвηeeβи.
НЕ МИ УВИРА / УВРИ ГЛАВАТА < ТРИ ТОВАРА ДЪРВА, Днал. НеоДовр, Ед. Нс
ми увира / уври ичмимт— с коли дърва,
НЕ МН УВИРА / УВРН КРАТУНАТА. Ниβaβби, Извънредно упорит еъм и нд яснам
ди се исчужв—м а нигмизн оъздтн. не се вразумявам и иосиъпβaм ганто девин шли п—пa.
Нo-ρлeоo вез отрицл Увира мн / уври мн кратуната. Отивам благоразумен, вразумявам те,
Юще: Нд ми увира / уври главата (ума), Несесвр. Нд мн увира / уври тиквата (чутурит—)-
Нρвαcеи.
НЕ МИ УВИРА / УВРН ТИКВАТА- Ниcac6и- Вд, Нс ми увира / увря кратуната,
НЕ МИ УВИРА / УВРН УМА- Heoeoби. Ед, Нс мн увира / уври —тъп—.
НЕ МИ УВИРА / УВРИ ЧУТУРАТА, Нρβαвби. Еж. Нс мя увира / уври критуш-ти,
Глебах ао тикъв вДър. вeρuз и мн вя nu!чcтe- Ням» До нзлeвe еoβeо ет тозл нехранимайко,
(Думах си, няма Да му -β^ чymyиamu. Г. Кириопавоз. Ами какво гн ще стане след иодини-
БсзДушисш! вш-беене! а еuниenиβmτa. конни за момеап вях» ся епишоалн. изплаваха отаоео
ш го овлаДеха. — Е, капо не межвш До измисля. нищо, щв висиш лука като Джоаср,
Досино уври чупурапс ля, Г, Кмраегмвоз. Обикновени хора,
НЕ МН УДРЯ БРАДВАТА НА ЕДНО МЯСТО. Днал. Η-иотτоян-н. непоследова¬
телен оъм а постъпките тн; не устоявам н— дадената дум—- — Ебан мн викаш. чя гръДно
.жабо, Друго — ηβ^α; о но епкторитс вродват ас -Др. но вдно мявши. Ако менс палиш —
ле мл е eu вДаеше. но брузопо. Н- Хайтов, Съперници,
Юще: Не ми сече Onилвиτи си едно мното. Днал, Нд мн бие Орадиат— (топори. чука) е— едно
мното. Днел,
НЕ МИ ХВАЩА ГЛАВАТА- Не възприемам, не схващ—м, не мога да рмибирмм-
— Лошо жоквя тукашният наред — рече вuмнcлca лейтенантът., , — Мизерно, a!3!дaне!вo. , -
— Пиoβ■m aшиeд, бе ер-зарю лвйтвасат! Нв се учи, не му хваща главено! Б. Ндоторов. <3—т-
πεημ над Родопите.
НЕ МЛАТН ВОДА ПЮ ЧУТУРА, Длил, Не говори празни приказин,
•45 Фразеопоинчен nдонEк. т, I
705
НЕ МОГА ДД ВЪРЖА ДВЕ НА ЕДНО, Не оъм тиоοобeя. ше оъм годен ем шняитим
рмботи-
НЕ МОГА ДА ВЪРЖА < РЕМЪКА НД> ОБУВКИТЕ (ОБУЩАТА) но някого -
Стон много по-долу от някого по nиониτe си качеств— я възможности. дап—ч съм превъз¬
хождан от нягого-
Юще: Нд моим да иърд— цървулите. Не съм достоен да вържа връзките ни обувките
(обущата). Нс моги да обърна (изтрия) обувките (обущата).
ПЕ МОГА ДА ВЪРЖА ЦЪРВУЛИТЕ на аякеае. Стон много ио-лоnу от някого по
личните си - начеотва и възможности, далдч оъм превъзхождан от някого, Няма ет него пе-
изк-сва хни-из да приви операция на жвлезал кося. ПρηmoМ!Йеmoи пи зсесяшо:... Η».ο
милост цървулат не може до му върже. Ни- Вазов. Хъшове,
Юще: Нд мои— да вържа обувките (обущат—).
НЕ МОГА ДА ГЛЕДАМ ХОРАТА В ОЧИТЕ и НЕ МОГА ДА ГЛЕДАМ Е ОЧИТЕ
някого. Изпитвам орам. ор-музам сс от нянмннм своя постъпка или от постъпката на близък
човек. - И шока я изпълваше е ужас. Нв зс шок», чс щя заа-дш поета са, а зс лов», че нямо
ди може (о глыба хората в oенme. К. Калчев, Семейството нм τък—OEτe,
Още: Нд мои— да погледна хопaτи в очите я не мои— да погледна а очите. Нд ем—н
да гледам хоратм е очите я нл смея да гледам в очите.
ПЕ МОГА ДД ИЗТРИЯ ОБУВКИТЕ (ОБУЩАТА) но аякеае- Опоя много ио·лоnу от
някого по лнчннте ся кач—етви н възможности. далеч съм прееъзходд—н от някого,
Я поглеДнсше колко попоив, Дасселе, чорбаДжиш и Други умел хоро, ас конто той обущати ав
можс (а изтри:, хванах» ал по бю-сноп им а къщята им. Зах. Стоянов, Записки по бъл¬
гарските въстания,
Още: Нс мота да вържа (обърна) обувките (обущата),
НЕ МОГА ДА КАЖА ДВЕ ДУМИ, 1. Нс умен да говоря, да се изказвим- Нв
пряве!.: Да го корал (а Държа елово. капо го знаят, чс Две Дума не може ба сажв.
2. Самосш, а за (пе) нещо- Нищо не казвам, нищо не отговарям, Изпотиха го, ао пой ас
можа До каже Див (уми. · По флвнκ! Доя бума ас можах До кожа.
Още: Две думи ни кръст не мога дм кади /в 1 знач, към 1 знач./,
НЕ МОГА ДА КАПНА ВОДА НА МАЛКИЯ ПРЪСТ ни някого· Доил, Вк, Не
мога да попея <вода> на малкия пръст ни eτоoae.
ПЕ МОГА ДА ОБЪРНА ОБУВКИТЕ (ОБУЩАТА) на някого. Стон по-долу от някоио-
по лнчннте ся кмодеτβи и възможности, дал—ч оъм ир—иъзходлин от някого.
Юще: Не мои— да обърна чсхъл— (чехлите), Нд мога да вържа (изтрия) обувките
(обущата).
НЕ МОГА ДА ОБЪРНА ЧЕХЪЛА (ЧЕХЛИТЕ) ос някого. Стон много по-долу от
нткого по лиониτe ся качества и възможности, далсч съм превъзхождан от някого, Нели
лвβи»хмe Окръжен Сывел? Освм излязоха швхен. чeτвeинц! — наши, Накарахме (а κ»βни»m
чβmвoинцс от техелпс.. . Останахме евτuρл швхен и чсширо ниша, .. Съдрахме се би
издираме Нecmoяaaa Комисия, ЕДното от нехайте ρ!вβллaняm нс можа До ао номера — ся-
щат: ля се? Ц, .. ц, , , ц. ,! — цъка Дочоплу. — Какъв пн Бисмарк! Бисмарк ее меж: ma
Обърна чехло!:! — Чака! Дс, какво са вобял ши още? Пи най-после сами оямцнтч ля би
имаш Бисмарк! Аг- Константинов. Бай Гиньо-
Ющс: Нд мога да оОърем обувките (обущата), Нс съм достоен да оОърем чехъла,
НЕ МОГА ДА ОТКЪСНА- Днал, Много съм тъп. яе мд /бива.
НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ НД ОЧИТЕ ОН- Много се яиненидвам. смайвам от
нещо, то-то виждам- Б!τη потърсихме училището а ан го п!^1^<^:^1^:ха — не можахме (а лηeτρе
зсмс па ηеumβ сн: истинско обор е (светлее зруво вковано еuao, врано бсз поело и чсрае
Дъски. Н. Стефанова, Романтично пътепсотвне,
НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ НД УШИТЕ ОН- Много се Eзн-нaлиaм. смайвам от
нещо. което чувам.
706
ПЕ МОГА ДА ПОГЛЕДНА ХОРАТА Е ОЧИТЕ н НЕ МОГА ДА ПОГЛЕДНА Е
ОЧИТЕ аяоеае. Изпитвам ерам, срамувам се от нтн—нвa своя №0^^— яли от постъпката
нм близък човск, П!иτβaлa! бе иеланв. .. За срамотиите... Да не можем (а поглвДаем
хората и очишс! М, ГруО—шлиеим. Прсз иглено ухо.
Юще: Нд мои— да гледам хоратм в ооиτд и нд мога да гледам а очите. Не емен да
погледна хопaτa в очите и не смея да погледна в оо1τ·.
ПЕ МОГА ДА ПОЛЕЯ <ЕЮАД> НА МАЛКИЯ ПРЪСТ - но някого. Днал. Стоя
много по-долу от някого по лнчннте он кичдсти— я възможности, д-г—ч оъм превъзхождан от
някого, ,
Юще: Нд мои— да < се> шипен вода н— малкия пръст. Днал, Не мота дм капна води е— малкия
пръст. .0!.-
ПЕ МОГА ДА ОЕ ДЪРЖА НД КРАКА (КРАКАТА ОИ). Съвсем оъм отмалял; много
ми е злс и нямам шнганвн еягя, Гρηллчвβκ!шu велввт кепе че лн в: нзцебила До κ!лчлa! салоле
му,. . . Нв му се яeβеβ, ρьacшc му nρcлβρвх! а ас можсшс До св Държа но κи!κ!. Гр- Угаров.
По оледнте на заточеника. — Маете съм слсд, госпоДин епоппрв, ав мети да се Държа но
крика. Л, Стоянов. Холера. Опрели се на рсмкспс на вдна прозорец в κeинeoρ!. впарены не
можеха ucеβ ба вя Държиш но срока. Д- Калфов. Сок от мандарини- Виното^ когато имаш път
пра 3!мccnauсеauсвaля ребастер, бе мeлне аясезе eиyauao да cвыитн ридвлала. „Идо ти.
моля пи ся, чс нсщо мв вонзи сломих, ав мога бе се Държа па красата си.“ Б, Болгар,
Близшацитс-
Още: Еди— се държа е— кnaкaτa тя- Нс мога да ое дърда е— нозе < тс ти >. Не ме лъпдмτ
краката.
НЕ МОГА ДА ОЕ ДЪРЖА НА НОЗЕ < ТЕ СИ>. Съзе—м тъм отмалял, отпаднал и
нямам никакви тяли, — Умирам оп глава.,. . — проплака Бевнлоцо. .. СсДно, евДоо. чс и из
ав мога ба вя Държа па аизств си, Д, Тигее. Пп—епинтнEτ- камбани,
Юще: Нд мои— да се дърда ни н]рака<тм ои>. Едва сд държи е— нооед^еО,Нс ае"
дърдит нозете,
НЕ МОГА ДА ОЕ МЕРЯ НА КУТРЕТО на а.оезе. Стон много ио·лоnу от някого
по печнитс он гач—отв— я възмодноотн; давсч оъм превъзхождан от нтного, Гая чврои
циганки осово по е 60.0? Чв шя е яДко довкалнчс Давансоцв, на супрвпе ма не можс (а сс
мера, Я погледан, боксов, наксва ли в пя? Ем- Станев, Иван Kоялaп—β,
Още: Нд мои— да- се мсрн е— (с) малкия пръст. Нд мога да стъпя ни кутрето-
ПЕ МОГА ДА СЕ МЕРЯ НА (0) МАЛКИЯ ПРЪСТ ни аякеае. Стон много по-долу от
някого по nmониτe си к—ч—етва н възмодноотн. лмnдо оъм πп—βъеходлмя' от ннгого,
Ющс: Нс мои— да сс меря ни кутрето- Нд оъм' шито ни малкия пръст. Нд струвам колкото
малкия пръст,
НЕ МОГА ДД ОЕ МЕРЯ < МИШЕНА на ».кого. Олея мноио ио·лоnу от някого по
личните си качества и възможности. далеч оъм презъзходдан от някого,
ПЕ МОГА ДД <0Е> НАПИЯ ВОДА НА МАЛКИЯ ПРЪСТ но аясезе. Досл.
Вд. Пс мога да полея <βолa> на малкия пръст ао някого,
ПЕ МОГА ДА ОЕ ОБЪРНА ЮТ ' РАБОТА, Прекал-но - много оъм зает, нямам отдих.
ПЕ МОГА ДА ОЕ ПОБЕРА В КОЖАТА ОН я ПЕ СЕ ПОБИРАМ / ПОБЕРА Е
КОЖАТА ОН, 1. Много оъм ядосан. разгневен и дълго не мога да ' се успокоя ипи примиря
с нсщо. Гой се не подариш: и кожата со и ас можеше бе си просше унижението. в сеето сс
пислози пряД поя нищожен Спевок и првд пая Μα-β:»! мем», Нв- Вмеов. Пъстър овят,
Метровое, aлu аавпрыхаол, пламнел оп гняв· не можсшс (а се повер: к кожане ео.
Гр. Угаров, По еледнте нм заточеника- През a.uene врсмс в съДи из не межвх (а се побера
в кожен» са от аеаое-еаанв. Още е елозеевшо со ризврсх, че моят» поръчка не ввше из¬
пълнено, Д, ΗсяEпоe. А—во № 9, Аз ав ошднрам оп вмстся: аз съм ошднрсл, козено съм
събирал. ссга не олверам — виса Д.бо Хеджи Лтко о ет .Д нв можс Да е: побере и
кожане си... Ц- Ц-пкоиснE. Нд отърва, Ядосва ся, боза сриван да го уДаро, но пе βмyеe»m
мазарвтата и сс ηmд!uβе!u»τ. Гой рова крака из пыля, (ага прах, ав можс (а се поввре
в кожало си,.. К. Пстганов, Хайдути, Но. До ти кожа ли, още не мезе ди се подвре и
кожала си, ^(βηο персмс ав взвхмв мврон, Ем. M-нов, Ден се ражда, И се е-блт...,
707
защо со я заграбило о защо не 6ακατ овеса би во взсмс, саквоти му трябва, А какое му
mилбв! на една еoвβκ. пило 0060., И пс хвоще .б за тн. сжвн, - ,. о а: може. (и се
побереш в сожаше са, кашо помисляш зс пн. войан. за ноя х»иеoвβ, зс по. изтребления .
по хороша.. . Г. Kиnмοлaβоβ, Урок,
2, Много еъм, развълнуван и не моги да се успокоя от някакво силно чувство, вълнение·.
Каско ли ще посажан ни простоя нароД, пс ош страх не щс може в сожошв сн ба се
побере! Г- КмраеваЕоз. Одлскн истории. — Доктор Алонов Сnшueв, секте съм известен
на нароДа! —— натъртя шей, — Аз. сапе мн казахи, чс ще сливаш ниш звл, ей тъй. ас
межах До се лeßeи! в кожата си от раДесш, Брезов, рвсех со, Ощ: една учен в αα.ατο фа-
млuл.. Г- КмрасчмноЕ. ЮОяннои—ШЕ хора- Мъжът й не умрял он дежня смърт, Г. го
-eyенл», за ди меже вввбвбно До си развява байрако, и пък Малоналп: робенен не
можеха ди ся подврат в кожетс со ел обяДа, К- Петимноз. Омайно бяле, Те мислех».
ύβ ще вторя сено Дeе». че о той щв лвeβm!вл па. и!ßen!. .. И капо злвбап сего. че тя тръгни
и шока бързо върви, нс мезил бе сс поберат в кожашо сн ет в!вuβm. Т. Г. ВгмИнои.
В село,
Юще: Едва ее побирам / побера в кожата сц-
ПЕ МЮГА ДА ОН ЗАВЪРТЯ ЕЗИКА. Не умен. нс моим дм говоря- Двввла злака! ЕДеа
Думс не меж: ба кож:, Не меж: Да со в»eьρmн езика. И- Иоанов, Ж—неяо сърц—,
ПЕ МЮГД ДА ОН КАЖА ЗАГЛАВИЕТО, Жара- Много оъм упя—пен, оъщясми и нищо
не моги дм проговоря, Не 6:ше со прочел уроке о капо -о кДигааха ос дъските. ос може (а
со кажс заглавнвшв.
ПЕ МЮГД' ДА ОН НАМЕРЯ МЯСТО и НЕ ОН НАМИРАМ / НАМЕРЯ МЯСТО,
Самовт. о ет нсще- Обхванат оъм от някакво силно чувство и не моим дм се уепонон, да
стон спокойно, Хeиam!, кенто срещаха по yuлαonв Бниo. св заглсжДаха в мрачнело, траурно
изражение ни лuacmo му о слстсхс еые-eβτeвaη -лева — »ясен оп. лях - eoин в.х» -вврсош.
че той не мож: да сн a!мcиu място ел скрыв по зазинало. брат. Г. Караолазов, Обикно¬
вени хора, Бях овче yевиoκ в аимасзояти о зебныж сн бойДох за кассация-Мемо мясшо
ас са намираше оп раДовн. Кр. Григоров, Отново на училище, — Ах. Бemеe, (а ин(нш
семо каква прекрасни калаи намерих в библиетвсата но баща но!, .. Чубе» ромее. „Поб
огоши“ он Икса Визов, . . Олсакли -о в!еemoх. място не мога ба ся померя от нетърпение
чис пηеcκoиo До ап cuыиmo!,. . Г, Руомфоа. И те си Онли дсцм- Сеги - веч: Момчил се готвн
зс път. Нв меже До со номера място от рсДовп. 3. Сnс0роe. Момчил елнза от ппмнЕната-
— Влбях за, сапе минехте край нас — саз» ля, — Диес ее пшоввох №.0 с вив и, . .
выв себе еи. Нηβuc ое межах Да сн намеря място, . . Ем. Манов. Бягството на Гаг-тсн,
Газя вβеβи ос межах До сн намеря м.впо. НякъДс не мв свърнеше. А. KмрaлшИосЕ. Ηмполся
з—грявнЕК. Кой ще в!щuщ!β! κисeaн? Не все пак τ^οο-ατ я исплакаше,- ... не можсшС ба
со οuмeиu място в сыщи. От- Ц. Даскалов. Есенно оено,
НЕ МЮГД ДА ОН ОТВОРЯ ОЧИТЕ ош ояопае оля нещо, Непрекъснато съм о0сеиокот-
змн от някого или извънредно много съм заст с нещо, то-то ми създава гряди, не¬
приятности- Нв можем Да отворим очат сн ош 6ηρеoec- И. Йовков, Чифликът край
границата. — Нρьжeoе!Й се, бс! Амиде-с. нс меза ба со ошворя ечиш: он nρoеτaн.
П, Ю. Тодоров, ПъneEτс.
НЕ МЮГД ДА ОН ОТВОРЯ УСТАТА. Нд умсн да гозопт. дм ое ниниевам. Нв меже
увлопа сн До отворя, а тн то караш Да μηρο. (оклад,
ПЕ МЮГА ДА СТЪПЯ НА КУТРЕТО но някого. Стон много ио·лолу от някого по
лE0HEτe си кио-сτв— я възможности; далеч оъм превъзхождан от някого- Гя ββ.β анзел
небесен, прв( козето Беатриче можеше само и.nu Да я(е. а Лауре — (а - оДе До реве някъДс
ел яб., - - - а в същност ш. ос меж: дс елыпа но кутрето на - Дафлаки- Я. ДНтов. Една
мсчка по-магно,
Ющс: Нд моим да сс меря ни тутр-то-
/
НЕ МЮГД ДА УБИЯ ЕДНА МУХА- Тих. смирен оъм- — Блаженно нища бухом, .,
Гя. хора ня мозап увл яДна муха. ое зеа.т Да рскат „оηлеβu.. . За тях саме зовпоД
крепи сияло. Нв, Виеоз. Хаддн Дхнл,
ПЕ МОЖЕ И ДУМА ДА СТАВА за нсщо, Напълно е невъзможно. изключено е
(обшия. ем nсилиеEnaнсτо, осъществяването на яещо), Аз Довна се чуДвх какво До - зоосео.
708
Яйца нямаше. пилсло също. а за поро и бума нв мижеше ба елово — покой нямаше бе
мн (одв. Г. Б—лее. Пмтцг-т- на едно момче, Нв можеше и Дум» До влазе за спонв, ос но
сДържаше о и впи.та. И- Йовков, Светата нощ, — Ако До заивхшв колко съм щастлив.. .
Нс вих желал mco зeчeи (и ома крОй.. И понеже.нв знаеш: какио може още До кожв.
той смотолевя: — Ив шскъв βuyе!й. ав може До елово бума за някаква вкус». . .
Г. Кариолазоа, Танго, Засеаи. раздира се. нс може о бум» ба влива за α6βα»βΗβ на Кит..
М, ГрубежлЕ—Еи, Прсз иглено ухо. — Можеше ло до мн оздвйствуватс пaβnoиmf- , .
— Не, не можс да елово и бум» за това, Д- Димов, Тютюн.
ПЕ МОЖЕ МЕ ОПРА НИ ДУНАВ, Днел, Е много тежко тъсτотншe съм, не можс да
ми се помогне. ■
НЕ МОЖЕШ ДА .У ЗАБИЕШ ГВОЗДЕЙ В ЗАДНИКА. Доол. Груде. Голям екъ·
nenнmк (д).
НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ОБЪРНЕШ С КРОСНО някъДс, Доел, 3— помещение. етан —
много мавно, много тясно (е),
НЕ МОЖЕШ ОРЕХ МУ ИЗМЪКНА ИЗ (ЮТ) РЪКАТА- Досл. Голям ткьпeпния (л)-
НЕ МУ ТРЯБВА ГРАД ДА ГЮ БИЕ, ’. Днал, Зи плод — узрял е я ядено пада.
2, 3— оозeя — доста е πосτпмлaл. асоe много е изпития,
НЕ МЪТЯ ПИЛЕТА , в аясезе- Нс ДЕвен добр— с някого. Ех, мъчно щв жнвве и
бъдсщс. С майки са — сак До в: жваски разправяш къДе го ням», но с Манол еямс да мъти
лнлβτ!, Ем- От-е-и, Ни—е Kонлaпдв.
ПЕ НАМИРАМ / НАМЕРЯ ДУМН- Самост. или със елвдв. нзи. със съюз дм, Не
мога, обикН, поради тилно зълненне, смущение. да изразя, да нигиди нещо, косто
чувствувам, мнопя иля нотам дм к—да- Мопру. нивеДя глави а замълча, Искаше да каже.
чв Спив е бил вноиго прав Доевта, чс лой οαΜ^οβ^ зее: сега а какио трябва До св право,
но не номера Думи, Д- Aо0псвснE. Бунтът на крайцера „Н-дедди“· — Вишнят адрес ты!
бълбоСе мв прогни. чя не намирам Думи ба кажа нещо nиeβеe за себя со он лова, косто
ooù κ!в»хne- От. П- Костов, Гоч-м-нов, Нв намирам бума бе изкажа своята золям» ßuазeе
борниет, · Нв »»морам бума за своята скрыб-
НЕ НАМИРАМ МЯСТО КЪДЕ (ДЕ) ДА СПЮЖД някого. Старая се β^ημη да угодя
ни нткоио. да му онажа внимание като израз ни уважение н почет еге ни голямата ми
naлосτ. че го βидлмм- Оτο»еaлη не намираха място къДя ди мв вложат, еβиπuхαг] мс в
цезаря, хвалих» талонта мн, a влч( нозе,.. обърнаха бр-зня лист. М, Христов. Ом—ням
професията - тя,
Юще: Нд знан къде (де) да споди. Не намирам място къде (де) да турн— (туря).
НЕ НАМИРАМ МЯСТО КЪДЕ (ДЕ) ДА ТУРНА (ТУРЯ) някого. Отирая се всякак
дм угодя на някого, да му окажи ашиманне нито израз ни уеиденяе и почет нлн на иочтамτ—
ми пмлоοτ. че ио аиддмм-
Юще: Не зная къде (де) дм турна (τупт). Не намирам мното къде (де) да сгода.
НЕ НАПРАВИХ ДУМА [НЕ ЩЕ НАПРАВЯ ДУМА] за нсщо. Нс предявих (не ще
пп—ЛTЕя) ШЕганЕЕ EοнaяEт. претенции; нс шроτдοτEпмх (яе ще прост—отнрам). Нов eиκnoи е,
виках си. наш човск, за пора и бума няма да поправи, Г. Кир—спазоз, Общеттаенян.
Гозсва той не н!nи!eн бум» за оиеледстооли-
ПЕ НАСТЪПВАМ / НАСТЪПЯ МРАВКА. Много съм кротък, добродушен, Опии,
шезгоОии и отстъпчив, Гой οοαραο е онимотвлвн и шах, мравка ас би настъпил. · Мъжът ù
в скромен, пих, мравка ав меже До настъпи,
Юще: Нд настъпвам / н—стъп^ армзучкмт—- Днел.
ПЕ НАСТЪПВАМ / НАСТЪПЯ МРАВУЧКАТА- Доел. Ед. Нд настъпвам / настъпя
ырмики-
НЕ НОСИ ЕПАРХИЯТА, Днал. Не моги дм ое простирам мноио с nминоекиτ- он.
709
НЕ НОСЯ ЯЙЦА НА ГЪРБА, Доел. Т—игн, страдам от някого, 6сз дм моги да се
махни от него, да ое оτьneи.
ПЕНЧО ТН КРИВ. Нeeuги. Употребява се, когато някой сд оплатам от нещо и му се
възразява, че той еамнят е гряз за положението ся,
НЕОДЯЛАНО ДЪРВО, Нρβοcßρ. Простак, д-бдя-к.
Юще: Недодялано дърво- Ниeнeßи.
НЕ ОСТАВА / , ОСТАНЕ ЗДРАВО МЯСТО ПО (НА) МЕНЕ, Обикн, и ез. вие,
Мноио деттоко оъм бит; пребит оъм- ЗДравв място ое истина по тях, а ше проДължаваха
До за налатап е с!менκ.
НЕ ОСТАВА / ОСТАНЕ <И (НИ)> ПОМЕН от н.соао оля ош нсщо. Обикн. в си, oo(.
Напълно яич—иим. престава да същ—отвуза, — Гоя, свопе ни живяното му ао -ваяха и
слеха, виж 1нзм]р.хс а помва оп т.х не ивпана, П- Ю- Тодоров, Райският ключар- Бом¬
бардировката mρ!τ η^ часи, — Оливам со и също, -леДсм, алсбам, уж сыщешо yuлau,
пък ол пея а помва не останало, М, ГруО-жлиеиа, Прдз иглено ухо. Насабилл кюстснДилски
слизи и ябълка, б-снола звлвеа треке межДу тях, па от пустелият! ое останало а помен.
Кр. Григоров, Отново нм училище, Ако тс хванат, (ръж сс вдиuвo. Голяма равопа, чв
щели Да ше доял, Нов така ще ал -Дарим, че и помен ням» До остане от пях. Д, Ангелов.
Нм живот н смърт. Сом лой евmвев на бруалтв οuй-еmиeτ морил — у^вш: войниците да
вярват и боза, ди почитл царя а църквата, — ои ссга ош всичко ново ο: 6β.β осланило ни
■помен. Л, Стоянов, Сребърната озмтОа на полковник Матов,
НЕ ОСТАВАМ / ОСТАНА ДЛЪЖЕН някому. ’. Отвръщам по същия начин. по
който еа постъпеше с мсне (обикн, лошо)- И изведнъж забанят му [ям гоня] крак ся
избягаш:, побковоша ßляβκ»ев въз възДуха а послсДваш: такъв уДар, че око yлyеβιив еβββκu.
мычав можеше (а ивланс жив, Д.До Давеб не βοηοο!.: (лъжен и всДнсао острият връх но
тежкия му ецвъм св задаваш: в ребрени на коня. И- Йовков, Пдсент— на тоя-гетита.
Янчо ошеево сс озмахаш а лоза път успя ба стовари пввшиооа со върху тлазапа на Веско,
сойло сыщо нс му овтааа Длъжен, Т, Х-рманджи-в. Родове, Йозеф изпошоа особено
oмρ»вu съм Бβnъл. но и Бcnьл нв му остава (лъжен, Досмоли вы двбнит сало освно^1^с^1^.лн
петли и повлиянев търсят начина До се засегнат. Г- KanмοлaЕоe. Сребърното оиοоeнEчe.
Златан пръв п^^^’^’ч» вони, Михо порычи второто .0.4 ди ас му останс Длъжен. К. П-тканов.
Без деца, Не пonсeaβm ля ни учителка, сели нашата хомочка - β-ο, ,. Но и eue вече не и
овшоваме Длъжно — прсз цвлоя й еuе шумим; аззърбвамс се ош κuеляae. кнхсав и nиoеeβ-
Оп, Йончев. Как те отива ангел,
2- Не допускам да бъда оборен, иобслсн; веднага намирам достоен отговор като
отпор (при опор, тиаиа), Ηα.οηβ парижани поДхвърлян по няко. οοτ^το съм еъяДнонш
трапеза, ,. ^β^Ηοη не еспияш Длъжно, о св почва бувл на οοτ^τη. An. Константинов,
До Чинаго я назад, — Сеч: ля умът, Дамян:. каше на прям» еозаипкйцю., Ало Дамян
ос остани Длъжс» ни Ивайло зс зокачкеша, — Щем мн ββеe -лаваши, шоку виж, царят я
отсякъл, Царстс oßuеaτ глупсваше а neβuyиил делярн, а не -манне. От. 3игороEнои.
Нвайло- Ниоезс не е бил по-болса он Мохе и сега еямс ба му осшаев (лыжен.о затова
нетърно Д-меле со: —— Какъвто е ме.п сян, такава в а Дъщсря но! К- Пстканов,
Без деца,
ПЕ ОСТАВАМ / ОСТАНА < ПЮ-> НАЗАД оп някого. Нс допустим да бъда надминат
от някого в някакво отношение, като се отирая да имам същите успехи, придобивки яли
дм правя етично, косто той правн, — И e!еeлo вяло.... (ало вДон комити, селсопо До ое
овлаов назад пт eи-знme ссло, 3—х, Стоянов, Записки по ОъгиарОните въстания, Поръчаха ви
овущо и Двамеша беюкцо, .. о даже и еeиß!eжн Ηβοη^ — До не овтине назад оп въввДо си
Нвбжнд вся, — също ви нoиыеu. Д- Н-миров. Братя. Веско имаш: какво Да заневс. зс (а
бъДе трапезата πoеU!зaooßρ!знu а пв-бозало: Бесените—yйоyлyao (ж^д^кК.,; Бeβmшсu —
някаква лоомсрух- и валати от ениoвн в κoпыи., . Другиш: нв овпиниха оазо(, Ст. Чи·
лингEnои. Първа д—ртва, — Де. и най см: омаля βmoлнaн, Марине... Нлoβκ!. Прсвлив.. .
—и Търново!—рвче поп Кръстьо, кейте нв искаш: Да овлеас назаД. От. Анчез. За свободата.
По-ряДко без omицa,: ОотаЕая / оетипа <го·> назад- — Аз нямо би оДо, ^^ηβοΗ^ се
наежи — Меж: лн! — избухна пя, — Ди βοηοα:. пп-оазоб оп валя во!... Срамота е,
Стико! Г- Kaпислaзоз. Обикновени хора-
710
НЕ ОСТАВЯМ I ОСТАВЯ ЗДРАВО МЯСТО по (нс) някого оля някому, ’. Хубав©
набтимм. нип-nлипимм янкото- ЗДравв място еямс да овтав. по тсбс, око nиeдълж!βum
(е мн φακο. бела.
2, Ж—стоко, сурово ос нмяanЕMM на някого; нахониам, Отговорих му сакно трявко. вбишeo
място не му оставях. '
НЕ ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ И КАЛТА ПОД (ИЗПОД) НОКТИТЕ някому. Безмилостно
ограбвам някого; отнемам. вземам му всичко. което яма- Нuячоeβ»хс οβο^ο- не овловоха
на βcuяeлme а калпа пед ноктнтв.
НЕ ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НИ ПЕПЕЛ НА ОГНИЩЕТО някому. Днал. Безмилостно
ограОвам някого, отнемам, вземам му етично, косто има,
НЕ ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НИ СТАРАТА ШАПКА някому. Доил, Безмилостно
огр-ОЕ-а някого, отнемам му eοEоко, кодто има-
ПЕ ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ ПРАХ ДД ПАДНЕ върху (ас. отаерв на) някого оля
нещо. Гриди те ем някого или нещо извънредно много; пазя ио от асично лошо, Нос
всичко щв но слугувам: а еямс до пвтсвом прах Да па(а: върху ши, К- Пстнанов. Злат¬
ната з—мн,
Още: Не давам / дам прих да падне, Нд оотазям / оетазя прашинка да падне,
НЕ ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ ПРАШИНКА ДА ПАДНЕ върху (но. отгоре на) някого
ало нсщо, Грижа сс за някого или нсщо извънредно много; пазн го от вСЕчно ложо-
Още: Нд давам / дам прашинка да падне. Нд оотазям / оставя прих да падне.
ПЕ ОТДЕЛЯМ / ОТДЕЛЯ ОЧИ н ПЕ ОТДЕЛЯМ / ОТДЕЛЯ ОЧИТЕ СН- Вд, №
откъсвам / откъсна очи, Аз се скривах е бурен» прсД тях а не отДслях Очи от същина ом —
пя беше навътре в езеро, Ил. Волен, Мдкду два свята. Нв - олбеля очи оп чертежите.
НЕ ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА ОЧИ ' и НЕ ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА ОЧИТЕ СН
’. От (.кого оля нещо, Непрекъснато, продължително гледам някого или нещо, обикн
иaпоτо ми се хардеза, защото ми е мило иля е— да го наблюдавам, следн какво правя,
нанио става. Дea!n! иоисоло а не поглвжбсха еaρea!m! бннолеоа овчия в ядов: и е три
кое., а βaьβmoх! кръга са около нсго а не межвх» Да откъснат очи от евобокевввнвшо му
ввлекло. ош е-(нoв!τum! му капсла, Д, T-лее. Ирдепаясняте камОмни. Разпаленото му
въображение иuβyз!еe преД нсго картонсти. оп сеяно нс межвш: До откъвав очаше сн.
Нв. Визов, Anaскm и ширин. Г. нс откъсваше очи он пышнала βи»na и вее ! се струваше,
чв Споекул πинcmлau, Ст, Марков. Дълбоки Оразди- Сырцетп му бивш: лъ! волно, че не
можсшс бе се злоДся, Гъпчсшч на еДно място, γοβο^.: несвързано а нв βmκъеu!тe очи от
Нонка. Ив- Петров. Ноннинат— гюОов- Гя 0:64.4 в ызыла скала- жалка а втрахливв глсДаше
(вшвтп. - . Г. не откъсваше очи от -лсвнцеша, която безпомощно се поклащаш: ош
люлсвеспе о» оплоше. Хар. Русев, Под зсмнтм-
2- От нсщо, Занимавам се продължително, много врдме с нещо; чет-. уча я др, почти
непрекъснато, Кен-аша беше меото интересно и той ас откъсваше очи от нея.
Пeеи.eсe бсз ητρoaл. Откъсвам / откъси— очИ' 1. Преставам дм гледам някого явя
нсщо. Глебост» ββ.: ты! срссова. че пой е мъка откъсна очи ош овя-
2- Преставам да се занимавам т нещо. На мест» сс поспарваше, omκъеuume оп оеслонса
βел а сало auceoеc поДряД осечка прасысшк-кащн. сыс своя 6-мн едявняваш: ныщо. Ст- Мартов,
ДъвОоая Ормзди.
Още: Нс отделям / отд—пн (не вдигам / вдигна) очи< те ои >. Не овалям / оваля (не снемам /
снема) очи < т— ои> /към 1 знач,/,
НЕ ЮТ МИРА СЕГО. оовдк. Канж. КоИто изцяло е отдаден на отвп—ч—ни дейност н
нс го занимават делнични, eкслнeЕHE ндщм, грижи. пaлосτE. удоволствия (оОЕДк),
Води началото ся от Евангелието — думи на Ноут „царство мо· нс от мира едио“.
ПЕ ОТ ТОЯ СВЯТ. ооЕСК. Княж. КоИто нацяло е отдаден на отвлечена дейност н яе
го занимават лeчнионE. eд·лнсeяE неща. грижи. радооти, удоволствия (ооЕлк). Хсрикло! Га-
лилсве порасна а влени мъж.., Бешс еβββκ нс оп тпя веят а не се ΟΗτ^α-βο.: он нищо
друго, осево ет аа-капс. Св. Минков, Пушитян!, . Лунатик!
За произхода еж, Нд от мира одго.
711
ПЕ ПАДА / ПАДНЕ ВЛАКНО ОТ ГЛАВАТА МН, Вд, Нс пада / паднс косъм от
главата мя- Проток a!Uτ. против вещо си а Додрожеллатсля, квйшо но пази кошо Двете
ви очи, влакно бе нс но паднв от -лавата, Ив- Вазов. Под ииото-
НЕ ПАДА / ПАДНЕ <И> КОСЪМ ЮТ ГЛАВАТА МН, Овяно. в си. виД, Оставам
напълно невредим. здрав; някак не поетрадв—м. не ан се случва нищо неприятно. — Е збрев
сым, жни сым, . . — Кюспе вижДаш. косъм ас - е поДпал оп алавапа мн. А кале cзыиmu βο!-
поло. щя ти Двоеба а вееха. Д- Ангелов, Па живот н смърт- Бсз моя в!лηeвд косъм нямо
бе пеДне оп главиш: ви. Нв- Вазов, Ивайло, Можс анкой До ас в бол cыceеeн, можс ет
алавапа но анкоао о косым (с не я поДпал. — кокво оп луд? Нали дран посяга зс хляба па
брата си? От, ЧEΛ1нгEпои. Хлеб наш наеущняИ, В имсто на ка.з АлсквеебЫр и Съеби-
нсннето.. . .. зи арестувам за нвопреДслено врсмв. Кълни се и лова вe»мe — ... — че
косъм еямс до поДнс от главата зо, Е. Генозека. Седем годЕня,
Без onицa: Пада / падне косъм от главата ми, ПоетрадЕИМ- Грувв каза: — Гурчин яло
християнин, не nиβец лн, не проза лн зле, и косъм нс боза (а паДНС- ош алавапи му!
