Текст
                    iisil


Кети Анкова-Ничева НОВ фРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК СОФИЯ 1993 УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
©Кети Анкова-Ничева 1993 с/о Jusautor, Sofia 801.3
НОВ ФРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Новият фразеологичен речник (НфР) на българския език е речник на най-живата част на родния ни език-фразеологията. Затова неговото място е във всички читалищни, вузовски и училищни библиотеки. Той съдържа в част I - 4000 фразеологизми и фразеологични единици от предходен тип, във II част около 5000. НфР трябва да стои на бюрото на онези, чиято професия е свързана с родното слово - преподаватели по български език, журналисти, писатели, редактори, преводачи, сту¬ денти, филолози; необходим е също така и на учениците за повишава¬ не на езиковата им култура. Без преувеличение може да се каже, че НфР е абсолютно необходим на изследователите в областта на бъл¬ гарската фразеология, както и на авторите на съпоставителните фразеологични проучвания. В увода на НфР са отбелязани сбито най- новите теоретични постижения в областта на теорията на фразеологи¬ ята. Освен това при редица единици са посочени данни за възникване¬ то им (някои установени от самата авторка). В НфР всички единици са дадени не изолирано сами за себе си, а с оглед на системността на фразеологичния фонд на българския език. Посочени са и техните варианти, а също така и данните за диалектното разпространение на фразеологизмите, които са безусловно необходими при проучването както на диалектната и народната фразеология, така и за други изследвания. С други думи, НфР е предназначен както за обикновения българ¬ ски читател, така и за научните работници - наши и чужди българисти и слависти, и изобщо езиковеди.
СЪДЪРЖАНИЕ Увод Цели и задачи на „Новия фразеологичен речник“ (НфР) 7 Методи за издирване на материала на речника; извори на НфР 8 Видове грешки и неточности във „фразеологичния речник на българския език“ и начините за отбелязването им в НфР 9 Подбор на единиците за НфР 13 Обработка на вариантите в НфР 22 Списък на съкращенията на изворите 27 Списък на произведенията от художествената, публицистичната и научната литература, от-където са взети примери за фЕ (ПфЕ) или други данни 30 Списък на вестници и списания 32 Списък на съкращенията на граматични бележки и други общоупотребими съкращения 32 Списък на съкращения на квалификаторите 33 Списък на съкращения на заглавия на списания, институции и др. 33 Списък на съкращения на термини, употребени в НфР 33 Знаци 33 Първа част Речник на фразеологизмите и преходните фразеологизми от А до Я 33 фразеологизми и преходни фразеологизми с данни за възникването им 281 Грешки във „фразеологичния речник на българския език“ (при фЕ(ПфЕ), в изворите, в показалеца 289 Втора част Данни за изворите на диалектни и редки фразеологизми и преходни фразеологизми от А до Я 293 Географско разпространение на отделни фЕ и ПфЕ 455 Биобиблиографски данни за ст.н.с. 1 ст. д-р К. Анкова-Ничева 458
УВОД ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА „НОВИЯ фРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК“ (НфР) В предлагания „Нов фразеологичен речник на българския език“ (НфР) съм си поставила следните две основни задачи: I. Да бъдат обхванати в него всички онези фразеологизми и фразеологизми от преходен тип, които не са намерили място в излезлия преди близо 20 години „фразеологичен речник на българския език“, в два тома, t.I.C.,1974 г. и т.Н 1975 с авторки К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. II. Да бъдат посочени всички забелязани от мене грешки, неточности, непълноти, пропуски и под. във „фразеологичен речник на българския език“ (ФР). Преди да очертая по-подробно тези две задачи, ще охарактеризирам двете основни включени в НфР устойчиви словесни комплекси (УСК - термин на известния езиковед Л. И. Ройзензон), а именно фразеологичната единица (по-нататък ФЕ = фразеологична единица, фразеологичии единици) и фразеологизмите от преходен тип (мой термин - по-нататък ПфЕ = фразеологизъм и фразеологизми от преходен тип). Какво е фразеологична единица? Придържам се към така нареченото тясно схващане за характера и същността на фразеологизмите. Ето каква е приетата от мене дефиниция на фЕ: „фЕ е общоизвестна в даден речев колектив сврьхсловна, разделно офор.нена, относителноустойчива, възпроизводима езикова единица с единно знЬчение, съставена от лексикални единици (думи), чието значение е повече или по-малко избледняло или напълно се е десемантизирало, близка (но не равна) семангпично и функционално до думата; по структура фЕ е словосъчетание или отворено (по-рядко затворено) изречение и по правило има ярка експресивност За да улесня читателя, ще поясня някои по-малко известни термини в горната дефиниция. „Свръхсловна" означава, че всяка фЕ е съставена непременно най-малко от две думи. „Десемантизация“ означава, че основното, пряко значение на дадена дума напълно се е изменило, заличило. Наред със същинските фЕ в НфР са включени и ПфЕ, които са изтълкувани със специален тип дефиниции, започващи с „Употребява се...“, „Казва се...“ или „За...“, с цел да се разграничат от същинските фЕ. Какво разбирам под фразеологизъм от преходен тип (ПфЕ)? Става въпрос за УСК, близки най-вече до пословиците (които според приетата от мене концепция не са фЕ) и, по-рядко, до крилатите фрази. Като ПфЕ определям УСК (устойчиви словесни комплекси - термин на Л. И. Ройзензон) със структура на затворени изречения, които и по семантиката си и по функционал ните си особености се различават и от пословиците (респ. от крилатите фрази), и от същинските фЕ. От пословиците те се различават по това, че им липсва характерната за пословицата черта - извод, умозаключение, поучение. Но не са и същински фЕ, защототе се употребяват по повод на дадено лице или по повод на събитие, косвено служат за характеристиката му, а не пряко, както е при същинските фЕ1. фразеологизмите от преходен тип са включени и в предишния фразеологичен речник на българския език и са изтълкувани по посочения по-горе начин. 1 По-подробно за ПфЕ вж. у К. Н и ч е в а. Българска фразеология. С. 1987, 33-35. 7
МЕТОДИ ЗА ИЗДИРВАНЕ НА МАТЕРИАЛА НА РЕЧНИКА; ИЗВОРИ ЗА НфР 1. През изтеклите близо 20 години от изработването на ФР в българския език се създават редица нови фразеол огизми, особено в жаргона. Освен това във фР по различни причини, на които ще се спра по-дол у, не са намерили място редица повече или по-малко широко известни единици (напр. Сульо и Пульо; Много на душманите!), някои от които са зарегистрирани в излезлите преди това или по-късно речници на българския език, като напр. „Речник на съвременния български книжовен език“ (РСБКЕ), „Български тълковен речник“ (БТР) и „Българско-руски фразеологи- чен речник“ на А. Кошелев и М. Леонидова (БРфР). С цел да бъде кодифициран и обработен на научна основа колкото се може по-богат материал от фразеологичния фонд на родния ни език извадих фразеологичен материал от следните речници, сборници и монографии: посочения по- горе „Българско-руски фразеологичен речник“; Сборник „Вековно наследство. Българско народ¬ но поетическо творчество“, Отбор и характеристика от Михаил Арнаудов; монографията, по¬ точно речника към нея, „Устойчивите сравнения в българския език“ от Веса Кювлиева. Прегледах отново и сборника с пословици на П. Р. Славейков в оригиналния му текст: Български притчи и пословици и характерни думи. Част първа (А-Н). Пловдив 1890; Част втора (О-Я). София 1897. Същевременно след излизането на фР непрекъснато съм записвала всички чути в разговор¬ ната реч или открити от мене в художествената литература, в пресата и т.н. фразеологични единици. Нещо повече, целенасочено съм изчнтала творби на писатели, които си служат с много фразеология (Н. Хайтов, Т. Харманджиев, Ем. Манов, Ивайло Петров, Валери Петров и др.). Естествено, сгава въпрос за творби, неизползвани във фР. Извадила съм и всички жаргонни фЕ от инкриминираната в по-ранен период книга на Дончо Цончев „Правилата“, както и жаргонни фЕ от изследвания, посветени на жаргона (от Мери Лакова, Венче Попова — по-подробно вж. в библиографиите). Редица новосъздадени или невключени във фР единици, както и сгрешените там фЕ (ПфЕ) съм установила благодарение на факта, че в последните петнайсетина години съм написала общо 38 работи в областта на теорията на фразеологията (студии, статии, обзори, рецензии и моногра¬ фия в два варианта със заглавие „Българска фразеология“)2. Изтъквам това обстоятелство, тъй като причините за изоставянето на някои зарегистрирани в по-ранни речници единици са повече или по-малко от теоретичен характер. Стигнах до някои нови моменти в отделни пунктове на застъпваната от нас (трите авторки на фР) концепция. Става въпрос преди всичко за тъй наречените безобразни фЕ. Поддържам изцяло мнението на В. М. Мокиенко, че основната маса фЕ във всеки език са образни (особено в момента на възникването им). Обаче наред с образните ФЕ във всеки език съществуват и редица безобразни фЕ3 *. Надценявайки образността и приемайки я като характерен, едва ли нерелевантен признак нафЕ, съзнателносме изоставили немалко напр. тавтологични фЕ\ включени в други речници (напр. къде-къде, как-как и др.). Както ще стане дума за това по-нататък, изоставянето пък на тъй наречените перифрази е обусловено от недостатъчната теоретична разработеност на тоя въпрос преди. Освен посочените по-горе по-важни печатни извори в НфР са използвани и ръкописни материали, а именно: 1. Архив на проф. Св. Иванчев. Проф. Св. Иванчев ми предаде голям негов личен архив с материали за фразеологичен речник, съдържащ и единици, събирани от студенти през 50-те години, за жалост в повечето случаи без обозначение на значението им. 2. Известният преводач Сидер флорин ми даде на няколко пъти отбелязани от него единици. 3. От ИБЕ ми предадоха няколко страници машинописни материали, изпратени до ИБЕ през 1988 г. от юриста от гр. Русе Цветан Н. Радович. Този машинописен текст включва единици, преценени от изпращача като фЕ. ‘ В съгласие с препоръката на рецензентката на НфР проф. д-р. Сг.Димитрова и на издател¬ ството в края давам биобиблиография - биографични данни и библиография на всичките ми трудове по фразеология. 3 Вж. К. Н и ч е в а. Към въпроса за безобразните фразеологизми. - В: Славистичен сборник. С.,1985, 107-112. * Вж. К. Н и ч е в а, Българска фразеология. С, 1987, с.ЗЗ и сл. 8
Към всички единици, които са взети от посочените по-горе речници, сборници, архиви и пр. стой специална сигнатура-съкращение, с която се сочи откъде е взета съответната единица, срв. напр. Арх.Ив. = Архив проф. Св. Иванчев; БРфР « Българско-руски фразеологичен речник и т.н. (вж. Списъка със съкращения на изворите). Събраните от самата мене фЕ (ПфЕ), извадени от книги, вестници, от филми, или чути в разговор, се дават без означения (ако са от разговорната реч), или със съответното наименование на автор и заглавие, ако са взети от книги или вестници, срв. 1.0т разговорната реч: Гръмна тъпана; Имам бела мишка в главата; Мамма миа и т.н. 2.0т художествени творби или от вестници: Мила родна картинка... Пример от Св. Минков, Разкази в таралежова кожа; На всяка сватба той иска да е булката... С пример от Васил Цонев, Какво сме ние сатириците?; Случва се и в най-добрите семейства. ..Г. Друмев, Рекапитулация и т.н. ВИДОВЕ ГРЕШКИ И НЕТОЧНОСТИ ВЪВ „фРАЗЕОЛОГИЧНИЯ РЕЧНЙК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК“ И НАЧИНИТЕ ЗА ОТБЕЛЯЗВА¬ НЕТО ИМ В НфР Забелязаните от мене грешки (неточности, недоглеждания, пропуски и под.) са два вида: 1. Първата група представляват нарушения на приетия във фР начин на обработка на фЕ (ПфЕ) - напр. пропусната реакция, квалификатор; неправилно оформена заглавка и т.н. Наред с това някои грешки се дължат на неточно отразяване на изворите (става въпрос за диалектни ФЕ и ПфЕ, взети от определени извори) - неточно е дадено напр. значението им и т.н. 2. Като грешки от втора група ще определя онези, които се дължат на някои неточности в самата концепция, приета от нас във фР. Променям концепцията в отделни пунктове, детайли. Ще се спра с примери на двата вида грешки: 1. В отделни случаи грешките се дължат на неправилно разчитане на почерка на другите авторки. Така напр. вместо Кой те пита стриже ли се поп? във фР стои Кой те пита стриже ли се той?; вместо От голия риза ища - От голямата риза ища и др. (това за щастие са единични случаи.). Други неточности пак на взети от отделни извори единици се дължат на неточна интерпре¬ тация на дадените в извора дефиниции (тези неточности са установени при сверка със съответните извори). Така напр. сгрешена е дефиницията на Не го изяла мишката, ами мишките, взета от Гъбьов, Послов, от В. Търново..., където дефиницията гласи употребява се, за да се подчертае, че един е виновен, а си изпащат мнозина, дадена неточно във фР с дефиниция не един, а мнозина са виновни'. На недоглеждането, че Речникът на А. А. Дювернуа е преводен и дефиницията в него 'гроб' при фЕ Дървен девер означава 'ковчег, а не 'гроб' - в руския език на българската дума гроб съответствува могила, а гроб означава 'ковчег, се дължи погрешната дефиниция на фЕ Дървен девер във фР - гроб'. Други примери за грешки от първата група вж. на с. 11. 2. Грешките от втората група ще класифицирам по следния начин: а. Най-важната промяна в тази област засяга тъй наречените негативни устойчиви сравнения, т.е. устойчиви сравнения от типа: Обичаме се като кучето и котката. Ирон. мразим се, никак не се обичаме'; Прилича ми като на магаре седло. Ирон 'никак, съвсем не ми прилича'; Бял като на тенджера дъното. Ирон. много черен'; Добре ми е като зет на къща. Ирон. ‘зле ми е, в лошо положение съм' и др. Както личи от посочените примери, става въпрос за устойчиви сравнения, които възникват по пътя на иронията. Тук ще отворя скоба, за да отбележа, че по дискусионния в теорията на фразеологията въпрос за границите на фЕ трите авторки на фР споделят поддържания от редица други чужди и наши автори възглед за наличието на тъй наречените думи съпроводители, или, по друга терминология (Кр. Чолакова) - задължително съпровождащ елемент (ЗСЕ)5. 5 Вж. Кр. Чолакова. Към въпроса за формата на фразеологичната единица. ИИБЕ, т. XV, 1967,139-181. Този възглед е възприет от авторите на 3 фразеологични речника, а именно: на „фразеоло¬ гический словарь русского языка“ под редакцията на А. И. Молотков, Москва, 1974; на „Руско- български фразеологичен речник“ под редакцията на С. Влахов, София-Москва, 1980; на „Българ- ско-руски фразеологичен речник“ на А Кошелев и М. Леонидова (макар и непоследователно проведен в Речника); Освен това - от изследвача на устойчивите сравнения в руския език В. М. Огольцев в докторската му дисертация на тази тема, от проф. Жана Молхова и др. 9
В какво се състои същността на този възглед? Редица фЕ (предимно устойчиви сравнения - УС), за да реализират значението си в речта, задължително се свързват с определена лексема или лексеми ил и с определен семантичен кръг от думи. Тъй като тези лексими не променят значението си, не ги поставяме вътре в границите на съответните фЕ, а ги определяме като ЗСЕ. Така напр. фЕ (търся, диря) Под дърво я камък според нас е адвербиал на фЕ съсзначение усилено навсякъде* (търся, диря), като лексемите търся (диря) са ЗСЕ и не влизат в границите на съответната фЕ. По-сложен е случаят обаче при посочените по-горе негативни УС, получени по ироничен път. За разлика от неироничните УС, при които опорната дума на сравнението е явно ЗСЕ, срв. напр. (приказвам) Като латерна без прекъсване' (приказвам) или (кротък) Като агне ‘много, изклю¬ чително' (кротък), при ироничните ФЕ, респ. устойчиви сравнения, случаят е по-друг. При тях възникването им по пътя на иронията води до пълно отричане на съответния признак (при първи компонент прилагателно или наречие) или на съответното действие (при УСс първи компонент глагол). Съответните първи компоненти напълно променят значението си, и затова не са ЗСЕ, а цялото устойчиво сравнение придобива значениетона своя антоним (ако той е налице везика), срв. Бял като въглен. Ирон. много черен*; Прав като кука. Ирон. крив, изкривен*; Добре ми е като цар връз самар. Диал. Ирон. *зле ми е, в лошо положение съм*; Обичам като сол в очите някого или нещо. Диал. Ирон. мразя, никак не обичам някого или нещо и т.н. Във фР онези негативни УС, чийто първи компонент е прилагателно или наречие, са дадени правилно (вж. цитираните по-горе УС). Неточно обаче са оформени случаите с първи компонент глагол (дори и тогава, когато в езика е налице негов антоним), срв. напр. Като сол в очите, обичам. Диал. Ирон. ‘никак (tie обичам)', или многобройните случаи на иронични УСс първи компонент прилича ми (глагол, който няма антоним в езика ни), срв. Като иа магаре седло, прилича ми. Ирон. никак, съвсем не'(ми прилича)6. Ясное, че тези негативни УСнесеразличаватот посочените по-горе УС с първи компонент прилагателно (наречие). Дефиницията им с никак означава всъщност отрицателен знак пред глагола, т.е. пълното отричане на изразеното с него действие. Следователно в този случай глаголът не е ЗСЕ (както е даден във ФР), а е част от самата фЕ, тъй като се преосмисля напълно, получава значението на своя противоположен глагол. В съгласие с всичко, изложено дотук, поправям всички подобни случаи на негативни УС. б. Други, по-маловажни промени, се отнасят до неточното оформяне на някои УСК. Такъв е случаят с някои по-сложни по форма народни УСК. Става въпрос за УСК, които са на границата между фЕ и ПфЕ, или са по-скоро ПфЕ, срв. напр. Момата троши паниците; Жена му му носи калпака и др. под. Във фР първата от посочените по-горе единици, взета от Л. Каравелов, Памятники..,с.80, е дадена по следния начин: Момата (с получер дребен щрифт) ТРОШИ ПАНИЦИТЕ ... (момата) иска да се жени*. Самата дефиниция, дадена у Каравелов: tJK.asea се (к.м. К.А-Н), когато някоя мома иска да се жени“ показва, че в случая е налице затворено, неизменяемо изречение, т.е. цялата единица е ПфЕ. Тази единица би могла да се интерпретира и като фЕ с ограничен субект - а именно мома, и, съответно, ограничена парадигма, но първата интерпретация е по-точна. По-сложен е случаят с втората посочена по-горе единица. Наблюдаваме група подобни глаголни УСК, в които субект е жена му в значение съпругата му. В стремежа си да граматика- лнзираме всички глаголни фЕ, ние сме дали и тези УСК в 1 л. ед. число, а това е неправилно. Тези изрази се употребяват само по отношение на трето лице, те са подигравателни и също са затворени, неизменяеми изречения: Жена му му носи калпака (Слав. 1172); Наложила е жена му калпака. (Слав. I 288) и т.н. Дори ако се приеме тези единици да се оформят в 1 л. ед. число, срв. * Жена ми ми носи калпака.., фР: жена ми МИ НОСИ КАЛПАКА, е наложително да не се изключват компонентите жена ми от границата на съответната фЕ. Тук във фР се натъкваме на хипертро- фирано схващане за ЗСЕ. в. На трето място ще отбележа някои неточности при оформяне на отделни дефиниции, които се дължат както на недоглеждане, така и на недостатъчно изясняване на въпроса за тъй наречените модел и при фЕ. Става въпрос за следното. В редица случаи значението на отделни фЕ е по-тясно от значението на съответната лексема, с която го тълкуваме, тъй като то е ограничено 6 Вж. по този въпрос К. Н и ч е в а, Към въпроса за устойчивите сравнения в българския език и лексикографската им обработка. БЕ, кн. 1,1988,с.44. 10
в рамките на отделни обекти (а това не навсякъде във фР е посочено). Така напр. при фЕ с модел „предлог до + име“ следните фЕ са изтълкувани така: До петак ’без остатък, докрай, напълно’; До стотинка ’без остатък, докрай, напълно’; До троха без остатък, докрай, напълно'; До крак ‘всички изцяло, без изключение*. Посочените първи три фЕ са адвербиални. Дефиницията им е вярна, но е непълна. При първите две (До петак и До стотинка) е необходимо да се отбележи, че става въпрос за пари и под.7. При третата - До троха - да се посочи, че става въпрос за хранителни продукти. При До крак пък е необходимо да се посочат глаголите, с които задължително се свързва тази фЕ, тъй като значението ‘всички изцяло, без изключение’ е свързано с конкретна ситуация -избиване, унищожаване на хора, изтребване на животни, и затова дефиницията трябва да гласи: ‘всички изцяло, без изключение (избивам, изтребвам)'. Подобно уточнение е необходимо и при Мало и голямо, дадено във фР с дефиниция ‘всички’. При подобни фЕ, равни на местоимението всички, значението на компонентите им просветва и това трябва да се отрази в дефиницията, в конкретния случай по следния начин: всички, от най- малките (най-младите) до най-възрастните, най-старите’. Срв. правилно дадената във фР дефи¬ ниция на <И> куцо и сляпо., всичко, включително и най-неспособните и негодните’. г. В редки случаи във фР са дадени променени форми на отделни ПфЕ, срв. вместо правилната форма Засца в гората, а той ръжен тъкми (Слав. 1179) във фР стои Заеца в гората, а пий ръжен тъкмим. Тъй като ПфЕ са затворени, нензменясми изречения, не е правилно да им се приписва форма за 1 л. ед. число (както това правим при същинските фЕ). Сравни правилно дадени подобни диалектни ПфЕ: Рибата в морето, той турил на огъня менче да я вари (Слав. II 98); Рибата в реката, те й режат лука (Слав. II 99). д. На последно място тук ще посоча въпроса с нормализацията на взетите от сборници и др. диалектни фЕ (ПфЕ). Бързам да отбележа, че в това отношение няма единно проведено решение, налице са доста противоречия, затова съм отбелязала само отделни фрапантни случаи, най-вече такива, които засягат екавото произношение, срв. напр. Бега ми окото у млекото (взето от Гъбьов, където е посочено, че е от Видин), дадёно във фР по следния начин: Бяга ми окото у млякото. Възприела съм следния начин на отбелязване в НфР на установените от мене грешки, неточности при фЕ (ПфЕ): включвам тези единици в корпуса при новите, при останалите единици, като обаче ги оформям по следния начин: поставям звездичка * пред съответните единици, с цел да ги разгранича от новите фЕ (ПфЕ) и след като оформя речниковата статия така, както смятам, че е правилно, отдолу, пак след * звездичка и след бележка фР я давам така, както е оформена във фР. При подобен начин на отбелязване на единиците в НфР читателят сам ще може да се ориентира в какво се състои грешката (неточността, пропускът и т.н.). Ето примери за отразяване на подобни единици в НфР. I. За първата група. а) За неточно разчетени заглавия на речникови единици: * КОЙ ТЕ ПИТА СТРИЖЕ ЛИ СЕ ПОП? Подигр. Дефиниция * фР: Кой те пита стриже ли се той? Диал. Подигр. * ОТ ГОЛИЯ РИЗА ИЩА .Диал. Крон. Деф. Кар.П 103. * фР: От голямата риза ища. Диал. б) Неточности при оформяне на заглавката: Пропусната реакция: * ВРЪЗВАМ/ВЪРЖА ЧЕРВЕН ГЕРДАН ИА ШИЯТА някому. * фР: Връзвам/върна червен гердан. * ВРЪЩАМ/ВЪРНА ДУМА ни някого. * фР: Връщам/върна дума. Неточно дадена като заглавка речева форма на употреба на дадена фЕ: * ПСЕ И КОТКА БЯХА някъде. 7 По-подробно вж. К. Н и ч е в а, Българска фразеология.., 101-102. 11
* фР: Псе и котка там бяха. Компонентът там не е в границите на тази фЕ, целият текст на дадената така заглавка е речева употреба на тази ФЕ. В редки случаи е пропуснат квалификатор: *(ям) КАТО ЛОМОТИЦА. Диал. фР: Като Ломотица, ям. * ДЪРЖА ПАРА КАТО ЧУВАЛ ВОДА.Дшы Ирон. * ФР: ДЪРЖА ПАРА КАТО ЧУВАЛ ВОДА. Диал. Други грешки. Следната фЕ, която се реализира в разширена и кратка форма, е дадена на две места във фР, като две отделни фЕ. Подобна грешка поправям по следния начин: * <И> СУХО, И СУРОВО. * фР: И сухо и сурово.т.1,с.461 при буква И. Сухо и сурово.т.Н,с.365 при буква С. II. Примери за грешки от втората група - неточности в концепцията. * ОБИЧАМЕ СЕ КАТО МИШКА И КОТКА. Диал. Ирон. мразим се, никак не се обичаме'. Чолаков БНС6 201. * фР: Като мишка и котка, обичаме се. Диал. Ирон. Никак, ни най-малко не (се обичаме). * ПРИЛИЧА МИ КАТО НА СВИНЯ ОБИЦА. Диал. Ирон. * фР: Като па свиня обица, прилича ми. Диал Ирон. * ДО СТОТИНКА. Докрай, напълно (за пари и под.). * фР: До стотинка без остатък, докрай, напълно'. По-особен характер имаедна съзнателно допусната отнас, авторките на фР, неточност. Става въпрос за следното. Във фР, т.1, на 52-54 под заглавие „Извори за фразеологичен речник на българския език“ са посочени глобално изворите, от които са почерпани някои от включените в двата тома диалектни или по-малко известни единици. За читателя поради това не е ясно нито откъде сме вземи различните единици, нито от коя географска диалектна област са те. За да поправя тая непълнота, в специална Втора част на НфР със заглавие ,Данни за изворите на диалектни и редки фразеологизми и преходни фразеологизми“ отбелязвам към всяка конкретна единица извора, от който сме я взели. Подобни данни са крайно необходими особено при научни изследвания върху българската фразеология. Други грешки пък са оформени като последна рубрика към Първата част на НфР (вж. тук с. 289 и сл.). Структура на НфР. В НфР освен Увод и двете части - Първата част, в която са включени новите и поправените (всравнение с фР) единици, и Втората част, в която са посочени конкретните извори, откъдето са взети включените във фР диалектни и по-редки единици - фигурират още следните части: 6 списъка, а именно: 2 списъка със заглавия на използваната в Речника литература: 1.Списък на съкращенията на изворите и 2. Списък на произведенията от художествената, публицистичната и научната литература, откъдето са взети примери за фЕ (ПфЕ) или други данни и 'освен това' 4 списъка с други съкращения, а именно: 1.Списък на съкращенията на граматични бележки и други общоупотребими съкращения; 2.Списък на съкращения на квалификаторите; 3.Списък на съкра¬ щения на заглавия на списания, на институции и под. и 4.Списък на съкращения на термини, употребени в НфР. След тях са посочени и знаците, употребени в НфР. Към двете основни части са включени още три самостоятелни рубрики: Към първата част са включени следните две рубрики: I. фЕ (ПфЕ) с данни за възникването им и II. Г решки във „фразеологичния речник на български език“ (при фЕ (ПфЕ), в Изворите, в Показалеца). 12
Към втората част е включена рубриката „Географско разпространение на фЕ (ПфЕ)“ Повече данни за списъците вж. тук 26 и сл. Няколко думи за тези три рубрики. 1. В раздела „фразеологизми и преходни фразеологизми с данни за възникването им“ са включени фЕ и ПфЕ, които във фР са дадени без данни за възникването им (вж. тук 281-289). 2. Вече отбелязах (вж. тук 11), че повечето забелязани от мене грешки (неточности и т.н.) са включени по специален начин в корпуса на първата част на НфР. Има обаче случаи, които не могат да бъдат включени там. Именно те са оформени като последна рубрика към Първата част, под посоченото по-горе заглавие. Става въпрос за следните видове грешки: а.Погрешно включени във фР единици, които не са фЕ (ПфЕ) и трябва да бъдат отстранени от фР; б.Грешки в азбучния ред на поместените във ФР фЕ (ПфЕ). Наред с тези два случая грешки, които засягат самия корпус на фР, в този раздел, както личи и от заглавието му, са посочени и грешки в Изворите, а също и в Показалеца. 3. Няколко думи за рубриката „Географско разпространение на отделния фЕ (ПфЕ)“. Тук съм включила единици, които са влезли във фР поради това, че са ми познати от родния ми говор, гр. Враца. Същото важи за единици, посочени ми от покойния ми съпруг проф. Александър Ничев. Става въпрос за фЕ (ПфЕ), записани от него от родния на баща му говор, село Бесвина, Костурско, а съшоот родния говор на майка му,село Медковец, Михайловградско, или единици, употребявани в гр. Варна, къдетое живял и завършил гимназия Ал. Ничев. Географското разпространение на фЕ (ПфЕ) от Кула, Видинско, е отбелязано по сведения от н.с. Даниела Дечева, а отс. Босилковци, Беленско - по данни от н.с. Гинка Дюлгерова. Данните за отделни фЕ от Хасково (<И> от лайното си ошав правя; С гъза си не поглеждам/погледни някого и др.) са ми посочени от Веса Димитрова, майка на проучвателката от ИБЕ Дора Димитрова. Единиците от тази рубрика са отбелязани по следния начин: Асли би тая! Враца; Жива разкрива. Враца; Като гургулово яйце. Костурско; Баба ти госпожица ли е? Варна и т.н. Означенията „Враца“, „Костурско“ и т.н. трябва да се разбират по следния начин: съответ¬ ните фЕ (ПфЕ) вероятно се употребяват и в други краища на България, но на мен ми са познати от посочените диалекти. ПОДБОР ПА ЕДИНИЦИ ЗА ИфР В началото на Увода (8) отбелязах причините за невключването (или недостатъчното включване) във фР на отделни групи УСК (по-конкретно на тъй наречените безобразни фЕ, на фразеологизмите от преходен тип - ПфЕ) и на перифразите Тук ще разгледам по-подробно въпросите за подбора на ФЕ (ПфЕ). Най-напред ще се спра на принципите за подбор на единици за НфР от използваните от мене печатни извори (БРфР, сборника с пословици на П. Р. Славейков, Устойчивите сравнения на Веса Кювлиева). След това ще разгледам начина на подбор от друг ъгъл, с оглед на различните видове устойчиви единици. Наред с посочените по-горе фразеологизми от преходен тип (ПфЕ) ще се спра на принципите за подбор на тъй наречените перифрази, на фЕ реплики, на минималните фЕ, на фразеологичните съчетания (фраземи), на фЕ. възникнали на базата на фразеосхеми (на ФС), подбор на фЕ с оглед на разграничаване на фЕ от сложни думи и от фС, на авторските фЕ и накрая на жаргонни фЕ и вулгаризмн. (.ПРИНЦИПИ ПРИ ПОДБОРА НА фЕ (ПфЕ) ОТ ИЗПОЛЗУВАНИТЕ ОТ МЕНЕ ПЕЧАТНИ ИЗВОРИ. Общи положения: При подбора на УСК от посочените извори включвам и единици, които ми се струват незатвърденн, в които вее още превалира образът. Това важи особено за някои единици, взети от Ст. Илчев, Добавки към фразеологичния речник.., подкрепени у него с примери от художествената литература, най често от „Записките“ 13
на Зах. Стоянов. Включила съм ги със съзнанието, че така могат да станат достояние на читателите и по този начин ще бъдат обект на обсъждане и на критика. Също така включвам диалектни единици от сборника с пословици на П. Р. Славейков и от други извори с диалектни материали със съзнанието, че някои от тези УСК може би вече са остарели и не се употребяват. Въпреки това те подлежат на лексикографска обработка, още повече, че НфР има за задача и да съхрани за поколенията фразеологичния фонд на българския език. 1. Подбор на единици от БРфР. В НфР е включен голям брой единици, взети от „Българско- руския фразеологичен речник“ на А. Кошелев и М. Леонидова. Този речник, излязъл през 1974 г., не беше използван при работата върху фР: двата колектива - нашият и техният - едновременно са работели върху двата речника, а фР, чийто първи том излезе също през 1974г., а вторият му - през 1975 г., беше завършен и предаден за печат в Издателството на БАН още през 1972 г. В БРфР са включени редица единици, които не са фЕ. Естествено, не става въпрос за включените в БРфР фразеологични съчетания и паремии, т.е. пословици и поговорки, които, както това е посочено в Увода на БРфР и според авторите на този речник, не са фЕ, но са включени в речника с оглед на прагматичната му насоченост. Като лексикограф приемам за правилно това решение, както съм отбелязала това и в рецензията си за БРфР (К. Н и ч е в а. Пръв българско- руски фразеологичен речник, Език и литература, 1976,61-69). Обработката на единиците, взети от БРфР, беше съпроводена с определени трудности. Включените в този речник единици са изтълкувани със съответните руски фЕ (ако е налице еквивалент) или са обяснени на руски език - нещо, което налагаше добро познаване на руския език и на руската фразеология. За отделни случаи за установяване на точното значение на съответна фЕ съм използвала „Руско-български фразеологичен речник“ под редакцията на Сергей Влахов, 1980 г. При това съгласно с приетите във фР (респ. и в НфР) принципи фЕ да не се тълкуват с фразеологични единици, се налагаше да се търси съответно описание (превод) на значението на руските фЕ. Вотделни случаи значението (или формата) на отделни фЕ са дадени в БРфР неточно (според мене), а това налагаше да се правят поправки. За да не се утежни текстът на заглавните, не отбелязвам към всяка речникова единица какви поправки съм нанасяла. Това впрочем важи за всички единици, взети от печатни извори. При подбора на фЕ (ПфЕ) от БРфР съм изоставила следните по-важни типови единици, включени в този речник: а. фразеологични съчетания (по друга терминология фраземи) от типа на давам/дам живот на нещо (БРфР, с. 208). б. Речева употреба на дума (значение на дума), дадени в БРфР като фЕ, срв. бос съм по нещо (БРфР с. 59) - вж. РБЕI с. 754,2-то знач. на бос който няма познания...' в. Като заглавка в БРфР в отделни редки случаи са дадени фЕ, съединени при речевата си употреба с някоя дума (или с друга фЕ), срв. лая на вятъра (с.109) - всъщност фЕ на вятъра + лексема лая; или хабя си думите и на вятъра, при което са съединени две фЕ: хабя си думите и на вятъра. г. Изоставям и случаи на контаминации (макар и подкрепени с пример от автор на художес¬ твена творба) - в подобни случаи грешката е на автора, срв. напр. на с. 62 не го бръсна за човек, контаминация от фЕ не бръсна за слива (лула тютюн, за нищо) и не го считам (смятам) за човек, подкрепена с пример от Г. Караславов. д. формули от речевия етикет, който според мене не са фЕ (срв. Дал бог добро (с.55); Бог да (ти) е на помощ (с.55) и др). е. Изоставям случаи като пращам устрели (с. 599), тъй като това не е фЕ, а словесно описание на паралингвистично средство, в конкретния случай = пустосвам': правя знак с ръка, като че проклинам някого. ж. Не включвам в НфР фЕ, които са калки на руски фЕ и не се употребяват в българския език, напр. <само> мокро място ще остане - только мокрое место останется; ровя се в чуждо бельо -рыться в чужом грязном белье; замина вам/замина при прадедите-отправляться/отправить- ся к праотцам. Изключвам от НфР подобни фЕ дори в случайте, когато те са употребени от някой наш писател, срв. напр. у Емил Манов (цитиран в БРфР) фЕ скандал в благородно семейство, рус. скандал в благородном семействе - фЕ, незатвърдена в българския език. 14
Направила съм отстъпка обаче за някои калки от руски, за които обикновено няма съответна българска фЕ и които, отначало чрез публицистиката, навлязоха в книжовния ни език в последно време, срв. Прехвърля м/прехвърля нещо от болната глава на здравата. В подобни случаи поставям бел. Нов. (рус.). 2. Подбор на фБ (ПфЕ) от сборника с пословици и поговорки на П. Р. Славейков. Както вече беше отбелязано, при работа върху фР сме използвали този сборник. Въпреки това го прегледах отново най-внимателно по оригиналното издание, като включих допълнително редица изоставени от нас единици (особено ПфЕ). Причините за изоставянето им от ФР са различни. Включила съм сега и единици, дадени у Славейков без тълкуване и за чието значение нямам отникъде информация, поради което е възможно в дадените от мене дефиниции да се съдържат някои неточности. Това не се отнася за случаите, когато нововкл ючените единици са варианти на вече отбелязани във фР единици - те помагат да се уточни значението (възможни са и обратните случаи). Причините, поради които са изоставени отделни ПфЕ, вж. на с. 16 3. Подбор на единиците от сборника с фолклорни материали, събрани от проф. М. Арнаудов. Те са дадени в самия извор в повечето случаи с дефиниция, така че при тях не стоеше посоченият по-горе проблем. 4. Подбор на единици от монографията на В. Кювлнева „Устойчивите сравнения в българския език“. Поради теоретични различия между мен и В. Кювл иева ще се наложи тук наред с принципите за подбор на фЕ (ПфЕ) да се спра и на начините на обработка на устойчивите сравнения в НфР. Речникът на устойчивите сравнения в монографията на Кювлиева, както това е посочено в трите ми статии, отпечатани в сп. „Български език“8, е според мене неиздържан в лексикографско отношение, поради което подборът на фЕ (УС) от тази книга трябваше да се прави много внимателно. Освен това авторката застъпва друго становище по въпроса за границите на фЕ, а именно тя не приема теорията за тъй наречения задължително съпровождащ елемент (ЗСЕ), вж. тук с. 9. Взетите от книгата й УС са зарегистрирани в НфР във формата, в която давам всички останали ФЕ. Това означава, че включеният (включените) от В. Кювлиева в границите на отделните УС ЗСЕ елемент (елементи) е даден (са дадени) от мене в скоби пред фразеологизира- ната част на съответното УС, срв. напр. (зъл) Като рис, а не Зъл като рис, както е у В. Кювлиева, УС 140. В какво според мене се състои неточността в лексикографската обработка в посочения по- горе Речник на УС? Авторката В. Кювлиева естествено има пълно право да застъпи друго, различно от поддър¬ жаното от мене схващане за границите и формата на фЕ, респ. УС, но тя би трябвало да спази стриктно вариантността при включените от нея в речника й УС, нещо, което за жалост не е направено. Тук няма да се спирам подробно на този въпрос - вж. статията ми „Към въпроса за устойчивите сравнения в българския език и лексикографската им обработка“, с. 46-47. В. Кювли¬ ева почти навсякъде е разкъсала вариантите или неточно е свързала УС, които не са варианти. В НфР вариантите на устойчивите сравнения са свързани, без това да е означено при отделните заглавии, т.е. без да се сочи, че у В. Кювлиева те не са свързани. В отделни случаи се наложи да направя и други корекции, срв. напр. в НфР (зла) Като усойница. За жена - много (зла).ВК, УС 139. Още (зла) Като ридовкиня^шо. (зла) Като змия (в 1 знач.). Налице са и различия между В. Кювлиева и мен и по въпроса за това дали отделни устойчиви съчетания са УС и по-точно фЕ. На първо място смятам, че у В. Кювлиева е налице стремеж да създава УС, докато в редица случаи възникването на дадено преносно значение в езика става по метафоричен път, срв. крокодил грозна жена' (не ми е известно УС Грозен като крокодил, а и авторката не е открила подобен пример). По-подробно този въпрос е изяснен в посочената по-долу моя статия „Спорно и безспорно..“ на с.490-491. Поради тази причина съм изоставила някои дадени като УС у В. Кювлиева случаи, които не са съпроводени с пример от автор и според мене са съмнителни, напр. 8 К. Н и ч е в а. Към въпроса за устойчивите сравнения в българския език и лексикографската им обработка. БЕ, кн.1, 1988,42-48; К. I I и ч е в а. Спорно и безспорно в българската фразеоло¬ гия. БЕ,кн.6, 1988,485-493; К. Н и ч е в а. Отново за „Устойчивите сравнения в българския език“ от Веса Кювлиева. БЕ, кн. 5, 1989, 447-452. 15
Панталони като кюнци {свирки) (с.177); също Очи като маслини (с. 175); Очи като череши (с. 175) (също неподкрепени с примери от автори). Не вземам и УС, които са в процес на фразеологизация, срв. Обтегнал се като дембел от мързел (с. 172) и др. За авторските фЕ, в това число и авторски УС, вж. тук с. 19. На второ място не приемам за фЕ онези устойчиви сравнения, определени в предговора на фР (т.1,с.14) като първа група, изключени от фразеологичния фонд УС, напр. Червен като божур (трендафил); Черен като въглен; Бял като сняг и под. В книгата ми „Българска фразеология“, 1987г., на с. 22-23 са посочени мотивите, поради които изключвам тези УС от рамките на фразеологичния фонд на езика ни. Тук ще отбележа само следното: „При тези УСК не е налице никаква семантична трансформация и затова не ги приемам за фЕ“. При възприетия от мене начин на лексикографска обработка на УС редица от включените в книгата на В. Кювлиева единици съвпадат по форма (като се различават само по задължително съпровождащия елемент) с единици, включени във фР. При това положение подобни УС представяха ново (понякога трето или четвърто) значение на включените във фР УС. Понякога пък включените във фР УС, дадени от В. Кювлиева на две различни места поради отхвърлянето на теорията за ЗСЕ, в НфР са събрани в една заглавка с две значения. Налице са и по-сложни случаи, когато се събират в една заглавка УС от няколко извора: от фР, от П. Р. Славейков и от книгата на В. Кювлиева. (Пример вж. тук с. 117 УС Като камък). II. ПРИНЦИПИ ЗА ПОДБОР НА фЕ (ПфЕ) С ОГЛЕД НА РАЗЛИЧНИТЕ СПЕЦИФИЧНИ ГРУПИ УСК. 1. Подбор на ПфЕ. Както вече отбелязах, в НфР съм включила по-голям брой ПфЕ. Това важи особено за случаи на ПфЕ, зарегистрирани във фР единствено в справочния отдел на дадени фЕ, т.е. посочени като основа за възникването на тези фЕ. Така напр. включиласъм Ти го плюеш, той вика от Бога росица (дадена във фР в справочния отдел на фЕ От бога роснца). Включила съм в НфР и вариантите на тази ПфЕ, а именно: Ти го плюеш по лицето, пък па него се прави, че му капе роса от небето, както и синонимията с тях ПфЕ Ти го плюеш, то вика: дъждец роси. Също така включих Всичко Мара фтасала, само се не сресала, дадена във фР само със съкратената й форма Всичко Мара фтасала. 2. Подбор на перифрази. Съзнателно не сме включвали във фР тъй наречените перифрази, тъй като те не са същински ФЕ, без да изясним този въпрос в теоретичния предговор към фР. Една от причините за изключването на перифразите е и тази, четозй въпрос не беше достатъчно проучен в теориятана фразеологията. Изясняване нахарактера на тези УСК намираме въввторото издание на книгата на руския фразеолог В. М. Мокиенко „Славянская фразеология“9. В. М. Мокиенко изключително точно определя двойствения характер на тези УСК. Периф¬ разата, пише той, органически съвместява в структурата си номинативна и експресивна семанти¬ ка. Нещо повече, тези два типа семантика в перифразата са балансирани, функционират като равни („на равных“) (с.221). Именно поради това, подчертава авторът, експресивният ефект на перифразата не е толкова голям, както напрегнатата (силната) естетичност на фразеологизма, а номинативният й статус е значително отслабен в сравнение с термина (с.221). „Перифразата по правило е тавтологична в номинативно отношение и пределно стандартизирана, нивелирана в експресивен план“ (с.221). Авторът с право изтъква, че тъкмо на това се дължи функционалната й излишиост и т.нар. изтърканост („стертость“). Тук следва една оригинална характеристика на перифразата: тя е или „недотерминологизиран фразеологизъм“ или „недофразеологизиран тер¬ мин“. Семантичната същност на перифразата се крие именно в тази двойственост, при все че поради наличието на експресивност тя може да бъде отнесена към фразеологията и да бъде обект на фразеографско описание. При това обаче необходимо е непрекъснато да се държи сметка за условността на подобно отнасяне и за периферийната позиция на перифразата в системата на фразеологията (221-222). 9 Вж. В. М. М о к и е н к о. Славянская фразеология, Издание второе, исправленное и дополненное. Москва 1989. 16
Смятам, че в горните редове блестящо е изяснен двойственият характер на перифразата. В НфР съм включила някои много често употребявани перифрази, като вземам под внимание обстоятелството, че, както е изтъкнато по-горе, перифразите са на периферията на фразеологич- ния фонд на езика. Такива са напр. Презреният метал. Книж. Пари; Малкия месец. Диал. Название на февруари; Малък сечко. Нар.-поет. февруари; Черно злато. Книж. 1.Въглища. 2.Нефт; Нашите мургави сънародници. Нов. Публиц. Евфем. Българските граждани от цигански произход. По-друг е според мене случаят с УСК от типа Кметско мастило (диал. шег.) ментовка'; Магарешки рай 'затвор, тъмница , Юдино желязо пари' и др. които не са термини, не са и перифрази, а могат според мене да бъдат отнесени към фразеологичния фонд на езика ни10 11. Те не са названия (номинативи), тъй като съответните денотати имат свои неутрални названия, на които посочените устойчиви сравнения са експресивни синоними. Тези съчетания са създадени с цел да се изрази определено отношение към денотатите (т.е. тук е налице най-важният, релевантен признак на фразеологизмите). Само условно тези случаи могат да се третират и като перифрази, едно, защото не са истински номинативи, и, второ, което е по-важно, при тях не е налице онази шаблонност, изтърканост, функционална излишност и прочие черти, които, както това беше посочено по-горе, са характерни за перифразите. Ето защо, наред с включените във фР УСК от този тип, в НфР съм добавила и нови, срв. Бяла Рада. Диал. Ракия: (наред с включената във фР фЕ Червен Петко. Диал. Шег. Вино). Също така Чичо Сам. Книж. Прозвище на САЩ. Ще отбележа, че границата между тази група и перифразите е разтеглива. 3. фЕ реплики. Пропуснати са във фР и редица УСК от проучения от мене след излизането на фР специфичен структурно-семантичен тип, тъй наречените фЕ реплики11, т.е. фЕ, които се употребяват винаги като ответна реплика в диалог. Ето примери за включени в НфР подобни фЕ реплики: Ие съм му лапал каша на паиудата да му зная годините. Диал. Отговор налице, когато го питат за някого на колко е години. Кар.П 92; Малкото гърне в голямото. Диал. Шег. Отговор на въпрос: „Какво ще сварим?“ Слав. 1263; Мойта още в полата си аде. Диал. Не бързам да се женя, бъдещата ми жена е още невръстна (отговор на ергени, когато ги канят да се оженят за някоя мома). Слав. I 271 4. Минимални фЕ. Във фР не е обърнато достатъчно внимание на тъй наречените минимал¬ ни фЕ (по друга терминология едновърхови фЕ), поради което там не са включени редица подобни фЕ. В НфР съм добавила значителен брой от този тип фЕ, някои от които са зарегистрирани в други речници, срв. напр. Па голо (БРфР 131-132); На минаване (РСБКЕII80); На Благовец (Слав. II 214); (яйца) На очи; На открито; На кино; На пиво и др. Както личи от посочените примери, под минимални фЕ се разбират двукомпонентни единици, на които единият компонент е служебна дума, обикн. предлог, а другият- пълнозначна. В отделни редки случаи такива ФЕ представляват по-кратка в сравнение с включената във фР форма, срв. С носа срещу С носа си във фР; (правя) С краката срещу С краката си, правя (направя) във фР. В последно време този тип фЕ бяха проучени от Гинка Дюлгерова12. 5. Подбор на фразеологични съчетания (фраземи). Според приетия от зрите авторки на фР възглед за характера на фЕ не приемаме за фЕ тъй наречените фраземи или по друга термино¬ логия фразеологични съчетания (Виноградов), тъй като те са аналитични, а не синтетични съчетания, нямат единна семантика, и единият от компонентите им пази значението си, не се преосмисля. Тези съчетания представляват реализация на една страна от значението на дадена дума, свързана с ограничен семантичен кръг от думи (срв. съчетанията висок пост, висок гост, високо призвание). Допуснала съм по изключение в НфР отделни случаи предимно на глаголни УСК, при които глаголът придава интензификация на значението на съществителното, но то пази 10 Вж. К. Н и ч е в а, Българска фразеология. 1987, 25-26. 11 Вж. К. Н и ч е в а, фразеологизми реплики в българския език. БЕ, кн. 5,1978, 457-463; К. Н и ч е в а, Отново за фразеологизмите реплики. БЕ, ки. 6. 1981 524-531. Също К. Ничева, Българска фразеология. 1987, 193-210. 12 Вж. Г. Дюлгерова. Минимални фразеологични единици в съвременния български език. БЕ, кн. 2, 1985, 152-159. 2. Нов фразеологичен речник 17
значението си, значението му прозира. Подобни УСК са на границата на фразеологичния фонд на езика. Срв. Пръсвам се/пръсна се от яд... изведнъж ме обхваща силен яд, не мога да преодолея силния си яд, силно неприятното чувство от нещо"; Лягам/легна <на земята > от смях, ’смея се силно, неудържимо’; Ставам/стана за смях <на хората>; Ставам/стана за срам и др. 6. Подбор на фЕ, възникнали на базата на фразеосхеми. Тук ще разгледам принципа за подбор на фЕ (ПфЕ), възникнали на базата на тъй наречените фразеосхеми (фС)13. Както това е посочено в редица мои статии и в монографията ми, фразеосхемите са вън от границите на фразеологичния фонд на езика (възглед, поддържан дори от привърженици на най-широкото схващане за границите на фразеологията, напр. от известния езиковед Л. И. Ройзензон). В някои случаи обаче отделни фС от различните типове могат да претърпят семантична трансформация на компонентите си и така да минат към категорията на ФЕ14. Във фР са включени известен брой подобни фЕ (напр. Суета сует, Во веки веков, От Божик до Коледа и др.). Допълнила съм в НфР и други, установени от мене подобни фЕ, срв. Млада младиня (диал. ирон.)... съвсем немлада жена, доста възрастна (обикн. в реплика)’. Тази фЕ е образувана на базата на фС от тъй наречените от мене фразеосхеми, образувани чрез синтактични средства, в случая повторение на еднокоренни лексими, като се използва модел определяемо + определение от същия корен, срв. случаи, които не са фЕ: темни темтщи; желти желтици и под. Макар и рядко фЕ възникват и на базата на тъй наречените от мене фразеосхеми от фонетичен тип. Става въпрос в случая за фС, с които се създават оказионални съчетания, като се заменя началната съгласна на дадено съществително с м или с прибавяне на м пред начална гласна, срв. тейко-мейко, опера-мопера, Сейко-Мейко. За разлика от посочените оказионални съчетания, като фЕ ще определя следните случаи, включени от мене в НфР: Цигу-мигу. Пренебр. мелодия, изпълнена на цигулка’; Шушу- мушу. тайни приказки, шушукания'; Тинтири-минтири празни, глупави приказки’. Добавила съм редица фЕ, възникнали на базата на фС, взети от БРфР, където те са широко представени, срв. Черно чернило (нар.-поет) много силна скръб, мъка’ (БРфР 617); Чудом се чудя (нар.-поет) извънредно много се чудя’ (БРфР 623). Посочената фЕ Чудом се чудя е образувана на базата на фС от синтактичен тип по модел еднокоренни сказуеми + обстоятелствено пояснение, като обикновено обстоятелственото пояснение е преди сказуемою, срв. фС рано рани, виком вика. трепом трепна (характерни за народно-разговорната реч). Ето пример за фЕ, възникнала на базата на друга фС: Станалото - станало. 7. Подбор на фБ с оглед на разграничаване на фЕ от сложни думи и от фразеосхеми (фС). В НфР са включени и немного на брой УСК, конто са на границата между сложни думи и фЕ или, по-рядко, между фразеосхеми и фЕ. На първо място става въпрос за УСК, които се пишат с дефис (съединителна чертица), и за които в науката няма единно мнение за техния статут - дали са фЕ или сложни думи. Срв. напр. включените във фР подобни съчетания Иди-дойди, Горе-долу, Врели-некинели и др. Няма да се спирам тук на аргументите, поради които определям подобни съчетания като фЕ, а не като сложни думи - тези аргументи са изложени в монографията ми „Българска фразеология“, 1987, на с. 42. Ще отбележа само, че при подобни фЕ експресията се гради на външни ефекти: на повторение (рядко рима), на наличие на синоними и антоними в структурата им и др. В НфР са определени като фЕ и са включени съчетания като Къде-къдс, Сам-там, Лека- полека, Сегиз-тогиз, 11агоре-надолу, Насам-имтам и др. На второ място, много по-малко на брой са съчетанията от един тип фразеосхеми (фС), ограничен при отделни лексикални единици. Тези фС се образуват от прилагателни или от числител но + умалително-ласкателен вариант насъответнотоприлагателно(също числител ното един): Бос-босеничък, Гол-голеничък, Сам-снмичък, Жив-живеничък, Нов-новеничък. Здрав- зравеничък, също Един-единичък и Един-единствсн. Посочените случаи, близки до сложните думи, могат да се третират като тип фС, образувани чрез словообразувателни средства, тъй като при тях е налице конструкция - основната форма на съответното прилагателно (или числител ното един) + специфично повторение на производно от тази дума. 13 К. Н и ч е в а, Българска фразеология. 1987, с.26 и сл. 14 К. Н и ч е в а, Цит. съч., с. 30 18
Същевременно тезв образувания са ограничени в рамките на определени, експресивни по семантиката си прилагателни (здрав, жив, сам, нов, гол, бос и т.н.). Неслучайно подобно образувание наблюдаваме при най-експресивното по значението си (с изключение на нула) числително един, употребено усилено: един-единичък, един-единствен. Тъй като с тези образу¬ вания се изразява висока степен на проява на качеството -значение на съответното прилагателно, а именно високата степен в проявата на качество е една от характерните черти на фЕ, имам основание да причисля посочените образувания към фразеологията. (За този случай съчетания вж. в статията ми: К. А н к о в а-Н и ч е в а, фразеосхеми и фразеологизми в българския език. Съпост. езикозн. 1990, кн. 4-5,99-100). 8. Авторски фЕ. В много редки случаи съм включила в НфР единици, взети от печатни извори, подкрепени с пример от художествената литература, за които се съмнявам дали са затвърдени в езика. При тези единици поставям бел. Йндив. (индивидуално). Такива са напр. Държа хлеба в ръцете си... Индив. (употребена от Дим. Талев, включена в НфР от БРфР); също Градушката бие чужди градини. Индив. (с пример от Йовков, включена в НфР от публикацията на Сг. Илчев в БЕ) и др. 9. Принципи за подбор на жаргонни фЕ (ПфЕ). Съзнателно съм търсила да включа в НфР и ФЕ (ПфЕ) от жаргона. Тези фЕ се характеризират с голяма подвижност: някои от тях бързо остаряват и излизат от употреба, други пък бързо навлизат в разговорната реч и в разговорния стил на книжовния език и престават да се възприемат като жаргонни (срв. напр. Плювам в мозъка на някого; За една бройка и др., възникнали в жаргона). В скоби ще припомня, че жаргонните единици - думи и съчетания - са вън от рамките на книжовния език. Ще отбележа също, че чест от жаргонните фЕ, взети от архива на проф. Св. Иванчев, вероятно днес са остарели, но, тъй като нямам точни данни в това отношение, не ги соча като остарели. Освен от архива на проф. Св. Иванчев, други жаргонни единици съм взела от изследвания по този въпрос на Мери Лакова (Младежкият жаргон и езиковата култура), както и от някои творби (художествени, филми и под.) и накрай от речта на млади хора, с които съм в контакт. Вероятно включването на жаргонни фЕ се отличава повече или по-малко със случаен характер, но основното в случая е, че засилвам (в сравнение с фР) включването на подобни единици, като им давам „пътен лист“ за един бъдещ фразеологичен речник на българския език. Ето примери за подобни фЕ: Врътвам/врътна една шайба.Жарг.; Врътвам/врътна една жица.Жарг.; Гара Дъскотна Жарг. ; Напикавам се/изпикаясе в право положение. Жарг. Вулг. и др. 10. Вулгарни (цинични) фЕ (ПфЕ). В НфР съм включила редица вулгарни и цинични фЕ (ПфЕ), някои от които бяха изоставени във фР поради нежеланието на другите две авторки да ги вземем. Придържам се към схващането Naturalia non sun) turpia, т.е. естествените (природните) неща не са срамни. Освен това циничните единици са с ярки образи, силно въздействащи експресивно. Характерни са предимно за народно-разговорната реч, по-рядко за жаргона. При това някои от тези фЕ не се възприемат като вулгарни, тъй като поради честата им употреба вулгарните им компоненти са напълно десемантизирани, срв. Ебали го (диал. вулг.); Ебали му майката (просторен.) и под. Други примери: Не ми пука кура (диал. вулг.). Слав. 1306; Не ми пука дупето. Диал. Грубо. Слав. 1306; Ебаха ме на гол гъз. Вулг. Арх. Ив.; Драпам си кура. Вулг. и др. Към подобни единици са поставени бележки (квалификатори) Вулг. (вулгарно), Грубо, а също Диал. и (или) Просторен, (просторечнно). Вулгаризмите, както и просторечните единици са вън от рамките на книжовния език. При това всички вулгаризми са според мене просторечии, но не всички просторечии единици са вулгаризми. ОБРАБОТКА НА ЕДИНИЦИТЕ В НфР Най-напред ще отбележа, че както това е направено във фР, заглавките са дадени съобразно приетите от нас принципи за лексикографска обработка, при които в заглавката се дава унифици¬ рана езикова форма на съответната фЕ, а не форма на речевата й употреба (както често е дадена в някои речници, сборници и под.). При отделните заглавии не отбелязвам направените от мене в това отношение промени, напр. смяната на глаголната форма в 3 л. ед. число с 1 л. ед. число, отхвърляне на излишни, външни елементи и т.н. 19
Някои положения, свързани с обработка на фЕ и ПфЕ в НфР са дадени в раздела за подбора на фЕ (ПфЕ). Тук ще се спра на други моменти, а ще се наложи и да повторя някои. Промени при обработката на фЕ (ПфЕ) в сравнение с фР. В НфР в сравнение с фР съм внесла някон технически изменения, обусловени било от стремежа към по-голяма точност, било към по-голяма яснота. 1. При отбелязване на ЗСЕ променям мястото им. Във фР те са поставени след фразеологи- зираната част на съответните фЕ, след фразеологизма, отделени със запетайка, срв. Като душа, мек извънредно, много1 (мек). Тъй като подобен ред на компонентите (в случая на задължително съпровождащия елемент) не съответствува на езиковата действителност - обикновено думите сопроводители стоят пред фразеологизираната част на съответните фЕ, възстановявам естестве¬ ния ред на компонентите, като думите съпроводители ги поставям в скоби пред фразеологизира¬ ната част на съответната фЕ. Така напр. посочената по-горе фЕ Като душа, мек в НфР би била оформена така: (мек) Като душа. Ето и примери за нововключени в НфР подобни фЕ: (мътен) Като боза. За някаква течност - много (мътен). Слав. 1277; (сладко) Като майчино мляко. Слав. 1121; (хитър) Като манастирски котарак много (хитър)'. ВК, УС 215; (караме се) Като махленки за жени - с настървение, с крясъци и ругатни (се караме)'. БРфР 324. Тук ще отбележа, че при търсенето на дадена фЕ със задължително съпровождащ елемент в НфР не трябва да се взема под внимание думата съпроводител, ЗСЕ, т.е. фЕ със ЗСЕ са подредени по азбучен ред на първия компонент на фразеологизираната част. Така напр. (кълна) Като свекърва ще се търси на буква К, при Като, а не при кълна; (глава) Със стадион - при Със, а не при глава; (хитър) Като лисица - при Като.., а не при хитър и т.н. Не съм променяла оформянето на многозначни фЕ със ЗСЕ, а също и начина на отбелязване на значенията на фЕ със ЗСЕ. 2. За по-голяма яснота и точност правя и следната промяна: Докато във фР при изброяване на вариантите след 'Още': в края на речниковата статия не се отбелязват думите съпроводители, в НфР отбелязвам тези думи и след 'Още', също в скоби пред фразеологизираната част, изписани с малки букви, срв. (кълна) като мащеха... Отдолу: Още: (кълна) Като свекърва. Диал.; (живея) като му(х)а у тупан Диал... Отдолу: Още: (живея) Като бълха в тъпан и т.н. 3. Правя доуточнения при отбелязване на дефиницията на ЗСЕ, а именно, когато думата съпроводител ка (ЗСЕ) е употребена не в основното си, конкретно значение, а в преносно значение, след изписване на думата съпроводител в дефиницията на значението, за да стане по-ясно за какво става дума, давам в горни запетайки и преносното значение, срв. (сух) като билка .. Много (сух слаб). 4. В заглавките на фЕ и особено ПфЕ, които се употребяват като затворени изречения само във въпросителна или възклицателна респ. заповедна форма, поставям съответните препинател¬ ни знаци -въпросителен (?) и възклицателен (!), срв. Баба ти мома ли е? Кой те пита, синко, бръсне ли се владиката? Върви търкаляй аспиринчета по околовръстното! Вълци да го ядат! Сполай на бога! и т.н. 5. Промени в отбелязване на екавите форми. Както вече посочих, във фР е налице непосле¬ дователност и неточност при изписването на компоненти на фЕ с екави форми. Става въпрос за диалектни фЕ (ПфЕ) от говорни области, където съответните компоненти се произнасят екаво, дадени във фР нормализирани с я. Поправям такива случаи, като изписвам е вместо я в съответните компоненти, срв.: * ВИЖДАМ/ВИДЯ БЕЛА БОГА.Дма * * фР: Виждам/видя бяла бога. Диал. Посочената фЕ е подкрепена във фР с пример от Ст. Ц. Даскалов, писател, родом от Врачанско, от екава област, а на мене ми е позната от родния ми врачански диалект. Особено неправилно е да се нормализират единици, взети отсборници с диалектни материали, където са дадени екаво. Възстановявам в НфРекавия изговор в подобни случаи, срв. * Развлскъл съм ее ко (като) мъгла по ридища. Диал. Живков, Хар. Думи. Трънско, С6НУ XXI 62. * фР: Развлякъл съм се като мъгла по ридища. Диал. Забележка 1. Оправени и включени в корпуса по възприетия начин (след звездичка *) диалектни фЕ се дават заедно с изворите, от които са взети, т.е. изворът се сочи тук, а не във Втора част, където са посочени изворите на онези фЕ, които не са включени в Корпуса на НфР. Срв. напр. включената в НфР фЕ Да й държиш уши те. Диал. Подигр... Слав. I 116. 20
