Млад	v [П
конструктор Г| Л <
4'78 U LJ LTU
СПИСАНИЕ ЗА ПРИЛОЖИЛ ТЕХНИКА е ИЗДАНИЕ НА ЦК НА ДКМС
«ЗА ПРИНОС
В РАЗВИТИЕТО
НА ДВИЖЕНИЕТО
ЗА ТНТМ»
В ЧЕЛНИТЕ
РЕДИЦИ
В цялата страна станшште на младнге технпцп са пър-
вите помощница на комсомолскитс комитет!! в организа-
торската работа и непосредствено методически ръково-
дят дейността по ТНТМ в учплищата. През IX национа-
лен пре! лед особено големп успехи постпгна Окръжната
станция на младите техници в Стара Загора, за конто
заслужено бсшо наградена с вимпе.ча на ЦК па ДКМС
„За принос в развитнето на движснисто за ТНТМ“.
Депствително решаващ е приносът на станцията за ма-
совизиранего на двнжението сред пионерите и средно-
школците, за тясното му свързване с материалното про-
изводство п профссионалното ориентира не. Клубове за
ТНТМ са изградени във всички хчилища на окръга, а в
постоянннте форми на двнжението са обхванатн над по-
ловината от ученнците. Тесни интшрационнп връзки са
създадсни между клубовете в различимте училища и във
всички големп предприятия, баш за технпческо развитие
и научни ииститути в окръга, а 75% от ръководитслите на
извьнкласни форми по ТНТМ са специалист!! от матери-
алното производство и научнпте института. В ОСМТ се
подготвяг методически над 200 кръжокръководптелп и
председатслите на училищните клубове за ТНТМ.
Най-големият успех на станцията обаче е постигнатото
ново качествено равнище на цялостната и богата твор-
чески дейност
Опитът от експерименталната творческа работа в различните кръ-
жоци на ОСМТ в Стара Загора широко се използва в училищните
клхбове за ТНТМ в окръга
Съдър^кание
® Професия и творчество —
Професич тракторист-ма-
шинист (механизатор) —
Георги Желязков	4
е Електронна брава — инж.
Иван Димитров	5
•	Стъпка по стъпка — Нре-
образуване на честотата.
Приемницн с пресбразува-
не на честотата — инж.
Чавдар Лев ков	7
«? Подобряване на освстленпе-
то в автомобиля — инж.
Петър Арпаудев	с
•	МК в помощ на флтолюбн-
телите — Комбииирано уст-
ройство за експонИране —
инж. Владимир Димитров 1(1
® TTL-антегралните схе-
ма в пракшиката — Ос-
нован логически елемент
при TTL-интегралните схе-
ми — к. ф. м. н. инж.
Мария Димитрова и к. ф.
м. н. пиж. Иван Банков 12
•	«Москвич» от четверто
поколение	1.г>
•	Схема за авюматично раз-
мипаванс на с-лакови ком-
позиции - Иосиф Леви Г'
с РакеЮмодел съе стри-
мер «КВ» — з. м. с. Ди-
ми гър Банрактаров, инж.
Богдан Боиев	18
* Ня кои възможности за спо-
яване на алумипий и алу-
миниези сплави — инж-
Добрин Киров	21
• Приспособление за фрезова-
не на канала в дьрвесни
натериали —- инж. Любеп
Колев	23
о Чудките превръщания на
хартията	21
ПРИЛОЖЕНИЯ:
I В помощ на кръжеците за на-
чално техническо творчество —
Модел на лек автог.юбил —
Георги Карагюлев
Па Разработка МК — Безмс-
торен авиомодел «Пчела» —
клас А1 — м. с. Петър Кири-
лов и з. с. Георги Богданов
Пб Скоростей авиомодел «Пио-
нер» с двигател до 2,5 сш:| —
з. м. с. Стоил Тинев
1!А ПЪРВА СТРАНИЦА
НА КОРПЦАТА;
В кръжока по радиое тек Гра-
нина при Окръжната станция
на младнте техници в Стара
Загора.
Млад
конструктор
4'78
ВЪТРЕШНО-
УЧИАИЩНИЯТ ПРЕГЛЕД-
МАСОВА
ТВОРЧЕСКА ИЗЯВА
’(ссетияг национален преглед па
юхническото и научно творчество
на младежта се провежда в условията
на висока политически акгивносг на
целая народ за претворяване в дела
па ргшенията на XI коигрес и Юл
ския пленум на ЦК на Б1\Г1, на На-
пионалната партийна конференция.
Дял във всенародпия подем пмат и
пионерите и средношкщпците, конто
на вътрешпоучилищнитс изложби от
първия егап на X преглед на ТНТМ
що покажат резултагите ст работа га
в кръжоците, конструкторскиге бю-
ра, в учебния процес.
Комсомолските и пионерски рък<>-
водства, клубовете за ТНТМ и орга-
низационните комитети вече натру-
паха богат опит и създадоха ценпи
традиции в организирането и провеж-
дането на вътрешноучилищните пре-
гледи. Тези прегледи вече се иревър-
наха в истпнски празннцн за учили
щата, базовиге предприятия, за ця-
лата обществсност.
Резултатите от цялостната дейност
получиха високо признание в писмото
на др у тар я Тодор Живков до участии-
цитс и деятслите на движение™ за
техническо и научно творчество. Бе-
ше подчертапо, че се спазва и ху-
бавата традиция, прегледите да за-
вършват с сценка на постигнатитс
резултати, с анализ на ионите проб-
леми пред движение™.
Високата партийна оценка ни за-
дължава да усъвършспствуваме ра-
ботата и да умножаваме постижения-
та на прегледите. В центъра на вни-
мание™ на организационните коми-
тети, на комсомолските и пионерски
рьководства и на клубните съвсти
трябва да бъде отделим я г участник—
пионер и средношколец. Необходи-
мо е предварителнага подготовка да
осигури условия за лична изява на
всеки ученик.
Като имаме пр едва д досегаш.чите
резултати, считаме, чс организа-
ционпиге комитети следва да обър-
нат по-голямо внимание на състе-
занията и конкуренте по специал-
поститс, конто са специфични за
училищата и района. В досегашната
практика се очертава тенденция да
сс извеждат на преден план само онс-
И ДИСЦИПЛИНИ, Конто са’включсни н
републиканския кръг на^прегледпте.
А извънкласната работа във всяко
училище има свой неповторим ха-
рактер. По тематика и съдържанне гя
о евързапа с икономическото раз-
витие на района и с оснсвните спс-
пиалиости по професионално обуче-
ние. Вътрешноучилп щният преглед
следва да обхвата цялото многооб-
разие от дейяости, проз учебната го-
дина. Условията за прсгледа по
дисциплинлте, конто не са включени
в Правилннците на ЦК на ДКМС и
/>11111 трябва да сс подгогвятот кръ-
жокръководителите, специалистигс от
предприятията, учителнте-специали -
сти и др.
Съгласно указанията на Цент-
ралння организационен комитет за
Дссетия национален преглед учени-
цчте участвуват в слединге форми:
национален младежкн научно-тсх-
ннчсски конкурс (Al, А2 и АЗ);
конкурс между клубовете за ТНТМ
за разгръщапе на изобретателска и
рационализаторски дейност; репуб-
лпкански средношколски комплекс
«Учи, труди се, твори»; пионерски
научно-технически миогобой «Знай
и мота»; форми, ебхващащи дей
постта по иаучно-техничсска пропа-
ганда.
Повито по-високн изисквания кьм
движение™ за техническо и научно
творчество значчтелно повишават и
крптериитс за оценка на вътрс:пн
училищните прегледи. Досегашииге
постижения вече не отговарят на
новиге задачи. Във всяко училище с
необходимо да се създаде та кава ор
типизация, конто да позволл изява
на младите творци във всички форма
на прегледа, според техшгге интереса
и наклонности.
На вътрешиоучнлищняте нзложби
трябва да се отчетат и резултатиге от
приноса на учепиците за разкриване
на резервитс в произзодственигс
предприятия, за модернизация™ и
реконструкцяята п за пълното изггел-
зване на прсизводствените мощности
както и за внедряванг на нови техно-
логии и разработки, конго спомагат
за опазване на природата и на окол-
1
пата среда. Особено ярко следва да
се покажат възможностите и пости-
женията на младите творци в тема-
тичного направление «Направи си
сам». Активного участие на учени-
ците в реформата на народного об-
разование ще проличи от оценките
на разработките, водещи до повиша-
ване на ефективността на учебния
процес, усъвършенствуване и рацио-
нализиране на работного място, съз-
даване на методически и нагледни
материали и т. н.
Средношколският комплекс «Учи,
труди се, твори» е свързан още по-
тясно с подготовката на учениците
за творчески труд. В него са вклю-
чены състезания по професии и науч-
но-технически състезаиия в конкурси
(по радиоелектроника и автоматика,
строителство, транспорт, промишле-
на естетика, фотография, «млад ово-
щар» и «млад механизатор»); научно-
технически конференции (по мате-
матика, физика, химия и биология);
олимпиади (по математика, физика,
химия, биология и руски език);
състезания по моделизмите; конкурс
по кинотехника; експедиции по опаз-
ване на природата и околната среда.
Съдържанието на състезанията, кон-
куренте и конференциите е усъвър-
шенствувано и включва основни въп-
роси от кръжочната работа през
годината.
Богатата гама от състезания, кон-
курси и конференции дава възмож-
ност за изява на всеки участник в
движението, на всички ученици.
В предварителната подготовка на
вътрешноучилищните прегледи уси-
лията трябва да се разпределят така,
че да се постигне по-високо качество
и ефективност във всички инициа-
тиви. По-голямо внимание да се от-
дели на състезанията по професии и
научно-техничееките състезания и
конкурси по всички специалности на
кръжоците и професионалното обу-
чение.
Състезанията по професии в СПТУ,
ЕСПУ, техникумите и ПТУ следва
широко да се популяризират веред
учениците. Необходимо е учениче-
ските комитеты на ДКМС, дружест-
вените бюра и^клубните съвети да
установят още^по-тесни връзки с
комсомолските^организации и мла-
дежките клубове в предприятията и
АПК, за да получат от тях по-кон-
кретна помощ. Пълноценно трябва
да се използват средствата за масова
пропаганда и информация, за да се
повишава статуса на изучаваните
професии.
Вътрешноучилищните научно-тех-
нически конференции по математика,
физика, химия и биология трябва да
се организират така, че рефератите,
защитавани от участниците, да станат
достояние на останалите ученици.
Вътрешноучилищните прегледи по
техническо и научно творчество^на
средношколската младеж следва да
се провеждат в лаборатории и цехо-
ве на заводи и предприятия, в естест-
вени производствени условия, с уча-
стието на челници в труда, на изтък-
нати учени и специалисти.
Прегледите в детските градини
включват състезания по моделиране и
конструиране, с конго се отчитаг
резултатите от внедряването на прог-
рамата по техническо възпитание. За
да се повиши качеството на вътреш-
ните прегледи, необходимо е да се
засили пропагандата, да се задъл-
бочат пронесите на приемственост or
детските градини и началното учи-
лище.
В пионерските дружный са създа-
дени богаты традиции при провеж-
дане на вътрешноучилищните прег-
леди. Те се посрещат с интерес не
само от учениците, но и от техните
родители и цялата общественост.
Прегледите в началните класове
утвърдиха някои ефективни форми за
емоционално приобщаване на децата
към проблемите на производството,
науката и техниката. Играта «Пъте-
шествие в Техноград» се възприема
с интерес от чавдарчетата и пионе-
рите. Сега учениците от I до III клас
освен в играта «Пътешествие в Тех-
ноград» ще участвуват и в състеза-
ния по машинно конструиране с ме-
талическите конструктори № 1, 2 и
4. По-нататъшната работа с учени-
ците от началните класове трябва да
се усъвършенствува така, че още
повече да подпомага развитието на
творческого въображение, логическо-
го мислене и интелектуалното из-
растване на децата чрез поставените
за разрешаване задачи. Необходимо
е също много по-активно да се про-
пагандират условията за участие в
прегледите сред всички ученици и
да се постигне по-пълна приемстве-
ност в работата по технического и
научно творчество от началните кла-
сове на ЕСПУ с основния курс.
Сред пионерите с голям успех се
наложиха приложно-техническите
състезания по електротехника, радио-
техника, транспорта техника, ма-
шинно ' конструиране, стругарство
и шлосерство. В теоретическата част
на състезанията са включени въпро-
си от програмите на кръжоците, из-
искващи творческо мислене и съобра-
зителност.
Практическата част на състеза-
нията поставя участниците в различ-
ии проблемны ситуации. С помощта
на конструктори и наборы пионерите
демонстрират своята практическа
подготовка и творчески умения да
конструират различии устройства по
зададена или свободно избрана тема.
На същия принцип следва да се
определи и съдържанието на състе-
занията за участниците в приложно-
техническите кръжоци, като се под-
берат специалности, характерни за
района и окръга.
Друга форма за творческа изява
на пионерите са състезанията по
моделизмите, в конто може да се
участвува както със стандартни мо-
дели, така и с модели — собствена
конструкция. В бъдеще тези със-
тезания следва да получат по-голяма
масовост.
Вътрешноучилищните прегледи се
утвърдиха като средище за пропа-
гандиране на новостите в науката,
техниката и производството и като
източници за професионална инфор-
мация. Те са и организирана форма
за адаптиране на учащите се към
производствената среда.
По-нататьшното усъвършенству-
ване на вътрешноучилищните прег-
леди все по-определено поставя въп-
роса за уточняване на критериите
за оценка на творчествито на уче-
ниците в многостранните изяви. В
стремежа по-бързо да се получи об-
ществено признание и да се завою-
ват призови места, някои ръководи-
тели на творчески звена (кръжоци,
конструкторски бюра и др.) паруша-
ват основни педагогически изисква-
ния. Такива ръководители лишават
учениците от самостоятелност в ра-
ботата и стават съизпълнители на
техните разработки. Авторската за-
щита на разработките обаче нозво-
лява реално да се оцени степента
на творческого участие на учениците.
Публичната защита на рефератите в
конференциите по математика, фи-
зика и химия се утвърди като много
резултатна. Този метод за оценка в
бъдеще следва да се прилага все не-
широко и за техническите разработки
във всички етапи на прегледите —
училищен, окръжен, републикански.
Вътрешноучилищните прегледи
трябва да осигуряват обществена
изява и на челння педагогически опит
на кръжокръководителите, пионер-
ските и комсомолски ръководства,
наставниците и т. н. Наред с екс-
нозициите от разработки, състеза-
нията и конкуренте, необходимо е в
изложбите да се определи и място за
методически разработки и челен опит.
Стана хубава традиция на национал-
ните изложби да се оформят методи-
чески кътове, както и палати «По
пътищата на професиите» и «Забав-
на наука и техника». Този опит след-
ва да намери място и в училищнитс
прегледи.
Организирането и провеждането на
училищния преглед е отговорно дело.
С прегледа приключва учебната го-
дина и започва подготовката за след-
ващата. Това налага задълбочено да
се анализират резултатите по всяка
дисциплина. Протоколите от провеж-
даните състезания и конкурси ще
разкрият насоките за извънучилищна
работа с изявените ученици.
Обобщените оценки от училищния
преглед, след обсъждане в организа-
ционный комитет, следва да се внесат
за разглеждане от училищното ръко-
водство и от партийната.комсомолска-
та и пионерската организации. След
като се анализират резултатите от
заключителния етап на училищния
кръг от прегледа, трябва да се прие-
мат и насоките за новата учебна го-
дина.
Първият етап на X преглед се про-
вежда непосредствено след публику-
ването на новия програмен документ
на Партията за по-нататъшното раз-
витие на движението за ТНТМ —
писмото на другаря Тодор Живков до
участниците и деятелите на движе-
нието за техническо и научно твор-
чество на младежта.
Убедени сме, че ръководителите и
участниците в движението за ТНТМ
с чест ще оправдаят високото доверие
на Партията и ще завоюват нови, още
по-големи твоп«ески успехи.
3. у. к. г. и. Гана МИЛЧЕВА,
директор на ЦСМТ
2
ТЕЗИСИТЕ ЗА РАБОТА С МЛАДЕЖТА И КОМСОМОЛА-
ДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ
ВИСОКИ ИЗИСКВАНИЯ
КЪМ КАДРИТЕ
ЗА СЕЯСКОТО СТОПАНСТВО
И ХРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
ВАСИЛ ЦАНОВ
първн заместник-министър
па земеделието и хранителната
промишленост
Изминалите 10 годипи от ут-
върждаването на развитите от дру-
1аря Тодор Живков Тезиси на ЦК
на Б1\П за работа с младежга и
Комсомола потвърднха непреход-
иото значение на този забележитс-
лсн програмен документ. Ярък нз-
раз на бащинските грижи и на ап-
рилския подход на Партията в ра-
ботата с младежта, Тезисите опре-
делила и решителния прелом в раз-
витието на всемладежкото движение
за научно и техннческо творчество,
което предостави възможност на
всички отряди на младежта, вклю-
чително и на пионерите и средне-
школците, активно да участвуват в
цаучио-техническата революция.
Юбилейният X национален пре-
глед на ТНТМ се провежда в забе-
лежителен за нашата страна исто-
рически момент, в обстановката на
нзключително висок трудов и об-
ществено-политически подем, об-
хванал целия български народ във
връзка с провеждането на Нацио-
налната партийна конференция. Тех-
нического и научно творчество на
младежта днес е част от всенарод-
ния поход за претворяване в жп
во дело на решенияга на XI кон-
грес на БКП и Юлския пленум на
ЦК на БКП.