Д. Талез. Илинден- Нв Давам,. . ., косъм ба побоя ош алавата му, И- Йовков. Сτaпоплa-
шишсня легендя-
Юще: Нд пада / падне влакно от главата ми.
. НЕ ПАДАМ / ПАДНА ДОЛУ, 1. Боря се докрай. не отстъпвам. нс сд пп-лaвиа-
Пaиmлв!нлmc ynβиumи се етбраняваха а не поДшиха (олу.
2, Уиопοτвувим я не ионам да ся призная грешната- Гой ниспаа не псеи болу и си
мисли, чя инаааи е ниuз,
3, П— отстъпвам от цената, конто ионам при продадОм на нсщо. Б!me ивев, чс лско
10000 за енлало а не побои Долу.
НЕ ПАДАМ / ПАДНА ПО (НД) ГРЪБ я НЕ ПАДАМ / ПАДНА ПО (НА) ГЪРБА
ОН. Нд признавам. че яд оъм праз. че оъм постъпил зле или съм сгрешиш- Го са Дълбоко
-дебче в прокошена на Думите мн. сл» от горДост оло просто оп някакво βaηнеmoенo всвелю-
бос не искаш ба паДняш ни гърба сн. СВ, Мянаов, ВолополнEтτ господин я кислородното
момиче. А eyчвeеaaн нв поДат по гръб, „Чакай — рскли му ле, — ля не можеш лукс До
са чпрдо(жня. Шепи си глобеше. пс шп-аес.“ Кр. Григоров. Проп—т в ЧердшоЕо-
Юще: Не ми пад— гърба ни а-атτи-
НЕ ПАДАМ ПО ГЪРБННД У ТИНЯТА. Днал, Нс могат да мс измамят; не ол
оοτмβтм да ме лъжат,
НЕ ПАДАМ < ПЮ>-ДДЛЕЧ ет някого, Не ое рaачиоизим много от нняого;
приличам тя с някого (обикн, по ложите ти кио—отви), И тн нв побиш Далеч оп би!лu са.
и на небе ее мога Да исзелшaм..^Hв му ся присмива!. вoщoτη и по не ^(0. нeеe!ucе
от него.
НЕ ПАДАМ ПО-ДАЛЕЧ ЮТ КОРЕНА СН- Приличам яа nоЛEТСчEτe ся по нтяо-
евое качество или в иотτъnкEτ- тя (обикн, им нещо попо)- Ето чс и Пстър нв пабна пп-
Долсч пт корена си, Не вншe лн лой какъв труб я положила Нееса зс фсрмошо, чс е оставало
лам Души а cыиaβ! Нз- Петров. Нонкинити пюОов,
От иоοчоз. Крушката Нс пада по-далеч от кордим ои,
НЕ ПАДАМ , / ПАДНА ПО-ДОЛУ, 1· Не допускам да Оъди надминат от някого в
нтяaяио отношение, като се отармя да имам същите успехи, придобиван или да правя всичко,
косто той прави- „И най равеним. ама и η^η еннκouaн не побол по-Долу. о-а. нв побол
лo-дoл-, папал βлaκoвaнmeί\ Ал- Константинов. Бай Ганьо. — Как в минал Суворов.
Алпопв? Ге се пра пътн по-високо ош eoеня Балкан — отвърна вдин и-βe»о- — Щом е
минел пой, и нов е.ма ди побосм по-Долу — продаваха иeелmeлнo момчетата, Д. ГмО·,
MъломлEИE гeпоE, Сырвинс побвасввлха пелушваоволе, лил-з»яблнвe нс своя земляк Да Държи
здраво, а бьua!ρнnβ нв побаха по-Долу. <Т- Зиторчинов, Ден πотчeлeн, Не асо ома вълк
срсщу мчав, ^4(0 До ао виДя, лой ще мв ваДя, Човекът злсбо, но и вълкът не поби по-болу,
К. Петкинов, Б—з д—ца, Кино ρ!вnи!вл, чс дол хоДол по църковно работи —... — оплака
се от веляоншв: Децата насъскало сучепатш. а жснише го 3!nuaеuлл с ^ебнл^н^^н^. Па и
болярин: не падало по-болу — дв ао -пенили е ковел в!eшсu ласш посреД л.шв, дв при
рсшонтя а песяцил: му отредили ди спа, Ст, 3-иорчннов, Ден иоοneл·я,
2. Ол някого ало вамовт. Само в осев, иод, Не притедазам в ио·ммчяa отепен еянаязо
качество (доОро явя лошо); еднакъв оъм т някого, Уnηиеτвoτo на пресния вел.елн дс
712
твърДв кани кимък, Някакви молва не мвжвшв да -о смекча. Но о упорството на мeмеeшш
нс паДаше лeеeeuy, Нз. ХмлжEмaро-e. Овчарчето Каянтно, Излишно я да -двжбсвам енm»neuя,
чс те деше меезо хубаво мeмлеe. Р!вβuρ! ев, и аз нв поДах по-Долу, в.х много хубаво
момче. И. Радичков, Барутен буквар- — Чв е умен, умсе в, ала и по-голям» uнβлa! ет нсго
ням», Пък око е за -алчновт, нв пи(о пи-болу пт ввлярн»! са, От- Загорчито]. НнмИво,
Гой по любопитвтво не №(0.4 пв-бвлу от Коне Крилато.. Нв- Вазов. Чичовци·
— Пра мене вeеe мръвка не пелина! — обабил ся Гoлеo- — Бре! — опулил очи ввлнкиаыт.
— И по ябвтв нв №(0. по-Долу ош меня, побрашомв! Ран Босячек. Радост-
НЕ ПАСА ТРЕВА- Ирвн. Нд оъм толкова глупав. че дм не се тещам. дм не раз-
Оир—м нещо; досетлив, хитър тъм, — ОшД: внaβе низи? —— извиси Лювицо. — От хората,.
Любице. Тс нв повит η^β». Твоето ливeдβнцe в обърнало внимание на хорала. Нв- Визов,
Нора- — Б!me сме ет Балкани, трева ос пасем я!, -, ДяДо тн нс врсмсно чек бо Аеабела
я слетал. . . 3. Среброа. Момчил опнеи от иnмнияaτa- — По гласа го познавам каова е
лисиц». „Нов, 6асо — щв са сажс, — шоково не го лапаме. Трево ос посвм,“' Га елде ще
заоч,, .,. чя не го лъжем, колкоше (а ан поДня в ръчичките? П. Вединоа, Нашата тила.
— Думи До нямо —... — хитър в noτ!кeaьл му. Амс и пас нв сме пасло трева- Ще чакаме:-
ще вабим, В, Мутафчиева, Летопис на смутното време- — Бвй, има по зещо ас сажс.,
от се. ви чела, и? — нзрсио келкете са можа Иван Кпжухарнаъш,.. — Гн око са хитър,
ле л нов нв посвм ηιβοο, Зах, Стоянов, 3ииEСHE по OълимnсяEτe аъстмнин-
Пп-рябсо без emρнau Паем тр—з—, Глупав, недоеетлив оъм. нищо яе разбирам- Бави сн
лилκ!зe»шв нещо на себв са, . . Гя епирсш: е пеллтлчсссия са прлятвл. Очвонбно лой
ββ.β я н!cκыибцu, И есао п. му отвръщаш:: — Хи - . Само но ρ!збuρ!е- . . Ние - посвм
τ^οο,, , К. Калчев, При извора на дивоти- „Глупав и еамваобвян простак! — в - омраза
помисли Спасов. — смята св за всезнаещ а мисли, чв хoиuш! η^οα повел.“ Μ. МирчсвсТЕ,
Тихо ирEсτияищ—-
НЕ - ПНТДТ ТЕ НА КУТРО СЕЛО ОН ГОВЕДАР, Днал, Нoeuaи. Защо ся даваш"
мненнето еа нещо, ем което яс те пятит, не ое мдсн в чуждя пaеиовопE.
<НЕ> ПИША НА ГЪЗА ОН някого или нещо. Вулг. Ниβнβби, Никак не иaоиτмм-
някого иля нещо, не му обръщам аняманне,
НЕ ПИША ПА РАБОША СН някого. Днал, Не зачитам някого еа нищо, яд му обръщам
зниманяе- Някого нв ще ба вauc. еасозо нв пиш: на и!βeе! са. П. Каравсчоз. Българс от
старо време,
НЕ ПЛЮЯ СРЕЩУ ВЯТЪРА.Не ое иро·τиeопоοτмзнм на някого нлн н—що. не ое -
противя (обикн. ни ио-СEЧяит). ем да не он ниЕЛсти я-ипшяτносτE- — Аз съм nηе-мeн, enоηuе
соло мислите. Б!eoф ефваДн. , - Срсщу вятър» ав плю. — щв падне върху лицвте ми.
А- <ипОοτрaноe. Сaмообρ—о-яEτ-, От мслсо-малсо ако мв τaеoш — не плюй срсщу■
вялър», бстко! Нв рипай сярата! Н. ХаИтои, Писма от пущинаците,
НЕ ПЮ ВРАТ. А ПО ШИЯ- Вее същото. Оса naав1ки- — Б»в» ля. чв щс вuκыβи(βве
нс^зн βeеβи? — Нв. κ!B!, чс ».ма до ее вырос и!eo, — Нв по uи!л, а по .№,
ПЕ ПОГЛЕЖДАМ НАЗАД- Не мд интересува това, кодто вече е минало еа мснс.
Прсз в!бл-жeвaнτ Друм пробива / и ие(н с мракове войни, / ао лед назаДи нс пвтлеДеш, /
ав се пββиыщш никой пыл: / хвърчи ял' пъпли — св напрвдеа / κeиβ!ньл ни Духът. Нв- Визов,.
К—рианът-
Още: Нд се обръщам еазад-
НЕ ПОДВИВАМ / ПОДВИЯ КРАК, Работя непрекъснато. б—з НЕяакиа иочEβти. без
да ссдна, Поепвзксш» по aлu Ден нв побиивашв крак, Маже.:, nβиβmв. енβmβшβ. Ив. Петров.
Нонкшпати любов- От къща — нш рабети. от работа — в къща, πинβвдβнa ас( чужбо
nиuнβ, Все maеo, .βηο — крак не поДкизо. Нз- Илмнннонн, Без сτптхм- Жснише лиcв
топлите Дни крак не поДвивал. през внмum! лиβeoл и тъкст. везеш и наплитип. Μ. Сми··
лова. Друм ее вне. Олвеякыбе идя жeжкιеa..,,. ао рибено!! но с шоково. че преби да пур.-
капака ни фурнспа, не мега крас (а побоня, И, Радичков. Барутен буквар, Тeвu лепен·
мсесцо вяха злитнн зс oве!иoτβ нш Мспвй осха.,. , . В ти. мcββao Мспей квхс. нв πoдвнвoтβ·■
сран, овъмвашв а вuмρъовoеβ и полслп. П. Константинов, Предание от изчезналия град-
Р.Дке ввз oлинa- Обикн, и си. вц(.: Подвивам / подвия кnaH' Прекъсвам да рмОотя;·
почивам ен от тддък, уморителен труд, — Ха-е. нищо няма — усмихна се малки виновно
71S
Гвшв Моллов, — Нов виме лъ!. бистрим политик» в баби Узуноцо. ХеДох съм Долния
край, пък рвоех ба поДвня мелко крак но приказка, В. Нежное. Настъпление,
Юще: Нд подгъвам / подгъна (не сгъвам / сгъна, не превивам / превин) крик, Нд
подвивам / полemт нозе (ноти). Днал,
НЕ ПОДВИВАМ / ПОДВИЯ НОЗЕ (НОГА). Днал, Работя непрекъснато. без никаква
почивка. бди да седна, Нв βοηοα.: До побвият нозе ни майка му, но пю-малкиш» му
ceβmи!, свято св -еесе по нсго, прилепа се и бързаше (а му угоДо иъи всичко: повтлсхс в
влиял» му ние силим. Донесоха му стилове ет -осшеала а aτκ»κe! масичка, А- Типее.
Пр-тииескшτ· т-мОиня-
Юще: Не подвяв—м / подвиг крик,
НЕ ПОДГЪВАМ / ПОДГЪНА КРАК, Работя непрекъснато, без никакви почивна.
бди дм седн—, Старецът аовлюдеваше е мъка сек млаДат му снахо ош тъмно до тъмно нв
noдaыu!еe сран, Г. Караолавое, Обикновени хори, Газа нв-мoилм! еτсинau го учудваше.
По цял Ден пя нв no(aыβ!me срок. нв скръстваше иьae. нв сяДоше, Г- Кариогмеоз. Танго,
ДяДо Икса и Bcèeao в!лиен!х» равота. Цял» еутрон ас подаынахо сран. изморяха ся
ндиuu!mш, Ст, Миртов, Дълбоки Ор-едя- Пeuβκ!m! и»ßen» беше на πинuыишз!нβ, ,, Не
001.01114 пик ас поДзъзахо крак по aлu ден- Бързаха в някакво непознато Досега радостни
.aeβлиκeдеτβлe. хапваха с-шрие аяколко къшся хляб а все τне!хu. лечаха, Ив. Венков,
Хора край нит- Смолерят ма разказах», че с-троап бол превалял слаб дъжд. -нищо и
»онакъв дъжд, ни това им съзДало дoеτuτъенe рагвота. за До нв поДгънин крак през целия
(еа, И, Радичков, Планинско цвете,
Рядоп дсз отроц. Обок». и си, виД.: Подгъвам / подгъна крик, Прекъсвам да работя; иоошвaм
ои от тежък. уморителен труд, А Киро бс вβеc първият човск е селето. И пороДсн прсбсто
копвл бв — 0^.: влееш, можеше Да помогне на дβaumu !. и aaд-eeеβ да помогне ни
Въсрило — Да го назлавл на аяое. харна служба. тс край него и Снопка да подтъав
орао, би сн отДъхня, Г, КМраопазов. Обикновени хора,
Още: Не подвивам / подвия (не сгъвам / огъна. не превивам / пр—вян) крик,
НЕ ПОКАЗВАМ! / ПОКАЖА ЛИЦЕ НА БЯЛ ОВЯТ н НЕ ОН ПОКАЗВАМ /
ПОКАЖА ЛИЦЕТО НД БЯЛ ОВЯТ- Ед. Нс показвам / иокaди вице пред тает—,
НЕ ПОКАЗВАМ / ПОКАЖА ЛИЦЕ ПРЕД СВЕТА я НЕ ОИ ПОКАЗВАМ / ПОКАЖА
ЛИЦЕТО ПРЕД СВЕТА- Нс се тЕTЕ—м прсд хоnaτм. Чв кане тн закачан ебан взыaеem».
Да mρьaн!m βο^ο мн пи nицκ!вол: смях и веселби., , - Пък тл β^α цяла гоДина няма (и
можсш До покаже. ллaв прсб соено, П- Ю. Тодоров, Първите,
Още: Не <еи> показвам / покажа ввда·^·^«^^ па Оня свнт-
НЕ ПРАВН ПАРИ. Днал. П— помага, безполезно е. Го! проДължавал ДонсйДс До
мучи още сало животно, ао кале виДял, чя нещо ас ^ακο овче πсиц,. , nиoaoзηинл. 3—х, ОТоя-
нов. Змпшоня по българските аъетмннн-
ПЕ ПРАВЯ ДУМАТА НД ДВЕ някому. Вишмия изпълнявам депаняето. волята на
някого, някои— не му отназвам да изпълня това. но—то иaповтлЕa- Па що в прсви —
право, а селянин: зо neеunшх!, омах» му иорома и ао слушах» — Д-мишо му на (зя ас
.прозях», Хр, МатсЕмов. 3—Орми-ня реалнстя- Одичал -о осочка, почин ао. Нρлκuзκ!Л! му
никой ас минава, бумсто му ни Две ос право. Г. Kмnмοлaвов. Без гроб. — Аз д-мишо д
на Доя няма ди направя! — сиза аай-еетас той, сапе подтовкишв мыкало а съмнението сн.
Ни- Петров. Ноняннит— любов.
Юще: Нд чупя (се прекършвам, нд скършвам. нл счупвам) думат— ям две, Не кърша
(не троша) думат— пи две- Днил.
НЕ ПРАВЯ Н><ГЮ> КРАЧКА без някого, Пс предприемам нищо- без знанието я
одобрението ни някого- Комитетът на Оmcеcβτвcauя фронт трябва упр: до се лeз»лне
внρu. Хорали mиядв! до засян нетпвия выслав, А е съботи »не не трядве бе прозам поти
крачки дсз хората но Кемипвпа. Хар. Русее. По стръмнините-
ПЕ ПРАВЯ ХАС ош нсщо нлн ош »якото, ’- Нд обръщам внимание на нещо нвн н—
някого. не ме ннтер—туви нсщо или някой- Дявол се е пъхнал в Душит нм. отче. -Дявол
нс е.велите. И- оп тзоитс меллтен не праи.! хсс вече, и тсбс не те бръснел ‘за слиза,
Г. KaпмοчaвоЕ. Време,
:2. Никая не оло0ртβaм няяоио нлн нещо, като обикн, се старая да покажи я-оло0пe-
714
нието он, Тъщата хоч нс преви хас от шея со зст. · Аз со закъснявам еβcлo, ами майке
мл не преви хсс вл ля. нещо.
Ющс: Не струнам хмо-
НЕ ПРЕВИВАМ / ПРЕВИЯ КРАК. Работя н-ир-къснaτо. без шитмив— иоошβяa. 6-и
дм седн—,
Юще: Нд подгъвам / подгъна (не огъвам / огън—, нд подвязаа / подвия) крик,
ПЕ ПРЕКЪРШВАМ / ПРЕКЪРША ДУМАТА <НА ДЕЕ> някому. Винаги изпълнявам
желанието, вопят— на янного. някои— не му отказвам да изпълня това, което и—nоβтлЕa-
Кметън nиanuл своновы, ни Неб» хич о ив искала ди ан позлеенс. Думите му не nρβκьишз!Л
о πинелuιзъшι, сек можс вдао вчерашно, и ле бсДняшко момиче (и нс я ниucмβ. М- Яворски.
Хората -ее ипом-HEхм,
Юще: Не скършена / скърши (не счупвам / счупя, не чупя, нд ипиат) думат— с— две.
Нс кърша (нд троим) думата с— две. Длал.
ПЕ ПРЕКЪРШВАМ / ПРЕКЪРША ХАТЪРА ас някого. Зачитам золят—. ксг—ннето на
сякого, яе отямзимм дм нaириβт онова, косто той ясна, Кино желает осочки, оз е.м» Да ин
n-иβκыишo хатъра. ими (и вы ос мием: много; вн-бв зи п-щит? Ц- Гннчеа, Ганчо Kосспкaτa.
Щв ев мычим πoueсuелвс! Да ев в»αuoбн шея рсдото, М»мс, — вх нс трябваше тика —
им» що (и ешором? Тн тлвбай пос да ! не пресыршоаме хатъри — »шло е майка? Т. Г. Впай¬
кой. Стрина В—нкозЕЦ— н снаха И.
Юще: Не троша (не чупя, нл къри—. нл сτпои—и—м / строжа, не скършена / οκ^ι-, не
счупвам / счупя, нд пречупвам / пречупя) хатъра, Не разсипвам / разсипя (не naззaляы /
пaезиля, нд пaзτупям / разтуря) хатъра, Дл!u- Нд излизам / тегни— от хатъри. Диал.
НЕ ПРЕЧУПВАМ / ПРЕЧУПЯ ХАТЪРА нш някоае- Ек, Нд прекършиам / прекърша
хатъра но някого. Гърпа, мълча. зълшсй и лн като мен: — все бе е но нсго пи --вбаше нτκuκ.
глсбсй ба ас му преч-пяш хатъра, П. Ю. Тодоров, Невяста Боnтяи.
ПЕ ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА ПИЛЕ ДА ПРЕХЕРЪКНЕ. Зaзanлзим. пазя
много строго някъде, правя шеиъзмоден еонкинъв достъп някъде, Нс и!дom! и преДприятиято
остава само вДашно ош болеъзитв — .., а ош ф-тболнвпнп — венн-едцнслввн, При лоза
нс голмайсторе еа отвора Ги!ио!n!. о: а №.0 М!цaс-иeцu. който ас п-ека поле ди
πρcхвиыснe към οατο eи!Т!, па само лн' топката. А. Aнτояоа-TонEо. Мстаморфоза-
Още: Не днвам / дна пипе да ппсхвпъкηe,
ПЕ РАЗБИРАМ <НИ<Г>>> БЪКЕЛ ош нещо, Пълен невежа съм в нткaкЕa
област. „Тоя бюрократи, сажс,. , .. дъня. не и»здли!n оп βлeκmρнеeеmeomo, но пях ли,
сажс, шапка ще иДе (и клан.!“ Г- Кариолмвоз. Съвет. Оп пелитиси ас раздирам ното
выксл.
Юще: Нд зимн <ся<то>> бъкдл-
ПЕ РАЗБИРАМ / РАЗБЕРА ЮТ ДУМА, Нд се вслушвам а съветите. конто мн се
дават, упорит оъм, вироглав съм- Пак вя Домъсеохле! Нсли вя κ»в»х ди са вървите, От
(ума вид нс иaзβни»ne лн? И. Ю. Тодоров, Змейови сзатба. Б!мецκ. κ»менκ! — викаше
Мсаелско — ии! от бум» нс и!вβлρ!mc, вой Добро ас в!βл-ж!e»me, И- Иозноз, Чифликът
ярмИ гранящата- — Аз оезех всичко — omгeвeил е влпоДаил -лис Гeиα!α. — кокво повече До
казвам- . . ало нвкаше (и измислям. - . Чубно хора сте. - . От Дума ас и!вбли!mc, - -
К. KaлосЕ. Живите помнят- Гози еeeeс ми св псба по бройки,,.. Няма до са вшнДв! Нв
го пускам! ХадДс. върза си та! — Дедре! — коз» Очнu!иκсτu а разтворя чантата си.
— Гогова щс ви съставя акт и ще отнда Да извисим млллaля! Щом капо от бум» нс ρ»зβoе
роте. аз зеем а eρ-aoяев! Кл. Ц—осβ. Войници,
Юще: Нд вземам / веема от дума,
НЕ РАЗВАЛЯМ / РАЗВАЛЯ ХАГТЪ’<>> но някого, .οο., Зачитам воnтτм. дсл—·
сието ни някого, не отказвам дм напраЕн онова, косто тоИ ясни, Го! открай си го oбцеuшβ;
а пък откак дешя вшогеол а бс поел До помаза в къщи, лой ощс повече глсДсшс ди му у-ажба и
да му нс разваля хатъра. Т. Г. Вгайноа, СτnEнa В—нкоанц— н онаха И. — Нлйmв, а. А.. —
поДсеава от ебае страна М. - .ви и Допълнези шоку-що нзпразнсната чuтu, И г. А. нв
е>»зв»u.я хатъра ни услужливата - хазяйка и обръща еаmала мсжДу -влеете си, Ал. Кон¬
стантинов, Един я-ооaканс год-д- Хе! Бeоeeo! Нв несеш (и шслош? А по знасш ля, чс
леев Двайсет пъна ле аопъжДом, а на Бъиeжo Османа хслър нс ρaзвau.м? Ив. Визов,
715
Руска- Не ако непременно жслсвш он меня - нсщо ново зс 1000-лстнвтп наБорнс» да eлввe в-
Сборсоло- намисля сюжет и сежа ми. Нс тебе хатър не развалям и съм голов ба се покоря ас
еелвеияпа ти. Нв- Вазов. Непубликувани пшома.
Ющс: Не разсипвам / разсипя (нл разтурям / р—итурн) х—т»р<а>. Днал. Нд излизам /
извне— от хатъра, Дасл. Не стропаема / строи— (нл скъризнм / скърша. не счупвам /
счупя, не пречупвам / пречупя. не прскържнмя / прекърша. се троша. нд чупя. нл къри—)'
хатъра-
НЕ РАЗПНАХ БОГА И БОГА ЛИ РАЗПНАХ- Не оъм извършил нещо я·иоπпизEMo,
н—що изключително осъдително, Събса извика зеъеловп: — От гръцко робство избава дълга-
рипс цар Лева, -а оп турско родство ще зя избава цар Ллβκβ!aeъи, ош Русия! .. Цялата
в»л! упоха» побор бумопе на ученичката. По моего лица се изобразя нсДоумсни: и бсзю-
свдешко, - . — Пи касов вля токова втрещено? Боза лн разпее мемочвшо? Б!вв! со привете.!
И из о!вe»м, че цер Александър ще но избива. не Друг! Нз- Вазов, Под игото-
НЕ РАЗСИПВАМ / РАЗСИПЯ Х>ТЪЪ<» на аякеае- Днел. Зачитам волята, жела¬
нието н— някого, не отказвам дм направя онова, което ' той нота. Теза внсеа Млρев
помслечек, / нс майка сн !mыи ос разсипал, / а ся явно своя бърза коня. Пмполсм и·т·н.
Още: Нд развалям / ризвапн (нл разтурвам / р—итурн) хаттьъ<а>, Днал, Нд излизам /
изляза от хатъри, Днал. Нд строш—иим / строша (не скържаим / скърша, не 'счупвам /
счупя, не пречупвам / пречупя. не прекържеим / прекърша. не троша. не чупя. не кърша)-
хитъри,
НЕ РАЗТУРЯМ / РАЗТУРЯ ХАТЪРА но някого. Днал. Зачитам волята. ддла-
нието нм някого. не отказвам дм направя онова.косто тоИ Eοни-Aт не разтура лсля
Гена хатър», аз ошибех. Т. Г- ВпиИтов. Лсля Гена,
Още: Нд разсипвам / разсипя ' (нл развалям / р—звалн) хмтр)<а>- Днал, Нд иечиз—м /
излязи от хатъра- Доил. Не 'отрошмиам / строша (не скържиим / скърша, не счупвам /
счупя. не пречупвам / пречупя. не прекършенм / прекърша, нд грош—. яе чупя. не кърша)
хатъра,
ПЕРДЕ ШАМ, ПЕРДЕ БАГДАД, Ирен, Употребява ое. когато се говори еа едно. и
янкой започва разгозор съвсем е— друго нлн съвсем погрешно разОира това. ем кодто
отива дума-
ПЕРОДЕП ПЕТКО. КУПИЛИ МУ КАПА- Днал, Ирен, Употребява сс. когато предва¬
рително ол правят приготовления н те кроят ^—^3— еа съвсем яeсEиуnно, ем косто яе ое-
инмс дагн ще ое осъществя,
Още: На нероден Истко капа топили, Диол, Ирен, Ющс Истко нлnол·н, шапка му
пият. Днел. Ироа.
НЕ САКАМ УСТА НАЗАЕМ, Досл. Мога винаги да намеря подходящ отговор.
знам нанио дм отговоря. мога вянаиц да ол иипEτт.
Юще: Не τъnοт (нд вземам, не искам) уоти назаем,
НЕ СА МЕ ДЪРПАЛИ КУЧЕТАТА, Доил, ’. Бива ме. хубав съм. привлекателен оъм.
2, Нс оъм етитаг непозволено,
ПЕ СА МЕ ОУКДЛН КОТКИТЕ, Досл, Бием ме, хубав оъм. привлси-тсг-н съм.
ПЕ СД МИ ВСИЧКИТЕ КОЗИ В ГЛАВАТА, Дo»u. ' Нд оъм добрс оъо елпaЕСτо си.
не мога съвсем добр— да разсъждавам.
НЕ СА МИ НА ЕДНО МЯСТО ВОНЧКНТЕ БРАТЯ, Днал, Ед, П— си Мя накуп
вСЕчните братя,
ПЕ СА МИ НАКУП ВОНЧКНТЕ БРАТЯ, Днел, Нд оъм весел,
Юще: Пс ои мя н— едно място етичните бритн- Дисл.
НЕ СД ОТО ЧАВКИ. ЦАРЮ, А СА ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ. Днал. Зи голяма
въди, която някоИ взема ем нотина или за силно преувеличена нотиса.
716
ПЕ ОВАЛЯМ / СВАЛЯ КОСЪМ ЮТ ГЛАВАТА на някого. Оставям някого съвс—м
невредим. не му причинявам нтганво зло, Бащи мн ншистина се uзлюлu в овчонс кожа, скоча
ни крака а си пое редопеша, като чс не вяха сваляло косым ош злавап му. Хората
сaвв!хa, чс дял ся зърнал от пазя свян. Нв- Петров, Пр—ди да се родя-
Юще: Не Оутвам / буте— косъм от главита,
НЕ ОВАЛЯМ / СВАЛЯ ОЧИ ' и ПЕ ОВАЛЯМ / ОВАЛЯ ОЧИТЕ ОИ оп някоае
оля нещо, Одикн. в аясв. вид, Непрекъснато, ирольчжEτдлно гледам някого яли нещо (обикн.
защото ми се хар—сви, зaпоτо ми е мило явя еа да го наблюдавам, сп—дн какао приви
или какво отава). Той> ас βв!uяеe μη оп (4^ еледвше Движенията на ръцвтс !, оживеното !
лоцс, очитс ù. Д- Типси, Пр—епмнокяте камОани, Гoео!nu сыщо выше в!cmuнuu пряД пилол-
оено и ав βз!uяеe очи пт nuu.еomη. К- Петканов, Омайно бил—. Бозбоа етоешв скрин в!e
сби» трън на вклпно а наблюдиеаше околността, не cв!uяиc очи от пътищата, К- П-тн-нои.
Хайдути, Султане не пшзпворн еебната, но а ас cвuляив очн от сееха сн, капи че лн се
6Дчше (о о: я цвл-βαв. Д. Тапев. ПрдтпаясгЕТ- тамОанн. А майка му не βκοΜ.β очи ол
авзе. Слe(emβ всяко негово Движено:. Нв, Петров, Ноняшнмти яюОов,
Нeеияeсo дез enρлaл Свалям / сваля очи. Преставам да гледам някого иля нещо.
Лалоа ся вшрявна он швее прикосноиеанв. воала ηен он потопи а ао зnβин в Роба, Ни, Вазов.
Под игото,
Ющс: Нс снемам / снема оч^<<тд си>. Нс едии-м / вдигн— (не отделям / отделн. нд
откъсвам / ' откъсна) очи< те ти> /а 1 ин—о./,
НЕ ОГЪВАМ / ОГЪНА КРАК, Р-Оотн непрекъснато. б—з никаква почивна, 6—з да
оедна, Съсипали смс се от радоне, цяла теднни о: см: - еаыаалн крак и,. . Гя не ся
еоизсозо, Г- Kмnaслaeов. 3- ипъe път,
Юще: Не превивам / превия (не подвивам / подзин. нд подгъвам / подгъна) крат-
НЕ СЕ ВОЗЯ НА ТАЯ (ТАКАВА) КОЛА. Нс оъм съгласен да ее иаеми с нещо.
отхвърлям някакво предложение,
Юще: Нс ол качвам на тая (такаим) кога.
НЕ СЕ ДЕЛЯ ЮТ АКЪЛА СН. Днел, Heoeoби, Упорит съм, яд ое вслушвам е чуждя
оъветн. не ое отнмзвим от това, косто оъм шамнелил-, Казвах ! аз ба ав зимнаово. ами пя пали
не св Деля оп акъла сн, нв ме nиел-ma.
ПЕ СЕДЯ НД ЕДИН КДРДР- Досл. М-нн се. не оотавмм неизменен,
ПЕ СЕ ЗНАЕ <НИ> КОЙ ПИЕ. <НН> КОЙ ПЛАЩА, Съществува иьчяо безредие,
ас—рхян, някой яе ноти отговорност ем това, което став—, Гой можа итрини (а розбсрс,
че е пия Държави нв ся виuβ код пич. код плещи; животът св нарежДаше κинвoлτзo от
само себе сн. м!елн!mш вя Движеше по инерция. П- Стоянов, Бенковскя, Повмл са
^βητατο. Всичко ся пился. руши се, ,. Момчетсше те αβ^ρτ, Сшокало си арадлнвн нани
орли, Всичко лук» е е алаеапа еабвл-, Нв ся знае код пич, кед плаща- Д- Немяроз. Възелът,
ПЕ ОЕ КАЧВАМ НД ТАЯ (ТАКАВА) КОЛА, Еж, Не ел возя на тая (тинаен) топи-
ПЕ СЕ КРИЯ ЗАД ПРЪСТА ОН- Нсгрсн оъм. откровен еъм. прям съм,
НЕ ОЕ ЛОВЯ НА ТЮЗА ХОРЮ. Не искам да се иа—ми е яещо. ноето ан е не-
ирияτно. трудно е яли е nEοковaяо, Аз вoщo ос ся ловя ни това хоро — Дрезгаво ся
емве шипе, — Тиyлum тс. трупал пя е рабета, не можеш до сс откачаш. Е. Бончева,
Днч—то пише,
НЕ СЕ НАМИРАШ У БАЩИНАТА ОИ ВОДЕНИЦА, Днал. Казва се ни ооeeк.
коИто много вяна, говори ансоно,
ПЕ СЕ ОБРЪЩАМ .НАЗАД· Не мс Eнτeneсуβи това. което вече е минало еа мене.
нд се οьо6пaзтeмм о него,
Юще: Не погледд—м назад-
НЕ ОЕ ОЖЕНИЛ, ЧЕ НЯМАЛ МЯОТЮ ЗА ЛЮЛЯНЯ. Днал, Ирон- 3— човек,
който прави много тъниш сметни. пр—дя дм предприеме нещо,
717
НЕ ОЕ СВЪРТАМ / СВЪРТЯ НД ЕДНО МЯОТЮ. ’· Изпитвам тилно 0-зпояоИстио,
вълнувам ее от н—що и чувствувам н—оОходнмоет да се динда. да изляза. Марин не се
свъртеше нш ч(ао място. Гой току οηρο!.: прсз нощно и лайни ош майка са βлoз»еβ
белу. Ем- Коралов, Малкият въстаник, НеДялка влuв!еc а uзuлв!иe, Най-малсето !
Деп торвш: в трески а тя не се еeзρτ!me на сдно място. Е, Геновета. С—дем години.
2. С неспокоен нрав оъм н чувствувам нужда от непрекъснато двядееше, промяна, не¬
мота да се емльnд— ни едно мното или на една н тъщи работа. Д.волвк» сола кипеше
в жилите му а не му 6000.4 ан (а спи, ан Да е: cвыиnu но е(но м.еню. Нв. Петров.
Ноннинити любов- — Б!мьκъτ си лсжи еа м.впепо. Нв вярвай ши. че може нещо
пътно (и излязе ол еoзβκ. който нв се свърни ни ябоо място, Р- Стоянов, Майстори,
Юще: Не ме озърта (не се сдържам / одър»—) ни едно мното,
НЕ ОЕ СДЪРЖАМ / СДЪРЖА НД ЕДНО МЯОТЮ. ’· Изпитвам тилно О-зпокойстио,
вълнувам ое от нещо и чувствувам ндобходнаоет, да ~од движа, Не т. нище не можсшс
До еeлe. »ало Да се сдържи на я(но място, И. Йовков, Чифликът край границата.
Б!βрбoз беше eъвб-дeн оп изпатеше вино а ае ся еДържашс ни с(но място. Хар- Русса,
Под ‘смята, Бmρηеβм, сам Слоен нв се еДържашс на е(но място, Той бешс нетърпелив,
еaβoзβлe му ся вожДаха Дълго, Д- П-мярое, Дсло № 9,
2. < яeсионоeн нр—в съм н чувствувам нужда от непрекъснато движение, промяна, нл
мога да ое задържи на едно мното яви нм една я тъща работа¬
Юще: Нс ме тдърк— (не се озъртам / свъртя) пн едно мното.
НЕ ОБ СЕДИ НАСРЕЩА МН, Мноио оъм сърдит, пмзин-β-н и нс търпя да ми
противоречат- — Нв mρяβe!еe бе е: съгласяваш. Бeз» най-повлв щв сн поч^^с^!?. .,—
Касов (и я правя. насреща ! нс се сеДн. Д. Михайлов, Децата нм шивачката,
ПЕ СЕ ЧУ. ПЕ СЕ ВНДЯ и НИ<ГЮ> ОЕ ЧУ, НИ<ТО> ОЕ ВНДЯ- Зи човек—
О-иог-дно яичезна, отнд— нднзвдотно къде, У гадиха какво е радотота. го а пя
ся чу и пя сс ваДя всчс. Грядва е лудннцато До го нзпратохо. , . Г, Кмрмспивов. Изчадия
адовя, — B»ρдoенmβ не се чух», не се воДяха. uвβяaaх!. Ст, Змиопоинов. Ив-Иго, Синът
им тяло се чу, наши се 006^ Ип- Волен, Между дим овят—, Уж всичко вeρ!eн а гоДно
мъже оп болярското сели а -ол.м» част от долаеецн тръгнаха с него, а е послсДеня
мог бс тез, Де поза не ся чу, нв се влeτ. Ст. Загорчинов. Нв—Ичо. — Ами ао взсхе
вun!β ощс пряДя (а почне зейнела, И лед се в!mил е войвкита — но се чу. ни е: зобя. -
П. Всжиноа, Звездите над нис.
