РЕЧНИК
НА
СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК

ЛИЛИЯ КРУМОВА
МАРИЯ ЧОРОЛЕЕВА
РЕЧНИК
НА
СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
ф
НАУКА
И ИЗКУСТВО
СОФИЯ
1983

С „Речник на съкращенията в българския език“ ДИ „Наука и изкуство“започва издаването на
цялостна серия от еднотомни речници, крито ще предлагат компетентна и пълна информация
за съвременното състояние на българския език. ' Предвиждат се най-необходимите речници —
иравописен, тълковен, етимологичен, синонимен, диалектен, на чуждите думи, на собствените
ЯМена, на лингвистичните термини н др. По съдържание, обем и оформление отделните книги
ще заемат логично място между многотомни академични трудове и справочни учебни издания.
Настоящият „Речник на съкращенията в българския език“ включва съкращения от всички
структурни типове, използувани в българския език.
Речйикът е нормативен, тъй като посочва правилното произношение, ударение и правопис на
съкращенията.
Предназначен е да служи като помагало, справочник на широките среди от нашата обще¬
ственост за дешифриране на съкращенията, за изясняване на тяхното значение, правопис и нор¬
мативна употреба, както и за извършване на- редица наблюдения от специалисти върху особено¬
стите ма абревиатурната лексика.
© Лилия Крумова Цветкова
© Мария Георгиева Чоролеева
1983
с/о Juaautor, Sofia
Индекс 801.3

ПРЕДГОВОР
През последните десетилетия създаването на езикови съкращения (абревиатури) получи из¬
вънредно широко разпространение в много езици и стана едив от продуктивните начини за по*
аълсане на речниковия им състав. Затрудненията, свързани с употребата и разшифроването на
съкращенията, пораждат необходимостта ст систематизираното им представяне, като се пра-
вс-ждат и техните разгърнати съответствия. Тсва е иглен • ило да се изработят речници на съкра-
щ еннята на почти всички европейски езвцн. Би могло да се изброят псвече от 140 многоезични
или едноезичии, общи или специални речници на съкращенията.
Тъй като използуваните съкращения в бълггрекия език през последните три десетилетия
представят значително количество, което при тсва непрекъснато се увеличава, изработването на
речник на съкращенията отдавна е станало несбхсдимсст. Единственият по-значителен опят
досега за систематизиране на съкращенията е Кратък речник на иай-упетребявгиите съкраще¬
ния в българския език, София, 1£65 г., съставен ст Б. Длмянсв, конто е сравнително малък —
съдържа 2281 съкратени единици, голяма част ст които са остарели. Този речиик не е лостронен
въз основа на теоретично изясняване на въпросите на абревнанията, Съкращенията в него св
дават само с разшифревка н с указания за произхода нм.
Сбразуването на съкращения е закономерно явление в съвременното сбщоезнково разви те.
което обаче трябва да се регулира и да се подчинява на нормите на книжовния език. Това съ¬
що така прави речника на съкращенията необходимо помагало за нормативната употреба
на съкращенията — за техния правопис и правилен изговор.
Задачата на Речника на съкращенията в българския език е да представи систематизирано
всички типове използувани в езика съкращения. Тсва означава само изчерпване на типовете
моделите за образуване ва съкращения, но не и обхващане на всички съкратени единици. В,
речника са отразени общоупотребяваните съкращения, както и най-употребяваните специални
съкращения в отделните области на науката, производството и т.н. От една страна, поради под¬
вижността на абревиатурната система пълното отразяване на съкращенията е невъзможно, от
друга страна, такова пълно отразяване на съкращенията, характерни за дадена сбласт, озада¬
ча на специалните терминологични речници, а не на Речник на съкращенията, който има общ
характер. Речникът е предназначен да служи като помагало, справочник на широките среди
от нашата общественост за дешифриране на съкращенията, за изясняване на тяхното значение,
правспис и нормативна употреба, както н за извършване на редица наблюдения от специа¬
листи върху особеностите на абревиатурната лексика.
Материалът за речника е ексцерпнран от най-разнссбразни източници, като е обхвайат един
период от последните 15 години — всички български периодични издания — вестници, спи¬
сания, информационни бюлетини, различни видове справочници, всички телефонни указатели*
многотиражки и бю летини в някоя предприятия, заведи, учреждения. Извлечен е материал от
специални речнгцни енциклопедии, сбщсстЕено-псли.тичсска литература, научна литература —
научни издания, учебници, бюлетини, художествена литература. В речника са намерили мя-
стс и някои съкращения, използувани в разговорната реч и по-специално в младежкия жаргон,
Също така в сбши линии са отразени и съкращения от търговско-битовата сфера. Голяма част
от съкращенията за събрани от информатори — специалисти в различни сбластк, и от консул¬
тантите на речника. Тяхното мнение е взето под внимание при представяне на граматичните фор¬
ми, които образуват някои съкращения — членувани ферми, форми за множествено число, а
съшо така и на изговора на съкращенията.
Речникът на съкращенията в българския език съдържа около 10 000 съкратени единици,
Отсъствието на проучвания върху съкращаването (абревиацията) и съкращенията в българ¬
ската еанкс-Еедска литература затрудни работата по съставяне на речника. Ето защо се нало¬
жи успоредно с изработването му да се изяонят редица теоретични преблеми. Въпросите за същ¬
ността на абревиацията като начин на словообразуване, за характерните особености и свойства
на съкращенията, за приспособяването на част от тях към системата на обикновените лекси¬
кални единици, за подчиняването на тяхната употреба на книжовната норма и т. н. са разра¬
ботени в редица статии, а също така и в монографнчното изследване „Съкращаването и съкра¬
щенията в българския език“, София, БАН, Н'82 г., от същите авторки.
Речникът е подготвен, както следва: от А до Л—от ст, н. с. к. ф. н. Мария ЧсролсеЕа, н от
М до Я — от н.с. Лилия Крумова.
Теоретичният увод е изработен ст двете авторки.
Ценна помощ при включването и разшифревката на съкращенията от различните области
на на} ката бе оказана от специалистите—консултанти на речника: к. в. и. полк. Богдан Нико¬
лов — старши преподавател във Всснна академия „Г. С. Раковски“; кгж. Арсо Леков — нау¬
чен сътрудник в Института по метглознание и технология на металите при БАН; инж. Геор¬
ги Гс-с ргиев — първи заместник генерален директор на ДСО „Трансстрсй“; к. т. н. Божидар Да¬
нов — научен сътрудник в. Института за техническа кибернетика и роботика при БАН; Елена
Русева — ниженер-кснструктср в завод „Електроника“; Донка Петкова — завеждащ Селско¬
стопанска редакция при Българска енциклопедия; Минчо Панчев — редактор в Селскостопан¬
ска редакция при Българска енциклопедия; Катя Георгиева — икономист — главен спецна-
6
лист в Министерството на транспорта: Велина Мартинова — съдия в Софийския окръжен съд.
Авторките им изказват своята дълбока благодарност и признателност за извършената от
тях тематична редакция, за полезните, съвети и ценни напътствия, безспорно допринесли за по¬
добряване качествата на речника.
Всички критични бележки, предложения и препоръки, отправени във връзка с Речника на
съкращенията, ще бъдат приети с благодарност.
Otn авторките

УВОД
Образуването на различна по вид съкращения, обикновено наричано абревиация
(съкращаване), е присъщо на всички съвременни езици. В това явление може би най-силно се
проявява общността в тяхното развитие, изразяваща се в наличието на голям международен
фонд съкращения и в еднаквост на начините и моделите за създаване на съкращенията. Все пак
във всеки език абревиацията се характеризира и със свои специфични особености, което налага
да се изследва явлението както в отделните езици, така и съпоставително.
Образуването на съкращения не е еднакво характерно за цялата система на националния
език, в която се включват: книжовен език, разговорен език, диалекти. Абревиацията е присъща
на книжовните езици. Създавани в системата на книжовния език, съкращенията постоянно про¬
никват и се утвърждават и в разговорния език, а по-нататък частично преминават и в говора
на лица, носители на един или друг диалект. Принадлежността на абревиацията към явления¬
та, характерни за книжовните езици, отсъствието на диалектни навици по отношение на съкра¬
щенията улеснява създаването и особено спазването на нормите за тяхното образуване и упо¬
треба.
Обикновено се изтъква, че създаването и използуването на съкращения е характерно за
съвременното езиково състояние. В същност тсва явление съществува още в древните езици,
например в старогръцки и латински, а първите съкращения, използувани в българския език,
отхриваме в старобългарските паметници. Като особено активен процес на образуване на ду-
мя-съкращения обаче абревиацията се наложи именно през последните трн-четири десетилетия.
Съкращенията се образуват от части от думи или словосъчетания по определен модел. Те се
разделят на различни видове според начина на образуване и употреба. Общоприето е деленето
на съкращенията на два основни типа—г рафически и лексикални—в зависимост
от това, дали се използуват само в писмена или в писмена и говорима реч.
I.	Графиичскнте съкращення са присъщи нн писмееатт рре, напр. с. —сттаннца,
м — метър, мин; — министър. Те не са думи, а условни знаци, които заместват пълните наи¬
менования в писмото. Не се разглеждат като съкращения условни означения на понятия, които
напълно се различават от техните названия, напр.: А — название на сорт царевица.
2.	Л екки и а лн н те сткpащeеас сс сеииквв сенинин — сскр^р^т^ее^н^ стoотeеcавис ся
сложни названия, използувани както в писмена, така и в устна реч. За разлика от графическите
съкращения те имат самостоятелни граматични и лексикални признаци, свое произношение и
често — граматически форми. Като единици на езика те се използуват и за образуване на но¬
ви думи. В зависимост от начина на създаване лексикалните съкращения се разделят най-общо
на следните видове:
а)	Отсечени думи: със съкратена крайна част — спец от специалист, рок — ро-
кеанаол; с отсечена начална част — кола от кока-кола.
б)	И н и ци а л н и съкращения: буквени — образувани от първите букви на
сложното название, напр. БДЖ — Български държавни железници; СТФ — Строителен тех¬
нически флот; звукови — образувани от първите букви на пълното название, като при четена
се произнасят съответните звукове, т. е. те се изговарят както всички обикновени думи, напр.:
ВИФ — Висш институт за физкултура (произнася се [виф]); звуково-буквени — образувани от
първите букви на съставките на съответното пълно название, но произношението им е съчета¬
ние от названията на буквите и звуковете на някои от буквите, напр.: БОДК	Бюро за об¬
служване на дипломатическия корпус (произнася се [бо-де-ка]).
в)	Групови съкращения: частично съкратени — образувани от началната част
на един илн повече компоненти и цял компонент (цяла дума) от разгърнатото словосъчетание,
напр.: медс стра от медицинска сестра, женкомисия от женска комисия; тложносъкаатеаи —
образувани от началните части на отделните съставки на сложното названием, напр.: Спорт-
пром от Спортна промишленост, Елка от електронен калкулатор; телескопичн думи	обра¬
зувани от началната част на първия компонент и крайната част на втория компонент на раз¬
гърнатото словосъчетание, напр.: мотел — моторизиран хотел, бионика — биология н електро¬
ника.
г)	Смесени съкращения създадени чрез едновременно използуване на части
от думи и инициалите на други, напр.: самбо — самозащита без оръжие, ИИИЧЕРЕЕТ

Научноизследователски институт по черна металургия.
КАК ПРАВИЛНО ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ
СЪКРАЩЕНИЯТА
Може би няма друго явление в областта на езика, което да е предизвикало толкова раздам
ня и противоречиви мнеюя. От една страна, горещите привърженици на „новите“ и „модерни*
лексикални енианlни*11oбoгаеяваек непрекъснато езика с причудливи и ненужни съкращения,
от др^а страна, крайните отрицатели на това явление виждат в съкращенията само изкуствени
■ неясни образования, конто грозят езика. В същност съществуват немалко аргументи както
за, така и против употребата на съкращения.
В днешния век иа интензивно развитие на науката и техниката, на космическите изследва¬
лия и кибернетиката, образуването и използуването да съкращения е закономерно езиково
явление. Защвто бурните темпове на техническо развитие, огромното количество информация
иэвсяват я максимален езиков синтез, особено в областта на терминологията, т. е. постигане на
възможно иаи-стегнат® я икономично езиково общуване. Едва ли някой може да си представи
Даес отстраняването на съкращения като профорганизация, райсъвет, БНБ, БТ А, ДСК, Ком¬
сомол. Голям брой съкращения са влезли трайно в общонародния речников фонд и изобщо не
се възприемат като изкуствено вбразувани и неподходящи езикови единици. Някои от тях, про¬
никнали в езика ни от международната лексика, като радар, лазер, телекс, самбо, найлон, мо¬
тел, биеника, кортизон, изобщо ие се осъзнават като, съкращения. Несъмнено в тези случаи
абревиацията е допринесла за обогатяването на езика.
Безспорев факте обаче, че има известни основания в много случаи да се проявява негатив¬
но отношение към абревиацията. Често при създаването и употребата на съкращения цари сти-
жнйност и беапринципност. Съвсем не а духа на българския език се създават много дълги и не¬
благозвучни съкращения като ГДКБУМКП, РНПИСМП, НЦВРОПС, НЦОУИНТПВО,
НЦПММПОИР. Прекомерното натрупване на съгласни в състава на такива съкращения за¬
труднява оформянето им като цялостен звуков комплекс, прави неудобно произнасянето им,
поради което те сн остават само графични знаци. Нерядко отрицателното отношение към абре-
■нацията се поражда от неяснотата, която внасят някои съкращения. Прекомерната употре¬
ба на неутвърдени и неизвестни съкращения действително прави речта неясна и затруднява въз¬
приемането на информацията.
Борбата за чистота на езика и висока езикова култура по отношение на използуването на
съкращения се свежда, първо, До установяване на степента, в която трябва да се използуват
съкращенията, тъй като изцяло употребата им не може да се отрече и предотврати; второ, до
подчиняваме образуването на съкращения на нормите на книжовния език, като се избягват
стадийността и неправилността, и, трето, до правилна употреба на съкращенията, която не
съэдава неяснота и неразбиране.
Употребата на съкращения трябва да става при необходимост, без излишни увлечения, са¬
мо когато е нужен стегнат израз, за да се избягнат ненужни повторения и излишно удължаване
и претрупваме на фразата. Когато се употребяват в текст, неясните, нестанали общоизвестни
съкращения трябва да се разшифроват — при първото им използуване е необходимо да се даде
в скоби разгърнатото им съответствие. Така употребата им няма да буди недоумение и обърк¬
ване, няма да затруднява възприемането на текста.
Особено важно е образуването в употребата на съкращения да се извършва съобразно с
нормите на книжовния български език. Това означава да се установи правилен правопис и
изговор на съкращенията и да се даде предпочитание на структурни типове, сходни по форма
и значение с обикновените думи.
При съкращенията и техните производни форми трябва да се спазват следните правописни
правила
1.	Груповите съкращения, които стоят много близо до думите от естествения език, да се
пишат с малки букви, ас първа главна буква да се изписват собствените имена, напр.: райсъвет,
изпълком, Профиздат, Техноекспортстрой,
2.	При иннциаляите съкращения с оглед на техните особености — изкуствен начин на
създаване, липса на цялостна оформеност и същевременно тенденция в разговорен стил към
превръщането им в нормални думи, да се установят два вида правопис.*
а)	В официален или номенклатурен текст инициалните съкращения да се използуват като
■еизменяеми думи, т. е. без производни граматични форми, като се пишат с главни букви.
б)	В стилове, в които намира място разговорната реч (в художествен, публицистичен, науч¬
но-популярен). освСи изписването с главни букви да се допуска оформяне на иннциални съкра¬
щения, станали нарицателни имена, като нормални думи — с малки букви, напр.: вуз, зил,
вие, фиат, синка, еец, тец,
3.	За граматичните форми на инициалните съкращения също така се приемат два вида
■зпис.ване:
а)	Когато инициалните съкращения са изписани с главни букви, след деф.ис се прибавят
показателите за множествено число и членуване,'напр.: ТИЦ-а, ТИЦ-oee, ПТУРС-а, ПТУРС-ове.
б)	Когато съкращенията са оформени като нормални думи, тези показатели се изписват
слято, напр.: вецът, ееца, вецове; вуз, еузът, вуза, вузове.
При нормативния изговор на абревиатурите ъководни трябва Да бъдат следните принципи:
1.	Произнасянето на съкращенията трябва да отговаря на правоговорните норми в езнка
жато цяло. Така например не се допуска изговаряме на съкращения с редукция на гласните,
докато съгласните от състава им при съответни условия се променят по звучност, не се изгова¬
рят двойни съгласни и т. и.

9
2.	Нормаат дас ей ^рр-адав ссоттетттввис сс с сществуввщаатт рааиици. Тааа н ааприер,
когато някои съкращения са утвърдени, възможно е да се приеме вече установеният ни изговор,
въпреки че може да не сотруетствувa и дори да влиза в противоречие с нормативния изговор,
с някои фонетични изисквания. Така в българския език при изговора на минималните съкра¬
щения компонентът /С би трябвало да се произнася подобно на всички останали съгласни букви
'ке', както е при ТКЗС [те-ке-зе-ее]> РКС [рр-кP-ер]. В голямата част от съкращенията обаче
се е наложило и утвърдило произношение [ка], напр. БЧК [бР-чв-ка], ДСК (де-ср-нa], АПК
[à-пе-ка], поради което създаваните нови съкращения в съответствие с традицията запаа-
уаррруа произношение на съставния елемент, напр. НПК [нР-пт-кВ]. В този случай едва ли е
уместно да ст въведе нов изговор, който да влиза у противоречит с установеното.
При използуването на съкращения трябва да ст предпочитат преди всичко груповите сък¬
ращения и отсечените думи, тъй като гт обикновено са ясни по значение и стоят най-блнзо до
обикновените лексикални единици. ИниДиалнитР съкращения трябиа да ст използуват с под¬
бор, като ст ограничава, доколкотв т възможно, употребата на тези от тях, конто са дълги, не¬
благозвучни или раванрпррнзнрснми..
Отразяването на използуваните у българския език съкращения у речника без специален
подбор цт означава, че ст приема и препоръчва употребата на всички тези съкращения. Включ¬
ването им т продиктувано от необходимостта да се дадат разшифровате на срещащите ст в
текстове съкращения. Представянето нашaаврпнеа и паазргрвраа на съкращенията щр Допри¬
несе за преодоляване на съществуващата стихийност, непоследователност и неизяснено^ при
употребата на съкращенията и следователно щт еъдтйстввва за повишаване на езиковата култура.
Основното обаче, което трябва да ст има пред уиД, т, че съкращенията трябва да ст използуват
умерено, само при необходимост и при условие, чт нт правят речта неясна.
СЪСТАВ НА РЕЧНИКА
В речника са включени както лексикални, така и графически съкращения. Това р продик¬
тувано, от една страна, от целта на речника да бъде помагало за разкриване значението, право¬
писа, правоговора на съкращенията н, от друга, от по-широкото разбиране за абаевнацията като
начин на образуване ка различни типове съкращения. Графическите съкращения са включени до-
колкото р възможно пълно, тъй като при тях особено често ст срещат затруднения при право¬
писа. В речника са отразени всички типове модели за образуване на съкращения, без да р об¬
хванато цялото богатство на съкратени единици, съществуващи у езика. Представени са об-
щовпотрeбяваннре съкращения и най-използуваните съкращения у отделните области на нау¬
ката, производството и т. н. Включени са и някои от компонентите нaслржнреокаaтенн еди¬
ници — първи или втори съставни части, конто обикновено имат по-голяма производителност.
От етимологична гледна точка съкращенията са нееднородна група. Подобно на останалите
лексикални единици от речниковия състав на българския език те са домашни, заемкн и калки.
Несъмнено най-голям интерес предизвикват възникналите на българска почва съкратени
единици. Това са преди всичко съкращения, свързани с производството, техниката, образова¬
нието, администрацията (напр)-. СТФ, ОГМ, ВИФ, МЕН, НСИ и т. н.). Именно течи единици
са най-активно употребявани у устна реч, поради което имат у голямата си част установено
произношение, а тяхното полнркровно съществуване р довело при много от тях до оформянето
на граматически значения за род, число, членуване, до промени в срмантиката. Издирването
на тези съкращения р извършено с преодоляване на немалко трудности. Основен източ-ник н,
информация за тях са преди всичко многотиражките на големите производствени обекти у насТ а
както и информацията, получена по устен път. Този тип съкращения и техните особености са
отразени у Речника на съкращенията с възможната пълнота.
Друга голяма група, също представена твърде богато, т тази на съкращенията, заети от
други езици-руски, френски, английски и др. Трябва да се посочи, че характерна особеност
за системата на съкращенията във всички европейски езици р наличието на многочнопена група
интернационални съкращения. Тъй като абрев^^я^ р явление, свързано преди всичко с
научно-техническия и културния прогрес и обмен, с активния международен политически и
икономически живот, ясно т защо съкращенията представят една значителна част от междуна¬
родната лексика. Ето защо включването на този тип абревиатури у речника бт наложително.
Немалко място у речника заемат съкращенията-калки (нВпр. ГДР, ГЕСП, ДРВ, ХДС,
ХСС н др.), конто представляват буквален превод на български език на съответното чуждо
съкращение. Това р в същност един вид създаване на нови съкратени тднннцн на българска
почва, тъй като ст превежда разгърнатата единица, а от нея след това ст образува съответно
съкращение. Ето защо съкращенията от този тип притежават особеностите на съкратените
единици от първата група.
В речника са представени съкращенията на измерителните единици, н то съобразно с ут¬
върдения от Държавния комитет за стандартизация стандарт за единиците за физически вели¬
10
чини, използувани в Народна република България. Той съдържа основните, допълнителните и
по--важните производни единици от Международната система измерителни единици (СИ), пред¬
ставките за образуване кратни на измерителните единици, както и постоянно и временно до¬
пусканите единици, непринадлежащи към СИ.
В речника са включени и редица съкращения, които .вече са излезли от употреба, но в ми¬
налото са били много употребявани. Значителна част представляват съкращенията-нсторизми,
назоваващи понятия е историческо за нас значение — политически партии, революционни ор¬
ганизации и др. Те се отбелязват с бележка истор. (историческо). Останалите съкращения,
които са били често употребявани, са включени за улеснение на читателя, който ще ги срещне
в по-стари издания. Те се отбелязват с бележка остар. (остаряло). Не се отбелязват като оста¬
рели съкращения, които са названия на доскоро съществували учреждения, организации, пред¬
приятия, тън като все още се употребяват.
В речника не се включват оказионални съкращения, създадени само за конкретен случай,
напр. в учебници, научни трудове и др., използувани за пестене на място и за избягване на
многобройни повторения, които не излизат извън границите на тази единична, индивидуална
авторска употреба.
Не са включени и нетраислитерирани чужди съкращения, които все пак се срещат по стра¬
ниците особено на периодичната литература, тъй като целта е .да се покажат приетите в българ¬
ския език чужди съкращения, а не механично пренесени с чужда графика съкратени единици
(като SEATO, ÜP и др.).
Съкращенията, включени в речника, могат да се обединят в следните тематични класове:
1.	Наименования на държави, области, окръзи, селища.
2.	Наименования на политически партии, организации — профсъюзни, младежки, раз¬
лични съюзи, обединения и т. н.
3.	Наименования на различни органи на управлението, комитети, съвети, отдели и т. н.
4.	Наименования на научноизследователски институти, учебни заведения, библиотеки,
театри, музеи н др.
5.	Наименования на промишлени предприятия, кооперативни и търговски предприятия,
селскостопански обединения и др.
6.	Означения на машини и механизми, прибори и др.
7.	Съкратени означения на различни химически съединения, геоложки проби и др.
8.	Означения на измерителни единици.
9.	Съкратени названия из областта на военното дело и военната наука.
10.	Термини из областта на медицинската наука.
11.	Термини из областта на електротехниката, електрониката, автоматиката, радиотехника-
та и телевизионната техника, съобщителната техника.
12.	Съкращения нз областта на икономическите науки.
13.	Наименования на вестници, списания и други периодични издания.
14.	Библиографскн и библиотечни съкращения.
15.	Общо употребявани графически съкращения.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА
Съкращенията в речника са подредени по азбучен ред. Това подреждане улеснява читателя
при откриването на съкращението, което го интересува. При съкращенията-омоними най-напред
се поставят лексикалните, а след това графическите съкращения, като подреждането им става
въз основа на азбучния ред на компонентите от разгърнатото съответствие.
В речника е отразено едно често срещано явление в абревнацията — вариантността. Вклю¬
чени са варианти от различно естество — с различие в мястото на съставките (ГФР нФРГ),
с различна степен на съкращаване (Райсъвет и PC; НИИЧМ и НИИЧЕРМЕТ^ с различно
графично оформяне (МДС и .и. д. с.). Не се привеждат тези варианти на съкращенията, които
противоречат на нормите на съвременния български език, противоречат на приетите норми за
правопис на съкращенията. Напр. от вариантите сел-стоп. н сел.стоп. ср-век. нср. век. се включ¬
ват само първите.
Варианти, конто се приемат за нормативни, се включват по следния начин:
1.	Варианти с различно графично оформяме се дават в една заглавка, като на първо място
в поставена препоръчваната форма, напр.:
Т. и т.. . . —Творителен падеж.
МДС им. д. с. ... - Магннтодвижеща сила.
Цннпетуга и ЦНИПЕТУГА. . . — Център за научни изследвания. . .
2.	Варианти с различие в мястото на компонентите и с различна степен на съкращаване се
дават в отделни статии, като предпочитаната форма се разработва самостоятелно, а другите
се препращат към нея, напр.:

ДФС. . . — Дружество за физкултура и спорт.
ДСФ. . . — Вж. ДФС.
При неравностойни варианти, от които обикновено единият е инициално, а другият гру¬
пово или смесено съкращение, при по-малко предпочитаната форма се дава дефиниция, която
да представи формалната мотивировка на съкращението и след точка и запетая се дава препрат-
ха, напр.:
НИИЦВЕТМЕТ — Научноизследователски институт по цветна металургия.
НИИЦМ — Научноизследователски институт по цветна металургия; вж. НИИЦВЕТМЕТ.
Обикновено се дава предпочитание на групови и смесени съкращения.
При варианти на съкращения от чужди езици се приема в повечето случаи като основен
един, а друг ите се препращат към него, напр.:
ЮНИСЕФ. . . — Извънреден фоНд за детски помощи. . .
УНИЦ ЕФ. . . — Вж. ЮНИСЕФ.
Равностойните варианти се разработват самостоятелно в отделни статии, като след точка
и запетая се посочва съответният вариант, напр.
ВиК- • • — Водоснабдяване и канализация. . .; ВК-
ВК. • • — Водоснабдяване и канализация. . . ; ВиК-
r. — година; год.
год. — година; г.
Не се дава предпочитание на едната форма при варианти, който са резултат от действието
на две п ротиворечиви тенденции — стремеж към по-кратко съкращение и старание да бъде за¬
пазена системността, като бъдат представени всички структурни елементи на произвеждащата
основа, напр. ЦНИКА и ЦНИИДА, НИОЕС и НИИОЕС.
Подобен е начинът на представяне в Речника и на абревиатурите-синоними. Равностойните
синоними се разработват в отделни заглавии, като към всяка след разшифровката след знак
(;) се дава съответният синоним, напр.:
ОМПЕ. . . — Световна организация на учителите; ВОТП.
ВОТП. . . — Световна организация на учителите; ОМПЕ.
Когато синонимите се явяват между българско и чуждо съкращение, предимство се дава
на българското, което се разработва самостоятелно, а към него след разшифровка се препраща
чуждото, напр.:
МОТ. . . — Международна организация на труда.
ИЛО. . . — Международна организация на труда; вж. МОТ.
Не се свързват и не се отбелязват връзките на съкращения — названия на едно понятие,
от които едното е остаряло, а другото го е заместило и се употребява в момента, напр. СУ н
СДУ (остаряло). В отделни статии се дават и тези абревиатури, които назовават едно понятие,
но се възприемат като отделни думи поради различния начин на изписване — РЕС и Ремс
(при второто съкращение принципът на записване е фонетичен).
Когато се приема дадена форма на съкращение за нормативна, се взема пред вид и степен¬
та на леканкалнзацня, на установеност на тази форма. Така че в някои случаи се допускат и
известни изключения н компромиси с установените принципи, ако формата на съкращението е
вече общоприета със съответното изписване и трудно би могло да се наложи друга форма, при
условие — разбира се — че тя все пак е приемлива от гледище на нормативността.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА
СТАТИЯ
Съкращенията като заглавки се изписват с главни или малки букви в зависимост от след*
ките принципи:
1.	Съкращенията —собствени имена, се пишат с първа главна буква, а нарицателните —
с малка.
2.	Инициалните съкращения се пишат с главни букви така, че всяка главна буква е знак
за самостоятелна дума, съвпадаща с нейната първа буква.	'
3.	Груповите съкращения-собствеии имена се пишат с първа главна и останалите с малки
букви, груповите съкращения-нарицателни имена — с малки букви.
4.	Компромиси се допускат при смесените съкращения — пишат се или с главни и малки
букви, или изцяло с главни букви, или се приемат и двата варианта.
5.	С малки букви и точка след всяка част се пишат графическите съкращения. Изключения
правят съкращенията на измерителните единици (съкращенията от метрнческата система).
Те се пишат с малки букви и без точки.
След съкращението в скоби се дава изговорът му. Това по принцип се отнася само за лек¬
сикалните съкращения. Графическите съкращения нямат произношение, тъй като се употре¬
бяват само в писмена реч. При съкращения с графика на нормални думи, т. е. групови и лек-

12
сикализираки няициални звукови съкращения (колхоз, Комсомол, зил, зис, вуз), отсечени ду¬
ми (спец, магнет, тролей}, не се посочва произношение, тъй като те се изговарят както обикно¬
вените думи. При тези от тях, които имат повече от една сричка, се отбелязва ударението. При
съкращенията, които се пишат с главни букви (ннициални и смесени) по отношение на произ¬
ношението, се отделят следните случаи: I. Посочва се изговор при тези от тях, при които той е
вече утвърден. Това са съкращения, които редовно се използуват в речта (поне на даден кръг
от специалисти). 2. Не се дава изговор при единично употребени съкращения, особено чужди.
3.	Не сс снабдени с указания .з низгоор.з и ддлгите, неудобни за ппоиинасяне съкращения,
чието използуване не препоръчваме. По отношение на изговора няма пълна последователност н
системност, тъй като сме се стремили да отразим съществуващата, установилата се вече практика.
Сведенията са получени предимно от консултантите на речника — специалисти в съответните
области.	'
Там, където съществуват различни начини на произношение, те се посочват, като на първо
място се поставя по-прнемл^вият вариант, напр. ОГм [о-ге-ме] и [о-ге-ем].
Тъй като не отосзянаме навсякъде произношението на иницаслаите буквени съкращения
(при тези, които се използуват по-рядко), ще посочим какъв изговор се приема за буквите на
съгласните. Това ще даде възможност за правилен изговор при необходимост л па този вид
съкращения. В речника се приема изговор на буквите на съгласните с гласна е след буквата —
б [бе], в]ве), г[ге], д [де]. Само при буквите на сонорните съгласни (л, м, н, р), а също така и
на с и ф като елементи на абревиатурите се допуска и друг изговор — с гласна е пред буква¬
та— [ел, ем, ен, ер, ес, еф], и то в отделни случаи: 1. В названията на машини, уреди, части,
които са зает.ч от .чуждя езици и вече са възприети в този вид от специалистите в отделните об¬
ласти — КЛМ [ка-ел-ем], ПТС [пе-те-ес]. 2. При избягване на неуместни асоциации, а също и
вс неблагозвучие, напр. ДТЛ [де-те-ел] вм. [дё-те-ле], АТЛ [à-те-ел] вм. [à-те-ле]. За буквата
на съгласната к се е наложил изговор в практиката [ка].
Посочзс сс н ударението на абревиатурите. Правилното определяне ка мястото му пред¬
ставя значителни трудности. Това особено се отнася за инициалните буквени съкращения и сме¬
сените съкращения. При „двусричннте" инициалпи буквени съкращения преобладава двойното
акцентуваме, напр. СУ [се-у], ДК [де-ка]. При нарастване на състава на съкращението ударения¬
та се запазват върху първата и последната сричка — МТС [ме-те-се], ЕЦНПК [е-це-не-пе-кС].
При лексанслизноснето на двусоичннте инииаални съкращения често се достига до изговор
с едно ударение, напр. ЦК [чекС], ДОСО [досб]. Обикновено обаче при тези случаи се срешат
ях^нтни варианти — с две или с .едно ударение. Тази всриантвост също се отбелязва. Когато
се изговарят с едно ударение като една дума, при отбелязването на изговора не се разчленяват
жа срички, а се изписват като цяла дума.
При груповите съкращения се посочва двойно и тройно акцентиране, без обаче да се разли¬
чават основно и второстепенни ударения.
Към редица съкращения, придобили белези на обикновени думи, се дават и граматични
бележки. При иницналните и смесените съкращения бележка за род се поставя в следните слу¬
чаи:
а)	Когато родът на съкращението се различава от родя на основната дума в разгърнатото
съответствие, т. е. когато съкращението е придобило самостоятелно значение за род, определяно
от звуковата му форма, напр. ЕУЗ 'Виеше учебно заведение', произнасяно [вуз], е дума
от мъжки род, тъй като окончава на съгласен звук, макар че основнСтс дума от разгърнатото
название е от среден род.
б)	Когато дадено съкращение е придобило граматични форми за множествено число' и чле¬
нувани форми, което показва, че то сс употребява като обикновена дума, също така се отбелязва
И родовото му значение, например:
ЕИЦ leim], м (разг. член.-ът, -а. мч. -ове) — Електронноизчислителен център.
в! В случаите, при които някои съкращения се употребяват с две значения за род — родо¬
вото значение, присъщо на основната дума от пълното название и придобитото ново, самостся-
телно значение за род, — това се отбелязва, нспр.;
ВЕЦ. . . л.игс. — Водноелектрическа централа.
АеЦ. . . м. иж — Атомна електрическа централа.	•
При груповите съкращения редовно се поставят бележки за род.
Употребата на някои абревиатури само в множествено число се отбелязва с бележката ми.,
а когато абревиатурата е неизменяема по форма и се използува еднакво често нснто за един¬
ствено, така я за множествено число, се поставят бележките ед. и мн.
Посочели са и всички грсмсти-чни ферми. които образуват лекcннслизиоаните съкращения—
за млон-.сствеё» число и. членувани форми. Го този, начин се отразява и пр^егръщснето на част
от тях от графическа знаци в пълноценни лексикални единици. Тъй ксто тези форми са присъщи
ис разговорния пласт на лексиката, те са при;ружек»и е. бележка раза, (разговорно). Белеи.ксгз
разг. се дсва пред означението зс рода и съответните граматически форми, когато се отнася об¬
що до употребата на съкрсщение-го в този род. И то преди венчкя в посочените членувани фор-
?
I
1
13
■ ми или форми за множествено число. В някои случаи обвчт разговорни са само формите за чис¬
ло и членуваните форми, така че бележка раза, ст дава непосредствено пред тях. Следователно
нормативните граматически форми ст дават пред бележката за род, в разговорните — у скоби
след нея.
При съкращенията, за които р необходимо уточняване към коя област -на науката, произ¬
водството н т. н. принадлежат, ст поставят бележки като ким., физ., езикозн., воен. и др.
Посочва ст произходът на чуждите съкращения. След бележката от кой езнк са заети се
дава и формата на съкращението със съответната чужда графика при условие, чт р от славян¬
ските езици, английски, френски, немски, италиански и др., както и пълната му разшифровка
на съответния език. Съкращения, образувани на българска почва, но означаващи чужди орга¬
низации, партии и др., ст включват само с българската форма, без да се посочва чуждото съот¬
ветствие.
Следва разшифровката па съкращението, която ст дава след тирт. В речника се използуват
няколко типа разшнфровнг, котто т обусловено от различния характер на формално-семантич¬
ната връзка между съкратена и пълна единица:
1.	Прн съкращения, които Г)н^Iю^lвaт формални рлрмрнрн от всички съставки на разгър¬
натото словосъчетание и са семантично идентични с него, ст извършва разгръщане па съкрате¬
ната единица. Ра^шифровката разкрива напълно формалната и семантичната мотивировка на
абревиатурата, напр. ДНП. . . —Държавно индустриално предприятие, УКВ. . . — Ултра-
«ъси вълни, етлкоа. . . — Селски кореспондент и др.
2.	Когато разшифровката представя формалната а••ртивнpcзка, но у недостатъчна степен
изяснява семантичната, т. т. значението на съкращението не става достатъчно ясно, р необхо¬
дима и допълнителна дефиниция. Тгзн дефиниция ст поставя я^оби след пряката разшифров-
ка, напр. РСВ. . . — Ресторанти, спални вагони (роаговенр предприятие).
Допълнителни сведения, също у скоби, ст дават и у редица други случаи, когато р необхо¬
димо пояснение, свързано с употребата на дадената абревиатура. Това могат да бъдат данни за
времето или мястото на използуването н, ако р название на политическа организация —за
нейния характер и т. и., напр.:
НЕП. . . — Нова икономическа политика (1921 —1936);
НДП. . . — Национално-демократическа партия (у Германската демократична република),
Прн съветските съкращения — различни названия на предприятия, институти, организа¬
ции, обикновено нт ст отбелязва у скоби у края на разшифровката (у СССР). Такива пояснения
нт се дават у повечето случаи и за съкратените названия нв международни организации, съюзи
и Др-	'	.
Пояснения ст дават и при измерителните единици, но нт и прн техните производни, напр.:
р. . . — рентген (единица за измерване на облъчването' с гвмв-лъчи);
• мр. . . — мил^е^^н.
3.	Прн съкращения, които са в по-свободна формална и семантична връзка със съответната
си основа, се използува описателна дефиниция, която описва значението на съкращението и
съдържа елементите, които са го изградили. Този вид разшифровка ст прилага обикновено при
групови или смесени съкращения — собствени названия, създадени по модел, т. т. направо от
готови съкратени части, без да имат съответно разгърнато название. Така ст тълкуват напри¬
мер:
М^^aлnaррнm. . . — Комплексен институт за проучване и проектиране у областта на архи¬
тектурата и строителството с леки метални и стоманени конструкции.
Този тил дефаннцни се използува и при съкращения, които само асоциативно са свързана
с разгърнатата единица, напр. Марвслав^и — Лекарствен препарат зг зъби, създаден от д-р
Мара Славова.
4.	Съкращенията, конто са претърпели семантичен равной, вследствие на което «асе отдале¬
чили по значение от своето изходно словосъчетание или са придобили допълнителни значения,
са представени у цялостната им семантична структура. Посочени са както преките, такв и пре¬
носните значения, възникнали по пътя нв мртоиимкчното пренасяне. Такава са случаите, ко-
гато по името на завода се назовават предметите, нарнзведтнн от него; по името яг някаква ин¬
ституция ст назовава сградата, у която се помещава ръководството ■ р. н. Напр.:
СБЖ- • . 1 - Съюз на българските журналисти.
2. Сградата, у която ст помещава ръководството на Съюза на българските журналисти.
Понякога по пътя нв мртонвм^^та се достига до омонимах. Това ст наблюдава у случаите,
когато пренесеното название ст лекеакглнвRра напълно, започва да ст употребява катт обик¬
новено нарицателно имр, напр.:	'
ФИАТ. . . — Италиански автомобилен концерн у гр. Торино.
фи4т. . . — Автомобил, произведен у италианския автомобилен концерн „ФИАТ“ > гр.
Торино.	’
5.	В редки случаи, обикновено при номенклатурни назвавяя, когато формална и рр^вдтич)..
на мотивировка се различават, те се дават отделно. Посочва се формалната мотивировка, а след
това с описателна дефиниция се разкрива значението на абревиатурата, напр.:
квмиро. . . (Химическа промишленост) — Прахообразен препарат за оране на всякакви
материи.
синиро. . , (Синтетична . промишленост) — Прахообразен препарат за пране на всякакви
материи.
формалната мотивировка е представена при всички съкращения (и домашни, и чужд8>
чрез посочване на елементите от разгърнатото название, влизащи в съкратената единица, с
получерен шрифт, напр,:
впш. .. в неша партийна школа.
Газетрой- . . — Предприятие за строителство ма газопровод.	-
В разшнфрввкнее на съкращенията се допуска използуването само на общоизвестни сък¬
ращения като напр. СССР, НРБ, ГДР, ФРГ, САЩ, ООН, ЮНЕСКО, БАН.
В речника е отразена и една характерна за абревиацията особеност — създаване на устой¬
чиви елементи, с помощта на които се образуват цели гнезда съкратени единици. Такива моде¬
ли с определен устойчив елемент ее наблюдават преди всичко при груповите съкращения, но
ме са редки и при инициалните.
Международна продуктивност имат елементи като aemo-, aeuo-, радио-, фото-, хидро-,
електро-, био-, зоо- и др., които са отсечени коренни части от чужди, интернационални думи.
Откъснали се постепенно от съответните пълни думи, те са станали като че ли самостоятелни
елементи на езика, стоят на границата на морфемите и думите и сполучливо са наречени в ези-
коведската литература лексико-морфеми.
Морфологични елементи, получени в резултат на абревиация и придобили активни елово-
образователни свойства, са възникнали и на българска почва. Продуктивността на международ¬
ните и българските лексико-морфеми се представя с дефиницията:
Явто. . . — Автомобилен (като първа съставна част на сложносъкратенн Думв, напр. ав¬
тобаза, автогара и др.).
По-малко продуктивните съкратени части, които се срещат само в два-три случая, се дават
само с раишафровка и примери, напр. стен-. . . — Стенен (напр. йтенлист, aеенвеaтник). По
същия начин се представят и специализираните елементи за образуване на инициални съкра¬
щения, напр. НИПКИ. .. — Научноизследователски и проектно-конструкторски институт
(напр. НИПКИРЕ, НИПКИМИ и др.).
В речника се посочват и редица ограничения при употребата на съкращенията, особено
ограничената съчетаето^ на графическите съкращения — в скоби след разшифровката.
След разшифровката на съкращенията, означаващи машини, уреди, оръжия и други, в
скоби се дават примерите. По този начин се показва цялото им означение със съответните цифри.
След заглавната, представяща машини, уреди, механизми, се дава знак (—), посочващ, че в
цялото означение се включва и някакъв цифров знак-компонент, а след разшифровката в скоби
се дават отделните цифрови варианти.
Примери за употребата на съкращенията, минимално необходим илюстративен материал
се привежда след знак Д. Така се илюстрират ограниченията и специфичната сметаемое при
някои абревиатури.
В края на речниковата статия, на нов ред без абзац след тире се дават производните думи,
образувани от даденото съкращение, напр.:
НАТО. . .
— Произв-: нйтовец, натовски.
Производните думи, образувани от съкращения, са малко на брой. Тяхното представяне
обаче е особено важно, тъй като по този начин се разкрива още един момент от приспособяване¬
то на съкращенията към езиковата система — придобиване на присъщата за нормалните думи
способност да служат като основа за образуване на нови думи. Затова в речника се отразяват
всички образувани от съкращения думи — съществителни имена от мъжки, женски и среден
род, прилагателни имена, умалителни имена.
ИЗПОЛЗУВАНИ БЕЛЕЖКИ
шмвц. — авиация.
оетол. — автоматика.
аерон. — агрономия.
внал. — английски език.
всярол. — астрономия.
библ. — библиотечно дело, библиография.
биел. — биология.
бняхкм. — биохимия.
«И*. — вмямо дело.
геогр. — география.
геол. — геология.
геохим. — геохимия.
грам. — граматика.
гръц. — гръцки език.
ед. — единствено число.
езикозн. — езикознание.
електр. — електротехника ,
електрон, — електроника.

15
«n. — есперанто.
ж. — женски рон¬
ин. техн. — изчислителна техника.
икон. — икономически науки.
индокез. — индонезийски езици.
ися. — испански език.
истср. — история, историческо.
итал. — италиански език,
xawq. — канцеларско.
киберн. — кибернетика.
кхме—кхмерски език.
лат. —латински език.
леке. — лексикография.
м. — мъжки род.
мат. — математика.
мед. — медицина.
метал. — метзлознаяие и металургия.
мин, — минно Дело¬
мн, — множествено число.
муз. — музика,
напр, — например.
нем. — немски език.
остар. — остаряла дума, остаряло значение.
пол. — полски език.
порт. — португалски език.
произв. — производни думи.
радиотехн. — радиотехника.
разг. — разговорна форма «ли дума, - разговор¬
но значение.
рус. — руски език,
елов — словашки език.
спец, — специална дума, специално значение.
спорт. — спортен термин.
ср. — среден род.
строит. —строителство.
съобщ. техн. — съобщителна техника.
телевиз. — телевизионна техника.
техн. — тех-ника.
трансп. — транспорт.
тур. — турски.
търг. — търговия.
ума л. — умалителна дума.
фарм. — фармация.
физ. — физика.
фивикохим. — ф^н^х-имия.
финл. — финландски език.
фр. — френски език.
хим. — химия.
хол» — холандски език,
чеш. — чешки език.
член. — членувано.
швед. — шведски език.
юрид. — юридически науки.
япон. — японски език.

А
А (—) — В мярката на автол (нспр.: А-6,
А-10, А-15).
А (—) метал.— Автомати з (прв означаване
на марка стомана, напр.: А12.	А20. . .).
А (—) — В мсрката на автомобилен бензин
(напр.: А-83, А-93, А-96). АГензия А-78.
А (—)	електр.— Алуминиеви
ци (каср.: А-16, А-25, А-35, А-70, А-95).
А (—) метал. — Алуминий (в маркста на
цветни сплави, напр. АЛ2, ЦАМ10-5).
А (—) метал.— В маркста на антифоикииoн-.
ни чугуни (напр.: АСЧ-1, АВЧ-1, АКЧ-1).
А — Марка арктическо дизелово гориво,
А воен. — Армия.
А физ. — ампер (единица за големина ма ■
електрическия ток), (след цифра).
А физ. — снгстрьом (единица зс дължина
в морската навигация), (след цифра).
А физ. — анод.
А — „Антени“ (вестник).
а — ар (единица зс повърхнина), (след циф¬
ра).
AA, апел. АА (American Airlines) — Амери¬
кански въздушни линии.
АА, тур. АА (Anadolu AJans.i) — Анадол-
скс информационна агенция (в Турция).
АА воен. — Армейска артилерия.
АА, англ. АА (Athens News Agency) — Атин¬
ска информационна агенция; вж. АНА.
ААГ воен. — Армейска артилерийска група.
ААГ електр. — Ксбел с алуминиева жила,
с поясна изолация в алуминиева обвивка,
без ютена обвивка — гол.
ААД техн. —Дифузиояен абсорбционен агре¬
гат.
ААЛ, англ. AAL (American Air Lines) —
Американска авиационна компания.
ААРР — Армейска артилерийска ремонт¬
на работилница.
АА^<сР1 рус. ААССР (Абхазская Автокомная
Советская Социалистическия Республика) —
Абхазка автономна съветска социали¬
стическа република.
ААЮ, англ. AAU (Athletic amateurs Union) —
Любителски лекоатлетически съюз (в САЩ).
АБ физ. — Абсорбционна база.
АБ воен. — Авиационна база.
АБ електрон. — Автоматична блокировка.
АБ — Архитектура и благоустройство (от¬
дел).
АБ (—) [à-бе] — Бояджийски агрегат (напр.:
АБ-25).
АБ електр. — Кабел с алуминиева обвивка,
бронирана с две стоманени ленти, с външна
ютена обвивка.
АБАКО )сбско] — Алианс на народа Бснон-
го (в Конго).
АБАН библ. — Архив при Българската ака¬
демия на науките.
АБГ електр. — Кабел в алуминиева об¬
вивка, бронирана с две стоманени ленти,
без външна ютена обвивка — гол.
АБК . (й-бе-кй], л. и (paar.)' ср. [член. то) ■—
Административно-битов комбинат.
АБЩ (С-бе-ще), м. я (разг.) ср. (члея. -то)-—
Академичен бригадирски щаб.
авг. — август,
свстр.. — австрийски,
свсграл. — австралийски.
авт. — автор.
автб воен. —■ Автомобилен батальон.
АВТБр воен —-Автомобилна бригада.
Свл^о. . . — Автоматически (като първа състав¬
на част нс сложносъкрстени думв, напр.]
автопоилка).	‘
Свто. . . — Автомобилен	(като- първа
съставна чсст на сложносъкратенв думи,
нспр.: автобаза, автовлак, автовсвод, авто¬
кран, автопарк, авторемонт, автосервиз,
автостанция авточасти).
свтобиогр. — автобиографичен.
Авто ВАЗ м., рус. Авто ВАЗ — .Обединение
(на Волжкия автомобилен завод и завод
„Автонормсл“) за производство на леки
коли.
Автоекспорт м., рус. Автовкспорт — Всесъюз-
но външнотърговско обединение са износ
(експорт) нс автомобилна техника.
Автовмпекс м. — Външнотърговско предпри¬
ятие зс внос (импорт) и износ (експорт) ис
автомобилна техника.
автомат, —автоматичен.
Свто-мото прил. — Автомобилно-мотоцикле¬
тен (нспр.: автомого клуб, свто-мото делов
сп. „Авто-мото свят“).
Автопром м. — Автомобилна промишленост
(стопанско обединение, което произвежда
автомобили, мотоциклети, резервни чсстж
и Др.).
Авторемонт ср. вм. ~ Предприятие за авто¬
мобилен ремонт.
Автостопсиство ср. — Автомобилно стопан¬
ство (транспортно предприятие). ААвтосто-
панство „Автобусни превози“.
АС — Автомобилно стопанство; вж. Автосто-
пснство.
Автотек ж. нм. — Автомобилна транспорт¬
на експедиционна кантора.
Автотранспред м. и ср. — Автомобилно.
транспортно предприятие зс товарни превози.
Автотранспорт м. — Автомобилен транспорт
(стопанско обединение зс товарни и пътни¬
чески транспортни услуги).
— Произв.: автотранспортен, автотранс¬
портния.
автп воен. — Автомобилен полк.
свтр воен. — Автомобилна ротс,
свтрб воен, — Автотранспортен батальон.
АВЧ метал. — Антифрикиионеи висоноян чу¬
гун (нспр.: АВЧ-1).
АГ воен. — Авиационна група.
АГ [с-ге] техн. — В мсркатс нс серозолен
генератор (напр.: АГ-Лб). .
АГ [С-rèJ, прил., мед. — Акущеро-гинеколои
гически. А А Г-отделение.
3 Речник на съкращенията

АГ
18
АГ [à-rè], нем. AG (Aktiengesellschaft) — Ак¬
ционерно дружество. ЬСименс АГ.
АГ [В-гТ], прил., строит. — Анхидритно-гди-
'^оземтн (вмарката нв цимент). &АГ-цимент.
АГ воен. — Артилерийска група.	:
АГ електр. — Кабел с изолация от импрег¬
нирана хартия' у алуминиева обвивка,
гол.
агит.. . — Агитационен (като първа състав¬
на част на сложносокраррнн - думи, напр.:
агитбригада, агитгрупа, агитматериал, агит¬
пункт, вгиттабло).
вгяр.. . •— Агитационно (като първа еъерву-
на част на съкратени сложни' прилагаттл-
* ни, напр.: вгuтпаревтmен, вгнрмвеов).
агйрквлрбригàда ж., остар. — Агитационна
'културна бригада.
в^р^оп, член, -ът, -а, мн. -и, ж., остар. —
Завеждащ агиргцирннрпарпагандната ра¬
бота.
— Произв.: вгитпропчик.
агкрпроп. . .остар. — Агитационно-пропа¬
ганден (напр.: агнтпаоnордрл).
АГК [В-гт-кВ] — Акушеро-гинекологичен ком-
‘ плткс.
АГН [В-ге-нР] — В марката нв галванизацио-
нен апарат (напр.: АГН-2).
АГО [В-ге-о]— Акушеро-гинекологично отде¬
ление.
Агпбл ж., пол. AGPOL (Agencja Reklamy
Handlu Zagranicznego — Polska) — Аген¬
ция за външнотърговска реклама нв Полша,
агр. — агрономически; вгрон.
Агра ж. — Изложба на селскостопанска
(аграрна) техника у Лайпциг. &Агро-7б-
АгрихТм — Международен конгрес „Химия в
селското стопанство“ у Прага. ЬАерихем-75.
Вгро. . . — Агрономически (квто първа състав¬
на част на елржнрсънaгтенн думи, напр.:
агаономплтнс, агрохимия).
Вгробио. . . — Агробиологически (напр.: агро¬
биостанция).
Агро-комерс ж. лл. — Външнотърговска орга¬
низация за износ на продукцията на сто¬
панските организации от Националния
аграрно-промишлен съюз и внос нв нтоб-
ходнмирт за производство срони.
Агрокомплект ж. и • - — Инженерингова сто¬
панска организация за вгрванрпао^^uшле)
но развитие. &ИСО „Агрокомплект".
Агрокооп ж. — Трудово-производителна коо¬
перация към химическия завод „Лакпром“—
София.
АгролтспроТкт • - — Инстирут за проучване и
проектиране у областта нв горското и сел¬
ското стопанство.
АгромВш м. и ср. — Бългаaсно-унгарскр-съ-
уттенр дружество за стлсносррпанеки (аграр¬
ни) машини.
Агромашйнв ж. и ср. — Държавно стопан¬
ско обединение, което произвежда селско¬
стопански (аграрни) машини, съоръжения,
резервни части и др.
Агрр■вшàнвампТке ж. м ж. — Външнотоа)
• говснв организация за внос (импорт) и из¬
нос (експорт) нв селскостопански (аграрни)
машини н резервни части.
Д-громе^о. . . — Агрометеорологически (напр.
агармeтeocлyжба, агаометтрстaнцня).
агрон. — агрономически; агр.
АгропроТкр м — Организация за проучва¬
не и проектиране ' на обекти за селското
стопанство.
Агарпромпарèкр м. — Комплексен институт за
проучване и проектиране на обекти за сел¬
ското стопанство и хранителната промишле¬
ност.
агротехн. — агротехнически.
Вгрохим. . . — Агрохимически (напр.: агро¬
химлаборатория).
АГС (—) [ё-ге-ср] техн. — Автоматичен газо¬
сигнализатор (напр.: АГС-1).
АГС (—) [а-гт-сТ] — Групова автопоилка зв
свине (напр.: АГС-24).	у
АГУ [à-re-y], рус. АГУ (Азербайджанский
государственник университет) — Азербай¬
джански държавен университет.
АГФИ [агфй], фр. AGFI (Assamblea gene¬
rale des federations internationales) — Ге¬
нерална асамблея на международните фе¬
дерации.
АГЦ [Д-ге-цр], строит. — АяхuдрнPHO)ГлИ)
нозтмтн цнмтнр; АГ-цнмтпр.
АД ед. и мн., техн. — Авиационен двигател.
АД воен. — Авиационна днснзня.
АД, нем. АД (Aden Airways) — Авиационни
линии на Федерална репу’бликв Германия.
АД — Акционерно дружество.
АД изч. техн — Асоциативен дескриптор.
адв. — адвокатски, Ьадв. бюро.
АДГ (—) [В-де-гТ] — Автоматизиран дизел-
генератор (напр.: АДГ12-С1).
АДД соен. — Авиация за далечно действие.
АДД воен. — Артилерия за далечно действие.
Адтлф ж., фр. Adelf (Assosiation des écrivains
à la langue française) — Асоциация нв пи¬
сателите, които творят на френски език.
Лджтaпaте ж.. рум. Agerprcs (Agentsia Rcrnà-
nadePresà) — Румънска агенция по печата.
АД К ^-де-кВ]. м. и (разг.)ср. (член, -то), восн.—
Артилерийски дтгазационтн комплект.
АДМ [а-де-Тм]. воен. — Автодегазаинонна ма¬
шина.
АДМ |а -др-Т?.:], електрон. — Адаптивна дел-
та-мо^^.лация.
вдм. — административен.
вдм. —адмирал (със собствено име).
адн. воен. — Артилерийски дивизион.
АДН [à-дт-Тн], нем. ADN (Allgemeiner Deu¬
tsche/ Nachriclitendienst)— Телеграфна аген¬
ция ив Германската демократична републи¬
ка.
АДНР — Алжирска демократична и народ¬
на република.
АДП [à-дт-пТ], воен. — Автономен дегазацио-
нен прибор.
АДП ^-дт-пТ], воен. — Артилерийска диви¬
зия за пробив.

19
АИЛА
АДПЕС [адпес] — Автоматизирана подвиж¬
на дизелова електростанция (напр.: АДПЕС-
20-I).	'
АДПКИ — Арматурен двужиден проводник
с каучукова изолация.
АДУ [à-де-у] и [аду] — Автоматично диспе¬
черско устройство.	'
АДУ [а-де-ÿ] и [аду] — Апарат за - дистанцион¬
но управление.
АДФ [а -де-еф], хим. — Адeнозиадифосфае.
АДФ [ а-де-фе] — Албански демократически
фронт.
АДХ мед. — Алкоколнехинаогеназа.
АДЧиФ и АДЧ и Ф телевиз. — Автоматична
донаставйка на честотата и фазата на ре¬
довата развивка (на телевизора).
АДЧХ телевиз. — Автоматична нваааеавйка
на честотата на хетеродина (на телевизор).
АЕ воен. — Авиационна ескадра.
АЕ [а-é], ед. и мн. — Автоматични еднополюс-
ни прекъсвачи (напр.: АЕ-1031).
АЕ (а-е], мед. — Антнгенна единица.
АЕ [а-е], мед. — Антитоксинна единица.
а. е. — астрономическа единица (единица за
разстояние главно в нашата слънчева си¬
стема).
АБА [аеа], фр. АЕА (Association Еигореепле
d’athlétique) — Европейска асоциация по
лека атлетика.
АЕГ [à-е-ге]. м. и ж., не.ч. AEG (Allgemeine
Elektrizità ts-Gesellschaft) — Обединена елек-
трокомпания във Федерална република Гер¬
мания.
а. е. д. — астрономическа единица за дължи¬
на (след цифра).
аеиб воен. — Авиационна ескадрила от изтре-
битeли-бомбарднаовачи-
АЕК [аек], м. и ж.. англ. AEC (Atomic Ener¬
gy Commission) — Комисия по атомна енер¬
гия. '
АЕКЛ хим. — Антикорозионен епоксидно-
катранен лак.
АЕКГ1Л хим. — Антикорозионен епоксидно-
катранен пеков лак (напр.: АЕКПЛ-2).
АЕМ [аем] — Апарат за eлакеаохимнчнв мар¬
киране на цилиндрични детайли.
а. е. м. физ. — атомна единица р а маса (са¬
мо в атомната физика), (след цифра)..
аер воен. — Автомобилна евакуационна рота,
аерофото. . . — Аерофотографски (напр.: аеро-
фоевсннмка).
АЕС воен. — Авиационна ескадрила за аваки-
ка.
АЕУ — Автоматично електронно устройство
за управление на различни видове горелки.
АЕЦ [аец], л t . (разг. член, -ът, -а) — Ав¬
тономна електроцентрала (към летищата).
АЕЦ [аец], м. (разг. член, -ът, -а) — Атомна
електрическа централа. &АЕЦ „Козлодуй*.
АЗ [а-зе] — Автомобилен завод.
АЗ [à-зе] — Акумулаторен завод.
АЗ електр. — Акумулиращо звено.
АЗ [а-зе] — Апаратен завод.
АЗ [а-зе] — Арматурен завод.
азб. — азбучен.
АЗБР — Азиатска банка за развитие,
азерб. — азербайджански.
азо. . . хим. — Азотен (напр.: азогрупа, азо-
съединения).
АиOватал м., рус. Азовсталь — Металурги¬
чен комбинат в СССР.
АЗПАК [азпак], англ. ASPAC (Asian and Pa¬
cific Council) — Азиатско-Тихоокеански
съвет.
АЗС [а-зе-се] — Американска здравна служба.
АзССР [àз-eа-eс-eр] — Вж. АССР.
АЗУ [азу] и [à-зе-}'], изч. техн. — Асоциатив¬
но запомнящо устройство.
АИ (—) — В марката на автомобилен бензин
с октаново число по изследователския метод
93. 98 и др. (напр.: AII-93. АИ-98).
АИА. фр. AlA (Assocîation internationale des
allergistes) — Международна асоциация на
алерголозите; ИАА.
АИАП, фр. AIAP (Assodation internationale
des arts plastiques) — Международна асо¬
циация на пластичните изкуства.
АИБА [айба], фр. AIBA (Assodation inter¬
nationale de boxe amateur) — Междуна¬
родна асоциация по бокс за аматьори.
АИВ [айв], фр. AIV (Assocîation internationale
de volcanologie — Международна асоциация
по вулканология; HAB.
АИГМ, фр. AIGM (Assocîation internationale
des grands magazins) — Международна асо¬
циация на универсалните . магазини.
АИД [айд]. англ. AID (Agency for Internatio¬
nal Development) — Агенция за междуна¬
родно развитие.
АИД — Американско индианско движение.
АИД мед. — Апарат за изкуствено дишане.
АИДЕ, фр. AIDE (Assocîation internationale
de distribution d’eau) — Международна^о-
циация за водоснабдяване.
АИДП, фр. AIDP (Assoccation internationale
de. droit penal) — Международна асоциа¬
ция за наказателно право.
АИЕСЕП.фр. AIESEP (Assodation internatio¬
nale des ecoles superieurcs ou Instituts d’edu¬
cation physique et sportive)— Международ¬
на асоциация на висшите учебни заведения
по физическо възпитание.
АИЕСТ, фр. AIEST (Assodation internationa¬
le d’experts scientifiques du tourisme)_Мeж-
дународна асоциация на научните експер¬
ти по туризма.
АИККФ, фр. AICCF (Assodation internationa¬
le du congres de chemins de fer) — Междуна¬
родна асоциация на железничарските кон¬
греси.
АИК мед. — Апарат за изкуствено кръво¬
обращение.
АИЛ [айл], фр. AIL (Assodation internationa¬
le de lymnologie theorique- et appliquee)—
Международна асоциация по теоретична
и приложна лимнология.
АИЛА [айла], фр. AILA (Association inter¬
nationale de linguistique appliquce) — Меж-
AMM
20
дуясроднс асоциация по приложна лингви¬
стика.
АИМ [сии], електрон. — Амплитудно-импулс¬
на- модулация.
А ИМ [сим] — Аналогова изчислителна мс-
шинс.
ДИМ — Археологически институт с музей
(ири БАН); вж. И АМ.
АИМ, англ. AIM (American Indian Movement).
— Движение за защита на правстс на ин¬
дианците; вж. АИД.
АИМ [сим], порт. AIM (AgSncio de Informa-
^âide Mozambique) — Информационна аген¬
ция на Мозамбик.
АИМ [снм], фр. AIM (Association Internatio¬
nale de metéorologie) — Международна ме¬
теорологична сèоиисиия; ВМО, ИАМ.ОММ,
вж. СМО.
АИММ, фр. AIMM (Assocîation internationa¬
le des musées medicaux) — Международна
сеоциация на медицинските музеи.
аннжб воен.—Армейски инженерен бата¬
льон.
АИНК — Англо-ирснскс нефтена компания.
АИОП, фр. AIOP (Association internationa¬
le d'océanographie physique) — Международ¬
на асоциация по физическа океанография.
АИП [сйп], фр. AIP (Assocation internatio¬
nale de psychotechnique) — Международна
асоциация по психотехника.
АИПКН, фр. AIPCN (Assocîation internationa¬
le permanente des Congres de navigation) —
Международна асоциация нс конгресите по
мореплаване.
АИППИ |айпн]. фр. AIPPI (Assocîation in¬
ternationale pour la protection de la propriété
industrielle) — Международна асоциация за
закрила на индустриалната собственост.
АИПС [сипс], фр. AiPS (Association inter¬
nationale de la presse sportive) — Между¬
народна асоциация нс спортната преса.
АИПТАП воен. — Армейски изтребително-
противотанков артилерийски полк.
АИПХ, фр. AIPH (Assocîation internationale
des producteurs de l'horticulture) — Между¬
народна организация нс производителите-
градинсри,
АИР [сйр] , еоен. — Артилерийско инструмен¬
тално разузнаване.
АИРХ, фр. AIRH (Assocîation internationale
de recherches hydrauliqucs) —Международ¬
на асоциация зс хидравлични проучвания.
ЛИС [ айс], икон. — Автоматизирана инфор¬
мационна система.
АИС. фр. AIS (AssocCation internationale de
la soie) — Международна организация зс
коприната.
АИС, фр. AIS (Assoriation internationale de
sociologie) — Международна организация по
социология.
АИСЕ, фр. A1SE (AssocCation internationale
des sciences economiques) — Международ¬
на икономическа асоциация; ИЕА.
АИСП, фр. AISP (Academie internationale
des sciences politiques) — Международна
академия за политически науки.
АИСС. фр, AISS" (A&sodation internationale
de la securite sociale) — Международна асо¬
циация за социална безопасност.
АИСС, фр, AISS (Association internationale de
la science du sol) — Международна асоциа¬
ция по почвознание.
АИСУ [сису], електрон. — Автоматизирана
информационна система зс управление.
АИСУ 1 сису] — Електронен цифров спарст зс
изследване нс явръхнстоварвснèго и умо¬
рата.
АИТ [айт], фр. AIT (Assocêation internationa¬
le touristique) — Международна туристи¬
ческа асоциация.
АИТА [antà], фр. AITA (Assoêation Interna-,
tionale des transports aeriens) — Между'
нсроднс асоциация за въздушен транспорт;
ИАТЛ.
АИУС СМ СИВ — Автоматизирана инфор-
мационно-управлявсща система по стан¬
дартизация и метрология при Съвета . зс
икономическа взаимопомощ.
АИФС, фр. AIFS (Assodation internationa¬
le des fabricants de superphosphate) — Меж¬
дународна асоциация нс производителите нс
суперфосфат.
АИХ, фр. AIH (Assodation internationale des
hydrologues) — Международна асоциация
зс научна хидрология.
АИХС, фр. AlHs (Academie internationale
d'histoire des sciences) —Международна ака¬
демия по история на науките.
АИЦ [сйц], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -ове) —
Автоматизиран информационен център.
АИЮ, фр. A1U (Association internationale des
universites) — Международна асоциация нс
университетите.
Ай-Би-Ем, англ. IBM (International Business¬
Machines Corporation) — 1. Американска
компания зс производство нс електронноиз¬
числителни машини; ИБМ. 2. Електронно¬
изчислителна машина, произведена от та¬
зи компания (нспр. Ай-Би-Ем-650); ИБМ.
АК воен. — Авиационен корпус.
АК (—) [С-кС] — Автол с киселинно-контскт-
но пречистване (в маркста нс автомобилно
масло, напр.: АК-6).
АК (—) [а-кС] — Автомобилен кран (напр.:
АК-75).
АК (—) [С-кс] — В мсрката на автомобилно
масло с киселинно пречистване (напр.: АК-
10).
ск воен. — Армейски корпус.
АК [С-кС] — В нсименовснието на филтър,
конструиран от Андреев и Кунèниов.
акад. — академик (със собствено име),
сксд. — академичен.
АКБС ^-кс-бе-се] — Административен ко¬
мунално-битов сектор.
АКВ [à-ка-вё], техн. — Автомат за контрол
нс вакуума (напр.: АКВ-1М).

21
АМЕС
АКЕЛ [акел], гръц. АКЕЛ (’Аио^и)^^
Кбрцоа ’EpTatÇop.évov Ласо) — Прогресивна
партия на трудовия народ на Кипър.
АКИ, фр, АС1 (Alliance coopérative inter¬
nationale) — Международен кооперативен
съюз; ИКА; вж. МКС.
АКМО — Автономна Косввакв-Мeтоxийака
област (в Югославия).
АКО мн., биохим. — Андрогeнокоаеиконди-
АКП [а-ка-пе] — Австралийска комунистиче¬
ска партия.
АКП [а-ка-пе] — Австрийска комунистическа
партия.
АКП [а-ка-ле] — Албанска комунистическа
партия.
АКП [а-ка-пе] — Алжирска комунистичес¬
ка партия.
АКП [а-ка-ле] — Английска комунистическа
партия.
АКП [а-ка-пе] — Аржентинска комунисти¬
ческа партия.
АКП ^-Ka-neJ, воен. — Артилерийски кор¬
пус за пробив.
АКп (—) — В марката на автомобилно ма¬
сло с киселинно пречистване и със специал¬
на прибавка, която подобрява качеството
му (напр.: АКп-6, АКп-10).
АКССР, дус. АКССР (Автономная ^рельс^я
Советская Социал истическая Республика) —
Автономна Карелска съветска социалисти-
чевкв-република.
АКТА, англ. ACTA (American Continental
Travel Abroad) — Американски пътувания
в чужбина (туристически концерн в САЩ).
АКТИД [актйд], ас. им. — Автоматизация
по конструктивната, технологична и из¬
следователска дейност (секция).
АКТХ [à-ка-те-хе], биохим. — Адаeнвкоаеи-
котрОпен хормон.
АКФМ [à-ка-фе-ме], AKFM (Antokon’ny Кол-
gresin ’ny Fahaleovantenan *i Madaga¬
sikara) — Конгрес за независимост на Ма-
даг аскар.
акц. — - акционерен.
АКЧ метал. — Анеифаикннонeн ковък чу¬
гун (напр.: АКЧ-1, АКЧ-2).
ал. — алинея (с цифра). Дол. 2.
АЛАИ [алай], фр. ALAJ (Assodation litté¬
raire et artistique internationale) — Между¬
народна асоциация за литература н изкуст¬
во; ИЛАА.
АЛБ библ. — Албания.
елб. — албански.
алт. — алгeбаичeаки.
Алгек. м., рус. АЛГЗК (Алгоритмический язик
для иквквмнчиакнк задач). — Алгоритми¬
чен език за икономическа информация.
Алгем ; л., рус. АЛГЗМ (Алгоритмы зкономи-
чаакнe н математические) — Алгоритмичен
език за икономически и математически за¬
дачи.
4лго. . . — Алгоритмичен (напр.: алгоезик).
Алгол м., англ. Algol (Algorithmic language)—
Алгоритмичен език, предназначен за обра¬
ботка на математически и научно-техниче¬
ски задачи.
Алд биохим.— Фруктозо-1,б-днфоафаталдвла-
за.
АЛЖ библ. — Алжир.
алж. — алжирски.
АЛК [à-ел-ка] — Авиационна лекарска ко-
миаия-
Алкоа ж., англ. ALCOA (Aluminium Company
of America) — Американска компания за
производство на алуминиеви изделия.
алмагёл м., фарм. — Препарат от хидрооки¬
сите на алуминия и магнезия във вид на
течен гел.
Ални ж., метал. — Лята магнитна сплав по
системата желязо-никел-алуминий.
Алнико ж., метод. — Лята магнитна сплав
по системата желязо-никел-алуминий-ко¬
балт.	.
АЛНС — Антифашистка лига за народна сво¬
бода (в Бирма).
АЛП ^-ле-ле] — Австралийска лейбъристка
партия.
АЛС [а-ле-се], техн. — Автоматична локомо¬
тивна сигнализация.
Алтайселмаш м., рус. Алтайсельмаш (Алтай¬
ский завод сельскохозяйственных машин) —
Алтайски завод за ae.лaквaтвпaaaкн машини.
Алтран м., англ. ALTRAN (Algebraik Trans¬
lator) — Алгоритмичен език.
АЛУизч-техн. — Аритметично и логическо
устройство.
АМ [à-ем], рус. АМ (Александър Микулин) —
1.	В марката на авиационен двигател, кон¬
струиран от А. Микулин (напр.: АМ-34).
2.	Авиационен двигател, конструиран-. от
А. Микулин.
АМ (—) [à-ем] — Агрегатна машина (напр.:
AM-I27).
Ам биохим. — Амилаза.
АМ[а-ём], електрон. — Амплитудна	моду-
.1ация.
АМ [à-ем], прил., електрон. — Амяпптудно-
модулиран. ААМ сигнал. АМ система.
АМ [à-ем], електрон. — Анодна модулация.
АМ — „Армейска младеж“ (списание).
АМ [à-ем], англ. AM (Air-Cooled Motor)—Дви¬
гател с въздушно охлаждане.
А/м физ. — Ампер на метър (единица за ин¬
тензитет на магнитно поле).
Ама-трйк — Международен фестивал на ани¬
мационния и трик-филм (напр.: Ама-трик 75).
АМГОТ [амгот], англ. AMGOT (Allied Mili¬
tary Government of Occupied Territory),
oemap. — Съюзно военно правителство в оку¬
пирани територии.
АМЕКС [амекс], исп. AMEX (Agenda Mexi-
cana de Noticias) — Мексиканска информа¬
ционна агенция.
амер. — американски.
АМЕС [амес], електрон. — Автоматизация и
модернизация на енергийната система.

Ами
22
АМИ прил. — Анmuмили■mврuеmичен. ДАУ1Я—
дейност. АМИ-групи.
АМИЕВ [амиТв], фр. AM1EV (Association tne-
dicale internationale pour l'etude des condi¬
tions de vie et de la Sante — Международ¬
на медицннскв асоциация за проучване нв
условията нв живот.
АМК [В-мт-кВ] — Аутрмрбил.но-lаотрцuклртен
клуб.
АМК là-тм-ка] — Корабна мачтовв антенв
(напр.: АМК-2).	.
АММ, фр. АММ (Association Médicale Mon¬
diale) — Световна медицинска асоциация;
уж. СМА.
АМН [В-РМ-ен], рус. АМН (Академия мтди-
цннення наук) — Медицинска академия (нв
СССР).
АМНИИ [вмннИ] — Авuрмтднцuнеkн науч¬
ноизследователски uнерumвт-
АМНТЦ — Автоматична международна теле¬
фонна централа.
АМО [амо] —Машннв з.а магнитно-абразив¬
на обработка.
АМО [Вмо], остар., рус. АМО (Автомобильное
московское общество) — 1. Московски авто¬
мобилен завод. 2. В Марката на автомобили,
произведени от този завод (напр.: АМО-3).
АМОД — Аш-ло-малайзийски отбранителен до¬
говор.
АМП хим. — Аминопласт.
АмП К — Американска патентна класифика¬
ция.
АМС [а-ме-сТ], воен. — Авuрмттерролргичнв
служба.
АМС [à-ме-сё], ед. и мн. — Автоматична меж-
дулланерна станция.
Амторг ж. им., рус. А.мрорг (Советско-амт-
аинанеkая торговая корпорация) — Съвет?
ско-американска търговска корпорация.
АМТЦ [à-мт-те-цр] — Автоматична междуст-
лищна телефонна централа.
АМУ [В-мр-у] — Асансьорно-монтажно управ¬
ление.
АМФ [à-тм-еф], хим. — Адтнрзинмрнрфоефвm.
А.МФ [à-ем-рф], хим. — Адтнрзинмрнрфрсфор-
на киселина.
АМХ [В-мт-хТ] — Ателит на младия художник.
АМЧ là-мр-чр], ж. и (разг.) ср. (член, -то),
воен. — Артилерийска материална част.
АН [à-Рн] и [ан], рус. АН (Академия наук) —
Академия нв науките (в ССр.ААНСССР.
АНУССР.
АН хим. — Акрилниррил.
Ан (—) [ан]. рус. Ан (Антонов) — 1. В Марка¬
та на самолети, kрнструиaанн ор О. К. Ан¬
тонов (напр.: Ан-2. Ан-10, Ан-24).
2. (разг.) член. -ър. -а, мн. -овт.— Самолет,
конструиран ор 0. К- Антонов.
— Нроизв. (разг.) Внчт.
АНА [Вна]. англ. ANA (Aussralian National
Airways) — Аuерaалийс.кн въздушни линии.
АНА [вна], англ. ANA (Athens News Agency)
— Атинска осведомителна агенции.
АНАП |ан*п), исп. ANAP (Assodation Na-
cional de Agricultores Pequenos) — Нацио¬
нална асоциация нв дребните земтделски
стопани (у Куба).
АНАПО [анапо], ANAPO (Alianza Nacional
Populàr) — Национален народен съюз (у
Колумбия).
. анат. — анатомически.
АНВ [ В-не-вТ] — Агрегат за непрекъсната вул¬
канизация (на каучук).
анг. физ. — вн^трьом (единицв за - дължина);
А (слтд цифра).
внгл. — английски.
АНГОП [ангоп], ANGOP (Agencia Angola Press)
— Информационна агенция на Ангола.
АНД [à-пт-дТ], ж. и ср. — Алжирско нацио¬
нално движение (политическа партия).
АНДР ]а -нт-де-рТ] — Алжирска народноде¬
мократична репу-блика.
АНЕБ [анТб], ж. и м. — Ато-мна нвучнотнспт-
римснтална база (при Физическия инсти¬
тут на Българската академия на науките).
АНЗАМ [внзВм]. англ. ANZAM (Australia, New
Zealand and Malaysia), ж. и м. — Военно¬
политическа групировка на Австралия, Но¬
ва Зеландия и Малайзия.
АНЗЮС (анзЮе]. англ. ANZUS (Aussralia,
New Zealand and the United States)— Воен¬
нополитически блок на Австралия, Нова
Зеландия и САЩ.
АНИ [В ни], порт. ANI (Agencia Nacionale de
Informâmes) —Телеграфна агенция нв Пор¬
тугалия.
АНИМ [анйм], фр. АММ (Agence nationale
d'information Malienne)— Малайска инфор¬
мационна агенция.
АН К [а-не-ка] — Африкански национален
конгрес (в Южноафриканската република).
АНКАП [анкап], ANCAP (Adminissracion Na¬
cional de Com bustiles, Alcohol y Portland
Uruguay), m. — Национално предприятие
у Уругвай, нотро имв монопол на спирта,
горивата, цимента и др. материали.
АНО [а-не-о] и [ано] — Армия за национално
освобождение (у Алжир).
анон. — анонимен.
АНОП [андп]. порт. ANOP (Agencia Notitiosa
Oficial 'Portuguesa) — Национална инфор¬
мационна агенция на Португалия.
анот. — анотация.
АНП [д-нр-пТ] — Австрийска народна партия.
АНП [à)Hт-пе], хол. ANP (Algemeen Neder-
landisch Persbureau) — Информационна
агенция на Холандия.
АНПКТР — Ансамбъл за народни песни п ри
Комитета за телевизия и радио.
АНРК радиотехн. — Автоматична настройк3
на резонансните кръгове на радиостанциите.
АНС [а-не-сТ] — Арабски национален съюз.
АНС [гд-нт-ср] — Африкански национален съ¬
вет (в Южнв Родезня).
АНСА [анса], um. ANSA (Agenzia Naziona’e
Stampa Assodata) — Италианска информа¬
ционна агенция.

АН СССР |à-ен-èя-ес-èс-ер] и [àH-ec-ec-ec-ép],ppc.
АН СССР (Академия наук Союза советских
социалистически* республик) — Академия
на науките на СССР.
АНТ [снт], рус. АНТ (Андрей Николаевич
Туполев) — 1. В маркага нс самолет, кон¬
струиран от А. Н. Туполев (напр.: АНТ-25).
2. Самолет, конструиран от А. Н, Туполев.
снгаркг. — антарктически.
Антикор м. — Антикорозионен препарат,
ангифаш. — антифашистки.
снтроп. — антропологически.
АНЧ [й-ен-чё]. радиотехн. — Автоматична
настройка нс чесгогсгс.
АО — Автономна облссг.
АО електрон. — Апарат за отделяне нс ка¬
налите.
АО воен. — Артилерийско отделение.
АО — Астрономическа обсерватория.
АОАБр воен.—Армейска оръдейна артилерий¬
ска бригада.
АОМ библ. — Архив отдел „Музеи“.
АОН [aÔH],p/;c. АОН (Академия общественных
наук) — Академия за обществени науки
(при ЦК нс КПСС).
АОНСУ [сонсу] — Академия за обществени
науки и социално управление.
АОП —Армия за освобождение нс Палестина.
АОП — Обединение нс австрийските проф¬
съюзи.
АОФ — Арабски освободителен фронт.
АП воен. — Авиационен полк.
АП — Авиационна прахорсзпръсквсчка.
АП [С-пе] — Автоматизация нс производство¬
то (отдел, група и т. н,).
АП — Автомобилно предприятие.
АП (—) [с-пе], техн. — Автопсзсч (нспр.:
АП-С1).
АП — Автопарк.
АП (—) [с-пе], техн. — Автопилот (напр.:
АП-42).
АП [а-пе] — Агитация и пропаганда ■ (отдел).
^Завеждащ АП.
АП (•—) [с -пе], техн. — Азбестово- платно
(нспр.: АП-1).
АП техн. — Арматура за nàpa.
АП — Антиреволюционнс партия (в Нидер¬
ландия).
«п воен. — Артилерийски полк.
АП [а-пе], англ. АР (Associated Press) — Асо-
шиейтед прес (Информационна агенция нс
САЩ).
АП (—) [С-пе]. техн. — Преносим абрихт
(напр.: АП-26).
АП (—) [С-пе], техн. — Пресовъчен автомат
(нспр.: АП-63).
АП (—) [С-пе], техн. — Пружинен акумула¬
тор (напр.: АП-16, АП-Т6 — хидравличен).
АПА [С-пе-С], нем. АРА (Austria Presse-Agen-
tur) — Австрийска агенция по печата.
АПВ [â-пе-ве], електр. — Автоматично пов¬
торно включване (при релейни защити).
АЕднофазно АПВ. Уредби за трифазно
еднократно АПВ.
АПВ [а-пе-ве], мн., радиотехн. — Акустични
повърхностни вълни.
АПВО [à-пе-ве-б], воен. — Армия за противо¬
въздушна огбрснс.
АПГ [с-пе-ге], техн. — Автоматичен право-
гоков генератор (нспр.: АПГ 160/12).
АПГ [С-пе-ге], техн. — Автоматична пожаро¬
гасителна глава.
АПД [ё-пе-де], съобщ. техн. —Апаратура за
предаване нс дснни.
АПЕК (спёк], м. и ж-, англ. АРЕС (All-Pur¬
pose Electronic C от р u ter) — Електронноиз-
числителнс машина.
АПЕУ [с-пе-у] — Асоциация нс преподавате¬
лите от европейските университети.
АПИ [à-пе-й], фр. API (AssocCation phonétique
internationale) — Международна фонетич¬
на асоциация.
АП К ^-пе-кс], ср. (разг., член, -го, мн. -та) —■
Агрсрно-промишлен комплекс.
АПК [à-пе-кС], ед. и мн., строиш. — Армира¬
ни почвени конструкции.
АПК — Африканска профсъюзна конфедера¬
ция.
АПК (—) [à-пе-кС] — Предавателна пръчко¬
видна корабна . антена (напр.: АПК-П).
АПК (—) ^-пе-кС] — Приемателна пръчко¬
видна корабна антена (нспр.: аПК-1).	■’*
АПКИ електр. — Арматурен проводник ’с
каучукова изолация.
АПКИ електр. — Меден проводник с каучу¬
кова изолация с алуминиево жило.
АПЛ1В електр. — Автоматичен магнитен взри¬
вобезопасен прекъсвач.
АПН [а-пе-ен]. рус. АПН (Агентство печати
новости) — Съветска информационна аген-.
ция.
АПН, рус. АПН (Академия педагогическия
нсук) — Академия нс педагогическите нау¬
ки.
АПНС — Африканска партия за независимост
на Сенегал.
АПО — Автомат за почистване на обувки.
АПО [а-пе-о] — Агитсционно-пропсгснден от¬
дел.
АПП (—) [с -пе-пе], техн. — Агломерационен
промивателен прсхоуловител (напр.: АПП-2.),
АПП [с-пе-пе], англ. APP (Associated Press
of Pakistan) — Телеграфна агенция на Па¬
кистан.
АП ПО истор., рус. АППО (Антифашистская
лодмольная патриотическая организация) —
Антифашистка нелегална патриотична орга¬
низация нс съветските военнопленници в
немските лагери (1942—1945).
спр. — април.
АПС [à-пе-èя], воен. — Авиационен полк за.
свръзка.
АПС [й-пе-се) — Австрийска партия на сво¬
бодата.	.
АПС [à-пè-ея], всeн.,рус. АПС (Автоматический
пистолет Стечкина) — За означаване на ав¬
томатичен пистолет, създаден от Стечкин.

лпс
AnC^-ne-ecJ, tfp. APS (Algfrre Press Service) —
Информационна агенция на Алжир.
АПСД [а-пе-се-де] и [йп-се-дё] — Алуминиев
проводник, изолиран, с два слоя стъкло-
влакно.
АПТ [à-пе-те] — Албанска партия на труда,
алт. — аптечен. Дап/л. филиал.
АП У [апУ] — Автоматизация на произвол*
теввтв и управлението (фонд).
АПУ (-) [апу] , техн. — Автоматично пре-
лезно устройство (напр. АПУ-73).
АПУ [апу], съобщ. техн. — Устройство аа
автоматично повикване.
АПХК — Алуминиев проводник - с хартиена
изолация, кръгъл.
АПХИП — Алуминиев проводник с хартие¬
на изолация, правоъгълен.
АР [à-ер], техн. — Автоматичен регулатор на
реактивна мощност (напр.: АР-1).
АР (—) [а-ер] — Автомобилен радиоприемник
(наир.: АР-12).
АР [а-ер], изч. техн. — Адресен регистър,
араб. — арабски.
Арамко ж., англ. ARAMCO (Arabian-AMdri-
aaм Oil Company) — Арабско-американска
нефтена компания.
АРБ [а-ре-бе], еоен. — Авиационна ремонтна
база.
>АиРВГ [а-ре-ве-ге] — За означаване на (пър¬
ва; републиканска волейболна група, включ¬
ваща най-силните отбори.
АРГ [à-ер-гё], еоен. — Артилерийска разузна¬
вателна група.
АРД [а-ер-де], еоен. — Атомен реактивен дви¬
гател.
АРЕ [à-ер-ё], еоен. — Авиационна . радио-
ескадрила.
АРЕ [аре] — Арабска република Египет.
АРЕНА [арена], ж., исп. ARENA (Allant
Renovadora Nacional) — Национален
съюз за обновление (в Бразилия).
АРЖ библ. — Аржентина,
аржент. — аржентински.
АРЗ [А-ре-зе], рус. АРЗ (Автомат регулиро¬
вания загрузки) — Автомат за регулиране
на натоварването.
АРЗ ^-ре-зе], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Авторемонтен завод.
АРК [à-ер-ка], еоен. — Авиационен радиохом-
пас.
АРК [арек], еоен. — Автоматичен радиоком¬
плекс.
иакт- — арктически.
АРЛС еоен. —Автоматична радиолокационна
станция.
АРМ еоен. — Автоматизирано работно място
(при стрелба).
ври. — армеНски.
ври. — арменски.
•ри. ген. — армейски генерал (със собствено
име).
арм. под. еоен. — армейско подчинение.
Ù
--*>■	—		— , j 	ед

АРН електрон. — Автоматично регулиране па
напрежението на синхронните машини.
АРО [à-ре-д] — Азиатска регионална орга¬
низация; МКСП.
Ардма ж. — Предприятие за производство на
парфюмерия и козметика.
АРР — Автомобилна ремонтна работилница.
АРС [арс], еоое. — Авиационен ракетен сна¬
ряд.
АРС (—) [арс], еоен. — Автомобилна разлив-
на станция (напр.: АРС-12Д).
Ар-Си-Ей, англ. RCA ((Radio Corporation of
America) — Най-голямото радиообедине-
ние в САЩ.
арт. — артист.
арт. — артикул.	.
АРУ [а-ре-у], електрон. — Автоматично ре¬
гулиране на управлението.
,,А“РФГ[а-ре-фе-ге] — За означаване на (пър¬
ва) републиканска футболна група, включ¬
ваща най-силните футболни отбори.
АРЧ [à-ер-че], радиотехн. — Автоматично ре¬
гулиране на честотата (при радиоприемник).
АРЧ [а-ер-че], радиотехн. — Автоматично ре*
гулиране на чувствителността.
арх. — археологически; археол.
арх. — архипелаг; архип.
арх. — архитект (със собствено име).
„А“РХГ [а-ре-хе-ге] — За означаване на (пър¬
ва) републиканска хандбална група.
археол. — археологически; арх.
архип. — архипелаг; арх.
архят. — архитектурен.
АС еоен. — Авиосили.
АС [а-се] — Автозареждач на сеялчи.
АС (—) [à-ec] — Автол със селективно очист¬
ване (в марката на автомобилно масло,
напр.: АС-9,5).
АС [а-се], електр. — Автоматична синхро¬
низация. '
АС (—) [а-се] — В марката на автомобилно
масло, пречиствано с разтворители — се¬
лективно пречистване (напр.: АС-9,5).
АС електрон., рус. АС (Адрес связи) — Адрес
за връзка.
АС — Самостоятелен дихателен апарат.
АС (—) [а-ес], ед. и мн., електр. — Стоманено-
алуминиеви проводници (напр.: АС-35, АС-
50, АС-70, АС-95).
ас. — асистент.
АСА [аса], англ. ASA (American Standards
Assodation) — Американска асоциация по
стандартизация.
АСА [аса], англ. ASA (Assodation of South¬
East Asia) — Асоциация на страните от
Югоизточна Азия.
АСАЛ биохим. — Аргининcукцинaтмназа-
АСБ еоен. — Автосанитарен батальон.
асб физ. — àпвстнлб (единица за яркост),
(след цифра).
АСВ [ а-се-ве] — Административно-стопански
въпроси. Д Помощник-директор по АСВ.
АСГ строит. — Армиран със стъклено влак¬
но гипс,

25
АСУПИ
АСДС [В-ет)Де-сТ) — Автоматизирана система
нв държавната статистика; АСИС.
АСДУ [а-ст-дт-Л, съобщ. техн.— Автоматизи¬
рана система за диспечерско управление.
АСЕАН [всран], ж. им., англ. ASEAN (Associa¬
tion of South-East Asian Nations) — Асоциа¬
ция нв страните ор Югоизточна Азия (Ин¬
донезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и
Фил ипините).
АСЕИ [встй] — Автоматизирана система зв
епидемиологична информация.
АСЕТ [веет], електр. — Агрегатирана систе¬
ма за елрктаоизмервателна техника.
АСИ [всй] — Автоматизирана системв за ин¬
формация.
АСИ остар. — Амстердамски синдикален ин¬
тернационал.
АСнА, рус. АСнА (Академия етроиmтльеmвв ■
архитектури) — Академия за строител¬
ство и архитектура.
АСИО [всйо] — Автоматизирана еuеmтаfв зв
информационно обслужване.
АСИС [аснс] — Автоматизирана статистическа
информационна система; АСДС.
АСИТ [всйр] — Агрегатна система ор изчисли¬
телна техника.
АСИТЕЖ [аситрж), фр. ASITEJ (Association
internationale des theàtres des enfants et des
Jeunees — Международна асоциация нв
театрите за деца и юноши.
АСИУ [асиу] — Автоматизирана системв за
информация на управлението.
АСК [à-ет-ка] —Армейски спортен клуб; СКА.
LACK „Ботев" — Пловдив.
АСЛИБ [аслйб], англ. ASLIB (Assortation of
Special Libraries and Information Bureaux)—
Асоциация на специалните библиотеки н
информационни бюра.
ACM [а-ср-мр], електрон. —Автоматична сме¬
тачна машина.
ACM (—) [Д-ст-мТ], -мед. — Апарат за -тлек-
mроеmимyлация нв мускули (напр.: АСМ-2).
АСМк [à-ее-мe-кВ]1 техн. — Аrреraтиaвнв си¬
стема ор механични конструкции.
АСН [а -се-нТ] — Академия нв селскостопан¬
ските науки.
АСНЦБ библ. — Академия нв ееленрттрпвн-
скирт науки — Централна библиотека.
АСН ЦНТИД библ. — Академия нв селско¬
стопанските науки — Център за научно-
техническа информация н документация.
АСО [асо], остар. — Аварнйнреnвсителна ор¬
ганизация (към Българския морски флот).
АСО | всо] —Архиmектурнр-еmрриmелен отдел.
АСП [а-ср-пТ] — Австралийска социалисти¬
ческа партия.
АСП [В -ст-пТ] — Австрийска социалистическа
партия.
АСП |à-ет-пр] —Арабска социалистическа пар¬
тия.
АСП воен. — Артилерийско-стрелкова подго¬
товка.
АСПР [вепра] — Автоматизирана система
планови рвзчтрн.
АСПРТ |аепТар] — Автоматизирана система
за планови разчети у транспорта.
АСПС строит.— Армирвнв със стъклено влжн-
но полиестерна смола.
АСР [В-се-ре], мн., воен. — Ауваийнр-тпвеи-
телни работи.
АСР (—) ^-ce-ep] — Аутомаричен револверем
струг (напр.: AGP-200).
АСР (—) [В-тс-Тр], ед. и мн. —Автоматичен
сигнализатор нв радиоактивност (нвпр.г
АСР-1, АСР-3).
АСРР — Аквдтмия на Социалистическа репуб¬
лика Румъния.
АСС [В-ст)еТ]! ед. нмн., воен. — Авиационен
самолетен снаряд. ,
АСС [а)ет-еТ], воен. — Автоматизирана систе¬
ма за стрелба.
АСС [В-ст-сТ] — Авторемонтна сервизна стан¬
ция.
АСС	— Арабски социалистически
съюз.
АССБВ — Адмиииcтpвmuунр-cтопвнcнн и со¬
циално-битови въпроси.
АССР — |а-тс-те-èр], рус. АССР (Автономная
Советская Социалистическая Республика) —
Автономна съветска социалистическа ре¬
публика.
АССР |à)те-тс-èр], рус. АССР (Азербайджанская
Советская Социалистическая Республика) —
Азербайджанска съвтрекв социалистическа
република; АзССР.
АССР |à-тс-те-èр]■, рус ЛСССР (Арменская Со¬
ветская Социалистическая Реепвблика)—Ар-
менекв съветска социалистическа република.
АСТИ |аерн] — Автоматизирана система вв
търсене на информация.
АСТП [Д-ст-рт-пТ] — Арбитражен съд при Тър¬
говската палата (у София).
встр. — астрономически.
АСТРА (—) [аеmaa] — Автоматизирана- систе¬
ма за оперативно управление нв автомобил¬
ния транспорт (напр.: АСТРА-71).
Встро. . . — Астрономически (напр.: астро¬
физика).
АСУ [асу]— Автоматизирана системм звуправ-
ленит.
АСУ [асу], л. и (разг.) ср. (член, -то) — Адми¬
нистративно стопанско управление.
АСУ (—) [асу], ед. и мн., електр. —Стома¬
нено-алуминиеви усилени проводници (напр.
АСУ-300, АСУ-400).
АСУВ [асув] — Автоматизирана система за
управление на войските.
АСУИ |асуй[ — Автоматизирана система зв
управление и информация.
АСУН [всун] — Автоматизирана система зв
управление на науката.
АСУП (асуп] — Автоматизирана система зв
управление на производството.
АСУП И [асупи] — Автоматизирана система- за
управление на профилактичните имуниза¬
ции.