Забележка 2. Ако в съответния извор е отбелязано географското разпространение или ми е известно от други извори, то се посочва в скоби след бележката Диал., срв. Хубав като на Хубен гъза. Диал. (Пловдивско)--.. ВК, УС 217; Цело i>po въмбеларки. Диал. (Костурско); Ще играе тантинината.Дшы. (Враца): (разбързвам се) Като бясна свиня. Диал. (Шуменско)... ВК, УС 191; (луд) Като бял кон. Диал. (Силистренско). ВК, УС 156. По-рядко наблюдаваме обратния случай - форма, която трябва да бъде отбелязана якаво, е изписана във фР екаво, и се налага да я поправя, срв. * Па свещица поседяла, на слънце поспала. Диал. Ирон., дадена погрешно във фР по следния начин: * фР: На свещица поседела, на слънце поспала. Диал. Ирон. Тук римата поседяла - поспала явно показва грешката. Обработка на фЕ (ПфЕ) с допълнени нови значения или с илюстративен материал (примери от творби на художествената или публицистичната литература). 1. ФЕ (ПфЕ) с добавено ново значение или значения. С оглед да бъде улеснен читателят, а и за да бъде дадена пълно и точно всяка фЕ (ПфЕ), включена в НфР, в случаите, когато съм открила ново значение, изписвам и дадените във фР значения на съответната единица. И в тези случаи отбелязвам съответните единици със звездичка (*), като след значенията, които фигурират във фР, поставям в скоби бележката (ФР), за да стане ясно кои значения са налице и във фР, и кое значение (по-рядко значения) е ново, добавено сега, срв.: * Като агне. 1. В съчет. с кротък. Много, изключително (кротък). (ФР). 2. В съчет. със спя. Индив. Много спокойно, кротко, сладко (спя) (с пример от Й. Йовков). ВК, УС, 199. В отделни случаи, след прибавяне на нови значения, се налагаше да променя реда им, т.е. в НФР като първо стои не онова значение, което е дадено на първо място във фР, а новото, включено сега от мене значение, срв.: * Като писано яйце. 1. В съчет. с хубав. Много, извънредно (хубав). Слав. II 198. 2. Много хубав, много красив. (фР) (дадено във фР като 1-во значение); 3. В съчет. с гледам (пазя). С изключително внимание, с голямо старание и грижа (гледам). (фР); 4. В съчет. с обичам. Много (обичам). (ФР). След Още: посочвам вариантите, като също отбелязвам в скоби (ФР), ако съответните варианти са включени там, срв.: Още: (гледам, пазя) Като шарено яйце (към 3 знач.). (фР). Отново ще отбележа, че ако думата съпроводител към определено значение на дадена фЕ е употребена в някое от преносните си значения, след основното й значение давам с горни запетаи обяснение на преносното значение, срв. * Като пръст. Диал. 1. В съчет. с тънък. Много(тънък). Слав. II181; 2. Всъчет. с прав. Съвсем (прав, невиновен’, невинен ) (ФР). Ако освен добавено ново значение към някоя фЕ е налице и грешка във фР, оформям статията по приетия за сгрешените единици начин, т.е. давам със звездичка * точната форма и след това изписвам новото значение, като отдолу, пак след звездичка * посочвам оформянето на съответната фЕ във фР, срв.: * ОТИВАМ/ОТИДА НА КИНО. 1. Претърпявам неуспех, несполука, изпадам в неблагопри¬ ятно положение; загазвам. (фР); 2. Пропадам, загубвам се. (фР); 3. Загивам, (с пример от Р. Ралин). * фР: Отивам на кино. Жарг. 1. Претърпявам неуспех, несполука, изпадам в неблагоприятно положение; загазвам. 2. Пропадам, загубвам се. Забележка. В НфР не поставям към тази фЕ бележка Жарг., тъй като, при все че тя е възникнала в жаргона, днес вече е разговорна, широко се употребява в разговорната реч. 2. фЕ (ПфЕ) с добавен пример (илюстративен материал). Единици, които във фР са дадени без пример от печатно произведение или със съчинен от нас пример, са дадени в НфР по следния начин: Включвам ги в корпуса след звездичка *, изписвам дефиницията им от фР, в скоби давам бележка (ФР, без пример от автор) и след това изписвам открития от мене пример, срв.: * Да (ще) ти хвръкне шапката. Дефиниция. (фР, без пример). Следва пример от К. Константинов, Най-дългият ден. Добавените от мене примери имат за задача да документират употребата на съответната фЕ. Най-често става въпрос за диалектни или жаргонни ФЕ (ПфЕ), най-вече жаргонни единици неологизми. 21
Ето още примери: а. За диалектни фЕ, познати ми от родния ми врачански диалект: С бога и с прилика. - Тая много обича да я заглеждшп и да се заглежда. - То е защото е хубава... По ли щеше да ти е добре, ако имаше грозна снаха? - Всяко нещо трябва да е с бога и с прилика. Т. Харманджиев, Идваме отдалече; За Държа печено: „Ха да го оставим да натиска по-скоро да тръгнат, че да не дойде на Гено друг акъл. - А ти - обърна се към Радослав - дръж печено, карай го да побърза. “ Т. Харманджиев, Гардеробиерката. За Зелен откъснат съм добавила пример от Дели Димо (Чудомир) и др. б. Жаргонни фЕ: за Не ям вакса: „Този, който е решил да заобиколи закона, също не е ял вакса. В повечето случаи вземането на подкуп в различен размер е тайно, дълбоко замаскирано“. Слав. Г. Караславов, Само подкуп ли? За Плюя в мозъка на някого: „На мене към края ми писна. Ритнах си чина. И другите ги заритаха. Като стана тая, новият даскал позеленя. Плюхме му в мозъка и на него, при това с най-стария номер!“ Д. Цончев, Правилата. ОБРАБОТКА НА ВАРИАНТИТЕ Общи положения: Основен принцип при обработката на вариантите в НфР е да се установи и посочи връзката им с включените във фР техни варианти. Това се налага от обстоятелството, че едно от най- важните изисквания на съвременната лексикография е при обработката в речници на думи, или, както е в случая, на фЕ (ПфЕ), те да бъдат представени не изолирано една от друга, а в система. Паради тази причина беше наложително да се свържат всички нововключени фЕ (ПфЕ) в НфР с техните варианти от фР (естествено, и с нововключените техни варианти в самия НфР). I. Обработка на варианти с количествени промени в състава им и на позиционни варианти 1. По специален начин съм обработила следните два типа варианти: а)Тъй наречената във фР факултативност, т.е. количествена промяна в състава на дадена фЕ, която се употребява в две форми - кратка и разширена и б) Тъй наречените от А. В. Кунин позиционни варианти. а) Тъй наречената факултативност15 според мене може да се разглежда като частен случай на формалната (структурната) вариантност. Подобни случаи в НфР са обработени по следния начин: в заглавната се изписва новата, обикн. разширена форма на съответната фЕ с бележки и дефиниция, а след това след бележка фР и две точки(:) се изписва дадената във фР форма, срв.: ВАРИ ГО, ПЕЧИ ГО, С ОРИЗ ТЪПЧИ ГО, ПАК Е РАК. Диал. Деф. Слав. I 64. фР: Вари го, печи го. ЛИПСВА МИ ЕДНАТА СЪБОТА И ДВАТА ПЕТЪКА Жарг. Деф. Арх. Ив. фР: Липсва ми едната събота. Диал. МАЙКА ПЛАЧЕ, ГРАМОФОН СВИРИ, КЮНЦИ ПАДАТ, < КОКОШКИ КРЕКАТ>. Жарг, Пренебр. Деф. фР: Майка плаче. Пренебр. б) По същия начин са обработени и позиционните варианти, а именно: изписвам като загл авка невключения във фР вариант, поставям бележка и значението му по фР, а отдолу изписвам фР: и формата, дадена във ФР, срв.: НИ БОГУ КОЛАЧ, НИ ЦАРЮ ХАРАЧ. Диал. Деф. Слав. I 315. фР: Ни царю харач, ни богу колач. Диал. НА БРАШНОТО ЕВТИН, НА ТРИЦИТЕ СКЪП. Обикн. ирон. Деф. БРфР 61. фР: На триците скъп, на брашното евтин. Обикн. ирон. С оглед на позиционните варианти ще направя следните уговорка: Във фР, в по-голямата им част, особено глаголните фЕ (или ПфЕ с глаголен компонент) са унифицирани по отношение на словореда на компонентите им, като глаголният компонент е 15 Вж. К. Н и ч е в а. Българска фразеология... 1987, с.143 и сл. 22
поставян на първо място. Може би подобно решение не е съвсем правилно в случаите с диалектни фЕ, при които е променен редът на компонентите им при включването им във фР, срв. у Слав. II 16: От бачия бягахме, на гюмрюкчия налетяхме, дадено във фР така: Бягахме от бачня, налетяхме на гюрукчия; срв. също Слав. 1280: На въз косми бръсна, дадено във фР така: Бръсна на въз косми и т.н. Поради големия брой на подобни случаи, а и поради друга причина, която ще отбележа по-долу, не беше възможно да посоча подобни разлики между изворите и фР. От друга страна, в отделни случаи и у самия Славейков някои фЕ са дадени на две места с различен словоред на компонентите им, което говори за трудността в решаването на въпроса, срв. Лае на сукман (Слав. I 254) и На сукман лае (Слав. I 294); На оси пикал (Слав. I 290) и Пикал на оси (Слав. II 48). Обособяването в обработката на посочените два типа варианти се налага от обстоятелството, че във фР подобна вариантност се отразява в заглавната, срв. а) За тъй наречената факултативност: Погалвам/погаля с <паче > перо. Я вявам се/явя се на < бял > свят, т.е. при оформянето във ФР факултативният елемент, онзи, който се изпуска, е заграден, както личи от посочените примери, в ъглести скоби < >. б) За позиционните варианти: Бог високо, цар далеко и Цар далеко, бог високо. В едно бъдещо издание на фР, в което биха били обединени фразеол огизмите от двата речника - фР и НфР -, тези два типа варианти ще бъдат обединени в съответната заглавна. В НфР обаче това не е възможно. II. Обработка на лексикални и лексикално-формални варианти Основната група нововключени варианти са лексикалните (или лексикално-формалните) варианти. Принципът на обработката им в НфР е следният: Новият вариант се дава като заглавна с бележка и дефиниция, същата като на варианта му във фР, евентуално с пример (или с посочване от кой автор има пример в извора, отдето е взет фразеологизмът - това се отнася за единиците, взети от БРфР). След това изписвам сигнатурата на извора. Отдолу след бележка Още и две точки (:) изписвам варианта, включен във фР (със съответните бележки, ако има такива), и след това в скоби стои бележка фР, т.е. сочи се, че това е вариант, който фигурира във фР, срв.: ПОКАЗВАМ/ПОКАЖА ИСТИНСКОТО СИ ЛИЦЕ. Книж. Показвам, проявявам истинския си характер, който дотогава съм прикривал.(С пример от Д. Талев). БРфР 313 Още: Разкривам/разкрия истинското си лице. Книж. (фР). Ако след Още: в НфР фигурират не един, а няколко нови варианта, те се изброяват, като бележка фР се поставя само при онзи, който е зарегистриран във фР. Липсата на такава бележка показва, че съответните варианти са нововключени в НфР, срв.: ДЯВОЛА СЕ ЖЕНИ. Диал. (Сливен, Ямболско). Употребява се, когато едновременно вали дъжд и грее слънце. Още: Мечка се жени.(фР). Лисицата (заека, таралежа) се жени. Диал. ПОД ПЕПЕЛЕЦ ОГНЕЦ. Диал. Деф. Арх. Ив. Още: Под пепелец въгленец. Диал. (ФР). ТОПЛИЧКО МЕСТЕНЦЕ. Деф. БРфР 569. Още: Топло местенце. (фР). Дотук ставаше въпрос за обработка на варианти, при които няма никаква съществена разлика между новия вариант и включения в НфР. Налице са обаче някои по-сложни случаи. Ако новият вариант има нови, неотбелязани във фР значения, те биват посочени при обработката на вариантите, срв.: БЪРКВАМ/БРЪКНА В ОЧИТЕ не някого. 1. Натяквам на някого за нещо. (фР) 2. Укорявам някого за нещо, доказвам му, че не е бил прав за нещо. БРфР 65. 23
Още: Бъркам в очи<те> (във 2 знач. към 1 знач.). (фР). Новият вариант има две значения, от които едното съвпада с едно от значенията на варианта във фР. Той има обаче едно ново значение, а вариантът във фР има значение, което пък не се наблюдава при новия вариант, В такъв случай, както личи от горния пример, изписвам и двете значения на навия вариант с бележка в скоби (фР) към значението, дадено във фР, към новото поставям също бележка отде е взето, а след бел. Още: давам варианта, отбелязан във фР и посочвам към кои точно значения е вариант включеният във фР вариант. След това посочвам и към него бел. (фР). Тук трябва да отбележа, че при включването в НфР на нови варианти в отделни случаи се налага да променя формата на дадена фЕ, взета от определен извор, тъй като трябва да я съобразя с формата на варианта й във фР, срв.: ДА (ЩЕ) МИ ДУХА КОН В УШИТЕ да вървя (ще вървя) пред конна стража, да (ще) съм арестуван'. БРфР 180. Още: Да (ще) ми духа кон на (зад, по) врата. (ФР). Във БРфР тази ФЕ е дадена така: Духа ми кон в ушите. Принципи за обработка на отделни детайли за единици от различни извори 1. ФЕ (ПфЕ), взети от ръкописни (Сф, Арх. Ив.) в повечето случаи в изворите са само зарегистрирани, без да се посочи значението им. Дефинициите са дадени от мене. Същото още повече важи за прибавения в отделни случаи илюстративен материал - издирен и добавен от мене, без това да се означава при отделните заглавки. Следователно бележката напр. Арх. Ив. означава, че дадената заглавка е взета ат този архив, докато дефиницията и примерът са дадени от мене,срв. <Заедно> с мръсната вода изхвърлям от коритото и бебето. Деф. Прим, от Вл. Костов. Арх.Ив. 2. При УСК, взети от БРфР, подкрепени там с пример от художествено или друго произведе¬ ние, отбелязвам след заглавката и дефиницията й следното: С пример от.., поставено в скоби, без да изписвам самия пример. Това се прави, за да се подчертае, че съответната фЕ (ПфЕ) е документирана в извора, от който я взимам. По този начин за читателя става ясно, че съответната фЕ (ПфЕ) езатвърдена в езика ни, или обратното, е индивидуална, характерна само за посочения автор, срв. Сякаш вол близна с езика си нещо... (С пример от Г. Караславов.). БРфР 53. 3. Ако в съответните извори някои фЕ, особено глаголни, са оформени според начин, който според мене е наточен, променям оформянето им, без да отбелязвам това при всяка заглавка в НфР. Така напр. видовите двойки на глаголите в БРфР са оформени по начин, различен от приетия в НфР. Напр. глагол ните ФЕ с компоненти глаголите правя и направя са дадени там като видова двойка, срв. напр. Правя/направяза смях на гаргите БРфР 536, докато в НфР е оформена така: Направям/направя за смях <и на гаргите>, като съм изписала и дадения в БРфР пример от Г. Караславов, защото от него личи, че в БРфР не е отчетена употребата на горната ФЕ в две форми - кратка и разширена: Направям/направя за смях и Направям/направя за смях и на гаргите. 4. Ако след дефиницията стои пример без автор, това означава, че примерът е записан от мене от разговорната реч, срв. напр. при Една лъжица майната му, при Избиха ги на фронта и т.н. Ако след примера е посочен автор и заглавие на художествена творба без други указания, това означава, че примерът е издирен от мене от съответната творба, срв. напр. при Издърпвам/ издърпам с кука всяка дума (с пример от Н. Хайтов, Едноактни пиеси); Зоната на здрача, (с пример от Здравко Попов); Дръж ми, Минке, шапката! (с пример от Серафим Северняк) и др. Квалификатори. Под квалификатори (наричани още не съвсем точно стилистични бележки) разбирам онези бележки, които се поставят към фЕ (ПфЕ) с цел да се посочи било принадлеж¬ ността на отделни единици, респ. техни значения към извънлитературната фразеология (Диал. Просторен.), било употребата им изключително или предимно в определен функционален езиков стил (Канц., Публиц,), било експресивно-емоционалният им характер (Подигр., Ирон., Грубо), било историческата перспектива в живота на съответните единици (Остар., Нов.). Основната маса от фразеологичния фонд на българския език (доколкото не е диалектна) е присъща на разговорния стил на езика ни. В НфР е спазен възприетият във ФР принцип да не се 24
поставя бея. Разг. (разговорно). Липсата на каквато и да е бележка от тоя тип означава, че съответните единици са разговорни14. Наред с бележките (квалификаторите), използвани във фР, тук съм добавила още следните (вж. Списък на квалификаторите): Търж. (тържествена), Канц. (канцеларска), Нов. (нова ),Публиц. (публицистична) - за единиците от публицистичния стил, а също Нар. (народна), фолкл. (фолк¬ лорна), както и Индив. (индивидуална). Бележките Индив. използвам в случаи, когато ми се струва, че дадена фЕ (ПфЕ) е авторска, не е общоупотребима. Естествено, тази бележка е условна и относителна, срв. напр. Държа хляба в ръцете си. Индив. (употребена от Д. Талев в „Преспанските камбани", включена в НфР от БРфР); срв. също Градушката бие чужди градини. Индив. (взета от Ст. Илчев, ДфР с пример от Й. Йовков). Понякога в подобни случаи изписвам и самия пример, срв.: „Но Димитър е доволен, че поне тоя път градушката бие чужди градини". Йовков, Земляци. В много редки случаи поставям бел. Нар. (народно) за единици, които не са теснодиалектни, не са разговорни, а не могат да бъдат определени и като просторечии, срв.: Хляб се пече. Нар.; Четмо и писмо. Нар. Наред с бележката Нар-поет. (народно-поетично) въвеждам и бележкафолкл. (фолклорно), срв. Педя човек, фолкл., сега разе, подигр.; Педя човек, лакът брада, фолкл. Подигр. Включвам и бел. Публиц. (публицистично), защото, особено след 10.XI.1989 г. в българския език именно чрез публицистиката, която сега стана едва ли не водещ жанр в литературата ни, в езика ни бързо навлязоха и се затвърдиха голям брой фЕ (ПфЕ). Най-често тази бележка е съчетана с бележка Нов., а понякога и с бел. рус (руско). Примери за публицистични, нови единици: Светлина в края на тунела. Нов. Публиц. Зоната на здрача. Нов. Публиц. Бел. Търж. (тържествено) съм поставил а при Отдавам/отдам последна почит някому, а Канц. - при Към дело. Техническо оформяме па НфР - шрифтове. В общи линии НфР е оформен технически по същия начин като фР, а именно: Заглавните са дадени с главни букви получерни (блокшрифт). Граматичните бележки, също и квалификаторите - с курсив. Илюстративният материал, т.е. примерите от художествени творби, от публицистиката, от разговорната реч са също набрани с курсив. Дефинициите, имената на авторите към примерите и заглавията на творбите, а също и сигнатурите съкращения, с които се означават изворите, са набрани с редовен шрифт. Вариантите след Очю: са набрани с дребен шрифт получер. Справочният отдел, т.е. данните за възникването на определени единици, дадени в края на статиите на отделните заглавии, са набрани с шест пункта, срв.: ЕЛАТЕ ИИ ВИЖТЕ. Публиц. Деф. [По заглавието на известното стихотворение на Ив. Вазов „Елате ни вижте?“] Ето още примери за оформяне на заглавната в НфР: ДЯВОЛА СЕ ЖЕ1114. Диал. (Сливен, Ямболско). Употребява се, когато едновременно вали дъжд и грее слънце. Още: Мечка се жени. (фР). Лисицата (заека, таралежа) се жени. Диал. ДЮЛГЕРСКО МЕТРО. Диал. Висок човек. Арх. Ив. НфР обаче е по-сложен речник от фР, тъй като в него са зарегистрирани и единици от фР в следните случаи: 1. След звездичка с бел. фР са посочени неточно дадени във фР единици (срв. напр. * фР: От голямата риза ища. Диал.) и 2. След бел. фР и две точки (вж. тук с.22-23) са отбелязани включените във фР позиционни варианти, а също и варианти с количествени промени в състава на съответните единици (срв. фР: 11а трицитс скъп, па брашното евтин и фР: Вари го, печи го). Всички подобни единици от фР в НфР са набрани не с блокшрифт, както са дадени във фР, а с получер малки букви. Това е направено, за да се откроят единиците на самия НфР. Това решение наложи някои други промени. Така напр. ЗСЕ при подобни заглавии са дадени с обикновен шрифт, а не с получер, защото инак ще се слеят със самите заглавии, срв. * фР: Като на свиня седло, прилича ми. 1616 Както това е отбелязано в Увода към фР, т.1, с.41, в заглавките на разговорните единици членната форма на компонентните имена от мъжки род се дава с непълната членна форма. Тази практика е спазена и в НфР, срв. Акъла ми е е някого или в нещо; Заека се жени. 25
Това положение обаче не важи за случаите, когато фЕ са многозначни, където ЗСЕ остава с получер малки букви, срв. * фР: Като рак на бързей. 1. В съчет. с върви ми/(спори ми), за разлика от * фР: Като с моите, слуша, където ЗСЕ слуша не е с получер. Изключение се наложи също при отбелязването на неточно оформени шрифтово във фР ПфЕ (единичен случай, вж. тук с. 10), които и след бел. * фР са дадени шрифтово така, както са във фР, срв.: * фР: жена ми ми НОСИ КАЛПАКА. * ФР: жената МЕ ВОДИ ЗА ЕЗИКА, Накрая искам да изкажа своята благодарност на проф. Св. Иванчев за предоставения ми от него архив, както и на Сидер флорин за предадения ми списък с УСК. Изказвам също благодар¬ ност на научните сътрудници от ИБЕ Гинка Дюлгерова, Мери Лакова, Георги Армянов и Тодор Балкански, които ми помогнахадаустановязначениетоистилистичнатахарактеристикана някои единици, особено от жаргона. София, 13. VII. 1989 - 25. VIII. 1991. СПИСЪЦИ В Нфр В НфР има два списъка със заглавия на използваната в Речника литература: 1. Списък на съкращенията на изворите и 2. Списък на произведенията от художествената, публицистичната и научната литература, откъдето са взети примери за фЕ (ПфЕ) или други данни. Наред с това има още четири списъка на съкращения, а именно: 1. Съкращения на граматични бележки и други общоупотребими съкращения. 2. Съкращения на квалификаторите. 3. Съкращения на заглавия на списания, на институции и др. 4. Съкращения на термини, употребени в НфР Тук ше направя някои необходими разяснения. Използването на съкращения сигнатури за изворите се наложи от стремежа да се пести място (а и да не се повторят непрекъснато един и същи дълги заглавия). Дала съм със съкращения заглавия на изворите както за първата част, така и на почти всички заглавия на изворите за втората част. При това налице е известна разлика между принципите на съкращаване на изворите за първата част и тази за втората част. Тъй като при изворите за втората част в редица случаи в заглавието са налице данни и за географското разпространение на съответните единици, при съкращаването на заглавията на тези извори съм давала данни за това разпространение. Съкращенията на заглавията на изворите за първата част са максимално кратки, срв.: БРфР - А. Кошелев, М. Леонидова, Българско-руски фразеологичен речник...; БЕР - Български етимо¬ логичен речник. С, БАН, т.1 и сл.; Слав. I = П. Р. Славейков. Български притчи или пословици и характерни думи. Част I. Пловдив 1889 г. и т.н. Посочените дотук примери са за печатани произведения. Със съкращения са дадени в НфР и заглавията на ръкописни архиви, от които са взети отделни единици, срв. Арх.Ив. - Архив проф. Светомир Иванчев; Сф = Сидер флорнн. Списък с неотпечатани предоставени ми извори; Радович, Цв. = Цветан Н. Радович. Ръкописни материали, изпратени през март 1989 г. до ИБЕ, БАН. Няколко думиза втория списък-списъка на произведенията от от художествената, публицис¬ тичната и научната литература, откъдето са взети примери за фЕ (ПфЕ) или други данни. В този списък са включени както художествени и публицистични, така и научни творби. Ще отбележа, че в него съм дала (без да ги диференцирам) както произведения, от които са взети само примери, само илюстративен материал към съответна единица, така и творби, от които е взета самата единица - най-често с пример към нея. В този списък са дадени научните творби, които се срещат 1-2 пъти в НфР, и поради това не беше целесъобразно да им се правят съкращения сигнатури, както на онези, посочени в първия списък, срв. напр. Арнаудов,М. Българските празнични обичаи; Балкански, Т. За два фразеологиз¬ ма в българския език и т.н. 26
Преводните творби са дадени под името на преводача, като е посочен и авторът на самата творба. В същия списък са включени и едно-две пропуснати заглавия в списъка на произведенията, дадени във фР, а именно: Петров, Валери. Легенда за чертожника (отдето е примерът към фЕ Баба ти!), а също и Г. Краев, Аз обвинявам. СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА НА ИЗВОРИТЕ1 Андр. и др., Р .= Л. Андрейчин, Л. Георгиев и др. Български тълковен речник. G, 1955. Арн. Ill — М. Арнаудов. Вековно наследство. Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от Михаил Арнаудов. G, 1978. Арх. Ив. = Архив на проф. Светомир Иванчев. Ашукин, Ашукина, КС II = Н. С. Ашукин, М. Г. Ашукина. Крылатые слова. Издание второе, дополненное. М. 1960. Ашукин, Ашукина, КС IV = Н. С. Ашукин, М. Г. Ашукина. Крылатые слова. Издание четвертое, дополненное. М. 1987. БЕР = Български етимологичен речник. С., БАН, T.I и сл.: 1971; 1977; 1986 и сл. БНТв. IX — Българско народно творчество. Том девети. Приказки вълшебни и за животни. Отбрали и редактирали А. Каралийчев и В. Вълчев. G, БП, 1963. БНТв. X — Българско народно творчество. Том десети. Битови приказки и анекдоти. Редактори Ст. Стойкова, П. Динеков. С., БП, 1963. Богоев, Бълг. нар. песни и пословици 1842 = Ив. А. Богоев. Български песни и пословици. Кн. 1. Пеща, 1842. Божев, Послов. Демирхисарско, СбНУ V = С. Д. Божев, Пословици от Демирхисарско. СбНУ V 1891, 203-205. Божкова, Принос., софийския гов. БД 1 * Зл. Божкова, Принос към речника на софийския говор. БД 1962, кн. 1, 241-273. БРфР - А. Кошелев, М. Леонидова. Българско-руски фразеологичен речник. С-М., 1974. Бурмов, Нар. улютв. Бяла черкова, Търновско, СбНУ XXXVIII — Ал. Бурмов. Народни умотворения от с. Бяла черкова, Търновско. СбНУ XXXVIII, 1930, 241-273. Бълг. пословици, Летоструй III = Български пословици. Летоструй. Календар на българите. Годишник на „Българска матица“. Солун, Т.2 1910; Т.З 1911; Т.4 1912. Вацов, Послов. Пирот, СбНУ I — Л. Вацов. Пословици от Пирот. СбНУ I 1889,142-145. ВК Бълг. гшсатели.. — В. Кювлиева. Български писатели за значението на някои фразеоло- гизми и думи. БЕ, 1984, кн. 3, 218-221 ВК, УС = Веса Кювлиева-Мишайкова, Устойчивите сравнения в българския език. G, БАН, 1986. Вълчев, Kiemeu и благословии Дупничко, СбНУ X = Д. Вълчев. Клетви и благословии от Дупничко. СбНУ I 1889,142-145. Вълчев, Послов. Дупничко, СбНУХ = Д. Вълчев. Пословици от Дупничко. СбНУ ХД894.171- 196; СбНУ XI = СбНУ XI, 1894,153-159; СбНУ XII = СбНУ XII1895,223-232; СбНУ XIII = СбНУ XIII, 1896, 224-285. ГД, Минимални фЕ = Г. Дюлгерова. Минимални фразеологични единици в съвременния български език. БЕ, 1986, кн. 2, 152-159. Въгленов, Произход и значение.. = М. Въгленов. Произход и значение на някои идиоми. БЕ, 1974, кн.6, 563-564. Гер. PI = Н. Геров. Речник на блъгарский язик. Част първа. Пл., 1895. Гер. PH - Н. Геров. Речник на блъгарский язик. Част втора. Пл., 1897. Гер. РIII = Н. Геров. Речник на блъгарский язик. Част трета. Пл., 1899. Гер. Р ГУ = Н. Геров. Речник на блъгарский язик. Част четвърта. Пл., 1901. Гер. Р V = Н. Геров. Речник на блъгарский язик. Част пета. Пл., 1904. 1 Тук са дадени обединено съкращенията на изворите за първата и втората част на НфР. 27
Горов, Странджанският гов., БД I = Г. Горов. Странджанският говор. БД, кн. 1,1962,13-164. Гъбьов, Послов, и послов, изрази..., СбНУ XXV = П. К. Гъбьов. Пословици и пословични изрази (по говора във Видин, Търново и др.). СбНУ XXV, 1909,1-80. Гъбьов, Послов, и послов, изрази В. Търново, СбНУ XV = П. К. Г ъбьов. Пословици и пословични изрази от В. Търново. СбНУ XV, 1898,138-147. Гъбьов, Послов, и послов, изрази В. Търново, СбНУ XVJ-XVII = П. К. Гъбьов. Пословици и пословични изрази от В. Търново. СбНУ XVI-XVII, 1900, 346-351. Гълъбов, Гов. с. Доброславци, Софийско, БД II — Л. Гълъбов. Говорът на с. Доброславци, Софийско, БД, кн. II, 1965,3-118. Дабева, Бълг. нар. клетви = М. Дабева. Български народни клетви. С, 1934. Дунев, Бълг. легенди... ~ Д. Дунев. Български легенди, сказания, обреди и пословици за пчелата. С., 1938. Дювернуа, С = А. Дювернуа. Словарь болгарского языка по памятникам народной словеснос¬ ти и произведениям новейшей печати. М., 1885-1889. Ецов, Клетви и благословии Велес, СбНУ XIV — Ш. Г. Ецов. Клетви и благословии от Велес. СбНУ XIV, 1897,159-176. Живков, Хар. дулш.. Трънско, СбНУ XXI = Г. Живков. Характерни думи, изрази, заклевания и пр. от Трънско. СбНУ XXI, 1905,59-64. Кар. П — Л. Каравелов. Памятники народного быта болгар. Книга первая. М., 1861. КН, Бф = Кети Ничева. Българска фразеология. С., 1987. КН, Възникване на фразеологизми... = Кети Ничева. Възникване нафразеологизми на базата на български народни приказки. Славист, сб., С., 1978, 145-151. КН, Пътища... = Кети Ничева. Пътища за възникване на фразеологизми (върху материал от български език). Въпроси на съвременния български книжовен език. ИИБЕ, кн.23, С., БАН, 1979, 177-226. Колев, Думи от с. Страхилово, Свищовско, БД III — Н. Ив. Колев. По-особени думи в говора на с. Страхилово, Свищовско. Българска диалектология, 1967, кн.3,233-315. Краев, Нар. изрази. PPXIV, Кн. 4-5 = Г. Краев. Народни изрази. Родна реч XIV (1940-1941), кн. 4-5,192-196. Краев, Нар. клетви, с. Веригово, Карловско, PPXV, кн. 2 = Г. Краев. Народни гатанки и клетви. II. Клетви. Събрал от с. Веригово (Карловско), Г. Краев. РР XV (1941-1942), Кн. 2, 86-88. Краев, Нар. послов, изрази, РР XIV, кн. 1 = Г. Краев. Народни пословични изрази. Родна реч XIV (1940-1941), Кн. 1, 24-28. Кювлиева, Димчев, Речник.касков. гов., БД V— В. Кювл иева, К. Димчев. Речник на хасковския градски говор. Българска диалектология, 1970, kh.V, 53-105. Любенов, Сборник iutp. умотв. Кюстендилско = П. Цв. Любенов. Сборник с разни народни умотворения из Кюстендилско. С, 18%. Маринов, Дулт... Зап.Б-я, СбНУ X; XI = Д. Маринов. Думи и фрази от Западна България. СбНУ X, 1894, 217-232; XI, 1894, 187-195. Мелерович, Мокиенко, Проспект словаря... — В. М. Мокиенко, В. М. Мелерович. Проспект словаря индивидуально-авторских употреблений фразеологических единиц в современном рус¬ ском языке. - В: А. М. Бушуй. Библиографический указатель по фразеологии. Выпуск 6, Самар¬ канд, 1987,153-236. Мечев, Особени дулт... Еленския гов., БД II — К. Мечев. Особени думи и изрази в еленския говор. - Българска диалектология, 1965, кн. 2, 315-320. Минков, БНТв. — Цв. Минков. Българско народно творчество. ТЛИ. Пословици, поговорки, гатанки. С., 1963. МЛ, Индивидуално използване..., ИИБЕ XIX = М. Леонидова. Индивидуално използване на фразеологичните единици в езика на писателя. ИИБЕ, XIX, 1970,483-491. МЛ, Проблемы... = М. Леонидова. Проблемы структурно-семантической типологии болгар¬ ских и русских фразеологизмов. С., 1986. МЛ, функцията собств. име.. = М. Леонидова, функцията на собственото име в българските фразеологични единици. ИИБЕ, XVI, 1968, 745-753. Младенов, Лексика ихти.и. гов.. БД III = М. Сл. Младенов. Лексика на ихтиманския говор., Бълг. диалектология, кн. III 1967, 3-196. 28
МПЛ,МЖ — Мери Лакова. Младежкият жаргон и езиковата култура. Проблеми на българ¬ ската книжовна реч. G, 1974, 202-212. НБфР — Ж. Николова-Гълъбова, К. Гълъбов. Немско-български фразеологичен речник. С., 1958. Памукчиев, Послов. Троян, СбНУ VII — И. С. Памукчиев. Пословици отТроян. СбНУ VII1892, 211-213. Панчев, Послов. Панагюрище, СбНУ I = Г. Панчев. Пословици от Панагюрище. СбНУ 11889, 145. Пешев, Бълг. юрид. послов., СбНУXX... — X. Петев. Български юридически пословици. СбНУ XX,1904,1-28. Попгеоргиев, Из лексиката на с. Чешнегирово, БД I = С. Попгеоргиев. Из лексиката на с. Чешнегирово, БД 1962, кн.1,207-217. Попов, Послов. Харманлийско, СбНУ II = Г. Попов. Пословици от Харманлийско. СбНУ II 1890, 219. Попова, Жаргонът = В. Попова, Жаргонът, в.,Антени“, r.VI, бр.2 от 9.1.1976 г. Радович.Цв. = Цветан Н. Радович. Ръкописни материали, изпратени през март 1989г. до ИБЕ, БАН. РБЕI — Речник на българския език. T.I., G, БАН, 1977. РБЕII = Речник на българския език. Т.Н., С, БАН, 1979. РБЕ III = Речник на българския език. Т.Ш., С, БАН, 1981. РБЕ IV ~ Речник на българския език. T.IV., С., БАН, 1984. РБЕ V = Речник на българския език. T.V., С., БАН, 1987. РБЕ (под печат) = t.VI, VII и сл. РБфР — Руско-български фразеологичен речник. Автори: К. Андрейчина, С. Влахов, и др. Под ред. на С. Влахов. С.-М., 1980. РСБКЕI = Речник на съвременния български книжовен език, T.I, G, БАН 1955. РСБКЕII = Речник на съвременния български книжовен език, Т.И, G, БАН 1957. РСБКЕ III = Речник на съвременния български книжовен език, Т.Ш, G, БАН 1958. Русакиев, Нар. тени Нови пазар и Новопазарско.., СбНУ XLV1I = С. Русакиев. Народни песни и приказки от Нови пазар и с. Еньово, Новопазарско. СбНУ XLVII, 1956,217-466. Русинов, Към въпроса за произхода... = Р. Русинов. Към въпроса за произхода на някои фразеологизми в българския език. БЕ, 1988, кн.1,48-50. Слав. / = П. Р. Славейков. Български притчи или пословици и характерни думи. Част I. Пловдив 1889. Слав. II = П. Р. Славейков, Български притчи.. Част II. С 1897. Спространов, Клетви и благословии Охрид, СбНУXII = Е. Спространов. Клетви и благосло¬ вии от Охрид. СбНУ XII 1985,246-253. Сребров, Послов.. Нар. умотв. за Родопите, Родопски напредък I, кн.5 = П.Сребров. Посло¬ вици, изречения и клетви. Народни умотворения за Родопите. Родопски напредък 11903, кн. 5,188- 192. Cm. И, ДфР = Ст. Илчев. Добавки към фразеологичния речник. БЕ, 1981, кн. 6, 518-524. Cm. И, Към ботевгр. лексика БД 166 = Сг. Илчев. Към ботевградската лексика. БД11962, кн.1, 183-205. Ст. Млад. Р = Ст. Младенов. Български тълковен речник с оглед към народните говори. T.I, G, 1926-1951. Стоилов, Послов. Горноджумайско. СбНУ V = А. П. Стоилов. Пословици от Горноджумайс- ко. СбНУ VII, 1892, 213-214; IX, 1893,196-207. Стойков, Послов. Софийско, СбНУ IX = Д. Стойков. Пословици от Софийско, СбНУ IX, 1893, 196-207. Стойчев, Тетев. гов., СбНУ XXXI = Кр. С. Стойчев. Тетевенски говор, изследван по програмата на проф. Б. Цонев. СбНУ XXXI, 1915. Сф = Сидер флорин. Списък с неотпечатани представени ми изрази. ТБ, БЛ — Тодор Бояджиев. Българска лексикология. G, 1986. Т. Стойчев, Родопски речник, БД И = Т. Стойчев. Родопски речник. БД 1965, кн. 2,119-314. 29
филкова, Църковнослав. фразеол..., ГСУ, 1965 =П. Д. филкова. Църковнославянска фразео¬ логия в съветската художествена и обществено-публицистична литература. ГСУ, Т. LIX, 2, филолог, ф-т, 1965, 373-465. Чачаров, Клетви и богословии от Щип, СбНУ VIII - П. А. Чачаров. Клетви и богословии от Щип. СбНУ VIII, 1892,231-248. Чачаров, Послов. Граховско, СбНУ VIII — П. А. Чачаров. Пословици от Граховско. СбНУ VIII, 1892, 231-239. Чачаров, Послов. Щип, СбНУIII = П. А. Чачаров. Пословици от Щип (Македония). СбНУ III, 1890, 246-263. Чехларов, Послов. Горнооряховско и Габровско, СбНУ XXVI = Н. Чехларов. Пословици от Горнооряховско и Габровско. СбНУ XXVI, 1910-1911, 301-304. Чолаков, БНСб = В. Чолаков. Българский народен сборник. Белград. 1872. Шапкарев, Близнев, Речник Самоков, гов., БД III — Ив. К. Шапкарев и Л. Близнев. Речник самоковския градски говор. Бълг. диалектология. 1957, кн. Ill, 197-291. Шапкарев, СбНУ I = Кузман X. Шапкарев. Обредни песни, народни обичаи. Сборник от български народни умотворения I, G, 1968. Шишков, Нар. пословици Рупчоско, PH 1,кн.З- Ст. Н. Шишков. Народни пословици, гатанки и клетви. Родопски напредък 1 1903, кн. 3,116-117. Шишков, Послов. Ахърчелебийско, СбНУ VI = Ст. Н. Шишков. Пословици от Ахърчелебийско. СбНУ VI, 1891,181-205 Шишков, Послов... и клетви, PHI, кн. 7-8 — Сг. Н. Шишков. Пословици, изречения и клетви. Родопски напредък, 1,1903, кн. 7-8, 308-311. СПИСЪК НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА ОТ ХУДОЖЕСТВЕНАТА, ПУБЛИЦИСТИЧНАТА И НАУЧНАТА ЛИТЕРАТУРА, ОТКЪДЕТО СА ВЗЕТИ ПРИМЕРИ ЗА фЕ (ПфЕ) ИЛИ ДРУГИ ДАННИ Анков, М. Спомени на Мито Анков за размирните години (1872-1878). Под. ред. на Н. Начов. G, БАН 1936. Бълг. библиотека, бр.20. Антов, Яс. Необикновено красивото куче Барончо. Сб. Хумор и сатира, G, 1976. Арнаудов, М. Българските празнични обичаи. G, 1918. Походна войнишка библиотеках® 48. Асенов, Др. Елегия за едно женско сърце. G, 1984. Асенов, Др. Сурово възпитание. G, 1969. Асенов, Др. Тази кръв няма да се пролее. II изд. G, 1976. Атанасова, Ж. Куинси Джонс. В. „Народна младеж“. (Диалог), XVI, бр. 29 от 1990 г., с.14. Балабанов, Р. Таван без къща. G, 1983. Балкански, Т. За два фразеологизма в българския език. БЕ, 1983, кн.2, с.167. Балкански, Т. За произхода на някои фразеологиями в историята на българския език. БЕ, 1983, кн.5, 411-413. Блъсков, Ил. Двама братя. Шумен, 1888. Бончева, Е. И я че изокам некой ден! В. „Демокрация“, I, бр. 131 от 25 юли 1990, с.2. Ваш „Добър вечер“. Послание. В. „Вечерни новини“ X, бр.ЗОЮ от 3.V.1961., с.4. Вежинов, П. Белият гущер. G, 1977. Вежинов, П. Избрани произведения. T.I. Разкази. G, 1974. Вежинов, П. Нощем с белите коне. G, 1975. Видинов, Андр. По-горе и от царо. В. „Шоп“ I, бр.4 от 6 юли 1990, с.7. Георгиева, Ив. Българска народна митология. G, 1983. Гулев, Д. След празника. G, 1961. Гуляшки, А. Златният век. G, 1973. Давидов, Йос. Симеон Кобургготски пред „Поглед“. В.„Поглед“, бр.25 от 18 юни 1990, с.10. Даскалов, Г. Сбогом, моя красавице! (превод на творба на Реймънд Чандлър). G, 1981. Димов, Г. Научното дело на Иван Д. Шишманов. Предговор към „Иван Шишманов. Избрани съчинения“. T.I., G, 1965. Добревски, Д. Благословените илюзии. G, 1971. 30
Друмев, Г. Рекапитулация. Отеч. фронт от 17 октомври 1985. Игнатов, Г. Гневът на синята лампа. Заглавие на статия във В. „Отеч. вестник“, бр. 13506 от 31 август 1990, с.З. Йорданов, Н. Мотопедът. G, 1973. Камбурова, Р. Пенсии, хляб и достойнство. В. „Ние жените“, I, бр.17 от 3 октомври 1990, с.З. Караславов, Сл. Г. Само подкуп ли? В. „Нар. култура“, бр. 37 от 12 септември 1986, с.2. Карастаянов, Хр. Мътен следобед. В. „АБВ“, бр.8 от 1989 г., с.5. Керемидчиева, Са. За значението на израза цепя басма (някому). БЕ, 1985, кн.4,366*368. Койчева, А. Защо оставам в България? В. „Век XXI“, I, бр.21, с.5 Консташпинов, К Най-дългият ден. G, 1971. Костов, Вл. С мръсната вода от коритото. В. „Репортер 7", бр.17 от 27 септември 1990, с.4. Костов, К Разговори в плик. В. „Демокрация“, I, бр.51 от 23 април 1990, с.2. Краев, Г. Аз обвинявам! В. „Стършел“, бр.1278 от 7 август 1970. Краев, Г. Сто кубика тревоги. G, 1972. Краев, Г. Хоро без гайда. G, 1977. Крьнзов, Г. Избрани пиеси. G, 1976. Кънева, П. Поглед от подземието. Наблюдения върху книгоиздаването и превода. В. „АБВ“, бр.37 (60) от 11 септември 1990, 1-5. Далчев, Др. За фразеологизма движа се (плувам) по талвега. БЕ, 1978, кн.4,357-359. Деви, Р., М. Бояджиева, П. Миланов. Любов по време на стачка. Поглед отвътре. В. „Софийски вести“, бр.45 от 27 ноември 1990, с.9. Маджаров, Ат.П. Съртовете. РРIII (1929-1930), кн. 4,219-222. Македонска, Цв. Данни за произхода и развоя на някои устойчиви словосъчетания в българ¬ ския език. БЕ, 1960, кн. 6,497-504. Манов, Г. Крилат Димо. G, 1971. Манов, Е. Синът на директора. G, 1973. Марков, А. Двубоят. В. „Поглед“, бр.52 от 26 декември, с.16. Михайлов, В., Ивайлов, Р. Двама радиорепортери за срещата си с Кики или „Безкрайната синя светлина“. В. „Шанс“, I, бр.З от 9 април 1990, с.4. Михов-Черемухин, Хр. Емоции. Хумор и сатира 1976-1977., G, 1978,237-242. Незнакомое, П. Тунелът Суламанш. G, 1975. Огнянов, Ал. Море ли? Няма такова животно! Заглавие на статия във В. „България“, бр.6 от 16 юни 1990, с.12. Петров, В. Избрани произведения. G, 1990. Петров, Ев. Запомнено през плет. Вуте Геле нема! В. „Диалог“, I, бр.69 от 7 август 1990, с.4. Петров, Ив. Божи работи, G, 1979. Планински, Ив. Без стряха. G, 1960. Попов, Й. Из живота на пророците. С. 1982. Попфилипов, Н. Разкази за ловеца. G, 1928. Радев, Р.„ Н. Станев. Кой сте Вие, уважаеми Георгиев? В. „Раб. дело“ от 25 ноември 1985 г., бр.329, с.З. Ралин, Р. Дяволска територия. Б-ка „Стършел“, № 353, С, 1986. Ралчева, М. Към етимологичното тълкуване на някои традиционни земеделски термини в българския език. Славист, сб., G, 1978,45-50. Робов, Е. Хайдушка веселба. Б-ка „Стършел“, № 146, G, 1968. Русинов, Р. Някои съображения за произхода на „зъб не обелвам/обеля“. БЕ, 1987, кн. 5,388- 389. Савов, Cm. Кой е пътят, който води към храма? В. „Демокрация“, 1,бр.210(476) от 4 септември 1991 г. Северняк, С. Да, това наистина би билоработа-даяподхванем! В. „Отеч.фронт“ от5 февруари 1982 г., бр. 11285, с.6 Селимски, Л. За първоначалното значение на идиома „не обелвам зъб“. БЕ, 1984, кн. 4,365- 366. Сивриев, Cm. Ръжено кафе. С, 1985. Славейков, П. Р. Граф Хъртенау. Сп. „Септември“, г.Х1, кн. 7, с.115 (отпечатано от В. Велчев - запазено в ръкопис). 31
Слатински. Ник. Действителността опровергава илюзорните обвинения срещу СДС. В. „Демокрация“, бр.206 (472) от 30 август 1991 г. Спасов, М. Паднал ли е Порт Артур? В. „Демокрация“, I, бр.117 (383) от 18 май 1991 г. Спасова, С. За развоя на някои устойчиви съчетания в българския език. БЕ, кн. 4,1957 335-343. Сталински, Ц. Тълкувания на природни явления, разни народни вярвания и прокобявания от Царибродско. СбНУ VI, 1891, 89-91. Стоев, Г. Цената на златото. G, 1977. Тарас, Н. Ш. Тези млади и тези стари. G, 1970. Теодоров-Балан, А. Български залиси. С, 1956. Теодоров-Балан, А. От игла до конец, Бълг. преглед, 1929, кн. 2. 281-287 фучеджиев, Д. Реката. G, 1977. Хаджиколева, О. Хвалете ме, уста... В. „Демокрация“, бр.257 (523) от 29 октомври 1991 г., с.З. Хайтов, Н. Едноактни пиеси. G, 1966. Харлшнджиев, Т. Идваме отдалече: Краят на едно детство; Родове; Гардеробиерката. G, Т.2, 1985. Христозова, Cm. Жена като всички. Сп. „Септември“, кн. 7,1986,83-144. Ценов, Ат. Без задръжки. В. „Свободен народ“ I, бр.87 от 16 август 1990, с.1. Цонев, В. Какво сме ние, сатириците? Раб. дело, бр.92 от 2 април 1990, с.З Цончев, Д. Правилата. G, 1977. Чакъров, Мл. Доброволец от 15 години. В. „Демокрация“, I, бр.197 от 10 октомври 1990,1-4. Черемухин. Трите престола. G, 1977. Чудомир. Съчинения в три тома. Т.1 и 2. G, 1971. Шанский, Н. М. фразеология современного русского языка. Изд. 2-ое, исправленное и дополненное. М.,1969. Янков, И. Телевизионна мрежа. Пловдив, 1981. (Превод на роман от Пади Чайевски и Сам Хедрин). СПИСЪК ПА ВЕСТНИЦИ И СПИСАНИЯ Вечерни новини. X, бр.2666 от 19.Ш.60. Космос. 1963, кн.9. Народна култура от 26 юли 1985. Поглед, бр.32 (978) от 11 август 1990, с.З. Поглед от 29.III.1982. Развигор, бр.200 от 1925. Стършел, бр. 1185 от 25 октомври 1968, с. 1. Щурец. Приложение на в. „Демокрация“, бр.5, год. I. от 17 октомври 1990. СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯ НА ГРАМАТИЧНИ БЕЛЕЖКИ И ДРУГИ ОБЩОУПОТРЕБИМИ СЪКРАЩЕНИЯ вер. - вероятно вж. - виж г. - година др. - други ед.ч. - единствено число знач. - значение изр. - изречение и под. - и подобни и т.н. - и тъй нататък л. - лице мн. - множествено число напр. - например обикн. - обикновено обет. - обстоятелствено отриц. - отрицание, отрицателно те. - повелително наклонение предл. - предлог респ. - респективно рус. - руски самост. - самостоятелно следе. - следващо совете. - собствено име стр. - страница съел. - съгласувано 32
съчет. - съчетание т. - том т.е. - тоест т.нар. - така наречен СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯ НА КВАЛИфИКАТОРИТЕ Вулг. - вулгарно. Диал. - диалектно, диалектен. Евфем. - евфемистично. Жарг. - жаргонно МнЬив. - индивидуално. Ирон. - иронично. Канц. - канцеларско. Книж. - книжно. Нар-поет. - народно-поетично. Нов. - ново. Остар. - остаряло. Подигр. - подигравателно. Пренебр. - пренебрежително. Просторен. - просторечно. Публиц. - публицистично. Ритор. - риторично. Руг. - ругателно. Търж. - тържествено. Укор. - укорително. Фолка. - фолклорно. Шег. - шеговито. СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯ НА ЗАГЛАВИЯ НА СПИСАНИЯ, ИНСТИТУЦИИ И ДР. БАН = Българска академия на науките. БД = Българска диалектология. БЕ — Български език. БП — Български писател. ГСУ — Годишник на Софийския университет. И БЕ — Институт за български език. ИИБЕ - Известия на Института за български език. М — Москва. Р = Речник. РР = Родна реч. С = София. СбНУ - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯ НА ТЕРМИНИ, УПОТРЕБЕНИ В ИфР ЗСЕ - задължително съпровождащ елемент НфР - Нов фразеологичен речник на българ¬ ския език ПфЕ - фразеологизъм (фразеологизми) от преходен тип УС - Устойчиво сравнение УСК - устойчив словесен комплекс фЕ - фразеологична единица, фразеологич- ни единици фР - фразеологичен речник на българския език фС - фразеосхема, фразеосхеми ЗНАЦИ * За означаване на вкл ючен а в Н ФР сгрешена във фР единица. Пред изписването на същата сгрешена единица във фР ДЗа отделяне един от друг на примери, съчи¬ нени, без автор .. За пропуснат текст в пример или в заглавие на съкратени заглавия < > За ограждане на факултативен елемент на фразеологизма ( ) 1) за ограждане на задължително съпро¬ вождащ елемент 3. Нов фразеологичен речник 2) За ограждане на елемент на фразеологизма при формална вариантност 3) За ограждане на елемент на фразеологиз¬ ма при лексикална вариантност [ ] 1) За ограждане на формата на фразеоло¬ гизма, когато трябва да бъде дадена в заглав- ката след заглавния фразеологизъм. 2) За ограждане на пояснение към някоя дума в илюстративния материал / 1) За отделяне на глаголен компонент от 33
несвършен вид от глаголен компонентотсвър- рите - стихове. шеи вид при видовете глаголни двойки -знак, койтозамества изпуснати компоненти 2) За отделяне на отделен ред от стих в приме- от дадене фЕ (ПфЕ) 34
ПЪРВА ЧАСТ РЕЧНИК НА ФРАЗЕОЛОГИЗМИТЕ И ПРЕХОДНИТЕ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ А-Я
A АВРАМ, ИСАК, НЪЛКИ ДИСАГ. Диал. Подигр. Употребява се, за да ее изтъкне, че свещениците лесно си изкарват прехраната, ('.'лав. I 1. АЗ ГО ТЪРСЯ ПОД ЗЕМЯТА, ТОЙ БИЛ ВРЪЗ ЗЕМЯТА; АЗ ГО ТЪРСЯ ПО ПЕБЕ ГО, ТОЙ БИЛ ПО ЗЕМЯТА. Дши. Шег. За някаква бъркотия, неразбория. РГ>1£ V 902. АЗ МУ КАЗВАМ ДОБРУТРО, А ТОЙ: - ЩО МЕ ИОПЪРЖАШ? Казва сс за опаки и неразбрани хора.Слав. I 3. АЗ МУ КАЗВАМ: СКОПЕН СЪМ, А ТОЙ МЕ НИТА КОЛКО ДЕЦА ИМАМ. Ирон. Употребява се, когато някой не разбира или не желае да вникне в положението на другиго. Слав. 14. АЗ ОТ ЗЕЛЕ БЯГАМ, ТЕ МИ ЗЕЛНИК ПРЕДЛАГАТ. Ирон. Употребява се, за да се изтъкне, че на някого се предлага именно онова, което той никак не желае, което се старае да избегне. Слав. 14. АЗ ПИЯ, ТЕБЕ XBA1JJA. Upon. Употребява се, когато последиците от действията на някого засягат не само него, а някой друг. Слав. I 4. АЗ ТУРЯМ ТОЗ КАЛПАК НА ГЛАВАТА СИ, НЕ ТИ .Дши. Употребява се в реплика към някого, за да се подчертае, че говорещият не желае да му се месят в нещо, че той сам решава как да пости ш. Що. ни се пречкаш, кмете! Аз туря. м тоз калпак па главата си, пе ти! По. ш ми е-пия, тебе ли ще те питам! Йовков, Чифликът край границата. СтИ, ДфР, 519. АКВА ПУДА. Жарг. Обикн. като възклицание, с което се изразява, че нещо е с много ниско качество, нищо не струва. АКО ГО Е ГОСПОД ДАЛ, ТА НЕ МУ Е ЗАПИС ДАЛ. Употребява се, за да се изтъкне, че нещо, което някой притежава,няма вечно да бъде негово. Слав. I 8. АКО ГО Е ЗЕЛ, 11Е ГО Е ОТКРАДНЛЛ.Дт/.з.///хт. Казва се, когато някой е откраднал нещо. Кар.П 2. АКО ГО НЕ УДЪРЖИШ ЗА ГРИВАТА, ЗА ОПАШКАТА НЕ МОЖЕШ. Употребява се, за да се из тъкне, че когато се пропусне по-лесния и по-удобен случай за осъществяване на нещо, много по-малко вероятно с то да се постигне при по-трудни обстоятелства. Слав. I 8. АКО ГО РАЗВЪДИШ ОТ ВРАТАТА, ТО СЕ НАВИРА ПРЕЗ ПРОЗОРЦИТЕ. За безочлив човек, който е готов на всякакви унижения, за да постигне целите си. Слав. I 8. АКО ДА Е И ХРУБЕЛНИЦА, ТЯ Е МОЯ ХУБЕЛНИЦА. Диал. За вехта, разнебитена, но собствена къща. Слав. I 10. 37
АКО, ДАКО НЕ ЕДЕ МЛЯКО. Диал. Казва се, за да се изтъкне, че без труд не можеш да имаш материални облаги, че не трябва да разчиташ на случайности. Слав. 19. АКО ДЕНЯТ Е КЪС, ГОДИНАТА Е ДЪЛГА. Казва се като извинение, когато днешната работа се отлага за утре. Слав. I 10. <АКО Е> ЖИВОТ И ЗДРАВЕ. Ако останем живи, ако не ни сполети смърт. БРфР 208. АКО Е ТРЕВАТА ДОКОСЕНА, НЕ Е ЗЕМЯТА ОТНЕСЕНА. Вж. Ако е тревата покосена, не е изкоренена. Слав. I 11. АКО Е ТРЕВАТА ПОКОСЕНА, НЕ Е ИЗКОРЕНЕНА. Казва се за загуба, която не е непоправима. Слав. I 11. АКО Е ЦАР, ДВЕ ГЛАВИ НЕ НОСИ. Диал. Колкото и да е страшен (като уверение, че някой няма да се уплаши от някого, не се бои от някого). Слав. 111. Още: Ако ще би и с две глави да е! Диал. (фР). Ако е цар, с две глави не е. Диал. АКО Е ЦАР, С ДВЕ ГЛАВИ НЕ Е. Диал. Вж. Ако е цар, две глави не носи. Слав. 111. АКО ЗНАЕШ ДЕ ДАВАТ ПО-МИОГО, А ТИ КЛИКАЙ И МЕНЕ. Диал. (Соф.) Вж. Ако знаеш нейде да дават по-много, заведи и мене. Слав. I 12. АКО ЗНАЕШ НЕЙДЕ ДА ДАВАТ ПО-МНОГО, ЗАВЕДИ И МЕНЕ. Казва сена някой, който се сърди, че му се дава малко. Слав. I 12. АКО ИМАТ ХОРАТА ЗЛАТ КАЧУЛ, НИЕ ИАШИО <АБЕНИО> ДА ГО ИЗГОРИМ ЛИ? Диал. (Плевенско). Вж. Ако имат хората злат качул, ние нашио <абенио> да гофърлим ли? Слав. I 13. АКО ИМАТ ХОРАТА ЗЛАТ КАЧУЛ, НИЕ ИАШИО < АБЕИЖ» ДА ГО фЪРЛИМ ЛИ? Диал. (Плевенско). Казва се, за да се подчертае, че няма защо човек да се отказва от нещо, което има, само защото не е така хубаво, както у някои други. Слав. I 13. АКО МЕ ВИДИШ, ПИШИ МЕ! и АКО МЕ ВИДЯТ, ДА МИ ПИШАТ! Ирон. Употребява се, за да се подчертае от говорещото лице, че се е поучило от някакъв горчив опит и вече никога няма да извърши отново нещо или да отиде някъде, където е имало неприятности. Замръкнал съм, а не съм осълишл. Ако ме видиш, пиши ме! Йовков, Разкази I. АКО НЕМ А ДРУГИ КРАКА ЗА ЗИМЪС, ТЕЖКО МУ. Диал. Ирон. За бос човек. Слав. 119. АКО НЕ МЕ ЛЪЖЕ ПАМЕТТА. Употребява се, когато говорещият не е съвсем сигурен в някакво свое твърдение, когато допуска, че може да не си спомня съвсем точно нещо. БРфР 317. АКО НИ ПРИЗОВАХА, НЕ НИ ПРИКОВАХА. Казва се от гости, които са се заседели и сами се подсещат, че трябва вече-да си отидат. Слав. I 21. АКО ПАДНЕ ОТ ТАВАНА ТЕСЛАТА И УДАРИ КОЛЯ ПО ГЛАВАТА, НАЛИ ЩЕ ГО УБИЕ? Подигр. Употребява се, когато някой напразно се страхува от бъдещи беди. Слав. I 21. Още: Ако падне теслата от тавана, ще убие Ивана: оле, какво зло стана! Подигр. АКО ПАДНЕ ТЕСЛАТА ОТ ТАВАНА, ЩЕ УБИЕ ИВАНА: ОЛЕ, КАКВО ЗЛО СТАНА! Подигр. Вж. Ако падне от тавана теслата и удари Коля по главата, нали ще го убие? Слав. I 22. АКО ПЛАНИНАТА НЕ ДОЙДЕ ПРИ МОХАМЕД, МОХАМЕД ЩЕ ОТИДЕ ПРИ ПЛАНИ¬ НАТА. Книж. Употребява се, когато някой, след като напразно е очаквал някого, решава сам да отиде при него. 38
Според Ашукин, Ашукина, КС II, с. 199-200, има няколко обяснения за произхода на този израз. Според едното, той се свързва с анекдотичните разкази за Насрадин Ходжа, който, за да докаже, че е светия, заповядал на едно палмово дърво да се приближи до него с думите; „Ако палмата не дойде към мене, аз ще ида при нея". Според другото обяснение, разказ от записките на прочутия пътешественик Марко Поло, някой си багдадски обущар извършил чудо, като една планина по неговия зов се придвижила към него (така гой доказал предимството на християнската вяра). Според някои изследователи в европейския вариант на тази източна легенда палмовото дърво е заменено с планина по силата на християнската традиция, според която вярата е способна да движи планини. Според Франсис Бейкън пък Мохамед бил обещал на народа да премести една планина, и, когато това не му се удало, казал: „Какво пък! Щом планината не иска да дойде при Мохамед, Мохамед щс иде при нея“ Още: Когато планината не идва при Мохамед, Мохамед отива при планината. Книж. АКО СИ ТРЕСКА, ПРЕЗ ДЕ11 БЪДИ. Употребява се като съвет към някого да не бъде нетърпелив, да не обезпокоява без необходимост. Арх.Ив. АКО СМЕ ДЕЦА, ОТ СТАР БАЩА СМЕ. Казва се като отговор на думите: „Вие сте още деца“.Слав. I 24. АКО СЪМ ПОМАК, <ТА> НЕ СЪМ АХМАК. Диал. Употребява се, за да се подчертае, че някой не е глупав, че няма да се остави да го измамят, излъжат. (С пример от Л. Стоянов). БРфР 446. АКО ТИ Е МИЛ ЖИВОТА! Употребява се като заплаха към някого да изпълни нечие искане, защото в противен случай ще бъде убит. Сф. АКО ХВРЪКНАТ КАМИЛИТЕ ПО КЕРЕМИДИТЕ, КАКВО ЩЕ ПРАВИМ НИЕ ПОД КЕРЕМИДИТЕ? Диал. Ирон. За безсмислено безпокойство и грижа. Слав. I 7. АКО 1ЦЕ Е, МЪЖКО ДА Е! Диал. Употребява се, за да се подчертае, че ако се захване някаква работа, тя трябва да се направи много добре, така, както е необходимо. БРфР 341. АКО ЩЕ ЗЕМЯТА НАОПАКИ ДА СЕ ОБЪРНЕ. След главно изр. Каквото ще да става, при всички обстоятелства. РБЕ V 902. < АКО ЩЕ> СВЕТЪТ ДА СЕ ОБЪРНЕ! Със следе, или предх. главно изр. 1. Непременно (ще извърта онова, което е изразено в главното изречение). 2. Никога, съвсем (няма да направя онова, което е изразено в главното изречение). БРфР 520. Още: <Ако щс> светът да се провали! <АКО ЩЕ> СВЕТЪТ ДА СЕ ПРОВАЛИ! Със следе, или предх. главно изр. Вж. < Ако ше> светът да се обърне! БРфР 520. АКЪЛА МИ Е в някого или в нещо. 11епрекъснато мисля все за едно и също нещо. БРфР 38. •АКЪЛА МИ Е В КРАКАТА. Постъпвам необмислено, неразумно, глупаво; проявявам се като глупак. Още: Ума ми е в краката. * фР: Акъла ми с в краката. Не мога да мисля, да разсъждавам, постъпвам глупаво, неразумно. Без вариант. * ФР: Ума ми е в краката. Постъпвам необмислено, неразумно, глупаво; проявявам се като глупак. [Акъла ми с в краката даден при вариантите.] АКЪЛА ТИ НЕ ТИ ПРЕЧИ. Няма да размисляш много и ще постъпиш глупаво, не както трябва. Арх. Ив. АКЪЛ ЗА КРУШИ. Ирон. За глупав човек, заплес, тиквеник. БРфР 37. АКЪЛ НА БУЦИ. Ирон. За глупав човек, заплес, тиквеник. БРфР 37. АМА АКО НЕ СЕ РОДИ ЖИТО? Диал. Употребява се, когато някой прояви съвсем неоснователно песимистично отношение към нещо. 39
От народит з приказ.'. за един селянин, коп ю ьсичко ьижлал от лоша г и му страна, и дори когато селяните се наговорили да му ладит по еднз крипа жито след жътва, ча да е доволен гои отговорил с г орните пуми. ВНТБ X 555. АМАН ОТ някого, нещо, АМАН ЗА някого, нещо. Каиш се, когато някой (нещо) хем много е дотегнал (дотегнало) някому, хем в същото време той много държи на него. Аман от това дете, амин за това дете. Слав. I 30. АМАН СЪМ ВИКНАЛ от някого и.ш от нещо. 1. Съвсем ми е дотегнал някой или нещо и не мога повече да го понасям. Аман са турци викнали 1амап от тези гяури! аман от тоз дели Марко. /Ката ден Марко ни кара! зорлън сланина да ядем. Нар. пес. РБЕ1239.2. Много ме измъчва, тормози някой. Аман бяха викнали хората от него, но никой не смее да се о/иаче. (С пример от Мих. Георгиев.) БРфР 40-41. Още: Аман съм казал (рекъл). АМАН СЪМ КАЗАЛ от някого или от нещо. Вж. Аман съм викнал от някого или от нещо. РБЕ I 239; БРфР 40-41. АМАН СЪМ РЕКЪЛ от някого или от нещо. Вж. Аман съм викнал от някого или от нещо. Аман съм рекъл от патенти и от даване (..) завърши с някаква злъчност бае Цено. Т. Влайков, Съчинения III, РБЕ I 239. АМА ЧЕ РАБОТА! Възклицание за израз на учудване, изненада, разочарование. БРфР 488.. АМИ СЕГА! Възклицание, с което се изразява уплаха пред неизвестност; какво ще правим? РСБКЕ III 183. АНГЕЛ НА ЛИЦЕ, ДЯВОЛ НА СЪРЦЕ. Човек с красива външност, но лош, проклет. Слав. I 31. А НОЩЕСКА МЕЧКИТЕ ЛИ ЩЕ ДОИШ? Подигр. Казва се на оня, който се кани да спи през деня. Арн.111 545. АНАПИТЕ СА ГРОГИ. Жарг. Употребява се, за да се посочи, че човек, който дълго е отстоявал позициите и мненията си, вече е уморен и повече не може да се бори. АРМАГАН МУ СУХИ ДРЕНКИ. Диал. За нищожен човек. Слав. I 32. * ЛРМАСВАМ ЗА ЦЪРНОЗЕМСКО ЮНАЧЕ някоя. Диал. Погребвам, заравям в земята младо момиче. Гер.Р V 528. Още: Годя се за черноземско юначе. Диал. * фР: Армасали за черноземско юначе някоя. Диал. Погребали я, заровили я в земята (за умряла девойка). [Без вариант]. A РМЕНСКА ВИЗИТА. Подигр. Много продължително посещение, гостуване у някого. БРфР 42. АРМЕНСКА УСТА. Неодобр. Човек, който много приказва; дърдорко, бърборко. БРфР 42. АРТИСАЛ НА СВЕТА. Диал. За човек - съвсем малоценен, най-незначителен. Кой не се подиграваше това време с българина! Тие бяха артисали на света. 3. Стоянов, Записки по бълг. въстания. СтИ, ДфР 519. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ. 1. Название иа смъртта. 2. Архангел <Михаил>. Подигр. Полицай. МЛ, Функцията... собств. име,.., 752. АРШИН ДЪЛГА, ДВА ШИРОКА. Подигр. Писка и дебела жена. Слав. I 32. 40
Б БАБА Е МАЙКА ТИ! Употребява се като сърдит отговор от жена, когато някой й каже „бабо“. Слав. I 33. БАБЛИТ ПЕТКО. Побойник. Лрх. Ив. БАБА ЛЮЛЯНА. Диал. Болестта треска. Гер. Р III 36. БАБА ТИ МОМА ЛИ Е? Жарг. Ирон. Казва се на някого, който се опитва да хитрува, да шмекерува, за да се покаже, че хитрините му се разбират. Нашият човек веднага вдигна телефона, избира номера на „Комуналниуслуги " и иска да .иу пратят човек.Веднага ли?'' -штат отта.м. Веднага"-отговаря той. „Дядо ти женен ли е?"- питат оттам...- Защо?"-пита той. „Ами баба ти мома ли е?" - питат пак и се кискат отсреща. Хр. Пелитев, Хапят ли охлювите? Още: Баба ти госпожица ли е? Жарг. Ирон. (ФР). БАВНО ЗАГРЯВАМ. Жарг. Трудно разбирам, не разбирам. МПЛ, МЖ, 206. БАВНО ЩРАКАМ. Жарг. Трудно разбирам, не разбирам. МПЛ, МЖ 206. БАЙ1Т>11 МИ СТАВА/СТАНЕ. 1. От нещо. Призлява ми, прилошава ми при ядене на нещо много сладко или много мазно. 2. От някого или от нещо. Извънредно много ми омръзва, дотяга някой или нещо. БРфР 44; РБЕ 1 380. БАКАЛСКИ ТЕфТЕР. Изцапана, нечиста тетрадка с безредни, разбъркани, неподредени записки. БРфР 45. БАЛАБАН ЩО ДУМА, БУТКО ДА ИЕ ЗНАЕ. Диал. (Копривщица). Употребява се, за да се подчертае, че онова, което знаят големците, по-силните, не трябва да го знаят по-долните, по- слабите. Слав. I 35. По имената и постъпките нз двама от първите поселници на Копривщица. Слав. I 35. БАРУТЕН ПОГРЕБ. Книж. Нещо, което може всеки момент да предизвика беда, катастрофа (обикн. бунт, въстание, война и под.). БРфР 46. БАЦИ МИ ГО ГЕОРГИ МОЙ! Диал. (Костурско).Ирон. Употребява се, когато някой сам се натрапва да му се обърне внимание, да бъде и той приласкан покрай другите, да му се подари нещо и на него и под. ф БАЩА МИ СЕГА ПРЪСТ ЯДЕ. Диал. (Банско, Разлог). Отдавна еумрял баща ми. Слав. 136. БАЩА СЪМ ТИ. В реплика към някого - много по-стар съм от тебе, дръж се прилично. СтИ, ДфР 519. 41