ПЕ ОИ ВДИГАЙ КРАКАТА. ЧЕ НЯМАМ ПЕТАЛО ДА ТЕ КОВА. Днал. 1. Кмзим
ое ни човек. коИто се готвя дм яде някъде о другите,
2. Казва се ни човек, който е сиромах, а ое мери -е боиититс-
НЕ ОИ ВДИГАМ / ВДИГНА ПРЪСТА. НЕ ВДИГАМ / ВДИГНА ПРЪСТ и по-
рядко НЕ ОИ ВДИГАМ / ВДИГНА МАЛКИЯ ПРЪСТ, Самосш. или за нещо. за
някого, Не полагам ни нмИ-ммлко усилие да- иneлпрEeмa, дм извърша нещо. обикн, в поги¬
на ннкоио, — Сега eвеe бсбита е по-моло! — , ,, Тия, Дсло и пръст не е зба-нол» зс
»вае, пя сега св слуша:. Т. Г. ВлиИнов. Ο^εη— Венковици я онахи И. Боа всякога в
глух за жалбите ни род», / когато ший mыилo. възДиша а жслай- / а вам -»е бога пръст
зс нищо и аяхай / зс евоНше аужДн. П- П- Олиеейгов, Кървава песен, За вβнеκo вечни
обещаиш — / окплп му не миза. / Не повле ты! са а пвшова — j шо! пръсти ся не идиза.
Кольо К-
Юще: Не <ся> повдигам / повдигна (се <си> мърдам. мръднам / мръдна, се <ся>
помръдвам / помръдна. нд <си> шаввам / жмени) цιрььс<a> и не сн повдигам / повдигна
(не ти мръдиам / мръдни, не ся помръдвам / помръдна) м—лтия пръст·
НЕ ОН ВЗЕМАМ / ВЗЕМА СБОРА НАЗАД, Днал, Устоявам на това, но—то еъм
о0сπмв явя твърдял. не сд отназвмм от това, което оъм об—щмп,
НЕ ОН ВИДИ ЗАДНИКА. Вулг. Пивнeßρ- Със следв- азр, сыс съюз ами а (р, П-
съзнави какъв е (еа човек. който има големя недостатъци шля лоши прояви. а без дм
ое съобразява с това. предявява големя претенция или осъжда. критикува другите)-
НЕ ОИ Е (У) ПРЪСТЕНИ. Обикн, зык 2 а 3 л. Дишл. Моиеж н сам дм свършиш
янкита— nи0оτa, не тн тикат, нищо не ти пречЕ (обикн, като укор към някого)- — Ели мн
запали neеκuлu- — Запаля ся я та. не си у пръствно-
Юще: Пръстени гн имаш сн ръцете ти. Досл.
718
НЕ ОН ДАВАМ ЗЛЮ СЪРЦЕ, Не сс тлоοимы. яе ое дразня- — Та ба нзмсов-
рув» еа ао нoзa!еoлu, а? — ... — Ех, текс ще ап ксжвм нов по н!еβacκн. Амр то в нище,
лвльо, пн »еДы! са базо зле cъиaы- Т- Г. Впайнои. СτnEнa Р-дсенца с— зъпнуам-
Още: Нд - си правн (не струвам) зло сърце,
ПЕ ОН ДАВАМ ННДТА, Днал, Оигно упорствуз-м, не отстъпвам, яс се съгла¬
сявам с нещо, За »».№ βoиηм»шuьκ саме пвщптп стопанство в впасвннв.. . Хоч о нс сс
Дърпайте,. , Ц.uaш! млсДвж в на еmиoнсno на неепто... Го о шишке, сакли -о глсбам. , ,
Амс пи. майке, анаша со ав 6000., , · Кр, Григоров. Ηоиоломци.
ПЕ ОН Е РАБОТА, Дo!u. Няма оыяеъв, Oс‘nnслмсτно -, б-есмисл—но _ е, А До
бързимв ба им вaвceeм семопн. и лови ас со е равепа, в шсме.еня в!mвeи -к нм» с
хлл.ео. 3—х, Стоянов. Запития по българсият- аъстаншн.
/
НЕ ОН ЗАРЯЗВАМ МАГАРЕТО В КАЛТА, Пазя он ннт—р—снт—. умен да он
змпипaЕмм ястдрдент—. дм змпаен това, което имам. ноето оъм придобия- Ако сценат
отпрсДо е!c ся ρ!злзиaв наново. щс сл ошиДо! ... — Не ссга ннлцостоеата ββ.β у
Графа, а аз е.мим ааеока Да сн зарязвам мазарете в келт». - . Др. Де—нов, Изпити,.
Юще: Не си оотаияа ангар-то а кмлта.
НЕ ОН ЗНАЯ АКЪЛА, Доил. Забравям много. некуфяп съм,
НЕ ОИ ЗНАЯ ГОДИНИТЕ, Много еъм стар,
НЕ ОИ ЗНАЯ ЧЕРГАТА, Нд съзнавам положението ош. голсмст се, надувам ое,.
въпреки чс съм беден, Нв са лн вα»e еcиa!Т!. тс ся в нoκηκηеoтou!, кане чс ля е тиoт-
aβcaЗ А- Кисьов. Щастието не идва сиао-
ПЕ ОИ (НИМА ОИ) КИХНАЛ НД БЪДНИ ВЕЧЕР. ТА ДА ТИ ГЮ ХДРИЖД·
Досл, Казим те при отказ на нткоИ. коИто нега да му е- подари я—що-
Ют нaролнmт обичай да ос подарява н—що си онзи, коИто пръв кихнел са Бъдни всчср, (Ст. Младдеон, Бъл-
имnοяи тълковен речник, е. 1025)-
НЕ ОН МЪРДАМ (ПЕ ОИ МРЪДВДМ / МРЪДНА) ПРЪСТА. НЕ МЪРДАМ
(НЕ МРЪДВДМ / МРЪДНА) ПРЪСТ и по-ряДко НЕ ОИ МЪРДАМ (НЕ ОН МРЪДВДМ /
МРЪДНА) МАЛКИЯ ПРЪСТ, Сомпвт- ало зс нещо, зс аякеае. Пс полагам пя най-
малко уенпнд да предприема, ' да извърша нещо. обикн, а полза ни някого- Онзи, нейно
веза спокойно ββ6ο а пръсна со о: мрыДва зс спасението на Гвлман, шой лηβм! върху
сяде са част от emзeeeиeocнл! за нсаееато въ(бо, Г- Димитров. Прсд фашисткия оъд-
Нокой и.ма Да сн мрыДее прысша зс »взе, еко вам пей [б·ьлгмпοяштτ нaпол] нв полско
сзпспп прско а нв бебе бе вя разбере, че а аваевляш час е настъпил, Л- Отоясов. Бен¬
ковски, — Нв по пбсщозом ба ал oβeoдeeτ- Свае и драл ма ба е арестуван. а.м» би
си мръдна пръсне а зо незо- Времето в таспеа. Или шс. ало »з. В, Гешовена, Осдсм
години- Не ηеoе!м ρсвнeбyинлnв хора- конно жнввят е Девизи „Що мн лряевс ас б»ли
лезв“, презирам шсзи, конте засян какво прядка бе св напраен, зс Да св птвшрсео сбор
вuлe», но не са мρьèe»τ пръсти, Ем. Манои, Ден ое радди- Засенях му се: щс се оплача. —
Оплача се — и!ввлκ» ся енфлцоеняn! — асо щв. на госпебя! Нс кого Да ся enл!е!?
Тогава покой нв са мърбаше пръсне зс токово сало нав. А- KмпмчmИодЕ. П-роден закрил¬
яни, Отлеех - До центъра а проверих е пощеше, Ако еoeвκ не плоД: лочее и не се намеси,,
никой нв са мърда пръста. Оправих ecнеκo и утр: по обвб з»лнcьτ щс е лук, Дн.
ПмЕпоз. Лудият от стая 17- Нс гражДанкт нс вярвам. Нов, селяните. изнесохме зейнало
нс плвщнпв си, а на Двоени юни ав са мръднахте пръсна бе еа помогнеш:, Ем- Станси.
Иван KонлanсЕ- [Великите тяги] Щя ocncB.m myиaunв ба изселят »»робе ни, До нззeи.τ
ввлапс ан и ням» (е са мръДнат а малки. пръст, какпо нв зе мръДнохо, когато кюрДиш:,
nηeβτиcκoe»нн от АвДул Хамнб, изклаха !ρмcнaumc. Д, Сппоοτпaсоβ. Сaмоо0пдосниτс,
Юще: Не <ся> помръдвам / помръдна (не <еи> повдигам / повдигни, нд <си>
шаввам / пазим) и;ъьο<a> н яд ои помръдвам / помръдна (се си вдигам / едите—, нл
тн повдигам / повдигни) магиин пръст.
НЕ ОИ НД ШАРЕНАТА КРАВА ТЕЛЕТО и НИМА ОН НД ШАРЕНАТА КРАВА
ТЕЛЕТО, Одно»:, иъи 2 а 3 л. Доил. Ирен, Казва те нм човек. който нога да му дадат
повече. отточното дават на другите. ем да му се изтънее. че тоз— нс е редно, Гн ав
719
со ни ширенето орозо швлвшо, че до шо бам среДсш! но Динята — казваше баща мн и
ρ!зèeл.ив среДото по раков на ecнеκu,
НЕ ОН НД ШАРЕНАТА ОВЦА ШИЛЕТО, О6нсн. выв 2 о 3 л, Длил, Ирон, Казим
се са човек. който нега да му дадмт иовeо·. отточното давит ни другите. еа да му сд
изтъкне. че това не е рсдно.
НЕ ОН ОСТАВЯМ ДУМАТА Е ПЕПЕЛТА- Не иnсмъnоaвмм. рс—гирим. ког—то
мд иасеин—т- Гей мв овиен. но из не сн оставям Думата е пспслно. и му оазех всичко. соено
млсл. зс него,
НЕ- СН ОСТАВЯМ КОЛАТА Е КАЛТА- Пазя сн интересите. умен да тн защищавам
Eсτ—п—енτ—. да запазя това, косто имам, но—то съм πпнло0ил. И моз» До л: в!и!èв»м —
».ми Да монап бвсен боя и Дойчин щв се върне при нос. Аз съм βm!и, но не сн еспшв.м
оплета е салта. К- П-тт-шов. Златната здмн-
Юще: Нд ои оставям аигирдто в калта,
НЕ ОН ОСТАВЯМ КОНЯ Е РЕКАТА, Пазя си инτeпстнτд. умсн да тя защищавам
шнт—р—онте, да запазя това. косто имам. ко-то оъм ппило0ил-
НЕ СН ОСТАВЯМ МАГАРЕТО Е БАТАКА- П-ея тн интерденте, умен да ся за¬
щищавам Eсτen—сите. дм змиaзя това, ноето имам, косто оъм ирEло0Eл, Бей Захари вика:
„Амо uнaaeлo (еа пъти е зобе го кръщаваш а пик зс κο^β го Даваш, Хсм кръстник
сл заеча. хсм вcвввс, бсше на зевзеците перо зс квбсшо взсмс!“ Бей Захари, лой. нс си
оставя мигарешв е батики, , . Д- Бозиков, Дълбоки тнегозе.
Юще: Нд ти оотазям амиaпсτо а калта (пиорсд пътн).
НЕ СН ОСТАВЯМ МАГАРЕТО Е КАЛТА- Пазя си инτeп—титл. умен да ош 3-^-
щмимм Ентердоят—. да змпмзн този, косто имам, ко-то оъм придобил- О, п. е Огън
■жена! Никога нв са оставя магарето в калта. Зесме ля се с нещо — поправя -о, Μ. Мир-
о·зскн. Тихо ипEТτмнEщe,
Още: Не си ост—вям магарето в Оатакм (насред пътя). Нд си оставям копита а кмлтм,
Нд ти ‘aпя‘βaа магарето в калта,
НЕ ОИ ОСТАВЯМ МАГАРЕТО НАСРЕД ПЪТЯ, Ед, Нс ся оставям магарето в 6-тини,
НЕ ОИ ОСТАВЯМ ЧЕПНКА Е КАЛТА, Пазя ош ннτeпeснτe. ум—н дм тя ‘мщmπaЕaм
инт-рдоЕт-. да запиен този, косто имам, кодто съм придоОнп-
Още: Нд ти оетиинм чехъл— в калта,
НЕ ОН ОСТАВЯМ ЧЕХЪЛА Е КАЛТА- Вж. Пс ся оοτ—зтм чепина в кагти-
ПЕ ОН ППЮВДМ НА РЪЦЕТЕ (НА РЪКА), Доол, ’. Нс ос страхувам, смел оъм.
рсшнт-лсс съм.
2, Пе се Ооя от работа. емвазям 'се б—з гоп-Оанш- с трудни , иадачи-
Ющс: Не ти ' поплювам е— ръцете (е— ръка), Днал.
НЕ ОИ ПОВДИГАМ / ПОВДИГНА ПРЪСТА. ПЕ ПОВДИГАМ / ПОВДИГНА
ПРЪСТ и поряДко НЕ ОН ПОВДИГАМ / ПОВДИГНА МАЛКИЯ ПРЪСТ, Самост.
юли зс нещо, зс еяоеае. Нс полагам ни наИ-мачко усилие да предприема. да извърша нещо.
обикн, е полза на някого, Разпъва ее робоеоша а» крысл, / -врея! нв певец-а наше пръст.
Ем. п, Димитров, Е сτпaниτa на роеяТе-
>πоыпълЕИы / помръдна. не <ея> шаввам / ш—зс—) πрсο<a> н нл ои вдигам 7/ едиин—,
«с ои мърдам (мръди—м / мръдна, не ся помръдвам / помръдна) малкия пръст.
НЕ ОН ПЮ-ГЮЛЯМ ОТ ХЛЯБА- Казва се нм човек, обикн, когато е нещо сърдят
и яд - ясна да нде, еа да му се изтъкне, че не бива дм пюоплзм тини, — Нв чекой До шс
каня.. . не сн nβеaeлям оп хлявс,, . Аз пввлсДвсх примера но стопаинаа а е опылил по¬
хапнех, Не- Аржентински. СnсOъnнaτи пътека.
НЕ ОН ПОДАВАМ / ПОДАМ НОСА никъДе. Нд отивам. не се тЕTЕaм. не се вдотниам
някъде- Скрила е станчкоти сн. млабалш унаарса не №(000.: (β^ носа со е - кухнята,
720
П. Ведннов, Втори nоτa. — Бuκuo провят познанит е София? Цяло 306000 нв еъм си
подавил носа нишам! А, НановотЕ, Марин против Пяр-пкои, Янков попиша бела ле еа жертва,—
А, амсмя Двама ронено, Го нищо. ама увиха сДни момче, Ицкопо. Къщите но - позяп,
ао отпреД е гола поляно, носи си ас можеш Да поДаДеш — отвърни еemaнκьm о пиеске
η».! зо(и, Ем, Отанеи, Иван Kослирeз-
Юще: Не он показвам / пони»— пот—
НЕ ОИ ПОКАЗВАМ / ПОКАЖА ГЛАВАТА <Н>ВЪН>. Пе излизам вън от къщя,
Ош ^ηβ^ главила са не можс. (и покажеш, · Нв- Вазов, Под яиото-
Ю£цд: Нд ти показана / покадн ноам навън·
НЕ СИ ПОКАЗВАМ / ПОКАЖА НЮОА някъДс, Не отивам, яд се явтиaм. нс сд
β-οήβ-μ някъде, Г-иенnы се оттегляли ол само ссбс са а някакви Ридвцкозн войска ос
сс сн показвало ново нш Шипка. Ив, Вазов. БъчиaпеяEтτ ХеркулесО-д, Това auρщuн!
лн с?.. 4 Не смсе. До ся лeκ!жве аосо извън триеа. Ив. Вазов, Под игото- Ония кон¬
серва ош „парламенти“ не са показаха носовсше нс събранието, Бинлm ся кашо лисици.
Ив. Петров. Мъртво вълнение, Някой Ден теку кож наб Сеубжак ее поДвесал набор
aсρcκo кбйссо — прядеишс ба я посреща: боелейне. ла Друг пън до не смвч auиcκн
α-βο. До покаже носа са в Чβе. Л- Стоянов. Мехмед Синап,
Още: Нд ея подавам / подам нота.
ПЕ СН ПОКАЗВАМ / ' ПОКАЖА НОСА НАВЪН, Пс излизам вън от къщя,
Too». , . е(ао врсмс, за с!вe»м. нс смей еoeβκ носи да са покаже новый, Чудомир, Визита,
Вън треща, гърма. излови е: (ъжД,,. ГиДовстс се скрило е Д-псинв сн. нс смеят До
са покажат нисш навън, а нос пук са вършим спокойни работеше. К. Калчев. Жнвнте
иомнтτ.
Още: Пе си показвам / покажа нота ни улицата Не сн показвам / пока»— главата н—вън.
НЕ СИ ПОКАЗВАМ / ПОКАЖА НЮОА НА УЛИЦАТА- Не излизам вън от къщи
Аз съм се за ·nвoилл в къща, нв мезе да си покажа носи но -лuaunш. Дп. Константинов
„Милко сраЕпссте“.
Още: Нд ти погазена / покакм носа я—въш
ПЕ ОИ ПОМРЪДВАМ / ПОМРЪДНА ПРЪСТА. ПЕ ПОМРЪДВАМ / ПОМРЪДНА
ПРЪСТ н пе-рябко НЕ ОИ ПОМРЪДВАМ / ПОМРЪДНА МАЛКИЯ ПРЪСТ, Симоет,
или зс нсщо. за някого, В», Не ои повдигам / повдигна пръста. Ако дс мислил а размислял
Лазар върху поя скръбна, кърваво случки пряДо -оДана-Две, дн реша. би събсря общаеиротя.., .,
биха eτumuн пра каймсоамнао Да ся застъпят зи селяните; оля ба направила общината
оплакван: час де л!еumu в Битоля. Монаха му о сего леоною мисли. но лед сам за
emхвьиuo: ... Щс зл посрещне каймакамоиът а щя ал нзnи!nн с презно прокозкн а обсща-
оня; е.мс ди помръДн: пръсни са а nuе»Л!, Д- Ташев. Прдовизояите тамОмни, Аз тях
(комунистите] по зи уважавам от лесно» зврен кашо зов, зещото пя сс доял зи тържевт
вето ни взвешс e!иe!иβсu оден. и зов нв са помръДвалс пръсни зс цuвнлoз!αoяmo а
само св хвалите е чужба хи»диηβn! Г, Кармсчавои. Танго- Оръжия, хляб.. . Нв одящи
лн твърдя много Осмее иго? Нс, ββ.β премислил хубаво: зс по-малко ол ημη цени ос
би a!κ»и!л никого от тях До си помръДня прысни, В. Мутафчиева. Лстопне на смутното
врсмс. Гея Деятелей мъж, кейло, щом ияДныж почваше До работя, сДио са ляа».: (а
Дрсмнс. умссшс също тъй Да не помръдва пръст, щом шиядвсеβ само До сс часа. Д. Дончев.
Сказани— за Самуила, Гой вяив!еe. че в започнала повсеместно ивeeuюauτ. ало ея смсе.:
(е лвлввc нсоые и ба се присъеДини към дуатарнпе, „И пръст ба не пемръдаа зс евкста
вuucn, ш. пик щс мв edua^i^. · ·** Ив, Петров. Мъртво - вълнение, — Бибя лн Хвла? —
Дс. нищо а инкасо» ЗвезДецо — каза Алво, — Изглежда, мойше момчс, че ос ся спру-
и».: ба дыхшаме шелково пын зарадн нся. .. — Заробя нся лн? — сиза лид, — Чесшее
Дум», Аueκ. в!и»дн нс. не дох си помръднал о малкия пръст П. ВедЕноз, Сините и·псрул1,
НЕ ОИ ПОПЛЮВАМ Е ПАЗВАТА. Досл, ’. Не ое страхувам. смел оъм. рлжшт—л—я
оъм, Мeивuιс! κсввuх» да идя няней про бирника о До му сажс. чс око не овса ди внac,
чс хeисτ! зуб.ш врсме. ши зс гоочдите (и ап е -рях,, , Пропст ».код. но сойшо ще
млев еумапи... Щс вшобыш лн? Щв влаДв- щс владя! Он нв со поплюва в позвала!
Бяка -о — изаеворихо в чДик глас мнозина, Н- п. Филипов. Бирникът дошъл.
2, Пс се бон от работа, зanaвтм се бее колебание с трудни задачЕ,
Ющд: Нд он пошвовмы нв ръцете (ем ръка). Диал.
46 Фразеамюшчпа ремжмк, т. I
721
НЕ ОН ПОПЛЮВАМ НА РЫЦеТЕ (НА РЫКА). Днал, ’■ Не се страхувам, смел сьм?
р—шятегес еъм, Лимбо хоДо нз Μαοοοοτ: харамия с Дружина о изДебва Първане!. .,
Но и' Ныиo!н не си поплюваше на иъaβτβ. Ив. Визов, Два враги- — Ими, мал:, оме omыρе
вонс — смръщи ивжбо Саза. — Доев само Доживеем (и ом вибом края но проклелия
еoибuджнлыκ! — Ама то, слав, не ев отпуща! много. чв чорбаДжиите не си поплюваш
нс рыцыше! Д- МирчевенЕ, Дошло с врем·, Ило бран му. нс козело еβρa!τu още ее слои
в вomooρo, ще До е сшорол лови, или вези. Скоклыв- сейши выщо не со поплюва но рыцеше
о в голик ни oецеκo за ввопи сн, Б- Юбр—тенов, Сноп, — Ако креснеш. щс пи разперя
кореми, — Биъчм!ияm, втрещен. погляДна соляха. Гой зеевшв, чс Грифът сн ос поплюва
на иъaβmβ. И нролука като дете, Нв. Вазов. Под игото,
2, Нс те боя , от работа. имчаиям се б—з гог-Оанне с трудни змлмоE. — Почнело сп:
въитнл6!. и? — Почнехме, звр! — поглаДо браДичкат са Трифон.. . Ами! Нв си поплю-
заме но ръцете нос, А, Гуляшни. Осло В-дрово.
Юще: Нд сн поплювам в пазвата- Доил, Пе ея плювим сн ръцете (пъкнτн)- Доол,
ПЕ ОН ПРАВЯ ЗЛО СЪРЦЕ зс нещо, Не ое тлосиaм. не ол дразня от ' н—що,
До ,. покори ши мен, бβзиuзеьдннτ cτuиβa. ба вя замисля. Нсли вa!eш. Оз нс пиомем
живели лиловое нaзылиβ. нв са правя зло еыиa: зс жлтвйсситв аеволн. А 00(0. ли, ни
мв нокоро До се замисля, А. Каяесова, Х—ритннЕншят ирнх,
Юще: Не ся дме-а (не струвам) зло сърце.
НЕ ОН ПРОСТИРАМ ДРЕХИТЕ НА ЕДНО СЛЪНЦЕ е някого. Длил. Пятит не ол
обичам е някого. мразя го силно,
НЕ ОН ПУЩАМ ВЪЛНАТА- Днал, Окъп-рпят оъм.
НЕ ОИ ОЕ ИЗМИЛ НД ШЮЗРЪДАПЕТЕ- Досл. Нивacди. Казва се в отговор нм
някого. коИто ясн— нещо назаем или ни в-п-снт и му отямзв—т-
Юще: Идя ол нзмнй сн жовпπлиссτe' Дисл. Ниβнβди-
НЕ ОН СТРУВА ТРУДА н СТРУВА ЛИ ОН ТРУДА, Сыс еледо, азр. със съюз дм,
Б—земЕОпесо е, излишно е. не заслужава- Ако (ейдв смъртно, п. щв ДойДв къДя бе в.
Не со стр-оа труба (а ев вята от нв., Кр. Бегеи, Запад- Но за някакво съвсем мелко
въбеβ нв сн струва труба (а се нu!еc, eиuaн Боби, Елин П—пин, Зъбоeτо. което ое клатя.
Ах, 6ий Бoaдoo, cmи-ou ли трубе сн,. . До отмъщава. на яДон uduoml Нв. Вмеов,
Под итото-
Юще: Нд тн чиня труда- Д1ил1.
НЕ СИ ЧИНИ ТРУДД- Диал. Е», Не ти струва труда-
ПЕ ОН ЧИНЯ ПАРИТЕ, Днел. 3— предмет, вещ — не съм хубав, не мс Оива, нд
сτnув—м-
ПЕ ОН ШАВВАМ / ШАЕНД ПРЪСТА я НЕ ШАВВАМ / ШАЕНД ПРЪСТ, Самосш,
или за нещо, зш някого, Нс полагам нн ш—И-маяно усилие да предприема. да извърша
нещо. оОнтя- в полза нм ннгого, — Изпразниха ми х!мβ!иunc. взсха мн хубсолт коне,
в(иaвβτ мн oвeх!. а сега мв връщан пра (βιραη мн соло пuuяеo. Отссга аолонък
(от воИннтн] До внoβnβ, че нищо не мн трябева., Квйт неки бе орс и (а сее. аз пръст
са няма (и .0000, К. П-тканов. Морава звездн кървава-
Юще: Не <ся> мърдам (сл <ея> аръдвам / мръдна, нд <еи> вдигам / вдигна,
сл <еи> помръдвам / помръдни, не <ои> повдигам / повдигни) пр1ъо<а>' '
НЕ ОКЪРШвДМ / СКЪРША ДУМАТА НА ДВЕ някому, Еншаия изпълнявам депа·
снето. волята на някого. някога нл му отказвам да изпълня това, ко-то заповядва.
— Щв пиoщuouт. НароДни! иойиоДи; (осято Думаше но на (ив не сым еκыиmнл, ама лиза пън
нв сым съгласен с meße! От. Анчеи, За свободата-
Юще: Нд счупвам / счупя (се прекърпвам / прекърша нл чупя, яд правн) думат—
ни две· Не троша (не кърша) думата н— две. Доил,
i
НЕ СКЫРШЗДМ / СКЪРША ХАТЪРА на някого. Зачитам волята. депанялто «а
някого. не отказвам да направя онова, кодто той ясн—. Боби св, шишко искаше Да
услужи на еτuилτ сн познайник. ли ас му еκыиmн хатъра, При сина му. И работата тръгне,
Д, - П-миров, Когато бях мигът. Дж!noи взе квсняна, но нв изглсжДашс До е убеден,
а aanиaκц нова колкото (и ос скърши хатъри ни Сили Я.»^- И, Йовков. ИеслНта Ж—
722
ног-г-тата, — Дырварссо ум я моят! Е. няма До пн cκыиmв!м хатъри, Ще бвхиДом
[в учнnEшe], П. Длето—ндрова, Има едно щастие- — Ей, хора. слушайте! — поДвикно
з!K!чuнoo Гсочо, — Бай Бocm!aeu. хс-хс, ще овява, че ни резбеве имоти си.1... —
А, няма (и скършим хатъри ни 6ой КвелееДя! — зсбявсхо то със смях ееляаате. П. Славянски,
Претворена земя. — Е. Даскал ефенДц. щс Дойдеш сети о меня е конака, Вика ля κ»дм!е
коминыт зс малко, — Как тъй — ., , Счае ли, посреД нощ?!—Зи малко. Даскал сфснДи,
Й.мс Да скършиш хатъра но саймакамина. Д, Ташев. Преспишегите т—мбинш,
По-ряДко без отроц- Окържнам / скърша хатъра на (.кого, Ютниенам дм изпълня желанието
си някого, не правя онова, което той иска, не зачитам иочтτи му, Дeеyв»м. чс майко му
не аскола Нането за снахи. . - Като внсe moue, Пслър можс ба се ошчопяво Да скърши
хатъра но майка са, Ив. И—трои, Носишиита любов, Много ! е криио за нова! Ало
можс ли пын и хатъра ни Кeле! (а cκъиен, Т. Г, ВяаИтов, Стрина Венновнц— и снаха И,
Тее» но в aβлняm Доотлус в мереше! Го лаки, а ибо, че скърши хатъра но женстО
Щом явно Да плавам, ^нечн, ще плавим! Н. Аптонов, Е открито море,
Юще: Не тропа (се кърша. не чупя, нд сτnоuaвмм / строша, нд счупвам / очупя,
се пречупвам / пречупя, не прекърпвам / прекърша) хатъра- Пе разсипвам / п—зοmпт (се
пaевaлям / пизв—ля. не п—зτупям / разтуря) хатьъ<а>, Доол. Не излизам / изляза от хатъра.
Досл.
НЕ СМЕЯ ДА ГЛЕДАМ ХОРАТА Е ОЧИТЕ и ПЕ СМЕЯ ДА ГЛЕДАМ Е ОЧИТЕ.
няоозго,, Изпитвам триа. ер—мувам ол от нткaквa твоя ^0^^— ивя от постъпка я—
близък оов·н. СляД вчерашния скаеД». пя нс смвч До ме - глсДа в oенmβ.
Юще: Не смен да погледна хоnиτи в очите н нд смея да гледам в очите·. Не мота да
гледам хорнт— в очите и не мои— да гледам в очите.
ПЕ СМЕЯ ДА ПОГЛЕДНА ХОРАТА В ОЧИТЕ я ПЕ СМЕЯ ДА ПОГЛЕДНА Е
ОЧИТЕ някого. Изпитвам ерим, ор-мув-а ое от ентаяи— озон постъпи— нчн от постъпим
ни близък човек, Липп.. . нс смввше (е поглеДне бащи са в очопя, Елин Пелин. Ллт—я ден,
Юще: Нс смея да ивсдая хорнти в очите и не смея да гледам в очите. Не мога
да погледи— хорит— в очите и не мога да погледна в очите.
НЕ СНЕМАМ / СНЕМА ОЧИ и ПЕ СНЕМАМ / СНЕМА ОЧИТЕ ОН от някого
иля нещо. Одасн. в осев, зоб, Непрекъснато, продължително гледам някого иля нещо
(обикн, защото ми се хипeсви. защото ми е мишо. ивя зм да го наблюдавам, следя
какво правя или какво стмвн). Прехласнато и -писна ucuеκн, / очитс си »е снемеха от
нея. П. П- Слии-Иков, Епически исснE. Гой [Йосиф] ас 0000.4 oен ош Нона. сякаш я
иoзaucжe!иβ а Друго нсщо си мuолвив. И- Йовков, Чифликът край границата, Λanинля
плама» и като ос можа до измисля какво ди ниже, сконфузено седна. И на цβлнτ соло»
слани τβ»o. чс макар прсз цялото време Да ос бс ваела oен ош ДоклаДчико. тя нв бе
чуло нито 6-ма ош ДоклаДо. П- Прочее, П-о-нти на белите платна, Нoaлe(ыm му опря
върху няколко колан кръгло петна на вшвеено. И Досели yеβaнaнτ четяха молнтвати.
тий нв воя очилв си ет пях. Г. Кармевавов, Конкретен метод, И но! ав сос ичл от
нар-цола, (около тя нв вно-на в вяло и нс μοη е чеширите ви свия прв(
ни Чоквя. И, Йовков. Жсноно сърце.
Юще: Не овалям / сзичн , очи< т— оя>. Нс отделям / отдевн (сд откъсвам / откъсни.
нл вдигам / едиин—) оча-Оте ои> /в 1 знио,/,
НЕ СЮОЕАТ МИ ДЪСКИТЕ. Длил. Не еъм нормален, пуд съм. безумен оъм,
ПЕ СЮОЕАТ МН НИ ЧЕРНИТЕ КАМЪНИ. Дисл. Много съм алчен. всичко грабя
от другите-
ПЕ СПОМЕНАВАЙ НАПРАЗНО ИМЕТО БОЖИЕ. Ирен. Употребява се нито ше¬
говита загина към някого. когато той критику]— яяце т по-гочнм— власт,
Според осдммтн от десетте 6одя- заповеди.
Още: Нс изпно—Н името господа· напразно.
НЕ СТИГАМ ДО ПЪПА ни някого, Не мога да ол спивнтвим е някого. превъз¬
хождан съм значително от някого.
ПЕ ОТРЮШАЕДМ / СТРОША ХАТЪРА нш някого. Зачитам волята я желанието иа
някого, яе отказвам да напр—вн онова. което той нота- — Винаги сым те слушал осно
ниuκoвв!т, 6ий Къни. счае искам Думата. - , — ДаДено — ρeев мн лой- — И (за пыли
723
дс я пинcκuт. пик няма ди nu βmρηеa х»τьи!.. . Кр, Григоров. Нонам думата, Ниoмeuн
се пак, о този пыл ne βmρoенх! хатъра му — euвα»члх» ао Домакин в еmeлaнеτвeτo,
Н- Нинов, Една шепи орсхЕ, Въпросът двше ол зн!еcнoβ, вuщomo жве» му ввнчила
„хи-nо!uuoлnвu оиртофн, а нод бсшс oъoe-тeoβα от желания ди не внрошо хатъра ù.
Н. Х—Итов, Съперници, Тоя пън щ.хс би изпралят х!из-eсл! (о Салях бед о Ившсидул,
на той лично ба ао предсдв о Довееш хумаюна. Бвял нямсиe ба βτρηеu хатъра на оа-
мокеоооля първотрижданнн- А, Христофоров. Дни-рин- — Нвбвй ос троен! — сазвс мн
жената. — ^βοηο небе! бе мuолне зс пня нсщо, , , Грижа о: жееста, зaaел, не базе
хатъра й (а 0^0.0. — Дедрв! — казвам, Н. Хайтов, Дней рмзимеи-
Юще: Не скъривам / скърша (се счупвам / счупя. се пречупвам / ипeоуит. нд прекършвам /
прекърша. не троп—, се чупя. не кърша) хатъра. Нд разсипвам / пизсшπт (нд пaевaчты /
пмзвanт, нд разтурям / разтуря) ха1т>ъ<а>. Днел, Пе излизам / изляза от хатъра, Досл.
НЕ СТРУВАМ ДА СИ ПОДПРЕШ ВРАТНИКА < МЕНЕ, Доил, Съвсем оъм
негоден. Бран му полкова овяло, ея втр-вс до са neблиeш ералашна о »его.
НЕ СТРУВАМ ЗЛО СЪРЦЕ, Нс се ядосвам, не се дразня от нещо,
Юще: Не ои правя (не ои давам) зло оърцд·
ПЕ СТРУВАМ КОЛКОТО МАЛКИЯ ПРЪСТ еа нлκoao. Стоя много ио-лочу от
някого по личните ти гач—отва я възможности, далеч оъм превъзхождан от нткоио-
— СпореД зае да го - ославим да в!зннв лн? — А опервд шсд: κοα^ο лн ди загинем? —
Б!κвe мс нетсрсвуиат воочкн! — ... — Волчка нне нс струвам: колкото малкия му
пръст, П. Векинов, Звездите над нит,
Юще: Не мои— да се мерн н— (о) малкия пръст. Нд оъм шито е— малкия пръст.
НЕ СТРУВАМ НИ КАЛПАКА СИ. Днал, Нoбнaи. Нс мс бива. некадърен оъм,
НЕ СТРУВАМ ХАС от нещо оля някого, ’· Не о0ръпaм внимание ни вещо или ни ен-
ного. не мд интересува нещо шли ннгой, Само началникът на a!исmш нс струваше хал
оп тоя .4-0, квоте всβяз»х! дв зeuлм» слепее нваооопп служебно Достойнство, нв
ты! като ββ.β умва а нв Дребнои, преструваше ое. че не зл в»двлявe!. Ем. Станев.
Януиnοяо гнездо- В асшля -раб »не, бeзвuuβmнлaume, см: вн!еumвuнс οο.α, пт сеяно
(иyτuρлme ком-ннопн нс отр-ост хас, особено за аошсто елняане върху всички оиобобно
умове, Ем- Отнесе, Иван Кондарев,
2. НЕткан" не одобрявам някого игли нещо. като обшия, <д т^^^м^р^^я да неодобре¬
нието ся, Ожснн се зс бсДно а бобрв мηмев, но майка ! не βnиyвсеc хсс. ♦ Аз ся за
писах зс βκcκyивцяnu. ао майка ма не струва хсс ет шия нещо,
Ющд. Не правн хас.
МЕ СТЪПВАМ (ОТЬПЯМ) НД ГНИЛА ДЪСКА, Нс ое еадмам т нещо нссEгуnно{
върша добрс, резултатно работата си. Нв исках ба Девем a»лиuвao нидеждн. ,. но. капо
изучих (обре рабопип — ни внсвш. еа зелла Дъска аз ас стъпвам — и»вдисх, че с малко
перн много нсщо ще нвлeзв, Ст, П. Костов, Златната мини- ДяДо тн Роби си знае радо
manu. Гой не стъпиш но таял» (ъосо. А. KиnмлmйосЕ. Народде зияричнЕК,
Юще: Нд стъпвам (стъпям) си чурук дъска, Днал,
НЕ СТЪПВАМ (СТЪПЯМ НА ЧУРУК ДЪСКА. Днал, Вк. Нд отъпвмм (стъпям)
ям гняв— ДЪСКИ)
НЕ СЧУПВАМ / ОЧУПЯ ДУМАТА НА ДВЕ някому. Винаги изпълнявам делн-
снето, волята си ннгого. никога нс отяменам дм изпъчен това. ноето змиоиялви·
— Видиш ли ао — повече е ръка белете лой. — бумстс ни на (в: еямс ди cе-πю. Юъ
Цачев, Горчив зилът- Кым майка он„ , „ под ое οηκ»...: о подебиоища neеum а бокопо
Янаки ββ.β жив. пито ос(аыж не счупя Думата й на Две, А, Гуляшни, Златното руна
Никой ос смссшс ди му очупя Думала но Доя,
Ющк Не скършенм / не скърша (не прегържнам / прекърша. в— чупя. нд пр—вн^
думата на две. НС трои— (се кърша) думат— ни две- Днал,
НЕ СЧУПВАЙ / СЧУПЯ ХАТЪРА нш някого. Зачитам волята, желанието н— някого.