АСУС
26
АСУС [ссус] — Автоматизирана система за
управление нс строителството.
АСУТО (—) [ссуто] — Автоматизирана систе¬
ма за управление нс търговските обекти
(напр.: АСУТО-77/0310).
АСУТП — Автоматизирана система за управ¬
ление нс технологическите процеси.
АСУТПП — Автоматизирана система зс управ¬
ление зс техническа подготовка на произ¬
водството
АСФС [с-яе-фе-сè] — Административно-стопсн-
скс и финансова служба.
АСЧ [с-се-че] — Административно-стопанска
част. ^Завеждащ АСЧ.
АСЧ [с-се-че], метал. — Антифрикционен
сив чугун.
АСЧ (—) [à-яè-че] — Сгълбищен часовников
автомат (нспр.: АСЧ-С6).
АСШВСМ — Армейска спортна школа .нс воен¬
нослужещата младеж.
АТ (—) [à-те], електр.— Автоматичен трипо-
люсен тскоогрсничсвсщ прекъсвач (напр.:
АТ-СО).
АТ (—) [à-тё] — Автоматичен тъкачен стан
(напр.: АТ-120-7).
АТ [à-тё], соен., рус. АТ (Артиллерийский. тя¬
гач) — Артилерийски влекач.
АТ — В емблемата нс кожарска фабрика „Ах¬
мед Татаров“ (Севлиево).
аг. — атомен.
сг физ. — техническа атмосфера (единица зс
измерване нс налягане), (след цифра).
АТА [Ста] — Албанска телеграфна агенция.
АТА хим. — Аминoтрисноп.
ага [стС], физ. — Абсолютна техническа атмо¬
сфера (единица за измервсйе на налягане),
(след цифра).
АТБ (à-тс-бе], воен. — Автотранспортен бата¬
льон.
АТБТ (—) [а-те-бе-те] — Апарст за точене нс
бснцинговн триони (нспр.: АТБТ-50).
АТгЦ [ с-те-ге-це] — Автоматична телеграф¬
на централа.
АТД [С -те.-де|, воен. — Авиационна техническа
дивизия.
АТДО — Азиатс-ко-тихоокеснскс договорна ор¬
ганизация.
АТЕЦ [атèи], м. (разг., член, -ъг, -а, мн. -ове)
и ж. — Атомно-топлоалектрическс центра¬
ла.
АТИ [Сти] — Автоматична телефонна инфор¬
мация.
АТЗ [à-те-нè|, мн. — Австрийски тютюнопро-
изводигелни заводи.
АТЗ [à-ге-зè], м. н (разг) ср. (член, -то) —
Азогноторов завод.
сти [ати], рус. сги (техническая атмосфера -
^^бнгочнзя). физ. — Техническа атмосфе¬
ра за свръхналягане; вж. атс.
АТЛ (з-те-е.г) — Автоматична технологична
линия.
АТЛ [â-те-ел], воен., рус. АТЛ (Артиллерий¬
ский тягач легкий) .— Лек артилерийски
влекач.
атлант. — атлантически.
АТЛАС [сглСс], м. и ок. — Автоматична тех¬
нологична линия зс производство нс арми-
ровъчни скелети.
стм физ. — атмосфера физическа (единица за
измерване на налягане). А 6 атм.
Атомè•нергоèкяnДрт л., рус. Атсмзнèргонк•япорт
— Всссъюзно външнотърговско обединение
за стомна енергия (в СССР).
АТПР (—) [3^-^^]. рус. АТПР (Автома¬
тический ткацкий пневморапирныТ станок)—
Автоматичен тъкачен пневмооспирен стан
(нспр.: АТПР-120).	‘
АТР [à-те-рè), воен. — Автотранспортна ротс.
АТРЗ [С-те-ре-зе] — Автотрактсроремонтен
завод.	’
АТС [à-тè-яе) — Автоматизирана игформсиион
нотърсеща система.
АТС [à-те-яè], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн.
-та) — Автоматична телефонна станция.
АТС [а-те-се], воен. — Артилерийска топограф¬
ска служба.
АТС (—), [à-гè-сè), рус. АТС (Артиллерийский
тягсч средний) — Среден артилерийски вле¬
кач (напр.: АТС-59).
АТС [à-те-ес], фр. ATS (Agence telegraphique
Suisse) — Телеграфна агенция на Швейца¬
рия.
сгс физ. — техническа атмосфера за свръх-
нслягане (след цифра).
ат. т. физ. — Атомно тегло.
АТФ [à-те-фё], хим. — Аденозинтрифосфат.
АТФ[С-те-фе], хим. — Аденoзннтрнфояфорнс
киселина.
АТФ-сзс хим. — Аденозннтрифосфатазс.
АТЦ [а-те-це], ж. и (разг.) ср. (член, -то, мн.
-тс) — Автоматична телефонна централа.
АТЧ [а-те-че], воен. — Авиационна техниче¬
ска част.
АУ електрон. — Апаратура за уплътняване.
АУ изч. техн. — Аритметично устройство.
АУ (—) [су] — Универсален сбрихт (дървооб¬
работваща машина) (напр.: АУ-630, АУ-
400).
АУА, нем. AUA (Austrian Airlines)—Австрий¬
ски въздушни линии.
АУРС [сурс], ед. и мн., воен. — Авиационен
управляем реактивен снаряд.
АФ воен. — Авиофлотилня.
АФ биохим. — Алкална фосфатаза.
АФ радиотехн. — Феритна антена.
АФА воен. — Аерофотографскс спсрсгура.
АФВ [à-фе-ве], електр. — Автоматичен фиде¬
рен взривобезопасен прекъсвач.
афг. — сфганистснски.
АФД [а-фе-де] — Акробатнческо физкултур¬
но дружество.
АФД [а-фе-де] — Армейско физкултурно дру¬
жество.
<ФЖ [а-фе-жё] —Антифашистки фронт ис
жените.
АФИ, рус. АФИ (Астрофизическнй институт) —
Асгрофизнчески институт.

АФИС [-фнс] — Автоматизирана фактограф-
ска информационна система.
АФНОР [афнор]. ас. и м., фр. AFNOR (Asso¬
ciation française de normalisation) —
Френска асоциация по стандартизация.
АФНОРТ [афнорт], л., англ. AFNORTH (Alli¬
ed Forces Northern Europe) — ОС-дннени
военновъздушни сили на Северноатлантиче¬
ския съюз и Северна Европа.
АФП [à-фс-пе]. фр. AFP (Agence France-Pres¬
se) — Агенция Фрз.чс-iipee (Информацион¬
на агенция във Франция).
-фр. — африкански.
Афразис ж. — Организация за икономиче¬
ско сътрудничество между страните от Афри¬
ка п Азия.
АФС [й-фе-сё], воен. — Аерофотоснимка.
АФС [j-фе-се], електр. — Антенно-фидерна
сис тема..
АФТ [а-фе-те] — Американска федерация на
труд).
АФТ-НПП [а-фс-тё-ка-пп-пе] — Американ¬
ска федерация на труда и Конгрес на про¬
изводствените профсъюзи.
АХ 'а-чс] — Хидравличен агрегат.
АХД [à-х -дё] — Херметизиран фреонов агре-
е
гат за домашни хладилници.
АЦ (—) [à-цё] — Автомобилна цистерна (напр.
АЦ-252, АЦ-263, АЦ-4).
АЦ [à-цё] — Атомна централа.
АЦ хим. — Анетилцелулоза.
АЦО [ацо] — Автоматичен цитологичен оцве¬
тител.
АЦПУ [а-це-пе-у], електрон. — Автоматично
централно печатащо устройство.
АЦПУ [à-це-пе-у], електрон. — Азбучно-циф¬
рово печатащо устройство.
ач физ. — амперчас (единица за измерване- на
количеството електрическа енергия), (след
цифра).
АЧХ [à-че-хё], ж. и ср., електрон. — Ампли-
тудночестотна характеристика.
АШ (—) [à-шё] — Извеждащ апарат с двоен
шпек (напр. АШ-2).
АШ (—) [à-шё], рус. АШ (А. Швецов) — В
м-рк-т- на самолет-изтребител, конструи¬
ран от А. Швецов (напр.: АШ-82).
АШВСМ [à-ше-ве-се-ме], ж. и (разг.) ср.
(член, -тс) — Армейска школа за високо .
спортно майсторство.
АШП [а-ше-пе] — Партия Афро-Шира-зи (в
Танзания).
Б
Е ( —) [бе], метал. — Бабит (в марката на ба-
бчти — оловнокалаени сплави, напр.: Б89,
Гб БК2).
Б (—) [бе] — Багер (напр.: Б-400-А).
Б (—) [бе], метал. — Б-келитов- свръзка (в
марката на абразивни (шлифовъчни) ин¬
струменти при означаване на вида на свръз¬
ката).
Б (—) [бе] — В марката на авиационен бен¬
зин (напр.: Б-80, Б-91/115, Б-95/130, Б-
100/130).
Б [бе], метал- — Берилий (в марката на цвет¬
ни сплави).
Б (—) [бе], метал. — Бесемерова (при означа¬
ване на марка стомана, напр.: БСтЗ, БСт5).
Б (—) [бе] — Блескообразов-тсл (напр.: Б-72-
11).
Б ( — ) [бе] — В марката на американски бом¬
бардировач (напр.: Б-52).
Б — „Борба“ (вестник).
Б ( — ) [бе] — Бормашина (напр.: Б-10, Б-13).
Б (—) [бе] — Борщанги (напр.: модели Bj, б-,
Бя, Б<).
Б (—) [бе] — Бургас (в регистрационните но¬
мера на моторните превозни средства от
Бургас и Бургаски окръг). ДБ 14-11.
Б едектр. — бутон.
Б(—)[бе], рус (И. Братухин) — В марката
на вертолет, конструиран от И. Братухин
(напр.; Б-11).
Б (—) [бе], воен. — Голямок-либрен патрой с
бронебоен куршум (напр.: Б-30).
Б (—) [бе] — Култиватор „Бъдеще“ (напр.:
Б-З, . 20).
Б (—) [бе] — Стационарна кинопрожекцион¬
на машина „Балкан“ (напр. Б-1).
Б (—) [бе] — Стъклотекстолит със свързващо
вещество б-келитов- смол- (напр.: Бг, Б2).
Б (—) [бе] —Тр-ктор „Беларус“ (н-пр.: B-112)
б — барн (в атомн-т- физика — единица за
измерване ефективните сечения на ядрени¬
те реакции).
б физ. — бел (акустична величина — едини¬
ца з- измерване на разликата между силата
на две звукови мощности).
б. —'бележка; бел.
б. — бивш.
БА (—) [бе-à] — Блезавтомат (напр.: БА-60).
БА воен. — Бомбардировъчна авиация.
БА (—) [бе-à], воен. — Броне-втомобил (напр.:
БА-10, БА-3, БА-6).
БА хим. — Бутилацетатен разтворител,
б. à. — без автор.
б. а. — бележка на автора.
БААС [ба-с] — П-ртия на арабското социа¬
листическо възраждане; пАСВ.
БАБ воен. — Бомбардировъчна авиационна
база.
БАВ [бав], воен., рус. БАВ (Большой плаваю¬
щий автомобиль) — Голям плаващ автомо¬
бил.
БАДвоек- — Бомбардировъчна авиационна ди¬
визия-

Б'Хд
28
БАД |бвд] » - Българско асmаонвуmтно друже¬
ство.
БАДП — Буквопечатаща апаратура с пови¬
шена достоверност.
6aè воен. — Брмбaрдuaоуъчив	авиационна
ескадрила.
БАЗ [баз], рус. БАЗ (Белорусский автомобиль¬
ный завод) — 1.Белоруски автомобилен за¬
вод. 2. В марквта на автомобили, произведе¬
ни у този завод (напр.: БАЗ-525).
БАЗС истор. — Български академичен земе¬
делски съюз.
БАИ остар. — Български археологически ин¬
ститут.
БАК [бак), остар. — Български алпийски
клуб.
БаkТлЯтнррп ж. и м. — Трудово-производи¬
телна кооперация зв производство и пре¬
работка на пластмаси (за бакелитни изде¬
лия).
бактрр. — бактериологичен.
Бали м. — Препарат за почистване нв бала¬
тум и линолеум.
бвлк. — балкански.
балкан ... — Балкански (като първа състав¬
на част на епожноеонаатени думи, напр.:
Балкантурист. Балкантом^.	•
Балканбас м. — Балкански басейн (държавно
минно предприятит).
Балканкар м. — Държавно стопанско обеди¬
нение за производство на електрокари, мо¬
токари, бензинови двигатели, електротел¬
фери и др.
БanкaмkàaимnТkе м. — Външнотърговска орга¬
низация зв внос (импорт) нв автомобили и за
износ (експорт) нв електрокари, мотокари,
електротелфери и др.	•
БвлкàнетрOн м. — Държавно еmрриmепнр-мрн-
твжно научно-производствено обединение.
БвпкâкстрOйпроекm м. — Комплексен научно¬
изследователски н проектантски институт по
леки метални конструкции.
Балкйнрон м. — Предприятие за nррнзурд-
сруо на грамофонни плочи.
БалkДатаàне м., остар. —Държавно транс¬
портно предприятит.
Баnнантранеимпеке м — Държавно стопанско
транспортно предприятие за вное(импррm) н
износ (експорт).
БалкантурИст м. — Туристически комплекс за
уъншнртъагрвcна дейност, свързана с меж¬
дународния туризъм.
Балканфилв ж. — Филателна изложба у Бъл¬
гария. ЬБалканфила — V.
Балканхнм м. —Трудово-производителна коо¬
перация за изделия ор битовата химия и вуто-
козметика.
БАМ [бам]. рус. БАМ (Вайнanо-Амуaснгя маги¬
страта) — Бгйкало-Дмваека магнераала. —
Проив.: бамоврц, бамовци, бгмевени.
БАН [бан]. м. и ж. — Българска академия
на науките.
Бвнзар м.. анг.г. BAXZARE (British — Aus-
trali an-New Zealand Antarctic Research Ex¬
pedition) — Название ва съвместна бри¬
танска, австралийска и новозеландска ан.
mвактнчтекг научна експедиция („Бряг Бан.
зар“ — нв картите нв Антарктида).
бвнк. — банков.
бАп радиотехн. — Блок за автоматично пре¬
включване.
БАП [бап], воен. — Бомбгадировочти авиа¬
ционен полк.
БАПКО, англ. BAPCO (Bahrain Petroleum
Company)—-Петролна компания на Бахрейн-
ските острови.
БАРУ [бару]. електр. — Борзодтйствувашв
автоматична регулировка на усилването.
бвс.	— бвсейн.
.. .бас — бвсейн (като вторв съставна част за
образуване на еложноеокаатенн думи, напр.
Донбвс, Марбас, Кузбас).
БАС електр. — Суха анодна батерия с чаш¬
ковидна конструкция.
БАС-Г електр. — Суха вноднв бврерия с гв-
летна конструкция.
БАССР, рус. БАССР (Башкирская Ауроном¬
ная Советская Срциалисmнчеckая Республи¬
ка) — Башкирска автономна съветска со¬
циалистическа република.
БАССР, рус. БАССР (Бурятская Автономная
Советская Социалистическая Республика) —
Бурятска автономна съветска социалистиче¬
ска република.
БАСФ ли., нем. BASF (Badische Anilin und
Soda-Fabrik) — Баденскн содови и анили¬
нови предприятия (във Федерална републи¬
ка Германия).
БАТ [бат], мн. -овт. м., воен. — Булдозерно-
автомобилно устройство.
бвт.	врeн.— бвраaря.
. -. .бат, рус. — батальон (напр.: мрдсанбвт).
батком, член, -ът, -в, мн. -и, л., воен. — Бата-
рртн командир.
БАТК [батк] — Български автомобилен ту-
аннгнnуб.
бвтб воен. —Батальон за втaPдaумнP)PтхнИ)
чтсно осигуряване.
бвтр [барр], воен. —батарея.
бвтр. б/о воен. — Батарея безоткатни оръдия,
батр ЗР [бВрр -зт-рТ], воен. — Батарея за зву¬
ково разузнаване.
батр ПТУРС [барр прурс], воен. — Батарея зв
противотанкови управляеми реактивни сна¬
ряди.
батр РТР воен. — Батарея за радиотехническо
разузнаване.
бвтр РУ воен. — Батарея зв разузнаване н
управление.
бвтр САУ [батр сВу], воен. — Батарея само¬
ходно-артилерийски установки.
ББ (—) [бТ-бР] — Блок банциг (напр.: ББ-
121).
Б БАН библ. — Библиотека при Българската
академия на науките.
ББИ [бр-бт-й) —Български библиографе^ ин¬
ститут.

Бемдафям
&БИБП — Български библя^рсфски иястн-
туг „Елин Пелин“.
ББК [бе-5е-кс], остар. — Банка български
кредит.
ББК — Библиотечно-бнблногрсфскс класифи¬
кация.
ББО воен. — . Броненосец за брегова охрана.
ББС [бй-бй-сй], англ. BBC (British Broadcas¬
ting Corporation) — Британска радиопре¬
давателна корпорация; Бн-Би-Ся.
БВ [бё-ве] — База за внедряване.
БВ [бе-ве] — Български войн. ККлуб БВ.
БВАПУ [бе-ве-с-пу] — База за внедряване по
автоматизация нс производството и управ¬
лението.
БВБ [бе-ве-бе] — Българска външнотъргов¬
ска банка.
БВВМИ бибд. — Библиотека пря Висшия ве¬
теринарно-медицински институт.
БВГ (—) [бё-ве-ге] — Бутилка за втечнен газ
(напр.: БВГ-27).
БВГУ [бе-ве-ге-У] — База за внедряване нс
горивни уреди.
БВИНС бибд. — Библиотека при Висшия ин¬
ститут за народно стопанство —Варна.
БВК електрон. — Блок за въвеждане и ко¬
диране.
БВКП [бе-ве-кс-пе], ж. и (разг.) ср. (член, -то)
— База за внедряване нс каолиново произ¬
водство.
БВЛ [бе-ве-лй], остар. — Български въздуш¬
ни линии.
БВМ [бё-ве-ме] — База за внедряване нс мо¬
дернизация.
БВМ — „Българска военна мисъл“ (списание).
БВМИ бибд. — Библиотека при Висшия меди¬
цински институт „И. П. Павлов“ — Плов¬
див.
БВП [бе-ве-пе], икон. — Брутен вътрешен . про¬
дукт.
БВПШ бибд. — Библиотека при Висшата пар¬
тийна школа.
БВС [бё-ве-се], мн., остар. — Български. въз¬
душни съобщения.
БВСИВКбибл. —Библиотека при Висшия сел¬
скостопански институт „Васил Коларов“ —
Пловдив.
БВТБ [бе-ве-те-бе] — Българска външнотър¬
говска банка.
БВТИ библ. — Библиотека при Висшите тех¬
нически институти — София.
БГ електр. — Блокин^-н-рс^р.
б. г. — без годишнина (в библиографии).
БГА [бё-ге-à], ж. и (разг.) ср. (член. -то) —
Българска гражданска авиация (стопанско
обединение за въздушен транспорт).
&БГА „Балкан".
БГА [бё-ге-à], мн. — Британско-Гвиански въз¬
душни линии.
БГБТ [бе-гс-ве-те. остар. Български граж¬
дански въздушен транспорт.
БГГФ [бè-тè-те-фè] — Бнолого-геолого-гео-
графски факултет.
БГПП [бё-гечяе-пё] — Българско горско про
мишлено предприятие (в АССР Коми).
БГСО [бê-re-<eг-à]]Cp. (разг. ялс«, -то), остар.—
Бъди готов за санитарна отбрана (комплекс
от норми).
БГТО [бе-ге-те-б], ср. (разг. член. -то), остар.
Бъди готов вс труд в отбрана (физкулту¬
рен комплекс за юноши).
БД (—) [бё-дё] — Делнтелен банциг (нспр.:
БД-111М).
БД (—) [бд-дё] — Дискова брснс (напр.: БД-
4.1).
б. д. — без дата.
БДВ (—) [бе-де-вй] — Делнтелен банциг с
верижно подаване (напр.: БДВ-110).
БДВГ [бе-де-ве-ге], ед. и мн. — Бутални дви¬
гатели с вътрешно горене.
БДД — [бе-де-де] — Бразилско демократи¬
ческо движение.
БДЖ [бё-де-жс], мн. н (разг.) ср. (член, -то) —
Български държавни железници (държавно
стопанско обединение).
БДК [бе-де-кс] — Българска държавна кон¬
серватория.
БДН (—) [бе-де-ен] — Дискова навесна брс¬
нс (напр.: БДН-1,2).
БДП [бе-де-пе], воен. — Бстсльокен домакин¬
ски пункт.
БДС [бè-дè-яè] — Бхаратия джан сангх (Съюз
на индийския народ).
БДС [бе-де-яè] — Български държавни стан¬
дарти.
БДС (—) [бе-де-ес] , рус. БДС (Борона диско¬
вая садовая) —Дискова овощарскс брснс
(напр.: БДС-3,5).
бДт (—) [бе-де-те] —Тежка дискова брснс
(напр. БДТ-1,9).
БДТМ [бе-де-те-ме], остар. — Български дър¬
жавен тютюнев монопол.
БЕ — „Български език“ (списание)
БЕА, англ. вЕа (British European Airways) —
Английска* компания за въздушни съобще¬
ния.
БЕВ [бев], мн., хим.-— Безазотни ексграктнк
вещества.
безл. грам. — безличен,
безпл. — безплатен.
БЕЛ остар. — Българска есперантска лига,
бел. — бележка; б. Д бел. моя.
бел. авт. — бележка на автора.
бел. ред. — бележка на редактора (редакция¬
та); б. р.
БелАЗ [белСз], м., рус. БелАЗ (Белорусскнй
автомобильннй завод) — 1. Белоруски авто¬
мобилен завод.
2. В маркага па автомобили, произведени в
този завод (напр.: БелАЗ-540, БелАЗ-548 А),
белСз, член, -ът, -а, мн. -и, м. — Автомобил,
произведен в Белоруския автомобилен за¬
вод.
белг. — белгийски,
белорус. — белоруски.
Белорусфйлм м., рус. Белоруссфильм — К>Ь
БЕМ
30
ностудня . на . . Белоруската съветска социа¬
листическа република.
БЕМ [бем], воен. — Бригада сск-дрени ■мин.о-
носаи.
бенгал. — бенгалски.
Бенелюкс л., фр. Benelux (Belgique, Neder¬
land, Luxemburg) — Икономически съюз на
Белгия, Нидерландия и Люксембург.
бензо. . . — бензинов (напр.: разг. бензоко¬
лонка, бензостанция).
БЕР [бер]. м. — Биологически еквивалент на
рентгена.
БЕРМ [берм], ж., воен. — Брониран- евакуа¬
ционно-ремонтна машина.
Б ЕС — Български есперантски съюз.
БЕСМ [бесм], електрон., рус. БЭСМ (Быстро¬
действующая электронная счетная машина')—
Бързодействуващ- електронносмет-чна ма¬
си ина.
БЭ —„Балканско знаме“ (вестник).
БЗ (—)	[бе-с-зс — Бензинозареждач (напр.:
БЗ-35).
БЭ (—) [бе-зе] — Эъбн- бран-.
БЭБ [бе-зе-бе], остар. — Българска земедел¬
ска банк-.
БЭД [бе-зе-де], електр. — Бобина за запал¬
ване на динамомагнити.
БЭК [бЗ-зе-к-], електрон. — Блок за запом¬
няне на команди.
БЭК.Б [бе-зе-ка-бЗ], остар. — Бълг-рска зе¬
меделска и кооперативна банка.
БЭМС [бе-зе-ме-се], истор. — Български земе?
делски младежки съюз (1921 — 1947 ).
БЭН ( — ) [бЗ-зе-Зн] — Навесна зъбна бран-
(н-пр.: БЭН-4).
БЭНС [бе-зе-не-се], м. и (разг.) ср. (член. -то)—
Бълг-рски земеделски народен съюз. —
— Произе.: (р-зг.) безенес-р, безенес-рски.
БЭР [бе-зе-ре], воен. — Батарея за звуково
разузнаване.
БЭТ (—) [бе-зе-те] — Стабилна зъбна брана
тежък тип (н-пр.: БЭТ-2,0).
БЭТБ [бе-зе-те-бЗ], остар. — Българска зе¬
меделска и търговска банка.
БЭТР (—) [бе-зе-те-ре] — Тежка зъбна бра¬
на с регулируем наклон на зъбите (напр.:
БЭТР-СУа).
БЭТС (—) (бё-зс-те-се), мн., воен. — Броне-
бойноз-палнтелщ' тр-сир-щи снаряди.
БЭУ (бё-зе-ÿ]. електрон. — Буферно запаме¬
тяващо устройство.
БИА [бнз, — Български исторически архив.
БИА [биг], остар. — Организация на инже¬
нерите и архитектите (1937),
БИАД (би-д), остар. —1.Българско инже¬
нерно-архитектурно дружество (1893—1937)
2.	разг. Сградата, където се е помещавало
това дружество.
БНБ [биб] — Българска инвестиционна банка.
БИБ [биб], остар. — Българска ипотекарна
банка.
БИБ (биб) — Българска историческа библио¬
тека.
Б■пБяпСи,àЧàл. BBC (British BroadcusiiagCor-
poration) — 1. Британска радиопредава¬
телна корпорация; ББС.	.
2. Радиостанцията на тази корпорация,
библ. — библиография.
библ. — библиографски; библиогр.
библиогр. — библиографски; библ.
библ. — библиотека (само пред собствено име
на издание).
библ. — библиотечно дело.
БЯД — Българско историческо дружество.
БИЕ, фр. BIE (Bureau international d’éduca¬
tion) — Международно бюро за образова¬
ние; ИБЕ.
БИК, фр. BIC (Bureau international de con¬
tainers) — Международно бюро за контей¬
нери; ИКБ.
БИЛД, фр. BlLD (Bureau international de liai¬
son et de documentation) — Международно
бюро з- връзка и документация.
Бйлкокооп ж. — Билкова кооперация (стопан¬
ско предприятие към Централния коопера¬
тивен съюз за изкупуване, обработка и про¬
дажба на билки, диворастящи плодове и др.).
био. . . — Биологически (като първа състав¬
на част на сложкосъкратени думи, напр.:
биофизика, биохимия, биомеханика, био¬
синтез).
биогр. — биографичен.
биол. — биология
биол. — биологичен; биологически,
биофнз. — бнофизнк-.
биофиз. — биофизически,
бнохим. — биохимия,
биохим. — биохимически.
БИП [бип], рус. БИП (Бездефектное изгото¬
вление продукции) — Система за бездефект¬
но изготояне на продукция.
БИПМ, фр. BIPM (Bureau international de
poids et Meeures) — Международно бюро з-
мерки и теглилки; вж. МБМТ.
БИРД, фр. BJ RD (Banque internationale pour
la reconstruction et le developpement) —
Международна банка з- реконструкция и
развитие; вж. МБРР.
БИС, англ. BIS (Bank for International Settle¬
ment) — Банка за международни плащания;
вж. БМП.
БИС [бис], електрон. — Бройимпулсна систе¬
ма.
БИСФА [бйсфа], ж. , фр. B1SFA (Bureau inter¬
national pour la standartisation des fibres
artificielles) — Международно бюро за стан¬
дартизация на изкуствените влакна.
БИТ, фр. BIT (Bureau international du travail) —
Международно бюро за работа.
БИТУ — [биту] — Бюро з- информация и тър¬
говски услуги.
БИТУР [битур] — Бюро з- информация, тър¬
говски услуги и реклама.
Битхйм ж. — Битова химия (изложба). ДБит-
хим—81.
БК [бЗ-ка], електр. — Балистичен кабел.
БК [бе-ка], мн.. биол. — Б-цили Кох (тубер¬
кулозен бацил, открит от Кох).

31
БМОРК
БК [бё-кВ], електрон. — Блок за комутация,
бк [бё-кВ], воен. — Боен комплект.
БК [бё-кВ], м. (разг.. член, -то), воен. — Боен
курс.
БК [бё-кВ], изч. техн. — Брояч нв командире.
БК (—) [бё-кВ] — Българска кинопрожекцион¬
на машина (напр.: бК-3, БК-ЗА „Родина“).
БК (—) [бё-кВ], техн. — Клапанен блок (напр,
БК-2, БК-3).
БК [бё-кВ] — Колонна пробивна (бор)мвши-
на (напр. БК-32).
БК [бё-кВ] — Комбинирана брана.
БК (—) [бё-кВ], рус. БК (Башенний кран) —
Зв означаване нв тип кулокран (напр.:
БК-215, БК-300).
Бк — бекррел (единица за активност на ра¬
диоактивен източник).
б-кв — банка.
б-кв — библиотека.
БКБРС |бе-kв-бр-аТ)еТ1 — Български коми¬
тет за балканско разбирателство и съ¬
трудничество.
БКВРД |бé-кa)ве)Pa-де], ед. и мн., техн. —
Брзномпрееорен въздушно-реактивен дви¬
гател.
БКД [бё-ка-дТ] — Българска концертна дирек¬
ция.
БКД истор. — Българско книжовно друже¬
ство (1868—1911).	'
БК.И — В р.мб<лемата нв фабрика ..Българска
кожухарска индустрия“.
БКИЦ — Български културно-информацио¬
нен прнтър.
БКМС [бё-ка-ме-ср]. истор. — Български ко¬
мунистически младежки съюз (1919—1938).
БкНф [бё-кв-ме-фр]. истор. — Балканска ко¬
мунистическа младежка федерация (1922—
19281.
БКО [бС-ка-о] — Български камерен оркестър.
БКОВР воен. — Бригада кораби за охрана нв
воден район.
БКП — Бангладешка комунистическа партия.
БКП — Белгийска комунистическа партия.
БКП — Бирманска комунистическа партия.
БКП — Болнвийска номунисрнчеснг партия.
БКП — Бразилска номунuсmuчрска партия.
БКП хим. — Баоа)наPЗPЛPв пурпурен (инди¬
катор).
БКП [бе-кв-пе] — 1.Българска комунистиче¬
ска партия. 2. (разг,, член, -то) — История
нв Българската комунистическа партия
(научна и учебна дисциплина).
3. (разг.) ср. (член, -то, мн. -та.)— Учебник
по рази научна дисциплина.
БКП (т. с.). - истор. — Българска комунисти¬
ческа партия (тесни социалисти) (1919—
1938).
БКР [бе-кв-рТ] — Български корабен реги¬
стър.
БКС хим. — Бром-крезолов син (индикатор).
БКТ [бё-ка-тр] — Британски конгрес на таей-
дюнионите.
БКФ [бТ-кв-фе], истор. — Балканска кому¬
нистическа федерация (1920—1928).
Бл — Благоевград (в регистрационните номе¬
ра нв моторните превозни средства от Бла¬
гоевград и Благоевградски окръг). Д5л 18~
34.
бл. геогр. — блато.
бл. електрон — блок. Дбл. система.
бл. —жилищен блок (с номера нв блока).
Д бл. 15.	‘
БЛАоен. — Безпилотен летателен апарат.
БЛЕ биохим. — Единици по Беси — Лоури.
БЛП |бТ)nт)nр] — Барбадеека лейбъристка
партия.
БЛП (—) електрон., рус. БЛП (Бумажная лен-
та-перфокартв) — Книжна лента-перфо¬
карта (напр.: БЛП-1).
БЛП |бë)еn-пр], мн. (разг. мн. -та, член, -рв) —
Постоянни боaовоглеродни лакирани прециз¬
ни ррзнсрори.
БЛПК, рус- БЛПК (Бaатсний лесопромыш¬
ленный комплекс) — Братски лесопромиш-
лен комплекс.
БЛР воен. — Болница за ленрaaнени.
БЛРС [бé-ле-ре-ер], м. и (разг.) ср. (член.-то}
— Български ловно-рнбарски съюз.
БЛС [бé-.лр-ее]. остар. — Български лекарски
съюз (1901 — 1948).
БЛТО [бё-ле-те-б], воен. — Батальон за летищ-
но-техннчрснр осигуряване.
БМ ( — ) [бр-рм]. воен.. рус. (Баmаnьонный- ми¬
номет) — Батальонен миномет (напр.: БМ-
82. БМ-13, БМ-31).
БМ — В еaб.nемарa на ДСО „БumовO)Ыa■шино■-
строене“.
БМ трансп. — Блонмрхзннзъм.
БМ — „Българска мисъл“ (списание),
б. м. — без място.
б. м. — бележка моя.
БМАССР сстар., рус. БМАССР (Бурят-Мон-
гольенгя Автономная Советская Социали¬
стическая Республика) — Бурят-Монголска
еоверскг социалистическа република.
БМВ [бё-е.м-вё], нем. BMW (Bayerische Moto-
ren -werke) — 1.Баварски машиностроител¬
ни заводи.
2. |рвзг.] ср., (член. -то). Автомобил, произ¬
веден в тези заводи.
БМГ [бс-мтт-гТ], изч. техн. — Блок магнитни
глави.
БМД [бР-мр-дТ] — Българско математическо
дружество.
б. м. и г. библ. — без място и година.
БМК [бё-ем-кВ], англ. BMC (Britisch Motor
Corporation) — 1. Английски автомобилни
заводи. 2. В марката на автомобил, про¬
изведен в тези заводи (напр.: БМК-1800).
БМК хим. — Бутнпметгкрипат.
БММ |бр-мт-мТ], мн. и (разг.) ср. (член, -то) —
Бургаски медни мини.
БММ — Българска музикална младеж (дви¬
жение и повишаване нв музикалната кул¬
тура).
БМОРК |бр-ме-о-ре-ха], истор. — Българска
македрнр-рдаиитна революционен комитет
(1893-1896).

БМП
32
БМП pte-ue-ns}'' — банка >а . междуасродяк
плащания.
БМП (бе-ме-пе]. л. (разг., член, -то), воы. —
Бсгальоней медицински пункт.
БМП [бе-ме-пе], воеч. — Батальон морска це-
вогс.
БМП [бё-ме-пе] — Бевзясвмоторна помпа
(напр.: БМП-80).
БМП [бе-ме-пе] — Бърза медицинска помощ.
БМС — Балканска медицинска седмица.
БМС (бе-мè-яè] — Балкански математически
съюз.
БМС (бе-ме-сй), истор. — Балкански младеж--
ки съвет (1945—1948).
БМС (бе-ме-яè) — Бюро нс Министерския съ¬
вет
БМТ {бе -ме-те] — Бюро за младежки туризъм.
ББМТ'.Орбита".
БМФ [бе-ме-фё], м. я (разг.) ср. (член, -то) —
Български морски флот (параходство).
бНА [бе -не-à], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Българска народна армия.
БНБ [бе-не-бе], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Българска нсроднс банка.
бНД [бё-ен-дё], нем. BND (Bundesnachrichten-
dienst) — Разузнавателна служба на Феде¬
рална република Германия.
БНе — Блок нс народното единство в Чили.
БНЖС ^-не-же-се], остар. — Български на¬
роден женски съюз.
БНИК — Български национален инициати¬
вен комитет.
БНИОТ н ПЗ библ. — Библиотека при Науч¬
ноизследователския институт по охрана нс
труда и професионалните набопявания.
БНКС — Български национален комитет нс
елавястите.
БНМВ [бе-не-ме-ве] — Безалкохолни напитки
к минерални води (стопанско обединение зс
производство и бутилиране нс безалкохол¬
ен напитки, минерални води, търговия,
внос и износ и свързаната с производството
Развойна и научна дейност).
МП [бе-не-ме-пе] — Бърза и неотложна ме¬
дицинска помощ.
БНП [бе-не-пе], икон. — Брутен национален
продукт.
БНСДС библ. — Библиотека при Народното
събрание и Държавния съвет.
БНСФ [бе-не-се-фе]. остар. — Българска на¬
ционална спортна федерация (1923—194-4).
БНТ — Българско народно творчество.
БНТК [б е-не-те-кС] — Български нискотем-
перагурен катализатор (напр.: БНТК-4).
БНФ [бе-не-фе], изч. техн. — Бекусовс нормал¬
на форма.
БНФ [б е-не-фе] — Българска национална фил¬
мотека.
БО [бе-0], воен. — Бактериологическо оръжие.
БО [бе-о], воен. мед. — Без особености.
БО воен. — Безоткатно оръдие.
БО истор. — Българско общество (политиче¬
ска групировка нс българската емиграция
о Румъния — 1868).
БО. апел. BO (Boeing) — t. Самодетостронтед
нс фирма „Боннг“.
2.	В мсрката нс самолет, изработен в тсзс
фирме.
3.	В маркатс нс вертолет (напр.: БО-Ю5).
БОАК [боак], англ. ВОАС (British Overseas
Airways Corporation) — БританскС през¬
океанска въздухоплавателна компания. '
БОВ [бов], ед. и мн.к воен. — Бойни'. отровни
аеществс.
БОДК [бб-де-кй] ср. (разг. член. -то) —- Бюро
за обслужване на дипломатическия корпус,
бое. . . — Боен (нспр.: боеприпаси, боеготов¬
ност, боеподготовка).
БОК [бок] — Български олимпийски комитет.
БОК [бок] — Български организационен ко¬
митет.
БОЛ библ. — Боливия.
БОМА [бдмс] — Бюро за организация и меха¬
низация на администрацията.
БОНСС [боне!, м. (разг. член, -а), истор. —
Български общ народен студентски съюз
(1930—1945).
— Произв.: бонсист, бонсисткс, боняиятнн,
6ÔHCOB.
БОНСФ истор. — Българска общонародна
студентска федерация (1930—1946).
БОР воен. — Батарея зс оптическо разузнава¬
не.
борт. .. — Бортов (напр.:- бортинженер.)
БОС — Бургаски окръжен съд.
бот. — ботанически.
БОхр [бохър], м., воен. — Бойко охранение.
^Подразделения от БОхр.
БП [бе-пё], техн. — Барабанен превключва¬
тел.
БП хим. — Бензоилпрекис.
БП [бе-пё], мн., воен. — Бойни припаси.
БП [бе-пе], строит. — Брутна площ нс жи¬
лищната зона.
БП — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Булгарплод“.
БП —„Български писател“ (издателство).
БП — В емблемата на Държавно стопанско
обединение „Българско пиво“.
БП — Българско производство.
БП [бе-пе] — Бюро нс президиума.
БП (—) [бе-пе] — Подвижна бетонобъркачка
(нспр.: . БП 250/165, БП 300/330, БП 750/500).
БП [бе-пе] техн. — Приемателен бункер.
БПБ [бе-пе-бе], остар. — Българска популяр¬
на банка.
БПБ [бё-пе-бе], остар. — Българска промиш¬
лена банка.
БПВЛ мн., електр. —- Бордови проводници от'
поливанилхлориден пластификат—лакирани,
БПД [бе-пе-де] — Българско педагогическо
дружество.
БПД [бе-пе-де] — Българско пещерно друже¬
ство.
БПИ [бе-пе-м], радиотехн. — Блок за предва¬
рително изкривяване.
бПикА, фр. BPICA (Bureau permanent inter
national des constructeurs d’automobiles) — •
33
БрМП
Международно постоянно бюро на пронвво-
днтадите на ввоомобили. ИГББММ.
БП [бё-пт], англ. BP (British Petroleum Com¬
pany) — Английска нефтена компания.
бПк [бё-пе-xà], биохим — Биологическа
потребност от кислород.
БПК [бе-пе-к-], воен. — Бриг-да противоло-
дъчни кораби.
БПК остар. — Български планински клуб.
БПКБ библ,— Библиотека при Педагогиче¬
ския кабинет на отдел „Народна просвета“—
Благоевград.
бпл [бё-пт-ёл], воен. — Бриг-да подводни лод¬
ки.
БПл електр. — Плоска батерия.
БПП [бё-пт-пЗ], яс. и (разг.) ср. (член, -то),
воен. — Бойна и политическа подготовка
^Отличник по БПП.
БПП [бе-пе-пе], лн., мед. — Болести, прена¬
сяни по полов път.
БПП [бЗ-пт-пТ] — Бригада з- промишлено
производство.
БППМН — Борб- срещу противообщественитт
прояви на малолетните и непълнолетните.
\ Комисии за БППМН.
БПР [63-пт-рТ], мн., воен. — Бойни припаси,
б. пр. — бележка на преводача.
БПРС [бт-пт-рт-сТ], воен. — Близка nрчввдчà
. р-диост-нния.
БПС [бт-пе-сТ], ед. и мн.,м. (р-зг.) ср. (член.
-то) — Български професионални съюзи.
БПУ ед. л мн., изч. техн. — Бързо дей¬
ствуващо п-ч-т-що устройство.
БПФК [бе-пе-фе-к-] -— Борци против фашиз¬
ма и капитализма.
БП11 — Бълг-рск- православна църква.
БР [бЗ-рЗ], «зч. техн. — Базов регистър.
БРвоен. — Бактериологично р-зузн-н-нт.
БР [бе-рТ], восн.— Балистична ракета.
Бр ( — ) — Бронз (н-пр.: БрАЖ-9-4).
Бр (—) [бЗ-рЗ] — Бункер с двоен разпредели¬
тел (напр.: БР2).
БР — Българско радио.
БР [бт-Тр] — Бързодействуващ реактор.
Б. р. и б. р. — бележка на редактор- (ре¬
дакцията); бел. ред.
бр. — бриг-да (обикн. с цифра).
бр. геогр. — брод.
бр. — брой (с цифра).
бр. — броя (след цифра).
бр. — бруто (с цифра).
БРА библ. — Бразилия.
БРАБр воен.— Брегова ракетна артилерийска
Сриг-д-.
БРАДИ воен. — Брегова ракетно-артилерийска
дивизия.
браз. — бразилски.
Бр-зм. воен. — Б-т-льон за разминиране.
БРАП воен. — Брегови ракетно-артилерий¬
ски полк.
БРБД воен. — Балистична р-ктта з- близко
действие.
БРВ (бё-ре-вт], яс. и (разг.) ср. (члгт.-то) —
Баз- з- развитие и внедряване.
t Речник ма съкращенията
БРВ. . . [бТ-рт-вЗ] — Б-з- з- развитие и вне¬
дряване на . . . (като първа съставна част
при образуване на иници-лни съкращения,
н-пр.: БРВСО).
БРВ [63-рт-вТ], ед. и мн., воен. — Бойно ра¬
диоактивно вещество.
БРВБЭП — База з- развитие и внедряване по
бетонити, зеолити и перлити.
БРВБН — Б-з- з- р-звитит и внедряване на
безалкохолни напитки.
БРВГЕ — Б-з- з- развитие и внедряване иа
градивни елементи.
БРВДД — Бюро з- развитие и внедряване на
дизелови двигатели.
БРВДМ — Б-з- за р-звитие и внедряване на
дървообработващи машини.
БРВЕ [бё-ре-ве-З] — Б-за з- развитие и вне¬
дряване по енергетика.
БРВЕДУ — Б-за за развитие и внедряване на
електродомакински уреди.
БРВ ИП — Б-з- за р-звитие и внедряване по
изолирани проводници.
БРВНИО — Б-з- з- р-звитие и внедряване на
нерудни изкопаеми и огн-упори.
БРВНО [бё-рт-вт-нт-о] — Б-за за развитие и
внедряване на нестандартно оборудване.
БРВНОТПД — Б-за з- развитие и внедряване
по нестандартно оборудване и технологиче¬
ска проектантска дейност.
БРВСАМ — База за р-звитие и внедряване на
специални и агрегатни машини и автоматич¬
ни линии.
БРВСО [бè-рт-вт-ст-O] — Б-з- за развитие и
внедряване на стандартно оборудване.
БРВТ [бт-ре-вт-тЗ] — Б-за з- развитие и вне¬
дряване по трактори.
БРД [6Т-тр-дТ], ед. н мн.. техн. — Б-рутен
реактивен двигател.
БРД [бё-ре-дЗ], воен. — Боен разузнавателен
дозор.
БРДД воен. — Балистична ракета за далеч¬
но действие.
БРДМ [бт-ер-дт-Тм], яс. и (разг.) ср. (член, -то),
воен. — Бронирана р-зузиавателнодвзврнà
машин-. ^Командир на БРДМ.
БРЕС [Ср-с^сози. — Борба с радиоелектронни
средства.
Б?ЕСП [бресп], воен.—Борба с радиоелектрон¬
ните средств- на противника.
БРИЭ [бриз], мн. -ове, м. — Бюро за рацио¬
нализации и изобретения.
БРИУ [бриу] — Бюро „Реклами, информации
и услуги".
БРК. [бё-рс-xà], радиотехн. — Блок на р-дио-
к-н-л.
БРК [бе-ре-к-], воен. — Бригад- ракетни ко¬
раби,
БРКА [бё-рт-ка], воен. — Бриг-да ракетни ка¬
тери.
БРК.Б воеи. — Броя-кавалерийски батальон.
Бркбр еоен. — БрвчекавалериЧска бригада.
Бркп воен. — БрвчткавалериЧски полк.
Брмп воен. — Бригада морска пехота.
БрМП воен. — Бригаден медицински пункт.

БРНС
34
БРНС — Блсгоевски районен народен съвет
(в София).
БрОМО воен. — Бригаден отред за медицинско
осигуряване.
броне, . . — Брониран (като първа съставна
част на сложносъкратени думи, напр.: бро¬
некатер, бронемашина, бронетранспортьор).
БРП [бе-ре-пе] — Бирмснска работническа
партия.
БРП [бе-ре-пе] —Бразилска работническа пар¬
тия.
БРП [бе-ре-пе], истор. — Българска работ¬
ническа партия (1938—1944).
БРП (к) [бе-ре-пе-ка], истор. — Българска
работническа партия (комунисти), (1944 —
1948).
БРП [бе-ре-пе], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Българско речно плаване (параходство).
БРП [бё-ре-пе] — Плевелна редова брана.
БРР [бе-рс-ре] — Бит п работна ръка (отдел),
бр. per. т. — вж. БРТ.
БРС [бё-ре-сё], ед. и мн., биохим.— Биохимич¬
на реактивна структура.
БРС [бё-ре-се], остар. — Български работни¬
чески съюз (1934 — 1945).
БРСД воен. — Балистична ракета със среден
радиус па действие.
БРСДП [бè-ре-яе-Дè-пе], истор. — Българска
работническа социалдемократическа партия
(1894—1903).
БРСДП (т. с.) истор. — Българска работни¬
ческа социалдемократическа партия (тес¬
ни социалисти), (1903 — 19-16).
БРСДП ( ш. с.) истор. — Българска работни¬
ческа социалдемократическа партия (широ¬
ки социалисти), (i?C3—1-9.1).
БРТ [бе-ре-тс] — Бруто-регистър тон (мярка
за вместимост нс плавателен съд). Д 158 хал.
Б РТ mсвapot^oд€мнoсm .
БРТ [бе-ре-те], остар. — Българско радио и
телевизия.
Бртбр соен. — Бронетанкова бригада.
БРТР — Батарея за радиотехническо разузна¬
ване.
БРФ [бе-ре-фс] — Български речен флот.
бРф [бе-ре-фе] —Български риболовен флот.
„Б“ РФГ [бе-рс-фе-ге] — „Б“ (втора) републи¬
канска футболна група.
БрХЗ [Се-рс-хе-зе], соен. — Бригада за хи¬
мическа защита.
БРЦК [бе-ре-це-кС]. истор. — Български ре¬
волюционен централен комитет (1869 —
1876).
БС воен. — Бактериологични средства.
БС електр. — Блокиращ сигнал.
Бс остар. — Бургас (в регистрационните но¬
мера нс моторните превозни средства от Бур¬
гас и Бургаски окръг). Д Бс 12—25.
БС — Луминесцентна лампа за бяла светли¬
на.
ВС (—) [бе-ес], рус БС (Борона сетчатая на¬
весная) — Навесна мрежеста брана.
БСА [бе-се-С] — Българска социологическа
асоциация.
БСД — Българо-съветска дружба. ЬМладеж-
ки дом за БСД.
БСД [бе-яè-дè] — Българо-съветско друже¬
ство.
БСДП [бе-се-де-пе], истор. — Българска со¬
циалдемократическа партия (1891 —1903).
БСДС [бё-се-де-сё], истор.—Български социал¬
демократически съюз (1892 — 1894).
БСДФ [бé-яе-дè-фè], истор. — Балканска со¬
циалдемократическа федерация	(1909—
1920).
БСК [бе-ес-ка], хим. — Бутадиенстиролен
каучук.
БСМ [бе-се-ме] — Базс за строителството нс
метро.
БСП (бе-се-пе] — Белгийска социалистическа
партия.
БСПУвоен. — Бързостроящо се противорадиа¬
ционно укритие.
БСРТО [бё-се-ер-то], воен. — Батальон за
свръзка и радиотехническо осигуряване.
БССР [бё-ёс-ес-ер], рус. БССР (Белорусская
Советская Социалистическая Республика) —
Белоруска съветска социалистическа репу¬
блика.
БСТ — Български спортен тотализатор.
БСт (—) метал. — В маркага пс бесемерова
стомана (напр.: БСт 4).
БСУ [бё-се-у], техн. — Бьрзояъèдмнявгщо
сцепно устройство.
БСФ [бё-се-фс], истор. — Балканска социал¬
демократическа федерация (1909—1920).
БСФ [бе-яè-фè| — Боливийскс социалистичес¬
ка фаланга.
БСФС [бе-се-фе-cè], .и. и (разг.) ср(член. -то) —
1.	Български съюз за физическа култура и
спорт.
2.	(разг.) ср. (член, -то). Сградата, в която се
помещава ръководството на Съюза. Б Живея
до БСФС-то.
БТ [бе-ге] — Българска телевизия.
БТ [бе-те] — Български тютюн (държавно сто¬
панско обединение за изкупуване, промиш¬
лена преработка нс тютюни и производство
на тютюневи изделия).
БТ [бе-те], мн. и (разг.) ср. (член, -то) — Бъл¬
гарски тютюн (марка цигари). ЬПушат БТ.
Цигари БТ.
БТ (—) воен., рус. БТ (Бмсгроходный танк)
— Бързоходен танк (напр.: БТ-7).
БТ (—) [бе-те], електрон. — Транзисторсн
фотоброяч (напр.: БТ-1).
БТ (—) [бе-те] —Триорен блок-семечистачна
машина (в маркатс нс машината, напр.:
БТ-45). ч
БТ (—) [бе-те], електрон. — Трисгенен брояч
(напр.: БТ-3).
БТ —„Български турист“ (списание).
БТА [бё-те-à], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
1.	Българска телеграфна агенция.
2.	Сградата, в която се помещава Българска¬
та телеграфна агенция.

35
БвnгаанонтаPnа
БТБ |бТ-те-бР] —Българска търговска банка.
БТБ [бР-тр-бТ] —Бюро за техническа безо¬
пасност.
БТВ [бё-тт-бр], мн., воен. —Бронетанкови вой¬
ски.
БТД [бе-те-дё], остар. — Българско туристи¬
ческо дружество.
БТЕ — Британска топлинна единица (—0,252
ккал).
БТК остар. — Българска туристическа коо¬
перация.
Бтка воен. — Бригада торпедни катери.
БТМ соен. — Бъaзрхрднa траншейка маши¬
на.
БТМВ мн., воен. — Бронетанкови п механи¬
зирани войски.
БТМУ воен., рус. БТ/МУ (БметаPXсдние - рвн-
кЦ)Mосmоукладчнкн) — Бързохолнн спеииа-
nнзиaгнu съветски танкове зв поставяме ня
мостове.
БТП [бТ-ре-пТ] — Българска търговска пала¬
та.
БТП [бт-рт-пр] — Българско търговско пред¬
приятие.
БТП — Бюро за техническа помющ (при Орга¬
низацията на обединените нации).
БТПВ [бё-те-пе-вР], остар., воен. — Батальо-
пен противотанков възел.
БТПД [бе-те-пе-дТ], остар. — Българско тър¬
говско параходно дружество.
БТ ГД-во остар. — Вж. БТПД.
БТПП [Сё-те-пе-пР] — Българска mъaговскP)
промишлена палата.
БТР [бР-тт-ре] — База зв техническо разви¬
тие.
БТР. . . [бё-тт-рт] — База за техническо
развитие на ... (като съставна част нв
ннииивлни съкращения, напр.: БТРИП).
БТР воен. — Батальоннв техническа работил¬
ница.
БТР [б^е-те-ер], воен. — БaPнетaauепрaтьPa.
Л Стрелба от БТР .
БТРА — База зв техническо развитие нв
автобуси.
БТРВ [бè-тр-ае-вр] — База за -техническо раз¬
витие и внедряване.
БТРВ. . . [бé-тР)аР)Bе] — База за техническо
развитие и внедряване на- . . . (каро състав¬
на част на uuuuнаnнu съкращения, напр.:
БТРВЕТ).
БТРВЕТ — База за техническо развитие и
внедряване нв електроенергийна техника.
БТРВКТП — База зв техническо развитие на
вълнена и крпаuuеuo-тeкетилнг промишле¬
ност.
БТРЕ — База зв техническо развитие нв ТU)
з и м и.
БТРЕА — База зв техническо развитие по
автоматична електрическа апаратура зв нис¬
ко напрежение.
БТРИП — База зв техническо развитие нв
иuлверриаnuо производство.
БТРКХМ — База зв техническо развитие по
корлоетаорl!е и химическо машиностроене.
БТРМП — Б аза за техническо развитие нв
местната пaомншnеносm.
БТРНИ — База за техническо развитие по
нерудни изкопаеми.
БТРО — База за техническо развитие на об-
ков (детайли за врати и прозорци).
БТРО — База за техническо развитие нв
оранжерии.
БТРР — База за техническо развитие по ре¬
монта.
БТРР воен. — БаPuеmанкрва аемоитиа рабо¬
тилница.
БТРТМ — База зв техническо развитие за
текстилно машиностроене.
БТРФП — База за техническо развитие по
фуражна промишленост.
БТС [бе-те-сР], м. и (разг.) ср. (член, -ро) —
Български туристически съюз.
БТТ |бР-те-рр]. воен. — Барuетаuкрва техника.
БТФ [бё-те.-фР|, ж. и (разг.) ср. (член. -то).—
Българска ту аиетнческа федерация.
БТФ |бр-те-фс|. - - - и (разг.) ср. (член, -то) —
Български танкерен флот (държавно па¬
раходство).
БТЦРК [бè)Tе-uр)pé)k-à]. истор. — Български
таен централен революционен крмиmеm(î885).
БУ [бё-у], изч. п.ехн. — Блок за управление.
БУ воен. — Боен устав.
БУ (—) [бР-у] — Универсален банпнг (напр.:
БУ-1001, БУ-801, БУ-631, БУ-402).
Буземв ср. — Българско училище за земедел¬
ски машини.
БУИР [бумр].	— Бюро за услуги, информа¬
ция и реклама.
букв. — буквално.
БУКО [буко]. истор. — Българска учителска
ноaвuисрнческa организация.
Бул. . . — Булгар. . . (като първа съставна
част при образуване на сnржнрсънраmенu
думи, напр.: Булер).
бул. — булевард (с название), кбул. ..Ленин”.
Булгар.. . (Bulgarien) —Български (като пър¬
ва съставна част при образуване на сложно-
съкратснн думи, напр.: Булгарплод).
Булгаргеомйн м. — Държавно стопанско обе¬
динение за геологопроучвателни, хидрогео¬
ложки и др. услуги, минно строителство,
добив и обогатяване на полезни изкопаеми
у чужбина.
Булгарнмпткс м. — Българско външнотъргов¬
ско предприятие за внос (импорт) и износ
(експорт).
Бвлгàркoнеерв м. — Държавно търговско
пacaпaиятне зв износ на зеленчукови и пло¬
дови консерви.
БвnгарнонтрOл м. — Български стоков кон¬
трол (стопанско предприятие); вж. Булгар-
контрола.
Бвпгàркрнтррпв ж. и м. — Български стоков
контрол (самостоятелна ръагс■венр-нрнтарпuа
организация зв контрол и консултации по
отношение нв унссни, износни или тран¬
зитни стоки); Бупгаакрuрррл.

Булгаркооп
Зв
Булгаркооп м. — Външнотърговско предприя¬
тие при Централния кооперативен съюз,
Булгарплод л — Държавно стопанско обе¬
динение. ръководещо комбинати и фабрики
за плодови и зеленчукови консерви, клонове
и бази за изкупуване на плодове и зелен¬
чуци.
Булгарплод-кспорт м. — Българска външно¬
търговска организация з- внос {импорт) и
износ (експорт) па преработени и пресни
плодов- и зеленчуци.
Булгарплодкокс-рв м. — Външнотърговско
предприятие за производство и износ на-'
плодови консерви.
Булгарртклама е. — Агенция за външнотър¬
говска информация и реклама.
Бул.арртио м. — 1. ocmap. —Эавод з- сгло¬
бяване на леки автомобили по лиценз на
Фирмата „Рено“ — Франция.
2. Автомобил от този завод.
Булгартабак м. — Търговско промишлено обе¬
динени- за производство, износ и внос на
тютюни, тютюневи изделия и м-т-риали за
тютюн-ват- промишленост.
Булг-риз-т м. — Държавно стопанско пред¬
приятие за производство и търговия с цв-тя.
Булер м. — Държавно чартърно авиационно
предприятие (чартърна кантора н- БГА
„Балкан“).
Булстрад м. — Българско външно застрахова¬
телно и презастрахователно дружество.
Булфрахт а.-. — Държавно стопанско пред¬
приятие, което организира фрахтоването на
български и чужд-стр-нтн корабен тонаж
з- превоз на товари по вод-н път и извърш¬
ва посредническа дейност в областта на мор¬
ската търговия п корабоплаването.
БУМ ед. и мн., електрон. — Блокове за
усилване на мощността.
бурж. — буржоазен,
бурж.-д-м. — буржоазнодемократичен.
БУС ocmap. — Бълг-рски учителски съюз
(1895—1934).
БУС-В [бу-ст-вЗ], воен. — Батальон з- управ¬
ление и свръзка.
БФ — Биологически факултет.
БФ [бЗ-фЗ] — Българска фед-рация-
БФ. . . [бЗ-фЗ] — Бълг-рск- федерация по . . .
(к-то съставна част на инициални съкр-ще-
к'::!, нг.лр.: БФБ, БФВТ].
БФ ке-фТ] — Бълг-рск- фогегр-фия (държав¬
но обединение за фотоинформаиня. фото-
пргпаганд-, фотор-кл-м!- и фотообслужва-
н-).
БФ - Ф-с-дн- Сея.
БФАГ — Българска федерация по академич¬
но гребане.
БФАТКК — Бълг-рск- федерация по авто¬
мобилен туризъм, къмпинги и каравани.
БФБ [Сё-фе<-] — Бълг-рск- федерация по
бокс.
БФБ [бе-фе-бс] — Българска федерация по
борба.
БФВТ [бЗ-фт-вт-тЗ] — Българска фтдер-ция
по вдигане на тежести.
БФВТ [бЗ-фе-вт-тЗ] — Бълг-рска фтдер-ция
по водна топка.
БФГ [бЗ-фт-гЗ] — Българска федерация по
гимнастик-.
БФК [бе-фе-ка], биохим. — Бензофуранкар-
боиопа киселина (стимул-тор па р-стеж-),
БФКК [бЗ-фе-ка-ка] — Българска федера¬
ция по к-иукаяк.
БФКХЛ — Българска федерация по кънки и
хокей на лед; БФХКЛ.
БФЛА [бе-фе-лт^.—Българска федерация по
лека атлетика.
БФМП [бЗ-фе-мт-пЗ] — е Бълг-рска федера¬
ция по модерен пттобой.
БФО- [бЗ-фе-о] — Българска федерация по
ориентиране.
БФПД [бТ-фе-пт-дЗ] — Българска федерация
по пещерно д-ло.
БФПС [бе-фз-пт-сЗ] — Бълг-рска федерация
по плувен спорт.
БФР [бЗ-фт-рЗ] — Българска федерация по
ръгби.
б. фр. — белгийски франка (след цифра).
БФСА [бЗ-фт-ст-à] — Българска ф-дерация - по
спортна акробатик-.
БФСГ [63-фт-ст-гТ] — Бълг-рск- федерация по
спортна гимнастика.
БФТ [бЗ-фт-тЗ] — Българска федерация по те¬
нис.
БФТ [бЗ-фт-тЗ] — Българска федерация по
туризъм.
БФТМ [бТ-фе-те-м1З] — Българска федерация
по тенис на маса.
БФФ [бЗ-фе-фТ] — Българска фед-р-ция по
футбол.
БФХ [бЗ-фт-хТ] — Българска федерация по
хандбал.
БФХГ (бЗ-фЗ-хт-гТ] — Бълг-рск- федерация по
художествена гимнастика.
БФХКЛ — Българска федерация по хокей и
кънки на лтд; БФКХЛ.
БФШ — [бЗ-ф--шЗ] — Бълг-рска федерация
по ша.хм1-т.
БХ — ..Бълг-рски художник" (издателство).
БХ (—1 [бЗ-хЗ] — Хидравличен б-г-р (иапрл
Бл-025, БХ-0,15).
БХ (—) [бс-хЗ], строиш. — Хидравличен бун¬
кер з- бетон (н-прл. БХ 25).
БХВ [бЗ-хе-вЗ), ед. и мн., воен. — Бойни хи¬
мически вещества.
БХЭ [63-хс-зЗ] , во-к. — Батальон з- химическа
з-щита.
БХИ [бЗ-хе-н], фр. BHI (Bureau hydrographique
international) — Международно хидрограф¬
ско бюро; ИХБ.
БХК [С-хе-к-] — Бълг-рск- хорова капела.
&БХК „Св. Обретенсв".
БХРР [бЗ-хс-ре-ре], воен. — Батальон з- хи¬
мическо и р-дu-циочно р-зузн-в-н-.
БЦ [бЗ-иЗ], изч. техн. — Брояч н- Циклите.
БЦ електр. — Цилиндрична б-терия.
б-ца — болница.

37
ВАРЕМ
БЦАО остар. — Българска циркова артистич¬
на организация.
БЦБО [бё-це-бе-ô], истор. — Българско цен¬
трално благотворително общество (1876—
1877).
БЦЖ [бё-це-жё], (разг.) ср. (член, -то), мед.,
фр. BCG (Bacille Calmette, Guérin) — Ба¬
цили на Калмет—Герен — противотуберку¬
лозна ваксина.
БЦКБ [бё-це-ка-бе], остар. — Българска цен¬
трална кооперативна банка.
БЦКБКП библ. — Библиотека при Централ¬
ния комитет на Българската комунисти¬
ческа партия.
БЦПУ-Д електрон. — Буквено-цифрово пе¬
чатащо устройство — дисково.
БЧК [бе-че-ка], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Български червен кръст.
бъд. грам. — бъдеще време,
бълг. — български.
В
В (—) [ве] — Варна (в регистрационните но¬
мера на моторните превозни средства от
Варна и Варненски окръг). ДВ 31-24.
В. — Велико (в назв. на гр. Велико Тър¬
ново). Д В. Търново.
В — В емблемата на фабрика „Велур“ — Ло¬
веч.
В — техн. — Вентил.
В (—) [ве], строиш. — Виброваляк за за¬
лепване на линолеум (напр.: В 1-150).
В — [ве], метал. — Вулканитова свръзка ( в
марката на абразивни (шлифовъчни) ин¬
струменти при означаване вида на свръз¬
ката).
В (—) [ве] —Конна картофовадачка (напр.:
В-9).
В. — век (след цифра).
в. — вестник (пред название на вестник);
в-ник. Д в. Труд.
В., в. грам. — вилителен (падеж); вин.
в. гесгр. — връх (пред название на връх);
вр.
В физ. — волт (единица за измерване на
електрическо напрежение), (след цифра).
ВА [ве-а], електрон. — Високочестотна апа¬
ратура.
ВА [ве-а] — Военна академия.
ВА [вё-â], еоен. — Въздушна армия.
БА (—) [ве-а] — Плосък аксионален венти¬
латор с електродвигател (напр.: ВА/9/2).
ва фиэ. — волт-ампер (след цифра).
1ААП [ваап], рус. ВААП (Всесоюзное
агентство по авторским права.мО — Всесъюзна
агенции за авторските права,
ВАБТВ, рус. ВЛБТВ (Воеииая ордена Ле¬
нина академия бронетанковия войск) —
БЪЛТИ [бълтн], ср.. остар.—Българска тръб¬
на индустрия(държавно индустриално пред¬
приятие).
бюл. — бюлетин.
БЮНИ [бюни], м. и ср. — Бюро за научна
информация.
БЮНМИ [бюнмн], м. пер. — Бюро за научна
медицинска информация.
БЮНТИ [бюнти], м. и ср. — Бюро за научно-
техническа информация.
БЮНТИОН [бюнтион], м. и ср. — Бюро за
научно-техническа информация на обществе¬
ни начала.
БЮНТПИ[бюнтпн], м. и ср.—Бюро за научно-
техническа и патентна информация.
БЮПТИ [бюптн], м. и ср. — Бюро за патент¬
на и техническа информация.
БЮПТИИ [бйиггий], м. и ср. — Бюро за
производствена технико-икономическа ин¬
формация.
Б-я — България.
Военна академия за бронетанкови войски
(в СССР).
ВАВТ, рус. ВАВТ (Всесоюзная академия
внешней торговли) — Всесъюзна академия
за външна търговия.
ваг/км трансп. — вагонкилометър (единица
мярка за натоварване на вагонния парк).
ВАЕ [вае], воен. — Вертолетна авиационна
ескадрила.
ВАЕЦ [вгёц] — Водоакумулнраща електро¬
централа.
ВАЗ [ваз],лг, рус.. ВАЗ (Волжский автомобиль¬
ный завод) — 1. Волжски автомобилен за¬
вод.
2.	В марката на автомобили, произведени в
този завод (напр. ВАЗ 2101, ВАЗ — 21011).
3.	Автомобил, произведен в този завод.
— Проигв.: (разг.) вазка.
ВАИ [вай], еоен. — Военна автомобилна ин¬
спекция.
ВАК [вак], м. и ж. — Висша атестационна
комисия.
ВАК [вак], биохим.— Витамино-антибпотичен
концентрат.
В АРАТ Ц [ва-ме-те-це] — Възлова автоматич¬
на междуградска телефонна централа.
ВАО [вао] — Външен административен от¬
дел.
ВАО [вао], еоен. — Вертолетен авиационен
отряд.
ВАП [вап], еоен. — Военно-автомобилен път.
ВАП [вап], еоен. — Вертолетен авиационен
полк.
вар — волт-ампер реактивен (единица за из¬
мерване мощност на променливотоковата
реактивна верига).
ВАРЕМ [варем], ж. и м. (разг. член. -а),
ВАРЕР
33
воен., рус. ВАРЕМ (Войсковая автомобиль¬
ная аеыPнтuo-eкcплoaтаuиP]lная мветер-
ская) — Войскова автомобилна агмоuтuP)
експлоатационна работилница; ВАРЕР.
ВАРЕР [варер]. ж. и м. (разг. член.-а), во¬
ен. — Войскова автомобилна ртмoнтнр-eке-
п.лратauноuua работилница; ВАРЕМ.
ВАРИГ [варйг]. мн. VARIG (Empresa de
Viçâo АРгеа Rio Grandense) — Бразилски
авиационни линии.
ВАРИИЕКС [ввримРнс], я., no.i. Warimex
(PolSkie Towarzystwo Handlu Zagraniczne-
go — Полско дружество зв външна тър¬
говия.
ВАС — Върховен вд.миuисррaривеu съд.
ВАСХНИЛ, рус. ВАСХНИЛ (Всесоюзная ака¬
демия седьскPхозяHствеuuых наук имен¬
ни В. И. Ленина) — Всесъюзна академия
нв селскостопанските науки „В. И.- Ленин“-
(в СССР).
ВАТА, рус. ВАТА (Встмнрнвя ассоциация
туристически- вгeuств) — Световна асо¬
циация на туристическите агенции.
ВБ воен. — Военна болница.
Вб физ. — вебер (еднницв зв измерване нв
магнитен порок).
ВВ воен. — Вероятно отклонение по висо¬
чина.
ВВ ед. и мн., воен. — Взривни вещества.
ВВ |ве -вР] — Военновъздушен.
В - В воен. — въздвх—воздух (клас ракети).
ВВ (—) [ве-ие], техн. — Външен едuочееро)
ттн или двучесторен вибратор (напр. ВВ
1—025, 055, 075, 155, ВВ 2—055, 075, 1,1),
ВВА, рус. ВВА (Военио-воздушнвя акаде¬
мия) — Военирвоздвшиг академия.
ВВАК — Варменрн военен адмнииетаативри
комитет (в Етиопия).
ВВАС — Временен военен административен
съвет (на Етиопия).
ВВАУ, рус. ВВАУ (Высшсе уоеuuре ввиацн-
онно- училище) — Виеше военно авиаци¬
онно училищр.
ВВК [вт-вт-ка] — Вътрешноведомствен кон¬
трол.
ВВМИ |вТ-вт-мт-й], .и. и (разг.) ср. (член.
-то) — Висш ветерuнааPмедициuскн инсти-
рур.
ВВМИ [вТ-ве-мт-й] — Висш военномедицин¬
ски институт.
СВоМИ — Висш вренuрмрдициuски институт.
БВП (—) [ве-ве-пе], строиш. — Вибрационен
прикачен валяк (напр.: ВВП-6 А).
ВВРК |аè)ве-аc-кг], остар. — Върховна вотн-
на aевоnюцuрuuа колегии.
ВВС [ве-ве-се], .мн. и (разг.) ср. (член, -то) —
Воеuuрвоздвыuн сили.
Проигв.'. (разг.) вевеегр, вевесàaсни.
ЕВУЗ [вуз], м. — Внеше военно учебно за¬
ведение.
ВГ (—) [ве-гР] — Гладък валяк (напр.: ВГ —
1,25).
ВГБИЛ, рус. ВГБИЛ (Всесоюзная госу•двр)
ервргная библиотека ивuстраuлрй литерату¬
ри) — Всесъюзна държавна библиотека за
чуждестранна литература.
ВГИК [вгин], рус. ВГИК (ВсесPюзuuй го-
свдгаетвенимй институт нuнемарогаафuи) —
Всесъюзен държавен институт зв кинема¬
тография.
уд воен. — Вероятно отклонение у далечи¬
на.
Вд — Видин (у регистрационните номера на
моторните превозни средства от Видин н
Видинсни окръг). ДВЗ /5—18.
ВДА [ве-дт-а], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Върховен държавен арбитраж.
ВДБр воен. — Въздушнодесантна бригада.
ВДВ воен. — Въздушнодесантни войски,
удд воен. — Возд}'ыuодесв]lРна дивизия,
ВДИ [вР-дт-й], рус. ВДИ (Вестник древкей
истории) — Вестник за древна история.
ВДК [ве-де-ка]. — Въздушнодесантен кор¬
пус.
вдм воен. — Взвод за дегазация нв местността.
ВДНХ (вр-де-ек-ха), рус. ВДНХ (Выставка
достижений народното хозяйства СССР) —
Изложба на постиженията на народното
стопанство на СССР.
ВДС [ 86^^] — Волтийски демократически
съюз (в Горна Волта).
ВДШ [вр-дт-ше], рус. ВДШ (Высшая дипло-
марнческая шнола) — Висша дипломатиче¬
ска школа (в СССР).
ве воен, — Вертолетна ескадрила.
ВЕ — Електромагнитен вибратор.
ВЕЛ библ. — Великобритания.
вело. . , — Велосипеден (като първа е.ос.тaвна
част на слржuоеонагтеuи думи, напр.:
велрнарс, велоспорт, велочгети).
ВЕР [вер], мн. — Вторични тнтагийuи ре¬
сурси (енергийни ресурси, получавани при
технологическите процеси като изходяща
топлина или като странични продукти).
ВЕС [пее], геол. — Вертикално електричес¬
ко сондиране.
ветер. — ветеaнuаaен.
ВРгпром ж. — Ветеринарна промишленост.
ВТгпромкнВб м. — Държавно паедпанярие за
ветеанuгаuо промишлено производство н
снабдяване.
ВТтснвб м. — Ветеринарно снабдяване (пред¬
приятие).
ВЕЦ и втц [втц], член, -ът, -а, мн. -овт, м.
и ж. — Водноелектрическа централа.
вж. — виж, вижте.
ВЗ [вР-зТ] — Вагонен завод. ДВЗ „А. Жда¬
нов" — Дряново.
в-з воен. — въздух-земя (клас ракети).
вз — възел (единица зв скорост у морскара
навигация).
взв. воен. — взвод.
взв САУ воен. — Взвод самрхрдuо-аарилеаий-
сни установки.
ВЗУ (—) [вè-зе-в|, ед. и мн., техн. — Внбро-
захраиващо устройство (напр.: ВЗУ-1-90.
ВЗУ 2-90).

39
вит.
ВЭУ (вЗ-зе-у], ед. и мн., електрон. — Външно
запомнящо устройство.
ВИ — В нсш институт.
ВИ — Военно издателство.
ВИ — Въртящ избиран (в Автоматична те¬
лефонна ц-нтр-л-).
ВИД [вца] — Виетнамска информационна аген¬
ция.
ВИА [вйа]. рус. ВИА (Военно-инженерная
ак-д-мия) — Военноинженерна академия (в
СССР).
ВИАС [вйас] — Висш институт з- архитектура
и строителство.
ВИБ — Военноисторическа библиотека,
вибро. . . — Вибрационен (к-то първа състав¬
на ч-ст на сложносъкр-т-ни думи, напр.:
вибробетон, вибро-лем^нт, виСро^о-т-ция).
ВИВГ техн. — Внезапно изхвърлял- на въг-
лищ- и г-з.
ВИГ [виг], нем. WIG (Wiener Internationale
Gartenschau) — Виенска	международна
градинска изложба.
ВИГ [виг], ж. и ли — Вокално-инструмен¬
тална група.
ВИГ [виг], техн. — Э- означаван- на вид
Зàвàрив-чз с нетопящ се волфрамов елек¬
трод d среда от инертен г-з.
ВИД изч. техн. — Видов д-скриптор.
ВИД (—) [вид], ж. и м. — Комплексна систе¬
ма за вътрешна внд-отелефонча връзка
(н-пр.: ВИД-10).
в. и. д.— временно изпълняващ длъжността,
вид-офон м. — видеотелефон.
ВИЖ. рус. ВИЖ (Всесоюзный научно-из-
следовательский институт животноводства) —
Вс-съюз-н - научноизследователски институт
по животновъдство.
виз. — византийски.
ВИЭВМ — Висш институт по зоотехника и
ветеринарна медицина.
Виз. врем. библ. — Византийски временник.
ВИЭПБ — Ветеринарен институт по з-разни
и паразитни болести.
ВИИ |вй-й] и |вий] —Висш икономически
институт. ЬВИИ „Карл Маркс'1.
ВИНИ [впий] — Висш институт за изобра¬
зителни изкуства. &ВИИИ „Н. Павловия“.
ВИК соен. — Ведомствена инспекция по кот-
лонздзора.
ВИИМ [вийм] — Вттеринар-н институт по
имунология.
ВИК — Висш изпълнителен комитет (в Йор¬
дания).
ВИК [вЗ-и-к-], м. (р-зг.) ср. (член, -то) —
Вв.двcнaбдяв-нз и к-н-лиз-ция (отдел; спт-
ия-лнсст); ВК
ВИК остар. — Возчноисторич-ска комисия.
ВимстЗкс ж. и е - — Б-з- за развитие и внед¬
ряване з- вълнен и копринен текстил.
ВИКТ — Всеобща ит-лианска конфедерация
на труд- (обединени- на профсъюзите).
В ИМ (—) [вим] — Висвкооборотча пробивно
настолна м-шина (напр.: ВИМ-6).
ВИМ [■вим]. електрон. — Временна импулсна
модул-ция.
ВИМ, рус. ВИМ (Всесоюзний чàуччвписслздвп
вательский институт механизации сель¬
ского хозяйства) — Вс-съюз-н институт за
м-ханиз-ция на селското стопанство.
ВИММЕСС [вймес] — Висш институт по ма¬
шиностроене, механизация и електрифи¬
кация на с-лското стопанство.
вин. . . — Винарски (като първа съставна
част на сложносъкрат-ни думи, напр:
винз-вод, винпром).
вин. грам. — виннт-лен (падеж); В, в.
ВИНД — Военноисторическо научно дру¬
жество.
Винзавод м. Винарски завод.
ВиннчопЗкс м, — Външнотърговска орга¬
низация з- внос (импорт) и износ (експорт)
на вин-, спиртни напитки и др.
ВИНИТИ [винитй],р#с. ВИНИТИ (Всесоюзной
институт научной и т-хнич-ской информа¬
ции) — Вс-съюзен институт за н-учна и
техническа информация.
Винкнс м. — Цех з- винена киселина.
Вйнмаш м. — Э-вод з- машини за винарската
промишленост.
Вйнпром я. — 1. Винарска промишленост
(държавно стопанско обединение з- произ¬
водство и търговия, износ и внос на вина,
спиртни напитки и др.).
2. Винарски завод.
— Проигв.: рйчпрвоски.	‘
ВИНС [винс] — Висш институт за народно
стопанство. &ВИНС „Д. Благоев“.
ВИО — Ввзчl^вистврuчзскu отдел (при Ми¬
нистерството на народната отбран-).
ВИП (—) [вип], техн. — Плач-тареч пото-
пя-м вибратор (н-пр.: ВИП-25, ВИП-35,
ВИП-75).
Вир (—) |вир] — Сорт царевица ,IВиржичпи<'
(н-пр.: Впр-42).
ВНС [вие] — Вок-лчо-uчструо-чтал-ч състав.
ВИС [вит], електрон. — Време-импулсна си¬
стема.
вие. — височина (обикн. пред цифра). Д вие.
100 м.
ВИСИ [виси], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш иижеперивстрвителен институт; ИСИ.
В ИСМ, рус. ВИСМ (Всесоюзнмж институт
повишения квалификации руководящих ин-
жечернв-т-хчич-ских работников в обла¬
сти стандартизации, качества продукции и
метрология) — Всесъюзен институт за по-
виш-в-не на квалификацията на ръковод¬
ните инженерно-технически работници в
обл-стта на ст-нд-ртиз-цият-, качеството
на продукцията и метрологията.
ВИСХОМ [виехом], р//с. ВИСХОМ (Всесоюзный
н-учно-иссл-дов-тсльский институт сельско-
хозийств-ччого оашччострозиuя) — Все-
съюзен научноизследователски	институт
по селскостопанско машиностроент.
вит. — витамин. Д вит. А.

Вита-А
40
Вйта-А — Козметичен крем за лице - с вита¬
мин А,
Виталакт ср. и м. — Пълномаслено сухо
краве мляко, обогатено с витамините Ci,
Д и Д2.
Внтскс .и. —Стопански комбинат за произ¬
водство на вълнен текстил, вълнени преж¬
ди и др.
ВИТИЗ [вйтиз] — Висш институт за театрал¬
но изкуство.
— Произв.: (разг.) вйтизчня, вйтизчийка,
вйтизчийски.
ВИУ [виу], ед. и мн., изч. техн. — Входно-
изходни устройства.
ВИФ [виф] — Висш институт за физическа
култура.
— Произв.: (разг.) вйфаджия; вйфаджийка,
внфаджнйски.
ВИХВП [вй-хс-вс-пс] — Висш институт за
хранително-вкусова промишленост.
ВК (—) [вс-ка] — Високоговорител (напр.:
ВК-3013 А).
ВК (— ) [ве-ка], рус. ВК (Владимир Климов) —
1.	В марката на авиационни двигатели, кон¬
струирани от В. Климов (напр.: ВК-Ю5).
2.	Авиационен двигател, конструиран ,от
В. Климов.
ВК [ве-ка] — Водоснабдяване и канализа¬
ция; Вик.
ВК [вё-ка] — Военна комисия.
ВК (—) [ве-ка], метал. — В марката на
твърди сплави, съдържащи волфрамов
карбит и кобалт (напр.: ВК 4, ВК 6 и др.).
ВК [Dé-ка] — Вузовски комитет. &ВК на
ДКМС.
и«к — вестник; в. (пред название на вестник).
Д . в-к „Отечествен, фронт".
ВКГ [вС-ка-гс], ед. и мн., иксн. — Висши
класификационни групировки.
Вкгр воен. — Въздушна контролна група.
ВКИУ [вкиу] — Ведомствен контрол на из¬
мерителните уреди.
вкк (-) [вё-ка-ка], авиац. — Височинно-
компенсиращ костюм (напр.: ВКК-3, ВКК-
К, ВКК-65).
вкл. — включително.
В км [ве-ка-ём], електр. — Външна кабелна
мрежа.
ВКНО [вС-ка-не-о] — Военен комитет за на¬
ционално освобождение (в Мали).
ВКП [вС-кз-пС] — Венецуелска комунистичес¬
ка партия.
ВКП [ве-ка-пе]. истор., рус. ВКП (Всесоюзная
Коммуниотнчеcкая партия) — Всесъюзна ко¬
мунистическа партия; Вж. ВКП (б).
ВКП (б) [ ве-кз-пе-бе), истор., рус. ВКП (б)
(Всесоюзная Коммунистическая партия боль¬
шевиков) — Всесъюзна комунистическа пар¬
тия (болшевики).
ВКРС [ве-ка-рс-сС], воен. — Военен комендант
на район за стоварване.
ВКС |ве -ка-се] — Ведомствен комитет по стан¬
дартизация (към Министерството на вън¬
шната търговия).
ВКС [ве-ка-Сс], остар., рус. ВКС (Всесоюзный
комитет по стандартизации) — Всесъюзеи
комитет по стандартизация.
ВКС [ве-ка-се] — Върховен касационен съд.
В КТ ' [вё-ка-те] — Всеобща конфедерация на
труда (профсъюзно международно обеди¬
нение).
ВКУ [вс-ка-у], воен. — Военен комендант на
(железопътен) участък.
вКфС [вс-ка-фс-сС] — Върховен комитет за
физическа култура и спорт.
ВЛ електрон. — Високочестотна линия.
ВЛ (—) [вё-ёл^рг/с. ВЛ (Владимир И. Ленин) —
В марката на съветски електровоз (.напр.:
ВЛ 19, ВЛ-23, ВЛ 22М — модернизиран).
ВЛИ [вё-лс-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш- лесотехнически институт; вж. ВЛТИ.
ВЛК [вё-ле-ка], воен. — Военнолекарска ко¬
мисия.
влксм [ве-ел-ка-ес-ем] и [DСл-кз-осм], рус.
ВЛКСМ (Всесоюзный Ленинский Коммуни¬
стический Союз Молодежи) — Всесъюзен
Ленински комунистически младежки съюз.
ВЛТИ [вС-ле-тс-й]. л. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш лесотехнически институт.
ВМ ед. и мн. — Взривни материали.
В/м физ. — волт на метър (единица за интен¬
зитет на електрическо поле), (след циф¬
ра).
вм. — вместо.
ВМА [вС-мс-З], рус. ВМА (Военно-морская
академия) — Военноморска академия на
.СССР.
ВМА [вС-мс-а], англ. WMA (World Medical
Association) — Световна медицинска асо¬
циация; АММ; вж. СМА.
ВМБ [ве-мс-бс], воен. — Военноморска база.
ВМБ [вС-ме-бс] — Военноморска Солница.
ВМБ електр. — Кабел със суха .хартиена
изолация, с покривка от метализирана хар¬
тия в полихлорвинилова обвивка и трудно-
топима смолиста маса, брониран с две сто¬
манени лснти и външна ютена покривка.
ВМБГ електр. — Кабел тип ВМБ без външ¬
на ютена покривка — гол.
ВМГ [вё-см-гС], воен. — Вит.ломоторна група.
ВМГ воен. — Водомаслогрейка.
ВМГИ [вс-мс-гс-й], м. и (разг.)ср. (член, -то) —
Висш минно-геоложки институт;	МГИ.
ВМЕИ [вС-мс-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш машинно-електротсхничсски институт;
МЕИ.
ВМЕИВ библ. — Висш машинно-слектротс.х-
нически институт — Варна.
ВМЕИ — МКФ — Висш машинно-електротсх-
нически институт — машинно-корабен фа¬
култет.
ВМЗ[ве-ме-зс], мн., м. и (разг.) ср.(член. -тс) —
Вазовски машиностроителни заводи.
ВМЗ (—) [вС-мс-зс] — Водомаслозарсждач
(напр.: BM3-35).
ВМЗ [ве-мс-зс], .«. и (разг.) ср. (член, -ти) —
Военен машиностроителен заьод.