БА1ЦА ТИ ДА НЕ Е ДЖАМДЖИЯ? Жарг. Грубо. Отстрани се, пречиш ми, тъмниш ми (казва се на човек, който е застанал така, че затуля светлината някому, или му пречи да гледа нещо). БАЩИ И ДЕЦА. Книж. Хора от две кръвно свързани последователни поколения в дадено общество (с оглед на проблемите и взаимоотношенията помежду им). От заглавията на известния роман на И. С. Тургенев мВащи и деца" („Отцы и дети") БАЩИНА МОШИЯ. Собственост на някого. БРфР 47. * БЕГА МИ ОКОТО У МЛЕКОТО. Диал. (Видин). За мъж - имам слабост към по-млади. Гъбьов, Послов, и послов, изрази.., СбНУ XXV 15. * фР: Бяга ми окото у млякото. Диал. БЕГАМ КАКО ПРОТЕСТАНТИН ОТ ПОСТ. Диал. (Прилеп). Най-старателно избягвам .някого или нещо, защото то ми вдъхва голям страх, ужас. ВК, УС 100. БЕЖАНОВ МАЙКА НЕ ПЛАЧЕ. Употребява се, за да се подчертае, че в опасни ситуации, свързани с кръвопролитие, оня, който побягва, остава жив. Сф. БЕЗ ГРЕШКА СИ (Е). Много добре се справяш (се справя) с нещо, безпогрешно се справяш (се справя) с нещо. - Ти научи бързо танца, без грешка си. БЕЗ ДА ИСКАМ. Не нарочно, случайно. БРфР 251. БЕЗ ДА ПУКНЕ ПУШКА.Дш. Без митоедин изстрел.(С пример от 3. Стоянов). БРфР 479. БЕЗ ДОКАЧЕНИЕ. Остар. Обикн. в реплика. Употребява се, за да се внуши на събеседника да не се обижда, да не се засяга. БРфР 167. БЕЗ ДРУГО. Книж. Несъмнено, непременно. БРфР 170; РБЕ IV 425. БЕЗЖИЧЕН ТЕЛЕГРАФ. Ирон. Сплетни, клюки, интриги. БРфР 48. БЕЗ КАМБЕР СВАТБА СТАВА ЛИ?Диал. Ирон. (Средногорието, Пазарджишко, Родопите). Употребява се, когато някой се намесва като свидетел, участник във всяко събитие, случка и под. Произходът се свързва с женитбата на Али (основателя на алианството) за дъщерята на Мохамед, на която присъствувал и верният му слуга Камбер. Калка от тур. Kambersiz dugiin olmaz. Т.Балкански. За два фразеологизма в българския език. БЕ, 1983, кн.2» с. 167. БЕЗ КУЗМАН В ЧЕРКВА НЕ МОЖЕ. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой се намесва някъде, където не е желан. Арх. Ив. БЕЗ МАЛКО. 1. За означаване, че действието е пред непосредно осъществяване; малко остава, насмалко. 2. За недостиг на неголям брой, количество от нещо, за да се допълни; не напълно. РСБКЕ II 49-50. БЕЗ МЕНЕ! Не съм съгласен да взема участие в нещо (с възклицателна интонация). -Ела да й скроим един номер. - Без мене! БЕЗ НИЩО. Без причина. БРфР 365. БЕЗ НИЩО ЗАД ГЪРБА СИ. Без никакви средства, възможности. (С пример от Ем. Манов). БРфР 142. БЕЗ ПАРИ. Съвсем евтино, почти даром. (С пример от М. Гръбчева). БРфР 418. 42
БЕЗ ПАРИ ДА МИ ГО ДАВАТ. Със следе., отриц. изр. УпотребяЬа се от лицето, което говори, - за да изтъкне, че някакъв предмет, предлаган му за покупка, никак не му се е харесал. Показа ми един червеникав калпак, струвал 30 лева. Такъв калпак без пари да ми го дават, няма да го взема. БЕЗ ПЕРДЕ СЪМ. Нямам съвест, срам, безсрамен съм, безсъвестен съм.(С пример от К. Калчев). БРфР 423. БЕЗ РАБОТА МУЮ МУХИТЕ СКОПЯВА. Диал. Пренебр. Казва се за човек, който нищо не върши, който се скита без работа, безделничи. Слав. I 39. БЕЗ ТРИ ВОЛА ДВА ЧИфТА. Диал. Ирон. В реплика - за човек, който има малко, но има претенции, че ще постигне много. БЕЗЦЕН КАМЪК. Диал. 1. Добра и почтена жена. 2. Добър стопанин. 3. Добър син. 4. Добър човек. Слав. I 39. БЕКИ ГО Е МАЙКА МИ РОДИЛА, ЧЕ ДА ГО МИСЛЯ? Дим. Ирон. Не ми е брат. Слав. 140. * БЕЛЕЯ СЕ КАТО ТИГАН НА МЕСЕЧИНА. Ирон. Тъмен съм, тъмнея. Още: Лъщя (светя) като тиган на месечина. Ирон. * фР: Белея се като тиган на месечина. Подигр. Много съм лъскав; блестя. Още: Лъщя като тиган на месечина. Подигр. БЕЛИЯТ ДОМ. Евфем. Тоалетна. БЕЗ! КАКО АРАП<ИН>. Диал. (Прилеп). Ирон. Много черен. ВК, УС150. Още: Бел како егюптин. Диал. Ирон. БЕЛ КАКО ЕГЮПТИН. Диал. (Прилеп). Ирон. Вж. Бел како арап<ин>.ВК, УС 100. БЕРБАТ МАРИЯ. Диал. Мръсен, нечист човек. МЛ, функция., собств. име... 750. БЕРЕКЕТ ВЕРСИИ. Х.Остар. Благодаря. Слав. 140. 2. Просторен. И с това, и с толкова ще се задоволя, и това е добро (по-липса на по-добро, на повече). Берекет версии, че поне за юни ми дадоха карпа за почивка. БЕСЕН ГЪЗ, КЪРВАВ НОС. Диал. Грубо. За немирен, буен човек, който лесно пострадва, лесно бива наранен. Арн. Ill 549. БЕТОН АРМЕ. Жарг. Човек с много здрави, силни служебни позиции, власт и под., на когото никой не може да навреди, да го свали от поста му. -Говори се, че директорът щял да бъде сменен -Ами, той е бетон арме, остава си пак директор. БИБЛИОТЕЧЕН ПЛЪХ. Лице, което много обича да чете, да се рови в книги, в библиотеки. Още: Книжен плъх. БИВА МЕ В ЛЕГЛОТО. Добър сексуален партньор съм, имам качества като сексуален партньор. Още: Добър съм в леглото. БИВОЛИЦАТА Е ЧЕРНА, А БЯЛО МЛЯКО ДАВА. За човек сиромах, но добър. Кар.П 7. БИВОЛСКО ОКО. Грубо. Нищо (употребява се в отговор на въпрос: „Ко?“ ( = какво), когато запитаният не знае какво да отговори или не желае да отговори). 43
БИ1Ш1Е ВЕЛИЧИЕ. Книж. Ирон. Човек, който в миналото е имал голяма власт, високо обществено положение. БРфР 71. Още: Минало величие. Книж. Ирон. БИЕ ДВАНАЙСЕТ. Настъпва последният, решителен момент, когато трябва да стане, да се случи или да се извърши нещо. БРфР 155. Още: Удря/удари дванадесетия час. Обикн. в со. вид. Книж. (ФР). БИЕ МЕ ГЪЗА МИ. Вулг. Подигр. Страдам от лакомията си. Слав. I 41. БИЙ ГО ЗА ИГЛАТА, ДА 1IE МУ ПЛАЧЕШ ЗА ГЛАВАТА. Казва се като съвет към родителите да наказват децата си дори за малки кражби, та децата да не се научат да крадат и по- късно да ги осъдят на смърт. Слав. 141. БИЙ ГЪЗЕНЦЕ, ДА ИЕ БИЯТ ГЪЗИЩЕ. Вулг. Казва се като съвет да се наказват с бой децата, докато са малки, да се вразумят и да не бъдат наказвани, когато пораснат. Слав. I 41. БИЙТЕ СЕ, НЕ СЕ КАРАЙТЕ! Шег. Казва се на хора, които се карат, за да им се внуши да прекратят кавгата си. Слав. I 41. ПИЛО КАКВОТО БИЛО. За изразяване, че няма да се обръща внимание на някакво неприятно минало, няма да се споменава за него. (С пример от Кл. Цачев). БРфР 533. БИТА КАРТА. Човек, който вече няма никаква власт, никакво влияние. Постъпих на работа и се сприятелих с две момичета от изчислителния център. Покати ги дори у нас. Христофор се държа много мило, а когато си тръгнаха, рече:-И двете са бити карти. Й. Попов, Нитоден повече -Гледай да завършишуниверситета, докато съм още професор, преди да са ме пенсионирали, преди да стана бита карта. БИТИЯ <СИ Е> БИТ, <ЕБАИИЯТ - ЕБАН>. Употребява се, за да се подчертае, че пострадалият не може да поправи извършената спрямо него неправда и че не може да очаква възмездие в бъдеще. БИЧ БОЖИ. Книж. Г олямо общо бедствие. БРфР 51; РБЕI 712. БИЯ ВОДА ДА ПУСНЕ МЛЕКО. Диал. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо, върша безполезна работа. Арн.Ш 547. Още: Бия водата да пусне масло (ФР) БИЯ ДУЗПАТА някому. Жарг. 1. Грубо. Отблъсквам, отхвърлям някого, с когото съм бил в близки връзки. 2. Изгонвам, изпъждам някого от работа, от служба. Арх.Ив.; МПЛ, МЖ 210. Още: Удрям/ударя дузпа<та>. Жарг. (ФР). БИЯ КАМБАНАТА. Нов. Книж. Отправям към обществото зов за тревога, мъча се да предизвикам общественото мнение. А другата цел е да бием камбаната. Из телевизионния репортаж с главния редактор на в. „Екополитика“ по случай излизането на първия брой на вестника - 10.III. 1990 г. БИЯ ПЪТ. Изминавам дълъг изморителен път пеша. БРфР 52; РБЕ I 615. БЛАЖЕНИ ВЯРВАЩИТЕ. Книж. Ирон. Употребява се в реплики, за да се подчертае, че някой наивно е повярвал нещо, което е всъщност иевярно или неизпълнимо. БРфР 53. Още: Блажени <са> верующите. Книж. Ирон. (фР). БЛЕЩУКА МИНА ОЧИТЕ.Д«йл, Измряха ми много децаи ми остана само едно-единствено (казва се от майката). Слав. I 44. 44
БЛИЖА БОТУШИТЕ на някого. Държа се угоднически, сервилно пред някого, подмазвам се на някого; подлизурствувам. БРфР 53. Още: Лижа ботушите. (ФР). Ближа краката (подметките). БЛИЖА КРАКАТА на някого. Държа се угоднически, сервилно пред някого; подмазвам се на някого; подлизурствувам. БРфР 53. Още: Лижа краката. (фР). Ближа ботушите (подметките). БЛИЖА ПОДМЕТКИТЕ на някого. Държа се угоднически, сервилно пред някого; подлизур¬ ствувам. БРфР 53. Още: Лижа подметките. (ФР). Ближа ботушите (краката). БЛУДЕН СИН. 1. Човек, който е напуснал бащиния дом и след дълго скитане и разгулен живот, разкаян се завръща отново. РБЕI 668; БРфР 53. 2. Безпътен човек. БРфР 53. Произходът се свързва с евангелския разказ „Притча за блудния син“. БЛЪСКАМ СИ БЛЪСКАЛИТЕ. Диал. Мъча се, старая се да постигна нещо. Арх.Ив. Още: Блъскам си блъските. Диал. (фР). БЛЪСКАМ СИ ГЛАВАТА С ЮМРУЦИ. Горчиво се кая, разкайвам се за нещо (обикн. придружено със съответния жест). БРфР 54. БЛЯСВАМ/БЛЕСНА В ОЧИТЕ на някого. Маправям много голямо впечатление на някого, блясвам, проявявам се много добре. (С пример от Зах. Стоянов). БРфР 54. БОГ ВИДИ! Възклицание, когато някой е несправедливо обвинен, обиден, но е безпомощен да докаже, че е невинен, че го онеправдават. Слав. I 46. Още: Господ види отгоре! Диал. БОГ ДА ГО ПРОСТИ, ДОБЪР ЧОВЕК БЕШЕ. Подигр. По-добре, че е умрял. Слав. I 46. БОГ ДА ГО ПРОСТИ ПРИЖИВЕ. Казва се, когато се спомене някой, който е жив, и се сбърка, та се каже вместо „Бог да го поживи!“ - „Бог да го прости“. Слав. I 46. БОГ ДАЛ, СВЕТИ ИЛИЯ ЗЕЛ. Диал. Казва се, когато неправдата и насилието отнемат онова, което човек е придобил. Слав. I 47. БОГ ДА ПРОСТИ КОНСКА МАЙКА. Казва се, когато кон е помогнал при някои трудни обстоятелства. Слав. I 47. БОГ Е БОГ И ПАК ИМА СЛОГ. Дмгл. Казва се на човек, който няма мярка в действия та си. Слав. I 47. БОГ МУ ГО Е ДАЛ, АМА НЕ МУ ГО Е ЗАПИСАЛ. Казва се, за да се подчертае, че никой не е сигурен, че ще бъде постоянно щастлив. Слав. I 47. БОЙ НА НЕГРИ В ТЪМНА НОЩ. Шег. За тъмно помещение, място, повърхност (най-често, когато нещо внезапно стане тъмно, напр. при навлизане на влак в тупел, или при тъмна, неясна картина във филм). БОЛЕН БОЖКО ЗА КОКОШКА. Иран. За здрав човек, който се преструва наболен. Слав. I 52. Още: Болен Тошко за кокошка. Ироп. БОЛЕН ВЪПРОС. Книж. Деликатна и трудна за разрешаване проблема. БРФР58; РБЕИ 630. 45
БОЛЕН ТОШКО ЗА КОКОШКА. Вж. Болен Божко за кокошка. Арх. Ив. БОРИХМЕ СЕ КАТО СВИНЯ С ТИКВА. Диал. Положихме големи, но безполезни усилия. СтИ, ДФР 519. ‘БРАДА РИЖДАВА, ГЛАВА ГНИДАВА. Диал. За човек без авторитет, който си придава важност. Стойчев, Тетев. гов., СбНУ XXXI 149. • фР- Брада рижава, глава гнидава. Диал. БРОЯ ДНИТЕ на някого. С нетърпение очаквам смъртта на някого. (С пример от К. Кал чев). РБЕIII 717. БРЪКВАМ/БРЪКНА В ЗДРАВЕТО на някого. Жарг. Разболявам някого, като го подлагам на систематичен тормоз, създавам му непрекъснато големи неприятности. БРЪКВАМ/БРЪКНА В ОЧИТЕ на някого. Посочвам на някого нещо много неприятно за него, разобличавам го; доказвам му, че не е бил прав за нещо. БРфР 65. БУТВАМ/БУТ11А В ОКОТО някого. Засягам някого на много чувствително място. Слав. 157. •БУЧНИ ПРЪЧКА, НИЙ ВИНО. Ирон. (Костурско). Употребява се, за да се подчертае, че нещо не може да стане бързо и лесно, че е нужно търпение и време. Още: Забоди (побий пръчка), пий вино. Ирон. Не е бодни пръчка, пий вино. Ирон. * фР: Бучни пръчка, пий вино. Ирон. Казва се на човек, който няма търпение да изчака нещо. (Без вариант]!. БЪКЛИЦА ЛИ ЧАКАШ? Ирон. Специална покана, специално повикване ли чакаш? БЪРА-БЪРА, ТРИ ЧАДЪРА. Пренебр. Употребява се, за да се изрази недоверие или подиг¬ равка към нечии думи. Сф. БЪРБОРЯ КАТО ГРОЗДОБЕРСКИ ГЪЗ. Вулг. Плещя, говоря каквото ми падне. Слав. 136. БЪРЗ 1IA ЛЪЖИЦА, ТРОМ НА ТЕСЛИЦА. Диал. Човек мързелив, но лаком. Слав. I 56. * БЪРЗАМ КАТО ВДОВИЦА ИА ОДЪР. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение за нещо, припирам за нещо да се свърши по-бързо. * фР: Бързам като вдовица на одър. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение за нещо, препирам за нещо да се свърши по-бързо. * БЪРЗАМ КАТО ПОПАДИЯ В ПЛЕВНИК. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение за нещо, припирам за нещо да се свърши по-бързо. * фР: Бързам като попадия в плевник. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение за нещо. препирам за нещо да се свърши по-бързо. БЪРЗАМ КАТО ПОПАДИЯ ПРЕД ПОП. Диал. (Щипско). Проявявам нетърпение за нещо, припирам за нещо да се свърши по-бързо. ВК, УС 103. •БЪРЗАМ КАТО РАК НА БЪРЗЕЙ. Диал. Ирон. Действувам много бавно, никак не бързам. Чех ларов, Послов. Горнооряховско, Габровско, СбНУ XXVI 303. * фР: Като рак на бързей. 2. В сьееч. с бързам. Никак, съвсем не (бързам). БЪРЗАМ КАТО ЦИГАНЧЕ ПРЕД МАЙКА СИ. Диал. (Карнобатско). Припрян съм, нетърпелив съм и прибързвам да кажа нещо не добре обмислено (предположение ил и мнение), или да извърша нещо. 46
БЪРЗ КАТО КЬОПАВ ПАУК. Диал. (Видинско). Upon. Много бавен. ВК, УС 103. БЪРЗО ГОВНО ВРЪХ ПЯ МА. Вулг. Употребява се за прибързана или несполучлива работа. СтИ, ДфР 519. БЯГАМ КАТО ЕВРЕИН ОТ КРЪСТ. Много се страхувам от нещо или от някого и най- старателно го избягвам. ВК, УС 104. БЯГАМ КАТО ОТ ЧУМАВ от някого. Много се страхувам от някого и най-старателно го избягвам. ВК, УС 105. БЯГАМЕ ОТ ДЪЖД, СПОЛЕТЕ НИ ГРАД. Сполетя ни по-голямо зло. Арн.Ш 549. БЯЛА БРАДА, ЖЪЛТИ ЛАЙНА. Вулг. Казва се за стар човек, който се жени за млада жена и на стари години ще има малки деца. Слав. 160-61. БЯЛА РАДА. Диал. Ракия. БЯЛ ВЯТЪР МЕ ВЕЕ. 1. Не ме бива за никаква работа, негоден съм за нещо; не струвам. 2. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм, завеян съм. РБфР 108-109. ФР: Вятър ме веё.1 БЯЛ КАТО ВАР. Обикн. за цвят на лицето - много блед (от уплаха, страх, болка И др.). ВК, УС 106. БЯЛ КАТО КЮМЮРДЖИЯ. Диал. Ирон. Съвсем черен. Слав. I 60. БЯЛ КАТО ЦИГАНИН. Ирон. Много черен. Слав. 1 60. БЯЛО НЕТНО. Книж. 1. Неизвестна територия (на картата). РБфР 423. 2. Нещо неизвестно, непроучено.РБфР 423; БРфР 428. 47
ВАДЕН ТАБАК. Диал. Много хитър, практичен и опитен човек. Арх.Ив. Още: Вадена кожа. Диал. (фР). ВАДЯ ОТ МУХА ЛОЙ. Диал. Пестя от всичко и трупам пари. Лрн. III 591. В АКЪЛА МИЕ. Мисля за някого или за нещо или възнамерявам да извърша нещо. (С пример от Ем. Манов). БРфР 38. Още: В ума ми е (в 1 знач.). (фР). ВАРИ ГО, ПЕЧИ ГО, СВЕ ТОДОРАИ, СВЕ ТОДОРАII. Диал. (Видин). Каквито усилия и да се полагат (за човек, който не се поддава на благотворно въздействие). Гъбьов, Послов, и послов, изрази..., СбНУ XXV 72. фР: Вари го, печи го. ВАРИ ГО, ПЕЧИ ГО, С ОРИЗ ТЪПЧИ ГО, ПАК Е РАК.Диа.1. Каквито усилия и да се полагат (за човек, който не се поддава на благотворно въздействие). Слав. I 64. фР: Вари го, исчи го. ВАША МИЛОСТ. Остар. Книж.,сега шег. Употребява се като обръщение към някого-Вие. БРфР 329. ВАШАТА MAMKAJ Грубо. Възклицание за израз на неприязнено отношение към някого, възмущение, недоволство и под. (С пример от Кр. Григоров). БРфР 323. В БА ЩИНАТА СИ КЪН!А ВРАТА ВИЖДАЛО ЛИ Е? Неодобр. Употребява се, когато някой влиза някъде, без да затваря вратата. Слав. I 82. Още: У баща си врати видял ли си. Неодобр (фР). <В>ДИГАМ/<В>ДИГНА БАЙРАКА. Започвам борба, обикновено въоръжена. БРфР 44. ВДИГАМ/ВДИГНА ВИСОКО ГАРДА. Нов. Книж. Вж. Вдигам/вдигна високо летвата. ВДИГАМ/ВДИГНА ВИСОКО ЛЕТВАТА на нещо. Нов. Силно повишавам изискванията за нещо, в някаква област ... В много отношения откривател, вдигнал високо летвата на професи¬ онализма в музиката. Жени Атанасова, Куинси Джонс. ВДИГАМ/ВДИГНА КРАКАТ А на някоя. Грубо. Замъж-извършвам полов акт сдадена жена. - Остави го, и казвам й не виждаш ли, че не е сериозен, салю гледа да ти вдигне краката. ВДИГАМ/ВДИГНА КРЪВНОТО някому. Диал. Раздразнявам силно някого. СтИ, ДфР 519. ВДИГАМ/ВДИГНА ПУШИЛКА някому. Диал. Карам се, сърдя се някому, правя скандал. Наредих му утре да дойде с жена си, да я питалi аз нея защо му дава пари за цигари... Моля ти се, 48
докторе, ca.no това да не става... не прави въпрос пред нея, че пак ще .пи вдига пушилка в къщи. Г. Краев, Хоро без гайда. * ВДИГАМ/ВДИГНА РАМЕНЕ. 1. Показвам, че не зная нещо, за което мс питат, или изразявам някакво недоумение; показвам примирение или снизходителност към нещо (обикн. придружено със съответен жест). 2. Изразявам равнодушие, незаинтересованост към някого или към нещо. Още: Повдигам/иовдигна рамене. (ФР). Свивам/свия рамене. * фР: Вдигам/вдигна рамене. (Деф., примери) Още: Повдигам/повдигна рамене. |Г>сз вар. Свивам/свия рамене.) •ВДИГАМ/ВДИГНА СЕМАФОРА. Премахвам пречките, забранитеза извършване на нещо. * фР: Вдигам/вдигна семафора. Обръщам внимание на нещо, поглеждам на нещос необхо¬ димата сериозност. <В>ДИГАМ СИ/<В>ДИГНА СИ ШАПКАТА. Пренебр. Отказвам се от нещо, изоставям нещо или някого и си отивам, напущам нещо или някого (обикн. за служба, работа). - Тогава утре ние .можем да си дигне.и шапките и да се прьждосаме където ни видят очите. Д. Добревски, Благословените илюзии. Още: Вземам си/взема си шапката. Пренебр. (ФР). ВДИГАНЕ НА ЛЕТВАТА. Нов Повишаване на изискванията за нещо. Такъв изпит по литература се организира за първи път. Претенции имаше и по отношение на те.пата -трудна, обширна. Това вдигане на летвата ли е? в. Отеч. фронт от 25.VII.1988, бр.12 986. В ДОБРА ГЛАВА СТО РЪЦЕ. 3 а умен и сръчен човек. Слав. 1 82. <В> ЕДИП ПРЕКРАСЕН ДЕН. Ирон. Веднъж, някога (употребява се в случай, когато е станало пешо особено, изненадващо и обикн. не много приятно). РБП III 717. ВЕЧЕРНО ПИЛЕ. Човек, който води ношен живот. БРфР 72. ВЕЧНА МУ НАМЯТ5. Употребява се, за да се изтъкне, че нещо е безвъзвратно изгубено. Радович Цв. ВЕЯ СИ ПЕРЧЕМА някъде. Неодобр. Отивам да се разхождам, да се забавлявам някъде. Снаха и ще ражда, синът й студент, само една 80-годишна баба в къщи, а тя отива ди си вее трче.па при Л1ъжа си в Тунис. В ЖИЛИТЕ МИ ТЕЧЕ някаква КРЪВ. От някаква националност съм, някой от предните ми е от една или друга националност. В жилите ми тече циганска кръв. БРфР 210. ВЗЕМАМ/ВЗЕМА ДУМАТА от (ни) някого. Получавам нечие съгласие, обещание за нещо. (С пример от Г. Райчев). БРфР 173. ВЗЕМАМ/ВЗЕМА ЖИВОТА ни някого. Лишавам от живот някого; премахвам, убивам някого. БРфР 208; РБЕ V 68. ВЗЕМАМ/ВЗЕМА ЗА КАНАРЧЕ някого. Жарг. Будалкам, лъжа някого. ВЗЕМАМ/ВЗЕМА И КАЛТА ПОД НОКТИТЕ не някого. Обирам всичко на някого. БРфР 256. ВЗЕМАМ/ВЗЕМА НА БУКСИР някого или нещо. Книж. Оказвам някому помощ при изпълнение на нещо, при извършване на нещо. БРфР 62; РБЕ I 831. Още: Писмам/носма на буксир. Книж. (РБЕ); Тегля на буксир. Жарг. БРфР. 4. Нов фразеологичен речник 49
ВЗЕМАМ/ВЗЕМА НА СМЯХ някого. Насочвам остротите си спрямо някого, подигравам се с някого. РСБКЕ III 255. ВЗЕМАМ/ВЗЕМА ОТ ПЪТЯ някого. Наставявам на работа някого, за когото не знам нищо, отде е, какъв е. - Тоя човек го вземаха от пътя, без да попитат кой е и отде е, и го направиха даскал. Вазов, Чичовци. БРфР 483. ВЗЕМАМ/ВЗЕМА ПАРИТЕ на нещо Успявам да получа пари от нещо. Той напечатил рецензияпш за избора й, за да й вземе трите. Лрх.Ив. ВЗЕМАМ СЕ/ВЗЕМА СЕ В РЪЦЕ. Нов. (рус.). Успявам да се преборя с някакви тежки обстоятелства, стежкосъстоянис, данормализирамживотаси. Оказасе, че... -... една болест може да измени убежденията ти? Това обаче не е смяна на убежденията, това е просто тривиалният страх за собствената кожа! Време е да се вземеш в ръце и да не се разкайваш! Др. Асенов, Елегия за едно женско сърце. ВЗЕМАМ/ВЗЕМА СИЛАТА на нещо. Диал. Овладявам, усвоявам нещо. На редовните и по- обикновени работи Кънчо беше се понаучил, зел им беше силата. Т. Г. Влайков, Вестовой. СтИ, ДфР 520. ВЗЕМАМ/ВЗЕМА У РОК от някого или от нещо. Поучавам се от някого или от нещо. РСБКЕ III 497. ВИДЕЛА СВИНЯТА РОГОЗИНА, ПА САКАЛА И ПОСТЕЛЯ. Диал. Неодобр. За човек, комуто е дадено нещо, но гой нахално иска още. Арн.Ш 550. ВИДИШ ЛИ, БОЖЕ, ИЛИ НЕ? Възклицание при безсилие в случай на обида. Слав. I 66. ВИДИШ ЛИ, БОЖЕ, ЧУВАШ ЛИ? Възклицание за изразяване на оплакване от пешо. Слав. 166. ВИДЯЛА КАМИЛАТА УШИ, АМИ ИСКА И РОГА.Д/Ш, За човек, който иска прекадено много, не се задоволява с това, което е получил. Слав. I 67. ВИДЯЛ ЛИ СИ ЗМИЯ ДА СИ ПОКАЖЕ НОЗЕТЕ? Казва се за нещо, което е невъзможно да стане. (С пример от Г. Караиванов). РБЕ V 966. ВИДЯЛ СЪМ СИ ХАИРА. Диал. Не чакам вече нищо хубаво, знам, че нмам тежка орис. (С пример от Кр. Григоров). БРфР 600. ВИДЯХ СЪС СОБСТВЕНИГЕ СИ ОЧИ и С ОЧИТЕ СИ ВИДЯХ нещо. Не ми е разказано нещо от друго лице, а лично аз сам съм го видял (при потвърждаване истинността на някакъв факт). • ВИЖДАМ/ВИДЯ БЕЛА ЪОГА. Диал. 1. Постигам, доживявам честит щастлив живот, добро положение, успехи; преуспявам. 2. Само в св. вид, обикн. в бъд. вр. ЩЕ ВИДЯ БЕЛА БОГа! Ще имам големи неприятности, ще патя. * ФР: Виждам/видя бяла бога. Диал. ВИЖДАМ/ВИДЯ БЕЛИ ВЪЛЦИ ПО ПЛАДНЕ. Диал. Зле си изпащам, получавам си заслуженото. БРфР 67. Още: Виждам/видя бял вълк <по (посред) пладне> (във 2 знач.) (фР). Виждам/видя бял бивол но пладне. (фР). Виждам/видя бял вълк у пладнина. Диал. (фР). ВИЖДАМ/ВИДЯ БОЖИЯ СВЯТ. Раждам се. БРфР 57. Още: Виждам/видя <бял> свят (в 1 знач) (фР). 50
ВИЖДАМ/ВИДЯ В ДРУГА СВЕТ Л ИНА нещо. Книж. Възприемам подруг, нов начин нещо, осмислям го по различен начин, поправям предишното си мнение за нещо. (С пример от Йовков). БРфР 170-171. ВИЖДАМ <ВСИЧКО> В ЧЕРНА СВЕТЛИНА. Голям песимист съм, възприемам само отрицателните страни на живота и действителността, като ги преувеличавам. Нали го познаваш, той винаги вижда всичко в черна светлина. халк* ат френското vwr trut еп пЫг (По Н. М. Шанский, фразеология современного русского языка, Мм 1969, с. 144) ВИЖДАМ/ВИДЯ ДЕБЕЛИЯ КРАЙ НА ТОЯГАТА. Индив. Чувствувам, разбирам, че ще се вземат строги мерки срещу мене, че ще ме сполети нещо неприятно. (С пример от А. Карал ийчев). БРфР 155. фР: Виждам/видя дебелия край. ВИЖДАМ САМО ЧЕРНАТА СТРАНА на нещо. Забелязвам само отрицателните страни, прояви в нещо. (С пример от Йовков). БРфР 616. ВИЖДАМ СИ/ВИДЯ СИ КЪСМЕТА. Диал. Оженвам се. Да си види късмета. Слав. 1129. ВИЖДАМ СИ/ВИДЯ СИ МАЙНАТА. Диал. Оженвам се. Да си види майната. Слав. 1129. ВИЖДАМ СЛАМКАТА В ЧУЖДОТО ОКО, НО НЕ ВИЖДАМ ГРЕДАТА В СВОЕТО. Употребява се, когато някой забелязва и най-дребни чужди недостатъци, а не вижда собствените си много по-големи слабости и пороци. БРфР 528. Води началото си от Евангелието. ВИЖДАТ МИ СЕ КАРТОФИТЕ. Жарг. Показват се голите ми пети, тъй като чорапите ми са скъсани. БРфР 264. ВИЖДАТ СЕ И СЕ СПОРАЗУМЯВАТ КАТО КУКУВИЦА И ЧУ ХАЛ. Диал Ирон. Никак не се виждат, не могат да се видят. Слав. 1 219. ВИЖ МУ АКЪЛА, НА МУ КРОЙ АБА. Диал. За глупав, несъобразителен човек. БРфР 40. Още: Виж му ума, та му крой аба. Диал. (фР). Виж му акъла, па му крой гугла. Диал. Виж му ума, че му крой калпак. Диал (ФР). Виж му главата, та му крой калпак (кюляф). Диал. (фР). Виж му акъла, <че му крой шапка<та>> (ФР). ВИЖ МУ АКЪЛА, НА МУ КРОЙ ГУГЛА. Диал. За глупав, несъобразителен човек. БРфР 40. Още: Виж му акъла, па му крой аба .Диал. Виж му акъла, <че му крой шапка<та> > (фР). Виж му ума, та му крой аба. (калпака) Диал. (ФР). Виж му главата, та му крой калпака (кюляф). Диал. (фР). ВИЖ МУ УМА, ЧЕ МУ КУПИ ГАЙДА. Диал. За глупав, несъобразителен човек. Слав.169. ВИКАЙ ГО НО СВАТБА ДА ТИ КАЖЕ И ДОГОДИНА. Диал. За глупав човек, глупак. Слав. 170. .Догодина благославят на кръщене, г.е. да имаш скоро и друго дете. А да кажеш на сватба ,к догодина" нчли ;з като пожелание па ти умре жената н догодина пак да се жениш. Слав. I 70. Още: Калесай го на сватба да те благослови и догодина. Диал. (ФР) ВИРВАМ/ВИРНА ОПАШКА. За жена - държа се предизвикателно, давам повод да ме задирят. (С пример от П. Незнакомое). БРфР 400. Още: Навирвам (навирям)/навирн oiiauiKi1. (фР). ВКАРВАМ СИ/ВКАРАМ СИ АВТОЮЛ. Сам, със собствените си постъпки си навреждам. 51
ВЛИЗАМ/ВЛЯЗА НА ПОПА В ДЖОБА. Овики, в св. вид. Умирам. Още: Влизам/вляза на попа в кесията. ВЛИЗАМ/ВЛЯЗА НА ПОПА В КЕСИЯТА. Обикн. в св. вид. Вж. Влизам/вляза на попа в джоба. - Ти чули да бие камбаната? - За Делигенчепю ли? Не съм. Сигурно ytnpe ще го погребват. - Но защо го бавят толкова?.. И рече на ума си: „Бавят го, не бавят, влезе на попа в кесията". Г. Караславов, Изчадия адови. БРфР 80. В БРфР заглавката неточна: Влизам/вляза в кесията на някого. ВЛЯЗЪЛ В ЛОЗЕТО, ТА МУ ГРОЗДЕ НЕ ХАРЕСВА. Диал. Употребява се за човек, който е постигнал нещо и пак не е доволен. Слав. I 74. Още: Влязъл в лозето и мръжди се на гроздето. Диал. (фР). В МЕХАНАТА БИЛ, А ВИНО НЕ МИРИСАЛ. Ирон. Казва се на пиян, който твърди, че не е пил нито капка. Кар.П 17. ВОДА ГА$Я, ГЛАДЕН ХОДЯ ЗА ТЕБЕ. Подигр. Казва се, когато някой каже нещо несъобразно, неподходящо, погрешно. Слав. I 74. Изменено от текст от песен „Вола газя, жацсн ходя тл тебе** Слав. I 74. ВОДА НЕ ДАВАМ/ДАМ ДА НИЕ/шкалу. Жарг. Успявам да се справя с някого, надвивам го. Отидохме значи и ги разпих, не!.. Ганди беше бос-...А за Детето да не говорим. По едно време иреше да изяде Шампиона... Не му даде да пие вода, дето викат. Д. Цончев, Правилата. ВОДАТА ИЗТИЧА, КАМЪНИТЕ ОСТАВАТ. Употребява се, за да се подчертае, че всичко е преходно, освен природата. Радович Цв. ВОДАТА НАДОЛЕ, ВЯТЪРЪТ НА ВСЯ КЪДЕ. Диал. Upon. Не особено добре. (Отговор на въпрос: „Как вървят работите?“). Арн. Ill 550. ВОДА ТРЯБВА ДА ПОЛЕЕШ на някого. Стоиш много по-долу от някого, не можеш да се сравниш с него. - О, ох, и ти си бил комита! Вода трябва да полееш на тие пехливани -ми каза един от зашпиите. Зах. Стоянов, Записки... СтИ, ДфР 519. ВОДИ МИ СЕ НО ПАСПОРТ. Шег. Вж. Вписано ми е в паспорта. ВОДИМ КУМАТА, НЯМА МОМАТА. Диал. Подигр. Ме е налице най-важното за онова, което се предприема в момента. Слав. I 76. ВОДЯ КОНЯ на някого, Диал. Изцяло съм подчинен на някого, той командва всичките ми постъпки. След развода си баща му се оженил за една богата арменка. и, понеже е богата, вводи коня ВОДЯТ МЕ СЪС САЛТАНАТ. Диал. Ирон. Арестуван съм, карат ме джандари. Слав. 1 76. ВОДЯТ СЕ КАТО ПЕТЪК И СЪБОТА. Диал. Неразделни са, винаги са заедно. БРфР 428. В ОКОТО ТИ ДА БРЪКНЕ НЯКОЙ - НЯМА ДА ГО ВИДИШ. Употребява се, за да се изтъкне, че някъде е много тъмно, че нищо не се вижда. БРфР 65. ВОЛОВЕТЕ НЕ РЕВАТ, А КОЛАТА. Подигр. Казва се, за да се подчертае, че се оплакват не онези, които се мъчат, теглят, а тези, които са отстрана. Слав. I 77. ВОЛОВЕТЕ ОРАТ, А КОНЕТЕ ЗОБЯ Г. Казва се, за да се изтъкне, че едни се трудя г, а други ядат. Слав. I 77. 52
ВОЛ СЕ РОДЙЛО, ТЕЛЁ КЬЕ УМРЕ. Диал. Пренебр. Ще си остане глупак, дори ще стане по-голям глупак. Вълчев, Послов. Дупнишко, СбНУ X 186. ВОНЕЩА ПАСТЪРМА. Унизително прозвище на жена. Слав. 178. ВОНЕЩО МЕСОТО, ЧЕ ГО НЕ СТИГА КОТКАТА. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има. Слав. I 77. В ПЕК И МРАЗ. При всякакви условия, и при изключителна жега и при изключително голям студ. РБЕ (под печат). В ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА МИНУТА. В последния момент, когато трябва да се извърши нещо с определен час, срок и под. В ПЕТЪК ЯДЕ ЛЕЩА, А В Б Л А ГО - М ЕР Д Ж ЕМ ЕК. Диал. Ирон. Яде всеедно и също. Гер. Р III 60. ВПИСА1Ю МИ Е В ПАСПОРТА. Шег. Употребява се от женен мъж, за да подчертае, че не е сигурно дали именно той е баща на дете, вписано в паспорта му като негово. Още: Води ми се по паспорт. Шег. ВРАНА КОСТ ДА ТИ НЕ НОСИ някъде. Диал. Да неси посмял да влезеш, да дойдеш някъде. - Заповядай, дядо TjwnepKO,.. Пък друг път врат кост да ти не носи в мой имот... Т. Харманджиев, Краят на едно детство. ВРАТА В ПОЛЕТО. Ирон. Безсмислено, безрезултатно нещо, нещо, което няма да доведе до резултат. ВРАТИТЕ на нещо СА ЗАТВОРЕНИ за някого. Книж. Достъпът до нещо (обикн. учебно заведение, работа и др.) не е възможен за някого, отнета му е възможността да има достъп до нещо. БРфР 90. В РЕДА НА НЕЩАТА. Книж. Обикновено, естествено е. РСБКЕ III 7; БРфР 498. ВРЕД ТЕ ТЪРСИХ, КУМЕ, САЛ У ВАС НЕ ДОЙДОХ. Диал. Ирон. Казва се на човек, който е извършил много работа, но не е свършил най-главното. Арн. III 550. * ВРЪЗВАМ/ВЪРЖА ГЛАВАТА на някого. 1. Ставам строг в отношението си към някого и не му позволявам да своеволничи. Арх.Ив. 2. Диал. Оженвам, задомявам някого. Слав. I 87; Гер. Р I 159. * фР: Връзвам/вържа главата на някого. Диал. Оженвам, задомявам някого. ВРЪЗВАМ/ВЪРЖА КЪНКИТЕ. Жарг. 1. Напивам се. 2. Избягвам, махам се отнякъде. БРфР 301. ВРЪЗВАМ ПАРАТА В ТРИ ВЪЗЕЛА. Много съм пестелив. БРфР 102. Още: Една<та> пара в девет възела връзвам. Диал. (ФР). * ВРЪЗВАМ/ВЪРЖА ЧЕРВЕИ ГЕРДАН НА ШИЯТА някому. Заколвам (животно). * фР: Връзвам/вържа червен гердан на шията. ♦ВРЪЗВАМ/ВЪРЖА ЧЕРНА КЪРПА <НА ГЛАВАТА> някому. Ставам причина някой да е в траур, да жалее за някого. * фР: Връзвам/вържа черна кърпа <на главата>. 53
ВРЪТВАМ/ВРЪТНА ЕДНА ЖИЦА. [Чисто: Врътни една жица]. Жарг. Вж. Врътвам/ врътна една шайба. МПЛ, МЖ 206. ВРЪТВАМ/ВРЪТНА ЕДНА ШАЙБА.[Често: Врътни една шайба.] Жарг. Обаждам се по телефона на някого, телефонирам на някого. МПЛ, МЖ 206. Още: Врътвам/врътна една Жарг. * ВРЪЩАМ/ВЪРНА ДУМА на някого. Диал Отказвам се от уговореното. * фР: Връщам/върна дума. * ВРЪЩАМ/ВЪРНА ОБУ ЩАТ А на някого. Диал. Отхвърлям предложение за годеж на мома, връщам годежарите, които са били пратени да искат мома. Гер.Р 1165; Слав. I 87. Водн началото си от обичая младоженецът да плаща на родителите на момичето пари под название „обуща“. КН, Пътища... 195. * фР: Връща м/върна обущата на някого. Диал. Отхвърлям предложение за годеж. [Без данни за възникването]. ВРЪЩАМ СЕ КАТО КУЧЕ НА БЪЛВОЧА СИ. Книж. Грубо Отново се обръщам към онези, на които съм причинил мърсотии, мизерии. Слав. I 79. Води началото си от Библията. Срв в рус. возвратился пёс на блевотину свою, (филкова, Църковнослав. фразеол..., ГСУ, 1965,379). ВРЯК ДА ВИКАШ, КРЯК ДА ВИКАШ, ПАРИ СЪМ ДАЛ, ЩЕ ТЕ ЯМ. Употребява се, когато някой върши нещо, макар че то му е неприятно, защото сам го е искал Слав. I 80. От приказката за един селянин, който си купил за ядене октопод, а то било жаба. Слав. I 80. ВРЯЛА ПУЩИНА В ЩЪРБО ГЪРНЕ. Диал. Подигр. За нищожно събитие, което не заслужава да се говори за него. Слав. I 80. ВРЯЛ В МАЛКО И В ГОЛЯМО ГЪРНЕ. Който има голям опит, който е извънредно опитен, обигран, понеже е прекарал всякакви изпитания, трудности. Слав. I 80. * фР: Врял в голямо и малко гърне. ВСЕКИ ДЕН МАРА ГИЗДАВА, НА СВЕТ ДЕН ГНИДАВА. Ирон. Употребява се за човек, който тъкмо когато е най-необходимо да бъде спретнат и добре облечен, е отпуснат и развлечен. Арн. III 551. ВСЕКИ ДЕН НОВИЧКО, НА ВЕЛИКДЕН ВЕХТИЧКО. Диал. Ирон. Казват томува, който не си пази дрехите и се пременява в делник. Арн. III 551. ВСЕКИ МОМЕНТ. Книж. В много близко време, ей сегичка. БРфР 337. ВСЕ НА ТОВА РЕЛЕ ЩРАКАМ. Жарг. Само едно нещо знам, само едно повтарям. МПЛ, МЖ 206. <ВСЕ> ОТБОР ЮНАЦИ. Ирон. Хора с еднакви отрицателни качества и прояви. Всичко започва от рецензентите - все отбор юнаци - те са написали положителни рецензии, а сега ние да оправяме положението, като дисертацията не струва. ФР: Отбор юнаци. Ирон. Хора с еднакви слабости, еднакви недостатъци. ВСИЧКИ ВРАТИ СА ОТВОРЕНИ ЗА МЕНЕ. Книж. Предоставена ми е възможност да имам свободен достъп навсякъде, да мога да участвувам навсякъде и да се ползувам от всичко. БРфР 90. ВСИЧКО ЖИВО. Всички хора. БРфР 99; РБЕII 468. 54
ВСИЧКО ИА ВСИЧКО. Само, единствено (за подчертаване оскъдния брой на нещата в дадена съвкупност). ВСИЧКО МАРА фТАСАЛА, САМО СЕ НЕ СРЕСАЛА. Ирон. Употребява се, когато някой върши нещо съвсем излишно, ненужно, когато други важни неща не са му в ред. Арн. III 551. фР: Всичко Мара фтасала. Ирон. ВСИЧКОТО ЯЙЦЕ В КОПРИВАТА. Употребява се, за да се изтъкне, че всички сили ще се хвърлят за извършване на една дадена работа. Жена му махна ръка и каза: „Какво щесе раздвойваун, всичкото яйце в копривата/“ и се хвърли още първия ден на работа. Cl. Даскалов, Без межда. В СКОБИ ЩЕ ОТБЕЛЕЖА. Книж. Между друготоще кажа нещо, встрани от основната тема, попътно ще посоча (употребява се обикновено н научен текст). ВТАРЛЕНО ПРАСЕ. Диал. Човек или животно, което не расте. Слав. I 81. ВТОРИ КАТО НЕГО НЯМА. 1. Изключителен е, единствен, не може да се сравнява с никого. 2. Пренебр. Много е лош, с крайно отрицателни неповторими черти. БРфР 100. <ВТОРО> ПОДОБРЕНО ИЗДАНИЕ. Шег. Дете, по-хубаво, по-красиво от майка си и баща си. ВТРЕСЛО МЕ СМЪРТНАТА. Диал. Много съм зле и скоро ще умра. Спав. I 84. ВТУРВАМ СЕ/ВТУРИА СЕ КАТО МАНАфИН ЗА ДУПЕ. Дшх (Видинско). Вулг. Проявя¬ вам голямо нетърпение за нещо, бързам да получа нещо. ВК, УС 114. ВТЪМАТА ЗА М ЕРДЖАН. Пренебр. Неизвестно къде (употребява се като отговор на въпрос „Къде?“, обикн. когато запитаното лице не знае отговора или не желае да отговори). Слав. I 84. В УМНА ГЛАВА СТО РЪЦЕ. За човек умен и много сръчен. Слав. I 84. В нечии УСТА СЪМ. Някой (някои) говори (говорят) за мене. БРфР 593. ВЧЕРА БОБ, А ДНЕС БОБЕЦ. Ирон. Все идно и също. Арн.Ш 552. фР: Боб и бобец. Ирон. ВЪВ ЗДРАВА НОГА ТРЪН. Диал. Употребява, се, когато някой, без да е необходимо, се намесва в някаква трудна работа. Арн. III 550. ВЪВ ЗДРАВА НОГА ТРЪН НЕ ЗАБОЖДАЙ! Диал. Не се намесвай, без да е необходимо, в трудна работа. Арн. III 550. ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ. 1. Нещо а,веем негодно, само външно изглежда добро. Дисер¬ тацията му беше въздух под на.лягане. 2. Човек е отрицателни качества. И той е един, въздух под налягане е. ВЪЗКРЕСЕНИЕ ОТ МЪРТВИТЕ. Книж. Ирон. Обновяване на някого или нещо, радикална промяна в нещо или в някого. ВЪЗКРЪСВАМ/ВЪЗКРЪСНА ОТ СТУД. Вкоченясвам се от студ. БРфР 103. ВЪЛКА ВИДИМЕ, ТОГАЗ СЕЛЯХ ТЪРСИМЕ. Диал. Вж. Вълка видиме, тога ръже търсиме. Слав. I 86. 55
ВЪЛКА ВИДИМЕ, ТОГА' РЪЖЕ ТЪРСИМЕ. Диал. Казва се, за да се подчертае, че чак когато нещо опасно, лошо дойде до нас, тогава се сещаме да се спасяваме. Диал. Още: Вълка види ме, тогаз селях търсиме. Диал. ВЪЛК НА ПОРЪЧКИ МЕСО НЕ ЯДЕ. Употребява се, за да се подчертае, че ако човек иска да има успех в нещо, трябва сам да си уреди, да свърши всичко. Арн. III 552. ВЪЛКА САМ ВЪРШИ РАБОТАТА СИ, ЗАТОВА МУ Е И ВРАТЪТ ДЕБЕЛ и НА ВЪЛКА ВРАТЪТ Е ДЕБЕЛ, ЗАЩОТО САМ СИ ВЪРШИ РАБОТАТА. Употребява се, за да се подчертае, че ако човек иска да има успех в нещо, трябва сам да си уреди, да свърши всичко, да разчита преди всичко на себе си. Арн. III 552; БРфР 103. ВЪЛЦИТЕ ДА ГО ЯДАТ! Обикн. във 2иЗл. Възклицание за изразяване на недоволство от някого или пренебрежение към някого. БРфР 103. фР: Вълци го яли. ВЪН ОТ СТРОЯ СЪМ. Книж. Не вземам повече участие в нещо. БРфР 547. * ВЪРВИ МИ КАТО НА БЯСНО КУЧЕ ТОЯГИ<ТЕ>. Ирон. Никак, съвсем не ми върви, случват ми се само лоши неща. * фР: Като на бясно куче тояги < те >, върви ми (потръгна ми). Ирон. Никак, съвсем не (ми върви), или за лоши работи (ми върви). * ВЪРВИ МИ КАТО НА РАК. Диал. Ирон. Лошо, зле, назад ми върви, никак не ми върви. * фР: Като на рак, върви ми (тръгна ми). Лошо, зле, назад (ми върви). ВЪРВИ МИ КАТО НА РАК В ТРАП. Диал. Никак не ми върви. ВК, УС 114. ВЪРВИ ТЪРКАЛЯЙ АСПИРИИЧЕТА ПО ОКОЛОВРЪСТНОТО! Жарг. Махни се, иди си, не се бъркай в разговора ни или в работата ни. В. Попова, Жаргонът. ВЪРВЯ БЪРЗО НАПРЕД КАТО КАМЪК НА РАВНИЩЕ. Ирон. Напредвам съвсем бавно или никак. Слав. I 86. ВЪРВЯ С РОГАТА НАПРЕД. Действам безцеремонно, грубо, нетактично и необмислено. Аз се надявам, че и мнозинството във ВНС life разбере най-после, че не може да се върви с рогата напред и че, ако искаме действително да се включим в световната общност, трябва да изравним крачките си с нея. Мл. Чакъров, Доброволец от 15 години. ВЪРЖИ ПРЪСТ, ТРЪГНИ ПРЕЗ СЕЛО, ДА ВИДИШ КОЛКО ХЕКИМИ ЩЕ СРЕЩНЕШ. Диал. Употребява се, за да се изрази досадата, че когато се разболееш, всеки ти дава съвети за лечението ти. Слав. I 87. ВЪРЗАЛ ЗВЪНЦИ НА КРАКАТА СИ, ДА ГО ЧУВАТ МРАВИТЕ, ДА БЯГАТ ДА ГИ НЕ СТЪПЧЕ. За лицемерно богобоязливите, които уж се стараят да не правят зло. Слав. I 87. ВЪРЗАЛИ МУ РЪЦЕТЕ НА ГЪЗА. Диал. Вулг. Подигр. За човек, който си държи ръцете отзад. Слав. I 87 ВЪРЗАН В УСТАТА. Който не може, не умее да говори, да се изразява добре. БРфР 95. Още: Вързан в езика (фР). ВЪРЗАН ЗАЕК. Шег. Обикн. за жена-съпруга (с оглед на това, че винаги безропотно трябва да изпълнява сексуалните си задължения към мъжа си). ВЪРТИ МЕ ШАЙБАТА. Прекомерно съм зает, нямам нито една свободна минута. 56
ВЪРТИ СЕ ШИША. Диал. Извършва се нещо тайно, става нещо тайно. И той подушваше нещо.., но не бе в състояние да отгатне где именно се въртеше шишът. 3. Стоянов, Записки... СтИ, ДфР 519. ВЪРТЯ ЛЮЛЯКА. Диал. Остар. За всичко се слуша и изпълнява моята воля, аз командвам, от мене зависи всичко. РБЕ (под печат). ВЪРТЯ НА МАЛКИЯ СИ ПРЪСТ някого. Неодобр. Постъпвам с някого, както ми е угодно, разигравам го, както желая. БРфР 106. Още: Въртя на пръст и Въртя на пръста си. Неодобр. (фР). ВЪРТЯ СЕ КАТО ДЯВОЛ НА ШИШ. Непрекъснато върша нешо; трепя се по цял ден. БРфР 192. ВЪРТЯ СЕ КАТО ЁЛАВ. Диал. Непрекъснато се движа, се въртя. (Н. Геров). ВК, УС 116. ВЪРТЯ СЕ КАТО МЕТИЛЯВА ОВЦА. Диал. Не мога да запазя спокойствие, нервен съм и непрекъснато се мятам насам-натам. БРфР 327-328. Още: Въртя се като шугава овца. Диал. ВЪРТЯ СЕ КАТО ПИЯНА КОКОШКА. Диал. (Търновско). Мотая се, без да съумея да започна да върша нещо сериозно. ВК, УС 116. ВЪРТЯ СЕ КАТО ПУМПАЛ. Непрекъснато се движа, въртя се ту на една страна, ту на друга страна, не мога да стоя неподвижно. (С пример от Г. Караславов). БРфР 478. Още: Въртя се като фърфалак. Диал. ВЪРТЯ СЕ КАТО фЪРфАЛАК. Диал. Вж. Въртя се като пумпал. ВК, УС 116. ВЪРТЯ СЕ КАТО ЦИГАНИН В ЧЕРКВА. Диал. (Видинско). Мотая се безцелно, без да съумея да започна да върша нещо сериозно. ВК, УС 116. Още: Въртя се като циганка в черква. Диал. ВЪРТЯ СЕ КАТО ЦИГАНКА В ЧЕРКВА. Диал. (Ломско). Вж. Въртя се като циганин в черква. ВК, УС 116. ВЪРТЯ СЕ КАТО ЧЕ ИМАМ ВЪГАРЕЦ В ГЪЗА. Диал. (Видинско). Г/)убо. Не седя на едно място, нс с тоя мирен, въртя се непрекъснато. ВК, УС 116. ВЪРТЯ СЕ КАТО ШУГАВ. Непрекъснато, неспокойно се движа иасам-натам. ВК, УС 116. ВЪРТЯ СЕ КАТО ШУГАВА ОВЦА. Диал. Вж. Въртя се като метилява овца. ВК, УС 116. ВЪРХУ ОСТРИЕТО НА БРЪСНАЧА. Нов. Публиц. При крайно тежки, рискови условия. ВЪТРЕШЕН ОТКЪМ ВЪНШНАТА ВРАТА. Иран Съвсем далечен познат. ВЯРВАЙ БОГА! При уверяване, че това, което се говори, е истина, е вярно. Слав. I 89. Още: Така ми бога! Диал. ВЯТЪР ВЕЕ В КЕСИЯТА МИ. Нямам никакви пари. (Спример от Ал. Константинов). БРфР 109. Смятам, че у Алеко Константинов с влияние на руския език. vpb. Ветер свистиш ь карманах (в кармане) у кпго-л. ВЯТЪР МИ ДУХА В УШИТЕ. Диал. Не слушам, когато ме учат на добро. Арн. III 553. 57
г ГАЛЕНО ДЕТЕ НА СЪДБАТА. Книж. Човек, на когото много е провървяло в живота, който е имал много късмет в живота си. ТБ, БЛ 256. ГАРА ДЪСКОТИА. Жарг. Жена с плоска гръд, без бюст. ГАТАЙ, ГЮПКО, ГАТАЙ, НЕ Я ПУЛИ ТАЯ ГЮПКА! Диал. (Костурско). Не обръщай внимание на нещо, продължавай да се занимаваш с това, което правиш. ТАТО БЯХА КЪТ МОМИТЕ, БОЛ МОМЦИТЕ. Диал. По време, когато обстоятелствата бяха необичайни, неестествени. Спав. I 92. ГАЧЕ КАМЪК ХВЪРЛЯМ/ХВЪРЛЯ. Диал. Не се връщам, не се отбивам отново някъде, където съм живял преди. -Като се премести в тоя пусти град и гаче камък хвърли. Как не ти текна да понаобиколиш, да се поразтърсиш! Г. Караславов,Така е. БРфР 260. (С неточна загл авка Хвърлям/хвърля камък). Възникването на тази фЕ вероятное свързване с обичая да се хвърля камък след някого, когото повече не искаме да видим на същото място (действието е „магическо* заклинание). * (приказвам, говоря) ГАЧЕ НА КНИГА ГО ЧЕТА. Диал. Съвсем гладко, без никакво запъване (приказвам, говоря). * фР: Гаче на книга го чете, приказвам (говоря). ГДЕ ХОДИ ЧУМАТА, ТА СИ НЕ СБИРА РАЯТА? Диал. Употребява се като израз на недоволство, че злите хора са живи и не умират; пожелание да измрат злите хора. Арн.Ш 554. ГЕРОИТЕ СА УМОРЕНИ. Употребява се, за да се посочи, че човек, който дълго е отстоявал позициите си, мненията си, вече е уморен от безкрайните, безрезултатни борби и повече не може да се бори. От заглавието на нашумелия у нас през 50-те години френски филм Les hEros sent fatigufes (Героите са уморени). ГИБЕЛНИЙ ГНЯВ НА АХИЛА ПЕЛЕЕВ. Книж. Много силен, пагубен гняв. Води началото си от „Илиадата1* на Омнр. ГЛАВА БЕЗ МОЗЪК. Диал. Глупав, безумен човек. Слав. 1 93. ГЛАВА ГОЛА ТИКВА. Диал. Подигр. Плешив човек. Слав. 193. ГЛАВА КАТО ЧУТУРА. Подигр. Тъп човек. Слав. I 93. ГЛАВА ПОБЕЛЯЛА, АМА ИЗКУфЯЛА. Подигр. Стар човек, но глупав, неразумен. Слав. I 93. ГЛАВАТА ЛИ ЩЕШЕ ДА МЕ ЗАБОЛИ <АКО ДА БЯХ СЕ КЛЕЛ>? Диал. Употребява се като израз на съжаление, разкаяние, задето не съм се заклел. Слав. I 94. 58
ГЛАВАТА МИ ПОБЕЛЯ, УМА МИ НЕ ДОЙДЕ. Подигр. Остарях, но все още съм неразумен. Слав. I 93. ГЛАВАТА МУ СТРОШАВАМ, ХАТЪРА МУ НЕ РАЗВАЛЯМ. Диал. Ирон. Зачитам волята, желанието на някого, не отказвам да направя онова, което той иска. Арн. III 554. фР: Не развалям/разваля хатър<а>.Диал. ГЛАВАТА МУ ТРОШИ, ХАТЪР МУ НЕ ТРОШИ! Ирон. Зачитай волята, желанието на някого, не отказвай да направиш това, което той иска. Арн. III 554. фР: Не троша хатъра. ГЛАДЪК КАТО ТАРАЛЕЖ. Диал. (Пирот). Ирон. Съвсем грапав, негладък. ВК, УС 157. Още: Мазен като таралеж. Диал. Ирон. Г ЛАДЯ < И > МАЖА пред някого. Ирон. Привидно, престорено се съгласявам с някого, за да му угодя; с думи или с дела се старая да му се харесам с користна цел. БРфР 127; РБЕ III 177. ГЛАДЯ С ПАУНОВО ПЕРО някого. Ирон. Обикн. във въпросит. или отриц. изр. или в изр. с въпросит. интонация. Отнасям се извънредно внимателно и благосклонно към някого, дори и когато постъпките му не са за одобряване. БРфР 127; РБЕ III 177. Още: Гладя с паче перо. Ирон. (фР). Гладя с пауново перце. Ирон. ГЛАДЯ С ПАУНОВО ПЕРЦЕ някого. Ирон. Обикн. във въпросит. или отриц. изр. или в изр. с въпросит. импонация. Отнасям с5 извънредно внимателно и благосклонно към някого, дори и когато постъпките му не са за одобряване. БРфР 127; РБЕ III177. Още: Гладя с пауново перо. Ирон. Гладя е паче перце. Щюн. ГЛАДЯ С ПАЧЕ ПЕРЦЕ някого. Ирон. Обикн. във въпросит. или отриц. изр. или в изр. с въпросит. интонация. Отнасям се извънредно внимателно и благосклонно към някого, дори и когато постъпките му не са за одобряване. БРфР 127; РБЕ III177. Още: Гладя с пауново перце. Ирон. Гладя е паче перо. Ирон. (фР). ГЛАС <ВЪПИЮ1Ц> В ПУСТИНЯ. Книж. Напразен зов за помощ, на който никой не се отзовава. БРфР 127. Още: Глас <вопиющи> в пустиня. Книж. (фР). ГЛАСОВИТ КАТО ПУКНАТ ЗВЪНЕЦ. Ирон. Човек, който е с много лош глас. Слав. I 96. ГЛАСЪТ МУ КАТО НА ГЕРДЗА. За дрезгав глас. Слав. I 96. ГЛЕДАЙ МЕНЕ!, ЗА НЕГО (НЕЯ и т.н) IIЕ ПИТАЙ! Употребява се, за да се изтъкне, че онзи (онази), за когото (за която) става дума, е същият, има същите качества като лицето, което говори. (С пример от Кр. Григоров). БРфР 129. ГЛЕДА КАТО С МОЙТЕ ОЧИ. Нищо не вижда, нищо не забелязва. Слав. I 96. ГЛЕДАМ В ЧУЖДАТА ПАНИЦА. [Често: Защо гледаш в чуждата паница?]. Неодобр. Проявявам много голямо любопитство, съпроводено със завист, за благосъстоянието, за матери¬ алното състояние на някого. ГЛЕДАМ КАТО НАПИКАНО МУШКАТО. Жарг. Силно съм смутен, разстроен (обикн. когато ме изобличат в някаква долна постъпка). ГЛЕДАМ КАТО ОТРОВЕН. Навъсен съм, защото ми е много неприятно от нещо. Арх.Ив. 59
ГЛЕДАМ някого КАТО ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО и ГЛЕДАМ някого ТАКА, КАТО ЧЕ ЛИ Е ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО. Преструвам се, че не забелязвам, че не виждам някого. - Питате ме защо вчера нямах настроение. Как да имам настроение, като ме гледахте така, като че ли съм празно п/юстранство и не .ме поздравихте. ГЛЕДАМ <КАТО> ПРЕЗ ПЕИДЖЕР някого. Дмдл. (Добруджа). Ирон. Не полагам никакви грижи за някого, уж се грижа за него. ВК, УС 121. В. Кювлиевз в ..Бълг. писатели..219, цитира пасажи от „Мъртво вълнение", С., 1973, от Ивайло Петров. Според този писател в по-наможните селски къщи имало малки прозорчета (две педи на две) между две стаи; тези прозорчета служели да бъдат наглеждани децата истарците,когато са болни или немощни. Оттук възниква фЕ гледам през пенджер някого, употребяван от възрастни родители за синовете и дъщерите им, т.е. синовете и дъщерите не се грижат добре за родителите си. ГЛЕДАМ С ЧЕТИРИ. Диал. Нося очила, гледам с очила. Слав. I 97. ГЛУПАВ КАТО ПАТКА. Диал. Не толкова глупав. Слав. I 98. ГЛУПОСТИ IIA ТЪРКАЛЕТА. Рядко. Глупости, неверни неща (обикн. като възклицание). БРфР 130. Още: Краставици па търкалета. (фР). ГНЕЗДО ИА ОСИ. Книж. Свърталище на зли, злобни хора или кръг от хора (обикн. в учреждение, предприятие или в обществената групировка, партия), чиято цел е да пакостят, ца вършат злипи на другите. Още: Осино гнездо. Книж. (ФР). ГНИЯ ГЪРДИ. Диал. Съсипвам се да уча, да се образовам. Ходили да гният гърди. Гнили са тия гърди, но не за вас, а за свия дребнав гениннек. СтИ, ДфР 519. * ГОДЯ ЗА ЧЕРНОЗЕМНО ЮНАЧЕ някого. Диал. Погребвам, заравям в земята младо момиче. Още: Армасвам за църнозсмско юначе.Лиал. * фР: Годя за чериозсмско юначе.Диал. Погребвам младо момиче. (Без вариант]. ГО КОЛИ ПОЖО и НЕ ГО КОЛИ НОЖО. Диал. (Костурско). Ирон. Нищо няма да му се случи, никак няма да пострада, да загуби. ГОЛА ВОДА. Обикн. като възклицание, с което се изразява, че нещо ес много ниско качество, нищо не струва. Още: Гола в5ла, кал но гърба. Нов. Жарг. ГОЛА ВОДА, КАЛ НО П>РБА. Пое. Жарг. Вж. Гола вода. ГОЛ ГОЛЕНИЧЪК. Съвсем гол. ГОЛ КАТО фУ РКА. Диал. Съвършено беден, който няма никакъв имо т и средства. (С пример от Й. Йовков). БРфР 132. Още: Гол като хурка (тояга, пръчка, прът). (ФР). ГОЛО ЗДРАВЕ. ГОТОВА БОЛЕСТ. Вж. Голо здраве, жива болест. Слав. I 99. ГОЛО ЗДРАВЕ, ЖИВА БОЛЕСТ. Употребява се, за да се изтъкне, че когато човек е много беден, все едно че е болен, при все че е здрав. БРфР 132. Още: Голо здраве, готова болест. ГОЛ *1ЕКИЧ. Диаз. Грубо. Беден човек, който няма нищо. В Кювлиева, К. Димчев, Речник хасков. гов., БД V 102. 60
ГОЛЯМ ГО ВАДИ. Вулг. Подигр. Перчи се, хвали се с нещо, което значително надминава възможностите му. ГОЛЯ М ГО ИЗВАДИ. Вулг. Подигр. Приписа си нещо, което значително надминава възмож¬ ностите му; разду силно нещо. ГОЛЯМОТО СЕЛО. Шег. Столицата. ГОЛЯМ СЕЧКО. Нар.-noem. Януари. БРфР 523. ГОЛЯМ ШАРАН. Голяма, значителна печалба, доходно място. БРфР 132. ГОНЯ някого КАТО КАТЪР В ХАРМАН. Диал. Заставям някого да тича, да работи непрекъснато, без отдих. (С пример от А. Маджаров).ВК, УС 125. ГОНЯ МИХА ЛЯ В ОБЛАЦИТЕ. Жарг. Полагам напразни, безрезултатни усилия, нищо не мога да постигна. Арх.Ив. фР: Гоня Михаля. ГОРА ОЧИ ИМА, ПОЛЕ УШИ НОСИ. Диал. Вж. Гора уши има, поле очи има. Слав. 1100. Още: Гора уши има, поле очи има .Диал. Гора уши и мрак очи. Диал. (фР). ГОРА У ШИ ИМА, ПОЛЕ ОЧИ ИМА .Диал. Употребява се, когато се говори нещо тайно, като предупреждение към събеседника да внимава, защото могат да го видят и да го чуят. Още: Гора уши и мрак очи. Диал. (фР). Гора очи има, поле уши носи. Диал. ГОРД И НЕПОСТИЖИМ. Книж. Шег. Изпълнен с голямо доволство от нещо направено, от справянето с някаква трудна задача. Горда съм и непостижима, защото сама изкарах тежък ремонт на апартамешпа, сама се оправях с майсторите. ГОРЕ, ДОЛЕ СТАМБОЛОВ! Ирон. Употребява се, за да се подчертае противоречивото отношение към един и същ политически лидер, партия, движение и под., понякога дори и от привържениците им (в зависимост от изменящите се политически обстоятелства, условия). Арх.Ив. ГОРЕ ЛАЗИ, ДОЛУ ГАЗИ. Пренебр. За човек, който се държи раболепно пред началството си и по-високопоставените, а се отнася грубо, диктаторски, безцеремонно към подчинените си. „... той нагоре мазни и се докарва, а надолу тъпче безогледно Ив друг кабинет, твърде по-отговорен, чухме подобно определение: „Горе лази, долу гази“. Р. Радев, Н. Станев, Кой сте Вие, уважаеми Г ебргиев? ГОРИ МИ ЧЕРГАТА. Някакво голямо нещастие е сполетяло семейството ми, дома ми. ( С примери от Смирненски и Д. Димов). БРфР 135. ГОРИ ПОД КРАКАТА МИ и ГОРИ ЗЕМЯТА ПОД КРАКАТА МИ. Книж. Чувствувам се застрашен от нещо, положението ми не е добро, не е сигурно. (С пример от Й. Радичков); БРфР 286; РБЕ V 902. Още: Пари ми под краката. (фР). * ГОРНА РЪКА (човек, хора). Който е заможен, знатен, с влияние (човек). Още: <От> първа ръка2. * фР: Още: Първа ръка. т ГОРНА<ТА> ЗЕМЯ. фолкл. В приказките - реалният свят (в противовес на долна земя, долния свят (във 2 знач.)) - въображаем свят, който се намира под земята'. 61
ГОРЯ ОТ ЧЕТИРИ СТРАНИ. Намирам се в съвсем безизходно положение, отникъде не очаквам помощ. (С пример от Л. Стоянова). БРфР 135. ГОРЯ С НАЖЕЖЕНО ЖЕЛЯЗО нещо. Книж. Унищожавам из основи, напълно, безпощад¬ но; изкоренявам нещо. (С пример от И. Волев). БРфР 350. Още: Изгарям/изгоря с нажежено желязо. Книж. ГОРЯТ Й (МУ) УШИТЕ. Казва се, когатосе говори нещо за някого (обикн. лошо). Слав. 1101. ГОСПОДАРСКА ПОДЛОГА. Подлизурка. Арх.Ив. ГОСПОД ВИДИ ОТ ГОРЕ! Възклицание, когато някой е несправедливо обвинен, обиден, но е безпомощен да докаже, че е невинен, че го онеправдават. Слав. 1101. Още: Бог види! ГОСПОД ДА МЕ ПАЗИ! Възклицание при опасение от нещо неприятно, от някакво обвинение или за изразяване на ирония. фР: Пазил ме господ! ГОСПОД ДА МЕ ЧУВА! Диал. Възклицание при опасение от нещо неприятно, от някакво обвинение, или за изразяване на ирония. БРфР 136. Още: Пазил ме господ! (ФР). ГОСПОД МЕ ПРЕКРЪСТИ. Диал. (Враца). В последния момент, за щастие, промених първоначалното си решение и извърших нещо, което е по-добро, което е в моя полза. Господ ме прекръсти и си премълчах. ГОТОВ КАТО БЕРБЕРИ11 С ГОТОВО БРЪСНЕНЕ. Диал. (Видинско). Ирон. Съвсем неготов. ВК, УС 126. ГРАБВАМ СИ/ГРАБНА СИ ОЧИТЕ. Диал. Махам се отнякъде, напущам някое място, отивам си с намерение никога да не се връщам повече; забягвам. Не мога да я гледам вече тая запалка, ако искаш да знаеш, и бил казал’, а тя нищо не обърнала, взела сия най-спокойно обратно и после всеки си грабнал очите: той на една страна, тя -на друга. Христо Карастоянов, Мътен следобяд. Още: Вземам си/взема си (хващам си/хвана си) очите. Обикн. пренебр. (ФР). ГРАД СЕ ПЛЕНИ, БАБА СИ Я РЕШИ. Диал. Вулг. За човек, който при голямо нещастие се занимава с несъществени неща. Слав. 1105. ГРАДУШКАТА БИЕ ЧУЖДИ ГРАДИНИ. Индив. Употребява се, за да се подчертае, че някаква беда, нещастие засяга другиго, а не мене. Но Дилштър е доволен, че поне тоя път градушката бие чужди градини. Йовков, Земляци. СтИ, ДфР 519. ГРАКНАЛИ ВРЪЗ НЕГО КАТО ВРЪЗ БЯЛ ГАРВАН. Диал. Вж. Гракнали на него като на бяла врана. Слав. 1105. ГРАКНАЛИ НА НЕГО КАТО НА БЯЛА ВРАНА. Диал. 1. Казва се за нещо много чудно, много необикновено. 2. За нещо, което не се среща, не се намира. Слав. 1105. Още: Гракнали връз него като връз бял гарван. Диал. ГРЕБА ПАРИТЕ КАТО С ШИНИК. Печеля много голямо количество пари, печеля много пари. (С пример от Ем. Коралов). БРфР 627. ГРЕСЧИНАТА МЕЙ. Подигр. Употребява се, за да се присмеят на някого, че е пиян и говори неправилно. (Веднъж един пиян вместо „Месечината грей“ казал „Гресчината мей“). Слав. 1106. 62
ГРЕХ ИА ОРЕХ, ДУША НА КРУША. Употребява се в реплика към някого, когото съветват да не постъпи еди как си, защото е грехота. Арн. Ill 555. ГРЕЯ КАТО <ЯСНО> СЛЪНЦЕ Нар.-поет. Изпъквам силно с цвета, свежестта си и красотата си. ВК, УС 126. Още: Светя като <ясно> слънце. Нар.-поет. ГРОБЕН ЧОВЕК СЪМ ВЕЧЕ. Скоро ще умра. Слав. 1105. ГРОШ ДА ПОЧНЕ, ДВА ДА СПРЕ. За човек, който много трудно се съгласява да се заеме с нещо, за което го молят, а след това пък не желае да престане да го прави. ГРУПАТА НА ШАРО. Шег. Обособен неголям колектив всред някакъв по-голям колектив от хора, свързани с някакви общи интереси, цели и под. ГРЪМ Н МЪЛНИЯ! Книж. Възклицание за изразяване на голяма, обнкн. неприятна изненада от нещо. ГРЪМНА ТЪПАНА. За някакво събитие, случка - стана известно на всички, всички го научиха. - Как .може Йордан да знае, а аз да не знам. - Казах им вече -значи, гръмна тъпана. ГРЪП ЦИ ВАЛЯ Й Диал. Подигр. Казва се в отговор на човек, който пита какво да прави. Сл ав. I 106. ГРЪНЧАРИИЪТ ЗНАЕ ОТ КОЯ СТРАНА ДА ТУРИ УХО НА ГЪРНЕТО. Диал. Казва се на онзи, който учи опитните люде. Кар. П 23. ГУБЯ ВЛАСТ НАД СЕБЕ СИ. Книж. Преставам да се владея. БРфР 80; РВЕ II 258. Още: Изгубвам/изгубя власт над себе си. Книж. ГУБЯ СИ ЗДРАВЕТО. Разболявам се или ставам болнав поради лошите условия, на които съм бил подложен, обикн. при работа. (С пример от Елин Пелин). РБЕ V 866. Още: Оставям/оставя си здравето. (фР). ГЪЛТАМ ЖАБИ. Преживявам големи неприятности, обикн. принуден от някого. 63
д ДЛ БЯ X УМРЯЛ ВЧЕРА, ТОВА ИЯ MAIIJE ДА ГО ЗНАЯ. За изразява! ie па голяма изненада, учудване от нещо. Слав. I 110. ДАВАМ/ДАМ АКЪЛ па някого. Съветвам някого, опитвам се да му повлияя да постъпи така, какго смятам, че е правилно, разумно. ПРфР 37. Още: Давам/дам ум. ДАВАМ/ДАМ ВОЛЯ. 1. На нещо. Преставам да ограничавам действията или постъпките си. позволявам нещо да се прояви с пълна сила, без задръжки и ограничения. РБЕII366.2. На някого. Оапир. Разрешавам някому да направи нещо. (С пример от Ст. Загорчинов). БРфР 86. ДАВАМ/ДАМ ВЯТЪРА на някого. Дши. Изпъждам, изгонвам някого отнякъде. (С пример от Or. Даскалов). БРфР 109. ДАВАМ/ДАМ ДУМА някому. Обещавам нещо някому. БРфР 173; РБЕ III 532. ДАВАМ/ДАМ <ЕДИН> ОГЪН на нещо. Дши. Подпалвам, запалвам нещо. (С пример от Д. Талев). БРфР 378. ДАВАМ/ДАМ ЖИВОТА СИ за някого или за нещо. Умирам, жертвам живота си за някого или за пешо. БРфР 208. ДАВАМ/ДАМ ЗАДЕН ХОД. Юшж. Отказвам се, изменям действията, плановете си под натиска на обстоятелства та. БРфР 212; РБЕ V 266. ДАВАМ/ДАМ ПЪЛЕН ГАЗ. Изведнъж засилвам, ускорявам някаква работа, дейност. ФР: Давам/дам газ. ДАВАМ/ДАМ ПЪЛЕН ХОД на нещо. Съдействам нещо да започне да се извършва усилено; започвам усилено да работя в някаква насока. Въпросът е да се уверя веднъж, че работата е перспективна и тогава й давам пълен ход. П. Всжинов, Нощем с белите коне. ДАВАМ СИ/ДАМ СИ ДУМА. Рядко. Обещавам си да върша (или да не върша нещо). (С пример от Л. Стоянов). БРфР 173. ДАВАМ СИ/ДАМ СИ И ОЧИТЕ (ОКОТО) за някого и ОКОТО СИ БИХ ДАЛ (ДАВАМ СИ И ОКОТО) за някого. Диал. Много обичам някого, много ми е мил. Кар.П 30; Слав. II 9. ДАВАМ СЛАМА НА КУЧЕТО, А КОКАЛИ НА МУЛЕТО» Подигр. Върша неразумни, глупави действия. Слав. I ПО. 64
ДАВАМ/ДАМ УМ някому. Съветвам някого, опитвам се да му повлияя да постъпи така, както смятам, че е правилно, разумно. (С пример от 3. Стоянов, Д. фучеджиев, Ив. Вазов). БРфР 582. Още: Давам/дам акъл. ДАВАТ ЛИ ТИ, ВЗЕМАЙ, ГОНЯТ ЛИ ТЕ, БЯГАЙ. Шсг. Употребява се, когато предлагат някому нещо, канят го с нещо, като убеждаване да не се отказва от онова, което му се предлага. БРфР 151. ДАВАТ ЛИ ТИ, ЕЖ, ГОНЯТ ЛИ ТЕ, БЕЖ. Употребява се, когато канят някого да хапне нещо, а той, обикновено от неудобство, отказва, като съвет да приеме поднесеното. Арх.Ив. ДА ДАДЕ ГОСПОД И САМ ДА НЕ ЗНАЕШ, И ДРУГИГО ДА НЕ ПИТАШ. Диал. Да онемееш или да умреш (казва се като клетва на онзи, който твърди, че не знае нещо). Слав. 1113. ДА ДАДЕМ, МЪЖО, НАШИТЕ ПОВЯСМА НА ОРТАК, А НИЙ ДА ВЗЕМЕМ ЧУЖДИ НА ИЗПОЛУ. Диал. Подигр. За глупаво решение на икономически въпрос (обикн. от страна на жена). Слав. 1114. ДА ЗНАЕ МАРА КОГА Е ШАРЕН ЗЕЛНИК ЯЛА. Диал. Подигр. Употребява се като подигравка за човек хвалбаджия, който се хвали всъщност с някакъв неуспех, несполука. Арн. III 556. От анекдота за някаква присмехулна на име Мара» която обичала много да се хвали. Цял месец се хвалила на съседките си, че ще меси шарен зелник, но когато решила да го омеси, вместо лападец набрала горчив щафел, и, след като се похвалила с горните думи, седнала да яде, и едва тогава видяла, че не може да хапне от зелника от горчивина. Арн. III556. * ДА Й ДЪРЖИШ УШИТЕ. Диал. Подигр. В реплика, вероятно в отговор на въпрос „Какво да правя?“, при излишно зададен въпрос, когато има много работа. Слав. I 116. * фР: Да ми държиш ушите. Диал. Подигр.. ДА ИМА МАЙКА НАПРЕД КОГО ДА БЯГА. Диал. Казва се за майка, чийто син е лош и я бие. Слав. 1117. ДАЙ ВЕРЕСИЯ, АМА НА МРАЗО ПИШИ Я! Диал. Откажи се от връщането, от изплаща¬ нето на нещо, което си дал на вересия! РБЕ (под печат). Още: Пиши го (запиши го) на леда! Откажи се от тях, няма да ги върнат, няма да ти се изплатят (за пари, дадени в заем, за дълг към някого)! (ФР). ДАЙ ПАРА, ЗАКАЧИ СЕ, ДАЙ ДВЕ ДА СЕ ОТКАЧИШ, АКО МОЖЕШ! За досаден човек, натрапник, от когото мъчно можеш да се освободиш, ако се обърнеш за нещо към него. Слав. 1119. Още: Дай лар£ да се закачиш, дай десет да се откачиш. (фР). ДАЙ С РЪЦЕТЕ СИ, ХОДИ ТЪРСИ С КРАКАТА СИ! Употребява се в случаите, когато дадеш нещо на заем, а после трябва да идеш да си го искаш. Слав. 1119. ДАЛЕЧЕ ОТ СЪРЦЕТО <Е> . Диал. За болест, заболяване - не е опасно. Боли ме гушата. -Нищо, далече от сърцето е. ДАЛИ БРЪСТИНАш някого. Диал. 1. Причинили голяма неприятност на някого. 2. Изгората на някого се сгодила или оженила за другиго. СгИ, ДфР, 519. ДАЛИ МУ ПРАСЕ, А ТОЙ ИСКА НА ПРАСЕТО И МАЙКА МУ и ДАЛИ МУ ПРАСЕ, А ТОЙ ИСКА И НА ПРАСЕТО МАЙКА МУ .Диал. Употребява се, когато някой човек, вместо да прояви благодарност за нещо, което му е дадено или направено за него, нахално иска още неща. Арн. Ш 557; Спав. 1119. 5. Нов фразеологичен речник 65