За изпълнението на задачиге на
двнжението „Младежки труд, уче-
ние и творчество — за високо ка-
чество и ефективност", утвърдего
от ХШ копгрес на ДКМС, голяма
е ролята иа средношколските клу-
бове за ТНТМ. Особено внимание
в тази дейност се отдела па указа-
ние™ в писмото на другаря Тодор
Живков до участииците и деятелите
на движение™ за ТНТМ да се из-
дИ1Ие и лозунги „Направп си сам“
като компонент на движениего за
ТНТМ. Този компонент е ефекгивна
и увлекателна форма за придобива-
не па знания, сръчност, умения и
павици за решаване на редпца тех-
нически проблеми в производсТвена-
та сфера и бита на хората. Ръково-
дени от този призив, участниднте в
двнжението за ТНТМ създават нови
учебно-технически нагледни сред-
ства, стендове за изпитания, при-
способления за ремонт на тракто-
ри, автомобили и селскостопански
напиши и редпца други разработки,
с конто през X преглед на ТНТМ
ще обогатят кабппетите по специ-
алните предмета и ще донрннесат
за поник авзнето на ефективността
иа учебно-възпптателния процес.
Един от стимулите за овладчиа-
не на професпята в средните про-
фесионално-техническп училища са
средношколските състезания по про-
фесии. В училищата от системата
на МЗХП ежегодно се провеждат
в републиканскн мащаб състезания
за пай-добър овощар, лозар, дояч
и механизатор. На тези състезания
сме свидетели на голямата любов п
старание, конто средношкочциге
прсявяват кьм овладяването на
тънкостите в нзбраната професпя.
Голямо внимание в селскостопан-
ските училища се отдели и па ука-
зание™ за създаване на необходи-
мее условия за овладяване на
втора професия. Най-масово застъ-
пените професни са ,.Механизатор в
растениевъдството" и „Механизатор
в животновъдството". Най-близкн
до тези професни са професинте
„Шлосер-монтьор по ремонт па
трактори и селскостопански маши-
ни“ и „Водач на моторно превозно
средство — категория „С". Ръко-
водството на МЗХП разбира какво
значение за селскостопанското про-
изводство има овладяването на дье
професни от кадрите и затова еже-
годно предвижда необходимее сред-
ства за обзавеждане на кабинета и
работилнпци, за изграждане на кор-
милиц полигон!! и за осигуряваие на
необходим ите за целите на обуче-
нного трактори, селскостопански ма-
шины и автомобили.
По време на X преглед па ТНТМ
е -особено важно дейността на клу-
бовете в селскостопанските училища
да са насочени и към внедряванетг
на научно-техническите постижения,
кьм внедряването на новите техноло-
гии за промишлено производство.
Въз връзка с това трябва да се ус-
танови трайна и ефективиа врьзка
между клубовете за ТНТМ в учп-
лищата п в базовите предприятия и
научноизследователските института
от системата на МЗХП Необхо-
димо е да се активизират клубове-
те в различните стопански органи-
зации — АПК, НПК, НПО, ПАК и
ДСО, а клубовете в институтите
да станет водещи. Само по този на-
чин проиесът научно изследване—
внедряване в производство™ ще
стане по-кьс и по-оперативен.
Нашата цел е да следваме стра-
тегические направления на научно-
техншеската революция — електро-
низация, роботизация, лазерна тех-
ника п химизация на производство-
то в селското стопанство и храни-
те лиата промишленост. Това палата
във всички учебни заведения, подгот-
вящп кадри за селското стопапство
и хранителната промишленост, курсо-
вито проекта и дипломните работа
да бъдат с практическа насоченост.
Целесъобразно се сказа участие™
на изтъкнатите специалиста от ба-
зовиге предприятия и селскостопан-
ските научпоизследователски инсти-
тута като ръководптели на извън-
класнпте форми на работа в учили-
щата от системата иа МЗХП.
Па селското стопанство и храни-
телната промишленост са необходи-
ми професионално ориентирапи и
подготвени кадри сьс социалисти-
ческо отношение към труда, със
стремеж към творчество. Това са
условия, без конто не бн се осъ-
ществило изпълнението на глазната
задача на двнжението за ТНТМ,
така ясно формулирана от другаря
Тодор Живков: „Да се формираг
идейно убедени млади хора — тру-
женпцц на социализма и утрешни
строители на комунизма, да се и I-
гражда комунистическо отношение
към труда, да се възпитава любов
към нашата социалпстическа роди-
на, към пролетарский, социалисти-
ческий интернащюнализъм, към ве-
лико™ и всспобеждаващо марксист-
ко-ленинско учение."
3
ПРОФЕСИЯ И ТВОРЧЕСТВО
ПРОФЕСИЯ ТРАКТОРИСТ -
МАШИНИСТ (МЕХАНИЗАТОР)
Изборът на професия с ед на от най-важните етъпки в живота на всеки
млад човек. Когато този избор е сполучлив, хармонично се съчетават индиви-
дуалните способности с изискванията на префесията и с нуждите от кадри
за народното стопанство. Тогаеа решоването на различните професионални
задачи открива богата възможности за полноценна творчески изява, носеша
лична радост и удовлетворение и най-голяма полза за обществото.
Предварнтелната професионални информация е едно от важните условия,
необходима за съзнателно и правилно избиране на бъдещата професия. За
да помогаем на нашите читатели, ние откриваме този нова рубрика, в която
ще представяме основните професии, техните изисквания и перспектива в
съвременното развитие на народното спюпинстео.
Внедряването на промишлени ме-
тоди и технологии в селскостопаиско-
1о производство и сбективният про-
нес на превръщането на селскссто-
панския труд в разновидиост на ин-
дустрналния труд доведе до възник-
ването на нови подотрасли и нови
дейности. Това изисква в селското
стопанство да бъде заангажирана
работна сила от различии професии
и специалности. Водеща и основна
обаче остава префесията на механи-
затора. Нуждите от механизаторски
кадри се увеличават непрекъснато и
през 1980 година в нашето селско
стопанство ще работят два пъти по-
вече механизатори, отколкото през
1970 година.
Под влияние на научно-техниче-
ския прогрес се променя и съдър-
жанието на тази професия. Досега
механизаторът (тракторист, комбай-
нер, булдозерист и др.) работеше
редом с полевъда, овощаря, лозаря и
т. н. Но с механизирането на произ-
водствените пронеси работата на ме-
ханизаторите се разширява и обога-
тява, като се слива с работата на
полевъда, зеленчукопроизводителя,
овощаря, лозаря и т. н. Това малага
механизаторът да овладява знания,
умения и навици с широк профил.
Оснсввата селсксстопанска маши
на е тракторът (колесен или верижен
с определена мощност), съчетан с
определен вид работна машина или
инвентар. Работните машини са плу-
говс, култиватори, брани, сеялки,
нашими за пръекане с хербицидп,
прикачни комбайни,сенокосачки, се-
носъбнрачки и др. С прикачните ма-
шини в псвечето случаи се налагаше
да работа отделен прикачвач, но с
модернизирането на тази техника
той вече не е необходим, а функциите
му се поемат от тракториста, който
трябва да притежава и съответните
умения и знания.
Основните професионални функции
на механизатора включват различии
селскостопански дейности със съот-
ветните машини по строго определе-
на технология — оран, култивиране,
сеитба, брануване, окопаване, ко-
ситба, сеносъбиране, пръекане, при-
биране на реколтата с прикачни и
самоходни комбайни, силажиране,
транспортиране на селсксстопанска-
та продукция, участие в технического
поддържане и ремонт на маши ните
и др.
Условията на работата се опреде-
лят от професионалните функции па
механизатора. Природните условия
и срочността на работата оказват
влияние върху режима на труда.
Механизаторите са включени в сп
ределепи организационнн единнци —
звена и брпгади. Тракторните брп-
гади са само от механизатори; има
звена и брпгади за комплексна меха-
низация; бригади за промишлено
производство. Сиоред вида на от-
глежданите селскостопански култури
звената и бригадите могат да бъдат
специализирани и смесени. В сезо-
нпте, имащи решаващо значение за
селското стопанство се работи на
смени.
За работата, евързана с поддър-
жането и ремонта на машините се
осигур-яват закрита подходящи ра
ботилници. В тезн случаи режимът
на работата е регламентиран.
Тарифните ставки за механизм-
раните работи в държавните селско-
стопански предприятия (АПК, ПАК)
се движат от 4 лв. до 12 лв., а в ня-
кои ТКЗС и аграрно-промишлени
комплекси те са и по-високи. За
изпълнението на плана за пролет-
ната сеитба, култивиране, брануване,
окопаване, жетва, есенна сеитба,
есенна дълбока оран, коситба и т. н.
се изплаща премия в размер на 15%
върху основното възнаграждение за
тезн видове работа. Освен прсмияга
за свръхпланова продукция меха-
низаторите иолучават ио правило и
премия за реализиране на икономии
от снижение на себестойносгта на
продукцията и за икономии от гори-
ва, както и текущи премии за срочно
и качествено изпълнение на отделяй
задачи. Годишното възнаграждение
на механизаторите е от 1400 до 2000
лв., а в някои случаи е и по-високо.
Съвременният механизатор обаче
не е просто човек, конто добре вла-
дев техниката, умее да я управлява,
да се грижи за нея и да я ремонтира.
Той трябва да има знания за техно-
логията на разнообразните видове
селскостопански работи, за биологи-
чните особености на отделите кул-
тури, за химизацията на производ-
ството, конто осигуряват получа-
ването на високи добиви при мини-
мално изразходване на труд и сред
ства. Гези разиостранни изисквания
дават г.ъзможиост на механизаторите
постоянно да попълват своите зна-
ния, да прилагал развиват и усъвър-
шенствуват личните си способности,
както и да повишаваг и ебщата си
култура. Трудностите, евързани с
работата на открито и с необходи-
мостта да се изпълияват точно в оп-
рсделените срокове различните сел-
скостопански задачи, изисква, воля,
съзиателпост и чувство за отговор-
ноет при изпълнение на служсбните
задължения.
Управление™ на техниката и съб-
людаването на определен!', правила
при обработването на селскостопан-
ските култури изискват от механи-
затора наблюдателност, сравнително
голям обсм на възприятие и висока
степей на разпределеност на внима-
ние™. Обсмът на възприятието се
изгражда на основата на зрителната
и слухова информация. Разнообра-
зие™ в дейпостта на механизатора с
ппедпоставка за възпикването и про-
тнчането на положителни емоционал-
ни настроения в процеса на работата.
Добнгите в процеса на труда тех-
нически знания и умения позволя-
ваг на механизаторите лесно да пре-
мннат на работа нзвън селското
стопанство.
Научно-технпческата революци я
все повече променя труда на механп-
заторите. Вече се използват автома-
тични системи за направление и ре-
гулиране на работата на машините
при оран, окопаване, сеитба и др.
ЛСеханизатсрът не влага физически
усилия, а само направлява и контро-
лира машините. Това е съществеи
момент в изменение™ на съдържа-
нието и характера на труда, който
иредявява особени изисквания към
квалификацията и кулгурата на ме-
ханизаторите.
Кандидатите за механизатори тряб-
ва да имат най-малко основно обра-
зование (VIII клас). За предпочи-
тапе обаче са завършилите специални
училища по механизация (профе-
сионални две - и тригодишни селско-
стопански училища и четпригодиш-
ни техникуми), т. е. хора, притежа-
ващи достатъчни технически и агро-
технически знания.
Механизаторите, подготвепи в про-
фесионално-учебниге центровс мо-
гаг да завършваг задочно и селско-
стопанските техникуми, а след това
да следват и във висши учебни заве-
дения.
Упражняването на професията е
предпоставка за обогатяване на тех-
ническата култура на личността. Ов-
ладяването на пай -различна техника
формнра широк кръг от умения и
навици, развива пагледно-действено
мислене и открива широки възмож-
ности за творческа изява. Доказа-
телство за това са успехите на много
механизатори, създали и внедрили
пенни рационализации.
Механизаторите (тракторист-ма-
шинисти) са предимно мъже, но с
въвеждането на все по-модерна сел-
скостопанска техника, която облек-
чава труда на механизатора, жените
вече също упражняват с успех тази
професия.
Георги ЖЕЛЯЗКОВ
4
ЕАЕВТРОННА БРАВА
Електронните брави предлагат го-
леми удобства, но все още не са на-
мерили широко приложение. Ве-
роятно защото сме свикнали с кла-
сическите решения, а и не са прила-
гани достатъчно защитени шифри.
В кн. 3/1977 г. на списание «Радио
телевпзия електроника» например, е
поместено едно схемно решение, кое-
то е просто, но има два съществени
недостатъка — малко комбинации и
липса на блокировка при погрешно
набиране. Според автора на посоче-
пата статия, те възлизат на 11 880 —
при 12 бутона и кодова комбинация
от четири знака. Изчисленнето е
иаправено по формулата
Р=Д(Д-1) (/V-2) . . . [Л7—(n— 1)]-
Този резултат се получава чрез
преработка на следната формула:
—ft!,.— ,	(1)
където
Р е броят на възможните комби»
нации;
N — броят на бутоните;
п — броят на знаците, съставящи
кода,
Символът «!» в математиката се
нарича «факториел». «/V!» озна-
чава, че трябва да се умножат
числата от 1 до Д'. Например, 51=
1.2 3.4 5. Тази формула обаче може
да се приложи при условие, че за
отваряне на бравата, бутоните, конто
участвуват в кодовата комбинация,
трябва да се натискат в строго опре-
делена носледователност. Това оз-
начава, че всяко нарушаване на тази
последователност, както и едиовре
менното натиска не на бутоните, уча-
ствуващи в кодовата комбинация, се
счита за погрешно набиране. При
схемата, предложена в посочената
статия, едновременното натискане на
кодовите бутони довежда до отваряне
на бравата, което намалява значител-
но защитеността й. Броят на въз-
можните комбинации се намалява от
11 880 на
р=-----—_____=-----495 (2)
(А/-л)1л1 (12-4)141	( ’
Като се вземе под внимание и об-
стоятелството, че схемата не блокира
при погрешно набиране, може да се
каже, че тя е слабо защитена, т. е.
може да бъде отворена твърде бързо.
На фиг. 1 е показана друга схема,
в която са отстранени посочените
недостатъци, а броят на комбинации-
те и се определя по формула (1). За
удобство при разсъжденията ще се
приеме, че всички тригери са нули-
рани. За да бъде отворена бравата,
е необходимо последователността на
обръщане на R-S-тригерите от 1
до 4 да бъде: Tplt Тр2, Тр3, Тру.
Към S-входовете. на тригерите може
да се евърже кой да е от бутоните.
На схемата е дадена примерна кодова
комбинация Г18Б, което^ще рече,
че към S-входа на Тру е евързан
бутон с означение «Г»; към Тр2 —
бутон с означение «/»; към Тр3 —
«8» и към Тру — «Б».
След обръщанего на Тру и чрез
схемата ЛЕ3 се стига до обръщането
и на Тр5, с което се нодготвя вери-
гата за втория знак от кода. При
натискане на бутона 1 се обрыца
Тр2 и чрез Л Ев се обръща Тре. О г
своя страна той подготвя веригата за
третия знак, с натискането на буто-
на, на който се обръща Тр3 и чрез
ЛЕ7 се обръща Тр7, който пък под-
готвя веригата на последняя кодов
знак. При натискане на пеговия бу-
тон, Tpt се обръща и чрез ЛЕ3 и
инвертора ЛЕ4 се отпушва транзи-
сторът Ту. При дадените на схемата
стойности на RC-веригата (/?2=2,4 кй
и С4=10 pF), поддържането в отпу-
щено състояние продължава 4—5 s.
В действителносг в тази верига
учасгвува и 7?г, но на практика от-
носителният му дял е незначителен,
тъй като /?2 се умножава по (3 на тран-
зистора Ту. Диодът Ду служи за
бързо възстановяване на схемата при
нулиране, т. е. за осигуряване на
бързо разреждане на Су през ЛЕу,
Ду и /?1- Резисторът Ry предпазва
схемата ЛЕу и диода Д4 от прогичане
на недопустимо силен ток.
И така, отпушването на Ту води до
отпушване на Т2, което пък довежда
до едновременното отпушване па Т3
и Т’4. При отпушване на Тя и Ту
се затваря веригата на електромаг-
нита ЕМ на бравата и лампите Л4—
Лу светват.
Бравата е обикновена електрическа,
каквито се продават по магазините и
се използват в жилищните блокове в
комплект с домофонните уредби.
5
Фиг. 3 ▼
Фиг. 2 V
От схемата се вижда, че четирите
лампи светват одновременно. Те ос-
ветяват надписа «ВЛЕЗТЕ».
Тъй като токът на зареждане на
Ct намалява постепенно (по експо-
ненциален закон), то би следвало
Ti, Ё2, Т3 и Tt постепенно, плавно да
се запушват. В действителност не е
точно така — още от първия момент
при намаляване на тока на Ts се
самоиндуктира е. д. н., ксето зарежда
кондензатора С2 по веригата ЕМ,
С2, Re, Rg. В резултат на напрежи-
телния пад, създаден върху резисто-
ра Re, транзисторът Т7 се отпушва,
с което цялата схема се нулира (връ-
ща се в изходно състояние) и е готова
за нов цикъл.
При началното Увключване на на-
прежението нулирането става по съ-
щия начин. Това е особено полезно,
тъй като при случайно изключване
на напрежението от мрежата и при
последващо включване, тригерите би-
ха заставали в производно състояние.
