СЪБРАНИ
т

Ш

Б Ъ Л Г А Р С К А

А К А Д Е М И Я

ИНСТИТУТ

ЗА

НА

Н А У К И Т Е

ЛИТЕРАТУРА

плимш
ow
n
и
СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

том ш

ПРОСТРАННИ ЖИТИЯ НА КИРИЛ И МЕТОДИИ

ПОДГОТВИЛИ

ЗА ПЕЧАТ

Б О Н Ю СТ. А Н Г Е Л О В И Х Р И С Т О К О Д О В

СОФИЯ

1973
И З Д А Т Е Л С Т В О
НА

Б Ъ Л Г А Р С К А Т А

А К А Д Е М И Я

НА

НАУКИТЕ

Ув о д

Деятельность Кирилла и Мефодия, столь
многосторонняя, столь плодотворная, обращала на себя
внимание не только современников; пройдут еще тысячелетия и самое отдаленное потомство будет чувствовать на себе влияние той новой жизни, к которой ела·
вянские народы были призвани словом и делом тех
великих мужей.
В. А. Билбасов, 1868

I
Пространните жития на Кирил и Методий са едни от най-важните славянски
извори за живота и делото на славянските просветители. Станали твърде рано достояние
на науката, за тях е писано извънредно много; за техните исторически и художествени
достойнства са изказани най-различни, нерядко съвсем противоречиви мнения. Предмет на
оживени разисквания са били: време и място на написването им, авторство, достоверност,
извори, разпространение, влияние; доста е писано и върху отделни пасажи, изрази и думи,
намиращи се в текста на двете жития — коментар на текста, разясняване на неговия
смисъл. Не е наша задача тук да проследяваме всички тези въпроси — както всеки от тях
отделно, така и всички вкупом може да бъдат предмет на специално изследване.
Проблемът за пространните жития на Кирил и Методий е връстник на славистиката
като наука; той е централен в изследванията още на първите видни учени-слависти, такъв
е след тях, такъв е и днес. Мненията са противоречиви. Според едни учени те са
писани първо на гръцки език, а после са преведени на старобългарски; други приемат,
че са писани на старославянски в Панония, отдето и твърде разпространеното им название
„Панонски легенди“. Изказано е мнение, че житието на Кирил е написано от брат му
Методий, а Методиевото житие — от Климент Охридски; че двете жития са дело на
двама различни близки Кирило-Методиеви ученици, измежду които единият е Климент
Охридски. Редом с тези и други мнения широко е застъпена тезата, според която про­
странните жития са дело на един автор, като се има пред вид Климент Охридски. По тези про­
блеми се изказват учените Горски, Шафарик, Бодянски, Погодин, Викторов, Воронов, Малишевски, Билбасов, Голубински, Лавров, Туницки, Ягич, Ламански, Огиенко, Погорелов,

6

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

Копитар, Миклошич, Пастернек, Перволф, Снопек, Дворник, Лер-Сплавински, Вавржинек,
Ал. Т.-Балан, П. Динеков, Ив. Дуйчев, Ем. Георгиев и др .1
Благодарение на новоиздирени и публикувани средновековни материали, както и благо­
дарение на голямата научноизследователска работа, извършена в течение на столетие,
редица от въпросите, свързани с двете жития и породили оживени научни спорове, днес
вече може да се считат са успешно разрешени. За окончателно отхвърлена се смята тезата
на Воронов за първоначално написване на житията на гръцки език; такава е съдбата
и на тезата, лансирана от А. В. Горски — откривателя на пространните жития, че те са
писани в Панония, и на тезата за късния произход на двете жития, за тяхната историческа
недостоверност, за това, че Черноризец Храбър е автор на двете жития, или че Методий
е автор на Кириловото житие и пр. Днес се приема, че пространните жития са ранни
и много ценни творби на старата българска литература, че са писани на старобългарски
език наскоро след смъртта на братята Кирил и Методий, че са писани от техни ученици.
Допуща се участие на Методий като информатор за подробности из живота на брат му
Кирил. Поради тясна връзка на Кириловото житие с т. нар. „Италианска легенда“ счита се
за доказано, че това житие е било написано между годините 879 -882 (на 16. XII. 882 г.
е починал папа Йоан VIII, комуто е била посветена „Италианската легенда“). Тази вест
„решава, както се вижда, веднаж завинаги спора относно датата на съставянето на пространното Кирилово житие“2. Житието на Методий е писано също наскоро след неговата
смърт, но вероятно вече в България, понеже във Великоморавия след разгрома на КирилоМетодиевото дело не е имало условия за книжовни прояви. Въз основа на дълбок анализ на
текста на пространните жития и на други средновековни извори (славянски, гръцки, латин­
ски) славистичната наука вече стигна до тези установки.
Въпреки немалкото публикации и оживени дискусии и до днес най-спорен си остава
въпросът за авторството на пространните жития — един човек ли ги е написал или са
дело на двама писатели. От известно време в науката преобладава схващането, че създател
и на двете тези бележити старобългарски съчинения е Климент Охридски, един измежду
най-достойните ученици на Кирил и Методий. Гази мисъл изказват някои учени мимоходом
покрай други основни въпроси, свързани с делото на Кирил и Методий или на Климент
Охридски, а други учени пишат по-обстойно в нейна подкрепа, обособяват отделни глави
в свои монографични изследвания, посветени на сложната кирилометодиевска проблематика.
Големи заслуги за утвърждаването на тезата за Климентово авторство на про­
странните жития или за негово активно участие в тяхното написване имат учените
П. А. Лавров, В. Вондрак, Е. Георгиев, Ив. Дуйчев и др. — те привеждат много доводи от
общоисторичен и историко-литературен, извороведчески, лексикален и стилистичен характер.
1 Г. А. И л ь и н с к и й .

Опыт систематической Кирилло-Мефодьевской библиографии. G, 1934, с. 20—24;

Μ. Г. П о п р у ж е н к о и Ст. Р о м а н с к и . Кирилометодиевска библиография за 1934—1940 г. С., 1942, с. 24—
29; Е. Г е о р г и е в .

Кирил и Методий. С., 1969, с. 17—95, 332—340; К. М е ч е в. Кирил и Методий. Исто­

рически извори и литературни паметници. С., 1969, с. 19—48, 177— 193: Ив. Д у й ч е в . Към тълкуването на
Пространните жития на Кирил и Методий. — Сб. Хиляда и сто години славянска писменост. 863— 1963. С., 1963,
ς. 93— 117; П. Л а в р о в . Кирнло та Методій в давньо-слов’янскому письменстві. У Киіві, 1928, с. 93—97,
2 \\ в. Д у й ч е в . Към тълкуването щ Пространните #<ития на Кирил и Методий, с, 102.

УВОД

7

През 1895 г. Лавров е категоричен по въпроса. След приведени многобройни наблю­
дения той обобщава: „До сих пор мы постарались утвердить за Климентом поучения, приписываемые надписаниями, а вместе с тем неизбежно должны были собрать доводы, kotoрые подтверждают мнение Ундольского и Бодянского о том, что и так называемые Панонские жития принадлежат тому же Клименту . . . Климент был старший из деятелей Симеоновой эпохи, его близость к первоучителям предпологает участие еще в их литературных
трудах; мы старались доказать, что им написаны и жития первоучителей.“ 1 Обаче в големия
си обобщителен труд от 1928 г. той пише: „Та це не перешкодило иншим ученим не
погоджуватися як і з тим, що автор житій був одна особа, так і з тим, що це був Кли­
мент . . . А через те ми тепер і гадаемо, що краще буде зовсім не зазначати того чи того
автора Житій, скоро таких указівок немае в самих текстах, дарма що, прим., списків Констянтинового Житія чимало. Дак зате й сумніву не може бути, що Методіеве Житіе напи­
сано після Костянтинового й його упорядчик мав це Житіе, як то кажуть, на — по­
хват . . . Упорядчик Житій, або ϊχ упорядчики, коли це були різні особи, були близькі
поміж собою .. .“2
Емил Георгиев също е колеблив: „Имаме основание да смятаме, че двете жития са
написани от един й същ или от едни и същи автори . . . И въпреки всички тези възра­
жения, направени от нас, мъчно може да се отхвърли схващането за един и същия автор
(евентуално автори) и на двете жития. От само себе си се разбира, че с написването на
Методиевото житие е било натоварено същото лице (евентуално лица), което е написало
и Кириловото житие, или най-малко, че това лице е взело дейно участие в написването на
Методиевото житие.
Дирейки автора на житията между учениците на Кирил и Методий, в съгласие с ве­
стите в техния текст, не можем да не спрем вниманието си преди всичко върху Климент.
Още откривателят на житията, Горски, насочва вниманието към него като техен автор.
Решително или поне по-смело определят Климент за автор на житията Ундолски, Вондрак,
Лавров и др. Срещу Климентовото авторство обаче могат да се приведат сериозни аргументи:
1. Докато много от Климентовите съчинения носят авторското име на Климент, ни
един препис на житията не е означен с това име.
2. В Пространното Климентово житие, където се изброяват доста подробно Клименто­
вите книжовни" трудове, не се говори изрично, че Климент е написал жития на своите
велики учители.
При тези сериозни аргументи ние смятаме, че Климент не може да бъде автор на
житията изцяло; като най-близък ученик на Кирил и Методий обаче той е взел значително
участие в тяхното написване.“3
Колебание се забелязва и у Ив. Дуйчев; даже той е склонен да счита Методий за автор
на Кириловото житие: „Фактът, че то (житието — Б. А.) било написано приживе на Ме­
тодий, допринася съществено и за разрешаването на въпроса за неговото авторство. Съз­
дадено в същата среда, в която е действувал и живял Константин Философ-Кирил, житието
1 П. А. Л а в р о в . Климент епископ словенский. Труд В. М. Ундольского. М., 1895, с. XXXI—XXXII.
- Г1. Л а в р о в . Кирило та іМетодій в давньо-слов'янському письменстві, с. 94, 96.
3 Ем, Г е о р г и е в , разцветът на българската литература в IX—X в. С , 1962, с, 127—128.

8

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

не е могло да не интересува преди всичко самия Методий и да бъде съставено без негово
участие. Най-близкото до ума предположение би било естествено да търсим неговия автор
тъкмо в лицето на Методий, който най-добре е познавал живота и дейността на брат
с и . . . На трудния и много разискван въпрос за авторството на житията може да се даде
само приблизителен отговор, и то в смисъл, че като най-вероятен техен автор трябва да
се посочи именно Климент Охридски, най-големият книжовник измежду Кирило-Методиевите
ученици. Имайки пред вид, че в богатата агиографска литература е рядко брат да пише
за брата, той ще е автор и на пространното Кирилово житие.“ 1
За нас тезата, че Климент Охридски е написал двете пространни жития на Кирил
и Методий, е най-правдоподобна; в нейна полза говорят някои факти и съображения, поради
което включваме тези жития в том трети от събраните съчинения на нашия бележит ста­
робългарски писател.
1 . Съдържанието на двете жития, очертаната в тях широка картина на епохата и на
апостолската дейност на Кирил и Методий категорично свидетелствуват, че те са писани
от съвременник на тази бележита в историята на славянските народи епоха и че този
съвременник е пряк ученик на Кирил и Методий.
2 . По съдържание двете жития взаимно се допълнят, казаното в житието на Кирил
или не се повтаря, или се предава съвсем накратко. Оттук и краткостта на Методиевото
житие в сравнение с житието на Кирил. Понеже в развитието на научния спор за житията
това различие често се използува като аргумент, че те са написани от двама книжовници,
считам за полезно да приведа много хубавите наблюдения и мисли, изказани още през
1855 г. от Бодянски, голям познавач на славянската ръкописна старина, ценител на про­
странните жития като книжовни и исторически паметници. Той синтезира: „А что жития
Кирилла и Мефодия суть произведение одного лица, доказательством тому, между прочнм,
тоже сходство выражений и оборотов в обоих, например: касательно приготовления к составлению азбуки, перевода богослужебных книг, треязычной ереси, препирания с противни·
ками и проч. Данные в том и другом ни мало не противоречат себе; наоборот, некоторые
из приводимых сходны даже в мелочах; таково показание о числе обращенных козар
и проч. Что же до того, что они в одном из них излагаются подробнее, а в другом сжатее,
причина тому заключается в самом предмете и цели каждого из этих житий. В житии
Кирилла сочинитель наиболее распространяется о том, что непосредственно относится
к нему, и оканчивает его вместе с кончиной блаженного; а в житии Мефодия, напротив,
о Кирилле говорится коротко, точно как о Мефодии в житии Кирилла; за то, с какою
подробностью рассказана жизнь моравского архиепископа, когда он остался один деятелем
у югозападных славян! Стало, оба жития одно другое пополняют, и сочинителю их не приходилось распространяться с одинаковой обширностью в каждом из них об одном и том
же. Это, по мне, некоторым образом служит подтверждением мысли, что и то, и другое
составлены одним и тем же писателем.“*2
3. Двете пространни жития имат композиционна прилика.
1 Ив. Д у й ч е в . Към тълкуването на пространните жития на Кирил и Методий, с. 102—103, 117.
2 Ο. М. Б о д я н с к и й . О времени ироисхождения славянских письмен. М„ 1855, с. XXVIII,

УВОД

9

4. Особено важна е езиковата и стилната прилика на пространните жития, която на
свой ред много напомня за езика и стила на известните творби на Климент Охридски.
Това сходство бе прекрасно показано от чешкия славист Вондрак.
5. Авторът използува документални извори, съчинения на своите учители, лични наблю­
дения и спомени за тях, предава подробности из живота и дейността им — едни лично
видени, а други научени от Методий като информатор предимно за Кириловото житие.
6. Авторът показва по-положително отношение към Византия и към Цариградската
патриаршия, отколкото към Рим; показва, че е привърженик на теологическите схващания
на Патриаршията. За подчертаване са думите му, казани в гл. XVIII на Кириловото житие —
предсмъртната молитва на Кирил Философ: „Посло^шлн мо«& молнтш н к-^но* тко< стьд·
СЪ^ЛНН, н м у Ж« М А

EU

п р н стд ен л ъ

НСКЛЮЧНМЛГО

Н

Н*Д0СТ0ННЛГ« f b B X

т

w ксакыа б*збожнь1& н погхиьскыь saobh . . . погоусн

ткоего.

ΗβΒλΚΛΑλ

RCA

. . . и Изказаните

в тази молитва мисли много напомнят за съчинението на Кирил „Nmihcnnhc

ο прьгаи

к ъ р “,

което вероятно авторът на житието е използувал.
7. Климент Охридски е автор на две похвални слова за Кирил и Методий, а известно
е, че в старите литератури е обикната практика авторите на жития да пишат и похвали
за съответните прославяни светци. Тук е важно още нещо — двете похвални слова, подобно
на двете пространни жития се различават значително по обем, само че сега общата похвала
за Кирил и Методий е по-голяма от похвалата за Кирил.
8 . Пространните жития са послужили като извор за похвалните слова в чест на Кирил
и Методий. Важни в случая са и пасажите, свързани с писмото на папа Адриан II до великоморавските князе (гл. VIII на Методиевото житие, Обща похвала за Кирил и Методий).1
9. Някои учени откриват в кирилските преписи на житията следи от глаголически
първообрази.2
Написани през последната четвъртина на IX в., пространните жития на Кирил и Ме­
тодий играят важна роля не само в живота на българския народ, но и в живота на всички
православни народи — руси, сърби, румъни, те са активна сила за тяхното обществено и
културно развитие. Със своето богато съдържание по един извънредно важен за славян­
ските народи въпрос и с художествените си достойнства житията са будили непрестанен
интерес у средновековния културен и обществен деятел. Поради това те са предмет не
само на чисто механично преписване, но и на творческо отношение към тях — често се
правят заемки от тях при написване на някои старославянски съчинения, буквални или
перифразирани, внасят се добавки и пр. Например проникват в краткото житие на Кирил
Философ, в проложни жития и служби за Кирил и Методий, у Йоан Екзарх, в руската
Повесть временных лет, в Житието на Стефан Пермски и др. Ранни заемки има също
в „Италианската легенда“ (IX в.) и в обширното житие на Климент Охридски, написано
от Теофилакт Охридски (края на XI в.). Въздействие на Кирило-Методиевите пространни
1 Подробности у V. V o n d r a k . Studie z oboru cirkevneslovanskcho pismenietvi. V Praze, 1903, c. 96—110.
-

Ем. Г е о р г и е в .

Кирил и Методий. C.f 1969, с. 160— 162. Следва да се припомни и съобщението на

Юрий Крижанич (негово писмо от 1646— 1647 г.), че притежавал препис на Кириловото житие, което „било на
писано в дълбоката старина с глаголически букви“ (вж. П. А. Л а в р о в .
ському ііисьменстві. У Кигві, 1928, с. 117).
2 Климент Охридски. Сьбрани съчинения, т. 3

Кирило та Методіи в давньо-слов’ян-

10

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

жития съзираме в цялата славянска средновековна книжовна традиция. Освен това, че
вести от тях проникват в славянските летописи и родослови, те са предмет на често пре­
писване в течение на вековете — от XII в. насам (с изключение на XIII в.) няма век, от който

Църквата ,Св. Йоан Богослов-Канео“ — Охрид
да не е запазена вест за препис на житията. Имаме пред [вид не само пълни преписи," но
и преписване на извадки от житието на Кирил, явление, получило [извънредно голямо раз­
пространение. Всичко това на свой ред съдействува за разрастване и задълбочаване на
култа към Кирил и Методий сред българи, руси, сърби. А този култ е много р&нен, съз­
дава се непосредствено след смъртта на братята, най-добре насаждан от църквата чрез
прогласяването им за светци, което обуславя написването на служби в чест на Кирил
и Методий.1 Хубав израз за обаянието от личността на Кирил Философ, за славата, с която
1 Б. Ст. А н г е л о в . Борба за делото на Кирил и Методий. С., 1969, с. 1—35, 100—153,

УВОД

11

той вече се е ползувал, намираме в Симеоновия сборник от 1076 г. В поместеното тук кратко
съчинение — похвала на книжнината — името на Кирил е поставено редом с имената на
видните църковни дейци Василий Велики и Йоан Златоуст: „Послоушдн тта жнтыь стььго
Б\СНЛНИ\ Н СТ*\Г0 ίννλΝΝλ 3**Τ00γςΤλλΓ0 Н СТЬХГО Кн^нлл фІЛОСоф* Н ННѢ)(Ъ МНОГЪ CTWH)(Ъ,
ΚλΚΟ

Η ΤΗ СЪП^ЬВХ ПОВЪДЫОТЬ 0 ННХЪ ^коуште: НЗМЛЛД^ П()НЛСЖЛЛХОу ітьуъ кннгъ, тожс

н Ν* дос(>ли\ дъ л* подвнгыоушхсА.11 Когато говорим за обаянието от тези творби, не може
да не припомним мисълта на автора на Кириловото житие, изказана в увода: „Жнтнс же
КГО ΙλΒΜλΚΜЪ Н ПО Μλλογ СЪОДЗМСМО, »&К0ВЪ ЖС БѢ, Д \ НЖС )(0ЦКТЪ, ТО С€ слънш, ПОДОБМТЪ
СС кмоу, БЬД^ОСТЬ П^НШЛК, λ л^ыость отьмътдк, и\кожс ^чс ьпостолъ.*

За пространните Кирило-Методиеви жития е извънредно важен и следният факт —
поместването им в прочутите чети-минеи на московския митрополит Макарий отХѴІ в., който
цели 12 години се е трудил в Новгород по съставянето на този забележителен в староруската литература корпус от съчинения, състоящ се от 12 тома, за всеки месец отделна
книга.1 Този факт е важен в две насоки: 1 ) Показва високата оценка, която Макарий
дава на житията, и 2) Има голямо значение за разпространението и въздействието на жи­
тията — значителна част от техните преписи се намират в чети-минеи, Макариевска редакция.
Димитър Ростовски е вторият руски културен деец, изиграл голяма роля за прослава
на Кирил и Методий, за разширяване влиянието на техните пространни жития, по-точно
влиянието на Кириловото житие. В края на XVII в. той издава своята прочута „Книга житий святых“ (1689—1711; второ издание — 1837), впоследствие претърпяла няколко изда­
ния и получила необичайно голямо разпространение не само в Русия, но и между южните
славяни. Правейки подбор измежду многобройните светци, почитани от църквата, той на­
мерил за необходимо да помести общо житие на популярните вече славянски просветители
Кирил и Методий. У него житието е дадено под 1 1 май и има наслов: „Въ тойжс деыь
ЖНТІС Н Т|>улы П^П0Д0БЫЫ)СЪ ОТЩЪ Н\ШНХЪ Ме*0ДІ& Н KwNCTXNTiN*, Νλ^ΗίΝΝλΓίν Κνγίλλλ,

спіскопіѵвъ мо^лкскн^ъ, оучнтел€Й слхвяыскн^ъ.“ Встрани на текста са посочени изворите,
т

които авторът е използувал: „IV ^злнчиыхъ хлрлтейиыхъ четій

сок^ цгсыггб. “ 2

То е съвсем ново-съчинение компилация в руската средновековна книжнина, про­
славящо делото на братята Кирил и Методий. За съчинението си Ростовски използувал не
текст от Макариевите чети-минеи, както би следвало да се очаква, а текст от житието
на Кирил, намиращо се в ръкопис на Хилендарския манастир. Този препис е публикуван
■ж

1 В предисловието към Великите чети-минеи Макарий пише за себе с и :

м .I

“S'

кннгн къ сслнкш NoK’fcrofOA’fc кх ссмн тхмо
Т

‘

т"

"т

u

-Τ'
бы

't' -кг-

~К'

г-

пнсь ссмн с

а(\

с т ыа к л н к ^

-Т-

ь^ипкпю, λ пнсь есмн н съБнрх н къ сднно мъсто н соке.

м

Я

К&ПЛА ДКЬНЬДССА ΛΈ МНѴѴГН НМЪНІС Н МНѴѴГНМН ^ЗЛНІНЫМН
Н П&ЧС МНѴѴГН Т|>8дЫ

т

х т

ПНСД^Н, № ЦІ&ДА

Л

tfiE fK

Н RCAKH пѵѵнмтсн, но

Л

Н ПІѴДКНГН ПѴѴДГЬ, W НСП^КЛеНІХ HHOCTffcNCKH Н Д^екнн ПОСЛѴѴКНЦЪ П^КОДА н& р8с-

CKfl^W рвчь.“
2 П. А. Л а в р о в. Материалы по истории возникновения древнейшей славянской письменности. Л., 1930,
с. IV, неточно сочи, че Кириловото житие е давано само под 14 февруари. Препис на житието, издадено от
Д. Росговски, се намира в руски ръкописен миней, XV111 в., сега в Москва — ГБЛ, фонд 344 — Шибанов,
Mg 170, л. 119— 135. Снимки от него сме предали в БАН — Научен архив, Сбирка V, № 1546.

12

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

Τ'
от Бодянски

под № 16: Пмипь

'-*
н

жигі«

елж«нн\г«

Вчнтсла

NMJJtro

Кон’стлнтнн\

Кі^нль

фнМСффх, ПМКХГО Νλ(ΤλΚΝΗΚλ ^0Д 8 |)0С<ІЙСК0М8 Н KCtW8 І&ЗЫК8 СЛ0КСН(К0М8. Спнс^но

'
'
Г
Т€кн Хіланд^ ской ллкры сс^вскоЙ, мц>

т

3 БНБЛІѴѴ^
-т
в’ д |. а «. Книжовникът се отнесъл доста

критично към своите извори, „взяв только то, что заслуживало внимания“ (Лавров, IV).
По полетата на използувания от него препис на Кириловото житие от Хилендарския мана­
стир има нанесени много бележки, които по думите на Лавров „правят чест на Димитър
Ростовски“1. Макар и с оглед към други цели, тясно свързани с нуждите на църквата,
Д. Ростовски пръв напечатва обширно житие на Кирил и Методий, което в по-голямата си
част в същност е пространното Кирилово житие, към което са притурени някои подробности
за Методий, заети из неговото проложно житие. Преди това първи печатани жития на Кирил
и Методий се явяват в Пролога, издаден в Москва през 1641—1642 г., където са поместени
кратките проложни жития.
Широкото проникване на разнообразни съчинения и вести за Кирил и Методий в бо­
гатата руска ръкописна традиция — жития (пространни и кратки), служби, летописни раз­
кази и др., както и появяването на Кирило-Методиеви жития (кратки и обширни) в руската
печатна книга са причина за рано възникналия в науката интерес към Кирил и Методий —
още при първите прояви на историческата наука и по-специално на славистиката.
След Шльоцер, който възторжено говори за дейността на славянските апостоли, пръв
Й. Д о б р о в с к и издава специален труд за тях през 1823 г. — „Cyrill und Method der
Slaven Apostel. Ein historisch-kritischer Versuch“ (руски превод от Μ. Π. Погодин — „Кирилл
и Мефодий славянские первоучители. Историко-критическое исследование“. М., 1825). Както
добре се вижда от заглавието, проучването на Добровски има общ характер — преглед
на изворите за Кирил и Методий, състояние и задачи на проблематиката. Оттогава започва
по-усиленото изучаване на живота, делото и значението на Кирил и Методий в историята
на славянските народи и изобщо в културното развитие на човечеството. Библиографията,
свързана с тях, е огромна и засяга различни проблеми.2
Отначало учените не обръщат особено внимание на пространните Кирило-Методиеви
жития; те минават незабелязано в числото на старославянските извори за Кирил и Методий.
Пръв руският учен А. В. Горски обръща внимание на тези жития в прочутото си изслед­
ване „О св. Кирилле и Мефодии“, напечатано в списание „Москвитянин“ (III, 1843, № 6,
с. 405—434), а после препечатано в „Кирилло-Мефодиевский сборник в память о совершившемся тысящелетии славянской письменности и христианства в России. Изданный М. Погодиным“ (М., 1865, с. 5—42) под заглавие „Жития св. Кирилла и Мефодия“3. Горски предава
1 Някои от бележките вж. Л а в р о в . Материалы, с. XXIV—XXV, а също изданието на Бодянски, № XV].
2 Подробно вж. Г. А. И л ь и н с к и й. Опыт систематической Кирилло-Мефодьевской библиографии. С.,
1934; Μ. Г. П о п р у ж е н к о — Ст. Р о м а н с к и . Кирилометодиевска библиография за 1934—1940 г. С., 1942 ;
Ив. Д у й ч е в , Анг . К и р м а г о в а и А н н а П а у н о в а . Българска кирилометодиевска библиография за периода
1944—1962 г. — Сб. Хиляда и сто години славянска писменост 863—1963. С., 1963, с. 515—541 ; Българска кирило­
методиевска библиография за периода 1963—1968 г. — Константин-Кирил Философ. Сборник по случай 1100 години
от смъртта му. С , 1969, с. 425—450.
3 Има и чешки превод от В. Ханка в пражкото списание Casopis teskeho Musea, sv. I, 1846, c. 5—53:
O sv. Kyrillu i Methodiu. По този повод В. Ханка (20 май 1845. Прага) пише на Погодин : „О потере Вашей
не буду вгпоминаті», а мне очень хочется имсть иолный списпк Легенд о св. Кирилле и Мефодии. которих опи-

Увод

/з

подробно биографията на двамата братя въз основа на много цитати из житията им, изне­
сени по ръкописи, с които непосредно е работил. Особено ценни са многобройните бележки
към отделните пасажи, разкриващи тяхната достоверност, говорещи за старинността на
житията. Тъкмо бележките правят силно впечатление на учените, поради което те обръщат
внимание на житията като на стари славянски съчинения. Впрочем в такъв дух е и заклю­
чителната мисъл на автора: „Здесь оканчиваем рассмотрение жизнеописаний святых Кирилла и Мефодия. Каждый, и по сделанным уже замечаниям, может судить о важности
их для истории апостолов славянского мира.“ 1 Ще припомня високата оценка за изслед­
ването на Горски, която Бодянски дава още през 1855 г.: „Здесь в первый раз сообщены
из них (из житията — Б. А.) в летописной последовательности выписки разного объема,
сопровожденные историческими и археологическими разысканиями и замечаниями, обличающими в сочинителе светлый у м , большую начитанность и во многом верные приемы.
Объяснения его некоторых темных мест весьма удачны, а другие невольно вызывают
к новым поискам.“2 Или оценката на А. Е. Викторов: „Биография, о которой мы говорим,
была написана без подписи имени автора. Впрочем, высокие учение ее достойнства, как-то:
обширная эрудиция автора, светлый критический взгляд, необыкновенная точность, определенность и умеренность в выводах были причиною, что она, и не прикрываясь авторитетом
имени автора, возбудила самый живой интерес в науке. Отечественные исследователи славянских древностей тот час же признали важность новооткрытого памятника и в своих исследованиях сделали приложение некоторых, сообщаемых или новых данных. Так Панонские жития
были, можно сказать, возвращены к жизни и получили право гражданства в науке после
того, как оно отнято было у них сомнениями Добровского.“3
Публикацията на Горски, от една страна, засилва научния интерес изобщо към Кирил
и Методий, а, от друга, насочва вниманието специално към пространните Кирило-Методиеви
жития. Отсега нататък учените не може вече да не се съобразяват с тези жития, с тяхното
богато съдържание. И нещо друго, което в случая е по-важно — публикацията на Горски
обуславя определен и жив интерес към издирване и обнародване на неизвестни преписи
на житията. Започва нов съществен момент от живота на тия старобългарски творби, който
продължава и до днес, а ще продължи и в бъдеще.
Такъв е трудът на архиеп. Филарет „Кирилл и Мефодий славянские первоучители“,
напечатан четири години след изследването на Горски, през 1847 г.4 Редом с други сласание Вы уместили в Москвитянине № 6, 1843. Я иеревел эту статью для Часописи музеальной и отступил
в некоторых местах в толковании. Так }напр. я не считаю ошибкою (с. 407) дательного : въдвиже сердце враГу
моравского короля императоръ Арнульфъ. Вместо „королевыхъ епископовъ“ должно толковать как выше в подлинной „всѣхъ епископовъ" и таким образом слова „послѣ сонротивлении наконецъ“ должно вычеркнуть, ибо
моравляне никогда не противились славянским апостолам, а немцьГ (вж Письма к Μ. П. Погодину из славянских земель (1835—1861). Выпуск 111 (и последний). С примечаниями Н> Попова. М., 1880, с 486).
1 Кирилло-Мефодиевский сборник. М., 1865, с. 42.
2 Ο. М. Б о д я н с к и й. О врсмени происхождения славянских письмен, с. 39.
А. Е. В и к т о р о в . Кирилл и Мефодий. Новые источники и ученые труды для истории славянских апо­
столов. — Кирилло-Мефодиевский сборник. М., 1865, с. 379—380.
4

Отначало в Чтения’ ОИДР, 1846—1847, кн. IV, с. 1—28, кн. V, с. 29—30, после препечатан в Кирилло-

Мефодиевский сборник. М., 1865, с. 43—80. Има и отделно издание, излязло през 1885 г. в Петербург. Излиза
и на български под наслов „Кирил и Методий славянски просветители, подвизите на живота им* (Български книжици, 111, I860, ч. II, с. 6 9 -8 0 , 108-120, 1 8 5-189; ч. Ill, с. 17—23).

14

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

вянски, латински и гръцки извори Филарет широко използува пространните жития на
Кирил и Методий.
Отначало за житията и делото на Кирил и Методий твърде често става дума в коре­
спонденцията на видни слависти от миналия век, особено между първите представители на
славистиката, главно руси и чехи: Шафарик, Ханка, Срезневски, Бодянски, Прейс, Погодин,
Григорович и др.1
Разменените вести и изказаните мисли в кореспонденцията на славистите са естест·
вена предпоставка, за да се пристъпи към издаване на прочутите вече жития на Кирил
и Методий. В непродължително време замисълът става дело. Отначало то се подема от
неуморимия и ентусиазиран изследвач на славянската книжовна старина В. М. Ундолски,
откривателя на Климент Охридски, чиито съчинения подготвял за обнародване. И тъкмо
във връзка с тази голяма задача Ундолски намислил да напечата и житията на славянските
просветители. Във втората редакция на неговия план по издаване на Климентовите съчи­
нения (от 1845 г.) между другото се казва: „Говоря о Клименте, нельзя будет вместе не
говорить о Кирилле и Мефодии; разбирая похвальное слово Кириллу Философу, не ссылаться на славянские их жизнеописания. Поэтому, для большей ясноти, в одном из приложений поместится житие Кирилла и Мефодия по списку, принадлежащему мне,2
в сличении с лаврскими, синодальным, Успенского собора, Μ. П. Погодина и О. М. Бодянского.“3
Д. Зубрицкий в писмо до В. Ханка (Лвов, 18. VIII. 1846) известява: „У нас в библиотеке монастыря святого Онуфрия есть двое жизнеописаний блаженного Кирилла. Первое,
древнейшее, кажется, 15 или 16 столетия, сербской фамилии, без конца, второе полное,
17 века, принадлежит к славяно-русскому разряду.
Лет несколько назад выслал я список последнего покойному Копитару, и он намеревался издать этую Хилендарскую рукопись с собственными примечаниями, но намерение его
ые сбылось. Вероятно, получил и московский сочинитель список из Львова предреченной
рукописи, приведеные им слова сходствуют с нашим подлинником. Но жития святого
Мефодия у нас нет. В месяце сентября вышлю я Вам справочну копию первой рукописи,
она уже списана и я теперь занимаюсь строгою справкою оной. Конец пополню из второй, а ва­
рианти помещу под чертою. Постараюсь и о снимки с одной и с другой, а так Вы, милостивый
1 Вж. напр. Korespondence Pavla Josefa Safafika. Vydal V. A. Francev. Cast I. V Praze, 1927, c. 90, 116,
117, 121, 122, 134, 145, 152—157, 173—176, 191, 198, 200, 252—253, 261, 287; Cast II, c. 592, 664—667, 701,
834, 836, 878, 964—968 и д р .; Письма κ Μ. П. Погодину из славянских земель (1836— 1861). Выпуск III (н последний). С примечаниями

Нила

Попова.

М.,

1880, с. 471, 489 и д р .; В. А. Ф р а н ц е в . Письма к Вяче-

славу Ганке из славянских земель. Варшава, 1905, с. 231, 233, 384—385, 603—610, 693, 1035, 1062, 1098.
2 Ръкописът е запазен — намира се в ръкописната сбирка на Ундолски, № 330 (Москва — ГБЛ, ф. 310).
Преписът е издаден от Бодянски — Чтения ОИДР, 1863, кн. II, с. 192—221, № VII.
3 П. А. Ла в р о в . Климент епископ словенский. Труд В. М. Ундольского. М., 1895, с. X.
Важна е тук и вестта на Ундолски, че препис от житието се намира в сбирката на Погодин. За такъв
препис споменава и Ο. М. Бодянский в свое писмо до Шафарик (14. IX. 1850, Москва): .Между тем.как пока­
зание Панонского жития во веех списках говорит одно и тож е; говорю, во веех списках, потому что, кромесписка Моск. дух. академии, открылись и другие бумажные, напр. в библиотеке Погодина и т. д.‘ (вж. Korespon
dence Pavla Josefa Safafika. Vydal V. A. Francev. Cast. I. V Praze, 1927, c. 146). В настоящия труд посочвам
два преписа от сбирката на Погодин — № 957 и 1131.

УВОД

15

государь, можете потрудиться и составить что то далнее Ваших предшественников на
столь важном поприще.“ 1 Своето обещание — да изпрати копия от преписите, да ги свери
със самите ръкописи, като посочи варианти — Зубрицки наистина изпълнил, както се
вижда от следващото му писмо до Ханка (Лвов, 4. IX. 1846).2
Немският учен В. Ватенбах, запознавайки се с изследването на Горски по чешкия му
превод, изказва желание пълният текст на житията да бъде издаден, понеже това ще
улесни извънредно много разрешаването на редица неясни въпроси и подробности из
живота и делото на солунските апостоли.3 Наскоро остро чувствуваната липса в науката
от такава публикация била запълнена — през 1851 г. П. Й. Шафарик напечатва двете
жития в книгата си „РапШку dfevniho pismenictvi jihoslovanu. Изборъ югослові&нскыхъ
достопамдтностій (V Praze, 1851, второ издание 1873 под редакцията на Йосиф Иречек).
Житието на Кирил е издадено по препис от 1479 г. — рилския сборник на Владислав
Граматик, а Методиевото житие — по ръкопис № 93, XVI в., на Московската духовна
академия, по препис, изпратен му от Π. М. Погодин. Методиевото житие му е познато
само по издавания препис, а от Кириловото житие знае още преписите в: Макариевите
чети-минеи, Лвовския първи препис, XV—XVI в., Лвовския втори препис, XVII—XVIII в.,
и Римския (Ватиканския), XVIII в. За преписите от житието на Кирил, с които разполагал,
Шафарик пише: „Z prvnich ityr rukopisiiv jsem тё і pfepis celeho 2ivota, z posledniho jen
пёкоііко vybranych kapitol“ (c. III). В кратката увод на бележка за Методиевото житие пра·
вилно отбелязва: B2ivot sv. Methodia, ted’ ponejprv£, pokudf mne v£domo, v pfesnosti a celosti svd na svetlo vychizejici, vazen jest z rukopisu XVI stoleti, psan£ho ve folium na papife,
ndleiiciho duchovni akademii v Moskv€“ (c. III). Така на Шафарик се паднала честта да
бъде пръв издател на пространните жития на Кирил и Методий, въпреки че преди
него е разискван въпросът, въпреки че са изказвани от други учени пожелания и намерения.4
След положеното от него начало се засилва още повече интересът към текста на житията,
към публикуване на нови преписи и препечатване на познати вече преписи. Те широко се
използуват за научни и учебни цели, препечатват се изцяло или частично в научни трудове,
в научни помагала, появяват се техни преводи на латински, немски, чешки, руски и пр.
Така неусетно житията навлизат широко в науката, заемат средищно място в развитието
на славистиката и все още пораждат разгорещени спорове, противоречиви схващания,
засягащи ги като творби изобщо или по някои частни подробности. Вече веднаж отбеля­
захме, че в случая ни интересува не проблематиката, свързана с тези жития, не оживените
дискусии по отделни въпроси, а зараждането и развитието на научния интерес към текста
на житията, интереса към издирването и публикуването на отделни техни преписи. Учените
1 В. А. Ф р а н ц е в. Письма к Вячеславу Ганке из славянских земель. Издал В. А. Францев. Варшава,
1905, с. 384.
2 Пое. съч., с. 384—385.
3 W. W a t t e n b a c h . Beitriige zur Geschichte der cliristlichen Kirche in Maehren und Boehmen. Wien, 1849.
4 Наскоро след това издание И. Вагилевич прави извлечение от житията на полски език, придружено
с кратко предисловие в лвовското списание Dziennik Litteracki, Ns 32. То излиза и на немски език'— Schmalers
Jahrbiicher fur slawische Literatur . . ., 1852, Heft 2. Осгьр отзив за него вж. Ο.М.
происхождения славянских письмен. М., 1855, с. XXXV—XXXVI.

Б о д я н с к и й. О времеяи

10

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ .

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

са виждали, че успешното разрешение на редица нашумели в науката спорове може да
бъде значително подпомогнато, ако се изнесе нов извороведчески материал.
Положеното от Шафарик начало има не само радушен прием, но и ревностни после­
дователи. Редица учени дирят вече по-внимателно преписи на житията в стари славянски
ръкописи, заражда се дори идея за обнародване своден текст на житията. Такава идея
изказва Иван М. Мартинов (писмо от Париж, 24. III. 1860) пред Шафарик, комуто пише:
„Вторая (новост — бел. Б. А.) касается Вас гораздо ближе. Юбилей св. Кирилла и Мефо­
дия — на дворе. Каждый почитатель памяти их готовит свою лепту. Ваша дань принесена
уже давным-давно. С моей стороны — я готовлю для болландистов критическое и сводное
житие этих апостолов, в котором помещу изданные Вами жития св. Кирилла и Мефодия
в Ваших Памятниках.“ 1
По повод на замислената от него книга за славянските светци Мартинов пише на
В. Ханка (19. II. 1859): „Но главное дело не тут, а в Кирилле и Мефодии. Если мне
удастся исполнить мой литературный труд о просветителях славян, я умру спокойно; но
до тех пор — ни минуты покоя иметь мне невозможно. Они — краеугольный камень
огромного здания славянской церкви, и без него — значило бы строить на песке. Все
вопросы сходятся в св. Кирилле и Мефодии.“2
Ο. М. Бодянски е първият измежду учените, който не само замисля, но и пристъпва
към осъществяване на един голям план, свързан с издаване на всички, познати тогава
извори за Кирил и Методий. В руското периодично издание „Чтения в Обществе истории
и древностей российских“ от 1863 г. той предприема публикуване на такива паметници
под наслов „Кирилл и Мефодий. Собрание памятников до деятельности святых первоучителей и просветителей славянских племен относящихся“. Инициативата е извънредно
важна, първа по рода си, поради което подходящо е тук да повторим мислите на автора,
изказани в предисловието: „Издавая в 1855 году сочинение свое „О времени происхождения славянских письмен“ (Москва), я сказал в Предисловии к нему, что „о жизни незабвенных просветителей славянского племени (Кирилла и Мефодия) так много писали уже, что
почти нет в ней ничего такого, о чем бы не было предложено нескольких мнений, как
видится, самых разноречивых, а нередко и совершенно противоположных одно другому.
Тем не менее, многое и многое в житии солунцев заставляет нас еще желать лучшего
и точнейшего разъяснения . . .
Но прежде всего, считая настоятельно нужным для успешного сколько нибудь составления нового критическото исследования о деятельности Кирилла и Мефодия собрание
в одно место самых памятников, относящихся к этому предмету, я тотнас приступил
к выполнению задуманного мною плана. Соединивши в своих руках много списков с так
называемых источников отечественных и видя в них замечательную рознь, я не решился
пока, отдавши одному из ных предпочтение, прочие подводить под него только как разночтение к нему. А потому, по наступлении тысячелетия бессмертному подвигу наших равно1 Вж. Korespoodence P. J. Safarika, с. I, с. 455. Вж. и книгата на М а р т и н о в . Annus ecdesiasticus
graeco-slavicus, editus anno millenario sanctorum Cyrilli et Methodii slavicae gentis Apostolorum seu commemoratio et breviarum rerum gestarum eorum qui fast s sacris graecis et slavicis
2 В. А. Ф p а η

ц

illa ti

sunt. Bruxellis, 1863.

е в. Письма к Вячеславу Ганке из славянских земель. Варшава, 1905, с. 693.

Шд

17

апостольных, я положил все памятники, имеющиеся в то время у меня, напечатать каждый
особо и вполне, с необходимыми краткими примечаниями. Нет сомнения, что мое издание
аызовет обнародование того или другого, сюда принадлежащего памятника и по другим
спискам, где-нибудь хранящимся, мне теперь неизвестным или же недоступным. Когда
таким образом обнародуем как можно больше материалов, можно будеть уже приступить и к ученой обработке его, какой требует от нас самая важность дела и наше отно­
шение к нему. Тогда сделаем как сводной список тому или другому источнику, так равно,
прочистивши себе предварительными работами путь, приступим с большей надеждой на
успех и к составлению самого жизнеописания вечно памятных нам первоучителей нашего
славянского племени. Впрочем, если бы кому угодно было, имеюіцийся у него тот или
другой памятник о деятельности Кирилла и Мефодия сообщить мне, я остался бы сообщившему сердечно признательным за такое радушие и поспешил бы немедленно полученное
напечатать.“
Планът на Бодянски бил такъв:
„А. На славянском языке.
I. Пространные жития. II. Сокращенные или проложные (жития). III. Похвальные слова
и похвалы. IV. Церковные песнопения: службы, каноны, тропари. V. Оказания писателей.
VI. Оказания летописен и летописцев. VII. Оказания вкратце от Аврама до днешнего времени. VIII. Оказания хронографов или временников. IX. Оказания синаксарей или святцев.
X. Оказания разных лиц и времен. XI. Оербохорватские. XII. Чешкие и др.
Б. На греческом.
I. Жития. II. Службы. III. Известия писателей и др.
В. На латинском.
I.
Легенды или жития. II. Послания и письма. III. Оказания летописей. IV. Оказания
писаталей и пр.“
Както добре се вижда, планът е необичайно голям и труден, поради което той не
е бил реализиран от Бодянски, нито пък изобщо е била възможна реализацията му от
един учен, особено при тогавашното състояние на изворите. Бодянски успява да обнародва
само двете жития и общото похвално слово за Кирил и Методий. Първо печата Кириловото
житие, после Методиевото, и накрая — общата им похвала.
Житието на Кирил той издава отделно по следните 16 преписа: 1 . Ръкопис на Мос­
ковската духовна академия, № 19, XV в.; 2 . Оборник № 1288 (478) на Новгородската
Софийска библиотека, XV в.; 3. Ръкопис на Московската духовна академия, № 63, XVII в .;
4. По ръкопис на чети-миней, Макариевска редакция, от сбирката на Синодалната библио­
тека, № 991, XVII в.; 5. По друг ръкописен чети-миней на същата сбирка, № 987, XVII в.;
6. По ръкопис от сбирката на Волоколамския манастир, № 193 (591), XVI в.; 7. По ръкопис
от сбирката на Ундолски, № 330 (стар № 161), XVII в.; 8. По ръкопис на Софийската
Новгородска библиотека — чети-миней, Макариевска редакция, № 1318 от 1541 г.; 9. По
ръкописен миней за октомври от сбирката на Кирилобелозерския манастир, № 14/1253,
XVII в.; 10. По ръкописен чети-миней на Троицко-Сергиевата лавра, № 674 (411) от 1630 г.;
1 1 . По ръкописен чети-миней, Макариевска редакция, от сбирката на Синодалната библио­
тека в Москва, № 179, от 1553 г.; 12. По чети-миней, Макариевска редакция, от сбирката
С

3 Климент О хридски. Събрани съчинения, т 3

^ ·

c l.

л

\ » /

____ _

·

18

КЛЙМЕНТ

ОХРИДСКИ .

СЪБРАНИ

СЪЧЙНЕНЙЯ

на Чудовия манастир в Москва, № 311 (9), от 1600 г.; 13. По сборника на Владислав Гра­
матик, от 1479 г., намиращ се в Рилския манастир; 14. По ръкописен чети-миней от сбир­
ката на Соловецкия манастир, № 626 (509), XVI в.; 15. По ръкописен сборник от сбирката
на Е. В. Барсов, неуточнен номер, XVI в.; 16. По ръкопис от сбирката на Московската
синодална типография, № 420 (1603 /472), XVII в. Те излизат доста бавно в Чтения ОИДР
в такава последователност: № 1 —7 в Чтения, 1863, кн. II, № 8 —12 в Чтения 1864, кн. И,
и № 13—16 в Чтения, 1873, кн. I.
Всеки препис е напечатан отделно, като към текста са дадени поправки и варианти
по други преписи. Най-много такива поправки и варианти са отбелязани към публикувания
от него текст под № 1 (Московска духовна академия, № 19, XV, същия препис, който
Горски използувал за своето проучване). Тук Бодянски внася поправките в основния текст,
като посочва въз основа на кои други преписи прави това. Редица от неговите четения
и поправки и днес имат значение. Бодянски има още една голяма заслуга — той пръв
в науката посочва онези места из свещеното писание, използувани от автора на житието.
П. А. Лавров, широко използувал изданието на Бодянски в свои изследвания, дава
такава характеристика за него: „К сожалению, Бодянский не дал сводного текста напечатанных им списков, а это привело к затруднению пользоваться тем материалом, который
давали изданные списки. Им не было дано и обозрения хотя бы важнейших вариантов
с выяснением их интереса и ценности, но текст жития передавался с соблюдением правописания рукописи.
Если бы он успел сделать сводный текст, тогда бы это издание получило еще большее значение. Но и так, как это было им сделано, оно служило веем обращающимея
к житиям, как историческим источникам начальной эпохи древнеславянской письменности.“ 1
Методиевото житие Бодянски напечатва в Чтения ОИДР през 1865 г., кн. I, с. 1 —97,
по осем преписа, а именно: 1 . По Успенския сборник от XII в.; 2. По Макариевски четиминей, № 993 от сбирката на Синодалната библиотека; 3. По ръкописен чети-миней,
до-Макариевска редакция, № 91 от сбирката на същата библиотека, XVI ек; 4. По четиминей от 1646—1654 г., № 804 от сбирката на същата библиотека; 5. По сборник от
XVII в., № 63 от сбирката на Московската духовна академия; 6. По чети-миней от XVI в.,
№ 93 от сбирката на същата библиотека; 7. По чети-миней от XV—XVI в., № 198 (596)
от сбирката на Волоколамския манастир; 8. По чети-миней от 1600 г., № 313 (11) от сбир­
ката на Чудовия манастир в Москва.
1 П. A. J1 а в р о в. Материали по истории . . ., с. XV.
Впрочем такова изискване към Бодянски е било изказано още от някои негови съвременници, главпо от
И. И. С р е з н е в с к и .

Обзор материалов для изучения славянорусской палеографии (ЖМНПр, 1867, кн. I,

с. 76—115). В свое наскоро печатано „Объяснение“ (Чтения ОИДР, 1867, кн. 1, с. 179—182) Бодянски дава отго­
вор и допълнителни разяснения по замисъла с и : „Второй же пункт касается тоже единичного случая, именно
предпринятого мной .Собрания памятников до деятельности святых первоучителей и просветителей словенских
племен относящихся". В этом издании я, по чрезвычайной важности предмета, решился все, какие известни
и имеютея у меня списки, чрезвычайно разноречащие один другому, напечлтать каждый отдельно, с необходнмыми краткими примечаниями, обещая в заключении представить и свод им ш (с. 181). В друга своя публи­
кация .По поводу жития Мефодия“ (Чтения ОИДР, 1865, кн. III, с. 342—352) Бодянски спори с полския учен
Август Беловски, който издал житието на Методий в Monumenta Poloniae historica. След като прави преглед на
въпроса за необходимост от такова издание, той изтъква свое предимство по издаването на паметника.

УВОД

19

Начинът на издаване е същият, както при Кириловото житие — всеки препис отделно
с привеждане на варианти и внасяне на поправки към текста. Важна е тук бележката на
Бодянски, дадена на отделна страница преди заглавието: „Списки XIII и т. д. Панонского
жития Константина или Кирилла, по неполучению некоторых из них, явятся несколько
позже, а сводное обоих братьев житие по веем спискам последует в заключение.“ Що се
отнася до Кириловото житие, той осъществява своето обещание — през 1873 г. (Чтения
ОИДР, кн. II) напечатва още 4 преписа от него. Своден (критичен) текст на двете жития
въз основа на познатите нему преписи Бодянски не успял да даде. Може би в архива му
са оцелели материали от такъв характер.
За преписите, които обнародва, Бодянски говори няколко години по-рано, изброява
ги и ги използува още през 1855 г., когато издава големия си труд „О времени происхождения славянских письмен“ (с. XXV—XXVII). Нещо повече дори — той бил подготвил
двете жития — Кириловото и Методиевото — за публикуване; „Давно уже оба эти жития
изготовлялись мною к печатанию в „Чтениях в Обществе истории и древностей российских14,
и при том по двум, доступным мне тогда спискам. Я предполагал было поместить их
в одной из книжек 1848 или 1849 года, по открытии в них особого отдела славянских
материалов“ (с. 40). И тъкмо това негово намерение, неосъществено своевременно, ще
е една от причините той да изкаже съжаление, че пръв Шафарик е обнародвал житията,
а не руски учен. По повод книгата на Шафарик Бодянски пише: „Но хотя то и другое
житие составляет бесценный памятник общеславянской старини, предлагающий множество
нового для уяснения такой отдаленной древности, тем не менее, к крайнему удивлению,
он нашел издателя себе спустя только десять лет (след статията на Горски — бел. Б. А.),
и то не у нас: равнодушие, ни чем неизвинимое\а (с. 39). Бодянски не одобрява напълно
и начина, по който са издадени от Шафарик двете жития - разгръщане на титлите, сва­
ляне на надредните букви и др. (с. XX).
Впрочем за своето намерение да обнародва житията, както и за подготовката им за
издаване той говори няколко пъти в писмата си до Шафарик: „Жития Кирилла и Мефодия
не могли быть окончены к сроку и потому отложены мною до лета; они явятся с находящимися у меня под руками разноречиями, со всею щепетильностью. Духовная цензура
затрудняется в пропуске некоторых мест, но авось успею уломать ее.“ 1 Или в друго писмо
(2. IV. 1856, Москва): „Летом намереваю приступить, кроме того, к печатанию житий
солунских братьев, которые хочу издать не только по одному сводно му, но и по нескольким изводам или редакциям, находящимея у меня теперь. Каждая из них чем либо в особенности отличается. Будет листов от 15 до 20.“2
И след като е започнал печатането на житията, Бодянски много активно издирва и се
снабдява с преписи от тях. В това отношение твърде показателна е кореспонденцията му
с И. А. Чистович, хранител на ръкописната сбирка на Петербургската (Ленинградската)
духовна академия. Почти във всяко свое писмо той иска информация или преписи от
1 Korespondence P. J. Safafika, £. I, с. 173: писмо от 1855 г., 3 февруари, преди да излезе трудът му
.О времени происхождения славянских письмен“, за който в писмо от 15. V. 1855 г. съобщава на Шафарик, че
наскоро е отпечатан и му изпраща екземпляр — „препровожденное тотчас по его выходе к Вам“ (с. 175).
- Korespondence P. J. Safafika, I, с. 191.

20

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

съхранявани там ръкописи. В писмото си от 28. VI. 1862 между другото пише на Чисто·
вич: „Я печатаю жития Кирилла и Мефодия по веем доступным мне спискам, которых
набралось уже, 1 -го до десятка, 2-го — около того. Осенью появятся в „Чтениях“. Нет ли
в Софийской и Белозерской библиотеках, теперь уже принадлежащих вашей Академии, сих
житий, подробных, проложных, равно и похвальных им елов? Из Софийской я уже имею
один список, именно из сборника под № 478 по прежнему счету, в 4-ку, писанный хорошим
крупным полууставом, на 174 л., кажется XV в., с 25 по 83 л. Я бы остался Вам бесконечно обязан, еслы бы Вы приняли на себя труд посмотреть, нет ли чего из них в сих
книгохранильницах, и приказали списать для меня. Само собою разумеется, вознаграждение
пиецу от меня по первому известию. Если же нет того, Вы все-таки меня крайне обяжете,
известие, что нет, мол, такого блага в них. Примите и пр___ 1,1 А в друго писмо (1. X. 1871 г.):
„... Мне хотелось бы собрать в одно место все, что только возможно, о Кирилле и Мефодии, вопрос о коих такой первостепенной важности для веех славян, и тем доставить
случай судить об них на широком основоположении. Дело, как видите, идет медленно, но
все же идет. Досадно, что некоторые лица, владея тем или другим о Кирилле или о Мефодии, и не имея возможности издать то или другое, сами не внемлют молению моему,
к ним обращаемому. Так, в Питере г. Савваитов знать не хочет о том, как я ни просил
его через других. Не можете ли Вы подействовать на него своим влиянием, если имеете
оное? Не даст ли он Вам списать с его рукописи жития Кирилла? Премного бы Вы меня
обязали таким своим посредничеством.“2
Наскоро след Бодянски през 1870 г. Миклошич издава Кириловото житие по Лвовския
първи препис, към който от глава XV до. края притуря текста по Рилския препис на Вла­
дислав Граматик от 1479 г., понеже в Лвовския ръкопис липсва краят. Това той прави
в книгата „Die Legende vom heiligen Cyrillus von Ernst Dilmmler und Franz Miklosich*. Wien,
1870. Тук Миклошич говори за 17 познати нему преписа на житието — 12-те преписа,
издадени дотогава от Бодянски, плюс следните още пет преписа: 1 . Рилски препис от
1479 г. на Владислав Граматик (по него прави допълнение към основния текст); 2. Загреб*
ски препис на Вл. Граматик от 1469 г.; 3. Ватикански препис, за който говори Шафарик;
4. Лвовски първи препис, взет от него като основен текст, за който извести също Шафа­
рик; 5. Втори Лвовски препис, оповестен и от Шафарик.
След Миклошич десетилетия наред не се издава нито един нов препис от Кириловото
житие. Сега настъпва по-оживена изследователска дейност, като се използуват житията на
Кирил и Методий по публикациите на Шафарик, Бодянски, Миклошич. И нещо друго —
започва препечатване на обнародваните текстове в разни научни издания и учебни пома­
гала, придружени понякога от преводи на латински, чешки, полски, немски, руски и др.
езици. Така постъпват напр. Миклошич (за Методиевото житие), Перволф, Бйеловски, Пастернек и др., посочени от нас в археографските бележки, когато става дума за съответния
издаден препис на Кириловото или Методиевото житие.3
1 Письма О. іМ. Бодянского к И. А. Чистовичу. — Чтения ОИДР, 1892, кн. 11, с. 4.
- Пак там, с. 10.
а Пълни указания може да се видят у Μ. Г. П о п р у ж е н к о и Ст. Р о м а н с к и . Бнблиографски преглед
на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кнрил и Методий, С., 1935, с. 27—35.

УВОД

21

Заслужава подчертаване този странен факт — най-старинният датиран препис на Кири­
ловото житие от 1469 г., дело на българския книжовник Владислав Граматик, за който
препис е оповестено доста обширно още през 1869 г. от Даничич (Starine, I, с. 55—60), се
напечатва най-късно, едва през 1930 г. в ценния труд на П. А. Л а в р о в „Материалы no
истории возникновения древнейшей славянской письменности“ (Л., 1930, с. 39—66).
Тази книга на П. А. Лавров представлява важен момент в работата по издаване жи­
тията и изобщо славянските извори за Кирил и Методий. В обширния предговор авторът
прави обстоен преглед на състоянието на проблематиката за всеки паметник, който вмества
в книгата си, посочва неговите предишни издания, познати нему преписи, по кой препис
издава съответото съчинение, изказва ценни мисли за тези съчинения, привежда много
доказателствен материал из разни старославянски ръкописи. Напълно естествено е, че найобширно Лавров говори за пространните жития на Кирил и Методий: преглед на въпроса
по тяхното проучване и издаване, преглед на познатите дотогава преписи, изнасяне вести
за нови преписи, с които той работи при подготовката на изданието, и пр.
Работил преди това много активно върху богатата кирилометодиевска проблематика
при широко използуване на нови вести, черпени направо от самите извори, издал още през
1898 г. Методиевото житие и общата Кирило-Методиева похвала, сега Лавров прави критично издание на двете пространни жития.
Житието на Константин-Кирил Лавров издава два пъти — по ръкопис № 19 на Мос­
ковската духовна академия и по преписа на Владислав Граматик от 1469 г. Основанията
си за това, направени въз основа на подробно запознаване както с обнародваните вече,
така и с някои неизвестни по-рано преписи, той характеризира така: „Мы решили напечатать житие Константина Философа дважды: 1 ) по русским спискам и 2) по славянским.
Для первой группы пришлось положить в основѵ № 1 Бодянского по той причине, что
этот список с югославянского оригинала не позднее половины XV в., как можно заключать
по бумажному знаку; он во всяком случае не уступает в старине датированным спискам
второй группы 1469, 1479 г. К нему подведены варианты из списков, изданных Бодянским,
кроме 13-го Владислава Грамматика, по письму сербского. При подведении вариантов определились группы списков. Так списки 2, 7, 15 несомненно проистекли от одного оригинала,
отчего за редкими исключениями они вполне совпадают (курсив — Б. А.). Старший из
них отличается исправностью, как это уже отмечено. Замечается, вполне понятно, близость
между списками из Макарьевских Четьих миней“ (курсив — Б. А.). . .
Текст жития Кирилла, как он сохранился в рукописи Владислава Грамматика, важен
прежде всего по точной дате 1469 г. и 1479 г. Далее, в нем житие сохранилось в южнославянском списке. Но, не смотря на всё это, этот текст уступает русско-славянским текстам, потому что в нем мы находим много перемен сравнительно с старшим текстом, который
нам главным образом первая группа сохранила в большой неприкосновенности. Нужно впро­
чем сейчас же отметить, что эти изменения не касаются содержания предмета, которое
остается почти то же самое, как и в старшем тексте русских списков. . . Но за то
эта редакция жития важна как труд, в котором обращено внимание на уяснение текста
образованными людьми югославянской письменности того времени. Нередко затруднения
при понимании того или другого места русско-славянских списков могут быть разрешени
при справке с рукописями Владислава Грамматика . . .

22

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

В силу этого мы находим лучшим напечатать эту редакцию особо по старшей руко­
писи 1469 г. тем более, что именно эта рукопись оставалась менее использованной в издании Миклошича, как видно из сделанных им указаний. Он мог ею воспользоваться скорее
по сличениям, сделанным Даничичем, хотя, надо сказать, эти сличения сделаны с большою
тщательностью. Принимая во внимание особенности греческой школы XV в., мы сохраняем
в точности правописание рукописи. Варианти к рукописи 1469 г. по списку Рыльского
монастыря 1479 г. приведены нами по изданию Бодянского, а из Львовской по сделанной
для нас копии.“ 1
И така Лавров пристъпва към критично издание на Кириловото житие, приготвено
въз основа на обнародваните от Бодянски 15 преписа, повечето руска редакция, както и
въз основа на следните преписи, които му били известни: 1. По ръкопис от сбирката на
Общество любителей древней письменности (с непосочен от него, а и ние не можахме да
уточним номера на ръкописа); 2 . По ръкописен сборник, писан от Касиян, а намиращ се в
сбирката на Η. К. Николски, № 264; 3. По ръкопис от сбирката на Олонецката семинария, № 9,
включена в сбирката на Румянцовския музей, № 1770; 4. По ръкопис №621 (502) от сбир­
ката на Соловецкия манастир; 5. По препис от сбирката на Е. В. Барсов (Лавров сочи № 8,
обаче под този номер сега е означен друг ръкопис), и 6. По ръкопис във Ватиканската
библиотека — Vat. Slavo 12.
За основен текст на руската редакция на Кириловото житие Лавров взема преписа по
ръкопис № 19 на Московската духовна академия (у Бодянски № 1 ), към който привежда
многобройни варианти от останалите 20 преписа (14 по Бодянски и 6 по неизвестните до­
тогава руски ръкописи). Използувайки наблюденията на предишни учени, издатели и комен­
татори на текста на житието, както и по свое разбиране Лавров внася много поправки в
четенето на този текст, в неговото осмисляне. Извършената от Лавров широка текстологическа работа е извънредно полезна и ценна преди всичко с оглед към текста на житието.
Оказва се, че съществена разлики в разните преписи (20 на брой) няма, няма добавки и
пропуски, че различията са предимно правописни и морфологични. Смислови разлики няма.
Това е важен факт — преди всичко той говори за уважениетр на старославянските кни­
жовници към житието на Кирил. Настаналите по-късно езикови и правописни промени са
напълно естествени, те се свързват с развитието на самия език, с новите правописни норми,
с индивидуалните книжовни и писарски привички на отделните преписвачи. Тъкмо тези
богати текстологически наблюдения на Лавров нас ни освободиха от задължението отново
да извършваме обстойна работа от подобен род.: Ние използуваме неговите наблюдения за
основния извод, до който дойдохме — запазването на текста на житието без съществени
изменения, а оттук и неговия смисъл. Този извод правим не само въз основа на Лавровите
наблюдения, но и в резултат на работата ни с преписите (десетина), останали непознати
на видния руски учен, и с които ние разполагаме.2
Както вече бе отбелязано, в книгата си Лавров напечатва Кириловото житие по още
един препис — преписа на Владислав Граматик от 1469 г., появил се за пръв път в нау­
1 П. А. Л а в р о в . Материали, с. XIX—XX.
2 За неизвестните досега преписи ОТ житието (руска и южнославянска редакция) се говори в археографеките бележки за Кириловото житце,

УЕОД

23

чен труд, изцяло даден. Към него привежда варианти и прави корекции само по два пре­
писа, познати нему тогава, а именно — по втория Владиславов препис от 1479 г. и по
Лвовския първи препис. Ние ш и р о к о и з п о л з у в а м е изнесените от него наблюдения при
подготовката за печат на житието, за основа на което положихме първия Владиславов препис
от 1469 г., като привеждаме, където е уместно, варианти и по останалите преписи, образу­
ващи южнославянската редакция на Кириловото житие.
Житието на Методий Лавров публикува по неговия най-стар препис, намиращ се
в т. нар. Успенски сборник, пергаментен ръкопис от XII в. Приведени са много поправки
и варианти по останалите седем преписа на житието, обнародвани от Бодянски. Впрочем
в книгата си Лавров използува извършената от него текстоложка работа, намерила място
в първата публикация на житието, която той прави през 1898 г . — „Житие святого Мефо­
дия и похвальное слово св. Кириллу и Мефодию по списку XII в.“ (Москва, 1898; поме­
стено е и в Чтения ОИДР, 1899 г., т. 189, кн. 2, с. 149—158). Понеже в книгата си „Ма­
териали по истории возникновения древнейшей славянской письменности“ Лавров говори
необичайно малко по този въпрос, ще приведем някои негови мисли от краткия му пред­
говор към изданието от 1898 г. Той отдавна чувствувал нуждата от „доступного издания
сводного текста этих весьма важных для истории славянского просвещения памятников“
(т. е. пространните жития на Кирил и Методий — бел. Б. А.). Лавров констатира факта,
че при условията, при които са работили Шафарик и Миклошич, са останали непривлечени
към изготвените от тях издания някои преписи на житията, даващи материал за допълни­
телно изнасяне на варианти. „Принимая во внимание эти обстоятельства, мы давно думали
заняться приготовлением к печати обоих житий отдельными выпусками. В настоящее
время нам представился благоприятный случай начать этот труд с жития Мефодия. ..
В отдельном издании, удерживая все особенности старого списка, мы сочли лучшим разделить текст на главы, как это сделано было Шафариком, и внесли в текст необходимые
поправки, оговорив чтение рукописи в примечаниях. При этом мы воспользовались исправлениями текста, предложенными как Шафариком, так и Миклошичем . . . Мы составили
к издаваемым текстам полный указатель елов, но отлагаем его печатание до второго
выпуска, в который должно будет войти житие Кирилла. В предисловии к нему представим
и замечания о языке житий и особенностях некоторых отдельных списков. Здесь же ограничиваемея несколькими заметками в дополнение и отчасти йсправление двух примечаний
к тексту“ (стр. II—III). Специално подчертаване заслужава мисълта на Лавров: „Незначительное число вариантов, которыми, по нашему мнению, исчерпаны важнейшие уклонения списков, свидетельствует о том., как строго переписчики придерживались ориги­
нала* (с. III).
Най-ново, последно издание на текст на Кириловото житие по неиздаван по-рано
препис се появи през i960 г., когато бе публикуван Хилендарскйят препис на житието от
1625—1626 г., № 444 от сбирката на Хилендарския манастир. Изданието бе осъществено
от Fr. G r i v e c и F г. T o m Sit. Constantinus et Metodius Thessalonicenses. Fontes. Zagreb,
1960, c. 95-143.
Изминаха 120 години, откакто за пръв път изцяло се напечатват от Шафарик през
1851 г. двете пространни жития на Кирил и Методий, За тия 120 години са обнародвани

24

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

19 преписа: от тях 16 напечата Бодянски (през годините 1863, № 1—7, през 1864, № 8—12,
през 1873, № 13—16), Миклошич обнародва Лвовския първи препис през 1870 г., Лавров
напечата през 1930г. Владиславовия (Загребския) от 1469 г., а Хилендарският препис №444
бе издаден от Фр. Гривец и Фр. Томшич през 1960 г. (има и фонотипно издание от Дж. Сп.
Радойчич от 1963 г.). Самият този факт достатъчно хубаво говори за големите заслуги,
които Бодянски има по отношение издадените от него жития на Кирил и Методий. Ето защо
не е особено справедлива оценката на някои учени (Ягич, Лавров и др.), когато говорят
за този му труд, станал изходна база за сериозни научни изследвания. Ягич напр. пише:
„Вместо того, чтобы все списки одного и того же памятника после тщательного сравнения
издать в виде одного целого, снабженного подстрочными разночтениями всего то, на что
стоит обратить внимание, Бодянский поступил так, что напр. паннонское житие Кирилла
напечатал рядом по 16 спискам. Таким образом одна эта легенда заняла у него слишком
500 стр., т. е. по крайней мере в 10 раз больше, чем нужно было. Житие Мефодия напеча­
тано по 8 спискам, похвала обоим апостолам по 15 спискам. На этом дело остановилось,
оно остается rudis indigestaque moles.*1 Подчертаване заслужава този факт — от житието
на Методий, след обнародваните от Бодянски осем преписа, д о с е г а не е п е ч а ·
т а н н и к а к ъ в д р у г т е к с т . Неговото издание на житието по Успенския сборник
е многократно преиздавано. Впрочем това е обяснимо — при наличието на един толкова
старинен и надежден препис от житието, какъвто е Успенският препис (XII в.), не е така
наложително публикуването на значително πο-късни преписи, ако няма съществени разлики
в текстовете на преписите. А досега такива преписи не са открити.
II
Общият интерес към живота и делото на Кирил и Методий, показан от бъл­
гарската наука и общественост, намира израз не само в областта на историко-литературни изследвания, но и в археографско-текстологично отношение: издирване и публику­
ване на средновековни произведения, свързани с тях — славянски, гръцки, латински. В по­
вечето случаи нашата наука само преиздава или превежда обнародвани вече от чужди
учени такива творби. По-голям актив има тя спрямо други старославянски съчинения за
Кирил и Методий — Солунска легенда, Успение Кирилово, проложни жития, служби, Наумово житие, Климентово житие и пр.
Научният интерес у нас към пространните жития на Кирил и Методий се проявява в
три насоки: 1 . Издаване текста на житията; 2. Превеждане на житията; 3. Коментар към
някои пасажи в житията. До Освобождението, макар доста оживено да се говори и пише
за славянските просветители, не е издаден нито веднаж текст или части от текст на простран­
ните жития; не се появява и техен превод. Наистина житията са познати по чужди и бъл­
гарски публикации (главно статии в периодичния печат), но нашите културни деятели от онази
забележителна епоха не са намерили възможност да ги напечатат или преведат.2 Единствен
обширен текст за Кирил и Методий, изграден предимно върху Кириловото житие, обнародва
1 П. А. Л а в р о в . Житие святого Мефодия и похвальное слово св. Кириллу и Мефодию по списку XII в.
М., 1898, с. И.
г Б. С т. А н г е л о в . Борба за делото на Кирил и Методий. С., 1969.

УВОД

25

Неофит Рилски в своята „Христоматия славянскаго языка“ (Цариград, 1852, с. 269—299),
под 11 май: „Жнти н т^вды п^«пфдфбны)<ъ отщъ нмин^ъ Мс-ф-фдіь н Кѵѵнстлнтінх, н^екнH\rw Кѵ^ілль, шіскопѵѵкг мф^вскн^ъ, оучнтгмй сльшккн^ъ, п^ьзд. къ . м . дснь мм*“.
В същност текстът на житието е препечатка от изданието на Димитър Ростовски.
Начало: „Въ а-бтл ікѵѵнобо|іны)(ъ ц>|КЙ г^с*к<кн)(ъ Аьв\ Л(>иенннА, н пф немъ ΜίχλΗλλ
Т^ЛѴАЛ, НЖС Н БьЛБФСЪ Н\рНЦА«МЬ1Й 9 t, ТЛЖ« Н СЫН\ Мн)(ЬНЛ0В& фСффІЛЬ, БЫСТЬ КЪ Солвн-fe
Г^ДЪ •0'«С*ЛОНІЙСТИМЪ М8ЖЪ ДФЕ^ФДСЫЪ Н БФГЬТЪ, НМСНСМЪ А«ВЪ, НННФМЪ ВФННЪ, <&номъ
сфтннкъ, нмѣдн подлежи Mbffo. Той ^фдн сн^ъ дкон)<ъ скитильннкокъ мір8 н п^фсв-ьтнтсмй
с т ^ н г сл\к«нскн)<ъ Мс-ф-фдіь н Kwhctxhtih*, мл(»е*кннхго пфслъждс

къ

сват«н счснміз Кѵ^іллг»,.“

А. П. Гранитски въз основа на „разни източници" съставил „Житие на святаго Ки­
рилла и Методия“ (Букурещ, 1865 г., 16 с. Издал Петър Стоянов Търновец). Главни не­
гови извори са пространните жития (той редовно говори за „панонский жизнеописатель“ на
Кирил или на Методий) и издаденото от Димитър Ростовски общо житие на славянските
просветители. Заемките от последното са доста дълги, като спрямо изданието у Неофит
Рилски (Христоматия) той само го е променил езиково, написал го е на по-съвременен бъл­
гарски език. Това „съчинение“ на Гранитски е изцяло преиздадено от Неофит Рилски —
Службы съ житиемъ преподобиаго Йоанна Рылскаго... Белград, 1870, с. 68—88. Колкото
и чудно да изглежда, житията не са включени и в първата по-голяма българска антология
до Освобождението, съдържаща немалко други творби на нашата стара литература. Става
дума за издадената от Любен Каравелов книга „Сокол. Сборник от разни списания за про­
читане* (Букурещ, 1875). В нея има извадки из: Остромирово евангелие, Симеонови сбор­
ници, Супрасълски сборник, Йоан Екзарх, Кормчая, Манасиев летопис, Черноризец Храбър,
Евтимий Търновски, Чудото с българина, Разказ за Михаил Воин, Паисиева история и др.
Двете жития за Кирил и Методий липсват дори с малки извадки из тях.
Така продължава още много десетилетия. Даже в първата по-голяма антология след
Освобождението, в която са поместени и творби на старата българска литература, е дадена
съвсем незначителна част само от житието на Кирил по неговия Рилски препис от 1479 г. —
за град Солун, родното място на Кирил, и неговото детство.1
Най-напред пълен текст на Кириловото житие у нас се появява в превод, а не в не­
говия старобългарски облик. Направен е от известния наш книжовник Н. А. На чов. Про­
странните или така наречени Панонски жития на св Кирила и Методия — обнародван в
Библиотека „Приложения на „Църковен вестник“, XXI, 1912, с. 35—84. (Отделен отпе­
чатък, София, 1912, 51 с.). Начов е мислел да даде в превод и двете жития, както добре
се вижда от заглавието на книгата му, обаче успял да напечата само превода на Кирило­
вото житие. Преводът се предхожда от един кратък, но стегнат научен предговор, свързан с жи­
вота и делото на Кирил и Методий. Въз основа на най-важните научни трудове за Кирил и Ме­
тодий авторът изказва ценни свои наблюдения и мисли, бележи предстоящи задачи пред българ­
ската историческа и филологическа наука, за съжаление и до днес оставащи неосъществени. Не1 Ив. П. Ц е р о в . Христоматия по българска литература в две части. Устна и писмена българска сло­
весност. Варна, 1901, с. 220—222.

4 Климент О хридски. Събрани съчинения, т. 3

26

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

гова заключителна мисъл е: „Като пущаме на свят настоящето издание от житията на славян­
ските апостоли и първоучители, ние се ласкаем от надеждата, че в скоро време и нашата
книжнина ще се сдобие с пълното издание на изворите за тяхната история. На Министер­
ството на народната просвета се пада да вземе почин за издаване в достъпен превод и
специално с педагогично назначение по-главните от тия извори... От Св. Синод ще очак­
ваме да издаде в превод за широката публика поне сбирка от важните славянски из­
вори, защото в тях се заключават същевременно паметници от църковна история и църковна словесност. А от Българската академия на науките ще очакваме критично издание в
оригинал и превод на пълния кодекс от всички документални и легендарни извори, гръкославянски, славянски (старобългарски текст — нормуван) и латински, що имат важност за
кирилометодиевската история и епоха. Такъв кодекс, излагащ литературата по предмета
заедно с възможните български осветления и нови издирвания върху разните му части, ще
допринесе много, за да се потикне напред изучаването на една от най-важните епохи на
нашата история. G изданието му ще се услужи на историческата наука у нас“ (с. 12 ).
Ал. Т.-Балан е пръв и единствен досега измежду българските учени, който обна­
родва пълния текст на двете жития на старобългарски език в книгата си „Кирил и
Методий“ (свезка I, С., 1920). Кириловото житие се издава по Лвовския препис от
XV в., заето от изданието на Миклошич, а Методиевото житие публикува по най-стария
му препис — Успенския от XII в., заето от изданието на П. А. Лавров (1898). Към тек­
стовете са дадени варианти по други преписи, внесени са редица поправки, коментирани са
доста пасажи. Изобщо това е първото сериозно научно издание на житията у нас, пригот­
вено от един вещ филолог, страстен поклонник на българската книжовна старина, частно
на безсмъртното дело на Кирил и Методий. Уводните му бележки са съвсем кратки, движи
се по фактическата страна на въпроса. Център у него е текстът на житията, бележките и
коментарът. Балан пише: „Панонските легенди са изпитвали силни възражения против
своята достоверност и дори отричане на своята истинност, особито от страна на западни
учени, несловенски и някои словенски. Между туй и днес още те стоят като основни из­
вори за живота и дейността на Кирила и Методия, извори съгласни с други достоверни и
истински писмени свидетелства за словенските първоучители и за тяхното дело; стоят като
разкази, които допълнят или поясняват някои вести на документи, що досягат времето
и дейността на солунските апостоли.
За старата българска книжнина моравско-панонските легенди имат висока стойност:
те са най-ранни произволи на наша културно-исторична мисъл; те стоят ненадминати от
никой друг сетнешен производ откъм обилието на историчното и на културното ве­
щество, откъм съзнанието на автора за словенската просвета, откъм разпоредата и изло­
жението на своя предмет“ (с. 26).1
1 Взимайки повод от издадените от ΓΙ. А. Лавров житие на Методий и обща похвала на Кирил и Ме­
тодий, Ал. Т.-Балан oiue през 1899 г. (Периодическо списание, кн. LVIII, с. 657—658) известява: „И аз бях на­
тъкмил да издам за училищца и образователна потреба изобщо у нас житията на нашите славни апостоли Ки­
рила и Методия с надлежния към тях книжовно-историчен увод във втора свезка на „Трям на българската сло­
весност“, ала издателят на тая редица книжки из областта на нашето словесно творчество изпитал, както се види,
неочаквана щета от излязлата вече първа свезка от „Трям“, та ми обади да не бързам да продължавам по-на­
татък ! . . . За моята втора свезка би ми послужило сега твърде изгодно изданието на г. Лаврова, понеже е вз^лд
пред вид и такива по-предни издания, които за нас в София не са никак достъпни,“

УВОД

27

Балановото издание става причина у нас по-често да се отпечатват извадки от жи­
тията и да се появяват техни преводи, пълни или частични. Такива извадки, придружени от
съответни преводи, намираме в книгата на Б о ж а н А н г е л о в и М и н к о Ге нов. Стара
българска литература (IX—XVIII в.) в примери, преводи и библиография (С., 1922, с. 35—60),
дадени като извлечения из творби на Климент Охридски. Ще отбележим само следните
пълни преводи на двете пространни жития, имащи пряка връзка с учебната програма:
1 . Д-р В. Сл. К и с е л к о в . Панонските легенди или пространните жития на славян­
ските просветители Кирил и Методий. Ямбол, 1923, 55 с. (вж. рецензия от В. Йорданов в
сп. „Училищен преглед“, XXII, 1923, Неофициален дял, с. 255—257). Тук трябва да се
каже — Киселков е първият български учен, който превежда изцяло текста и на двете
пространни жития. Той превел житията „буквално“, защото мисли, че „тъй трябва да се
превежда всеки исторически документ“. За пълнота и яснота на мислите Киселков прибавя
„някои думи и изрази“, поставени в малки скоби.
2 . Д-р В. Сл. К и с е л к о в . Жития на светите братя Кирил и Методий (Панонски ле­
генди). Второ издание. Библ. „Стара българска книжнина“. С., 1933, 42 с.
3. Е н ю Н и к о л о в и Ан. Б а л а б а н о в а . Св. св. Кирил и Методий (Панонски ле­
генди). Първо издание. — Библ. „Родна реч“, г. I, № 4. С., 1934, 53 с.
4. Н. Л а з у р и н. Панонски легенди. Жития на св. Кирила и Методия. Превел Н. Лазурин. Книгоиздателство „Братство“. Севлиево (б. г.), 62 с. Второ издание. Севлиево, 1939,
62 ;С.; трето издание. Севлиево, 1946, 80 с.
5. Д-р В. Сл. К и с е л к о в . Жития на светите братя Кирил и Методий. Увод и превод
.от д-р В. Сл. Киселков. Издателство „Хемус“. С., 1940, XX + 68 ; второ издание, 1942,
86 с. ; пето издание през 1945 г. под наслов „Пространните жития на светите братя
Кирил и Методий“ (64 с.).
6. Е н ю Н и к о л о в . Жития на свети Кирил и Методий. Панонски легенди. Предговор
и указател от Еню Николов. — Библ. „Родна реч“, г. I, № 4. Второ издание. С., 1942, 56 с.
Значителни откъси от житията, придружени с богат коментар, са поместени от
Ив. Д у й ч е в в книгата му „Из старата българска книжнина. I. Книжовни и исторически
паметници от Първото българско царство“ (С., 1940, с. 7—31, 171 —188). Откъси се явяват
и в други български издания, предназначени главно за нужди на нашето висше образо­
вание. Такива са напр. книгите на: Ст. С т о я н о в — М и р о с л а в Я н а к и е в . Старобъл­
гарски език. Текстове и речник. С., 1960, с. 3—18.; П. Д и н е к о в , К. Куе в , Д. Пе т к а нова. Христоматия по старобългарска литература. С., 1961, с. 82—95; второ издание., 1967,
С. 107—124; П. Д и н е к о в . Прослава на Кирил и Методий. С, 1963, с. 17—56; П. Дин е к о в . Сторобългарски страници. Антология. С., 1967, с. 187—224;. второ издание,
1968; Ал. Б у р м о в — П. П е т р о в . Христоматия по история на България. С., 1964,
с. 129—137.
* * *
Така очертаното състояние по издирването, публикуването и проучването на
обширните жития на Кирил и Методий, както и изобщо състоянието на изворознанието за
славянските просветители естествено поражда един голям замисъл в науката, една широка

28

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

задача — критично издаване на всички средновековни извори за тях. Разбира се, на първо
място стоят пространните жития. Тази идея е добре изразена от професорите Μ. Г. Попруженко и Ст. Романски, които считат, че „е вече крайно време да се пристъпи към едно
пълно критично и с подробни коментарии издание на източниците за живота и дейността
на Кирила и Методия, което да послужи като основа за по-нататъшни изучвания. Досе­
гашните издания, особено сборните, представят обикновено просто препечатване на стари
издания на отделни текстове, правени нерядко въз основа на набързо снети преписи, поради
което и нелишени от грешки, броят на които при препечатването обикновено се уголемява. Едно
ново издание на тия извори, за да има истинска научна стойност и трайно значение като
основа за бъдни изучвания, трябва да почива по възможност върху всички ръкописни
текстове на всеки извор (подчерт. — Б. А.), които трябва да бъдат издирени, и върху
непосредно използуване самите ръкописни текстове или фотографски снимки от тях. Такава
една задача обаче, особено при съществуващите условия, е непосилна за един само човек:
в нейното изпълнение трябва да бъдат привлечени по възможност повече лица, които имат
присърце изследването на кирилометодиевските въпроси като основни въпроси на славянската
филология и на славянската култура изобщо.“ 1 Предложение в такъв смисъл те правят в
едно от заседанията на IV международен конгрес на византолозите, състоял се в София
през 1934 г., а също и в заседание на II международен конгрес на филолозите-слависти
във Варшава през същата година. Избрана е специална „Комисия за издаване източниците
за живота и дейността на Кирила и Методия“, в която са включени професорите: М. Вайнгарт, В. Погорелов, Фр. Дворник, М. Кос, И. Свенцицки, Й. Вайс, Й. Курц, Ст. Слонски,
И. Огиенко, Ст. Ившич, Ал. Т.-Балан, Йор. Иванов, Юрд. Трифонов, Μ. Г. Попруженко и
Ст. Романски.
Първа печатна проява на комисията е обнародваният от Μ. Г. П о п р у ж е н к о и
Ст. Р о м а н с к и . Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и
дейността на Кирила и Методия (изд. БАН. С., 1935, 68 с.). Авторите имат за цел: 1. Да при­
готвят списък на известните преписи на славянските източници за живота и дейността на
Кирил и Методий, писани с кирилица, с посочване и на съчиненията, в които те са издадени
или просто използувани, както и книгохранилищата, в които се намират. 2. Да подтикнат
други учени за попълване на празнотите и поправяне на допуснати грешки в техния труд.
По такъв начин „ще се получи пълен и точен списък на всички преписи на текстовете, от
които ще трябва да се направят пълни фотографски снимки — необходима предпоставка
за едно издание, което ще отговаря на всички изисквания на науката“ (с. 6).
Крайна цел на комисията е: «След като се направи същото и за останалите тек­
стове — глаголически, както и гръцки и латински, — чиито списъци ще бъдат изработени
от други, ще може да се пристъпи по предварително изработен план и към самото кри­
тично издание на изворите — крайна цел на начинанието* (с. 6).
За съжаление, както немалко и други големи научни планове, и този толкова важен
замисъл не е бил осъществен. Неговото реализиране щеше решително да придвижи про­
учванията върху кирилометодиевската проблематика.
1

Μ. Г. П о п р у ж е н к о

ници . . . , с. 3; С т. Р о м а н с к и ,

и Ст. Р о м а н с к и .

Библиографски иреглсд на славинскитс кирилски източ­

IzveStaj Koinisijc za izdavanje Cirilo-metodskih izvora. — Одговори на пи­

тала. Допунс. Ill ме!)ународни конгрес слависта (словенских филолога), М 3. Београд, 1939, с. 31.

УВОД

29

* * *
Казаното дотук добре разкрива зараждането и развитието на научния интерес към
прочутите пространни жития на Кирил и Методий. Напълно естествено е, че най-напред
този интерес се изразява в издирване и обнародване текста на житията: търсят се нови
преписи, съпоставят се с познати вече преписи, изнасят се разночетения към публикуваните
текстове. Но редом с този важен момент от историята на изучаването на пространните
жития върви и тяхното превеждане на един или друг език или тяхното широко популяри­
зиране. Този интерес се обуславя както от ускореното развитие на славистичната наука от
втората половина на XIX в. насам, така и от развитието на университетското образование
изобщо. Появяването на разните преводи на тия жития има за цел преди всичко да улесни
тяхното проучване, а така също и да ги направи достъпни за по-широк кръг читатели.
Тези преводи почват да се появяват твърде рано — наскоро след първите публикувания
на текста. Сега вече имаме преводи на латински, немски, френски, чешки, полски, сръбски,
хърватски, руски, унгарски, гръцки, та даже и на татарски. Някои от тези преводи са
обработени научно, със съответни критични бележки и коментари; други имат по-популя­
рен характер. Но тук ние не си поставяме за задача да навлизаме в подробности по този
въпрос; това може да бъде предмет на специално разглеждане.

Пространно житие на Кирил Философ

0

оглед на различни задачи пространното житие на Кирил Философ и през

средновековието, и в ново време е широко използувано. Този факт е причина през сред­
ните векове то да получи значително голямо разпространение, а по-късно непрекъснато да
задържа вниманието на учените, да бъде предмет на разнообразни изследвания. Доскоро в
науката бяха известни 29 преписа.1 Днес обаче въз основа на допълнителна археографска
работа виждаме, че броят на пълните преписи от житието е по-голям — сега познаваме"
около 50 преписа. Това число е съвсем условно, защото сме твърдо уверени, че по-сиетемното и пълно преглеждане на запазените сбирки от старославянски ръкописи, особено на
сбирките в СССР, безусловно ще изнесе вести за още преписи както от Кириловото, така
и от Методиевото житие. Тези занимания ще дадат допълнителни вести и за поместени в
ръкописите извадки от житието на Кирил освен тези, които сега познаваме, проникнали
още повече в старославянската книжовна традиция (а може би ще се намерят извадки и
от Методиевото житие, каквито сега не знаем). По независещи от нас причини ние ня­
махме възможност да поработим с ръкописните сбирки с оглед на тази специална и
много важна научна задача. Сочените от нас нови вести са събирани непосредствено от
ръкописите по време на занимания с тях във връзка с други задачи или са взети от чужди
публикации. Ясно е, че археографските издирвания следва да продължат.
И сега познатите вести свидетелствуват за значителна популярност на Кириловото
житие, известно на български, сръбски, руски и румънски книжовници по пълни или ча­
стични преписи от него. Много широко е географското проникване на това ценно старо­
българско произведение: Балканския полуостров (България, Сърбия, Света гора), Румъния,
Русия, Литва, Ватикана, Полша, Германия и др.
Понеже текстът на Кириловото житие е доста дълъг и засяга някои подробности,
станали отпосле неособено интересни за книжовниците, последните въвели нова практика —
преписват не цялото житие, за което е нужно повече хартия и време, а само избрани части
1 М. Г. П о и р у ж е н к о

и Ст. Р о м а н с к и .

Библиографски преглед на славянските кирилски източ­

ници . . с. 27—33.
Тук са посочени общо 34 преписа от Кириловото житие, но в същност те са 29, защото: № 4 и № 21 са
един и същ препис — Vat. Slavo 12; Μ® 25, ръкопис от XIV в., намиращ се в Рѵмянцовския музей (№ 2513),
съдържа само малки извадки из Житие Кирилово;

№ 26 — чети-миней от сбирката на Миханович в Загреб е

все още неуточнен, дори и спорен; № 28 и № 34 са един и същ препис (от сбирката на Николски, познат още
и под името Касианов); № 30 е своден текст, изготвен от Лавров и напечатан в книгата му .Кирило та Ме­
тодий“. Киів, 1928, с. 238—294.

ПРОСТРАННО

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

31

от него, избирани съобразно интересите на самия книжовник или лицето, за което даден
ръкопис се приготовлява. Така се появяват многобройните извадки из житието, намерили
място в славянски ръкописи от XIV в. насам, но станали любима практика през XVI—XVII в.
Срещат се предимно в сборници със смесено съдържание, сборници с жития на светци, а
също и в съчинения с летописен характер, а нерядко се свързват и с „Азбучната молитвац
на Константин Преславски. На този факт из живота на Кириловото житие като литера­
турна творба е обърнато внимание много отдавна, още в първите сериозни научни изслед*
вания върху Кирил и Методий (напр. от Шафарик и Бодянски). Въпреки това обаче до­
сега те не бяха изнесени на едно място, за да се види, макар и съвсем непълно, тяхното
разпространение. Това ние правим в настоящото издание, като подчертаваме, че изнесените
тук вести още по-непълно отразяват реалната картина на разпространението, отколкото при
пълните преписи от Кириловото житие. Извадките са далече по-много от посочените от
нас, чийто брой може да се увеличи чувствително чрез допълнително преглеждане на ста­
рославянски ръкописи или чрез използуване на посочки в досегашни научни публикации,
главно описи на ръкописни сбирки. Ние нямахме възможност за този специален преглед
да работим в богатите руски библиотеки и музеи, поради което предложеният списък е
съвсем условен. В случая нашата цел бе не пълнота в това отношение, а да се обърне
внимание на този важен момент из живота на Кириловото житие. И колкото по-старинни
извадки бъдат открити, толкова по-ценни са те, защото спомагат за опровергаването на
все още изказваното, дори и в най-ново време мнение за късен произход на житието. Найчесто срещани извадки са: спорът с патриарх Аний, надписът върху Соломоновата чаша,
що е философия, пренията със сарацини, хазари, диспутът във Венеция и др. Някои от
тези извадки понякога се дават тясно преплетени с руската история.
Познатите днес преписи на Кириловото житие определено говорят за наличие на две
групи, две редакции — южнославянска и руска. От втората редакция са запазени повече
преписи. Големи различия в текста на двете редакции няма. И този факт облекчава значи^
телно научните занимания с житието, понеже може широко да бъдат използувани пости­
женията на предишни учени, особено техни археографски и текстологични наблюдения. От
южнославянската редакция днес са известни преписите:
1. Загребски от J_469 г., включен в големия панегирик на Владислав Граматик, писан през
1469 г. Печатан от П. А. Лавров.
2. Рилски от 1479 г., поместен в друг голям панегирик на Владислав Граматик, писан
през 1479 г. Печатан от Шафарик и др.
3. Лвовски първи препис, по ръкопис от XV—XVI в. Печатан от Миклошич и др.
4. Хилендарски от 1625—1626, № 444 от сбирката на Хилендарския манастир. Печатан
от Гривец и Томшич, издаден фототипно от Д. Сп. Радойчич.
5. Хилендарски втори препис, по копие от който, намиращо се в архива на Димитър
Ростовски, е публикуван от Бодянски, № XVI.
6. Хоповски препис от 1598 г. Неиздаден.
7. Ръкопис № 135 от сбирката на Румънската академия на науките (по-рано в мана­
стира Нямцу). Неиздаден.
8. Лвовски втори препис, XVIII в. Неиздаден. Има връзка с втория Хилендарски
препис: правени са от един и същ ръкопис.

32

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

Безспорен научен интерес представлява съпоставката на двата преписа на Владислав
Граматик от 1469 и 1479 г. Интересно е да се види доколко един и същ книжовник се е
придържал към оригинала, от който е преписвал, какви разлики — текстови, речникови,
правописни — се наблюдават в преписите му. Ще повторим — този факт е важен, защото
щом в книжовната дейност на Владислав Граматик, високообразован и активен наш книжовник, само в промеждутък от десет години са извършени такива промени, то напълно
естествено е да очакваме по-големи промени от книжовниците, живели след него.
Впрочем такава съпоставка е извършена твърде отдавна от Дж. Даничич. Почти на
цели шест печатни страници той изнася по-важните различия в текста на двата Владиславови преписа.1 Само няколко от тях са по-големи и по-важни в смислово отношение. Между
тях е и пасажът, свързан с пребиваването на Кирил Философ на планината Олимп в мана­
стира Полихрон, за който ще стане дума малко по-нататък.
Ние считаме южнославянската редакция за по-близка (ако не изцяло, то поне в някои
отношения) до старобългарския оригинал на Кириловото житие, поради което издаваме
нейния най-стар днес познат препис — преписа на Владислав Граматик от 1469 г., който
изобщо е най-старият датиран препис на житието. Дали е правен по неизвестен ста­
робългарски препис, или по препис от Търновската школа, или по Ресавската школа, не може
да се каже. Важно е друго — очевидна е неговата връзка с по-стар български препис, съ­
хранил по-първични пасажи и изрази. Извънредно важен е оня пасаж, в който се говори
за пребиваването на Константин-Кирил Философ в манастира Олимп — пасаж, намиращ се
само в този препис на житието; той липсва дори и в преписа от 1479 г. на Владислав
Граматик. Пасажът гласи: „Кг Олѵм’кь ж« шедь къ Мс-«лѵді8, Б|>ѵг8 св«см8, тш о жнв-ьш*
Η ΜΛΤβΟγ TBOfi Б«3 Π^-ΚΤΛΝΪλ КЪ Εογ, ТЪКМО КМІГ&МН Β«1 ίΑ*γ«. NwiJJb 8Б0 Η ЛНЬ ВЫН8 съ
М

AC

свонмь еъ сн вп^жніьмш ct.
А

М

въ с^цн свое польгде,
Л
С

А

н къ троудом’ же т^*удыгунлмъс,
Нъ

ТѢЛ К

снцс свое жнтіс чъстн-t «уп^вліде, н въс^ождініь ж«

Н

кслмн «ж« по

c s t въдфб^одъ-

·—■
0 СНХЬ 8Б0

ΝΝίΑ КЪССЛНКО.“

Какво означава това? Дали въпросният пасаж е добавка на Владислав Граматик, която
той счел за нужно да отстрани във втория си препис, или наистина се е намирал в първо­
образа? Без да обърне особено внимание на него, този факт бе изнесен от Дж. Даничич
още през 1869 г.2
Дълго време след това остава някак незабелязан. Едва през 1923 г. В. Сл. Киселков
се спира на въпросния пасаж, като го коментира в положителна насока. След привеждане
на текста той пише: „И вместо да ни се определи по-точно, какви са били тия трудове
и беседи с книгите, писачът прекъсва мисълта си, като току след горния пасаж е по­
1 Даничич дава такава характеристика на изнесените различия: .Zivot je Cirilov u ovom rukopisu onaj
isti Sto ga je Stampao Safarik po drugom rukopisu istoga Vladislava, deset godina mlagjemu. Ali je gdjeSto u
оѵош rukopisu drugattje nego u Safarika. Neke su izmegju tijeh razlika po sve neznatne, a neke su upravo
pogrjeSke (kojih ima i u Stampanom), ali najviSe
za posao kojim

bi

n jih

popravlja i popunja ono §to je Stampano a sve su potrebne

se pripravilo bolje izdanje ovoga djela. Za to mislim da бе dobro biti da ih priobfim sve osim

onijeh koje se ti£u samo pravopisa. Brojevima £u pokazati stranu i vrstu gdje je §to u Safarika; do njih bile
rijedi koje su u Safarika, a za njima odvojene zrncima(r) bice rijefi koje ima na§ rukopismjesto
onijeh“ (D. Da·
n i £ i t, Rukopis Vladislava Gramatika. Starine, I, 1869, c. 55).
2 D. D a n i £ i c. Пое. съч., c. 57.

ПРОСТРАННО

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

33

ставил „мъ о сн)съ·' 8бо ννη^ късшжо", без да се подозира, че всички, които четат тия ре­
дове, ще жалят задето той не ни е оставил в самото житие по-пълни вести за живота и
книжовните занимания на Кирил и Методий на Олимп. Заключителните думи само издават,
че авторът им е възнамерявал да говори повече по въпроса по-късно, ала е забравил да
изпълни обещанието си, или пък в някой друг свой труд“1. Иван Гошев през 1938 г.
счита, че това е „интересна добавка към тоя пасаж“. Въз основа на нея той е склонен jta
приеме, че на Олимп „светите братя са замисляли и подготвяли своето бъдеще велико
дело“2.
Според нас въпросният пасаж е автентичен и заслужава много по-голямо внимание,
отколкото досега му е отдавано. Той е напълно в духа на житието, допълва с нови по­
дробности душевното състояние и заниманията на Кирил Философ и на брат му Методий,
изяснява въпроса за техните книжовни занимания, по-точно — въпроса за изнамиране на
славянското писмо и за превода на богослужебните книги на старобългарски език. Особено
внимание заслужава заключителната фраза на този пасаж: „Нъ ©
8во ννι* къселнко“ —
т. е. засега само толкова, което означава, че авторът живее с мисъл за необходимост от
изнасяне на повече подробности по този толкова важен момент от живота на неговите
прославени учители Кирил и Методий3. Това той може да направи на друго място (в съ­
щото или в друго съчинение, не е ясен замисълът), а казаното тук, макар и твърде кратко,
е достатъчно, понеже вярно изразява основните занимания на Кирил Философ — „тъкмо
кннглмн сесъдоуе“.
В настоящото издание на Кириловото житие е положен текстът на Владиславовия
препис от 1469 г. като най-старинен датиран препис и като най-ранен представител на
южнославянската редакция. Използувахме фотокопия от преписа. При изданието са взети
под внимание наблюденията на предишните издатели на житието, главно Бодянски и Лавров,
особено приведените от Лавров разночетения по около 20 преписа. Освен тези разночетения взехме под внимание и няколко други преписа, на времето останали непознати на
Лавров, а именно:
1. В ръкописен чети-миней от 1490, № 1385 от сбирката на Софийския събор в
Новгород (сега в Ленинград — ГПБ).
2 . В ръкописен чети-миней от 1494, № 619(503) от сбирката на Соловецкия мана­
стир (сега в Ленинград — ГПБ).
3. В ръкопис № Q. 10 от сбирката на Вяземски, XV—XVI в. (сега вЛенинград — ГПБ).
4. В ръкопис № 1335 от сбирката на Софийския събор — Новгород, XVI
в.
5. В ръкопис № 1455 на същата сбирка, XVI в.
6. В ръкопис № 1307 на същата сбирка, XVI—XVII в.
7. В ръкопис № 620 (501) от сбирката на Соловецкия манастир, XVI в. (сега в Ле­
нинград — ГПБ).
1 В. Сл. К и с е л к о в . Славянските просветители Кирил и Методий. Живот и дейност. С., 1923, с. 49;
Славянските просветители Кирил и Методий. С., 1946, с. 140.
k

■ - Ив. Г о ш е в . Светите братя Кирил и Методий. G, 1938, с. 22.
3 Ще припомним мисълта на Черноризец Храбър в края на сказанието му : „Сжтъ жс ннн отк^тн) 1&же

ИНД* ftMCMb, λ НЪІНЪ НЪСТЪ K^iMfNH “ .
& Климент О хридски. Събрани съчинения, т. 3

34

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

8. В ръкопис № 145 от сбирката на Н. С. Тихонравов, XVII в. (сега в Москва — ГБЛ).

9. В ръкопис № Д. 242 от Архангелската сбирка, XVII в. (сега в Ленинград — Акаде­
мична библиотека).
10. В ръкопис № 80 от сбирката на Вилненската публична библиотека, XVII в.
11. В ръкопис № 342 от сбирката на Общество истории и древностей российских,
XVI в. (Москва — ГБЛ, ф. 205).
Съпоставката на всички познати преписи свидетелствува не толкова за съществени
смислови, синтактични и речникови различия, колкото за морфологични и особено право·
писни отклонения. Ето защо при изданието на житието ние по принцип не вземахме под
внимание тези морфоложко-правописни разлики, а се стремяхме да доловим и отразим раз­
личия, които засягат смисъла, съдържанието на житието. Такива отклонения, доколкото
сме забелязали при работата си, сочим както по изнесените от Лавров варианти, така и по
ония нови преписи, от които имахме фотокопия. Правим уговорка — Лавров изнесе достатъчно много варианти по преписите от р у с к а р е д а к ц и я , поради което ние даваме
сравнително малко варианти от тях. По начало тези преписи, от XVI в. насам, не и з ­
н а с я т н е щ о с ъ щ е с т в е н о н о в о . От друга страна, по принцип предпочитаме да из­
несем варианти по n o - с т а р и н н и п р е п и с и — до XVI в., защото по-чувствителните
отклонения са нещо естествено за по-късните преписи. Не навсякъде е използуван при раз*
ночетения № 1385 на Новгородската Софийска библиотека, понеже е твърде повреден и
носи следи на лошо редактирана работа. Същото се отнася и за Соловецки № 619.
При подготовката на текста на житието по Владиславовия препис от 1469 г. по две
причини са взети под внимание всички преписи, спадащи към южнославянската редакция:
1 ) защото техните различия (става дума само за смислови и речникови, доколкото ги има)
са по-важни, като възхождащи към неизвестен старобългарски ръкопис, и 2) защото до­
сега бяха сочени малко варианти от тази редакция — само по втория Владиславов препис
от 1479 г. (наричан още Рилски препис) и по втория Лвовски препис от XVII—XVIII в. Ние сега
отчитаме и вариантите по останалите преписи на тази важна редакция. Възприемаме по­
дялбата на текста на XVIII глави, дадена още от Шафарик — първия издател на житието,
и после възприета от почти всички учени. Спазваме възприетите вече в том първи от съ­
браните съчинения на Климент Охридски правила за издаване на текстовете: запазване на
титлите и надредните букви, отстраняване на разните диакритични знаци и ударения, вна­
сяне на сегашен правопис (главни букви, точка, запетая, нов ред и пр.). Отначало към ос­
новния текст даваме варианти по редица преписи, а след превода отделно даваме коментар на
думи, фрази, имена, събития, историческа обстановка и пр.

Пълни преписи на Кириловото житие
1.

Препис в сборника на Владислав Граматик от 1469 г. (Загребдки панеги
писан в манастира .Света Богородица“ в Жеглигово, в подножието на Скопска Черна
гора. Намира се в Загреб — Югославян ската библиотека, № III. а. 47. Житието е на листове

ПРОСТРАННО

7 2 2 —736: Жнтіс н жнзнь,
ника

блжснааго

ЖИТИЕ

вчнтсм*

НА

нашсго

к о н с т а н т И н -к и р и л

Кѵѵистаніна філосѵѵфА,

ФИЛОСОФ

So

п^ьваго настав­

слокснЧкоу сзыкоу.
•—■

Гг—

Начало: Бъ млтнкын

н ціед^ын,

покааніс члчьско, да

ожндасн

выш< въсн спсени

БЫЛН. . .
За сборника най-напред пише Д. Даиичич в Starine, 1, 1869, с. 44—85 (за самото
житие с. 55—60).
Издание: П. А. Л а в р о в . Материалы по истории
вянской письменности. Л., 1930, с. 39—66.

возникновения древнейшей сла-

2. Препис в Рилския сборник (панегирик) на Владислав Граматик, писан през 1479 г.
също в Жеглиговския манастир. Сега се съхранява в Рилския манастир. Житието е на ли­
стове 571—584: Жнтіс н жнзнь

блжсннаго

оучнтемА

наішго

КіѵнЧтантіна <J>haocw<J>a, п^г-

ВАГО НАСТАВНИКА СЛ0В«нЧк8 «ЗЫК8.
Начало: Бъ млтнвын

н цкд^ын,

покааніс члчьско, да

ожндасн

выіш късн спсснн

БЫЛН. . .

Издания: P. J. S a f a r i k . Pamitky dfevniho pismenictvi jihoslovanuv. V Praze, 1851;
II издание, 1873, c. 1—32; Ο. M. Б о д я н с к и й . Чтения ОИДР, 1873, кн. I, с. 399—433,
№ XIII; Fr. M i k l o s i c h . Chrestomathia palaeoslovenica. . . Vindobonae, 1861, c. 55—78; Die
Legende vom heiligen Cyrillus. Wien, 1870, от глава XV на житието до края, с. 228—229;
Fr. P a s t r n e k . D6jiny slovanskych apoStolfl Cyrilla a Methoda. Praha, 1902, c. 154—215;
използуван от Ал. Т. -Балан. Кирил и Методи, I, 1920, с. 29—67; П. А. Л а в р о в . Мате­
риали ..., с. 39—66, използуван за варианти към Загребския препис; Ив. Г о ш е в. Светите
братя Кирил и Методий, 1938, с. 9 —55 (най-автентично издание на текста).
3. Препис в руски чети-миней за октомври, № 1385 от сбирката на Новгородската
Софийска библиотека (Ленинград — ГПБ), около 450 листа, осмина, полуустав, от 1490 г.
Житието е под

14 октомври, на листове 147— 174: В т#н днь п ш д

8чнтсла нмшго Кфстантнна <J>haoco<J>a,

ПГ

γι^ βαγο наставника

н жнтіс

блжснаго

слокс ск8 ГАЗыкоу (Вж. : Д. И. А в ­

р а м о в и ч. Софийская библиотека, II, 1907, с. 295).
Начало: Бъ мнлостнвь н цид|>ь, ж адаа на покаънк члче, д а быша спс«нн всн былн ...
4. Препис в голям руски чети-миней за октомври, № 619 (503) от сбирката на
Соловецкия манастир (Ленинград — ГПБ), края на XV в. (1494), полуустав, под 14
т

октомври, на листове 197—237: Пама н жнті«
лосф+ а, пс^вагф наставника

^

Т

елжсннаго

оучнт«ЛА нмш КонЧтантнна фн-

слов«мЧк8 іьзыкоу (Вж.: Описание рукописей Соловецкого мона-

стыря, II, 1885, с. 382—383).
Начало: Бгъ млтнвъ н цісд^ъ,

жадаа на покааніс

члчс,

д а выша

спсснн

вЧн быан ..

5. Препис в ръкопис на Московската духовна академия, № 19, от средата на XV в.
(Москва — ГБЛ, ф. 173), голям формат, полуустав, под 14 февруари, л. 365—389: Жнтк н
ЖНВНЬ И ПОДВНЗН, НЖС ВЪ СТЫ 0Ц.А НАШСГО КОНЧТАНТІНА фнЛОСО-О-А, іуЪВАГО НАСТАВНИКА н
вуЧНТСЛА СЛОВѢНЬСКв І&ЗЫК8.

36

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

Н ачало: Бгъ млтнвын н цкд^ъ, ж ьдл* Ηλ покььніе члче, д ь

быш &

спсенн

въсн былн

...

Издания: Б о д я н с к и й. Чтения ОИДР, 1863, кн. II, с. 3—32, № I ; J. Р е г w ο 1f. Ргашепу, 187.1, с. 1— 38; П. А. Л а в р о в . Материалы, с. 1 — 39 (сравнен с оригинала). Използуван от Миклошич за варианти в Die Legende.
Към пространното житие на Кирил в този препис е поместена следната допълнителна
с

а

статия: Се же б8д н вѣдфмо кс-бмн і^зыкы н кс-кмн момн, іько ^8скын »&зыкъ нн ѵѵк8д8 же
.—

Т

nj>i\ к-Б|)ы се* ст ы \, н грлмоть

■~*

|>8скг>л ннкы м

жнтелемъ оц.мъ н снѵѵмъ н сты м ъ д ^ о м ъ
к^фенын ѵѵ г|>екъ н пронін ш ^ а д ъ
IV

Т

ілвленх, но токмо сшѣмъ бгфмъ в ъ с е д р -

Бльднмн^8

λ

ц^ковнин.

Т

Ко|і(8нн (>8снн8.

же

д с т ы н

грхм оть ^8(κλλ

к ъ д о \н 8 л ъ в ^ 8 п^іѵгн, λ
^ вн лхсд,

бгомъ д ьн ь , въ

♦

неіл

же

н \8чнса фнлосѵѵ

Kon’c tx n th h i,

кннгы |>8скымъ і^выкомъ, н ев^енстън г(>\моти т о г д х
•—

нзвыче w

с\ м \^а н н н \

въ

Корсвнн.

м

н доБ^одителію въ чнетьн вѣ^ъ , едннъ оуе-

Тъ н же моужъ (»8сннъ ж н клш е клгокв^но, посто
"

же

н Л т 8 д 8 сложнвъ н ньпнськъ

Т

Т

а

м

д н н н в ъ сд . Н т ъ едн н ъ w ^вскхго і&8ык& іьвнса п|>еже к (іті\н ъ , н нев-бдіѵ ннкы м же Л к8д 8
с

есть. То же

бы

въ

.—
■

.—
■

днн

М н )<\нлд , ιψ Α
м

.—
·

і

Т♦

Нрнны влгов-ьрныл,. Н

пфслхнъ

бы

фнлосѵѵ K on’ c t x n ·,

----

A

ТМНЪ ВЪ Μθ|)λΒ8 МН)(\НМѴ Ц^еМЪ M0fXEbCK0M8 KNASW, П^0СНВЪШ8 фнЛФСО-ОД. Н Т \М 0 Іііе, Ν&84Ι1
U0j»\K8( Н ЛА)(Ы, Н Че\Ы Η Π^ΟΊλΙλ АЗЫ КЫ,
Т

Η

Btj>8 оуТВ^ЪДНВЪ ВЪ НН П^ЛВОВ^НвЮ, н кн н гы

м

имінсдеъ р8скы

Нквыкомъ.

Н д о в р ньвчнвъ. Н

лечесА въ чермы рнвы. Н н^екошх

нм а ем8Кѵрнлъ. Н

м

Потом же

многомъ л-ъто

А

Л»т8д 8 нде въ Рнмъ. Η т 8 ^ зб о л ъ с а н

м

об-

въ тон волестн п^естхвнсА.

а

л

м н н ввш н , прнше

Вънт^

въ морлвв

Τ '

КЪ|>8 П|>\К8Ю н |>8ск 8ю Г ^ М 0Т 8 Лкръже, \ ЛЬТННЪСКвЮ
Т

KUfS Н

н

въ че^ы, и въ ла ^ ы,

Г^ХМ0Т 8 постхкн. Н п ^ к ы х

Т

л

ra fb i еппы н попы нсъсъче, λ д^8гыл ^лзѴнл. Н н д е къ пр8ск8ю зсммо, ^ о та н тъ къ к ^ 8
Т

flj>HK€CTH. Н т^мо 8сьеиъ

бы

л

Бъ н т ѣ ,

ллтнньскы н

ПНСК8ПЪ.

6. Препис в руски чети-миней за октомври, от края на XV в., полуустав, № 193(591)

от сбирката на Волоколамския манастир (Москва — ГБЛ, ф. 113). В края на ръкописа, на
τ'

τ'

листове 307—330 е дадено Кириловото житие под 14 февруари: П ьма н жне влхженхго
8чнтелА нмшго Костан’тннл фнлосо-о-λ, ιγίΒλλΓο Ηλ(ΤλΒΗΗκ\ слок^ньскв а з ы к 8. В ж . Й о с и ф .
Опись рукописей, перенесенных из библиотеки Йосифова м онасты ря... М., 1882, с. 243).
.—

Т

Н ачало: Сгъ млтнвъ н іц е д р , ж \д & а

.—

покмлніе члче, да. бшш^

Т

спнн всн былн . . .

Издание: Б о д я н с к и й. Чтения ОИДР, 1863, кн. II, с. 162— 187, № VI. Използуван за
варианти от Миклошич, Перволф, Лавров.
7. Препис в руски сборник, XV в., от сбирката на Саваитов (Ленинград — ГПБ ?),
заедно с похвала на Кирил Философ, под заглавие: П ьма и жне вльженьго 8нителл н\шего
Костантннх фнлосо-о-λ, првлхго Ηλ(ΤλΒΝΗκ\ словбнь(к8 а з ы к 8 (Вж.: П. С а в в а и т о в . По­
хвала св. Кириллу, соч. еп. Климента. — Кирилло-Мефодиевский сборник. М., 1865, с. 313.).
Саваитов посочва няколко варианта спрямо печатания от Горски текст в „Москвитянин“
(1843, ч. III, № 6, с. 405—434).
Н ачало: Б гъ м лтн въ н цкд^ ъ, ж\ д \ а нь покм^ніе чл че...

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

37

8. Препис в ръкописен сборник, № 1 2 8 8 (4 7 8 ) от сбирката на Новгородската Софийска
библиотека (Л енинград — ГПБ),

174 листа, четвъртина, хубав полуустав, XV в., р уск а'р е·

дакция, п од 14 ф евруари, на листове 2 5 — 82 :
тнна

Жнтіс елжнь. оц> ншего н ογιτΛΑ Koh’ctah-

фнлосо-4-λ, пръвьго наставника сл«вън’ск8 ІАЗЫКву.
Начало: Бгъ млтнвъ н цкдръ , ж адаа

на

покааніс

чл*к, д а быша спсснн былн есн н

в ^л.з8м” hcthh’nuh прншлн. . .

Издание: Б о д я н с к и й . Чтения О И Д Р , 1863, кн. II, с. 3 9 — 65, № II. Използуван за ва­
рианти от М и к л о ш и ч . Die L egende, П е р в о л ф . Ргашепу, Л а в р о в . Материалы.
9. П репис в ръкописен сборник на манастира Нямцу в Румъния, № 6 6 (33), X V — XVI в.,
сръбска редакция, голям формат (Библиотеката на Рум ънската академия на науките, № 135).
Ж итието е п од

14 февруари, на листове

1 2 8 — 153: Памсть н ж нтк слжшаг» 8чнтсма на-

Ultre KoNCTANTHHk <|>НЛ0С0<£а , П^ЬВАГО НАСТАВНИКА СЛОВСНСКОу КЗЫК8.
Начало: Бь млтнвь н цкдрь, «жндас покаанк члчьско.;.
Не е издаван. З а него говори и обнародва малки извадки
вестия ОРЯС, V,

1900, с.

1269;

А. И. Я ц и м и р с к и й .

Из­

Славянские и русские рукописи румынских библиотек.

Сборник ОРЯС, т. LXXIX, 1905, с. 7 0 5 — 706.
10. Препис в руски чети-миней за октомври, д о - Макариевска редакция,полуустав,
X V — XVI в., № 9 о т сбирката на Олонецката семинария, включена в състава на Румянцовския м узей, № 1770, както обикновено се отбелязва в научни публикации (сега в Москва —
ГБЛ, ф. 212). Ж и ти ето е под 14 октомври, на листове 7 7 — 96: В’ тонжс д н ь гіаматк н жнтіе
»
—
’

т

БЛЖСИАГО 8ЧНТСЛА НАШСГО Koh’cTANt ’hNA фнЛОСОВА (sic),

ПС^ВА HACTABNHKA словеньскоу іАзыкоу.

Н ачало: Бгъ млтнеъ н цкд^ ъ , жадаіл. нл покаіаніс члчс, д а быша спсснн кси б ымі . . .
За преписа пръв съвсем
П убличного

и

накратко извести

Рум янцевского

м узеев за

А, Е. Викторов

в „Отчет М осковского

1876— 1878 г.“ М осква,

1879, с. 62,

а после

П. А. Лавров го използува за варианти в своите „М атер и ал и . . . “
11· П репис в руски ръкописен сборник, X V — XVI в. (началото), голям формат, полу-

устав, № Q. 10 от сбирката на Вяземски (Ленинград — ГПБ), листове 245 —264:

Т

Πλ μ α

н

т

ЖНС БЛАЖСНАГО 8ЧНТСЛА

НАШСГ·

К 0СТАН’ТННА

фнЛОСО+А,

П^ЪВААГО

НАСТАВНИКА

СЛ0ВѢИЬСК8

АЗЫК8.
■
—

Τ'

.—

Начало: Бгъ млтнвъ н ц кдръ,
12.

ж адаа

на ποκαι&ηκ

Лвовски първи препис, в ръкописен

т

члче, д а быша спин всн в и л и . . .

сборник, X V — XVI в., съставен

от три от­

делни ръкописа (всичко 196 листа, осмина), различни почерци, полуустав-, № 8 от сбирката
на П етруш евич в Лвов (по-рано се намирал в
редакция. Л и стовете, на които се
173— 196: Памсть н
ставника

жнтіе

манастира ^Ctf. О нуфрий“

намира ж итиета,

бажснаго

«учители

Лвов), сръбска

са от XVI в. Ж итиёто е на листове

наішго

Koctah’thha

фнлос»<|>А, п^ьвагф на­

слов«н’ском8 кзык8 ( В ж .: I л. С в е н ц ϊ ц к и й. Опис рукописів Н ародного дом у з

колекціі Ант. Петруш евича, I. У Львові, 1906, с. 6 9 — 70).
Н ачало;

млтнвъ н ці«Д)>ь, ѵѵжнда* покаанк

члчик®, д а

быіш вьсн спсснн б и л и . . .

38

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

Текстът на житието не е пълен — стига до момента, когато Кирил отива във Ве­
неция, където спори с римските духовници (гл. XVI).
Издания: Fr. M i k l o s i h . Die Legende, c. 214—228 (на c. 230—246 превод на ла­
тински език); Fr. P a s t r n e k . Dejiny, c- 154—215 (c латински превод под линия);
Ал· Т . - Б а л а н . Кирил и Методи, I, с. 29—67.
Преписът е използуван от Шафарик за варианти в Pamatky; вж. още J. V а § i с а —
J. Va j s . Soupis, с. 142— 143, 163.
За този препис украинският учен Яков Ф. Головацки още през 1837 г., 20 септември,
известява П. Шафарик, като му праща подробно описание на ръкописа, в който се намира
Кириловото житие, а също и снимки от него, включително и снимки от житието на Кирил
(вж. Korespondence P. J. Safafika, I, 1927, с. 280—282). Самият Головацки съобщава за него
и в печата — „Коротка ведомость о рукописях славянских и русских, находящихся в
книжници монастыря св. Василия Великого у Львове“ (вж. сп. „Русалка Днестровая“, Будим,
1837, № 20, с. 124; вж. още Б о д я н с к и й . О времени происхождения. . с. LXXII).
13. Препис в голям руски ръкопис — следовей псалтир, XV—XVI в., полуустав, разни
почерци, № 50 от сбирката на Архангелската семинария (Ленинград — БАН), с много ми?
ниатюри и разни други съчинения.

Между последните еи пространното

под наслов: Жнтіс н жнзнь н подвнзн нжс въ сты)<г Лца

Т

т

п^ъва наста

машсго

Г-

Кирилово житие

Konctanthha <ЬнлосоЛ>а,

н ογτΓΛΑ словсньскоу іАзикоу. (Вж .: А. Е. В и к т о р о в . Описи рукописных

собраний в книгохранилищах Северной России. СПб., 1890, с. II. Викторов не сочи листо­
вете, на които се е намирало житието. През 1966 и 1971 г. не можахме да намерим ръкот
писа в^Ръкописния отдел за^справка). Лавров нарича този препис „Антониево-Сийски*.
Начало: Бъ млтнвы

н щсд^ъ, жадаа на покаіаніс

члчс, д а быша

спсснн

всѣ былн . . .

Преписът не е издаден. Копие от него се съхранява в архива на Бодянски (ГБЛ —
Москва, ф. 36, папка II, ед. 11). Копието има 12 листа, изпратено от А. Е. Викторов, 1877 г.,
19 април. Ръкописът имал около 600 листа и съдържал: псалтир (с рисунки), библейски
песни, Слово за иноческия живот
от Григорий Цамблак и др. Преписът съдържа цялото
житие с добавка в края, свързана

с руската история.

14. Препис в голям руски ръкописен сборник със смесено съдържание, 614 листа,
фолио, началото на XVI в., № 957 от сбирката на Погодин (Ленинград — ГПБ).
Л. 393—410: Мца -«-св^ала

. д і . днь жнтіс блжнаго 8чнтсла
'Г
г
С0фА, П^ЬВАГО НАСТАВНИКА СЛФВСНЬСКА І&ЗЫКОу, СОСТАВНВША Г|>АМ0Т8.

—'

въ

Начало: Бгъ млтнвы и ціс^ъ,

ншсго

А—

Кѵ^нла фнло-

Т*

жслаіа пфкаганна члча, да быша всн спнн былн..

.

15. Препис в руски ръкописен тържественик, първата половина на XVI в., голям
формат, 495 листа, № 1131 от сбирката на Погодин.
Л. 296—330: Мца -о-св^ а^ а въ .ci. (sic)

днь

пама

н

жнтіс стго

н блжсн’наго

оучн-

ТСЛА НАШСГО КонЧтантнна фНЛОСО-О-А, ПС^ВАГО НАСТАВНИКА САФВАНЬСКОу ІАЗЫКОу.
Начало: Бгь

мавъ

н цісд^ъ,

жадаа покааніс члчс, да быша

спсснн всн

ккілм . . .

16. Препис в руски чети-миней за октомври, Макариевска редакция, № 1318 от сбир­
ката на Новгородската Софийска библиотека (Ленинград — ГПБ), 463 листа, голям формат,

ПРОСТРАННО

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

39

полуустав, XVI в. (1541 г.), две колони. Ж итието е под 14 октомври, на листове 29 2 — 299:
пс^ваго наставника сло-

П ам ать н жнтіе влажснаго оучитслА нашсго K ohctahthha <|>нлосо-«-а,

всньскоу ілзыкоу (В ж .: Д . И. А б р а м о в и ч . Софийская библиотека, II, 1907, с. 33).
Н ачало: Бгъ млтнвъ

и

шсдръ, ж адаа на покааніс члчс, д а быіиа спсснн всн былн . . .

Издание: Б о д я н с к и й. Чтения О И Д Р , 1864, кн. II, с. 2 2 5 — 251, Ns VIII. Използуван
за варианти от Миклошич, Перволф, Лавров.
17. Препис в голям
настир

в

чети-миней за февруари,

№

179 от

сбирката

на

Чудовия

ма­

М осква (М осква — ГИМ), руска редакция, около 1553 г., две колони, на листове
—

у

64 2 — 6 5 6 : Житіс оучтлА слѵѵвсньскв іазык 8 Кѵ^нла <|>илосо-о-а .
•—

т ^

Начало: Бъ млтивын

и

щед^ыи,

ж адаа

—·

покааніс члча,

V

да

бы ш а

спнн всн были . . .

Издание/. Б о д я н с к и й . Чтения О И Д Р , 1864, кн. II, с. 3 2 8 —355, № XI. Използуван
за варианти от Миклошич, Перволф, Лавров.
18. П репис в ю жнославянски ръкописен сборник (Панегирик) от 1598 г. от сбирката
на манастира Х опово (Ф ружка гора — Сърбия). Ж итието е под 14 февруари, на листове
-Т

β

г—

30 5 —3 3 1 : Памс и жнтіе блжси’наго
тавника

оучитсл»*

нашсго

іѵжндак

покааиіс

Koctah’thha

«философа ,

п^ьваго нас­

словснскоу «зыкоу.
.—
■

Τ'

,—
·

Н ач ал о: Бъ млтнвъ

и

цісд^ь,

члчско,

Г

да

бышс

всн спснн бнлн . . .

19. Препис в голям руски сборник (около 1070 листа), XVI в. (1598), голям формат,
д р ебен

полуустав, N° 1356 от сбирката на Н овгородската Софийска библиотека (Ленин­

град — ГПБ), листове 5 2 0 — 559, п од

14 ф ев руари : Житіе блажсннаго отца нанкго учителя

Константнна -О-илосо-о-А, трвАго наставника словснску языку (В ж .: Д . И. А б р а м о в и ч. Со­
фийская библиотека, III, 1910, с. 19).
Начало: Богъ милостивъ и іцед^ъ, жадаа на покаяніс челов-кче...
20. Препис в чети-миней за февруари, № 311(9) от сбирката на Чудовия манастир
(М осква — ГИМ), голям формат, руска редакция, от 1600 г. Ж итието е на листове 3 6 8 — 399,
■

■
—■

под 14 ф евруари: Е тон д н ь жнтіс оучитслА словсньскв а зы к 8 Кн^нла фнлосш-о-А.
Н ачало: Бъ млтнвын н цісд)*ын,

ж адаа

нокааніа члча , д а

быша

спсенн всн былн . . .

Издание: Б о д я н с к и й . Чтения О И Д Р , 1864, кн. II, с. 3 6 3 — 398, № XII. Използуван
за варианти о т Миклошич, Перволф, Лавров.
21· Препис в ръкописен сборник, полуустав, XVI в., № 57 /1 1 3 4 от сбирката на Кирило-Белозерския манастир (Л енинград — ГПБ, ф. 351). на листове 2 7 —87.
22. П репис в голям руски ръкописен чети-миней за октомври,
ката на

Соловецкия манастир, полуустав, XVI в., п од

№ 620 (501) от сбир­

14 октомври, на листове 2 1 2 — 24 4 :

Въ ТОИЖС ДНЬ ПАМАТЬ И ЖИТІС БЛЖСННАГО оуЧИТСЛА НАШСГО КОНЬСТАН’тІНА фиЛОСО-О-А, ПС^ВАГО
наставника

сліѵвсиьскб іАзыкв ( В ж .: Описание рукописей С оловецкого монастыря, II, 1885, с. 390).

Н ач ал о: Бгъ млтнвъ н цкдръ, ж а д а а на покаіаніс члче, д а быша спссни всн былн . . .
23. Препис в чети-миней за февруари, № 626 (509) от сбирката на Соловецкия мана­
стир (Ленинград — ГПБ), XVI в., полуустав, голям формат, под

14 февруари, на листове

40

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ. СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ

107— 121: Жнті« блж«н’нлго 8чнтсла

нлшсго К н^нлл

фнлосвфл, гуьвлгф нлстлкннкл словень-

ск8 №зык8 (Вж . Описание рукописей С оловецкого монастиря, II, 1885, с. 417).
Н ачало: Бгъ млтвын н цкдрын, ж л дл л покллнна

члча, д л

бышл спсснн былн

...

Издание: Б о д я н с к и й . Чтения О И Д Р , 1873, кн. I, с. 43 4 — 466, № XIV. Използуван
за варианти от Л а в р о в .
24. Препис в руски ръкописен сборник, XVI в.,

едр о унциално писмо, четлив почерк,

Hi 264 от сбирката на Николски (Ленинград — БАН), известен в науката под името
Касианов препис. Ж итието е да д ен о п од 14 февруари, на листове 2 7 2 — 3 1 8 : Жнтіс блжснлгф
ѵѵца нлшего н оучнтслА Констлнтннл. фнлосо-вл, пс^елгф нлстлвннкл слокънЧкву (sic) Азыкоу.
.—'

Τ'

.—

Τ'

Н ач ал о: Бгъ млтнкъ н цкд^ъ, ж л дл л нл пфкллніс члчс, д л быіііа спнн былн ксн . . .
И зползуван за варианти от Л а в р о в . М атериали . .
25. Препис в руски ръкопис, XVI в., № 342 от сбирката на О бщ ество истории и древностей российских (М осква — ГБЛ, ф. 2 0 5 ), полуустав, малък формат, всичко 26 листа,, на
които са поместени ж итието и похвалата на Кирил Ф илософ. Ж итието

е на листове 1— 24,.

п од 14 февруари, с наслов: „Жнтіс блжснлго іѵца

К фнЧтантннл

сф-фл, пс^клгф

н оучнтслд

нлшсгф

нлстлкннкл слфв-£нск8 Азыкв ( В ж .: Е. И. С о к о л о в . Библиотека импер.

фнлФО бщ е­

ства истории и древн. российских, вып. II, с. 50).
.—
■

Т.

Н ачало: Бгъ

н

млтнвъ

ціед(>ъ, жлдла

покланК

нл

—
■

члчс,

Т

дл

быіііа

спнн

былн ксн

Н 8 рлзоумъ НСТНННЫН П|)НШЛН.

Издание: Б о д я н с к и й . Чтения О И Д Р , 1873, кн. 1, с. 4 6 7 — 497, № XV. Използуван
за варианти от Л а в р о в . Материалы . . .
26. В голям руски ръкописен псалтир и сборник, XVI в., № F. I. 738 от сбирката на
ГПБ — Ленинград (или N° 44 от

сбирката на Буслаев). ( В ж . : И.

А.

Бычков.

Каталог

собрания Ф. И. Буслаева . . . СПб., 1897, с. 121).
*—

Л. 4 1 5 — 4 2 6 : Жнтнс н
Т

**·

жнзнь

н

пфдкнзн ,

нжс

къ

сты)(ъ

Т

ѵѵц> нлшсгф К фнЧтьнтннл

·—

фнлфсффл, П|)Ъ8Л НЛСТЛ Н ОуЧТЛА СЛОКСНЬСКОу І&ЗЫКФу.
Н ачало: Бъ млтнвы

н

щ сдр», ж л д м л

нл

пфклілніс

члчс, д л

бышл

сіісснн ксѣ былн

н к |)лзоумъ нстнн’ын прншлн . . .
27. В голям руски ръкописен чети-миней за м есец октомври, средата на XVI в., в две
колонки, № 175 от сбирката

на Синодалната

библиотека в М осква (ГИМ). (В ж .: А. В.

Г о р с к и й и Κ. Н. Н е в о с т р у е в . Описание Великих четьих миней Макария митрополита
всероссийского.