ДАЛИ СИ ОТ БОГА ПАДНАЛА, ИЛИ В ГРАДИНА НИКНАЛА? Казва се на хубаво момиче. Слав. I 120. Води началото си от народна песен. Слав. I 120. ДАМБАРА, ДУМБАРА. Диал. Нешо неразбрано, неясно. Слав. I 121. ДА МЕ РИТА С БОТУШ, РАЗБИРАМ, АМА ЦИГАНИН СЪС СЪДРАН ЦЪРВУЛ - НЕ РАЗБИРАМ. Употребява се, когато някой е засегнат от човек, който стои много по-ниско от него. Слав. I 121. ДА МЕ РИТНЕ КОВАН КОН, А НЕ БОСО МАГАРЕ. Употребява се, за да се изкаже пожелание, ако ще ме засяга някой, поне да е по-горен от мене. Слав. 1121. Още: Да те ритне ат, да не те е ад, а то келяво магаре ДА МЕ РИТНЕ КОИ БАРЕМ, НЕ ЩЕ МЕ Е ЯД, А ТО МЕ РИТА КРАСТАВО МАГАРЕ. Употребява се, когато някой е засегнат от човек, който стои много по-ниско от него. Слав. 1121. Още: Да те ритне ат, да не те е яд, а то келяво магаре. ДА МИ ГО ХАРИЗВА, НЕ ГО ЗИМАМ. Диал. Употребява се, за да се подчертае, че някой съвсем не харесва нещо, че то не е никак хубаво. Слав. 1121. ДА (ЩЕ) МИ ДУХА КОН В УШИТЕ. Да вървя (ще вървя) пред конна стража, да (ще) съм арестуван. БРфР 180. Още: Да (ще) ми духа кон на (зад, по) врата. (фР). ДА МУ ЕБА МАМАТА! Възклицание, с което се изразява силно недоволство, неприятно чувство от нещо. ДА МУ КАЖЕШ ДОБР УТРО, ЩЕ ВИКНЕ: ЩО МЕ ПОПЪРЖАШ. За опак и неразбран човек. Слав. I 123. ДА НЕ ГРИЗКАМ ВАКСА. Жарг. Ирон. Не съм загубен, не съм наивен, не съм глупак. Арх.Ив. Още: Да не гризкам пирони. Жарг. Ирон. ДА НЕ ГРИЗКАМ ПИРОНИ. Жарг. Ирон. Вж. Да не гризкам вакса. ДА НЕ ЗНАЕШ ХЛЯ Б ДА ЯДЕШ. Подигр. Отговор на онези, които казват за нещо „Не зная“. Слав. 1125. ДА НЕ (ЩЕ) ИЗБЯГА ПИЛЕТО. Казва се, когато някой при студено време, като излиза от стаята, не затваря вратата след себе си (употребява се като укор или напомняне да се затвори вратата). (С пример от Кр. Григоров). БРфР 239. Още: Да не изхвръкне пилето. (ФР). ДА НЕ СИ ГОРСКИ! Диал. Възклицание - реплика, с която се подчертава, че лицето, към което тя е отправена, няма някакво високо обществено положение, не внушава никаква почит, страх и под. Веднъж царят бил на лов из тамошните [на шопите] кории и псетата на един нашенец сдавили ловното му куче. Като видял, че нашенецът... стои ухилен и гледа сеир, царят му обадил кой е, та дано оня се сепне. -Цар ли? - погледнал го неудомяващо нашенецът. -Па като си цар, да не си горски? Андрей Видинов, По-горе и от царо. Арх.Ив. Според данни от цитирания по-горе анекдот произходът се свързва с това, че някога животът на шопите балканджии наполовина зависел от гората и затова горските били на висока почит. А. Виденов, в.Шоп, г.1, бр.4 от 6 VII 1990г., с.7. ДА НЕ СИ ПРОЗРАЧЕН! Грубо. Отстрани се, пречиш ми, тъмниш ми (казва се на човек, който е застанал така, че затуля светлината някому или му пречи да гледа нещо). 66
ДА НЕ ТЕ ГЛЕДАТ ОЧИТЕ МИ! Махай се, върви си и да не идваш повече при мене, да не се появяваш пред мене. (С пример от Ст. Даскалов). БРфР 385. Още: Да не те виждат/видят очите ми. (фР). ДА НЕ ТИ СПИРА ДЖИПКА ПРЕД ВРАТАТА. Да не те арестуват. ДАР СЛОВО. Книж. Умение, способност да се говори свободно, красноречиво. БРфР 152; РБЕ III 564. ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ ПРЕДНИ ЗЪБИ! Ще премълча (употребява се, когато някой иска да подчертае, че се е въздържал да каже нещо, премълчал е нещо, обикн. неприятно или лошо за някого) Слав. I 127. фР: Да са живи предни зъби. Да са здрави предни зъби. ДА СА ЖИВИ ПРЕДНИ ЗЪБИ, ЧЕ ЗАДЪРЖАТ! Диал. Остар. Ще премълча (употребява се, когато някой иска да подчертае, че се е въздържал да каже нещо, премълчал е нещо, обикн. неприятно или лошо за някого). Арн.Ш 557. фР: Да са живи предни зъби. ДА СЕ НЕ УДАВИШ, ЧЕ ТЕ УБИВАМ. Подигр. Употребява се, когато някой дава глупави, безсмислени напътствия, съвети. Слав. 1128. ДА СЕ СМЕЕШ И ДА ПЛАЧЕШ. За нещо, което буди едновременно скърби и смях. БРфР 534. ' ДА СИ ЗНАЕМ ДУМАТА. Диал. Да държим на обещанието, уговореното, да не се отметнем. (С пример от Сг. Даскалов). БРфР 230. ДАСКАЛ ПРАСКАЛ. Диал. Пренебр. Човек, който говори много и за незначителни неща. Слав. 1130. ДА СТЪПИШ НА ЕСКАЛАТОР. Да заемеш пост, при който, дори ако имаш неуспехи и провали, продължаваш да имаш добро служебно положение, като те местят от една служба на друга (най-вече за хората на номенклатурата, от висшия ешалон в тоталитарното минало на България). ДА ТЕ ЗАБРАВИ ЗЛОТО.1. Диал. Казва се на оня, когото са забравили да му дадат да пие, да го почерпят наред с другите. Гъбьов, Послов, и послов, изрази В. Търново..., СбНУ XV, 146. 2. Зло да те заборави .Диал. Разш. Казва се като извинение на някого, когото са забравили за нещо хубаво, добро. Спав. 1191. (В книжовния език с форма Зло да те забрави и само с второто значение.) ДА ТЕ ЛАЕ КЪСИЯ. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Да изпаднеш в голяма сиромашия. Арх.Ив. ДА ТЕ НЕ ВИДИ ЗЛОТО. Диал. Употребява се като извинение, когато някой не е видял, не е забелязал някого. Слав. 1131. ДА ТЕ РИТНЕ АТ, ДА НЕ ТЕ Е ЯД, А ТО КЕЛЯВО МАГАРЕ. Употребява се, когато те засегне човек, който стои много по-ниско от тебе. Арх.Ив. Още: Да ме ритне кон барем, не ще ме е яд, а то ме рита краставо магаре. Нека те рита ат, да не те рита магаре. ДА ТЕ РИТНЕ СЪДРАН ЧЕПИК - КАК ДА Е, АМА ДА ТЕ РИТНЕ СЪДРАН ЦЪРВУЛ? Употребява се, когато те засегне човек, който стои много по-ниско от тебе. Арх.Ив. ДА ТЕ ТУРЯТ В ДУПКАТА! Обикн. във 2и 3 л. Диал. Дате затворят, да те запрат (употребява се като закана). Слав. I 132. 67
ДА ТИ ВИДЯ ПЕТИТЕ! Грубо. Махай се! Бягай, иди си! (С пример от Ст. Загорчинов). БРфР 425. ДА ТИ ВЛЕЗНЕ ЗИМБИЛ В КЪЩАТА! Обикн. във 2 и 3 л. Да та се наложи да повикаш майстори в къщи, които ще внесат безредие и неприятности (употребява се като закана). Сф. ДА ТИ Е ЖИВО ИМЕ! Обикн. във 2иЗл. Пожелание за дълъг живот. Сф. ДА ТИ ИМАМ МЛАДОСТТА, А НЕ СЪРЦЕТО. Казва се от по-стар на ленив млад човек: да съм млад, но да не съм мързелив като тебе. Арн. III 557. ДА ТИ ПРОГОВОРИ. След главно изр. Много хубав, приятен (обикн. къща, стая и под.). Имат една къщичка хубава, да ти проговори. СтИ, ДфР 519. ДА ТИ СЕ РАЖДАТ НА ВИЛИ И НА МОГИЛИ! Диал. (Кюстендилско). Употребява се за нещо, което не ти се харесва, и не го искаш. ДА ТИ УГАСНЕ ОДЖАКО! Диал. (Костурско). Да ти запустее домът, къщата. * ДА (ЩЕ) ТИ ХВРЪКНЕ ШАПКАТА. За изразяване на учудване, възхищение отнещо много хубаво, необикновено; да се смаеш, да се слисаш [фР, без пример]. Та тоя инженер Никодимов ми предлага една такава работа, че да ви хвръкне шапката. П. Незнакомое, Тунелът Суламанш. Или пък да напиша нещо по-така, динамично, модерно, авангардно и с подтекст, от който да му хвръкне шапката на читателя. Тарас, Тези млади и тези стари. Много си важен. Сега ще ти кажа нещо. Ще ти хвръкне шапката. Случайно чух...К. Константинов, Най-дългият ден. ДА УТРЕПЕ МУХАТА, ТОЙ УТРЕПАЛ БАЯ СИ. Диал. Ирон. За човек, който иска да ти направи добро, а вместо това ти направя зло. Арн. III 558. От анекдота за някой си, който видял муха, кацнала на главата на брат си, и като искал да убие мухата,треснал с топора брат си по главата и го убил. Арн. III558. ДА УЦЕЛИШ МУХА В ЛЯВОТО ОКО В ТЪМНА СТАЯ. Ирон. За нещо, чието постигане е явно невъзможно. ДА Я БУТНЕШ, ЩЕ ПАДНЕ. За паянтова, полуразрушена къща, сграда. Край нея [праско¬ вата] тъжно се бе схлупила старата сиромашка плетарка с изполющени стени. Да я бутнеш, ще падне! Т. Харманджиев, Краят на едно детство. ДВА ЛЮТИ КАМЪКА. Диал. Казва се за противоположни по характер хора, които живеят съвместно. РБЕ (под печат). ДВАМА ЗА ПАРА. Диал. Има ги много, паднала им е цената, не се ценят. Само в Пловдив, в Търново и Т. Пазарджик комитите бяха станали двама за пара. 3. Стоянов, Записки... СтИ, ДФР 519. ДВЕ НЕ МОЖЕ ДА КАЖЕ. Много е некадърен, неспособен, глупав. БРфР 153. ДВЕ ПЕДИ ОТ ЗЕМЯТА. 1. Дете <е>. (С пример от Г. Стаматов). 2. Подигр. Много нисък човек. БРфР 422. Още: Една педя от земята. ДВИЖА СЕ (ПО) някаква ОРБИТА. Нов Книж. Развивам се в някаква определена посока, в някакво отношение. От неговото изказване ни стана ясно, че у счетоводителя това е само външно, а иначе и той се движи в своя си орбита. Е. Робов, Хайдушка веселба. Московчаните и гостите на съветската столица ще си спомнят за нея [българската изложба]. 68
ДВИЖИ СЕ ПО ТАЛВЕГА <НА РЕКАТ А >. Книж. Постъпвам честно, по законен начин за постигане на нещо; праволинеен, принципен съм в постъпките си. Никога не хитруваше, а предпочиташе да се движи по талвега на реката, вместо да заобикаля закона. А Когато в действията си човек се движи право по талвега, рано или късно ще постигне целта си, без угризения на съвестта. Още: Плувам по талвега. Книж. Произходът се свързва с Плувам по течението. Фразеологизмы, дефиницията, примерите и произхода дадени по Др. Далчев, За фразеологизма движа се (плувам) по талвега. ББ, 1978, кн.4, с .357-359. ДЕБЕЛА РАБОТА. Нещо, което може да има неприятни последици. (С пример от Г. Караславов). БРфР 155. ДЕБЕЛИ ОЧИ. Безочливост. РБЕIII 630. ДЕБЕЛ МИ Е ВРАТА. Рядко. Имам сили, мога. БРфР 155. Още: Държи ми врата. (фР). ДЕВА МАРИЯ. Ирон. Престорено целомъдра жена. МЛ, функцията... собственото име..., 752. ДЕВЕТ БАБИ, ЕДИН ДЯДО. Диал. Много е студено. Арх.Ив. ДЕВЕТ ДЕНА, ОСЕМ ЧАСА. Диал. (с. Босилковци, Беленско). Много бавно. Арх.Ив. ДЕВЕТОУМНА МАРТА. Диал. Жена с непостоянен характер. МЛ, функцията... собственото име..., 752. ДЕ Е МАГАРЕТО, ДЕ Е КАМИЛАТА. Диал. За подчертаване на голяма разлика при сравняване на двама души или два предмета. РБЕ (под печат). ДЕКА ДВЕ ВРАТИ СКЪРЦАТ, ТАМ ПРЪСТ ИЕ ТУРЯЙ. Диал. Употребява се като съвет да не се меси човек в разправии между двама (особено мъж и жена). Арн. III 559. ДЕЛИ МАРКО КРАЛЕВИЧИН. Диал. Много едър и як, силен мъж. Слав. I 137. ДЕЛЯ СЕ КАТО КРАСТАВА КОЗА ОТ СТАДОТО. Държа се непрекъснато настрана от другите, страня. Слав. 1157. Още: Деля се като шугава овца от стадото. ДЕЛЯ СЕ КАТО ШУГАВА ОВЦА ОТ СТАДОТО. Вж. Деля се като крастава коза от стадото. ВК, УС 128. ДЕН ГОДИНА. Много дълъг, безкраен ден. РБЕ III 262. ДЕНЕМ БЯГА ОТ БИВОЛА, НОЩЕМ ЗА РОГАТА ГО ЛОВИ. Диал. Таен, прикрит, лицемерен човек. Арн. III 558. ДЕНЕМ И НОЩЕМ. Вж. Ден и нощ. БРфР 159. ДЕН И НОЩ. Непрекъснато, постоянно. БРфР 157. РБЕ III 718. Още: Денем и нощем. Деня <и> пощя. Диал. ДЕНЯ <И> ПОЩЯ .Диал. Вж. ден и нощ. КН, Бф 133. 69
* ДЕРА КОЗЕЛ. Диал. Вж. Дера котки1 и дера котки2. СтМлад. Р 1044. * фР: Дера козел. Диал. Дера котки1. Дера котки1 (котка < та >). Повръщам. Дера котки2. Диал. Увисвам на нещо и се премятам през главата около него, обикн. около дърво. ДЕСЕТА < ТА > МУЗА. Книж. Възникнали в по-ново време сфери на изкуството - кино,радио, телевизия. (В античната митология музите са били девет). Ашукин, Ашукина, КС IV, 427. ДЕ СТЪПИЛ ДОБРИ, ДЕ НЕ ОТИШЪЛ В ЕДРИНЕ. Диал. За нещо, свършено бързо и лошо; свършено бързо, за да се започне нещо друго. Арх.Ив. ДЕТЕ НА МОИТЕ ГОДИНИ. Шег Немлад, възрастен човек (мъж или жена) (употребява се обикн. от възрастен човек по отношение на негов връстник или връстница). И тя е дете на моите години-на 47години, а сега защити кандидатска дисертация. Води началото си от безсьдържателна популярна в миналото градска песен .Дете на моите години, дете на моята любов“. КН, Бф61. ДЕТЕТО НЕ ВИДЕЛИ, СТАНЧО ГО КРЪСТИЛИ. Диал. Ирон. Употребява се, когато предварително се правят приготовления и се кроят планове за нещо съвсем несигурно, за което не се знае дали ще се осъществи. Слав. I 158. Още: Детето не сме видели и как ще го кръстим се грижим. Диал. Ирон. ДЕТЕТО НЕ СМЕ ВИДЕЛИ И КАК ЩЕ ГО КРЪСТИМ СЕ ГРИЖИМ. Диал. Ирон. Вж. Детето не видели, Станчо го кръстили.Слав. 1158. ДЖОБА МИ НЕ ТЕЖИ. Нямам никакви пари. БРфР 563. ДИПЛОМАТИЧЕСКА БОЛЕСТ. Книж. Мнимо заболяване като предлог за отлагане на изпълнението на нещо. (С пример от Ал. Балабанов). БРфР 162; РБЕIV 80. ДЙА БЕШЕ? - ВО КРУШКА. - ОДДЙА ГРЕДИШ? - ОТ КРУШКА. Дши. (Костурско). Ирон. Употребява се, за да се посочи, че се върши все едно и също нещо, повтаря се едно и също нещо. ДНЕС БАХТ, УТРЕ ТАХТ. Диал. Употребява се за човек, който не пести, а когато има пари, харчи и не мисли за утрешния ден. Слав. 1139. Още: Днес бахт, заран тахт. Диал. (фР). ДНЕС ВЕЗИР, УТРЕ РЕЗИЛ. Употребява се, когато някой, който е имал високо обществено или имотно положение изведнъж го загуби напълно. БРфР 70. ДНЕС-УТРЕ. В най-близко време, в непосредствено бъдеще. БРфР 163; РБЕ IV 123. ДОБРЕ МИ Е КАТО НА КУЧЕ НА КОЛА. Ирон. Много ми е зле, никак не ми е добре. Слав. 1143. Още: Наредих се като куче в кола. Ирон. Добре ми е като куче в каруца. Ирон. * ДОБРЕ МИ Е КАТО НА КУЧЕ НА КАРУЦА. Ирон. Вж. Добре ми е като куче на кола. * фР: Като на куче в каруца, добре ми е. Много (ми е добре). ДОБРЕ СЪМ. 1. С някого. Намирам се в добри отношения, разбирам се с някого. 2. С нещо. Не изпитвам затруднения по отношение на нещо, мога да се справя с нещо или имам нещо кол кото ми трябва, колкото ми е необходимо. БРфР 164 (в 1 знач.); РБЕ IV 141-142. ДОБРО ИМЕ. Авторитет, достойнство, чест. РБЕ IV 159. 70
ДОБРОТО ПРАСЕ ЯДЕ ВСИЧКО. Шсг. Казва се, когато питат гост обича ли, иска ли някакво ядене, като уверение, че той не прибира, че яде всичко. ДОБЪР СЪМ В ЛЕГЛОТО. Добър сексуален партньор съм, имам качества като сексуален партньор. Още: Бива ме в леглото. ДОВЕЖДАМ/ДОВЕДА нещо ДО ЗНАНИЕТО на някого. Книж. Съобщавам някому нещо. БРфР 166; РБЕIV 161. ДО ГОДИНА, ДО АМИНА. За вечни времена, завинаги (обикн. като пожелание в новогодиш¬ ни и коледни песни). БРфР 131. ДО ГРОБ (ДО ГРОБА). Книж. До края на живота си. БРфР 139. ДО ГРОШ. Докрай, без остатък (за някаква сума, паричен дълг и под.). БРфР 140; РБЕ III 414. (лъжа, луд съм) ДО ДЕВЕТ СЕЛА. Диил. Извънредно много, прекадено (лъжа, луд съм, лудувам и под.). Внука ти е направил тази поразия. Той е луд до девет села. СтИ, ДфР 521. Още: (лъжа, луд съм) За (колкото) девет села. (фР). ДО ДЕН ДНЕШЕН. Досега, до днес. ДОДЕТО (ДОКАТО) <МЕ> КРАКА ДЪРЖАТ. Диал. Докато имам физически сили, докато съм силен, здрав, млад. (С пример от Г. Райчев). БРфР 287. ДО ЕДНО ВРЕМЕ. До известен определен момент. РБЕ II 413. ДОЙДЕ ЛИ НА МОЯ? Грубо. Съгласи ли се най-после с мене, убеди ли се най-после, че съм прав? ДОЙДЕ, РЕЧЕ „КУКУ“ И СИ ОТИДЕ. Шег. Казва се за човек, който идва някъде, завърта се за малко, и веднага след това си отива. БРфР 296. ДОЙДОХ КАТО АСЛАН, ОТИДОХ СИ КАТО НАСРАН. Диал. Вулг. Започнах нещо с голямо самочувствие, перчейки се, че ще успея, а го завърших мизерно, позорно. Слав. I 147. ДО ЖИВОТ<А>. Остар. До края на живота, цял живот. БРфР 207; РБЕ V 206. ДОКАТО <ДА> ПРЕБРОЯ ДО ТРИ. Много бързо, изведнъж. БРфР 572. ДОКАТО СПИ ГОСПОД. Диал. В дълбока нощ, далече преди съмване. Аз влязвах сутрина рано, докато спи господ, както се казва. 3. Стоянов, Записки... СтИ, ДфР 519. ДОКЛЕ ПЕТЛИ ПРОПЯХА В „САМОДИВСКО УСОЕ“. Диал. След дълго време. Хванаха бая Ивана, че бой, че бой, докле петли пропяха в „Сомодивскоусое". Ст. Заимов, Миналото. СгИ, ДфР 519. ДОКОЛКОТО МИ Е ИЗВЕСТНО. Ирон. Със следе, tap. И на мене, И на тебе ни е много добре известно онова, което се съдържа в следващото изречение, (употребява се като реплика): Доколкото лш е известно, аз също съм професор. ДО КОРЕН. До основи, напълно, изцяло. БРфР 280. ДОКЪДЕТО ТИ ХВАЩАТ ОЧИТЕ. Диал. Много надалече, докъдето ми стигне погледът. (С пример от Вазов). БРфР 398. Още: Докъде<то> <ти> очи стигат (видят, виждат). (ФР). 71
ДОКЪДЕ Я ДОКАРАХ (СЪМ Я ДОКАРАЛ)! Възклицание, с което се изразява голямо съжаление, че съм достигнал до някакво много лошо, неприятно положение, че много съм загазил. БРфР 167. ДОЛНА < ТА > ЗЕМЯ, В приказките - въображаем свят, който се намира под земята. РБЕ IV 242. Още: Долния свят (във 2 знач). ДОЛНИЯ СВЯТ. 1. В религиозните християнски представи на народа-земният, реалният, материалният свят (противопоставен на рая). РБЕ IV 242. 2. В приказките - въображаем свят, който се намира под земята. (С пример от А. Каралийчев). БРфР 167. Още: Долна земя (към 2 знач.). ДОЛУ ШАПКИТЕ! Възклицание, с което се изразява възхищение, възторг от нещо, подкана да се отдаде заслужената почит и признание на нещо. Народ [българския народ], който в такъв кратък период брои такива две светли епохи, не е народ за осъждане. Долу шапките! Ал. Константинов, Съчинения T.I. ДОМАШНО ОГНИЩЕ. Обикн. поет. Дом, семейство. БРфР 168; РБЕ IV 260. (ще бия) ДО МЕДНА БОГА някого. Диал. Безмилостно, жестоко и продължително (ще бия). Слав. II 214. ДО НИКОЕ <СИ> ВРЕМЕ. До много късно през нощта. БРфР 92; РБЕ II413-414. Още: До някое <си> време. ДО НЯКОЕ <СИ> ВРЕМЕ. Вж. До никое <си> време. РБЕ II 413-414. * ДО ПЕТАК. Без остатък, докрай, напълно (за пари и под.). Още: До стотинка. * фР: До петак. Без остатък, докрай, напълно. (нарязвам се) ДО ПЕТЕЛКИТЕ. Диал Извънредно много, съвсем (се нарязвам, 'се напивам'). (С пример от Г. Караславов). БРфР 427. ДО ПОСЛЕДЕН < ПОСЛЕДНИЯ> <СИ> ДЪХ. Книж. До смъртта си. БРфР 191; РБЕ IV 578. Още: До сетен дъх. Поет. ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ЧАС. Книж. До смъртта си. (С пример от Св. Минков). БРфР 613. ДО ПОСЛЕДНО <ТО СИ> ИЗДИХАНИЕ. Книж. До края на живота си, до последния си миг, до смъртта си. - Води ни, войводо! Напред, братя! До последно издихание ще се бием за милото ни отечество! Д. Марчевски, Дошло е време. Води началото си от църковнославянската религиозна книжнина (филкова, Цслв. фразеол..., ГСУ, 1965, 393). ДО ПРЪСВАНЕ. 1. Крайно силно. Сърцето Aty биеше лудо, до пръсване. Ем. Коралов. РСБКЕ II 905.2. В съчет. с ям. До пресищане (ям). БРфР 473. ДОРДЕ КИХНЕШ. Докато успееш да се окопитиш и осъзнаеш нещо, много бързо, „..ама дорде кихнеш и ще ти състави акт за нарушениеДели Димо, Писмо от Голо Бърдо. ДО СЕТЕН ДЪХ. Поет. Вж. До последен <последния си> дъх. РБЕ IV 578. (сърцето ми бие) ДО СПУКВАНЕ, (сърцето ми бие) До възможния краен предел, извънредно силно. РСБКЕ III 281. 72
* ДО СТОТИНКА. Докрай, напълно (за пари и под.). Още: До петак. Фр: До стотинка. Без остатък, докрай, напълно. ДО СЪЛЗИ. 1. В сьчет. със смея се. Докато очите ми се напълнят със сълзи (се смея). БРфР 553.2. В сьчет. с развълнуван. Много, силно (развълнуван), на границата на плач. Младият туземец..., развълнуван до сълзи, шептеше. Гр. Угаров, По следите на заточеника. ДОТАМ СЪМ Я ДОКАРАЛ (Я ДОКАРАХ). Обикн. със следе, изр. със съюз че Достигнал съм до някакво много лошо, неприятно положение, загазил съм. (С пример от П. Незнакомое). БРфР 167. * ДО ТРОХА. Без остатък, докрай, напълно (обикн. за храна, хранителен продукт и под.). * ФР: До троха. Без остатък, докрай, напълно. ДОТРЯБВАЛО МИ Е нещо КАТО НА ПЕТЕЛ ПЕТАЛА. Диал. Ирон. Никак не ми е нужно нещо, съвсем не ми е дотрябвало. ВК, УС 129. ДОХОЖДА МИ/ДОЙДЕ МИ БЕЛЯ ДО ГЛАВАТА. Сполетява ме, случва ми се нещастие. БРфР 49. Още: Идва ми беля на главата. ДОХОЖДА МИ/ДОЙДЕ МИ НАНАДОЛНО. Обикн. със следе, изр. със съюз че. Обикн. в св. вид. Трудно ми е, мъчно ми е да се справя с нещо, трябва да положа големи усилия, чувствам се затруднен. (С пример от Кр. Григоров). БРфР 353-354. Още; Дохожда ми/дойде ми ианагорно (нагорно). (фР). ДОХОЖДА /ДОЙДЕ НАШТО ЦАРСТВО. [Често: Ще дойде нашто царство]. Настъпват и за нас щастливи дни или някакъв успех, сполука. (С пример от Йовков). БРфР 609. ДОХОЖДАТ МИ/ДОЙДАТ МИ СТО АКЪЛА. [Често: СТО АКЪЛА ЩЕ МИ ДОЙДАТ]. Променям нееднократно решението си, мнението си за нещо. БРфР 38. ДОХОЖДАТ МИ/ДОЙДАТ МИ ТРИСТА УМА В ГЛАВАТА. Хрумват ми най-различни предложения, мисли, обикн. във връзка с нещо неизвестно, което ме тревожи и плаши. Това беше турчин с голяма чалма. Уплаших се, като го видях, и ми дойдоха триста ума в главата. Мито Анков, Спомени за размирните години. (1871-1878). ФР: ДОХОЖДАТ МИ/ДОЙДАТ МИ ТРИСТА УМА. ДОШЕЛ НЕЗВАН, ОТ ИIII ЕЛ СИ НЕПРАН. Диал. Набили го. Слав. 1150. ДО ЩЕ СЛЪНЦЕТО И ПРЕД НАШАТА ВРАТА. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Слав. I 151. * ДРАГ МИ Е (ДРАГО МИ Е) КАТО ЛЕЩА НА (ПО) ВЕЛИКДЕН някой, нещо. Диал. Мразя, ненавиждам някого, нещо, никак не го обичам. Слав. 1151. Още: Обичам като леща на (по) Великден. Ирон. * фР: Като леща на (по) Великден, тача (обичам, драг ми е, мил ми е). Ирон. Никак не (тача, обичам), никак не (ми е мил). ** ДРАГ МИ Е КАТО ОВЦА НА ВЪЛКА. Диал. Ирон Никак не ми е драг, никак не обичам някого. Слав. 1151. * фР: Като овца на вълк, драг ми е. Диал. Ирон Никак не (ми е драг). 73
ДРАПАМ СИ КУРА. Буле. Пренебр. Нищо не върша, бездействам. - в една стая работи At. Нали го гледам какво прави, цял ден си драпа кура. ДРЕБНИ ЕДРИ КАТО КАМИЛЧЕТА. Диал. Ирон. За някакъв факт - важен, значителен, сериозен. Слав. II 155. ДРУГИГО МАЙКА НЕ РАЖДАЛА, САДЕ Е ГЕРГА - ГОРАНА. Диал. Подигр За жена, която постоянно изтъква детето си и качествата му. Слав. I 151. ДРЪЖ МИ, МИНКЕ, ШАПКАТА! Ирон. Употребява се, за да се подчертае неприятно удивление от нещо несъстоятелно, алогично. Когото литераторът казва баапард вместо незаконороден или мелез, на това народът му вика: Дръж ми, Минке, шапката! Серафим Северняк. Да, това наистина би било работа - да я подхванем. ДРЪЖТЕ МЕ, КРАКА! Побягвам, хуквам (употребява се и като подкана преди някой да побегне, да хукне). БРфР 287. Още: Дръжте ме нозе (ноги)! (ФР). ДРЪЖТЕ МИ КОПИЛЕТО ДА СЕ ПбСМЕЯ ПА КУРВАТА. Диал. Ирон. За човек, който се присмива на някого за същите недостатъци, които сам той притежава. Слав. I 153. ДРЪНКА МИ ДЖЕБЧЕТО. Диал. Имам (много) пари. Като ти дрънка джебчето, защо да не намериш каквото ти трябва? С. Чилингиров, Доколе, о господи! СтИ, ДфР 519. ДРЪНКАМ КАТО ПРАЗНА ЖЕРКА. Диал. Пренебр.Прекадено много, непрекъснато гово¬ ря, и то обикн. празни приказки. ВК, УС 123. Още: Дрънкам като <празна> воденица (мелница). Пренебр. (ФР). ДРЪН, ДРЪН, ТА ПЛЯС. Подигр. Празни приказки, глупости. Арх.Ив. ДРЪПВАМ МУ/ДРЪПНА МУ ЕДНА. Изпивам чаша спиртно питие. БРфР 196. Още: Хвърлям му/хвърля му (мятвам му/метна му) една. (фР). ДРЪПВАМ/ДРЪПИА ОГЪНЯ КЪМ СЕБЕ СИ. Диал. Помислям, че нещо засяга именно мене. Петко... дръпнал огъня към себе си, т.е. той полшелил, че съм турски шпионин, дошел съм да U3dupeaAi неговото прибежище. 3. Стоянов, Записки... СтИ, ДфР 519. ДРЪПВАМ/ДРЪПНА СТО ОКИ БОЙ на някого. Просторен. Силно, жестоко набивам някого. „Не те ли слуша, дръпни му сто оки бой, да видиш как ще почне да те гледа като коте в очите. “ Г. Данаилов, Голяма трагедия. БРфР 57. ДРЪПНА МИ СЕ ЛАЙНОТО. Жарг. Грубо. Изпаднах в много неприятно положение. Още: Смръзна ми се лайното. Жарг. Грубо. ДРЪПНАТ В АКЪЛА. Диал. Смахнат, ненормален. Арх.Ив. Още: Пошавнат в акъла. Диал. (фР). ДУМА НЕ ПРОДУМВАМ/ НЯМА ДА ПРОДУМАМ. Мълча, съвсем нищичко не казвам. (С пример от Д. Талев). БРфР 177. ДУМАТА на някого СЕ ХВАЩА. Диал. Мнението някого има значение, слушат го, съобра¬ зяват се с него. (С пример от 3. Стоянов). БРфР 178. ДУИЕ ДАВАМ за някого. Диал. Грубо. Изключително много държа на някого, готов съм всичко да направя за него. Слав. I 154. 74
ДУПЕ ДЪНО НЯМА. Грубо. За ненаситен, лаком човек. СтИ, ДфР 520. ДУ НЕ ЗНАЕ ДВЕ И ДВЕСТА. Грубо. Употребява се, когато трябва да се посочи, че човек се задоволява и с малко, и с много според обстоятелствата. СтИ, ДфР 520. ДУПЕ ТЕ ЛЪЖЕ. Грубо. Напразно се надяваш. СтИ, ДфР 520. ДУША КАТО КОПОИ. Усилено следя, дебна да открия нещо, някого. Слав. I 155. ДУША СЕ ПОД НОКЕТ ЗАПИРА. Диал. Употребява се за изразяване на надежда, че някой ще оздравее, макар положението му да е безнадеждно. Слав. I 154. Още: Душа се крие под нокът. (фР). ДУША<ТА> НА КОМПАНИЯТА. Лице, с жив, весел темперамент, което в компания поддържа весело, бодро настроение с песни, вицове, духовити закачки и под. ДЪВКАНО, ДЪВКАНО, ЧЕ ИЗПЛЮТО. Жарг. 1. Нещо много смачкано. 2. Нещо много банално, безинтересно. ДЪЛГА ТИ ПЪТЯ \Диал. Пренебр. Махай се, върви, къдетоискаш; пръждосвай се. АкосиХасо, дълга ти пътя; върви сам, където ти видят очи. Ст. Заимов, Миналото. СтИ, ДфР 520. Още: Прав (широк, добър) ти път! Пренебр. (ФР). * ДЪРВЕН ДЕВЕР. Диал. Ковчег. Дювернуа, С 476. * фР: Дървен девер. Диал. Гроб. ДЪРВЕНИ ПРЪСТИ. Несръчен човек, който всичко изтървава. БРфР 188. ДЪРВО БЕЗ КОРЕН. Диал. (Родопите). Човек, който живее далеч от родното си място и се чувствува чужд и безпомощен на новото си местожителство (обикн. за човек отсело, преселил се в голям град). ДЪРЖА В ЕЖОВИ РЪКАВИЦИ. Книж. Нов. (рус.) Не давам никакви свобода на някого, отнасям се строго, сурово, грубо с някого. РБЕIV 560. Още: Държа в таралежови ръкавици. Книж. Нов. ДЪРЖА В ЛАПИТЕ СИ някого. Във властта ми е някой, напълно съм подчинил някого. (С пример от Л. Стоянов). БРфР 306. ДЪРЖАВНА<ТА> ТРАПЕЗА. Остар. Книж. Съвкупност от всички държавни служби. (С пример от Вазов). БРфР 190. ДЪРЖА В ТАРАЛЕЖОВИ РЪКАВИЦИ някого. Книж. Нов. Вж. Държа в ежови ръкавици. РБЕ IV560. ДЪРЖА ДИЗГИИТЕ някому. Диал. Отнасям се строго към някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. (С пример от Т. Г. Влайков). РБЕ IV 566. Още: Държа юздите (юздата). (фР). •ДЪРЖА ДУМА КОЛКОТО РЕШЕТО ВОДА. Ирон. Не спазвам обещанията си, нарушавам онова, което съм обещал. Слав. I 156. * фР: Колкото решето вода. Никак. ДЪРЖА ЗДРАВАТА. Просторен. Вж. Държа здраво някого. РБЕ IV 561. 75
ДЪРЖА ЗДРАВО някого. Отнасям се строго към някого, като не му позволявам да прави каквото си иска. Още: Държа здравата. Просторен. Държа яко (яката). Диал. Държа изкъсо. (фР). ДЪРЖА КАТО С ВОЩЕНИ РЪЦЕ нещо. Диал. Ирон. Изпускам от ръцете си онова, което държа, не го крепя добре. Слав. 1156. ДЪРЖА НА ДЪЛГО ВЪЖЕ някого. Диал. Не ограничавам свободата на някого. Жена му го държи на дълго въже. СтИ, ДфР 520. ДЪРЖА НА ОКО ПУШКА. Диал. Прицелвам се точно с пушката, нащрек съм, за да мога всеки момент да стрелям. РБЕIV 563. ДЪРЖА НОЖА В НОЖНИЦАТА СИ. Ритор. Не започвам, не повеждам въоръжена борба против някого или за нещо. РБЕ IV 563. * ДЪРЖА ПАРА КАТО ЧУВАЛ ВОДА. Диал. Ирон. Не мога, не умея да пестя. * фР: Държа пар* като чувал вода. Диал. [Без бел. Ирон.) * ДЪРЖА ПЕЧЕНО. Диал. Не отстъпвам, настоявам на своето мнение, решение (ФР, със съчинени примери). -Ха да го оставим да натиска по-скоро да тръгнат, че да не дойде на Гено друг акъл. А ти - обърна се Радослав - дръж печено, карай го да побърза! Т. Харманджиев, Г ардеробиерката ДЪРЖА РЪКА НА ПУЛСА на нещо, някого. Книж. Следя внимателно най-важното, реша¬ ващата страна на нещо (обикн. за политически събития). ТБ, БЛ 258. ДЪРЖА СЕ ЗА (О) БУКВАТА на нещо. Книж. Точно спазвам формалната страна на нещо, формално тълкувам нещо; проявявам формализъм, педантизъм. РБЕ IV 564. ДЪРЖА СЕ НА КОСЪМ. Едва се крепя. (С пример от Г. Караславов). РБЕ IV 565. ДЪРЖА СЕ НА ЧЕСТНА ДУМА. Жарг. Ирон. 1. За предмет - едва се крепя, лошо съм закрепен и всеки момент може да падна. 2. За ситуация -много тежка, която няма здрави, истински опори и при която всеки момент може да настъпи катастрофа. Икономиката ни се държи на честна дума. 3. За тежко болен човек - много е зле, всеки момент може да умре. ДЪРЖА <СИ> НА МОЕТО. Упорито поддържам мнението си, отстоявам това, което мисля или искам и не се вслушвам в мненията и съветите на другите (обикн. при спор, разправия). (С пример от Сг. Даскалов). РБЕ IV 565. Още: Държа <си> на своето. (фР). ДЪРЖА ХЛЯБА В РЪЦЕТЕ СИ. Индив. Сам си печеля прехраната, не завися от никого. (С пример от Д. Талев). БРфР 605. ДЪРЖА ЧЕЛНО МЯСТО. На първо място съм в нещо, имам първенство в нещо. (С пример от К. Калчев). БРфР 614. ДЪРЖА Я ЕВРЕЙСКАТА. Диал. Обикн. в пое. Нищо не казвам за нещо, което знам. РБЕ IV 566. ДЪРЖА ЯКАТА някого. Диал. Вж. Държа здраво някого. РБЕ IV 561. ДЪРЖА ЯКО някого. Диал. Вж. Държа здраво някого. РБЕ IV 561. 76
ДЪРПАМ СЕ КАТО ВОЛ НА ЖЕГЪЛ. Диал. Инатя се, не желая да се съглася с нещо или с някого. ДЪСКАТА МИ НЕ Е В РЕД. Диал. Смахнат, побъркан, ненормален съм. (С пример от Г. Караславов). БРфР 499. ДЮЛГЕРСКО МЕТРО. Диал. Висок човек. Арх.Ив. ДЯВОЛА НЕ Е ТОЛКОВА ЧЕРЕН, КАКЪВТО ГО ПИШАТ. Диал. и ДЯВОЛА НЕ Е ТОЛКОВА ЧЕРЕН, КОЛКОТО (КАКТО) ГО ПИШАТ. Употребява се като утешение, че нещо, което застрашава някого, може да не е толкова лошо. Слав. 1161; БРфР 194. фР: Дявола не е толкова черен. ДЯВОЛА НИ ОРЕ, НИ КОПАЕ. Диал. (Етрополе). Казва се (обикн. на деца или хора, заети с опасна работа) като предупреждение да внимават да не се случи някакво нещастие, беда. Още: Дявола не оре, не копае. Диал. (фР). ДЯВОЛА СЕ ЖЕНИ. Диал. (Сливен, Ямболско). Употребява се, когато едновременно вали дъжд и грее слънце. Още: Мечка се жени. (фР). Лисицата (заека, таралежа) се жени. Диал. ДЯВОЛИТЕ СИ БИЯТ ШАМАРИ някъде. Духа силен вятър някъде. ДЯДО БЪКОЙ. Диал. Д1ег. Вж. Дядо Копой. Слав. I 231. ДЯДОВАТА РЪКАВИЧКА. Малко, тясно помещение или жилище, в което живеят или работят много на брой хора. От народната приказка (преработена от Елин Пелин) за загубената ръкавичка, в която се настанил и да живеят зайче, вълк, лисица, мечка и т.н. КН, Пътища... 205. ДЯДО КОПОЙ. Диал Шег. Неизвестно кой (употребява се като отговор на въпрос: „Кой?“, когато запитаният не иска да отговори направо или не знае отговора). Още: Дядо Бъкой. Диал. Шег. 77
Е ЕБАЛИ ГО. Диал. Вулг. Обикн. в реплика, при въпрос: „Как се казва..?“ - не знам, знам ли, не ме интересува (как се казва нещо)-ЛГа/с се казва този връх?-Ебали го. - Чужденецът, който е задал горния въпрос на местния водач, записва: „Връх „Ебали го““. (По устен разказ от проф. Йордан Заимов). ЕБАЛИ МУ МАЙКАТА. Просторен. Обикн. в ответна реплика - не знам, не ми е известно. Той ще дойде ли?-Ебали му майката"'. ЕБАХА МЕ НА ГОЛ ГЪЗ. Вулг. Преживях големи неприятности. Арх.Ив. ЕВРЕЙСКОТО ЧИСЛО. Книж.'Числото 7. Още: Соломоново< то> число. Книж. ЕГЮПЦИТЕ СЕ ЖЕНЯТ. Диал. Употребява се, когато едновременно вали дъжд и грее слънце. Шапкарев, СбНУ Г, 602. * ЕДИН АКЪЛ ЗА ЗИМЕ ЛИ, ЗА ЛЕТЕ ЛИ? Подигр. Употребява се, когато някой забрави, не се сети навреме нещо или сбърка нещо съвсем просто. (фР, със съчинен пример). - Поне да назна чат друга, а то оставят цял град без акушерка. Един акъл за зиме ли, за лете ли?Л. Стоянов, Зазоряване. [Примерът взет от БРфР 40.) ЕДИН ГАЩА ПЛЯВА <ЗА НАШЕТО МАГАРЕ>.Диал. (с. Любенова махала, Новозагор¬ ско). Подигр. Човек, който говори неправилно, не владее граматиката. От езика на циганите. (По устни сведения от ст.н.с Руси Стойков). ЕДИН ДЕН. 1. В неопределено време в миналото; 2. В неопределено, неизвестно време в бъдещето; никога, някой ден. РВЕ III 718. ЕДШЬЕДИНСТВЕН. Само един (за усилване, подчертаване, че е само един). БРфР 196; РБЕ IV 628. Още: Един едничък. ЕДИН-ЕДНИЧЪК. Вж. Един-единствен. РБЕ IV 628. ЕДИНИЯ МУ ВИНТ РАЗВИНТЕН. Ненормален, безумен, луд. Арх.Ив. ЕДИН (ЕДНА) ЛИ Е, ДВА (ДВЕ) ЛИ СА? Има ги много, в голямо количество (когато се изтъква, че лица с някакви качества се срещат често-обикн. като израз на пренебрежение). БРфР 196. Той не беше я виждал, нито пък беше се интересувал от нея. Работничка, ударничка... Една ли е, две ли са? К. Калчев, Семейството на тъкачите. [Примерът взет от БРфР 196-даден там с неточна заглавка.] 78
ЕДИН ПРЕЗ ДРУГ. Всички едновременно или почти едновременно, без да се изчакват, в надпревара. БРфР 195; РБЕIV 629. ЕДИП ПЪТ. 1. Някога в миналото; веднъж. 2. Обикн. в обособена част -веднъж (за означаване на предшествуващо действие по отношение на действието в изречението, което следва след обособената част; щом, щом като). РБЕ IV 629; II74. ЕДНА ЖЕНА КАЗА (ЕЖК „ЕЖЕКА“). Ирон. Казва се, когато някой твърди, че има някаква информация за нещо (обикн. лошо), за да се подчертае, че въпросната информация се основава на непроверени слухове. ЕДНА ЛЪЖИЦА МАЙНАТА МУ. Грубо. Употребява се като съвет към някого да не обръща внимание на някакви неприятности в живота си, да не се разстройва. Ако Ви върнат на работа - добре, — ако ли пък не - една лъжица майната му. “ ЕДНА МИНУТА. Почакайте съвсем малко, ей-сега, след малко. БРфР 331. ЕДНА ОВЦА - ЕДНО ЛЕГАЛО. Диал. Незадомен мъж, ерген. РБЕ (под печат). ЕДНА ПЕДЯ ОТ ЗЕМЯТА. 1. Дете <е>. 2. Подигр. Много нисък човек. БРфР 422. Още: Две педи от земята. ЕДНА САКУЛЯ УМ ИМАМ. Диал. Много съм умен. Слав. 1166. ЕДНО ЗА КРАКА, ДРУГО ЗА ГЛАВА. Безразборно, без ред, хаотично (употребявасе, когато някой започва няколко работи едновременно, без да завърши нито една от тях). Слав. 1167. фР: Едно за глава<та>, за крака<та>. ЕДНО МИ Е НА СЪРЦЕТО, А ДРУГО НА ЕЗИКА. Неискрен съм и не говоря това, което мисля и чувствувам. Слав. 1167. фР: Едно ми <е> па езика, <а> друго <ми е> на сърцето. (ФР). ЕДНОМУ (НА ЕДНОГО) МАЙКА, ДРУГИМУ (ИА ДРУГИГО) МАЩЕХА. Остар. За пристрастен човек, институция и под., който (която) облагодетелствува едни и се отнася зле с други. Слав. 1168; 283. Още: За едни майка, за други - мащеха. ЕДНО ПТИЧЕ МИ КАЗА. Обикн. в обръщение към деца, когато те се чудят отде на говорещия е известно нещо тайно, неприятно за тях; не е важно откъде го знам. Едно тпиче от Курило ни каза, че според ръководителите на завода тук имало много резервни части, които стрували доста нещо. Ваш „Добър вечер“, Послание. ЕЗИКА МИ СЕ ЗАВЪРЗВА/ЗАВЪРЖЕ. Изгубвам способността да кажа нещо, не мога да проговоря (поради някакво силно чувство, преживяване, обикн. страх, уплаха или изненада, учудване). БРфР 200. Още: Езика ми се връзва/вържа (се схваща/схване). (фР). ЕЛА, ВЪЛКО, ИЗЯЖ МЕ. Ела, зло, че ме унищожи, ела, напаст (употребява се обикн. с отрицание за подчертаване, че никой не вика сам нещастията). БРфР 104. Още: Ела, вълчо, изяж ме. (фР). Ела, мечко, изяж ме. Индив. ЕЛА ДА ВИДИШ КЪДЕ МЕ Е РИТНАЛО МАГАРЕТО. Ирон. Употребява се, за да се внуши на някого, че напразно се надява за нещо, че то няма да стане. Чака и аз да се махна., и моята къща да взе/не, ама ела, Спасе, да видиш къде ме е ритнало магарето! В. Попов, Корените. СтИ, ДфР 520. 79
ЕЛА, МЕЧКО, ИЗЯЖ МЕ. Индив. Вж. Ела, вълчо, изяж ме. (С пример от Кр. Григоров). БРфР 328. ЕЛА СИ, ГОЙО, ЧЕ ТАТА СИ ДОЙДЕ ОТ ГОРНАТА ВРАТА. Диал. (Трявна) Ирон. Казва се за завеян, разсеян човек. В. Поглед от 15 1 1979 г. [Без автор.) ЕЛА С МЕН В ПЕЩЕРАТА. Жарг. Шег. За дълга, рошава, несресана коса, прическа на момиче, жена. ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ! Публ. Експресивно възклицание - призив към обществеността да се обърне внимание на крайно бедственото социално и икономическо положение на определена група, прослойка и пр. хора на дадено място. Арх.Ив. По заглавието на известното стихотворение на Ив. Вазов „Елате ни вижте!“. ЕРГЕН БАЮ. Диал. Подигр. Стар човек, който се държи като млад и се перчи. Слав. I 206. ЕЧА фУЧА. Диал. Много съм сърдит, ядосан. Кювлиева, Димчев, Речник хасков. гов., БД V 102. 80
ж ЖАБИ КОЛЯ. Само в 3. л. За нож ил и друго сечиво- много е тъп, не може да реже. СтИ, ДфР 520. ЖАЛВАЙ СЕ НА ВЛАДИКАТА! Ирон. Няма никого, на когото можеш да се оплачеш, няма никаква надежда да получиш справедливост, удовлетворение. (С пример от Н. Йорданов). БРфР 79. ЖАЛНА ТИ МАКЯ! Диал. Възклицание, с което се окайва някой, комуто предстои да извърши трудна работа. Арх.Ив. ЖЕНА ИСКАМ, СЕГА ИСКАМ. Подигр. Употребява се, когато някой иска да получи нещо веднага, тутакси, в същия миг. БРфР 251. * ЖЕНА МИ МИ НАЛАГА КАЛПАКА. Диал. Вж. Жена ми ми носи калпака. Слав. I 288. * фР: жена ми МИ НАЛАГА КАЛПАКА. Диал. * ЖЕНА МИ МИ НОСИ КАЛПАКА. Диал. За съпруг-командван съм вкъщи (от жена си). Слав. 1171. Още: Жена ми ми носи капата. Диал. Жена ми ми налага калпака. Диал. * фР: жена ми МИ НОСИ КАЛПАКА. Диал. За съпруг- командуван съм вкъщи (от жена си). Още: Жена ми ми носи капата. Диал. Жена ми ми налага калпака. Диал. * ЖЕНА МИ МИ НОСИ КАПАТА. Диал. Вж. Жена ми ми носи калпака. Чачаров, Клетви и благословии от Щип. СбНУ VIII, 235. * фР: жена ми МИ НОСИ КАПАТА. Диал. Вж. Жена ми ми носи калпака. ЖЕНА С МИНАЛО. Книж. Жена, която е имала бурен, изпълнен обикн. с любовни авантюри живот. БРфР 331. * ЖЕНАТА МЕ ВОДИ ЗА ЕЗИКА. Диал. За съпруг - командван съм вкъщи (от жена си). Летев, Бълг. юрид. послов., СбНУ XX 20. * фР: жената МЕ ВОДИ ЗА ЕЗИКА. Диал. За съпруг-командуван съм вкъщи (от жена си). * ЖЕНАТА МЕ ВЪЗСЯДА КАТО КОН. Диал. За съпруг-командван съм вкъщи (от жена си). Петев, Бълг. юрид. послов., С6НУ XX 20. * фР: жената МЕ ВЪЗСЯДА КАТО КОН. Диал. За съпруг- командуван съм вкъщи (от жена си). ЖЕНСКА СВЕТА БОГОРОДИЦА. Остар. Подигр. Мъж, който угажда на жените, който ухажва жените. БРфР 56. б. Нов фразеологичен речник 81
ЖЕНСКАТА СТРАНА. Събир. Диал. Жените. (С пример от Елин Пелин). БРфР 545. ЖЕНСКИ ЗАТКАВАЛНИК. Диал. Мъж, който обича да се навърта около жените у дома. СгИ, ДФР 520. ЖЕНСКИ ПЕЙО. Диал. Подигр. 1. Мъж, който проявява интерес към женски работи и се меси в работите на жените. (С пример от Д. Талев). БРфР 204; РБЕ V 45.2. Мъж, който за всичко слуша жена си, всецяло подчинен на жена си. Ганка налапа месото и се накани да излезе. -Имам малко работа - поясни тя и се обърна към Блаже. - Ти остани, ако искаш!.. -Женски Пейо! Жена му ще разрешава да остане при майка си и баща си! Дим. Гулев, След празника. Още: Женски Дойно (Райо) (към 1 знач). Диал. Подигр. (ФР). ЖИВЕЯ ВТОРИ ЖИВОТ. По чудо съм се спасил след тежко заболяване, катастрофа и под. Брат ми паднал с колшпа си в пропаст 40 метра, коланът го задържал, втори живот живее. ЖИВЕЯ НА ТЪНКАТА ЖИЧКА. Жарг. Гладувам. БРфР 576. ЖИВЕЯ НА ЧУЖД ГРЪБ. Неодобр. Използвам чужди средства, труд, без сам да работя. РСБКЕIII 633. ЖИВЕЯ ОТ ЛОЙ. Диал. Харча, изразходвам от готовото, от спестеното. Тая година е гладна -ще живеем от лой. СтИ, ДфР 520. Още: Карам на лой. Диал. ЖИВ ЛИ СИ ОЩЕ? Шег. Въпрос към някого, който е принуден да бъде в продължителен контакт с досадно лице. Сестра ми, виждаш, е ужасно приказлива. Жив ли си още? ЖИВ ЧОВЕК. Само в съчет. с отрицание. Никой. РСБКЕ III627. 82
3 ЗАБОДИ ПРЪЧКА, НИЙ ВИНО. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че нещо не може да стане бързо и лесно, че е нужно търпение и време. Слав. I 177. Още: Бучни пръчка, пий вино. Ирон. (ФР)- Не е бодни пръчка, пий вино. Ирон. Побий пръчка, пий вино. Ирон. ЗАБРАВЕН ОТ БОГА. Нов. За лице, обикн. от социално слабите слоеве, което е в изключи¬ телно тежко финансово, битово, здравословно и т.н. състояние, но никой, включително и управляващите, не полага никакви грижи за облекчаване но участта му. ЗАБАВЯМ/ЗАБРАВЯ ПОРТАТА на някого. Преставам да ходя у някого, да посещавам някого. Забравиха на портата и чужди, и свои. Рачо Стоянов, Майстори. СгИ, ДфР 520. ЗАБРЪТВИЛ ОТ АЗ, ЧЕ НЕ ИЗКАРАЛ ДО БУКИ.Диал. Почнал, но доникъде не стигнал; нищо не свършил. Слав. I 177. Още: Захванал от аз, че не изкарал до буки .Диал. (ФР). •ЗАБЪРКАЛ СЪМ някъде ТРИЦИ за някого. Пренебр. Съвсем не ме интересува някой, не ми е притрябвал, не го обичам. Там са забъркали трици за тебе. Слав. II157. * ФР: Забъркал съм трици за някого. Пренебр. Съвсем не ме интересува някой, не ми е притрябвал, не го обичам. * ЗАБЪРКВАМ/ЗАБЪРКАМ ПУСУЛАТА. Диал. 1. Като вървя, обърквам, сгрешавам пътя. Арх.Ив. 2. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действувам и постъпвам необмислено. Още: Излускам/изпусна (изтърВавам/изтърва, изгубвам/изгубя, загубвам/загубя) пусула- та. Забърквам/забъркам пусулата. Диал. * фР: Забърквам/забъркам пусулата. Диал. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действувам. Още: Изпускам/изнусна (изтървавам/изтърва, изгубвам/изгубя) пусулата. Забърквам/ забъркам (загубвам/загубя) пусулата. Диал. •ЗАБЪРКВАМ СЕ/ЗАБЪРКАМ СЕ КАТО ГЪСКА В МЪГЛА. Не мога да намеря изход от някакво положение. Още: Забърквам се/забъркам се като пате (патка) в мъгла. * фР: Като гъска в мъгла, обърквам се (сбъркам се и под.). Много, съвсем (се обърквам). Още: Като патка (пате) в мъгла. •ЗАБЪРКВАМ СЕ/ЗАБЪРКАМ СЕ КАТО ПАТЕ В МЪГЛА. Диал. Не мога да намеря изход от някакво положение. НБфР 61. Още: Забърквам се/забъркам се като патка в мъгла. Шашардисвам се/шашардисам се като пате в мъгла. Диал. * фР: Като пате в мъгла, забърквам се (шашардисвам се и под.). Много, съвсем (се обърквам). 83
* ЗАБЪРКВАМ СЕ/ЗАБЪРКАМ СЕ КАТО ПАТКА В МЪГЛА. Не мога да намеря изход от някакво положение. Още: Забърквам се/забъркам се като пате (гъска) в мъгла. * фР: Като патка в мъгла, забърквам се (обърквам се и под.). Много, съвсем (се обърквам). Още: Като гъска (пате) в мъгла. ЗА (НА) ВЕЧНИ ВРЕМЕНА. Книж. Завинаги. БРфР 72; РБЕII131. ЗАВИВАМ СИ/ЗАВИЯ СИ ПЕШОВЕТЕ. Диал. 1. Не вземам участие в обща работа, дело, клинча, измъквам се. Ще си завият пешовете, а ти се мъчи сам. СтИ, ДфР 520. ЗАВИВАМ/ЗАВИЯ ЮЛАРА някому. Укротявам, отпращам някого, без да изпълня желани¬ ята му, исканията му. Увърта се около дъщеря ми, но тя ще му завие юлара. СтИ, ДфР 520. ЗАВИРАМ/ЗАВРА ГЛАВА внещо. 1. Заемам се усърдно с нещо. усилено се занимаваме нещо. 2. Меся се където не трябва, проявявам неоправдан интерес към нещо. БРфР 115. Още: Навирам/навра глава. ЗАВИРАМ СЕ КАТО КРАСТАВ. Диал. (с. Смолско, Пирдопско). Неодобр. Намесвам се някъде, където не трябва и където не ме искат. ВК, УС 34. ЗА ВСЕКИ ВЛАК СИ ИМА ПЪТНИЦИ. Употребява се, за да се подчертае, че всяка жена (всеки мъж) може да си намери мъж (жена), който (която) да я (го) хареса. ЗА ВСИЧКИТЕ<ТЕ> СЪКРОВИЩА НА СВЕТА. В никакъв случай (при подчертаване много високата степен на нещо). За всичките съкровища на света не бих си сменила мястото с техните twemoee. ЗАВТОР ПОВТОР. Диал. Много пъти, безредно. Юовлиева, Димчев, Речник хасков. гов., БД V 102. ЗАВЪРЖИ СИ ГО НА ПРЪСТА! Диал. Запомни добре нещо, вземи си бележка, обикн., за да не извършиш нещо, за което си предупреден. (С пример от Ем. Манов). БРфР 474, Още: Навий си го на пръста! * ЗАВЪРТЁ СЕ ГЮВЕЧА. Диал. (Видин). Сполучи се, има успех, излезе успешно. Гъбьов, Послов, и послов, изрази.., СбНУ XXV, 53. * фР: Завъртя се гювеча. Диал. Сполучи се, има успех, излезе успешно. ЗАВЪРТЯ ВА ME/ЗА ВЪРТЯ МЕ ВЪРТЕЛЕЖКАТА. Вж. Завъртява ме/завърти ме шайбата. ЗАВЪРТЯВА ME/ЗАВЪРТЯ МЕ ШАЙБАТА. Улисвам се в многобройните си всекидневни грижи и задължения от всякакъв вид (служебни, семейни и др.), не мога да се откъсна за миг от задълженията си. Исках да ти се обадя, да се видим, но ме завъртя шайбата. Шозвъних веднъж да честитя на майка си Новата година, но не можах да се свържа, а после ме завърпя шайбата и така остана. Още: Завъртява ме/завъртя ме въртележката. ЗАВЪРТЯВАМ СЕ/ЗАВЪРТЯ СЕ НА ПРАЗЕН ХОД. Работя без каквнто и да е резултати, безсмислено. Такъв огромен ум навярно би премислил мигновено всички възможни мисли. Би се самоопознал, самоизчислил... В крайна сметка би се самоизчерпил и завърпял на празен ход. П. Вежинов, Белият гущер. ЗА ВЪТРЕШНА КОНСУМАЦИЯ. Ирон. За тесен кръг, само за предопределен кръг хора (за нещо, което се споделя, говори). БРфР 279. 84
ЗА ГРЕХОТИТЕ. Обикн. като възклицание. За изразяване на съжаление или лек укор към някого, който е извършил (или може да извърши) нещо, смятано за грях.РБЕ III 382. * ЗАГРИЖИЛ СЕ КАТО ВЪЛКА ЗА ОВЦЕТЕ. Ирон. Съвсем не се вълнува, никак не се е загрижил за нещо или за някого. Слав. 1178 * фР: Като вълка за овцете, загрижил се. Ирон. Никак не (се е загрижил за нещо или за някого). * ЗАГУБВАМ/ЗАГУБЯ ПУСУЛАТА. 1. Като вървя, обърквам, сгрешавам пътя. 2. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действувам и постъпвам необмислено. Още: Изпускам (изпущам)/изпусна (изтървавам/изтърва, изгубвам/изгубя) пусулата. Забърквам/забъркам (сбърквам/сбъркам) пусулата. Диал. * фР: Загубвам/загубя) пусулата. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действувам и постъпвам необмислено. Още: Изпускам/изпусна (изгубвам/изгубя, изтървавам/изтьрва, забърквам/забъркам, сбърквам/сбъркам) пусулата. ЗА ДВА ЛЕВА ТОЛКОЗ! Употребява се, за да се изтъкне, че даваш според това, което получаваш. (ям) ЗА ДВАМА. Пренебр. Много голямо количество храна (ям). БРфР 155. ЗАД ДЪРВЕТАТА НЕ ВИЖДАМ ГОРАТА. Книж Заради подробностите не забелязвам основното, важното. Арх.Ив. ЗАДЕН ХОД. Книж. Връщане назад от някакво положение, от нещо вече постигнато или решено. Във всеки случай едно е ясно: идва ново. Защото историята заден ход не познава. Ас. Златаров, Избрани съчинения. Т.2.Д След като затдногерманските управници отрекоха, че е постигнато дори и минимално съгласие между външните министри в Женева миналата година относно Западен Берлин, сега следва нов заден ход. В. Вечерни новини бр.2666 от 19.III.60 г. < ЗА > ДЖОБ ПАРАСЪ. Просторен. Пари за дребни лични разноски. БРфР 160; РБЕIV 25. * ЗАДЪРЖАМ СЕ КАТО СВЕТЕНА ВОДА В ЯЗ.Диал. Ирон Никак не се задържам, не се спирам, не стоя на едно място. Андр. и др., Р 772. Още: Спирам се колкото вода в яз. Диал. Ирон. Стоя колкото вода в яз. Диал. Ирон. * фР: Като (колкото) <светена> вода в яз, стоя (задържам се, спирам се под.). Ирон Никак не (стоя, се задържам). ЗА ЕДНА БЪЛХА ЦЯЛ ЮРГАН ИЗГАРЯМ. Дребнав съм, неразумен съм и заради маловаж¬ ни, дребни неща жертвувам по-големите, по-значителните неща. Слав. 1179. Още: За (заради) бълхата изгарям юргана м За (заради) една бълха изгарям юргана. (фР). За една бълха цяла черга изгарям. (фР). ЗА ЕДНИ МАЙКА, ЗА ДРУГИ- МАЩЕХА. За пристрастен човек (институция и под.), който (която) облагодетелствува едни е се отнася зле с други. В нашето отечество съществува и такъв сорт жени, които ни заставляват да мислиме, че умът и разумът се изпроваждат в човеческите глави от някоя си свръхестествена сила, която за едни хора била майка защитница, а за други - мащеха. Каравелов, Маминото детенце. Арх.Ив. Още: Едному (на едкого) майка, другиму (на другиго) - мащеха. Остар. <ЗАЕДНО С МРЪСНАТА ВОДА ИЗХВЪРЛЯМ ОТ КОРИТОТО И БЕБЕТО. Книж. Заради неголеми недостатъци отхвърлям и онова, което е положително, добро. Общественият интерес изисква да се внимава да не се изхвърли с мръсната вода от коритото и бебето, което е в него. Владимир Костов, С мръсната вода от коритото... Арх.Ив. 85
ЗАЕКА СЕ ЖЕНИ. Диал. Употребява се, когато едновременно вали дъжд и грее слънце. Още: Мечка се жени. (ФР). Дявола (лисицата, таралежа) се жени. Диал. * ЗАЕЦА В ГОРАТА, А ТОЙ РЪЖЕН ТЪКМИ. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване още е съвсем несигурно. Слав. 1179. * фР: Заеца в гората, а ний ръжен тъкмим. Диал. ЗАЕШКА ДУША. Вж. Заешка душица. РБфР 214. ЗАЕШКА ДУШИЦА. Много страхлив човек. БРфР 214. Още: Заешка душа. (няма, не остава, няма да остане и др.) ЗА ИЛАЧ. Нар. Съвсем, никак (няма от нещо). БРфР 248. ЗАКАЧВАМ/ЗАКАЧА РЕПЕЙ на някого. Научавам някого на нещо лошо. Той обърка тейка ти, той обърна Лаещи, той закачи тоя репей и на моя син. Г. Караславов, След октомври. СтИ, ДфР 520. ЗА КЕф. 1. Много хубав, който много се харесва. (С пример от 3. Стоянов). 2. Обикн. с отриц. За <свое> удоволствие. (С пример от 3. Стоянов). БРфР 267. ЗА КЕфА на някого. Неодобр. Според желанието, прищевките на някого. РСБКЕ I 599. ЗАКЛЮЧВА МИ СЕ/ЗАКЛЮЧИ МИ СЕ СЪРЦЕТО; ЗАКЛЮЧЕНО МИ Е СЪРЦЕТО. Обзема ме мъка, потиснатост или равнодушие и обикн. не мога да общувам. (С пример от Г. Караславов, Йовков и др.). БРфР 215; РБЕ V 360. ЗАКЛЮЧВАМ/ЗАКЛЮЧА УСТАТА на някого. Заставям някого да замълчи, да мълчи. (С примери от Сл. Радомирски, Л. Стоянов). БРфР 215. ЗАКЛЮЧЕНИ МИ СА УСТАТА; ЗАКЛЮЧЕНА МИ Е УСТАТА. Принуден съм да мълча, да не говоря за нищо. (С пример от Ст. Ц. Даскалов). РБЕ V 360. ЗАКОВАХ СИ ПАТЕРИЦАТА. Диал. Направих нещо полезно за себе си, помогнах си. Слав. I 180. ЗА КОНСКИ МЪДЁ. Диал. Грубо. Отговор на въпрос: „Къде отиваш?“ (при нежелание да се отговори). Слав. I 253. ЗАКЪСАЛ СЪМ КАТО <КРАЛИ> МАРКОВА КОСОВО <ПОЛЕ>.Диал. Много съм зле, имам големи неуспехи. Арх.Ив. ЗА КЬОСЕТО ЗА БРАДАТА БЕРБЕРИ КОЛКОТО ИСКАШ. Диал. Употребява се, за да се изтъкне, че могат да се намерят много кандидати, когато няма да се върши никаква работа. Слав. 1180. ЗАЛЕПВАМ/ЗАЛЕПЯ ЕДИН някому. Грубо. Удрям някому плесница. БРфР 215. Още: Светвам/светна (свивам/свия, обърсвам/обърша) един. Грубо. (ФР). Зашивам/зашия (зашлевявам/зашлевя) един. Грубо. ЗАЛЕПЯМ СЕ/ЗАЛЕПЯ СЕ КАТО ЛЕПКА за някого. Непрекъснато и без стеснение, нахално следвам някого навсякъде и му досаждам с присъствието си. БРфР 309. Още: Залепям се/залепя се като репей <о дреха >. (фР). 86
ЗАЛИВАМ СЕ/ЗАЛЕЯ СЕ ОТ СМЯХ. Смея се силно и неудържимо. РСБКЕ11 255. (карам се, бия се, мразя се) ЗА МАГАРЕШКАТА СЯНКА с някого. За глупости, за незначи¬ телни или безсмислени неща (се карам, се бия, се мразя с някого). (С пример от Вазов). РБЕ (под печат). (нямам <даже>) ЗА МАЯ. Съвсем нищо (нямам от нещо). БРфР 325. ЗА МИЛИОНИ. Много хубав, много добър, с изключителни качества. Вие имате парно за милиони. & Мъж за милиони. ЗАМИНАВАМ/ЗАМИНА ЗА АВСТРАЛИЯ. Жарг. Развеждам се. ЗАМИНАВАМ/ЗАМИНА ЗА ДРУГИЯ СВЯТ. Умирам. (С пример от Вазов). БРфР 171. Още: Заминавам/замина за онзи (оня) свят. (фР). * ЗАМИСЛИЛ СЪМ СЕ КАТО ЛИСИЦА В КАНАП. Диал. Много съм угрижен, обезпокоен, тревожа се много от нещо. Кар.П 44. * фР: Като лисица в капан. Диал. 2. В съчет. със замислил съм се. Много дълбоко (съм сё замислил). ЗАМИСЛИЛ СЪМ СЕ КАТО ПЕТЕЛ НА СЛЪНЦЕ. Диал. Много съм угрижен, обезпокоен; тревожа се много от нещо. ВК, УС 160. ЗАМИСЛИЛ СЪМ СЕ КАТО СВИНЯ ЗА КОЛЕДА. Диал. Много съм угрижен, обезпокоен. Слав. 1181 Още: Мисля като свиня за Коледа. Диал. ЗА НАРОДА ЗАГУБА ВЕЛИКА. Ирон. Употребява се, когато някой изказва съжаление, че са изгубени, унищожени някои негови, според него важни, хубави творби, а всъщност това се творби с незначителна стойност или без всякаква художествена (научна) стойност. Тя е дълга история. Разказвам я, не за да кажа, че неучастието ми в българския театър е за народа загуба велика, а защото младежката любителска група, която бяхме образували в София..., е тази, която излъчи Стефан Сърчаджиев. Бригита Йосифова. Интервю. Петър Увалиев пред вестник „Отечествен фронт“. Реплика на герой от повестта „Чичовци“ на Иван Вазов. ЗА НЕРОДЕН ПЕТКО ЧОРАПЧЕ. Диал. Ирон. Употребява се, когато предварително се правят приготовления и се кроят планове за нещо съвсем несигурно, което не се знае дали ще се осъществи. Арх.Ив. ЗАНИКЪДЕ НЕ СТАВАМ. Вж. Заникъде не съм. РБЕ 508 ЗАНИКЪДЕ ИЕ СЪМ. 1. Не ме бива вече за нищо, не мога нищо да правя (обикн. защото не съм здрав). Болнав съм аз, дядо Раде, за никъде не съм. А. Каралийчев, Строители на републиката. 2. Само в 3 л. За нещо-става негодно, неизползуваемо. Ако доматите не се оберат навреме, ще презреят и не са вече заникъде. РБЕ V 508. (за 1 знач.). Рядко. Заникъде съм. 1. С нещо. Не мога да бъда взет от никого на работа, не съм подходящ за нищо. -Гръм да те порази!-..- Вълци да те ядат! С този твой ум ти си заникъде, но аз ще пш дам възможност тоя път да спасиш кожата си, да я отървеш, пък догодина да си трошиш главата, както знаеш. А. Гуляшки, Златният век. 2. Без нещо, без някого. Напълно съм неспособен да се справя с някаква работа без някого. В Щатите разправят, че негрите били непълноценна раса... Разправят си така в Щатите, но без негри са заникъде. В. Стършел, бр.1185 от 25.Х.1968 г. Още: Заникъде ие ставам. 87
ЗА НУЛА ВРЕМЕ. Много бързо, веднага. МПЛ, МЖ 206. ЗАПАЛВАМ/ЗАПАЛЯ СВЕЩ НА ГЛАВАТА някому. Диал. Създавам някому големи непри¬ ятности, тревоги. БРфР 515. фР: Запалва м/запаля свещ. Диал. (във 2 знач.). ЗАПАЛВАМ СИ/ЗАПАЛЯ СИ СВЕЩ <НА ГЛАВАТА>. Диал. Създавам си сам големи неприятности, тревоги. (С пример от 3. Стоянов). БРфР 515. * ЗАПАЛИ МУ СВЕЩ, ДАЙ МУ ЯЙЦЕ ДА БЕЛИ! Диал. Лодигр. Употребява се в реплика към някого, който разказва небивалици или се хвали. Кар.П 44; Арн. III 565. * фР: Запали му свещ, дай му яйце да бели. Диал. Употребява се, когато някой разказва нещо невероятно или много се хвали. ЗА ПАРА ЗАСВИРЯ, ЗА ПЕТ ИЕ МЛЪКВА. Неодобр. Казва се, когато някой лесно се съгласява да започне нещо, а след това не могат да го накарат да спре, при все че досажда на околните. Слав. 1182. * ЗАПИРАМ СЕ КАТО (КОЛКОТО) ПРАХ НА ТЪПАН. Доял. Ирон. Никак не се спирам, не се запирам. Слав. I 182. * фР: Като (колкото, когато) прах на тъпан, запирам се (спирам се, събирам) и др. Ирон. Никак, никога не (се запирам, събирам). ЗАПИШИ ГО ПА МРАЗА! Диал. Откажи се от тях, няма да ти ги върнат, няма да ти се изплатят (за пари, дадени в заем, за дълг към някого). Гер.Р III85. Още: Запиши го на леда. (ФР). Дай вересия, ама на мразо пиши я .Диал. ЗАПЛАЩАМ/ЗАПЛАТЯ С ГЛАВАТА СИ нещо. Някоя моя постъпка ми струва живота, трябва да отговарям с живота си за нещо. (С пример от Ив. Врачев). БРфР 122. Още: Плащам/плаща с главата си. ЗАПРАЩАМ/ЗАПРАТЯ В АРХИВАТА някого или нещо. Отписвам, бракувам някого или нещо. БРфР 42. Още: Пращам/пратя в архивата. ЗА ПРОКЛЕТИЯ. Като нарочно, сякаш за беля. БРфР 470. ЗАПУШИ Я! Възклицание, с което се изразява примирение с нещо неприятно, поради безсилие да се противопостави човек на някого и решение да се отмине нещо неприятно, повече да не се занимава човек с него. Н а ч о. Нервеш снаха в къщи имал ли си ти, че да ти е ясно ? Лавне ли куче -рипне... Беше то кучета да лаят и магарета да се търкалят у домати... Нач о.Иония снахи, дето... Хайде, запуши я !Н. Хайтов, Едноактни пиеси. ЗАРАДВАМ СЕ някому КАТО КРАВА ИА МЪРТВО ТЕЛЕ. Ирон. Никак не се зарадвам някому, много неприятно ми става от някого. Слав. I 183. ЗАРАН ЛЕЩА, ВЕЧЕР МЕРДЖУМЕК. Диал. Ирон. Все едно и също. Слав. I 183. ЗАРЕЖИ Я! Възклицание, с което се изразява нежелание да се продължи разговора върху нещо много неприятно за говорещия; остави, да не говорим повече за това. Н ач о. Да не би да си викал ти в бъчва? Бузата. Викал съм... Моята, когато... Н а ч о. Какво? Бузата (махна с ръка). Зарежи я! Н. Хайтов, Едноактни пиеси. ЗАРЕКЛА СЕ БАБА НЕДА ДА НЕ ПИЕ ВИНО, ЗАСЕЛИЛА СЕ В ЗЕВНИКА. Диал. Ирон. Употребява се като подигравка към лице, което привидно се отказва от някакви лоши навици, а в действителност ги засилва. Слав. I 184. 88
ЗАРЕКЛО СЕ КУЧЕ ДА НЕ ГЛОЖДЕ КОКАЛ. Диал. Ирон Употребява се като израз на съмнение, недоверие към някого, който казва, че ще се откаже от нещо (обикн. лошо), което му е присъщо, характерно е за него. Слав. 1184. Още: Зарекло се куче да не яде кокали. Диал. Ирон. (ФР). ЗАРЪЧАЛ ДА ГО ЗАКОПАЯТ ПОД БЪЧВАТА. Диал. Голям пияница е. Слав. II 169. ЗА СВОЕТО ГРОШ НЕ ДАВА, ЗА ЧУЖДОТО НИ ПЕТАК. За немарлив човек, който много прахосва. Арх.Ив. ЗА СЕЛСКИТЕ КОЗИ СЕ ГРИЖА.Дмял. Ирон. И нтересувам се от неща, които не ме засягат, не са моя работа. Слав. 1184. ЗАСРАМЯВАМ СЕ/ЗАСРАМЯ СЕ КАТО МЕЧКА ПРЕД КАТУН. Диал. (Радомирско). Ирон. Никак не се засрамвам. ВК, УС, 137. ЗА СРАМ И РЕЗИЛ. Диал. За голям позор, за голямо осмиване.(С пример от Кр. Григоров). БРфР 539. ЗАСРАХ СИ ПЪТЯ .Диал. Грубо. Постъпих така, че си попречих сам на успеха си в нещо. Слав. 1185. ЗАСРЕЩНА Л И СИ ИНТЕРЕСИТЕ. Жарг. Влюбили се двамата в една и съща жена. Арх.Ив. ЗАСЪРБЯ ВА МЕ/ЗАСЪРБИ МЕ ЕЗИКА. Самост. или със следе, изр. със съюза да. Започвам да изпитвам силно желание да кажа, да разкажа нещо. БРфР 202. ЗАСЯДАМ/ЗАСЕДНА КАТО КОРАБ В ПЛИТЧИНА. Оставам някъде по-продължително време, обикн. без да мога да си тръгна, да си отида. ВК, УС 138. ЗАТВАРЯМ/ЗАТВОРЯ НАРИ в нещо. Влагам пари в нещо, така че не мога да ги освободя и използувам за нещо друго. БРфР 419. ЗАТВАРЯМ СЕ/ЗАТВОРЯ СЕ В СЕБЕ СИ. Не смея вече да предприема нищо; наплашен съм много и се спотаявам. БРфР 220. Още: Затварям се/затворя се в черупката си. (фР). ЗАТВАРЯМ СИ/ЗАТВОРЯ СИ КЪЩАТА. 1. Преставам да каня, да приемам гости вкъщи. 2. С постъпките и делата си предизвиквам нещастие в дома си и отчуждаване на обществеността от членовете на семейството ми. РБЕ V 712. * ЗАТВАРЯМ СИ/ЗАТВОРЯ СИ ПЛЮВАЛНИКА. Ж«рг Грубо. Обикн. в пое. накл. Млъквам, преставам да говоря. Ритаха се с колене..., псуваха и си разменяха реплики... Я си затваряй плювалника! Д. Цончев, Правилата. Още: Затварям еи/затворя си устата (в 1 знач.). (фР). Затварям си/затворя си човката. Жарг. Грубо. * фР: Затвори си плювалника! Жарг. Грубо. Млъкни! [Без варианти.] ЗАТВАРЯМ СИ/ЗАТВОРЯ СИ ЧОВКАТА. Обикн. в пое. накл. Жарг. Грубо. Вж. Затварям си/ затворя си плювалника. РБЕ V 712.; БРфР 621. ЗА ТЕБЕ СБОР, ЗА МАГАРЕТО ХОРО. Диал. Неодобр. Казва се на момчета, които се намесват в разговора на по-стари хора. Арн. III 565. ЗАТЯГАМ/ЗАТЕГНА ВЪЖЕТО ОКОЛО ШИЯТА на някого или нещо. Правя положението на някого или нещо още по-нетърпимо, по-лошо, по-опасно. (С пример от А. Каралийчев). БРфР 101. 89
Оше: Стягам/стегна въжето окило шията. (ФР). ЗАТЯГАМ/ЗАТЕГНА ГАЙКАТА. Нов. Започвам да проявявам по-голяма строгост, да це позволявам своеволия и разтакаване. (С пример от К. Калчев). БРфР 110. Вер. от рус. подкручивать1подкрутитъ гайки. ЗА ХАИР.Днал. заради щастието, благополучието на някого; като добро дело, извършено от някого. (С пример от 3. Стоянов). БРфР 599. ЗАХАРОСВАМ МОЗЪКА някому. Жарг. Жестоко набивам някого. Арх.Ив. ЗА нений ХАТЪР, ЗА ХАТЪРА на някого. От внимание, от уважение към някого. РСБКЕIII 552. ЗА (ПО) ХАТЪР. По пристрастие, от снизхождение, а не справедливо. Пишат й шестици по хатър. РСБКЕ III 552. ЗАХВЪРЛЯМ/ЗАХВЪРЛЯ КАТО <ИЗНОСЕНА> ДРИПА някого. Пренебр. Изоставям грубо, без церемонно някого. След 20 години брак той ме захвърли като износена дрипа заради 20- годишната си любовница. * ЗАХВЪРЛЯМ/ЗАХВЪРЛЯ НА БОКЛУКА някого. Изоставям напълно и безцеремонно някого, не полагам никакви грижи за него, не се интересувам от съдбата му. Още: Изхвърлям/захвърля на боклука. Захвърлям/захвърля на бунището. * фР: Захвърлям/захвърля на боклука някого. Пренебрегвам, унищожавам някого, като го лишавам от възможност да работи или да живее добре. Още: Изхвърлям/изхвърля на боклука. ЗАХВЪРЛЯМ/ЗАХВЪРЛЯ НА БУНИЩЕТО някого. Изоставям напълно и безцеремонно някого, не полагам никакви грижи за него, не се интересувам от съдбата му. БРфР 62. Още: Захвърлям/захвърля на боклука. ЗА ХИЛЯДА ГРОША ГОЗБА, ЗА ЕДНА НАРА ГОВНА. Диал. Грубо. За големи разноски с нищожна полза. СтИ, ДфР 520. * ЗАХЛУПВАМ ПОД ВРЪНШИК някого. Диал. Г1о-способен съм от някого. Краев, Нар. послов, изрази, РР (1940-1941), кн.1,25. * фР: Захлупвам под вършина някого. Диал. По-способен съм от някого. ЗА ХУ БОСТ. Много хубав, много красив, който буди възхищение с красивия си вид. (С пример от Л. Стоянов). БРфР 608. ЗА ХУМА <М<И>>Е.Дм&*. Ирон. Никак не ми е потребно, никак не ми е нужно. Кювлиева, Димчев, Речник хасков. гов., БД V 102. ЗА ЦЯР ДА ТЪРСИШ, ИЯМА ДА НАМЕРИШ нещо. Просторен. Казва се, за да се подчертае пълната липса на нещо, което някой търси. (С пример от А. Каралийчев). БРфР 612. ЗАЧЕРВИЛА СЕ КАТО ЛИМОН СРЕД ОРИЗ. Жарг. Грубо. Пребледняла. Арх.Ив. ЗА ЧЕСТ И СЛАВА. Книж. Без каквито и да е материални облаги, само за престиж. Защитих докторска дисертация за чест и слава, не получавалг възнаграждение. РСБКЕ III 615, (работя) ЗА ЧЕТИРИМА. Извънредно много, извънредно напрегнато (работя). (С пример от Ст. Загорчинов). БРфР 618. 90