Най-напредда допуснем.че знаем и
четирите знака, участвуващи в ко-
довата комбинация но сгрешим по-
следователпостта па натискане на бу-
тоните им и се обърне първо триге-
рът Тр2. В такъв случай, Тре не
може да се обърне, тъй като Тр;, не
се е обърнал предварително, за да
разреши подаването на командата
чрез ЛЕе. Освен това, запазването
на изходното състояние на Тр., раз-
решава на появилата се «1» на 7'р1
чрез ЛЕг и Дг да обърне Тр8. Обръ-
щането на Тр, от своя страна, во-
ди до отпушване на транзисторите
Ts и Тв за около 10—20 s (в зави-
симост от р на транзисторите), бла-
годарение на закъснителната RC-ве-
рига — С3, R5 и Re. Отпушването
на Т3 и Т3 затваря веригата на рид-
релето (РР), контактите на което
включват алармата (в най общия
случай звънец) за 10—20 s при даде-
ните на схемата стойкости на С8,
R& и Re. Естествено, това време може
да бъде изменено в широки граници
чрез промяна на Сэ и на /?5 и Re, но
прекаленото им увелнчаване може да
стане причина базисният ток на Т1г
респекти>но на 7'2 да се намали до
такава степей, че рид-релето да не
може да включи.
Аналогично стоят нещата при
объркване реда и на друг знак от
кодовата комбинация
см	вх нул.		ИЗХ! ' —	1 1 X S Ss £ со
СС 04	to со			
04 С 4	изх	СУ	х" I °	
04	изх Q1		X со	со
О О!	гъ ХЕИ		—< £0	изх ИЛИ не2
	СО К СУ		са	изх ИЛИ2
со			« X со	еч X СО
г-	X СП ес s О		м X со	- ! X ш
о	хеи		X е	изх ИЛИ не2
ю	X со S СУ		d X « X м X	ИЗХ ИЛИ3
1 = 1	ХЕИ			X3 со
£1	51	земя		изх3	м X и
			1	1
II 01	X XJI СО CQ		земя	земя
	X L СО Ьч		CQ X ffl	изх ИЛИ НЕ3
О:	со сс		CQ X со	ИЗХ ИЛИ НЕ4
1	 00 г -	х.« CG <<		со X СО	СО
	И 60 со Ьч		со X (0	Изх ИЛИ.! вх-1
«£> •	х гЛ4 са		чИ X д	
ю	х о		X СО	изх или не5
	X _ n m г-ч		# X СД	1П X СО
1 	 00 1 1 04 1	Йа?		X и	л X СО
			X СО S	изх ИЛИ5
Извод \ 1 Схема ' х	йе-Г		со	to
	СМ2212		СМ2113	СМ2114
6
При натискане бутона на знак,
който не участвува в тази комбина-
ция, се въздействува непосредствено
на Tps, с което се включва алармата
по описания вече начин.
Що се отнася до /?-5-тригерите,
те са съставени от логичсските еле-
менти И-НЕ (фиг. 2).
Тези, конто са работали с интег-
рални схеми, знаят, че R-S три-
герите от фиг. 2 могат да се реализм-
рат със съветските интегрални схеми
К1ЛБ553 (SN7400), конто представ-
ляват четири двувхидови елемента
И-НЕ. Същите се използват и за
никои от вратите (ЛЕ1, ЛЕ2, ЛЕа).
Останалите три и четиривходови И-
НЕ са съответно К1ЛБ554 (SN7410)
и К1ЛБ551 (SN7420). В скобите са
дадени американски аналози на
съветските схеми.
При разработката на шифриращата
част са използвани по възможност
най-популярните и най-евтините ин-
тегрални схеми.
Описаната брава може да бъде
синтезирана и посредством MOS-ин-
тегрални схеми. За /?-5-тригери в
случая са^подходящи^ българските
AlOS-схеми СМ 2212, конто пред-
ставляват четири R-S-T-двуетажни
тригера в един корпус. Необходимо е
само да се подаде постоянна логиче-
ска 1 на вход t2, за да се превърнат
тригерите в обикновени R-S.
Фупкциите, изпълнявани отелемен-
тите И-НЕ може да се реализират и
чрез схеми ИЛИ-HE. Да вземем
за пример една тривходова схема И-
НЕ (фиг. За) и една тривходова
ИЛИ-HE (фиг. 36).
За да се появи логически 0 на из-
хода на схемата И-НЕ от фиг. За,
е необходимо И на трите й входа да
има логическа 1, докато на изхода
на схемата ИЛИ-НЕ (фиг. 36) ще
се появи логическа 1 само, ако И на
трите входа на схемата има логи-
ческа 0, т. е. схемата ИЛИ-HE може
да се разглежда като И-НЕ — раз-
ликата е тази, че при нея вместо ло-
гическа 1, е необходимо на трите
входа да има логическа 0.
Показаната на фиг. 4 схема е част
от схемата на фиг. 1, реализирана
с MOS-схеми ИЛИ-HE и MOS
R -S-тригери. За шифриращата част
на този вариант са необходими:
— 2 броя СМ 2212 — 4 R-S-T-
тр игера;
— I брой СМ 2114 — 5 двувходови
елемента ИЛИ-НЕ;
— 1 брой СМ 2113 — 4 четири-
входови елемента ИЛИ-НЕ.
На фиг. 5 е показан корпус на
MOS-интегрална схема с 24 извода,
в какъвто са разположепи и штрите
типа използвани схеми.
В приложената таблица е дадено
назначението на всеки един от изво-
дите на различните схеми, използ-
вани в бравата.
Тези, конто имат възможност да
експериментират този ^вариант, не
трябва да забравят, че’при работа ’с
MOS-интегралните схеми е задъл-
жително да се спазват иякои правила-
— работната маса да бъде покрита
с метален слой, който се заземява;
— операторът да се заземява през
резистор 300—600 kQ;
— препоръчва се да се използва
нисковолтов поялник, нагряван от
акумулаторна батерия. Накрайни-
кът му също трябва да бъде заземен.
Вариантът с MOS-интегрални схе-
ми е по-компактен и по-шумоустой-
чив.
Инж. Иван ДИМИТРОВ
Ясно е, че единственото решение
с вторият вариант.
Втората проблема е селектив-
нсстта. Колкото повече трептящи
кръгове има между антената и
детектора, толкова селективпост-
та е по-добра. Практиката по-
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЧЕСТОТАТ
ПРИЕМНИЦИ С ПРЕОБРАЗУВАН
НА ЧЕСТОТАТА
сигнал с постоянна честота, на-
речена междиина. На междинна-
та честота се извършва основно-
го усилване и с помбщта на треп-
тящи кръгове па фиксирана че-
стота се постига добрата селек-
гивност. Основната блокова^схе-
За да се реализира успешно
една радиовръзка, са необходими
добър радиопредавател и радио-
приемник. Добрият радиоприем-
ник трябва да има голямо усил-
ване (добра чувствителност), за
да може да приема слаби стан-
ции и добра селективност, за да не
пречат на връзката радиостанции,
конто работят на съседни често-
ти.
Как може да се получи добра
чувствителност? Да погледнем
схемата на линейния приемник
(кн. 1/78 г.). Съществуват два
варианта: да се увеличи броят
на стъпалата на НЧ усилвателя
или да се увеличи броят на ВЧ
усилвателите. Първият вариант е
неприемлив. Вярно е, че ще се
увеличи силата на приемане на
силните радиостанции, но не и
на слабите. Амплитудният де-
тектор има недостатък, че за
детектирането е необходимо сиг-
налът на входа му да превишава
0,1 V, т. е. всички слаби станции
с амплитуда под 0,1 V няма да се
чуват независимо какво усилва-
не се осигурява след детектора.
казва, че за средновълновия об-
хват са необходими най-малко
три кръга. При по-високи често-
ти ще трябва да се увеличи още
броят на кръговете, но и тук има
граница. Във всеки трептящ кръг
се губи част от полезния сигнал
и възниква необходимост да се
поставят допълнителни високо-
честотни усилватели за компен-
сирапе на тези загуби. При прие-
мане на няколко различии радио-
станции всички кръгове трябва
да се пренастройват. И така, за
да се построй един добър линеен
приемник, е необходимо той да
има поне три ВЧ усилвателя с
4—5 пренастройващи се трептя-
щи кръга. Технически това е
много сложно изпълнимо — пред-
ставете си променлив конденза-
тор с пет секции! Явно е, че тряб-
ва да се търсят други пътища за
решаване на тези проблеми.
Основната идея при суперхе-
теродинните приемници е след-
ната. Един от многого входни
сигнали на отделяйте радио-
станции, работещи на най-раз-
лични честоти, се преобразува в
ма на суперхетеродинен прием-
ник е показана на фиг. 1.
Честотата на входния сигнал
се преобразува в сигнал с междин-
на честота посредством специфич-
ни електронни възли, наречени
смесители или преобразуватели
на честота Те имат два входа и
един изход. На единия вход се
подава променливо напрежение
от ВЧ генератор с пренастройва-
ща се честота (хетеродин), а на
другия вход — папрежението на
приемания сигнал. На изхода се
получават два сигнала с честоти,
равни съответно на сумата и раз-
ликата от честотите на двете вход-
ни напрежения. Ако например
честотата на ВЧ генератора е
f = Ю MHz, а на входния сиг-
нал fc — 9 MHz, на изхода на сме-
сителя ще се получат сигнали с
честоти /х + /с — 10+9=19 MHz
и fx - /с =10—9=1 MHz. Ипфор-
мацията, конто се е съдържала
във входния сигнал се съдържа и
в двата сигнала (1 MHz и 19
MHz). Нека филтърът след смеси-
теля да е настроен на честота
7
ПодобряВане
на осветлението
В автомооула
В болшинството леки автомобили
осветлението в купето е свързано с
прекъсвачи, монтирани на вратите,
така че то е включено, дскато вратата
е отворена и се изключва, когаго
всички врати се затварят. Това без
спорно е едно удобство за качващия се
или слизащия пътник. Но замисляли
ли сте се колко по-удобно ще бъде,
ако светлините се включват при от-
варянето на коя да е врата и се из-
ключват с известно закъсиение след
затварянето и на последната врата.
Описаните в тази статия схеми са с
проста конструкция, лесни за реачи-
зиране и с малък брой елементи, кои
то могат да се намерят в магазините
«Млад техник». В резултат на тях-
ното прилагане комфортът в авто-
мобила се подобрява. Например,
потегляйки през нощта, нодачът ще
има възможност па светло да поставп
предпазния калан и да включи за-
иалването на колата. Устройство™
помага и на пристигащите нощем в
неосветен паркинг или гараж, като
им дава възможност спокойно на
светло да огледат автомобиля и да го
заключат.
Посредством схемата, показана на
фиг. 1, се забавя изключването на
светлините в купето. Тя се отнася за
най-разпросгранената у нас система
на захранване — «минусы», даден на
маса. При реализирането на схемата
с посочепите на фигурата елементи,
лампите в купето ще се изключат
около 15 s след затварянето и на
последната врата. С щрихирана ли-
ния върху схемата е посочена тази
верига от електрическата схема на
автомобила, която трябва да бъде
Фиг. 1
1 МПа. На изхода на филгъра ще
има само сигнал с чсстота 1 MHz,
т. е. може да се каже, че входпият
сигнал е прсместен на честота 1
MHz. Ако честотата на генератора
се пренастрои например па 12
MHz, ще се приеме входен сигнал
с честота 11 MHz. Вижда се, че
с промяна на честотата на ВЧ ге-
нератора се променя честотата на
приемапе.
/игл fc  м-
От казаното дотук се вижда, че
в ней простил су перхетереднн има
два пренастройващи се кръга и
няколко фиксирани трептящи
кръга за междинна честота. Оче-
видно е, че този вид приемници са
много по-лссно технически из-
пълними.
Н ем оду л и р а ни ят	тел стр афе и
сигнал прсдставлява синусоида-
Ако тази раэлика е 1 kHz, на нз-
хода па смесителя ще се получи
телеграфен сигнал с честота 1
kHz. На практика ролята на та-
къв смесител изпълнява детек-
торы на приемника. Допълнител-
ният ВЧ генератор се настрой-
ва па междинната честота, а от
изхода му, сигналы’ през кондеп-
затор се подава на детектора. То-
ва е най-простият начин да се
Фиг. 1
Сигналы с честота 1 MHz се
усилва по описания вече начин,
детек тира се и се подава па НЧ
усилвател. Ако на входа се пода-
ле сигнал с честота 13 A\Hz, на
изхода на смесителя пак ще се
получи 1 MHz. Действително, су-
перхетеродиннияг приемник прие-
ма винаги два сигнала одновре-
менно. Единият сигнал е с често-
та G + /м- а ДРУГИЯ г /х - /м(фиг.
2). За да се отдели само единият
сигнал (без значение кой от двата)
е необходимо на входа па прием-
ника да се евърже трептящ кръг,
настроен па честотата на полезния
сигнал /с. Другият сигнал се на-
рича ог ледален.
Ако fc	тогава
лен сигнал с висока честота, на-
късан в такт с телеграфната мани-
пулацчя. Ако такъв сигнал се
подаде на обикновен детектор за
амплитудна модулация пяма да се
чуе пнщо, освен пукане. За да
бъде удобен за приемапе на слух,
този сигнал трябва да се озвучи
по някакъв начин. Пай-добре е,
ако телеграфният сигнал с висока
честота се премести в областта на
ниските честоти, така че в слушал-
ките да се чува звук. Такова пре-
местване може да се направи с
помощта на втори допълпителен
ВЧ генератор (генератор на бие-
ния или т. пар. втори осцилатор).
Ако телеграфният МЧ сигнал и
сигналы от втория генератор се
смесят, на изхода на смесителя ще
се получи сигнал с честота, равна
на разликата от входните честоти.
Фиг. 2
преустрои всеки концертен радио-
приемник за приемане на 'теле-
графии сигналя
Отношение™ между честотата
на сигнала /с и междинната че-
стота /м е много съществено. Ако
се приема сигнал на 14 MHz
при /м = 465 кНг.'огледалвата
честота ще бъде for„=fc Д2/м =
= 14 930 kHz. Установено е, че
при посоченото съотношенне
един, а даже и два входни кръга
не могат да подтиснат достатъчно
сигнала с огледална честота и той
може да заглуши желания сигнал.
Ето загцо при КВ приемници се
използва по-висока f , при коя-
то f се отдалечава от fc. При
по-висока fM обаче, МЧ филтър
с тясна лента се конструира труд-
но. Ето защо понякога се прн-
бягва до двукратно смесване —
8
11|>скъсна1а.
Действието на устройството с'слсд-
иото. Когато една от вратитс се от-
вори, съответният контак (/<х—Л'4)
сс_затваря, при което през резистора
Rj на базата па транзистора Т се
подава отпушващ потенциал. Колек-
торният ток става’достатъчно^голям,
за да задействува релето Р, а него-
вият нормално отворен контак р' за-
тваря веригата иа лампитс в купе-
то — Л. В сыцото време конденза
торы С се зарежда през резистора
>‘'UinSiy	TaanwKwoi-n- -nr—  -тг
Фиг. 2
R? и затворения контакт на "пренье-
вачитс на вратата.э	f-
При затварянс на вратата, съответ-
ният контак се отваря и кондензато-
рът С започва да се разрежда през
резисторите /Д и /?2. В зависимост от
стойностите на Rlt R.2, С и от коефи-
циента на усилване на транзистора
3, след определено време (времсто па
закъснение), базисният ток става
толкова малък, че колекторният ток
на Т вече нс е в състояние да държи
релето включено. То изключва и
контактитс му лрекъеват захранва-
нсто на лампитс Л. Схемата се иамира
отново в изходно състояние и при
повторно отварянс па вратитс це-
лияг цикъл сс повтаря отново. 4?
Ако в захрапващага система" на
автомобиля «плюсы» е даден/на
маса, схемата сс трапсформира в по-
казаната на фиг. 2.
Нискоомният резистор 1 R2 и в
двете схсми ограничава тока па*'за-
реждане па кондензатора 1! С /при
затваряне па никой от контактитс
Ki—Л'4. Диодът Д (и в дветс схсми)
предпазва транзисторите от високи
обратил слсктродвижещи иапрежс
ния, конто се самоиидуктират в на-
първого 'с висока / , например
3000 kHz, а второто на 4t>5 kHz
и дери на еще no-ниска честота,
па коя то сс ссигурява нсебхо-
димата тяспа лента на про-
пускало.
“ у ; г
Приемник
с директно
преобразу ва^Й
на честотата
Този вид приемыши се изиол-
лиаг за присмаие^иа^телеграфии
Фи,. 3
сигналя или амплптудно модули-
рани. но с една странична лента
(SSB). Блоковата схема на
приемника е показана на фиг. 3.
Принципы па действие на този
вид приемници е същият, както
па супсрхетеродинните. Особе-
ното е, че fN с много писка (от
300 Hz до 3 kHz), т. с. тази, с
която с модулиран един SSB-
сыпал, или около 800 Hz, ако сс
приема па телеграфия. Така МЧУ
с всыцност един обикновен НЧУ
по възможност с потискаце на
честотите над 3000 Hz. (Приема-
нето на телеграфия се подобрява
значително, ако се прибави фил
тър иа около 800 Hz )
При тези приемници не е необ-
ходимо да се поставя детектор.
Ухото възприема непосредствено
озвученнте сигналя. Смесителят
ияма праг на задействуване, как-
то детекторы за AM, така че чув
ствитслността па приемника може
да бъде достатъчно голяма, ако
МЧУ яма голям косфициент на
усилване. С този вид приемници
лсспо сс постнга добра^сслектив-
нссг, защого недс трудно*да ее
паправи добър филтьр на писка
чсстота Поради тези качества
приемпикът с директно преобра-
зуване е много популярен сред
радиолюбителите. Той обачс ими
и недостатъци — не е възможно да
се подтискат сигналите с оглсдал-
на честота, не може да се изпол-
зва за приемане на AM сигналя и
да се приложи автоматично регу-
лнрапс на усилването (/\РУ).