С

кн. I, с. 3 2 ; Т. Н.

предисловием

и дополнением

Протасьева.

Е. В. Барсовым.

Чтения О И Д Р ,

1884,

Описание рукописей Синодального собрания. Часть

М., 1970, с. 193).

- ■

Л. 4 8 1 — 4 9 5 : П лм дть н жытіс блжн’нхгф оучнтслд ншгф К фньстан’тннл ^ нлфсф-фа, пс£клгф

нлстлвннкл слоксньскоу ілзыкв.
.—■

Τ'

■—

Н ачало: Бгъ млтъ (sic) н ціед^ъ, ж л д л а нл п«(<м &ніс члкче, д л бышл сп^сснн всн былн . . ,

ПРОСТРАННО
28. Препис в руски ръкописен

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

4f

чети-миней за октомври, № 1335 от сбирката на Нов-

городската Софийска библиотека (Ленинград — ГПБ), 451
XVI в. Ж итието е п о д

ФИЛОСОФ

листа, голям формат, полуустав*

14 октомври, на листове 2 2 0 — 2 4 0 : Пьм ать

н

bamkcn’nm 4*

жнтнс

ΊΓ

0\f4HTC/VA НМ1 КГ0 КоСТАТННХ ф и л ософ а

Π«^’ΚλΓ« НЛ.СТЬК’ННК\ CA0KCHLCK8 І&ЗЫК8 (В ж .: Д . И.

А б р а м о в и ч . Софийская библиотека, II, 1907, с. 258).
Н ач ал о: Бгъ млтнкъ н щ с д р , жл.д л .а
29. Препис в руски ръкописен

на покм&ніс

сборник, № 1455

члчс, д а быша спссні ксн быан . . .
от сбирката на Новгородската Со­

фийска библиотека (Ленинград — ГПБ), XVI в., четвъртина,

полуустав, п од

14 февруари,

■
—·

г'

на листове 123— 156: Жнтнс влажснаго іѵцл. нашсго 8чнтсла Koh’ctahthha <|>нлосо-«д , п|»ъкаа,
слокьнЧкв ілзыкв ( В ж .: Д . И. А б р а м о в и ч .

настакннка

с. 2 2 9 ;

Л етопись

с. 43).

занятий

.—>

Начало: Бгъ

А рхеограф .

комисии

за

Софийская библиотека, III, 1910,

1864, вып.

1'

III. СПб., 1865, О тдел III,

. m ·—’

млтнкъ

н

шсд^ъ,

жадаа

на

mokaa.hU

с"

члчс, д а

быша

спнн

былн ксн

**

Η К fA3#γ НСТНН НУН П|)НШЛН . . .
30. Препис в руски ръкописен сборник, XVI— XVII в., осмина, ед р о четливо писмо,
№ 1307 от

сбирката

на

Н овгородската

14 февруари, на листове 157— 2 0 9 : Жнтнс

Т

-г

ф нлосо, П|>ЬКЬ Μλ€ΤλΚΝΗΚλ

Софийска
баажнаго

библиотека
wua

(Ленинград — ГПБ), под

нашсго

оучнтсАА

К он’стан’тнн\

СЛ0ВЪН’СК8 І&ЗЫК8 , . .

31. Препис в голям руски ръкописен сборник, около 800 листа, осмина, XVII в., полукурсив, две колони, б ез края на ж итието. Намира се в Ленинград — БАН, Архангелска
*

1Г

сбирка, № Д . 242, на листове 4 2 8 — 4 4 9 : Жнтнс блжнаго учнтсля нашсго Коньстятнна ф н м софь, иер’кАГо hactak’hhka слоксньску язмку.
Н ач ал о: Сгъ

млтн[въ]

и

щ сдрь,

ж адая

покаяния члчя, д а . быша ciichh ксн быан . . .

32. Препис в руски сборник, XVII в., 245 листа, скоропис, № 849 (959) от сбирката
на Соловецкия манастир, л. 5 9 — 7 3 : Пам ать н жнтнс

бажснаго

оучнтсАА нашсго Констан-

ΤΗΗΑ <^>НЛ0С0<^>А, nefbKMO НАСТАКННКА СЛ0КСНБСК8 І&ЗЫК8.
Н ач ал о: Бгъ матнкъ н шсдръ, ж а д а а на покаіаніс члчс, д а сікснн ксн былн н к |>а з 8мъ
нстнннын

прншлн . .

Копие от преписа се намира в архива на Бодянски, № 91, изпратен му от А. С. Па­
влов (В ж .: Е. И. С о к о л о в . Библиотека импер. О бщ ества истории и древностей российских.
Вып. II, с. 614).
: ' · 3 3 / П репис в :голям руски ръкописен чети-миней за октомври, № 621 (502) от сбир­
ката на Соловецкия манастир (Ленинград — ГПБ), XVII в., едр о писмо, под 14 октомври,
л. 224 с л .: Пам а н жнтіс бажсннагѵѵ оучтлА нашсгѵѵ К онстантниa. <J>haoco<J>a , ncjiKArw НАСТАК­
ННКА СЛ0КСНЬСК8 ІАЗЫК8.
Н ач ал о: Бгъ млтнкъ н щсдръ, ж а д а а на покааніс члчс, д а быш ^ спасени к*н былн . ,,
И зползуван за варианти от Лавров.

Q Климент Охридски. Събрани съчинения, Т. 3

42

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

34. Препис в голям чети-миней за октомври, Макариевска редакция, № 987 от сбир­
ката на Московската Синодачна библиотека (Москва — ГИМ, по-рано е бил притежание
на Московския Успенски събор), XVII в., два стълбца, под 14 октомври, на листове 443—
Ш

Т

457: В тон днь

лама

.— '

н жнтіс бажснаго

«— ·

8чтаа

нашсго

Кон’ста[нтн]на ^НАОСО+А, ПС^ВАГО

НАСТАВНИКА СЛОКСнЧкву ІАЗЫКОу.

^

‘Г

—

—

Начало: Бгъ млтнвъ н щсд^ъ, ж а д а а на покаіаніс чав-ьчс, д а быша спсснн всн быан . ..

Издание'. Б о д я н с к и й. Чтения ОИДР, 1863, кн. II, с. 130 —156, № V. Издаден също
във „Великие минеи четии, собранные всероссийским митрополитом Макарием". Октябрь,
дни 4 — 18. Издание Археографической комисси. СПб., 1874, столб. 976— 1010. Използуван
за варианти от Миклошич, Перволф, Лавров.
35. Препис в голям чети-миней, Макариевска редакция, притежание на Московската
синодална библиотека (Москва — ГИМ, преди това бил в сбирката на Московския Успенски
събор), № 991, XVII в., голям формат, две колони, полууставно писмо, под 14 февруари,
на листове 455—466: В тонжс днь жнтіс оѵрнтсАА словеньскоу азыкж Kh^haa <£haocw<£a.
Начало: Бъ матнвын н щсдрын, жадаа покааніа чача, д а быша спсснн всн быан . . .
Издание: Б о д я н с к и й . Чтения ОИДР, 1863, кн. II, с. 97— 123, № IV ; вж. още архи­

мандрит Йосиф. Подробное оглавление Великих четиих миней всероссийского митрополита
Макария, хранящихся в Московской Патриаршей (ныне Синодальной) Библиотеке. М , 1892,
столб. 481. Използуван за варианти от Миклошич, Перволф, Лавров.
36. Препис в руски чети-миней за октомври, № 14/1253 от сбирката на Кирило-Белозерския манастир, а после в сбирката на Петербургската духовна академия (Ленинград —
ГПБ), XVII в., руска редакция, под 14 октомври, на листове 93— 122: Памать н жнтіс
БАЖСННАГО ОуЧНТСЛА НАШСГО KOCTAHTHHA <J>HA0C0<|>A, ПрЬВАГО НАСТАВНИКА САОВСНЬСКЖ ІАЗЫКЖ.
Начало: Бгъ млтнвын [н] цісд^ъ, жадаіа на покаіаніс чачс, д а быша спсснн всн еыан . . .

Издание : Б о д я н с к и й . Чтения ОИДР, 1864, кн, II, с. 285 сл., № IX. Използуван за
варианти от Миклошич, Перволф, Лавров.
37. Препис в чети-миней за февруари, XVII в., № 702 от
Л.

426—463: Въ ТОНЖС ДСНЬ

ЖНТІС УЧНТСАЯ САОВСНЬСКѴ ЯЗЫКу

сбирката на Царски,

КН^НАА фНАОСО^А (В ж .:

П. С т р о е в. Рукописи славянские и российские, принадлежащие Ивану Ник. Царскому.
М., 1848, с. 757; Л е о н и д . Систематическое описание собрания Уварова, II, 1893, с. 334;
№ 1042 от сбирката на Уваров).
Начало: Богъ

мнаостнвый

η

цісд^ый, жадая покаяния нашсго . . .

38. Препис в ръкописен чети-миней от XVII в., № 80 от сбирката наПубличната
библиотека във Вилно (сега в Библиотеката при Литовската академия на науките — Вилно,
ф. 19, № 80), руска редакция, полуустав. Житието е под 14 февруари, на листове 487—
τ'

.—

"τ'

г—

Ίτ

..

/ 505, дадено като глава 69 в ръкописа: Жнс бажснна 8чтла ншс Кѵ^нла -о-нлосоіа, п^ьва
Г
наставника СЛ0ВССК0М8 IA3 MK8, iioctabhb’uic г|)амот8 (В ж .: Ф. Д о б р я н с к и й . Описание рукописей Виленской Публ. библиотеки. Вильно, 1882, с. 122).
— *

Начало: Бъ math

Т

Т А

н цк^ъ, жсааа ііокааніа чавча .. .

ПРОСТ PAH НО
39. Препис в руски сборник,

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

4$

XVII в., ед р о четливо писмо, не е запазен изцяло, № 145

от сбирката на Тихонравов (М осква — ГБЛ, ф. 299). Ж итието съ щ о не е запазено изцяло —
липсват началните му листове; сега заем а листове 1— 51, като започва съ с споровете на
Кирил Ф илософ съ с сарацините (гл.

VI). С лед ж итието е поместена похвалата за Кирил от

Климент О хридски.
40. П репис в ръкопис от

XVII в., № 63 от сбирката на М осковската духовна ака­

демия (М осква — ГБЛ, ф. 173), голям формат, полуустав, п од

14 февруари, на листове

9 9 — 120: Жнтнс оучнтслА словсньскв дзы к8 Кн^нлд, «Ьнлосо-·*.
Т

'

г—«

Н ачало: Б гг млтнвын н цісд^ын, ж ь д ь а пок&а н ;а члча . . .

Издание: Б о д я н с к и й . Чтения О И Д Р , 1863, кн. II, с. 6 7 — 92, № III. Използуван за
варианти от Миклошич, П ерволф, Лавров.
41. Препис в чети-миней за февруари, № 674 ( 411) от сбирката на Троицко-Сергиевата
лавра (М осква — ГБЛ, ф. 304), руска редакция, полуустав, писан около 1630 г., под 14 ф е­
вруари, на листове 108— 140: Жнт1« охртлА словсньскв і\зы к 8 Кн^нль философ*.
Н ачало:

Бгъ млтнвын н ідсд^ын,

ж лдла

покланіл

члчл, д л

шшх

спнн всн вылн . . .

Издание: Б о д я н с к и й . Чтения О И Д Р , 1864, кн. II, с. 2 9 2 —319, № X. Използуван
за варианти от

Миклошич, Перволф, Л авров; вж. И л а р и й .

Описание славянских руко­

III, 1879, с. 25. У Бодянски погреш ен № 874 (411).

писей,

42. Препис в руски ръкопис, полууставно писмо, от края на

XVII в., 31 листа, голям

формат, № 3 3 0 от сбирката на Ундолски (М осква — ГБЛ, ф. 310). Ц елият ръкопис заема
съчинения за Кирил и М етодий — пространно ж итие на Кирил и общ а похвала на Кирил
и М етодий. Ж итието е д а д ен о

п од

14 февруари, на листове

1— 28: Жнтіс кллжсннлго

оцл

НЛШеГѴѴ Н «уЧНТСЛА КОНЧТЛНТННЛ философ*, ПСркЬГІѴ НЛСТЛВННКЛ СЛ0ВСНСК8 І&ЗЫК8.
Н ач ал о: Бгъ мнлостнвъ н ц кд^ъ, ж&д л а нл покланіс члвчс . . .

Издание: Б о д я н с к и й . Чтения О И Д Р , 1863, кн. II, с. 192 —221, № VII. Използуван за
варианти от Миклошич, П ерволф.
Бодянски сочи № 161

от сбирката на Ундолски, впоследствие променен на № 330.

В сега познатия опис на сбирката на У ндолски в № 161 няма никакво съчинение за Кирил.
А като се съпостави печатаният от Бодянски текст с текста на ръкопис № 330 от същата
сбирка, се установява пълно покритие. О собен о важни в случая се оказаха даден ите в ръко­
писа няколко заглавия и немалкото глоси по белите му полета.
43. Препис в руски ръкописен сборник,

XVII в., № 636 от Рогож ската сбирка (ГБЛ —

Москва, ф. 247), малък формат, полукурсивно ед р о хубаво

писмо. Глава първа е про­

пусната, текстът на ж итието е разделен на пет глави.
Л. 137— 185: Стлго

н елжсннлго К онстантин*

фнлософл,

во

нночсско

чнн8

Кн^нль,
дс

НЛСТЛВННКЛ СЛ0ВСН’СК8 І&ЗЫК8.

П»8*КНІА МН0ГЛ Р&ЗЛНЧН& 0 nfbBOB-fcfjH i НЗШБЛНЧСНІС БСЗБ0ЖНЫ
τ

λ

л

ЛГЛ^АНЪ І НРКСТНВЫ ЖНДѴѴВЪ Η СЛМЛ^АНЪ І ѴѴПЛДШН ЛЛТННЪ 0БЛИЧСНК.
м

т

Начало: Б Сгл8н’<тс іуьдъ кк м8жь нъкто доБрогі|>МЕ€НЪ и когл, нттиъ Аекъ, ирД€|>Ж \Н
БЖ ІА

СЬНЪ

Л (»8Г \^С К Ъ

НСПОЛНЪ . . .

ПОСТ^ТНГО.

Еѣ

ЖЬ

ВЛГОКѢ^НЪ

11

Гу&ВСД€НЪ,

С О Х ^Н А А

З^ПОКѢДМ

44

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

44. Препис

в

СЪБРАНИ

чети-миней

от

СЪЧИНЕНИЯ

1625 - 1 6 2 6 г., № 444 от

сбирката

на Хилендарския

манастир, п од 14 февруари, л. 1 0 5 — 139: Пьметь. н ж нтй блжсньго мрнт«м& ньшсго Костьн’τΗΝλ ф н л к о ф ь , п|>ъв&го ΗλΐΤλκ’ΝΗΚλ слокен’ск8 КЗЫК8.
Н ачало: Бъ млтнвь н цк д^ ь, южнам * покьхніс члкчьско. . .

Издания: F r. G r i v e c — F. T o m S i c .

K onstantinus et M ethodius

T hessalonicenses.

F ontes. Zagreb, 1960, c. 9 5 — 143. Грижливо издание, c разночетения, латински превод и ко­
ментар; D. С п . Р а д о ) и ч и Н . Хилендарски рукописи. Нови Сад, 1963, с. 6 — 73 (фототипно).
Откъси ’печата Пор. Успенский в „Труды Киевской духовн ой академии за 1877 г.“, кн. 10,
с. 9 2 — 109; В торое

путеш ествие . . .

В осток християнский. М., 1880, с. 167— 168. Копието

на Кириловото житие, използувано от Д им итър Ростовски, вероятно е по този Хилендар­
ски ръкопис.

.,

45. Прецис в голям руски ръкопис „Календарь или житія святы хъ“, края на XVII в., по
който има много бележ ки от Д . Ростовски, принадлеж ащ на М осковската синодална типография
(М осква — Ц ГА ДА ф. 381), № 57, по-рано п од № 1603, а нов № 420, на листове 182—
Т

'

г—

198: ΠλΜίλ н жнтк блж«нн^ г « 8чнтел а

нмшго

Koh’ctkhthh*

ф и л о с о ф , пс^вхго нхстхвннк^

(1«А8 (ІФССІЙСК0М8 Н КССМ8 І&ЗЫК8 СЛ0ШКК0М8. Спнсьно 3 BHBAiwTiKH ХІЛАД\|>СКОЙ ЛЛ.В(>Ы СЬ^БСКОЙ,

Т

тг

МЩЛ,

.—
•'t'

к’ .д ^ a «.
Н ачало: Бг7> млтнвл

н

іікдръ ,

іѵж нд\»ь

мокммгііл члв^скм о, д \

выш& ксн сишіни

БЫЛН . . .

Издание: Б о д я н с к и й. Чтения О И Д Р , 1873, кн. I, с. 4 9 8 — 532, № XVI. Използуван
за варианти о т Лавров.
Веднага сл ед това — извадка от общ ата похвала на Кирил и М етодий, тук само частта
от писмото на папата д о края. Има явна връзка с втория Лвовски препис (вж. Л а в р о в .
М атериали . . . , с. XXIII—XXVII, 3 6 — 37). Навярно има пряка връзка с Хилендарския препис
в ръкопис № 444.
46. Лвовски втори препис в руски ръкопис от XVII— XVIII в. (воден знак от 1697 г.),
38 листа, голям формат (f), др ебн о
в Лвов (по-рано бил в сбирката

скорописно писмо, № 9 от сбирката на Петрушевич

на Базилианския

манастир

„Свети

О нуф рий“ — Лвов).

Ж итието е на листове 1— 34, п од 14 февруари (сл ед него е поместена извадка из общ ата
т

похвала на Кирил и М етодий):

ΠλΜΙΛ

.—

н

жнті«

ΊΓ

блжсньго

8чнт«л а

нмшго

К остьнтннь

фнлософл, П€|>К\Г0 ΜλίΤλΚΝΗΚλ ^0Д8 |)«ССІЙСК0М8 Н КСШ8 І&ЗЫК8 СЛОКСНСКОМВ. СпНСМІО 3 БНБЛІѴѴТСКН
Хн л а н д і ^ ской ллври сб|)вской мц>

.а *· А«нь

(В ж . : 1 л. С в е н ц ϊ ц к и й. Опис рукописів

Н ародиого д о м у . . . I. У Львові, 1906, с. 70-^ 75).
Н ачало: Бгъ млтнкъ н цкдръ, ю ж ндьа гіокьаніа члкчссклго . , ,
Малка част напечата Свенцицки. И зползуван за варианти от

Шафарик.

Pam atky.

По този ръкопис Ш афарик обнародва извадка от общ ата похвала на Кирил и М етодий —
„Pfidavek z rk. L vovsk6ho II“ (c. 2 5 — 27); препечатана от Л а в р о в .
Вж. ощ е А. И. И ц и м и р с к и й. Описание ю жнославянских
ОРЯС, ХСѴИІ, 1921, с. 743, 7 4 5 ;

Материалы, с. 3 7 —39.

и русских рукописей. Сборник

J. V a S i c a — J. V a j s . Soupis, с. 162. Най-ранно известие

33 този препис дава украинският учен

Яков ф . Головацки — „Коротка ведом ость о руко»

ПРОСТРАНИО

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

46

писях славянских и русских, находящ ихся в книжници монастыря св. Василия Великого
у Л ьвове“ (сп. „Русалка Д н естровая“, Будим, 1837, № 14, с. 126; вж. ощ е Б о д я н с к и й .
О времени происхож дения . . . , с.

LXXII).

Копие има в архива на Бодянски (ГБЛ — Москва,

ф. 36, папка II, ед. 25).
С л ед извадката из общ ата похвала е написана такава д о б а в к а : „І&кожс nhu.iih ryeт

пн^аюса

» сложенін ввквъ, нж« сложнлъ

"S'

ы

^

и

сты

Кн^нлъ во азы к ъ словескнн не ко Ца |)НГ^АДЪ,

Τ'

"й~

.—
■

с'f

н« камо на нно м-ьсте. λ жа е, а не iicthha, но во Ца^нг^а д -к близ 8 сты аплъ цскен. Н т«мв *
.— ·

прежде дано , кто проснвъ, a h-skto
Τ'
—а
СІА: Ротнславъ

нны

нАпредн не п^осн, тоанко кнзня увсскне, нменА н)<ъ

»

яг

Моравски, Стопокъ Тбровскн Η КоЦААНЪ, КНА ПАН0СКН. Помоірннкъ НМЪ БЫСТЬ

ί

•—1

*

N* TOC KftMA ВЫЛЪ Ц.|>Ь Мм\ЬНЛЪ КО Ць^нгрьдъ, * ΠλΤ(>Ηλ\Μ NC HMCN8C, Г\К0Ж€ СКЪДНТ€СТК8€ТЪ

-w

(sic) Κ0ΤΜ<Ϊ0№ СГО НЬ си к с^ , НЬ

н N* З^ПЬДЪ K0NC4N0. СЧЭСЧЭСЧЭ

С. NHktyofb ПЬТ|>Іа^)<Ъ . . .

Ц ^ н г у ь д “.

Този текст, с незначителни разлики, се намира и в преписа на Д . Ростовски, № 57 (1603),
нов № 420 (сега в М осква — Ц ГА ДА , ф. 381), и здаден

от Бодянски

под № XVI. Въп­

росният текст е обнародван от Л а в р о в . Материалы, с. XXIV.
47. Препис в руски ръкописен

сборник, № 1647 от

сбирката на Барсов (Москва —

с'

ГИМ), края на XVII — началото на XVIII в., скоропис, на листове 82— 9 9 :

Мца фев^АЛЯ въ

, д | . д н ь жнтіе учителя словеску іазык 8 Кн^нла фнлосо-о-А.
Н ачало: Бгъ млтнвын

н

,

ціе^ын, ж адая ііокаянія члвчя, д а

быша

спсенн всн быліі . . .

48. Препис в славянската сбирка на Ватиканската библиотека — Vat. Slavo 12, XVIII в.,
скоропис, листове 8 2 — 105: Мцд -о-св^ а^ а во . д і . [днь] жытне блжнаго оучытелнѵ нлшего Κι**

ΊΓ

рНЛА фнЛ 0С0*А, Пе^ВАГО НАСТАВНІКА СЛОВеСКОМВ ІАЗЫКЖ, СОСТАВИВЪШАГѴѴ Γ^ΑΜίνΤογ.
Н ачало: Богъ

мнлостнвы [н]

іуед^ъ,

жслаіа

іюкаіанжа

чслов-кча,

да

бышл

всн спа-

сенн Былн . . .
Части от този препис обнародва Л а в р о в . Материалы, XXI— XXIII. За варианти е из­
ползуван от Гривец — Томшич.

Считам за н еобходим о

да посоча

и някои

преписи на Кириловото житие, за

които става дум а в научната литература, но не са даден и по-точни вести за тях. Напра­
вените от мене усилия не д о в ед о х а д о уточняване, което сл ед време м ож е да се постигне
от други изследователи на д ел о то на Кирил и М етодий.
1.

Препис в руски ръкопис, неуточнен номер от сбирката на Е. В. Барсов (Москва —

ГИМ), с неуточнени
не

уступ ает

сведения (X V — XVI в.?).

старшим

спискам

За него Лавров и зтъ к в а: „ . . . по древности

жития. Он находится

2, 7 и 15 по изданию Б одянского, а там, где от них

в ближайшей

близости ; к труппе

отклоняется, близок к Г сп и ск у Бод-

янского. В нем есть чтение первостепенной важ ности“ (Материалы . . с. X X ; сочи и доста
разночтения, с. XXI). М о ж е
тр уд п од № 2 6 ?
д іи “, с. 382.

би тук става

дум а за

същ ия ръкопис,

посочен в настоящия

За този ръкопис Лавров споменава и в книгата си

„Кирило та М ето-

46

КЛЙМЕЙТ

ОХРИДСКИ.

с ъ Вр А н й

съчййеййй

2 . Препис в чети-миней, Макариевска редакция, използуван за варианти от Шафарик,

но без уточнени данни за местонахождение, време, листове. С копие му услужил руският
събирател на ръкописни старини Т. Ф. Болшаков, който направил преписа през 1849 г.,
16 август. Житието има наслов: фсврлль ,ді. Е тойжс дънь (sic) пьмдть н жнтк бл*ж«нн*го
учнтелд НЛ1ШГ0 КоНСТЛНТННЛ философ*, НЛ(№*«ННЛГ0 Кнрнлл, пс^влго нхстлвннкл словсньску
і&зыку (Вж. А. И. Я ц и м и р с к и й . Описание южнославянских и русских рукописей заграничных библиотек, с. 744; J. V a S i c a — J. Vaj s. Soupis, с. 105, 223).
Начало: Богъ мнлостнвъ н цкдръ, жьдла покмьніс челов-ьчл . . .
тг

3. Препис в книжата на Бодянски, по неуточнен ръкопис, с наслов: Жнтіс клжеиьго
-or

«■

ur

КН^НЛЛ фнлософх, 8ЧНТСЛА СЛОВАНО, СОСТЛВНВІПЛГО Γ^ΛΜΟΤΟγ Η Η ^вскомоу НкЗЫКО^ ΜβρλΒΛΑΗΟ,
■Ur
tr
чс)(© н λα^ο (Вж. Ο. Μ. Б о д я н с к и й . Ο времени происхождения славянских письмен.
Москва, 1855, с. XXVI. Копието е в архива на Бодянски, Москва — ГБЛ, ф. 36, папка II,
арх. ед. 15. — вж. Е. И. С о к о л о в . Библиотека императ. Общества истории и древн.
рос. Вып. II. Чтения ОИДР, 1906, кн. 1 , с. 603).
—
Т Τ'
■
—■
Начало: Бгъ млтн н цкд^ъ, жсллі* покманіл члвчл, дл бышл всн . . .
За него Бодянски пише: .В списке, принадлежащем мне, снятом другими, теперь уже
не помню с чьего: Жнтк бллжсннлго Кн^нллл фнлософл. . . В конце его-то находится известное место о творениях Кирилла на греческом, переведенных на славянский Мефодием,
помещенное во веех прочих, доселе известных мне, списках в средине самого жития, после
одного прения у козарского кагана. За тем следует тотчас приписка о Войтех (как и в
списке Московской духовной академии № 19), которого подробно исчисляются деяния
в чехах, уграх и ляхах. Судя по языку и выходкам против езуитов и польских панов, ясно,
что это известие составлено во время унии* (с. XXVI—XXVII).
4. Препис в ръкопис от сбирката на Общество любителей древней письменности
(ГПБ — Ленинград), без уточнени данни. Използуван за варианти от Л а в р о в . Мате­
риали, с. XIX.
5. Препис в чети-миней от XV—XVI в., в ръкописите, събрани от Миханович и оста­
нали в Загреб. По наличието на такъв препис има спор в науката. Първоначално е посочен
от В. Яг ич (Вопрос о Кирилле и Мефодии в славянской филологии, 1885, с. 37), после
повторено известие у П а с т р н е к (Dfcjiny, с. 7 —8 ). П. А. Лавров обаче в рецензията си
за труда на Пастрнек (вж. Византийский временник, X, 1903, с. 517) отбелязва, че посоч­
ването не е точно, че той не е можал да намери такъв препис. Издирването би трябвало
да продължи. Впрочем дали вестта не се отнася за № ш. с. 22, в който е поместена
похвала за Кирил Философ? За препис на пространното Кирилово житие, свързан
с името на Миханович, не говори и Вл. М о ш и н (Cirilski rukopisi Jugoslavenske akademije.
1. Zagreb, 1955).1

1
(с е г а

в

В черновите материали иа митрополит Макарий под наслои „Указатель славянорусскоА литературы*
Р ъкописния

отдел при Академичната библиотека в Киев, № 103 (Аа., 185) покрай другите познати пре-

ІІРОСТРАННО жйтйе ИА койст ант йн-кйрйл философ 47

Извадки из Кириловото житие
Извадки в пергаментеи сборник, българска редакция, XIV в. (около средата),
два тома, сега подвързани заедно, № 93 от сбирката на А. Попов (Москва — ГБЛ, ф. 236;
Музеен № 2513). Във втория том на ръкописа има кратки извлечения из Кириловото
житие, гл. Ill и IV, на лист 18. Те са печатани от Κ. Ф. Р а д ч е н к о . О тч ет... (вж. Университетские известия. Киев, 1898, кн. 4, с. 48). Препечатва ги П. A. Л а в р о в. Материали,
с. XXVIII. За извадките Лавров дава такава характеристика: „Как можно видеть, эти от*
рывки д а ю т т о т ж е т е к с т , что и известные списки жития, представляя иногда лишние
варианты. Можно жалеть, что эти выписки так незначительны; но всё же они проливают
свет на болгарские списки XIV в.“ (с. XXIX).
В този ръкопис има още една извадка из житието, досега непозната на науката.
Тя се намира на листове 42е—43а и гласи:
К«стьнтнн\ фнлософл
Тн)(Ь Ηλ ССБЪ ΙλΚΜϋΚ ѴѴБ^ЗЬ, ( ТБМН БССЬДОКМШ, 1ЬЖ« ВЬ)<Ж пвльзнмь, «уклмгеж СА
W вуКЛМГ&ЖЦІН^ СА КЬ СТ^ЬПТЫ, . . . ΚλΚΦ БЫ ЗШЛЬНЫМН НБНМК njJ'bM'feH’mey НЗЛ^ТНТН НС
Т-ЬЛКН Н СЬ БМЬ ЖНТН ПЛКЫ — Гл. IV.
IV
Б»Л«

ПФИЖЖСННН ВГЬТЬСТВЛ

βγ*ΚΗΗΙλ

НѢСТЬ

Н

ННЧТФЖ*,

КСТН
ІІМЖ«

ІѴВ-&ЦІЬ: Д ^ ь
^ зоум ь

оуво

СЬБ^ВЬ,

ВСЛНН

П^-ЬДЬНС

ТрЪБОуЖЦІНМЬ ΚΓ», λ
ЧЬСТИ

БОГѴГЬСТВХ

UHt
)<01|ІЖ

нскѵгн — Гл. IV.
писи на Кириловото пространно житие се говори и за преиисѵ намиращ се у един .санктпетербургски тър­
говец Кузммг.
Много материали — пълни преписи на пространните жития на Кирил и Методий, бележки за техни
преписи из разни ръкописни сбирки, преписи и бележки
за проложни жития, Херсонскалегенда,Успение
лово и др. — се намират в посочения вече архив на Ο. М. Бодянски (ГБЛ — Москва, ф. 36,папки 11, III, IV, V
и др.)· Едни от тях са издадени от Бодянски, други частично са използувани, а трети са останали непублику­
вани. Всички те заслужават по-обстойно проучване, някои може и да се обнародват, понеже са по ръкописи, за
които днес не знаем где се намират и изобщо дали са запазени.
От тези материали тук ще съобщя само за един препис на Успение Кирилово (папка II, ед. 7; втори
препис на Успение Кирилово има в същата папка под ед. 12). То има наслов: Жнтіс и жнзнь прпвн*
нышго

іѵць

фнлосшф*. Елки ιν.

Начало: Coro
n

м

п^пбнлго

w

ιѵцд нмшго
τ

.—

ѵѵньстко имчши тр>сл\кмын и делили г^* Солл^нц вь
л

ножі

■—·

h ^ОДНСА. rWAO (Ы БЛЪП^ННЬ, IV ВЛГОК^НЫН НБЛтЬСТІКЫ fWAHT(A€H ^ОДНСЛ . . .
Обнародването или използуването на този препис може да стане на друго място, а тук искам да изнеса
само казаното за него от И. С. Некрасов, който изпратил копието на Бодянски през 1870 г . : .Этот список
краткого жития Кирилла находится в самом конце рукописи Херсонской [духовной] семинарии, под № 30,
в 24 долю листа. Эта рукопись содержит в себе каноны и молитвы, сказания апокрифические, как отрывок из
Пален о болезни Адама, Сказаніе како Марія Клеопа 6Ѣ сестра бц*. Рукопись эта по моему скорее относится
к первой, чем ко второй половины XVI века. На самом конце ее, под житием Кирилла, находится следующая
приписа: С|« мдсбнь и . . . нспнсь ^ бь бж*н много г^шн}И Nhkh<J>o ді№ w Сбідеъ rfb лрн гпрн lw Петров*
[sic]

fO A *

w

MAfT'KKOH

СНЪ KfHMKORH.

ЗСМЛН

H n^H

ΜΗΤ^0[Π0ΛΗΤ*]

N bCTb Cib.

H

СЪІ^ЪШН

MЦ Η .K * . A H L .

H

CbTBOfh CiA. ΚΝΗΓΑ

Кири-

48

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

Н ПАКЫ WBtTt». ЫнЧТО ЖС Н-ЬСТЬ МН*6 СЛАЖДС НА (СМЬ СКЪТѢ, НЬ ЗА СТЖ Т(10НЦ.Ж н жнкоу
ВЫТН Н вум^тн (Гл. VI), tAKO ЖС ГЛСТЬ ВСЛНКЫН ВаСНЛНК : КЛМА ВБЗЛЮБЛЪКМБ КГО, ΤΟΛΜΑ ((АзоумнВАЖЦІС П03НАКАКМЫ.

Н

ДО

НСГО

CTANCTL

BCtKO

ЖСЛАННК

Н НАДЬ

Mb НС

МОЖСТЬ

ВЬЗЫТН,

т

н ѵѵкрть кго можеть w b a t h .

N-ьсть

инчтоже

бо

вмше,

нн

коле, нн кило, нн вждеть. Сам

же с а т ь к ’мо скѣ сть . Вьпросн к Кьв8ль К а с н л н іа :

ч'
Что ксть оустА вь

пр-ьмжд^остн?

словесА, горек’ же з-ьло мнрь,

нже

нмь

■—·

ѴѴн жс ре:

Двдь

іѵдрьжимь

ксть

мнрнмн и с л а д к а

т

кртнъ.

Н на

оуво мнрьскАіА

КСТЬ СЛАСТЬ ТЬЛССНАІА

Τ'

Η ΗΝλ сеспльти^го ГССТКЬ. Н ЬЦК КТО кькоупи
нмктожс

к© нс

WCOK )<0ЦКТЬ

НМѢТН, TO

можеть ДКЪМЛ ΓΝΟΜλ j)\K0T\TH.

Извадките, обнародвани от Радченко
гаментен ръкопис от X IV в., считаме
Текста заемаме от Лавров

Кн^нль, ГСЦК

МЬЛОМЬ

за

и Лавров, понеже се намират в български пер-

полезно

да

препечатаме и в настоящото издание.

заедно с неговите добавки. Те са из III, V и VI глава и гласят:
ЖНТН1\

КЬ ССБѢ помышль

КЬЗ^СТОМЬ СЫ,

чтения нет в списках жития) н ѵѵкммш (нет дополнения, или же

■
—

t

Г л а : Т ако (в м . таково Ж.) к жнтне
т

сс (опуш ено:

са,

^а д о с тн

вь

как в списках жития),

мъсто

псчаль

бьів а кть

нмж ,

п ж ть

нжс

к

ссго

лоучылнн, а вь м л ьк и

НА

крссь

(вм. род. пад.) скон\ь д н н не нжднвж. — Гл. III.

рекь: „Л и к
в

)

ссго прльсть (такого

Т

Црь СЬ петрьан (вм. ПАТ|>НКНН), ОуБЪЖДЬ

жития

да

■—■

(без приставки: прн). IV сего днс по ннь с а
ж нтснст -ьн

КЬ№МЛАЩН)<Ь, к с ть ,

можешн

пр-Бпритн

„Збірник

Істор.

юношж

филолог.

сего

Від.

<^>НЛ0С0<^>А, ПОСЛА

(сравни

наше

примечание

к

ДВНГ’|НАГ0,
сводному

ТАКО

тексту

У краін . A. Н.*, c. 246), το пакы столь свон пркн-

мешн*. Wh же, оузръвь <^>нлосо<^>а юна тѣломь, а не кѣ д ы вь немь стАрл оумл, н нже б-б^ж
посланн с ннмь,

н

ft

к

ннмь: „Бы

под’ножніа

мокго

н-ьсте

достоннн,

то

како

се (в сп.

жития нет) азь с’ вамн )(оціж притнсА“ ? фнлософь к немоу ѵѵк-ьціа: „Не людьскаго іѵбычаіа
дрьжн, но запов-вдн бжнж зрн; іАкоже во н ты teen tv зсмла н дшеж (такое чтение объясняет: доушек в сп. Влад. Грам.) вгмь сьставаснь,

тако

н

мы всн. То на землА з^а, члвче,

не гр ь д ь к А .“ — Гл. V .
П акы

фнлософь ре: „Б гь наіііь

І€Г0 кто нспокьсть?

„Р©АЬ

ΜΝ03Η КЬ^ОДАТЬ
П^Н€МЛАЦІ€,

KL

іако

Т

Бьзшлеть

ПЯѵЧННД^ Т^.

ііжчнна

Н

мо^ьскаіа

к.

же

кго“. Сего

БО СА W ЗСМЛА

жнкоть

СНЛНЫН

ПОМОЦІН^

ОуМОМЬ,

Прркь

глеть

w немь:

ЖС ρλΑ[Η] нск^нн\

ΚΓ0,

Б0Г\ТЬСТК0 f&30yMN0K

ПЛ^В^ТЬ (с ОПущеНИем: njre) Н KЬЗSf^ЦІ^^TCA, λ СДОБИЙ

ίλΚΟ Н БЬ НЗГННЛ^ХК

(вм. СЪГННЛЮ^Ь Ж .) К0()\СЛН\Ь покоуш^жтсА πρπλογτΗ — ѴѴКЫ НСТЖП^ЖТЬ (!), λ Α|>θγ3Η сь τ^ογДОМЬ КДК\ ѴѴДЫ^ЬЖТЬ, НШОЦІНО^ Л^ИОСТН^ч БЛ^фНСА.
.—■

.—■

т

Тв0()’ц ь БО сы вс-бчьскнмь междоу ΑΗΓΛΗ н скоты члвка іесть ство^нль; сломь н сьмыс-.
т

т

т

ЛОМЬ ѴѴЛЖЧНВЫ ѴѴ СКОТА, А ГНЪЕОМЬ
Ръшж жс км8: „К ако т ы есѣ
вь морн, (н)

вь

м ѣ ш ы ін

ліААше с а . Ж.), г л а

----

Н ПО)(ОТНЖ ѴѴАНГЛЬ. — Гл. VI.
сн

оумнкшн ? “ фнлософь ре: „Члвкь

кте^ь, почрыіь водж

нмніАше (вм. ношлше. Ж). л н велнчАшесА (вм. г ^ь д і а ш с с а , ^к а -

кь с т (»аньннкомь : „Внднте лн

водж,

кжже

ннктоже не н м а т ь ,

^а з в -ъ

ПРОСТРАННО

ЖИТИЕ

А

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

49

Ч·

мене?“ Пртшк ж« кдннь мжжь поио^ннкь, ft к нсмоу: „№нстов& лн (са вадо дополннть,
В ЖИТИИ НСНСТФВЪ ΛΗ СА) ДЪКШН, )СК\ЛАСА ТЬКМФ IV СМ^ЬДАЦІН МЪШЬЦН ? λ МЫ ССГО ПЖЧННЖ
нмшы‘ . Тлкф н кнд-ьстс (у Радченка, если не опечатка, то описка, вм.: ви дмте), ъ. w нхсь
сжть кс-fe хждожьств* нзьшлх. — Гл. VI.
Извадка — спор със сарацините — в руски ръкописен сборник, XIV—XV в., № 94 от
сбирката на Новгородската Софийска библиотека (Ленинград -- ГПБ), л. 33—36: Кфстантннь
♦нлософь стазьньс съ срьчниы н съ болгь^ы (Вж.: Н. И. П е т р о в . Описание рукописных
собраний, I, М., 1891, с. 152).
Начало: Нт, и срлчннскын ньчлльннкъ лъжнн п^ фкъ Бфхмнтъ нзъ сдннхго кол-бнх
^фдфмъ. . .
Препис-извадка, започва с диспута на Кирил вьв Венеция и свършва с погребението
му в Рим. Намира се в руски ръкописен сборник, XV в., № 13. 3. 21 от сбирката на Яцимирски (Ленинград — БАН), л. 22—27: См нж« в» ст\ъ ѵѵц> имшгф Кнрнль.
Τ'

Τ'

Начало: Въ Нат «\ жс кывиім «ιγ, сфб^мшь нкнь «ппн н попфвс н всн чернорнзьдн ιλκο
BfbNH Ηλ сфкфлъ.
Извадка — „Т«мс»вміі< * нфты/ н Сфлфмфнн“ — в руски ръкопис „Палея“, № 729 (1902)
от сбирката на Троицко-Сергиевата лавра (Москва — ГБЛ, ф. 304), XV в., полуустав, чет­
въртина, на листове 203 —205 (Вж. И л а р и й. Описание славянских рукописей, III, 1879, с. 118).
Извадки — спорове на Кирил с патриарх Аний, с хазари, евреи и триезичници, смърт —
в руски хронограф от 1494 г., л. 441—447, № 453 от сбирката на Румянцов, Москва —
ГБЛ. Напечатани са от М. Погодин като приложение към книгата на Й. Д о б р о в с к и й .
Кирилл и Мефодий славянские первоучители. М., 1825, с. 108—120(Вж. още А. В о с т о к о в .
Описание рукописей Румянцовского музеума, с. 730).
и*

Извадка — „Толковлнм о потн^н Соло“ — П. А. Лавров (Материали . . с. XLVI) напе­
чата по ръкопис № 8 от сбирката на Барсов (Москва — ГИМ).
- Извадка— пренията на Кирил — се намира в руски хронографичен сборник, края на
XV — началото на XVI в.,, № 1435 от сбирката на Погодин (Ленинград — ГПБ), на лис­
тове 441—445.
- Тълкование на надписа на Соломоновата чаша — в голям ръкописен сборник, № 1450
от сбирката на Новгородската Софийска библиотека (Ленинград — ГПБ), XVI в., осмина,
полуустав, листове 233—234 (Вж.: Д. И. А б р а м о в и ч . Софийская библиотека, III,
1910, с 209).
Начало: Ссть въ Цхрнг^ди, въ сві&тѣн Софін потнрь.
·· ■Извадка за Соломоновата чаша — в голям руски ръкописен сборник от сбирката на
Новгородската Софийска библиотека, XVI в. (Вж.: И. И. С р е з н е в с к и й . Сведения и за·
метки, № XV, с. 96).
•-t
Начало: €сть ж« въ Ц^нгрхд-ь въ стѣн Сф-ф-н пфтн^ w д ^ гхгф kmjcnh Сфлфмфна д -ьлл.

50

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

Извадка за Соломоновата чаша — в украински ръкописен сборник, XVI в., № 119
(Аа 1285) от сбирката на митрополит Макарий (Киев — Централна библиотека при Украин­
ската академия на науките), листове 189—190.
Извадка — „IV жнті\ Константин*. фнлосо<£>л“ (случката с фулския народ, за Соломо­
новата чаша) — в руски ръкописен сборник, № 644 (850) от сбирката на Троицко-Сергиевата
лавра (Москва — ГБЛ, ф. 304), XVI в., листове 448—450 (Вж.: И л а р и й . Описание славян­
ских рукописей, III, 1879, с. 502).
Откъслек в руски ръкописен сборник, № 770 (1554) от сбирката на Троицко-Сергиевата лавра (Москва — ГБЛ, ф. 304), XVI в., полуустав, л. 136—137: „В конце отрывок
от жития Кирилла Философа" (Вж.: Ил а р и й . Описание славянских рукописей, III. М.,
1879, с. 188).
Извадка — случката с фулския народ, отсичането на дървото, Соломоновата чаша.
Намира се в голям руски ръкописен сборник, № 643 (830) от сбирката на Соловецкия
манастир (Ленинград — ГПБ), XVI в., малък формат, едро писмо, на листове 448—449:
W> жнті& К«СТАНТ1Н\ фнлософь (Вж.: Описание рукописей Соловецкого монастыря, II,
1885, с. 502).
Начало: Позньнтс вл, сътворш\го вы.
Откъслек в руски ръкописен сборник, № 793 (1639) от сбирката на Троицко-Сергиевата лавра (Москва — ГБЛ, ф. 304), XVI в., полуустав, преминаващ към скоропис, листове
426—427: Кнрнль философ, учителя словсньскь, нже бссъдовь сг ннмг мужг Козлрннг, поельнг
отъ козлръ мужъ ковлренъ (Вж.: И л а р и й. Описание славянских рукописей, III, 1879, с. 227).
Извлечение в руски ръкописен пролог, XVI в., голям формат, № 9 от сбирката на
Почаевската лавра (Киев — Централна научна библиотека при Украинската академия на
науките), на листове 131—134: Въ то днь слово w жнтін стго Кирнл\ ьр^епшк еучтлА
словснскьго, рвекнмъ ілзыкомъ (Вж.: В. Б е р е з и н . Описание рукописей Почаевской лавры.
Киев, 1881, с. 1 1 ).
Г
1Г
Т
Начало: Въ Natox ж« бывш8 «м8, съкр^шь нхь «лпн і попове.
Извадка в голям руски ръкопис — „Тереблянски пролог*, септемврийска половина,
XVI в., без начало и край, полуустав, № IX. А. 44 от сбирката на Народния музей —
Прага. След краткото Кирилово житие (л. 39!—392) е поместена на листове 392—3% из»
«—
вадка из пространното житие (глави XVI—XVIII), под 14 февруари: Слово ѵѵ ж н т і а с т г о
V
Κνγίλλ ь^неппь, охрптелл слокенъскьго ^жскымъ гхзыкомъ.
л

Τ

Начало: Въ Νατο ж« бывшж «мж, съврхижл ньнь еппн н попове кси, черноризци ілко
врлнн н\ соколъ.
Целият текст на извадката, заедно с краткото житие, е обнародван от Ю. А. Яворский. Новые рукописные находки в области старинной Карпаторусской письменности
XVI—XVIII веков. V Praze, 1931, с. 105—109; вж. още J. V a S i c a — J. Vaj s. Soupis staroslovanskych rukopisu Ndrodniho musea v Praze. Praha, 1957, c. 38.
Извадка в руски ръкописен пролог, XVI в., фолио, № 26 от библиотеката на Василианския манастир в Лвов, под 14 февруари, на страници 861—869 гькратено е предадено

ПРОСТРАННО

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

51

съдържанието на житието: от споровете на Кирил във Венеция до погребението му в Рим.
Без начало, без наслов.
Извадка — от спора на Кирил във Венеция до края на житието — в сборник поуче­
ния, XVI в., две колони, фолио, полуустав, № 15788 на Националния музей в Лвов, под
14 февруари, на листове 315—318. Извадката е дадена след краткото Кирилово житие;
с

тя има заглавие: Слово BTofoc тогоже *j>)(Hcnn* н оучитсл-ь словснсклго рвскымь і*зыкіѵмь
Кѵрил* философ*.
Начало: Въ Иато ^ жс кывішу шоу,
1*К0

Bf*Hbl

съб|>*ціаса

и* нь «ппн и попове всн н черноризьци

Ν* СІѴКОЛЬ.

Извадка — пренията на Кирил — се намира в руски ръкописен сборник, съдържащ
слова и жития, първата половина на XVI в., № 1934 от сбирката на Погодин (Ленинград —
ГПБ), л. 22—27.
Извадка в голям руски ръкописен сборник със слова и жития, XVI в., полуустав, две
колонки, голям формат, намиращ се в ГБЛ — Москва, ф. 218 — Собрание Отдела руко­
писей, № 1132, л. 97 —102: кратки бележки за създаването на азбуката от Кирил Философ,
за кръщението на руската земи, извадки от Кириловото житие и др. (Вж.: Записки Отдела
рукописей. Выпуск 26. М., 1963, с. 297).
Начало:

В лсто 6303(1) Констянтин философ, н*риц*смыи Кирил, сътворил

гр*моту

словеньскым языком, гллголсмѵм лнтнцѵ . . .

Извадка в „Тълковен псалтир“ с тълкувания от Атанасий Александрийски, руски
ръкопис, XVI а , полуустав, № Д. 24 от Архангелската сбирка (Ленинград — БАН), на лис­
тове 234—243: Пр-вніс Кирил* фнлосо** з'жиды. — Извлеченията са: обяснение на поня­
тието философия, спор с патриарх Анис, отиване във Великоморавия, диспут във Венеция,
болест, смърт в Рим. Съдържа добавки за покръстването на русите (Вж. А. Е. В и к т о р о в .
Описи рукописных собраний в книгохранилищах Северной России. Μ., 1890, с. 73).
Подобни текстове, особено по повод покръстването на русите, се срещат често в руски
ръкописи, предимно в летописи и в жития на княз Владимир (Вж.: М. П о г о д и н . Кирилл
и Мефодий. М., 1825, с. 108—120; Ο. М. Б о д я н с к и й . О времени происхождения славян­
ских письмен. М., 1855, с. 97, 105; В. И с т р и н . Из области древнерусской письменности. —
ЖМНПр, ч. 355, 1904, с. 343 —344; А. В о с т о к о в . Описание рукописей Румянцовского
музеума. СПб., 1842, с. 730; ръкопис № 4713 от сбирката наИв. Франко, XVI—XVII в.,
с. 452 (Киев — Институт Шевченко) и др.
Извадки — спорове с патриарх Аний, със сарацини, евреи, триезичници, тълкуване надписа
на Соломоновата чаша — в т. нар. Креховска палея, XV—XVI в. Те са обнародвани от
1в. Фр а н к о . Апокріфи і легенди з украТнських рукописів. Том I. У Львові, 1896, с. LV—
LXII, 294—295.
Извлечение от житието на Кирил в ръкопис под име „Криница“ — неустановено
местонахождение, XVI в. От него има 11 фотокопия в сбирката на Вяземски, № F. 131
(Ленинград — Библиотека „Салтиков-Щедрин“). Извлеченията са дадени след „Азбучната
молитва" на Константин Преславски.

52

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ ·

И зв а д к а — за

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

славянската писменост — в

сборник от XVI в., намиращ се

голям, много интересен

руски ръкописен

в Д ъ рж авна библиотека „Л енин“ (М осква, ф. 178, № 3271,

л. 46). За сборника вж. изследването на И. М. К у д р я в ц е в . Сборник последней четверти
XV — начала XVI в. из М узейного собрания. М атериали к исследованию . Записки О тдела
рукописей, т. 25, М„ 1962, с. 2 2 0 — 288.

IV Χ8Λ·6 НА СЛ0ВЬН’СК8Ю Г|>АМ0Т8
N-6U,il1 ЖС НАЧАША \8AHTH

CAOBtHCKLIA КННГЫ, ГЛЦ1С 1АК0 № ДОСТОИТ НН КОТОрОМЖ ЖС

"Τ'

(АЗЫК8 ИМЪТИ АЗБ0К0 СК0Н)(, (ЧКШС

КННГЪ СВОН^,

ПИСАНІЮ, СЖС HA KjICTK НАПНСА ГСНН.

Се

на

кннгы

словѣнскыа ,

ркл

ДАСТБ

НМЪ

Д)(7ь СТЫН

ЖС 8СЛЫШАВ?» ІІАПСЖ ^НмЧкЫИ, Π0)(8ΛΗ ТЪХ, НЖС рфПЦ|8

(sic): Да

НСТІННАГО ВСН АЗЬІЦН. Д^вГОС ЖС :

(А

ВСН

ШКЪЦКВАТН.

j)A3Kt CBjtfcH, Η Γ(ΙίΚ Η ΛΑΤΗΗ, Π» ГІНЛАТ0К8

нспфлннт

ВОЗГЛНТ

Да

кннжнос

АЗЫКЫ

СЛОВО,

tAKO

^АЗЛНЧНЫМИ

ДА

ВОС^ВАЛАТ

БА

ВСЛНЧНА БЖІА, 1АК0 ЖС

АЦІС

КТО

)(8ЛНТ

СЛОГСНСКвИ)

ѴѴЛ8ЧСНИ W U,|IKBH ДОНДСЖС HCnfABATCA. Т н БО

СЖТ

КОЛЦИ,

А

НС ОВЦИ.

Г^АМОТв,
Вы

ДА

Б8ДЖТ

ЖС, ЧАДА БЖІА,

П0СЛ8ШАНТС 8ЧСНІА И НС WjtHHHTC НАКАЗАНІА Ц^КОВНАГО, ІАКОЖС ВЫ НАКАЗАЛЪ МсфодІН, 8ЧТЛЬ КАШЬ.“:

И звадка — щ о е ф илософия — в руски

ръкопис, XVI— XVII в., скоропис, № 191 от

сбирката на Румянцовския музей (М осква — ГБЛ, ф. 256), на лист 1: Кнрн словснским копросим БЫСТЬ W ЛОГО+СТА, ЧТО ССТЬ -О-НЛОСО-О-НКк (В ж . А·

Востоков.

Описание рук. Румян-

цовского м узеум а, с. 238).
П р еп ис-и звадка— щ о е ф илософия — в руски ръкопис, ХѴШ в., скоропис, № 192 от
сбирката на Румянцовския музей, на лист 194 : Блажснны Констянтнн фнлософь вопроснм вывг»
»

-

. :.

-

. I.

W СХОЛАСТИКА ГОЛО-О-СТА (ВМ. ЛОГО-О-СТА),

;·;

ВА|»АСИ\;НЯ кната ,

что

ссть

филосо-о-ия (В ж .: А. В о ­

с т о к о в . Описание, с. 240).
Извадка — щ о е философия — в голям руски ръкопис — „Б еседи върху евангелието"
от Григорий

Д воеслов, М* 247(71)

от сбирката на Соловецкия

манастир (Ленинград —

ГПБ), X VI —XVII в., пулуустав, л. 271 ( В ж .: Описание рукописей С оловецкого монастыря,
I, 1881, с. 381).
Препис в руски ръкописен пролог, намиращ се в библиотеката на епископския капитул
в Перемисъл — Полша, № 269, фолио, XVI -X V II в., под 14 ф евруари; сл ед краткото Кирилово житие, на листове 3 7 9 —383 е даден а голяма част от житието, именно глави XVI—
a

I—

т

I—■

Τ 'м

XVIII: Въ то д н ь слово ѵѵ житіа стго Китила а ^ испкпа, оучитслА словсньского |>8скы іазыкомь.

л

а

Начало: Въ N-rrfc (в ръкописа стои погреш но л-б т о ) жс быв’ш 8 сме, съб^ашаса нань
Т

СПКПН Η попове вЧн И чрно^нзцн Η 1АК0 Bj»AHH НА соколь.
Извадка в руски ръкописен сл уж ебен миней, XVI— XVII в., намиращ се в М осква —
ГБЛ, М узейное собрание, № 3 1 7 6 , листове
съчинения — отначало изцяло е да д ен о

109— 114 об. Тук в същ н ост са съчетани две

познатото кратко Кирилово ж итие, а сл ед това

извлечение из обш ирното житие на Кирил, по-точно неговият завърш ек: пребиваване на

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ

53

Кирил във Венеция, спор с триезичниците, отиване в Рим, среща с папата, смъртта и по­
гребението на славянския учител. Този текст изцяло е обнародван от Б. Ст. А н ге л о в .
Из старата българска, руска и сръбска литература, кн. II, 1967, с. 25—35.
Извадка — пренията на Кирил — в руски ръкописен тълковен псалтир, средата на
XVII в., № 101 от сбирката на Погодин (Ленинград — ГПБ), л. 323—329.
Извадка — диспут с патриарх Аний — в руски ръкописен сборник, XVIII — началото
на XIX в., № 33. 15. 260 (Сев. 747) от сбирката на Академичната библиотека — Ленинград,
на'листове 139—140 (Вж.: В. И. С р е з н е в с к и й . .Описание рукописей и книг, собранных
для имп. Академии наук в Олонецком крае. СПб., 1913, с. 416).
Извадка — за философията — в руски ръкописен сборник, полуустав, XVII в., № 409
от сбирката на Царски (Уваров № 1830, Москва — ГИМ), л. 207—208: Баажснный Konctanтннъ фнлософъ вопроішнъ бысть . .. (Вж.: П. С т р о е в . Рукописи славянские и российские.

М., 1848, с. 492—493).
Извадка — за философията — в руски ръкопис, съдържащ съчинения на Йоан Дамас­
кин, № 694 от сбирката на Царски (Уваров № 222), XVII в., полуустав, л. 117: Кнрнм
Слокнскій къпроснмъ высть ... (Вж.: П. С т р о е в . Рукописи славянские и российские, е. 744).
Извадка — за философията — в руски ръкопис, съдържащ съчиненията на Дионисий
Ареопагит, XVII в., Hi 107 от сбирката на Московската Синодална библиотека, л. 412:
0 ♦нлосо^ін (Вж.: Г о р с к и й и Н е в о с т р у е в . Описание, II, 1859, с. 5).
Извадка..— за философията — в руски ръкрписен сборник, XVII в., № 298 от сбирката
наШи0анов (Москва —-ГБЛ, ф. 344), листове 194—199. Не разполагам със заглавието
и началната фраза.
Кратка извадка — за философията — в руски ръкопис, съдържащ съчиненията на Йоан
Дамаскин, XVII в., № 612 от сбирката на Егоров (Москва — ГБЛ, ф. 98), на лист 84:
СлЖСННЫН КоНСТАНТННЪ -О-НАОСофъ копроснмъ БЫКЪ W СХОЛАСТИКА. ЛОГофеТА.

Извадка
за. философията — в руски ръкописен сборник, XVII в., № 88 от сбирката
на Болшаков (Москва — ГБЛ, Ф· 37), лист 37 (Вж.: Г. П. Г е о р г и е в е к и й. Рукописи
Τ. Ф. Большакова. Петроград, 1915, с. 78).
Откъслек— яТoakorahU стго Китила ^-haocw^ a оучнт«АА сашнскаг» w κ«γΒΚ8 С«лом«nobom

л#с7Аточн« кыаожсно* — в руски чети-миней, XVII в., № 80 от сбирката на Публич-

ната библиотека във Вилно (сега в Библиотеката при Литовската академия на науките),
на лист 518.
Извадка от житието — неговата втора част, от спора на Кирил във Венеция до края —
в руски ръкописен пролог, XVII в., № 28 от сбирката на Петрушевич в Лвов, 9 κ., полуустав, на к. 2—6: βό тожь А« слово ѵѵ жнтіа стго Kh^haa а|))<н«ппа н оучнтслА саокснскаго,
-Г

т

#

·—

Т"

рвекнмъ іазыко оу*»нв’шА (Вж.: 1л. С вен ц Т ц к и й . Опис рукописів Народного дому.. .■
1, 1906, с. 77).

54

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.
л

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

—
■

Т

Начало: Въ Ν-κτο быв’ш8 стм8 КнрнлВ, соБр*вш*сА н* него еппн н попове в’си н чръморНЗЦН НкКО в’р*НИ N* СОКОЛЬ.
Извлечение — за философията — в руски ръкопис, XVII в., съдържащ Диалектиката
на Йоан Дамаскин (Вж.: Описание рукописей Вяземского, СПб., 1902, с. 260).
Извлечение — за философията — в руски ръкопис, № О. LVIII от сбирката на Вяземски (Вж.: Описание рукописей Вяземского, с. 543).
Извадка — за философията — в руски ръкописен сборник, JVs 225 (203) от сбирката
на Антониево-Сийския манастир (Ленинград — БАН), XVII в., скоропис, под наслов: Кнрнллъ
СЛОВСНСКІЙ В0П|)0СНМЪ БЫСТЪ ОТЪ ЛОГофсТ*, что есть философія (Вж.: А. Е. В и к т о р о в .
Описи рукописных собраний Северной России, с. 107).
Извадка — за Соломоновата чаша — в руски ръкописен сборник от 1622 г., № 1868 (40)
от сбирката на Уваров (Москва — ГИМ), л. 30 (Вж.: Л е о н и д . Систематическое описание
собрания Уварова, т. IV, 1894, с. 203).
Извадка — за Соломоновата чаша — в руски ръкописен сборник, XVII в., № 1888(157)
от сбирката на Уваров (Москва — ГИМ), л. 167—171 (Вж.: Л е о н и д . Систематическое
описание собрания Уварова, IV, 1894, с. 251).
Препис — извадка за Соломоновата чаша — в руска ръкописна „Палея“, XVII в., чет­
въртина, полуустав, № 297 от сбирката на Румянцовския музей (Москва — ГБЛ, ф. 256), без
посочени листове (Вж.: А. В о с т о к о в . Описание рукописей Румянцовского музеума, с. 421).
Препис — извадка за Соломоновата чаша — в руски сборник, скоропис, XVII в., № 367
от сбирката на Румянцовския музей (Москва — ГБЛ, ф. 256), л. 88—89 (Вж.: А. В о с т о ­
ков. Описание рукописей Румянцовского музеума, с. 538).
Извадка — от разчитане надписа на Соломоновата чаша до служба на славянски език,
извършена от Кирил и Методий в Рим. Намира се в руски сборник с полемически съчинения
Mb 267 (820) от сбирката на Московската Синодална библиотека (Москва — ГИМ), XVII в.,
на листове 69—73: W житид стго wu.* ишго Koctanthh*, н*реченн*го Кирил*, учнтелА
.

▼

·—

т

I— '

·— ’

~Ж

словеиск* »*зык* н Болглрск* -о-илософ* (Вж.: Г о р с к и й и Н е в о с т р у е в . Описание, II, ч. 3,
М., 1862, с. 296).
Горски и Невоструев посочват: „В повествовании есть разность от других списков
жития. Напр. здесь сказано, что царь греческий, получив от Ростислава Моравското про­
шение о присылке переводчиков, собрал w азбуке рускои собор, что Кирилл составил
свою азбуку из 40 букв, которые и исчисляются: Се же есть б8кв* словенск*, н Болглрскл,
еже есть рвсклд“ (Вж.: Б. Ст. А н г е л о в . Из старата българска, руска и сръбска литера­
тура, кн. II, 1967, с. 29).
Извлечение из житието на Кирил в руски хронограф, XVII в., № 1363 от сбирката
на Уваров, глава 110, на лист 681: „Р-кчн Кириллл философ* съ жнды“. Статья любопытная. В ней собрано все, что уцелело в отрывках из спора св. Константина (Кирилла)
с патриархом иконоборцем Иоанном, с сарацинами и с жидовскими равинами у хазар·

ПРОСТРАННО

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

55

о чем, как известно, было цельное сочинение св. Кирилла, написанное по гречески в 8-ми
словах, переведенное на славянский язык братом его св. Мефодия* (Вж.: Л е о н и д . Системат.
описание собрания Уварова, III, 1894, с. 50—51).
Извадка — що е философия — в сборник, състоящ се от четири различни ръкописа,
XVII в., скоропис, № 1560 от сбирката на Погодин (Ленинград — ГПБ), на лист 79:
Кнрнллъ словснскін копроснмъ бысть w лого+стл, что есть фнлосо-о-іл . . . (Вж.: А. Ф. Б ы ч к о в.
Описание рукописных сборников, ч. I. СПб., 1882, с. 209).
Извадка — що е философия — в сборник, началото на XVIII в., скоропис, № 1592 от
сбирката на Погодин (Ленинград — ГПБ), л. 113: Кнрнлъ слокснЧкін копрошсн’ бысть от
голо-о-стл (вм. лого-»етл), что есть (фнлософід) (Вж.: А. Ф. Б ы ч к о в . Пак там, с. 231).
Извадки — в руски ръкопис „Устав на Йосиф Волоцки*, № 305 (329) от сбирката
на Соловецкия манастир (Ленинград — ГПБ), XVII в., разни почерци, на листове 246—250:
Мца октявря ,Д|. днь. Плмять Н ЖНТІС Бллженнлго учителя нлшего Констянтннл «-нлософл,
перклго нлстлкннкл слокснскому языку. — „Къ Сслунстъмъ грлде б-ь мужъ етеръ н воглтг,
нменемъ Лскъ*; на листове 251—252: „Прсніс со Лнніемъ плтрілдеемъ*, приписываемое
св. Кирилу“ (Вж.: Описание рукописей Соловецкого монастыря, I, 1881, с. 471).
Извадка — спорове на Кирил с патриарх Аний, със сарацини, хазари, триезичници —
в руски сборник от 1618 г., № 119 от сбирката на Овчинников (Москва — ГБЛ, ф. 209),
на листове 31—40: Кнігы Костатннл фнлософл, первлго нлстлкннкл словъскоу дзыкоу.
ТГ

ΊΓ

Извадка — пренията на Кирил — се намира в руски хронограф, XVII—XVIII в„ Ns 1442
от сбирката на Погодин (Ленинград — ГПБ), л. 175—181.
Извлечение — за философията — в руски ръкопис, съдържащ Диалектиката на Йоан
Дамаскин, XVIII в., от сбирката на Вяземски (Ленинград — ГПБ). (Вж.: Описание рукописей
Вяземского, СПб., 1902, с. 379).
Извлечение — „Преніе Кнрнллл -о-нлосо+л з жнды“ — в ръкописен руски сборник,
XVIII в., № F. СХІ от сбирката на Вяземски (Вж.: Описание рукописей Вяземского, с. 116).
Извадка — „Прсніс св. Констянтннл фнлософл, учителя словснскл, се еретнкы, срлцнны
н жнды о к-ър-ъ XfHCTore* — в руски ръкописен сборник, № 461 от сбирката на Царски
(= Уваров № 1971), XVIII в., голям формат, скоропис, листове 294—295 (Вж.: П. С т р о е в .
Рукописи славянские и российские, с. 576).
Извадка — „Прънне Кнрнлл +нлософл словсньсклго з жнды* — поместена в руски
Тълковен псалтир, XVIII в., от сбирката на Шчукин (Москва — ГИМ), на листове 278—281
(Вж.: А. И. Я ц и м и р с к и й . Опись старинных славянских и русских рукописей собрания
Щукина, I, М., 1896, с. 9).
Извадка в руски ръкописен сборник, XVIII, малък формат, № 23. 1.5 от сбирката на
Колобов (Ленинград — БАН, ф. 10), листове 234—242: Мцл мма въ .м. днь. w жнтіа
А

т

прпБНЛго ννυ,λ Ме-О-ОДІА Η Констлитннл.

56

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

Н а ч а л о : Б а )(8

СЪБРАНИ

ж« тш ф

н

СЪЧИНЕНИЯ

эд н стіью , \ѵ б н т м о ц іін іж р < д ъ слрлцымокъ, н ε·κχ8 н \ д в « ^ ъ

н у ъ НЗКН-Ё НЬПНСЬНЫ ДСМОНСКІД ФКрЛЗЫ.

И злож ени са споровете на Кирил съ с сарацините.
Извлечение — спорове на Кирил с хазарите —- в руски
XVIII

в., № 157 от

ръкописен сборник, осмина,

сбирката на А. Попов (М осква — ГБЛ, ф. 236, м узеен № 2543), лис­

тове 2 7 2 — 278.
В старите славянски ръкописи често името на

Кирил Ф илософ се използува в разни

компилации, като се преплитат различни произведения. Нему се. приписват творби, които
нямат нищо о б щ о с книжовните му занимания. Всичко това е хубав израз на .славата на
Кирил, с която той се е ползувал през средновековието, израз на авторитета му. Като
илюстрация на тази практика тук

ще изнесем

следн ото компилативно съчинение, в което

център е Кирил Ф илософ. Тук се преплитат моменти из пространното му житие, старо*
българското стихотворение „А збучна молитва“, покръстването на Р у с и я — княз Владимир,
изнамиране на руск ото писмо, князете

Борис и Глеб и пр. П онеж е компилацията е доста

дълга, а и други нейни преписи са печатани, пасаж ите из Кириловото ж итие само ще марки­
раме. И зцяло щ е дадем другите пасажи и съчинения. (Ръкопис в Л енинград — БАН, Арханг.
Д . 24, л. 2 3 4 - 2 4 3 ) .

П р н іс Кн^нль фНАФСФ-ФЛ з ’ ЖНДЫ
■о-

-е-

·—'

КфСТАНТННЪ фнЛФСФ+Ъ, HbfHJAtMUH Кнрнлъ, (ФТЕФ^НЛЪ Γ^λΜΟΤΟγ (ЛФВСНЬСКН 1&ЗЫКФ, гль,ГФММую ЛНТНЦМ, ВЪ ДНН ΜΗ)(λΗΛλ ЦрА грексклг*
■ ■
--■

·

«ГО СНОМЪ f8CK\A ЗСМЛА П^НД*. Г^С*КСКуМ грлмотоу

Мнлн, Снсін, Снмф, €пдр(ін, Дііѵннсъ.
Т

Снцс

ft

сты н Кнрн

—-

чог

—’

л. Л з ъ сафвф снмъ мелю с», вгоу.
Б. Бж« В«А TBbfH ЗНЖНТСЛЮ.

в. Бнднмы н нскнднмы.
—'

Т“

—-

г. Г д д Д)<А послн ЖНВ8Ц)Ы0.
—■

*

A

д . Д ь въднет мн къ сцн слов*.

(. €ж« Б8ДН Ηλ (8)сп^ ВСѢ.
—·
-сг
'*
ж. Жнввцін ВЪ 3&ПФВСДС тн .

—

Т

S. &£ЛФ БФ с свтетнл’ннкъ ЖНЗНН.
з. ЗьКФНЪ ТКФН СКѢТЪ CTt3A.

•—
1

т

н. Нже н ц к т ъ «ѵльсклго
■—

сл ф вкн .

t

Н. Н П^ФСН дьры ΤΚΦΛ.
[н.] Н пріхтн слфкеньскф плсма.
К. К ъ К^ЦКНІМ БФ ѴѴБ^ЬТНШЬ СА ВСН.

Н КЪ ДНН КНЗА Рю^НКЬ НФВвГФрФЦЬКЛГФ,
Λ.

соткорншл, СѢМЬ

Л

А

а

му: ГІ&ЛНМН (sic), Κλ,

ПРОСТРАННО
—
■

'

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

57

т

Л. Л м Д Н

ТВОА

■м. Μ λ Τ Η

НА|К1|1Н ХОТА|Ц1«].

ТВОСН П()#САЩН, БЖС.

■

.— *

Н.

ЖИТИЕ

11|1вСТ|>АН’ н 0

ΜΝ-fc

No

о. Оче н

сн-t

н

с ты н

ДА

слово.

дш е.

,—·

т

П. П^ОСАЦІН

ПОМОЦІН W ТСБІ5.

—
'

г

f. Р 8Ц"Ь СВОН ВЫСП^Ь ВЪЗДѢЮЦіН прно.
--_
*С'
Т
е. С н л 8 п р іл тн Н МД(»ТЬ W Τ ίΒ Έ .

—

-*»·

Т.

Ты

у.

О упостАсь

ф.

Д 0СТ 0ННЫ СНЛ8.

БО ДАСШ Н
же

<|)A|>AWН А

цълнш н.

МА

ЗАОБЫ

НЗБАВН.

•— ■

у.

А

Кс^8 в н м ьск 8

W. 0

ЧССТНЫА

ПсЧАЛЬ

мн

м ы сл ь

Н П^ССВТЫА

ТВОА

L U c c tb 8a

ш.

Ѣ.

1&ВѢ

преложін.

ΗΑΊΗ8 n ’cATH.

П^СДНВ’НА S tA O .

но с л -ь д 8ю о у ч т л д

МОСГО.

«ГО [н] Д- 6 Л8 ПОСЛ-БД8А .

Н м сн н

■
—’

Т^ЦА.

НА |>АД0СТЬ

МО»

ц,. Ц-КАОМвДрСНО Д А
·». ЧюДССА

даж ь.

т

сътвори «ѵльскос слово.
u

Х ВАЛ 8 ВОЗДАЮ

П^ССТ-БН Т^ЦН

·—

К)Ж« ІІОЮТК Α ΓΓΛ Η

А.

(Азыкъ НОВЪ )СВАЛ8 В Ъ З Д А Й .
m

€му

н

сн 8 н

Н

НТЬ

ВСА

стом у

Τ'

ВОЗ^АСТЪ.

Α^ ’ογ.

т

Η СЛАВА W BCCA TBAjtH.

Н

ДЫ ^АНІА

в

П ото

ЖС МАЛО

Л К ТЪ

ДНМС^А, СНА
А

-V'

К.

ІѴцю

Т

В7> СДННО БЖТВѢ.

Н-КПрБ^ОДОМЫА

СТОСЛАВЛА,

П^АВНвКА PtOfHKOBA,

МНН8,

ВН8КА

В Лѣ

Что ССТЬ фнЛОСО+ЫА ?

ВѢКН, АМННЬ.

KjligCHA БЫ
НГО^СВА

И

рвСКАА

ІѴДГННА,

ЗСМЛА

ВЪ

ПОЛОЖНША

ДНН

<8 ЧС.

Т.

— БЖ1АМ7> ЧЛЧССКАМЪ КЫТІАМЪ . . .
т

j ) c* K:

Nc

возможно тсб-б мрнд-бнктн со мною. -ф-нлософъ

С!н -о-нлософъ СЪ БЖІСМ

И
ЧННЬСКвК

помоіиью

ВСК

r o f ДЫНЮ

жндовьсквю

j>c. . .

НА

ЗСМАМ ННЗВС^ЖС, A CfА-

-X-

НА W ПО M O fA

ПОВС^ЖС.

»
СгА ^

w
К оНСТ^НТННЪ <|>НЛОСО*Ъ СІМ Г ^М О Т В

■ST

-кг

-КГ

COTBOfH

ΛΑΤΗΗ 8 ,

ЛАТЫНЬСКЫА

АКН

НАЧА
BfAHM

Н

rijKAbCTb

Ю МО^ВѢ, ЧАХ·

—1
МНОГЫН ЗЛІН
НА СОКОЛА,

8 Климент Охридски. Събрани съчинения, т. 3

ВЪ ЗВНЗДАТН .

КЪЗДВНГОМІА

а
Η ΛΑχό

,»f A

Н Іірочн І&ЗЫК 0, ΠΟΤΟ j)8CH. Р 0СТ 8ЦІ8 БЖІЮ оучснім,
СЪСвДЫ

ВлА-

ПС^ВОС НАЧАЛО В fSCKOH ЗСМЛН,

т

€р«тн

БЛГОВѢ^НАГО К Н ЗА

ЗЛЫ

Д Ы А В 0)

Н

СЪБ|)АВЬШС

НС ТС^ПА
СППН

Η

Tj>CIA3blHH8K> CJK, ГЛІУС. ·.

ТОГО, BUJC ВЪ СВОА
ПОПОВЪ

Η

ЧС^НЬЦН

58

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

■
—
■ ·
—
’

т

т -г

,—
■

Въ Л-fcTO fST. И .03. ( = 869) KvfH«ЬнЛОСО, ОуЧТЛЬ СЛ0ВСНСК8І&ЗЫК8, МЦЛ -ИѴйЪ.
Т
" ■
—’

БЫ

·
—
1

Т

.м. н

д вл

лътл,

Рнмъ въ црквн стг»

н многи

т

ВЪ

ДІ.
·

—
>

днь,

т

Лнд«, Н П0Л0ЖС БЫ къ

просвътноученінБЖТВеНЫМН,къгоу

Климент*.

a

А

т

Я

Съ Б8ДН ВЪДОМО ВСЪМН ІЛЗЫКЫ Н RCtMH ЛЮМН, )*КО рвСКЫ ІЛЗЫ НН λ К8ду πρϊλ R-fcpKI
~
“
,
—
—
сеі* сты а н грлмотл ρ8скла hhkh же ілвленл, но токмо слм-ь бгомъ вседръжнтелемъ іѵцмъ
н снмъ н сты
λ

^омъ .

а

Вллднмерв д с т ы н

къдв^нв в-ьрв прілтн крцініс Л гръкъ н прочін

.—■

нлрд

.—-

цуквнын. λ

грлмотл

рвСКЛА

М

нзш

Л

Т

Η ѴѴ Т8Д8,

сложнвъ н нлпнслкъ

СЛМЛрАНННА

β’

Т

н доврымн д-ктемн въ чт-t к-ьр-ь.
г #

н

м

м

Корсвнн.

N

€дн

т

Г

рвсннв. IV неі*

Т

ж

Тон

моу

ж

са

Τ'

м

Е

MOf&B8

тон

ЖНВАШС

едннъ

w

—

Мн^лилл

т

т

*

рвсьскл ілзыкл ілвн пре
■—*

црл н Нрнны

м

влгов-крныА.

<—·

Мн)С*НЛФ цр-ь

A

м

ВЛГОГОВЪННО посто

I—·

днн

и

Н ПОСЛЛ БЫ +НЛОСФ КОСТАНТН

-—*

рвСННЪ

»—1

To вы къ

нлоучн

ΊΤ

кннгн рвскы і&зыко. бези стен грл-

ж

8еднннв

г

хртілнн н невьдо ннкн же ѵѵ к8д8 е.
и

длнл к’ Корсвнн
Μ

"Τ'

МОТѢ ТОГДЛ

тж

БГМЪ

Т

(А фнлософъ К о с т а н т н
■

ІЛВНЛЛ (А

морлвскомв кнзю, проснвшв фнлосо-о-8.
*

.

Н тлмо ше, нлоучн морл [к8] н λ α )(η н ч а ^н н прочін ілзыкы, в-ьр8 оутвердн в нн прлвовърнви,
м

м

Η КННГН НЛПНСЛВЪ р8СКЫ
н

wБлeчe с а

е

черны рнзы,

Ж

т

ІЛЗЫКО,

- кг

Н Д О Б р нлоучнвъ. М W

и нлрекошл н м а

t r

М

ем8

Т8Д8 [нде въ Рнмъ, Н Т8] рЛЗБОЛ-Ь СА

*г

кѵръ

Кнрнлъ.

Н в’ тон колестн престлвн.

х

А

Потомь МНОГЫ ЛѢТО МНН8ВШИ, прнше ВъНТЕ В MOf*B8, Н В ЧА)<Н
т

ккр8 прлввм Н р8СЬК8К

Г

грлмотв

н

л а ^и ,

в

WBfk,

л ллтыньскую II

вирв н

грлмотв

ІІОСТЛВН.

л

ПрЛВЫА

в’ вер8 привеетн,

Τ'

н тлмо 8Бьенъ бы н В ъ и т ѣ
г—

λ

л

виры спмы н ііопы iiccfie, л дрвгьіА рлзгнл. Нде в р8ск8м землк, хоте н т ь
Т

рлздрвшн

>

н ллтыньскы еппъ.
Т

г—·

и

С

і

Н ІІО Мн^лнлъ црн БЫ Ц.|)Ь Рлмл (sic) н прн того цртв-u КртІСА р8скы Ufb Вллднмеръ въ
М

грлдѣ Корс8нн, нд-ьже н кннгн ѵѵб(>
ѣ то ш л
ж

са,

са,

рвскы

М

І-*

ілзыко

пнслны тоу,

.—

н кршеніе

іѵвр-ъте

иТ

ілко Іль. Н тѣ м ъ но

нл горѣ Сннлнсти злко н грлмотл

длнл бы

Монсеевн. Монсен людн

нлоучн, но Нсвсъ Млвгннъ з*конъ внесе въ іерлмъ.
. г— u

"м

ІѴлс нюдо! Онхмо Монссн н съ Ісѵсо з^ко

т

ерлиьск8м, людн

нлоучнстл

н

Скннім прннесе

н г^мот8, м попы к’кедостх вь зшлю

н прочлА. Се же

еднномв Бллднмерв д л сть б гъ прннестн в р8ск8м

-р-

чюдн-ье

н

днвнѣе, ілк«

в-ьрв н крціеніе, н грлмотв н кннгы,
^
н Клнментовы моідн, н в са сосвды арквныА, н нконы

(

іѵвретеныА еѵліе н ^ллты, н попы
Г

того

А

зсмлю

т

н кртъ. Н прніие, вса лю дн рвскьіА землн кртін.
-

Т

Т

Т

ІѴле чюдо, ілко вторын Іерлмъ ілвн Кые нл землк»,
ІѴнъ стѣнны

злконъ

въ

Г

т

Іерлмѣ

внесе, ѵѵлвчлмщн

Л

кторын

М\ѵнсен Бллднмеръ ілвн с а .

-г

ндо,

л

-Г

—

к’в о д а

·—
'

сін чт8ю в-tpe

н

—
<

кршніе

ΊΓ ж

стое

·—·

в’ жнзнь вѣчн Вм . ІѴнъ къ еднномв б г 8 велАше в’ злкон прінтн, сен вѣро» н крцініемъ

■»'

Т

·—■

—

>—■

.—>

век» зсмлю р8ск8м приведи к ’ пртѣн трц-ь, къ wu8 н сн8 н стом8 Λ χ 8 . Н
ж

двврвднтем (sic) по-

«'

Т

Т

Г

л8чн жнзнь Вѣчн8к> н лмдн том8 нлвчн н въ цртво нвное в’веде. ІѴнлмо къ едннѣ лпломъ ре гь :
ж

Не бон с а мллое

мое стлдо.

и

Т

Т

къ вс-t

»

то

Т

л

к-ьрв чт8) соблю

ΊΓ

н

нл гор*

погреве

*

зл п о в ѣ д н

гн а,

.—’

рено. ІѴнлмо

·«*

М онсѣн з*к» длвъ н престлвн
бы

u

Дѵь

" Τ'

бы .

Ж

н

’— *

нл

д есА ть

д н ін н трн

т

·— ’

З д ^ .л . ли н трн въ стомъ крцмін
Т

свръшнвъ

четыре

пр-ьстлвн,

·—

В р8ЦѢ вжін

·—

дшю

~г

сво»

предл.

ПРОСТ PAH НО ЖИТИЕ

«

т

т

—

^

TfcAO еГв ЧТН* положено RU R7> црккн

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

59

4

кцл, м слмъ создл . Н БЫ ктормн К остамьтннъ

CTKIA

в рвскон землн Вллднмеръ.
IV стла Ц()А Костлнтнне н Вллднмере, помоглнтл н \ съпротнкныл сроднико клм н людн
НЗБЛКНТЛ W KCAKOA БЪДЫ, Н ГреСКЫА Н рВСКЫА. IV M№fc rp-fcUINt ΙΙΟΜΟΛΗΤλ СА КЪ ΕΓΟγ, »\ко
НМ8ЦІН дръзновеніе ВГ8, ДЛ СПЛС8 СА клю млтклмн. Н момо ви
а

л

СА Н МН СА Д-ЬМ ПНСЛНІ«МЪ

м

м

м

ГрЛМОТНЦН ССА МЛЛЫА, К> ПО)<ВЛЛА1Л RMO, ПНСЛ НеДОСТОННЫ )<8ДЫ ΟγΜΟ,
м

*

'Γ'

смысло. Вы,
f ■«

стл а црл

r —·

МЛТК8

молаціл w H\ ,

Гливл,

ДЛ ксн к’к8пъвъзможете гл оумолнтн с’ ПОМОЦІЫО

—
·

ЧТНЛГО

л

w люде свон, прінметл нл
C

клмсн8 ворнсл η

Τ'

к р тл

Η НеВѢЖеСТВСНЫМЪ
л

91^

'

бг 8ствю
Τ

снлы

КонстАнтнне н Вллднмере,

Ύ"

гΤ'г
—
г
—

Н С ΜΛΤΒΛΜΗ

ПрТЫ А

БЦЛ

ГЖЛ

НШСА

Н СО ВСЪМН

СТЫМН.

Преправки на Кириловото житие
1.

Преправка в руски ръкопис, XVII в., N® 1094 о т сбирката на Ундолски,

въртина, незапазен изцяло — останали са само седем

листа, на които е

поместено едн о

общ о съчинение, посветено на Кирил и М етодий. Това съчинение е сглоба от пространното
Кирилово житие и неговата похвала, разбира се, с известни съкращения. То има наслов:
"Г~

. . . -о-е

.—■

.—■

ти

·—·

.д |. Престлкленіе і по)скллл стом8 ѵѵцу Костлнтінв,

а зы к 8

нлреченлго Кнрілл, 8чтла

сл»веск8

і Болглрскв філосо-о-л, створено Клімето.
М

— *

Т

—

"τ'

Т ---------- Г'

Н ачало: Се погсдлю вл, )<олюк’и.ы, ск^т»злрнлл плма влжснл іѵца нлше Кнрнлл,
с

.—>

м

м

лплл н 8ί τ λ α кс-s стрлнл
—■ -у

Τ

ноклг·

м

рукн.

Роженіе Блженл.
“Г

и

*

В Селустъ грлде

ек

Τ

т

и

му нѣк ’то, докророде і богл, нмене Аекъ.

,

*

▼ т

Я -’

м

С лед ж итието идва похвалата, която започва т а к а : Тлко сллка се Кнрілл, н Блгок-сріе
м

І крлсотом

Т

К0СІА ΝΛ АКО С0ЛЪн’це, БѢСІѴСК8Ю ЛССТЬ ΙΐρΟΓΟΗΑλ.

Целият текст е обнародван

от

А. Е. В и к т о р о в

в „Записки императ.

О десск ого

О бщ ества истории и д р ев н о стей “, XII, 1881, с. 4 9 — 59. Копие на Викторов се съхранява в
Киев — Централна библиотека при Украинската академия на науките, Ръкописен отдел —
ф. О д есск о е О бщ ество истории и древностей, № V. 803.
2. Преправка от Д имитър Ростовски, края на XVII в., в неговата прочута „Книга житій
святы хъ“, п од 11 май, с н а сл о в : Въ тойже день жнтіе н труды преіюд»БНЫ)съ отецъ нм ннхъ
Ме+оділ н Кѵѵнстлнтінл, нлреченнлгѵѵ Кѵріллл, епіскопѵѵвъ морлкскн)Съ, оучнтелей сллвілнскн^ъ.
Т

Посочени са и изворите на преправката: „ѵѵ рлзлнчны)съ
За тази преправка на

ж итието Бодянски

^лрлтейнны^ъ четій

казва, че е „собственно только

сокрлціеннѣ“.

житие

Кирилла,

а из жития М ефодия весьма мало, по крайности, в сокращ ении“ (вж. О времени происхож дения . . . , с. LXXIII).
3. Препис от тази преправка има в руски ръкописен миней, XVIII в., № 170 от сбирката
на Ш ибанов (М осква — ГБЛ, ф. 344).
Л. 1 1 9 — 135:

В тонже

ден ь

жнтне

н

тр8ды

преподоБНы>;ъ

оц,ъ

нлшн)<ъ

Ме^оділ

Τ'

н Константин*., нлреченнлго Кѵріллл, смпок/. морлкскн^ъ, учнтелей сллвенскн^ъ.
Н ачало: В л-ьтл нконокорны^ъ

цлрей

греческн^ъ Лькл

Трлѵллго, нже н Вллбосъ нлрыцлемын ε-ъ . . .

Арменінл

н по немъ

Мн^лнлл

f /ѳ

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

Загребски (Владиславов) препис от 1469 г.
JL .

*5

I

u A * t,

·*<*>
■:

-

.

γ^ ,^ ',,λΙ

.1 Г :^ , ( нлгЧ .ѵ « и ;« п и я ц ^ ;

« ■ * и « * г т М Ж /< ·

»·

*

·λ

ѵчг-. н . X*. , c

A a r #

J

f

t-CH

Д і н т и ’

y

¥ « * ^ * н с т , і ^ л п л < и т в в

« г4гт н

A u i« \*j ы \ ш н ' н \

.

.* .« « * ,3

, η ι t

г ^ й № А К и ы и ; м н \ 'і y j m r t n i n
(^ іи л ^ ш и н іх о ѵ и

« йί Л fT t г « т М А ^ Н л * ϊ « и л * і Ѵ

■ <с(14‘*л' к в ^<гп ^ < Л «Ѵ/” в*»*Ак І<м · <1гф«тм
S'л Г д гті^ ^о г/ѵ л Д т^,
Дуа*м*і*
IT Λ Г ώ Υ 4 C rr \ ( t O C ^

H A M tH

ц ^ < І Н & 2 2^1

η

гл ъ f fH

сТц*

N\'ui <Д\Ѵ

AtLjtAHA^itH . e.fttlAAliii-NW fJ^OfHAMtM ·
т т о ^ ін Г ш

( т о ^ в н ^ ^ д с ^

ten

♦

m I ч < н Ϊ t < к a' гі y а^л i t i й »

mt f

£«Ѵ»ІГл*лк«.*н С і с * р і £ н Нвулл*^і ^ К . Ж н і ^ ц ^ . ,
т и fk^/Г гы «Д * ш н , н a а *<К *\й γ /іи т і і н ^ н * 6 # « * у д * *
Ht m t «<4 *гп* с т р е у * к с ^ аи н Ѵ и ^ ^ а и і к ж . КігттІчѴ*»»

мъмп^шк av«<f At^Afcmk ІІ frtcirroAfc , и и і^ ій л іс т н іЦ о
п а и * ц ^ і * т ь ,л л «

л ) Г к ж ^ г ^ и п й ^ і н г і

.

ν

*Г л tu Y ttm fffu

^ й и&Іл* t €(н , «Ч
„ и £* V<f ^&ηπ«μ^Αα#{
%си Счиик* rrrrt* \лЖк п н ^ СІЦгч^і А*К умм к *
і^иищ
ч н т с т а ^ п іи , п А ^ А Ж ^ А Н ѵ ^ н і ь т і г < д Й І Ж Ѣ
Ч ^М *Ц ,
ЖАДА.
< U А^т*#»2 і♦

< * >

и

т

я

і

е

ш

і і ш

нДьШ*г« іссинстА нгпін^ ν|>ιал«4л>*|> V · ft^k*Λ^·Η4*Τ0
(ЛІ

·

IT л е и

,

*'*гпн*к1»

,

CuY*

: ·

^

О т ·<> 4 ♦и П#/ЦД*»4 ΥΑΊ*

<u# · ^ А Г к ш * * it * trT tiriH Г4ІЛН . **2^Ѵ£ДО***Ѵ”

^ nHktU ГГ^**ШАН . Hk^Glff СПГ*%1 і1л+0ьгп*с**£ш*«
ііѣу , мчь п и М ^ т н Ж к ^ 4)*^*
у г # м А * я * м т ь н ^ г -л и ^ в у
с£гѵ.Л * т м

о і л А

~ ►к п ^ у

· л Г ъ т о 4 т і * * А Ц *

ГрЙ і*Ѵ 4*у*к

n fin m n

т г л ч Л ··^

· #<*2е*Г лА *п *

н т т • г * * с '* « у >«<пи

. r* % j* A* ··* ·* .

Ant'fTt· н *^ал* н Д ч> r r i n f t i r n А*гп* ГАГ^П»*»·
I f i f*ДMЬЛ* HilJfi . Ц к »Ж4Н<ПГ^»АА,*?( ".
А««**А rrA m ^i'^f
гт^І«1«и»І4Ш · ··
^ fiir-

iUxh.

r i ' i | t * V a

'

·

и г г < ін у · ^ т « Ь і ,н # * м У

·

*мп#Л від«*'нллн /и «Ѵ *·" явѵчнтМ #· ·«{?«
м · r o t ГКМАГ· 7«HrTtl^(lr« . i>«AfftT*W

Jl. 7226

ПРОСТРАННО

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

61

У

*>*»§·

■Ж і

(iym 4

r м ілк\ м г #

^ u.«M t ѵ м

^ % « Н * 4 ХИ Д н U э *і Н Ѵ !Н І ^ 4 I І' к* я.1 4 И - м *1€

уьхчт · ·

jK нЛІ Н А ^ « 0 і ли

j ^ M a f t T r * ·«
ІСАИ

* β ί

пА***

І

.*4 і з > л

.> « у

&иг> *

н к ; і

γδ ѵ

* Ь и

Г ' С

ш

^*

^ л г іг н о

М Г М І 4*4* β А н и

п л с т

0\n

f дп-нг<а

tA i t l t i

Ж *

К f *<A.ti ( ^ м і

\кк Х £ Ь n u i ' t H

H *Tm *g·

іт р д Ч м ^

< € ^ λ * 4 ιμ

k

- 4 ;* г η ί β · с У * т
.

Т

V? Г

*Г4І«ГТ1 4

П І ^ І ЛА H r r t i l (Ч <ЧН> 4 \ * ‘ І ‘0

.

w

* и

« Ь трв

( п » и П ! * Ѵ Я * * с і с 4і^ь М ' И < Ѵ < в Ж к

/

.

iC w iric m .^ H rT M fjb ^

Κ 4 ^ ^ Γ ίΓ ^ ίΜ ν < γ <

л л ^ ‘ # * * * и

\Ъ І *

^ ІГ ^ «діѴ Ж €

♦ Μ λ * π * Λ i j M и i< 4 и » γ ч μ r n t а Ь гч \ u i A ·

га и ^

l? r£

ѵ’ £ Г Л п п A , ^ л л | г * і M l

%cfy

Ч

4 4 ·*

іілд

, п * Г н м

д і «д * β γ н < ц * л \ 4 г р А^М^*

A г А*«< М н

* “ *

^

r*4

#

I Д

■ ^ i l K k

A * r f ^

fA ^ A I
B k ttm L

< < · f 4 Г ЧІ

, іи#лс\ь * '<*:«►>чг* * д а *^ΛΑ·Μ*ν
М *ѵ

л V, 3 V

p t v > r 4 4 * » '«“ r · V

* V

y V m f^

К ІГ

r \

S k tftlN O y C

1 ТГ П

І 4*i

v ^ c r t ^ c t e

i: \
'

,Ί Η Ρ ,

.

( t (

j

ε·

i t*

^‘

S (

t
»

V W M

к іік і

<(^··^ν»

* « « : V^ \

Нл^н

n e t

н А -і« Г « Г ^ Л ^ А

;

t ( Λ 1 К t 4 X*

М |{ Ы И О г т і^ 4 ( < І

,

,

H f i* tt U M A A t if *
f . И нД г Т і* )

^ ^ Х М ІГ Л І^ < 1

C Д ^ « * Ѵ

Л *г»«и и »*у

·* «Υ

V4 f« · ν

>* I

(I Л

i ГП f < 4

-

« H^ir*

I « 5| fif \ м н л\4^<ч i ігпи ЧЛ \ Щ

‘

.

Y ^U rtH ^ftlV

\r f n id

i г|

’

палн

^ЙЖІ crt* м^л*

% ч іу д ^ W ( * ri4
ч

.

γ νλ>4 A К4гті ^«Иггг|

. H v 4 riЖ к y d Ut t Ц^и r i i ^ f e y

» 11 r

4 * 3 f Ύ « ii
i

i

v o M iV ' і м т ^ и

C .. 3’ 4 Λ ».> t

A\t^.% U

( л

'

*? ( J *1 ; ( l·

A, 6^%Г д г л н т р IH

t д , ν ί A 4 TJK Η M \rr^4 e

^

*

Υ. η f * ι m V n A 4 a t *

o

H Τ' ► H ^ ^ d ^ r r ' i w a i i i
·

l« v , 4 < 1 n

«

*^і

O v\ Д П Ц М C i . M k C ^ H H l O y <<ДіѴв Η Μ Λ

ν Λ ίΟ -Tvt

*

н

0>ГМ , A i f

г п в м е ^ С \> « -» к (Г Я Н |« м У м * у

ПЛ^*<ЛСІ м п і н

«Л v & r

І f - І 4

t r H ( i <’

, н і

r< i j t o y ^ V (

3V
>

ч

* Н *Ь гг гЛ к# >ч и С ПІ

л A * t Д 0 С А М.$ 4 * И I д \ * γ · τ *«< \

t r V

J t »r · ( Ή

1 « α

H н м * ^

n t» « *
<.

ь ^ Л*с ♦« 4 W Η V ref · « t Г*4 , HH fc!v4> Mf 4*^ «f1 A^<
1 & M t*

Vt

\ tu itrn * < |

.

Ь Q t Y і ІЦП а і

нн< г л 4 ι< ^ * ^

f> I U (

u i« H » 4 U ^ f4 k
·Ч - / H r n i t

Д · Γ * ·

? Т # Ѣ > * Ь * < -к^ ч ^

n

* *

3 ^4,11 'т* н

и ^ и
У

г і і і

* rirV

^ ?Π > -λ

Л у ч к « Ч | л » 4 ( f г і >н

;Д^<?а>ч* Г гГ

, п П
ь

N ί*

, , р * і с«т # 4

(U

л 4 f η,ι f f« Д 1Λ Λ а \И

n iA S A ^ iy
(A lliiit

■и г і н А

7>»<«4 *4 * **і 4

gMC t* У 4 ч А п # 4 ί / i и

д еі* Ш А

ЩHiujm к « ft

л А ін м »

< 4 ^ { Т іЙ Л С ^ и / г о І ς Α (

Л, .723

«М Г^Д4^А^ #Н>

,

А Х 4I

ІГО

ЛГА *

62

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

* \л

СЪЧИНЕНИЯ

«Г

J tm ii
* 1 K-ri* %с*Д»
лгэ^г «*·γ
<t i j НМФ и
^ г д і н ш н и £*·*'

»v«i6tfr\ J^icrrt* *s « 4 * м # у I A rri

*НДы^
гттіѴ π^,Α # аѵ/ Ж іЛ . иаА4г<игЛ

а І А Л ^ и г *< А« у Y t «» V *<г«і ж * а { . r n / t · ^ **t п К н і й і е ^ і і Ч η
M t O <4 * £ *Г * » Г І ч ^ І » 7Т ^ Л А * Г Г и И * * Л ^ #Г б *%ЛЛЛН * Ц к * Н Д > '
ftftMlf ГДіѴтН *
0 А*ІГ4«М
4 Г лИ \ н
Ч Р і г А т н

гп β о р и т и

fi * ‘ , г м е у л Л * ** f t t *

са c f e * f 4 e n n a i i m i i K M H
Н і А і *6 V (

Л о& Н rrt|# г *

г<А,гг«*Н[ і с ^ А г І и

н ^ .

( іб н ві^ім ь

m ^ b e * <*J χ γ **1т і п ^ < і м Ф т £

*it{* t m н и

н»

*£ V * -4rrt AH t i ^ A r« * £ fr <? ГЛ * i ^ / T f ^ 6 f t Ж t Ш П г б Г 1 ii >

H flh 4 ^ 6 ii

k

^

N ( ^ < ^ 4 НЙЧИП?»

x < If a ,4 ** c t > M T e J < * * H м а лл *r n t i b K t H C h

> < Ч ( у б Г '( і4 * '*'/*А

&*<Ч<г*оу*гіН ^ н т ( И < і Н « и в ь ц н і 7 « Ѵ ^ о П і у А і і н м f
A %H ir ДА Ь Ц 1 Λ > d r t ; Т л

A f v * A fr * e j tj A o ' ft M П \ Л « < ,#А ^
f<0 Н С І - Г *

Л гО Ѵ *

*

ез\/*т ^
i i / A W i
Г Л И 5 < * т т ^ ' « о * « л м i t д г н т щ » ><*>**·*
p ^ і к т н >w liirne n t Y A , A i n f H r ‘ t e ^
' to < tr«
IreyV ni ил*«у , Η ί Μ
< tr e Αί у ѵ іи м м •^ ІІМ А И ІЖ М т і»
с іг л

t β β ι <A <“·* H f

■н п < м у ѵ А * 0 t H M i

η *X

trtp ^ iu .*

6 ААлла/Х t « * i * * A . # y 4 f « ( H ^ d J j i n t k l i r t i a M h i m p » rjtV ft
*ѵл |ГГА«Аи»в<\ , ς * Λ * Λ ί t* ‘

rr»«4 t l l n i l l j H i k

А * * * С г г » Л Л \ Х r f i t + O ^ j HJ H A n j < f A > * k

r .J p i*
eio A

· L_ C ' ~ l ’ r >'

т ^ л u j ' y A H i . ? i . A i U t f t » A r r 6 A t *_гггм т к л о і *iV»o
\ r r t \ к 't-3\f\ м«% ·

ο γ c п і А і г и т в в А % Ц і « · Р^нмк«»*»

ίΛ ^ IMb 6ГА ft *« < AARAt*+

A fc ; <ί Λ*4 «#*« fTf · <β rfiU A·* Λ

Λ £ · M

ІТТ<*‘М Ж * И М И І

! 4 i ' 4 << П ( * Г ' Г ΛΜ»β·* «'·♦♦ Д * rf* p » r« ггрі н<ѵчи
. ^ Н г П Н к H M f e {<

/і

н A cm · « £

'^ т и г П ^ 1

. Η Ρ ί ν Α ΒΑ' Η #

* ГГЛ<^*»ЛА ,4A * ffr **1 A*AAW>

·

і . и ^ Л І · · И а л а г і с О р м Г « < £ , А * і , « е і / л А к e t A i N r t t A U ^ M #A

г л ь е и Mb
н ь н ж *
^N\ S b

; C ^A

t* rtica u « Ф т »y
r » * Д т (к і Н · и»/ін й
м«л*4
t h"
f i l n o j r a v f * M e y T T A ^ A t и « І ^ М ‘*

^ (vyK , A° b'V't Н^дЦЧи т Л
ti-e / W iV

« « "•у.

ff^

·

^ovfidiSKktin β>. r ^ A ^ f т и ч к

г т г А л А м т І і< * е н іі« г в » Г к

<?'*-·“
nr^

л\

Мк Ш

ЛА д

Ж ^

^

^

.

0 ^2,
у
*\\<J t· l i t i t ! h ά*Λ9Λ**ν
A ,**f’e 4 ж *МИ I4, **
^,.
*Л
Ѵ«
( · - m i ·---«ч
ςΜ
і * ! " « .·^ Ч. : " ^,.' " . *. ’ '
ічА^ .вуѵ»^»«МА' »г *. « ,л· « ^» "· ѵ
WI.A*. в і л л л л ь с і р Ыу л 2 ^
л
т
в
л
dr
ч

*:\ >■«?#·*< A ^ L t A k Z A M * *

ъ л б А ^ іМ іН Г***

r # lirV | Ж М А « Ѵ ( <>« A. С І 0 І С 0
Сѵ'Л

. *s '

Л. 7236

·

*

^ i C triir^ R

ПРОСТРАННО

іШф*

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ΛΛΛΨ 'У ! 1*
* **

к\б\Г£,фич«

*Г* и

и т

С >

ФИЛОСОФ

- f

^

, тте t л Λ
г д нй г

^lA lf f H

и ц ^ , ѵ 4 # Ѵ ч и А і · О т І і ^ к Ж М ^ А І ш *ѴД ь

A A * t -τι«r* ГГіѴ **т и <* r*

#

b

η « * \ π · Ѵ«-ч Η n · f л · μ f 4 л*лгп«1

I i '-τ &АІИ ·<i Г*Ѵ C Λ И
Г іос n
• Л,
ГП** #и Л * * с и №ι ( λ η ( < \А t ' w k O
м M il

v'k н С*и v І п * . н ДС> %*
♦

^

XЛіЗ£М A A A * r n ^ r e r t i

A A * *A4H«#v/

\Ш>4ЛГІГ0

*

W * « J K i C p X H » Τ 4 ί Η * 7Т * Hfc» < MJ0 \Ь П { 4
Τ Ί « к.

^ Г і т І « м

*♦с * $ *

I

\гА

, « c n i7 t y * i

*ν^ ΓΊ

d~

*

Q***b m

* Hirik p А Г * / * *♦m i # **
п ^ и И
Cd
лЛ %mA iV И ГЛ^& Ь . H ft 41 rit Aft * , ^t Tt «К VH H b ·

Л гД Л ^ * n f i H ^ i « (Л і^ й г р А ^ >
*Го β V' ·*" rrt% v* w*
АМ*Ѵч ^ 1,к И іі^ п ім *лЦ« *Λβ b t 't b r f
j * , нп^д
Ѵ Л і^І

i k n t L t t

ф у і Ь п і Н

m fti , н а у л Т к в Л
ti*fc*«M b * ѵ f * « I І л л *

,

·

*

{

*

N \ в у Ч* Ж *С$

І м и ^ і у

« · ν ф о ггі^ г^ іХ ч н ^ гі·
. і <і ' ( н л \ Ж )

.·

1*1* %Н ДС ггг^о ff* МіН

*

£ *Л М Н « І< Ь *И Л **

_

и # и m o f м к < и , η Α ι ι /7 λαμγπ *»

·*

НМ«Ѵ«И<ІИ

, Η Γ Η ί ^ Α ^

· Η β i « t , v » * ф Ѵ л·«и>^>

·*

Λ

' I *

♦ *

0«

· Η * · < * ί Ά Λ λ ГТ##М»НАДЬ

ίΎΤΛΟ . Γ Τ « Λ < ί * Γ Κ Ι « \ * И - < * К І С

І ч к ѵ м t· А и л β ΙΟ « * C b * \ β ы ί < « · ν τη и ·. t u a f « e r r i r a c t
c in fH A f ж А м » » А \ к с А л « у ч И . ^ і у г л і Д f · v r Ь п
<n t« A * * * " * .
Йлл.-Ж%€» І У ѵ r· ·^ ^ • V TVtJn*>4 <ГТІЯ а,ѴѴк І д i f k L U j^ t »

.

bu*t

• у * г і н » А - т н у * к ug
A Z b *< A * t V f t іД » л і - М i к ю 'І~ / іл н t i н н
М н Ж ( Г Ч - Ш ( П * A ' l С ^ Ц ІЪ ■· γ « « Α Α Η Α ^ Κ ( W · γ «<Α А<^#АѴ· Ш і"н ,
CJC>

· φ «

'

А

^

т

^ и н А , С в л л Х г п ^ ΑΦ

ф й ^ .іЦ

i(IVn
ші w iim e Г^І ЛЛАЬ
Μкш ΊНКінАА^ПіиОГЛ
^Ак
. нI -и» с )м т-* и«ь
»f l
^
^
^4*
V
·
/|
v w m iA f tj t * r «
ή

, н ^ и т т іГ г о д и

Α · < * * Α « · Ѵ Ч'Д Л л Г с о

і 1 » и * л к (\ б « » М 4

Ч г » > и т н
4»V

·

irt

t , ^ А с г п к к .ѵ \ * у β ѵ А<«ТТ A

. « a A i j f ( « в у п в А ^ т т л · γ <2^^

· > r^ ^ t

f Д

н п

#м

п

*і и ^

і

,

рл

Ц >

Y . I ' m T p j y β ί ^ X r r t H f r n * И І г г т к ф і . Л А С і 1 » ф . Л ^ _·

O M f c .4 * t <<<Of < ^ i y ЛЛиГ^ ο *

Λ , Γ ’ΰ ^

1ГЛ:І'н>Ѵ»А

ИТЛ^кСКЦнЛА

І^ІИЛЛ Ь I*Αί,βνΆι к , »? АНІ<* ѵчі я и ‘г л Г ( і л ^ г л ь Ж и т м Ц
-*: I ^ r t - r n t A i ’t# в у т и т п ь υαΤ<Λ , τ ι« ΰ »

п*Гі/*ГІіш _и » * л ів л ^ ш в м в ѵ ''< ·Λ
ч а * п ^ й > Д м *л<>а\А . rrr j a h , і< г*л»«улч A

* f

ли

П ^ у і Я «Т уч^гн
««* и ΤΆ*<π * И А .

О Н А Я чІ * іг» І** (^ И 4 л \ » у ^ Ц Ѵ И

, »ілЛ АѴ п<*

< А * « І С І Х к ft 4 а и »<г А
І А А Ь t«< л ^ а А
·
r r * t c b U \ i Ма и л ѵ и e y Г А K^VAt Г л у . т о ^ я к ш А ^ И м г *
5 « 4 м в ііХ .ѵ ѵ і С Г * (в Л Д и і(

.

^ у 4 щ Т ц и гі^ м (А іи іт ін < і

і/ іІп И л іѴ л м С л ііЧ

«

Η \Κ *ϊ\Λ \Μ ν ο ^ Т л У к ■ l.K .tA 'trn M

т я ^ # і * # н ц A r t f б-і* н « ·ν^ ( ь » і н « и л Т

Л. 724

, м ^ ( И л * * А\

а # г з » (і й

^mi

63

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

*>

СЪБРАНИ

І

СЪЧИНЕНИЯ

*.

..

ΛΚΊііЦ
^5Г * m
T iul lr<’ Π. ί, им
ііо ч

« ( Н·*

·

X

t

\' u—e*o* f^

ггг

*

V

f

Ι Γ *1
· *4Vnf
г»*·
I · м<тгА
л 'Тт^' I 4

*·< А«<*у Ί »сягГ4 ι η β β ρ t

и*** , ‘^ лАггв ллмадгв ^дАьи» £..M#V * ,О м к гм н іп < * іЧ л і^ « а і «
£ ^ИЬвНкЖ * W iu tr ^ ^ T ttC H X * . <t4% £л*«Ѵ _ · ГГ«*И f АС.«УА4к

ИлдИѴЛ^иІгпЬ ' ^'«•Ѵ А ЬЙ Д ли^Ѵ /чву-фнітілП лліГитигі*!
нммЦ

,

Ь « л л * 'Л к ( Α χ ^ ί м « Ѵ * / г#Л< ί u j i f f і і г п н л К н р х ^

■<* A t * · V W V « rd (rrf * у .

« « А Л м а Ц « X i f « Х«ч**иі-

К ІгтвД ^ вуж.Ѵ« т * т н ^ * у А Л 4 · CU1^4/4** *мй> ft * лѴм ч ь Ч т ь н
ч ц Ь М Ѵ У п^Ѵи.лак , н вѴлиіНнг<АМ . в і о < л # £ г о с т р ^ я п и г і
р«уА*ш и

'

с - И Э & ^£^<Лвж<г £ £ * y 4 > ’iA e « w « b t» ft'» » .*

A,Af к « у г о и М л м «,<*· m # * £ r# V r t ‘fJ*,/V1k ·* ;

ГОЛЧІ.ІѴ W *

н » К H H W i ' . K I й * .'м л А я гі* , f А ^ * у м ь

™ е т н н с в г - А т і^ т ^

у ^ > ’ « « “ А"ч*

\erw*fT βί βrfr'm* I re , шк
Н ь ы н н Ц м г й я і» ж н т « А с |Г О .
і^ м « н

· м Ч гт#{-п ^и г*ш і € Г І

·

^ мf

О л и ш А Іж *

· О* ·*>VA*«^j>k

A n t vu«*y«m н м ь i r * vuC

, Χ ^ Α '^ Η Α Μ Η ίν η « Π Α β ігп « * н « аѴ

я с г Ѵ ’ (^ A K '* v ^ irrtkftH eA err,,Mi5^f*, *V n 4 m f ‘*‘f 1C^

е 0 ж < н . е Д n e w r f т к і « « < г « · γ ftf 1 * н м » ' 6 * * ^ f
ІН Ш І # /u«y

. М А * « Ж І { 1 « іп м и « I c t M b n f ' f r v b t f t l . *А«М«(

ш І і т ь л л и Ь ^ С ^ в А ^ О У ^ Н г т в ш Ь . К € ал« Г ш * ж * l r * n f w

м іѴ А н т и 0 ^ т в у * м у ^ г Ѵ * вумвД Н Ш іи^\|чиг«ІА М кШ ,
с т « М > т і# £ й 'г п ц , и « у ч и т н 4 ^ А # « * ^ < |» * 1 и
HNkX

t l » b C A ‘l<#rtt с л в у я ? у « н Η Π β Α Λ Ο ί ρ *

. H ite r ^ iH i

··

i r Н г ш (Ж І * i r r . ^ « У м е н Л V « С rtапт*Га>Xk
» ‘J S l · 4
t»· A x \
‘ ‘ ь **f< w * ·
^ f”
г м ^ т і ц и и і и ^ ' ь ^ ‘ '«
,
а с й і ь 0fAH*<*<iutrt .
п ^ л » « г д й m j,^ и С a r* A ^
f r · Л » 1*Т« т« л\

am

«·ί«ι*«

·

f ***

.

.

AM*t * и » м * * ‘ т г м и и « т м 5 » « ^ и л ;

" ·« « Μ ..· ..Μ » « .ί.Μ ^ i Ч ? ^

М н « | , ( Λ ζ / π ο Λ ^ ι ; * r f c '« > ( > ? ( ." ·
« Л ? ‘ ^ г г о " / ‘ - т Л ‘ ^
Ли

і«г - ** a „4

^ « C

T i t

Y A t ^ * Η 41 A

ti 4 ^

»Г \ ,
^

* %,

· n fen* VH V
vl
'J

JI.- -724 6

„e ^ * * J rA

ПРОСТРАННО

0 bli&tK *
A*t*J
&%f
m h%
деІдН* Λ ♦
^|Чі

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

в>£ і4лA %v * iy * < А м і « А і м н г < * і
^Ы ^Й 4йГиШ ^
, П^ІГП^рЛітк 0 ф і АМѵѵ^Л*

* ^ A f * Д##4 **frt % IT? A r t * СА#* Мл** С д Т і ^ Г ^ Д и

!*ди г*Ьч^^Л*Н*у*

·

£ § і ш ф к 2 І>*Гш Ѵ^

ц

. Л

OrtfcMif^*4* , « A f
ГГГІІ І И А Н Г ^ и

* | Г А Н Н ДА1 4 r r f A L j r t п р и m lit*

i n f k M b * t* и
*ф

Г *

#*А I f ^ t r T f W t *

*И ГТй €

ш*

'

M ^ H fT V k ti

*

φι*

* л П и I «· U*

f*|a

О Г ^ Д г п н Г І * Ίτ'φ »·γ „

*

UJHTr#y f ^С^^ІНИІНвуц*)'

«*Ι*ΛΙ<Μ*Κ%ΛΙ*1Ι £ м У * H « 4 d r
Η I f m

·

♦t i l И Г * * * Г Т Н

* йи

ftmtlluit

іц н м н

·

* І і Д r n f 4* « * У

X*>tn9\f

in ^ iеи ei<ty m i gff г%з /^ н м і ♦

t #A ѵ л д і ж *<* пгтА<<$ c m

и^ і і

ФИЛОСОФ

Д *М # ^ ^ н # Л ѵ '
X 8ГІУА**\ н м гп ь * 4 и m a · β <Г

φ ι I А4«< л^*^ЖІ

« 4 tm 4 I

X tfU *
<
i<
m н *<
fm λ

*п'л *«

r#V*A *тГІ* OV ЯМ С ІдіГй
<ЯгГ#4£^ ‘
Ju/< H*-j A
Λί^4 m ili Γ JlЛ Ѵ
1ГІ i>%m a r e ρ ^ #ж*
fiy ^ m b n n U H » %
* m A 'fcgaeA tfW Аи*|^ , " H f k i j i ^ f n m k
* f* U й и ^ и гт ік

t ltt

Н І І ггр*е^ Г#

·

^ А м і і ч г<л А н **#*ллн ι < »γ f

·

ш ім ь н н N

^

тги« К н*кИ м 4нк

,

9

♦h «<w
гв ж *

Π

mA f J u ^b

A*n M M j A ^^

h J^*^ I Ѵ^і^і I н %
ІГ#у^ціmifc

r » y ^ t m k a j r f 4,1^» , K i m

«λ

* 6 fH rrt»

цм γτί « т и *
-T4*·* ΊΧ. *
K fn ti І14ГИНІ
н і« м іѵ & іЛ

сЬѴл» c u jJ 5* ^ * J j i f u T i « S lt^ U k iH jr tJ
»i'
-< '
*«%Λ4 **V**
1 * «
H M ^ i n * w c * ^ 4 χΛΦγ ieftrt»Y ^ и к и к ы
^K rtkw f
* і ^ т ^ к « |.* І J H t

r*VJ f * ‘^ « ^ β γ

« « iW U J V ittfy

і і і г

Ц

4j>j k j

·

|^A»«e*b\

. N | U ( T t( l'# H u iH

Γ Π · * { * γ ί « ϊ # < A 4 W f^ trrti* t

г г ^ іг г т и л в у ♦ ΐΑ Α β ί/ '^ β τ ί'ψ ^

.

,^ γ ί^ Η

,

s lt ij i/ ir *
·

φ < Α & (Μ

М і< л к r t u l m t i

ік ш м ннг^А и** Ѵ*«Жі п і^ л г Ѵ ^ ,п ^ ^ * « Г н л{ггль . н Ч
#*І«Лк’ А^ ! 4 f · i«j(t<fer*
Г
/
■
*
f
т Ж

<и #*Ч к М I A c j h h ^i
/ 1
* ** V*

· * П И т п і>
* '
*

і и д л 4 Г ііл л о г ^ іи іш ік ш ^ Г Т І И І т \ ^ 4 Ц Ь , &**А Ь ѵ А и г і# і^ л * И С 4

·

^#«йрс"жк J^rJkV А«и ^
t|4,tMfcfH «^LjHHkl^· ві^«иг«ш *
^оулѴ м ^ ^ и ш г ж ш а » ^гпмі m |* n u г л « ш% . fvV*·
'йм X f V t m i4 f it ζ ΐ^ Η /ЧІГ««·<*>лА(Е»<«ш | /

rrftVi* « 4 т < н ,, г л * 4 і^ | . «Ци· ѵЛц ь ^ і л к й ^ ч й
А Л «'ж %Г П ч { Л І ч ^ л г р И
Н Ж|

А А Л г/у

Е Т и і Ж

І

Г А Іу т н

m e r ^ X

£

. T T < 3 # A r t r r t | 1 < * н А л Л к М « Ѵ 7ІС %

( C ^ s S 3 ll« M b
^ j'A * « v » j- ^ k

» 1 т л в (* к

H

f

t

,
f

ГТ^ гі*

ГѢ* г п “м М

*

. M f c A ’t r r i i W A A i
А £ Ь «*ге

'ф м » у

·
··__

С м Ѵ и * н ш н л и ^>Ѵл· сіаі ^ ъ , s i n e гл**гпѣ і і < « ^ п * < к і м
г з > 4 « и

^ « γ

β τ τ ^ ·ν

«ІГіН S А в у г ^ д H t y * ( i N H I ( i i

н у га « й т т ^ £ м і| к

, иикГТ^вГГ»НвИ*4НЛАк

«И Р к І І

~ * » ь ш и т * л * « м н «І'(Л<««м л * ш м , - і л Х * н*лнп.лі*рр«иіін ·

J1. 725
>) Климент Охридски. Събрани съчинения, т. 3

'- ,-Ѵ.С

65

6<з

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧЙНЕНЙЯ

г- ,

<-г* « «*
Скt*·* л у ь * гп|» А Л *А А< гт1k m * *"Af trifc
*4
ί , 'Μ Η » \ Ί * нм*.<г* а МѴГ*А£« А« Л^ * « и m гп* *Аг«
і< Ѵ м і н " м к п іг Ф « к ш А ■
н т т * мінКтъ
«пег
нген*Ал> цргп&Ѵн *
(^4
«* , wutri»**A
С
и^*у*^ду|іѴ «тѴ Л нЧ іоундгіг^Ѵ · < Г п » и г » І ^
t

Hi

t t H r r r i t , t t \ r \ 9 t . t n k * i т м н ц м ЖЫ«ѴГк.

rrtMH*vMfr* " nM ' 7Т#ипе<лА*ш<Ж|ж^1«н м & А<< Ѵ г *<М*«іА й
r Н <*'# Г ‘ і гт« Д ^ ш вѵ
·
A »ulkuuHM?K* Н^ЬтА'лл«
х

г

*

V

к fir.·»? f ITT fc ft i N r g * W M K ^ l

siH tJrtiA V

___5

*

· Τ —1

?

"H

K*<t

, « І т і м и «вутА β

••j4·' I erir^tuJt A r A f A*** ^ « y A f A A · * * ^ * » ічА»<А^Ан А и и и ,
ЖНІІЛЛА rt'A ^A C A H H M ^A feoA H 'i'
г и с м л и т ^ .н , « Ш І г
N «ЛлѴи . Η Π ^ Ί IH/Wk#y Ч#іЧ|Чм4
Η «ί<· γ UJ Art yJ %tr»ll(1fA
ѵхіЛАХ«,у ? A » t f k ^ · 6 ИДИ ш и Ай ф ' « л е * ^ ^ ^ й » * м - у Л
JL*
nVfurfc л л Л Х алг r if м * т н А м к в А Г в у * М < Л
& > г Х ‘ Н Л Г ^ т м М М Ѵ І Г к І А ^ И · И в І« И ^ Ь Ж Н А Л « Л * 'Ц
«<#м#у . Н М И 0 Ж І П { '£ Ч т Ι β γ π
\ & * * ^ в к Л Л с #КЬ ѵ'
. o « k <иц« , , Ь * ь м м А к * ^
Аи*м*
? J x o β іцч Ь , m V i « f f ί *1,Игг^· H r r t e i f H t n i ·
u V A etJu ^ i
. KkHAujfc , Д |< « H t t # y 4 H H A * « « ^ T
w * U m i / ·% 4 μ λ Α « 5 * ·* Φ ? * μ α η γ
c t r * # ΑΛΗ и t «< АиѴк , л* Η «> 3 И « \ п ιβν 41H ti* m »·y * І Х М . - .
н - ^ л ^ .и .у л л ^
tr-V fM A ^ t , П ^ Л А * А Н Н ^ * < А ^ Х * £ » « · * V *J*" V
Д х ·ѵ м 5 ;
«< Г б{А ® лнтте«< *у·^ *"**
г г і ^ игки · н о » и г т ,« і А г т * Н І « т и %<*>
’ Μ,ΛΛΟ
g J u i t s M * А 1 « Г П Н К Н іу ^ й Г М І j fe J T * ЛА·»*··
4 H frtH f tl€ A 'tifc ? A»AAbH«t *H,<i . н т і - г и к ^ м Х л м і · g

,

ώ Γ * ίγ λ ^ * * *
ЬАллк AH lu k«u*

Л. 7256

п р о Ст р а й й о

жйтйе

к о н с т а н т и Н-КЙРЙЛ

на

р н і А Ь г н і ш і к и п і у о я ж , м% г ѵ А П * \ ц т к к ъ *
*<·ν»*·Μ

N M A m k « fc I и < х * у т н rt f o r t ^ t r n k

y « v ll^ t r T U
л |М (< К Г « ^

и4

'*

і

фйлософ

«1

І а4*і (Л Ь « н и .

^ ІЖ * | , «і<ТТКі«# * H lW H H iJ V

*д*«тк

Й « frie * *

H A 't r m A m ir К Н И

*

ГП«<віцкг«і*к»и я и м м г с м и * м » я ; » \ . Ц г г » а м исквп***
%

m

-

* tirrt 4

лi

4j k \

И\ к
*

-

* ілиша

5Г

k t*Jt * < 0 г п \ ,

**

i f r t t t i u И П І Ѵ О т Ш , W Aj* Г *A4. ♦ N, £ « w t t t l H f f l H Wrt»©
rtiMBAMXM , m fc n ii^ t

иАймнжкГнѴі

*

1^ »ί -Ч*^

rt^HY%tpAT » * и и * м і и ^ н ,

<^лгт{#«ншί ж* 1 re

» KA‘<·

і м с ^ и н е л ч е ѵ ι?«ν«βγ»*Ύ , s i m f n * λ α · η *^ι?< * 0 * < 4 ? ^ Η
* > | a tt * tH * у о ц ^

кгЫ

« 4 ^ H ^ ^ t r r t » H « H f *^ι)£Α

.^ Ι η ^ κ »

% *^ А н#г *«9у <?м«уу», А ^ и г г и ^ К * * w m e r i M n ^ S K * u ‘
3« U ln A ^ im l

·

|{ ί «ИМЖ*

M je r lr^ iJ ^

.

щ г л н т і гггАкч^«удм
.м м «уГи
*Г
И^ІИКАИ £ САЛІ» X Г1 І«*.,НЬ4 SI ijjk И*у ******* , т£#МцУ
САІк«4чти · tX»u^H«Aw*e
. rrtfH Ν/ηι^ΓΓΑ<Η в | е ^ , и
**2ί*#γ
. ( ^ A U K X t rftwJ, *IrtA4m«l%
.
Д(«£«<* « a' u**<*· ^
Н ( ru І Г4«Ч ♦ Ц»<*ЖІ Η Μ ^ ’μ Ϊ ДА' ш 4
«Л»<4 і ^ ' т | л ~ « т » « у Т , NAft К І М М И ц * ^ п · *л І£С w ^)Ck
КАшЬ u l ^ i r f r n , ИГ;*»аш * ^Af d^HfTxfc . ШМГі І ^ Л А л л к ^
* * '^я Хца AH а т М ^
* Q m M H iK i «А#І ІГНПв]»Д#*<4ни . "
А й й іи А .іу Л і
іи т і№

♦ АД ѴР * χ ϊ ’η ί Α ω ΐ ' ^ ; n u n r m * H | . i i

« * ж і г » ,* « 4 А іГ л А в 1 г Ь к

п « * А К # Г ^ Л в і^ < Г А І К к « И іС 4

t*f« ί t»j^ λα е Аи т и S^A· f Ar t i ♦ HA# *f· дТ
«н аам и гяѴ Ь р ^А ^^и іж ^іи · iim t
rtlm,U<« . n \ п ^ * т н і н А К « ^ » Ѵ Ж ’Д о і т ^ н т і
u»t«t т Х м к r r t ^ « « A f
ЗД вН гці^ ·
i««T9^A*‘< ·* ^
N i i m i ,^m
Κ « | Л Гг£·

ah

*

* 4ѵѴлв<ыфГж* , г т ^ * т н * * у і н м ь
A rte * /^ M ^ , i*y^*«AA*l * j i r >A «««'<r . ,
<A*/\rts'*rrul , H « % A \4 ^ « r< V < ^ X f^

« ж і й Л · · Co » Т ш А ш і ж I a <sи /дЗ^* jf
Л«

«m irk t ^
r< ( к ш

f *Т* * Г Ь ^*е<Л4 & , М в * « « П

Afc Й ГТА«Д» ? Р в л ш ь <*Hs^A*

а х і т і н и к і п і ж і і^ ій т к м

а

* **** ** и п*» и ,

» » І ^ А ш Ѵ п і л « л с и т і і і ( т « Г ДАі<у»*4і * А ^ ву Г4 *;* j α,αη
АМИ «I ^ f bAmkj , Л
н 2 τη ί АІ «
п АХн »♦
flM M iiciitt
а Уі *?Л··
н^4м*мм * · *'і * - і
п ь т а в р н т і с г г в г л ^ іА Ь «к н ж і
k P f А « і ^ * <%r t ^ і< Д к в п в н Ѵ Λ *·«Η-ΜΙ# )λ ·«m i f н ч * * ^
• lA H {f« y Η Κ ^ η ΐ η γ

у И ^ААА И А

rn h $ t< *Y ( A r

f Ѵ « '«

i A u i ^ n ^ f e y r 'M . /и А л * й“ « ♦
« І И М ,7‘
І ^ ^.........
М І rt * · £ * 4 м
»«т< Ц *
и т к в і * AZ^IaAAtAj ?
Ан« /^«^4
Г і

J1. 726

б?

68

КЛИМЕНТ

ЦХРИДСКИ.

СЪЁРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

%
^
I
л а * в у ·#*#«« *4»»» HHk н м к гп # » м
€ ГД> %*
, K*K
^да<К«

o h '* ,

ΜΜΛ ^<ir»«SAtmb
^ Л ѵал* ^ A,N4

Κ ίω (

ф*Ѵд* ίΜ ^ φ Λ ς *

Р Η \Att<« гЦ ц і ·

« О Н 4 Ж ІИ

, τ (·

, гт*пм ам ^НМЛ«Апи «2«м

fr* H tu -e v^ ^ M M fc

ДАН
тД «м р |

1
т
* <Ь » Λ ··« 4 * * ·£ ·» * 4 « Α
C* . и ^ м М А Л М ^ Й

·« « « А А л \« ш г ц * 1 п
, ^ * 1 « Ѵ у * у д а ж 4 « т в » о ^ к |и і * ,

»<гІн*л*«ѵ ^ ц к «
^ 4 Ι

*χ

т Г \

* ίл к і н Н Ь і< ц и

И а Г а /

ί* β у ,*&***·*

n e f^ k rfi

в і м г і г ш ц N N « ж д Д ш * н» , н - у і у Ц Д і и Щ

·

’

Я ж м с ^ м іь М ^

г л *

^ниимСК,

£ H^HmtAH f t J ^ e y , « Ж * rtht<m 0jf;% ШнллІч »«f*AAtA*j . пвшшІ
«4U £ ^ н м іл л # у Ж Ь
, f f YI «ІМ ИЛ*У · н( і т і ц и
ШНА.И(( сЦ ГА* , }£*д'л*«| rrtiliA ^* ОС/Ѵ»^і^ tl|iVHAAi «|Α,,*
'чЛ^ ш . 1

r

* * ·* ^ в Ѵ ^ н ^ Ѵ Ч ѵ ^ л А м к »

* η ι ^ ι ί · h i m r rtA ^ M i

m t . Χ*Χι«4*«*γπ7* в і ^ у і у ^ а ж к т і А « » ш а А · Ηη ***χ
, і * и і к А ^ ш » ^АЛ«у нг*#н frtM>KMf . * ^ т® г* Ѵ А ь« ^ * А ж і* 4 .
нн^гкаггто^А А ѵА>итк«аі(ч^лАіп*і«хг^»4шГн^*( , « и « г £ д і ^
м Ш н " н н < « ѵ « . ^ * н і и * ' * Л и л л к . t<Kti*U
іт Аісм пві«Ѵ?ДшС е л \У в А » ^ ѵ в г А (т к « т в · w £ f А м«нь*»у«^Ч
^А ДттГ^ЛАІ М(Ц*Г^£Г*, ИІ<А'м%т(АЛІ^| д г к Г н г н ^ ь ім ь ,
ГАг«иД* · £ н ж £ Ь ^ іл « с ш 4^(
С**ЛМ«АИ
с<^нрй^А!«т»4СгпввлАнЛр* 7 ^ м і ^ м н и щ » л к ц <рДци*Г<і(«4£ ,
^ Ш * п а « й м ь , М і ^ и в н * и Ч . Г * ѵ * * і Ѵ вкЯ І. НіаѴ«А,
« ы п *в # tu · М в у «Ч^в і t A . « ^ Двш«м«у**ь^ мЛкѴтттг6'ш.І*«’І^г
Ѵ ЛІ< ЧЛЛДІ

. m # r · · ВЧЛ c e y r r t k ^

♦

Й ^ К · e v irtO

Μ

гч ѵі г β «Ц · у * АЬ114 ^Ui fc , ^ Ѵчг'н ^ 'л *)ш 1 *( ' І* ΗΚ*Λ*** ® * ы
ч н іт ^ л іііе е у л с р А т н с ш ( ( ( > «у*4ки лн ш ( ву^ѵАв^ н гп н іг*
ό

т

f A - Л Н м Ѵ іЛ Л к

♦ И л у V tl) J ^ t m l в £ И * Ш * й ^ к « iM fk r t* * * » * ,

<§ΑΑ4γ М Л П и т н

.