41
вниими
ВМИ [вр)мт-й|, м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш машиностроителен институт.
ВМИ [ве-мт-йЬ м. (разг.) ср. (член, -ро) —
Висш медицински институт.
ВМИВ библ. — Висш медицински институт—
Варна.	'
ВМИП библ. — Висш медицински институт
„И. Павлов“ — Пловдив.
ВМК [вё-ме-ка], истор. — Върховен македон¬
ски комитет.
ВМО [вр-мт-о], англ. WMO (World Meteoro¬
logical Organisation) — Световна метеоро¬
логична организация; AHM, HAM, ОММ,
вж. СМО.
ВМОК [вмок], истор. — Върховен мантдрнр)
одрински комитет (1899—1905).
ВМОРО [вТ-ме-opà|, истор. - -— Вътрешна мв-
кедоuо-oдрuucка революционна организа¬
ция (1893—1908).
ВМП [ве-ме-пР], воен. — Времтuтu медицински
пункт.
ВМПи [ве-мт-nт-й| — Висш музикално-педа-
гргичсеки институт.
ВМРО [вё-ме-ре-о], истор. — Вътрешна маке¬
донска революционна организация (1914 —
1934).
ВМРО (об.) [ве-мт-рт-о], истор. — Вътреш¬
на македонска революционна организация
(обединена) (1925 — 1935).
ВМС [вТ)Mе-сé|, мн. — Военноморски сили.
ВМФ [вТ-мт-фТ], м. и (разг.) ср. (член, -ро) —
Воeннрмoаеки флот.
ВМЦ - [вТ-ме-цТ] — Ветеринарномедицински
център.
ВН — Ведомствени норми.
ВН — „Вечерни нрвиuи“ (вестник).
ВН [ве-пс]. електр. — Високо напрежение.
Д Електропроводи ВН.
ВН — Тракторна навесна влачкв.
ВНА [вР-не-В] — Виетнамска народна армия.
ВНВАУ [ее-uр-ур-а-у] — Виеше народно вотн-
црaаРиncанйснр училище.
ВНВВУ [ве-нт-ве)ве)в| — Виеше народно вртu-
ирвоздвыио училище.
БНВИСУ [Eè)uе)BU)еу] — Внтше народно
военно инженерно свързочно училище.
ВНВМУ [вс-ие-ве-ме-У] — Виеше народно воен-
иоморсно училище.
ВНВСУ [ве-uт)вт-ст-у| — Виешт народно вреu-
цр-ерроирелио училище.
ВНВУ [вТ-не-вт-у] — Виеше народно военно
училище.
ВНЕЛ електр. — Водоналивен елемент Ленлан-
IUC.
ВксыррргрсклВмa ас., рус. Внсыррргреклгма
(Внешняя торговля и реклама) — Агенция за
външнотърговска реклама (в СССР).
ВНИ — Еьеннонау'чиа информация.
ВНИАЛМИ. рус. ВНИАЛМИ (Всесоюзный
uаучuр-uсследоварелuскuй институт агаP-
пссрмeлиuагции)— Всесъюзен uгвчuрнзелс-
доDгтслеки институт по ггаолс■!.р.аслиораиия.
ВНИИ [вний] ,рус. ВИНИ (Всесоюзный -науч-
uо-uеcлрдoввтрпьснuй институт) — Ветеою-
зтн научноизследователски институт.
ВНИИ. . . [внuн|. рус. ВНИИ (Вереоюзиый
иввчио-иеследоватепьский институт) — Вср-
съюзен научноизследователски институт
(като съставна част при образуване нв
иuииuалuu съкагщеини, напр.: ВнИПЖ»
ВНИИКИ).
ВНИИА [вниНа], рус. ВНИИА (Всесоюзный
uавчuO)Исследрввmсльеkuй институт анти¬
биотиков) — Вс-съюзсн научноизследова¬
телски инстирут за антибиотици.
ВНИИГАЗ [вннигаз], pyc. ВНИИГвз и ВНИИ-
ГАЗ (Вссcoюзuый научно-исследователь¬
ский институт природното газа) — Все^ю-
зен научноизследователски институт за при¬
роден гвз.
ВНИИГПЕ [внингпТ], рус. ВНИИГПЗ (Вст-
союзннй uаучuр-изслсдрвaрельеkuй инсти¬
тут государственной патентной експерти¬
зи) — ВеесоюзРu научноизследователски
институт зв държавна патентна експерти¬
за.
ВНИИЖ [вuий:ж], рус. ВНИИЖ (Всреоюзuый
иавчио)истлтдоввтельский институт живот-
иоводетвв) — Всесъюзен научноизследова¬
телски институт по животновъдство.
ВНИИК [вuuйн|, рус. ВНИИК (Всрсоюзuый
uaвчuо-иеследовaтельений институт коне¬
водства) — Вс-съюзсн научноизследовател¬
ски институт по нрuевъдервр. '
ВНИИКИ [вииикй|, рус. ВНИИКИ (Вс-союз-
нмй научно-исследовательский институт ртх-
нич-ской информации, классификации и ко¬
дирования) — Вс-съюзсн uаучuрнзследрва-
телки институт по техническа информация,
класификация и кодиране към Държавния
комитет по стандартизация на СССР.
ВНИИЛМ [вuийлм),амCl ВНИИЛМ (Верерюз-
ннй uаучuо-uсслсдоварсльсkиU институт
лесоводства и механизации лесного хозяй¬
ства) — Вс-съюзсн научноизследователски
институт по лесовъдство и механизация на
горското стопанство.
ВНИИЛТЕКМАШ [вuuйлтенмВш], рус.
ВНИИЛТЕКМАШ (Всесоюзный научно- ис-
слсдрварельекий институт легного и тек¬
стильного мвшuuострртuuя) — Вс-съюзсн
научноизследователски институт за лено н
текстилно мгшиuостаоеuе.
ВНИИЛХ [вuийлх|> остар., рус. ВНИИЛХ
(Всесоюэuнй uгвчuO)Uеcледрввттльсkuй ин¬
ститут лесного хозяйства) — Вс-съюзсн нау¬
чноизследователски институт по горско сто¬
панство.
ВНИИМЕТМАШ [вuиймртмàы|, рус. ВНИИ-
МЕТМАШ (Весеоюзuмй uaвчuP)Исслсдрув-
тсnьекнй и паPенРuо-kPuетруктрреkнй ин¬
ститут металургии еского маыuuрстррсuuя)—
Вс-съюзсн научноизследователски и проехт-
uо-коuетaуктрaсku ииститвт за металурги-
чесно машиностроене.
ВНИИМИ [вuиuмн]|Pi/c. ВНИИМИ (Всесоюзный
иау'чио-иееледрваmельский институт науч¬
вниимио
42
ной меднцинской и мсдико-тсхнической нн-
формации) — Всесъюзсн научноизследова¬
телски институт за научна медицинска н
медико-тсхническа информация.
ВНИИМИО [вниимио], рус. ВНИИМИО (Все¬
союзный научно-исследовательский инсти¬
тут медицинских ннструментов и оборудо¬
вания) — Всесъюзсн научноизследователски
институт за медицински инструменти и ме¬
дицинско обззвеждване.
ВНИИМП [вниймп] — Висш научноизследо¬
вателски институт за медицински прибори.
ВНИИНМАШ [внийнмзш], pi/с. ВНИИНМАШ
(ВсссоюзнмИ научно-исследовательский ин¬
ститут по нормализации в машинострос-
нн^—Всссъюзен научноизследователски ин¬
ститут по нормализация в машиностроенето.
ВНИИНСМ [внийясм], рус. ВНИИНСМ (Все-
союзннй научно-исслсдоватсльский инсти¬
тут новых строитсльнмх материалов) — Всс-
съюзсн научноизследователски институт за
нови строителни материали.
ВНИИПТМАШ [внйиптмаш], рус. ВНИИПТ-
МАШ (Всесоюзнмй научно-исследователь¬
ский институт подъемно-транспортного
машиностроения) — Всесъюзен научноиз¬
следователски институт за подемнотранс-
портно машиностроене.
ВНИИС [внийс], рус. ВНИИС (Всссоюзнмй
научно-исследовательский институт стан¬
дартизации) — Всесъюзсн научноизследо¬
вателски институт по стандартизация.
ВНИИСМАШ [внийсмаш], рус. ВНИИСМАШ
(Всссоюзнмй научно-исследовательский ин¬
ститут стандартизации машиностроения) —
Всссъюзен научноизследователски институт
за стандартизация на машиностроенето.
ВНИИЦвстмет [внлйцвстмст], рус. ВНИИЦ-
встмст (Всесоюзньпй научно-исследователь¬
ский институт цветной металургии) — Всс-
съюзсн научноизследователски институт за
цветна металургия.
внипи [внипи], рус. ВНИПИ (Всссоюзный
научно-исследовательский и проектнмй ин¬
ститут) — Всесъюзен научноизследовател¬
ски и проектантски институт.
ВНИХИ [внмхн]. рус. ВНИХИ (Всесоюзнмй
научно-исследовательский институт холо¬
дильной проммшленности) — Всссъюзсн на-
учно-изслсдоватслски институт за хладил¬
на промишленост.
ВНИХФИ [внйхфи], рус. ВНИХФИ (Всесоюз¬
ной научно-исследовательский химико-фар-
мацевтичсский институт) — Всесъюзсн науч¬
ноизследователски химико-фармацевтичсн
институт.
ВНМО [вС-не-ме-о], остар. — Войскова народ¬
на младежка организация.
Г НОЗТСО — Временна наредба за организа¬
ция на заплащането на труда в селскосто¬
панските организации.
ВНОС [внос], остар., воен. — Въздушно на¬
блюдение, оповестяване и свръзка.
ВНРПД — Внедряване на научните резулта¬
ти и патентно дело (отдел).
ВНС — Велико народно събрание.
ВНС — Велико национално събрание (в Ру¬
мъния).
ВНС [вС-нс-сС] — Воднонапоителна система.
ВНС — Върховно народно събрание (в Корей¬
ската народнодемократична република).
ВНХ — Велик народен хорал (в Л^олнолската
народна република).
ВО [ве-о[ — Вертикална осова помпа.
ВО — Водоотдавзнс (почвенохядрологнчна ве¬
личина).
ВО [вС-о) — Воснсн отчет. Д Отдел ВО.
ВО [вС-о] — Военна организация.
ВО [вС-о], рус. В/О и ВО (Всесоюзиос объе¬
динение) — Всссъюзно обединение.
во воен. — Вертолетен отряд.
ВО [вС-б] — Осов вентилатор.
ВОА [воЗ] — Вътрешнокръжна автоматиза¬
ция.
ВОБ [воб] — Военноотчетно бюро.
вод. ■ . — Водсн (като първа съставна част на
сложносъкратени думи, нзпр.: Водпроект,
Водстрой).
вод. геогр. — водсн.
Водоканалпроект м. — Институт зз проучване
и проектиране на обекти по водоснабдяване
и канализация.
ВодпроСкт —. — Институт за проучване и
проектиране на хидромелиоративно строи¬
телство.
вод. ст .физ. — воден стълб (в състава на еди¬
ниците зз измерване на налягане).
Водстрой м. — Водно строителство (стопанско
управление).
воен. лексикогр. — военен.
ВОЗ [воз] — Военнооператлвна зона.
ВОЗ [воз]. истор. — Въставнческа оператив¬
на зона.
ВОЗ, рус. ВОЗ (Всемирная организация здра¬
воохранения) — Световна организация за
здравеопазване.
ВОЗИГ библ. — Висш общотехничсски задо¬
чен институт — Габрово.
ВОИ [вой], техн. — Възду.хоохлаждзщо и въз-
духоизхвърлящо устройство.
ВоИр [войр], рус. ВОИР (Всесоюзиос обще¬
ство изобретателен и рационализаторов) —
Всесъюзна организация на изобретателите
и рационализаторите.
Волго-Дон м. — Волго-Донскн плавателен ка¬
нал „В. И. Ленин“.
ВОМЛ (—) ед. и мн., техн. — Валове за огъ¬
ване на метални листове (напр.: ВОМЛ-
2,5X2000, ВОМЛ 4X2000, ВОМЛ 6x2000).
воо [воб] — Военноотчетен отдел.
ВООФ [вооф], остар. — Войскова организа¬
ция на Отечествения фронт.
воп [воп],босн. — Взводен опорен пункт.
ВОС [вос], м.. еоен. — Военноотчетна специал¬
ност.
ВОСО [восо], ж. и (разг.) ср. (член. -то}, еоен..
43
ВСС И
рус. ВОСО (Служба вознчых сообщений) —
Служба з- военни съобщения.
ВОСР — Велика октомврийска социалистиче¬
ска революция.
ВОТЭИ [вотзи] — Висш общотехнически за¬
дочен институт.
, ВОТП. англ. WOTP (World Organisation of
the Teaching Profession) — Световна орга¬
низация на учителите; ОМПЕ.
BOTHA — Всеобщо обединение на трудещите
се от Ч-рн- Африка.
ВОФ — Виетн-мски отечествен фронт.
ВП [вЗ-пЗ] — Вакуумпомпа (н-пр.: ВП —
400/0,8. ВП-95-Р).
ВП — В емблемата на завода за памучни тъ¬
кани „Вела Ппскова“ — Русе.
ВП (—) [вЗ-пЗ]. метал. — Вертикална пнев¬
матична (в марк-т- на машини з- л--н- с
протuввн-лягач-).
ВП (—) [вЗ-пЗ], техн. — Вибрационен пресе-
в-тел (н-пр.: ВП-40, ВП-60).
ВП (—) [вЗ-пЗ], електр. — Ви^^^щен пред¬
пазител (ВП-00100 А).
ВП библ. — Водок-н-лпро-кт.
ВП [вЗ-пЗ] — Военна поща.
ВП [вЗ-пЗ], електрон. — Вр-мт-нна памет-
вп воен. — В-ртолет-н полк.
ВПВ [вЗ-пе-вЗ] — Военно-патриотично възпи¬
тание.
ВПД (—) [вТ-пт-дТ] — Бинарна пр-с- с непре¬
къснато действие (н-пр.: ВПД-10).
ВПД [вЗ-пе-дЗ], м. и (р-зг.) ср. (член, -то, мн.
-тз) — Военен почивен дом.
ВПИ [вЗ-пе-й], м. и (р-зг.) ср. (член, -то) —
Висш педагогически институт.
ВПИ КМ библ. — Висш п-дагогич-ски инсти¬
тут „Кирил и Методий“ — В. Търново.
ВПК [вЗ-пе-к-] — Вузовски п-рти-н комитет.
ВПЛ [вё-ле-лЗ], воен. — Военнополеви лаг-р.
ВПИ (—) [вЗ-пе-Зн] — Н-клонен верижно-
планкс-в транспортьор (напр.: ВПН-9,2).
ВПНЕ — Временно правителство на Нацио-
н-лг-гото единство (в Л-ос).
ВЛО [гЗ-пе-о] — Варненска партийна орга¬
низация.
ВПО [вЗ-пе-о], м. и (р-зг.) ср. (член, -то) —
Вос-ню-патриотично обучение (отдел, сек¬
тор). Д Секретар по ВЛО.
ВП^ [зс-пс-рЗ], воен. — Временно претоварен
р.шон.
ВПС [г-е-пт-со], ж. и (р-зг.) ср. (член, -то,
мн. -та) — .Возчнвпочнвна ст-нция.
ВПС [зЗ-пе-сЗ] — Возчис■пощзнска станция.
ВИТ [ьЗ-пс-тЗ] — Виетнамска партия на тру¬
дещите се.
ВПТ (—) [Dénc---è- — Хоризонтален в-риж-
но-пл-пков транспортьор за събиран- на
оборски тор (н-пр.: ВГ1Т-200).
ВПТБ . рус. ВПТБ (Всесоюзная патентно-тех¬
ническа библиотека СССР) — Всесъюзна па-
тс!^н;fЧcп^е;иичecка библиотека на СССР.
ВПТИ [вЗ-пт-те-и], рус. ВПТИ (Всесоюзной
проектно-техиологнческин институт) — Вст-
съюзен проектно-технологически институт.
ВПТР [вЗ-пе-тЗ-р-], воен. — Войскова подвиж¬
на техническа работилница.
ВПУ [вЗ-пе-у] — В-чтртн партиен университет,
ВПШ [вЗ-пе-шЗ] — Висша партийна школа.
ВР (—) [вЗ-рЗ], строит. — Виброр-нка (напр.:
ВР 11500, 2500. 3500).
ВР [вЗ-рЗ], еоен. — Войсково разузнаване.
Вр — Вр-ца (в регистрационните номера на
моторните превозни средства от Вр-ца и
Вр-ч-нски окръг). АВр 18—23.
ВР електр. — Въртящ ст разрядния.
ВР (—) [вЗ-рЗ] — Ръбест в-ляк (н-по.: ВР-
l.27).	‘
вр. грам. — време.
вр. геогр. — връх (пред название на връх); в.
ВРБ [вЗ-рт-бТ] — В-гоччорзмочèна б-за.
ВРБ воен., рус. ВРБ (Вероятностный рубеж
бомбардиров-ния) — Вероятностна граница
за бомбардиране.
ВРД [вЗ-ер-дЗ], ед. и мн. — Въздушно-р-актн^
вен двигател.
ВРЭ [вЗ-рт-зТ] — Вàгвччорзоочèзн завод.
ВРК [вё-р--ка], истор. — Ввзччорзволюцив-
нен комиттт.
ВРО [вё-ре-ô], истор. Вътрешна революцион¬
на организация.
ВРП [вЗ-рт-пТ] — Временно революционно
правителство (в Южен Виттнам).
ВРПГС [вЗ-ер-пе-гЗ-], м. (р-зг. член, -ът, -а)
— Вода, разсол, п-р-, г-з и сода (цтх в Э--
вода за калцинирана содд—Девня).
ВрПр — Временни правила (за работа на Дър¬
жавния арбитраж).
ВРПРЮВ — Временно революционно прави¬
телство на Р-публика Южтн Виетнам.
ВРС [вЗ-ре-сЗ] — Върхов-н революционен съ¬
вет (в Сомалия).
врто [вЗ-рЗ-те-о], воен. — Взвод з- ракетно-
техническо осигуряване.
ВС воен. — В-роятно отклонение встрани.
ВС [вТ-сЗ] — Възлова станция.
ВС — Върховен съд.
ВС [вЗ-сЗ], мн. и (р-зг. мн. -та, член, -тата),
електр. — Постоянни резистори с висока
стабилност.
ВС (—) [вЗ-сЗ] — Стоманено въже (напр.: ВС
19ХО, 25).
всек физ. — волт-екунда.
ВСИ [вЗ-ст-й], остар. — Висш селскостопански
институт.
ВСИЭВМ — Висш селскостопански институт
по зоотехника и ветеринарна медицина.
ВСК [вЗ-се-ка] — Ветерин-р-н санитарен кон¬
трол.
ВСК [вё-се-к-], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Взаимоспомагателна каса.
ВСМ [вЗ-ст-мЗ] — Високо спортно майстор¬
ство (отдел).
в/см физ.. — волт на сантиметър.
ВСНО — Временен съвет з- национална отбра¬
на (в Гана).
ВССИ [вЗ-се-се-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Висш . селскостопански институт. &ВССИ
„В, Коларов".

вссип
44
ВССИП библ. — Висш селскостопански инсти¬
тут „В. Коларов“ — Пловдив.
в. ст. физ. — воден стълб (единица зв измер¬
ване нв налягане), (с цифра).
ВСШ [вТ-сс-шс| — Висша специална шнола.
ВТ — Велино Търново (у регистрационните
номера на моторните превозни средства от
В. Търново н В. Търновски окръг). ДВТ
23—23.
ВТ (—) [вр-тр] — Верижен транспортьор
(напр.: ВТ-1, ВТ-2, ВТ-3, ВТ-6).
ВТ [ус-рс] мн. и (разг. мн. -рв), електр. —
Винилитови тръбички.
ВТ — „Военна техника“ (списание).
ВТ — Вътрешен туризъм.
ВТ (“) [ур-рр| — Едuочсетореu таблен вибра¬
тор с регулируема възбуждаща снла (напр.:
ВТ 1-055, ВТ 0,75, ВТ-1, 5).
ВТ (—) [вС-тС], метал., рус. ВТ (■выеонр твта-
дмй) — Много твърд (в марнвта на абразив¬
ни (шлифовъчни) инструменти при означа¬
ване на твърдостта).
Вт физ. — ввт (единица за измерване на мощ¬
ност нв електрическа верига), (след цифра).
ВТА [вР-те-а], воен. — Врсuuртавuепратuв
авиация.
ВТАА, англ. WTAA (World Trade Alliance
Association) —Световна асоциация зв р^-р-
говсни връзки.
ВТАД |втад]] воен. — Воeннoт.p■aнcпopаl^uавиа-
ц^нна дивизия.
ВТАК [вран] — Външнотърговска арбитраж¬
на комисия.
ВТБ [вС-тс-бс] — Външнотърговска банка.
ВТД [вС-Ре-дС] — Въuы■uoторгруекa дирекция,
ВТД [вР-рр-дР] — Външнотърговско дружество.
ВТЗ [вè-тр-зр|, рус. ВТЗ (Вnгдuмировский
рааkтррммIЙ завод имени А. А. Жданова) —
1.	Владимировсм тракторен завод „А. А.
Жданов“.
2.	В марнатв на трактори, произведени
в този завод (напр.: ВТЗ-2).
БТИ [вр -рс-й], мн., библ. — Висши техниче¬
ски институти.
ВТ К [вС-рс-кВ] — Въnuеuрррксриnсu комбинат.
ВТМ [ур-РС)мС| — Вирус нв тютюневата мозай¬
ка.
Вт (м. К.) — Ват на мсрър-нтпуии (единица за
топлопроводност).
ВТМТ — Вечерен тсхинквм по мехвиотсхникг.
ВТН [вр-тт-нр], мн. —Ведомеруеии трудови
норми.
ВТНи [вТ-ре-нт-Н] — Военнотехническа науч¬
на информация.
ВТО [вр-тс-ô|, м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Военнотехнически отдел.
ВТО [вС-тт-о] — Военнотехническо обучение.
ВТО [вр)mе-р] — Външнотърговска органи¬
зация.
ВТО [вё-тс-о] — Външнотърговско обединение.
ВТОМ — Военнотехническо обучение на - мла¬
дежта. А Сектор ВТОМ. Инструктори
по ВТОМ.
■тор. — вторник.
ВТП [вР-Рт-пТ] — Военнотехническа подго¬
товка. Д Отдел ВТП.
ВТП [ве-рр-пС] — Военнотехнически преглед.
ВТП [вТ-ре-пТ] — Външнотърговско предприя¬
тие.
ВТПМ [уТ-ре-nе)мТ| — Военнотехническа под¬
готовка на младежта. А Отдел ВТПМ
към ОК на ДКМС.
ВРпп [вС)РТ-пе)пе| — Външнотърговска про¬
мишлена палата.
ВТС [вТ-Рт-сс], геогр. — Вреuнотопрграфскa
служба.
урстк физ. — ватсткунда (след цифра). ’’
ВТСП [уТ-РТ)ее-nе] — Външнотърговско сто¬
панско предприятие.
Вт/стер —ват на стерадиан (единица за интен¬
зитет на лъчение), (след цифра).
ВТУ |вé-ре)у| — Великотърновски унивсрси-
РТР.
ВТУ [ве-те-у], остар. — Виеше техническо
училище.
ВТУ [вС-ре-у], остар. — Виеше търговско учи¬
лище.
ВТУ остар. — Вррмтнни технически условия
(стандартизационни документи).
ВТУ (—) [ве-тт-у], рус. ВТУ (Волокуша тро¬
совая рамочная универсальная) — Въжена
влрнвчна зв слама (напр.: ВТУ-10).
ВТУЗ [втуз], м. (разг., член, -а, мн. -овт) —
Витше техническо учебно заведение.
втч физ. — ватчас (единица мярна за коли¬
чество енергия), (след цифра).
в. т. ч — в това число.
ВУ (—) радиотехн. — Видерycилвaрел (нвпр.:
ВУ-1).
ВУ -аерон. — Влажност нв трайното увяхвант
(на почвата).
ВУ [вР-у], игч. техн. — Входно устройство.
ВУ [вр-у], изч. техн. — Външно устройство.
ВУ (—) [ве-у•|, техн. — Въртящо устройство
(напр.: ВУ 2/40).
вУз н вуз [вуз], член, -ър, -в, мн. -ове, м. —
Виеше учебно заведение.
— Произе. вузовски.
ВУЗ [вуз], член, -ър, -а, мн. -ове, м. — Военно
учебно заведение.
вулг. леке, — вулгарно.
ВУМЕР [вумёр|,лс. и м. — База за техничес¬
ко развитие по вторични урсди, монтаж¬
ни елементи и релета.
ВУССН — Висшт училище за стопански и
социални науки.
ВФЕЛ, англ. WFEA (World Federation of Edu¬
cation Assocîations) — Световна федера¬
ция на асоциациите по образованието.
ВФИЖИ. англ. WF1JI (World Federation of
International Juridical Institutions) — Све¬
товна федсргиия на международните юриди¬
чески институции.
ВФМХ, англ. WFMH (World Federation for
Mental Health) — Световна федерация зв
душевно здравеопазване; ФМСМ.
ВФПС есен. — Възел на фслагеаеkопсщеuенв
свръзка.

45
ГАО
ВФСВ, англ. WFSW (World Federation of
Scientific Workers) — Световна федерация
на научните работници.
ВФСИ [вС-фс-сс-й] — Висш финансово-стопан¬
ски институт.
ВФСИС библ. — Висш финансово-стопански
институт — Свищов.
ВФФКА библ. — Военен фото-, фоно- и ки-
ноархнв.
ВФЮНА, англ. WFUNA (World Federation
of United Nations Association) — Световна
федерация на асоциациите на Организация¬
та на Обединените нации.
вх. — вход.
вх. — входящ. Д вх. КЗ 5.
ахз воен. — Взвод за химичecка.ззщl^тз.
ВХО [ве-.хе-о], англ. WHO (World Health Or¬
ganization) — Световна организация по
здравеопазване; ОМС; вж. СЗО.
вхрр всея. — Взвод за химическо и радиацион¬
но разузнаване.
ВХТИ [вС-хс-тс-й], ж., (разг.) ср. (член, -то) —
Висш химикотехнологически институт; ХТИ.
ВХТИ [вС-хс-те-й] — Висш художествено-тех¬
нически институт (в Москва).
В/ЦЗ — Вълна/целволе.
ВЦИК [вцик]. истор... рус. ВЦИК (Всероссий¬
ский Центральной ИсполннтельншЙ Коми¬
тет) — Всеруски централен изпълнителен
комитет. (1917—1936).
ВЦОБУ библ. — Издания на Всссъюзнитс и
централни отраслови органи за научко-тсх-
инческа информация (библиографски указа¬
тели).
ВЦО-ЕИ библ. — Издания на всесьюзнитс и
централни отраслови органи за научно-тсх-
ничсска информация — експрес-информа¬
ция (библиографски указатели).
ВЦО-НТС библ. — Издания на Всесъюзнитс
н централни отраслови органи за научно-
техническа информация (научно-техниче¬
ски сборници).
ВЦСПС [ве-цс-се-пс-сС], рус. ВЦСПС (Всс-
союзннй Центральнмй Совет Профссиональ-
ных Союзов) — Всесъюзсн централен съвет
на професионалните съюзи.
ВЧ [вС-чС], електр. — Висока честота.
ВЧ [вС-че], прил., електр. — Високочестотен.
&ВЧ кабел. ВЧ колебания. ВЧ усилвател.
ВЧ (—) [вС-чС], рус. ВЧ (Високопрочнмй чу¬
гун) — Високояк (сферографитсн) чугун
(напр.: ВЧ 60-2).
ВЧИМ електр. — Високочестотна импулсна
модулация.
ВЧК [вС-че-ка]. истор-.рус. ВЧК (Всероссий¬
ская чрсзвичайная комиссия поборбьес кон-
трарсволюцией и саботажем)— Всеруска из¬
вънредна комисия за борба с контрареволю-
цията и саботажите (1917—1922); вж. Чк,
Чека.
ВЧС [вС-чс-сС] — Върховен читалищен съвст.
ВЧУ [вС-чс-у], фи.— Високочестотен усил¬
вател.
възв. геогр. — възвишение,
възвр. грам. — въззратен.
възрожд. — възрожденски.
въст. — въстанически.
вътрешиостоп. — вътрешностопански.
ВЯ библ.. рус. ВЯ (Вопросы язмкознзния) —
Въпроси на езикознанието (списание).
г
Г геохим. — Газови въглища.
г — гара.
Г — [ге] — Генератор (напр.; Г-108, Г-221).
Г — гига. .. . . (представка за образуване на
десетичните кратни единици от .Международ¬
ната система на измерителните единици).
г. — глава (на книга, труд и др.); гл.
г. — година; год. (слсд цифра).
г. — геогр. — гора.
г. — Горен (само в названия на селища).
Д Г. Дъбник. Г. Баня.
г. — господин; г-н (със собствено нме).
г. — град; вж. гр.
г — грам (единица за маса), (слсд цифра).
ГАБр [габр], воен. — Гаубична артилерийска
бригада.
ГАЗ [газ], рус. ГАЗ (Горьковский автомобиль¬
ный завод) —
1.	Горкиевскн автомобилен завод.
2.	В марката на автомобили, произведени е
този завод (напр.: ГАЗ-63, ГАЗ-69А).
газ м. — Автомобил, произведен в Горкиев-
ския автомобилен завод.
— Произе.. гЗзкз.
газо. .. — газов (като първа съставна част .на
сложносъкратенн думи, напр.: газоапара-
тура, газобалон).
Газстрой — . — Предприятие за строителство
па газопровод.
Газстроймонтаж м. — Монтажно управление
за строителство и монтаж на газопровод.
ГАМ [гЗи], рус. ГАИ (Государственная авто¬
мобильная инспекция) — Държавна авто¬
мобилна инспекция.
Гал 1 ФУТ биохим.— Галактозо-1-фосфат-
уриднл-траыофераза.
ГАМ — Градски археологически муз^й.
ГАЛ1К хим. — Газа-аминомаслеиа киселина.
ГАМЦ [гамц] — Градски авто-мото център.
ГАН — Германска академия на науките.
ГАН (—)[гзи]. рус. ГАН (Гербнцидо-аммиач-
ная машина навссная) — Хсрбицидно-амо-
нячна навесна машина (напр.: ГАН-8).
ГАО [гао].рус. ГАО (Главная астрономическая
обсерватория) — Главна астрономическа
гая
4Ô
обсерватория (при Академията на науките
на СССР).
гап (гап], м. (разг. член. -ът, -а), еоен. — Гау-
бичен артилерийски полк.
ГАССН — Германска ак-демия на селскосто¬
панските н-уки (в Г-рм-нската демократич¬
на република).
ГАССР остар., рус. ГАССР (Горская Авто¬
номная Советская Социалистическая Респуб¬
лика) —- Горска автономна съветска социа¬
листическа република (1921 —1924).
г-атом, хим. — грам-атом (единица з- м-с-).
ГАТТ, англ. GATT (General Agreement of Ta¬
riffs and Trade) — Общо споразумение за
митата и търговията.
ГАУ [гау], рус. ГАУ (Главно-. артиллерийское
управление) —Гл-вно артилерийско управ-
ленит (в СССР).
ГАЦ [ràu], м. (р-зг. член, -ът, -а, мн. -ове) —
Гърбим на автоматична централ-.
ГАДПЕИ, рус. ГАЯПЭИ (Групп- алгоритми¬
ческих язмков для преработки 9кономиче-
ской информации) — Група по алгоритмич-
,ви -зици за преработка на икономическа
информация (при Съвета за икономтческа
взаимопомощ).
ГБ — Гр-дска библиотека.
Гб -— Габрово и Габровски окръг (в регистра¬
ционните номера на моторните превозни
средства от Габрово и Габровски окръг).
А Гб 12—25.
Гб физ. — гилб-рт (единица з- магнитно на¬
прежение).
ГББИ библ. — Годишник на Бълг-рския биб-
лногр-фски институт.
ГБМ — Големите бълг-рски мелници.
ГБС библ. — Гр-дска библиоот-к — София.
ГБФ библ., остар. — Годишник на Богослов¬
ския факултет.
ГВ строот. —ТЗр.мюмехаяична варогаситтл-
ка (н-пр.: ГВ-2).
ГВЛК 1гЗ-в--ел-к-], воен. — Гарнизонна вотн-
нолекарска комисия.
ГВРК истор. — Главен вознчор.тволюццонтн
комитет (ръководещ Септемврийското въста¬
ние — 1923 год.)
ГВС [гЗ-ве-сЗ] — Годен за во-нн- служба .
ГВЧ [гТ-ве-чЗ] — Генератор с висок- честота.
ГгН — Г-ографски институт (при БАН).
ГГП [гЗ-гт-пЗ], ед. и мн. — Граници з- го¬
дишното постъпление на радиоактивните ве¬
щества. .
ГГСБ [гЗ-гт-ст-бЗ] — Газов генератор със сво¬
бодни бут-л-.
ГГСС [гЗ-ге-с--сЗ] — Германски гимнастически
спортен съюз.
ГГТП биохим. — Гàоà-глуèамll^лтранспзптцп
даза.
ГГФ [гЗ-гт-фЗ] — Г-одого-г-огр-фскн факул¬
тет.
ГД - В емблемата на металообработващия
аавод „Гторги Димитров“ — Бургас.
ГД [гЗ-дЗ], мн. и (разг., мн. -та, член, -та)’
електрон. — Г-рманиЗви диоди.
ГД — Гл-вн- дирекция.
ГД — Градска дирекция.
ГД — Двукрилен гардероб.
ГДА библ. — Годишник на Дух^акаде¬
мия „Св. Климент Охридски“.
ГДАГ [гдаг]. ж. и м. — Гр-дска дирекция по
архитектура и градоустройство.
ГДБДЖ— Генерална дирекция при ДСО „Бъл¬
гарски държавни железници“.
ГДЕ — Главна дирекция по електронизация.
ГДИС [гдйс], ас. и м, — Главна дирекция за
изграждаме на София.
ГДИСП [гдисп], -ж. и м. — Главна дирекция за
изкупуван- на селскостопански произведе¬
ния.
ГДИТ (гдит], ж. им. — Градска държавна
инспекция по труд-.
ГДКБУМКП — Главна дирекция за кому¬
нално-битови услуги, местна н кооператив¬
на промишленост.
ГДЛ [гТ-де-Зл] — Газодинамична лаборато-
р ия. .
ГДОУК — Гл-вна дирекция по оперативно
упр-влени- на качеството.
ГДОУП — Главна -дирекция по оперативно
управление на производството.
ГДП [гЗ-дт-пЗ] — Габонска дтмюкратич-ска
партия.
ГДП [гТ-де-пЗ] — Гвинейска д-мократическа
п-ртия.	.
ГДП [гЗ-дт-пЗ] — Главна дирекция по плани-
р-н-то.
ГДПР — Главна дирекция за перспективно
р-звитие.
ГДР (rè-де-рЗ], ж. и (разг.) ср. (член, -то) —
Германска демократична република.
ГДСЛ [гЗ-де-се-лЗ] — Германска демократиче¬
ска селска п-ртия.
ГДФ хим. — Гуaчвзичдифвсфàт.
ГДХ биохим. — Глутаматдс-хидрогеназа.
ГДЧ мед. — Горни отдели на дебелото черво.
ГДШ еоен. — Голям- димна шашка.
ГЕ физ., хим. — Г-лваничен тлзо-чт.
ГЕ — Еднокр^тн гардероб,
гзв физ. — rиr-злзкèрвчввлт.
ГЕИЦ [reim] — Главен електронноизчислите¬
лен център.
г-екв. хим. — грам-еквивалент.
ген. —г-нер-л (пред собствено име).
гтн. — rзчзрал-ч. Д ген. директор.
гтн. . . . —• Ген-р-л-н (като първа съст-вн-
ч-ст на сложносъкр-тени думи, напр.: Ген-
съвет, Генплан).
гтн. дир. — г-нерален директор.
гСн.-л-Нт. — генер-л-лейтен-нт (със собстве¬
но имт).
г-н.-м. — генерал-майор (със собствено име).
Г-нт-н м. — Генерален план (дирекция при
Научноизследователския и проектантски ин¬
ститут з- териториално устройство в Ссфия).
ген.-полк. — ген-рал-полковник.
Генсъв-т м. — Генерален съвтт.

47
гкфкт
ГйнщВб м. — Генерален щвб; ГЩ.
геогр. — географски.	’
гсод. — гтодезичссни.
Гèoкàpтпаoеkm м.— Предприятие за проектира¬
не на географски наррн.
геол. — геоложки.
гтом. — гсомсрричтсни.
ГСопланпроРнт м.—Комплексен институт за
географско проучване и проектиране.
ГЕОТЕЦ [г-отСц], м. и ж.—Геотермична елен-
РaPuеuтaгnг.
геофиз. — геофизически.
ГЕОХЕС [герхТе], м. и ж. — Геотермална
хиaaрe.ленрaрстанция.
ГЕОХИ, рус. ГЕОХИ (Институт геохимии н
знатним-ской химии имени В. И. Вернад¬
ского) — Институт по геохимия и аналитич¬
на химия (при Академията нв науките нв
СССР).	'
геохим. — геохимически.
гсрм. — германски.
ГЕС [гтс]. рус. ГЗС (Государственная эпенmаи-
ческвя станция) — Държавна електрическа
станция.
ГЕСП [гтсп] — Германска единна социали¬
стическа партия (в Германската демократич¬
на република).
гсс-рВло ср., истор., нем. Gestapo (Geheime
Staatspolizei) — Тайна държавна полиция
във фашистка Германия.
—Произв.. гестаповец, гестаповна, гесрйnов)
ски.
г-жа—госпожа (със собствено име).
ГЗС [гТ-зс-ср| — Газозгрядuг станция.
ГЗЧ [гТ)Зс-чТ| — Генератор за звукови често¬
ти.
ГИ — Геол огня-сни институт (при БАН).
ГИ [гт-й] — Групов избирач (в Автомарична
телефонна централа).
ГИ (—) [гР-й] — Импулсен генератор (нвпр.:
ГИ-1).
Ги физ. —гртй (единица зв погълната доза лъ¬
чения— дозв йонизиращо лъчение, доза
нв облъчване).
ГИДТК — Главна инспекция за държавен -
технически контрол.
ГИДТН — Главна инспекция за държавен
технически надзор.
ГИИЦ [гини] — Главен информационно-изчи¬
слителен център.
ГИМ — Градски исторически музей.
ГИМ, рус. ГИМ (ГрсудгaсРвеыlый историчт-
сний музтй) — Държавен исторически му¬
зей.
ГИП — График на изчислените поправки.
ГйnаoбuрпрOм м., рус. Гиnробыmnро.м (Готу-
дгаервеиииlй институт пррентuарваuия пред¬
приятий бытовой промишnеиирстн) — Дър¬
жавен институт зв проектиране на предприя¬
тия за битово обслужване на uгееnеuuтmр
(в СССР).
ГНпровуз м., рус. Гипровуз (Гоевдгретвтиимй
срюэимй институт по проектированию вшс-
Шнх учебишх заведений) — Държавен съю¬
зен институт зв проектиране нв висши учеб¬
ни заведения.
ГипромСз м., рус. Гипромез (ГоевдаaетвеuuыЫ
союзный институт по паоеkтиарввиию ме-
mглпваrичтеких заводов) — Държавен съ¬
юзен институт зв проектиране на металур¬
гични заводи.	.
Гйтроuвтmмер м.,рус. Гипррцветмтт (Государ-
ствтuuыЫ институт по проектированию
предприятий цветной металлургии) — Дър¬
жавен институт зв проектиране на пaедтaня-
рия зв цветната металургия (в СССР).
ГИС [гис], ед. и мн., електрон. — Голяма ин-
тсгaвnuв схема.
гит [гит] — Генератор на импу.лсите на то¬
ка.
ГИТУ [гиту] — Главна инспекция по търго¬
вията и услугите.
ГИУЦ [гуц] — Главен иuфоaмaтuоuuO)yтра-
вляввщ център.
ГИФФ библ. — Годишник на Историно-фило-
лргuчеекия факултет.
гиц [гиц], м. (разг., член, -ът, -в, мн. -овт) —
Главен изчислителен център.
ГК [гС-ка] — Градски комиттр.
ГК [гè-ка|, юрид. — Граждански кодекс.
ГкБд [ге-kа-бт-де| — Градска комисия зв бе¬
зопасно движение.
ГКГ [ге-ка-гс], икон. — Горна контролна гра¬
ница (при статистическо регулиране нв тех¬
нологичния процес с контролни карти).
ГКДН К — Грвдски комитет за държавен н
народен контрол.
ГККФТ, пол. GKKFiT (Glowny Komitet
Kultury Fizycznej i Turystyki) — Главен
комитет зв физическа култура и туризъм
в Полската народна аетвбликв;вж. ГКФКТ.
ГКМ [гс-ка-мТ] — Галериен комплекс у Мар-
бвс.
ГКО [ге-ка-о], мн., биохим. — ГлиkPкорриkPu-
ДИ.
ГКП [гТ-ка-пТ]— Гваделупска комунистическа
партия.	'
ГКП [гТ-ка-пС] — Германска комунистическа
партия (във Федерална република Герма¬
ния).
ГКП [ге-ка-пС], воее.— Главен команден пункт
(нв кораб).
ГКП [гТ-нв-пР] — Гръцка комунистическа пар¬
тия.
ГКРК [гС-на-ер-на] — Градска kPuтаPпuр-ае-
визионна комисия.
ГКРП истор. — Германска крмуuuсmuчтекв
работническа партия.
ГКС [гê-ка-сС|, м. и (рвзг.) ср. (член. -то) —
Градски кротеaвmuвеu съюз.
ГКТ хим. — Горна критична mемnеаарура на
разтваряне.
ГКТ [гР-нв-тС] — Градски номитрт зв трез¬
веност.
ГКФС [ге)нв-фе-еé] — Градски номиртр зв физ-
нултура и спорт.
ГКФКТ — Главен комитет зв физическа нул-
ГД.
41
тура и туризъм (в Полската народна ре¬
публика).
гл. библ. — глава; г. (с цифра).	’
гл. — главен (със съществително, означаващо
някаква длъжност, напр.: гл. асистент, гл.
инженер, гл. научен секретар).
гл. грам. — глагол; глаг.
Глав. ... — Главен (като първа съставна част
на сложносъкратени думи, напр.: Глав¬
проект).
ГлавАПУ [глав-апу], рус. ГлавАПУ (Главное
архитектурно-планировочное управление) —
Главно архитектурно планово управление.
Главатсменсрго, рус. Главатомзиерго — Глав¬
но управление по използуване на атомната
енергия.
Главкоопреклама ж., рус. Главкоопреклама —
Всесьюзко обединение за реклама.
ГлавпроСкт м. — Главна архитектурна про¬
ектантска организация.
ГЛАВУКС — Главно управление на капитал¬
ното строителство.
глаг. грам. — глагол; гл.
ГЛДП [гС-лс-дс-пС] — Германска либерално-
демократическа партия.
ГЛИН електр. — Генератор на линейно изме¬
нящо се напрежение.
ГлПУНА [глзпунз], м. и ср. — Главно поли¬
тическо управление па Народната армия,
глт техн. — Гуменолентови транспортни' ма¬
гистрали.
ГМ метал.— А1ис>говретенна глава (напр.:
ГМ 215. ГМ 306, ГМ 313, ГМ 406).
ГМД [гС-ме-дС], изч. техн.— Гъвкав магнитен
диск.
ГМО [гС-ем-ô], хим. — Глицеринмоноолеат.
г-мол хим. — грам-молекула; грам-мол (еди¬
ница за маса).
ГМП техн. — П .’.лсираща мазутна горелка.
ГМП [^-ем-цп]] лш. и (разг.лш. -та), електр.—
Гъвкави медни плетейки.
ГМП-К [ге-ем-пс-ка], мн., електр. — Гъвкави
медни плетейки — кръгли.
ГМПО библ. — Годишник на музеите в Плов¬
дивски окръг.
ГМТ |ге-ем-тС], техн. — Горна мъртва точка
(при двигатели с вътрешно горене).
ГН (—) — Наблюдателно гърне (напр.: ГН 6).
г-н — господин; г. (със собствено име).
ГНА [ге-ие-à], англ. GNA (Ghana News А?с-
ncy) — Гзкзйскз информационна агепиия.
ГНБС библ. — Годишник на Народната биб¬
лиотека в Ссфня.
ГНДП [гС-не-де-пС] — Германска нзцнонзл-
демократнческа партия.
ГИНИ [гний], рус. ГНИЛ (Государственный
ыаучнг-иоследгвàтfльск^^й институт) — Дър¬
жавен научноизследователски институт (в
СССР).
ГН.М библ. — Годишник на Народния архео¬
логически музей (в София).
ГНП [гС-нс-пС] — Германска нзционзлдсмо-
кратическа партия.
ГНП [гС-не-пе], воен.— Група за непосредстве¬
на поддръжка.
ГНС [гС-не-се], м. и (разг.) ср. (член, -то) —■
1.	Градски народен съвет.
2.	Сградата, в която сс помещава Градският
народен съвет.
ГНСДТ — Градски народен съвст на депута¬
тите на трудещите сс.
ГО — Горна Оряховица^ри названия на орга¬
низации, физкултурни дружества и др.)
&„Локомотив“ ГО.
ГО [гС-о] — Гражданска отбрана. АКабинет
ГО. Щаб ГО.Началник щаб ГО. Пионер¬
ски рейд „ГО-25“.
гоап [гоап], м. (разг. член, -ът, -а), воен. —
Гаубично-оръдеен артилерийски полк.
ГОАС автом. — Генератор за обратен авариен
сигнал.
ГОБ — Градска обединена болница.
ГОГО — Градски отряд за гражданска отбра¬
на.
год. — година; г. (слсд цифра).
год. — годишен (напр.: многогод., сдногод.).
Год. — годишник,
год. — годишнина (с цифра).
ГОЕЛРО [го-ел-ро], истор., рус. ГОЭЛРО
(Государственная комисия по электрифика¬
ции Росени) — 1. Държавна комисия за
електрификация на Русия.
2. Обикн. в съчет. план ГОЕЛРО — План за
електрификация на Русия (1920).
ГОК [гэ-о-кЗ] — Гарнизонен офицерски клуб,
гом физ. — гигзом.
ГОНП — Градски отдел „Народна просвета“,
гор. . . — Горски (като първа съставна част
нз олгжнгоъкрзтсни думи, нзпр.: Горпром,
Горстрой).
Горпром м. (разг. член, -а), остар. — Тран¬
спортно предприятие па горската промишле¬
ност.
Горснаб м. — Горско снабдяване (търговско
предприятие).
Горстрой м.— Горско строителство (предприя¬
тие).
Горубсо м. и ср., рус. Горубсо (Горно-рудное
бглгàрг-сгDетокгс общество) — Стопански
.минно-металургичен комбинат (възникнал
като Минно-рудно българо-съветско друже¬
ство).
Горхим —. — Горска химия (клон към ДСО
„Целулоза н хартия").
ГОС — Габровски окръжен съд.
Госбанк ж. рус., Госбанк (Ггоудзротвеыыий
банк СССР) — Държавна банка на СССР.
Госнздат ,и., рус. Гсхиздат (Государственное
нздательство) — Държавно издателство.
ГосИИТИ и ГОСИНТИ [гоейнти], рус. ГосИН-*
ТИ и ГОСИНТИ (Государственнмй научно-
исслсдоватсльский институт научнон н тсх-
личсской информации) — Държавен науч¬
ноизследователски .институт за научна и тех¬
ни че ска информация.
Госкино ср., остар., рус. Госкинг (Центрилное
государственное фгтгккнгпредпрнятие На¬
49
гск
родного комтссариата просвещения) — Цен¬
трално държавно кинопредприятие.
Госплан м., рус. Госплан (Государственная
плановая комиссия) — Държавна планова
комисия.
Госплан м., рус. Госплан (Государственний
плановнй комитет Совета министров СССР) —
Държавен планов комитет на СССР.
Госстрой м., рус. Госстрой (Государственний
комитет по делам строителъства) — Държа¬
вен комитет по строителство.
ГОСТ [гост], рус. ГОСТ (Государственный об-
щесоюзннй стандарт) — Държавен общо-
съюз-н стандарт.
ГОТ биохим. — Глутамат-оксалац-тат-тр-чсп
амин -з-.
Готран м., електрон., англ. GOTRAN
(GOFORTRAN) —Алгоритмичен език.
ГП библ. — Э- озн-чав-н- на библиотеката
пргн „Гл-впроект“.
ГП - гЗ-пЗ] — Градско предприятие.
ГП кЗ-пЗ] — Граждански противогаз.
ГП-4 у — Гр-жд-нски противогаз—усъвър-
шенствуван.
ГП [гЗ-пЗ], мн. и (р-зг.) мн. -т-, електр. —
Гъвкави плсттнки.
ГП (—) [гЗ-пЗ] — Пневматичен гайкозаттгач
(напр.: ГГЫ42).
ГП (—) [гЗ-пЗ], рус. ГП (Грабли поп-р-чнме) —
Прикачни гребла (напр.: ГП-14).
ГПБ [гЗ-пе-бс] — Гврсквпрвоuшлзна база.
ГПГК — Геофизически проучвания и геолож¬
ко картиране (държавно предприятие).
ГПК [гЗ-пе-к-] — Геологопроучвателен клон.
ГПК [гЗ-пе-ка] — Герм-нска патентна класи¬
фикация.
ГПК [гЗ-пт-к-] — Горски промишлен комби¬
нат.
ГПК [ге-пе-ка], ж. и - (разг.) ср. (член, -то) —
Градска потребителна кооперация.
ГПК [гЗ-пе-ка] — Градски парти-н комитет.
ГПК [гЗ-пе-к-], юрид. — Граждански проце¬
суален кодекс.
ГПК (—) — Комплектни грил-плочи (напрЛ
ГПК-1, ГПК-2).
ГПлАМ библ. — Годишник на Пловдивския
археологически муз-й.
ГПЛИ [гс-пт-лт-й] — Г-оложко предприятие
3-	лабораторни изследвания.
ГПНБМ библ. — Годишник на Пловдивската
н-родна библиотек- и музей.
ГПНТБ, рус. ГПНТБ (Государственная пу¬
бличная науч^ю-техническ-я библиотека
СССР) — Държавна народна научно-техни-
4-	ска библиотека на СССР.
ГПО [гЗ-пз-о]. воен., рус. ГПО (Главная по¬
лоса оСврвчо) — Главча ивица на отбраната.
ГПП [гЗ-пт-пЗ] — Геолого-проучвателно пред¬
приятие.
ГПЛ [гЗ-пт-пЗ] — Горско промишлено пред¬
приятие (на бълг-рите в Коми).
ГПП [гЗ-пе-пЗ] — Градско промишлено пред¬
приятие.
ГПС [гЗ-пе-сЗ] — Газопълнителна станция —
комплекс от съоръжения за пълнене на бу¬
тилки с втечнен г-з.
ГПТ [ге-пе-те] — Гватемалска партия на труда.
ГПТ биохим. — Глутаоатпирувàт-тра^^саоип
н-за.
ГПТ воен. — Гъсеничен плаващ транспортьор.
ГПТ (—) [гЗ-пе-тЗ], рус. ГПТ (Грабли попе-
речние трактори е) —Э- означаване на трак¬
торни сеносъбирачки (н-пр.: ГПТ-14, 5).
ГПУ [гТ-пт-у] — Главно политическо управле¬
ние на Народната армия.
ГПУ [гЗ-пе-у], истор., рус. ГПУ (Государствен¬
ное политическое управление) — Държав¬
но политическо управление (в СССР —
1922 г.).
ГР (—) [гЗ-ср], техн. — Разтъргв-ща глав-
(напр.: ГР-1, ГР-9).
гр. — град; г. (пред н-звание). Дар. Пловдив.
гр — градус (единица за температурен интер¬
вал) (сл-д цифр-).
гр. — граматически; грам,
г-р физ. — гр-м-рентген (след цифра).
гр. — група (след цифра).
гр. — гръцки; грц.
град. — градус; вж. гр (след цифра),
гражд. — граждански.
Гр-жданстройпро-кт л. — Комплексен инсти¬
тут з- проучване и проектиране на граждан¬
ско строителство.
грам. — граматически; гр.
грам-мол хим. — грам-молекула; г-мол (еди¬
ница з- м-са).
гр. д. юрид. — Гражданско дело,
грз воен. — гранична застава.
ГРК — Гр-дски радиоклуб.
грк воен. — гранична комендатура.
ГРМК [гЗ-рЗ-ме-ка] — Геоложки ремонтно-мт-
х-нич-н клон.
ГРП [г--р--пЗ] — Геологоразузнават-лно
предприятие.
ГРС [гЗ-ре-сЗ] — Граждански радикален съюз
(в Аржентина).
груп. . . — групов (като съставна част на
сложносъкраттнн думи/напр.: профгрупорг).
групорг, член, -ът, -а, мн. -рзк,,л. — Групов
организатор.
грф. геогр. — графство.
ГРЦ библ. — Гърция,
грц. — гръцки; гр. Д древногрц.
ГС [гТ-сЗ] — Главен съвет.
ГС — Горско стопанство.
ГС [гЗ-сЗ] — Гр-дски съвет. Д ГС на СБ А,
Гс физ. — гаус (единица з- магнитна- индук¬
ция), (след цифра).
гс физ. — грам-сила (единица за сила на те-
ж-стт-, тегло на тяло), (след цифра).
ГСДП [гЗ-се-дт-пЗ] — Германска соци-лдзов-
кратическа п-ртия (във Федерална републи¬
ка Германия).
ГСИ електр. — Генератор за синхронизирани
импулси.
ГСИК [геик] — Градски съвет за изкуство я
култура.
ГСК [гЗ-се-ка] — Глобална система за контрол
4 Рмваи и смрвцекаяте

гсн
50
(нв химическите вещества в атмосферата).
ГСК [гё-сс-кВ] — Горскостопански комбинат.
ГСМ [гC-сС-СUм| и [гé-сс-рм|, мн.— 1. ГрривuP)
смазочни материали. Д Икономия на де¬
сетки тонове ГСЛ1.
2.	(разг.) м. (член, -ър, -а) — Пункт в пред¬
приятие зв звреждвнт с горивно-смазочни
матсривли.
3.	Специалност във Внсш-то народно военно
училище.
ГСН електрон. — Генератор на стъпално на¬
правление.
ГСО [^^--0] м. и (разг.) ср. (член, -то) — Го¬
ров за свнитврнв отбрана (комплекс от са¬
нитарни норми).
ГСО [ге-ее)р] — Градско стопанско обединение.
ГСП 1^^-^-] — Гвианснв социалистическа
партия.
ГСП [гё-ст-пР] — Градско стопанско предприя¬
тие. ЬГСП „Обществено хранене".
ГСПС |гС-ес-тс-Cр| — Градски съвет нв про¬
фесионалните съюзи.
ГСС [гС-сС)еС|, електрон. — Генератор за стан¬
дартни сигнали.
ГСС 1^^-^-]— Горска семеконтролна станция.
ГССР [^^--0^]^^^? (Грузинская Совер-
снаяСрaивnнетичееквя Республика) — Гру¬
зинска съвсрснв социалистическа република.
ГСУ библ.*— Годишник на Софийския универ-
^ситет.
ГСУБФ остар., библ. — Годишник на Софий¬
ския университет, Богословски факултет.
ГСУИФФ остар., библ. — Годишник на Со¬
фийския университет, Историно-филологи-
чтски факултет.
ГСУПрМФ остар., библ. — Годишник на Со¬
фийския университет, Лриродо-математи-
чесни факултет.
ГСУФИФ библ. — Годишник нв Софийския
университет, Фuлрсофенр-uсрорuчренu фа¬
култет.
ГСУФМФ библ. — Годишник на Софийския
Bиивраеирср. Физukо-маmсмарuчсеки факул¬
тет.
ГСУФФ библ. — Годишник на Софийския уни-
врреиmср, Филологически факултет.
ГСУЮФ библ. —Годишник на Софийския уни¬
верситет, Юридически факултет.
ГСФ [ге-ср-фС] — Генерална спортна федера¬
ция (в Сирийската арабска република).
ГТ [гР-рР], мн. и (разг. мн. -та, член. мн. -тв),
електр. — Германиеви транзистори.
ГТ |гТ)РТ|, ед. и мн. — Горящи течности.
ГТД [гс-те-дС] — Газорурбинсн двигател.
ГТДВГ — Газотурбинсн двигател с уотарыuр
горене.
гРИ [ге-тт-й], електр. — Генератор зв ронови
импулси.
ГТИ (—) [гР-рр-Н]. електр. — Генератор за
трирuррбaазuн имтуnеи.
ГТК [гё-те-нз], ед. и мн. — Грлямотоuажнu
дolнтeйаи.
ГТО [гт-тт-б] м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Готов зв труд и отбрана (комплекс ор физ¬
културни норми).
ГТП [гр-ре-те] — Градско търговско пред¬
приятие.
ГТПЕ воен. — Група за техuичсенв помощ н
евакуация.
ГТФ [гё-тс-фё], хим. — Гуauрзитaнфртфaт.
гРх [ге-тс-хС], ед. и мн., биохим. — Гонадо-
тропсн хормон.
ГТШ електр. — Гъвкав шлангов набел за под¬
вижни машини в торфени пррдтрнирни.
ГУ — Главно управление.
ГУ — Градско управление.
ГУ [гр-в|, електрон. — Групов усилвател.
ГУ (—) [гС-у] — Ултразвуков грuеавррр (напр:
ГУ-2-6, ГУ-1-0,1).
ГУГК [гу-гр-кВ| — Главно управление по гео¬
дезия и картография.
ГУМ [гум], член, -ът, -а, м. — Градски уни-
веревnсu мвгвзнн.
ГУМ [гум], рус. ГУМ (ГоевдваеmвтииыЫ унн-
вереалыиый магазин) — Държавен уннвер-
евпеи магазин (в СССР).
Гуминооп м. —Кооп (грация за гумени изделия.
ГУОК — Главно управление зв организация
и координация.
ГУП [гуп], м. (разг. член, -в) — Главно управ
nенuе нв пътищата.	-
ГУСВ [гу-ср-вт}, ср. (рвзг. член, -то), воен. —
Главно управление нв строителните войски.
ГУТП [гу-mр-пр|, ср. (рвзг. член, -ро) — Глав¬
но управление на трудовата повинност.
ГУХМ [гу-хт-мТ] — Главно управление по
хидрология и a1среоaрлргuя.
ГУЦ - Гл вино управление по ценирр.
Г6Ф биохим. — Глюкозо-б-фосфатаза.
ГВФДХ биохим. — ГnюнозP)б-фрефвmдрхмдаP-
генвза.
ГФИ [гс-фс-й] — Геофизичен иuерирур (при
БАН).
ГФК [гè-фТ)KВ| — Геодезия, фотограметрия
и картография.
ГФР [гё-фе-рё], ж. н (рвзг.) ср. (член, -ро) —
Германска федерална република; вж. ФРГ.
— Произв. (рвзг.) гефериàuеu, гефсриВиеки,
ГХС [гс-хр-сС] — Германски хрнетuян-дтмр-
крaтичееки съюз (във Федерална рспублина
Германия).
гхц физ. — гигахтрц (след цифра),
г-ца — госпожица (със собствено имс).
ГЦАР — Градски център зв амбулаторна ре-
хабилитация.
ГЦОЛИФК,рус. ГЦОЛИФК(Государстуенный
Цёumрвnьuый ордена Лтнинв институт фнзи-
ч-скои купыmуры) — Държавен централен
институт зв физическа култура (в СССР).
ГЦХРМ, рус. ГЦХРМ (Государственная uтн-
таапьивя	хвдржсствриирасcтавааинрииая
маетсаеkая) —Държавна централна худо-
жёервриррсcтaвaатрaскa работилница (в
СССР).
ГЩ [гр-щр|, м. и (разг.) ср. (член, -то), воен. —
Гснтрвпеu щаб; Гснщвб.

Д (—) [де), ед. и мн. — Бензинови двигатели
(напр.: Д-300).
Д (—) [де], рус. Д (Дорожная машина) —
За означаване на: булдозер (напр.: Д-159В);
скрепер (напр.: Д-183); прикачен зърноком¬
байн (напр.: Д-6).
Д [де] , ессн. — Ден на началото на бойни
действия, на бойна операция (напр.: Дп
Д2, Дя — първи, втори, трети дсн и т. н).
Д (—) [дс], електр. — Диод (напр.: Д 219,
Д 220, Д 220А).
Д. — Долсн (в нззв. на селища). Д Д. Дъбник.
Д електр. — Дросел.
Д геохим. — Дългопламъчни въглнща.
Д (—) [де] — Стационарна ииыгпргжекцигныà
мзшинз „Дрезден“ (нзпр.: Д-2 „Дрезден“).
Д(—■) [де]. ед. и мн. — Четнритактови дизело¬
ви двигатели (нзпр.: Д-6, Д-12, Д-18.).
Д., д. грам, — дателен (падеж); дат,
д. — ден.
д. — денонощие.
я — деци. . • (представка зз образуване на Де¬
сетичните кратни единици от Международ¬
ната система на измерителните сдиници)-
д. — души (след цифра).
д. — дължина (с цифра).
ДА [де-à], воек., рус. ДА (Дегтярсва àвиàцигы-
ннй пулсмет) — Зз означаване на авиацион¬
на картечница, създадена от Дегтярев.
ДА [дё-а], еоен. — Авиация зз далечно дей¬
ствие.
ДА воен. — Дивизионна артилерия.
ДА — Дизелово арктическо гориво.
ДА (—) [дС-à] — Доилен апарат (напр. : ДА-2).
ДА [ле- З] — Държавен арбитраж . Д ДА при
ОДС. ДА при СГНС.
ДА [де-а] —Държавен архив.
да — дека (представка за образуване на десе¬
тичните кратни единици от Международната
система на измерителните единици).
ДАБ ким. — Динетнлàмингбензгл.
ДАБ [даб], воен. — Димна авиационна бомба.
ДАГ [даг], воен. — Дивизионна артилерийска
група.
ДАГ [даг] — Дирекция за архитектура и гра¬
доустройство.
даг — декаграм (след цифра).
ДАН библ. — Дания.
д. а. н. — доктор нз архитектурните взуки
(със собствено име).
дагест. — дагестански.
ДАН [д£и], ж. и л. — Държавна автомобилна'
инспекция.
ДАК изч. техн. — Дума за адрес на- канала,
дал — дскалитър (слсд цифра).
ДАЛК биохим. — Делта-àниыглевулиыгва ки¬
селина.
ДАНПТ — Държавен ансамбъл зз народни
песни и танци.
ДАО [дао] —Държавно аптечно обединение.
ДАП [дап], воен. — Димообразуващ авиацио¬
нен прибор.
ДАП [дап], м. (paar. член, -ът, -а, мн. -овс) —
Държавна автомобилно предприятие.
— Произв.: (рззг.) далзджия, дападжийски,
дЗповеи, даповски.
ДАП — Държавно аптечно предприятие.
ДАРАГ, нем. DARAG (Deutsche Auslands-und
Rück versieh erungs Akliengesellschaft) —
Акционерно застрахователно дружество на
Германската демократична република.
ДАРР воен. — Дивизионна артилерийска ре¬
монтна работилница.
ДАС [дас], воен. — Дивизионсн артилерийски
скл ад.
ДАСП [дасп], ср. и м. — Държавно автомобил¬
но стопанско предприятие.
ДАСП — МП —Държавно автомобилно сто¬
панско предприятие — международни прс-
,вгзи.
ДАССР [да-ес-ссер], рус. ДАССР (Дагестан¬
ская Автономная Советская Социалистичес¬
кая Республика) — Дагестанска автономна
съветска социалистическа република.
ДАТ [дат]— Държавен автомобилен транспорт
(държавно автомобилно предприятие).
дат. грам. — дателен (падеж); Д., д.
дат. — датски.
ДАУ [дау], автомат. — Дистанционно-авто¬
матично управление.
ДАУ — Държавно аптечно управление.
ДАФ [даф] — Държавен архивен фонд.
ДАШ —Държавна автомобилна школа,
дб воен. ~ Десантен батальон.
ДБ — В емблемата на кожарски завод „Ди¬
митър Благоев“ — Габрово.
ДБ техн. — Дисков бензиномер,
ДБ [дС-бС] — Дружествено бюро.
ДБ (—) [де-бС], воен., рус. ДБ '(Дальний
бомбардировщик) — Зз означаване на тип
съветски бомбардировач (нзпр.: ДБ —ЗФ).
дб физ. — децибел (единица за измерване си¬
лата на звука), (след цифра).
ДБВК остар. — Държавна библиотека „В.-
Коларов“.
ДБЕД хим. — Дибензилстилендиамин.
ДБИ [дС-бс-й] — Държавен библиотекарски
институт.
д.б.н. —доктор на биологическите науки
(със собствено име).
ДБП [дС-бс-пе] —Държавно бюро зз проверка.
ДБСД
63
ДБСД — Дом на българо-съветската дружба.
ДБФ хим. — Дибутнлфт-лат.
дв воен. — дтсанттн взвод.
ДВ [дё-вё-, мн., воен. — Десантни войски.
ДВ [д--в-], ед. и мн., воен. — Димос^-зув--
щк вещества.
ДВ [дЗ-вЗ], мн., радиотехн. — Дълги вълни.
ДВ [де-вс], прил. — Дълговълнов. Д ДВ
станция.
ДВ — „Държавен вестник“.
дв. грам. — двойствено (число).
дв, англ. dw (deadweight) — Единиц- мярк-
за товароподемност на морски плавателен
съд.
ДВГ [дё-ве-гё], ед. и мн. — 1. Двигатели с
вътрешно гор-нт.
3. (разг.) мн. — Двигатели с вътрешно го¬
рене (специалност във Ви-шт учебно за¬
ведение). ДТой следва ДВГ.
ДВ И [дё-ве--] —Държавна -ъ-здухоплав-нттл-
на инспекция.
ДВ И [дТ-ве-н]. — Държавно, военно издател¬
ство.
д. в.-м. н. —доктор на ветеринарномедицин¬
ските науки (със собствено -име).
д. в. н. — доктор на военните науки (със
собствено име).
д-во — дружество.
ДВС [де-ве-сЗ] — Движение на въоръжените
сили (в Португалия).	..
ДВСК [дЗ-ве-ст-ка] —Държавен веттринарно-
с-чuт-рзн контрол.
ДВСН [дЗ-ве-ст-нЗ] — Държавен ветеринарен
с-нитар-н надзор.
ДВСШ (—) [дё-вт-ст-ш-], рус. ДВСШ (Само¬
ходное шасси с дизелем воздушного охлаж¬
дения) — Самоходно шаси с дизелов дви¬
гател с въздушно охл-ждане (напр.: ДВСШ-
16).
ДВТК [дЗ-ве-те-ка] — Държавен вълн-нотек-
стил-н комбинат.	.
ДВТУ [дЗ-ве-те-у], остар. — Държавно вие¬
ше те-тр-лно училищ-.
ДВУФАН остар. — Държавно виеше учи¬
лище з- финансови и административни
науки.
ДВФ [де - ве--ф-—Държ-вн- во-нна фабри¬
ка.
ДГ биох. — Диглнц-рнд.
дг — д-цигр-м (след цифр-).
ДГЕК —Департамент з- гарантиран- на екс¬
портните кредити (т Англия).
ДГЭС [дё-гт-зт-сЗ], ср. (разг. член, -то, мн.
•та) — Държавно горско з-м-д-лско сто¬
панство.
ДГК [де-г--ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държ-в-н гипсов комбинат.
д. г. н. — доктор на географските н-уки
(със собствено и.ме).
ДГС [дё-ге-сЗ], ср. (разг. член, -то, мн. -та) —
Държ-вно горско стопанство.
ДГФ [дё-ге--ф- —Държав-н горски фонд,
дд воен. — Далечно действие. А Артилерия
ДД.
ДД —Демократическо действие (партия във
Венецуела).
дд воен. —Денонощна дажба.
ДД [дЗ-дЗ] — Дизелов двигат-л.
ДД мед. — Дълбока доза (рентгенова доза
при лечение).
Д—Д хим. — Преп-р-т — смес от дихлор-
пропен и дихлорпропан.
ДДА (—) [дЗ-де-à), рус. ДДА (Двухконсоль-
ньш дождевальнм^ агрегат) — Двуконзол-и
дъждов-лен -гр-г-т (н-пр.: ДДА-100 М).
ДДД хим. — Диxлврдифeнилдчхлвр-èач.
ДДЭ [дё-де-зё], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държав-н дървопртр-ботв-ттлтн завод.
ДДИМ радиотехн. — Двустранна дължинно-
имтулсна модулация.
ДДК [дё-де-ка], ед. и мн. (разг. -мн. -та),
воен. —Дивизионен десантен катер.
ДДМ (—) [дё-де--м]—Дългоструйн- дъждо-
в-лна машина (напр.: ДЛМ—ЭОС).
ДДН (— ИдТ-де-Зн], рус. ДДН (Дожд-вальн-я
д-льтоструйн-я навесная машина) — Дъж-
дов-лн- д-леквсèруйна навесна машина
(н-пр.: ДДН-45).
ДДП [дё-де-пё], електр. — Двоен диапентод.
ДДР [де-де ер], нем. DDR (Deutsche Demokra-
tische Republik); вж. ГДР.
ДДТ [дё-дт-тЗ], м. и (разг.) ср. (член, -то),
хим. — Дихлордифенилтрихлорттан.
ДДФ [дЗ-де-фТ] — Дунавски драг-ж-н флот.
ДДЧ [дЗ-де-чЗ], мед. —Долни отдели на де¬
белото черво.
ДЕА хим. — Ди-èàчолаонч.
Д-вко м., англ. DEVCO (Committee for Stan¬
dardisation in the Developing Countries) —
Комитет з- оказване на помощ в дейността
по стандартизация на развиващите ст стра¬
ни (при Международната организация по
ст-нд-ртизация).
Дздзлйн хим. — Дихлордифены^трихлврзтaч
(ДДТ [дЗ-де-тТ] и линдан (препарат за
растителна з-щит-).
дтдтрои -.. нем. dederon (DDR+on) — Наз¬
вание на синтетични влакна и тъкан.
деж. — д-жур-н.
дЗзесТ, член, -то, мн. -та, ср., р-зг. — Дър¬
жавно земеделско стопанство; ДЭС.
— Произе.-. дезес-р, дезес-рскн.
ДЕК [д-к], англ. ДЕС (Digital Equipment
Corporation) — Ам-рик-нск- корпорация за
п роизводство и а eлзктрвччвизч исл ител ни
машини.
дзк. — дек-мври.
дек. — Вж. дка.
Дзкалйн м., хим. —Д-кахuдрвчафталцч.
декл. — декл-р-тор.
Декодер м., автолтот. — Устройство з- де¬
кодиране в- инфор^мация.
ДткотЗис м. — Стоп-нски комбинат з- про¬
изводство на декор-тив-н текстил (килими,
од-яла, мебели, платов- и др.).
дин.
дем. — демократичен, демократически,
дем. — демокрация.
ДЕМА [дома] — Дирекция зз електромеди¬
цинска апзрзтура.
Демаг м., нем. DEMAG (Deutsche Maschinen-
fabrik — Aktiengesellschaft) — Немско ак¬
ционерно дружество на машиностроител¬
ните заводи (във Федерална република
Германия).
деп.—департамент (със собствено име).
Дссо еоен. — Десантен отряд.
Деспб есен., рус. Деспб (Десантно-переправоч¬
ный батальон) — Десантен батальон.
ДёспрСд м. — Държавно спедиторско пред¬
приятие зз транспорт по външнотърговски
стокообмен.	’
Дст. . . — Като първа съставна част на слож-
косъкратени думи (напр.: Детмаг).
ДВТА хим. — Диетилен-триамин.
ДСтиздат м. — Детско издателство.
ДСтмаг, член, -ът, -з, .«н. -зи, м. — Дстски
магазин.
деф. — дефектен.
ДЕФА [дЭфа], нем. DEFA (Deutsche Film-
Aktiengesellschaft) — Киностудии на Гер¬
манската демократична република.
ДЕЦ [дси], ас. и м. — Дизелова електрическа
централа.
Дёифонд м. — Децентрализиран фонд,
леят. грам. — деятелен (залог).
Дж. физ. — джаул (единица за измерване на
енергия и работа).
ДЖАНА, JANA (Jamahiriya News Agency) —
Информационна агенция на Либийската
арабска джзмахирня.
ДЖИ [дё-жс-й], ж. и (разг.) ср (член. -то) —
Държавна железопътна инспекция. '
Дж'К физ. — джаул на Келвин (единица
зз топлинен капацитет и ентропия).
Дж-кг физ. — джаул на кuлггрзм (единица
за специфична топлина на фазово превръ¬
щане на химическите реакции).
Дж/(жг К) физ. — джзул на килограм —
Келвин (единица зз специфичен топлинен
капацитет, специфична топлинг),
ДЗ [дё-зС] — Дизелово зимно гориво.
ДЗ — «Димитровско знаме“ (вестник).
ДЗ воен. — Димна завеса.
ДЗ (дс-зС] — Държавен завод.
ДЗАВ — Държавен завод зз автоматични вез¬
ни.
ДЗЗ [дё-зс-зС], м. и (paar.) ср. (член, -то) —
Държавен захарен завод.
ДЗИ |де-зс-й], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
1.	Държавен застрахователен институт.
2.	Сгрздзтз, в която се помещава Управле¬
нието или клон на Държавния застрахова¬
телен институт.
ДЗК (дё-зс-ка), м. и (разг.) ср. (член- -то) —
Държавен захарен комбинат.
ДЗОС [дтос], член, -ът, -з, мн. -овс, м., воен, —
Дървено земно огнево съоръжение.
ДЗОТ [дзот], член, -ът, -а, мн. -ове, м., еоен.,
остар.— Дървенс-земна огнева точка.
ДЗРЧ [де-зс-ре-чС] — Държавен завод зз ре¬
зервни части. &ДЗРЧ гТ. Петров''.
ДЗС [дё-зе-сё], член, -то, мн . -та, ср.—Държзв-
но земеделско стопанство: дезссе.
ДЗУ [дс-зс-у], електрон. — Дълговременно за¬
помнящо устройство.
ДЗУ [дё-зе-у]—Държзвен земеделски участък.
ДЗЦ [дЭ-зе-цЭ] — Държавен завод зз целуло¬
за.
ДИ — Джамгат-и-нсля.ми (Дяснз рслигиоз-
ио-обшмнна партия в Пакистан).
ДИ [де-й] — Дъждовелна инсталация.
ДИ — Държавно издателство.
ДИ (—) [дЭ-й], електр. — Индуктивен дат¬
чик (напр.: ДИ-2-12).
дизл. леке. — диалектно.
днам. —диаметър (с пифра).
Двамат м. — 1. Диалектически материализъм.
2.	Учебнз дисциплина във висшите учебни
заведения. Д Взех си изпита по диамат.
3.	разг. член, -ът, -з. Учебник по тази дис¬
циплина. Д В книжарницата има диа¬
мат. Върни ми диамата.
ДИЕК [диСк] — Държзвнз инспекция за енер¬
гиен контрол.
ДИЗ [диз] — Държавен инструментален за¬
вод.
ДИЗАП [дизЗп], ас. и м. — Дирекция за
ззщитз на авторското право.
ДИЗМ [дй-зе-мС] — Държавен институт за за¬
конодателна метрология.
ДИК — Демократическа институционалистка
коалиция (в Еквадор).
ДИК [днк], м. (рззг. член, -а) и ж. — Дирек¬
ция зз инвеститорски контрол.
ДИК [лик], м. (разг. член, -а) — Държавен-
индустриален комбинат.
ДИК [днк], м. и ас. —Държавнз инспекция
по корабостроене.
ДИКЛС — Държавен институт зз контрол¬
на лекарствените средства.
ДИКМ електрон. — Диференциална импулс¬
но-кодова модулация.
ДИКО [дико]. м. — Директивен комитет (към
Международната организация по стандар¬
тизация).
Диковр воен. — Дивизия кораби за охрана
на воден район.
ДИКСИ^й^и] — Държавна инспекция по
качеството на стоките за износ.
ДИМ (—) [дим], техн. — Дистанционен ин¬
дукционен манометър (нзпр.: ДИМ-8,
ДИМ-100).
ДИМ [дим], електрон. — Дължннно-импулсна
модулация.
Димп воен. — Дивизия морска пехота.
ДИН [дин], нем. DJN (Deutsche Industrie -
Norm) — Германски промишлен стандарт
(във Федерална република Германия).
дин — дина (единица зз измерване на сила),
(с цифра).
дин. — динара (слсд цнфра).
д.и.н.
54
д. и. н. — доктор на икономическите науки
(със собствено име).
д. и. н. — доктор на историческите науки
(със собствено име).
ДИНА [дина]. DINA (Direccion de Inleligencia
Nacional) — Национална дирекция за ра¬
зузнаване (тайна полиция на военната хун¬
та в Чили).
ДИО [дно] — Дирекция за изграждане- на
обекти.
ДИО [дко], остар. — Държавно индустриал¬
но обединен! е.
ДИП [дип]. м. (разг. член. -ът, -а. мн. -ове) —
Държавно индустриално предприятие.
Дипк воен. — Дивизия протпволодъчни -ко¬
раби.
Ди пл воен. — Дивизия подводни лодки,
дипл. —дипломатически; диплом.
диплом. — дипломатически; дипл.
ДИР - Д алекоизточна република.
дир. — директор.
дир.	— дирекция. &дир. „Товарни преюзи".
Дирк воен. — Дивизия ракетни кораби.
дис.	— дисертация.
дисцнп. член. -ът. -а. м.. соен., разг. —Дис¬
циплинарна рота. Д Той беше в дисципа.
^-Приие. (разг.) дисцйпаджия.
Дит биохим. —Дийсдтирознн.
ДИТККП остар. —Държавна инспекция за
технически контрол по качеството в про¬
мишлеността.
ДК (—) [дё-ка]. воен. — Дегазационен ком¬
плект (напр.: ДК-1. ДК-4. ДК-5).
ДК воен. —Дегазационна команда.
ДК [д<--к0]. воен. —Десантен кораб.
ДК (—) [дё-ка]. рус. ДК (Дизельный кран) —
Дизелов кран (напр.: ДК-10. ДК 2.8).
ДК [де-кО] — Домостроителен комбинат. А
ДК1 . ДКЗ . '
ДК [де-ка] — Дружествен комитет.
ДК [дё-ка] — Държавен контрол.
ДК — Държавен контролен номер (ма мотор¬
ните преиизни средстиа).
дх — дека (десетична представка към едини¬
ците за измерване) (напр.: дкл. дкм).
дкк—декар (единица за повърхнина). (след
цифра).
ДКБУ [де-ка-бе-у] —Държавен комбинат за
битови услуги.
ДКВ (де-ка-ве]. ср. (разг. член. -то). остар. —
Название на части военнослужещи. моби¬
лизирани до края на войната (1941 —1944).
^Офицери от ДДВ-то.
дк—декаграм (след цифра).
ДКЗ (Дз-ка-зе] — Държавен каучуков завод.
ДК? [-дё-ка-зе] — Държавен керамичен завод.
ДКЗ [ дё-ка-зе] — Държавен книжен завод.
ДКЗ [де-ка-зе] — Държавен котларскм за¬
вод.
ДКК [де-ка-ка] —Държавс-н каучуков ком¬
бинат.	'
ДКК [дё-ка--^ —Държавен консервен ком¬
бинат.
ДКК [де-ка-ка] — Държавен копринен ком¬
бинат.
ДКК [де-ка-ка] — Държавен корабостроите¬
лен комбинат.
дкл — декалитър (след цифра).
дкм — декаметър (след цифра).
ДКМС [дё-ка-.ме-сё], м. и (разг.)ср. (члеи. -то) —
Димитровски комунистически младежки съюз.
ДКНТП % [дё-ка-ен-те-пе] — Държавен коми¬
тет за наука и технически прогрес.
ДКНТПВО [де-ка-ен-те-пе-ве-о] — Държавен
комитет за наука. технически прогрес и
виеше образование.
ДКО (—) [дё-ка-о] — Конвейерна подвижна
инсталация за поточно доене на овце (напр.:
ДКО-8).
ДКОИ изч. техн. — Двоичен код за обмен на
информация.
ДКП [дё-ка-п-]—Датска комунистическа партия.
ДКП (—) [де-ка-п-] — Джобен правопоказващ
Дозиметър (напр.: ДКП-50).
ДКП [дё-ка-п-]. икон. — Долна контролна
граница (при статистическо регулиране на
технологичния процес с контролни карти).
ДКП [дё-ка-п-] —Доминиканска комунисти¬
ческа партия.
ДКП [дё-ка-п-]. м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Държавен комитет за планиране.
ДКПП [дё-ка-пе-пе] — Дирекция за комплекс¬
но проучване и проектиране.
ДКС [дё-ка-с-). м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Държавен комитет за стандартизация.
ДКСА [де-ка-се-а] — Държавен комитет по
строителство п архитектура.
ДКТ хим. —Долна критична температура на
разтваряне.
ДКТ [дё-ка-т-] — Държавен комитет по ту¬
ризма.
ДКУ (—) [дё-ка-у]. рус. ДКУ (ДрсСилка
кормов универсальная) — Универсална фу¬
ражомелка (напр.: ДКУ-1).
ДКФ [дё-ка-фе]. ж. и (разг.) ср. (член. -то) —
Държавна картонажна фабрика.
ДКФ [де-ка-фе]. ж. и (разг.) ср. (член. -то) —
Държавна кибритена фабрика.
ДКФ [ де-ка-фе]. ж. п (разг.) ср. (член. -то) —
Държавна книжна фабрика.
дКф [дс-ка-фе]. ж. и (разг.) ср. (член. -то) —
Държавна консервна фабрика.
ДЛ — Дизелово лятно гориво.
ДЛ —Държавна лотария.
дл —децилитър (след цифра).
ДЛП [ .дД-лд-п-'] — Демократическа лейбърист¬
ка партия (з Тринидад. Тобаго. Барбадос).
ДЛП [д с-ле-п-] — Доминиканска лейбърист¬
ка партия.
ДЛС [де-ле-с-] — Държавно ловно стопанства.
ДЛФ мат. —Десетична логическа функция.
ДМ [дД-мд]. воен. — Дегазационна машина.
ДМ физ. -дДста-мьд^улация.
ДМ [л--.м-] — Д-шнфраторпа машина (за раз¬
читан- пробивните върху перфокартите).
ДМ [де-х:-]. воен. — Дозориа машина.
ДМ (—) [д---м]. рус. ДМ (Дождевальная ма¬
55
Дог. СРР
шина)—Дъждовалн- машина (напр.: ДМ-33).
ДМ [де-мТ] — Държавни мини-
дц — дециметър (сл-д цифра).
ДМ- (—) — Дъждов-лн- машина (напр.: ДМа-
200).
ДМЕ хим. — Диоеèиксиеèaч.
ДМЭ [дё-ме-зё], м. и (разг.) ср. {член, -то) —
Държавен м-шиностроит-лен завод.
ДМэ [дё-мз-зЗ], ме и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен металургичен завод.
ДМиУ [дТ-мн-у] — Дирекция „Мерки и изме¬
рителни ур-ди“ (при Комитета по качест¬
вото, стандартизацията и метрологията).
ДМК — Дравида мунетра кажагем (Дравидска
прогресивна федерация).
ДМК — Държàвквовчвпвлистнчески капита¬
лизъм.
ДММП [де-о--от-пТ] — Държавно минно ме¬
талургично предприятие.
д. м. и. — доктор на математичтскитт науки
(със собствено имт).
д. м. н. — доктор на медицинските науки
(със собствено име).	*
дмо (дЗ-мт-б], мн. — Декари м-к- оран (слтд
цифра).
ДМП [дё-ме-пё], м. и (р-зг.) ср. (член, -то),
воен. — Дивизионен медицински пункт.
ДМП [дЗ-.мз-пТ], ср. (разг. член, -то) —Дър¬
жавно мебелно предприятие.
ДМП [дё-мт-пТ], ср. (р-зг. член, -тоо —Дър¬
жавно минно предприятие.
ДМП (—) [дЗ-мз-пЗ] — Подвижен магнитен
д-ф-ктсскоп (н-пр.: ДМП-2).
ДММК (—) |дC-ое-ме-ка] — Диференциален
мембранен	компечс-цuочен манометър
(н-пр.: ДММК-4).
ДМПП [дЗ-мз-пз-пТ] — Държавно минно пре¬
работвателно предприятие.
ДМР |д--мт-рТ] — Държавен медицински ре¬
зерв.	•
ДМРК [дё-ме-ре-к-] — Държавен оuннорудв-
добивен комбинат.
ДМС [дё-ме-сё], м. и (р-зг.) ср. (член, -то) —
Допълнително материално стимулиране
(фонд).
ДМСП [дтпOfЗ-ст-пè] — Държавно минно со-
лвлвСuвнв предприятие.
ДМСУ [дЗ-мт-ст-у] — Държавно минно стро¬
ително управление.
ДМТ хим. — Диоеèmнар-твлуидич.
ДМТ хим. — Диметилтер-фталат (днметилов
естер . на тер-фт-ловита киселина).
ДМТ [дЗ-м--т-], техн. —Долна мъртва тид-
ка (при двигатели с вътрешно горзнз).
ДМТ — Държавен музикален театър. Д ДМТ
„Стефан Македонски1*.
ДМУ [дТ-мт-у], ср. (р-зг. член, -то) — Държав¬
но монтажно управление. ДДЛ1У,, Енер-
го.монтиж“.
ДМУ |дЗ-мз - у] — Държавно музикално учи¬
лище.
ДМШ |дТпмз-шТ] — Д-тска музикална школа.
ДМШ [дЗ-мз-шЗ] — Държ-вн- музик-лн- шко
ла.
ДН електр. —Делител па напрежение.
ДН електр. — Ди-грамна насоченост,
дн воен. — Дивизион. Д дн САУ.
дн. — днтс.
дн. —днеш-н, днешното (пред селищно или
местно име). Е Царски извор (дн.Чапаево).
ДНА [дс-ят-â]. м. и (р-зг.) ср. (член, -то) —
Дом на народната армия.
ДНБ [дТ-нс-бе], остар.. нем. DNB (Deutsches
Nachrichtenbüro) — Германска телеграфна
агенция (1933—1945).
ДНБФ хим. —Дннитробутил-фенолни пре¬
парати,	’
ДНД [дЗ-нз-дТ] — Доминиканско народно дви¬
жение.
Днепрог-с м. нж.,(^1/с. Днзпрогас (Днзпро-
вск-я гидрозлектростанция’ имени В. И.
Ленина) —Дн-пърска хйдроелектростан-
ция „В. И. Ленин“.	„
Дчелрвсèрвй м.. рус. Дн-прострои (Государ¬
ственное днепровское строительство)— Дър¬
жавно дн-трско строителство.
ДНК [де-сн-ка]. биохим. — Дезоксирибонук-
леинова кис-лин-.
ДНК [дё-не-к-] — Държавен и народен . кон¬
трол. ДЛК на ДНК.
ДНМ [дё-нт-мЗ] — Дирекция на народната
милиция.
ДНО [дë-нч-П0 —Движение за национално
освобождение (в Гватемала).
ДНОК хим. —Динитроортокрезол.
ДНОК хим. — Динитроортокрезолен. Д ДНОК-
препарати.
ДНОС — Държавни напоителна . и . отводни¬
телна система.
ДНП (—) [дЗ-нз-пЗ] — Датчик з- . ниво на
насипни продукти (н-пр.: ДНП-0,5/24).
ДНП [дё-нт-пТ], ед. и мн., биохим. —Дезок-
сирибонуклеопротенди.
ДНС [дЗ-нс-сЗ] — Държ-вна напоителна си-
стз.ма.
ДНФ хим. — Динитрофтнол.
ДО юрид. — Данък върху оборота.
ДО воен. — Дегае-цuвч-u отряд.
ДО хим. — Диоксан.
ДО — Доброволен отряд.
ДО [дё-о] — Държавно обединение.
ДО (—) [дс-о], техн. — Обикновен делител
(напр.: ДО-121).
добрудж. — добруджански.
Дог ГДР юрид. — Договор между Народна
република България и Германската де¬
мократична р-публика з- оказване на
правна помощ по граждански, семейни и
чàк-заè-лнu дела.
Дог ПНР юрид. — Договор между Народна ре¬
публики България и Полск-та народна
република з- оказване на правна помощ по
граждански, семенни и чак-е-телчи дела.
Дог СРР юрид. — Договор между Народна
република България и Социалистическа
република Румъния з- оказване на правна
Дог. СССР
56
помощ по граждански, семейни, и нака¬
зателни дела.
Дог СССР юрид. — Договор между НРБ и
СССР за оказване на правна помощ по
граждански, семейни и наказателни дела.
Дог УНР юрид. — Договор между Народна ре¬
публика България и Унгарската народна
република за оказвано на правна помощ на
граждански, семейни и наказателни дела.
Дог ЧССР юрид. — Договор между Народна
република България и Чехословашката
социалистическа република зз оказване прав
на помощ по граждански, семейни и нака¬
зателни дела.
ДОД 1дод], икон. —Данък върху общия
доход.
ДОЗ [дС-о-зС] — Държавен обувен завод.
ДОК биохим. — Дэзгкоuкгртикостергн.
док.	— документ.
ДОК хим.—Допустимо остатъчно количе¬
ство.
ДОКА биохим. — Дсзгкснкортикоотсроыàце-
тат; ДОКСА.
ДОКСА биохим. — Дезгксикгртu■кnотер.оы-
ацттат; ДОКА.
дол.	—долара (след цифра).
дол.	геогр. —долина.
дом.	. . — Домов (нзпр.: домсъвет)-.
Домстрой м. — Строителство на домове. Л
ТПК „Домстрой “ — Свищов.
Домсъвет м. — Домоуправитэлен съвет.
ДОН [дои], воен. — Далечно огнево нападение.
Донбас м., рус. Донбасс (Донецкий каменно-
уггльыый бассейн) — Донецки каменовъг¬
лен басейн.	►
— Проимл. донбаски.
ДОО [дг-г] — Дружество с ограничена отго¬
ворност.
ДОО [до-б], икон. — Държавно обществено
осигуряване.
ДООСТП — Движение зз освобождение на
островите Сан Томе и Принсипи.
ДОП (—) [доп] — Отражателен портативен
дебеломэр (напр.: ДОП-1).
доп. — допълнен.
доп. —допълнение.
ДОС [дос], лс. и м., електроо.—Дискова
оперативна система.
ДОС [дос], член, -ът, -а, мн. -ове, м.,с^оен. —
Дълговременно огнево съоръжение.
ДОСААФ [досааф], м., рус. ДОСААФ (Всесоюз¬
ное дгôргвольнгс общество содействия ар¬
мии, авиации и флоту СССР) — Всесъюзна
доброволна организация зз съдействие на
армията, авиацията и флотата на СССР.
ДОСАВ и ДосЗв [досав], .и, рус. ДОСАВ (Все¬
союзное добровольное общество содействия
авиации СССР) — Всесъюзна доброволна ор¬
ганизация зз съдействие на авиацията на
СССР (1948—1951).
ДОСАО [дгоàо] —Държавна окръжна етап¬
ния по агрохимическо обслужване.
ДОСАРМ и Досарм [досарм], м» рус. ДОСАРМ
(Вооооюзыгэ дгбргьсльыге общество со¬
действия армии СССР) — Всесъюзна до¬
броволна организация зз съдействие на
армията на СССР (1948— 1951).
ДОСО-[досо], ж. и (рззг.) ср. (член, -то) — До¬
броволна организация за съдействие на
отбран ата.
— Произв.. дбсовсц, досовскн.
ДОСП — Държавно обединено стопанско пред¬
приятие.
ДОСФЛОТ и Досфлот [доефлот], м., рус.
ДОСФЛОТ и Досфлот (Воеооюзыог добро¬
вольное общество содействия флоту СССР)—
Всесъюзна доброволна организация за съ¬
действие на флота на СССР (1946—1951).
ДОТ [дот] хим. — Дин.чтроортотолузмвд.
ДОТ [дот], ед. и мн. — Доброволни отряди
на трудещите сс.
ДОТ и дот [дот], член, -ът, -з, м1н. -ове, м..,
воен. — Дълговременна огнева точка.
ДОФА хим. — Диокснфенилаланин.
доц. — доцент (със собствено имс).
ДОЦЗ — Държавен оловно-цинков завод.
ДП хим. — Далзпон.
ДП [де-пС] воен. — Дсгазациопсн пункт.
ДП [дё-пс] —Демократическа партия (п С.АШ)-
ДП (—) [дё-пё], соое.—Дстски противогаз
(напр.: ДП-6).
Дп (—) — Дизелово масло с прибавка (нзпр.:
Дп-8, Дп-11).
ДП (—) [дС-пС] — Дисков туг (нзпр.: ДП-24,
ДП--14).
ДП [дё-пС] — Диспечерски пункт.
ДП (—) [дё-пЭ] — Дихателен прибор (напр.:
ДП-1, ДП-2).
ДП (—) [дё-пС]. — Дозимстричеп	прибор
(напр.: ДП4-Б, ДП-1-В).
ДП' [дС-пС], ср., метал. — Доменно производ¬
ство.
ДП — ...Дунавска правда“ (вестник).
ДП — Държавна печатница.
ДП-[дС-пС] — Държавно предприятие.
ДП (—) [дё-пё], воен., рус. ДП (Дсгтярева-
пехотннй) — Зз означаване на тип ръчна
картечница, конструирана от Дегтярев
(напр.: ДП-7, 62-мм).
ДПА [дС-пе-З] — Дизелов помпен агрегат.
ДПА [дё-пс-à], нем. DPA (Deutsche Presse-
Agcntur) — Информационна агенция на Фе¬
дерална република Германия.
ДПБ [дё-пе-беС —Демократическа партия иа
Ботсуана.
дпво [де-пс-вс-о], воен. — Дивизия за про¬
тивовъздушна отбрана.
ДДГ [дС-пе-гс] — Демократична партия на
Гвинея.
ДПЖС [дё-пэ-жэ-сЭ] — Държавно племенно
животновъдно стопанство.
ДПЗ [Ae-ne’-e- —Държавен пивоварен за¬
вод.
ДПЗИ [je-ne'-e-u] —Държавно предприятие
. зз захарни изделия.
ДПЗХ [дё-пэ-зэ-хЭ] — Държавно предприятие
за зърнени храни.

57
ДСК
ДПК [де-ид-ка]—Добавен полиграфически
комбинат.
ДПК [дё-пе-ка]. м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Държавен промишлен комбинат.
ДПК [дё-пс-ка]. остар. — Държавна планова
комисия.
ДПК — Държавна племенна книга.
ДПМ [дё-пд-ём]. воен.. рус. ДПМ (Дегтярева-
пехотный модернизированный пулдмдт) —
За означаване на модернизирана ръчна
7.62 мм картечница. създадена от Дсгтярев.
ДПМЕА — Дирекция за поддържане и мон¬
таж на електромедицинска апаратура.
ДПН биохим. — Дифосфопиридин куклеотид.
д. п. н. — доктор на педагогическите науки
(със собствено име).
ДП на БСК — Демократическа партия на
Брега на слоновата кост.
ДПО [дД-пд-о] — Димитровска пионерска орга¬
низация. ЬД-О „Септемврийче“.
ДПП [aè-ne'-è] —Държавно полиграфичес¬
ко предприятие.
ДПП [дД-пд-пе] — Държавно производствено
предприятие.
ДПП [ддзпдзeд] —Държавно промишлено пред¬
приятие.
ДПР остар. —Държавенпл^е^мдндн разсадник.
ДП—Р воен. —Диспечерски пункт за радио-
свръзка.
ДПРС [дДпд-ер-Дс]. воен. — Далечна привод¬
ят радиостанция.
ДПС — Демократическа партия на СдйшДл-
ските острови.
ДПС [де-ле-сД] — Детска педагогическа стая.
ДПСД |д--пе-сд-д-]—Допълнителна проектно-
сметна документация.
ДПСП [де-пе-сд-пД] — Държавно пласментно
снабдително .предприятие.
ДПТ [дД-пд-тД] — Държавно предприятие за
туризъм.
дпт — диоптрия (единица за eреч■упватдпно
способност на оптическа система).
ДПТК |дезпезте-кà] — Държавен памуко-
текстилен комбинат.
ДПУ [дД-пд-у] — Държавно предприятие за
услуги.
ДПУ [дё-пе-ÿ) — Държавно противопожарно
училище.
ДПФ [дД-пд-фД] — Държавен поземлен фонд.
ДР — Демократична република. Д ДР Виет¬
нам.
ДР |дё-рё]. мн. — Допълнителни резервни
-п^троз-хронв-щи линии.
д-р — доктор (пред собствено име).
>Р- — другар. другарка (пред собствено име).
др. — други (обикн. в съчет. и др.).
д. р. муз. — дясно ръка.
ДРА —Демократична република Афганистан.
Ярем. . . — Драматичен (като първа състав¬
на част па с.пожносъкратсeи думи. напр.:
лрамкръжок. драмсъстац. драмтеатър).
ДРВ [дё-рс-ве] — Демократична република Ви¬
етнам.	'
др.-гр. — древногръцки.
др.-евр. — дрдвиодьрейски-
ДРК [де-ре-ка] — Държавен радиоквартет. А
ДРК „Аврамов“.
ДРК |де-ре-ка] — Държавен ремонтен ком¬
бинат. Д ДРК ..Канцеларски машини".
ДРКА (дё-ре-ка). мн.. доен. — Дивкзнонни
ракетни катери.
ДРМ [дё-рд-мё] — Демократична република
Мадагаскар.
ДРНС — Димитровски районен нареден съ¬
вет (в София) .
ДРО [дё-ре-о]. истор. — Добруджанска ре¬
волюционна организация (1925 — 1940).
ДРО [дё-рд-ô] — Държавен радисорксстър.
ДРП [дё-рс-пё] — Държавна републикан¬
ска партия (в Пуерто Рпко).
ДРПП [дё-ре-пе-пё] — Движение за реорга¬
низация на Партията на пролетариата (в
Португалия).
ДРС Цс-ре-сс] — Държавно рибовъдно, сто¬
панство.
ДРСТП — Демократична република Сан-То-
мд и Принсипн.
ДС — ..Девети септември— (вестник).
дс воен. —Дегазациониа станция.
ДС соен. — Дежурен по свръзки.
ДС (—) [дё-сё] — Дизелово специално гориво
или масло (напр.: дС-8. ДС-11).
ДС - Дп рдкцнонен съвдт.
ДС - Ди юпечерска служба.
ДС електрон. — Дифс-р^щиална сист-мо.
ДС — Държавен съвет.
ДС [дё-сё]. ж. и (разг..) ср. (член. -то) — Дър¬
жавна сигурност.
ДС — Луминесцентна лампа за дневна светли¬
на.
ДСГОП остар. — Дирекция за. стопански гри¬
жи н обществена пре'двидливост-
ДСДП — Дат ска социалдемократическа пар¬
тия.
ДСЗ [дД-сд-зД] — Държавен стъкларски завод.
ДСЗМ [дё-се-зе-мё]. о^/та. —Държавна служ¬
ба за законодателна метрология.
ДСИ [дё-сд-й] — Държавен стенографски ин¬
ститут.	*
ДСИ [де-сд-й] — Държавна санитарна инспдк-
ция.
ДСИ [дД-сд-й] —Държавна система за осигу¬
ряване единство на изыeрвàицято-
ДСК [дё-сд-ка] — Домостроителен комбинат;
вж. ДК-
ДСК изч. техн. — Дума за състояние на кана¬
ла.
ДСК {де-сд-ка] — Държавен стопански комби¬
нат.
ДСК [дё-сд-на] — Държавен стопански ком¬
плекс. КДСК „Отдих и туризъм“.
ДСК [дс-се-ка] — Държавна сортова комисия.
ДСК [дё-се-ка]. ж. и (разг.) ср. (член. -то) —
1.	Държавна спестовна каса.
2.	Сградата. в която сд помещава управле¬
ние или клон на Държавна спестовна каса.