Пиж. Чавдар ЛЕВКОЕ
фиг. ?
мотката на релето при неговото из-
ключване. Релето Р може да бъде
от произволен тип със съпротивление
на намотката над 200 Я и напреже-
ние на задействуване до 10 V. Не-
говите нормално отворсни (включва-
щи) конгакти трябва да са в състоя-
ние да комутират тока на лампите
в купето (около 0,5 А).
Всички елементи са монтирани
върху печатна платка, чиито графи-
чеп оригинал е показан на фиг. 3.
Удобно с цялото устройство да сс
помести в пластмасова кутинка, из-
работспа саморъчпо от полистирол.
Гя може да сс закрепи на производно
място, но най-нодходящо се оказва
мястото под арматурного табло, тъй
каго псобходимиге връзки и захран-
ването на схемата могат да сс реалп-
зират нан-лсспо.
Па удобно място моитнрайте и одно
ключе тип «ЦК» (К;,)- То служи за
нзключваис на устройството през
дсня и същсвременно възстановява
оригииалнитс електрическн връзки
между толките Л нВ.
В заключение — тези от вас, кон-
то ще се заемат с изработването на
това интересно устройство, трябва да
зиаят, че пускаието му в действие
изисква пред» всичко много добро
познаване на електрическата инста-
лация на автомобила. Окончател-
ното моптиране на схемата може зна-
чително да се улссни, ако за всички
въишни връзки между устройството
и съществуващата инсталацня на
автомобила се използват мпниагюр-
1111 лустср клсми.
Пиж. Пс1ър АРНЛУДОВ
9
Комбинирано
устройств-»
За експониране
За да се получи качествено пози-
тивно копие от добър негатив, необ-
ходимо е първо точно да се определи
времето за експониране чрез проби
или чрез измерване на осветеността.
Много удобно е да се използва фо-
тографски часовник за експониране,
който осигурява включването на фо-
тоувеличителя за определеното вре-
ме. Такива часовници се продават в
магазините за фотоматериали, но
всеки фотолюбител може да си на-
прави и използва със същия успех
електронно реле за време. При това
с добавянето на фоторезистор, ре-
лето за време може да изпълнява
две функции: да определи необходи-
мого време за експониране и да вклю-
чва фотоувеличителя за определе-
но™ време.
Принципната схема на устройст-
вото е показана на фиг. 1.
Транзисторите Т3 и 74 съставят
тригера на Шмит, който управлява
релето Р. Чрез емитерния повтори-
тел Т\ и Т2 се намалява влиянието
на нискоомния вход на тригера вър-
ху времезадаващата верига R.2 и С4.
Действие™ на устройството като
реле за време (положение 2 на пре-
включвателя KY) е следното. При
натискане на бутона BY се подава
захранващото цапрежение. Конден-
заторът CY започва да се зарежда.
Транзисторите 7\, Т2 и Т3 са запу-
шени, а Т4 — отпущен. Релето Р
се задсйствува и с контакта си pY
осигурява захранване на устройст-
вото и след отпускане на бутона Бг.
Превключващият контакт р2 изключ-
ва глпмлампата ГЛг и подава на-
прежение на лампата на фотоувели-
чителя.
Когато кондензаторът CY се за-
реди до правового напрежение на
тригера, транзисторите Tlt Т2 и Ts
се отпушват, а Г4 се запушва. Ре-
лето Р отпуска, а фотоувеличителях
се изключва. Времето, през което
релето Р е задействувано, зависи от
стойността на потенциометъра RY.
Скалата му може да се награфи в
секунди. С дадените на схемата стой-
кости на елементите могат да се по-
лучат интервали от време до 30 s.
Ако посредством ключето Ка па-
ралелно на кондензатора Сг се вклю-
чи друг кондензатор — С2 с по-го-
лям капацитет, може да се получа-
ват времена до 4—5 min.
Освен чрез проби с фотохартия,
времето за експониране може да се
определи и чрез измерване на осве-
теността. Това става, като сигналът,
който управлява тригера, се полу-
чава от делител на напрежение, на
който едното рамо е фоторезисторът
ФР, а другото — потенциометърът
Ri (в положение 1 на В зависи-
оиределеиа стойност на ФР, започ-
нем да увеличаваме съпротивление-
|о на потенциомегъра Rlt за дадена
стойност на /?г падът на напреже-
ние върху него ще достигне Прага на
задействуванс на тригера и той ще
превключи. Ако променим осветено-
стта и повторим същата манипула -
ция, тригерът ще превключи при
друга стойност на Rlt различна от
п ьрвага.
Следователно от стойността на Rt,
при конто тригерът превключва, мо-
же да се преценява осветеността, а
оттук да се определи необходимого
време за експониране. Скалата на
потенциомегъра RY може да се на-
графи в единици за време.
Това се прави, като след проби с
фотохартия се установи необходи-
мост от осветеността ФР променя
стойността си и съответно cejnpo-
меня падът на напрежение върху
потенциометъра RY. Ако при дадена
осветеност, на която съответствува
мото време за експониране и се из-
мери със/секундомер. При положе-
ние 1 на Ki се измерва осветеността
и на скалата се напася установеното
време. Посредством блендата или
10
на съпротивлението. Може да се из-
ползват и логаритмични потенцио-
метри, но деленията на скалата ще
бъдат неравномерни, което влошава
точносття на отчитането. От гледна
точка на конструктивно оформле-
ние по-подходящи са потенциометри
с линейно движение в сравнение с
въртящите се. В кн. 10/1977 г. на
списание «Радио телевизия електро-
ника» е описан начин за преработка
на потенциометри с въртяща се ос в
такива с линейно движение.
В устройството могат да се изнолз-
ват каквито и да са нискочестотни
транзистори. Релето Р трябва да
бъде със сравнително малък ток на
задействуване, а контактите му да
могат да управляват мощност по-
голяма или равна на мощността па
чрез разстоянието осветеността се
променя и процедурата се повтаря
неколкократно, докато се получат
означения както за слаба освете-
пост, така и за силна. Награфява-
нето обаче ще бъде в сила само за
фотохартията, с която са правени
пробите.
Удобно е да се използват потен-
циомстри с линейна характеристика
използваната във фотоувеличителя
лампа. При лампи с мощност до 60 W
може да се използва реле от типа
РПН.
В израбогспото по’ предлаганнта
II
схема устройство е използвай йотой
звънчсв трансформатор за 3—5—8 V.
Релето с PIIH със съпротивление па
намотката ;2,5 кй и 20 000 навивки
от проводник с 0 0,09 min. С цел
да се намали токът на задействуване
при използването на РПН, свобод-
пите контактни пера може да се из-
вадят. Обикновено намирането на
подходяще реле е трудно и поради
това може да се наложи да се повиши
захранващото напрежение (без раз-
бира се, да се превишава пробивного
напрежение на транзисторите), за да
стане възможно използването на ре-
лето, с което се разполага в момента.
Употребеният фоторезистор RPP130
може да се купи от магазините
за радиоматериали. Ако осветено-
стите, конто ще се мерят са твърде
малки — например при големи уве-
личения, може отпред да се постави
леща, която да концентрира повечс
светлина върху светлочувствигелния
слой.
От същитс съображения при из-
мерване на осветености е добре на
плота на увеличителя да се постави
бял скрап (например лист хартия),
върху който ще бъде фокусирано
изображението. При това, за да е
сигурно, че никаква страничка свет-
лина няма да влияе на резултатите
от измерването, червеният фенер
може да се угаси. Фоторезисторът се
поставя в подходяща кутийка (може
да се използва пластмасовата част на
повреден куплунг) и се закрепва
близо до обектива на фотоувеличи-
теля, така че върху светлочуветви-
телния слой да попада само отразс-
на светлина. Удобно е устройството
и фоторезисторът да се евързват елек-
трически посредством куплунг.
С изключение на фоторезистора,
устройството се монтира в подходя-
ща пластмасова кутия. При липса
на готова, тя може да се израбоги
от винидур или друга термопластич-
на пластмаса (фиг. 2). Размерите ще
се определят в зависимост от разме-
рите на използваннтс потенциомет-
ри и ключета.
С устройството се работи в след-
ната последовагелност. С ключей)
Л'з сс запалва лампата на фотоувс
личителя. Превключвателят се
поставя в положение 1. Натиска се
бутонът Глимлампата ГЛг угас-
ва. Придвижва се плъзгачът на по-
тенциометъра 7?г, докато /Wj свет-
це. Показание™ на скалата на
дава времето за експониране. Пре-
включва се в положение 2. Нагла-
еява се потенциометърът /?2 на де-
ление, което съответствува на вре-
мето, определено преди това. Из-
ключва се Ля. Поставя се фотохартия-
та под увеличителя и се натиска
бугонът Б±.
На фиг. 3« е дадена примерна пе-
чатна платка, а на фиг. 36 — разпо-
ложението на елементите.
Описаното устройство има по-скро-
мни възможности и качества от някои
промишлено произвеждани уреди за
автоматично експониране, но за фо-
толюбителскага практика дава ца-
пълно задоволителни резултати.
Инж. Владимир ДИМИТРОВ
ОСНОВЕН ЛОГИЧЕСКИ
КЛЕМЕНТ ПРИ ТТ -
ИНТЕГРАЛНИТЕ СХЕМИ
TTL
интегр<1лните
схеми
в практиката
В статията от миналия брой беше
отбелязано, че основният логически
елемент (ЛЕ) при TTL-интеграл-
питс схеми реализира функцията
И-НЕ (NAND) за положителните
сигнали. Пълната му принципна схе-
ма е показана на фиг. 1. Той се със-
тои от многоемитерен транзистор 7\
и сложен изходен инвертор, изграден
с транзисторите Т2, Тэ и Tt. Посоче-
но беше също, че преходите емитер-
база на многоемнтерния транзистор
реализират операцията И. Опера-
цията НЕ се изпълнява от сложния
инвертор.
Действието на основния ЛЕ може
да се разгледа за двата гранични
случая:
— когато на всичките му входове е
подадено логическо ниво 1; тогава
изходният му сигнал е логическа 0
или ЛЕ е в състояние О;
— когато поне на един от входо-
ве ге му е подадено логическо пиво 0;
в този случай изходният сигнал е
логическа 1 и елементът е в състоя-
ние 1.
Ако на всички входове на ЛЕ се
подаде сигнал 1 (UBX>2 V), потен-
циалите в отделните точки на схе-
мата ще бъдат, както са показани на
фигурата (без скоби). Те се опреде-
лят, като се приеме, че падът на на-
прежепието върху поляризираните в
права посока р-п-преходи на тран-
зисторитс е около 0,7 V. Както се
вижда, преходите емитер-база на
транзистора 1\ са поляризирани об-
ратно, а преходът му база-колектор—
в права посока. Поради това то-
кът от източника на захранващото
напрежение +ЕСС преминава през
резистора и през преходите база-
емитер на транзисторите Т2 и Т3,
конто образуват разновидност на
съставен транзистор. В разглеждания
режим Г2 и Т3 са достатъчно добре
наситени, така че и при най-пеблаго-
приятния случай на работа (мини-
малки захранващи напрежения, ма-
ксимален товарен ток 7°ЗХ=1Ь mA и
най-тежки температурил условия)
напрежението на колектора на Т3
по отношение на нулевия проводник
остава не по-високо от 0,4 V, т. с.
колкого е граничната стойност 1/®зх
12
Серия ИС, изграждана с този ЛЕ,
Сх-ма
54L/74L
541I/74H
54S/74S
54LS/74LS
за TTL-иптегралните схеми. В съ-
щото време транзисторът 74 трябва
да остане запушен. Това се осигуря-
ва чрез включване на диода Д,
при което за отпушването на Т4
е необходимо базовият му потенциал
да е с 1,4 V по-висок от изходния.
Това обаче не може да стане, тъй
като разликата в напреженията на
насигцане на Т2 и Т3 е незначителна,
Таблица 1
Действие на схема га
Схемата е аналогична на ЛЕ от
нормалната серия (фиг. 1) като
съпротивленията на всички ре-
зистори са по-големи. Ето защо
консумацията намалява значител-
но, но се понижава и бързодей-
ствието.
Транзисторите Т5 и Т4 обра-
зу ват съсгавен транзистор, което
намалява изходното съпротивле-
ние в състояние 1 и съответно по-
вишава скоростта на зареждане на
изходния капацитет. Съпротивле-
нията на всички резистори са
намалени. Всичко това повишава
бързодействието и увеличава кон-
сумацията на ЛЕ.
Чрез подходяща технология па-
ралелио на преходите база-колек-
тор на всички транзистор»!, с
изключение на 7’4, са включени
диоди на Шотки, образувани ог
цреход метал силиций. В резул-
тат скоростта на превключване
е много висока, без това да е съп
роводено с голямо повишаване на
консумацията. В схемата е вклю-
чен също съставен транзистор
7’5—7’4. Резисторът R3 е заменен
с транзистора Те и резисториге
/?3 и Re. С това се задържа отпуш-
ването на Тг и се подобрява пре-
ходната характеристика (тя става
по-стръмна).
Вместо многоемптерен транзи-
стор на входа са използвани само
диоди на Шотки (подобна струк-
тура имат DTL-интегралните
схеми). Съпротивленията на ре-
зисторите са по-големн от тези
при серията S, с което се намаля-
ва значително консумацията, при
запазване на средне бързодейст-
вие.
а потенциалът на емитера на Т2 се
определи от пада на напрежението
върху прехода база-емитер на Т3
и не може да превиши 0,7 V.
Когато ноне на един от входовете
на ЛЕ има 0 («вх<0,8 V) потенциа-
лите са показани на фиг. 1 в скоби.
Транзисторът се включва нор-
мално и се насища от тока през ре-
зистора /?!, но колекторният му ток
остава малък, тъй като преходът
база-колектор на транзистора Tt,
служещ за колекторен товар на 7\,
е поляризиран в обратна посока. В
този случай Т2 и Т3 са запушени.
През резистора R3 протича начал-
ният ток на транзистора Т2 и пред-
пазва Т3 от отпушване. Токът през
резистора R2, протичащ през базо-
вата верига на Т4, го отпушва и
определи високото логическо ниво
на изхода на ЛЕ. При това Г4 остава
ненаситен (докато токът през него не
превиши 2,3 mA), което осигурява
по-високо бързодействие на ЛЕ. Тъй
като токът на всеки вход на ЛЕ при
логическо ниво 1 е 40 рА, то към
изхода на един ЛЕ могат да се вклю-
чват повече от 50 входа на подобии
ЛЕ, но обикновено производителите
гарантират включването на 20 входа.
При състояние 1 на ЛЕ, токът на
входа му, получаващ ниво 0, се оп-
редели от базовия ток на транзи-
стора Т\, т. е. от резистора и е от
порядъка на 1 mA (максималната му
възможна стойност е 1,6 mA). Г1о-
ради това, когато този ток се взима
от други ЛЕ — източници на входен
гигнал 0, броят на входовете, конто
могат да се включат към този ЛЕ, е
по-малък (до 10), за да се гарантира,
че^токът през наситения му транзи-
стор Т3 няма да превиши максимал-
ния товарен ток.
В действието на основния ЛЕ има
никои сиецифични особености:
1.	Използването иа многоемите-
реп транзистор на входа позволява
просто реализиране на логическата
функция И. Освен това същият тран-
зистор повишава бързодействието на
ЛЕ при промяна на входния сигнал
от 1 в 0.
2.	При подаване па логическо ни-
во 0 само на един от входовете на
многоемитерния транзистор, целияг
базов ток иа 7'1 се поема от изгоч-
ника на този сигнал. Когато същото
ниво постъпи и на друг вход, базовият
ток на Г» не се променя (той се опре-
дели от източника на захранващото
напрежение и резистора RJ, а се
преразпределя между входовете,
включени към ниво 0, обратно про-
порционално на съпротивленията на
съответните преходи база-емитер, по-
ради което токът през първия пре-
ход се намалява. Това явление съз-
дава известно влияние на изменение-
то на логического ниво на всеки вход
на ЛЕ върху тока през останалите
входове, което трябва да се има пред-
вид. То осигурява и независимост на
натоварването на изхода на ЛЕ при
ниво 0 от броя на включваните към
него входове от един и същ ЛЕ —
консумираният ток е един и същ.
3.	При входен сигнал 1, консуми-
раният ток от входа на ЛЕ е малък
(от порядъка на 40 р.А), но се уве-
личава пропорционално на паралел-
но евързаните входове на един и същ
ЛЕ, тъй като всеки от тях представ-
лява отделен «колектор» на инвер-
сно включения в този случай тран-
зистор 7\.
4.	Превключването от състояние
1 в 0 става по-бързо, отколкото от О
в 1. Това е така, защото в първия
случай се запушва ненаситеният
транзистор 7’4, което става по бързо
13
Таблица z
Серия ИС Параметър	74 L	74 LS	74	74 H	74 S
^изх> V	0,3	0,5	0,4	0,4	0,5
^зх- V	2,4	2.7	2,4	2,4	2,7
v	0,7	0,8	0,8	0,8	0,8
С/’х, V	2,0	2,0	2,0	2,0	2,0
Л°эх- mA	2,0	8,0	16,0	20,0	20,0
Л'зх> mA	0,2	0,4	0,8	0,5	1,0
/рХ, mA	0,18	0,36	1,6	2,0	2,0
4- рА	10	20	40	50	50
₽ V	0,4	0,3	0,4	0,4	0,3
v	0,4	0,7	0,4	0,4	0,7
«0	10	20	10	10	10
«г	20	20	20	10	20
^пр 10, ns	31	9	8	6,2	3
*нр 01, ns	35	10	12	5,9	3
^пр ср, ns	33	9,5	10	6	3
cP, mW	1	2	10	22	20
<?, ns . mW	33	20	100	132	60
от^запушването на наситения тран-
зистор Тя във вторил случай.