M l

ГЬ/Ѵ ЧАтЧл&Ы Н ,

нчк i β * m e r e Hi t< f k r t t i t ЛсЬ t · β A · u l i n y
чггГі H m Y v w ii
H t

н ін л л А т ь

NN 4

б ^

к ^

^

и т и

u T r t λ r 6 y IT h T ^ O N ·«( Ая#< " [ 4 ,*

f ί К М И » l * i **k

i ««iMf**»*·**
. с і ^

аѴ

A c и«

и

m » p

t ЛЛ Af 4

C4 « ^ і ^ ітіи Іі п А іЛ і · »χ»A
« « E*7»A^ VW*^*1f***
Іл { ІІ* й Ж « ? п Ѵ ^ * ІГ « « rfr^ l Н^^^ИНиІАЛГ^-.гГГ»^
лааъяи

·

Μ ί* Ε " ·&

t ДлАйЛ\Ѵ

m * i *<a a * я І Н і а а А Й

-

ш г і і н ^ і м н іН о Ж ^ н % « Ь « т Д в л ^ 4 ^ ’,и
m i лаѴ«Д»^и
ifiV ГТ, >£л^«н#ѵ’* vL'r^rfrdmM к л г А ^ в у л Ѵ ѵ ^ и іИ * ^Ym.· * rt'
м н о /Ін л \ь (J Α,'Α λβ д( « 2 tt . и « А гД н Д а ім Х Ѵ * ' Са *£А*
N ^ ik ^ i^ itk
· < § ^ т I·л * «
Itttrxdt l i H .^ t
CAoy «54 СААву т в у ^ Ч і ^ Ѵ
HlH.vv А л а ы Н ^ с і н Д Н і к т к и и - О Н 4 (ЯЧ% |^**І
^
ттптттДвЯи « « « г Л А і ч л т і и и * і і “«вѵ»ітЦк»»>«Н » ггіь
ы*К**

Л .7 2 6 6

j

ПРОСТРАННО

ЖИТИЕ

ИА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

S
/
L

л
ΐ

Х

**

V
_λ^*·

* *

4

'

· XT

I '*

п іг т и н и м ш 'Иіу‘, і * ЛА*

. *·

^

"·

.*

*

#

***

/

* ft

V f

«X

(X

'

I ^

^

.

A

Ί

J

.

t

1

||^ г # т і д » 4 ft f * V f спХв^Цш» * M'b о і н ^ і у г 4 « « А і і и л и к »
r n · *Vi ^Κη β ί А*'н |ЧИММЛ*^ 4? ** r f
* r^»<« « trif t e f ф ^ н н й г л Г(^ ‘ζ η j(tvkb , Η »kf 4 ιίΧ * ίι£ '
La

.

м

і л і і / f I* і / д

& .iiiiC k i

м a a

·*
*
'Ъ.. ѵ
^ І І І А М Ш Н « А іШ ^

#

Jk(

i m

Аі/ ж м і і і

'/
#
#> ♦ \
firt ya е i f ^ н т ш * h * X

гг*4>шё И Г Л < Ь r t ^ e ^ t t ^ r · f б г в ж і Η » π » * 1 λ ί | ^ ^ U i ( Г к * γ

п ^ и м н и м і н н л і к г п н . X » r t i |j * 'і ж і ц |ь f t*<‘

X»mt/kVH t i

т*# ^ «тн

.

гл*ш н

« m*v

_» н Tt

іж »>

. м у » · ^ * » H t f c t r r r b ^ Y * i t m r t j 9 HyJsM ( 1 ΐ | ^ < Ι Η rTe>V*0t ^«V·

*

jjirttiH l
ііт ь .
<^«иі<х^ь >мІ^вОѴи«( m « y
' ж и^сс
к^тс^длЬ . я о и м И н т н п ^ А в ж к г ^
Л~Л А « Мж і «.4 І АΪ Γ .
л Λ Λ mr V A4 i. tf І 4 <« 4 < i AA IL
a /"\ A
· -------. - M /t
м
А гл тк Т і ? UJA oxer's
{4%1&*ЛЬ * 1*ГТ(Ѵ%Л*4
* CA*4AfV«MH
,
. ^ <гч
«Φι<·«« т « \ | Ж h « Γ ή*jjfe , κ π £ κ χ « ^ ( <<інн*л*у , em tSA
r s HAu i (
• іи н м к
iffilV u
, ΗΠβΙί k z a I ~ * v ·
НМІпрАшаЧ « у « К Г #
, s < m *4^K U e i^X# ^ллиНгІ* ,
н«\йЛА т«#ѵ<* п^Тл« * и . НШГ^ f i z j & A i b n t i t m h , Ч г п Ц т и нА^
Ytntfc « # Н Г * і Г * < Я * « « ( < к · £ н Д г * * Ж к < ж А ч А Л « н « 1
β
* ·**%** *
А / -»'
■
»*«&'
«*

«і% пи

гл М « ^ H^%4t * £ 4 н с т н н # у н*с* β l y ^ r t рѣ\£г% >*L

Шй

“

I

<Γ Π ί Н П ^ | # Л 4 Л И» Н Г A f n t k

іс#тнгг«ічйл<4

H

·

O

Д р Ѵ ін ^ іи / У п

mi y £

к \^*л АГЛИ*І

^

< <* (Н <
··**» · .
'· '« .*
V
,
\
й у ш « * | ПИ«М(Н4. ПНіі)М« · ί< Τ < Ι < ί|Λ Γ |ί( η ΐ Ι ' . ί Μ ^ ’Ί CJM VI

Л. 727

69

70

КЛИМЕНТ

^ -*'г

;,ц*

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

'·*.

СЪЧИНЕНИЯ

*

^

‘

**

· М£ГМ*Д #* As 4 44 «Η

5‘^

(

’\, "Sf
Ѵл

*
л
х
V·
«И (нАЩ 0k<fH n f i Іл*к %***1»Гі$Тд#

^

№

и ΗΪι * и с м * * и , гл Д « « и и г і г л й я М
« к іЯ ? »
т н < т к н і К 4£·£<~τ»λ . £

А\* т й $ ѵ Л { k Я М ч Ш*4£&рй мК**1 г п а

^ Η β Α / * Α ν * < * € Λ Λ ·γ Γ 4 χ « λ Α * α ^ 4
* 1 ί Н Л 1 к С І ГХ к

ГвИ,

5 β»ΛΑ«ί Н Л і Ж н т к

·

С

л«

-

а

2

^ # Й

и

Ч

ч ш

· ΗΠ4Μ#ΑΗ«« f44*

Htmt Мb^itaUм<еЫrn't NAfi'tnti;

C f t" {rp rH lriaM lU W k k

Ф

. i f e t M k M t J s f W S r & n A , н»І >сли{«<мгіе* ' ^ i
Μ Γ · Ι Ϊ Η Κ ΐΗ Μ « Μ δ ^ ^ κ ·
Шi й^иа^ ^ г д ц MAfttt/fr
{"Ів^ ♦Y<rr» U4 H« Ui *V< »A*ay м **ЛМН МІр*Ш4,нІп*\
ткггв^ ци»

* * 6 Г і * Ρ “ .,ΓΠ Ι

s

^ > « Y Y

aV i

*M « w ri

^ * « І Ц

д а

/

λΦΛΛΝαίΓ'# « НЛЛИЛЛІІ інАШишкіі і т ы ь /\\ощп * g Ж t в І Т І
-f-icm V rt э с 2 « л А в в » в

ΐ

b l r f i f o l , А^<вя<и т т « ш 7 і 1 о г / ф т и і м б ! * * ·

#

^Af « κ Μ π * ? ί β ot β β ^ - \ < 2 β ом , ш і о г к т в у п п

V f ,« rrtl ά^Μ tl< Ь\Н
,\Т **Ы
в ж к <л f* и
гпги f c r #

( ΜΔΠ

.

Ж4<* ^ Ѵ л в с е л і^ ь ^ м в « и η « γ π τ *

£л*.»у

^# u i V
γό

λ α λ

<г»

■о

н і ж

,

« І *

м

н

2У

^ н і

ѵ ж

ы

*

'

· N и ot<rtAi*>

^J

. y * tf г о

П 4 ГЖ ІЦ

« 2 / Ѵ « ^ і* н ·

.

ёлА*У · Η

в у iH rrttA N \is t^ * i< A <Х*у t
г т г А' (/

»н (і

. ύ Π Ν « ί

І^ і< ^ « Ѵ п и ш 4 4 *

€ **·> & & «/

β А к Ѵ * T U * t #а<Ц<» ^

<^»· μ , г м п # л А А * у « т к и м а г л і к »

£*Ж »«Л *\/*ГЪ

П « ІА 4А А

· κ*Απ# ί·*< ι« ѵ А л л л т · · * ^ * » *

»н Д п А^ в ш | н А н ь # у г^ «

к у г» й т н

е**И:»

m l 4(O H f4M 4 < « ч « * , ·

\Oti%),±*j, , H i A n t H t l t
Ι<»ΝΙ*Μ »
м ь « н * Y м « т ♦а н А М А 6 в u A > « f » * ' A * Я5 й
н р ѵ И и Д ^ < r n * M 4 y n A ^ t T ^ u i н"і(

^}>/ж

а

н к

r

r

t

^ ^ п в ^ іт н ш

» и*

.

^

ХггГ^тл*

і н і

п в у т н с і rtm fc

A /^ tJ s m iu O i 6 ζ« ^

(ι< Α Α β ^ Γ ^ Α

га^ к

, ί < Ζ Α * β «< А И C U M K

Я

дй ^

ьі

»1«<*^аѴа 4-

^

. Т Т « « А Л и д € Ж » <<*# ί ρ * ? Ρ

т и і « ѵ ^ л ^ в у , v \ « Y ^ A A < y “ A a A s A * 4 ^ « * fc · ” ж * f
*
L
Λ Η ^ ίί» с ім и ааь
£ м е у * ,^ * u · « ^ ζ ' ί a i О Г к х ч А * ί^Μ*3* ,

Ηί<ττΑβΗ” ** ц ^ н н л г а * ftiH H er^A A 't'tm * , Х н « * г < ^ ό^*Μ Μ
t rt*^*>A4V ** ^^*4.\Ак *
f/*H *tA 4#1^|pt «
•ЯГЬ І Ѵ Г Ы

β Ι * Α » ν ' { S / v \ <f t mt *

и ?*.f A ^ * ^ a « Ѵ г м * а а "
« ѵ г‘ » * i S j v * ”
n f H r w H l г лл Иі r n l

Χ,β^ίΤ*
«Ѵн

« le i м<у

'€ачУ^ h" f-f * h ? : #
e l f i V^
', w ' " ‘,^

<л а Е* Ж І H i r t i ^ U d

» A ‘ << П#ГДШ^іі

fy*4*Kjk й ь і

®y

.

·

ШГ н ^ н к и л л і й
м « ѵ # ^

М4ІЧ* , ми ·

ς| A * * A ’

πτΑ «<«
а»

,

t 4 І Ж ( ф ’ ( А ί IІА^ ф I f г Z f O * А А V * M # S M F A » / *

f И Г » И И ^ < Д г г < · И А і Д л А к ,^ Н д л Г о х Н А И б

» < и п » г А і'т и А 4

i"

v a n ^ M tH

«Кі«Ѵ аа*У^ ,

Л. 7276

Μ^«##Μ*·χύΓ*»
* Н <^ * * ^ # |И <,П

p a *·

,

ПРОСТРАННО

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

71

/
4

#*'«**tt f ^ЯК ft4m .(H M t S L ( V .

4

* ^

Л

* *І

r * rC u A ^ 4 M jk ^ oM wC y ( Г^ H f<#KИ

ft*

· ί^ Μ Ο Γ ιΐ^ ί «4 ί ^ αλΪ

{ іХ м д А т *

іу М л И ^

\

ь

ж * *- v t е vf ггт А ч· *

еѵ
»»І

с г^ Д

^ m | « i t i i f f t i , х^гп*ft«І\£,н ллt н \с ft4fcтгн*Λ
W ѴЛi, \£fc β»'·' <.Ц И t Λ ,\ β Μ^3 ’’t’ '
’м

цТХ t Г^ * у *J-· t

γό

* έη$ 4*nta *ж% і Гаглні
* С*4
^ ' M·ν*

>гчн«ѵ ^ £ л \* у 6 4ΛΙ Mil fctrrr.txie^kPk

r n 4 H* Г к к т » и ѵ і і т ^ н о у ' к ч \ л Ч

U ik

«лт? rt н іѴ \

. й ^к

· и <п λ * Λ ί

M i #*>лн

X O * - t A ΤΡΛ « и * чгцят* т і і г ж м н і й й UJ %. іч|Д*<ти

г а

»t

- ' Р
« к *<

«

1 * ' ,
— ·Ν .
.
• л <і,А ѵ \ в * с ~ л € < ѵ » ь в д н в ѵ ’ і<ь

/^ΰ-Η ^β

Г« * ш м

ГТк /Γ^β ί , 3 Η ГПН

мА мкѴ іс

·

тг‘»к ЛЧЬ « » И ѵ\{ р Д ^ Д Г. *» e r e
m

> ^t

<v u 4

I і(ТТв«
,p t n

& л ~ кл^ к ΎЛ,ш

f u * \ r »

> rrV **

« 7*: H i t j T t * 0 { 4 LfJ

I rtjh-Ttk

rn[J> К .ѵ л в

tM sfn rn t

ГА

^ t Ik

4

· Ф»

е ^ й м г * ^

Д^к >'кллж.* hP< V,

·< A r'A .H k . fi » e^t

''И ІИ « ^ І Ж Н А Л І

. £ іТ г < 5

^ви-

^ А и « · Г л , в у л Т г Ч “ ** <<rt‘ r t t « '

^Гж і М т * · С л ^ * * н / . ^ ь
*т- « ί к t k < m * тт- Ь в * и Ш к
-т-

ί< Г<і’г ь і п ^ < П й a i ^ e y
t кл*а
ГГ Ь в І Г О Ж І СЛЙ a i t * K A V J i М И І П
~
- ГI, Λ
, ,
,-.

»*гги и м * . к

^ίί\'Π·4ΐ«ΛΓ(.πΑ4<Α» ! « { ( rrrfl* t a.k*»ktrriM « Μ А<4

’ r · % o r -»
***
« K * n T d f f c t H * y 5*Cw W ^ r < ( ^

1 A il

ПТрбіг

*ЧЖ *

'

* ч£Л \ б C CV k^ y’Kfc

4£ и

ГГ4ГЧ4Ѵ/ U I

\ *>

*
*'
^ fcjr# ‘ H M f

C r r * 4 И *4 ·

ftAtktrrtHH M ^

A4||k r ^ A a j t r r r i i

Ь

<L*rt L^l

I ^ Ц-* ^ « < (< A 2 ^ V *

ST^a Η 4 Α . Ϊ ^

/и \^ в

· #C

A e y u i^ r n t

ІГ4І

M M t Г^

kiH

гкпКЛ &Ѵ
Ч*
Гкв*аѵ

. 3 ^

н ЬМ
Ѵ
*\f £4Аі «Ѵі<д

S* А й i A \ t ( m H m H i i t i r f r M
,

лч Η Й д

,

^>.

ндѴ т%

V, ,

"

4

(Л ^ н т н и

в '^ « д г ^ н 4

♦

f c · A r ' O t l a ' t ’T n H H U l ^ t f i ,

»кггіА (f * *t» , ^«<« rij і я ы и е і л ф т г і н і с і н ім л ж і Т к

•tat^Hrrxn t<Ar\t\A
" t v

^

^^Ггттгч Л л і

^ · ί < λ Ζ ,λ Λ · TT# 6 t

/»*<♦ ,

1

*

*

. J T li"

t H

*

(?C j і»Йί i<h ■
{ m e iif ί D ( ^ r n b
е

.

· И M J R ( β ΐ ί Л «и

J j β ί ljU Д і < і г Ы л л в у

»»л*С ллк i i f M t

a t <«V

*2 и лм κ ά

t A u iio ft icjay

еІ т е о / ш ^ г *

•V H -ldpk^M U /U t

> *Т s+ ' ’ <*С
«— ) а к щ А**1*

w ( » г * Ж ( r t \* t f c U i f c »чА

n

^А .ГД м Ж *

* 2 - ^ k ѵЧк ч ^ и і в у

MiA(( i(»'fct«# .
κ Α * ΐ χ ί

}

T O t m

·

п А к і і ж '| ^ |ч Т

<+>ri ( r e tt< Д Ж и т і л л и

▼ιττβ « М A v\k
( 2 л л к « іч к ^ Д

· п в е л Т ^ і ч Г и р J^Vk e t r e

η m r t и *4 « m 6 4 Μ V

tm fc к ^ г А я
*

о п и д к »

m в

н «тгн

· <4 iH f r r r # я Д | л н , н *и

» і( < о ш й , H ^ & r k A U j H t H t m a і А

·

•фи Α · ( с о ф <»>-'{·< <Д_^Ч ь 4Л к ^ t Y t · Y / n o Й· м Г а И ^ Н Л А к і k m t A j Η
τ ί π κ ί ν · ш « « аГг{« * * ѵ й а Т у і 1\ьа е
Гж У*

t іг г т й д ^ *

Λ·4ί<Λ*<# « k t * y

»4

m $ £ t . r \ t

« ѣ т иmn АлумгХ

Y A iiik . П і і л і г ^ A ^ M T U

* п Д « < “ ^<ё < < І Н К М 4 Л І У 6 ф Ѵ л ^ і о и ф к

в €*чн ,

η

n\«m fc

г і ь л л б ж

к п ц

л і

j * k . Д С “1 н к н в k < i « y t l H r t V t t & 1 л л г £ « т и

Л. 728

.

Л 4 € < л іф Ж і

72

КЛИМЕНТ . ОХРИДСКИ.
»« Μ * ί 1·ΓΛΑ α

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

VOiftrtt

t.
И 1 · %* ν ,

лД * U ( ( A U U 4 ' i O

*, ■

*
Λ»

гвл^ш .η й « ^ Г д и т н (| %*гГпь(к*у^(Гмі^«^І^ й ід «Т*!|
^ іЧ Ѵ ^ и ш к ш У .

г н г т д ^г а ^о r «

«таг» m i

t *,

- *ш&' лшА*гпі мн ♦и

|Ц Л

Af+t » » а Ѵ

п

I

а«Ж ніпияаА «т и ^ь г ύ a t o j Vим ь wt rrf h л * ж н т л и и г і ^ і » * л *
«4«л *<***_. ή *нѴм^ ^н*с*~£>ш*тлн ш і і г б г м е І ^ Н і ц ^ А І й і М ^
И U i » * i « А\ѴУѴЧМ A "Ѵ^іЛЛЬ i « r k t S S K » < * « ί κ MArrt f c r t ^ * 4 $ , ^ і у м Т п # »

* а~£«
/^^лл.^н’ш Н Р л Д і Г т р е у г ^ м і » м*Ц,в Аіжмнніі
*<птб*Мбу рй#»4А><к · Ν’* ЖІ ( ( Лн«і « і п к ш і *у)т»аРк% {ш*4т»
Я А ш іс ^ ^ Ч іг *
ѴлАСіЙ ^ Ѵ <*ѴМІірк · м т \и « р
іІа ѵ Т х К ,

*» 1
, Т д U i f 7* » Γ»Α«<Μ

Kj/

%

**

А ^ Ь β ί к к Ж { г и С д Ѵ н т * А » * * ί> ѵ * « и ѵ і

л

*

**s,

*

л

^

?

-*

/ »„ *

»

W

«V

’*'·»■'

«

*
V
-~- ^
Т0 ІУІ ф іА # « « ^ ф 4
W

*

<с

*iAit.k £ ^ Η « 4 * · # Μ * . S ' ^ d ^ A . H ^ f i y r * “ о Г З і Г Ж Н С Ѵ г п * S M «
§ Л івѵж і
» l f * y « У вХ<Хчь«г<ДА .
< »Х-ІА
t
* Ж і « « y r r t k tMAHfclH в * С Л « & М ( , Tfc< ι ί * ^ * Ѵ.И> V4 И М і н К " *

м Ъ

у м і Г ^ і І ^ А г ч н » гггіі

tt

, ^ h i ( « i « I f A?>*Vr* * kf *’n«

* c—УМ^ірА^ШЪЖ fc
Д Л іЖ и М к

&

2г< тГ \^ £м «л*і**

/*ЛХ<*

*

V t t r i ' ^ A w o r t k / , Ai nr ff c Г 4 υ λ « £ Ν τ ^ ι . ί *

* ь \^ .^ ь ж и г п Ч j;
ш М ті Γ

‘

Hf Ηέ·~4* ,■
, «в.д

* Л * < А * у Ч | С 0 6 АМ * ЙД * НЖ*

ф -'t K » t w 4 ^ t f ^ й * * 0 1 Γ * Λ*ΥΑ^Ηe irtf V Ь ж н т < ·^ cZi . ^ ш і у і о Ѵ к ,

§ И , rtf 4 ί і і и г м тю Γ A 4 m i

·

^ i A « t _ w <Μ<* ^ t*f* *

i^ tm *np*k< « !; |'« « Н к ^ к Ж ^ т н

» j ^ t i t O O ^ * » W r t ‘« X i y ’« A i

n к т ( й t Нгт** · f i t i t m I M 6 ^κ*κ *д«< *^^м 1нц< гл**и-и *
i <t^fe * Οί«Α.*> HrrtiMHііітикн» ; ί * ώ ϊ / |
ЗД н іи л й

2Ρ ιτ^Υ *Μ η^(<·<4» £ < « к , « л н і2 м і0 Г * ? ~ А * Ѵ *
ОІНИ * A A r t « M k J ^ « < # * * Л Г ^ Т ^ А * ' *

,<1ν η α α Ι .

% * ѵ І> ,< 1*км * *
н t i | Х Д «« T m

· · нЧ Й

с \ ^

5

ш

ОНкЖ ^*?

Η * η δ 'ι * η AH f f c

» П«^АЯ««^

1 ahVh Й £З гѵ < А *нѴ * K f i k f l *
‘

*

*-,

■

« Ш

H U *

« ^

* tfci^ tM Л И

<

^

» <^

· m < Ьааи

н l i e А Ц Д и m t rtkf«« « < & « ' I t *rt* K *

к ^

і ГГТ4Г* е

->

» £ д л и ^ к * "

. ξ? л и i i e r t A MC ‘ H , « і ‘‘

f<· w iC J tM A H . M f A « Κ · β 2 · β > 4 χ 4 ■f A £ ^ £ U M * * y * V £

4Г

·

л

4^АДнтге*

іЬ б іЛ ѵ о

· м

' ж

і п

llr iH k ^ tin r *

· ,

.

» Д

^ » т і

Y m % r A ^ m * r t ^ m ^ * I Y « » M # r ^ . l k -

І«Ѵ 4<« и 1 н й м # ^ * Г г ^ «

-V « .H ь C l- V A u C v Н * « М І

f% % A ttm k

« < ^ ь * к ѵ л к А , »

. * 4 г.ж »

,Ч « ‘ * * J % f ‘

*«j**-

H + S k « к ц ч а ы & і*

ζ Α « · « f A ‘ ' ' A “J Y * У ¥

'

Α Ζ , Ι ^ Γ ώ tiA

ПРОСТРАННО

•-Ϊ ■''■'Ч
'■

‘

ѵ д и ц *

ЖИТИЕ

4

i ^ f O f i V A i

* Ц^* I

J Γ ί ^

|lt»%t«rtb . ПИМУ^Ди Μ *H
^ Λ

•I

.Z

· УД- Н Ui

111 f

*

s

*f f Д «Г »і*

%$yj£t*

^ІѴ

»'">

n iw V M tX ^ i

■* Ь в д г з

*Ь\£

ж

Ч
к '

m

Ь»** л

^

А ^И і^ІШ

HSfcJ^A****4 * , r t d r t H ^ t a Г Ж і й S ^ ( I H * ·
Д 6 Г f*t ГЯВ*І*\ЬЬ *
iTui F h A , * ^АА,*Л

н w w j Ѵ < н Ж | гсо €
· тг^\< **С *

И

и л л и

мАгснсА* *

тТ * С н Х * ѵ д Г * Д ^ * ѵ '

* rtf і€лл*и€ ^ f ь х Илм»
м д**н2;А і<енк

' * н Л М *тД

* h *< u A s A £л\еѵ

- н ъ ъ*ѣ f t i a i n i T r t i i Дг в ц і Ѵ н а і

A &J АЛ <<Л6Ѵ О г » г т т б і ^ г і Ѵ^ л Х & 4 « Н4

β ν Г & і и м. л\ JLM· ^ А с и и л * і ѵ\ ' 4 * - С% І § * і * ttxJ^hb

f A*<e

н гпt - ѵ-свіч» * л г а

ч ч м ь l e r uf гп* * t ^ t j B n ^

t m X s Ч^е *Л %і к н к і \ \ ' 4 Л Л . * ' Ь · I ^ Ѵ м Ѵ ^ Г и )
Ь Га

Г Лвпе ггт » * с

а

л э».

*·

.

Т \

Ч і^и М І

Н\ЧД^Ж.Л n e s^i(ln b ,W ‘V \4 iw li
л a k*U %<>*Tte ι*>4
, « t <W#vf "Г A.ift
# ѵ.
»
~*

л л ,тн

f i t іе*Ѵ

,>1

W U * /ч\ЦА,а-н ‘ І І А М * * *
f* %*Π * «Π i t f b i k

. ч і ^ р ь д е Л

"Аи$ м в ѵ г ч ж и
§ ί <ц· ф Ѵ ^ н ч

*** A # * * *

Г Т Д » < м . н # \ { ц о

м Я Ь Д І ^ г к А ч к м б H ik ^ f e r t r r n ^

\*

у # д н А в* .
пгьь ылАктъ
^ш #ѵлсивел

к

* ^

* пК*<«НѴ НЛаЖ ИѴк

Д И Ѵ Г і VЖ7н * A £
,

^ І И Ж

Λ.~X *-

н Ж. I

*fc*ri tn
4 <* * i l ^ S n r ^ M
ф і л і Ч і ж ^ > I f f Ύ* it i π H v k

.

ФИЛОСОФ

'<—
·■ *·
ГЧ“*
гд іа ИЖІ ^ t n i M* V u * U

iw ,.ϊ Л\ ^И

f-ц н і^ь ^ ^
ііГн F*v > Гв> η* » н
&

’- M C t H k

*

* *** fri

^ г и ( f \v j

irtk’r k Гк ІИ хКвь

й ц Ж Н

КОНСТАНТИН-КИ'РИЛ

Uf f . n i l чГ‘И^йС «л, #tt% »»'Η

·' K»<Mv,f 4· н \

\ l ^ i e C A i ’T ' ^ Д С4Г β

НА

ft

?ДвГ * 0 « Λ ϋ ι V

Λ , β ^ ^ α Λ « гѵ и ! л л « ѵ

Η^ώΛ5>

м п « т А а д ^ > Ѵ ж% . А*

/л

·

· г * ^ 7^*Г ѵ ^

'

ІИЛЙД

ИІуШНм

»..

г, *л** ΓΪ^ ІАЛШ# ѵ*л^н Ι ί у ч > и у ь и se f ^ т « ц ^^ілЛД*4 f Р Ѵ п Ь т Ы щ

*

h(«U.rrTtM ? 4 « η * · Γ · * ^ α ί л 4 ^ Λ *Ί rrx £~\*6імк , π Χ ζ 4 g * ^*41 « Α* И^цТм ^ ·

j^tcec't г ; к * ‘ ^

Η τκτί 4A i l f a J ^ r t Д Л А ' · V '«и л ^ & Ѵ , π β ^ ? Γ < : χ 4

$ ы ь гѣ

y\/(6rtk м ли шАПаллкі сидИ^мѴ ^ Х Ь *

с^ н Х ьн )(і^ А п п и *^ уи

* « ѵе

ѵ \ 4 ft a IT ѣ · и m i и Ѵ в У у І І т і

vtrt^ir і л4 ^ Л ‘< ·
т
ъъь
К
/
‘
Ό
^< ffl\N *rr(t « \ п » Ѵ ^ І # и ь и ^ н т і fiilH Н
111i
н Г1 « Гб<н ^ ASIV ·

* ГГ
*τ*\ί€ΐ
гл*е7ѣ г І ,
41
н ИИНПИИ^
Длл и ^ ш й .

п « і * т ^ А е н х ; ь & 1 й ‘д r A r f i m i Art п к л Ѵ ш ^
^τϊί # \ #Γ 4 ι

и^ и<і

. г* ^ п д t л в ѵ а ! А к м ь

ш н т і^ % 4 і4 И * нгт Дс§у ^ ім сгт:Ду.A в і 1
иГн
η
Ам \*»

іж і^ т іЛ ч ^

\ u . t , J jf и*«еѵ*-и t
^А << лч ь nf *ttn Af 4 C

*>-*(,

♦

(I I у т к

1 1 ·»' ѵч і

. H ^ r i t * 0 лМ
* нггла^* ѵ\і

x^\Zj

^\счН ; л б 4 і с н А ^ и H V t i h f c u i t

^ и и » ѵ іЬ ( Η V У

NLB I

* С ^ ге ^ДА н

4

» Ы
ЪИ и ^ м и в н н Д м и

І fc4^ *i-A#%l U H ^ M i V и у і і н

·* і

Я л *44 m ** *ч *

t ·** ^ п

»

л Д л х к ДС КД ί в Цін»

·· '

^

С^*'

η м Λ * η « 5Г ы т и rr' V, < а » н Ъ т « Ѵ Н

иіи1 Λ ί Λ п в Ν' А і ^Арі η ллЛк

Jl. 729
10 Климент Охридски. Събрани съчинения, т, 3

. И ^А ІС^П » >Airt

'

4 4 I'tiiA /iftU tt

74

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

ж

f i j n i

СЪЧИНЕНИЯ

·· '

І^ Ш И

Щ ТТ01 I ν» ·Λ *

.

*·* ·~τ ' ».

/*

.

ί

Л л Ч ім Г » «AXfHfrttt

^ A * i « V » t J A 4 '·'»·«

π ί и η 6 «Hitrtt й Mt« ИM i U'.*V . НЖІ fcrne^ *<Н |т^ . ?Днн»»*А<Ѵ
клл% ДЛ61 в»6І^і>Ц Ф , Г Л Н т і r*k
к ж й т іл ь · о н н к і
ГЛ ^ Ш І

·

С ‘

£ 4,с'и

Г л Х ін *

Т к>гаи . А о Г ^ 2 ;А р « и в І г ^ ^ ^ * І е ^ л м 4 ^ Г · ΜΥ( <ЬѴА*«шфк ·
> .4і< Ѵ < а л ^ ѵ і н г л * « т к
m t , m ttn .M lV

* <«£r»~^ i3^ t"*tA *yw A *^ in**A W A .t

^ Λ ,νη m l

·~Α Г в у ^ к т ь п ^ - * · ' ^ ί ч . . « 4 ^ м

uj<4*0f Ат^ь.мн^.г'·
αΓκΊ>» 6 4 ^ \·4 ·Α
♦

ф Ѵ лѴ ітіміиД ^ - н2іп*уі*тгми»*^#
^ онйлаж .»

ν,4 Д r* r . A B H . V i t , LOI f e t f c l - J a ^ l ^ t N f c W ^ A U i

· Y A A.*·*:$ ^ # |

;<k н А {Іч і**£ . HiB't'rrtk Bfttkt ^ААлик 7

oemfHi ♦

f N^ftOH y V i ' t M ' n f i u T u f t H H

' t
4*

n # m 0 ~ A ^ * « tf *мллгГст*Ѵ,

т і ^ ^ н I %ллли вІпѴмгпЬ · £ l ГІО
- C< i f f i m e o n
tt> k
г ь ц к ^ х /м и , ί
Ν
f

И П Т І O f * y ? *s <t f w

£

^ p д/>net S *t\vj
*ггты<4 •ii'2,
HПІ^ІСІІ^^· n#m^t

KrTt
ή

* M« e r t i

· И I іцГЛ»4Л»»»^І

e -rk,'««w · И й л ^ і т к
·

N t O < i « e y A ^ « r r t W < * * a fc^ i * y < A M « н и в а і

£ G tm tr< i 7 v f r e (f » H ( l k i » t п # іи <м Г 0 м * у Ж ( 1м 1 ^ « т а \ нгПк ,

пААнѴі е ^ и « « ѵ м ь .
Q к a l t X .« Α ^ · · » t «V*• « Д А н *1 «f *
ш#«Д , t ^ r i мна г в * ^ r r r t . ^ ‘гііилѴм ( ^ ^ г с ^ а ^ м А
•V *f‘ N l , «*A «fcA trr*k
. χ
в и <r?»A K > t « m * ^ · ‘r r r k . y r t r r t k . ^ А п і ч Ь с п л Т т х и я м ^ т і у f
чЬ </П вА

.

А ;#Н Ж к ли *иі% М К йгп* « .t A T j e H M t f f r r t e ^ & M

А і н '; ; лк
м

Ѵ

м

. 2 > a ^ : u * , W « , < · - *»

І М

»

2гг#*сн

*

.

< * r

• еѵ/іЛі ЧЛѴАСКЫС. i c m i d t - n * ; CO»£+* 1*“
Т Т А ««Ж ^ *и*Ш І

; M

l ? *

5f

W

* K

п#ллА;**«*<« «

n f r <V H H H t * A H · ^

, ΜΗ < Ѵ Ж { г т # и і м к ш * Ц » г # * и Г , А < * и £ , , < * i « # f H M « » m 4 f * » J ·
а

«

і

^

а і і ж й

»

пт

б ѵ _ ;

*у «% ~А

Λ · “ ^ > , ‘ rt* ^ f *

х и т ь Д*Ь , м «А Л «ш лаѴ £)* & < £ * > ( < " ( « ''4 *
* Μ ύ Η ,ι# ν
ѵн* < й й 2
#« Ч « я £ « і * й А г Л й Л м І Л і · ; * » · * ^

t.££*«Jt ?&&»і

*··глта

<>* . W t X f - , » r , V A n e c 9 i A ^ ^ H e , n ^ 4 . H M M ' A Y * V
-чА Іни^М в
· ^ маалЦ * * , F A - > v i n # H M . * 4 A ^

J1. 7М 6

Т

.A ft#·,

ПРОСТРАННО

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

75

I
',g*tv*tr· * «***■<« «**#«*« *· НК^ИПЛ»
, **Υ»*ΗλΛ|*4^ *> Ц ,
ΓΛ*4 .«*· АМк * Оігггд. АИ(«П «W«A|
Д н К і І М І М ^ , І |{{ЖІ Й ? Г М » 4 т « к Γ λ
A f A S ' · ,г’ к^ ум # */** fe*s*y , *<
і А { 4 ч 7 ил*( n o t ·

^ Л 4

г а *і

Λ# j

'

/

( м #г «ѵ

ПАШІІІ

IIΜ % § * Α · γ ё

aaJ *

^і·**
М ЬП Оі » и І І И
ІЦ Ж Д І

\ А. м * у м л ь . и ж t ( Г і і ^ Ц М

ен^ллмгк

м і

· м · η ί ϊ • ѵ ^ . л Т і л ^ к г і л ^ А й ^ Га ѵ Д ѵЛ ^
ІІ С лк^хь

(« у д и д А

♦

rw A 'M H S^ki^lm fc

, W - ^ t t y n A tifn k A M I^ M ^ e t^ ir A r A ^ H H ijfv J ^ k t Ггв

m«W NM

. Q« г # р

*«

н ^^н ті

К іи ^ и т і 4 т к f
Ц « · '•к t н4 r x i m k
kt M « t V · < n t i f « « k

н
·

■
.tiJfafcniv*1

·

* л * tм t дА

Ht6ftM4V«t

f# * T j!X * H И ^ Т / К ^

UVjlftM у ін ь ш і

f

*■+

*

· Й ^ ^ « « » у ж

Н*плЖі Hrr'tmk
т « у г

.

k

Q H b j t r c j it

*

^4±k,

·

| t A « b' m k

* r A « f мк Гк Гк *ИЛМ «*к

8 44ІЛ И т

ti

tl r iU h M ilim n

і и %\ W (ІА, * Ц ш п ^ а * *

, Щ < Ы г п £ Л н н Ц к ^ 9 (*^ІЖЬ

,

T i t « М І Г І І П * Α ίίΑ Μ М A,MrrTk m І і < « Л А г о

/ I .

1*

£5

В Г л Ч t r i k.

*

^

*—·

ι’ Α β t u j

t i l i f c Л 'и ^Д(ЛЛвЧ Γ β ri A^Wk^fvf « y n #

—

I a U
i

'

*

Λ
СС»

i#

Г * v'A И

,

,

·

а м

H M k i m u r j r ^ l K M

...

гт« и а

* ж .н ш «

«+}·

, H% n i ^ A K i M # y * i< d « ^ M u i« V r t i* Z j

*ί» I Λ ί <(л Φ k
A*wvt |ч'|t

ф» k Я*.* ^ i Y f

<^ « Υ ( ^ β «}>^д

fT A ( < fc \ ^ .( н м * Ѵ п # и т ч * <

І J fiy м * ш ·^ i ' f u i l V i r e

*

'5*-' #

' Ч А К 4 Ж І m fc ·»

I ву П й й аТ м К п^4ітД ,У лТ <*Д

и M l

<· “ ν

|t>Ь . H AH V AS t н k %

H w k i н і ^ т д г в # y r r * * ^ T ' , M A jM n iW U Й і н 4
Й ν Γ ι

* л%і*выГ|

И Л Л « у ^ і M A V A » < f ,Η Γ Π * β ^ « Τ |

^ 1Λ 4i(Aj 4>k «TT^AUAfc (ПАИ rt
CS « И f

.

« ^ 4 f 4 * n ^ A * ' n p K * M,’t > k £ k

ш і Λ ζΗ Α Η ш

^ 4 « і Ak'i A y j t i A ^ H i f c

f H<*Ui k

·

0«<fA

· Л .< » 4 ф |

ί А л л к і , гА,<<в г п Ѵ < в Й Ц ( М « » т і « Г л й г ш и

ί-чг

·

ΚΆ * ί Κ( Μΐ ( ь с ^ А й А ш t C d , Й Н в м и

^ I ИУ^Н N М1£ІН<Н***|і си
’

^

jge^/T^ г # \^ · а и іР < Ж 4 н и у л » л ч »

, T25rt Н Г*« Ж І А Л И § ( М М

«A<fc 4 т Д

$

nit r o ^ k ^

* $ кС ж . I ri'Ttm *

flu k lM M ill Ц Ы И ^ Ш Н М І MAtMfc

М І^И нлТ

*4

Д Д , * ’ 6 < M k i Х і и АА І > , Г л і і и · » Ф « *

ΫΚ· * 3ί ? f м ΑΛI» Син% і ^ і Ч І »

.

· n f r f r M * Д Ь Ж * v»i\tut'i*s

К и а Д А ц т *

·

* 6 * n ?,e ‘ MJ7T*«

* * * У Ж к«<<к*М >t# А к , r t s » <· Ж л к и ^ М к г п к
н^ ‘
m t ‘« M # ;i ' » y ^ t m k t A s i < w * N

* T1 f i * i i {, кжі М І Г ^ І Н Д *

М іМ Л И

« А nr? h

· A,

м м ігА і««яи

м і Ж

H -T R t * Y І Г ь і # t * i t l<2 * e ^
^ Ѵ м к

ftf* «

п ^ н ш і » « X rv te Γ ί J%^k » i ( i w { i *

'rtesr*!··

, m

гг^* a t *
n i t l l k w

^,Α^Κ» ^ i t t V e

Λ 730

H

. j^ ftf «441

.
,

.. ·Τ

ѵ/

76

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ
J

4 ' r f ft

·

И И N Ѵн f f f k * t « · V f І Д Η

А/И. I fi I ^ Η I fT^l I M uu fc «^ ' м д и *

w * с * у ^ Γ Τ ίΙ Γ Ί

ίΖ > · ^ γ ί^

‘ и н к а т а f kIM r c J i L m V f t l f t
fTt k I < M 0 A f t « Α Λ α λ Ι . * Μ< « Γ· » Αλ Μ

Ж « « іу i j M t i Ь , « 4
•Ѵ^Л^Г

• y f'tz ^ fc m k

г г т и ( Гг· Д

*П Ц Ѵ

^

А к ^

I -^14*^ r t f fc β · л л * у < І 4 f к < m t ♦# К, A Ауѵѵ© * * у

ft 2 Л 0 ц т | | « H«A'»<weir#yr<i ф
« тт^ іС вЖ » i l m f t d f и , #^fTT^ Д » т а и '· Ь Ж Н А * у (ΙΠ t r r T A » г * ,
N r t r t r r t k\ f й Ж І И n

»t# Λ m i

^

. j»A ^ V / v i . t · ж * І и к « ѵ

-<

§ t » » t *r»2j *1гтт*#ци · H A f t t * (iA\k p лл«у і иа ь . c·*»»1!.
ву Л * Ь T Й*( Г А
И ІЖ € « п С ?

* К»у*вА*#у rW rtth ^ p A » A 4 m t% n f H M t t a M t

, A » f A А м * ж і т т г д С · H ^ f А^Ц^улл^

ft tTtf »<«ШІ і в у ^ И 6
ιγ(

у

тС#Ѵи^гг(«сі r r y ^ г х г к ^ м м t

ί ι χ » 4 »1» . r r i
и к и ін ^

·

пд«ь>«*і

* kA <^_ві« HAu>A»Mtiii<4kM^r«
· C i< ti^ 4 'A <

нД #Ѵ *«иті ^А Ц Д ^ли ітіи

н ч гп в ίΓ

и ^ о іл к

· MmA<<« « 1 д ^ т ^ А * * ^ К M in ·

»rr»*\j rt A*< m $ й A y f » t ті* А * « к *

* ^ t« I r r T r C i и лл*n k a l t Α“ " ϊ,

- , 4 * t Mb i f f · * « ? * * * * ‘ m * * № 7 · “ · 4 ί* · •V r « * i v

и

·

MY * « κ ς κ κ ι
t en i i t -ллк

иов^АгТАи

H m t f t i r e p r # M M j v « M « * <V

, H AH co F f \ Z,k d) F f Α«Λ % *X*,V Λ · * ■ * .

# i^ -tA A T T ^ H K A 4 ^ 4 « b io rf A*£

*лл k> , и 0 f k е т н м и

·и

* f *γ * t м ь и

^ fe m o rrt A't<e « I m i d f H ,

« Л ( » ѵ ім А я іік і

i, f * t t i i \ t И*\ЦЛЛ40 H O f
m H i ,

«*А% Нк1М ,И#у

( ^ н и и >нп««ѵ4

. rrrerifA^··

fkjrrt ь т B«f иТк 7 Н^<АѴ'*М

A « t r e v A A * u » « ^ V * l « T p » f /Г'лА<; m A u e i b w C f i £ k ·

r r r А ' « л . - v T w i « ό < β A# m Z ) «Ѵи i ^ f T< » H « . П · * * Ж 4 H»< ύ « 1»

χ € #*у

β

( АЛ**«КкІІ

Η

< \Г Г 4 A»Kk«k

н / w 't< j^ u iέ *· m V i O M A i

И М ?

κ Ί ϋ и i l ) <Tf A Z > * m * · « н м Ь
π ώ η ι Γ ι

.'Zjfr't*

V »V A {W FW
4

,

M M N M A ft M U ir lb w r f A ^ M

^ и т Т А Н к і.# у г» Ж к и < м ·

· и «й л л k j r

*A 'M LU t ^ i r f e i

a

р « > « » і а ^ И ц

l i « * Г* Ы « 5f a v ' f H < N W « M i

i - . , . I 4*, . f

.

£.* A.*>* Λ

Λ ΖΪ L * И « 4 М Н 4 Ѵ /

Л. 7306

>

v u r T T i b j · і(< к,и w T f А ^

·
И

tlPOCTPAHHO ЖЙТЙЕ

НА

КОИСТАНТЙН-КИРЙЛ ФИЛОСОФ

*
' '·*
. ’
* 'χ -4
'
-N X
( і*4Дль ч л « * и ѴіУлАІк Q ' с л н і і с .—
t wy* r < і^іи<»Дти W {m ny t
■
£μ*«rlcjLT*
Μ γ*·
. ^ Α Ν ΐ< * τη ί# Α |Α ·( ^ Ч и т ш м і м і
д|У «С пип*м ««4>м Д (і .
U H k u j t & k І А И І 4 *6 m « v
* ^«т*<л#1М г% *у**<идау c i j t i i t f A f n t n ,
ηπα ^ μ ^ η *
«ΑΤ?Γ?5!1Μ*'4“ *
fL.
Н ^ ‘Т<Лг*к »иж<:л'*уж «Ч „
*jT* « π · Τ « * ^
I л Аі с а Лв ш· s M ^ f u i i u a
^ 4 m V « Έ £ ύΛ* ^ * Η*Α*Α*π**Λ^Η^ ,
*н«§ « Диі* «ме*
> ін « г М (ід н » іг » ^ ^ іи < а ^ l 2 ( t { . и
г л К М *A*
*ы**** і 2 «/чХ/ ѵ * И н Л с^л Л ^ і Мі І ж
4т
τ І т ^ ч, м к м С А і 9 ( і 4 и ч т+·.#**

. НГГ Т\ . <1

Q Ит^Аяи* ‘ **·%<♦
V r' k,H ^ <>?fc ' f k,1* t“ 4 ^лл^уг^/Гк γ t
н ^ л л і ч И т м і і н м і ^ х У т г р н м т і м к и і у м '4 • 't y i
#ЦЖі й ' а # у * т * ш » н » i * r t

·

4 к і г < м ««4 -£ л *

d je

4» к

·

I I ^ л а ж ^ А , ^ • A w ’/fr'tm A в у 4 < ^ |І% |< » * Г « » А І ч А с т и в к л м
j y f f r Й Α Σ Κ Η Μ Α jS n tT A O J

tt

n i" u i Ь ш « л « ^ ж t н м

^

І т и л м *·»4«*Ν ft 2rt^4ftftiM ЧМНІ . ό * ftJRtn^Ck t nt j b
Г *.и н гіім < в . A ^ | t i y r i t H ^ p y r e ^ t J ^ u t i ' i a . t r r r b , η β » ^
ψ ( j { t i r r r J ^ A * * ♦ у Г u i » j | rfm If
η m i »пт< ^ п г н .
в ^ г ф н ь а ^ л л в у л и ^

u·»."

*

^ К « Ш

» Ж

· ( . б о н r t o j t 4 <t~rrTt « < > і ш

І

О Н

Η

· Υ ( « ρ λ ^ Ν

{ n U t f At t

x ir if t t W i» m > 4 i» « n i

ί

Ц И Л И ΓΓΤ\ιί« Ж4*, « Η « *И Нг<Ь « С (<АЖк«1| І(в'м ^'^Ѵдд*

£

r f n u j t M t Z t n ^ k * Р ttta e .4 фѴл*4сифк .<л»г «4 н «к«у
^ Л і т к ^AAr r t e nt f tlTffci , ^vaT«4I\^A 4W
A *4«V
л ік і» п н н м

» ^2 L j t r n t ^ R . fe μ η

· »a* Y t t * r * t M f l й і а «ѵ т іД д і

*JL ^* н ^ІкѴ ^a« н п л а ^ А * * & « * £ «

л А Г ж т І « i ОЛМйгІр+'ш(,
f t 't i . λ ^ ν * «’• ν δ ί π η
* * у ^ -> А * у ^ т ів Ш # у . п^к-ш ь * f A T ‘
м м ѵ и Л м * л А » Ц ^ Л ь « μ*«·ΧλΤϊι«η
п

* а 4 * <rrt« Y { i,I H * ( (f t б

· Hit#

ftfi^

* 4»V*«fuj4»‘;*k
. ёуі
, Α,Η ж і K i y / T f t * j ^ i v

м А п и а і , ^ Д Ѵ а * А а*£ІП^Ф

н е ц ь Л Г р Ь ш * . ^ « у г н м я к * I f AVfc H lm ^ 'u i r**4 m * *

*<■
»rr^#rrr«а«чв*^

е fmft·

* ші*лі^

v ie m e , r/ a p' K t *s гтѴ**ші
п в, л« иг**
г п#■« и . Ж* 2 < т о у*Х 4Ч м д?гV·в / u^ f 1.^
*
4

• ττβ ,

пг*гхл4і H r a f t \ M .a

^

*<4τ*««

гг Ά

> U . I B 4 wu

1

\

^

- і^ л Т ііы н

-чь

β ΑίΜ

» Ч Ж

» y r t J w o r i « γ4ΐ75Γ#

1 /

* ' « JL· у

< Π ^ # r » H » « d v * f t ^ * . t c < * Ji

JL 731

^

ft

78

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

!

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

V

*

чД и в М > д Ь »

0‘.*’*л

*4»"- *

. п#уо.

*

* ім л Д « « п » / U « 7 « * a

»**( *А*к , Г в к № ~ п ь * ПЦгпмЦ$ищ лм П ф *Щ 0

,

%**' *

і

I

'Ч'*

‘ Г М и - п Ш І и Л і т ^ н ш

м к ь х к '.Іір ч ч .ѵ к

м !<-» А I 'У « » нлы , w

—r t - g

иттті · « А п #< а Г д і i b e A ^ f c ' i a r t A a j i . i ^ f H n A i ^ H r n i
•

e-^t$7c ь$ f ^ g

I a v 4 с«*<ь ,
w 4

L

.І

W li λ U

.1 i

*

*r 4

t г ж і.\д н т ;*

i 4 1 -----

A A Λ * rfiu tJA ,

>i *4

.4 M

4.

_

( ^ г Т д а і ? ^ Х и *?к Г ж Ѵ м а л Ь ί ί г л \ л *

Ѵ.^нѴнA l f X i

m AT*: t » V й * ίγ ΛΛίΧ ¥ρ Ц « <й Ί * »

*4 г н т т а Ѵ # У Р п и к * « c u t

и ж ( i t f i b s p ' t t i i u i t s ' a t"jA μ ι &«* , n V 0 o r » V

«Ѵ*4 β Ζ ί ί γ ι

H ^fU A k
UJMM^A

*

n im iM tu *4·φ

*

^

н н tla r tm m m U

Жк

, i i ' i r t f H « ^ m € A K ^ f ^ A*f H f i ' t i i u T ’ *

K" ?<14Г®7Т*Л^Д«{*М*

« j I rrt b tC . f i l c e y r < І ДІ І М « r« H ^ e i t u Y r t
Ев4?ІС* . 3k<· A 'u ie V і Ч Д д Н ^ > « л ' л ^ г Ь « м г г р г і * в р 4 Ж І ,
nr<«Y · p i t t f k f Μ ι ί ίβ ϋ Γ Γ έ '
· АЦі^в « t ,ΑΑ,Λ» A Г І *<A
8 « { 4 лл ri *£ ΓΓ4 1>< 4t
1Cj»VtmV<k« цСалкУ й vv* ѴЛ<Ц{ ~->t7v «Ъ*ф4
ΜΗ*

, η -^ ίίί н ь ^ а ѵ

б 2 « м

. и

K (6,w tj* i

, « м к т л я и

Х \з Ъ ttr\ k ?*. и K 0 o rn v e r f γ * i f * » ?*; и m и ·
f|
‘

jj> l

\

t i t

* k Z A

H A f i v e w H t i U

.

i i

ш і а н и

<т е н

η

4

Д

ЛАИ ί < 4 * 4 ί ί Λ Α 4

*Tf

,

C ‘ fA A t r r r k F l i f A < * M k b * t 4 v,ifc
Г

H r r f f f r n e A m k . MA Mr T i t r t f r t ' N i r i y ^ f

(ѵГ*
Me r r r 4

.

•M M ^ krr.it.v^ oA trti*

» ін М к
b

e e M

g iA H k C « V ^ k .«
M it < » « * « * ' » «

A * i\ « И ^ Ь
н
таавм г*ч.

. «

ΑΛ » » ? ^ #·

k l <f i V i c t r o ^ i Y *
,

/ Л Ч ^ Ь‘ Ѵ ч Г , * ^

е ^ А Л <ГГЛ€ « * т Х М И Л 8 І м н

. « ІП ,Л Л Д Л Ѵ « ^ * М .М ІГ П 4

« * * * £ *

M - W H н ж , χ β Uife rrTb
. А ",ж ‘
» %ІД АнгКі т с і · н д и ЗчН^00Сі <ьі ЛЛАН
td A 't^ H < i< 4i

erV ^ N ^ fl^ iH rn fc

. ,4С T.-*

v n ' l t l r*i rt VI f m 4
3 n .\ . H t r r A U » f
I * *Vt «·***£* w m « ^ i т о г ж Λ
е г п л у 4 t « f <** , Ш М

JL 731 6

•'L 4 «

ПРОСТРАННО

, ^
v 0ш
.

І

**Й # *

9

И Н і Г М

ЖИТИЕ

НА

КОЙСТАНТЙН-КИРЙЛ

>С „

*<< * * «

H f i ' A h *
%

^

и Ж ^ н т і Ц
} ІИ s I ftb

Ч

Г<

д г^# л*лг

*

f
<ш

,

у ^ и т і ’^ Н « І ( ^ Н І

#<И

t<4

t ? ! f Сп "в,ГГГ4 г **ж * * £«****

4 гА

т

щ

( Д Л |

·

t ♦

·

А^к йлгіЪ п .

* ^А А Ж к А*и t %««<* М^иА^и-** r r \ r t r Vi HH * < 4

. i m· V *

л а Т ігтг Ь

r

·

* Η Η v* V r r u

4

H r*

i^ |y< tn l4^ lllvft

, Ж # Ж # ѵ ******

A m L a * ж * ft i і л Х г г ч н н Т & c J ^ b

.

* AX* ^ *H Un и т и
l 2 ( f i ' 4 й« (<\ ш и е ц
n * -rtfhn a#* l y f u m t
ι r i 4 1 » i η « t л а ж и ч4
If

A··* * Hlf

v Αλ·y * * v > ‘ ( λ > t y i i i tirf$ ^m ki€ 0H <

S' Ι<ζΐΙ

<*S\3f i ? П (| ь ri i r r t M

rfiftf

’f? ι: > τ π ΐ θ ^ , г д л а і ж * г г а т ^ *

|V ^ i $ I A ^ 4 * (^ІЛЛНИб r ^ A W H fti trir^ k ^ ^ s A S ik * C *
1 іа ііш і

*.

*Д<аТ*# ip I C* И M A! ^s#

-* I

н і * * Г?{* I m i A J Г А К

ι «4

/·

Н Д І^М Й

ft ІСН Л*м rr/Hf^rrt» \ * m i Оч*л*у

* н г *0 т ф * н

І

од· * д ж

ftArtM<\f*i

rrW «4 Н { т н Н г « ^ і | ^

* ft 1 t^t \M t t e ^ H

*

·

-«*

α Α λ н |>l * t И ft Ѵ ' « А * λ λ )$ ! * Ч
f

^

М Ж ( н н

*

ФЙЛОСОФ

*'

» «M tM l

, Г гѴші r t i i^t<* Ж Л * Y l • ^ ц й і и и м ж ш
^ и , ^t t r ί < ΐ Λ < ι ^ . ω ^ ι
.
ж ♦v ^Α,η» Y f * п и l u ^ V « ' i t * · и * f srω I*nf
і н Х т Т н ы г м # K * V r t і и л і «1<лДж<<#Ѵ .

*

-*- ' * / >

/

<1 4 f t m f t e f H f t t M

A*fr l y m »

«I

7jp>

ГТІѴ^ІГГіХМ X t n

^

ti
n
X

c
г с ^ г ш д ш і а л з г і η t7<*H Ь < * Г 4 / 4 * < gfA A * <

Χ « £ γ ϋ ^ 4 ^« 4 # cw ^ft , £*И<ЛГГНЛ*£
Сы*\

ii* r ·y

•liliv ^ t t

, й л {ш ^ « и т « » |
·

g 'r t ’ lu tJlC f

· f Я ,М Р И

; t л и « Х ч »aa>i с і г и

■

«ІАІМ

{ І ^ и і ж и н і ч ^ ф а і ^ н м · нггв«нл*лгк m f r t r s ’H r r t u a ^ ^ Y .
MM Н Ч Л « Г » m r J r · · И А А к н € A A f e ^ » _ ^ W ^ f 4 · Ж І Н І « І м Ѵ п « А і у
г т ^ н t m e γ П Н г п Н i < i r d ^ /ѵчѴ > N M K ' ^ r r T ^ r ^ ' t Г ^

0

·

t т и » <|>іА »і«;ф іі . w t л ^ н н е ( п « г п ^ 4 у ^ и г л и < 1

,\ е н и

· Η < тД » h T t t t f r i U ^ k

• г £ ** W ^ f g М « у

t< І Мk^tbrbf,

, Г^*А ч і м н л л ь

%п і ^ и » « в ^ А . « н т М ^ н
ѵ *

γ ^ ί^ Η

.

· £ л л и * и і 4у т *

Н АИ , Г < Л Д м ^ ■ Ш ( £ I N ( Г « у Μ Π Α Λ Α Ν

£..■*«: Й

. »/і*і н « і (<АІ<і4Н^Ч7(«і

Г в п і Ш

« \ « І Ж

.

4Ж

Т|<4

І и і Ч

.ί· н м * т і M fjrbim ri а Хч м^ г в «оГМНЦ » с Ь а ^ ^ ш і Ж ( З і > « й ,
а<£* « » г # и 1 * л а *» N
a h і п л г Д т і і ^ и т и
, /4% ι S * * » £ і *л ѣ \
ТТ#*Длм

И і -jrrr* Г* л

М_^(ИГ»ЛІч*

a r r ^ i β І<Ѵ^ п jl* u a * r t l f М^ихЛ,. · (Α,Ί ЯКЬ

, Н Н <Ч ^^д^Н »«гЛ А

*

ttttl^ n t

M t

ААМ « І Г П Я в ^ н м к

,

6

P#

!^мЬ.аь η иіслгі^як I | 2 тш й { и т н .· Α Τ ·Λ ύ >
*<m· ( t ( « т с в ^ и г г г и , rrt*
M A A A k W < m « A \« y
К

4М М А А *

<£\'л»ІШ ^>к

V * € ( і м ^ п т і « у ^ и т * г · Н н*м
СнД^ГПН ^# « « Л И Ч И М Ы

.

Х іі

А аГ^М

Іі«(

Л. 732

1І

Г \ Г * а Я л Ч

· Ш ІІм Г ^
.

-(й м

І<А

.

7$

80

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

*<« ч і м Ц і і т і . и

СЪЧИНЕНИЯ

' Н «^*Дс Ѵ * і м . ц 4 р н О, β

£ * ДV * 1 r f

Ѵ>і г - Ч

t V л a t л л *м 4,««1*'« £ г < ц « м

.

НрЛ"'* *ΛΑ*^ΛΑ··* - Ий««А»лН «*,гін r,fl*M tN ti ·
ιπ<Α *λλμη

β 4 ζ - ^4 Ηί * ι

‘ 6 i r f A fH

*Y^*>» НЛ*ѴА4, млм

t w ? 'V ; * ' + * * * '* · н в і ё л *Α Α ·ν >« в14 < т ^в г ы ЛАл«*»%/нж»
Г*Фи\{ <л И tuA ливнал (ли л м іга - H * 4 ^ i i t m t r r 4 ( л і О » '< 4 |ι ΐ *,
^ * Х Ь >,r ^ m t Г4вж<к ^#i«WMrrrfc\b^ . Н п ^ к ы , с » 4%іг*сь»
f H V J b t r n t k t ' / (■‘A a e i j t м « ш г м

" н <·''

т~ Iм

яьіI . ^
(< ( т и м

Η ί<5 χ a I м 4 , иілкі<Ду%ь к іО и ^

д в Г м К и т % і г ^ 4 ГгіѴ«гѴі1гг. ш*^ш4г-«

t 6Ѵл< І ^•«^Γ'βΓ.Α Ε

Γ ίτττΑ

ГЛ«ІА ,

•in l'T -

· Н т А / і в ілА^«<Ьін*«н і а < « Н к a

Μ ЛЛ ь jA, ί <І-β „ n #t
•

.

, Α .την..».' *

ri/ ψ

* _

н

и Лжк шн

tt* f j n t » *
*

п » И* * »

. 7Τ#ί<Λβ Ν * ϊ* 1 «

<55*ϊ ..

1

y

,

.

„
Н
Еч,,,,

,

-4

ттт4К*Ж* Ηβ ί*«κ ' Q t r t i
•*Ы

ν
Λ
----- τ - ζ ί π τ ί ν
-η___ > .
Ыг?к HC4WH І^Г (Ѣ UJ ГА, Д Т І Ж Ь BTiJirrrfc , Η β γ η · Η ^#лЛА*« . к*д ^4
A t t f n ' i x И ьлУ»*» г т « \ в Д а н ш Д

* Н в t 11 Л Н ( Д О С £ л 4 і > Г к в 1 л . £

.

кѴл^с^дфАЖі
\ H f Η ,^ 'ί* 4
, ЖК β ί ω < * *
H^ ' i e n t i r f f c i H 5^п'Д, г<^л*ал*
• e > * і т ф и ж » е о ^ і и r /-fr
ui ѵ паггти^* c I j j A ^ А Ѵ Д r e
, с е Л * л л 2 і п *„ А « н
\\Ж к С ь γ « у гг И CAAt п 9 ЯК HjA « Λ ( Іі ЫИЛЛИ НСД/ѴЧ А / А * С<< ЬіИ**М
СЛ« Я t *Н м Д п Н С Д і Ч Д

.

« t M 0 5 ^ A u X t <ЧМ'<<П«Ж*.П**Ч*

t rr н , н и с к А
* « 4 ц * л * і » к * Ь і а* с
и е к А ^ Л ' ѵ п г ш |t+r ί
· 77
3 * i

r

ь ,гта*уі»гг«ч »
ί

. в і п н в в Г в Ѵ Д и г м п ^ Ь я Г к І»ЦЬ

ім c j t
HWitfl.H

.

^ а с і Ч Я г к І ^ р в у г А А е А а в і с ^ · WAe і к « у ш к м ‘и rm% eirrr»·
afHAra^
Hr i Or e . п ^ и ^ й в у п Ѵ и е і e i i f AtS^A
гтѴн Ч а а Г а « У * ' А

·

А « у г,Ім m fc e l c *

tiN M .

H n ttiM k

т ц п и і fn tx ·

·

Q t .< н Ш к

е л Х а в у i^ra , й ^ в ^ ь r r o e ^ ^ t « χ *

*

Ρ(π ι · ( αλ4 4t*<AU « А п н { A« *( ;
, <4^ h A h t r n i
* pitti
r r r V f n e r n b « 7 i e y 4>Ѵлас«А/ф4 ^ и o r ^ f m t · t A j n m » ^ «
« \ л Ч 'Τ' fe
4Д f«A iA < U /“f ,
k t r Tt *Ay#A »
t p h , A ^ · c * * 4 M, Ai j «
β · ν ΑΙ Τ #ν· ^ β* °
r s i > V a « w 4>Y . П А ‘<4Ѵ ^ f* Y -r ^
н£ M Ь ►
· «и n i b i k . n

. а Д с т н с л А в K'c-J М б ^ А , · « м к » и

г

Г гвллк « My ^ t AAf c . * ^ * t m f c e l r r t e ^ H
Μ «ιλ(Λ^ΗΗ

. M t t a t A A . e l i T f ^ Α * * χ \ Η Α « ν , < * * * *.А4 ? А %лЛД
н і Ш й ѵ л ь т і а г А и “с г г . « A t t . * X » f ь г ш Ѵ н а л Ь . и г г в ^ р < с ' д А « * ‘ ‘

«»*74<«а^к
Η μ ί Η Μ έ · а у ч и т ч д Ц мінааАллЦтА/<ав ·«"э
й м і г м м к і лІ4»ёиѴо««<»·
А«<м<ву*«
^ Ѵ :-> <f<#dcAaWf.:·*’Α·Α«ί к і »Ѵи I
ч M-t,f *“* * -й
,Т*
>•%
·
'· 1
■'
'
· ч♦:»
йЩ
^·ѵ,% ѵ«‘ ''.^, * ? Г .·
<
Тг*з

Л. 7326

ПРОСТРАННО

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

I Л %і*Ш Іс rt%<nX - · V Ί и nrt І ^

^

v* 1

u fb * h

'

^

ANftT4

,

,,

>о.« J

#

,

Д н тін І ф Ц 9 (и ^ ^

^

I A· Г И' і Г 9 | Ь

- V
и

Г

^ і /т ц і ^

. g'f/M'Tf*
r4 *

m

и тм

,НІЛІ1Г(<

* £ tf* r ^ i t η н і л л а ж і г п і

мС*1^А ί г*тн tAf< *?% k^rn к\ * ши
• мм й г а

4м

л

ія и ііа

«

· *М

н#ч ь * н н т 4

* н rrt ^·ν<1* і н |

^ t* #<uu.^4

, е і^ Д ^ в с т іН

і

a it^ A IK i ίβάπ

ФИЛОСОФ

^Л лл»

.

Д>¥ * и л Ц н т .

· Г л 4 * it tjflk l t i n * Λ \ Ϋ . ^ к ^ к м о н

Η

*ШЧЬ**»’п f Й и н і н A n y * i j S W H t f * j f * t b t т / г в H » t ' « * y r r T 4 0 * ' f t A « ,

Η «λκ* A ^ ‘ A < * riy m y q T ^ (m ii
М А Ж <fTT*
«SV fitm M

S

. ф і л к м ^ Ѵ Ж І ^ Н ( · И <<гп«

п и»^<тчн

.и о б о і^ А

-J*

А £ * і т н т і с к в й л л іctsT

<?ЛЛву ГЧАкьі i f f к , Н ( 1 < Д ^ | ( 4 н і у л л « м к

. J^ifJ t ГЦЫ У^ЛШЬ U4H , A ^ * 9 K i r r f i t i t

( Я ****ЛІ
MSKt

П А л й і^ Х

* A trt^ rtf t tfc і ц і к м і Ѵ t

A tm k

«ТТАкквуи/ѴиллЬ

A^rrtH f

««ula^ fc^ A k

‘ WJk·»!» φ ι \ · « ι ν 4 , * , п і п ^ і к м Ѵ ООКЧиЧ^Г*

Н А л л л г п а в у О « V A tm fc
; ^
0*1
♦· ’

іТдr t r k f M i i / М і и
1 *
*
.
І А іЖ К

r r f t C rt^C Ь

іллг*тІгм«А

п и ( м ік *

««•Hrrnt'AAMnetnifu^MHiclk» .
,
"X· '

.

M N ^ U m k r t ( 4 ^ · г т я іА г п и C

м ι κ λ ν η е hS* tA v Je e ^ · Hi Awge rnf* 1o r Λ, . н г ь
{ ϊ ξ * t«« ' н .ic t t t tf'f k

M M w r 'iiM H ? ^ т н Ц и
.

„

г т Н л и а а , M n ^ a rtt

.

н п { в іл і\ В и ѵ К Ц ( ( « н м и ( и ^ 'тН М І(И .

M n t i ’.A ( t*e
С я іЧ т в л Ѵ е * t H « t

.

n « ( H « v w 4 t A W f n t u ( t t H l A r t ** < щ
'
·/ '.; <
.'«>«

г і

к і^ Д іг п и « д λ ,·* Υ

• ^ • m tH a A t Д к а л л а у ^ Д С и

Аг ^

лаі

ттИ « М ІШ П | И Ш к А 4 „ Η Ν ^ Ρ ή \ u i l H | ( Ч Н К і в і^ ІИ Г А к . i i i f c k t
* 't’ p% m в*н и rtkj^t а-«r·* » ( Ϊ m t t ^ H н м ^ м і п д к п и т н к m a at л*>Ѵ
r t ^ t i x j t СЧ·** я ь ы л ,ш .к л І г пГ д « ^ а л ь ѵ e y u а ы

Hfsro* н т ^ і і Д с»і'л« , мті
^ и к іи n f H jk m tm m

m ktfM t

в L t A/ **4 £ ^ ы » с 4

,

*in fts^ A

,

β * Λ « ι < 4 < Η ) » ι 4 ^ Ь , Ч ^ Х ’4

«ЛЛ*Тм»«*н'

£~ м « ш . й п н -ѵ ^ іл ім т я т д г і
б л д в у ^ і Й ? І ^ і н а і і і , л »Ѵ
^г>4 ч т н А н *·л Г а Е <1·^«^ м і е ы і л с м Д з ^ л С о «bVAetvw^^ ,
ГГ^ѴнААИ A. 4 f і С 4 А І М І и Й < * » т Н к н
rfk

,,

. н « А 'л л * к * ‘4: ( i ^ A r A p e

rt^*«t ·1 * Α·<<»*·

Лкчіеміц «Ѵ^Т4

n t ^ C H r ' H H e t t ^ N H . ' v t k t r f t m N · . « в у гг т в ^ Ь ^ и

•

Α^·< ΚΆ

M tet’

. H r t r 4 m k « n it 4 n ^ i^ f l^ ( ^ 4 r t ^ «

Uitr'^j^co t r t t i m Si н t u j f H н н » ν % κ * ι « rxt^an

РНи л і л і « и щ к ( і

N'b

T t« H i гт Т н к р Ц ц н rt# y m t ,

H г та д ім гсл / т а в н 8 І «*лк’іи ^а* а у ^ ' 1» , п ^ і и / и і и и и
»ш « ч λα
а д п т л г в л ^ в <гп« н ы к с »й i t i t k н в і г в ѵ л Ѵ н і Ѵ и .
^ J r n k i M k t j K 't ( | e

K U H tH rtk t

і γ A SM « А ш і г в

r tt r w
•*t4 к л и і м м і і i|^»««<wHCrn Д^мтімву
feM iy

м

^ М

h

М іу ч (|< и і{ к (
*l i 4 W

* t

%»tt

СимТГг^

. rtn ^ M J ta e ra o c m f « Ц і п ^ і і н м ^ ^ і м к

«

Д , <Ш fcи*а у ж t

» t>T I M K i i t r t y% t m i f < r r d i t r r t b t r ' a ^ A f T n t A i t i
tt F ^ A t k

. < iti Д ^ £ п и

f,# K W t H K H I M H k

Л. 733
11 Климент Охридски. Събрани съчинение, т. 3

t

л і б ^ "Ѵ ^ м т « и

П ^ і(А Л Іи \« Ѵ ' іи ^

<( i

«Ѵт^Ьпн

81

82

КЛИМЕНТ

ОХРЙЛСКЙ.

-< Ш й И ^ Ш

СЪБРАНИ

Н ‘ TtSrtJ

u ^ tu
Г 4 Ж

Г»

$

€ І

СЪЧИНЕНИЯ

t ξ 4Μ «ν ί,Μ Α Η Η

Nл
4І

> 4 V u l l « i f \ « у ι♦

СЛ« H*1*4 ^ Η І Л н ц * t k Hh гТх

І И

ІгЛ Л I

*

4

4,|4 » ' 4 0 J

r f t $ Ш * У S K t V rfc t * $ Λ б & і і н

·^

* гг 0 і

#Iд

I

#

4 * и .^Д § и ^ т щ ц ц H { f t Afc Д 4

^ Ѵ д а с л 4 , fi| m f4fT j^ £|V # * M r f 4

lir f y ^ 4 » ^

*

·

ѵ м і г і і і і і ^ і н ^ т н , Г*Я* nr'i* * ******

K -ИгП < * У I w> %k*A b
г ч > jsrа л н м * r ‘ * ^

* <* uji f К*ѵ^Г И £<*** V СНЦІ
п 8 і^ н т и

ί f M \d

fTHJ J

^ 4 Г і п и і и * 7 * * r r r * 4 & 4 г * * « а а і и г ч*

п 1ш *^ tr i '

f *^Ь* *# М ^ * л і і н *н Г ^ · H I rrrj * £ ζ 4Η<Α4 т к
/^м<м* и ^ ы Г ; А д к ^ £0f6M*vf*tH. н { ♦ f i n i i r i l H >н АХтикііч****
й m h j w i ё Ч ^ і· ^

<у *и

♦ Т Ίτ

А А ф ий

>4

γ іуъ

«гпньчм /

н. τ τ ρ λ a , 1* і t С ι І . Н й л * *

<f 4 I

tf n t r f А

t сі гТ *

1н*м*'*»ии|** *

лл$ н н и t«** «#***

^ΓΗέίΗΑ^Η ( 4 д в П и . ΗΠ< К%Т* ИК* 4 ι* , Н
%44 й ^ 4 т ^и f 4^'fcl Y^PIWAI*
ι <4 г? и Λ ^ т ^ f r ? ^ ^ « λ ^ Ν < ^І α ι ΐ γ
ггн т д д |»ни
» f l t #?f 4
ίίΜ β

€ ifc £ ^ . и « о г л Л А / У , *чЧ и м й « і Ч > В » t и ' < г п Ѵ ч "Ηγ/ ά^ΐΐ

Г^М ш *
r A

4

7

·
^

П«Г^ЛАЛ*Г*« Д И І І Ѵ ч Л ч "
I а '*

’ Л г Д г п Л 4*f 4 *

· «

^

I |i j

K

W

• f A T 'M k i
« V S '* *

М«1|
Λ Λ Ϊ.«

.

. *·«'*.£* W ? iriy ^ tm * rr»«K
« 5(ψ *'αη ч л Т ^ * у г Ѵ * т к
iim t .
ллі^и
A m k m i &~ί^,ξν a ri· rtTfJk u- * , , А « т і к л ' і # < *

^ / , Η ί Π ^ Μ Κ λ , ί i f ГГТМ · « « t г ^ А м г А
r r » r t f i k в « м У C5 f f k l Y A r t ; N «

Л

n r ti_ S « i

іг п * в к ( T t lliH m H

* * ,< Ч Н Г Т Т А в » r i i t

і і А ж ( tVt h ^ l i i W * ? f І Д І (

l< n > r tlirtY i

*

< Л М І/ М И н Х г н И М » ия>

^ л и рТі4 · П # Ж ^ и t i n f K i j i m f y
·Α α ^ «·’*. ♦ н а і ^ д Д і
a і і и л « * А * Л λα*> г п а ы m β і і · я»с t « и н ч t м н и і п т н rrte#ii<
<ч t S

гг» y t r r t H

·

· 1 ^ н » г 4 Λ* Η ^ ί * k ' v u n * v « m им··· «

( 4 t n * i < p i > » l r n i H t i r ' l < m i n i ^ f W " i « m * i * < t , Г А И rrr*
A f i l c r i f i i i A i

t rr tA

§ н т ь

f f4 A ® ^ ό

■ H % j > Art н т н к ^ ы

ί τ

4

«ІНЛІ

«**

Η * α Η 4 ζ,ϊί* Γ η 4 Ϊ* ί ·
л * і/ ш Д « т

f

r t · Г і г ^ p t в н Ѵ й Ѵ .и ^

* ^ а ^ ж « γ ά ·# аЛЛч.і * »τί,ι<«*2«4 «ι

л ^ Ж ‘ мм „ , і * д : і г 1 ^ м ^ и

Н « і н Д «

‘ И П І и к і Г ^ Ш ^ М Ѣ -ffyf*

i l i f e n j e i t

Н*Ж' Г»«у t r r r n m i Лс f«*Y ί β # « ^ 4 А

,

Г в ^

А ^ в < * І І >,* В,*Д.І И ' Ч<'

«

, rr«1t ' * · ^ Η ^

. ш й м л й т і

#|

. н «ί».

u n t m iA « f t t U i^

г т - т * * # И Г Г < ь £ · П р Т л * * ІГ « A t ^ t r x H

ііч ііА Д А Ь

I ^ Ш И 4. A Α « · ώ
«*·»♦*

т € 4 #у Д і i f f I «

"гтГм иА Л * нгг?Л
«2 б ^ л т Γ Ϊ . 0
н н іт в * ^ м ш «
н

т «

м і

1< 2ак· « А С І

rh iltt

· η4*ά4

ѴЛ*!*» A A H i f A ^ A f r i / t A f n t b

. H ii^ I

Jl. 7336

·

<ν Η? ,#

.·

*

ПРОСТ PAH НО

ЖИТИЕ

НА

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

ФИЛОСОФ

8$

* ч **
*
**
* л
■шШЪ * f*0 ^ *Υ Ч· & ifQifAj* (<Н%^ѢТ%^тйгЦ(4ѣШ ‘ « И
* д** Г

* I А -**H І А в & %H t i r b U

S

-

i//il f 4 |

- чг*

4'піЛСІ ' K n k a n й 4 0k M I V
rrrfc

M

« / <ΜH rt β I

Жt^uH

4 *

Cu u k

-

* И & i

- #

а у ч * on «>«jr м лі · * £ t

V H M j r t l i a i l w (rA «♦<t АІГІ

,I

rft . * f

^ Α · ν

> * т т ^ ( mfc і у ч » п и й !
^T*

*‘

^

е^л Д

< П%/\й Ж

И І І

,

#

ν

Λ ~π Д

η

f

AW | |

м ^

, « Γ ί

r ? H 4| 4 * * ГГТ Ь / < Л \ # π А ^ М Н Ш С к Н І Г І Ц и Л к ,
* СЪ , ИС п У І І І и ^ і
р ІЪ*кіплт4к%Ж*Шш*%І | м Ѵ *
H i « A j 41» £ п іс п н ^
** н m n u . b t *
‘
г ш ( лт^«<£^м*нвѵ»* 6 f ^ b
^ ' ΎΛΗ і €*<\ЖИ * Д М к f
$ сн m i l

{im iofH A b^N rA

іа$ я t * іа іЬ ^ Η t

И Н 4 П ^ і в и £*1Г^АЬ
1$І Ъ' П r t - i r t A * Γ ί ΗΓ r * « Ai J A to r^*l r o f j * * НИ

i

< Alii Д^С* т ^ И ГПГ41/Μβ *

1 ін н * ~

* * A * и rrt н tf

lflH rtU ,» .H

♦

м Η *A* 'τΐ \ й л \ » 2 «\

пыі>.м

,

^ Л А н < і((< Ы н

, Д А

fA *4 * ;

и д м м

м

^ і Й

/ і т ^ і я Г

« ί^ ϋ ιγ λ ^ Λ Α * м α \ \ с

* « hah

, *«лч. ^ l

ρ Λ^ Ηβ

/

*-^чІ />

. \ П * 0 ’ΐ · Η Λ *1 β Α< nfc*/VU £ £ ^ Ι Ι < * ~ > НГТЛІ vU>rf* ; C A T
^ > и г а · у у w rn 'rtiH , { « ^ ж и т і ^ н · Г А т » ^ t

,$.< и t лай +*<ч

4ГГГ*НИК

* н^<<« η *лл« г « у

с іГі

*Илн^ін

A r t y t Λ Α β « γ e l- A ^ w ^ i

« І ІК .Ѵ * *
• Α · Ρ Κ

(*|Х т и

А.<» (Ч< у ΛΓΠίγ^Λ ^ л л і·* : ί ^ α /^ім ^«кЧ л**

А П И ,f « ir » i рьйаЛ ы Ш t ,

«и
η · Η η

А й * β \ r* r i t

I

} Н^лнтлк ^ Jj Hifc

* 6 e f * и *і* н и

» <л’. <· с м н Н г п. м Ж
Г7,н т Н- (

rrt I t * *

ИМЦ

β

4 Ж І ^ ί Α ί ί ΐ ύ φ * ^КІННЛЛІ » Н it и

фГт& Ап ^ τ , ^ Γ ί ^ τ Α

« »t λ

*учнохн

»н н^ПАІ , HHJhm

.

t t y r 'f . H

^

ΓΌ f f l ^ k l

г у п т и

«

> m ftM

* « З Г ^ М т Ъ ^ С Н

· H H w H M H iu S H
*·#*·

^

. A

.^ К в ^ А ,^ * ·

пг·

#

М

ГТ\% ш і н х к 0 А ь Т і у л л ѣ п ТН , ГГ5 Н І «ЛМСМІГЬ ГГІ^И А м / І

л ні » д іГі г Л й і г г і ^ т ^ г л ^ *rrdKrrtfc г д
<

'

г т * н т i r& H гт ігінкнс& йу
И a tA^fr*v«*«A

r s · £ - <^ Г л1
ПА* т

Жк

ГА в і < н
ΑΚίγΑίΗ

#

-

·

A T

f

^ J '

т т 4 н m k Η%έ ^ a t « f л и т н і няЬітчлнті:

и \ А 4 Н И 1Т » 6 « £ л Л > Я П Ш М ( К

—

» н

«η ^ ,α ^

.

H r t ^ i < f c \ ^ У * А А,<<^

ц п * и г т в ^ й А л н т і Сr j e l

* ив2сд^«д

е jA ‘ у * ЧАИГП* r J s

· H i * ζ Ι^ΑΪΗ И Ж * ^ Г и > А « М ^ г л * г
, ^ А >< . ^ 4 Й л ^ ш Г \ Л < г а 4 ^ ^ ' < І ^ А >

m k » НяДкм ·ίΓ π ύ Μ « ι

ГГ» А К д а 4

. ν € л < и >^ь ла д л и*

w a Н-И4 t [ * v <4 Г . Г * Л 0 & k i t * T £ k j

е j /ѵл | ^

til И

Νβ s*< УД^ГТТ* >< i m i t w u t l * Л А Ч н Г “, н А^- ТІ ЖІ
*л. *
m
%;
‘
1
"trv #
^
/
*
m c j r l * u Ar|» t H * l(H ^ c fE »
а « А л<14< Г 4 І і i c a ^ a і л Ь ь т к
f» riM

)

<#γ

♦ g 4tii A n u H lm ^ г і у

а»ч*>^ Д п л к л е N H m m H i i H t t « ( m k т * c t

£·' 4 Μ Κ ί > . 4 f t ' r t f V f e л ѣ & Х Ь

f ,Ѵ*Д

*

. А а ^ и н н ^ у д

Н*Ч Ѵ ч t A i A H

. W i t O i t 4 у Гук» « ^ i y f n m »

е « и v»t

н ін А

( « т р в ^

Л. 734

β2Γ»
* # у -г * < ^ ік

^

-/

У*~· '

#

84

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ: СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

:\ ^

^^^^1Ρ^^-.‘ν'

*ЛМ«*П0

« 4 ^ 4 ; ^ іѴ а ^М і і Ѵ м М4і|

4 1 *

лдѵй«ч> _ *

H m A fu ,β* Λ .;·

* ? ? /* * e *M * ' A ^**L4 * « { ·* «
€<huf іП ім т Ц м . :
і<н»>
H U j m K m p # ш И л И Г і ^ і т і , *|*<+*ι *·4* μ«
*
C* * Mfc« 'Ц Ж i rf> « >
C 'iA nstafcjA V *«m i ’ ** м і н і м і м и н ' і?Ф < м н ж ^ л и Щ
&»

At# m l H f t l M

А ІІМ 4 « r « f t

» 0 5ь**«м

. Р А К п т ж i .н ** I * *>ллі»ft 4 « м ?Ді <#«»Ѵ**и*(

K r tjT f e Y i^ H 4 * A f’<«*** y n t l t i «»**,
V f fr h .f ii « f l N j j t fT^rt fA iik» * ^ и Г и Я 4*2м |цЬ «7«

и ^ о т і ш ін « З н и т и 8 Ι ν « «
ΓΌ р ί »А а*і «<#<< r#*»U , h*)<<d ft і

аіД і і Я( , | n ^ { t i u
t m ( « д м ѵ ( f А здум ^м ?4|

Ηίλ^ΑΛΗ « | « 2**мд4<<п4 . Н 8 І« « тн ѵ < » Ѵ і* ш Ѵ и л * к * А /4 г* к н # 4 л Ж ·

& « * (« * £ о м л и п л Ѵ ^ т

, ξ*Α»»ι* А і< * ы Л $ м іА Й ,

§ С к м < < « Г . Л * » 'к ( « (

. Г β АЖ Г с і П

{и

*

"‘
‘*V" ·".*гг^«Кдл€
5 Й * Ѵ № * * г ‘ *V‘ГЛЧХ>"п .<*,<Цл
/ <аи
Ат *& ;* Д ш * г**Ѵнд§у
« li^ u

, « а і е ^ 4 * « * і г л * · . i < a y « fcA'/и к г г « А й * < / т і . « у ^ ,

ί а д м і « ί га** / і і ^ в л и н»Ч н &* jp£X£\fA\tt*%b . м ah • ? Ч Е
* Г к < т A i j o ИДИ « A H ^V -r t« } H ·
цГДА(*Ц
ш н A K f* A AA **ff4
i ли
3 Ι ^ ψ ΐ Λ * Γ » γ «а* .
f <К£«fc'«m A t* гги«г<£Г' N i n i ^ i m i u * a ^ 'ν ό a X r V /v s 't4 m i%
i t H U t A e i 't k

f

h a h і г в у ^ І ы і Ч

.

й г ы

i Г І ц г Д . « * н * г л А « 4 · ’·j b

S'4 ^4 A t m 4 . i<fn« « у Р А т і И м т і і ^ н ^ г ^ н 1» » rrr4<<i *і#м

^ 4 * * H<( ^ ·
A«*«fc
Λί<· fh Z p * k'i*
m t i t ' A t * ΛΑ·§ * j S r ^ Y ^ t w t * ^ e ' i t i ^ V x t P .A H l^ l . W iA h
#<## «yr<U> Awxii * A * y *f M #T1«4 f d | i , 4 «1 (»А4«И *»* А І М И r t ?

* N й £ { 4 « « лс кИД4 Г t ?ГЛ* t « 4

. ^

1 '# У | 4 ¥ ^ Г 4 г < к Г А # * ^ # л А « У
/»Л#*»Х#І

· ГГГ4'»<#£ гЙ м

н И Ім й И А Н Г Д и ^
*И ГА >4»*М «3^

* П « Η *4 ЯС fc

АН*т% А»«А^*^Г|

g M b w * κ ί β ϊ ^ Д н Ѵ * « п ^ и κ β t « m€ # ^Aifct л у г * і'* 4 4
т і м т і РА»4И
^дм Ѵ лЛ і , ^ А ін й р у ь т і;
Уіф. t A *4rrf*ey J « 4 e # y ^ l ^ * « ^ ^ J A j 4 / f 4 X * M 0 * A 4 * A j H r n i t » A# ѵ м 4 A<*«
%Ph * 6 * \ ·* · Tm *
* " · Λ » · Α Ι · · · Α ^ - » ♦ *****
/т Г н ч ^ Ъ .п іХ ^ м ь , m tm * Й іу м ^ Д ^ іг д ^

A g j M k н т л ь н ^ і m rtftrty·
«^л^И M fc Ш г т е A · 4 Α Λ ^ γ f f f # ш t * “ **

Tttf <*'**

н *■®

T4A ti ш*і · w r it •VSTM А#'в'4»Ѣ' β АДЙОІИ ^
|>· у Г 4 ін
m « t « χ -β 4 ^ г А А ѵ М п . 0 * А * к , n X ^ f c t , €
гд и і ■
* * h * % t i f i < $ H y g ,Ч А # * І< |к ^ в і^ ^ « у Я « * £ М ·
Г А Д т « Ч(4 ί
Н И 41
^ « Ж 4 Л М ^ 4 алИд А « ^ * А
*

Jf # Ди*Ifc/* «4^Т я?іи1Г(к/іА «гЛ І
Wi « * е у м ы s u t

^ Н % ^Д #*г<*#М^<к»*,г к и ѵ д т р т і

Jl. 7346

.

• f ^ i r r4 ,< * n-r3*rrt

ПРОСТ PAH НО ЖИТИЕ

1^ 1%
i* #*··%

V in Ч*и I ^

*******
ѵ

НА

** и ***V* * * Г%* * ν«ί ι

A* O f »"%* П Ч Г *

Ф

х

f у ** JL і i t ** * A

·*/

*

* * 4 м * * f н і і і ; л М-

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

%*кЛѴ

э

n W 4* * г " і
о

н ‘4 $ ♦$?#**»*<

»

Д^ц# j

ь |Г і
♦

ч · * <* » f * * #* *
H f & t M Г*«*

ФИЛОСОФ

гть v

'*

ΓΝ*< v*44 X4

*1* * ^ T n i <fps «ім :;вѴ ѵ > *^и «н ^ С і ^ и м * ^<f*KeymAK^iO
ft A i t m f

^ > І Л И

· A(H

t ^ A · V *

^ y v U r t i НДИ

' *

« l i i ' T T * «*4^A

> ОГЛНѴ^ІГГНІ β ft CftA^ , мё
\ м Д ( Д i r e - A » · Гк ΙΛ,ΗΙ . й Ѵ г ^ Д и в П Д Д к Н Н Ц к

n t«At*<t»!IV г Т н
t m i

<?y

£ * i* Ж *

Д.І

Λ

, Μ<ΓΤβιι > Д Ч і 4 < « « » » И < Г П И « « у Ч Г к * л * А < к »<»»yvk .

r f A m «t

<* c &

M l * if

r^4 rrlt* < riH
ί

дж .кгАг.вуѴ в

!

i*M A k-i«nU

6 >4 n | ' A λ t i j K Λ1 Aj&^-

* і^ и и к - г іл

t

n·

M

f

Г І ^ И Ж І f j i A rtA* m f *,*
· а 4 * * л * н н а м в у J j « f k t f c r m t **^*<^τ«ν\·γ , n j u i m
лчйЯК { r r r u r l )
е»

г*е\Л аі<и гт^ *к<гтт*е*К тм

·д Т м п ^ у * * ц і« я ^ ^ Ь г ^ * * ^ * ^ « п < 1

кткѵй^ву

t f u - * l i . M A h ’f d r n l
. f t ^ K iw f ιΐι

^ д л и

£ <*Ѵі* β JU-. р ι * л к г л , \ г т і и

,

· *rt

Mf<<*A с т ы н , , « m w

p<*4ntk
в

*i»A

^

, н и и н т Г « » н М к Г '^ іп к

·
Л

<*i

·*> < < < А Г Д ' г , * л *А . Д \ л А Д к і г м т к * Ц ( » < · « ^ t , r t ' K ‘ A A

*4Н # Y * x l L u t m f f c

m tt

H«"ntik *

« r t d ' t f f ПАМ c ^ м *k fib C<4TA S > ^

STW ^AH rlt^A^

«,« H4ht\( A<

tlx*£

. £ п л 4

· M'S Д * тт«*йг<Ъ»«

^ γ ι * л м ч і { а м Ѵ л<А*Ѵч '*г г , и ^

івгм м вуж л

А

А > » 4 _·^

\ я 1 гг{ А ш

-««.

С ^ Х л % н « Г і-* Н

* Н л и IAJ β К.С4 « V u i β β S Ж к* И Е > Д ^ t * н ЛИ

0ЕГ^Ттнк

«■ « A T * ' < т « \ ѵ н н т « п ( ^ < ‘ ?І

т ,1 -

, « л н л ' у м в ь '44· Ѵ > л ? A’s · / " ? ' " 4 ^ ж * n « w e y ® Ал->ь , *Ц<<« г( ЧНцА^
ГТвД'**А И ί«(, 'ΓΠ· * \ * f * <глг! *<if , 0 «
Д ~ * Л Ч * « г п к , A A * t f Л^ѴлА. » β A t .
rprr
4 ^ г . «

s r ^ m t t < І Ѵ Ѵ м ‘ 8Аі и т і
Л в г м К И

« І с А С л г л

г»р в *н ц А « '|»

· Н Н ІГ^АмнтІ

w jfffХ ч м і й п в ч и н в у Д А в Г к » ^ ^

,

HnA*«~k't* vwt т » , « βi cAt<fc
b MtfT· в ^
h1^ ^ а в г ѣ і с
ye *
v o v w ц$\( 1 м и м ^
*
і н . м и ? к і е ѵ»а К н и
Н М Ы ЧАИ W"J Λ Ш*1К ' Ч ' И П в « » Д ' Ч Л н Й , Н < Л » Н ^ . і кІ * г п А В Л 4 і И \ ' к
i f t - д ί » 4 « і н й і V k ^ н Ч ч і п і и ГЧ^пк , n t i \ A t ^ A H K c e
^ M tt<

в ц и м к

Ѵ*и r i А лс*Ам И

*

h \ m

a * ‘ * « *

^ п и т в о к *

Cft^'ui 4 «чі«іи* t

· н* V

· нА во*ьиіУ

^ H A fi'A nk

, < Ι* % {Γ '

^ < « H I Ь г < и л и м 4 г » > ' » т А л ' * ‘г * <

\Ktm\re 1 H ^ r a е к ч и л к А г « ^ ' « а А

K O t l и«)ѵ . л і < ч « Д и п ^ п Ь і
( f t f i A M

.^ о с л А К а и н с с З

y a < < 4 m « y H itjri·'

pti·* М * 4 Л » 3 * « 5 | » А ^ А И Ч Й М И НіДОуГѣ нщфлміл**€і
M«- j H

γ.<

H <rn f i

С , Г А * и о * к t*
ГАі (A«Afc r « t u k « i ? H г г # л в > : И Н
'tA f^ ^ K * ^ * 1 ф л т н Д А

rte< %/ѵ\к r t # * t

n "t

·

« к ^ р с і н

It A« M t Н Ш

П JIJIAA *«. € n

jA4
Ач,

, ПАк

A«<"‘

tfn w lM A I» i ? и * і

* H r t d P u i t н ^ н и л л и Ctrt «y»« Л * т > # г і * >

ft A ft A А

ι

і г4' ал 4

^

ти < Я и і м А

·

нгон

■ » у·
V

А # » Ѵ Ѵ ' ѵ* ° -

Л

A 735

.

85

86

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

>

*
ЬМЬ

£А*ІІ

ЧН$ І * ЫІ

Ъ

в у ΊΤ £ * * * # < Ы

* И * 4 «< * З Д * c m н « Н 1

п І Ш к A t m 4^1 f r *t* S'Xij f *£ * n ( r n f i j^tfA&rt t

ѵ

r tm ^ H in tu ij
«»И Л «к

^ ***ff НІИ i m r e

іу » іл и « А А Г * « у ч и т и ^

^

it

.' * „«

'TL* У·**»-

* *,*·**.*I ^

,

. н Х ггт«^ Ѵ п 4,і«м

* l f м 4 «~<«ΑΓ« n M

Μ

НЙІ«вѴ/ н С і і ^ к n r t u i { < A ^ A « t АД « { if f t Ι Λ β ·* Η * Ι < Μ

**

ІД4 & f H iH lm 4

*1ц^ і<*и t m k it n i m ^ x ^ ·

*t

α

^ ι | · η «« .

. И г« 4\т» "^

*

Tt^HM * * ^ { < 4 * -н Д е тк іи r p r e ІГ6 * н л^^у^іі
і н і 4 0 tt i cn^ >
й Н« Гд t 6У *|М
€ Пі*** 1* *
«Д^ * ижлогпм ^ A f 4 * и 4>‘і > *
і н іп ^ І
*^Сжмй*
χ Μ Λ*4'
«2с*#ИМН#уЧ1НИ1СМ & мм*
/|
**Ж I rt t n f r f r c r r r ^ X*
і * І Н * м У J І4ШІп0Аи*4н ψ% §га
ЗкНХ*** \ ш к X
і* т « н €<*4^4**$ **}{*** Υ мт^ьг#уіРд
ώ / ΐ ι τ ^ · 4 α € н ί ' * χ > < & 6 Н ττ^\%Α^ΛΗ4|ά.ΐτ С а «ч μ с е ^ ?А^г« с т * * и g i

* & A n 4 ^ b iii^ lifA ij··А А ^ у ^ О М Ы
· >Т>Г н ^ б і и н ^ і
HiifHMH 7 т4<<*ЯМ
* {г^І&ААиі М* <1нпллк . и г ^
$ \ лѴ
нн&гь >НГ& а у Ж І β tfi € rtf йид&ль у< ? rt ечиілі* АІтн*ж ,
ОН**лѴЗГ * tMHtrtt* г г Ли н * гДко <а>Д &М Н^М^ггт* ^ Д н т и ц *. rt#
-

“і ь г т т ж і

"

,

*

l'

_ l_ ''.

r "*

' ?

*

^ Α Α β γ ф » л в « и / ^ р ь в ь і ^ A f if f m ^ t A ^ ^ M A ^ n s f d ^ e M f c .

е к A c А в л* * Х п в т п 4 и » « в \ | ’ г^<<« п ^ и ш і д ь ί% . н і іл_« іе в л г і г т і к й

и іп тй А н Д і«^ Ц

· нм^вучиЫі

1 о г т в у « т и fcre

. нпвсгпиг·

ш С ^ > м м Л з м ^ » ( і в у ^ ^ 7 « * , * Г в л ^ Н і в і п 4 ^ і . ‘ " Т ? І,Г? І ‘£ *
4 л л « у С г ,У А 4 н Л г ь » ^ « н

.

< $ д н н е н β Η ^ ί β,Α г я ч і Ч

· <5>e t »<ш ' * и

нй*ч I rrt ·>T i’i ’ m H «Ht^fc

н и ^ м ь , * i^ e t < « A « C f c ^ < 4 л л а к ,

,

/ѵ^н r t | І ^ « М 4 Г Н * » 1
в і ^ 1 5 ^ вА «

’ Й

А « г Л і і к < I * кчгггньч f * ~ М / ΓΤΤΑίίβ « ^ Р Ь М Г П Ь * ί < 4 ^ H k r n f c « f i t
\ fc tt , ι* Λ Η
« к .« м Ѵ ж

.

Χ ΐ ί Λ * £ η rfre M -k

.

і Н а С ^ а н

\0 >

> N H ij f M i А іу г Д , Н НИ НвмѴ

> н Ч m i ? , « л л * £ і у Л ^ М k m H ^ t t t Л«» .

H ieit·', «rw*Vfc
д «і» ,

н сем к
A^MHHk
·
\ л к и ш к « ‘ і « w r f A Z j k O E ’A t ' i H i

V« i * »ffc‘m V « f i f

μ

Ь

· H telnT ^f.

« Α ί ί ^ έ « Η "н л Л ‘ < « V f л л ь . и Ь д т й м і ш

ν ι Λ · ; « . 1 ν 4 Γ “ · » " ί β * . - / ‘ " ■ ; ( γ “ " ,γ “ ' ( ' 1 · ^ Γ
η ί^

{« u (

·

B t t r i H ir n N iU

г н г і ^ # « / и ж « 1 ‘ и * l« * ^ r r iA « U k i»
« « A M « ІС ГГГА Й Н А Ь

·

f

'

чинм^ н
Н^МДИ

'„ Ж І ( І І І г Д і н с ч ѵ » · * ! " ^ т » в (> ,іи іи -< к « * л “ · " * · “ > .
; f *«*r
г А « ^ и г п м ,
<ѵ\ е 4 А* Агг%йі>% 4$л ш
ч* гі<«СА.«ЧИАлЛгв
т ? #нс т Л&нл& ,νιέ^ί
•t г А і и н r t ѵГ-З^ Hl.»t Mfte ГЛ,К<«<ЬІІ <АсЛГкѴ~
Η
С-Л* Ч К Ы ^ * r f > n
Г іА ^ 7і ^ ѵ л « ѵ * и
п
в
г r r tвf n ^

>

Л. 735 6

'
t ^ f * 11, ‘

ПРОСТРАИНО

«44

ЖИТИЕ

ι* ί( »

НА

* .J

« н Ч іп т л < # ь

КОНСТАНТИН-КИРИЛ

'" * » п и і Л * Н г ^ и «

» A h W дм^ к

. £ Д * і ч 4 л л » и A*

4it«4 m*·*** v«itP4* ί M4H»ч8*ГдА/«іи

«відк\г«н *

t W

l l m

l l i r i 4 у « г т ж

y

*иДсЗ*мк»*

I

O К ^ІГлГА ^*!·*4 ,

І, * m * « и r u

мДп|> в г т * * Г д Д н и

ι A*·» ,

ητββΙΓί

*

> н і Д βΗΓ,Α*·**^*»

>
· /*

» т И н 'ц » А 1 * Х ж

I

s

*

t wA H M 4 t

»

F κ' ' 1'

ΐ Η < Μ » ( ί η τ ί * « ·«·

« Н Г Т І К » M И И X A «< Ι Λ - β ί V * « < ί Η Μ \ 4 m

« Г С Д * . 1* ^

1 * Ѵ*>

< <+>*** щ \ ' ш ' * *<*

l 4 « ««·

, -i λ * 4 t t f 4 i t V * 1

. ш^нГпІиетгв^і
i

(/*««<-» «>м

r ***
'п ч е г і n f t f i k *

І ( ( Н Н Ц Н 4

* * Д Л і4

Α τ Γ 'λ ιΙ

ФИЛОСОФ

■куинь ·

·

кЧ

>

ИЖ Лн*-

>*

ί

ДАіГП4 « Ці>к Bi ^ 4 l Hf r r t # y ^ 4 y y i Ai Н*лЛМН РА*** *Ли*М V
ИіГІГгггкнг к*іі<0
нн ЯГАвмні i w H t m A U U n t f і > и I
tffl
£>?**"*< ( bfH МЬ
' *Л»цк\ jb t Ο^#VДf k
® i f A* fA^4· *
ь и Г і т і в ^ ^ і . \ Ж ^ <%rt

* vnfi

f9 , m o

- А 4ГГГЛ

*

r»4k< . ' U 4 H J r » S ? r t x \

***,,* Д .п * і* п а м ι** в І с Х л ^ л
· w A ffe Ж t

<4U 4

4i Aм н { £ lu &мі ( ѵлc (· n u*rn η is«ф^ннмі * Hi Ami e
пмійж ^
mi k ^ * m V . hbsM l
K L i ^ t t І т і й 0 к д н ^ А л Л о л л * n i ^ n t * £ afcfc н
іігпш л^иы л^ *
HJI t r f
ц
I f d ^ 1 έ ri f o ( H

і т Ф ah t< A' AГАИ
· tAt<6 л л т н м
М A ZLAf<A^>A · r * „«
*
rn , H ’ r
ra fc t'^ c rrflM ^ A t

. jA A r r f H « t < I; к - в в и и й н

<aJ M*f\ c*

к у д г п м і н Μ « »Η \ς1 и(Д ^

нгпГу « гтвг* ί k*< m b . rr» а ілГя«.4 пАггЛч , і і м ж н т и і г л β ілА
Κ ·γ

И ^ А г в а ч’д м т н г » в в ^ Д Ь М н

Ж і і*ллл* Ѵ^«И

Я Ш а Г ^ г іь ін л ^ п

Г « г" р * А*

βѵ /т ь

A#
«t<
*tf *Н>С\4Ч1И С.Пі<ЯИ » ГТвН

<

Г4

'

- »*4

^

♦ H -rr^ « < aA fb

. # *(<«j-u ( ж « < <2д гг ві 7з

Л
ч( <
+
Т
Т
<VI «W5 t ЛІ* . *Α
,Α' -*s

^

** *

*л К Ь П ^ б елЬ t r ^ U A M h і(л и
Cr rO^rrpi ft Ak.
2 л . ‘ 'е ѵ ч в у ^ с -Ж т Ь ц п о г ^ Г к м ^ Г к і т ^ ІМ^мд Т1 с т ч ^ м * ^ гвЪ r
•Kf6t< f»fli»r«<yCi i<b · , A t m l;M г4 ( Г - HArt F 5β k , AOj) K Λι\ (Iν
'4kΠ
ш П іх А н п ^ и ім і» '

Т Ч г р іГ е у й

l i w

i T r j i S ' i ’

·1 ^ 4 < β κ

frT re

ДГТА^ПКТТрЛу *

S'pt^rn'k t r e \ Т і И Н Ж І М і Н і WtTT4tA*\^
♦· , HW( Д Д *T i f t rt> J
U k A Г^ГЛ Дна , Д J^Afe >t n m k

^ λ.{

< і ц « t« « ri c m t r e К а н M t r t m V

, (а п к л \ * >

t ( * Д л л в н г г (і и м і 4 а ь

η β β § лТ я а ч ^ r r « < m i A V i < ‘ { > m i kK # < I f n a a ^ H m M
? * ιίΠ Η

H ta* A t4 A \b Л^дл^н

І І К 4 -U

.

Л Г *

Г 4 у д Т а - rt-tre

.'4 m

іи д 6 ά π ί β А в А н г п н

d S j i , H i ^ j i b >i< 8 Y & , γ « , ν \ &

■h n t ^ V ^

H A l t i tj r «

чгп ьа

(f- А Д V r t T « e i ς ^ τ η #

, » < f f f l» ^ V 4 P i.wt X

r · S ^ A h 'ГГИ / Д if 4( іГ % <v %Ѵ4 УТ44сА»«^((аЛ& >НгпД<<4<А^А »<<5rt Πβ
Ч* ^ И и * ^

*

· о ^ И Н І к х т ^ А м Ѵ о л г іІ ^ іД

ит*г»в ( c А Й М і Н т Д

ft

lt *** * ί Η

. .. И А t V t

Λ<Α*^ί

·

■ Н Г Т ^ і <іи < і г < А * и і Г

# \ 4 tu i t w h jo r l

. ♦
< & Η α 7 < ίΗ
K f i i t A U

· ·1»|41> ш €4 Tift п а і ' ж и а і щ

< тм

87

88

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

* 0 «Щг*д*д4£йU* * * Г4 іЛА**
^А * * · · · * f
^
^

*

rw * «
и *м Т і ^ е,Ам1 »· гА »<
^
f-4.* * ^

' ΐ Μ Η ί , . ί ν ζ ^ κ

‘і ^ М > ш » , и ^ 4 м | і ^

Ч П ^іі^

н А і ч ; » * г і и п і у * * * % * « \ ι ο ^ » ν < ΐΑ » 4 .ώ ^ ι«

* jit - ώ

*ІГ t9X* **^: 1 ЧЛ#Ѵ ^ Λ #4Γ
* *«*«*«?l*j м и я # м » л < | Ц ё ш « Ѵ Ί'»· **· t*
, и ‘^ ^ M 4 n f i
Α*4«·*·4*

ГГ
I , r
( V

· ^ *

*****

I f

4* · * #

, ** A

4,г» Д > Г П И <

4

I С *»ГГМГ»^^

тН Щ Пф i f

V “ i.* * '* *"** /* « ««fS· ,» 4 »***4ff4 . « ^ « Ц А М М .
I f*t* АКИПвМиІІ . «1** uS'fA^**’*
»
#km· α·μ *·*«.*<
·«* »
і»

Гв·*#·

. Д - * * Г ^ р - * ----

> СИС** i C ' t e M « t l # y

J T » ir w H

£* ^*»4^нв*т ОІГМ

«А w e rr# X « U » _

^ л ^Ф г #4Ж М і)і

f Λ Ж Дн f Afyf*\ftS i*

-

#уГ"ІА * Д і Г і )

г т ^ і ^ г ^ А , * г і * і m k N SA \ f k m * » и

f * γ α « "λ4«4

*М ТАГ* *«зл* *Л*%т\г*г*чм - І і ш к н\**Ж€^
п ' £ * т # ' λ Α Μ η υ α * " * (р'Дч« 4 * * м* и < < » 1 * к * ^ Д * # ! ' ГЛ * ^ 4 і А # « Д ^
γνΤΑ«**ΑΛ^> » t f f A V < * > * ^агтг*
ΓΤ«·«4*^««·ά« *
и < < ѵ ^ л ^ к ^ л < < к ін м к н \\# 4 г т т ■ ·«* · н A
4***·
ft^ ·

t ^ t t s n f ^ g і ^ нѣщ

с т н і і ѵ ^ ^ а о Г * V# ,

IA

Ь ти Г ^ Т ш « м ю у , Η Ί

{<> ΙΑ·*#* .

« « ѵ^м* * #«* Г « ¥#ц* t·**

%*»♦·<

А^ІГтД

I*

N IO

Н ^Г^Л Х Ѵ ж і

ft

H^in ^ T aj^h Ifk ^ П й А І« Г » ід ^ 4 м і * ^ Г и ш | m iv iin ifj^ ii
J* И *

v i r r t f c

Г

Н

и * Л

Ь

1 и 4 « И

ИММЧІІМ HfVf 4 *

^ Г

^ Л

Н

,

H ,n

*

r r t *

г \ # Ѵ ^ И О у і Л Н ш І ft? A * л * I11 <AW I I

не

aim

?Аі4ТКН1І>И4 ζ ψ 4 ΐ Μ ІІЛИѴІ^ѴЯЙІ^ ^
C 1U V Д

*

|І ж і и і Ш

ft 4 r \ , e ^

| | ♦ ** *jf Vr '· · ·

+Ъ$у М к н Т и Ъ * *
,

j r ^ w f ** ·

*

* f§*< илAyr <J[ . «αΊ n ми n

стН І H liilN

ί’ μ Α ί

4

ΑΛ·ν^»Ι Н#У**Г*|Л*

r r #

t *

r n

*

^

^Artl

<«M т $ і т н н і д г # r # і Т л * t m
^ (fK lH O fik · Д #
(

4

.^ 4 І Й Н |Л І
,
І М І І

$t

rtA lw

* A » * * · *

l i

♦
«Ж I
*Н ^ ааі
W h ^ 4 * Г^»«нкМ4^ДЬ

44

Ѵ М м й ГА
* J ЧЛ /1# 4 Г^А? ί Γ · 4 і 11·#
♦А ^ А ·* ^ * * " * ··· « Л
i # y y . »rr>fc u m i r # J»
J f А ІІИ ^ Й * іа І і ^
А г к а ^ н ^ і а і і ^ а а * * f r # » Н П ^ І ^ a Μ * · n f l j r ѣ*йЛф^шій *

U iiitu k

м««*ЧАГА»<1> * <* £ * " « * І і і Д С ^ Л < Α · * * · ' ? <? βΜ ^ *

w f A O H « I ^ І Г І А ц Д А Я А І * ' Γ Γ * Λ Α * #" * П * М *

«киті »

wr i

Л. 7366

пиищу^А *

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ

89

Загребска (Владиславов) препис от 1469 г.
Л. 7 2 2 6

ЖнтТе

н

сло вш Ч ко у

ж нзнь

8ѵ нтслі&

влж енллго

ν μ ικ γ ο

К ѵ ѵ н с т х т ін л

філосѵѵф^,

прьвьго

ньстьвннкл

езы ко у.

I. Бгъ млтнвын н цкдрын (Пс. 102, 8; 110, 4; Иоил. 2, 13), ожндьсн
въсн спсенн

ДА. БЫШС

рхзоумь нстнннын прншлн (I Тим.

БЫЛН Н ВЪ

π ο κ λ α η ϊ«

4), — №

2,

ѵдѵьско,1

)(ОЦКТ! EW

съмрьтн гр-ыиннкоу, нъ покьхнію н жнвѵѵтв2 (Йезек. 33, 11), \ціс н ньнпьѵс прнлежнть3 н\
Т

г—·

Т

ЗЛѴѴЕОу---НЪ Н« ОСТХВММ ѴЛѴЛ. рОДЬ ІѴГШТН осльблкнТшь н въ съблхзнь н«прнілзнннноу
A

A

ΠρΪΗΤΗ

Н ПФГЫБНвуТН,

НЪ Ηλ

КОСЖО Л-ЬТО4 Η Β ρ ΐΜ ΐΗ λ

імсожс

нспрьвл,

н

н н іх ,

дьж е

до

плтрТлр^ы

с
Т
сн^сь. ммы н мнкы н прлк«днынмн

H i Пр-ьстлеть

ж« прьв-ь« н

БЛ ГТЬ

іѵ ц ы ,

н

TROpt

по

НЛМЬ

т-ь^ ъ

MHWr«,

прркы,

н

по

н «уѵнтелн, нзБнрде н)<ь w мнѵѵгометсжньгоб

м о у ж ін

щ

JT. 7 2 3

ж нтТл

« го.

Н ЛЗЬ

ЗНМО

(Й оан

10, 2 7 — 2 8 ). бже сътвори

свети
въ

Зн лет'
К,

(зы кь

св -е тё

“я

ΙΚΒΛΙ&ί,

віѵ г ь

сво«, нжс

Н НМСНСМЬ

нлш ь,

бжТн^ь

«го соуть,

в ъ зы в м о

сллбостію

н

въ

Н ПО ΜΝΈ
нлш е

ѵѵмрхѵнвшТн

з^пов-ъден

ПОΜλΛΟγ СКЛЗММО,

К,

^ однтн

Т

ілко

p m :

„W ent

)<одеть, н

свон,

плѵе

прТсмлк, λ

гл л сх

длю

нхмь

нмь

же л ь с т ік

)

ΙΜ<ΟΒ Ж« Б15,

НЖ« )( 0Ц К ТЬ ,

ЛА

в-ьѵнын“

сего, 7 нже

д Тл вол кю ,

про­

не ^ от-ькш ін

4, 13). ЖнтТс ж«

А

СС СЛЫІІК,

с л ы іш ,

ПОБНТ

СС

сго

€Μθγ,

БЪ Д -

A

рсѵсм і л ь :

л-fcHocTb Л м -ь ть с , нчкожс

мв«го

ж н віѵ ть

оуѵ н т« м л

( П с . 77, 1 0 ; И с . 4 2 , 2 4 ; Б а р у х

«"

рость

л зь

р о д н ,0 в ъ з д в н г ь

8м ь

мос

„П о б н н

mh-s

б ы в ь ч т с , імсожс

\зк

н

Х^« (1 Кор. 4, 16; 11, 1).
II.

К ъ СолоунЧ ц-ьм ь Г р Ь Д Ѣ

бь

моуж ь

А

ПрѢДрЬЖС СЬНЬ ДрЛГЬСКЫН
З М 10 ВѢ Д Н

БЖ?С НСТНННо/

0у ѵ н т« л ь

НМІІЬ.

^от-ь 8 к т н

бгд л .

тоуж ь

по с ъ м о т р Л ю

ДОСНХ БЫЛ\].Ѳ По

Νλ

Е-ьш с

ЖС БЛГОВЪрЬНЬ

II

І&К0ЖС ННОГДЬ

IwKb.

[Ж нвын

и о дроуж ісм ь

жс съ

ЖНСТЛ

соуд*

0

г н 11

ЖС ДОБрЛХ

л-ь Д І ,

д\ж «

корснс

д о Б ^ ік

ТЛ. рОДНТСЛІА
до

о млнцн

стронть

н

едннѵѵ, клко

БЛ,

НкКО

III. Ссдмым’

въс« )<ріст1гкны.“
ЖС Л-ЬТОМЬ СЫН,

€ж« н

н

[нескврьнномь

Ж€

родн

Hi

С« Ж«

въсБЫСТЬ

КЪЗ-

мл-бкомь

СЪ)СОДНТН (« ΚΤΟΜ»γ , 10

нъ

ннкхкож с пр-ьст 8п л ь ш с ТОГО СЪ ВѢ ТА

Π ΛλΚ λ

С« МТН

οτροκλ

«ГО,

Д \ТН

отрокь внд-ь

вм тн

НМЛТЬ

с~

събы

нмл

оустроснь“ .

tM»Y

ѴѴЦ.\ Н

Онь

жс

ГМОЦІІН :
„В ѣ -

ΤλΚΟΒλΓΟ,

сс.

СЪНЬ Н ПОВ-БДХ Н

WU.OY н мтсрн, р«нс, іхко;
ссб-б

UJilUH ІЮДроужТс 11 Ηλ nwMOIJJb съкрьсть

н съмотрнкь

С€Б-Ь “.

ргч«:

строи тел и

„Стрлтнгь съБрь въсс дкце н^шсго гр\дгк н ре*к къ μηέ : „Нзверн

12 Климент Охридски. Събрани съчинения, т. 3

въсс

Т

ссмь

Ж«НѴѴ, НЛД-ЪЮ С« Ηλ

ско н м ьр

Лдф«НО БЫСТЬ.

СЪК-ЫугкКШ( СС Н«

Μ

съчсрлн^і

Н Л д о н т ь .7 ОтроVt

Л рхсль

ρλ 3 Λ 0γν«ΗΪλ 12

съ м рьтн

Α

о вьсс, рлзк-ъ

ρογ ΜΗ НМН,
нж« н

д оБ рл

ДЛ

МТ«(ІНЫНІ ДОЫДСЖС Н

Ж« ΤΟΜΟγ БЛГОѴЬСТНКОМв моуж в 13 )С*Т«ЦІ8 НТН,
Μ

„ИсБ^вгв

Б оуд сть

Л ъвь,

КѴѴНСТАНТТНЬ фІЛОСѴѴ^Ь, HlkCT^BNHKb н

ВЪДЛШ« «ГО ДОНЛНЦН

СЪСЬЦЬ ННКЛКОЖС, ^ЗВ-Ъ

семь

[іір&ВСДЬНЬ],3

по ст^ ѵгнгіѵ.

И (>ОДН МТН,

бжііо, д \

к о г л т ь , нмснсмь

н

.— '

ОТрОѴНЦіЬ, (V НН)(’жС Б*БШС МЛгкД-ЬНШІН6 С«ДМЫН

ССДМЬ

ΤλΚΟ

н ѣ к ы н 1ДОБрорОДЬНЬ

М

Лз’

ЖС,

СЪГЛ«ДАКЬ

Л

н н )с ь ,

» ж«

в ъс -б ^ ь

^ о·
,

вн-

90

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

X
лиуь

(ДННОу КрЛСНЪНШОу

ВЪСЪ, ЛНЦСМЬ СЪВТБфв С
С II оукрлшенв

ВСЛМП

M0HICTH 3ΛΛΤΗΜΗ II

м

Бнсрш н въсею оутвлрію1
, сижс бь

име

Софіл,

снръчь

пръмоудріѵсть. Н

Прем. 8, 2 и 9). Слышлвше ж
е словссл сіл, роднтсліл
ЗЛ
КО
Н
Ь W
U
.il Т
В
О
«
ГО II Ht Лкрьзм
к-ьдь злкоив

н св-бть

«
го

рекостл

къ

сік

нзБрл>;ь“

(срв.

нкмоу:

„Сноу,

\рлнн

Н
Л
КЛ
ЗЛ
Н
ІС М
Т
С
рС ТКО
КС (Прит. 6, 20). СВЪТНЛННК’

EW 3Μ
Ί0-

(Прит. 6, 23). Ръцн ж
е пр-кмоудрѵѵстн: „Сестра мн воудн“, к моудріѵсть

знлемоу сътвори секи“ (Прит. 7, 4). Сілет’ kw мрѣмоуд|Нѵсть илче слнцл (срв.
Н М|К ІірНКСДЯИІ К
) С
С
Б
1
3
,

НМЪК тоу2 подроужй,

W M
H
W
IA
.

ЗЛЛ

Прем.

НЗБЛВНШ
Н

7,

С
С С
М
“

29).

(срв.

Прем. 8, 2; 10, 9).

*

6гд& и к ъ д м ік

Νλ оуненіс кніжнос,5 сп км ш

мьч«

[н ^нтростію] скорою ВСЛ
М
И
/’ ІЛ
К
О н днкноу быти.1
’

л

късь съвнсннкь4 къ

кжгь^ь

*“

Сднною

Ж
С W ДНСН,

ІЛ
К
О
Ж
С

плметію

ч'

О
Б
Ы
Ч
Л
Н

к

м
боглтнціс,

глоѵмлкніе ткорнти

ловнтвою,

нзыде съ

110

свои възьмь. Н ілкоже иоустн н, К'стрь се ѵѵкрьть
C
IO
. Отрок’

Ж
С W

біѵ

С
ВО
Н
М
Н
7 Η
Λ

ДВЛ

ДНН Н
С

•—·
т

С
С
Г
О
т

жнтснскын ВСЦ
КИ
,

соуств,

оѵдокь оуловн

Въ

С
«Б
Ѣ Ж
С Г
ІО
-

т

ОКЛЛІШ
,"ГЛК:„ТлКоВО

—*

ІІС
Ч
Л
Л
Ь ІірН
БЫ
ВЛ
С? IV ссго

злнесе

л'

свонмь млтнвын бь, нс ^отс1
0 емоу нлвыкноутн

Ж
Н
ТІЛ

крлгвн4

H
kCTL ннчссож
е.!> Члко-

—·

Η
. Н ІЛ
К
О
Ж
С дрсвлк оуловн ПЛЬК|Д8 С
Л
С
Н
С
М
Ь ВЪ Л
О
В
-Б
, ΤΛΚΟ II сего крлгоуе.
М
Ы
СЛ
Н
ВЬ

полк,

съмотренію БЖ
ІМ Н ВЪ
ЗСТЬ Н II

ТО
ГО ВЪ оуныніс II П
С
Ч
Л
Л
Ь КЪГІЛДЬ II

Т
лю
бісм’

сьврьстннкы

Л
И К

Ж
Н
ТІСсс, дь

въ рлдостнм-ьсто

Г

днс по

мн’ сспоуть

нмоу, нжс к ссголоучьшін,

Л

въ мльк-ь

жн-

ТІЛ С
С
Г
ОС
В
О
С ДНН Н
С НЖ
ДНВ8“.
Н нооучле сс снмь,1
2 с-ьдыис ВЪ Д0М
8 своемц оуче сс

нзьоусть

Б
ГО
С
Л
ІѴ
ВЛ
. Знлмсніс кртнос СЪ
ТВО
ріІВЬ NX CTfcllfc II ІІІѴ
\;ВЛ
Л
8
„Wi

Грігоріс, гьліѵ члнс, л дшею лггеле. Ты тьлѵѵ члкь
---- -

ТВ0ІД І\К0 СДННЬ w ссрл^імь

б\

СТ0М
8
сын,

кніглмь

Грігорію

лггель

стго

ГрІГО
рІА
.

Н
М
ІН
СЛ
ВЬ C
H
U
.C
B
8:

і\кн

сс;

оустл

б
ѵ
ѵ

Т

просллвммо н въсслкнвм просв-БЦімоть прлвыс в-ьры склз^-

Н
ІСМ
Ь.|:І Т-ьмжс Н M
C
N
C
, ІіріШ
&ДМ
ОЦІЬ К ТСБІІ М
О
Б
О
В
ІЮ II вьрон, ІірІІШ
Н II воудіі Mil оучнтель II
ІіросВБТНТСЛЬ“. ΤλΚΟΒλλ З^
В-ЬЦ
ІЛ
ВХЛ
Ш
С.1
4
A

Въшь Ж
С ВЪ М
Н
Ѵ
Ѵ
ГЫ БССѢДЫ 1
1 оумь КСЛ
ІЦ
,1
5Н
С М
О
ГЫ

ρλ30γΜ'ΚΤΙΙ

ількннь,

въ

оуныніс

A

кеміко къилде. Ст^ ньн^ е нѣ ко н 16 б ѣ
Νλ ΝΟΓΟγ €Μ0γ ΠλΑλ€ Μ

τογ, оумѣк г^м^тікію, н

къ

нкм8

шь,

момлше

ну

С€ СМ8, ДОБ|ГЁ ΝΛΟγΊΗΤΗ Η17 χoγAWЖЬCTK8 Γ^λΜΛΤΜΊ^ΚΟΜΟγ. Оиь
A

жс тлллнть свои погрсБЬ [срв. Мат. XXV,

18], р
еч
е къ нкмоу:

„Ю
нѵѵш
с, нс троужьн

кль еемь1
8 инкогоже оучнтн семе въ вьсе мое днн жнтіь“. Пхкы ж
е отрокь

N
e въс^отьвшоу ж
е послоуиі\тн его, шьдь

въ

домь свон, въ

w
pe-

съ ельзшн мо-

м\ше и, глк: „Възми въсоѵ m
ow честь vv домоу wax моего, еж
е мн достонть, \
.—■

се;

н\оучн ме“.

А

млтвл

пр-кБыв^іие,

дл

би

оБрьль желлніе срцл своего. Въскор-Б ж
е бь сьтворн воліо босціін^ се его (по Пс. 144, 19).
0

р\зоумБ,!> bw его и

моудр^ѵстн

и

прнлежнБМЬ оученін, еж
е б-б

слышлкь цревь стромтель, нже ихриихст се лоічѵ
^
-е, поелх
чнль. Отрокь ж
е, оуелышлвь се, [съ] рьдостім ιιογτιι
елткорн къ гоу, глк:

се кть. Н

нл ιιογτιι

бн

съ

поклон’

„Бс Лц,ь нмнн\ь н ги млти, нже сътвориль ecu въслчьсклл

1

ιΐ(>αίΜογΛ(>ννςτίιο скоем

икго, да. се

рлстворено

С7>ЗА^^^

*

въ

ц,ремь
се,

нкмь,

ογ-

млтв8

cлwвol

н

т

д\

окл\д\ет

товою съткоуснмыми

тк\^ми

(Прем.

9,

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ
А

91

·*

1 - 2 ) , д ьж ь мн coyiuSw

къск^н

ткон

п^бстоль

n^MOYAfwcTb

(Прем. 9, 4), \ \

с'

что к вома твоа 80 н спсоу се (по Прем. 9, 10 и 19). Л з ’ ew есмь рАБЬ твон
твоке“ (Прем. 9, 5 ; Псал. 115,

6).

Н къ ссм8 прочее

Соломѵѵню млтвоу

^зоум^ю,
,—<

н снь

нзгаавь

рАвынк

н

въставь,

рСЧС АМННЬ.

IV. 6г д а

1—'

къ

жс прінде

ЦрнгрАдв, въдаш с сго оучнтсАіемь д а

навыкь грАМАТнкію н прочін>;ь к т ь

Н

се оучнть.

с
въ три

мцс

сс оученін. ИАоучн жс сс Омнроу, н гксѵмнтрн, н ογ Лъва,

дІАЛсаіц-ъ,1 н въсбмь філссѵѵ^Чкынмь оучснісмь; къ снм’ жс н рнторнкін, Η ΑρΗΤ•
м
мнтнкін, и Астрономін, η моусікін и въсѣмь прочінмь сааннЧкынмь \«удіѵжьство. Такожс ΗΑ-

η оу ф о т к

ВЫЧС ВЪСА, ІАКОЖС БН СДННО W НН^Ь

НАВЫКНОуТН ;'2

скорост’

БО CC СЪ

т

хоудіѵжьствомь 3

дроугАА дроугв ирьсп-бВАюціін, нм’жс сс оученІА

тнхь. ѵѵврАЗЬ на ссб-к іаваіас, съ ть м н [бссъдовашс]6, съ

ПрНЛСЖАН(СМЬ сълоучн,
я

съврьшмо. Бсщыис4 ОуЧСНІА

ннмнжс бѣшс поаъзн-ьс,

сс & оуклАнімоідінх сс въ змѵвв ,6 она тъчію сднна еъмАтрАС Н Д Б К ,7 ΚΑΚΟ
-X

.— ■

БН

оуклАнілс
въ

м-ьсто

■— ■

зсмльнын нвснаа прновр-ьлц8 н нзы тн 9 Л ТѢАССС ссго н жнтн СЪ БГОМЬ.
Т

В н д к в ’ ЖС СГО ТАКОВА СОуЦІА,

A

ЛОГІѴ-О-С ДАСТЬ емоу ВЛАСТЬ НА въсимь 10 СВОНМЬ

ДОМОМЬ

н въ цревоу полАтоу съ дрьзновснісмь къ\одитн. Тажс м въпросн СГО СДННОЮ ПО СІІ\К,
м

Ф

ілосѵѵфс, χοτ·*χι> оув-ьд-ьтн, ЧТО КСТЬ філосѵѵфІА“. Онь ЖС CKOpw оуміѵ рсчс а б і с :

Н ЧАЧЬСКЫНМ’ КСЦІСМЬ р^зоумь, СЛНКО МОЖС ЧАКЬ прНБЛНЖНТН СС Б8-6, ІЛКОЖС
.— ■

гм с;

м

„Бжінмь

д-ьтсаію

оучнть

A

чака, no іѵврАзв н no повію бытн сътвор’шомоу н “ . Ссго

ЖС

ПАЧС ВЪЗМОЕН н

II

0

-X

8ЧСНІС

ССМЬ ТОЛНКЬ МОуЖЬ. ВСАНКЬ Н ЧЪСТЬНЬ. ОнЬ ЖС сътвори СМОу

въпрАША

cbiAOCW^c’KO, ВЪ MAM; CAO-

BCCCXfc. BCAHKfc. рАЗвМЬ СКАЗАВЬ.
Въ ЧНСТОТЪ ЖС
АШС,11
Л. 7246

1АК0

ПрѢБЫВАС Н BCA’m H ОуГАЖДАС

БОу, ТОАНКф ПАЧС АЮБЬЗНѢН ВЪСѢМК БЫВА-

А

И MHWS'KMb ВЪЖСЛѢТМ Н ХОТЪТН

ирнсконтн

СС КЪ ΝΚΜ8 МОБОВІЮ, Н рСВНОВАТН до

К0НЦ> протнвоу СВОСН СНЛ-Ь, СЖС ПО BS-S Λ Ο Β ρ Ο Α ^ Λ ’ΗΟΜΟγ

ТОГО ІірВБЫВАНІЮ, S-KAW

БО рАЗвМЬ

СГО СЪПроСТА ВЪЗМОБНШС въсн."
т

Н

Aorw-o-c ВЪСАКОу ЧЬСТЬ творс СМ8 Г0ВѢНН8, ЗЛАТО МНІѴГО ДААШС смоу, ОНЬ ЖС NC ІірІСМА·

ашс . бднною жс н - ь к о г д а
»3ΑΗχΑ ноуднт’ мс

лкБнтн

π о с н х ь 12 рсчс
тс. Нні А11

смоу:

дъіусрь

„Твои рАзоумь13 н моудрздеть

НМАМЬ.

дховноу»,

Лноудь

ЮЖС ѴѴ КрЬСТНАА

НЗ«ХЬ,

•

т

КрАСНОу Η ΒΟΓΑΤΟγ, Н рОДА ДОБ^А Н

ВСАНКА.

ЛціС

χθΙ4ΚΙ1ΙΗ,

ВЪ

Подроужй

С1Ю ΤΗ ДАМЬ.

Ц)

ИрА ЖС ΗΗΙΑ ВСАІК) ЧЬСТЬ Н КНСЖІС15 ПрІНМІІ Н BOM1J8IO ЧАН, ВЪСКОрѣ BW СТрАТНГЬ БОуДСШН“ . W'c
В-БЦІАВ’ ЖС смоу філосідіфк, рсчс: яДАрЬ О^БѴѴ BCAHKL Тр-ББОуіОЦІНМЬ К, A MH-fc BOMUCC 8ЧСНІА
ННЧТОЖС K [нно]16, нм’жс рАзоумь СЪБрАВЬ,

т

А

Слышав’ жс Aorw-e-c wB-ьть сго, шь къ
т

пр-кд-ьднкс ЧЪСТН

1—1п
upw,1

Н

БОГАТЬСТВА

рсчс: „Сь фІЛОСѴѴ<|>Ь

ЮНЫН

НС

Х 0ЦІ8

НСКАТН“.

МОБНТЬ

т

ССГО ; ДА НС ІѴПОѴСТНМЬ СГО WB’uIHHH, НЪ П0стрнг’шс СГО, ѴѴДАДНМЬ НА
ДА воудсть ВНВЛОТНКАрЬ

0\[

ПОПОВ’сТВО

Н

ЖНТІА
СА8ЖБ8,

ІІАТрІАрХА ВЪ СТВН Со^>ІН, СДА18 ПОНѢ ТАКО СГО ОудрЬЖНМЬ“ . €ЖС

н сътворншс смоу.
А

ΜλΛΟ

С7> ММММ1·' КЪ СШК ИрБКІВК, Ηλ оское MOft IIJK, С/>К^Ы се

ТМІ

К7» MOM^CTMj?li.