ид отказвам дм нм^мзн ддов—. ноето той иска, Нс лумва тръгнехме зс сиыем!mш а том
изтшма по чuтκa .οο, а основ поотрихме. зс ба нв оч-пом хатъри но бой Найчо.
h, Гужянмч Зими·!« руно. Нв му οе-nцχ! хитра. повикаха вДно съсвДски момче, в^!зиха
724
му дяла сърп» ню ръкави и го пропих» Да кшлсвва. Нв- Петров. Носнината любов,
— Рани в евбвля ни аооти не ся хоби. Кан. за оаичон в кръчмата. — АО - , Виж тая
рсвопа няма ди втанв! —... — Дойчин* бачо иямс », бе ми счупиш хитър»! К. П—т·
кинов. Зватеити земя- — Нямай κ!хыc. Имам малко и»дoτ». Щом я ввырша, ще опада
Он мсне я цокай но лая, невян» [възстановяването ни служба]. С кмвшо оме Добро
Довневе а ле! няма ди ми счупя хатъра. От. ЧEЛинг1nов. Първа д—ртии. — Заповядай,
в!neвяб!й! — в!о!нл -е лейшвееашъш. ксто са поправяше пвлвслопо. — Сега е: е за
-попя, знам сн аз, ало е.ма бе шо счупя хатъра, Б. Псοτопов. Светлина пад Родопите,
Ощс: Не отрожавмы / строша (пе скършиам / скърша, се пречупвам / пречупя. пе пре¬
кършена / прекърша, ед кърша. сл троша. се чупя) хатъра, Не п—ееmгвим / пиесипн
(не р—измлям / пaевмлн. не рмиτуптм / разтуря) х^^ъ^р^<^:>, Досл, Пе излизам / изляза
от хатъра. Длсu.
НЕ СЪМ БЕГАЛ ПРЕД МЕЧКА. Дл!u. ^β^β^ Нямам някаква оооОсни емочуг—,
НЕ ОЪМ БИЛ БОГА С КАМЪНИ и БОГА ЛИ ОЪМ БИЛ С КАМЪНИ. Пс оъм
извършил непоправими грешна. че да отрадам нви да се зисчудивиа нияинио внимание,
Няма нищо! Други вeмa / пази, що са а.еа» любил; I но а за пвб мома ом»: / веза не
со в камъне бол. Хр- Ботев, бτпмсншя,
Ющс: Не съм бия господа с камъни, Нд оъм гонил (не оъм замерял) Оои— т камъни.
НЕ ОЪМ БИЛ ГОСПОДА 0 КАМЪНИ и ГОСПОДА ПИ СЪМ БИЛ С КАМЪНИ,
Нд оъм извършил непоправим— грешна. че да οτпмлмя или дм не еаогудаЕам синмяио
внимание- Нв сн вол зовпоДя е камъни — а за нсбе ще ое намеря жсна ба нв ввcмc.
И- Йовков. Чифликът край границата.
Юще: Нд оъм бия бои— с камъни- Пс оъм гонил (се оъм замеряш) господа с камъни.
ПЕ ОЪМ БИЛКА ЗА МИРИОДНЕ, Одокн. във 2 и 3 л, Днал. В», Не оъм цисте
за мнрномн—, — У-y, какъв ви е нооыо ннкакъи бирникът., . — Не -лебедше, че е нокыв.
не ое омвйпе - — рсчс ней — нс е вилка зс мирисан: — цяло ссло трспсри оп нсго.
Г. РмИчев. Мерзавец,
НЕ ОЪМ В ДУШАТА ню някого, Нс зная нанио миели някой, Той проспи лн й зи
ивичоо тсзи обиби? — Нв зеем, е: съм в 6!’.!!! му.
Ющс: Не оъм пн сърцето,
НЕ ОЪМ ВИДЯЛ аясезе ЧЕР ЛИ Е. БЯЛ ЛН Е. Пс съм οпсπил нинан някого
Преби (eoem апдонн му беше Дсл ХеДжняш» ссДсмстотн» леке Да са купи теллца а
оттезавс нс го бс.: воДял еви лн е, б.л лн с. Чудомир. В оeраовнmт ЛЕОп¬
ПЕ ОЪМ ВИКАЛ 0 КАРАМФИЛ »якото. Доил, Пренсбр. Съвсем не съм тапия
някого опецнмлно.
Бсз отроц. с ниo»ненu oнmeαсαoя: Щ— викам е кмnмяфmл някого,
Произходът сд свързва с нмполηEт о0mоиИ дм kaηтτ ем овмтОа или кръщене съо стрък карамфилов цвят-
(И- ГъОьов. Пословици я поелОЕHоηи mепмеm по говора във Видян TъпсОЕО и др., СОНУ, XXV. 1909, с. 33)-
НЕ ОЪМ ВЧЕРАШЕН. Имам опит, не могат дм ас излъжат. Бono бвйбс дηляиoиьm,
пе щв засян що До му сажал. Нс са вчерашен. засял що До -поорял. ОТ- Змгопоmнов,
Ивайло, — А пън пя ебвща бе се разхоДим пс. oeеeρ. — Обещае», смс ас нДзе —
ниндиынaс НсДялос шала ни плещите си. — Не я вчерашно, Зноя, чя ти иямс Да ое ожениш
зо нся. В. Гдеоиена, Ссдем години. Тръгнах по берял: му. за До кобя кск ще прахова
а.кея хлuяДap)K!. .. Врях се, еаблюбавах.- Нищо, „Нсзл ое οuнсeoeaыm — млслвх са, —
не е вчерашен.“ Г. КармсвиЕов. ОчЕшенЕ·, — Премини. и. нс пе ли усети Алн ефснДи? — ... —
Хрышко много! Ами аз не съм,- oеeρ!евa! Накарах ХоДжият» и Десмине (ατ^ο Дю вс-
паляп огън лин ocmиoe», нска астам лeвяn!m 3!лτлomβ. .. Гей св и»eв»еc на хunилe!m! са
капо Дятс. Ст. Анчев. 3— свобод-тм,
НЕ ОЪМ ВЪРЗАЛ С ГОВНЯНО ВЪЖЕ иякезо. Досл. Нρcacдρ. Вулг. П— задържам
ннгого при себе тя. не дърда дм оотипе при мене.
НЕ ОЪМ ГОНИЛ БОГА 0 КАМЪНИ и БОГА ЛИ ОЪМ ГОНИЛ С КАМЪНИ,
Не оъм извършил непоправима грешна, че да страдам иля да не заслужавам нияияво
вннммене-
Ющс: Пс еъм гонил господа е камъни. Нд оъм Оня (не оъм замерял) Оог— с камъни.
725
НЕ СЪМ ГОНИЛ ГОСПОДА < КАМЪНИ я ГОСПОДА ЛН ОЪМ ГОНИЛ
0 КАМЪНИ. Нс оъм извършил нсnоирмвимм грешна. че да еτпнлим яги да яе заслужавам
ШЕгатво внимнняе,
Юще: Не съм гонял боим е камъни, Нд оъм 6ип (не оъм замерял) тооподн с камъни,
НЕ СЪМ ДЕВСТВЕН Е УШИТЕ- Възрастен съм, опитен оъм и яе ол стдонявим
да опушим неща. овързмяш с интимния полов живот- Разнежа мръсния вцa. ас съм
Девствен и -шиля,
НЕ ОЪМ ДОСТОЕН ДА ВЪРЖА ВРЪЗКИТЕ НА ОБУВКИТЕ ни някого. Стон
много по-долу от някого по личните ош кич—отви и възможности. далеч оъм превъзхождан
от нткого-
Ющд: Нс оъм достоен дм р—звърди връзките е— обувките. Не мои— да вържа < ремък— нм>
обувките.
НЕ СЪМ ДОСТОЕН ДА ОБЪРНА ЧЕХЪЛА ни някого, Стоя много ио-лолу от някого
то ЧEоηmτe си кич—отв— и възможности, лaчeо съм превъзхождан от нткоио,
Юще: Не мои— да обърна чехъчи-
ПЕ ОЪМ ДОСТОЕН ДА РАЗВЪРЖА ВРЪЗКИТЕ НА ОБУВКИТЕ но аяксо-о.
Стоя много по-дояу от някого по личните он кич—отв— и възмодноотн, далеч оъм
превъзхождан от нняого, — Божо еηoβκ - в лой, грехвш» в Да приказваш преД него шоко. —
Човск кино мене и кити meße — усмихни се нсДоверчиво Аoи!бuuнτnu. — Кип меня и соло
meße ли? — заклето ое ц.л Тинко, — Нос не см: достейан до развържем oρывонлβ на
и6-иснпв му.,. Знаеш ля как те nuе!m и минавтора! Г. КмрмсчмвоЕ, ОСлокн иаторяя-
Еоди нaомлоτо ся от Еи—сиечи—то (Иоан, иг, I. 27): това ом думи ни Йоан Кръстител. е които тоИ. извърш¬
вайки кръщение с вода, предупреждава, че олед нсго ще доИдд Христос.
Юще: Не оъм доото-н да върди връзките см обувките. Нс съм достоен да развържа
вървите- Не оъм достоен да развържи сандалите-
НЕ ОЪМ ДОСТОЕН ДА РАЗВЪРЖА ВЪРВИТЕ ао някого, Стон мноио ио-лочу
от някого по личните ся качества я възмокноотя. далеч оъм превъзхождан от нтноио-
Юще: Не съм доото-с да развържа връзките сн обувките. Не съм достоде ди раз·
вържи омедмлите.
НЕ СЪМ ДОСТОЕН ДД РАЗВЪРЖА САНДАЛИТЕ на еякезо. Стон мноио ио-лолу
от някого по личните си кaо—отви я възможности, далеч тъм превъзхождан от нтяого-
Юще: Не съм достоен да раевържн връзките си обувките, Нс съм достоен да раз¬
вържа вървите,
НЕ ОЪМ ЗД ВРЕМЕТО ОИ. Различавам ое по навици. държане. разбирания от
αьвnдм-енEцmτ- тя, изостанал оъм от тях или оъм гн изпреварил, Баби Дeмeнa! -дола
сбно-с,. омел» са лули и пушела и ония времени, кв-ашо жените нв знаело кокво в би
си покажеш ново вън от κиumннκ!. Амс бебе Дeмнлa» не боли за времени· си. Б. Болта р.
Близнианте,
НЕ ОЪМ ЗАМЕРЯЛ БОГА 0 КАМЪНИ и БОГА ЛН ОЪМ ЗАМЕРЯЛ < КАМЪНИ.
П— съм извършил непоправим— трепна. че да отрадам или да не иаогудавим ештитво
внимание- Ехсй, касов са вирнал нос. по-лвДан и несом. Нов До ое ом: бога о камъни
замеряли! Кр. Григоров, Р—злоломси.
Юще: Не съм зaя—nтл господ— с камъни. Не оъм биг (не оъм гонял) боим с камъни,
НЕ ОЪМ ЗАМЕРЯЛ ГОСПОДА О КАМЪНИ и ГОСПОДА ЛИ ОЪМ ЗАМЕРЯЛ
О КАМЪНИ, Не съм извършил непоправима грешки, че да страдам ягя да се иатгудавмм
НЕЯ—КВо ВСЕМ—НЕ—-
Юще: Не съм има-рял бога с камъни. Нд тъм Ошв (не съм топил) господ— с ямаъня,
НЕ ОЪМ ИЗРАСЪЛ ЗА ЕДНА НОЩ, Пс оъм неопитен. знан кик Д— посτъпт
обяир—н оъа, Мв»: те нс могат До излъжат, не сым израсъл за едка нощ.
НЕ ОЪМ НЗЯЛ БАЩИНОТО НМДПЕ на аякозе, Днал, Нс оъм причинил пнтитза
нeшпштτноοτ. врсдм загуби ни нтноио,
726
НЕ ОЪМ КАНИЛ С < КОНСКО БЪКЛИЦА аякоаО. Дасл, Ниeнβби. Съвсем ел
съм витал, не съм танил някого специално,
НЕ ОЪМ КНТКА ЗА МНРИбДНЕ. Обок», выв 2 о 3 л. Днал, Лош оъм. ше еъм добър,
овеотен ооЕСК, Нс ер-зоя бен иревт-кахи К!иoнo!нηoчcmи. Сега авав ап иямеше но пазело,
но и еру-ншв не вяха кепка за морнсаив. Г, КармогавоЕ. По наклон,
Още: Нд оъм цвете за мирисан-. Не съм Ошлка зм , мирно—нд. Длил, Нд съм китка
е— иомяриов—не- Длил,
НЕ ОЪМ КНТКА ЗА ПЮМНРНОВДНЕ. Обион, выв 2 и 3 л, Дасл, Лож съм.
не съм добър. светт—н оовeк,
Още: Нс оъм китка ем мириснее· Длил,
НЕ СЪМ КОМКАН Е (У) УШИТЕ. Ют малко разбирам, ш— еъм глупав,
НЕ СЪМ КРЪСТЕН НАВРЕМЕ. Доил. Маяно еъм смахнат. затова дм не ме
зикнонτ-
НЕ СЪМ НА ГРОБ КАМЪК [ДА НЕ СЪМ НД ГРОБ КАМЪК]- и НА ГРОБ
КАМЪК ЛИ ОЪМ· Не съм нещо излишно. шсnоτnс0со или безчувствено, заслужавам
внимание- Ни: ап (ОиИ Петър] ешмиеохме. защот знссхмс, чв нс межсм (и кзсмсм
на бесня цьиoyuuτβ- Гезака нереДният еoκβκ ев Дигна оскърбен: — Хей мηмеeшa, защо нс
cnuиoτc κuиyαunш преД ме. Дом? Амо чв из До нс оъм но -ров комыс? Хубав» работи,
А, Kипмчийосв. Народен иатрипеит- Хек му в. Два пыша До му отрсжал .10^0. пак му. в
милое, Чв шея България ба - не в: освобоДо за авто? Другите ни гроб камък ли ои?
Ст. ЧнлЕпгяров, Първа ж—ртви-
. ПЕ ОЪМ НАМЕРИЛ ПА ПЪТЯ, 1· Нещо. Ценя много' нещо, οкьио ая ·. опечдлнл
съм го обнкн, с много труд и уеягня, и затони нс ж—вмя то да Оъдс подц—ндно или пре-
ссОр-гемто- — Го пак ли си (η.^ за шслвлю? —... — Много со βκьnеoя — ние нелепо
нв сме те e!мcилuu но пыля, Ол- Тръноти, Неотдавна, — Аз нс сым (смерил n»иunβ он
но пыля, че Да зо разДееим пеку тый! А, Гуляшни. МТ станция- Рсзв-твсха о рамвие пазар¬
ското гъмжало о поДхвърлях» Думи прсД всеки Дюкян и оерзня. Шеше ом -ое (с опрс
(о бей. До ас исп-оиаш Брезник двз n!nшибня. Пык есеофаны не д.х» намерило втекало со
на пыля, преглъщаха оолволт бума и са злсбаха редените — мор бе в, В, Мутафчиев—.
Летопис на смутното- врсмс, Нв съм во a»мeилл! зДравсто ас пътя, Нв мезе бе изДържо
НО ликова напрежение.
2, Някого, Много обичам някого, държа много на нсго. и затова не ж-чит той да бъд—
излаган нм опасност. дм сс оτсaοтτ ел— е нсго- Нв съм н!мвиuл! ао пътя demeno си бе
го оставя при пая - .η.» yеomeло!.
Юще: Нд съм ниа-п1л сн улицата,
НЕ ОЪМ НАМЕРИЛ НА УЛИЦАТА нсщо оля някого, Ек, Не оъм нaмeпEЛ на пътн
нещо ало аякоао. Че аз ба ас оъм си намерила (епепо нш -лнaamu? Искепя би -о удоя ло?
Гя мн болебуоа. τeисuеκ!τo. И, Велков. ОтъвОи до н—Оето-
ПЕ ОЪМ - НА СЕБЕ СИ, 1, Намирам те в безсъзнание. нд еъм в оъишиние, Ниeв цялата
нощ болното Дстс ο: ββ.β но сед: ои и еДва призори съзнанието му се възвърни,
2, В краИно възбудено състояние еъм всгедстияе ни някакво силно изживяване (радост,
скръб, инна и иол.). Източех пъргаво, нс, лe-οκoиη хвръкнех наза( кым рсДиците еа 00.1^
епряД- Не вях на свбе ои, Ушил: мл непрестанно дучех!, П- Михаилов, Мивямти парти¬
занка- — Токове τ!κи!!,,. Гасака обебе ни место чувство за майчинсто)!, - Слабо
meвлueeuн, бвзбвпнл жени!, . . Унижсаос зс тебе!. . . — Не, Оля, пл - не си на овде са!
Успокой ос. за деза! Б. Болгар, Близнаците. Прсз врсмс ас реденото Цсци »е 6:.β на ссбс
сн. Ту бореше с eеu Салче и a!cτρьхe!ш:. око лей ое nиußлuжвеe- съм машиеишо ар
Дома». Гу ! ое щсш: бе ое- изправи преД Дома» и дс срссае, Б. - Болгар. Близнаците, — Гн
■н: са на' себе ои. Чакай, тъй нс бави, Нс κoжe.»е ли сакве слова, тълъбе? — успокоява.:
те Гсржумснео. — Остава, меля ля ос ввга, ас ал дра^ан- . . Ем- Станев. Нине Косдмрдв,
3. Не съм в нормално душевно еъотояняе. разстроен оъм псmхEосοкE, Гпсдсм шс, сиас.
нсщо - сито - чв нс ои ас седе са, Кажи, каско ши с? Прсз миналите еебвля бешс усвоил пое,
ссгс пък - ое 0::.. като чв имане си померил. Д, Марчевстя, Дошло е- време, — Гоаока ше
млслвхмв само зс френско агент- А вета раздрахме. че он и български! — То мий пя он нш
свв: са — казвам тихо, ., Осиян ако сн зо нзмлcuлu съзнателно. за До ма отмъстиш за
727
(^γο. Б. Райнов. Господин Никой. Мейоспе вДигна βен към uвnuοuннτ с рсзбо невен
прекръсти се набожни о кротко зuмouн: — Тн. вежв, ас му се сырец.., ня я ее себе cul
А, Гуляшни. МТ станциН'
НЕ ОЪМ НА СЪРЦЕТО но някого. Пе знам какво , мисли някой,
Юще: Не съм в душата.
НЕ ОЪМ НН НА НЕБЕТО, НН НД ЗЕМЯТА, Много съм развълнуван от радоотня
прддивявмеяя, Брычсве, п, в. Станка, нв бсшс но нс нсбвтв. но ни земята, Ив- Вмеов,
Немяли-ш-драги,
Юще: Нд зная н— зсытτa вя оъм, е— ссОето пи тъм-
НЕ ОЪМ НИТО ПА КРАВАТА ОПАШКАТА, НН НД БИКА РОГАТА, Доил. Не
съм нито последен. пито пръв,
НЕ ОЪМ НИТО НА МАЛКИЯ ПРЪСТ на някого- Стон много по-долу от някого
по лечнитс ти нмодοτии и възможности. лмчдо оъм превъзхождан от нтяого-
Ющ—: Нд мога да ое м—рн нн (е) малкия пръст. Не струвам колкото малкия пръст.
НЕ ОЪМ ОСТАНАЛ С ДЕСЕТ СИРАЧЕТА НД МЕГДАН, Доил, Не оъм изпаднал
в крайно О-дствено. в безизходно поводени—,
НЕ СЪМ ПАДНАЛ НА УСТАТА СН. Днал. Пдсно намирам са всичко отговор;
Находчив СЪМ¬
НЕ ОЪМ ПИКАЛ БЪКЛИЦА за еякезе. Днал. Грудо. Нс се нуждая от пятого н пе
го виним, не д-л—т дм дойде,
Юще: Ще нипиннм (низши—п съм) бъклица, Доил. Грубо.
НЕ СЪМ ПИЛ ЗАМОРЕН ВОДА- Риегч—здн съм. не оъм ое мъчил, трудил, м всmояо
мя е било нмпсл и ми е идвало наготово-
НЕ СЪМ ПИЛ ТАТУЛ, Доил, Нд оъм пуд,
НЕ СЪМ ПЮ ТАЯ ЧАСТ. Нд ми е присъщо някакво увлeоeнEe (оОикн- ем стямяьв
пороя, отрицателно инч—отво)- — Гълтат ресан а коняци, — А тн защо не гълта.? — Не
съм по тая чест — низка Сънливото еко. — Такова поспя не oбне!м. Ем. Маиов, Мосто
първо лято.
ПЕ ОЪМ ПРЕЛ ЦИГАНСКИ КЪЛЧИЩА зс нещо. Досл, Нд мя струва много. пе
ценя много нещо,
НЕ ОЪМ РАСЪЛ В ГРАДИНА, Вж, Пе оъм рмеъл в тaясEт, Преструваше ся ао
свстсц., Симо по снага, - песни а болка вежвм се з!nucβв!тc, но ас му κяиκ!еc Сурс-вул.
нс беше расъл ший в граДено, нηзa!κ!еβ ломняжи но любете-. Μ. бмнлова, Друм се вне-
ПЕ ОЪМ РАСЪЛ В САКСИЯ, Познавам добр— хопмτи н дивота. не оъм наивен,
не могат да мс излъжат, Гоя и тримата не вяха вчерашен: Документи и слвДн нв вс!св.ха,
Но Сираков също ав е расъл в саксия; тсзи nβлκoκeнau хнтлернвтл. Дело nиuβnлзн!X!. уж
капо meхнлau, ннοmρ-сmeин. псзо шушукащия яз каеинетите..-, oοuеκβ ββ.: поевчс ол
ясни за мсне βн:aнuuнβ. Б. Райнов. Един човдк се връща от миналото,
Юще; Не оъм расъл в иридием,
ПЕ СЪМ РЯЗАЛ ЮТ УХОТО на ».кого. Нс поеемимм добре штrого. ше помня лицето му.
физиономията му.
НЕ СЪМ С АКЪЛА СН, 1, Побъркан оъм. пуд оъм, не еъм нормален, Горкото бсше,
то не в е акъла си,
2. Овяно, във 2 а 3 л. Нд постъпвам разумно. не еъм разумен (употребява се при случаи,
яоимто сд иоοτьиви неразумно или глупаво зм Eзрaзтвaнe на учудван—, възмущение,
укор).
Рябсо: С акъла ти оъм· Не еъм пуд, разсъждавам нормално. трезво,
Още: Не оъм о ум— ти· < акъла си ли съм /към 2 инно./-
728
ПЕ ОЪМ СВЕТИЛ СЪС СВЕЩ някому, Доил, Не мога да твърдя. че нещо. ноето оъм
чул зм някого, е вярно. защото не оъм очевидец,
НЕ ОЪМ < ВСИЧКИЯ ОИ <УМ>- 1) Побъркан еъм, пуд съм, не еъм нормален,
Чв под не в д всичкия он ум, в шева ан нсд-малсо ос се съмняваха и ннкаооа вяра не бавиха но
б-монс му. И. Йовков. Исосета ни копелетата, Плшиниа еoκeκ — иcеc си пой, амс глупав и
шантав на вати степен,. Камен непреки е иыκ!_дuнжβaнβ. квело обикновено означава, че пея,
за когото слава Дума. не в е oβнеκн.я ви ум. И. Гешев, Вят от тъмнината,
2- Обикн, иъи 2 а 3 л, Не постъпвам разумно, не оъм разумен (употрдОяим ее при случаи,,
когато те постъпва неразумно игя глупаво ем mзризтвмсс ни учудване, възмущение. укор),
И на кв-вшо кажем:, че ще вървямс псш (о Досп»!, клашо -лава: „Тсзи о: са с осо^кня^ си.“
Н. Стефасоии, Романтично път—жеетвие, — Б!сκo правеше, спасло цокаш: ди ^0. дстс? —
и ТоДора я заглсДа umβρuеβнo. .. — Дере, тн ас са в всичкия ви ум, щем тсоиви нсщо пола.!'
Дс нв ви делаа? К. Петнаноз, Бде дсци,
Още: Нд съм т целин си <ум>, Нд съм с уми си, С всичкин сн (е целин сн <ум>>
ли съм /към 2 знмо./.
ПЕ ОЪМ ОЕ НАМЕРИЛ НА ПЪТЯ. Жив ми — ем еимин мене. щадя се. нс ще поевопя-
дм те оτηмοтτ ечд е мснс, — И из не сым на пыл намсреи! — 001:0.4 той мелко пийнел. .. —
И мснс мс в майка раждала, Г- Kмпaοлмвов, Обикновени хора,
Юще: Не оъм ое снмeпEΛ пи улицата.
НЕ ОЪМ ОЕ НАМЕРИЛ НА УЛИЦАТА, Вд, Нд оъм се ниыспил на пътн- Нв съм ое-
нсмcuлл! на -ллa!m!. тс До ^.βκ» (а понасям ба мв одожДал а ηοκъρдτв»τ, нc мета покече-
да изДържо.
НЕ ОЪМ ОЕ ОПАРИЛ В КАШАТА на някого, Нд еъм изпатил оτΉтного. не оъм·
иоοτпaлмч от него- Гн не са се вперил в ^.№0 му, затуй шика nρuс!вo!е,
НЕ ОЪМ ОН ЮБРИОДЛ ЮЩЕ ЛИГИТЕ. Длсu. Пиβaeßи, Юще оъм съвсем млад. нсептл-
— Нс пе. ля, Дсло нв ви е ощс вбросал лнанпе! Пню-ю-ю! — а плю въз евав. — Ннкезиш
нямс, са!. бе влени негова жвна! Н. Хайтов, Диви разкази,
НЕ СЪМ ОИ ПЮНЕЛ <ОЬО СЕБЕ ОИ> ТОРБИТЕ, Доил. Нд иоβопт. мълча
Произходът се овързва с нмполηмτм принизя-, в яотτо се нмевм, чс ήβ-η си държал думите в τоп0м-
(П, Γь0ьов. Пословици и поοчоиионн изрази (по говора във Видян. Търново и др-) бОНУ. XXV, 1909, 0. 9)·
НЕ ОЪМ ОИ ХВЪРЛИЛ ЮЩЕ БУЛОТО. Днал. Нд оыя|0· поямзав£кияъЕ съм. не ое
енитτ оп- ηмясnсн1тτи мн.
НЕ ОЪМ СЛАГАЛ / СЛОЖИЛ ЗАЛЪК Е УОТА и НЕ ОЪМ СЛАГАЛ / СЛОЖИЛ -
ЗАЛЪК В УСТАТА ОИ, Нд оъм ял нищо- Жсно мн -ннщeж!o»еe вече еeлoъиmemo n!иеe
оеДупя оρceeoρен, а из не бях слежал залък в успеше си. Г, Няголов. СъдОм,
Още: Нд оъм олмгмч / сгодил трохи <-лт0> в уотм<тм си>. Нс съм турял /
турил залък ' в уста<тм си>.
НЕ ОЪМ СЛАГАЛ / СЛОЖИЛ ТРОХА <ХЛЯБ> Е УСТА н НЕ ОЪМ СЛАГАЛ/'
ОЛОЖИЛ ТРОХА <ХЛЯб> В УСТАТА СИ, Нд оъм нл нищо, Оп три бон пей нс де -
влезел прех! в успете си, Д, Димов, Тютюн, Го! дешя превалял високата плюел»! зс три
Дан срсб савжиш буро и тъмата ни отрашеитс зимен поща, .. И е: двшч слежлл αοτο-
nиηх! о успап он. А, Христофоров. Аниарин, — Бран — ще ми каже лед. — бай Деосшнаа·
лева би хапе! нещо, второ бс» ас съм сложил троха хляб в -спиш» он. Г. Kмпмοвмвов.
ЮоEщдсEe, — Оп вчсра сутрин не оме слагало шрехо в -спа, Нв можем ди се свържем е
ноти е(оа ятак, Ем- Станев. Иван Kошлипдв-
Още: Пс оъм алмгич / сложил залък в устата ти. Нд оъм турял / турил троха в
етате ем.
НЕ ОЪМ СЛЪНЦЕ ДА ОГРЕЯ някого ало някъде, Не мога да ое оправн е нспо. нд -
мога дм помогна ни сятото (ни всичке), Тайният отвел Шаламсееи са выиевme (ββ^
U»еeш»nu. но лед ос деше слънце Да βα^β назрее. не можеше До набнлоне оъо всяк» къща, ба-
πoeοu-ес зовки разговор, Μ. Mиnодитнн. Геронте си Белица,
ПЕ СЪМ ОЮЛ ДА СЕ СТОПЯ. Нд ее Ооя от дъжд (употребява ое, яоимто еткоИ·
иск— да иелсес. въпреки че зали силдн дъжд),
729-
НЕ СЪМ ОТОКА ЗА ВЗЕМАНЕ· Дишл- Пе еъм годен. не ме 6нв—,
НЕ СЪМ О ЦЕЛИЯ ОН <УМ>. 1· Побъркан оъм. луд оъм. не оъм нормален,
2. Обикн. въз 2 и 3 л. Нс постъпвам разумно. ше тъм разумен (употребява ое при случая.
когато се постъпва неразумно шля глупаво еа иипмзнвмиe сн учудваше. възмущение. укор),
Минтаев, пия вечер по ас ои с цвuoτ он ум! За кокои βκ-минн ρ!зnи!κτи? Намерих (вя рибка
е meиβ!n! о из за опекох но (ецано, К. Петтисов, Aммтноимτ— ч-чтл-
Юще: Не оъм о втечнен он <ум>. Не еъм с ум— он· С целин сн '<ум> пи съм /към
2 знач-/-
• ·
НЕ ОЪМ С УМА ОН. ’- Побъркан оъм, луд оъм. ше съМ нормален. Дж!н(uизm
спааа. етен κ!милκ! ет - рыкапи си а тръгне към него. На крошило извеДнъж ся показа
Димитър ^»(βο и извика нш τ^ακο: — ЕфенДн. пя то 3!K!е!й, пей ас я о уме ои. Луб с!
К. Пстимеов, Хайдути- На золновл те [Балдуин] теалн. Ало — лем.т ля се ^.β^η от
челно? Нв е с умс ои — опкакши влязе в к-лапи. л-Д::, П. Рнйнов, ЗшлeнET не древни
България- - — Кеш „те“? — запот Гяобооцй а в (-.αη он съвсем ββ опечали. „ГиспоДо,
не ол е в умс τeиκнτm!a Ст, Загорчито], Ден поοллл·ш,
2. Нс постъпвам разумно. не съм разумен (у^отребнви се при случая, когато някой постъпва
неразумно ипи глупаво еа mзпaзнвисс си възмущение, учудване. укор). — Ка^! — Илия
οсeеu а вя калвб» е Спас, — Гн. Другарю, не он оыкосм е умс си... Дс работим! Бре.. .
чв всщo До радвлам? Д, Аобрлионт. Бунтът ши крайцери „Надежда“· — Ехе! — озинси
ослуавр — око сам пролосевосныл му я Дал кончето ди шета н!aoиβ-шaдoлy а
царя Да хули а корн. то и Панчу мсй-мсй нв е е ума си, ОТ. Загорчито]. Дсн πотлeлeш.
Рядко: С уми сн съм. Не еъм пуд. пaзοьжлнвнм нормално. трезво, — Гн. приятелю, дш
нв са нсщо побъркан? — С -мс сым со аз — вuκлuτo зов тика -керено глави Нинмo.
Г- Карисчавов. Орлов кимът.
Още: Нс съм т -тъчи ся· Нд оъм е веEокшт он (с цепня он) ум. < втечнен сн <ум> лн
<ъм /нъм 2 ешич,/,
ПЕ ОЪМ СЪО (ЗА) СВЕТА- ’. Побъркан оъм, гуд оъм. не оъм нормален,
■2. Обикн. выв 2 и 3 л. Не постъпвам разумно. не оъм разумен (употребява ее при очучии,
когато ед постъпва неразумно яли глупаво за изразяване ни учудване, възмущение, укор).
Юще: Съе овети пи оъм /нъм 2 зянч./·
НЕ ОЪМ ТУРЯЛ I ТУРИЛ ЗАЛЪК Е УОТА я НЕ СЪМ ТУРЯЛ / ТУРИЛ ЗАЛЪК В
УСТАТА ОН, Не еъм нв нищо, — ХайДе Да ueеeиτмβ. чв кисти сым преалабаял — он
-ебяд ив сым турял залък в усшепо он, Г. Ρ-^-β, Зчaτснтτ ключ.
Ющл: Нс еъм турял / турил троха в устата он. Не оъм слагал / сложив залък в
устата ТИ¬
ПЕ ОЪМ ТУРЯЛ / ТУРИЛ ТРОХА Е УСТАТА ОН, Не съм ня нещо, Горската пустош
бсшс св emρ!влл! а ио характера нм: шс д.х» мълчаливи,. - и се хранеха с лакова κшοτъиuβнoβ,
сяк». цял (сн не вяха туряло трохи в устатс он, М- Марчевотя. Тайнствените овлтлнея-
Ощд: Нд оъм турял / турил залък в уотат— см. Не оъм олигап' / сгодил трохи <хгтO>
>в уста<та си>,
НЕ СЪМ ХВЪРЛИЛ КАМЪК за някого. нсщо ДД МЕ ЗАБОЛИ РЪКАТА Доил,
НД ми е мтп(о). не го ц—нн. защото не мя отрувн труд. не съм полагав грядя еа него,
НЕ ОЪМ ЦВЕТЕ ЗА МНРНОДНЕ. Обиск, иъи 2 а 3 л. Лош съм. ше оъм добър, свестен
поиск- Слороша Гл!yлтцu като че ли позна маслен !. ти ρeеβ: — Ония uβщнaш. Ушната
(в. иначе нв е aκβτβ за мирисанс. ама сало со в нужди» не в срамно ди Πomыиοцт лск а соло! от
-козело а ди в, А- Тмлев, Прстлмвокнте камбани, Нещо баща му нв е цвет за мцинc!нe-
Цялепи село Б-кево е писнало от аеао. Кр. Григоров, Прог—т в Черешово. Аз нв съм по
вoβeшоumc кожа, ДяДо .. — Код ви зася,.. ноле вне търговци. нв стс цвет зи мцицcuнc,
К, Kилоeв. Живите помнят. Глебом аз иеовсалошв — нв ми харесват, ав са цвят зс морн-
•ванс. П. Незнакомое. Бяло и оenшо, — Гн нoвнuuuш лн сановете ни Редннтепи?. - , —
Познавам ншй-малсия-., — Е ., Бuсuo? — Нищи.. . Умно момче, — Умно, ни зо покоен!, . .
— произнесе Чикъра... И овтанилип му бриля не си цвят за мирисис:, Д, Димов, Тютюн-
Юще: Не тъм китка (билка) е— мирно—нд Досл,
НЕ ОЪМ ЯЛ ЛУДОТО БИЛЕ, Диал- Не оъм - пуд,
730
ПЕ ОЪМ ЯЛ ЛЮТО. Не бързам, не еъм иnEτeαнeш от нлщо-
НЕ СЪРДИ ГОСПОДА. Не ое ^4-^-8, тримот- е дм те оплакваш (я—ив— ол на
някого. който напразно ол оплаква, зашото положението му съвсем ше е лошо, дори е
много добро), — Десет нс внueеe (ало ще влезе в българско филология. се вълнуваше
какво ще стоны, » кошо вндя, че е φοβηο, взе ди казва: „нс мн ос харесва фололоеакн.“' А пък
аз ! рвоох — ас сърДи госпоДо. кокво сито нс влсз: меДицино. отмра он в списъка за фи
лолеаоя.
НЕ ТЕ ПИТАМ ЗА КОЛКО ПАРИ ТИ Е КАПАТА- Диал. Нoднaи, Защо ся даваш
мнението за яещо. им кодто не те пятит; не ое мдсн в чуждя nниговоnн.
НЕ ТЕ ПИТАМ КУКО ЛИ ОН. ПИПЕ ЛИ ОН- Днал, П— ед интересувам тоИ ся. какъв
ти. карам ' всячин нирсл. Ги пълниш лemня Двослас. човек кепе планина сн отаншл, а ос
знаеш, че капе вuuзи!e голямата велшая. нс пс пита оуко лн си, пипв ля са! Н, Антонов.
В открито морс-
НЕ ТЕЧЕ. НО (АМА) КАПЕ. Употребява се, когато иа— магът. но редовен. по·
стоянес приход, — И плстшти нам нс в кой вa!й какой, ос лвеβ, ни капв. Г, Кириеливов,
Юбняноиеня хора,
Още: Ако не τeод, <то пошл. oè> тмпе-
НЕ ТИ Е РАБОТА. Възклицание. а) 3— нзпaзтвaс· на учудване. възхищение от нещо,
—Хубава собилси. брей-!. не ти е и!ßem»! Щс речеш—мимо за женене. СТ. 3мгороEHOв,'Ивaйчо-
„Пържехме я в тюаан. Турям в тоасия блазнено, захлюпом ги, » βο^β aaaыфнc ония риба,
ншпстслчн ои — не по е рабют»!“ Н. Хайтов. Шумни от габър, Гuвн гоДина по »».0. край ое
навъдиха много зайци.., И то ей носово големя. ллыβmнеκн в(ан, Нс ти в и!дomс! Т. Ганчев,
Народен контрольор,
0) 3— изрмеяЕасе ни неодобрение нм нешо, възмущение от нещо. Пък с(аи успа олоора —
о: то е рибена! Рвчеш ля ! нещо, в!eе!c капас му похлупя отгорв- Чудомир, Блммът на
οτaп-Ишmсmτс. Баща ти в ошонал в(ин люшне. .. не ли е редели! — фъфлеше Вил·
И- Вълчев, Стъпил— към небе,
НЕ ТИ ТРЕБА НН У СТИГА, ПИ У СРЕЩА. Днал, Много е лош, яе е хубаво да
те оъбнраж нчя орсщиж е н—го-
НЕ ТРАЕ БАБА ДА ДУХА ХЛЯБА- Доил, За шсτъпиeлив човск, който не може да
изчака н бързи дм действува-
НЕ ТРОША ДУМАТА НД ДВЕ и.опму. Диал, Вянмтя язпълн^ам жея-сшето. волята
си някого, никои— ше му отказвам да изпълня това, но—то иaπовтлви. Гана й коза лой.