ЗАШЕМЕТЯ ВАМ/ЗАШЕМЕТЯ ГЛАВАТА на някого. Лишавам някого от способността да разсъждава здраво, да се отнася трезво към действителността. (С пример от Ив. Вазов). БРфР 221. ЗАШИВАМ/ЗАШИЯ ЕДИН някому. Грубо. Удрям някому плесница. БРфР 221. Още: Залепвам/залепя (зашлевявам/зашлевя) един. Грубо. Светвам/светна (свивам/свия, обърсвам/обърша) един. Грубо. (фР). ЗАШЛЕВЯВАМ/ЗАШЛЕВЯ ЕДИН. Грубо. Вж. Зашивам/зашия един някому. БРфР 221. ЗАЩО ДА СЛУШАМ ХОРАТА, КОГА ИМАМ И АЗ УМ? Казва се отлице, на което се карат, че не слуша другите. Кар.П 46. ЗАЩО ПОЩО. Диал. 1. На безценица, почти даром. 2. Небрежно, повърхностно. БРфР 221. Още: Пощо защо. Диал. (към 2 знач.). ЗВЕЗДА ОТ ПЪРВА ВЕЛИЧИНА.Юшлг. Нов. Човек с много големи постижения, прославил се в дадена област. Изразът е заимстван от астрономията. Още старогръцките учени астрономи са разпределили звездите на шест величини, като най-ярките били причислени към първа звездна величина. Ашукин, Ашукина, КС, IV 437. ЗВЕЗДЕН ЧАС. Нов. Върховен, най-щастлив, най-успешен момент в биографията, в живота на някого. ЗДРАВЕ ДА Е! Възклицание, с което се изразява примирение с някаква неприятност, несполука; няма значение, нищо от това. ЗДРАВЕЙ, МОСКВА! Възклицание, с което се изразява учудване, изненада. ЗДРАВ-ЗДРАВЕНИЧЪК. Съвсем здрав, изключително здрав, в много добро здраве. БРфР 222. ЗДРАВ <И> ПРАВ. Съвсемздрав, напълно здрав.-Как щеул1ре? -заклати той глава. Здрава и права жена, как ще умре? Г. Караславов, Татул. Й двамата сме здрави, прави, децата поотрас- наха, не ни помагат. Сл. Македонски, Една земя ни стига. Още: Здрав и читав. Просторен. ЗДРАВ И ЧИТАВ. Проапореч. Вж. здрав <и> прав. (С примери от Г. Караславов, Ст. Ц. Даскалов). БРфР 222. ЗЕЛЕНО ПАРЦАЛЧЕ. Остар. Турци, турско население (употребявало се е през османското робство). Ще дойде време, господинчо, когото ще ходим да заобикаляме в Пловдив Джума джамиси, за да видим зелено парцалче, за което ще бъдем петимни. Зелено парцалче означаваше, че ще xodiut да търсим турците. 3. Стоянов, Записки... СтИ, ДфР 520. * ЗЕЛЕН ОТКЪСНАТ. Диал. Който още не е поумнял, не е станал умен. (ФР, без пример). Да те запозная с нашето кметче... Като го гледали така... млада младиня,..., и зелено откъснато, ама учено момче е. Дели Димо, Писмо от Голо Бърдо. ЗЕМЕН РАЙ. Книж. Извънредно красива, плодородна, приятна местност, където се живее лесно, приятно. БРфР 225. Води началото си от църковнославянската религиозна книжнина, срв. рус. земной pad, вж. Пф, Църковнослав. фразеол. ..., ГСУ 1965 m Оше: Рай божи (фР). ЗЕМИ»ДАЙ. Диал. Бърканица, неразбория. Един ден ще стане някое земи-дай, четогаз: дръж се, майчице. Ст. Заимов, Миналото. СтИ, ДфР 520. 91
* ЗЕМИ ДВА КАМЪКА, ЧЕ СИ БИЙ ГЛАВАТА. Диал. (Слав. 1189) и БИЙ СИ ГЛАВАТА С ДВА КАМЪКА. Диал. И да съжаляваш за нещо, случило се по твоя вина, и да се каеш, и да се разкайваш, не можеш нищо да оправиш. Трай, душо, черней, кожо!- казваш и мълчиш. Не може инак, натирват те, иди сетне, та си бий главата с два камъка, пък стария занаят да почна-не мога. Г. Караславов, Съвест. (ФР). * фР: Бия си главата с два камъка. Съжалявам много за нещо, случило се по моя вина; горчиво се кая, разкайвам се за нещо..[+ горния пример от Г. Караславов]. ЗИМЕ-ЛЕТЕ. През цялата година, през всички сезони. (С пример от Т. Г. Влайков). БРфР 227. ЗИМЕН СЕЗОН, ЛЕТЕН ФАСОН. Жарг. Подигр. Неподходящо облечен човек. Арх.Ив. ЗЛАТНА МИНА. Богат, неизчерпаем източник на доходи и материални блага. БРфР 227; РБЕ V 924. ЗЛАТНАТА ПТИЧКА ВЕДНЪЖ КАЦВА < НА РАМОТО МИ>. Веднъж в живота ми ми се удава рядко, голямо щастие. Не изпущай случая. На човек веднъж в живота качва златната птичка, изпусне ли я-това си е. Елин Пелин, Земя. ЗЛАТНАТА РЕШЕТКА. До 10.XI.1989 г. - политически виц, обикн. насочен срещу управля¬ ващата върхушка, за който разказващите го лица биват осъждани на затвор. ЗЛАТНИ ТИ РЪЦЕ! Като възклицание за изразяване на одобрение, похвала към някого, че нещо е много добре и майсторски направено. РБЕ V 925. Още: Златна ти ръчичка (ръчица). (фР). ЗМИИ И ГУЩЕРИ БЪЛВАМ. Самост. или срещу някого. В сил но раздразнено състояние съм и говоря язвително, с озлобление, с омраза срещу някого или по някакъв повод. Слав. 1192. фР: Бълвам змии <и гущери >. ЗМИЯ ГРАМАДНИЦА. Диал. Неодобр. Жена, която страни от хората. Слав. 1192. ЗМИЯ УСОЙНИЦА. Обикн. за жена - изключително коварна, зла, проклета. БРфР 229. Още: Люта змия. ЗНАЕ ДА СИ ОЙ ДОМА. Диал. (Костурско). Ирон. Глупав е (в реплика, когато за някого се казва, че знае нещо). ЗНАЕТЕ ЗА КАКВО МАГАРЕТО ГО ВИКАТ НА СВАТБА. Ирон. Употребява се, когато възлагат някаква неприятна работа на някого. ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Е ДА ТИ ЧУКНЕ ЧУЖДА ЛЪЖИЦА НА ПАРАЛИЯТА? и НЕ ЗНАЕШ ТИ КАКВО Е ДА ТИ ЧУКНЕ ЧУЖДА ЛЪЖИЦА НА ПАРАЛИЯТА? Диал. Много е неприятно, много е тежко, когато в къщата ти влезе снаха или зет(обикн. с отрицателни качества). ЗНАМ САМО ПО ИМЕ някого. Не съм лично познат с някого, известно ми е само името му. БРфР 250. ЗНАМ ЦЕРА на някого. Диал. Известно ми е по какъв начин да се справя с някого. (С пример от Йовков). БРфР 612. ЗНАЯ И КАЛТА ПОД НОКТИТЕ на някого. Индив. Познавам отлично, много добре някого, знам и всичките му слабости и недостатъци. (С пример от К. Калчев). БРфР 256. ЗНАЯ НА МАГАРЕТО ПЕТИЯ КРАК. Диал. (Видин). Ирон. Нещо не разбирам от някаква работа. Гъбьов, Послов, и послов, изрази, СбНУ XXV, 21. 92
ЗНАЯТ САМО ПОПЪТ, КМЕТЪТ И ЦЯЛО СЕЛО. Диал. Подигр. За нещо, което не е никаква тайна, известно е на всички. БРфР 231. ЗНАЯ ЦЕНАТА на някого или на нещо. Преценявам правилно действителната стойност на някого или на нещо. РБЕ V 985. ЗОНАТА НА ЗДРАЧА. Нов. Публ. Художествени произведения с елементи на фантастика, както и на неща, свързани с подсъзнателното, с телепатия и т.н. Здравко Попов. За връзките на СДС с КГБ. Зоната на здрача. Заглавие на рубрика във в. „Щурец“, Приложение на в. .Демокра¬ ция“, брой 5 г.1 от 17.XI.1990 г. ЗОР ЗА някого, нещо, ЗОР ОТ някого, нещо. Просторен. Казва се, когато някой много е желал, искал нещо, а после, когато го получи, то почва да му дотяга. Зор за деца, зор от деца. 93
и И АГНЕТО ЗДРАВО, И ВЪЛКА СИТ. Употребява се, когато някой иска да задоволи едновременно противоречиви, взаимно изключващи се интереси. Слав. I 194. Още: И вълка сит, и агнето цяло. (фР). * И АЗ ДУША НОСЯ. Живо същество съм и аз; и аз чувствувам, мисля, имам желания и недостатъци. * фР: и аз ДУША НОСЯ. Живо същество съм (и аз); чувствувам, мисля, имам желания и недостатъци (и аз). * И АЗ СЪМ ОТ МАЙКА РОДЕН. И аз се нуждая от човешко отношение, и мене трябва да ме зачитат, и аз съм човек. Още: И мен<е> е майка раждала (родила) (в 1 знач.). * фР: и аз СЪМ ОТ МАЙКА РОДЕН, (и аз) се нуждая от човешко отношение, и мене трябва да ме зачитат, и аз съм човек. [Без вариант]. И В СРЯДА, И В ПЕТЪК. Много често. Арх.Ив. <И> ВУЙЧЕ КЕ МУ ВИКАШ. Диал. (Костурско).Ще дойде ден, когато ще оцениш нещо, което сега пренебрегваш (обикн. за хляб). И ГАРГИТЕ ЗНАЯТ ТОВА. Рядко. Всички знаят това, на всички е известно нещо. (С пример от Г. Караславов). БРфР 111. И ГОСПОД ДА СЛЕЗЕ (СЛЕЗНЕ). 1. Със следе, отриц. изр. Никой не е в състояние да помогне, да измени нещо (посочено в следващото изречение). (С пример от Ст. Ц. Даскалов). 2. Със следе, изр. Каквото и да правиш, няма да се измени онова, което е посочено в следв. изр. (С пример от Е. и Д. Джурови.). БРфР 136. ИГРАЕ МИ ГОЛЕМИЯ ПРЪСТ. Диал. Щедро давам пари, плащам. От тпиче мляко да поискаш, пак ще има кой да ти го донесе. Всичкото е играе ли ти големият пръст. Ст. Чилингиров, Доколе, о Господи! СтИ, ДфР 520. ИГРАЕМ СИ ИГРИЧКИ. Вървим някакви хитри, обмислени действия, като изключваме някои неудобни, неприятни или нежелани от нас лица. -Значи, дали са Ви вечеря за годишнината Ви, а нас не са ни поканили. (Гневно). Ясно ми е, играят си игрички. ИГРАЯ ДЖОБЕН ТЕНИС. Жарг. Вулг. 1. Нищо не правя, бездействувам. 2. Онанирам. ИГРАЯ ИГРАТА. Книж. Действувам по предварително начертан пл ан с цел да постигна нещо. (С пример от Б. Райнов). БРфР 236. ИГРАЯ СИ някого КАТО КОТКА<ТА> С МИШКА<ТА>. Забавлявам се да измъчвам някого, който е в моя власт, когото ще унищожа, като не го довършвам веднага. (С пример от Н. Хайтов). БРФР 283. 94
ИГРАЯТ ЮДИНСКО ХОРО. Злите сили, злите хора, злото тържествува. И ГЪЗА СИ ДА РАЗДЕРЕШ. Диал. Грубо. Със следе, отриц. изр. Каквито и усилия да полагаш, каквото и да правиш, няма да стане (онова, коетое изразено в следващото отрицателно изречение). Слав. I 196. ИДАТ МИ ОЧИТЕ но някого. Диал. Много ми харесва някой, пленява ме някой. Че кому не ще идат очите по дядовата Славчоваунука ? Т. Г. Влайков, Два се млади залибиле. СтИ, ДфР 520. ИДВА МИ БЕЛЯ НА ГЛАВАТА. Сполетява ме, случва ми се нещастие. Още: Дохожда ми/дойде ми беля до главата. БРфР 49. ИДЕАЛ ПЕТРОВ. Жарг. Понякога ирон и като възклицание. Идеално. ИДИ НА НЕВРАТ! Диал. Грубо. Махай се, върви си, не се връщай! Слав. 1197. ИДИ СИ ИСКАЙ ПАРИТЕ ОТ ДАСКАЛА СИ, КОЙТО ТЕ Е УЧИЛ! Ирон. Не знаеш, грешиш; твърдиш неверни неща, макар да мислиш, че много знаеш. Слав. I 197. Още: <Иди> да си вземеш парите от даскала, < който те е учил>. Ирон. (фР). И ДУМА ДА НЕ СТАВА. 1. Невъзможно (употребява се като категоричен отказ или отричане на нещо). 2. Безспорно, без съмнение, разбира се. БРфР 178. фР: Дума да не става. И ДЯВОЛА ИМА УШИ. Рядко. Употребява се, когато се говори нещо тайно като предупреж¬ дение към събеседника да внимава, да се пази, защото може да бъде чут. (С пример от В. Андреев). БРфР 192-193. * ИЗБИВАМ/ИЗБИЯ КУКАТА. 1. Измъквам се, без да ме видят, без да са ме пуснали, незабелязано избягвам. (фР, без пример). И плътско-духовните връзки! и славния Сливнишки бой,/ от който тъй храбро, отважно/ изби от там куката той. П. П. Славейков, Граф Хъртенау. 2. Изхитрувам, та се отървавам от мъчна работа; изклинчвам. Още: Избивам/избия жегъла (клечката, клина). Диал. * ФР: Избивам/избия куката. Диал. Вж. Избивам/избия жегъла. ИЗБИВАМ С КЛИН нещо ОТ ГЛАВАТА на някого. С голям труд, с голяма мъка успявам да разубедя някого, да му повлияя да се откаже от някакво свое решение. (С пример от 3. Стоянов). БРфР 269. ИЗБИВАТ МИ БАЛАНСИТЕ и ИЗБИВА МИ/ИЗБИЕ МИ БАЛАНСА. Жарг. Загубвам душевното си равновесие, силно се разстройвам. Той скоро погреба майка си и сега му избиха балансите, и затова така е реагирал. А Цял ден на крак, угаждаш на капризите на клиентите, и накрая ти избие баланса. ИЗБИХА ГИ НА ФРОНТА. Ирон. Няма вече такива глупави хора (в реплика като отговор на някой, който казва, че еди кой си ще направи това и това). -Ще си взема втора жена, а първата ще ни готви. - Тие ги избиха на фронта. ИЗВАЖДАМ/ИЗВАДЯ ОТ ЧУВАЛА някого. Диал. (Разложко). Възлагам работа на някого, който дотогава е бил изоставен, като не особено годен, подходящ. - Итя какво иска, извадиха я от чувала да я направят директор. Още: Изваждам/извадя от рантията. Диал. (фР). Изваждам/извадя от нафталина. (фР). <И> ЗВАНИ И НЕЗВАНИ. Книж. Всички, и ония, които са достойни, и ония, които са недостойни. БРфР 221. Води началото си от Евангелието. 95
ИЗГАРЯ М/ИЗГОРЯ С НАЖЕЖЕНО ЖЕЛЯЗО нещо. Книж. Унищожавам из основи, напълно, безпощадно нещо, изкоренявам нещо. (С пример от Ем. Манов). БРфР 350. Още: Горя с нажежено желязо. Книж. ИЗГЛЕЖДАМ ЧЕРЕН КАТО ДЯВОЛ някому. С постъпките си будя неприятни чувства у някого, ставам противен някому. - Ех, Маноле, Маноле - въздъхна Киранов, - не те оставят дяволите! Бърже да се махаш от очите лш, чемиизглеждаш черен като дявол. К. Калчев, Живите помнят. ИЗГОРЕЛИ СА МИ БУШОНИТЕ. Жарг. Ирон. Мръднал съм, откачил съм, полудял съм. БРфРбЗ. ИЗГРАЖДАМ/ИЗГРАДЯ ВЪЗДУШНИ КУЛИ. Книж. Създавам си нереални, неосъществи¬ ми планове, въобразявам си, фантазирам. БРфР 102. Още: Издигам/издигна въздушни кули. Книж. Градя (строя) <въздушни> кули. Книж. (ФР). ИЗГУ БВАМ/ИЗГУБЯ ВЛАСТ НАД СЕБЕ СИ. Книж. Преставам да се владея. БРфР 80; РБЕ II 258. Още: Губя власт над себе си. Книж. ИЗГУБВАМ/ИЗГУБЯ ГЛАВАТА СИ. Загивам, умирам. (С пример от Сл. Трънски). БРфР 117. * ИЗГУБВАМ/ИЗГУБЯ НУСУЛАТА. 1. Като вървя, обърквам, сгрешавам пътя. 2. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действувам и постъпвам необмислено. Още: Изпускам (изпущам)/изпусна (изтървавам/изтърва, загубвам/загубя) пусулата. За* бърквам/зябъркам (сбърквам/сбъркам) пусулата. Диал. * ФР: Изгубвам/изгубя пусулата. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действувам. Още: Изпускам (изпущам)/изпусна (изтървавам/изтърва) пусулата. Забърквам/забър* кам (сбърквам/сбъркам) пусулата. Диал. ИЗГУБВАМ/ИЗГУБЯ ХЛЯБА СИ. Оставам без работа, загубвам работата си, службата си. (С пример от Вазов). БРфР 605. ИЗДАВАМ СИ/ИЗДАМ СИ И СЛЮНКАТА ОТ ГЪРЛОТО. Диал. Готов съм да жертвувам всичко, което имам, даже и най-необходимото. Слав. I 199. Още: Давам еи/дам си <и> слюнката от гърлото. (ФР). ИЗ ДЕН В ДЕН. Рядко. Постепенно, непрекъснато. БРфР 157; РБЕ III 719. Още: От ден на (в) ден. ИЗДИГАМ/ИЗДИГНА ВЪЗДУШНИ КУЛИ. Книж. Вж. Изграждам/изградя въздушни кули. БРфР 102. ИЗДЪРПВАМ/ИЗДЪРПАМ С КУКА ВСЯКА ДУМА. Много трудно успявам да получа от някого отговор на въпросите си (за мълчалив човек или за човек, който едва отговаря на въпроси поради незнание). БузатаАзд тебе колко остана? Зоотехникът мълчи. - Няма с кука да издърпвам всяка дума! Н. Хайтов, Едноактни пиеси. Още: Вадя думите с кука от устата. (фР). ИЗКАРВАМ СИ/ИЗКАРАМ СИ БАБИТЕ. Диал. Отмъщавам си. Радович, Цв. ИЗКАРВАМ/ИЗКАРАМ ХЛЯБА СИ. Работейки се издържам, с труда си се издържам. (С пример от А. Каралийчев). БРфР 605. 96
ИЗЛИЗА МИ/ИЗЛЕЗЕ МИ ДУШИЦАТА. 1 . Обикн. все. вид. В агония съм, умирам, издъхвам. 2. Измъчвам се много от непосилен труд или от голямо притеснение. БРфР 185. Още: Излиза ми/излезе ми душата. (фР). ИЗЛИЗАМ/ИЗЛЯЗА ИЗПОД ПЕРОТО на някого. Книж. Написан съм, сътворен съм, съчинен съм от някого. БРфР 423-424. ИЗЛИЗАМ/ИЗЛЯЗА (ИЗЛЕЗНА) ИА АЧИК. Диал. Ставам известен на всички, явен за всички; разкривам се. БРфР 43. Още: Излиэам/изляэа (излезна) на видело. Диал. (фР). Излизам/изляза (нзлезна) наяве. (ФР). Излизам/изляза (излезна) на бял свят1 (в 1 знач.) (фР). ИЗЛИЗАМ/ИЗЛЯЗА ОТ РАЗНОСКИ. Диал. Правя излишни разходи. (С пример от Г. Караславов) БРфР 494. ИЗЛИЗАМ/ИЗЛЯЗА С ЧЕСТ от нещо. Книж. Извършвам нещо много добре, не се посрам¬ вам. РСБКЕ III 615. ИЗЛЯЗОХА МИ МАЗОЛИ В УШИТЕ. Ирон. В обръщение към лице, което свири или пее нещо - дразниш ме, защото изпълняваш фалшиво мелодията. Арх. Ив. ИЗМЕНЯМ СЕ/ИЗМЕПЯ СЕ В ЛИЦЕТО. Пребледнявам силно, някакво силно, обикн. неприятно преживяване се отразява на лицето ми. (С пример от 3. Стоянов). БРфР 312. ИЗМЕТАМ СЕ КАТО БУКОВА ДЪСКА. Диал. Неодобр. Непрекъснато сменям мнението си, гледищата си. ВК, Бълг. писатели ..., 219. Авторката В. Кювлиева цитира Йор. Радичков, който в книгата си „Прашка. Всички и никой“, Пловдив, 1970 обяснява произхода на тази ФЕ, а именно: буковото дърво не издържа на слънцето и на влагата и се измята като човек, когато застъпва ту едно, ту друго гледище. ИЗМЕШВАМЕ СЦ/ИЗМЕШАМЕ СИ ШАПКИТЕ. Диал. Скарваме се. (С пример от Кр. Григоров). БРфР 625. Още: Разменяме си/разменим си (омесваме си/омесим си, разбъркваме си/разбъркаме си, размссваме си/размесим си, променяме си/променим си, сбъркваме си/сбъркаме си, сритваме си/сритаме си) шапките. Диал. (фР). Омешваме си/омешаме си (смепваме си/смешаме си) шапките. Диал. (фР) ИЗМИВАМ/ИЗМИЯ С КРЪВммр». Отмъщавам с убийство за нещо (обикн. за някаква обида, поругана чест и под.). (С пример от Кл. Цачев). БРфР 293. ИЗМЛЪЗВАМ СЕ/ИЗМЛЪЗНА СЕ КАТО ГУ ЛЕШ. Диал. Измъквам се от нещо, отнякъде; изплеевам се. Гер. Р II 235. ИЗМЛЪЗВАМ СЕ/ИЗМЛЪЗИА СЕ КАТО КОСЪМ ИЗ МАСЛО. Диал. Измъквам се от нещо, от някъде, изплеевам се. Гер. РII 235. ИЗМЪКВАМ СЕ/ИЗМЪКНА СЕ <КАТО> НО ЧОРАПИ. Тайно, незабелязано избягвам, офейквам. (С пример от Р. Ралин). БРфР 243. ИЗ ОПЯ ДЕН (<ИЗ> ОНИЯ ДНИ). Диал. Преди известно време; наскоро, неотдавна. РБЕ III 718. ИЗПАДАМ/ИЗПАДНА СОЛО. Изпадам в крайно неудобно положение. Премълчавай пред нашите градски девици, за да не би да изпаднеш соло. Рачо Стоянов, Политикани. СтИ, ДфР 520. ИЗПИКАВАМ СЕ/ИЗПИКАЯ СЕ В ПРАВО ПОЛОЖЕНИЕ. Жарг. Вулг. За жена - сама обърквам работите си, сама си навличам неприятности. 97 7. Нов фразеолоппен речник
ИЗПИКАХ СИ ДИАГНОЗАТА. Жарг. Излекувах сеот камъни в бъбреците. ИЗПИЛ СЪМ СИ РАКИЯТА. Диал. 1. Настъпил е краят ми. 2. За мома - изгубила съм си девствеността. БРфР 496. * ИЗПЛЕЗВАМ/ИЗПЛЕЗЯ ЕЗИК1. Изморявам се много, обикн. при тичане, ходене, изкач¬ ване. * фР: Изплсзвам/изплсзя език. 1. Изморявам се много, обикн. при тичане, ходене, изкачване. * ИЗПЛЕЗВАМ/ИЗПЛЕЗЯ ЕЗИК2 срещу някого. Диал. Отнасям се зле с някого, карам се с някого. *фР: Изплезвам/изнлсзя език. 2. Срещу някого. Диал. Отнасям се зле с някого, карам се с някого. (купува се) ИЗПОД (ПОД) ТЕЗГЯХА. Обикн. за дефицитна сгока - крие се от продавачите и се купува с връзки, продава се тайно само на приятели, познати и под. Скандинавският читател, чийто пазире претъпкан с каква ли не щеш книжнина, би бил смаян, ако му кажеш, че у нас понякога книгите се купуват „с връзки" и под тезгяха. Генчо Узунов. ИЗПОКА1ШАМБ ОТ СМЯХ. Смеем се много, до премаляване. РСБКЕ III 255. ИЗПОТЯВАМ СЕ/ИЗНОТЯ СЕ ПОД НОСА. Измъчих се много, докато свърша нещо; видях голям зор. БРфР 371. Още: Изпотих се и под ухото (фР). Изпотих се под езика (в 1 знач.). (фР). ИЗНРАВЯМ/ИЗНРАВЯ ДО СТЕНАТА някого. Разстрелвам някого. БРфР 542. ИЗПРАВЯМ СЕ/ИЗПРАВЯ СЕ ИА НОКТИ1 за нещо, за някого. Полагам големи грижи за някого, за нещо. Ако е за .пене, не искат да знаят, ако е за брат ми, изправят се на нокти. СтИ, ДфР 520. ИЗПРАВЯМ СЕ/ИЗПРАВЯ СЕ <НА ЗЪБИ И> НОКТИ2. Жорг.Изпадам в сил но раздразне¬ ние, яд; извънредно много съм ядосан, вбесен съм. ИЗПРАЗВАМ/ИЗПРАЗНЯ ОБУЩАТА. Жарг. Умирам. ИЗНРАЩАМ/ИЗПРАТЯ В ПОСЛЕДНИЯ МУ ПЪТ някого. Книж. Присъствувам на погре¬ бението на някого. БРфР 449. ИЗПРАЩАМ/ИЗПРАТЯ НА ВЪЖЕТО някого. Сгавам причина някой да бъде обесен. (С пример от Г. Караславов). БРфР 10 L. Още: Качвам/кача (окачвам/окача) на въжето (във 2 знач.) (ФР). ИЗПРЕБИВАМ/ИЗПРЕБИЯ ПРАГОВЕТЕ. Диал. Търся най-упорито някого. И какво тол¬ кова си сторил, та щурцитеизпребиха праговете да те дирят!Т. Г. Бланков, Преживяното. СтИ, ДФР 520. ИЗПРЕД ОЧИТЕ ЧОВЕК ИМА И ВЕЖДИ. Диал. Казва се на онези, които вършат безобразия; засрамете се, трябва да се засрамите. Слав. I 208. ИЗПУСКАМ (ИЗПУЩАМ)/ИЗНУСНА ПИЛЕТО. Диал. Не успявам да използувам удобния момент, за да постигна нещо, пропускам удобния момент за постигане на някаква цел. (С пример от Ив. Вазов). БРфР 429. ♦ИЗПУСКАМ (ИЗПУ1ЦАМ)/ИЗПУСНА ПУСУЛАТА. 1. Като вървя, обърквам, сгрешавам пътя. 2. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действувам и постъпвам необмислено. 98
Оше: Изгубвам/изгубя (изтървавам/изтърва, эагубвам/загубя) пусулата. Забърквам/за- бъркам (сбърквам/сбъркам) пусулата. Диал. * фР: Изпускам (изпущам)/излусна пусулата. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действувам. Още: Изгубвам/изгубя (изтървавам/изтърва, загубвам/загубя) пусулата. Забърквам/за- бъркам (сбърквам/сбъркам) пусулата. Диал. ИЗПУСКАМ СИ/ИЗПУСНА СИ ХЛЯБА. Индив. С постъпките си ставам причина да загубя работата си, службата си и да остана без средства за съществувание. (С пример от Л. Стоянов). БРфР 605. ИЗПЪЛНЯВАМ СЪПРУЖЕСКИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Остар. Обикн. upon. Извършвам редовно полов акт с брачния си партньор (обикн. при положение, че това не ми е особено приятно). ИЗРАСТВАМ/ИЗРАСНА НА РЪЦЕТЕ на някого. Бивам отгледан от малък от някого. БРфР 509. Още: Отраствам/отрасна на ръцете. ИЗСИПВАМ ГО/ИЗСИПЯ ГО В ПАНИЦА. Диал. Казвам нещо направо, без заобикалки. Искаш да ти го изсипят вече в паница. Т. Г. Влайков, Вестовой. СтИ, ДфР 520. ИЗСКАЧА МИ/ИЗСКОЧИ МИ ОТ ГЛАВАТА. Забравям нещо, не мога да си го спомня. БРфР 118. Още: Изскача ми/изскочи ми из (от) акъла (ума). (фР). Изщуква ми/изщукле ми (изпарява ми се/изпари ми се, изфирясва ми/изфиряса ми, щуква ми/щукие ми) от главата. (ФР). ИЗТИЧАНЕ НА МОЗЪЦИ. Нов. Публиц. Емигриране от дадена страна на високообразовани и способни специалисти в друга страна, където им се осигуряват по-добри условия за изява и по- високо заплащане. * ИЗТЪРВАВАМ/ИЗТЪРВА ПУСУЛАТА. 1. Като вървя, обърквам, сгрешавам пътя. 2. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действувам. Още: Изпускам (изпущам)/изпусна (изгубвам/изгубя, загубвам/загубя) пусулата. Забърк- вам/забъркам (сбърквам/сбъркам) пусулата. Диал. * фР: Изтървавам/изтърва пусулата. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действувам. Още: Изпускам (изпущам)/изпусиа (изгубвам/изгубя, загубвам/загубя) пусулата. Забъркг вам/забъркам (сбърквам/сбъркам) пусулата. Диал. ИЗТЯГАМ СЕ НА ГРЪБ. Не работя нищо; мързелувам. Арх. Ив. * ИЗХВЪРКВА МИ/ИЗХВРЪКПЕ МИ УМА. Обезумявам, побърквам се (фР, без пример). От много бой изхвръкнал беше на човека умът. Мито Анков, Спомени за размирните години. ИЗХВРЪКВАМ/ИЗХВРЪКНА КАТО ТАПА. С голяма бързина се отдалечавам, отивам си. Арх. Ив. ИЗХВРЪКНА ПТИЧЕ ОТ ГНЕЗДО. Диал. Казва се на онзи, който споменава мома, вече оженена. Спав. I 206. ** ИЗХВЪРЛЯМ/ИЗХВЪРЛЯ НА БОКЛУКА. 1 .Някого. Пренебрегвам, унищожавам някого, като го лишавам от възможност да работи или да живее добре. 2. Нещо. Отказвам се от използуването на нещо, изоставям го. БРфР 58. Още: Хвърлям/хвърля на боклука (към 2 знач.). Захвърлям/захвърля на боклука (към 1 знач.). 99
* фР: Изхвърлям/изхвърля на боклука някого. Пренебрегвам, унижавам някого, като го лишавам от възможност да работи или да живее добре. Още: Захвърлям/захвърля на боклука. ИЗЦАПВАМ/ИЗЦАПАМ РЪЦЕТЕ СИ В КРЪВ. Замесен съм в някакво убийство, извършил съм убийство. БРфР 294. Още: Оцапвам/оцапам ръцете си в кръв. ИЗЯЖДАМ СЕ/ИЗЯМ СЕ ОТ ЯД. Извънредно силно съм ядосан, не мога да преодолея силния си яд, силно неприятно чувство от нещо. (С пример от Ст. Ц. Даскалов). БРфР 632. ИЗЯЛОВИ СЕ ЗИМАТА. Диал. Казва се, когато падне сняг преди Димитровден. Слав. I 201. И КАМЪНИ ДА ВАЛЯТ. Със следе, изр. Непременно, каквото и да се случи (за експресивно подчертаване, че действието в следващото изречение непременно ще бъде осъществено). (С пример от К. Гълъбов). БРфР 258-259. И КАТО СЕ СЪБУДИ КАКВО СТАНА? Жарг. Употребява се, когато някой прекалява с лъжите си. Арх. Ив. И КЕРЕМИДИТЕ СЕ РАДВАТ. Диал. Казва се, когато се роди мъжко. Шапкарев, СбБНУ I 646. И КУЧЕТАТА НЕ МЕ ЛАЯТ някъде. Диал. Никак не ме уважават, никак не ме зачитат някъде, смятат ме за съвсем нищожен човек. РБЕ (под печат). Още: И кучките не ме лаят. Диал. . И КУЧКИТЕ НЕ МЕ ЛАЯТ някъде. Диал. Вж. И кучетата не ме лаят някъде. Писаря, когото не лаят и кучките из селото - него на да правят зет! А. Страшимиров, Есенни дни. СгИ, ДфР 521. И ЛОШАТА НИВА ДАДЕ ЖИТО. Диал. Казва се, когато някой, от когото не си очаквал добро, направи добро. Слав. I 201. ИМА БАБА ГРИЖА ЗА ДЯДА ТИ БИЖА. Диа.4. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че някой нехае за някого. Слав. I 201. ИМА ГОСПОД ГРИЖА И ЗА РАДИНА ГЪЗ. Диал. Грубо. Употребява се като израз на убеждение, че Бог ще се погрижи Рада да се ожени. Слав. 1 202. ИМА (НЯМА) ЗАЩО. Съществува, нал ицее (не съществува, не е налице) причина, основание за нещо. РБЕ V 824. ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ, фолкл. Живеел някога, живеел някога си. БРфР 93. ИМАМ БЕЛА МИШКА В ГЛАВАТА. Диал. Смахнат съм, ненормален съм, луд съм. Тая има бела лшшка в главата. Те се събраха, един откачен, друг пиян, да видиш какво ще стане. ИМАМ БЪЗ от някого или от нещо. Просторен. Страх ме е, изпитвам страх от някого или от нещо. РБЕ I 873. ИМАМ ВИД на някого, на нещо. Изглеждам като някого или като нещо, приличам на някого или на нещо. БРфР 75. ИМАМ ДЕВЕТ ДУ ШЙ. Много жизнен съм, силен, здрав, як. (С пример от Ст. Загорчинов). БРфР 156. 100
ИМАМ ДУМА<ТА> на някого и ИМАМ ДУМА от някого. Получавам нечие съгласие, обещание за нещо. (С пример от Ив. Вазов). БРфР 175. ИМАМ ЕДЪР КОКАЛ. За човек - имам широки и дебели кости, no-масивен скелет. РБЕIV 671 Още: С едър кокал съм. ИМАМ ЛЕК КРАК. Върви ми, късметлия съм. БРфР 309. ИМАМ НАД ГЛАВАТА СИ някого. Подчинен съм на някого. (С пример от П. Вежинов). БРфР 119. ИМАМ НЕКРОЛОГ В ДЖОБА. Жарг. Болен съм много тежко, скоро ще умра. ИМАМ ОТКОВАНА ДЪСКА. Луд съм, ненормален съм, безумен съм. Арх. Ив. ИМАМ ПОСЛЕДЕН ДУМАТА. С решаващо значение съм за нещо, от мене зависи изходът на нещо. (С пример от Сл. Трънски). БРфР 175. Още: Имам последната дума2 (в 1 знач.) (ФР). ИМАМ ПРИКАЗКА за някого. Дши. Трябва да кажа нещо някому, да говора е него за уреждане на нещо. БРфР 465. ИМАМ ПЪТ нанякъде. Необходимо ми е, трябва да ида някъде, на някое място. (С пример от Д. Талев). БРфР 484. ИМАМ СИ КРАВА - ПИЯ СИ МЛЯКО. Употребява се, за да се подчертае, че човек използува добре условията и възможностите, които има. Арх. Ив. ИМАМ СИ ХЛЯБА В РЪЦЕТЕ. Индив. Имам сигурна работа, служба, препитанието ми е осигурено. (С пример от Ст. Даскалов). БРфР 606. ИМАМ ТРИСТА ГРАМА НО РОЖДЕНИЕ. Жарг. С буен темперамент съм по рождение, темпераментен (темпераментна) съм, изключително жизнен (жизнена) съм. Още: Имам четиристотин грама по рождение. Жарг. ИМАМ ЧЕРВИВА УСТА. Диал. Обичам да говоря скверни, мръсни, нецензурни неща. ИМАМ ЧЕСТ (ЧЕСТТА). С 'ъс следе. u:tp. със съюз да. Книж. Ритор. Удостоен съм с възможността да направя нещо (за подчертаване на уважение към онзи, който ме е удостоил). РСБКЕ III 615; БРфР 617. ИМАМ ЧЕТИРИСТОТИН ГРАМА ПО РОЖДЕНИЕ. Жарг. Вж. Имам триста грама по рождение. ИМАШ БЯЛ КОНЕЦ <НА ДРЕХАТА СИ>. Шег. Употребява се като реплика към жена - ще си видиш гаджето. ИМАШ ДА ДАВАШ. Казва се някому, когатодрехатамусезакачиза някакъв предмет. Слав. I 202. ИМА ЩЕШ, НЕВЕСТО, КОГА ДА ПЛАЧЕШ: КОГА СЛАГАШ МАЛКА КРЪПКА НА ГОЛЕМА ДУПКА. Дня.». (Враца). У потребява се като предупреждение, че сегашните неприятнос¬ ти не са толкова големи, и че ще настъпят големи, трудно преодолими или непреодолими неприятности. 101
* И МЕ11<Е> Е МАЙКЛ РАЖДАЛА/РОДИЛА. I. И аз се нуждая от човешки отношения, и мене трябва да ме зачитат; и аз съм човек. 2. Ие се боя, не се страхувам от някого. Още: И аз съм от майка роден (към 1 знач.) * фР: И меи<е> е майка раждала/родила. 1. И аз се нуждая от човешко отношение, и мене трябва да ме зачитат, и аз съм човек. 2. Диал. Не се боя, не се страхувам от някого. (Без вариант]. И МЕНЕ ME Е МАЙКА РОДИЛА, НЕ МА Е СВРАКА СРАЛА. Диал. Грубо. И аз се нуждая от човешко отношение, и мене трябва да ме зачитат, и аз съм човек. Слав. I 204. фР: И мен<е> е майка раждала/родила. * ИМОТЕН КАТО МИШКА В ТРИЦИ. Диал. И рои. Много беден. * фР: Като мишка в трици. 3. В съчет. с имотен. Много (имотен). И НА КЪСИТЕ КУЧЕТА МАСКАРА. За присмех на всички. фР: (ставам, съм) И на кучетата маскара. За присмех на всички (ставам, съм). И НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ СИ ВРАГ НЕ ПОЖЕЛАВАМ н^/о. Употребява се, за дасе подчертае от говорещото лице, че в живота му има някакви изключително тежки, изключително неприятни ситуации. Такава тежка агония-да гледаш как се мъчи близък човек и да си безпомощен-и на най- големия си враг не го пожелавали (имам да давам) И НА СЛЕПИТЕ КУЧЕТА. Диал. Подигр. Извънредно много (имам да давам). Слав. I 205. ФР: И на кучетата (имам да давам). * И НАСЪНЕ НЕ СЪМ ВИДЯЛ нещо. Диал, 1. Никак не съм допускал, не съм очаквал, че е възможно, че съществува (за нещо рядко, много хубаво или много лошо.) (фР). 2. Никак не ми е известно, че съществува, не съм запознат с нещо, не го зная. (ФР). 3. Лъжа. Кар. П 50. Още: <И> на сън не съм виждал/видял (към 1 и 2 знач.) (ФР). И НАСЪН МИСЛЯ за някого или за нещо. Непрекъснато мисля за някого или нещо, някои или нещо силно ме вълнува. БРфР 554. И НАШАТА КЪН(А РОДИ ЧЕРЕН НШ1ЕР. Диал. (Враца). Остар. И нашето семейство създаде негоден, калпав, опозоряващ името ни човек. ИНЖЕНЕР ГАНЧЕВ. Жарг. Прост, недодялан, хитър и недоверчив човек. От иеотпечатан труд на ст.нл. Т. Балкански. <И НИЕ> ПАТКИ HE IIACEME. Ирон. Не сме толкова глупави, че да не се сетим, да не разберем нещо; не сме прости, не сме загубени. (С пример от Л. Стоянов). БРфР 421. И ОТРОВА НЯМА ДА ДАДЕ няко.муза нещо. Употребява се, зада се подчертае, че за някаква сума, преценявана като мал ки, недостатъчна, никой няма да се съгласи изобщо да предприеме, да свърши нищо. За толкова нари тя и отрова няма da Aiy даде. И ПЕТЛИТЕ МИ НОСЯТ ЯЙЦА. Диал. Ирон. Много съм богат. БРфР 427. Още: Снася ми петела. Диал. (фР). (търся) И НОД ЗЕМЯТА. Усилено, навсякъде (търся). (С пример от Зах. Стоянов). БРфР 226- 227. И ПРЪЧОВЕТЕ ИМАТ БРАДА. Диал. Иран. За стар. но глупав човек. Арн. III 568. ИСКА ЛИ ПИТАНЕ? Разбира се от само себе си. РСБКЕ II 497. Още: Не ще низане. 102
ИСКАМ ДА СВАЛЯ МЕСЕЧИНАТА. Диал. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо. Слав. I 207. ИСКАМ ДУМАТА. Искам разрешение да говоря, да се изкажа (обикн. на събрание и под.). БРфР 175; РБЕ IV 472. Още: Поисквам/поискам думата. * ИСКАМ ОТ ТРЪН ПРАСКОВА. Диал. Мрон. Стремя се да постигна нещо невъзможно, нереалистично. Слав. II 35. * фР: От трън праскова, искам. Диал. Ирон. Нещо безсмислено, несъобразно, невъзможно (искам). И СЛЪНЦЕТО ИМА ПЕТНА . Кмиж. Употребява се, за да се подчертае, че няма човешко дело, дори и много съвършено, без някои дребни недостатъци. И СТРЕХИТЕ ПЛАЧАТ. Дим. Казва се, когато се роди момиче. Шапкарев, СбБНУ I 646. И СТЪПКИТЕ МУ ГО МРАЗЯТ. Страшно омразен е на всички. И стъпките му го мразят, не само хората. Н. Попфилипов, Мило за драго. СтИ, ДфР 521. * <И> СУХО, И СУРОВО. Всички до едни, без изключение. * фР: И сухо, и сурово. Всички до един, без изключение. (Т. 1,461, при буква И). Сухо и сурово. Всички хора. (фР. т. II, 365, при буква С). < И> ТЕСЛАТА, И ОРЕХИТЕ СА У ТЕБЕ. Диал. Всичко зависи от тебе, ти имаш пълна власт, ти се разпореждаш с всичко. Защо ще питаш сина си какво да правиш в къщата си, я дръж и теслата, и орехите. ИТИ-КОЛАК 11АШКАТА!Дшл. (Костурско). В реплика към някого, койтосе хвали с нещо, с някого - и ти се изпълваш с голяма гордост и радост, на които даваш и външен израз. И <ХАЙДЕ> ДА МЕ НЯМА. Бързо се отдалечавам, махам се отнякъде. (С пример от К. Калчев). БРфР 372. И ХЛЯБА, И НОЖА СА У МЕНЕ. Всичко зависи от мене, имам пълната власт, аз се разпореждам с всичко. В парламенти са и х.гяба, и ножа, а у журналистите - само истината. Думи на Мико Петров, водещ програмата „Неделя 150“, излъчена по програма „Хоризонт“ на Българ¬ ското радио на 30.VI.1991 г. (цитирам по памет). И Я ЧЕ ИЗОКАМ НЕКОЙ ДЕН. Най-после ще намеря сили и кураж да посоча, да разкрия всички несправедливости, нередност гам, дето работя (обикн. след като съм убеден, че няма как да пострадам). „И я че изокам некой ден..." Заглавие на статия от Екатерина Бончева, в. „Демокрация“, I, бр. 131 от 25 юли 1990, с. 2. Реплика на герой от разказ на Чудомир със съшото заглавие. 103
к КАДИЯ ДОШЕЛ. Диал. Остар. Имам мензис, менструация. Слав. I 210. Боди началото си от обичая на кадиите да обикалят веднъж в месеца по селата Слав. I 210. КАЖИ, ДЯДО ПОПЕ, КОМКАХ ЛИ СЕ АЗ ВЧЕРА ИЛИ НЕ? Диал. Подигр. Употребява се, когато някой неуместно пита другите за нещо, което се отнася само до него и той би трябвало да го знае. Слав. I 210. фР: Кажи, дядо попе, аз комках ли се? Диал. Подигр. КАЖИ НА КАМЪКА И ТОЙ ЩЕ ТИ ОТГОВОРИ. За изразяване на недоволство от някой, който не се вслушва в никакви съвети, думи. БРфР 259. КАЖИ, ЧЕ.СИ ГОРСКИ! Диал. В обръщение към някого - покана да се постигне споразу¬ мение; нека да се разберем. Арх. Ив. КАЗАНО И РЕЧЕНО. Одумки, клюки, сплетни. (С пример от Т. Г. Влайков). БРфР 253. фР: Речено <и> казано. КАЗАНОТО - КАЗАНО. У потребява се, за да се изтъкне, че даденото обещание непременно ще бъде изпълнено. БРфР 252. КАЗВАЙ КАТО ПРЕД БОГА! Говори открито и честно, само истината. Слав. I 210. Още: Казвай като пред попа! КАЗВАЙ КАТО ПРЕД ПОПА! Вж. Казвай като пред Бога! Слав. I 210. КАЗВАМ/КАЖА НАСРЕЩНА ДУМА.Дш. Противореча някому, изказвам устно несъгла¬ сие с някого. (С пример от Г. Караславов). БРфР 357. КАЗВАМ/КАЖА ТЕЖКАТА СИ ДУМА. Книж. Обикн. за някакъв висш държавен, партиен орган, институция - декларирам окончателното си твърдо решение за нещо. КАИНОВ 11ЕЧАТ. Книж. Белег на престъпност, на склонност към убийство. БРфР 253. Води началото си от библейската легенда, според която синът на Адам н Ева Каин убил брата си Авел Ашукин. Ашукина КС IV 155 КАЙМАК СЪМ ОТГОРЕнад някого. Диал. Имам власт над някого, поставям се над някого. (С пример от Мих. Георгиев). БРфР 254. КАКА ГИНКА. Жена, която командва мъжа си. По името на героиня от романа на Ив Вазов „Под игото** КАКВА БИЛА РАБОТАТА! Възклицание, с което се подчертава, че някой е успял най-сетне да разбере, да проумее някакъв факт, относно който дотогава сее заблуждавал. (С пример от Елин Пелин). БРфР 489. 104
КАКВИ ЩЕ ГИ МЪТЯ ? Какво друго да правя, ше бъда принуден да постъпя но един или друг начин; нямам друг изход. КЛКВОТО <И> ДА Е. Нещо, безразлично какво. РСГ»КЕ I 573. КАКВО <ЛИ> НЕ! Най-различни, най-разнообразни неща. РСБКЕ I 573. КАКВО ЛИ 11ЯМAUIЕ някъде! Възклицание за изразяване на учудване, радост от голямото изобилие някъде. КАКВО МЕ ГЛЕДАШ КАТО СКЪСАНО ДВАЙСЕТ ЛЕВА? Жарг. Защо ме гледаш глупаво? Арх. Ив. КАКВО МИ СТРУВА! 1. Няма никаква стойност, никакво значение. (С пример от Ран Босилек). 2. Не е нужно да положа голямо усилие, труд, лесно е. (С пример от Ал. Константинов). РСБКЕ III 323. КАКВО ОТ ТОВА? Вж. Какво от туй. БРфР 254. КАКВО ОТ ТУЙ? Възклицание, за да се изрази, че нещо няма значение, че няма защо да се изпитва вълнение от нещо. БРфР 254. Още: Какво от това? КАКВО ПРАВИШ, КАКВО СТРУВАШ? Просторен. Как си. как живееш? (формула на речевия етикет). БРфР 456. КАКВОТО ДАДЕ ГОСПОД. Както се случи, какъвто ни бъде късметът. (С пример от Ст. Загорчинов). БРфР 135. КАКВОТО КАЖЕ, НА ДУМАТА СИ МРЕ. Иеодобр. Не отстъпва в никакъв случай от това, което е казал (казала), настоява да се изпълни непременно неговата воля, дори ако не е прав (права). КАКВОТО КЪНТИ КРАТУНАТА, НЕ ЩЕ БЪДЕ СКОРО ВЕЛИКДЕН. Диал. Вж. Каквото ръмоли тиквата, не ще бъде скоро Великден. Слав. I 213. КАКВОТО РЪМОЛИ ТИКВАТА, НЕ ЩЕ БЪДЕ СКОРО ВЕЛИКДЕН. Диал. Употребява се за изразяване на увереност, че нещо (обикн. хубаво) няма скоро да се осъществи. Слав. I 213. Още: Какво ми тиква дрън коли (тулолочи), не е скоро Великден. Дши. (фР).Каквото кънти кратуната, не ще бъде скоро Великден. Диал. КАКВОТО ЯЛА БУЛКАТА. Диал. Отговор на въпрос: „Какво ще ядем?“ Слав. I 214. КАК ДА ВИ КАЖА? При отговор, когато запитаният е в затруднение да намери точен и правилен отговор, израз. РСБКЕ I 573. КАК < И> КАК! По какъвто да е начин, по всякакъв начин, непременно.Юршалана погледна кмета, погледна и околийския управител, и разбра, че тези хора не бяха го повикали за лошо. Те го затрупваха с въпроси, гледаха как-как да го разговорят, да го разположат. Г. Карасл авов, Снаха. -Аз ще имам един чифлик. Как-как ще го имам! Й. Йовков, Жетварят. Той мислеше как и как да лшне през гъстата стража, когато пазеше краищата. Ив. Вазов, Под игото. КАК НЕ! 1. Поедин или друг начин, по най-различни начини. 2. При подчертаване на някакво твърдение - разбира се, естествено, може ли иначе. БРфР 254; РСБКЕ I 573. 105
(див) КАКО ВЕНЪР. Диал. (Прилеп). За мъж - много (див, необуздан). ВК, УС 128. (цър<е>н) КАКО КОТЕЛ. Диал. (Прилеп). Много (черен). ВК, УС 219. (разлнгавил се) КАКО ЛИГАВА МАГАРИЦА. Диал. (Щип). Подигр. Много, гнусно (се разлигавил). Слав. И 97. (скокам) КАКО МАЧКА ПО МЪРВКА. Диал. (Прилеп). Настървено! с голямо желание за нещо (скачам, хвърлям се). ВК, УС 197. (цървеи) КАКО НРИ111. Диал. (Прилеп). Много (червен). ВК, УС218. (дървен) КАКО РУЖИЦА. Диал. (Прилеп). Много червен, румен (като израз на здраве и хубост). ВК, УС 218. Още: (цървен) Како тетовска ябълка. Диал. (цървен) КАКО ТЕТОВСКА ЯБЪЛКА. Диал. (Прилеп). Вж. (цървен) Како ружица. ВК, УС 218. (обръснал се) КАКО ЦАРИГРАДСКИ ТУРЧИН. Диал. (Бяла черква). Изцяло (се обръснал), и брадата, и косата (си обръснал). ВК, УС 172. КАКТО ГО ВАРА СВАРИЛА. Диал. Каквато му е съдбата, както е заварен. БЕР, I 118. КАКТО МУ Е РЕДА. Както е необходимо, както е прието. БРфР 498. КАКТОЯ КУПИХ, ТАКА Я И ПРОДАВАМ <ПОМРУКНЕ ВИЗЕМАМ,ИЛИКЯРИЕВИ ЩА>. Диал. Разказвам нещо, което не е вярно, някаква лъжа така, както съм я чул, както ми е казана. Слав. I 215. КАК У М РЯЛ, ТЪЙ ГО И ЗА КОПАЛ Е .Диал. Казва се за самоубийците, зашото ги закопават без опело. Кар. П 55. КАКЪВТО ГОСТА, ТАКАВА И ЧОРБАТА. Вж. Какъвто госта, такъв и млина. Слав. I 215. КАКЪВТО ГОСТА, ТАКЪВ И МЛИНА. Употребява се, за да се подчертае, че действията спрямо някого се определят от качествата му и постъпките му. Слав. I 215. Още: Какъвто госта, такава и чорбата. КАКЪВТО <Е> ВОЛА, ТАКЪВ И ОСТЕНА. Употребява се, за да се изтъкне, че според човека е и отношението към него. Слав. I 215. КАЛДЪРЪМ КОКОНА.Дшт. Остар. Докарана, превзета жена от по-състоятел ните слоеве. (С пример от Ив. Вра че в). БРфР 274. * КАЛЕСАЛ СЪМ С ЖЪЛТА БУКЛИЯ някого. Диал. Ирон. Не съм канил никого, сам е дошъл (употребява се най-често, когато някой не е дошъл сам, а е довел и другиго със себе си.). Още: Калесал съм с жълта бъклица. Диал. Ирон. * фР: С жълта буклия, каня. Диал. Неодобр. Със специална покана (каня), специално (калесвам). Още: С жълта бъклица. Диал. Неодобр. ** КАЛЕСАЛ СЪМ С ЖЪЛТА БЪКЛИЦА някого. Диал. Ирон. Не съм канил никого, сам е дошъл (употребява се най-често, когато се сърдят някому, че не дошъл сам, а е довел и другиго със себе си.). Слав. I 216. 106
Още: Калесал съм с червена бъклица. Дня.*. И рои. Калесал съм с жълта буклия .Диал.Ирон. * фР: С жълта бъклица, калесвам. Неодобр. Със специална покана, специално (калесвам). Още: С бъклица. Неодобр. С червена бъклица. Дней. Неодобр. С жълта буклия. Диал. Неодобр. * КАЛЕСАЛ СЪМ С ЧЕРВЕНА БЪКЛИЦА някого. [Често: Нима съм го калесал с червена бъклица?] Диал. Ирон. Не съм канил никого, сам е дошъл (употребява се най-често, когато се сърдят някому, че не е дошъл сам, а е довел и другиго със себе си). Кар. П 55; 95. Още: Калесал съм с жълта бъклица. Диал. Ирон. * фР: С червена бъклица, калесвам. Диал. Неодобр. Със специална покана, специално (калесвам). Още: С бъклица. Неодобр. С жълта бъклица. Диал. Неодобр. КАЛПАВ ГОЛОГАН НЕ СЕ ГУБИ. Ирон. Обнкн. за човек - употребява се за подчертаване, че незначителното, не особено ценното не пропада, не загива, не му се случва нищо лошо. БРфР 258. Още: Калпав мангър не се губи. Ирон. (фР).Калнав грош не се губи. Ирон. Черен (чер) гологан не се губи. Ирон. (ФР). КАЛПАВ ГРОШ НЕ СЕ ГУБИ. Ирон. Обикн. за човек - употребява се за подчертаване, че незначителното, не особено ценното не пропада, не загива, не му се случва нищо лошо. БРфР 258. Още: Калпав мангър не се губи. Ирон. (фР).Каллав гологан не се губи. Ирон. Черен (чер) грош не се губи. Ирон. (фР). КАМИЛИТЕ ГЪЛТА, КОМАРИТЕ ЦЕДИ. Диал. 1. Проявявам дребнавост, като пилея по- ценното, а държа за по-малоценното. 2. Забелязвам у другите и най-дребните недостатъци и грешки, а не виждам много по-големи свои слабости и грешки. Слав. I 217. ФР: Комара цедя, камили гълтам. Диал. КАМЪК МИ ЛЕЖИ НА ДУШАТА. Диал. Много ми е мъчно, много ми е тежко от нещо; изпитвам мъка, скръб. Почекайте, послушайте,1 мойте болки, мойте тьги,/ и мене ми калген лежит! на сърцево, на душава. Нар. пес., СбНУ XI, 21. РБЕ (под печат). Още: Камък ми лежи на сърцето. (фР). КАНЦЕЛАРСКИ ПЛЪХ. Неодобр. Административен чиновник с ниско служебно положе¬ ние, дребнав бюрократ. -Стела.- Той какъв е, какво работи?-О г ня а -Агроном... Като студенти мечтаеше да стане новатор, асе превърна в канцеларски плъх. Г. Крънзов, Избрани пиеси. Колцина предщшелшчи,... канцеларски плъхове или дребш кръчмари и бакали днес дължат своето положе¬ ние на покритата е гъсто було тяхна и на сподвижниците им „патриотична дейност“ за Македония! Г. Георгиев, Избрани произведения. КАН ШАН, ПЕНКЕ ЛЕ, КИ ЛИ МИ ТЕКУТ? Жарг. Ирон. Употребява се, за да се изрази пренебрежение, презрение към мнението, желанието съветите на някого. Още: Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша? Ирон. (ФР). * КАНЯ С БЪКЛИЦА някого. Ирон. Обикн. във възклицат. или въпросит. форма. Не каня някого, не възнамерявам да му пращам специална покана. Калине, защо си дошъл да тюмагаш? Нямаш ли друга работа ?-Кина ме извика!-С бъклица съм те канила! К. Петканов, Морава звезда кървава. Още: Поканвам/поканя с бъклица. Ирон. * фР: С бъклица, каня (поканвам). Ирон. Със специална покана, специално (каня, поканвам). Още: С жълта (червена) бъклица. Диал. Ирон. КАПЯ СЕ КАТО ВДОВИЦА НА ПЛАЧ. Диал. Ирон. Преструвам се, че ми се плаче, че уж ми е мъчно, че ще се разплача. Слав. I 217. 107
КАРАЙ КОЛАТА! Диал. Не си оставяй, не си зарязвай работата. Слав. I 218. КАРАЙ КОНЯ ДА ВЪРВИ! Диал. Продължавай да работиш, не си прекъсвай работата. Спав. I 218. КАРАМ НА ЛОЙ. Диал. Харча, изразходвам от готовото, от спестеното. СтИ, ДфР 520. Още: Живея от лой. Диал. КАРАМ Я. 1. Както мога, както се случи. 2. Живея, постъпвам по един или друг начин. БРфР 263. КАРТАТА МИ Е БИТА. Загубил съм всичките си предимства, нямам повече възможности, власт и под. БРфР 263. КАТА ДЕН ГИЗДА ГИЗДАВА, А НА ВЕЛИКДЕН ГНИДАВА. Диал. Подигр. За човек, обикн. жена, която върши всичко наопаки. Слав. I 218. Още: Ката ден Мара гиздава, на свет ден Мара гнидава. Диал. Подигр. КАТА ДЕН МАРА ГИЗДАВА, НА СВЕТ ДЕН МАРА ГНИДАВА.Дндд. Подигр. Вж. Ката ден Гизда гиздава, а на Великден гнидава. Слав. I 218. * КАТО АГНЕ. 1. В съчет. с кротък. Много, изключително (кротък). (ФР). 2. В съчет. със спя. Много спокойно, кротко (спя). (С пример от Й. Йовков). ВК, УС 199. *КАТО АГНЕ В ДИСАГИ СЪМ. Иран. Много съм зле, в много лошо положение съм, никак не съм се наредил. Още: Наредил съм се като агне в дисаги. Ирон. * фР: Като агне в дисаги, наредил съм се (съм) Ирон. Много зле (съм се наредил), в много лошо положение (съм). КАТО АГНЕЦ НА ЗАКОЛЕНИЕ. Оапар. Книж. Безропотно, подчинявайки се на лошата си съдба. БРфР 36. (оклюмал се) КАТО АГУПТИИ ПРЕД БАЙРЯМ .Диал. (Смолянско). Много (се оклюмал, замислил се). ВК, УС 173. (говоря) КАТО АДВОКАТ, (говоря) Много и гладко, без запъване. ВК, УС 123. (хубав, красив) КАТО АНГЕЛ. Много (хубав, красив). ВК, УС 217. (волове) КАТО АНГЕЛИ. Нар.-поет. Много красиви, едри, охранени, бели (волове). ВК, УС 113. (тегля, претеглям) КАТО АПТЕКАР. Диал. Обикн. за нещо, което не е много скъпо - съвършено точно, скъпернически (тегля). ВК, УС 209. (черен) КАТО АРАП<ИН>. За мъж - много (черен). ВК, УС 221. Още: (черен) Като негър. Нов. (черен) Като циганин (в 4 знач.). (лют) КАТО АРНАУТСКА ЧУШКА. Диал. Много (лют, лош, сърдит). ВК, УС 156. Още: (лют) Като пиперка. Диал. (горчи) КАТО АфРАТ. Диал. (Прилеп). Вж. (горчи) Като отрова. ВК, УС 125. (грозна) КАТО БАБА ЯГА. Нов. За жена - много (грозна). ВК, УС 127. 108
(сериозен) КАТО БАБИЧКА НА ПОГРЕБЕНИЕ. Жарг. Много (сериозен). Арх. Ив. (гледам) КАТО БАЛДЕВСКИ ПРОСЯК. Диал. (Пазарджишко). Умоляващо, жалостиво, за да омилостивя някого (гледам). ВК, УС119. Произходът се свързва с някогашното село Балдево, Пазарджишко, (днес с. Росен), откъдето излизали много просяци, специално подготвени за просия. Сведенията дадени у ВК, УС 119 с бележка, че са и посочени от Т. Балкански. (сух) КАТО БАСТУН. За човек - много (сух, слаб', тънък). БРфР 47. * (напивам се) КАТО БЕБЕР. Диал. До безчувствие (се напивам). Ст. Млад. Р 114. * ФР: Като бабер, напивам се. До безчувствие (се напивам). (тичам) КАТО БЕЛГИЙСКА КОБИЛА. Диа.1. (Шуменско). Непрекъснато и много бързо (тичам). ВК, УС 210. (гледам) КАТО БИВОЛ ПРЕД НОВА ПОРТА. Ирон. Глупаво, без да разбирам нещо (гледам) (обикн. нещо, което буди голямо недоумение). Арх. Ив. (гледам) КАТО БИЕН ПЛЪХ. Диал. (Ловешко). Много уплашено (гледам). ВК, УС 119. КАТО БИК. 1. Всьчет. със здрав. Много, изключително (здрав). ВК, УС 138.2.Всъчет. сяк, силен. Много, извънредно (як). ВК, УС225.3.Диал. Всъчет. с пълен. Много (пълен, дебел). Слав. 1190. Още: (як) Като катър. Диал. (към 2 знач.). (як, силен) Като кон (във 2 зиач.). (здрав) Като кон (в 1 знач. към 1 знач.). (здрав) Като пръч (във 2 знач. към 1 знач.). (гледам) КАТО БИК <НА ЧЕРВЕНО>. Враждебно, свирено, застрашително, с желание да нападна (гледам). Арх. Ив.; ВК, УС 119. (викам) КАТО БИЛЕРИН. Диал. Много високо, силно (викам). Слав. I 69. Авторът обяснява, че билярите, като ходели по улиците, викали, за ла продават билките си. (пея) КАТО БИЛБЮЛ. Диал. Извънредно хубаво (пея). ВК, УС 177. Още: (пея) Като славей. (сух) КАТО БИЛКА. Диал. Много (сух, слаб). Слав. II 135. (зъби) КАТО БИСЕР. Нар.-поет. Много бели, блестящи (зъби). ВК, УС 140. (красив) КАТО БОГ. Нов. За мъж - много, изключително (красив). ВК, УС 152. (красива) КАТО БОГИНЯ. За жена - много, изключително (красива). ВК, УС 152-153. (кротък, безобиден) КАТО БОЖА КРАВИЧКА. Много (кротък). ВК, УС 153. Още: (кротък) Като буболечка (в 1 знач.). (кротък) Като муха (в 3 знач.). (кротък) Като мушица. (почервенявам, изчервявам се и др.) КАТО БОЖУР. Обикн. за човешко лице - много, силно (почервенявам). ВК, УС 182. (мътен) КАТО БОЗА. За някаква течност - много (мътен). Слав. I 277. (лежа) КАТО БОЛПИК.Дшм. Неодобр. Продължително, без да има причина (лежа, излежа¬ вам се). Спав. I 255. (дебел) КАТО БОМБА. Нов. Много (дебел). ВК, УС 128. 109
КАТО БУБОЛЕЧКА. 1 .Всъчет. с кротък. Много (кротък). ВК, УС153.2. В съчет. с работя. Много бавно (работя). Арх. Ив. 3. Индие. В съчет. с вървя. Много бавно (вървя). (С пример от Н. Хайтов). ВК, УС 114. Още: (кротък) Като божа кравичка (като мушица), (към 1 знач.). (кротък) Като муха (в 3 знач. към 1 знач.) (глас) КАТО БУРИЯ. Диал. Неодобр. Много силен (глас). ВК, УС 118. (живея) КАТО БЪЛХА В ТЪПАН. Много неспокойно, без да имам мира (живея). ВК, УС 132. Още: (живея) Като му<х>а у тупан. Диал. (дебел) КАТО БЪЧВА. Много (дебел). Слав. I 137. * КАТО БЯЛА ВРАНА СЪМ. Особен съм, чудноват съм. отделям се рязко от околните. Стоян сеусиихваше ви новно на зака чките на чира четата... Не беше пазарен ден и той, селянинът, беше като бяла врана в чаришята. Д. Талев. Железният светилник. * фР: Бяла врана (с горния пример). Гракнали на него като на бела врана. П. Р. Славейков, БПр. (луд) КАТО БЯЛ КОН. Диал. (Силистренско). Много (луд, буен). ВК, УС 156. Още: (луд) Като вран кон. Диал. (развързвам се) КАТО БЯСНА СВИНЯ. Диал. (Шуменско). Много (се развързвам). ВК, УС' 191. (чисто) КАТО В АПТЕКА. Много (чисто). ВК, УС 223. (опулям очи) КАТО ВАРЕН ЗАЕК. Диал. Много, широко (опулям очи). ВК, УС 174. (сладко) КАТО В ГЛАД. Диал. Много (сладко). Слав. II 121. (ш>лъг) КАТО ВЕЛИКДЕНСКИ<ТЕ> ПОСТИ. Вж. (дълъг) Като великите пости. БРфР 70. (дълъг) КАТО ВЕЛИКИТЕ ПОСТИ. Обикн. за време. Извънредно много (дълъг, продължи¬ телен). БРфР 70. Още: (дълъг) Като всликдснски<тс> пости. КАТО ВИДИ ЧУМАТА, СТАВА КАИЛ ЗА ТРЕСКАТА. Диал. За човек, който, като се сблъска с но-голямо зло, се примирява с по-малкото зло. Слав. I 218. (стоя, гледам и т.н.) КАТО ВКАМЕНЕН. Слисан, смаян, силно изненадан от нещо, объркан (стоя). БРфР 79. (порунтавел) КАТО В Л А < X >. Диал. (Видинско). Неодобр. Много (порунтавел, пуснал дълга коса, брада). ВК, УС 181. (грозен) КАТО ВЛАШКИ ГОЛОГАН. Диал. (Видинско). Много (грозен). ВК, УС 127. (шляпам, бия) КАТО ВЛАШКИ ЧОКОИИ.Дгмл. (Видинско). Много лошо (бия). ВК,УС224. (размножаваме се) КАТО В ЛЮПИЛНЯ. Бързо и в голямо количество (се размножаваме). РБЕ (под печат). (вино) КАТО ВОДА. Много слабо, много некачествено (вино). Слав. I 71. (тих) КАТО ВОДАТА. За човек - много (тих, кротък ). ВК, УС 210. 110
(отракан) КАТО ВОЙНИШКА МАНЕРКА. Жарг. Много (отракан). ВК, УС 175. * КАТО ВОЛ. 1. В съчет. с работя (тегля). Прекомерно, извънредно много (работя). (фР). 2. В съчет. с гледам. Тъпо, глупаво (гледам). (ФР). 3.Дши. В съчет. с тъпча се. Много, в големи количества (се тъпча). (фР). 4. В съчет. с опулим очи .Диал. Много, широко (опулям очи). ВК, УС 174. Още: (гледам) Като теле (към 2 знач.). (ФР). (разнежвам се) КАТО ВОЛ В ЗЕЛЕ. Жарг. Много (се разнежвам). ВК, УС 192. КАТО ВОСЪК. 1. В съчет. с жълт. За предмет- много (жълт). Пейки, жълти като восък. ВК, УС 133. 2. В съчет. с жълт, прежълтявам и под. Обикн. за лице на болен или силно изплашен, разстроен човек - много (жълто, бледо), много (жълто, пребледняло ); много силно (прежълтя¬ вам, побледнявам ). ВК, УС 133; 180. 3. В съчет. с мек. За човек - извънредно (мек, отстъпчив'). БРфР 86; ВК, УС 158. (тихо) КАТО В ПРАЗНА ЦЪРКВА. Много (тихо). Арх. Ив. (луд) КАТО ВРАН КОН. Диал. (с. Смолско, Пирдопско). Вж. (луд) Като бял кон. ВК, УС 156. (кълна) КАТО ВРАЧКА. Диал. Много, люто (кълна). Слав. I 253. (тънък) КАТО ВРЕТЕНО. Дши. Много (тънък). ВК, УС212. КАТО ВРЪХ IIA ВСИЧКО. Като нещо най-лошо всред други също лоши неща. БРфР 96. (натъпкани) КАТО В САРД ЕЛ ЕНА КУТИЯ. Много натясно, плътно един до друг. БРфР 513. Още: Като сардели. (ФР). КАТО ВТРЕЩЕН. 1. В съчет. със стоя (седя и др.). Силно изненадан от нещо, което никак не съм очаквал (стоя). ВК, УС' 202.2.В съчет. с гледам. Вцепенен от силна уплаха, изненада и др. (гледам). ВК, УС 119. Още: (стоя) Като гръмнат (треспат) (към 1 знач.). (фР). (стоя) Като вцепенен. (вървя, ходя) КАТО В ТУРСКИ ГРОБИЩА. Трудно, като се препъвам, с усилие (вървя). ВК, УС 114. (влизам) КАТО В ХРАМ някъде. С голяма почит, уважение, преклонение (влизам) някъде. ВК, УС 112. Още: (влизам) Като в черква (църква). (стоя, седя и др.) КАТО ВЦЕПЕНЕН. Вж. (стоя) Като втрещен. ВК, УС 202. * (разхвърляно) КАТО В ЦИГАНСКИ ИШЛИК. Диал. Много (разхвърляно). Слав. II 96. * ФР: Като в цигански ишлик. Диал. 2. Много разхвърляно. (влизам) КАТО В ЧЕРКВА (ЦЪРКВА) някъде. Вж. (влизам) Като в храм. ВК, УС 112. * (разхвърляно) КАЮ В ЧИфУТСКА ЧЛР1НИЯ. Дмал. Много (разхвърляно). Слав. II 96. * фР: Като в чифутска чаршия. Иран. 2. Много разхвърляно. ** КАТО ВЪЛК 1. В съчет. с гладен (огладнял и под.). Извънредно много (гладен). (фР). 2. В съчет. с ям. Бързо и лакомо, с нас тървение (ям). (фР). 3. В съчет. с живея. Съвсем самотен, съвсем сам (живея). БРфР 103.
(надявам се) КАТО ВЪЛК ЗА ОВЦА. Напразно (се надявам). ВК, УС 167. (чакам) КАТО ВЪЛК НА ПЪРТИНА. Диал. Много дълго (чакам). ВК, УС 218. КАТО ВЪРЛ ИНА. 1. Обикн. в съчет. с проточил се, източил се, висок. Много (висок). БРфР 106; ВК, УС 110. 2. В съчет. с тънък. Диал. Много (тънък). Слав. II 181. (препускам) КАТО ВЯТЪР. Много бързо, с изключителна бързина и стремителност (се движа, препускам). Слав. II 86. (стиснат) КАТО ГАБРОВЕЦ. Много (стиснат). ВК, УС 201. (надувам се) КАТО ГАЙДА. Обикн. за корем - много (се надувам, подувам) (обикн. от преяждане). ВК, УС 165. (вежди) КАТО ГАЙТАНИ. Нар-поет. Красиви, силно извити и тънки (вежди). ВК, УС 108. (тъп) КАТО ГАЛОШ. Пренебр. Извънредно много (тъп, глупав). Арх. Ив. Още: (тъп) Като калевра. Индив. Пренебр. (черен) КАТО ГАРВАН. Извънредно много (черен). ВК, УС 221. Още: (черен) Кати крили на гарван. (изтънчел, изтънял) КАТО ГЕВРЕКЧИЙСКА ТОЯГА. Диал. (Видинско). Много (изтънял). ВК, УС 143. Според П. К. Гъбъов, Пословици и пословични изрази (по говора във Видин,Търново и др ), СбНУ XXV. 1909, с. 56» някога във Видин гевреците за продан били носени на леки пръчки. ВК, УС 143. (стоя) КАТО ГИНСИРАИ. Жаре, (стоя) Съвсем неподвижно, обикн. поради силно неудобс¬ тво, смущение. На всичко отгоре чабравих да кажа добър ден, стоя като гипсиран. Ив. Петров, Божи работи. (черен) КАТО ГЛАВНЯ. Диал. (Хасковско). Много, неприятно (черен). ВК, УС 221. ' (бягам) КАТО ГЛАДЕН ТУРЧИН ОТ ПИЯН БЪЛГАРИН. Диал. (Видинско). Много упла¬ шен, ужасен (бягам). ВК, УС 100. (ям) КАТО ГЛАДНИК. Много бързо и лакомо, ненаситно (ям). ВК, УС 225. (слаб, тънък) КАТО ГЛИСТ. Неодобр. Много (слаб). ВК, УС 197. КАТО ГЛИСТ СЪС ОЧИЛА. Ирон. Смешен, неугледен. Арх. Ив. (викам) КАТО ГЛУХ. Много силно, много високо (викам). БРфР 130. (викам) КАТО ГОВЕДАР. Неодобр. Много високо, гръмогласно (викам). ВК, УС 109. Още: (викам) Кати овчар (пъиар). Неодобр. (викам) Като поляк. Диал. Неодобр. (стоя) КАТО ГОВЕДО. Без да зная какво да кажа или да направя (стоя). ВК, УС 202. (карамесе) КАТО <ГОЛИ> ЦИГАНИ .Диал. Шумно, високо, силно (се караме). Слав. 1218. (сълзи) КАТО ГРАД. Много едри (сълзи). ВК, УС 208. (повтарям) КАТО ГРАМОФОН. Нов. Неодобр. Вж. (повтарям) Като грамофонна плоча. БРФР 137. 112
(повтарям) КАТО ГРАМОФОННА ПЛОЧА. Нов. Неодобр. Непрекъснато или много често (повтарям едно и също нещо). (С пример'от в. „Стършел). ВК, УС 179. Още: (повтарям) Като грамофон. Нов. Неодобр. (прост) КАТО ГЪБЕНА ЧОРБА. Диал. Много (прост). Арх. Ив. Още: (прост) Като гъбено семе. Диал. Вж. (прост) Като гъбена чорба. Арх. Ив. (прост) КАТО ГЪБЕНО СЕМЕ. Диал Вж. (прост) Като гъбена чорба. Арх. Ив. (раста) КАТО ГЪВКА. За момиче - много бързо (раста). Слав. I 273. (прост) КАТО ГЪЗ. Грубо. Изключително, извънредно (прост). А тя, проста като гъз, ама казва: „• И двете ми деца се ожениха за по-долни от себе си“. Още: (прост) Като дупе. Грубо. (бяла) КАТО ГЪРКИНЯ. За жена - много (бяла). ВК, УС 106. Още: (бяла) Като кадъна. (седя) КАТО ГЪРНЕ. Диал. (Хасковско). Неподвижно (седя). ВК, УС 195. (допадаме си) КАТО ГЪРНЕ И ПОХЛУПАК. Напълно, съвсем (си допадаме) (за хора с еднакви недостатъци, които предприемат заедно нещо). (С пример от Г. Караславов). Г»РфР 149. * КАТО ГЪСКА. 1. В съчет. с тъпча. Прекомерно много, усилено (тъпча, храня насила някого). (фР). 2. В съчет. с глупав. Много, извънредно (глупав). (фР). 3. В съчет. с бяла. Обикн. за коса на стар човек - съвсем (бяла, побеляла). ВК, УС 106. Още: (глупав) Като патка (в 1 знач. към 2знач.). (глупав) Като шаран (към 2знач.). (глупав) Като патица (в 1 знач. към 2 знач.). КАТО ГЬОН. В съчет. със сурат. Диал. Неодобр. Г розен, неприятен (сурат). Слав. II135.2. В съчет. с твърд. За месо, шницел, пържола и под. - много (твърд), неприятен за ядене. ВК, УС 208. Още: (твърд) Като подметка (към 2 знач.). (приличаме си) КАТО ДВЕ ЯЙЦА. Извънредно много (си приличаме). БРфР 634. (къща) КАТО ДВОРЕЦ. Вж. (къща) Като палат. ВК, УС 154. (изправил съм се) КАТО ДЕЛ ВА. Диал. (Видинско). Сръце на кръста (съм се изправил). ВК, УС 142. Според П. К. Гъбъов, Пословици и пословични изрази (по говора във Видии» Търново и др.), С5НУ XXV, 1909, с. 56 - като че ли ръцете са дръжки на делва. ВК, УС 142. (светло) КАТО ДЕИ. Много (светло). ВК, УС 194. КАТО (КО) ДЕРМЕНДЖИЙСКА МАЧКА. Диал. Набрашнен, изцапан с брашно. КАТО ДЕТЕ. 1. В съчет. с радвам сс, смея се и под. Много и непринудено, чистосърдечно (се радвам). 2. В съчет. с плача, ридая и под. Много силно, без задръжки (плача). ВК, УС 145. (разточил се) КАТО ДЖИГЕР. Подигр. Много (се разточил). Арх. Ив. (отпуснал се) КАТО ДЖИГЕР НА ЧЕНГЕЛ. Диал. Вж. (отпуснал се) Като дроб. ВК, УС 175. (лют) КАТО ДИВА СВИНЯ. Диал. Много (лют, сърдит) ВК, УС 156. (помня, спомням си, виждам) КАТО ДНЕС. Много добре, съвсем точно и ясно, живо (си спомням, виждам). БРфР 163; РВЕ IV 123; ВК, УС 108. 113 8. Нов фраэеологичен речник
Оше: (виждам) Като днеска. Като чс ли (като да) беше (да е било) вчера. (помня, виждам, гледам) КАТО ДНЕСКА. Вж. (помня, виждам, гледам) Като днес. ВК, УС 108. (търпелив) КАТО ДОБИЧЕ. Индив. Много, безкрайно (търпелив). (С пример от Л. Стоянов). ВК, УС 213. (мокър) КАТО ДОДОЛА. Дши. Съвсем (мокър). ВК, УС 161. Още: (мокър) Като пеперуда (дюдюл, дудул).Диал. (закатанчвам се) КАТО ДРАКА. Диал. (Станкедимитровско). Много, нахално (се закатанч- вам, упорствувам). ВК, УС 135. (колебая се) КАТО ДРЕБНА БУРЖОАЗИЯ. Нов. Книж. Непрекъснато (се колебая). ВК, УС 152. (изоставам) КАТО ДРИСЛИВА КРАВА. Дши. Много (изоставам). ВК, УС 142. (отпуснал се) КАТО ДРОБ. Дши. Много (се отпуснал). ВК, УС 175. Още: (отпуснал се) Като джигер на ченгел. Дши. (дете) КАТО ДРОЬЛЯК. Дши. Много дребно (дете). Слав. I 157. (мокър) КАТО ДУДУЛ. Дня./. Вж. (мокър) Като додола. ВК, УС 161. (угоявам се) КАТО ДУНАВСКА СВИНЯ. Дши. Много (се угоявам). ВК, УС 213. (прост) КАТО ДУНЕ. Грубо. Вж. (прост) Като гъз. ВК, УС 187. КАТО ДУНЕ И ГАЩИ. Проапореч. Подигр. Много близки, неразделни приятел и. Слав. 1183. ФР: Дупе и гащи. Проапореч. Подигр. (мек) КАТО ДУШИЦА. Извънредно много (мек) (обикн. за хляб или друго тестено произве¬ дение). БРфР 185. Още: (мек) Като душа. (ФР). <КАТО> ДЪВКАНА И ИЗПЛЮТА. Жари. За дреха - смачкана, поизгладена. -Каниха ми, че крепон няма нищо да се гниди. - Да, по поне реверите и яката изглади, виж ги какви са - дъвкани и изплюти. (мокър) КАТО ДЪЖДОВНИК. Дши. Съвсем (мокър). Слав. I 272. (говоря, приказвам) КАТО ДЪРТ < ()>. Обикн. за дете - умно, смислено, като голям (говоря, приказвам). РБЕ IV 575. (хитро) КАТО ДЪРТО За дете - много (хитро). БРфР 190. (плоска) КАТО ДЪСКА. За жена - без бюст и корем, съвсем (плоска). ВК, УС' 179, (мокър) КАТО ДЮДЮЛ. Дши. Вж. (мокър) Като додола. ВК, УС 161. (черен) КАТО ДЯВОЛ. Диал. Много (черен). Представете си пот - черна кита дявол, селска нощ! Елин Пелин, Летен ден. Слав. II 205. (кълна) КАТО ЕГЮНКА./Ллъ*. (Прилеп). Много и лошо, люто (кълна). ВК, УС 154. 114
КАТО ЕДНО 11ИЩО. Като че ли нищо не е станало, като че нищо не се е случило; най- безцеремонно, най-нахално. Същата нощ в нашия колеж стана най-голе.чият обир за тая година. Участвували са, кажи-речи, всички.... Тоест и ние си отидохме на кино. като едно нищо. Д. Цончев, Правилата. КАТО (КОЛКОТО) <ЕДНО> ПРОСЕНО ЗЪРНО. 1. Много мъничък, много дребен. 2. Съвсем незначителен, илюзорен. И само надеждати бе вървяла с тях, макар че понякога и много пъти надеждата им ставаше колкото едно просено зърно. Д. Талев, Гласовете ви чувам. Още: Като (колкото) просено зрънце. (излишен) КАТО ЕР ГОЛЯМ. Нов. Книж. Съвсем, напълно (излишен). ВК, УС 141. (пия) КАТО ЖАБА. Извънредно много вода (пия). ВК, УС 178. (опулил очи) КАТО ЖАБЧЕ В ТИНЯ. Диал. Много (се опулил). Слав. II 11. Още: (пуля се, пуля очи) Като жаба в тиня. Диал. (фР). (твърд) КАТО ЖЕЛЯЗО. Много (твърд). Слав. II 159. Още: (твърд) Като камък (във 2 знач.). (любопитен) КАТО ЖЕНА. За мъж - много (любопитен). ВК, УС 156. (живеят) КАТО ЖЕНА И МЪЖ. Диал. (живеят) Добре, ако и да се поскарват. Слав. 1 175. (подвижен, пъргав) КАТО ЖИВАК. Извънредно, много (подвижен, пъргав). БРфР 206; ВК, УС 180. КАТО ЖИЛНАТ. Рядко. Изведнъж, рязко, бързо (скачам, ставам и под.). Арх. Ив. Още: Като ужилен. (ФР). КАТО ЗАБОДЕНИ С БЕЗОПАСНА. Двама души, които постоянно ходят заедно, конто са неразделни. Вие с приятелката ти сега сте като забодеш с безопасна, но, като свършите гилтазия, животът ще ви раздели. (приказвам) КАТО ЗАВИТ ПРЕЗ ГЛАВА. Неясно, неразбрано (приказвам). Арх. Ив. (вървя, действувам) КАТО ЗАГУБЕН. Без да знам какво правя, вглъбен в себе си, объркан, унесен (вървя). ВК, УС215. КАТО ЗА ДЕВЕТА РАБОТА. Диал. Като за нещо най-маловажно. Майдовски се почуди, но само тъй, като за девета работа. А. Страшимиров, Есенни дни. СтИ, ДфР 521. Ч (пременен, облечен) КАТО ЗА ДУША. Диал. (Хасковско), (облечен) С дрехи, които не са по мярка, обики. много широки. ВК, УС 184. (спотайвам се) КАТО ЗАЕК В МАГДАНОЗ. Диал. Плахо, страхливо (се спотайвам). ВК, УС 199. (ослушвам се) КАТО ЗАЕК В ТРЪСТИКА. Диал. Много внимателно (се ослушвам). ВК, УС 174. КАТО ЗАЙЦИ. 1. В съчет. с множат се. Усилено, извънредно бързо (се множат). (фР). 2. В съчет. с избивам (изтренвам) някои. Много лесно, без каквато и да е пречка (избивам, издавям) (за много хора). БРфР 213. 3. В съчет. с приличаме си. Много (си приличаме). ВК, УС 185.