НСКАШС ЖС СГО ІІІССТЬ МЦЬ, СДВА II овр-ътошс. Nc мог’шс жс сго прнноудитн въ τογ

СЛ0уЖБ8,

92

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

оумолншс н оучнтслнын столв пръктн н оучнтн <^>ілосѵѵфін тсѵзем’ц.е н ^трьнные,

съ

въсакою

САОуЖВОЮ Н ПФМОЦІІМ. Н СІС nfitT b.30
V . Бъшс же въ т а

връмснА Лннс гіАтрІА^в К чѵнстантініл г ^а д а

сресв

ЦрнгрАдк в ъ з в н г а в , •'лк1: „Ne творнтс2 чвств стын h k w h a ." Н съврАвше

нкѵѵноворноу.о
съворв,3

н, »м<« нсп^аво гл к ть , н съ гнаш с сго съ прстолА . Онв жс рсче: „Н аснлісм’

мс

въ

облнчншс

н з ь гн а ш с ,

a

не пръпрвш е мене; не может’ во се ннктожс протнвнтн словессмь монмь“. Црв же съ п а т ^нкін ,
оустронкв фіАосіѵ^>А, посаа на нв,

рекъ том84:

пЛці«

можешн

юнош8б

сего пр-вп^ктн,

пакы

м
CT0AB СВОН nflHMClUH“ . ОнВ ЖС, ОуЗ^ВВВ <|>ІЛОСІѴ<£а ЮНА ТѢМѴ,в [λ

НС

ВѢДЫН

CTAfA

ОуМА

№MLj

η

НЖС ε-κχογ ПОСЛАНН съ ннмв, pest къ

κλκο а з в съ βαμ η хоціоу се п р г т н ? “

ннмв:

(f)iAocw<J>’

„ЬЪСН

же къ

въ

Τ '

а

ПОНОЖ1А МОСГО НВСТС

нкмоу

рече: „Ne

дѵѵнны,

ак Гскаго

Η

ѵѵвычм*.

Д^ЬЖН СС, НЪ ЗАПОВЪДІН БЖІНХЬ 3(»н. Ь\кОЖС BW «Н ТЫ W ЗСМЛК H ДШСЮ ΒΓΟΜΒ СЪСТАВАКНВ,
тако н мы късн. Η
A

1

на

землю

зре,

члчс,

ηϊ

възнашан сс“1. Πακβι

жс

т-в ц и :

Лннс

„Ne

'

„

ПОЕНО К ВЪ CCCHB Ц.ВѢТВ HCKATH, НН CTAflJA НА вонскоу ГНАТН, НкКО ЮНІѴШ8 н-tKocro
філосѵѵф’ жс іѵвѣціа емоу: „Са МВ НА СС ВННЫ

ОВрАЦІАСШН9 тві.

Ръцн,

въ коую

BfBCT8

снлнъншін т -вассс к ? “ Онв жс рече: „Να стхроств“. філосѵѵф жс рече: „ Д а на
гоннмв, іѵв-в ц і а н :10 на тьлсснв нлн на д^овноую?“ Онв жс
ІѴВѢЦІА: „Nm\ ТЫ11 CIIAHtH )(ОЦІСШН БЫТН, Д \ НС ГЛН
БѴѴ ЦВ-КТЫХЬ НІЦСМЬ, ННЖС Ηλ вонскоу ТСБС

рече:

Н^МЬ

NccTofA.“
ДША

кою те

б ^анв

д^овноу*. філосѵѵ<|>в

„Να

Τλϋ,-κ прнтьчь. Нс

в^-кмснс

бсз

гоннмь“ .

Пес^мль жс сс т\ко ст^ ^ ць, н ннлмо ов^ тн всс-ьдоу н (ісчс: „Ръц.н мн, мніѵше, к\ко

с

Κ(»Τθγ, p&30fCHH8 соуців, НС КЛгчН^СМ СС СМ8, НН ЛОВЗ^СМЬ СГО. λ
соуірін ΠΗΟλΗλ
ЧССТН к р ь

воудс, ЧЬСТЬ КН TBOfClUC НС СТЫДНТС

ВЫ, \Ц1С HKWHA12 Н ДО IlfBCCH

сс“. філосш ф’ ЖС WB-bUJA :

ΗΜλΤΒ, Н МЦС СДННА ЧССТЬ СГО НС воудсть,13 оужс СВОСГО

„Чсты^н

НС I^BA'NCTB

BW

W E f\ 2 \. λ

τ

HKWH\ ΤΒΚΜΟ ѴѴ МІЦА, (Л.КЛ'\СТК ІѴБ^\ЗЬ подовім14 того, сгожс воудств ПНС^НО. Nc ЛЪВОВЬ БѴѴ
ΛΗΙίλ, нн ^ЫСІ\ 3fHTB, НЖС ВНДНТЬ, HL ПрЬВ\ГО іѵ в ^ з в “. П\КЫ CT\|)BUB fC4C:

г

г

„ΚλΚΟ

ΚΑλ-

СС

НІАСМЬ Kj>TOy БСЗ НАПИСАН^, А БЫВШСМВ Н H HtM L Kj»TWMt> ? H k w HA ЖС, АЦ1С НС БОуДСТВ НАПИ­
САНА HMCHC, СГОЖС в о уд сть WEj»A3b, НС TBOjIHTC кн
с'

ч ъ с тн “. фіЛОСЧѴ^’

'Г

А

ЖС

ѴѴВ-ВЦІА :

„Б ъ с а к ы н

Т

BW К(1ТЬ ПОБЬНВ НМАТВ ѴѴБ^АЗЬ \В»у KfTjy, А НКѴѴНЫ НС НМ»у ВЪСС СДННВ
'— ’

WBf)A3b“ .

СТА^ЬЦ’

А

жс ^счс: „ьоу рскшоу къ Mwvccoy: „Nc сътво^ншн въсакого повіа “ (И сх. 20, 4). К ако вы , тво j»cig< СС, КЛАНІАСТС СС?“ фіАОСѴѴ^>’ ЖС П()ОТНВ^у ссмоу WB-ВЦІА:
ННКАКОВАГО

1

жс подовіа“ , П^АВО ВН П^ѢАВ. Nb (ICKAB к :

„Nc въсакого“,

ΤΗΒ8 ЖС CHMB НС МОГЫ ^В-ВЦІАТН,16 СТАрВЦВ 8МЛВЧА η пос^амн
VI- Но

СН)с’ ЖС

АГА|)АНН,

НА^НЦАСМВІН

вн ^скав

СА^АЦ,ННЫ,

енр-вчв

„Nc

сътворншн

^

нсдѵѵннос‘ ‘. П^о-

сс.

възвнгоше

)(оул8

НА

стыс т^онце, ГЛМЦІС: „Како вы, )с^стіанс, сднного в а мснсціс, (іазм-ьціастс η

СДННО
пакы

БЖТВО

на

трн,

ГАЮЦІС, ΙλΚΟ W1I.K Η СНВ Η ЛХК К ? Лчіс М0ЖСТС CKA3ATH HkB'K, ПОСЛКТС КЪ HAMB1 моужс, нжс
могоу

глатн w семь н пр-ьпр-ьтн нкі“. Б-ъшс же т о г д а ^>іаосѵѵ^>в к д . mb а-ьтѵѵмъ.
ѵъбо^’ жс сътво^ь црв н іі|)Нзвавв его, рече емоу: „Слышншн лн,
.

сккрьннын Xr\f\HH Ηλ ньшоу B-bfoy? Ты ЖГ, UKO

фІАосіѵфс,

что

глютв

*—

С
ТЫ
€

A

т^онц^ сын слоугтк н оученнкь,

шь

ПРОСТ PAH НО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ

7256

гуотнкн « нмь. Н вь, сък|>ьшнтель сын къслкон вецж, сллвнмын къ т ^онцн .| Жць н
' '

л

СТЫН А )С Ь--- ТЬ А *

снь

н

,—.

ПОАЬСТЬ ТН БЛГТЬ Н СНЛОу КЪ СЛОК««)СЬ, Η (ЛКО Afoyrxro Λ κ Α λ 8 ілвнт’

ТС ΗΛ Γ ОЛІ2ѵ*А, СЪ TfbMH КЛМСН’МН ПОБЪЖЬШЛ,

Н

т

арткію“ .

93

Слышлв’ же се, Лв-ьщ л: „Съ рлАостію

к ъ з к ^ тн т’

ТС

КЪ

НЛМЬ,

СПОБЛЬ

ндоу зл хрістілнЧкоум в-ьр8. 4 t w

HBCH0M8

V

во

кмнѣ

СЛЛа ’чЛНШСС НЛ ССМЬ СВѢТѢ, НЪ Πβ CTfcH TjlOHULH жнвоу БЫТН н оум рьтн?“ Прнпосллше ЖС съ
ННМЬ ЛССугѴ^іТЛ Н Г KWjirib Поллшоу.4

*

Д ош ьш нм

·—
1

Λ

ЖС НМЬ ТЛМО,6 КНАѢШС стрлнныс н гноусные КСЦІН, Л вгово^нын лглрлнь съ-

А^ЛВШСС СС ТОу, ЮЖС ВЪ^Оу съткорнлн нл нороуглніе н посмъ^ь
'— *

въсъмь,

нжс

къ

влгочьстін

ммXЛ

W Хі5 жнкоуціін )(^iCTi\HW КЪ М-ЬСТ-Ь OH'S,

ОСК|>ЬБЛІ&ЮЦК

СН)(Ь

НСМЛЛО.5

Бъ^Оу

BW

ѵѵврлзы

B-bCWK’CKblC6 НЛПНСЛЛН КЪН-Ь»А8 ΝΛ АКС(»С\Ь КЪС-Е
ІСТ|А.НЬ., НГ(>Н7 тко ^сціс н ^оуглюціс сс. Н
•
—*'
с'
въпросник філосіѵфл, глющс: „Можсшн лн, <^>^ocw^>ci (ілзоумьтн, что к знхмсн{с сс?“ Онь
жс рече: „БѣсѵѵкЧкыс WB^ 3 bi внжАоу н мню, ілко )<)>істілнн тоу въноутрь жнвоуть. Онн ж«, нс
т

могоуцк жнтн съ ннмн, в-ьжсть къні5 w нн)<ь. λ

н а «жс

ссго знлменіл н-ь вънъюлв, съ т-ъмн

соуть въноутрь“ .
Ν λ оВѢДѢ ЖС С-6А*ЦК ЛГЛ|)ЛНН,

моулрлл

ЧСАЬ,

НЛКЛЗЛНЛ

КННЖНЫМЬ

НЛКЛЗЛНІСМЬ

КОЛНИ8, mWMHTfiH н лстрономін н прочінмь оученіемь, нскоушлюцк СГО, ВЪП^ЛШЛЛ^Оу,
“Τ '

Т

„ВНАНШН ЛН, фІЛОС№^>С, АНКНОС ЧЮАО, клко ЖС пдокь

М л х’мс принесе

нлмь влгоую

висть λ

т

ЗЛКОНЬ А^ЬЖСЦК, ОВЬ СНЦ.С, ОВЬ ННЛКО; ИкКОЖС ГОДЪ К КОМ8ЖАО ВЛСЬ, ТЛКО
ιλκο

н

,—■

глющс:

*— *

БЛ н оврлтн МНѴѴГЫ ЛМАН, Н КЪСН Арьжнм сс по злконоу, ннчссожс пр-ьстоуплюцк. λ

рите“. Къ снм’ жс ^>ілосгѵфь wb -б ц і л : *Бь н л ш ь

А0-

поучннл ксть

кы Хвь

А^ЖНТС

мор’склл.

н

тво­

Прркь

жс

( И с.

53

т

гл к ть о н к м ь : „Р о а ь сго кто нспок-ьсть? Възсм лкт’ во сс w зсм л к жнвѵѵть сго“
8). Ссго |>
лан

нсклніл mhw sh къ поучннв тоу къ )(о а «т ь

н

снлнын оумѵѵмь, помоціію сго, воглть-

т

U

Л

СТКО f&38MH0C П^ІСМЛЮЦіС, П^ПЛЛКЛК) Н КЪЗК^ЛШЛКТ СС ; Л СЛЛБІН |>лзоумѵѵ,9 t&KO н
X

м

къ

сьгннл-ь

т

т

КОрЛБЛН,. покоушлют СС П^ѢНТН, Η ОКН ПОТЛПЛІАІОТ СС, AfOySjH ЖС СЪ T^8AW САКЛ ѴѴАЫ)(ЛМ, НСΤ'

т

МОЩНОМ Л-ЬНОСТІЮ КЛЛЮЦІС СС. Блшс ЖС К ЛЪСТНО10 Η ΟγΑΟΒΗΟ, сжс

може

МЛЛЬ Н келнкь; H t BW кроми ЛКСКЛГО ѴѴВЫЧЛІЛ, НЪ

Α^ΛΤΗ.

СЖС

МОЖСТС

прьскочнтн
λ

къслкь,

ннчссожс

ксть

"Τ '

. 726

КЛМЬ ЛНШЬШС11 ЗЛПОК-ЬАЛЛЬ. Сг а л

bw

н-ь

клмь

jj къстсгнвль гнъкл н по^отн, нъ попоустнль,

виете12 къ коую кы нмлть кърнноутн п^оплеть. Съмысльнін АЛ рлзоум-ввлеть. Хс ЖС НС ТЛКО,
т

нъ w

Г-»

ннзоу теш ’кое

гор

въ зво анть

в-б ^оюжс

н а ^тслію

бжісю.

Творьць

bw

сын

въслчь -

скы н ,

межоу лггелы Η скоты члкл к сътво^нль:
^WBO н съмысло млоучнвь W СКОТЛ, Л ГН-tBW
т
·—
т
т
,
н по^отію w лгтель. Н енже се честн кто прнвлнжле, т ь плче t w k сс п^нчещлс, кышнінх лн
ΗΛΗ ННЖНІ)СЬ.“
Въп^осншс же сго плкы : „ Клко кы САНномоу воу соуців, къ т^н еллкнте н ? Склжн, лцк
KtCH. ІѴцЛ BW НЛ^НЦЛСТС Н СНЛ Η Α Χ * , λ α κ

ТЛКО К,13 АЛ Η женоу смоу А^АНТС, АЛ
т

того m hw sh b w sh

^лсплоА«ть“ · К ъ снм’ же <J>frocw<J>b
т

чьстныс.и

Мы оувѵѵА о в р

Η CΛWKO Η

Т

нлкыклн ссмы wnj>j>Kb н w

сс

W

«-- -

wk -б ц і л :

»N« глнте

тлко

)<оулы вее-

т

т

wu.b н оучнтсль т(юнц,8 сллвнтн,

TjlH VnWCTACH ВЪ «AHHW COyiiJbCTBt. Ca w BO ЖС TW

ВЪПЛЬТН

ννυ,λ

се КЪ A B tH

Η

▼г~‘

94

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

•—'

(юдн се нмисго р ь д н
м

„П осла^ іѵ

т

спсеніь,

—

ъкоже н

~Г

мет,

вм иь

л

пдокь,

т

скътелЧткоуе,

нмінсьвь

·"*

д\ь.

наш ь

къ

снце:

т

двѣн,

н зво л ш е

д\

р о д н т ь “ (А л к о р а н , су р а

19,

17). W

ссго

лзь

ВЛМЬ ВЪЗВѢЦІАІО16 о т р о н ц н “ .

Сінмн жс смвссн порлжснн, н а дроугАА възврьтнш с сс, глю ц к, ΙΛΚΦ: „ Т а к о гс,
ДрО^ЖС. 16

ГМСШН,
Т

Д

л л н н т 8 ов р л ц іл тн

ѵѵроужІА острнте
ЗЛповѣдма
нлн

нже

U

на

ΜΟΛΗΤΗ ЗЛ врлгы

кію ц іін

соуціемл

въ

вамь

зл конъ,

о в ѣ “ ? І Ѵ в ѣ ц іа іііс

6,

(М а т . 5, 4 4 ; Л у к .

творсцісс

таковаа“.

кто

зл конь

2 7 — 29). £ ы

ф ідосѵѵф

«М олите

сс з л

н н ктож е

ια β η τ η

I

о в н д с ц іс с “ ( Л у к .
на

жс р л д н

семь

мы

въпросншс

его н

д -к л ь ?

юже a ijic

коу

Н

ж н т ін ,

се д д о м ц

рекоше10: „ Х с

н з м л н л ’т ь с к о у

врАнецк
ЗЛ

6,

нжс

в р л т ік

рскль

свою д ш

8

дл

да

не съ тъ л е сн ьім н
д а н ь зл

ВЛШ 8 и

п ом ь

късх

Л ° Н’Л €ЖС стонть

пакы :

п о л о ж н ть

данн

д р о у гы ?

тако,

сн м ь

нъ

противни,

іѵв-бціа;

с с : нжс лн

дш а
за

кто
н)<ь

мнрь

зл

сдннв
речс:

chucks 21

жс п росн м ь:

сек

„Д вѣ м а

съ \р\нм ть,

„К ь

люввс

рекль

іс:

сокою,

м ож етк

же к а к о
велнкоу

тъкм о

15,

13).

в 8д е “ · П а к ь і
нс творите
и

к р ь п ’коу

же
то го
езы-

3 ΛΛΤΗΚΛ.

СДННОГО

М

межоу

нс

д р о у г и “ (Й оан

плънкна

н н ы ;20 вы

нс д а с т с

М л ло

„Б олш сс

Л

^ f\NH

зш м \,

не

ов-б“ . ф ілосѵ ѵ ф ’ жс

сс н

Ы

JI. 7266

же

протнвоу

і\ к м а с т

к

нъ

ссвс, к а к о

Пнсано

Τ '

28). Т ъ ж е

ге д а л ь

же

съвры илс,

„ 1& в і 5,14 іако

жс о н н :

? 17

т

н довро ДЬАТН НСНАВНДСЦІІН КА Н ГОНСЦІ інмь,

А

Д р оугь

ПОВСЛЪВАеТЬ

л

BW К ВЪ СѴЛ CKblH)(b КНІГА
н

1Л К 0ЖС

Хс БЬ BALUh К ( nw iTO NC творите,

А ЦК

а

Т

жс

ιακο

Н

f

імсо ннь

ннктоже“ . ОУілосіѵф* же

т

wB-κιμΛ:22 „[A u jc кто

въ сл-кдъ «учнтеліл х о д а , \;оцість въ тон

и онъ, дроугы н же( ср ьтъ и, съврлтнть н,

жс с л ъ д ъ

^ одн тн , воньжс

д р оугъ лн смоу ссть, нлн в р л гъ ? “

О н н ж ср -кш л:

„В рлгъ “ ]22. фнлосѵѵфъ жс рсчс: „ б г д л Хс д а и ь д а с т ь , кок цртво в-ь: н зм л н л ’тьско лн
Т

Т

нлн

А

рнмЧко“ ? ІѴв-кцілшс онн: „Р н м Ч к о іав-б.*23 Онь жс ре:

„Т-бм

жс нс повлеть нлмь злзнрлтн,

понкжс рнмлімісѵ въсн д л е м ь д а н ь “ .
V

По сн^’ же н ннлл мнѵѵгь въпрошені^

ГЛЖС II елмн оум ЬЛ\8. СкАЗЛ ЖС НМЬ ВЪСА. Н

к ъ нкмоу: „К лко

ты

ІАКОЖС ll^h liptnp-fc [н

Т

ноу28

11МЛМК1“ .

рекоше

къ

стрлнннкіѵ:

яБнднте

мі

всѵдоу,

A

южс ннктожс нс нмл, кромі;
ліі сс,27 сіа

W Cll^b]24, плкы

въсх сіл о у м -ь к ш н ? “ (|)Ілосіѵ<Ь’ жс речс: „М лкь н-ькын, почрыіь въ морн

вѵѵдв, въ МЕШЦ.Н н о ш а м ііс ю н ^ вллілаш с сс,25 гліе

с т ы д іш ііі

-V

въпросншс сго, некоушлюще о къс-к ^оудожьствін,

азь

?*30 П рнш к же е д іін ь моужь поморннкь, рсчс к ъ

г л к , ^вллс сс

A

Тлко и вы творнте.

ть к м о о см р ьд сц іін м ь ссмь м б ш іін ?
т

н км 8:

М ы жс сеіе поучн-

с

w нл соуть

въс\ хоуд ож ьств л ІІЗЬШЛЛ“ .
A

Н

I

но с и \ ’

жс п о к А з м ііс

смоу,

ВЪ НКМЬ П0КЛ38КЦІІН)С сс,30 н н о г д л

н гр н 29 твореціс,
W зсм л к

врьтогрьд ь

НЗНІІКОуЮША. Н

Т

НЛСАЖСНЬ^0 Η НСКОТОрАА ѵѵ нжс

І&КОЖС с к л зл

ІІМЬ, КЛКО

т

вле,

я Мс

СС

БЫ-

·■»

ІІАКЫ ІІОКЛЗМІІС СМ8 въсе б о г л т ь с т в о іі ^ рьмнны ,
м

ніемь л ^ г ы

оукрлш сны ЗЛЛТОМЬ н

срсврѵѵ,

11

КЛМС·

·-----

н

бнс ^іѵ м ь ,

глюціе:

„Б н ж д ь , філосіѵ^е,днвное нюдо, снлл

A

і'

мнѵѵго Амср’мнінно,я1 влкы срліінн ск\го.* Рече жс к ъ
н сл\вл, сътвор’ шом«у сіл въсл, н

келнкл, нб о г л т ь с т в о

д лвш ом оу

■“

н н м ь: „Nc днвно се к ; 32 εογ

т л нл Зтьш еніс члкѵѵмь. Toro

bw

жс ^ вл л а
соуть, л не

иного.“ 14 Н ^ ко оувѵѵ w нкго сіл оуслышлш с, р лзгнъ влш с СС Η Ηλ свою ОБЫЧНѢ злѵѵвоу

ов-

рлтнвшс се, оумыслнше оуморнтн сго отрлвлкніемь. Н оувѵѵ рлстворнвшс іл д ь

въ-

съмрьтнын,

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ
*—»

д ш іе емоу нспнтн.33 Нъ

Ч

95
м

рекын34

бь млтнвын,

нже

въсѣмь,

въ

вѣровхвиіін :34

того нскрьнни

Τ'

„λι»κ н съмрьтно что нспіете, не нм \ть к \ врѣднтн“ (Марк. 16, 18),3S съх^нн того
Τ

Τ

Τ '

невриж-

А

Λ*ΝΝλ W ΠλΓΟγΒΝλ OHO ΝλΠΟ€Νΐλ Η Νλ СКОЮ ЗСМЛІ4

КЪЗК^ТН Η ПЬКЫ.35

■Λ

Τ

Μ

VII. Тьже по сн 8Б01 не no MHwst вр-кменн, wj»tK’ се въсего жнтіь сего, с-кдь
м-ьст-ь

еднн<л>

кезмлькн н сев-к с&мом8 тъкмо кънемлк. Н н \ оутръшмн д н ь ннчесоже не ост\вмле ,2

т

w

н^’же том8 н \ пнців тклесноунз

късе н

нхдеждв възллгье,3 нже

Ηλ бл.

€днною же н \ стын

оул8чь\ше се что,9нъ

wkjiccth к о гд \

же4 д н ь слоув-ь емоу тоужеців, ΐλκο: яНнчесоже не нмьмы н \

н-бкотоцын

Т

1—

А

36), тъ нм \ н н м ь

Η ΐλκο

бы

въ

поустынн“ (според Исх.

—

зд е д ь т н пнці8. Ыъ шь, прнзовн

"Г

(срв. I Петр. V, 7).

въськь д н ь о въсъ печет се

Ηλ

сън д н ь чтнын“, онь же рече емоу: яП^ьпнтлшн нногдл інлт-ънн
Л. 727

ннщінмь ^ з д \ к \ е

Л

16,

■—

е. нніцін моужь, чме вжіе помоцін“ .

ποηέ

Т

об-ъднын

■
—
■

чл,6\Eje принесе моужь

нѣкын6 Бръме

.X

\клл8 к ъ зд ьсть

въслкое і*ды н десеть зльтнкь. Η воу

*·--—

о въсъ см\сь.
А

.— ■

Въ Олѵм’бь же ш ь къ Ме-олѵдів, κρλτδ своем8, тьмо жнвѣіііс ,7 н млтвоу тко^с4 Без мрвстьнКь къ воу, тъкмо κΝΪΓλΜΗ вес-ьдоуе.0 Нсѵщь

выноу СЪ

Б|>\ТІѴ

свонмь

въ

сн

М

се. Н сни.е свое жнтіе чъстнь оупрьвмье, н къс\ождені& же въ срцн свое полхгхе

6),

вхьше. №

н днь

А

8пр&жні&мііе
(Псал. 83,

8ео

н къ т (оудом’ же троуды прндьгхе, келмн сже по e s i ; въ доб^од бти л к пръоусп-к-

о сн^ь

8бо

ηηιλ въселнко.1’

VIII. Пріндоше же т о г д ь 1 послмшнцн2 къ
■— '

„Нсп|>ьв\ еднного

б\

С

црю грьчьскомв w козлрь,

А

глюцк

зньемь, нже к нь въсъмн, н томоу се кллніье нь

въстокь,

пр'іетн, \

ч\ея стоудные нны дрьжецк. Оврене ноудет’4 ны візроу н \ь н д-ьтель

дроугые стрьны, мнрь дл.юціе н д \р ы MHwrbi, стоужмот’ ны [п\ свою вироу],5
Т

„E afcf\ Ηλπίλ

AOEjmuiijii

дроужБв дрьжеціе —

ьчко:

м

л

д\

weli-

срмінны
гмоціе

w

і\к о ;

м

к въс-с

езыкь“ .

Сего рьдн

посл\\ѵѵв къ в\мь,

сзыкь бсѵ велін соуімім н цутво ѵѵ б\ д^ьжнте - τ

Г

въпрхшмоцк, проснмь моуж^ киіжнх іѵ вь; д \

іі|іьв8к7
н

мобовь

вмиего

η

съв-бт\

т

M jk

прп^н

екрк

н

с^м і ,нны }

км іі В

кв(>оу,

В7>ЗЫСКЛКЬ ирь ^>ІЛОСѴѴ^>\ М ОВрТЬ €ГО, ск^з^ СМ8 Козь^скоую ^ьчь, гл к :

„Н д н ,

ПрІНМѢМЬ.“8
Тогд^

(^lAOCW^C, КЪ ЛЮДС CHMh II съткорн СЛѴѴКО II ѴѴКѢТЬ

0

стън т^омц.н,

т

сЪ ПОМОІІІІЮ КС. Нн’ RW
A

ннктоже не може діѵнно сего тво^нтн“. Онь же рече: „Лціе вемннн, влкіѵ, нл т\ков8 р;чь съ
)>лдостію мдоу —
т

lit;шк н бось,

везъ въсего, егоже не покелькьмш'1 гь оученнкіѵм’ сн носнтн“.

—

.—

с'

ІѴввціл,в’ же ирь, рече: „λιικ се ты χοτκ λ кн1" [о сев-к] сътворнтн, доБрп гліеінн;нъ цркоук
дрьжхвоу в-кды н чьсть, чъстно ндн съ υ,ρκοιο ІІОМОфію“.
Авіе же поутн се кть н Xep’cwHA д о ш ъ д ь, нмучн се тоу жндов’скон вес-кд-к н кнігхмь,
н осемь чести пр-ьложн грлмьтнкіс, Л того рхзвмь въспріемь. Слмьрьннн’ же нскоп тоу жн#«%

в-кхше н прн)<оде къ нкмоу, сте&ххше съ ннмь. Н гірннесе кнігы с\м \р\н’скыг н пок^зх емоу.
Н нспрошь к оу нкго, ^'лосѵѵ^ь

з\творн се въ хр м н н ъ н Ηλ млтвоу се прложн. Н w в \

рАЗбмь пріемь, 4’τλΤΗ н\четь кнігы вес порокх. Бнд-ьв’ же [се] с^мх^нннь, възьпн вемемь гл\с\ѵ

96

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ
.

Н (>€ЧС:

СЪЧИНЕНИЯ

'

т

.----

КрЦ1ЬШ8 СС Н САМ* СС KfTH по

JI. 7 2 7 6

1

О Брет’

БССедОЮ;

м

Н БССеДОКАКЬ

МСНЬ, ГААСНАА

Н

Саы ш ак’

жс,

м

)(Іс п к п а , н

Н

сты н

НАДѢЮ

Т

1— '

—1

ІІНСМСНС ПНСАНО,11

КЪ

ΒΟγ ΜΑΤΒΟγ ДрЬЖС,

КЪСКОре

.— «

Н ЧАКА

ОБреТЬ,

ГАЮфА TWW

ПрНКЛАДАС рАЗЛНЧІС пнс-

НАЧСТЬ ЧНСТН Н СКАЗОКАТН.

К л н м с н ’т ь

СЦІС

къ

морн

СС, tAKO WBp-fcCTH СГО

НМАМЬ

Н н зн сстн

нз

мор а “ . ОуБЪЖЬ

СС морю

МНѴѴГО, tAKO

H

ЖС Ар-

м
А

О утнш нкш оу

Н

Н ПОМОЛНК сс, рсчс: „ В е р 8Ю БКН

АСЖНТЬ,

клнросіѵ къс-t н гокеннінмн моужмн, н къседшс къ корАБАк, ндошс

съ

СГО АБІС

в л г т к “ . Сноу

)(ВАЛСфС.

(ако

НСТ-ЬМЬ KAHMCH’ T e

н

СЪ ННМЬ Н снлоу реЧН прІСМЬ, СКОСН Б С С е д е

СЪГААСНАА,

ДНКА1АА)<8 СС СМОу, БА

А

прісмлю

м

СѴЛІС Н ^АЛТНрЬ, |>
0у ш ’к ы

ЖС то у

Т

с т ін

нкмь.

Т

Н

г—

НЖС КЪ Ха КероуЮ, КЪСКОре А)СЬ

„В ъ н стн н су,

КСАМН,

КАДІЛО

Н

ДОШЬШС,

мнѵѵго.

Н

X

ПО

ΚΟΠΑΤΗ,

НАЧСШС

ССМЬ ІАКНШС

СС

н

ПОЮЦІС.

СТЫС

м о ц ін ,

на

место.

·— ‘

БЛГООуХАНІе12

АБ>С БЫСТЬ

сжс

A

къзьм ш с

СЪ КСАНКОЮ

Т

чъстію н съ слмгою13 късъ г^ьжьнь, къиесошс къ гр ь д ь ,13 шсожс пнше къ оврътскін tro.
A

К о зА р Ч к ы н
сс

о

нкмь.

жс

коскод а

О укедек’

ЖС

А

оучнтслнАА

слоксса

КОСТИ съткорь

съ

кон

ш ь,

<£>ІЛОСІѴ<|>Ь,

н-ькоторы н 14 х р істІА н Ч к ы н

овьстоупн

нс

ленс

сс,

ндс

къ

ΗΚΜΟγ.

8кротн

смоу,

сго.

Н

oK'tijJA

сс том о у

на

нь

СКОКС МЛТКЫ,

ΠΟ БЖІЮ

„Гн ,

к р ц к н іс , 15 [ННКОСГАЖС ПА­

на

"Τ'

жс сс фІАосѵѵфь

іако

оугрн,

н

тем ь].
.

дош с

ннмь

—’

п релож н

■

В ъ зкрА тн

Н оплстс

С с с б д о к а к ’ жс съ

Ί"

лю дсм ь

ГрА Д Ь

къ

скон

КІКІІІС,

кл ьч ьч ’к ы

ТЬКМО

ΠΟΜΑΟγΗ “ 1<!

съмотрснію 17 о укр отн ш с

п о у ть .

СС

Н

къ

прькын

)(OTCtUC о у в н тн

зокы .

сго.

НАЧСШС КААНІАТН

Н

CC

ткорсців смоу, ΗΑΠΑ-

ЖС НС ОуЖАСС СС,

Онь

НН

0CTAKH

СА«уЖБ8. Онн ж с, о у зр е к ш с

BW ОКОНЧАЛ’ ЮЖС

Би

г—

ЧА Μ λτκογ

СМОу.

Н

н,

СЛО-

СЛЫШАКШС оуЧНТСАНАА

м

КССА ѵѵ о у сть

сго , 18 Л п о у с т н ш с

I X . В ъ с е д ’ жс

къ

КрАТА К Ъ А К ’КАНСКЫН
нжс всседо ю
нного

къ

рсчс:

„E b

нного

п о утн

ГІОСЛАШС

λ

ЖС

ннм ь3 н

сс съ

м есто,

м н р іѵ ,

нного

Мы

с го “ .

Онь

нъ

Л

кть

КОЗАрІС

рсчс

прьссн

н

кьссю дроѵжнною . 18

съ

к о зА р Ч к А го
ΠρΟΤΗΚΟγ

см оу:

родА ? М ы

ЖС

„К ако

110

СМоу

кы

родоу

0у Г 0Д Н А

на

М сіѵ тЧ кос

овы чан

сс д е к м ь * .

СМ81

ДеЮ ЦІА,

h m a tc

н

ф іл о с ш ф ’

НЗЬВрА

c ta k h tc
жс к ъ

ДкДА,

късс

НЗНОСНМЬ

ІАКО ПОГЛЪЦІЬШС,

up a

нкмоу

оуГАЖ ДАКЦІА

W ННХЬ

моудрѵѵстн,

К а п ін с к а а 1

АОуКАКА [н ]2 ЗАСКОПНКЬ,

МОуЖА

зъль

сзсро н

„В ы оувѵѵ КНІГЫ д р ь ж с ц к къ роук 8 ,

жс рсчс П А КЫ :

жс НС ΤΑΚΟ,

ΤΑΚΟ

сс

оувѵѵ КЪ САоуЛА м е с т о , ННЧССОЖС

СМ8 , н р о д ъ
гл ктс.

съ

корАБЛь,

ГОрЬ.

сънндс

н

късс п р н т’ чс
к,

нс грь-

▼

ДСЦІС

0

СС

срсцісшн

Л . 728

ІАКОЖС

ПНСАНІН,

м оуж А

кндс

сго

ТНАЬ

КЪСАКв

н ага

нага?“

Н

н

глк,

рсчс:

М 8дріѴ СТЬ,

ЖС

КЬі“ . РСЧС

іАко

„м н іѵ гы

„ N h “ . Рсчс

1АК0ЖС

жс

)<КААНШН

рн зы

см 8 :

СС,5

н

Η ΚΟΑΗΚΟ ЛеТЬ

н

„ІѴкеЦІАЮ

нм ам ь“,

азь

тсве

тн

къ

нм еш н

глю :

лн

λακ

г

СКАЖН ΜΗ, ΚΟΑΗΚΟ родѵѵкь

А

MwVCCA,

злато

„Т ако

ί TW

НКМ 8 :

КЪ

«^ілоссѵфь

к

лн
w

ссм оу:

Ацк

см 8 кероу,
ссн погльА дам а6 до

Τ '

которы нж о

родь

К

? “ Nc

оведе

сестн

ДрЬЖ ААЬ

М 0ГЫ

ЖС

КЪ

ССМ8

ЖкеЦІАТН,

ОуМАЬЧА.
A

Дош ьш оу
г а ю ц іс :
AHKA

„К аа

к

жс смоу
ткоа

Н СААКНА S e A W ,

ta m o ,

чссть,

) ( о т е )(8 н а

сгда

да

НЖС БАНЗЬ

тс

посаднм ь

UpA

СТОАШС.

чнн 8 ? “

на

скос

Н

ДАННоуМ

оу

Онь

кагана,
жс рсчс:

къпросншс жс сго,
„Д ед А

н м а)(ь

кс-

СМОу КСАІМ ЧЬСТЬ Л в р Ь ГЬ / НЗЬГНАНЬ

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ
А

А

ОСМИЦА, Η ТХМО Ш

БЫСТЬ, Η Νλ CTfMfOy ЗСМЛГС8 ШЬ,

f©AH. Л з ’ Ж€ АѢДНЮЮ ЧЪСТЬ П^ѢЖИЮЮ9

л

Н ЦК,

НС

т

ДОСТНГО

·—'

HHOC

пріетн,

97

Л длмок’

BW

есмь

■

Т

в ъ н о у к ь “ . ІѴКЪЦІЛШС

онн:

«Дѵѵнно Η ПрЛВО

τ

ΓΛΚΙ1ΙΗ,

гостн“. IV ССГО же НЛЧСШС НЛ НКМЬ ЧЪСТЬ ТВОрНТН.

К л гл н ’
ф іл о с ю ф ’

же,

ВЪСОу ТВЛрЬ,

въ зьм ь

рече:

„ГИ л м ь

рече: „Пію

члш оу,

къ

нме бл

е д н н о го ,

нме Βλ е д н н о го

къ

кы во трони .8 еллкнте, λ

КНІГЫ П^ОПОКѢАОѴЮ.

въсоу

твлрь“ .

НМ’ ЖС КЪСЛ СНЛЛ Н)(Ь

стонть“

къ н к м о у к л г л н ь : „Въсе рлвио г л к м ь о семь, т ь к м о рлзлнчно д р ь ж н м ь :

ІѴ вѣщ л

Т

съ ткор’ ш л го

н словесс его, сътвор’ ш л го сліѵк·

НМ’ ЖС НВСЛ ОуТВрЬДНШС СС, Н ЖНВФТВОрСЦІЛГО Д )(Л ,

6 ).

(П сал . 32,

ч л ш 8,

жс, к ъ з ь м ь

λΐ|Κ

оул 8ч ’ ш« к н і г ы “ .

Βλ ед н н о го ,

мы

КТО

ТЧВЪ

ЧЬСТЬ

творнть,

ф ілосѵ ѵ ф ’

ТВО€Г©

Ж€

же рече: „Сліѵко

СЛОШ€

---

Н

Д)СЬ Н€

н

къ

дхь

чьстн
т

нмлть, дроугын

же

плкы

късе

Оиь же рече: „Нже късс трое

трос

къ

къ

чьстн нмлть,

которын

чьстн нмл“ . філосѵѵ^»’ же

оувѵѵ ѵѵ овом чъстнин к ?“

Жв-б ц і л : „ТздГже мы волшс тко-

“Τ '

рнмь, кеці’мн ск\з8юціе

н

прркы послоѵшлюіце.

Інмо, егоже лзь зок8. А з ь

«смь прьвын,

Рече

лзь есмь

Н сліл :

bw

къ

„Слоушлнте10 мене, tttKWKc,

в ъ к ь ; нніл. гь послл ме н д)<ь его“

Т

(Ис. 48, 12 и 16).
жсн’скын поль

Іоудснс

же,

стоецк

Βλ въмистнтн

окрть

его, рекоше

емоу:

„Ръцн

oyew,

клко можеть

къ чрико, нлн’ же не може нн къзрьтн, λ нежелн11 роднтн н ?“

філосю ф ’ же, поклзлвь прьсто н\ клглнл

н

нл прьвлго съвътннкл его, рече: яЛще кто рече,
т

ілко прьвын съкитннкь

не

можеть чр-ьднтн

клглнл, плкы

жс

рече: послѣднін рлвь ссго мо­

жеть клглнл н чрѣднтн н чьсть ем8 съткорнтн, что нмлмь нлрецж его, склжнте мн: иенстокл
лн нлн съмысльнл ? “ Онн же рекоше:
Г

к

'ΐ'

Л

„Н s-ttvw ненстовл“. ф іл осw<|>b же къ ннмь рече:

х

кнднмые тклрн ч т н ѣ н ш н

т

<—

ІѴ в-ьцілш с ем8: „Члкь,

в ъ с -ь ? “

Т

„Что

.—*

по w Ep &38 bw вжію сътворень

т

»-*

іе*. Плкы же къ ннмь рече ^>uvocw^>b: „Д л клко н-всоу тр^снокенн, нже глю ть: „Ме может сс
Л. 7 2 8 6

КЪМѢСТНТН

н>.кль

се

КЪ ЧАКА

ВЬ?"

λ

WHb

Н КЪ КоуПННЗ СС КЪМЪСТН,

W BA\Kb,

ВОуреЮ Η AblM W

Mwvce8 (според И зх. 19, 17— 18) н IwK8 (срв. Й ов 38, 1 и 40, 1). Κλκο
<—

ннако

! Η КЪ

_

м ож еш е

А

волеціін нсц.ьлнтн се?18 Члчьскоу 8bw родв н\ истлиніе прншьшв,

w кого лн вн плкы

Т

овноклкніс пріель, м ие

не Л

с\мого то го 13 ткорцл ? ѴѴкѣцілнтс мн.

ложнтн пллстнрь волеціінмь, прнложнт’
λ

сего члкл нса^л-ькшл ? Н клко M

Н м и с крхчь, хоте прн-

ЛН ССГО ДрѢК-К нлн кхменн, нлн н н ? 14 Н і& кнт’

wvch

a

^w

сты н къ скоен м л т к ѣ рече, роуци простьрь:

ml

„Въ громъ клмснін н гллс-t троувн-Бмь (по И зх. 19, 16) не і&клі&н нн се ктомоу, гн

нъ къселн сс къ нлше оутровы, Л к м ь нлше гр-ъ^ы“ (по И зх. 34, 9). λκν*Λ\
Н тл ко рлзы дош е се съ о в и д л ,
X . ѵ-ьд’ ше же плкы

съ

нлрекшс д н ь , въ ньжс

клглнѵѵ,

bw

вес-ьдвють о въс-в^ь сн^ь.

рече ^>Uocw<|>b: „Л зь

8во есмь члкь едннь къ клеь,
X

вез родл н д р о угь ; о BS-t же сс стсвлем’ , емоуже

»

л

W

вле же, нже соуть снлнын въсловесе,
л

н х ’же не

рлзоумьють,

коше: „Мы дрьжнмь въ кнТгл)сь
вь члκw прькъе:

M wvccwk ’

лн

н
нлн

соуть

въ роук8 въслчьсклл, н ерцл нлшл.

вссБдоуюцінмь нлмь, ілже
дл

въпросе,

cawbo

н

нже

кы

д

)(Ь.

рлзоумъють, д л

I

дл

прьвын

злконь

12 Климент Охридски. Събрани съчинения, т. 3

д р ьж н тс?“

глють,

склзлемн.“ 1 ІѴвѣцілш с же іоуден н реСклжн

жс н л м ь ,

д р ьж н тс?“ (|)iAocw<|j’

которын злконь длеть
же рече: „Ссго лн рлдн

Т

къпрлшлетс,2

ціедрін,

тлко г л к т ь “ .

,— ■

ілко тлко к ;

лн

ІѴк-бЦілшс же

А

онн:

„€н,

прькын

bw

поблсть“.

$8

КЛИМЕНТ

філосѵѵф’

жс

ОХРИДСКИ.
рече:

„Аціе

С15ТН0.“ 3 Рскоше же онн:
къ овръзлнін

ли

СЪБРАНИ

^оціете

СЪЧИНЕНИЯ

прьвын

змсонь

дрьж лтн,

тѵѵ w

овръзлніл

«уклоните ct

„Чесо рлдн сице г л к ш н ?* філосіѵф’ ж« рече: „Скхжите ми нстннно,4

іе прьвын

злконь

длнь

л ко “ къ овр-ьзлнін“. Онь же рече къ

или

въ

неовръзлнін?*

ннмь:6 „Ne Ноевн

ли

бь

ІѴв-кцімие онн: „Мннмь,

злкфнь

д х е ть прьв-ве, п« зхп«-

М

кидхніи

и

ѵѵпьденін

А д ь м о га ,

злк-ьто

нхрнцле

М

двнж8 злкфнь мои с тфбою и съ съмене
д р ь ж н . Н : „Въсл педите,
въ кодл;<ь (според
4,

iako

з^конь ? Рече

твои

къ

н к м 8:

„Се ь зь въз-

и късе* землк“ (Бит· 9, 9), трьмн з &пов-б д ’ ми

seM'e трлвнос, елнко

н

біѵ

М

нл

нвен и еміко нл

Бит. 9, 3), рлзвъ месл, въ крьвн д ш л его, не ілднте*

Лев. 17, 14, Втор. 12, 23). Н : „Нже пролъеть

крьвь

члкл,

дл

землн, и елнк»
(според

Бит.

9,

пролъет се свол ег® въ

мист®“ (Бит. 9, 3— 6). Что глкте протнвоу семоу прьвын злконь дрьж лтн7?“ Іоудеи къ нкмоу
«ѵвъцшие: „Прьвын злконь MwvcewKb д рьж н м ь; сего

же

н-t бь нлрекль злконл, нъ злв-ьть,

кккоже н прьв-ье з л п о к ѣ д ь члкоу въ рлн. Н къ Аврллмоу ннлко: овръзмш, л не злконь. Нно
бѵѵ

к злконь, нно же з ь к ѣ т ь . Рлзлнчно вѵѵ

къ ннмь: „ \ з ь
Л. 729

оувіѵ

о семь

ск\ж8

к

снце,

твор’и.ь н\рекль окое“ . філосѵѵфь же ѵЬвѣціь

ілко

злкон’

се нхрнцде

злвъть.

Бь вѵѵ гл\ къ

λκρλλΜογ: j „Дмо зхконь мои въ пльтн влше, нже и знлменіе нлрече, >λκο воуде межоу мною
н товом“ (Бит. 17, 7 — 13). Тънже плкы къ Іеремін въпіеть: „ П о с л о у ш м т злвитл. сего, и въз.—
■

м

глкш н b w ,

рече,

м

-- Т

къ люде Іоудокѵѵ8 и

гл к ть гь вь ін л кв ь: Проклеть

члкь,

жнвоуцЛнмь

нже

ѵѵцемь влшн въ д н и , въ

нкже нзведо^ь

цілше іоуден къ

„Тлко

нкмоу:

елнко се н)сь дрьжл

по

и

не
к

Іерлм-к.

послоушхе смѵво
Л землк

мы дрьжнмь,

злконь Мѵѵѵсеѵѵвь,

М

въ

л

вы,

егѵпьтЧкые“ (Йерем. 11, 2 — 4). ІѴв-ь-

»хко

тлко нлрнцдет се злконь злв-ьть; н

въсн воу вгоднше. Н мы, дрьжецк се по нкмь,

не

ви

се дроугь

ннь

вжін

злконь,

Ш

попнрлете вжін злконь“.

вн Лврллм’ не

bw

Тмсо

сего, нже злпов-кдл

-----

възвнг шен

рече къ н н м ь : „Довр-ь т в о р н м ь л щ е
Ноевь зхк-ьть,

речешн къ ннмь:

злвътл

А

непфоуе тлко бытн,

Н

нлрекль

Філосіѵ^>’ же

кль се по ѵѵвр^злніе, нъ дрьж&ль

(Яков 2, 23). h

M w vch

же

посл-ьдн

А

плкы,

■— '

нлпнелвь зхконь, прьвлго не дрьжл. Тлкожс и мы по сн)<ь ѵѵврлзоу ^однмь, и Л вл злконь
пріемиіе, дрьжнмь, д л
емоу, ілкс

бжіл

зхпов-ьд’ тврьдл

пр^вывлеть. Д х в ’

bw

N ocbh злконь,

не склзл

„дроугын нмхмь д л т н “ , нъ въ в-ькы пр-БВЫВЛЮЦіТн въ д ш о у жнвоу (Бит. 9, 16).

Инже плкы Лврлхмоу ов-бтовхніл
cewBbi“ . Тлко

вы

дрьжнте

длвь,

злконь,10

\

не

възвъстн ем8, ΐλ κο „дроугын нмлмь д л т н

вь

Іезекінлкмь

вхмь д л м ь “ (според Йезек. 11, 19 и 36, 26).

tfpeM j&

въпіеть, ιχ κ ο :

bw

„Пр-кстлвлк н, λ ннь

рече нчви : „Се дніе гредоу, гл к ть

гь, н злвѣцілю AWMoy loyAWKS и дом8 Інлкк8 злв-кть новь — не по зл гств ,
къ wucMb вхшнм’ , въ д н и

пріем’ шоу

ми

роукв

нхь

M w v·

извести к

еже зхв-ьціл^ь

землк егѵчіьтЧкые,

ιχ κ ο

■Λ

тін не пр-Бвыше въ зл в -б т -б моемь, н лзь възненлвнд-Б н^’ ,
цілк

домоу Інлкв8. По

дне^ь

онѣ ^
сь

рече г ь : „Дхю злконь мон въ помы ш лкніл н^ь н нд.

A

'

срцн)(ь н)(ь нлпншоу н ; н воуд8
А

гне

u

.

Л

>—·
стьзе

9

имь въ вь, н тін воудвть мн-t въ м о д и “ (Иерем. X X X I,

31— 33). Н плкы тъже Іереміл: „Тлко гл к ть
нл

ΐλκο се зхв-ьтъ мои, нжс зл го ·

гь:

Остлн-ьте нл поуте н в н д н те / 1 [н въпросите

Т
в^ѵные н

внднте]

кын

к

поуть нстнннын,

и

родите по нкмоу, н овреціете

tJPOCTPAHHO ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ
г -

М

99

с

очнціеніе д ш л м ь влшн. Н р-вше: „Ne нд-бмь.“ Постлвн)<ь въ вл влюстелк: „Послвшлнте гллсл
троувы“ . Н р-кше: „Ne послоушлемь“ · Сего рлдн вслышнте12 езыцн н плсоуціін ст а д а въ нн^ь“
(Йер. 6, 16— 18). Н лвіе:

„Слышн, землк: Се лзь нлвождв нл модн tie

ціеніл н)(ь, злнк словесь мен не вънеше

н

злконь

мон,

нже

3 Aw

н плодь ѵѵврл-

пррцн проповъдлшс, Жрнноуше“

ο

Т

(Иерем. 6,

19)·Ne тькмо

же

.—·

снмь

едннъмь склжв,

злконь

іако

пр-ьстлне,

нъ н нн-кмн вн-

т

нлмн [w пррокъ]13 НкВ-ь". ІѴвѣцілше къ нкмоу іоуден: „Еъслкь жндовннь се в-ъсть вънстнноу,

Л.

7296

к

лко нмлть бытн тлко, нъ не ογ

вр-ьме еціе прншло

къ ннмъ:

„Что сіл приллглете, вндеціе, ілко
Τ'

н въсе сіе

се,

.—

овл?

рече

н жрьтвы пр-ьстллн соуть,

Τ'

еже соуть пррцнпрореклн

-|

Τ'

Іерлмь съкр8шень іе

Т

събы

о Помлзлннъмь*. філосѵѵфь же

Τ'

А

т

Мллл)<іл

іав-б

bw

.—
.

въпіеть: „N-ь мое

л

волк въ влсь, гм еть гь

въседрьжнтсль; жрьтвь

Л

роукь влшн не пріемлк. .З а н к

•— ·

«V въстокь

м

слнцл д о зл пл дь нме мое сллвнт се

въ езыцихь

н

нл въслкш м-ьсть

л

·—’

нменн моемоу н жрьтвл чнстл. З^нк веліе нме мос въ езы цъ, г л к ть
лах. 1, 10— 11). Онн же гллш е:
ризлнн

въ грлд-к

Іерлмсц-t“.

послоушлете, no въсемоу
морл ф ілістімЧкл,

н

клділо14 прнноснт се

■
—’
гь въседрьжнтель“ (Ма-

„Сеі ілкоже глкш н,15 въсн езыцн ^отеть влвенн вытн н овРечефілосѵѵфь:

^рлннте16 злконь,

ѵѵ поустынк

до

н

(іѣкы

„Д л клко
воудвть

М ѵ тн

глкть:

пр-ьд-ьлы влшн

Сфрл-о-л“

(според

„Лціе послоушлюцк

Л

морл Чрьмнлго до

И зх. 23, 22, 31 и Втор. (11,

Т

22— 24)). А

мы

езыцн,

о нкм’же

с-ьме Аврллмлк

A

влвнм

се,

ώ

Іесеѵѵвл

корснс нзш ьш інмь

(според И с. 11, 1), чллніе езыкь нлреченни (според Бит. 49, 10) н свъть въсее землк (според
I----

И с . 49, 6) н въск^ь островь,1'
велмн въпіють. Ре bw 3 * ) θ ρ ·λ :

Τ'

Μ

сллвою вжіею

просвѣціенн

„Рлун се s u a w ,

не по

то злкон8, нн м-ьстоу. Пррцн

Ciw h ia ; te црь твон гредеть к тев-ь

д ъ ц ін

кротькь, въ зсид ь нл жръвьць wcaih , снл іьрьмннчл“ (Зах. 9, 9). Н плкы: „Потр-ьвнть оуроужіе
Τ'

Л Сфремл н конь λ

*— 1

м

мнрь e3 biKW. Н вллсть его Ж крлн землк д о коньць

Іерлмл, н възглк

Т

w

въселкнные* (Зах. 9, 10). Hixkwb’ же рече: „Ne оскоуд-ьеть кневь

A

t

Іоуды, нн вожь w стегноу

Т
его, дондеже прінде, емоуже

ціеднт се,

скончлнл н съврьшенл,

нного

н

т ь чллніе езыкшмь (Бит. 49, 10). Сн въсл вндсцк
т

кого

—

a

ж д н те ? Д лнінл’

Τ'

.—

рече, w лггелл

bw

Τ'

нлоучснь, седмьдеть

Τ'

Τ'

нель д о Хл нгоуменл, еже к четырн стл н деветьдеть а -б т ь , злпечлтлътн вндьніе пррчьствл 18
Τ'

(Дан. 9, 24). Кок же лн вн (е мннть

жельвное

цртво (Дан. 2, 40), еже

Длнінль м-ьннть въ

hkw h^?“ іѴвъцілше: „РнмЧко“. ^iaocw^>’ же въпросн к : „Клмень, оустрьгын се съ горы вез
<
—
*
роукы члчьскые“ (Дан. 2, 45), кто к с т ь ? “ ІѴв-бЦілше же: „Помлзлннын“ . Плкы же рекоше:
Τ'

—■

а

„Д л лцк сего склзле(мь] прркы н нн-ьмн веці’мн оуже прншьшл, іхкоже гмеш н, клко рнмЧкое
Τ'

т

цртво

досел-к

Τ'

т

а

дрьжн

влчьство“ ? ІѴв-кціл ^>iAocw^>b:

„Ne

Ч

дрьж нть

Τ'

t w ,19

мнмошло bw

r-

к,

Τ'

ілкоже н прочлл, no wspA38 hkwhhom8. Naujc bw цртво н-t рнмЧко, нъ Хво, іАкоже рече прркь:
А

Т

·— 1

Τ'

1—

Τ'

„Бъзвнгне вь нвсное цртво, нже въ в-бкы
Τ'

т

се; н нстьннть н нзв-ьеть въсл иртвіл,
лн

bw

Τ'

с'

—

цртво

к

ΗΗΐλ

н

tw

стлне

въ

вѣкы “

.—·

н

Μ

не нстл-ьеть, н цртво его люде ннінмь не остлвнт
(Дан. II, 44). Ne ^рістілнское
мх

К в-бм ь нмене

нлрнцлемо?

λ

рнммАне h a w a -e

прнлежлл)с8. Сін

.—

J1. 730

ί 0Sk ^ сег# н
----*

HHL

ώ

нного

езыкл

н

племене,

въ

Хво

же

т

нме цртввю, ілкоже н нрркь Нсліл
М

ілвлілеть, глк къ влмь: „Остлвнсте нме влше въ сытость нзьврлннымь мон; влс’ же нзвнкть

Т

100

КЛИМЕНТ

.—■

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

ш

СЪЧИНЕНИЯ

Τ

Τ'

ι—

Τ'

ГЬ, Л рЛБОТЛЮЦіІНМЬ (Μογ НЛрСЧС HMC НОВО, СЖС ВЛВСНО воудеть по въсен землн. ЕлВСт’ БѴѴ Б\
•*

м

ικτΗΗΗλΓθ) н кльноуціен « нл зсмлн, кльноут се вгомь
Л

т

(Ис. LXV, 15— 16). Nc съврь-

нбнын“

Т

г -

Т

шнлл лн сс соуть въсе прркь ПрорОЧСНІЬ ОуЖС, ІАВе рсннлл 0 Х е ?

А

Нсліл БѴѴ склзоуе рожьство

сго w двы, глк снце: „Сс д в л \ въ чреве прінмс н роднть снл, н нлрскоуть нмс смоу См’·
млноунль, нже к склзлсмо: с нлмн в ь “ (Ис. VII, 14; Мат· I, 23). А Мн^ел рсчс: „Н ты, Кі-оA

лссмс, зсмлк Іоудювл, ннклкожс мьншін кн
bw» a l )20

X

въ влкл)<ь Іоудгѵвл; нс теве

нжс оуплсеть людн мое Інліл, н нс)(іѵды «го-

bw μη

нзыдеть

w днін векл.“ Ссго рлдн

hckwhh

А

А^сть ίο до врБмене рлжмощою н
сите ю н кнАНте, \щ е родн
таено

лѣто

воуА сть

jwahtl“

(Мих. V, 2—3 ; Мат. II, 6). Нкреміь же:

моужьскын поль,

велен

іако

ань

ілкоже нс высть ннь,

ть,

Ілкіѵвв, н w ссго спсет сс“ (Йерем-ХХХ, 6 —7). Н
А

„Въпро­

Ісліл

рече; „Приже

η

А^же

А

волсцНл не родн, преже длжс

нс пріндс рожьствл кс годь,21 волезнн НЗБѢЖЛ, н родн моу-

жьскын поль“ (Ис. 66, 7).
Τ'

Плкы жс іоуден рскошс: „Мы ссмы (V Снмл
вы же нестс“. Склзлв’ же нмь о сн)(ь, рече:
.—■

Τ'

.—■

семе, влвенн іѵцемь нлшнмь Nocml,

блвсно

„Блвеніе ѵѵц.\ влшего нно ннчтожс несть, тькмо

τ

Τ

^вллл воу, оного же ннчтоже не донде.22 Снце

bw к

Τ'

,—·

: „Блвень

гь бь

Снмѵѵвь“ ,

л къ

Афетоу

глл, λ нкгоже мы ссмы: „Дл рлспрострлннть гь Нлфстл н д л въселнт се въ жнлнціл23 Сн-

Т

мѵѵвх“ (Бит. IX, 27). Η Л пррк’ же н ѵѵ нны^ь кнігь склзл нмь;24 не остлвн н^ь дондсжс
Τ'

.—·

я

рекоше слмы, ΐλκο: „Тлко к, ілкожс ты глкш н“ . Рекоше пькы : „Клко вы, оуповлніе нмоуцк
■—1

Τ*

т

нл члкл, н творите се влвенн вытм,
Τ'

—

л кнігы проклннлють тлковлго ?“ ІѴвѣщл філосіѵфь:
Τ'

Τ

f

„Проклет’ лн к Д в д ь нлн влвень?“ Рекоше онн: „Белѵѵ влвень“. філосѵѵ<|>ь жс рече: „Н мы
м

г—‘

нл того оупокле, нл нь же н онь. Рече
л

·—■

·—·

бо

Τ'

къ

у л л м е : „Hbw

.—■

члкь

мнрл моего, нл нь жс

т

’ ’

оуповл “ (Пс. 40, 10)· Члкь жс ть Хс к н вь. А нже оуповле нл

простл члкл, н мы того

проклетл творнмь“.
Плкы жс нноу прнт’чю прнложнше,26 глюціс: „Клко вы, хрістілнс, оврезлніе Лмыіістс, \
•--- -

▼

Χογ не іѵврьгшоу его, нъ no зьконоу скон^лвшоу тѵѵ?“ ІѴвѣціл філосіѵфь: яНже оувѵѵ рече къ
λκρλλм8 прьвѣе „Се воуАН знлменіе мсжаВ мною и

тобою“ (Бит.

17, 10), ть

и

съврьшн ге

А

г—

7306 nfHUJb> ^ того дрьжлвше к длже до ссго, л прочее {, не длсть к мнмонтн, нъ кріцсніс нлмь
въдлсть“. Рекоше жс онн: „Дл чесо рлдн ннін прьвее оугоднше воу, того знлменіл не пріемше,
т

т

нъ Аврллмлн?“ ѴѴвеціл ^>ілосѵѵ^>ь: „Nh которын

bw w

л

т е ілвлілст сс двою женоу нмевь, нъ

тькмо Аврллмь. Н ссго рлдн оудл того оурезлеть, п ред ель дле
нъ прьвомоу съврьстію Адлмовоу wBp\3 b д л к

не престоуплтн его дллке,

прочінмь въ ть ходнтн. Н Ілкшвв oyBw тл-

А

кожс сътворн, оутрлплнвь жнлоу стегнл сго (според Бит. 32, 25), злнк
Рлзвмев’ жс внноу, еюже
bw

tw

чстырн жены покть.

сътворн, нлрече нме смоу Інль, снречь „оум ь зрс вл“. К томоу

нс ілвлі&ст се, прнмешь се къ жене. Аврллм’ жс того не рлзоуме“.
Плкы же въпроснше іоудене: „Клко вы,

τ

ІѴвеціл <^ілосш<|>ь: „Прьвео

hawaoml

се кллнідкціе, творнте се воу 8глжлюще?“
Τ'

се

нлоучнте рлзделнтн нменл, что к

Τ'

hkwh& н

что

к

ндwль. Н

М

τλκο съмлтрмоціе, не постоупхнте ны ^рістілны. Десет’ bw имень въ вмие езыц^ ο семь ѵѵв-

ПРОСТ PAH НО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ

рлзи лежеть. Въп^ошоу же «yew кы н а з ь : ІѴб ^а з лн , юже въ го^и M wvch

Ю\

ннзнесе,26

скѵнію

ΗΛΗ WBfA3b WBj)A3A н )<0уА0ЖЬСТКІСМЬ СЪДЪЛА, П|>НКЛААЬНЬ WBj>A3b, кльнын, н оусмы, Н OjlbCTHMH,27
н ^ о у к ім ь

нз^еднын ? (според Изх.

26, 1— 37 ; 35, 11 — 18; 36, 8 — 22). Н понкже
ы

СЪТКО^Н, НА|>СЧем’ ЛН КЫ ТОГО ^АДН

се,29

не

\

къ

εβγ, дакшом8

tw

Д^бКОу,

Н «усміѵ,

тлкокь

Kf-ъме

нкже

hkwhu ^е^оукімЧкые

Н

0|>ЬСТе28 ЧЬСТЬ TKOjtHTi tt КЛАНІ&СТС

Тлкоже же н

шб|>азь?

—1

тѵѵ тлко

м

Соломіѵнін ц^ккн, по-

»

лл

н лггелЧкые

н

А

·—·

Λ

нны мнѵѵгы

нмѣлше (според II Паралип. V).

іѵврхзы

A

ТАКОЖДе Н МЫ, )<(>ІСТІАНЫ, ОуГОЖЫіЛН БКН30, WEj>A3bl TKOfHMb, Н СНМЬ ПОБН8К КЪЗДАКАСМЬ ПІѴτ

ЧЬСТЬ,30 ЖдѣМ\ЮЦК

Д0Б|>0€

м

щерн

X

ГНЪКЪ

СКК Н А ъ·— *

БЖНН

ТАКОЖе

П^ОПОКЪДАИТЬ,

дъцк|>н“].32 Р-ыие же Іоуден:

^КАЛАТЬ,

м

9, 3), КЪСА BW VHCTA ѴНСТЫН СОуТЬ,
бь віѵ къ tkajih г л к ть , ілко :

„Се,

Ж |)«уЦ]\А

λ

s

къс\ дов^ a

СЪКЪСТЬ К #CKRj»LHKHH\ “ (Тит. 1, 15). Н

1, 31),

лѵѵ“ (Бит.

кАшего же |>адн лакомЧтка
Т

мало никое w

нн)(ь

нын“

32, 15).

„Сънъсть

WKTb.

Н

Ім т к ь н

bw, jieve,

вк^АЦіыие,33 |1 къ

мали

X

СЪК^ЬШСННЫН

г—

н къстлик

СН)СЬ

БССѢДЬ

НСКЛТН

къзлювлкн-

нг^атн“ (И зх. 31,6).

положн^юмь ccahkw памстн ^адн.

■---

A

X

Н СТЫ^Ь,*4 КЪ КНІГ\ СГО ОБ|>€ЦКТЬ к, елнко

п^ъложн оучнтель н а ш ь А^іепкпь Ме-олѵдіе,® |>
аздкль
Т

се, н юкрьже се

насытн

„Сидоше людіе ілстн н пнтн

пакы:

многА же eyBw се мы,

НЖ€ )СОШ«ТЬ

н

*'

OCKKfLNKNNblH

т

(Второз.

CKOA

СНЫ

съігесте, ілко н зеліе т^лкно (по Бит.

запокѣдаіоці8 къса

м

т

Д ^ О^ ГЫ А

кы скнннноу н злеѵнноу і&доуцк, не протнкнте се воу?“

„Како

къ ннмь: „ГІ^ькомв злк-ьт8

IV

КНІГЫ, Жfc y iv tt CNbl

■—

Б-feCW ,31 [Н

ІѴкъща

·—’

W БЪСІѴкЧкЫН ІѴБ^ЗЬ. Хоулет’ БІѴ

к

на

w cml

слокесь. Н тоу 8з(>нть сао-

X

кесноую снА«у w вжіе влгтн, іако н илАмень го|>еі|іін на п^отнкные.
Мачслнын же моужіе,36 с л а д к а а егс н побнаа слокесл слыімакшс , ркоик къ нкм8: „Бгомь
Т

есн cam # послань на създАніе НАше.

Н късе

A

до сытн къев^’ ны

-X

м

Т

семоу же к ^ 8 е ,

ты

іхко

.----·

--· Л

Т

медоточнын слокесь

наслажь

'— ’

кнігы w нкго н акы кь , късе есн по чнноу г л а а ь ,
w

стын кнігь. № мы есмы

_

есн.:

w ба

Плче же, Аіце ^оіцешн

п«к»н

w b ^ cth д ш а м ь нашнмь,
"V

КЪСАКО НСП|)АКН П^НТЧАМН, СКАЖН НАМЬ П» ЧНН8, еже те КЪП^АШАе.“
Съб^акшс

же

се

къ

дроугын

м

д н ь , (іекоше

с

М«уж8, П^НТ’ЧАМН Н OyMW K-fcf>8,

»АЖе

К

.

нзьгнак’

емоу,
л

Афучынін

Η

ΤΑΚΟ (ІАЗЫДОШе

глм ш е: „Пфкажн

почнтн.

намь,1 чъстнын

Т

КЪС-Ь

ЛЪЖеНА ДКА EtlCTA Оу Ilf А НЪКОеГФ КЪ ЧЬСТН келнци
т

чедь,

.----

μ

XI.

нскніжнаа

W k-БЦІА КЪ ННМЬ ^>tAOCW^)b:

„М а -

Н АЮВНМА SEAW. СъГ^ШЬШеМА же

НМА,

т

іл w землк,

Жнкшемл же

wcaa.

MHwrAA лѣта тамо,

д-ьтн сътко^нста къ

ннціет-ь.

м

Събы^аюцк же се д-ьтн къ севи,

съкить τκ»^Αχβγ,2 кынм’

п|>ькын чннь: окь же н)(ь сни.е, \

дувугын ннако, а д^оугын д^ѵугоіАко съкѣть тко^еціе.

«"

то(>ом8 оувіѵ с ъ в ѣ т 8 a w h t l

стог^тн?

.—·

м

члкь

д-ьніа

т

т

oyMw wc-ькАе

лн н

же (>ече:

„Д а

ДОСрНіиІН творнть.3 4CpM|.HNbl ТЬКОЖС Η HN1H HNL.4 СкііЖН же,

лъж8

w

^)ІЛоСІѴ^)Ы „WrNb НСК»уШ^€ТЬ ЗЛііТО Н CJTCBpiV,
т

нстнны. Ръи.ите же мн:

плода (ладкаго
ацк

же

т

н

по^отѣніа

воудеть комоу

[пакость]·,

w

Т

чесог»

бы

глкть

Т

п^ькое

вжтко“ ? Онн же р ш с ;

на

медь

іАдиіеу,

нлн ствденоу

-----

крАчь,

снц,с

Т

КОН |>\38МЬ К ДОСрНШІН W СН>СЬ?“Г> Рсче
■—

Ко-

A

Скон БѴѴ СЪВѢТЬ КЪЖО
Т

къмѣстнлн пакы къ

Nc дос^ѣншомоу л н ? а Рекоше же онн: „Чесо ^ д н

A

ГЛКШН?

а

се вн пвуте

ПАденіе?6

Ne

w

кн-

вТако к “. ^ ia o c w ^
KWAoy

пнкшоу, іуншь

Т

ем8: „бще MHwro

медл

іа ж д ь η

нсц-ьл-ьешн“,

а нжс

воуде додоу пнль: „Стоу-

102

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

дсныс сс віѵды НЛПНВЬ, НЛГЬ НЛ мрлзъ СТЛВЬ, НСЦ/ЬЛНеШН“. ДроуГЫН ЖС В(>ЛЧЬ НС ТЛКО глкть,
нъ протнвно врлчевЧтко злпов-кдлсть:

ВЪ

МСДЛ

горкое ПІЮЦК,

МѢСТ0,

т

Н ГОрСЦКС. К 0Т 0|>ЫН оувѵѵ ѴѴ

ΝλΓΟ МѢСТО, ТОПЛОС
316

Π^ΟΤΗΒΝλλ Rj)\4CRCTK8 || ЗМІОВѢДде. Г о^€СТІЮ BW

ПОСТН СС, Л въ стоуде-

т

т

ОКОЮ)<ЫТ|>Ѣ€ врьчюе?“ №въщ&шс въсн: „Нжс

ЖНТІЬ

ССГО ΠΟ)(ΐνΤΝΟ€ СЛ&СТН достонть

оумрьт-

ВЫТН Н СМѢрСИІСМЬ Г^ЬДОСТЬ, nfOTHBNblMH Π|)0ΤΗΒΝλλ в^чмюцк. Н МЫ BW ГЛКМЬ, h\KO А р К О ,
т

НЖС

ПрЬВЪС

ТрЬНЬ

СЪТВОрНТЬ,

фнЛОСОфь : „Докр-fe
X

рСКОСТС],8 Х вЬ

СЛЛДЬКЬ

ПЛОДЬ

ПрНПЛОДНТЬ“ . [ГІЛКЫ ЖС

WB-fctJJX

BW ЗЛКОНЬ острвтою9 І&ВЛІ&С БЖІЛ ЖНТІЛ, ПФТФМ ЖС

ВЪ В-6Ч-

X

НЫНЖНЛНЦІЛ СТОКрЛТНЦСЮ

бДНН’

τ

плодь прнноснть.

ЖС W НН^Ь,10 СрлЦНиЧкоуЮ ЗМѴБФу ДОВрНВНДЫН,
ВЪПроСНфІЛОСюфл: „Ръцн мн,
Τ'
—■
St
—
вы М \ х ’м ег\ nc дрьж нтс? Т ь bw к вслмн
Х \ похк\лнль въ
свонкыігь^ь
глк,

гостн, к\ко
ілко

НЛПОСЛѢДЬКЬ

Т

—

w д вы

се

-г

к

роднль, ссстры

Mwvcewgbi, [според

Коран

19, 29] прркь вслнкь

(според

Т

Коран 3, 40), нжс11 н мрьтвыс к въскр-бшлль, н въслкыс езы нсц ѣл нл ь

снлою

т

3,

43].

вслісю“

[Коран

,—.

ІѴвъціл

жс філосюфь къ нкм8:

т

„Д л соуднт’

t

Т

t~

-Τ'

ны клглнь. Глн жс: А ц к к прркь
-

Т

М&)(’мс, тіѵ к\ко н м ѣ м ь ДьиінлВ въроу? On* bw f t : „Д о К \

въсько вндъиіс пррьстк^12 пръ-

Т

,—
·

стлнеть“ [според Д ан. 9, 24]. Т ь же п® Х ъ ілвль сс, клко можеть прркь вы тн ? А ц к bw тфгф
'Τ '

τ

прркл илречемь, t w
д^мь

Τ'

τ

Длнінлл юкрьжемь“. Рекоше же

mhwsh w нн )<ь :

.—·

„Длнінль, еже к гллль,

вжінмь к гллль. Мл^’метл же въсн въмы, і&ко лъжь к н плгоувннкь спсенік въс-ь^ь,

Τ

нже к довръншее вледн свое Ηλ зловоу н стоудод-ьлиіе нзвлель“. Рече же прьвын съ вѣ тн н кь
т

М

.— ·Λ

М

w нн)(ь къ прн^телк c^ u h h ’ckw :

„Бжісю

помоціію

гость

въсоу грьдынм жндов’ск8юм нл

сь

М
земмо ннзврьжс,

л

влшоу

Ηλ

Τ '

модемь:

в1Л.кожс д \ л ь

онь

поль

ілко скврьнноу". Рече же н къ въсн

А.

----

к

ръкы пръврьжс

вь [вльсть]15 Ηλ

.— ·

въс-бм н

сзыкы

црю

)<рісті\н’ском8 н м о у д ^ с т ь

•X

.— >

CbKj?LmCNN8, ΤλΚΟ н κ^ρογ къ ΜΗ, Η К^ОМѢ КС инктоже можеть ЖHKWT^ Κ^ΊΝλΓΟ жнтн. Εδ ж«
СЛ\К\ ВЪ ВѢКЫ.“16
Рпс жс <|>iAocw^bсъ сльзмшн къ
.—

вьсѣмь :„Ер\тіс

τ

н witH, н дроувн

н чедгк, сс д \с т ь

Τ'

вьрьз8мь въсхкь н wk-ьть достоннь. Аціе

τ

лн к н еціе

кто протнве се,д л прінде
Т

т

прнть, нлн пръпр-кнь воуде. Н нже послоушлеть сего, д л

н пр-ь-

—
■

кртнт се въ нме стыс тронце. Нжс

т

—

т

лн не )(ощсть, лзь еемь кромъ сего г р ^ л , л wHb оузрн елмь17 въ д н ь соуднын, егдл сиде
.— >

м

.— >

т

вет’)сын дньмн соуднтн въсъмь c3ukw ілко вь“ (Дан. 7, 9— 10). ІѴв-бцілшс онн: „Ыѣсмы мы
с
сев-ь врлвн, нъ помлл8, нже можеть; тлко велнм’,
дл
секртнть волкю, нже )сошеть w сего
т

‘—

τ

Τ'

днс. h нже w нл18 нл злплдь кллнілет сс, нлн жндовЧкы млтнвв ткорнть, нлн срлцнн скы
τ

Т

кирв дрьжнть, скоро съмрьть прінметь w нл“. Н тлко рлзыдоше се съ рлдостік.
Τ

732

τ

т

л

KfTH Ж€ СС w HH)(L ТОГДЛ ДО ДВОЮ стоу ЧСДІН, WB^Lr’lUC сс
Λ

<—■

жсннтьвь везлконнын. Млпнсл же къ црю кнігы

мрьзостін пог^нЧкын Η
*·

клглнь снцевы, ілко: „Посллл ны есн, в л ^ ,
м

---- ·

м8жл тлкоклго, нже нн склзл ^рістілнЧквю внрв, cawko н веш мн стоу соуці8. Н нзкѣшьшс се,
Т

м

Т

ілко tw к нстнннлл внрл, повел-ь)<« кртнтн се въсъмь19 своею волкю, нлд-ьюше се н мы дос·
A

'

п-ьтн тогоже. бсмы же въсн мы прнілтелк твоемоу цртвоу н готовн нл слоужвв твою, ілможе
ротр-ЬБвешн“, Провлжле же ^>iлocw^>л, клглмь длілше ем8 длрь MHwrb, нъ не пріеть н, р л к ;

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ
А

ЮЗ

*

„Д&ЖЬ МН СЛНКО НМЛШН ПЛеНННКЬ. ГрЬКЬ ЗДС. СІ€ ΜΗ К Б»ЛШ(( ВЪСеХЬ ДЛрШВЬ*. Съврлв’ же
Ηχ’

* дкою стоу н къдлше емоу. Н нде, рьдоуе се, къ поуть скон.

а

А

Λ

X

А

XII. Дошьше же всзкоднын месть поустыннын,1 жежоу не м«ж\);8 трьпетн. Оврет’ше же
▼

А

къ сллтнне KWA8 н нс мож&)(8 w нке пнтн, Btuie Bw ΐλκο жльчь. Рлзшьшсм’ же се въсемь
А

нсклтн віѵды, (>ече къ Мс*іѵдік, вр\т8 скосмв: „Ис трьплю оувѵѵ2 жсжоу, д ь почрьпн
Г—

Нже

BW

о утъ \8

БЪ

прькъе

П^ѢЛОЖНЛЬ lHAT'fcHW

съткорнтн“ .По*ірьп’шс

просллкнстл в\,

Γορ’κογίο

BWAOy

къ

слл дк оу,

оврътоше Ю СЛЬДКв HJC0 НМ€ДЬКН8

ЖС Ю,

kwa8 сію.

Μ

тъ н

н м ь ть

н нлмь

н стоуденв. Н

пнкшл,

твореца Т \ К 0СКОНМЬ f>*BW.
Г"

Μ

β

·— ’

Въ ХерЧіѵне жс, всчсрье съ хр^іепкпіѵ, рсчс къ нкм8 філосіѵфь: „Сътворн мн млтвоу,
—

т .—>

W4C, лкожс

бн

мн іѵць

м

мон съткорнль“. Въпрошьшсм’ жс

τ

τ

τ

некон осовь : „Чесо р\дн

Τ'

сътворн

—·

с

се?“, іѵкещл філосюфь: „Вънстнноу. злоутрь ѵѵндеть w Ηλ къ гоу н остлкнт ны“. €же н

бы,

слѵѵвв сем8 съБывшоу сс.
А

Беше жс къ фоульсце3 езыце доувь велен, сърьсль жс сс съ чрешнкю, н по ннм’ же
М

тревн ткорг^в,4 ньрнцлкшс того нмснс Алс£ьн’дрь, жсн’ском8 полоу нс дмоще прнстоупнтн къ
м

нкм8,
посре

х

нн къ тревл

сго. Слышлк’ жс тіѵ

філоссѵфь, нс ленн

н)<ь, гл& къ

ннмь: „€ллннн соуть

кечн8юмоукв

,—

■

сс потрвуднтн сс

до нн. Н

ньследнлн," кллникшс сс нвоу нземлн

f

Нкко Εογ, т\ко н къськон тклрн.6 Н км,7 нжс кллніьстс се AffeKoy, ^оуден ксцін, еже м гот

токо нл съжсжсніс,8 клко

нмлте н зв ы тн въчнлго wrH»^?u ІѴкъцілшс

жс онн: „М ы

сего

нѣсмкі

*—9
нлчелн ѵѵ нніа. творнтн, нъ ѵѵ ѵѵць ссмы преклн. Н іѵ того овретьс късл прошсніл нмил,
т

·— ’

▼

т

▼

м

A

·

д ъ ж ь н\нп\че н ΗΗλλ мнѵѵглл. М клко сіс мысъткорнмь,
рнтн? Аціе віѵ дрьзнсть

дръзн8ль ннктоже9 сътко-

кто се съткорнтн, тогдхже съмрьть оузрнть, н нс нмлмы ктомоу
τ

д ъ ж д л кн д етн

I

его не

_

—

V

лс

д о кончнны“. ІѴкещл къ ннмь філосѵѵфь: „Бь о в \ въ

Л. 7326 вы ! к \к ° Фмецілстс се сго? Нс\іл

—-

кнігл глкть, л

w лнцл гнігѵ въпість, г л к : „Сс грсд8 \ з ь съвр^тн

біѵ

.к

въсх племена н въсс езыкы. Н пріндвть н 8зрсть сл&в8 мою.

Н остлвлю10 Ηλ нн знлмсніс, н

послю w нн спсхсмын11 въ езыкы — къ O-Jkp’cb, н въ ф о у д ь ,12 н Аоудь, н Мосѵѵ\ь, н "θΌТ

ксль, н въ бллхдоу, н въ островы дллные, нжс несоу слышллн нменн мосго, н възкестсть
слл.В8

mow

къ сзы це^ь, глкть гь къседрьжнтсль“ (Ис. LXVI, 18— 19). Н плкы: „Се лзь послм
т

т

Л

и

рнвыткн н локцс мнѵѵгы, н ѵѵ хльмь, н w склль к^мснны нзлокст’ вы“ (Иерем· XVI, 16).
Познкнтс, вр\тіе, вл, сътворшм’© кы. Сс еѵліе нгклго з ь к ь т \ вжі\, въ ньже се есте н кртнлн“ .
Н тлко сллдкынмн13 слокесн

оукещлкь14 н \ь , повеле нмь дреко
A

Поклон’ же сс стлреншннь н)<ь н

■— «

Τ

'

посешн н съжсцін.

A

шь, ловзл стое1" еѵліс, тлкоже н въсн. Скеше

т

же велн

т

прісмшс w філосіѵфл н поюше, ндоше къ дрекоу. Н възьмь секыроу1'5 н трндесе н трн крьть17
Т

оудлрнкь, повсле въсемь сешн н

A

дъж ь

бы сть η ογποΗ

3€ΜΜο.18

Η

некореннтн сго н съжецт. Въ τογ же

—
1

съ

р\ ѵ,остію

кемсю по\кл*іше

вл,

S^AW.

Ф

iaocw ^ l

.— »

·

же нде

A

н кндькь

кссслн се

1

---

въ Црнгрл;

н

----

ж нвѣш е1

hwiiilлвіе

·— ’

о

Л

·— 1

w вл

1—

семь бь

т

къ црккы стын лпль,

ба

т

М»лс. Въ стен жс Со^ін веше2 потнрь w дрьглго κ^мeнef Соломіѵнгх д е л х , н», ніем’же вехоу3

104

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

ПНСМеИЛ,4 ЖНДОВЧкЬІНМН

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

Н СЛМЛрЛНЧкЫНМН СЛОВеСН5 НМ1НСЛНЛ, Н)(’жс н? можлше ннктоже про­

чисти, нн склзлтн. Къзьмь же філосѵѵфц прочьте н склзл6 [к]. Б-бше же снц,е:7 „[Ѵлшл моіх,
ѴЛШЛ МОІЛ], ПрорНЦАН, ДОНДСЖС СНЦЛ SB-ЬЗДЛ ВЪ ΠΗΒΟ коудн, ГН, ПрЬВѢНЬЦЬ, к’д«Ш8 НѴѴЦіІЮ.“ 8
По сем’же дроуглл словесл :9 „N \ въкоушеме гнк сътворенлго др-ьвл. нного,
селіемь,

и

вьзьпн лллілоуіл“ . Н

сллвоу его, н Д в д ь

по

семь

третіе

число;10 „Се кневь,

и

пін н оупін

оузрнть

се ве-

въсь

сьн’мь

посрѣд-ь И)сь“ . Н по семь чнсліѵ нлпислно *·. сь и деветоро. Рлсчьт’ же11
τ

потьи’кву філосіѵфь

н овръте:

Т~

■—*

w вторлго нл д т

х

.—■

литл црл Соломіѵнл12 д о рожьствл13 Хвл

ц·*·. л т . Се к числѵѵ14 о Х-ь.
X IV. Кеселещоу

жс

се

о бѳѣ

філосіѵ<£>8,

-X

плкы

дроуглл

р-бчь

прнсп-ь н тр8д’ не мьнін

—·

прьвын. Рлстисллв’ бѵѵ) морлвЧкын
морлвліхнн н послл къ црю
по эдістілнскын

KHCSb,

вгомь нлоучлемь/ сък-кть сътвори СЪ KHCSH свонмн

Мн^лнлоу, г л к :

се злконь

„Лмдемь

дрьжеціінмь, оучнтеліл

нлшнмь

Hi

НМЛМЫ

поглнЧтвл се іѵврьг’шінмь и

ΤλΚΟΒλΓΟ,

НЖ« БИ ны въ свои
A

езыкь hcthnh 8io вѣр8

^рістілнЧкоую склзлль,3 д л

н нные СТрЛНЫ, З^СЦІС

Т

А

нлмь.2 !| Д л послн ны,

се

ВЪ НЛС, ПОБСТ се

Т

влкіѵ, епкпл

н

оучнтеліл тлковлго; Л

вл bw

въсе стрлны3 доврь

нл

злконь нс^ однть“ .
Съврлв’ же съворь црь

н

прнзвл Кѵѵнстлнтінл філосѵѵфл, и сътвори4 слышлти р-ьчь сію,
Τ'

н рече: „В-ьм’ те

троуднл соуціл, філосшфе,

нъ

потр-ьвл к тсб -к

тлмо н тн ; сію бѵѵ р-кчь ν«

т

можеть

ннь

ннктоже нспрлвнтн

іхкоже

ты*.

вольнь т ь л іѵ , съ рлдостію ндоу тлмо, лціе
т

НКМ8: „ Д ъ д ь
могоу t w

нмлють

же

філосѵѵфь:

„Н

троудьнь сын н

воуквы въ езьікь свои“. Глл же црь къ

■—1

мон и іѵць

ѵѵврѣсти?“

ІѴвъціл в ’

ыои,

н

ннін m n w sh ,

філосіѵсЬь же рече:

нсклвше

того,

„Н кто можеть

т

н\

н^соуть оврълн,

віѵдв вес-ьд8 пнслтн н иеретн-

’ ’

чьско нме сев-Ё овр-ьсти ?“ ІѴв^ціл емоу плкы чрь и съ Клрдою,
•

и клко лзь

-

оуемь" своимь:

„ Аіие

ты

М

)<оціешн, можеть сіе тевъ б ь д л т и , иже н д леть въси, просеціінмь вез съмнѣніл (М ат. X XI, 22)
и

іѵврьзле тлькоуюцііимь“ (М ат. VII, 7 ; Л ук а XI, 9).
A

·—

Шь

же філосѵѵфь, по п^ьвом8

ѵѵсын^ю н\ млтвоу се в ъ д ь с т ь , н съ ниѣм н

Бъскори же б ь 6 емоу іхвн, послоушле млтвы

свои

рлвь,

и

поспѣшинкы.

лвіе7 сложи писменл, и нлчеть ве-

Τ

т

—·

#—*

и

С-БД8 пиелтн еѵлЧкоу, еже: „Нсконн в-к сліѵво, и слѵѵво в-t w бл , и бь б -ь cawbo “ (Йоан I, 1)
и прочее.
Бъзвесели же се ц,рь

и

проеллви

гымн, пнелвь къ Рлстнсллвоу

вл съ свонмн съв-ьтннкы. Н поелл его съ длры

епістолію

сице: „Кь, ^отен8 въслкомоу д л

mhw-

ви въ рлзвмь нстнн-

А

нын прншьль (1 Тим. II, 4) и νλ болшін
сътвори ΗΗΐλ испльннти

се твоемв

се чннь възвнгль/’ в н д б в ’ в-ьр8 твом и пм двнгь,

прошенію,10 въ

нлш\

егоже не б ѣ нспрьвл было , нъ тьк м о въ прьвлл л-ктл, д л
τ

ц,ѣ)<ь, нже еллве
влгов-ърнл,
зллтл

н

—-

м

м

вл свон езыкіѵ. Н

н

клменіл

н

оутврьдн р-ьчь,

дрлглго

въсъмь

воуквы въ влшь езыкь,

Τ' .—.

Τ

послл^іѵ ти того, емоу же іе вь ілвнль се, м8жл чтнл

А

сп-бшно

іхвль

и вы прнчьтете се велнкын)<ь езы-

м

Н КНІЖИЛ 8^ЛѴѴ філосѵѵ^>л.
среврл,

л -б т л

Н
н

сь прінмн
б о гл тьств л

М

срц.е

длрь

възысклтн

ВОЛШІН Н ЧЬСТНѢН плче въслкого

пр-ь^одецілго.
<— ■

бл:

и

.

ѵѵб ф л го

Н

подвигнн се съ ннмь

«— «

спсеніл

не

іѵрннн, нъ въсе

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ

ИОДКНГНН Hi л-ьннтн сс, нъ ктн сс но
въ бжін рлзоумь, прінмсшн

нстнннын

м ь з д 8 въ

свок

ноуть. Д л

того

мѣстл

Ю5

Н ТЫ, ПрНКСДЬ К ПОДВІІГѴѴ твон

н кь сін в-ккь н въ воудвціін

ЗЛ

ВЪСС ДШС, XOTCUJCf КЪроВЛТН ВЪ Хл ВЛ нлшсго, Л нн»л н д о кончнны, н плме свою остлвлілс
прочінмь родомь, побн-ь вслнкомб црю Кѵѵн’ст\нтіноу.
A

X V . Дош ы ш у

жс

СЪВрЛВЬ, КЪДЛСТЬ смоу1

Д.

,

7336

емоу

Морлкн,

8ЧНТН

К. ВъСКОрЬ ЖС ВЪСЬ UfKlVKNblH ЧННЬ ПрІСМЬ,2 НЛОХрН к втрьннцн,

н

вслнкою чъстію

прість

сго

Рлстнсллвь, н оучсннкы

'ч'

Τ'

н ЧЛСОКЮМЬ,

съ

кернн,

н

Т*

плверннцн,

Н ТЛННѢН

слоужвъ.

„Н іѵкрьзошс сс,

по

пррчьскомоу

л

Т

словесн, оуиж \ глоу^ы “ (Исайя X X X V , 5) н оуслышыдо
л.

киіжньь слош \, „н сзыкь

вы

■----

гоугннвын “ (Исайя XXXII, 4). Бь жс къзкесслн сс о семь,3 л ділколь мостыд-ь сс.
Рлстеціоу ЖС ВЖІЮ СЛОВССН,4 ЗЛЫН

ЗЛКНСТНВЫН нспрькл,

A

доврл, нъ въшь въ свое съсоѵды,
о семь. Аще b w

трьклетін

A

бн

емоу снце

нспрьвл, пнсменн пншоуціс

н

год-ь

бсс-ь д ы

нлчеті
выло,

свое,

мншгы възвнзлтн,
Ne вы

tw

сллвнлн вл ?
■— 1

ділколь, нс трьпе ссго

■— ·

лн

■— ’

глк нмь:

„Ne сллвнт се вь

могль сътворнтн д л вышс н сін

Иъ трн езыкн

тькмо к нзьврлль: евТ

A

■— ·

ренскын, н грьчьскын н ллтниЧкын, нмнже сллвоу воу П0БН0 ВЪЗДЛЛТН К “.
ллтннЧцін съпрнчестннцн, лр^іерен, Терен

Ж(

W глм 1исн,

вчсннцн. Н врлв’ же се6 съ ннмн, ілкоже Д в д ь съ

н
A

нноплсмснннкы, киіжнынмн словесн, н пов-ьжь

к,

нлречс

н)<ь трнсзычннкы [н пнллтьны], лко

Пнллт 8 тлко нлпнслкшоу нл тітл-б гнн. Ne тькмо же се едино
—

8чллу 8,

л

»

гллл)(8, нъ н hnoms весчьстію

—

.

глюціе, ілко по зсмлкю жнвоу члкцн кел гллкы ;

н къслкь гл д ь

Т

ділколнѵ твлрь к ; н

«—■
мре кто оувТеть въмію, ·«·. гръ)сь нзвоудеть
д& пТетв къ д р -feR-bNt члшн,
jlHTH ПО М|1Ь,В0М8

0БЫЧМ0,

λ

стьклънс

tw k

д\

т

рлдн. Аіце лн члкл оувіеть кто, трн мцн

nc

прнк^слет се.

нн жсннтьвь весньстиынхь

М

Н не врлшь^в жрьтьвь тво-

.7

--

--*

Бъсе же сіе »л.ко н трьніе пос-ькь, словеснын wrNKMb. попхлн, г л к : „ГІожрн

ввн

жрьткоу

)<кллкніл н въ здхж ь вышнкмв млтвы твое“ (Пс. X L X , 14). „Жены же mhwcth ткоке

нс wnoy-

А

,— ■

Т

стн. Аціе во ю възиеилвид^кь wnoycTHmH, не покрыеть8 нечъств
■ -

къседрьжнтель (Малах.
т ь

2,

15— 16). Н

жены whwcth скоке“ (Малах.

2,

съэдлннте

no)(WTH

гл к ть

се a ^ w u l

д\

не

остлкнть

къжо

2,

"Τ'

обьцжнцл ткол

н жеил

злк*бтл

юже

-τ'

твое“ (Малах.

2,

14). Н

Τ'

есн

остлвнль;

къ еѵлін г ь :

„Слышлстс,

възрнть

М

нл женоу по^от-ктн к, пр-клювн сътворнль к съ нкю в ерцн свое“ (М ат. V, 2 7 — 28). Н
„Глю влмь, »λκο нже поустнть женоу свою, рлзвн

слокесс

лювод-ьннлго,

ткорнть

τ
—

прълювн

д б к т ь “ (Мат. V , 32). Н

—

„€же к вь съчетлль, члкь д л

н

плкы:

прѣлювн
Τ'

д ѣ л тн . Н нже п«ущенн8ю w м 8жл покмлкть,

734

ілко

I— ■

А

JI.

н

—

речено бы древнінмн: „Ne сътворншн пр-ьлювн“. А з ’ же глк> влмь, ілко въслкь, нжс

.—■

13);

АА

,ΐΛκο [гдь] св-ьтелЧтвокл междв товою н межоу женою whwcth твокс,

Τ'

гь
А

клшн,

16). Н „сін н)с’же ненлкнд-ь^ь, ткорлсте “ (Малах.

<— ’

тл

ткоке,

М

не рлзло^члеть“

(М ат. XIX,

лпль

рече:

6).

Г

М. же мц.ь съткорн къ морлкѣ, н нде съкестн9 оученнкы
Коцлн, кневь плнонЧкын. Н къзлювль

ское.

\ П рнкть

жс сго

ндоуціл

келмн слокенЧкыс кнігы нлоучнтн се нмь, н къдлеть

Т

смоу д о пст’д с т ь оученнкь оучнтн се нмь. Вслію же чъсть съткорь емоу, мнмо

прокодн

его.

Т

Ne къзет’ жс т ь

нн Ж Рлстнсллкл, нн w Кои,лл нн зллтл, нн среврл, нн нное

И Климент Охридски. Събрани съчинения, і . 3

кецін

(спо-

Ю6

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

τ

Т

ред Мат. 10, 8 - 1 0 ) , положнвь еѵлЧкое
---- -

СЪЧИНЕНИЯ

caws» н

вез пнцк, тькмо пленннкь нспрошь10 [ѵѵ овою]

Т

·*. СЬ, Н ЛпвСТН Н)(Ь.
с

XVI.

Бъ Венетін1 жс вывшоу ем8, съврлше сс нл. нь2 спкпн н попшве н чрьнорнзцн іько

Η ВрЛНН Ηλ сокола, н възвнгошс трнезычноую ересь, ГЛЮЦІС: „Члчс, СКЛЖН НЛМЬ, КЛКО КН ТЫ
.—

т

сътворнль ΗΝΙΑ СЛОВСНСМЬ КНІГЫ Н «учншн,8 Н)(’жс не ннктоже ннь прьвес оврель — нн
г

■—

ЛПЛЬ, НН рНмЧкЫН

нн ВГОСЛШВЬ Грігоріс, нн броннмь, нн Лвгоустннь

ΠΛΠΛ,

Г

Мы жс трн тькмо

?

·—■

сзыкы вемь, нмнже діѵнть къ кніг\)(Ь еллвнтн

в л : евренскын, еллннЧкын,

т

X

T

ллтннЧкын“4.

.— ■

.

■

ІѴвеціл жс філосѵѵфь къ ннмь: „Nc ндеть лн д ъ ж ь w вл нл въсе рлвно? Нлн елнце

тл-

а

коже нс сілет’ лн нл въсе“ [Мат. 5, 45]? Νη

лн

нс ды^лемь нл ліерь рлвно

вы нс стыднте сс, трн сзыкы менсціс тъчію, л прочінмь

въсемь

въсн?

сзыкіѵ н

Н

клко

племене* слепѵѵ

велеше н глоу)сіѵ вытн ?б Склжнте м н : вл твореше немоцінл, ілко немогоуціл ссго д лтн,
злвнетлнвл, ілко не ^отешл?6 Мы же рюды знлемь доволны,7 киігы оумеюціе н воу

нлн
еллвоу

М

въздлмціе къждо свонмь езыкш. І&ве же соуть сн: лрменн, перЧн,
^готЧ ы , оврн, тврЧн, козлрн, лрлвлиие, егѵпты8 н ннін
т

m nw sh.

A

лвлз'гн,

Аціе лн не

)(оціете

г л к : „Понте

гл

понте гвн песнь новоу“ (Псал. 95,

1). Н плкы: „Бъсклнкнете гоу въсл земліл,

вкелнте се н въспонте“ (Псал. 97,

4). Н дрвго;

теве, н д л поет’ же нменн твоем8,

вышнін“

„Късл земліь

ж

т

’

.—

[Псал. 65, 4]. Н
τ

земліл,

понте н възтн се н

поеть

плкы: „Хвллнтегл въсн езыцн
}(вллнть

гл“

Τ'

(Пс. CL, 6). Н въ еѵлін, нже w ^ л н н л ,9 г л к : „€лнкожс к пріель н^ь,10 длсть нмь
‘ ’t

сн)(Ь

w

въсл

д л поклоннт'

н по)свллнтс его въсн людіе“ (Псал. 116, 1; 150, 5). Н: „Бъслко ды)(лніе д л
Т

соугдн,

--- -

-----

рлзоуметн, поне w кнігь познлнте соудію. Двь во въпіеть,

нверн,

u

іѵбллсть,

A

д л чедл вжіл воудоуть“ (Йоан I, 12). Н плкы въ том’же: „Ne о сн \ь молю тькмо, нъ н о
л

.—>

вероуюціін словесе н^ь рлдн въ ме, д л въсн еднно воудвть, глкоже н ты, ѵѵіе, въ мне, н лзь
,,

т

с~

.—>

въ теве“ (Йоан XVII, 20— 21). Мл*ен же рече: „Длнл мн вы въслкл вллсть нл
А

Τ'

Τ

землн. Шьше оувѵѵ, нлоучнте въсе езыкы, кртеше н \ь въ нме

.—

---

н нл

’

н снл н стго

wua

Ή46 чеше te влюстн11 въсл, елнкл злповедл влмь. М се лзь съ влмн

нвсн

есмь въсе днін,

дхл,
до

ογскон>

A

члніл векл, лмннь“ (Мат. XXVIII, 18—20). Н Млрко плкы: „Шьше въ мнрь въсь н проповеТ
днт€

с

е ѵ т л іе

късен

тклрн; н

нже

кир8еть

н

■
—

кртнт

се,

сп се н ь

воуд*ть,

некѣроклкы н

А

же?

осоу-

Μ

жснь воудеть. Знлменіл

же

езыкы възглмт новы“ (Марк.
„Горе влм, кнігочіе н <Ьлрісен

веровлвшінмь сіл

Т

последвмть: нменемь мон весы

нжденоу,

XVI, 15— 17). Г лкт’ же н къ влмь плкы злконовчнтелкмь12:
І'
'—·
л.
-- ■
июкрнтн, ілко злтвлрлете иртвіе нвсное пре члкы ; вы bw не

λ

въходнте н \отешін въннтн въ нк не

остлвлілетс“ (Мат. XXIII, 13). Н

кнігочіс, ΐλκο възесте ключе рлзоуменіл н слмн не вънндосте, н
нілете“ [Лук. XI, 52]. KwpiH’-e-іом’ же

плкы: „Горе влмь,

въннтн

Плвль рече: „Велю же въсемь

хотсіиінмь
влмь

гллтн

възврлe3 UKwt

плче же д л прорнцлете; болін bw прорнц,лен, нежелн глкн езыкы, рлзве лше не склзветь, д л
н црьквн създлн{е прінме. Νηιλ же, врлтіе, лше пріндоу къ влмь

н

въ

сзыкы

RXML

II0AS8

СЪТК0р8у M |J t

КЛМ Ь

№

ГЛЮ

глю,

κογκ

-Т-

г—

КЪ

І\К Л К Н І€

>1 КЪ

(ίλβ Ο γ Μ 'β Η Κ ,

НЛН

КЪ

П р р Ь С Т К ІН ,

НЛІІ

τ

Β7> н^8t|eNІн ?

ІѴ вл ч *

вергллснлл

н

вездоуш нлл

гл л

длю ф \

лф е

пнф ллн,

лфе

лн

го усл н .

Ю7

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ
мис

р л зн ьств іс

пнск<&

не п о д л с т ь

се,

клко

р л зв м ъ е т

се

пнсклніе

нлн

го у д е н іе ?

Hew ,

мис

М
ВСЗГЛЛСЬНЬ
словесл

ГЛЛСЬ ТрвБЛ

д лсте,

клко

Д Л С ТЬ ,

р л зв м ъ е т

КТО ΟγΓΟΤΟΚΗΤ

сс г л к м о с ?

СС НЛ ВрЛНЬ ? ТлКО

Б оудстс

bw

Н ВЫ, «ЗЫКІѴ м и с НСрЛЗОуМНЛ

к ъ зд о у)< ь13

къ

глюціе.

Т ол н ко

oyBw,

-X

ЛЦК

слоучнт

СС, рОДЬ СЪГЛЛСНЫН14 ВЪ МНріЗ, Н

СНЛЫ ГЛЛС8, Б«уд8 ПОБЬНЬ

ΓΛΜφΟΜΟγ

CCTi рСВННТСЛК ,\)(WRHblH
KWMb, Д Л
мон

вез

МОЛНТ се Д Л

плодл

м

к.

OyMW.

ЛЦК

8b

СЪЗДЛНІЮ

w

Ц,рКВН,

А ц іС

? Помолю

ct

КЫ НЗБЫВЛС-

сс н

БЛВНШН

ВЛ МОСГО,

НС

кы,

НСПЛЬНІ&С

в -ь д е т ь ,

нсрлзоумнлго, клко

м ѣ сто

ТлКО

н

ТѣМ

же? г л к н

now

СС,

A^w M b,

Ты

OyBW ДОБр-Б

рече

ГЛМ, НЪ

)свллнш н,

КЪ ц рквн

НСЖСЛН ТЬМН СЛОВССЬ C3UKW.

жс

η

„л м н н ь“

ΤΚΟίΜΟγ προ-

по

с.

нь

д р о у гы н

СЛОВССЬ

>СОф8

нс внж ет
oyMW

сс.

м онм ь

С р л т іс ,

НСДІ5ТН

БЫВАНТС OVfMW(

НЪ

ЗЛО-

Т

Bew МЛНЬСТВвНТС, оумы
о устн л м н

ЖС съ врьш снн

въ згм о

ннѣмн

28, 11 — 12). Т ъ м ’

къ

лю де

же с з ы ц н

БОуД-feTC. В ъ

снм ь, н

н-ьсоуть

нн

ЗАКОНИ

тлко

въ знлм еніс

А ц іе oyBW

съ нндет

м ьнь

нлн

деть

нѣ кто

TAHNAA

въсл къкоуп-ь,

н с г ср ь н ь , не рекоут’ 21

срцл

нлн

лн,

нев-срьнь,

СГО ІЛКѢ БЫКАЮ, Η ΤΑΚΟ,
въ

невърнын, нъ вѣрны н,

3 AW22

клсь к с т ь “ . Ч т о oyBw

Ацк

се къс-ьмн,

ННЦЬ,

пррчьство невѣрнын.20

а

къннде

нѣ кто

Τ·

т

лн късн

н

ΠΟΚΛΟΗΗΤ

н

пррчьствоую

к ъ стезл ет
СС

ВВН,

e3 biKw

кто

не в о у д с т ь

в р л т іе ?

нмл,

€гдл

с ъ ^ о д н те

къс-ь.

къннН

тл к о

ІАКО

Т

„к ъ

м

вл

^&a m w

н м лть,

[склзлніе

н м л т ь ],33 въсе же

къ

глкть,

по

двѣмл

o^bw н л н

м льчнть

въ

тремь

арквн,

н

по честн,

ссв-ь жс д л

т

л

д р о у ѳ ін

дл

едннь

глкть

дл

н

скл зб сть.

вкн. П рран

А ц іе

же д в л

т

склзоук»; лціе

лн

нномоу

ѵѵкрыет се25

в-вдеіуомоу26, прь-

'Τ'
вын

дл

м льчнть.

Можете

bw

ед н н ом в

по

пррчьсцін

nppKw повнноуют

се:

влш е

и рьквл ^ ъ ]27 д л

м льчеть;

[къ

въсн

н-к нсстроснію
нс

бь,

велнт’

г—

пррчьствовлтн,
нъ

во

мнроу,

се н м ь

въ

гллтн,

нъ

Л

н з^конь г л к т ь . Л ц к лн ч(сом8 нлоуннтн се )<ОТСТЬ,
Τ'

·—■

BW К

овр-кте СС ?

дл

ілко

.-- -

ерлмно

ЛЦ1С КТО

къ

дом о

CAWB0

БЖІС

т

ЖСНѢ ВЪ ирк вн

Н

МННТ

ГЛЛТН.

Нлн

СС прркь

вьс-к
дл

ц,рквл

ВЛСЬ

НЛН A ^ W K bH b,

се.

сты н.

повннвют

сс,

Ден
Жены

ілкожс

X

скон

т

моуже

ДЛ

къп^лшлю;
т

Н ЗЫ Д С?

дл

Нлн

р л зо у м ѣ с ть ,

ВЪ ВЛ €ДННѢ)(К
еже п нш оу

вл м ь,

т

ΐΛ,κο г н к з л п о к -е д н

соуть.

зоум -ьвлнте28 прорнцлнік

къ

оутьш ет

·—’

W

БЫТН

въси

.—

бывлю “

сьз

-----

с к л з л т е л іх ,94 д л

гл ю ть ,

н

НСПОКѢДвС,

се, къж о

нерлзоу-

т

езы кьнмл,

.—.

дл

се w

А

к,

И с_

т

іх в л к н іе
М

тріе

се д-ьете ?

овлнчлст

гь (сп оред

н

τ

късн г л ю т ь езы кы ,

П АД Ь

т

оученіе н м л т ь ,

н н осзы чн ы н м н 1”

мене,19 г л к т ь

Τ'

бь

лн

н

іа к о

•—

н стн н о у

IAKO

' ’

сец ркк н

нерлзоумьнь

К II ПНСАНО,

п осл о уш л к

.—'

нлн

оумь

м

X

лн

Л

пом

м

Л іие

езы-

A

ЧТО ГЛ К Ш Н ?

0 КЛСЬ17 ПЛЧС ЖС с зы к ы

Д А ННЫНАОучю,

понкже

_

'-- *

ГЛЛТН,

ВЪМЬ

т

A^W M b,

нс

ЛЦК

МОН ЫОЛНТ

оум іѵ ;

—·

ш енію ,16 понкж с

JI. 7 3 5

КЛр’ ВЛрЬ.

TBOJI8 C3blKWMb, Д )(Ь

^ w , помолю

a

Н)<Ь БСЗГЛЛСНЬ :

МНѢ

проснтс15 Д Л

МЛТВО^

'— '

ХКЛЛК

ЖС

МН-Ь КХр’ влрЬ( Η ΓΛΚΗ

СКЛЗОуСТЬ.

Ч то

T

КЪ

НН е д н и ’

н

А ц іе лн

не врлннте

(1 К о р . X I V , 5 — 40).

еллкоу

воу

w u o y,

к т о не р л з в м ъ с т ь ,

Н

п л кы

гл л тн
гл кть:

въ
„Н

д л не рлзвм-ъевле.

сзы кы .
въ сл к ь

л м н н ь “ (Ф и л и п . II, 11). С ін м н

Въсл

B A r 0WBpx3 H0

сзы кь

же слокесн

Тѣм’

нспок-бсть
н

ннымн

н
η,

жс,
по
ілко

б о л ш ііім н

врлтіс,

рл-

чнноу

дл

гь

Іс

посрлмн

Хс
к

Т

н

w hac,

остл кл ь

н^ь

(п о М а т .

16, 4).
А

X V II. Н © укѣдъвь о

n km l1

рнмЧкын ПЛПЛ, ПОСЛЛ ЗЛ нкго.2 Н

дош ьш 8

А

Н зы де

елмь

л п осто л ік ь

Л н д р іл н ь 3 съ

в ь с-ш м

грлж лнн,

смоу

къ Рнмь,

.— ■

св-ыне

носефе,4 глко

н с т го

КлнменЧл

108

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ

1

■—·

M01JJH Н0СС1Ц8,4 ΜΗΚΑ Н ГІАПЫ

Н

рНМЧкАГО.6

.— >

ііа -е н н н ц и

БВ

ЧЮДССА

β

Τ«γ.6 ОсЛАБЛКН’ BW ЧАКВ тоу
і&кожс н

АБІС

Ха

НСЦѢЛ Ь

НАрекоше

Н ННІН MHWSH

н

стго

К ан м сн та,

фнрмѵѵсв н Гондроу)<Чл8,11 !і стнтн словссісмв
ВЪ ЦрКВН СТГО ΑΠΛΑ

абіс

стые

ілкож*

сс,

стнш с

Н въ дроугы н ДНВ
Н

Андрее.

ѵѵ

тоуд8

црквн.

ΑΠΛΑ
—

м

Н

въсоу

НѴѴЦІЬ

ПВШС,

въ

пакві

ογ

СЛАКОСЛОВСЦП
Τ'

епкпь,

«
I----

ДЧѴНН8К)

χΒ Α Α Ο γ

κογ

съ

въздавас

свонмн оучсннкы

0

Н)(Ж«

. л.
ск а з а н іс

0

M|JC XOTfcAUJC

т

w въпроиіенін^ь свон18 прісмлюціе w нкго, рАдостнн въ

соугоуво н трвгоуво

възврАЦіАА^оу сс д о м ы .19

пакві

Ж ндовнн’ ЖС НЪКЫН ТАКОЖС П()Н)(ОДС, CTCSAAIUC СС съ HHML Н ГЛА СМ8 сднною :
СЩС ПрНШЬАЬ

Хе ПО ЧНСЛ8 MSTNOM8, о нкм’ жс

гаю тв

т

ЖС смоу фІАОСІѵ ф ь
"С

КЪСА A t T A
С

к,

ГѴБШС

м

ССЫЬ. PlIMMANC ЖС NC ПрѣСТАА\8 НД8ЦІС КЪ НКМ8 Н ВЪПрАШАЮЦІС СГО,

ш ьл ь

н абіс

■—1

С'

ПоЧБТ’

нжс

МАріе,

с е д м ь епкпь, м Л н л с т ь с і\ к н к лотн к \(>\.

Н філосѵѵфь ЖС НС ПрѢСТААШС

свос

се.7

н звавнш с

ПЛКЫ ЛІТ8^ГІЮ Νλ СТЫН Г^ОВО его^ НМО^ЦК Νλ ПОМОЦІЬ λ(Κ€Ν1λ

т

соуціь w

к т о ;17 н

сътворн

НСЦЪЛНШС СС,6 Д А

црквн

оученнкы.13 Н

ВЪ ЦрКВН стго

Т"

А

саныого

положн к къ

caobch ’ ckbic

ДНВ

ВСАНКААГО ОуЧНТСАІЛ ВЪССАКН’СКАГ016 ΠΑΒΑλ

СЛ0Ш|’СКЫ; Н Νλ 8трън

роукь

м а ѣ н н в ш ін

ПетрА САОВСНЧКЫН C3LIKW.'4

UfKBH СТЫС П«Т(ЮННДН,16 Н ВЪ дроугы н

рддн

стоую10 ЛІТ8рГІ8. По CCML ПОВСЛѢ ПАПА ДВѢМА спкіѵма,

МАрНЦАСТ СС ( р ОТНДА,9 Н ПѢШС НА ННМН

П-КШС літоургію

сго

лс

W (іАЗЛНЧИЫН недоугв

Прісм’ же папа кнігы словенЧкые8, [светн к] н

1. 7356

ПрѣСААВНАА

Т

W АдАМ А

т

пррцн,

m nw sh

АЬк’ СС ВЪ ЧТНЫС (ІНЗЫ,1 ΤΑΚΟ ПрБЫ СТЬ

н

срцс

въ

боаѣзнь

въпьде.

СНЦС

Н

трыісшв

„0 рскш ін\ь

прн-

смоу

сз8

МН Б : В7> д о м ь

възр^довх сс“ (Псал. С Х Х І, 1, X V , 9). Н

въсь д н ь т ь , вссслс сс, г л к :

U.j)M СЛОуГА, НН ННОМ8 ННКОМ8ЖС Н\ ЗСМЛН,

ІАКО

WnoyCTH сго.

МНѴѴГЫ ДНЫ, СДННОМ ВНДѢВЬ БЖІС НкВЛКНІс, НХЧСТБ ІІ КТН

н

роднтн сс“ .

т

троуды,

гнь въиндсмь, възвссслн сс д ^ ь мон

н м ать

ПО рОДОМЬ, CKA3 A смоу П0ТЪИ’к 0у,

,—-

н сслнко л-втв К W толн д о нніа. Н нАвучнвь,

XVIII. Н постнгоиіс н

ѵѵ д в ы

ΙλΚΟ

„N-ь оуже

„ІѴсел-ь Н БСМЬ АЗЬ

нъ тъкмо εογ въссдрьжнтсмо. Nc Б-Ъ,

II

ое -

нн

БЫХЬ,

II

CCML2 ВЪ ВІЗКЫ, АМННЬ“ .

Въ Ογτρ-ΚΗ

ЖС ДНЬ

НАрСЧС СН НМС КѵрІЛЛЬ.

ВЪ СТЫІІ МННШЬСКЫН WBj»\3 b обл-ьчс СС Н

СВѢТЬ КЪ

Н ВЪ ТОМЬ WBpA3b ПрѣБЫСТК ДНН Н. Н ІЛКОЖС ПрНБАНЖН се ЧАСЬ

П0К0Н3 прінметь Н Пр^СТАВНТ сеВЪ В-БЧНАА ЖНАНЦІА, ВЪЗВНГЬ

съ

с а ь з ^м н ,

ch ad съ ставнав,

нБо

гл к снае : „Гн, вс мон, нже ссн въсе
же рАспелв (Псал. СШ, 2) н зсмаю

()ОѴЦ'П

се

теве,

н

хрАнещі)(Ь‘‘

заііов -ь д н

твое,

свон

основаав

поса 8ш а н

мое

н

κογ

къ

чнны

АггельЧкые

н

ТВОрСЦЛН^В

м атвы ,

въса

ВОАЮ

ные н погАнЧкые
рАстн цркѵѵвь

3Awbkii

га ю ір ін х ь

на

II

стадо

Τ'

СЪБРАНИ, СМ8ЖС ΚΈ прНСТАВНАВ МСНС/* НСКАЮЧНМАГО II НеД(.ѴННАГО рАБА TBOC; Η3ΒΑΒΗ К

Л. 736

соуш^

ТВОК

кѣрное т н

н

Τ

сътворн

веспльтныс

(Псал. CIII, 5), н

ѴѴ НСБЫТІА ВЪ БВІТІС ІірНВСАВ, НЖС ВЪССГДА4 [Н ВЪССЖДС] ПОСАОуЦіАСН
восціін)(

ДА

9—*

А

МАтвоу

прісмь,

СВ-КТ8

БСЗБОЖ-

те χογΑογ,7 н погоувн трнезычные в-ьры ересв.8 li H въз-

твою мнwжьcτвwJ н въсе вь е д н н о д вш ін

съвькоупн,

н сътворн нзредны аіодн,
A

СДННОМЫСАСфе НСТННН-ЕН в-врь TBOCH Н ІірАВНМВ НСПОК-ЬДАНІН,

<—

т

ТВО^ГО оуснкні^.9 Твом БѴѴ К А ^ ь ,

н въдв^нн

въ

срцА

Н)СЬ

СЛІѴВО

. . .
ИН ІІ(?І€ЛЬ tCH NCAWHHbK

—
Μλ

nj>©norfcA*NlV €ѴлК

Λλ

ПРОСТ PAH НО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ

ткоего, подвнзаюцісс сс10 на.
ι\κο

t k o ia

блгаа

днла

н

ткорецж

оугоднлА

тсбн прндлю; оустрон к снлною ткосю дссинаем

тсбн.

бже

мнн

б-s

н покрын

н\ь

крокомк

Ю9

даль,
крнлоу

ткосю (Псал. L X , 5), дл, късн къс^к\леть н сллксть нме ткое, ѵѵцл, н снл н стго д)<а, лмннь“ ·
.—

м

Τ'

<—

Л обзак ’ ЖС КЪСС СТЫН цнлоканісмь н рече: „Блкснь БЬ, нжс нс д а с т ь
М

илсь къ

X

локнткоу

Т

ЗОуБІѴ НСКНДНМЫН КрАГЬ Н\ШН)(Ь, Η СНТЬ Н)(Ь
(Псал. СХХІІІ, 6 , 8 ) . Н тлко

почн

ο

гн

,

сы н

съкроушн,

м к.

ма

Н НЗБАВН

лнтом а

,

м ца

НЫ

w

истлнніл

н^ь“

д і.

днь,

ф е к р о у А р іл ,

къ

·—1

т

ІН’ДНКТА ВТорАГО, W СЪТВОрСНІА ЖС ССГО ΜΗρλ f S T 0 [T ,] ΛΗΤΟ.11
м

Н ПОВСЛП АПОСТОЛІКЬ
*
·

С КП Ц ІА М Н
САМ0М 8

С Ъ Ш ЬШ С М СС,

ПАПИ.

М С4-ІѴ ДІС

€ж с
ЖС,

н

КЪСПМ Ь
А

ПѢТН

НА

прькѣс

П овели
ССДМ Ь

жс

ннмь н съткорнтн'2

Д Н ІН ,

м

РНМН, ТАКОЖС ЖС Н

КЪ

прокожденк

БрАТЬ СГО, КЪПрОСН АПОСТОЛНКА Г Л К ,

СМ8,

ГАКОЖС

кълож н тн

ГОТОВАС

(АКО

НА

ПрННССС
сго

къ

СГО
рлкоу

КЪ
н

СКОН

: „М тн Н Ы К

Б р А Т Н ІН

зл гко зд н тн

М О Н А С ТН рЬ,

гкоздьм н

τ

сътворнлн

БЫ Ш С

ЗА К Л С Л А ,

н

τογ

ж сли8ны нм н ·

(АКО

н

Η

Τ'

К

НЖС

п огрсБ сть“ .
дрьж л

τάκο

м

ПО

MHWSHMb

БЬ прнкель СГО САМО Н ЗДС ДШОу СГО прісль, ЗДС «Μογ ДѴѴНТЬ Н norpCBCHS
моужв“ . Н рече А П О С Т О Л ІК Ь :

•—
*

„3*

стыню сго н люкокь, къ

рнмскын

ЗСМЛІА

ХфДНВША,

Б Ы Т Н ,и

(АКО

ѴѴБЫЧАН

чъс-

X

110·

прншь,15

гревоу н къ мое гроБн, къ арккн стго απλά Пстрл“ . Глл жс врлть сго:

„Понкже мене не по-

слоушлстс н не длсте сго, лцк кн к оуголно,"*- д л лежнть къ црккн
с
ннм’жс К САМО Н прншьль“. Повели ЖС АПОСТОЛІКЬ ΤΑ Κ Ο сътворнтн.

стго

'ί'

Н плкы

съБрлвш с

н

съ кьсимн

люд’мн
Т

„ІѴгвозднвше рлкоу, вн д н м ь,17 едл
възмогоше ѵѵгкозднтн

Η

ΤΑ Κ Ο

съ рлкою

рлкы БЖ ІС М Ь

^отефе н

съ

«'

проводнтн чтно,

Т

что възсто воуде

рскошс :

X

w

нкго“ . Н троужьик

сс мнѵѵго,

н

нс

ПОКСЛПНІСМ Ь.

положнше нкъ гровь,

0ДСС Н 8Ю

ментл, ндеже нлчеше18 мнѵѵгл чюдесл б ы к а т н , іажс

стрлн»

Η НАПНслвшс ΗκινΝογ сго

на

олтлрл

КЪ

кндикше рнмлілне,

А

сс стынн сго н чьстн.

K a h m c h ’t a ,

Г

епкпн,

Т

ирккн

стго

Клн-

веціыисс прнложнше

Μ

X

грово его, н нлчеше

C TH TH

■—-

Jl 7366

съ

п оуть.

Рскошс ЖС КЪ АПОСТОЛНК«у рнм4цін епкпн: „ПоНКЖС

ТН8

рНМЛІАНІѴ,

т

п р И Н Д С ,13 Д А

папа

БН)<8
1
1

т

НАС

НЖС

съткорнш с.

т

W

Х

ГрЬКѴѴ,

НА

ннмъ д н ь

τ Τ'

н нѵѵшь, )(КАлеше вл, просллвліл |j юшлго тлко, нже его еллве. Том8 bw к

слава

η

чьсть

н

ПОКЛАНІАНІС КЪ КИКЫ KHKWM^ АМ]НЪ.

РАЗНОЧЕТЕНИЯ И БЕЛЕЖКИ

Глава I
1. Така и в Рил.; в Хил. ожндмь покмьнЫ ѵлѵьскьго; в МДА 19, Соф. 1288, Соф.

1318, Соф. 1335,

Соф. 1385, Соф. 1455, Солов. 620, Унд. 330, Барс., Син. 987, Кир. Белоз. жьд** нь покмшЬ члокъѵс;
63, Син. 991, Троиц. 674, Чуд. 179, Чуд. 311, Солов. 509 жьдьь
в поученията на Климент Охридски: Б^тнгь, прншо

п о к ь ь н Та

ѵдовъѵа.

в

МДА

Този израз се среща често

спс€нн»ь нашсго гъ (Поучение в памет на апостол

---------

}J0

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

и мъченик), ж&дм& клшсго

СЪБРАНИ

Т

СЪЧИНЕНИЯ

(Поучение за Преображение) и др. Среща се и в Синайския молитвослов, и то

спнніа

тъкмо в онази негова статия, която се смята за Климентова творба (Υ ннъ н&дъ нспокъдм^цжмь
ѵадо,

тн

к м со

κλλΝΪΑ

ж аж дстъ

ньшсго

бъ.

са)

: слшшн,

Поради това трябва да се предполага, че четенето ж&д&& по.

ще да е най-близо до предполагаемия първообраз. — 2. Така е и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135,

ѵлокъѵа

Соф. 1288,

покьлннъ

Соф.

1455,

Барс., МДА

63,

Син. 991,

Троиц.

674,

Чуд. 179, Чуд.

311, Солов. 509, В я з.; в

Лъв. 1, Соф. 1318, Соф. 1335, Соф. 1385, Син. 987, Солов. 620, Кир. Белоз. покмьнТс (н) жнкот8 ; в МДА 19,
Унд. 330, Волок. 591 поіоднТл (н) жнкот^. Безспорно четенето покьднТю н жнвот^ трябва да се смята заправилно, понеже в класическия стб. език
)(ошт*,

λ

nc

глаголът jcot-sth има допълнение в дат.: срв. например милостини

жръткъ (Мат. 9, 13 и 12, 7) в Зогр.,

Map., Асем. и в Климентовото поучение за предпразненство

на Рождество Богородично; или напр. къто ссть

члкь, ) с о т іа 7

ж н к о т а |>

(Пс. 33, 13),

) со т іа ц іс н

(Пс. 34, 17) в Син. псалтир и др. — 3. В Унд. 330 и Барс. мн. ч. прнлсжьтъ; в МДА

прькъдъ

мосТ

19 прнложнть, което по

смисъл е неподходящо. — 4. Така и в Рил.; във всички други преписи мн. ч. кмьждо лъть. — 5. Само тук и
в Рил. стои

м ногом стсж нлго ;

във всички други

във всички други преписи многомлькнмж

преписи ед. ч. къ ньшь

снцц снц«, снцскь, снцсго. —

8.

родъ.— 7.

Така и в Рил.;

—

6.

Така

Само тук и в Рил. къ нмис родн;
и

в Рил.;

във всички други преписи трето

л.

варианта са смислени, но трябва да се предполага, че в първообраза ще да е било

във

всички

гькмьсть. И
гькмьстъ.

двата

Четенето

ідемьсмь (1 л. мн.) изглежда, че се дължи на личното осмисляне от страна на Владислав Граматик.

Г лава И
1. В Соф. 1288, Соф. 1455, Вяз., Унд. 330 и Барс. иъкто ; в Хил., Хогь, Лъв. I,

Соф.

1335, Соф.

1385,

Солов. 620, Солов. 509 стсрь. — 2. Поради неразбиране повечето преписвачи са изопачили думата, която в пър­
вообраза ще ла е гласяла држгдрьскъж или дра^нгі^ьскъін. В Хил. е дрьгьрскын; в другите преписи др 8 г&рьскын
или AfAjrjtfccKb. В Соф. 1288, Унд. 330 и Вилн. 80 преведено сотннѵьскын. — 3. Във всички преписи стои
влгоСБрьнь н прьксдьнь. Само тук и в Рил. н прьксдьнь е пропуснато. —
други преписи вм. нстннно стои нспдьнь. — 5.

Само

тук

и в Рил. е пропусната

подр^жнсмь сконмь, която фигурира във всички други преписи. —

6.

63, Соф.

987,

Солов.

1335,

620,

Соф.

Солов.

1385,

509,

Соф.

Волок.

1455,
591,

Вяз.,

Соф.

Син.

1318,

991,
Вилн.

4. Така и в Рил.; във всички

Син.
80

и

фразата

жнкын жс съ

Вместо мльдъншКн в МДА 19, МДА

Кир.

Троиц.
Белоз.

674, Чуд.

179, Чуд. 311,

стои кпгзнньць; в Соф.

1288, Унд. 330 и Барс. мъзинныи. — 7. Така и в Рил.; във всички други преписи д& бы и (его) донль. —
8.

Така в МДА 63, Син. 991, Троиц. 674. Чуд. 179, Чуд. 311, Солов. 509; в МдА 19, Соф. 1288, Унд. 330 и

Барс.

)(о т а ш с ;

във всички други преписи нс рь*ін

са,

което изглежда най-близо до първообраза. — 9. Фразата

нссккрьнномь млъкомь къздоснь быль фигурира във всички преписи ; пропусната е само тук и в Рил. Явно е,
че е стояла в първообраза. — 10. Така и в Рил.; във всички други преписи цялата тази фраза гласи: съкъшькшс

сау

нс с^однсть

са , гокащ ь

(гоксціь, гокъющь)

ССБ12.

— П .В МДА 19, МДА 63, Соф. 1335, Соф. 1385, Соф.

1455, Син. 991, Чуд. 179, Чуд. 311, Вяз., Солов. 620, Вилн. 80 след о ги има още гмсо б^ьть н ссстрь. —
12. Така и в Рил.; във всички други преписи дондсжс
съьуьтъ рьзл8 ун. — 13. Във всички други преписи
вкл. и Рил. !) вместо tom^j* ьлгоѵьстнкомВ м<уж8 стои само см8 .

други

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ

UI

Глава III
1. Така е и в Рил.; във всички други преписи вм. А|>тклрІіо стои крлсотою. — 2. Така е в Рил., Бук. 135, Хил.;
във всички други преписи вм. нмъгс т*с стои нмътн, което изглежда по-смислено.— 3. В Рил., Хил., Лъв. I, Хоп.,
Бук. 135, Соф. 1335, Соф. 1385, Солов. 620, Солов. 509, Вяз. няма кніжиос. — 4. Във всички други преписи
(вкл. и Рил.) opfNHicb. — 5. В МДА 63, Син. 991, Чуд. 179 и Чуд. 311 плмілтТю н )снтростТю; в Соф. 1288,
Соф. 1455, Унд. 330 и Барс.
πλμιλτ Ι ιο

ілдрою. —

6.

плматію

н

унтростію доврою; в Солов. 509

плм ат Тю н

В МДА 19, Соф. 1288, Соф. 1455, Унд. 330, Барс., Вяз.

7. Във всички други преписи (вкл. и Рил.) вм. съ ськрьстннкн сконмн стои само съ

хнтростію скорою; във Ват.

ιλκο

н днкнтн

νημη.

ксъмь. —

са

— 8 . В МДА 19, МДА

63, Син. 991, Соф. 1288, Унд. 330, Чуд. 179, Чуд. 311, Барс. глстрсБь. — 9. В МДА 19, Соф. 1288, Унд. 330,
Барс. нс »лстъ ^лъвл; в Соф. 1385, Соф. 1318, Соф. 1335, Соф. 1455, Солов. 620, Солов. 509, Син. 987, Волок.
н« »л д а

^ λέ βλ . — Ю. Така и в Рил.; във всички други преписи м

в Соф. 1455 и Вяз. окллшо

са .

κ«λίς.

— 11. В Лъв. I и Хоп. окллшс

— 12. Така и в Рил.; но във всички други преписи стои по ftfvcNNle

са нмь,

което безспорно е по-правилно и по-близко до първообраза. — 13. Така и в Рил.; в МДА 19 нлклзлнісмъ; във
всички други преписи клзлиТсмъ. — 14. В МДА 63, Соф. 1318, Соф. 1385, Син. 991, Син. 987, Чуд. 179, Чуд. 311,
Волок., Солов. 509, Кир. Белоз. възкъщлшс; в МДА 19, Соф. 1288, Соф. 1455, Унд. 330, Барс., Вяз. ^вллълшс
кл. — 15. В Соф. 1455 и в Вяз. н къ а|>мь кслТн, което показва правилно разбиране на текста. — 16. В Соф.
1288, Соф. 1455, Унд. 330, Барс., Вяз. нъкто; в МДА 63, Хил., Хоп., Лъв.

1,

Соф. 1318, Соф. 1335, Соф. 1385,

Син. 991, Син. 987, Чуд. 179, Чуд. 311, Солов. 620, Солов. 509. Волок., Кир. Белоз. стеръ. Срв. бел.

1

към

гл.II. — 17. Във всички други преписи изразът е в пряка реч: в Рил. и Хил. доври нло^ѵн ме; в МДА 19, МДА
63, Соф. 1288, Син. 991, Унд. 330, Чуд. 179, Чуд.

311, Барс., Солов. 620, Солов, 509. Вяз. вместо д о в р стои

довр в д-вн или д о в р

Константина към учителя. — 18. Така и в Рил.; във всички

дъа,

катообращение на

други преписи пред ннкогож^ има wN*fAb. — 19. Така и в Рил.; във всички други преписи вместо о рлз^ми
стои о крлсотъ. — 20. Така и в Рил.; във всички други преписи вм. ντο к

βόλια

τ κ ο ιλ

стои ντο

кть

*j·.