а нсзееапи Дума п. на Две ое лиeшeеe. Ни овея глав» шя ос можеше ди οα^οοΗ нищо.
Г- Карасвавов. Обикновени хора.
Юще: Не чупя (не прдтържвнм, нс пр—вн, не (кърпена. не счупвам) думата см лвe-
Пе кърпа думата си две- Даал,
НЕ ТРОША ХАТЪРА на ияоезо. Зачитам волята, •делинядто ни някого. не отказвам дм
нииnивт това, ноето той искн, Но баща ми не диде До ся опдума — капо рече юриДичсския
факулпвт, ти юриДичсския факултет. Хсйдв, рвсех, - би не му троша хатъра, Г, Км-
рмечивов. Биография, — Не ми ся щешс До троша хатъри ни дρuлoκеβ(u Кунчо — выв-
(ых»! Бynyuumu. — Пeeлomuх ся дс се отърви някак ои. има не мини, Е- Нсжнов,
Настъпление,
Юще: Не чупя (се кърша. ил отрошавам, не ακ^ιβ—., не счупвам не пречу^з—м, не
пр—тършвая) хатъра, Не пaзтиπвнм (не рaивaвтм. нд пиеτуптм) хниъ><a>' Днал, Не излизам
от хатър—, Днал,
НЕ ТЪРСЯ КОНЯ. А ПЕТАЛОТО, Диел. Не умен дн видя значителното. видното, а
ол занимавам е дреболии,
ПЕ ТЪРСЯ ТОПОРА, А ТОПЮРНЩЕТЮ. Доил, Нд умен дн видн значителното.
важното. а те енсямиимя с дреболии,
73’
НЕ ТЪРСЯ УОТА НАЗАЕМ- Мога винаги дм нaмсрт подходят отговор. знам нанио
да отговоря. мога винаги да ое еaпнτт. Бсne ме зсжулл пе. втаршия, тс мв направи
рсзол првД всичкия свян,. Бeau ми в на оапда. не търся успи euв!eм. ала тука ..
трий и нищо (^γο! В чужбо село бях, П. п. Филипов, Раенази на ловеца-
Ющс: Не ззеаиа (не искам) уста еиеи—м, Нд тикам уста еаз—ем- Досл,
НЕ УМИРАЙ МИ. МДГДРЧЕНЦЕ, ДО ЗЕЛЕНА ТРЕВИЦД, Днал. Кмева ое обикн,
в отговор, когато тъвстват някого да изтърпи нткинЕО лошо положение, като дивсе т
нидеддм ем по-добри дни, м той вече няма търпдня— дм оaяи ипи не вярва. че ще додявд— до
по·ло0по бъдсше,
НЕ УЧИ БАБА КАК СЕ ДЕТЕ БДБН. Дисл, Ирен. Употребява те. когато няноИ дава
съвети на човск много по-опят—н н ио·о0mирaс от н—ио, който ио·лобпс есме нит τптOнa да
постъпи,
НЕ (НЕДЕЙ) УЧИ БАЩА СИ КАК ОЕ ПРАВЯТ ДЕЦА- Ирон, Уиоτnс0нвм ое,
яоимто някой Дива съветя нм ооЕСЯ много по-опит—н н по-оОниран от нсго. който по·
ло0пe знае яня тряОни да постъпи,
Още: Пе учи старец да пр—ви деца, Доил. Ирон.
НЕ УЧИ ДЯДД СИ ПОПА КАК СЕ ДЕЦА КРЪЩАВАТ, Доил, Ирен. Употребява сс.
когато някой дава еъв—ти си човек много по-опнт—н я по·о0mrпaн от него, коИто по-
добре иеае яат трябва дм постъпн-
ПЕ УЧИ СТАРЕЦ ДД МЪТИ ЯЙЦА, Днел, Ирен, Уиоτп-0нви ол. когато някоИ
дава тъв-ти са човек много по-опнтен н по-о0игпмн от нсго, който ио·лобпс знад как
трябва да постъпя,
НЕ УЧН СТАРЕЦ ДА ПРАВИ ДЕЦА, Днел, Ирен, В», Нс (недсй) учи Оаща он ими ое
правят деца,
НЕ УЧИ СТАРЕЦ КАК ОЕ КОЗИ ПАСАТ- Днел. Ирен. Употребява ое, когато някой
дави съвети ни човек много по-општ—н и по-оОтгран от него. коИто по-ло0п- зна· кан
трнОЕ- дм постъпи,
НЕ ХВАЩАМ МЯСТО. Днал. Нд ое спирам. не ое зиеτотвмм ши едно мното, чувствувам
необходимост да ое движа, да излизам (обикн, поради ОеепоноИотио. τn-воиa).
Юше: Нд мд хваща мнето.
НЕ ХВАЩАМ / ХВАНА КУСУР някому оля нш нещо- Ютемонм ое оъо оншеходдееяе към
ш·лоοτaτпц1τ-, олиОоотитс на някого или си нещо; не му иnEлmnвмм. Замфире, ас
хващай сусур но стар човск,. - ХайДе. мимо, До лзлезем, дулкаша е сърДили, Ив. Вазов.
Поим земя-
Юще: Не връзвам / вържа кусур)
НЕ ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАМЪК Е РЯДКА КАП, Нс ол еа—ммм. не ое зилмнтм е
нечестен. довее човек, който може да мс очерни, да ми навредЕ- Бойченско ав наслоя.
Реши (а о: хвърля камък в р^Дк» сол. Ни- Петров, Мъртво вълнение.
От послов. Е рядка нмг камък нс хвърляй, змщото ще тд опръска,
Ющс: П— хвърлям / хвърля камък в пилrо лайно (товно). Вулт,
НЕ ХВЪРЛЯМ! / ХВЪРЛЯ КАМЪК В РЯДКО ГОЗНЮ- Вулг. В», Не хиЪрвнм /
хвърля кимът в радка нап,
Ют послов. Е пненн гоено кимът и· хвърляй дм те п· имгръенм^.
НЕ ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАМЪК Е РЯДКО ЛАЙНО, Вулт. Вд, Нд хвърлям / хвърля
камък в- птлнм кал,
Ют послов. Е птлkо лайно камък не хвърляй. ще тд онпьοkм.
НЕ ХОДИ МАРА САМА НА БАРД. Досл. Казва ое. за да ол изтъкне. че някой е
опитен, че не вържи нещо. ноето ше тряОвм дм се вържи.
732
НЕ ХУЛЯ БОГА· [Чввло: Да нл хуля Ооии и защо (що) да хуля бога]. Не сл
оплаквам. еnaмоτa - да те оплаквам. защото положението ми тъвеем нс е лошо, дори е
много добро, Не да не хуля боа»: 24 октомври л, а. еиβв auйеββлoчuuoτ начла ме одвзщчпн,
пой всвялля о лучсзареи слънце ввличавло небе ни ме.пи късни явен, Ив, Визов, Дитобио-
графия, Ами Други са опие, Нв чя си ημοη .0.0 а проклело — в!щη До хуля боза! —
ем» не со и такива. (сто бе вървял, както аз ао аореДя и дш вършат, наоколо аз им
кожа. Т, Г. Впайков, Чичо Стайко- Еше, що би хуля боти... що в право — право: същозник
и половини, Мях, Георгиев, Тошо, —Дс то поживи тоспод! Много е Добър бонът, кози
Друг. — БлагоДарно сме, нв ни мачка, що дш хулим доза — κ»в» ебан οτси влроо наполовшей
във военно одлекли- Ив- Вазов, Св—тоопав T-nτeр. — Мен иоч не ми uыивн. — Нс хули боза,
какво Ηβα. — οβο^ο но е порсД: имаш семвйслво. хубав» работи, (обра Дсци; какво
искаш повече?
НЕЧИСТА ОНЛД, Кииж. Зъл дух (според предот—внте на суеверните), Севши Хиoβmие
фор,.. помиели. чв подвжбсвсният толкова пыла он »его Дявол е поискал ба ои отмъсти
и я прашал всички нβеuβшu вяли дс то лρβoдρuзял ни κ-ев, Елин П—пяе. Ди ти той,
Зчлснко лизmoинo ве увлсчс. Изпърво пий в»aoвηиu зс странични нещо, но пик във връзки е
някакви маали и Духове, за нcеuβτн сила, mсльοъмu и шедаснеени неща- Ив. ХаддЕМ—рчев,
Ювч—рчето К—лЕТяо.
НЕ ЧУЕ БАБА ЗА РДЗТУРЦН- Дисл. За човск. коИто е б—згрнкен и за нищо ше ед
ТnЛBОДE.
НЕ ЧУЛО КУКЮ ЮЩЕ. Днал, Пе е станало готово. сурово л,
ПЕ ЧУПЯ ДУМАТА НД ДВЕ някому. Винаги изпълнявам дсл—нясто. е-поведта ни
някого. някога не му отказвам дм изпълня това. ноето змπоЕтлЕИ. Бсз да имот което. без
(и имел разправяш за нсщо, той я ослози, Дс ββ.: ее с»и»u, 6» беше нβдoзouβн ол нсщо,
ш. οβ6»ο-ο щеше да ся възлово в нсго. (^».4 Др му еyno Думиша, Б. П·οτопов, Ариф я
РИМИЕСИ.
Юще: Нд шрмβт (нл окърпвам, ше пn·кьnжвнм нд счупвам) думат— сн две- Нд кърша
(не троша) думат— е— две- Дишл,
ПЕ ЧУПЯ ХАТЪРА ни някого, Зачитам волята, желанието на някого, яе отказвам
дм направя оное—. което тоИ нот—. — Мел. ли ос, Нβπa! — наотоязи- Беби, — Η^οοη мн
ново -Доволства:! — А, зecлeжuцe. хатър» нс булката никоаа се не чупи! Такъв е обо
е!я! — казва αροτροη^:« бачо Димитър, Ов, Минков. Разкази в τипиnджови кода.
Ощс: Не троша (се кърша. не строжив—м. не скършенм. се счупвам. ше пречупвам,
не пр^кържвмм) хатъра, Не р—зеипв—м (ед naзвaлна. ше разтурям) хать><а>, Днал, Нс
излизам / излязи от хатър—- Днал.
НЕ ЩА ДД ЗНАЯ НИ КОЛКОТО ЕДНА МУХА някого, Доил. Никак сс се няτ—п·-
еувмм зм някого, яе мд е грижи ем него. не го змо1τим-
НЕ ЩА. КУМЕ. ПЕЧЕНО ПРАСЕ- 1. Дисл. Ирон. Казва се на човек. комуто прсд·
лкитат някакво тлeнe. а тоИ от срам се отказва от него,
2. Ирон, Упоτп-0нв— ол зм оовeн. който се отяазва πопилE неудобство. срам от нещо. ко-то
видимо келие, '
НЕ ЩА ПОПА. ЧЕ ТРОПА, Дни.. Ироа. Употребява се. когато някой без причина
отгииии дм ниир—ЕE нещо.
ПЕ ЩЕ ГЕНЧО ПУШКА, ’· Уnоτnд6тви сд. когато някой отн—еии да се заем— «
снт—ким работи. която моде да му дондое неприятности,
2. УпотреОяви се е— оовeя. коИто се отказва поради неудобство яли други причини лт
нещо, ноето видимо жегне.
Юще: Пе ще Неяяю пушки,
НЕ ЩЕ ГЛЕДАМ СЕНР н СЕИР ЛИ ЩЕ ГЛЕДАМ някому. Няма да се церемоня «
вятого. ще накади някого ниято и—опукнвм- — Чикай — κ!ввu — (и ииДнш как ее писал
зиксбо по чуждо., Ехвй, пиле наяДно, еoucκ увивам зи ноя шмон, ла тебя ла осир щс ля
аледам. Кр. Григоров. Отново н— - училищ·
733
НЕ ЩЕ ДА ПАСЕ ТЕЛЦИ. Днал- Непоправимо лош е, няма да се вразуми, няма да
ое поправи и да иакнвдл както трябва-
НЕ ЩЕ ЗАБИЯ КДЗЪК я КДЗЪК ЛИ ЩЕ ЗАБИЯ- Няма дм дивен вечно, щ— умра.
Юще: Нд ще забия коч. Не ще побия к—иъг-
НЕ ЩЕ ЗАБИЯ КОЛ <НА ТАЗИ 3ЕМЯ> и КОЛ ЛИ ЩЕ ЗАБИЯ <Н> ТАЗИ
3ЕМЗ>- Няма да дивея вечно, ще умра, За 6» ао - олклоан за малко. та слв( шоко напоим
да ностыпц. тихо Добави: — Ако щс ос мре, поне оловно бе бъде, Никой еямс ди ^βαβ кел
ни пази зем.. Е, Нежное. Настъпление.
Юще: Не ще побия коя <им едмятт>, Нд ще забия тазът,
НЕ ЩЕ <И (ПИ)>АУМД, Б—зепорно. 6сз съмнение. пмибEпa се, Не щя и дума, чс
ражДането ао еoвβκu в събитие ол голямо вaсеeaнe. Св, Мистов. Р—зкази в тирмледои—
кода, — Нв щя и буме — съгласи ее и ДяДо Дсвоб, — Слс( (есстннш Дсн. като ао швзля
на сухо, щв го изкарам ни nшв!ρя. И, Йовков. Пеоенти са копелетата, — Гогови и по щв
лoοлиuд!т, — Нв щв Думи, чорбаДжи, Ив. Вазов. Една олEе·т из Делтормае- Песлв
той бсше слюнил неизразимо (ыивъκ. (ыρвыκ До дсзумвшев- .. Не ще но бума, чс (ο^ο^η β:.:
пи-вално у-рожвн, Ив, Вазов. Под игото-
Юще: Дум— дм ням— /в 1 знмч./,
НЕ ЩЕ КОТКА ПОЙ, Днал, Ирен, Ек, Нс ще нотни мгято-
НЕ ЩЕ КОТКА МЛЯКО, Ироа. Упоτп—Oтвм ол, когато някой лицемерно змявнем, че нл
харесин и не делне нещо. косто в същност желие. но не може да ио постигне ипи дм п>
има, Сосби глава и отмини. / Го οοο^ο туй щв ρ!веcρeш. / но жалко. -. е роя — чек
коза -мре., / Ах, то. мeмoеcнцβ, ши вди!вo. яко, / не щяла колко мuяκe!', · М- Петнанов—л
Царици Теодора·
Юще: Нс щд котки тиреше- Ирен, Не ще котка пой. Диал. Ирвн,
НЕ ЩЕ КОТКА СИРЕНЕ, Ирен. В», Не ще нотни мляко,
НЕ ЩЕ КУМ ПЕЧЕНА КОКОШКА- Ирен- Употребява ое, ногито няноИ пнцемерно-
еаявява. че не хнретви и нд келнс нещо, но—то в еъщсоет кепие. но не може да го поотигнл
иля да ио има, — Ме. Маришко, проДължал кир Георги, ос ββ.β залюдила и мouβеe мс
би я в!eoм! за поя витибоатнн; ао кукувиците ас мн е изпяло още мозъка, Озарино . геДнх зи
Нвоча Гютюаджняпс. който е и догат, и nиηеym еoβeκ, Нв що из ииаабонти в къщити ои! —
Нс ще кум nβеβнш кокошка. помислил Мибпап ^.0, П, KaпaЕсnов, Богатият сиромах.
НЕ ЩЕ ПИСА ГРОЗДЕ, ЧЕ Е КИСЕЛО, Днал, Ирон-. Употребява ое. яоимто някой
лнцeмeпно иитЕтвa. че яе хнреов— и не жегне нещо. кодто в същност келис. но яе може да
го постигне или да го има,
От Еиопоиата 6—снн еа лисицата, която нетав— да нд— грозд—. но не модава дм ио достигне, зооцото Онво
високо. н наемла тог—за: «Кяслло е гроздето,“
Юще: Китело е гроздето. Не яде пие— грозде. че е кисело, Доил, Ирвн,
НЕ ЩЕ ЛИТНА ИО-ЕНбОКО ЮТ БОЯ СН. Е», Нс ще шмлοкоои бон ся. — Другарю
предсмдств.., Стойчо Марков. . . — Стоте си ся Дул капи пуяк. Ниußβρu са впошсешо,
Ням» ди литнеш по-високо от доя си- Над-много бе ос пуснеш, Н. Кмралнсвм, Синята
мдтптчшнм- -
ПЕ ЩЕ МАНГО ПЕЧЕНО АГНЕ Досл. Ирен. Уиоτпдбтвa ол. когато .някой лице¬
мерно заявява, че не х—рдова и не делне нещо. косто в същност келие. но не моде'да ио
постигне ипи да го нм—,
Юще: Не ще Манто плоeко ипиοeвл—. Доил, Ирен,
НЕ ЩЕ МАНГО ПЕЧЕНО 'ПРАСЕНЦЕ· Днал, Ирвн, Е». Не ще Манго иeчeно аинл.
ПЕ ЩЕ МАЦА РИБА,- ДМА СЕ ОБЛИЗВА Диал. Ирвн, Употребява тд, когато няноИ
лицемерно имявнии. че не хирлевн и ше ж—пад нещо. ноето в същност делал, со не моде да
ио постигне нлн да го има.
Още: Не ще мачка риба, че е високо закачеоа. Диал. Ирон.
734
НЕ ЩЕ МАЧКА ИОГДЧКД, Диал. Ирон. Употребява ос. когато някоИ лицемерно·
змявяви, че яе х—р—сви и нс жсгае нещо. което в същност келие. но не моде да гм
постигне или да ио има,
Ющд: Нс ще мачка риба. Днал, Ирен.
ПЕ ЩЕ МАЧКА РИБА, <ЧЕ Е ВИСОКО ЗАКАЧЕН», Дишл. Ирен- Употребява ос,
когато няноИ лицемерно змявяви. че не харесва я нд ддпие нещо. ноето в същност дсгас,
но не моде да ио постигне или да ио има-
Юже: Не иде мачка риба. че е високо закачена Днал. Ирвн, Не ще мац— риб—. май¬
те облизва, Днал. Ирон, Не щс мачка погача—- Днал. - Ирен.
ПЕ ЩЕ- МЕ УМИЕ НИ БЯЛО МОРЕ, Доил, Нищо не моде дм мс оnnмвлм·. меог<—
съм ВЕноисн.
ПЕ ЩЕ МИ ВЪРНАТ КИТКАТА- Няма да ми ед пaзвмли ' работата, няма дм мн попре¬
чат. щ— успея.
Ют послов' Нд щс ти върнат китната. иго н да е метни цн-
Юще: Нд ще ми върнат пръстена. Нд ще мя върнат стройниците· Диил.
ПЕ "ЩЕ МИ ВЪРНАТ ПРЪСТЕНА и Ирвн, ЩЕ МИ ВЪРНАТ ПРЪСТЕНА, В». Не
ще Ми върнат нятнати,
ПЕ ЩЕ МИ ВЪРНАТ СТРОЙНИЦИТЕ. Доил, Ек, Нс ще ми върнат китната,
ПЕ- ЩЕ МИ ПОЛЕЕ ДРОБ, Доил,, Няма да ми свържи риОотата.
/
НЕ ЩЕ МИ ЧУКА ТЪПАН НА ГЛАВАТА. Длил, Глупав оъм, ше мога нищо да
охвата. дм пме6спa.
НЕ ЩЕ МРЪДНА КРАК н НЕ ЩЕ МРЪДНА КРАКА ОН вшаяоыДв, Няма да
нaиутηн лмл-но мното. нна- да ся отида оτстнъл·, — Предайте но, - ама сран няма Дш
мръбням оттук — Допълни лей. Ст. Загорчито], Дсн поогедеш,
НЕ ЩЕ НАДСКОЧА БОЯ ОИ- Не мога да направя н—що иовeоe от възможно¬
стите ся, трябва да се сьо0пмзнвaм със оичнт— тя, — Ги, какво рекохме? Нскъбв, и? — Бос
яДно, во. си нв щв a!дοκoеuм. Поемайте αα(η.- он κсвu»м, не сме тръгнало бuбuuτьо
До показваме, но ба трупам: нмане, А хuлдьш ще uвueзe всякак, (β^β има пылище и
хоро» Е, Мутафчиева, Летопис ни смутното Епсмл. .
Юще: Нд ще литна по-високо от Оон ти. Доил,
НЕ ЩЕ НЕНЧО ПУШКА. В», Нс ще Генчо пушка,
НЕ ЩЕ ОМЕСЯ ПИТА ЮТ ТУЙ БРАШНО. Доил, Нс ще сполуча, не ще постигна
нещо, не ще имам добър резултат,
НЕ ЩЕ ОСТАНА БЕЗ КУЧА ГРИЖА. Доил- Ще се погридя Някой н е— мсне·
ПЕ ЩЕ ПОБИЯ КДЗЪК и КДЗЪК ЛИ ЩЕ ПОБИЯ. Няма да дивен вечно, ще
умра,
Ощс: Не ще побия коя- Не ще забия тазът·
НЕ ЩЕ ПОБИЯ КОЛЕЦ я КОЛЕЦ ЛН ЩЕ ПОБИЯ· В», Нс ще побия кол <нм
исмятн.
НЕ ЩЕ ПОБИЯ КОЛ <Н> 3ЕМЯТА> я КОЛ ЛИ ЩЕ ПОБИЯ <Н> 3ЕМЯГА>.
Ням— да дивен вечно. щ— умри, Наля в крия ни краището Нямо ди побия сол на земята?
И из щв yми!. Чудомир, Паметннк-
Ющд: Η— ще побия кол ни тон овят· Нд ще и—бин кол ни таим з—мн. Нд щс побия тазът
(колец)·
НЕ ЩЕ ПОБИЯ КОЛ НА ТОЯ ОВЯТ (НА - СВЕТА) - я КОЛ ЛН ЩЕ ПОБИЯ НД
ТОЯ ОВЯТ (НА СВЕТА). Няма да дивен алчно, ще умра
Юще: Не щс побия коч е— земята.
735
ПЕ ЩЕ СЕ ВЪРНАТ СВАТОВЕТЕ я Ирвн. ЩЕ СЕ ВЪРНАТ СВАТОВЕТЕ- Доил,
Няма да ми те развили р-Оот—тм. няма да ми попречат. ще утиeт'
НЕ ЩЕ ЯДЕ ХДСАН БАНИЦА, Длил. Употребява ое. когато няма изгледи някаква
работа дм завърши, уеисжно,
НЕЩО ЗА ДУШАТА, Някакви музикални творба с приятна и ядснодоетъпн— мдлодия)
Хайбв дс изпссм нсщо за еутатш.
НЕЩО МИ ЛИПСВА, Пс еъм напълно нормален, побъркан. малоумен оъм- На пия
.жеис нещо ! липсва-
Юще: Нещо не ми лоеτEИм-
НЕЩО МИ МЪРДА. Нд оъм напълно нормален, побъркан, малоумен съм.
Юще: Нсщо мн хлопа.
НЕЩО МИ ХЛОПА- Вд, Нсщо ми мърда- И аз съм Дошъл - (а търся туоа х!uиβызu —
U!змниuяв»иe -ои лой- — пея созвл, еoρдaДжaяma, нещо му хлопа, Ст. Аячев, 3— свободата·
НЕЩО НЕ МИ ДОСТИГА, Вд. Нсщо ми липова, Защо му обръщаш еанмонае. в!щo ои
обажДа., нс вижДаш ли. че нещо не му Досло-с!
НЕЩО ШУМНА В ШУМАТА- Доил. Ирон. За н—що ядин—чнт-чно, зм ноето напразна
се говори- Опозиционните каиеиеинц лиeauyелх» ввела е врява и mcлcaи!мu. чс зърл-иало
.οΜαι из граде. - , — А кос е в (βϋοτοατβ.οοβτ?—Нещо шумна в тyмшmu. казва аорп(еоно
πoοuoeoa». От еДно обикновено, всскиДневно случка·,.,. поискаха Да направят капитал и
повпозесха цялпи си. в- България-
НЕ ЩЯЛА КУМНЦД — ОБЛИЗАНА ПАНИЦА н НЕ ЩЯЛА КУМИЦАТА. А ОБ¬
ЛИЗАЛА ПАНИЦАТА- Длил. Ирен, 3— ясиснnсн и мгч—н човек. който сд ипeοτпувa. че не
ясн— н-πо. и същевременно най-много те полева от него,
НЕ ЩЯЛ МЪРТВИЯ ДД ВЛЕЗЕ Е РАЙ, Днал. Ирвн, За оовск. който се преструва
че не к—пае н-по много хубаво, който иривилно ое отказва от ятrмяви облаги,
НЕ ЯДЕ КОТКА РИБА, Доил. Ирен, Употребява ое. когато някои лEЦ-м-пηо заявява.
чс не харесва я не делн— нещо, ноето в същност жегис. но не може дм ио постигне явя
дм ио яма,
Още: Нд нд· мачка рнОн, че е високо имамчеем- Днел, Ирен. Не яде котка омлтинн-
Досл. Ирон,
ПЕ ЯДЕ КОТКА СМЕТАНА- Дисл. Ирен. Употребява ол. когато някой лиц-м-пно имя·
втвa. че не хареова и не д—ли— яещо, което в еъщноет к—ли—, но нс можс да ио постигне ипи
да го има,
Юще: Нд яде котана ом—тана- Доил. Ирен. Нд яд— котка риОм. Дл»u, Ирен,
ПЕ ЯДЕ ЛИСА ГРОЗДЕ. ЧЕ Е КИСЕЛЮ. Длил, Ирен, Вк. Не щ— пита грозде.
че е китело.
ПЕ ЯДЕ МАЧКА РИБА, ЧЕ Е ВИСОКО ЗАКАЧЕНА- Доил. Ирон. Уиоτп·бтЕa ое,
когато някой nиц-мдпно зaтЕявм, че не хнрдоВи и не дела- нещо. кодто в същност кеяне,
но яд може да го поетнин— или да го има.
Юще: Н· вде котка риОм. Днел. Ирен, Нд щ— мачка рнОн. <че е високо еarмо<·iн>-
Днал, Ирон.
ПЕ ЯЖ ТРИЦИ. Пе дрънкай глупости, яд нп—вети, — Ксжвпв 6с, асо зно някой,
каза дитляп οκτοηκα нс българите, всят щв Дадв ß!оmuш. — Нс шсд: аало пи (иДе, му
отапверо сби» млсД βыua!инn. — Ти хсм пс яж лρuau. че слиза ей сега семе Да смогни
ми вся. Ц- Гинчев, Ганчо Kоο-пниτa.
Още: Не бъркай трици.
ПЕ ЯЛА КЮТАНА СМЕТАНА- Доил. Ирвн. Употребява ое, когато някой лицемерно·
ажпява, че не хнрдтвн и не желае нещо. ноето в същност »дш—·. ' но не' Моде да ге
коютигне яли да ио има.
Още:· Не вде котка сметана. Доил, tyoa-
736
НЕ ЯМ ЗАКСА- Жир. Нс съм глупав. тм дм не naзOсnм яаяво отива. китно ое
върши; не могат ди мс измамят, Гя ся мисли. чв кепи ее прока на ношино- па някой
ще ! повярва: херсп» ос .бет вакса.
НЕ ЯМ СЛАМА- Даал. Нс оъм глупав. тм да не пaебдпa какво отива, какво се
върши; не могат да мс измамят- Боримечката ее се излъга. .. — Боримечката не яДе
сломе!. - . пвшзърДн -рымо-лавил сем Бeилмвео»ш». Ив. Вазов. Под игото,
НЕ ЯМ ХОРА- Ирен. Не оъм точкова страшен я лож, та дм се страхуват от менд-
Чис вето cлиun» Ссвело св noomдиъnn!. поерсхопа увлен и ее позамисля: — Пи и нам До ня
яДаш хeи!. Кр- Григоров. Ноиодомцн-
НИ БОГУ. НИ- бЗЕТОГЮ, Длил, ’· В съчет, о ходя (скитам ос). Б—иц—чно. като
Одиумее (ходя),
2. В сычст,- о говоря. Глупаво. неуместно, неприлично (гоЕопт).
ПН ВОДКА. нс струвам- Нищо (не струимы)- — Βατ» neллauя ne впрук» пи
бобка. Ив- Вазов. Под игото- Аз внх претърпял геройски, eβмлесoм. ако вамп моето сырцы
страДавше; по тук в мовшо вамолюдав. Не зс нся ии едпото. пи бруаото пс струваш пн
бвДса, Ии- Заиов, AпaοнE и ширин,
ПН БРЕЗПД. се ми оотмнм- Досл.Съиодм нищо (не мн оотава) (обятш, за пълна
загуби на нещо),
НН ВАРЕН. ПН ПЕЧЕН. Даал. Никакъв-
НИ В ГОРД ДРУЖИНА, ПИ В СЕЛО ГИЗДИЛЮ, Доел. Зи шдоОщнтдлен човек, о
когото мъчно мод— дм ее живее,
НН ВЕСТ. НИ КОСТ оп някого, Нищо нс ее ипи— за пяноИ. който е заминал някъде, ,
нс е изидетно див ли е или не- — Ала ОбриД пе uвnиπτ вслчко moue. Изгуби се от велено
ебно нощ, , . и еттизака ни ивеш, па кест ет авзо. Ст. Змгороиеов, Ден nоοчслeн- Сиротно
че(о двше тя. Онколя / замае» пвйпнй пепко по аурдсш — / в!млe!, и пи вест- ни кест
от еето, П- И- Славейков. Епически песни. Не когато Ннсолоно прекося мстбспа слеД Два
е!0!. зовашноло всма покрай плвша. а ет Бетбона ням».: ан исон, ни свош. Габоч св
обърка, П. Нинов, Една шепа оnсхm.
НИ В КЛИН, НИ В БЮЧНИК, Днел, Ек, Нн в клин. ня в пък—в,
НИ Е КЛИН, НН Е РЪКА- Досл. В», Ни в клин. ня в пънaв.
НИ Е КЛИН, НИ В РЪКАВ- Ндум—етто. бди връзка с това, но—то се говори яли
прави, бди причина (за н—що наемно или направено), А после лесу изтърси пи е клин, ни и
ръкав: — Ама сивее» щв лиuвuм лн сърска овдепси, дол Захари? "Ст. MмпяоЕ. Дълбоки
бразди- Не щвш ля, и женила. пи е клие. но в ръкав, ся нахвърля въз меня. Н. п. Филипов.
Разамзи на говдцн, — Асе ши за мсне noбмяmси τ^α ' приказка. приятелю, пипай сом
Бърбокв» дало съм лежал па гръб, или що, . , Ивайло Дпсс-а мьлчβеβ. по зпиматвлип ос
κβлyиκuшc е Думал: пи селяните, Де.б. го иа певшеика, чв сс немееш пи в олио, пи и
ръкав, по ос можеше бе ас каже исшонсш». Ст, 3игороEHов, Ивайло, С yе-бe!щe и в!М!йе
защо κи!caoρeелe Буби ρuвоиuвс преД изумения Домакин цслта на своето посещение, каши
одончва речтс сн е мъДра афоризма зс жснише, зс людоепо и зс брасе,. . . И вместо да
опря - и (и млъкне еад-сетне,.. .. еомевес но и клие, пи в ръкав името ни Айнщайни, Ов. Минков,
Риенаеи в τanaчсжоЕa кода.
Юще: Ни в клип. пя в ръка (в болник), Доил.
НН ВЛАКНО. Даал, Нищо, никак,
ПИ ВОДА, НИ КИСЕЛИНА, Досл, Опии, нenмзбnмн оовсн. Ги си пи ипдс, пи
киселини.
НН ВРЕЛИ, НН КИПЕЛИ. Празен. излишни приказки. глупости, — Основа сваа
луд. —... Току го Дрънкаш и ни. ои зрели, -au кипело- Й. Йовков. Чифликът яриИ грани¬
цата, И тръгнел е веза бе плвщв ои ирсли, пи κuлcлu, Т, Г- Вч—Иков. Е село- — Цcuляn
47 Фпии·оnоиEо·с плоmEк, т. I
737
-раД в рвсыл амаа ет нся., , поДлубл жсеуряпа, внucm., . — Защо иа ои. кай, мъжете, в!щe
да ом робувате и слугувате. зсрвжвл: ти- кай, и ос берете за свобоДа. .. е-в!ш ли?.
за свобоба, , , и друга шасиизиноко но врели, но кипели, Ст, Л- Коттов. Мъд-мр-ика,
Юще: Ни зряло. ни кипяло, Днал.
НИ ВРЯЛО, НН КИПЯЛО, Досл. В». Ни врдвн, нн rEИсnE,
НН Е ТЕЛЦИ. НН Е ГОВЕДА- Днал. Лишен от определена. хмnaяτсnнa физиономия,
черти. обвия; ссоипслслсс. едясен.
Юπ-: Пи във воловете. ни в телците, Дисл,
НН Е ТУЙ. НИ В ОНУЙ ВРЕМЕ я НИ Е (ПО) ТЮЗА, НИ В (ПО) ОНОВА ВРЕМЕ.
1- Е нмИ-нсудобен, наИ-неподходящ момент зм извършван— на нещо. Алош ефвпдн дв Дошел
е Лы(жеос де раздср: капо какин ои поя хор», Дошли ет София пи в луд. ни и онуй врсме.
Дв, Константинов. Прдз мирт- на Чепяно, Словря ся правеше но улов, когато Мслкеше
πиnеβ но и ново, ни в онова врсмс изповяДаш: па зит-лсие аяке. no-завукиас певестс,
Г- KмпмοгмβоЕ, Изчадия адови.
2, ' КъоСо прсз нощта, ПосреД нощ, но и луй, ан и онуй врсмс, котело бяхме в!οn!uaa, зс
чуДо голямо, до сриоопо но излея вДоо кучс, Зах. Стоянов, Запития по бъчимренят— въстания..
Аз пък па умс ти ся чубя! Час отсъбв сн ос з»льnuл но по това, на по онова врсмс!
Г, Отъпов, Живот о надежда,
НН Е ЧУВАЛА, НИ ВЪВ ВЪРЗАТКАТА. Диал, 1. Никъде.
2, П— на яяото, се там. дсто трябва дм бъде,
НИ ВЪВ ВОЛОВЕТЕ. НИ Е ТЕЛЦИТЕ. Длил, В», Ни в телци. си в говеда,
НИ ГАОН, НИ ГАЛИ- Днал В», Ни гори. нн пачи,
НИГДЕ НЕ МЕ ВЗЕМА. Длил, Нд моим дм те опра. да стоя на едно място, чувствувам
нужда да се движа. дм излизам¬
* «
НИ ГОРИ, НИ ПАЛИ, Длил, Чоиди т деобьп, Очмг хaпмяτ-р л,
Още: Ни гмеи, нн п—вн, Днел,
НН ГЪК, Нищо не назиам, нищо не продуми-м. Го [Гърбавото] ββ.β наш връстник,
Живееше някъДс Далеч. но •чсвто миаавсшв нз еишстс махало. .. Обикновено нае го уловяхме
и ао уДряхме порвД по гърбицата, Щс те пуснем чек оптате се уморим. А то злсбс моле,
моле, . . помило. втсолоето меже (а глеба човек,. . Този пю-лве!. , , И па гък- Ст- Чи-
гингирои, Е отмрия бащин дом- Хсшим вфвпбн се зърно осно попарен. Гбе стъпиш — не оожДо.
Спрожити му върви озптдалвч и пи гък, П. Роедн, В пол— широко- // Мълчи. не про-
дуа вай, не казвай пито думи. Мнозина ос прекръстиха. Други поДхванех» пес:» — тях
войвоДота спря: — Бие ум имаш: ла? Нл гък! От. AEоeв, 3— сиободати-
НИ ДВЕ, НН ТРИ. Днал, Б—ецдр—моеео. нахмимео. Оси отсоненяе. Сeиβeвunыτ, капо
всссн ссрбсзни, пя (зя, пн три. изорыще се а убря сбив текмс е крак па заптляпа. Мих,
Георгиев. Бас Митир гроnояьτ-
Още: Ни пет. нн шест. Диал
ПИ ДУМА. НИ УМА- Доил. Никакъв отговор. пъпно мъгоaнE— иаеето оτгОЕоn.
Аз 1исрушнх сιuù-nшπиβe мълчанието пемсжбу ни, като го попитах влаДе в, пе никакъв
отговор не послсДою. Втори а трслн пыл- същото палаицв, нож: никакъв ηmaoueи —.
па Дум». ни умс. Зах, бτотеоЕ, Записки по 0■ъвгмпοяEτ— въсτaяmт. — Мве: мв е страх, ,
кръстнице: тс са суча ияра, И Ден» Жвчяво пе ββ.β бела по бума, пи уми па Свлома. ама
я гробно от χoиemo. Ц, Гинчев, Ганчо Kоοдпнмτи.
НН ЖИВ, ПИ МЪРТЪВ. 1. Силно изплашен. вцепенен от отрих, от удас, ВсДеоза
от -ucuеκн склаДове вuτъρмиβшл - пушка. , . Ужаса» трвво-а! Мeйив ни жив, но мъртъв-
Дч. Константинов, Нещо шумолеше, -ям амаво бсше- Прсб мен бсше стринки Гипса, βτо!е
току-що ос в креел» (а злeвe. Очаше пи ос срещнех» неволно и мигом отмилях: ш. мв
-.лебаш: със внуДве. саТе у мъртвец. поглсД, успиопв ! в.ха влсДни и nomиenвρвuχ». . , —
Ела Дс, влсз, заповяДай — - покапах . аз, - ни .жцва, ни мъртви -— поссДня. яло виел.
Г- Райч—в, Мерзавец. . .
738
2- Е много тедно оъотояняс; полудне- Ии Дηдиeиeм»л» eeмьенялo, demo нι!cκъидuu cл!иβaa.