(мятам се, скачам) КАТО ЗАКЛАНА КОКОШКА. Мъчително, безпомощно, обикн. от болка, тежко преживяване и др. (се мятам, скачам). Слав. II 118; ВК, УС 165. » (стоя, оставам) КАТО ЗАКОВАН. Без да мърдам, неподвижен, обикн. поради силен страх, голяма изненада и др. БРфР 215. (малък, дребен) КАТО ЗАПЕТАЙКА. Нов. За човек- много (малък), много (дребен). ВК, УС 157. (глупав) КАТО ЗАПУШАЛКА. Жарг. Много (глупав). ТБ, БЛ 242. (глас) КАТО ЗВЪНЕЦ. Ясен, чист, звънек (глас). Слав. I 96. (сам) КАТО ЗДРАВЧЕ ИА КАМЪЧЕ. Диал. (Сопот). Съвсем (сам). ВК, УС 193. (точа се) КАТО ЗЕЛЕВА ЧОРБА. Бавно, развлечено (се точа, се движа) Арх. Ив. КАТО ЗЕМЯ. 1. Диал. В съчет. със студен. Много (студен). Слав. II135. 2. В съчет. с тежък. Диал. Много (тежък) РБЕ V 903. Още: (тежък) Като пръст. Диал. (към 2 знач.) КАТО ЗЛАТНА ЯБЪЛКА. Диал. 1. В съчет. с хубава. За жена, девойка - много, извънредно (хубава). Слав. II198. 2. Хубава девойка. Кар. П 56. (оплели се) КАТО ЗМИИ В ЗМИЯРНИК. Диал. Много (са се оплели, заплели). РБЕ V 966. Още: Като змии в змиярница. Диал. (оплели се) КАТО ЗМИИ В ЗМИЯРНИЦА. Диа.<. Вж. (оплели се) Като змии в змиярник. РБЕ V 966. КАТО ЗМИЯ. 1. В съчет. със зла. За жена - много (зла). ВК, УС 140. 2. Диал. В съчет. с лют. Много (лют, 'зъл', лош ). ВК, УС 156.3. Диал. В съчет. със съблякла се. Обикн. за жена - съвсем гола (се съблякла). ВК, УС 208. Още: (зла) Като усойница (към 1 знач.). (зла) Като ридовкиня. Диал. (към 1 знач.). (вия се) КАТО ЗМИЯ В КОШНИЦА. Диал. (извивам се, вия се) Мъчително. Слав. I 96. (изсъхнал) КАТО ЗМИЯ НА ТРЪН. Съвсем (изсъхнал, отслабнал ). ВК, УС 143. (загубен) КАТ<0> ЗЪБЪНАК. Диал. (с. Сьчанли, Гюмюрджинско). Неодобр. Много (загу¬ бен, ,прост*). ВК, УС 134. (вия се) КАТО ЗЪМЯ У ПРОЦЕП. Диал. Във всички посоки, мъчително (се вия). Слав. 169. (сербез) КАТО ИБРИК. Остар. Диал. (Видинско). Подигр. Много (сербез, важен'). ВК, УС 196. КАТО ИГЛА И КОНЕЦ. За двама души, които постоянно ходят заедно. Арх. Ив. КАТО ИЗЛЕЗНАЛ ОТ ВЪЗГЛАВНИЦА. Диал. С много измачкани дрехи, неспретнат. (С пример от Е. и Д. Джурови). БРфР 102. Още: Като изваден от възглавница. (фР). КАТО ИЗПЪДЕН. Настрана от другите, обикн. без настроение. ВК. УС 195. 116
(чакам) КАТО ИЗСТИНАЛ СЛЪНЦЕ. Диал. С много голямо нетърпение (чакам). Слав. II 202. (гледам) КАТО ИЗТЪРВАН. Плахо, страхливо, уплашено (гледам). ВК, УС119. (хубава, красива) КАТО ИКОНА. Много (хубава), много (красива). БРфР 248. ВК, УС 217. Още: (хубава) Като купа писана. Диал. (хитър) КАТО ИНГИЛИЗИ11. Диал. Остар. Много, извънредно (хитър). Слав. II 195. (бяла) КАТО КАДЪНА. За жена - много (бяла). ВК, УС 106. Още: (бяла) Като гъркиня. (вия се, извивам се) КАТО КАИШ. Диал. (Смолянско). Обикн. за човешко тяло - гъвкаво, еластично (се вия, извивам). ВК, УС 111. (хляб) КАТО КАЛ. Индив. Много черен, некачествен, лошо опечен (хляб). (С пример от Д. Талев). ВК, УС215. (перча се) КАТО КАЛАЙДИСАН ТИГАН ПРЕД ЦИГАНСКА СВАТБА. Диал. Много (се перча, гордея). ВК, УС 177. (тъп) КАТО КАЛЕВРА. Индив. Пренебр. Много (тъп, ‘глупав’). (С пример от Ив. Вазов). ВК, УС 212. Още: (тъп) Като галош. Пренебр. (червен, цръвен) КАТО КАЛИНКА. Диал. Много (червен). Н. Геров. ВК, УС 219. (посрещам) КАТО КАЛМАНА някого. Диал. (Хасковско). Обикн. за жена - с голямо уважение, почит (посрещам някого) (обикн. у дома си). ВК, УС 182. (оглупял) КАТО КАЛУГЕР НА ВЕЛИКИ ПОСТИ. Диал. Много (оглупял). ВК, УС 173. (инатя се) КАТО КАМИЛА. Диал. (Прилеп). Много, упорито (се инатя). ВК, УС 144. КАТО КАМЪК. 1. В съчет. със здрав. Изключително, съвсем (здрав). (ФР). 2. В съчет. с твърд. За предмет-много(твърд). Слав. II159.3. Всъчет. със студен. За предмет-много(студен). ВК, УС 206.4. В съчет. с твърд. За човек - а) Много (твърд, издръжлив, устойчив). ВК, УС 208. б) За човек - много (твърд, суров’, студен в отношението си с хората). ВК, УС 208. 5. В съчет. с падам. Тежко, отпуснато (падам). ВК, УС 176. Още: (твърд) Като кремък (в 1 и 2 знач. към 2 и 4 знач.). (твърд) Като скала (към 4 знач.). (твърд) Като желязо (към 2 знач.). (пищя) КАТО КАНЯК. Диал. Много силно (пищя). Слав. II 50. (червен) КАТО КАПИЦА. Дшгл. (Хасковско). За човешко лице- много (червен). ВК,УС219. Още: (червен) Като панд жар. Диал. (червен) Като пуплек .Диал. (дремя) КАТО КАПУ ШЛ ИВО ПАТЕ. Диал. (Ловешко). Непрекъснато (дремя). ВК, УС 130. (глава) КАТО КАРТОф. Много малка, дребна (глава). ВК, УС 117. (псувам, ругая) КАТО КАРУЦАР. Грубо, невъздържано (псувам, ругая). ВК, УС 188. Още: (псувам, ругая) Като хамалин. 117
(чер<ен>) КАТО КАТРАН. Много (черен). Слав. II 205. (черен) КАТО КАТРАНИК. Много, съвсем (черен). ВК, УС 222. (як) КАТО КАТЪР. Диал. Вж. (як, силен) Като бик (във 2 знач.). Слав. II 228. (жълт) КАТО КАУН. Диал. Обикн. за болен или силно изплашен, разстроен човек - много (жълт, бледен ). ВК, УС 133. Още: (жълт) Като пилон. Диал. КАТО КАЧЕ С ХАМСИЯ.Д/ш. За хора в тясно помещение - натъпкани, наблъскани в тясно пространство. (С пример от К. Гълъбов). БРфР 601. КАТО КИСЕЛО МЛЯКО - МЕЗЕ НА РАКИЯ. Подигр. За нещо, което е неподходящо, не подхожда на друго. Радович, Цв. КАТО КОЗА. 1. Всъчет. с врещя. Много силно и неприятно (врещя). Слав. I 81. 2. Всъчет. с катеря се. Много ловко, с голяма пъргавина (се катеря). ВК, УС 144.3. Диал. (Видинско). Всъчет. с бос. Много (бос в дадена област), много ( прост', ограничен). Още: (врещя) Като яре (към 1 знач.). (катеря се) Като котка (в 4 знач. към 2знач.). (бос) Като теле. Диал. (към 3 знач.). (смайвам се) КАТО КОКОШКА КОГА ГРАД ВАЛИ. Диал. Много (се смайвам). Спав. II123. (слаб, тънък) КАТО КОМАР. Много (слаб). ВК, УС 197. КАТО КОН. 1 .Всъчет. със здрав. Много, изключително (здрав). БРфР 278. 2. Всъчет. с як (силен). Много, извънредно (як). ВК, УС 225.3. Всъчет. със заспивам, (заспивам) прав, обикн. от голяма умора. ВК, УС 15)9.4. В съчет. с ходя. Енергично, без да се изморявам от дълги разстояния (ходя). ВК, УС 215. 5. Диал. (Бяла черква). В съчет. с твърдоглав. Много (твърдоглав). ВК, УС 209. Още: (здрав) Като бик (в 1 знач. към 1 знач.) (як, силен) Като бик (във 2 знач. към 2 знач.) (здрав) Като пръч (във 2 знач. към 1 знач.). (нахален, досаден) КАТО <КОНСКА> МУХА. Извънредно (досаден). БРфР 339. (коса) КАТО КОПРИНА. Много мека, лъскава (коса). ВК, УС 152. (мълча) КАТО КОС НА ЯЙЦА. Диал. Упорито (мълча). ВК, УС 163. (гледам) КАТО КОТАК НА ДЖИГЕР. Диал. Вж. (гледам) Катокотка на джигер. ВК, УС 120. (гледам) КАТО КОТАРАК НА ДЖИГЕР. Диал. Вж. (гледам) Като котка на джигер. ВК, УС 120. (гледаме се) КАТО КОТАРАЦИ. Диал. Враждебно, предизвикателно (се гледаме). ВК, УС 118. Още: (гледаме се) Като котаци. Диал. (фР). (гледам) КАТО КОТЕ НА СУДЖУК. С голямо настървение, с голямо желание (гледам). Арх. Ив. КАТО КОТКА. 1. В съчет. със стъпвам (ходя, вървя и под.). Съвсем безшумно, тихо, обикн. за да не ме усетят (стъпвам). ВК, У С115.2. В съчет. с галя се. Много нежно (се галя). ВК, УС 117. 118
3. Диал. В съчет. с хитър. Много, извънредно (хитър). Слав. II195.4. Всьчет. с катеря се. Много ловко, с голяма пъргавина (се катеря). ВК, УС 144. Още: (катеря се) Като коза (във 2 знач. към 4 знач.). (гледам) КАТО КОТКА НА ДЖИГЕР. Диал, (гледам нещо) С настървение, с голямо желание. ВК, УС 120. Още: (гледам) Като котарак (котак) на джигер. Диал. (бия) КАТО КОТКА О ДИРЕК някого. Диал. (Плевенско). Прекадено много (бия някого). ВК, УС 101. Още: (бия) Като мачс о дирек. Диал. КАТО КОЧАН. 1. Диал. (Хасковско). В съчет. сьс здрав. За човек - много, изключително (здрав). ВК, УС 139.2. Диал. В съчет. сьс студен. Обикн. за ръце, крака- много (студени, вдървени). ВК, УС 206. (гледам) КАТО КРАВА. Подигр. Глупаво (гледам). Слав. I 96. (втренчил се) КАТО КРАВА НАД МЪРТВО ТЕЛЕ. Диал. Упорито и продължително (се втренчил в нещо). Слав. I 81. КАТО КРАДЕЦ. 1 . В съчет. с влизам, вмъквам се и под. някъде. Съвсем тихо и незабелязано (влизам). ВК, УС 112.2. В съчет. с озъртам се, ослушвам се. Внимателно, плахо (се озъртам). ВК, У С 173. Още: (влизам, вмъквам се) Като хайдук. Диал. (към 1 знач.). (прост) КАТО КРАТУНА. Извънредно (прост). БРфР 290. (богат) КАТО КРЕЗ. Книж. Много (богат). ВК, УС 103. КАТО КРЕМЪК. 1. В съчет. с твърд, а) За предмет - много (твърд). ВК, УС 208-209. б) За човек - много (твърд, корав', силен, издържл ив ). ВК, УС 208-209.2.Диал. В съчет. със здрав (як). Изключително, съвсем (здрав). ВК, УС 139. Още: (твърд) Като камък (във 2 знач. към 1 знач.). (твърд) Като скала (във 2 знач.). (черен) КАТО КРИЛО НА ГАРВАН. Много (черен). БРфР 111. Още: (черен) Като гарван. (глава) КАТО КРИНА. Много голяма (глава). ВК, УС 117. Още: (глава) Като шиник. Диал. КАТО КРИСТАЛ. 1. В съчет. с чист. а) За предмет - съвършено (чист). ВК, УС 223. б) За човек - много (чист, нравствен', морален). ВК, УС 223. (слаб, изсъхнал) КАТО КУКА. Диал. Много (слаб). ВК, УС 197. * КАТО КУКЛА. 1. В съчет. с облечен, пременен н под. - пищно, красиво, великолепно (облечен). (фР). 2. В съчет. с хубава. За жена-много (хубава), но обикн. с външна, неудохотворена красота. ВК, УС 217. <КАТО> КУКУРЯК. Много бодър, съвсем свеж (обикн. след боледуване или пийване). (хубава, красива) КАТО КУНА ПИСАНА. Диал. Вж. (хубава) Като икона. ВК, УС 217. (смея се) КАТО КУРВА. Високо, неприлично, неедържано (се смея). Слав. II 125. Още: (смея се) Като гевендия. (ФР). (смея се) Като руспия.Диал. 119
(започвам да говоря) КАТО КУРДИСАН. Просторен. Веднага, незабавно, без да се замисля (започвам да говоря). ВК, УС 175. * КАТО КУРШУМ. 1. Всъчет. с тежа. Много (тежа). (фР). 2. Всъчет. с тежък, а) За предмет - много (тежък). ВК, УС 210. б) За думи и др. - много (тежък, мъчителен', тягостен ). ВК, УС 210. Още: (тежък) Като олово (към 2 знач.). (малък) КАТО КУТИЙКА. Обикн. за помещение, стая - много (малък по размери). ВК, УС 157. * КАТО КУЧЕ. 1. В съчет. със страдам, тегля, гладувам и под. Извънредно много (страдам) Слав. II 159. 2. В съчет. с живея, умирам, издъхвам, пуквам и под. В голяма нищета; като самотник, бездомен (живея). (фР). Слав. II220.3. В съчет. с убивам, претрепвам и под. Без жал, без милост (убивам). (фР). 4. В съчет. със заяждам се. Злобно (се заяждам). (фР). 5. В съчет. с верен. Много (верен, предан ). ВК, УС 108. 6. В съчет. със зъл. Много (зъл). Слав. I 194. Още: (зъл) Като рис. Диал. (към 6 знач.). (избивам, изтрепвам) КАТО КУЧЕТА някои. Безпощадно, без жал, масово (избивам масово). (С пример от Ж. Натан). БРфР 299. (свършил я) КАТО КУЧЕТО С ОПАШКАТА СИ. Несполучливо, безуспешно, лошо, зле (свършил нещо). Арх. Ив. (заспивам) КАТО КЪПАНО ДЕТЕ. Дълбоко, спокойно (заспивам). ВК, УС 137. (държим се) КАТО КЪРЛЕЖИ. Много здраво, трайно (се държим някъде). ВК, УС 131. (вървя) КАТО КЬОРАВА ПАТКА. Диал. Несигурно, неуверено, препъвайки се (вървя). Слав. I 86. (вървя) КАТО КЬОРАВ КОН В ТУРСКИ ГРОБИЩА. Диал. Несигурно, неуверено, препъ¬ вайки се (вървя). ВК, УС 115. * КАТО КЮТЮК. 1. Обикн. пренебр. В съчет. с мълча. Упорито (мълча) (обикн. когато съм невежа в някакво отношение или не желая да кажа, да издам нещо). (ФР). 2. В съчет. с пиян. Т върде много (пиян), мъртво (пиян). (фР). Ъ. Диал. В съчет. с черен. Много (черен). ВК, УС 222.4. Диал. (Видинско). В съчет. със сам. За човек, който не е задомен - съвсем (сам). ВК, УС 194. 5. Диал. (Хасковско). Обикн. пренебр. В съчет. със спя. Дълбоко, непробудно (спя). ВК, УС 200. Още: (мълча) Като пън. Обикн. пренебр. (към 1 знач.) (фР). (спя) Като пън. Обикн. пренебр. (във 2 знач. към 5 знач). (ФР). КАТО ЛЕД. 1. В съчет. със студен, а) За предмет и под. - много (студен). ВК, УС 206. б) За характер на човек, думи и под. - много (студен), хладен', бездушен', равнодушен ). ВК, УС 206. КАТО ЛЕДУНКА. Диал. За мома - стройна и красива. РБЕ (под печат). (излежавам се) КАТО ЛЕХУСА. Диал. Неодобр. Продължително, дълго, без да има причина (се излежавам). ВК, УС 155. (жълт) КАТО ЛИМОН. Обикн. за болен или силно изплашен, разстроен човек - много (жълт, бледен ). ВК, УС 133. (хитър) КАТО ЛИСИЦА. Много, извънредно (хитър). Слав. II 195. (треперя) КАТО ЛИСТО. Остар. Много сил но (треперя). (С пример от Ив. Вазов). БРфР 311. Още: (треперя, разтрепервам се) Като лист. (фР). 120
(обувки) КАТО ЛОДКИ. Много големи, не по мярка (обувки). ВК, УС 172. (вия се, извивам се) КАТО ЛОЗА. Диал. (Смолянско). Обикн. за човешко тяло - много гъвкаво, красиво, грациозно (се вия, извивам). ВК, УС 111. * (ям) КАТО ЛОМОТИЦА. Диал. ЛаКомо, много (ям). Вълчев, Послов. Дупничко, СбНУ X 157. * фР: Като ломотица, ям. (беснея) КАТО ЛУДА КРАВА. Диал. Извънредно силно (беснея, буйствувам). (С пример от Кр. Григоров). БРфР 315. (приказвам, говоря) КАТО ЛЯСТОВИЦА. Диал. (Хасковско). Обикн. за жена - много приятно, мелодично, сладкодумно (говоря). ВК, УС 184. КАТО МАГАРЕ. 1. В съчет. с инат, упорит. Много (упорит, инат). БРфР 319. 2. В съчет. с натоварен. Много (натоварен, обикн. с тежък багаж). ВК, УС 169. (сербез) КАТО МАГАРЕ В ОВЕС. Много (сербез). Арх. Ив. (скачам) КАТО МАГАРЕ ОТ КОНСКИ МУХИ. Диал. Буйно, силно (обикн. обхванат от болка) (скачам). Спав. II 118. (хиля се) КАТО МАЙМУНА. Диал. (Смолянско). Без причина, без да има защо (се хиля). ВК, УС 214. (уста) КАТО МАЙМУНОВО ДУНЕ. Диал. (Видинско). Грубо. Бърбореща, много говореща (уста). ВК, УС 214. (сладко) КАТО МАЙЧИНО МЛЯКО. Диал. Много (сладко) Слав. II 121. (хитър) КАТО МАНАСТИРСКИ КОТАРАК. Много (хитър). ВК, УС215. (караме се) КАТО МАХЛЕНКИ. За жени - с настървение, с крясъци и ругатни (се караме). БРфР 324. (бия) КАТО МАЧЕ У ДИРЕК някого. Диал. (Плевенско). Прекадено много (бия някого). ВК, УС 101. Още: (бия) Като котка о дирек. Диал. (пиша) КАТО МАЧКАТА С ОПАШКАТА СИ. Диал. (Видинско). Подигр. Много грозно, нечетливо (пиша). ВК, УС 178. (кълна) КАТО МАЩЕХА. Диал. (кълна) Много и лошо, люто. ВК, УС 154. Още: (кълна) Като свекърва. Диал. (щипя) КАТО МАЩЕХА МАЙКА. Диал. Много силно, болезнено, с неприязън (щипя). Слав. II 220. (кръгло) КАТО МЕСЕЧИНА. За лице - съвсем (кръгло, топчесто). БРфР 327. Bl£, УС 154. (падна) КАТО МЕХ. Диал. Тежко (падна). Слав. II 41. (излапвам) КАТО МИЛИНКИ нещо. Бързо и с голям апетит (излапвам). ВК, УС 154. 121
КАТО МИШКА БЕЗ ОПАШКА. Ирон. Съвсем неподходящ, какъвто не трябва да бъде. Арх. Ив. (имотен) КАТО МИШКА В КИЛЕР. Диал. Много (имотен, богат). Слав. I 204. Още: (имотен) Като мишка в зимник (долап). Диал. (фР). (шетам) КАТО МЛАДА БУЛКД. С голямо усърдие, много пъргаво (шетам). ВК, УС 224. (срамувам се) КАТО МЛАДА БУЛКА < В ПОНЕДЕЛНИК>. Диал. Много (се срамувам, се стеснявам ). ВК, УС 201. Още: (срамувам се) Като млада невеста. (срамувам се) КАТО МЛАДА БУЛКА ПРЕД СВЕКЪР. Много (се срамувам, стеснявам). ВК, УС 201. (срамувам се, кумя се) КАТО МЛАДА НЕВЕСТА. Вж. (срамувам се) Като млада булка. (С пример от Ст. Ц. Даскалов). БРфР 334. КАТО МОМА. 1 .Диал. (Хасковско). В съчет. с кипря се. Много (се кипря). ВК, УС 152.2. В съчет. със срамежлив, свенлив. Обикн. за момче, млад мъж - много (срамежлив, стеснителен'). ВК, УС 201. Още: (срамежлив) Като момиче (в 3 знач. към 2 знач.). КАТО МОМИЧЕ. 1. В съчет. с хубав. За младеж, момък - много, изключително (хубав). (С пример от Д. Т алев). БРфР 337.2. В съчет. с червя се. За младеж, момък -силно, много (се червя). БРфР 337. 3. В съчет. със срамежлив, свенлив. Обикн. за момче, млад мъж - много (срамежлив, стеснителен ). БРфР 337. ВК, УС 201. Още: (срамежлив) Като мома (във 2 знач. към 3 знач.). (живея) КАТО МОНАХИНЯ. За жена - без връзки с мъже (живея). ВК, УС 132. (вежди) КАТО МОРСКИ ПИЯВИЦИ. Диал. Вж. (вежди) Като пиявици. ВК, УС 108. (крака) КАТО МОТОВИЛИ. Много дълги (крака). БРфР 337. (хора) КАТО МРАВУНЯК. Индив. Извънредно много (хора). (С пример от Й. Йовков). ВК, УС 216. * КАТО МУХА. 1. В съчет. с вижда ми се. Съвсем дребен, незначителен и безсилен, нищожен (ми се вижда). (ФР). 2. В съчет. със съм. Много кротък и смирен. (ФР). 3. В съчет. с кротък. Много (кротък). ВК, УС 153. Още: (кротък) Като буболечка (в 1 знач. към 3 знач.). (кротък) Като божа кравичка (като мушица) (към 3 знач.). (живея) КАТО МУ<Х>А У ТУПАН. Диал. (Видинско). Много неспокойно, без да имам мира (живея). ВК, УС 132. Още: (живея) Като бълха в тъпан. (налитаме) КАТО МУХИ ПРЕД ДЪЖД. В голямо количество и настървено (налитаме). ВК, УС 167. (кротък) КАТО МУШИЦА. Вж. (кротък) Като божа кравичка. ВК, УС 153. (изчезвам) КАТО МЪГЛА. С.'ьвссм незабелязано, неусетно (изчезвам). ВК, УС 144. 122
(курназ) КАТО МЪЖКО МАГАРЕ. Дий.*. Много (курназ, наперен). ВК, УС 154. (жълт, бледен) КАТО МЪРТВЕЦ. Обикн. за болен или силно изплашен, разстроен човек - много (жълт, бледен ). ВРфР 342; ВК, УС 134. (врат) КАТО НА БИК. Много дебел (врат) (обикн. за охранен, силен, здрав човек). ВК, УС 113. (псувам) КАТО НАБИТ НА КОЛ. Дши. Много високо, много страшно (псувам). Став. II 87. (валят) КАТО 1IA БЯСНО КУЧЕ КАМЪНЕ. В много голямо количество. Слав. I 63. (работя) КАТО ИА ВЕРЕСИЯ. Дши. (Станкедимитровско). Нехайно, небрежно, без стара¬ ние, желание (работя). ВК, УС 190. (говоря) КАТО НАВИТА ПРУЖИНА. Без прекъсване, бързо и без да спирам (говоря). БРфР 472. (прилича ми) КАТО НА КОЗА БРАДА. Дши. (Щип). Много (ми подхожда, прилича). Слав. 1177. (стоя) КАТО НАПОЛЕОН ПРЕД НАТЕРЛО. Книж. Напълно съкрушен (стоя). ВК, УС 203. (тяло, телце) KATCf НА РИБА. Много хубаво, гъвкаво, стройно (тяло). ВК, УС 213 Още: (тяло, телце) Като на рибка. (тяло, телце) КАТО НА РИБКА. Вж. (тяло, телце) Като на риба. ВК, УС 213. (вървя, ходя и под.) КАТО НАСРАН. Вчлг. Неестествено, малко разкрачено и бавно (вървя). ВК, УС 115. Още: Като посран. Вулг. (във 2 знач.). (гледам) КАТО НАСТЪПЕНА ЖАБА (гледам) Опулено, с широко отворени очи, поради учудване, изненада или недоумение. ВК, УС 120. КАТО НАСЪН. За възприемано действие - несъзнателно, нереално, неясно. ВК, УС 146. (черен) КАТО 1IA ТИГАНА ДЪНОТО. Много (черен). ВК, УС 222. (мустаци) КАТО НА ТИКВА ВЪРБАЦИ. Дши. Много дълги (мустаци). ВК, УС 162. (врати) КАТО НА ХАН. Винаги широко, напълно отворени (врати). ВК, УС 113. КАТО НА ШЕГА. Много лесно, без големи усилия. ВК, УС' 146. (ода) КАТО НА 1ЦУЛИ. Дши. (Видинско). Неестествено, трудно, с препъване (ходя, движа се) ВК, УС 173. (срамежлив) КАТО НЕВЕСТА. Много (срамежлив). Арх. Ив. (черен) КАТО НЕ1Т»Р. Пое. За мъж - много (черен). (С пример от А. Каралийчев). ВК, УС 222. Още: (черен) Като аран<ин>. (черен) Като циганин (в 4 знач.). КАТО НЕБРАНО Л< )ЗЕ. (Стара Загора). Тъжно, неприветно. Върна се в7и 30, женита е при техните на 17-18 км, а вкъщи като небрано ние. 123
(слухтя) КАТО НЕРЕЗ. Внимателно, усърдно (слухтя). (С пример от Г. Караславов). БРфР 363. (сменям, меня) КАТО НОСНИ КЪРПИ някои. Непрекъснато, много често (сменям едни с други) (обикн. любовници). БРфР 301. Още: (сменям, меня) Като носни кърпички. (сменям, меня) КАТО НОСНИ КЪРПИЧКИ някои. Вж. (сменям, меня) Като носни кърпи. БРфР 302. (мрачен) КАТО ОБЛАК. За човек - много (мрачен, 'в лошо настроение'). ВК, УС 167. (вайкам се) КАТО ОБРАН ПОИ. Жарг. Много силно (се вайкам). Арх. Ив. * КАТО ОВЦА. 1. В съчет. с гледам. Тъпо, глупаво (гледам). Гер. Р1 229. (фР). 2. В съчет. с вървя. Без да се съпротивлявам, без да се интересувам къде отивам, където ме водят (вървя). ВК, УС 115. 3. В съчет. с блея. Разсеяно, без цел (блея, зяпам ). ВК, УС 102.4. В съчет. с чиляк.Диал. (Смолянско). Много кротък (чиляк). ВК, УС? 223. Още: (гледам, мигам и под.) Като теле (към 1 знач.). (фР). (гледам) Като вол (във2знач. към 1 знач.) (ФР). * (мил ми е) КАТО ОВЦЕТЕ НА ВЪЛКА. (sic!). Много (ми е мил). Слав. I 267. * фР: Като на овцете вълка, мил ми е. Диал. Ирон. Никак не (ми е мил). (викам) КАТО ОВЧАР. Неодобр. Много високо гръмогласно (викам). ВК, УС 109. Още: (викам) Като говедар (нъдар). Неодобр.(вшам) Като нолйк. Диал. Неодобр. (гладък) КАТО ОГЛЕДАЛО. Обикн. за водна повърхност на море, езеро и под. - съвсем (гладък). ВК, УС 117. (горя) КАТО ОГЫ1. Обикн. за част от човешкото тяло - силно (горя, 'паря'), с висока температура съм. ВК, УС 126. (радвам се) КАТООЗЕБНАЛ НА СЛЪНЦЕТО. Диал. (Крива Паланка). Вж. (радвам се) Като помръзнал на слънце. Слав. II 95. (тежък) КАТО ОЛОВО. Много (тежък). ВК, УС 210. Още: (тежък) Като куршум (във 2 знач.). (пазя се) КАТО ОПАРЕН <ОТ ТИКВА>. Диал. Много внимателно и винаги (се пазя). ВК, УС 177. (излагам се) КАТО ОПЕЧЕН ГЕВРЕК НА КОШНИЦА. Диал. (Радомирско). Много (се излагам). ВК, УС 141. (зъби) КАТО ОРИЗ. Много хубави, равни и бели (зъби). ВК, УС 140. (лют) КАТО ОСА. Диал. Много (лют, ядосан', лош', сърдит'). ВК, УС 156. (оголен) КАТО ОСКУБАН ВЪЛК. Диал. (Видинско). Съвсем, много (оголял). ВК, УС 173. (тънък) КАТО ОСТЕН. Диал. Много (тънък). ВК, УС 212. КАТО ОТ ЕДНА МАЙКА РАЖДАНИ. Съвсем еднакви. 124
(горчив, горчи) КАТО ОТРОВА. Много (горчив), много (горчи). ВК, УС 125-126. (вино) КАТО ОЦЕТ. Много кисело (вино) ВК, УС 110. (къща) КАТО ПАЛАТ. Много голяма и хубава (къща). ВК, УС 154. Още: (къща) Като дворец, (къща) Като сарай. Диал. (мек) КАТО ПАМУК. 1. За предмет - много (мек). 2. За човек - много (мек, отстъпчив). БРфР 415. (накичен) КАТО ПАНАИРСКА БАРАКА. Богато, пищно, разкошно, великолепно (накичен, натруфен ). БРфР 416. (червен) КАТО 11АНДЖАР. Диал. (Шуменско). Вж. (червен) Като Капица. ВК, УС 220. (повтарям) КАТО ПАПАГАЛ. За нещо, което съм чул или прочел - дословно, безкритично (повтарям). ВК, УС 180. (равен) КАТО ПАРАЛИЯ. Диал. Обикн. за поле, равнина и под. - съвсем (равен). ВК, УС 190. (чувствувам се) КАТО ПАРЦАЛ, (чувствувам се) Много отпаднал, без сили. ВК, УС 223. (клатя се) КАТО ПАТЕ. Грозно, неграциозно, тромаво (се клатя, вървя). Арх. Ив. КАТО ПАТИЦА. 1 .Всъчет. с глупав. Много, извънредно (глупав). БРфР 421. 2.Всъчет. с кретам. Бавно, олюлявайки се (кретам). Слав. I 249. Още: (глупав) Като гъска (във 2 знач. към 1 знач.). (фР). (глупав) Като патка (в 1 знач. към 1 знач.). (фР)- КАТО ПАТКА. 1. В съчет. с глупав. Много, извънредно (глупав). ВК, УС 123. 2. В съчет. с бяла. За жена - много (бяла). ВК, УС 106. Още: (глупав) Като патица (в 1 знач. към 1 знач.). (глупав) Като гъска (във 2 знач. към 1 знач.). (глупав) Като шаран (към 1 знач.). (посинявам) КАТО ПАТЛАДЖАН. Обикн. за нос, лице - много (посинявам, ставам мораво- син) (от студ, пиянство, побой и др.). ВК, УС 181. (див) КАТО ПАТЪР. Диал. (Пазарджишко). Обикн. за мъж - много (див, опърничав-, 'груб'). ВК, УС 128. Още: (див) Като петел. (хиля се) КАТО ПАЧА В ТЕНДЖЕРА. Диал. Без да има защо, без да разбирам нещо (се хиля). Още: (хиля се) Като <варена> пача. (фР). ** КАТО ПАША. Охолно, самовластно. * фР: Като паша. Охолно, самовластно. (тънък) КАТО ПАЯЖИНА. Извънредно (тънък) (и обикн. прозрачен). ВК, УС 212. (вися) КАТО ПАЯК. Без да имам някаква опора под себе си (вися). ВК, УС 110. (горчи) КАТО ПЕЛИН. Много силно (горчи). Слав. 1100. (мокър) КАТО ПЕПЕРУДА. Диал. Съвсем (мокър). Слав. I 272. Още: (мокър) Като додола (дюдюл, ду дул). Диал. 125
(сбирам) КАТО ПЕТА ГНОЙ.Дшд. (Видинско). Бавно, малкопомалко(сбирам). ВК,УО 194. (див) КАТО ПЕТЕЛ. Обикн. за мъж - много (див, опърничав, груб). ВК, УС 128. Още: (див) Като натър. Диал. (гледам) КАТО ПЕТЕЛ БОБОВО ЗЪРНО. Учудено, с голяма изненада (гледам). ВК, УС 121. (опулил съм се) КАТО ПЕТЕЛ НА ДЪЖД.Д»«.<. Тъжно, замислено (съм се опулил). Арх. Ив. (разхождам се) КАТО ПЕТЕЛ ОКОЛО КОКОШКИ. Важно, надменно (се разхождам). ВК, УС 192. (поемам нещо) КАТО ПЕТ ЛЕВА ГЪДУЛКА. Диал. (Шуменско). С голямо желание, готовност (поемам, вземам нещо). ВК, УС 180. (гледаме се) КАТО ПЕТЛИ НА БУНИЩЕ. Много враждебно, настървено (се гледаме). ВК, УС 118. (смея се) КАТО ПЕЧЕНА ЯБЪЛКА. Подигравателно (се смея). Арх. Ив. (сух) КАТО ПЕЧЕН ЗАЕК. Диа.1. Много (сух, слаб). Слав. II 135. (за<х>илил съм се) КАТО ПЕЧЕНО ПРАСЕ. Диал. (Видинско) Много и глупаво (съм се захилил). ВК, УС 138. (отпуснал се) КАТО ПЕЧЕН ПРАЗ. Диал. (Хасковско). Много (се отпуснал). ВК, УС 175. (вода) КАТО ПИКНЯ. Дшл. (Хасковско). Обикн. за питейна вода-топла, неприятна за пиене (вода). ВК, УС 112. (ям) КАТО НИЛЕ. Извънредно малко (ям). БРфР 429. Още: (ям) Като врабче (коте) (фР). (ям) Като птичка (във 2 знач.). (събирамеее) КАТО НИЛ ЦИ ОКОЛО КВАЧКА. За мнозина - всички заедно, на едно място (където се чувствуваме защитени) (се събираме). (С пример от Д. Марчевски). БРфР 429. (лют) КАТО ПИПЕР. Диал. Много (лют, лош', сърдит). ВК, УС 156. (поскъпнал) КАТО ПИПЕР В НОВ ДЮГЕН. Диал. Много (поскъпнал). ВК, УС 181. (лют) КАТО ПИПЕРКА. Диал. Много (лют, лош, сърдит). ВК, УС 156. Още: (лют) Като арнаутска чушка. Диал. (жълт) КАТО 11ИПОН. Диал. Обикн. за болен или силно изплашен, разстроен човек - много (жълт, ,бледен*). ВК, УС 133. Още: (жълт) Като каун. Диал. ** КАТО ПИСАНО ЯЙЦЕ. 1. В съчет. с хубав. Много, извънредно (хубав). Слав. II 198. 2. Много хубав, много красив. (фР). 3. в съчет. с гледам,пазя. С изключително внимание,с голямо старание и грижа (гледам, пазя). (фР). 4. В съчет. с обичам. Много (обичам). (фР). Още: (гледам, пазя) Като шарено яйце (към 3 знач.). (фР). (зъл) КАТО ПИСМЕН ЦИГАНИН. Диал. (Видинско). Много (зъл). ВК, УС 140. (за<х>илил съм се) КАТО ПИЧКА У НОВА РИЗА. Диал. (Видинско). Вулг. Много (съм се захилил). ВК, УС 138. 126
(вежди) КАТО ПИЯВИЦИ. Нар.-иоет. Красиви, силно извити и тънки (уста). ВК, УС 108. Още: (вежди) Като морски пиявици. Диал. (уста) КАТО ПЛЕВНЯ. Диал. (Хасковско). Неодобр. Много голяма (уста). ВК, УС 214. (очи) КАТО ПЛОЧИ. Диал. Много големи (очи). Слав. II 38. (заставам) КАТО ПОБИТ ГВОЗДЕЙ. Без да мърдам, съвсем неподвижно (заставам). (С пример от Сл. Трънски). БРфР 112. (стъпвам) КАТО ПОДКОВАНО МАГАРЕ НА ЛЕД .Диал. Много предпазливо (стъпвам). ВК, УС 207. (падам, тупвам) КАТО ПОДКОСЕН. Изведнъж, без да мога д^се задържа, обикн. от удар, болка и др. (падам). ВК, УС 176. Още: (падам) Като нокосеи. (твърд) КАТО ПОДМЕТКА. Вж. (твърд) Като гьон (във 2 знач.). ВК, УС 208. (падам) КАТО НОКОСЕИ. Вж. (падам) Като подкосен. ВК, УС 176. (викам) КАТО ПОЛЯК. Диал. Неодобр. Много високо, гръмогласно (викам). ВК, УС 109. Още: (викам) Като говедар (овчар, нъдар). Неодобр. (радвам се) КАТО ПОМРЪЗНАЛ НА СЛЪНЦЕ. Диал. Много (се радвам). Слав. II 95. Още: (радвам се) Като озебиал на слънцето.Диа.4. * КАТО ПОП. 1. В съчет. с чета. Много хубаво, много гладко (чета). ВК, УС 223. 2. Диал. В съчет. с пия. Много (пия). Слав. II 47. Още: (чета) Като нсалт. Диал. (към 1 знач.). (бяла) КАТО ПОПАДИЯ. За жена - много (бяла). ВК, УС 106. КАТ<0> ПОП НА МОТОРЕТКА. 1. Жарг. Подигр. В съчет. с надувам се. Много (се надувам). Арх. Ив. 2. Диал. Подигр. В съчет. със сериозен. Много (сериозен). Кювлиева, Димчев, Речник хасков. гов., БД V 104. (кръвен) КАТО ПОПОВА СВИНЯ. Диал. Неодобр. Много (кръвен, дебел ). ВК, УС 154. КАТО ПО ПОРЪЧКА. Неочаквано, навреме (за нещо, което е силно желано, и внезапно става, се осъществява). БРфР 449. (стоя) КАТО ПОП ПРЕД ВЛАДИКА. Много чинно, с голямо уважение (стоя пред някого). ВК, УС 204. (воня, смърдя, мириша) КАТО ПОР. Много силно и неприятно (воня). ВК, УС 113. Още: (воня) Като пръч (в 1 знач.). (гладък) КАТО ПОРЦЕЛАН. Обикн. за кожа налице, на тяло-съвсем (гладък) ВК, УС 118. * КАТО ПОСРАН. Вулг. 1. В съчет. с гледам, отивам си. Виновно, гузно (гледам, отивам си). (фР). 2. В съчет. с вървя, ходя и под. Неестествено, малко разкрачено и бавно (вървя). ВК, УС 115. Още: (вървя, ходя) Като насран (към 2 знач.). Вулг. • 127
КАТО НО ЧУДО. По някакъв необясним, странен начин. ВК, УС 149. (спя) КАТО ПРАВЕДНИК. Дълбоко и непробудно (спя). (С пример от Ив. Вазов). БРфР 455. (права) КАТО ПРАЗ. За коса - съвсем (права). ВК, УС 183. (дебел) КАТО 11РАСЕ. Подигр. Много (дебел). ВК, УС 178. Още: (дебел) Като свиня (в 1 знач.). Подигр. (дебел) Като шопар (в 1 знач.). Подигр. *КАТО ПРЕБИТ. 1. Всъчет. със спя. Много дълбоко (спя). (ФР). 2. Всъчет. с влача се (влека се, мъкна се, ходя и под.). Едва, с усилие, с мъка (се влача). ВК, УС 111. (оставам) КАТО ПРИКОВАН. Без да мърдам, неподвижен, обикн. поради силен страх, голяма изненада. (С пример от Ив. Вазов). БРфР 467. * КАТО ПРОВАЛЕН. 1. В сьчет. с ям, пия. Извънредно много, ненаситно (ям, пия). (ФР). 2. Диал. В сьчет. с викам. Много силно, много високо (викам). Слав. I 70. 3. В сьчет. с лЪжа. Извънредно много (лъжа). ВК, УС 157. Още: (ям, пия) Като продънен (към 1 знач.). (фР). КАТО (КОЛКОТО) ПРОСЕНО ЗРЪНЦЕ. Рядко. Извънредно дребен, малък. И дори Горан с калпака, с кебето си и косшцето си стана по-дребен от мравка, а овенът на раменете му -като просено з/гьнце. А. Дончев, Време раздел но. Ако ти допари -разхлади си устата с любеница. Я виж какви семки - като просени зрънца. А. Каралийчев, Птичка от глина. (викам) КАТО НРОТОГЕР. Диал. Остар. Много високо, много силно (викам). Слав. I 69. *КАТО ПРЪСТ. Диал. 1. В сьчет. с тънък. Много (тънък). Слав. I 181. 2. В сьчет. с прав. Съвсем (прав, .невиновен*, .невинен*). (фР). (тежък) КАТО ПРЪСТ. Диал. Много (тежък). ВК, УС 210. Още: (тежък) Като земя (във 2 знач.). (дечица) КАТО ИРЪСТЕНЧЕТА. Диал. Много хубави (дечица). Слав. I 160. КАТО ПРЪЧ. 1. Всъчет. с воня, смърдя, мириша. Много силно и неприятно (воня). ВК, УС 113. 2. Диал. В сьчет. със здрав. Много, изключително (здрав). БРфР 476. 3. Диал. (Прилеп). В сьчет. с цървен. Много (цървен, червен) (като израз на здраве). ВК, УС 218. Още: (воня) Като пор (към 1 знач.). (здрав) Като бик (в 1 знач. към 2 знач.). (здрав) Като кон (в 1 знач. към 2 знач.). (прав) КАТО ПРЪЧКА. Обикн. за човек - съвсем (прав). ВК, УС 183. (режа) КАТО НРЯСНО СИРЕНЕ нещо. Много лесно, без усилие (режа). Слав. II 101. (мома) КАТО ПРЯСПА. Диил. Много едра (мома). Слав. I 272. (чета) КАТО ПСАЛТ.Диал. Вж. (чета) КАТО ПОП (в 1 знач.). ВК, УС 223. (ядем се, заяждаме се) КАТО ПСЕТА. Много (се ядем, се заяждаме). Слав. I 220. Още: (ядем се) Като кучета <през плст>. (ФР). (свободен, волен) КАТО ПТИЦА. Съвсем, напълно (свободен). ВК, УС 113. Още: (свободен, волен) Като птичка. 128
КАТО ПТИЧЕТО НА РАМОТО. Рядък, изключителен, който се случва само веднъж. Има съдбоносни мигове в живота на народа. Те са като птичето на рамото. КАТО (КОЛКОТО) ПТИЧКА. 1. Всъчет. със свободен, волен. Съвсем, напълно (свободен). ВК, УС113. 2. В съчет. с ям. Извънредно малко (ям). ВК, УС 226. Още: (свободен, волен) Като птица (към 1 знач.). (ям) Като врабче (коте) (към 2 знач.) (фР). (ям) Като пиле. (син) КАТО ПУЙЧА ГЛАВА. Диал, Много (син, посинял,обикн. от студ и др.) Слав. II НЗ. (хубава) КАТО ПУКАЛ. Диал. Много (хубава). Слав. I 211. (дечица) КАТО ПУКАЛЧЕТА. Диал. Червени и хубави (дечица). Слав. 1160. (бял) КАТО ПУКАН. Диал. (Хасковско). Обикн. за много хубаво изпрани бели дрехи - извънредно (бял). ВК, УС 107. (въртя се) КАТО ПУМПАЛ. Непрекъснато, с голяма подвижност (се въртя). ВК, УС 116. Още: (въртя се) Като фърфалак. Диал. (червен) КАТО ПУПЛЕК. Диал. Вж. (червен) Като Капица. ВК, УС 220. КАТО НУРО И ПУРОВИЦА. Диил. (Костурско). Двама самотни съпрузи. ’(бягам) КАТО ПУШКАЙ ЗАЕК. Диал. Много бързо и подплашено (бягам). Краев, Нар. изрази, РР XIV, 1940-1941, кн. 4-5,194. * фР: Като пушнат заек, бягам. Диал. Много бързо и подплашено (бягам). * КАТО ПУЯК. 1. Подигр. В съчет. с надувам се. Прекалено много (се надувам, ,се гордея4). (ФР). Слав. 1282.2. Пренебр. В съчет. с мълча. Съвсем глупаво, като глупак (мълча). (фР). Слав. 1275.3. В съчет. с тъпча. Прекалено много, и обикн. насила (тъпча, храня’ някого). Спав. II181. (надувам се) КАТО ПУЯК НА ДЖИБРИ. Диал. Много (се надувам, ’се гордея’), „...знаем ли да се гордеем? Оно салю учените понякога се надуват като пуяк на джибри. “ в. Поглед, от 29.III.1982 г. (трудолюбив) КАТО ПЧЕЛА. Много (трудолюбив). БРфР 480. (викам) КАТО ПЪДАР. Неодобр. Много високо, гръмогласно (викам). Арх. Ив. Още: (викам) Като говедар (овчар). Неодобр.{викам) Като лолйк. Диал. Неодобр. (къща) КАТО ПЪЛНА ЧАША. Диал. Богата (къща, в която има всичко). ВК, УС 154. * КАТО ПЪН. 1. В съчет. със стоя (стърча, изправям се). Неподвижно и безучастно, без да върша или да разбирам нещо (стоя). (фР). 2. В съчет. със спя. Много дълбоко, непробудно (спя). (ФР). 3. Обикн. пренебр. В съчет. с мълча. Упорито (мълча) (обикн. когато съм невежа в някакво отношение или не желая да кажа, да издам нещо). (фР). 4. В съчет. с пиян. Много (пиян). ВК, УС 178. Още: (мълча) Като кютюк (в 1 знач. към 3 знач.). (фР). (стоя) Като дръвник. Обикн: пренебр. (към 1 знач.). (фР). (стоя) Като дърво. Обикн. пренебр. (към 1 знач.). (фР). (спя) Като кютюк. Обикн. пренебр. (в 5 знач. към 2 знач.). (държа се, говоря, пиша и др.) КАТО ПЪРВИЯ ЧОВЕК.Нов. Просташки, некултурно (се държа, говоря). ВК, УС 131. (чета, сричам) КАТО ПЪРВОЛАК. Лошо, бавно, със залъване, обикн. защото съм малко грамотен (чета). ВК, УС 223. 9. Нов фразесдогичен речник 129
(изтичам) КАТО ПЯСЪК ПРЕЗ ПРЪСТИТЕ. Книж. Много лесно и бързо, напълно (изти¬ чам). ВК, УС 143. (рошав) КАТО РАЗПЛЕТЕНА ДАМАДЖАНА. Диал. Обикн. за жена - много (рошава). ВК, УС 193. (зачервил се) КАТО РАК. Много, силно (се зачервил). Слав. I 186. (вода) КАТО РАКИЯ. Бистра, хубава, лека (вода). Слав. I 75. (дълъг) КАТО РАСО. Обикн. за горна дреха (палто, пелерина и др.) - много (дълъг). ВК, УС 130. (голяма) КАТО РЕШЕТО. Диал. (Хасковско). Обикн. за шапка - много (голяма), с голяма периферия. ВК, УС 125. (спя) КАТО РЕЗАН ТУРЧИН. Диал. Много продължително и дълбоко (спя). ВК, УС 200. Според П. К. Гъбьов. Пословици и пословични изрази (по говора във Видин* ВТърново и др., СбНУ XXV, 1909, с. 59)* при обрязването ма турчин той бил оставян да спи дынчэ време, за да му заздравее рязаното място. ВК, УС 200 (лЪжа) КАТО РЕШЕТАРИ11. Диал. За мъж - много (лъжа). Арх. Ив. Още: (лъжа) Като циганин (в 1 знач.). (фР). (вардя се) КАТО РИБА В ПЛИТКА ВОДА ОТ ЩРЪК. Дши. Много предпазливо, с голямо внимание (се вардя). ВК, УС 108. (треперя) КАТО РИБАР. Диал. (Хасковско). Силно (треперя) (от студ). ВК, УС 211. (треперя) КАТО РИБАРСКИ X... Диал. Вулг. Много силно (треперя) (от студ). ВК, УС 211. (зла) КАТО РИДОВКИПЯ. Диал. (Видинско). За жена - много (зла). ВК, УС 139. Още: (зла) Като усойница, (зла) Като змия (в 1 знач.). (зъл) КАТО РИС. Диал. Много (зъл) ВК, УС 140. Още: (зъл) Като куче (в 6 знач.). (оклюмал се) КАТО РУЖА В ГРАДИНАТА. Диал. Много (се оклюмал, 'се замислил ). ВК УС 173. (смея се) КАТО РУСНИЯ. Диал. Вж. (смея се) Като курва. ВК, УС 198. (меки) КАТО РЪКАВИЦИ. За обувки - много (меки, фини ). ВК, УС 158. (къща) КАТО САРАЙ. Диал. Вж. (къща) Като палат. ВК, УС 154. (кълна) КАТО СВЕКЪРВА. Вж. (кълна) Като мащеха. ВК, УС 151. * КАТО СВЕТА1. Обикн. с отриц. 1. Както трябва, както е редно; хубаво, свястно. (фР). 2. Какъвто трябва, какъвто подобава; хубав, добър, свестен. (фР). Още: За (пред) света. (фР). (стар) КАТО СВЕТА2. Много (стар). ВК, УС 201. (отпуснал се) КАТО СВИНСКИ ЦЪРВУЛ. Диал. Много (се отпуснал). ВК, УС 175. <КАТО> СВИНСКИ ЧЕРВА. Хора, взаимно свързани с преплетените си интереси. 130
КАТО СВИНЯ Л. Подигр. В съчет. с дебел. Много (дебел). ВК, УС 128. 2. Грубо. В съчет. с пиян. Много, извънредно (пиян). ВК, УС 178.3. Грубо. В съчет. с наливам се. Много (се напивам). БРфР 516.4. Диал. Грубо. В съчет. с наплюсквам се. Много (се наплюсквам, се напивам ). ВК, УС 168. 5. Неодобр. В съчет. с ям. Много и нечисто (ям). ВК, УС 226. (гледам) КАТО СВИНЯ НА СЕКИРА. Ужасено, много изплашено (гледам). Слав. I 96. (боря се) КАТО СВИНЯ С ТИКВА. Диал. С голямо усилие, упорито (се боря). ВК, УС 103. к КАТО СВИРКА.Лш 1. В съчет. с тънък, слаб. Много (тънък). ВК, УС 212.2. (Видинско). Вулг. В съчет. с е.. се. За жена - с много мъже (се е..). ВК, УС 131. Б. Кювлиева цитира П. К. Гъбьов, Пословици и пословични изрази (по говора във Видин, В .Търново и др.), СбНУ XXV, с. 56, който обяснява така тази фЕ: свирката всеки я надува да свири, а не само стопанинът. ВК, УС 131. (тънки) КАТО СВИРКИ. За крака - много, изключително (тънки). БРфР 516. (крадлив, крада) КАТО СВРАКА. Много (крадлив); много (крада). БРфР 518; ВК, УС 152. (ще стане) КАТО СЕ ВЪРНЕ ОСЪМА НАЗАД. Диал. Ирон. Никога (няма да стане) (употребява се, за да се подчертае, че нещо няма да се осъществи). Арх. Ив. (перча се) КАТО СЕЛСКИ ПОП. Диал. Много (се перча, ‘гордея’). Слав. II 46. Още: (перча се) Като селскн чорбаджия. Диал. (перча се) КАТО СЕЛСКИ ЧОРБАДЖИЯ. Диал. Вж. (перча се) Като селски поп. Слав. II46. (глупав) КАТО СИВ КОН .Диал. Много (глупав). Арх. Ив. Още: (глупав) Като сиво магаре. Диал. Според устни сведения от ст.и.с. Тодор Балкански, конете над 25*годишна възраст посивяват; старостта се свързва с оглупяване. (глупав) КАТО СИВО МАГАРЕ. Диал. Вж. (глупав) Като сив кон. * КАТО СИМИД. 1. В съчет. с продавам се, харча се. За стока - много бързо (се продавам). (фР). 2. В съчет. с хляб. Много вкусен, много хубав (хляб). ВК, УС 215. (наяждам се) КАТОСИРАЧЕ НА СВАТБА. Диал. Много, до насита(се наяждам). ВК, УС 170. Още: (наяждам се) Като сираче на служба. Диал. (фР). (радвам се) КАТО СИРАЧЕ НА СЛЪНЦЕ. Диал. Много (се радвам). ВК, УС 190. (виси) КАТО СИРОМАШКА СТРЯХА. Диал. Разкривено, грозно (виси). ВК, УС 110. (твърд) КАТО СКАЛА. За човек - много (твърд, силен1, издържлив , устойчив'). ВК, УС209. Още: (твърд) Като камък (в 4 знач. а), (твърд) Като кремък (във 2 знач.). (слаб, сух, мършав и под.) КАТО СКЕЛЕТ. Извънредно много (слаб). ВК, УС 197-198. (пиша) КАТО С КЛЕЧКИ. Много грозно, разкривено, нечетливо (пиша). БРфР 269. (пея) КАТО СЛАВЕЙ. Извънредно хубаво (пея). ВК, УС 177. Още: (пея) Като билбюл. Диал. <КАТО> С ЛАКМУСОВА ХАРТИЯ. Книж. По много точен, сигурен начин. ТБ, БЛ 258. (пълно) КАТО СЛИВА. Диал. За прасе - дебело, добре охранено, много (пълно). Слав. II90. 131
КАТО СЛЯП. Случайно или прибързано, без да се преценят, огледат всички обстоятелства. ВК, УС 150. (познавам) КАТО СЛЯП НЕфЕЛИТА КОРА някого. Диал. Много, добре, отлично (позна¬ вам някого). БРфР 530. (черен) КАТО СМОЛА. Обикн. за коса - много (черна). ВК, УС 222. * КАТО СМЪРТ. 1. В съчет. с бледен. Извънредно много (бледен). ВК, УС 102. 2. Диал. В съчет. с гледам. Страшно, кръвнишки (гледам). Гледа кат смърт. Геров, Р. (фР). (жълт) КАТО СМЪРТНИК. Извънредно много (жълт, бледен). Слав. 1 176. (раста, нараствам) КАТО СНЕЖНА ТОПКА. Много бързо (раста, нараствам). ВК, УС 192. (падам) КАТО СНОП. Диал. (с. Радуй, Брезнишко). Тежко (падам). БРфР 536; ВК, УС 176. (мъдър) КАТО СОЛОМОН. Книж. Рядко. Много (мъдър). ВК, УС 162. (обичам) КАТО СОЛТА някого. Много (обичам някого). Арх. Ив. <КАТО> СОЛУНСКИ ДИРЕЦИ. Ирон. За женски крака - дебели и с равна обиколка от глезена до коляното. (С пример от О. Василев). БРфР 162; РБЕIV 83. (сладък) КАТО СОПОТСКИ ДЖУЧКИ. Диал. (Сопот). Обикн. за думи, приказки - много (сладки, приятни ). ВК, УС 198. (лош, зъл) КАТО СРЪБСКА СВИНЯ. Диал. (Годечко). Много (зъл, лош). ВК, УС 156. (говоря, приказвам) КАТО СТАРА СВЕКЪРВА. За дете - много умно, смислено (говоря). ВК, УС 123. (изпънат, опънат, изпъвам се) КАТО СТРУНА. Силно, много (изпънат, се изпъвам). ВК, УС 142. (подействува ми) КАТО СТУДЕН ДУШ. Книж. Отрезвително (ми подействува), извеждайки ме от заблуждение. ВК, УС 180. (бия) КАТО СТУДЕНО ЖЕЛЯЗО някого. Диал. (Видинско). Много, продължително (бия някого). ВК, УС 101. Авторката» позовавайки се на П. К. Гъбьоь, сочи, че произходът се свързва със следното: горещото желязо с малко удари придобива желаната форма, а студеното иска много чукане, за да стане от него нещо. ВК, УС 101. (гладък) КАТО СТЪКЛО. Обикн. за водна повърхност, лед, поледица и др. Съвсем (гладък). ВК, УС 118. (лкжа) КАТО СЪДРАН. Извънредно много (лъжа). БРфР 552. (бистър) КАТО СЪЛЗА. Обикн. за вода, извор, поток, вино и др. Много, съвсем (бистър). ВК, УС 101. (минавам, преминавам) КАТО СЪН. Много бързо, неусетно, незабелязано (минавам). ВК, УС 159. (пъргав) КАТО СЪРНА. Много, извънредно (пъргав)! ВК, УС 188-189. (задник) КАТО ТЕЗГЯХ. Подигр. Много голям (задник). ВК, УС 135. 132
* КАТО ТЕЛЕ. 1. В съчет. с гледам (мигам и под). Тъпо, глупаво (гледам). Стойчев, Тетев. гов., СбНУ XXXI139. (фР). 2. В съчет. с бос. Диал. (Видинско). Много (бос в дадена област), много (•прост’, ограничен ). ВК, УС 103. Още: (гледам) Като вол (във 2 знач. към 1 знач.). (гледам) Като овца (в 1 знач. към 1 знач.). Неодобр. (бос) Като коза. Диал. (в 3 знач. към 2 знач.). (гледам) КАТО ТЕЛЕ В ГРЪМОТЕВИЦА. Глупаво, без да разбирам, учудено и уплашено (гледам) (обикн. за нещо, което буди голямо недоумение). Арх. Ив. (зъби) КАТО ТЕСЛИ. Много остри (зъби). ВК, УС 140. (строен) КАТО ТОПОЛА. Hap.-wem. Много (строен). ВК, УС 205. * КАТО ТРЕСКА, напивам се Диал. Много (се напивам). * фР: Като треска, напивам се. Диал. Много (се напивам). (червен, румен) КАТО ТРЕНДАФИЛ. Приятно (червен, румен) (за цвят на лице, като израз на здраве и хубост). ВК, УС 220. (разполагам се) КАТО ТРИ ПАРИ В КЕСИЯ. Удобно, нашироко (се разполагам). Радович, Цв. Оше: (разполагам се) Като пет пари в кесия. (ФР). (разпущам се) Като трийсе пари в кесия. Диал. (разпущам се) КАТО ТРИЙСЕ ПАРИ В КЕСИЯ. Диал. (Еленско). Вж. (разполагам се) Като три пари в кесия. ВК, УС 192. (лежа) КАТО ТРУП. Напълно неподвижно, обикн. без сили, в отчаяние и др. (лежа). ВК, УС 155. КАТО ТРЪН В ПЕТАТА МИ Е някой, нещо. Създавам неприятно чувство на някого, преча му. (С пример от А. Гуляшки). БРфР 573. (черен) КАТО ТРЪНКА. Обикн. за очи - много черни. ВК, УС 222. * КАТО ТУЛУМ. 1. В съчет. със заспивам. Много дълбоко, непробудно (заспивам). (фР). 2. В съчет. с наливам се. Много (се наливам, пия). БРфР 574. (сериозен) КАТО < ТУРСКИ > ИБРИК. Подигр. Много, извънредно (сериозен, важен) БРфР 235. КАТО ТУРЧИН. 1. Диал. (Видинско). В съчет. с оригвам се. Без да се стеснявам, без да чувствам неудобство (се оригвам). ВК, УС 214. 2. В съчет. със съблякъл се. По риза и гащи (се съблякъл). ВК, УС 192. Произходът на посочените по-горе значения на това УС, както това е отбелязано от П. К. Гъбьов в „Пословици и пословични изрази (по говора във Видин, ВТърново и др.“), СбНУ XXV, с. 58 и с. 59, се свързва със следното: 1) Турците не смятали за неприлично да се оригват пред хората, когато им се наложело да се оригнат. 2) В миналото българите селяни са спели облечени, за да не губят време за събличане и обличане, а да работят. Цитирано по В. Кювлиева, УС, с. 214 и 192. (спя) КАТО УБИТ. Много дълбоко, непробудно (спя). (С пример от Й. Йовков). БРфР 577. Още: (спя) Като заклан (в 1 знач.). (ФР). (гледам) КАТО УБОДЕНО ШИЛЕ. Диал. Р1рон. Жално, умилно (гледам). Слав. I 96. Още: (гледам) Като убодено даначе. Диал. Ирон. (ФР). (гледам) КАТО УДАРЕН, (гледам) Силно изненадан от нещо много неприятно. ВК, УС 122. 133
КАТО УДАРЕН ОТ ГРЪМ. Силно изненадан от нещо, което никак не съм очаквал. (С пример от Ат. Семерджиев). БРфР 144. Още: (стоя) Като гръмнат. (фР). * КАТО УЖИЛЕН. * фР: Като ожилен. КАТО УЖИЛЕН ОТ ОСА. Изведнъж, рязко, бързо. (С пример от Ив. Вазов). БРфР 380. * фР: Като ужилен. (зла) КАТО УСОЙНИЦА. За жена - много (зла). ВК, УС 139. Още: (зла) Като ридовкиня. Диал. (зла) Като змия (в 1 знач.). (пия) КАТО фАЙТОНДЖИЯ. Извънредно много (пия). (С пример от Л. Стоянов). БРфР 597. * (прост) КАТО ФАСУЛ. 1. Много (прост, необразован', глупав'). Той е прост като фасул. 2. Много (прост, елементарен, лесен за разбиране или извършване ). Задачата ми се видя проста като фасул.дДядовата Маринова философия ми беше проста като фасул. В. Чертовенски, Гуляй на открито. * фР: Като фасул, прост. Много, извънредно (прост). КАТО ФИДАНКА В ГРАДИНА .Диал. За девойка-много хубава, много красива. Слав. 1221. Още: Като фидан в градина. Диал. (фР). (пристегнат) КАТО ФИШЕК. Диал. (Щип). Много, силно (пристегнат). ВК, УС 186. (въртя се) КАТОфЪРфАЛАК. Диал. 11епрекъснато, с голяма подвижност (се въртя). ВК, УС 116. Още: (въртя се) Като пумпал. КАТО <Х>АБНА ТЕСЛА. Диал. (Враца). Несръчно, смотано, неловко. (влизам, вмъквам се) КАТО ХАЙДУК някъде. Диал. Съвсем тихо и незабелязано (влизам). ВК, УС 112. Още: (влизам, вмъквам се) Като крадец (в 1 знач.). (работя) КАТО ХАЛА. Извънредно много и бързо (работя). ВК, УС 190. (оплескал се) КАТО ХАЛ ВАДЖИЙСКА ТЕСЛА. Диал. Много, извънредно (се оплескал, се изцапал ). Слав. II 188. (псувам, ругая) КАТО ХАМАЛИН. Грубо, невъздържано (псувам, ругая). ВК, УС 188; 601. Още: (псувам, ругая) Като каруцар. (колебая се) КАТО ХАМЛЕТ.Книж. Рядко. Продължително, мъчително (се колебая). ВК, УС 152. КАТО \...Вулг, Х.Диал. (Видинско). Всъчет. с глупав. Много (глупав). ВК, УС 123.2. В съчет. с измъквам се. Много лесно, без никакви усилия, затруднения (се измъквам). ВК, УС 142. ** КАТО ЦАР. 1. Всъчет. с живея. Охолно и безгрижно, в разкош (живея). (фР). Слав. 1175. 2. В съчет. с посрещам. С голямо уважение, богато и щедро (посрещам някого). ВК, УС 182. (живея) КАТО ЦАРИЦА. За жена - безгрижно, охолно, весело (живея). ВК, УС 133. 134
(свят) КАТО ЦВЯТ. Нар.-поет. Различен, пъстър, променлив (свят). ВК, УС 195. (веселим се) КАТО ЦИГАНЕ ПО ГЕРГЬОВДЕН. Диал. (Видинско). Много шумно (се веселим). ВК, УС 108. За произхода В. Кювлиева цитира П. К. Гъбьон. Пословици и пословични изрази (по говора във Видин. В.Тьрново и др.)., СбНУ XXV, с. 54. Според Гъбьов циганите във Видинско имали обичай да празнуват Гергьовден с големи веселби. ВК, УС 108. * КАТО ЦИГАНИИ. 1. В сьчет. с лЬжа. За мъж - много (лъжа). (фР). 2. В съчет. с ходя, обличам се и под. За мъж - нечисто и с окъсани дрехи, неспретнато (ходя). (фР). 3. В сьчет. с напивам се. За мъж - много, до безпаметство (се напивам). Кар. П 87.4. В съчет. с черен. За мъж - много (черен). ВК, УС 222.5. Диал. В съчет. с кълна се. Неискрено, лъжливо (се кълна). Слав. 1253. Още: (черен) Като арап <ии> (към 4 знач.) (черен) Като негър (към 4 знач.) Нов. (кълна се) Като циганка (в 5 знач. към 5 знач.). Диал. (лъжа) Като катумин (към 1 знач.). Диал. (фР). (мераклия) КАТО НИГАНИН ЗА БЯЛ ДЖИГЕР. Диал. Много голям (мераклия). Ари. Ш 577. (засмях се) КАТО ЦИГАНИН ПА ГОТОВИ ПАРИ. Подигр. С голяма радост и задоволство (се засмях). Слав. I 184. * КАТО ЦИГАНКА. 1. В съчет. с лЬжа. За жена - много (лъжа) (фР). 2. В съчет. с ходя, обличам се. За жена- нечисто и с окъсани дрехи, неспретнато. (фР). 3. В съчет. с черна. За жена - много(черна). ВК, УС22.4. Диал. В съчет. с дрипава. Много (дрипава, изпокъсана). Слав. 1151. 5. Диал. В съчет. с кълна се. Неискрено, лъжливо (се кълна). Слав. I 253. Още: (кълна се) Като циганин (в 5 знач. към 5 знач.). (лъжа) Като катуиарка (към 1 знач.). (ФР). (шарен) КАТО ЦИГАНСКА ТОРБА. Много (шарен). Арх. Ив. (дебел) КАТО ЦИГАНСКИ ТЪПАН. Диал. Много (дебел). Слав. I 137. (стиснат) КАТО ЦИГАНСКО ДУПЕ. Грубо. Подигр. Много (стиснат, 'скъперник'). ВК, УС 201. (зяпам) КАТО ЦИГАНЧЕ В КАНЦЕЛАРИЯ. Много учудено (зяпам). Арх. Ив. (рева) КАТО ЦИГАНЧЕ ЗА РЪЖЕНИЯ КОМАТ. Диал. Много силно, много високо (рева). Слав. II 100. КАТО ЦИГАРЕНА КНИЖКА. I. В съчет. с тънък. Обикн. за резен хляб, салам и др. - много, съвсем (тънък). ВК, УС 212.2. За кожа на човешкото тяло - фина, нежна, много тънка. Свекърва ми казваше, че кожата ми е като цигарена книжка. (живея) КАТО ЦИГУЛАРИН. Диал. Неуютно, като ям на различни места, където намеря. Слав. 1 175. * КАТО ЦЪРКОВНА МИШКА. 1. В съчет. с беден. Извънредно, крайно (беден). (ФР). 2. Индив, В съчет. с гладен. Много (гладен). (С пример от Мих. Георгиев). БРфР 333. (вода) КАТО ЧАЙ. Нов. Обикн. за вода в басейн, море, в която хората се къпят -приятно топла (вода). ВК, УС 112. (голям) КАТО ЧАРШАф. Обикн. за някакъв документ, вестник и под. - много (голям по размери). (С примери от Н. Хайтов и Ив. Вазов). ВК, УС 125. 135
КАТО ЧЕ ВЧЕРА ХЛЯБ НЕ Е ЯЛ. Говори тихо, едва чуто. Хорати, че като вчера хляб не е ял. П. Р. Славейков, БПр II 197. Слав. II 197. Още: Сякаш не е ял от снощи. (фР). Сякаш от три дни хляб не е ял. (фР). (ходя) КАТО ЧЕ ЗЕМЯТА МЕРЯ. Диал. С равна, отмерена стъпка и с подчертано достойн¬ ство (ходя). ВК, УС 216. (помня, спомням си) КАТО ЧЕ ЛИ (КАТО ДА) БЕШЕ (ДА Е БИЛО) ВЧЕРА. Вж. (помня, спомням си, виждам) Като днес. ВК, УС 181. (суров) КАТО ЧЕ ЛИ Е НА СЛЪНЦЕТО ПЕЧЕН. Диал. (Хасковско) За хляб—съвсем (суров, недопечен). ВК, УС 207. КАТО ЧЕ ЛИ Е ПИЛ ОЦЕТ. Кисел е, с недоволна физиономия е, сякаш всички са му криви. БРФР413. (див, прост) КАТО <ЧЕ ЛИ Е> ХВАНАТ ОТ ГОРАТА. Много (див, прост). ВК, УС 128. (здрав) КАТО ЧЕЛИК. Диал. Изключително, много (здрав).-Допредидвегодини дасиздрав като челик, а сега отде се взе тази болест, кракапш ми схванати, не люга да ходя... (начумерил се) КАТО ЧЕ ЛИ МУ Е ДЛЪЖНО СЕЛОТО. Диал. Много (се начумерил). ВК, УС 168. КАТО ЧЕ ЛИ СЪМ ПАДНАЛ ОТ МАРС. 1. Силно съм изненадан от нещо, (обикн. общеизвестно), което е неочаквано за мене, не го знам, за което не съм чул. 2. Съвсем съм наивен и не познавам действителността (обикн. при учудване или възмущение от някои нередности). БРфР 323. Още: Падам/падиа от Марс (във 2 знач.). (фР). КАТО ЧЕ МЕЧКА ГЛЕДАТ. Употребява се, за да се подчертае, че се проявява силно любопитство към нещо чудато, чудновато. (С пример от Ив. Вазов). БРфР 328. (смея се, разсмея се, хиля се и под.) КАТО ЧЕ (СЯКАШ) МИ БЕЛЯТ <ЧЕРВЕНИ> ЯЙЦА. Диал. (Хасковско). Без да има причина (се смея). ВК, УС 198-199. (вкиснал се) КАТО ЧЕ МУ Е ДЛЪЖЕН СИЯТ (ВСИЧКИЯТ) СВЯТ. Диал. Вж. (вкиснал се, ядосал се) Като че му е длъжен целият свят. Слав. I 72. (вкиснал се, ядосал се) КАТО ЧЕ МУ Е ДЛЪЖЕН ЦЕЛИЯТ СВЯТ. Извънредно много (се ядосал). ВК, УС 111. Още: (вкиснал се, ядосал се) Като че му е длъжен снят (всичкият) свят. Диал. КАТО ЧЕ МУ СЪМ ИЗЯЛ БАЩИНАТА СТОКА. Диал. Много съм неприятен някому, ненавистен съм на някого. Слав. 197. Още: Като че съм изял на баща му сермията. Диал. Сякаш че (като че, като да) съм изял бащиното му имане. (фР). КАТО (СЯКАШ) ЧЕ НА БОБ СЪМ ГЛЕДАЛ. Като че съм предчувствувал, предугаждал, знаел отнапред нещо. БРфР 54. КАТО ЧЕ НА НОКТИТЕ СИ ГЛЕДАМ. 1. Познавам отнапред. 2. Неочаквано, но навреме. БРфР 368. 136
КАТО ЧЕ НОСЯ ГЛАВА. Диал. 1. В съчет. с крача, вървя и под. Внимателно, тържествено (крача). Ние крачехме, като че носехме глава, гдето се рекло. 3. Стоянов, Записки... 2. В съчет. с препускам, тичам и под. Изплашено, бързешком. Той препуснал коня, като че носи глава, което действие само по себе си трябвало да произведе не твърде добро впечатление. 3. Стоянов, Записки... Тичаха, като че носят глава. Зах. Стоянов, Записки... СгИ, ДфР 521. КАТО ЧЕРВИВ.Дш. 1. Неодобр. В съчет. с вра се, навирам се, въвирам се. Много нахално (се вра). Спав. 1 80. 2. В съчет. с мразя. Много (мразя някого). Слав. I 273. Още: (вра се) Като червиво куче (към 1 знач.). Диал. Неодобр. (мразя) Като червиво куче (към 2 знач.). Диал. КАТО ЧЕРВИВО КУЧЕ. Диал. 1. Неодобр. В съчет. с вра се. Много нахално (се вра). ВК, УС 113. 2. В съчет. с мразя. Много (мразя някого). Слав. I 274. Още: (вра се) Като червив (към 1 знач.). Диал. Неодобр. (мразя) Като червив (към 2 знач.). Диал. (вра се) КАТО ЧЕРВИВО КУЧЕ ИЗ БЪЗАК. Диал. Неодобр. Много нахално (се вра). Слав. 180. (вра се) КАТО ЧЕРВИВО КУЧЕ ПО КЮШЕТАТА. Диал. Неодобр. Непрекъснато и нахално (се вра някъде). ВК, УС 113. (говоря, дрънкам) КАТО ЧЕРНА СТАНЦИЯ. Злостно, с нападки, клевети (говоря, дрън¬ кам). ВК, УС 171. <КАТО ЧЕ СА> МИ ПОТЪНАЛИ ТРИСТА ГЕМИИ. Казва се, когато някой се е намусил или умислил, без да има сериозна причина за това. БРфР 112. фР: Сякаш (като че <лн>) са ти потънали гемиите <в морето>. Ирон. (тършувам) КАТО ЧЕ СЪМ ИЗГУБИЛ ИГЛИ. Най-внимателно (тършувам). В къщите на по-известните комунисти тършуваха, като че са изгубили игли. Г. Караславов, Неверникът Тома. СгИ, ДфР 524. КАТО ЧЕ СЪМ ИЗЯЛ НА БАЩА МУ СЕРМИЯТА. Диал. Вж. Като че му съм изял бащината стока. Слав. I 97. КАТО ЧЕ СЪМ СВЕТИЛ някол1у. Като че съм видял отблизо. Изказале им са от конец до конец де какво им се е случило, че като ил1 са светиле. Т. Г. Влайков, Разказ на един враг. СтИ, ДфР 521. (остра) КАТО ЧЕТИНА. За коса, брада - много (остра). ВК, УС 174. (ведро) КАТО ЧИСТО СРЕБРО. Диал. Съвсем (ведро). ВК, УС 108. (прост) КАТО ЧУК. Диал. Много (прост). ВК, УС 187. (раз рошил а се) КАТО ЧУМА. Диал. За жена - много грозно (се разрешила). Слав. II 98. (стоя) КАТО ЧУЧЕЛО. Диал. Неподвижно, безмълвно (стоя). ВК, УС 204. (глупав) КАТО ШАРАН. Много, извънредно (глупав). ВК, УС 123. Още: (глупав) Като патка (в 1 знач.). (глупав) Като патица (в 1 знач.). (глупав) Като гъска (във 2 знач.). 137
(прост) КАТО ШАРЕН МОСТ. Остар. и диал. (Софийско). Много (прост). ВК, УС 187. Кювлиева отбелязва» че в миналото Львов мост се е наричал Шарен мост. ВК. УС 187. (обичам) КАТО ШАРЕНО ЯЙЦЕ ИА ВЕЛИКДЕН някого или нещо. Диал. (с. Радуй, Брезнишко). Много (обичам). ВК, УС 171. Още: (обичам) Като писано яйце (а 3 знач.). (фР). (глава) КАТО ШИНИК. Диал. Много голяма (глава). БРфР 627; ВК, УС 117. Още: (глава) Като крина. (бия) КАТО ШКЕМБЕ О ПЛЕТ някого. Диал. (Плевенско). Прекалено много (бия някого). ВК, УС 101. (гледам) КАТО ШОП В ЖП РАЗПИСАНИЕ. Жарг. (гледам) Без да разбирам нещо. ВК, УС 122. КАТО ШОПАР. 1. Подигр. В съчет. с дебел. Много (дебел). ВК, УС 178. 2. Диал. Подигр. В сьчет. с наклал се. Много (се наклал, напълнял ). Слав. 1286. Още: (дебел) Като свиня (в 1 знач.). Подигр. (дебел) Като прасе. Подигр. (слаб) КАТО ЩИГЛЕЦ. Много, извънредно (слаб). БРфР 630. (беден, сиромах) КАТО ЩУРЕЦ. Много, извънредно (беден). БРфР 631. (грозен) КАТО ЮДА. Индив. Пренебр. Много (грозен). (С пример от Й. Йовков). ВК, УС 127. (червен) КАТО ЯБЪЛКА. Нар.-поет. Много (червен, румен) (като израз на здраве и хубост). ВК, УС 220. (зелен) КАТО ЯД. Остар. и диал. Ярко, силно (зелен). ВК, УС 139. (крия се) КАТО ЯЗОВЕЦ В ДУПКА.Дмдл. (Демирхисарско). На много скришно, тайно място (се крия). ВК, УС 153. КАТО ЯРЕ. 1. В сьчет. с врещя. Много силно и неприятно (врещя). Слав. 181,2. В съчет. със заколвам някого. Без никакво колебание, угризение, съжаление или усилие (заколвам някога). ВК, УС 135. Още: (вре[ця) Като коза (в 1 знач. към 1 знач.). (зазяпал се) КАТО ЯРЕ У ВИР. Диал. (Видинско). Глупаво, без да има причина (се зазяпал). ВК, УС 135. КАТ фАНЕ МАГАРЕТО И ГО ПОЗНАВА МЪЖКО ЛИ Е, ЖЕНСКО ЛИ Е. Диал. (Толбухинско). Ирон. За човек, който се хвали, че е познал нещо, което всеки ще го разбере. КАфЕ С РАЙБЕР. Жарг. Полуприкрита покана от мъж към жена да го посети с цел да имат интимни отношения. - Той изказа съжалете, че не съм в неговия хотел, щял иначе да ме покат в стаята си да чуя магнетофонните му записи. - А, той те е поканил м кафе срайбер. КАХЪР ЗА ДЪЖД И ЗА КАЧУЛ Диал. Пренебр. Не е за тревожене, съвсем неважно е. Слав. 1 222. ФР: Кахър за дъжд. Пренебр. КАЧИЛ СЕ НА ВИЛИ И НА МОГИЛИ. Диал. (Кюстендилско). Пренебр. Човек, който не си е на мястото. 138