дско
58
ДС KO — Демократически съюз на Коморски-
т- острови.
ДС—КХ хим. — Двувсчввна сол н- калциевия
хнпохлоряд.
ДСМО [дТ-се-мт-б] — Държавно строително
монтажно обединени-.
ДСН [дЗ-се-кЗ], остаа- —Държ-вен съвет за
н-ука.
д. с. н. — доктор на селскостопанските науки
(със собствено имт).
ДСНК [де-се-нт-кй] — Дом н- -съветската наука
и култура.
ДСНМ [дЗ-се-нт-мТ], м. и (разг.) ср. (член. -то).
истор. — Димитровски съюз н- народната-
млад-ж (1949—1953).
— Произв.: дестнзмйст, дестн-мтгстка, дтсе-
нтмйсткн.
ДСНП — Д-тска социалистическа народна пар¬
тия .
ДСНФ изч. техн. — Дизюнкт.явна съвършена
норм-лн- форма.
ДСО [д--се-0], ж. и ср. — Доброволна спортна-
орràчие-ции.
ДСО [дТ-се-о] — Държавен симфоничен орке¬
стър.
ДСО [дТ-се-о] — Държавна стопанска органи¬
зация.	•
ДСО [дè-сзпв■], ср. (р-зг. член, -то, мн. -та) —
Държавно стопанско обединение.
ДСО [дЗ-ст-о], ср. (р-зг. член, -то) — Държавно
строително обединение.
ДСП изч. техн. — Дума за състоянието на
прогр-мат-.
ДСП [дЗ-се-пЗ] — Държавно стопанско пред¬
приятие.
ДСПК [дЗ-сз-пз-к-] — Държавен с-нит-рен
противоепидеоичеч контрол.
ДСС [дЗ-ст-сЗ] — Държавна сортоподдържаща
станция.
ДСС [дЗ-с--сЗ], ср. (р-зг. член, -то) — Държ-в-
но семепроизводно стопанство.
ДССНИИ —Добруджански селскостопански
чауччвцзслеgвв-т-.^ски институт.
ДССР — Д-л-коизточна съветски социалисти¬
ческа р-публика.
ДСУ [де-се-у] — Държавно строително управ¬
ление.
ДСУ [ дЗ-се-у] — Държавно стоп-нско управ-
л-н не.
ДСФ [дЗ-ст-фЗ] — вж. ДФС.
ДСФН |дТ-се-фт - не] — Демократичен съюз на
финландския народ.
ДСШ (дЗ-ст-шЗ], ж. и ср. (р-зг. член, -то) —
Детска спортна школа.
ДСШ (—) [дТ-се-шЗ] — Дизелов двигател със
самоходно шаси (напр.: ДСШ-14, ДСШ-30).
ДТ (—) [дЗ-тЗ] — Дизелов трактор (н-пр.:
ДТ-20. ДГ-54).
ДТ [дЗ-тЗ] — Дипломатическо тяло (за дър¬
жавни пр-дст-вит-лств-, които имат дипло¬
матически ст-тут).
ДТ — „Добруджанска трибун-“ (пестиш:).
ДТ [дЗ-тЗ], аоен., рус. ДТ (Дегтярева таиковмй
пулемет) —Э- озн-ч-в-не на танкова кар¬
течници, конструирана от Дегтярев.
ДТА [дЗ-тз-à], физ. — Диференциално-терми¬
чен анализ.
ДТИ (—) [дТ-те-й] — Искроз диатермичтн апа¬
рат (напр.: ДТИ-3).
ДТК [дЗ-те-кЗ], м. и (р-зг.) ср. (член, -то) —
Държ-вен текстилен комбинат.
ДТК [де-тз-к-] — Държав-н технически кон¬
трол. ^Правилник за ДТК- Инспекция за
ДТК.
ДТК [де-те-ка], л. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държав-н тютюнев комбинат.
Дтк- воен. — Дивизион торпедни катери.
ДТКС [дЗ-тт-ка-с-] — Държавен технически
контрол по строителство (гл-вн- инспекция).
ДТЛ [ле-тт-Зл], електрон.— Диоднотранзистор¬
на логика.
ДТЛ (—) [дЗ-тз-Тл] — Ламтов диатермичен
-пар-т (н-пр.: ДТД-2).
д. т. н. — доктор н- техническите науки (със
собствено имт).
ДТНБ биохим. — Дитцобис-р-нитрвбзчзо-ча
кис-лин-.
ДТО [дЗ-тз-о] .ос/ш-р. — Дирекция на трам¬
ваите и осветлението.
ДТО [дЗ-т-т-о] — Държавно търговско обеди¬
нение.
ДТП [дЗ-те-пТ] — Държавно транспортно пред¬
приятие.
ДТП [дЗ-те-пЗ- — Държавно търговско пред¬
приятие.
ДТРД [дЗ-те-ре-дЗ], ед. н мн., техн. — Двукон¬
турен турбореактивен двигател.
ДТС-КХ хим. — Двуèрзтиосчввча сол на кал¬
циевия хипохлорид.
ДТСП |gèпTт-Cт-лТ] — Държавно търговско стс-
ланско предприятие, Д ДТСП „Зооеет-
снаб".
ДТШ [дЗ-те-шТ) —Държ-вн- те-трална школа.
ДУ електрон. — Дистанционно управление.
ДУИ — Дж-мlааè-ул-Ул-о--и-Исляо (Либе-
р-лчв-р-лиrивзча партия в Пакистан).
ДУИ [дуя] — Държавно управление за инфор¬
мация.
ДУК изч. техн. — Дума за управление нз к--
н-л-.
ДУПП —Дъ ржавно учебно производствено
предприятие.
ДУР [дур]. автом. — Ап-ратура з- осъще¬
ствяван- на дистанционно управление ни
радиотелефон.
ДФ хим. — Дифосфат.
ДФА |д:--фе---—Държав-н фотоархив.
ДФДТ хим. — ДJlфлуордиф-нилтpиxлopо-тцл-
мг-т-н.
ДФЭ [де-фз-зс], м. л (р-зг.) ср. (член.- то) —
Държавен фур-ж-н завод.
ДФК [дТ-фе-к-] — Държавен финансов кон¬
трол (дирекция).

59
EAM
ДФК [дЭ-фс-Kà]. ж.' и (paar.) ср. {член, -то) —
Държавен фуражен комбинат.
д. ф. н. — доктор на фзрмацевтичэскитэ нау¬
ки (със собствено имс).
д. ф. н. — доктор на физическите нзуки (със
собствено имс).
д. ф. н. — доктор на филологическите науки
(със собствено имс).
д. ф. и. — доктор на философските науки
(със собствено имЭ).
ДФП хим. — Днизтропилфлуорфосфат.
ДФП [дЭ-фс-пс] — Държавен физкултурен
план,
ДФС [дс-фс-сС] — Дружество зз физкултура и
спорт. ДДФС 1,Слссы.я“-
ДФФ хим. — Дu:iзгпрсeuлфлугрф-)офзт.
ДФФ-ВО — Демократичен фронт на фрзнко-
фонитэ в Брюксел — Валгнскг обединение.
ДФФД хи.л(. — Дифенил-р-фэнилэндизннн.
ДФХ [де-фе-ха], хим. — Дннитрофеиилхидрз-
згы.
ДХЕ хим. — Дихлорэтан.
ДХЗ [дё-хс-зС], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Държавен химически завод.
ДХЗ [де-хс-зС], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Държавен хладилен завод.
ДХК хим. — Дихлорзлкарбзмид.
ДХК [ дё-хе-кЗ]. м. и (рззг.) ср. (член, -то) —
Държавен химически комбинат.
ДХК [дё-кс-ка|, м. и (рззг.) ср. (член, -тс) —
Държавен хранителен комбинат.
ДХМ хнли. рус. ДХМ (Дихлорзлъмочсвинз) —
Дихлорзлкарбзмид.
д. х. н. — доктор нз химическите нзуки (със
ооботасыо имс).
ДХПК хим. — Дихло; пропuонгзз киселина.
ДХУ [дС-хс-у] — Държавно хореографе! о учи¬
лище.
ДХФИФ биохим. — Дихлорфснолиндофснол.
дцг — децигрзм (с цифра).
ДЦДА хим. — Дициандиамид.
ДЦЗ [дЭ-цс-зЭ] —Държавен целулозен ззвод.
ДЦЗ [де-цс-зС], м. и (рззг.) ср. (член, -то) —
Държавен циментов завод.
ДЦК [дЭ-цс-кй] — Държавен циментов комби¬
нат.
дцл — дсцилитър (с цифра),
дцм — дециметър (с цифра).
ДШ [де-шЭ], еоен. — Дстонпращ шнур.
ДШ (—) [де-шЭ], воен. — Малка димна шашка
(нзпр.г ДШ-11).
ДШВИ [дС-шс-вс-й], ел.еекр. — Домакински
шнур с шланг и винклитова изолация.
ЬШнур ДШВИ.
ДШК [де-ше-кЗ]. соен.. рус. ДШК (Дсгтярсва
и Шпагииз крупнокалиберний пулемет) —
Зз означаване нз гглянгкзлнбърнз зенитнз
картечница, конструирана от Дегтярев н
Шпагин.
ДШК [дс-ше-кё]. еоен.. рус. (Станковиш пуле¬
мет — В. А. Дегтярев, Г. С. Шпагин, К«лес-
никоз) — Зз означаване на 12.7-мм картеч¬
ница. конструирана от Дегтярев, Шпзгин,
Колссяиков.
дълб. — дълбочина (пред цифра),
дълж. — дължина (пред цифра).
Дървоплàонеыт м. — Държавно предприятие
зз пласмент на дървен материал.
държ. — държавен.
д. ю. н. — доктор кз юридическите нзуки (със
собствено имс).
ДЮС - Д гтcко-юыгшэcии спорт.
Е
Е (—) електр. — В Марката нз гэтннзкс за
електротехнически цели (нзпр.: Е-1,
Е-11. Е-2, Е-2-1).
Е ( — ) — В маркзтз на экскаватор (напр.:
Е-153, Е-304).
Е (—) — В маркзтз нз съвстски эксперимента¬
лен самолет (нзпр.: Е-66, Е-266).
Е (—) — Зз означаване на електрическа го¬
тварска печкз (нзпр.: Е-441).
Е електр. — Електрод.
Е метал., рус. 3 (Злсктрорунд нормальный) —
Нормален слсктрорунд (в марката на абра¬
зивни (шлифовъчни) инструменти кри озна¬
чаване състазз на абразива).
Е (—) биол. — Ензим (напр.: Е - 30).
Е — Показател зз средния брой на етзжитс нз
ж и-ин.цнити сгради.
Е (—) електр. — В марката нз текстолит за
електроизолационни цели (напр.: Е-1).
Е (—) — За означаване на ръчно преносим
трансформатор, предназначен зз извършва¬
не нз електрозаварки с всички видове елек¬
троди.	'
ЕАА, онгл. ЕАА (European Athletic Associa¬
tion) — Европейска асоциация пз лека
атлетика.
ЕАБ [еЗб] — Експеримента.! но-асортнмснтна
база. &ЕАБ на ДСО ..Текстил“.
ЕАЗ [еаз] — Електргзeзрзтурон завод.
ЕАК [сАк], гръц. EAK (lEfrvîxô 'Аурот'-/^ Ко-щз)—
Национална земеделска партия (в Гърция).
ЕААК, англ. ЕААС (East African Airways Cor¬
poration) — Пзтгчнгафриканскг сдруже¬
ние нз въздушните линии.
ЕААП, англ. ЕААР (European Assocîation -.if
Aunimal Production) — Европейска асоциа¬
ция зз животинските продукти; ФЕЗ.
ЕАМ [сЗм], грьц. Е AM (:EXÀT}p:x6v 'ATrrÀrvxHppws-
ixiv Mnœ-ov — Национален освободителен
фронт нз Гърция (1941 — 1947).

ЕАП
60
ЕАП [eàn]. електр. — Епдктроиио-окустич■д-
ски прдобразовотел-
ЕАСИТ [еосйт] — Единна автоматизирана си¬
стема за информация в транспорта.
ЕАСМ [-Осм] — Единна автоматизирана съоб¬
щителна мрежо.
ЕАСТ [Даст] — Европейска асоциация за сво¬
бодна търговия (икономическа групировка
на западните държавц)-
ЕАТС — Електронна автоматична телефонна
стонция.
ЕБ еоен. — Евакуационна болница.
Е-Б — За означаване на едностъпални цен¬
тробежни помпи с бензинови двигатели.
ЕБ хим. — Етялбутмиацетатен (разтворител).
ЕБ (—) метал..рус. ЗБ (злектрорукд бе.лнй)—
Бял -лектрорунд (в мерната на абразивни
(шлифовъчни) инструменти при сзночовоне
състава на абразиво)-
ЕБС — Единна библиотечна система.
ЕБС — Експериментално база по свиневъд¬
ство.	.
ЕБЮ. англ. EBU (European Broadcasting Uni¬
on) — Европейски съюз за радисг-р-даво-
ния.
ЕВ (—) [Д-вё] — Електрокар високоповдигач
(напр.: ЕВ-738. ЕВ-345. ЕВ-210. ЕВ-ТП.
ЕВ-738).
ЕВ — Елпром „Варна—.
-В физ. — -л-ктронволт (единица за енергия).
Двокопрн^гм ни к м.,еоен.—Евакуационен прием¬
ник (подвижно медицинско учреждение. кое¬
то приема ранени с цел евокуация).
евохпункт м. . воен. —Евакуационен пункт.
ЕВГ (—) [ё-ве-гё]. рус. ЭВГ (экскаватор вскрн-
шной но гусеиичном ходу) — Зо означаване
на тип екскаватор (нàeр-: БВГ-^).
ЕВЗ [е-вэ-зс] — Електровокуумен завод.
ЕВМТ — Единно външна митническа тарифа
на страните—членки но Европейската ико¬
номическо общност.
евр — еврейскц-
евр. — европейски; европ.
Евратом м. — Европейско общност зо атомна
търговия.
Евробонк ж.. фр. Eurobanque (Banque com¬
merciale pour l’Europe du Nord) — Търгов¬
ско съветско-френско бонка.
Евровизия ж. — Европейска телевизия (между¬
народна система зо обмен но телевизионни
предавания).
-вродолори — Авоари по сметки в долари в
иеàмеpцкоиски банки извън пределите но
САЩ (предимно в Европа).
еврот — европейски; евр.
Еврофйма ж. — Европейско дружество зо фи¬
нансиране но покупки но железопътни съо¬
ръжения и мотериоли.
ЕВС — Европейска валутно спогодба.
евф. — евфемистичен.
егвп. — ёгцeетскц-
ЕГН [Д-гд-Дн] — Единен граждански номер.
ЕГЦ [ê-гд-цё]. мн. (разг. мн. -то). рус. ЗГЦ
(Злектролтктньге гдрыдтизцроваииыîд иллин-
дрячнме кондензатори) — Електролитни
херметизирани цилиндрични кондензотори.
ЕД мед. — Епипоциоино доза (рентгенова до¬
за при лечение).
дд. — единицо.
ед. грам. —единствено (число).
ЕДА [дда]. гръц. ЕДА (-'Eviûîa ixjjcxfeiizT’Apl-
дтер^—Единно демократическо лява партия.
ЕДА [Д-де-О] — Електронен диференциален
анализатор.
ЕДЕК [дд-к] м.. гръц. (ЕДЕК ’Evtata Дз-Joxpаошц
’Evwjp Кътгр:<м*) — Единно демократично обе¬
динение но кипърците.
ЕДИМз електр. —Едностранно дължинно- им¬
пулсна модулация с иг:ыeнеице на аадиия
фрснт но импулса.
ЕДИМп електр. — Еднсстронно дълживно-
импулсно модулация с изменение но пред¬
ния фронт на импулсо.
ЕДМ (—) [с-де-Дм!] — Електронно диагностич¬
но машина (напр.: ЕДМ-1).
ддискр. грам. — еднократен (начин но дей¬
ствие при глагола).
ЕДНФ ос map. — Единен демократичен нацио¬
нален фронт (в СеЕсрно Корея).
ЕДОН |едàи], ж. и м.. гръц. EÂON (Ешаса Дир-
сх.ротх.и OpYtivoio-j NecXrïac)—Единна демократи
ческа организация но младежта (в Кипър)
ЕДОФ [-дсф] — Единен демокротичен отечд.
ствен фронт (в Корейското народнодемо¬
кратично република).	.
ЕДС [Д-де-ес]. физ. — Електродни»оцо спло-
ЕДСАК [едсак]. англ. EDSAC (Electronic.
Discrete Sequential Automatic Computer) —
Зо означаване но вид електронно изчисли¬
телна мошино.
ЕДСД икон. — Единна държавно система но
деловодство.
еДтА хим. — Етил-идиоыцнт-трооц-тот-
ЕДТК хим. — Етцл-идцаыинт-тросц-тно ки-
селино.
ЕДУ — Електродомакински уреди (стопонски
комбинат).
дд. ч. грам. — единстве но число; вж. дд.
ЕЕ — В емблемата но държавен стопански
комбинат „ЕпeромзЕнерго“.
ЕЕ — В емблемата но завод „Елпром“ —Елхо¬
во (предприятие зо производство на елек-
троовточасти)-
ЕЕГ [--д-г-]. мед. — Електрсенцефологрома.
ЕЕГ мед. — Електрсенцефалогроф.
ЕЕЗ (—) електр. — Елемент длектрозох рок-
ващ (напр.: ЕЕЗ-1).
ЕЕС [е-ес] — Електроенергийно система.
ЕЖСФ икон. — Единна журнолно-орддрно
счетоводно фор.\:о.	'
ЕЖПБ [ё-же-пе-бё]. боен. — Експлоатацио¬
нен железопътен батальон.
ЕЖПП ( --же-пе-ле]. еоен. — Експлоатационен
железопътен полк.

в1
тлектр.
ЕЖПР [ё-жз-пе-pà], воен. — Експлоатационни
железопътна рота.
ЕЭ (—) [Т-зТ] — Електролитна з-точна шлифо¬
въчна машина (н-пр.: ЕЭ-101).
ЕЭ [З-зЗ] — Ел-ктромотор-н завод,
е», геогр. — езеро (със собствено име)-
ев. — език (с прил. име). Д френски ез.
езикозн. — езикознание.
ЕЭСТ [З-зз-сз-тЗ], икон. — Европейска зона за
свободна търговия.
ЕИ — Елзктрвиопулсатор.
ЕИ — Елекèрончтеrраèвр.
ЕИ библ. — Експрес-информация.
ЕИБ [-йб] — Европейска инвестиционна бан¬
ка.
ЕИЕ — Единзн информационен език.
ЕНК [енк] — Европейска икономическа ко¬
мисия.
ЕИМ [зйм], ед. и мн. лс. и (разг.) м. (член.
-ът, -а) — Електронноизчислителна м-шин-.
ЕИМ — Етнографски институт с музей (при
Българската -кадемия на науките).
ЕИО [зйо] — Европейски икономическа общ¬
ност (създадена от Фр-нция, ФРГ. Ит-лия,
Нидерландия, Белгия и Люксембург).
ЕИТ [тйт] — Електронноизчислителна техни¬
ка.
ЕИЦ [ейц], м. (р-зг., член, -ът, --, мн. -овт) —
Електронноизчислителен център.
Ей-Би-Сн, англ. ABC (American Broadcasting
Company) — Американска радиопредавател¬
на компания.
Ей-Би-Ем, англ. ABM (Anti-Ballistic Missi¬
le) — Система за противоракстна отбрана.
ЕК [З-к-], строиш. — Едроразм-р-н кофраж.
ЕК (—) [З-ка] — Електронен автоматичен ком-
п-нс-тор (н-пр.: ЕК-104).
ЕК [--к-] — Електронен комутатор.
ЕК [З-к-] — Енергиен комбинат.
ЕК (—)	[З-к-] — Киселиноустойчив тм-йл
(напр.: ЕК-36).
ек*. — еквивалент.
екват. — екваториален.
ЕКГ [г-ка-гЗ], ж. и (р-зг.) ср. (член, -то),
мед. — Електрок-рдиограма.
ЕКГ (—) [--ка-гЗ], рус. ЭКГ (Экскаватор карь-
зрний н- гусеничном ходу) — Эа означава¬
не на кариерен гъс-ничзн екскаватор (н-пр.
ЕК.Г-4).
ЕКГГ [е-ка-гт-г-], мед. — Елсктрокардиога-
строгр-ма.
ЕКД [с-ки-д-], мед. — Единична кожна доза
(рентгенова доза при л-чениз).
ЕКЕ, англ. ЕСЕ (EconomicComm'Ssion for Eu¬
ropa) — Икономическа комисия за Европа.
ЕКЭ [г-к а-зЗ], м. и (р-зг.) ср. (член, -то) —
Електрок-р-н завод.
•к». — екземпляр (след цифра).
ЕКИП [зкИп] — Експедиция з- комплексно
историческо проучване.
ЕКК [Т -ка-к-] — Европейска консултативна
комисия.
ЕКМ (—) [--ка-см!] — Едностранно кàчèослтпп
вага- м-шин- (напр.: ЕКМ-11).
ЕКНМ - [Тпкa-чт-оТ] — Единен класификатор н-
населенитт места в Народна р-публика Бъл¬
гария.
ЕКОСОС [екосос], рус. ЭКОСОС (Экономиче¬
ский и социальннй совет ООН) — Иконо¬
мически и социален съвет при ООН.
ЕКП [З-ка-пТ] — Европейска конфедерация н-
профсъюзитт.
ЕКП [З-ка-пЗ] — Егип-тска комунистическа
партия.
ЕКП [é-ка-пЗ], икон. — Единен класифика¬
тор на продукцията.
ЕКП [--ка-п-] — Еквадорска ^(унистическа
партия.
ЕКП-вКГ икон. — Единзн класификатор на
промишлен-, с-лскостоп-нска и горска про¬
дукция — Висши класификационни групи¬
ровки.
еКпОУ [ек-по-у] — Един-н класификатор н-
предприятията, организациите и учрежде¬
нията в Народна р-публика България.
ЕКР (—) [е-ка-ер] — В марк-та на злектро-
комтр-сор, изработван в Румъния (напр.:
ЕКР-350).
ЕКС [--ка-сТ] — Еврейски комунистически
съюз.
ЕКС [е-ка-сЗ] — Единна каталожна системи.
Експо (—)—Експозиция (световно изложениз,
напр. Експо-70, Експо-75).
Експр-стр-нс м., остар. — Външно транс¬
портно предприятие.
ЕКУ [тку] — Единен класификатор на учреж¬
денията.
Е КУП [зкуп] — Единзн комплект - от универ¬
сални приспособления (за ремонтна рабо¬
тилница).
ЕКФФП, англ. ECFFP (European Commission-
on Forestry and Forest Products) — Евро
п-йска комисия по горите и горското про¬
изводство.
ЕЛ ед. и мн., техн. — Ламелни елзмзнти.
ЕЛ (—) [ел], ед. и мн. — Л-нтови елзв-тори
(напр.: ЕЛ 1, ЕЛ 2, ЕЛ 3, ЕЛ 4).
ел. . . — Електрически (като първ- съставна
част н- сложно съкратени думи, напр.: тл-
бюро, злинсталацня, елтабло, злурзди); зле-
ктро. . . .
ел. — електрически, злзктро.
ЕЛ АЛ [ёл-ал], мн., англ. EL AL (Istrael
Airlines) — Израелски въздушни линии.
ЕЛАС [зл-с],гръц. ЕАА2 (SXàT|7.x6ç Aaïxog 1Атив-
АтрФзрюнхб;	) — Гръцка чaрвдчоосDBп
бодит-лна армия (1941 — 1945).
Елбйо (—) м. — Електрически ап-р-т з- из¬
следване на биохимическата характеристи¬
ка (напр.: Елбио-1).
ЕЛДО [Злдо], англ. ELDO (European Laun¬
cher Development Organisation) — Евро¬
пейска организация з- създаване на косми¬
чески ракети.
ЕЛЕ библ. — Електротехника.
злектр. — електрически; зл.
зл-ктр. — електротехника; злектротехн.
злектр. — злзктроттхнич-ски; злектротехн.

Елсжтрйм
62
ЕлсктрИм-и. мор., под. (Elektrirn) — ' Полско
дружество зз външна търговия с електро¬
технически съоръжения.
Ьлектро. . . — Електрически (като първа съ¬
ставна част нз сuгжыгоъкрàтсни думи, нзпр.
електроматериали, электростанция, елеи-
тргсыàбдявзые, електроцентрала); ел. . . .
ЕлeитроэкоeOртимeOрт м. — Румънско външ¬
нотърговско предприятие зз экспорт и им¬
порт нз електронни и електротехнически
произведения.
Елеитроимпекс л. — Външнотърговска орга¬
низация зз внос (импорт) и износ (экспорт)
нз елсктропромишлсни изделия.
ЕлсктромстИл м. — Електрометалургичен за¬
вод зз производство нз стоманени отливки,
элсктромобнл. член, -ът, -а, мн. -и, м. — Елск-
трич ески автомобил.
ЕлектропроСкт -. — Комплексен институт за
проучване и проектиране на обекти нз елек¬
трониката и електротехниката.
Елeитргсыàб - . — Електроснабдяване (пла¬
сментно снабдително предприятие).
Електроснабдяване ср. и м. — Стопански ком¬
бинат за снабдяване оелектрuчсоиз енергпя.
электротехн. — електротехника; електр.
слсктротехн. — електротехнически; електр.
ЕЛИ [Сли] — Електронно-лъчев индикатор.
ЕЛИА [е-ли-з] —Ззвод за електрически ин¬
струменти и зпзрзти.
Елка ж. (рззг., член, -та, мн. -и) — Електро¬
нен калкулатор.
Елкзр (—) м, — Електргкàрдиггрàф (нзпр.: .Ел-
кзр-3).
Ели0нд-76 —Национална конференция по про¬
блемите нз електрическото и кондснзатор-
но производство (прсз 1976 г.)
ЕлкгГe ж. — Кооперация зз електротехни¬
чески изделия.
Елдм Ш (—) — Електроотоплителна шкаф-
маса (напр.: Елом Ш-1,5, Елом Ш-2.)
ЕЛП (—) . [é-лэ-пЭ] — Елситроeскзрыз с три
фурни (напр.: ЕЛП-3).
Елпром м. — Електротехническа промишле¬
ност (Държавно стопанско обединение зз
научноизследователска, производствена и
инженерингова дейност в областта нз силно¬
токовата електротехническа промишленост.
Елпргнэысргг м. — Стопански комбинат зз
развойна, eргектыг-игнcтpyктopcкà и про¬
изводствена дейност в областта на слсктро-
снергетнчното обзавеждане.
^промкомбинат м. —Промишлен комбинат зз
производство на електротехнически изде¬
лия.
ЕлпромкомплЭкт ж. — Инженерингово пред¬
приятие зз проучване, проектиране, игм-
eлектгвàнэ, доставка и монтаж нз електрое¬
нергийни обекти и технологии,
ЕЛТ [ё-ел-тС], електрон. — Електроннолъчева
тръбз.
ЕЛТ (—) (с-сл-тс] — Елеитрггбръщàтелеы ти¬
ган (нзпр.: ЕЛТ-2).
Слтср, член. -ът, мн. -и, м. — Електротелфер.
Елтсрм (—) м., мед. — Български апарат зз
ултракъсовълновз тсрзпия (нзпр.: Елтсрм
400).
ЕЛХ [с -ел-х-С] — Електрически хокср (напр.:
ЕЛХ-1).
Елхим ж. и м. — Фабрика зз производство
нз калциев карбид.
ЕМ [ê-Эм] и [см], мн., електр., рус, 3M (елек¬
тролитни с малогабаритни- кондензатори) —
Електролитни малогабаритни кондензатори.
ЕМ — Електромагнит.
ЕМ (—) [С-См] и [см], електрон. — Електронен
автоматичен мост (нзпр.: ЕМ-104).
ЕМ (—) [С-См] и [ем] — Електронен микроскоп
(нзпр.: ЕМ-3).
ЕМ [С-См] и [см] — Електронна машина.
ЕМ — В емблемата нз държавно монтажно
управление „Еыерггмо^lTàж“-
ЕМ (—) [С-См] и [см] — Етажерка зз материа¬
ли (нзпр.: ЕМ-105).
ЕМ (—) [с-См] и [см] — Микроелектродвигател
(напр.: ЕМ 6/4).
ЕМ (—) [è-Эм], рус. 3M (Зкокавзтгр мнгггковб
шовий) — Многокошов бзгср (нзпр.: ЕМ-
512 А).
ЕМА [ем-à] — Електрически машини и зпзрз¬
ти (учсбнз дисциплина в техникуми и
‘ висши учебни заведения).
ЕМА [ёмз], м. и ж. — Завод за електронно-
мед цинскз зпзрзтурз.
ЕМГ [и-эм-гЭ], икон. — Единичен мрежов гра¬
фик.-
ЕМГ [С-см-гС], мед. — Елситргмиогрàмà.
ЕМИ — Електргмузикàлыи инструменти.
ЕМИД (—) [смйд]. рус- ЗМНД (ЭлектромзгпиTб
нмИ индуктивный дефектоскоп) — Електро¬
магнитен индуктивен дефектоскоп (нзпр.:
ЕМИД-2).
ЕМК хим. — Етилметзкрилзт.
ЕММ — Електромагнитна масз.	-
ЕМО [эмо], м. и(рззг.) ср. (член, -то) — Енер-
гомсхзннчсн о тдсл.
ЕМО [емсо —Машина зз електромеханична
обработка (нзпр.: ЕМО-250).
ЕМОС [смос], истор. — Единен младежки об-
шоученнчсски съюз (1945—1947).
ЕМП [Э-эм-пё], ед. и мн., физ. — Електро¬
магнитни полета.
ЕМП (—) [С-ем-пе] — Елсктромзйкз зз пиле¬
та (нзпр.: ЕМП-500Р).
ЕМУ [С-ме-у], ед. и мн., електр, — Елсктро-
машинен усилвател.
ЕМУ [е-ме-у] — Елсктргигнтзжыо управле¬
ние.
ЕМХ хим. — Етилмсркурихлорид.
ЕМЦ [è-см-цЭ], електр. — Електромеханична
централизация.
ЕН (—) [е-Сн] — Елсктрокар-ниско-повдигая
(нзпр.-. ЕН 136, ЕН 153, ЕН 131.2, EH 116).
ЕНА [Сна], англ. ENA (Ethiopian News Agen-
су) — Етиопскз информационна агенция.
Ен-Би-Сй, англ. NBC (Nation al Broadcasting
Company) — Национална радиопредавател-
но и телевизионна компания (в САЩ).
EHE библ. — Енергетико. дидргоыошииострое-
нд.
енерг. — енергетичен.
енерго. . . — Енергетичен. енергиен (котопър-
во съставно част но сложно^^ат-ни ду¬
ми. напр.: ендргообддинднцд. днергомонтож).
Енёргоимп-кс л. — Външнотърговско орго-
низация зо внос (импорт) и износ (експорт)
но въглищо. електроендргия и електропро¬
води.
Ен-ргомонтаж м. — Държавно управление за
монтаж но енергийни обекти.
ЕнДргопроДкт м. — Научноизследователски
проектно-проучвателен институт по енергий¬
но строителство.
Еяёргоремонт м. — Стопанско обединение зо
ремонт на енергийни обекти.
Енёргостронмонтаж м. — Държавно управле¬
ние зо строителство и монтаж но енергийни
обекти.
Енёргохндропроёкт м. — Комплексен инсти¬
тут за проучване и проектиране но хидротех¬
нически съоръжения.
ЕНИАК [ениак]. м. и ж.. англ. ENIAC(Elec-
tronic Numerical Integrator and Computer) —
Електронно цифрово овтомотично сметоч-
но машино.
ЕНОК [евок]. мн. — Европейски национални
олимпийски комитети.
ЕНР [è-нд-р-]. мн.. икон. — Единни норми .и
разценки.
ЕНФК [«е-не-фе-кО] — Единен ноционолен
фронт но Камбоджо.
енцнкл. — енциклопедичен.
ЕО — Ежедневно обслужване (техническо об¬
служване но машини в Българското народно
армия).
ЕО електрон. — Електронен осцилограф.
ЕО — Естраден оркестър.
ЕОБРТ — Естроден оркестър но Бългорското
радио и тепевизия-
ЕОВС [еовс]. м. — Европейско обединднид зо
въ^нща и стомано.
ЕОД [дбд]. изч. техн. — Електронна обробот-
ко ва данни.
ЕОЗР — Европейско и средиземноморско орга¬
низация за защита но ростдниято.
ЕОИ мат. — Електронна оброботко но инфор¬
мация.
ЕОКА [еоко]. гръц. ЕОКА (-'Е^хи ÎOp^âvtDau
Кмпр.ю? ÎAYwviureav) — Национална организа¬
ция но кипърските борци.
ЕОКК — Европейска организация- зо контрол
но качеството.
ЕОКТР — Естраден оркестър при Комитета
за телевизия и родио.
ЕОП [-оп]. електрон. — Електроннолъче¬
ви преобразовател.
ЕОПО [Д-о-пД-о] — Единно обществеиопопнз
тнчсско организация.
ЕОПО ОФ — Единно общественопол^^е^о
организация Отечествен фронт.
ЕОС [дос]. л. и ср. — Европейско отбранител¬
но общество.
ЕОФ [доф]. м. — Европейски освободителен
фронт (фашистка организация във Федерал¬
но република Германия).
ЕОЯИ — Европейска организация зо ядрени
изследвания.
ЕП воен. — вж. евокопрцемнцк-
ЕП — Едностъпално центробежно потопяема
помпа за замърсени волл¬
ея [е-пД] — Експериментално предприятие.
ЕП (—) [Д-пД] — Електрическо готварска печ-
ко (напр.: ЕП-61).
ЕП [е -пс] — Електронен потднццометър.
ЕП — Е ллн Пелин (зо съкратено означаване-
името но града). Л Победи отборът на „Лев¬
ски” (ЕП).
ЕП (—) |Д-пД] — Платформен електрокар
(напр.: ЕП 100. ЕП 006. ЕП 011. ЕП 00U
ЕП 026. ЕП 018).
ЕП (—) [с-пД]. електр. — В морката но стък-
лотекстолит със свързващо вещество епок¬
сидно смола (напр : ЕП-1. ЕП-2).
ЕПАС [епос] — Експериментален полет (Апо-
ло — Съюз—.
ЕПГ (—) [--пд-гДУ рус. ЗПГ (Зксковатор но
понтонно-гусеничном ходу) — Понтонно-гъ¬
сеничен екскаватор (напр.: ЕПГ-1).
ЕПЖБ [Д-пе-жд-бс]. мн.. строиш. — Едропо
нелни жилищни блокове.
ЕПЖС [е-пе-жс-сс]. строит. — Едропанелно-
жилищно строотелство.
ЕПЗ [--пс-з-]. м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Епектропорцепаиов завод.	'
Епи (—) м. — Епископ (напр.: Епи-70).
ЕПК |ê-ne--^^à], м. и ж.. строит. — Едропло-
шен кофраж (система в строителството).
ЕПК [с-ле-кО]. строит. — Едророзмдреи пре¬
местваем кофраж.
ЕПК [--пе-кО] — Експертнозпроздровъчно ко¬
мисия.
ЕПК [--пе-ко]. техн. — Епектропнезыатичдн
клапан.
ЕПЛ [е-пд-Дл]. воен. — Ескадрилно подводна
лодко.
Епоксо (—). техн. — Епоксидна смола (нопр.г
Епокса ... 1).
ЕПП (—) [é-пд-п-]. електр. — Епдктропндзмà-
тичен преобразовател (напр.: ЕПП-2).
ЕПР [é-пе-ёр]. електрон. — Електронен поро-
магиитен резонанс.
ЕПРА (—) [-пра]. м. и ж. — Електронен пи¬
шещ автомат с разширени функционални
възможности (напр.: ЕПРА-1).
ЕЛС [Д-пд-сД] — Европейски платежен съюз
(кредитно организация но западноевропей¬
ските страни).
ЕПТ електрон. — Еднопреходеи транзистор.
ЕПУ. нем. EPU (Europaische Parlamentari-
sche Union) — Европейски парламентарен
съюз.
ЕПФ [Д-пд-фс] —- Експлоатация но пристани¬
щата и флота (специалност в техникум по
корабостроене и корабоплаване — Варно).

£ПЦ
64
ЕПЦ [З-ят-цТ] — Електрическа nвж.а.рссъвбп
щнтелна ц-нтр-л-.
ЕПЧ [З-пс-чС], ед. и мн., физ. — Електроно-
пренасящи частици.
ЕР — В ^блею-та на завод „Ел-ктрик“ —
гр. Радомир.
ЕР електрон. — Електронно р-ле.
ЕР (—) [тр], рус. ЭР (Экск-о-тор роторный) —
Роторсн ексх-в-тор (напр.г ЕР-5).
ЕРВ (—•) [З-зр-вЗ] — Електроръчен втчт■ипа-
тор (н-пр.: ЕРВ-49 г).
ЕРГ [З-зр-гЗ], мед. — Ел-кèрвр-èиноrра^ма.
ЕРД [С-зр-дЗ] — Епсктрвраксè-н двигател.
ЕРЕ [-рЗ], м. и ж., гръц. ЕРЕ (îEO-vxi) Р^сак-
aatixr, TEmeoE)—Национален радикален съюз-
(п-ртия в Гърция).
ЕРО [тро] — Европейска регионална органи¬
зация; М1КСП.
ЕрПИ [ерпй], рус. ЕрПИ (Ереван.ский поли-
техничсский институт) — 1. Ерев-нски по¬
литехнически институт.
2.	В	на електреомобнл, -ъздаден в
този институт (н-пр.: ЕрПИ-l, ЕрПИ-2).
ЕРСК [З-ре-се-ка] — Единна републиканска
спортна класификация.
ерст физ. — ерстед (след цифра).
ЕРЦ [З-ре-цЗ], м. и (р-зг.) ср. (член, -то) —
Електрореоочèен цех.
ЕС [тс] — Едностъпални центробежни само-
з-смукв-щи помпи.
ЕС (—) [ес] — Електрокар-самосвал (напр.:
ЕС-301, ЕС-305).
ЕС (•—) [тс] — 1. Универсална еnектроичоиз-
• числителна сист-ма —българска електронна
м-шина от Единната с-рия (напр.: ЕС-1020).
2. Външно запомнящо устройство на .’маг¬
нитна лента — част от т-зи машина (напр.:
ЕС-5012).
ЕСА — Елемент за слухов -п-рат.
ЕСАКП — Единна сист-ма за атестиране ка¬
чеството н- продукция.
ЕСГРАОН [есграон], м. (р-зг. член, --) и ж. —
Единна сист-ма з- гражданска регистра¬
ция и административно обслужване на на-
с-n-чuзто.
ЕСГРАУН [еcгрàуч]. м. и ж. — Единна систе¬
ма з- гр-жд-нска регистрация и администра¬
тивни услуги н- населението.
еедек м.. истор., рус, ззд-к (сс-имал-дем^крат)
— Социалдемократ (член на социалдемокра¬
тическата партия в Русия).
ЕСДН — Единна систем- з- динамични нор¬
мативи.
ЕСДП [З-сз-дз-пЗ'] — Елзктроство1-]lодсбив]^о
производство.
ЕСДРП [Т-с--дс-р--пс] — Европ-йск- социал-
д-мократичтека р-ботническа п-ртия.
ЕС ЕИМ [Зс зня] — Единна система (чаuмено-
вание н- с-рия електронноизчислителни ма¬
шини).
Зсер, член, -ът, --. мн. -ц. м., истор., рус.
0сС‘р (социалист-революционер) — Соица-
nнст-р-ввлlûки•вн-р (член к.; партията на
ссцн-л цст1пз-ре'вслк. пионтри).
— Произв.: -стрка, Зс-рски.
Ес-Ес остар., нем. SS (Schutzstaffel) — Отре¬
ди за охрана — войска със специално пред-
чаеч-чени- в хитлеристка Германия; СС.
ЕСК [è-сз-кà]—Единтч селскостопански коопе¬
ратив (в Чехословакия).
ЕСК — Ензим-субстраттн комплекс.
зск. воен. — ескадрен. А еск. миноносец.
Зск. — ТCKU01BCKИ.
ЕСКД [-с-ка-дЗ] — Единна система за кон¬
структорска документация.
ЕСКДА — Европейски спортен клуб на дру¬
жеските армии.
ЕС КОМ [еском], м. и ж. — Единна система за
регистрация и отчет на задграничнит-
командировки.
Ескпл воен. — Еск-дра подводни лодки.
ЕСМО [тс.мо] — Единна сèрвuèеnнсооnтажчà
организация.
ЕСМО И И—Единна система з- машинна обра¬
ботка н- икономическа информация.
ECO [зсо] — Европейска стопанска общност
(на зап-дните капиталистически страни).
ECO [тсо] — Единна строителна организа¬
ция.
ЕСОА [тсо-] , трансп. — Електрически стрел¬
ков обръщател-н апарат.
Есоес [ёс-о-ёс], SOS [Save our souls — Спасете
нашитз души. Save our ship—Спасттт
н-шия кор-б)— Международен радиосиг¬
нал з- помощ; СОС.
ЕСОМ1АР [зсомар], - - - англ. ESOMAR (Euro¬
pean Society for Opinion and Marketing
Research) — Европейско дружество з- изу¬
чаване мненията н търсенето на п-зар-.
ЕСП [З-ст-пТ] — Единна селскостопанска поли¬
тика (на Европейск-та икономическа об¬
щност).
ЕСП [ ё-ст-пЗ] — Единна социалистическа пар¬
тия (в Зап-д-ч Берлин); ЕСПЗБ.
ЕСП [è-ст-п-], ср. (р-зг. член, -то) — Електро¬
снабдително предприятие.
ЕСП [ё-се-пЗ], ср. (р-зг. член, -то) — Енер¬
гийно стопанско предприятие.
ЕСПА [еспа] — Единна система за приборо-
стро-нз и автоматизация.
ЕСПА (—) [ёспа) — Единна система за про¬
мишлена автоматика (в марк-та на уреди;
напр.: електронен р-гул-тор ЕСПА 06КА,
електронен терморегулатор ЕСПА 06КБ09,
пневматичен з-хр-нващ блок ЕСПА 04ТДО2.
зспзр. — есперанто.
ЕСПЗБ — Единна социалистическа партия в
Эап-ден Берлин; ЕСП.
ЕСПИ [ёспи] — Единна система за профсъюз¬
ни информация.
ЕСПИК [-спйк] — Едuччà система з- профсъюз¬
на информация п контрол в здрàвзвп-ева-
нето.
ЕСПТУ [--се-пе-тз-у] — Единно ср-дно пв!№
т-хнич-ско училище; вж. ЕСПУ.
ЕСПУ [--зз'-пс-у] и [еспу]. ср. (разг. член.
-то, мн. -та) — Единно ср-дно нолитл-мик*
ч-ско училище.	,
65
ЕЦНПКЕЛ
ЕСРО [серо], англ. ESRO (European Space
Research Organisation) — Европейска ор¬
ганизация зз изследване нз космическото
пространство.
ЕССИ [сссИ] — Единна система за социална
информация. А Научен център по ЕССИ.
ЕССР [С-сс-ес-ер], рус. ЗССР (Эстгнсизя
Советская Социалистическая Республика) —
Естонска съветска социалистическа ре¬
публика.
ЕСТ библ. -т Естествени нзуки — математи¬
ка, физика, химия, геология.
ест. — еотгнсии.
ЕСТД [Сс-тс-де] — Единна система за техно¬
логична документация.
Естел (—) [сстСл] — Електронна единна си¬
стема зз телеобработка нз данни (нзпр.:
ЕСТЕЛ-20).
ЕСТПП [ес-те-пе-пС] — Единна система зз
технологична подготовка на производство¬
то.
ЕСУ (—) [есу], електрон. — Електронно сле¬
дящо устройство (напр.: ЕСУ-2).
ЕСУИП [есуИп] — Единна система за управ¬
ление нз интеграционните процеси.
ЕСУУД [есууд] — Единна система зз унифици¬
рана управленческз документация.
ЕТ (—) [С-тС] — Електрокар-влекач с тегли-
телно усилие 100 (нзпр.: ET-511 — 1, ЕТ-
506-1).
ЕТ (С-тС], мн., електр., рус. ЗТ (Элеитролит-
Hbie танталовме кондензатори) — Електро¬
литни танталови кондензатори.
ЕТ(-)(С-тС], дус.ЗТ (Экокзвзтгр траншейнмИ) —
Трзншеен екскаватор (нзпр.: ЕТ-121).
ет. — етаж (с цифра).
ЕТА [етЗ], рус. ЗТА (Эстгнсиге телеграфное
агентство) — Естонска телеграфна агсн-
цк я.
ЕТА [эта], исп. ЕТА (Euzkadi ta Azkatasunà) —
Съюз нз борците за свобода нз страната нз
бзс ките.
ЕТЗ [С-те-зс], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Елсктротелферсн завод. А ЕТЗ	„Янтра“.
етиоп. — ст попски.
ЕТИС [стИс] — Експертен тэхнико-uкГJ^гмu-
чески съвет.
ЕТК [С-тс-кЗ] — Европейска туристическа ко¬
мисия .
ЕТН (е-тс-нЭ], мн., икон. — Единни трудови
норми.
ЕТН ( —) [е-те-сн], рус. ЗТН ^скава^ тран¬
шеи ний нзвссной) — Траншеен навесен ек¬
скаватор (нзпр. ЕТН-122,ЕТН-142,ЕТН-352),
сгногр. — етнографски.
ЕТО [Э-тэ-г]. м. и (рззг.) ср. (член, -то) —
Експертно-технически отдел.
ЕТП [е-те-пС] — Единен технологически про¬
цес.
ЕТР [Э-тс-рС], рус. ЗТР (Зкскаватор трзншей-
пий роторный) — Роторен трзншеен ексиà-
ватор-кзнзлокопач (нзпр.: ЕТР-171).
ЕТС (е-те-сС] —- Единна техническа служба.
5 Речник на съкращенията
ЕТСС — Европейска територия нз Съветския
съюз.
ЕТТ [е-тс-тС] — Единна транспортна тарифа.
ЕТУ (—) [С-те-у], рус. ЗТУ (Зкскавзтор тран-
шейннй универсальнни) — Универсзлен трзн¬
шеен екскаватор (нзпр.: ЕТУ-353).
ЕТУП — Единен тсриториално-устронствсн
план нз Нзроднз република България.
ЕУ [су] — Експлоатационно управление. А
I група ЕУ на авто.мобили.
ЕФ биохим. — Електрофореза.
ЕФЕ (Сфе), исп. EFE (Editorial Falange Es¬
panola) — Испанска информационна аген¬
ция.
эфр. — ефрейтор (със собствено имс).
ЕФТА [ефта]. англ. EF.TA (European Free
Trade Assoccation) — Европейска асоци¬
ация зз свободна търговия.
ЕХ мед. — Епидемичен хепатит.
ЕХВ [С-хс-вс], соен. —Електргхиничеоки взри-
взтел.
ЕХГ (С-ха-гС], хим. — Елсктрохимичсски ге¬
нератор.
ЕХДА — Електрохидродинамичнз аналогия.
ЕХИТ [эхйт], ед. и мн., физикохим. — Елск-
трохимически източник нз ток.
ЕХМК хим. — Етuлхексuлнетàкрилàт.
ЕЦ — Единен център (научни обединения на
Бългзрскзта академия нз нзукитс и Со¬
фийския университет). А ЕЦ по история .
ЕЦ. . . — Единен център (като съставна част
на иницизлни съкращения, нзпр.: ЕЦИ).
ЕЦ [С-цС] — Едностъпална центробежна цир¬
кулационна помпа.
ЕЦ — Електрическа центрзлз.
ЕЦ трансп. — Електрическа цснтрализздия.
ЕЦБ — Единен център по биология.
ЕЦЕЛ (сцСл) — Единен център зз език и
литература.
ЕЦИ — Единен център по история.
ЕЦИМ [сцйм]—Електронна цифрова- изчисли¬
телна машина; ЦЕИМ.
ЕЦИН [сцнн] — Европейски център зз изу¬
чаване нз народонасслението.
ЕЦМ [С-цс-См] — Електронно-цифрова	ма¬
шина.
ЕЦММ — Единен център по математика- и
механика.
ЕЦНДП — Единен център по науките за
държавата и правото.
ЕЦНЗ — Единен център по науките за зе¬
мята.
ЕЦНПК [е-цс-нс-пс-кз] — Единен център за
наука и подготовка на кадри; вж. ЕЦ.
ЕЦНПК. . . — Единен център зз нзукз и под¬
готовка на кздри (като съставна част нз ин-
ициални съкращения, нзпр.: ЕЦНПКМММ);
вж. ЕЦ. . .
ЕЦНПКБМБП — Единен център зз наука
и подготовка на кздри по биология и мс-
дико-био.^огичеоии проблеми; вж. ЕЦБ.
ЕЦНПКЕЛ — Единен център зз нзукз и
подготовка нз кздри по език и литера¬
тура; вж. ЕЦЕЛ.

ЕЦНПКИ
66
..ЕЦНПКИ — Единен център за наука и—под-
готовка но кадри по история; вж. ЕЦИ.
ЕЦНПКММ — Единен център за наука и под¬
готовка но кадри по математико в механи¬
ко; вж. ЕЦММ.
ЕЦНПКНЗ — Единен център зо наука и
подготовка но кадри за науките зо земята;
вж. ЕЦНЗ.
ЕЦНПКП — Единен център за наука и под¬
готовка но кадри по право; вж. ЕЦНДП.
ЕЦН П КФ КС — Единен център за наука и
подготовка на кадри по физическа кул¬
тура и спорт.
ЕЦНПКФС — Единен център за наука и
подготовка но кадри по физкултура и
спорт; вж. ЕЦНПКФКС.
ЕЦНПКФС — Единен център зо наука й
подготовка но кадри по философия и со¬
циология; вж. ЕЦФС.
ЕЦНПКФСН — Единен център зо ноуко й
подготовка но кадри по философия и социо¬
логически науки; вж. ЕцНПКФС.
ЕЦНПКФФТП — Единен център за наука и
подготовка но кадри по физико и физико¬
технически проблеми: вж. ЕЦФ.
ЕЦНПКФФТП — Единен център за наука и
'' подготовка но кадри по химия и химяко-
технологически проблеми; вж- ЕЦХ.
ЕЦФ — Единен център по физика.
ЕЦФС — Единен център по философия и
социология.
ЕЦХ — Единен център по химия.
ЕчихмДл и ЕчхмДл м. — Държавно стопанско
предприятие (клон но ДСО „Българско пиво
и безалкохолни напитки“) зя изкупуване.
обработка и търговия с пивоварен ечемик
и хмел.
ЕЧУ електр. — Електрическо часовникова
уредба.
ЕШ — Европейски шампионат.
ЕШ (—). рус. ЗШ (Зкскаватор шогзющий) —
Крачещ екскаватор (напр.: ЕШ-6/60, ЕШ-
17/75).
ЕШП [ё-ше-пе]. рус. ЗШП (Зл-кт-рнн-ский
шпо-лоподбойник) — Електрическо тровдр-
соподбивна ыощиио-
ЕШП (—) [е-шё-лё]. метал. рус. ЗШП (Злектро-
шлоковмй переплав) — Електрошлаково
претопяване.
Е1ЦТ [ё-щд-те] — Единни щатни таблици
ЛЗаплати по Е1ДТ.
ж
Ж — [же). ед. и мн. . електр. — Железни
проводници (напр.: Ж-35. Ж-50. Ж-70).
Ж — метал. — Желязо (в Марката но цветни
сплави. напр.: БрАЖ9-4).
ж. — жени. А Слалом (ж.). Ски (ж.).
ж. грам. — женски (род).
ж. — жители (след цифро).
ж. — журнал.
жорг. — жаргонён.
ЖБ — [жё-бе]. рус. ЖБ (Жатка безлофетная).
Безлофдтно жетварка (напр.: ЖБ-4.6).
ЖБ воен.. остар. — Жаидарм-рински бота-
льон.
ЖБ (же-б-]. прил. — Железобетонен- Д Ж&
конструкции. ЖБ-стълбове.
ЖБ [жД-бё] — Животновъдно база.
ЖБИ [же-бд-й]. рус. ЖБИ (Завод железобе¬
тонния изделий) —
1.	Завод зо железобетонни изделия.
2.	Железобетонни изделия.
ЖБН — [жД-бд-бн]. рус. (Жатко зернобобо¬
вая навесная) — Зърнобобово навесно жет¬
варка (напр.: ЖБИ-3. 5).
ЖБр воен.. остар. — Жандормерийско бри¬
гада.
ЖБН — [же-ве-Дн]. рус. ЖВН (Жатко вол-
ковая широкозохвотиая навесная) — Ши-
рокообхвотно навесно жетварка (напр.:
/К В Н -6).
ЖЕК [ж-к] —Жипцmно-дксппоатоциоиио кон¬
т р ;:.
жен. - - — женски (като първа съставна част
но сложносъкратени думи. напр.: жепок-
тив. жёнкомисия. ждeотгозорнцчьа).
Живсноб м—Държавно търговско пред¬
приятие за снабдяване с разплодни и ро-
ботни животни.
жив. ст. физ. — живачен стълб (единица зо
измерване но налягане); ж. ' ст. (с цифра).
Д 1 лж жив. ст.	‘
ЖЙТН м. — Завод зо телели изделия. свързоч¬
ни материали — жици п др.
ЖК. жк и ж. к. [жД-кО] — Жилищен ком¬
плекс. Д ЖК „Младост“.
ЖКН — [жё-ко-ён]. рус. ЖКН (Жатко ку¬
курузная новесноя) — Навесно жетварка
за царевица (нопр.: ЖКНз2j6)-
ЖКО [жД-кО-о] — Жилищно-комунален от¬
дел.
ЖМНП истор.. рус. ЖМНП — (Журнал Ми¬
нистерство народного nросвяmеиця) — Спи¬
сание на Министерството на Народната
просвета но Русия (1834—1917).
ЖМНР [жД-мд-не-рД]. фр. JMNR (Jeunesse
du Mouvement national de la revolution) —
Младеж но националното революционно
движение (организация в Конго).
ЖМПЛА [же-еы-ne--^à). порт. JMPLA (J и-
ventud de Movimento Popular de Liber-
tagao de Angola) — Младежка организа¬
ция но Народното движение за освобож¬
дение на Ангола.
жн ( —)	[ж--Дн] — Желязно-никелов аку¬
мулатор (напр.: ЖН-22. 45).

зам.-ген
, ЖН (—) [жн-Нн], рус. }КН (Жатка павесися) —
Навесна жетварка (напр.: ЖН-4.С).
ЖНУ (-) [же-ен-у], рус. ЖНУ (Жатка на¬
весная универсальная) — Универсална на¬
весна . жетварка (напр.: ЖНУ-2.6).
ЖП ]жН-пН], остар., воен. — Жандзрмсрий-
ски полк.
ЖП и жп [жн-пн], прил. — железопътен..
А ЖП Бюро, жп транспорт, жп управление,
жп ресторант, жп завод, жп максврист,
жп стрелочник.
ЖП [жН-пН], член, -то, ср., разг. — Български
държавни железници.
ЖПБм воен. — Железопътен батальон за ме¬
ханизация.
ЖПБр воен. — Железопътна бригада.
ЖПЗ [же-пе-зе] — Железопътен завод.
ЖП К [же-пе-ка], воен. — Железопътен кор¬
пус.
ЖПК [же-пе-ка], м. и (разе.) ср. {член. -то) —
Животновъдно-промишлен комбинат.
жпсвб воен. — Железопътен свързочен ба¬
тальон.
. жпсвр воен. — Железопътна свързочна ро¬
та.
. ЖПУ |же-пе-у], ср. (разг. член, -то) — Же¬
лезопътно училище.
ЖР (—) |же-ер], рус. ЖР (Жатка рядковая) —
Редова жетварка (напр.: Ж.Р-4,6),
ж. р. грам. — женски род; вж. ж.
ЖРН (—) [же-ер-ея]. рус. ЖРН (Жатка ряд¬
ковая навесная) — Навесна редова жет¬
варка (напр.: ЖРН-3,0).
ЖРП (—) [же-ер-пе] — Прикачна редова жет¬
варка (напр . : ЖРП-3,6).
ЖРС (—) [жН-нр-Нс], рис. ЖРС (Жатка ряд¬
ковая скоростная) — Редова скоростна жет¬
варка (напр.: .ЖРС-4.9 А).
ЖС [же-се] — Железопътно строителство.
ЖСК [же-се-Kà], .»■ и (разг.) <р. (член, -то) —
Железничарски спортен клуб.
ЖСК [же-се-ка] — Жилищностроителен ком¬
бинат.
ЖСК [же-се-ка] — Жилищностроителна коо¬
перация.
ЖСР (-)|жё-се-ёр]. рус. ЖСР (Жатка-снопо¬
вязалка рядковая) — Редова жетварка-сно-
повръзсачка.
ЖСС [жё-се-се]. м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Железничарски спортен съвет.
ж. ст. физ. — живачен стълб (единица за
измерване на налягане); жив. ст. (с цифра).
ЖФБ [же-фе-бе] — Животновъднофуражна
бригада.
ЖЦН (—) [же-це-ен] — Навесна царевична
жетварка.
3
3 — „Звезда“ (вестник).
3 — Марка зимно дизелово гориво.
3 и з. — запад.
ЗА [зс-а] — Завод за автобуси.
ЗА |з)-.] — Завод за антибиотици.
ЗА [зе-а], воен. — Зенитна артилерия.
ЗА — Зимно дизелово гориво марка А, пред¬
назначено за експлоатация на дизелови
двигатели при температура не по-ниска от
— 10°.	'
з.	а. — Заслужил аррист ( със соосттенн име).
ЗАБ [заб], воен. Запалителна авиационна
бомба.
заб. — забележка.
забел. — забележка: вж. заб,
ЗАВ [зав] — Завод за автоматични везни,
згв. . . — Завеждащ (като първа съставна
част на сложно^^^ни думи, напр.:
завотдел, завуч.).
зав [зав], член, -ът, -а, м. разг. — завеждащ
(отдел, . секция и лр.).
Заводпроект м. — Институт за проучване и
прэек-тиране на промишлени обекти.
ЗАВС [завс] — Западноафрикански валутен
съюз.
ЗАвтП к-рид. — Закон за авторското право.
зйвуч, чле.<. -ът, -а, мн. -и, м. остар. — Завеж¬
дащ учебната част.
ЗАГ [зяг] — Завод за автомобилни гуми.
А ЗАГ „Г. Димитров".
ЗАГ [заг], остар., еоен. — Зенитна артилерий¬
ска група.
загл. —заглавие (в библиографии).
ЗАГС [загс] —Завод за автомобилни гене¬
ратори и стартери, А ЗАГС „Динамо*.
ЗАД [зад] — Завод за алуминиева дограма.
Задгранлес м. и ср. — Предприятие за транс¬
порт и реализация на дървесината от Ко- •
ми.
ЗАЕ [зае] — Завод за асинхронни електро¬
двигатели; вж. ЗАЕД.
ЗАЕД [заед] — Завод за асинхронни електро¬
двигатели.
ЗАЗ [заз], рус. ЗАЗ (Запорожский автомо-
бнльнмй завод) — 1. Запорожки автомо¬
билен завод. 2. В марката ва автомобилите,
произведени в този завод (напр.: ЗАЗ-966
„Запорожец“).
заз., член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Автомобил,
произведен в Запорожкия автомобилен за¬
вод.
ЗАИ [зай] — Завод за абразивни инструменти.
зал.	геогр. — залив.
зам.	. . — заместник (като първа- съставна
част на лложнотъкрaтени думи, напр.:
зам.-мин., замком).
зам, член, -ът, -а, м., разг.—заместник-
(директор, председател и под.).
ata.-rfeH- —заместник-генерален. А Зам.
ген. директор.

ЗаМглавен
68
зАмглАв-н, обикн. член., разг. — заместник
главен (редактор и др.).
з-м.*дир. — Заотстник-дuрсктвр.
зàоднр, член, -ът, а, м., разг, — з-оестникп
директор.
з-мком, член, -ът, -а, м., разг. — з-местник-
командир.
з-мкомСрИг, член, -ът, -а, м., разг. — з-м-ст-
ник-командир ни бриг-да.
з-мкомдйв, член, -ът,- -а, м., разг. — з-мтст-
ч ник-команднр на дИвизия.
зам^мйн. — заместник-министър.
вам. по т-х. воен., разг. — заместник-ко-
м-ндир по техническата част.
зим.-пр-дс. — заместник-председател.
ЗАНА [зана], англ. ZANA (Zàm.bia News
Agency) — Ичформационч.а -агенция ни Эам-
бия.
ЗАНН юрид. — Э-кон за административните
наруй-чuи и чàк-зачиг.
ЭАН У [зану], англ. ZANL (Zimbabwe Afri¬
can National Union) — Африкански наци¬
онален съюз ЭимС-Свс.
ЭАО [з-в] — Эавод за аптечно оборудван-.
ЭАП юрид. — Э-кон з- административното
производство.
зап. — запад-н.
ЭАПУ [запу], англ. ZAPU (Zimbabwe Afri¬
can People's Ünion) — Съюз ни африкан¬
ския народ Эим^-бвт.
ЗАС юрид., остар. — Э-кон за администра¬
тивното съдопроизводство.
ЭАС [зае], воен. — Эенит-н автомат за стрелба,
з-ел. — заслужил. Д Заел, артист, заел,
художник,
з--л. арт. — вж. з. а.
заел. м. с. — вж. з. м. с.
заел. худ. — вж. з. х.
ЭАСП [за-се-п-] — Э-вод з- алуминиеви ц
стоманени профили.
з-стр-х. — застрахователен.
ЗАТ [зит] — Эавод за -втоматика и т-лемех--
ника.
ЭАТ юрид.—Э-кон з- автомобилния тр-нспорт.
ЭАФЧ [зи-фз-чЗ] — Э-вод з- арматура ы
ф-сонни части.
Э-хиримп-кс м. — Външнотърговско предста¬
вителство ни промишлено-аграрно обеди¬
нени- „Българска з-х-р“ за внос (импорт)
и износ (експорт) ни зах-р и захарни из¬
делия.
ЭБ истор. — Э^гр-нично бюро ни ЦК на
БКП (т. с.) (1923—1944).
ЭБ юрид. — Э-кон за бюджет-.
ЭБ — Зионв дизелово гориво .мари- Б, предна-
зч-чсчв за експлоатация на дизелови двига¬
тели при температура нт по-ниск- от — 18^ С.
ЭББС [зе-бе-б--с-] — Э-вод за белтъчно-био-
квчu-чèр-тнu смески.
ЭБГ [з--бе-г-]. юрии.—Э-кон за българско¬
то гражданство.
ЭБЭ |еÇ-бé-3;-], осен. —Эона с бактериално
з-р-зяв-не.
ЭБН [зТ-бз-нЗ] — Эавод з- безалкохолни на¬
питки.
ЭБОБ юрид. — Эакон за бюджета и отчетно¬
стта по бюджета.
ЭБППМН юрии. — Заквн за борба срещу
противообщественитт прояви ка малолет¬
ните и непълнолетните.
ЭВ мн., воен. — Э-палит-лни вещества.
зв. грам. — зват-лен (п-д-ж); зват.
зв.—звезда.
зв. електр. — звънец.
з-в воен. — „Этмя-въздух“ (кл-с ракети),
звит. грам. — звателзн (падеж); зв.
ЭББС [зе-ве-ве-се], юрид. — Эакон за всеобща¬
та вотнна служба.
ЭВД [з--ве-дТ] — Э-вод з- възли и дттайли.
ЭВО [з--вт-0], юриИ.—Э-кон з- висшето
оСразов-чие.
ЭВТ [зТ-ве-тё], юрии.— Э-кон за външната
търговия.
звукоподр. — звукоподражателно.
ЭВЦ [зТ-вз-цЗ] — Эавод з- вискозна целу-
nвз-.
ЭГ [зЗ-гЗ], юрид. — Э-кон з- горите.
ЭГ радиотехн. — Эадав-щ гентр-тор.
ЭГВ [зТ-гз-вЗ] — Эавод за галови втриги.
ЭГВ [зЗ-ге-вЗ], юрид.— Э-кон за гражданско¬
то въздухоплаване.
ЭГЕСТ—Э-вод за гр-дивни елементи и съоб¬
щителна техника.
ЭГП [зЗ-ге-п-] — Э-вод за грамофонни плочи.
ЭГТ [зЗ-гз-тЗ] — Э-вод з- горивна техник-.
ЭГУ [зЗ-ге-у] — Э-вод за газови уртди.
з-Д — завод.
з. д. геогр. — з-п-дни дължини (след цифра).
ЭДА [зЗ-де-à], юрии. — Э-кон за държавния
арбитраж.
ЭДВК [зЗ-де-ве-ка], юрии.—Э-кон за дър¬
жавен и ведомствен контрол.
ЭДвП [эТ-де-ве-пе], юрид. — Э-кон з- движе¬
ние по пътищата; ЭДП.
ЭДД [зЗ-дз-дЗ] — Эавод за дизелови двигит-ли.
ЭДЭИ юрид.— Э-кон з- Държавния з-страхо-
в-т-лзч институт.
з.	д. и. — заслужил деятел ни изкуството
(обикн. със собствено имт).
ЭДК [зЗ-де-кА], юрид. — Э-кон за държавен
контрол.
з. д. к. — заслужил деятел ни културата
(обикн. със собствено имт).
ЭДМ [зТ-де-мЗ], лг. и (р-зг.) ср. (член, -то) —
Э-вод за дървввбраСотв-щu м-шини.
з. д. н. — Э-служил д-ят-л на н-укат- (обикн.
със собствено име).
ЭДО [:еé-.д<^-в], юрид. — Эакон за данък върху
оборот-.
ЭДОД [здод], юрид. — Э-кон за данък върху
общия доход.
ЭДОО юрид., остар. — Э-кон за държавно
общ-с-твеню осигуряване.
ЭДП [зе-дс-и-], юрид. — Эаквч за движение
по пътищата; ЭДвП.
ЭДП [зс-де-пЗ], юрид. — Э-кон з- държавните
предприятия.

69
зин
здрав. . . — здровен (напр.: здравпункт).
ЗДС [эе-де-сё]. юрид. — Закон за другарски¬
те съдилищо.
ЗДС [зД-дд-се]. юрни.—Закон за държовците
служители.
ЗДСК юрид. — Закон за Държавното спестов¬
но косо.
ЗДСО [зе-АД-сд-о]. юрид. — Закон за догово¬
рите между социалистическите организации.
ЗДТ [зД-дд-тД]. юрид. — Закон за държавните
такси.
з. д. т. — заслужил ддятдл но туризма (обики.
със собствено имд).
ЗЕ електр. — Запалващ, 'електрод.
ЗЕИМ [зейм] — Завод за дл-ктроизолоцион-
ии материали.
ЗЕМ [зе.м] — Завод за електрически машини.
Л ЗеМ„В. Коларов'.
ЗЕМ [зем] — Зовод за електрокари и мото¬
кари. Д ЗЕМ „Средец".
зем.. . — Земеделски (като първо съставно
част ио сложиосъкротеии думи. нопр.:
Земиздот. Земпроект. З-мснаб).
ЗЕМА [з-мо] — Завод за ел-кmромедцц.ииск■ц
апароти.
ЭДыцздàm ср. — Издателство ио Българския
земеделски нородеи съюз.
ЗДмпроДкт м. — Институт за проучване и
проектиране в селското стопанство (здмд-
делието).
Здмс [земс]. член. -ът. -о. м.. истор. —Земе¬
делски младежки съюз -(1921 — 1947); ЗМС.
— Произв.: здмсйст. земсНстки. аёысов-
ЗемУРС [земурс]. воен. — Здмди упровляем
реактивен снаряд.
ЗЕНА [з—но] — Завод за електронно нестон-
дортно опаратуро.
Зеиобр [зенОбр]. воен. — Здиитно артилерий¬
ска бригода.
Здиадн [зднОд]. воен. — Зднитеи артилерий¬
ски дивизиои.
Зднап [з-иОп]. воен. —Зенитен артилерий¬
ски полк.
Зёнбатр [зенбатр]. воен. — Зенитна батарея.
ЗЕНО [здно] — Завод за експериментално и
нестандартно оборудване.
ЗЕП [зеп] — Завод за ензимни преeоратц-
ЗЕП [зеп] — Завод за порцелан за електро¬
технически изделия (-л-кгропорц-лан)-
ЗЕЛЕ [з-лД]. м. (разг.) ср. {член. -то) — За¬
вод за -ле^ро-преобразователни елемен¬
ти.
ЗЕС [зее] — Западноевропейски съюз (води-
нополитическа групировка но Великобри¬
тания. Франция. Федерално република Гер¬
мания. Италия. Белгия. Нидерландия и
Люксембург).
ЗЕСТ [здст] —Завод за дл-меити за съобщител¬
но техника.
ЗЕТ [зет] — Завод за електрически табла.
ЗЕТ [зет] — Завод за електротелфери.
ЗЕУ [зеу] — Завод за електродомакински
уреди.
ЗЕХА [здхО] — Завод за емайлирано н химиче¬
ска опаратура.
ЗЖР [зе-же-р-] — „Защита но животните и
растенията“ (служба).
33 — „Земеделско зиамд“ (вестник).
з-з воен. — „Земя-земя“ (клас ракети).
ЗЗД [зё-зе-дё]. юрид. — Закон за задължения¬
та и договорите.
ЗЗД [зД-зд-де]. юрид.. остар. — Закон за за¬
щита ио държавата.
ЗЗЗИ [зД-зд-зд-й]. юрид. — Закон за задължи¬
телно застраховане ио имуществата.
ЗЗИ [зД-зд-н] . юрид. — Зокон за застрахо¬
ване ио имуmёсmвama-
ЗЗМ [зе-зе-м-]. . . и (разг.) ср. {член. -то) —
Завод за заваръчни машини.
ЗЗП [зё-зд-пе]. юрид. — Закон за задгронич-
иитд паспорти.
ЗЗП [зе-зе-пе]. юрид. — Закон за зашито на
природата; ЗЗПр.
ЗЗПр юрид. — Зокои за защита ио природото;
ЗЗП.
ЗЗТ [зе-зе-те] — Завод за заваръчно тех¬
ника.
ЗЗУ [зД-зе-у] — Завод за запаметяващи уст¬
ройство.
ЗИ (—) [зё-й] — Звуков индикатор (напр.:
ЗИ-!).
ЗИДЗП юрид. — Закон за изменение и до¬
пълнение но закона за пенсиите.
ЗИЕ [зиД] — Завод за инструментална еки¬
пировка.
ЗИЕНо [зиено] — Завод за инструментално
екипировка и нестандартно оборудване;.
ЗИНО.
ЗИЕПУ [знепу] — Завод за инструментално
екипировка и печатащи устройство.
ЗИИУ — Завод за измерителни уреди и
ииструменти; ЗИУИ.
ЗИЛ [зил].рус. ЗИЛ (Московский автомобиль-
нмй завод имени И. А. Лихачова) —
1.	Московски автомобилен завод „И. А. Ли-
хачов“. 2. В морката иа автомобили. произ¬
ведени в- този завод (иопр.: ЗИЛ-131. ЗИЛ-
137).
зил,	член. -ът. -о. мн. -овд. м.— Автомобил.
произведен в Московския автомобилен за¬
вод „И. А. Лихачов“.
ЗИМ [зим]. остар., рус. ЗИМ (Горьковский
автомобильный завод имени Молотова) —
1. Горкиевски автомобилен завод „В. М.
Молотов“. 2. В марката ио автомобили.
произведени в този завод.
зим.	член. -ът. -а. мн. -овд. м.. остар. — Авто¬
мобил. произведён в Горки-вския автомо¬
билен завод „В. М. .Молотов“.
— Произв.. зйыко-
ЗИМ [зим] — Завод за изолационни матдриа-
ли.
ЗИМ [зим] — Завод за изпълнителни меха¬
низми.
ЗИН юрид. — Закон за изпълнение на на¬
казанията.

зино
70
ЗИНО [зино] — Завод за инструментално и
нестандартно оборудване; ЗИЕНО.
ЗИП (зил] — Завод за измерителни прибори.
ЗИП [зил] — Зааод за изолирани провод¬
ници.
ЗИП (зил] — Запасни инструменти и принад¬
лежности.	.
ЗИР — Закон за изобретенията и рационали¬
зациите.
ЗИС юрид.. остар. — Закон за индустриал¬
ната собственост.
ЗИС [зис], остар., рус. ЗИС (Московский
автомобильный завод имени Сталина] —
1.	Московски автомобилее завод„И. В. Ста¬
лин“. 2. В марката на автомобили, произве¬
дени в този завод.
зис, член, -ът, а, мн. -ове, м., остар. —Авто¬
мобил, произведен в Московския автомо¬
билен завод „И. В. Сталин“.
ЗИСС юрид., остиа.—Закон за имущества¬
та, собствеността и сервитутите.
ЗИТ (зит] — 1. Завод за изчислителна тех¬
ника,. 2. В марката на електронноизчисли¬
телни машини, произведени в този завод
(напр.: ЗИТ-151].
ЗИТА [зита] — Завод за топлоизмервателна
. апаратура.
ЗИУ (зну]. м.. рус. ЗИУ (Завод нмени М. С.
Урицкого] — 1. Завод „М. С. Урицкн“.
2.	В марката на автобуси (напр.: ЗИУ-6)
и тролейбуси (напр.: ЗЙУ-5), произведени
в този завод.
ЗИУИ — Завод за измервателни уреди и
инструменти; ЗИИУ.
ЗК [зё-ка] — Завод за кондензатори.
ЗК [зе-ка], м. и (разг.) ср. (член. -то) — Завод¬
ски комитет.
ЗК юрид. — Закон за кооперациите; ЗКооп.
ЗК соен. — вж. замком.
ЗК [aè-Hà] —Захарен комбинат.
ЗКБР есен. — вж. замкомбриг.
ЗКД [зё-ка-дё]. м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за корабни двигатели.
ЗКИ [зё-ка-й], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за корабни изделия. '	' ' ■»
ЗКМ [зё-ка-мё]. м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за канцеларски машини.
ЗКМ [зё-ка-мё]. . . и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за корабно машиностроене.
ЗКМ [зз-ка-ме], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за кормилни механизми.
ЗКМСД восн. — Заместник командир на мо-
тострелкоза дивизия.
ЗКМСП воен — Заместник командир на мо-
тострелкови полк.
ЗКНО [зе-ка-не-о] — Завод за крупно не-
с.тан' фтно оборудване.
ЗКО [зс-ка-о] — Завод за кухненско обза-
3S ■ )')(■( ' ..,97'4. — За:
3X11 [.••.-•-ко-.и.|. ■
»'и:н . — Запи ..ч-ц
■ за кооперациите; ЗК.
и (разг.) ср. (член. -то)
команден пункт.
ЗКПМ [зе-ка-пе-мд] — Завод за ковашко-пре-
сови ■ машини.
ЗКПЧ [за-ка-пе-че], м. ■ (разг. член. -то),
еоен. — Заместник командир по полити¬
ческата част.
ЗКС [зе-ка-се], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за кàлцниирàиà сода.
ЗКС юрид.. остар. — Закон за кооперативни¬
те сдружения.
ЗКТ еоен. — Заместник командир по тила.
ЗКТИ [зё-ка-те-й] — Завод за каучукови тех¬
нически изделия. А ЗКТИ „Латекс'*.
ЗКТЧ [зе-ка-те-чё], м. (разг. член. -то), еоен.—
Заместник командир по техническата част.
ЗКТЧ [зе-ка-те-че], м. (разг. член. -то), воен.—
Заместник командир по трудовата част.
ЗКУ [зе-ка-у], ж. и (разг.) ср. (член. -то,
мн. -та).воен.—Зенитна картечна установка.
ЗКФ [зё-ка-фё] — Завод за комбинирани фу¬
ражи.
ЗЛ юрид. — Закон за лова.
ЗЛ [зе-ел], изч. шехн. — Закъснителна ли¬
ния.
з.	л. — заслужил лекар (<о5икн. със с«о5стве-
но име).
зл. — злоти (след цифра).
ЗЛКИ [зе-ле-ке-й] —Завод за латексови кау¬
чукови изделия.
ЗЛПП [зё-ле-пе-пё] — Завод за леки преград¬
ни панели.
ЗЛС [зё-ле-сё], юрид. — Закон за лицата и
семействата.
3M [зё-мё| — Завод за манометри.
3M [зё-мё]. юрид. — Закон за митниците.
ЗМА [зе-ме-à] — Завод за медицинска апа¬
ратура.
ЗМВИ [зё-ме-ве-й] — Завод за минерално-
ватнн изделия.
ЗМДТ [зё-.ме-де-тё], юрид. — Закон за местни¬
те данъци и такси.
ЗМИУ юрид. — Закон за мерките и измери¬
телните уреди.
ЗМК [зё-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за метални конструкции.
ЗМК [зё-ме-ка], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за механизирани конструкции.
ЗМК [зё-ме-кё], юрид. — Закон за мините н
кариерите.
ЗМКМ [зё-ме-ке-мё] — Завод за металоке-
рамични материали.
ЗММ [зё-ме-мё], л. п (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за метална мебел.
ЗММ [зё-ме-мё], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за металорежещи машини (държавно
стопанско обединение).
ЗМО [зё-ме-о], л. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за медицинско обзавеждане.
ЗМП [зё-ме-пё], л. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за микробнални препарати за живот¬
новъдството.
ЗМПП (зç-ме-nе-ее| — Завод за машини за
npepj'-тка на пластмаси.
ЗМПС [дс-ме-пе-сс], юрид. — Закон . ; ■ мотор¬
ните превозни средства.

71
зпс
ЭМР [зТ-мт-рТ] — Э-кон за малки радиоприем¬
ници.
ЗМС [зЗмс], истор. — Э-м-делски младежки
съюз (1921 — 1947); вж. Зеос.
ЭМС (—) [зТ-мт-сТ] — Стационарна зърно-
чистачна машина (н-пр.: ЭМС-20).
з. м. с. —заслужил майстор на спорта (обикн.
със собствено имт).
ЭМТ [зЗ-мт-тЗ], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Э-вод за митер-лни торовт.
ЗН [зТ-нЗ], мн. — Э-водски чвроали.
ЭН юрид. — Э-кон з- наемите; ЭНаем.
ЭН юрид. — Э-кон за чàслздсèввèв.
зн. — значение; знач.
ЭНА [зТ-нт-à], юрид. — Э-кон за нормативни¬
те актове.
ЭН-ем. юрии.—Э-кон за низмитт; вж. ЭН.
ЭН-емк Отн. юрид. —Э-кон з- н-тмнитт от¬
ношения; вж. ЭНО.
ЭН-сл. юрид. — Заквч за н-слтдстввтв; ЭН.
знаа. — еч-чечuе; зн.
ЭНЭ [зе-нт-зе], юрид. — Эакон за чарвднвтв
здравз.
ЭНО [эЗ-нт-о], м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Эавод на нестандартно оборудване.
ЭНО [зТ-нт-о], юрид. — Э-кон за чàточиèе
отношения.
ЭНОРЧ — Эавод за нестандартно оборудване
и р-з-рвни части.
ЭНП [зТ-нс-пТ] — Эавод за ненз^^ирани про¬
водници. <4 ЗНП „Д. Благоев".
ЭНП [3 З-не-пе], воен. —Э-п-сен наблюдате¬
лен пункт.
ЭНС [эЗ-не-сЗ], юрид. — Эакон за народните
съвети.
ЭНСЭ [зТ-не-се-зе], юрид. — Эакон за научни¬
те степени и звания.
ЭНСПл юрид. — Э-кон з- петгодишния дър¬
жавен чарвдчвствпански план на Народна
република България.
ЭНЩ воен. —Заместччк-чачàлчик-щаб.
30 [зЗ-ôJ, воен. — Эаградитеn-ч огън.
ЭОВВПЭ юрид. — Эакон за опазване на въз¬
духа, водите н почвата от замърсяване.
ЭОЕГПНС юрид. — Э-кон за отчуждаван- ни
-драта гр-дска покрита недвижима соб¬
ственост.
ЭОЕМИ юрид., остар. — Э-кон з- отчужда¬
ване ни тдрия м-шинтн инвентар.
ЭОИ [зои] — Э-вод з- огнеупорни изделия.
ЭОИРП юрид. — Э-кон з- откритията, изо¬
бретенията и рацuон-лuеатврскитз пред¬
ложения.
ЭОК [зок] — Эавод за облицовъчна керамики.
ЭОК i'JOK] — Э-вод за оранжерийни конструк¬
ции.
ЭОИ [звм^|.— Э-вод з- огнеупорны матери-ли.
ЭОММ — Э-вод за окомплектовки ни метало¬
режещи машини.
ЭОМП [зомп], воен. — Эащита от оръжието за
масово поразяване.
зоо. . . — зоологически (напр.: зоопарк).
Эдов^см-б м.—Държ-вно търговско сто¬
панско предприятие за ветеринарно про¬
изводство и снабдяване.
ЭООЭП юрид. — Э-кон за оп-зване ни обра-
бвтв-еоата земя и пасищата.
зоол. — зоологически.
ЭОП [зоп], член, -ът, --, мн. -овт, м. воен. —
Эакрита огнева пвеuции.
ЭОРЭ юрид. — Эакон з- опазване ни работни-
та земя.
ЭОС [зос]. воен. — Эемно осигуряване ни
самвлзтовоgзчзто.
ЭОСИ юрид. — Заквч за оп-зване ни сел¬
скостопанското имущество.
ЗОТ [зот] — Э-вод за организационна тех¬
ника.
ЭОТ [зот] — Э-вод за осветителни тела.
ЭП [зЗ-пЗ], юрид. —Э-кон за птнсиитт.
ЭП [зЗ-пЗ], юрид. — Эакон за прокуратурата
в Н-родна р-публика България; ЭПр.
ЭП [зЗ-пЗ] — Застрвсч- площ (по цокъла) н-
жилищнитз сгриди.
ЭП [зЗ-п-], воен. — Ззчuтзч прожектор; ЭПр.
ЭПАНВ — Эавод за пвлиакриnниèрилни влак¬
на. Д ЗПАНВ „Булана".
ЭПВ [зЗ-пе-вЗ], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Эавод за полиамидни влакна.
ЭПГ [зЗ-пе-гЗ], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Э-вод за пчевоaтuчнu гуми.
ЭПЭСК юрши,—Э-кон за пенсиониране ни
земеделските стопани-кооператори.
ЭПИ [еТ-пз-й), м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Э-вод з- пластмасови изделия.
ЭПИНМ юрид. —Э-кон за планово изграждане
на нас-лени мести.
ЭПК [еé-пe-кà]—Э-вод з- подова - керамики.
ЭПК [ее-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Завоgски партиен ком^т-т.
ЭПК [зе-пз-к-], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Э-водски профсъюзен комитет.
ЭПК [эё-пе-ка], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Эем-g-лско-промuшnен комплекс.
ЭПКМ [зЗ-пз-ка-мЗ], юрид. — Э-кон з- па¬
метниците на културата и музеите,
ЭПМ [зТ-пт-мТ] — Э-вод за пишещи машини.
ЭПММ [зТпПТ-мтпоТ] — Э-вод з- производство
ни метanовбрaбвтвищи машини.
ЭПП [зЗ-пз-пЗ], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Эавод за печатни платки,
ЭПП [зЗ-пз-пЗ], м. и (р-зг.) ср (член, -то) —
Эавод за полупроводникови приборы.
ЭПП [зЗ-пе-пЗ] — Эавод за производство на
плочи.
ЭПр юрид. — Эаквч за прокуратурата ни На¬
родна републики България; ЭП.
ЭПр воен. — Э-нитен прожектор; ЭП.
ЭПрБ воен. — Зтчиттч прож-кторен батальон.
ЭПРВПВННИ юрид. — Эакон з- прехвърля¬
не на вещни прав- върху някои недвижими
имоти.	’
ЭПрП еоен. — Эениттн прожектортн полк.
ЭПС (—) [зТ-пз-сТ], рус. ЭПС (Зтрчопоrруечик
пвворвтчый самвпереgвuжнвй) — Автома¬
тичен зърнотоварач (напр.: ЭПС-60).

зпт
72
ЗПТ [зД-пд-т-]. мн.. електр. — Зогуби по яре-
иасяне и трансформоция.
ЗПТМ [aéзп--тё-мè] — Завод за постояннотоко-
ви ыашииц-
ЗПТМ [з--пе-ге-мД] — Завод за прово^кови и
тдлферни машини.
ЗПУ [зД-ле-у] — Завод за печатащи устрой¬
ства.
ЗПХП [зё-пд-хд-пД] — Завод зо eиевыоmичнц и
хидравлични прибори.
ЗПЧНРБ юрид..— Закон за пребиваване на
чужденците в Народно република Бълга¬
рия.
ЗР [зё-рё] — Завод за родиоторЦ-
ЗР юрид. — Закои за рибарството.
зрбатр [зё-ер-батр]. воен. —Зенитно ракетна
богарея.
ЗРВ [зе-рё-вё]. мн.. воен. — Эеицmн■оракдгиц.
войски.
зрди [зД-Др-дД-Ди]. м. (разг. член. -ът. -а).
воен. —Зенитен ракетен дивизион.
ЗРедПрехв. юрид.— Закон за рддо на прехвър¬
ляне вещни права върху някои и-движими
им оги.
ЗРЗ воое. — Закон за радиоактивно заразя¬
ване.
ЗРЗМ [зе-ре-зе-м-] — Завод за ремонт ио земе¬
делски машини.
ЗРК [зё-ре-ка]. воен.. — ЗенитиорокетДи ком-
плдкс.
ЗРМ [зД-ре-мД] — Завод за радиотехническо
ыебел-
ЗРММ [зД-ре-ме-мД] — Завод за рдмоит ио ме¬
талорежещи ыошинц-
ЗРНА [зе-ре-не-а]—Завод за родионавигациои-
на опоротуро.
ЗРНО [зД-ре-нд-о] — Завод за ремонт на не¬
стандартно оборудване. &3PH0 „Шипка*.
ЗРП	[зе-ре-пё].	воен. — Зенитен ракетен
полк.
ЗРТБ [зД-ре-те-бД]. воое,—Зенитно рокдтио-
техническа база.
ЗРУ [зе-ре-у]. електр. — Закрита разпреде¬
лителна уредба (за високо напрежение).
ЗРЧ [зД-ре-чс]. .и. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за резервни части.
ЗРЧНО [зД-ре-чд-ие-о] — Завод за резервни
части и нестандартно оборудване.
ЭС [зё-сё]. прил. — Зоводостроителен- А ЗС
комбинат.
ЗС [зё-сё] — Заводски стандарт.
ЗС [зё-сё]. остар. — Заводски строежи (дър¬
жавно стопанско обддиндние)-
ЭС [зё-сё]. юрид. — Закои за собсmвеностmà-
ЭС [зД-се] — Земеделски съюз.
ЗСА [зД-сд-а] — Завод зо санитарна арматура.
ЭСА (—) [зД-се-à] — Зъриоочисгителен суши¬
лен агрегат.
ЗСБК [з--сд-бе-ка] — Завод за стоманобетон¬
ни конструкции.
ЗСВЦВК юри <7—з-кон за сделките с валутни
ценности и за валутния контрол.
ЗСГ [зД-се-гД]. юрид.— Закон за собственост¬
та ио гражданите.
ЭСД [зД-сд-дД] — Завод за стоманена дограма.
ЭСИ [зД-се-м] — Завод за съоръжения и инста¬
лации.
ЗСИДБ юрид. — Закон за съставяне и из¬
пълнение ио държавния бюджет.
ЭСК [зД-се-ка]—Завод за санитарна керамика.
ЗСК	[зД-сд-кО] — Завод за строителни
конструкции.
ЗСК [зё-сд-кО]. м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Заводостроителен комбииог.
ЗСКИ [зе-сд-ка-И] — Завод за стоманобетонни
конструкции и изделия.
ЗСМ [зД-сд-мД] — Завод за силикатии мотд-
риали.
ЭСМ [зД-сд-ме] — Завод за специално метало¬
керамика.
ЭСН [зД-се-не]. юрид. — Закон за самооблага¬
не на иас-леии-то.
ЗСО [зД-се-о] — Завод за сгомоиеии отливки.
ЗСП [зД-сд-пД) —Завод за сменни приспособле¬
ния.
ЗСПМ [зД-се-пд-мД] — Завод за строителни и
пътни машини.
ЗСРП |aДзсдзрдзeД] — Завод за сменни и ре¬
зервни приспособления.
ЗССМ [зД-се-се-мД] — Завод зо селскостопански
машини.
ЭССП [зД-сд-сд-пД] — Зовод за специални сто¬
манени профили.
ЭСТ [зД-се-тД]. м. и (разг.) ср. (член. -го) —
Завод за строителна техника.
ЗСг юрид. — Закои за стандаргизацията.
ЭСУ [зё-се-у]. ед. и мн.. ж. и (розг.) ср. (член.-
го). воен. — Зенитно самоходна установка.
Ь Батарея ЗСУ .
ЭСФСР [зД-Дс-еф-дс-Др]. остар.. рус. ЗСФСР
(Закавказкая Социалистическая Федератив¬
ная Советская Республика) — Задкавказка
федеративно съветско република (1922 —
ЭСШ (—) [зД-сд-шД] — Шахтово зърносушил¬
ня (напр.: ЗСШ-100).
ЭТ [зД-гД] — Завод за трамваи. А ЗТ	.
ЗТ [з--т-] — Завод за трансформатори.
ЭТА [зё-тд-à]. м. и (разг.) ср. (член. -то)— За
нод за товарни автомобили.
ЭТЕ [зД-гд-ё] — Завод за телефонни ёлеыдиmи-
ЗТИ [зД-гд-й] — Завод за гдлени изделия.
ЭТИ [зё-гд-й] — Зовод за токоизправители.
ЗТКИ [зё-тд-ка-й] —Завод за технически
каучукови изделия.
ЗТЛСС — Завод за точно лееие и специални
сeлàзц-
ЭТМ [з--те-мД]— Завод за тежко машинострое¬
не.
ЗТМПО [з--ге-мд-пе-о] . юрид. — Закон за
търговските марки и промишлените образци
ЭТПС [зД-ге-пс-сё]. юрид. — Эак.-н за трудо¬
вата поaеылена собстЕснисг.
ЗТР [зё-ге-рё] — Завод за гепевнa- - ри и ра¬
диоприемници.