5.	Последователното свързване на
транзисторите Г3 и 7’4 е причина за
допълннтелно повишаване на консу-
мация та от ЛЕ.
Разгледаната схема на основен
TTL-елемент отговаря на ЛЕ И-
Производи-
тся
Таблица 3
Серия интегрални схеми
СССР	136	К158	133	К155	130	К131		—
ЧССР	—	—	МН54	МН 74			—	МН54	МН74
ГДР		—	—	D10	—	D20	—	
Унгария		—		74	—			-1
Полша	—	—	UCA5	UCY74	—	UCY74H	—	1
Румъния	—	—	—	CDB4	—	CDB4 . .Н		1
ТЕКСАС И нет РУМ.	SN54L	SN74L	SN54	SN74	SN54H	SN74H	SN54S	SN74S
НЕ в така наречената нормална (N)
серия на TTL-интегралните схеми
разработена първоначално от фир-
мата Тексас Инструменте и възприе-
та понастоящем от много други про-
изводители, включително от страни-
те-членки на СИВ. По-късно бяха-
разработени различии модифика-
ции на освоения ЛЕ, различаващи се
главно по бързодействие и консума-
цпя (табл. 1). Въз основа на тези
модификации бяха създадени и съот-
ветни серии интегрални схеми, па-
раметрите на конто са приведени в
табл. 2. В тази поредица ще се из-
ползват най-широко разпростране-
ните означения на TTL-интегрални-
те схеми — от вида 74ХХ. Първите
две цнфри, в случая 74, определят
работния температурен обхват, а
вторите две, отбелязани с XX— типа
на конкретната схема.
Сравнението на параметрите по-
казва, че Л Е от серията L имат
най-ниска консумация, но бързодей-
ствието им е твърде ниско. Повише-
ното бързодействие на схемата Н
е получено главно за сметка на
увеличената им консумация. В съ-
щото време обаче, в схемите от се-
риите S и LS, благодарение на
въвеждането на диоди с бариера на
Шотки, се осигурява високо бързо-
действие при намалена консумация.
Сериите S и LS са най-перспектив-
ни и намират все по-широко прило-
жение. Все още обаче най-често се
използват интегралните схеми от
нормалната N-серия, поради най-
ниската им цена и най-голяма до-
стъпност.
По отношение на работния темпе-
ратурен обхват, във всички серии се
произвеждат два типа интегрални
схеми:
74 — с универсалпо приложение —
за температурен обхват от 0° до 70°С;
54 — за специални приложения
(военни, космически и др.) — за
температурен обхват от—554 до 125С.
Освой това никои производители
изработват и схеми за междинни тем-
ператур ни обхвати:
64 — за температуря от —40°
до 85°С;
84 — за температури от 0° до 85°С-
Еднотипните Л Е от отделяйте се-
рии имат еднакво свързване на вхо-
довегеТи'изходите си към крачетата
на корпуса на интегралната схема.
Всички ЛЕ от всички серии са съв-
местими и могат да се евързват по-
между си направо, като само се об-
ръща внимание на граничните стой-
ности на входните и изходните то-
кове на различимте серии. Напри-
мер един ЛЕ от нормалната серия
може да управлява 10 други елемен-
та от сыцата серия, но 40 ЛЕ от
серията L, 20 от серията LS и са-
мо 8 от серията Н и S.
По-нататък в примерите ще бъдат
използвани интегрални схеми от нор-
малната серия, конто обаче успеш-
но могат да бъдат заменяни и със
схеми от другите серии, при посоче
ните по-горе условия.
В страните-членки на СИВ се
произвеждат всички серии TTL-
интегрални схеми, с изключение на
серията LS. В табл. 3 са показани
означенията им. Както се вижда, в
повечето страни са възприети озна-
ченията 54,74, или подобии на
тях, като за индентификация всеки
производител добавя и своя буквена
комбинация.
К- Ф- м. н. инж.Мария ДИМИТРОВА
К- Ф- м. н. инж. ИВАН БАНКОВ
14
Сфект,
на Виганд
Ефектът на Виганд привли-
ча вниманието~с възможността
за генериране^на електрически
импулси без да е необходим
захранващ източник. да
За да се получи този ефект,
парче феромагнитен материал
(какъвто се използва при изра-
ботването на запаметяващи
устройства) с дължина 3 ст и
диаметър 0,25 mm се подлага на
студена обработка (усуква се и
се разтяга),след което термично
сезакалява. В резултат магнит-
ните свойства на материала
се влошават. Когато такъв про-
водник, наречен «проводник
на Виганд», се постави в маг-
нитно поле, неговата неста-
билност довежда до превключ-
ване на магнитного му състоя-
ние. Ако върху този своеоб-
разен магнит бъде поставена
намотка от 1000 навивки, в
двата й края в момента на
превключване на магнитното
поле се индуктира напрежение
5 V. Генерираният импулс има
продължителност около 20 ps.
Проводникът на Виганд не е
чувствителен към външни
електромагнитни смущения.
Устройствата, в конто се из-
ползва този ефект, работят
стабилно в широк температу-
рен обхват от —196 до +300°С,
при което изходният сигнал се
променя с по-малко от 10%.
Започнато е разработването
на разпределител на запалва-
нето за автомобили, в който
като синхронизиращи импул-
си за запалването се използват
сигналите на Виганд.
Специалистите предвиждат
широко използване и голямо
бъдеще на този ефект в об-
ластта на транспорта, произ-
водството на електронна ме-
дицинска апаратура и пр.
в електрониката
С конструирането и овладяването
на производството на «Москвич-1500»
и «Москвич-1360» Московският авто-
мобилен завод «Ленински комсомол»
(АЗЛК) навлиза в десетата петилет-
ка. Тези две «семейства» автомобили
от четвъртото поколение москвичи са
логическо продолжение на моделите
с индекси 401, 402, 403, 407, 408 и
412, но съвсем не са само нова моди-
фикация, а качествено се отличават
от своите последни предшественици,
като основните параметри отговарят
на европейский световен стандарт и
представляват последна дума на авго-
мобилното конструиране.
Ще запознаем нашите автомоде-
листи с «Москвич-1500» с купе тип
«седан», получил индекс 2140 (ва-
рианты «комби» е с индекс 2137).
Чертежът на фиг. 1 в мащаб 1:25 е
подходящ за изработване на миниа-
тюрен автомодел, а за модел от клас
АЕ или АРЕ (радиоуправляем авто-
модел) е необходим мащаб 1:10. В
този случай чертежът трябва да се
увеличи 4 пъти.
Ето основните технически харак-
теристики на «Москвич-1500». Га-
баритни размери: дължина — 4250
mm, ширина — 1550 mm, височина
—1480 mm, пътен просвет — 173 mm,
база — 2400 mm; следа (разстояние
между колелата) — 1270 mm; соб-
ствено тегло 1080 kg; работен обем
на четрицилиндровия двигател —
1478 ст3; скорост — 140 km/h. Ока-
чването на колелата е: предпо — не-
зависимо пружинно и задно — зави-
симо ресорно; амортизаторите са
хидравлични телескопични.
Въпреки значителната външна
прилика с «Москвич-412», в новия
автомобил от него е запазен само
сигурният и с доказани качества дви-
гател. Преди всичко конструкцията
на «Москвич-1500» осигурява макси-
мал на безопасност при експлоатация,
което е доказано нагледно на изпи-
танията във Франция. Както и всич-
ки други модели на АЗЛК, автомо-
билът има едва от най-модерните и
съвършени спирачни системи. Диско-
вите спирачки на предните колела
имат по две двойки работни цилинд-
ри, като едиата от тях е със самосто-
ятелно тръбопроводно разклонение,
а всички двойки са свързани с глав-
ния спирачен цилиндър, който има
две последователно разположени бу-
тала. В случай, че единият тръбо-
провод излезе из строя, другият
осигурява ефектно действие на спи-
рачките. Червена сигнална лампа
предупреждава за появата на как-
вато и да е неизправност в системата,
както и за това, че е затегната ръч-
ната спирачка.
Специални пегулатори предотвра-
тяват блокирането на задните коле-
ла при рязко спиране и свързаните
с него сериозни неприятности като
«поднасяне» и дори преобръщане на
колата.
Новите нископрофилни гуми с
оригинални грайфери също значи-
телно подобряват хода и управляе-
мостта на автомобила. Диаметърът
па волана е намален до 380 mm и
същевременно гривната е надебелена,
което го прави по-удобен при дълго
пътуване. Нова е и тристепенпата
шумозаглушителна система.
Много променена и по-комфортна е
вътрешността на купето, облицована
изцяло със специален звукоизола-
ционен материал. Новата конструк-
ция на седалките предпазва от стра-
нично премествапе дори при остри
завой. Значително е разширена зад-
ната облегалка. Тапицерията е в
два варианта — от перфорирана из-
куствена кожа и от синтетична ма-
терия тип букле в най-разнообразни
цветни съчетания. Арматурното таб-
ло и средната част на волана са об-
лицовани с черен енергопоглъщащ
материал.
Значително е подобрена външната
форма на каросерията, като е запа-
зен характерният силует. По-стил-
ни и чисти са линиите на предните и
задни калници, на капаците на тор-
педото и на багажника. Нова е обли-
цовката (черна матова пластмаса) на
радиатора и на задната част на авто-
мобила, а правоъгълните фарове хар-
монично се вписват в строгите линии
на предната и задната част на авто-
мобила. Ръчките на вратите се сли-
15
91
I ’Л1ф
ват с повърхността на каросерията и
са от типа, използван на «Жигули».
На капака на багажника, над десния
стоп-фар е закрепена хромирана
плочка с рслефен надпис «Москвич»
от главки латински букви. По малка
плочка от същия материал с цифрите
15С0, обозначаващи работник обем
на двигателя, е закрепена под «сто-
па», симетрично на задний бял фар.
Предната и задната броня са хроми-
рани и имат по два правоъгълни бу-
фера от черна пластмаса.
Нова и сравнително малко извест-
на е систсмата за светлинна сигна-
лизация. Стоп-фароветс и пътепо-
казалцше (мигачите) през деня све-
тят по-силно, а с включването на
фаровете, през ношта, автоматично
е намалява яркостта им, за да не се
заслепяват водачите на движещите
се отзад коли. Предвидена е и ава-
рийна сигнализация в случай па
принудително спиране, предупреж-
даваща други ге водачи, че е необхо-
димо да заобикаляг колата, като
всички мигачи одновременно работяг
и мигащ режим.
Фиг.[2. Арматурно табло на «Москвич-2140»: 1 — регулатор за топъл въздух;
2 — ключ за миячката на стъклото; 3 — ключ за стъклочистачките; 4 — ра-
диоприемник; 5 — шкафче; 6 — регулатор за студен въздух; 7 — ключ за ос-
ветлението на кабинета; 8 — ключ за осветлението на уредите; 9 — ключал-
ка за запалвансто; 10 — ключ за вентилатора на отеплителя
Използвайки съответна електри-
ческа схема с мигащо реле и допъл-
нително съпрогивление, пмитираща
новата система за светлинна сигна-
лизация, моделистите могат да полу-
чат допълнителин точки от стендовата
оценка.
(По списание «ModeA'ictn-конструк-
тор»)
СХЕМА ЗА АВТОМАТИЧНО
РАЗМИН АВАНЕ
НА ВЛАКОВИ
КОМПОЗИЦИИ
Гдва ли има ж. и. моделист, който
да не се е опитвал да пресъздаде
насрещно движение на влакови ком-
позиции. Особено интересно е раз-
минаването им в гаров участък. Есте-
ствено реализацията на тази идея
съвсем не е лека. В тазн стати я се
предлага схема за автоматично раз-
минаване на влаковите композиции.
Нейното построяване е занимателно,
а експлоатацнята й доставя истинско
удоволствие.
В района на гарата навлиза вла-
кова композиция и се установява на
единил коловоз, за да дочака идва-
щата насреща да премине транзитно.
След това първата композиция про-
дължава своя път. Всичко се постига
без намесата на диспечера.
За схемата са нужни комплект
автоматични стрелки, четири релси
с контакта, обикновени релси, транс-
форматор тип ME 005 и проводници,
конто може да се намерят в магази
ните на «Млад техник».
Как действува и самата схема?
Стрелка № 1 е в права посока,а № 2—
в отклонение (фиг. 1), така че идва-
щата от сектор А влакова компози
ция термине по първи коловоз.4Ко
гато машината^попадне в изолирапия
участък с/^ще^спре иХедновременно
ще включи контакта Кг, с което_се
осигурява безпрепятствено премпна-
ване на насрещно двнжещата се
втора влакова композиция, като сс
подава напрежение в участък d2.
Втората композиция навлиза във
втори коловоз и при преминаването
й над К2 подава напрежение в изо-
лирания участък dlt с което се за-
действува първият локомотив. Той,
тръгвайки иапред, включва контакт-
ната релса Д':|, с което обръща стрел-
ките, а одновременно и полярностга
па иаирежението в ссктори А и С.
При това ново положение в сектор
А захранваиего е същото, както във
втори коловоз, а в С — какго в пър-
ви Постига се чрез контактите, вгра-
депи в стрелките, конто се евързват
по начина показан на фиг. 1.
На фиг. 2 е показана схемата на
захранване на отделимте сектори и
коловози в гаровия участък. Стрел-
ките са дадени в началното положе-
ние, ври което возилото в секгор А
ще се движи надясно, а в сектор С —
наляво.
При включване на контакт /<3
сектор А получава напрежение как-
то във втори коловоз, а сектор С —
какго в първи. По този начин се оси-
Фиг. 1. Схема за автоматично размн-
наване на влакови композиции в
гаров участък
77
гурява излизаието па композициите
от гарата. Ако пръв навлезе съста-
вът, движет се в сектор С, той ще
попадне в изолирания участък d2, а
одновременно с това чрез контакт К,2
ще подава напрежение в участък dlt
с което осигурява преминаването на
насрещнодвижещия се състав.
Дължината на коловозите зависи
от мястото и от композициите, с кон-
то разполагаме. Учасгъкът I трябва
да бъде възможно по-малък, тъй като
в противен случай има опасност ло-
комотивът, който се движи по втори
коловоз, да навлезе в сектор А преди
обръщането на стрелките, а това
взима отсечката, определена от мя-
стото на задните и предните колела
на локомотива (при изключване на
напреженисто) след спирането му.
Участъците d4 и d2 се изработват
с контактите Ki, К2 и К3 аналогично
на контактните релси, описано под-
робно в кн. 5/73 г. на МК (текстът
към фиг. 4 на стр. 29 и 30). Двата
разделены края на релсата се свър-
зват с тънък изолиран проводник,
който може да бъде разположен от
външната или долна страна на рел-
сата, както е показано на фиг. 3.
На границага между секторите,
релсите са прекъснатиж(фиг.* 1), тъй
Отличните качества на този раке-
тен модел за двигател от 2,51 до 5,00
N.S са доказани многократно на вът-
решни и международни състезания.
С него бяха спечелени първо, второ и
трето места на републиканското пър-
венство през 1976 г. в гр. Ямбол, а
м. с. Камен Пантелеев постави нов
Фиг. 2.Схема на електрозахранване-
то_'на отдел ните сектори
ще доводе до късо съединение.
По-оссбен интерес представляваг
изолираните участъци d4 и d2, заед-
но с контактните вилки (релси) Kt и
К2 — фиг. 3. Тс могат да бъдат из-
работенн от стандартни фабрични
релси, като се спазват следните пра-
вила:
— дължината на участъците dt и
d2 не трябва да бъде по-малка от
максималиста междуосово разстоя-
ние иа използваните локомотиви;
— в дължината на участъците и
d2 да се предвиди известно разстоя-
ние за спирачен път на возилото;
— тези участъци не трябва да
бъдат и неограничено дълги, тъй
като съществува опасност локомо-
тивът да не успее да излезе, защото
там напрежението се подава за твър-
де кратко време;
— контактните вилки (релси) А\
и К2 трябва да бъдат разположени в
края на участъците d, и d2 (както е
показано на фиг. 3), защото в про-
тивен случай се намалява времето на
подаване на напрежение към изоли-
раните участъци.
Най-подходящият начин за опре-
деляне на дължината на участъците
dt и d2 е Да се направят няколко опита
за спиране на локомотива чрез вне-
запно прекъсване на електрозахран-
ването. За дължини на dt и d2 се
Фиг. 3. Вид на релсата с изолиран
участък d± заедно с контакта К,
като в различните положения секто-
рите имат противоположна посока
на тока, както се вижда на фиг. 2.
Стрелките засмат начално поло-
жение чрез ръчно включване на
ключ Л'4, но одновременно с това
локомотивите, ако са в движение,
ще тръгпат назад. За да се избегне
това необходимо е ключът на транс-
форматора да се постави на нулево
положение и след включването на
контакт /(4 да се завърти надясно
Неудобство на схемата е, че раз-
стоянията dt и d2 ограиичават ско-
ростта на машините (при скорост
по-голяма от предвидената те пре-
минават транзитно над изолираните
участъци, тъй като спирачният път
е по-голям от предвидения в дъл-
жината на dt и dz). Но по принцип
в гарови участъци скоростта се на-
малява, за да изглежда по-естестве-
но движението.