КВАСЯ СИ ГЪРЛОТО. Рядко. Пия неголямо количество вино или някакво друго алкохолно питие. (С пример от А. Каралийчев). БРфР 149. КЕЛ ФАЙДА. Няма полза от нещо, каква пол за от нещо. Кел файда, че сега щеми носи цветя, след като ми разсипа живота. КЕРЕМИДИТЕ СТИГАМ С ГЛАВАТА СИ. Израсъл съм много. Керемидите стигаш с главата си, а умът ти е още типешки. Стр. Кринчев, Смъртта на ранобудника. СтИ, ДфР 521. КЕф МИ Е. Просторен. Със следе, изр. със съюз че. Драго мие е, приятно ми е. (С пример от Т. Г. Влайков). РСБКЕ I 599. КЕф ТИ РИБА, КЕф ТИ ПАЛАМУД. Употребява се, за да се подчертае, че някой има възможност да избира, да прави каквото му се ще, каквото поиска. Че като порасне синып - двамата в колата и кеф ти риба, кеф ти паламуд. Н. Йорданов, Мотопедът. КИПНАЛ СЪМ КАТО ВРЯЛА ВОДА. Диал. Много съм се ядосал, разгневил. ВК, УС 152. КИСЕЛО ГРОЗДЕТО, ЧЕ ГО НЕ СТИГА ЛИСИЦАТА (ЧЕ ГО ЛИСА НЕ СТИГА). Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има. Слав. II 223. фР: Кисело е гроздето. Ирон. КИТАЙСКИ КОНЦЕРТ. Какафония, едновременно свирене или пеене на различни мелодии в едно и също помещение или в две съседни помещения. КЛАДОХМЕ СИ ЮРГАНА И ПОСТЕЛЯТА НА МАШАТА. Диал. (Охрид). Не сме се приготвили за зимата. Слав. I 223. КЛЪВВАМ/КЛЪВНА ЗРЪНЦЕТО. Диал. Повярвам в някаква хитро скроена измама. Чор¬ баджи Марко Минчев е предразположен да „клъвне зрънцето на комитетская капан“. Ст. Заимов, Миналото. СтИ, ДфР 521. КМЕТА ДАВА, ПЪДАРЯ НЕ ДАВА. Ирон. Употребява се, когато някое по-нископоставено лице не разрешава да се направи нещо, без да има право за това, когато дадено лице си придава важност и пречи. Арх. Ив. Още: Царя дава, пъдаря не дава. Ирон. КНИЖЕН ПЛЪХ. Лице, което много обича да чете, да се рови в книги, в библиотеки. Заканвам му се: - Книжен плъх! Колко зор ми даде, докато те вдигна от шезлонга! Н. Хайтов, Шумки от габър. Още: Библиотечен плъх. КО АИГЕЛКО СО КУРО. Диал. (Костурско). Вулг. Подигр. За човек, който прекадено се хвали и се самоизгьква. КОГА ВЪРБА РОДИ КРУШИ. Ирон. Никога (за подчертаване, че е невъзможно нещо да стане). БРфР 105. Още: Когато върба < та > роди грозде (дренки). Ирон. (фР). КОГА ГЛАВНЯ ЛАСТАР ПУСНЕ. Диал.Ирон. Никога. РБЕ(под печат). КОГА ДОЙДЕ, НЕ ПИТА. Употребява се, когато човек внезапно е сполетян от някакво голямо нещастие (болест, катастрофа и под.), пред което е напълно безпомощен. Слав. I 225. Още: <То>, като дойде, не пита и Като дойде, нита ли? 139
КОГА ДЪЖД ПРЕИДЕ, КАЧУЛ НА ГЛАВА. Диал. Ирон. За човек, който иска да работи, когато вече е минало времето. Спав. I 225. Още: Кога дъждът превалял, той наметнал качулка. Диал. Ирон. (ФР). КОГА КЕ Й СТРИЖЕМЕ ПЕТИТЕ. Диал. Ирон. Никога. Арн. III 571. КОГА НЕЩО НЕМА, И ЦАР ГО НЕ ЯДЕ. Диал. Употребява се, за да се подчертае, че щом нещо липсва, щом нее възможно, излишное да се говори за него. (С пример от Сл. Трънски). БРфР 609. КОГА ПИЛО, - ПЕЙЛО, КОГА ПЛАЩАЛО - ПЛАКАЛО. Диал. Употребява се, когато някой се разкайва за похарчените много пари при заплащането за удоволствието от някакво пиене, ядене и под. Още: Пили - пели, плащали - плакали. Диал. КОГА ПРИПРЕ ОСТЕИО, ТОГАЗ ВИКА „МАР ЖЕНО“ Диал. Употребява се, за да се изтъкне, че човек се сеща да търси разрешение за нещо, изход от нещо едва когато трудните обстоятелства го принудят. Слав. II 227. КОГА ПРОСИ, МЕД НА УСТА НОСИ; ВРЪЩА - ЗЕХИР И ОТРОВАЛшл. За човек, който, когато иска назаем е любезен и мек, а когато връща взетото назаем е ядосан и сърдит. Слав. 1227. КОГА ПУСНЕ РОГА Диал. Шег. Отговор на въпрос: „Кога?“ Слав. I 226. КОГА РЕКЪЛ И СИРОМАХА ДА ТРОПНЕ, ТО СЕ СКЪСАЛ ТЪПАНА. Диал. Казва се, за да се подчертае, че на бедния не му върви, че винаги за него се свършва някаква придобивка или привилегия. Слав. I 227. Още: Кога се сиромаха разрипал, тупано се скинал. Диал. КОГА СБЪРКА, ТОГАЗ ПРАВО КАЗВА Диал. Ирон. За голям лъжец. Слав. I 228. КОГА СЕ ВЪРНАТ ЕВРЕИТЕ ОТ БОЖИ ГРОБ. Ирон. Никога. Спав. 143. Свързва се с обичая на евреите да отиват на Иерусалим и да не се връщат, а да останат да умрат там. Слав. I 43. КОГА СЕ ГРЪМНЕ И КОГА СЕ ТРЕСНЕ. Много рядко, в извънредни случаи. Арх. Ив. КОГА СЕ РОДИ ДЕТЕТО, ТОГАВА ЩЕ ВИДИМ МЪЖКО ЛИ Е, ИЛИ Е ЖЕНСКО.Дшм. Употребява се, за да се посочи, че не трябва предварително дасе кроят планове и да серешава нещо, а трябва да се изчака да се изяснят нещата. БРфР 492. КОГА СЕ СИРОМАХО РАЗРИПАЛ, ТУПАНО СЕ СКИНАЛ. Диал. (Соф.). Вж. Кога рекъл и сиромаха да тропне, то се скъсал тъпана. Слав. 1227. КОГА СИ ВИДИ ВЪЛКА ГЪЗА. Диал. Грубо. Ирон. Никога. Слав. 1228. КОГА СТАНА КРАТУНА, КОГА ОПАШ НАВИРИ. Диал. Подигр. Казва се за човек, който се е възгордял от някое свое ново положение, без да има за какво. Слав. 1228. КОГА СТАНА КЮМЮРДЖИЯ, КОГА МУ ПОЧЕРНЯ ВРАТА. Диал. Подигр. 1. Употребя¬ ва се, когато някой изказва компетентно мнение за неща, за които има съвсем малък опит. 2. Употребява се, когато някой получи висока длъжност и започне да се големее, да се надува. БРфР 305. Още: Кога стана въглищар <и> кога му почерня врата. Диал. Подигр. (фР). Кога стана кюмюрджия и кога му гъза (задника) почерня. Диал. Вулг. Подигр. (ФР). Кога ли стана кюмюрджия, кога ли му ръце почерняха. Диал. Подигр. (фР). Кога стана кюмюрджия, кога се очерни. Диал. Подигр. (фР). 140
КОГА ТИКВА СТАНА, КОГА ОПАШ ПУСНА Диал. Ирон. За човек, който се гордее, държи се надменно, без да има за какво. Слав. I 228. Още: Станала тиква, надула си и опаш. Диа,1. Ирон. (фР). КОГАТО ЗАЕКА МИНЕ БАИРА. За безсмислени усилия, когато вече е късно нещо да се предприеме, направи. БРфР 214. КОГАТО И ГОСПОД СНИ. Диал. Нощем .-Ами майсторът не виждали, че те няма.-Това става нощем, когато и господ cm. Т. Харманджиев, Идваме отдалече. Още: Когато господ не види. Диал. (фР). КОГАТО КОРАБЪТ ПОТЪВА, ПЛЪХОВЕТЕ ГО НАПУСКАТ ПЪРВИ и ПЛЪХОВЕТЕ ПЪРВИ НАПУСКАТ КОРАБА. Употребява се, за да се изтъкне, че в критичен момент, в момент на опасност пресметливите и егоистични хора първи бягат от опасното място или скъсват с опасните или губещите кръгове. БРфР 279. КОГАТО ИА КОКОШКАТА 11РИПРЕ <ОТЗАДЕЯЙЦЕТО>, ТОГАЗ И ТЪРСИ ПОЛОГ <ДА ГО СНЕСЕ>.Диал. Казва се, за да се подчертае, че нещо се върши в последния момент, когато вече не е възможно повече да се отлага. Слав. I 229. КОГАТО ПЛАНИНАТА НЕ ИДВА ПРИ МОХАМЕД, МОХАМЕД ОТИВА ПРИ ПЛАНИ¬ НАТА. Книж. Употребява се, когато някой, след като напразно е очаквал някого, решава сам да отиде при него. БРфР 433. Още: Ако планината не дойде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината. Книж. * КОГАТО ПРАХ НА ТЪПАН СЕ ЗАПРЕ. Диал. Ирон. Никога (употребява се, за да се подчертае, че нещо няма да стане, няма да се осъществи). * ФР: Като (колкою, когато) прах па тъпан, запирам се (спирам се, събирам и др.). Ирон. Никак, никога (не се запирам, събирам). КОГАТО СЕ ВЪРНАТ ЧИфУТИТЕ ОТ ЖЪТВА. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Когато се върнат чифтште от жътва, ще ти ги заплатим. 3. Стоянов, Записки... СтИ, ДфР 521. КОГАТОСЕЕБАТ ДЯВОЛИТЕ. Диал. (Ломско). Грубо. В неподходящо време, в неподходящ момент. - Казваш лш го сега, когато се ебат дяволите! КОГАТО СИ ВИДЯ ГЪРБА. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). фР: Кога<то> си видя гърба без огледало. Ирон. КОГАТО ЦЪФНАТ ЛАМНЕНИТЕ ШИШЕТА И НАЛЪМИТЕ. Жарг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Арх. Ив. ФР: Кога<то> цъфнат налъмите. Жарг. Ирон. КОГАТО ЦЪфНАТ НАЛЪМИТЕ <В БАНЯТА> Жарг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). фР: Кога <то> цъфнат налъмите. Жарг. Ирон. КОГО ГДЕ ВИДЯ. Всеки, който ми попадне, безразборво кого. РСБКЕ I 117. КОЕ КАК. По някакъв начин, някак си. РСБКЕ 1573. КОИ <Е> КАТО МЕН! Възклицание, с което се изразява самодоволство, гордост, възхище¬ ние от самия себе си; няма друг такъв като мен. БРфР 273. 141
КОЖАТА ТИ МРЪСНА! Диал. Грубо. Негодник с негодник, мръсник! БРфР 271. Още: Кожицата ти мръсна! Диал. Грубо. КОЖИЦАТА ТИ МРЪСНА! Диал. Грубо. Вж. Кожата ти мръсна! БРфР 272. КОЗЕЛ НА ИЗКУПЛЕНИЕТО. Книж. Човек, върху когото постоянно стоварват чужди грешки, чужда вина, който изкупува чужди провинения. БРфР 272. Още: Козел отпущения. Книж. (фР). КОЗЕ МЕСО. Рядко. Предателство. Като че почнах да ги подозирам в „козе месо“, не ме радваха. 3. Стоянов, Записки... СтИ, ДфР521. * КОЕ КУЧЕ ТИ ЛАЕШЕ <ТЕБЕ>? Ирон. Укор към някого, на когото са давали нееднок¬ ратно добри съвети, предпазвали са го от нещо, но той не се е вслушал в тях. - Дядкааа... думала му веднъж на Хаджидонковия дюкян. Кое куче ти лаеше тебе? Защо не послуша моята проста глава, дето ти разправяше тъй и тъй. - Сгреших, кай, Дилко. Дели Димо, Премеждията на поп Глигора. * ФР: Кое куче <ти> лае? Ирон. Употребява се, когато някой пита за нещо, за което до момента му е говорено, обяснявано, а той не е слушал. - Кое куче ти лае досега, че ти не си чул? (фр). КОЙ ГО БРЪСНЕ ЗА НЕЩО? Пренебр. Кой го уважава, зачита? Не зачитам, не уважавам никак някого. БРфР 62. Още: Не бръсна за нищо. Пренебр. (фР). КОЙ ДАВА ПАНО, НЕМУ ВИКАМ ТАТО. Употребява се, за да се подчертае, че се отдава почит на този, от когото има облаги. СтИ, ДфР 521. (скарали се) КОЙ ДА ВОДИ БАЩИНАТА СИ ДРУЖИНА. Нов. Публиц. За лидери на политически партии, групировки, движения и под. - (скарали се) Кой да застане начело, кой да командува. Води началото си от стихотворението на Хр. Ботев „Зададе се облак тъмен“. КОЙ МИ Е КРИВ? Сам съм си виновен за нещо. БРфР 290. КОЙ ОТКЪДЕТО (ОТДЕТО) ДОЙДЕ. Пренебр. Всеки (без оглед на качествата му), всички. Кой отдето дойде ще ми дава съвети как да се лекувам. А Кой отдето дойде, все на мен се кара. (чудя се) КОЙ ПЪТ ДА ХВАНА, (чудя се) Какво решение да взема, какво да предприема (при колебание, нерешителност). КОЙ ТЕ ПИТА, СИП КО, БРЪСНЕ ЛИ СЕ ВЛАДИКАТА? Подигр. Защо се бъркаш в чужд разговор, в чужда работа; не се намесвай, когато не те питат. Слав. I 233. ФР: Кой те пита бръсне ли се владика<та>? Подигр. * КОЙ ТЕ ПИТА СТРИЖЕ ЛИ СЕ ПОН? Диал. Подигр. Защо се бъркаш в чужд разговор, в чужда работа?; не се намесвай, когато не те питат. Арн. III 572. * фР: Кой те нита стриже ли се той? Диал. Подигр. Защо се бъркаш в чужд разговор, в чужда работа?; не се намесвай, когато не те питат. КОЙ ТЕ ПИТА ТЕБЕ БРЪСНЕ ЛИ СЕ КАДИЯ? Подигр. Защо се бъркаш в чужд разговор, в чужда работа?; не се намесвай, когато не те питат. Спав. I 233. фР: Кой те пита бръснат ли е кадията? Подигр. КОЙ ТИ ГИ ДАВА? И това е добро, с толкова ще се задоволя. -Нямаше други картофи, купих белени. - Нищо, кой ти ги дава! БРфР 150. 142
КОЙТО ГЛЕДА НАДОЛУ, МИСЛИ ЗА ГОЛО. Подигр. За прикрит мъж (най-вече женкар, развратник). (С пример от Чудомир). БРфР 129. КОКОШКАТА ОЩЕ НЕ Е НАСАДЕНА, ТОЙ ПИЛЕТА ИСКА. Иран. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. Слав. I 243. КОЛКО ЗА ПОРЕВКА. Диал. Твърде малко (обикн. за ядене, храна). Слав. I 243. Още: Колкото за пощянка. Диал. (ФР). КОЛКО МУ Е! Не е трудно, лесно може да се извърши, да се направи, не изисква големи усилия. ...високомерният е винаги предпазлив. Ако родословието му е неблагонадеждно, ще го фалшифицира, колко му е! Р. Ралин, Дяволска територия. Колко му е да прескоча до София и да уредя всичко! КОЛКО ПАРИ МИ ЧИНИ ШАПКАТА. След главно изр.Диал. Какво представлявам, колко струвам като човек. Бае ти Гочко не е аджемия. Той хубаво знае да надуши и да разбере чивяка колко пари му чини шапката. Т. Г. Влайков, Съчинения III. ... КОЛКОТО АЗ СЪМ ТРАМВАЙ. С предх. изр. За експресивно отричане на онова, което се съдържа в предходното изречение. Това люмиче му е братовчедка, колкото аз съм трамвай. (не струва) КОЛКОТО ЕДНА ПОДЛОГ А. Диал. Пренебр. Нищо, съвсем нищо (не струва). (С пример от Г. Караславов). БРфР 441. <КОЛКОТО> ЗА АДЕТ. За да се спази обичая, да не се направи пропуск. БРфР 36. КОЛКОТО ЗА БЕЛЯ. Само за да си навредя; повече неприятности, отколкото полза, печалба. БРфР 49. КОЛКОТО ОТ КОМАР ЛОЙ. Диал. Ирон. Никакъв, никаква. Колкото от комар лой, толкова прокопсия от него. Арн. III 574. (седим) КОЛЯНО ДО КОЛЯ НО. Непосредствено един до друг, редом (седим). (С пример от 3. Стоянов). БРФР 277. (заменям, сменям) КОН ЗА КОКОШКА, (извършвам) Съвсем неравноценна размяна, замяна на нещо много по-скъпо или по-хубаво с нещо по-евтино или но-грозно. - Колкото и да е изветряла, едшг жени винаги може да познае кога друга жена си има приятел! Е, да, той е млад, напорист... но не може да се мери с Асен... Ама аз... никога не бих за.ненила кон за кокошка. - Почакай, tut се гневи, полиш, че той повлече крак, той разруши гнездопю. Др. Асенов, Елегия за едно женско сърце. Lbe.mim му къщата, а му дават едно атгртамент че, и то с дошащане! Кон за кокошка! СтИ, ДфР 521. КОНСКА (КОНЦКА) ПАШКА СЪМ. Диал. (Костурско). Hettdodp. На разположение на някого съм, изпълнявам желанията, капризите, заповедите на някого. КОНСКО ЕВАНГЕЛИЕ. Строго мъмрене, каране, хокане. (С пример от К. Калчев). БРфР 195. КОПАЯ ГРОБ <ЗАД ГЪРБА> на някого. Готвя, замислям нещо много лошо за някого, гибелта на някого. БРфР 139. фР: Копая гроб<а> някому. КОПРИНЕНА БУЛКА, ВЪЛНЕН ЗЕТ. Диал. (Лясков.). Казва се, когато мъжът е по-прост от жена си или пък е неучен, простак. Слав. I 247. Още: Копринена жена <с> вълнен мъж (към 1 знач.). Диал. (фР). 143
* КОПРИПЕИА ЖЕНА <С> ВЪЛНЕН МЪЖ. 1 .Диал. Казва се, когато мъжът е по-прост от жена си или пък е неучен, простак. (ФР). 2. Диал. (В. Търново). Казва се, когато жената се облича с по-скъпи дрехи от мъжа си. Гъбьов, Послов, и послов, изрази..., СбНУ XXV 34. Още: Копринена жена с кълчищен мъж (към 2 знач.).Дш. Копринена булка, вълнен зет (към 1 знач.). Диал. КОПРИНЕНА ЖЕНА С КЪЛЧИЩЕН МЪЖ. Диал. (с. Босилковци, Русенско). Казва се, когато жената се облича с по-скъпи дрехи от мъжа си. Още: Копринена жена <с> вълнен мъж (във 2 знач.). Диал. КОПЧЕ HE МОГАТ ДА МИ КАЖАТ. Никой няма да посмее да ми възразява, да ме критикува. Бузата. Ти и в Европейската си бил. Хранил си парпизани. Копче не могат да ти кажат. Н. Хайтов, Едноактни пиеси. КОРЕМА МИ Е ЗАЛЕПНАЛ НА ГЪРБА. Извънредно слаб, мършав съм. БРфР 279. КОРЕНИ ПУЩИХ ВЕЧЕ. Диал. Омръзна ми да чакам нещо, което се бави и не се осъществява (при израз на недоволство). -Аде бе, другари, корени пущихме вече/ (Из филма „Две победи“). КОРЕНИТЕ ЩЕ ПРЕСУША някому. Остар. Ще изтребя, ще премахна някого заедно с рода му. - На комитите скоро корените ще пресушили. Ст. Заимов, Миналото. СтИ, ДфР 521. КОТКАТА И КОТАРАКА СА ДВЕ МАЧКИ.Л««.<. Казва се, когато хвалят жените, а корят мъжете, и обратно. Арн. III 575. КОШОВА ДЯКА Диал. (Хасковско). Чорлава, рошава, несресана жена. < КРАДЕЦА ВИКА> ДРЪЖТЕ КРАДЕЦА! Ирон. Казва се, когато някой, който е гузен, защото е виновен за нещо, бърза да обвини в същото някой друг, и то съвсем невинен. ..Като всеки нормално мислещ човек, работил в БАН и опознал инфлацията на научните титли, не се учудвам на статията Ви във в. „Дума". Интересно как редакторите не са я оцени.т като компролгети- раща? Тя може да се резюмира като „Крадецът вика -дръжте крадеца!") Константин Костов, в. .Демокрация“ I, бр. 51 от 23 април 1990 г. КРАЙ НА ПРЕДАВАНЕТО! Жлрг.Замлъкнн, престани да говориш, не желая повече да слушам! КРАЙНО ВРЕМЕ Е. Употребява се, за да се изтъкне, че отдавна вече е трябвало да се направи нещо, че повече не бива в никакъв случай да се отлага нещо. БРфР 93. КРАЛЯТ Е ГОЛ Книж. Употребява се, когато се говори за дискредитирани мними автори¬ тети, за несъстоятелни, разобличени теории. Боди началото си от приказката на Ханс-Крнстизн Андерсен „Новите дрехи на краля“ Б нея се разказва как двама мошеници се наели дз ушият дрехи на краля от най-тънък плат, който уж не могат да видят само глупците, и ония, които не са на мястото си. Когато кралят облякъл тези дрехи, макар че никой от придворните нищо не виждал, но тъй като никой не искал да го помислят за глупак или за неспособен за службата сн, всички се възхищавали от красивите дрехи на краля, и само едно малко момче закрещяло: „Гледайте, кралят е съвсем гол“! Мелерович, Мокиенко, Проспект словаря,... 210. КРАЧКА НАЗАД. Упадък, регрес. БРфР 290. КРЕВЕИ КАТО ВРАБЧЕ. Диал. Ирон. Много слаб. КРЕПЯ СЕ НА МАГИЯ. Жарг. Едва се крепя, всеки момент може да падна. КРЕПЯ СЕ НА ЧЕСТНА ДУМА. Жарг. Едва се крепя, всеки момент може да падна. 144
КРИВО ДА СЕДИМ, ПРАВО ДА ГОВОРИМ! Вж. Криво да седим, право да приказваме. - Намери кой да го каже... Я сега, Магьоснице, криво да седим, право да говорим. Не се ли опита и ти да кокетираш с твоята пернишка поема? М. Грубешлиева, През иглено ухо. КРИВО ДА СЕДИМ, ПРАВО ДА ПРИКАЗВАМЕ. За подчертаване, че ще се говори истината и само истината, при все че може да не е приятна някому. Криво да седим, право да си приказваме, времето, в което живеем, се е обърнало с главата надолу, и човек май трудничко свързва двата края. Св. Минков, Разкази в таралежова кожа. Още: Криво да седим, право да говорим. Криво да седим, право да хортуваме. Дши. Криво да стоим, право да хортуваме. Диал. КРИВО ДА СЕДИМ, ПРАВО ДА ХОРТУВАМЕ. Диа.1. Вж. Криво да седим, право да приказваме. - Че нали ви полгня?... Криво да седим, право да хортуваме - тейко ти беше сиромах човек и, откак се хвана с тия манастири, замогна се. Г. Караславов, Селски истории. КРИВО ДА СТОИМ, ПРАВО ДА ХОРТУВАМЕ. Диал. Вж. Криво да седим, право да приказваме. - Криво да стоим, право да хортуваме: какво ни дели сега засега от римляните? Ал. Константинов, Съч, Т. 1. КРИВО-ЛЯВО. 1. Не много добре, без големи изисквания. Изкопахме гроба криво-ляво и спуснахме Едрея. Сг. Загорчинов, Ден последен. Ройдю след два-три деня уреди криво-ляво работата си и се върна в село. Й. Йовков, Жетварят. 2. По някакъв начин; някакси. Скопските власти заявяват на Гоце, че той не тряба вече да се връща в Щип криво-ляво нарежда се и това. П. К. Яворов, Съч. Т. II. Според А. Теодоров-Балан (вж. От игла до конец. Бълг. преглед, С, 1929, 1, ки. 2, 281-287), горната ФБ е плод на контаминация от криво-право и дясно-ляво. КРИВО СЕДИ, ПРАВО СЪДЙ. Призив към лице, което трябва да отсъди нещо, да съди справедливо. Слав. I 250. КРИВЯ СИ ДУШИЦАТА. Умишлено лъжа. (С пример от П. Незнакомое). БРфР 185. Още: Кривя си душата. (ФР). КРИЯ СЕ КАТО КАДЪНА. За жена - избягвам чужди погледи, старая се да не ме видят. ВК, УС 153. КРИЯ СИ ГЛАВАТА В ПЯСЪКА. Нов. Публиц. Вземам съвсем наивни, неподходящи мерки, за да се предпазя от нещо. Тук е необходима работа, а не да си крием главата в пясъка. Из реч на народния представител Венцислав Димитров пред Великото народно събрание на 10.8.1990 г. Още: Завирам си/завра си главата в пясъка (ФР). КРОЯ - РАЗКРОЯВАМ, ШИЯ - РАЗПАРЯМ. Обмислям нещо от различни страни. Крои - разкроява, шие -разпаря Михилчето като къде да се скрие, за да чуе тайните разисквания. Ст. Заимов, Миналото. СтИ, ДфР 521. КУЛА ОТ СЛОНОВА КОСТ. Книж. Символ на откъснатост от реалния живот. Калка от френското Tour divoir (израз нзСент-Бьовь Вж. И.М. Шанский, фразеология современного русского языка, 144. КУПЙ ЛУК, ПА МУ НАВАЛИ ГЛАВАТА. Диал. (Соф.). Ирон. Казва се вотговор на въпрос: „Какво да правя?“. Слав. I 251. КУРА МИ ДРЕМЕ и ДРЕМЕ МИ КУРА. Вулг. Никак не се тревожа, не се вълнувам за нещо; не ме е грижа. Още: Хуя ми дреме и Дреме ми хуя. Вулг. КУРА МИ <ЯНКО>! Вулг. Възклицание, с което се изразява несъгласие, възмущение и под. 10. Нов фразеологичен речник 145
КУРБАН ЩЕ ЗАКОЛЯ на някого. Ще му бъда много благодарен, ще му се отплатя за нещо. Либералите се радват. На тия евреи те сега курбан ще заколят. Г. Караславов, След октомври. СтИ, ДфР 521. КУРДИСАЛ СЪМ СЕ КАТО СТРОШЕН ПИЩОВ НА ПОЛИЦА. Диал. (Белоградчишко). Ирон. Настанил съм се важно, на видно място. ВК, УС 154. КУРДИСАЛ СЪМ СЕ КАТО ТРИ И РУ П .Диал. Разположил съм се нашироко и удобно. Слав. 1 247. Още: Курдисал съм се като три'и зола .Диал. (фР). КУ РНАЗ КАТО ЛАМБА БЕЗ ГАЗ. Жарг. Ирон. Човек, който се гордее, надува, перчи, без да има основания за това. КУРШУМ ХВЪРЛЯМ по някого. Диал. Полагам големи усилия да намеря някого, да се свържа с някого, мъча седа го привлека, да го доведа някъде. Дошъл е А нгелаков. Ние по него, demo се вика, куршум хвърляме, а той на крака ни дошъл. Хр. Михов-Черемухин, Трите престола. КУЧЕТА ДА БИЕШ с нещо. За предмет - много е твърд. КЪДЕ ДАДЕ ГОСПОД. Диал. Отговор на въпрос: „Къде отиваш? Къде си си наумил да идеш?“ Слав. I 253. КЪДЕ-КЪДЕ. За опознаване висока степен в проявата на някакво качество или действие (при сравнение с нещо). - Ти, господарю, трябва да знаеш, че на един от съседшпе покривът му е къде- къде no-стръмен. Й. Радичков, Тенец. Нищо не може да се стори на хора,решили даул1рат. -Има такива работи, старче, коитоса къде-къде по-страшни от смъртта. А. Дончев, Време разделно. (не знам) КЪДЕ МИ Е ПУКНАТА ЗЕМЯТА, (не знам) Къде ще ме сполети голяма беда, голямо нещастие, къде ще загина. КЪДЕ СЕ Е ЧУЛО И ВИДЯЛО! Със следе, изр. За изразяване на възмущение от онова, което е изразено в следващото изречение, тъй като то е съвсем нередно, недопустимо. (С пример от Кр. Григоров). БРфР 621. КЪДЕТО И ЦАРЯ ОТИВА ПЕШ. Евфели В нужника, в тоалетната. ...и .му стани весело от наивното предупреждение да закачи ключовете на ре .мъка си, за да бъдат неотлъчно с него, дори когато отива пшм, където и царя отива пеш. Т. Харманджиев, Идваме отдалече. Още: <Там,> дето <и> царя пешком ходи. Евфем. КЪМ ДЕЛО. Кшщ. За означаване, че служебното разглеждане с приключено, поради което книжата се изпращат в архивата. БРфР 157; РБЕ III 691. КЪМ КРАЯ СЪМ. Много съм зле и скоро ще умра. (С пример от Л. Стоянов). БРфР 285. КЪРВАВА БАНЯ. Клане, кръвопролитие. БРфР 301. КЪРВАВ МИ Е ПРЕД ОЧИТЕ някой. Диал. Много мразя, ненавиждам някого. БРфР 301. * КЪРША СИ ГЛАВАТА. Диал. Махам се, отивам някъде далече. (фР, без пример). Бузата. - Чакай. (Сяда, събува си навоите, завива ги на кълбо и му ги дава в ръцете). Ето! Кърши си главата! (отваря му вратата). Зоотехникът бавно излиза. Н. Хайтов, Едноактни пиеси. КЪСАМ СИ САМО ЦЪРВУЛИТЕ. Индив. Полагам напразни усилия, за да постигна нещо. (С пример от Г. Караславов). БРфР 611. 146
КЪ1ЦА НА КОЛЕЛА . Подигр. Употребява се, за да се подчертае невъзможността и нежела¬ нието да се изпълнят нечии непрекъснато менени желания, капризи. < КЪЩА С> ЧЕРВЕН фЕИЕР. Публичен дом. - А всъщност готвеха се да тръгнат сега по Небеттепе, към къщите с червените фенери, отдето се носеха песните на весели молшчета. Г. Стаев, Цената на златото. КЪЩАТА МИ Е ОТВОРЕНА за някого. Във всеки момент съм готов да приема някого в дома си, в къщата си. (С пример от 3. Стоянов). БРфР 407. КЪЩАТА МИ ИЗГОРЯ. Голямо нещастие постигна семейството ми. (С пример от Зах. Стоянов). БРфР 304. КЬОРАВ КОЦО ОВЦЕ ПАСЕ, ПЕТ ЗАКАРВА, ТРИ ДОКАРВА. Диал. (Соф.). Ирон. Казва се за човек, който се хвали, че е свършил добре някаква работа, а всъщност нищо не е свършил, има загуби. Слав. I 253. Още: Майстория кози пасе, пет закарва, три докарва. Диал. Ирон. КЬОРАВО ПЛАДНЕ. Диал. Леко ядене между обяда и вечерята. БРфР 305. КЯР ДО КОЛЯНО, ЗАРАР ДО УШИ. Диал. Ирон. Малка печалба, а много голяма загуба. Спав. I 253. 147
ЛАБА ВО ИМА НА ПОПА в РЪКАВА. Жарг. Щюн. Употребява се, за да се подчертае, че трябва да се работи, не може да се постъпва небрежно, нехайно. Арх. Ив. ЛАЙ-ЛАЙ-КУЧКА. Диал. Дърдорко. Радович Цв. ЛАНИ ДЕТО УМРЯ КОБИЛАТА ЖИВА ЛИ Е? Диал. Подигр. За неуместно питане, въпрос. Слав. I 255. П. Р. Славейков сочи, че тая единица води началото си от приказка. Слав. 1 255 ЛАЯ КАТО БАНСКО КУЧЕ ПРЕД КОЛА. Бъркам се там, дето не ми е работата. Арх. Ив. ЛЕЕ СЕ КРЪВ. Книж. Има много жертви, много убити при сражение, бой и под. (С пример от Кр. Велков). БРфР 293. ЛЕЖА КАТО КОПОЙ ПРЕД ОВЧАРСКА КОЛИБА. Диал. Мързи ме да се помръдна; бездействувам. РБЕ (под печат). Още: Лежа като пес (куче) пред овчарска колиба. Диал. Лежа като копой. Диал. (фР). ЛЕЖА КАТО КОТАРАК НА ПРИПЕК. Диал. Мързи ме да се помръдна; бездействувам. Инак Кикиридкагпа беше безкрайно доволен от службата си... Лежи като котарак на припек, яде до насита, спи като разпран. Г. Караславов, Избрани съчинения. РБЕ (под печат). ЛЕЖА КАТО КУЧЕ ПРЕД ОВЧАРСКА КОЛИБА. Диал. Вж. Лежа като копой пред овчарска колиба. РБЕ (под печат). ЛЕЖА КАТО ПАША. Диал. Мързелувам, не похващам никаква работа. Слав. I 255. Още: Лежа като селски чорбаджия. Диал. ЛЕЖА КАТО ПЕС ПРЕД ОВЧАРСКА КОЛИБА.Д/дл. Вж. Лежа като копой пред овчарска колиба. Ле-е-жи като някой пес пред овчарска колиба. Й. Йовков, Вечери в Антнмовския хан. РБЕ (под печат). ЛЕЖА КАТО СЕЛСКИ ЧОРБАДЖИЯ. Диал. Вж. Лежа като паша. Слав. I 255. РБЕ (под печат). ЛЕЖА КАТО ЦИГАНСКИ АРАХЧИЯ. Остар.Диал. Държа се горделиво, големея се. Кар. П. 74. ЛЕЖАЛА СЪМ НА РЕБРО за някого. Диал. За жена - носила съм дете в утробата си, била съм бременна с дадено дете. (С пример от Ил. Волен). БРфР 308. ЛЕЖА НА ГЛУХОТО СИ УХО. Диал. Подигр. Преструвам се на глух. БРфР 596. Още: Седя на глухото си ухо. Диал. Подигр. 148
ЛЕЖА НА КЪЛКА. Нищо не работя; без действувам, лентяйствувам. Та на Ковача му се дощя да му покаже малкото, което сам бе видял и научил по друма. От малък свикна момчето си да не лежи на кълка и да чака наготово. Т. Манов, Крилат Димо. РБЕ (под печат). Още: Лежа на гръб и Лежа на (по) гърба си. (фР). Лежа на хълбок. ЛЕЖА НА ХЪЛБОК. Вж. Лежа на кълка. ЛЕЖА СИ ПОД ДЕБЕЛАТА СЯНКА. Намирам се взатвора. (С пример от К. Калчев). БРфР 156. ЛЕЖА С МЪЖ. За жена - водя полов живот. ЛЕЖИ МИ НА ДУШАТА нещо. Обичам нещо, приятно ми е нещо. Учителската професия не й лежеше на душата. Поучи тя децата две години и напусна училището. А. Каралийчев, Неуловимият. РБЕ (под печат). ЛЕЖИ МИ СЪРЦЕ<ТО> някъде. Привлича ме нещо, тегли ме някъде, обичам да ходя някъде или да правя нещо. - Тебе в улични разправии ти лежи сърцето. За тях ти пренебрегваш всичко. П. Ю. Тодоров, Събрани произведения, Т. II. РБЕ (под печат). ЛЕЖИ НА ПЛЕЩИТЕ МИ нещо. Мое задължение е да се грижа, да се занимавам с нещо. БРФР435. ЛЕЖ<И>, ЧЕ <У>МРИ. Диал. Употребява се за характеристика на много тежко състоя¬ ние, положение, от което няма изход. - А я сметнете,... - и дълговете си — било на касата, било на лихвари, случи се и вол ти се килне - тогаз? - Тогаз леж, че мри, -каза единият от селяните и дълбоко въздъхна. А. Страшимиров, Кръстопът. -А мене ще има ли някой да ме изнесе оттука? Не!Леж!Мри! Без надежда. Ил. Блъсков, Китка, V, 6. РБЕ (под печат). ЛЕЗЯ СЕ КАТО ВАРЕНА ГЛАВА. Диал. Пренебр. Смея се, хиля се с широко отворена уста. - А вие - обърна се бирникът към останалите трима селяни... Лезите се като варени глави. Камшик, камшик за вас. Н. Попфилипов, Бирникът дошъл. Още: Хиля се като варена овча глава. Диал. Пренебр. ЛЕКА МУ (Й) ПРЪСТ, формула от речевия етикет при погребение, с която се изразява пожелание умрелият да намери покой в гроба след смъртта си. ЛЕКА ПЕТРА. Диал. Безхарактерен човек. БРфР 308. ЛЕКА-ПОЛЕКА и ПОЛ ЕКА-ЛЕКА. 1. Постепенно. 2. Тайно, незабелязано. БРфР 308. ЛЕПВАМ/ЛЕПНА ПАЛЕЦ«А>. За неграмотен човек - подписвам се, като притискам наплюнчения си палец върху документ и под. РБЕ (под печат). ЛЕПВАМ СЕ/ЛЕПНА СЕ КАТО ГЕРБОВА МАРКА за някого. Тръгвам с някого, като неотклонно и нахално го следвам навсякъде. БРфР 323. Още: Залепвам се/залепя се като гербова марка. (фР). ЛЕПВАМ СЕ/ЛЕПНА СЕ КАТО СВИНЯ ЗА СУРОВАТКА. Диал. Непрекъснато следвам навсякъде някого, когото харесвам, обичам, неотлъчно съм с него. ВК,УС 155. ЛЕПВАМ/ЛЕПНА СРАМ НА ЛИЦЕТО на някого. Ставам причина някой да се опозори, опозорявам някого. (С пример от Г. Караславов). БРфР 539. ЛЕПНАТ МИ КЛЕПАЧИТЕ. Вж. Лепнат ми очите. РБЕ (под печат). 149
ЛЕПНАТ МИ ОЧИТЕ. Много ми се спи. РБЕ (под печат). Още: Лепнат ми клепачите. Л ЕПНИВ ШЕКЕР. Диал. (Трявна). Човек, който умее да се мазни и благодарение на това си подрежда добре работите, в. Поглед от 15.1.1979 г. ЛЕППЕ НА ГЪЗА МИ. Диал. Изпълняват се всичките ми капризи. Кювлиена, Димчев, Речник хасков. гов., БД V 103. ЛЕПТА<ТА> НА ВДОВИЦАТА. Книж. Пожертвование, дар, направен с добра воля от оскъдни средства. Води началото си от религиозната книжнина (Лука, XXI, 1-4). Вж. филкова, Цьрковнослав. фразеол ГСУ 1965,397. ЛЕПЯ ОЧИ по някого. Диал. Заглеждам се в някого, защото го харесвам. (С пример от Ив. Петров). БРфР 390. ЛЕПЯТ СЕ КАТО МУХИ по мене. Много ме харесват лицата от другия пол, лесно се увличат по мене. РБЕ (под печат). ЛЕС11А РАБОТА! В реплика като израз на увереност, потвърждаване, че нещо ще се извърши лесно. РСБКЕ II16. ЛЕТВАТА Е ВДИГНАТА ВИСОКО. Нов. Изискванията са силно повишени (обикн. при състезание, конкурс и под.). ЛЕЯ СЪЛЗИ. Плача. БРфР 552. Още: Проливам сълзи. ЛИКА ПРИЛИКА <КАТО ДВА СТРЪКА ИГЛИКА>. Нар.-поет. Лица, които много си приличат и много си подхождат. ВК, УС156. ЛИПСВА МИ ЕДНАТА СЪБОТА И ДВАТА ПЕТЪКА. Жарг. Безумен, луд, ненормален съм. Арх. Ив. фР: Липсва ми едната събота. Диал. ЛИСИЦАТА СЕ ЖЕЛШ.Диал. (Хасковско). Употребява се, когато едновременно вали дъжд и грее слънце. Още: Мечка се жени. (фР). Дявола (заека, таралежа) се жени .Диал. ЛОВ НА ВЕЩИЦИ. Нов. Книж. Жестоко преследване на политически противници (първо¬ начално в САЩ). ЛУД ГИДИЯ. Нар.-поет. Буен млад момък. РСБКЕ II31. Още: Лудо младо. Нар.-поет. ЛУД ЛУДЕЯ по някого. Вж. Луд лудувам по някого. БРфР 315. ЛУД ЛУДУВАМ по някого. Извънредно силно съм влюбен в някого, безумно съм увлечен в някого. БРфР 315. Още: Луд лудея. ЛУДО МЛАДО. Нар.-поет. Вж. Луд гидия. РСБКЕ II 31. ЛЪВ С МИША ОПАШКА. Жарг. Ирон. Скапан, жалък човек, страхливец, който се представя за храбър. Още: Лъв с овча опашка. Жарг. Ирон. 150
ЛЪВ С ОВЧА ОПАШКА. Жарг. Ирон. Вж. Лъв с миша опашка. Арх. Ив. * ЛЪЩЯ КАТО ТИГАН НА МЕСЕЧИНА. Ирон. Тъмен съм, тъмнея се. Още: Белея се като тиган на месечина. * фР: Лъщя като тиган на месечина. Подигр. Много съм лъскав; блестя. ЛЮБИМЕЦ НА БОГОВЕТЕ. Книж. Изключително щастлив човек, човек с много добра съдба. ЛЮБОВЕН ТРИЪГЪЛ ПИК. Съпружеска двойка и любовник (или любовница) на съпругата (или на съпруга). Води началото си от пиесата на X. Ибсен „Хеда Габлер“. Дшукин, Ашукина, КС II 337. ЛЮТА ЗМИЯ. Обикн. за жена - изключително коварна, зла, проклета. БРфР 229. Оше: Змия усойница. ЛЮТА И ЧЮРУТА.Дмат. Народно название на 15-я ден на месец юли -един от горещниците. Гер. Р III 36-37. ЛЮТ КАТО АРНАУТСКА ЧУШКА. Диал. Извънредно лош, проклет човек. БРфР42. Още: Лютив като арнаутска чушка Диал. ЛЮТИВ КАТО АРНАУТСКА ЧУШКА. Диал. Вж. Лют като арнаутска чушка. БРфР 42. ЛЯВА РЪКА - ДЕСЕН ДЖОБ. Кражба. Арх. Ив. ЛЯГАЙ МРИ (ДА ЛЯГА И ДА МРЕ). Ирон. Старей (съм) вече, и нямазащо повече да живееш (да живея), време ти е да умреш (да умра) (употребява се често от по-възрастните хора при невнимание и незагриженост към тях - при болест, битови и др. проблеми). Понякога младите смятат четиредесетгодишните за старци, а хората след 50 години направо да лягат и да мрат. в. Поглед, бр. 6 от 10.Н.1986 г. Участъковата лекарка отказала да го прегледа -1цяАа да загуби много време! На какво прилича това - значи лягай, мри! ЛЯГАМ/ЛЕГНА <НА ЗЕМЯТА> ОТ СМЯХ. Смея се силно, неудържимо. (С пример от К. Калчев). БРфР 535. * ЛЯГАМ СИ/ЛЕГИА СИ НА ЯРЕМА. [Често: Ще си легна на ярема]. Смирявам се, укротявам се. (ФР, без пример). Само този доктор Василев се престарава май в службата си, но и той ще си легне на ярема. Г. Караславов, Параклисът на свети Петър. [Примерът взет от СтИ, ДФР521.] ЛЯТО БЕЗ МУХИ БИВА ЛИ? Употребява се, когато трябва да се подчертае, че без неприятности не може. Ех, лято без мухи бива ли? Отначало е малко трудничко, но да ще бог, оправи щем се. Хр. Максимов, В село. СтИ, ДфР 521. 151
МАГАРЕ ДА ГО ОПЛАЧЕ! Диал. Грубо. Употребява се, за да се изрази презрение, яд, лошо отношение към някой умрял. РБЕ (под печат). МАЗЕН КАТО ТАРАЛЕЖ. Диал. Ирон. Съвсем грапав, негладък. Вацов, Послов. Пирот, СбНУ 1144. Още: Гладък като таралеж. Диал. Ирон. МАЙКА ПЛАЧЕ, ГРАМОФОН СВИРИ, КЮНЦИ ПАДАТ, <КОКОШКИ КРЕКАТ>. Жарг. 1. Некадърен или негоден, който не го бива никак, никакъв. 2. Който е в окаяно положение, зле направен или в пълен безпорядък. Наоколо се носи звън от разкъсани вериги, фанфари зоват към пазарна икономика, майка плаче, грамофон свири, кюнци nadatn, в предчувствие за енергийна криза. Атанас Ценев, Без задръжки. фР: Майка плаче. Пренебр. МАЙНАТА МУ! Грубо. 1. Възклицание, с което се изразява пренебрежение към някого или нещо. 2. Възклицание, с което се изразява, че не се придава значение на нещо. БРфР 320. МАЙСТОРИЯ КОЗИ ПАСЕ, ПЕТ ЗАКАРА, ТРИ ДОКАРА. Диал. Ирон. Казва се за човек, който се хвали, че е свършил добре някаква работа, а всъщност нищо не е свършил, има загуби. Кар. П 76. Още: Кьорав Коцо овце пасе, пет закара, три докара. Диал. Ирон. МАЙСТОР ТРИЧКО ЗНАЕ ВСИЧКО. Ирон. За човек, който се хвали, че е изключително умен, способен, че може да се справи с всякаква работа. Сф. Още: Майстор Тричко може (прави) всичко. Ирон. МАЙСТОР ТРИЧКО МОЖЕ ВСИЧКО. Ирон. Вж. Майстор Тричко знае всичко. Сф. МАЙСТОР ТРИЧКО ПРАВИ ВСИЧКО. Ирон. Вж. Майстор Тричко знае всичко. Сф. МАЙЧИНА И БАЩИНА и МАЙЧИНО И БАЩИНО. Диал. (Враца). За младо неомъжено момиче - на което и двамата родители са живи. МАЛКИЯ МЕСЕЦ. Диал. Название на февруари. Сутринта през втората неделя на малкия месец дядо Тома отиде в кръчмата на Мисиля. Г. Караславов, Неверникът Тома. СтИ, ДфР 521. МАЛКО Е МИТКО някой. Ненормален е, луд е, смахнат е БРфР 333. МАЛКО КОНЧЕ С ГОЛЕМИ УШИ. Диал. Ирон. Магаре. Слав. I 263. МАЛКО-МНОГО. Известно количество, немного голямо количество, брой от нещо. РСБКЕ 1150. МАЛКО ПО МАЛКО. Постепенно. РСБКЕ II50. 152
МАЛКО СЪМ ТАКА. Ненормален, смахнат, луд съм (придружено със съответен жест: въртене на свити пръсти на дясната ръка около дясното слепоочие). БРфР 562. МАЛКО СЪМ ТРА-ЛА-ЛА. Ненормален, смахнат, луд съм. МАЛКОТО ГЪРНЕ В ГОЛЯМОТО. Диал. Шег. Отговор на въпрос: „Какво ще сварим?“. Слав. I 263. МАЛКО УМ, ИО НАВРЕМЕ ДА ТИ ДОЙДЕ. Вж. Малко ум, но на място. МАЛКО УМ, НО НА МЯСТО. Употребява се като реплика към някого, който измисля някакво добро, уместно решение на някакъв проблем. Арх. Ив. Още: Малко ум, но навреме да ти дойде. * МАЛО И ГОЛЯМО. Всички, от най-младия до най-стария. * фР: Мало и голямо. Всички. МАЛЪК СЕЧКО. Нар.-поет. февруари. БРфР 523. МАМА МУ СТАРА! Грубо. Възклицание, обикн. за израз на неприятно чувство: яд, недовол¬ ство. Още: Майка му стара! Грубо. (фР). МАМИН СТОЯ ПЧО. Диал. (Шопско). Подигр. Употребявасе, когато някой страда за бъдещи несполуки и беди. Бнтв. X, 190. Още: Мамин Гьргалчо. Диал. Подигр. (ФР). MAMMA МИА! Иран. Възклицание, с което се изразява силно неодобрение на нещо, сочат се големи недостатъци на някого или на нещо. Той е един техник, мамма миа! МАНАСТИР СИ ГРАДЯ <НА ДУШАТА>. Върша нещо богоугодно за спасение на душата си. Тя, баба ви Панчовица, с тоя хаир, що го прави, такъв манастир си гради на душата, за какъвто ние не можем и да помислим. Т. Г. Влайков, Преживяното. Стй, ДфР 521. МАНАСТИРСКО КЛ ЕП А Л О. Неодобр. Бъбривчовек. Онова манастирско клепало, жена му, ще раздрънка навсякъде. Йор. Попов, Задушно. ОгИ, ДфР 521. МАНДЖА С ГРОЗДЕ. Просторен. 1. Сбор от много различни, несъвместими неща, откоито се получава нещо. 2. Бъркотия. Още: Чорба от грозде. Простоян. МАХВАМ СЕ/МАХНА СЕ ОТ СВЕТА. 1. Бягам в каквато посока се случи, където ми падне. 2. Самоубивам се. (С пример от Ц. Церковски). БРфР 519. МЕДЕН МЕСЕЦ. Първите най-щастливи дни и седмици след сключване на брак. Калка от френското 1а кше de miel - израз на Волтер във философския му роман „Задиг или съдбата“. Вж. Шанский» фразеология..., 144. МЕЖДУ ВРАТА, ЩО СКЪРЦА, ПРЪСТ НЕ ТУРЯЙ! Диал. Не се намесвай при хора, които са скарани помежду си или изобщо в някакъв конфликт. МЕЖДУ ДРУГОТО. 1. Без отделяне на специално внимание, наред с други по-важни неща. 2. Като вмет. израз. За прибавяне или преход на една изказана мисъл към предходна или за вмъкване на нова мисъл за уточняване; освен това, покрай това. БРфР 170; РБЕIV 427. МЕКА ГАНКА. Мекушав и отстъпчив човек. БРфР 326. 153
Оше: Мека Гана (Мария). (фР). Мека Мара (Марийка). МЕКА МАРА. Вж. Мека Ганка. (С пример от К. Калчев). БРфР 326. МЕКА МАРИЙКА. Вж. Мека Ганка. Арх. Ив. МЕНИХ ЧУМА НА ММНИР.Лш. Иран. Смених нещо лошо за още по-лошо или за също така лошо, изпаднах от едно положение в друго също така лошо. Арн. Ш 579. МЕНТА ЗА КОРЕМ. Лъжа, измама. БРфР 326. МЕРЯ НА БАКАЛСКИТЕ СИ ВЕЗНИ някого. Изтънко, подробно преценявам някого. БРфР МЕРЯ НА КАНТАР някого. Преценявам някого какво представлява, какъв е. БРфР 261. Още: Нретеглям/нретегля па кантара <си>. (фР). МЕРЯ НА СВОЯ КАНТАР някого. Преценявам някого според собствените си изисквания, възгледи. (С пример от К. Калчев). БРфР 261. Още: Претеглям/нретегля на своя кантар. МЕРЯ СЕ СПОРЕД БОЯ СИ. Съобразявам се с възможностите си при действията си. (С пример от Г. Караславов). БРфР 58. МЕРЯ С РАЗЛИЧЕН АРШИН някого с някой друг или нещо с нещо друго. Преценявам по различен начин еднакви или сходни постъпки на различни хора, или еднакви неща; преценявам субективно. БРфР 42. МЕЧЕШКА УСЛУГА. Книж. Неумела услуга, която носи, причинява вреди, неприятности на лицето, .на което е направена. Води началото си от баснята на И. А. Крилон Л1ус1 ынник и Меякеаь“ < 1808 г.Ь ъ която се раэказьа как мечокът, зада отпъдл една муха от челото на заспалия си приятел, я праснал силно камък и убил приятеля си. Вж. Ашукин. Ашукина, КС II347. МЕШАМЕ СИ КАНИТЕ с някого. Диал. Имам някакви взаимоотношения с някого. - Хи... ако наистина сте доведени... Гено е свършил тая работа. -... Много лесно отгатнахте - какво има за отгатване! Са,»о той е ерген, дигите са хора на място... имат си жени... какво up: си мешат капите с вас... Т. Харманджиев, Идваме отдалече. МИЖАЙТЕ ОЧИ ДА ВИ ЛЪЖЕМ Е! Диал. (Кукуш). Употребява се при ясно изразяване на недоверие към думите на събеседника или по отношение на казаното на трето лице. Слав. I 267. ФР: Мижи да те лажем! Просторен. МИЖИ, КЬОРЧО ДА ТЕ ЛАЖЕМ! Употребява се при явно изразяване па недоверие към думите на събеседника или по отношение на казаното на трето лице. МЛ, Индивидуално използване..., ИИБЕ XIX, 489. ФР: Мижи да те лажем! Просторен. МИЛА РОДНА КАРТИНКА. Ирон. Обикн. възклицание за изразна възмущение, осъждане на някакво типично за нашата действителност отрицателно явление, проява. Ние няма да описва.не подробно всички по-нататъшни мили картинки и сцени из живота на познатото ни семейство. Св. Минков, Разкази в тарал ежова кожа. - Очаквах да ми,,се отблагодари", като ме предаде, защото . пи е много задължеше Мила родна картинка! Води началото си от заглавието на разказ на Елин Пелин. ** МИЛ МИ Е КАТО ЛАИСКИ<Я> СНЯГ някой. Upon. Никак не ми е мил, никак не го обичам. Слав. I 267. 154
Още: Обичам като (колкото) ланския сняг. Ирон. * фР: Като (колкото) ланския сняг, мил ми е (обичам). Ирон. Никак не (ми е мил), никак не (обичам). * МИЛ МИ Е КАТО 1IA ДЕЦАТА ПРЪЧКАТА. Диал. Ирон. Никак не ми е мил. Слав. 1267. Още: Мил ми е като на децата тояга. Диал. Ирон. * фР: Като на децата пръчката, мил ми е. Диал. Ирон. Никак не (ми е мил). * МИЛ МИ Е КАТО IIА ДЕЦАТА ТОЯГА. Диал. Ирон. Вж. Мил ми е като на децата пръчката. Чолаков, БНСб 185. * фР: Като на децата тояга, мил ми е. Диал. Ирон. Вж. Като на децата пръчката. МИЛ МИ Е КАТО ИА КУЧЕТО КАЛТА. Диал. Ирон. Омразен ми е, никак не ми е мил. (Ст. Младенов). ВК, УС 159. * МИЛ МИ Е КАТО 1IA КУЧЕТО КАМЪК. Диа.1. Ирон. Никак не ми е мил, мразя го. Слав. 1267. * фР: Като на кучето камъка, мил ми е. Диал. Ирон. Никак не (ми е мил). * МИЛ МИ Е КАТО НА ОВЦЕТЕ ВЪЛКА. Диал. Ирон. Никак не ми е мил. Чолаков, БНСб 185. * фР: Като на овцете вълка, мил ми е. Диал. Ирон. Никак не (ми е мил). МИИАВАМ/МИНА БАИРА. Завършвам трудната част на някаква работа. БРфР 44. Още: Ирсхвърлям/нрехвърля баира. (ФР). МИИАВАМ/МИНА ГРАТИС. Отървавам се от нещо само с леко изплашванс. (С пример от в. Работническо дело). БРфР 138. МИНАВА МИ/МИНЕ МИ НА РЪКАТА някой. Диал. Улавям, хващам някого (обнкн. някой нарушител). (С пример от Ц. Церковскн). БРфР 507. МИНАЛО ВЕЛИЧИЕ. Книж. Ирон. Човек, който в миналото е имал голяма власт, високо обществено положение. БРфР 71. Още: Бивше величие. Книж. Ирон. * МИНАЛ НРЕЗСИТОИ ПРЕЗ РЕШЕТО. Който има голям опит, който е извънредно опитен и обигран, понеже е прекарал всякакви изпитания, трудности. Още: Преминал през сито и през решето, * фР: Минал през <сито и> решето. МИИДЕР КОКОНА. Диа.1. Жена, която гледа само себе си, нищо не прави. МИНЕ <СЕ>, НЕ <СЕ> МИНЕ. Много често, почти всеки ден. (С пример от Чудомир). БРфР 330. МИ ПЪРДИ ГЪЗО. Диал. (Костурско). Пренебр. Никак не ме е грижа, не ме засяга, не ме интересува нещо. МИРЕН КАТО ЯРЕ. Диал. Ирон. Много немирен, буен. Слав. 1 268. МИРИША НА БОСИЛЕК. Много съм зле, скоро ще умра. БРфР 59. МИРИШЕ НА НАФТАЛИН някой. 1. Многое изостанал. 2. Нещо. Безнадеждно е остаряло. БРфР 359. 155
МИСЛЯ КАТО СВИНЯ ЗА КОЛЕДА. Диал. Много съм угрижен, обезпокоен. Слав. I 269. Още: Мисля като шоиар за Коледа. Диал. Замислил съм се като свиня за Коледа. Диал. МИСЛЯ КАТО ШОПАР ЗА КОЛЕДА. Диал. Много съм угрижен, обезпокоен. Слав. 1269. Още: Мисля като свиня за Коледа. Диал. МИЯ СИ ОЧИТЕ с някого. Диал. Оправдавам се с някого за нещо. С мен си мий очите. МЛАДА МЛАДИНЙ. Диал. (Враца). Ирон. Съвсем не млада жена, доста възрастна (обикн. в реплика). - Ти си още млада. - Да, млада младиня. МЛАД-ЗЕЛЕН. 1. В съвсем крехка възраст. Вяхме женени от две години, млади-зелени, затова се обичахме толкова много. Р. Балабанов,Таван без къще. Слав. 1270.2. Неопитен, незрял. ФР: Млад и зелен. МНОГО ЗДРАВЕ! Поздрав, благопожелание (обикн. при изпращане на някого или при пристигане отнякъде). РБЕ V 866. МНОГО МИ МЕЛИ ВОДЕНИЦАТА. Неодобр. Прекадено много, непрекъснато говоря, дрънкам, много съм бъбрив. БРфР 84. фР: Мели ми воденицата. Неодобр. МНОГО-МНОГО. При глаголи с отрицание - за изразяване на малко, недостатъчно, в по- слаба степен. РСБКЕII 91. МНОГО НА ДУШМАНИТЕ! Употребява се като отговор, когато някой каже, че това, което му е дадено (обикн. като го черпят), е много, за да се изтъкне, че няма защо да се стеснява и да вземе, да приеме всичко. БРфР 185. Още: Много се вика на душмани. МНОГО СЕ ВИКА НА ДУШМАНИ. Вж. Много на душманите. Арх. Ив. МНОГОСТРАДАЛНА ГЕНОВЕВА. Книж. Понякога ирон. Жена, която много е страдала, много е патила. МЛ, функцията собств. име..., 749. МОЖЕ ЛИ С МЕЧКА ДРЕБПИЦИ ДА ЯДЕШ <И ДРЕНКИ ДА БЕРЕШ>. Диал. (Еленско). Ирон. Употребява се, за да се подчертае неосъществимостта на нещо. МОЙТА ОЩЕ В ПОЛАТА СИ ЯДЕ. Диал. Не бързам да се женя (отговор на ерген, когато го канят да се ожени за някоя мома). Слав. I 271. МОЙ ЧОВЕК. 1. В обръщение - приятелю. (С пример от К. Калчев). 2. Близък човек, на когото може да се разчита. (С пример от Н. Широв-Тарас). БРфР 336. МОКРИ ИВАН. Диал. Пренебр. Пияница, който се подмокря (напикава). Слав. I 272. МОЛЙ СЕ НА ШАПКАТА МШЖарг. Подигр. Няма смисъл да ми се молиш, няма да изпълня молбата ти. Арх. Ив. ** МОМАТА ТРОШИ ПАНИЦИТЕ Диал. Казва се, когато някоя мома иска да се жени. Кар. П 80. * фР: момата ТРОШИ ПАНИЦИТЕ. Диал. (Момата) иска да се жени. МОМИЧЕ БЕЗ МАЙКА. Жарг. За несресана, рошава коса на момиче. 156
МОМИЧЕ ЗА ВСИЧКО- Вж. Момче за всичко. БРфР 99; РБфР 394. (Калка от нем. Mddchen fur (tiles.] МОМЧЕ ЗА ВСИЧКО. Лице с ниско положение, подчинено, на което се възлагат най- разнообразни, различни дребни поръчки. БРфР 99; РБфР 394. Още: Момче за всичко. МОНОЛОГ НА ГЛУХИ. Нов. Публиц. Ирон. Безплодни разговори или преговори между политически противници (държавници, водачи на партии, държави и под.), при които никой от участвуващите не желае да се вслуша в аргументите и исканията на другия и не прави никакви компромиси. МО ТА МО.(обикн. mot & mot). Книж. Буквално; точно, (дума по дума) (при цитиране на нещо, при превеждане и под.). (С пример от П. Кукушев). БРфР 335. , МОЯ МАЙКА И НЕГОВА ДВЕ ЖЕНИ. Диал. Ирон. Не сме никак близки, не сме роднини. Слав. I 273. фР: Моя и негова майка жени. Ирон. МОЯ МИЛОСТ. Остар. Книж., сега шег. Аз. МОЯТА Е ЛЕСНА. Не съм в затруднение, на мене нищо не ми пречи. РСБКЕ И 16. МОЯТА РАБОТА ЧЕЙРЕК ДО ДВАНАЙСЕТ. Диал. 1. Скоро ще претърпя голяма загуба от нещо, ще се опропастя. 2. Скоро ще умра. МЪДРЕЕ СЕ КАТО ТУРСКИ ИБРИК. Диал. Ирон. Много е глупав, а си придава важност. Арх. Ив. МЪЖ ИСКАМ, ДНЕС ГО ИСКАМ Диал. Подигр. Вж. Мъж сакам, сега го сакам. Диал. Подигр. Слав. I 276. МЪЖКА СТРАНА! Събир. Диал. Мъжете. БРфР 545. МЪЖКА фИЛЙНА. Диал. Момиче, буйно като момче. Кювлиева, Димчев, Речник хасков. гов., БД V 103. МЪЖКО МОМИЧЕ. Девойка с мъжки характер, упорита и смела. МЪЖКО МОМЧЕ. Истински младеж, младеж с типични мъжки качества. БРфР 341. МЪЖ НА ЖЕНА СИ. Книж. Шег. Съпруг, който е всецяло подчинен на жена си. Води началото сн от текста на известната ария на цар Менелай в оперетата на Офенбах „Хубавата Елена“. МЪЖ САКАМ, СЕГА ГО СаКАМ. Диал. (Костурско). Подигр. Употребява се, когато някой иска да получи нещо веднага, тутакси, в същия миг, като няма търпение да почака, да изчака. Още: Мъж искам, днес го искам. Диал. Подигр. Калка от гр. ’AvSpa viXm, t&pa viXa> (no данни от Ал. Ничев). МЪЛЧА КАТО БИЕИ ГЪЗ. Диал. Вулг. Нищо не продумвам (обикн. защото съм силно сконфузен). Още: Мълча като биен задник. Диал. Вулг. < МЪЛЧА > КАТО БИЕН ЗАДНИК. Диал. Вулг. Вж. Мълча като биен гъз. МЪЛЧА КАТО БЛЪСНАТ. Диал. Нищо не продумвам (обикн. защото незная какво да кажа). Спав. I 275. 157
Още: Мълча като треснат. МЪЛЧА КАТО ГЪЗ. Подигр. Грубо. Нищо не продуктам (обикн. защото съм прост и не зная какво да кажа). Слав. I 275. * МЪЛЧА КАТО КЮТЮК. Обикн. пренебр. Нещо не продумвам (обикн. защото съм невежа в някакво отношение или не желая да кажа, да издам нещо). Още: Мълча като пън. Обикн. пренебр. * фР: Като кютюк. Обикн. пренебр. 1 .Всъчет. с мълча. Упорито мълча (обикн. когатосъм невежа в някакво отношение или не желая да кажа, да издам нещо). Още: Като пън. Обикн. пренебр. (към 1 знач.). * МЪЛЧА КАТО ПЪН. Обикн. пренебр. Вж. Мълча като кютюк. * фР: Като пън. Обикн. пренебр. 1. В съчет. с мълча. Упорито (мълча) (обикн. когато съм невежа в някакво отношение или не желая да кажа, да издам нещо). Още: Като кютюк. Обикн. пренебр. (към 1 знач.). МЪЛЧА КАТО ТРЕСНАТ.Дшы. Нищо не продумвам (обикн. защото не зная какво да кажа). Слав. I 275. Още: Мълча като блъснат. Диал. МЪЛЧИ, НЕ ДУМАЙ! Нима, възможно ли е? (възклицание за изразяване на голяма изненада, учудване от нещо, което се разказва някому). Още: Стой, не думай! (ФР). МЪЛЧИ, ТА БУЧИ. Ирон. Човек, който наглед е тих, но всъщност не е такъв. Арх. Ив. МЪРМОРЯ КАТО ВОДА НА БЪРЗЕЙ. Диал. Непрекъснато, досадно, еднообразно говоря, мърморя. (С пример от К. Петканов). ВК, УС 164. МЪРМОРЯ КАТО ПОП. Говоря еднообразно, монотонно, досадно, с напевен глас. Слав. I 264. МЪРТВА ХВАТКА. Книж. Положение, в което някой е поставил някого така, че той да не може с никакви усилия да се измъкне, да се спаси. БРфР 343. Произходът се свързва със захапваие, при което челюстите не могат да се разтворят. БРфР 537. (спя, заспивам) МЪРТВЕШКИ СЪН. Непробудно (заспивам, спя). РСБКЕII115. МЪТИ СЕ ВОДАТА. Обстановката се усложнява, общественото положение става сложно, объркано. БРфР 83 Още: Размътва се/размъти се водата. МЯРВАМ СЕ/МЕРНА СЕ ПРЕД ОЧИТЕ на някого. 1. Попадам пред очите на някого. (С пример от Й. Йовков). 2. Непрекъснато съм в присъствие на някого, досаждам някому с присъствието си. (С пример от К. Калчев). БРфР 390. МЯТВАМ/МЕТНА ЕДНО ДЪРВО някому. Нанасям побой някому, набивам го. Ако ти метна едно дърво, и майчиното си мляко ще кажеш. Г. Караславов, Неверникът Тома. СтИ, ДфР 521. 158
н НА БАБА ЗЛАТА ШУРЕЯ Й .Ирон. 1. Много далечен роднина, почти никакъв роднина. БРфР 43. 2. Ненужен, излишен, маловажен. БРфР 43. 3. Никой (в отговор на въпроса „Кой“). Още: Иа баба Каля шурея й. Ирон. (към 1 и 2 знач.). ИА БАБА КАЛЯ ШУРЕЯ Й. Ирон. Вж. На баба Злата шурея й (в 1 и 2 знач.). БРфР 43. (отивам) НА БАБЕРКИ. Обикн. за плодове и зеленчуци-(отивам) Когато е обрано хубавото. ГД, Минимални фЕ..., БЕ, 1985, кн. 2,155. НА БАРАБАН. Припряно, набърже, без да може да се обмисли и подготви спокойно. БРфР 46. фР: Като на барабан. НА БЕЛИ КОСМИ ЖЪЛТИ ГОВНА. Подигр. Грубо. Употребява се за стар баща с дете пеленаче. СтИ, ДфР 522. НА БЛАГА ПАРА.Диал. Сутрин по слана. На блага пара излязла. П. Р. Славейков, БПр 1278. Слав. I 278. НА БЛАГОВЕЦ.Дш, Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Слав. II 214. Още: На Куковден. Ирон. (фР). НА БОС КРАК. Обикн. в сьчет. с обувам. Върху необут с чорапи крак, върху крак без чорапи (обувам). Беше облечен в износени и отеснели дрехи, грубите му закьрпени обувки бяха обути направо на бос крак. П. Вежинов, Далече от бреговете. БРфР 59. НА БРАШНОТО ЕВТИН, НА ТРИЦИТЕ СКЪП. Обикн. ирон. Който скъпи малоценното, а пилее ценното; който проявява неуместно скъперничество и неуместна разточителиост. БРфР 61. фР: На трнците скъп, на брашното евтин. Обикн. ирон. НА ВИД. Външно, по външни признаци. БРфР 74. НАВИЙ СИ ГО НА ПРЪСТА! Запомни добре нещо, вземи си бележка, обикн. за да не извършиш нещо, за което си предупреден. БРфР 474. Още: Завържи си го на пръста! Диал. НАВИЛ СЪМ СИ САМ ЮЛАРА. Станал съм непокорен, не слушам никого, не се подчинявам на никого и си върша каквото искам. Луди глави. Виж, че си навили сами юлара и са тръгнали срещу цар и царщина. С. Чилингиров, Доколе, о Господи! СтИ, ДФР 522. Още: Завил съм си сам юларя. (ФР). 159
НАВИРАМ/НАВРА ГЛАВА в нещо. 1. Заемам се усърдно с нещо, увлечено се занимавам с нещо. (С пример от в. „Стършел“). 2. Меся се, където не трябва, проявявам неоправдан интерес към нещо. БРфР 115. Още: Завирам/завра глава. НАВИРАМ СЕ/НАВРА СЕ В РЪЦЕТЕ на някого. Попадам под властта на някого, оставам се някой да ме срещне, улови и под. (С пример от Ц. Церковски). БРфР 508. Още: Намъквам се/намъкна се в ръцете. НАВИРВАМ/НАВИРЯ КРАКА <В ХЕНДЕКА>. Обикн. в св. вид. Пренебр. Умирам. БРфР 287. Още: Опъвам/опъна крака. Пренебр. (фР). Изпъвам/изпъна крака. Пренебр. (ФР). (викам, говоря и под.) НА (С) ВИСОК ГЛАС. 1. Силно, за да се чуе наоколо (викам). 2. Открито, без задръжки. РБЕ III182. Още: С пълен глас. НАВИСОКО ГЛЕДАМ, НИСКО ПАДАМ. В стремежа си да постигна нещо, което надхвърля възможностите ми, претърпявам голям неуспех. Арх. Ив. (стоя, намирам се, съм и др.) НА ВИСОТА<ТА СИ>. Книж. На необходимото равнище в развитие, положение (стоя и под.). РБЕ II 210. НА ВОДЕНИЦА ПРАВЕНО. Дши. Пренебр. Човек, който прекадено много говори, дрънка. Слав. I 280. НА ВРЪБНИЦА В ПЕТЪК. Жарг. Никога. Арх. Ив. Още: На Връбница в сряда. Жарг. (фР). НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР. Обикн. ирон. Навсякъде. Води началото си от заглавието на нашумелия сериен български телевизионен филм. НА ВСИЧКО ОТГОРЕ. Книж. Като последна неприятност след редица други също неприятни неща. (С пример от Г. Караславов). БРфР 408. Още: 11а това отгоре. Книж. НА ВСЯКА КАЦА ГРЕЗДЕЙ. Диал. Ирон. Човек, който се меси навсякъде, където трябва и където не трябва. БРфР 138. НА ВСЯКА СВАТБА БЪКЛИЦА .Диал.Ирон. Човек, койтосемеси навсякъде, където трябва н където не трябва. Арх. Ив. НА ЭСЯКА СВАТБА ТОЙ ИСКА ДА Е БУЛКАТА. Подигр. За човек, който се стреми винаги да командва, да бъде началник, да заповядва на другите. Има една пословица -На всяка сватба той иска да е булката. Ил1а едни такива типове - като му кажеш да не се бои от стръмното, развява знаме и повежда колектива по всички хималайски осемхилядтщи. Васил Цонев, Какво сме ние, сатириците? НА ВСЯКО НЕЩО И ЧУЧУЛ. Диал. Ирон. Човек, който се меси навсякъде, където трябва и където не трябва. Арх. Ив. (човек) НА ВЪЗРАСТ. Възрастен, с напреднала възраст (човек). БРфР 103; РБЕ II 595. Още: На години. НА някаква ВЪЛНА СЪМ. Съзнанието ми, мислите ми и чувствата ми са обхванати от някакъв проблем. - Не можех веднага да се възвърна от облаците и да гласувам против - бях на съвсем друга вълна. 160
(връщам се, дойда) НА ВЪПРОСА. Книж. Към същината на разговора, на нещо (се връщам). БРфР 105. НА ВЯРА. Остар. На доверие, на кредит. (С пример от Ив. Вазов). БРфР 107; РБЕII 666. НА ГЛАВАТА СИ ЛИ ДА ГО СЛОЖА? (Враца). Раздразнен, нервен отговор на искане да се вземе и постави нещо някъде: няма място за него, не мога никъде да го сложа. НА ГЛАВАТА СИ ЛИ ДА ТЕ СЛОЖА? Сърдито възклицание, реплика към някого, на когото се обяснява, че никъде няма място за него. НА ГЛАВАТА СИ МЕ СЛО^КИ! Сърдит отговор на лице, на което казват, че нямат място за него, няма къде да го дянат, да го сложат. - Салонът побира само 500 души, а членовете на банката са 200. Къде да те сложа, вика... -На главата си ме сложи, кряскам. Каква е тази управия ? Защо сте записвали толкова членове? Чудомир, Кооператор. НА ГЛАДЕН КОРЕМ. Вж. На гладен стомах. (С пример от Ся. Трънски). БРфР 126; РБЕ III 171. НА ГЛАДЕН СТОМАХ. Когато съм гладен. БРфР 126; РБЕ III 171. Още: На гладен корем. НА ГЛАДНИКООЛУ НА ХАНА. Диал. (В. Търново). Ирон. Не сме яли никъде, гладни сме (отговор на въпрос: „Къде ядохте?“). Гъбьов, Послов, и послов, изрази В. Търново, СбНУ XV, 139. (чета) НА ГЛАС. Като произнасям думите гласно (чета). БРфР 128; РБЕ III182. (човек) НА ГОДИНИ. Възрастен, с напреднала възраст (човек). Още: На възраст. НА ГОДИНИ СЪМ. В зряла възраст съм, достигнал съм зряла възраст, не съм вече млад. РБЕ III 262. НА ГОЛО. По голо тяло, по голата част от тяло (обикн. при бой). (С пример от В. Андреев). БРфР 131-132. ИА ГОЛ ТУМБАК ВРЪЗКА. Диал. Подигр. Употребява се за човек, който се фука с неподходящо облекло. Радович, Цв. - fl* Со\ ЧНфТЬ ПЪЩови. . 6. НА ГОЛЯМО СЪМ.Дшы. Станал съм голям човек, имам много добро положение. (С пример от Кр. Григоров). БРфР 133. НАГОРЕ-НАДОЛУ. В различни посоки, на едно или друго място. БРфР 348. НА ГРЪБ НЕ СЪМ ЛЕЖАЛ. Работил съм, не съм лентяйствувал. (С пример от Ив. Петров). БРфР 142. НА ГЪРБА МИ ПЕРАТ КОШУЛЯТА. Диал. Бият ме. Арн. III 580. ИА ДВА ПЪРСТИ ОТ ГЪЗО ТИ Е. Диал. (Костурско). В реплика към някого - не те засяга нещо. НА ДВЕ ЖИЛИ ГЛАВА. Диал. (Костурско). Извънредно слаб човек. НАДВОР КУКЛИЦА, А ДОМА ЦЪРНА ПАНУКЛИЦА. Диал. Човек, който пред хората се показва добър, а у дома си е зъл. Арн. III580. 11. Нов фразеологичен речник 161