и хсйД: но оолвав — (а го мели. чс бе зе прости. Цял» пещ впо.л тика, а какпо споял а
Заспал, Не сутринта зо намерило па жив. пи мъртъв. От- 3мгороEHОв. Дсн поогеден.
Намерило те но жив. но мъртъв. Ебвам помрыбве я бишо- Елин Пелте. Зеян- Арестуваха а
бед- Пеабя, РсзвлвДесх» го и слсб тро Дена ап всводоДаха. Гий, ни жав, на мъртъв, о:
нρuди! у бома - он и пас лета». Г. KмпмοгмβОЕ, ЧmноЕСИOСοаa исτопmτ-
Юще: Ни кив, нн умрял,
НИ ЖНЗ, НИ УМРЯЛ. В». Ни жив, ни мъртъв- Тип: всечи от постелята и отърчи
кым харман». И босото раздерем що слева, ней извика.: „Олсле. чумно мв утрепе!“
А аяч eu живи. пи умрвли. певятеахм^с през зсДаня вратник, Г. З—чеи, Патилата еа едно
момче- Ньивone дои Псньо беше- па жив, ои умрял от стрих, Зн!emβ ои лой греховете.
ни само осплийвонян управител можеше ба ао нзДоДв. Г. КирмевиЕои, Съседи, Кинкеле
уДарш Дойчина по рамене и ся нсвябс съм ухото му- — ХайДв, нбо сваи при Мни», чв я
пи живо, ни yми.u»! К. Петканов, Златната и—ат- Б!mo малко дете всДнъж намерил сдпо
.0.4 ракля не nиoвoиβau. нсбиансл те и τη изпил ц.ялотю- Свтав пеДнол но по(и и вша.па осте
мъртвец. Вобялс ап майка му пи жив, но умрял а поч1е»лш До плач:, Да ины. пс разморило
махалапа. Кр. Григоров, Т-ечо , от ΓопоцЕДτ- Ис (евро οиβщa! Блязсапа, πηnинuβ(βa!, о
дссн-нчс, жълт», какесто си я знаеше пт тодлпл, пи жава, пи умряло, М- Язороки, Хората
о- громссихи.
НН ЗА ЧЕРВЕНО ДУКДТО, Длил. Нни-къв. Нов млвлвхмв, че „ Читалище“ е изразха-
dveajto босято neeвеβ ош 1000 жълтици зс лве!m и за хартия, а οuиoдьл ал не е Добил ет
осев полза пи зе червено Дусино- Л. KипмЕ—гоβ. Хр- Ботев, Знаеш ви ти кои оме?
НИЗ ЕДНО ГЪРЛО ДВА ГЛАСА- Досл, 3- много хуО—во .пденс, Я в!нe!, мемв. низ
ебно сърло Две аласаи.
Юшс: Ют сдно гърло два гласа,
НИ ЗРЯЛО. HH ЗЕЛЕНО. думам. Доил. Глупаво (думам, гонопт).
НИ ИЗЯДЕНО ЯЙЦЕ. не струвам, Досл, Побизр. Никак, нищо (нд οτпувия·-
НИКАКЪВ МЕ НЯМА. 1. Не идния. не ое връщам. нс се вл^тявам. не ое ееме къдс еъм-
Излез: на бвора и (.колко пъна извика омело ао Свлеета. СлвД теза се зърно и рсчс но
Мъжа ол: — Някаква я еямс. Вдън звмя я потънало. К. Петканов, Дамяновата о-лял.
Дв ое аудише 6е, приятеля, па ви нямо никакви? От. П, Коттов, Говсммнои.
2. Не оъм добр·, нямам сили. отпаднал тъм- И наистина c^maиuлш двше много илпа(1шлш.
А олвД лазя u»фл-eaa! някаква я нямаше, ЕДои се влече.: и все пъшкаш:, Г. КармолаЕов.
Татул. ·:
3. За нещо, Нд мд бива за нещо. неспособен съм. негоден съм, И аз сим виждам, че ос
мн е мястото пука. Мви: за работа никакъв мв няма, П. Славянски, Претворена зсят.
4. Не те нмм—енмм в нспо. нищо не правя във връзка е нещо. Осздейттвувим, етоя
безучастно- Де минаваме зс аерон вета, ' а козале трябваше, никакви До по няма, нов» пе
U»вßoе>!М.^ -В. НеШкВв. - Настъпление- Ние се мъчим тука Осло грешни Дяволи, е околийският
квмншсн мълчи - ееме зо никакъв, От. Ц- Датя-лои. Есенно тено-
Още: Хич м· няма /в 1 я 2 знмч. към 2 я 3 знмч-/- Ниoβτeиeн.
НИКНАТ КАТО ГЪБИ <СЛЕД ДЪЖД>- Появяват те. тьедиЕМт ее Оърео едно олед
друго- в· -голямо толmосеτво. НапослеДък насееха капо -ъди овен бр-жссло» за износ па
тютюн, А- Димов. Тютюн, В граДчете вя откриваха нови магазини, кане гъдо никнеха
рсзеш мелки, мръсни. „uсoeoмнеβοсu“ -ост^ианчон, вб-псал сл!екирп1^^кц и лссни кафепееца.
Г, KanмечмЕОв, Обикновени хора- - Ерввн, срвсн- ковки Ден овен, капо зъба никнал. От. За·
горчимои. Дсн последен-
Юще: Ниникиат / изникнат като гъби <сллд дъжО,
НИКОЕ , <СИ> ВРЕМЕ, 1· Късно- , — Какво е станало ли? Това е сланило нО,
че мuлκum бо никое врем: нз οoс!aлme, е ее лева ηnaлиe и полаш. Г. KмпмелaβОЕ, Οη-μ-
Ти чакай вън (о »око: ои' врсмс. а (вцапо нека да в!cлuвuτ тлеДня, Нс шикъв р:Д ли ще
учиш gвa!n! си? К. Пдтяаеои. ХмИдути-
2, Неудобен. сспол-олтщ моаднт- Бeaeyκτoиьτ Повлек спря пързаля, конто лзuлвсχ» из
помещението, и се ризенс», че сега е елкое ои време и я рано зс почивки, Д, Aо0пДЕСЯИ.
Бунтът на крайцера „Надежда“)
Ощд: Някод <ся> време /към 1 енмо./-
НИКОЙ НЕ ТЕ БИЕ ПО ГЛАВАТА, Вк. КоИ тс бие по главити.
ПИ КЮОЕПЮ, НИ СТРИЖЕНО. Длил. Употребява ее, когато пятой опак човек
упорито ее инати зм нсщо. зм кодто твно не е прав,
Ют приказната ем едни деен, яотτо иинагя оτгоЕмnявм наопаки и ямевавм, че тревмт— е отрик—на, а мъжът И —
че с косен—. Мъдът от яд хвърлил денн'си в рдната. но тн дори когато потъвагм^не яогмва да ирнинae. че nmвмлиτн
— котени., ими си извадила ръката от водата и с пръсти му пр-вдва иная, че тревата е отрЕДсна, (П- К-рмвдгои
Памятники емполеоτо Оятм болгар, о. 165)·
Ющд: Не е косено, ими е стрижено.
ПН КОШ СПАМА, пс струним, Днал. Нηдлaρ- Никин, нншо (не струвам),
НИ КУК, НН КУКУРЕК, Диол- Нищо нс е направено. не — подготвено във връзка о
н—що. ем ноето е трябвало вече дм ее пa0оτн, дм ое действува, ВсликДсн оДио. и нее пн сук,
ао сукурвс. · Копарвсъл наближи, а пие по сук, ни κyκyиcс.
НИ КУКУ. не рскох. Длил. Нищо, нищичко (не п·тох). Нв му реч: пи суку,
НИ КЪРК, НИ КУКУРЕК. Дисл. Нищо не продумаим- УДарш то, псДош, пи ея кърк, но
сукурвс. П- Γьбров. Пословици н поеловнчнн εϊ^ϊε (по говора във Видин. Търново я др-)-
НИ ЛУК ЯЛ. НИ ПА ЛУК ВОНЯЛ, Днал. Вд. Ни лун ял, нш <на> лун мярисав-
НН ЛУК ЯП. НИ <НД> ЛУК МИРИСАЛ, Преструвам те. че не съм извършиш
е—що. че нс съм вз-ч учистяе в нс<^о; правя те на невинен, прикривам се. Събраха празниш:
бушнлош и ан з»мyеuχ! някъДе n!οmиuн!. Събраха, наместеха и., - пи лук яло, ни лук
мирисали, Н- п. Филипов, Рмекмеи па ловеца- Арсвтукапц еа четирима-. Ол мемчстапа., -
Свза го въртял па ръжсе и 3!mвeиu. Дс разкроят радотата, нс До ошогное и До ное,, -
Зевеза пос пи лук яло, но па лук мирисали. Преструвам: ее не -мрели. Д- Т-ч-в, Глаоов—т—
ее чувам. Скрил гл я [п—рнте^ касыде новые, Знай ои -я де ои, попо-ляжба нзпоД око и —
пн лук ял, но лук мирисал, И. Йовков, Боптнa- I/ Пр—струвайки ое. че не с извършил
н—що. че не е ви—ч участие в нещо; придавайки он невинен вид. нзгвсд- Гой. - - вложи
ел п-иищело лemeл и исичко пик така натъкми и аа-лссн. касти он беше, Свшев ос
(рыпао до пвззяха, пи лук .л, eu но лук мирисал. Г, Кмраелавов. Несчукн. ИзпеяДвнс пт
ченсне и еввхп.лс от атмосферен влияния канза, Отворих κeиuaшτu. изцъклех очи. хлопнах
я обратно, свих я във вестнико. истоках я к храста и. ня лук .л, ни лук моросил, отново
ое нзлвзнсх при Другане Двамс, Г. Узунов, Спирта Вишнева,
Ющд: Не пук нв. нн нн чут вонял. Диел.
НИМА ГЮ Е ЗАБЕЛЕЖИЛ ГОСПОД НА УХОТО- Диал. ' Киева од на тоест. който ее
хваля, че господ му дмим много иман— като предупреждение. че това- няма винаги ди бъде
вее тика.
ПНМА ГЮ Е ЗАПИСАЛ ГОСПОД НД РДБОША СИ- Диал, Казим ое на тоест,
който се хвали. че господ му дива много имане като прслупрсдслeнн·. че това няма винаги
да бъде все тини,
НИМА Е С ДВЕ ГЛАВИ, Длил, В». Не е т двс глави,
НИМА Е ТЮЗА < ЧДЛЪКОВА> БДЧИЯ. Дисл. Казва ое са товек. който много ядл.
Още: Нс е това < Oaп1нaτн ти> О-чин. Длил.
НИМА Е ХОРАТИЛ С БОГА, Длил, Възклицание, с ноето се изnмзтвм яeлов—пE·
към думите. τвърл-нитτa нм някого, емπоτо се омята, чс той няма откъде дм- ин—е това,
но—то тиърди-
НИМА ХЕИ Е В КЛИН ИЛИ В РЪКАВ- Днел, Казва ее от опин, от , когото някой
тона да му дадс нещо ипи дм му направи нянмнви услуга. зм да изрази, че той съвсем не те
омята длъжен да изпълни исямното.
НИМА СЕДИ < БОГА КОЛЯНО ДО КОЛЯНО, Днал. Възклицание, е ко-то те
1еnизтЕм недоверие към думите. твърденията нм някого, емпоτо ое οмтτм,о- тоИ няма
откъде да зна— тови, но—то твърди,
740
НИМА ОН НА ШАРЕНАТА КРАВА ' ТЕЛЕТО, Днал. Ирвн., - Вд- Нс ся нм ши-
nснaτи нрава телето-
ПИ МЕД ОЪМ ЯЛ, НН СЪРЦЕ МЕ БОЛН. Длил. Нс се бъркам в пa0оτиτ— ни
другите,
НИ МН ВРЕКА. ПИ МИ КРЕКД, Днел, Освободен оъм от исяяагии семейни задължс·
пян и гриди за д—ца. — Мавзе он поДранил, бе бессиля — ... — Хайбс мве: ас мв сДържа
Да спя, че челяд мн виел пи шляпа. пък нвде пи па uиcκu- пи тл оиcс!. Кр. Григоров.
Pмзлоломсm-
НН МОЙ, - НИ ТВОЙ, Досл, 3— дреха — лошо ушнти-
НН НА ВРЪХ ИГЛА, В», Ни<то> си нил—н връх. Н.ми са ан пс връх нале
асщп- Н, Гсров. Речник на ОъгиарокиИ неин,
ПН НА (ПО) ДЪЖД, НН НД (ПО) ВЯТЪР, Длил. Н—год—н. калпав. лож-
НН НД ЗЪБ НЕ СЪМ ТУРИЛ, Длил. Нищичко не еъм ял, не еъм хапнал нищо-
ПИ ЮТ БЪЛХА ДРОБ, е— дивим гоЕСOс. Днал, Нищо (nовeоe яе диЕИм),
НИ ПАТЕ, НИ ГЪСЕ, Дисл, Нсщо. лишено от хмрмяτспсм форма и облия. ноето не
можс да тс поди—дд към дадена нмτлгорнт; н—що нeоπпслслeно.
НИ ПЕТ, ПИ ШЕСТ- Длал, Бдицер—монео. пах-к—но. бди стеонентс. Дейбс лн ! рсб
До лиeκonс нсщо у бослапс. и опи ое извърне, пс ел псш, пи .βοη: нова не съм работила. каже,
но у дищиаата ои къщи, пи и лукс исчем! Мях, Георгиев. Рмда-
Още: Ни 'две. ня' три, Доил.
<НИ> ПОБИТ КОЛ <В ЗЕМЯТ^О. нямам, Никакъв имот: къща, ограда я под.
(нямам)- Гоя - е!nсьnu зор.! и прав.л прсх и пспсл- ама -кое? — Чужбоне- Ге и.мсп кол
побит лукс-. Мы. Вмеов. Под игото. Хлапстиш,- . ., и.м»п кол педип пук, извебаыж зи турях»
навнвпоо- Ди бъДсн министра и зeuвмaл. Ив. Вазов. Дядо Ниотор,
Юще: Забит коч.
НИ ПОВЕЧЕ, НИ ПО-МАЛКО, Е същност, в ддИствитегноот. нм—нео-
ПИ ПРОСЕНО ЗЪРНО. не дивим- Дл»u. Нищо (не давам). Из-и!nu я в трсДа, кашо ne ù
Дабе eu пресено зърно.
НИ САМ. ПИ ТАМ- Длил, ’. Е неопределена потока- НапрсДнатс му живо ечи се
изцъклил:- -лвбоп ел сом- па там, и някак са сърдито, Т, Г. Впайков. <-втннм-
2- С неопределено- положение, Лсля- ти Гена - сирота- е сега вбовиц» при жив мъж.
А тока е по-лошо вилв, ипилкип ба ои е воилим иДвонца, Ббовацсно можс, коз» ! - излез:
Добър сысмсш, и Де ос ожснш пес. . . Амо низа? — ни сам, ни нам.. Т. Г- Влийков, <eлянки.
НИ С БОГА, НН С ПРИЛИКА, Дисл. Нсщо необикновено,
НН ОЕ , ВОДИ, НИ СЕ КАРА- ' ЮиърHEOMв., опни, нсрмебрмн. Перо зс обяД ще бебе в
сбие часа слсб одяД, иннозо лъй в ли!вuл. после ос сърДа, че не с Зотове- Опис човек, ни ся
иоби, пи ое κ»иu- Л. Стоянов, Сребърната сватОм на полковник Матов- А τoвл— пеакьпвокоят
поп, папам: го за оръжие — мълчи- питаме те зс фuеuοmu в ослоно — пак мълча, по не
се и помръДва Вери, , - — Брей, чс говеДо — прошепна ми бай №.0- — ни св зоДа, ни ое
кора, Ол, Тръпояи. Пеотдиини-
РяДко: Ни ое зодн. ни те кирия- Много съм опъnηичиЕ. опни. η-пaебпмн- Бсшс мн
мъчно зс авто, Не какво Да правя., капо характеры мл е enβρсmumвuce и из ни е: κ!U!М,
ни се себя- какпо κ!зв!еc баба, бесано бс жива, Ем. Масов. Моето първо вято-
Още: Ни ос води, ня ос τ—пa, Днал,
ИИ ОЕ ВОДИ, НИ ОЕ ТЕРД- Доил. Ек. Ни те води, ни се тира,
НН СЕДИ, НИ ХОДИ, рмеπпмнтм- Днал. Небивалици. измислици. лъки (рие·
ИпMЕTM),
741
ПИ СЕРН. НИ ОПЕРИ, Длил, Вулт. ' ГЛупоотя, щуротия, Говори па сври, пи oπeиu.
Н. Γдпов. Речник на ОгъгарояЕй яиян,
НИСКО БРЪСНА, Боицер—моено н остро критикувам. разсипвам с критика; киеτрт,
НИСКО СТРИЖА, МиИеторони лъжи,
НН 0ЛДДИ. НИ БПДЖИ. Днал. 11 3- тсτнс — 6сивнуено (·)■
2. За човек — (нс е) пято добър, сито поп. шито (е) ем похвала. но нс (е) н ем укор,
НИ СРАМА, НИ ОЧИ н НИ ТИ СРАМ. НИ ТН ОЧИ, Диал. Безсрамен. безочлив.
нахален, — Б!съu веят се назъби. ни οиuм!, по очи, , , Този млабопв от еикото спрах
си нямаш, Ем, Масов, Дсн ое ражда- Изmьn!ao -ое някой път поврсД село, па кане зшее,, .
Нв но врем. но по ηен- . . ПрсД цяло село говори, Кр- Григоров, Поиодоаци-
НН СУРОВО, НИ ПЕЧЕНО, излиза, Доил. Ложо изработен, лошо свършен. яд
ганто τnтбЕM (излиза). — И нв токова!. , , Ебиана — млаДата — жслти. . , » Βα-ατα —
каквото улови — пи c-иoвo, пи печено лзuнв!... Виж зс Думите за ям». Ц- Цeпновсkи.
Театрални емОмииляи.
Нeеρяgоo в οыеβл. е и е излиза (излази), Пиπо (не изпиеи), Работата ! таке също ос οnиивеe.
Б»κuomo и да звме в рыцеше со, то из него ас озлизя пя сурово, пи neеene. . . А хората
разказвах»., чв и млабевттш си ня - с вила пъргава, оповоепа, весело и работни! Кой вa»e
какъв потоп с nиeв■вuявьu к еедоанс 6я(ао глези! Л- KмnмЕСЧ0Е. Гя-ечо. .
НН СУХО, - ПИ ОУРОВЮ, Длил. Πε^. Аз мосле, чс он авто нямо ба се роВя по
сухо, ин сурово, Л- Kмпaвслов, Маминото детенце-
НИСЪК МИЕ ТАВАНА, Жерг, < огпиниоeн ум оъм. с ограничени инτeпдеи я пмеOmпм-
ПЕн; ограничен. глупав съм-
НИ<Г>> КРАК, нс оотмии (сняи), ’. Нито —дно дивотно или птица от мсогото
(не оттаем, няма). В манастири нямаше праха хляб, от оисвшеe и оезишв пя бсше потикало
аито крик. ,И. Йовков. Отмропчмпипеяи легенди,
2, Пито сдин човек (не остана. няма)- Доколкошо зеем, шурссн войска нямаше в Бюβnβnèoл
тоаава- .. — Г-ρчн нямаше нито крик, Изеяauuo вяха от по-напреД, Ни- Вмеов. Α^ογε
и парни.
<НИ<Т>> > ПУЛА ТЮТЮН, нс струвам, Пивaeßρ. Нянин. нищо (не струвам),
ГрознаЛо ом: от сензхожДвенвно пи аовите ynρ»вaлau- . . Β^οηβ бслсжко ае струваш
пяно лули тюлюп. Вие оше белвч оп нас, келсеше- небето ен звмят». К- Ламбрев. Оn-лπо-
горени партизани- — Нρнκuвκн - en cn»иeτo, худсве врсмс, конни - Днес ае струват лули
тютюн. Само със свобоДа еко сс жнивешв- auau»unc щ.хс До 6ъДан нид-щисплиинтв.
К-- Петяиеои. Дамяновата оeчтл. Лули Тютюн пс οmи-з!X! но баща й аиполвопитс. конно
nвеeлcеe оп празащото в Тракия. Гоаива животът ßc.c заВ-шеа. 0. Сeв·рHтя, Ют
нашия кореспондент, Само шока явкам бе шо кажа, че жовот бсз людев нищо не с, Лули
тютюн пя cnи-вu. Елин Пелин. Земн.
НИ<Т>> МЕДА. НИ<Т>> ЖИЛОТО, нд ионам (нд ща), АОоовютно ннпо,
нито лг0nо. пито лошо (нд токам). И а: ща пи Дсло Дими ии мвВ»,. пи жилото — ош люДвсс
мъки проклете имине а: явкам! 3. <п—0ров. Псомчбмп. — Ами бащините? Другиму ли ба -ое
побоя? Не пая. Вето ще шо взсмс влужбапа.—Ивке се поВне! Нв ща му пи меВ», пи
жилено но султано, От мoи!B! но жепата имам еДно низи. Щя вземем и нос oиoзuщe ои
кСеОм, Е. Мутафчиева. Летопис ни смутното вр—ме. Щсш: му е: (а . оДя при: Напя и (е му
сажс: „Взсми со плвита. ае тл ща пото мвба ноте жилото!“ Г. Kaпмοчмвов, Сметни,
— Защо ба ос тл приказвам- козеше но! Дои» па нашето жито пий-Добра цен»? — Нв - му.
явкам еишо жилото, »ало мвба- К, - П-тиинов. Златната земя, — Защо пе оноВс, пенс? —
cьcyχивиш, съвсем побеляла, пепита снахата, — Нв ом щс но мвВа, ея. жилото — οoлn! !
ос Вябе Ковнсбна- Ю, Бояджиев. Пътеките.
ПИТО МН Е НА ВЕЧЕРТА. ПИТО МН Е НА ОБЯДА, Днал. Нс ми е никакъв.
нямам полза от някого, ^.•-1. пининЕн отношения' с някого,
НИ< ГЮ> НД ВЛАКНО, Двал. Никакъв. пито най-малък. Ноше па влакно грижа нямам,
раздираш? Нв. Вииов. Чичовци,
742
<НИ<Т>>> ПА ИГЛЕН ВРЪХ, , ’- Пнтан, ни пмИ-мично, Не пистите си вях»
поста- Прсз тях тя щвшс ди ши подаесе и цcρвзцеβнι хляб, и шспа славя шло о.^, по Де !
се одвоиш па олвполтв, aям!ев Ви то (»6: ао аглве връх нещо блажни, Кр, Григоров.
Великденски пости, Пък и нод, Върнлооън, сак пе беше ос изменил е проДължено: па шолспва
гоДина, алто ои uau.a орых, Същото лице, същина живеел и пъртазоот. ' Зах. Стоянов.
Запитая по българскЕТС въοτaπmт.
2. Про отриц. Нищо- Нв яссам па па лалвп връх. П- Р- Сгавейнои, Българеин ирEТоm
ивя пословици н хмрмят—рни думи. Но па озлен орых Во не з»вьρmцт! Клетва-
Още: Ни ни връх игла.
ПИ <ТО> НД ЙОТА н НН <Т>> ЙОТА- 1· Никак, оъвеем, нито пмй-ммчно-
Грябес Да ос Държим зДраво. Вр-жао, ди пе (пущаме Да се разселсб»: нише па диша оошсло
аеробно еДинснио, Г, Димитров, Ръка зм ръка напред и все папрдд. въиnсяи всичко,
— Лихвар, набпосзои! — лиoeылжu аачшлеикыл-. . — Господ». овшеевпе за доза! — оемвон- ое
мсДосыТ: — Нещастието- с твое иямс До ап памшлцп ош но доли, П- п, Филипов, Разкази
на - вои—цм, „БηмyaнβnoчcβС!τu поршня к Съединените щепа — 3!лeлe» к заключваше
Уолямсе» — ще лиoeьлжu бордош! о защит» па интересите па американската ρ»дηmaoеcβо»
олива и κuиo(ш- Гя ne щв отвтыпи пи пи йоша пт своите права без иcеumвunс борба“.
в. Pи0оτηио—око депо,
2, Само Ня*<то> йот— — нищо, Аз пт плеер ся пи дол» не изменям, дoeeеeρ! в 7 е-
зсмнеовам, И- Ионной. Милнон—рът-
Еоди началото си от Евангелието : „Ни едем Иота. или пя Сдсм о—nτи няма дм изчезне от загона.
докато нс сд извърши ноичк )“ (Мат, 5. 18)- Йота — с-ивмеи- па буква от тръпката азбука. оеηмоиЕипм звук
и. която понякога ое пипе ямто оeрτионa под някои гпмони. Изпускан—то ем таен оeпτиокм, при во— че няма
ешичдние ем произношението, не се допусна, Смисълът па , израза в Евангелието е. че я— ее допускат мОоо-
вютео - никакви промеси в змяопм (в n—чигиоиη1τд πр—лииеaннт па Мойееи). че пито -дна бунвм иля чертичка
не могит да бъдат изменени или пропуснати,
НИ<ГЮ> НА КОСЪМ, 1. Ниями, ни най-ммляо. Бов еyχшe оДвзе как сс емсыхе
Βишao пеня -оопоВа около Beиua!ρoвu, коаешо шой им чemeтβ сшаховесеес?.. Някому ае
хрумне, чс пивырчазан сДно поДлвсн, че епетпяват еДно момиче. .. Що ом трябва До ее κъве
мущаван?. .. Гой не поДнс »шло па косым в укажваовтп им. Ни. Вазов, Нова здмт-
— Сыщит он uuиoзл»вeц, не ся св пременял пи ее косым. Некс быДс швовно. От- Загорчито].
Д—н иослслeн.
2. - Никакъв. ни ямИ-ммчъя- — Нов оме о тикеиа положение, чс οοι^'^^β трявка Да пресмятаме
о првбвнжбсме. , . о - a!йеaouям» τυΜβοη. .. Да, о eсйезouлмс личност, .. пи па косым
отклонение. Ст- П- Коотов. Зчмтпмтм мяна,
НИ<Г>> НА КРАЧКА, нд оставям- Нения, оъводм (нд оставям πтяоио). Тъй ся е
влюдял пози Вян в мснс, чс ос мв оставя ни но сричка, Н. п. Филипов, Разкази нм човеци,
ПИТО ПА ОДНТНМ-. Никак. ни наИ-мичко, Нв явна ба omcmьлн ниши еа вселим
оп взоело.
НИ<ГЮ> <НД> СЛАМКА- Днел, Нинак, ни паИ-мапно.
Юще: Ни<то> <си> шушна /в 1 знач-/- Днал.
ПИ<ТЮ> <НД> ШУШКА. Диил 1. Никак, нн нмИ-ммчно- Яло са босваа χ!чвa! на
Псича, и пък нищо Дом или Дрешки не ои му нопрсвюлс,. . Нв шушка не пожалиат момчето.
Т. Г, Згмйяои. Ратай,
2. Само Ня<то> пушки, Някакъв. пито най-малък- Не ае иосим аито шушка noдoвρeнue
Ви съществува у Стрямско зс меня, ое лскам нито за мит До помнело. че длх могъл да ободря
плвапото. Ив- - Вазов. Поим земн-
Юще: Ни<то> <ни> очамнм /към ’ знмч./.
НИ<ГЮ> РИБА. НИ<Г>> рак и НИ<Г>> РАК. НИ<ТО> РИБА, Нсщо.
лнш—ео от характерна форма и обшит, но—то не моде дм се подведе към дадена кмτ—горит:
нещо нсопрeлenсно. Гой вииааи я одичал тези прнумоци ас cn!иumβ ДървоДслци, Допвансло
им До впро.п Дъбови лηиm!uo за Βзoиaнлe и ρeеouo (и ся нoевayκ!τ. И ето — попе
рлда. аито рак, и пик е хубаво! Бр- Йосифова. Бирде— чаши е мон—тн, Другите бяха зов
лиевызρ!cлκu или Дребно Вецо, Само аз б.х (опорова, аито рек! А, Христофоров, Юτяровсπит.
— Заеча, фронтът, който щв овраз-заме в България, само за преД χeисшс щс бъ(в οατο-
фсеuοrеκu? — Нв. , , не. е съвсем така.. . — oлзьиn! уклончиво Дафсек. — Но и»о. пи
743
роб». и? Готова зс кеке» обсплеаая олова Дума пук, господ»? Нв- AnдсητEяοкm. Сребър¬
ната пътеки,
НИ<ТЮ> ОЪМ ОРАЛ, НИ<ТЮ> ОЪМ КОПАЛ, Не оъм ое трудил, не оъм те
мъчиш (употребява ое. когато някой получаем нсщо наготово)- Гuеu Буди в банката (и
петли naиume, ала emo че едно пт чюαивαuαume пам помрачава нвeeΒeыж рабиснно му.
Иск» той.. - - - бесел хиляДн лева, и му отпускаш поям ^00^60.. . Резбари ое. Буби ае ся
отказва и от ш.х, в!щomo ншно е орал. наше е κeл!u, -ни и Душала му.. ,, оспаиа някакви
горчив» утайка ет пея .зеа -евро е. великани аДвя па Ulym:-Деличе, Ов. Миенов, Разкази
в τипмчсжоЕa яоди. Я то злеДайп: Λαβο^τα! Тс в»щи 6» са негови [жълтиците]? Нито е oи!л,
анто сопол, за (а ти οncеeuн. К, Пстнанои, .Старото време, — До усетим а - пой нещо от
пазн аваВжиска фалшификация! — Щя увешнте, щв ' уввплпс. малко лн ви сто холябн?
Но орал, пн копал! От. Л. Коттов. Вражачсц.
Н><ТЮ> СЪМ ЧУЛ. НИ<ГЮ> ОЪМ ВИДЯЛ, Преструвам те, че не знам нещо,
но—то мн е много ло0пс извеотпо. — Ди кажсм в конско! — викна някой оп тъл¬
пата-. — Хе, в конака.,. — одиВи ся Друг, — Мието искат Ви зна.! тсм! Код ги
праща Арап аз» би избива селянин: по свлста? Ето век: полкови слени Β-.ο запра, и конакът
си mи!й, на чул, пи ииВел- Д, Тмг—и, Ирдопасоитте яммОмпи,
НИ ХОДИ, НН СЕДИ- Досл. Опак. π—пмеOрмπ, опърничав,
НИ ХЪК. ПИ ГЪК, Нищо. нищичко не ямевмм- — Ами — ами. Вобя ля ао? Млъкна,
пя хък, ни зык, Хсм шой, - Дсто е ο!!-βъиaшτ от квачка, И. Ю- Тодоров, Зmлaрн. Бuτη зс Ви
разпрак. виза Сак простреляло Дс.иа — пресъхна му Дплаяша устно. .. Млъкни, пи хък,
но aьκ, И- Ю- Тодоров, 3EлanE-
Юще: Ни хък. нн аък-
НИ ХЪК, ПИ МЪК, В». Пи хък, ни гък. „Тиса и шоко, казва. чух, чс ви имаш
мъка пи οыиaeлo, ея» со зс-удила. , .“ Аз ни хък, пи мък, Ив- Аржентински, <п—0ъпяиτм
пътдна.
НИ ЦАРЮ ХДРДЧ, НИ БОГУ КЮЛДЧ- Днел. Казва се ем човек. който нищо -не
рмОоти и е б—зпочеееп ем оОщ—отвото, Гой [отец Никифор] пвпшеижВил co^htc именни зс това,
защото ои сврси и - защото лехнопв праВеДн ос разпсл: Христо: най-после, той пенсвижВсл
циганете именно зс това, защото това чуВао плсмв пе Деви ни па царя X!U!Ч, ни на
бега селач, Л. KмпиЕсnоЕ. Децата не приличат на Оищите ои,
ПИ ЧЕРВЕН БАН. по струвам (не чEHт). Днал, Нищо (не струвам),
ПИ ЧЕРНА, НИ БЯЛА. нд казним (не продумаим, п— πрогоβопЕMM и под-).
Вк. Ни черно. ни Ояпо- Щом слш-на Во ассачите. шей [РиЖяД] пе им каза пи еβиnu. пи
бял», спря вы и алвВашв neввлвaял а начумерен. капе чс зcuесляm веят му всше -κилв,
Ц. Генчсв. Ганчо Кое—ркмтм-
<НИ> 4EP<EH>,. <НИ> БЯЛ, няма мд (не оъм ос явил я др.) Нна-къв
(мд ^.->1 От uеeи! го лητoρuχ» и Девета еямс го еcи. вял. Ив. Вазов, Под игото,
— Какво щв правя вята, дож: мой? И Бойчо го иямс — ос ос е явил еβи, дял. Ив. Ва¬
зов. Под игото- БьΒc 6:.:, пе пя -внВях ни чер, но дял. · Двпвшп па сяно ма пс мс ще
ни еβиnu. ни вяла,
НИ ЧЕРНО, НН БЯЛО, , пс казвам (не гτгонмртм и под.), Съвсем нищо (нд
казвам)- Зспшлите,,.., кошо пвпли еа разхожДах» около лηиτunu и из Вевро, .. Аз
впп.х оашо гръмнал помсжДу ом а ас nиeлвe!βяχ пи евиοo, но вяло. 3—х, Стоянои, Запития
по 6ълимпениτ— въстанин.
НИЩ ДУХОМ, Книж. Човск, който е с огрaнmоeни интереси. отр—м—дя. дeлaнEт.
е беден духовен кивот, Бп-ашопе οpoΒнuau зо провъзгласих» със съжаления -зс пропаДнал
оапвлиават. Макс пс за помрези, зсщпто ал считаше пищи Духом. Д- Димов, Тютюн-
Води нмомnоτо ОЕ от Евангелието,
НИЩО И НИКАКЪВ, Незначителен. нищожен. лишен от ценни тиоeοτви. Милке лн е
то: (а плиВе на крака 6<^ιβ^<^]^ι».:ηο. увшивашл.,. . .. пра сДон нощи и пикикъи човек. Ст, Чя-
744
.ВEEИEnов, Хп—0 наш пасущшяй, Нищо и иоников село β:.β Малеев, сла вы прочу uввβΒaъж,
Всчс о цялспа- поелия приказваха зс авто. Кр. Григоров, Ноиодомцц. Сечв му пи туй
момчс пнпетв- манор Да ао auβΒ!е пище и някакво мyемyu». П. Зекишов, ЗЕ-адите над нас,
.Колонке заотсза иореб тях, - .. и почве:—Ешо то, внжшс те! Това в пище о никакво
-яйцв! ^βοηο ядцы, Но колко псщи mияβвс Ви се знаят за авто! От. Ц. Диотмлов.
Еодяно оено.
НИЩО И ПОЛОВИНА' 1. Много ампко. тъвоем шедоотатъчно- Б!сκo ее (ввешсшопно
яйцо за ηο.βτο βmoл!иοnκe? Нище и пелевлаа! К- Николов, Чудното изобретени·,
2, Нс тияъЕ. какъвто трябва, лишен от цепни яaо—еτвм. недобър- Мucueеe ао за истипскц
κ!лomuн, А какво uвлcвc? Нищо и половина — βяо!е анкета ос в живял ни море, П. Ве-
дипов, Aaчeоe от бр—говет—,
НИЩО НЕЩЮ. Дл!u. Много мигът, незначителен, Нищо нсщо еoвβκ. · Нище нсщо
рибеш»,
НИЩО НЯМА — КЪЩА ГОРИ, Дл!u. За хладнокръвен оовст.
НИЩО ПОДОБНО. Кпти зъикгиаинне ем иМсилв-ш- на отрицанието. обикн, при
«отговор, тъвоем нл. Βα.βτο и!здoи!aβ мв озняеабо, .. асе, раздора ое, сам ое вше хубвжнник? —
Аз? Нищо поДобно! — отвърне е ниaъДcлoеκ!ao оамолювле кипитинът- Г, КмраогаЕов
.Другар1,
НИ ЮС, НИ ДОМУО, Днел, 1· За човек. който нищо не продумам,
3. За тъвоем 0·зобnизсн човек,
НОВА МОДА ШДНТИКЛЕР. Възклицание при иерaзтЕMπс нм сипеи ииеенмда от
'H-по η—ооиrЕ—πо. странно, ехо. с кодто ше оме оъивмепЕ- Опввмваяеали пкцвтв! Ново моДа
е!»mлκueи! — Абс Юмере. нямаш: ли — казвам — оηеeκβ, пи воя ще оповмееявате βο-
щвня? Н. Хайтов. Диви разказт.
НОВО ДЕ.АЙО<Т>, Възклицание ем иеnмзтвмнс на снвем язнениди от нещо
•неочаквано, отрасно. секо. е което по оме еъгчменш- Опбе носъбя щс срамим нис амвшо
не партизаниш:, ще зя правим на ρ!здηйeoau. . . — Хе оста Вя! — възкликна смаян ЮрВ^ът, —
Неве Ввейся! Гози ли ши я радвна — -зс тях Ви мвβuле! Гя, село ни изритаха от еeτ!m!.
за нас маслах» ля? П. Векипои, Нашата тил—,
Води произхода си от игра ни карти.
НОГА ЗА НОГА. Днал, Бавно, постепенно. стъпка по стъпим, Нозе за опта куми
.лос» ся азчспила ои Βвoи, Н. Геров. Речник ни 6лъгмnοkшИ ният.
НЮГАТД МИ НЕ СТЪПВА / СТЪПИ някъДс, Доил. П— отивам, ше ходя някъде,
Гой... заяви високо: — Нпаеше ни Илия ое щя стъпя пук зи дuοκ!u! Цв, Минков. Моя·
■чсто от Зигоричесе,
Юще: Крака ми не стъпва / стъпя.