Желаем ви приятии занимания над
схемата.
Иосиф ЛЕВИ
ПОСТРОЯВАНЕ
НА ПОЛИГОН
ЗА СЪСТЕЗАНИЯ
ПО КОРАБО-
МОДЕЛИЗЪМ
ВКЛАСГ-SR
Всичко, което е необходимо за
построяване на полигон за състе-
зания по корабомоделизъм в кла-
сове F-SR са двете фиксирани
точки В и Г (на разстояние 100
метра една от друга) и две въжета
с дължина 70 m-f-122 m (точките
ВАГ и ВА^Г) и 78,1 m+78,1 m
(точките ВБГ). Този метод гаран-
18
Фиг. I
тира на организаторите на състе-
зания точно и бързо построяване
на полигон за групови гонки на
3. м. с. Петър ПАНДЕЗОВ
радиоуправляема модели.
световен рекорд.
Моделът не е особено сложен и
с изработванего му успешно ще се
справят както пионерите, така и
средношколците.
Основните изисквания за посгигапе
на високи резултати са:
— минимално съпротивление по
време на моторния полет на модела,
за което допринася препизното из
работване и монтиранс на детайлите;
— максимално съпротивление при
парашутирането, за което спомагат
двата по-големи стабилизатори 3.
КОНУСЪТ 1 е с по-удължена и
заоблена форма. Изработва се от
лека балса ръчно или на струг.
Лакира се и се шлифова многократно
до получаване па гладка повърхност.
КОРПУСЪТ 2 на модела се изра-
ботва от три пласта фукпапир или
два пласта милиметрова хартия, кон-
то се навиват на калъп с цилиндрмч-
на форма с вътрешен диаметър 0 17
mm, за български двигател с мощ-
ност 5 N.s. Готовият корпус се шли-
фова с шкурка № 250 и се лакира
няколко пъти с лак «Глатфикс».
ГОЛЕМИТЕ 3 И МАЛКИТЕСТА
БИЛИЗАТОРИ 4 се изрязваг от
твърда балса с дебелина 1 mm. След
профилирапето им се лакираг и
шлифоват.
19
По-голямо внимание се изисква
при млитнрането на стабилизаторите.
Те задължително трябва да са строго
успоредни на осовата линия на мо-
цела, което е гаранция за стабилен
моторен полет. Затова стабилизато-
рите се залепват одновременно и от
двсте страни към корпуса, след като
моделът е псставен иа калъп. В про-
тивен случай те ще се изкривят.
НАПРАВ ЛЯ ВАЩИТЕ ПРЪСТЕ-
НИ 5 се залепват от едната страна на
големия стабилизатор. Изработват се
от мек тел с $ 1 mm, който се навива
на дориик с диаметър 3,5 mm.
СТРИМЕРНАТА ЛЕНТА 8 според
новня правилник на ФАИ се ограни-
чава само в процентно съотношение
между ширината и дължината на
самата лента, което трябва да бъде
1:10. Най-подходящите размери в
случая са 70 X 700 mm за лента от
тъканта «Перкал», която се използ-
ва за куполитс на парашут «ПД-
47».
За съединителната връв (съставе-
на ог четири части) най-добре е да
се използва здрав обущарски конец
или «рибарско тире». Първата част
па връвга се промушва през малък
огвор, иаправеп в корпуса на тялото
Фиг. 2
до едипия от малките стабплизатори
и се завързва за двигателя, като по
този иачин го предпазва да не изпад-
нс. Мястото на отвора се определи
така, че когато моделът с изгорял
двигател е окачен в тази точка, пред-
ната му част да е повдигната под ъгъл
2—3° счрямо хоризонта. Съедини-
телната връв продължава по дължи-
ната на корпуса, влиза в него и се
връзва с ластик дълъг 50 mm. Към
ластика се завързва втората част на
съединителнага връв, чийто край
посредством скобата 6 се завързва
за конуса. (Скобата е от тънък тел
с 00,5 пип.)
Третата част на съединителната
връв се завързва в края на стримера,
а четвъртата — за средата на трета-
та част и към края на ластика.
СТРИМЕРЪТ 8 се изолира от дви-
гателя 10 с тала от лигнин 9.
Моделът се оцвегява с ярки нит-
роцелулозни бои. Боядисаните пс-
върхности трябва да бъдат полирани
до огледален блясък.
Точного израбогване гарантира вн-
соки постижения.
3. м. с. Димитър БАГ1РАКТАРОВ
Инж. Богдан БОНЕВ
Масим^а. 
- : -3** ’	- ' ' та' :
Ниска маспчка за подреждане
на напитки, закуски и други по-
добии неща е еднакво полезна
както в стаята, така и във вътреш-
пия двор. Тя може да се изработи
като се използват отпадъчни дър-
вени плоскости, останали от други
конструкции. Ако използвате го-
леми стеги, масата може да бъде
сглобена само с помощта на тут-
кал. В противен случай отдел-
яйте елементи можете да съедини-
те като използвате показания на
фигурата начин — с туткал и
пирони. Накрая боядисайте ма-
ната с питроцелулозен лак.
Тези сгъваеми огради позволя-
ват удължаването или прикрива-
нето на спомагателни прегради,
като тяхното разполагане на висо-
чина или ширина става в зависи-
мост от ну ждите ви.
Трудността в изработването е
главно в разположението на отво-
рите за осите иа въртене. За да се
осигури леко сгъване на оградага
20
псин много точно. Най-сигурннят
начин на работа с да се пробно
внимателно отвор в един от сле-
ментите и след това той да се из-
ползва като шаблон за оставили гс.
Прорезите в крайните опорни
летви трябва да са такива, че да
позволяват свободного движение
на винтовете (гс са снабдени с
шайби и с крилчати гайки) при
поставянс на оградага.
Преди да за почнете работа,
съобразете дебелината на лствитс
с дължината на шплинтовете и
винтовете.
някои
възможности
ЗА СПОЯВАНЕ
НА АЛУМИНЙЙ
И АЛУМИНИЕВЙ
СПЛАВИ 1
Показаната на фигурата люлка
е направена от кръгли дървени
пръчки. Начинът на евързване на
отдел ни те елементи се вижда от
чертежа. Необходимо е дървените
повърхнини да. бъдат добре шли-
фовали и след това лакирапи с
ни трепелулозеп лак.
В модсларскага практика широко
се. използват различии алумиписви
детайли. Много место сс палата тс да
бъдат евързвани и това в повечето
случаи се осъществява с резбови
(или нитови) съединения или чрез
залепване с различии лепила. Сно-
яването на алуминип, въпрски някои
преднмства, все еще нс е заело по-
лагащото му се място. Това до голяма
стелен се дължи иа слабите познания
за особеностите на процсса и съврс-
менните достижения в тази облает.
Спояването е процес, при който сс
образува неподвижно съединение
между два детайла посредством ня-
какъв междинен метал (или сплав),
наречен припой. Характерно за при-
поя е това, че той има по-ниска тем-
пература на топене от тази на участ-
вуващите в съединението детайли.
За да се получи качествена спойка
трябва да са осигурени три основни
условия:
—	достатъчно висока температу-
ра в мястото на спояване;
—	отстраняване от повърхпостта
на метала на окисния слой;
—	осигуряванс на условия за
взаимодействие между твърдия и
тем ни я метал.
А в процсса на споявапего може да
сс. наблюдават следнитс етапи:
I.	Загряване на детайлитс или мя-
стото на спояване до температурата
па топене на припоя.
2.	Разрушаванс на окисния слой
по повърхноститс на споявапото мя-
сто.
3.	Разтопявапс па припоя.
4.	Разнасяне на припоя по повърх-
постта на спойката.
5.	Взаимодействие между основ-
ния метал и припоя.
6.	Охлажданс и кристалнзация иа
припоя в шева.
В зависимост от характера на взаи-
модействието между основни я метал
и припоя и вида на връзката между
тях спояването може да бъде без-
дифузионно, разтворно-дифузионно,
контактно-реакционно и дисперсно.
Спояването на алуминия сс зат-
руднява от високата му топлоемкост
и топлопроводност и от особените
свойства на окисния слой, чието
отстраняване с съпроводено с редица
трудности поради високата скорост
па образуванего му, усгойчивосгга
му срещу въздействисго на обикн»-
венитс флюси н гол я ма ч т му плът-
ност и механична якост.
За спояване на алуминия и сила
вите му се използват лесногопими
припои на основа га на калай, цинк,
кадмий и грудногопими припои на
основата на алуминип При пт,рвите
спояването сс осыцссгвява при тсм-
перагури до 300 350°С, а при тру-
днотопнмигс — до 500 -550 С.
1 — алуминиев детайл; 2— оки-
сей слон; 3 — припой; 4 —‘отдепено
от повърхпостта окис но покритие;
•5 — нагревател; б — вибратор: 7—
възбуждаща намотка на вибратора;
S — генератор на улгразвук
Преди спояването детайлиге тряб-
ва добре да се почистят и обезмаслят.
Както бе споменато, основната
трудност при спояването на алуми-
ния е отстраняването на окисния
слой. То може да стане механично,
с ултразвук или чрез химнческо раз-
рушаване.
Най-старите и сравнително лесно
приложими методи за спояване на
алуминия се базират на механичного
отделяне на окисния слой с помощта
на пила, шабър, телена четка, остро
заточен поялник и др. Детаплът се
нагрява до температурата на топене
на припоя, напася се самият припой и
се търка със споменатите инстру-
мента, докато се отстрани окисната
кора и се получи видимо «умокряне»
на повърхпостта от припоя. След
21
това така покрититес припой повърх-
пини могат да се спояват по позла-
тите начини.
За спояванс на алуминия с ултра-
звук са необходима ултразвуковп
уредби или ултразвуковп иоялници.
Таблица 2
Ма рка на флюса	Химически състав	%	Температура на действие, °C	Предназ- начение
59А 34А 		I.	Кадмиев флуороборат 2.	Цинков флуороборат 3.	Амониев флуороборат 4.	Триетаноламин 1.	Цинков хлорид 2.	Натриев флуорид 3.	Литиев хлорид 4-	Калциев хлорид 				10 2,5 5 82,5 8 10 32 50 		180-250 550	За запояване с меки при- пои За запояване с трудното- пими припои
При спояванего не е желателно пла-
мъкът на горелката да нагрява пряко
припоя и флюса. Най-добре е при-
поят да се разюпява при допира с
нагрятата повърхпост.
По-широко е вазпространен мето-
с лискотемперагурни припои В табл.
1 са£посочени съставите^на някои
нискотемпературни'Хи високотемпс-
ратурни припои, а в табл. 2 — най-
често употребяваните флюси.
Като разновидност на високогем-
пературното флюсово спояване може
да се разглежда и реактивно-флю-
совото спояване. Този начин е ха-
рактерен с това, че припоят не сс
нанеся в чист вид, а се получава в
мястото на спояването като резултат
от химическа реакция — редукция
между алуминия и флюса Като
флюс-припой се използват хлор иди,
бромиди и иодиди на някои метали —
сребро, кадмий, натрий, цинк. Мя-
стото на спояването в този случай се
покрива с флюс (под формата па па-
ста) и се подгрява като се внимава
флюсът да не влиза в съприкосновс-
ние с пламъка След отделяне на па-
рообразен алуминиев грихлорид
(бромид или йодид), конто разкъсва
окисната кора и я изнася, на повърх-
постта се образува темен метал или
сплав, изпълняваи! ролята на при-
пой, който прониква в междипата
на спояванего. След охлаждане мя-
стото на спояването трябва добре да
се измис в течаща топла и студена
вода, тъй като остатъците от флюса са
силно агресивпи. Реактивните флю-
си могат да се използват и в комби-
нация със съответствуващ им по
състав припой. В табл. 3 са посо-
чени съставите на някои от употре-
бяваните реактивни флюси.
Спояването на алуминия и спла-
вите му е желателно да става чрез
припокриване на краищата на де-
тайлите. Ако не съществува опас-
ност от разместване на частите или
от деформация, може да се направи и
челно спояване.
Освен за спояване на алуминий с
алуминий описанию методи могат
При тях ултразвукът се получава с
помощта па магнитострикционни виб-
раторн. Честотата па вибрациите е
от порядъка па 20 25 kHz. Споя-
ването може да станс или във вана с
разтонсн припой или посредством
ултразнуков поялник. И в двата
случая се използват леснотопими
припои. На фигурата с показано
схематично спояването с ултразвуков
поялник. (При спояването с ултра-
звук обнкновено нс сс използват
флюси.)
Химического разрушавапе па оки-
сната кора се прилага при споявапс-
то на алуминий с труднотопими при-
пои. В този случай, за нагряване се
използват обнкновено газови горел-
ки. Мястото на спояването се нагря-
ва до температурата на топене на
припоя. След това краят на пръчката
от припой се потапя в прахообраз-
ния флюс, прокарва се чрез разтърк-
ване и притискане по нагрятата по-
върхност, при което флюсът се раз-
тапя и разлива по повърхността,
разтваряйки окисната кора. Припоят
сс стопява и умокря повърхността.
Таблица 3
	Състав на флюса. %			NaF	Температура на редуци- ране па метала, °C
ZiiCJj	SnCl2	NH4Br	NH4C1		
90		-	8		2	420
90	—	—	8	2	380
--	90	—-	10		330
—-	90	-—	10	—	360
46	44 		10	-	330 1
дът за спояване на алуминия и спла-
вите му, при който детайлите пред-
варително се покриват с мед, никел,
сребро, цинк, никел-фосфорно по-
критие и др. Покрнтията могат да
бъдат напесепн по механичен начин,
чрез т. нар.метализиране чрез разпра-
шаване, галванотехнически, хими-
чески и др. Така покритите детайли
се запояват по обикновенитс способ»
да се използват и за спояване на
алуминий с мед, стомана, сребро и
други.
Тези методи не изчерпват всички
познати възможности за спояванс
на алуминия. Подбрани са предимно
тези от тях, конто могат да се при-
ложат в моделарската практика.
Ипж. Добрин КИРОВ
22
Ако разгледаме по-внимателно
заобикалящите ни мебели ще
видим, че за свързване на отдел-
яйте детайли са използвани спе-
циални сглобки и лепила. При
гова твърде често се нала га изра-
ботването на капали за осъщест-
вяване на никои от видовете сглоб
ки. Да разгледаме един обикновен
случай — закренвзнето на дъното
ла едно чекмеджс. Дъската, из-
ползвана за дъно па чекмеджето,
може да бъде свързана към стра-
ничните стени като се закове или
се закрепи с винтове за дърво.
Това решение не е много пра-
вилно, като се има предвид, че
при натоварване връзката може
да се разруши. По-правилно е
изпълнението, показано на фиг. 1.
Тук дъното лига върху опорните
летви, конто са свързани към
страничните стени напречно на
посоката на натоварване. В този
случай обаче, се налага^използ-
ването на допълнителни детайли.
Освен това, намалява се полезният
обем, поради повдигане на дъното
ПРИСПОСОБЛЕНИЕ
ЗА ФРЕЗОВАНЕ НА КАНАЛИ
В ДЪРВЕСНИ МАТЕРИ АЛИ
иието е показан на фиг. 2.
За закрепване на машината към
приспособлението е необходима
скобата /, изработена от стоманена
лента с дебелина 2,5 mm. Скоба-
та е свързана с планките 2, конто
могат да се преместват по дължи-
ната на нейните прорези и да се
затягат в избраното положение
чрез болтове с крилчати гайки.
За да се осигури перпендикуляр-
ност между планките и скобата,
на планките са закрепени водачи,
конто обхващат скобата дву-
сгранно. Планките могагда бьдат
дегайл за свързване на ъгловия
водач 3 със скобата 1. Тяхната
дължина е в зависимост от поло-
жението иа режещия инструмент
в отвора на водача 3.
Ъгловият водач 3 се огъва от
ламарина с дебелина 1,5 mm. На
хоризонталната му част, при раз-
крояване на ламарината, се пред-
виждат две уши, конто се огъват
нагоре и служат за свързване с
планките. Ролята на водача е да
осигури правилно водене на при-
способлението по повърхносгта на
обработвания детайл в две плоско-
Фиг. 1
нагоре (опорните летви не могат
да се направят съвсем тънки).
Разглежданият въпрос може да се
реши с най-малък разход на труд
и материали, ако в страничните
стени се направят канали, в кон-
то да се вкара дъното. Такива
канали (жлебове) се правят и при
челно съединяване на дъеки, ко-
гато е необходимо да сс получи
по-гол яма плоскост.
За изработването на канали
могат да се използват и ръчни
инструмепти, но това е свързано
с много труд, а освен това и каче-
ството на извършената работа нс
винаги е задоволително. В про-
мишлените предприятия каналите
се правят с дърводелски фрез-
машини. За лични нужди може да
се направи приспособление за
фрезоване на канали с различна
широчина и дълбочипа като се
нзползва пак ръчната електри-
ческа пробивна машина.
В предлаганата тук конструк-
ция може да се използва машина
от какъвто и да е тип, като някои
от помощните детайли трябва да
се съобразят с размерите й. Да
деното описание се отнася за бъл-
гарските пробивни машини.
Общият вид на приспособле-
Фиг. 2
изработени от ламарина или
шперплат. В показания модел е
използван шперплат (за планки-
те) с дебелина 6 mm и размери
110X27 mm, а за водачите —
шперплат със същата дебелина и
размери 27X8 mm. Планките из-
пълняват ролята на междинеп
сти —хоризонтална и вертикална.