ИА (С) ДЛЪГИТЕ ЛИТРИ. Диал. Твърде много. СгИ, Към ботевгр. лексика, БД, кн. I, 194. НАДМИНАВАМ СЕБЕ СИ. Извършвам повече, отколкото може да се очаква от мене. РСБКЕII 144. ИА ДОВЕРИЕ. 1. Без специално доказване, без проучване. 2. В съчет. с вземам, давам, купувам и под. Без да плащам, без да ми се плаща веднага (вземам, давам, плащам); на вяра, на кредит. РБЕ IV 163. НА ДРУГ УМ СЪМ и (диал.) НА ДРУГИ УМ СЪМ. Имам друго мнение по някакъв въпрос, не споделям нечие мнение за нещо. (С пример от Ст. Чилингаров). БРфР 171. НАДСКАЧАМ/НАДСКОЧА РЪСТА СИ. Успявам да направя нещо, което значително надвишава възможностите ми. (С пример от Г. Стоев). БРфР 512. НАДУ В А М/Н А ДУ Я КОРЕМА на някоя. Неодобр. За мъж - ставам причина някоя жена да забременее. НАДУВАМ СЕ КАТО ПАУН. Подигр. Държа се надменно, горделиво. БРфР 422. Още: Перча се като паун. Подигр. НАДУ КОРЕМА. Неодобр. За жена - забременя. - Е. а.»а тя много бързо наду корема, още щом се ожени. * НАДУЛА СЕ КАТО ПРАСКВА. Диал. За жена - напълняла, поправила се. Слав. I 283. * фР: Като праскова, надул съм се. Диал. 1. За жена - много (съм се надула, напълняла съм, оправила съм се). НАДУЛ СЪМ СЕ КАТО МАНДОВО ЛАЙНО. Диал. (Смолянско). Силносъм подпухнал,съм се подул. ВК, УС 165. НАДУЛ СЪМ СЕ КАТО МИСИРИЧЕН ХЛЯБ .Диал.Подигр. Много се гордея, надувам. Арх. Ив. * НАДУЛ СЪМ СЕ КАТО <РЪЖЕИ> КВАСНИК. Диал. Силносъм подпухнал. Чачаров, Послов. Граховско, С6НУ VIII 237; Гълъбов, Гов. с. Доброславци, Софийско, БД II 85 - надул сс като квасник. * фР: Като <ръжен> квасник, надул съм се. Диал. Много (съм се надул, съм подпухнал). (човек) НА ДУМАТА, (лице), Което спазва, изпълнява обещанията си. (С пример от Л. Стоянов). БРфР 173. НАДЯВАМ СЕ КАТО ВДОВИЦА ЗА ЕРГЕН. Изпитвам напразни, безсмислени надежди за нещо съвсем неосъществимо. Гер. PH 11. НАДЯВАМ СЕ КАТО ВЪЛКА ДА ПАДНАТ МЪДЕТЕ НА ОВЕНА. Ирон. Изпитвам напразни, безсмислени надежди за нещо съвсем неосъществимо. Слав. I 283. НА ДЯДОВА СИ СЪМ ПАДНАЛ <КАТО СЪМ СЕ РОДИЛ>. Диал. Щастлив съм в женитбата си, сполучил съм с женитбата си. Слав. I 283. НА <ЕДИИ> ИЗСТРЕЛ (разстояние). Сравнително близко, кол кото един изстрел (разсто¬ яние). БРфР 246. Още: На един куршум. 162
НА <ЕДИН> КУРШУМ (разстояние). Вж. На <един> изстрел (разстояние). (С пример от Ив. Вазов). БРфР 297. НА ЕДИН ОГЫ1 СЕ ПЕКА с някого. (НА ЕДИН ОГЫ1 СЕ ПЕЧЕМ]. В едно и също лошо положение съм с някого; еднакво се мъчим. БРфР 197. Още: На един огън се пържа с някого. НА ЕДИН ОГЪН СЕ ПЪРЖА с някого. (НА ЕДИН ОГЪН СЕ ПЪРЖИМ]. В едно и също лошо положение съм с някого; еднакво се мъчим. БРфР 197. Още: Пържа се на един тиган с някого. (фР). На един огън се лека с някого. 1IA ЕДИН РЪЖЕН СЕ ПЕКА снякого. (НА ЕДИН РЪЖЕН СЕ ПЕЧЕМ]. В едно и също лошо положение съм с някого; еднакво се мъчим. БРфР 197. Още: На един огън се пека с някого. НА ЕДИП ХУЙ. Диал. Грубо. Съвсем близко. НА ЕДНА БАРА СМЕ СЕ ПРАЛИ с някого. Диал. Ирон. Не сме никак близки, не сме никакви роднини. (С пример от Ив. Вазов). БРфР 46. Още: 11а една река сме се прали с някого. Диал. Ирон. (фР). (разминавам се) НА ЕДНА БОЯ с някого. Жарг. За леки коли, моторни превозни средства в движение - на съвсем незначително, опасно разстояние (се разминаваме). <ИА> ЕДНО СЪРЦЕ СМЕ ЛЕЖАЛИ с някого. Диал. Кръвни братя и сестри сме, от една майка сме. Как да те, байко, не зная,/нали сме брат и сестрица/на едно сърце лежале/ и едно млеко бозале! Нар. пес., СбНУ XL VI, 27. Пустото момче долнянче/.../че харесало една мома,/тя му била пуста роднина/роднина сё на крьвнина.1 Едно са сърце лежали,/ една са кър At а сукали. Нар. пес., СбВСт, 405. РБЕ (под печат). (пия) НА ЕКС. (изпивам) Наведнъж, до дъно, чаша със спиртно питие. БРфР 202. НА ЖИВО. Не по телевизията или на филм, а в действителност (за артист, политик и под.). Вчера видях любимия си артист на живо. (човек) НА ЖИВОТА. Склонен към богато и охолно съществуване, изпълнено с удоволствия, развлечения и под. (човек). РБЕ V 69. НА ЖЮОТЯ ОТГОРЕ СЪМ. Диал. Живея щастливо, безгрижно. Кювлиева, Димчев, Речн. хасков. гов., БД V 103. НА ЗАДНИКА СИ СЪМ ПАДНАЛ. Грубо. Живея много щастливо, сполучил съм в живота си. Още: Паднал съм на пъпа си. (фР). Паднал съм на гъза си. Грубо. (водя, отивам, пращам, повеждам и др.) НА ЗАКОЛЕНИЕ. Самост. и някого. Книж. На сигурна смърт, гибел (водя, отивам, пращам). РБЕ V 366. • НА ЗДРАВА ГЛАВА БЯЛ ПЕШКИР. Диал. Употребява се, когато някой сам и съзнателно си създава неприятности. Арх. Ив. НА ИГЛА ДА ГО ВДИГНЕШ. За много хубаво, безукорно извършена, изпипана (работа). Изгладен тнталон, на игла да го вдигнеш. НАЙ-СТАРАТА ПРОфЕСИЯ. Книж. Проституцията. 163
ИА КАКВО ПРИЛИЧА ТОВА! Възклицание, с което се изразява недоволство, възмущение, подчертава се, че нещо е лошо, осъдително. РСБКЕ II 832. Още: Това на нищо не прилича! НАКАРАЛИ ЛИСИЦАТА, ТЯ КАРА ОПАШКАТА СИ, А ТЯ НЕ СЛУША. Диал. Употребява се, когато някой трябва да свърши някаква работа, а той я прехвърля на другиго. Спав. I 286. ФР: Накарали лисицата на работа, а тя - опашката си. НАКВАСВАМ СИ/НАКВАСЯ СИ УСТАТА. Пийвам малко количество алкохолно питие. (С пример от Г. Караславов). БРфР 592. НА КЕЛЯВА ГЛАВА ЧЕМШИРЕН ГРЕБЕН. Диал. Ирон. За нещо неподходящо за някого (облекло, накит и под.). Слав. I 286. НА (В) КЕФ СЪМ. В настроение съм, в добро разположение на духа съм. (С пример от Д. Димов). БРфР 267. НА КИРЛИВИЯ МИ фЕС РАЗПРАВЯЙ! Пренебр. Не е вярно това, което казваш; лъжеш. БРфР 598. фР: Разправяй на феса ми! Пренебр. (вря) ИА (С) КЛЮЧ. Много силно, буйно (вря, клокоча). БРфР 97; БЕРII490. ИА КОГОТО АКЪЛЪТ Е КЪС, КРАКАТА СА ДЪЛГИ. IIIег. Употребява се, когато някой забрави нещо и трябва да се върне отново някъде, за да го вземе. Арх. Ив. НА КОЗА. Най-отзад (обикн. при жътва, копан). Произходът се свързва с тюрк. kozaj задна част, гръб на жътварски фронт', (вж. М. Рачева, Към етимологичното тълкуване на някои традиционни земеделски термини в българския език, Славист, сб., С, 1978, с. 45-50). Цитирано по статията на Г. Дюлгерова, Минимални фразеологични единици в съвременния български език. - БЕ. кн. 2, 1986,152-159 НА КОЙ БОГ СЛУЖА. След пред.к. изр. Какви възгледи имам, какви идеи споделям. БРфР 55. Още: На кой бог се кланям (ФР). На кой (какъв, на чий) господ служа. (ФР). НА КОЙ ЛЪЖИЧКА, НА КОЙ - ПАНИЧКА, НА ТЕБЕ С ТЕНДЖЕРАТА. Употребява се, когато на някой се оказва предпочитание при разпределяне на някакви блага, дава му се повече. Арх. Ив. НА КОРАВА БРАДА - ОСТЪР БРЪСНАЧ. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение или грубост. БРфР 60. Още: На остра брада - остър бръснач. (ядене, пиене) НА КОРЕМ. В голямо количество, колкото ти се иска, много. Да идем там, ще има ядене на корем. НА КОТКА ХЛОПКА. Ирон. За нещо неосъществимо. Арх. Ив. От приказката за мишките, конто искали да окачат звънеи на котката, та, като го чуят, да бягат и да се скрият и спасят живота си. НА КОЧИНА ПРОЗОРЕЦ И НА КУРНИК КАТАНЕЦ Диал. Ирон. Употребява се, за да се изтъкне, че нещо не подхожда на някого, не му прилича, не му подобава. Арн. III 581. НАКРАЙ ДУНАВА ВЛАСИТЕ СЕ ДАВЯТ. Употребява се, за да се изтъкне, че някой в самия край на някакво трудно дело не е успял да издържи и не е можал да го завърши. БРфР 80. Още: На края се давят власите. Диал. 164
НАКРАЙ СВЕТА. 1. Всъчет. с намирам се, съм и др. В много отдалечено, затънтено място (се намирам). (С пример от Бл. Димитрова). 2. В съчет. с отивам. На най-неприятни, лоши, трудни за живеене места (ще отида). (С пример от Св. Минков). БРфР 351. Още: Накрая на света (към 1 знач.). НАКРАЯ НА СВЕТА. В много отдалечено, затънтено място. (С пример от Д. Талев). БРфР 284. Още: Накрай света (в 1 знач.). НА КРАЯ СЕ ДАВЯТ ВЛАСИТЕ. Диал. Вж. Накрай Дунава власите се давят. Слав. I 287. НАКРИВО ПИКАМ за някого. Диал. (Видин). Ирон. Никак не се интересувам за някого. От девет села момите за тебе накриво пикат. Гъбьов, Послов, и послов, изрази..., СбНУ XXV 33. НА КРЪВ. С осгьрвение, настървено, яростно. (С пример от Зах. Стоянов). БРфР 293. НА КРЪВ И НА НОЖ СЪМ с някого. Диал. Влоши отношения съм с някого, враждувам с някого. БРфР 294. фР: На нож съм с някого. (съвещание, среща и под.) 1IA КРЪГЛАТА МАСА. (среща, съвещание и под., провеждани) При равни права. БРфР 294. (зная, виждам) НАКЪДЕ ВЪРВИ РАБОТАТА, (виждам) Какво ще стане, какво ще се случи. (С пример от Г. Краев). БРфР 352. (обесвам) НА ПЪРВАТА ВЪРБА някого. Без много бавене, много бързо и без да се разследва вината на някога (обесвам). (С пример от Г. Караславов). БРфР 373. НА КЪТО ТИ СЕДИ, НА БРАДАТА ТИ СЕ СЕРИ. Диал. (Костурско). Употребява се, когато някой, когото си приютил в дома си и се грижиш за него, вместо да ти е благодарен, ти отвръща с лоши постъпки. НА КЬОРА ВО ОКО ПАУНОВО ПЕРО .Диал. Ирон. Употребява се, за да се изтъкне, че нещо (облекло, накит и под.) не подхожда на някого, не му прилича, не му подобава. Арн. III 581. НАЛАГАМ СИ КАЛПАКА САМ. Самостоятелен съм, независим съм. Нали няма да си налага калпака са,.п - да му ритам жандарлъка. Ив. Кирилов, Последни дни. СтИ, ДфР 522. НА ЛАЙНОТО ВУЙЧЕ НЕ МУ ВЕЛЯ. Диал. (Костурско). Грубо. Несе унижавам да показвам зачитане, уважение към нищожен човек. НАЛИВАМ ВОДА В КОфА БЕЗ ДЪНО. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо; върша някаква безполезна, безсмислена работа, от която няма никакъв резултат. БРфР 83. Още: Наливам вода в еъд без дъно. (ФР). НА ЛИЦЕ КРЪСТА, А В ПАЗВА - ДЯВОЛА. Диал. Прикрит човек, който се преструва на добър, а всъщност е проклет, нечестен. Слав. I 287. Още: На лице Христа, а в пазва - дявола. Диал. На челото Христа, а в пазуха - дявола .Диал. НА ЛИЦЕ ХРИСТА, А В ПАЗВА - ДЯВОЛА. Диал. Вж. На лице кръста, а в пазва - дявола. Слав. I 287. НА ЛОВ БЕЗ ПУШКА СЪМ ТРЪГНАЛ. Подигр. Не съм си приготвил най-необходимото, най-важното за нещо, което в момента предприемам. Арх. Ив. 165
НА ЛОПУШКА ПИКАЯ. Диал. Съвсем съм малък, аете съм. Кювлиева, Димчев, Речник хасков. гов., БД V, 103. Още: <Ощс> на лоиош (щир) пикая. Диал. (фР). НАЛЯВО*НАДЯСНО, НАДЯСНО-11АЛЯВО. Ирон. Употребява се, за да се изтъкне, че не трябва да критикуваш началството си и да му сочиш грешките, ако не искаш да пострадаш. Арн. III 581-582. От приказката за един гърбушко, който отишъл късно на воденица; воденичарят го нямало, нотой останал да преспи. През нощта дошли самодиви и го накарали да играе на хорото им.катообаче, когато казвали „наляво“ отивали надясно, а като казвали „надясно“, отивали наляво. На съмване гърбавият видял, че гърбицата му изчезнала, а житото му е смляно. Като се върнал в село, разказал случилото се на друг гърбав. Онзи отишъл на воденицата. Когато дошли самодивите обаче, той почнал да ги учи, като кажат наляво и надясно накъде да вървят, и на сутринта видял, че му е израсла още една гърбица, а житото му останало несмляно. Ари. III 581-582. НАЛЯЛА СЕ КАТО БЪЧВА. Диал. Подигр. Напълняла много, станала много дебела. Слав. I 288. НА МАГАРЕ ШУ МА И НА ТЕБЕ ДУ МА. Диал. Неодобр. Казва се на някого като предупреж¬ дение да не се изказва, да не говори тогава, когато това не е уместно. Арн. III 582. НА МАГАРЕТО ЧАДЪРА, НА ЩЪРКЕЛА ГОДИНИТЕ. Пожелание (отправено към мъж) да живее дълго и да бъде дълго с мъжки сили, потентен. Води началотоси от наблюдението, че щъркелите живеел и дълго, а на магарето грездея (евфемистично чадъра)бил голям. НА МАЙКА СИ ЛЕЛЬО ВИКА. За много буйно (буен), невъздържано (невъздържан) момче (момък), което (който) не зачита и не уважава ничие мнение и съвет и непрекъснато върши пакости. РБЕ (под печат). (изказвам) 1IA МАЙКА СИ МЛЯКОТО, ЧЕРНО ЛИ Е БИЛО ИЛИ БЯЛО. Диал. Всичко, което знам, което ми е известно (изказвам). Имаха те [фанариотските владици] своя поддръжка в градищата: слепи техни привержешщи, които за едно владшико кафе са биле готови да изкажат на майка си млякото, черно ли е било то, или бяло. Ил. Блъсков, Двама братя. фР: (издавам, изказвам и под.) И майчиното си мляко. НА МЕГДАН СЪМ. Аз отговарям, аз поемам цялата отговорност. Остави тоя серсем, холан. И той ако знае защо е станал комита, аз съм на мегдан. 3. Стоянов, Записки... СтЦ, ДфР 519. НА МЕНЕ ЛИ ТЕЗИ (ТИЯ) НОМЕРА? Употребява се, за да се изрази убеденост от страна на някого, че него не можеш да го измамиш, да му причиниш неприятност. (С пример от К. Кал чев). БРфР 369. НА МЕНЕ М'СТИГНАЛО И АРТИСАЛО. Диал. Имам си много грижи н ядове. Кювлиева, Димчев, Речник хасков. гов., БД V, 103. НАМЕРИ БЯЛ КАМЪК ДА ЗАБЕЛЕЖИМ. Обикн. със следе, обет. или доп. изр. Употребява се, когато някой извърши нещо неочаквано, нещо, което нарушава навиците му. Санке, намери един бял камък да забележим, кога Йосиф е дохождал у нас. Й. Йовков. Чифликът край границата. СтИ, ДфР 522. НАМЕРИЛ ПИРОН ДА СИ ОКАЧИ ДРЕХАТА. Ирон. Потърсил помощ от някого, на когото не може да се разчита. Арх. Ив. НАМЕСТО ВОЛОВЕТЕ ДА РЕВАТ, КОЛАТА СКЪРЦАТ. Диал. Ирон. Казва се, когато се оплаква, роптае не онзи, който тегли, работи, мъчи се, а някой бездеен до него. Арн. III582; Слав. I 290. 166
НАМЕТНАЛ НА СВ. ‘ТАНАС КОЖУХА. Диал. Облякъл лятно време зимна дреха. Слав. I 290. Още: Наметнал (облякъл) на свети Атанаса кожуха. Диал. (фР). НА МИНАВАНЕ. За болест - към края си е. РСБКЕ II 80. ИАМИРАМ/ИАМЕРЯ ВРАТИЧКА за нещо. Намирам изход (обикн. нереден) от някакво трудно, объркано положение. (С пример от JI. Стоянов). БРфР 90. НАМИРАМ/ИАМЕРЯ КЛУПА. Диал. 1. На нещо. Намирам изход от някакво положение, начин да реша някакъв въпрос. (С пример от Ив. Вазов). БРфР 270. 2. На някого. Залавям се за нещо, за да укорявам някого. Сякого ще предумат, сякому ще наме/ят клут, сякол*у ще се присмеят. 1'. Г. Влайков, Леля Гена. СтИ, ДфР 522. НАМИРАМ СЕ/НАМЕРЯ СЕНА БЛАГАТА. Диал. Разположен съм, в добро настроение съм. Слав. I 289. НАМИРАМ СЕ/НАМЕРЯ СЕ НА ДЯВОЛА В ТЪРБУХА. Жарг. В тежка, трудна ситуация съм. НА МОМЕНТИ. Понякога, сегиз-тогиз. БРфР 337. НА МУКДЕН. Иран. Никога. Арх. Ив. Още: На свети Мук. Ирон. (фР). НА МЪЖКИЯ ПЕТЪК. Никога. Арх. Ив. НАМЪКВАМ СЕ/ПАМЪКНА СЕ В РЪЦЕТЕ на някого. Вж. Навирам се/навра се в ръцете на някого. (С пример от А. Каралийчев). БРфР 508. НА ПОСТ И МОЛИТВА. Ирон. При пълно въздържание (обикн. сексуално). -Котката на проф. П. се казва Мери, значи трябва да е много сексуална. Мери. -Ами, години наред си живея на пост и молитва. Съчетанието пост и молитва води началото си от Библията: Марко, 9, 29. филкова, Църковнослав. фразеол., ГСУ 1965, 405. (човек) НА НАСТРОЕНИЕ (НАСТРОЕНИЯ), (човек) Който се влияе силно от настроението си, работи и действува под влияние на настроения. БРфР 357. НА НИВО Е. Книж. Издържано е, изискано е, както трябва е. - И яденето, и напитките тук са хубави, всичко е на ниво. НА ОНЯ СВЯТ ЩЕ МЕ НОСИШ НА ГЪРБА СИ. Употребява се в реплика към лице, което е седнало с гръб към говорещия, с цел да му се внуши да измени позата си. ИА ОСТРА БРАДА - ОСТЪР БРЪСНАЧ. Вж. На корава брада - остър бръснач. БРфР 60. НА ОТКРИТО. Вън, на простор, направо под небето. РСБКЕ II 419. (яйца) НА ОЧИ. (яйца) Опържени така, че жълтъкът да не се размеси с белтъка и да изпъква всред белтъка. Арх. Ив. НА ПАНАфИНГУ <Е>. Диал. В неясно, неопределено положение (е), неизвестно <е>. - Какво сниша с атртамента ? Ще ви дадат ли? - А бе какво да ти кажа, на патфингу е, не се знае още. 167
НА ПАРЧЕТА ДА МЕ НАРЕЖАТ. Със следе, отриц. изр. Вж. На парчета да ме режат. - Ще те тупнат малко и ти веднага ще ни издадеш... На парчета да ме нарежат, пак няма да ви издам. Д. Ангелов, На живот и смърт. НА ПАРЧЕТА ДА МЕ РЕЖАТ. Със следе, отриц. изр. В никакъв случай, колкото и да ме мъчат, никога няма да извърша действието, изразено в следващото изречение. На парчета да ме режат, няма да кажа къде е писмото. Още: На парчета да ме нарежат. * НА ПЕДАЛ СЪМ. Г 'отов съм да действувам, да върша нещо. (фР, без пример). ...той идва на работа, макар да има право на отпуска заради изпитите през юни. Работата се увеличи през последните дни и Ненов го проагитирал да помогне. На педал сме всичките, натискаме. Ем. Манов, Синът на директора. * НА ПЕТИМА КОЗИ КРАК. Употребява се, когато за малко нещо мнозина претендират и трябва да се раздели на всички. (фР, без пример). Игуменът още не бе съвсем изстинал. Манастирските братя се разшетаха да тарашуват из килията му. Намериха една платнена торбичка грошове -можеше да има около хиляда, но това бе на петима кози крак. Т. Харманджи- ев, Краят на едно детство. НА ПИЛЕ КАМЪК НЕ ХВЪРЛЯМ. Много съм кротък, добродушен, благ, незлобив и отстъпчив. Арх. Ив. НА ПОВЕЧЕ ВОДЕНИЦИ СЪМ ХОДИЛ. Диал. По-опитен съм. -Казах им, че съм по-стар от тях в опитност, на повече воденици съм ходил. 3. Стоянов, Записки... СтИ, ДфР 522. НА ПОСТЕЛ'КИ <СЪМ>.Дшм. Тежко болен <съм>. Кювлиева, Димчев, Речник хасков. гов., БД V, 103. Още: На легло <съм>. (ФР). * НАПОЯВАМ/НАНОЯ МИШКИТЕ. [Често: НАПОИХ [ЩЕ 11АПОЯ] МИШКИТЕ]. Плача много, с изобилни сълзи. Още: Поя мишките. * фР: Напоих мишките [ще напоя мишките]. Плаках (ще плача) много, с изобилни сълзи. [Без вариант.] НАПРАВЯМ/НАИРАВЯ ВПЕЧАТЛЕНИЕ. С външния си вид или със способностите си успявам да привлека вниманието върху себе си. БРфР 87; РБЕ I 378. НАПРАВЯМ/НАНРАВЯ ЗА СМЯХ <И НА ГАРГИТЕ> някого. Ставам причина някой да бъде възприет като всеобщо посмешище, да изглежда глупак; опозорявам някого. (С пример от I'. Караславов). БРфР 536. НАПРАВЯ МАНАСТИР.Диал. Сторя добрина, помогна безкористно някому. СтИ, ДфР 522. НАПРАВЯ МИ/НАПРАВИ МИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ. 1. Нещо. Забелязах, видях нещо, нещо се натрапи на вниманието ми. БРфР 87. 2. На някакъв. Извадих си някакво заключение за някого, стигнах до заключение, че някой има някакви качества. Направи .ни впечатление на честен човек. РБЕ II 378. НАИРАВЯМ/НАПРАВЯ КАТО ГЪЗА СИ нещо. Диал. (Хасковско). Грубо. Изработвам крайно некачествено, лошо нещо. ВК, УС 183. НАПРАВЯМ/НАНРАВЯ НА БАЩИНА МОШИЯ нещо. Неодобр. Разпореждам се с нещо така, като че ли е моя собственост. БРфР 48. 168
Още: Превръщам/иревърна в бащина мотив. Неодобр. НАПРАВЯМ/НАНРАВЯ НА ДРОБСАРМА някого. 1. Жестоко набивам някого, смазвам го от бой. 2. Накастрям, скарвам се остро на някого. БРфР 170. НАПРАВЯМ/ПАНРАВЯ НА НИЩО някого. Нахоквам някого, скарвам му се силно. БРфР 366. НАНРАВЯМ/ПАНРАВЯ НА САЛАТА някого. Скарвам се остро на някого, силно и острю го разкритикувам. БРфР 512. * НАПРАВЯМ СЕ/НАНРАВЯ СЕ НА ДРЪЖ МИ ШАПКАТА. Обикп. в св. вид. Жарг. Престорвам се, че не разбирам нещо, че съм глупав, балама. (фР, без пример). Знаеше, че е моята ръка, а се извърна уж с неохота. Възкликна от радостна изненада, но измененото мулице го издаде. Направих се на дръж ми шапката и го повлякох да черт. Сг. Сивриев, Ръжено кафе. НАПРАВЯМ СЕ/НАПРАВЯ СЕ ИА ЗАСТРЕЛЯН ЗАЕК .Жарг. Престорвам се на наивен, на глупав. БРфР 213. НАНРАВЯМ/НАПРАВЯ ТИП-ТОП нещо. Направям нещо много хубаво, с блясък. (С пример от В. Попов). БРфР 566. (заработвам) 1IA ПРАЗЕН ХОД. Безрезултатно, без да се свърши нещо (заработвам). Кръглата люса заработи на празен ход. Още: 11а празни обороти. Жарг. НА ПРАЗНИ ОБОРОТИ. Жарг. Вж. На празен ход. - Струва ми се, че дискутираме на празни оборопш. НАПРАЗНО ЯМ ХЛЯБА. Самост. или на някого. Незаслужено получавам облаги, не принасям никаква полза. (С пример от Л. Стоянов). БРфР 606. Още: Ям даром хляба (фР). Ям хляба харам (бадева). Диал. (ФР). IIАПРЕДЯ МУ НЕ СЕ ИЗЛИЗА. Диал. Много е упорит и не се вслушва в никакви съвети. Но нали беше рекъл за тебе, напредя му не се излизаше. Рачо Стоянов, Майстори. СтИ, ДфР 522. НА ПРОВАЛА. Много, невъздържано, до крайна степен. РСБКЕII 857. НАПРЯГАМ СИ/ПАПРЕГНА СИ УМА. Мисля много напрегнато, за да разреша някакъв проблем, да измисля нещо. (С пример от А. Каралийчев). БРфР 585. НАПЪЛВАМ/ИАПЪЛНЯ КОБУРА. Жарг. Придобивам полова сила.-Вземи това ядене, че да напълниш кобура. НА ПЪЛНИ ОБОРОТИ. Нов. С пълен ход, с всички сили. БРфР 480. НА ПЪРВО ВРЕМЕ. В началото, отначало. БРфР 92; РБЕ II 414. НАПЪХВАМ/НАПЪХАМ БРЪМБАР В ГЛАВАТА СИ. Обхваща ме някаква неприятна, натрапчива мисъл, която ме вълнува, смущава, тревожи; внушавам си нещо неприятно, глупаво. Още: Пускам/пусна бръмбар в главата си. БРфР 62. (диря, търся) НА РАБОТАТА ЛЕКОТО, НА БАНИЦАТА МЕКОТО. Лесното и най-изгодно¬ то (търся, зная). БРфР 46. Още: (търся) 11а хляба мекото и на работата лекото. фР: (търся, зная) На баницата мекото. 169
НА РАДО СЪРЦЕ. Диал. С удоволствие, с радост, без съпротива. БРфР 491. Оше: На драго сърце (ФР). НАРЕДИЛИ СЕ КАТО АРАХАНГЕЛОВИТЕ ПРАЗНИЦИ. Диа.4. Следват един след друг. Слав. I 292. * НАРЕДИЛ СЪМ СЕ КАТО АГНЕ В ДИСАГИ. Ирон. Много съм зле, в много лошо положение съм, никак не съм се наредил. Още: Като агне в дисаги съм. Ирон. * фР: Като агне в дисаги, наредил съм се (съм). Ирон. Много зле (съм се наредил), в много лошо положение (съм). * НАРЕДИХ СЕ КАТО КУЧЕ В КАРУЦА. Ирон. Вж. Наредих се като куче в кола. * фР: Като куче в каруца, наредил се. Много добре, чудесно (се наредих). * НАРЕДИХ СЕ КАТО КУЧЕ В КОЛА. Ирон. Много ми е зле, никак не ми е добре. Още: Наредих се като куче в каруца. Ирон. Добре ми е като куче иа кола. Ирон. * фР: Като куче в кола, наредих се. Вж. Като куче в каруца. НАРЕДИХ (НАРЕДИХМЕ) Я <СЕГА>! Обикн. като възклицание за изразяване на учудва* не, неприятна изненада, разочарование, обърканост и др. БРфР 355. НАРЕЖДАМ СЕ/НАРЕДЯ СЕ ИОД ЗНАМЕТО (ЗНАМЕНАТА) на някого и ИОД нечие ЗНАМЕ {нечии ЗНАМЕНА). Приобщавам се към някого,за да действувам в негова полза, защита. РБЕ V 972. НАРИЧАМ/НАРЕКА НЕЩАТА С ИМЕНАТА ИМ. Книж. Ие прикривам фактите, казвам открито истината. БРфР 250. Още: Наричам/нарека нещата със собствените им имена. Книж. НАРИЧАМ/НАРЕКА НЕЩАТА СЪС СОБСТВЕНИТЕ ИМ ИМЕНА. Книж. Вж. Наричам/ нарека нещата с имената им. БРфР 250. НА РЪБА ИА ПРОПАСТТА. На края на гибелта. (С пример от Л. Стоянов). БРфР 504. * НА САМА ГЛАВА. Самостоятелно, без да се вслушвам в чуждо мнение, или без чужда помощ. (фР, без пример). Няма да се посъветва с майка и баща, каюпо другите момичета, а всичко на сама глава. Ив. Петров, Нонкината любов. Още: На своя глава. (ФР). НАСАМ-ИАТАМ. На една и друга страна, на различни страни. РСБКЕ II189. Още: Насам-нататък. НАСАМ-НАТАТЪК. Вж. Насам-натам. РСБКЕ II189. ИА СВЕТИ МАКАВЕЙ. Никога. Арх. Ив. * ИА СВЕЩИЦА ПОСЕДЯЛА, НА СЛЪНЦЕ ПОСПАЛА. Диал. Ирон. За човек, който не умее правилно да си разпределя, да си организира времето и работи тогава, когато е най-неудобно и не трябва. * фР: На свещица поседела, на слънце поспала. Диал. Ирон. НА СЕРСЕМ ВРАБЧЕ. Диал. Казва се, когато някой получи нещо наготово, без да го е очаквал. От пословицата „На серсем врабче Господ сам му свива гнездо“. IIА СМЯХ. Не сериозно, на шега. РСБКЕ III 215. 170
НА СРЪСТА ПЛАНЙНА. Диал. 1. Рано. 2. До (по) обяд. Кювлиева, Димчев, Речник хасков. гов., БД V, 104. НА СТАР КОН НОВ САМАР. Диал. Подигр. Употребява се, зада се подчертае, че това, което се прави, е безсмислено. Арх. Ив. НА СТРИНА МИ РАДА ЗЪЛВИНИЯ ДЕВЕР. Диал. Ирон. Никакъв роднина (не ми е). НА СТУДЕНА НОГА СЪМ. Диал. (Плевен). Силно съм притеснен от нещо, в неприятно положение съм от нещо. И все така па студена нога съм вече три месеца. * НАСТЪПВАМ/НАСТЪПЯ някого НО <НАЙ>- БОЛНОТО МЯСТО. Засягам някого именно там, където е чувствителната му, най-болезнената му страна. - Твоите другари отдавна вече са полковници, а и генерали. Настъпила го беше на най-болното лмсто. Как да не избухне? М. Грубешлиева, Пред прага. * фР: Болно място. 1. Нанякого. Най-чувствителната, най-уязвимата страна на някого, обикн. някаква страст, слабост. [Горният пример даден неточно тук]. НАСЪБРА МИ СЕ МНОГО. Струпаха ми се много неприятности. РСБКЕII 199. НА СЪРЦЕТО МУ СЪМ. Знам какво е готов да направи. Така ще кажат те, на сърцето им съм. Т. Г. Влайков, Учител Миленков. СтИ, ДфР 522. НА ТАВАНА В КОШНИЦАТА. Жарг. Неизвестно къде (употребява се като отговор, когато някои пита къде се намира някой или нещо, а този, когото питат, не знае или не желае да каже). БРфР 461. НА ТАВАНА ВЪВ МАЗЕТО. Нрон. Пренебр. Неизвестно къде (употребява се като отговор, когато някой пита къде се намира някой или нещо, а този, когото питат, не знае или не желае да каже). НА ТАКВАЗ ГЛАВА - ТАКВОЗ БРЪСНЕНЕ! Диал. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение или грубост. Слав. 1 295. Още: На такава глава - такова бръснене! (ФР). НАТАМ ОТИВА нещо. Нещо клони към една или друга развръзка (обикн. лоша). - Ще ме бесят ли? - Натам отива. БРфР 358. <ОЩЕ> НА ТАНУРКА БОБ ЯМ. Диал. Не съм годен за самостоятелен живот, малолетен съм. Арх. Ив. Още: Още на похлупка боб ям. Диал. (ФР). * ИА ТИ, ГОРО, ГОВЕДА! Диал. Ирон. За нещо необмислено, безсмислено. Слав. I 295. * фР: Hi ти, горо, говедо. Диал. За нещо, получено наготово, без труд. ИА ТОВА ОТГОРЕ! Книж. Вж. На всичко отгоре! БРфР 408. НАТОПИ СИ КРАКАТА В СТУДЕНА ВОДА! Жарг. Подигр. Постарай се да се успокоиш, да се примириш с нещо. Арх. Ив. < НА> ТРИ ДЕНА ПЪТ С КАМИЛИ. Жарг. На голямо разстояние, много далеч. - Разбира се, че взех такси, не мога да водя детето с трамвай на три дена път с камили. НА 30 ФЕВРУАРИ. Жарг. Никога. Арх. Ив. 171
If А УЖ. Привидно, на шега. (С пример от Ст. Дичев). РСБКЕIII 475. (мирише) НА УМРЕЛИ ЛЕБЕДИ.Жарг. Много неприятно, тежко, лошо (мирише). -Какво сте направили тук, мирише на умрели лебеди. НАУЧА ВАМ/НАУЧА НА УМ <И РАЗУМ> някого. Успявам чрез постоянни съвети да внуша на някого да постъпва разумно, добре, правилно. (С пример от А. Каралийчев). БРфР 587. НА ФРАНКФУРТ НА МАЙН. Много далече. - Закъснях за Научния съвет, но какво да направя, като Институтът се намира на Франкфурт на Майн. НА ХАИР <Е>. Диал. Израз, с който се успокоява някой при някаква дребна несполука, неприятност, че тя вещае нещо хубаво, добро. (С пример от Й. Йовков). БРфР 600; РСБКЕ III543. (търся) ИА ХЛЯБА МЕКОТО И ИА РАБОТАТА ЛЕКОТО. Лесното и най-изгодното (диря, търся). БРфР 606. Още: (диря, търся) На работата лекото, на баницата мекото, (търся, зная) На хляба мекото. (ФР). НА ЦАРЯ ОТГОВОР ДАВАМ. Съобразителен, умен и смел съм и умея убедително да докажа, че съм прав, да се защитя. БРфР 407. Още: <И> на царя джувап давам. (фР). (продавам) НА ЦЕНА. С печалба, изгодно (продавам). РСБКЕ III 588; БРфР 610. НА ЦЕНА СЪМ. Ценён съм от другите. РСБКЕ 588. НА ЧАШКА. В компания, където се пие. Подобни сериозни въпроси не се решават на чашка. НА ЧЕЛОТО ХРИСТА, А В ПАЗУХА - ДЯВОЛА. Диал. Прикрит човек, който се преструва на добър, честен, а всъщност е проклет, нечестен. Арн. III 583. Още: На лице Христа, а в пазва - дявола. Диал. НА ЧЕРВЕНО СЪМ. финансовото ми състояние е много лошо, изразходвал съм всички средства, ресурси. - Нямаме никаква валута, на червено сме. Не можем да пратим мъжа Ви на лечение в чужбина. НА ЧЕРВЕН ПОНЕДЕЛНИК. Жарг. Никога. НА ЧЕРНА ВЪЛНА СЪМ. В лошо настроение съм, чувствувам се зле, настроен съм мрачно и песимистично. Ти днес си на черна вълна. (бия някого) ИА ЧУЖДА БИВОЛИЦА В ЗЕЛЕ. Диал. Жестоко (бия някого). Не закачай момичето, че баща му ще те бие на чужда биволица в зеле! Стй, ДфР 519. ИА ЧУЖД ГРЪБ. С чужди средства, с чуждо участие, работа. (С пример от Ст. Даскалов). БРФР 623. НА ШЕГА. Не наистина, несериозно. РСБКЕ III 641. НА ШЕГА, НА МАСКАРА. Диал. (Враца). Употребява се, когато се осъществява нещо, предприето без големи надежди, че ще стане. На шега, на маскара, отидохме на курорт. НАШЕТО ГАРДЖЕ Е НАЙ-ХУБАВО. Шег. Употребява се, за да се означи, че детето на семейството, от което е говорещото лице, е по-хубаво от децата на познатите им. Води началото сн от народна приказка. 172
НАШИТЕ МУРГАВИ СЪНАРОДНИЦИ. Нов. Публ. Евфеж. Българските граждани от цигански произход. НАШИТЕ ПЕТЛИ ЧЕРВЕНИ ЯЙЦА НОСЯТ. Диал. Ирон. Казва се за човек, който прекомерно хвали себе си и близките си, приписвайки им несъществуващи качества и постижения. Арн. III 583. (приказвам, говоря) НА ШУПЛИ. Диал. (говоря) Шеговито и иронично. СгИ, Към ботевгр. лексика, БД I 194. НА ЮНАШКО ДОВЕРИЕ. Неодобр. На вересия, на кредит (обикн. когато купувачът не вдъхва надежда, че ще плати). БРфР 166. НАЯВЕ ВАРДИ МРАВКИТЕ, А ТАЙНО КРАДЕ КОНЕТЕ. Диал. Ирон. За човек, който полага големи грижи за маловажни неща, а в същото време върши големи грабителства, нанася големи щети. Арн. III 583. НЕ БИЛО НА 60-ТЕ, ТА НА 70-ТЕ ЛИ <ГОДИНИ>. Диал. Употребява се като възражение, за да се изтъкне, че щом не е станало no-рано, когато му е било времето, сега съвсем няма да стане. Слав. I 299. НЕ БИЛО У СИРЕНЕТО, ТА У СУРОВАТКАТА. Диал. Употребява се като възражение, за да се изтъкне, че щом не е станало по-рано, когато му е било времето, сега съвсем няма да стане. Арх. Ив. Още: Не било в млекото, та <ще да е> в суроватката. Диал. (фР). НЕ ВЗИМАМ ОТ ДОБРО. Вж. Не разбирам от добро. БРфР 164; РБЕIV 144. НЕ ВИДИ ГРЕДАТА, ВИДИ ИГЛАТА. Забелязва дребните недостатъци, а не вижда по- съществените. Арн. III 584. Произходът се свързва с Библията. НЕ ВИДЯ ОТ ОЧИТЕ СИ. Диал. (с. Медковец, Михайловградско). Обикн. във 2л. Подигр.: Не видиш от очите си - в непосредствена близост до теб е нещо, което не виждаш, не забелязваш. НЕ ВРАТ, ЪМ’ШИЯ, НЕ МОС<Т>, ЪМ КИПРИЯ. Диал. Ирон. Все същото, без разлика. Кювлиева, Димчев, Речник хасков. гов., БД V 103. фР: Не но врат, а но шия. Ирон. НЕ ВЯРВАМ ВЪВ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ. Книж. Употребява се, за да се подчертае от страна на говорещия, че нещо, за което се говори, че ще стане, е прекадено хубаво, и той е убеден в невъзможността то да се реализира. Отправна точка за възникването са християнските религиозни представи, според които мъртвите ше възкръснат по време на Страшния съд. ИЕ ГИ ПЪРДИ МАГАРЕТО. Диал. Грубо. Трябва да се спечелят, изработят (за пари). Слав. 1300. НЕ ГЛЕДАМ ВАЛМОТО, А ГЛЕДАМ ВЛАКНОТО. Диал. Обръщам внимание на дребните неща, на дребните, маловажни недостатъци, а не забелязвам главното, най-важното. Арн. III584. НЕГОВА МИЛОСТ. Остар. Книж., сега шег. Той. БРфР 329. НЕГОВАТА (НЕЙНАТА) БОЛЕСТ - МОЙТО ЗДРАВЕ. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че лицето, което уж е болно, всъщност е по-здраво от говорещия. Арх. Ив. 173
НЕГОВО.МУЛЕ СЪМ. Просторен. Негов човек, негов приближен съм. - Ти, Борки, си негово муле, нали ? * НЕ ГО ИЗЯЛА МИШКАТА, АМИ МИШКИТЕ. Диал. (В. Търново). Употребява се, за да се подчертае, че един е виновен, а си нзпащат мнозина. Гъбьов, Послов, и послов, изрази..., В. Търново, С6НУ XV 146. * ФР: Не го изяла мишката, ами мишките. Диал. Ие един, а мнозина са виновни. НЕГО ИЕ ЩЕ СЕЛОТО, ТОЙ НИТА ЗА ПОПОВАТА КЪЩА. Ирон. Вж. Не го пущат в селото, а той пита за поповата къща. Арх. Ив. НЕ ГО ОПЯВАЙ КАТО ПОП БЕЗ ПАТРАХИЛ. Пренебр. Не говори със заобикалки; ие го усуквай. Слав. 1 301. ФР: Не го опявай без патрахил. Пренебр. НЕ ГО ПУЩАТ В СЕЛОТО, А ТОЙ НИТА ЗА ПОПОВАТА КЪЩА. Иран. Употребява се за човек, комуто се отказва нещо незначително, а той иска нещо много по-голямо. Арх. Ив. Още: Него не ще селото, пък той пита за поповата къща. Ирон. НЕ ГО УСУКВАЙ КИЛИфАРСКИ! Диал. Неодобр. Не казвам истината направо; извъртам. фР: Усуквам го <по килифарски>. Неодобр. НЕ ГРИЗКАМ ВАКСА и ДА НЕ ГРИЗКАМ ВАКСА? Жарг. Не съм глупав, та да не разбера какво става, какво се върши; не могат да ме измамят. Арх. Ив. Още: Не ям вакса Жарг. (фР). НЕ ДАВАМ някому И ХЛЯБ ДА СИ НАРЕЖЕ. Диал. Непрекъснато преча някому, отстра¬ нявам го от всичко. Слав. I 308. НЕ ДАВАМ/НЯМА ДА ДАМ МИРА няко.»у. Непрекъснато безпокоя, тревожа някого, създавам непрекъснато грижи, безпокойство на някого. РСБКЕII 82; БРфР 331. Още: Не оставям/няма да оставя на мира. (фР). [Подзаглавна дума при оставям/оставя на мира]. НЕ ДЕН, НЕ ДВА. Доста дълго време. (С пример от П. Незнакомой). БРфР 157. НЕДКА И ПЕТКА. Диал. Всички без изключение. НЕ ДЪРЖА НИ БОБ. Диал. Не умея да премълчавам, говоря каквото не трябва и пред когото не трябва. Слав. 1 301. ФР: И боб и уста си не държа. Диал. НЕ Е БИЛ ОЩЕ БАРАБАНА за нещо. Не е толкова належащо нещо да се извърши веднага, в момента. БРфР 46. Още: Не е ударил още барабана за нещо. НЕ Е БОДНИ ПРЪЧКА, НИЙ ВИНО. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че нещо не може да стане бързо и лесно, че е нужно търпение и време. БРфР 56. Още: Бучни (заболи, побий) пръчка, ний вино. Ирон. НЕ Е ЕДНО, НЕ СА ДВЕ Много са, извънредно много са (при подчертаване, че трябва да се свършат много неща). - Боже мой! То не е едно, не са две. Доставка на люцерново семе, на земеделски машини, захарният въпрос... Л. (,'тоянов, Вълците пазят стадото. БРфР 196. НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ. Невероятно е, не е възможно да е така. БРфР 108. 174
НЕ Е ЗА ГЛАВАТА МИ нещо. He съм в състояние, няма да мога да разбера, да науча нещо, да се справя с нещо. (С пример от К. Калчев). БРфР 116. НЕ Е ЗА ИЗПУСКАНЕ някой, нещо. Много е ценен, хубав, с много добри качества е. БРфР 245. НЕ Е ЗА ТЕЛЕФОН. 1. Случка, събитие, мнение и др., които съдържат някаква критична, неудобна страна, или са много интимни. 2. Нещо, за което е необходимо много време, за да бъде разказано. НЕ Е КЮ1НЕТО КЬОСЕ, А КЬОСЕТО Е КЮШЕ. Личните ми качества, а не външни обстоятелства, са причина за успеха, за сполуката ми. Арн. III 585. Произходът се свързва със следния анекдот: Едно кьосе държало дюкян на кюше, и много му вървяло. Обаче, след като му увеличил наема, то се изместило на но-лошо място, не на кюше, но работата му пак тръгнала добре.Арн. III 585. НЕ Е ОТ НА1Н<А>ТА КРЪВНА ГРУПА. Нов. Жарг. Неодобр. Не е със същите идеи, като нас, различен е, не си приличаме. -Аз търсех сеащнтш, но на телефона беше Георги, а нанего нищо не му казах, той не е от нашата кръвна група. НЕ Е ПИСАНО НА Ч ЕЛОТО на някого нещо.Диал. Не може да се познае какъв е някой, какво мисли, какво ще прави. (С пример от Г. Караславов). БРфР 430. НЕ Е ПРЕЗ ГЪЗ ПРЕПАСАН. Диал. Грубо. За човек, който говори направо, открито, без заобикалки. Кювлнсва, Димчев, Речник хасков. гов., БД V 103. НЕ Е УДАРИЛ ОЩЕ БАРАБАНА за нещо. Вж. Не е бил още барабана за нещо. БРфР 46. НЕЖНИЯТ ПОЛ. Книж. Жените. БРфР 362. Още: Слабият (прекрасният) пол. Книж. НЕ ЗНАМ НА КОЙ СВЯТ СЕ НАМИРАМ. Вж. Не знам на кой свят съм. БРфР 519. 11Е ЗНА М НА КОИ СВЯТ СЪМ. Не мога да се опомня, не мога да се успокоя (обикн. за нещо неприятно, лошо). (С пример от Кр. Григоров). БРфР 519. Още: Не знам на кой свят се намирам. НЕ ЗНАЯ КНИГА. Диал. Неграмотен съм, не умея да чета и пиша. БРфР 270. НЕ ЗНАЯ КОЛКО НРАВИ ДВЕ И ДВЕ (ДВЕ ПО ДВЕ). Не съм способен за нищо, некадърен, глупав съм. БРфР 153. НЕ ЗНАЯ НА НЕБЕТО ЛИ СЕ НАМИРАМ, ИЛИ НА ЗЕМЯТА. Много съм щастлив, много се радвам; много съм развълнуван от радостни преживявания. ...повикаха един техен свещеник, и той л1е закле в Бога, в к/гьста, в револвера и в камата. След всичко това аз вече от радост не знаех, на небето ли се намирам, или на земята. М. Анков..., Спомени. Още: Не зная на земя < та > ли съм, па исбс<то> ли съм. (фР). * НЕ ИЗЛИЗАМ/НЯМА ДА ИЗЛЯЗА ОТ (ИЗ) ХАТЪРА на някого. Диал. Зачитам волята, желанието на някого, не отказвам да направя онова, което той иска. (фР, без пример). Врънкала го, плакала му, и той, като не можел да й излезе из хатър, .... заповядал един ден да отсекат ябълката. Народна приказка. НЕ ИСКАМ АКЪЛ от някого. Вж. Не искам ум от някого. По-рядко: ИСКАМ АКЪЛ от някого. Обръщам се към някого за съвет. БРфР 39. НЕ ИСКАМ И ДА ЧУЯ. Категорично отказвам да се вслушам в нечие мнение, нечии съвети, препоръки, в никакъв случай не се съгласявам. РСБКЕ III 630. 175
НЕ ИСКАМ УМ от някого. Не се нуждая от нечии съвети. (С пример от А. Каралийчев). БРфР 584. Още: Не искам акъл. НЕКА ДА СЪМ СИРОМАХ, АМА ДА СИ ИМАМ ПАРИЧКИ. Шег. Бих искал да съм богат. Слав. I 304. НЕКА МИ Е ЗЛЕ. За израз на задоволство от постигнатото. БРфР 228; РБЕ V 935-936. Още: Нека ми е лошо. НЕКА МИ Е ЛОШО. Вж. Нека ми е зле. БРфР 315. НЕКА ТЕ РИТА АТ, ДА НЕ ТЕ РИТА МАГАРЕ. Употребява се, когато те засегне човек, който стои много по-ниско от тебе. Слав. I 305. Още: Да те ритне ат, да не те е яд, а то келяво магаре. НЕКА ХОДИТ ЗА БАБИНА ДУША. Диал. Иран. За неволна милостиня. Арн. III 585. Произходът се свързва със следния анекдот, един пътник, като вървял по моста на една голяма река, изпуснал секирата си в реката н водата я отнесла. Той напразно я търсил, като говорел на себе си горната фраза. Арн. III 585. НЕ КОЙ ЗНАЕ КАК. Не много хубаво, не особено добре, хубаво. (С пример от Кр. Григоров). БРфР 273. НЕ КЪРША ПРИКАЗКАТА някому.Диал. Винаги изпълнявам желанието, волята на някого; никога не му отказвам да изпълня това, което иска или заповядва. БРфР 466. Още: Не кърша думата <надве>. Диал. (ФР). НЕМА ДА ТИ ДАДЕ ЕДНА ЛУЛА ТЮТЮН. Диал. Пренебр. Стипца е, голям скъперник е. Арх. Ив. НЕМАМ КУЧЕ, НЕМАМ МАЧЕ. Диал. (с. Медковец, Михайловградско). Съвсем съм самотен. Още: Нямам пи куче, ни котка (във 2 знач.). (фР). НЕ МЕ БИВА В ЛЕГЛОТО. Не съм добър сексуален партньор, не мога да се харесам на сексуалния си партньор при интимни отношения. Макс и Дайана лежаха голи в тъмното. И двамата не можеха все още да си поемат дъх след бурната любов -... Дявол да го вземе, —отвърна той - а ти ми разправяше, че не те бивало в леглото. Иван Янчев, Телевизионна мрежа (превод). Още: Ие съм добър в леглото. HE МЕ Е НОСИЛ ЩЪРКЕЛ <А >. Жарг. Не съм наивен, глупав, не могат да ме измамят, заблудят. НЕ МЕ Е ЯД, КОГА МЕ ПАРИ КОПРИВА, АМА МЕ Е ЯД, КОГА МЕ ПАРИ ЩШк.Диал. Употребява се, за да се изтъкне недоволство от неприятности, причинени от нещо или някой малоценен, нискостоящ. Арн. III 585. НЕ МЕ КАНДАРДЕ ПА! Жарг. Излишно е да ме убеждаваш в нещо. Арх. Ив. * НЕ МИ ГОРИ РОГОЖАТА. Диал. Не ме засяга, не се отнася до мене, не ме е грижа. Гер. Р V82. * ФР: Не ми гори рогожената. Диал. Не ме засяга, не се отнася до мене, не ме е грижа. НЕ МИ ДЪРЖИ ГЪРБИНАТА. Нямам сили, съвсем съм отпаднал. (С пример от Ем. Коралов). БРфР 148. Още: Ие ми държат кокалите. (фР). 176
НЕ МИ Е ЗА ПАРИТЕ, а ЗА ПЕТТЕ ЛЕВА .Диал. Ирон. Употребява се, когато някой се мъчи да прикрие, че уж не му е мъчно за някакви похарчени пари. НЕ МИ Е ДОБРЕ РАБОТАТА. Не съм добре, заплашва ме опасност. БРфР 166; РБЕIV 159. НЕ МИ Е ПИСАНО В КАЛЕНДАРА. Не съм достоен за нещо, не ми се полага нещо. Беят разбра, че на Плевен не е писано в календара диразиграва политика. Сг. Заимов, Миналото. СтИ, ДФР 522. НЕ МИ Е УДОБНО! Жарг. Ирон. Употребява се, за да се изрази несъгласие с нещо. В неделя играели „Дон Карлосда сме отидели заедно. Да, ама не ми е удобно! НЕМИЛ<И>НЕДРАГ, НЕМИЛИ <И> НЕДРАГИ. Човек с тежка орисия, с тежка съдба, обикн. бездомен; емигранти без средства за съществуване (предимно за българите емигранти по време на Османското робство). Води началото си от стихотворението на Хр. Ботев „На прощаване'*: „Да ходим, да се скитаме, немили, клети, недраги4' По-късно. Ив. Вазов използува тоя стих за заглавие на повестта си „Немили недраги44, в която се описва животът на хъшовете в Румъния преди Освобождението. Именно тази творба дава тласък на фразеологиззцията на Ботевия стих. НЕ МИНАВА ДЕН. Със следе, ompuif. За означаване, че нещо се извършва всеки ден, без изключение. РБЕ III 719. НЕ МИ ПУКА Д<УПЕТО>. Диал. Грубо. Вж. Не ми пука к<ура>. Слав. I 306. НЕ МИ ПУКА К<УРА>. Диал. Грубо. Не се интересувам от нещо, съвсем не ме вълнува, не ме засяга нещо. Слав. I 306. Още: Не ми пука д<унето>. Диал. Грубо. НЕ МИ СА ЧИСТИ ТРИЦИТЕ. Диал. Имам някаква вина, извършил съм нещо нечестно, непочтено. (С пример от Зах. Стоянов). БРфР 619-620. Още: Не ми е чист восъка (фР). Диал. Не ми е чиста вълната. Диал. (фР). Не ми е чисто брашното. Диал. (ФР). НЕ МИ СИ НА ОЧИТЕ, НЕ МИ СИ НА СЪРЦЕТО. Не ге виждам често, не си при мене, н затова чувствата ми към тебе намаляват, не мисля за теб. Слав. I 307. HE МИ ТРЯБВА НА БАИР ЛОЗЕ, <ВОДАТА ГО НОСИ>. Не искам да се заемам с несигурна, рискована работа, която ще ми донесе неприятности, грижа, ядове. Слав. I 307. фР: Не ми трябва на баир лозе. ИЕ МОГА ДА КАЖА ПЕНЕЛ. Съвсем нищо не възразявам. Арх. Ив. ИЕ МОГА ДА ПРЪДНА без някого. Диал. Грубо. Подигр. Напълно съм зависим от някого, нищо не съм в състояние да направя без него. Слав. I 307. HE МОГА ДА РАЗДЕЛЯ ТРИ КИЛА ТРИЦИ НА ДВЕ МАГАРИЦИ. Диал. Пренебр. Не съм способен на нещо; некадърен, глупав съм. Арх. Ив. НЕ МОГА ДА СЕ НАМАЖА И НА МАЛКИЯ ПРЪСТ на някого. Диа.1. Стоя много по-долу от някого по л нчпитеси качества и възможности, далеч съм превъзхождан от i шкого. Дели ти Гени тие не могат и на малкия пръст да се намажат. Т. Г. Бланков, Леля Гена. СтИ, ДфР 522. Още: Не мога да се меря на (с) малкия пръст на някого. (ФР). НЕ МОЖЕ ДА СИ ИЗВАДИ ДЯ<ДОВИЯ> ДА ПИКАЕ. Диал. Грубо. Подигр. Съвсем негоден е, за нищо не го бива. Слав. 1 307. 12. Нов фразеологичен речник 177
НЕ МУ ДЛ ВАМ И КАМИК ДА СИ СТРОШИ ГЛАВАТА. Диал. Извънредно много мразя някого и с ни ню нс искам да му помогна. СтИ, ДфР 522. НЕМЦИ ДА ТЕ ТЬРТЯТ. Диал. Употребява се в реплика, когато искат някому нещо, а той отговаря „нема“. Слав. I 320. НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО. Книж. При изреждане на причини,фактори и под. -същотака, доста важно, доста съществено. НЕ ОБЕЛ BAM/ОБЕЛЯ ЗЪБ ДА ПРОДУМАМ. Мълча, нищо не казвам, не продумвам. Слав. I 309. фР: Зъб не обелва м/обеля. НЕОСТАВЯМ/ОСТАВЯ НИ ПЕПЕЛ, ИИ ОГНИЩЕ някому. Диал. Безмилостно ограбвам някого, отнемам, вземам му всичко, което има. Арн. III 585. Още: Не оставям/оетавя ни пенел на огнището. Диал. (фР). НЕ ПИТАМ НИ БАЩА СИ .Диал. Послушам никого, не се подчинявам на никого. Слав. 1309. (нещо) НЕ ПРАВИ ВЕЧЕ ПАРИ. (нещо) Не помага, няма полза от него. Той продължавал донейде да мучи още като животно, но като видял, че нищо не прави вече пари.... проговорил. 3. Стоянов, Записки... СтИ, ДфР 522. НЕ ПРИЛИЧАМ НА СЕБЕ СИ. Постъпвам в разрез с характера си, с обичайното си поведение, върша некрасиви постъпки, които не са ми присъщи. - Казаха ми, че в последно време крещите и викате по коридорите на Университепш, изобщо не приличате на себе си, хората и. мат за Вас .мнение, че сте фин и сдържан човек. ИЕ РАЗБИРАМ ОТ ДОБРО. Не сс вслушвам в добри съвети, онърничав, твърдоглав, неразбран човек съм, и мога да бъда управляван само с принуда, чрез насилие. БРфР 164; PF»I:. IV 144. Още: Не вземам от добро. НЕ РАЧИ ГО РАДА, ЧЕ НЕ Й СЕ ПАДА. Иран. Употребява се, когато някой се преструва, че не иска, не желае нещо, което всъщност желае, но то е недостъпно за него. Слав. I 310; Арн. III 586. НЕ СВЕТЯ СЪС СОБСТВЕНА СВЕТЛИНА. Книж. Нямам собствени иден, мнения, водя се по чужди идеи, мнения. Арх. Ив. Още: Светя е чужда светлина. Книж. НЕ СЕ ЗНАЕ ОТ КОЯ ТРЪНКА ЩЕ ИЗСКОЧИ ГОЛЕМИЯТ ЗАЕК. Вж. Не се знае откъде ще изскочи големият заек. БРфР 213. ПЕСЕ ЗНАЕ ОТКЪДЕ ЩЕ ИЗСКОЧИ ГОЛЕМИЯТ ЗАЕК. Употребява се, за да се изтъкне, че не е известно откъде ще се получи големият успех, къде е най-голямата изгода. (С пример от Г. Караславов). БРфР 213. Още: Не се знае от коя трънка ще изскочи големият заек. •IIЕ СЕ ОЖЕНИЛ, ЧЕ НЕМАЛ М ЕСТО ЗА ЛЮЛЯ ПЯ. Диал. (Видин). Иран. За човек, който нрави много тънки сметки, преди да предприеме нещо. Гъбьов, Послов, и послов, изрази..., СбНУ XXV, 35. * фР: Ие се оженил, че нямал място за люляня. Диал. Иран. За човек, който прави много тънки сметки, преди да предприеме нещо. 178
НЕ СЕ ОТДЕЛЯ ОТ П»ЗА на някого. Диал. Грубо. Непрекъснато вървя след някого. Слав. II 311. НЕ СЕ ПРАВИ НА ДЪРВЕНО КОИЧК.Жй/к. Не се преструвай, че не разбираш или не знаеш нещо. НЕ СИ БЪРКАЙ ЛЪЖИЦАТА, КОГА ТИ IIЕ ВРИ ГЪРНЕТО. Не се намесвай в чужди работи. Арн. III 586. НЕ СИ ВИДИ ДРИПАВИЯ 1"ЪЗ. Грубо. Пренсбр. Със следе, изр. Вж. Неси види посрания гъз. Вулг. НЕ СИ ВИДИ КРАСТАТА. Диал. Пренсбр. Със следе, изр. със съюз ами и др. Не съзнава какъв е (за човек, който има големи недостатъци или лоши прояви, а, без да се съобразява с това, проявява големи претенции или осъжда, критикува другите). Слав. I 311. НЕ СИ ВИДИ ПОСРАНИЯ ГЪЗ. Вулг. Пренебр. Със следе, изр. със съюз ами и др. Не съзнава какъв е (за човек, който има големи недостатъци или лоши прояви, а, без да се съобразява с това, проявява големи претенции или осъжда, критикува другите). Слав. I 311. Още: Не си види дрипавия гъз. Грубо. Пренебр. ИЕ СИ ВИДИ ШУИЛИВОТО Д<УНЕ>. Диал. Грубо. Пренебр. Със следе, изр. със съюз ами и др. Не съзнава какъв е (за човек, който има големи недостатъци или лоши прояви, а, без да се съобразява с това, проявява големи претенции или осъжда, критикува другите). Слав. I 311. life СИЗЕМАМ ОТ li>30 ДА СИ КЛАДА ВО (У)к:ТА. Диал. (Костурско). Говоря истината, не искам да лъжа, не правя компромиси със съвестта си и възгледите си. НЕ СИ ЗНАЕ ГОДИНИТЕ нещо. Нешо е много здраво, не се изхабява, не се разваля. БРфР 131. НЕ СИ ПРОСТИРАМ ДРЕХИТЕ НА ЕДНО СЛЪНЦЕ с някого. Диал. Не обичам някого, не желая да общувам с него. Гер. Р IV 312. 11Е СИ СЕДЯ НА УСТАТА. Не премълчавам и намирам подходящ отговор на нещо. НЕ СМЕ ОТ ЛИКО. Не сме случайни хора. Арх. Ив. HE С ТОЯ КРАК! Иедей(те) постъпва по този начин. - Аз опитах. Казах им: „Не така. Не с тоя крак. Колко са, казвам, две кучета за триста овце?" Н. Хайтов, Едноактни пиеси. НЕ СЪМ БОЛЕН, ТА МЕ ПИТАШ: МИЛАН ИСКА ЛИ ВИНО? Диал. Ирон. Употребява се като отговор на неуместно задаван въпрос при предлагане на нещо за ядене или пиене. НЕ СЪМ ДОБРЕ С ГЛАВАТА. Не съм съвсем нормален, безумен съм, луд съм. (С пример от в. „Стършел“). БРфР 164. НЕ СЪМ ДОБЪР В ЛЕГЛОТО. Вж. Не ме бива в леглото. НЕ СЪМ ИЗТЪКАН ОТ ДРЕБ. [ Често: Да не съм изтъкан от дрсб?1 Диал. Не съм нищожен, незначителен, не съм нищожество. Арх. Ив. НЕ СЪМ <И> СЪНУВАЛ нещо. Не съм могъл дори да мечтая за нещо, което виждам, получавам. (С пример от Л. Стоянов). БРфР 554. 179
НЕ СЪМ <МНОГО> В РЕД. Чувствувам се зле, не съм добре. (С пример от Ем. Манов). БРфР 499. НЕ СЪМ МУ ЛАПАЛ КАША НА ПАНУДАТА ДА МУ ЗНАЯ ГОДИНИТЕ. Диал. Отговор на лице, когато го питат за някого на колко години е. Кар. П 92. НЕ СЪМ ОТ ВЧЕРА. Вж. Не съм от лани. (С пример от Кр. Григоров). БРфР 100. Още: Не съм вчерашен .(фР) Не съм от вчера НЕ СЪМ ОТ ГОРАТА ХВАНАТ. Познавам добре живота и хората, не съм наивен, не могат да ме излъжат. Арх. Ив. НЕ СЪМ ОТ ЛАНИ. Диал. Имам опит, не могат да ме излъжат (С пример от Мих. Георгиев). БРфР 306. НЕ СЪМ ОТ ТЯХ <КАК СИЙКЕ>. Иран. 1. Употребява се за характеризиране на лица, които, възмущавайки се от някои некрасиви според тях прояви на други лица, тържествено декларират, че те самите не са такива, докато собствените им постъпки ги опровергават. 2. Употребява се, за да се изрази несъгласие с някого или нещо, нежелание да се постъпи като някого. -Да идем да се почерпим. - Не съм от тях, как Сийке. [Заглавие на разказ и на сборник с разкази от Чудомир.) НЕ СЪМ ПОРАСЪЛ ЗА ДВА ДЕНА, Жарг. Не съм наивен, не можеш да ме излъжеш. Арх. Ив. НЕ СЪМ ПРАВЕН В ГЪЗ. Жарг. Грубо. Като другите съм, нормален съм. НЕ СЪМ САМ. Ненормален, смахнат, безумен съм. Кики отговаряше на политически, математически, социални и лични въпроси без никакво затруднение... Съзнавахме неизбежните реакции: „мистицизъм“, „религиозна пропаганда", „ала-бала“, „тия май не са сами“... и все от този род. В. Михайлов, Р. Ивайлов, Двама репортери за срещата си с Кики или „безкрайната синя светлина“. - Тая май не е салш. - И аз лшс.ш, че нещо не е в ред. НЕ СЪМ СИ ИЗПИЛ АКЪЛА. Не съм оглупял, още съм с ума си. БРфР 39. НЕ СЪМ СИ НАМЕРИЛ ЗДРАВЕТО НА НЪТЯ. Щадя, пазя здравето си, силите си (обикн. като израз на възмущение или предупреждение). РБЕ V 866. НЕ СЪМ СТОКА ЗА ПРОДАН. Диал. Не съм годен, не ме бива. (С пример от А. Гуляшки). БРфР 544. Още: Не съм стока за вземане. Диал. (фР). НЕ СЪМ ТИ КОПАЛ ОЧИТЕ и ОЧИТЕ ЛИ СЪМ ТИ КОПАЛ? Диал. (Костурско). Не съм ти сторил нищо лошо, не съм ти напакостил, навредил. ПЕТА ПИТАМ 1ЦО СИ ЯЛ ВЧЕРА. Отговаряй на въпроса, не ме залъгвай! -Аз не та питам тебе що си ял вчера! - извика Бенковски и тропна с крака си. - Казвайте колко пари ще дадеше! 3. Стоянов, Записки... СтИ, ДфР 522. НЕ ТЕ Е СРАМ! Възклицание за изразяване на дълбоко възмущение и презрение. РСБКЕ III 284. НЕЧУЛОТО ДА ТЕ НЕ ЧУЕI Салю във 2и 3л. Употребява се, когато някой каже, че пее чул онова, което са му казали. М. Дабева, Български народни клетви 19. 180
НЕ ЩЕ МЛЯ КО С ОРИЗ, ИСКА ОРИЗ С МЛЯКО. Ирон. Капризен е, разглезен е, сам не знае какво иска. Арн. III 586. НЕ ЩЕ НИ X ЛЯ Б, НИ ВОДА. За някакъв предмет - не изисква нито разходи, нито труд, нито някакви грижи, не пречи. - Тия лъхащи се изръсиха тук-там - загрижи се тате. - Трябва да намеря едно кленово дърво и да седна един ден... Нека да ги има там в лъжичника, не щат ни хляб, ни вода. Г. Краев, Хоро без гайда. НЕ ЩЕ ПИТАНЕ. Разбира се от само себе си. РСБКЕ II 497. Още: Иска ли питане? НЕ ЩЕШ ЛИ. Изведнъж, съвсем ненадейно, неочаквано. РСБКЕ III 661. НЕЩО МИ ИМА. Ненормален съм, смахнат съм, безумен съм. БРфР 249. НЕЩО МИ ШАВА. Не съм напълно нормален, побъркан съм, малоумен съм. -Явижда нема нещо да ти шава, тук на - и тупна със средния пръст на ръката си своя череп. Мих. Георгиев, Избрани разкази. Още: Нещо ми мърда (хлопа). (фР). НЕЩО ТАКОВА. От тоя род, именно това. БРфР 364. НЕ ЯДЕ ДИМЧО ЕРЕ КОГА НЕ НАМЕРИ. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има. Слав. I 315. НЕ ЯДЕ МАНГО БЯЛ ДРОБ. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има. Слав. I 315. * НЕЯМ ВАКСА. Жарг. Не съм глупав, та да не разбера какво става, какво се върши; не могат да ме измамят. (фР, със съчинени примери). Този, който е решил да заобиколи закона, също не е ял вакса... В човечето случаи вземането на подкуп в различен размере тайно, дълбоко замаскирано, юридическата му страна е изпипана, мотивировките за извършената услуга са безукорни. Слав Г. Караславов, Само подкуп ли? НИ БОГУ КОЛАЧ, НИ ЦАРЮ ХАРАЧ. Диал. Казва се за човек, който нищо не работи и е безполезен за обществото. Слав. I 315. фР: Ни царю харач, ни богу колач. Диал. НИ В МОМИТЕ МОМА, НИ В ЖЕНИТЕ ЖЕНА. Употребява се за омъжена жена, която живее дълго сама, тъй като мъжът й е заминал, изчезнал и т.н. Арх. Ив. НИ ГЪК, НИ МЪК. Нищо, нищичко не казвам. (С пример от Й. Йовков). БРфР 147. Още: Ни хък, ни мък (ни хък, ни гък). (фР). (не струвам) НИ ДУ КАТО. Диал. Нищо (не струвам). Слав. I 312. Още: (не струвам) Ни бодка. (ФР). НИ ДУ, НИ МИ. Диал. Мълча за нещо, което знам, правя се, че нищо не знам. ИИ ЗА ЗЪБ, НИ ЗА ГЪРЛО. Диал. Крайно недостатъчно. Тя, тази пенсия, ако остана на нея, ни за зъб, ни за гърло. Румяна Камбурова, Пенсия, хляб и достойнство. (не ме бива) НИ ЗА СЛИВА. Диал. Съвсем (не ме бива), никак (не ме бива). Слав. I 300. 181
(нямам) НИ ЗВЪНКА. Диал. Никакви пари (нямам). Слав. I 320. НИКНАТ КАТО МАГАРЕШКИТЕ ГЪБИ СЛЕД ДЪЖДА. Диал. Появяват се, създават се бързо едно след друго в голямо количество. РБЕ (под печат). ФР: Никнат като гъби <след дъжд>. НИМА ТЕ Е КРАВА РИТНАЛА В УСТАТА?Дшы. Неодобр. Казва се на човек, който мълчи, не отговаря, когато го питат нещо. Слав. II 222. НИ МИ КРЕКА, НИ МИ ВРЕКА. Диал. Освободен съм от всякакви семейни задължения и грижи за деца. фР: Ни ми врека, ни ми крека. Диал. НИ НА БОГА ТАМЯН, НИ НА ДЯВОЛА КАТРАН. Книж. Не служа, не се доверявам пито на една от две враждуващи страни. Арх. Ив. (не вярвам) ИИ ИА ГРОШ някому. Никак, съвсем (не вярвам). БРфР 140. I НИ НАЗАД, НИ НАПРЕД. Нищо не става, работата не върви. БРфР 350. НИ НАЙ-МАЛКО. Никак. РСБКЕII50. НИ + <същ.>, НИ ДЯВОЛ. Израз (фразеосхема), с която се усилва отрицанието, подчертава се усилено липсата на онова, което е изразено със съществителното. - Има ли риби? - обади се Вацлав шеговито. Далматинецът се гмурна дълбоко, влезе под лодката и след малко излезе от другата йстрана. -Ни риба, Вацлав, ни дявол - обади се той. П. Вежинов, Далече от бреговете. Още: Няма + <същ.> + няма дявол. (не давам повече) НИ ОТ БЪЛХА ДЖИГЕР. Диал. Нищо (повече не давам). Слав. I 316. Още: (не давам повече) ИИ ОТ БЪЛХА ДРОБ. Диал. (фР). НИ ПРИЕМА, НИ ПРЕДАВА. Ирон. С нищо не се съгласява, ничие мнение не изслушва и не възприема. НИ ПОПУ КОЛАН, НИ ЦАРЮ ХАРАЧ. Диал. Казва се за човек, който нищо не работи и е безполезен за обществото. Слав. 1 317. Още: Ни царю харач, ни богу колач. Диал. (фР). * НИ СУХО, НИ СУРОВО. 1. Диал. Нищо. (ФР). 2. В съчет. с думам. Замислено (говоря). Шишков, Послов. Ахърчелеб., СбНУ VI, 193. * НИ ТВОЙ, НИ МОЙ. Диал. За дреха -лошо ушита. Кювлиева, Димчев, Речник хасков. гов., БД V 103. * фР: Ни мой, ни твой. Диал. (не се страхувам, не се боя) НИТО ОТ ВЛАДИКА, НИТО ОТ ПАТРИКА. От никого и от нищо (не се страхувам). (С пример от К. Петканов). БРфР 79. * (не казвам, не продумвам, не проговорвам е под.) НИ ЧЕРНА, НИ БЯЛА. Съвсем нищо (не казвам). (фР, с един пример, с не каза ни черна, ни бяла). ...лицето, в което бях най-веч