годно т«въ

Глава IV
1. В ръкописа стои погрешно ділчнц'*. — 2. Така и в Рил., Хил., Хоп., Лъв. 1, Бук. 135; в МДА 19
ілкожс нн €дннъ отъ нн)(ъ иькыѵс; във всички останали преписи ілкожс вы моглъ кто сднно нлвикноутн w
ΗΗχι>. — 3. Така и в Рил.; в Хил., Хоп., Бук. 135 оуѵгиіь и )(оудожьсткомь; в другите преписи

*fv<Ni&

н хо^дожьсткл, което изглежда по-близко до първообраза,тъй като цялата тази фраза е взета от словото
на ГрИГОрИЙ Назианзин В памет на Василий Велики: οπνοδη γάρ ενφνϊά οννέδραμεν, έξ ών ετιιοτήμαι και

χέχναι το κράτος βχονοίν (Вж. Migne. Patr. gr., τ. 36, кол. 525). В МДА 63, Син. 991, Чуд. 179 и Чуд.
311

оуѵснТл н ^нтростн. — 4. Само тук и в Рил. всщыш; във всички други

преписи кол«. — 5. Тук

и в Рил., Хил., Хоп., Лъв. I и Бук. 135 вес-вдоклик липсва, което е явен пропуск; във всички
преписи има вссвдоклшс. —

6.

други

Така и в Рил.; във всички други преписи вм. къ змѵб 8 стои въ стрьптн,

което малко променя смисъла. — 7. Фразата 0Ηλ тъѵію сдннл съмлтрлс ндък

се среша само тук и в

Рил.; в МДА 63, Соф. 1288, Син. 991, Унд. 330,Солов. 509 и Барс. помышлгмш клко вы; в другите преписи
изобщо липсва. —

8.

Така и в Рил.; в Хил.,

в другите преписи клко

бы

Хоп., Лъв. 1, Бук. 135 клко бы къ зсмльиын^ь ибсиллпрмвннлъ;

зсмиымн твссилл п^мш ьш ^. — 9. Така и в Рил.; във всички други преписи вм.

нзытн стои нзлътътн. — 1C. Така и в Рил.; във всички други преписи липсва късъмь. — 11-11.

Във всички

другн преписи (вкл. и Рил.) този пасаж липсва; явно е, че той е вмъкнат от преписвача Владислав Граматик. —
12. Във всички други преписи (вкл. и Рил.) нъкогдл по сн^ь липсва. — 13. Така и в Рил.; във всички други

]ί2

КЛИМЕНТ

преписи вм.

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

стои к^лсоть. — 14. Така и в Рил.; във всички други преписи т« дъцмрь нмьмь. —
Τ'

15. Така и в Рил.; във всички други преписи

кнажсніс, knhjkchhc.

— 16. В Лъв. I нъ нно; във всички други

преписи нъ ннутожс нно. — 17. Така само тук и в Рил.; в другите

преписи къ ц^цн. — 18. Така и в Рил.;

във всички други преписи вм. с д \ стои нсгдн, нскдн, нскъдн. — 19. Само тук е съ ннмн; във всички други
преписи (вкл. и Рил.) съ ннмь. — 20. Така и в Рил.; във всички други преписи по то сс njrtcTb.

Глава V
1. Тук цялата фраза е малко разширена от преписвача Владислав Граматик; във всички други преписи
(вкл. и Рил.) тя гласи: Б-ъ жс Лннин

с^ссь къздкнгдъ, где. — 2. Така в Рил., Хил., Хоп., Лъв. I; в

другите преписи нс тко^нтн. — 3. Така и в Рил., МДА 63, Син. 991, Соф. 1288, Чуд. 179, Чуд. 311 ; в другите
преписи вм. събо^ъ стои сън*мь. — 4. Във всички други преписи (вкл. Рил.) ^скъ тько. — 5. В Хил., Лъв. 1,
Хоп., Бук. 135 стои юношс, което е също тъй вин. падеж — от среднобълг. юноша вм. стб. юношж. — 4. В МДА
19, МДА 63, Соф. 1288, Соф. 1318, Соф. 1355, Соф. 1385, Соф. 1455, Сии. 991, Син. 987, Чуд. 179, Чуд. 311,
Унд. 330, Солов. 620, Солов. 509, Барс. и Вяз. след юнь тъдшмь има още една фраза : \ нс къдын стд^\ л|*мд
къ нсмъ. Може да се предполага, че е фигурирала в първообраза. — 7. Така и в Рил.; във всички други пре­
писи нс г^ъдн (го^дн) са. В Соф. 1307 нс козносн са, но на полето нанесена глоса нс го^дн са. —

8.

В Соф.

1288, Соф. 1307, Соф. 1455, Унд. 330, Барс., Вяз. липсва N*CTOf*. “ 9. Така и в Рил.; в МДА 63, Соф. 1318,
Соф. 1385, Син. 991, Син. 987, Чуд. 179, Чуд. 311, Солов. 509, Волок., Кир. Еелоз. нцжин; в другите преписи
шб^ггьсшн. — 10. Така в Рил. и Лъв. 1; в другите преписи липсва іѵгвдімі —
други преписи стои то ты нынъ . .

11.

Така и в Рил.; във всички

което е много уместно и което ще да е стояло в първообраза. — 12. Така

и в Рил., Хил., Хоп., Лъв. I; в другите преписи вместо нконь стои днцс. — 13. Така и в Рил.; във всички
други преписи стои «^ба^дсть, което е твърде старинно и което ще да е стояло в първообраза. — 14. Така и в
Рил., Хил., Хоп., Бук. 135; в другите преписи об^ьзъ гькдгьстъ н подобТс. · - 15. Така и в Рил.; в другите преписи ннкмсожс. — 16. Така и в Рил.; в Лъв. I, Хил., Хоп., Бук. 135 и МДА 19 п^ътн сс; в другите преписи
ѵѵпрътн СА.

Глава VI
1. Така и в Рил.; във всички други преписи липсва къ ньмь. — 2. Така и в Рил.; във всички други пре­
писи вм. ты жс стои то гько... — 3. Така и в Рил.; във всички други преписи след Д « д \ има още нокь
(новьго). — 4 . Така и в Рил.; в Хил., Хоп., Лъв. I, Бук. 135 п^нстьвншс жс къ нсм8 дсснгкрнть н
длшоч1; в другите преписи п^нстькдыис жс смв\|· мнгкрнтл Гсоргіь н посдмнь ( а ,

— 5-5.

П°-

Този пасаж се

среща само тук и в Рил.; във всички други преписи той липсва. Изглежда, че е прибавен по-късно от препис­
вача Владислав Граматик. —

6.

Така и в Рил.; в другите преписи дсмонЧкыс. — 7. Така и в Рил.; във всички

други преписи вм. нг^н стои дыкн или дыкъ, което откъм значение („глуми, подигравки“) изглежда по-правилно. —

8.

Само тук е тъй; в Рил., Хил., Хоп., Лъв. I, Бук. 135 м ^ д ѵсдь, кннгь нм^ѵснд; в МДА 19

AfMHbA УЬДЬ Н КННЖН&, AfYCH* . . . ; В другите преписи MftfД^МЬ УЬДЬ (ΥλΑλ) н КННЖНЬ, OSfYCHb (HMSJVCHb) . . . —
9. Така и в Рил.; в другите преписи липсва
гьсно; в другите преписи орько (*{ско). —

— 10. Така и в Рил.; в Хил., Хоп., Лъв. I, Бук. 135
11.

Във всичкн други преписи (вкл. и Рил.) липсва дншьшс.

12. Така е само тук и в Рил.; във всички други преписи вместо къстс къ кс^ю стои то къ к«ую (кькс^,
кькфм^ю),

— 13. Само тук и в Рил.; във всички други преписи вместо

т

тько к стои (то)

km c w io ,

г-

тько глст«,

което от логическо гледище е по-уместно. — 14. В Соф. 1318, Соф. 1335, Соф. 1385, Солов. 620, Солов. 509,

П р о с т p a h н о ж и т и е н а к о н с т а н т и н -к и р и л ф и л о с о ф

из

Син. 987, Кир. Белоз. и Волок. 591 вместо прилагателно бссѵьстиыс стои причастие м сщ ^щ н. — 15. Така е само
тук и в Р и л .; в Хил., Хоп., Л ъв. I, Бук. 135 погвцкнТе ткорю; в другите преписи нзкъшенТе ( нзвъціаніс) тво^ю
(съткорю). — 16. Само тук и в Р и л.; във всички други преписи вместо дрзужс стои гостн (гостю). — 17. Само
тук и в Р и л.; в другите преписи кслнть. — 18. Във всички други преписи ιακ*β липсва. — 19. В Рил. пакы
въпросник сго fCKftfUjt; във всички други преписи пакы глашс ( глаш а , глаша). — 20. Така е и в Рил., Хил.,
Хоп., Лъв. I ; в другите преписи вм. н за нны стои н за ны9 което в дадения случай е неуместно. — 21. Само
тук и в Рил.; в другите преписи снцсм*]1. — 22—22. Този пасаж, който се чете във всички преписи, липсва тук
и в Рил. Ясно е, че той е стоял в първообраза, но Владислав Граматик го е пропуснал и в двата си преписа.
Тук го поместваме според преписа в МДА 19. — 23. Само тук и в Рил.; във всички други преписи ιαβέ
липсва. — 24. Само тук и в Р ил.; във всички други преписи след н іакожс нуь п р п р има още н w сн^ь. —
25. Само тук и в Р и л .; във всички други преписи гръдъш с сс. — 26. Само тук и в Р и л .; във всички други
преписи ^азкъ mcnc. — 27. Само тук и в Рил.; във всички други преписи нснстов* лн сс дъ сш н . — 28. В Соф.
1288, Соф. 1335, Соф. 1455, Унд. 330, Вяз., Барс. вместо nwvHNftf стои глоувннлг. — 29. Само тук и в Р и л .;
във всички други преписи вместо нгрн стои д ы в ъ или д ы в ы . — 3 0 —30. Тази фраза се среща само т у к ; във
всички други преписи (вкл. и Рил.) липсва. — 31. Поради явно неразбиране разните преписвачи са изопачили по
различен начин

тази дум а:

АМАврІнно, amh^mThho, а^мснТнно, амн^ы и др. — 32.

В Соф.

1335, Соф.

1385,

Соф. 1455, Солов. 620 и Вяз. погреш но: нс ahbajw са к. — 33 —33. Тук целият този пасаж е малко разширен.
В Рил. ^азгнъвавшс жс сс, Νλ скою здоб *,' об^атншс сс н дашс cmaj1 »а д ь пнтн ; в другите преписи сстнъс на

скою сс

злобо^

wBjiMUbiiK, дашс см8 іа д ь п н т н ; в Соф. 1288, Соф. 1455, Унд. 330, Барс. и Вяз. вместо сстн*вс

стои горшс жс. — 34—34. Само тук; във всички други преписи (вкл. и Рил.) тези думи липсват. — 35 —35. И тук
има малко разш и рен и е; в Рил. нзбакн н того тогда нск^ вждснна н на скою зсмлю з а ^ ва въ звити н пакы ;

в другите преписи

нзбакн н

того н на свою зсмлю здрава н къзв^атн .

Глава VII
1.

Думите тажс по сн)(Ь

8 ко

се срещат само тук; във всички други преписи липсват. — 2—2. Този пасаж

се намира само тук; във всички други преписи (вил. и Рил.) той липсва. — 3. Само тук и в Рил.; във всички
други преписи стои псуаль къзм ътас (според Пс. 54, 23). — 4. Само тук и в Рил.; в другите преписи нъкоторин
жс липсва. — 5. Така в Рил., Хил., Хоп., Лъв. I, Бук. 135; в другите преписи о бъдніаіа годнна. —
1288, Соф. 1455, Унд. 330, Барс., Вяз. нъкто м^жь; в другите преписи само
в другите преписи h a v c tl жнтн. —

8.

ма^жь .

6.

В Соф.

— 7. Само тук и в Рил. ·

Само тук и в Рил.; в другите преписи творнтн. — 9—9. Този важен

пасаж се среща само тук; във всички други преписи (вкл. и Рил.) липсва.

Глава VIII
1.

В Рил. вместо т о г д а стои къ то връмс; в другите преписи изобщо липсва. — 2. Така и в Рил.; в

МДА 19, МДА 63, Син. 991, Соф. 1288, Соф. 1385, Соф. 1455, Унд. 330, Троиц. 674, Чуд. 179, Чуд. 311, Барс.
и Вяз. послн; в другите преписи слы(слн). — 3. Така и в Рил., Хил. и Бук. 135; във всички други преписи
след обыѵас има още скос (своа). — 4. Само тук и в Рил.; във всички други преписи *|>стсть (лртлть, лрТАцм) ны. — 5. Така е само тук и в Рил.; във всички други преписи след ст^жают* ни има още на скою (къ~
—

6.

Само тук и в Рил.; във всички други преписи стои сег. време слсмь (сълсмь), което е по-уместно. —

7. Само тук и в Рил.; в другите преписи ста^ю ; в МДА 63, Соф. 1385. Соф. 1455, Унд. 330, Барс. малко
разширено: с т а ^ ю помниаюцш д ^ ж б а ^ η любокь дръжсшн. —
писи то по KAiiiftf сс

8.

Само тук и в Рил.; във всички други пре*

нмсмь. — 9. Само тук и в Рил.; във всички други преписи нс кслъашс. — 10. Само

16 Климент Охридски. Събрани съчинения, т. 3

ІІ4

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ . СЪБРАНИ

тук и в Рил.; в другите преписи след ^отъдь

СЪЧИНЕНИЯ

бы

има още о с€въ (о сов-ь), което с оглед на следващата мисъл

е много уместно. В Хил. и Бук. 135 стои о «мь, което е явна грешка вместо о съв«. — И . В Рил. роушкимн
пнсмсны; в Хил., Хоп., Бук. 135 росъскы пнсмснь; в другите преписи рс^сьскимн пнсмсны. — 12. Само тук и в
Рил.; в Лъв. I, Хил., Хоп., Бук. 135
данс

кън ссош а а

къ

г ^ а д ъ.

^рн зм А ;

в другите преписи

k o h ia

(к о н а ). —

13—13. В МДА 19 н всн

г^ а ж -

— 14. Само тук и в Рил.; във всички други преписи нъкоторын липсва. — 15. Така

само тук, в Рил., Хил. и Бук. 135; във всички други преписи след крцкнТс има още

іѵнд*,

ннкосъжс

п акости

съткорь (съткорн) дюдсмь тъмь. — 16. В Лъв. I, Хил., Хоп., Бук. 135, Соф. 1318, Соф. 1385, Соф. 1455, Син. 987,
Волок. 591, Вяз., Солов. 509 и Кир. Белоз. думите са на гръцки: к«уТ* сденсонъ. — 17. Само тук и в Рил.; във
всички други преписи поксдънію. — 18—18. Само тук е тъй; във всички други преписи (вкл. и Рил.) шпсустншс
И съ къссю др 8 жнною.
Глава IX
1. В МДА 1*9, МДА 63, Син. 991, Троиц. 674, Чуд. 179 и Чуд. 311

каспТ нскаа.

— 2. Тук, в Рил., Хил.,

Хоп. и Лъв. I н е пропуснато. — 3. В Хил., Хоп., Лъв. I и Бук. 135 сь ннмь липсва; в другите преписи въсъ.
AAfA съ ннмъ. — 4. Само тук; във всички други преписи (вкл. и Рил.) емс^ липсва. — 5. Само тук; във всички
други преписи

гако ж с ^ к а д н ш н

сс липсва. —

6.

Само тук и в Рил.; във всички други преписи w

Л дам а

лип­

сва. — 7. Така и в Рил.; в Хил., Хоп., Лъв. I, Бук. 135, МДА 19, Соф. 1385, Соф. 1455, Вяз. сдако^ кодсю
t

т

іѵкръгь; в другите преписи

caakw ксдню

іѵкръгъ. —

8.

Така и в Рил., Хил., Хоп., Лъв. I, Бук. 135; в МДА 63.

Син. 991, Син. 987, Троиц. 674, Чуд. 179, Чуд. 311, Волок. 591 и Кир. Белоз.
Соф. 1288, Соф. 1455, Унд. 330, Барс. и Вяз.

нзгнань

высть

на нн 8

на ct^ann^

( ст^анн^ ю) зсмдю; в

стрдн8 н з *мдн дошсдъ wbhhuja. —

9. Само тук и в Рил.; във всички други преписи дръкнюю. — Ю· Така и в Рил., Хил., Хоп., Лъв. I и Бук. 135;
в другите преписи стои ед. ч. слушан, което е по-правилно, понеже Яков и Израил е едно и също лице. —
11. В същност в оригинала, както и в Рил., е написано погрешно нсмсдн, което не значи нищо. В МДА 19,
МДА 63, Син. 991, Троиц. 674, Чуд. 179, Чуд. 311 стои правилно мсжсдн. В Соф. 1288, Соф. 1455, Унд. 330,
Барс. и Вяз. а нс лн; в Соф. 1318, Соф. 1385, Син. 987, Солов. 509, Волок 591, Кир. Белоз. аггдн. — 12. Така
и в Рил.; в Хил., Хоп., Лъв. I и Бук. 135 како можсшн нного еодсща нсцъднтн ; в другите преписи како во
можсшн нном^ водаф^ (а) нного цъднтн (нсцъднтн), което от логическо гледище се явява като най-смислено.
Изглежда, че тъй е стояло в предполагаемия първообраз. — 13. Само тук; във всички други преписи того лип­
сва. — 14. Това ндн нн, което е съвсем неуместно, стои само тук и в Рил.; във всйчки други преписи липсва.
Глава X
1.

Така и в Рил.; в Хил. и Бук. 135 сказммын ; в Хоп. и Лъв. I сказакмы^ъ;

Солов. 509 н сказымъ; в Соф. 1318 н сказ8 смъ;

в

в

Син. 987, Волок. 591,

другите преписи н скджсмъ нмь, което изглежда най-пра»

вилно и най-смислено. — 2. Така и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135; в МДА 19, Соф. 1288, Соф. 1455, Унд. 330,
Барс. и Вяз. ссго дн рддн насъ къпрАШдт; в другите преписи ссго дн ^адн на сс къп^ашастс, което изглежда
най-логично и най-близко до предполагаемия първообраз. — 3. Така и в Рил., Хил., Хоп., Лъв. I и Бук. 135;
т

т

т

във всички други преписи іѵно^дь (ш нж дь, шнн/*АЦ отнюдь). — 4. Само тук и в Рил.; във всички други пре­
писи вместо нстннно стои
6.

мпотающ*

( нспотаіаціс). — 5. Само тук и в Рил.; в другите преписи іако липсва. —

Само тук; във всички други преписи (вкл. и в Рил.) фндософъ рсчс. — 7. Така и в Рил., Хил., Хоп., Лъв. 1 и

Бук. 135; в другите преписи пръкын

закомъ

дрьж дтн, което е напълно уместно. — 8 . Само тук и в Рил.;

във всички други преписи вместо людсмь стои мВжсмь, което по-точно отговаря на оригинала (Йерем.

11 ,2 ).

—

9. Само тук и в Рил.; във всички други преписи довръ д ъ см ь. — 10. В МДА 19, Соф. 1288, Соф. 1318, Соф.
1385, Соф. 1455, Син. 987, Унд. 330, Волок. 591, Барс., Солов. 509, Кир. Белоз. и Вяз. то
Законъ.

како кы

— 11. Така е само тук и в Рил.; във всички други преписи след кнднтс има още н къпроснтс

дръжнтс
на

стьз*

tiPOCTPAHHO ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН КИРИЛ ФИЛОСОФ

115

гнс къѵныс н кнднт €9 което отговаря точно на цитирания тук текст от Йерем. 6,16. — 12. Така и в Рил., Хил.,
Хоп., Бук. 135, което точно съответствува на текста в еврейската библия; в другите преписи стои 3 л. мн. ч.
8 слышсть (ftjXMJujbTb), което съответствува на текста в гръцкия превод по Septuaginta.—13. Така е само тук и
в Рил.; във всички други преписи след кнньмн има още w пдоокъ. В Соф. 1455 и Вяз. но ннъмн многыми
Т

І— ·

кннлмн ѵѵ пррокъ. — 14. Само тук ; във всички други преписи (вкл. и Рил.) вместо

клд !л«

стои тьмТншь. —

15. В Рил. сс імсожс глкшн; в Хил., Хоп., Лъв. 1, Бук. 135 сін іьжс глкшн; в Соф. 1385, Соф. 1455 и Вяз.
сс сжс глкшн; в другите преписи с!л (сс) глсшн, което от гледище на смисъла и на логичния ход на спора
изглежда най-правилно. — 16. Така и в Рил.; в Хил. по погрешка недописано

эд>лнн; във всички други преписи

стои инфинитив эдлннтнэ което е синтактически правилно. — 17. Само тук, в Рил., Соф. 1455 и Вяз.; в другите
преписи штокь. — 18. Така и в Рил., Хил., Хоп., Лъв. I и Бук. 135; в другите преписи кндснТс н п^ороѵьстко,
което по-точно отговаря на цитирания текст от Дан. 9, 24. — 19. Само тук и в Рил.; във всички други преписи
д^ьжнть сс· — 20. Само тук и във Рил.; във всички други преписи нг8 мснь. — 21. Само тук; във всич­

nc

ки други преписи (вкл. и Рил.) ^ождьство (^одьстко), което по-точно отговаря на
Ис.

66,

7. — 22. В Син. 987, Волок. 591, Соф.

Кир. Белоз. и Барс.
179, Чуд. 311 нс

нс

ндсть ;

б8д с т ь .

в

МДА

19,

1315,
МДА

Соф.
63,

с к л зл к

( с к л зл а ).

място от

1455, Унд. 330, Солов. 509,
Син.

991, Троиц. 674,

— 24. В Рил.

с к лзл к

Чуд.
нмь;

— 25. Само тук и в Рил.; във всички други преписи

л^ъдложншс. — 26. Само тук и в Рил.; в другите преписи
іѵ нс нн

1288,

— 23. Само тук; във всички други преписи сслл.

във всички други преписи само причастие

М

1385, Соф.
Соф.

цитираното

ѵѵб^ з ъ

н нзнссс (ннзнссс). — 27, 28. Тук, в Рил., Хил., Хоп., Лъв.

I

лн

с к н н Тл

( с к н нью ) ,

южс

кндъ

къ

го^ъ

и Бук. 135 поради неразбиране е написано

погрешно tfbCTHMH и орьстсмь вместо правилното с^ьстмн и срьстсмь, което стои във всички други преписи. —
29. Така и в Рил., Хил., Хоп., Лъв. 1 и Бук. 135; в другите преписи тко^нтн н кллнглтн са, което от синтактично гледище е по-правилно.

—

3 0 —30. Само тук е тъй; във всички други преписи

но в замяна на това следващите думи н снмь
във всички други преписи

бъ сш м ь

п о д о б н Вю к ъ з а ь к ь с м ь

поѵьсть

іѵ б ^л з ь

н

ѵ ьсть

ткорнмь,

липсват. — 31. Само тук и в Рил. ;

липсва. — 32. Тук, в Рил., Хил.. Хоп., Лъв. I и Бук. 135 тази фраза липсва,

но изглежда, че се е намирала в първообраза. Взимаме я от МДА 19. — 33. В Син. 987, Соф. 1318, Соф. 1385,
Солов. 509, Солов 620, Кир. Белоз. нзб^лвшс ; в Соф. 1288, Унд. 330, Барс. съб^ьвш*. — 34. В Лъв. 1, Син. 987,
Соф, 1288, Соф. 1318, Соф. 1385, Соф. 1455, Унд. 330, Кир. Белоз., Солов. 509, Солов. 616, Солов. 620, Вяз. и
Барс. вместо н стыхь стои нстыхь, нстын^ь, което изглежда πο-у местно. — 35. В Соф. 1455, Соф. 1307, Вяз.,
Солов. 509 след Мс*ѵѵдТс има още Брьтъ К онстлнтннл философ*. — 36. Така и в Рил., Хил., Хоп.. Бук. 135;
В ДруГИТе ПреПИСИ ВМ. НЛѴСЛНЫН ЖС МО^жТс СТОИ СН (сТн, сТ»А) ЖС КЪСА КЛГЛНЪ K03 &fbCKb СЪ НЛУСЛНЫН MftjWH. —
37. В Син. 987, Волок. 591, Соф. 1318, Кир. Белоз., Солов. 509 №ко сс
т

тлко

ссн w

бл ;

в другите преписи іько

«—■

ТЛКО ССТЬ W БЛ.
Глава XI
1.

Само тук и в Рил.; във всички други преписи склжн нлмь. — 2. Само тук и в Рил.; във всички

други преписи дъьхВ, дедш с. — 3. Така и в Рил., Хил, Хоп., Бук. 135, Лъв. 1; в другите преписи след тко^нть има още нного. — 4—4. Така и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135, Лъв. 1. В МДА 19, МДА 63, Син. 991, Син.
987, Соф. 1318, Соф. 1385, Соф. 1455, Чуд. 179, Чуд. 311, Солов. 509, Солов. 620, Волок. 591, Вяз. нюдън жс
СКФН ДОБ^Е (ДОБ^ЪН) TROfATb ННОГО, Н ННТН ННЪ', В ДруГИТе ПреПИСИ НЮДЪН Б0 (жс) CK0H ДОБрН TROfATb, Η Cfbцннн тлкождс, н кы тькождс,

λ ηηϊη

ннъ. Изглежда, че във Владиславовите (и изобщо в южнославянските)

преписи е пропусната първата част на фразата: нюдън
Хоп., Бук. 135 кон рлз^мь нмь

доб^кн w

снхь,

бо скон доб^ън тко^ать .

— 5. Така и в Рил.; в Хил.,

което е явно погрешно. В МДА 63, Син. 991, Соф. 1385, Чуд.

116

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЬЧЦНЕНИЯ

179, Чуд. 311, Солов. 620, Троиц. 674 кнмь р&зоумъсмь; в другите преписи кон (д а )

доб ^-ън

IV

сн)сь, което изглежда най-близо до предполагаемия първообраз. — 6 . Само тук и в Рил.; във всички други преписи
шпьдснТс. — 7. Само тук и в Рил. думата пмсость е пропусната; 8 . Тази фраза е пропусната тук, в Рил., Хил.и Бук. 135,
но във всички други преписи я има. — 9. Така и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135 и Лъв. 1; в другите преписи стои вин. п.
острота^ което безспорно е правилно. — 10. Така и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135, Лъв. 1; в другите преписи след w мк^ь
има още съкътннкъ, което навярно е стояло в предполагаемия първообраз. — И . Само тук и в Рил.; в дру­
гите преписи няма нже. — 12. Така и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135, Лъв. I; в другиге преписи кнд-ънТс и пр.
fovbCTKo, което по-точно отговаря на цитирания стих от Дан. 9, 24. Вж. и по-горе, гл. X, бел. 18. — 13. Така и
в Рил.; в другите преписи жндокьскимъ. — 14. Така и в Рил.; в другите преписи с^лцннкск^ю. — 15. Тук и
В'Рил. думата кллсть е пропусната, което е явно опущение;

във всички други преписи тя се намира. — 16. В

МДА 19, Син. 991, Соф. 1288, Соф. 1385, Соф. 1455, Унд. 330, Чуд. 179, Чуд. 311, Троиц. 674, Барс. и Вяз.
след къ къкы има още ркошл къси лмннь. — 17. Само тук и в Рил.; в другите преписи няма слмь. — 18. Така
и в Рил., Син. 991, Чуд. 179, Чуд. 311 и Троиц. 674; в другите преписи w клсъ. — 19. Само тук и в Рил.; в
другите преписи няма късъмь.
Глава XII
1. Само тук и в Рил.; във всички други преписи пд^сты^ъ, по^стын^ъ. - 2. Само тук и в Рил.; във
всички други преписи а^ж«. — 3. Както тук, така и в другите преписи тази дума е предадена в разни изопа­
чени форми: фнльсцъ, фѵльсцъ, фнлнстъ, +нльстъ и др. Тук я предаваме в поправена форма фоульсцъ според
името на съответния град Фула (Φονλλα). — 4. Така и в Рил., Чул. 179, Чуд. 311, Троип. 674; в другите пре­
писи
6.

д ъ и ^ . — 5. Така и в Рил.; във всички други преписи сллннн сл|ть къ κΐνΗ^

шлн. —

Така и в Рил.; във всички други преписи вместо тлко н къськон ткл^н стои тлкон келнцъ н доб^к тклрн,

което е по-смислено от гледище на следващата антитеза ( ^ д ъ н ксщн) и което навярно е стояло в предпола­
гаемия първообраз. — 7. Така и в Рил.; във всички други преписи вм. н кы стои то лн ки, което е по-правилно. —

8.

Така и в Рил.; във всички други преписи νλ іѵгнь. — 9. Само тук и в Рил.; във всички други
т

преписи ннктожс w нлсъ. — 10. В повечето преписи стои остлкмо, което добре отговаря на гр. καταλείψω в съ­
ответния текст от Ис.

66,

19. Но в МДА 19, Соф. 1288, Соф. 1455, Вяз., Унд. 330, Барс., Волок. 591 стои по-

стлклм, което изглежда по близко до еврейския текст. В латинския

превод Вулгата, който в много отношения

е по-близък до еврейския оригинал, стои ропаш in eis signum. — 11. Така и в Рил.; в Хил., Хоп., Бук. 135,
Лъв. 1 спьссни, а в МДА 19, Соф. 1288, Соф. 1455, Вяз., Унд. 330, Барс., Волок. 591 сплссныа, спьсеныіл (все
вин. π. мн. ч. от страд. причастие съплссиъ), което изглежда по-правилно, понеже предава точно гр. καί ίξαποοτεΧώ
εξ αντών οεοιοομένους в съответния текст от Ис.

66,

19. В другите преписи стои сплсснТс, което е осмислено по-

свободно. — 12. Така и в Рил., МДА 63 и Соф. 1288, съответно на гр. Φονδ от превода на Septuaginta ; във
всички други преписи обаче стои фо^ль, което съответствува на еврейския оригинал. — 13. В Хил., Хоп., Бук.
135 и Лъв.
ллкь. —

1

15.

вм. сллдкынмн стои гльдісымн. — 14. Само тук и в Рил.; във всички други преписи «угллгоСамо тук и в Рил.; във всички други преписи липсва стос, — 16. В Соф. 1335, Соф. 1385, Соф.

1455 и Вяз. след съ к ы ^ има още фнлосіѵфь. — 17. В Соф. 1335, Соф. 1385 и Солов. 619 само три крлтъ
(крлты). — 18. Само тук и в Рил.; във всички други преписи липсва н α|·ποη зш л».
Глава XIII
1.

Така и в Рил.; във всички други преписи жнгааис в«з млькы. — 2. Така и в Рил.; във всички други

преписи вм. виш€ стои «сть. — 3. Така и в Рил.; в другите преписи саргк. — 4. В МДА 63, Син. 987, Соф.
1318, Соф. 1385, Соф. 1455, Вяз., Волок. 591, Солов. 619, Солов. 620, Кир. Белоз. стои пнсмсны, т. е. твор. п.

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ

/77

мн. ч. (съгласувано със следващите думи жндокскынмн н сьмьрмикынмн). — 5. Така и в Рил.; във всички
други преписи г^ьньг. —

6.

Така и в Рил.; във всички други преписи слеа скьзь има още допълнение к. —

7. Така е само тук и в Рил.; в Хил., Хоп., Бук.135 и Лъв. I ссть
п^ькаа, г^нь. —

8.

нието гласи:

Така е и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135 и
мо№, ѵмиь м#нь, прорнпАН

доидсж с

зк ъ зд ь

жс снцс; в другите преписи ссть жс снцс

Лъв. I. В другите преписи
.

Къ пнко

б л ^д н

тази част от прорица-

гн nfbK*tNU*f,

б *д с ц іа г

инцТю. —

9. Така и в Рил.; във всички други пр писи Af*jTbi грьнь. — 10. Така и в другите преписи т^стТн г^ьнь. —
11. Така и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135, Лъв. I.

В другите преписи след ^сѵьт*жс има допълнение к (сго). —

12. Така и в Рил.,

в другите преписи ца^ьсткь Соломоні*.

Хил., Хоп., Бук. 135, Лъв. I ;

— 13. Така и в Рил.,

Хил., Хоп.. Бук. 135, Лъв. I; в другите преписи вм. рождьстк* стои ць^ьстзд. - - 14. Така и в Рил.; в другите
преписи вм. ѵнсло стои п^ѵьстко.

Глава XIV
1. Само тук и в Рил.; във всички други преписи а^стнмь. — 2—2. Така е само тук и в Рил.; във всички
други преписи фразата гласи : д * сс бышс н нны (нныс) с т ^ н ы , 3f*i|jc, подобнлн η\μϊ>. — 3. Така и в Рил.
Хил., Хоп., Бук. 135, Лъв. I; в другите преписи след ct^ n u има още къссгдь. — 4. В Лъв. 1, Хоп. и МДА 19 след
сътвори има допълнение н ; в Соф. 1288, Соф. 1455, Вяз., Унд. 330, Волок. 591 и Барс. сго. — 5. В ръкописа н оумомь.
Така и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135 и Лъв. I, което е явна грешка. В МДА 19, МДА 63, Син. 991, Син. 987, Соф.
1318, Соф. 1385, Чуд. 179, Чуд. 311,Троиц. 674, Волок. 591, Кир. Белоз., Солов. 509, Солов. 619, Солов. 620 е на­
правен опит за друго осмисляне: съ п^кдок н лгмомъ сконмъ.

В Соф. 1455 и Вяз. стои съ В^дою (съ) «ѵрмь

сконмъ, което изглежда правилно и което по всяка вероятност е стояло в първообраза. В Соф. 1288, Унд. 330 и
Барс. съ Бь^дою съ дадсю свонмъ. —

6.

В Хил., Хоп., Бук. 135, Лъв. I има допълнение к; в Соф. 1288 сс; в

МДА 19, МДА 63, Син. 987, Соф. 1318, Соф. 1385, Волок. 591, Кир. Белоз., Солов. 509, Солов. 619 и Солов.
620 кса. В другите преписи възвр. мест. са. — 7. В МДА 19, Соф. 1288, Соф.
Солов. 509 вместо &бі'с

стои

тогд*. —

8.

1455, Вяз., Унд. 330, Барс.

Така е само тук и в Рил.; във всички други преписи вместо jcotch

стои нжс кслнть. — 9. Само тук и в Рил.; в другите преписи стсжьлъ. — 10. Фразата нспльннтн сс ткосмв
гуошсиТю се среща само тук и в Рил.; във всички други преписи тя липсва.

Глава XV
1.

Само тук и в Рил.; в другите преписи няма сма^. — 2. Така и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135, Лъв. I; в

другите преписи стои п^вліжь. — 3. В МДА 19, Син. 991, Соф. 1288, Чуд. 179, Чуд. 311, Унд. 330, Троиц. 674 и Барс.
след · ссмь има още ксаьмн. — 4. Само тук и в Рил.; във всички други преписи лгѵснТю. — 5. Само тук и в Рил.; във
всички други преписи вместо подобыіо ссть

стои

достонть. — 6 . В МДА 19, Соф. 1288, Син. 991, Унд. 330, Чуд. 179,

Чуд. 311, Троиц. 674 и Барс. вместо б^лк*жс сс

стои

соб^кшс са, което е явно погрешно. — 7. В МДА 19.

Син. 991, Соф. 1288, Соф. 1455, Вяз., Унд. 330, Чуд. 179, Чуд. 311, Троиц. 674 и Барс. бсзѵнслсныхъ. — 8 . Това
отрицателно nc пік^ысть, което стои в повечето преписи, е съвсем безсмислено и погрешно; явно е, че трябва
да бъде noicfblcTtt (бев отрицание!), както е в гръцкия текст на цитираното място от Малах. 2, 1 6 :

άλλα εάν ш-

σήσας ε'ξαηοστεΐίφ,
κύριος 4
χον 'Ισραήλ, και καλύψει ασέβεια іяі τά ενθυμήματα σον, λέγει χνριος παντοκράτωρ („ако наградиш адена Си и я напуснеш, нечестие ще покрие помишленията ти"). В МДА 19, Соф. 1288,
Унд. 330 и Барс, І)0 -ПРДОЛ#° покрысть са. — 9. Така и в Рил., Хил. и Бук. 135; в другите преписи стои скатнти;

скатнтъ,

— JQ, Сдоо тук и в Рил.; във всички други

преписи след нспрошь има още w овою.

118

ОХРИДСКИ . СЪБРАНИ

КЛИМЕНТ

СЪЧИНЕНИЯ

Глава X V /
1. Поради неразбиране от страна на преписвачите (или поради западнославянско влияние) това име в раз-’
ните руски преписи е изопачено по различен начин: къ н а rejcb, нъты^ъ, н ^ тц ^ ъ , мнатс^съ, ніат8 и др. —
2. В МДА 19, МДА 63, Син. 987, Соф. 1318, Соф. 1385, Солов. 509, Солов. 619, Солов. 620, Волок. 591 и Кир.
Белоз. аатнньстін спнскопн. — 3. Така и в Рил., Хил., Хоп. и Бук. 135; в другите преписи след с^ѵншн има
допълнение іа (к, іа). — 4. Така и в Рил., МДА 19,Соф. 1307,Соф. 1455, Вяз.; в другите преписи скрск, елнны,
аатнны. — 5. Така и в Рил. и Соф. 1307 ; в другите преписи няма вытн. —

6.

В МДА 19, Син. 991, Соф.

1288, Унд. 330, Чуд. 179, Чуд. 311, Троиц. 674 и Барс. ^отаща а^тн. — 7. В Хил.,Хоп., Бук. 135, Соф. 1385,
Соф. 1455 и Вяз. липсва аоколыш ; в другите преписи вместо аокольнн стои многы. —

8.

Така и в Рил., Хил.,.

Хоп., Бук. 135; в другите преписи след сгѵпты има още сѵры; в Син. 987 и Соф. 1318 р8 си. — 9. Така е само
тук; във всички други преписи (вкл. и Рил.) липсва мж* w Iwana. — 10. Тук и в Рил., Хил., Хоп. и Бук. 135
този цитат от Йоан

1,

12 е изопачен. В другите преписи слнко ж* приело (или прншѵн) ксть н, което по-пра­

вилно предава съответния гръцки текст δοοι δε ελαβον αντόν.
писи

эданн тн.

— 12. Само тук и в Рил.; в другите преписи

—

11. Само тук и в Рил.; във всички други пре­

липсва. — 13. Само тук и в Рил.;

за к о н о 8ун тсагсм ь

в другите преписи Акрь, Асръ. — 14. Така и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135; в другите преписи родъ глАсни^ъ,
което изглежда малко по-правилно, понеже предава гр. τοοαϋτα γένη φ ω νώ ν (I Kop. 14, 10). — 15. Тук в пре­
писа стои прнноснтс, което е явна грешка на перото; във всички други преписи (вкл. и Рил.) стои правилно
проснтс. — 16. Само тук и в Рил.; в другите преписи по тко«н πο^καλέ. — 17. В първообраза ще да е било
IV

касъ или

w

късъ)(ъ касъ, съответно на гр. π ά ντω ν νμ ώ ν. В МДА 63, Син. 987, Син. 991, Соф. 1307, Соф.

1318, Соф. 1335, Соф. 1455, Вяз., Чуд. 179, Чуд. 311, Троиц. 674, Волок. 591, Солов. 509, Кир. Белоз. къ ксъ^ъ
касъ, което е по-правилно. — 18. Така е в Рил., Соф. 1288, Унд. 330 и Барс.; в другите преписи нносзыѵннкы,
HNoi&3 biYNc\f. — 19. Само тук и в Рил.; в другите преписи н

тако

не

п о са с ^ ш ак у ть

мене. — 20. Тук и в Рил.

този цитат е объркан: изглежда, че са разменени местата на некъриынмь и кърнынмь. В МДА 19, Син. 991,
Соф. 1288, Чуд. 179,

Унд.

330 и Барс. тъмжс

газы ц н

в ъ зн а м с н Т с

н ск^иы м ъ

саръ,

а

пророѵьстко не некър-

нымъ, но к^р^юцжмъ, което е по-правилно, но малко съкратено. В Чуд. 311, Троиц. 674, Солов. 509, Солов.
619 и Солов. 620
р^ЮЩНМЪ,

газы ц ы

къ

което е най-близко

ДО

с8 ть т кърнымъ,

з и А м е н !*

но

іккіунымъ,

а

пророѵсстко

нс

нскърнымъ, ιιο къ-

гръцкия текст : а£ γλώ οοαι εις σημεΓόν εϊοιν ον τοΐς πιστενυναιν, άλλα τοΐς άπίστοις,

ή δε προφη τεία ον τοΐς άπίοτοις άλλα

τοΐς π ιο τενο νο ιν

(I Kop. 1, 22). — 21. Така

И В

Рил., Хил., Хоп.

И

Бук. 135.

В другите преписи стои ед. ч. не реѵеть ah, което правилно е съгласувано с подлога нъкто (етеръ). — 22. Така
и в Рил.; в другите преписи здн. — 23. Тук след «зыкь
във всички други преписи (вкл. и Рил.).

—

тук и в Рил.; в другите преписи іакнть

са.

с-ваацл^, което е по-правилно.
други преписи

нм ать

е пропуснато оше ск а з а н Tt

24. Само тук и в Рил. ; в другите преписи

нм ать,

което стои

гааго аьн н к а. —

25. Само

— 26. Така и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135. В другите преписи стои

— 27. Тук и в Рил. е пропуснато къ црьккА^ъ, което фигурира във всички

и което навярно е стоялов първообраза. — 28. Само тук и в Рил ; в

другите преписи стои

Ρ*κνλ|ΉΤ€, което съответствува на гр. ζή λοντε (I Kop. 14, 39).

Глава XVII
1. Така

и в Рил.; в Хил., Хоп. и Бук. 135 вместо о нкмь стои н; в другитепреписи липсва. — 2. Само

тук и в Рил.;

във всички други преписи по нь. — 3. В МДА 19, Соф. 1288, Соф. 1307, Со^к 1455, Вяз., Унд.

330, Солов. 620 и Барс. след ^на^Тань има още протнкоѵ·
Вяз., Солов. 619 и Солов. 620 вукъАЪВіие

— 4—4. В Соф.- 12$&;ί.ο£θφ.ι 1307, Соф. 1455,

неслгть моцін скатаго Канмснта: —

5

—«5. -В Хил., Хоп., Бук.

ПРОСТ PAH НО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ
135 н

л б Тс бгъ n&v€

тогд*

бгъ

ѵюдссь TsofHTH; в МДА 19, Соф. 1288, Соф. 1307, Соф. 1455, Вяз., Унд. 330 и Барс. н

уюдссл N&YA тко^нтн; в Соф. 1385, Солов. 619 и Солов. 620 н л б Тс бгъ тко^ашс уюдссь. — 6 . Само

тук и в Рил.; в другите преписи
—

н збы іііл .

Ц9

8.

н збы іш , н збы ш ь .

Така е само тук и в

преписи стои глагол

скатн , оскатн,

— 7. Само тук и в Рил.; в другите преписи пак

Рил.; в Хил., Хоп. и Бук. 135 след

слокенскыс

нзбышс ,

има още скстыс; в други

което изглежда по-близко до предполагаемия първообраз. —

9.

Така и в

Рил., Хил., Хоп. и Бук. 135; в другите преписи ф ь тн ь , флтлнь, ф лтнн, което безспорно е стояло в първо­
образа. — 10. Само тук и в Рил.; в другите преписи скстс^ю липсва. — 11. Както тук, така и почти във всички
други преписи тези две собствени имена са изопачени по различен начин:

Гонръдн^,

Гондроѵрсмс^ Г ор дн ^ и др. — 12. Така и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135; в другите преписи слокссТемь липсва. —■
13. В МДА 63, Син. 987, Соф. 1318, Соф. 1385, Солов. 509, Солов. 619, Солов. 620, Волок. 591 и Кир. Белоз.
fAfCKtJA w y c n h m j . —

14. В МДА 63, Син. 987, Соф. 1318, Соф. 1385, Солов. 509, Солов. 619, Солов. 620,

Волок. 591 вместо сдокснскынмь сзыкомь стои fMKU. — 15. Така и в Рил., Соф. 1307, Соф. 1455 и Вяз; в
другите преписи стои П стрннлн. — 16. МДА 19, Син. 991, Соф. 1307, Соф. 1288, Соф. 1455, Унд. 330, Вяз. и
Барс. вместо късслгснсклго стои ілзыѵіьсклго. — 17. В Рил. w н)(Ж€ мдо нмълшс кто; в Хоп., Соф. 1288, Соф.

1307,

Соф. 1455, Вяз., Унд. 330, Солов. 619 w кьсемь ; в МДА 19 неправилно о семь; в МДА 63, Син. 987, Син. 991,
Соф. 1318, Соф. 1385, Солов. 509, Солов. 620, Чуд. 179, Чуд. 311, Троиц. 674, Волок. 591 и Кир. Белоз. нл
ксе. — 18. Само тук; във всички други преписи (вкл. и Рил.) w къпрошемТн^ь скон^ь липсва. — 19.
тук ; в другите

преписи

последната фраза рьдостнн къ ско« плкы

к ъ з к ^ л ц і л л ^ сс

Само

доми липсва.

Глава XVIII
1. Така и в Рил., Хил.. Хоп., Бук. 135; в другите преписи къ рнзы
ѵьстныа.

— 2. Така и в Рил., Хил.,

скоа ѵьстныа

Хоп., Бук. 135; в МДА 19, Син. 991, Соф.

или къ

скоа

рнзы

1288, Соф. 1307, Соф. 1455,

Вяз., Унд. 330, Чуд. 179, Чуд. 311, Троиц. 674 и Барс. б ^ ъ н есмь ; в други преписи липсва. — 3. В настоящия
препис, а така също и в Рил., Хил., Хоп. и Бук. 135 вместо покон стои пмсы, което е явна грешка; в другите
преписи стои правилно покон. — 4. В другите преписи след късегдд има още и късежде или кездъ — 5. В ръкописа
^мшиінмь. Така и в Рил., Син. 991, Чуд. 179 и Троиц. 674; в другите преписи стои эдмшц!н)(ъ (^лнащн^ъ), което
безспорно е по-правилно. — 6 . В Хил., Хоп. и Бук. 135 мене липсва; в другите преписи ма. — 7. Така и в Рил., Хил..
т

Хоп., Бук. 135; в другите преписи вместо гдлгомощТн)(ь нл те
(ИЛИ

Н

<ЗЫун8 ю

w

КСАК0Г0 ΜΗΟΓΟ^ΒΥΗΑ) Η ^ Λ Ν Λ Γ Ο

CfCTHVbCKMO

ВДЫ КЛ,

стои н w
ГДЛГОДЮЩД

Ηλ

ксакого
ΤΑ

μ νογο^υηκλγο

—

8.

В

hm cnh

РИЛ. TfH -

н ерсь; в другите преписи трн»&зыѵн8 ю ерссь. — 9. Така и в Рил., Хил., Хоп. и Бук. 135; в дру­

гите преписи вместо А|хынкнТл стои а^снід. — 10. Така и в Рил.; във всички други преписи острсщек

ост^а-

цімь са. — 11. Както тук, така и в другите южнославянски преписи (Рил., Хил., Хоп. и Бук. 135) е посочена
година 6370, т. е. пропусната е цифрата на единиците; обаче в самия ръкопис личи добре, че е оставено празно
място за дописване на последната цифра на единиците. Това е явно опущение. Във всички други преписи е по­
сочена година 6377, както е и в похвалното слово за Кирил и в общото похвално слово за Кирил и Методий.
При това на втори индикт отговаря именно не 6370, а 6377 година. — 12. В ръкописа съткорнше. Така и в
Рил., Хил., Хоп. и Бук. 135; във всички други преписи стои инфинитив сътксрнтн или ткорнтн, което безспорно е
поправилно. — 13. Така и в Рил.; в другите преписи нд сагдь ндсть — 14. Само тук и в Рил.; в другите
преписи деждтн. — 15. Така и в Рил., Хил., Хоп., Бук. 135 ; в другите преписи рнмскын обыудн пръстлшдь. —
16. Така и в Рил.; в Хил., Хоп. и Бук. 135

мобокно; в

другите преписи дюко. — 17. Така и в Рил., Хил., Хоп.,

Бук. 135; в другите преписи след кнднмъ има още Mjje есть
рдуеше има двіе; в другите преписи тогдл.

цьдъ.

— 18. В Хил., Хоп. и Бук.

135 след

120

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

Ж И ТИ Е

И

СЪБРАНИ

Д ЕЯН И Я

НА

СЪЧИНЕНИЯ

БЛ АЖ ЕН И Я Н АШ

Ф ИЛОСОФ , П Ъ РВ И Я Н АСТАВН И К НА

М и л о с т и в и я т и щ едър бог

УЧ И ТЕЛ 1 КО НСТАНТИН

СЛАВЯНСКОТО

П Л ЕМ Е

(Пс. 102, 8; 110, 4; Йоил 2, 13), който очаква хората

да се покаят, та в си ч ки д а с е с п а с я т и д а д о с т и г н а т д о п о з н а н и е н а и с т и н а т а
(I Тим. 2, 4) — защото той н е и с к а с м ъ р т т а н а гр е ш н и к а , а п о к а я н и е и ж и в о т
(Йезек. 33, 11), макар че човекът твърде много клони към зло — не оставя човешкия род
да отпадне поради слабост, да се поддаде на дяволска съблазън и да погине, но през
всички времена и години, както отначало, така и сега, не престава да ни прави много
благодеяния: най-напред чрез патриарсите и отците, след тях — чрез пророците, а подир
тях чрез апостолите и мъчениците, чрез праведни мъже и учители, като ги избира от този
многометежен живот. Защото господ познава своите люде, които са негови, както е казал:
тМ о и т е о в ц и ч у в а т м о я г л а с , и а з

п о з н а в а м и ги з о в а п о и м е ; и

те

в ъ р в я т сл ед

(Йоан 10, 27—28). Това той стори и в наше време,
като ни издигна такъв учител, който просвети нашето племе,9 което поради слабост или
по-право поради дяволска измама си беше помрачило разума и н е и с к а ш е д а х о д и в с в е т ­
л и н а т а н а б о ж и и т е з а п о в е д и (Пс. 77, 10; Исайя 42, 24; Барух 4, 13 и др.). Прочее, ние
излагаме неговото житие, което, макар и накратко, ни показва какъв беше той, та който
иска, като слуша това, да му подражава, като възприеме бодростта и отхвърли ленността,
както е рекъл апостолът: „П о д р а ж а в а й т е н а м е н е , к а к т о а з н а Х р и с т а ' (I Кор. 4,11; 11, 1).
И. В град Солун имаше един благороден и богат мъж на име Лъв,1 който заемаше
друнгарска длъжност под властта на стратег.2 Той беше благоверен и п р а в е д е н и спазвеше напълно всички божии заповеди, както някога Йов.3 К а т о ж и в е е ш е с ъ с с ъ п ­
р у г а т а си, родиха му се седем деца* от които най-малкият, седмият, беше Константин
Философ, нашият наставник и учител. Когато майка му го роди, дадоха го на дойка да
го кърми; но детето никак не искаше да поеме чужда гръд освен майчината си, чак
докато беше откърмено. Това стана по божия промисъл — за да бъде добрата издънка
от добър корен о т х р а н е н а с ч и с т о мл я к о . След това тези добри родители решиха
да не се събират вече, в ъ з д ъ р ж а й к и се п о м е ж д у си; и така проживяха в господа
като брат и сестра 14 години, докато ги раздели смъртта, без никак да нарушат обета си.
Когато бащата щеше вече да се представи пред божия съд, майката оплакваше това
дете, казвайки: „За нищо друго не се грижа, освен за това дете — как ще се устрои*.
А той й рече: „Вярвай ми, жено; надея се на бога, че той ще му даде такъв баща и на­
стойник, който устройва всички христцяни,“г* Това се и сбъдна,
мене, и а з и м д а в а м

ж ивот

вечен'

ги

ПРЕВОД НА КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

121

III.
Когато беше на седем години, детето сънува сън и го разказа на татко си и на
майка си, думайки: „Стратегът събра всички девойки от нашия град и ми рече: „Избери
си от тях, която искаш твоя връстница за съпруга и помощница.“ Аз, като се огледах
и разгледах всички, видях една най-красива между тях, със светнало лице и богато укра­
сена със златни мъниста, с бисери и с всякакви украшения; името ή беше София, сиреч
Премъдрост. Нея избрах.“1 Като чуха тези думи, родителите му казаха: „Сине. пази
заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си (Прит. 6, 20); защото
заповедта на закона е светилник и светлина (Прит. 6, 23). Кажи на Премъдростта:
„Бъди ми сестра' и направи мъдростта своя сродница (Прит. 7, 4). Защото Премъдростта
сияе повече от слънцето (по Прем. 7, 29), и ако вземеш нея за съпруга, с нея ще се
избавиш от много беди“ (по Прем. 8, 2 и 9; 10, 9).
Когато го дадоха на учение, той с бистрата си памет преуспяваше в науката повече
от всички други ученици, та беше за почуда на всички.
Един ден, според както беше обичай у богаташките деца да си устройват забавления
с лов, излезе и той с връстниците си на полето, като взе своя сокол.* Щом го пусна, яви
се по божие усмотрение вятър, грабна сокола и го отвесе. От това момчето изпадна
в униние и скръб и два дни не яде нищо. Тъй милостивият бог със своето човеколюбив,
като не искаше детето да привикне на житейски удоволствия, лесно го улови: както едно
време беше уловил чрез елен Плакида3 по време на лов, така [улови] сега и Константина
чрез сокол. А той, като се замисли върху суетата на тоя живот, окайваше го, думайки:
„Такъв ли е този живот, та вместо радост настъпва скръб? От днес ще поема друг път,
който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот.“ И отда­
вайки се на наука, той си седеше в къщи и учеше наизуст писанията на свети
Григорий Богослов. Нарисува на стената кръстен знак и написа такава похвала на свети
Григорий:
„О, Григорие, човече по тяло и ангеле по дух! Ти, бидейки човек по тяло, наистина
се явяваш като ангел; защото твоите уста, като устата на един от серафимите, прославят
бога и просвещават цялата вселена чрез изяснение на правата вяра. Приеми, прочее, и мене,
който коленича пред тебе с вяра и любов, и ми бъди учител и просветител!“4
Такива слова изричаше Константин.
Вдълбочавайки се в много от беседите [на Григорий Богослов] и в тяхната голяма
мъдрост, като не можеше да разбере дълбочината на смисъла, изпадна в голямо униние.
А там имаше един чужденец, който беше опитен в граматиката. Отиде при него, падна
в краката му, откриваше му душата си и го молеше: „Научи ме добре на граматическото
изкуство.“ А той, погребвайки своя талант (по Мат. 25, 18), му рече: „Момко, не си
хаби труда; зарекъл съм се до края на живота си да не уча никого на това.“ Но момчето
пак го молеше със сълзи на очи: „Вземи целия дял, който ми се пада от бащиния мй
дом, но ме научи.“ Но той не искаше да го послуша и Константин си отиде в къщи
и пребиваваше в молитва, за да постигне желанието на сърцето си.
Но скоро бог изпълни желанието на ония, които му се боят (по Псал. 144, 19).
Царският управник, който се нарича логотет,1'* като чу за неговите дарби, за неговата
мъдрост и прилежно учение, което беше вродено у него, прати да го повикат, та да се
|6 Климент Охридски. Събрани съчинения,

т.

122

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

учи с царя.6 Като чу това, момчето се запъти с радост; и тръгвайки на път, коленичи
и отправи молитва към бога, думайки: „Боже на отците ни и господи на милостта,
който си направил всичко със словото си, и с премъдростта си си създал човека да
владее над сътворените от тебе твари (Прем. 9, 1—2)! Дай ми намиращата се край
твоя престол премъдрост (Прем. 9, 4), за да разбирам каква е твоята воля и да се
спася (по Прем. 9, 10 и 19). Защото аз съм твой раб и син на твоята рабинят
(Прем. 9, 5).7 И като изрече докрай тази Соломонова молитва, стана и каза „Амин!“
IV.
Като дойде в Цариград, дадоха го на учители да се учи. В три месеца той усвои
граматиката и се зае с другите науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва1 и при
Фотия2 — диалектиката и всички философски науки, а освен тях и реторика, и аритметика,
и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства.3 И тъй бързо изучи всички тези науки,
като да би изучавал само една от тях.4 Защото бързината се съчетаваше с прилежанието,
като се надпреварваха взаимно, чрез което се постигат науки и изкуства.5 Но още повече
от учението той проявяваше своя кротък нрав6 и беседваше само с ония, с които това
беше по-полезно, като странеше от онези, които имаха склонност към зло. Гледаше
и вършеше само едно: как вместо земното да придобие небесното, да излети от това
тяло и да живее с бога.
Логотетът, като го видя, че е такъв, даде му власт над целия свой дом и му позволи
да влиза свободно в царските палати. А по-късно веднаж го запита: „Философе, бих искал
да зная що е философия?“ А той с бързия си ум отговори веднага: „Познаване на бо­
жиите и човешките неща, което учи доколко човек може да се приближи към бога и как
чрез дела да стане образ и подобие на оногова, който го е създал“ (според Вит. 1, 26).7
От това този велик и почитан мъж го обикна още повече и често го разпитваше за тия
неща. И Константин му разкриваше философското учение, като изказваше дълбоки мисли
с малко слова.
г Така той пребиваваше в чистота, и колкото повече угаждаше на бога, толкова пообичен ставаше на всички, тъй че мнозина силно желаеха с обич да се сдружат с него
и да възприемат, според силите си, неговия добродетелен в името на бога живот. Защото
всички обикнаха искрено неговата разумност.
А логотетът му оказваше всякакви достойни почести и му даваше много злато, но
Константин не приемаше. По-късно веднаж му рече: „Твоят разум и твоята мъдрост
отдавна ме карат да те обичам. Ето аз имам духовна дъщеря, която съм възприел от
светия купел — красива, богата, от добър и голям род. Ако искаш, ще ти я дам за съп­
руга. И от царя сега ще получиш голяма чест и княжение,8 а в бъдеще очаквай и повече:
скоро ще станеш стратег.“ А философът му отговори, думайки: „Наистина, този дар
е голям, но за ония, които го търсят; а за мене няма нищо по-велико от науката, чрез
която ще придобия мъдрост и ще потърся прародителската чест и богатство.“0 Логотетът,
като чу неговия отговор, отиде при царицата и й рече: „Този млад философ не обича тоя
живот; но за да не го изпуснем за обществото, нека да го подстрижем, да го посветим на
духовно звание10 и да му дадем служба — да бъде библиотекар11 на патриарха в „Светд
София“, та поне така да го задържим.“ Т^ка и портъпцха с цего,

ПРЕВОД НА КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

123

Като прекара малко време с тях на тази служба, той се отдалечи към Тясното море13
и се скри тайно в един манастир.13 Търсиха го шест месеца и едва го намериха. Като не
можаха да го придумат да остане на тази служба, помолиха го да приеме преподавателска
катедра и да преподава философия на туземци и чужденци, със съответния служебен чин
и заплата.14 Той прие това.
V.
По онова време цариградският патриарх Анис1 беше повдигнал в Цариград иконоборческа ерес, като казваше да не се почитат светите икони. Като свикаха събор,2 изоб­
личиха го, че говори неправо и го свалиха от престола. А той рече: „Изгониха ме с на­
силие,3 но не ме обориха; защото никой не може да противостои на моите думи/ Тогава
царят с патрициите подготвиха философа и го пратиха против Аниса, като му рекоха:
„Ако можеш да обориш този младеж, ще заемеш отново престола си.“4 А той, като видя
философа млад на възраст, па и ония, които бяха изпратени с него, а не з н а е ше , че
у н е г о и ма ум на в ъ з р а с т е н ч о в е к , рече им: „Всички вие не сте достойни за
моето подножие; как ще споря аз с вас?“ А философът му рече: „Не съди по човешка
преценка, но гледай божиите наредби; защото, както ти си създаден от бога от земя и от
душа, така и всички ние. Затова, човече, гледай към земята и не се гордей.“ А Анис пак
възрази: „Не подобава да се търсят цветя наесен,6 нито да се праща на война стар човек —като оня юноша Нестор.“в Философът му отговори: „Ти сам говориш против себе си.
Кажи ни: в коя възраст душата е по-силна от тялото?“ Той рече: „На старост“. А фило­
софът му каза: „Ами ние на каква борба те караме: на телесна ли или на духовна?“
Той рече: „На духовна“. Тогава философът му отговори: „Щом е тъй, ти трябва да си
сега по-силен; тъй че не ни говори такива приказки. Защото ние нито търсим цветя не
навреме, нито те караме на бой.“
Като бе посрамен по този начин, старецът обърна разговора на друга страна и рече:
„Кажи ми, младежо, защо не се покланяме на кръста и не го целуваме, когато той
е счупен, а вие не се срамувате да почитате една икона даже и тогава, когато тя е нари­
сувана само до гърдите?“ Философът отговори: „Кръстът има четири части, и ако една
негова част липсва, той вече губи своя образ; а иконата само с лицето показва образа
и подобието на оногова, за когото е нарисувана. Който я гледа, не вижда лице нито на
лъв, нито на рис, а вижда лицето на първообраза.“ Старецът пак запита: „А защо се
кланяме на кръст без надпис, когато има и други кръстове, а пък не отдавате почит на
една икона, ако на нея не е написано името на оногова, чийто образ е нарисуван ?“ Фило­
софът отговори: „Защото всеки кръст има образ, подобен на Христовия кръст, а всички
икони не изобразяват един и същ образ.“ Старецът отново възрази: „Щом като бог
е заповядал на Мойсея тНе си прави никакво подобие“ (Изх. 20, 4), защо вие правите
такива подобия и им се кланяте?“ На това философът отговори: „Ако бог беше рекъл
„не прави никакво подобие“, ти би бил прав; но той е рекъл „(не прави) всякакво подо­
бие“, сиреч „[не прави] недостойно подобие.“7 Кэто не можа да отговори на това, старецът
млъкна посрамен.
VI. След това агаряните, наричани сарацини,1 повдигнаха хула против единната божест­
веност на света Троица, казвайки: „Как вие християните, признавайки един бог, го пре­
връщате на трима, като твърдите, че има Отец, Син и Дух? Ако можете да обяснит?

124

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

това явно, пратете при нас мъже, които могат да говоря за тези неща и да ни убедят.“
Тогава философът беше на двадесет и четири години.2
Царят събра съвет и като го повика, рече му: „Чуваш ли философе, какво говорят
скверните агаряни против нашата вяра? Ти, като си служител и ученик на света Троица,
иди и им се противопостави. И нека бог, съвършителят на всяко дело, който се слави
в троица — Отец, Син и свети Дух — да ти даде благодат и сила на словото и да те
покаже като втори Давид,3 който победи Голиата с три камъка, и да те върне при нас,
като те удостои с царството небесно.“ Като чу това, той отговори: „С радост ще отида
за християнската вяра. Защото има ли за мене на този свят нещо по-сладко от това да живея и да умра за света Троица?“ Изпратиха го прочее, като му придадоха и асикрита Георгий Полаша.4
Като пристигнаха там,5 те видяха странни и гнусни неща, които безбожните агаряни
бяха извършили за поругание и присмех на християните, които живееха в ония места
благочестиво в името на Христа, и ги оскърбяваха твърде много: отвън по вратите на
всички християни бяха изписали образи на демони, вършеха разни глуми и ги подиграваха.6
Попитаха прочее философа, думайки: „Можеш ли, философе, да разбереш какъв е този
знак?“ А той им рече: „Виждам демонски образи и мисля, че вътре живеят християни;
демоните, като не могат да живеят с тях, бягат вън от тях. А там, където няма това
изображение отвън, те живеят вътре заедно с хората.“
Като седнаха на обяд, агаряните — мъдри и книжовни люде, изучени добре в гео­
метрията, в астрономията и в другите науки, - за да изпитат Константина, запитаха го,
думайки: „Виждаш ли, философе, удивително чудо: откак Мохамед ни донесе благовестие
от бога и обърна във вярата много народ, всички ние спазваме закона, без да престъпваме нищо; а вие, които държите Христовия закон, го спазвате и изпълнявате един тъй,
друг иначе — комуто както е угодно.“7 На това философът отговори: „Нашият бог е като
морската бездна. За него пророкът казва: „Кой ще обясни рода м у ? Защото от земята
се взима животът мут (Ис. 53, 8). За да го намерят, мнозина се впущат в тази бездна;
силните по ум, като добиват с негова помощ умствено богатство, преплуват бездната
и се връщат; а слабите по ум се опитват да преплуват морето като с изгнили кораби
и едни от тях потъват, а други, влачейки се с немощно безсилие, едва си отдъхват
с мъка.8 А вашето [учение] е лесно и достъпно, та може да го премине всеки — и малък,
и голям. Защото в него няма нищо извън човешките обичаи, а има само онова, което
всеки може да върши. [Мохамед] в същност не ви е заповядал нищо: щом като не е обуз­
дал гнева ви и похотта ви, а ги е разпуснал, в каква ли пропаст ще ви хвърли? Нека
разумните да разберат! А Христос постъпва не така: той вдига отдолу нагоре онова,
което е тежко, и поучава хората чрез вяра и божии добродетели. Бидейки творец на
всичко, той е създал човека между ангелите и животните, като със словото и разума го
е отличил от животните, а с гнева и похотите - от ангелите. И който към която страна
клони, към нея се и приобщава: или към висшите [т. е. към ангелите], или към низшите
[животните].“
Отново го попитаха: „Щом като има един бог, как вие го славите в три божества?
Кажи, ако знаещ. Защото вие го именувате От е ц , Син и с в е т и Дух. Щом е тъй,

ПРЕВОД НА КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

J25

дайте му тогава и жена, та да се разплодят от него много богове.* На това философът
отговори: „Не говорете такива безсрамни хули. Ние добре сме научени от пророците и от
църковните отци и учители да славим светата Троица: От е ц , С л о в о и Д у х — три лица
в едно същество. Словото се въплоти в девица и се роди заради нашето спасение, както
свидетелствува и вашият пророк Мохамед, който пише така: »Пратихме нашия дух при
дева, като пожелахме тя да роди“ (Коран, сура 19, ст. 17).9 Ето, аз от него ви давам
обяснение за света Троица.“
Сразени от тези думи, те обърнаха разговора на друга страна и рекоха: „Така
е, както казваш, гостенино. Но щом Христос е ваш бог, защо вие не вършите онова, което
той заповядва? В евангелските книги е писано: .М олете се за вашите врагове, правете
добро на ония, които ви ненавиждат и ви гонят, и обръщайте бузата си на ония,
които ви биятя (по Лук. 6, 27—29 и Мат. 5, 44). Вие обаче не постъпвате така, а острите
и вие оръжието си против ония, които вършаг това срещу вас.“ На това философът
отговори: „Когато в закона има две заповеди, кой се явява изпълнител на закона: онзи
ли, който спазва само едната заповед, или онзи, който спазва и двете?“ Те отговориха:
„Разбира се, че онзи, който спазва и двете.“ Тогава философът каза: „Бог е рекъл:
.Молете се за ония, които ви обиждат* (Лук. 6, 28), но той е рекъл още и това:
.Никой не може да покаже на този свят по-голяма любов от тая — да положи
душата си за своите приятели' (по Йоан 15, 13). А ние правим това за приятелите си,
за да не би заедно с телесното им пленение да бъде пленена и душата им.“ Те пак го
попитаха, думайки: „Христос е дал данък за себе си и за другите; вие защо не вършите
неговите дела? Ако вие не плащате данък за себе си, понеже се браните, защо не давате
данък на тъй великия и силен исмаилтянски народ поне за вашите братя и близки?
Та ние искаме малко — само по една жълтица. И тогава, докато свят светува, ние ще
пазим мир между нас, както никой друг народ.“10 Философът отговори: „Ако някой човек,
следвайки своя учител, иска да върви по същия път, по който върви учителят, а друг
го срещне и го отбие от пътя, той приятел ли му е или враг?“ Те рекоха: „Враг.“
Философът продължи: „Когато Христос даде данък, кое царство беше: исмаилтянско ли,
или римско?“ Те отговориха: „Разбира се, римско.“ А той им рече: „Щом е тъй, не бива
да ни осъждате, задето всички плащаме данък на ромеите.“
След това му зададоха още много въпроси, като го изпитваха по всички изкуства,
които и самите те познаваха. Той им обясни всичко. Като ги обори и по тия въпроси, те
го попитаха: „Отде ти знаеш всичко това?“ А той им рече: „Някой си човек почерпал
малко вода от морето и като я носел в един мех, хвалел се пред минувачите: „Виждате
ли, ето вода, каквато няма никой друг, освен мене.“ Но дошъл един крайморец и му
рекъл: „Не те ли е срам да говориш така и да се хвалиш с тоя смрадлив мех? Та ние
имаме цяла морска бездна I“ Така постъпвате и вие. А всички изкуства са произлезли от нас.“
След това, за да го смаят, показаха му насадена градина, която понякога сама из­
никваше от земята. Той им обясни как става това. Тогава те му показаха всичкото си
богатство — къщи, украсени със злато и сребро, със скъпоценни камъни и бисер, каз­
вайки: „Гледай, философе, дивно чудо: виж колко е голяма силата и колко е несметно
богатството на халифа, господаря на сарацините!“11 А той им отговори: „То не е чудно,

J 26

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

трябва да се въздаде хвала на бога, който е сътворил всичко това и го е дал за радост
на хората. Всичко е негово, а не на другиго.“ Най-сетне те отново изпаднаха в своята
злоба и му дадоха да пие отрова. Но всемилостивият бог, който е рекъл: „Даже и ако
изпиете нещо смъртоносно, няма да ви навреди* (Марк. 16, 18), го запази невредим от
тази гибелна отрова и го върна здрав в отечеството му.
VIII. Не след дълго той се огрече от целия този живот и се уедини на едно място
в безмълвие, задълбочен само в себе си.1 Той не оставяше нищо за утрешния ден, а раз­
даваше всичко на сиромасите, като възлагаше надеждата си на бога, който всеки ден
се грижи за всички (според I Пегр. 5, 7). Ведчаж на някакъв празничен ден, когато при­
служникът му се оплакваше, думайки: „На тоя светъл ден нямаме нищо за ядене“, той
му рече: „Оня, който едно време нахрани израилтяните в пустинята (според Изх. 16, 1—36),
той сега ще прати и на нас тук храна.2 Иди и повикай поне пет души сиромаси и очаквай
божията помощ.“ Като наближи време за обяд, неочаквано дойде един мъж и донесе
цял товар от всякакви ястия и десет жълтици. А (Константин] въздаде хвала на бога за
всичко това.
[Подир това] той отиде в Олимп3 при брата си Методий и остана да живее там,
отправяйки непрестанни молитви към бога и беседвайки само с книгите. Денонощно се
занимаваше с тях заедно с брата си; водейки достоен живот и насочвайки в сърцето си
пътеките си към бога (Пс. 83, 6), той прибавяше труд към труд и преуспяваше твърде
много в божиите добродетели. Но за тези неща засега ще кажем само толкова.4
VIII.
По това време дойдоха при гръцкия цар пратеници от хазарите,1 които казаха:
„Ние открай време познаваме единаго бога, който е над всичко, и нему се кланяме на
изток, но пазим и някои наши срамни обичаи. Евреите ни нудят да приемем тяхната вяра
и техните обичаи,3 а, от друга страна, сарацините, като ни предлагат мир и много дарове,
теглят ни к ъ м с в о я т а вяра , казвайки: „Нашата вяра е по-добра от вярата на всички
други народи.“ Затова, пазейки старата дружба и обич, ние пращаме пратеници при вас —
защото вие сте велик народ и владеете царство от бога — като искаме от вас съвет и ви
молим да ни пратите учен мъж; ако той обори евреите и сарацините, ние ще приемем
вашата вяра.“
Тогава царят потърси философа, и като го намери,3 разказа му за хазарската молба
и му рече: „Иди, философе, при тия хора, говори им и им дай обяснения за света Троица
с нейна помощ; защото никой друг не може да извърши това, както трябва.“ Константин
рече: „Щом заповядаш, господарю, аз с радост ще отида за тази работа — пеш и бос,
без всичко онова, което бог е казал на учениците си, да не носят“ (според Мат. 10, 9—10).
А царят му възрази: „Ако ти би искал да направиш това от с в о е им е, добре говориш;
но като имаш пред вид царската власт и достойнство, иди със съответните почести
и с царска помощ.“
[Константин] веднага тръгна на път. Като стигна в Херсон,4 той изучи еврейския език
и книжнина6 и преведе осемте части на граматиката,6 от което придоби п о - г о л я м о
познание.
Тук живееше някой си самаританин, който идваше при Константина и спореше с него.
[Веднаж] донесе самаритански книги и му ги показа. Философът ги измоли от него и като

ПРЕВОД НЛ КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

127

се затвори в жилището си, отдаде се на молитва. Добивайки просветление от бога, той
започна да чете книгите безпогрешно.7 Като видя това, самаританинът възкликна с голям
глас: „Наистина ония, които вярват в Христа, скоро приемат светия дух и неговата бла­
годат.“ Веднага след това син му се покръсти, а след него се покръсти и самият той.
Там [философът] намери евангелие и псалтир, написани с руски букви,8 и срещна
човек, който говореше на тоя език. Той влезе в разговор с него и разбра смисъла на
речта му, сравнявайки различието на звуковете — гласни
и съгласни —съссвоя говор.
И като отправи молитва към бога, скоро започна да чете и да говори [на тоя език].
И всички му се удивляваха и хвалеха бога.
Като чу, че свети Климент още лежи в морето,9 помоли се и рече: „Вярвам на бога
и се надявам на свети Климента, че ще го намеря и ще го извадя от морето.“ Той убеди
архиепископа, и като се качиха на кораб заедно с целия клир и с благочестивите граж­
дани, отидоха на мястото. Щом стигнаха, морето утихна съвсем и те започнаха да копаят,
пеейки. Веднага се разнесе голямо благоухание — като от много кадило, и след това се
появиха светите мощи. Поеха ги с голяма чест и с прослава от страна на всички граждани
и ги занесоха в града, както пише в неговото Обретение.10
[По това време] хазарският воевода излезе с войска, заобиколи един християнски
град и го обсади.11 Като узна това, философът, без да се колебае, отиде при него; побеседва с него и като му наговори поучителни думи, укроти
го. Той обещадасе покръсти
и се о т т е г л и , б е з да н а п р а в и н и к а к в а п а к о с т на о н и я хора.
А философът се върна обратно по своя път.
В първия час [на деня], когато си правеше молитвата, нападнаха го маджари, които
виеха като вълци и искаха да го убият.12 Но той не се уплаши и не изостави молитвата
си, а само казваше „господи помилуй“ — защото беше свършил вече службата [на първия
час].18 А те, като го видяха, по божие повеление се укротиха и започнаха да му се по­
кланят. И като изслушаха поучителните слова от устата му, пуснаха го с мир с цялата
му дружина.
IX.
Като се качи на кораб, [Константин] пое пътя към Хазарската земя, между
Меотийското езеро1 и Каспийската врата на Кавказките планини.2 Хазарите изпратиха да
го посрещне един опитен и хитър мъж, който влезе в разговор с него и му рече: „Защо
вие имате лошия обичай да поставяте на мястото на един цар друг цар, от друг род?
Ние [винаги] правим това според рода.“3 Философът му отговори: „И бог на мястото на
Саула, който не вършеше нищо богоугодно, избра Давида, който угаждаше богу, и неговия
род.“ Онзи отново запита: „Защо вие изказвате всичките си доводи, като държите Биб­
лията в ръка? Ние не [постъпваме] така, а изнасяме всичката си мъдрост от гърдите си,
като да сме я погълнали, и не се гордеем с Писанието като вас.“ А философът му от­
върна: „На това аз ще ти отговоря така: Ако срещнеш гол човек и той ти каже „Имам
много дрехи и много злато“, ще му повярваш ли, като го виждаш гол?“ Хазаринът от­
върна: „Не“. Тогава философът му рече: „Така и аз ти казвам [че не ти вярвам]. Ако ти
наистина си погълнал всичката мъдрост, както се хвалиш, кажи ми колко родове има
от Адама до Мойсея и по колко години е държал всеки род?“ Като не можа да отговори
на това, хазаринът млъкна.

128

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

Като стигнаха там, [т. е. в столицата] когато щяха да седнат на обяд у кагана, попи­
таха го: „Какъв е твоят сан, та да те поставим [на съответно място] според сана ти ?* Той
рече: „Имах дядо, много велик и славен, който стоеше близо до царя. Но когато отхвърли
дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз
потърсих предишната си прадедовска чест,4 но не можах да я постигна, защото съм Адамов
внук.“ Те му отговориха: „Уместно и право говориш, гостенино.“ И оттогава почнаха
да му оказват почести.
Каганът вдигна чаша и рече: „Да пием в името на единия бог, който е създал всака
твар.“ А философът, като взе чашата си, рече: „Пия в името на единия бог и на неговото
Слово, който чрез словото е създал всяка твар, чрез когото се утвърдиха небесата,
и в името на животворящия дух, чрез когото се крепи цялото им войнство“ (според
Пс. 32, 6). Каганът му отговори: „За всичко говорим еднакво, но различно мислим само
по това: вие славите троица, а ние само един [бог], придържайки се о Писанието.“ Фило­
софът отговори: „Писанието проповядва и Слово, и Дух. Ако някой ти оказва почит, но
не почита твоето слово и твоя дух, а пък друг почита и трите [и тебе, и словото ти,
и духа ти], кой от двамата те почита повече?“ — „Който почита и трите“, рече каганът.
Тогава философът отговори: „Затова ние постъпваме по-добре, като доказваме това с при­
мери, вслушвайки се в пророците. Защото Исайя е рекъл: „ Чуй ме, Якове Израилю,
когото аз съм призовал: Аз съм първият, аз съм във веки; и сега ме проводи господ
и неговият д ух“ (по Ис. 48, 12 и 16).
Юдеите, които стояха наоколо, му рекоха: „Кажи ни, как може женски пол да вмести
й утробата си бога, когото не може даже да погледне, а камо ли да роди ?“ А философът,
като посочи с пръст кагана и неговия пръв съветник, рече: „Ако някой каже, че първият
съветник не може да приеме кагана на гости, а пък след това каже, че последният негов
елуга може да приеме кагана и да му окаже почести — как да нарека такъв човек, кажете
ми: умен ли, или безумен?* — „Безумен, и то много безумен“, отвърнаха те. Тогава фило­
софът ги запита: „От всички видими твари кое е най-достойно?“ Отговориха му: „Човекът;
защото той е създаден по образ и подобие божиеш (според Бит. 1, 26). А философът им
рече: „Не са ли тогава безумни ония, които казват, че бог не може да се вмести в човека?
Та нали той се вмести и в къпина, и в облак, и в буря, и в дим, когато се явяваше на
Мойсея и на Йова? (според Изх. 3, 2 и 19, 16— 18 и 34, 5; срв. и Йов 38, 1 и 40, 1).
Как можеш, когато един е болен, да лекуваш другиго? И човешкият род, който е из­
паднал в изтление, от кого другиго би получил обновление, ако не от самия свой творец?
Кажете ми: Ако лекарят иска да постави пластир на някой болен, на дърво и на камък
ли ще го постави? И ще направи ли по тоя начин болния човек здрав? А защо Мойсей,
подбуден от светия дух, рече в молитвата си, простирайки ръце [към бога]: „Не ни се
явявай вече, милосърдний господи, в каменен гръм и в тръбен глас (по Изх. 19, 16),
но се всели в нашите утроби и отнеми нашите грехове* ? (според Изх. 34, 9). Така
казва Акила.“5
И така се разотидоха от обяда, като определиха ден, в който да беседват за всички
тези неща.

ПРЕВОД НА КЙРИЛОВОТО ЖИТИЕ

1$$

X.
Като седнаха отново с кагана,-философът рече: „Аз съм самичък между вас, без
райд и без другари1; но ние спорим за бога, в чиито ръце е всичко, и вашите сърца. Сега,
като говорим, нека ония от вас, които са силни в словото, каквото разберат, да кажат, че
е тъй; а което не разбират, да попитат, и ние ще им обясним.“ Юдеите му отговориха,
думайки: „И ние признаваме в Писанието и Слово, и Дух. Но кажи ни, кой закон е дал
бог на хората по-наіпред: Мойсеевия'ли, или тоя, който вие държите?“ А философът рече:
„Затова ли Питате, за да спазвате по-стария закон? — „Да, отговориха те; защото трябва
да се спазва по-първият закон.“ Тогава философът им рече: „Ако искате да спазвате
по-стария закон, откажете се съвсем от обрезанието.“ Те възразиха: „Защо говориш
така?“ — „Кажете ми открито, рече философът: първият закон при обрезанието ли бе
даден, или преди обрезанието?“ — „Мислим, че при обрезанието“, отговориха те. А той
им рече: „След запрещението на Адама и след неговото грехопадение не даде ли бог
на Ноя първия закон, като нарече тоя закон „завет“ ? Защото бог му рече: „Ето, аз
ще поставя моя завет пред тебе и пред твоето потомство, и пред цялата земя“
(според Бит. 9, 9), който се състои в три заповеди. И [още рече бог]: „Яжте като
злак тревист всичко, което хвърчи по небето, и всичко, което е на земята, и всичко,
което е във водата (според Бит. 9, 3); само месо с кръвта му, [която е] негова душа —
него не яэіспіе"
(според Бит. 9, 4, Лев. 17, 14, Втор. 12, 23). И още: „Който пролее
човешка кръв, вместо нея да се пролее неговата кръв“ (Бит. 9, 4). Защо вие, въпреки
това, твърдите, че спазвате първия закон?“ На това евреите му отговориха: „Ние държим
първия закон — Мойсеевия; а това, [което ти казваш], бог не го е нарекъл „закон“,
а „завет* — както и наредбите на човека в рая нарече „заповед“, и наредбите на Авраама
нарече другояче: „обрезание“, а не „закон“. Защото друго е „закон“, а друго е „завет“.
Творецът е нарекъл двете неща различно.“ Философът им отговори: „Аз пък по този
въпрос ще ви кажа, че законът се нарича още и „завет“. Защото бог рече на Авраам:
Влагам моя завет във вашата плът“, който [завет] той нарече още и „знак", който
ще бъде между
мене и тебе“ (според Бит. 17, 7—13). И към Йеремия той [извика
VЧуйте [думите на] тоя завет и кажете на мъжете Юдови и на жителите Йеруісалимски; и речи им : . Тъй казва господ бог Израилев: проклет да е оня човек, който
не послуша думите На тоя завет, който аз заповядах на бащите ви в деня, в който
ги изведох от Египетската земя“ (Йерем. 11, 2—4). Юдеите му отговориха: „Така прие­
маме и ние, че законът се нарича и завет; но всички ония, които се придържаха към
Мойсеевия закон, все угодиха на бога. Тъй че и ние, придържайки се към него, се надя­
ваме да бъде тъй. А вие, като въздигате друг закон, потъпквате божия закон.“ Философът
им рече: „Ние постъпваме добре. Ако Авраам не беше възприел обрезанието, а беше се
придържал към [първия,] Ноевйя закон, не би се нарекъл божий приятел (Яков, 2, 3).
Също по-късно и Мойсей, след като написа своя закон, не се придържаше вече към пре­
дишния закон. Та и ние също постъпваме по техния пример: като получихме от бога
закон, спазваме го, та да пребъдва твърдо божията заповед. Защото, когато бог даде на
Ноя закон, не му каза, че шЗДъсно ще даде друг, а му каза, че [този завет] ще пребъдва
вечно във всяка жива душа (според Бит. 9, 16). Също и по-късно, като даде обет на
Авраама, не му възвести, че ще даде друг на Мойсея. И защо вие се придържате към
17 Климент Охридски. Събрани съчинения, т. 3

)3д

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

[Мойсеевия] закон, когато бог е възвестил чрез Йезекииля: „Ще го променя, и ще ви дам
друг* (според Йезек. 11, 19 и 36, 26). А Йеремия е казал явно: „Ето идват дни, казва
господ, и ще дам на дома Юдов и на дома Израилев нов завет — не според завета,
който дадох на вашите отци в ония дни, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа
от Египетската земя. Защото те не останаха в моя завет и аз ги възненавидех.
Но ето завета, който ще дам на дома Израилев след ония дни, казва господ: ще
вложа моя закон в помишленията им и ще го напиша в сърцата им ; и аз ще им бъда
бог, а те ще бъдат мой народ* (Йерем. 31, 31—33). И пак същият Йеремия казва: „Тъй
казва господ: Спрете се във вашите пътища, р а з г л е д а й т е и р а з п и т а й т е з а
в е ч н и т е б о ж и и п ъ т е к и , вижте кой е истинският път и тръгнете по него; и ще
намерите успокоение за душите си. Но те рекоха: няма да вървим. Поставих пазачи
над вас [да ви рекат]: Слушайте гласа на тръбата. Но те казаха: няма да слушаме.
И тъй, чуйте, народи, и вие, които пасете стадото сред т ях* (Йерем. 6, 16—18).
И веднага след това [добавя]: „Чуй, земьо: ето, аз ще напратя върху тия хора зло,
плод на тяхното отвръщане [от мене]; защото те не послушаха моите думи и от­
хвърлиха моя закон, който им проповядваха пророците“ (Йерем. 6, 19). И не само с тези
места мога да ви покажа, че Мойсеевият закон ще престане, а и с много още други ясни
доводи от пророците.“ Юдеите му отвърнаха: „Всеки евреин знае наистина, че това ще
бъде така; но времето за Помазания още не е дошло.“ А философът им рече: „Защо
говорите така, когато виждате, че Йерусалим е разорен, че жертвоприношенията са пре­
станали, и че се е сбъднало всичко онова, което пророците са предсказали за вас? Малахия казва много ясно: „Моето благоволение не е вече върху вас, казва господ вседържител; жертви от вашите ръце не приемам. Защото от изток слънце до запад се
слави името ми между народите, и на всяко място се принася кадило и чиста жертва
на моето име, защото е велико моето име между народите, казва господ вседържителя (Малах. 1, 10—11). А те рекоха: „Ти казваш това; но [според нас] всички племена
ще бъдат благословени и обрязани в град Йерусалим.“ Философът отговори: „Защо тогава
Мойсей казва: „Ако ме послушате добре и спазвате закона във всичко, пределите ви
ще бъдат от Червеното море до Филистимското море и от пустинята до река Ефрат*
(според Изх. 23, 22 и 31 и Втор. 11, 22—24). А ние, другите народи, ще бъдем благогословени в името на Оногова, в когото е благословено и семето Авраамово, който е про­
излязъл от Йесеевия корен (според Ис. 11, 1), който е наречен „очакване на народите*
(според Бит. 49, 10), и „светлина на цялата земя и на всички острови* (според Ис. 49,
1 и 6), и ще бъдем осенени от божията слава, но не според този закон и не на това
място. Това пророците го казват много ясно. Захария казва: „Ликувай от радост, дъще
Сионова; ето, твоят цар иде при тебе, кротък, възседнал върху осле, син на подяремница* (Зах. 9, 9). И продължава: „Тогава ще изтреби оръжието от Ефрема и конете
от Йерусалим, и ще възвести мир на народите. И владичеството му ще бъде от
краищата на земята до крайните предели на вселената* (Зах. 9, 10). А Яков казва:
„Не ще престане княз от Юда, нито вожд от чреслата му, докато не дойде Онзи,
за когото това е запазено; той е упование на народите' (Бит. 49, 10). Като виждате,
че всичко това се е сбъднало и изпълнило, кого другиго чакате? Даниил, научен от ан·

ПРЕВОД НА КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

/3 /

гсла, е казал: „ Седемдесет седмица [има] до вожда Христа, което значи четиристотин
и деветдесет години, за да се потвърдят виденията и пророчествата" (според Дан. 9,
24). А как мислите вие: кое е желязното царство, за което говори Даниил в съно­
видението [на Навуходоносора] (според Дан. 2, 40)?“ — „Римското“, отговориха те. Фило­
софът отново ги запита: „А Камъкът, който се откъсна от планината без човешки
ръце (Дан. 2,45), кой е ? “ Отговориха му: „Помазаният.“1 А след това го запитаха: „Ако
признаем въз основа на пророците и на други доводи, че той вече е дошел, както ти
казваш, защо и досега още римското царство се държи на власт?“ Философът отговори:
„То не се държи вече, а е отминало, както [са отминали] и другите, според видението.
Защото нашето царство не е римско, а е Христово, както казва и пророкът: ЛЩе въз­
дигне бог небесно царство, което няма да се разруши во веки, и това царство няма
да бъде предадено на друг народ; то ще съсипе и ще затрие всички царства, а самд
то ще стои во веки“ (Дан. 2, 44). Не стои ли сега това именно царство — християнското
царство, което се назовава с Христовото име ? Ромеите се покланяха на идолите, а християн­
ските царе — едни от един, други от друг народ и племе — царуват в Христово име,
както казва и пророк Исайя, обръщайки се към вас: „Оставихте името си за поругание
на моите избраници; вас ще избие господ, а ония, които му служат, ще ги нарече с ново
име, което ще бъде благословено по цялата земя. Защото те ще благославят истин­
ския бог, и ония, които се кълнат на земята, ще се кълнат в небесния бог“ (Ис. 65,
15—16). Не са ли се сбъднали вече предсказанията на всички пророци, изречени явно
за Христа? Исайя предсказва за неговото раждане от девица, казвайки така: „Ето, девица
ще зачене в утробата си и ще роди син, и ще нарекат името му Емануил, което ще
рече „с нас е бог“ (Ис. 7, 14; Мат. 1, 23). А Михей казва: И ти, Витлееме, земя Юдова,
никак не си най-малък между Юдовите царства; защото от тебе ще излезе вожд,
който ще пасе моя народ Израил, чийто произход е от памти века, от вечни дни.
Затова той ще ги остави до времето на онази, която има да роди, и тя ще роди“
(според Мих. 5, 2—3 и Мат. 2, 6). А Йеремия казва: „Попитайте и вижте: нима роди
мъжки пол? Защото велик е оня ден, и няма друг подобен нему; ще бъде усилно
време за Якова, но той ще се избави от него“ (Йерем. 30, 6—7).а Исайя пък е рекъл:
„Преди още да настъпят родилните болки, преди да дойде времето й за раждане,
болките изчезнаха и тя роди син* (Ис. 66, 7).
Юдеите подхванаха отново: „Ние сме благословено семе от Сима и сме благословени
от нашия отец Ной, а вие не сте.“ Философът им разясни и това, като им рече: .Благословението на вашия отец Ной не е нищо друго освен възхвала към бога, и никак не
се отнася до самия него [т. е. до Сима]. Защото ето как е: [Ной е рекъл:] „Благословен
да бъде господ бог на Сима* (Бит. 9, 26), а на Яфета, от когото сме ние, е казал: „Да
разпространи бог Яфета и той да се посели в жилищата Симови“ (Бит. 9, 27). Така
философът им разясни всичко от пророците и от другите книги и не ги остави, докато
сами те не казаха: „Така е, както ти казваш.“
Те пак рекоха: „Защо вие, осланяйки се на човек, се смятате за благословени, когато
Писанието проклина такива хора?“ Философът ги запита: „Давид прокълнат ли беше или
благословен? — „Благословен, и то много“, отговориха те. А философът им рече: „Та и ние

132

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

се осланяме на оногова, на когото [се осланя] и той. Защото той казва в псалмите .си
„Човекът, който беше в мир с мене, нах когото се уповавах“ (Псал. 40, 10). А този
човек е Христос бог.9 А пък който се уповава на обикновен човек, него и ние
го смятаме
за прокълнат.“
След това те поставиха друг въпрос, казвайки:. „А защо вие християните отричате
обрезанието, когатоХристос не го отрече, а го изпълни според закона?“ Философът отго­
вори: „Онзи, който едно време рече на Авраама: „Това да бъде завет между мене
и тебе* (Бит. 17, 10), той, като дойде, изпълни тоя завет, който завет обаче трая от
Авраама до самия него; но той не нареди тоя завет да продължава по-нататък, а ни даде
кръщението.“ Те възразиха: „А защо тогава други хора преди това угодиха на бога,
макар че не носеха Христовия знак, а Авраамовия?“ Философът отговори: „Защото никой
от тях не е имал две жени, а само Авраам; затова бог обряза краекожието му, като
с това [му] постави граница, която той да не прекрача по-нататък, и посочи първия брак
на Авраама за пример на другите, та и те да вървят по него. Същото направи и с Якова,
като повреди жилата на бедрото му (според Бит. 32, 25), защото беше взел четири жени.
Той разбра причината, поради която [бог] му стори това, и затуй бог му нарече името
„Израил" (според Бит. 32, 28), сиреч „ум, който вижда богая ; защото след това вече
той не се докосва до жена. А Авраам не разбра това.“4
Юдеите отново го запитаха: „Защо вие, като се покланяте на идоли, смятате,.че
угаждате на бога?“ Философът отговори: „Научете се най-напред да различавате име­
ната — що е образ и що е идол. И като разберете, не нападайте християните. Защото
във вашия език има десет названия за такова изображение. Ще ви попитам и аз: Скинията,
която Мойсей видя на планината и донесе долу на земята, не беше ли образ ? И не беше
ли образ на тоя образ онова точно подобие, което той изкусно направи от дървени сглобки,
и кожи, и вълна, и с изящни херувими? (според Изх. глави 25, 26, 35 и 36). И щом като
я направи по тоя начин, да кажем ли, че вие отдавате почит на дървото, и на кожите
и на вълната, а не на бога, който тогава посочи тоя образ ? Същото е и със Соломоновия
храм, понеже и той имаше изображения на херувими и на ангели и образи на много други
неща (според 2 Паралип. гл. 5). Та така също и ние християните правим изображения на
божиите угодници и им отдаваме подобаваща почит, като отделяме добрите от демонските
изображения. Така и Писанието порицава едни, които принасят своите синове и дъщери
в жертва на бесовете, и призовава върху тях божия гняв, а възхвалява други, които жертвуват своите синове и дъщери.“
Юдеите пак рекоха: „Не се ли противите на бога, като ядете свинско и заешко
месо? (според Лев. 11, 6—7 и Втор. 14, 7—8). Той им отговори: „Първият закон нарежда:
„Яжте всичко като злак тревист" (Бит. 9, 3); защото „за чистите всичко е чисто,
а на осквернените и съвестта им е оскверпена“ (Тит. 1, 15). Също и в Битието бог
казва: „Ето, всичко е твърде добро' (по Бит. 1, 31); само.заради вашето лакомство обаче
той е забранил някои неща. Рекъл е [бог] още:. „Яде Яков и се насити, а се отрече [от
бога] вьзлюбленияш (според Втор. .32, 15). И пак;. „Седна народът да яде и да пие,
а после стана да играе* (Изх. 32, 6).

ПРЕВОД НА КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

133

От многото [прения] ние, като ги съкратихме, изложихме тук само малко — колкото
за знание; а който иска да подири тези беседи както са, в пълнота, ще ги намери в съчи­
ненията му, които преведе нашият учител архиепископ Методий, като ги раздели на осем
части.6 Там ще види силата на словото, [дадена му] по божия благодат, насочена като
огнен пламък срещу противниците.
Х а з а р с к и я т к а г а н и началствуващите мъже, като изслушаха всички тези негови
приятни и подобаващи слова, рекоха му: „Ти си изпратен тук от бога за наше назидание·
Като си изучил с негова помощ цялото Писание, ти ни разясни всичко поред и наслади
до насита всички ни с медоточивите думи на Светото писание. Макар че сме хора неуки,
ние вярваме, че ти си от бога. Но ако искаш повече да успокоиш нашите души, поправи
ни във всичко чрез примери и ни обясни поред онова, което те питаме.“ И така се раз*
отидоха да си починат.
XI.
Като се събраха на другия ден, хазарите му рекоха: „Покажи ни, почтений мъжо,
с примери и с разяснения онази вяра, която е най-добра от всички.“ Философът им отго­
вори: „Двама съпрузи били на-голяма чест и много обичани от някой си цар. Но като
съгрешили, царят ги изпъдил и ги изгонил вън от земята.1 Те живели дълги години там
и родили деца в нищета. Децата се събирали заедно и се съвещавали по какъв начин
биха могли да се върнат отново в предишното си положение. Едно от тях давало един
съвет, друго — друг, ·а трето — още по-друг. Кой съвет би трябвало да се държи ? Нали
най-добрият?“ А те рекоха: „Защо говориш тъй? Всеки счита своя съвет за по-добър
от другия. Затова и ю д е и т е с м я т а т с в о я з а н а й - д о б ъ р , сарацините — също,
а другите — друг. Кажи ни тогава кое от тези мнения да смятаме за най-добро?“ Фило­
софът им отговори: „Огънят изпитва златото и среброто, а човек с разума си отделя
лъжата от истината. Кажете ми: от какво стана първото грехопадение? Не е ли от виж­
дането на сладкия плод и от желанието за [добиване на] божественост?“ (според Бит. 3,
5—6). — „Така е“, отговориха те. А философът продължи: „Ако някой, като е ял много
мед или е пил студена вода, ПоЛучи някаква болест, и дойде лекар, та му каже: „Яж
още много мед и ще оздравееш“, или на оногова, който е пил студена вода, каже: „Напий
се със студена вода и стой гол на студа, и ще оздравееш“, а след това друг лекар му
каже не така, а му препоръча обратното лекуване — вместо мед да пие горчиво и да
пости, или вместо студено [препоръча] топло и горещо — кой от двамата лекува по-изкусно?“ Всички отговориха: „Онзи, който препоръчва обратно лекуване;9 затова и пехот­
ните страсти на този живот трябва да се умъртвяват с горчевина, а гордостта — със сми­
рение. Различните [болки] трябва да се лекуват с обратното [средство]. И у нас също
казват: „Дърво, което отначало ражда тръни, отпосле Дава сладък плод.“ Т о г а в а ф и л о ­
с о ф ъ т им р е ч е : „ Д о б р е о т г о в о р и х т е . Така и Христовият закон отначало показва
суровостта на богоугодния живот, но сетие във вечните жилища принася стократен плод.“
Един от тези съветници, който познаваше добре сарацинското злоучение, запита
философа: „Кажи ми, гостенино, защо вие не зачитате Мохамеда?3 В своите книги той
много е похвалил Христа, като казва, че от девица, Мойсеева сестра (според Коран, 19, 29),
се е родил велик пророк (според Коран, 3, 40), който и мъртви е възкресявал, и с голяма
сила е лекувал всякакви болести“ (Коран, 3, 43). Философът му отговори: „Нека да от­

/3 4

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

съди каганът: Кажи ми: ако Мохамед е пророк, как тогава да вярваме на Даниила?
Защото той е казал, че до Христа ще престане всяко видение и пророчество (според
Дан. 9, 24). Как може тогава Мохамед да бъде пророк, щом се е явил след Христа? Ако
него наречем пророк, трябва да отхвърлим Даниила.“ Мнозина от тях извикаха: „Каквото
е казал Даниил, казал го е по божие вдъхновение. А за Мохамеда всички знаем, че
е лъжец и пагубник за нашето спасение; всичките си великолепни заблуди е изрекъл
за зло и за срамотия.“
Тогава първият съветник между тях каза на сарацинските си приятели: „Този госте­
нин с божия помощ повали на земята цялата юдейска гордост, а вашата захвърли отвъд
реката като скверна.“ А след това се обърна и към всички люде: „Както е дал бог на
християнския цар власт над всички народи и съвършена мъдрост, така им е дал и [истин­
ската] вяра, без която никой не може да живее вечен живот. Слава на бога во веки!“
И в с и ч к и р е к о х а „ Амин! “
А философът, просълзен, се обърна към всички: „Братя и отци, приятели и чеда!
Ето, бог даде пълно разбиране и достоен отговор на всичко. Ако има още някой, който
да се противи, нека дойде да ни обори, или да бъде оборен. Прочее, който е съгласен
с това, нека се покръсти в името на света Троица. А който не иска — аз нямам вина
за това; но той ще види в съдния ден, когато „Старият по дни* (според Дан. 7, 9—10)
ще седне на престола да съди като бог всички народи.“ Те [т. е. хазарските управници]
отговориха: „Ние не сме врагове на себе си; но нареждаме [това да стане] постепенно:
да се покръсти доброволно кой когато иска — от днес нататък. А който от вас се кланя
на запад, или се моли по еврейски обичай, или пък следва сарацинската вяра, той ще
получи от нас смъртно наказание.“ И гака се разотидоха радостни.
Тогава около двеста души от тях се покръстиха/ като се отказаха от поганските
мерзости и от беззаконните женитби. А каганът написа до царя такова писмо: „Ти, госпо­
дарю, ни изпрати такъв мъж, който ни обясни със слово и с примери, че християнската
вяра е свята. Като се убедихме, че тя е истинската вяра, ние наредихме всички да се
покръстят доброволно, като се надяваме и ние да направим същото. Всички ние сме прия­
тели на твоето царство и сме готови да ти служим, където поискаш.“
Като изпращаше философа, каганът му даваше много дарове; но той не прие, а само
каза: „Дай ми колкото имаш тук гръцки пленници; то ми е по-скъпо от всички дарове.“
Събраха до двеста души и му ги предадоха. И той радостен тръгна по своя път.
XII.
Като стигнаха до безводни и пустинни места, не можеха вече да понасят жаж­
дата. Намериха вода в едно блато, но не можаха да пият от нея, понеже беше [горчива]
като жлъчка. Когато всички се пръснаха да търсят вода, [Константин] рече на брата си
Методий: „Не мога вече да търпя жаждата; гребни от тази вода. Онзи, който едно време
превърна за израилтяните горчивата вода в сладка (според Изх. 15, 23—25), той ще даде
сега и на нас утеха.“ Като гребнаха, намериха я сладка като медовина и студена. Пиха
и прославиха бога, който прави такива добрини на своите раби.
В Херсон, като вечеряха с архиепископа, философът му рече: „Благослови ме, отче,
както би ме благословил баща ми.“ Когато някои го запитаха насаме: „Защо направи това?“,
философът отговори: „Наистина, той утре ще се пресели от нас при бога и ще ни на­
пусне.“ Така и стана: думите му се сбъднаха.1

ПРЕВОД НА КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

135

Във Фулското племе* имаше един голям дъб, сраснал с череша, под който извърш­
ваха обреди. Наричаха го с името Александър и не позволяваха на жени да пристъпват
нито към него, нито към обредите.9 Като чу за това, философът не се помая да отиде
при тях, и като застана сред тях, рече им: „Елините са отишли във вечна мъка, задето
са се кланяли като на бог на небето и на земята — такива велики и добри творения;
а вие, които се кланяте на такава нищожна вещ като това дърво, което е предназначено
за огъня, как ще се избавите от вечния огън?“ Те отговориха: „Ние не сме почнали да
вършим това отсега, а сме го приели от нашите бащи; от това дърво ние намираме
[изпълнение на] всички наши молитви — особено за дъжд и за много други неща. И как
ние ще направим това [т. е. да отсечем дървото], което никой нивга не е дръзнал да на­
прави? Ако някой дръзне да направи това, ще го сполети смърт, а ние няма вече да
видим дъжд докрай.“ Философът им отвърна: „Бог говори за вас в Писанието, а вие
защо се отвръщате от него? Исайя възвестява от божие име, думайки: „Ето, аз идвам
да събера всички племена и всички народи и те ще дойдат и ще видят славата ми.
И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя сред народите —
в Тарсис, и във Фуд* и в Луд, и в Мосох, и в Товел, и в Елада, и в далечните острови,
които не са слушали за моето име; и те ще възвестят сред народите моята слава,
казва господ вседържител’ (Исайя 66, 18—19). И още: „Ето, аз ще пратя рибари
и много ловци и те ще ви изловят от хълмовете и от каменните скали" (по Йерем.
16, 16). Тъй че, братя, познайте бога, който ви е създал. Това е благовестието на новия
божий завет, в който сте се4 кръстили.“
И тъй, като ги убеди с благи думи, накара ги да отсекат дървото и да го изгорят.
Старейшината им, като се поклони, отиде и целуна светото евангелие. Така направиха
всички. И като взеха от философа бели свещи, пеейки, отидоха при дървото. (Философът]
взе секирата и като удари тридесет и три пъти, заповяда на всички да секат, да го изко­
ренят и да го изгорят. И още същата нощ дойде от бога дъжд и напои земята. Те с го­
ляма радост възхвалиха бога, а бог се зарадва много на това.
XIII. А философът си отиде в Цариград и след като се яви при царя,1 остана да
живее в безмълвие при църквата на светите апостоли, молейки се на бога.2
В църквата „Света София“ имаше един потир със скъпоценни камъни, върху който
имаше стихове, написани с еврейски и самаритански букви,3 които никой не можеше нито
да прочете, нито да обясни. Философът взе, прочете ги и ги разясни. П ъ р в и я т с т и х
гласеше тъй: „ Ч а шо моя, ч а ш о моя, пророкувай, докато звездата [изгрее]; бъди за,
питие на господа първородния, който бди нощя.“ След това вторият стих: „Направена от.
друго дърво за вкусване на господа; пий и се опивай с радост и възкликни „Алилуя“.
И след това третият стих: „Ето, князът [иде], и целият събор ще види неговата слава
и сред тях цар Давид.“ А след това беше написано числото деветстотин и девет. Фило­
софът, като пресметна подробно, намери, че от дванадесетата година на Соломоновото
царуване до Рождество Христово има деветстотин и девет години. Тъй че това е про­
рочество за Христа.4
XIV. Докато философът се радваше в бога, появи се друга задача и друг труд —
не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав1 по божие внушение направи съвет

136

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

със своите князе и с моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаила с тия думи
„Нашият народ се отметна.от езичеството и държи християнския закон,8 но нямаме такъВ;
учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та, и други страни, ,
като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ
и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни.“
Царят свика съвет, повика Константина Философа, и като го накара да изслуша тази
молба, рече му: „Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото,
никой друг не може да свърши тази работа като тебе.“ Философът отговори: „Макар че
съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на
своя език“. А царят му рече: „И дядо ми, и баща ми и мнозина други са търсили такова
нещо, но не са намерили; как мога аз да го намеря?“ Философът рече; „Кой може тогава
да пише думите си на вода и да си спечели име на еретик?“8 А царят заедно с вуйчо си:
Варда4 му отговориха: „Ако ти поискаш, това може да ти го даде бог, който дава'на
всички ония, които се молят, -без съмнение (по Мат. 21, .22), и отваря на ония. които
чукат" (по Мат. 7, 7; Лук. И , 9).
Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с дру- гите си сътрудници.6 И бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: „В начало беше
Словото, и Словото беше у бога, и бог беше Словото“ (Йоан 1, 1).в
Царят се зарадва и прослави бога със своите съветници. Той изпрати философа.
с много дарове, като написа до Ростислава такова послание: „Бог, който иска всеки да
достигне до познание на истината (по I Тим. .2, 4) и да се издигне ;до по-високо до­
стойнство, като видя твоята вяра и,твоето старание, направи да се изпълни твоето жела­
ние, като откри сега, в наше време, букви на вашия език — нещо, което не е бивало
досега, освен в първите времена — та и вие да се причислите към великите народи, които-,
славят бога на свой език. И ето, ние ти пращаме тоя човек, комуто бог откри [тези
букви] — мъж почтен, благоверен и многоучен философ. Приеми го като дар, по-голям
и по-скъп от всякакво злато и сребро, и скъпоценни камъни и преходно богатство.
Постарай се с него да затвърдиш успешно делото и с цялото си сърце да-потърсиш бога.
Не отхвърляй и общото спасение, а подтиквай всички да не се бавят, но да тръгнат по
истинския път. По тоя начин и ти, като ги приведеш със своето старание към истинско
богопознание, ще получиш срещу това своята награда и · в тоя век, и в бъдещия, з а :
всички души, които ще повярват отсега и докрай века в нашия Христос бог, и ще оставишспомен за себе си в бъдните поколения, подобно на великия цар Константин."7
XV.
Като пристигна в Моравия, Ростислав го прие с големи почести и като събра;
ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен чин,1 и ги научина утренната, часовете, вечернята, повечерието и литургията. И тогава според пророческите
думи „отвориха се ушите на глухит е* (според Ис. 35, 5), та чуха думите на Писанието,и „езикът на гъгнивите стана ясен' (според Ис. 32, 4). И бог се зарадва на това,
а дяволът бе посрамен.
Когато божието учение взе да се шири, злият и открай време (според Йоан, 8, 44)
завистлив трижпрокдет дявол не изтърпя това добро дело, но като рлез? в своите дъсъди,2

ПРЕВОД НА КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

137

започна да подстрекава мнозина, казвайки: „Не се слави бог по този начин. Ако това беше
угодно богу, не можеше ли той да направи тъй, че и те още отначало да пишат своята
реч ;със свое писмо, и така да славят бога? Но той е избрал само три езика — еврейски,
гръцки и латински, чрез които подобава да се въздава слава на бога.“ Това го говореха
латинските клирици — архиереи, йереи и [техните] ученици.3 Философът се бори с тях
като Давид с иноплеменниците, и катоги надви със словото на Писанието, нарече ги
триезичници и п и л а т о в ц и — понеже Пилат бил така написал надписа на кръста госпо­
ден (според Лук. 23, 38). И не само това говореха те, но проповядваха още и други безчестия,4 като казваха, че под земята живеят велеглави човеци,6 че всяка гад е дяволско
творение, и че който убие змия, ще се избави от девет гряха. Ако някой пък убие човека*
три месеца да пие от дървена чаша, а до стъклена да се не докосва.6 При това те не
забраняваха да се правят жертвоприношения по старите обичаи и да се сключват без·
честни женитби. :
Философът изсече като тръни всички тези заблуждения и ги изгори с огъня на сло­
вото, говорейки:: , Принеси богу хвалебна жертва и въздай на всевишния твоите мо­
литви" (Псал. 49, 14). „Не напущай жената на твоята младост* (според Малах. 2,
14—15); защото „ако я намразиш и я напуснеш, безчестие ще покрие помишленията ти,
казва господ вседържител' (Малах. 2, 16). И „пазете се в душите си никой от вас да не
изостави жената на своята младост* (според Малах. 2,16). Но „вие вършехте това, което
аз ненавиждах; защото господ беше свидетел между тебе и жената на твоите мла­
дини, която ти изостави; а т я е твоя другарка и жена на твоя завет· (според
Малах. 2, 13—14). И в евангелието господ казва: „Слушали сте, че бе казано от древ­
ните: „Не прелюбодействувай.“ Аз пък ви казвам, че всеки, който погледне на жена
с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си" (Мат. 5, 27—28). И още
[е казано]: „Аз ви казвам, че който напусне жена си, освен за прелюбодеяние, той
я прави да прелюбодействува; и който вземе напусната от мъжа си, той прелюбодействува* (Мат. 5, 32). И апостолът е казал: „ Това, което бог е съчетал, човек да го
не разлъчва’ (Мат. 19, 6).7
Като прекара четиридесет месеца в Моравия,8 той отиде да посвети учениците си.9
По пътя го прие Коцел, панонският княз,10 който, желаейки силно да усвои славянските
книги, даде му около петдесет ученика да се учат на тях. И като му оказа големи
почести, изпрати го нататък. А философът, проповядвайки евангелското слово без награда
(според · Мат. 10, 8—10), не взе нито от Ростислава, нито от Коцеля ни злато, ни сребро,
ни друго нещо, а само измоли от двамата деветстотин души пленници и ги освободи.
XVI.
Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черно­
ризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха: „Кажи ни,
човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш? Досега никой друг не е из*
намирал [такива книги] — нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов;1
нито Йероним,2 нито Августин.8 Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави
бог с книги: еврейски, гръцки, латински.“ А философът им отговори: „Не пада ли от
бога -дъжд еднакво за всички ? Също и слънцето не грее ли на всички (според Мат. 5, 45)?
Не дишаме ли всички еднакво въздух ? Как вие не се срамувате, като определяте само
18 Климент Охридски. Събрани съчинения, т, 3

138

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми:
дали смятате бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив,
та не иска [да го даде]? Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава
на бога всеки на своя език. Известно е, че такива са арменците, персите, абазгите, иверите,
сугдите, готите, аварите, тирсите, хазарите, арабите, египтяните, сирийците и много други.4
Ако не искате да разберете от тези [примери], то поне от Писанието познайте божията
воля. Давид се провиква и казва: „Възпейте бога, цяла земьо, възпейте господу песен
нова‘ (Псал. 95, 1). И пак: „Възкликнете господу, цяла земьо; пейте, възвеселете се и възпейте‘ (Псал. 97, 4). И другаде: „Цялата земя да ти се поклони и да ти пее, да пее
на твоето име, вишним" (Псал. 65, 4). И пак: „Хвалете господа всички народи, про­
славяйте го всички люде" (Псал. 116, 1). И пак: „Всичко, що диша, да хвали господа“
(Псал. 150, 6). В евангелието пък е казано: „А на всички ония, които го приеха, даде
възможност да станат чеда божии“ (Йоан 1, 12). И пак в същото евангелие: „И не
само за т ях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в мене, та да
бъдат всички едно — както ти, отче, в мене, така и аз в тебе" (Йоан 17, 20—21).
Матей пък казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята; и тъй, идете
и научете всички народи, като ги кръщавате в името на отца и сина и светаго духа
и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, аз съм с вас през
всички дни до свъриіека на света. Амин." (Мат. 28, 18—20). Също и Марко: „Идете по
целия свят и проповядвайте евангелието на всички твари; който повярва и се кръсти,
ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават
тия личби: с моето име ще изгонват бесове и ще заговорят на нови езици" (Марк. 16,
15—17). А на вас законоучителите казва: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери,
задето затваряте царството небесно пред човеците, защото нито вие влизате, нито
пускате ония, които искат да влязат в него“ (Мат. 23, 13). И пак [казва]: „Горко вам,
книжници, задето взехте ключовете на познанието; сами не влязохте и на желае­
щите да влязат пречите“ (Лук. 11, 52). А към коринтяните апостол Павел казва: „Ж елая
всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото онзи, който
пророчествува, е по-горен от оногова, който говори езици — освен ако ги тълкува, та
църквата да получи поука. А сега, братя, ако дойда при вас и заговоря на [ непознатиj
езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било с откровение, било с позна­
ние, било с пророчество, било с поука? Също и бездушните предмети, които издават
звук — било пищялки, било гусли — ако не покажат различие в свирнята, как ще
се разбере това, което се тръби или се свири ? Защото, ако тръбата издаваше неопре­
делен глас, кой ще се готви за битка? Така и вие, ако изговаряте с езика си нераз­
брани думи, как ще се разбере това, което говорите? Тогава ще говорите на вятъра.
Толкова, например, различни думи има нл света, и нито една от т ях не е без смисъл;
ако аз не разбирам смисъла на думите, ще бъда чужденец за говорещия, а и говоре­
щият ще бъде за мене чужденец. Така и вие, бидейки ревнители към духовни [дарби]
за поука на църквата, молете се да ги имате в изобилие. Затова, който говори на
[непознат] език, нека се моли [за дарба] да тълкува. Ако се моля на [непознат] език,
духът ми се моли, но умът ми остава безплоден, И тъй, какво? Ще се моля с дух,

ПРЕВОД НА КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

JS9

но ще се моля и с у м ; ще пея с дух, но ще пея и с ум. Ако благословиш [само!
с дух, онзи, който е от простолюдието, как ще каже „амин' на твоята молитва,
щом не разбира какво говориш? Ти хвалиш бога добре, но другият не се поучава.
Благодаря на моя бог, задето повече от всички ви говоря езици; но в църквата пред­
почитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча другите, нежели хиляди думи на
[непознат] език. Братя, не бивайте деца по у м ; бъдете младенци за злото, а по ум
бъдете съвършени. В закона е писано; „На чужди езици и с чужди уста ще говоря
на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва господ* (според Ис. 28, 11—12).
Тъй че езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; а пък пророчеството
не е за неповярвалите, а за повярвалите. Ако, прочее, се събере цялата църква заедно
и всички заговорят на непознати езици, и влезе някой непросветен или неповярвал,
няма ли да каже, че сте побъркани? Но ако всички [почнат да] пророчествуват,
и влезе някой непросветен или неповярвал, тогава той се изобличава от всички и се
осъжда от всички, тъй че тайните на сърцето му излизат наяве, и той, като падне
ничком, ще се поклони богу и ще признае, че бог наистина е с вас. И тъй, какво [да се
прави], братя? Когато се събирате и всеки от вас има или псалом, или поучение, или
откровение, или говорене на непознат език, или тълкуване, нека всичко да бъде за на·
зидание. Ако някой ще говори на [непознат] език, нека да говорят двама или трима,
и то подред, а друг да тълкува. Ако пък няма тълкувател, тогава те да мълчат
в църквата, а да говорят на себе си и на бога. Също и от пророчествуващите да
говорят двама или трима, а другите да обсъждат. Ако ли пък се яви откровение
някому другиму, който седи, нека първият да млъкне. Така можете един след друг
всички да пророчествувате, та всички да имат утеха. И пророческите духове се под­
чиняват на пророчествуващите; защото бог не е бог на безредието, а на мира. Така
е във всички църкви между светиите. Жените ви да мълчат в църквите; на тях не
им е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът (според Бит.
3, 16). Ако искат да научат нещо, да запитат мъжете си в къщи; защото е срамотно
жена да говори в църква. Нима от вас излезе словото божие? Или само до вас до­
стигна? Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека да разбере, че
това, което ви пиша, са господни заповеди. А който не разбира, нека не разбира.
И тъй, братя, показвайте ревност към пророчествуване, но не забранявайте да се
говорят и езици. Нека всичко да става с приличие и ред“ (I Кор. 14, 5—40).° И пак
казва: „И всеки език да изповяда, че Исус Христос е господ, за слава на бога отца,
амин“ (Филип. 2, 11).
С тези думи и с други по-силни ги посрами, остави ги и си отиде (по Мат. 16, 4).6
XVII.
Като узна за него римският папа,1 прати да го повикат. И когато той дойде
в Рим, самият папа Адриан2 излезе да го посрещне с всички граждани, със свещи
в ръце, понеже носеше мощите на свети Климент, мъченик и папа римски. И зарад него
бог незабавно направи тук преславни чудеса: разслаблен човек се излекува, и мнозина
други се изцериха от различни недъзи; също и пленниците, които призоваха [името на]
Христа и на свети Климента, се освободиха от ръцете на ония, които ги бяха пленили,

140 КЛИМ Е Н Т

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

А папата, като прие славянските книги, освети ги и ги положи в църквата на света
[дева] Мария, която се нарича „Ясли“.8 След това папата запозяда на двамата епископи
Формоза4 и Гаудерик5 да посветят славянските ученици. И като ги посветиха, веднага от
служиха литургия в църквата на свети апостол Петър на славянски език; и на другия ден
служиха в църквата на света Петронила, на следния ден — в църквата на свети Андрей·
а оттам пък в църквата на великия вселенски учител апостол Павел. И пяха цяла нощ,
като славословеха [бога] на славянски език, а на сутринта служиха пак литургия над светия
му гроб, подпомогнати от епископ Арсений,® който беше един от седемте7 епископи, и от
Анастасий Библиотекар.8 А философът не преставаше да отдава, заедно със своите уче­
ници, достойно хвала на бога за това. При него непрекъснато идваха римляни и го раз*
питваха за всичко; и като получаваха двойни И тройни обяснения на своите въпроси, оти­
ваха си доволни по домовете си.
Дойде също тъй и някой си евреин, който се препираше с него, и веднаж му каза:
„Наспоред броя на годините, не е дошъл още Христос, за когото пророците казват, че
ще се роди от девица.“ Философът, като му изброи по родове всички години от Адама,
доказа му подробно, че е дошъл, и [му посочи] колко години има оттогава досега. И като
го поучи, отпрати го.
XVIII.
Сполетяха го много мъки и той се разболя. И като боледуваше така дълго
време, веднаж видя божие явление и почна да пее тъй: яОт ония, които ми казаха:
,Д а идем в дома господен", се възвесели духът ми и се възрадва сърцето ми* (според
Псал. 121, 1 и 15, 9). И като се облече в празничните си дрехи, прекара така целия ден,
радвайки се и думайки: „Отсега вече не съм слуга нито на царя, нито никому другиму
на земята, а само на бога вседържителя.1 Не бях, но бидох и ще бъда во веки, амин.“3
На следния ден той прие светия монашески образ,3 и като прибави светлина към
светлина,4 нарече се с името Кирил. И в този [монашески] чин прекара петдесет дни
Когато наближи часът да приеме покой и да се пресели във вечните жилища, той вдигна
ръце към бога и със сълзи отправи молитва, като казваше тъй: „Господи боже мойкойто си сътворил всички ангелски чинове и безплътни сили, който си разпрострял не
бесата (според Псал. 103, 2) и си утвърдил земята (Псал. 103, 5), който си привел от
небитие в битие всичко съществуващо, който всякога и всякъде изслушваш ония, коиТо
изпълняват твоята воля -и се боят от тебе, и спазват твоите заповеди, послушай [сега]
и моята молитва: запази твоето вярно стадо, вад което беше поставил мене непотребния
и недостоен твой раб; избави го от безбожната и поганска злоба на ония, които говорят
хула срещу тебе, и погуби триезичната ерес. Издигни твоята църква с множество и съе­
дини всички в единодушие; създай избрани люде (според I Петр. 2, 9), единомислещи
в твоята истинска вяра и в правото изповедание, и вдъхни в сърцата им словото на твоето
учение. Ако сй избрал нас недостойните за проповедници на Христовото евангелие, и ако
ние" се стремим към добри дела и вършим това, което ти е угодно — това ни е твой дар.
ТЬзи, к о и т о ти ми беше' поверил, предавам ти ги като твЪи. Ръководи ги с мощната си
десница и ги покрий с покрова на крилата си (според Псал. 60, 5), та всички да въз­
хвалят И да славят името тч — на отца, и сина, и светия дух. Дмин|“

ПРЕВОД НА КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

<141

И като целуна всички със свято целование, речег яБлагословен е бог, който -не^ни
предаде за плячка в зъбите на нашите невидими врагове, но разкъса техните примки
и ни избави от тяхната гибел" (според Псал. 123, 6—8). И така почина в господа,
бидейки на 42 години, на четиринадесетия ден от месец февруари, индикт втори, в 6377 го­
дина от сътворението на света.6
Тогава папата заповяда на всички гърци, които бяха в Рим, а така също и на рим­
ляните да се съберат заедно със свещи и да пеят над него и да му направят погребение
каквото биха направили на самия папа. И така направиха.
А Методий, неговият брат, замоли папата, казвайки: .Майка ни ни е заклела, който
от нас пръв почине, [другият] да го пренесе в братовия му манастир и там да го погребе.“
Прочее, папата нареди да го положат в ковчег и да заковат ковчега с железни гвоздеи.
И така го държа седем дни, готвейки го за път.
Но римските епископи рекоха на папата: .Понеже, след като е ходил по много земи,
бог го е довел тук и тук е приел душата му, тук подобава и да бъде погребан като всепочитан мъж.“ Папата рече: .Заради неговата светост и обич аз, нарушавайки римския
обичай, ще го погреба в моя гроб в църквата на свети апостол Петър.“ А брат му рече:
.Тъй като не ме послушахте и не ми го предадохте, нека, ако обичате, да почива в църк­
вата на свети Климент, с чиито мощи е дошъл тук.“ И папата заповяда да направят така.
Тогава епископите се събраха отново заедно с хората, които се готвеха да го изпро­
водят тържествено, и рекоха: .Д а отковем ковчега и да видим да не би да е взето нещо
от него.“ Мъчиха се много, но, по божие повеление, не можаха да отковат ковчега. И така
го положиха с ковчега в гроба, от дясната страна на олтара в църквата на свети Кли­
мент,6 където веднага почнаха да стават много чудеса. Като виждаха тези чудеса, римля­
ните все повече се привързваха към неговата светиня и неговото почитание. Изписаха
икона над гроба му и започнаха денонощно да палят [кандило] над него, хвалейки бога,
който прославя така ония, които го славят. Нему да бъде слава и чест, и поклонение во
веки веков, амин.

КОМЕНТАР
Глава I
1.

Както в заглавието, така и по-надолу на много места Константин-Кирил е наречен „учител*. Според

Фр. Гривец това прозвище на Константина не трябва да се разбира в общия обикновен смисъл на думата учител
(διδάσκαλος, magi ster); тук според него то е.употребено като наименование на една официална църковническа
длъжност, чиито функции, макар и не точно определени, са .били в известно отношение по-широки от функциите
на един епископ. Това е било нещо като мисионер или пратеник на централната църковна власт (legatus apostolicus, raisslonarius apostolicus). Като такива именно Кирил и Методий са били изпратени от византийските власти
в Моравия. Гривец съпоставя това прозвище със съответната дума ^ѵнтель в посланието на папа Адриан II до
Коцеля:

н с .т с б ъ

кднном ^

тъкъм о,

нъ

н кьсъм ъ

гл. VIII)- Вж. F г. G r i v e c . О idejah in izrazih

ст^ньм ъ

тъм ъ

слокъньскш нм ъ

сълю

н

о у у н т « л ь (ЖМ,

Zitiji Konstantina in Metodija, в Razprave Akademije znanosti

J42

КЛИМ ЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

--------------------------1----- ---------------- - ·~

in umetnosti v Ljubljani, II (1944), c.
Thessalonicenses. Fontes.

Zagreb,

169—176;

СЪЧИНЕНИЯ

...................

..............— ■ ---------------------- *

Fr. G r i v e c — Fr. T o m § i 6 . Constantinus et Methodius

1960, c. 169—170. — 2. Думите .нашето племе* (сзыкь ньшь) могат да

бъдат посочени като необоримо доказателство, че авторът на житието е бил славянин.
Глава II
1.

Въпросът за народността на Кирила и Методия и за произхода на техния род не може да се смята за

разрешен, въпреки многото научни спорове. Нямаме за това никакви конкретни указания; всичко е само предположения и догадки. Преобладава мнението, че башата Лъв може би е бил грък, а майката — българска сла­
вянка, което изглежда най-вероятно. Съображения и доводи за това вж. напр. у В. К и с е л к о в . Славянските
просветители Кирил и Методий. С., 1945, с. 35—47, и у Е м .

Георгиев.

Кирил и Методий, основоположници

на славянските литератури. С., 1956, с. 14—21, където е посочена и съответната библиография.
Напоследък атинският учен К. Вонис се опита да проследи и да очертае родословното дърво на КирнлоМетодиевия роя» във основа главно на някои не съвсем ясни данни от писмата на Теодор Студит. Според него
Кириловият баща Лъв е бил брат на логотета Теоктист и вуйчо на императрица Теодора. Майката пък Мария
била („по всяка вероятност") дъщеря на император Константин VI. Вж. Κ. Г. Μπόν η. 01 άγιοι Κύριλλος και
Με&όδιος, οι των Σλάβων απόστολοι. — Юб. сб. Κνρίλλω και Μεθόδιο) τόμος εόρτιος επί τί} χιλιοστfj και εκατοστή

ετηρίδι. Τ. I. Εν Θεσσαλονίκη, 1966, C. 249—289; 01 ελληνες ιεραπόστολοι των Σλάβων Κύριλλος και Μεθόδιος υπό
το νέον φώς τής επιστήμης. — ’Επιστημονική επέτηρις τής θεολογικής Σχολής του Πανεπιστημίου ’Αϋηνών. Τ. VI.
’AWjveu, 1967, c. 17. Но и това са до голяма степен само предположения, и то предположения, които в някои
пунктове не звучат никак убедително, особено що се отнася до произхода на майката. Все пак високият про­
изход на Лъв друнгар и връзките му с двореца са твърде вероятни. За това се загатва и в ЖМ, гл. 11, в проложното житие на Методий, а също и в Италианската легенда: vir nobili genere. Роднински връзки между
Кирил и Методий и Теоктист предполага и А. Т . - Б а л а н . Кирил и Методий, I. С., 1920, с. 69. Съшото приема
и 1. S t a n i s l a v . Slovanski apostoli Cyril a Metod a ich finnost vo Velkomoravskej riSi. Bratislava, 1945, c. 9. —
2. Обособяването на Солун в самостоятелна военна област (.тема*) е станало навярно в самото начало на IX в.;
вж. за това подробно у Fr. D v o r v i k .

Les legendes de Constantin et de Μέίΐκκίβ, vues de Byzance. Prague-

1933, c. 2—13, а също и в основната книга на I. М. H u s s e y .

The Byzantine Empire [ = т . IV от The Cam,

bridge Medieval History]. Part I. Byzantium and its Neighbours. Cambridge, 1966, c. 32—37 и посочената там
(c. 830—831) богата библиография. Върховен управител на областта е бил стратегът, а друнгарите са били
подчинени нему висши офицери. За друнгарския чин вж. Ю. А. К у л а к о в с к и й . Друнг и друнгарий. — Ви­
зантийски й временник, IX (1902), с. 1—30; I. В. B u r y . A History of the Later Roman Empire. London, 1912,
c. 226—227 ; H. A h r w e i 1 e r. Byzance et la mer. Paris, 1966, c. 27—28; вж. и у C. Du C a n g e . Glossarium
ad scriptores mediae et infimae graecitatis. Vratislavae, 1891, кол. 333—334. На някои военни постове е имало и
самостоятелни друнгари, които не са били подчинени на стратег. Лъв обаче не е бил от тях, а от ония, които
са били подчинени иа стратег. Тъй че тук правилно е казано, че той е имал слнъ д ^ н гі^ ск ун пвдъ оуьтнгомь. — 3. Тук Лъв е сравнен с библейския Йов не само поради благочестивия .си и богоугоден живот, а на­
вярно и поради седемте си деца. Сьщото сравнение се прави и в Похвалното слово за Кирил и Методий —
4.

Числото седем е имало сакрален характер и се употребява често в агиографската книжнина със символично

значение. Поради това някои учени (Дюмлер, Вашица, Дворник, Ьалан, Дуйчев и др.) смятат, че и тук броят на
децата (7) трябва да се приеме условно. Не е изключено обаче този брой ла има и съвсем реално съдържание.
К. Бонис (вж. по-горе бел. 1) намира в преписката на Теодор Студит отделни загатвания за шест деца на Лъв
друнгар. Вж. ΟΙ άγιοι Κύριλλος και Μεθόδιος, с. 281. — 5. Тук безспорно се има пред вид византийският импе­
ратор, който се е смятал за баща на всички християни.
Г.гава / / /
1.