Дълбочината на фрезовия канал
може да се променя в известии
граници, конто се определят от
това, каква част от режещия
инструмент (фрезера) се «показва»
през отвора на вертикалната стра-
на на ъгловия водач. Водачът се
23
измсщва в хоризонгално направ-
ление чрез прсмествапе на план-
китс в прорезитс на скобата. За
по-удобна регулировка па скобата
може да сс нанесс скала с мили-
мстрови деления.
Каналитс трябва да може да сс
фрезоват к ня различна височина
по отношение на гориия р ьб на
дстапла. За тази цел фрезеры
може да се измества особо в пат-
ронника па машипата в граничите
до около 15 mm. За обикновени
нужди това разстояпие с задово-
лително. Лко вес пак сс палата
фрезовансто на капали на по-
голямо разстояпие, в приспособ-
ленного трябва да се предвидя
възможност за изместване па во-
дача спрямо фрезера в по-голсми
граници. Това може да сс осъще-
стви като се предвпди възможност
за изместване на плапките и във ’
вергикалпо направление по от-
ношение па скобата. Изместванс-
то може да сс осъщсстви и на още
едва или две позиции, като плав-
но сс регулнра разстояннсто чрез
допълпигелио изместване па фре-
зера.
Минималпага широчипа на фре-
зоваппя канал сс определи от
дебелината на фрезера. По-широ-
ки капали могат да сс изрязват и
с тънки фрезери, като каналы1 се
фрезова на няколко пъти с измест-
ване на фрезера по височина.
Може да се поставят и подложки
с определена дебелина между во-
дача и повърхността на детайла.
Предпазният кожух 5 предот-
вратява опасността от допиране
до фрезера по време на работа.
Той се огъва от ламарина с дебе-
лина около 1 mm и се закрспва
към планките с виптове М4.
При фрезоване първопачалпо
приспособлен исто се поставя вър-
ху дстайла така, че началото на
водача да оирс върху дстапла с
хоризенталиата и вертикалпата
сп част. След тсва приспособлс-
НИС1О плавно и бавно сс прсмсст-
ва по дължината па дстайла.
При ф)резоваис нриспособлс-
нието трябва да ее държи с две
ръце и да сс при гиска през цялрю
време към дегайла, за да сс по-
лучи нрав и равномерен по дъл-
бочина канал.
За да сс ссигури качсствепа и
безопасна работа трябва да сс
спазва и еще едно условие — об-
работвапият дстайл да бъде здраво
закрспен.
На по-малки по размсри дс-
тайли, конто и по-трудно се за-
крепват, каналитеможеда сс фре-
зоват в обратен ред — приспособ-
ленного да бъде закрепепо не
подвижно (в стиски или на спе-
циална основа), а да се премества
детайлъг.
Ипж. Любен КОЛЕВ
листы хартия с почти математически
плоскост, поради което не вииаги
пи се отдава да си я представим като
обемно тяло. А всъщност хартията
е много интересен материал за тези,
конто правят различии модели и ма-
кети. Въвеждането на хартиени еле-
менти в конструкцията дава възмож-
ност за олекотяване на модела, ка-
то се запази пеговата здравина и
твърдост. Дори такива детайли като
летви, греди или шперплат могат
да бъдат заместеии от огънаги по
определен начин кадастров или кар
тон за рисуване.
Тези материали сравни гелио труд-
но се късат, прсчупват и изпосват.
Освен това те сс лепят с почти вся-
Фиг. 2
какви лепила и великолепно сс оцве-
тяват.
Нсобходими са ви най-обикновени
инструмента. За разчсртаванс—ли-
нийка и пергел, а за вссвьзможните
призвания и изрязвания — скалпел,
джобно ножче или ножче за бръе-
исне.
Като начало — няколко упражне-
ния. Материал — картой за рисува-
пс или кадастров; инструмент —
мсталпа линийка и скалпел.
Поставете линийката върху кар-
тона и се опитайтс да направите
врязване, например до половината от
дебелината му. Това ще постигнете
може би не от първия път. Но след
няколко тренировки вне ще почувст-
вувате какво усилие е необходимо да
приложите върху режещия инстру-
мент, за да се получи врязване на
пссбходимата дълбочина.
Ако при тази операция срещаге
затруднения, препоръчваме ви да
прорежете хартията по цялата дебе-
лина, а след това постепенно да на-
малявате налягането на ножа до
получаване на ясен врез върху по-
ловината от дебелината на листа.
Основният елсмсит, който впослсд-
ствис ще ви бъде постоянно необхо-
дим, с двустранннят ыъл. Него щс
Ф in . 3

24
получите като прсгънете заготов-
ката по липията на вр язва не — тцс се
получи абсолютно право ребро.
А сега да опитаме да направим не
едпо врязване, а четири, като се
спази следното условие: нечетните
линии да се врязват от лицевата
страна на картона, а четните от об-
ратната. Ако след това огънем вря-
заните елементи, получава се нещо,
подобно на хармоника (фиг. 1а, б).
Сега няколко по сложни задачи —
да се опитаме да направим врязване
по синусоида. Като повторим опи-
саната по-горе операция, ще се по-
лучи повърхност със своеобразен
релеф (фиг. 2п, б).
Не трябва да миелите, че всичко
приключва само с посочените при-
мери. Ако при разчертаване започ-
нете от който и да е род (линия) и
измените стъпката му (разстоянието
между два съседни реда) ще получите
най-разпообразни релефи.
Фиг. 4
Ако върху хартията разчертаете
геометрическа фигура — например
триъгълник (фиг. За) и врежете не-
чет пите успоредни линии от лицева-
та страна, а четните от обратната, то
след огъване на хартиените елементи
ще се получи релефна заготовка. От
няколко такива заготовки, залепени
върху картон, може да се получи
декоративен панел (фиг. 36, в).
А сега, когато сте усвоили някои
основни начини за работа с хартия-
та, можете да преминете към изра-
ботване на по-сложни повърхнини.
Разчертайте лист хартия така, как-
то е показано на фиг. 4. При вряз-
ването запомнете, че непрекъснатите
линии се врязват от лицевата страна,
а прекъскатите от обратната. За да
улесните работата си, отбележете с
игла точките на пресичане на пре-
къеватите линии от обратната страна
на листа. Това ще ви помогне да ра-
ботите без повторно разчертаване,
като само съедините с линийка от-
белязаните (прободениге с игла) точ-
ки.
След това поставете листа на ма-
сата и постепенно повдигайте хартия-
та от края към центра, при което
външните призвания ще бъдаг из-
пъкнали ръбове на релсфа, а вът-
решните — вдлъбнати.
Досега разглеждахме само отделим
примери за изработваие на релефи,
конто не са евързапи в одно цяло.
По този начин може да бъде възпро-
кзведен почти всеки елемент на дадсп
макет. Като пример ще покажем как се
изработва гъсенична верига за модсл
на трактор или тан::.
Вземете лист кадастрон с раз мери
Фиг. 6
55x500 пип. За разчертаване под
берете два основни размера — 15 mm
и 5 ппп и нанесете мрежата от линии
Разстоянпята между тях трябва да
съответствуват на схемата (виж фиг.
5а) 15, 5, 5; 15, 5, 5 — на ширина и
дължина. Както и в предишния
случай, със скалпела сеправи вряз-
ване по плътните линии от лицевата
страна, а иа обратната — по прекъс-
натитс. Ако трябва да се изработят
еднакви повгарящи се елементи, не е
необходимо да се разчертават всички
линии, достаточно е да се изобразят
три-четири от повтарящите се еле-
менти, а след това с помощта на игла,
последователно да сс пренасят върху
заготовката.
След завършване на графическата
част, можете да пристъпите към след-
ващата операция, наречена «изряз-
ване». Вашата задача е чрез изряз-
ване да отделите (фиг. 56) черните
полета. Сега остава да огънете еле-
ментите по прорязаните места и
плоската заготовка се превръща в
релефна лента, подобна на гъсенич-
ната верига на танк или трактор.
Другият метод за формообразува-
не се състои в използване на унифи-
цирани елементи, от конто може да се
изработят различии макети и модели.
Като начало малко теория. В гео-
метрията съществуват платонови и
архимедови тела. Технияг характерен
признак е общите съединяеми (сгло-
бяеми) повърхнини, с помощта на
конто тези тела могат производно да
се съсдиняват. По този начин се по-
лучават безброй много вариаити,
коиго позволяват осъществява нето
иа разнообразии комбинации от фи-
гура.
Каква част от макета трябва да се
нзработи по метода иа разгъвките?
Гова се установява от начина на
тяхното построяване и последовател-
ност на подреждане За пример ще
разгледаме разгъвката на куб. При-
гответе си пергел, черен молив и два
цветни молива — червен и сип, ми-
лиметрова хартия, кадастрон, сбик-
новена линийка и режещ инструмент.
Трябва да се започне с разчертава-
не на разгъвката на куба върху ми-
лиметровата хартия (фиг. 6а). «Ха-
рактерниге» точки на разгъвкага се
ограждат с кръгчета. След това на-
ложете милиметровата хартия върху
кадастрона, а характерните точки
пронесете върху него. Получению
прободай точки съшо така о г радею:
®--®
О--О---©--©--©
<)—f)— 4—е—®
Ф—ё)
Б
с кръгчета (фиг. 66). По този начин
лесно ще ги открпваге на кадастро-
на. Накрая точките се съединяваг
помежду си с тънки линии.
За да не допускате грешки различ-
ните линии трябва да обозначите
така: врязаните (лнцевите) с череп
молив, разрезните — с червен, а
врязаните от обратната страна — със
син. Внимателно разчерганата за-
готовка ще служи като оригинал, от
който чрез пробиване с игла можете
да получите необходимого количество
копия.
Последователността на работата се
състои в постепенного преминаване
от разгъвките към многостени и от
многостени към построяване иа про-
странствени фигури на базата на
слепване на обомните тела.
Да опитаме как ще се ориентира ге
при изработване на пространствено
тяло — например тяло, наподобява-
що куб с отсечени ръбове. Неговата
разгъвка се състои от шест квадрата,
дванадесет правоъгълници и осем
разностранни триъгълници. Начер-
тайте на милиметрова хартия квад-
рата, а след това на всяка иегова
страна постройте правоъгълник, го-
лямата страна на който да е равна на
страната на квадрата, а малката из-
берете производно. На малката стра-
на начертайте разностранен триъгъл-
ник и. . . разгъвката е готова (фиг.
7а,б). Остава да я прекопиратс на
кадастрона, да направите съответ-
ните врязвания и да залепите заго-
товката на двадесетишестостеиа.
Всички разглеждани дотук струк-
25
турни форми имат общи елементи -
плоскости, с помощта на конто те
могат да се съединят един към друг.
В резултат от комбинираие на мно-
гостените могат да се получат най-
разнообразни фигури.
Постройте още три обемни тела.
показана на фиг 9а. За да получите
цяла фигура, необходимо е да се из-
работят две такива разгъвки —горна
и долна. Съединителният пояс меж-
ду тях е показан на фиг. 96. Той се
състои’от четири квадрата и четири
неправилни осмоъгълници.
Сега остава да начертаете разгъв
ките на още две прави призми с ос-
моъгълни основи (фиг. 9в и 9а) и
да слепите модела на тръбопровода.
(По сп. «Моделист-конструктор»)
Първият многостен трябва да съдър-
жа шест квадратни стени, дванадесет
правоъгълни стени и осей стени във
форма на равностранни триъгълни-
ци. Необходимите за това тяло по-
втарящи се елементи са показани на
фиг. 8а. За това построяване си из-
бирате произволно дължината на
страните на централния квадрат,
построявате към всяка иегова стра-
на правоъгълник, а към двете големи
страни на правоъгълника — по един
равностранен триъгълник със страна,
равна на голямата страна на право-
ъгълника. Сами разбирате, че не е
необходимо да се правят всички чер-
тежи на разгъвките, достатъчно е да
се изобразят повтарящите се еле-
менти, а по-нататыпните построения
стават чрез неколкократно прекопир-
ване на основния повтарящ се еле»
мент.
Вторият многостен, конто е необ-
ходимо да построите, представлява
правилна четириъгълна призма с
две квадратни основи и четири право-
ъгълпи стени (фиг. 86).
И третият многостен (фиг. 8в) е
кубоктаедър, който се състои от
шест квадратни и осей триъгълни
стени. Предназначението на отвори-
те, изобразени на фигурата, е да си
възприеме макета така, сякаш е
направен от много отделяй ребра.
И накрая — последна серия от
многостени. Тя е удобна за макета
ране на тръбопроводи.
Първото тяло е двадесетишест-
стен, който се състои от шест непра-
вилни шестоъгълници и дванадесет
квадратни стени. Размерите на стра-
ните на стеките изберете производ-
но. Разгъвката на такъв многостен е
.. ..
Висяща саксия
Въжета и дърво, употребени в
подходящо съчетание, образуват ук-
раса, конто би била оригиналка за
всеки двор Показаната на фигурата
кутия-саксия е направена от дървени
елементи, съединени с водоустой-
чиво универсално лепило и пирони.
Най-напред изрежете четири ге
26
Ьашияг читател Диан Георгиев от
Шумен се интересува от никои под-
робности за интегралната схема
1УТ02Б.
Тази схема представлява диферен-
циален усилвател. Предназначен е
за използване във всички области на
електрониката, уредостроенето и др.
ОФормен е в металостъклен корпус
ТО-5 с 12 извода. Елекгрическата му
схема е показана на фигурата.
Технически Дании:
Захранващи напрежения
E!= + 12V; £а=—12 V
Допустима разсеяна мощност
Рдоп=300 mW
Допустим колекторен ток на тран-
зисторите /с = 10 mA
Коефициент на усилване на тран-
зисторите р>80
Преходна честота на транзисто-
рите f т—250 MHz
странични стени, като ги скосите в
края под ъгъл 45°. Така се оформят
съединителните повърхнини. За по-
здраво свързване псставете в ъглите
на кутията летвички. Накрая мон-
тирайте куките за окачване на въ-
жетата.
Читателиге Димитьр Нен ков и
Георги Гергов от Плевен се интере-
суват от заменяемостта на ня кои от
материалнте, укотребени в устройст-
вото «Електронно запалване и обо-
ротомср за автомобил» (кн. 6/
77 г.).
Транзисторът Т240 може да бъде
заменен успешно с П210. За маг-
нитопровод на трансформатора могат
да се използват и други железни
сърцевини с подобии размери. Из-
ползването на феритни сърцевини е
неподходящо. Диодите Д242 и Д247
се намират на нашия пазар и от тази
гледна точка не е_необходимо’да се
заменят с други.
Тази сгъваема решетка-параван
може да се използва във вътрешния
двор. Употребените в конструкцията
й панти я правят практична за поста-
вяне около басейн или за предпаз-
ване от вятър. Съставящите я еле-
менти са показани на фигурата; За
сблепване на паравана е подходяща
по-здрава текстилка материя.
няколко
КОНСТРУКЦИИ
На фиг. 1 е показано квадратно
хвърчило «Пеперуда». За него са
необходими четири летви със се-
чение 10ХЗ mm, който се завърз-
ват в краищата със здрав конец
така, че да се оформи квадрат.
Дървената рамка се поставя вър-
ху равна повърхност, за да се
провери точността на правите
ъгли. Рамката се облича с хартия
В центъра на квадратния лист се
изрязва кръг, който се кантова
Фиг 1. 1 — лилаво; 2 — черно;
3 — оранжево
с книжен нръстен широк 20 mm.
(Отворът е нужен за преминаване
на въздушната струя, която ста-
билизира полета на хвърчилото.)
В четирите ъгли на квадрата се
връзват «юзди», като двете от
тях в долните ъгли са малко по-
къси.
\ За^хвърчило’«Кукер» (фиг. 2)
с а необходими две летви със се-
27 i
чсние 10x5 mm. Те се поставят
перпендикулярно една към друга
и се завързват в мястото на кръс-
юсването. Със здрав конец се
иавързват краищата на летвите и
се оформя рамката, конто се об-
личи с подходяща хартия.
В долния край на хвърчилого се
завързва опашка с дължина 1,5—
2 т. Две равви по дължина юзди
се връзват в Ъ1лите А и В.
Корпусът на хвърчило «Змей»
(фиг. За, б) представлява триъгъл-
на призма ABCDGH, която се
изработва от летви със сечение
10X10 и 5x5 mm. Най-напред с
конци и лепило се свързват рам-
ката ABCD и летвата EF (10
ХЮ mm). След това се монтират
двата триъгълници и третата лет-
ва GH по дължината на корпу-
са, с което се оформя прнзмата.
За монтажа се използват къси
ластичета. След закрепването на
всички {летви ластичетата се спа-
лят едно по едно и на тяхпо мясго
се намол ава конец и се намазва с
лепило.
Стеките от първата и втората
част на призмата се обличат с
две ленти хартия (фиг. За) с дъл-
жина 750X350 mrn, на конто по
дължината в двата им края се
поставят два конеца. Полетата,
останали ог хартията се намазват
с лепило и се ' регъват около кон-
пи ге. Така приготвените”пояси
Фиг. З-б. 1 — черно; 2 — синьо; 3 —
червено
Фиг. 3-н
се завиват около първата и втора-
та част на призмата и се завърз-
ват два по два свободните краища
на конците. Пространството меж-
ду двата триъгълници в средата на
призмата остава празно.
Опъват се конци между Е и А
и В и F. С хартия се обличат
образувалите се триъгълници
ADE и ВЕС.
Четири еднакви юзди се връз-
ват в ъглите G, Н, С и D.
Хвърчилото «Змей» се вдига
стабилпо без опашка. Най-благо-
нриятно време за^вдигане на хвър-
чила е, когато духа постоянен
вятър със средна сила. Необхо-
димо е ла се тича срещу вятъра.