НОЕВ КОВЧЕГ, Конж. Помещение. натъпкано о различни по тип хора игн жи¬
вотни. А помаяше ля какви възхитени сборище ое трупах» около пъроешс пуснати трамвая,
няколко Дена аареВ пишъпкоеш, кашо ссрВели. яло кашо поезия сoeеea? Ив- Вазов, Пъ¬
стър овят.
Ют Отбв—йеяати лсгснда за омедъя—, в който Ной спасил от потопа семейството он я по една двойка от
430СИЧКЕ птици Е ИИВотНЕ.
НЮЖН БОДИ, ^0^, Надуав-няя. нмτяявмηmт-
НЮЖ МН ВИСН НАД ГЛАВАТА. Намирам се в смъртна опасност,
НОЖ С ДВЕ ОСТРИЕТА, Нсщо. косто може дм въздейства и благотворно. а лошо.
дм бъде я полезно, н вредно, Кале езлсба стъкълцето, в което са осВсли червеникавите
χслевш! ни „Нeueemu»u“. каза: — Дс, известно мл я шоко лекарство, но кое пик то я нож
-с Вее петров!!, Затова из съм ои месен: Да е: спре лсченнсп с пеги, Ст. Ц- А—онагов,
Есенно сено, Ясно ся вожВа Двояката иeu. па йη»лзлиuщнτβ лъчения — Да бъдит ебео-
врвменае ценен помещало а зъл врат на еeκcчβοnuηmo. Най-трааичео лoеu пози Двойствено
745
роля, най-силно блясва τoвu нож о бое ηο^ο:!!! в еелаотта nu влeκ!еβοmзe»нmв шумера
Вл, Дндрддв. Атомната дπ-nиEн я ииват— мaτсп1т-
НОЗЕТЕ <МИ> НЕ МЕ ПОСЛУШАХА, Ют овиОоот яги от вълнение не модах дм ол
помръдна, да тръгна, дм ое двиии- Бечо Коре ос стресна. и зсВного рыкало му сносна волно
брыжсоша но нижи. . . — Н.ме никой! — успеоел се сам и отспи бързо. -опое Во вяза. Ала
»oввme нс ап noβл-есχ!. Зл, Чочмаова, Бачо Киро-
Юще: Кракат— ми ' не ае поочушнха-
НОЗЕТЕ МН ОЕ ОКЪСИХА- Дo!u. Оившо о— изплаших,
НОКЪТ И МЕОЮ, Дошл, Много Огнени принт—чн. Отскоро стопиха токът и месо и все·
еа ои вueΒнo.
Юще: Живец и нотът-
НЮКЪТ НА ПРЪОТН РАСТЕ, Длил, Употребява ое. ногнто някой од оправдава, че ше ·
виновен за това, ноето назви, защото то · фант,
НОМЕРА МИНАВА / МИНЕ. Уоп—шно завършим яещо. хитро. изкусно змяшолсяо. о
тосто ое ц—лн да те получ-т опрсделсня резултати- Про всяки нара съществува расо номерът
Да ос мине. Отговорише ми метоп Ви быВаТ аеуязвомл и кое пес Ви звучиш пый, че еoзeκыл
ошорсщо Ви вшоuюеo: „Тн имаш непоклатима лезвеба, - - - обаче лози я кос пас лсгедС*.*
Б. Райнов, Няма нищо ио·ху0aво от лошото впeмe.
НОМЕР ЕДНО. Книж. ’- В еъччн, о враг, Най-опасен. нмИ-голтм (враг), който 6ш-
трябвало да бъде обезвреден най-напред- Лерб Лли^сш^... Гози β:.β ceκиem!иτm на
кпоовриатииаита поршня- еДин зъл, еобмвне» старец, който вами ^βΒα биоДсоен гоВнеш пребе:-
щавише тодслт» ни „Дейли Уoиκъи·,.. — Ги ши зи»еo ои ^οα немвр едни ои лерд Лuaешм —
проДължи лей съвсем и»звecеβлβ. .. — И все пес вестникът не cnиτ ба излаза ноте вбок
бе»! Б. Йосифова, Бирсн— оaIa е монети. — ГоспоДо, зовсш, който употребява в шия Ваш
понятия сито жввшокоел, еоВизъм, пеДлеол. .. е Β^α номер яДно и поВлежи ни разстрел.
Н- KaпмчmсЕн, Разпети и-τък-
2, В οъеβτ, със имлмом (гпо0вда). НнИ-глмвсш. ямИ-вид—н. който трябва да сд изпъчен
янИ-напред; първостепенен, Въпросът за οmeиmοмcaοmκoτη. за иъзпитааювло па нaи!чo и
вρлmβлu е зсΒaеu номер сВои за кос. в, ВeоeршE новини.
НОСА МИ ПЕ СЕ СТИГА О ГОВНЯНА КЛЕЧКА. Вулг. Ирен, Е». Нота ми не ое
стигм ο γμ^^η тлeони.
НОСА МИ ПЕ СЕ СТИГА С КЛЕЧКА, Евфсм. Ирон, Прекомерно оъм ое въигоnдтл,.
надуя. държа ое надуто, горделиво- Той с проке вм.тшше, че вята щв запуши успета но хлсво-
успите копрнкщвноки псвшо. но χoи!n! ет „голямото бебрутро", чийп нос ав вя стнаишс■
в κлвеκa. П. Стоянов, Бенковски,
НОСА МН НЕ СЕ СТИГА С ЛАЙНЯПД КЛЕЧКА, Вулт. Ирвн. Прекомерно оъм ол
възгордял, надуя, дърда ол надуто. гоnлсn1ЕО-
Ют погов. Навирил нот. π· е· стигм с гийснии явдчтм.
Юще: Нот— ая не ол отит— о говсяин (поср—ен) клечки, Вулз. Ирон.
НОСА МИ НЕ СЕ СТИГА С ПООРАНА КЛЕЧКА, Вулт. Ирен, Е», Нота ми яд ое
стигм т 4-8^^ клечка,
НОСИ МИ ГЛАВАТА. Мога да изпия голямо колEо—отво алкохол, Оди да ое напия;,
не ое напиваа л—сно. — Пий. — Главена мв ав »поя — усмихна ее той и нвnu и трепета
е»ш!, Μ. ЯворекЕ, Хората ое промениха,
Юще: Дърки ми гчаватМ'
НОСИ СЕ ВЪВ (НЗ) ВЪЗДУХА, 1, Говори се, мълви те, Бях» вм-шноше гоВеин от
првхеба ни XIX сым XX вск,-. - - въз въздуха ощс се носеше вхепо ет епохалния πиoacο срсщу
Дрейфус, К- Константинов, Път прдз иоднннтл,
2. Предварително ол усеща, чувствува възникването, πотЕaτa на н—що,
НЮбИ ОН МНЮГЮТЮ ЗДРАВЕ- Дишл. Ниcοβßи. Иди ош·
746
ПОСЯ ДГУПбКЮ СЪРЦЕ, Дo»u. Много оъм отрихлнЕ-
ПООЯ БАЙРАКА. Инициатор съм ем някакви naбоτa. дейност; вдъхновител оъм. водач
еъм в нещо.
Юще: Нося ипнмсто-
НООЯ В КРЪВТА ОИ нещо. ’. По рождени·, по природи имам силна склонност към
нещо. удиви ми те ядено, имам усет им него н о0ионм да го върша-
2, За качество. проява — вродено мя е, имам го по иnиnолa, шмспедип оъм го. Ги.
жено носи покварена и жилиш: ои и в κиьвm! си! Гя съвсем ще нв обезлича! Д- ' Калфов.
Необоримият-
Още: Наим в кръвта <ея>- В кръвта ми е.
НОСЯ ВОДА някому, ’. Не оъм чан толкова шоп. негоден, ковкото някой игн
нещо. който (ко—то) е още по-чош (по-лошо). вод пан по-добър оъм от него, А бе
асапвала жсно зоба му нося, Гой е моего пе-лош.СЬПослеДнало му конта иоВи овея но
лρβBuеκumu, шя пък хвпшве не οmиyu»шв.
2, Бивам поОед—н. наданнат от πттгио. — Ги ба ае №0.0.. че нов ще се ДаДвм леоне,
а Бесе?,. . — Ха бе виДим сой на козе ще пеел зоба! — със в!κ!eu иmвьин» шя, К. Кръстев.
Kaτмοτnофм-
НООЯ ВОДА Е МОРЕТО, Върша н—що напълно безполезно, напълно нешишно-
ПООЯ ВОДА ЮТ ДЕВЕТ ДЕРЕТА, Прив-идам шaИ·naечEчηи доводи я локaиaτ·nсτЕИ,
еа да догади правотмта на н—що ипи да убедя някого в нещо,
Юще: Ноон води от дсвст кладенци (от дсиетддоет я дсвет реки), Aокaпвaа (донасям)
вода от д—вет д—ретн, Нмимддаа вода от дсвст дсрстм, Днал,
НЮОЯ ВОДА ЮТ ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ РЕКИ, Иривсиднм πнИ·рнивноηE доводи
и догмиатслотем. еа да донаии прмвотатм ни н—що иля дм уО—дн някого в нещо, И Гсо-
Βoин! започна оп Дввслбеовл и Всевн рски ба ново воВо, за (е увсжбава патя. чс по-Вебре
щс отори. ако боДе (.кому м!еoaun! поб невм- оля асо . првДаДе, Ст- ЧEлmшиmпов. Хч-6 наш
пасущниИ,
Оше: Ноон вод— от д—вет кладенци (лeпсτн), Докaпвaа (дописна) води от деветдесет я
девет реки.
ПОСЯ ВОДА ОТ ДЕВЕТ КЛАДЕНЦИ, ПриЕ-идам нaИ·рaзлEонE доводи и доям·
емтсчства, за да догми— прмвотмта на н—що ипи дм убсдн някого в нещо,
Още: Ноон води от дсвст л-nдτн (от д—в—тд—о—т я дев—т п·ки), Докарвам (лоннοтм)
иод— от девст кладенци, Нмииидим вода от дез—т клад^сици, Днел.
ПОСЯ В (С) РЕШЕТО ВОДА- Полагам напразни усилия еа нещо я—непълянмо;
върша пм0оτм, от конто няма нитагъв резувтат-
Юще: Навивам (черпя) вода в решето, ПеВе-р.
НОСЯ Е СЪРЦЕТО СН- ’. Някого. Обичам някого оъо съкровено, свято чувство,
■— Слава но нвбе, теспеВн!. .. — Гови. косто ни со Вал и кочки Два ни Βαοα. но кира да пе
носим в сърцат ои наше наш нотоаоки бащи. К- Пдтнисов. Златната земн. Λлз!U!. - ,
моли, . .. мнu!. , . пи еа, ,. шо ош,.. / ВлВ.х те... кижВим те. .. Не, сто. спи — /
очишс, устните, -ловът ши — aяu», / касвале иъи сърцето си нв нося / ош oaвu мит, соаапе
ан напусна. Г. Райчев. Еленово цanсτЕО,
2, Нсщо. Пазя овято н—що, бдя над него. мялся ем него. Момчил, сизии, в божн.шс
прееба в- - повярвал и в сърцето ои я пося, Ст- Зaгороиηов, Ден πоοчeлeн,
НЮОЯ ГОЛА ДУША- Съвсем беден съм, нищо нямам освен кивоти тн, — СеДо
тук! Ще ни уосп.!, — Що капо усетят? Гол» By.! носим. за какво им с пвтряввал»? —
За каквото и eyеoцum! но тля, рсавилтв. Е. Mуτaфон—вм, Лстопяо нм смутното врем—.
НОСЯ ДВЕ ДИНИ ПОД ЕДНА МИШНИЦА, Върша две работи в две различни
оОчиоти, изпълнявам две различни иaлъвж—ηит- Съчетал. зн»еo, полвзаоти е nиuяmе
ноле, Кей нв φαβο тиоа е (!.№ в!бьχ!н век, съдело обикновено иосои носи по Де: (нас
по( ебно мишници, П. Незнакомой, Ано бях мвмд-
Ют поолов, Дед дини под •дни мишница е— е— носят,
747
НЮОЯ ДУШАТА ОН В ЗЪБИТЕ. Много еъм зле. много оъм отпаднал, един имам
силя да дивен,
Юще: Отиокна душат— ти в (зад) иъОятс. Държи душата ся зид зъбите.
НОСЯ ЗМИЯ Е ПД3ВА<ТД СИ>. Грижа се еа някого, тынтам го еа близък. 6-з
да nолоеиnaы. че той в същност мн е враг- Някакви ecлρлτma» утайки бс потинали я
сърцето му от ош-Вения зыл поалеВ ои есвсоееца, нещо. косто ао сереше ба алсВа кым него
о отвращение. Дс ао нисш! Та имея лн се змия и nшвз!? П- Зекшпов. Втора роти, Шиоар
бсй приказваше нещо на сбои заптие и οoчβеβ шопяш» къщи, Знам лн .. — Знам из, че
еевя вмлл в пазвата сн — ... Наречие зе турих» у бомо ба ме елсВш, Г- Караиванов.
Юнашка ммйка-
Още: Държа (грян) змин в пазиата ти.
НЮОЯ ЗНАМЕТО- Вк, Ноон Оайрмкн. Бей Пстър Дълбокият ое беше ош опия,
които впбяш ^βοηο, каше ол Другешс, Дело αηβ.η заемеше. Гой бсшс еВон обикновен
Човск. А, KaрмлшйодЕ. Сτnоиτ-чи па - рдпуОчиннтн-
НЮОЯ КРИВИТЕ ДЪРВА ои някого. Търпя я-ппнтτπоοτн. мъча сд. страдам енпмли
някого,
НЮОЯ КРЪСТА ОИ. Търпя безропотно мътя, οτрaлaπит, дивсн τ—днEт ся кивот,
Миозе в лежне! Но косее Ви е: право, косои носи кръста, който му е отреДен, А, На-
ковокн. Марин против ПипaляоЕ- Гя я утеши, обобра, лoBлaa! Дух» й. (а евеш е лърпваня а
кураж кръвна са, бебсшв съВдата д се усмихне, Ив- Вазов, Kмимгмпοамτм царица- — Че
защо пък (а нв ао оженим? Всички зноят тразвдияпа му е Миноа, Щом лой ея е виновен зо
смъртно ù. щем е повял срывши со честно о щем по бруаа кона ее е спасил ет поя чвр
повой,,,,. защо (и нв си поживе: сыти? Н- Кармвиеви, Синят— ' метличина, — Никой нс
можс ба -помота: нс Βα-ο. —... То сам oбeρeсm олпкити ее, ДсенВе, . , Щом се мьчoт
В» мл тсмeзecе. .. И аз зная, чс коски вам (вся срывла сн — оотаво мы Да повя своя,
А, Aоπо-в. Ояаеапи- ем времето нм Самуила,
Води произход— тн от Евангелието. Според сеннгдляотн Иоан Христос там носел кръсти, им който ои го
naзшьяaлИ'
ПОСЯ НД ГЪРБА ОН някого. ’. НвоВобр, При , о0пa работм върша работата ян
някого. който е негоден или мързелив- — Дс. да. напущам! И нище ас я в състояние До лиoе
мсел рсшснисше мн, в»щηmη φοβΗο съм профи» в пази рибонс, а вив еле во οneauuлucmu
и нся и мл в сыиселно Да 6ъДо мвжВу иис о До ко прнаужВакам да мс нпоитс на тырбо cuf
Н- Широи-Тарао. Как стапах началник ш. . · обnaτπо. — Заплашила на бясното крили
Ф^со Нвβnлл! е много малка., - — Дс му ДоДем потсз нагребе.,, — Няма сок.,
Дру-сро. , , Нв цДв, . . Някои ош раеппаоцопя щс лиenвαшлpam.,. И дсз туй повят но гърда
ел цял» Дузнис футболното, Тонич. Трудовите постии—ння на дясното крило. ОтНбпх,
овВях бясят Дена, ввВях и прв1^1^с^1^х: и ппВяла ош ся намъкнали сВни скици, соишо попято: си
няман оп редвлеше! Бз(e-я съм из ош п.х, кыДы-е? Ди пслоно, moue вa!чu - би ал писмо
и да зя еооя ио гърби са. но тазо нямо Да ошаев, жимД! Н- Широв-Tнnнс, Кан етанах
мнонлннк Е. ,, обпиτно.
2. Издържим, храня някого.
Юпе: Мъкни па гърба , ся.
НЮОЯ НА РЪЦЕ аясоае. Грижа ее много еа някого, еъедииим му много добри
условия зм кивот, Гя [Няя], око нека. ди заейш. като цuρнa! си жаксд, моят вян но
иы>ae я носа, Д- Ташев. Прдтпннсяит- намОмен- Б!mo вшнДвш у онези дeauлuес! къща, ни
ръцс ще шс (всят, Кг. Цач—в, Горчив залък, — СолиВве. еcρнoм!acοm щс е той- И е
Ведре м!mвилuлaη положение. ^^βη: мв бумапа — лей щс ви я късмети. Нс ръцс щв &α
носа- Сп, Йончев, Ах, тсзи янрти.
НЮОЯ ПИЛЕШКО СЪРЦЕ, Днал- Много оъм страхлив,
Юще: Имам пилешко сърце- Доил,
НЮОЯ ПРИПРЯНО СЪРЦЕ. Пъргав я нетърпелив оъм.
НОСЯ С ВИЛА<Т>> ЮРЕХН, Полагам напразни усилия зм нещо тсмзπьяжямо;
върша Одипогеина работн.
Юще: < зил— орехи съОнрнм· С вили орехи прибирам. О види орехи хвъриммъ Доил.
748
НЮОЯ ОЕ КДТЮ НАРОДНА ПЕСЕН, Жарт, Нeблги, Идвам, ирнοτнгнм някъде
бившо. търждотв-но, Глвбай го сек ся нисш кашо нсрвДно псевн.
НЮОЯ ОЕ ЮТ УОТА НА УСТА. ’. За слух. мълва — бързо ое рмеиnосτnмπявмм. рне-
илаонвнм. В ввлвшо ся 0004.4 ош уста па уста слухът, чя прсбссбапялкита в много
строго, П, Kмпмл1-вн, 0 втпa в хората,
2. Мноио ое говори зм ннгого ивя зм нещо, Нв оимп из околните осла. бело Пинки обики-
ляш: пи просия, говореха зс глухеисмия — и лук името му ев носяшс от усни на -спи,
Г, Кнраславов. Оепотя яоториш,
НЮОЯ ОН ЖИТОТО Е УСТАТА- Мноио съм злс я скоро щс умрн-
Още: Ноон ои коливото (пшеницата) в ует—та,
НОСЯ СИ КЮЛНЗЮТЮ Е УСТАТА- Вд. Ноон сн житото - в устата,
НЮОЯ ОИ ПШЕНИЦАТА В (У) ЗЪБИТЕ, Много оъм зле н скоро ще умра-
Юще: Нося тя пшеницата в устати,
НЮОЯ СН ПШЕНИПДТА В УСТАТА· Много оъм зге я оноро ще умра
Юще: Нотя си ' пшеницата в зъбите. Ноон се коливото в уотнтм
НЮОЯ ОИ ТАМЯНА ПОД НОСА, Дo!u. Много еъм зш— н скоро ще умра·
Юще: Държа тамяна под нота ся. Длал, Нотн си τнятηн у ушите. Днел,
НЮОЯ ОИ ТАМЯНА У УШИТЕ. Доил. Мноио оъм зге и скоро щс умра-
Юще: Нотн ти тамян— под нотн, Досл,
НОСЯ СТУДЕНО СЪРЦЕ, Длал. Немилостив. жесток ήβ-η съм.
НЮОЯ ТРЪПЕН ВЕНЕЦ- Кеиж. Търпя, понасям големя мъки, οτпмлaния, подложен
оъм на тедки иипитинин, Ги живя кино буеп-зсщ ос и aнвκяизaum 6оа и πρязыиοu зеВ&
енне са в отелело.: (004.4 трънен ueнβa, но в ръсело са вeр!κη Държеше опсраВтитля
горящ фосвл. М, Кремен. Романът ши Яворов,
НОСЯ ЧАЛМА ПА ГЛАВАТА ОИ- Консервативен оъм в пмзOипaннтτa н отноше-
яmтτн ся към съпругата ся, — Ти ημο. правилно omοαтяauя към колективния шруб и
съм женила- Носиш ощс е!лм! но алавата ош, Ни- Петров, Ноетишита пюОов.
НОСЯ ЯЙЦАТА НА ГЪРБА СН, Длал. Болен съм,
НОЩНА ПТИЦА, Нияοяби. Човек (обикн, млад), който водя пек. разпуснат нощ—я
кивот,
НЯКОЕ <СИ> ВРЕМЕ. Късно- — Ох — изпъшкапис. , . шя .. , Да ош хеб., че слипа
някоя врсме! Ст, Ц, Диоимпов, СтубленскЕТ— пипя, Всчср, капе си лвааст чичо Ввоко ' и
ecauτa, шя Вм ияоес ош врсмс щс ссВянкуиа. Т. Г, ВлнИтов. Отрием Венкоииц— н снаха И,
ДорВ: Домакинът отключи и заключа, (окатп запаше и 01^0.4 сuлeaunc — сланило някос ош
зрямя, П, Хайтов. <ΠиenшицE,
Юще: Нито— <си> време /в 1 знно./-
НЯКЮЙ И ДРУГ. Неголям нм брой, шдголтмо ночно—ство, няколко, В мелко врсме
окытахмс някея -в Друго парици. Ив, Вазов. Армски и шарки, Вмесва ся првВпазлнзм и
U!зaoзoи!. за Да каже аяое. и бруто Духовита Дума, К. Величков, В тъмница. Гcиa!н
бсшс пожънал тизи -мВоно оп свооля Де: оиви всичка Вва»аДевсл кръстци — τвыи(я
малко.. . Но всmoκ! пък при acллτ работен сезон лой хеВл в!ceнo е Илке До помизи
но сысяДшт сн, за косто nмuyесз!еc по ».ое. и Друга срини жито, К- Kaло-в. Жниите
помнят. Скоро поручик Менче намели и на БееВсрашо работа — (ατοκ^α то Да o6и!вyзш
самоДейн» шрупочко и осева лови Во науча решеше ни някоя и бруто вoйнлmκш песя»,
Г, ' Единое, Втора nоτн.
НЯКОМУ ЩЕШ ГО НАКРИВИШ. Двол. Никого няма дм затегнеш или да му при¬
чиниш ш—npEтτносτ с игοτьпкшτ- ТЕ,
749
НЯМА БУЛА ВРЕТЕНО. Длал. Ирен, Употребява ое ем оовск, който не неин да
работи, а се опр-идиии, че няма едно или друго нещо. нужно му еа naбоτaτa.
НЯМА ВЕК ДА ВЕКУЕДМ- ’. Няма вечно да оъм жнв.
2- Няма вечно да оъм в —дно и също погодднне яли вечно дм Оъда ятКьлe. — Щом му
вырви на (стято — казва.: ш., — (.ми Ви зо оотаиим насрсД пыл, Пи и (и ся разбелим,
пи каков en луд, Няма всс ба вскувем: св ^асВно. Кр- Григоров, Отново на уоEnEш·.
НЯМА ГЮ МАЙСТОРА- Няма да етап· тики. ням— да ое случи тини. яе еъм съглиоен
така дм стане. ше може, Ти миолсшс, чв сито ос ажяниш, вοuеκo щв вырви по невяни омВо.
Конзоли ксжсш, туй щс станс- Н.ме зе майотира! Ни- Петров, Нонкинат— люОов.
— Гн лзиοuт пак (а лапаш, без ди рибено., амс а.м» ае майстори! Г. KaпнοлнвоЕ, Га-
6-роин, Гой този шока! Дс ое махнем, зс да (ослани свои χoи!. Ама няма го майсторе.
М, MнпосвскE. Тихо πпнеτняищ·. Нов е теб щс ос трепем ба еталеждамв зайца, и
шс — е (жедовятс. натъпкано о нечестно спечелваш пира, ди ни ябсш в!дauлβ. Ня, и.м» ае
майошлрО Е- Цондв, Едно време в Овча купел, — Манила. месец Кръчмарско ни озиара
за вая пиртизиаиа. но овз» — еямс ге мutйcлииш- Все me щс лепит. a nue ще теним по
чуките Михеля, Kn- Цмо—в, Свят жнпон,
Води началото си от често уиоτпд0тЕaηнт израз ог отрасн нм змннтτоEйеянτ— я търговските помощници
и миналото, когато някой клиент те о0пъπaл ем услуга към -гях в отсъствие 'па „майстора“. т, д. па съдържат—вя
ни работилницата нлн магазина, а тд, тъй като нямали гnaво да действуват еамоетонт—лпо. отказвали дн свършат
работата, зашото „няма ио майстора“, (Ст, Илч-в. Опят еа обяешееце нм някои поговорки, Бълг, език. VIII (1958),
те, б, с, 516—517).
НЯМА <Г>> ТЮЗ ГОСПОД, П— ще 6ъд— тини занапред. ганто е било досега
(употребява се при отказ да се направи нещо), Друзв Ви радпшят зс небе, и пи (а лежиш.
Умря то. няма таз тоспиД! И- Йовков, Боnтнa-
НЯМД ДА ЕДРЯ ЛЕЩА о еякозо. Длил, Няма да мога да се ор-ботн с някого, няма
да мога да жнв-я в пaз0mпaτ-лсτЕО, в съгласие е някого- Т^. .. ое усмихваше, какпо му
ос отпра на него, пеВиараватслно- „Нв-в. е пия ням» (и варом лещи'* — uзньеκu негласно
шо!, Двсишо я aлcB!еc. Д. Фуч·лжи·Е, Гневно иьτувннс-
НЯМД ДА ЕДРЯ ЧОРБА ет нсщо я ЧОРБА ЛИ ЩЕ ВАРЯ ел нещо, Съвсем не
ми е нудно нещо, имам он от него в голямо или в лосτaτъоηо нолEOСοτво. Готаз яДно
ое сели, чс вибял Шайбати ош цсх № 3 (а се въртя нещо из цсх №1, но можс на авто (а
му е затрябеал ш-βлви и той До ае е взел. Намерихме Шайбата,. , обаче шо! кози,
чс той лично имал Два еyдлcρ! а — еeρßu лн щ.л ба 3^0 от ш-дляиu, и нс бил οτα.™
в цех - 1 зс никакъв шублер. Р. НлaпEОHов, М—рн ви точно шублерът?
НЯМА ДД ВИДЯ ЧЕТИРИ КРАКА У ЕДНО. Няма да ое ои-ян,
НЯМА ДА ВИДЯ ЧУЖДА РЫКА НА ГЪРБА СИ, Няма да се одeнт, С тези ум
пи еямс До οηΒη. ч-жби рыка ни гърби ея, И- Р- Опнв—йтов. Български притчи нчи
пословици н характерни думн.
НЯМА ДА ГИ ВЪРЖА ДВЕ НА ЕДНО < МЯСТО >, Длил. Пив—я. прахосвам пнпEτ—
тя; ше държа паря,
НЯМА ДА ЖИВЕЯ < КАМЪНИТЕ, Днал. Няма вечно дм оъм див, да тн по¬
дивея сдин,
Юще: ННм— да дивен със От-ра планина, Днал.
НЯМА ДД ЖИВЕЯ СЪС СТАРА ПЛАНИНА, Днал, Ек. Няма дм дивен с камъните.
НЯМА ДД ИЗВРИ ВОДА- Нищо лошо няма да стане, да се случи (обикн, ем не·
naетЕaн- са недоволство, че ое тияенва дм сд свържи много бързо нткннвн работа,
Оди това дм е напоиит—гео). Ням» ди изори еоВи, око нс - успв. (а свърши статията (и
::роя но мвββau.
НЯМА ДА МЕ БЪДЕ, Няма да озлпaвсн, ще умра. — Н.ме Во мс 6ы(ч! — глуха
nимοmeн! тя. Аз еъм пплпкиаа чезек. Ив. Хнлинмнрч-в. ОЕчaпч-τо , Кмвитко. Гой πивн!вuтя.
чс ням» Вр -о бъВс. но mыиnβтβ■ гврбо и е!κuтя смъртно, Ив- Вазов, Η-миnE-н-лрaтн-
Щв вшmuoия очашс он и овя щс ми сс провоДя нсщо. Ей нО. ояаи модна си еиДях. дог (а
750
я лиoοmu, сызсям я вях вuдиuвuл, . . Зи!еu еямс 6» мв бъДч, Гиса сн е Мом^^илсо. Щс ос
лиcбcm!κτ прсД госпоДа к прыД приисДаия му сыд. От, Зaиоnчmнов. Ден иоοлeлeя.
НЯМА ДА МИ ДДДАТ МЕДАЛ и МЕДАЛ ЛН ЩЕ МИ ДАДАТ- Няма дм мд
(поовалят, да мс Наградят (еа подчертаван—, че mтнaнво поведенн— яги постъпка пн някого
няма да бъд— оценено, макар да имсчуинвн), Защо толкава ос трспеш. мебел лк щс ли
ВсВал оешо cвыиmнm редените ои к οиηκ?
Без emиκa.: Ще ми дадат мсдня [дадох— ми медал], С uиoκuчи! uamин!auя,
Още: Няма да мн окaоaτ м—дап,
НЯМА ДА МИ ОКАЧАТ МЕДАЛ и МЕДАЛ ЛН ЩЕ МИ ОКАЧАТ, Вж. Няма да
ми дадат медал.
НЯМА ДА МИ ЮТКДПЯТ РЪЦЕТЕ, Обикн, сыс елвДи. или првДх. азр. сыс оъюз мяо
като нлн олсД повял. цви. Нещо няма да ми отанд, няма шитик да поотрндам (ако из¬
върша дейетвието, означено в опедиащото ивя в предходното Eзпсосшис), Н.ме (и тк
•внкапян рыцспс, ако си изпереш семе реолят», · Измий поне звВныж еuннκme, няма
Вс тк опксп.ш рыцелс.
Юще: Пнян да мн паднат (да мн сд Еендат) ръцете, Ирон.
НЯМА ДА МИ ПАДНАТ РЪЦЕТЕ. Обикн, сыс елсВе- шло предх, изр. сыс еыюз
мяо, нмто, ало елсД повел- изр. Вк. Ннам да ми оτямптТ' ръцете- Н.ме (и- ти поДпал ръцстс.
шоп nиcнвеβm moвκ еозаж. ае я полкова тежък. · Няма (a мл пиДнон ρъaяτc. асо занеси
лсзк канза аз.
Още: Няма да ми се изядат (да ми откипят) ръцете. Ирон,
НЯМА ДД МИ ПАДНЕ ВАРАКА, Обикн:. сыс влебз. шло првДх, uзи, сыс аыюз икс»
като или слеб повел, нви, Няма да се накърни гоплоοττм ми. доотойнотвото мн (ано из¬
върша л-Иеτвн—τо, озπaодπо в елсдващото - или в предходното EзпсоснE·). Нoмeлκ ап
(с пи ВиДс какаита. иями (а ши паДне зарока.
Рябке бсз omиuц.: Ще ми п—дее варики, С ниeнненu цamoн!цuτ,
Още: Няма дм ми падне ечнтото-
НЯМА ДА МИ ПАДНЕ ГЪЗА- Днал. Вулт. Обикн. сыс слыВи. или првДх, изр, сыс
>ссы^:з .мио, нито ало слеВ поивл. изр. Няма да ое преуморя, няма ηε^ дм ан стине
Како извърша действието. оинмо—но в овддиащото Eзпсо·нис). Ияме Во ми пабов гъза,
асе шВо Во οзыишu τ^κ редоша, · Нямс Во пи поВны гъза, осте мл лeмeaнcе.
НЯМД ДА МИ ПАДНЕ ЗЛАТОТО- Одона, сыс - слсДе. ало пребх, изр. със съюз
ако, като шло олв( пексл. изр. В». Няма да ми падне варака-
НЯМД ДА МИ ПАДНЕ УСТАТА- Обикн, сыс елвДи. оля првДх, изр. сыс съюз
чао. нито ало елеВ повсл. изр, В». Няма дм ми ол нитрие уст—тн,
НЯМА АД ми ПАДНЕ ШАНА н ШАНА ЛН ЩЕ МИ ПАДНЕ, Обикн- еые
■■ссгеСВв, или првДх. изр. сыс оюз мио. нито яла сляб пеисл. uви. Няам да се никърни
гоплоοττa мя. достойнството ми (мио извърша ддИотвието. означ—но в оведващото яви
в предходното Eеп·оснис).
НЯМД ДА МИ ПАДНЕ ШАПКАТА. Обикн- сыс олеВз. илк предх. uзи. сыс съюз
-но. кмто ало слеД повел, изр. Няма да ое уннин (иго извърша деИОтинето. означено в
•следващото яли в предходното Eипсо·нш·). Помотан ми Во си окаля к-фири. о.ма ди ли
поДес monκ!m!,
Нeеияèκη: Ще мн падне шапкатн- С uиoннен! интонация.
НЯМД ДА, МИ ОЕ ИЗТРИЕ УСТАТА- Обикн. със олсбв, нлн прябх. изр, сыс съюз
ако. аито оля слсб повел, uзи. Нищо няма да ми стане (ако тмин, попитам, отговоря
нещо). — Босе. му — ас маже шосе, мeмеcne ми, иби До есчелошвоша, пепалой за,
помоля км ое - - . От τиu-чcmκин благи, - хрисимо приказки н.мс До пи се изтрия увлоша.
Г- Kaпмсnнвов, Оъв—т.
Още: Няма да мя падне уотата, Няма да ми те mетднτ устата,
НЯМА ДА МИ СЕ НЗЯДАТ РЪЦЕТЕ, Ирвн. Обион, сыс олсВе- или пребх. uзи.
със съюз ако- НИщо няма да ми стане, няма нянин да пострадам (ако навърша Д-Ист-
751
вясто. означено в слслвмщоτо иля в предходното EипeчeнE·), Защо Да нв ο^.ο и ημη ^βατα-
няма (а мл се кзяВаш иьaβлβ. · Н.ма би ти св изяВат ръцстс.' ска uзчucmκе Два nραзoиca».
Юще: Пнан да ми ед изяде от ръцете. Ирен. нНа— да мн п—дн—т (да ая оттнпят>
ръцете. Ирен.
НЯМД ДА МН ОЕ НЗЯДАТ УСТАТА- Обикн, сыс елсВе, или првДх. изр. сыс
съюз мяо, нито или оляД повсл, uзи. Дκсu. Вд. Няма дм ми се изтрие уотнта.
НЯМД ДА МН ОЕ ИЗЯДЕ ЮТ ПРЪСТИТЕ, Обикн. оъс олсбк. или прсДх, uви, сыс
съюз ано, нито или сляб повсл. шз^р. Днал, Иран-. Нещо ням— да мя стане. няма никак дм
пострадам (иго извърши действието. оенaо·но в слслЕмпоτо или в - предходното изречение)·
Юще: Няма дм мн те изяде от ръцете.
НЯМА ДА МН ОЕ ИЗЯДЕ ОТ РЪЦЕТЕ, Овика, сыс елвВз, uви. сыз - съюз ано$.
нито или олеб повсл. нзи. Доел. Ирон. Нищо няма да ми ст—не. няма някак да поοτпa-
даа (ако извърша действието, означено в следващото или в предходното Eиnдо·ЯE·), Нeмeзeю
му, нямо (а ти ос изяб: ат ръцстс. Н, Герои. Речник ни Опъгирояий неин,
Ющс: Няма да мя се иинде от пръстите, Диал. Ирвн, Няма дм мя се изядат ръцете-
Ирен.
НЯМА ДД МИ СЛОЖАТ ПОД ГЛАВАТА нвща, Няма вечно да имам нещо. ще го при~
тскавам еамо докато оъм див (и— неща. вещи, към която оъм силно привързан. с които не
искам дм се разделя)-
Ют погребалния обичай при гпиинти нн умрелия да се ояагм ндтова любим— вещ ивя в—щ, котτо е бяг— по“
етоншшо е него.
НЯМД ДА ' НЮОЯ В ГРОБА ОН нящо и В ГРОБА СН ЛН ЩЕ НОСЯ' нсщо, Няма
вечно да имам н—що. ще го притежавам само донито съм жив (иа неща. вежя, - към
конто съм силно привързан. които много обичам и с които не нотна дм се разделн)·
Слота ош привил икономия, песа (а ош поживеем. нямс До носиш в -реда ош порите си.
НЯМА ДД ОБЪРНЕ КОЛА НА ВОДЕНИЦА. Доил. Ирихооняк е, нищо няма
да οи·οτE. нищо няма да има,
НЯМА ДА ПАДНЕ КОСЪМ ЮТ ГЛАВАТА МН, Ще оттмнн невредим. няма да ми·
6ъдс причинено никакво зло. — ПреДоВе ля за? ... — Някой нища ос ^н^ас. БъВи спа-
кодно, Всички со слвпи и глухо, Βομ^ асмеяп прсд ловкостта на госпоДин .^000(0 а
преВ пиоилс големи тайно, От главита ар няаоки милееш и косым н.ма ба побос, К. Кюлюмовр
Последният жапс-
ПЯМА ДД ПРАВЯ ПОПАРА и ПОПАРА ЛИ ЩЕ ПРАВЯ нящо или нτκoao. Съвсем
не ми τnтбвн нещо ипи някой; за каяво мн е, Щс за пиВыржал Дян-Виш и ще за п-енол.
Ням» (и - зи превят - лαπшиш там.,, Старияп, пало я озкуф.л, ΒΗΤία неж, нсаока си
бола. Мыжсшс нш каква са виновни? Нв, Петров. Мъртво вълненше.
Юже: Ням— да правя ' туршия,
НЯМА ДА ПРАВЯ ТУРШИЯ н НА ТУРШИЯ ЛИ ЩЕ ПРАВЯ нсщо кла нят-ои,.