73
ИАДС
ЗТСУ [зё-те-се-у], юрид. — Закон за терито¬
риално и селищно устройство.
ЗТТ [зё-те-тё], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за телефонна техника.
ЗТТТ [зё-те-те-тё] — Завод за телефонна и те¬
леграфна техника.
ЗТФ [зё-те-фё], юрид. — Закон за творчески¬
те фондове.
ЗТЧ [зё-те-чё] — Завод за телефонни части.
ЗУ [зё-у] — Занаятчийско училище.
ЗУ [зё-у], електрон. — Запомнящо устройство.
ЗУ [зё-у]. воен. — Заразен участък.
ЗУ (—) [зе-у], електрон.—Захранващо устрой¬
ство за полупроводникови защити (напр.:
тип ЗУ-1).
ЗУ [зё-у] — Земеустройство.
ЗУГМД изч. техн. —Запомнящо устройство на
гъвкав магнитен диск.
ЗУМБ [зумб], л. и ср.. изч. техн. — Запомня¬
що устройство с магнитен барабан.
ЗУМД [зумд], м. и ср.. изч. техн. — Запомня¬
що устройство на магнитни дискове.
ЗУМК [зумк], м. и ср.. изч. техн. — Запомня¬
що устройство на магнитна лента касетеи
тип.
ЗУМЛ електрон. — Запомнящо устройство на
магнитна лента.
ЗУР [зур], ед. и мн.. м. (разг. член. -а. мн.
-ове), воен. — Зенитна управляема ракета.
ЗУРО воен. — Зенитно управляемо ракетно
оръдие.
ЗУрС (зурс[, ед. й мн.,м. (разг. член. -а, мн.
-ове), воен. — Зенитен управляем реактивен
е снаряд.
* ЗУС юрид. — Закон за устройство на съдили¬
щата.
ЗФД воен. — Защитнофилтрираща дреха.
ЗФИ геогр. — Земя на Франц Йосиф.
ЗФК [зё-фе-ка], юрид. — Закон за финансов
контрол.
ЗФК [зё-фе-ка], воен. — Защитен филтриращ
комплект (за защита от отровни вещества).
ЗФМ [зё-фе-мё], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за феромагнити.
ЗФМК [зё-фе-ме-ка] — Зърн-нофурàжеи и ма-
слодобивен комбинат.
ЗФП [зё-фе-пё] — Завод за фаянсови плочки.
ЗХ — В емблемата на Държавно стопанска
обединение „Зърнени храни“.
з. х. — заслужил художник (обикн. със соб¬
ствено име).
3X3 [зё-хе-зё], воен. — Зона за химическо за¬
разяване.
ЗХМ [зё-хе-мё], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за хидроизолационни материали.
ЗХМ [зё-хе-мё], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за химическо машиностроене.
ЗХО [зе-хе-о], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за хартиени опаковки.
3X0 [зё-хе-о], воен. — Зàдхоризоитио откри¬
ване. Д Радиолокационна станция за 3X0.
ЗХПВХ — Завод за хлор и поливинилхлорид.
ЗХТ [зе-хе-те], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за хладилна техника.
ЗХФД [зё-хе-фе-дё] — Завод за хрàинт-лии »
фуражни дрожди, Д ЗХФД „С. М. Киров".
ЗХФП [зё-хе-фе-пё] — Зърнени храня и фу¬
ражна промишленост (държавно стопанско
обединение).
340 [зе-че-о]. м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за чугунени отливки.
ЗЧП [зё-че-пё], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за часовникови прибори.
ЗШИ [зё-ше-й]. л. и (разг.) ср. (член. -то) —
Завод за шоколадови изделия.
ЗЯП — Завод за ядрени прибори.
И
И (—) воен.. рус. И (Истребитель) — В .чар-
ката на самолет-изтребител (напр.: И-153,
11-15).
И и и. геогр. — изток.
И. и. грам. — именителен (падеж); им.
И — „Импулс“ (вестник).
И прил. . електрон. — Интегрален. Д И ре¬
гулатор.
НА воен. — Изтребителна авиация. ЬНасоч-
ване на И А на големи височини.
ИА — Информационна активност.
ИА библ. — Исторически архив.
ИАА, англ. IAA (International Association of
Allergology) — Международна асоциация по
алергология; ЛИА.
ИАА. англ. IAA (International As^^c^iation of
Art — Painting, Sculpture, Graphic Art)—
Международна асоциация по изобразител¬
но изкуство ;
ИААФ, англ. IAAF (International Amateur
Athletic Federation) — Международна ама-
тьорска лекоатлетическа федерация.
ИАБ [иаб], воен. — Изтребителна авиационна
база.
иаб [иаб], воен. — Изтр-бителио-бомбардиро-
въчна авиация.
ИАВ, англ. IAV (International Association of
Volcanology) —Международна асоциация по
вулканология; АИВ.
ИАГ, англ. IAG (International Association of
Geodesy) — Международна асоциация по
геодезия.
ИАД |иад], воен. — Изтребителна авиационна
дивизия.
ИАДС, англ. IADS (International Association
of Department Stores) — Международна асо¬
циация на универсалните магазини.

мае
74
мае воен. — Изтребителна uвиuцивчна еска¬
дрила.
ИАЕСТЕ, англ. IAESTE (International Asso¬
ciation for the Exchange of Students for Tech¬
nical Experience) — Международна асоциа¬
ция за размяна ни студенти да технически
квалификация.
ЯАИ библ. — Известия на Археологическия
институт.
ИАК [нак], вое«. — Изтребителен авиационен
корпус.
ИАК [ыак], англ. IAC (Indian Airlines Corpo¬
ration) — Индийско сдружение з- въздушен
транспорт.
ИАК остар. — Инженерно-архитектурна ка¬
мара (1934).
ИАЛ, англ. IAL (International Arbitration
League) — Международна арбитражна ли¬
га.
ИАЛП, англ. IALP (Internatinoal Associa¬
tion of Logopedics and Phoniatrics) — Меж¬
дународна асоциация по логопедия и фо-
ни-трия.
ИАМ — Институт по археология с ыуезйf (при
БАН).
ИАМ, англ. IAM (International Association of
Meteorology) — Международна отт-орвnо-
гична исоци-ция; АИМ. ОММ; вж. СМО.
ИАМБ, англ. IAMB (International Assodation
of Microbiologists) — .Международна асоциа¬
ция на оuкрвбuвпоеиèе.
ИАН библ. —Известия на Академията ни н-у-
китт ни СССР.
нап [ыап], воен. — Изтребителен авиационен
полк.
ИАП, англ. IAP (International Association of
Psychotechnics) — Международни асоциа¬
ция по психотехника; АИП.
ИАПЛ. англ. IAPL (International Associa¬
tion for Penal Law) — Международна асо¬
циация по нак-з-телно право.
ИАР [н-р] — Интернационална асоциация з-
развитие.
ИАРИВ, англ. IARIW (International Associa¬
tion for Research in Income and Wealth) —
Международна асоциация за проучване, на
доход- и благосъстоянието.
ИАС (нас], воен. — Инж-чтрнв-uвu-цивнча
служба.
ИАС [нас], англ. IAS (International Associa¬
tion of Seismology) — Международна асо¬
циация по сеизмология.
ИАТА [и-та], англ. IATA (International Air
Transport Assodation) — Международна
-асоциация з- въздушен транспорт; ЛИГА.
ИАТМЕ, англ. IATME (International Associa¬
tion of Terrestrical Magnetism and Elec¬
tricity) — Международни асоциация по зе¬
мен магнетизъм и електричество.
ИАФ [нйф]. англ. IAF (International Asronau-
tical Federation) — Международни федера¬
ция но астронавтика.
МАХ [и-х], англ. IAH (International Assccîa-
tion of Hydrology)— Международна асоциа¬
ция по хидрология.
ИАХР, англ. IAHR (International Association
for Hydraulic Reseaarc)—Международна
асоциация по хидравлични проучвания.
ИАХС, англ. IAHS (International Academy of
History of Science) — Международна акаде¬
мия по история на науките.
ИАЮ, англ. IAU (International Academic
Union) — Международен академичен съюз;
ЮАИ.
ИАЮ, англ. IAU (International Assodaticn cf
Universities) — Международна асоциация
на университетите.
ИАЮ, англ. IAU (Internaticnal Astroncmical
Union) — Международен uстрвнвмuчсскu
съюз; вж. МАС.
ИАЮПЛ. англ. IAUPL (International Asso¬
ciation of University Professors and Lec¬
turers) — Международна -соци-ция ни унц
в-рситетскитт професори и лектори.
ИБ [й-бе[ — Изпълнително бюро.
ИБ есен. — Индикаторен барабан.
ИБА [йба], воен. — Изтрзбцèзлчо-б--обарди-
ровъчна авиация.
ИБАБ [ибаб], воен. — Изèрзбиèтпчo-бвобар•
дировъчна авиационна база.
ИБАД библ. — Известия ни Българското ар¬
хеологическо дружество.
ИБАД [иб-д], воен. — Изèрзбuèзпч-)-бообaрп
дировъчна авиационна дивизия.
ИБАИ библ. — Известия ни Българския ар¬
хеологически институт.
ИБАК [мбак], воен. — Изтребител чв-бвобuр-
дирсвъчно авиокрило.
ИББГ — Институт по ботаника с Ботаническа
градина (при БАН).
ИбБд библ. — Известия ни Българското бо¬
таническо дружество.
ИБВМ. англ. iBW'M (International Bureau of
Weights and Mesurcs) — Международно бю¬
ро за .мерки и теглилки; вж. МБМТ.
ИБЕ [й-бе) — Институт за бълг-рски тзик
(при БАН).
ИБЕ. англ. IBE (International Bureau of Edu¬
cation) — Международно бюро по образо¬
ван и ето.
ИБИД библ. — Известия ни Българското исто¬
рическо дружество.
ИБИРРО [ибйро] — Институт по биология ы
имунология н- раеонвж-ванеèв и развитие¬
то на организми^- (при БАН).
ИБМ, англ. IBM (International - Business Ma¬
chines Corporation) — 1. Агмериканск- ком¬
пания за производство на електронноизчи¬
слителни м-шини; Ай-Би-Ем. 2. Електрон¬
ноизчислителна	мишина, произвеждан-
от т-зи компания (напр.: ИБМ-650); Ай-
Бн-Е.м.
ИБМП [й-бт-мз-пЗ] — Институт за бърз- меди¬
цинска помощ. Д/7 5И/7 ,.Н. И. ftt.poeoe"-
ИБООИ еагн. — Ин|-cкluид]!a болииц - ; . - з осо¬
бен. опасни нифекнни.

75
ндв
ИЕ*1ТД библ. — Известия иа Българското пе¬
щерно дружество.
ИБПРНБ — Институт по биология и патоло¬
гия ио размножаването н иезарознн боле¬
сти.
ИБР [й-бё-рё] — Източноафркканска баико за
развитие.
ИБР (—) [й-бе-рД] — Импулсен бърз реактор
(напр.: ИБР-30).	.
ИБРД [й-бд-рд-дД]. англ. IBRD (international
Bank for Reconstruction and Development) —
Международна банка за реконструкция и
развцтце-
ИБРО. англ. IBRO (International Brain Re¬
search Organisation) —Международна орга¬
низация по изслддвонд но мозька.
ИБТБ [й-бе-ге-бе]. остар. — Италианска и
българска търговска баика.
МБФ [й-бе-фе]] воен. — Изтребигелно-бомбо-р-
дировъчно флотилия.
МБЮПЛ. англ. IBUPL (International Bureau
for the Unification of Penal Law) — Между¬
народно бюро за унификация иа наказател¬
ното право.
ИВ [И-вё] — Икономически въпроси. ЬЗам.-
директор по ИВ.
ИВ — Индикатор за височина.
ИВАД библ. — Известия ио Варненското ар¬
хеологическо дружество.
ИВД [й-ве-дё] — Ид^йи^1^'^:зпитатдлно дей¬
ност. А Сектор г.о ИВД.
ИВИМ радиomcxх. — Интервалио-врем-иио
импулсна модулация.	,
ивк, 'англ. IWC (International Wheat Coun¬
cil) — Международен съвет по пшеницата.
«вк, англ. IWC (International Commission on
Whaling) — Международна комисия по ки¬
толова.
ИВИ съобщ. техн. — Изкачваmовъртящ из¬
биран (в Автоматична телефонна ц-итрала).
ИВИ — Институт за военна история.
МВН (—) [й-вд-не]. мед. — Индикатор за въз-
будимост иа идрва (напр. иВН-1).
ивп [й-вд-пД] — Икономическо въздействие и
подпомагане (фонд).
ИВП [й-вд-пД] — Институт зз въишиа полити¬
ка.	*
ИВП [й-вд-пД] — Институт по винарска про-
мииклеиост.
ИВП |й-з--п-] — Инсгигут по водни проблеми
(при БАН).
ИВП (—) [й-ве-пе]. електр.— Пръговиден ви¬
сящ порцеланов изолатор (напр.: ИВП-110).
ивпо [й-ве-пе-о] — Ииж.еиерновнедритдлско
проектантска организация. А ИВПО „Инж-
проект".	•
МВР | й-вд-рё] — Идейновъзпитагелна робо¬
ти. Д Отдел ИВР.
ИЗРД [й-ве-рс-д-]. ед. и мн. — Импулсди въз-
лушкореакгивеи двигател.
ИВРИ. гнгл. IWRI (International Wildfowl
Research Institute) — Международен из¬
следователски институт по дивеча.
ИВС електрон. — Вцсокоcтабилци импулсни
постоянни резистори.
ИВСА, англ. IWSA (International Water-Supp¬
ly Aîssociation) — Международно асоциация
за водоснабдяване.
ИВСС [й-ве-се-сё] — Институт по водно сто¬
панство и строителство.
ИВТ [й-ве-г-'] — Институт по водди транспорт.
ивт [й-вд-тё] — Институт по въздушен тран¬
спорт (международно научноизследователска
организация).
ИвТо. англ. IWTO (International Wool Tex¬
tile Organisation) — Международно орга¬
низация за вълиеи текстил; ФЛИ.
ИГ (—) [й-г-]. електр. — Импулсди гдидрогор
(напр.: ИГ-8).
ИГ — Институт за гората (при БАН).
ИГ — Институт по генетико (при БАН).
ИГА [ига]. остар. — Институт по градоуст¬
ройство и орхит-кгура.
ИГА [ига]. англ. IGA (International Geographi¬
cal Assoriation) Международна асоциация по
география.
игд библ. — Известия ио Българското гео¬
графско лружесmво-
ИГИ [игй]. j^r/г. ИГИ (Институт горючих иско:
паеммх) — Институт по горивни изкопае¬
ми.
ИГК [й-ге-кО] — Институт по геодезия и кар¬
тография.
ИГК [И-ге--кз]. англ. IGC (International Geo¬
physical Commiitee) — Международеи гео¬
физически комигдг.
ИГК [и -ге-ка]. англ. IGC (International Geo¬
logical Congress) — Междуиородеи конгрес
по геология; КГИ.
ИГС [й-гд-с-] — Институт по генетика и се¬
лекция.
ИГСР [й-ге-се-рё] — Институт по генетико и
селекция иа растднията.
ИГФ [й-гд-фД]. англ. IGF (International Gra¬
phical Federation) — Международно феде¬
рация на полиграфите; ФГИ.
ИГФ [й-гд-фё]. англ. IGF (International Gym¬
nastic Federation) — Международна феде¬
рация по гимнастико.	‘
ИГФ — Вж. ИГ-фарбеи.
ИГ-форбеи [й-ге-фарбен]. м.. остар.. нем. I. G.
Farben (Interesscngemeinschaft der Farben-
industrie) — Наименование на най-голдмия
химически концерн в Германия и свего пре¬
ди Втората световна война.
ИГ-форбениндустри [й-гё-фàpбeицидусmри] —
Вж. ИГ-форбен.
иГЮ, англ. IGU (International Geographical
Union) — Международен географски съюз;
юги.
ИГЮ, англ. IGU (International Gas Union) —
Междуиород-н съюз по газова промишле¬
ност; юииг.
и. д. — изпълняващ длъжността. А и. д. пред¬
седател.
и. д. геога. — източна дължина (след цифра).
идв [й-де-в-] — Инструкция за движението ио
идеал.
76
влаковете в Народна република България,
идеал. — ид-апистнч-скн.
идеол. — идеологически.
ИДИ, фр. IDl (1 nstilut de droit international)—
Институт по международно право.
идиолект, член. -ът, -а, мн. -и, м.. англ. idio¬
lect (от гр. idios — личен и dialect) — Инди¬
видуален диалект.
ИДИС, англ. ID1S (International Dairy In¬
dustries Society) — Международно друже¬
ство по млечна промишленост.
ИДК [й-де-.ка] — Инспекция за държавен кон¬
трол.
ИДЛ (—) [й-де-лё] — Дъждовална инсталация
за лентово дъждуване (напр.: ИДЛ-50).
ИДНУ [идну] — Институт за детски и начал¬
ни учители.
ИДП [ н-де-пё] — Индонезийска демократиче¬
ска партия.
ИДП [й-де-пе] — Италианска демократическа
партия.
и др. — и други.
и др. п. — и други подобни.
ИДТН [й-де-те-не] — Инспекция за държавен
технически надзор.
ИДУ [иду] — Институт за детски учителки.
ИДФ хим. — Ииозиндифосфат.
ИДФ [й-де-фё], англ. IDF (International Den¬
tal Federation) — Международна зъболе¬
карска федерация; ФДИ.
ИЕ — Институт по електроника (при БАН).
ИЕ мед. — Интернационална единица.
ИЕ електрон. — Информационен език.
ИЕА, англ. IEA (International Ergonomie Asso¬
ciation) — Международна асоциация по ер¬
гономия.
ИЕА, англ. IEA (International Economic Asso¬
ciation) — Международна икономическа асо¬
циация; АИСЕ.
ИЕГГ — Институт по ендокринология, герон¬
тология и гериатрия при Медицинската ака¬
демия.
ИЕИ, англ. IEI (International Esperanto Ins¬
titute) — Международен институт по еспе¬
ранто; ИНЕ.
ИЕИМ библ. — Известия на Етнографския
институт и музей (при БАН).
ИЕК [и-к], англ. IEC (Internatioal Electrotech¬
nical Commission) — Международна елек-
трот-хническа комисия; КЕЙ; вж. МЕК.
ИЕМ [яём] — Институт по електрокари и
мотокари.
ИЕП [и-п] — Институт по електронромиш-
п-пост.
ИЕТИ — Информационен език за търс-не иа
информация.
ИЕФ биохим. — Им\/ноел-ктрофореза.
иж [ иж-],р//с. И>К (Иж-вский мотоциклетный
завод) — 1. Ижевски мотоциклетен завод.
2.	В марката иа мотоциклети, произведени
в I 'женския мотоциклетен завод (напр.: ИЖ-
56.
3.	ср. (ра :г.. «ля. -то) — Мснциьлет, лро
изв-дин в този завод,
ИЖ — Институт по животновъдство.
ИЗ (~) [й-зё] — Зърночистачна инсталация
(напр.: ИЗ-20).
ИЗ [й-зё], юрид. — Избирателен закон.
ИЗ електр. Източник иа захранване.
ИЗ — Институт по зоология (при БАН).
ИЗ [й-зе] — Инструментален завод.
ИЗА [йза] — Полуавтомат за електродъгово
заваряване, изработен от Института по
заваряване (напр.: ИЗА-Г 18 А, ИЗА-Г 25 А)
Изв, — Известия (периодично издание),
изв. геогр. — извор.
ИЗД [й-зе-дё] — Институт по захародобив.
изд. библ. — издание.
изд. — издателство; изд-во.
. . . издат — издателство (като втора състав¬
на част на сложно^^ат-ни думи, напр.:
Во-низдат, П артиздат, Профиздат).
изд-во — издателство; изд.
ИЗК [й-зе-ка] — Институт по зеленчукови
култури.
изк. — изкуствов-дски. Д изк. науки.
изк. — изкуствознание.
изкл. — изключение,
измер. — измерителен Д измер. единици.
Изомат м. — Изолационни материали (дър¬
жавно предприятие).
ИЗОРИД [изорйд], англ. ISORID (Internatio¬
nal Information System оп Research in Do¬
cumentation)—Международна информацион¬
на система за изследвания в областта иа
информацията.
Изот м. — Изчислителна и организационна
техника (държавно стопанско обединение за
разработване н производство на комплект¬
ни системи и на единични изделия за елек-
троиноизч келнтелната, регистрационната и
организационната техника).
Изот м. и ж. — Електронноизчислителна ма¬
шина-миникомпютър, произведена в Изот
(напр.: Изот 0310).
Изотимл-кс м. — Външнотърговска органи¬
зация за внос (импорт) и изиос (експорт) иа
изделия и комплектни об-кти в областта иа
електронноизчислителната и организацион¬
ната техника.
Изоткомплёкт м. — Инж-н-рингово предприя¬
тие за проучван-, проектиран-, доставка,
монтаж и др. иа комплектни обекти и устрой¬
ства за изчислителната техника.
Изотпласмёит м. — Държавно търговско пред¬
приятие за пласмент иа изчислителна и
организационна техника.
ИзотсервНз м. — Държавно предприятие за
комплексни доставки, монтаж и настройка
на електронноизчислителни центрове н тех¬
ническо поддържан- иа изчислителна тех¬
ника.
Изотснаб м. — Държавно пласментно снабди¬
телно предприятие (към Изог).
ИЗП есен. — И нднвнлупп-н защитен пакет.
ИЗП [й-зе-пе] — Институт за здравна, просве¬
та.

77
ИКАО
ИЗПБ [й-зз-пз-бЗ] — Институт по з-разни ы
паразитни болзсти.
изпълком, член. -ът, --, мн. -и, м. — Изпълни¬
телен комитет (на Н-роден съвет).
ИЭР [н-зе-рЗ] — Институт за з-щита на ра¬
стенията.
ИЭР библ. — Израел.
язр. — изречение,
изр-б. — иерибвтсч, изработил.
ИЭС — М-rнитвоеèричтч измерител ни защит¬
ния слой на б-тона.
изслед. — изследователски.
изт. — източен.
изт. д. — Вж. м. д.
нзх. — изходящ. А изх. номер.
ИЭХФП — Институт по зърнени храни и фу¬
ражна промишленост.
иачнсл. — изчислителен.
ИИ — Институт по история (при БАН).
ИИА, фр. ПА (Institut International d'anth¬
ropologie) — Международен институт по ан¬
тропология.
ИИА.фр. ПА (Institut international d'agricul¬
ture) — Международен институт по селско
стопанство.
ИИБИ библ. — Известия на Институт- за бъл¬
гарска история.
ИИГА библ. — Известия ни Института по
градоустройство и архитектура.
ИИЕ.фр. НЕ (Institut international d'embrio-
logie) — Международен институт по ем-
бриология.
ИИЕ, ПЕ (Institution internationale d'espe¬
ranto) — Международен институт по еспе¬
ранто; ИЕИ.
ИИЕМ [чпЦпТо] — Институт за инструментал¬
на екипировка и м-шини.
ИИЕО. англ. ПЕО (International Islamic Eco¬
nomic Organisation — Международна ислям¬
ска икономическа организация.
ИИЕР — Институт на инж-нерит- по електро¬
ника и р-дивел-ктрвнuка (в САЩ).
ИИИ. англ. III (International Institute of In-
térprétérs)—Междучародеч институт ни пре¬
водачите.
ИИИК. англ, HIC (International Institute for
Intellectual Co-operation) — Международен
институт з- интелектуално сътрудничество;
НИКИ.
ИИК. англ. ПС (International Institute for the
Conservation of Museum Objects) — Между¬
народен институт з- консервация н- музей¬
ни обекти.
ИИКИ, фр. ПС1 (Institut International de co¬
operation intellectuelle)— Международен ин¬
ститут з- интелектуално сътрудничество;
ИЛИК.
И ИМ [ним], радиотехн. — Интервално-импулс-
на модулация.
ИИОСС [й-и-ос] — Институт по цквчвоuка и
организация на с-лското стопанство.
ИИП, англ. IIP (International Institute of
Philosophy) — Международен институт по
философия.
ИИПФ, англ. IIPF (International Institute for
Public Finance) — Международен институт
по обществено финансиран-.
ИИР [ийр] - — Институт за изобретения н ра-
uuвнaпuе-циu.
ИИРР — Институт по интродукция и расти¬
телни ресурси.
ИИС [инс] — Информационно-измерителна си¬
стема.
ИИС, фр. IIS (Institut international de sta¬
tistique) — Международен статистически ин¬
ститут.
ИИСПС, англ. IISPS (International Institute
of Social and Political Science) — Междуна¬
роден институт по социални н политически
науки.
ИИСС — Инструкция за инвентаризация на
стопанските средства.
ИИТ [ийт] — Институт за изчислителна техни
ка.
ИИЦ[ийц] — Информационно-издателски цен¬
тър.
ИИЦ [ийц] — Информационно-изчислителен
цтнтър.
иК [и-ка] — Вж. изпълком. А ИК на ГНС.
ИКА — Изкуствена кожи (ИКА-10).
ИКА [ик-] — Икономическа комисия за Афри¬
ка (при ООН).
ИКА, англ. ICA (International Co-opeeative
Alliance) — Международен кооперативен
съюз; АКИ.
ИКА, англ. ICA (International Council for
Archives) — Международен съв-т з- архи¬
вите; кИа.
ИКАДИ (ик-ди] — Икономическа комисия з-
Азия и Далечния Изток (при ООН).
ИКАЕ [ик--], англ. ICAE (International
Commission of Agricultural Engineering) —
Международна комисия по селскостопанска
техника; ИКАИ.
ИКАЕ [ик-е], англ. ICAE (International Con¬
ference of Agricиltural Economists) — Меж¬
дународна конференция на селскостопански¬
те uквнвмцсти.
ИКАЕС [нка-с], англ. ICAES (International
Congress of Anthropological and Ethnogra-
fical Sciences) — Международен конгрес по
антропологически и етнографски науки.
ИКАИ [ик-и], англ. ICAI (International Com-
mitte for Aid to Intellectuals) — Между¬
народен комитет з- подпомагане на интелек¬
туалците; КИАИ.
ИКАИ [икаи], англ. ICAI (International Com¬
mission for Agricultural Industries)— Меж¬
дународна комисия по селскостопанска тех¬
ника; ИКАЕ.
ИКАК. англ. ICAC (International Confedera¬
tion for Agricultural Credit) — Международ¬
на конфедерация за селскостопански кре¬
дит.
ИКАН, англ. ICAN (International Commission
on Air Navigation) — Международна ко¬
мисия по въздухоплаване.
ИКАО [ик-о], англ. ICAO (International Civil

ИКАС
78
Aviation Organisation) — Междуиородио
организация по гражданско въздухопло-
вОHД-
ИКАС хим. — Ииддн-кумароиова смес (напр.:
ИКАС-1. ИКЛС-3).
ИКВ. англ. ICV (International Commission
of Viticulture) — Международна комисия по
лозарсгво.
ИКВС. англ. ICWS (International Coopera¬
tive Wholesale Society) — Международно
кооперативно дружество за продажба иа
-дро.
ИКГ. англ- ICG (International Congress of Ge¬
netics) — Международен коигр-с по генети¬
ка.
ИКЕ [икД] — Икономическо комисия за Евро¬
па (при ООН).
ИКЕС [икёс]. англ. ICES (International Coun¬
cil for the Exploration of the Sea) — Между¬
народен съвет за изследван- ио морето.
ИКЗН. англ. 1CZN (International Commission
for Zoological Nomendature) — Междуна¬
родно комисия по зоологическо иоменкла-
тура.
ИКИ [икй]. фи?. — Интензивност ио косми¬
ческото излъчване.
ИКИ. англ. ICI (International Commission on
Illumination) — Международна комисия по
OCв-ГПДИИёГO-
ИКК истор. — Интернационална контролно
комисия (но Комунистическия интерна¬
ционал).
ИККА. англ. ICCA (International Committee
on Coordination for Agriculture) — Между¬
народен комитет по координиране в област-
го ио селсксго сгcпàисгзо-
ИККГОП — Институт по кожи. каучук. га¬
лантерийна и обувна промишленост.
ИККЕ. англ. ICCE (International Council of
Commerce Employers) — Международен съ¬
вет но търговските служители.
ИККИ [икй]. истор. — Изпълнителен коми¬
тет иа Комунистическия интернационал
(1919 — 1943).
НККИМ [икИм]. истор. — Изпълнителен ко¬
митет ио Комунистическия цитериациоиап
иа младежта; ИККМИ.
ИККЛ. англ. ICCL (International Committee
of Comparative Law) — Международен ко¬
митет по сравнително право (при ЮНЕСКО);
кидк.
ИККМИ истор. — Изпълнителен комитет иа
Комунистическия младежки интернацио¬
нал; ИККИМ.
ИККП [й-ко-ко-пД] — Иидокнтайско комуни¬
стическа партия.
ИКЛА (иклО] — Икономическо комисия за
Латинска Америко (при ООН).
ИКМ [й-ко-ем[. електрон. — Импулсиокодо-
ва модулация.
ИКМА. англ. ICMA (International Congresses
f*.r Modern Architecture) — Международни
н,:т;'сси по модерно архитектура.
ИКММП. англ. ICMMP (International Com¬
mittee of Military Medicine and Pharmacy) —
Междуиород-и комитет по воднио медицина
и формация; КИМПМ.
ИКНАФ, англ. 1CNAF (International Commi¬
sion for the Northwest Atlantic Fisherics) —
Международно комисия по с-в-розопадно-
атлантически риболов.
ИКО библ. — Икономика. иородио стопан¬
ство. труд.
ико [ико] . еоен. — Индикатор за кръгов обзор.
ико. англ. ICO (International Congress of Oto¬
laryngology) — Международен конгрес по
отoларцигопогия-
ИКО. англ. ICO (International Commission on
Oceanography)— Международна комисия по
океанография.
ИКО, англ. ICO (International Chemistry Offi-
. ce) — Международна химическа служба.
ИКОМ. англ. 1СОМ (International Council of
Museums) — Международен съвет ио музеи-
ге.
икои. — икономически; иконом.
иконом. — икономически; икон.
И КОС [икос]. англ. ICOS (International Com¬
mittee of Onomastic Sciences) — Между¬
народен комитет по оиоыacтикà-
ИКОСОС [икосос] — Икономически и социа¬
лен съвет (при ООН).
ИКП [йка-пё] — Израелско комунистическа
поргия.
ИКП [й-ко-пё] — Индийско комунистическо
паргия.
ИКП I й-ка-пё] — Индонезийска комунистиче¬
ска партия.
ИКП [йко-пё] — Институт по консервно про¬
мишленост.
ИКП [й -ка-пё] — Иракска комунистическа
поргия.
ИКП [й-ко-пД] — Иранска комунистическо
паргия.
ИКП [й-ко-пе] — Ирландско комунистическа
портия.
ИКП [й-ко-пе] — Испанско комунистическа
поргия.
ИКП [й-ко-пД] — Италианска комунистиче¬
ска поргия.
ИКПА, англ. 1СРА (International Со-орего-
tive Petroleum Assocî ation) — Междуна¬
родна кооперативна петролна осоциация.
ИКПК [й-ка-пе-кО] — Институт за подготов¬
ка иа културиопросветии кадри.
икпт [н-кà-e-зT-] — Италианско конфедера¬
ция иа профсъюзите иа трудещите се.
И KP [й-ка-ре] — Инспекция по карантина иа
растенията.
ИКР. англ. ICR (International Congress of
Radiology) — Международен конгрес по ра-
диалогия.
ИКРК. англ. ICRC (International Committee
of the Red Cross) — Международен коми¬
тет иа Червения кръст.
икс. англ. 1CS (International College of
Surgeons) — Международен колеж за хи¬
рурзи (в САЩ).

иностр.
ИКСЕМ [икс-м], англ. ICSEM (International
Commission for the Scientific Exploration
cf the Mediterranean)— Международна ко¬
мисия за научни изследвания на Среди¬
земно море; КИЕСММ.
ИКСИ [Икси] — Инспекция по качеството иа
стоките за износ (при' Министерството иа
външната търговия).
ИКСИД, англ. ICSID (International Council
of Societies of Industrial Designrrs)—Мёжду-
народен съвет на организациите по инду¬
стриален дизайн.
ИКСООС [нксоос] — Инструкция Ъй 1 за
кредитиране иа стопанските организации
за оборотни средства.
ИКСХ биохим.— Иит-рстициапни клетки сти¬
мулиращ хормон.
ИКСЮ, англ. ICSU (international Council of
Scientific Unions) — Международен съвет
иа научните съюзи; КИЮС.
ИКТ [й-ка-те] — Институт по климатична
техника.
ИКТ [И-ка-тё] — Ирландски конгрес на трей-
дюииоиите.
ИКТП [й-ка-тс-пе] — Институт за комплексни
транспортни проблеми.
ИКФМ [й-ка-фе-мё] — Италианска комуни¬
стическа федерация на младежта.
ИКФР [й-ка-фе-рё] — Институт по курорто¬
логия, физиотерапия п рехабнлитация (при
Медицинската академия).
ИКХС, англ. ICHS (International Committee
of Historical Sciences) — Международен ко¬
митет по исторически науки; КИСХ.
ИКЮ, англ. ICH (International Chemistry
Union) — Международен химически съюз.
ИЛ библ.. рус. ИЛ (Издательство иностранной
литератури) — Издателство за чуждестран¬
на литература.
ИЛ [ил], рус. Ил (С. В. Илюшин) — 1. В
марката иа самолети, конструирани от
С. В. Илюшин -напр. Ил-14, ИлИв).
2. мн. -ове — Самолет, конструиран от С. В.
Илюшин.
ил. — илюстрация (при посочване с цифра).
А ил. 4.
ИЛА, англ. ILA (International Law Associa¬
tion) — Международна правна асоциация.
ИЛАА, англ. ILAA (International Literary
and Artistic Association) — Международна
асоциация за литература и изкуство; АЛАи.
ИЛБ воен. — Инженерно-летищен батальон.
ИЛВ [й-ле-вё] — Институт по лозарство и
винарство.
ИЛЛИАК [нлнйк], м. н ж.. електрон.. англ.
ILLIAC (Illinois Automatic Computer) —
За означаване иа електронноизчислителна
машина (изработена в САЩ).
ИЛК. англ. ILC (Inernational Law Commis¬
sion) — Международна правна комисия.
ИЛИ (—) [й-ле-нс] — Линеен изолатор, но¬
сещ 15 киловата (напр.: ИЛН-15).
ИЛНК [И-ле-не-ка] — Линеен изолатор, но¬
сещ 15 киловата (нар.: ИЛНК-15).
ИЛО, англ. ILO (International Labour Orga¬
nisation) — Международна организация по
труда: вж. МОТ.
ИЛО, англ. ILO (International Labour Offi¬
ce) — Международна трудова служба.
ИЛП [й-.ле-пе] — Ирландска лейбъристка пар¬
тия.
ИЛП [й-ле-пё] — Италианска либерална пар¬
тия.
ИЛФ. англ. ILF (International Landwcrker's
Federation) — Международна федерация иа
земеделските работници; ФИТт.
ИМ — Изчислителна машина.
ИМ — Изчислителна мрежа.
ИМ електрон. — Импулсна модулация.
ИМ метал. — Инертни материали.
ИМ — Институт по математика (при БАН).
ИМ — Институт по морфология (при БАН),
им.	грам. — Именителен (падеж); И., н.
ИМБ [И-ме-бё] — Институт по механика и
биомеханика (при БАН).
ИМБ [Н-ме-бё] — Институт по молекулярна
биология.
ИМЕ (имё] — Институт по микроелектроника.
ИМЗ [Имс-зе] — Инструмеиталиомеханичев
завод.
иминеб хим. — Имидитион н манеб.
ИМИО [имНо] — Институт за морски изслед¬
вания и океанология (при БАН).
ИМК. англ. IMC (International Maritime Com¬
mittee) — Международен морски комитет;
вж. ММК.
ИМКО [нмко]. англ. IMCO (Inter-governmental
Maritime ContullativeOrgaлisation)—Между-
правит-лств-на морска консултативна ор¬
ганизация (специализирано учреждение лрв
ООН).
ИМЛ, рус. ИМЛ (Институт марксизма-ле¬
нинизма ЦК КПСС) —Институт за маркси¬
зъм-ленинизъм при ЦК на КПСС.
ИМЛТ [й-ме-лё-тё] — Институт по метало-
л-ене н леярска техника.
ИММ [И-ме-мё] — Институт по математика в
механика.
ИММ [н-мс-мё] — Институт по металорежещи
машини.
ИМО [нмо] — Институт по мебели н обза¬
веждане.
ИМО, рус. ИМО (Институт международных
отношений) — Институт по международни
отношения.	’
ИМО, англ. IMO (International Meteorologi¬
cal Organisation) — Международна метеоро¬
логична организация; ОМИ; Вж. ММО.
ИМССИ [нмоси] — Институт по международ¬
ни отношения н социалистическа интегра¬
ция.
нмоетб воен. — Инженерио-мостостроител-н
батальон.
имостр воен. — Инжеиерио-мостостроятелна
рота.

имп
80
ИМП [й-мт-пТ] — Институт по международно
право.
ИМП [н-мт-пё] — Институт по месопромиш¬
леност.
ИМП [й-мт-пТ] — Институт по млечна про¬
мишленост.
имп. — император (с-мо пртд собствено име),
имп. — импулс-н.
импери-л. — империалистически.
ИМТ воен. — Изнасяне на мерната точка.
ИМТ [й-ме-тТ] — Институт по международен
туризъм.
ИМТМ [й-мт-тт-мТ] — Институт по метало-
знание и технология на металите (при БАН).
ИМФ хим. — И нозuныофосфoр^^u кис-лича.
ИМФ, англ. IMF (International Monetary
Fund)—Международен монетен фонд; ФМИ.
ИМФ, англ. IMF (International Metal Work¬
er's	Federation) — Международна феде¬
рация на металурзите; ФИОМ.
ИМХ (—) [й-ме-хЗ] — Инсталация а- при¬
готвян- и разд-ванз на мокри храни в свине¬
фермите (напр.: ИМХ-150).
ММХВП — Институт по машини за хранител¬
но-вкусовата промишленост.
ИМЮ, англ. IMU (International Mathemati¬
cal Union) — Междун-родтн математи¬
чески съюз; вж. мМс.
ИНА [йна], англ. INA (Iraqi News Agency) —
Ир-кска информационни -генция.
мнв. — инвентарен. А инв. номер.
Йигостр-х м. и ср.,рус. Ингосстрах — Управ¬
ление на външното еастрвхвване при Ми¬
нистерството на финансите на СССР.
янд. — индекс,
инд. — индийски.
ИНД библ. — Индия.
Йндимпорт мг — Вж. ИндуСтрналимпорт.
ондвизз. — индонезийски.	.
ИНДП [й-нз-де-п-] — Институт по науките
з- държавата и правото (при БАН).
индустр. — индустриален.
мндустриал. . . — Индустриален (като първа
съставна част на слвжнвсъкратзчи думи,
н-пр.: Индустрн-лскспврè, Индустриал-
импорт, Инgусèрuaловнèаж).
ИчдусèрнàлекспOрт м. — Външнотърговско
предприятие за износ (експорт) на сондажни
агрегати и минни съоръж-ния (в Румъния).
Ичдустрнàлuмпôрè м.— Външнотърговска ор¬
ганизация за внос (импорт) н износ (експорт)
ни тъкани, конфекция, трикотаж и др.
Индустрuàловнè-ж м. — Държавно предприя¬
тие за индустриален монтаж.
мнж. — инженер (пртд собствено име).
ииж. . . — Инженерен (като първа съставна
част на сложносъкрат-ни думи, напр.:
инжб, Инжстрой).
нижб еоен. — Инженерен С-è-nьвн.
ЙнжпроЗкт м. и ж. — Инж-чернввчеgриèтn-
ск- проектантска организация.
ЙнжстроА м. — Държавно стопанско обеди¬
нение, ко-то извършва на територията на
гр. София тринспврèнвкооуникaцнвччв,
електрификационно, топлофикационно, во¬
допроводно и др. благоустройствено строи¬
телство.
ИНИОН [иниДн], рус. ИНИОН (Институт
научной информации по вбщтсèDенчоо ца-
укам) — Институт за научна информ-ция
по обществени науки (при Академията н-
н-уките на СССР).
ЙНИРД [инйрд] — Институт за ч-уччоuзсn--
доваттлска и развойна дейност.
ИНИРДЦХ — Институт з- научноизследова¬
телски и развойни дейност по целулоза и
хартия.
ИНИС [инйс], англ. INIS (International Nuc¬
lear Information System) — Международна
информационна система по ядрена енер¬
гия.
ИНК [Ц-чепK-] — Индийски национален кон¬
грес (политическа партия).
Инкотермс, англ. Incoterms (International
Commercial Terms) — Международни тър¬
говски правила.
ИНКП [й-нз-ка-пЗ] — Индыйскц чацивчалтн
конгрес на профсъюзите; ИНКПС.
ИНКПС — Индийски чацuвч-лен конгрес на
профсъюзите; ИНКП.
ИНМ библ. — Известия ни Националния му¬
зей.
ИНМ [й -нт-мТ, — Иагр-жд-нз на н-селенит-
озоèа (стопански дирекция).
ИНМА [нима], мн. — Инертни матери-ли.
ИНМВ библ. — Известия ни Народния музей
във Варни.
ИНМИ [ йнми] — Н-звание на сбирка микро¬
организми (от Института по микробиология
при Академията на н-уките ни СССР).
ИНН [Hпче-не] — Институт по нефтохимия ы
нефтопреработка.
ИННК — Иранска национална нефтена ком-
п-нuи.
ИНОНИ [uJ^<^)^и] — Инструментално нестан¬
дартно оборудване н нови изделия (про¬
изводствено предприятие).
инп [й-нт-пТ], воен. — Инженерно-наблюда¬
телен пост.
ИНП — Инструкция за приложение на На¬
редбата за плащ-нията.
ИНП [й-нт-пЗ] — Иранска народна партия.
ИНС биохим. — Имуночздвиоъчзч синдром.
ИНРА [ннра], м. и ж. — Институт з- рацио¬
нализации и uзвбрзтении.
ИНРА [йнра], исп. INRA (Instituto National
de Reforma Agraria) — Национален ин¬
ститут по аграрна реформа (в Куба).
ИНРС I й-нт-рт-сЗ] — Инсталация за непре¬
къснато разливане ни стомана.
ин-т — институт; н-т.
ннтер. . . — Интернационален (като първа съ¬
ставна част на сложносъкратени думи,
напр.: интербрнг-да, инч-рсеминар, хвтир-
визия).
Интер-том-н-рго м. и ср. — Международно
стопанско об-дин-ни- з- мирно използува¬
не ни -томната енергия.

81
HOMTC
ЙятерДттминструмЬит м. — Международно со¬
циалистическо стопанско обединение за
сътрудничество в областта иа ядреното
прнборостроене.
Иитервизня ж. — Интернационална теле¬
визия (международна система за обмен на
телевизионни предавания).
Йнтерграфик ж. — Международна изложба иа
графиката (в Германската демократична ре¬
публика). А Интерграфик. 76.
Йнтерелёктро ж. и м. — Международна ор¬
ганизация за сътрудничество в електро¬
техническата промишленост.
Йнтерклуб м. — Интернационален клуб.
Йнтерком-рс м. н ж. — Външнотърговска
организация за износ н внос, компенса¬
ционни, обменни, реекспортни сделки и
участие в смесени фирми в чужбина.
Йнтеркосмос — Програма иа социалистичес¬
ките страни за изследване на космоса.
Йнтермёд м. н ж. — Вносно-износна цен¬
трала иа Германската демократична ре¬
публика за лаборатории съоръжения, кон¬
тролни уреди н произведения на фарма¬
цевтичната индустрия.
Йнтерметал м. н ж. — Международна от¬
раслова организация за координиране на
производството, за развитие н сътрудни¬
чество в областта иа черната металургия.
Йнтермода — Международно модно ревю. Д
Интермода 75/76.
. . . интерн — Интернационален (като втора
съставна част иа сложносъкратенн думи,
напр.: Коминтерн, Профинтери).
интернац. — интернационален.
Йнтерорг-тёхиика ж. — Международна тех¬
ническа изложба за организационна тех¬
ника. А Интероргтехника 75.
Йнтерпол л., англ. Interpol (International
Criminal Police Organisation) — Междуна¬
родна организация иа криминалната по¬
лиция.
Йит-рпред м. — Сдружение иа бюрата за
представителство иа чужди фирмн н тър-
гозско посредничество в България.
Йнтерпресгрёфик ср. — Списание иа Между¬
народната организация иа журналистите,
което се издава в Будапеща.
Йнтерпрограма м. — Българо-съветски науч¬
ноизследователски	проектантски ннсти-
л тут.
Йнтерспутиик м. м ж. — Международна
организация за космически връзки.
Йнтерстёно ж. — Международна федерация
по стенография н машинопис.
ЙнтертекстИл м. — Международно обедине¬
ние за текстилна промишленост.
Йнтeгтeкстйпмàш м. — Международно сто¬
панско обединение за текстилно машино¬
строене.
Йнтерфйлм м. н ж. — Главна редакция към
София-прес за филми за пропаганда в
чужбина.
Йитерфото ср. н ж. — Главна редакция към
6 Реянии ка съкращенията
София-прес за фотографска пропаганда в
чужбина.
Йит-рф^го ср. и м.. англ. Interfrigo (Inter¬
national Railway-owned Company for Ref¬
rigerated Transport) — Международно дру¬
жество иа железниците за превоз прв най-
благоприятен температурен режим иа яесно-
развалящн се продукти.
Йнтерхйм ж. н м. — Международна отрас¬
лова организация иа социалистическите
страни за сътрудничество в областта на
производството н търговията с продукти на
малотонажната химическа промишленост.
Йптерхймвлакно ср. н м. — Международно
стопанско обединение за производство на
синтетични влакна.
Йнт-рхотёлн-Балкантуряст ж. — Туристичес¬
ка стопанска организация за вснчки видове
международен туризъм.
ИНТИ [йнти], рус. ИНТИ (Институт научно¬
технической информации) — Институт за на¬
учно-техническа информация.
Интби (—) — Автоматично звуково (тонално)
информационно устройство (напр.: Интоя-
401).
Йитрансмйш м. — Българо-унгарско дру¬
жество за проектиране, усъвърш-нствуване
н доставяне иа машини и системи за въ¬
трешнозаводски транспорт.
Йнтурйст м.. рус. Интурист (Главное управ¬
ление по иностранному туризму) — Главно
управление по чуждестранен туризъм в
СССР.
ИНУХТ — Институт по нефрология, уро¬
логия, хемодиализа н трансплантация.
ИНФ [й-не-фе] — Индонезийски нацконадея
фронт.
ИНФ библ. — Информатика, библиотечно де¬
ло, библиография, наукозиание, оргтех¬
ника.
инф. грам. — инфинитив.
Йифлот м. — Държавно търговско предприя¬
тие за агентиране на всички чуждестранни
кораби, посещаващи българските пристани¬
ща, н на българските кораби, извършващи
задгранични плавания.
Информбюро ср.. истор. — Информационно
бюро на комунистическите н работническите
партии (1947—1956).
Инфотёрм м. — Международен терминологи¬
чен информационен център (при ЮНЕСКО).
ИО — Инженерингова организация.
ИО — Институт по овощарство.
HOBT — Икономика н организация из вът¬
решната търговия (специалност във внеше
учебно заведение).
ИОИС [й-о-йс] — Интегрална отраслова инфор¬
мационна система.
ИОККГП — Институт по обувна, кожарска,
кожухарска н галантерийна промишленост.
ИОМТС — Икономика н организация на ма¬
териално-техническото снабдяване (спе¬
циалност във виеше учебно заведение).

йонх
ci
ИОНХ [ибих] — Институт по общо и неор¬
ганично химия (при БАН).
ИОРИИ — Инструкция за оформяне и раз¬
глеждане ио исканията за изобретения.
ИОСЗА — Икономическо общност ио строиите
от Зопадио Африка.
ИОСМ — Икономическа организация ио стра¬
ните от Магреб.
ИОСМЦ — Инструкция за отчигоид на стоко-
во-маг-рцалицтд ц-ииосmц-
ИОСП [иосп] — Институт - по общо и сравни¬
телна патология (при БАН).
ИОТ [ибт] — Икоиомико и оргонизоция но
туризмо (специалност във ВУЗ).
ИОТ {ибг] — Инспекция „Охроиа иа трудо*.
ИОТ [ибг) — Институт по облекло и текстил.
ИОТ [ибт] — ' Институт по ортопедия и трав¬
матология.
ИОУ [й-оу]. електрон. — Информационно опе¬
ративно усгройсгво.
ИОХ [иох] — Институт по органично химия
(при БАН).
ИП [йпе]. воен. — Изолиращ противогаз.
ИП воен. — Изходен пункт.
ИП воен. — Изходио положеицд-
ИП хим. ' — Индикаторен прах.
ИП — Ииж-и-риигово предприяти-.
ИПА [йпо]. англ. IPA(lndian Press Association)
— Индийско телеграфна агдиция.
ипб [й-пд-бё]. воен. — Иижеиерио-пътен бо-
тольон.
ИПБАМ. англ. IPBAM (International Per¬
manent Bureau of Automobile Manifacturers)
— Международно постоянно бюро иа про¬
изводителите ио автомобили; БПИКА.
ИПБр воен. — Инжеи-рио-пътиа бригада.
ИПЕ истор. — Ииг-риациоиал ио пролетар¬
ските -сп-роигисти-
ИПЗАП — Инструкция за прилож-ние ио За¬
кона за административното произзодсmво-
ИПИ [йпи]. англ. IPI (International Press
Institute) — Международен институт по пе-
чага.
ИПК [й-пе-кО] — Иисгитуг, ' по паметниците
иа културата.
ИПК. англ. IPC [Iraq Petroleum Company) —
Иракска петролна компания. .
ИПК. англ. IPC (International Petroleum
Company) — Международна петролно ком¬
пания.
ИЛКА. англ. IPCA (International Petroleum
Co-opeeative Alliance)— Международно коо¬
перативно петролно сдруж-ице-
ипм воен. — Изходен пункт по маршрута.
иПМ [й-пе-Дм] — Изчислигелио-п-рфокоргио
машина.
ИПМР — Истинско партия ио Мексиканската
р-волюция.
ипи орен:и—'Иэход-и пункт за иасочване-
ЙПНП [й-пе-ид-пе] — Инструкция за прило¬
жението ио Наредбата за плащанията.
ИПозБ воен. — Ииждиерио-позициои-и ба-
таяьоа.
ИЛозБр воен. — Инженерио-позиционна бри-
годо.
ИПозР воен. — Ииждн-рио-позиционио рота.
ипом воен. — Изходен пункт но обратния
маршрут.
ИПП [й-пе-пё]. воен. — Индивидуален пре¬
вързочен пок-г.
ИПП [й-пе-пе]. воен. — Индивидуален протм-
зохцмцчески пакет.
ИПП [й-пд-пД] — Институт за проучван- я
проектиран-.
ИПП. . . [й-пд-пё] — Институт за проучване
и проектиране но. . . (като първо съставно
част ио инициалии съкраm-ния. нопр.
ИППГСС).
ИППБ воен. — Инфекциозна полево подвиж¬
на болиицо.
ИПЛГСС — Институт за проучван- и проекти¬
ране ио горското и селското стопанство.
Д ИППГСС „Агролеспроакт".
ИППХМО — Институт за проучване и проек¬
тиране ио хидромелиоративни обекти. Д
ИППХМО „Водпроект".
ИЛр —„Исторически преглед“ (списание); Исг.
пр.
ИЛС [й-пе-сё] — Институт по приборосгрое-
ИД.
ИЛС [И-пд-сД] — Институт по пшеницата и
слънчогледа.
ИПСА [йпса]. воен. — Изолиращ подводно-су¬
хоземен опарат.
ИЛСА. англ. IPSA (International Political
Science Assoccation) — Международно асо¬
циация за политически науки; вж. МАЛН.
ИЛСИ [ниси].	англ.	IPSl (International
Political Science Institute) — Междуноро-
ден институт за политически науки'
ИЛТ [й-пс-тД] — Институт за полупроводни¬
кова техника.	'
ИЛТ [й-пе-тё] — Институт за пречиствател¬
но технико.
ИЛТА воен. — Изгребнтелко-протгиотоико-
ва артилерия.
ИПТАБр воен. — Изтребцтeлит-прттцвттаико-
ва артилерийско бригадо.
ИПТАДи воен. — Изтребит-лио-противотанков
артилерийски дивизион.
иптап [1«пгОп]. воен. — Изгребцт-..лнт-пртги-
зогаиктв артилерийски полк.
цптб6■теl.— Изтребително-противотанково ба¬
тарея; ипгбатр.
цптботр [иптбатр]. воен. — Изтребителна про-
mивттанктва батарея; иптб.
иптд [вптОд]. воен. — Изтребително-п ртгызт-
mанктв дивизиои.
ИПЮ. англ. IPU (International Paleontological
Union) — Международен поп-оигтпогцчдскз
съюз.
ИПЮ. англ. IPU (International Peasant Uni¬
on) — Междуиародеи съюз ио селяните.
ИПЮ. . англ. IPU [hlk•i■ndtional Population
Union) — Международен съюз по иосел--
ии-то.

83
исми
HP [н-р£] — Изобретения и рационализации
(фонд).
ИР изч. техн. — Индексен регистър.
ИР еоен. — Инженерно разузнаване.
ИР — Ислямска република. Д ИР Маврита¬
ния.
ИРА [йри] — Ирландска републиканска -р-
мия.
■разтр м., англ. iraser (lnfrared Amplif ication
by Stimulated Emission of Radiation) —
Квантовом-х-ничен усилвател на инфрачер¬
вените лъчи.
■ран. — ирански.
ИРВ [й-рт-вЗ] — Инструкция за разглеждане
на възраженията.
НРГ воен. — Инж-нерноразузнавате^на гру¬
па.
ИРЕ [ирТ] — Институт по радиоелектрони¬
ка.
НРЕЛ — Институт за руски език и литер-¬
тур-.
ИРИ информ. — Избирателно разпростране¬
ние на информацията.
ИРИС [йрис], англ. IRIS (International Re¬
search Information Service) — Международ¬
на служб- за научна информ-ция.
ИРК [й-рз-к-] — Информация з- ръководни
кадри (отдел, бюро, служба).
ИРК, англ. IRC (International Red Cross) —
Международен червен кръст; вж. БЧК-
ИРЛ библ. — Ирландия.
ярл. — ирландски.
НРМ [й-ре-мТ] — Идейна работа сред мла¬
дежта.
ирон. лексикогр. — иронично.
НРП [йре-пТ] — Институт по рибни промиш¬
леност.
ИРИ [й-рт-пТ] — Ирландска работническа пар¬
тия.
ИРП [й-ре-п-] — Истинска революционна пар¬
тия (в Боливия).
ИРП [й-рт-пЗ] — Италианска рeпyбликачока
п-ртия.
ИРПУ воен. — Инженерна рота за обзавеж¬
дан- ни пунктове за управление.
ИРР [й-ре-рТ] — Институт по рентгенология
и р-чuвбuoлвrия.
ИРСФК, англ. IRSFC (International Rayon
and Synthetic Fibres Committee) — Между-
народ-н комитет з- изкуств-н- коприна,
вискоза и синтетични влакна; КИРФС.
ИРТ (—) [й-рз-тЗ] — Изследователски реак¬
тор топлинен (напр.: IIPT-1000).
ИРФ англ. IRF (international Road Fede¬
ration) — Международна федерация по пъ¬
тищата.
ИРЮ, англ. IRU (International Road Trans¬
port Union) — Международен съюз по път¬
ния транспорт.
ИРЯ, рус. ИРЯ (Институт русского язнк-) —
Институт з- руски език при Академията ни
науките на СССР; ИРЯз.
ИРЯз, рус. ИРЯз и ИРЯЭ (Институт русско¬
го язнк-) — Институт -а руски език (при
Академията ни науките ни СССР); ИРЯ-
ИС — Изкуствен спътник.
ИС — Изчислителна система.
МС, рус. ИС (Институт славичв>взgеиоя) —
Институт з- слaвинвенaние (при Акадт-
мииèа на науките ни СССР).
ИС — Инструкция з- сигнализацията приже-
лееч ицитт.
ИС изч. техн. — Интегрална схеми.
ИС (—). рус. ИС (Йосиф Сталин) — В Мар-
к-та на съветски т-жък танк (капр.: ИС-1,
ИС-2).
ИСА (йса] — Индустриална стопанска асо-
пизаня.
ИСА, англ. ISA (International Sociological
Assocîation) — Международна социологи¬
ческа асоциация; вж. MCA.
ИСАК, англ. ISAC (International Scientific
AgrîcuHural Council) — Международен нау¬
чен селскостопански съвет.
исб воен. — Инж-нерно-сапьорзн батальон,
исбр еоен. — Ижсн-рнв-c-пьврна бригада.
ИСД [й-ст-дТ] — Ит-ли-нско социално дви¬
жение (неофашистка организация).
Исдп [й-сз-дз-пЗ] — Исландска соцu-лдзоо-
кр-тич-ск- п-ртия.
ИсДп [й-ст-дз-пЗ] — Италианска социалче-
мв^рaèuческa партия.
ИСЕ [исе] — Институт за специална електро¬
ника.
ИСЕМА [исТма] — Институт за сп-ци-лн-
електромедицинска -п-ратур-.
ИСЗ [й-се-зЗ] — Изкуствен спътник на зе¬
мята.
ИСИ [язй], разг., -. и ср. {член, -то) — Инже¬
нерно-строителен институт; вж. ВИСИ.
ИСИ — ,lИчт-рстрвйинфороtации“ (сборник
на Пвсèвиннаèа комисия по строителство
при Съвета з- икономическа веасы^впомощ).
ИСИ. англ. ISI (International Statistical
Institute) — Международен статистически
институт; вж. МСИ.
ИСИРЕПАТ [испреп-т], -нгл. 1CIREPAT
(Comittee for international Co-operation in
Information Retrieval among Examining
Patent Offices) — Междун-родтн комитет
на патентните ведомства з- сътрудниче¬
ство в обл-стт- на издирване ни пат-нтн-
информация.
ИСИЮА, фр. ISIUA (Institut supérieur et
international d'urbanisme applique) — Висш
международен институт по приложно гра¬
доустройство.
ИСК [й-се-к-] — Институт по строителна ки¬
бернетика.	;
ИСКА, англ. ISCA (International Standards
Co-oodination Asscciaticn) — Международ¬
на асоцц-ция по координация ни стандар¬
тите.
ИСКС.-нгл. ISCS (International Scientific
Co-opeeative Service) —•Международна науч¬
на кооперативна служба.
исл. — исландски.
ИСМИ [йсмй] — Вж. ИСМИУ.	4

нсмиу
84
НСМИУ [нсмиу] — Институт по стандартиза¬
ция, мерки н измерителни уредя.
ИСМХ, англ. ISMH (International Society
of Medical Hydrology) —Международно дру¬
жество за хидроложка медицина; СИМХ.
ИСМЮН, англ. ISMUN (International Student
Movement for the United Nations) — Между¬
народно студентско движение за съдей¬
ствие иа ООН.
ИСО [нсо] — Инженерингова стопанска орга¬
низация.	.
ИСО [исо], англ. ISO (International Standarti-
sation Organisation) — Международна орга¬
низация по стандартизация; вж. МОС.
ИСОД [исод] — Интегрална система за обра¬
ботка иа данни.
ИСП [й-се-пё] — Индийска социалистическа
партия.
ИСП воен. — Нижёнерио-сапьор-н полк.
ИСП [й-се-пё] — Институт по съобщителна
промишленост.
ИСП (й-се-пё] — Испанска социалистическа
партия.
ИСП библ. — Испания.
исп. — испански.	.
ИСП [й-се-пё] — Италианска социалистиче¬
ска партия.
ИСППЕ — Италианска социалистическа пар¬
тия иа пролетарското единство.
Нвпроёкт м. — Институт за проучване и
проектиране в областта на инженерното
съобщително строителство.
ИСРП [И-<се-р--пё] — Испанска социалисти¬
ческа р.:б-. тннчес са партия.
ИСРЮ, англ. 1SRU [International Scienti¬
fic Radio Union) — Международен научен
радиосъюз.
ИСС [й -се-сё] — Икономически и социален
съвет (при ООН).
ИСС, англ. ISS (international Social Service)
— Международна социална служба; ССИ.
ИССА, англ. ISSA (International Social Secu¬
rity Association) — Международна асоциа¬
ция за социална сигурност; вж. МАСС.
ИССМ [й-се-се-м-] — Институт за селскосто¬
панско машиностроене.
ИССС, англ. ISSS (International Society of
Soil Science) — Международно дружество
по почвозиание.
ИССТ [й-се-се-тё] — Институт за съвр-м-инн
социални теории.
ЙсстроИ м. н ж. — Организация за инженер¬
но съобщително строителство.
ИСТ [й-се-тё] — Италиански съюз на труда
(зр-фсъюзна организация).
ист. — исторически; истор.
Истмат м. — I. Исторически материализъм.
2.	Учебна дисциплина (ьъв ВУЗ).
3.	член. -ът, -а, след числ. -а, разг. — Учеб¬
ник по тази дисциплина. Л Върни ми ист¬
мата.
RC’r.p. — ястсоически; ист.
Ист. пр. — „Исторически преглед“ (списа¬
ние); ИПр.
ИСтрБ воен. — Инженерио-строител-и бата¬
льон.
ИСтрБр воен. — Инженерно-строителна бри¬
гада.
ИСУ [ису] — Институт за социално управле¬
ние.
ИСУЛ [исул] — Институт за специализация
и усъвършенствуване на лекарите.
ИСФ, англ. ISF (international Shipping Fede¬
ration) — Международна корабна федера¬
ция.
ИСФА, англ. ISFA (International Scientific
Film Assocîation) — Международна асо¬
циация за научни филми.
ИСФК [й-се-фе-ка] — Институт по стъкло и
фина керамика.
ИСФК, англ. ISFC (International Scholar¬
ship Fund Committee) — Международен ко¬
митет за стиленднантски фонд.
ИСХ, англ. ISH (International Society of
Haematolcgy) — Международно дружество
по хематология; СИХ.
ИСЮ,англ. ISU(international Skating Union) —
Международен съюз по фигурно пърза¬
ляно.
ИТ [И-тё], електр. — Измерител на транзи¬
стор (напр.: I4T-51).
ИТ — Изчислителна техника.
ИТ електр. — Импулсен трансформатор.
ИТ (—) [й-тё], соен.. рус. ИТ (Инженерний
танк) — Мостови танк.
ит. — италиански; итал.
и-т — институт; ии-т.
ИТА библ. — Италия.
итал. — италиански; ит.
ИТЕЛ1 [итём] — Институт по топлотехничес¬
ко н енергетично машиностроене.
ИТИ [йти], англ. ITl (International Theatre
Institute) — Международен театрален ин¬
ститут.
ИТИГА [итйга] — Институт по теория и
история на ггадрустррпстзотр н архитекту¬
рата (при БАН).
ИТИПС [итипс] — Институт за типизация н
индустриализация на промишленото стро¬
ителство.
ИТИС [итйс] — Институт за типово проекти-
реле и индустриализиране иа строител¬
ството.
НТК [й-тё-ка]— Изкупвателнотърговски клон.
НТК. [й-т-е-ка], мн. — Инжен-рно-технич-ски
кадри.
НТКР [й-те-ка-р-] — Институт по техническа
кибернетика и роботика (при БАН).
ИТМ [й-те-мё] — Институт за тежко машино¬
строене.
ИТМ |й-те-м-| — Институт по техническа ме¬
ханика.
ИТС |И-те-с-] — Иифop^^aциринотър'сгща си¬
стема.
НТК соен. — Изходна точка за насочване.
ИТН [н-те-ие] — Инспекция по технически
иодзор (върху рентгеновите уредби).
ИТПЕ — Институт зо технологическо про¬
ектиране и екипировка.
ИТТ [И-те-г-]. англ. ITT (International Tele¬
graph and Telephone Corporation)— Между¬
народно телеграфно и телефонно корпора¬
ция.
ИТТИ — Институт по тютюио и тютюневите
изделия.
ИТ-ГФои-л. ITTF [Internâtional.Table Tennis
Federation) — Международно федерация по
тенис иа масо.
ИТФ iii-'.c-C -]. англ. ITF (Inernaticna) Trans¬
port Werkers’ Federation) -- Междсн-родио
федерация иа транспортните рабогници.
ИТШП [й -т--шс-п.Д] — Институт по трикотаж¬
на и шевио промишленост.
ИТЮ ,пиад. ITU (International Telecommunica¬
tions Union) — Международен съюз по те¬
лекомуникация; вж. МСТ.
И У електрон. — Изходно устройство.
И У електрон. — Изчислително устройство.
ИУ електрон. — Интегриращо усmройство-
ИУП [иуп]— Институт за учители пс практика.
ИУС [иус] — Институт за учители сeециолисти-
ИУсИт [иусит] — Институт за усъвършдиству-
воне и специализация иа инженери и тех¬
ници.
ИФ ваен. — Изтребително флотилия.
ИФ — Институт по философия (при БАН).
{1Ф — Институт по физиология (при БАН).
Иф — Институт по фуражите.
ИФ — Испанска традиционглистко фаланга.
НФА [йфа]. нем. IFA (Industrieverwaltung
Faharzeugb2u-*i Ikscgcne Betriebe fur Fahr-
zc■ugzubehôr)- — 1. Управление иа иород-
иитд предприятия за транспортно машино¬
строене (в Г-р.манскато демократично ре¬
публика).
2. S «арката иа товарни дизелови овтомоби-
л^н-пр.: ИФА-НЗА. ИФА-В50Л. ИФА-Н6).
самосвали (напр.: ИФА-В50) и др., произ-
в-д-ни в г-зи предприятия.
йфа. член. -та. мн. -и. ок. — Автомобил. про¬
изведен в г-зи предприятия.
ИФАЛПА [ифалпа]. англ. 1FALPA (Interna¬
tional Federation of Air Line Pilots Asso¬
ciation) — Международна федерация ио осо-
циациитд ио летците от гражданската авиа¬
ция .
ИФАЛС. англ. IFALS (International Federa¬
tion (А Arts Letters and Sciences) — Между¬
народно федерация за изкуство. литература
и наука; ФНАЛС.
ИФАГ., англ. 1FAP (international Federa¬
tion if Agricullrral Prcductrs) — Междуно-
родна федерация ио селсктсттпанскиmе про-
ьгводиг-ли; Ф) iDA.
ИФНЦ. Р!;С. ИФВЭ (Институт физики еысоких
»i - -ргий) — Институт по физико ио високи¬
те с-иргии.
Н<Г>ЬА. англ. IFWEA (International Fede-
raticncf Workers Educaiiona) Л ssocîa tionsj^
Международна федерация ио работническите
тбразтватдлиц асоциации.
ИФВЛ. англ. IFWL (International Federa¬
tion of Women Lawyers) — .Международ¬
но федерация но жениг- правнетки.
ИФК хим. — Изтпрог;^и■п\'-фенцпкарба^:от.
ИФК. англ. 1FC (International Fisheries
Commission) — Международна риболовна
комисия.
ИФК” — Италианско федерация ио кому¬
нистическата младеж.
ИФЛА. енгл. IFLA (International Federa¬
tion - ’.I Library Associarions) — Междуно-
рсд.'-з федерация на библиотечните осоцио-
ции; ФИАБ.
ИФОГ. англ. IFOG (International Federa¬
tion of Olive Crowers) — Мдждуиародиа
федерация i:a производителите но маслини;
Ф11О.
ИФР [й-фе-рД] — Институт по физиология но
растенията. Д ИФР „М. Попов".
иФс. англ. IFS (International Federation
of Surveyors) — .Международно федера¬
ция но геодезистите; ФИГ.
ИФСП. англ. IFSP (International Federation
of Societies of Philosophy) — Международно
федергция ио философските дружества; вж.
МФФД.
ИФТТ [й-фе-гд-гД] — Институт по физико ио
гвърдого гяло (при БАН).
ИФПМ. англ. IFPM (International Federa¬
tion of Physical Medicine) — Международно
федерация по физическо медицина; ФИМФ.
ИФХ [н-фе-хё] — Институт по физиксхимия
(при БАН).
ИФЮВ, англ. IFUW (International Federation
of University Women) — Международно фе¬
дерация ио ж-ните преподавателки в уни¬
верситетите.
ИХБ, англ. IHB (International Hydrographie
Bureau) — Международно хидрографско бю¬
ро; БХИ.
ИХДЛ — Италианско хрцстцяид-ыткрàтцчё-
ска партия.
иХК [й-хе-кО] — Институт по хематология и
кр■ъвтпрдпцваи--
ИХМ [и-хе-мД] — Институт по хидрология и
ыет-тролтгия (при БАН).
ИХМ |й-х--ме] — Институт по хидрот-хиико
и мелиорации.
ИХМ [й-хе-мё] — Институт по химическо ма-
шииостртене.
ИХО, англ. IHO (International Health Organi¬
sation) — Международно здравна органи¬
зация; вж. МОЗ.
ИХО-ТпЗ — Институт по хигиена. охрана но
труда и професионалните заболявалия (при
Медицинската акалGыи.я)-
иХП |й-хс-пё] — Институт по хидравлика и
пневыатцко-
ИХПЗ [й-хс-пд-зё] — Институт по хиги-иа и
професионални забелязания.
ИХТ [й-хе-те]— Институт птхпалцпка техника.
ИХФ (й-хе-фД]( англ. IHF (International Hockey

НХФК
86
Federation) — Международна- федерация по
хокей.
ИХФКхил. — Изоnрвпилптрихnврфeнил-карп
б-мат.
ИЦ [нц] — Изчислителен център.
ИЦ [цц] — Информационен център.
ИЦДХ биохим. — Иевцнтратgсхидрвreчае-.
МцКл [й-це-ка-пТ] — Изчислителен център з-
KBЛСKèUBHB ползув-м-.
ИЦМ [й-це-мТ] — Институт по цветна мета¬
лургия.
ИЧ [н-чЗ], прил., физ, — Инфрачервен. Д ИЧ
диапазон. ИЧ лъчи. ИЧ облъчване.
ИЧМ [й-че-ме] — Институт по черна мета¬
лургия.
ИЧС [й-ч-сЗ], м.. и- (р-зг.) ср. (член, -то) —
Институт з- чуждестранни студ-нти.
ИЧС хим. — Инфрачервена сп-ктрвсквпии.
ИЧХ радиотехн. — Измервател на честотни
характеристики.
ИЮА, англ. 1UA (International Union of Arts)'—
Международен съюз з- изкуство; ЮИДА.
ИЮА, англ. IUA (International Union of Ad¬
vertising) — Международен съюз по рекла¬
миране. .
ИЮАС, англ. IUAS (International Union of
Agricuttural Sciences)— Международен съюз
за селскостопански науки.
ИЮАТ, англ. ШАТ (International Union
against Tuberculosis) — Международен съюз
за борба с туберкулозата; ■40ИК.Т.
ИЮБ, англ. ШВ (International Union of Bio¬
chemistry) — -Международен съюз по био-
XИ01UИ.
ИЮБС, англ. IUBS (International Union of
Biological Sciences) — Международен съюз
по биологическите науки; ЮИСБ.
ИЮГГ, англ. 1UGG (International Union of
Geodesy and Geophysics) — Международен
съюз по геодезия и геофизика.
ИЮИ, англ. IUI (International Union of In¬
terpreters) — Международен съюз на пре¬
водач итт.
ИЮК. англ. IUC (International Union of Che¬
mistry) — Международен съюз по х::мтя.
ИЮНС, англ. IUNS (International Union of
Nultrijional Sciences) — Междун-род-н съюз
по науките за хранен-то; ЮЙСН.
ИЮПАК, англ. IUPAC (International Union
of Pure and Applied Chemistry) — Междуна¬
роден съюз за теоретична и приложна хи¬
мия; ЮИШПА.
КЮП АП, англ, 1UPAP (International Union
cf Pure and Applied Physics) — Междуна¬
роден съюз за теоретична и приложна физи¬
ка; ЮИППА.
ИЮПН. снел. IUPN (International Union for
the Protection of Nature) — Международен
съюз за з-щита на природата; ЮИПН; вж.
мсоп.
ИЮТАМ, англ. IUTAM (International Union
of Theoretical and Applied Mechanics) —
Международен съюз за теоретична и при¬
ложна механика.
ИЮФРО ,англ. IUFRO (International Union of
Forest Research Organisation)—Междунаро¬
ден съюз на организациите за изследвания
ни горцтз.
ИЮХС. ‘ англ. IUHS (International Union of
History of Sciences) — Международен съюз
з- история на науките.
и-я — индустрия.
ИЯИЯЕ [й-я-йя-З] — И нститут по ядрени из¬
следвания и ядрена енергетика (при БАН).
о
И
ЙАР — Йем-енска -рабски република.	ЙСП — Йемтнска социалистическа партия.
ЙКП — Йорданска комунистическа п-ртия.
К
К (—) [ка] — Автомобилен кран (напр.: К-51,
К-52, К-64).
К (-) [ка], рус. К (Н. И. Камов) — В м-рк-т-
на вертолети, конструирани от Н. И. Ка¬
мов (напр.: К-15, К-18); Ка.
К (—) (к-], рус, К (Корчев-льн-я машина) —
Изкоренит-л (напр.: К-2А).
К ( — ) [ка] — Карбуратор (напр.: К-126П).
К ( — ) [ка], метал. — Керамична свръзка (в
м-р/д-та на -бр-зивни (шлнфовачии) инстру¬
менти при означив-не на вид- на свръзката).
К ( — -i (к-], рус. К („Кировец”) — В маркат-
на съветски трактор ,.Кирввецм (напр.:
К-700, К-701).
К -(—) [ка] — Клuоuтuеаèвр з- прозорец
(напр.: К-3300).
К — Коефициент на филтрацията (почетно-
хичрвnвruчча величина).
К геохим. — Коксови въглища.
К (-) [к-] — Компресор (напр.: К-25А, К-
5ОБ>-
к г-l [к-[ — В маркат- на комnресврнн ми-
сла - (наир.: К-12. К-19).	'
К (—^ [ка] — Контролна машина (напр.:
K-bO-6).	'

87
КАССР
K (—) [ка] — Косачка (напр.: К-1.4, К-1,б).
К (—) [ка], рус. К (кран) — За означаване на
тип кран (напр.: K-401, К-407).
К (ка], изч. техн. — Мярка за капацитет на
паметта.
К [ка). само в съчет. Оценка К— Най-висо¬
ката оценка за качеството на някакво изде¬
лие, означаваща „иа световно равнище“.
К (—) [ка] — Преносима кинопрожекционна
машина (напр.: К-101, К-301, К-303).
К (—) [ка], метал.. рус. К (кремний) — Си¬
лиций (в марката иа цветни сплави).
К физ. — Катод.
К физ. — К-лвии (единица за температура по
термодинамн'чната температурна скала).
к — кило. . . (представка за образуване на
десетичните кратни единици от Международ¬
ната система на измерителните единици,
напр.: кА — килоампер).
К електр. — Ключ.
К — Кои (в шахмата).
Ка ( — ). рус. Ка (Н- И. Камов) — В марката
иа вертолети, конструирани от Н. И. Ка¬
мов (напр.: Ка-8, Ка-10, Ка-15, Ка-18); К.
КА — Комбинат за автобуси. А А А
КА есен. — Корпусна артилерия.
кА физ. — килоампер.
КАБ електр. — Кабел с хартиена изолация
в алуминиева обвивка, брониран с две сто¬
манени ленти, с външна покривка от юта.
КАБ [каб] — Комитет за архитектура н бла¬
гоустройство.
КАБР електр.— Кабел с алуминиева обвивка,
брониран с две стоманени ленти, без външна
покривка от юта.
КАБр воен. — Корпусна артилерийска бри¬
гада.
КАВЗ [кавз], рус. КАВЗ (Курганский авто-
бтеннй завод) — 1. Кургански автобусен
завод.
2. В марката на автомобили, произведени
в този завод (напр.: КАВЗ-651А).
КАГ електр. — Контролен кабел с хартиена
изолация в алуминиева обвивка, гол.
КАГ еоен. — Корпусна артилерийска група.
КАД воен. — Командуващ артилерията в ди¬
визията.
кадёт, член. -ът, -а, мн. -и, м.. истор.. рус.
кадет (член конституционно-демократиче¬
ско» партии, конституционный демократ) —
Член иа конституционно-демократическата
партия в Русия (1905 — 1917). — Произв.:
кад-тка, кад-тскн.
КАЕ ( — ) [ка-ё] — Епектгоупгавпяем автома¬
тичен кран (напр.: КАЕ-150, КАЕ-200).
КАЕ — Комисия по атомната енергия (в
САЩ».
КАЗ [каз], рус. КАЗ (Курганский автобусный
завод) — 1. Кургански автобусен завод.
2. В марката на автомобили, произведени в
този завод (напр.: КАЗ-601, кАЗ-671).
КАЗ [каз], рус. КАЗ (Кутаисский автомобиль-
ннй завод) — 1, Кутаиски автомобилен завод.
2. В марката на автомобили, произведени в
този завод (напр.: КАЗ-600, КАЗ-606).
казах. — казахстански.
Казахфилм л., рус. Казахфильм (КазахскиЙ
фильм) — Киностудия на Казахската съ¬
ветска социалистическа република.
КАК доен. — Командуващ артилерията в кор¬
пуса.
кал физ. — калория (единица за измерване на
количество топлината която в Международ¬
ната система иа измерителните единици
съотв-тствува джаул).
калццех м. — Цех „Калнинация“ (в Завода за
калцинирана сода).
КамАЗ [камаз],рус. КамАЗ (Камский автомо¬
билния завод) — 1. Камски автомобилен
завод.
2. В марката на автомобили, произведени в
този завод.
КАН библ. — Канада.
КАН — Китайска академия на науките.
к. а. н. — кандидат иа архитектурните нау¬
ки (със собствено име).
канд. — кандидат (в съчет. канд. иа. ■. .).
А Канд. на филологическите науки.
КАНУ [кану], англ. KANU (Kenya African
National Union) — Национален съюз на
африканцит- в Кения.
канц. — канцеларски.
КАО [ка-о] — Комплексно административно
обслужване (отдел).
КАП (—) [кап] — Автоматичен ппамъчир-
тръб-н парен котел (напр.: КАП 10/12).
КАП [кап] — Комплексна автоматизация на
производството.
КАП — Конфедерация на арабските профсъю¬
зи.
кап. — капиталистически.
кап. . . разг. —Капиталистически (напр.: кап-
страни, каплагер).
кап. — капитално. Д Кап. строительство.
кап. — капитан (със собствено име). А кап.
Иванов.
КАПГ [ка-пе-ге] — Комнсия^на академиите
на науките на социалистическите страни по
планетарна геофизика.
КАПП [ка-пё-п-], м. н (разг.) ср.. (член. -то) —
Комплексна автоматизация на производ¬
ствените процеси (отдел).
кар — карат (единица мярка за злато и за
скъпоценни камъин — каратово тегло), (с
цифра). А 18 кар.
Карап м.. воен. — Картечно-артилерийски
полк.
КАРНФТА [карйфта], англ. CARIFTA (Саг-
rïebean Free Trade Area) — Асоциация за
свободна търговия на страните от Кариб¬
ския район.	4
КАС (—) [кас], ед. н мн.. воен. — Авиационно-
спасителеи контейнер (напр.: КАС-90).
КАССР [ка-ёс-ес-ёр], остар.. рус. КАССР (Ка¬
бардинская Автономная Советская Социа¬
листическия Республика) — Кабардинска

KACCP
автономна съветска социалистическа репу¬
блика.
КАССР [кй-ес-ес-ёрр.ррс. КАССР (К-рельск-я
Автономн-я Советская Социалистическия
Республика) — Кар-лск- автономна съвет¬
ска свци-nuсèическ- република.
КАТ [кат] ,м. — 1.'Контрол на автомобилния
транспорт (управление при Мuнистерстввтв
яа вътрешните работи).
2. Служители от това управление, осъще¬
ствяващи контрол н- автомобилния транс¬
порт. Д Пристигна КАТ.
— Произвл. (р-зг.) к-таджия, кат-джийски.
жит. — катедра.
КАТС [кй-те-сЗ] — Корабна автоматична теле¬
фонна станция.
КАФ, англ. CAF (Cost and freight) —Транс¬
портна клауза в международната търговия,
която означ-ва, чт е продажната цена н-
сток-та е включено и наелото.
КАХА [к-ха] — К-надска -митьорск- хокей¬
ни -соци-ция.
КБ (—) [к--бЗ] — Въздушен бут-л-н хвыпрт-
сор (н-пр.: КБ-150А).
КБ воен. — Командир на б-тир-я.
КБ — Конструкторско бюро.
КБ (—) [к--бе-.рус. КБ (Кр-н биштнннй) —
Кулокран (н-пр.: КБ-16, КБ-160-2).
КБАССР [ка-бе----с--с--р], рус. КБАССР (Ка-
бардино-Б-лк-рск-я Автономная Советская
Социалистнческия Республики) — Кабардс-
но-Балк-рск- автономна съветска социали¬
стически република.	.
КБВ [к--бе-вё] .радиотехн. — Коефициент ни
бяг-щ- вълна.
КБЕ — Кратка български енциклопедия.
КБЖ [кй-бз-жЗ] — Комитет на българските
жени.
КБК (—) [ка-бе-к-], рус. КБК (Комбайн для
обмолота бобовнх культур) — Комбайн за
бобови култури (напр.: КБК-1,0).
к. б. н. — кандидат на биологическите науки
(със собствено имт).
КБО [ка-бе-ô] — Комунално битово обслуж¬
ване (управление).
КБО [ка-бт-ô] — Комун-лно -битов отдел.
КБП (—) [ка-бе-пЗ] — Комбайн за бр-н- ни
плодове за пулпвпрвиеввдстев (напр.: КБП-
D.
КБР воен. Вж. комбриг.
КБРТ — Комитет за българско радио и те¬
левизия.
КБС [к--бз-сЗ] — Комунално-битово строи¬
телство.
КБС.англ. CBS (Columbia Broadcasting Sys¬
tem) — Радиопредавателна компания „Ко¬
лумбия“ (в САЩ).
КБСД — Клуб з- българо-съветска дружба.
КБТ [к--б--тЗ] — Конгр-с на Срит-нскитс
Тр Т-ЙДЮНИОИН.
КБУ - - --бе-у] — Комбинат за битови услуги.
КЬУ |к.а-б--у), м. — Комунално-битови услу¬
ги (итчел).
КБФК [ка-бе-фе-ка] — Комитет на борците
против фашизма и капитализми.
КВ (—) [к--вЗ] — Винтов крик (н-пр.: КВ-
25).
КВ [кй-вТ], (р-зг.) мн. -та, електр. — Висо¬
коволтов кабел.
КВ (—) [к--в-], ед. и мн., техн. — Въртящи
кръгове (н-пр.: КВ-4, КВ-б, КВ-8).
КВ мед. — К-верна.
КВ — К-пилярн- вn-rвсочвсè (почетно-хид-
рвлвruчна величина).
КВ [к--е-], м. с (разг.) ср. (член, -то), воен. —
К-ртечен взвод.
КВ [к--в-]— Командув-щ еключвател ни ли¬
неен избирач^ Автоматични телефонни цен¬
трал-).
КВ техн. — В м-ркита ни корабни вертикал¬
ни, центробежни помпи с злзктрозадеижв--
нз.
КВ [ка-в-], мн., радиотехн. — Къси вълня.
Д Предаването е на КВ.
КВ [к--вЗ], прил., радиотехн. — Късовълнов.
Д KB-предавател. КВ-приемник.	КВ-ра¬
диостанция.
КВ (—) [ка-вё],рус. КВ (Кировский во-нннй
завод) — В марк-т- на съв-тски тежък т-нк
(н-пр.: КВ-1, КВ-2).
кв.	— квадратен. А кв. метър.	'
кв. — квартал (пртд име). Д кв. „Лозенец*.
кв физ. — кuлвввлè (с цифра). А 220 кв.
кеи физ. — киnвввлтàопер (с цифри).
КВБ — К-т-др- по вътрешни болести (при
Медицинската акид-мия).
КВВ (—) [к--вт-вЗ] — Висoквповдиrатеnч- - ко¬
личка с кабелно з-хране-не (напр.; КВВ-
2500).
КВЕШ — К-бзл с винилитова изолация, екра¬
ниран, шл-нгов-н.
КВ-ЕТ [ка-вт-Зт], електр.— Изолиран високо¬
волтов кабтл с -дин пласт полиетилен.
КВИ [к--в--й], изч. техн. — К-н-л за вход-
изход.
КВЛ [ки-е---л], електр.— Кабел с еичилнтвп
ва изолация за луминесцентно осветл-ни-,
к.в-м. н. — кандидат на ветеринарномедицин¬
ските н-уки (със собствено имт).	:
к. е. н. — кандидат на военните науки (със
собствено имт).
квн — квинтал (единица за маса). ‘
КВС (—) [ки-ве-сЗ], рус. КВС (Компрессорная
водолазная ст-нция) — Компресорна пом-
п-на ст-нция (н-пр.: 45 КвС-30),
квс [ка-ве-сЗ], ед. и мн. (разг., мн. -та), '-
електр. — Специален високочестотен кабел.
квс [к--ве-с-], ед. и мн. (р-зг. мн. -та),
електр. — Стирофлзкс-н високоволтов кон-
денеаèвр.
кв. см — квадратен сантиметър (с цифра),
квт физ. — киловат (с цифри).
квтч физ. — киловатчас (с цифра).
КВУ [ка-нс-у] .есен. — Коммандер- м. взвод за
упр-илзии-.
КГ ( — > [h-â-гТ]. електр.— Квлрц-ц ■ - чтр-тор :
(напр.: КГ-96).

89
KC|M<bT
КГ [ка-гё], техн.— Колани c гребен (елементи
за закрепване на проводници, кабели н тръ¬
би).
КГ (—) [к£-г-] — Комбайн за бране на грозде
(напр.: КГ-1).

КГ —Комитет по геология (към Министерство¬
то на металургията).
КГ (—) [ка-гё], електр. — Конусни глави за
кабели „Елпром“ (напр.: КГ-250, КГ-300,
КГ-350).	.
кг — килограм (след цифра).	>
КГБ, рус. КГБ (Комитет государственной бе¬
зопасности),— Комитет за държавна безо¬
пасност (на' СССР).	_	„ ,
КГГХН — Клон за геоложки, геохимически
и химически кзследвания^ъм ДСО „Геолож¬
ки проучвания").
КГН, фр. CGI (Congres geologique internatio¬
nal) — Международен конгрес по геология;
НГК.
кгм физ. — килограмом-тър (с цифра).
к. г. -м. н. — кандидат иа геолого-минерало-
гическите • науки (със собствено нм-).
к. г. н. — кандидат иа георафските науки (със
собствено* нме).
КГО [ка-ге-ô] — Корпус на гражданската от¬
брана (в Конго-Браз^ил).
КГПГК — Клон за геофизични проучвания и
геоложко картиране (при ДСО „Геоложки
проучвания").
жг/с — килограм в секунда (единица за те¬
гловен дебит), (с цифра).
кгс физ. — килограм-сила (единица за сила
на тежестта на тяло), (с цифра).
КД (—) [ка-д-] — Апарат за класическа елск-
тгрднагнрстика.
КД (—) [ка-дё]. рус. КД („Кировец“ дизель¬
ный) — Дизелов трактор „Кировец“ (напр.:
КД-35).
КД (—) (ка-дё] — Калвч-р-н дарак (напр.:
КД-4).
КД радиотехн. — Канални д-модулатори.
КД воен. — Командир иа дивизия.
КД мед. — Повърхностна кожна доза (рентге¬
нова доза при л-чеине).
КД [ка-дё], обнки. мн. н разг. (мн.-та, член.-
та), рус. КД (Кремниевые диоди) — Сили¬
циеви диоди.
кд физ. — кандела (единица за нит-изитет на
светлината.
КД — към дело.
ЕДА, исп. CDA (Compania Dominicans De Avi-
acion) — Доминиканска въздушна компания.
КДВГ [ка-де-ве-гё] — Комбинат за двигатели
с вътрешно гор-не. Д КДВГ „В. Кола¬
ров".
КДВГ [ка-дс-ве-гС], ед. н мн. — Корабен дви¬
гател с вътрешно горене.
ждж физ. — кнлоджаул (с цифра).
КДК [ка-д--ка] — Кзыенодрбнвсн клон.
КДК [ка-дс-ка] — Клуб на дейците на култу¬
рата; ккд.
КДК [ка-дс-ка] — Комисия за държавен кон¬
трол.
КДК [ка-де-ка] — Комитет за държавен кон¬
трол.
КДМ [ка-де-мё], остар. — Комитет на демо¬
кратичната млад-ж (1946 — 1947).
КДММЛ — Комбинат за дървообработващи и
‘ м-б-лни машини н лнннн.
КДН (—) [ка-де-ён], рус. КДН (Картофелеко¬
патель дисковый навесной) — За означаване
иа машина за копа-не на картофи (напр.:
КДН-2).
КДНК [ка-де-ен-ка] — Комитет за държав-н
и народен контрол.
КДОСОМ — Комбинат за добив н обработка на
скалнр-рбпнuрвачнн материали.
КДП [ка-де-п-], воен.— Командно-диспечерски
пункт.
КДП [ка-де-пё] — Конституционнод-мократн-
ческа партия (в Гватемала).
КДП [ка-дс-пё] — Контролно-диагностичен
пункт.
КДП [ка-де-пё] — Кюрдска демократическа
партия (в Иран).
КДР електр. — Кодово диспечерско реле.
КДС [ка-дс-с-], м. н (разг.) ср. {член. -то) —
Комитет за държавна сигурност.
КДУ [ка-де-у] — Късоструйна дъждовална ин¬
сталация.
КЕ електр. — Електролитен кондензатор.
КЕ — Комбинат за електрокари. Д КЕ^Ше-
сти септември".	■
КЕ електр. — Комутиращ елемент.
КЕА (кё-àj, ед. н мн. (разг. мн. -та), електр.—
Алуминиеви електролитни кондензатори.
КЕА, фр. СЕА (Connedcration europeenne de
l'agriculture) — Европейски селскостопан¬
ски съюз.
КЕВ [кев], мн.. електр. — Високоволтови
екранирани композиционни постоянни рези¬
стори.
кев физ. — KИПP-ПёKTГOНBPПT.
КЕГ — Комитет по ен-рг-тика н горивата.
КЕЕ, фр. СЕЕ (Commission economique pour
l'Europe)— Икономическа комисия за Евро¬
па (при ООН); вж. НКЕ.
КЕЕК, англ. СЕЕС (Committee of European
Economic Cooperation) — Комитет за евро¬
пейско икономическо сътрудничество.
КЕИ, фр. CEI (Commission rlrctnotechniqur
internationale) — Международна електро¬
техническа комисия; НЕК; вж. МЕК.
келт. — келт-кн.
КЕММ [кс-мс-мС] — Корабни енергетични ма¬
шини и механизми (специалност във Вис¬
шия машинно-ел-ктротехничсскн	инсти¬
тут — Варна).
КЕ [кои] — Команден електрически прибор.
КЕП [кел] —Парен електрически казан (напр.
КЕП-150).
керм-т ?к., метал. — Керамика н метал (ме-
тапр-ксгàмнчно изделие, получено чрсз пре¬
соване н спичаис на метален прах ).