Този сън на малкия Константин е без съмнение един типичен агиографски елемент в житието. Той

обаче напълно съответствува иа действителната практика сред дворцовите среди по онова време да се избира
съпруга-чрез явен оглед на кандидатките. Вж. подробности у D v о г η ί k. Les №gen:ies, c. 19—22. Олицетворе-

КОМЕНТАР КЪМ КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

143

иието на Премъдростта в образа на красива девица е взето от Соломоновите книги (Притчи, Премъдрости, Еклисиаст). Обяснение на тоя символичен годеж на Константина с Премъдростта вж. у F г. G г i v е с. Zaroka sv.
CIrlla s Sofijo — Modrostjo. — Bogoslovni Vestnik, XV (1935), c. 82—94. — 2. Този разказ за участието на
Константина в лов със соколи независимо от това, дали е действителен или е приказен, също съответствува на­
пълно на нравите и обичаите от онова време. Подробности вж. пак у D ν о г η i k. Les legendes, c. 22—24. —
3. Плакида е бил виден пълководец при император Траян. По време на лов, гонейки един елен. имал някакво
видение, което го накарало да приеме християнството заедно с цялото си семейство. Пострадал мъченически
през 118 г. Християнското му име е Евстатий (на запад Евстахий). Култът му е разпространен както в източната, така и в западната църква. Паметта му се празнува на 20 ноември. Вж. житието му у М i g η е. Patr. gr.,
τ. 105, кол. 376—418. — 4. Не може да се каже с положителност дали тази молитва е действително произве­
дение на Константина или е дело на житиеписеца. Ако е Константинова, трябва да смятаме, че първоначално е
била написана на гръцки, и то, както изглежда, в стихотворна форма. Трубецкой се опитва да определи стихо­
творните й размери от старобългарско гледище : вж. N. S. Т г u b е t z k о y. Ein altkirchenslavisches Gedicht. —
Zeitschrift fur slav. Philologie, XI (1934), 52—54, а Якобсон възстановява първоначалния й старобългарски текст:
вж. R. J a k o b s o n . Стихотворные цитаты в великоморавской агиографии. — Slavistiina Revija, X (1957), с. 113.
Това обаче едва ли е уместно; произведението ще да е било написано на гръцки и би трябвало да бъде раз­
глеждано от такова гледище. Вж.

1 v.

D u j б е v. Constantino Filosofo nella storia della letteratura bizantina. —

Studi in onore di E. Lo Gatto e G. Maver. Firenze. 1962, c. 205—222, и Ем. Г е о р г и е в . Кирил и Методий,
с. 33—35. За символичното значение на това призоваване на Григорий Богослов за защитник вж. G г i ν е с,
Zaroka..., с. 81. — 5. Логотетът (λογοθέτης τον δρόμον) е бил държавен секретар, ръководител на външната
политика на Византийската империя. За тази титла вж. Du C a n g e . Glossarium, s. v. По това време логотет е
бил Теоктист, виден политически деятел, който заедно с императрица Теодора и с брат й Варда

е бил регент

на малолетния император Михаил III. Вж. за него И. М а л ы ш е в с к и й . Логофет Теоктист. — Труды Киевской дух. академии, 1887, τ. I, с. 265—297; D v o r n i k .

Les legendes, с. 34—36; F. H a l ki n. Trois dates ргё-

cis£es grace au synaxaire. — Byzantion, 24 (1954), c. 11— 14. Предполага се, че е бил роднина на Кирило-Мето·
диевото семейство; вж. по-горе гл. II, бел.

1.

Под негово ръководство е била извършена цялата реорганизация

на висшето образование в Магнаурската школа, в която отначало се е учил, а след това е преподавал Кон­
стантин Философ ; вж. Κ. Μηόν η. Ot εΙΙηνες Ιεραπόστολοι, с. 22. —

6.

Малолетният император Михаил III е

бил с около 9 години по-мальк от Константина (за рождената му дата вж. G. O s t r o g o r s k y . Geschichte des
byzantinischen Staates. Munchen, 1952, c. 177) и поради това не е могъл да бъде истински негов съученик. Тъй
че думите .да се учи с царя* би трябвало да се разбират в по-общ смисъл: в една школа, при едни учители,
при еднакви условия. — 7. Тази Константинова молитва, макар и да е взета текстуално от отделни стихове на
книгата Премъдрости Соломонови, не е дадена като обикновен цитат, а е компилирана, редактирана и логически
осмислена от младия Константин. Разбира се, и тя ще да е била написана първоначално на гръцки език, и то
може би в стихотворна форма. Вж. за това I v. D u j £ е v. Note sulla vita Constantlni-Cyrilli. — Cyrillo-Methodiana, c. 72—84,

където е направен опит да се реконструира предполагаемият първоначален гръцки текст.

Глава IV
1.

Лъв, наречен Математик и Философ, е бил виден учен на свое го време. Поради голямата си известност

като учен той е бил поканен от багдадския халиф да заеме висок пост в сарацинската държава, но по съветите
на логотета Теоктист отклонил тази покана. През 840 г. бил избран за Солунски архиепископ, но поради иконоборческите си настроения в началото на 843 г. е бил принуден да напусне митрополитската катедра. Отишъл в
Цариград, където по протекция на Теоктиста станал пръв преподавател в Магнаурската школа. Вж. за него
D v o r n i k . Les l£geodes, с. 42—43; */. 'Е. Ά ν α α τ α α Ι ο ν . *Я κατάσταοις τής παιδείας εις τό Βυζάντιον. — С6 .
Κνρίλλφ καχ Με&οδΙφ τόμος ίόρτιος, τ. I, 52—55. Особено ценни и аналитично проверени сведения за него дава
Е. Э. Л и п ш и ц в студията си Византийский ученьій Лев Математик. — Византийский временник, 11 (1949),
с. 106—149, а след това и в книгата си Очерки истории византийского общества и культуры. М., 1961, с. 338—357.
2. Фотий е най-големият учен и най-изтъкнатият църковен, политически и обществен деец на времето Бил е

144

Кл и м е н т

охридски.

Съ б р а н и

съчинения

между другото преподавател ft Магнаурската школа заедно с-Лъв Математик, а : по-късно цариградски патргіарх.
За обширната му научна и обществена дейност е писано много. Вж. основнОто съчинение на 1. Н е г g е пг 0 1 h е г. Photius, Patriarch von Konstantinopel, I—III, Regensburg, 1867—1869. За книжовното му дело вж.
К. K r u m b a c h e r .

Geschichte der byzantinischen Litteratur, И изд. Miinchen, 1897, c. 73—79. Особейо инте­

ресна е студията на Fr. D v o r n i k . The Patriarch Photius in the light of recent Research. — Berichte ztira XI
Interaationalen Byzantinisten — Kongress. Miinchen, 1958, III, 2, c. 1—56. Вж. и B. Λ α ο ύ ρ δ a. Φώτιον όμιλίαιθβσσαΧονίχη, 1959, 1—21. Във връзка с Кирило-Методиевото дело вж. В. Ν. Т а τ ά χ η ς . Φώτιος, ό μεγάλος άν&ρώπιστής. — С6 . ΚνρΙλλφ хей Με&οδίφ, 81—111. — 3. Всичко, което е казано тук за образованието на Констан·
тина, съответствува напълно на данните, които имаме за византийската образователна система по онова време.
Вж. подробности у D v o r n i k . Les I6 gendes, с. 39—44, а по-специално вж. цитираната по-горе статия на
■/.“ Έ . Ά ν α ο τ α σ ί ο ν . Ή χατάστασις της παιδείας. — С6 . Κνριλλω "·xai Με&οδΙφ, C. 29—77. — 4. В разнйте
преписи на житието тази фраза се явява в три различни редакции:
никой друг не би изучил9 \

2 ..........както

1.

. така изучи всички тези науки, както

някой друг би изучил само една от т я х я ; 3. „ ...к а т о да би

изучавал само една от т я х я. В същност изразът е взет от надгробното слово на Григорий Богослов за Ва­
силий Велики: οντω μεν απαντα διελ&ων, ώς ονδεις εν, което точно значи „както никой не би изучил нито само
една*. Вж. у M i g n e . Patr.gr., т. 36, кол. 525. Подобен израз се среща и в житието на патриарх Никифор, на­
писано

ОТ

Игнатий Дякон : ілі τοοονχον οντος δι9επιμελεΙας άφίχετο, ώς άντί πάντων εν хал άντι Μ ς απαντά εξασ-

χήσας. M i g n e . Patr. gr., τ. 100, кол. 57. — 5. И този израз е взет почти дословно от надгробното слово на
Григорий Богослов за Василий Велики: Σπονδή γάρ ενφνΐα σννέδραμεν, εξ ών ετηστήμα ι xai τέχναι το χράτος ίχονοι.
Mi g n e .

Patr. gr., τ. 36, кол. 525. —

6.

Подобни изрази за добър нрав наред с науката и за добродетелен

живот се срещат и в Григориевото слово за Василий Велики ( M i g n e . Patr. gr., τ. 36, кол. 563), и в житията на
Теодор Студит ( Mi g n e .

Patr. gr., τ. 99, кол. 120 и 237), и в житието на патриарх Никифор ( Mi gr i e , т. 100,

кол. 60) и др. — 7. Тази Константинова дефиниция на философията се тълкува различно. Ем. Г е о р г и е в
Кирил и Методий. Истината за създателите на българската и славянска писменост. С., 1969, с. 253—277) смята,
че в нея са дадени общите схващания за предмета на философията, които водят към гнбсеологични и общофи лософски проблеми; А. Б ъ н к о в (Развитие на философската мисъл в България. С., 1967, с. 20—21) обяснява,
че тук са отразени Константиновите схващания за философията като .интелектуална дейност*, в която има и
гносеология, и онтология, и етика; Б. П е й ч е в пък вижда в тази дефиниция чист схоластицизъм: вж. статйята
му .Кириловото определение на философията“ в юбилейния сборник Константин-Кирил Философ. С., 1Й69,
е. 69—74. В същност тук са отразени в най-съвършена форма схващанията на еклектическата школа на онова
време за същността на философията. Първата част на дефиницията (божТнмь н ѵлокѣуьскнмь ксщсмь ^ ^ м ъ ) е
напълно в духа на стоическата философия. Тя се среща често у Григорий Богослов — например в четвъртото
му богословско

СЛОВО

.За Сина" : Σοφία δε, ώς έπιοτήμη ϋείων τε xai άνΰρωπίνων πραγμάτων ( Mi g n e ,

129), или във второто му апологетично слово ( M i g n e ,

Τ.

36,

КОЛ.

т. 35, кол. 460) и др. Във втората част (глнко можетъ

уловъкъ п^нблнжнтн са вов^) са отразени съвсем ясно платоновските схващания за възможността на човека да
се приближи чрез философията към бога; третата част (дгтелТю. . . по

н по подобііо бытн сътво^ьшом^

и) е чисто християнска. Вж. за това F r. G r i v e c e t F . T o m S i f . Constantinus et Methodius Thessalonicenses.
Zagreb, 1960, c. 174—175 и 242. Вж. и общата статия на В. В е л ч е в .

Делото на славянския просветител Кон­

стантин-Кирил Философ в историята на културата. — Сб. Константин-Кирил Философ. С., 1971, с. 231—245.
Доста подробни съпоставки и обяснения са дадени и в аргументираната статия на I. § е ν б е n k о. The defini­
tion of philosophy in the Life of saint Constantin. — Юбил. сб. For R. J a c o b s o n, c. 449—457. — 8 . Във
византийската административна система кшжТс или кнАжжк (гр. άρχοντία) е административни единица, по-малка
от тема. Княжението се управлява от αρχών, а темата — от στρατηγός. Подробности вж. у D v o r n i k ; Les 1ёgendes, с. 15— 16. — 9. Под ^прародителска чест и богатство" се подразбира първоначалното райско достойн­
ство на .прародителите* Адам и Ева, от което човекът е отпаднал поради първия грях. Тази мисъл за копнежа
на Константина гьм райското нравствено достойнство се среща и по-нататък в житието — гл. IX и XI. Под­
робни обяснения вж. у Fr. G r i v e c et F. T o m S i i . Пое. съч., с. 242—246. — 10. От това място в житието
не бива да се прави категорично заключение, че по това време Константин е бил ръкоположен за свещеник.

КОМЕНТАР kf>M КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

145

Думата поПовьство не значи само .свещеничество“ в тесния смисъл на думата, а означава духовен чин изобщо.
По-право е да се приеме, че тук само се посочва намерението на Теоктистада определи жизнения път на младия
Константин. В този момент то# навярно е бил подстриган само за обикновен расофор или иподякон. За подроб­
ности вж. Хр. К о д о в . Около житието на Кирил Философ. — Сб. Старобългарска литература. Изследвания и
материали. Кн. I. С.,1971, с. 59—64. —

11.

Безспорно тук пОд кнвлнотнкхрь се подразбира хартофилаксът (гр. χαρτο-

φνϋαξ), който е бил доверен секретар на патриарха с големи права и пълномощия. Вж. за това D v o r n i k . Les
legendes, с. 49—56. Византийският канонист Теодор Валсамон го нарича „уста и ръка на патриарха* (;στόμα
καί χειρ τον πατριάοχονΛ)\ вж. цитата у I. L е и η с 1 a v i u s. Ius graeco-romanum,

4.

I, c. 457. За високото

служебно положение и за големите служебни права на хартофилакса говори същият В а л с а м о н и в тълкува­
нията си към IX правило на Трулския събор (вж. М i g п е. Patr. gr.,T. 137, кол. 918—920), а също и Г е о р г и й
К О д Й Н в съчинението си Περί των οφφικιαλίων τον παλατίον Κωνσταντινουπόλεως και των όφφικίών τής μεγάλης

εκκλησίας; вж. Μ i g π e. Patr. gr., τ. 157, кол. 25. Вж. и коментариите на J a c o b u s G r e t z e r u s към това
Кодиново съчинение пак у M i g n e , т. 157, кол. 140—143. — 12. Изглежда, че наименованието .Тясното море*
е буквален превод на гр. τό Στενόν, или мн. ч. τβ Στενά, както се е наричал Босфорът. — 13. Житиеписецът не
казва нищо нито за причините; нито за времето и мястото на това внезапно Константиново бягство от Цари­
град.* По всичко изглежда, чс Константин е бил принуден да напусне службата си поради идването на Игнатий
на патриаршеския престол (юний 847 г.), и то по всяка вероятност веднага след идването му, т. е. към средата
на-847 г. Вж. подробности у D v o r n i k .

Les tegendes, с. 67—67; вж. и Хр. К о д о в .

Около житието на

Кирил Философ. — Старобългарска литература. Изследвания и материали, с. 57—58. Що се отнася до мястото, Дворник много уместно предполага, че Константин ще да е потърсил убежище в манастира Κλειδίον (на европейския бряг
на.Брсфора), където, е могъл да се срещне и да диспутира със сваления патриарх Йоан Граматик. — 14. Ду­
мите съ кьсмсок. сл«ужвою н помофТк подчертават ясно, че Константин е бил назначен на тази служба със съот­
ветен служебен ранг (може би. тогава е получил офнциално титлата „философ*) и със съответна заплата. Според
едцо съобщение на Продължителя на Теофан император Теофил, като искал, да мине за меценат и покровител
на науката, задоволяващ преподавателите в . Магнаурската школа със средства от държавната каса в .достатъчно
изобилие“ (δαψιλώς ετιαρκών). Вж. у M i g n e . Patr. gr., τ. 109,, кол. 208.

Глава V
1.

Споменатият тук патриарх Анио е *известният цариградски патриарх Йоан VII, наречен Граматик. Още

на младини той< се отличил със своята ученост, приел монашество и станал игумен на големия цариградски ма­
настир г„Св. Сергий и Вакх*. Скоро навлязъл в* дворцовите среди, проявил открито иконоборческите се убеж­
дения и* с това станал близък на' императора Лъв V Арменин, който го натоварил (814) да проучи творенията на
Църковните отци, за да: намери в тях доказателства за или протищ иконопочитанието. Въз основа на тези едно­
странчиво събрани матерн&іи иконоборческият събор през 815 г. отхвърлил определенията на VII вселенски
събор от 787 г. за иконопочитанието. При Михаил II Йоан станал учител и възпитател на престолонаследника
Теофил, а по-късно (634) бил възведен на цариградския патриаршески престол. Като патриарх показал упорита
н безогледна иконоборческа ревност* През 843· г., след възстановяването на иконопочитанието, бил свален и из­
пратен н& заточение в манастир, където починал около 850 г. Поради заниманията му с естествените науки бла­
гочестивите иконопочитатели го обвинявали, че се занимава с вълшебство и с магии и затова го нарекли Янцс»
сравнявайки го *по тоя начин с вехтозаветния египетски вълшебник Йаний (според II Тим. 3,
името му Аний или* АНис
2 antini

ЖК*' Вж. за него I v. D u j

6

8 )..

Оттам е и

e v . Appunti di storia bizantino-bulgara. — Studi bi-

e :neoeltenicf,: IV;(t935>, x. 129—130; -fL· Э. Л и п ш иц. Очерки истории византийското общества и куль-

Турьі. М.,* 1961, С. 296—301 ] ВЖ. и цитираната по-горе статия на Ί . ’Αναστασίου. Ή κατάστασις τής παιδείαςш
с.* 50-^52. В малкопо-друго очертание е даден образът му у V. L a u r e n t . Jean VII Gramraarien (837—843).
Catholicisme,

6

(1964), *c. 513—515. — 2. Става дума за «събора през март 843 г., на който е било възстановено

икотшочитагіѴгето. За тбчната дата на-този чгвбор вж. К. ; D e B o o r . Der Angriff der Rhos auf Byzanz. — Byz*
Zeitschrift, IV (1895),чг. 449—463 ? Аг-А. В а си л ь е в. Византия и арабы. ч. И. СПб., 1900, прил. 111, с. 142—146. —
19 Климент Охридски. Събрани съчимииж, т. 3

1 46

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪбР АНИ

СЪЧИНЕНИЙ

3. Свалянето на Йоан Граматик от патриаршеския престол е станадо действително по насилствен начин: вж.
подробности по това у Κ. К у е в. Към въпроса за Кириловото пространно житне като исторически паметник.
Сб. Хиляда и сто години славянска писменост. С., 1963, с. 119— 126. — 4. Някои учени се съмняват в действи­
телността на този диспут — напр. Воронов. Успенски, Пастрнек н др. Тези съмнения изглеждат съвсем неос­
нователни. Разказът на. житието, както, навсякъде, така и в този пункт, е наситен с непосредственост в истори­
ческа конкретност и напълно се съгласува с историческите подробности на времето. Вж. за това аналива на
D v o r n i k . Les ldgendes, с. 70—73; вж. и К. К у е в . Пое. ст. Диспутът ще да се е състоял през втората по­
ловина на 847 г. в манастира, където е бил заточен Йоан Граматик; вж. за това Хр. К о д о в . Пое. ст.( с 59.—
5. Този фигуративен израз е взет от едно писмо на Григорий Богослов до неговия приятел Никовул; . . Έ τ
μετοπώρο) ία άνθη παρά του ίειμώνος cuteϊς, και γεγηρακόια οπλίζεις τον Νίοτορα ίμέ «#
άπαιτών
βίς λό­
γους . . . “ Вж. посочката у I ν. D u j t e v. Costantino Filosofo-Cirjllo e Giovanni VII Grammatico. — 36. радова
Византолошког института, кн». XII. Београд, 1970, с. 15—19. —

6.

Нестор е бил млад воин християнин, който*

подтикван и насърчавай от свети Димитър Солунски, излязъл на двубой с езичника Лий и го надвил. Вж. жи*
тието на Димитър Солунски в Acta Sanctorum, τ. IV, с. 5θ—209. — 7. Тези откъслечно цитирани думи нс съ·
TKOfhUJH къськкго ПОДОБНИ (Изх. 20, 4 и Втор. 5,
СТИХ

8)

не съответствуват точно на гръцкия текст, където целият

гласи: ου ποιήσεις οεαυτω *ΐδωλον, ovde παπάς ομοίωμα бол av tot ονρανω άνω . . . В

СЛавЯНСКИЯ

превод II-

«λκλΓο е съгласувано с псаобнг^, докато в гръцкия текст παντό; не е съгласувано с ομοίωμα, а се свързва <ъс
следващите думи: παντος. . . οαα Ь х<ъ ονρανω ϋνω. . . и πρ. Изхождайки от тази разлика между гръцкия текст
и славянския превод, В. Погорелов в статията си .На каком языке были написани так навываемые Панонские
жития" (Byzantinoslavica, IV, 1932, с. 13—21) изказва мнение, че славянският преводач не е разбрал добре
гръцкия текст. А в същност не е тъй: както и на други места в житието, тека в тук личи влияние на латин­
ския превод (Vulgata), където съответният стих гласи: non facies tibS sculptile neque o m n e m s i m i l i t u d i n e m , quae est in coelo desuper. . . Ho независимо от това тук спорът между Яние и Константин е изграден
не върху това различие, а върху едно казуистично разбиране на смисъла на думата к м ш г · , гр. πavuk. Според
иконобореца тя има абсолютно отрицателно значение: някакво подобие; според Константина пък тя трябва да се
разбира относително: не .всякакво", а саио достойно.

Глава VI
1.

Агаряни и сарацини са обикновените средновековни наименования на арабите, и то главно от Багдад*

ския халифат, чиято държава по онова време се е простирала нашироко по поречието на Тигър и Ефрат (Ме­
сопотамия). Почти през цялата първа половина на IX в. между тях и Византия е имало военни действия. По
време на някои примирия били изпращани делегации за преговори и за размяна на пленници. За тези отношения
вж. основния труд на А. А. В а с и л ь е в .

Византия и арабы, I—П. СДб., 1900—1902; вж. и L В> B u r j . А

History of the Later Roman Empire. London, 1912. Някои ценни указания и подробности о оглед на Константи·
новата мисия са дадени и у D v o r n i k . Les legendes, с. 85—103.
Маршрутът на настоящата делегация не може да се определи с положителност. Най-вероятно е да са ми·
нали през Киликия (Южна Мала Азия), където, според съобщението на арабскня историк Табари, на малката
гранична река Ламус е имало мост; там обикновено са спирали другите византийски делегации и там е ставала
размяната на пленниците между византийци и сарацини. В дадения случай обаче има и друга вероятност: този
път византийската делегация явно се е била насочила направо към самата столица на халифата (гр. Самара аа
р. Тигър) и поради това тя е могла за по-кратко и по-лесно да мине през Северна Мала Азия (Понт) и оттам до
течението на река Тигър да стигне до столицата. На тук приложената карта са означени и двата вероятни марш­
рута. — 2. Въпросът за годината на това пратеничество е все още спорен, Според даденото тук указание то е
станало, когато Константин е бил на 24-годишна възраст, т. е. през 851 г. Някои изследвачи, въз основа на редицр
съображения, отричат тази дата и смятат, че това е станало през 856 f., когато Константин е бил на 29 годннн:
вж. напр. В. Л а м а н с к и й . Славянское житие са. Кнрилля как релнгиозиоэдннеское произведение и как исто­
рическия источник. — ЖМНГІр. 1903, апрель, с. 849гт350 ; Ю рд. Т р и ф о н о в

Константин Философ Като

КОМёНтар Към кИрйловото жйтйе J47
царски пратеник при сарацини и хазари. — Сб. в чест иа проф. Л. Милетич за седемдесетгодишиината от
раждането му. C.v 1933, с. 307—320; Йо р. И в а н о в . Сарацинска (арабска) мисия на Кирил Философ. — Изв.
Инст. за литература, кн. XVI (1965), с. 91—104; Iv . D u j C e v .

The Embassy of Constantine the Philosopher

to the Arabs. — Publications of the Modern Humanities Research Association, τ. II, 1970, c. 100— 104. Вж. и
Л>. J у p к o в и h. Прва дипломатска миси]а Константина-Ъирила, просветителя словена. — 36. за друштвене
науке Матице српске, кн. 13— 14 (1956), с. 29 и сл., където е разгледана и полемиката по въпроса. Dvornik
обаче смята, че е напълно възможно и даже по-вероятно това пратеничество да е станало именно през указаната
в Житието 851 г, Вж. Les 16gendes, с. 86—103. Въпросът се нуждае от допълнителни разяснения. — 3. В същ­
ност Давид е тръгнал срещу Голиата с пет камъчета, а не с три: вж. 1 Цар. 17, 40. Тук обаче са посочени три
камъка, за да се символизира света Троица, с чиято помощ Константин тръгва на словесен двубой. За симво­
личния смисъл на Давиловите камъни говори Григорий Богослов във второто си слово срещу Юлиана: вж.
M i g n e . Patr. gr., τ. 35, кол. 704. — 4. И това място е спорно, понеже различните преписи на житието дават
противоречиви разночетения. В южнославянската група преписи (Загреб., Рил., Хил., Хоп., Лъв., Бук. 135) се го­
вори

за

две лица: п^нпослмш жс съ ннмь ксігк^нтл. н Гсіѵ^гѴь Польш^, а в руските преписи се сочи едно

лице: п^нстькльшс жс къ нсм*|· ьснк^нть Гсо^гТь н п#смиил іь. Подробности вж. у D v o r n i k , с. 93—98, а
също и в цитираните по-горе статии на Юрд. Трифонов и Йорд. Иванов. Засега не е възможно да се даде
окончателно разрешение на въпроса. Някои смятат, че този асикрит (секретар в дворцовата канцелария, от лат.
a secrctis) е бил самият Фотий, за когото се знае, че е участвувал в една делегация до сарацините: вж. D ν о r п iak,
с. 96—97 ; ΆναοταοΙον. Ή χαιάοταοις, с. 61. Що се отнася до името Полаша, то може да е погрешно вместо
глагола посльш а ; но твърде правдоподобно е и мнението на D v o r n i k ,

с. 94—97, който смята, че това може

Багдадски халифат и вероятният път на византийската делегации оо столицата

148

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

да е пославянчена и изопачена форма на гр. ηαλατΤνος (висш дворцов чиновник). — 5. От следващите подроб­
ности на разказа личи явно, че мисията « стигнала до самата столица на халифа. По това време столицата е била
вече преместена от Багдад в Самара, малък, но благоустроен -град на източния бряг на р. Тигър, на север от
Багдад. Вж. подробности у D v o r n i k , с. 98—100. —

6.

Тези подробности за демонски образи и за други изде­

вателства спрямо християните са историческа истина; вж. някои указания у D v o r n i k , 91 и 103 и посочената
там библиография. — 7. С тези думи сарацините явно са искали да намекнат за различните ереси в източната
църква. —

8.

Сравнението на християнския бог с дълбоко море се среща често в словата на Григорий Бого­

слов ; вж. H anp.M igne.Patr.gr., т. 36, кол. 317, $25,628, 192—г212 и д р .— 9. Когато Константин спори ,с моха­
меданите сарацини, той много умело привежда аргументи от тяхната свещена книга — Корана, — чийто текст те
не се осмеляват да оспорят. — 10. От целия този пасаж проличава, че основната цел на мисията ще да е била.
уговаряне на условията за траен мир и за съдбата на пленниците. —

11.

Разказът за богатствата и разкоша на

халифовата столица напълно отговаря на истината: много указания за това дава D v o r n i k , с. 98— 100. Това
ни дава пълни основания да приемем, че пратеничеството наистина е стигнало до самата столица на халифата.

Глава V/I
1. Житиеписецът и тук премълчава причините за това ненадейно бягство на Константина от Цариград.
Няма съмнение обаче, че то ще да е станало във връзка с дворцовия преврат, извършен през ноември 855 г.,
при който Константиновият покровител Теоктист е бил убит or регента Варда в съгласие с израслия вече импе­
ратор Михаил III. В този момент Константин, от една страна, навярно се е страхувал за своята лична безопас­
ност, а, от друга страна, не ще да е искал да остане да служи на един режим, който е погубил неговия благо*
детел (а може би и близък роднина), и поради това се е видял принуден да напусне столицата. За причините на
този дворцов преврат вж. B u r y . A History, с. 157—159; за точната дата вж. F. H a l ki n. Trols dates pr6 d s 6 es
grace au synaxaire, в Byzantion, 24 (1954), c. 11— 14. — 2. Това съобщение за материална оскъдица покрай агиографския си характер като че ли съдържа и едно загатване с фактическо съдържание: при това ненадейно на­
пускане на службата си в Цариград Константин ще да е бил лишен от редовни средства за преживяване, т3. Има няколко планини с това име. Тук става дума за планината Олимп в северозападната част на Мала Азия
в областта Витиния, на юг от Бруса, където са били съсредоточени най-големите и най-известни манастири на
времето. Подробности вж. у D v o r n i k , с. 114—117. От някои податки, които намираме в житието на Петър Атройски (починал през 837 г.), се вижда, че в тези манастири са намирали убежище мнозина духовници и светски
първенци, които са били изгонени от столицата поради своята привързаност към иконопочитанието или по други
политически причини. Вж. V. L a u r е п t. La vie merveilleuse de saint Pierre d’Atroa. (Subsidia Hagiographica 29).
Bruxelles, 1956. — 4. Този тъй важен и съдържателен пасаж се намира само в настояшия препис; във всички
други преписи той липсва. Изглежда, че е вмъкнат тук от преписвача Владислав Граматик. Не е ясно обаче от­
къде е взел преписвачът данни за това съобщение. Дали това е само едно редакционно разширение на текста
или Владислав Граматик е намерил някъде някакви допълнителни подробности за пребиваването на братята в
Олимп ? Но независимо от историческата достоверност или недостоверност на това указание, твърде е вероятно
Константин да е започнал своята работа върху славянската азбука и славянските преводи именно по това време и
на това място.

Глава VI11
1.

Хазарите са били полускитническо азиатско племе от тюркски произход, сродно по всяка вероятност с

аспаруховските българи. В началото на VII в. те заседнали по долното течение на Волга, където скоро създали
обширна и силна държава. Земите им се простирали от Волга до Днепър, от Каспийско море до Азовско море
и на юг до Кавказките планини. Постепенно проникнали и в Кримския полуостров и завладели по-голямата част
от него. Често нападали тамошните византийски колонии, но Византия се стремяла да поддържа добри отно­
шения с тях, за да може да ги използува като съюзници в постоянните войни с перси и араби. Даже Лъв Исаврянин оженил сина си Константин Копроним за хазарска принцеса. Научната литература по въпроса е много

КОМЕНТАР КЪМ КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ
обширна. Доста подробности са дадени у D v o r n i k ,

с. 148— 180; вж. също и A. Z a j

3

149

с z к о w s к i. Ze

studidw nad zagadnieniem chazarskim. Krakow, 1947. Особено аналитична е последната работа на М. И. А р т ам о н о в . История хазар. Ленинград, 1962, където е посочена и съответната библиография. 1Цо се отнася до
Константиновата мисия изобщо и ао нейната историческа вероятност, вж. пак у D v o r n i k ,

пое. м .; известни

съмнения изказва В. Ла ма и ск и й. Славянское житие св. Кирилла как религиозно-эпическое произведение и
как исторический источник. — ЖМНПр., 1903, апрель—юний, на които възразява VI. Μ о § i n. Hipoteza Laman’
skoga

0

hazarskoj misiji sv. Cirila. — Іужнословенски филолог, кн. VI (1926— 1927), c. 133— 152. Добри подроб­

ности са дадени и в статията на Т. С ъ б е в .

По някои въпроси на хазарската мисия. — Юб. сб. Константин-

Кирил Философ. С , с. 105—125. — 2. По всичко изглежда, че в началото на IX в. хазарите в голямото си бол­
шинство са били напълно юдеизирани. Още в началото на VIII в. големи маси евреи, преследвани от араби и
византийци, са навлезли в хазарските земи, особено в Крим, където са създали големи и цветущи колонии. Те
са успели да наложат юдеизма сред хазарското население, включително и сред дворцовите среди. Подробности
са дадени пак у D v o r n i k , с. 168—171. Вж. и хубавата студия на D. М. D u n I о p. The History of the Iewsh
Khazars. Nev York, 1954, а също и H. R o s e n k r a n z .
wicklung des Judaismus und Chazaro-Judaismus.

Das Chazarenproblem im Lichte der liistorische Ent-

Wien, 1953. — 3. Тези думи като че ли подсказват, че по това

време (т. е. около средата на 860 г.) Константин още не се е бил върнал на Олимп в Цариград, та е трябвало
да го търсят. Обратно гледище застъпва D v o r n i k . Les legendes, с. 146—147, който смята, че още през 859 г.
Константин се е помирил с режима и се ё върнал в Цариград. — 4. Старият град Херсон (рус. Корсунъ) се е
намирал в Югозападен Крим, съвсем близо до днешния Севастопол. Към края на IV в. е влязъл в състава на
Византийската империя и скоро е бил християнизиран заедно с Цялата околност. По Кирило-Методиево време,
когато по-голямата част от полуострова е била в ръцете на Хазарите, Херсон е бил все още византийско владение.
Затова Константин е отседнал там. — 5. Изглежда, че Константин се е забавил известно време в Херсон, за да
може между другото да изучи, или по-точно казано, да усъвършенствува познанията си по еврейски език. Това
му е било необходимо за разговорите с хазарите, които, бидейки напълно юдеизирани, са си служили
официално и служебно с еврейски език. Имаме доста данни за това, че Константин е познавал доб­
ре тоя език: вж. убедителната статия на E l l i s

Н. Mi n s .

Saint Cyril really knew Hebrew. — Me­

langes en Phonneur de P. Boyer (Travaux publies par Hnstitut d’etudes slaves, II). Paris, 1925, c. 94—97. Вж.
и K. Х о р а л е к . Св. Кирил и семитские языки. — Юб. сб. For Roman Jakobson, La Haye Mouton, 1956,
c. 230—234. —

6.

Фактическият смисъл на тези думи не е много ясен. Каква еврейска граматика „в осем

части· е превел Константин ? Въпросът за съществуването на системни еврейски граматики по онова време е
все още спорен; спорен е също тъй и въпросът за разпредялбата в старите еврейски граматики: според някои
учени там е имало не осем, а само три части. Най-правдоподобно би било да се предположи, че Константин,
използувайки някои намерени в Херсон .бележки по еврейски език, ги е редактирал на гръцки, като ги е систе­
матизирал в осем части според, традиционната разпредялба на гръцката граматическа наука, за да могат да бъдат

Хазарски каганат и вероятният път на делегацията към резиденцията^на кагана

150

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

по-прегледни и по-възприемливи за един неевреин. Така ни стават съвсем ясни и следващите думи в житието :
щ.. . о т което придоби по-голямо познание". Ем. Георгиев смята, че този Константинов труд е послужил за
основа на онова компилативно произведение в старобългарската книжнина, познато под името .За осемте части
на речта", което се приписва на Йоан Екзарх. Вж. книгата му Кирил и Методий, основоположници на славян­
ските литератури. С., 1956, с. 69—75. — 7. Самаританите са били в същност еврейско племе, което е насе­
лявало Средна Палестина (между Юдея и Галилея) с главен град Самария. Към края на IV в. пр. н. е. поради
някои верски различия те са се отцепили от другите юдейски племена и са избягвали всякакви сношения с тях.
Между самаританския говорим език и езика на южните еврейски племена е имало незначителни диалектни раз­
личия. Обаче езикът на запазената у самаританите староеврейска писменост е бил значително по-старинен и потруден за четене от езика на юдейската староеврейска писменост, наречен иврит. Самаританите са почитали из­
ключително Мойсеевото петокнижие (Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие) и самаританският текст на тези
книги се е различавал в някои пунктове от официалния масоретски текст на юдеите. Изглежда, че в дадения
случай в ръцете на Константина е попаднал този именно самаритански текст на Мойсеевото петокнижие и той,
познавайки вече еврейския език, е могъл без особени затруднения да се справи с него. —

8.

Това е наистина

най-неясното и загадъчно място в цялото житие. Въпросът за произхода и езиковата принадлежност на тези
книги, написани с щруски писменаи9 е предизвикал и продължава да предизвиква оживени научни спорове, във
връзка с които се е натрупала голяма литература, чието изреждане тук не е възможно. Едни смятат, че под
думата „руски" тук трябва да се разбира езикът на скандинавските варяги, наричани „роси"; други предполагат,
че става дума за готска писменост; трети твърдят, че това са следи от някаква предкнрилометодиевска славянска
писменост и пр. За всички тези мнения, изказани до 1924 г., вж. подробно у Г. И л ь и н с к и й . Один эпизод из
Корсунского периода жизни Константина Философа. — Slavia, III (1924—1925), 1, с. 46—64. По-късно (1935)
Ваян изказа предположение, че тук първоначално е стояло су^ьскымн, което по-късните преписвачи погрешно са
променили в ^сьскы мн; следователно тук става дума за сирийски книги. Вж. A. V a і 11 a n t. Les „lettres
russes" de la Vie de Constantin, в Revue des

6 tudes

slaves, 15 (1935), 1—2, c. 7 5 —79. Това Ваяново предполо­

жение бе подхванато и подробно аргументирано най-напред от R. J a k o b s o n . Sait Constantin et la langue syriaque, в Annuaire de Tlnstitut de Philologie et d'histoire orientales et slaves, τ. 7 (1939—1944), c. 181—186, a
след това и от D. Gerhardt, В. Ф. Мареш, Н. Gregoire, Т. А. Иванова и др. Днес то се смята за най-правдоподобно. — 9. Климент I (наричан още Климент Римски) е бил римски епископ от 92 до 101 г., по време на им­
ператор Траян. Имало е предание, че е бил заточен в Крим и там бил хвърлен в морето с котва на шия. Вж.
за това рядкото издание на J. - В. С о t е I i е г. Sancti Barnabae ct aliorum Patrum apostolicorum scripta. Paris,
1672, τ. 11, c. 828—836. При по-късните научни издирвания се установи, че това предание е една недостоверна
легенда: в същност край Херсон е бил хвърлен в морето не този Климент Римски, а някакъв друг локален мъ­
ченик на име Климент. По онова време обаче всички —■както на Изток, така и на Запад — са вярвали на ле­
гендата и са приемали, че намерените от Константина мощи са действително мощите на Климент Римски. —
10. „Обретение* е заглавието на известното Константиново съчинение, съставено във връзка с намирането на
мощите на предполагаемия Клименг Римски. Било е написано на гръцки, но оригиналът му досега не е намерен;
запазен е само старобългарският му превод. За него е писано много. Подробности са дадени у Е м . Г е о р г и е в .
Кирил и Методий, с. 76—87; вж. и I v. Du δ е v. Costantino Filosofo nella storia della letteratura bizantina. —
Studi in onore di Ettore Lo Gatto e Giovanni Maver. Firenze, 1962, c. 216—219. Съчинението е публикувано ня­
колко пъти. Най-добро издание със съответен коментар е направено от I. V a s i с a. Slovo na prenesenie mostem
preslavnago Klimenta, neboli legenda Chersonska. — Acta Academiae Velehradensis, XIX (1948), 1—2, c. 38—80. —
11. D v o r n i k . Les tegendes, c. 188—189, смята,че този разказ за обсадата на някакъв християнски град и ос­
вобождаването му по Константиново застъпничество може да бъде исторически верен. Предполага се, че градът
ще да е бил готски, а готските селища в КриМ, като християнски, са били под закрилата на Византия. Кон­
стантин, като византийски функционер в случая, се е почувствувал задължен да се застъпи за града. — 12. Макар
че подобни разкази за усмиряване на нападащи варвари се срещат като агиографски елемент в произведенията
и на други житиеписци — напр. у Созомен, у Прокопий и др. (посочки за това вж. у G. M o r a v c z i k . А Куrillos legenda magyar vonatkozasu epizodjahoz. — Ethnographia, τ. 39, Budapest, 1928, c. 108— 109), тук този
епизод може да бъде истинска случка. По онова време маджари с* скитали между доените течения на Днепър

КОМЕНТАР КЪМ КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

/5/

ft Доя н често са нападали кримските градове. Освен това в хазарските войски е имало маджарски военни групиі
Така смятат я D v o r n i k , Les 16gendes, 188—189, и F e r i s

καί Ме&оЫоѵ, οχβτιζόμινα μϊ την προϊστορίαν των Ονγρων.

B e r k i . Δυο ілёюбЬа τοϋ βίον χών άγιων Κύριλλον

—-■ Юб. сб.

Κνρίλλφ хаі Мё&оЫсо, τ. I,

С.

243—248. Що

се отнася до издаването на вълчи вой, изглежда, че то е било присъщо на ония народи: византийският писател
Свидас откъм края на X в. съобщава, че аварите правели нападенията си с вълчи вой, което им било много
прнятно. Вж. Suidae Lexicon grace et latine, τ. II, 468. Някои подробности са посочени у Ив. Д у й ч е в . Към
тълкуването на пространните жития на Кирила и Методия. — Сб. Хиляда и сто години славянска писменост,
с. 115—116. — 13. Службата на първия час е кратко църковно последование, което се чете сутрин в първия
час на деня (по източното времеброеие) преди утренната служба. То може да се чете навсякъде.

Глава IX
1. Меотийско езеро е старото наименование на Азовско море.
2. В южнославянските преписи на жи­
тието (без Лвовския) стои ѣКапийска врата*, което според някои напомня старото наименование на Керч (а от­
там щ на Керченокия пролив) Panticapaeum; вж. напр. F г. P a s t r o e k . D£jiriy slovanskych

apostolu Cyritla a

Methoda, Praha, 1902, c. 57 и 175; също и M. W e i n g a r t в отзива си за книгата на Dvornik в Byzantinoslavica,
V(1933—1934), с. 438—439, и др. Обаче в повечето руски преписи стои .Каспийска врата*, което всякак з а ­
глежда по-правилно. „Каспийска врата4 (у Теофан Kaomat πνλαι, у Плиний и Светоиий Porta Casptae, у Tauht
Clausira Caspiarum) се е наричала дългата теснина между Кавказките планини и брега на Каспийско море. Там
се е намирала лятната резиденция на хазарския каган. За да стигне дотам, византийската делегация е преко­
сила Азовското море а през Таганрогския залив е дошла до укрепения хазарски град Саркел при устието на
Дон, отдето е минавал главният път към вътрешността на хазарските земи. Много подробности са дадени у
D v o r n i k . Les legendes, с. 182— 184; вж. и VI. Μ о § i n. Hipoteza Lamanskoga. — Іужнословенски филолог,
VI, 147—148. — З.^Подобно съобщение се среша и в Шестоднева на Йоан Екзарх, и то в оригиналната му
част (в Словото за четвъртия ден). Като говоря за родовата наследственост у българите, Йоан Екзарх казва:
.Чуваме, че така е а у хазарате*. Отде е могъл Екзарх да .чуе* подобно нещо ? Твърде вероятно е да е
узнал това нещо именно от КонсТантйновото житие. — 4. За .прадедовската чест* вж. бел. 9 към гл. IV. — 5.
Акила е бил учен евреин, живял през първата половина на II в. сл. н. е'. На младини станал християнин, но
след това се отметнал и се върнал в юдейството. Понеже в споровете си с християните нямал доверие в гръц­
кия превод на Septuaginta, превел Стария завет на гръцки, но с твърде буквален и неясен превод. Евреите
обаче са ценели много неговия превод и са го предпочитали пред Septuaginta. Константин цитира тук неговия
именно превод, за да убеди евреите и да не им даде възможност да го оспорват. Що се отнася до самия цитат
от Изх. 34, 9 {.всели се в нашите утроби*), като превод той не е правилен, па и не £тои във връзка с христи­
янския догмат за въплъщението на Исуса Христа от лева Мария, по който тук се спори. В гръцкия превод на
Septuaginta той гласи

:

σνμπορβν&ήτω 6 κνριός μον με& ήμών, τ. е. 9нека господ мой се всели между наст.

Обаче Константин умишлено използува буквалния и неясен превод иа Акила, за да покаже на евреите, че уж
сйм Мойсей се е молил на бога .да се всели в нашите утроби", което според него доказва, че бог изобщо може
да се всели в женска утроба. За нас този цитат тук е важен от две гледища: от една страна, той ни разкрива
Изключителните казуистични способности на Константина, който в диспутите си винаги успява да намери съот­
ветния argumentum ad hominem ; от друга страна, той-нн показва, че Константин е познавал Акиловия превод
на Стария завет и го е използувал, където му е било нужно. Някои обяснения по това вж. у F r . G r i v e c .
Akvflov fragment ν 2Κ, в Bogoslovni Vestnik XV (1935), c. 213—216; вж. и цитираната по-горе статия йа
EL Н. Mi n * . Saint Cyril really knew Hebrew. — Melanges en l’honneur de P. Boyer, c. 94—97.

Глава X
Іі .Помазаният* (евр. Месия, гр. Χρ*στός) е очакваният от евреите спасител, за чието идване са пред­
сказвали многократно техните пророци. Християните са вярвали, че Исус е този именно многоочакван , помазаник“
и затова са го нарекли Исус Христос

γοτ

гр. ZQio)> „ігомазвам"); но евреите са отричали това и са смятали,

152

КЛИМЕНТ 'ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

съчинения

че истинският помазаник още не е дошъл и затова християнската вяра елъжовна.'— 2.*В същност този цитат от
книгата на пророк Йеремия (пб еврейската библия 30', 6, а-по гръцката 37, 6). няма нищо общо с· водения, тук
спор. Правилното значение на тези Йёремиеви думи проличава добре в еврейския текст», където това пясто
гласи: 9Попитайте и разсъдете: раж да ли м ъж ? Защото виждам у всеки-мъж ръцете на бедрата му
като у Жена,, кога ражда, и лицата на всички са бледни.* С това пророкът картинно посочва · мъките - и
страданията на еврейските мъже по време на Вавилонския плен: Но в Гръцкия превод на- Septiaginta- това място
е преведено неясно и двумислено: έ$ωτήσατε xai ΐδετε ει 8τέχεν

άροεν. Тук αρσειτ. м ож еда -бъдеи - вин. п. и да

се схване като допълнение на глагола ετεχεν, и в такъв случай това би значило : „Разпитайте и вижте дали
[някоя жена] е родила мъжко отроче.* Изглежда, че Константин по >казуистични съображение е възприел
това четене. — 3. Това иносказателно обяснение на Псал. 40, 10 не е вярно; думите на псалмопевеца . човекът,
на когото се уповавах\

не се отнасят за Христа. — 4. От чисто богословско гледище товаобяснение на

обрезанието е съвсем неправилно; но тук Константин иска да
гоженство и брачно безредие.
стантин наистина

подиграе евреите и да ги укориза тяхното мно­

5. Този пасаж е съвсем конкретен, и .не оставя място, за съмнение, че Кон­

е написал своите „беседи*, и то, безспорно, на гръцки.език. Не е напълно ясно обаче,дали

тези .книги* са обхващали всички диспути на Константина или се отнасят само д о . споровете >му с хазарвде.
Е. Георгиев смята, че тук са влизали всички произведения на Константина; вж. статията му
славянския просветител

Константин-Кирил,

З а , „книгите-

на

преведени от неговия брат Методий на славянски език*, в. Slavi-

stiina Revija, X (1957), с. 119—128Досега не е открит нито гръцкият оригинал на тези .Константинови »книгн",:нито старобългарският:им
превод, направен от Методий. Може обаче да се предполага, че «якои следи от тях се намират в едыо .компилативно старобългарско произведение, публикувано от И. Е. Евсеев : Словеса, гсшпых пророк. Противоюдейский
памятник но рукописи XV в. М., 1907. Въпросът заслужава по-подробно разглеждане. .

Глава X I
1.

*-

*■

С тази алегория Константин напомня за живота на първите хора Адам и ■:Ева в рая, от който· те са

били изгонени поради грехопадението* — 2. Тези фигуративни думи за лекуване с противни средства—напомнят
твърде много едно подобно място в 32 хомилия на Григорий Велики : Dominus nosier contrarra opposuit medlcamenta peccatis. ut lubridscontinentiam . . . elatis praeciperet humilitatem. Migne* Patp. lat.,T, 76, кол.-4232*
3. В същност целият диспут При хазарите се води между Константин и. юдействуващите.,Това е единственото
място, където^ като противник се явява мохамеданин. Както от решителните думи *на Константина* така -и - от
дръзкия отговор на самите хазари лиЧи, че почти всички са били юдеизирани ;· мохамеданството е било едва^ .ли
не на изчезване.

4. Това известие за частични покръствания на хазарите наглежда» исторически' вярна Тези

хазарски християнски малцинства отначало са били под властта на херсонския епископ· а по-късиеѵ (в началото
на X в.) са имали

собствен епископат. Вж. J. Н е г g е η г ό t h е г. Photius, I, 537 ; G г tv е е— ·. Т o.m

Fontes, c. 196."
P*

Глава XII
1.

...

-·> ?' .

І

«.·

. ..

И двата тези епизода — липсата на вода за пиене и Смъртта на херсонския архиепископ, са дадейи

тук в подходящ за времето агиоГрафски стйл * но те съвсем* не са лишени от исторически и реален смгісъл.
Липсата На питейна вода показва, че делегацията е пътувала ЬоСред лято, и т<£ ιίο ѣезводни степни области,
което напълно съответствува на познатите ни исторически обстоятелства ; а разказът за смъртта на архиепНсксйі
Георгий (името му ни е известно от Херсонската легенда) дава възможност да се определи със съответна
точност времето

на

смъртта му — лятото на 861 г. И действително на Фотиевия събор в Цариград през

есента на 861 г. херсонски епископ е бил вече Павел, приемник на починалия Георгий. Вж. у M a n s i . Sacrorum
concliliorum nova et amplissima collectio, Τ; XVII, C; -373.—

2. По въпроса ea местонахождението л а града Фул

(Ми Фула) все още се спори. А. А. В а с и л ь е в (Готы в Крыму* — Изв. гос. Академии истории матернальной культуры, τ. V, с. 211), а в по-ново време и В, В. К р о п о т к и н (Из истории средневековнаго Крыма* Советскм

К О М Е Н ТА Р КЪМ КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

JSS

археология, τ. XXVIII, 1958', с. 198—218) смятат, че градът се е намирал в източната част на Кримския полу­
остров, при Чифут кале; според А. Якобсон обаче по-правдоподобно е да се приеме, че градът се е йайирал в
западната част на полуострова, при Бахчисарай, близо до Херсоя. Вж. А. Л. Я к о б с о и. К вопросу 6 локали­
зации средневекового города Фуллы. — Советская археология,
от гледище на

XXIX—XXX, 1959, с. 108—113. fleflcfBHTWHO

Константиновия маршрут това локализиране изглежда по-приемливо: на делегаойята

сем не е е било нужно да се спира

съв­

по източните краища на полуострова. Що се отнася до етничния ха­

рактер на фулското племе, смята се, че то е било от алански произход: вж. някои подробности у П. Л а в р о в.
Кирило та Методий в давньо-словянському письменстви. Киів, 1928, с. 34, и у D v o r n i k . Les legendes, с. 206.
3.

При едно широко и сравнително етнографско разглеждане на въпроса за свещени и обожествявани

дървета и за разни езически обреди около тях може би ще се установи, че подобен култ води началото си от
изток и в разни варианти се е разпространил и по други народи — особено сред малоазийските и кавказките
племена. Някои посочки са дадени у D v o r n i k . Les legendes, с. 206; вж. и J. D u j ί е v. Zur literarischen
Tatigkeit Konstantins des Philosophen. — Byz. Zeitschrift, XLIV (1951), 105— 110. Имало го е може би и у сла­
вяните. В житието на Теодосий Търновски се казва, че от Цариград дошъл в Търново някой си измамник ле­
кар на име Теодорит, който учел хората да се покланят на някакъв дъб и да му принасят в жертва овци и аг­
нета, за да получат

изцеление:

вж. ЖнтТс н жнзнь л^подоБньге отцд имшго ЧКѵѵдосІХ, публикувано от

В. Златарски в СбНУ, XX (1904), гл. 13, с. 19. Що се отнася до името на дървото — Александър, Йв. ДуЙчев
смята, .че то трябва да се разбира не като лично име Александър, а като общ нарицателен епитет, гр. αΑΙ£αν4ροέ,
който значи .мъжезашитник, мъжепокровител“ ; вж. посочената по-горе статия, а също и статията му Към тъл­
куването на пространните жития на Кирил и Методий в юбилейния сборник Хиляда и сто години славянска пис­
меност, с. 103—104. Това обяснение изглежда правдоподобно; не можем обаче да не обърнем внимание и на
едно място в животописа на Александър Македонски от Плутарх (гл. IX), където се казва, че при реката Кефиз в Беотия. имало дъб, наречен „Александров дъб*. Според обяснението на Плутарх този дъб бил наречен
тъй? понеже някога си Александър бил разположил край него шатрата си. Дали обаче това обяснение на Плу­
тарх е вярно? Дали между наименованието на този дъб в Беотия и наименованието на дъба в кримския Фул
няма никаква връзка ? Струва ни се, че това не е изключено — 4. В гръцкия превод на Septuaginta тук стои
Фоуд ; формата Фул се среща само в еврейския първообраз. Това може да бъде още едно доказателство, че
Константин е познавал еврейските текстове. Разбира се, това етногеографско име в книгата на пророк Исайя
едва ли има нещо общо с кримския Фул; но Константин го използува, за да повдигне племенната гордост на
това фулско население, като им покаже, че за тях се говори в Библията и по този начин да ги спечели за кау­
зата си. Argumentum ad hominem.

Глава ХІН
1. Явно е, че при връщането си в Цариград Константин се е явил пред царя, за да даде отчет за -рабо­
тата си у іазарите. Това явяване на доклад в двореца може да бъде едно указание за първенствуващата
роля на Константина в делегацията. Твърде е възможно отчетът да е бил даден в писмена форма. — 2. Някои
'смятат, че след връщането си Константин е продължил преподавателската си кариера в храма .Свети апостоли*,
където е била висшата патриаршеска школа: вж. Fr. D v o r n i k . La carriere universitaire de Constantin le Phifosophe, B Byzantinoslavica, 111(1931), c. 65; Les legendes; c. 80— 81 ; 7 Avaoxaolovj *H Κατάστασιςτής παιδείας* —
Сб. Κύριλλο) хаі Μεθοδίψ, I, c. 69 — 70; /7. Κ. X g i σ τ ο ν. ’Επιδιώξεις της άποστολής ΚνρΙΧΚον χαι Μεθοδίου ~ СЪ•Щйя· сборник, с.

8.

Beck обаче отрича това, като изтъква, че тази патриаршеска школа е била открита по-късно;

йж. Н.-С. B e c k . KonstantinopeL — Byz. Zeitschrift, 58 (1965), 1* c. 25. Действително трябва да се предполага,
<№ Константин е бил на почивка, понеже е бил много уморен и болнав — още повече като се вземе пред вид,
че в повечето преписи е казано: жнсъіш бсзь млъкы. — 3. И тук-житиеписецът показва добра осведоменост:
действително между еврейското и самаританското писмо има изйе£1'на разлика. Самарнтанският шрифт е по-старнвён. Вж. по-ігоре бел. 7 към гл. VIII. — 4. Не може д а с ё к а ж ё с положителност'дали този разказ За някаква
СолоМонова чаша е агиографски пълнеж или има някаква фактическа стойност, За възйожйосттй да се е нами2Q Климент Охридски, Събрани съчинения, т, 3

754

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪ ЧИ Н Е Н ИЯ

рала в Цариград подобна чаша говори D v o r n i k . Les legendes, с. 209 —210. В случая по-важно с да се отбе­
лежи, че в посоченото по-горе старобългарско произведение „Словеса святых пророк* (вж. бел. 5 към гл. X) се
споменава за такава чаша със съвсем съшия надпис: вж. П. Л а в р о в . Кирило та Методий, с. 34—36. Наистина
може да се предполага, че в тази компилативна старобългарска статия са се запазили следи от писаните .беседи"
на Константин Философ. За апокрифния характер на това пророчество вж. А. П е т р о в . Апокрифическое про­
рочество царя Соломона о Христе, находящееся в пространном житии св. Константина Философа. СПб., 1894
[<=Памятники древней письменности № СІѴ]. По-свободно разглеждане на въпроса за тази чаша във връзка е
легендите за свети Грал вж. у Т. Ст. Т о м о в . Една възможна българска успоредица на легендата на Грала.
(Из житието на Константин-Кирил Философ). — Сб. Старобългарска литература. Изследвания и материали. I. С., 1971,
с. 65—80. Независимо от това И. Шевченко съобщава за един гръцки ръкопис от II в. сл. н. е., в който се сре­
щат някои паралели с тези пророчества. Вж. J. S e v £ e n k o . The Greec Source of the Inscription on Salomon’s
Chalice in the Vita Constantini. — Сб. To Honor Roman Jacobson. The Hague—Paris, 1967, c. 1806—1817.

Глава XIV
1.

Ростислав (846—870), син и наследник на моравския княз Моймнр I, успява до голяма степен да обе­

дини разните бохемски, моравски и нитрийскн племена в една обширна държава, наречена Велика Моравия, и
да се освободи от немска политическа и църковна зависимост. Добър исторически очерк на онази епоха е да*
ден у J. D e k a n .

Za£iatky slovensk^ch d£jin a Risa Vel'komoravska, в сборната книга Slovenske d€jim, II.

Bratislava, 1951, c. 49—190. Няма съмнение, че опитите на Ростислава да влезе във връзки с Внзантня са ималя
не толкова църковни, колкото държавно-политнчески задачи: целта му е била чрез един съюз с Византия да
неутрализира съюза на Людовик Немски с цар Борис, насочен срещу него, н по такъв начин да укрепи своята
Независимост. Вж. за ТОва D Ѵ О Г П І К. Les legendes,

C.

212— 235 ; 7. Καραγιανοπονλον. To ιστορικόν πλαιοΐον τοϋ

ίργον των αποστόλων των Σλάβων.— Юб. сб. Κνρίλλφ καί Με&οδίψ, I,
стислав вж. D. M a r e c k o v a . Moravske poselstvi do Cafihradu

С.

jaK o

141—152. По-специално за
fecky dokument. — Slovo,

ПИСМОТО

Ηβ Ρο-

18—19 (1969),

c. 109-140.
Тук в житието се казва, че Ростислав, преди да изпрати известие в Цариград, шнаправи съвет със своите
князе и с моравците· ; а и в Цариград царят, като получил известието, разгледал въпроса, като 9свика съвет*.
Тези посочкн не са ли указания, че авторът на житието е бил просветен общественик, който е бил добре осве­
домен за голямото политическо значение на тази мисия ? — 2. Съобщението в писмото на Ростислава, че по
това време моравците са се били вече отметнали от езичеството и са били възприели християнския закон, на­
пълно съответствува на историческата истина. Историко-археологическите проучвания през последните десетилетия
доказват, че още през първата половина на IX в. християнството е било навлязло в моравските земи. За това
вж. напр. F г. P a s t r n e k . £ i mo2u Moravanie v dobfc Cyrilometodejskej nazyvani byt' „konvertiti* ? C6 . Risa
VeKkomoravska. Praha, 1933, 227—229; А. В. И с а ч е н к о . K вопросу об ирландской миссии у панонскихи моравских славян. — Вопросы славянското языкознания, вып. 7 (1963), с. 43—72. По-изчерпателно и с по-богати
библиографски посочкн е разгледан въпросът у VI. V a v f i n e k . Predcyrilometodijske mlsie па Velke Могаѵё. —
Slavia, XXXII (1963), 4, 465—480. — 3. Като поговорка този израз (на гръцки χα&’ νδατος или εν νόατι γράψέιν)
е бил доста разпространен с едни или други варианти в значението: „върша безполезна работа", или .мъча се
да направя нещо невъзможно", или .прикривам нещо полезно“ и др. В дадения случай обаче смисълът е много
ясен: проповядването на християнското учение не може да става наизуст, без записване и без точно фиксиране,
понеже има опасност да бъде зле разбрано, зле тълкувано, неправилно разпространявано и изопачено, и по
такъв начин проповедникът рискува да бъде обвинен, че е насаждал неправо, еретическо учение. Подробност»
вж. у Ив. Д у й ч е в . Към тълкуването на пространните жития, — Сб. Хиляда и сто години славянска писме­
ност, с. 113—115, където са дадени и съответните библиографски посочки. — 4. Варда (по-късно наречен кесар,
т. е. съимператор Варда) е бил вуйчо на император Михаил III, т. е. брат на майка му Теодора. Отначало, до*
като императорът е бил малолетен, той е бил регент, а след това — негов съуправител. — 5. Това съобщение
за някакви Константинови сътрудници (за такива се споменава и в ЖМ, гл. V) дава основания да се предпо­
лага, че

ощ е

преди моравската

м исия

Константин

е

имал около

себе

си група съмишленици и помощници,

с

К О МЕ НТ А Р К ЪМ КИРИЛОВОТО ЖИТ ИЕ

]5 5

които е подготвял славянската писменост. Това ще да е било навярно по времето, когато той е бил на уедине­
ние с брата си в манастира на Олимп. Някои съображения по това вж. у F г. G г i v е с. Slovanska blagovestпіка Ciril in Metod, 863—1963. Celje, 1963. Дали и самият житиеписец (Климент) не е бил един от тези съ­
трудници?— 6 . Това са първите думи от гл. I на Йоановото евангелие. С това евангелско четиво (което се чете на
първия ден на Великден) започва т. нар. Изборно евангелие. Ясно е, че първата книга, която Константин е

Моравските и Панонските земи
превел на старобългарски, е била именно Изборното евангелие. — 7. Става дума за Константин Велики, който е
оставил . спомен за себе си в бъдните поколенияя с това, че с прочутия Милански едикт от 313 г. е обявил
християнството за официална държавяа религия и пренесъл столицата си в Цариград. Същото сравнение изпол­
зува и патриарх Фотий в писмото см до цар Борис; вж. Migne. Part, gr., τ. 102, кол. 660.
Глаша XV
1. Тези няколко думи, които се отнасят до преводаческата дейност на Константина, не са нито достатъчно
ясн {, нито достатъчно конкретни. Въпросът за обема и вида на преведените от Константина богослужебни книги
е все още неизяснен и спорен. Тезата на Ив. Гошев (Светите братя Кирил и Методий. — Год. Соф. унив., Бог.
фак., τ. XV, 1937—1938, с. 56—69), че Константин бил превел „целия църковен чин изчерпателно·, е крайно
пресилена. Малко по-добре, макар и с известна преднамереност, е представен въпросът у Κ. К у е в. Към въпроса
за началото на славянската писменост. — Год. Соф. унив.,*Фил. фак., т. LIV, 1960, с. 90—101. Вж. и Л. П. Ж ук о в с к а я . Об объеме славянской книги, переведенной с греческого Кирнллом и Мефодием. — Вопросы славянского языкознания, вып. 7. Μ., 1963, с. 78—79. За правилното разбиране на това място то трябва да бъде съпо­
ставено с гл. XV от ЖМ, където посочката е много по-конкретна: 9Защото по-преди той [т. е. МетодийJ
беше превел с Философа само псалтира и евангелието с апостола и с избрани служби.* Под «избрани
служби" трябва навярно да се разбират някои части от основната за онова време богослужебна книга във визан­
тийската църква, наричана Молитвослов (на гр. ΕνχοΧόγιον), която е съдържала всички богослужебни текстове и
молитви, влизащи по-късно п състзм иа Служебника и Требцикз, Вж, и F. G г і ν е с — F. Τ о m 3 if . Constan-

156

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

tinus et Methodius Thessaloniceoses. Footes.

СЪЧИ Н Е Н ИЯ

Zagreb, I960, c. 234—235,

а

също

и EM. Г е б р г и е в . Кирил

и Методий основоположници на славянските литератури. С.( 1956, с. 130— 134. — 2. В случая .сЪсЬди на дявола·
са представителите на немското католическо духовенство, за които стйва дума някйлко реда по-надолу: „архие­
реи, йереи и техните ученици■*. Противодействието е идвало главно от епископите в Пасау. Фрайзинген и Залц­
бург. За политическо обяснение и за хронологическо уточняване на събитията трябва да ‘отбележим, че те са
могли да се опълчат против делото на Кирила и Методия едва след август—септември 864 г., когато Людовик
Немски победил Ростислава и немският католицизъм отново взел връх и започнал да се настанява в Моравия.—
3. Във връзка с повдигнатите възражения и нападки срещу Константина и срещу неговото дело от страна на
триезичниците трябва преди всичко да се каже, че триезичието не е нито догма, нито ерес. По своята същност
то никога не е било църковно-догматичен въпрос, а само едно ограничено църковно-обществено схващане, под­
държано и разпространявано от някои крайни консервативни клерикали, и то съобразно с един или друг политико-обществен момент. Подробно и широко историческо разглеждане на въпроса вж. у Κ. К у е в. Черноризец
Храбър. С., 1967, с. 72—84. При това трябва още да отбележим, че по времето на Кирил и Методий триезичните
схващания са били вече до голяма степен отживели и отречени от самйте католици. Но в дадения случай нем­
ските епископи са повдигнали отново тези отречени схващания, защото са смятали, че в тях ще могат да наме­
рят някакви доводи против усилията на Ростислав за създаване на независима национална църква и за славяни­
зиране на църковния й културния живот в Моравия. За борбите на Константина против тези немски триезичницн
вж. Iv. D i i j d e v .

L*activit6 de Constantin Philosophe-Cyrille en Moravie.

— Byzantinoslavica, XXIV (1963).

c. 219—228. — 4. Трябва да приемем, чё тези обвинения срещу немското духовенство са малко преувеличени:
католическите духовници не ще да са „проповядвали■ сред народа подобни погански вярвания. По-правдоподобно би било да допуснем, че те не са могли да се справят с все още съществуващите сред моравските пле­
мена езически вярвания и обичаи и са ги търпели. За подобни суеверия у моравците като че ли се загатв£ оше
в Клоцовия сборник: длъжсиъ естъ кьсикъ КНАЗЪ . .. КЬСЪМЪ Νλ кьсъкъ дінь

зьп^ъщтьѴн нс обТдътТ кого

НОМОШТЬИъТшТ)^, NT ПОГЬНЪСКЪ CTCfb ОБЫѴЬІ съдъдтн, n! погьиъскъиа п^нсапы ΙλΤ нно ѵъто БЛЖДАШТС. Вж.
изданието на A. D o s t £ l . Clozianus. Staroslov£nsky hlaholsky sbornik Tridentsky a, fnsbrucky. Praha, 1955, c. 53.
За тях се говори и в Италианската легенда: Coeperunt ad correptionem diversorum errorum, quos in pbpulo illo
repererant. Вж. у А. Т. - Балан. Кирил и Методий, II, с. 199. Някои указания вж. у П. Л а в р о в . Кирило та
Методий, с. 45—46. — 5. Ив. Дуйчев много сполучливо обяснява, че в тези вярвания за велеглави люде, които
живеели под земята, се имат пред вид човешки същества, които живеят от другата страна на земното кълбо (на
.гръцки би.било νηοχάτω τής γής), т. е. за антиподи, а не за хора, които живеят под земната кора. Вж. послед­
н а му публикация: Към тълкуването на пространните жития — Сб. Хиляда и сто години славянска писменост
с. 111—112, където е посочена и съответната библиография. По всичко изглежда, че тези поверия за същест­
вуването на антиподи са били разпространявани сред моравците от епископ Виргилий, дошъл от Ирландия в
Залцбург, който се смята за един от първите проповедници на християнството в моравските земи. Вж. за това
А. В. И с а ч е н к ο. К вопросу об ирландской миссии у Паннонии. — Вопросы славянското языкознания, вып. 7,
с. 51—55 и посочената там библиография. —

6.

За съществуването на подобни суеверия у някои руски племена

.вж. някои указания у. П. Л а в р о в. Кирило та Методий, с. 45—46. Що се отнася до убиването на човек, явно
е, че тук има някаква грешка: не може да се допусне, че в народните поверия за убиването на човек се е пред­
виждало такова незначително и безсмислено наказание — убиецът в продължение на три месеца да не пие от
.стъклена чаша, а само от дървена. I. Hamm предполага, че в глаголическия оригинал на текста първоначално е
стояло

а не ѵмсь; вж. рецензията му за книгата на Лер-Сплавински в Slovo, И — 12, с. 194— 195.

F. V. MareS също тъй търси грешката в написанието на думата улкь, но не приема обяснението на Hamm, а
смята, че тук първоначално е стояло

улък*

(без знак за съкращение), което значи .влечуго*. Вж. специалната

му статия в Slavia, XXXV (1966), 3, с. 525—529. — 7. Тук житиепйсецът (или някой от първите преписвачи) е
допуснал малка грешка: тези думи ги е казал не някой от апостолите, а Христос (Мат. 19,6). —

8.

Тук е казано,

че Кирил и Методий са прекарали в Моравия 40 месеца, а в ЖМ (гл. V) се посочват само 3 години. В Италиан­
ската легенда пък са посочени

4

години и половина, но навярно авторът на легендата е включил тук и времето,

прекарано в Г]анония при Коцеля, и във Венеция. Най-приемливо изглежда следното обяснение: Братята ще да

КОМЕНТАР КЪМ КИРИЛОВОТО ЖИТИЕ

/57

са дошли в Моравия през пролетта на 863 г . ; вж. за това убедително написаната статия на V о j t έ с h Т к a d 1 δ i к.
Datum pfichodu slovanskych apostolu na Moravu. — Slavia, 38 (1969), c. 542—551. Прекарали са там около три
години и половина (40 месеца), т. е. докъм есента на 866 г. Около една цяла година са се бавили при Коцел в
Панония и във Венеция, и в последните дни на 867- г. са пристигнали в Рим. В такъв случай и посочените в
Ит. легенда четири години и половина са напълно оправдани. Някои указания и съображения вж. у Fт. G г 1V

е с. Jak dlouho zdstali sv. Cyril a MetodSj v Panonij. — ApoStolat sv. Cyrila a Metodije. Olomuc, 1940, c. 148—150.

Все пак въпросът се нуждае от някои допълнителни хронологически съпоставки. — 9. Това съобщение, че Ки­
рил и Методий са отишли тда посветят учениците сил, не е много ясно. То става още по-неясно, като се
съпостави със съответното съобщение в ЖМ (гл. V ):

.върнаха се от Моравия\ Къде в същност са .с е върнали* ?

И къде е трябвало да посветят учениците си ? Dvornik и Weingart смятат· че братята са тръгнали за Цариград
(през Венеция), но там ги заварила поканата на папа Адриан II (или по-точно на папа Николай I) и те отишли л
Рим. Ф. Успенски, И. Франко, А. Т.-Балан и Π. Κ. Χρήστου пък предполагат, че Кирил и Методий действително
са се върнали в Цариград и оттам огново са отишіи в Рим. Fr. G r i v e c е убеден, че те са излезли от Мора­
вия с определено намерение да отидат в Рим. Преглед на различните мнения и съображения вж. у Fr. G r i v e c .
Reversi sunt ex Moravia. — Jugoslovenski istoriski (asopis, III (1937), c. 62—91, а също и у Я. Κ. Χ ρ ή σ τ ο υ .
Επιδιώξεις τής αποστολής Κυρίλλου xai ΜεΦοδΙου. — Юб. сб. ΚυρΙλλφ xai Με&οδίω. /. c. 16—20. — 10.

К оцеловИ Я Т

баща Прибина е бил племенен княз в земите около Нитра (днешно Словашко). През 833 г. моравският княз Моймир
(баща на Ростислава) при обединението на Велика Моравия го изгонил оттам и поставил на негово място своя
племенник Светополк. Людовик Немски приел беглеца Прибина и по свои политически съображения го настанил
на ленно владение в Панония около Блатенското езеро (днес Балатон). Коцел наследил баща си в тези именно
земи. Вж. картата към бел. 1 от гл. XIV.

Глаел XV/
1. Тук безспорно става дума не за Григорий Богослов Назианзин, а за папа Григорий Велики (540—604),
наречен Двоеслов (на гр. Διάλογος), както стои и в някои от преписите на ЖК. Според едно съобщение в лроложното житие на Кирил и Методий той е бил поддръжник на триезичните заблуждения. Вж. някои указания и
у П. Л а в р о в . Кирнло та Методий, с. 122—123. — 2. Йероним Стридонски (330—420) е един от най-учените
писатели на западната църква. Работил е и е писал главно на изток (в Юдея), където основал свой манастир край
град Витлеем. Най-значителният му труд е преводът на Библията на латински език, наречен Вулгата. — 3. Блажений Августин (354—430), епископ Ипонски, е най-изтъкнатият писател на западната църква. Произведенията
му са колкото многобройни и разнообразни, толкова и оригинални. Най-известните от тях са Confessiones (Изпо­
веди) и De civitate Dei (За божия град). — 4. При изброяването на тези племена може да има някои преувели­
чения или по-право някои неточности; не е известно дали всички тези племена наистина са имали своя национална църковна писменост. Знае се например, че абазгите (сродни с иберите, т. е. грузинците) са си служили 'в
църковния живот с грузинската писменост ; сугдеите (племе в Южен Крим) са използували арменската църковническа
писменост; персите (доколкото са били християнизирани) са си служили с халдейския богослужебен език и пр.
Обаче основната мисъл на Константин Философ е напълно вярна: тези племена са имали свободата да използу­
ват в църковния си живот предпочитания от тях близък народен език, а не са робували на триезичието, т. е. не
са били принуждавани да си служат само с еврейски, гръцки или латински. — 5. Докато другите библейски цитати
в ЖК са предадени в повечето случай свободно или по памет, тук целият този дълъг цитат от I Кор. 14, 5—40,
е предаден точно според автентичния текст. Нито Константин, нито житиеписецът не ще да са могли да произ­
несат или да запишат по памет тези дълги текстове. Може да се предполага, че те са били записани от самия
Константин, а оттам след това ги е използувал житиеписецът. —· 6. Някои обяснения около целия диспут на
Константин с епископите във Венеция вж. у Т. Lehf-Splawmski. Przyczynek do badan nad Zywotera Konstan:
tina-Cyrila. — Сб. в чест на академик А. Т.-Балан. С., 1956, с. 307—310.

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪВРАНИ

СЪ ЧИ Н Е Н ИЯ

Глава XVИ
1. В старобългарския текст на житието тук, па и по-нататък, стои думата ьпостолнкъ вместо пьпл. В за­
падната църква папата често е бил наричан с това наименование (apostolicus, dominus apostolicus), с което се е
подчертавало, че той е пръв и непосредствен апостолски наместник в Рим. F г. G г i ν е с смята, че употребата
на това наименование в ЖК (а съшо и в ЖМ) може да служи за доказателство, че Кирил и Методий са приз­
навали първенството на папата; вж. Doctrina byzantioa de primatu, в Opera Academiae Velegradensis, X (1922),
c. 46—50. Dvornik обаче показва много убедително, че това наименование (αηοοτολιχός, άηοοτολιχυς ηάηας) нерядко
било употребявано и в източната църква; вж. Les legendes с. 295 —300. — 2. Става дума за папа Адриан II,
встъпил на папския престол на 14. ХИ. 867 г. В същност Кирил и Методий били повикани в Рим от Адриановия
предшественик папа Николай I; вж. съобщението в ЖМ, гл. VI. Но докато успеят братята да стигнат в Рим.
папа Николай починал (13. XI. 867 г.) и те били посрещнати от приемника му Адриан II. Междувременно в
Цариград станали някои съществени църковно-полнтически промени. Още преди това, на един събор, свикан в
Цариград през лятото на 867 г., патриарх Фотий анатемосал папа Николай и отношенията между двете църкви —
източната и западната — се изострили до крайност. Може би именно поради това Кирил и Методий били пови­
кани в Рим — за обяснения или даже за осъждане. Но през септември същата година (867) Фотий бил свален
и на негово място дошъл Игнатий, който бил в добри отношения с Рим. А по съшото време умира и папа Ни­
колай и на негово място идва Адриан II, който бил по-крогьк, по-мек, по-примирителен и по-тактичен от своя пред­
шественик и търсел начини за помиряване с Цариград. По такъв начин отношенията между двете църкви изведнаж се подобрили значително и затова Кирил и Методий били посрещнати в Рим с подчертано (може би даже
малко пресилено) внимание. Занасянето на Климентовите мощи допринесло още повече за това тържествено
посрещане. — 3. В старобългарския текст на житието църквата е наречена Фатни от гръц. Φάτνη, което е било
превод на лат. Ргаезере (.Ясли"). Навярно авторът на ЖК е чул и е усвоил това име от устата на гърците,
които са живеели в Рим и са именували църквата на свой език. Тази църква, която съществува и до днес под
име Santa Maria Maggiore, е била любимият храм на папа Адриан още от преди папството м у : там той прекар­
вал времето си в непрестанни молитви (jugibus orationibus incumbebat), оттам е бил взет в деня на избора му и
заведен в Латеранския дворец. Вж. Liber pootificalis, в Patr. lat., τ. 117, кол. 1246. Затова навярно той е започ­
нал тържествата около освещаването на славянските книги именно от тази църква. — 4. Това е същият Формоза, епископ Портуенски, който преди това през 866 г. е бил изпратен в България да занесе на цар Борис
известните „Отговори* на папа Николай и да наложи католическия ритуал в България. Някои указания за него
вж. у В. Златарски. История на българската държава, τ. I, 2, с. 107— 108 и 110—112. Според съобщението вЖМ,
гл. VI, изглежда, че той ще да е бил именно онзи епископ, който е бил .заразен от триезичната болест*, т. е.
биле противник на славянското богослужение н славянската книжнина. По-късно става папа (891—896). — 5. Гаудерик, епископ Велетрийски, голям почитател на Климент Римски, чиито мощи са били намерени от Кирил и Мето­
дий и занесени в Рим, понеже катедралният храм в неговия митрополитски град Велетри е бил посветен на тоя
светец. До него е отправено известното писмо на Анастасий Библиотекар, в което се говори за Константиновите
съчинения, написани във връзка с откриването на Климентовите мощи в Херсон. По всичко изглежда, че той е
бил добре разположен към делото на Кирил и Методий и към допускането на славянския език в богослуже­
нието. — 6. Арсений, епископ Ортоански (един от седемте градски и околоградскн епископи в Рим), е бил един
от най-близките и най-влиятелни съветници на папа Николай I, а след това и на Адриан 11. Името му е било
шнроко известно както на Запад, така и във Византия. Няма съмнение, че и той е бил благоприятно разположен
към Кирило-Методиевото дело. G. Arnaldi даже смята, че той е бил .uno dei priocipali zelatori della causa della
liturgia slava"; вж. G. A r n a l d i . AnastasioBibliotecario, в Dizlonarioblografico degli Italian!.Roma, 1961, c. 31.
Вж. и A. P e t r u c c i . Arseoio, в Dizlonario blografico, τ. IV (1962), c. 342. Указания вж. и у I v. D u j t e v .

Con­

stantin Philosophe-Cyrille k Rome au dibut de 868. — Slavia, 38 (1969), c. 521—527. — 7. Тези градски и околоградски епископи в Рим (episcopi subuiblicarii) са били действително седем: вж. напр. Н. W. К 1 е w i t z. Die
Entstehung des Kardinal-Kollegs. — Zeitschrift der Savignystiftung fur Rechtsgeschichte. Kanonistische Abteiliing.
Weimar, τ. XXV (1936), c. 115—221. Вж. и Lexicon fur Theologie und Kirche, τ. IX, кол. 879. Тъй че н тук чис­
лото седем не е само някакъв сакрален символ, а си отговаря на действителността. — 8. Анастасий Библиотекар

К о м е н т а р к ъ м К и р й л о в б Т о Ж И т йе

/50

според едни е бил сии( а според други братанец (което е по-вероятно) на епископ Арсений Ортоански. Бил е
ръкоположен за презвитер още по време на папа Лъв IV (около 847 г.). а след това станал даже и кардинал,
но на два пъти е бил отлъчван от църквата — от Лъв IV и от Бенедикт III. Папа Адриан II го реабилитирал и
го назначил за папски секретар ( .библиотекар“), понеже познавал добре гръцки език. Образован, просветен и
деен книжовник. Приятел и възторжен почитател на Кирил, с когото се запознал точно по това време в Рим.
По молба на Гаудерик Велетрийски той превел от гръцки на латински Кириловите съчинения (.Обретение"),
написани във връзка с намирането на Климентовите мощи, и изпратил на Гаудерика тези преводи, придружени
с едно писмо, което е особено ценно за нас. Вж. I. Friedrich. Ein Brief des Anastasius Bibliothecarius an den
Bischof Gauderlcus von Veletrii, iiber die Abfassung der Vita cum translatione s. Clementis papae. — Sitzungsberichte der K. Bayerischen Akademie der Wissenschaften, HI (1892), c. 393—442; И. В. Я r и ч. Виовь найденное свидетельство о деятельности Константина Философа, первоучителя славян. — СбОРЯС, τ. IV (1893), № 3
и др. Най-ново издание на това писмо вж. в Извори за българската история. Τ. VII. Латински извори за българ­
ската история. С., I960, с. 203—207. Повечко указания за личността на Анастасий Библиотекар вж. у I ν. Du] ·
£ е v. Constantin Philosophe-Cyrille a Rome. — SIavia 38 (1969), 523—524, и посочената там библиография.

Глава X V Ш
1. Тези думи на Константин-Кирил не бива да се разбират в буквален или конкретен смисъл, както ги
тълкува напр. F r. G r i v e c (вж. Jugoslovenski istoriski Casopis, III. 1937, c. 89); те са само израз на едно чув­
ство за пълна независимост от всякаква земна власт, което човек придобива в предсмъртния си час. — 2. Тази сен­
тенция като предсмъртни думи или като надгробен надпис се среща още в класическо време, па и по-късно, в
разни варианти. Вж. подробни указания у Ив. Д у й ч е в. Ив старата българска книжнина, τ. I, второ издание,
G , 1943, с. 187— 188. Тук обаче последните думи на сентенцията сочат явно едно оригинално християнско ос­
мисляне : докато в античната езическа редакция стои ovx' elμι, ονκ Ιοομαι, лат. non sum, тук е казано ксмь къ
гвку, с което се подчертава християнската вяра 5а вечен живот в задгробния свят. — 3. Едва сега Константин
приема монашески чин и променя името си от Константин на Кирил. До този момент той ще да е бил
обикновен расофор или иподякон: вж. бел. 10 към гл. IV. Не е необходимо да се предполага, - че сега
Кирил е

бил въведен въ».

велика схима, както твърди Ив. Г о ш е в (вж. Светитебратя Кирил и Ме­

тодий, с. 52 и 71—72). .Напълно е възможно да е бил подстриган за обикновен монах. — 4. При кръ­
щаването си християнинът за пръв път придобива светлина (<φώς, φωτιομός) ; а при встъпването в мойашески чин, което се смята като второ кръщение, монахът придобива втори път светлина. Това е значението
на израза .прибави светлина

към светлина·. — 5. Това значи,че Кирил е починал на14. II. 869 г. Точността

на гази дата не подлежи на съмнение. Тя се посреща и със

съответното указание в Италианската легенда:

dounitionem accepit in Domino XVI kal. Martias. Всички хронологически обяснения и съпоставки във връзка с
отделните моменти от живота и дейността на Кирил се съгласуват напълно с тази датировка. — 6. При систем­
ните археологически разкопки, проведени през 1857— 1869 г. в римската базилика .Св. Климент*, са били открити
материали, които показват над всйко съмнение, че Кирил наистина е бил погребан в тази църква, и то точно от
дядоата страна на олтара, и че над гроба му е имало фрески с неговия образ. Самият гроб обаче се е оказал пра­
зен. Предполага се, че при реконструкцията на базиликата през XII в. Кириловите мощи са били пренесени в
новата църква и по-късно (през XVIII в.) са били отнесени и загубени. Подробности вж. у Б. Фи л о в . Църквата
на св. Климент и гробът на св. Кирил в Рим. — Родина, год. I. кн. 1, с. 5—23, където са дадени и съответните
бнблиографски посочки. Вж. и доста обстойния реферат на Ив. Б у р е ш. Поклонение пред гроба на свети Кирил
В

черквата св. Климент в Рим. — Нови хоризонти, II (1933), кн. 7—8, с. 211—233.

Пространно житие на Методий

О щ е преди да бъде обнародвано от Шафарик през 1851 г., за пространнотб
житие на Методий става дума в кореспонденцията, на сларистите от четиридесетте-петдег
сетте- години на XIX в. Макар и някаква своеобразна редакция, за това житие се гр?
вори в едно писмо на рано починалия руски славист Петър Прайс, изпратено до Шафарик
(24. VI. 1843; за него вж. по-нататък, с. 162— 163). Друга ранна вест намираме в писмо , на

..

Ο. М. Бодянски (Москва, 14. IX. 1850) пак до Шафарик. И понеже тук може би имаме
I;

дърво отбелязване на Методиевото житие по неговия най-стар и следователно най-досто­
верен текст -т- преписа в Успенскня сборник от XII в., — целесъобразно е да се приведе
въпросният пасаж-в писмото на Бодянски изцяло: „Но важнее всего в этом случае согла■—*

■
—*

Т

сие с этим житиеы другого „Жнтіл блжсньго оца нмшг(о) н оучнтелА Μί-о-одніл,
мо^ьвьскь" в
писанном

„I.

днь млннЛ недавно открытого в одном пергаменном сборнике в Москве,

уставом не позже XII или XIII века. В нем много согласного с Паннонским житием

в.общем, но есть и свои особенности в
ство, что оно харатейное,

частностях. Особливо же важно то обстоятель-

В этом житии читаем,

между прочим, выражение о Мефодий:

„КЪ ΗΜΙΙλ ЛЪТЛ t\2TMCb рьдн НМШГО, 0 НКМЬ. Ж« СА. Н« БЪ ННКЪТСЖ* НЫК0ЛН ПОГККЛЪ, Νλ
ДОБрІН ЧННЪ ВЪЗДВНЖС НМШГО оучнтем^, БЛЖСНЛГО оуЧНТСЛА М«-»САН1Л“ (бог, т. е.). И потом
несколько раз говорит сочинитель о Мефодии и Константине как современник им. Самое
же изобретение рассказывается без повести о том, как Константин вопрощал Михаила Ш-го
о том, имеют ли славяне моравские буквы в язык свой, и как он, сложив письмена, на:
чять беседу писати евангельску: „нсп^ькл б-ъ слово* и проч.; наоборот, сказано просто, что
он (Константин) и брат его (Мефодий) тотчас, после прйглашения царем, „нь молнтвоу

са

нлложнстл“ (& Паннонском житии сказано только. об одном Константине : „нь молнтво^

са

‘'

нлложн“), как потом бог явил тут философу „словъньскш
беседу составил, после чего „поутн

*■. : ' · Л

кмнгту*

са іѵгь мо^лвьсклго, лонмъ

и он устроил нисьмена.-и

М*о>одні&‘

и т. д .

Я пола-

гаю, что краткость рассказа последнего. говорит в пользу больщей старины его, чем Паннонское- житие,- в котором, кажется, видно уже распространение этого рассказа в последующее
время. Ибо, если бы в нем было первоначально сказание о том, что именно Константин
прежде всего перевел на славянский язык тотчас за изобретением письмен, то, по важности такого известия, едва ли бы предки наши решились на выпуск оного, кто бы ни был
переписчиком или сократителем Паннонского жития. За этим новооткрытым житием, под
тем же числом мая, следует „Слово по^кьльно нл

πλμα

сттамл

н п^всллвншмл оучнтслшл

ПРОСТРАННО Ж ИТИЕ НА МЕТОДИЙ
,

р ------------------------------ ----------------

ілев-ьньскоу »лзикоу..

---------------------------------------------------------------------------------------- 1--------

'-------

—

161
—

Тут же, как и в заглавни сказано, все изобретение письмеи припи·

сывается обоим братьям, потому что сочииитель решился разом двух восхвалить. От того
дела Константина представлены делами и Мефодия, и дела Мефодия также делами
Константина.“1
Бодянски широко използува това житие в големия си труд „О времени происхождения славянских письмен“ (М., 1855, с. 37—48 и др.). Позовавайки се пак на наличието на
Методиевото житие и на общата Кирило-Методиева похвала в Успенския сборник, той из­
казва несъгласие с мнение на Шафарик („Rozkvet slowansk6 literatury w Bulharsku“. Praha,
1848, c. 6, 16) относно авторството на Методиевото житие. Според него авторът не е Горазд, а Климент Охридски: „Уже одно такое непосредственное помещение этого похвального слова за житием Мефодия в древнейшем их списке (ХН-го века) некоторым образом
наводит на мысль, что оба они, вероятно, творение одного и того же лица. Вероятность
э т а о б р а щ а е т с я в у б е ж д е н и е , если сравним слог того и другого, согласие исторических данных, в них высказанных, например... Придайте сюда сходство выражений в послании
папы Адриана U-го в обоих творениях. Конечно, в Слове похвальном послание это короче;
но что сохранено, оно сохранено дословно. Подобное же сходство встречаем и в других
творениях Климента, который, как обыкновенно водится за писателями, имел свои любимые
слова и обороти.*8
По въпроса за историята и проблематиката на Методиевото житие ние няма да нав­
лизаме, както и при Кириловото житие, защото те предполагат подробно и специално раз­
глеждане, което не е предмет на настоящата публикация. Сега следим само археографскоедиционния интерес към него.
Най-напред Методиевото житие е публикувано от Шафарик в „Pamdtky dfevniho pisroenictvi Jihoslovanflv“ (V Praze, 1851, второ издание 1873, c. Ill—IV, 1—32) по ръкопис от
XVI в., № 93 на Московската духовна академия, изпратен му от Μ. П. Погодин.
Бодянски е следващият учен, който издава житието на Методий. Отдавна събиращ
материал за такова издание, той го осъществява едва през 1865 г., когато в Чтения ОИДР,
кн. I, напечатва текста на житието по осем преписа, под наслов: „Жнтнк вльженМкГо
нмшго и оучнтсмь Мсфодні*, х^нкпнскопх мо^деьскь“. Обнародвани са преписите:
1. В Успенския пергаментен сборник от XII в., най-старият днес познат препис (сега в
Москва—ГИМ, № 1063); 2. В. Макариевски чети-миней, XVI в., № 993 от Синодалната библио­
тека в Москва; 3. В чети-миней, до-Макариевска редакция, XVI в., № 91 от същата сбирка; 4.
В чети-миней от 1646—1654 г., преписван от Йоан Милутин, № 804 от същата сбирка;
5. В сборник на Московската духовна академия, № 63, XVII в.; 6. В чети-миней, XVI в.,
№ 93 от сбирката на Московската духовна академия; 7. В чети-миней, XV—XVI в., № 198,
(596) на Волоколамския манастир край Москва; 8. В чети-миней, Макариевска редакция,
от 1600 г., № 3 1 3 (И ) от сбирката на Чудовия манастир в Москва.
След Бодянски не само че не е издаден, но и не е посочен дори библиографски
нито един друг препис на Методиевото житие. То само се преиздава или превежда от
1 Korespondence Pavla Josefa §afafika,4. I, c. 146.
2 O. М. Б o

д я η

c K и ft. O времени происхож дения. .

21 Климент Охридски. Събрани съчинения, т. 3

c. 43.

162

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

разни учени по неговия препис от XII в., посочено от нас при археографската бележка за'
съответния препис. Впрочем това отношение е естествено — освен Успенския всички оста­
нали преписи са от края на XV в. насам. От друга страна, и в самите преписи—старинни и
по-нови — няма текстови различия. Ясно е, че особена стойност ще придобие откриването
и обнародването на по-старинен препис на житието, напр. от XII—XIV в. В резултат на
извършената от нас археографска работа към тези преписи днес можем да прибавим и
следните четири преписа:
1. В ръкописен сборник от XVI в.. № 279 от сбирката на Егоров (Москва — ГБЛ).
2. В ръкописен чети-миней от XVI в., № 630 (512) от сбирката на Соловецкия манастир
(Ленинград — ГПБ).
3. В руски ръкописен сборник, XVI—XVII в., № 44 от сбирката на Егоров (Москва—ГБЛ).
4. В ръкопис от края на XVII в., № 420 от сбирката на ЦГАДА (Москва).
5. В руски чети-миней» XVI в., jVfe 1043 (483) от сбирката на Уваров (Москва — ГИМ).
6. В руски ръкопис от XVII—XVIII в., № 1647 от сбирката на Барсов (Москва — ГИМ).
За своеобразна редакция на Методиевото житие (Ланонска легенда) става дума в
едно писмо на руския славист П. Прайс до Павел Шафарик (24 юни 1843 г., Санктпетербург). От думите на Прайс се вижда, че житието представлява с ъ ч е т а н и е от текста на
двете Панонски легенди — обширните жития на Кирил и Методий. Понеже се отнася за
важен и все още непознат препис на въпросното житие, считаме за необходимо да преда­
дем изцяло описанието му. както го намираме у Прайс: „Полагая, что письмо мое к Вам
из Подгорже не дошло до Вас, я почитаю долгом написать Вам еще раз нечто о Кирилле и
Мефодии. В Фрушкогорском монастыре Кувеждине нашел я одну сербскую рукопись
1560 г. — „Прологъ“ — копия с старого болгарского
кодекса („нзь нзводл стг^ьввгг^скн
зьноішно" ·>— говорит писец в послесловии). В этом прологе есть кое-что и для русской
истории; также и житие Кирилла и Мефодия, о ч е н ь л ю б ы т н о е и, может быть, Вам
неизвестное. В прологах обыкновенно жития святых сокрашались. К таким сокращениям принадлежит и это житие славянских апостолов. Должно сожалеть, что сократитель был человек довольно неискусный, как увидите тотчас.
6-го апреля „Житнк стго н п^ьподовньго ѵѵца нмшго Ме-е-одим». л^ ійікнл клнкык
MofbBbl ПЛНФНСКЫК н оучітліл

кльгл|>скоиу «ЗЫК8 Н НМТОЛЬННКЛ СТГО

ΜΚλλ ЛНАрОННКА & -0·“.

Мефодий родился в Солуне, „родом’ж« сын влъгг^ннъ“, он был „сть^ън врьть свокго п^нсньго Κγ^Ηλλ
философа“. Царь, услышав о нем, хотел „кслнкг <\нь нлложнтн н\нь“, но Мефодий отринул пред­
ложение и удалился в „Лино-о-ь“ (погрешно вм. Олнмпь), где и постригся. Царь снова и притом
вместе с патриархом предлагал Мефодию ьрхнспнскопстко, но он опять отказался и поставлен игуменом монастыря „Полу^нь“ (Гіолнэдонь). Кирилл и Мефодий посылаются в „сл^·
цнны", где ведут богословский спор. Затем оба брата отправляются царем в „хьзг^ы*. В
Херсоне обретают мощи св. Климента. На пути из Херсона в Хазарию, напали на них „рьтннцн оуг^ьсцж“. Сътворив молитву, братья прошли „нсврсжденно скроз* н-б“. Севши на корабль, пришли они „Мнккок ез«|>о н КьсьЩнскьь κρλΤλ К&вьк\скын)<ъ гор>“. Братья достигли
Хазарии, опять начинаются диспуты в присутствии кагана, который принимает крещение
вместе с 200 вельможей, а с ними и „ннъ^ь множьство“. Кирилл и Мефодий возвращаются

/63

ПРОСТ PAH НО ЖИТИЕ НА МЕТОДИЙ

К царю. „Н ПАКЫ ВЬЗЫСК\Ну БЫВШу & РоСТНСЛЬВА KHC3 & ЧССЬКАГО КСАНКЫК MofAKbl“. Они от·
правляются к нему „н τ γ п^-кпнсак’шс н з г^ьчьскык кннгы на

слок-бнскын к зы к ь... н мно»

З-Ь^Ь КННГАМЬ СЛОКЪНСКНМЪ НАвуЧШС, Η Τ8 П|ГЪЛ0ЖШу ВС8 ЦС|>К0КН8Ю СЛ8ЖВ8 КСТ)(АГ0 Η ΗΦΚλΓΟ
за к ъ т а “.

Папа Николай, слыша о них, послал их просить к себе. Кирилл

и М ефодий

от-

правляются в Рим. „Саышак жс лъшскін кнсзь К оцсль“, такж е просил их к себе. „ІѴна ж«
ш ьдш л .

кг Паноніс н

τγ

многы

НАоучыиА

UopAKbi н Панонік н\оученын)<г оучсннкг

книгамь

скон^ъ

слокѣнскымь н сьб|>&кша

множстко“,

Л кслнкык

отправились в Рим и уж е не

нашли в живых папу Николая. Папе Адриану принесли братья

мощи

св.

Климента. Папа

„стншс н& попокьстко Ме-^оАЫНк н учсннкы кю“. З д е с ь случились еретические епископы, коих
начальником был „фс^мосін“, следовательно опять диспуты. Кирилл умирает и „стншс МсΤΦΑΗΙΑ

НА А^ІИЖСТКО КСЛНКЫК MofAKbl КЪ ГІАНОН К ΝΑ СТ#ЛЬ СТАГО ΑΠΑΑ AHAfONHKA“· МефО-

дий отправляется туда. „ ' акнсть же нсмсшьстън кпкпн

нань

прнкмик

чншс н кг Скмгы н уА^ьжАше н tamo поль а - г « а-ь т а “. Папа, узнав
„ЗАП(гьщ«Н|«“ на означенных епископов и поручил

„ПЕвлу

нзгнакшс

об

этом, возложил

еп иск оп у“ возвратить М ефодию

его престол. „С-КАшу жс ссму на ctoa-б , положи кссь кст^ ін и нокын законь,
в-к нспльннлг сг фнлософомь, н тако тсчсннк скок ск*нча“ . М ефодий умер
6-го, в 16-ое л ето своего архиепископства (след. посвящ ен

н зато -

в 870 г.), от

сег*

жс

месяца

нс

апреля

сотворения

мира

6 3 9 3 —885. Вы верно у гадали г о д смерти М еф одия (Starof., р. 883).
Ж аль, что сокращ ение довольно

бестолково и бессвязно. Если- бы нашелся оригинал

этого' сокращ ения! Н еуж ели, напр., сократитель пропустил

крещ ение

М еф оди ем ?

учите чем

И несм отря на то, он

называет

п осл едн его

болгарского
болгарского

Бориса
народа!

У дивительно!“1
Обнародваните от Бодянски осем преписа на ж итието се използуват за критично пре­
издаване на Успенския препис. Д о к а то някои издатели (Миклошич, Биеловски) вземат под
внимание само отделни преписи, руският учен Билбасов привежда варианти по всички пре­
писи в капиталния си труд „Кирилл и М ефодий. Часть вторая: по западным легендам “, в
която публикува ж итието по изданието на Ш афарик, ръкопис от XVI в., № 93 на М осков­
ската духовна академия (с. 2 4 9 — 273).
За разлика от Билбасов чешкият славист П ерволф при преиздаване на ж итието взема
за основен текст У спенския препис, като привеж да варианти по останалите седем преписа.9
Така постъпва и П. А. Лавров, който през 1898 г. обнародва М етодиевото житие и общ ата
Кирило-М етодиева похвала съ щ о по Успенския сборник, вземайки п од внимание
правления эгого тек ста“ всички преписи, издадени от Бодянски.3 Това издание
книгата му от

1930 г. — „М атериали по истории возникновения

„для

ис-

влиза и в

древнейшей славянской

письменности“, с. 6 7 — 78.
1 Korespondence Pavla Josefa Safaflka, II, 1927, c. 834—835.
2 J. P e r w ο I f. Prameny d6jin ieskych. Dll I. 2ivoty svat^ch. Svazek 1. Fontes rerum Bohemlcarum. Tom
I. Vitae sanctorum. Fasc. 1. V Praze, 1873, c. 39—52.
3 П. А. Л а в р о в . Житие святого Мефодия и Похвальное слово св. Кириллу и Мефодию по списку XII в.,
М. 1893, 111+23 с.

1 64

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

, За .другите преиздавия на- това житие няма да говорим — те може да се видят
както при археографските бележки за съответните преписи в настоящото издание, така и
в „Библиографския преглед* на Μ. Г. Попруженко и Ст. Романски. За преводите на жи­
тието на различни езици също не става дума в нашата книга; неговите български
преводи са посочени в увода, дето се говори общо за преводите на Кириловото и Мето­
диевото житие, защото те винаги се издават заедно. Само Н. Вранчев в издадената от
него „Малка старобългарска антология“ (Библ. „Ралица“, кн. 18, С., 1922, с. 9—17) помества
не цялото Методиево житие, а част от него.
В нашата научна литература единствено издание на житието прави Ал. Т.-Балан в
книгата си „Кирил и Методий“, свезка I, излязла през 1920 г., с. 81—105. За основа Балан взема Успенския препис по изданието на Лавров от 1898 г., като сочи варианти по
изданията на Шафарик, Миклошич, Пастрнек и Лавров. Както при Кириловото житие, и
тук Балан не се задоволява само с изнасяне на разночетения, но внася много свои гра­
матически бележки, четения, преводи ( на изрази, коментар на думи и фрази, на истори­
чески лица и събития, географски понятия. С всичко това неговото издание е ценно по­
собие при проучванията върху кирилометодиевската проблематика не само у нас, но и
чужбина.
И за нашето издание основен текст е Успенският препис като най-старинен. Текста
даваме по снимки от ръкописа, с които разполагаме. Той е сравнен с всички останали
преписи — печатани и непечатани (разбира се, само от тези преписи, от които имаме
снимки). По начало широко използуваме изнесените по-рано от други учени (главно Перволф,
Лавров, Балан) варианти, към които притуряме и нови. Впрочем и да се открият - неиз­
вестни досега преписи на Методиевото житие, едва ли може да се очаква нещо съществено
ново откъм текст, освен ако преписът е по-старинен — напр. XII—XIV в.
Приемаме подялбата на текста на XVII глави, дадена от Шафарик, възприета и от
издателите след него. Спазваме същите правила на издаване, както при Кириловото жи­
тие. След приведените варианти към текста на житието и неговия превод отделно даваме
коментар на думи, фрази, имена, събития и пр.
** *
Днес знаем следните преписи от Методиевото житие:
1.
Препис в руски пергаментен сборник, XII в., № 175 (18) от сбирката на Успенския
събор в Москва (сега в Москва — ГИМ, под № 1063), едро уставно писмо, две колони, го­
лям формат, на листове 102—109:
Т

Т

Мц>

ммнь къ. ι. днь
*“ ·

Τ'

пхма

и

ж итнк

блж«н\го

оца

—

HMllt Н «уЧНТСЛА М«+0ДН1&, 2^)СНеПП\ M0j>\KbCK\. ΓΗ ΒΛΓΚΗ «че.
Начало: Бъ влгъ н кьссмогьн, нжс ксть стко^нлъ Л нсбштнм къ вотнк кьсачь«км\. ..
Издания: Б о д я н с к и й . Чтения ОИДР, 1865, кн. I, с. 1—11, № I; F r. M i k l o S i c h .
Vita sancti Methodii russico-slovenice et latine. Vindobonae, 1870; P e r wolf. Prameny,
c. 39—52; B i e l o w s k i . Vita s. Methodii... Monumenta Poloniae historica, Lwow, 1864, I,
c. 85—122 (увод, бележки, превод на полски и варианти); П. А. Л а в р о в . Житие святого
Мефодия и похвальное слово Кириллу и Мефодию по списку XII в.—Чтения ОИДР; т. 189,

ПРОСТРАННО Ж И Т И Е НА МЕТОДИЙ

/65

кн. II, с. 149—158. Отделен отпечатък. М., 1898, с. 1—111+14; P a s t r n e k . Dijiny, с. 216—
238; А. Т.-Балан. Кирил и Методи, I, 1920, с. 81—97; П. А. Л а в р о в . Кирилло та Методій. У Киіві, 1928, с. 295—313 (с превод на украински език); П. А. Л а в р о в . Материалы,
1930, с. 67—78; F. G r i v e c —F. TomSiC. Constantinus et Methodius Thessalonicenses. Fontes. Zagreb, 1960, c. 147—167; Успенский сборник XII—XIII вв. Издание подготовили
О. А. Князевская, В. Г. Демьянов, М. В. Ляпон. Под редакцией С. И. Коткова. Μ., 1971,
с. 188—198.
2. Препис в чети-миней за месец април, руска редакция, от края на XV — нача­
лото на XVI в., № 198 (596) от сбирката на Волоколамския манастир, а после в Москов'«"*
ската духовна академия (Москва—ГБЛ, ф. 173), под 4 април, на листове 36—45: Мць ьпjlHAA КЪ.

Д.

днь ПША Н ЖНТІ« БЛЖШНЬЬГО ѴѴЦЛ ΝΜ1 ΚΓ0 Η ογΊΗΤϊΑΑ

Мсфодіь,

λρχίίΓΙΚΠλ

MWf\BbCK&.

Начало: Бгъ влгъ н ксшѵѵглн, нж« «сть сткіѵртілъ λ

невытіл къ кытй rcahcck&&. .

Издание: Б о д я н с к и й . Чтения ОИДР, 1865, кн. I, с. 73—83, № VII. Използуван за
варианти от F г. М i k 1о s i c h. Vita sancti Methodii; също от Л а в р о в . Материалы.
3. В оглавлението на ръкописен миней, XVI в., руска редакция, № 666 от сбирката на
Троицко-Сергиевата лавра (Москва]— ГБЛ, ф. 304), като 32 глава е означено „Жнтіс блжньго
Mt-4-одіь Μο^λΚ. \П|)н. s.“ (Вж : Ил а рий. Описание славянских рукописей, III, 1879, с. 8).
Самият текст на житието обаче не е преписан.
4. Препис в голям чети-миней, до-Макариевска редакция, от средата на XVI в., № 91
от сбирката на Синодалната библиотека (Москва — ГИМ), руска редакция, под 6 април, на ли­
стове 158—170: Е тойжс днь пьмать н жнтк блж«нн&&го

нмшго н о\рнт«ЛА Μί-олѵдід,

Т

λ^χΰππλ

мо^ькьскдго.

Начало: Бъ влгын н ксшѵѵгьн, нжс есть сътко^нлъ Л н«кыті\ к’ вытіе ксачь(к&&. ..
Издание: Б о д я н с к и й . Чтения ОИДР, 1865, кн. I, с. 27—37, № III. Използуван за
варианти от Л а в р о в . Материалы.
5. Препис в чети-миней за месец април и май, руска редакция, № 93 (у Бодянски
№.94) от сбирката на Московската духовна академия (Москва — ГБЛ), XVI в. (след 1549г.),
Т
■
'—'
■—*
т
■
—
1
1—*
под 6 април, на л. 209—230: МцЬ того. s. днь пдма н жнтіе блженндго ѵѵць νμικγο н
Т*
«γΗΗΤίΛΑ МсфоДіЬ, λ^Η«ΠΚΠλ мо^кьскдго.
Начало: Бгъ влгъ н кссмогьн, нже « сътко^нлъ Λ нсвытіл къ вытіе ксач«ск&а . ..
Издание: Б о д я н с к и й . Чтения ОИДР, 1865, кн. I, с, 61—71, № VI; P. J. Sa fa fi k .
РапШку, с. 3—9; В. А. Б и л ь б а с о в . Кирилл и Мефодий, ч. 2, СПб., 1871, с. 249—273, при­
веждайки варианти и по другите преписи, обнародвани от Бодянски. Използуван за вари­
анти и от Л а в р о в . Материали. При издаване на Методиевото житие използуван от Bielowski. Monumenta Роюпіае historica. Lwow, 1864, c. 85—122. Вж. още Л е o н и д. Сведения ο
.... *
славянских рукописях, вып. I. М., 1887, с. 46. Копие има в архива на Шафарик — № IX. F. 6
(Вж.: А. И. Я ц и м и р с к и й . Описание южнославянских и русских рукописей.:. Сборник
ОРЯС, т. ХСѴШ, І921, с. 746—747; J. V a S i c a —J. Vajs. Soupis staroslovanskych rukopisfl...
Praha, 1957, c. 209—210).

166

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪ ЧИ Н Е Н ИЯ

6. В голям руски чети-миней за м есец април,

XVI в.,

№ 630 (512)

от

сбирката

Соловецкия манастир (Л енинград — ГПБ), п од 6 април (Вж .: Описание рукописей
вецкого монастыря, ч. II, 1885, с. 435).

на

Соло-

Ί·'

Л. 1 06— 115: Къ тен жс д н ь плмать н жнтіс бльжснь Жц>

ішікго

«учнтслд

н

Мс-

ф»ді& , л^іспнскопь мо^вьскь.
Н ачало: Бъ

бллгы

вснмогьй,

« ть

нжс

сотво^нлъ

Л

7. Препис в руски чети-миней. за м есец април, XVI в ,

нсбытіа

еъ

вытіс ксачсскьа . . .

№ 1043 (485)

от сбирката

на

Уваров (М осква — ГИ М ; вж. а р х и м . Л е о н и д . Систематическое описание собрания Уварова, τ. II, 1893, с. 335).
Т

■

--

' '

р---

Т

Л. 165— 175: Мціі того .а ·. Ань пьма и жнтй

г—

влжснньго

----

оучтлА

н а ш сго

Мс-

Т

ф»Д1&, λ^ΗίΠΚΟΠΑ. MOfbKbCKb.
•—

.—

"Г

Начало: Бгъ блгъ н вссмогьн,

нжс сстьсотво^н

a

(Vнсбытіл.

g’ вытіс всачсскьа, внднм ьа

Η НСВНДНМЬА...

8. П репис в чети-миней, М акариевска редакция, XVI в. № 993 от сбирката

на Сино­

далната библиотека (М осква— ГИМ), руска редакция, листове 17 3 — 181, под 6 април: Мць
м ір Л А къ

.8. а н ь

п&м а

н

жнтіс

блжснлго

оць

ншсго

н

охрнтелА

М етоди ,

λ^ΰππλ

МФ^\в’сК&.
,— ■

Начало: Бъ

.— -

Τ

блгян

-г

вссмогьн,нжс

н

ссотво^н&

И здан и е: Б о д я н с к и й . Чтения О И Д Р , 1865, кн. I, с.

нсбытіл в’

15— 24, № II.

Bielow ski при изданието на ж итието в M onum enta Poloniae historica.
122. Варианти по него дава Л а в р о в .

бытіс всачсск&&...

Lwow,

И зползуван
1864,

от

c. 8 5 —

Материалы.

9. Препис в голям руски ръкописен сборник, XVI в., № 279 от

сбирката

на

Егоров

(М осква — ГБЛ, ф. 98).
1Г

Τ'

■—■

—-

,—

τт

І·'

Л. 5 7 7 — 5 8 3 : Мц& ьпрн въ .s. д н ь пьма н жік блжнньго « щд нмш оучтлА Мс+оді&,

Τ'

г^іепкпл. морькьскь.
Начало: Бгъ блгъ н вссмог\й, нжс с сътворим

ѵѵ н с к ы т

въ

бытіс

всачьсклл,

вн-

№ 313 (11)

от

ΑΗΜλλ жс н н с к н д н м \ь ...

10. Препис в руски

чети-миней, Макариевска

редакция, от 1600 г.,

сбирката на Ч удовския манастир (М осква—ГИМ), голям формат,
135— 145: Мць, глрълА въ .8. д н ь

пш ать

п од 6 април, на листове

н жнтіс влжсмьго іѵ ц \ ньшсго н оучнтслд

Ме-

Τ'

фвДІ&, Ьр^НСППЬ мо^ьвъскь.
Н ачало: Бгъ багын н вссмогьн, нжс ссть

съткорн[лъ] ѵѵ нсвыті& в’ бытіс всачсскьа. . .

И здан и е: Б о д я н с к и й . Чгения О И Д Р , 1865, кн. I, с. 8 5 — 95, № VIII. Използуван

за

варианти от Л а в р о в . Материалы.
И . В голям руски ръкописен сборник, XVI— XVII в.,

№ 44

от сбирката

на Егоров

(ГБЛ — М осква, ф. 98). И зпуска първата глава, обш ирния ув од, като започва по

пролож-

ното М етодиево ж итие, о т което заема малка част. Тъкмо поради това

дам

д ъ л ъ г цитат, д о б р е показващ свързването на двата житийни текста.
върви изцяло по познатия текст.

тук щ е

П о-натагьк

по-

ж итието

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ И А МЕТОДИЙ
*

,

·—

Г-»

Д

f

Л. 7 1 4 — 721: Мца Апрнлііл въ s. д н ь жнтй, нж« во сты

167

I—»

Х*

никго М ^ одііа

іѵца

«ππα

МО|>АВЪСКАГѴѴ, ΟγΊΗΤίΛΑ саовінъскаго.
A

Τ '—

.— ■

Τ

Начало: П
^
пбнын іѵц,ъ ншъ Мсоодін в-t w г^
ада &лунъскАго.

Родь.

в-s вслмн доб^
а

Н ѴТНА, W CAH0BHT8 Η Β0ΓΑΤ8 (ІОДНТІЛЮ р«ЖД«, IV ОЦА ЛвА, MTj»t Жі LUplH. ІУБ Жt W ЮНОСТН
д.

ЮНОША М^Ъ StAW Б-бС-КДОЮ кннжнок н к рп ок ъ ТОАОМЪ. Т-ЬМЪ ЗНАІМЪ БѢ ntfB tt
ц.^мъ Мн^ анломъ, н

всао «лунЧком

стрАною.

Оук-ьдек’

ж«

иуь.

Мн)<анлъ

вгомъ,

выстрость

н

его,

кнжснТс ему д а д і д е р А т н славшЧко ; д в 8надссатн а -бтъ сущь, поставн tro кнзсмъ сааваН
О
М
Ъ
, ftVt АЗЪ, ІАКО прозрд, ΚΑΚΟ tro ^
О
ТАШ
О ογντΛΑ СЛ
АВАН
О П
О
С
Л
А
ТН Н
ДА БЫ П
^
О
О
уѴ
Н
Л
С
А ВСБМ
Ъ Ѵ
Ѵ
Б
Ы
Ѵ
А
еМ
Ъ CAABtHCKHM
b Н О
БЫ
КЛ
Ъ
CoTBO
fH
B* Ж
( В ТО
М
Ъ К
Н
Ж
С
Н
Т
Н АИТЪ ДССАТЬ І

Н
ЗВЫ
Ѵ
С

ІА

Π
ί|>
Β
Α
ΓΟ ІП
Н
С
К
О
П
А
,

Π
Ο
Μ
ΑΑ8.

CAABtH
CKS

ІАЗЫ
К8. і

О
уЗ|)Ѣ

М
О
Л
В
Ы

Τ'
М
Н
О
ГН БСЗѴ
Н
СЛ
СН
Ы Б Ж
НТІН-«МЪ, П
|К
Л
О
Ж
Н 3tMHbltA ТМЫ В
О
М
О НА НБН
Ы
ІА М
Ы
СЛН; Ht )<
О
ТАШ
С
Ί~
—*
—
A
,
Б
О Ѵ
ТН
Ы
Н
к ДШН [0|)Ъ
П
Ъ
ТН
ТН
] Н
СП
^
БЫ
ВАЮ
Ц
ІН
М
Н В В-6КН
. I Ѵ
Ѵ
Б
^
Б
Т
Ъ Β|>
ίΜ
Α, НЗБЫ
СТЬ КН
Ж
ІН
ІІА, lilt
I— '

Τ

Т

В
О ЛЛНМ
БЪ, НДБЖ
С С
Т
Т
Н ІѴ
Ц
Ы

жнву,

П
О
СТрН
ГСА,

W
BAtYtCA

В

*К
|)Н
Ы

рнзы,

н

БЪ

П
О
БН
Н
уіО
С
А

П
О
К
О
(Ю
М
Ъ Н CO
BtfUJAtA БСА Н
С
П
О
А
Н
Ь
. М
ОНАШ
ККІН Ѵ
Н
Н
Ъ
, КННГАМ
Ъ П
^
Н
АСЖ
А...

12. П репис в чети-минеите, събрани от троицко-сергиевския свещеник Йоан Милютин
през 1 6 4 6 — 1654 r.t № 804 от сбирката на Синодалната библиотека, имащи 1524 листа, под
Т

Г

НО
^
Ч
Н
ТСАА

МсфоДНА,

Н ач ал о:

CtH

т

—

6 април, на листове 2 6 9 — 281 : Мца

ап^
-баа

въ

.s.

παμα

—·

н жнтн«
блажсннаго

оца

нашсго

Т

Α^ΗίΠΠΑ М
О
^
А
С
К
О
ГО
.

стын М іф однн в-в

^
ода H
t )с8да

В този препис, както се виж да,

овою
д8
. ..

от

е изпуснат дългият

гите преписи.
И здан и е: Б о д я н с к и й . Чтения О И Д Р , 1865, кн.

I,

увод,

който

с. 4 0 — 46, №

варианти от Л а в р о в . М атериали, а от B ielow ski при издаване на

срещаме

в дру­

Използуван

IV.

М етодиевото

житие

за
в

M onum enta P oloniae historica. L w ow , 1864, c. 8 5 — 122.
13. Препис в руски ръкописен сборник, XVII в., № 63 от
духовна академия (М осква — ГБЛ, ф.
128:

М ца

ап^наа

въ .s. д н ь

173), две колони,

памать н

жнтне

сбирката

на Московската

под 6 април, на листове

бажсннаго Жца наіікго

Н oyHHTtAA

120—

Міф0ДІА)

А^ЖПНСКОПА МО^АВЪСКА.
—

Н ач ал о: Егъ

а

^

багъ

η вссмоган, н

Г

т

t сътво^
наъ

w

нсбытна

въ бытнс

И здан и е: Б о д я н с к и й . Чтения О И Д Р , 1865, кн. I, с. 4 8 —58, №

всачккаа. ..

V.

И зползуван

за

варианти от Л а в р о в . М атериали.
14. В голям руски ръкопис „Календарь или житія святы хъ“ от края на XVII в., с много
бележ ки от Д им итър Р остовски. По-рано е принадлежал на М осковската Синодална типография
и е имал № 57 (16 0 3 ) 472 (сега

е

в Москва — Ц ГАДА, ф. 381, № 420). С ъдърж а ощ е

пространното ж итие на Кирил Ф илософ, както и общ ата похвала за Кирил
Τ'

Л. 249 —2 6 2 :

■—

«—

т

т

и

М етодий.

■
—·

Мца ап^
б\а въ .8
. днь ііама н жнтн бажсннаго ѵѵца нішго н оучнтсАА

Τ'

Мс+ОдІА, Αρ^
ΰπΚΟ
ΠΑ M
OfABbCKA.
>—

Τ

τ

Н ачало: Бгъ ксемогін н баагын, нжс « сотво^нлъ w нібытііа в быт;с rcia*kckaia, вндн М
АІА Ж
« Η НСВНДНМАІА...

168

КЛИМ ЕНТ ОХРИДСКИ.

С Ъ БР А Н И СЪЧИНЕНИЯ

Краят на житието, както е и в други преписи, се преплита с извадки из общата Кирило-Методиева похвала. За извора на текста на житието над заглавието е означено: „Из
великой минен четѣи преписано, м ь а . Г . " 1
15.
В руски ръкопис от края на ХѴІІ — началото на ХѴПІ в., 104 листа, четвъртина,
№ 1647 от Барсовата сбирка (Москва — ГИМ), л. 48—52: Мц> м м ѣ а а в .s. д н ь пь гт*
МАТЬ

Н ж нти

БЛЖ«ННЬГѴѴ оЦА ИМШГІѴ І ογ4ΗΤ«ΛΑ М «ф «ДІА, Ь|>)СІ«ППЬ M»f&BCK\.

Начало: Бгъ клгін...9
*«*
Археографският преглед на Методиевото житие показва:
1. Най-ранният негов препис е от XII в.
2 . Останалите преписи са от значително по-късно време — края на XV в. (един пре­
пис), XVI в. (предимно), XVII и XVIII в. Повечето са включени в чети-минеи, Макариевска
редакция.
3. Няма нито един южнославянски препис — всички се намират вруски ръкописи,
руска редакция.
4. Няма нито една извадка от него в старите славянски ръкописи, каквито извадки
има немалко от Кириловото житие.
5. Разпространението на Методиевото житие в старославянските литератури е далеч
по-малко в сравнение с пространното житие на Кирил Философ.
6. Всички преписи на Методиевото житие си приличат текстово. А там, дето има раз­
лики, Успенският препис остава сам спрямо останалите преписи.

1 Копие от него има в архива на Бодянски (ГБЛ — Москва, ф. 36, папка III, ед. 13) с надпис: .Из Календаря 57, л. 250—257* (вж. Е. И. С о к о л о в .

Библиотека импер. Общества истории и древн. российских.

Вып. II, с. 613).
2 А. Е. Викторов (Описи рукописных собраний Северной России, с. 215) отбелязва едно .Житие Мефодия
Моравского“, което се намирало в голям руски ръкописен чети-миней за месец април, XVI в., № 89 (3) от
сбирката на Нилово-Столбенската пустиня (Ленинград — БАН). С този ръкопис обаче не можах да работя, за да про­
веря за какво житие става дума — пространното или проложното. Нужно е да се издири ръкописът и да се провери.
Също такава проверка е нужна и за ръкописен сборник от XVII в., № 233 (29*) ог сбирката на АнтониевоСийския манастир (Ленинград — БАН), в който било поместено житие на Кирил Философ. И за него Вик­
торов (с. 110) не уточнява какво е — пространно, кратко или проложно. Е. И. Соколов (Библиотека импер.
Общества истории и древн. российских, вып. II, с. 613) посочва препис в чети-миней за месец май, Макариевска
редакция, четвъртина, № 180 от неозначена сбирка. Житието има наслов: Память преподобнаго отца нащего
Мефодія, епископа моравскаго. Понеже е поместено в ръкописен миней за месец май, може да се предположи,
че тук става дума за проложното

Методиево

житие, а не

за

пространното. За това подсеща и даденото в

ръкописа заглавие — Память преподобнаго отца нащего МеѲодія и пр.

ПРОСТРАННО Ж И Т И Е НА

МЕТОДИЙ

УСПЕНСКИ ПРЕПИС

Л1&АП iC p ltp A И Ш І Г · H I Ъ

. ^ Μ ΐν ΐΛ Ο € Φ Γ ·Μ * * Ν Κ Α
НвЛЛЛ^А/\Дур'АППЬ н П О

^

ГАКІАНШН^ІвЖСТІСѴИІ? М
«4/A E y i K f t * f t « H U A H < M I

ГОуФЮрРФ НА НТН СЛ ^ОУ

н л . ы ш і ю в с н т ъ н нн

HHZb’AfcH «ГИТЛОі АДвуК Аі

НА IV U H ItW irtA M A eT чин
^ΊΠΟΚρΆΙ НПрНШС* R'A
г»АД'&е&«н г іг л ш е ж ір і

гігд л«Ф іп А н еѵ рА и ш ігі
і « .1 ||и м I I K M p l t l M
M i l · 'P b u 'f
Μ · Α Η £ ’ϋ Α ψ «

ί<Α ΝΑ )ffl АЛ Ц Ж ΠΙ ΙΙί,ίΛ Μ»·

0 £ p A ЦІ* *ri ‘P t AO t t Γ Ι П р н

>ΓΑ· НПАКІСФІ^МрААіШ
грлАОѴтвгвМ Ане η η ι
Г4*ГВврНШІСКІ.ИАау*П’П

Mt»t ЧЧААМНДАПІНѢПрМ
К О РН в уЬ ЪС А ^Л Л А РУ Ш и^ У
ЬОНМИ.ІЪІШЬДЪШ*НААЛ fe

е«геа£,іж*ь’ te yrfcK n e M
1І4С>ГАШ М ^ Ш І Ш Н І Ы Ь
СТНП^НіііевША НРА^ЛАІѴТН

л р * кчи н т ^ п в л в ж н е т г в

ІІКСТІ^АМН^ІІАІАНЬ
л ш іЛ А г в л ш о г н пеел
КвньтАнни*че»гг#рфр
рл Аокрллгвкмоуиспо

К^Ш ІьіКІДѢН А П вН Ш АН

itA A H H fA

Н»РА К І Н '4 ДДШ » ΑΑ·ν t л е л .
ЛПр*СЛАКНеЛНЛЯАѵГАНА

кчіе т ь г н ’£& *ьгш* нАцр*

ш е го іе ^ * Амѵжіпвдок*

д е к ш д ііО іірвш ‘ ннм е»гг;
ρ ^ ) · ρ Α H « A tA T r„OKANi,

Л*ГЬЖНСТІіІ4Л#ЖА&АНПв
К Л А Н Л Г і Н К M ’AIH кнпрн

НЪіНЧГДП £МНТШ/КН»ГІ'
Λδ If ГР рА{ U'AfAUlf fA »АКэ
CN ίΓΓΙΟΨΙΟΥΓΑ UKAVA
Н'*ІГЛАТН (JurepfViNS

C H i Hb '.L t K ' i I K t Κβ M i
а

ѵ н г:і

’.·*

JUMjl A , / Д В Д І №
\ А Н Ы ІД ІУ ІЛ Н Ж Н Т іі Іг ь Л а »

^ A i c f l H e n p t e ’tiVii* ν η κ Υ
. A ΚΟΥΛ KI<A K Ж HtA лго Ί ο

t . Λ n e t } * Ν Α Ш І t i«V t iinr f ЛА

ч с д 'M jn r η н т о го γ ь*н^*«

?JU ^ « 4 Н . А Ар^НІИПДМ «

* ( Μ Α * : ίΚ Ρ · Π 0 ΐ € Τ Ο АЦИІ
ΓΛ Α ШІІѴС>'£(І\ДН t*K й ДОа і

^ A Sb Ci.A

.Ч Ь Г ^ М Л А ^ Ж Л ГААѴ Л Т Н

н тп о сл о уш А А я е н я ь то
е ъ п ^ й з и А ^ Ч б к л г и . 1А*.

Jy

Γ ι ’* Κ Λ Γ £ Η Ο Τ ί

і * Л І АНвШ ААвГЛННЖ *

X
*t< 2btv Е в р Н Л іЛ и ік г і
*
I : \ ψ η :α ε І Я Ъ Х П У К І С Z L t K t i

ΙΪ J (КЛГЛ ВНАШЩЛІЛ/ЬСНМІ

Л 102
22 Климент Охридски. Събрани съчинения, т. 3

'

169

470

‘К Л И М Е Н Т

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

С Ъ ЧИ Н Е НИЯ

L |Д И « М Л Н о у к р и Н Л А Ш *
К«мкрлеі г н о ш м к ъ т м л
Ѵ'АіШЛ**й П«<ѴШШЛДѵн

'

ь

НС V 0AM ТЬГДГСвА.ірі*!Сдѵ г
СН71Ь’ Ж Н № ^ІА Г Л Д ІЩ Ь .Д ^А
Η 'Τ Η Η Α Η Ά ΙΙ

< ί ίβ ί |Α Η ^ «

п · *л А ла ν м -t hст н \*« л г*га

ДН ІЬ СА^іеіКі.рАШ&ЕА(Н)

3Α^3(Τβϋ t U ’fl н т в г о п о ^ м л
T t i н ,tx t к е ч’ье*А H’t e p H л ь
t H iJ/h ДТЛА ДНІШІДНЛЛНЗ
ГА · 0 Т А КС ЛЯ I<9 Τ *AILβ Η ДС
β Τ Άί Д*£ Λ АЩ ρ А ^ΛΛ21Сл£·
Н^ОДНТ^ЛЬН^^ЯПЬвТЯ лс
С ГАН * Н Ш « Т А Л Н Г Л Н Ί9»,
СТА1 Н-гиГЛАіииНКАеНПІА
&вь it 04» tHiif ДЛ КII ЛЛ А ΚΆ
СЧ £ н г ? в и п н m p ί, α κ

Τ ΚАрі IΑΠΟ Ι’ΛΤΑ Λ 8 Α’Α ( ΛΡ

OijKMCfl'frlfC V.xJihkt I
tiCT.s (ІАЧ’П Д S W i n r i ' M l

Е5ІЩАІ NA flM N tTtA O V TH *
Р Д Н Ш Л С Ж

Н Д ^Ъ П М вуС Ч Г *

г в к А е л с н л л н у ъ

г д к *

Τ Ар І Ч і Н І> AI 111Λ 1Ρ AIIΟГ f Λ Γ
НСА^АДДШ Лел- n p t / b t B L
C * t ^ ’AC*STKeplitAliKAIIA{ „
C T A e’l ^ / ; ? *ЛЛ4чП0Н* М Л * .
a i f t K i A U I W O A A t f N O V K ’A
tvH R O T A H Alfl V«b A*AT(NO
Ь е н н » п .Ч А H tA O E tC A H ’AlH
ГАНА АІСЛЛНСЛ *AO КЛАСАТА

ι * ч * i Vie f i f LAIC A re TP#.
λ μ *\
i Ль Aif д н [λο υΐί.

A 4 B l B f i f W » ' 4 W H - y ; An«

·’ η α l ь .. n e t
£5«U!.M<·
U f A t A H M i HJUUt « · r «*>
Гі ІД А*А«АѵЦ
*·
mc i. « л г і е . м л л А r i t π λ β ι a
MU e.JACA 'Я*А^еЯРЬСПл5йДН
\к г д к і / м э н р п М г м о ѵ а р с
е«ГА IIJ i , f %
| I . l e i X AV Λ · . η
JA tiA І i h t f i r ^ ІІШ Л Й Г Д И
HMYttAMtSIKHlCfA·! »lipt

« е ч в у ш і о у β9Α Α φ § η { Μ

r

А Д А ^ А И й Ь І Д А Ь а К ^ О Ѵ

М Н Т Ы « - Н П З І С ІѴ Д *'· ’№ €
«КН, Л Ц К Л Н П 0І‘
С’П / П И Ι ο ί ^ д ь р т и ц э у
•J* РРГА Jp f* .' « і 4 Ц « Л А Д
гч!*· **h tW i

' Kt l HI A f)\f

» · ’- * i ^ Ι « , (ιΜ « 1 Λ Ι ί ΛΚ;
•РЛ иЭ П П А П чЛ Д U C V C rii
•jlA M A 'PSM c* t V5C А Г«£ I 0
* f Τ Ά ΐΚ β * ·€ Ι
3* «It I f to

t H t r i b i ^ m y t T M Γ/Α1ΙΛΆ
ЦІАС tvNAIteeA £ 4 * 'М ъ ‘Л ·>
«гл n v u m ' o j <i£iuncM|M,>.

( АП 4 I* Ht*t i ΐ ΐ ί Π Π ^ ,;

Д *; 1 Ы І Ц ·І Д І ^ і * А!М.Ч £

/ Дf Д I И

9 Т*А Гбгв *\МЦД іСТ1'»«ДѴА

<г*«А ' Т н ж « ѵ ^ \ і ш т з л ?

Г Г'ѴГН ГН^ЛІ^&ІДЬ ни
*i д t л ь К Д И

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА МЕТОДИЙ

« V tU · и I F H H A

i» \

П 0Н /Д

Г'

м м іг а м н
ti

*, ’, ’и г л н г л к у & е к г і и р * д

a

HIbNieCTABllEX&fAHKOWWH
М С Т Н И .Н Л М П К ІК Д М С ІЖ

IfA iA fc lta Н Ъ Н А К І К Ж Ь Д в
’Γ β Η ϋ ρ ' ί Μ Λ Η ^ ε ΐ ι ρ Α ΐ υ ΐ β ν
ъ а

^

.