Петър КИРИЛОВ
28

Кь чбото
пап никога
могае и уплете но време на
; работа, ако го поставите в
по-голяма фуння, закачена
ня подходяща височина.
прежда или ка-
нн ма да се раз-
Бързо и сигурно може "да
обезопасите л ту рнсти чес ката
брадвичка с калъф от парче
надлъжно разрязан мар куч,
закрсяен с прьсген от стара
вьтрешна мотоциклетна_гу-
ма.
я
О г обикновена сттга
трупче от таърдо дърво мо-
же да си направите показа-
ноте на рисуяката приспо-
собление за пробиване на от-
вори под различен наклон.
Л ко ви е песо ходим пъл-
нител за хим и калка с упор
за пружин ката, а разно ла-
гате само с i ладь к, нагрей-
те пинцета и налравете с
края ►«у две при щи п ванн я на
необходимого място.

Сьвсем прост воден часов-
ник може да си направите
пт две бутил хи с деления,
гве тръбичкя и гумен а тапа.
го
Я
струя
листата. боклуцнте
Сухггтс плодове.
темпера-
и
ЛЪшнзтюрна иробиБма ма-
шина за финн отвори може
да си направите, като за-
крепите на оста ка микро•
елсктродБигатсл панга от
пергел.

«и

Наи-лссно и бързо може
ла разделите чекмедже на
две отделения с помощта на
одна дпагонална дъека
Прахосмукпчката л:оже д.1
«е използва и за почистване
на дребни плодове. Те се
Л ко снабдите оепкновена-
линийка сЗ два пльзгача
алумиииеви изнци, мпо-
Uо -удобно ще измервате,
ще чертаете и ще защрнхо-
влте чертежи.

на дребни плодове.
разстилат в широк съд на
слой, дебел 3 сантиметра и
кьм тях се насочва въздуш-
ната струя, ко^то бързо
о г наел
и
Сьвсем грог г, по много
сигурон противопожарен сиг-
нализатор може да направи-
те от две пружиня и контакт-
ни пластинки, разделони с
парченце парафин или во-
ст» к (съответно с
тури на топене 45°—64°
—«4° С)о
Пантиге на вратите ще се
смазват много по-лесно, ако
в горните им части пробиете
но един малък отвор.
Б моделостроенето често
сс налага да се нзработват
от листов материал детайли
с голяма площ, конто утеж-
няваг конструкция та. Съ-
щата здравина обаче може
да се постигне и с много
по-тьнък и лек материал,
ако в него се щамповат ня-
колко зазлравяпащи ребра.
За тази цел си направетс
приспособление!с, показано
на рисунката. Необходимо е
стоманено
блокче, в
надлъжсл
нал
жина, парязани от стоманен
• ел с подходящ диаметьр и
по-тясно гладко метално
блокче, което равномерно
да разпределя удара по ця-
лата дължина на използва-
ното стебло.



или дуралово
което се правы
голу крыть л ка-
сгебла с различна дъл-

Едновремеино ще може да
закрепите няколко пръетена
с еднакви размера в менге-
ме, ако предварително ги
свьржете с тел, както е по-
казало на рисунката
29
За су гиене на фидмн ф«и«>*
любителите могат да из-
ползват обикновени щипки,
към конто се за креп ват ку-
кн от тънък тел или про вод-
им к.
С крыла rvwa за мастило,
закрепена с гайка на болт,
а след това — в патронника
на бормашина та, удобно се
почистват повърхности, за
конто дори фината шкурка
неппдходянга.
4. При сгъстяване на част от
навивките на показаната бобина
индуктивността й ще се увеличи.
5. Индуктивноегта на един фил~
търен др осел се у величава, когато
токът през него нарасне.
8. В бифилярната назлотка про
водникът има два пъти по-голя-
ма дължина в сравнение с обикно-
вената, поради което индуктив-
ността й нараства.
Провере ге
случаи,
тези на
7. Лампата ще свети по-ярко,
когато феромагнитната сърцевина
се изтегли навън.
6. Вмъкването на медиа сърц
вина в бобината тце увеличи ин-
дуктивността й.
сами сбясненията
към фигурите, като ги отбелязва-
те с ДА, ако ги намирате за верни
и с НЕ — в противни я
Сравнете отговори ге <*и с
=w
И
9. При удвояване"броя~на на-
вивките на бобина с тороидална
сърцевина индуктивността й се
удвоява.
3. При повишаване честотата на
токоизточника лампата ще свети
по-ярко.
прекъеване на
тока,
протичащ през една индуктивна
бобина, в краищата й се развива
напрежение, което ще бъде по-
високо, ако стойността на после-
дователния резистор е и о-гол яма.
2. При индуктивност от поря-
дъка на тази, която има кървич-
ната (високовол говата) намотка
на мрежов трансформатор, между
двата й края за кратко време
волтметърът ще показва наире-
жение и след изключване на
токоизточника.
30
КръстпслпВица
ВОДОРАВНО: 1. Изолационен ма-
териал, получаван чрез вулкани-
зация на каучук със сяра. 5. Това-
роподемен механизъм с просто ус-
тройство. 10. Градивни елементи на
атома с положителен електрически
товар. 11. Тяло, което се върти около
никой център или ос. 12. Машинни
елементи. 14. Числена величина в
ядрената физика, конто характеры -
зира някои свойства на елементар-
ните частици. 15. Селскостопанско
оръдие на труда. 16. Немека фирма
за производство на фотоматериали.
18. Горско дърво от рода на върбата.
20. Устие на вулкан. 23 Древни
стенобойпи машина. 25. Дъговата
обвивка на окото. 26 Съзвездие от
север ното небесно полукълбе 27.
Град в Нидерландия. 30. Дебел
картон за кутни, корици на подвър-
зия и др. 33. Вещество, което при
нормална температура и налягане
се намира във въздухообразно със-
гояние. 35. Модел съветски леки
автомобили. 36. Тържествен преглед
на войекови части. 37. По-големи
железопътни спирки 39. Устаыовена
правилност в хода на известна ра-
бота или явления. 41. Умъртвяване
на клетка, тъкан или орган. 42.
Соли на оцетната киселина. 43. Соли
на олеиновата киселина. 44. Лирична
музикална пиеса, конто рисува жи-
вота на лица, близки до природата.
ОТВЕСНО: 2. Наука, която изу-
чена механизмите за възприемане и
използване на информацията, изра-
ботена от биелогическите системы
през милионите годины на еволю-
ция. 3. Инертен газ. 4. Селскосто-
пански машини за изчистване на
семена от плевели. 5. Название на
флотата в някои държави. 6. Цифра,
която изразява разликата между две
нива при нивелация. 7. Стъклен съд,
който служи за химически опити,
дестилация и др. 8. Таблица със за-
писаны но известен ред разни имена,
предмета, понятия и др. 9. Сечива
със зъбци за рязане на дърво, камък
и др. 13. Река в Югославия. 17.
Определена площ земя. 19. Взрив-
но вещество. 21. Военни части, да-
лече от бойната линия. 22. Европей-
ска столица. 23. Трупа спортисти,
отбор. 24. Водно животно. 27.
Специално помещение за построява-
не, ремонт и запазване на спортни
плавателни съдове. 28. Устойчива
трупа атоми в молекулите на някои
химически съединения, която може
да преминава без изменение от едно
съединение в друго, 29. Квадрат или
шарка на плат. 31. Сложни уреди,
конто представляват съвкупност от
части или механизмы, пригодени да
изпълняват определено действие. 32.
Безцветна течпост, изходен материал
за получаване на бои, взривни ве-
щества, лекарства и други. 33. Ме-
ста, където се държат, приготвяг за
път и поправят автомобили, мото-
циклеты и други превозни средства.
34, Определены работы или цели,
конто предстоят да се изпълнят. 38.
Градинско цвете. 40. Кръвоносни съ-
дове.
Александър ПОПОВ
Симеон Маринов
Без дум и
Без думы
31
Отговори но зобавните минути
Тест
Познавате ли
индуктивността?
I.	Не. При г.т-впс- i:a стойност па
п.'следователния резистор пачал-
ният ток във веригата ще бъде ио-
мал ьк, следователно индуктирансто
с. д н. - - по-малко.
Пример. Ако съпротивленисго в
първичната верига на запалителната
бобина в автояобила се увеличи по-
ряди окнсляпапе пли разхлабвапе на
клсмните сьединения, искрата става
по-слаба.
2.	Да. (’лсд прекъсване на тока
затихващото магнитно поле предиз-
виква краткотрайно е. д. н. с обра-
тен знак и стс значителпо по-голяма
стойност от това на токоизточника.
(Ето защо ключът в такива вериги
грябва да бъде предвиден за на-
прежение, много по-нисокп от за-
хранващото.)
3.	Не. Индуктивного съпротивлс-
ние е m£,=--2irf£., i. е. то ще на-
раства с. честотата, а следователно
гокът във веригата ще намалява.
4.	Да. Сгъстяванего пл час г от
навивките на бобината увеличава
гьстотата на силовитс линии в тях,
което от своя страна увеличава ин-
дуктивността. (Така се донастройват
резонансните кръюве на КВ и УКВ
приемници и предаватели, ако нс е
предвидена сърцевнна.)
5.	Не. Индукгивносгта намалява с
увеличаване на иостояниия ток в
дросела, което се дължи на наси-
щане на магнитопровода му.
Отговори на кръоословицспа от бр. 3
ЬОДОРльпи: 1. Карбид. 5- Рай-
бер. 9. Бином. 10. Растра. 11. Био-
ток. 12. Анион. 14. Обем. 17. «АНТ».
18. Кино. 20. Нарез. 22. Папер. 23.
«Докувал». 24. Декед. 26. Лагер.
29. Ирит. .30. СИВ. 32. Йони. 33.
Канал. 35. Карбол. 36. Риолит.
37. Ливер. 38. Нитрат. 39. Лайнер.
6.	lie. Наличието иа проводима
сърцсвипа в полете на бобината ще
предизвика прстичаието на паразит-
ни токсве през нея. Те създават
противо- е.д. и., ксето съответствува
па намаляване на индуктивността.
(Доскоро такива сърцевини се из-
ползваха мгсово за донастрсйване
на КВ и У КЗ устройства. Напосле-
дък сбаче те се заменят с високочес-
тотни феригии сърцевини.)
7.	Да. При изгегляне на сърцсви-
ната навън индуктивността па боби-
ната, а следователно и индуктив-
ного съпротивленис «£ във верига-
та намалява. (Същсствуват индук-
тивни рсгулатори с подвижна сърцс-
випа, конто са по-ефективни от обик-
иовените реостаты със съпротивител-
на жица и плъзгач.)
8.	Не. Тъй като токът в една га
половина има посоха, обратна на
тока в другата половина, индукти-
р'анитс слектромагнитни полета са
противоположи!! и индуктивността
се анулира почти изцяло. (Този на-
чин на навиване се използва при
нзработване на безиндуктивпи жични
рези crop и.)
9.	Не. Индуктивността на бобики
с тсроидална сърцсвина е L - Aw2.
(Чнслото Л зависч от сечението и
магпитната проницаемост па мате-
риала на тороида и за дадеп тороид
то е постоянна величина.) Следова-
телно при удвояване броя на навив
ките, индуктивността ще нараспе.
четири пъти. Сыцото се отпася и за
рамксви антенн и други индуктив-
ности, при конто електрсмагнитното
поле пресича всички навивки без
разсейване.
Е. М.
ОТВЕСНО; 1. Карбон. 2. Расгер.
3. Ибра. 4. Диана. 5. Робот. 6. Амин.
7. Боткин (Сергей Петрович). 8.
Ректор. 13. Инсулин. 15. Багер. 16.
«Мсдст». 18. К.ал ;й. 19. Новен. 21
Зел. 22. «ПАЛ». 24. Диакон. 25.
Кибрит. 27. Гоблен. 28. Рихтер
(Виктор Юлиевич). 30. Салит. 31.
Барел. 33. Кола. 34. Лира.
В следвашия
брой “
1 ianp.iiiu си сам — важен ком-
понент на двпжението за ТНТМ
Електроника за тези, конто
започвага — Как работ» ком
бинлран.пят елсктропзуерпте-
лен уред авометър
Мккрофонен предусил на гол
Капацитетметър за електролит-
Ш1 кондензаторн
Реле за време от един до пн ет
полупериода
TTL-интегралните схеми в
практиката — Видове логи-
чески елементи
Номограма
Ракетен модел с парашут
Малък командирски катер
Гу мен двшател за авиомодели
Автоматична схема за изпре-
варванена влаковн композиции
За ля/пната лаканная — Модсл
на надувна лодка «Орион»
Радиола,оител<.ки диплома
МЛАД КОНСТРУКТОР ® СПИСАНИЕ ЗА ПРИЛОЖИЛ ТЕХНИКА
Глазел редактор (на общее твени начала): проф. ина:. Йордан БОЯ НО.»
Зам.-глазнм редактор1:: инж. Надка ВЪЛКОВА, Димитьр ДИМКiРОВ
Редачтори: инж. Крум БАЛАБАНОВ, инж. Росица ЦВЕТКОВА, инж. Елисавета МУТА
ФОНА
Секретар: Владка ЧОТОВА
Редакционен съест:
инж. Александър ВЪЛЧЕВ, инж. Валентин ГРОЗДАНОВ, к. п. и. Гана МИЛЧЕВА,
Георги КАРАГЮЛЕВ, инж. Петър АРНАУДОВ, доц. и. т. н. инж. Славно МАЛЯКОВ.
инж. Стефан ЧЕРНЕВ, доц. инж. Цанко НЕДЕВ
Художествено оформление: Мария ЯПАКИЕВА. Технически редактор: Николай ПЕР11-
КЛИЕВ. Норентор: Василка САРНПС.КА
Брой 4. Година X. Формат 60v84x/8. Тир к 15 000 Дадена за печатка 14. III. 1978 г.
ГОДИШЕН АБОНАМЕНТ — 3 ле., отделен брой — 0,35 ли.
АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА: София 1000, буч. „Христо Ботев" № 43, V стаж, тел. 8S-59-21
Цена 0,35 лв.
▲
„Машина за про-
филиране на поч-
вата КМП—1,6"-
колектав с ръко-
водител инж. Дже-
не Караколев от
НПК — Пловдив.
Про изводител ноет
— 300 декара за
сияна, разход на
труд — 0,3 човеко-
часа иа декар, пре-
«и разходи — 0,89
лева на декар
►
„Товарам ТХ-]00М
към трактор Т150К"
— колектив с ръ-
ководител инж. Го-
дор Захариев от
ПРЕСС! към АПК
Враца Номч-
на.тпа товароподем
ноет 1500 кг
ПОСТИЖЕНИЯ
НА
МЕХАНИЗАТОРИТЕ
Вече станаха традиционни изложбпте, ор-
ганизирани от Минпстерството на земедс
лието и хранителната промишленост, ОНС —
Пловдив. Машиноизпитателпата станция и
,,Агромашинимпекс“ в Пловдив. И през та-
зи година изложбата даде въэможност на
механизаторите от цялата страна да се за-
позиаят с най-новпте постижения на иаше-
то селскостопаиско машмностроене в съгда-
вапето на комплексна технологична линии
за механизация на зелснчукопроизводство-
то, овощарството, лозарството, тютюнопро-
изводстсото, както и с един от най-добри-
те рационализаторски разработки в тази
облает.
Разположена па значителна плот. из-
ложбата нагледпо показваше пътищата за
въвеждане на промиш.тени технологии и
методи в сслскостопапското производство.
Законна гордост будсха успехите на ма-
шиностроителите, но не по-малко ценна са
постиженията на ме.ханпзаторпте-рациона-
лизатори от цялата страна, представенп с
над 60 разработки — от нови или моди-
фпцпрани машини за обработване на поч-
вата или прибиране иа рсколтата, до раз-
личии стендове за ускорено изпитване на
селскостопански машини. Те свидетелству-
ва.ха за високата професионална и тсхни-
чсска култура на своите създатели, за пло-
дотворните нм творчески търсеипя, без кон-
то е немнелим техническият прогрес. Ни-
кои от тези разработки представяме тук на
пашите читатели.
Текст и снимки: Д. Стефанов
Две разработки на колектив с ръководител
инж. Ангел Исаков от АПК „Тракия" -
Пловдив: „Комбайн, преустроен за изнася-
не на оризовата арпа до основнпте пъти-
ща“ и ...
.. . „Роначка на царевица на базата па комбайн СК—4“
с пропзводителност 60 тона на смяпа
„Устройство за автома-
тичо задаваке на време-
то за опит с точност до
1 s в подвижна тензо
таборатория ПТЛ 1“ -
разработка на инж. Бог-
дан Богданов от МИС
Пловдив. Многократ
но повишава точността
на измерванията и улес-
нява работата на опера-
тора
„Програматор на стенд за ускорено пзпптване па селскостопански
машини с хидравлично задвижване" (горе) и „Стенд да ускорено
нзпитване на торора.зпръеквачп" (вдясно) — колектив с ръково-
днтел инж. Николай Пураджпев от МИС — Пловдив
4 Две разраоотки на колектив с ръководител
инж. Джено Караколев от НПК — Плов-
див:
„Комбиннрана машина за профилиране на
почвената повърхност" (вляво). Извършва
същите операции, както серийно произвеж-
даната машина ЛКФ—4,8, но с неколко-
кратно по-ниска стойност
„Машина за обезвласяване на зеленчукови-
те семена" — по-ефективна от чуждестран-
иите образци и абсолютно необходима за
нормалната работа на внедреиата у нас се-
ялка за точна сеитба
ПОСТИЖЕНИЯ
НА
МЕХАНИЗАТОРИТЕ