КЕРН
90
КЕРН [кери]. фр. CERN (Conseil europeen
роиг la recherche nucléaire) — Европейски
съвдг за ядрени изследвания; ЮКНР.
КЕС [кес] — Корабна електростанция.
КЕССМ (кёси) — Комитет по единна система
за социална информация (при Министер¬
ския съвет).
КЕЦ [кец]. м. (ргзг. член. -а. мн. -ове) — Кои-
л-изаиионно -п-кгртиёнгропо.	•
КЕЧ [к-ч].-о)ем. — Кваргирнт-експлтатоиити-
иа част.
КЕШ •— Купа на двроп-йскит- шампиони.
Кж — Кърджали и Кърджалийски окръг (в
регистрационните номера ия могорииге пре¬
возни средство от Кърджали н Кърджалии-
ски окръг). ДКяс 10—21.
КЗ [кО-зе] — Кожарски завод.
КЗ [кО-з-] — Корабостроителен завод
КЗ !ко-з-] Кобе-лен завед.
КЗ (—) [ко-зё]. метал. — Силициев карбид
зел-н (в маркого иа абразивни (шлифовочни
инструменти при означаван- състава иа об-
разива).
КЗ есен. — Ксросинозареждач.
КЗ трансп. — Контролна заключалко.
КЗА [ка-зд-О] — Контролен звуков огр-гог (в
телевцацтнен цеигър).
КЗКУ — Култиватор за зеленчукови култу¬
ри — универсален.
КЗМ (кО-зе-м-) — Комитет за защита иа мира.
КЭМС [кО-зе-мд-с-] — Ко.мисия за земята при
Министерския съвег.
КЗМУ [кО-зе-ме-у] — Ктитрт.пнт-зозорочит
монтажно управление.
КЗП [ка-зе-пе] — Комисия за защита ио при-
0^0.0.
КЗР — Комитет за защита ио революцията
(в Кубо).
КЗРЦ — Контролно -зоряднтрозря.ден иикъл.
КЗУ ]кО-з--у] — Контролно -зоворочно управ¬
ление.
КЗУ (—) [кО-зе-у]. рус. КЗУ (Коиовокопоте^ь-
зоровниватель уRцв-рсольнмй) — Машиио зо
копаене но канавки и зоровнявон- (нолр.:
КЗУ-О.З).
КЗХ [кО-зе-хе]. м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Комбинат зо зъри-ни храни.
КИ — Коефициент ио използуване но кцспт-
родо.
КИ — „Комсомолско искро“ (вестник).
КИ истор. — Комунистически цит-рноuцтнол-
КИ — Ктыутцрощ избироч (в Автоматично
телефонно u-нгроло)-
Кв — кюри (единица за активност ио радио¬
активен източник).
КИА [кио]. електр. — Автомобилен искрого-
сигелен кондензатор.
КИА. фр. CIA (Conseil international des archi¬
ves) — Международен съвет ио архивите;
ИК А.
КИАИ. фр. CIAI [C■o-rité international d'aide
au?. i-Jeliectudls) — Международен комитет
зо eодeтмогон- но интелектуалците; ИКАИ;
КИЛМ. фр. CIAM (Congrcs internationaux d’ar¬
chitecture moderne) — Международни кон¬
греси по съвременно архитектуро.
КИГР. фр. CIGR (Commission internationale
du genie rural) — Международно комисия
зо механизация ио селского стопанство.
КИГРЕ. 'фр. C1GRE (Conférence internationa¬
le des grands réseaux électriques) — Мджду-
иородно конфедерация но големите електри¬
чески мр-жи.
КИДБ. англ. C1DB (International Council for
Documentaticn cf Building)—Международен
съвет зо докум-нгоция по строителството.
КИДК. фр- CIDC (Coi^ite international de
droit compare) — .Международен комитет по
сравнително право (при ЮНЕСКО): ИККЛ.
КИЕ. фр. CIE (Commission internationale de
l’éclair age) — Международно комисия по
осветлението.
КИЕ. фр. CIE (Comité international des échan¬
ges) — .Международен комитет зо търговски
обмен.
КИЕК. фр. CIEC (Conseil international des
employeurs du commerce) — Международен
съвет но търговските служители.
КИЕПС. фр. CIEPS (Conseil international de
l’education physique et sportive) — Между-
иороден съвет зо физическо възпитание и
спорт; вж. СИЕПС.
КИЕСММ. фр. CIESMM (Commission inter¬
nationale pour l'exploration scientifique de
la mer Méditerranée) — Международно ко¬
мисия зо научни изследвания ио Средиземно
морд; ИКСЕМ.
КИК [кик] — Комитет зо изкуство и култура.
КИК. фр. CIC (Conférence internationale du
credit) — Международно конференция по
кредита.
КИКА. фр. CICA (Confédération internationale
du credit agricole) — Международно кон¬
федерация по селскостопански кредит.
КИЛ [кил]. м. и яс. — Контролно измервател¬
но лаборатория.
КИМ (—) (ким] — Камерно цзтлоuцтнно ма¬
шина (напр.: КИМ-2).
КИМ [ким]. електр. — Кодовоимлулсно мо¬
дулация.
КИМ (кцы),uxрн. — Коефициент но изпд.лзу-
воемост ио мошиниге.
КИМ [ким]. истор. — Комунистически интер¬
национал ио млад-жто (1919—1943).
КИМ [ким]. ми., електр. — Малогабаритни
изолирани композиционни посгояиии ре¬
зистори.
КИМ [ким]. -леккгр. —Мотоциклетен искрого-
-ителеи коидензоmтр.
КИМС — Ктнтртлнт-цзыерцтдпио магнитно
станция.
КИМПМ. фр. CIMPM (Comité international
de médecine et dé pharmacte militaires) —
М-ждуиароден комитет по военно медицина
и формация; ИКММФ.
КИН библ. — Полиграфия. кииофотoтexннко-
к. и. н. — кандидат ио цзкуствоведскиге нау¬
ки (със собствено имд).
91
ККИР
в. и. и.-— кандидат на икономическите науки
(със собствено имс).
в. н. и. — кандидат на историческите науки
(със собствено нмс).
Кчнт м.. строит. — Коефициент за интензив¬
ност иа застрояването.
Книтёкс м. и ср. — Държавно търговско пред¬
приятие за внос (импорт) н износ (експорт)
на специални съоръжения н техника, ком¬
плектни обекти, интендантски имущества,
взривни материали и др., употребявани за
промишлени н миннодобивни ц-лн.
КНОС, фр. CIOS (Comité International de 1’wr-
ganisation scientifique) — Международен ко¬
митет за научна орттизаиня на труда.
КИОСТА, фр.. CIOSTA (Comité international
d'organisaticn scientifique du travail en agri¬
culture) — Международен комитет за науч¬
на организация на селскостопанския труД-
КИП [ кип ]. аоен.— Кислороден изолиращ при¬
бор.
КНП [кип^воеи.— Кислородно-изолиращ про¬
тивогаз (напр.: КИП-5).
КНП [кнн]..л.— Контролно-измервателни при¬
бори (отдел).
— Произе.: кйповски.
КИП воен. — Контролно-изпитателна площад¬
ка.
КИП и А [кип н а],х.— Контролно-измерва¬
телни прибори и автоматика (отдел).
КНПО [кипо], метал. — Ко-фнциент на из¬
ползуване на полезния обсм (при доменния
процсс).
КИПО. фр. CIPO (Comité international pour
la protection des oiseaux) — Международен
комитет за покровителство иа птиците;
ИКБП,
КИПП [кй-пе-пё]. м. н (разг.) ср. (член. -то) —
Комплексен институт за проучване н проек¬
тиране.
КИПС воен. — Контролно-изпитателна под¬
вижна станция.
КНПС, фр. CIPS (Connédération internationa¬
le de la pêche sportive) — Международна кон¬
федерация по спорт-н риболов.
КИПС [кипс], ж. и м. — Комисия за изучава¬
не на производителните сили.
КИПСХ, фр. CIPSH (Conseil international de
la phil osophié et des Scïences humaines) —
.Международен съвет за философия н ху¬
манитарни науки.
КНР (—) [кир]. рус. КИР (Косилка измель¬
читель роторная) — Роторен силажоком¬
байн (напр.: КИР-1,5).
кирг. — кирг нзкн.
КИРФС. фр. CIRFS (Comité international de
la rayonne et des fibres synthétiques) — Меж¬
дународен комитет за изкуствена коприна,
вискоза н синтетични влакна; ИРСФК.
КИС [кнс| — Комплект индикаторни средства.
КИСО, фр. C1SO (Comite international des
sciences onomasliques) — Международен ко¬
митет по сиомастнка.
КИСХ, фр. C1SH (Comité international des
Sciences historiques) — Международен ко¬
митет по исторически науки: ИКХС.
КИТ, фр. CIT (Comité international des Trans¬
ports par chemins dé fer) — Международен
комитет по железопътен транспорт.
КИТ [кит], електт- —Топлоустойчнв искро-
гасителеи кондензатор.
кит. — китайски.
КНТУ [кит^у-] — Коитролно-нзпнтат-лио теле¬
визионно устройство.
КИУ (—) [клу) — Контролно-измервателно
устройство (напр. КИУ-21).
Киц [киц], м. (разг., член. -а. .мн. -ове) —
Културно-информационен център. &КИЦ
на ГДР.
КНЮС, фр. CIUS (Conseil international des
unions scientifiques) — Международен съ¬
вет за научните съюзи; ИКСЮ.
КК воен. — Кавалерийски корпус.
КК [ка-ка] — Качествен контрол.
КК [ка-ка] — Клапан-н кран (напр.: КК-1).
КК мед. — Коефициент на качеството.
КК — Комбинатски комитет. ДКК на ДКМС.
КК — Комитет за култура.
КК — Комсомолски комитет.
КК — Консервен комбинат.
КК — Консултативен комитет.
КК биохим. — Кратинкиназа.
КК — Курортен комплекс,
ккал физ. — килокалория (след цифра),
ккал/деи физ. — килокалории на дсн (едини¬
ца за изразходване на топлинна енергия),
ккал/кг физ. — килокалории иа килограм (еди¬
ница за специфична топлина).
ккал/ч физ. — килокалории на час (единица
за топлинен поток).
ККАССР [ка-ка-а-ес-сс-ёр], рус. ККАССР (Кз-
ракальпакская Автономная Советская Со¬
циалистическая Республика) — Каракал-
пакска съветска автономна социалистическа
република.
ККВЧ [ка-ка-ве-чС] — Комитет за културни
връзки с чужбина.
ККГОБ електр. — Контролен кабел с гуме¬
на изолация н оловна обвивка, брониран с
двс стоманени ленти, с външна покривка от
юта.
ККГОГ електр. — Контролен кабел с гумена
изолация н оловна обвивка, гол.
ККД [ка-ка-де] — Клуб на културните дей¬
ци; КДК.	'
ККЗ мн.. трансп. — Контролни ключови
(стрелкови) заключалки.
ККЗ [ка-ка-зе] — Корабостроителен и кора¬
боремонтен завод.
ККИИ — Класификация н кодиране иа ико¬
номическата информация (отдел иа Центра¬
лен институт „Оргпроскт“).
ККИК, фр. CCIC (Comité consultatif inter¬
national du coton) — Международен кон¬
султативен комитет по памука.
ККИР, фр. CCIR (Comite consultatif inter¬
national des radio-communications) — Меж¬
дународен раднокрнсултатнвен комитет.

ккитт
92
ККИТТ, фру СС1ТТ (Comite consuHatif In¬
ternationa! telegraphique et telephonique)—
Международен консултативен комитет по
телегр-фн- н телефонна техника.
ККО — Комплект з- кислородно оборудване.
ККО — Комсомолски контролен орган.
ККП [к--ка-п-] — Казихстзнска комунисти¬
чески п-ртия.
ККП [ки-ки-п-] — Канадска комунистич-ск-
партия.
ККП [ка-ки-пЗ] — К-талонска комунистиче¬
ски п-ртия.
ККП [кй-ка-пЗ] — Китайска комунистически
п-ртия.
ККП |ка-капп-] — Колумбийска комунисти¬
ческа партия.
ККП [к--ка-пТ] — Корейски комучистическа
партия.
ККП [к--ка-пТ] — Кубинска комунистическа
партии.
К КрД-1В електр. — Дискови керамични кон-
g-нз-èврu — виссксчсствèчи.
ККрИД електр. — Дискови импулсни керамич¬
ни конд-нз-тори.
ККрПТ електр. — Тръбни проходни керамич¬
ни кондензатори.
ККСА [ка-ка-се-а], (р-зг.) мн. -та, електр. —
Конч-нз-тор-н комп.лзкт за специална апа¬
ратура.
ККСМ [ка-ка-се-ме] — Комитет по качество,
стандартизация и метрология (при Мини¬
стерския съвет).
ККТ [ка-ка-тЗ] — Колумбийски конфедера¬
ция на трудещите ст.
ккх [к--ка-хЗ], рус. ККХ (Кукурузоубороч¬
ный комбайн „Херсонец“) — Ц-рзеич-н ком¬
байн „Хзрсонзц" (напр.: ККХ-3).
ККШ [к--ка-щЗ] — Комсомолски контролен
щаб.
ккюри физ. — килокюрн (след цифра),
кл — кuлвлиèър (с цифра).
кл. — клас (след цифра).
1Л. — клон.
Кл — кулон (единица з- количество електри¬
чество. -л-ктрически заряд от Международ¬
ната сист-ма на измерителните единици),
(след цифра).
к. лит. — късиолитинскн.
КЛК електр. — Книжно-лаков кабел.
клк физ. — кклолукс (след цифра).
КЛМ [ка-еп--о], мн.. електр. — Малогаба¬
ритни л-кир-ни композиционни постоянни
резистори.
КЛМ [к--еn-ео]. хол. KLM (Koninklijke Luch-
ivaart-Maaîschappij) — Холандска -ви -цион -
на компания.
клм физ. — килолум-н (сл-д цифр-).
клм ч физ. — килолум-н-ч-с (единиц- з- ко¬
ли- - - ство светлинна енергия), (след цифра).
КЛПОБ — К'в.оиèст но л-ене и пластична обра-
<■- : - - - к- -, - - - - - ;; ципите (към Министерството
■	- •;	; --'CbLC? о) ,
КЛС [ки-и•-fc-чc•) — Комисия з- лекарств-ни
Средств-.
КМ (—) [к£-Зм] — Калиброе-чна машина (нгпр.
КМ-100):
КМ радиотехн. — Кинал-н модулатор.
КМ (—) [ка-ем] — Кантос.nспееща машина
(н-пр.: КМ 152, КМ 252).
КМ (—) [ки-Зм] — Комбинирана мзйина.
КМ воен. — КвмеHдачè ни маршрут.
КМ [ ки-ём], метал. — Комплексен мтднфнка-
тор.
КМ — Конгрес на Баnави.
КМ (—) [ки-Зм] — Контролна машина (вид
смет-чио-перфораийонна м-шина).
км — километър (единици з- дължима), (след
цифр-).
КМА [ки-ме-и] — Комплексна мех-низ-ция и
авèвоатuе-nця (дирекция).
КМА [ки-ме-à], рус. КМА (Курская м-гннтн-я
àнв.оaлия) — Курск- м-гнитна аномалия.
КЛ1А, исп. .МА (Cornpania Mexicana De Avia-
ciôn) — Мексиканска въздушна ко.опачия.
КМ ДК воен. — Картечно-минохвъргачен де-
г-з-цион-н комплект.
КМ И — Комунистически ммл-дежки интерна¬
ционал.
КМИ, фр. С?41 (Comite maritime internatio¬
nal) — Международен морски комитет.
КМИАЕ [ км)1-а-З] — Комттет за мирно изпол¬
зуван- нз aтвмнaтa енергия.
КММ соен. — Квлсйнв-мexaчизuр-н мост.
'КММ [ки-мз-ме] — Корабни машини и меха¬
низми (специалност във Висшия оашuччо-
електротехнически институт във В-рна).
км/мин — километър в минути (с цифра).
к. м. н. — кандидат к- математическите нау¬
ки (със собствено имт).
к. м. к. — кандидат на медицинските науки
(със собствено имт).
КМНТТ — Клуб на младежкото научно-тех¬
ническо творчество.
кмо [ка-мз-О] — Ко.мlиèеè на министрите ни
отбраната (н- страните — членки к- В-р-
йавскии догооор).
КМО [ка-ме-0], рус. КМО (Комитет молодеж-
ннх организации СССР) — Комитет на мла¬
дежките органuе-ццu ни СССР.
кмол хим. - килоrр-м1-оолeкула.
кмпт [к---м-пе-тЗ], - - (р-зг. мн. -т-), електр.
— Полистил<-ч^ср€фтaлатcв метал изпран
кондене-тор.
КМПТ-Пр електр. — Пописèипсчèсрсфт-ла-
тое осè-лиеиран кондензатор — призма¬
тичен.
КМР — Ков-йко•мeдникарска работилница.
КМР — Културно-масова работ-.
КМС |кa-ме-с-], остар. — Комитет з- младеж¬
та и спорта.
к. м. с. — кандидат майстор н- спорта (със
собств-к- име).
КА11СБ соен. — Командир па мотострел кови
бат-nьоч.
К’’СД есен. — Командир на метсстрслков-
дивизия.
км/стк — километър в с-кунди (с цифра).

r
93
КОМ.
КМРС воен. — Командир но мотострелково
рото.
КМХ [кО-ме-хё]. м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Комбинат зо ыоптгроможно хартия.
кмц хим. — Kорбоксцы-тцлuёлулозо-
км/ч — километри в час (-дииицо за скорост).
(с цифр-о¬
ка (—) [кО-ёи]. рус. КН (Культиватор новес-
пой) — Новдсдн култиватор (напр.: KH-lJ).
КН (—) [ко-Ди] — Новдсио тракторно косач¬
ка (напр.: КН-2.1).
Кн — Кюстендил и Кюстендилски окръг (в
регистроuитиниmд иомеро но моториитд пре¬
возни средство от Кюстендил и Кюстендил¬
ски окръг). Д Кн 10—18.
ки. — книга (при пор-диост в библиография).
КНА [кО-не-à]. анел. KNA (Kenya News Ацеп-
cv) — Информационно агенция ио Кения.
КНА [кО-не-О] — Кинематография ио Народ¬
ного орыця-
КНДР |кОзнд-де-éр[ — Корейско нородитдёыт-
кротцчно републико.
КНИД [киид] — Комитет зо научноизследо¬
вателско дёйиост-
хниж. леке. — книжно (книжно думо).
кииж. — книжовен.
кииж. — книжовно.
КИНК [киик]. остар. — Комитет зо иоуко.
изкуство и култура.
КНИПИ |кийпц] — Комплексен иоучнтцзспд-
довотепскц и прт-rгоитскц институт.
КНИПИБ |кнцпйб] — Комплексен научноиз¬
следователски и пртектонгски институт по
благоустройство.
КНИПИОИУС — Комплексен иоучиоиaсл-лт-
вагелски и проектантски институт по орга¬
низация. цктитыцко и управление ио строи-
т-лсmвтmт.
КНИПИТИС [кицпцтàс] — Комплексен науч¬
ноизследователски и проектантски инсти¬
тут по типизация в строителството.
КНИПИТУГА [кицeитуго] — Комплексен
научноизследователски и проектантски ин¬
ститут по териториално устройство. градо¬
устройство и орхиг-ктуро.
КНК [ко-нд-кО] — Комисия оо народен кон¬
трол.	•
КНК спорт. — Купа ио носителите но нацио¬
налните купи.
КНОА — Китайско яортлноосзободитдlно ар¬
мия.
КНОН — Конгрес ио иоццтиолитто тсзтбтж-
ддиие Нгвоне (в Свазиленд).
КНЛ — Католическо народно партия (в Ни¬
дерландия).
КНП [кО-не-п-]. м. и (разг.) ср. (члди. зтт),
воен. — Комондно-иоблюдотелеи пуикт.
КНП — Консервативно народно партия (в
Дония).
КНП [ко-не-пД] — Конфедерация ио нацио-
налнит- профсъюзи (в Квебек).
КНЛ (—) [^-be-nei — Навесен култиватор-
поддраивоч (напр.; КНП-5.6).
КНР [кй-не-рД] — Китайско народно репуб-
лико.
КНР електр. — Кодово неутрално рдлд.
КНР електр. — Kупроткиснт неутрално рдлд.
КНР (—) — Новесди култиватор-раз рохвоч
(нопр.: КНР-3.2).
КНс [ко-ие-сД] — Камерунски ноuцтнaлдн
съюз.
КНСН — Комисия ио неутралните строни по
наблюдението (за примирието в Корея).
КНТП [кО-Дн-тд-пё] — Комитет зо наука и
технически прогрес.
КНТПБО [кà--н-mд-пё-3ёзô] — Комитет за нау¬
ка. технически прогрес и виеше оброзово-
иие.
КНТС |кàзидзmёзсё] — Kтордииоuцтиён науч-
ио-технически съвет по реактори с бързи
и-утроии.
КНТТМ — Клуб зо ноучит-mехицческт твор¬
чество но младежта.
КНУ (—) [xà-не-у]. рус. КНУ (Косилко навес¬
ная универсальная) — Универсално навес¬
но косачка (нопр.: КНУ-6.0).
КО (—) — Осцилоскоп-камера (нопр.: КО-3).
КОБОЛ [хобол]. анел. COBOL (Common Ви-
sinness-Oriented Language) — Универсален
алгоритмичен език зо обработка ио иконо¬
мическо информация.
КОВ есен. — Командир ио огневи взвод.
коеф. — ко-фицидит..
Кожиздел ж., остар. — Трудозт-проиaзOдц-
тдлно кооперация зо кожени изделия.
Kтжкттп ж. — Кожарско кооперация.
КОЭ [к0зо-aД] — Комитет ио офицерите от зо-
посо.
КОИСМ. фр. COISM (Conseil des organisations
internationales des Sciences médicales) —
Съвет но международните организации по
медицинските иоуки.
КОК (—) [кок]. рус. КОК (Kопот-пь-тчисти-
тель картофеля) — Кортофокомбойн (напр.:
КОК-2).	Н
КОКОМ. англ. СОСОМ (Cooodinationg' Com-
mites for East-West-Trade Policy) —Комитет
зо координация но търговията между из¬
точните и западните сmронц-
кол.	— ктптнко.
коло. . . — колоездач. ктлтеадочен (кого пър¬
во състовио чост но чостичи(о:ъкрàтднц слож¬
ни, думи. иопр.: ктлтmурист. ктлткртс)-
колхоз. член. -ът. -о. мн. -и. м., рус. колхоз
(Kопёктизитё хозяйство) — Колективно зе¬
меделско сгопонсгвт-
— Произв.: колхозник. колхозен. ктлхбанцз
чески.
ком.	. . — комондир (кото първо съставно чост
но сптжиосъкрот-иц думи. нопр.: ко^^^от>
комбриг).
. . . ком — комондир (кото второ съсговио чост
ио сложносъкротени думи. нопр.: военком,
иорктм)-
ком. . . — комунистически (кото първо състов¬
ио чост но слтжнтсъкрàтенц думи» нопр.:
компартия. ктыивтдрн)-

■OM
94
КОИ физ. — килоом.
жомандарм, член. -ът, -а, м.. воен. — Команду-
ващ армия.
комбат, член. -ът, -а, л., рус. комбат (коман¬
дир батальона) — Командир на батальон.
комбёд м.. остар.. рус. комбсд (Комитет бсд-
нотм) — Комитет на б-днитс (1918).
■омбрйг, член. -ът, -а, м.. рус. комбриг ( Коман¬
дир бригади) — Командир иа бригада.
КОМЕС [ком-с], фр. COMES (Communauté
Européenne des écrivains) —Европейска общ¬
ност на писателите.
Комиит-рн, член. -ът, -а, м.. истор. — Кому¬
нистически интернационал (1919—1943).
— Произв.. комиит-риски.
Комяифбрмбюрд ср.. истор. — Информацион¬
но бюро на комунистическите н работниче¬
ските партии.
комиско [комнеко], остар.. фр. COMISCO
(Com^é International socialiste consultatif)
— Международен консултативен комитет на
социалистическите партии (1947 — 1951).
КОМИТ [комйт}, англ. COMIT (Computing Sys¬
tem, Massachusetts Institute of Technology) —
Алгоритмичен -зик, предназначен за обра¬
ботка на информационно-логически задачи,
компартия ж. — Комунистическа партия,
компл. — комплекс.
Комсомол, член. -ът. -а, м.. рус. Комсомоль
(Коммунистический союз молодежи) — Ко¬
мунистически съюз иа младежта.
— Произв.: комсомолец, комсомолка, ком¬
сомолски.
комсбрг, член. -ът, -а. рус. комсорг (Комсомоль-
скиИ организатор) — Комсомолски органи¬
затор.
комтраи м.. англ. COMTRAN (Commerccal
Translator) —Алгоритмичен език.
КОН (—) [кои]. рус. КОН (Культиватор-окуч¬
ник навесной) — Навес-н куптиватрр-огъг-
ляч (напр.-/КОН-2,8М).
КОНАКАТ, фр. CONAKAT (Coгnédér.ation des
Associations tribales du Katanga Kongo) —
Конфедерация иа асоциациите в Катанга
(Конго).
конт. геогр. — континентален.
контра, член. -та, мн. -и, м. н ж.. разг. —
Контра революционер.
контра- >., англ. CONTRAN (Control Transla¬
tor) — Алгоритмичен език.
комтрарев. — критгаг-вопюцнон-н.
го.ан. — концертен.
концлагер м. — Концентрационен лагср.
КООП [ксоп] — Изложба на кулинарна про¬
дукция н изделия на хранителната промиш¬
леност, организирана от Централния коопе¬
ративен съюз. Д КООП-76.
кооп. — кооперативен.
кооп. . . — кооп-ратив-и (като първа съставна
част иа cпржнрсъкгaтени думи, напр.: кооп-
изкупуване, ироппром).
. . . кооп — кооперация (като втора съставна
част на сложно^^ат-им думи, канр.: ссл-
иррв, маркоок).
Кррnизкуnÿванс ср. — Кооперативно изкупу¬
ван- (предприятие, хоето организира чрез
окръжните кооперативни съюзи изкупува¬
нето иа селскостопанската продукция).
КоопимпСкс м.— Външнотърговско предприя¬
тие за внос (импорт) н износ (експорт) на
занаятчийски пронзв-д-ння: худож-ств-ни
сувенири, керамика, пирография, ръчиотъ-
кани килими, худож-ств-на битова тъкан
н др.
Кооп проект м. — Проектантска организация
при Централния кооперативен съюз.
К0оппгры м. — Кооперативна промишленост
(стопанско предприятие при Централния
кооперативен съюз).
Кооптруд м.. остар. — Кооперативен труд
(трудово-производителна кооперация).
Кооптурйст лц — Дирекция за международен
н вътреш-н туризъм.
КООТ [коот] — Комисия по осигуряването и
охраната на труда.
КОП [ ксп],изч. техн. — Код иа операцията.
КОП КОН [копкои], порт. COPCON (Comman¬
do Operacional do Co ntinente) — Оператив¬
но командуван- иа континента (въоръжени
сили за сигурност в Португалия).
КОПС |копс] — Комитет по опазване иа при¬
родната срсда.
кор. — корейски.
кор. — кореспондент . Д спец. кор.. член-кор.
. . . кор — кореспондент (като втора състав¬
на част иа сложносъкратени думи, напр.:
с-пког].
КорабоимпСкс м. — Външнотърговско пред¬
приятие за внос (импорт) н износ (експорт)
на всички видове морски н речни плавател¬
ни съдове, корабно обзавеждан-, приста¬
нищни съоръжения н др.
КОРБСО [корбсо], остар.. рус. КОРБСО (Ко¬
рабостроител ь мос болгаро-советсксе обще¬
ство) — Съвместно българо-съветско дру¬
жество за корабостроене.
Корском м.. фр. Corecom (Comptoir de repré¬
sentation et de commerce) — Външнотъргов¬
ска организация за внос н продажба сре¬
щу валута иа вносни н български стоки.
— Произв.: крг-крысии.
Кргрстрп м. — Название на препарат за пред¬
пазване от корозия на моторни превозни
средства.
Кортизон м. биохим.. cortison (17 Hydroxy,
II — déhyd-rocorticostcrone hormone) — Едни
от кортикостсроиднит- хормони.
КОС {кос} — Комплексна опитна станция.
КОС [кос] — Кърджалийска опитна станция.
КОСЕК [кос-к] — Координационен секрета¬
риат иа националните студентски съюзи.
КОСМ [ко-сс-мС) — Клон за обработка иа
скални материали.
КОСП — Каталонска обединена социалисти¬
ческа партия (в Испания).
Коспар м.. англ. COSPAR (Committee on Spa¬
ce Research) — Комитет за космически из¬
следвания (в Нидерландия).

*
1
95
кпт-о
KOT [кот] — Комисия по охрана ио грудо.
КОТ [кот] — Комитет зо отдих и туризъм.
котл. геогр. — котловино.
КОХ — Комбинат зо обществено хроиеид.
КОЦМ |кт-uс-ы-] — Комбинат зо обработко
ио цвегии меголи.
КОФ — Кърджалийско обогатително фобрико.
КЛ [ко-п-]. воен. —Ковал-рийски полк.
КЛ — Кадрови потенциал (огдел).
КЛ [K-neb ami CP (Canadian Press)—K0K0A-
ско телеграфно огеиция.
КЛ |кà-пe-,ж.. електрон. — Капацитивно по¬
м ст.
. . . кп метал. — кипяща (в маркато ио сто-
моиа. напр.: МСг2кп).
КЛ (—) [кО-пД]- авиац. — Кислороден прибор
(напр.: КП-22. КП-18. КП-32).
КП [ко-пё]. воен. Команден пункт.
КП остар. — Комитет по промишлеността.
КП — Комплексно прогромо.
КП [кО-пё] — Комунистическо портия.
КП [кй-пё] — Консервативна партия (в Ко¬
лумбия. Еквадтр)-
КЛ електр. — Kотрдииоццтиек преобразува¬
тел.
КП — Kттрдцноuцтиио програма.
КП [кО-п-] — Контролен пункт.
КП [кО-пё]. тсхн. — Кроеи прекъсвоч.
КЛ (—) [кО-пе]. рус. (Культиватор партзтй) —
Порен култиватор [коeр-; КЛ-0.7).
КП (—) — Повдигателно количка (нопр.:
КП-1А).
КЛ [ко-пё] — Прикачен култиватор (нопр.:
КП-4А).
КЛАЛ. англ. CPAL -(Canadian Pacific Ai-li-
nes) — Канадски тихоокеански въздушни
линии.
КПВ [кО-пе-ве] — Комунистическо партия ио
Вдпцктбрц'такця.
КПВ [ко-пд-вД]. икон. — Коефициент иа по¬
лезното врем- ио робого.
КПЕО [кО-пе-ве-т). восн. — Корпус ио проти¬
вовъздушно отбрано.
КПГ [кО-пе-ге]. ингл. CPG (Bureau of Con¬
ference Planning and General Services) —
Бюро за планиране иа конференции и общи
служби (при ЮНЕСКО).
КПД и хпд |кО-пе-дё]. техн. — Коефициент ио
птлcапттс- действие.
КПДК [кО-пе-деко]. остар. — Комитет за
партиен и държовеи контрол.
КПИ [кО-пе-й] — Комунистическа партия и-
Индокитай.
КПИТУС. фр. CPITUS (Comité Permanent
international des techniques et de l'urba¬
nisme souterrains) — Постоянен междуна¬
роден комиг-т за подземно градоустройство;
ЛИКУТЛ.
КЛК [кО -né-кО]. м. и (раз.) ср. (член. -то) —
Комбинатски партиен комитет.
КПКВЧ — Комитет за прият-лство и култур¬
ни връзки с чужбина.
КПКИЗ. фр. CPCIZ (Comité permanent des
congres internationaux dé zoologie) — По¬
стоянен комитет ио международните кон¬
греси по зттлтгия.
КПКП(-). рус. КПКП (Kультцвоттр-птдрав-
иигель комбинирований паровой) — Ком¬
биниран птдровкцгел-култцвàгтр (напр.:
КПКП-5).
КПКТ [кО-пе-ко-гё] — Колумбийска профсъюз¬
на конфедерация ио трудещите сд.
КПЛ [кО-пд-ел]. KPL (KhaoSan Pathet Lao) —
Коосон Потег Лао (Информационно аген¬
ция ио Лаос).
КПЛ — Комунистическо партия ио Лесото.
КПМ [ко-пе-ме] — Комунистическо партия
ио Молто.
КПМ [кО-пе-мД] — Комунистическо партия иа
Моргцнико-
КЛМ |кО-eе-ые]- воен. — Кроен пункт ио
маршрута.
КПМ (—) [ка-пе--м],рус. KПМ(Kтыбииировак-
иая попцвочно-ытечкая ыашцка)[—Лоливо-
миячен автомобил (нопр.: КПМ-1. КПМ-64).
КПМИ [ко-пе-мд-й] — Комбинат зо посгоян-
иогоковц машини и инсталации.
КПН (—) [кО-e--ен]. рус. КПН (Культиватор
поровой иовесной) — Навесен порен култи¬
ватор (напр.: кПН-2. КПН-6).
к. п. и. — кандидат ио педагогическите на¬
уки (със собствено име).
КПП икон. — Комит-т ио пълномощните пред¬
ставители но страните — членки но Между¬
народния център за иаучкт-технич-ско ии-
фтрмаuия-
кПп [кО-пе-eе] — Ктыплекскт-приеыател-н
пункт.
КПП [кО-пд-пе] — Конгрес иа производстве-
иит- профсъюзи (в САЩ).
КПП |кО-пе-пе], м. и ср. (член, -то) — Кок-
тртпнт-пртпусквотепеи пункт.
КППВО воен. — Комоидди пункт за прттцвт-
въздушно отбрано.
КПС [кО-пд-с-] — Комбииот зо порцелан и
стъкло. Д КПС „Китна*.
КПС [ко-пе-сД] — Комунистическо партия ио
Сои Марцит.
КПСИ [ка-пё-сё-й] . ср. — Комеиио промиш¬
леност и строителни изделия (държавно
стопанско обедии-ии-).
КПСИ — Комунистическо партия ио Северна
Ирландия.
КПСС [ко-пд-дс-Дс]. рус. КПСС(Коымунцстцчесз
кая партия Советского Союо) — I. Комуни¬
стическа партия ио Съветския съюз. 2. разг.
История но Комунистическото партия ио
Съветския съюз (учебнз дисциплина).
.	3. разг. Учебник по гази дисциплино.
КЛСШ (—). рус. КПСз (Культиватор при¬
цепной ио самоходное шасси) — Приц-пдв
култиватор ио соытходит шаси (иопр.:
КПСШ-32).
КПТ [кО-пд-гё] К оигсгнско партия ио гру-
до.
КПТ-0 [кО-пе-те-ô]. мн. (разг. -то). електр. —
Открити птлцетцлекз-тердфтолàттвц кондеи-
затори.

КПУ
96
КПУ (-) [Kl-пе-Я. рус. КПУ (Кан-воко-
nаèель-паnоделàтеnь уннеерса^ьный) —
Универсален киналокопач (напр.: КПУ-
2000 А).
КПЧ Ixà-ne-xè] — Комунистическа п-ртия ни
Чехословакия.
КПШЛ — Комунистическа партия на Шри
Ланх-.
KP — К-пит-лен ремонт.
KP соен. — Картечна рота.
KP мед. — Коефициент на разпределението.
KP воен. — Комитет за раеоинираче.
KP г9. и лн., електр. — Кр-йни резерви
(резервни елементи, с които са съединени
магистралите е края при електрически
мрежи).
- Кр — прал (е шахматната нотация).
KP — Кран (подемно--транспортна машина).
KP — Кран (тръбопроводна арматура).
KP електр. — Кръгов ргистър.
KP (-) [ка-Зр] -— Роторна косичка (напр.:
КР-0,75/1).
KP — Ръчна количка.
жр. — крони (слзд цифра).
КРА воен. — Коригцров:ач■нo-рàзуечавателна
авиация.
к-ра — култура.
крае воен. — Кориrироваччо-pазyзt]аваèелнa
авиационна -скадр-.
КрАЗ и КРАЗ [краз], рус. КрАЗ и КРАЗ
(Крем-нчугский àвтомобuльнйй завод) —
1.	Кременчугскн автомобилен завод.
2.	В м-рката н- автомобили, произведени
■ този з-воч(н-::р.: КРАЗ-219, КРАЗ-258).
крез, член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Автомобил,
произведен в Кр-м:еичугския -DèОообилеч
завод.
KP АП воен.	Кориrироваччо-paзузнавател-ч
авиационен полк.
КРГ — Координационна работна rpvna.
КРЗ [ к--ре-зЗ,, м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Кораборемонтен завод.
КрлвбАс м. рус. Крнвбасс (Криворожский
железорудный бисс-йн) — Криворожки же-
лезоруден бас-йн.
КРК [xà-pe-Kà] — Контролно-ревизионна ко¬
мисия.
КРЛ воен. — Лек кОейиер.
КРН (—) [ка-ер-Зн] — Н-взсен култиватор-
р-зрохвич (напр.: КРН-3,5).
КРН (—) [ки-ер-Зн] — Н-вес-н култиватор-
расèскнеподхранвач (напр.: КНР-4,2).
КРНС — Кяркоески районен н-род-н съвет
(е София).
КРНС — Кол-рсвски районен народен съвет
(в Со^ня).
КРП воен. — Компастн радиопеленг.	•
КРП [Kà-pc-ne] — Кочституционно-р-еоnюци-
онна партия (в Мексико1).
КРК [ки-р--п-]. военн — Кс: - трол ко-р-зпре-
делителеп пост.
у?у (—) — -/нсолород-н р.импое редуктор.
КРР (кA-pt-péj, грил., соен. — Каб-лко-ра-
дп-;р-;:еен-. Д Апаратура КРР.
Кр. село — Красно село.
КРСШ (—), рус. KPCUI (Куnьтив-èоp-рaсèё-
ниелнтатель на самоходное шасси) — Кул¬
тиватор ни самоходно шиси (напр.:
КРСШ-2,8).
КРУ [ки-рт-у] — Контролно-р-визионно уп¬
равление (при Министерството н- финан¬
сите).
КРУ (—) [ки-рт-у], рус. КРУ (Культнватор-
расè-нкспитаèе.nь уннверс-льннй) — Уни¬
версален култиватор (напр.: КРУ-5,4).
КРХУ — Радиоизотопна и химическа уни¬
версална кaоини.
КС [ка-сТ] — Капитално строителство (от¬
дел).
КС — Картофосадачка.
КС физ. — Кварцов спектрограф.
КС [к--сТ] — Команден съвет.
КС — Комплексни стандартизация.
'КС [ки-сЗ] — Контролен съвет.
КС — „Кооперативно село“ (вестник).
КС (—) [ки-сЗ] — Коренит-л-събирич (напр.:
КС-80).
КС (—) [ки-сЗ] — Самюходна косачка (напр.:
КС-10).
КС [ка-сЗ], мн. и (разг. мн. -та, член, -та),
рус. КС	(Кремши-вы- ст-билитроц^),
електр. — Силициеви стебилитронн.
КС (—) [ки-сё-.рус. КС (Ком|байн све-клоубо-
рочний) — Цв-клокомбайн (напр. КС-6).
к. с. техн. — Конска сил- (единица за мощ¬
ност), (с цифри).
КСА [ка-се-à], остор. — Ком:итет по строител¬
ство и архитектура.
КСА — Купа на Съв-тск-т- армия.
КСБ — Комисионно-скл-дова баз-.
КСБ [к--ст-бЗ] — Комплексна спортни база.
КСВ [ка- сЗ-вЗ], ср. (р-зг.. член, -то), воен. —
Командуван- на сухопътните войски.
КСВ [к--се-вЗ], радиотехн. — Коефициент н-
стоящите вълни.
КСвБ воен. — Корпусен свързочен батальон.
КСД воен. — Дъждовално сaоопридвнжеaщо
ст крило.
КСЕ (—) [ка-ст-è] — Едноосна симосвална
количка (напр.: КСЕ-750).
КСЗ [ка-се-з-] — Котлостроителен завод.
КСЗ [к--с--зЗ] — Краностроит-лен завод.
КСЗА-66 воен. — Курс з- стрелбите е з-м-
н-та артилерия.
КСИ, фр. CS! (Commission sericicole inter¬
nationale) — Международна комисия по коп-
рим-рстео.
КСИК [к-йк], м. и ж. — К-пит-лно строител¬
ство и инвеститорски контрол (дирекция).
КСК [к--сз-ка, — Комитет з- стопанска ко¬
ординация .
КС Км — Комунистически съюз ни китайската
мл-чеж.
КСМ [nà-сз-мЗ] — Качество, стандартизация
и метрология. Д Комитет по КСМ.
КСИ (—) [ка-се-м-] —• Картофосадачка ма¬
шина (н-апр.: КСМ-4).

97
кттсм
КСМ [ка-се-мё]. мн. н (разг. ли. -та),електр.—
Мощни силови кондензатори.
к.	с. н. — кандидат на селскостопанските
науки (със собствено имс).
КСНФ Uj4. техн. — Конюнктивиа съвърше¬
на нормална форма.
КСО [ка-сс-о], мн. (разг., мн. -та), електр. —
Опресоваин слюдени кондензатори.
КСОТ (—) — Сушилен комплекс за ориентал¬
ски тютюн (напр.: КСОТ-1ОО).
КСП [к-а-сс-п-] — Комунално стопанско пред¬
приятие. Д КСЛ „Чистота".
КСЛ воен. — Комплексен свързочен полигон.
КСП [ка-се-пё] — Костариканска социалисти¬
ческа партия.
КСР [ка-сс-ёр]. вос/н. — Командир иа стрел¬
кова рота.
КСС [ка-се-сё], м. н (разг.) ср. {член. -то) —
Комбинат за селскостопанско строител¬
ство.
КСС [ка-сс-сё] — Самоходен силажокомбайн
(напр.: КСС-100).
КССМ [ка-сс-сс-мс] — Комбинат за селско¬
стопански машини.
КССННН — Комплексен селскостопански науч¬
ноизследователски институт.
КССР [ла-ес-сс-ер]. рус. КССР (Казахская
Советская Социалистическая Республика) —
Казахска съветска социалистическа репуб¬
лика.
КССР [ка-сс-ес-Ср], рус. КССР (Киргизская
Советская Социалистическая Республика) —
Киргизка съиетска социалистическа	ре¬
публика.
КСТ [ка-сс-тё] — Колумбийски съюз на тру¬
дещите сс.
КСт (—) метал. — В марката на конвертор¬
на стомана (напр.: КСтЗ),
КСУ ( — ) [ка-се-у] — Универсален силажо¬
комбайн (напр.: КСУ-30).
КСУК [ксук. — Комплексна система за уп-
7-.е..л-н;:е на качеството.
КСУКП — Комплексна система за управ¬
ление иа качеството иа продукцията (в
ОХ?).
к.	с. ч. техн. — конска сила-час (единица за
работа н енергия), (с цифра).
КТ |ка-тё] — Кодекс на труда. А чл. 18 от
КТ
КТ — Комитет за трезвеността.
КТ — Контролна точка.
КТ [иà-т-|, мн. н (разг., мн. -га, член. -та),
електр.. рус.— КТ (Кр-мнневне транзисто¬
ри! — Силнци-вн транзистори.
КТ ( —) [ка-тС] — Телевизионна камера (напр.:
КТ-б).
КТ строит. — Телена клетка.
КТ	—Транспортна количка (напр.:
кт-о.о.
кт -- килотон (с цифра).
к-т — комитет.
КТБ [ка-те-бе], воен. — Командир на танков
батальон.
7 Речник ка съкращенията
КТБ [ка-те-бё] — Конструкторско-техноло¬
гично бюро.
ктб [ка-те-бё], воен. — Корпусен танков ба¬
тальон.
КТБр воен. — Командир на танкова бригада.
КТГ [ка-тс-гё], воен. — Коефициент иа тех¬
ническа готовност.
КТД [ ка-те-дё], ед. н мн. — Колективен тру¬
дов договор.
КТДТ [ка-те-дс-тС| — Комплект за техниче¬
ска диагностика на тракторите.
КТЕ [ка-тс-è] — Конфедерация на трудещите
се в Еквадор.
КТЗ [ка-тс-з-], м. н (разг.) ср. (член. -то) —
Карловски тракторен завод.
КТ ИМ — Комитет за тежко инвестиционно
машиностроене.
КТК [иà-тè-иа] — Карловски Текстилен ком¬
бинат.
КТК [ка-те-ка. — Качествен технически кон¬
трол.
КТЛа — Конференция иа трудещите сс от
Латинска Америка.
КТМ [ка-тс-мё]. м.. юрид. — Кодекс на тър¬
говското мореплаване.
КТМ [ка-тс-мС. — Комбинат за тежко ма¬
шиностроене.
КТМ [ка-тс-мё| — Комитет за транспортно
машиностроене.
КТМ [ка-те-мС] — Конфедерация на труде¬
щите сс от Мексико.
КТН (—) [ка-те-Сн], рус. КТН (КагтPф-пèко-
латель тракторнмй навесно;'') — Навесна
тракторна иaртофовздàчиа (напр.: КТН-2),
к.	т. н. — кандидат иа техническите науки
(със собствено име).
КТнТМ — Клуб за техническо н научно твор¬
чество на младежта. '
КТОС — Конструкторско-технологичен от¬
дел по стандартизация (към предприятия
в СССР).
КТП [ка-тс-пС], ед. и мн. — Контролен те¬
лефонен пост.
КТП [ка-те-п-]. м. н (разг.) ср. (член. -то),
воен. — Контролно-технич-ски пункт.
КТП [ка-те-пС] — Корейска трудова партия.
1<ТП (—) [ка-те-пС] — Приложна телевизион¬
на камера (напр.: КТП-200).
КТПНГ — Кдои за търсене н проучване иа
нсфт н газ (з гр. Варна).
КТР [ка-те-р-] — Ковашко-тснекеджийска
работилница.
КТР воен. — Командир на танкова рота.
КТР [ка-те-рс] — Комитет за телевизия н радио’
КТРЗ [ка-тс-ре-зС], остар. — Комитет по тру¬
да н работната заплата.
КТС [ка-те-с-] — Контейнерна транспортна
снст-ма.
КТС [ка-те-cèj— Контролно-тиражна служба.
КТССМ — Комитет за транспортно, селско¬
стопанско н строит-лно машиностроене.
КТТСМ — Комитет за тежко транспортно я
селскостопанско машиностроене.

ктц
98
КТЦ [кàзmдзuё] — КQктртлит-тре.ииртвъчек
цикъл.
КУ елекр. — Ключове зо - упровлявоне.
КУ — Комбииот зо услуги.
КУ техн. — Кол-кторен уииверсолен длек-
тртдвигàг-л.
КУ [кО-у]. техн. — Командно устроfiствт-
КУ воен. — Комендант но участък.
КУ [ко-у]. електр. — Контролно устройство.
КУ (—). рис. КУ (Кукурузоуборочнай ком¬
байн) — Царевичен комбайн (нопр.: КУ-2).
куб. — кубически. Д куб. метър.
КубОлко ж.—Смесено редовно морска ли¬
ния. свързваща пристанищата ио Балтий¬
ско море с тези но Европа и Куба. създадена
между параходните компании иа Полша.
Чехословакия. Германското демократична
република и Куба.
КУВ (—) ]кув). техн. — Корабен водогреди
утцлцзоццткеи когел (напр.; КУВ-1'00).
куг боен. — Корабно ударно групо.
КузГОс jw. рус.,Кузбасс (Кузн-цкий угольний
босг-йн) — Кузнецки въглищен басёйи.
— Произв.. кузбОствcц, кузбОски.
Кукринйкси мн. — Творчески колектив от три-
мо съветски художници-графици и живо¬
писци — М. В. Куприянов. П. Н. Крмлов
и Н. А. Соколов.
кул физ. — кулои (с цифра).
КУЛГ иконом. — Комплексди уедрен лии-еи
грофик.
култ. — културен.
култбОзо ж. — Боза зо ку.лгуркт-иассвà ра¬
бота.
Кулгурсгрой м., остар. —Сг(сит-лно орга¬
низация.
КУМГ икон. — Комплексен уедрен мрежов
график.
КУНМЗ [куимз]. оскар. рус. КУНМЗ (Ком¬
мунистический университет коuиткольиих
ысиьщпцств Запада имени Ю. Ю. Маролев-
ского) — Комунистически университет ио
иаццоколкиг- молциисгво от Запада (1921 —
1936).
КУП — Комплект универсалии приспособле¬
н ия.
КУТА соен. — Команди за управление иа
тактического овнапия.
КУТС (—) [кутс]. рус. КУТС (Культиватор
унив-рсальннй тракторний системи Ф. М.
Соловья) — Универсален тракторен прика¬
чен ку.птивàгор(нопр-;.КУТC-4.2»КУТСз2-8).
КФ — Керамична фабрика.
КФ биохим. — Кисело фосфогозо.
КФ [кО-фД] и [кё-фё], мн. (разг.-то). електр.—
Кондензатори филтров тип.
КФ — Консервно фабрика.
КФ хим. — Креагинфосфат.
КФ (—) [кО-сф| — Фрез-р-и ханолокопоч
(напр.: КФ-30).
КФАИР — Кувейтски фонд за орабско мко-
н«•ыычсcкт развитие.
КФГ-М хи.«. — К-рбоферог-^ — М.
. ф. с. икон.— Кт-фиuи-ит ио фткдoeыкocт-
КФЛ техн. — Контактно-фиксиращо лдига.
к. ф. и. — кандидат ио форыацёвmцчёсккг-
иауки (със стбствект имд).
к. ф. и. — кандидат иа физическите науки
(със собствено имд).
к. ф. и. — кандидат иа филологическите на¬
уки (със собствено имд).
к. ф. и. — кандидат на философските науки
(със собствено име).	'
КФП (—-) [ко-фе-пё] — Прикачен фасулопрв-
бирощ комбайн [каeр..• КФЛ-2).
к. ф. п. икон. — Коефициент ио фондопродук-
тизнтст.
КФС [кО-фе-сё], рус. КФС (Комитет физкуль-
гурм и спорта) — Комитет зо физкултура
и спорт (при Министерския съвег но СССР).
КФССР [кО--ф-ес-ес-ёр], остар.. рус. КФССР
[Карспт-Фцкская Советская Соии-листиме-
скоя Республика) — Кар-лт-Фикско съ¬
ветско стullол)^сгцческо република.
К'Х ((-) [ко-хё]. ед. и мн. — Фреоиови хладил¬
ни компресори (напр.: KX-0I3).
КХЕ — Кратка химическо енциклопедия.
КХЗ (кО-хе-з-]. м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Коксохимически завод.
КХЛ [ко-хд-.гД] — Кънки и хокей ио лед.
Д Републиканска секция по КХЛ.
кхмер. — кхмерски -зик.
к. х. и. — кандидат но химическите науки
(със собствено имд).
кХц физ. — килохерц (с цифра).
КЦ [ кО-ц-] — Ктыцm-т по цените,
КЦ (—) [кО-цё] — Цор-вич-и комбайн (иаeр-
КЦ-2).	'
КЦИВ — Комбинат за целулоза и изкуствени
вл окно.
КЦМ [гй-цд-мё]. м. и (розг.) ср. (член. -то) —
Комбинат за цветни метали.
КЦТ [ h- -цд-гё]. техн. — Трeсгъeо.лки комич¬
но-цилиндрични редуктори.
КЦТА |кО-u--mе-à] — Корейско централна те¬
леграфно агенция.
КЦХ [кО-цс-хс]. м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Комбинат зо целулоза и хартия.
КЧ (—)	[кО-ч-]. метал. — Ковък чугми
(нопр.: КЧ-35-4).	* ‘
КЧ [ко-че]. метал. — Силици-в карбид чд-
рди (в маркото но «абразивни (шлифовъч¬
ни) инструменти при означаван- състоьо ио
абразива).
КЧ)КД остар., рус. КЧЖД (КитаИскоя
Чзн.чуньская железноя дорога)—Китаиско-
Чамчунска железопътна ликия-
КШ слектр. — Кодови шиии.
КШЕ електр. — Ш.л ангов каб-л зо шохги и
за съединяване на екскаватори.
кшг (кО-щё-те] — Конгрес ио шотландските
трдйдюкцоии-
кщм воен. — Комоядуващо щабно машина.
КЪР воен. — Курсов ъгъл ио р<àдиостокullяго.
к. ю. и. — кандидат но юридическите науки
(със собствено име).
КЯУ [кя-у] » рус. КЯУ (Копатель ям усилди-
имй) — Яыоктпоч-

99
лд
Л библ. — Ленинград.	•
Л (—) [тл] — Ложбинокопач (напр.: Л-100).
Л — Л (ЛсСядннскиН Л. С.) — В марк-т- ни
локомотив, конструиран от Л. С. Л-бядин-
ски.
Л библ. — Лондон.
Л (—) [ел], метал. — В м-рк-та на лят- сто¬
мана (н-пр.: Ст 15 Л).
Л — Лятно дизелово гориво, предназначено
з- експлоатация на дизелови двигатели при
температура на въздуха над 0° С.
Л (—) метал. , рус. Л (латунь) — Месинг
(е мярката на цветни сплави, н-пр.: ЛАН
59-3-2).
Л (—) [-л], рус. Л (лебедка) — В м-рката
ни съветски самолет (напр.: Л-19, Л-1001).
л — литър (единица за вместимост), (след циф¬
ра).
л- грам. — лицз.
Л- (—) [ла], рус. Л- (Лавочкин) — 1. В мар-
к-т- на сао1олёè-uеèрёбuтел, конструиран
от С. А. Л-вочкин (напр.: Ла-5, Ла-7, Ла-9,
Л--15, Л--200).
2.Сaоlолеè-uзтрёбитеn, конструиран от С. А.
Л-вочкин.
лаб. — л-Сор-торен. А лаб. упражнения.
либ. — лаСор-тория.
лавс-н л., рус. л-вс-н (Лаборатория Dмсокоп
молекулярнм!* соединенин! Академии наук
СССР) — Название на вид синтетични влак¬
на и тъкан.
ЛАГГ (—) [лаг], рус. ЛАГГ (Лавочкин, Гор-
буноз и Гудков) — В марката ни симо-
пcт-иеèрcСит-л, конструиран от Л-вочкин,
ГорСуноз и Гудков(напр.: ЛАГГ-1, ЛАГГ-3).
ЛАГГ И лагг [лаг], л.— Самюлет, конструиран
от С. А. Лавочкин, В. П. Горбунов и М. И.
Г удков.
ЛАЕС. рус. ЛАЗС (Ленинградская атомн-я
злектростгацня нмснн В. И. Ленина) —
Ленинградска атомш- електроцентрала
„В. И. Ленин“.
ЛАЗ [лаз], рус. ЛАЗ (Львовский изтомобиль-
нмй завод) — 1. Леовски ието-мобилен завод.
2. В м-рката на автобу'си (напр. ЛАЗ-695,
ЛАЗ-679) и ни автокранове (напр.: ЛАЗ-
690), произведени в този з-вод.
ЛАЗ и л-з, член, -ът, -а, мн. -ове, м. — Авто¬
бус или автокран, произведен в Леовския
автобусен завод.
ш-зср, член. -ът. -а. мн. -и, м., англ, laser
(Light Amplificotion by Stimulated Emis¬
sion of Radiation) — За назоваване ни
квачèсвоо.е.\■ьнччески усилвател на светлин¬
ния диапазон.
— Произв.: л-зсрен.
Л-кнром м. и ж. — Лакова промишленост
(химически з-еод з- бои. л-кове, ем-йл-
лаков- е др.).
ЛАНР — Либийска арабска народна ре¬
публика.
ЛАП биохим. — Левциниминопептидаза.
ЛАРК [л-рк], - - , англ. LARC (Livermore
Atomic Research Computer) — З- означа¬
ване на американски електронноизчисли¬
телна машина,
ЛАС [лае] — Лаборатория за азотни сèооaчи.
ЛАС [лаз] — Лига на арабските стр-ни.
ЛАСТ [л-ст], ж. и - - — Лаèuчо-оерuканска
асоциация за свободна търговия.
лат. — латински,
латв. — латвийски.
Лит&кс м. — Завод за латексови каучукови
изчелия. Д ЗЛКИ „Датекс".
ЛАТИНО [литйно], англ. LATINO (Latin-
American Television International Network
Organisation ) — Интернационална латино¬
американска организация на телевизион¬
ните систтми.
ЛАЧХ автомат. — Логаритмична амплитуд¬
но-честотна х-р-кт-ристска.
ЛБ геохим. — Лек битум.
лб физ. — ламбзрт (единица за яркост ни
светлината).
ЛБАК воен. — Леко бомбардировъчно ивио-
крило.
ЛБВ радиотехн. — Лампа ни бягаща вълна.
ЛБД (—) [Зл-бё-де], рус. ЛБД (Лущилъник-
борон- дисковия) — Лющилнык — дискови
брана з- повърхностна оСр-Сотк- на поч-
' еата.
ЛБКД библ. — Л-топис ни Българското кни¬
жовно дружество е София.
ЛВ [ел-еЗ] — Лазерен визир (напр.: ЛВ-5)
лв. — лева (с цифра).
ЛВЗ [лЗ-вс-зЗ], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Локомотивно-вагонсн завод.
ЛВТ [лЗ-вс-тё] — Лозаро-вин-рски техникум.
ЛГСЗОТ — Лаборатория по геотехника ни
слаби земши основи ы терени (при БАН).
ЛГУ [Сл-гз-у],рус. ЛГУ (Ленинградския орде¬
на Л-нцн- государственный университет
имен и А. А. Жданов-) — Лснингр-дски
държ-в-н унпЕcрсчè-т „А. А. Жданов“.
ЛД (—) [Сл-дС], м.,рус. ЛД (Лущильник дис-
сковый)—Дисков лющилник. (напр.: ЛД-
10).	,
ЛД [ёл-дё] хим. — Лет-лна доза на отровни
взщ-ств-.
ЛД — 1. В зобл-оата ни фабрик- „Лиляни
Димитрова“. 2. Барка на трикотажните
изделия, изр-Сотсни в тази фабрика.
ЛД [Сл-дС], лрил., мешал. Са.мю в съчст.
процес (Лиш-Дск£.гш рте) — Процес з- до-

пдм
100
чяаан- на доброкачествена стомана в кон-
B'piOp.	‘
ЛДМ [ел-дс-См], изч. техн. — Л-нтодвижещ
механнзъм.
ЛДН [ёл-де-ёи]. рус. ЛДН (Лущильник диско-
вмй Н23С-СНОГ) — Дисков покрит лющил-
Н ПК-
ЛДП [пè-дè-nè] — Лнб-рзлно-демократнчес-
ка партия (в Япония и'Парагвай),
ЛДС [-п-дè-èс], рус. ЛДС (Лущильник диско¬
ви й сскционнм^) —Дисков секционен лю-
щнпнии.
ЛДХ биохим. — Лаитатдèхидрогèназà.
ЛДЦ [ле-де-цй- — Либерален д-мократичеи
център (s Гърп.яя).
л-йт. — лейтенант (със собствено нме).
ЛЕ!< [лек] —Лекарска експертка комисия,
лехи ром — Лека пррыишп-нрст.
Лèхnгрмиоыппèкт м. н ж. — Инженерингова
стопанска организация за проучване, проек¬
тиране. реконструкция ма обекти палената,
полиграфическата н др. проммшпèНPèт, за
изграждане на комплектни обекти н сер¬
визна дейност.
ЛЕМ [лом] — Лазерен èпнпсоы-тгuчèн мик¬
роскоп (напр.: ЛЕМ-2).
ЛЕН, фр. LEN (Ligue européenne dé па-
tation) — ЕRГPnèйèиа лига по плуване.
Л-ннздАт л., рус. Л-ннздат (ГàЗèтнр-жугнапь-
по- н книжное издательство Ленинградското
обкома и горкома КПСС) — Издателство
иа Ленинградския областен и градски
комитет ма Комунистическата партия на
Съветския съюз.
ЛСннаучфйлм л., рус. Леннаумфильм (Лсинм-
градская киностудии наумнр-прnyлярных
фильмов) — Ленинградска киностудии за
научно-популярни филми.
Л-н^йлм л.., рус. Ленфильм (Ленинградский
фильм) — Ленинградска киностудии за иг¬
рални филми.
ЛЕП [л-п], електр. — Линия на èлèктррпрè-
даването.
Лёскомп.лёкт м. н ж. — Инженерингова сто¬
панска организации за проучване, проек¬
тиран-. изграждан- н др. иа горскостопан¬
ски обекти, на комплектни обекти за дърво¬
обработващи н лесо-химически заводи и
др.
л-со. . .. рус. лесо . . . (пèèНPй) — Гргèин (като
първа съставна част кз мaèтпчнрcъиратèии
сложни думи, напр.: пèèPннжèн-р, пèсони-
женерстзо, лесопарк, лесотехника).
л-сов. — лесовъден.
Лёсоимпёкс м. и ж. — Външнотърговска ор¬
ганизация за внос (импорт) н нзиос (експорт)
на дървен материал н на производството иа
дърь'с•.■.гepàботващнтè заводи.
Лèèпгоыпгрèит м. — Институт за проучване
и проектиране иа обекти на горската проми-
ЫПèНPèT.
лесхоз л!.. рус. лесхоз (Лесное хозяйство) —
ГоССКО СТОП (1ÜCTBO.
лст. геыр. — п-тèинщè.
летл. — петпнв,
ЛЕТИ [пè-тè-мè] — Лаборатория по експери¬
ментална и техническа минералогия (при
БАН). .
Лèярирмпп-ит м. и ж. — Инженерингова
стопанска организация за комплектно про¬
учване, проектиране и монтаж на обекти от
областта иа ыèтàпоп--нèто н пластичната
обработка па материалите.
ЛЗ — Лечебно ззведение.
ЛЗС [л--зе-с-| — Лесозащитна станция.
ЛЗТ [пè-зè-тè]. ед. н мн. — Л-èнPзапалитеп-
ни т-чностн.
Ли [ли], рус. Ли (Б. П. Лнсунов) — I. В мар¬
ката на съветски самолети, конструирани
от Б. П. Лнсунов (напр.: Ли-2). 2. Са¬
молет, конструиран от Б. П. Лисунов.
ЛИ — Ли неен избнрач (в Автоматична теле¬
фонна централа).
Ли АЗ и Л И АЗ [.лиаз]. м.. рис. ЛиАЗ н ЛИ АЗ
(Липинский автобусния завод) — 1. Ли-
иннèиn автобусен завод (в марката на ав¬
томобили, произведени в тозн завод, напр.:
ЛНАЗ-158))2. Автомобил, произведен в
този завод.
ЛИК [лик], ср. —Лнт-ратура, изкуство и
култура (списание).
ЛИМ [лим] — Лентоизтеглящ механизъм,
лингв. — лнигвнстнчсн.
пмндàтиOн .«., хим. — линдан н малатион.
лит. — пит-гатугà, литературен.
лит. • • — пнт-гàтуг-н (като първа съставна
част иа èпожнрсъигàтèин думи, напр.:
ЛMTИГЪЖPK, литфронт).
. . . лнт метал.. рус.. . . лит (пмтрйный) —
Л-ярскн (като втора съставна част на
èпржноèъкгат-ни думи, напр.: станколнт).
пнтргр. — литография.
ЛНХГ, фр. LIHG (Ligue internationale de
hockey sur glacé) — Международна феде¬
рация по хокей на лед.
ЛК [ёл-ка], воен. — Л-ка картечница.
ЛК (—) [êл-кà]—ЛèнPиомбaйl^: (напр.: ЛК-7).
ЛК [гл-ка|. воен. — Лнне-н кораб.
ЛК [сл-ка], м. (разг., член. -то), електр.—
Литц-ндрат с обща обвивка от естеств-на
копрнна.
лк физ. — лукс (единица за измерван- на
осветеност).
лкд [сл-ка-д-], воен.— Л-ка картечница, съз¬
дадена от Дегтярев.
ЛКК [ёл-ка-ка] — Лекарска контролна ко¬
мисия.
ЛКП [ле-ка-пё] — Ливанска комунистическа
п артия.
ЛКП [л--ка-пё], мн. — Лични комплексни
планов-.
ЛКП [ле-ка-пё] — Люксембургска ко#Муми-
стическа партия.
ЛКС [п--иа-èè] — Линейно кабелно стопан¬
ство.
пи/èèи физ. — лукса в секунда (единица ja
крпич-èтвр на рсвèтп-ниèто).

Г
»
• 101
ЛУМ
ЛКСБ [Сл-ка-сс-Зм] и [Зл-ка-сём], рус. (Ле-
нинскнй Коммyчнстuч-скuй Союз Болоде-
жн) — Ленински комунистически съюз на
младежта. Д ЛКСМ на Латвия.
ЛКФ — Комбиниран фр-зов ncхообраеоеатcл,
л.	к-извод-н — Лека -крут-иисц.
ЛЛ — Лcнèолcп-чиа’\(агпр.: ЛЛ-900).
ЛЛ електр. — Литц-ндр-т с обща л-кова
обвивка.
ЛБ [ел-ём] — Лабораторна мелница (напр.:
ЛБ-400).
ЛМ — В оариаè- на пиво, произвеждано в
пивоварния завод „Ледениха“ — Мездра.
лм физ. — лум-н (единиц- за измерван- ни
светлинен поток), (след цифр-).
ЛМБ [лё-мс-бё] —Лондонска Сорса за м-т-ли.
ЛМК [Сл-см-ка], ед. умн., хим. — Летливи
мастни киселини.
ЛМГ) есен. — Л-к мостови п-рк.
гм-сек физ. — лумсн-секунда (сл-д цифра),
/.м-ч физ. — лумен-час (сл-д цифр-).
ЛН — „Литературни новини“ (вестник).
ЛНДР [лС-нз-дз-рС] — Лаоск- народноде¬
мократична републики.
ЛНДР [лС-нз-де-ре] — Лив-нска- народноде¬
мократична република.
ЛНП [ле-нт-пТ] — Либерална народна пар¬
тия (във Финландия).
ЛНП [лЗ-ве-пЗ] — ЛиС-р-лн- н-ционалисти-
чзск- п-ртия) (в Никарагуа).
ЛНРП [лЗ-не-ре-пЗ] — Л-оска нароччорево-
люцйонна п-ртия.
ЛНРП [лС-нз-рс-пТ] — Лява наиионалчорзв■о-
люнионна партия (е Боливия).
ЛОП [лоп] — Линия за обработка на мебел¬
ни плоскости (напр.: ЛОП-04,	ЛОП-07).
ЛОСИУ [лоейу], ед. и мн., икон. — Логичес¬
ки схеми на Икономика на управлението.
ЛОТ [лот], м., пол. LOT (Polskië Linie Lotni-
czc) — Полски въздушни линии.
лото — лотария.
ЛП — ЛиС-рална партия (в Канада, Колум¬
бия, Парагвай).
ЛП воен. — Линия на приц-лвансто.
ЛЛ — „Лудогорска правда“ (вестник).
л.	п. -— --ничн -аапорр.
ЛПА [лС-ле-а] — Лейбъристка, п-ртия на Ан¬
тигуа.
ЛПС (лС-пт-вЗ], ж. — Лейбъристки партия
на Великобритания.
ЛПЕ физ. — Линейно пред-о-н- па енергия.
ЛПК. [лё-пт-ко] — Л-сопромншn-н комбинат.
ЛПК |пC-пс-ка] — Лява п-ртия — комунисти
(г, Швеция).
ЛГШ [лС-пе-мс] — Лейбъристка п-ртия ни
Б.алèa.	'
ЛПО [Зл-пс-о], соен.— Лека пехотна огкзхвър-
t-чк-.
ЛНП [Зл-пс-пё], воен. — Л-к понтонен п-рк.
ЛПР Сиб.1. — Л-ки промишленост.
ЛПФ [лё-лс-фс] — Лаборатория по приложна
физика (при БАН),
ЛПЯ (лё-пт-я] — Лейбъристки партия н
Ям-йка.
л.	р. муз. — лява ръка.
ЛРА еоен. — Лека рс-ктивна артилерия.
ЛРД [лё -рс-дё]— Лсвнс-рвС-рско дружество.
ЛРНС — Л-нински р-йон-н народен съвет
(е Ссфия).
лРп [лё-рт-пё] — ЛнС-раnно-рaдикглн■а пар¬
тия (в Парагвай).
ЛС спорт- — За означ-ван- ни физкултурно
дружество „Левски — Спартак“.
ЛС — Личен състав.
ЛСД [Сл-сс-дё], хим.. нем. LSD (Lyserg [in]
saurédisthylami■d) —Дм-тиламич на лнз-р-
гиноват- киселина (психогенна отрева).
ЛСДП [лС-сз-дс-пЗ] — Люксембургска соцсал-
дсм-хкратичсска партия.
л/с-к — литър в с-кунда (единица за дебит).
ЛСН — Н-тък-на стъклена лента (напр.: ЛСН-
71).
ЛСП строиш. — Лигносулфановпластифика-
тор.
ЛСРП [лЗ-ст-рз-пЗ] — Люксембургска социа¬
листическа р-Сотнич-ск- п-ртия.
ЛССП — Л анка сим- самаджа п-рти (Со-
ци-листич-ск- партия в Шрц Л-ика).
ЛССР [ел-Сс-сс-Зр], рус. ЛССР (Латвийская
Советская Социалистическая Республика) —
Л-твсйска съветска социалистически рт-
публ ска.
ЛССР [Зл-Зс-зс-Ср], рус. ЛССР (Литовскгя Со-
в-тск-я Социалистическия Республика) —
Литовска съв-тска социалистическа репуб¬
лика.
ЛСТ — ЛсчеСно-спортни -тренировка.
ЛТ електр. — Линс-н трансформатор.
ЛТ (—) [ел-тс],рус. ЛТ (ЛьнотсрзСилк- трак¬
торния) — Тр-кторн- л-носкуСачк- (н-пр.:
ЛТ-7).
л-т — nейтcн-нè (със - собствено имет).
ЛТА [ёл-те-àf — Лентое т-л-графен апарат
(н-пр.: ЛТА-57).
ЛТД [Зл-те-дс]. англ. LTD (limited) —За
озн-ч-ванз на дружество с ограничена от¬
говорност; вж. ДОО.
ЛТУ [Зл-те-'], воен. — Лет-телно-тактическо
учение.
ЛТХ биохим. — Лутеотропен хормон.
ЛУ изч. техн. — Логическо условие.
ЛУ (—)[лу],рус. ЛУ (Лущильник универсаль¬
ный) — Универсален люшылник (напр.:
ЛУ-5),
ЛУГ [луг] — Унив-рс-лсн гр-дински лсхё-
оСраеуваèеn.
ЛУЕ [луё], физ.— Липёсн ускорител на елек¬
троните.
ЛУИ [лум], физ. — Линеен ускорит-л на йо •
нитз.
ЛУМ [лум], рус. ЛУМ (Л-вандо-уборочная
машина) — Л-вандулоприбирища машина
(напр.: ЛУМ^).

ЛУН
102
ЛУН [луи] — Лозерен укозогел за направле¬
ние) (напр.: ЛУН-3).
ЛФ воен. — Линия ио фрткто-
ЛФ — „Литературен фронт“ (вестник)-
ЛФК [лД-фе-кО] — Лечебно физкултура. Д
Кабинет по ЛФК.
ЛХ биол. — Лут-иинзирощ хормо и.
ЛХАТ биохим. — Леuцтцк-хтлестертлзоццл-
тронсферозо.
Лч — Ловеч и Ловешки окръг (в р-гцстроuц-
ониитё иомеро ио моторните превтaки сред¬
ство от Ловеч и Ловешки окръг^ДДч 11—11.
ЛШП [лё-ше-пё] — Линия за кръсmттброзит
шлайфане иа мебелни плоскости (иопр-:
ЛШП-04).
ЛЮК библ. — Люксембург.
М (—) [дм] — Молка електронна изчислител¬
но машина (нопр.: М-5000. М-220).
М (—) (ем| — В марката ио мосло зо двиго-
тели (нопр-: М-10. М-8-С, М-10--Д).
М (—)	[ем}, електр. — Мддди eравтднцк
[коeр.•; A1-I6. М-25, М-35).
М [ем]. воен. — Миноиос-u-
М (—) [см] — Модернизиран (при тзкàчазакё
но машини. прибори и др.. коиго со усъ-
вършеиствуваии. нопр.: УДЛ-350М).
М ( —) [ем] — Морзов -порог (нопр.: М-12,
М-44).
М. библ. — Москва.
М(—) [ем] — Цифров мултимдр (нопр.: М-
Ю1).
М(-) [-м]. рус. М (Малая подводноя лодка —
Зо таиочавоие ио тип eтдвтдииuо (иопр-:
M-VI).
М(-) [ем]. рус. М [>1Мннтижстртезеи—) —
В моркаго но тип крои (напр.: М-3з5з5).
м.	— ммйор; м-р (пред ссГссгвно ним))
М и м — мащаб; м-б (с цифра). Д Л1 1:10000.
Mj— м-го. . . [д-сетцчио представка към из-
ыдриг-пиц единици. напр.: Мвт —мего-
вог, Мев — ^!eгaелектртквтлт)-
м.	— ммде-ц мме. (пред наавании ни ммееец
или сл-д цифра). Д м. ноември; 10 м.
м — мегър (след цифра). Д 10 м.
м — мили. . . (десетично предсговко към из¬
мерителни единици. напр.: мо — ыцпиоы-
пер, мб — милибор).
м.	— мина -пред с об стен о име)) А м. Бобов-
дол.
м — минуто; мин (след цифра). Д 20 м.
м спорт. — мъже. Д Слалом (м).
м. грам. — мъжки род.
МА [м--а] — Медицинско окодемия.
МА [--м-а]. прил., хим. — Метилацетогея. Д
МА разтворите л.
МА есен. — Мехонизироиа армия,
мо фил. — милиомпер (сл-д цифро).
МААЕ [м.оое] — М^ждуиородио агенция до
атомно енергия.
МАБ [ моб}, воен. — Мехонизираи овгоыàгц-
ч-н Согольон.
МАЕ !чоС]. остар. — М|!.'-'исгерсгво ио архи-
гскгу;. -	и Cпàгтvс■тртйсгвтгт.
МАБ [.-.:(.6], осен. — Мотива авиационно бом¬
ба.
МАВ [мав], агрон. — Максимално одсорбци-
онно влогтеынтст-
МАВ (—) [мав] — Машино зо внасяне' иа
амонячно вода в почвата (напр.: МАВ-4.2).
МАВ [мов], л.» уиг. MAV (Magyar Allam-
vasûtak) — Унгарски държавни железници.
МАВАГ [мавог]. унг. MAVAG (Magyar Alla-
mi Vagon-Acèl-és Gepgyar) — Вогоиостроп-
т-л-н завод в Унгарското иородио републи-
ко.
МАВАУТ [мавоуг]. унг. MAVAUT (Magyar
Allamvasùtak Autobusz Uzemel) — Унгар¬
ско държавно автомобилно предприятие.
МАГ [маг] — Международно асоциация по
геодезия.
. . .маг — Магазин (нопр.: иармог, хоремог)
мог. — магазин.
МАГАТЕ[магатс]. рус МАГАТЭ (Междуи-род-
агентство по amтмитй знергии) — Меж¬
дународно агенция по отомио енергия; вж.
МААЕ.
могнег, член, -ът. -о. мн. -и. м., разг. — Ма¬
гнетофон.
мо’дж. — маджарски.
МАЕ [мае]— Международно агенция по енер¬
гията.
МАЖ [мож] — Международен алианс ио же¬
ните зо ровни права и задължения.
МАЗ |ыaо]]рyс- МАЗ [Минcкийàвтт,мтбилькмlft
завод) . 1. Мински автомобилен завод.
2.	В -мярката иа автомобили , пртизведекц
от този завод. каeр-: МАЗ-200. MA3-530.
моз. член, -ът. -а. мн-ове. м., разг.—Автомо¬
бил. произведеи от Минския автомобилен
завод.
мазер. член, -ът. -о. мн. -и. м.. англ. maser
(Microwaveamplification by stimulated emis¬
sion of radiation) — Квоитовтмехонкчен
усилвател на .милим-грови радиовълни.
МАИ [мой]. рус МАИ (Московский авиаuитн-
ишй институт) — Московски овиоциоиди ин-
сгигуг.
Манмекс м. — Дирекция зо външноикономи¬
чески връзки към Медицинска академия зо
износ (експорт) и внос (импорт) иа меди¬
цински ур-ди. медицинско помощ в чужби¬
на и Ар¬
мах хим. — Метилакрилог.
МАК [мак] — Морско арбитражна ко¬
мисия.

103
Машстрой
МА КВБ библ. — Библиотека при Катедра
по вътрешни болести с клинична фармако¬
логия при Медицинска академия.
МАКС [макс] — Международна асоциация по
контрол на качеството на семената.
макс. — максимален.
МАЛ [мал]. м.. англ. MAL (Malaysian Air¬
ways Limited) — Въздушни линни на Ма¬
лайзия.
мал. — малайски.
МАЛЕВ [малев], м.. инг. MALEV (Magyar Le-
giko zlekedesi Vallalat — Унгарски въз¬
душни линии.
МАЛК [малк]— Международна асоциация на
литературните критици.
МАМР [мамр] —Международна асоциация по
морска радиовръзка. —
МА/МФ-В библ. — Библиотека на Медицин¬
ския факултет при Медицинска академия
Варна. •
МАН [маи|— Монголска академия на науките.
МАН [ман], нем. MAN (Maschinenfabrik
Augsburg-Nûrnberg) —Обединени машино¬
строителни заводи Аугсбург — Нюрнберг
(фирма за производство на автомобили, дви¬
гатели и др. във Федерална република Гер¬
мания)-
маи, член- -ът, -а, мн. -ове, м..рсзр.—Автомо¬
бил, производство на Обединени машино¬
строителни заводи Аугсбург — Нюрнберг
(Федерална р-публика Германия).
ман. — манастир.
маи-б хим. — Мангàн-èтыпèн-бuс-дитuоиàг-
ба.мат.
МАННАК [маниак], ж. н -м.. апел. MANIAC
(Mathematical Analyser, Numerical Inte¬
grator and Computer)— Е.лèктгрннрuзчuспн-
тсслна машина.
MAHK [манк] —Международна асоциация на
научното кнно.
МАЛ /мап]. фр- MAP (Maghreb-Arabe Pres¬
se) — Информационна агенция на Мароко.
МАПАЙ|малйй], MAPAI (Mifleget Poalei Erec
Israel) — Израелска работническа партия.
МАЛАМ [мапам]. МАРАМ (Mifleget Poalim
Menuhcdeé) — Обединена работническа пар¬
тия (в Израел).
МАПН [ма-пе-ен] —Международна асоциация
за прпитнмèèии науки.
МАПРЯЛ [мапрял], ж. н л., рус. МАПРЯЛ
(Международная ассоциация преподавате¬
лей русского язмка и питèгатyplн)—Мeжду-
асоциация на пр-подават-литс по
рускн език и литература.
МАПС [мапс| — Международна асоциация на
производителите на суперфосфати.
МАПУ|мапу|, исп. MAPU (Movimiento de
Accion Popular Unida) — Движ-ни- за
единно народно действие (в Чили).
MAP [мар] — Международна асоциация за
ра.иитн- (специализирана организация на
Организацията на обединените нации).
MAP библ. — Мароко.
Мараславйм м. —Зъболекарски препарат, но-
ссщ името иа своя откривател — Мара Сла¬
вова.
Марбас м. Маришки каменовъглен бас-йн.
— Произв.: л^рбасовсц, марбасовски.
МАРУ електрон. — Мигновена автоматична
регулировка на усилването.
МАС [мас] — Международен астрономически
съюз.
МАСС [мЁ-се-сё] — Международна асоциация
за социална сигурност.
МАССР [-м-а-ёс-ес-Ср], рус. МАССР (Марий¬
ская Автономная Советская Социалистиче¬
ская Республика) — Марийска автономна
съветска социалистическа република.
МАССР [-м-а-ёс-ес-Ср], рус. МАССР (Молдав¬
ская Автономная Советская Социалистиче¬
ская Республика) — Молдавска автономна
съветска социалистическа република.
МАССР [-м-а-ёс-ес-ёр], рус. МА ССР (Мордов¬
ская Автономная Советская Социалистиче¬
ская Республика) — Мордовска автономна
съветска социалистическа република.
МА СФ библ. — Библиотека прн Стомато.ло-
гическня факултет иа Медицинска академия.
МАТ [мат], м. (разг., член. -ът, -а) — Между¬
народен автомобилен транспорт (Стопанско
об-дни-нне).
мат. — математика.
мат. — математически.
МАУ [мау] — Международна асоциация на
университетите.
МАФ [маф[ — Международна федерация по
астронавтика,
МА ЦМБ библ. — Централна медицинска
библиотека при Медицинска академия.
МАШ библ. — Общо машиностроене, техно¬
логия иа металите.
. . . маш — Машиностроене (напр.: Н-смаш,
Интрансмаш).
маш. . . — Машиностроителен (напр.: Маш-
-лèитгопгрèкт, Машстроч).
Мàшèпèитроnррèхт - (. , сстар. — Институт за
прочуаан- н проектиран- на машинострои¬
телни II èпèитгоnромишлèнм предприятия;
Машелпро-кт.
Мàшèппгр-ит м.. остар.— Институт за проуч¬
ване н проектиране на машиностроителни и
èлèитррпроыншпèни предприятия; Маше^ск-
тропроект.
Машиноекспорт м. — Външнотърговска орга¬
низация за нзнос (експорт) н внос (импорт)
на металообработващи н дървообработва¬
щи машини, съоръжения н др.
МàшйнрuмnèИè л». — Държавно търговско-
предприятне за внос (импорт) н износ (екс¬
порт) на машини.
Мàшп-ипрры м. —Стопански комбинат за про¬
изводство на р-зервни части, единични ма¬
шини н нестандартно оборудван- за лека¬
та промишленост.
МашпроСкт м. Институт за проучване н про¬
ектиран- иа машиностроителни заводи.
Машстрой л. — Машиностроителен завод за-
металорежещи машини.

МАЮД
104
МАЮД [маюд] — Международна асоциация
на юристите-демократи.
БАЮН [маюн] — Международни асоциация
на юридическите науки.
МБ [ём-бё], електрон. — Магнитен б-рабан.
МБ геохим. — Масленист битум.
МБ [ём-бё], техн. — Местна б-т-рия (систе¬
ма телефонни апарати).
м-б — мащаб (с цифра); М, м. Д м-б1:1ООО.
мб-тр воен.. — Метеорологична батарея.
ББВ [оè-Пe-пB- —Международно бюро з-
орсме.
МБВр [мё-бе-от-рё] — Международна б-нк- з-
въесèановивuне и развитие.
МБЗМ ["^-бт-зл-мТ] — Международно бюро по
.е-коноч-т-nча метрология.
МБИ [мё-бе-й] — Международна инвтстицион-
на С-нк-.
МБИС [мбис] —Международна банка з- иконо¬
мическо сътрудничество.
МБК хим. — Метил 2-Сензими,дaзолк-рб-о1ат.
МБЛ1Т [ме-бт-ме-тТ] — Международно бюро з-
мерки и теглилки.
МБП [мЗ-бе-пТ] — Местно бюро з- проверка
(Орган на Държавна служба за законодател¬
на "(-трология).
МБП ^-бт-пТ] — Международна биологични
програма (Международни научна организа¬
ция з- изследвания о областта на биология-
т-).
МБР [См-бе-рё], ед. и ля., воен. — Междукон-
тнн-нт-лн- балистична ракета.
МБРР [мё-бз-рс-рё] — Международна С-нк-
за реконструкция и развити- (специализира¬
но учреждение ни Орг-низацият- на обеди¬
нените нации).
МБС (—) [Тм-бт-Тс] — Биологически стерео¬
скопичен микроскоп (напр.: МБС-1).
МБС [ме-бз-сС], остар. —М-дико-б-ктериоло-
гична станция.
МБС [Тм-бт-Тс[, ед. и мн., воен. — Бeждукон—
тин-нт-лсн балистичен снаряд.
МБС [м!ё-бё-сё] —Международен биохимичен
съюз.
МБСД [мё-бе-сё-дё] — Музей на българо-съ¬
ветската дружба.
МБТ [мТ-бт-тТ] — Международно бюро на тру¬
да.
МБТК (—) [ëо-бë-тe-ка]. рус. МБТК (Мобиль¬
ный башенный	трубчатьш кран) — Кра¬
чещ кулокран (напр.: МБТК-80).
МВ (—) [ём-её] — Блексвир (напр.; БВ-20).
Мв физ. — мегаволт (след цифра).
ме физ. — мнливолт (след цифра).
MBA [ем-вт-а] — М-шина з- ваден- ни -рп--
чжик.
ме/м физ. — очливоnт ни метър (слзд цифра),
м-во — министерство; м-стео.
МВР — Министерство ни външните р-ботц.
МВР |:.'.г-1>з-р/-|. ср. (разг., член. -то) —Мини¬
стерство ii-i вътрешните работи.
МВРДС <-тор. — Министерство на вътрешни¬
те р-*'<- i;i и д	сигурност.
ме/см физ. — мнливолт на сантиметър (слзд
цифра).
МВТ [ме-ее-тё] — Министерство ни външната
търговия.
МВТ [мё-ое-тё], остор. — Министерство ни
вътрешната търговия.
Мвт физ. — мегават (слзд цифра),
мвт физ. — милсват (след цифра).
МВТУ [мё-ве-те-ÿ], ср. (разг., член, -то) —Ми¬
нистерство ни вътрешната търговия и услу¬
гите.
Мвт-ч физ. — Бегават-чис (слзд цифра).
МВФ [оë—ет-фе[ —Международен валутен фонд
(специализирано учреждение ни Организа¬
цията на обединените нации).
МГ икон. — Мрежов график,
мг — милиграм! (след цифра).
мГ физ. — милиграм-сила; мгс (сл-д цифра),
м. г. — миналата година (след дата или н--
званит на оëсëч), Д Месец юни м. г.
МГГП [мё-ге-гё-пё], ср. (р-зг., член, -то) —
Министерство на горите н горската промиш¬
леност.
МГД ^м-гз-дё), прил. — Маrчuтно—rазсguн-—
мечен. А МГД метод, МГД генератор,
МГД електроцентрала.
МГД [ём-гз-дё], прил., рус. МГД (Маrнцтяо—
гидроgинаоичнмlй) — Магнитно-хидродц-
ч-мuчтн; вж. МХД. Д МГД помпа.
МГИ [мЧ-гт-й] — Междуградски групов изби-
р-ч (в автоматична телефонна централа).
МГи [кмё-1~т-^], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Минно-геоложки институт; вж. ВМГИ.
МГИ |Смl-ге-йJ, м., ос/иар., рус. МГИ (Москов¬
ский горний институт) — Московски минен
институт.
МГИМО. рус. МГИМО (Московский государ-
ственнн1й институт оcждун-роднох отноше¬
ний) — Московски държ-в-н - институт по
международни отношения.
МГН [м!ё-гт-Тн] — Междуградски номератор (о
автоматични телефонни централа).
мгн физ. — маги (единица за магнитна про-
ницаемюст), (след цифр-).
МГО [мё-гт-о] — Международна rеодтзич--ке
орган из -ция.
МГОПС остар. — Министерство на горцтт и
опазване на природната сред-.
мгс физ. — милиграм-сила; мГ (слзд цифра).
МГС. астрон. — Международна година н-
спокойното слънце.
МГУ [Зм4-ге-у], рус. МГУ (Московский госу¬
дарственный университет имени М. В. Ло¬
моносова) — 'Московски държавен универ-
ситзт „М. В. Ломюносов“; мДу.
БД [Зм-дё] — Магнитен д-фектоскоп.
БД [ём-дё], електрон. — Магнитен диск (н-
е-п-оеèиващо устройство).
МД [см-дё], електрон. — М-сие на документи¬
те.
БД ( — ) — Декл-р-ция образец „Местчни до-
Савки“ (напр.: БД-1969).
МД (—) |см-дс] — Мин-н детонатор (напр.:
БД-2).