н м & н л м д А < и і'д д £ л А и

НП9Д&1ІГ"4 ( l A ? A T t V i

а вД ,* Б Л 4 і{ іи еі і н л А # ІГ ? « К

оус»гнлн ш « KfcEtcrije a

дінкеі Днгл&і ж *еж нгд е *$*
ДЛ.4ІАНС1ХвДЛ^ДПвГ4^Н
НЕ1КЛГЙА(МНН^4СМвЛ7»{Ьв

α γ τ ο γ , ί прркьеткекА ноен
ф ііЕ іс г у п т ^ л и д н іір ѣ п и
Ί ΐ · ЬЛННГ А./А LALllcUl·*
АЬПШГНДННСКААГвПрА
Ы>ДЬ Η А Н СП·Н НЬ Н A Н Ш 119 „ М ^Ч
0 01 k N A r< f I Η Г ΆΙ t ’4 К A 4 A Иі

ίι.

некбуш сннкпрннмъ
І1р'ь rbprrfc R I tieK ΑΓΝ Ar v

η β »ι 9iui ь е у r e ж ь в e\f п рt е т д

B *AL· АМ Н ШСТА р^ Ѵ АА ДЬ
К Ѵ И ^ Н У ІС Ж Н Н ^ К І^
^АШСвЬі^іЛрі i t C A i l * A i V t H

ЬА* Н і в Ч і · ГШШрАЬАД

е г у іт г ж н г А А и д * * н ^ м

L· » r t

fcf R i A . i f e b ’A A K l r v A b i l t T b

ѵіЖ іе у г і О Е А П Ь р Б * 4 і Н Н > е н
^ / Н Т Н Н А Д А Г Ж f N e ^ A^.r

fi ь е * в Б р

E l р е д * c k,«

wu ім топ А Н ф ггігш къ
к в & т ^ * д д е ж к и п л к a*

АЛAA N Λn %’n t *ΜΛΑ Τ KA
j HC «K K ’Λft 0v K >4 CMЛА Д ». PA
л я л ri n o м < ; л fcл K ^ н н л . 4t
КЪ' Ζ,ΑK A e v . f i b m i V г * * u
Г C t^lk A Ilt^N A H A p tV r ИА
, н»илоу гі i p u r t H d f c i n * ? *

А’Ь«ЛЬ
ігм ф н етъ іш гям
&ΡΝ&Ν*Λ»Λ4 НМРрШРОБНМ

ПрвНДО/ПвСву^*у A t r y n T A
н г ш і ѵ і і ш « * с іп * у і* и н *
tt
*>!Ч±ЛівДН ГЧ MWMfc,:

141 Н ^ АІІААН ГЛ Ш ІЛ Гв
f|AC*Al ГІІНИ А'ГМЦА HI Л1

¥ 4С1ь Д/ ЛШ|4*Л*<С1ЛШ| β
ѵ ь ы .M t.t/kfie

и и ft n p и fA'v % t & m * \ ? *k
j ч іій ііп ім ѵ ш А г о е д іім
I t f itf fty A * V * » Ѣѣ ш і а ^ і щ л
I l U K 1 П ІІк ’ЙД^іѴ <t . ·.' *
P e f l V S l * M Ч и у к V/.f t l

H'iC’i i «ть и гл гзд* „н ?Mtu
яр іетін ^п в г-зу іи ал !.
t T I H I J W E H AtU*7#| f л Ч Д.

77/

fA&K·** 4»: *АІ»ГЛА*РН /AfC
Г 4 Л Ю Д І Ѵ АДД' Г 4 Б Ж Щ М І

*II»PCT A

't Ι ίΙ Μ Μ & ΐ M il

, Ѵ Д Ш ’Н . Ч М Н Д І Ѵ А Г 4 ' М
ПЯ
T H ^ I I M ( ( 1 l 8 t l f E « n *»V
А н д и ϊ а *гл K * κ . i «5f r r u m

Л. 103

172

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

I zz
Ш

СЪБРАНИ

СЪ ЧИ Н Е Н ИЯ

ьлнм ѵ .*<
l4itjH ii*A

I'. ЛЬ * I I Я ’АІВИЛ 4 * *

T E l i f f M W t t С ' Г Н Н А і 1ЛН

A Ъ еСАЛ М Н Л І

:«] Ή119Α/ΙΑ ί Α НІІве ГАЬІІ
іч и « / и с л о к ч м .

».р

m η · ρ · Ε Η І І ЙRi ЛіС Α1* Ρ· 4 Μ

дедъкрз

μ

и в у т ш κ·λΐΛ( *>ъ γ / a κ ·

ѵвепшвліоднрдсплсі н

ЛЛ A f t N H I A E A C i i Γ.Н Р И і р Э

II t t N L W l k / M i i A лд

Ш А д * А ш л е е Е ’£ ѵ и ш А а ь с н

•tH гвлвадвгіАд/іоѵдроеті
<Л>к'А<І0НН*Л ІП А -itbbCl X Δ

V іи іл л

Iл а к A

U N I M K A y U ill

дэкрле д т а о р н е г п р н

КрЪ&ІМНеК«НКЛНОМ*Л(

Λ

ШДСКЕАЖОѴ

N » I L | H e m t H Ѵ 2 А П Л A iJpA

i a

; л (ѴЛН Л i^If і і ( Л A J V A N f A f t
ΚβΜΑΎΛ

НЛИ

Λ N<4t Η’ Ο Λ Ι

κ ο ι φ ι aif

А ^ Л б Ь ^ Л М

Г ’* ѵ ь

ПвДВНГ i M lH fp # * Д A M b

А іе к а у в к л ь гА гл л д -А ^ л ^

n o г л н ч т е«ол г д м ѵ ш я ш д

i t лл & о в д л о т р р к д а і с к « -

CtAfcEfCTp А-«АСТАИв»ГрьМН

OJA

С Ѵ ГА іН

i l d l ’ MAC А Н С е і С Л О ь A

HI OLjL

ЕІДНДОГО

J l i . e i U c C ’A L O П Л Л А Л / Ш С Г

ψ Λ і т т л г г г т і л ν α ηβ

М Ж А Р I 6 ЬІС A , 1 4 4 m ( Д М £ &

WH ^ І Ы і р М Н Л Л Α ί A N A W A

N lV U O I'm V\A .VUp*,AXU

ПАрЕАІН

А А І

..*3

4 ц с н а А Ь А 7 н

KtH ApH

ДІЧА f l f i l M K M i l i n i t t H i
i : i L H £м -ііи гі/< Х 'А

ІЪЬЬрА Е А Е А Г І Н
A UOJ t А Н М П р »

1t A A T ' i H

ο γ π

НКРКШ ГО К

.Т. t a А ^ Д Е І І . А Ш І N A C T 0

NH1C«V· ^ЬАСОѴГОуЬАДу л

л тромцю

е л н е ін

A W * ІШ Ъ ГД А С Д < грім н

л м л « ’с м і р н » д

ciyr«Yc:Atro діедс а т е. jj.

CAT Ы іі

п р іш н п д р и н к іж ід о а ъ

н и и д і Н і м М і Л/МСІД»

С ь З ( { L } » Л/ >

k a і^ р л е д л к M ftd c A ь л ге

вднаьгг

If I

ί ( ψ ί Ίζ AfO'i'At^Hlf ЛѴ АІ'ГМ
Ι ί| | ΐ АСЧа*ЕЛшЛ НОіЛ.Ч А
ье л м к іінп сси і. (з Д·· Гл

HI Ί ч 6 * m ; { - Е Ц # а

слсалечн^ при
ѵ і и а г и к т п

дч г

и

i r i t n m r

Н К Д & І І Ш Ш А А П ДЛМ

ѵ » іЖ 5 н ^» о л вгаг

H U t < * * E t Г і ^ А І МА^ДХСвгі*

M lH N I b ltftjU «pk l f A*eyni
нс i a t a t4 « л е н п ц п е к т д с

Л. 1036

рнн

егегт

рнге

к п п г . ѵ т и

* Д » С А Т 2 0 ^ А М ГА Е .< Л Н

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА МЕТОДИЙ

1СШ1 лд М|!> &А Д Ьф ! Ш До

ίΐίβΑ 5 ш л н . г - . ; . л ь ч ш ? u « i

клАоіАе^ььел

г іц р и г р л д іп &

с н и а л ь

тікц н слетаін свѵ глс}

V N ttp T lW K

Л а

b

H 'M K iT b E T p e.frtjE *

Η λΗ Ν ΊΠ
,‘Д

ЛЛД Л К» Л *Н Й
п р о и л л ш

н

* a h c a n .,

р { К ІѴ Ж (

ІіМ М р А ѵ р Л ф Л М ь еіС Д А Г ·

liYtA

с е к г н р д -tvt H f l H p t t l A

A M *Λ Ν & ρ & ( Κ Α Γ ΐ £ Ν · ρ Μ ? Α

Η χ·γΛ»1Γ К Г І Н Ж І Г Л А Ш*

p H iV U C K A t'IM A U A p 'I.ftA n

H.1C T'A IH A J( A K f А І П Г Н

Я РН О ^Н Н С К А Ів

Ν Ά Η Ι ί V ^ M A I f l A ' l E ’fe ^ АЛ

n o e t l t u n N H K ’U H £ Ъ Л К І І

* Ь Ф Ц Ѵ іА Ц Ѵ н Г А А З в у гіІ

C T H f A N b e K e y W b l T i e V M A II

к v i b u p i w t i K T i . f 4>(f с t u t

с*гн н ь п о е п ѵ іЕ л ь и т ѵ ч ь ь

е т в л и т р л ^ А р в у ш н и л
еч в ь с к о к а * a h w w л

f

ГЛАШ І Η ΑχΛΑΑΕΊΗ ΛΜ Α
* г б Л 4 е тА п р А & о в 1 : р ь г » αιλ

«п р в

1А

^НША-ІІОСН^ АЖt к A ti’ X A
ІГіАЯНЛОе'ІЩК*АШНЛ\і
і^ле г ь д л к г і & і е л к а -г л ь к .
С НС* Ν Ά Ε ’Α Ι Λ δ

а.ч

Η & Α Ρ Α ,,ίΥ

ААІІ|'рЛ Ц Д Ь м л р к н А П ІЛ А і

i\ jpi

и еч

Л А K й Н Л Ш А Λ '1’ Ί А ГА

г

и еъ т г ііѵ г р ь .м н

Лч

е T H N b fi'a iH n p ttu ,

NA Шt l 9 0

λ :

А ^ел тА ад н о ц ьы ^іл ь
fbb^oy^«£eE i

a U C /fc H fK 't N H K ATO n i-N H

^ Ѵ И П Н К Н к Л Л Д і МНК

К9АНЖ: ПОПИСА-

η рок л/ъ щ а в ъ г н л н н е г
ГООуГОДі^ІІНРЛЬНІѴ
с т н г г а

Η·*“ Η I

А л ь н е ъ с ъ т ά лль
TbW OljfK

ί ί I Н A,

ІТЛЪГіНЧѴІЬЛкШЧ М ^ н е К А
ΕΆ Uif П ρβΐί Α Λ ш a ·л гл
^ΟΗΆΑΓΪΛΑίΚ’&Ι H llA llf
/ft &t т>А Ъ E fc M A «*&Tfl υ»Λ
ι i

о м ь * e ’i i b e T k H ' M H

*Ѵ*ЫШ T»AvΝ Τ Η Ν *.*V I ty»1
ΑΛΙ» H.lUJffTrfcunbfbN*
j g Atft *« Н О Г ^ І АЯЛ Т£ЖА R'A

f t A pA A Η

H t j A /U

riA A S b p .

H fH tfV в і^ А & н ^ ж д ш *
r e e y t . i T f A fA C A m N A B H ft/
ГН I t A . V M I б е д и . л

li-I’ i

* v t Β η ί Α Α β Κ ρ AIJAA, L U е л и

.І(1ЭД ft Ч Г АІ ПРН Л Α Γ Α Μ ψ ·
с а ^

A O y reA A iiH M 'fr^ ln et

A H H j ^ e y M H l i C ’t ’l I A H V i
ζ Ъ

Л *> к*П А П 0 р Л й к Н

А Ѣ "1

0 & t ) f A ftf A M A 'A lft/U H H U
А д р о у і * ’/ ! ! ^

А Ь О А И Н C/VCRt

α М З ІМ Д І V lA U IIip t № t
В. ѴА ДІГ ТіЛ АМ ЪІ іЛ ГЛ вЕД ЛЛ! '

Л. tM

/< ? *

1?3

]?4

КЛИМЕНТ ОХРЙДСКЙ.

вас*

€

СЪБРАИЙ с ъ ч и н е н и я

п л і к в е л ѵ в у п о aistaa

ІвЕрА^А НШ К-^ЙЕЛА

^ А е в ТАТ0Ц/иКНЛ*НН*£
ТЛЛАНОГД Ηβγ/,Μ*МНІГІІ

і ш е т р л ^ ъ & ж н н ^ а п « е * аь

Α Α ΙΑ Κ Ά ΙΕΙίρΗ Ν Α Ν ΙΙβΆ Α Η

НЛІА^АШНіт ПЛгіЧ'Ш<Ш

TIIH CfAAA· n p t A O ^ H ^ f W b

T H t T * ФвИ πρ H к к Ж h H 41 M i

N 'A lf A T A A A ^ E O A M H A M E C ii

л

πτ

еъ ін

c τ άι ν α ·ело к о е н

А Ь Н « К Н К | М Т ' А ICOK-tHA&fit

N *ΑΙ Ы fU» А* САН H i p П?А l i l t

Ы0¥AC4!& Η *At /А АШA 6p*&IIA

U’H T H - f i f n p t E ’i l &АМЦ1Н
ΝΑΠρΟ·1’ΗΚ&Μ'ΛΙ;Α л к р в т ъ
w i h k i e ’S k a i некр^ тъвр*
ГСвН N A f i p H t f Й ЦЛ іО і^ І Л Ш ІЛ
·
r A j j e t T b U » H ^ e c » l b W HМіЛѵН^БЪІСТМШАЖЖК*

НШАДАКАЛАНАЛЕАНА!
Ж еЖ НВвуТАСТНЙвЦН

л о стілм & ъ вкггр л сти іть
р ы и н н к · Ьье і«А .*^і*А*#МКЬ
H ^ ’HT’AlllA.A ДАК АіКАСАѵПрН

n * C T 3 H r rA f A O K A t * < fE * a

ОКрІГЛ і K t tvf pOAAHf^eVAA

*?bf Η ΐ ι ρ ι κ , Ί ΐ н г С п о в н

дів Св ««де Vti 1 Sf ЛЬ AAΗ Д0 Ep*

н оѵ»аел ποκοοά ааьнсъка

^ЦЛ К А А А П А р Е *
кк\п & н ц рьА кьн *и с;К > с*л

Ρ*ΙϋΑίΑ ΒΑΗΗ<ίΓ*ΛΗ*Μ Ι.

N i C K e M c ' T M N O M МКОЖ *

Г А ^ Ъ І І ^ Н Л І Ж Л ΙΐΡΗΚΛΚ>*ίι

Н*Г A Af СА f ί AI Н К Г Р «КрАЦ*Д

lliW Л ѵ « А Rp'fc <V»f N H T A K 9

л & л л д ш г с А · n o ' i -ОАМѴТМ

»ЩО^ «IIP?&ЛА1|рьПвфн

H t b СТАНА

ЧН Ш Ь С К Ъ ІН Ш Г іЪ Л К Г іН

Hli* р Ш Н Л І і К А і р { Н И ^ Л £

ЛОСОфлБ&АТАЛГОЕАКвЗ \

T i СКА **і TAK'AlfAKCC І A ll

P~hl- ДАН01АЧ* ЛНС L.COЬОHi

д ѣ ч^о ѵ д о н д ^л е^р ьБ Ч іігтзо
ΑΑΟΑΗΑΟΚίΚ»

СЧЪКГО К И / К Ж Ж І Ш ^ VOY

KA^OVKOTA
f; r t i , e K O V r t

цо\f ^ s *uh*>i jpy л лч ці е

Л А С Т к Д ір Л І А Т Н е А О Ь Ѣ Н & С К в
P f t f ^ f A s AfAKOnpe^b0/KKA

* ПЪРП е p i К Ъ ·Α .ν ί Γ β Τ β ΒΆ§

KOH^OT>*lbfQV*rfH*Ff Λ ‘KCAo
Б І’м К м т н » і л А п т нпара

t ARA"i^A!fpj»f TH fA H b CK eV M
W K p t,y t> y w t; η η ι>Ν#·«ΛβΥ

ШД{А НЪШЬІГАСЛСУяи» A
клрді» * А т . и м и е \ ч * м г о ѵ

К Л Г в Л Р ^ Н Ж П А Α ΑΚΆ ίΠΡ Ο
«Ѵ ^Н А ^С А БЬ И ГА А^ О ІГА І ufte

п в б н к о у ! ле Л * м оѵ f ЬЖ f

Α Α Ά ί Λ β Ε ’^ Ν δ ί Κ Ά ί Η Μ Ά Ηβ
Κ Ά Ι Κ ΛΆ ί A i u *Α Α Μ V· C’A T g e

лк ATReWA фнЛЗГаф*АСЛ«

Л. 104 6

tI POCTPAHHO Ж Й Т Й Е НА МЕТОДИЙ

/А
! > т ш 0 & м влѵпгы д н и ·

*ѵь ы * * κ ο γ прАы»л*ѵ· ч "» га *

е М іѵ д н г г * ·

і| 0 і» іи іН |С А Н Я 1 ір іѴ «К іф іі л·

Н П А Ч ^ Н А ^ Ъ П О Д Н Н Г &frt

е ^ ^ в у к и т ж н т и м іѵ ія іі
іиншнміфнлеев<і>#р**к
<нм н н і с і п д д н і м і т і

ДОКрЪНАБЖ ННПвуТЬб*
Д И Ш А Н А А К ^ ІШ Л Н С Ч Н
^

ППЛ H A t M T L HOf

ΝΑ^ίΤΟ- Н Д І Ж * t f C T b n e T e t

Т 4 е і т ш Η «Г Н0А
*ГІ ε 5
Ί £Η Α *Γ Η & Α ρ Η Μ Ν β * ;Μ Η Π»

К А Ф Й К І Г в Ѵ О у ^ А N M A Ib

HVI-iKpA’l ’i e b e M H r i V A M N l

а ім ж » о у и о у д н ш Д Н И Пі

А Л М f Д И Н М Д Н Ж * К АІКОН

С ГАЫ ІШ ЛННГОѴ^И-ДР.7.

CTAfi AftVNAtiHHA длеі κβν
N AH f Ь кСНТЖСТОСЛв&^Щ
е к ъ іс іс б д о ѵ к т ь т ч г а а
H it n u 'A e ’PAeAwpf цін ни

ана

нс

\ М Н А С ’Г Ъ ір Н

Ц <J)H

U /h f tU ' li C A ΠβΛΗ^ΟΐιΗ’λ И
А М у ж і к г г & е г и * ; * if н

Л споѵ ло &г <с,л а ч л »эш '
КНЛ« л R & N K

СЧ

М і

СЛІ У К

Д Я С Л И Щ Л f i U J Ар

гд н д о о раіъ ік

ri*PJI9

лнтьоуслнА лвж неѵ лнеь

I *Ш С Ъ Г Н С TO І І Ъ А И Ъ ^ Ь
м г& ллс

*

H N * ЛЯН H

t C /ΚΑχ oy TO 1*5

Ц 3*0 АА Η(γ Λ Н М Ѵ I A · Ц1A

*ЧІАКА <гвл*енен длтоу*

Ч*ЧКО >АК0БЖНЧІ9 Ѵ Л І І І

* Н К А І н л о с о ф о у СЛОЬІНЬ

МГАД;)А*>11КСА**Л Н ПѴТЬ

<Κ1ΙΚΝ»*ΓΆΙ tlAKtlffOVfTpe

К.ЛМ*А< в З Ш Ь Л Н С М H ' V t M

iiR iiiH e ^ fK A a ifttA ev e -i

л л н о г н к р ь с ’рн %нл іц & л л

СЧ‘ І Е Л Ь ПОУТНСА Ά Π ЪМ *

£ЪНН2ГрМ<% нм

р *ЬЬ СКД Г4П 01 1( \№ДО ( frtf-o

Н

АЛМ),

0 у ѵ л tJJf Н*Хі ря:\ \ П х к Λ Μ Ί

А Π Ι Α Η \ ГАЧГй.**П Л К Ъ І

с А О к ѣ н н .іів е п -А г »ь ь н н і

с ’І П в К О ^

. Н П Д А Ѵ І н A tE W tiU H A
СТЛКНАЪКЛНСТЬЧОѴНРА
^ОѴЩіЪСЪКА^ДЛТ» Т«Д9

*1ЬЛДКОПОС'4ЛЯ *АК ‘
« л д в ѵ ж ы і ^ г г & ін е іи * £ н
ζ·Ϋ< *

.
i

к ъ м т іе * ^рл.пч’ -£»г* ►
*,лг»

ЛОѴ гН/КНАЬЪПГ М я н н р *

t^H C A A Ь Ъ К * А

E A N H lJf* п е с л ш ж е т г ·
АПААПСТІА M f C Q * . *

ЛЬПОКНΗ β γ Ά

«Аслоуж»:п*р ψ нл·со jioy
Η · γ Y H T H t% N M M b

НТй^

>

ftfl’l A’t і Г в М ^ И Ш І і Д А Ш І А Л І

^■ ь^яр л тн етд ел ч н /^вл л

Е Al OVK(HHr<lINAOy*Yf>rUA

Л. 105

.·!

І76

клйМЕНт

охрйдскй.

Съ б р а н и

Ί
[

съчинения

*

i Vbt

Ζ^βγτ^ϊΛΑίρΑ HAJ1HA

ТЛІС011АМ«Ѵ

^ л л г т т о л н к д ннколл
ЦО? ЬЛАПОШКЛи ΛΑίΛΕΚ
,а£'ГН4А1АК0»ШГЛАБ* η
га e T a e y t m r t t f t f t O η*
л з л ь ело &£ м а еко *і е ь a
ІіГЛШ іНАО ЛЛ!АрІ»С'ІТО
І»£Т0ААП\А-О ГНЛѵСаЛ
и оаок ьсф & оігл іъ м і з
AM'O’ * A-4-A КЛѵА^ОѴ.М
І*С*0АЛЛМОІѴЛАДА fA.?w
• у г А^оуелоз-ггиек ai
ІА. U ИІІ Г ІІ ГАіО ЦІ; ΆΚΟ
iifAOC ІОН Ι^ Μ Η Ιίβ Τ β ίϊ
і-а ь ѵ ^ с Ч bu;evM .vt*ra
^ е у к з і . ,:ьбнуА
(Л Д И -ІІМ С ІН Л А Т Н И .!. .
П ОП И ЛА t >I J i f f l U C A t i l ! W

гбж еи

. ы т і ч ш п л

сс К п л д А М с в о н А т е г
КОМ^А&Ъ-Л^ІІЛЮКНШН
л

I Овоу&СЛЬААИЧРЖС WW^H
Г # І А І р Д Д Н о і С U ’A b H ' r i i
О Ѵ * Ы ш А С * в # ГО

IlA tik e

!ШJ Ж іШ Н К АІЛЛ*e l i t i H ь
k ы т н nee АЛАе/ълѵЖо
і^еЛЬКААПОС ЮАНКОѴ
нтН Л /и^вА Ш А Ь Л **
П Are»V*H'HA*NNAUItre
A A K *Al H t i ΛΛΟ ¥ W Π β V t tp H
ЛІ H pt * f All· CΟΌΑ rt K тл
не
Ь e IfA 4 H · ΑΑβV rr’Δ
КЪЗЛО N 1 tiSAC » АЛACѴрд
?f АЛДОТКлАЛеЛОК!? НД
itCblH/Jl&C AAiOHOy*<H
r&A&JUbA M ^e ГГОАПй
t ЮЛЛПІТРЛПЬРВАГОЫЛ

ΠΗβΑ »л Ч.АПССФвАіШ t
11НЛАЧ _N Al НТ^ЫАЦ Μ

с ф в л ь н ш

"tkHtili * ιν α ο :ι< λ l i m i t »

.ч о а л о ѵ - н п т л А н н А п * »

«Τώ HnobfM »«fcAfim *a S

ельъ* п н г г с л м м с н ю
^і.ЧД*НАН*А* nil АН0ДБЪ
Ь*вЖН»1-!< А.лвеФНСЛАИІ
НСТ^ПЪА^ОѴ »ШОЦьA10
* ААьАЕ ІК И JiAHH^'AKO.
МПА^ІіЩЛНД/ІНрА&Ъ*!

fc П П « ν І і Ж f

К "Ё Я
♦

’ · fcO Ж .* 1 A Z f
tf*

/

ИіСОЛЬЫа НС rrt^ iO yttN H
к ь е м к & тс к ъ тііш о іѵ к

A & АІІО Г«веТА П вА.и\‘ Л
лч| л л н в ^ ^ у ъ о н л о с о Ь л
HACftV λ ЬГрЛѵ^АІ Η· βξ ί £ΚΑ
(\д£‘^ 6 А « Л К С А rW fliO C
^ o y c c k ^ n fe E te o v n fo v
С Д Н М ІѴ ^

Л. 1056

о н и л й і е

^ Ь 9 Л ч Ы ^ .К 4 # С

ГЬНЮ ПГС

λ » & ΐ U '£ * А Ь А іЬ б І А * tin»

ЛКООКЛСЪ А](ОЬА НД/А
* A * a iU A \§ M 1 M £ lf::A
1 S t ЖА 4 А·^· А* Ϊ С'А*ft fcл A

ПРОСТРАННО Ж И Т И Е ИА МЕТ ОДИЙ

Н »1Н M b н ΛΛΛ'Γ BO t t &А Ш f

сш уяѵ тлш тндеФ М гш

ГОрЛДМСГШ ГІМІА КАКО

каш а

ДКНГЛЪ ГЬ Св^Д
ЬАШАН^КАТГНвГО ИПО
К Л^Л Л*&ЬАДЛЪ ίΑΚβ Η I

д м у ,* А і м е '* Е і .0 ш е
ІІА pAZ,*tf M 1IU Ib H n p A & « & tp &

H A A A R 'W t H ’U т к в ж і
првСНЛНШ <А^АгЛК1

^ ’ЬК^ П Д ввІрвЮ С І*» Η

м н гъ ів ггА гъ ік зд л ш ш б

ь л г τ ι н лп н д ѣ л ъ і две іг »
н ѵ и м ѵ т і ь н ' гн к в у ь » Ш
KflLf ^ДТЛЪ ЛДЬЬ*Г RЛ6С'Vh

KbCtAM Vup{<fcbNtft*«V?H
м о у H c a 'iA tu н с г е Ф о в л л г

НѵЫГІАДАЮТ&ТНН?*^ САѵ
Ѵ ЧІЛ, r & K i y i A W U l e AA*t

лымѵкгоо^гъіѵл^ ία:·*
*гь

N f т ъ гс '& л л в к ‘ вѵсе

a i t W M K 'i l u e rACA(,Y *ft1' fi'eW
н к # ы р t N H i f іѵль· т к з ж ск
С ШІ 4> Н АІС9 <{>1 N A t А ЛЪКО

«* Г Ж м ін н і ь т н ϋ WEдгв
A A T U « H ’4«AATR ОІΓ'ΓΓβΚΛΗ

г в с т л ь с к л г в е т о л д η зс

.ѴАІНТД Ф А К в Ж І Ж І А Ц І Ш

е н е т £ о ѵ * « н ’* е л т н з м б

. Ч г К Ъ - Г в & г ^ Л Л Э Л І ГіАС

ϋ ЛГО & Η МА» 01| 0л я Н
^АНЛА ДАГШЪЛАЬ ЛА
к Л .т г А г о Ѵн л і СЬ ? л м
с ‘Г * і ГННА «СЛЬ: П Δ
л ь л в н д іл е м іін ѵ
ON А Л.^ :ЬЬ
д з д ъ ш л а і і л ь с к * івсте
ЛА· АвС’Г в * А ц іА * і" АС ІЛД
ti^ l »<3в ѵЛлХСАНв.
с с ro ίΗί·ι е .чнt ьед t*

с ' с о и т н п р А К в к Х ’Н ш г А
к л ^ а с н е * го н Ь 'л г н г к ій *

КЪМЛЧіЪПЭіІДОС r Cf t

ГОІіАНЛЛем УАААв. !*c ev ^ if ддъі л е τ?Α ΐ m . ·
$\\9С Ч Ш рП Н \П Ъ11Ц оУ Ъ
Ϊ Л гіЧ*в ΛΛΔ НС I m Т А К*ІЩ

п е г & л л ч т *jif * *оАw m
СЦіЬШ гНГАвуѵегіНКЪГ

Н NA 'ЛННКЬСНС ί{Α'$ΌΛΗ
кн ;с-іон А П льс::9ьсц аиЕ ^
М ^ в Ѵ л Н А А І к І І С Т ! 0ѴА*КЬ
^А І.С иГД Н ЬѴ К Н /А Л А К ^І
К Л Н C f t ^ f > £ Д Н Н 7 > \р А NH
гѴ Н й £ Ъ Х Г Л И Д А Н А А Д а Щ і ;
U & 5 K t e € Г і Ч ОѴтГЬАіІЛ-ан
е а л н г л н * р н \ А ь « к - м τ,ά
ί ;' С Д б И ^ н & с к з д А л г . ъ н
с^.блкн г ы ін н ж ь г т г
ς . -.OLJ Д К О & Ъ е ^ В А Л А * U
I ' A u i t H i X . ί , Ч і ц И н Α 0ІѴ ГІ
л д еЕ іс н ь г^ гА ты ^ ^ ік іі
• *· » · · -* #

« -* # 1 i f ѵ *

·

^ f*

*.н л ш к в ж г Д А п ь и д о

Л. 106
23 Климент Охридски. Събрани съчинения, τ. 3

#*

tf?

l78

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ,

събрани

съчинения

с I Т-ЛНА^Ъ
А
**·*
1|Ι·2&ΕΚΐΎβ<Μ?&ΕλρΑ№ί(Ηχ*ΐ
E A M H y fH T J tlU litfU I H tp il
^гелоу^ъініліиетннт»»**»
ΕΡΑψ ΑίΟ ψ Μ ^ Ά НАСЛАДИ
HATfbHCTbAip^NOyEbHNA
Κ ίρ ^ κ ρ Α φ Α Ψ Η Ε Τ ,ι rU^v
КННГЦГА/^ ІКДБЛш рГа
ДАКвуД«*ГІв4^Лвѵ*<Ж*І NX
η*

*і «ѴАОЬЪСОу A A N ІІ ц рк LI

А вм деелнепрдкниь іиь*
|*уП»&'АЛІ}НЛШ#Кі,ЦА І
лчедосччж т м і плідгн-фгъ
МАТВН^рАШРГНгЛѵ Н\ъ
1 Ш € А (Н А ;А
и о сл о у а ід н ѵ н у ч і н н / д г '*
Ж Н ААІІ rtlJ* рНМТГ Ч'{КАЦД

А К И Ж ^ t i Д І | { gp ^

Γβγ АА»рАЕЬеКЛГОКв0бЛД
U A N b

( m C ^ M I l f n n i l

Λί«» н а НА Ше НгЕЛНГТН
β γ -f Н ШИ · <л>Н1
Κ ΐ φΑ
н л ц г д і р Е б А і^ в ^ д ѣ л ·*
/ А Г С О К А Ш Д Н С Т Ь К роила
Р«р^вднм нъсп?гош
* HAfiJTb Д Л і і р ж і д і ^ .
А ^ іе л н к

іір к ьігш /л р д д н

H A A K O fJU C Т Ь Л

4J# Ι’ί <if I И М М 1 Н Н П 0 К Л 4

ч н ’г е л і с п н н о ц ю н л іш
AjttY NbCAfiemieVC’i b b C ^ ѵ и

С * АІНД/І НЛГЩИМА
ДрН(А*ГтА/*ЖКЬЦАЛ7.САИЛН
к о н т е о д ю н п А К Ш іо с іл л
н г с іл т е т о л н к в у н н
Λ\**ΪΠ:η?*ΗΆΙ*ίΛΑΗ · ДЛН* IU»¥
с т н т ь к А ? п п ьечве ε дп л
Ν0ΝΗΗ N A € ГОЛ'2»(?4’ΓΟΛΝ
Α ί»6 МНК А А ПЛА <M■*··К Ж *
н г ш ф ь іт ім ь ж к ^ А р і
НврДГЪ^ЛііНА&ЛНвѴНАв
ьреунпреччниннкънетн
· ..

Jl 1066

И А С П А

9?1 ІЙП^&Д^ДЗД пост ον
іід с гттр эеъ к л еіім ч і
Е Ъ ^ Ь р А М А Ю ф е в * * * NHJA

Е .* .и ά
како

е л г о д ^ « ѵ *е ъ е д л

р Η’ ^ ψ ι * ед-t

lo p o v k o g

ННіА:{рі<&Ыі ЧГв ДАежоѴ»Аѵ

к,
г>

• i ’fr

г л н - а ^ ь r^/uif

Nb&flbСірвСН ΓΗ

!\Лв^ГЪ
^АШЬНГЛ’2Г^Т: p t l l i t
гб ѵ оу А р в г л М і р * у\АД5
коѵлю ш ш ьк щ л ін ъ н
t ΓΗ ШѴ*’ЛІ0Пр1ГМ UPti
HNSCW21 ТЛОеД. ΑΕΔΠΡ60
рн

'ѵе& ілні& А и т н л м к k

n 11K* i Б δЛЭV * K cl 4* £ \* A
H . ^ v f e o v ’ t ' o i l ^ A F &Д0ѴГЛ'О
O l f ІИ М вГЛ *уіИ < Ѵ /і*уі< АЧІН

И Λ Η ΓΗίΑ<{Γ»»^?'ΜΛΗ
W H O Р А М Т ьЖ І

0

l l i O l ’ O H r ГІЛП5 і

έ *Λ л
.Н Н іѴ П

Γ by iflf АД *Aup 0T tl t. ey tM*fc
імКІГірЛК.ѴГН p f t f K C p

ПРОСТРАМНО Ж ИТИЕ НА МЕ Т ОД И Й * 179

л ь н у и * tj /к не*грвутлн
те пдвнгвіціі Ο’βa h mov

t\f Ktt/hHVTb tAito НГірн

шлвьеж д к*ллnec i ’flлн κΊί
П0С1ЛАША ГАКОМПЬрКЯ Ц
о ij н м

a

αι f

Ui е n· r e и

Π ( ψ Η θ ν η θ Ύ Η Α ^ pftfO

ір*н н кп рн »А лнчвД А ж &

Η'2 І Н В Л Д К * ,|)ΗΛβ«βφΑ

HA W S w if φβΑΗίΑΑ^ΥΗ

η β Τ Ati А Η Ν Ъ Г ДАеЪрt 'Гъ
ш е л м д і ш р ^ ш л ^ ΛΛδγ

^ ’гве/кпвтншн 4 '£ №

ом агАгрвѵкеиелчлдьи
Ііьр*£^ O’PO Vi.ftlfAegf
е н еъ п Е р ігв ^ ш е/м ^ц н

ДОШД Л0Н0Г07ЛС1ЛЛК?.
Uif RISC’.*БАК At д &/}/„* *
»£*ЛИв Д Лтрр ’РМЛ Λ’ΚΦΑ
д о н А е ^ д п в ггв л н к о г
HOy&fcA’liKSnOC'iAAKA/K
« Γ Κ ^ Ν Α Γ ^ - д д і д е шинг.*

лл& щ лртаотлоуж ^ м
Af>CHt<!0/)ftA(flSLHf nn»*‘ ДОН
АЖДЬ;>Ь.**АЧ?Ь H*FAKSfI
ЦвуСПТНША ρίΚΆΙ1ΐ£Κ3
л ь л о у л 41 f c e r о н " * а ш н
oycfcbf 4 f н 7 і:*ѵД#ш н н а
A O K f t N *\ u r t H ' J f H ^ b ’^
Ш А І Ф Г І І К Ч |5CE / i W r f t c * ‘
£ к е й м п у ч , аш .вѴ \лц і
.UAИ С Н . ' < Д і ѵ · ІЖбСАѵПѴА
ГДА Ѵ » а ^ Л К А Л а г ^ < » д ц \

кр ь

& пп А н еу*н ч?*ллч.А Е н *

ж е п о із д А н А п е е т о л н к ъ
нпрннлдине^го ι ι ί λ κ ά
K N A ’- J i С’4АЬС fcW\« АДО0А

Κ,ΛΛΗ'ΑΙΗΙΙβρβγ*<Η№ΛΛ·ν
КЬСЛІ^КБН и е т р н ^ ь н н
'ГАІ ΚΊΚΑϋΙ’Υ'ΑΓρΑ A t χ·1?
ua Т fl Г βЛЧf A N f к f ЛАΛΑΜΝΑtA
Т ір л с ^Иву^еННКБ ГѵН4
HCTJH<**NMUHAANi >KH
тгм ** къ а ье k χ·-λ г p 1 д ях
Ua r a r e s t n a * t a ι лрлеірн
НЛЛМЗЛЧШГНС.* H IIO I АЦН
H b t 0i W ’P H K ’A H t fl’H N i M Ai

И Ы гьон ^ а б г л л д н и ^
и л т »гл /ο f e * «голі. ѵ і и п й
•it · HAjieMiiliCrcAOb’AACTA
n j > 6 f I i A H H T H N I ^ A ^ ’A K i
с/нетрлгч-аі н ^ в л г a u b o a

ПОКІГЛЧЛЧН Н СЪ ГтіЭГН ;

.II6N lfWatLCr<lifAnO«I Al

• If N H f f ЛА& ГЛКвНСААЛІр
11§&*£ДА« ІЫірц»Н» гГа
•КсИПРрѴЬСКАПЛГЛТАКЬ
н елл ι*· ϊ a if е?л*eoy т а г а е δι

Н Ж І Ж Щ А Д Х А МИХ'Л

К 4 АА №<W< w AHMU AM H Mli

е*і п ри ММ Ш f II Дгі A M 'iK i

ifW

Ь*і t<«y w ш е ΝΑ Η Α Η *'Г ЧМА

/^/

'.ЧМИПЖ ! AHtf AfiPIO

J

І80

КЛЙМЕНТ

ОХРЙДСКЙ.

М Ш С Ъ It

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

C K A M l f U H M t t l H I A p A ДН

е н ЛI. N ъ & с л ь

< анс * д а . & а л н « л £ реу г л

ДАСеФАНОДшЛбу^НШ Л
i»f
**
м м ц ріш н р тп р н д і

Ш К Л К Ц « « в ‘К А 1 Н П А К в
с с и д ііа ш і

Iv’ b K t

і і ОГ а а а ь ъ ж

:

доьрви нс^

К ^Ч Н С Н ІѴ

ISO A fM C K C fn

а л с А· ttн
JU лн д л м«
п Л * r* f N А Г і О ^ Д АЛ Л Н К 0 '
и^гч А К оулеш нпйт : *

v ·Γ А* А Н Г Д A rtf Μβ Γ·ν »rA
ПІМ 0Ш Η ЛАеКА &А«ІНІ}К
T h Л Ш І А СААДеМІІд
ДЛа it А Т Н Н М А Ч > - Ν Α Ν Ι
ЕО^Д I TbTf Ь1!в е т Ь4р Η «ΓΗ
ь*А ж^лп«уп«кжнмемвѵ

и ^ іщ іл н « п о an A r i f . и к
ѵ д а і і ж е н ь а» н н ъ і *. '

ПЛІНІШ - ІіАД ІМ АГіАСТа

/ K t U A i C ’A t C ' l ' O n ' b A i i O V 5
tO tf ΐ ρ ^ γ ί Ι Α η Ο λ Α Η Ά Ι A HNH
; i»21 « . f i V a U ( i i | t ( 4 H *AM i

NA’irt^ e ifW ΝΤΙίΑΚβΗΒΗ

Α ί \ ψ Λ : r r o t i . пгрллл а і у я
п р н іГ л п ^ л Ю ф в г/ь р н :*
y c СД- /.tiAb*·? П в С Ь Л Л Ь 1

Ν Α Ц r€/0 н Mf о я * £ т ес/>.

£ 1 р Ап р А

% A’i Z I . M ' S pA

c t 'A HHN ^М^ОГЛПСД,
bbK ^C M M 'i .A ^ H l f H U ’ A

*ΑΜΗ*Α&'£« А К А ^ А Ш с
c η χ·3 it if ь ь e a*χ; a h i Фі pt

н е д А с / і Ѵ . ·> . л к в л ш е л А я

ll.*?>C'VA^*Alh І І З А Г І *^AKll

СЛОЬ

стА н и и /ъ тг.и ги р ад о ѵ ε *
Z A R H ’K t f ’t s p άΙΝ Α Μ Α ίΑ Κ )

ti LLiH I ' A t W l l k *

l i t » r p ; t ^ Л Hi»C’AROHC S')Η
ллисъч ~эрнтндулд£ме
m m и Б Ъ іА ісоіі; і і л

•L »і * И » М А ТГЫА & ЪСК5С V
i t ; и с *і к м · і т і о ъ д о е - ѵ і
Kci л ч г г ц і г м н е ъ ь ч ^ к ь и п
к г

іл і.м н ііе А к а ѵ п е т р .

tte*Cc€fc* o f К * Ь Ш | . А ν ρ λ
* А Л НЙИ Й і М Κ Λ Ζ Α Κ > Й « Г
* Η & Α ϋ ί \ Γ ‘Г t u i A ^ 3 N t M 3

АЛ^ Лти. H A d lip lfJA N A
АЛ0С Λ iA
A AC5 /
Γ Ά Ι * ь Т А И а t\* Б І АЛиГі
Н А і П А ’Г 0 Э А ; : ; е ю # м е ы о
НСЛАБ^НШ Ле^ВрАфА
Λ*ΓΑΓς 1 « £ Ί > 4 . ПрЛЬАГЗ
п о у т м » Λ . ο ψ ί iv A W A i f
ЬЛА *ТА ДАА1
]М ІѴ « ІМ И * « С ІС І1 Й 2 Г І

tvf* і« 0 А ? м * * га и г ж ы
W, Ж М Н 9 А І Н ip** j> fi L p f t n .

N A k Н HW i U i H « 4 k r i ’2

r A *£ >Д Z | flfА Ш Л Г *VtA м

t, » .-** p a i *e«*z.i /л с г л л / К

JL 1076

£ А К ^ Э А і Л І а м и &L СЛѵГ. 0

ПРОСТРАННО Ж И Т И Е НА МЕТ ОДИЙ

n j l t H C F H I I p t А 1 ЫИМ М ІШ

(TtAH H ДДВІІШАСАКША
Л Н ІЦ Г ΆΝΛ МНІИіГ* Art Art
, t t / K t J*
П вк^іч лн
t A ІШвЛЛ» ДА*НП|*ЛАІЬА
ѴО^СЛН -КАЛАЛ^вѴСН ДН
UIAttAAMИАС<Г 'klfith Ч'М<9
* Ρ·Μθγ*ΤΗ»Ρ|ΛίΑ рА^Е^ГеЛА
іг ъ ін іС іт ж іЛ і^ Г іА к н
^Auit - lAKOCf K’t 1’0'АЛН
C'I'ftttt·' Ш іѴ І Ш І ЫАІН
СТОЛНКОЬТЛКГЧНГ AlOLp fr
ІЧШАПНСАКННГАКОКСЛ
η*1 ΝΑ JLI&AAf*^· ДИН{;'ги
HnpABeEl’ pAN^rtM’A ;ΙΛ
II ΛΑ«Κβ A t -AN Н Н A t Αлf ■
Τί.
н& ъріукоудоіебѵ і і ^ ь \

«РАЦІЦРМ· г А к о г м н т і ц н
INOb'A t» yq* * Ж * НІШ ί рДМГ
нПОилЛКННГИКЧНКАЛзу.
tA U A Q tltU ^ A N llH b lA b M H

Ч1Ь’ |Ж|ЛА»ЕНД*Ч«Й*в
a w m

е ъ ч> ш н п в Ф р е у д н * / # .

Α* ΝΑξΊΑ ДА ΉλΕΗ&Η АД'Д ДО
м д * ж і к е і ш л е і і у и е і * ‘г і
шик а 4 коѵ ГБваирннадема
^ ь Н И : .tvt OJί, ДАшн>И АА«У ЧГіАWO

прнм чднгтсф досрии

ЛНКвМнрАДОСФЬН
• і К Г 0 » б £ Е А А Ь вудірь.тіл’>»
0Ц***ННК А Н І ОиОИЛНАЬгА
КОНАСАКЫНГАААН КАбМж;

£СліА^і»в<игБорнклакохс
V *

a : i f С С Л О уш A K 'A M iififi

нІиЛПЛАСКДГОС : злл ts
СЛьСЛОБІГтСіГАіаС ПАН'4*
ДАКРв.ЪНірвКЛАГ:* Iі.1110
К Л * ‘ΓΆ ЛКГЙ fttt ir i*1£
Γ Μ l’ АДАЬОѴДН НГ.0СМ
МЛЬШГСАОА^НДСі-ЛеА^й
КЗШ ГЛАГіСЧвуЛ * via Ш
АШГвЖА Τ ΑΚΆΑΑύ -;лоь\.
Ht^e ι*Α к л Н ш д і л ^ ці.
гдкаіше.* іЛа4Гі.**ле
і*і. А ад If <НОБ*Аиц ii.fi.

мн a,
“Λ - А А САЛ КдНШІК ЛІ- НПС
ииіМь А&ІАіиИ&ь Γ&ΑΝΛ:
Ц03 VІѵДЧА лЬАеААПАр»;іЛ ΑΪ
N t- \Ui.4i>I іАКОеЛСАКОК-

м .’ь *< и із?ж »«

«Α I It * . . « ; * ΑΛΑАіІіиСКФЛД*

а л

η >

іМБАівБЛ&Ьі ^(,)!,
*IАААДИПрШ ДНH11AK’AieЛ*
0ЬΝ δ Λ Ιίβ ϋ ίI’flt 1йАД ΓΑΚβ
* f« U * ' l рНАр^гД ЫА&&Н'
к 4 *U lift If Ύ Α χΑ Β Ά Μ Ν Ο Γ Ά ΐ

.ІДІІЛС

r H u i i l A A ’i l i l

lAiNI

иймлунн- nonove ι

т и АД«3TOAUNi
ГАП:
" іу А н гне&гкш дяьль ~

CAOktCil L -A - u u

ЦЧЛТН&ЪіН Е ^ Л І А і і К -

XHlF/AP ІГГіЛѴІ Α’ ^ Ί Ι Α Λ *

MU

U ilH Z L Хд»ІЬлЛ5вЭ02 I

Л. 108

JS1

182

КЛИМЕНТ

охридски,

M ttp -rtw

събрани

съчинения

* 4 T * » y 4 tX * n
дт*

п р * я м н етьекъ ш кн н
Г ^ І П р І к А в Ж Н · ПрМШ&ДЪ

н н н іу т о ,¥ ^ н і|т г ь а а і к а

Ш К

м н н .а д н ѵ » « ж н г |5 » и

ІіС К Ъ М А

іі р - г н щ г а ш т л л ь м*ь л ж *

(M»»Y Е Ъ С Д # » Ѵ * И Б Н Д * ' і » н ·

л п л іп в ѵ ап л к ть

Η g Φ* ОС dji Al’A tt ψ * w i n t u

пвп'вм ь

* * ? M A C I р А N ’i l А в У Н Д

KOpOAWOVi'l?* сне

lUipfii'otpAj» а т т щ н

ж іХ & м і ш ^ м ^ л - г п н
і и Т Д Л Ь С К в ^ М Л К А Е ^ ^ М ■**·

^ я в у д н г ш г о і г е *^*/ιβ у к * .

Ι ΐ ρ υ ^ Ι ’Κ ΐ ώ β γ - α ы н к ъ с к о н

H A f C i - iN f A A a y М Н Ъ Ъ Г т

X а тсл ж ьА * хЕ А «б ііъіскв|»в

И Н Ш | А ^ * Л® ШЪ-ЛО . М л й
K ' b p / t E & e A K H H l ' m i R f C A .fl

СПЪЛЫЬ i . V £ E * * * A K * R * H

ШГрУЬС К А кА ШАК& едвкк
н ьек* dift Ѵ і т ч п ц ь н м і
НТкЦ»(\р>^ И Ѵ і | Л · ρ,β Аг&80 ^

А ео^тоунш ктш вА нл

*s

К ТА ІГ Р * V*t|A ОКОН&¥ЛЕЧ
ж* д ,э е ю н т ѵ л х & А м ѵ н е л л
& з у Б в у Е ’і

ДАСТЬ ДАЛЦІІ

<τΑκβ έδν к л г з д л ш н т
t u t X ’i н е t w f r a ^ N O L U f N a
H 4X H H 6H V hii№ *m **h
с к » н я я &g ^ H t f ' A Г&ТЕОрН

ίνδAβCTfl II T hF.A A IJ * фдкв
кпрнтч^^ь^Рьмвнелд
f c b l l i C A f c f e f A H t f А/ІЬ НЬ7
С%’А 6 Е А Ь Д е ANHAAb*W<i
Α δ ^ Γ Ο ίAUli % 4L f £ АД.4
Wio V ж е ААЛК $ t t А*ДІ ΓΛ’ΓΗ
ілг* *
ju n a i f f ψ η и 0v a m к л ы ya

^ΑβΚΆΐ JA g ’iC'AAAp Al&f
Л и к AlMPJlH.pC £<Ш MO 1
ІІвЯА ЪЫНИЛ.ѵиСФ&Н"АІ
note л i f г и н а м е л и
'VEAX'A T b i H ^ ' & I i p H t N O
ТРАКОЖ* RiC ѢЕНМЪІШС &
К Д К І О Ь & Ы Ь І 10A t i ’Al'MSV
е ФАЛА не го j -;·■
*ь и ъі н χ а

н л м л и г ь с т г в f t r t M H ' p p *л

Г А Г Й А А Н

п ь п л т % i$ h % b £ t4 - л м і м о
НС &A H f A H I f ξ && Π A A *Ah HH

с& еь^ьш »

'4* kpA H ltH !\AИСAOif <Uh A

A * -* А Г Я И

*Е| t t H H t i Ж £

0Л

іШ оуе^ ьА ні
& аД Д Н А

1' b L t

Mb LJA H lio m .tvf'ГА κοογ
lO tfU E aifR T ^A ^K A IN A

Я А Н Ш К Ь і Н ^ і И *AH

b” i U гь Ц р Н Г А ш и Т Н

леео Ъ ъ л д ь п р к м м д е л г п к
f>kAif£ ЧР 4 Ρ ^ Α ΐ Η Ν ί * * . δ

C A H A f A W l K ' frV А r u i e

K A NON Л ^ Й 1 Ш Г ^ А К § М 5 У

H tlp H tA T H jJc T lA C^Trt

Л. 1086

ПРОСТРАННО Ж И Т И Е Н А МЕТОДИЙ
■

Η ЛЛ н о г т и Н)('А'Г P&YA'i м ί»
^А&Ѵ М П М С Н Ш Д Ж Й Н < 4
U lf K O r e V e y i i O l H O f f н®у
* Н ’1 ' * А И * Ь С Ч М 4 Att! R-MY
< ί Ν Η Ι ) * δ χ * & Ο ϋ β Η ^ Ά Г ЛГ it
j i O Y f Ж Н ^ т г Б в Н І в I f 1,1*
ίίΑζΤβΛΑΝΗΚΆΚΤΛλΑ и '
K A ^ A - Μ Η ftA Alf Д Г Ч б Г ІЦ,
H / B l C T A N ’A l H ^ a * * n h

и *» t i r іи:.Х»тьлрньье#гв
лдирд й>*«уяишіж f нсьвн
0^**НН^ННАв«*¥вННЪ1***
cu'He'&’VLftpHb&mf utiwy
ЖЬввуЦЗГІБАМвуІвЛЙ ФННЬ
Cl< МиГОЬ*<ьеК'А1КСАОМ;НК
СКА! СА Гр к ΚΗιΧίΑΗΗΐΙΟΛΊ
Ж ІІШ ДН К^ІйК в^ЬН ІН і^Ц ..

Л<,НГАКвЛ*А ИВАШ

Лг!», АІ

*Н Htt0NA*4lHC/KK’&Olif
ѴАС&0Н\ЦА мпл*гри^^(в
АЛА ΗΠβρΚθίννΆ НЛПАМ»*
ОѴТГН IfAfWIA і\Л*<Ш<0Р*А
Л^ДННЖеЕЯ|1НСЛА.ЧАМЛ
роДЪе^КЛрЛЬ .CfK ΙΙΡβΚΛ
ж д й '( оѵе ас &'&ц ід м н п л л
tH3 rC/K. ДОЬрАОѴЧН Ібл^

ПЛКОЪ! НІЦІОГЛ I?

ь»

Η Π Λ ί Ί ΑίρΛν Ч іО у+ хьС К

K T iC&OH^'A м л с н л
г в і ’б ^ л . ; А л г л т c τ

- *ад
iь

ЬЛЩіГЛ^ІІѴП ч л { ■·.
ѵ и у г* ь о у і^ г д л ч · ·

?'Ь

кллл гннкск*ыгд ί агаі
з л н ъ ч*ѵ ..‘.п і:*
\ьл

л ш р ъ • K e f ^ H W A r ѵ, . к ·£
Н * Ь Г 4 . / » Н 6 Д ’1:Л«І> .

лЛЛ£>

AWA'V'A Ь'АШІ.Д ь і Ifit
ел т « ? * д в ί л » н і г - · ·
Ь Λ Ι’Λ -Α ΊΉ

ψ Α Η Λ Ν

//λ

Ш { Д»ІЗШСАГНЛІСДН^Г ί4
11 i f *t Cτ *·£<;·$ T f .-Λ- ί -k Λ’Κ
n i t дс г » д г з д г ; ί ‘i « t . f
tie, .lC’l b C K H T . l - V Г

г

ЛАгл tktNbCK’A РЛАДММЦ
КеЛиЦИНКЗГА Р ННО/БГ»
4 »ін гкзЕ О д ьн ч и іі: і е ь
ЕГАД 1* І./ЛѵНСНС« г г іе ір д
P!bN‘ ».Ml*re^f ДДАцН . \f
f»h£iiiii«£ Адрльнн ί. ΑζΜ
«. a i e -auj ·* чж &елѵ&екокд
e

ν ι ·

д Н

it p jtb tip H

*i

Lpi'A'A '["M *ЧеС.іЬЪ»Ш*
e ί * аитасфагіл *uA t*
»*.пл*
ѵ^нгкендлипрн

V . * V - NH H J O tf H
it a A
„•.У*, ІГПРКОИГИ Д і ^ г і **-· Ій
h л Ѵ^ГДЮ НЛр ЩК

^нры

Hitp i'Htr.AY AllOrt'* L ’

Ά т е с е н ,αΑ

■’ я н ь м і и л пр ИЛ

ICO ‘ANA It AC I <И δ * Ί ίΗ Μ I
f SO A Heytf NHl*nl<ie*rpA*A^i

,

H .-iA t'.K T 'i

RTi < ,

*
*

j

Jl. 100

. л^і 4.1 Ъ і і \ \ г е ц λ
НіМГ ш

J8S

t84

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ,

събрани

съчинения

. < . τ 2 « . Η Μ . Μ ' » Ν * Д Д Д ІГ Г ІМ

A H jt C A A k l N A lt A C U * И П м

Η · s l t A U t i l A &АШІГО A M |>'Α

C N t ДКА1 ΙΑΊ^Α^ΗΆ Ν Α ^ Γ

o u t* * »

ЛА АИ CjttAktAritVѴЛйКЪі

С Т А Н ! \A'AC

« и ы ( ГА ЛІкМ А (СН іу*9

n t A H t t НГАіБрА^АПЪБАІ

е і : - ш « ѵ \А с а ν α ш и j

εά

і^ * н іу м А н у ііП |н :і

А Н Г р * ( 1 IIA A TH rt сь« Κ ίβ

o A fi^ tjjtm r·

itC 1 - C A A A A y t i t T l E ’A A t

АД ty МНрАМЦЛНН^ААА
м £ β\* іо ж н Е с у т ь п га бі

It дІЬ & Г с іф A A M r f H L

ttt КкДДИр? :.А Ш Ь ( 1 T ! U

тім б ѵ гз

т іА і с н м а ш і ім у -ш е іу

|HH0k-»fV-4HNOHU0 i r>j
А Н « Н К М Г М 4 1 ’Р А Ц М У
u u k iv v u iv e Μ » κ μ ^ 4

( A lb lU l^ U . U M iA il/V ....
( ч и « л 4 н и Н ( ^ б і ( ( і :м а
і у т н I (A t.U V It t tOltCOr

Α · ¥ · Н І1крькН кЦ кк**А іеТ А

.A ^ iU d V t . ;

М ДC*?AEAA|lAATAEtk ІІА

пне·^;*» л А

Н } Ш р ^ ІѴ И | (і еоквп

;» o i i a m y

.*/ < 1 |Ϊ Α » * 1

N M C ΤΑΛΊΓ Мк{ГА1 Н ПІѴ Ί Ί
^ А Шк VAiMHA:*k*CAetAtu>

J t u e p

‘

Д К Н JfiOHp 1С<ГІЛДЕ|АН

y tu m . .
A wАЛ »,» .15 '

.‘ i H M f H A l i H

п и

*· t U m y i l A ! *

i* v * * \* t

І.ДАА.Ѵ. AHCKS/tkfiow’
p O A ly rA E fit ^ б Ч Л Н ГА Ш

j„ »

* rt ГМкЛГ^. « I
уоТНСПСІГ i tdlt*fl«Yiei(«/

C A l'A k N A I A A f * А Л Ш А Л р и
Т Н СІ^ДНЧ ll.P .itfcАІНШГДИ

tik Cl ЭДНАЛЬ V A & K t A M C H

ЛДрЧАЧШ Ма HE1Z4A

‘ \ * M k П«ІѴЛНЛ«ІА&ДЦіЬ
‘ J

HH fCM A d д Ц О К ІІ^ А

і*М !<· Ѵ*ЗѴ,ІЧ А де Ι1#|& АО

p * A it& itk C K ы а и н і

Ά Ά * Ι 3 /АІСвІііА Ak Α Α Ν АІ

т » іі.п л .р * е ггь д А М іі.к

H C » /A M H M ^ J^ | ΓΑΚΟΙδ

C b C i t r · ЛЬ|* k t* A L2 A ftlA tO

M k i ’. H l'J £ ьи~Ы«‘ІІ(ФУ·ΝΆΟ

іін у д л вж м

Jrtt|)J<A/#NH

ссы ьъгалл ;? ш н н & с \-

;ІСІ$ и ь г п л і ц и г Τ.ΦΤΆ

tc А і | і і і Ѵ . і !( і А і і Ш И А | | і і
ТАН.%^Л«ІО/.:АЖкД41АЧЛ

(ΊΠ Α \·*

N r j a C T A f r»»

H 0in# ч т и е π »

Л. 10Θ6

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА МЕТОДИЙ

Л.

102

.. М ц А

ΜΛΗΙ&

I.1 Д Н Ь

ВЪ

т

—

т

Лр)(НСПЛЛ МОрЛКЬСКЛ. ΓΗ
I. Б ъ
Л . 1026

БЛГЪ

ДНВЬНЛ

Н

ЖНТНК

БЛЖСНЛГО

ΕΛΒΗ

СТКОрНЛЪ (V НСБШТНІ&

ВСЛНКОТШ
13, 5),

ВЪ СТ*6Н ТрОНЦН, CHjl-tHb

КЖС МОЖСТЬ к ъ т о

трн

MCHC Н ЛѢТЛ,

НЛДЪ

днлъ,

рсчс

і&кожс
рсчс

рлдн

О тъ

лнцл

БО

Н

д овро ти

Д-6ЛЪ

нжс

б»ш л,

слмо

бж нк

оца

ГНЬМЬ

тъ

н

Д )Съ

M ile

ЛН П р с т о у п н т ь ,

СВОКЮ гъ рдш нею

скин

Н ВЬСН

ДСѢ , СЖС КСТЬ

БЖЬСТВ-Ь.

в ь сѣ ^ ъ

пръчнстннм н

у іъ ш ъ

оусти,

1, 2 0 ) : „ Л з ъ
І&КОЖС

15, 26). Сь
Н

ГЛЛМЬ

рсчс
бъ

Д )(ЪМ Ь

рл ж лк ть

ВЪПЛЪЦІЬСА

въ

оц.н,
СЛМЪ

ВЪ ТрЬ)(Ъ О^ПОСТЛСЬ)(Ъ,

λ

ОЦЬ

Ηλ

оць

ВЬСА

СЛМЪ КСТЬ

ПОСЛѢДЬНА»*.

въ

СНЛ рО-

СНЛЛ

14,

ГЛ Л М Ь : ,Д)<Ъ

тк л р ь

ι&κο

Н)(Ъ.

н зв ь р л

доБрок

ЧЛВКЛ,
н

п ь р ь сть

сло кссьн и н

κΜογ

Н

Жтол-ь

овр-ьтс

моуж л

оустн л н .

4, 26). € н о \ ъ
въ

твл р н

БЖНІЛ

п озн л

н

глть

11).

нстн-

Двдъ:

1&К0 т ь

отъ

СЪМЪІСЛЪ

нскоусьноу, д л

ЧЛВКЛ
сътворн

Л

прнкмлА,

зсм ла

н

ьцк

рсчс н

ПОЧЬТСНЛ

ηρ-ΚίΤΟγΠΗΤΗ

о у стн тн 7 нлчлтъ

(СБС д ш м

въдъ^ ноувъ

с л м о в л л сть

[д л в ъ ]5 д л

въвсдсть® въ

с ъ э д л н н т ь к> н

пр-одоудсть

Б ссъ м ьртьы ъ ;

СВОКІЛ ВОЛА, λ

ТЛКО

Ж

Н

НС Ж БЖННк

О^СТНМЛ НЛ

ВСЛѢНННк.

TO МЪСТО,

ЗЛПОВЪДЬ, Н НЗ-Д -рЛ )Л

нспрні&знь

[н]

БЛЛЗННТН

СЪ

н згъ н л

НСГОЖС т ъ

ЧЛВКЛ Н СЪ·

ΜΗΟΓΛΜΗ КЪЗНЬМН члвчь-

жс

д р оугъ

п о то м ь ,

б*
е

•—
’

б «\|>,

нжс

ДО

КОНЬЦЛ ЧЛВКЪ,

Н)(Ъ Н ПОДВНГЪ, Д Л

оуповл

ПЬрВЪІН

Τ'

пр-кстлвлснъ

бъ і

ПОТОПЛ НЗБМСТЬ ВЪ КОВЬЧСЗ-В,

оукрленлл.
кмоу

бносъ,

оугож ь

СВОСМЬ,

са

Н ЛЮБЪВЬЮ

Η ІЛВН ЛЮДЬМЪ Д К Л Л

(Акож с

род-ь
н

ВСЛНКОЮ МНЛОСТНК)

Л врл л м ъ

по

нлрече ( с п о р е д

р л зд * ьл кн н н

СА

НЛрНЦАТН

N0 НЛ КОКЖЬДО ЛѢТО
т-ъмъ
НМА

ПОДОБАЦІС, вьсн
гне ( с п о р е д Б и т.

( с п о р е д Б и т . 5, 24). Мон

прлвьдьнъ

ДЛ

нлпълннлл

СА БШ

п л кш

зсм ла

1ЛЗ«КЪ, ЗЛБЛОуЖЬШСМЪ

Я к о в , 2, 3), Η

ОБЪТОКЛННК п р н іл т ъ ,

ЖС

ВЬС-ЕМЪ, БЛ

ІЛКО

„ВЪ С-БМСНН

^

ТВОКМЬ
НЛ

въ

ЛѢТЛ ΝΛ-

мн-ь“ ( Й о а н

СНЪ БЖНКМЬ

КГО

Н R pt-

м а “ ( П р и т . 8 , 25). Н

с ъ в ь р ь ш ь 4 вьсю

о устъ

ПрЛВОВ-fcfbHHH слл-

ПрЪЖС БО ВЬСАКОГО m

СЪМЪІСЛЪМЬ НСПЛЪТЬСКЪМЬ,

„Пр-кжс

НС^ОДНТЬ,

ДНІ&ВФЛЪ

НС ОСТЛВН БЪ

Н ВрѢМА

са

Η

(ЪМЬрТНЮ о у м ьр сть

СЪПЛДС,
Н

ВЪ КДННОМЬ

м оуд рь-

родъ.
Nb

нл

ЮЖС КЪТО рЛЗМШШЛАІЛ

с ъ з ь д л ш л с а “ ( П с а л . 3 2 , 6 и 9).

злп овѣ длвъ

ЖС

Н

оумъмь

НБСЛ «уТКЬрДНШ ЛСА

злповъ дь

осоужь.

Л

(сп о р е д I П е тр .

рлн,

м ьртню

ОЦН

н с^ о д н ть“ (Й оан

покслѣ

О ^ зьръвъ

CN-fc Н СТМЬ

слово

ЖНВОТЬНШНМЬ ДЪ^НОВСННКМЬ

103

(с п о р е д

в ьсач ьск л іл

т

ВЪ

рсцін,

ПрѢЖС ВЬС-£)(Ъ сьтворн

Л.

Мс+ОДННк,

ПО РЛЗМЪ1СЛ8 Н рОДНТСЛЬ Н )(Ъ

ЛНГЛН ТрЬСТЫНМЬ

пръм оудрость:

сп ссн н а

λ

„СЛОВЪМЬ

к о с о т о »,

·—·

НЖС ПОЮТЬ

ВЬСАЦЪМ Ь

ТОГОЖС ОЦА Н CTWH

ньнъ,

«уЧНТСЛА

Π» ΜλΛΟγ, Ж ЧЬСТН2 МОЖСТЬ рЛЗОуМЪТН Н ТОГО Π03ΗΛΤΗ, НЖС КСТЬ СЪТВОрНЛЪ СНЦА ДѢЛЛ

СТВОуКТЬСА3 (п о П р е м .

ш сго

Н

КЪ БЪІТНК

ЖС Н |! НСВНДНМЛНь, н «укрлснлъ КЬСАКОЮ

Η МНОГЛ. О т ъ

свл н гл н н

НЛШС

очс.

.— '

ВНМЪ

ОЦА

—

Н ВЬССМОГЛН, НЖС КСТЬ

Р и м . 4, 16) ЕНДНМ М &
ПОМ НШ ЛАН

ΙΙΛΜΑ

185

гороу

2 — 4)

г—

БЛГОСЛОВЛСНН

н

ВЪ

ж ьртвоу

ЛѢСТВНЦЮ

воудоуть

ВЬСН

іл з ш ц н *

ВЪЗВСДСНЪ БЪІСТЬ.

вн д -к

Л

ЗСМЛА

24 Климент Охридски. Събрани съчинения, т. 3

ДО

( Б и т . 2 2 , 18 и 26, 4). Н с л к ъ ,

НіЛКОВЪ

НДОЛЪІ

НБСС, Л Н ГЛ »

ЖС

ТЬСТЬНІЛ
БЖНІА

по оврлзоу

Хвоу,

ΠΟΓΟγΕΗ ( с п о р е д Б и т . 35,

ВЪС^ОДАЦІЛ Н СЪ^ОДАЦІЛ по

186

нкн

КЛИМЕНТ

(според

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

«

■
—
'

,—

10). Носнфъ въ бгуп тѣ моди пръпнтб, БЖНН СА
НСТННЬН\ Н Н«П0р0ЧЬН\
Т

т
(според

Бит. 28, 12), н въ елгвасннн)<ъ сновъ свон)(ъ о Х-ь пррчьствовь

Т

КННГЫ

СЪКЬЗМОТЬ

№.ВЛЬ. Hwba ьвьснтндннскам о прьвьдьн&,

(според ЙоВ.

—■

1, 1), НСКОуШСННК ПрННМЪ, ПрѢТЬрПЪВЪ

г—

ЖС, БЛГНЪ БИ БМЬ.

МоНСН

СЪ ЛрОНЪМЬ

НЬрсЧССА (според ИЗХ. 7, 1) Н

ВЪ

Бит. 49

^

НСрѣН)(Ъ БЖНН)(Ъ (по Псал. 98, 6) БЪ <|>&р&ѴѴС0ВЪ

МОуЧН €гуптъ, БЖННк

ЛЮДН

изведе

въ днс овлмсъмь св-ьть-

лъмь, λ въ нфцін стълпъмь огньнъмь (според И зх. 13, 21), н море провн н прондоу по сеу)сеу,
λ сгуптАНИ потопи (според И зх. 14, 20), н въ поустинн б сз в о д ь н ѣ людн ΗλποΗ водъі (според
Изх. 17, 1— 6), н х л -ь б * ан га ь с к ь го н ьси тн н пътнць (според И зх. 16, 13— 15). Н гльвъ съ
БМЬ АНЦЬМЬ КЬ ЛНЦЮ,

НкКОЖС KCTL

възможьно8 члвкоу СЪ

зсммо

рьзд^лн, протнвьннки

воквдеъ (според Нав. гл. 12— 21). Соудні&

1. 1036 КОЖС ΜΗΟΓΜ ІІ ПОБЪДИ СЪТВОрНШЬ. СЖНЮ МНЛОСТЬ прннмъ ЖС,
гньмь словъмь (според I Цар. 10> 1). Д в д ъ
(лрн. Соломонъ, МОудрОСТЬ Л
СЪ ПрНТЪЧАМН, ЬЦК

III Цар. 17, 1), и

Н САМЪ

мьртвь

БА
НС

ПрННМЪ

кротостню

на-

ЧЛВКЪ, ΜΗΟΓλ Κλ3λΗΗΙλ доврл, сътвори

зъловсу модьскоу

въскръшь (според III Цар.

въмь сънссъ, попмѵь многъі (според IV Цар. 1, 10),

ть-

СьМОНЛЪ Ц.рА Π0Μλ3λ н постави

людн рьспАсс н п-бсиьмъ бж нкм ъ

ПАЧС ВЬС-Ь)(Ъ

ДОКОНЬЧА. ΗλΗΙλ

отрок*

11),

ндпнсднъ9 (според И зх. 31, 18). Нсъ Ньвьгннъ М0-

зьконъ людьмъ д ь с т ь , вжнсмъ пьрстъмь
д ь м ъ бжнкмъ

БМЬ ΓΛλΤΗ (според Изх. 33,

гл ь д ъ м ь

облнчь

17, 17— 23), н огнь

съ

(според
н бс с

сло­

н жьртв» съжьжс днвьнъмь огньмь, мьр-

зъкън*. жс нсръіл нзвнвъ (според III Цар. 18, 31— 40), възндс нл. нво на колесници огньн-ьн
Н КОНН)(Ъ, оучсннкоу

ДАВЪ

СоуГФуБЬ Д)СЪ.

С а н с -ь н ,

милоть

прнимъ,

соугоувА

сътвори

чю дсса

(според IV Цар. 2, 2— 14).
т

т

0

Прочнн lippUH, КЪЖЬДО ВЪ СВОК Вр-tMA

ДНВЬНИ^Ъ ВСЦІЬ)(Ъ ^ОТАЦІН^Ъ бъітн пррчьствот

—-

ВАША. НіѴАНЪ, ВСЛНКНН по СН)СЪ )(ОДАТАН МСЖЮ ВСТЪ^ИМЬ ЗАКОНЪМЪ н новнмъ, крьтсль10 Хвъ
н с ъ в ѣ д ъ т с л ь н пропов-ьд-ьтель жнвъінмъ жс н мьртвшнмъ БИ.

Стнн апан Пстръ н П а в ь а ъ

съ прочнмн оучсннкъ) Хвш ιακο мълнии еьсь мнръ прошьдъшА, осв-ь т н ш а вьсю зсммо. По
■
—■
^
Τ'
с'
СН)(Ъ МЧНЦ.Н кръвьмн CBOHMH ОМЪІША сквьрноу, А НАСТОЛЬННЦИ СТЪЖ)(Ъ АПЛЪ, Ц.ра крьщьшсмъ,
многъмь подвнгъмь н троудъмь поганьство рАздроушншА.
СЪТН Η

Ссльвсстръ чьстьно" [н съ] трьмн

·ΗΙ· ОЦЬ ВСЛНКАГО црА КоСТАНТННЛ Ηλ ПОМОЦІЬ Прннмъ, СЪИЬМЪ пьрв«н СЪБьр\ВЪ въ

Nhkch , λρΗΙΑ. ПОБѢДН н проклАтъ Η н

крссь ΚΓΟ( ЮЖС ВЪЗДВНЗ^ШС Ηλ стоум тронцю, ІЛКОЖС
.—·

бъ

Лврмьмъ н н ъ г д а съ трьмн СЪТН

Τ'τ

Н · HI·

тс

отрокъ

арА НЗБНЛЪ, Η λ

М сл^нссдска арА

С\ЛНМЬСКА БЛГОСЛОВЛСННК прнілть Н ^Л-ЬБЪ Η внно; БЪ БО нсрън Βλ в ъ іш ь н а ь го (според Бит.
104

14, 18— 20). Д к м м ъ 12 жс н -^сологъ Грнгорнн съ сътъмь н п а т н » д с с а т ь
Τ'

къінмь

Τ'

црьмь

-О-сѵѵдоснкмь въ

оц.ь

н

съ

вслн-

ί—·

ЦрнгрАД-ь

потвьрднш ь13

сти н соум’волъ, КЖС КСТЬ Вѣроую

ВЪ КДННЪ БЪ, λ Мьксдонніл. Лс-ЬКЪШ«, ПрОКЛАША Η н )(оулоу ΚΓΟ, МЖС ГЛЛШС Ηλ СТЪІН д
•—■

Кслсстннъ

н

ргкздроушншл.

Кнрнлъ
съ

съ

вьсск

д ъ в ъ м ь сътом\ од.ь
бладню ,

Ц.рьмь М^ркНАНЪМЬ Н СЪ г. М СЪТЪ
оумнк

н

бладсннк

проклАш^.

южс

гл кш с

и
н\

съ

съ

дроугшнмь црьмь

Χλ.

Н ТрЬМНДССАТЬМН

Въгнлнн

цъ.

Τ'

въ €фссѣ NccTopHfe.

Львъ н Лньтоль съ

пр^вовърьнъінмь

оць въ Х ьлькндонъ €вЬТОу)С«ВО всз-

вооугодьнъінмь Ноустнн[н^н]ъмь14 н съ сътъмь

187

ПРОСТРАННО Ж И Т И Е НА МЕТ ОДИЙ

с ъ с т а в л ь ш с ,16

н · й · н · с · тью оць · с · съньмъ
съ

папсж ь

д ъ е -ъ м а

СЪНЬМЪ МНОГШ
рскоу

ΜλΚλ^ΗΙΑ

II. По
ЕЪ

0

НКМЬ

оуЧНТСЛІА,

·

съ

оц.ь

ч ьстьн ъ ж м ь К о с т а н т н н ъ м ь

ЕЪСКОЛОША, [н ] НЗГЪНАКЪШС,

фл^АНЬСКААГо,

Ссегн^а же
Η

ЖС КЬСѢ)<Ъ БЪ
НСТННЬНШН

ЖС СА

НС

П^ОЧЛА

н

П|>ОКЛАША СЪ

ПнронА,

црьмь Ηλ ШССТѢМЬ

KbCtMH

СЪНЬМННКИ ТѢМН,

Kyj>A алс§лнд|>ьскаго,

ПОСПЪШЬННКН

Н^Ъ,

0уП 0Д 0БЛЬ,

плъ тьскою

стр А сть

БѢ

ННКЪТОЖС

БОАНН,

λ

6 НО|Ж1А

KjlbCTHIAHbCKOyW

н

А

ЕЬСЪ^Ъ

КрОТЪКОК

БЪ)

рнмь-

E S fO J

НА

НС

ОБрАЗЪ

тьрьп-БННіс; вьсс

w

НА

ССБ*£

ІѴвѣМ Ъ

ПрЪСПѢЕЪ,

ІАВЛАШ С:

Н СТШ НА,

е ь с а ч ь с к ш н )(ъ

Л

A tT A

ОБОЮДОу,

б ш еаіа ,

НЪ

Н ПОДВНГИ

А Д Ё Т С А Ь Н Н ІА

Бъі

ПрНЛАГМОЦК

)(pAHCHHIA,

----

СНЛЬНО НА

к р о тъ к о к

ТН)(ОСТЬ,

МНЛОСТЬ,

прновр-клъ

еьса

ВСЛЬМН ДОБрА

СЛОВЪМЬ. || ВЬСѢМЪ

БЖНН, ЗАПОВ-ЬДЬНАІА

(АроСТЬ,

д а

НА­

ЧННЪ ВЪЗДВНЖС НАШСГО

СЛОВО СНАЬНОК н
—

ІАЗЪІКА рАДН

БО рАВЬНЪ БѢ, ОЕ-Ь^ъ ЖС ΜΑΛΉ

СТ^А)(Ъ

ПрНКММОЦІАІА КАЗАННК,

9, 22). frfc ЖС рОДА НС )(о уД А

НАША

ДОБрШІА ДЬТСЛ Н

ПОСТНДНМЪСА.

ΜΟΛΗΤΒΗ

НА

КЬСАКЪ ЧЛЕКЪ СПССНЪ БИЛЪ

ННКОЛНЖС ПОПСКЛЪ, НА д о в р и н

CAOBCCbHTdIA ДБТСЛЫ 0

ч и сто то » , п р н л ъ ж ы ш

П^ОТНЕЬНЪІІА,

ДА

п р н ш ь л ъ ( с п о р е д I Т и м . 2, 4), въ

по с д н н о м о у ,

10 4 6 МЬННН, А ДроуГШ Н)(Ъ
БО СА

МНАОСТНВШН, НЖС )<ОЦКТЬ

оуЧНТСЛА 1 Мс+ОДНІА, КГОЖС ВЬСА

БЛЖНАГО

СН)СЪ о у г о д ь н н ц ъ ^ ъ
Л.

0

·

АНТНО^ННСКАГО

(Н)(Ъ

рАЗОуМЪ

ШСГО,

н

постаельшс, о у т в ь р д н ш А .

нстннъ

Н

МАТСЖЛ

жс -ф-сюдорА

СКАГО,

с ъ то м а

РѵгАфонъ а п л ь с к и н

н знскавъ ш с, п ^ окааш а.

ЛЮБЪЕЬ,

(сп оред

Η ЧЬСТЬНА, ЗНАКМ А

I

Кор.

пьрв-кк БМЬ

Τ'

Н ЦрЬМЬ

Н ВЬССЮ Сслвньскою

СТрАНОЮ, ІАКОЖС Н ТѢЛССЬНИН

КГО

ОБрАЗЪ

ІАВЛААШССА.

ТОМОу

По

Τ'

жс н

пьрьцн,

БЪІСТроСТЬ

ЛМВАЦІС н

КГО ,

нз

КМОу

КНАЖ СННК

КАКО Н )<ОТАШС оуЧНТСЛА

д -ь т ь с к а ,

III. С ъ творь
ЖНТНН
ДШ А

ССМЬ,

ЖС ВЪ

П^ЛОЖН

ОрЪПЪТНТН

ВЪ ЛлНМ БЬ,
НОуіАСА

НДСЖС

ТОМЬ

ЛЬМН

ДА

КНАЖСННН

ЗСМЬНЪІІА

ЖНЕОуТЬ

СА

ЕЪ

Онъ

жс

Л ѢТА

—

дондсж с

рСЧС
т

ЖС

црь

А ЗЪ ,

[оув-ьдъвъ]

tAKO

Ш О ЗЬ рА ,

БЪ1 ПрООуЧНЛЪСА ВЬ-

ПЬрЬВАГО А^НСППА, Д А

МНОГА

о у зь р -fc МНОГН

НБСЬНЪІІА

ПОМОЦІЬ.

ІАК О :

ЧННЪ,

Т

А

Н

КНАЖСННА.

ЧЬрН»

БО ТАМО

въ

БО ЧЬСТЬНЪНА

рНЗЪІ.

Н

Ш ЬД Ъ

Bt

ΠΟΒΗ-

КННГА)(Ъ ПрНЛСЖА.
КГО, ЕЪ

Τ'

ССМЬ З А

ОСЛОуШАСА, НЪ ШЬДЪ, СЛОуЖН IAKO рАБЪ МЬНЬШОу

Мс \О ТА Ш С

ПОСЪЛА ЦрЬ (по)1 ф н л ософ л, БрАТА

БАА)<Оу

„Г о т о к ъ

МЪЛЕЪІ БСЩННЬН»

Е р М А , Н ЗБ»С ТЬ

ВЬСЬ НСПЪЛ’НЬ МЬННШЬСКЪІН
Н

МИСЛН.

ОБЛѢЧСІСА]1 ЕЪ

ПОСТрНГЪСА,

КрЪМСНН ТАКОМОу

рскъ,

н

Н OGffcTb

ВЪ КМ .

ОЦН,

ПОІАТЪ Н СЪ СОБОК) НА

^ о у л А Ц іс .

СЛОКЪНЬСКО

Н

ЕОМО НА

ТЬМ И

СТНН

Н СЪЕЬрЬШАІА

I V . ПрНКЛЮЧЬШЮ ЖС

Д Ь ( 1Ж АТН

дь»А)<оу,

Н ОБЪІКЛЪ ІА ПО МАЛОу.

НСПр-ЁБНЕАЮЦІНМН

покоръмь

K 0 3A f« ,

ДАСТЬ

СЛОВЪНКМЪ ПОСЪЛАТН

СЪМЪ ОБЪІЧАСМЪ СЛОЕѢНЬСКЫНМЪ

Бсс-ьдъі

ч ь с т ь н н іа

ЖНДОВС КрЫАНЬСКОую

КрЬСТНІАНЬСКОуМ

E tp o y

Ktj>oy о у м р - ь т н “ . Н

Б^АТОу, ПОВННоуіАСА КМОу.

Cb

ВС­
НС

ЖС МАТВОЮ,

т

Л. 105

А ф н л о со ф ъ II САОВССШ Пр-бМОЖСТЬ

ΙΑ Н ПОСрАМНСТС. Б н д -ь в ъ

г—

ДОБрЪ
КСТЬ

НА БЖНН п о у т ь ,
ПОТ^БА

ТАКОГО

НАСТЪірН, НЖС
ОЦЬ ОБНЛС

0.

ЖС ц рь

—

въ

БѢ Д Н Ш А

МОуЖА.

НА^НЦАКТЬСА
нкмь

ксть.

Н,

ДА

БШША

Nc ^АЧЬШМ ЖС,

Н

СТНЛН

ОуНОуДНШ А

ПоЛН^рОНЪ, 1 КМОуЖС КСТЬ

Н П А Т рН А ^ Ъ

ПОДВНГЪ сго

Τ'

А^НСППА
Η

Н

СЪ М ^ Л

НА ѴЬСТЬНОС МѢСТО, НДСЖС

ПОСТАВНША Н НГОуМСНА
·К · Н

· Д · споудовс

ЕЪ МА-

ЗЛ АТА, А

188

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

С Ъ Б РА Н И

С ЪЧИНЕ НИЯ

V . Прнлоучн Ж« СА ВЪ Т И ДНН Ростнсллвъ
Т

нз

словъньскъ съ Стопълкъмь посъл*стл

кназь

—

Т

Морлви к ъ ц.рю М н ^ н л о у , г л к щ л τλκο

НИ ВЪШЬЛН ОуЧНТСЛС ΜΝΦ3Η

КрЬСТНІ&НН

р*злнчь.' λ м и , словънн, простл

нз

ЧЛДЬ

„Б жнкю μ λτη μ

ια κ ο :

ВЛЛ\Ъ

Н

Н HC НМЛМЪ,

рлзоумъ съклзллъ. To, д о вр ъ н 3 вл д ко ,

посълн т л к ъ

нз

ГрЬКЪ,

НЖС БИ
моужь,

съдрлвн ксмъ, н соуть въ
н з НЪМЬЦЬ, оуч^ціс н и

Н

НЛСТЛВНЛЪ

НИ

Ηλ нстнноу н

нже н и нспрлвнть вьслкоу прл-

в ь д о у .“
т

Т ъ гд л , Ц.рь МН^ЛНЛЪ реЧС КЪ фнлософоу K 0CTANTHN0y : „С л н ш н ш н ЛН, фнлосвфс, рЪЧЬ
СНЮ? Ннъ ССГО ДЛ НС МОЖСТЬ СЪТВОрНТН, рлЗВЪ ТСБС.
СВОН, нгоумснъ МС-О-СДНН,

НДН

ЖС.

Bw

Т ъ 3 Ηλ тн ΑλρΗ МНОЗН н понмъ Брьтъ

БО КСТ* ССЛОуНАНННЛ,

ССЛОуНАНС вьсн чнсто сло-

Д\

■
—

ВЪНЬСКИ
Пстрл,

БССЪДОуЮТЬ“ .

іькож е

Ηλ м о л н тв о у

СА

СА

МорЛВЬСКЛГО,

оу ч ен н к и

Л. 1056

н

Η

НЛЛвЖНСТЛ

ф н л с со ф в у

ф н л ософ оу

НС

рсче: „Б ъ . б о н т с с а ,

ІАВН БЪ
ВкТЪ

ТЪ ГДЛ

ΗΗΈΜΗ,

СЪ

Н

КННГИ .

ПОНМЪ МО-О-СОДНІЛ.
съ

СА

ц р А чьтъте*

СЛОВЪНЬСКИ

оучнтн

СЪМАСТЬ

ннм ь.

Н

ЖрСЦІН

HH

(I П е т р . 2,

НЖС

БАЛ)(Оу

Βλ, НН

трьм ъ

ЖС

тогож д е
пнсменл

ПЛКИ

лътом ъ

Τ'

>— 1

ЦрА,

П« СЛОВССН СТГО λΠΛλ

17). И ъ велн^оу]4 с л и ш л в ы и л

ЛБНК оустронвъ

Νλ4λΤΖ>

Т

съ

Α^ λ,
н

весъдоу

покоръмь

НШЬДЪЦІСМЪ,

кгож с

н

сн.

ръчь,

Дь

съ стл в л ь ,

п овн н оуА С А

ВЪЗВр^ТНСТМА

тоу

п о у тн

сл о уж н тн

нз

Μ βρλΒΗ,

нлоучьш л.

VI.

ОувЪДЪВЪ ЖС ΤΛΚΟΒλ М0уж\, ЛПОСТОЛНКЪ ΝΗΚΟΛλ ПОСЪЛЛ Пв НА, ЖСЛМ& вндътн * ,

ΙλΚΟ ΛΗΓλλ БЖНН*.; СТН оучсннк КЮ, ПОЛОЖЬ СЛОВѢНЬСКОК СВЛНГЛНК Ηλ ОЛТЛрН СТГв Πίτρλ λΠΛλ;
СТН ЖС Ηλ ПОПОВЬСТВО БЛЖНЛ.Г0 Мс^СДННк. Са Л,)(«У ЖС стсрх ΜΗΟΓλ Ч\ДЬ, НкЖС гоужл^соу1 САОВЪНЬСКИІЛ КННГН, ГЛКЦІС, ΙλΚΟ НС ДОСТОНТЬ ннкоторомоу ЖС І^зикоу НМѢТМ воуковъ СВОН)СЪ,
рлзвѣ сврсн Н ГрЬКЪ II Л\ТННЪ, ПО ПнЛ\ТОВОу ПНСХННЮ, КЖС Ηλ крьст-к ГНН НЛПНСЛ. ГСжС λΠΟΤ'

столнкъ п н л л т ъ н и

н

тры & зичьннки

НЛрСКЛЪ

Н

ПрОКЛАТЪ.

ПОВСЛЪ КДНН0М8 сппоу, НЖС ВѢ

ТОК ЖС НкЗСЮ ВОЛЬНЪ,3 Н СТН W ОУЧСННКЪ СЛОВЪНЬСКЪ трн ПОПИ, λ

VII. По ДНЬ)(Ъ

ЖС

М НОЗ^Ъ

соудъ

»Сс, вр\тс, ВЪ соупроуп». БА^ОВЪ, к д н н о у

свосм оу:
СВОН Д Н Ь

СЪКОНЬЧЬВЪ.

λ

СВОКГО. Πλ40 БО мож еш н

кнм ь1

н

кмоу

ѵѵпоустнлъ.

спсснъ

къ

ГрАД НН ,

Бр*ЗД О у

Т И ЛЮБНШН гороу ВСЛЬМН; ТО

VIII. ΠoCЪ^λBЪ ЖС К о ц с л ь
Αλ вн

фнлософъ, Ηλ

T A Ж λ Ц lλ ,

НС м о з н ,

λΠΟίΤΟΑΗΚΟγ,

Н

pλB Ъ

н Ηλ зсмлн мнръ,
Л. Ю6

)(«№>,

Η Η Η Ιλ
-----

ДВНГЛЪ

дъли

ГЬ

ЖС

БОЖ НН,

Н рече ьпостолнкъ: „Nc

КЪ

КЪ

МС4-0ДНЮ, Βρλτον

Н λЗЪ

гори

ρλΑΗ

Ηλ

ЛЪСЪ

WCT\BHTH

Π λΑλΚ
оучснніь

просн Мс-О-ОДНІЬ, БΛЖCHλΓO ОуЧНТСЛА нашсго,

Ц

теве
Н

кд н н о м о у

А

Р о С Т Н С Л *В 8

Стопълкоу

Н

Н

тъ къ м о, нъ н вьсъмъ

СТГО λΠΟ(ΤΟλλ Пстрл., пьрк^го Ηλ-

стольнн^ н кмочедьржьцА црствню нвеьномоу“. Н посъл* н,
СППЪ

рече

витн“.

CTpikHikMT. ТЪМЪ СЛОВЪНЬСКИНМЪ СЪЛЮ Н оучнтель А

д р н \н ъ ,

· В · ΛΗλΓΗΟΠ’λ.

н\пнс\въ епнетолню сн»: „Лн-

Коцьл».

Ο λλΒ λ

ВЪ

В И Ш Ь Н Н )( Ъ

воу

въ чсловъц,ъ)(ъ Блговолснне [Лука, 2. 24]. Ιλκο о Bλcъ a ^ o b ln m a слиш&-

Ж λ A λ )(O M Ъ

СЪ

Ж СЛ*НН1СМ Ь

Η

ΜΛΤΒΟΜ

К*Ш С ГО

А

СПССННЮк,

Κ λΚ Ο

мсть възг—

ерцл Β λ ίυ λ ΗΟΚλΤΗ КГО

д остон ть слоужнтн воу.

ρλΑΗ

Η

Б-ьрл

Π 0Κ \3λΑΙ
БО

тн, нжс с а м н а т ь Ε λ знлю цк, λ а ^ л »

БСЗ
са

К\МЪ, ΙλΚΟ нс тъ къ м о въром, НЪ Н БЛГИНМН

АПЛЪ

кго

мьртвл

ссть (Я ко в. 2, 26), н Ж плдм оть

о т ъ м ъ ^ ю т ь (Тит. 1, 16). Ne ТЪКЪМО БО оу

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА МЕТОДИЙ

ССГО СТЛЬСКЬГО СТФАЛ прмнстс ФуЧНТСЛІЛ, мг Н 8 ВЛГвВѣрЬНЛГО Uj»A Ми)<ЛНЛЛ. Δ λ
КЛЖНЛ.ГО философа ΚφΟΆΗΤΗΝλ

Η

189

ΠβίΙΛλ ВШЪ

СЪ БрѴГЪМЬ, ДОНДСЖС U2J NC Д0СПѢ)<0М7>. ОнЛ ЖС «урЁДѢ-

Τ'

КЪШЛ ЛПЛЬКЛГО СТвЛК, ДФСТФІЬЦІЬ КЬШЬ

К|>ОМѢ ΚλΗΦΗλ NC СТВФрНСТС ннчьсфжс, нъ къ

CTj>\NW,

нлмъ прндостс н стго Клнмснтл мфцін несоуцк. М и жс трьгоукоу рлдость прннмъшс, оумисЛН^ФМЪ, нсгштлвъшс, посъллтн Мсфсфдні*, сціьшс н съ

ΚλΙΙΙλ, МОуЖЛ

ЖС СЪВЬрШСНЛ

оучсннки, сноу ЖС ΗλΙΙΚΓΦ, Ηλ стрлнъі

Η Π^λΚΟΒΈ^Νλ, ДЛ

рьзфумъмь

СЪКЛЗЛНк КЪННГЫ ВЪ ІЛЗІЛКЪ КЛШЬ ПФ ВЬССМФу ЦуКВЬНОМФу

BW оуЧНТЬ, ІАКФЖС КСТС ПрфСНЛН,

чнноу

нспъл’нь, Н СЪ СТФЮ мъшсм,

рСКЪШС сЪ слоужьвом, Н КрЬЦІСННКМЬ. І&КФЖС КСТЬ фнЛФСффъ нлчллъ Кфстантннъ бжнкю блгф-

д л т ь к н з[л] млтвш стгф Клнмснтл, ТАКФЖС

ЛЦ)С ННЪ КЪТО ВЪЗМФЖСТЬ ДФСТФННФ н πρλ-

ЖС,

ВОВЪрЬНО СЪКЛЗЛТН, СТФ Н БЛГНо БМЬ Н ΝλΜΗ Н ВЬССЮ Κλ-Φ-ΦλΗΚΗΚΙΟ н лплькою цуквьм Бфудн,
Α λ БШСТС ОуДФБЬ 3&ПФГСДН БЖНІЛ нлкмклн. Сь

Τ'

ПЬрВЪК

ЧЬТФуТЬ

ЖС КДННЪ

г—

ЛПЛЪ Н СКЛНГЛНК JJHMbCKM,

ЭДЛННТН ОБИЧЛН, ДЛ Ηλ мъшн

ТЛНС СЛСКЪНЬСКИ,

Αλ

СА

НСПЪЛННТЬ КННЖЬНФК

слово Икко: „Въс)скллать гл вьсн л з и ц н “ [Псал. 116, 1]. Н дрвугондс: „Вьсн възглть іл зи к и

л.

1066 рхзлнчьнш

ВСЛНЧЫ&

АціС ЖС КЪТ®
Ц1Н)СЬ Ηλ

Λ

ВФЖНІ&,

иКФЖС ДЛСТЬ

СЪБЬ(»ЛНИНХЪ

БЛАДН

КАМЪ фучнтсль

(no II Тим. 4, 3 — 4),

КННГИ Ιλ3»κλ ВЛШСГО,

Αλ

ώΒΐΐμλΒλΤΗ*

CTWH Д)<7>

НМЪ

Н

2, 4

и 11).

ЧСШМЦІНХЪ1 СЛФу^ЪІ Н & НСТННШ ЖврЛфЛЮ-

НЛЧЬНСТЬ

Боудсть ФТЪЛФуЧСНЪ,

(по Деян.

дьрзнвугь

ΗΗλΚΦ ρλ3 Κ^λφλΤΗ

BW,

ГЛДА

НС ТЪКЪМФ въсоуΑ λ , нъ Н Uj»KBC,2 ДФНДС СА

НСП^ВНТЬ. Тн БФ соуть въл’ц.н, λ NC ФВЬЦА, ІАЖС ДФСТФНТЬ Ж плодъ НЗГЪНЛТН3 Н ХрЛННТНСА
н)(Ъ [Мат. 7, 15— 16]. В »
Κλ3λΗΗΙλ

Ц,(ЖВЬНЛГО,

Αλ

жс, 4 λΑ λ възлювленлнч, послоушлнте оучсннл бфжніа η н« Жрннѣтс
СА

ФБ^АЦКТС

НСТННЬННН ПФКЛФННТСЛС БЖМН,

ФЦЮ нлшсмоу НБСЬНФМФу

съ вьсимн c t w h m h , лмниь“ .
ПрНЛТЪ ЖС Η КфЦЬЛЪ СЪ ВСЛНКОЮ ЧЬСТЬЮ. Η flAKW ПОСЪЛА η КЪ λΠΦίΤΦΛΗΚΦγ Η · К · М8ЖЬ
ЧЬСТЬНИ 4λΑΗ, Α λ

Н СМ8 СТНТЬ Ηλ СППЬСТВО ВЪ ΠλΝΦΗΗΗ, Ηλ СТФЛЪ СТГФ Андроннкл, λΠΛλ Л

. Ф., КЖС Н БШСТЬ.

IX.

Пф ССМЬ

срдцс ΒρλΓΦγ

ΜΦρλΚΜΚλΓΦ

ІѴнг жс ν^Β^φλ:
СТГФ П с ^

АѢЛМ постоуплктс
TAljJC
»лр®

„Н

КСТЬ. Д л

ЖСЛѢЗН8
гмошс:

крлпь, ЗЛВНДЬЛНВШН A®Bf«y н

ЖС стлрин

НЬ1 СЪ

КФ^ФЛА

Ηλ

λίμ€

ви^ъ

П^ВЬДОК), ЛфС

чсрфсъ ΚλΗΦΗ»,

ГФрФу КФСТАНЪМЬ

„ β \ \ дФБоудсши “ .

лн

ЕЬСЪМН СППИ,

ПрФТНКЬННКЪ нстнн-ь, въздвнж

ΙλΚ« Ηλ

в ѣ д ь і\ъ, ілкф Βλω λ ксть,

вш рьвьнніл

ВЪЗБ^НАІОЦІС
ТЪМСНЬМЬ

оучсннгл

ПрФБНТН,

Сѵгьціл фнъ:

рлдн

ОБЛЛСТН2 оучншн.

крФМ^ бш^ъ ^фднлъ; н ъ

Н ЛЛКОМЬСТКЛ

БЖНІЛ,

МФЗГЪ

Ηλω«Η

Ηλ стлрмі*. п р -

БЛЮД-ЬТССА,

BλШЬ

яНстнн«у гліо пр-ьдъ

НЗЛЪКТС“.

CДλ ΚλΚΦ, γ.«Р-ЬШЛ

КМФу,

црн н нс стижюса (по

Псал. 118, 46), λ вш твФрнтс вфмо Βλω κ Ηλ мн-β. f+ъсмь бф лсучнн т-к^ъ, нжс СФуть прлкьдву
ГЛІОЦІС, ΜΗΦΓλΜΗ ΜΦγΚλΜΗ Η® ЖНТННѴ ССГФ H3SMAH*.
ΜΗΦΓλΜί жс р ч ь м ъ
Л. 107

ηρΦΓΦΗ«ΗλΜΐ4 н не м о г о у ц іс м г

|і н з н н ц а : „Nc трвуж лн тс мфкгф М с^ -одніл, «уже бф с а
ФНЪ:

я€н,

ВЛДКО,

фнлософл

ПОТЬНЛ

Η Η ΙΓΑ λ

протнвоу см8 Л в -ь ф л к л тн ,
ксть

СЪр-ЬТЪШС

іхкф

н прн

МОДНК,

(>ѢШЛ

рсчс кф^фаь

пещ н в у п Ф т н м “ . Рсчс
КМФу:

яНьТФ

СА

ПФ-

190

КЛИМЕНТ

тнш н?“

ОХРИДСКИ.

Д ъ еть

«нъ:

„С ъ

СЪБРАНИ
гроувою

р Л З Н Д О И ^ λ оного6 з^ сгл ^ къ ш с
X . ДвНДС

КЪ

С ЪЧИНЕ НИЯ

са

въ

пьръуъ“.

члдью

Съ в а б ъ і , д ь р ь ж л ш л

АПОСТОЛНКО^, Η ФуВЪДЪВЪ,

0

том ь

жс словссн

ПОЛЪ ТрСТЫЛ

ПОСЪЛЛ ΚΛΑΤΒΟγ

Ηλ

съ пьръвъш е

са

л ътл.

НА,

ДЛ

НС пою ть

м ъ ш л , ре-

т

к ъ ш с сл о уж ь в м ,

вьсн

королквн

ΚΠΠΗ,

ДОІІДС

н

д ьрьж лть.

Η

ΤλΚΟ

н

п оустн ш л , рекъше

Τ'

Ц,ЬЛ«у: „Л ф С

ССГО НМЛШН ογ ССВС,
г-

Ηλ

ДОВрЪ*.

Мъ

λ

бф

нн)(Ъ

НС ПрНІЛЮЦІС НМЪ, НЪ КФВЪ коую цк
пьрвък

НС Η3ΕΗ11Ιλ

СТГФ

оцн

нлш н

w

оучнтел а *. Л б н м

жс

ЛАНШ

ΚΜΟγ

Η Пороучн

с т го

Ηλ

Π πγλ

НА,

НЗГЪНЛШЛ

крьцкннк

п о с ъ л а н л посто лн къ .

Н

ВЬСА.

п р н іьл н ,

ВЬСА UfKBH Н с т р н ж ь н н к ы

λ

то

п р н н м ъ і1 н

ПОПИ, НЖС ЖНВАА)<Оу ВЪ НН)<Ъ,
КЪ ЛПОСТОЛНКв ПОСЪЛЛША:

дλж ь

нлмъ

С топъл къ

Ме-о-одніл

К Н А ЗЬ

ВЪ ВЬСЪ)<Ъ ГрЛ А Ѣ ^ Ъ .

ρλ^ Η

оученнк

ΙΛ.ΚΟ

лр^неппл

W

ТОГОЖС д н с

всльмн

т

н

бж нс

стр н ж ь н н ц н

МНОЖНТНСА

ВЪ ВЬСЪ^Ъ

^ Д Ъ ^ Ъ .2

W

тогож с

<—*

НАЧАТЪ ρ λ ^ Η
Τ λ Κ ίμ Κ Α .

Н

МНОЖНТНСА

Тольм н

СВОА ПОБПЖАТН

ІІАЧе

Η

Η

ΙΙΟΓλΗΗΗ

Н МОрЛВЬСКЛ

ВЪ

НСТННЬНЪІН

Іірострлннтн

т

БЪ, СВОН^Ъ

Ηλ4λΠ>

ІЛКО Н СЛМН Π Ο Β-ΚΑλΜ ^

ВЬСА

БЛАДНН

cτpλнъι

н

врл ги

ПрНСНО.

лн

Τ 'т

ВЛ ГД ТЬ

д ъ в -t

ВЪ НСМЬ, ІЛКО СА

съ кл ж см ъ .

1;

П оглньскъ

соуть

CЪБЪIBλΛλ ΜΗΟΓλ

кназь,

снльнъ

пррцлнніл

ВСЛЬМН, С Ъ Д А

КГО, ѵѵ

въ

В н с л ъ ,1

са

к р ь т н ,2

Τ'

роуглш ссА
сноу,

т

кры лномъ

н

ВОЛСЮ СВОСЮ Ηλ

Н ПОМАНСШН
оуспъюцію,

м а

нъ

нсмоу, Г Л А

ЗЪЛО Н

“.

п л ко стн

д ъ іл и іс .

СВОКН ЗСМЛН, д л

Кж е

Н БИ.

м в д А ц ію ,

Ιλκο :

МСНС, въроуіо

стго

Петрл

ΙλΚΟ π ρ ^ Α λ Τ Η

НС

МОЖС

КМ

мъшн

м огоуть

п ом оц ін

Ηλ с т н н

Η Μ λ^

коупетром

Ιλ

СВОКЮ,

П с а л . 102, 15), н ъ

Н н н 3 БО,

въ скоръ “ .

БЖНН

стсръі Ηλ
ΤλΗ ,

ЖС

„И л м ъ

Μοίλ

Ιλ

словесл

н

вн)<ъръ

πρλ^

ВЬСЪХЪ

НС
Η

ТЬрЬП А
λΒΗρΟΗλ

ΗννΠλΤΟρ^ΚΟΙΟ

ксть

CЪБЬpλBЪШC

рскъш с

днь

съ

Ηλ ЧЮЖСН ЗСМЛН

ΠΟΓλΗΗΙλ

би

Н

н

сл о у ж ь в ъ ,

вон свонмн

Н:же Η

. бтеръ

МНОГО

п о м н н л тн

в ъ з ь м ъ , рлсъіл.

Н

ннчьсожс

посълл

къ

съ тв орн тн

оу

д р о у г ъ , БОГАТЪ

KλЗλBЪ

ТВорАЦІССА, Τ λ Η

н

оучнвъ

ρλ3Βρλψ λ)(ογ

ΙΑ,

Τ

W ирквс.

ЖС

плпежь
ВЬСА

Ηλ

срссью, Η

вллсть

ЛЮДН

€Τλρ» Η

врл гъ,

М осъ іл

Η

рече:

Η Μ λΤ λ,
н

нъ

„П рН Д СТЬ
нс

ннл

м н о гл

4λ,

Κ Γ Α λ НС

воудеть

ЧЬТО CTBO-

м ъ сто

кю ( с п о р е д

не оврътесл

C^λБЪHШλ

дллъ,

λ

Μ ΟρλΒ^ΚΜΙλ,

ссго

СН, ЛНШЛКМН

ПЛСТИрА

ΤλΚΟΓΟ

н

ЗЛВНСТЬННКЪ

(сп о р е д Ч и е.

сн м ъ ,

поаовьнл

вслнть

ВСЛА)(8

ЧЛВЧЮ

16), ОВШ

CЪBpλЦJλKTЬ

Β»111λ СЛТЙШЛЛН НЗГЪНЛННК КГО. Л ю д н к ЖС, ІЛКОЖС КСТЬ
Н ЖЛЛАЛ^Оу

Ηλ

тн

·—

остоупленню п л д е н л п л е ть Η λ нкю ,

ΙλΚΟ ΛλΌ -λΗ λ

НЖС БОЛАТЬ

г л к ц іе :
108

НЬ,

ілко

, λ

ρλΒΗ

воудсш н

воюющоу

ілтръвью .

τ

„Д овро

ілже

c ъ κ λЗ λ ш e .

іа в ъ

XII. С н \ Ъ

бж ню

τη

кр ы и сн ъ

Петровъ

рскъш с

ССТЬНЪК ЮЛОуЧНШЛ

ллс^ вьннцн

р н т н “ . В ъ н сзлп оу по

πρΗ ^ 4λΜ Η

Αλ

нсмоу, рече:

прНБЛНЖЛЮЦІНСА)

τ

НМ-БННІЛ ρ λ Α Η ,

къ

ЖС Π λ Κ Η Стопъ л коу,

ΤΗ

рлзкестн.

жс

нс п лъ н ен ъ н о у д ь м н

„ЛЦІС ΜΗ СА ОБЪЦІЛКШН

ВЪ БЪ,

Н оуТбШ Л ВЪ ,

П о съ л л къ

Н нЪ ГД А

СЪВЪТЬННКЪ, ІѴЖСННСА

Λλ№λΚ)ΟΚ

ѵѵмъ-

.—·

X I. Б ъ ЖС Н пррчьскл
кднно,

Β-βρΟΒλΤΗ

ОБЛЛСТЬ

СЪ НСПОГрЪШСННКМЬ,
Т

1076 НН)СЪЖС лн

н

СЪ ВЬСѢМН морлв-

—·

нлчлтъ

П ет-

сппн оум ьроц ^ .

ПрНКЛЮЧН ЖС СА Т Ъ Г Α λ МОрЛВЛАНС ІѴЧЮЦІЫШ НѢМЬЧЬСКМІЛ

н

WHH

Т

д.

ровл с о у А ^ :

НС н з в о у д с ш н

Ко-

<—

КЪ

вънъ

н згъ нлтн
пръдъ

0Β« 4λΗ

ЧЛВКОМЪ,

р л зв ъ

ΙλΒ-Κ,

λ

ВЪЗДВНЖС
д р оугъ п л

ССК"6 СЪ ηρλΒλΓΟ

і прочнстн

оучн тел іА ,

родоу,

н

ннмн

оучсннк

п оутн ,
к го « .

епнстолнм, Α λ

ВЬСН Π64λΛΟΒλ)(θγθΑ

СЛЛБЪІН^Ъ, ілже

льсть

двн-

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА МЕТОДИЙ
3AUK,

(АКФ Ct ВЬ Тръ

ЛНСТВНК.

ПфЧЬТЪШС

же

АПОСТОЛНКОВ»

>—

„БрАТЪ

HAUIb

КГФ

.—>

τ

Сфуть W БА

К Л А ТЪ ,

А

Н ПрАВОВЪрЬНЪ

КСТЬ

Н АПЛЬКО Д Ѣ ІАННК

н къ роукоу

ДЪ ЛАКТЬ,

Τ'

Н W АПЛЬСКАГФ СТОЛА ВЬСА

КГФЖС

ОБръТОША ПНСАННК, (АКО:

т

Мс-О-ФДНН С Т »

т

К Н Н ГИ ,

J9]

СТНТЬ,

ТЪ

СТЪ

ДА

СЛОВЪНЬСКЪПА

Н

БО уД Н “ .

СТрАН».

Д

КГФЖС п рск л ь н сть , ПрО-

а

ПФСрАМАЬШССА, рАЗНДФШАСА

(АКО МЬГЛА СЪ

стоудъмь.
.—■

т

XIII. Нс ДФ ССГФ ЖС ТЪКЪМФ ЗЛОБА Н}СЪ СТА, НЪ рЪША ГАІФЦІС,
ВАСТЬ,

ДА

СВФКГФ

(ІАБА, БЪ

21, 1]

Ц.рс

АЪ ТН.

То ДОБрО СЪТВО(»Н, ГЮТроуДНСА ДФ НАСЪ, Д А Т А

н

м лтвоу

AI|Jt Н ФБрАЦІСТЬ, НЪСТЬ
М Л ТНВ»Н

ЖНВФТА

ВЪЛФЖН ВЪ СрдЦС ЦрК),

Н ПФСЪЛА

СрДЦ,С.

КМОу

КН Н Г»

Да

НМЪТН.

ІАКФЖС КСТЬ

КЪ н к м о у ,

ІАКФ Ц,рЬ СА

НА НЬ ΓΗΈ-

Η Ф ТФМЬ,НС )(ОТА

ΠΟΥΛΗΤΗ

ПрНСНФ въ роуи.-ь БЖНН [Притч.

„Очс ЧЬСТЬННН, ВСЛЬМН ТСБС ЖСЛАЮ ВН-

(АКО :

ВНДНМЪ, Д 0 Н ’ДСЖС

КСН НА ССМЬ СВЪТЪ,

п р н н м см ъ “ .

твф к

т
Лвнк

жс

кмоу ТАМО, ПрНІАТЪ Н СЪ НЬСТЬМ Ц.рЬ ВСЛНКФЮ

ш ьдъш ю

Н рАДФСТЬЮ, н оучсннк

т

КГФ ПФ^ВАЛЬ, фуДЬрЬЖА
сътвори,

фуЧСННКЪ

КГФ

ПОПА

КЛНКФ )<0ТЪ, Н НС ОСЛФуШАВЪ НН

СЛАВЬНФ ДФ

ПАК»

W

СВФКГФ СТФЛА. ТАКФ

Н

ДЫАКФНА

СЪ

КННГАМН. ВЬСЮ ЖС ВФЛЮ КГО

Ф ЧЬСФМЬ ЖС, ФВЛЮБЛЬ Н ФДАрЬ

ВСЛЬМН,

прФВФДН н

Н ПАТрНАр^Ъ.

ЖС

т

X IV. Ма вьсъ )(ъ
НАМ Ъ

п о у ть )(ъ

жс

ВЪ рАЗБФНННКЪІ, Η ΠΦ МОрК)

вь
ВЪ

м н ф г»

н апастн

ВЪЛЪНЪ)

ВЪ ТрЬН », ПО р-£КАМЪ въ

Τ'

(АКО С А

w нспрніАЗнн,

въпадъш с

по п о у стм -

с ъ м ь р т ь н н 1 НСЗАПЬНЪ),

т

СЪКФНЬЧАТН НА НСМЬ АПЛЬСКФМв СЛОВІСН: „ Б Ъ Д »

W

рАЗБОНННКЪ, Б Ъ Д И

ВЪ МФрН, Б Ъ Д »

т

ВЪ рЪКА)<Ъ,

БЪДИ

W || ЛЪЖНБрАТНН, ВЪ ТроуД Ѣ )(Ъ

Н ПОДВНЖСННН^Ъ,

ВЪ ЗАБЪДЪННН

МНОЖНЦЙО,
т

ВЪ

АЛЪКАНН

Н

ЖАЖН

(2 К о р . II, 26 — 27) н

М НОЖ ИЦСК)“

ПрФЧНМЪ

ПСЧАЛЬМЪ,

ІАЖС

АПЛЪ ΠΟΜΗ-

НАКТЬ.
т

X V . П фтфмь
5, 7), пръжс жс

ЖС

w

«—-

ШВЬрГЪ ВЬСА1 МЪЛЪВ»
оучсннкъ

Н ПСЧАЛЬ

свон^ъ посажь д ъ в а

СВФК

пфп»

НА БА ВЪЗЛФЖЬ (според I Петр.

скорФпнсьи,А ЗЪЛФ, пр-ьложі ВЪ БЪрЗЪ

т

ВЬСА

К Н Н Г» ,

ВЬСА

НСПЪЛ’НЬ, рАЗВЪ

τ

Г

НАЧЬНЪ W МАр^-А
СТФННфую )(ВАЛ 0у
възнф ш сннк

тн рь

Н

ТЪКЪМФ

ДФ

СЛАВОу

ДЪВФКДССАТФу
БФу

Н

ВЪЗДАСТЬ,

съ клнрфсъмь

свф нм ь

възнссъ,

UICCTHM мц.ь,

*Г

ШССТНЮ Д Н Ь
ДАЮЦКМФу

Н СВАНГЛНК СЪ АПЛЪМЬ

ЛФСФ<|>ЪМЬ ПрЪЛФЖНЛЪ п ь р ь в ъ к .

W K T A B fA

МЦА.

ТАКФВФу БЛГФДАТЬ

сътвори

пам ать

Н НЗБЬрАНИИМИ

стгф

ОкФНЬНАВЪ ЖС, ДФ·

Н СТФК

Н ПОСПЪ)(Ъ.

Д н и н тр н А .

СЛФуЖЬБАМН Ц,рКВЬН»НМН

П

ьсал-

СЪ ф Н-

ТЪГДА ЖС Н НОМОКАНФНЪ, рскъш с ЗАКОНФу ПрАВНЛФ, Н ОЧЬСКЪКА

прълож н.

XVI. ПрНШЬДЪШК)
Н стсрфмъ
ІѴнЪ

ВЪ СЛФВЪНЬСКЪ

·—

МЦА

тан нф к

БФ БЪ

КН Н Г»

Т

М а КАВЪН, W грЬЧЬСКА 1 А З » К А

ЖС,

ВАВЪ2 СЪ

ГЛЮЦІСМЪ

Н

ННМЬ,

ІАКФЖС

ТВ0Н)(Ъ

НА

СТрАН»

ДфуНАНСКН(А

НСПЬЦЛОЮЦКМЪ,1 (АКО

ІАКФ ДФСТФНТЬ

ІѴБЛФБШЗАВЪ, СЪ Д А р »
ЛИТКА^Ъ

ЖС

ВЛДЦЪ,

ТАКФ

Д Ф СТФ ІАШ С

ВСЛНКЪЖМН,

присно“ .

Н

оуГЪрЬСКФМФу, ВЪС)<ФТЪ н

НЗБФуДСТЬ

КГФ

ПрНІАТЪ ЧЬСТЬНФ Н

ТАЦЪМ А
рСКЪ

НС

королм

МОуЖСМА

КМ О у:

М Ф ук» ,

НДС

КЪ НСМФу.

СЛАВЬНФ СЪ ВСССЛНКМЬ. Н БССЪДФ-

БСС Ъ Д »

„ПфМАНН

БСЗ

вндъти;

М А,

ГЛТН,

ѴѴПОуСТН

Н

ОуЛЮБЛЬ8 Н

ЧЬСТЬНШН ФЧС, ВЪ СТЫН)(Ъ МФ-

192

КЛИМЕНТ

охридски,

XVII. Т&КОЖС КЬСА

събрани

КННДІ

wc-вкъ

съчинения

ПО 8ЬСА

CTj>\HMl

Н

еусТк

МНОГО^КЧЬНЪІН^Ъ ЗАГ^ДН,

теченнк жс съкьрьшн, к-ьроу съвлюдс, ч м л прькьдьньго ганьц.& (според II Тим. 4, 7 — 8). Н по­
неже τλκο оугожь2 воу, къзмовленъ
Л. 109

П^НВЛНЖЬТНСА НЬЧАТЪ

(според Прем. 4, 10).

бъ кть

K fK M A

ПОКОН

Π ^ Η ΙΛ ΤΗ

W

C T fb C T H

II Н МН0ГЪ1Н)(Ъ т^оудъ МЬЗДОу,

къп^осншь же н, ^екъше: „Кого чоуіешн, оче н оучнтелю чьстьнин, въ оученнц/ь^ъ сконхъ д \
т

т

Б И W θγ*ΚΗΗΙλ ΤΚΟΚΓΟ ТеБ-Б ндетольннкъ БМЛЪ ? “ П ок\з& же
оученнкъ скон)<ъ,

н ь (Жц.а с м ь г о

Г о^

зд

\,

гл а

нмъ кд н н о го w н зкъ стьн и н ^ ъ

; „С ь гееть кмиеіл

зсм ла,

сководь моужь, оученъ

же ДОБ^К КЪ ЛХТННЬСКИІіі КНИГИ, П^КОГС^ЬНЪ. То в о у д н БОЖНІ& КОЛІЛ Н KMU& ЛЮБИ, і&коже
Н ΜΟΙΛ*.
Съвь^ькъшемъ же
Н

НСМОГЪІН,

К& 3& КЪ

са

•—
1

нмъ

цкътьноую

къ

Τ'

БЛ ГД ЬТН

н

Ц^А

нед-ьлм
н

к н а за

кьсѣм ъ

клнрнкъі

Н

лм дьм ъ,
ЛЮ ДН

къ ц^къкь

къш ьдъ

КЬСА,

Н

j)C4 C : „ С т ^ ь з ѣ т с

мене, д в т н , до г. ілго д н с “. ІЛкоже н въість. Скнтмоціоу г. моу д н н , прочек рече: „Въ ^оуц-ь
ткон, гн, дш ю мок
ДНЬ

МЦД

къльгмо“ (според Л ук . 23, 46). Мь

КЪ г. НН ДНКТЪ ,

λΠ ^Η Λ Α ,

КЬ

<г.

Η

Г(» ЬЧЬСК И

Н

СЛ О ГСН ЬСКЪ І

жс

н . Т . Η . V . Η . Γ . Л.Ѣ W

Оусоужьшс же н скон оученнцн н достонни
ЛЬТННЬСКМ

роукг^ъ

нкрнскл^ ъ почн къ

къ

чьстн сътко^нкъше н слоужьвоу цуккьиоую

СЪ Т^ Ъ ВНШ Ь

Н

оцемъ сконмъ (според Деян. 13, 36),

оучнтелемъ, мчнкомъ. Люднн

же

вецжельнъ

ПОЛОЖ НШ Ь

Н

ВЪ

СКОБОДЬННН

съ д^ кнн — кьсн
Ти

Н

|>\БН,

в ъ ів ъ ш ^ х г о

КЪДОКНЦА

кьсачьско

же съкише, стл,»* н

Н

глько,

съ вь^ къ са,

ПОЛЪ Н Ж СН ЬСКЪ ,

CHfOTU,

кьс-вмъ, д \

чьстьнмл

н пьт^нг^омъ,

ньродъ

ПЛЬЧЮЦЖА ДОВ^Ь оуЧНТСЛА Н ПЛСТЫ^А, моужьскъ
Н оувознн,

КЬССГО Μ Η (Ιλ.

Τ Κ λ |)Η

СЪБО^ЬН-БН

т

.— *

п^ нлож нса

г.

бш

СТ^НЬННН
вьса

н

п^комъ,

п^окьжгА^оу
ΜλΛΗΗ Н
Н

Т

Ц|)КЪКН.

т

н

съ

Н

л,пломъ)
сгацимн,

КСЛНЦ.НН,

БО ГЬТН Н

0 3 СМЫ І.Н, недвжьннн н

п^нѵѵв^лъ (според Кор. I, 9, 22).

млтккмн сконмн прнзнрьн н& н», желмоцшл.

т

JI. 1096 ТСБ*> НЗБ^ВЛАН
А*

д о с то й н о

W Α^ΗΟγΚ)
ЧЬСТЬ

W BbCAKOfe

з ъ к м ін і&

ст^ ноу

КЪ ΚΈΚИ

NM1&CTH

Оу^ННКЪІ CROI* н

н ьш е го (п о Е ф е с . 4,

Х\

КѢКОМЪ,

Б\

Н\ШСГО,

оуненнк

I)3, ж н въ ш е

киньноук»

ЖНЗНЬ

сьа

*,

rij>OCTj>bNAI\, II λ
стьнш ъ

съ

KjKCH ΓψΟΓΟΝΑ,

тобою ,

П^НКМЛЮЦІС W ΝΚΓΟ. Т о м о у

твок

стл а

БО (ΛλΚλ

®,
Η

хмннь.

РАЗНОЧЕТЕНИЯ И БЕЛЕЖКИ
Глава I
1. В оригинала срещу цифрата 10 ( ι ) в заглавието иа полето е написано 8^ (т. е. 6)*; навярно трябва да се раз­
бира 6 април, както е във всички други преписи ; само тук е месец май. — 2. Така е и в Син. 993 и Син. 91 ; в другите
преписи IV у&стн. — 3. Тук в оригинала стои мьркь «ть, което е явно безсмислено. Така е и в другите преписи. Само
в преписа от Сийския манастир (вж. П. Л а в р о в . Кирило та Методіи, с. 328) стои м ж др ссть. Бодянски в своето
ивдание поставя тук м^д^ьстк^кть

са,

което се приема от всички по-сетнешни издатели като смислено и пра-

вилно. В същност това е цитат от Прем. 13,5, където гръцкият текст гласи : εχ γά ρ μεγίΰους x ai καλλονές хи·-

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА МЕТОДИЙ

19$

μάκον άναίόγω ! S γενιαιουργοί αύτ<0ν facageftcu. В старобългарския превод на Ахартоловата хроника в съшвя този

цитат срещу гръц. ΰεωρβΐται стои внднмъ бивакть. — 4. Само тук и в Троиц. 804; в другите преписи стои
съв^ъшн, което е по-правилно. — 5. Тук и в Троиц. 804 думата дьвъ по погрешка е пропусната; намира се във
всички други преписи. — 6. В МДА 63 и Волок. 198 д * кннд«ть. — 7. В Син. 91 льстнтн. — 8. Така и в Троиц.
804, МДА 93, Волок. 198; в другите преписи вм. възможно стои невъзможно, което води към друго осмисляне
на фразата. — 9. В ръкописа стои ньпнсмгъ, което е явна грешка на перото. Първоначално тук безспорно ще
да е било ньписьнъ, както е в съответното място в Похвалното слово за Кирил и Методий: бжТнмъ прлтомъ
ньпнсьнъ. — 10. В текста е написано к^ьстнтслю, което е явна грешка. Така е и в Троиц. 804, МДА 63. В дру­

гите преписи стои правилно іс^ьстнтіль. — 11. Така и в Троиц. 804; в другите преписи ѵьстнын9 което изглеж­
да по-смислено. — 12. В текста стои погрешно дмьмъ, но на полето е поправено на дьм м ъ . В другите преписи
е схванато съвсем погрешно и е разчленено на д ь сьмъ. — 13. В оригинала стои потв^ьдн
е погрешно. Така е и в другите преписи. Само във Волок. 198 стои правилно

п оте^ ьдн ш а.

са,

което безспорно

— 14. В оригинала е

написано НЦстннъмь, но то е грешка. Трябва да се чете Но^стннньнъмь, понеже петият вселенски събор се е
състоял в Цариград през 553 г. по време на Юстиниан I (527—565). — 15. Така е във всички преписи. Явно е,
че тук има нещо пропуснато. Лавров предлага да се попълни този пропуск с думите ндсжс

са

в·» кмсд

бладь

«yitfUMt, взимайки тези думи от съответното място на една статия в Устюжката кормчая, от чийто гръцки ори­
гинал изглежда, че се е ползувал авторът на ЖМ. Вж. П. Л а в р о в .

Кирило та Методий, с. 58.

Глава II
1. Тук думата *ртнтсл»& е повторена по погрешка. Същото е и в Син. 993 и Чуд. 313. В другите преписи
я няма. — 2. Както тук, така и в някои други преписи, причастието «ув-вдъкъ е пропуснато, което е явна
грешка. То се намира редовно в Син. 91, Троиц. 804, МДА 93, Волок. 198 и Чуд. 313. — 3. В Троиц. 804 ■
Волок. 198 вм. пь^ьцн стои гъ^цы (гъ^цн), което не може да се смята за правилно; пь^ьцн е по-приемливо. —
4. Така е във всички преписи. Явно е обаче, че това е грешка. Няма съмнение, че в първообраза ще да е
стояло ftic* ж« ьзъ.

Глава III
1. Тук в текста

са е

пропуснато; има го във всички други преписи.

Глава IV
1. Този предлог по, който фигурира във всички преписи, е неуместен, понеже разстройва фразата и по
строеж, и по смисъл. Изглежда, че е вмъкнат по-късно поради криво разбиране.

Глава V
1. В ЦГАДА 420 f&3 MivNbiMHUvoBKH. — 2. Така и в МДА 63; в другите преписи д о в р . — 3. Така и в МДА
63, Волок. 198, Егор. В Троиц. 804 и ЦГАДА 420 т*вмъ дьмъ т н ; в Син. 993, Син. 91 и Чуд. 313 то ддмь
тн. В МДА 93 ти е поправено на т-вмъ. Миклошич в изданието си възприема тази поправка и пише твмъ.
Това обаче не е необходимо. Наречието т-в (вм. то) се среща още в първите преводи на евангелието (Мат. 6,23
в Зогр. и Map. срещу то в Асем. н Сав.). Среща се тук ш по-надолу — в гл. XIII. — 4. В текста сричката
-K*f е пропусната. Във всички други преписи стои правилно *«лнму.
25 Климент Охридски. Събрани съчинения, т. 3

"W 4.

ЖЛШ

Н Т _ _ 0 Х Р И ДС К І І :

е

........ Г м в а VI

■

-

с ь ^ р А н Ш_ с ъ ч й н е н й ^

···■

··'····· ■'·: Ч - " :

_____________

- V- '

_

_____

' '-Ч··'

1. В оригинала първоначално е стояло правилно гоужА)^, но по-късно поради неразбиране на тази старо­
българска дума някой я поправил на
Снн. 993 също тъй стои

което е безсмислица. Във Волок. 198 стои правилно

В

но на полето е дадена глоса ^ογΛΑ)(ογ. В Син. 91 обяснението е дадено в

самия текст: ΓΛρΑ^ογ сніріѵь
Син. 91; в другите преписи

В Троиц. 804, МДА 63, Егор. и ЦГАДА 420

— 2. Така и в

боаъаъ.

Глава VII
1. В Троиц. 804 с снмъ, което е по-смислено.

Глава VIII
1. Във всички други преписи вм.

ушлацш)(ъ

стои

слышацж^съ.

— 2. Изглежда, че тази фраза е повредена

още в първите преписи на ЖМ. В запазените до днес преписи тя е предадена по различен начин: тук в ориги­
нала стои къ

са|*да

кы; в Син. 993, Троиц. 804, МДА 93, Волок. 198 к с^ дъ

ЦГАДА 420 к со^дъ

данын ;

в МДА 63 къ с^ дъ

данъ ;

в Егор. къ

со^да

даны ;

в Син. 91, Чуд. 313 и

нн. Всички тези разночетения са

лишени от синтактичен и логичен смисъл. Това изопачаване на първообраза е станало поради неразбиране на
значението

на

стб.

късждъ, което е значело „причастиеПравилно обяснение на това място дадоха А. Шах-

матов и П. Лавров: в първообраза безпорно фразата е гласяла
ц^ькъкс, т. е. „да бъде отлъчен не само

да бждстъ отъажуснъ нс

тъкъмо

късжда, нъ и

от причастие, но и от църквата“. Вж. JA. XXVII (1905), с. 141

П. Л а в р о в . Кирило та Методий, с. 65—67; Материали по истории возникновения древнейшей славянской
письменности, с. 74. — 3. Това

нзгънатн,

което стои и в някои други преписи, е явна безсмислица. В Троиш

804, Чуд. 313, Егор. и ЦГАДА 420 стои правилно н^съ

знати.

Фразата е свободен цитат по Мат. 7.16.

Глава IX
1. Във
3. Съюзът и

всички други преписи вм.

нань

стон

на насъ*

— 2. Втекста погрешно е написано

е прибавен тукнеуместно; във всички други преписи

Чуд. 313 и ЦГАДА 420

п^огаагоаонамъ.

обанстн.

—

той липсва. — 4. В Син. 993, Син. 91,

— 5. В текста погрешно е написана оно

а.

Глава X
1. Тук
63,

в оригинала има

излишно повторение;

МДА 93, Волок. 198, Чуд.

313, Егор., ЦГАДА

w тогожі

науатъ^астн и множнтнса.

Същото е и в МДА

420. — 2. Така ив Син. 91 и МДА 63. В другите преписи

п^ннмъ, което е по-правилно.

Глава X I
1. В Троиц. 804,. МДА 93, Волок. 198 и ЦГАДА 420 къ кнсаъ^ъ. Гривец смята, че трябва да се четё
именно къ кнсл^ъ (loc. pi. от кнслънс), под което се разбира племето висляни, а не река Висла. Вж. Grivec
TomSil, Fontes, 162. — 2. к^ьстн е явна грешка поради недописване. Във всички други преписи стои инфини*
tub: аоб^о тн

са

(бы)

к^ьститн .

— 3. В Троиц. 804, МДА 93j Волок. 198 и Чуд. 313 вм. ннн стон онн.

__.... ................................................ ^pocfpArirto жйтйЕ нА ΜέϊοΜπύ
Глава X IV
1. Това прилагателно тук не е уместно. В Троиц. 804, МДА 93, Чуд. 313 и ЦГАДА 420 стои сшутн.
Миклошич, Шафарик, Пастрнек, Лавров и Лер-Сплавииски смятат, че в първообраза тук е стояло сур*н (пясъчни
плитчини) и така предават това място в преводите си.

Глава X V
т

1. Така и в Егор.; във всички други преписи вм. шкь^гъ кьса

*

сто и

шк^ьгса.

Глава XV!
1. Във всички други преписи помышлаюціннмъ. — 2. Във всички други преписи поБгсвдокдег. — 3. Във
всички други преписи вм.

ягл ю б л ь

с то и съ

м о бо к Тю.

Глава XVII
1. Във всички други преписи w к а

ст^ ны .

— 2. В Син. 993, МДА 63, Егор. и ЦГАДА 420 «угодн,

което синтактично е по-добре. — 3. Във всички преписи стои кышго, което изглежда погрешно; по-правилно
би било

нашсго.

Така приемат и Миклошич, и Лавров, и Лер-Сплавииски, и Дворник, и Гривец.