Е», Няма да правя попари нсщо оля някого, Меп-сжби Киъοлcвuau уверяваше Дъщеря
си, чс лсля Жсчка има моего πшиu и чс - зи κишβ. „Защо ! οο?* — μηρ.: троеното. „Ни
n-иеκτ лн ще го ниuвц?· Г, Kнnмслнвов. Обикновени хора,
НЯМА ДА ТЕ ХВАНАТ НА ХОРОТО, Диал. Ирин, Няма да те ' хнрдсат, няма дн
те оло0птτ (гнеиа ее оОнтя- в реплик—, когато инкой нзназва недоволство, от пешо. кодто·
има, е— дм му се внуши, че постъпва н-правЕЛно). — На курорт нс мезе Ви иВш ο τα
рокля, — Е, ням» Ви те хванеш ои χoиemo-
НЯМД ДД ЧУЯ КУКУВИЦДТА- Доил, Мноио оъм болен, скоро ще умри,
НЯМА ДА Я БЪДЕ <Т>Я (ТД3И> я НЯМД ДД ГЮ БЪДЕ <ТЮВД>. ’. Ням—
да стане. ням— да се отъщдетан, Н.ма Ви го бъ(с. помосте ми Д-мини, Нв- Друтш, а
хобжн Вълка ще Додс Дъщеря ош ас литоз павшая ВОсилчО И. Йовков. Старопланинска
752
легенди, Исках нaеuлonα ни нашия раб Ви nиенβ от мене. на е.ма Ви я быдс, От. Чняин“
тиров, Хг—0 наш насущнЕй,
2· Нным да се допусне ηспо дм станс или да продължава така. каято е. Вне и миналата табнни?
шок» претупахпс въбракшета., - Не сваа иямс (о ао 6ы(я! К, Калчев, Живите помнят,
От вчера в!κoacн команДнр но чятата я Червени... Сама поя н.ма Ви . быДы! —
осзи ной сыс сдържана яреош, П- Ведиеов. Нашита сила, Той Ви умре. и тя Ви жовеяп —
кож. лов» иямс Да ае быбс- Л- Отоннов. Сребърната сватба на полковник Матов,
Дал сым му жсно кило цвят. то! - Во Виза рыка Да я foc. ' а свекървини Ви я гризе коло»
кокал, Ба. няма (а я бъВс лоз, Ив- Петров. Пошнинатн любов,
НЯМА ДВЕ МНЕНИЯ па, зс нещо- Книж- Безспорно д. шстъмяено ·. тнка д¬
Не може Ви сс коже, чя κвuиτκи!m! е луксозно, И иоч пик туса е пи-(обря, вшквлсано в-
б1^]^1^1^1^!^яша, каско "ще сажен:? По шов» eямсеe Вис месния. Ем- Манов, Пленено ято..
НЯМА АЖАН-АЖНН. Днал, Безлюдно ·. пусто ·. сны— нито един човек,
НЯМД ЖНВЮТ ЗА МЕНЕ. Попод—нндто ан -с много лошо н без изгледя дм ое подобри.
Ех. Вовки, иямс жикат за небе, врата, ВорВв 0000. шиз огърлици пт двойка, От. За*
горчинов. Две пнсмн-
Юще: Пнма таят еа мене.
НЯМД ЗА МЕНЕ ДЕЛНИК, ПРАЗНИК, Работн беи почивна. неуморно, винаги-
тъм зает с работа- ЕДно Ден ос помия из мъж» си Да ее е впрял к сыщи .. Нямаш: зс -
иста Всланк. πρ!вaнκ. П, Ю. Тодоров. Нсвяст— Боnтнa,
Ющс: Нс земя шя делник, шя празник.
НЯМД ЗА ЩЮ КУЧЕ ДА ГЮ ХВАНЕ, Досл, Голям сиромах е, голтак е.
НЯМД <И> ПОМЕН. НЯМД НИ<ГО> ПОМЕН н НИ ПОМЕН, 1· От нящо.
Напълно е унищожено нспо, не е останалм някаква следа от ндпо, не лио1. чето '·-
съществувало, Вечерно млаДоженецът ос uзиe!u е вяло а ща Ви вабя: ош спладаша му·
нямо помен.. Д, КнрмгнИчев. Топва nъннвиокн, Бoг!mo бурята -шахно, ел пирохоба eям!еe■
пимва, Д, Кмригийч—в, Приказен свтτ. З!κ!u.κ! ВыжД, еолша ся лопи. .. Бeз!no най
оепие Дошло, какви Ва внбяш: поД всяко mшuκзс локва. от волна но помва! И, Йовков,.
Вечери в ДетЕмоискин хан,
2. Оп οτоηaη. Отишъл сн е, изчезнал е неочаквано ипи изо0πо не е дошъл. не ое потвтвa-
Млиа близо a.u ешβ, а от οm!ρea! нямаше нито пимва, Напразно се вслушвах в ^.0^0 -
би чу. стъпки, П- Ведянов. Звездите над нис. Бoa»τo се оъб-Вах ο-mиннmu. оп неао нямаше -
ниши пимсо. Гой бе отинил още прсз аощти а бс в!мuнuл зи лαзнцннme. П- Всдинов. Нашата
ТЕЧ—, Вярва.:, чя ... ще извисиш к пего, а пой Ви лηмηaac е нсщо·, Но не! Всче шелков»-
время го еuκu. -а от пях нямо ншно помен. П- Проданов, Седмокласници,
3· Ол нещо- Обшия, ем нниниво кaоeтτво, пронза — напълно липсвам, не се ер—щ—м.
ням— ме. Оп присъщото му пра лакова случаи еcaouκmηβm вето (00.4 и пемен. И. Про¬
данов. Седмокласници, В шля помнело (αΛ.: а помва от укор а оп неприязън, От,
Загорчянов Ден поοл·лсн, Гоааки нямаше памсн пт -ража зш млаВнтв книжовен ρ»е
бατнuaκ а uοнеκн злшВувсха поаоловио- А- KнрaчEйо—Е, Опоменя, Нс ся- вшввееяв» ннко!, а
приказва, / шегува ся а оп οъиae ся сме!, / ПиннyBeaocm? Натеаоиппвт? Но помен!’
К, Христов. Чеда нн б—пкана,
НЯМА КАК, 1. Нд може да ое постъпи лпуготоe, трябва дн се направи я·шо■
(като израз на примирение с ннкнквн необходимост), Имах Всссн лвеш, амс зя ВоДох -
но Ваня, Нямаше как — ни Друго сяло олнки. зее моташ Ви му noлиτбuuл. Г, KanaсчaЕОв, .
СелснЕ EСτопmE, Бях и Стари З!aαи!, ИзвеВаъж иВс хадяр ет е, Λлeсο!aèρoв», чв
разводненът Ковши . Наколов в лам. то Ви оба Во зо nюлнu, Аз fa ос поДзе-мях, амо·
(00.4 кек, Хр, РадевснЕ, Седмичен репорт—д,
2, Пс мод— да се очаква друг изход. друг развой нн н—щата; изключено л, „Не може Bu
нс полубвс. е.ма сек· — в!въишвuχш разсъжДсният» ни Чслебо Мсхмеб върху остава.
aиcnoд!и к приятел. Е, ' Мутафчиева, Летопше на смутното време,
НЯМД КАКВО, Не можс да се постъпя другояче. налага ее да се направи нлщо·
(като израз нн примирение с някаква необходнмоот), Ηοο.: соков, Стойко к Другаря·
му поеха ош мвмачслапа кюокннтс- Т, Г, ВгнИков. Седнят—. Заставим из пиД πиoвαиβцu
48 Фразеологичен речник, т. I
75$
и зшneез!м с снтирата — тахо, лохе,.. Нямаш: каоко. βηκη^ πиoвoиcaс. заом. ес,
И- ' Иовнов, Пnmклюо-шияτн нн Горочомов,
Ющд: Няма що /в 1 зннO'/'
НЯМА КАКВЮ ДА ОЕ КАЖЕ. Възклицание еа EипнияЕMя· на възмущение от нсщо
πeпдлηо, лошо- Paßemama бсше овършели худако, еямс какио До се ниже, И, Иовков,
Жсτвмптτ.
Юще: ННан що да од гиде.
НЯМА КЛЕЧКА ДА ОН ОБЪРШЕ 'ГЪЗА- Диал. Була. Беден ·. но въпреки това
од и·пои,
НЯМА КЮМНН ДА ПОДКАДЯ, Диал, Ленни н б-д—н човек Оъм-
НЯМА КЪДЕ· По н—оОходнаост. по неволя, Наскоро д.х» изборите. Янко со ДоДс -ле¬
совете на Нена. Гой ое (ърпи, сра ся. кръшка. пи ной-пполе н.м» кы(е, хвоею ос, Βοο^α
гласуваха зс пето. Елин Пепин. Аз ти той,
НЯМА КЪДЕ ДД МЪРДАМ, Въпреки депаняето , си не моги дм се изплъзни от някакво
иадълиение, ше моги да не ее подчиня, зaпоτо оъм иметивен от о6οτотτдлοτвaτн- — Слу¬
шай — О!B! Иванчо. — gαueеeρu ом: на Габъра,,, Няма къде да мърДаш, щс ДейДеш!
Инес развалям: сuuцмeиumu! К. К—вчев. Двама в новия град- — Асо се свършат [пanиτ·],
той пас ще ДаДч, — Щя ВаВе, знам. ама ши ос бърза! много, co вмяшка я κuиaд, оз стати
а молов ще взсми. осмо събя (и мърдаш, Д. Тапсв, Гласовете вя чувам,
Юще: - Няма накъде да мърдам- Пнма къде да шавам.
НЯМА КЪДЕ ДА ОЕ ОБЪРНЕШ, За много тясно иом·щ-mE-, Спалнята бсшс
натъпкано в преДмст и aeaaю Дреболии,. , . лика чс Диамата съпрузи ΗΜία.: къДя (а се обърнат,
Еа. Манов, Ден ое ражда,
НЯМД КЪДЕ ДА ШАВАМ. Въпреки дегмеидто ея не мога да сл изплъзна от някакво
зидълиепне. не мога дм не се nолоEнт, защото съм имотавен от обстонтелотват—-
Юще: Пнма накъде да шавам. Ням— къде да мърднм-
НЯМД КЪДЕ ИГЛА ДА ПАДНЕ, 3— мното. гъсто изпълнено обикн, с хора, тълпа,
мнои—ство,
Ющд Няма къдс игла да хвърлиш, Ннма къде яйце да падне. Нива да хвърлиш. енм—
къде дм падне.
НЯМА КЪДЕ НГЛД ДА - ХВЪРЛИШ- За мното, гъсто изпълнено оОякш, т хор—,
тълпа, множ—отио-
Оше: Игла дн хвърлиш, няма къдс дн паднс Ням— къдс яйце да хвършиш.
НЯМД КЪДЕ ЯЙЦЕ ДА ПАДНЕ, 3— мното, гъсто изпълнено обикн, е ' хора, тълпа.
мнод—ство,
Юще: Пням къде яйце дн хвърлиш. Яйце да хвърляш. ннм— къде да паднс. Ннма къде
нива да падне.
НЯМА КЪДЕ ЯЙЦЕ ДА ХВЪРЛИШ- За място, гъсто изпълнено обикн, с хора,
тълпа. анои—ство.
Ющс: Пнма къде игла да хвърляш.
НЯМА ПАБДЕЮ- Жарг, Кмто възклицание, с кодто ое ^ηβε ношстатацян, че яинетин-
нmтτa еа големя, я че не е възможно дм ше се раОотн явя дм се постъпва нех—Ино, нeе·пноино,
— Щя въоръжи е метри aaд-goßинτ сшопоно от κooπ:и!mouu, Те ще nиoсoοmиeлuиз!m
^βητοη ии. — Ням» лабаио! — с!B! в швпино си В!сuлевτα а ииооки nиecмъиκнa. А. Гу·
яншни, МТ станцин-
НЯМАЛА ОИ БАБА БЕЛИЦА. < КУПИЛА СН ПРДСЕЕНЦО. Употребява сд. ног—то
ннтоИ придобие. купя, заеме ее с нещо, без но—то 6и могъл дм мин— я ноето му струва
големи грижи н непрнятноотя- — Вие сн взехте коли? — Дс, нямала ои бави βα^ο,
купол» ои πρшcвοaв,
Юще: Ням—гн <сс> 0—0— работ— та сн купил— прасенце, Ням—ян ся О—Оа белица,
тм ти купил— коинц—.
754
НЯМАЛА ОН БАБА БЕЛИЦА, ТА ОН КУПИЛА КОЗИЦД. Еи. Нямала ся баба
б-лица, < купили ся nnисeшI>. -
НЯМАЛА ОН БАБА РАБОТА. ТА ОН КУПИЛА ПРАСЕНЦЕ. Ед, Ημ-γη ся ОнОн
бдлнца, Отупила ся ппмο—ηцe>-
НЯМДП ОН ДЯВОЛА РАБОТА. ТА ВЗЕЛ ДА ОН БАЦД ДЕЦАТА· Дишл. Нияοe6ρ.
Уиоτпс0тви -ос. когато някой върши неразумни, глупави, щури работи,
НЯМАМ.- Фразсологиеми е начален компонент ням—м. конто иnслсτивяτ отри¬
цателна форма ни фразсологизмя с начален компонент имам. вд, при фризсояогязмя
0 ΕΜίΜΜΜ · ·
НЯМАМ АКЪЛ <В ГЛАВАТА СИ>- 1. Глупав съм, — Асо о.ма акъл ба вхванс
защо до. яйцата. oеш е.ма ли До зиби, чс щс през. кейк? Б- Пссτоnов. Пантомима.
2, Обок». выз 2 и 3 л. Нямаш акъл я нямаш пи икъл, Нс иоοτьпвaж разумно, не си разумен
<употрд0яии, -ос иа изразяван— ни възмущение, укор. ' учудване, когато шттой посτьивa
н—рмиумно или глупаво)-
Порядко: Имам акъл в главата <си>- Не оъм глупав, постъпвам разумно, За Ви ас
губим врсмс и - -uзκъиnuaля, ще тк кажем »!й-»unиeд какво ние заисм и тааака. асо имаш
акъл и тлсвапа сн. сам щя ρ!вβcиcе, че трябва (и ни кожвш какво но зоисш, Б, Райнов.
Господин Никой,
Ющс: Нямам ум <в главата си>. Нямам мозък в главата си /към 1 знач-/.
НЯМАМ ВЕЧЕ ДУША- Много оъм изморен. нзтощся, обикн- от тежим пм0оτa
яви болдет- — Души е.мам всвкв.. Бссu! ои вшанало ликово! Гебеаио пи е човекът,
а по ое искаш и Ви го вοucш! П. Отъпои, Живот е надежда,
НЯМАМ ВЕЧЕ У ЖИЛИТЕ МЪЗГА- Не еъм вече млад; осτиртх,
НЯМАМ ВРЕМЕ, Сыс вляВи, изр. сыс съюз да, Нд мн се иона. ше делия. не мога да
си позволя •нещо- — От вълци аз ос ое 6ея, приятелю. ами стона втуДвне. Нямам врсмс
Ва еастикам. Елин Пелин, Летен ден,
НЯМАМ ГРАНИЦИ, За чувство н под, ·— доотнгам много високи отепен в иnотвaτи
тн. много съм ·οελ—η. РаДвслш! но Ввцати aлм!ев тропици' И, Здравков, Незабравимо детство,
^βο^ιαο ос ас живя мъртъвци, олвладаали. изтощени.. .., nuиmκзuοuτя ае гудяха вяра..
Тяхната людез кым нироВи ие отслабва.:, ПрсДаностна им eям!ев граница. К. Ламбрев,
Средногорски партизани, Робовтта ош Христо 0^0.4 -репици, К. Пстямяов. Старото
■времл.
НЯМД МЕ ПО СВЕТА. Днел. Отличавам се с голямо ево-обnмзE·; особен оъм,
изключителен -съм.
НЯМАМ ИДЕЯ, Пс знам. оъиедм не ми е изв—етео, — Ни колке зоДиеш може Да в
ля? — Нямам иВся,
Още: Нямам понятие
НЯМД МИ ПОЩУКА, Днел, Изчезнах, изгубих ое. не те знае къде съм-
Още: Нд мя се нийде пощук—. Днел,
НЯМАМ КОРИТО, Днал, Нямам по-иовям Орат ерген нлн ио·иолями ссстра мома,
мога да ос одснн ипи омъжи,
От 'ппmяaзкEТ— за Пeπeлтшя— и иа Златното момиче. в които се nиинмзви. че мащехат— отриви Пепеляшка
•(Златното момиче) под корито, за да не н види цaпοrmтτ сия и да ше те ок—ня ем нен. Вы—сто ядн μ-ι-τ- му дива
твоята по-грозна ш по-голями доведена дъщ—ря, Този —чем—нт в иосооeниτe притаени — свързан е народеня обичай,
■епоп—л който девойн—, яоято има по-голяма еестра, не може да те момее и да се омъии преди олети ои. „В отмро
врем— захлупвали по-мнпгнт.м девица под корито. когато д дохождал момък дм огледам по-голямата, да не Ои
еко се случи да е ио·-убмЕ— маяк—тм, да остине голтмaτм“ ,(Α—ηηε им такъв конкретен обичай (.дава Г· О- Рановеня.
Показалец, ч. I. Юдеои, 1859. о, 96).
НЯМАМ КРАЙ. Зи кич—ство. иротЕИ и иол. — проявявам се в много висоти
отепен, Нваевеше окъпераичеопио нямаше срий. Елин Пспин, Гераците, — Най-певлв. раз¬
бери., омръзни мн всссн Вян яВне и съща, Нeч!κсй, ^№^0 а, като му боДе времето, щя
755
узнае., Още малко истини. Не твпяте женско нетърпения и любопитства крой аямот-
Ст, Л- Костов, Златната мина,
НЯМАМ ПЕКА зс някоае. Днел, Казвам Еотнпата, не изкривявам нетината зарадя
интересите ни ннгого.
НЯМАМ МНРКД, Днел, Вк, Нямам <си> мяра, Живеехме ви морНи и тихо, а
ссга нани чя Дяволът му влезе пи( кожата. анто минутка няма мκиκ!. Ем. Манов. Дсн
ол раида,
НЯМАМ МОЗЪК В ГЛАВАТА ОН. Нρeacби. Глупав оъм,
По-рядко - Имам мозък в главата сн. Нд съм глупав,
Юще: Нямам мозък в кратуната (тиквата) ти. Нρcοcбρ. Нямам ум (акъл) в илавати
ои/в 1 знмч-/,
НЯМАМ МОЗЪК Е КРАТУНАТА <СИ>- Ниeнc6и. Глупав съм-
Юще: Ннмим мозък в главата ' си /в 1 зп—ч-/, Ниe»вди. нНаим мозък в тиквата ои.
Пив»вбρ.
НЯМАМ МОЗЪК В ТИКВАТА СН, Нρeaβ6ρ. В», Нямам мозък в кратуната <си>,
Мозък а.ми и нвойло лиска.1 Ив, Вазов. НемЕЛШ-н—драин-
НЯМАМ НЕРВИ· Не мога повече да излъnимм ни еняни душевни и шервни
ηипп·жснит, — Не, ос си страхливи — каза ний, — Асо вяха страхливи, (ямсшс ди
влинаш лcmau. — Ами щи? — пипето малко αз!д!еcн ЧуДино, — Нямаш нсрви — появиш
οeиuoвни старшият лейтенант, П, Векинов. Втори роти.
НЯМАМ НИ ДЕТЕ. НИ КОТЕ и НЯМАМ ДЕТЕ. НЯМАМ КОТЕ, 1. Бездетен
тъм- — Нека ои пеят. аяоа ош саззал! Косее ща Да км приза. ногата нямаме ни Дстс,
ан кош:. Бeaumи госпоД не диви, то хорали шрядва би мылчат, с»в»uu βαβο^ατα. Л. Ка¬
рни—гои, Тука Му е краят. Сими Диеме оме, из и съпругешс мн; нямаме ан Вялы, ню коте.
Г- РаИчев, Златният ключ, — Ехс! — утсшо я майка ù. — Ги зс нозе лн си св зuκсχые
рила? Чeлцин апВшни КунВуриВжийоюни Начозкца (^».4 ни Вят:. ни кош:. че оелн:
соли взех» До ос тръшнел — овяна гиВшии а иоч мемчсшо, Г. Кирмсл—вов. Онахн.
2· Сам - съм, не оъм обвързан съо инлпnд-ннт. грижи, Други нищи ос Даваха, .. Межвх
ли да км ое говея аз, (ето и.мсх ни (етс. ои коте, щом пия любе утре щяха семо да
поДлаган рыка и Ви просян за (яцаши си? Д, Дончев, Време разделно, Наля знаеш.
дома ек о.мам ош Дсте, ои коте, пък и Пстър се в в»nκляu пи кръчмешс, Ю, Василев.
Магията ни ОнО— Еушм,
НЯМАМ НН ЕДНА ДЪСКА Е ГЛАВАТА ОН· Ненормален, побъркан. безумен оъм.
НЯМДМ НИ КУЧЕ. НН КОТКА, Дишл, ’. Много съм беден,
X Съвсем оъм самотен,
НЯМАМ ПИ ОРАМ<А>, НИ ОЧИ. Длал, Безочлив. безсрамен, нахален съм.
А трявкале в (и л: побоя, Ги 0^0. ни врим, ни oец, Л. KиnвслоЕ, Маминото детенце.
Стрит хора гвиеряш, чя „мuauиeщuншлш хоДо нв по аовеВати. а па ^ереп^.“ Истиоа е нека,
Дс ви onшвu госпоД от - р!вe!uв»u и от ββ^οβοβοτακ хорО Ги: хор» нямаш ош срам,
ни очи, но еeοτ, Ни почтенно: ,. А каква можеха Ви му нипраиат Слшнините диume и Спи~
пяно майка? Улицат во общи, о очки може (и хоби по шях езабаВно, Бишκκ ош зрижВакссле.,
каяла geввoляв!X! но такъв сДян харвызиа Ви хоби из ^αΒα им. П, Kмnмвeлов. Станм-
НЯМДМ НИЩО е »якото- В», Имам нещо е някого.
НЯМАМ НИЩО ОБЩО в някеао ало е неща, Ви, Имам <ηeпо> общо е »якото
ало е нещо,
НЯМАМ ПОНЯТИЕ· Пс знам. съвсем не мн е яив—стяо. — Бeuсα в ешοъл? —
Нямам пепяшшч,
Юще: Нямам идсн·
НЯМАМ РИЗА Нд ГЪРБА ОН· Много оъм беден,
756
НЯМАМ ОН ДКРДПД. Д,нал. Изключително добър. хуОив тъм
НЯМДМ ОН БЯЛА БОГА от (^030. Постонино оъм обезпокояван. Осипого—и
от някого,
НЯМАМ <СИ> ДНИ. Много оъм болен. малко ми - оотмим да дивен. оноро ще
уарм. Кольо. мъжът ми. neлиκneеeлuuшя к.сей лев.. Но, нема еа Дни (и поживее
сиромахът, Кр, Григоров, Новодомци.
НЯМАМ СН <ДРУГ>> РАБОТА. Нρeοcбρ. 1· Сыс олвВв.■ uвρ, сыс съюз та, чс·
ОЪесеа не оъм сиоОодсш и ше мога да се занимавам е празен, безсмислени неща,
Н.мим ош Друга ^βοτα, па ще ое занимавам о лози сой какво рекъл а козел.
2- В uви. сыс съюз ако. като, щом, Свободен оъм, мога да ое еаннмивам е празен.
ОезомЕОгени нещи. Щс пипнат н!д-нanиeд меня и щс в!πeчe!m разпити, атледв... Ибо им
разправяй сак е ешсеале, oлρ!вg»в!д ся. ако си (00. редено, Г- Караевавов, Снаха,
Нρκcτъnκ!Йκu ет крик но си!о. .., , Дългокракият Тончо мърмореше поД носи ок: —
Взвхмв то в звяноне, взехме ок беляша... — НаВува ся капо ф»вшн. а по ао еaκu!.
око он еямс. Друг» раевно,. . П. Проданов. Седмокласници. Женато -.. нсияВе очи
Да не глыба акта. който взех Ви -пиша, Но шофьорът зе пречеше а каза: — Пиши.,
сана ош 1^». раденс. Μ. Топалов, 4 т. дена, Ако - еа (яма. рабвше. разправя! му
какво mияев! Ви ' циuвu, има лей не пе ол-ша-
НЯМДМ <СИ> МНРД. Непрекъснато оъм обезпокояван от нещо нгя от някого,
Аз ме. Мальм ет малък асо ае бях поДхванал, вята нямаш: Ви мн праеш лакова dcM,
ти миро ди е.мсм в също, Кг- Циоeв, Горчив залък, ΒαΒο. ли пс. дыcκoиβв»uau? Из-
таях в нея , - . оглушсх от шля писъци и но сын нямам мора. воя трупи шоком. зея поя
проклел нрава ол-.см.. Г. KмпaοлaЕОB, Урок,
Юще: Нямам мярка. Днал,
НЯМАМ ОИ НИЙДЕ НИКОГО. Оaм-сaм-πшчья оъм, нямам шниаквя близня- Бей
Дрезе мн С!B!, чя бола самочка а сн нямал» нидВя никпап. кисне и аз оъм ои (.мсл найДс
никого, К. Kмnо-в, Димам в новия град, Ηο^ί^ο.:, че ош ието му е (обре всчс —
продрал ся в земята. — сми ш. какво Ви φοβο сама е тсзи пра Дребни Деца. капо си няма
койВе никого но двлоя свян. Иг, Волен, На тело през воИшати,
НЯМАМ СН ПАХАТА, Днел. Нетлюонτслπо добър. хубав съм,
НЯМАМ ОИ ПРИЛИКАТА. Длал. Изключително добър, хубав съм-
НЯМДМ < ОИ> УМИТА ГЛАВА ош аясоао- Длал. Не мога да ое оτъnви от някого,
който непрекъснато ми доомидм е πитτойонЕШτ— тн мопби-
НЯМАМ СЪЛЗИ Е ОЧИТЕ, Диал- Крайно беден оъм,
НЯМАМ СЪРЦЕ зс евще или сыс слябе, изр, сыс еыюз да, Ляпов— ми ж—панш- нлн
типа (да направн нещо). [Жените] преВи ВыжДо (.миха сърцс зс и»дηmu. К. П-тяашов,
<τaпоτо време, Риза в кале спор сляп спа, мъчно »!мκи! низ път, Щс върза лей
пе своя ушъпкан път — и.мс сърцс за Друго! Е, ПолтπоЕ. Б-винт вятър. Жак зauъитu
(едря оонокнота училищ:, но Виж: майката нямсшв сырце (и ое рибка ни тока. защешо. , ,
6: Дочакала тикыи срам. дащи и ея» Ви ся Дебнеш кошо виaaeuв. Б. Райнов. Дъждовна
вечер,
Рябов: Имам сърце. Със влвби. изр, със съюз дм, В съсτотнm- съм, мога (да направя
нещо). — НО, при шкевшо лαлoжcaκя. .. — енирецъл мръВес римеи: — имаш сърцс
(е се смевш. .. — Ех, свише- — иeеe но! сыс сВържсео еъзВишки. — па па фронт»
πoеcκayиβ» ли съм вил? А св смввх и шем, о енл. nивeеe св омввх. Г. Кармолмиои, Обик¬
новени хор—- „Знамение за Девем — . - ,: прсз трупове ще миеспв. А владият прсз трупи
ни овея баща нв ще им» cьиae да мине,· Н. Райсов. Богомилски легенди,
НЯМАМ ТРОХА ХЛЯБ- Крайно беден оъм, бди ЕстнaнЕm сn-лοτЕa съм; гладувам.
Възмути ое тласни, чв се полеят излишни парш зс nиemoв!ив!нe но стомаха, коасто по*
ст-беешти завивка на зомсшс милиона нямаш трохи хляб, К- Псткапов, Вълнолом,
Ющд: Хляб нямам да нм-
757
НЯМАМ УМ <В ГЛАВАТА ОИ>- 1. Глупав съм.
2- Обикн. зык 2 и 3 л.: Нямаш ум и нямаш пи 'ум. Нс постъпваш разумно. не он разумен
(употребне— се им изразяване ни възмущение. укор. учудване, когато - ннтой иосτппЕa
неразумно нлн глупаво). Гя отказа св приближава до ръба, - и!вnвизс иыae, в»mвсρя
oеu и е ебат -плашена χльцκ!ac палаше наВолу. Гялито 0 нзчвзка иъи ввбела, но вл:(
моз русата мoси! -лева се побива но повърхността и очите мв търсят ρ!вn^иcзoжвae.
Аз мехам е рыке .. — Ох, шсзш бащи, пези бащи! — uъзBлmuτ жваяш: — Ум нямал.
Пък око стане нещо, пик майсите ще отраВал. П- Н-инакомов. Маргаритни и из,- — Мише.
ти нямо. ум! Спиаи ош плакала, К- Петимиов, Зватнат— иемн-
Пиеияgκo: Намм ум в ип-и-тн <еш>, Не съм глупав,
Ющс: Нямам -тъп <в ип-и-тн ои>. Нямам мозък в главита си /към 1 знио-/·
НЯМАМ УМ ЗА ЕДНА ПАРА, Нρeοc6и. Ви. Нямам ум еа пет парш,
НЯМАМ УМ ЗА ПЕТ ПАРИ. Нρc»eби. Много еъм глупав. постъпвам неразумно.
Холан а тк! — нахвърля се οτ^ατο върху мъжа ея, — PuвBиънκш се лук, олер човск. пък
за псш пори ум няма., Г. Караолмвов, Снаха,
Юще: Пнаим ум е— една nиnи-
НЯМДМ ЦЕНА, Много оъм хубав. имам много хубавя н ценни качеотви, — Славно
момчс е този Милко! А? Каква ще кажеш? — Цве» еямс! Играе бслоп кале Древен
гръцки дог! Т. Дмсинвов, Pмзооaровмни. Зъзнейки, пич бърза закусихме е ешд, оойтп веза
нямсеe aβ»ш, аставарлхме а потеглихме за Мусели прсДн изгрев слънце, Ив- В-зои.
Мутмли,
НЯМД МЫРДДНЕ, Жорг. Кмто възклицание ем поло-рτaЕMн·. че е невъзможно
нeполчнн—нн·τо, неплъзиането от някакво иадълженяе, че трябва дм ое направи н—що
дори н въпреки д-чинн-то, Мвслвх ба излъжа Вържовона. ои, виВи ся, мен: ои uвлыauχ. До-
апВиои πивeеe щс завея, и»вдρ!χ, чс мърДатс ням». Кр, Григоров, В Отмпийоки махала,
НЯМАМ ЯЙЦЕ ПА ГЪРБА СН, Досл, Свободен оъм, правя каквото ся неким,
НЯМА НАКЪДЕ. Невъзможно е нeполоEнeнE·τо, неплъзвапсто от някакво имльлис·
сне, о0οτотτeлοτЕM'τи налагат да бъде н-праи-но нещо- Протикаицкте еа по-силни, Нκen»n!
зажВа лоиа, вижДаш то а брутоше фронтоваци. па ое влял. юптяш са, защото нямо кокыВч,
Г. Кмраолмвов. Обикновени хора- Меато просто и!ßemu, амс нкко! не я и!збuи!. Или, исв-
бири я, но миозе късно — наше оше, — А, тъй кажа — мнозе късно. коаано вечс иямс
нокъДя, От- Чилнπгшnов, Хлеб наш ннтущннй, „Сκ!е»д, с!вв!, оттук и си мълеu“- „Дълбока
лн е?“ — пашам, „Четири мвmи!ы — казва. Четири мβmи» са това, мисля са, ое ое
малко. .. Особено положения! .. . Ама наля иямс аскъВя — ре.овсм се и се хвърлям
от по. нραзηρea в тъмнините поДалу. М, МирчевснЕ. Митко Пагмузои, — Ох! Жет¬
вата. бальо Гошо, бе не в- по-леко ет nρшмumaρльκ!! То шишото »!С!вκτ нийДе я ням»,
сми.. χв!иuuu оме ся, еямс никыВч, Г. Кирнслмиои, Снаха,
НЯМД НАКЪДЕ ДА МЪРДАМ, Въпреки д-гини-то си не мога да се изплъзна от
някакво имдъпденяе, не моги да не ее подчинн. защото съм змотмвеп от о0οτотτeлοτвмτм.
Певпавк ае преб βeκиcm!ия в ших — нямсше накъДс Ви мърДа, Д- Гулншки. Осло Вслnово-
Юще: ННма къде да Мърдам- Ням— накъде да пазим,
НЯМА НАКЪДЕ ДА ШАВАМ я НЯМД НАКЪДЕ ДА СЕ ШАЕД. Въпреки дечашисто
ти не мога да ое изплъзни от шткикво задължение. не моги дм не ее подчинн. защото
еъм заотиЕ-н от оОотоятслотвмта. — Ди те всnαвeuя — ... — жсне мн, - - — Е и
сега,. , сак лоса,.. — За худсвош: радели няма в!щo (а ое еuκu —... — ДайВ: лн
вляпана небсля. е.ма нокъДя Во ое шиза. Г- Кармолавов, Обикновени хори,
Юще: Пняи накъде да мърдам- Няма къде да шавам,
НЯМД НИ КРАЙ, ПИ КОНЕЦ, Пnолплиaвa непрекъснато, не се свършва (при ии-
рметвaηс па доо-дм. умора от н—що), И аз препускам па цял Ден, д.зам сите и»вèсвuе
оп бързало пощи и е.ма но край, но κoнea. Чудомир, Овито Тако хопм,
НЯМД ПН ОТНГД. НИ СРЕЩА- Длил, Издигнал се човек, който те иопдмдд.
държи од н-лотτьпно,
758
НЯМД ПАПЕР от тыща, ЮОянн. ем дрсха — тъвоем ос е отъемли, От полнено мс
няма πaπяи,
НЯМД СВЯТ ЗА МЕНЕ, Погодднядто мя · много лошо я бди изгледи да ое поло0n1)
Кълвяха го [петлето] ое -семо кокошките, но к Воичерашният му èиyτuи, — Гоиш с (и ош·
победе:... Ням» свял за тебе! Ст, Ц- Д-ет-лов. Есенно осно,
Юще: Ням— кивот зи менд,
НЯМД ОН ПИ ЕДНА, Диол, Слсб преДпоставсно uзи, Употребява ое. зм да те·
нибл-гн- върху янкитим тошотатацнн. обикн, шсирEтτнa. Калов му зазорях, не иu:беuρo-,
л-еu сн и си няма ои яВна,
НЯМА ' ОИ ХАС. Дисл. Нс е възмоино. не е хубаво, не Оява, Ех, какви (и правим вето.,
нямо Ви ос -довм я — мелко лuи!moиβц, малко лeщuα!.. . овеси Два β^Βαο (и .6:.
и ти еа еямс хас, Д, ΗсаEnов, Бедният Пукм-
НЯМА ТАКЪВ ФИЛМ. Жара, Уиоτn-бтвм те, зм - да те изтъкне. че нещо няма-
да стане. да ое осъществя, яе е позволено ивя че н—що яе е внрио-
Юще: Такъв филм ас дават, Жорг. ·
НЯМАШ ПИ УСТА, Семеен. оля със влебв. uви. със съюз дм, Като възклицание , при
укоряване ни някого, че мълчи, вм—сто да възрази явя дм обтснE яещо; защо мълчиш?·
Началексът зоповяВо и из пс карам! — отговаря втрежоряш ,, - H!еauaκκъτ наше е
сляп, па ав вижбе, ши (.№. ля -сш» да му кажеш? Елин П—пин, Л-т—н ден,
НЯМД ЩЮ- ’· Не може да ое постъпя лпуиотоe. налиги се да ое направи нсщо·
(като израз ни примЕрееяе с πткмкви нсобходимоет), Н.ме ще — и пея нощ ще шрядви
Ви ся пази к-оур-зы>т. Т- Г, ВлиИков, Пр-иmЕтmоτо-
2. Възклицание, с ко-то ос потвърждава нещо, изтъква сд. че н—що безспорно е тини;
н—нстнн—, действително, Добър лов, ням» що! — K!B! шя и πиοoеu прнзедеонтв гърдовс на
Движещите ся првд пях немци. Ни, Мартинов, Драим τeоe през тл—вяшски иемш, — Го и
твоята не в лесие: хубаво ля посрещнахме оп път, нямо щи, Е- Мутафчиеви, Петопио
е— смутното време,
Ющд: Ням— какво /към 1 инио./.
НЯМД ЩЮ ДА ОЕ КАЖЕ- Възклицание зи Eеризтвмн- нн възмущение от нсщо
нередно. лошо, Ошввзо нататък, содли отрок оля парик е дптемлл, и дoляиcо!mu шлыка,
и царскилш ся -Дзоязап. ,. — Хубава си зо измисляли. няма щи Да се сажс! А като но вземеш
волчко, хайДе то-eue събор — обади ос прсДишният тлев гневно, Ст- ЗагорчЕнов, Дев
вослeлeн, ’
Юще: Няма какво да сс кмие,
759
•ФРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
том ПЪРВИ
ЛИЧЕВА. СПАСОВА-МИХАЙЛОВА, ЧОЛАКОВА
Художник Т. Данов
Худ. редактор Д. Доасив
Техн. р-лмкгоn Д. Калинова
Коректор Й- Бнцeuοκu
Иид. индекс 5078
Дадена за набор ни 6. VIII. 1973 и.
Подписан- зМ печат ни 30, IV. 1974 г.
Форм—т 70/100/16 Тираж 20,150 ЛГ-Ш-“
Печ, коли 47,50 Иид. нови 56.53
Я-бранм х отпечатана в Псчатницат— ви Издателството
мм Бъвг—роямт— академия ви смутите.
София 13. уи 36
Поръчка 13