105
мет.
м3д — куСомстродеиоиощие (след цифро).
МДА — ^-де-о] — Международно доиъчно
астuиаuия■-
МДА хим. — Метилевдио килин-
МДБ [мс-дс-СД], порт. MDB (Movîimento De-
mocr-tico Brasilciro) — Бразилско демокра¬
тично движени.- (опозиционна партия в Бра¬
зилия).
МДИО |ысдйт] — Междудържавно икономи¬
ческа организация.
МДК |ме-де к0]. м. и (разг.) ср. {член, -то) —
МедодтCизек комбинат.
МДР [мй-де-рД] — Малгошко демократично ре-
публико.
МДРМ [.мё-де-рс-мё]. фр. MDRM иМ. D. R. М.
(Mouvement democratique de la rénovation
malgache) — Демократично движени- за
възраждане ио Мадагаскар.
МДС [ме-де-сД| — Моврицийски демократичен
съюз.
МДС и м. д. с. физ. —Магиигодвижеща сила.
МДТЛ електрон. — Модифицирано дцодиоз
mрац.зисгтрца лтгика-
МДУ [Дм-дд-у] — Московски държавен уни¬
верситет; ож. МГУ.
МДФЖ [ме-дд-фе-ж-] —Международно ддмо-
кротичио федерация но жекцт--
МДХ биохим. — Мa.пагдеxидрогeкааг.
МЕ биохим. — Международна ензимно едиии-
ца.
МЕ — Министерство ио скергегикàго-
Ме (—) [ме]. кем. Ме	tt) — 1. Нем¬
ско соытл-ттсгрткг-пко фирма	„Месср-
шмит".
2. В маркого на самолет „Мeсершыцm“,
произведеи от гози фирма (напр.: Ме-109).
Мебелси-С .и. — Цёигрàпко база за снабдява¬
не с материали към Сгопоиска организация
„МеСел“.
Мсв физ. — ы-гаепёкгртнволт (след цифра).
МЕГ остар. — Министерство ио ен-рг-гикого-
и горивата.
МЕГА [мега]. нем. MEGA (Marx — Engels-Ge-
zamtausgabe) — Пълни събрани съчинения
но Маркс и Енгелс.
мсгер м. , слектр. — Мегооммстьр.
МЕД библ. — Медицина. медицинско г-хнико.
МЕД електр. — Милис-куцДдц епектродетт-
нотор.
мед. . . — Медицински	(напр.; медиидти-
гут, медсестра).
м-д. — медицина.
мдд. — медицински.
МДдексИм м. — Специализирано външнотър¬
говско предприятие зо научно-техническо съ¬
действие иа други страни в областта иа здра¬
веопазването и медицинската практико.
Медно .и. и ж. — Медико-апаратурен завод-
МДдико ср. — Обединено стопанско предприя¬
тие за научноизследователско и проектно-
коксгрукгтрско дейност. производство. мон¬
таж и рс-ноит но медицинско апаратура,
внос и износ но медицинско ГL■хиико-
Мёдикокомплёкт м. — Инжен-рингтвт пред¬
приятие за проектиране. доставка и монтаж
ио комплектни здравни (медицински) оСекги.
МЕДО [медо], англ. MEDO (Middle East De¬
fence Organization) — Багдздски пакт
(1955—1958).
мёдгункг - - — Медицински пункт.
ыДд-ан- . . - Мeдико-сокиторек (напр.: мед¬
санбат, медсаичаст).
мёдеонбат м., воен. — Медико-санитареи бата¬
льон; мддсС.
м-дсонч-ст ж.. воен. — Медико-саниториа
част; МСЧ.
медсС воен.— Мeдикт-cоиигореи батальон; мсд-
е-ибат.
мсдсв воен. — Медико-саиитареи взвод.
мСдсестрО ж. — Медицинско сесгра.
мсдср воен. — Медико-с-нигари- рота.
МЕЕ [мД--] — Министерство но -.лекгроиико-
та и еп-кгртгехкикага.
меж. . . — Международен (напр.: м-ждом).
мсждум. грам. — междуметие.
МЕЗ (—) [мсз] — Електролитно шлифовъчна
машин- за заточван- [каeр.: МЕЗ-201).
МЕИ [мlCзИ] и [м-й]. м. и (розг.) ср. (член.
-то) — Моши^lко-eлектрттехl^ически инсти¬
тут; вж. ВМЕИ.
МЕК [мек] — Мсждуиародна -лекгртгехкич--
ско комисия.
МЕК библ. — Мексико.
мекс. — мексикански.
МЕМ [мсм]. еспер. МЕЛ1 (Mondpac. Esperan-
tista Movado) — Световно движение но еспе-
рлитистиге за мир.
МЕМ (—) [.мс-м,— Малогабаритен електронеи
микроскоп [коeр-: МЕМ-50. МЕМ-58).
МЕН [мси], англ. МЕХ (Middle East News) —
Икфтр.ыациокка агенция но Арабска ре¬
публика Египет; вж. МЕНА.
МЕНА [мсиа]» англ. МЕХА (Middle Eas.t
News Agency) — Иифтрмаuцтиио огеиция на
араСско р-пуб.лико Египет; МЕН.
МЕП [м-п]. исп. МЕР (Movimiento Electoral
del Pueblo) — Избирателно народно движе¬
ние (във Вен-uу-ло)-
Мёри ж. — Наименование ио поста зз зъби»
съдържащо концентрат от минералната во¬
да „Меричлери“.
мсс.	— мсссц (прсд нозв-ние ио месец или слсд
цифра); м. А мес. юни., 10 мес.
мес. — месечеи.
МЕСАН[—а.ч],,^^/^. MESAXfMouvem ent devo¬
lution sociale de l'Afrique noire) — Движе¬
ние за социално еволюция но черно Африка
(в Централната африканска р-публико).
МЕСМ — Малка спекгрткка сметачна маши¬
но¬
мест. грам. — м-стовм-иие; мсстоим.
место^им^. грам. — ыесгтны-иие-; мест.
. . . мет. . . — Метален (напо Строймогм--
гиз).	*
МЕТ библ. — Металургия.
мег. — метал.
мсг. — металургичен; метал.
мст.	— металургия; метал.
метал, ..
106
метал. . . — Метален (напр.: М-талп^м).
метал. — металургичен; мет.
метал. — металургия; мст.
Лlитàлпгрèит ж,—Комплексен институт за про¬
учван- н проектиране и областта иа архитек¬
турата н строителството с леки метални и
стоманени конструкции.
Мèтàппгры м. — Метална промишленост (Тру¬
дово-производителна кооперация).
Металснаб л — Държавно стопанско обеди¬
нение за пласмент н снабдяване с черни и
цветни метали, метални изделия н др.
металург. . . — Металургичен (напр.: Мета-
луггпроèит).
Мèтàпургкрыnпèкт м. — Инженерингова сто¬
панска организация за nроèктно-коиèтгуи-
торска, внедрителска н др. дейност и об¬
ластта иа рудодобива, черната н цветната
металургия н др.
Мeтàпургпгрèит м. — Комплексен институт за
проучван- н проектиране на металургични
обекти.
Металлйй л— Държавно стопанско обедине¬
ние за производство иа металообработва¬
щи машини, автомобилна, електронна, съ¬
общителна н др. т-хннка.
м^тсо. . . — Метеорологичен (напр.: метео¬
служба метеостанция).
мèтèрнàбпloдàтèп лг. — Метеоролог-наблюда¬
тел.
метеор. — метеорологичен,
метеор. — метеорология,
мСтеослужба ок. — Мeт-ррр.логнчна служба,
метеостанция ок. — Метеорологична станция,
мётесё, член. -то, мн. -та, ср.. остар. — Ma¬
ui ни но-тракторна станция; МТС.
. . .метйз — Метални изделия (напр.: Строй-
матметиз).
метро, член. -то, мн. -а. ср. — Метрополитен.
М-тропроСкт ( - — Специализирана проектант¬
ска организация за проектиран- на мстро.
М-трострбй м. — Държавно стопанско пред¬
приятие за строителство иа метро.
мех. — механика.
м-х. — механичен.
МЖ истор. — Международен женски секре¬
тариат.
МЖ боен. — Местни жители.
МЖС [ме-жс-сё] — Международен железопъ¬
тен съюз.
M3 (—) [-м-зС] — В марката на масло за за¬
каляване на металите (напр.: МЗ-20).
M3 ( — ) [См-зё]. воен. — Маслозареждач (напр.:
МЗ-150).
M3 ( —)	[См-з-] — Машина за закаляване
(напр.: МЗ-1000).
m3 |м--з-] — Машиностроителен завод.
M3 [мё-зё] — Металургичен завод.
M3 |-!--30] — Мебелен завод.
M3 п-( б.г. — Мèжд^бньпнотèчпо заемане.
M3 'ч/л.'.’Л — Министерство иа зе-м-делнето.
M3 [<млл|. нл/и. MZ (Molorradwerk Zscho-
pau; — 1. .■е^р■iPНнил<.ï-•!! завод и Германска¬
та демократична г-п)b.ениа. .
2.	В марката на мотоциклети, произведени
и този завод.
3.	Мотоциклет, произведен и тозн завод.
МЗА [-.м-за], воен. — Малокалибрена зенитна
артилерия.
МЗБат воен. — Малокалибрена зенитна бата¬
рея.
МЗЛК, рус. МЗЛК (Московский завод „Ле¬
нинский комсомоли“) — Московски завод
„Л-нннски комсомол“ (автомобилен завод).
МЗМА, рус. МЗМА (Московский завод мало-
литражних автомобилен) — Московски за¬
вод за малолитражни автомобили.
МЗП (—) [ём-зс-пё] — Мазутна зъбна помпа
(напр.: МзП-80).
мЗс воен. — Малогабаритна защитна станция.
МЗС [мё-зс-сС] — Междубнблиотечна засмна
служба.
МЗУ [ём-зе-у], електрон. — Магнитно запом¬
нящо устройство.
МЗУ [ем-зс-у], електрон. — Матрично запом¬
нящо устройство.	_
МЗУМД електрон. — Миинзапомнящо устрой
стио на магнитни дискове.
МЗУМЛ електрон. — Мнимо запомнящо
устройство па магнитна лента.
МЗХП [мс-зе-хе-пС], остар. — Министерство
иа земеделието н хранителната промишле¬
ност.
МИ [ме-й] — Математически институт.
МИ (—) [См-й] — Нзы-рвàтèпèи микроскоп
(напр.: МИ-1).
Ми [ми], рус. ММ н Ми (Мнль) — 1. В марката
на вертол-тн, конструирани от М. Л, Миль
(напр.: Ми-2, Мн-4, Ми-6 и др.).
2. Вертолет, конструиран от М. Л. Миль.
МИБ [миб] — Международна инвестиционна
банка.
МНГ (—) н Миг (-), рус. МИГ н МиГ (Микоян
н Гурèвмч)•— В марката на съветски само¬
лети-изтребители, конструирани от А. И.
Микоян н М. И. Гурсвнч (напр.: МИГ-З,
МИГ-9, МИГ-15 н др.).
миг, член. -ът, -а, мн. -ове, л, разг.— Съвет¬
ски самолет-нзтребител,конструиран от А.И.
Микоян н М. И. Гуревич.
МНД [мид] — Международен институт по до¬
кументация.
МНД [мид], рус. МИД (Министерство иностран¬
ния дел СССР) — Министерство иа външни¬
те работи на СССР.
МНДЕК [мидёк], англ. MIDEC (Middle East
Industrial Development Projects Corpora¬
tion) — Корпорация за промишлено разви¬
тие на Средния Изток.
МИИТ [мнйт], рус. МНИТ (Московский ин¬
ститут инженеров жее-знрдррржнргр тран¬
спорта) — Московски инженерен институт
по железопътно строителство.
микробис — микробиологичен,
микробное — микробиология,
мин. — минимален.
мин. — министър; м-р.
мин — минута; м (след цифра). Д 15 мин.

107
мккн
мин. грам. — мин-ло орсмз.
минб ваен. — Минометен (минохвъргачен) ба¬
тальон.
минбатр [минбатр], - еоен. — Миномётн- (мино¬
хвъргачна) Сат-рзя.
мин- воен. — Бичооëè-ч взвод,
миндн воен. — Минометен дивизион,
минер. — минерален,
минер. — минералогичен,
минтр. — оинзр-логuя.
Минералбанк м. — Организация за комплекс¬
но банково обслужване н- стоп-нскитз орга¬
низации, заним-е-щи ст с разработване и
експлоатиране ни ен-ргийни и оuнзр-n^но-
суровинни ресурси в стр-н-т- и чужбина.
БннзрàлнопТкс м. — Външнотърговски орга¬
низация за износ (зкспорт) и внос (импорт)
на скално-облицовъчни м-т-ри-ли, неруд¬
ни минёр-лни суровини, съоръжения и др.
Бинер-лм-ш м. — .Машиностроителен завод за
производство на машини з- обработка ни
мр-мори.
Минералпроёкт м. — Институт за проучване
t.-и проектиране ни "шн-ралните ресурси.
МинeрàлсувзчHр м. 1. Стопански търговско-
промишлен комбинат з- добив н обработка
на минерали, производство на модни изящ¬
ни предмети от материали с минерален про¬
изход.
2.	Централен предсè-виттл-ч изложбен ма-
г-зин за сувенири и други предмети от ма¬
териали с минзрил-н произход.
мин. неопр. грам. — минало неопределено вре¬
ме.
мин. нзсв. грам. — минало несвършено време,
минл воен. — Минометен полк.
Б0нпрoТкè м. — Мннзн научноизследовател¬
ски и проектноконструкторски институт;
МНИПКИ.
минр воен. — Минометни рота.
мин. св. грам. — минало свършено време.
Мянстрой м. — Стопанско обздинзнцз з- мин¬
но строителство.
— Произв.: мйнстроен, ойнстройски.
МИО [мйо] — Международна икономическа
организация.
МИППБ — Методически инспекторат за про¬
фесионална подготовка на младежта.
Мняро ср. — Препарат з- сухо мттнт на про¬
зорци.
МИС [.мис) — Машинно-изпитателна ст-нция.
МИС остар. — Министерство на информация¬
та м съобщенията.
МИС ( — ) [мис] — Измерителна стоИка с маг¬
нитна основа (налрлМИС-1, БИС-2, БИС-З).
МИСИ [м*.исИ], рис. МИСИ (Московский нн-
жcиcрно-строитcnьной институт) — Москов¬
ски инжсн-рно-строителен институт.
МИТ биохим. — Бонойодтирозии.
мит. — мuèопоruчcскu; митол.
мит. — митология; "питол.
мстол, — митология; мит.
митол. — митологичзски; мит.
Д/1И У [миу) — Мерки и измервателни уреди.
МИУ [миу] —Монтажно-инсталационно управ¬
ление.
МК електрон. — К-ртоо масив.
МК (—) [См-к-] — Координатни маса (част от
металорежещ- машинаЦнапр.: МК-1, МК-2).
МК (—) [Зм-к-] — Кухненска маса (н-пр.:
БК-6).
МК — Мигниттн курс.
МК [меки] — Металургичен комбинат.
МК биохим. — Миокиназа.
МК киберн. — Многопроцесорен комплекс.
МК (—) [См-к-] —Монтажен кран (напр.: МК-
20-14).
МК [Зо-ка] — Моторен катер. ^МКиВихрен".
МК ( — ) [ёмг-кё], рус. МК (Молотилка ком-
Синиров-ннаи) — Комбинирана еършачка
(напр.: БК-1Ю0).
МК (—)[ём-ка]]рус. МК (Молотилки конопля-
н-я)—Вършачка за коноп (напр.; МК-1,5).
мк — микро. . . . (десетична представка към
измерителни единици, н-пр.: мка — микро-
амп-р, мке — оикровоnт и др.).
мк — микрон; мкн (след цифра),
мк физ. — миликюри; мкюри (слзд цифри).
МК — „Млад конструктор“ (списаниз),
МКА [мё-ки-à] — Малайска китайска асоциа¬
ция.
МКА [ме-ки--] — Международен кооперати¬
вен алианс.
мка физ. — микро-мптр (след цифра).
МКАП остар. — Международна конфедера¬
ция н- -р-бските профсъюзи.
МКБ [ме-ка-бС] — Международна кооператив¬
на С-нка.
МКБ (—) [ём-ки-бё] — Микрокухненски блок-
(напр.: БКБ-1).
мкб физ. — микроС-р (слзд цифра).
МКВ [ём-ки-оё] — Мелници с кaмзчоотдзлч—
т-лни валяци за керамични о-тзрцалц(напр)
МКВ-750).
мкв физ. — микроволт (слзд цифра).
мкв/м физ.—микроволт на метър (след цифра),
мкв/см физ. — микроволт на сантиметър (слзд
цифра).
мквт физ. — микроеат (сл-д цифра).
МКГ (—) [ёммка-гЗ], рус. МКГ (Монт-жний
кран гусеничный) — Гъсеничен "юнт-жён
кран (н-пр.: МКГ-20).
мкг — микрограм (сл-д цифра).
МКД [мé-ка-дЗ| — Мюсюлмански комитет за
действие (о Мавриций).
БКЗ (—) [См-к--зЗ] — Кондензатор с меха¬
нично е-g-йсèвуо-ч- (н-пр.: МКЗ-6В).
МКЗМ [о-—х--еë-мЗ| — Международен коми¬
тет по законодателна метрология.
МКИС — Многом-шинен комплекс от изчи¬
слителни средства.
БКК [^^è-кa—кa] — Международна китобой-
на комисия.
БКК [ыè-ка—кU], м. и (разг.) ср. (член, -то) —
Бедно-концентритзн ко"(Синит.
мкк физ. — микрокюри; мккюри (след цифри).
МККН [мс-ки-ки-нё] — Международни коми¬
сия з- контрол и наблюдение.

МККР
108
МК^^е-ка-ка-р-] — Международен консул¬
тативен комитет на радиовръзките.
МККТТ — Международен консултативен ко¬
митет по телефония н телеграфия.
мккюри физ. — микрокюри; мкк (след цифра)-
икл — мнкролитър (след цифра).
мкм — микрометър (след цифра),
мкмк — микромикрон (слсд цифра).
МКМР [м^-ка-мс-рС] — Международен коми¬
тет за морска радиовръзка.
МКМТ [мё-ка-мё-тё] — Международен коми¬
тет за мерки н теглилки.
мкн — микрон; мк (след цифра).
МКНТИ — Междуведомствен комитет за науч-
но-техничсски изследвания (във Франция).
МКО ед. н ли., биол. — МииèгапPкоГтм■иоuд.
мхом физ. — микроом (след цифра).
МКП [ме-ка-пС] — Малайска комунистическа
партия.
МКП [ме-ка-пе] — Мароканска комунистиче¬
ска партия.
МКП [ме-ка-пС] — Мартиникаиска комунисти¬
ческа партия.
МКП [ме-ка-пС] — Мексиканска комунистиче¬
ска партия.
МКП (—) [См-ка-пё], рус. МКП (Молотилка для
обмолота кукурузнм1х початков) — Ронач¬
ка за царевични кочани (напр.: МКП-3,0).
МКП (—) [-м-ка-пё], рус. МКП (Молотилка ко¬
нопли приводная) — Вършачка за коноп
(напр.: МкП-4,5).
МКП (—) [ём-ка-пё], рус. МКП (Моитажинй
кран пнсвмоколесний) — Монтажен кран
(напр.: МКП-20).
МКПП [ме-ка-пе-пС] — Морски ионтгопнр-пго-
nуèкватèп-н пункт.
МКПЧМ — Металургичен комбинат за произ¬
водство иа черни метали.
мкр Физ. — микрорентген (слсд цифра).
МКРЕ [м^-ка-рС] — Международна комисия
по радиологични еднинцн н измерения.
МКРЗ [мё-ка-ре-зе] — Международна коми¬
сия по радиологична защита.
МКРЧ [мё-ка-ре-ч-] — Международен коми¬
тет за р-гистрнраи- на честотите.
МКС [мё-ка-сё] — Международен кооперати¬
вен съюз.
МКС — М-тър-килограм-сскунда (Междуна¬
родна система измернт-лни -диинци).
МКС [ем-ка-сС] — Многократен координатен
съединител.
МКС (—) [ем-ка-сС], рус. МКС (Молотилка ко¬
нопляная сложная) — Вършачка за коноп —
сложен модел (напр.: МКС-1,5).
Мкс физ. — максв-л (единица за измерване
на магнитния поток), (след цифра).
мкс — микросекунда (след цифра).
МКСА — Мeт■ьг-кнпрггàм-èèиунда-аыпèг (Ме¬
ждународна снст-ма измерителни единици).
МКСГ — Метър-килограм-секунда-градус
(.'•А.-ждуизродиа снст-ма измерителни еди¬
ници)
МКСК — Мет î. p -ки лограм-с екунда-кулс н (М еж -
дународна сдстсу.а измерителни единици).
МКСП [ме-ка-се-пС] — Международна конфе¬
дерация на свободните профсъюзи.
МКСС — Метър-килограм-сила-секунда (Меж¬
дународна система измерителни единици).
МКСТ (—) [См-ка-се-тС] — Машина за кърше¬
не съцветията на тютюн (напр.: МКСТ-4Е).
МКТ (—) [ём-ка-тС] — Моитаж-и тракторен
кран (напр.: МКТ-6).
МКТБ [мё-ка-тс-бё] — Младежка конструктор-
èир-тèйнрлргимнà бригада.
МКТШ [мё-ка-те-шс] — Международен коми¬
тет иа тихия шахмат.
МКУ (—) [См-кау], рус. МКУ (Мялка коноп¬
ляная улучшенная) — Машина за мъиене
на коноп, подобрен модел (напр.: МКУ-6).
МКУС [мё-ка-у-сё] — Мèждукроп-гатиинр
угоитслио стопанство.
мкф физ. — микрофарад (след цифра),
мкхи физ. — микрох-ири (след цифра).
МКХП [м^-ка-хс-п-] — Международна кон¬
федерация на християнските профсъюзи.
МКЦ (—) [См ка-ц-| — Комплексен модифи¬
катор — ЦНИИТМАШ (Комплексен моди¬
фикатор за чугун, създаден и ЦНИИТМАШ)
(напр.; МКЦ-2’).
мКчм [мё-ка-чс-мё] — Металургичен комби¬
нат за черни метали.
мкюри физ. — мнлнкюри; мк (слсд цифра).
Мкюри физ. — м1сгакюри (след цифра).
МЛ [ём-ёл], електрон. — Лентов масив.
МЛ (—)	[ем-сл) — ЛнèTPOгьDъчна машина
(напр.: МЛ 2X1000).
МЛ-. [См-ёл], ж. н (разг.) ср. [мС-лС] (член. -то) —
Магнетофонна лента.
МЛ [См-ел], електрон. — Магнитна лента.
МЛ (—) [-м ёл], рус. МЛ (Микроскоп люми¬
несцентный) — Флуоресцентен микроскоп
(напр.: МЛ-2).
МЛ (—) [ём-ёл], рус. МЛ (Мялка льняная) —
Машина за мъненс на лен (напр.: МЛ-6А).
М.— Л. библ. — Москва—Ленинград,
мл — мнлилнтър (сл-д цифра).
МЛА [мё-ле-а] — Международна литературна
асоциация.
млб физ. — милиламберт (слсд цифра).
мл. и. спорт. — младша възраст. А Девойки
ллл. в.'
Млèкоиррп ж. н (. — Млекарска кооперация.
МЛЖМС — Международна лига ка ж-ннт- за
мир н свобода.
МЛК (—) [ём-ел-ка], рус. МЛК (Молотилка
льняная, конопляная)— Вършачка за лен
и коноп (напр.: МЛК-4,5).
МЛКУ (—) [См-ел-ка-yj, рус. МЛКУ (Мялка
льна и ионоппн универсальная) — Уннв-р-
сална машина за мъиене на л-н н коноп
(напр.: МЛКУ-б).
мл, лейт. — младши лейтенант (със собств-но
нмс.
млн. — милион (след цифра). &250 млн.
мл. н. с. остар. — младши научен сътрудник
(със собствено име).
МЛП [мё-ле-п-] — Маврмцийска лейбърист¬
ка партия.

109
МОДЕФ
МЛП [ме-ле-пС], ср. (розг., член. -то) — Мини¬
стерство и- лекото проыцшлеитст-
МЛП (—) [Дм-ел-п-]. рус - МЛП (Молотилко¬
льняная простоя) — Вършачка за лен. оСик*
иовен модел (напр.: МЛП-3.5)-
млрд- — милиард (след цифра). Д// млрд.
МЛс (—) [см дл-ес]. рус. МЛС (Молотилка
льняная сложная) — Вършачка зо леи, сло¬
жен модсл (напр.: МЛС-2.5).	'
ил. серж. — младши с-ржонт (със соСствсио
име).
МЛСТП. порт. MLSTP (Movimento de Liber-
tacao de Sao Tome e Principe)— Движение за
освобождение ио островите Сои Томе и Прии-
сипи.
МЛУ [-)м-ел-у], електрон. — Могнитио лен¬
тово устройство.
МЛШ — Международно ленинско школа.
ММ [м--м-]. осг^аа- — Министерство иа ма¬
шиностроенето.
ММ (—) [-м-См] — Mозойкошлифтвъчко ыaщц-
но (и-пр.: ММ-150).
Мм — мегометър (след цифра).
мм — милиметър (след цифра).
ММА хим. — Метилметакрилат.
ММБ (—) [См-см-СС] — Буголна мазаческо мо-
шиио (напр.: ММБ-2).
ММВ (—) [См-см-вС] — Винтово мазаческа ма¬
шина (напр.: ММВ-2).
мм п. ст. физ. — милиметър водеи сгълб (еди¬
ница за измерване ио налягане). (след циф¬
ра).
ММЕ [мД-мс-С] — Министерство 'иа машино¬
строенето и слектроникото-
ММЕЕ — .Микро-микиогюрск електронеи еле¬
мент.
мм ж. ст. физ. — милиметър живочеи стълб
(сдиницо за измерване ио налягане). (след
цифра).
ММК [ы--ы<-зк0] — Магнитогорски металурги¬
чен комбинат.
ММК [мс-мс-кО). остар. — Междуи-родеи мс-
г.■]ортптгичен комитст-
ММК [ые-ысзкà] — Междуи-роден морски ко¬
митет.
ММК [г.е-мс-кО]. м. и (разг.) ср. (член, -го) —
Мпино--мтглургичеи комбинот-
ммк — милимикрон (след цифра).
МММ [мС-мс-мС]. остар. — Министерство ио
ыашцнтстртеи-тт и металургията.
МММ1Р — Министерство ио металургията и
ыикеропиит- ресурси.
М'Ю |ыê--ыы-3- — Международно ыеmетртл■о-
гично организ-ция.
ММС (—) |ые-ые-т] — М-шинии мосло с общо
г.г ■.^!Д!Зничeице (напр.: ММО-5).
ММП (.•ге-ме-пС] — Международен мострен па-
и-::р-
ММП (—) [См-ем-пС] —Моспоыоmоeтыeа (иапр.
ММлП-РЗ-ЗО).
ММР остар. — Министерство ио ыциеролк■итс
ресурси.
ММС електрон. — Многомашинио системо.
ММС [ыезЫСзсС, — Междуи-родси мотемоти-
чески съюз.
мм/с — милиметър в сскуидо (сл-д цифро).
ММУ [мС-ме-у] — Мостово-монтажно управле¬
ние.
ММФ [ме-мс-фС] — Международен музикален
фестивал-
ММЦ [ме-мс-ц-) — Международеи млодсжки
ценгър.
мн- грам. — ыитжесmвеко (число); ми. ч.
м. и. — морско ииво (с цифра); вж. м .р.
мИД библ. — Минио депTj нефт. гоз.
МНЗ [мé-не-ае]j ср. (разг.. член, -то) — Мини¬
стерство но народното здраве.
МНЗСГ остар. — Министерство ио народиото
здраве и стuцолките грижи.
МНИПКИ |мнйпeи] — Минен научноизсле¬
дователски и пртектит-кткcтpукттрски ии-
сгигуг; вж. Минпроект-
МНК [ыc--к--кО] — Международен нефтен ктк-
сорциум.
МНК [ме-не-кО]. остс^.—Министерство ио
народното кулгуро-
МНК [мС-нс-ко] — Миoгoиаццтиалио корпо¬
рация.
МНК [ме-не-ка]. фр. MNC (Mouvement na-
tionallste congolais) — Ктнгтапскт нацио¬
нално движение (партия в Кткгт. Киншаса)
МНО [мéзис-ô], ср. (разг.. член, -то) — Мини¬
стерство но иàртдкатà тгCрака-
миогогод- — миотогодиш-и.
миогокр. грам. — многократен (иачии ио дей¬
ствие при глагола).
МНП [мё-нс-пС]. ср. (розг.. член, -то) —
Министерство но народното пртсв-та-
МНПК остар. —Министерство ио иородиото
просвего и култура.
МНПО |мè-нe-пe-3- —Междукортдна иепро-
виг-лствено тргàкизоuия-
МНР |м-зИс-р-] — Монголско народно репуб¬
лика.
МНРП [1мезие-рсзле] — Монголско кортднт-ре-
зопюuиткно поргия.
МНС (1м--не-сС], м. и (разг.) ср. — Местен на¬
роден съвет.
МНТТ [м--не-ге-те], остар. — Младежко иоуч-
кт-техкическт творчество; вж. ТНТМ.
ык- ч. грам. — множествеио число; ми¬
мо восн. — Масиран огън-
МО [ме--Д]. ср. (разг-, член, -то) — материално
осигуряване.
М-О. какц. — Моля, обърнете!
МО (—) [См-б]. рус. МО (Морской охотиих) —
В маркато ио когер (нопр.: МО-4).
МОБ икон. — М-ждуотрослов Cапоис.
мог. геогр. — могило.
Модём електрон. — Мoдyлоттр-дeмoдyлотop,
(Устройство за преобразуване ио сигнали,
предавани по съобщителните линии)-
МОДЕФ [.модСф]. фр. MODEF иМ. О- D. E.F-
(Mouvement de defense ( et de coordination)
des exploitations agricoles familiales) —Дви¬
жение за защита иа индивидуалните з--
МодшевкоДп
ПО
меделски стопанстви и за координация н-
тяхната дейност (въе Франция).
Модшевкооп ас. — Модни шивашка коопера¬
ция.
МОЖ (мод.), ж. ня. — 1. Международни
организация на журналистите.
2.	Почивен и творчески дом на Международ¬
ната организация на журн-листите. А Ще по¬
чивам в МОЖ-
МОЗ [моз] — Международни организация по
здравеопазването.
МОЗМ [мо-зт-мТ] — Международни организа¬
ция за законодателн- метрология.
МОЗУ [мозу], ед. и мн. —Магнитно оперативно
запомнящо устройство.
МОК [мок] — Международен олимпийски ко¬
митет.
МОК [мок] — Миннообогатителен комбинат,
мокт — милсоктава.
мол м. — Грам молекула.
мол. — молекулен.
молд. — молдавски.
мол. т. — молекулно тегло.
Мом физ. — мегаом (след цифра).
МОМТ — Международна организация з- мёр-
ки и теглилки.
МОНА (—) [мона] — Машина за обёмно на¬
гряване ни заготовки при горещо пластично
оСр-Сотв-ч- (н-пр.: МОНА 1—400).
монг. — монголски.
Монголб-нк ж. — Монголска търговско-про¬
мишлена банка.
МОН ИМА [монима], фр. MONIMA (Mouvement
national pour l’independence de Madaga¬
scar) — Национално движение за независи¬
мост на Мадагаскар.
МОНЦАБЕ [монц-мз], MONTSAME (Mongo-
lyn Tsahilgaan Medeeniy Agentlag) — Мон¬
голска телеграфна агенция.
МОП [моп] — Международно обтдинтнит ни
профсъюзите.
МОП [моп] — Международно общ-стео ни
поцеоо-дитз.
МОП електр. — Мeтaлноокисеч полупровод¬
ник
моп-д, член, -ът, --, мн. -и, м. — П-дален
мотоциклет; мотопед.
БОПР [м5спр]. м. (разг., член. -а). остар. —
Б-жчународна орг-нuе-цuя з- подпомагане
ни революционерите (1922—1947).
мор. леке. — морско дело.
Морписфлот л.. рус. Морпасфлот (Бопской
пассажнрскнй флот) — Морски пътничес¬
ки флот на СССР.
БОРТ |^:opт!lOог^n^р. рус. МОРТ(Мeждународ—
нст объединение р-волюиионныя театров) —
Международно обединение на революцион¬
ни го тс-три.
Морфлот м., рус. .Морфлот (Борской флот) —
Параходно всссыозио обздинзнит на СССР.
БОС [мис] — Международна орг-низ-ция за
сè-чч-рèие-ция.
моё. . . — Московски (н-пр.: Моспроект, Мос-
филм).
Мостн^рго ср., рус. Б^сзн-рго (Московское
районное управление онергетнческого хо¬
зяйства) — Московско	районно управле¬
ние по енергетика.
МОСМО |оОсмо]. ж. и ср. — Б-з- з- техничес¬
ко р-звитие з- минни, обогатителни и сон¬
дажни м-шини и оборудвант.
МОСНТИ [моенти], ед. и мн., икон. — Между¬
народни отр-слов- сист-ми за научна и тех¬
ническа информация.
МоспроЗкт м., рус. Моспроткт (Управление по
проектированию жилищно-гр-жданского и
комун-льного строительства)— Управление
за проектиране на жилищно-гражданското ы
комунално строителство на Москва.
Мосстрой ле, рус. Мосстрой (Московский
государств-ннмй строител бно-монт-жн"!)
трест)— Московски държ-вен строително-
монтажен тръст.
моттб воен. — Мостови б-т-льон,
моетбо воен. — Мостова бригада,
мостсб воен. — Бостостроиттлзи батальон,
мостср воен. — Мостостроиттлна рота.
МостстрСй м. — Специализирано управление
з- мостово строителство.
Мосфйлм ле., рус. Мосфильм — Московско
студио з- художествени филми.
МОТ ('ыoоT1и‘с. и м— Международна орга-
ние-ции н- труд-.
МОТА [.мота] — Международни организация
по туризъм и авèоообиnuеъо.
мотСл, член, -ът, -а, мн. -и, м., англ. mctel
(Motonst’s hotel) — Мот-л и ресторант на
-втомюбилтн път за туристи с моторни пре¬
возни средств-.
—Преuзв.: "ютелен, мотёлски.
мото. . . Моторизиран (напр.: оотодивuзии,
мотопёхоти).
môto. . . —Мотоциклетен (н-пр.: мотокрос,
мотосъст-зание).
мотобол, член, -ът, -а, м. — М1oтоццклзтеч
футбол (вид спорт с мотоциклети).
—Произв.'. оотоСОлтн, мотоболйст.
мотовЗлоспорт м. — Мотоциклетен и отло-
сипедтн спорт.
мотопСд, член, -ът, -а, мн. -ц, м. — Пёдал-н
мотоциклет; моптд.
— Произв..: моèопздйсè. мотопёд-н, ооèоптдйсè-
ки.
МП [Зм-пТ] — Машинтн превод.
МП (—) [Зм-пС] — Б-локалиСр-н пистолет
(напр. БП-3).
МП — Мзбел полирол (о маркита на прсп-рат
за полиран- на мтбт<ли).
МП прил. — Мериноподобен. А МП вълна.
МП (—) [ТмьпЗ] — Ми-щ прахообразен пре-
п-р-т з- стъклен амбалаж е млечната про¬
мишленост (н-пр.: МП-2).
МП ед. н мн., електрон. — Микропрограма.
МП — Млечни продукти.
МП ( — ) [ём-пё] — Полириз-цuонзн микро¬
скоп (н-пр.: МП-6).
МП [-мг-пё], англ. БР (Military Police) —
Военна полиция (в САЩ).

t
F
111
C
МПА воен. — Малък плаващ автомобил.
МПА електрон. — Микропрограмеи автомат.
МПАА, амер. М. Р. А. А. (Motion Picture
Association of America) — Американска асо¬
циация на кинематографската промишле¬
ност.
МПБ [м--пс-бС| — Международно пътническо
бюро.
МПБУ [мС-пс-бс-у] , ж. н ср. — Местна про¬
мишленост н битови услуги (Стопанска
дирекция).
МПВО [См-пс-ие-о], ср. (разг., член. -то) —1.
Местна противовъздушна отбрана.
2.	Учебна дисциплина Местна противовъз¬
душна отбрана. А Имам изпит по МПВО.
3.	Учебник по тази дисциплина. Д Купих си
МПВО.
МПВХО [См-пе-ве-хе-о], ср. (разг., член, -то) —
Местна противовъздушна и химическа отбра¬
на.
МПГТ — Машина за почистване н грундиране
на тръби.
МПБ [мС-пС| — Младежка производствена сди
ннца.
МП НД—Машина — приспособление — инстру¬
мент-детайл (система).
МПК — [мс-пе-ка| —Международен подготви¬
телен комит-т (за Световния младежки
фестивал).
МПК ^-ппски]—Международна конвенция
за превоз на стоки по железниците.
МПК [мё-пе-ка] — Международна палата по
корабоплаване.
МПК [мё-пп-кй] — Международна патентна
класификация.
МПК [ме-пе-ка], м. н (разг.) ср. (член. -то) —
Мг-шю-преработват-лен комбинат.
МПК воен. — Модернизиран плавателен ко¬
стюм .
МПК — „Музеи н паметници на културата“
(списание).
МПКБУ — Мсстна промишленост н кому¬
нално-битови услуги. (Стопанска дирек¬
ция).
МПЛ [èм-пe-cл]—Мàшмиа за подмладяване на
лавандула (налр.: МПЛ-1).
МПЛА [<ем-п<с-^а]. ж.. порт. MPLA (Movimen-
to	Popular dé Libertacao dé Angola) —
Народно движение за освобождение на
Ангола (партия).
МПЛЗР (—) — Механизирана поточна ли¬
ния за зеленчуково газèадопгPизDOдствр
(налр.: МПЛЗР-1).
МПП [мё-пе-п-] — Мартиннканска прогресивна
партия.
МПП ( —) [-м-пс-пс] — Преносим показващ
мн.пнDPПTЫèтър (напр. МПП-0,54).
МПр - мм нистерство на правосъдието.
МПС [мè-пèкèè| — Международен производ¬
ствен секретариат (отраслово обединение иа
Международната конфедерация на сво¬
бодните профсъюзи).
МПС [мё-пе-сё], електрон. — Многопроцесор¬
на система.
МПС [мё-пс-сё], мн. —Монголски професио.
налнн съюзи.
МПС [ме-пс-сё], ед. и мн.. ср. (разг. мн. -та) —
Моторно превозно средство.
МПТ [ме-пе-тС] — Маршрутно-познаватсл-н
туризъм.
МПУ [мё-пс-у|, икон — Мрежово планиране и
управление.
МПф [ме-пе-фС| — Международна пррuзврд-
ств-на ф-д-рацНя (отраслово обедни-ние на
профсъюзите).
МПФ [ме-пе-ф-], - . н (разг.) ср. (член. -то) —
Морски . пътнически флот (параходство).
МПЧ [ме-пе-чС], радиотехн. — Максимално
приложима работна честота.
МР (—) [-м-Ср] — Метеорологична рак-та.
МР (—) [См-Ср| — МнкгPГèнтгèном-тъг•
МР — Ресторантска маса.
мр	— милиреитгеи (сл-д цифра),
м-р — майор; м. (със собствено имс),
м-р — министър; мин.
м. р. — морско равнище (с цифра).
МРА [мС-ре-а] — Международна рекламна асо¬
циация.
мрае еоен. — Морска ракетоносна авиацион¬
на ескадрила.
МРДБ [ме-рс-де-бС] — Музей на революцион¬
ното движение и България.
MP3 [ме-ре-з-]. м. н (разг.) ср. (член. -то) —
Машинно-р-монтен завод.
МРКД — Международно работническо н ко¬
мунистическо движени-.
МРМ [См-ср-ем] — Медицински ыuкрогèнтгè-
нометър.
МРО [ме-ре-о], м. н (разг.) ср. — Материални
ресурси н оборудване (отдел).
мРп [ме-ре-пС], ж.. фр. MRP (Mouvement
républicain populaire) — Народно републи¬
канско движение (политическа партия във
Франция).
МРП [ём-ер-пС] — Машина за разкройка ка
паркет (напр.: МРП-200).
МРП [ыè-г--пè] — М-хаио-р-монтно предприя¬
тие.
МРС (—) [См-рс-Сс] — РàзтвPГPèЫèситèПна ма¬
шина (напр.: МРС-100).
МРСМ — Монголски революционен съюз на
младежта.
МРТ икон. — Международно разделение на
труда.
МРЦ ^6^-^-], ж. н (разг.) ср. (член. -то).
транса. — Маршрутно-релейна централи¬
зация (система и Български държавни
ж-лезницн).
МРЦ [мё-ре-цё| —Механо-ремонт-н цех.
МРЧ [ме-ре-ч-], електр. — Максимална ра¬
ботна честота,
МРЧСС — Машини н резервни части за сел¬
ското стопанство (дирекция).
МС — Международен стандарт.
МС [мС-сс] — Международен съд иа Органи¬
зацията на обеднненнт- нации.
МС — Междупланетна станция.
МС [мё-cè], воен. — Метеорологична станция.

MC
112
MC [мС-сС] — Министерски съвет-
MC [Nè-cèj — Министерство ио съобщенията.
MC [Сы--о] — Многос-тъп-лио центробежно
саытэасыукваща помпа.
МС(—ИСы-éо]» рус. МС(Молотилка сложиая)—
Вършачка. слож-и модсл (напр.: МС-1100).
Мс (—)- метал. — Месинг (напр.: МсО 59-1).
м/с — милисекундо (след цифра).
м/с — метър в секунда (едииицо за цаыер-
ване ио сктртог)j (слсд цифра)-
м/с2 — метър в секунда но квадрат (единица
за измерване ио ускорение). (след цифра).
м. с. — майстор ио спорта (със стCогвент име).
MCA [ме-сс-а]. остар. — Мцииотерогзо ио
строежите и орхитектурото.
MCA — [ме-се-а] — Междуиородеи съюз на
орхигсктите-
MCA [мС-сс-à] — Международно социологичес¬
ко асоциация-
MCA (—Я-м-ес-О], рус. MCA (Молотилка слож¬
ная aвmтыогцзиртвоииая) — Автоматизира¬
но -вършачка. сложси модсл (напр.: МСА-
1100).	V - 7»
МСАТ [мсот] — Международен съюз на авто¬
мобилния транспорт.
МСБ [мё-сс-СД], -ед. н мн. — Мошцииоом^еmàчио
бюро.
МСБ [мё-сс-СД], истор. — Международно со-
ццалиотическт бюро (орган иа Втория
иктериaццткaл 1900 —1914).
мсб [См-ес-бС], воен. — Мотострелкови бата¬
льон.
мсб физ. — милистилб (след цифра).
мсбр воен. — Мотостре.лкова бригада.
мсв воен. — Мотострелкови взвод.
МСГГ — Международен съюз по геодезия и
геофизико.
МСД |ыС-ое-д-] — Международен съюз, зо да-
лектсътCщскця.
мсд Jc.M-ec-дё], воен. — Могострелково диви¬
зия.
МСДП [мС-ос-дс-п-] — МaврициИока социо.л-
дсмократическо паргия-
МСДР [м--се-дезре) — Министерство ио окаб-
дяването и държавните резерви.
МСДЮС — Между ведомогвек съв-т ио дсг-
окт-юношeския спорт.
MCE [м--ос-с) — Международен съюз но елск-
тртвръзкиге (специолцзирокт учреждение
ио Организацията ио обединените нации)-
МСЖ [ме-сс-жС] — Международен съвет ио
ж-нцте-
МСЖ [ме-сс-жС] — Международен железо¬
пътен съюз.
МСЖСД [ме-се-же-се-дС] — М-ждуиарод-и съ¬
вет но жсllцте-стuиа.лд-мoкрогкц-
МСЗП [мС-ое-зе-псj — Международен съюз зо
защита иа природота-
МСИ [мС-осзй] — Международен оmоmцоmичсо-
ки съюз.
МС ИМ [мсим] — Международен съвет по из¬
следване на ытретTj
МСИС по ПИР икон. —Международно специа¬
лизирано информационна систсмо по иоуч-
итизоледовот-локите работи.
МСК [мё-се-к.О], остар. — Междукоопсроти-
вен отртиmепск комбинат.
МСК [ме-се-кО] и [см-се-ка]- ср. (разг.. член.
-то) — Монтаж па строителни конструкции.
МСК (—) [См-ес-ко]. рус. МСК (Мобилымй
отртигслькый крои) — Подвижси строителен
крои (нопр-: МСК-5/20).
МСМС [мè-с--ыс-ое] — Мсждуи-родеи съюз ио
младите социалисти.
МСНС [ыc-се-кс-оС] — Международен съвсг ио
научните съюзи.
МСНТи — Международно систсмо за иоучна
и техническо информация.
МСО [мС-сс-О] — Международно отоeокско ор-
гакизàuия-
МСОП [мсоп]. рус. МСОП (Междупародкмй
союз по охране природи) — Международен
съюз за защита ио природата; вж. МСЗП.
А1СОТ [мсот] — Международен съюз по об¬
ществен транспорт.
МСОТО [моОmо] — Международен съюз но
официалните туристически организации.
МСП [мс-се-пё]. ед. и мн. — Мошииносмсго-
чси пункт.
МСП [мС-се-ис] — Международен секретариог
ио профсъюзите.
меп [См-ес-пс]. воен. — Мотострелкови - полк.
МСПС [мè-c--п-зс-] — Мсждуиародси съвсг иа
професионалните съюзи.
мср [бм-сс-р-)]. соен. — Мраocтаeлкрва рого.
МСС [м-■о--сO] — Международен студентски
съюз.
МСС [.мю-сс-сс] — М алгашки ооциа.лпоmI!чески
съюз.
МСС |мtO-ос-оС]» ед. - и мн. — Мзшц!■lноомстàч^:à
станция.
МССМ [ ме-сс-ос-м-] — Министерство ио строе¬
жите и огроителкигс материали.
МССМ (мС-ос-ос-ыС] — Международен съюз ио
соuиапцсгич-скага младеж.
МССР [см-сс-ес-ср]. рус. МССР (Молдавскоя
Советская Социалистическая РсспуСлико) —
.Молдавско съветска социалистическа ре¬
публика.
МСРТ икон. — Международно ооциолисmичсо-
ко раздел-иис но груда.
МСт (—) метал. — В марката иа мартенова
стомана (нопр.: МСт-2).
мст фии.— милиогоко (след цифра).
ызогво —министерство; м-во.
МСФ [.мС-сс-фС] — Мcждунзродцо спортио фе-
д-роция-
МСФС [мё-сс-фс-сс] — Монголски съюз зо
физическо култура и спорт.
МСХ биохим. — Ме.^а^(сциа-ст^мyлиращ хор¬
мон.
МСЧ воен. — Медико-санитарно част; мсд-
оовчгот.
МСШ [ы.0-осзщс] — Младежко спортно школа.
МСЮД — Международен съюз иа юрист-иге-
демократи.

113
МФЯП
МТ [мё-те], прил. — Митери-лно-техническя.
А МТ снабдяване.
МТ [мете], прил. — Машинно-тракторев. А
МТ станция..
МТ хож. — Мерк-птоти-золин.
МТ [ме-тТ], прил. — Механотехнически.	А
МТ училище.
МТ геол. — Микротеърдост.
МТ [мё-тё] — Министерство н- тр-нспорта.
МТ [Тм-чё] — Моторен т-нк-р. А МТ „Стру¬
ма".
МТА -^оТ—тт—U] — Международен търговска ар¬
битраж.
МТВД Сотм. — Морски театър ни военните дей¬
ствия.
БТЗ [мЗ-те-зё], електр. — Максимални то¬
кова защита.
БТЗ [ём-те-зё], рус. БТЗ (Минский трактор-
'ный завод) — 1. Мински тракторен завод.
2.	В м-рката н- трактори, произведени в
този завод (напр.: МТЗ-50, МТЗ-80).
3.	м. и (р-зг.) ср. Трактор, произведён в
този завод.
МТИ [Тм-^-^^-^-)], унг. MTI (Magyar Tâvirati
Iroda) — Телеграфна агенция на Унгарска¬
та народни републики.
БТК [ме-те-ка] — Международна търговски
кимара.
МТО [.мё-тт-ô], ср. (р-зг., член, -то) — Миттрс-
-лно-техническо осигуряване.
МТО |мС-èТ—ô], електр. — Максимални токови
отсечка.
МТО [ме-тт-О] — Международна търговски ор-
ганиз-ции.
МТО(-)[То—тз—д]—Мощтн телзобектив (напр.;
МТО—500).
МТО (—) [Зм-тз-О] — Тръбоогъващи машин-
(напр.: МтО-80).	■
МТП [ме-тт-пЗ], м. и (разг.) ср. (член. -то,
мн. -та) — Машинно-тракторен парк.
МТП [мё-те-пё] — Международни търговска
палат-.
МТП [мё-тт-пё], остар. — Министерство н-
тежката промишленост.
МТС [ыé-тe-сЗ]—Бат-ри-лчо—тëхничзско снаб-
чяв-нз (отдел).
МТС [мё-тз-сё]. ж. и ср. (член, -то, мн. -та),
остар. — Машинно-тракторна станция; мт-
тесе.
МТС [мё-тт-сё] — Международен туристичес¬
ки съюз.
МТС [мТ-тт-сТ] — Междуселищна телефонна
ст -нция.
МТС — Метър-тон-сскунда (Международна си¬
стема uеоеритënчu единици).
МТСГ [мс-тт-се-ге], остар. — Министерство си
труда и социалните грижи.
МТСДР остар. — Материално-техническо
снабдяван- и държавен ртз-рв.
МТСУ [мё-тт-се-у]— Машинно-тракторно сред¬
но училище.
МТУ |оё-тe-у], ср. (разг., член, -то)— Машин¬
но-тракторно училище.
I Речввк яв съхрццениягп
МТУ ["ê-Të-ÿj, остар. — Мех-нотехняческо
училнщз.
МТЦ [мё-те-цЗ] — Междустлищн- телефон¬
на централа.
МТШ (—) ^ëо-èë-шТ] — Тютюношевна матя-
на (напр.: МТШ-1).
МТЮЗ, рус. МТЮЗ (МосковскяН театр юного
зрителя) — Московски театър на младия
зрител.
МУ автомат. — Местно устройство за авто¬
матично управленце (о електронни изчи¬
слителна машина),
МУ [мё-у], ср. (р-зг., член, -то) — Монтажа»
управление.
МУВ воен. — Минен универсален верuв-тën.
муз. — музика.
муа. — музикален.
Муиоcт-бHл м., мед. — Против-язвено сред¬
ство, стабилизиращо стомашната лигавица,
което съдържа -оинокнeenинно—оукопо-
лu--хaриgно—знеuоен комплекс.
мултфHло м. — Мултипликационен филм.
МУПНОРПДСО — М-тодич-ски ук-з-нци - sa
прилаг-нт НаредС-та з- обр-зув-не н раз¬
пределение н- печалбата о държ-внит- сто¬
пански орr-чuеaции.
МУФ (—Имуф], рус. БУФ (Микроскоп ультра-
фнолттовый) — Ултравиолетов микроскоп
(н-пр.: БУФ-2, МУФ-З).
МФ [мТ-фТ] — Математически ф-култет.
МФ—„Медицина и физкултура“ (издателство).
МФ [мТ-фТ] — М-дицински факултет,
МФ [ём-ёф] — Мuирофоèооетър.
МФ [мТ-фТ] — Министтрство на финансите.
Мф фи. — Бсг-ф-рад (слзд цифри),
мф физ. — оиnоф-р-д (след цифра).
МФА (мЗ-фт-а) — Международна федерация
по астронавтика.
МФА [мТ-фе-а] — Международна фонетичн-
uсоциацuи.
МФД [мё-фс-дё] — Международна федерация
по чокуо-нт-ции; ФИД.
МФДЖ [оè-фë—дë—жë] — Международни феде¬
рация на демократичните жени.
МФДО [мë—фc—дë-О) — Международна федера¬
ция на детските общества.
МФЖПТ [ме-фе-жт-пт-тЗ] — Междун-родн-
федсрация на журналистите и писателите
по туризм-.
МФК икон. — Международен финансов кон¬
трол.
МФК [оë-фë—кà] — Международна финансо¬
ва корпорация (специализирано учреждение
ни Организацията ни обединените н-циц).
МФМС ^З-фе-мт-сС] — Басова физкултура ы
масов спорт (отдел).
МФБТД [мè-фë-ыe—èë-дë] — Международна фе¬
дерация на мn-дeжицтe туристически домо¬
ве.
МФПГА [оe-фe-пë-rë—à] — Международна фе¬
дерация н- пилотите от гражданската
авиация.
МФПП [ой-фe-пë—пë] —Международни феде¬
рация н- патентните повереници.

ЯМФИС
Cl H
ОМФПС ' (мй-Фс-т^гС'!! — (Международна - феде¬
рация иа професионалните съюзи. - - : - - »
МФСА [ы■èкфè-■сè*■à| - — Международна феде¬
рация по спортна акробатика.
'МФСМ [мй-фе-сс-мС] — Международна ^феде¬
рация по спортна медицина.	.
'МФФД [мй-фс-фс-де] — Международна гфедь
' - - - рация на философските дру:^(^е^с^тВ],.ч
Мл (—) [См-ха] — В марката на - масло- за
- - - хидравлични системи (напр.: МХ-8.'МХ'«1в).
-МХ хим. — Малеинои хндразнд. - ,- ... .¬
MX [йм-xà], аерон.—Максимална: хигроско-
‘ - - - “личност. -	■	• f
Мх — Михайловград (в регистрационните ио-
л-'-мер] иа моторните- превозни средства, ггот
Михайловград н Михайловградски окръг).
Д Мх 32-45.
-ЙТХАТ [мхат], рус. ' .7MXАТ-■(MocкQвcиuй;^х■удрк
-.-•жественний акад-мичсский тСатр) —: Мос¬
ковски художествен академичен театър на
СССР „Максим Горкн“.
—Произв.:- мхатосец> - мхйтовски. -
\МХД [См-хе-дй],--- прал. - Ма'гныт1н“хндродк-
- . - нампчен. А - МХД генератор, - МХД елек-
■ ' ■’ . троцентрала. - - > - • ■'	.	.
МХМ [ме-хе-мС], остар. — Ми-нистсрстио на
•!’;:*им.иятта-'н .металургията;,	Wf
> •• :
'>■ Ф : а
■ ,lt. •• i
. < ■ ■ :
-,
•и Л'
ФК
.	•	ч	.	14 ГГ,
.jH-eoew, - —Наблюд аатег.	.
н (-) [еи.|, рус. Н (НàвèЧèГkзCèкый - злектро-
вPЗPèтгонтèльннй завод). - — В - ма.ркат.д .-на
.г- - -електрически поkоыртнв- произведен в-Цо-
ирм-гкàèкия -л-ктролокомотии-н завод
(напр,: Н-.8, Н-60).
я — нано. . . (д-сетнчна представка .към - из-
• - мерителни единици, - - напр,: на — ианоам-
пер).
Н — находище.	;
и. — ново. , . (напр-: - н.-гр. - — новогръцки).
. л. . геегг^ — нос (със собствено име)-. Д - «.
„Добра Надежда".
в. физ. — иютон (измерителна единица за
сил]) (след цифра).	.
НА — Наредба за аспирантурата.
НА — Наредба за движението, изкупуването
н съхраняването на амбалажа и търговското
обръщение н материално-тсхничсското снаб¬
дяване.
НА — „Народна армия“ (вестник).
НА [н--]| — Научен архив.
яа физ. — наноампер (след цифра),
н. а. — народен артист (със собствено име).
НАБ [наб| м., порт. — NAB (Navega;ao
Аегеа Brasileira)— Бразилски въздушни ли¬
нии.
НАБ [иаб), англ. NAB (News Agency of Bur¬
ma) — Информационна агенция на Бир¬
ма.	’
мхн физ. - “ - ынпихèнГH - - (следни иф р à) td
МХП [мС-хе-пС| — Министерство, ;на - хИмИчес¬
ката промишленост.	*•'	- • ' - <
МХТ остар., рус. МХТ (МосиовсииИ - худсЖест-
венный театр) - —• Московски/ художсств-н
■ театър (1898—1920).	: - - /	'
МХц физ. — мегахерн (след -цифра). ' ' -
МЦ трансп. — Механична- еèMтрализаеияK,
МЦК (ыè-еèк.kй| — - Международен = център -по
.• качеството.
МЦНТИ — Международен център за научна
н т-хнич-ска информация. ’<	( -
МЦПО ^^--—-01 — Мсждуссл ищес- - аен-
• - ,тър - сто-- производствено обучение. -	''
МЧ [мс-чС], електр. — Междинна честота,
-'м/ч—машиночас; - м/час (след цифра). - 7-
м/час — машиночас; м/ч (след - цифра),'
M4K . [мС-чс-кар» м< -й ср.'-—.Международен
червен кръст, и:.т - . 1	.	•
МЧУ електр.—Междинно-честотен усилвател.
МЧУЗ - електр- — -“.Междинно-честотен -усилва¬
. .тсл на - звука; - - - - - ;	"■	■ 'С-:Л ' -	■
МЧУН електр. — Междинно-ч-стотсн - -усмл-
иател на изображени-то,
МЩ . .-- Шлосерска-’ -маса. . •	"	; !	-
МШМ [ыè-шè-ыè|■ - — М^^^айкощ лифовьяна ма-
дгшняа • (напр;-:..- МШМ-TOO - ЕДл - - -	i - - f
•• • м
,,:Р
, I. •> ■	: <’ ! к
■-•Ч - ; - - - - - -V U - и-.т/’ùl-.. - .'С„ : - М	: G-P.
набам м., хим. — Динàтгпй-èтк■:лeн^биc■-дл^тирк
- карбамат,-,-	■ - ,	ч
НАД биохим. — Никотннàыид-адèвuнкдинуи-
лсотид.-	, - - : г - ;
НАДГЕ [надге], англ. NADGE ' (NATO - auto¬
matic - dcfence- ground ^^170(117^0'—- Авто¬
матична система за надземно управление на
средствата за противовъздушна- - отбрана
(към НАТО).	.
иадм. ин-. - георр. — -надморска- - височина; - н.
в. (само с цифра). Д - 2900 м. надм. вие.
НАДФ биохим. — НukPтииàмидкàДèнни-дниук
клèртнд-фрèфат.	.
НАЗ соен. — Неприкосновен - авариен - запас,
найлон, член. -ът, -а, мн. -и, л., англ. - nylon
(New York, London) — Синтетично влакно,
произведено за пръв път от фирма, чинто
предприятия се намирали и Ню Йорк и Лон¬
дон.
—Произв.: найлонов, иаклон-и.
HAKA [нака], м. и ас., англ. NACA (National
Advisory Committee for Aeronautics) — На¬
ционален съвещателен комитет по астро¬
навтика (в САЩ).
накл. грам. — наклонение.
НАН — Наредба за амортизационните норми.
ИДНА хим. — Н-ацèTипкH-вгаминоDа кисе¬
лина.
НАМИ [ками],рус. НАМИ (Нàумио-иèèПèДPвак
т-льский автомобнльнмй н автрыотргнмй ин¬
ститут) — I. Научноизследователски аито-
• Ï15
игр.
йобилл-н и1 вгo<ыoТ)pеС^•'Инксm■иyу (в СССР).
2. В - маркого нй автомобили.' коиоmруцроиц
' - в този институт - (нопр.: нАмИ-1).
НАО [нйо] — Национална астрономическо -об-
сервагория.
НАОЛ — Нородио - астрономическо обсервато¬
рия и -п.лак-тарцум. -	‘	.
НАП (—) [иап] — Азбестово нетъкано плотно
(нопр.: НАП-1)-	'!'
напàпы. член, -ът. -а. м<, англ. napalm [àiùmliз
nium - salts of naphthenic- and- palmitic;acids) —
Смсс ио алуминиевите соли ио нофтенйго и
eопыцткиовото кисСлино-	•
— Произв.: иапйлмов.	и
НАПК [и à-пе-кО]. л. и [разг.)ор.- (член- -то) —
Национален ограрно^ПроыишП-к комплекс.
напр. —иоприм-р. '	. ’ "
НАПС [ копо]- м. (pa3r.. - члси,- -С) — - Н&ИОЙЗ-
лсн аграрно-промишлсн съюз.
иор- . - - Народен (напр'.; иоркооп, нармаг и
" т. - и-)-	.	■ ;
нар. — народен- - - - •	•' -
иор. - - а- — - Вж/ - и- 0- -•	: !' - - 1	-^
нар. ’• -дем. — народиодемократИ'Ле’н?*'1 1 - ’*1
Нареч. грам.:—ИОр-чие. :■	■
нарий. грам'.— кориuam-лно - - -(тъщсствитслИо).
норкОм. член, -ът. -а. м., ■ бсСтар-., pz/’-'нзркск
(НароДнмй ко1^!н^<^с-^)1— Народей - • - комисар.
НОркоОп -и. — Н-родяй - кооперацйй (отопа■И-
ско предприятие).	• <
Нармог .и. — Нородси могазии (оt(TПаиско
предприятие).	■■	. ;--1
нОрмог. член, -ът. -а, мн. -зи. -и? — ’Магазин ио
стопанското - - предприятие „Нйр.маг“?''! * н
НорОСорфоиД — Наредба - зо - оборотния -' жи¬
лищен фонд - иа картднHгсГ съвети;	j’1
нар. -Осв- — цороДнтосвободнm-пск. ■
в-р.-пост. леке. — кародиогïoeтичHо ду.мо.или
зкочйиис-	'	, /■' j .•
Норстуд м., истор. (Народно студснт-т-Ъ)
1- Антифашистки съюз ИО- българските - -сту¬
денти в чужбина1 - (1923 г-).	:
2. М-ссчно списание. орган - ио - Съюзо-но Съл-
горските студенти в чужбина (1924—1920Гг-.i)»
нас- — носсл-ни- (пред цифра).
НАСА [наса]. ср. и ж.. англ. NASA (Natio¬
nal Aeronautics and Space Administrati¬
on) — Национално управление по aepo-
исвгика и изследване ио космическото
eроогракотво (в САШ).
НАСИТИ — Ноциоиа.лна автоматизирана си-
стсма за научно и тсхиичсско информация-
HAT [кот] — H«аццтнолеи окадсмичеи тса-
гър. '
вОга хим. — Натриев три-хлор-ц-гат.
КАТИ [иатй], рус. НАТи [Hоучит-исслсдтз
вательский автотракторни» инстит'ут)—Дър-
жовсн съюзен научноизследователски трак¬
торен институт.
НАТО [нОто]. ср., англ. NATO (North Atlan¬
tic Treaty Organization) — Организация ио
Северноатлантическия договор (Ссвсрио-
англ-игин-ски пакт, Ссверитотлоиmцчсокц
съюз).	л
' :-~ПрPизо.:' -ийтовсц, hStobckh.	:
НАТОБ - — HоццтИол-к академичен Театър за
опсро и болст.
НАФЕН [кофСн]. англ. NAFEN (Near and
Far East News) — „Новини от Близкия и
Далечния изток“ [П-чоmко агенция ио Ии-
дия).
нАфТА [и0фта1. англ. -NAF^ (North Atlan¬
tic Free Trade Area) — Ссвсркоотлоитичео-
ка зона за свободно търговия.
иоуч. — иоучси.
иоц- — ноциона.л-к.
коu.-оов- — нàиионалнoocl!-oбОдиТеЛск-
иач! — началник; и-к.	•
иоч. — иочало (с пифро)- Д нач. ■ 5 ч. '
иоч.-шоС воен. — - иачалИик-щоб; - НШ.
HАЮ — Hароднтоовтбодиmслно армия на Юго¬
славия.
НБ [нС-бС] —’ Народна библиотека-
НБВН ' остар. — Народна библиотека - „Ва¬
сил Коларов“ - (в’София).- •
НБИ - [Сн-бс-й]. нем. NB1 (Neue Berliner Illust-
rierte) — Списание, издавано в - Германското
демократична република.	'
НБИВ : • библ. —- Народна CцCлитТско -„Ивйн
Вазов“ (в - Пловдив).	' " - '
НБИВ • — Н-урожай. - бёдOГBця - й'; - цкоиоыИЧС0-
ко въздействие [фoИкД)’'	'	, '
НБКМ — Народна 6ц'блцог■дк■a;' - „Кирил- -и
Методий“ (в София).	•	••
НБС [èï)-бизоИ]j англ. -NBC nN- В. С- (Naticrthl
Broadcasting Company) — А■ыepиканока - ра¬
диопредавателна и телевизионно компо-
Иия; - Ен-би-ок. 1 -	• •	’ .
НБТ биохим. — Нитро-СлоуТстра'зоЛ.
’ - НБЦ - [Ис-Сд-цё] - -— Националси CцблиографсКц
цснгър.	’
НВ - [гнс-вД]. агрон. — Ной-молко - влогcс■ыктоТ-
НВ [нС-вс], соси — Нисък въздушен удор-
Hi в- геогр. — - надморска височина; иадм. виё-
(само с цифра). Д 1500 м. н. в.
и. в- - — иашият век (само - в съчсг.: от - И- -в-.
ио и. в.).
Н. - В. остар. — Негово вёпичеогвт.
НВГ (—) (Сп-вс-гС). рус. НВГ (Витловой гори-
зонта.льим(й	и-сос) — Витлова	хоризон¬
тална помпа (напр.: НВГ-65).
и. в. с- хи ч. —нтрыапёи водороден еквивалент.
НВНМ — Национален втёнитцоmоричёски му¬
зей.
НВО [кё-вё-ô]. истор. — Народна восниа ор¬
ганизация.	•
НВО [нС-везô] — Начална воеиио подготовка.
НВОПНЖ — НорсдСа за врсмеино огранича¬
ване приемането иа иови жители в големите
градов- и някои други насё.пёнц места.
НГ (—) [ён-гс] — Накройиик за грсскронс
(напр.: НГ 700x25)-
НГКВЦ — НарсдСо за граничния контрол
върху валутните uдинооmц.
НГПК |нè-гг]-зe)зK- — Национален горско-
промишлен комплекс.
нгр. и н,-гр. — новогръцки.	;

нлс
116
ИГС — Наредба, ■ за главните счетоводители.
НД (—)[ен-де] -г- Джобен наклономер ■ (напвс:
НД-65).
■ЗВД — Наредба з- договорите по изпълнение
V на дост-вии, извършване ни работи - и услу¬
ги; НДог.	'
НД — Н-редб- за сключване ни договорите
между социалистическите органиеации. .
■НД—„Народен друг-р“ (вестник).
НД [нТ-дЗ] — Народно действие (партия в
. Перу).
НД — „Народно дело“ (вестник),
я. д. — нями данни.	.
ндд [нТ-дт-дТ] — НационаnнодëоокрàT[u^ччо:-
движ-ние (е Португалия).
НДЗ физикохим. — Надлъжно-дифузи-нн- за¬
щита.	.	.
н. д. и. к. — народен деятел - ни изкуството ы
културата (със собствено цоë).
НДК [нТ-де-ка) .и. и (р-зг.) [ен-де-ка[, - ср.
(член, -то) — Народен дворец н- културата.
НДог. — Наредба зи договорите по изпълне¬
ние ни доставки, извършване н- работи и
услуги; НД.
НДОФ [нТ-де-о-фе] — Национален демокра¬
тичен обединен фронт (в Бирми).
НДП [ нТ-дт-пе] —Народнодемократическа пар¬
тия (е Пуерто Рико).
ндп [нЗ-дт-пС] — Национ-лgcоократичeска
партия (в Австрия).
НДП [ нТ-дт-пТ) — Нацuонanчодëмокраèuчeс-
ка п-ртия (във Федерална република Гер¬
мания).
ндп [нЗ-дс-пЗ] — Нова демократическа пар¬
ти я (в Кан-д-).
НДПА [нс-дё-пё-à] — Народнодемократически
п-ртия на Афганистан.
НДР [нЗ-дТ-ре] — Н-родно движение ни ре¬
волюцията (е З-ср). v
НДР [ нТ-дт-рТ] — Народнодемократични ре¬
публика.
НДРЙ — Народнодемократична република Йе¬
мен.
НДС [не-дт-сТ] — Национален дзмократич-н-
съюз (е Монако).
НДСИА — Наредба за движението, съхра¬
няването и използуването ни амбалажа.
НДСО — Н-р-дСа з- договорите между со¬
циал истическите органие-ции.
НДФ остар. — Национален демократичен фронт
(е Румъния).
нДфоП — Народен дт-мокр-тсчен фронт за ос¬
вобождение на П-лeстl:ие.
н. т. — новата (нашата) ера (само в съчет.:
п р. н. с-. от н. е.).
НЕАТО^-ато], ж. и ср.,, остар., англ. NEATO
( North East Asia Treaty Organization)— Дого¬
ворни орг-низ-ция на Североизточн- Азия.
НЕГ — Немска езикова гимназия.
нед. — неделя.
н-изв. — неизвестен.
нcuео. — нзцзозчизоо.
НЕК [нек] — Н-учно-кспедиционтн клуб.
НЕК [лек] — Н-уччоeкслcдuцночтч корпус.
Нектаркооп м — Специализирано предприя¬
тие за з-купуване и опаковане ни пчелен
мед, пчелни продукти и пчеларски пособия.
НЕМ — Народен етнографски музей,
нем. — немски.
нтодобр. леке. — неодобрително.
нзопр. мест. грам. — н-определително место-
цмзчит.	F
НЕП (иcn|, м. (разг., член. НЗпа) остар,,
рус. НЭП и нзп (Новая -кономическ-я по¬
литика) — Нова иконом|ичзска политика (о
СССР, 1921 — 1936 г.).
— Произв- нèпо-н, н-поански.
нзп — непер (единица за измерване з-тихв--
нтто ни телефонната линия) (след цифра),
нтпртх. грам. — непреходен (гл-гол).
изсе. грам. — несвършен (вид ни гл-гола.)
НТсм-ш м.—Нестандартно машиностроене (М-
шин-строителзн завод за производство ни
резервни части и нестандартно оСорудеинз).
^фтохнм м. (разг., член, -ът, -и) — Нефто¬
химически комбинат; НМК.
— Произв.... нефтохИмовец, нефтохим-оски.
НТфтохимпробкт м. — Комшлекс-н институт
з- проучване и проектиране в областта н-
нефтопрер-Сотеането и нефтохимията.
НЗ воен. — Надземен удар.
НЗ [нЗ-е-], юрид. — Наказателен закон.
НЗ [-ч-еe], воен. — Неприкосновен запас.
НЗК [нТ-зе-ки] — Народна земеделска коопе¬
рация.
НЗКП [нЗ-зе-ка-пС] — Новозеландски комуни¬
стическа п-ртия.
НЗК.С [не-зе-ка-сЗ], м. и (разг.) ср, (член.
-то) — Нов з-вод за к-лцннирана сода.
НЗЛ библ. — Нова З-л-ндия.
НЗО (éк-еë-О|, воен. — Неподвижен заградите-
лен огън.
НЗР воен. — Наблюдаема зон- на разриви.
НЗТКЗС остар. — НарсдСа-з-кон за трудо¬
во-кооперативните земеделски стопанства.
НЗФК — Н-редб- за приложение ни Закон-
з- финансов контрол.
НИ (—) (ни) — Навигационен индикатор
(напр.: НН-50).
НИ — „Наук- и изкуство“ (издателство).
НИ [нё-и] — Научен институт.
НИ [вё-и], прал. — Научноизследователски.
Д НИ център.
НИАГ — Научен институт по акушерство ы
гинекология.
НИАС — Наставление по ичж-нeрчо—-вн-цион —
н.'тти елхжСз.
НИБСС — Нороuèивчо изследователско бюро
по селското стопанство.
Н. И. В. остар. — Негово императорско ве¬
личество.
НИВБФ [нн-ет-бт-фЗ] — Н-учзн институт по
вътрешни болести и фаро-коnогии.
НИГА [нИга], м. и ж. — Научноизследовател¬
ски институт по градоустройство и архитек¬
тура; НИЙГА.
НИД — Научноизследователски дейност.
НИД библ. — Нидерландия.

117
НИИРРХ
НИДВ [ни-Дт-оТ] — Научен институт по дер¬
матология и вcчcро.nогии.
НИЕМ [еиём] — Научноизследователски ин¬
ститут по eпидeоuологии и микробиоло¬
гия; НИИЕБ.
Н ИЕП—Н-р-дСа за икономически ефективни¬
те предложения.
НИ ЕРА [виёра] м. и ж. — Център за научно-
изследователск- и експериментална	ра-
Сот- по амбалаж-.
низ. геогр. — низина.
низз^ [мй-зе-зт-ха] — Научноизследовател¬
ски институт по зървосъхранзнис. зърно-
преработка и хлебопроизводство.
низк | нн-зе-ка] — Научноизследователски ин¬
ститут по зеленчукови култури; НИИЗК-
НИЗПБ [вИ-зе-пе-бё] — Научен институт по
е-р-ечи и паразитни болести.
НИЗЦ [нй-зс-цЗ]— Научноизследователски ин¬
ститут по захарното цвекло; НИИЗЦ.
НИИ [нй-н] — Научноизследователски инсти¬
тут.
НИ И. . . [нй-й] и [нни] — Научноизследова¬
телски институт (напр.: НИИГА, НИИЗЦ).
НИИВКСТ — Научноизследователски	ин¬
ститут по водоснабдяване, к-н-лиз-цuи ы
санит-рн- техника.
НИИВПП — Научноизследователски	инсти¬
тут по всн-рска и пивоварна промишленост.
НИИВТ [нй-и-ее-тё] —Научноизследователски
институт по външна търговия.
НИИГА [нйига], м. и (ргаг. ]ср. (члгн.-то) —
Научноизследователски институт по гр-до-
устронтво и архитектура; НИГА.
НИИГГС — Научноизследователски инсти¬
тут по горит- н горското стопанство.
НИИГИК н НИИГнК [кйигйк] — Научно¬
изследователски институт по геодезия и
картография; НИИГК.
Н И и' ГК [нй-и-ге-к-] — Научноизследователски
институт по геодезия и картография;
НИИГИК, НИИГиК.
НИНЕ [нйпё] — Научноизследователски ин¬
ститут по ен-рг-тика.
НИИЕБ [нИнём] — Научноизследователска
институт по зпидемиология н микробиология
НИЕМ.	;
НИИЖ (нсйж] — Н -учн-изследователски ин¬
ститут по животновъдство.
НИИЗ [нийз] — Научноизследователски ин¬
ститут по з-в-ряв-нс; НИИЗА.
НИИЗА [нйиз-], м. и (р-зг. )ср. (член, -то) - — -
Научноизследователски институт по зава¬
ряван-: НИИЗП.
ниизк [нj|-н-зc—ка] — Н-учноuесnздоват ел-.
ски институт по земеделски култури.
НИИЗК [нй—и-зe-ка] — Научноизследовател¬
ски институт по зеленчукови култури:
НИЗК.	'
НИИЗЦ [нй-и-зе-цс] — Научноизследовател¬
ски институт по захарно цвекло; НИЗЦ.
НИИИОБ (нИном] — Научноизследователски
институт по икономик- и орг-низ-ция еа
машиностроенето; ННИОБ.
НИИИСС [нийс] — Научноизследователски
институт по икономика на селското стопан¬
ство.
Н ИИККОП[нйикоп] — Научноизследова¬
телски институт по кож-ро-кожухарска ы
обувна промишленост.
НИИККСМ — Научноизследователски инсти¬
тут за контрол по качеството, стандартиза¬
цията н метрологията.
НИИКП [ни-и-ки-пЗ] — Научноизследовател¬
ски институт по консервна промишленост.
НИИКПП — Научноизследователски инсти¬
тут по каучукова н пластмасова промиш¬
леност.
НИККР [нийкр] — Научноизследователски
институт по рин-оатоrрафии н радио;
НИИКРА, НИКРА.
НИИКРА [нйикрз] — Научноизследователски
институт по ринeоатографии н радио;
НИИКР, НИКРА.
НИ И КФ [нй-u-рu-фe] — Научноизследовател¬
ски институт по курортология и физиоте¬
рапия; НИКФ.
ниим [нцИ"!] — Н-учноизслздов-тcлcри ин¬
ститут по машиностроене.
ниимп [нИ-ц-м^з-пё] — Научноизследовател¬
ски институт по олcрарср- промишленост.
НИИМТ [нй-и—оë-тé) — Научноизследовател¬
ски институт з- медицинска техника.
НИИМТБК — Н -учноuзслeдоваècnсри инсти¬
тут по маè-ри-nно-тcхничccката Саза ни
култур-т-.
НИИНН [нийн] — Научноизследователски ин¬
ститут по нзфтообработванз и нефтохимия.
НИИНП [нй-н-нт-пТ] — Н-утноuзсл-дов-тen-
сри институт по неврология и психиатрия.
НИНО [нИно] — Научноизследователски ин¬
ститут по обр-зов-ни-то.
НИИОБ [нИном] — Научноизследователски
институт по икономт— и организация ни
машиностроенето; НИИПОБ.
НИИОБД — Научноизследователски инсти¬
тут по оп-еванз ни майчинството н дет¬
ството.
НИИОМС [нИиОос] — Научноизследователски
институт по икономика, организация ы
озх-ние-ция ни строителството.
НИИОТПЗ — Нuучноuеслcдов-тenсри инсти¬
тут по охрана на труд- н професионалните
з-Соnивачии; НИОТПЗ.
НИИО-Ц библ. — Научноизследователски ин¬
ститут по образованието — Център за пе¬
дагогическа документ-ция н информация.
НИИП [нийп] — Научноизследователски ин¬
ститут по педиатрия.
НИИП [нийп] — Научноизследователски ин¬
ститут по пътищата.
НИИПА [нйипа], л. и (р-ег.)сд. (член, -то)—
Научноизследователски институт по лочео-
зн-ние н агротехника.
НИИПСТ — Научноизследователски институт
по пшеницата н слънчогледа — Генерал
Тошево.
НИИРРХ — ■ Научноизследователски наети-

ВДНСчн
П8
яХУт пр - - радиобиология и ради.ацио-ннаглвн-
-ти-на; - ЦИРРХ; ; - , ; - :	. ; < . . , ,.;;И
НИИС [инйс] — Научноизследователски -.ии-
..стнтут пр статистика.	...	Я.
ЦНЯС [нийс) — Научноизследователски, ин¬
ститут по съобщенията.-	. ,,
НИИСБСК — Научноизследователски - ■минети*
- тут по свързващи вещ-стиа н - строителна
кèгаынкà.	.	;
ниисм [ни-и-сс-мд) — НàучнPuзèЛèловàTèЛ4к-
, ски институт по - - - строителни матерна¬
- -ЛИ. ■
НИИСМСК —- Научноизследователски - инсти¬
тут по свързващи материали н строителна
-•керамика. - . ., ..• ■.■ >-.	-,	■	.
НИ НСО |ийис0].,..л1; и ср. - - Научноизследова¬
телски институт по специална оптика.
НИИСОР [ийнсор] -—— Научнрнзèлèдрвaтслк;
ски институт по специална - оптика и - ра-
дно-п-ктррннка-	■;
НИИСХОЗ [ийнсхоз) — Нàучиоl<зèПèдозa‘Tèп-'
ски институт до социална - хигн-Иа н орга¬
низация иа здрав-опазван-то; - ННСХОЗ.
НИ-ИТ , . инйт] т- Научноизследователски -ни--?
стнтут по транспорта. .	.	■
НИИТ [-янйт]—г- Научнризèлèдоватèлсиы /■ин^-н
.сдитут по- - труда.	. .
Н-ИИТ [нийт].— Научноизследователски-' и-ш
стнтут по тютюна - и тютюневите - изделия.
НИИТВТ — Научнгизсл-дрвaтееcкц■инстнтут
. по транспорта — филиал „Воден транспорт“,
ниити [вйитй] — Научноизследователски
институт по техническа uнт-нзнфнкаеuя.-
Цйитмаш и НИИТМАШ [цйитмдш] — Научно-
-uзèп-дрватèпèки - институт - по - технология
на машиностроенето. . -	•	-	>
НИНТП [нн-н-те-пе].-— Нау.чнонзсеeдoвaттл-■ -
скн институт по текстилна промишленост.
НИИТССM—Нау.чнризспèдPватèпсин институт •
..по транспортно н селскостопанско машино¬
строене.	■;
НИИФ [ннНф] — Научноизследователски-!KBH
•-стнтут по. фармация.	•	. • ,■ .
НИИФК [ий-и-фс-к]] — Научноизсл-д^^ате^-
;.;СКГ. - институт по финанси н - кредит, -
НИИХВМ — . Н аучнрнзсл.èдриатèпèки	инсти¬
тут по хранително-вкусово машиностроене,
ниихк [ий-н.-хе-ка] — Научноизследовател¬
ски институт пр хематология н кръвопрели¬
ване.
НННХКП — Научноизследователски - нвстн*
тут по - химическа и каучукова лррыишлè-
иост.
нИИХМ [нИ-н-хе-мС] — Научноизсп-дрватèп*:
ски институт по хидрология и метеорология.
НИНХП [нй-и-xe-néj — Научноизследовател¬
ски институт по химическа промишленост,
ННИЦ [ннйн] — Научноизследователски ин¬
ститут по е-нитè-
Нйини-тмСг и НИИЦВЕТМЕТ [нйнцв-тмСт| —,
Наумнри.Зèп-дPDàтèлскн институт по цвет¬
на металургия-
НИИЦИ [нй-и-ц--м-] — НàумнОiз(сеeдoaa•TèП• 1 ■
- - ( -ски- . - институт - - - по - цветна - металург йяГ/вж;
Киясветмет и НИИЦВЕТМЕТ. - - . ... . ■
Нйичермст и НИНЧЕРМЕТ (ийичерыèт] —-Науч-
.;нризèлèдрвàтèлèкu институт по черна мета¬
лургия.	.
нМЙЧМ [мl^rн-чè-ыè| - —-.Нàу.чнризèл-д.рват-л-:
скн институт по ч-рна - металургия; вж.
. - Нйнчсрмст - и - НИИЧЕРМЕТ, •	,
НИКВИ [нйкви]., гл. иср. — Научноизследова¬
телски кожно-в-н-рологмч-н институт.
НИКОТ [никот] — Научирнзèп.-дрват-псkн ин¬
ститут по крнмшиал-нстыка и оперативна-
'-тт-х ннка. - ,	.	■	.
ННКРА [нйкра]. - м.- и - ж. —Научноизслтедов]-
-гтелски институт - по - кинематография и - par
дно; -НИИКРА, - - НИИКР-
НИкф [нй-ка-фё] — Научноизследователски-
институт по курргтèлргня п физиотерапия;
:НИНКФ. '	-	. -	НП
ННЛАНС [нмлааис — Наумнрнзèл-дрвàт-лк
•ска лаборатория, по неорганичны со.ли--Ш р,
НИЛО [пИло|, ж. и ср. — Наумнризсп.èдо-
ват-лск] -лаборатория по - обуч-инето,
НИЛСБФ- — - Научноизследователска лабора¬
тория по - спèитр.рфртрыèтpк■я и - биология]]-
кфнзнка. ■■ т .. .... -,	.	-.-	:
НЫМЕСС [нймес] — Научноизследователски
-•-институт по механизация - н - слектрификг--'-
пня на - - селското стопанство. :
нИМТ • • • . [нй-мс-тё] — - Нàумноиэèп-дова■Tèлè■Кu^,
институт за медицинска техника- - - . - „н
Нимтселмаш и И НMTCEЛMAШ[нймытèèеЫ]Пфн
Научнрнзèл-дрват-пèки институт по - меха-
низаеня,тг]к'торнр ы селскостопанско машн-
иностроснс." -/ - - - г. - - ;- - - - г'	.	;1 :
нимтем . — н ]умнрнзслèдоDaтепèкu - - ми-ти-
• тут - по - механизация, - тг■]ктррир■■.u -è■è.тèкок
нстспаиско машиностроене; - вж. ,>Ниытсèп-
маш н НЙМТСЕЛМАШ.
НИНПН — Научен институт - по - неврология
психиатрия - - н неврохирургия,- ,
нИО — н аеnонaпèй информационен; орган.
ЦИС '[нИо), м. - и - ср. - -Наумноuзèлeдçваèeл-:■.
ски институт по овощарство. -. .
НИОЕ [ино-|, дас. н ср — Научноизследова-: :
телск] обединена експедиция. - .	.	.
НИОИ (ыиôи]; «i. ы ср. — Научноизследова¬
телски онкологичен институт-	. ЧГ
НИОМС [ниомс]- м. (разг., члся.— Научен
институт по организация. Щ механизация - иа i;
строителството.	• .	■
НИОРС [индрс)— Научноизследователски кн---
стмтут по - океанография - и рибно - - стопан¬
ство-	;-
НИОТ (нырт| — Научен - институт по ргтoрЛ^‘
дня ы травматология.
ННОТПЗ — научноизследователски кИсти-- '
тут по охрана на труда н професионалните
з]брпяв]ния; НИИОТПЗ-	....
НИОХИМ [ннохйы]; рус. НИОХИМ (НaумкO-
иèèлèдрватееьский институт основной хн-<
мин )—НаумнPизèЛèдPватèПèки - институт по
обща химия (в СССР).

11<9-
НШ1КТИ
ННП - [нип]- — - Ноучиоизследодателскн' цнотцз
тут - по - птицевъдство-	, ■	:
НИПИ [нйпц]j м. иср. —Научноизследовател¬
ски и проектантски институт.	. ...
HMTHlA [инии-]. м. к (разг.) ср. (чло.-то)—
Hауqкоизолддоватёлоки и . ■eрт-кmоктскц мн»
отиту-- по овтоматнззцня-	.
НИПИ'А [ нйпкга]- .к. (;Соззг.)ер. (член, -го)'-?
Hоучкоизопсдоват-поки н просктнокон-
струкгорски институт по градоусТройст¬
во и архитектура. ...	.
НИПИДА [п^ПJ!ЫД-•^i. н(розг.)ср. (чле«'.-то)—
Научноизследователски и просктно-конСт* ■
рунгорски институт по - двигатели и озгомо-
Сили; НИПКИДА.
НИПИИ [иИпий].- и ср. ч- Ноучноизследо» :
патчл-ки плaковтикономически цкстцтут-
НИПИТУ - [шИпнту]. -м- и - ср. — HоучктизоЛёi•
дтьагспски и проектантски - институт по
териториално, - устройство:-;	■. ■
НИПК (нипк] — Hоuитнaлдн . - цкстцmуm зо
п&иет!*.ицктс иа културата; •	..	■ и\?
НИПКИ (лйпки]. м. и ср. — - Ноучноизследо-
вàтспоки и пртсктно-ктllcтрукторокц инсти¬
тут-	.
НИПКИ- - . (ийпки] — Ноучноизследова-ел-.
ски и проектно-конструкторски институт
(нопр.: - НИПКИЕК- НИПКИРЕ).
НИПКИДА - [нйнкидО]- м. -и (paar.) ср.(член,
• гс) — Научноизследователски.и - проектно?
конструкторски икоmцгуm по ■двигaт-пд■и■'■‘И :
овгоытCцлц; -НИПИДА.	.
ННПКНДМП — Hоучкоизопёдовотелски. - - и.
eро.скт;^о-коксгрукгорски институт родървр) •
обработващо - и ыёбе.лио промишленост. ,
НИПКИЕК 'нйпки-к] - — Hаучноцaопедрвà-
гслски	и .продктко-кткогруктороки - ИВ?- /
cthtvt по -пскmрокки- калкулатори- - .
НИПКИЕМ (.нйпкнДм] — Hоучнонзопeе^o--j
BàгСП0KИ и пртёктио-кокструкторскц - ин¬
ститут по електрокари - и мотокари. ■ - ' - ,. ,
НИПКИЕМД [кйeклСмд-] - — - Ноучноизсл-едОк- :
вогспски - и	прОёкт^^тJктнструктороии
институт по електрокари; мотокари-’ W ■
двигатели -с вътрешно горене.	■ ■ 1
НИПКИЕП - [нйпки-п] — Hоучнтцaсл-дтво-
г-лски и eртскгнт-коиструкгороки цноmцmут- 1
по елекгрот-хиич-ска, промишленост..- : ,
НИПКИК [инлкйк] — Haучноизспleдoвaтпз•î
ски и просктно-кокcтpyкторокц институт:
по корабостроене.	- ’ - .
НИПКИКПЕМ [иИпкцкnД.пt]m;г Н-учнонзследр'-.
ватспоки и проектно-конструкторски инсти¬
тут зо копошкт-eрёоовц и ёк-ргёгцчии мод ;
шиии; НИПКИПЕМ. ... .....	.. ' :	, .
НИПКИКПО [нйnкгtкпО]» м. и ср. — - Н-учио-
изследователски -и пртсктцо-хтиотру.ктор1 ■ ;
ски институт по ктзошко-пр-отзт оСоруд-
вже.	.■
НИЛКИЛЕМС (нHeкилемо) — HоучйойзоЛе-■-
дов-г-лски и проектко-конотрукторскц ин-
сгитуг по леярски м-шини и - съоръжения-,,
НИПКИЛВТ (нйпкилет] —• НаучноизсЛедова-
тслски- и продктцт-.кк)оиот^yк■ттpскц цистцmут
по- ПёЯроко технико-
НИПКИММИ [ийпкимн]. м.' и ср. - (розг.,
член, -то) — Hоучноцзоледтвàтдлоки- и np'c»
сктно-колструкторски институт за метал о-
оброботвощи мошиии и ИKCТруMёKТЦ-
НИПКИМТ (иппкймт] — Научноизследова¬
телски и- проектно-конструкторски инсти¬
тут по медицинско техника.
. НИПКИП [кцпкйп] — Hаучнтцaолёдтвотёлоки
и прт-ктко-ктнотрукттроки - цистцТут по
nриCтросmртеид.
НИПКИПА (шипкипО). м. и (раот.) -ср. (член.
-то) —Научноизследователски и nросктиОз
конструкторски • институт по nрибороогродз ’
ид и -зтоыогиз-uия■. ■	”•
НИПКИПЕМ [нйпкип-м] — Hоучноиаопёдо-
ватепоки и nроскгкт-кокcтpуктороки ин¬
ститут зо ковашко-пресови и енергетични 1
машини; НИПКИКПЕМ- :
НИПКИРЕ [нйпкирС]. м. - и ср. — Ноучио-
изопсдовагспски и -просктно-конструктор-
ски институт eo’радцоeлсктрокИkо■.-	' Ч
нипкиещ пйnкцзсезпе] - — Hаучктиасл-дтзà?
■	тслски и просктио-конструкторски ЦKOТЦ-
тут по съобщително промишленост-
НИПКИССМ |нйлки-ое-од-мД] — Н-учно-из* (■
:	следователски и продкгно-ктнcтрyкттроки
институт по сё.лскосгоeакск■о машинострое¬
не-- '•	■’	'	’ -:	•	■ - ■■ ’1 Е*
; НИПКИСФК—Hоучкоизолддозотдлскц и • про-
-ктно-конотрукгорокц - институт „Стъкло- - и-
фина керамико“.	-
НИПКИТЕМ [кйпкиmёй] - — Научцоиз0Ледойа-<Н
тслски - и пртдкmнт-ктиотру■к•mороки инсти¬
тут по технологическо и - сндргдтцчёокт
■	машиностроене-	■
НИПКИТИЕМ- |нйпxи.тиДы]—■ Hоучнтизопд-— Н
доватспокц, - ■ проектно* конструкторски и
технологически - ци■ститут за електрокари
и мотокари.	.	;	, ’ I! ■!
НИПКИТИЗЛЕТ [нипкитизпДт] — Науино*
изоледовогелоки.i - - продктно-конотрукгтрз -
< ски и технологически институт по ааворъч-з
ио и леярско - гехиико; НИП1КТИЗЛЕТ. • Н
нипкитист • • [нHпкцmИдm] — Hоучктизолд-
довотепоки, проектно-конструкторски и тех¬
нологичен институт по строителна техника.
НИПКИТМ [кЯпкц-Тё-мё] — HàучнОцзолeдoв!à•‘<• 1-
тслски и nродктно-кткотруктороки цкоти-
туг по технология ио м-голите-
нипкихип [нйпкихйп] — Ноучноизследо-
в-тслски и про-кгно-конотрукторок■цKноcH—-! -‘ -
тут по хидравлика и пи-вм-тико- ■
НйпкихмОш и НИПКИХМАШ [ийпкихыàшJ —;
Hоучитизоледтвотдлоки и просктно-кои-'•
струкгороки институт по хранитслно-вкусо-
- во ыащиктстроёнё.	;
НИПКР — Hоучноцзолсдоватепоко - и - проект* -
ио-конструкторско робота.
НИПКТИ [цйпктц] — Hàучнтизспедoвaт<дп■—) ■'
ски, продктнозконотрукторокц - - и тсхиоло-
гичсн институт.	.	-
НИПКТИ. .■ • . • [нйпктй] ~ •НаучноиЙ(сл£дова-' i

НЙПКТИБХМ
120
телски, проектно-конструкторски и тех¬
нологичен институт (нипр.: НИПКТИДА,
.НИПКТИЗЛЕТ).
НИПКТИБХМ—Науччоизсnëдоватëлcки- про-
ëкèчо-ронструрèорсрн и технологичен ин¬
ститут по битово и хладилно машинострое¬
не.
НИПКТИД	[ннпктНд] — Научноизследова¬
телски, проектно-конструкторски н тех¬
нологичен институт по дървообработване,
НИПКТИДА [ нйпктид-], м. н (разг.) ср.
(член, -то) — Научноизследователски, про¬
ектно-конструкторски н технологичен ин¬
ститут по двигатели н аотоооСunи.
НИПКТИЕП ( нйпрèиen) — Научнонзслздоеа-
èëлскu,проeктно—конструкторскн и техноло¬
гичен институт по електротехническа про¬
мишленост.
НИПКТИЗЛЕТ [ннпктизлЗт] — Научноизсле¬
дователски, проектно-конструкторски н тех¬
нологичен институт по зав-ръчна н леярска
тсхнси-; НИПКИТИЗЛЕТ.
НИПКТИЗП [нйпктн—еe—n-] — Научноизсле¬
дователски, проектно-конструкторски	н
технологичен институт по захарна промиш¬
леност.
нипктик [нипрт)|р] — Научноизследова¬
телски, проектно-конструкторски н техно¬
логичен институт по рор-6остроснс.
нипктимми (чИпPèНоИ] м. н ср.—Н-учно-
несл-gов-è-nскu , проcрèно-ронструkторсрн
и технологичен институт по металорежещи
машини н инструменти.
НИПКТИМО [чИпkTИоО), л. н ср,—Научно¬
изследователски, проектно-конструктор¬
ски н технологичен институт по мебелно
обзавеждане.
НИПКТИЛ [нчпkтHп) — Н-учноизслздооа-
èзnсрс, проëрèно-рочструрторсри н техно¬
логичен институт з- полупроводници.
НИПК.ТИРЕ [нйпктнрё] м. и ср. —Научно¬
изследователски,	проектно-конструктор¬
ски н технологичен институт по радио¬
електроника.
нипктитшп — н -учнонзслсдователскн,
проектно-конструкторски н технологичен
институт по трирот-жн- н шевна промишле¬
ност.
НИПКТИХИП [нипктихнл] — Научноизсле¬
дователски, проектно-конструкторски н тех¬
нологичен институт по хиgр-елцр- н пнев-
оатцк-.
НИПКТПИ — Научноизследователски про¬
ектно-конструкторски н технологично-про-
ëkт-нтсри институт.
нипп [нИ-пз-пё] — Научноизследователски
институт по профсъюзни проблемш.
ниппи (нипи]. м. и ср. — Научноизследова¬
телски nроутваècnно-проcрè-нèски ннсти.
тут.
НИППИЕС [нИпиЗс] — Научноизслсдоватзл*
сри и проектно-проучвателен институт по
знергиСчо строителство.
НИПРОИПИС [сипронтис] — Н-учноизследо'
оиттлскн и проектантски институт по типи¬
зиране н индустриализиране на строител¬
ството .
Нипроруда н НИПРОРУДА [нНпроруда],
м.	н ж. — Научноизследователски н про-
ткèчо—конструрèорсрu институт за рудо¬
добив н обогатяване.
-НИПС [пипе]—Научноизследователски проек¬
тантски сектор.
НИПСИИ [нИпснИ], м, и ср. — Научен ин¬
ститут по проблемите на социалистическата
икономическа интеграция,
НИПФ [чИ—пз-фЗ] — Н-учтн институт по
пнзвоологии н фтизиатр ня (при Медицинска
-kадзоця).
НИР ед, н мн. — Научноизследователска раз¬
работки.
НИР прил. — Н-учноизсл-дователскн - - раз¬
воен. Д НИР дейност.
НИРД [ннрд] — Научноизследователска	и
р-звойн- дейност. Д Център за НИРД.
НИРЕЛК [ннрЗлк] —Научен институт по ро-
зата, етеричномаслените и лск-рств-нитт
култури.
НИрПД [ нир-ле-дЗ] — Научноизследовател¬
ска, развойна н проектантска дейност.
А База за НИРПД.
НИРРХ [чù-рз—рз—xà] — Научноизследовател¬
ски институт по радиология н радиационна
хигиена; НИИРРХ.
НИРСО [ннрео], м. н ср. — Научноизследова¬
телски институт за рибно стопанство и
океанография.
НИС [ние], м. (разг., мн. -овт) — Научно¬
изследователска сектор (еъв висшите учебни
е-взg-нся).
ниси [нИси], м. и ср.—Научноизследовател¬
ски строителен институт.
НИСИ [ниси], м. нср.— Научноизследовател¬
ски стоматологичен институт.
НИСХИ [нИзхн], м. н ср.— Научноизследова¬
телски саниèарчохиru-н-н институт.
НИСХОЗ [низхоз] — Научноизследователски
институт по социална хигиена н организа¬
ция ни здравеопазването; НИИСХОЗ.
НИСХОУЗ [чнcхОуе] — Науччоuеспздоватзп
ски институт по социална хигиена, органи
з-ция н управление на здрав-опазв-нето
НИТ ]чцт) — Научноизследователски ннетн
тут по труда.
нити [нНти], м. н ср. — Научноизследова¬
телски н технологичен институт.
НИТИ. . . — Научноизследователски н тех¬
нологичен институт (напр.: НИТИКОП,
НИТИМ).
НИТИЖП [ни-ти-же-пТ] — Научноизследова¬
телски и тcхнонологнчeч институт з- жи¬
вотински продукти.
НИТИКОП [нитикоп] — Н-учноuеслздов-тen-
срн н технологичен институт по кожарска
промишленост; НИТИКП.
НИТИКП — Н-учнонзсnтдооuтënски и тех-

121
ннп
—логичен институт по кожарски промиш¬
леност; нитикоп.
НИТИМ [нстН"], м. и ср. — Науччолроле—
о-дствено предприятие за металокерамика
(отостар. Научноизследователски и техно¬
логически институт по мëè-порeраоикa).
нитпи — н-учноизслзgовuèзлски и техно¬
логично-проектантски институт по здр-вно
строителство.
НИТПКИМЛП — Научноизследователски тех¬
нологичен н проектно-конструкторски ин¬
ститут по млек-промишленост.
НИТПКИБП — Научноизследователски» тех¬
нологичен н про-ктно-конструкторскц ин¬
ститут по мeс-пр-оишneч-ст.
НИХИ [нйхн], м. и ср. — Научноизследова¬
телски хигиенен институт.
НИХА [кНха] — Научен институт по хирур¬
гия и анестезия.
нихром м. — Сплав със състав: ннктл я хром,
използув-на за реостати и електронагрева¬
телни уреди.
НИХФИ [нйхфн], м. н ср. — Научноизследо¬
вателски хнмико-фармацевтичен институт.
НИЦАА [ница-], м. и ж.— Научноизследова¬
телски център за Африка и Азия (при Бъл¬
гарската -каgзоuи ни науките).
НК (—) [Сн-ка] — Навесен ромС-Ин (напр.:
НК-4).
НК (—И-н-ха]—Навесен култиватор (напр.:
НК-3.0).
НК — В емблемата на завода за -nëктро—
инсталационни мтзриали „Найден Киров“.
НК [нё-ка], юрид. — Нарае-èeпeн кодекс.
НК — „Народна култура" (вестник).
НК [нё-р-] — Национален комитет.
НК — Комбинирани ножица.
НК ]èч-ра], ед. и мн., биохим.— Нуклеинова
киселина.
н-к — началнцр; нич.
НКАА, англ. NCAA (National Collegiate1
Athletic Association) — Национални уни¬
верситетска атлетически	-асоциация (о
САЩ).
НКВД [eн-ка—вë-дe], остар..рус. НКВД (На-
р-дниИ комиссариат внутренних дел) —
Н-р-ден комис-риат ни вътрешните работя
(в СССР).
НКГБ [eч-р-—re-бe]. остар., рус. НКГБ (Н--
родинИ комиссариат государственной безо¬
пасности) — Нарочен комисариат за дър¬
жавна безопасност.
Н КГТ [нe-рa-гc-èЗ] — Национална конфе¬
ренция ни гвинейските трудещи се.
Н Кзм [нè-иа-зë-оe] — Национален коми¬
тет за зашит- ни мир-.
НКИД [ëч-ка—и-дС]. осгтар..рус. НКИД (На¬
родник кооиосариаè нностранншх дел) —
Народен ро;мнс-рсит на външните работы.
НКИИКП — Н-цнон-лен комитет за из— .
сл-дв-не и използуване на космическото-
пространство.	.
Н КОЮ остар. — Нецнон-лзн комитет за
освобождение на Югославия.	.
НКП (чè-ка-пë) — Н-цс-нална коалиционни
п-ртия (във Финландия).
НКП [нe—ка—пe| -• Нидерландска комуни¬
стическа партия.
НКП [нС-ки-пе] — Норвежка комунистическа
партия.
НКРН —Ниско рор-Соплаеанз н регулацион¬
но ниво (н- р. Дунав).
НКС [не-ка-сС], ле. и (paar.) ср. (член, -то) —
Научно-координационен съвет.
НКС — Н-утр-лизср-н- колофонна соол-.
нкт [нС—ка-тe] — Национален комитет зи
трезвеност.
НКТ [ нЗ-ка-тЗ] — Н-цс-нален конвент н-
уругвайсритз трудещи се.
НКУ [нЗ-х--у] — Народен конгрес ни Уган¬
да.
НКЦОВОС — Научно-ко-рдин-цночeч цен¬
тър по опазване н възпроизводство ни
-кръжае-щ-та среда (при БАН); НКЦОВС.
нкюрп физ. — н-нокюрс (след цифри).
HKUOBC — Научно-координационен цен¬
тър по оп-ев-нe н възпроизводство н-
-рръж-е-щ-та среда (при БАН);
НКЦОВОС.
нл [нЗ-Зл] — Народни ляг- (е Бангладеш).
НЛ (—) [Зн-Зл] — Нож-скоСа зи изваждане
на вкоренени лозичкс (напр.: НЛ-60).
НЛО [не-ле-д] н [Зн-ел-д], ед. н мн., ср. —
Нeидeнèuфuцuрuч летящ оСект.
НЛРС [не-ле-ре-сТ] — Народен ловно-рибирскн
съюз.
НМ — Народна милиция.
НМ — „Н-родна мл-деж“ (вестник).
НМ — „Н-родна младеж“ (издателство).
НМГД — Национален музей „Георги Ди¬
митров“.
НМЛ —Магнитофон за натрупване на инфор¬
мация върху магнитна лента.
НМН биохим. — Никотцнмононуклеотцд.
НМРМ — Национален музей „Рилски " ма¬
настир".
НМС остар. — Народен - младежки съюз
..Звено“ (1944—1947 г.).
НМС [чë-оз-сЗ] — Н-учч-оëт-дичëч съвет.
НМЩ електр. — Н-утр-лна м-логаС--
рнтна щзпсзлни розетка за релета.
НН електр. — Ниско напрежение.
ННА [нé-чe-а| — Национална народна -рмия
(о Конго).
ННА {нë—чe-U] — Немски народни армия (и
Гзро-нckата демократична република),
ннд [не-не-де] — Народно ч-ццоч-nно ден*
женне) (в Тринидад и Тобаго).
ННК [чe-н--ра| — Нарочен н-ццонапзн кон¬
грес (е Гвнани); ННКГ.
НН КГ — Народен н-ци-нилен конгрес е Гвиа¬
на; ННК.
ННП [не-не-nè- — Н-ци-н-лн- чзз-висиои
п-ртия (в Кост- Риха).
ННП [не-не-пе] — Национална н-р-чна пар¬
тия (в Бангладеш).
ННП [нЗ-не-пЗ] — Народна -н-ционаnча пар¬
тия (о Я"!-)—).

«ШИ!
122.
ННП -не - но-и èj.Hn.H'CH змарод на-л-атт НПЧДН
Норвегия).	. ч.че .: . ; : ; . J
Hf Ф -[Неё-неф-’)..-?'- Народен .нàеырн.апнCнпг ч
ч-ски фронт (и Боливия)..	.
ННФ —:. [ н-- нс-ф- |—Н. ац иен ал иа, -н а.у.ч иа • фо «Ч ?
дзция (е САЩ).	,. -	..
НО - — Наредба- - ва. - отпуските . -и - геэчиввкктеь
И à работницит- И .слу-житслит-,	-
H.0 т—.НагPДН] опер]. . . - <- . ' -!- - -• ?: - 4î'
НО — Научна -организация. ;< , ■	п:Н
HО-•.^•ИèкP)’ — „Национално освобождение** .(в;:
Дс-ста Рика). - - :-	.. т	-Г .-
НО геохим. — Неразтворим остатък- . •	;
НОЛ Д-нба) - >т- НагоднооèBOбодDтèпна дрхшяч
(з Китай).	.. А- . .	.• ; ..• !. ■;
ПОД А-цн. —.Неразтворима ’ -органично - siè-,1:
ЩССТВО.	‘	.!■
НОВ- [нои], янАА&еоннА.-—-Л-усто—цивиатрСКИй I
Вещества.	.■ . '	■ •.- -- ■■
яо.в, - - - леке: — -иоиа - - дума - .или - значение. - - - -
НОВА (нрвà].; истор. . - — - Народ нррсвобод.нк;.
телиа - въстаякч-с-ка - армия (1943 г.)- :-ц—
Новотёкс - м.— Научнркnрризврдèтв-ир сто¬
панско предприятие за.нов текстил. о
нООПТ - н аучна организация . .иàг-иоeJе^DГ
ПèДагPГHMèèКИЯ ^руд,.-; • :-н - - j - -у<; •-, ..
HQH [пои] —Научно . обед-ИН-ишс. лр!-нзкуст:вол;;
зиаии-.	-	-.,s	и-;	;
моем.-— .ноември.	i.	;■ (	- <»СИ
но-м. — HPèЫИ.P;ИЙаИй- - - . ■. / р:; , р ->Н
HQK.- - -[wo/fj-.,—:- .Национален- , о'кзанргр.àфè.кв:' .
комитет.	.
НОК [нок] — Национален, . одимпмхскИ - моо,'
мнтет- р ;	и - - • . I (	- - - ч
НООПТН- -— Научно - обедин-ннс - по- основни ;•
пробл-ми иа техинчсскит- нзукил - ‘ -. •-'-•■
НОП . [нрг|- — Научна организация на пронз*
В-ОДСт лТО-. -••	:Ч':	(-п- {'
НОГ1Т |нрпт] — -Научна оргaи■нЗ;-ниа --на -
производството ,И . труда- - , -;	.	:••;'= <•
НОПТУ . .(нопт^-) — Научна -оргаликапня-- ми
производството, труда и управ.-:.---.--.-’©.- ,
НОПТУ З'-Е-Нноптузие] —-Научна- - орган»--»
зацня иа производството; - труди, - управле¬
нието-, здравната :ннформвция- и èггрнрыыя•;-
т;.• .	■	• ..-.	•	; ■■■
НОПУРС [нрпугè] — Наредба за-о-^^з^1^е-н,^ият]
и nр'/o^етa.nги уволнение .. ка работници а!’
служители.--	.
НОР б(.--5.г. — Норвегия.	,
НОРАД |н0р]д], англ. NQRAD ( —orth AmeTb -¬
сап Air Defence Command-)— Споразумение
аа общо канадско-американско - ком-а1гдуаа- -
не ка про нDPвъздушната от■бгана иа - Се¬
верна Америка-	•	. ;	-
норз- — норвежки.	’
ворд. — яррдèки-
НОРК [иорк], м., англ. N'ORC (Nava! . Ordna.n-
с- Research Computer) — Електронно-
нзмнèпнт-лна машина (САЩ).	•
ИОРПДСО — Наредба зз образува - - -. н - раз,
nр-•;:.-.:к•.^и- на печалбата и -Да.; жавиитеч
стопански организации.	.	••
HQPM - — Нестандартно» ■рСopудвсиèr- -н - .ре¬
зервни части.	ч - ч >	>>■.,
IWC — ;Н-алоително-отводдиттеяя:г CиèTты.Wà;.;' -
НОСМЦ - —Наредба за - ■отчитане иа - стоково-
.тиаериалкж ценности, ,	.
MQT [нот! — Научна организация ма труда.
„кец. — Ннскозамръзваща - охладители];
•Г!Г-ННОСТ,	; - ■ . .	. ч
НОУ [Wby] — Народно основно- училище;
НОУ [.оу] - — Научна - организация на:уп£$*Я
леннето.
НОФ [но-ф| — Национален.- обединен фронт
((^: -Бирма).	. - - -н -=	. -
. НП - - [нС-пё], - оеч. —-Наблюдателен - пункт.
НП — Наредба, за - - плащанията.
НП - — Народен парк.	./.‘С
НП [не-пе] — Народна ■ партия-■ (в Швеция).
НП’(Н-K'lеè} — НаеноиàпuèтЫм■eeК]-■■ -паррт-.
(и Малта).	• - :■	■	•	■ :
НП-—--.Н-оии- - производства (фонд).	i ';'.-
НП.- - •(—) - [Си-п-] —- Пневматична - : - - - ножица
(нз.лр.: НП-2).	.
Нп — Нетна - площ (на -жилищния- терен-. < t :
НПБ [иèкпè-бè|—н.àгрдиа партия - нз Ботсуана.
НПБ--[ие^-^п-^-^б^{]]-— Национална партия язБ&;
сутрпèнд.	-	- •-■	:'.:•
НПВХ хим. — Нè■ппаèтuфиеиган - лопивииип-
хлорид. ■ ■	. .. ■ ч ■ •...	, - - i ■■
НПГ [нè-п-кгè] — Няро,^]^»!»jaр^сиг^ 1^на ; пар¬
тия на Гвиана: НПП. ; С	•••• > л
НПГ [не-пс-г-] — Национална партИя - ;Ra
Гренада.	■■	,.»• -•.-,-. : - - - - ; -- - •- .
НПД [иС-пс-дс];-ср. (paar,, член. - -то). — - Науч-
ИO-ЛрPИЗBPДèTИèНà д-йност. - . - -	<1.4 .--:1	< ;
НПДИ [иё-пе-де-И] — Национална- ’постоянно^
действуваща изложба;	- - - - ; ■.■■■■.• -ч
НПЗД’/К — Наредба за - -продажба и&амбнз иЗ1'
държавни - жилища. . ' i ’ ч	■
НПЗФК — Наредба за приложение .иа-Зако-
па за финансов контрол. .: - ч - /,- - ;.	.- - и-
НПИ - [нС-пе-И]-.— Национална партия - ' - иа - •
Индонезия, .’.•.• : :	■ j.;- - ---- -■ . А.
НПК [яС-пс-ка! юрид;,-— Наказатсл-и - про¬
цесуален кодекс.	< - ■'
НПК [иС-пе-ка| — Народна-партия-à'- кбл-1 <
вента - (и Гана).	i .
НПК fнè■пe-ка|-eж.--и (разг- -)ср-(члèи. ■тр-]- —-
Народна потребителна коо^с^:
НПК - (ие-пе-ка)г -сд.-И мн.. - ч, и (разг).-<р. -
(член. - ктрC—; Научнс-производствен:- ком¬
. пл-кс- -	- г. • •••	■	:	•••;	■
НПК [ие-пе-ка] — Национален политически
конкурс. '	. С
НПКПЗП — Научио-производств-и - комплекс
; по лпPдPDP и зеленчуково лронзирдc■вaс-- '•
НПКС [нè■пè-кà-èè] — Национален прпuтимè-
скИ консултативен съв-т (и - Лаос).	; ?
НПКС остар. —Народен прпнтичèèкu кон-
султативси съв-т (в Китай); НПКСК-
НПКСК остар. — Народен политически - •оИ- ;
султативси съвет на Китай: НПКС.
НПП [нè-пè-èп| — Научярлрнпожна пàбрга-
. тория .	- ■-	• '	' . 1
НПл — Наредба за - планирането.

123.
НСН6
НПл -—НорсдСо. за площ-ниято-	р’-'Г
НПЛА [иДзпдзлà] — H-учнт-про.цавтдCт■евà'
п-бороторця по алгология-	, ï
НПЛВК — Научио-производствси - поооро-вк-
иорски комплекс.	,	•
НПМ — H-uцон-пек порк-музей.
НПО [нС-пс-б]. ср.- (разг-, член, -то. ля.-та);-) -
H-учко-пртцзводотвеио - обсдии-ние- г;
НПП [нД-пс-пё] — Н-роди- - eолцтцчесcа- пар¬
тия (в Ссйит Виясьнг)-	.• :
НПП [нё-пс-пё] — Hародиопрогрёсцвко - пар¬
тия (в Гомбия).	. .
НПП [нС-пе-пё] — Hародкопрогрёсизкà пар¬
тия (в Гвцоно-. ..	: •	;
НПП воен, — Носгигление - за, провеждане- -но.,
полсти-	/	.	’
НЛП [нД-пс-пД]. ср. (разг., член, -тоО— Научг -,
нo-произзодотвскт предприятие.
НПП [иС-пс-пе] —- Н-щнонолнопрогр-сивиа’ - ;
партия (в Егппм.т,.	;
НПП [ иД-пс-пс] — Нова прогресивна.. партия -
(в Пу-рго Рпко)	'
нПс [кД-пдзоД] — Народен - прогресивен *дорз<;,
(в Г-мСия).	. . - , .	• • .	■ -п
НПС ед,■ и мн.,■ ■,■>64,.—H■a.уччкнпpр-гзвр_дqтЯ)K1:
сборник.
НПСЛ [кёзПё-оёзСл] —Народна партия -р.о ч
Сиеро Л-оне. :	•••-,•
НПСП [незпсзссзпё] — - Hоуч■и■р-eроиззодстзс»н
ио стоeaкокт предприятие.	.
КПУФК—Норедбо а - приложение ■ на ■ Укарв--
зо фииоиоов контрол.	...	< ;i
ППФ хим. Hцгропдкгофталёв см-й-л. - .. ФЧ
НПХФ хим. — Натриев п-нтах^л^оpфçЗи■тла.m-
'!Г Ц [н--пё-u-]. е). и мн.,■я. и (paar.) ср.■ (улен-.;
-тт- — Hоучхт-пртизводогв-з център. . .. ;> ?
ЧР [иё-рё] — Н-рсдиа рспуСлико. А НР Бълг
гария. ■ Ь - - - -•- - -	.4	( - -	-.	.. - 1	ОФ '
HP електр ■ — Неутрално	рдлс./	- : ;	•• -	- . .	- - у
н. '.р. гееор. -— скадытPс^тpрвjlИlдeКсмo ощцфи
ро). Д 10' ■ Ом. H ■ р. ;	•••'■• ; .
HPA I ис-ре-А} — Народна.-република Алба* ■ ;
иия.	.. 1
НРА [н-г.рс-à] - — Народно репуСлико. АиГО-яж-Ч
НРБ — Норми за радиационно Cеaолàсктот.
НРБ [иё-рд-СС]- - — Народно република - Бълг-.о- и
РИЯ.	.	.	.	.	'	■ <;'
нРв [си-ср-в.ё-j рис. НРВ, (Нефтяное - ростовое и.
вещество) - з).HСфгеко'зещсогвОj. стимулира¬
що растежа. - - - -	- - -. - • , ■
НРД |И--рс-дO) — Hаuиокопцогцч-око революу i
цио'ино дяижч: ис (в Боливия).
НРД [иё-рс-дД] — Народно рсвопюццткио дв^1?г.’. /
жспяс (в Конго — Бразпзип). ;	.•-- .
НРК [нД-рс-кО] — Hà))одllalрсeуCлик.о Конго;-’
НРЛС ед. и мн. — Навигационно - рОдиолоко-
иионно сгакuци.	;'--
НРМ [нС-рс-мС]- — Народно република Мозом-- ‘
Сик. .	; - л
НРМС — НаредСа за разпределение - но мл-ДиТ
ТД опёuцaпцоги.	. .	,	';( ’ - ■ - ■, ,
НРП [iiC-рс-пё] — HàроДноpcnyб,лкканока - пар¬
тия (в Турция). - -	- -■ • .• ■ ■ N.. - - - 1	■-f’-ij; 1 ;
НРП [ис(-.ре^-дД] — Hоuцтиолистцчёcк.а - рспу-;
Cлцкакока партия (в Суринам)-
НРП [иё-рс-пё] — Hаuиоколно-рслиги08.ио пар-:
тия (в Изро-л. . -
НРП [нД-ре-пД] —Норвежко работническа пар¬
тия. ;	•	■	.	,‘ ,	- . ! . • >
НРПЛ [кС-рс-пс-Сл] — Нороднорсволюционио
партия: ио, Лаос. - •	• :•
НРПС [иё-рс-пс-сё]. мн. и - (рядко) -Д-. истор.—
Независими - .рàботни■ч,сокц -професионални'".
съюзя (1925—1936).
НРС воен. — Неуправляем реактивен снаряд. :
НРТ [нС-рс-тё] — Нсто регистър тои (мярка зо
выёсгиыоот- но- лпавàгсп-н - съд). Д - 100 xuA.v
НРТ товароподемност.
НРУ [нё-рс-у] — Национално разузнавателно! ?
управление (в Чили). ;	.	;	;
НРЮЙ — Народна р-публико - Южсн Йсм-ид;
НС (—) {дкЗс) —Навесио ' - - тракторна - .сцспко
(нолр-: НС-6)-	<	’	! 'ij;'
НС — Напоително ,cцстеыо-. А НС „ТракиецА.
НС — „Нородеи -опорт"- .[весткцк)-- ü ? - -и . /и
НС [вё-сё] — Народен, -съвет.	■••>•••,	.:
НС [кё-о-■] г. -Народен съюз (вП^с^.лаиди.я). : МН
НС — Народно събро’нис-	/•
НС- — Научен-секретариат;: и ----А- - . - •’,-} j')3
НС — Научеи съвет.	;	1	•
НС	Д-сС] --- HоuцоиалeJз-,• - сШст- Д - НС М&Н
ОФ.	'	.¬
НС - - (-Т-) - -[еи-'-с] — Hцвооцгиаàиэотор^( (иопр-: - и
нС-1, НСС< . ще. 17	- - - - >■ - - - - - - - - ш
и- с- - научен сътрудник"^^ - собствено -кыс-р'г
и. с. биБл. — нова серия? ■ ■	'	,
НСА - [èизeо-à].• - англ.-.- NSA- (National. .Student
As;so(^iation) — • Hàuионопиа - студентско -■:аот
циоция (в С^АЩ)-: . ' >0	••.. •: •, - - А
НСАА |нС-оа-а] — Hаuцона.лна студентско
атлсгичсска àотuиàuця■-	:	;	.•:.’-;<;i
НСБ [не-ое-се] —Hорматцвно-опрàво.ч.нa. -Сазо..
НСВ есен. — Началник - иа Свързочен -въз лдН
НСДАП [êп-ёо-дёз0-пё), остар^-нем - - NSDAP-
Nationalsozalistische Deutsche Arbeiterpaf-'! И
tei) — Hàuиткапсоuи■алвстнчсока poûc^thh:'-:
ческа' партия иа -Гсрыàици (хитлсроцеко фо • И
шистка партия)-	,.
НСДВ — Hарсдбa■загоъCи■рàaс. - иощържавните. г-
вз-ыакии. • - -у • :	■ ■ :	’.	.
НСДН |ис-ос--д^езн-é<-— Народен съюз-.-зо-двя-^ Ж
жени- иопрсд (в Аржентина).	■
кcо-■..■—.ктиoсeуyндà - (сл-д - цифров - , - - -. . - - ;пи
НСЕПЕ — Н ациоиапсн съвет по ергономия - - ц-
промишлена ёотстико- /	; УН
НСК (—) [Сн-се-кД]. рус, - НСК (Н-в-сной оипо-■
ооу■бт.рочныJЫ ходСб-йи)—.Навесси 0илаж'orto1-: i1
байи (яопр.: НСК-1,8).	- : ■ •.	!•.!<>
НСКРС — НаредСа за служ-Сиите командиров¬
ки - но работниците -и служителите. -	, И1Н
НСЛП [ нc-со-пс-пё] — Норвежко ооциолистц-
ческа лява партия. -	;	.Л Н
НСНК |н--с--и--ка] — - Hоuцонапсн - съвст - иа-:
Нигерия и К-м-рун (политическо партия).; К
НСНС |кДзOД-иe•cê--. — Hаuионап-н - съюз- на-
иароднитс - ои.пц - (политическа ;^^ртш|;в Mtf»T-^-
рокр)- ; •;	; - i. -	-. 4,1 h
НСНТИ
124
ИСНТИ — Национална система за научна Я
технически информация.
НСО — Наредба за счетоводна отчетност.
НСОМ [чe-сe'Оо] — Народни сили з- осво¬
бождение на Мозамбик.
НСОФ — Национален съвет н- Отeч■-cтвeчни
фронт.
НСП [не-се-пС] — Народно--соцн-лнстцчзск-
-партня (в Аржентина).
НСП [нТ-се-пе] — Нацн-нал-н съвет ни проф¬
съюзите (е Индия).
НСП [нЗ-се-пТ] — Наццонаnно—ооци-лисèичз-
ср- партия (е Бангладеш).
НСП [нС-ст-пТ] — Нср-р-гу-нска соцнилистн-
ческа партия.
НСП И [не-сз-лз-й] — Нар-дно-соццалнстичт-
ска партия на Испания.
НСПК [нЗ-сз-пс-ка] — Народч-—соцнаnнсèu-
ческа партия ми Куба.
НСР [нЗ-се-Зр] — Н-цнон-лен съвет ва рево¬
люцията (о Конго—Бр-з-внл).
НСРСП — Нигтрийсра социалистическа работ-
нитcск-—сe.nскa партия.
НСС [нЗ-се-сЗ] — Национален студентски съюз
(въо Франция).
НСС [нЗ-се-сТ]— Национален съозт за спис-ннт
(о Гана).
НССТ остар. — Н-родтн съюз за спорт и тех¬
ника.
и. ст. — нов стил (след дат-). А 10. I. н. ст.
НСтинд. — Наредба з- стандартите.
НСУ [Зн-ес-у], нем. NSU (Neckarsulm, Ver-
einigte Fahrzeugwerke-Aktiengesellschaft) —
1.	ОСздннзнн автомобилни заводи (еъв Фе¬
дерална република Германия).
2.	Б-рка -оèОообнnи, произведены о тези
заводи.
НСУН — Национална системи за управление
на наук-т-.
НСФ [не-ст-фЗ] — Нацнон-лна спортна фздз-
р-ция (н- Сирия).
НТ — Народен театър.
НТ — „Наук- и техник-“ (спис-ние).
НТ [нЗ-тЗ]," прал. — Научнотзхничзски. &НТ
съюзи.
нт физ. — нит (единица за яркост ни свете¬
ща повърхност) (след цифра).
НТА [Зн-тз—à] — Нафтов топловъздушен апа¬
рат.
НТБ (нё-тт-бё] — Научно-технически библио¬
тека.	0
НТБ. норв. NTB (Norsk Telegramby -) — Нор¬
вежко тзл-гр-фно Сюро.
нтд [ нЗ-те-чЗ] — Н-учно-техническ- дейност,
НТД [ нТ-те-дЗ] — Н-учно-технсчтско друже¬
ство .
НТИ [ пЗ-тт-й] — Научно-техническа инфор-
.млиня
НТИС еД. н жх., библ. --.Hayчо--зeчничcсрu
инфо - роационзн сборник.
НТК [i.-'.-тс-кё]. .и. I - О.чзГ) - ср. (член- т-о- —
Нин.я - ...--'К-:: транспортен комплекс.
НТБ -- Нирн-дсн тезг-ър за младежта.
НТП [1. ; - --ге-нс] — Н-учно-техническс прогрес.
НТП [не-те-пТ], еД. н мн. — Научно-техниче^
' ско постижение.
НТП (—) [ен-те-пе] — -Ножица пневматична
за тел (н-пр.: НТП-1).
НТПИ [нТ-те-пз-й] — Научно-технически и па¬
тентна информация.
НТР — - Н-учно-техническ- революция.
НТС ед. н мн., библ. — Н-учно-техническн
сборник.
НТС [нё-те-сС], м. и (р-зг.) ср. (член, -то) —
1.	Научно-технически съюз.
2,	Сгр-дат-, в роято се п-м-щ-оа ръковод¬
ството на Научно-техническия съюз.
НТС — Научно-техническо сътрудничество.
НТСБ остар. — Народен туристически съю»
о Бълг-рня.
НТТМ [чe—èë—тc-оe], ср., остар. — Научно-тех¬
ническо творчество на мл-дежта; вж. ТНТМ.
НТХА ким. — Н-трнев трихлоранетат.
НУО [нуо] — Научно-учебно обединение.
НУОА [ну-о-а] — Н-учно-учеСно обединение
по агрономство.
НУОЖ [нуож] — Научно-учебно обединение
по животновъдство.
НУПП (—) — Непрекъсната ул-йн- поилки
за птици (н-пр.: НУПП-1).
НУР [нур], м. (разг., член, -ът, -а, мн. -оот),
воен. — Неуправляем- ракета.
НУРС [нурс], м. (р-зг., член, -ът, --, мн. --03),
воен. — Неуправляем реактивен снаряд.
НУС остар. — Неутрален учителски съюз.
НФ — Народен фронт.
НФ [нЗ-фЗ] — Н-цс-н-лен фронт (о Народно-
дз"1окр-тична република Йемен). '
нф физ. — нанофарад.
НФБ [нё-фе-бё] — Национален фронт на - Бот-
су-н-.
НФО [нё-фз-о] —- Н-цион-л-н фронт за осво¬
бождение (о Алжир).
НФООПЗ — Народен фронт за освобождение
на Оман н Персийския залив.
НФОП — Народен фронт з- освобождение на
П-лзстини.
НФОЮВ — Национален фронт за осв-С-жде-
низ н- Южен Виетнам.
н.	х. —народен художнир (със соСстозно ние).
НХГ — Н-цсонална художествена r-neрuя.
нхк [нё-хе-к-]. м. н (разг.) ср. (член, -то) —
Нзфтохим1ичзсрн комбинат; Нефтохнм.
нхн физ. — н-нохенрн (след цифра).
НХС воен. — Нич-лник на химическата служ¬
ба.
НЦ — Н-редС- за цените.
НЦ [не-це] — Научен център.
НЦ. . . — Н-учтн център (напр.: НЦВТ,
НЦЕССИ).
НЦ хим. — Нитроцелулоза.
НЦВРОПС —Научен център по о-дннте ресур¬
си и опазо-не ни природната среда.
НЦВТ [нЗ-це-ес-тЗ] —Н-учен център по оънш„
ни търговия.
НЦВТБО — Научен център по оътрешн-т-
търговня и битовото обслужване.
НЦВТУМПТ — Научен център по вътрзшн
-
125
ОБН
търговия, услуги, местни промишленост и
туризъм.
НЦЕССИ — Научен център з- създав-н.е н
р-зоитс- на единна система за социални
информация.
НикТП—Н-уч-н център зи к-мплерснс траас-
портни пр-бncон.
НЦНИ (нЗ-це-не - И] — Национален център за
научни цзследе-ння (във Франция).
НЦНБН — Национален център за научни
медицински инф-рм-ции.
ЯЦОУИНТПВО — Научен център по орга¬
низация, управление н икоч-онкa на нау¬
ката техническия прогрес н енсшсто обра¬
зование.
НЦП [нТ-це-пе] — Научен център з- планира¬
не.
НЦПББПОИР — Научен център за планира¬
не, математическо моделиране н прогнозира¬
не ни -бщëствeч--цк-ноончcсk-то разви-
тне.
НЦТК [чë—Цë-тe—хй|—Ниучeч център до транс¬
портни кибернетика.
НЦТКнКТП остар.— Научен център по транс¬
портни кибернетика н комплексни транс¬
портни проблеми.
НЦХЕ [нС-цт-хС] — Научен цетър по хигие¬
на н тпид-оиологuя.
НЧ [нС-чС], електр. — Ниска честота.
НЧ [нЗ-чТ], прил., електр. — Ннск-чтст-тен.
А/7У верига.
НЧУ електр. — Нцскочест-тен усилвател;
УНЧ.
НЧФ електр. — Ниск-честотен филтър; ФНЧ.
НШЗО [нС-ше-зт-д], ср. (разг., член, -то) —
Народна школа з- запасни офицери.
НЩ веее. — Началник-щ-С; нач.-щ-б.
НЮДО (нюдо), англ. N UDO (National Uni¬
ted Democratic Organization) — Национа¬
лен съюз на демократичните -ргачие-ции
(е Н-мсбия, Югозападна Африка).
нЮп [нюп] — Национално-юнионистки пар¬
тия (и Суд-н).
о
0 — „Орбита“ (вестник).
0 (—), рус. О (М-шина для отделочннх ра¬
бот) —Обработваща машина (н-пр.: 0—1 —
машина за циклене ни паркет,. О—45— пис¬
толет-пулверизатор).
o.	геогр. — -строи; о-в (пред собствено нмз).
Д о. Крим.
о,	—отец (със с-Сств-но имт). А о. Паисий.
ОАБ [оаб], ед. и мн., воее. — Осветителни
авиационна бомба.
ОАБ [оаб], ед. и мн., воен. — Оск-лочн- авиа¬
ционна бомби.
-аСр воен. — Оръдейна иртилернИска брига¬
да.
ОАД [-ад] — Организация н- uоëрнкuчскитe
държ-он.
ОАД (—) [--ч]—Отрeзнo-aбрaеивнa дискова
машина (металорежеща	мишена) (напр.:
ОАД-31).
ОАЕ [--е] —Организ-ция з- африканско един¬
ство.	.
ОАМНИИ — Обединен авиооcдицннсkн науч¬
но изследователски институт.
0AM0 [само] — Общи -фрнкано-м-лг-шки
орг-низацся.
ОАМЦ [-амц] — Окръжен ието-мото център.
ОАП [о-п] — Обща -гр-рна политик- (ни
Европейската иконом^сн-ср- общност).
ОАП [оип] — Автоматичен парен -олажннтëп-
ОАП [-ап] — Окръжно аптечно предприятие.
ОАП [о-п] — Оптично-акустичен приeмчнk.
о-п [о-п], м. (р-эг., член, -а), воем.— Оръдеен
артилерийски полк.
ОА ПВО воен. — Отделна -армия противо¬
въздушна отбрани.	f
ОАПС [oànc], м. (р-зг., член, -a) — Окръжен
аграрно-промишлен съюз.
ОАР [оар] — Обединена Арабска републики.
ОАС [-ас],фр. О. A. S. (Organisation de l’armée
secrète) — ТаИна въоръжена организация
(във Франция н Алжир).
— Произв.. -асов-ц, о-совскн.
ОАСУ [оасу] — Отраслова автоматизирани си¬
стема за управление.
ОАФП [д-а-фз-пё] — Общ(^^(^j^^l^^чcIÇ— феде¬
рация ни профсъюзите.
ОБ библ. — Окръжна библиотека.
оС. — обем (с цифра).
-б. — обемен (само е съчет.: об, %).
об. техн. — -С-роти (с цифра).
ОББ библ. — Окръжни бсСли-теки — Бургас.
ОББ, нем. ОВВ (dsterreichische Bundesbah-
nen) — Австрийски държавни железници.
ОБВ библ. Окръжна биСли-тека — Варна.
ОБВТ библ. — Окръжна СиСлнотеки — Велн-
ро Търново.
ОБВТ — Отдел ,)Бeеоиèно-■aлутчa търговия“.
ОБГ библ. — Окръжна биСлнотеки — Габро¬
во.
обскн. — обикновено.
ОбК—Общински комитет.
-бкбм, член, -ът, -а. мн. -ц, м., ост^р., рус.
обком (Областно) комитет) — Областен ко¬
митет.
ОБЛ библ. — Окръжна библиотека — Ловеч,
обл. — област.
обл. — областен.
об/мин техн. — оборота е минути (с цифра).
А Скорост 1500 об/мин.
ОБН остар. — Отделение ва биологическа
? 126
' ‘‘ ' 1 науки (np b Б ъ л г а р ск?атй ; aie а д eijt и Д, И а faff
. хите),	....	( ".
ФбКС — Общински .- ч-родeч съо-т. - "h - . 'iin
Wo [o6'd], cp. (paar.', член.."-'‘то'),.eçe/jL	Отде-
n лен батальон за - обслужване. - . . ; - '' - Г’‘/if; н
Сбобщ. ыест. - грам. — -обобщите лк- MëДО»в—
мепне. - .	. '	.	Я.т',
ОБП [d-Oe-nnejr- Обединена бермудски дар-
•,' - J - тнл (ри БермудсРите -стр-ос).	’
ОБП [д-Ст-пЗ] - — Областно бюро за 'проверка,
чУБП библ. —' Обlцecтвeно-полнèИчëскН. н-у ни.
ЛБП библ. — Окръжна библиотеки — ле'иHнх.
•'0БП библ. — Окръжна библиотеки — Плевен.
~ОБР- библ.'-—- Окръжна биСлс-теки —/Русё.
оСр. — - -бризец (с ццфра). Л - рбр. 15. Л
qPp. леке,- -т -Сразно.	.	; < • ’
jQJ&.PA —‘Окръжна Солниц- „д*р.1^!зчо'.
— С-Ифц я. ;	,. - - 7 - - -'-
ни6С 1 'библ..—Окръжна - СГбддсоека --Çили—
■rÔÉ>CF библ. — 0рръжн-’ -'СиСлнот-к-а “dA.kykSB,
оСет. грам. — обстоятелствено - п-иснëчИe.
ОБТ библ. — Обшотехничесри наури.	_
ОбУИзн и кон. — ОСши условия з- доставки'
ни стокс за износ.	i
ОСУс/СИВ икон-. — ССщн условия з- достав¬
ка на стокс между външнотърговските орга-
низацни на страните — членки . , ни - .ръвета
ырь-за -Икономически озиимопо-ооЩ. - " - ‘	: '
ОБЩ — .Окръжен - - - брнг'а'Днрски Щаб? . ' -'^цЕ,
‘.общ,»- —' общннсРН- ,	'	,	'	Я,.
JCôim. ВВТ остар. — .О^щСнс-н ' - оcст’^aнн£вc—
лиро Търново“. 1 ‘ - ‘ .
Общ. НС — Общински народен г<ввтт яж.
ОбНС.	.'
'OB [6 -ьё] — Апарат за - ттр> - нчна оСработра - ни
. вин-.	...	.	'	...	.	.
ОВ [д-её],- електрон —Обратва оръэ’зк- - '
OB хим. — Органично веществ-.	-. ..
OB (Ч-ед.— Отопление н п-нтилзцая.
ОВ [д—вС|, мн., еоен. — Отровни зещ-ств-.
OB (—)[о-еС], рус. OB (Олpыcки—атcnь енно-
грaдный) — Лоеопръсрaчх- (н^^1^л^.:. ОВ-З).
О—-; геогр. — остров; о. (със с-Сств-но ^3).
А о-в Ка-ри; Канарски о-ви.
ОВХ — Окръжна ветеринарна пeч-Сницa.
ОВМ (—) [д-ое-Зм], рус. ОВМ (Опpмcкив-тeпь
вeчтuлиторннй моторный) — Вентилаторна
моторна пръскачка (налр.: OBM-4OO).
ОВБЗ [д-ве-ме-зТ], мн. — Обединени Вазов-
ски м-шин-строителни з-води.
ОРР воен. — Охрана на воден район; ОВР-.
ОВР- еоен. —Охрани яа воден район; ОВР.
ОВРА [опра]. х., остар., итал. OVRA (Opera
volontaria repressione antiiascista) — Фа¬
шистки орr-ние-цни о Ит-лия (1922 — 1943).
ОВС [д-ве-сё], мн., еоен. — Обединен» въоръ¬
жени силя (ни странете — участнички въо
Вирш-вския договор).
ОВС (—) [д-оз-Зс], рус. ОВС (Опрыскиватель
с- довей	вентила тор ни и- — Вентилатор¬
на градинарски пръскачки (н-пр.: ОВС-А).
ОВТ (—) [d-оз-тЗ], рус. ОВТ (Ояржскквитель
вентил яèорноИ тракторни)) — Вечèжпиè-р—
■ 'Иа1 ’ 'TpàK^&piÇa1 ' п^тъс кам к'г/ г,('йапр;:’.||.'.'«1)
у ОВ.ф . .(-ве-фо], ... Обединени - в --р’сКЙ?зфК.ря
!Hj kki .	..	......	,...	...	’	'
ОГ-(—) [0»-тС] — ТаэоН от-оплсТ-л.-'(напр.: -ОГ-
.. 150, QE:250).	\	,7,-	н
0Г - еооен'— 'Огнева' група.	J H
ОГ.—„Отечествен глас“ - (в., ст--рк|.	! - :' ,.
' - - 0ГАС[ог4с}1 - рус'. ОГАС (Обшër'!£уДарсèоcипЬи
■ втоматизярованная - СИстелш -упреВпcИ.Г'И.) . —
5‘ ►' Обществена' - uвт-.мaтuеuрa -чdсчстcоK '•w 3 v-уп-
раоленсе.	'■ ” 1 - ' - - з ■■• • 1	•	•
ОГВС [д-ге-ве-с.-], - - еоен—— СЬ^аичеио: ‘годен
•;•:.• а. военна служба. ■ j. : ;•••»	...
ОГГН остор •— Отр .• . енпе • за геологически е
географски н-ури е - ре Българср-та ик-дт-
.нпмни на науките). •••,<•• ■	.	. -	. ;■;•;)?
ОГЕ [Д-гс-3'], м и (разг.) ср.' (член, -тб) —
,,_.Отдел ни . глаония eнeргcèиK). z.. . ....
ОГИ [б-гс-Н], . -< - и (paar.) ср.. ’{чл^,н. - -т-У—
Отдел ни. главнея инженер.
"ОУК [д-гз-к-]’, âû'en. —Отряд гранични'р-тери.
ОГМ [б-ге-мё], м. и (разг.) ср. (член, —è-) —
Отдел на глаония' металург.
\ ОГМ [д-ге-Зм] и [d-гe-оe], м. и (разг.) ср.
: (член, -то) — Отдел н- главния мех-ннк.
ОГП l д-ге-пё] — ОС-динение на rëро-нсритë
профсъюан (ьъо Федерална р-публик- Гтр-
" тиня).	. .
0Г’1У [0-гë-пë-$’|- остар^ ' flyc. ОГПУ (Объедф-
ненпоз' .государственно- п-лктг.чСскоЗ -упр-О-
„ лене-)- — ОС-дин-гго дърЖ-оно - политечТск-
’ управление при Съвет- - на народннт- рЬмн-
. . .с-рн ни . СССР (1922—1934)-.	'	•
6ГТ [д-гз-тЗ], м. р (р-зг.) ср. (член. ~го)'^—
Отдел на гл-внця технолог."	' '	'
'.'ОЛо-чё), ср. (р-зг., член, -то), еоен. -—-п-ери--
тявен демурен.	’ ’	'• 1 - •
ОД [д-.-.^^1, оСикн. мн.,аоен. — Отровни . • димо-
образуват-ли.	‘ ■ :-
ОД.А fizâa) — Окръж-н чържав-н - архив:'
ОДИ [очИ], ес-тcp.'— - Окръжна чърж-он- нн-
сп-сния.. .	.	,
0ДИТ [одйт] — Окръжна' чърж-он- ннспзр-
. ция. по труда.
Одо (одо], еоен. —Отдeл-]Iит за дcг-егпйон—
на оСр-ботра.	'
ОДП [д-дз-пЗ] — ОСечсн-н- държавно пред¬
приятие.
ОДСП [б-дз-сс-пЗ] —Об-дин-но държ-оно сто¬
панско предприятие.
ОДТП [д-де-тз-пе] — Обединено държ-оно тъ.р-
гоосро предприятие.
ОДФ [д-де-фТ] —Обединен д-в{орратичсн фронт
(е Пакистан).
ОЕЕК остар., англ. ОЕЕС (Organization for
European Economic Cooperation) — Орг-нс-
з-ции за европейско ик-чоосчcско сътруд¬
ничество; вж. ОЕИС.
ОЕИС — Организация за зероп-Иско иконо¬
мическо сътрудничество.
ОЕЛИ остар. — Отделение за езикознание,
литературознание е изкуствознание (epn
Българската акuдeони м- науките).

427
окп
ОЕП- Зисхим - -- - Отитоитс.лкà епдк■трофорçтвя-
но подвижност.	-..,	, т
ОЕС -{<осс}* - ед. и -мн\ — . Обединено електроенер¬
гийна оиотсыо (ио европейските социодиотн-
, чсски страний) ’ - -	.	■
ОЕСД [о•--осздё], англ. OECt, . (Organization
■	- for Economic Cooperation and - Development)
Организация за икономическо . сътрудииче-
л .ство и .розвцгие;■ -вж. . ОИСР- ц.	-,
ОЕСО остар.- - Окръжно сдииио строит-ли-
организация.	,	л-.‘
03 [о-зС], мн. — Об-.дцисиц заводи., -. - . -...
03 [о-зё] — - Обувен завод- . - ■	-д; .	-,о
.03 (С-зС) — Оръжеси - - зовод. . ,. .. - . - - ..j-.-o
03 — „Отсчес-твси з-ов" (всотиик-j
03 -и о-зГ[10*з6] — Офицер -от-з-пас-. ;j,mü
-ОЗННС с"Opг.àHизоцця и защита -иа -яаселс-
•• - из.сто и иородногоогопоногво (учсСиа диоuц-
- - - п-лико’)-	Л ■. . ■ ■	:
ОЗНС. - остар. — Общ - зсысдспоkи прсфсс-мона-
•• .Леи СЪЮЗ.-	•• . • - ..	, ■ j с
ОЗС.К (Д-зс-св^кй], - мн..— Обедии-ии . заводи
за строител нггжср—ико,. -.	■-• т ; ■■itf-O
ОЗСМ [б-з--сё’ыс]» - мн.' *-■■ -ОCСдИкепЦ-заводи
.за 'строителии :ыà“срцзли-■. ■ ч.-¬
ОЗУ [03ÿJ. електрон. • — Оперативно - запомня¬
л що - устройство - 1 (в- ргдииаоокциионн : jеоси-
ция).	- •*“
ОИК [ciix-J-n- Окръжна-.цкоп-кuия ;ПО’'Кйче-
• ’ CTD-OTO-; - - •	■■■■	■ ■	'■	• ' ч 		-	•?;	: ■	’<
ОИКП [б-и-ко-пё] — ОбtпoяидцMокн - -аентрдд
ио профсъюзите; ОКП- - - - - - • ■	- - : / е - •
ОИКТ [б-н-ко-тС] — - ОCщт—цгà^пцàкcко конфс-
дграиия но труда (профсъюз-в Италия/е
ОИИ - Окръжен - цсго■ричсоки. музсй.-;
■	•ОИО — Отраслов цифорыоuионси -орган-;
ОИПЕДСС — Отделение зг изследователска.
■	прсс. - - грпгоRа - и ёксп-рцыдкгапка дс■йriocTl^яо
. снладего - огопанотво-	. ■	•
ОИПН остар. — Отдс.лскцс . -за ' исторически и
педагогически науки . (при българската -ака¬
демия иа науките).-	' .	. -1 ■	•'
СИР (сйр)- остар.. фр. OIR (Organisation in¬
ternationale de radiodiffusion) — M сжду на¬
родна - организация по - радцоразпръохвaие
(до 1946 г.)-
СНРТ [ойрт]. фр. O1RT (Organisation inter¬
nationale de radiodiffusion et television) —
Международна организация за родиопрсдо-
вонс и телевизия.
ОИС |ойс] — - Отдел „Инсгрумё.игапно отопaи-
сгво“.
ОИСР ]д-ц-сё.-ёр] — Организация за . жкоиоыы-
чсско сътрудничество и р-звигис.
ОИТ — Отделение зо интензивно терапия-
ОИТП [ô-и-тс-пё], ср. [рззГj. член. -тО) —
Окръжно изкупвагслно-търговско предпрйи-
тие-	:
ОНУ.изчисл. техн. — Оптическо цaчцслцтСлиà
устройство-
ОИЦ [тцu] — Окръжен изчислит-лси цснтър.
ОИЦ [тцu] — Отраслов цыфopJмa^хтыд■ кам-
тър- '	.
С- ИЯЛ-ддо. - ОИЯИ ?О(Сг'*»йяе1яйый- - яиисгиНт
ид-рных цсопсдтвакий- — ОСсдииси иИоти-
туг .за ядрсии изследвания (Международна
иоучноцзоледовоmелска - оргонизация во ' со-
uцолистическитд стр-яи	сьс ссдЬлищс
гр- ДуСна, СССР).	- ’.•
OK (ô-xâ} ■-т•Обгцииок:ц кОмитСт;- гж. ' - Об-К’■'
ОК [б-кО]. - ос тар. — Околийскй комптеТ- ' '
ОК (С-кО] — Окръжси ксмитет- ДОК-кл БКП.
OK [ô-Kà] - — Опцыпийокц комитет- :
ОК (—)Т— Отварочко зо консерви (йапр.: - ОК-
4);	.л;	.. -n Л : ■••■
ОК (—) [Ô-Kà], рус. ОК (ОприокцвотëДБ■Uои-
; иий) —КоИио - вСйймо - пръскачка )НаТТр--:
ОК-5).	- - • • - - -	’	'■
ОК [ô-кСиф - англ. -(0, К; - (o’kay) — УтиърдсйО.
съгласувано (потвърждение -sàt-ï - резервация
при пътуване)-
.ок- гггог- — -ож‘са1И)	.. •
ом. — около (прсд цифро или даmа-- А ' -ок;3500.
-ОКАМ [оком]. фре OCA-M^OrgaMisatibri- cCmfrtu-
г.с Aff rcaine'-et Malgache) — - Общо- африко-
ио-ыглгошк■à организация-; вж. ОАМО. - -‘
ОКБ [ô-ка-Cё]-—ОпиТнт конструкторско бюро.
’.:ОКБА -[Д.-ко.-бс-&| — ОпитНо - конструкторско
бюро по овгомотико.’.	-	•	; ‘
ОКБСД [de-a--б-се-де). — . ОбщоиорОдси /кфйм--
•	• - -■ --.-гст- з—1: бълг-ре-тъвстс-кЬ дружба- -•».;•- - < i;
ОКБ остар-, нем. 0KW [Obeгl:omman■dÔ der
Wehrmacht) — Върховно •?-кгомъН1'-угапё!
въоръжените сшл^в х■цт.ПСplГцскa■Гepмa0Оп)-
•	О- КГ [о-^ка-гД],--фаз:	Оnтвччсои■ ■r:вjнfôa’Veз
-	• ц-рагтр- ■■	’•.	i'- "-	"	■	Hi-.-
ОКДК ('о-ка-дс-кО] — - Общинс-ки - - комитет зо
•държеве-г-ковтрой-’• ! - ■-- : ■ ' -• > еЛс
0 КДН К [б-ка-дСзнсзкà]- -— - Окръжси-- хдмйтст
■	за държ-вси - и - - иородси контрол; -	•
ОКЗ [ô-ка-зС], мн. — ОС-диис-ии ксромйчии
заводи'. ••	.	■■■ ■'" /i ’ - -••'
ОКЗП [О-ка-aс-пс] — Общонароден комитет в-
защита но природато. - -■	.	-
ОКК [О-ко-кО]- -ч. и (р-зг.). ср. (член. ' -то) —
Отдел за кочсствсИ контрол.	и .:
ОКЛ остар., нем. OKL (Oberkommando - der
Luftwaffe) — - Върховно команду-ванС ио
воеииовъздушиигс сили (в хитлеристко Гер-
ыании--	:	-
ОКМ остар.. нем. ОКМ (Oberkcmmandc - der
Kriegsmarine) — Върховно коыаидувaкс и-
■	восикоыорс.кцтс - - сили -(в хитлеристко Гер¬
мания) -
ОКМНОБ — Отделение и жобикстц по ы-Дц-
цински водзор към окръжни болници-
ОКМС [ô-ко-ыс-оД]j м. и (разг.), ср. (ч.л^сн.-то-—
Окръжен комитет за младсжт- - н спорта-
ОКН (—)[ô•ка-Си]j рус. ОКН (Опрыскиватсль-
кульгивагор иовссиой) — Навесно пръскач¬
ка - култиватор (иопр-: ОКН-4)-
ОКО (Око) — Отдел „Корабно оборудване’-
ОКО (—) [Дко], рус. ОКО (Одиохоииий опмлк-
ватсль) — Едиокоино лр-хоразпръскв-чк-
(напр-: ОКО-1)-
ОКП [б-ко-вС]- — Обедяшек - конгрес ira- ырофз
'•^0ЪЮаЫТ•,-	- ....е .т.:::.; н

гсЖП
128
ОКП (о-ка-пС] - —Обособено комплексно произ¬
водство.
ОКП [О-иа-пС] — ОбщонидиАски - конгрес на
профсъюзите; ОИКП-
ОКП — Общосъюзеи класификатор на продуи-
цията-
ОКП [б-ка-пб] — Отдел „Ковашко-пресои*.
ОКПК ^è■ка-пè■кй| — Общоюмплекс-н пар¬
тиен комитет.
ОКПС [0^]-^^), м. и (разг,) ср. (член. -то)—
Окръжен комитет на професионалните съю¬
зи, А ОКПС на работниците от селското
стопанство.
ОКПТ [р■кà■пè-тè| — Обща конфедерация иа
п-руанските трудещи се.
,-окр.—окръг (пред название). А окр, Плевенскл.
к окр. — окръжен.
окр- кор. — окръжен кореспондент.
ОКС биохим. — Обща kPыбннàтиDна способ-
иост¬
ОКС [ô-к]-èè|; м. м (paar.) ср. (член. ■тр, ля.
-та)— Окръжен кооперативен съюз,
ОКС {ô-k]-èè|- м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Отдел „Капитално строителство.“
ОКТ (ô-кà-тè| — Обща конфедерация иа- тру¬
да (въи Франция).
ОКТ — Окръжен клон по текстил.
ОКТ биохим. — Огиитни-кàрбаырип•тгà■иèфè■
раза.
омт- — октомври,
окт. — октомврийски.
ОКТП [0■ка-тè-né]; м. и (разг.) ср. (член. -то)—
Организаеuрнно■крнстглктииèи и техниче¬
ски прогрес (отдел),
ОКФП [р-kа■фè■лè] — Общохитайсиа федера¬
ция иа профсъюзите,
ОЛ (—) [б-ёл) — Отрезно-лситова машина
(напр.; ОЛ^вО).
ОЛЕК — Областна лекарска експертна коми¬
сия.
ОЛП [О-ле-п-] — Обособено леярно производ-
èтир.
ОЛПГ [6■пè-пè-réj — Обединена лейбъристка
партия иа Грсиада,
ОМ (—) [в■èы] — Многообхватен - рыыèтъг
(напр.: ОМ-1).
ОМ — Окръж-н музей-
СМ — Отпадъчно масло-
ОМАУД — Организация, механизация и авто¬
матизация на управленческата дейност
(управление).
ОМГ [о-ме-гС], икон. — Обобщен мрежов гра¬
фик,
ОМД [о-см-дС), електрон. — Основен масли на
д-скрипторит-.
ОМЕГ1 [см-п], фр. ОМЕР н О.М.Е.Р. (Orga¬
nisation mondiale pour l’éducation présco¬
laire) — Св-товиа организация по предучи¬
лищно възпитаниё-
ОМЖ (0-ы-■жè] — Организация на мозамбик-
ските женн-
ОМИ [омИ|, фр. ОМ1 (Organisation météorolo¬
gique internationale) — Международна ме-
тèрррпр€нчнà организация; ИМО; вж. ММО-
ОМК (ô■ыè■кà] — Отдел „Ме^ждузаводско - коо-
периранс“-
ОМЛ [О-мс-ёл) — Опозиционна мюсюлманска
лига (и Пакистан).
ОММ (ô-мè■мè|- фр. ОММ (Organisation mé¬
téorologique mondiale) — Систоина метео-
ГPПPГична организация; АИМ, ИАМ, ВМО;
иж- СМО-
ОМН остар. — Отделение за медицински нау¬
ки (при Българската академия на наукитс)-
ОМНО [ô-ыè■иè-Д] — Обединена малайска на-
енонапнà организация.
ОМО — Организационно методично отделение,
ОМП [ô-ыè-лè]- ед. нмн.. ср. (разг., член. ■тр),
воен. — Оръжие за масово поразяванс.
ОМП-А [б-ем-пе-й), рус. ОМП-А (ОnриèкuDà-
тель моторний лриеèпнрй; модель А) —
Прие-пна моторна пръскачка, модсл А.
ОМПА хим. — Октамèтнлпиpoфocфогaынд-
ОМПЕ [омп-], фр. ОМРЕ (Organisation mon¬
diale de la profession enseignante) — Светов¬
на организация на лчитèпит-•; ВОТП.
ОМП И [PыпН]; фр. OMPI (Organisation mon¬
diale de la propriété intellectuelle) — Све¬
товна организация за защита иа нитсл-и-
туалната собственост,
ОМПК [б-мс-пс^к]] — Общомниси профкомн-
тст.
ОМПОД (рыпбд]- електрон. — Основен масив
на познавателните образи на дриуыèнтит--
ОМС [омс], м. (разг-, член. -ът, -а) — Отдел
материално снабдяване.
ОМС [омс], м. — Организация и механизация
на строителството (отдел).
ОМС [омс], фр. OMS (O'i^j^nï^ation mondiale
de la santé) — Световна организация по
здрав-опазван-то; ВХО; вж. СЗО-
ОМСБОН воен., остар., рус. ОМСБОН (Отд-ль-
вая мотострелковая бригада особого назна¬
чения) — Отделна мотострелкова бригада
със специално предназначение-
ОМТС [ô-мe-тè•è-]; м. и (разг.) ср. (член. -то)—
Отдел MàTèгиaлир-т-хничèCkP	снабдя¬
ване.
ОМФД — Окръжен ы-диkP-фиэkултлГèи дн-
спаисер.
ОМФН остар. — Отделение за математически
и физически науки (при Българската ака¬
демия на наукнте)-
OH [O-né], остар. — Общество на народитс-
ОН [о-ён], глехн. — Отраслова нормала (Стан-
дагтиз-]еиочèн документ)-
ОН (—) [ô■éн|—Отр-звн ножов автомат (напр,;
OH-2S4)-
ОН (—) [р-èн|- рус. ОН (Опрыскиватель иа-
в-сной) — ’Навесна пръскачка (напр^ОИ-! 0),
ОНЗ [о-не-зе] — Отдел „Народно здрав-“.
ОНИИ [р-ии-й] —Отдел за наука и икономиче¬
ска ннфргыаеия-
ОНИЯ — - ХРП — Отраслова иалчнризèпèдр-
в]тèпèкa лаборатория по химич-сии р-акти¬
ви и препарати-
Оиймтсслм]ш м ОНИМТСЕЛМАШ [рнныт-ел'
маш), м, — Обединен ыàлчирuзспèдриатèп-
129
ОЛТУ
ски н пгрèктно-конèтрлктогèkн институт
по механизация, тракторно и è-пèкPèтолàн-
ско ЫàШИНPèTрPèН--
ОНИХОТ [онихот] — Обединен научноизсле¬
дователски институт по хиги-на и охрана
на труда.
ОНК [р■нè■kа] — Общ национален конгрес (в
Егнпст)-
ОНКЗП [р■н-■ka■зè■n-] — Общонароден коми¬
тет за защита ла природат],
ОНОФ — Об-дин-и иаеионалноPèDOбрдитèПèи
фронт (и Бирма).
ОНП [б■пè-лè] — Обеднн-иа народна партия
(и Бел из),
ОНП [о-н--пё] — Обединена национална пар¬
тия (и П-ри Ланка).
ОНПС [р■н--n-■è-] — Об-дниена народна пар¬
тия иа Сейш-лскнт- острови.
ОНРТ икон. — Обществ-но необходими разхо¬
ди на труд-
ОНС [н-нс-сС) — Обединение иа народните си¬
ли (и Еквадор).
ОНС (б-иè-сè|; остар. — Околийски народ-и
съв-т.
ОНС [о-не-сС], ле. и (разг.) ср. (член. -то), —
Окръжен народен съвет.
ОНТИ [онн^н] — Отдел за научнр■т-хнимèсkа
информация.
ОНТИИ (рнтий] — Отдел за н]умнр-т-хнич.èèкà
и нконоыим-èка информация-
ОНТИПН [ôi-тнпй) — Отдел за научна, техни-
'iecк]-иконоыимèèк] и патентна информация.
ОНУДН [онудй], фр. ONUDI (Organisation
des Nations Unies de développement in¬
dustriel) — Орга низация иа обединените на¬
ции за индустриално развитие.
00 — Обществено рèнглряв]нè-
ООВ [о-о-в-! електрон. — Отрицателна обрат¬
на връзка.
ООД |ü-о■дè] — Друж-ство с ограничена отго¬
ворност; ООД-ВО; 00 д-ио,- о. о, д-ио-
ООД-DO, 00 д-во и о.о- д-во — Дружество с
ограничена отговорност; вж. ООД.
ООД |в-о-дё|, м. и (разг.) ср. (член. ■то); воен.—
Отряд за осигуряване на движението-
003 [о-о-з-|, ж.' и (разг.). ср. (член. -то) —
Опазване и отчет на земята (инèп-кеня).
ООН [р■о-иè]; ж. и (разг.), ср. (член. -то) —
Организация на обединените иаеuи-
00H3 [в■о■иè-зè| —• Окръжен отдел „Народно
здраве“.
ОООК хим. — Общ обменио-обемен капацитет
(иа слабоосновнит- анионнти).
ООП [р-р■пè| — Окръжно обединено пр-дприя-
тие.
ООП (ô-о-пè] — Организация за освобождение
иа Палестина.
ООПР — Общо обединение иа профсъюзите в
Румъния-
ООС — Опазван- на околната среда,
ОП [о-п-]— Обединено предприятие. &0П „Ки-
нефикация".
ОП [о-п-] — Обучение б-з откъсване от произ¬
водството-
ОП [6 -лè); ед. н мн., воен. — Огнева позиция,
ОП (—) [р■пè|- соен. — Огнехвъргачен прах
(напр.: ОП-2),
ОП [о-п-]. соен. — Огнище иа поражение.
ОП [б-п-), електрон. — Оперативна памет,
оп. муз. — опус.
ОПВл електр. — Прртвврвлажèн облицован
проводник.
ОПВлХ електр. — Облицован лготиврвла■
ж-и проводник с хартня.
ОПДН — Отделение по патофизиология и ди¬
намични наблюдення.
ОПДСНП — Общи правила за доставка на
стоки за народно потребл-ни-.
ОПЕК [оп-к]- англ. OPEC (Organi'sation of
Petroleum Exporting Countries) — Органи¬
зация на дъгжaвнтè—изиоситèпки на петрол.
ОПК [о-пе-кй]- мн. — Обединени профсъюзи
на Кор-я.
ОПК (б-nè-ка] — Общински парти-н комитет-
ОПК [о-пс-кК] — Общопристанищ-н комит-т.
Д ОПК на ДКМС.
ОПК [о-пе-ка] — Общocтррнтèлèн парти-н ко¬
митет.
ОПК [о-пе-ка] — Окръжен партиен комит-т-
ОПК [б■ne-кâJ — Окръжна планова комисия-
ОПК [O■лè■к]| — Окръжна племенна книга,
ОПК [о-ле-иа] — Окръжна потребителна коо-
п-рация.
ОПМ [à-пè■ыè]— Обединен профсъюз- на ми¬
ньорите.
ОПН електр. — Облицован нулсв проводник.
ОПНЗС електр. — Облицован нулев провод¬
ник за полагане и земята, сп-циал-н.
ОПО — Об-ктна противопожарна охран].
0П0—0ргaниз]еионнр-педaгргичèèки отдел.
ОПОИИ — Организация н проектиране на
обработката иа икономическата информа¬
ция (уч-бна дисциплина).
ОПОНФ — Обединена прпитичèèка организа¬
ция „Национален фронт“ (п Н]грднрдèмо-
кратичн] р-публика Йемен).
ОпП |0-ne-ne|,cp. (разг., член. ■тр) — Обеди¬
нено промишлено предприятие,
ОПП [O■лè■л-|	— Обществено-политическа
практниа,
ОПП [б-пе-пС] — Окръжно печатно предприя¬
тие,
ОПППО — Обедни-но лгрмишпèир предприя¬
тие за производство на обувки.
опред, грам. — рnг-д-пèниè.
ОПСО [ô-né-ce-ô] —Окръжна ппàсмèитир■снàб>
дителна организация-
опт.—оптик].
опт- — оптически.
ОПТВ [б-пе-те-вС] — Общ пари на товарни¬
те- вагони (Международна транспортна орга¬
низация на страните — членки на Съвета за
икономическа взаимопомощ).
ОПТЕ [о-пе-те] — Окръжно предприятие за
търговия на сдро.
ОПТУ [б-пс-тс-у] — Окръжно предприятие за
текстилни лèплги.
9 Речник на съкратеният*

ОПУ
130
ОПУ [6-п)-у], ср. (разг - - член. -то, мн. -та) —
Окръжно пътно управление; ОУП.
ОПУП — Организация на производството е
управлението е промишлеността (учебна
дисциплина).
ОПУС — Организация н- производството н
управлението о строителството (учебна ди¬
сциплина).
ОПУТ — Организация н- пр-нее-дсèе-то е
управлението в транспорти (учебна дссцс-
плин-).
ОПФТ [б-пе-фе-тЗ] — Обединен патриотичен
фронт на Тайланд.
ОПХК [б-пе-хс-рС] — Обединен- партия ни
хастянснстт к-мунисти.
ОП1Ц — Окръжен пионерски щаб.
ОР [б-рТ], спец. — Окончателна р-д-рция.
ОР — Окръжно ръксвсдстЕо. БОР на БЗНС.
ОР (—) [б-Ср] — Осс^ател-ретуллтор за тем¬
пература (н-пр.: ОР-!).
Ор. соен. — Ориентир.
ОРБ — Об-ли.нен- работническа болница.
* . . -рг —Организатор (н-пр.: п-рторг, проф¬
групорг).
-рг. -. . — Организационен (н-пр.: оргзеррт-
т-р, орготдел).
орг. -— орr-низ-цuи.
Оргихйм м.—Държавно стоп-нср- обединение
за uедenии на лapооо-Сояgжuйсн-èa промиш¬
леност, органични б-грсла, фотоматериали,
средства з- химическа зашит- н др.
оргбюро ср. — Организационно Сюро,
■Срготдёл м. — Организационен отдел.
Оргпроснт ле — Научноизследователски ин¬
ститут за проучо-нз, прос-тир-н- н внедря-
о-нт ни автоматизирани системи за упра¬
вление.
ОРГРЕС [СргрЗс] — Специализирано	пред¬
приятие за организация н р-цuонaлuенрaнc
ни енергийната системи.
орг-екр-тар ,и. — Орг-ние-циочcч секретар.
ОРД [С-ср-дё], воен. — Отделен разузнао-тел-н
дозор. .
ОРД [ о-тр-дТ], рус. ОРД (Опрыскиватель ран-
цтеьш диафрагмовый) — Мембранна пръ¬
скачка.
ОРЗ мед. — Остро респираторно е-С-ляв-н-.
ОРК [б-рт-к-] —Общopудчцчeч рооцèëè. ДОРК
на	ДКМС.
ОРК [С-рз-н-] — Окръжен радиоклуб.
ОРБ [б-ре-мЗ] — Оперативно ръководство ни
монтажа.
ОРО ,.«, — ОС-диненс рeе-nюцсоччи орга¬
низации (е Куба).
оро воен. — Отделни рота з- обслужване.
ОРПК [С-ре-пе-к-] — Общоруднечен партиен
комитет.
ОРПС [орпе], м. (р-зг., член, -а)., истор. —
Общ работнически професионален съюз
(1945 — 1958).
ОРС [оре], истор. — Общ р-Сотничтске съвет
(1904-1925).
ОРС [оре], м. (разг., член, --) — Оперативно
ръководство на сèр-ит-лсèвоèо (отдел).
ОРС [оре]—Отдтл „Работническо снaСдявuнe“)
ОРСС [оре], истор. — Общ работнически син¬
дикален съюз (1904—1925).
ОРТ — Обединени република Танзания.
ОРТ — Ок-ансни риболовен траулер.
ОРТФ [С—cp-тe-eф], фр. ORTF (Office de la
Radiodiffusion — television française) —
Бюро на френското радио и телевизия.
орхз [С-рë-х--е-]• воен. — Отделни рота з- хс-
мичесна з-шита.
ОРЧ електр. — Оптимална работна честота.
ОС [о-сЗ] — Общински съвет.
ОС — Общо събрание.
ОС — Околна среда.
ОС [ô-сё] — Окръжен съвет. ДОС на БПС.
ОС електрон. — Оперативна систем-. .
ОС [б-сё] — Опытна станция.
ОС геол. — Отр-ж-телн- способност.
ОСАТ —Общ съюз на алжирските трудещи ст.
ОСБД [б-сз-бе-дё] — Общество з- съоeтсpо—
Сълг-рсн- дружба (в СССР).
ОСБЗК остар. — Общ съюз ни българските зе¬
меделски нооптрации.
ОС ВДА — Общо събрание на Върховния дър¬
жавен арбитраж.
ОСГК [Ссе-ге-к-] — Общо събрание на граж¬
данските р-легси (прн Върховния съд).
ОСГО [б-се-ге-б] — Общо: събр-ние на граж¬
данските отделения.	'
ОСГП [б-се-ге-пе] — Обединение на свобод¬
ните гeро-чсри профсъюзи (в Германсн-та
демократична република).
ОСЖД [ô-сс-жз-дё], рус. ОСЖД (Организация
сотрудничества железных дорог) — Органи¬
зация за сътрудничество о областта на же¬
лезопътното дело (ОСсдинение на транспорт¬
ните адмнпнетрацни-на социалистическите
стране,)
ССЗК [С-се-зе-н-], ж., ы (разг.) ср. (член.
-то) — Опитна станция за зслснчук-он кул¬
тури.
оСЙР [ознр] —Окръжен съотт за изнустоо ы
култура.
ОСКК [С-се-Kà-pà] — Окръжен санаториално-
курортен комплекс.
ОСКк |Ч-сe-pa-н-| — Окръжна станция по
рръоопрелио-не и кръводаряване.
ОСЯ [б-се-Сл] — Оpг-нuе-цци на сообоgо—
оuсncщuèe н левите (о Исландия).
ОСЛП [о-сс-лз-пЗ] — Организация з- сътруд¬
ничество о л-герн-т- промишленост (Между¬
народна орг-нuз-цuи на социалистическите
страни).
ОСМА [бтма] — Онръжни станция ни ол-ди-
те агроСнолозс.
ОСМО [бемо], ж. и ср. — Обединена строител¬
но-монтажна организация.
ОСНАА [бени-] — Организация за солидар¬
ност ни народите от Азия н Африка.
ОСНААЛ [бтв-ил] — Организация за соли¬
дарност на н-р-дсте от Азия, Афрнна е
Латинска Америка.
ОСНК (б-сë—ч₽-кa] — Общо събрание на нара-
зaèen нт колегии.

[
13i
ОУМ
ОСИП [б-èè■нè-пè] — О^^^^^и-тайско събрание
на народните представители,
ОСНС [P-èè■иè-è-); истор. — Общ студентски-
народен съюз-
ОСО [осо), ср. (разг-, член. -то) — Окръжна
строителна организация.
Осоёвнахим м., остар., рус. Осоавиахим (Об¬
щество содействия обороне н авиационно-
хиыичèскрыл èтррит-пьèтвл СССР) — Обще¬
ство за съдействие на отбраната, авиацион¬
ното и химическото строителство и СССР
(-927—19-48),
ОСОЛ — Опитна станция по овощарство н ло¬
зарство.
ОСОТТ — Окръжен съв-т по организация на
технич-ското творчество,
ОСП [о-сс-пС] — Обединена селска партия (в
Полш])-
ОСП [р-èè-пè] — Обединена социалистическа
партия (въи Францня)-
ОСП [б-сс-пё], ср. (разг., член. -то) — Обсдн-
н-но стопанско предприятие.
ОСП [р-èè■пè] — Окръжна стоматологична по-
пиклиннка-
ОСП [б-сс-п-], ср. (разг., член. -то) — Окръж¬
но стопанско предприятие,
ОСЛЗ [ô■с--пè■з-], ж. н (разг,) ср. (член. -то) —
Опитна станция по поливно земеделие.
ОСПП [ô■сè-пè■пè]; рус., ОСПП (Организация
сотрудничества и области подшипниковой
nррыишлèннрèти) — Организация за съ¬
трудничество и лагерната промишленост;
вж. ОСЛП-
ОСПС [р-сè-пè-сè]- м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Окръжен съвет на професионалните съюзн,
ОСС [0■èè■èè| — Организация за сътрудниче¬
ство на èPuн]пиèтuчèèкитè страни и съобще¬
нията,
ОСС, англ. OSS; Office of Strategie Services) —
Служба за изпълнение на стратегически за¬
дачи (в САЩ).
ОССС — Опитна станция по селекция и семе¬
производство.
остар- леке. — остаряла дума или значение.
ОСУ [осу] — Обlцоcтpoитèлнр управление.
ОСУ (осл| — Окръжно статиèтимèèкр управле-
ннс-
ОСУ [осу) — Окръжно строително лnр]впèиuè.
ОСУ [осу'), м. и (разг.) ср. (член. -то) — Орга¬
низация н системи на лnрàвпèниèто (ртдèп)■-
ОСЦЖ [р-èè■ц-->жè] — Окръжен селекционен
център по животновъдство,
ОСШ (—) [ô■сè■шè|; рус. ОСШ (ОnрыcкнватèПь
на самоходное шасси) — Самоходна пръ¬
скачка (напр.: ОСШ-15).
ОТ (—) (0■тè] — Отделнтел на течност (напр.:
ОТ-200).
ОТ — Охрана на труд]-
ОТБ [о-тс-б-|- м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Отдел „Технич-ска безопасност“.
ОТВД есен. — Ок-аиски театър на военните
действия-
ОТЗ (ô-тè-з-] — Отговорник „Търговска зала“,
отвл. същ, грам. — отвлечено съществително.
отгл. същ. грам.— отглаголно съществит-лно.
отг.	ред- — отговорен рсдактор-
отд.	— ртдèп-
ОТИ [б-тс-й], мн. — Общи технически изи-
сивания.
ОТК [ô■т--kа]- м. н (разг.) ср. (член. -то) —
Отдел „Техннч-сии контрол“-
ОТКЗС [б-тс-кс-зе-с-! остар. — Обеднисно
трлдPDP-кррпèгативнр земеделско стопаи-
ство-
ОТКК [б-т- ка-ка], м. и (разг,) ср. (член. -то)—
Отдел „Тсхиич-сии и качествен контрол“.
ОТМТ [б-т-■ыè-тè|; м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Образцов техникум по механот-хиниа.
ОТН [б-те-иё) — Обединение на Тогранèкuя
народ-
ОТН остар. — Отделение за технически нау¬
ки (при Българската академия на науките),
ОТН [б-тè-нè|; мн. — Отраслови технически
норми (стандартизационни документи).
относ. м-ст. грам. — относително ы-èтрныè■
и ие,
отн. т- — PTИPèИTèПНP т-гло.
ОТП [б■тè-лè|; ср. (разг-, член. ■то; мн. -та) —
Окръжно търговско предприятнё-
ОТП [ô-т--лè]- л. и (разг.) ср. (член. -тоо—
Отдел „Технически прогрес“.
ОТПК [б-тс-пс-к]] — Обединена тглдPвP-пгP-
изводителна кррnèр]uия-
ОТРЗ [р■тè-гè-зè], м. и (разг.) ср. (член. -то) —
Организация на труда и работната запла¬
та (ртд-п).
отрне- — отрицание.
отриц- м-ст. грам. — отрицателно ыèèтрнмè■
иие.
ОТТ [б-те-тС] — Организация »а техническото
творчество.	'
ОТТБ [б■тè-Tè-б-]; м. н (.разг.), ср. (член. -то)—
Охрана на труда й техническа безопас¬
ност (отдел),
ОУ [о-') — Оздравително училище.
ОУ [о-у) — Окръжно лправп-ииè- Д ОУ на
МВР.
ОУ (—) [б-у] — Универсален обтегач (напр,:
ОУ-.б, ОУ-32).
ОУ (—) [0■у|; рус. ОУ (Огнетушитель угле¬
кислотный) — Зъм-двуокис-н пожарога¬
сител (напр.: ОУ-2)-
ОУД — Общи условия за доставка (между
организации на страните — членки на Съ¬
вета за икономическа взанмопомощ),
ОУДСВ — Общи лèлрвия за доставка на
стоки за внPè-
фУДСН — Обши лèповия за доставка на
стоки за износ.
ОУД СНВ — Общи ЛèП0Duя за доставка на
стоки между организации на страните —
членки на Съвета за икономическа взаимо¬
помощ (Международен иорматии-н акт)-
ОУМ — Общи условия за монтаж (свързани
с доставката на машини н съоръж-ння меж¬
ду организации на страните — членки на
Съвета за икономическа взаимопомощ).

132
ОУНГ
ОУНГ |ô-у-нс-г-]» прил., мед. — Очсн -— ушен
— носси — гърлсн. Д ОУНГ ■болесГпи.
ОУНЗ — Оброзов-гс.лно училище зо невро¬
тични заСоляваиия-
ОУП — Окръжно управление на пътищота;
Опу.
ОУС — Окръжно управление но оътClцснцято-
ОУСИВ — Общи условия ио Съвсто з- иконо¬
мическо взаимопомощ-
ОУТО — Общи условия за техническо об-
опужвокс (на ыошики. съоръжения и други
изделия, доставяни между организации иа
страните — членки но Съвет- -за цкоиоыц-
чсска взоцмопоыощ)-
ОФ [О-фё] и [сфё], м. и (разг-) ср. (член, -то) —
Отечествен фронт.
ОФ [ô-фё]. прил. — Отсчecтвскoфроктов.скц--
А ОФ организация.
ОФАБ ^06]. воен.—Оcколтчко-фугаона авиа¬
ционна бомба-
ОФГ (—) [О-Сф-гё]. воен. — Осколочио-фугос-
иа гр-н-го [наeр-: ОФГ-462).
ОФЗТ [ô-фе-зс-тё]- воен. — Осколочио-фугас-
ио-запопитспко-трacиpaш. снаряд.
ОФИП [офйп] —Общо федерация ио иракски¬
те профсъюзи.
ОФИпН остар. — Отделение за философски,
икономически и правни науки (при Бъл¬
гарската академия ио наукитс).
ОФО — Оргàнизоциокн0зфииаксово отчстност-
ОФП [О-фс-пё] — Обща физическа подгогов-
ка.
ОФС [ô-фс-сД]. л*. и (разг-) ср. {член, -то) —
Отдел ),Фцкокство-сч-товодск“•
ОФСК [ô-фe-ce-кà]—Окръжка футболно-съдий¬
ско колегия.
ОФТР — Отделение з- физикали- терапия и
рсхабцпитация-
ОХ — Общсствсио хрансис-
ОХЕИ [Охсй] — Окръжси хцгиеико-спидсыио-
логичен институт.
ОХИ [Охи] — Общо художествено изложбо-
OXH остар. — Отделение за хиыичсоки нау¬
ки (при Българската акадсыии но и-у-
китс-.
ОХТ [О-хс-те] — Органично химическа техно¬
логия.
ОЦ [ô-цс] — Отоплителна цснтр-ла.
ОЦАД — Организация иа централните аме¬
рикански държови (Гватемала. Хонду¬
рас. Косго-Рика. Никарагуа и Сàлводтр--
ОЦЗ [О-цс-зС]. м. и (разг.) ср. [член, -то) —
Оловно-цинков завод-
ОЦК [О-цс-кО! — Оловно-цииков комСииог.
ОЦНТИИ — Отраслов център зо иоучно-тсхе
иическа и иктноыичсска информация.
п
п •(_) [пс] - П онсловоз (напр.: П-10, П-16)-
П (—) [пс] — Перфоратори- машина (нопр.:
П -80—5. П 80-6Г
П — В емблемата на Държавно стоп-иско
обединение „Пирин“.
П — Пловдив (в рсгиотроuитнкитс номер- ио
моторни превозни средство от Пловдив и
Пловдивски окръг); Пд. Д П25—30.
П (—) [пс] — Трокторсн плуг [каeр-- П-148,
П-5-35).	.	'
П — „Поглед“ (всоткик--
П — Показател за eлътитот иа застрояванс.
П — „Полет“ (вестник).
П (—) [пс] — Смукателна и и-гнст-тели-
помпа (напр. : П-1).
П [пс]. прил., техн. — Пропорциои-лси- Д
П регулатор.
П (—) ' [пс] — Противопаразитно смсска зо
птици (напр.: П-2. П-З)-
п. грам. — падсж; под.
п — пико. - - (десетична представка към из¬
мерителни единици. напр-: пф— пикофарад).
п.	физ. — поаз (единица зо измерване иа
динамичен вискозитет). (след цифра)-
П. грам. — предложен падсж; прсдл.
ПА (—-J [пё-о] — Автоматична поилко (иопр.:
ПА-1).
ПА (—) [пС-0] — Азбучно-цифрова перфорогор-
ио машин- (н-пр-: ПА-80з2)-
ПА хим. — Полиамид.
ПА [пё-а]. воен. — Прсдеи овиоиасочвач-
ПА ^--3]. хим., лат. ро - (рго analysi) — Про
анализ. пр-диазн-чен за аналитично ра¬
бота. съвссм чист (означение за чистото но
химикал).
ПАА [паз]. ас. и м., англ. PAA (Pan-American
World Airways) — Америк-иска овиоком-
пания „Пан Амсрик-н“; ПАНАМ-
ПАА хим. — Полиокрипоыид-
ПАБ врен. — Псрмскопично артилерийска бу-
сола-	‘
ПАБ есен. — Подвижна армскока базо-
ПАБ [п-С]. транса. — Полуавтоматична Сло-
кировка-
ПАВ хим. — Повърхностно активно веще¬
ство.
ПАВ хим. — П оливинилов алкохол.
ПАВЕЦ [пОвец]. ж. и м. [член, -ът. -а)— Пом-
пскт-aкуыyлиращà водноелектрическа цси-
гропа-
ПАГ [паг]. воен. — Полково артилерийска
група.
лод- грам. — падеж; п.
ПАЕхм-ч- —Полиоыцдeпкхлорхцдриново смо¬
ла.
ПАЗ [поз]. воен. — Противтагтыио защита.
ПАЗ [паз]. рус. ПАЗ (ПовптвокиH овтобусний
завод имсии Л- А- Ж д-иово) 1- ПаслОЕСки
автобусен завод.

133
ПВГФ-С
2.	В Марката на автомобили, пронзв-дсни от
този завод (напр.: ПАЗ-651).
ПАИГК [пайк], фр. Р- А, I. G- С- (Parti afri¬
cain pour I’independance de la Guinée „por¬
tugaise“ et des lies du Cap Vert) — Афри¬
канска партия за независимост на Гвинея
(Бисау) н островите З-лени нос-
пАк — Полнакгип-
ПАК [паи], м. (разг., член. -ът, -а, мн. -оис) —
Промишлено-аграрен комплекс-
Пакистаи л-, англ. Pakistan (Punjab; Afghan
border States; Kashmir, Sind, Baluchistan) —
Държава и Южна Азия, състояща сс от об¬
ластите: Пенджаб, Афгански погранични пле¬
мена, Кашмир, Синд, БèлуджиèT]И-
— Произв.: пакистанец, пакистански,
пал-огр- — пàпèргг]фич-н-
пàпèргг- — лàп-рггафия-
палеонт. — лàпèрнтопргичèн.
пал-онт. — палеонтология.
ПАМ [пам], електр. , радиотехн. — Полюсно-
амnпитлдна мрдлл]емя-
ПАМ хим. — Пигидннàлдрkèимèтипйрдид-
Пàылкотèкè л- — Памуко-текс-млиа промишле¬
ност (Стопански иомбинат за производство
на памучни пр-жди н тъкани).
ПАН [пан|, пол. PAN (Polska Akademia Nauk)—
Полска академия на науинтс-
ПАНАМ [пàн-]ы|; ж. и м., англ. Рап-Am
(Pan-American World Airways) — Амери¬
канска авиокомпания „Пан Tы-гниàн“; ПАА.
ПАН ЕР [пан-ёр], ас. н м.. англ. PANAIR
(Pan-American World Airways) — Панаме¬
рикански въздушни лннии-
ПАО [пао| — Промишлено-аграрно обедине¬
ние. Д ПАО „Българска захар*.
ПАП [пап] — Партия за африканско прегру¬
пиране (в Горна Волт]).
ПАП (nап|- пол. PAP (Polska Agencja Pra-
sowa) — Полска аг-нция по псчата-
парб соен. — Подвижен автомобилен ремонтен
батальон.
ПАРЗ есен. — Подвижен авторемонтен за¬
вод-
ПАркстрой м., остар. — Предприятие за стро¬
ителство и поддържане на паркове н гра-
динн.
парс-к м., астрон., нея. Parsec (Parallaxen-
sekuncfè) — Пар^аис-секунда (единица -за
измерван- на косыЪмèCkм разстояния); .пè-
парт- - - — Партиен (като първа съставна
част на èпржcнрсъкг]т-ни думи, напр.:
парторг, партбилет).
партбнлёт -и. — Партиен билет,
Пёртиздат л. — Партийно издателство,
партком, член. -ът, -а, — Партиен комитет;
ПК-
пйртррг; член. ■ъT; -а, мн. ■зН; м. — Партиен
организатор.
партсекретар л. — Партиен сеиретар-
ПАСВ [па-сс-вС] — Партия на арабското со-
еиалиèтичèèкр възраждан-.
ПАСК хим. — П]р]амнкрèалиuиповà кисели-
И].
ПАТ — Полски автомобилен транспорт.
ПАТ [пат), м. (член. -ът, -а) н ср. —Предприя¬
тие за автоматика н т-пèы-х]ииkа-
ПАТ [пат], ас. и м.. англ. РАТ (Pacific Air
Transpoгt)—Ти.\’PPк-анèки въздушни линии
(авиокомпания на САЩ).
пАу (—) [пау] — Улсй на автопоилка (напр.:
ПАУ-2),
ПАФТ — Паиамериканска федерация на тру¬
да.
ПБ [пС-бс) — Партийно бюро-
ПБ [пё-бё] — Печатна база,
ПБ [пё-бё] — Политическо бюро (Ръководен
орган на Централния комитет на Българ¬
ската комунистическа партия); вж. Полит¬
бюро-
ПБ [пё-бС], електрон. — Предавател-и блои,
ПБ хим. — Пропан-бутан.
пб воен. — Пехотен батальон,
ПБГТО [nè-бè-гè-тè-ô| — „Пиои-р, бъди го¬
тов за труд н отбрана“ (Републикански физ-
kуптлг-и кPмnп-кè за пионери).
ПБЛР воен. — Подвижна болница за леио
ран-ин-
ПБМА хим. — Прлнбутилыèтaкрнпат-
ПБМУ [пе-бс-мс-у] — Предприятие за би¬
тови н м-тални услуги.
ПБМФ [лè■бè-ыè-фè| — Параходство „Българ¬
ски морски флот“.
ПБП [пе-бе-пС] — Пр-дприяти- за бутилираи-
на пиво,
ПБП [пё-б.е-пё] —Прогресивна бюргерска пар¬
тия (и Лихт-ищайн),
ПБПЗА воен. — Правилник за бойна подго¬
товка на земната артилерия.
пбр воен. — Пехотна бригада,
ПБРП [л-■бè-рè-пè] — Параходство „Българ¬
ско р-чно плаване“.
ПБС (—) [пё-бс-ёс] — Помпа бутална за
смазване (напр.: ПбС-1),
ПБСП[п--бè-èè■пè] — Партия на бирманската
èрцн]лиèтнч-èк] програма,
ПВ (—) [пё-иё] — Вoргтннгтрирвà помпа
(напр.; ПВ-3).
ПВ — Правилник за вписванията,
ПВ електр. — Инсталационен проводник е
в и инлмтова нзол]еня-
ПВ [пё-вё] — Производствени въпроси, А
Заместник-директор по ПВ.
ПВ [né - ué], агрон. — Пълна впагрèынрèт на
почвата.
пв воен. — Парашутен извод.
п-в геогр. — полуостров (със собствено име).
А п-в Флорида.
ПВА (—) [пёве-а] — Вакуумна помпа за
автомобил (напр.: ПВT■1)-
ПВВ (—) [пС-вс-в-] — Вибрационна винтова
прсса (напр.: nSE^)-
ПВВМ електр. — Проводими с имямлнтрва
изолация във внинлитова обвивка с мост-
чс.
ПВГФ-С електр. — Проводник с винили-
това изолация,- гъвкав, фииржичèи- сту-
ДOЛèTPЙЧMИ-

пвд
134
ПВД (-) [пе-ве-де] — Приспособление за оа-
росо-нт ни овощни дървета (н-лр.: ПВД-1,
ПВД-2).
пвд електр. — Проводник с внннлст-оа изо«
лацня, двоен инсталационен.
ПВДСК — Правилник з- влогонабирането пре
Държавна спестовна каса.
ПвЗ [пЗ-оз-зЗ], ср. (разг., член, -то) — Пред¬
приятие „Вентилационни е-rотоониU)
ПВЗО воен. — Подвижен въздушен з-гр-дс-
ттлен огън.
ПВК [пё-ое-к-],- м.- и (разг.) ср. (член, -то) —
П-росн-Сдив-нë• водоснабдяване е к-на-
лuзацuи (цех).
ПВН (—) [ne-вë—eн] — Вентилаторна на¬
весна пръсн-чка (н-пр.: ПВН-6).
ПВО [пё-ве-о], ср. (разг., член, -то) — Про¬
тивовъздушна отбрана.
ПВП (—) [пЗ-ее-пЗ] — Вентилаторна приказ¬
на пръскачка (н-пр.: ПВП „Перли“ 9).
ПВРА-Т електр. — Вес-роеолтоо проводник
за р-днолертронна -п-ратура — тропическо
изпълнение.
ПВРГС — Правилник за водене регистрите по
гражданското -състояние.	*
ПВРД техн. — Прае-поточен въздушнорз-р-
èцвeн двнг-т-л; ПрВРД.
ПВС [пС-ое-сТ], ж. н (р-зг.) ср. (член, -то) —
Пр aховооeчтилaцн-нн- служба.
ПВУ (—j [пё-ое-у] — Подвижна оeнтuл-цuоч-
ни уредба (напр.: -ПВУ-З).
ПВУ [пЗ-ее-у] — Предприятие за всестранни
услуги.
ПВФ [ne—вë—фe] —„Пострадали от войните и
ф-шизм:-“ (трудово-производителна хо-пз-
рация).
ПВХ хим. — Поливинилхлорид; ПВЦ.
ПВХО [пё-ез-хе-о], ср. (р-зг., член, -то) — 1.
Противовъздушна н химическа отбрана.
2.	Учебна дисциплина по противовъздуш¬
на н химическа отбр-на. Д Взех си
ПВХО-то.
3.	Учебник по тази дисциплина. Д Загубих
си ПВХО-то.
ПВЦ [пЗ-оз-цТ], лат. PVC (Polivinilchlorid) —
1.	Хим. Поливинилхлорид; ПВХ.
2.	м. н (р-зг.) ср. (член, -то)—З-вод з- по¬
ливинилхлорид.
ПГ [пС-ге] — Политехническа гионаеии.
ПГ — Профсъюзна група; ож. профгрупа.
ПГА [пЗ-ге--] — Постоянна генералн- асам¬
блея (на Националния олимпийски хомс-
ттт) .
ПГВ [пз-гз-ве], метал. — Проuео-чсèво го¬
рещо валцуване.
пГе [пе-гт-З] — Проблемни група по еко¬
логия.
ПГМП [п--ге-м1е-пС] — Предприятие з- гео¬
ложки и минни проучвания.
ПГП |нс-гс-п3], мед. — Пределно годишно
пожтгл-ение (ни радсоактсонн вещества в
дихателните органе).
ПГс [пС-гз-сЗ], ср. (разг., член, -то) — Про¬
мишлено и гражданско строителство (спе¬
циалност оъо оиешт учебно заведение сле
отдел, сектор н др.).
ПГТ (—) [пё-ге-тё] — Помпа з- гъсти течности
(напр.: ^^20).
ПД [пЗ-дЗ], мед. — П-дащи gоэa■(рëнтгëчоо-
доза при лечение).
ПД — „Пиринско дело“ (вестник).
ПД вое