196

К Л И МЕ Н Т ОХРИДСКИ, СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ

НА МЕСЕЦА АПРИЛИЙ НА ШЕСТИЯ Д Е Н П А М Е Т И Ж И Т И Е
НА БЛ АЖ ЕНИ Я О ТЕ Ц НАШ И УЧИТЕЛ МЕТОДИЙ,
АРХИЕПИСКОП МОРАВСКИ
I.1 Благият и всемогъщ бог, който е създал от небитие в битие всичко — и видимо,
и невидимо, го е украсил с всякаква красота, която човек, като съзерцава, размишлявайки
постепенно, може донейде да проумее и да познае Оногова, който е създал такива дивни
и многобройни дела. Защото от величието и от красотата на творенията чрез разми­
съл се познава и техният творец (Прем. Сол. 13, 5), когото възпяват ангелите с трисвети
гласове и когото всички православни [люде] славим в света Троица — сиреч в отца, сина
и светаго духа, т. е. в три ипостаси, които можем,да наречем три лица, но в едно боже­
ство. Защото преди всички времена, и срокове, и години, сам отец, над всеки разум и цад
всяко ангелско .разбиране, е родил сина, както казва Премъдростта; 9Преди всички хъл­
мове ме роди* (Прит. Сол. 8, 25). А и самото Слово божие, което в последните години се
въплоти заради нашето спасение, казва с пречистите си уста в евангелието: яАз съм в
отца, и отец е в мене' (Йоан 14, 11). От същия този отец произхожда и светият дух,
както е казал сам син с божия си глас: яДухът на истината, който от отца изхож да*
(Йоан 15,26).® Този бог е създал всяка твар, както казва Давид: .Ч рез словото господне
се утвърдиха небесата и чрез диханието на неговите уста — цялото им войнство; за­
щото той рече и те станаха·, той заповяда и те се създадоха* (Псал. 32, 6 и 9).
Преди всичко той създаде човека, като взе пръст от земята и с животворно диха­
ние му вдъхна душа от себе си, па му вложи словесна дарба и свободна воля да влезе в
рая, като му даде заповед за изпитване, та, ако я спази, да пребъде безсмъртен; ако ли
пък я престъпи, да умре по своя воля, а не по божие веление.
Но дяволът, като видя човека така зачетен и издигнат на онова място» от което той отпадна
поради своята гордост, накара го да престъпи заповедта. И затова [бог] изгони човека от
рая и го осъди на смърт. И оттогава лукавият запбчна да подстрекава човешкия род и да
го съблазнява с много козни.
Но бог поради великата си милост и любов не изостави човека докрай, но по всяко
време и по всяка година е издигал [избрани] мъже и е показвал на хората техните дела и
подвизи, та като подражават на тях, всички [т. е. дяволът] да се стремят към добро. Такъв беше
Енос, който пръв се осмели да призовава името господне (според Бит. 4,26). След него беше
Енох, който, като угоди на бога, бе преселен на небето (според Бит. 5,24). След разделе­
нието на племената, когато всички се бяха заблудили, Авраам позна бога и се нарече негов
приятел (според Яков 2,3), и получи обещание: „ Чрез твоето семе ще бъдат благосло­
вени всички племена“ (Бит. 22, 18 и 25, 4). Исак, по подобие на Христа, бе възведен на
планината за жертва. Яков разсипа идолите на своя тъст (според Бит. 35,2—4) и видя

ПРЕВОД НЛ МЕТ ОДИЕВОТ О Ж И Т И Е

197

лествица, по която възлизаха и слизаха ангели божии (според Бит. 28, 12), » при благо­
славянето на своите" Синове пророЧествува за· Христа (според Бит. 49, 10). Йосиф, изпратен
от бога, изхрани народа в Египет. Писанието разказва за Йов Авситидийски, праведен,
истинолюбив и непорочен мъж (според Йов 1,1), който, като получи изпитания, изтърпя
[докрай] и бе благословен от бога. Мойсей с Арона меімсду ^свещениците божии (според
Псал. 98,6) бе наречен „бог на фараона“ (според Изх. 7,1) и наказа Египет. Той изведе
божиите люде, [воден] денем от светъл облак,- а нощем от огнен стълб (според Изх. 13,
2), пресече морето и те минаха по сухо, а египтяните потопи (според Изх. 14,29); напои
хората с вода в безводната пустиня (според Изх. 17,= 1—6) и ги нахрани с ангелски хляб
и с птици (според Изх: 16, 13—15). И като говори: с бога лице срещу лице, както може
човек да гОвори с бога (според Изх. 33, 11), даде: на народа закон, написан с божия пръст
(според Изх.· 31, 18). Исус Навин, след като воюва с противниците, разпредели земята
между божиите люде (според Нав., гл. 12—21). Съдиите също тъй извършиха много по­
беди. А Самуил, като получи милост от бога, по божия заповед (според I Цар. 8,22) по­
маза- и постави цар (според I Цар. 10,1). Давид с кротост nitce народа (според Псал. 77,
71—72) и го научи на божествени песни. Соломон, като получи от бога мъдрост повече от
всички други хора, написа множество добри поучения и притчи, макар че сам той не ги
Изпълни. Илия наказа с глад злите дела на хората (според ПІ Цар. 17, 1), възкреси мърт­
вия момък (според III Цар. 17, 17—23), свали със слово огън от небето й изгори мнозина
(според IV Цар. 1,10), Запали жертвоприношенията с чуден огън и избимерзките жреци
(според ПГ Цар. 18, 31—40), и се възнесе на небето с огнена колесница и коне, като даде
на своя ученик [Елисей] двойна благодат. А Елисей, като взе дрехата [на Илия], извърши
двойни чудеса (според IV Цар. 2,2—14).
Също и другите пророци, всеки на своето време, пророчествуваха за чудните събития,
които имаше да станат. След тях [се яви] Йоан, великият посредник между вехтия и новия
завет^ който стана кръстител Христов и негов свидетел и проповедник сред живите и мърт­
вите. Светите аПостоли Петър и Павел с останалите ученици Христови преминаха през
целия^свят като мълния и осветиха цялата земя. Подир тях мъчениците измиха е кръвта
си човешката скверноТа, а приемниците на светите апостоли, като покръстиха царе, с много
трудове и подвизи унищожиха езичеството. Достойният за почит [папа] Силвестър, имайки
за помощник великия цар Константин; свика с триста и осемнадесет отци първия събор в
Никея и победи и прокле Ария и неговата ерес, която той беше повдигнал против светата
Троица — също както едно време Авраам с триста и осемнадесет слуги разби [еламските]
царе (според Бит. 14,14—16) й получи благословение с хляб и вино от Мелхиседек, цар
Салимски, който беше свещеник на бога всевишни (Бит. 14,18). Дамас и Григорий Богослов
със сто и петдесет отци и с великия цар Теодосий потвърдиха в Цариград светия символ
на вярата, т. е. „Вярвам в единаго бога“, а Македоний отлъчйха, като осъдиха и него, н
хулата му, която той говореше против светия дух. Целестин и Кирил с двеста отци и с
другия цар [Теодосий] унищожиха в Ефес Несторий с всичките му бледословия, които той
говореше срещу Христа. Лъв и Анатолий с правоверния цар Маркиан и с шестстотин и
тридесет отци в Халкндон проклеха Евтихиевото безумие и бледословие. Вигилий с богоу­
годния Юстин и със ето и шестдесет и пет отци свикаха петия събор, и като издириха

198

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

(дали някъде не се е вмъкнало някакво заблуждение), проклеха го. Апостолският папа Ага*
тон с двеста и седемдесет отци и с достойния цар Константин на шестия събор смазаха
много смутове, като изгониха и проклеха всички ония участници в смутовете — именно
Теодор Фарански, Сергий и Пир, Кир Александрийски, Хонорий Римски,8 Макарий Антиохийски и другите им съмишленици,4 и утвърдиха християнската вяра, като я закрепиха
върху истината.6
II. След всички тези (богоугодни мъже] милостивият бог, който желае, щото всеки
човек да се спаси и да достигне до познание на истината (по I Тим. 2,4), в наше време
и за нашия народ,1 за който никой никога не се беше погрижил, подбуди към добър под­
виг нашия учител — блажения Методий, чиито добродетели и подвизи, като ги сравним с
гореказаните [божии угодници] един по един, не ще се посрамим. Защото на едни от тях
той беше равен, от други беше малко по-малък, а от трети беше по-голям, като надмина
словесните люде с дела, а деловите — със слово. Уподобявайки се на всички, той проявя­
ваше в себе си образа на всички: страх божий, съблюдаване на заповедите, прилежни
молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово — силно към противниците,
а кротко към ония, които възприемат поучението, строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките. З а всички беше всичко, за да спечели всички (по I Кор. 9,22).2
И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър
и почтен род, известен преди всичко на бога, а след това и на царя и на цялата Солунска
област,8 което личеше и от външния му вид.4 Затова и учените люде, които го обичаха
още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за
неговите способности, даде му да управлява славянско княжество6 — като че ли предвиж­
даше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да
изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.
III. Като прекара в това княжество много години1 и видя много смутове и престъпле­
ния в този живот, той замени стремежите си към мрачните земни дела с небесни мисли;
защото не искаше да смущава благородната си душа с неща, които не пребивават вечно.
Като намери сгоден случай, той се освободи от княжението3 и като отиде в Олимп,8
където живеят свети отци, пострига се, облече черна дреха и се повинуваше покорно, като
изпълняваше напълно цялото монашеско правило и се занимаваше усърдно с книгите.
IV. Когато се появи някакъв случай, царят изпрати брата му [Константина] у хазарите
и той го взе със себе си на помощ. Защото там имаше юдеи, които много хулеха христи­
янската вяра. А той рече: „Готов съм да умра за християнската вяра“ и не прояви непослушание, а отиде и помагаше като слуга на по-малкия си брат, като му се подчиняваше.
И така той с молитва, а философът със слово обориха евреите и ги посрамиха.
Царят и патриархът, като видяха неговия добър подвиг в божието дело, убеждаваха
го да го посветят за архиепископ на почетно място, където има нужда от такъв мъж. Но
тъй като той не рачи, придумаха го, та го поставиха за игумен на манастира Полихрон,1
който имаше доходи до двадесет и четири крини злато и в който живееха повече от седем­
десет души монаси.
V. Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от
Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха така; „Ние, ς божия милост, сме здрави.

ПРЕВОД НА МЕТОДИЕВОТО ЖИТИЕ

J 99

При нас са надошли мнозина учители християни от Италия, от Гръцко и от Немско, които
ци учат различно.1 Но вие, славяните, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави
в истината и да нн обяснява смисъла [на Писанието]. Затова, добрий господарю, изпрати
ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда.“
Тогава царят каза на Константин Философ: „Чуваш ли, философе, тези думи? Друг
освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като взе­
меш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски.“
Тогава те не посмяха да откажат нито на бога, нито на царя — според думите на
апостол Петра, който казва: „Бойте се от бога, почитайте царя* (I Петр. 2,17], но, като
изслушаха височайшото [царско] слово, отдадоха се на молитва заедно с други, които бяха
със същия дух като тях.2 И тогава бог яви на философа славянските писмена и той, като
устрои буквите, състави [евангелската] беседа и пое пътя към Моравия,8 като взе и Мето­
дия. И той отново започна покорно да се повинува и да служи на философа и да поучава
Заедно с него. И като изминаха три години,4 те се върнаха от Моравия,6 след като изу­
чиха ученици.
VI. Като узна за тия мъже, папа Николай прати да ги повикат,1 понеже искаше да
ги види като ангели божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги
върху олтаря на [храма] .Свети апостол Петър“, и посвети блажения Методий в духовен
сан.3 Имаше обаче мнозина други, които хулеха славянските книги, като казваха, че
никой друг народ не може да има своя писменост освен евреите, гърците и латинците —
според надписа на Пилата, който той поставил над кръста господен.3 Но папата ги прокле,
като ги нарече „пилатовци* и „триезичници“ и заповяда на един епископ, който беше зара­
зен от същата тази триезична болест,4 да ръкоположи от славянските ученици трима све­
щеници и двама четци.
VII. След много дни, когато философът щеше вече да се представи пред [божия] съд,
той рече на брата си Методий: „Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли
една.бразда· Аз привършвам дните си и падам на нивата.1 Ти пък обичаш твърде много
планината [т. е. манастира]; но недей зарад планината да изоставиш своето учителство, за­
щото Чрез него можеш по-добре да се спасиш.“
VIII: А Коцел, като проводи (пратеници] при папата, помоли го да му отпусне Методия,
нашия блажен учител». Папата рече: „Не само на тебе, но и на всички онези славянски
области аз го изпращам за учител от бога и от свети апостол Петър, първопрестолника и
ключедръжеца на царството небесно.“1 И го изпрати, като написа следното послание:2
„Адриан, епископ и раб божий,8 до Ростислава, Светополка и Коцеля. Слава на бога
във висините, и на земята мир, между човеците благоволение (Лук. 2,14). Чухме за ва­
шите духовни дела и сега жадуваме е желание и с молитва; за вашето спасение. [Виж­
даме], че господ е въздигнал вашите сърца да го търсите и ви е показал, че на бога трябва
да се служи не само с вяра, но и с добри дела; защото вярата без дела е мъртва (Яков,
2,26) и загиват ония, които мислят, че познават бога, а пък с делата си се отмятат от него
(според Тит. 1,16). Затова вие поискахте учител не само от този светителски престол, но
и от благоверния цар Михаил. И той ви изпрати блажения философ Константин заедно с

200

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

С Ъ ЧИ НЕ НИ Я

брата му, докато ние не успяхме. А те като узнаха, че вашите страни принадлежат към
апостолския престол, не извършиха нищо противно на каноните, а дойдоха при нас, като
донесоха и мощите на свети Климента. Ние добихме [от това] тройна радост и решихме,
след като изпитаме,4 да изпратим във вашите страни Методия, нашия [духовен]
син, мъж съвършен по разум и правоверен, като го ръкоположим заедно с уче­
ниците му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език
книгите на целия църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с
кръщението — както беше започнал философът Константин с божията благодат и с молит­
вите на свети Климента. Също тъй ако и някой друг би могъл достойно и правоверно да
ви поучава, нека това да бъде благословено от бога, от нас, и от цялата вселенска и апо­
столска църква, та да свикнете добре с божиите заповеди. Спазвайте само това единствено
правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а след
това на славянски, та така да се изпълнят думите на Писанието: „Да възхвалят господа
всички народи" (по Псал. 116,1), и на друго място: „Всички ще възвестят на различни
езици божието величие, според както духът им даде да говорят“ (по Деян, 2, 4 и 11).
Ако ли пък някой от събраните при вас учители, които ви гьделичкат слуха и ви откло­
няват от истината към заблуждения (по II Тим. 4,3—4), дръзне, та започне да ви развра­
щава другояче и да хули книгите на вашия език — такъв да бъде отлъчен не само от
причастие, но и от църквата, докато се поправи. Защото те са вълци, а не овци; тях
трябва да ги познаваме по плода им и да се пазим от тях. А вие, възлюблени чеда, слу­
шайте божието учение и не отхвърляйте наставленията на църквата, за да станете истин­
ски божии поклонници на нашия небесен отец с всички светии. Амин I*
Коцел прие Методия с големи почести и пак го изпрати при папата заедно с дваде­
сет души почитани люде, да му го ръкоположат за епископ на Панония6 — на престола
на свети Андроник, апостол от седемдесетте,6 което и стана.
IX.
След това старият враг, завистник на доброто1 и противник на истината, повдигна
против Методия сърцето на неприятеля на моравския княз3 заедно с всички епископи,
които казваха: „Ти учиш в наша област“. А той отговори: „Ако знаех, че е ваша, бих се
отстранил; но тя е на свети Петър.3 И наистина, ако вие от стръвност и от алчност пре­
крачвате, въпреки каноните, старите граници и забранявате божието учение [в тези области],
пазете се да не би като искате с костен череп да пробиете желязна планина, да си пръс­
нете мозъка.“ Рекоха му: „Щом говориш остро, зло има да патиш.“ А той отговори:
.Казвам истината пред царете и не се срамувам (по Псал. 118, 46); а вие правете с
мене каквото искате. Аз не съм по-добър от ония, които, като са говорили истината, чрез
много мъки са се освободили от тоя живот.“
Като изприказваха много думи и не можаха да му възразят, кралят рече изпод вежди;
„Не измъчвайте моя Методий, защото се е изпотил като при пещ.“ А той рече: „Тъй е,
господарю. Веднаж някои хора срещнали един философ изпотен и му рекли: „Защо си
изпотен?“ Той отговорил: „Препирах се с прости хора.“
След като се препираха по тия думи, те се разотидоха, а него го изпратиха в Швабско,4 където го държаха две години и половина.

ПРЕВОД НА МЕТ ОДИЕ ВОТ О Ж И Т И Е

201

X.
Стигна [вест] до папата1 и той, като узна това, изпрати против тях църковно запре·
щение: всички кралски епископи да не служат меса, сиреч литургия, докато дъріжат Мето­
дия [затворен].9 И така те го пуснаха, но казаха на Коцеля: „Ако го държиш при себе си,
не ще се отървеш с добро от нас.“ Но те не се отърваха от съда на свети Петра: защото
четирима от тези епископи умряха.3
Случи се по това време, че моравците, като разбраха, че немските духовници, които
живеят у тях, не са им доброжелатели, а коват интриги срещу тях, изгониха ги всички и
пратиха [писмо] до папата: „Понеже по-преди нашите бащи са получили кръщение от свети
Петър, дай ни [и сега] Методия за архиепископ и учител.“ Папата веднага го изпрати.4
Княз Светополк заедно с всички моравци го прие и му повери всички църкви и всички
духовници по всички градове. И от тоя ден божието учение започна много да се разраства,
духовниците започнаха да се умножават по всички градове, и езичниците да вярват в истин­
ския бог, отказвайки се от своите заблуди. Още повече моравската държава започна да се
разширява на всички страни и да побеждава със сигурност своите врагове, както и самите
моравци постоянно разправят това.6
XI. У него имаше и пророческа благодат, тъй че много негови предсказвания се сбъд­
ваха. Ще разкажем едно или две от тях.
Един езически княз, много силен, който седеше у висляните, се подиграваше с хри­
стияните и им правеше злини. [Методий] прати при него Да му кажат: „Добре ще е за
тебе, синко, да се покръстиш доброволно на своя земя, за да не бъдеш покръстен по при­
нуда като пленник на чужда земя; тогава ще си спомниш за мене.“ Така и стана.
Друг път, когато Светополк воюваше срещу езичниците и никак не успяваше, а само
се бавеше, щом наближи м&сата, сиреч службата на свети Петър, Методий прати да му
кажат: „Ако ми обещаеш, че на светия празник Петровден ще прекараш заедно с воините
си при мене, вярвам в бога, че той скоро ще предаде [твоите врагове] в ръцете ти.“ И
това се сбъдна.
Някой си богаташ, приятел и съветник на царя, се беше оженил за своята купетра,
сиреч етърва.2 Макар че [Методий] много ги съветв&, поучава и увещава, не можа да ги
раздели; защото други хора, които се преструваха на божии служители, тайно ги развра­
щаваха, като ги ласкаеха зарад облаги, докато най-сетне ги отделиха от църквата. [Мето­
дий] им рече: „Ще дойде време, когато тези ласкатели няма да могат да ви помогнат;
тогава ще си спомните за моите думи, но не ще може вече да се направи нищо.“ Неочак­
вано, след тяхното отстъпване от бога, напаст се струпва връз тях, и „не се намери мя­
стото им* (според Псал. 102, 16), като че ли вихър отнесе и разсея праха им (според
Псал. 1,4).
И много още други подобни случаи имаше, които той явно разкриваше чрез притчи.
XII. Но старият враг, завистникът на човешкия род, не можейки да търпи всичко това,
повдигна някои хора срещу него — като Датан и Авирон срещу Мойсея (според Чие. 16,
1—3) — едни явно, други тайно.1 Това бяха хора заразени от йопаторската ерес,2 които
отбиваха слабите от правия път към себе си, като казваха: „Папата е дал властта на нас,
а тогова заповядва да изгоним вън с неговото учение.“ Като се събраха всички моравски
люде, поискаха да се прочете пред тях [папското] писмо, за да чуят за неговото изгонване.3

202

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИ Н Е Н ИЯ

И, както е присъщо на хората, всички тъгуваха и се окайваха, задето се лишават от такъв
пастир и учител, освен слабоволните, които измамата люшкаше, както вятърът люшка ли·
стето. Но като прочетоха папското писмо,4 видяха, че в него пише следното: „Нашият брат
Методий е свят и правоверен и върши апостолско дело. В негови ръце са дадени от бога
и от апостолския престол всички славянски страни; и когото той прокълне, да бъде про­
кълнат, а когото той благослови, да бъде благословен“ (според Бит. 27, 29; Числ. 22,6 и
24,9). И като бяха изобличени, със срам се разпръснаха като мъгла.
XIII.1 Но тяхната злоба не спря дотук. Те продължиха да говорят, казвайки: „Царят2
е разгневен срещу него, и ако го намери, жив няма да го остави.“3 Но милостивият бог,
който и в този случай не поиска да посрами своя раб, вложи в сърцето на царя — защото
„сърцето на царя е винаги в ръцете на бога“ (Прит. 21,1) — и той изпрати до него писмо:
„Честний отче, много желая да те видя; тъй че направи това добро и се потруди [да
дойдеш] при нас, та да те видим, докато си още на тоя свят, и да приемем твоите молитви.“
Той веднага отиде там и царят го посрещна с големи почести и с радост, и като похвали
учението му, задържа от учениците му един свещеник и един дякон заедно с книгите.4
Той изпълни всичките желания на Методия, за които той го помоли, без да му откаже
нищо; и като го прегърна и обдари богато, изпрати го отново тържествено на неговия
престол. Същото стори и патриархът.
XIV. По всички пътища той изпадаше от дявола в много напасти :х по пустите места —
сред разбойници, по морето — в бурни вълнения, по реките — в ненадейни пясъчни плит­
чини, та да се изпълнят и с него апостолските думи: „Беди от разбойници, беди по море,
беди по реки, беди от лъжебратя·, в трудове и мъки, често в бдения, често в глад и
ж аж да', както и други неволи, които апостолът споменава (II Коринт. 11, 26—27).
XV. След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум1 и като възложи всич­
ките си грижи на бога (според I Петр. 5, 7), най-напред постави от своите ученици двама
свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките
[библейски] книги в пълнота,3 с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца,
започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври.3 Като свърши,
отдаде достойна хвала и слава на бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех.
И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение [т. е. литургия], отпразнува
паметта на свети Димитрий. Защото преди това той беше превел заедно с философа само
псалтира, евангелието с апостола и избрани църковни служби. А сега преведе и номоканона,4 сиреч църковните правила, и отеческите книги.6
XVI. Когато унгарският крал стигна до дунавските земи,1 пожела да го види. Макар
че някои мислеха и казваха, че не ще се отърве без мъки, [Методий] отиде при него., А
той, както подобава на господар, така го посрещна — почетно, тържествено и с радост.
И като беседва с него, както подобава на такива мъже да беседват, прегърна го, почете
го с големи дарове и го изпроводи, думайки: „Поменувай ме винаги, честний отче, в све­
тите си молитви.“
XVII.1 И тъй, като пресече всички обвинения от вси страни и затвори устата на многоглаголивите, той завърши земния си път и опази вярата, очаквайки венеца на прав­
дата (по II Тим. 4,7—8). И понеже беше б/іагоугоди/і на бога, той беше обикнат
(Прем. 4,10).

К О М Е Н Т А Р К Ъ М МЕТ О ДИ Е ВО Т О Ж И Т И Е

20 3

Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за мно­
гото трудове. Тогава го запитаха, думайки: „Кого определяш, честний отче и учителю, из­
между учениците си да ти бъде приемник в твоето учение?“ Той им посочи един от
известните свои ученици, на име Горазд, и рече: „Този е един свободен мъж от вашата
земя, начетен е добре в латинските книги,2 и е правоверен; нека да бъде върху него бо­
жията воля и вашата обич, както и моята.“3
На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и, макар и
немощен, изрече благословения за царя,4 за княза, за духовниците и за целия народ и каза:
„Пазете ме, деца, до третия ден.“ Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече:
„ В твоите ръце, господи, предавам духа си* (Лук. 23, 46) и почина в ръцете на свещени­
ците в шестия ден на месец априлий, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и
третата година от сътворението на целия свят.6
Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслу­
жиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната
църква.· И той се присъедини към отците си (Деян. 13,36) и към патриарсите, проро­
ците, апостолите и мъчениците. Събра се народ от безчислено множество, хора, които го
изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи,
богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и
здрави — всички [оплакаха] оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички
(според I Коринт. 9, 22).
А ти, света и пречестна главо, с молитвите си от висините поглеждай милостиво към
нас, които копнеем за тебе. Избавяй от всяка напаст твоите ученици, разпространявай уче­
нието и прогонвай ересите, та и ние, като преживеем тук [на земята] достойни за зва­
нието си (Ефес. 4, 1), да застанем заедно с тебе като твое стадо от дясната страна на
Христа бога нашего, приемайки от него вечен живот. Нему се пада слава и чест во веки
веков. Амин!

КОМЕНТАР
Глава I
1. Във връзка с някои общи въпроси около произхода, съдържанието, основната идея, редакционните
особености и конфесионалния смисъл на тази първа глава от ЖМ са се водили, па и оше се водят в науката
големи спорове. Така например М. W e i n g a r t (К dneSnimu stavu bSd£ni о jazyce a pfsemoictvi cirkevnoslovanskcm. — Byzantinoslavica, V, 1934, c. 448) намира, че ЖМ I във филоложко-стилно отношение се различава
съществено от другите глави и затова смята, чс тя е написана от друг автор и е вмъкната по-късно в житието.
Fr. Grivec пък е убеден, че тя е написана от Методий или от Константин Философ като някакво вероизпове­
дание, а по-късно е била използувана от автора на Ж М ; вж. например Biblitne zgodbe sv. Cirila in Metoda. —
Bogoslovski Vestnik, 15 (1935), c. 20—21; Prvo poglavje 2itija Metodija. — Беличев

сборник, 1937,

c. 135—

140; Vitae Constantini et Methodii. — Acta Academiae Velehradensis, 17 (1941), c. 184 и др. C него се съгласява
и Th. K u r r e n t : вж. Studia quaestionem de primatu ecclesiae saeculo IX. disputatam illustrantia. Doctrina
ss. Cyrilli et Methodii. — Acta Ac. Velehradensis, 13 (1937), c. 194— 197. E. P r o c h i z k o v a - P. S u c h £
(Ротёг t. zv. Pannonskych legend k legendam byzantskym stoletf 8— 10. — Casopis Mstice Moravske, 39, 1915,

5 04

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ . СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

с. 62) намират, че и тази глава е написана по образец на византийските агиографски жития от онова време.
На същото мнение е и Fr. D v o r n i k (Les tegendes, 309), и Weingart (пое. съч.), и K u r r e n t (пое. съч.).
G r i v e c обаче (нос. съч.), а след него и неговият ученик Fr. G n i d o v e c (Vpliv sv. Gregorija Naz. na sv. Cirila
in Metodija, Ljubljana, 1942) смятат, че ЖМ I е особено оригинално славянско произведение, значително по­
влияно от словата на Григорий Назианзин. Grivec и Gnidovec (пое. съч. и др.) упорито поддържат, че тази глава
има подчертано западняшки характер и че в нея проличава ясно Методиевото признаване на папското първен­
ство ; D v o r n i k (Les legendes, с. 300 и сл.) 'оспорва това твърдение и пр. Преглед на различните мнения по
тези въпроси и на съответната библиография вж. у D v o r n i k . Les tegendes, е. 300—309, и у: V 1. V a v f i n e k^
Staroslov£nske iivoty Konstantina a Metod6je. Praha, 1963, c. 86 —93.
Тази уводна глава действително заслужава подробен анализ и цялостно проучване от всяко гледище.
Откъм основна идея тя напълно съвпада с уводната глава на Ж К : бог, който промишлява за целия човешки
род и не го оставя да загине нравствено от козните на дявола, се е погрижил съответно и за славянските
народи, като им изпратил светите братя Кирил и Методий. Обаче по разработка и по начин на изложение между
двата увода има значителна разлика. Преди всичко като за увод ЖМ I е прекалено гЬляма: тя съставлява една
четвърт от цялото житие. Вмъкнати са в нёя много библейски и църковно-исторически подробности, които от
гледище на основната мисъл са съвсем излишни. Не би могло да се приеме, че това е направено само за литературен или стилно-агиографски ефект. По-логично е да се предположи, че авторът е имал някаква специална вдл
да направи това. От изложението става ясно, че тази цел е била богословско-конфесионална: по всяка вероят­
ност авторът е искал да отрази в подходяща за момента формулировка Методиевото professio fidei. От това
гледище трябва да се признае, че ЖМ I е един великолепен документ за дипломатично-примиритёлното и ко­
ректно отношение на Методия към папетвото, без да отстъпёа от византийските позиции по догііатичнит
въпроси. — 2. Тези думи, съпоставгни със съответното място в ЖМ ХИ (тйопаторска ерес*), показват ясно
и недвусмислено, че Методий е бил противник на западните (главно на немското духовенство) вярвания за про­
изхода на Дух свети не само от Отца, но и от . Сина (Filioque) и безкомпромисно е поддържал учението на
източната църква по този догматичен въпрос. — 3. Споменаването на папа Хонорий между еретиците, осъдени
от VI вселенски събор (680), е също тъй едно доказателство за безусловното източноправославно становище
на Методий по догматичните въпроси. Хонорий е бил осъден като явен привърженик на монотелитството; обаче
по-късно (и то точно по Кирило-Методиево време) папските среди са се стараели да омаловажат неговите еретически схващания и са се опитвали да го оправдаят и реабилитират. Някои указания за това вж. у D v o r n i k .
Les legendes, с. 305—305. — 4. Изреждането на вселенските събори с техните участници и деяния е твърде
често явление в съответната византийска книжнина, а оттам /и в старобългарската. Даденото тук в ЖМ I изло­
жение е най-близко до онзи гръцки текст, който се намира преведен в състава на Устюжката кормчая; подробни
указания вж. у П. Л а в р о в .

Кирило та Методій в давньо-словянському письменстві.

Киів, 1928, с. 55—59;

Материалы по истории возникновения древнейшей славянской письменности. Ленинград, 1930, с. XLVII—L;
Th. K u r r e n t . Пое. съч., с. 200 —202. Тук обаче има една съществена разлика: при всички събори на първо
място е поставено името на папата, а след това вече на византийския император и на цариградския патриарх.
Трябва обаче

да се отбележи, че това съвсем не е изолирано явление: подобно принципно предпоставяне ня

папското име

се среща например в хрониката

на Георгий Амартолос (вж. указания у D v o r n i k .

с. 301), в сръбските летописи (вж. указания у Л а в р о в .

Les legendes,

Кирило та Методій, с. 59), в Несторовата летопис

( Ла в р о в , ibid.), в т. нар. Българска летопис (вж. напр. в Почаевския сборник, л. 426 и сл.) и др. Явно е, че тази
практика у някои източни автори да се изтъква на първо място името на римския папа не може да се смята
като доказателство за някакъв католицизъм или за някакво догматическо признаване на папското приматство.
Това е само израз нз известна почит към римския еплекоп, чието старшинство по това време е било зачитано
и от източната цьрхза. Вж. з \ това някои указіния у А. В о р о н о в .

Главнейшие источники для истории

свв. Кирилла

и Мефодия. Киев, 1877, с. 75—78; повечко подробности са дадени у L. P a r g o i r e .

byzantine de

527 έ 847. Paris, 1905, c. 44, 189,

L’Eg Use

289 и сл. При това трябва да се има пред вид, че Методий

е имал и по-специални съображения да подчертае почитга си към папата: от една страна, той живее и работи
в папския диоцез, a, or друга, държи сметка за деликатните и нестабилни отношения между двете .църкви. —
5. Източната църква зачита седем вселенски събора; тук обаче седмият поред събор от

692 г., наричан Трул-

К О МЕ Н Т А Р

К Ъ М МЕТОДИЕВОТО Ж И Т И Е

2 06

ски, или пето-щести, е пропуснат, Това изпущане на седмия събор съвпада и със съобщението на папа Йоан VII
в известното послание до Светополка от 880 г. „Industriae tu a e \ където се казва, че Методий направил своето
вероизповедание според учението на шестте вселенски събора. Причината е много ясна. Някои от каноните на
Трулския вселенски събор, които са залегнали в основата на византийското църковно право, са били в същест­
вено противоречие със схващанията и с обичаите на западната църква — например за целибата на духовен­
ството, за каноничността на 28 правило от IV (Халкидонски) събор, с което се отрича. папското първенство по
божествено право и др. Поради това папите дълго време не са искали да одобрят този събор и едва по-късно
(към края на X в.) са го признали за „вселенски·, и то не изцяло, а с известни резерви. Подробни указания
за товавж. у С. H e f e l e — Н. L e c l e r c q .

Histoire des Conciles. Paris, τ. Ill (1910), c. 560 —574; вж. и ста­

тията на H. A l i b i z a t o s . Les canons 14, 30 et 55 du Trullanum. — Studi bizantini, V (1939), c. 581--585.
Пополитически е разгледан въпросът y F. G tij г e s. Iustinian II und des rOmische Papsttum, в Byz. Zeitschrift, 17
(1908), 432—454. Трябва при това да отбележим, че и в самата Византия, особено в монашеските среди, вселен­
ският характер на събора от 692 г. е бил ако не оспорван, то поне премълчаван. Някои подробности по това
вж. у D v o r n i k . Les tegcndes, с. 306—308. Вж. и F г. G r i v e c Doctiina byzantina de primatu, 1922, c. 119sq.

Глава II
1. Тези думи на житиеписеца съвпадат напълно с онова, което е казано в ЖК I : ЯГоспод . . . ни издигна
такъв учител, който просвети нашето племе*. Това е едно от безспорните доказателства, че житията са
писани от славянин. — 2. Тук при изброяването на Методиевите достойнства и добродетели авторът на ЖМ
е повлиян доста от някои агиографски фрази из словото на Григорий Назианзин в памет на Атанасий Алексан­
дрийски. Съпоставки са дадени y V a v f i n e k . Пое. съч., с. 93. — *3. За високия произход на Кирило-Методиевия
род и за предполагаемите му връзки с византийските дворцови среди вж. бел. 1 към гл. II на ЖК. — 4. Тези
думи за външния вид на Методий може да не са казани само за ефект. Ако ги съпоставим с онова, което
е казано в похвалата за КМ, че Методий яна война бил страшен като Самсон, като Гедеон и като Исус
Навин“ (нл кенмъ іько Сьмъсонъ, Гедсонъ н 1нс8съ Илкьгннъ ім л аііж а), можем да приемем, че той наистина
е бил здрав, едър и с представителна осанка. В проложното му житие е казано изрично, че той бил к^впокъ
тълемъ Тук обаче може да се допусне и друго тълкуване, което според смисъла на контекста изглежда много
по-логично. Житиеписецът казва, че от външния вид на Методий личало, че той е бил известен на царя и на
цялата солунска област. Не значи ли това, че по облеклото и по други външни белези е личало, че той е па­
триций и сановник от дворцов произход ? — 5. Във византийската административна система княжеството
(стб. кънажсньк, гр. αρχοντιά) е било по-малка административна единица от тема. Смята се, че това „славянско
княжество*, на което Методий е бил управител, е било Стримонската архонтия (по-късно обособена в тема), на
север от Солун, по Струма и Брегалница, където славянското население е било в най-компактни маси. Подроб­
ности яж. у D ν о г η I k. Les 16gendes, с. 15—18.

Глава III
1. Тук е казано, че Методий прекарал в това княжение „много години· (лъть μν·γ&), а в похвалата за
КМ се казва, че тостанал в него малкоя (побысть

къ н ш ь

мьло).

Труд но е да се определи кое е .много"

и кое е „малко". В проложното Методиево житие е казано съвсем определено: якато остана там десет
години9 (гуісыкъ тьмо Т. лътъ). Някои общи съображения позволяват да се предполага, че тази цифра не ще
да е далеч от истината. — 2. Не са много ясни причините, които са накарали Методия да напусне тази голяма
и завидна служба и да се оттегли в манастир. Както в ЖК, тъй и тук житиеписецът благоразумно премълчава
всички по-деликатни и по-здободневни случки и обяснения. Вярно е, че Методий изобщо е бил предразположен
към тих манастирски живот; може обаче да се предполага, че в дадения случай някои по-специални и по-силни
причини са го принудили да напусне службата. Може би това да са били същите причини, които са принудили
и Константин Философ да избяга от Цариград след връщането си от сарацинската мисия и да се скрие в мана­

Ш

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪѢРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

стир— вж. бел. 1 към гл» ѴІГна ЖК. Така предполага и D v o r n i k . Les ldgendes,с. 113.Към такова предполо­
жение ни насочват и казаните тук думи: .. . . и видя много смутове и престъпления*. Не е ли това едно
загатване за смутовете в цариградския дворец и за престъпното убиване на логотета Теоктист? В такъв
случай Методий ще да е напуснал службата си към края на 855 г. — 3. Става дума за планината Олимп
в областта Витиния, в Северозападна Мала Азия, на юг от Бруса, където по онова време са били съсредоточени1
най-големите и най-известни манастири. Подробности вж. у D v o r n i k .

Les 16gendes, с. 114—117. По-късно

турците са я нарекли Кешишдаг, т. е. Калугерска планина. Вж. бел. 3 към гл. VII от ЖК.

Глава IV
1. Манастирът Полихрон (според други източници Полихнион, Πολνχνιον) се е намирал
планината Олимп в Мала Азия,
tegendes, с. 210—211. Вж.

и

в

същ о

тъй около

областта Сигриани; някои указания за това са дадени у D v o r n i k

Les

Л а в р о в (Кирило та Методій, с. 61.Grivec. Doctrina byzantina, с. 24), който смята,

че монасите в този манастир са били привърженици на патриарх Игнатий и са били неприязнено настроени
спрямо Фотия; следователно отиването на Методия (а след

това

и

на Кирила)

в

тоя манастир трябвало да се

тълкува като израз на Методиевото несъгласие с Фотиевата политика. Други пък отричат това обяснение и пред­
полагат, че сам Фотий е изпратил Методия в този манастир, за да има там свой доверен човек ( D v o r n i k .
Les №gendes,

С.

211),

КОЙТО д а

успокоява монасите (Я. Κ. Χ ρ ή σ τ ο υ . ’Επιδιώξεις τής άποοτολής Κυρίλλου καί

ΜβΦοδίου. — Сб. Κυρίλλψ χάί Με&οδίψ τόμος ίόρτιο;9 I, 8). Но и двете предположения са само догадки, и то
неприемливи

от

много

гл еди щ а.

Достатъчно е да отбележим, че Методиевото отиване в този манастир

ще

да

е станало в предфотиево време. Вж. тук бел. 2 към гл. III.

Глава V
1. За християнизирането на моравските славяни преди Кирило-Методиевата мисия вж. бел. 2 към гл. XIV,
на ЖК и посочената там библиография. — 2. Тези думи безспорно трябва да се съпоставят със съответното
място в ЖК XI V: Кирил Философ, преди да тръгне за Моравия, ясе отдаде на молитва заедно с другите
си сътрудници*. Това дава основание да се предполага, че още преди моравската мисия братята са имали около
себе си съмишленици и сътрудници, с които са подготвяли славянската писменост. Вж. бел. 5 към гл. XIV на
ЖК. — 3. Въпросът за маршрута на Кирил и Методий към Моравия е все още спорен и неизяснен. Житие*
писецът не дава никакви указания. Най-прекият им път е бил безспорно през България, обаче братята едва ли
ще да са могли да минат оттам — поради обтегнатите отношения на Бориса както с Византия, така и с панонските хървати. И. Цибулка се опитва с доста обилен географски материал да докаже, че те ще да са минали
през Тракия и Македония до Белград, а оттам през Панония до моравските земи: вж. I. Cibulka. Der Zeitpuokt.
der Ankunft der Bruder Cyrlllus und Methodius in Mahren. — Byzantinoslavica 26 (1965), c. 318—364. Дворник,
пък е склонен да приеме, че те са минали през широкия път Via Egnatia, т. е. Цариград—Солун—Дирахиум,
след това по Адриатическо море до Венеция и оттам до Моравия — вж. Fr. Dvornik. Byzantske misie ιι slovanuVySehrad — Praha, 1970, c. 298—302. Това поддържа и V. Tkadltik в доклада си на Пражкия симпозиум по
случай 1100-годишнината на Кирил и Методий. Това действително изглежда най-правдоподобно. — 4. Тук е ка­
зано, че братята са прекарали в Моравия 3 години, а в ЖК XV са посочени 40 месеца. В Италианската легенда
пък са дадени четири години и половина. Срокът от 40 месеца изглежда най-приемлив: Кирил и Методий ще
да са дошли в Моравия през пролетта на 863 г. и са си тръгнали през есента на 866 г. Все пак въпросът се
нуждае от по-подробно разглеждане. Вж. бел. 8 към гл. XV от ЖК. — 5. Изразът . върнаха се от Моравия*
е много неясен. Къде в същност са се върнали ? За къде са тръгнали ? И къде е трябвало да посветят учени­
ците си? Дворник и Вайнгарт смятат, че братята са тръгнали за Цариград (през Венеция), но там ги заварила
поканата на папа Адриан II (или по-точно на папа Николай I) и те отишли в Рим. Ф. Успенски, И. Франко,
А. Т.-Балан и Π. К. Христу пък предполагат, че Кирил и Методий действително са се върналите .Цариград
и оттам отново са отишли в Рим. Гривец е убеден, че та са излезли от Моравия с определено намерение да
отидат в Рим. Преглед на различните мнения вж. у F r. G г i ν е с. Reversi sunt ех Moravia. — Jugoslovensk!

К О М Е Н Т А Р К Ъ М МЕТОДИЕВОТО Ж И Т И Е
istorlski fasopis, MI (1937), С. 62—91, 3 СЪІЦО И У 77.
Μεθοδίου. — Юб. Сб. ΚυοΙΧΧω xai Μεθοδίω, C. 16—20.

Κ. Χ ρ η σ τ ό ν . ΈΜ&ώξης tUt άποοιολήί Κυρίλλον
Вж. И бел. 9 КЪМ ГЛ. XV ОТ ЖК.

й67
: καί

Глава VI
1. В същност братята са били повикани в Рим от

папа Николай 1, но са били посрещнати от неговия

приемник Адриан II, понеже междувременно Николай починал (13. XI. 867). Вж. бел. 2 към гл. XVII на ЖК.
Тук жктиеписецът, навярно поради стремеж към краткост, е пропуснал да отбележи това. Съобщенията на двете,
жития (ЖК и ЖМ) взаимно се допълнят. — 2. Под „духовен сан· (в оригинала поповьство) тук ще трябва, да
се разбира свещенство; епископското ръкополагане на Методия става по-късно. Това проличава ясно от казаното
ио-долу в края на гл. VIII. — 3. За триезичието вж. бел. 3 към гл. XV на ЖК. — 4. В ЖК XVII са посочени
поименно двамата епископи, на които папата заповядал да ръкоположат Кирило-Методиевите ученици: Гаудерик
и Формоза. От тях сигурно Формоза ще да е бил този, който е бил жзаразен от траешчната ерес". Вж.
бел. 4 и 5 към гл. XVII от ЖК.

Глава VII
1. Този образен израз за двойка волове, които орат на една нива, се среща и в словото на Григорий
Назианзин в памет на Василий Велики. Говорейки за своето приятелство и за своите неразривни духовни връзки
с Василия, той казва: μόσχων συντρόφων xai όμοζύγων διάζενξις. вж. Μ i g η e. Patr. gr., τ. 36, кол. 529. Grivec
допуска, че тези думи може би наистина са били казани от Кирила, а не са само агиографски трафарет. Вж.
Iugoslov. istor. Casopis, 2 (1936), с. 101— 102.

Глава VIII
1. От това писмо на папа Адриан се разбира, че той изпраща Методия като папски легат при всички
славянски племена в Моравия, Словашко и Панония. Това се потвърждава и от писмото на папа Йоан VIII до
фрейзингенския епископ Анон от 873 г . : „. . . fratrem tuum Methodium, Pannonicum archiepiscopum legationc
apostolicae sedis ad gentes fungentem* (вж. изданието y G r i v e c — Τ o m § i 6. Fontes, c. 70), а също и от пис­
мото му до Светополка от 879 г .: „. . . Methodius vester archiepiscopus ab antecessore nostro, Adriano scilicet
papa, ordinatus vobisque directus“ (ibid. c. 71). Това ще да е станало през втората половина или към края на
869 г. — 2. Оригиналният латински текст на това папско послание не е намерен; то е запазено само в старо­
български превод тук и отчасти в похвалата на КМ. Някои от по-старите учени са отричали неговата автен­
тичност : вж. например V. V ο n d r a k. Einige Bedenken gegen die Echtheit des Briefes von Papst Hadrian II fn
der Vita sancti Methodii cap. VIII. — Archiv fur slav. Philologie, 20 (1898), c. 141— 147, или A. B r u c k n e r .
Die Wahrheit iiber die Slavenapostel. Tubingen, 1913, c. 59—60. Други обаче го смятат за автентично: вж.
например F r. S n o p e K . List раре2е Hadriana II v pannonskych legenddch a bulla Jana ѴІ1Г Jndustriae tuae*. - Sbornik Velehradsky 6 (1896), c. 1— 131 ; Л а в р о в . Кирило та Методій, с. 67—71; F r. G r i v e c . О avtentifnos'fi'
poslanice Hadriana II leta 869. — Jugosl. ist. 6asopis, 5 (1939) c. 1—39 и др. Най-добър анализ и най-убедителна
аргументация за автентичността на посланието вж. у М. К о s. О pismu раре2е Hadriana II knezom Rastislavu
Svetopolku in Koclju. — Razprave Akademije znanosti in umetnosti v Ljubljani, II, 12, 1944, c. 267—301, където
е посочена и съответната библиография. Това приема и В. G r a f e n a u e r : вж.статията му Der Brief Hadrian Η,
an die slavischen Fursten echt, verfalscht, oder Falschung? — Cyrillo-Methodianische Fragen. Wiesbaden, 1968,
c. 63—77. He може, разбира се, да се твърди, че този старобългарски превод е пълен и съвсем точен; твърде
е възможно оригиналът да е посъкратен и предаден в по-свободна форма. — 3. Това е съкратен превод на
пълната папска формула Servus servorum Dei, т. е. .р а б на божиите рабит. В похвалата на КМ този израз
е предаден по-точно: ^ бъ кьсъмъ ^ьбомъ божнкмъ. — 4. От тези думи проличава, че Методий е бил представил
в устна и писмена форма пред папата своето .верую“. Това се потвърждава и от съобщението в посоченото
по-горе писмо на Йоан VIII до Светополка от 879 г . : „. . . coram sede apostolica se credere verbis et litteiis

208

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ,

събрани

съчинения

professus est.* ( G r i v e c — Tor aSi C. Footes, c. 71), и от писмото на същия папа до самия Методий пак от 879 г . :
. . . . sicut verbis et lltteris te saoctae Romanae ecclesiae credere promisisti“ (ibid. 72). Такова устно и писмено
представяне на съответното вероизповедание е било, па и сега е още неотменно каноническо изискване при
всяко епископско ръкополагане. — 5. Тук се казва, че Методий е бил ръкоположен за епископ на Панония при
второто му отиване в Рим. Обаче някои съображения дават основание да се допуска, че е получил епископски
сав преди това — още при първото му изпращане при Коцеля. Въпросът не е много ясен: нужен е по-подробен
анализ. — 6. Андроник е един от седемдесетте апостоли Христови (споменат в Рим. 16, 7), който според както
се е вярвало, е бил пръв епископ на Илирийската област, към която е спаднала и Панония. Седалището е било
в град Сирмиум (днес Сремска Митровица, при долното течение на Сава).

Глава IX
1. „Старият враг, завистник на добротош (на гр. μισόχαλλος δαίμων у Григорий Назианзин; вж. Migne.
Patr. gr.,T. 35, кол. 740) е дяволът. — 2. В случая неприятелят на моравския княз е кралят на франките Людовик Немски (или неговият наследник Карломан). — 3. Тези думи разкриват главното обвинение на немските
епископи против Методия: обвиняват го, че проповядва в техни земи. Методий обаче възразява, че тези обла­
сти в църковно отношение са подвластни на папата, а не на немското духовенство. Това е действително вярно.
Още от самото начало моравските и панонските земи са влизали в диоцеза на Западен Илирикум, който е бил
под непосредствената църковна юрисдикция на .свети Петровия престол", т. е. на римския епископ. Но нем­
ското католичество, нахлувайки политически в тези славянски земи, започнало да налага своята власт и в цър­
ковните дела, прекрачвайки по тоя начин, въпреки каноните, старите граници на тази папска област.
Борбите за духовна власт над късноримската префектура Илирикум са дълги, сложни и преплетени. Папството се бори, от една страна, срещу Цариградската църква, която е установила своята юрисдикция върху източната част на тази област, а, от друга страна, срещу неудържимите пристъпи на немските епископи. Широк
исторически преглед на въпроса е даден у D v o r n i k . Les legendes, с. 248—283. Вж. и VI. V a v f i n e k . Staroslovenske 2ivoty, c. 43—44. — 4. Това съдене и осъждане на Мет<)дия е станало през есента на 870 г. по
инициатива на самия крал Людовик Немски. Било е извършено с грубости и с физически насилия. За това се
говори съвсем ясно в писмата на папа Йоан VIII до Павел Анконски, Херманрик Пасавски и Анон Фрейзингенски — все от 873 г .; вж. изданието у G r i v e c — T o mS i C . Fontes, с. 68, 69, 70. Главният мъчител е бил Хер­
манрик Пасавски — същият, който през 867 г. е бил водач на папската делегация в България. Методий е бил
отведен чак в най-западната част на Бавария (навярво в гр. Елванген), т. е. далеч от границите на своя диоцез.
Въпросите около съденето и задържането на Методия са анализирани и разгледани доста подробно, и то
от различни гледища: вж. например A. W. Z i e g l e r . Der Slavenapostel im Schwabenlande; — Юб. об. Dillingen und Schwaben, 1949, c. 169—189; Methodius auf dem Weg in die Schwflbische Verbannung. — Jahbucher
fiir Geschichte Osteurapas, I (1953), c. 369 - 3 8 2 ; S. S a k a C. Bemerkungen zum Methodiusprozess in Bayern. —
Orientalia Christ. Periodica, τ. XX (1954), c. 175—180; R. R o g o S i c . De incarceratlone et migrationibus Methodii, Slavorum praeceptoris et archiepiscopi, Slavia, 25 (1956), c. 262—282 и др. Вж. най-сетне F r. G r i v e c . Kon­
stantin und Method, c. 92—94, където е посочена цялата литература по въпроса.

Глава X
1. Осъждането на Методия е станало през 870 г., т. е. по време на папа Адриан II. Явчо е обаче, че
той не е бил уведомен за това. Едва по-късно, чак към края на 872 г., следващият папа Йоан VIII е узнал за
тези незаконни постъпки на немските епископи и изпратил своя делегат Павел Анконски да разследва делото и
да освободи Методия. В папското писмо до този Павел Анконски се споменава за някой сн монах Лазар, когото
немците убили. Предполага се, че той е съобщил на папата за тези събития. Вж. A. L а р 6 1 г е. L’Europe et le
saint Stege k l^poque Carol ingtenne. I. Le pape Jean VIII. Paris, 1895, c. 119— 120. — 2. Това запрещение из~
рично е упоменато в писмото на Йоан VIII от Херманрик Пасавски; вж. изданието у G r i ν е с—Т o m H f . Fontes,
с. 69. — 3. И това е историческа истина: действително Адалвин Салцбургски умрял прев 873 г., Херманрик Па*

комент ар

Към М е т о д и е в о т о

ж итие

209

савски н Лаядтфрид Сабионски през 874 г., Анон Фрейаингенски през 875 г. — 4. Въпросите за времето, причините и обстоятелствата на Методиевото преминаване от Панония в Моравия не са достатъчно изяснени. Из­
глежда, че това е станало наскоро след освобождаването му може би през 873 г. От една страна, положението
на Методия в Панония е било крайно опасно поради пълната зависимост на Коцеля от немците и поради тех­
ните закани (9ако го държиш при себе си, не ще се отървеш с добро от насл) ; от друга страна, Светополк,
който е закрепил своята независимост и който, следвайки политиката на предшественика си Ростислав, е искал
да се отърве от немските духовници, може би наистина е поискал да му бъде изпратен Методий. При това
трябва да отбележим, че още преди това Йоан VIII нарежда на своя пратеник Павел Анконски, като освободи
Методия, да го изпрати при Светополка. — 5. Тези думи биха могли да послужат като доказателство, че авто­
рът на житието не ще да е бил моравянин.

Глава XI
1. Тези разкази за някакви Методиеви предсказания са написани в агиографски стил, но по всичко изглежда,
че в тях се крие известен фактически исторически смисъл. Някои указания за това вж. у V a v f i n e k , пое.
съч., с. 98—99. По-специално за Методиево християнско въздействие върху някакво привисленско славянско
племе вж. Т. L е h г-S р 1 a w i ή s k i. 2iwoty Konstantyna i Metodego. Poznan, 1959, c.

XIX, XX и посочената

там книжнина; вж. и L. Н a ν 1 ί k. Uzemni rozsah Velkomoravske fiSe v dobi poslednich l€t v№dy kr£le Svatopluka. I960, c. 38—40, където също е . посочена съответната библиография. — 2.
вулгарно-латинска форма за женски, .род от първоначалното къснолат.

Купетра е вторично образувана
кум. В дадения

compater, което значи

случай по всяка вероятност става дума за майката на детето, което споменатият царски съветник е бил кръстил;
вж. за това J. V а § i с a. Anonymni homilie rukopisu Clozova

po strAnce ргйѵпі, в Slavia, 25 (1956), c. 224—

225. Ho славянският преписвач не е познавал добре точното значение на тази латинска дума и поради това по­
грешно я е обяснил със слав. етърва. Някои обяснения вж. и у A. V a i 11 а п t. Une Ьошёііе de M6thode. —
Иёѵие des 6tudes slaves, 23 (1947), c. 34—48.

Глава XII
1. Събитията около тези нови обвинения против Методия и около неговото трето отиване в Рим (879—
880) са разказани тук съвсем накратко. Те могат да бъдат добре разбрани само в светлината на онези съобщения,
които се съдържат в съответните писма на папа Йоан VIII: до Методия от 18 юни 879 г., до Светополка от
същата дата, в известната була .Industrlae tuae' от юли 880 г. и най-сетне в последното писмо до Методия от
23 март 881 г. Вж. изданията у G r i v e c —T o m S i C . Fontes, с . 71, 71—72, 72—73, 74. Новите обвинители са
били някой си презвитер Йоан (навярно Йоан Венетийски, доверен човек на Светополка) и Вихинг (свещеник, а
след това епископ Нитрийски). Никак не е ясна ролята на самия Светополк в тези събития.— 2. Безспорно тук
под думите . йопаторска

ерес* се разбират западняшките богословски възгледи за произхождението на свети

Дух не само Отца, но и от Сина (Filioque). По Кирило-Методиево

време тези

разпространявани главно от немските духовници; тогава те още не са били възприети

възгледиса били поддържани и
официално от папската

курия. Нещо повече: някои папи са отричали и са осъждали тези богословски нововъведения. Римската църква е
признала официално тоя нов догмат по-късно — чак по времето на папа Бенедикт VIII (1012—1024), и то по
настояване пак на немския крал Хенрих II. — 3. Вихинг наистина се е опитал да си послужи с някакво фал­
шиво писмо; за това загатва папа Йоан VIII в писмото си до Методия от 881 г. — 4. Това . папско

писмо* е

известната була «Industrlae tuae*, изпратена от Йоан VIII до Светополка. В следващите няколко реда е преда­
дено нейното съдържание съвсем накратко, но напълно вярно.

27 Климент Охридски. Събрани съчинения, т. І

$10

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧЙНЕНЙЙ

Глава X III
1. Това Методиево отиване в Цариград ще да е станало сигурно през втората половина на 881 г., а не
през 882 г., както погрешно предполагат някои. През пролетта на 882 г. Методий ще да се е бил върнал в
Моравия. Причините и целта на това отиване не са добре изяснени: тук разказът е много кратък и лаконичен,
а други исторически известия нямаме. Трябва да се предполага, че Методий е бил повикан в Цариград да даде
отчет за дейността си, за положението си, и главно за отношенията си към Рим. В писмото на Йоан VIII до
Методия от 881 г. има едно кратко, но ясно указание, че папата е бил предварително уведомен за това

Мето­

диево пътуване. Известни подробности вж. у 1. В i d I о. Cesta MethodSjova do Cafigradu. Casopis Matice Moravske, кн. XL (1916), c. 35—54 ; вж. и F r. D v o r n i k . Les slaves, Byzance et Rome au IX*. si£cle, 1926, c. 271—
280. Някои предполагат, че при това свое пътуване Методий по всяка вероятност („ѵеГті pravdepodobn6e) се е
срещнал с цар Борис: вж. напр. V. Ν. Z 1 a t а г s k i. Vel'ka Morava a Bulharsko ν IX storo£i — Ri$a ѴеГкотоravska, Praha, 1933, c. 275—288. 2. — В случая Яцарятл е византийският император. По това време император е
бил Василий I Македонянин, а патриарх — Фотий. — 3. Никак не е ясно защо немските епископи са смятали,
че византийският император е тъй остро разгневен против Методия. Предполагало се е може би, че цариград­
ските власти ще бъдат недоволни от някои дипломатични отстъпки, които Методий е направил в Рим, за да
успее да получи от папата утвърждение за моравски архиепископ. Dvornik пък предполага, че в Цариград са
били недоволни от това, дето Методий получава от папата епископско ръкоположение и определени църковни
права над илирийските области, които са се смятали за византийски: вж. Les slaves, Byzance et Rome au IX·
stecle. 1926, c. 271—272; Les №gendes, c. 276. — 4. Въпросът за тези двама ученици (един презвитер и един
дякон) също тъй остава неизяснен поради липса на каквито и да било по-конкретни исторически указания.
Ем. Георгиев твърди, че те са били изпратени в България при цар Бориса и са занесли там първите славянски
книги. Той даже се опитва да определи и техните личности: единият бил епископ Константин, а другият през­
витер Григорий. Вж. Ем. Г е о р г и е в . Създаване на Преславската и Охридската книжовни школи. — Год. Соф.
унив. 4,1, 1955, с. 91 и сл.; Пренасяне на Кирило-Методневата книжовна традиция от Велика Моравия в Бъл­
гария. — Сб. в чест на академик Ал. Т.-Балан. С., 1955, 203 сл.; Кирил и Методий, основоположници на сла­
вянските литератури. С., 1956, с. 59 и сл.; Разцветът на българската литература в IX—X в. С., 1962, с. 59 и
др. Ив. Дуйчев предполага, че учениците са били задържани за нуждите на славянското население във Визан­
тийската империя, а не за България: вж. Ив. Д у й ч е в .

Въпросът за византийско-славянските отношения и

византийските опити за създаване на славянската азбука през първата половина на XI в. — Изв. Ин-та бълг.
ист., кн. VII (1957), с. 255. В. З л а т а р с к и

пък смята, че те са били потребни за нуждите на славянската

църква в самия Цариград: История на българската държава, τ. I, ч. 2, с. 224. Разбира се, всичко това са
само догадки и предположения.

Глава XIV
1. Тук като че лн се загатва за някакви беди и опасности, които са сполетели Методия при пътуването
му до Цариград и обратно. Може обаче да се приеме, че в тази заключителна глава, която в същност е една
перифраза на 2 Кор. 11, 23—28, се говори изобщо за всички беди и напасти, които Методий е претърпял през
целия си живот (в оригинала нл кьсъ^ъ жс ПАръ^ъ).

Глава X V
1. От тези думи може да се допусне, че след връщането си от Цариград Методий е имал за известно
време относително спокойствие, което той е използувал за книжовна работа. — 2. По въпросите около вида и
обема на преведените от Методия книги все още може да се спори. Вж. бел. 1 към ЖК XV. Вж. и G г i ν е с—
Τ о m § i С. Fontes, с. 234—235; по-подробно у Л а в р о в . Кирило та Методій, с. 79—85. — 3. От март до края
на октомври има осем месеца, а не шест, както е казано тук. Тази привидна несъобразност се обяснява много
добре, като се вземе пред вид, че първоначално житието е било написано с глаголическа азбука, в която буквата 8
има цифрено значение на 8. По-късните преписвачи, транскрибирайки житието на кирилица, са сметнали тази буква

К ом ент ар към М ет одиевот о ж итие

211

за 6f каквото цифрено значение има тя в кирилицата. Вж. за това М. R е 3 е t а г. Zur Obersetzungsthatigkeit
Methods. — Archiv fur slav. Philologie, XXXIV (1913), c. 234. Вж. и Ем. Г е о р г и е в . Къы въпроса за Константиновото (Кириловото) авторство на глаголицата. — Изв. И-та за бълг. лит., кн. II (1954), с. 219—221. — 4.
По това време във Византия са били в употреба два иомоканонични сборника: един, състоящ се от 50 раздела
(.титули“), съставен от цариградския патриарх Йоан Схоластик (567—577 г.), и друг, по-нов, разпределен на 14
титула, чието съставяне или оформяне с по-голяма или по-малка вероятност се приписва на патриарх Фотий.
Всички изследвачи въз основа на подробен анализ смятат, че Методий е превел не Фотиевския, а стария Схоластиков номоканон : вж. напр.

V. J a g i с. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. Berlin, 1913,

c. 88; II. А. Л а в р о в . Кирило та Методій, с. 83—84: Н. F. S с h ш і d t. Die Nomokanoniibersetzung des Me­
thodius. Leipzig. 1922; с ъ щ и я т . Neuere BeitrSge zur Frage nach der altesten kirchenslavischen Nomokanonubersetzung. — Zeitschrift fur slav. Philologie. I, (1924), c. 198—210; V. B e n e s e v i f . Zur slavischen Scholie angeblich aus der Zeit der Slavenapostol. — Byz. Zeitschrift, XXXVI (1936), c. 101— 105 и др. Специално вж.
последната студия на И. В а ш и ц а. Кирило-Мефодиевские юридические памятники. — Вопросы славянското
языкознания, вып. 7 (1963) с. 12—33, и същото на френски език L'oeuvre juridique de ss. Constantin-Cyrille et
M6thode. — ΚνρίΧΧω xai Μεϋοδίω τόμος ίόρτιος, τ. II, c. 163—167, където е направен подробен преглед на въп­
роса и е посочена съответната библиография. — 5. Въпросът за същността на тези яотечески книги* все още
не е добре изяснен. N. v. Wijk смята, че тук под израза . отечески книгив трябва да се разбира патерикът,
т. е. сборникът с разкази и сентенции из живота на прочути отшелници и аскети (на гр. ’Ανδρών αγίων βίβλος) ;
вж. например N. v. W i j k . Studien zu den altkirchenslavischen Paterica. Amsterdam, 1931; O Pateryku, przetJumaczonym przez Metodego. Prace Filologiczne, XVII (1937), c. 59—65; Der grossmahrische Erzbischof Method
als Dbersetzer von Erbauungsliteratur. — Siavische Rundschau. X (1938), c. 8—14 и др. Други учени обаче много
основателно оспорват това и смятат, че в случая . отечески книги■ трябва да са избрани творения от църков­
ните отци (Йоан Златоуст, Григорий Богослов, Василий Велики и др.). Вж. напр. R. N a h t i g a 1. Otb£bsky tonigy.—
Razprave Akademije znanosti in umetnosti v Ljubljani, IV (1950), c. 7—24; И в. Г o ш е в. Светите братя Кирил
и Методий. — Год. Соф. унив., Богосл. фак., кн. XV (1937—8 ),с . 67—68; Em. B l £ h o v & . К otazceotbfbskycfrb
kbnigb — Slavia, 38 (1969), c. 582—590. Това мнение изглежда по-правдоподобно.

Глава XVI
1. Мнозина изследвачи (по различни доводи и съображения) смятат, че тук ставаЛіума не за някакъв ун­
гарски крал или вожд, а за немския крал Карл III, който по това време (884 г.) се е намирал по дунавските
земи за преговори със Светополка. Вж. например A. B r u c k n e r . Die Wahrheit iiber die Slavenapostel, c. 94—
95; G r i v e c — T o m S i f . Fontes, c. 165 и 235; V I. V a v f i n e k . Vyraz ^гъ^ьскыи к^лль ve staroslov. fivote
Metodejov£.— Byzantinoslavica, XXV (1964), 2, c. 261—269. Г. Моравчик обаче допуска, че Методий наистина е
могъл да се срещне с някакъв вожд на унгарците, които през 881 г. (точно когато Методий е пътувал за Ца­
риград 1) са се били приближили към дунавските земи. Вж. Q. M o r a v c s i k . A Kyrillos legenda magyar vonatkozAsu epiz6dj£hoz. — Ethnographia, 39 (1928), c. 108—109 ; Βιζέηο £s a magyars£g. Budapest, 1953, c. 37. Така
приема

И

F e r i z B e r k i . Ανω έηεισόδια τον βίον των αγίων ΚνρΙΧΧον xai Μεθόδιόν σχετιζόμενα με

τών ονγγρων. Юб. сб. ΚνρίΧΧω xai Μεθοδίω I, c. 246—248, вж. и Л а в р о в . Кирило та

την προϊστορίαν

Методій, с. 85—86;

D v o r n i k . Les №gendes, c. 244—247; P. R a t k o S. Ober die Interpretationen der Vita Methodii. — Byzanti­
noslavica XXVIII (1967), c. 1 18-123 и др.

Глава XVII
1. Тази глава е написана в агиографски стил с цитати от Библията и с известни влияния от словата на
Григорий Назианзин в памет на Атанасий и на Василий Велики. В нея има обаче и интересни фактически посочки. — 2. Заслужава да се отбележи, че Методий, препоръчвайки Горазда, е намерил за уместно да изтъкне
между другото неговата добра начетеност в латинските книги. — 3. Горазд е бил посочен за Методиев замест­
ник, но не е бил утвърден от папата; Вихинг го е изместил. — 4. Никак не е ясно за кой яцарв става дума:

2/2

КЛИМЕНТ ОХРЙДСКЙ. СЪБРАНЙ €ЪЧЙНЕНЙЯ

дали за византийския император или за немския крал. Тук навсякъде в житието цар е именуван византийският
император, а немският владетел е наречен крал. Ο ι друга страна, може ли да се допусне, че Методий си е
позволил в този момент да изрече официално благословение за византийския император ? Въпросът заслужава
по-подробен анализ. — 5. Календарните посочки са съвсем верни: действително през 885 г. Цветнипа е била на

4 април и третият ден след Цветница е бил 6 април. — 6. Не е установено с положителност в кои „събориа
църква" е бил погребан Методий. Предполага се, че е във Велеград.

***
Обработка на материала в тази книга:
Боню Ангелов — увод; пространно житие~на Константин-Кирил Философ: археографски бележки, пълни преписи
на Кириловото житие, извадки из Кириловото житие, преправки на Кириловото житие; пространно житие на
Методий: археографски бележки и преписи; старобългарски текст и факсимилета.
Христо Кодов — пространно житие на Константин-Кирил Философ: превод, разиочетения, коментар; про­
странно житие на Методий: превод, разночетения, коментар; старобългарски текст и факсимилета.

ФАКСИМИЛЕТА

ОТ ПРЕПИСИ НА

ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ

Факсимилета от преписи на пространните жития

.К іѴ Л іТ А И Т іц Л φϊΛύιοφλ
ν·

* ΉΓ****

-А»*< м * * » < г і в в « т г |
'« .M r · ·

'ч

f

4'

ч
^

·<тк

4

A ,w rtA i< V < rm ’ <A К «Ѵ ^*»іК м В Ц ы ^А и/л*ц*.
ф м і у ** f { n r V t i f l i p t · Af> k < r*r#А ,Кь нА<А

И И«» Г Ц

И^ и и и і

Ц ч М к <<A*<* ι» V

, 11 И

· N n tit|K ( (U ^

. г Ц к і і n i i i A ^ U J t £ м « Ѵ • ΐΛίΓΑΓ'Α'Γ’'

; - χ · * ^ и у # Л л \ м ^ м £ у < < РА ш і м н ^ л Д* гч> м « р * с у £ 3 · Η ( Μ Μ ( Η Ϊ * Α Λ

Д ІА Г М M«TWt*|*U> · Γ Λ « ψ * Ι η Τ ,Α Ι
Α ΗΑ* * ί ' 1ι*<1*9 *
a t α « κ Α нгвпАпги ««r»·· м h w r · , Д л *м 'м < -нм ив а л и м <р А
цН.ИКѴ.
" 1

. f i l t Т*«1 » < і « | « л і к

it

* * ’r' * о р ш ( л м \ ( ^ ц * 1 < A .

A , tr «(/'’* · Y * A A A s

A А швлОі nis. м Д і у і г г і г ш і

n t t ·*Λ K W M h < » r e Г » Г Ы ( < y n * t ; ^ М И « * Г 0

'

f Д £ , Г Н ' t а AAmfc

“ΊΚ*t4 ·
V Л ІрД іГ Н ш Щ > н ^ 4 ш і ( м і і / ( А ^ П Н
»г>>* м -i p iM A T M iim ^ K H N · Aijti Hi l Mf b r r M* Y*r« « tn ii'T i·,
"(И М *** »A«k • ^ * " Г’И * *^*4Α»ΟίΠ*«Γ« «ΆΓ^Α M f t f '{'Ж ім и Д f
\\ А П Т f A « 4 #

« » Я * М

^ * ТГ' ИН п 4 « Ь '

*

|-|Щг«вЛЛН<А>£|£

»#ι·μ*»·»4 w ^ tu c * c i « t r # ж и ^ < tre . « 'ty u и ^ е д н м м л л ь
Г ^ м л а і к ι , K t * W'fr С Д л А о М « у Г Г" Ы< М« · 3 η * μ λ η
и м А * у Г«*#^ШН»Н ^,н*> H H t * < d * < % M % 0 t i * » A * A » A € . н а м м ^ ж '

.

^rV trV 't

f АЗДАаА* t i l l . Н м А в ^ ^ Л ^ Ѵ ж ^ Ѵ * ^ ' * Γ Μ ^ Η * ί * Α · 3 ι λ » ί *
iN k

П% ч4 іѴ* % ( *

«АіЯ^кЖ ^НЬН^КйіГв

ІЫИ . C A * y Z >'t* 6 * * * Ѵ fTT# V w s * W»»V

H H t H o m ИІНЛА А м ь »

«Α»ΊΜ ^ м к ІК Ѵ Н М К · О Н ІМ І £ t t t І м * ѵ ·Π^»*ΠΗ»τΑ*Ι»ΙΜΗ«*
гдЧ і * Т » г ч Г м м · Ι π · γ « τ ά » * *
яг»(к НМА*»’ » н м А М к ^ І Д A jtih
π Μ ψ ι ν * N *1 tiill л ^ и ^ · » » ГГ4ЯІ ' ξ »,» ні*<Ѵн^км*У'**· . **At

Г ЯН'« іт«М *ф и H * A r(« rii
· API*
ш і мі#«іігі· CAf#*** t i a
. и , Т . ^ λα «*ή * « α^. й с « У у AA
» ·ν A 2 ^ A A «^b o a i c ' t ’ x a « « * > * ^ і о а и л а г д ж * u * a м і л л і ^ - о
Л.Г· F#**T>#y *· ·*/ν»·ν * І Г І М і Ж й І ГіЛ* < И Ѵ А Ч Ч І Ѵ ^ І І Ж » ^

п»Ті*пАн I А « і Г *ѵ >
І*АА* ІСМНГА ЛЛЬ F* <<*^А*ѵ I
* * Vь'0 ш 1 **45 •
п К л А ч ч и м и и \ і 4 * * *АІ'··

|Ί » » А«ο. »
ГА И ѵ м І

ми

**<<# И ( П 0 « · * f ж М Н « Г « Г А Г м А * М Ь

m»p«v#v** и А А н Ш М » н * » 1 (Г » і(»

^ H ttlH N I· · A 0 1 ** * •f4· ' ^ I f ' t N l A I

, ИЖ І

A,

M 4< n*«AAk*t

(A A ertttA I t"|*V t

"-*«*»

r»|^ %fn и * ^ С ^ і ^ и и і і iaj ^ # # y {*%*t 4·**# 4**·* ^
х і А і Н і к ^ м Г М 4 П у | К Д р « 1 Г « м CAMiot . 4 ' і і « 4 ы * * + ^А „
д а Е И и ы . й *4 A » « ' t r » t ? , * * · « *
^ Аг· > А Д " п « і а А і г 5 м 4 * А М .

П ( к * « ѵ ч Д ^ « у т п у М«

*

«

·

«

ι « ν Ψ .Η

•иΛr*

·

*

f Z,* « · * * # · Λ1Λ·*

μ ·α μ » γ ·

t , f t « « ( N «И» v » v w f H *♦« Ж « A

, І4в»#Ѵ
- τ e**<AA АІ^и.Ц#Aft* Mf A ф I * · « * * Φ λ
♦<· у м ^ η , Γ Λ * ·
»»<fAu««fc*

^ A A*t*I

#
|r # .» * * A M

Житие на Кирил Философ. Рилски панегнрик от 1479 г.

21S

21 4

К Л И М ЕН Т

ОХРИДСКИ.

С Ъ Б РА Н И

СЪЧИНЕНИЯ

щ ш

X '

:■ ь

.

Н Д Ш (Г 0 « Ѵ )Г А
^IIII.f

у

i* > H 'C A A tf

. 6 ЛА

Си,
**

*.ьм|ЛЛ(fc ИС г п Ы М Ь ^

f"

» И П ^ И Cl f Ц*

И 0 (Ь « г Ѵ и і» Ів г іГ и в /ѵ \к А М Ѵ І« Ь

;* >■■

g i n o r t ^ f i # » . Г М М А М / < » » п и f^, bM pr.«^C% f»0 ^ n
ГТІ ( А Л И а Ш ?

1' о Ц О ( f П ^ > Н Г П Й Н ц ф и А О ( «

и < л ^ г - о ^ ^ с « π ^ « /4 Μ » ( Ά б Д О и Ѵ ( ( ^ М ^ Ч ( А у (
^ № м м в ( г п и ц * н і |і ^ 4 / к ^ 4 л м « і > < м и « и
Ѵ А ІІ

^ k

’ k i l U H (H (J ( М И И СИ i / k M H ,

* r t ^ * i j i f ь*·

ц /

І Ш Н И К * ^ . K O |U C « I C 4 M н іѴ « Х И Й · r t'e y - , Λ ψ ί
^ * И М И И И » И » П ^М Д f^ K H К Л » Л Ф ь '4 у „ f * « f 4 f tv f ім і

t

«^

1

v Vf

ΙίΛ Λ f

/#

# ѵл *

V V f t 4 i M ( Г П И *>ІД И b ^ * K ( f

% * c 0 Г А , ^ ' Л * Л » і і ^ и / І ^ М Н H b І І ^ І ' и < / IH A tf« е г ы
ί ί Η Ο γ СПИ .

Μ

7

^

ί

»ж .

^

'»

(Чх , Л Н І < < ( г т и ^ р Iг л ί ' / П Ь r

' * ·
λα h w

..U

»

t ь И I β β ί a ц Л д л fc

.

·Χ

г ^ м и в н с и ^ и и ^ д л

»,ν 1 .

іі и п п t l * . п л і ш м ' *

U „
^
-V i
'S '
4 ^ ι * Τ Κ ( ί | γ β ί ί Η Ο Ι | « Η Π β Φ · Ι . ' Η | » | l€ k | ,
л п в г и л л ^ и ц м і у і ^ ч к к і

. и іі a.\ u Гп ь fц

м м м * ^ «* lh ♦ j p '» i m « M i » . H (^ f c 'H | i a w ѵ и л * * »
г о м с л и гь«-% ί ’ β ί κ

ьогь С

*1 m V / A i f t f e
«»* с © у.

r~*

'

M O A IM ( U M O n ^ Д Ы U M ( I t h
H

A

M

*

. { 'м . и ш л ; f

l A

*

f c · « Α ίΟ Μ

*

/ *

**

«

Й I f · v * N г і г ^ в ^ ^ч /

м Α ,« >· « А Л Ь Г Г И И ^ « П » А К f І ' Ч И Ь І И , І ^ І ^ Й fA

J3fc
A htftljh

л
Іі^ И И ГкН Я Л 4Ь#ри«»М

. и ж і П ^ < ( И l i'f η н

«І Г І П Д і и ь

Житие на Кирил Философ. Софийски препис № 1385 от 1490
Ленинград — ГПБ

ФАКСИМ ИЛЕТА

г .
!■

OS і Л

»

<

ж и у іп ^ *

ОТ ПРЕПИСИ

■
М

НА

ПРОСТРАННИТЕ

1

і

· .
Н

t Ан

Л

Г

д ·γ «n

A

|ІГ Г J# Н ’1ІВАМ||ІЛ1НП4«І4
j

/fl^t^AfA AAM rttf «4 И П М П Ы (
n i M K ltlV k l f t d n i H,1

н Д гП

(ЛП|*<І І Д А І П АЛ^

м п г і Н « ік ‘І(П «П М І

,( WHU»

^

...

*

v «Д

Шa^·* ·>4»*ψ i

'*
i *
*■
^
ІМЙ^ІГГМЙДІШДУААНІІІ^ІГІ»
I,

ЖИТИЯ

S w C f i f t f U C l A l / W I T I K I I ,M l‘ >m Ш11
f

# ^

1M 4N

ί

ф

» Ѵ М * » |Г Я Ы А ^ А И А Л ІІП І» І« И тЦ л іП » П А

ψΗΛ* 1<(>4А

п ^ ѣ т А Г « п 4 ( і г $ 4 * п п н л ц л у т и м ·**< Λ*

п Д п К І ( ^ ( Ц *4К>'

/4 1.
) ’·«
Г»/ИЛШ Н**|Л

4ЛАМОИ

’

*/

**A ^44»l4lM »n4A fH »H H

Д а г м и М іг ш п м п ік и ы м и

ffn A ^ 4 < j/* * 4 m m rt.

m i r t f i U f fc'dt + f V t t l n v *r h i t ППЧАМ/

« **
I
/- *
" ) /
I
* /· c
, -r» ((«ПЛКАДМЙ М/МІЛЙШЛ
Αΐμ<ΗΜ 4ΗΗ4ιΐ/Μ «<м*м
* / s *
·Ύ* '
·η Α^λακΒ
-Λ ...................
ί Γ Ι Μ ί Λ Μ...» 4 М t
α,Α, А * ѵ н 4 » # П м
* /
t X .M k
41 Π Μ «w
Μ
He if
filrtV iy i
" **·
, *
J »>** / /
tfirin м іій і кі*« 'пл»кмі пім
п
кr tл. пmДΛ<%4'4·*;
н А М « * ;.» 4 і г і и 4 ,м я ^ і
K
аапл

U l c t f U i i t A t illfc fc' М - и А і і і м г К Я 4 і А П А л і

гм л

I *·

,

H eillA ltl^H A ^tl

*

» tfl4 f* * * *

/

*

* r* *

ги д + < i n A n i t

H(4

■

r e^
. Η
n i (MΜ
f CΚf tΙf(t έ rΐ iΙ J^j η
f t»HΙ

*mr f* ТГ

*

Η < 4 І М М Л М , 44/ ѴЛМЛІИ ѵл 4 J Л П А Г ( 1 ^ Н

^ '

.

**

*
>N
Н І( ІM
0 ІН
.« *
A
l ! ./
*'♦ ' .·*· ί
М ( І <4Д
Д II ГГІЫЛ4П
М м ѵід*Ч
ѵл Л ^ |І
r!
M il

Nivtjti

4 < l U t , П М ІИ Г П Н Н кі

ЧНШ$А%І

*f

« и г г и ім
**r ,* I
*

I

. ^ п А ін и ім г м т * *

7

*ч>·

♦

,

»

п ж » і* с .іг Х к і»

..,-.

о а і і А «ии а г Ц м в щ Д и ш А и т »

. . ! - . * * / ·

л

· ...

Н и А *»Ш А І/уН іИ ** ,Н Ц 4 Л П І І ^ у А

У

%Х>

73-

Н 4<п Д на

*

J

«Д А м П м /

t ' f | ч. Л ч ь

*
д

Житие на Кирил Философ. Московска дух. академия, № 19 XV в.
Москва — ГБЛ

.^■4

215

216

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

В Е П В В М Р Я ' '

i Т* -

V

Л Р

у

'V /

/ <7 4

Й Ш Ш бО І· И » і
л * /

ί; ϊ ·'
W :

·*■*

Г І

^

ζ/\τΚ ίΗ ΙϊΑ ΐό ф у і и и л . ь

н ли іі

Сг п / Ь н т п г і Л ( ^ п л б і б ф л

'

*

і <і н

'П *раЛ і'*ііЛ

(тламикА Іл4Шёha<¥tAfbti(AV ·
(

<*
^
"
/ '
г г іъ м л т н п г ь
к ^ и м

7
а

л
*

-р !
4 м гш с о

-

рНАДАЛьНЛ-ПОіМ^НІіЧЛЧС * ^АЪН
I

X

%

^

1

X

. /ч *

α*

ІШ Д Г Г Ш М И исиѴ Ы Л Н *

Іи * т м н к ы и пришли ^ d fM ip rn w

Γ ^ ίϋ « π ι< ^

AlU( H HA H fbiTf
(
?
^
Г*^нЛ*Г*1иНА?Ло£2Г · НаІ Н€1toi т л ^
алдст^^дуч ##«^Ди » м плети о
ГЛД fr/lf МІ'(Л**Ъ И aCOFAArl'bHCnf*
ДГКМН^ПМНглИ *tnornfH}fmH ·
- 1^4-,
*
-·
НОНАііААгЯА όγ&όΛΓΪττίΑ HtiftAM
НА . ніп^(гпА(т^ъТлгтЬтал^
н л~ м м

г с

ы « * н е М 0 т 4 * ш & Я і?

Ийнф·

T I A m f i ^ f X ii i n ^ f a c (

*** ♦

о>аы . nmrnrt- хіььцн - А шен
ч ил

■·

‘X

» II

— *—

9 К :'

АПАІЛ І/Ѵііии · HrtfiAа(НЫЛЛКМЬ

Житие на Кирил Философ. Соловецки препис № 619 (503) от 1494 г.
Ленинград — ГПБ

ФАКСИМ ИЛЕТА

ОТ ПРЕПИСИ НА ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ

217

*

П І і і |А ( ѣ п і і |Л И ( К А т Н , Н Н |Я Г Й |1 |Д М А М И Н ^ Г » Ц

т и . Г*1<0 «^НОаШ*£п»С|»4 Н€|ГП*|>А .
»Ѵ|М кі^ЛІ/Ѵ\оу<4Л*ІЬН4**чаИ«*»Иі|ПШ И , j i j ^
ы<ок> ь j)bt (r >0

t н л н Ьи ш и ^ ц ш Л п іі/ ііс і

/

бнъ

f t ИДСМ>Л pot π I fa. . ^ІЛд{6.&»Гк^<*Іі, тГбнДКдМЯ^Ѵ
rti, го н и . н А гіи л і* н > \іл и и д н м ^ Х ]Г О Л н У » # .
Л

*

^
н А ^ ^ ь н О р

у ;
i Mj
. ^ Μ Λ Ο ί ^ ί Α vV to Π ϊ-γ Α ,

р т т і і и д н 'Г и х , 0д|4иіг,? » т й .^ 4 r t f тіли нлn*AnJ)fL
Н р п іф іь ·

H U j 4 i i i |i f
Jk Ь0т ъ ж л ж ъ

---------- --— * К Л 4Н *> £м |*ч£*\« у

г
.

И

„

Η ΙΙΛ « * ·^ * ^ ^ ν ^ Γ ·

д и п д и ы ^ О r i t f с и <»**>£* Γ Τ 1 · Κ Λ Λ «

-

І |н * к |р « і 'в м ш і и и р « * ь и м л

£^И Н А £Г *і4*П іЬ *уГ 4у^і

Д іМ

и і< ·

Ч І ( І Т І к і п а « ^ 1 |1 І Н І И 1 ! Ы ^ И П і И ^
ѵ Ѵ л Ф ц і-Д

I J щ

· И 4 і|М

. t n · · ^ ! «М

^ »

W k ' p ^ t H f г '\ 1 » Л / * £ . 4 H M f # I M I I W K M · W A N 1 | 4 0 ^ H
.

ннпиМ Ш
Н Л М ІИ ^ И

н п # ^ і к 'і ( Е и ч п

ч :? в ^ и к « у ^ і4

, ш м і « * 4 і Г « А Н і |4 . т у м с і 4 ^ н п « 4
. U ^ fc ttrT M fftjfc j^

.н 4 М « М Ч # у С ·

1 < м н ^ ( м Іі l < f S t # y * K %£ | Й І »И « 4 « · > »
N N lk M « w jln t lM «

4 Ь*#1 f t i U I

. » m ^ H 4 4 u l4 N U * « ^ « n ( M M P M

с4« Ч и м « п н £

n t k w K M i^

. in # w m t t i

#М ГПгёкѴ<Ш М , Χ Η Α · Η ^ · Μ Η ΐ * ν » ^ Ι Ι » Α . * $ + * ι
' ι?
.
1 · ··* I j?
Ч4 _I · *
ИМ 4

«П #у . 4 Н И # « Ы

• I

Житие на Кирил Философ. Волоколамски препис, № 193 (591), XV в.
Москва — ГБЛ
28 Климент Охридски. Събрани съчинения, т. 3

Af"**

21 8

КЛИ М ЕНТ

ОХРИДСКИ.

С Ъ Б РА Н И

СЪЧИНЕНИЯ

/г ш

йг

Щ

НИ*

1 |4 м / f l J f r t

lC 6 H T 4 ltT lf« l 4>Н Д д С О ф 4 *

ЛбММГО H 4 f ТДКПИІГА ІАОѢ f i t 11%*f *^ M ici

X A 6 II CJ*1C
Ii»Vfc
^ л і д ш н м . H 4 l ^ f vb 0 Ж И Д Л І и в к л л п ѵ п д і і
tifC I

. д д і г и ш с « І Н Г П ІК Н Р М А Н . Н » Ц >

іД н іт и н п и и п р н ііід н .

м ( Д 'д і р ( т о с г д л ^ т н

Г ^ 'Ь и Н И К « у / r t k г и і г д д т і · н . п и і ^ т і

ft ГШШДЧІ ГІЙІІЛ6Я«И*1ГЬ η Α ζ λ ό ν Μ
/

fr»'’

ξΨΑΚΑΙΛ*
и к ъ п гл а

4**%

/
ί λ Ηα рО Д Д

^ш

*ЧГ*

*

· A lfH

* ttt « < а

fl

«* _

ί

W 1141ΤΉ ОІЛДГДНГЙІ*

іи п р іл ц и и и н У ' прѴ иш и й п а

Г ы Ѵ н У т Й * IU НДІС4МЖ* л І т А Mttf&MflM*
І
A
*.·%***
* I
*
П ІПГКТШ О П П І ITIRSf I Г»А МПдГд . MHtHWfL·
%ЛГДАЯМ ЙДйНЙ/Д * ЦАТрУД^"НЖІ ГГ^ІГГ^Й
с ІІ)Я « н п о г ^ д ^ п ^ и с м * й щ ш д и л и /й й п н
1СМ * П ^ А Щ П й м Н М І ^ Н Й врН ТІЛ И /Н ^И ^А ІИ
іОДіГідГв МЛѢЫІ АГй ЛЯИ ТІА ІІГ· *Г Н Д ІТ Г І
««**

**

*/

* *4

***

*

Г К C * 0 f » |Л 5 І * г » С 4 І ' * » 4 Ю
«■■***
*ѵ
/
* #*'

V*

*/

7

^

^

6 « ,U K H < Д Ж
f
* у/?

ГНІА А 4*|Г« СДЫШІ * ИА^І <JMAWK, НИМІМІ
«г< ч і м и й . й т л т У
, й^а w и л п ж и
N«1111. к к ч п и и *
/
*-w *

£ ж іс іт м » и и г ін а м ь і^
*
§ #/
ί

КЪ^КИІЧ «А #рП і*Г Ш 4 IИ І|І . н .к п у л ( * т ш н
н < м Ѵ і н л т ь tAA ѵ $ ѵ ѵ м

о м ^ А Ч т і b ijm i

( h б н , r w t f Д М Г Ѵ іі д Г д к м и і *

* H ljp o n rtttllf

*г*
A

Житие на Кирил Философ. Букурещ — Академична библиотека,
№ 135, XV—XVI в.

-]

?
>1

Ф АКСИМ ИЛЕТА

ОТ

ПРЕПИСИ

НА

ПРОСТРАННИТЕ

Ж ИТИЯ

. £Ш-*·

Щ
НЖІШ
Х
m

Г ^ Агг|иьI Иt|4*^

1
и

І . Д>'^^АН ^ЛвІ<Ди\мІ ѴЧІЧІ ,^ |fa V /

ИМШ<1 И Й*И &’я»Аи . Ηβ*ίΑ'
D

ф

*/

г

219

,

Μ
^
Гл , (
м $ * іу іт ь ь * 0 і M fm nrji buirtHiivM , fto .n iirtA m ttirf

| .......
«|Ѵ

^UilrtjMTlAHtnJnAt r|i» ti« b « A ^ \d irb

н .ж ц о с т Л £ л я * с ,,

-»«4{1ла7А . IS ^ in iH o ^ id b 'A trtie M » . ц м б и л А £ н /п # г ш 4
і J
*
^ ^
*д
3
*ГΊ
Ш б тт^іи п іи и ті* г* 7 * ;* У тн

*f<« ліс·»{ . ,'пм»<гн А тьіи*ччв<<Ы * и ш ^ к < н м м З /^ г1к
/■ ч- ,I j ■**
т- *г**
;
*"*I
/·
<<***■ » "#
и І^ іч т п ш и , n f Гй^ААи
0«^гй 4 ' н т і * rfro» , *
* W b t& 4 t4 t\ M t & * a ib m A ^ n tt& 4 * t^ f ч i а ^ \ м Ц п Ц м 0 і і *
й>у ■

I

кш

> ѴИ л\ісам4ѵ<аН 4\0 0 <At 0^b»H£ , /d
ί Γ χ ^ π . ь

jHlti Hf l i i i jluj

I

й

. h i i , h f r t W ^ K B it a І ѵ м ы д

«

НД.У<А й у ^ я т М ^ ч ^ И ?j i ΤΌΗι^'ί rTJ<J<

n ^ t A f b iti^ u ib . a е л ^ ь а с п н т ѵ ш ^л«|**ь*щ <j<|,4\fc c&„·й .тц Ч * ,

Ш*МН!_ ♦ ш і і д о т і t f e

ttitf /с е

£гаІ>гХпе£ { ~ γ$

Щ у ѵ п н . й * и т г £* е й ^ п о щ і м ^ £mtb и п вл ^Д
ЦМгЬібЬ

^* c* ί^< n™ y^^irπ h ,T τ1 4 ζflЬ ijM λrl0 ^< iV и χ

Щ 1 ^CW errf

, ή * b /W tm *< X * * £ г г Ц А

* ^f
Г н н м н Ъ η £ <|κ*η# ,

I

^ ‘

r # ^ -7 C** r
^

,

Н HI ( M r

'I

•Л І

Житие на Кирил Философ. Вяземски препис, № Q. 10, XV—XVI в.
Ленинград — ГПБ

КЛ И М ЕНТ

220

ци
at

ОХРИДСКИ.

С ЪБРАНИ

кк§у , н т л м п ^ л (л л а л А т іс ^ гг гй и и }f

гглм д*·

fk /tf,

СЪЧИНЕНИЯ

t rr^f,(/V tw ^ Y ff i< M

4te rn > y н * ш 1 л л Х

^ у іу ^ ,

.

n p a t A A п л а to ψ

O fttfb i н п л ш Л л Ф п г л
N ff# / v tY (: rtf/ey^ t

ц о о л л п ь е к в у и <н о t s r b j L , n t i i<oj

п б г г л г г т і К и к іп т п л ы п Л і А м і п к ы
*N

КАГѴ a

i
rti ^M A

VO

ш ь е п г А і^ г ь і /

M r i s t r m и /ΐΑΛ ^ ιβ ή t o m^< влѵк%

.

μ

0/ v t o y e f r

Л.
*
tA ^\4 ^ta ffK ljA

,

, пл& т ггаД м ^ал

' *
м яды

l«

г г г л н п іЛІ f i j l A '

, « і # с · г а і ^ л v t t f j i < е г ь « р о п с * «го , в в

г г м ^ г* г ^ л е - ^ / л г г і у 4 , ^ т н ^ і і л л » * с< г/і< і< длпі
r r j l t f t t t e o ^ о <■' і л і г г в n r «
алнасгль

асы м н

*4

дм гь

, п Н Ь /и н ^ ч н^пАЛА

. ηη>>Γ^Λβ.η» svxtjAM и / л а н о у я а ю ц м

і г д , гл д л ы и л г ч і # г м іс * «

6Λ ^ ί

t tb t m p i o ѵ л іс в м ь , и с н

2

і т ь і у ь г х л щ щ i m m с л \ь eb сЫ Ш А ^ ,
іиА

. ffa /vif n^aerzA ^ty

н‘ѵѵѵи*гггг<иirtiA а
<\

O "

n r t " A t t u n e t< X A

/ '

j ^ W /М Ь

.

m m ffi

,

·>

,

г

е / і г к г м и і г а < * < |» І

t r r k t H W W t c гь H < jp m A А Д в у ,

м

л«ггс «нлогаfisvtrrrriVe

. * Г'

g /vw yffit

7

сласка

,

r\

'N

(ть w i i / и ь и « п ы г г т ь і

,

f

’

. ГГЦІА Μ Π ^ Ν « Η α χ . Η (&ІСЫ и и г г С д / И / Ь , й Л Н И Ы * » ’

0 ПГ/ЛИ

« ь ГТ4ЛЛАГПІ, М>КИГГГ<Р . fcWKf м л г ч & ѵ н ^

t n l A f b Н Л И Н Г й t t o t i t r n / l · Nf f f M М ф

ffAO C r t K A

« I f f jiUA

tIAtFTtAPkhH KA €AOl\t ГГАС 1 ( 4 ) / f * < 2 M tid y 4
/

Ѵ г а д л л т н и г д ir^ if^ iic b я ѵ д д л м π α π ο κ α ι λ m c v /iv f f
^ Е Ы Ш Д ί « « Ν Η α ί 'κ t M / t « ,

J

rr^H U M H

* Η ί^ϋψ /Γ Π Ε Ο с м ^ т н rp rkn tritlic iy

H T fO itA tA tn 'trfZ H a o m o y
ПИО^Л9БГ«у ,

r t^ ittm n п Ь о Г ы я н а у m ti
« П ^ ( А А ( Г*А ,

\* « йлл гъ

.n o

. A l f i t l i H A H TiA'H π β Η Λ * Ί * Η ,

t i e Ш у ч t т л ΟΛΑ г т ь ѵл Y d

' I WiTW ОѴСАЛК'ЛСГ»І#/ИЬ Н П

^

ftix|M<3<!y/Vlfb HCrrrttWHW

«Л*ЛГ4рА

*0Я Л А Ц Н Г Ь t l f п ^ А ^ п г м г ь
n o н т с т А . т е оуяаЛіѣгттА

МС rr^Pt е г г і А * ГПЬ к л г т ь иѴ и г ь П7Ав^гА

, /v\w e г’я т к в нV ггсξ а А

^

агкь

n 'r iT ir k . п Д

Житие на Кирил Философ. Олоиецки препис, № 9 (Муз. 1770), XV—XVI в.
Москва — ГБЛ

Фа к с И м Ил е т А

В

Г

ОТ ІПРЕПЙСЙ НА

ПРОСТРАННИТЕ ж И т и я

221

/
^
!
м Л Г О в у і и Н і * « и м \ . ι ι ι Γ Λ »\’J i п і Д н г ч * і н \ ѵ і > н

ѵ‘

'

.■ Ь

ч
ѵ
,
’ '
<<J <♦ к \ г а м λ ; ί·і ί λ * н и к #А < 1 ' 6 ( « < *\V «1> *♦ * 11\ J
4- ^ .
A#
/ л

J U * Л1ЛІГ)ИЬ*

л «* и

C s ^ o H ^ i Г?01<»^Л*$ Ч Л М Ш б

Ууі^г.ччл.Ч

*· *

.

ітіі^еіпсi n ,in .

>1ь с т г т ш іЛ н

^ 1 /7 ^ И іШ М . ГЧ$ ^ Μ ^ Τ Γ ? /Ι$ ί6Λ Ι|*.Τ Τ»! т ^ ш н ж Л * . r ti

^

# '> тіві< ^дп У < Г»л^ ц б # т т Л Л

H r t ^ n n .^ r i тг^и/10

. ^ и т ш Ѵ к ^ іо /іѴ * . Л і ж 0 < т ^ 8 И Ц р
1 о п ^ т п м ^ н л ^ и н ? іи і .
т г | й і i r h i н ш т ъ і щ і і №гп & , (іь

л71

'і
> « Ь ^ Л Н Г І^ . r t< r r ^ c 7 y T 7 li /г / І Г П Т І Т Т Г в ^ П ^ Л ІІЛ іліайгв .
І^КО л с т г ^ . у

U flik

H c j y j . f|T T |-rn ?rr^ « fll . ^ r r i i n ^ТТЛН ЙлІНМСІІ.
в ^ Н ъ т м Л ^ , * и Ѵ Ч н п г іл м . »«(W M f40f с Х и г ш п # , ш І
4 t·
/
#
I ^-и- ' *
^,
& * ^М Т 7 7 /Ѵ ^ И Г < > . ^ п і ^ т п л с - г і (
4 r # (У Ы і / Ц

#”
V ~Т"
ί

|< л и е Ш | б ^ г Д ( ^ и Н г « Ш ш ^ т і .
_/ t
. '/
,
г-у- >
· ,· ' ^
И п /Ѵ К Ш /И ) f i *
. И І7 4 > Л И ІІ^ ^ Т 3 7 І .

Житие на Кирил Философ. Лвовски първи препис, XVI в.

222

К Л И М ЕН Т

ОХРИДСКИ.

СЪБРА Н И

H t K U k U iA H * tfttA tjt к

СЪЧИНЕНИЯ

К44ЧГ

Г1АГ**ун4*1Л , й ^ 4 л г и » » л « « г
(»§ к#|М ξΛξ** m t

ta<m i f f «ги и

·
ц ж ц л ь т У

,' Н І П Ш А ,

4 ψ ін л и а л ы п ^ Н

M U K H ir t h НЛ*% 49u Y ,

U A M O tm A

** .r
Я4ЛГш '*|»и^4М І£*<«*ГМ ГііГ?*0Г44

<Ч(ПАІ 4 »МЦ ft §Д #f*> *»ЛГС#П 1 tt t t * I
π «ггні/t·

к л і н і ш г * і л т ь л л $ н » t u n ^ u -?нн

t m t w ( U \ A p i f i , ξ*γφι$ΐΗΑΛ*·1<//

i u t n f ’m a w

нл{нцл<мгм»^{*и^*^н. м

fM«#4«K>M*£ тлнш{ім(НЛ , Ml

(,і1н)ліі*ннліі*гііі.^лам{ь^

n ^ rrfM fitT 'i к А гт м т * Ф [А .Ш м 4

.

МД«Н»ГАІ(И«П/*41((И'ІИ|ІНІИ(

ЯЛ Н 4 Г Ы

,

т ш ‘м к н % т » і.

.

Н/ІНГІ

тл

Nw^n

r t # r n » t n M l W I . 4ГГ«СМД'*Дя/4*|

м н ш к я к ш «4С«*#«<<*«ijr r # r
ні»>і w i f s c

ИМ 1Ш Ш

. Η Κ ΐ4 ·ίΜ ΪΝ 4 « Κ κ ΐ(

M * y trtM H

. Η 7»

-* -* #*

»

*

<*,

'(м Ѵ і|||К ІІИ « М Л І И ^ М Л Ш Д
II*
іт Ь т іГ ^ ^ к ^ л ^ н ч л и ф

? tf4 f» l« fc < r» У М ж Г к

Α*»Μ|4χΑ

«Г* ,

.Ίί^#*#Ι«*

н н п г н іѵ р н п іі,

Ш Ц > клЛ

Г«#«1Л »#чЯ А

н «кгяч(п и> і(»)(|Ы ((і(к г а г л » ( ц к
и л іл н ш

*

я ш т ^ * г ^ н н # |» < г ^ < * « f f м т і м
r t f m i f i r t m ’i

hA t

4Г»КІ|4 4Л4

·* « ί# | ЛАГ· HJ[i

/М^4%|»ІЛ^Ѵа^7л*^

Н«#4»ГКІІ«**іиіИ*|МрМ^#и

n th h a Γ Μ

Λ*4#ίΤΙΜΤΛ·«^*

κ η 'ΰ ιιη

■**

.

,0 Я ^ Л М « А

ш д і * ( і м і і і я 4 т к . ф і^ а |( и »

*U<CffI ж « я о ^ · · ѴХ
ν*£
*
*
jp ^ fc rffc . Ц^Д#·**»** * * « ··* » *

~

ц гігн к іи ,
К 4 М (І|)(М

* < і^ « ін т н ій і< &

І р Ш і і Г И І |* К И П |І М < І І П Н ^ *
хчнш ь

маша ( т ш а ^ А ч т ь *

«#«4 НГ^КПИ «А ІлА яѴ ^».»Ь«А
ш ^/иХ . г ^ * м д л а * м н |·

Г*

, fM tfuRм к т і м ^ м
ім ім

м ] р т * іп м * * /ш * л * и ш {

т і( 4 іч * '1 ^ и к 9 к т ^ ^ * $ !а ш " ^

,

т ш р ' і ( т ( ^ А ь ш я Ліот«& «»<*4

^ і ѵ / и f&

#ш*1 « я ^ н і и я й »i f<M

я d ie ·>««'* ,

*

4 (М Л (Л *
М А М ч Н ж і І І І JL4
—·
»■>
н * хШ м «.і « і а т ѵ ( н ш н ( Л і « и *

*:м <гш ·» и«*<*

»ί V#ИЛ ft Φ « 4 < Ί#,А. A

*«лА

(**Л(ПІ4Л
х\ *

44ІІ» » (ІП »

М і< б * ѵ ітС 4<М«*
%
,щ

ІІШ І* Ν Η ν ι п ь ь ч ь л н т і

ШкЖ'·■ш
ψ ·ия

Житие на Кирил Философ. Синодалиа библиотека, № 179 от около 1553 г.
Москва — ГИМ

V#* ѵ

ФАКСЙ М ИЛ Е Т А ОТ ПРЕПИСИ НА ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ
/.« ■

■щ.

%У ·#■·*

tf**·*'

Ф

** ’Ч
М

л

и

т

/

ί

ІІ Л Д

A t | i\ ( f

m i ПА ГШ# у П I t W U M f t 4 Ш ί Г<»К*t* < ctl^K
^

к

*

т**

J

И { ^ « 4 г »

JL

f

>

4. / f t

ffT 4 * A

4 f* f * n f A { A
^

^

І Н

4 «^

ГЖ *< *

(4^.«ги (П Н tm +y П4Ѣ ш -4 т » гу ео»/і

,

Л

?

л л и # Н МИ» f

л ^ л л

ім Ѵ « с ^ 4 т ^

П 4 (| |« 4

и і

М

б р

н д і
| ж

І т <

м

ід іа ѵ д # п * л

* · «

Д П И

т «

|» гл « « д ш

t «» Г 4 / · i | t *

«

П Н ^

^ W *иіш#ш#<ылгунШ4и « ід й ш і^
ѵf t r i ,м
^k

г^м/А(і%{<> ρ ;« ·έ
Л 4««ндм /лі»і*тІп4уілім
^п«і*4і<4 іѴ

« m f f * # 'f f V &

ім '«

:___, *«*. -■£■. . о

. J U .

J

*

f*f * « * *
^

I

л

ш » і fif e t « * ѵ м / м к
#**

шf
Ι

н л » < » р

т » \ и *

Η

.

і.? -

* а мЛѢ

lt | t (

% £ * * £ V

н

«

H € -t* <

#

ж ____ __

І » # 4 гГ

і

т л * ш

^
« *^ » ' *
f f 1І 44 4 Л4 ГГ Шт 44 Л

^ і

и

« П й < < ^

т Д

И Д

^ І г ^ < 4 і « « и И# І тІ 1| Іі ^
( йЙ гГ 44

ft<

м а г п ь

іі ^ і г

ш

« іл « г т #

т р « ш < «

И (€ М < Ш 4

0у #» и н#у
M*% ίΊ тmѵwі

4 f ГМі9 <К f & # r * t * * * »
<

(

и

т д » < 0 Г #

^ т м

^ *

f і й ч # а
^

«

*

ί

....... ..
- ‘1ІК*<мЛ
н.шигйгр
fV1 "- Г
¥

u » rtrtw P M |# * 4 * H

« 3 U*γ M
*%
4

І ^ Л 1 Н « Г Ѵ А 1 4 * 4 В Г » л г ♦ ,«» #1 Ш И Й r #

,

A f А

л

Η ^ Μ η » τ ΙΛ ίέ ί» ΐ·4 ^

4iW l«^ | Ά AlMII «ІлППІчИ ***Ф*

Іі’< Л ^ ^ г Н И М

0 и г п м

<4><М*Н^<(?вГ<*4
ч
v u n f i ^ I и м к β ί m J 4 r r « r »* <e £ f .\mh

έ ι
*M
^ tfMn<£?f,'*A
4

H i^ g M

.

^

<Г

t

* I f« * * « € ГV* < & Г Я А

Л

f « %i « m J И Л * 4 f t U Ц

< | ^ ,л я ^

«АК О

'* '

к # д < « г 4 ^ іи # в ііс ? ід %

M ill і \\ Ь < Λ ί ^ * Π Α Ш * « f

A f І 4 І 4

»

tt^ f

н 0у &і Л ін м ^ л м t m bijtѵ*гпііілі«пьи
н д <
<

4

Т Н М И

< *«*

н

М .И

Л Ж М ^ # !» !^

1 « 1 !№ * * Р # М Л Г * 4 Ш

r « п Г ' * « й χ**#Α*»^

• rtfVt «гіти

M ftf4 4 4 k

« Н
« ЦΨ<

<«4Мі4

І Н Л

М *А 4

«ltd i0<«<

u

/|4 І|l«
І А&
А Гrt^
І ^ $ІM
М
ίіГ
Τ #**«♦»
Λ Μ # ^X »’ A* X^ +# J ^
^ n tT W

'b f t r r t f *

,J 4

П

» Й

И

Л

А т і»

H M #

м Л л Х іа

^

м

м #

Г Я ^ ІІ

«44 # a
ш

н

*

*

ι

« и
^

«яд

♦ u ' a i ^a ШД

».

VAI r#M*4t«*w«
^

н 4

If* « # І Г 0

JTU

С « <

0-1 fa Μ 4 <4 *■· ^ І Л f 0 ГГ»Л i«f

jyt Д

'έ α τ ν ίκ η ΐ \ ^ y

4<| %«||Д«МА #|

4' |

f (I
L
i f

Ь

f iІГІтнлНПКЧЬ# ^ 4 « # i ^ 4
ід ікфілЬ f«f t*t£ гт» * ^4(Hrti<
^
ί
H I M
1
v
€ *t*м

д т 43^ ri

4

f ^ * **** ^ Л Л І A t *

< |f c f i< 0 r n 4 « J M

u rt<yy« £ f * m w *

« Л А

Д

т

ь

ft

rnJ* ПНШ^Г -

<* lt**W4tft*MQAH
« Г ь ,4 » к ш т л 4 f «

*

»54Д<#%

r #

^
» Н
l # ^
' п М т г ім іі

m f*a ♦
·

И І » п

f 4 f « » '»4Λ H

L tf

H
i f* t* «* А* * *
V% 4
*'

Ж..Л t A t * * & J L d h * l Шш
'# * * *

■H%

c

4

{«

t * « » '*
Λ —

1 *44f *
t i *

‘J « £ a A » *

i

n # i^ l
1 ’ /

rtf I fM M m M
r% *b

4 « І А / r

iW y ^ # rt« C

n t L · *

n

*

* t ^ f

W ♦«# l i t < й « V

~

4 j I*/»

«.I

« * ·* » * £ €

. *

b U A f llH

i i s

w

K

«' ^

d

i

r t » A H f it «

4 1m tewMfr '* rt 4Ш*и

♦ р Я П М Д А

J

«

f

t « 4 H ^ f M

4 H 4 JH

» <

* і« Л

( І <

М

MfД«<# d k «

n
A 4K %
й т М

^

l^

M K # n » i

П Й

1

r t f » H ft

$ *9 А * * # П Д О «
^ A * # #t % A

Г*

( f in €H«

и *-*« A t < « Μ « η
4
ff
■* *

м

м

^ A f « '4 H ^ M if f t <
« « b f ii. H H

e ·

П 4

4# Г4»П Й

l* A ^ it # Д І
v
м

д

д

г т н

#

Λ

п

£

W t n ^ lK ^ A I

Π Α Π Ι ΊΑ < 4 « И ^

M ^ A ^ tfi M

t4 H f

»w

# 4 4

< A < 4 | | jb fir t

A (

Ш

I r f f*# tu f ІІ 4 4 ІІ ІІ W
W 44 *1

І^ й

ir f t H lA t l I f

4 Ш д 4 « т Л І4 М в І ^^

H

* Н Л 4

% #J

H & f* H

u t*

A

ьгі

t I^ M » I# I

j A

m

іЬш*ті»г^ w ft «« т«»і» и т « t# «и
W

«Vm i# Ί Λ rnot
^

л

І ^ и Ѵ ів К » * ^ !

4

< *4# # v% *

#

ііа ж

Л М И

'
** < I J # 4 Д

< π ι έ А . Щ І fT4 t i · < r %

n i t * < * 4 a v A «t и и г л

in i#

H l« l 4 A

fa f c n « y 4 * U M І Н Ц
ti
»

m

ι r tn r # *

r * ¥ f t ^ · α « ·»

і і м о і ^ 4 і^ ц т > «

,

ГЦ » < f 4

* 4 0 · f i

u r t i y m
» f

' -

o n

i^ e |

A 4 ( H H > m n iV f ( » ( K H i!

І

,p

j f i *

V A j« ^ tf4 y

is 4 f H ^ 4

т л

а < c ie * r L f A t f t #

f l j A

m »k44

, ,:

%.

4 M « ГА*«4 ,
4 4
#N1^· S|M^AAm0f4tU ні*тжцф**A*»
; ^
A i ff A#**«<**
І^Л·
«f rn#n %iri-fJEtf#ΪΙΙ1444ΠΙ|Λ fa*
----- ----- .
ι «ж €^Нкі|йш“··5·'· ‘ --- --г
r n

> *

I

JL

I

4

9

^яВ

.

/Лit ^ rr*f*с

*%
тm
и
‘ «ѣ «t п^МГні rta Hit %
- **f**га*& Н#у
*fht%
4 4

________

4 й .-ѵ * I

Ш Н 4 Ш і т « * ѵ « М 4 4 f ft ff < Λ%|* н « < І | * Л 4

H ( I V f < m

.

? l i # A f * i * fW fa
A

4* f t t f i

#<

ГѵД

Житие на Кирил Философ. Софийски препис, № 1318, XVI в.
Ленинград — ГПБ

зг

223

224

К Л И М ЕН Т ОХРИДСКИ.

,

ν

СЪБРА Н И

~^

’ ", ‘ r ' ‘j
«

■

.

СЪЧИНЕНИЯ

's**

< ♦ "V
-

л - ъ*v<. ‘

у ^ -л .

,·

;ѵ-* ^

M H'fcfAeflOJII ВГГввЛГ<ПЫНввІвіГІЛЬ*ДгвГ«^ДНв Bffsilo н н
іт о ^ л а г іА

т и э к ^ ір Ѵ іг ш к іп о іп іу б Г о к А іо ^ м н /А ііи іт і

£ Ь І в Л » О Ш М і і А ( < 0 Н ^ а С Н ! 0 Н П Л Г 8 і р Д П т іНН/ Ил Ч

Λ

*

4.

^

»

И ιιο

β

AtrtOjWiAVIfTI it 111 HOtrtt ГНОЛАЛіТІ Ь ЬО.ТЧІМІІІЛ ilH fO K IH t
4~>ГІА Н е с і^ п Л Л ІЛ т /Л п Ь И ІГ Ів у п О в Г л Л ^ І 1 П;ТчІІЛОіПДЛ\й
H o / 0 (>'t ( ri <*<IIfM Η I ff 10 >fe<Д(чОіПл\И0»О«П bttf/iSftM fat rt t
J.

<

- * * , * >

Г

ί»'» f rf (Ы<Л HCTU b i t tC fllh frt 6 rt tttt'BKblA/Vlft tfb<j<i>Hl.~rt#»U4
к o►
<r ι /1ft *η t (ij> ( r?A ro π a to ψ t . т л o

qi *

l . , < * ж у < п о л к у 4 л т р ь п о л * с у ( и к т н о к д f i i i i b 'i m o
*

Ц

\ *

-

*

I

'

*

A

*

7

^ I

^

^ n f t t/v \A to n ib Brbjftit h4^i jtx *t(tibijj* и > л т ы р ь іп < м ь
> ./<0 (МИГНИ It Itsrkpoto fAtt'fc C lift M /t КОЛ I f!Of β* | | | l l
* ·.
τ
-4 *
> '
, r .
*
/ i 'f t f t m b . / v w n n i B ^ W m A K o R h i t i « и к о ι α λ ά njrK i
j

\ А*^ѴЧЮ н р ) t<viy 'ЛѴМЛПОуСіТШЛІ/Л . ЛЛНбу (1 !( 1 Λλλ/<Ν

ул > >

г

ѵ,

. / ,

y » _ J Н^ К I іО Ц Ь t | l Л К А К 0 Л 1 Л ^ Л І | І ШІ*1 0 у * П / Л і І І И А і А П Ы М і

30ti)Cinp»1A'ACVi&iT4U (НАЬО^ГПОКОВПОУ tft V Л .п ^ ь ч а і-Л
~
< ■>
/
·л
ГІ/ИАіпЬМ ЛЬ^БІЫ ft HI {ІОГр‘1. «III π ι ь л и а и і
^
t
^ ,
' * f
s **%
S.Tvirt #ц п к о л н ж і . ь г п $ / і м г і Н ' Б t m p t i o t \rs г и ь к н ъ и к *

JJQaі м й ь ;*..<„

------

ii^ tiiK fv ftjJ ti

I ] |<o« ЩлЧЦСИМ ГКЛ^ЬМ ЛО Г б| »(Ч (,\f>\ fjA t И М (| K H f ΗΑ'Λ (0ΊΙΓ-Ο

|»ЦЛ'АГ^й/ѴЛ0гп<»у (Л0й\Ш»<КН ГЛцМКО
іу о

Г \ t ГЛ*/ллу f 0 4 1 Ь

£ гл^іТі»t ліидѵм t a Atj^/Л C f >11ί t<A16 і і й ^ Н И к н ^ ^ і

(iftKA no fto Γ<*ΛOlU« t< A VO. (*r<M ІІОЛЛ'А^ІСКАлѴ| Μ
i>;
^ 4 .
X
(^ί Γρ4Η«γ*0Γ^Α/ν»6ΓΓ>Ι>|Τ ІЛ|ИЙ0^1іИЛС'Іі/Ѵ іЬліу, ІІАЛИЛЛК
, <А MftAII СИПМ itt/ИЛ (гИЛ\А^|Н .^ЦОПМПА
^4*· **4^ »
.
— “'Чі **
l< tl|jn A
V»iAMOAfi)(l^»irdV *·

fitlbtft
ΛιΐΙιΙΛ^ίΙ

Житие на Кирил Философ. Архангелска сбирка — № Д. 24, XVI в.
Ленинград — БАН

2

ФАКСИМ ИЛЕТА

ОТ

ПРЕПИСИ

ЙА

ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ

2 26

м Д ^ а д а І І ,Д ,ι ^ « 4 . m u f r t i i K M w i U r t w ^ i i ^
« »§г$ і Ь у у и я і м ж у < н ^ д « ш

н л ф < ц ііі^ 4 _<и.

ί
Λ
Λ
Τ
ψ
Π
Α
if t u ilN M K A M lU f K W

t M

il

.

g

£
Л
Л
И
І
Ѵ
+

[ # Г ^ И Д Ш Н І1 Н і|Н ^ |'А / *KA^A4fMll#ICAAH*f ¥ЛТ£ « ^ л
а і і и л * і 'і л « * 'м л м в г и
·

\ilfH tliA H

, нйілуум іиеган нпин

^ г^ і|« ігЬ (/и ^ ш н г^ іш н и к » а і7,

.й л і л к а / м і 'и л ж и д і с т у

. « | i j f * i , , l 5*1 , w p

p l I i i M I I M A f i l / Λ Ι Η Ι Ο ίίΙ Ι Α # * 1* ^
{ ш и о ^ і і г д ц и ім » *
f lit И Л І M

N

I

f

Ш «л

,

n

l

f

·

^ Ш Л Л А Д Ж І f jffiO ^ T M

Й |і № й ^ 4 rtfn ^ fffilA f , Л

Г .^ Ш

^ А М

*Ш Ш Г·

м к0 Ж і/и п »0 іід ж /«Л < н м ^' '

t l A i t f f A ^

ti ,

м Л

. . . . ^ .1

^ ·;

/S4

. *7

. Л П 4(И {Ь

n j f K U

fclM A ttV fK M

Х

f f iy t f f м г н ,

и ^ й « ^ д 5 н ^ і ѵ а '« « г ^ « л * і л л а і г ъ н т ш п - ф
Г
Л
Л
€
£
ф
г
І
і*
М
Л
Ш
М
І
іІ Н І у
Г4 Д Л 4 в Н 0 у ( л ь ш \ л

Ifthlft

t

·

'

M f f l / T i f ^ f О Л І|Л Л 4« А

Η Λ ί^ * γ* Λ " λ

* М Г К І Г * І І І Л # * И Л / іМ

(

·

"

·

ііі*#Ш
i f

. HM MftlfMIMiH

·

ЛЧЛЛНЯГчГН.4

I

o y it tl М М /К ГИ ^П ^Н Я К т^ГЛ ЬШ И А^Л И СЯ Л Л Н И
K iK f r 4 iif im

i( M o M M iit t if ііГ 4 « ( в ія

• I

Н Ш ^М М А П І
^ M к '» М Щ
>«Ι |«Λ 1.«

|*^/#Л 14А

*7

·

-If

м і

. < f ■-·

tA
tH
n
iiX
’
L
' * ^ 4 « / K flilffl

Λ Λ ' ί ’Η Ι i t I t * W * \ ' L ' I f l A A
« « n il

^ ff« < ¥ n « m l n

. л м и ж

I

.V / flH lf> fif f r < M A M ( f f f *
,

,

.

цп()($т ілш (*ил'і?гііь^лн4лі,

M l II Μ

^

.

H lA iitfn y tlf

*4fCiW # # M ^ A f # y

·

м
г
к
ж
Х
т
ь
*
і
4
ж
rn ·

Житие на Кирил Философ. Ръкопис в ОИДР, №342, XVI в.
Москва — ГБЛ
20 Климент Охридски. Събрани съчинение, т. 3

^

^

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

,

Л І Ы ll* t< < 1 М *" l

.,д' и

, ^ ь ы ш д г и < и Г и і( и і.М 4 и

1

н и м н

I* ѵ Ь » М 1 ^ і ' і І И І ^ | ( Г | Н П і І Н І

ί»ο*>

226

t*)/r\

.

V

^

r tO I I I I Ι« |ΙΜ

**4 *« А ^

-4

.

. ии^д

.

Η < ^ « ΐ | ί (

Η«ΗΜ βΙ«ΑΜ Η<Ι

(Я ііи й Н Д И ІМ І Г Н Й И Л Г
·I
»r

( и м и п Л

-

Н » І Ц

О І К І Д ^

Л ч*

Ш Н А І М С І М И Л С / І Л К / »* »І ί I * 4

H ilf « М 4 i ’H U H » І І І И М Г і и і · I * » # О Н Н И И Іі·
I
мд I / , /
I
I
г н Ь‘#<#у III И * Н Ф І і А М
0 « у Ь#/І ІІ/ІІІД #* Л|* f
41И М * H f ϋ « Ι Π < Μ ( ί|Ι Ι ΐ4 Μ Γ ΐΗ λ Η /Π « 4 Ι ( ( ίΙ #
I'
л < и /и г » « г и » м а в и п н ^ л д . ^
&
· f M I I I ^ H ^ ^ i i K N l H l f l ^ l f e ^ O t l ’b illld
I ^
(I . ^( Ч * 1 0 С » 4 Д І І 4 І М Н І І ^ « Н И и
<"1ΜΗΗ .
И « у іИ
Ш ІІЛ ГІГ

(!<*/« >f

И yfc H (<4 ^ и І л К « 0 ( ' Ш Л « Д ( І H 4 I 4 U f*(H

>·»
'■■
, »* , ч
, /
. ^ И ^ О Ш і т і Ь ^ Г і Г К в А , ІИГМІІГЛ

« Ι Μ Ι ί Ι 'ί
ІІПІЬ

.

» Л М 0 Г Ѵ ІМ П Г Л К І(4 А < # ^ Г ^ И Г І4 /И « И

‘"■іін .і і к і *

Υ*

^»

р Ч (К А І» А

I
*

.
.

и

4 л

*

/

f®

1 / 1ч
МДк
’Ѵ ✓
^

,

,

П А К н м т

^ ·<%

И П « / И Н І І ‘^ 4 ^ А « > І І І

т И (|« |Ш » І І і6 ч Н 4 (И
'^

и

,> ^ 4 М И

. £ У*ч'(««и« II О * и ( H f . K I l Ь

/

*'

f

✓

« '« * * * 4 M i* e y tM in t/lb f(l» jf .

Н » М > іі< 0 (П іА ‘К ( И І 4 з * 4 | і < і » П 4 і 1 і ( і

Ν **

'

**

^

Г Н |И М О /И ^ 4 Ч к С А # ^ /« 1 І* /И 4 Н

П И П |« ^ І 4 П М | { |

,

tit ΛΑΚ*

.

.

Я М < Г « | П f t, ' UIM«l i *CII>&'

««# ^ 4 | 1 β κ **>VV# И *· т , М Д * ЬХ * Л И ,,,{М
»*

Л

'

/

* W H III4

I I ^Ѵ,

k lt · ^ < ·Μ (» |» Ι« Η Ι# ^ « Ι|ΙΚ Μ Ι* . ^ м ы і и л м м в
Ѵ И ІІ« (А » /И « у і ' у р
.

м

і і «

( П П І І р * А ^ А > 4 І4 і('М в (|(,
т ( | і п

м

( М

і »

.

і і

« ^

#

і

>*н

и

к ы ц д и і і и « А и/ « т г н 4 / ;>'> ьлг і . (wѴ і м і і и п .м .і .'
1^
#
*
*
,
***«fc4»r*
И /И (Н ІЛ 1і
і у ^ ( ^ « « К И И І^ у іГ г д ^
С І ( І И М * { М | < Д П | И Г « Л І I»

Г

·

/

. K l i ' r n i ( . 4 r # l l l i ‘« f

N

'"-,ГЛ"*Л·"“ · **Xf 4*< А А й . ГА ^ 4

t

.Т

ІІ« l l U y ^ H

Н Ж І 4 И ( І І О Д Н 4 > 4 І ( « ( « « І Н « І ^ 4 Ч| 0 К І *

. ГИИК**«Н0

Житие на Кирил Философ. Софийски препис, № 1335, XVI в.
Ленинград — ГПБ

фА к с и м й л е т А

бт

г і р е пйси

иа

пространните

жития

'Ч

м

»

*

Д

н

ь

·

/£ '}

и

і і щ

+/
т

щ

ш

н

т

ж

Г П ( л М і < й Н € і П А Н і і I H н А ф н Л О С О Л Л . f l/J 'b
«*Γ·*
r-fT r
0 .4 ^ 4 c m 4 N if ir < £ M iO b r til0 M ^ i( « J ^ p A
іГѴ
*·
Г Ъ Л М т н о ъ н и і б у } . * * » Н к > « ^ /1 4 Н 4 1 Ш й (
*· г ч
V
I
^
Η ίΠ /4 1 ί І 4 І * І Ш 4 ( П Н Н К 6 М Н В ( Н .
Б

і і н ы м ^ и і т и н н м и т и иллн
С*~ - *

------ Ь

*

-

<~·

Н у*

I т

і |і К о м < ^Н
тО
иП
г рЛ
ьІ
ш
нА
шН
<П
а в. «<
<
А

S A o tr a у

>улм< o c m / i u ^ A t r Ч А Н А Ф Ш ^А . и>

iM fM K Id S A A b M fH U
Μ

-

<·

|j u r d b * 4 4 S H 4 H (
I*

-

Π ^ 4 £ ^ ίΗ « > Π ^ ΐΜ ίΠ Μ Μ Π < Γ Η ΙΓ Η » ^ Γ Π Ι Ι

.

H O H A / f J t A P K O 01/ ? д / о І л М н а | ( Л 1 і н 4 г ( (
<τ~~ , -ч

I

'

**«*

-

/

■І в і П і М ^ Ы Г О І » ϊ ί Π Η ΐ η Β # Μ Η ^ Λ « Ν Λ Γ ΐ υ .
frg * »
y
f^HtesT *
^
J%
^ i.d iir
Π ί^ Η β € Π 4

г п Г<1 (уГ<<' м « | ^ м н п в т ч г п | ^ к * | .
іи Д іМ М М А И ІІІМ І * H n ^ O H W j » » / M i y ^ H
И іѵ ч т ^ м і.
I

««

м у а х ѵ л і^ Ф й Н Д Г й

/

>

t~r -

,*

«?*е~

«и*«

C T

· Χ Η ίΠ Μ ί( Γ < .4 Η Λ ίίΟ Γ έ .Γ Β « Λ Η ίΓ ί< ίγ ,
»г>*г
* ~
> і /ί4
J*
/ ^ |^ П ( д в 1 |4 / Ш А п 4 / И 0 Н т 4 М Ш 4 'И
*5*

4 C * i> i1 W M
о

[ |И /М < К ( Л 1 в Н Й ^'■
Ь 1‘ І А Л ЫІ Л

.

r f ·

1

< > ιι# λ ιη І і У М a
>4^

‘

щ

c*
* >

**
.

**

1

3Li

π ^ η ο γ Η ^ ιϋ α ιγ ο

i

»

^

A

I

и ^ д м и ^ н а м а Ф ^ /^ м і

r ><**

ai *(£Ϋ&

ЙЗ
*' 3;

>

^ > Дч

• 3* „!> ^

Житие на Кирил Философ. Софийски препис, № 1455, XVI в.
Ленинград — ГПБ

227

228

КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

20έ ,
*
'
..
>
и ^ и г т г с іп т о и іг д е с н н л г ^ у ѵ ж п іл а
N M il € Г0 К 0 fi <* гт*чМ ι ПИ н л , ф и Л 4 С 4 ^ т Л *
ГТ( ^£1 АГ0 н лслгтл a ГИ*1СА СА β U frs i ь с к * у
М ГЫ КЛѴ
/Г ѵ

!ГАП£І1ѴЧС : ·■*—
*

/

'

..

т с ь /> л \гп п гъ w ijie^faaK A ^A A rw K A A H i е
YAt€ ^Ab^bUUAirTCtHM aCHEbJAH - йіі|ГЛ
Д4улѴ2И£ГПМ«НЬіМП^ИШАСІ . Η ί^4 ΐρ £

^

ІГГГЬ £Г4 (T-Vt ^ПТИіуіІГШ П И КО ^ НОП4ІСА
ІАЖА**Гйа<ІГП4у . Аі|і(ИНАИПА*Г{Лр(А€

^ Н М А ^ І К ^ у · НО|Ч*^<ГПАОЛ$Г£гЛѴ А^уА
СИНАПА^ГГТИОСАДВГЛ^ НІ^ЛЛЬ . ИПС4ГАА/Н
„'
.. /
*
н с п ^ л ^ н и н /г е т р и г г т й и г г о г м е т ч а у л т и '
л о « А к 4 д ж ^ о у ^ А » іг т А и а ^ /ѵ ч * Н А *n i

n tfe e m A im b , е ч г т ь г т ш а ^ г іА /ѵ ѵ л . м
»

г

с ь. I.

.

н ^ Г 4 # А К « и < п е ^ а А '^ ,А ѵ :і» и ^ 4 и ^ г ^ п л
* w w fjM , ц п б г а г к п у а

(fOKM - АП4<ИД|ІАИМАЛ^НЙКЫ - MfljfAIJi
^НЫААН/ѴѴ^у^Ийу^ПТАИ - И^ГИ|7АА<ѴГП4
^ л л н д т л л д А И ^ Н А Г д .^ и т Ѵ д о і п> · <^н а |
г < і с а м . н ж € ^ r a < £ y · tл к<**с€ f t i с ,
*·»*
7 f
a

Житие на Кирил Философ. Ръкопис XVI в. — сбирка Погодин № 1131.
Ленинград — ГПБ

ФАКСИМ ИЛЕТА

ОТ ПРЕПИСИ НА ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ

п л л і/к г г г о н ж н г / т і р .
Ъ Ц г К і П Н Л Г О б у і Н Г Т І і Л / Ь Н А и і і і П » , Ц^НіЬ
c m # s t i m i t l A < f > t i A O < Ο,^Μ ·

Ш^ІіАГОПАСгГА

U t i t U K A <ЛіА>а ч H b ttK l itA Q b t i< \>
Е

.
*

,V «/(7riri /« H l f i t iL #/«
4k
r-»
7
/ I

„* /

t

Of«

/

4 H ( ( I / l i t . f K A k Ы Ш А Ct u t t m ЫЫ/ІН , Ц

\ І ^ Л ' £ б у л \ І ь п < і П Ц М Н Ы Н n p H U M M . Ht f t b
l i l t rrth grZv Г / И й Ч Ш Г І І i U H t t t
. tits H it*
I / ..
I
. · -/
*
/
(C 4й H <» m / 1 ГГЛίΠΤΧ . H l U t П Н А Н П А ^ Ф П Л П
/
- /
.
*f
,
/I
λ* -K M i l l Ь n A i > A e > h t
н а ш to СГПАПЛ*
#*
/
«
/
0Ш А
. tU tf/trM C f n U iO f /M f iV I#
M it/v t/6 t i n ( 6 t T A A ' ^ m t ' H t г г ^ І А 'э ' / « m e . ^
гі|і> іо т и т і< > гм *ѵ < в у о т /і

.

nottAt< AA

гк ,.у » * \j lf.W A f i r m A H L L f t + i t H A . m a m
t m A t g n i h к ’л п п к н л м * » л т г о # / * « Л / И < {
/
./
»
/
'x
-'a.
м н о і ъ tA i< 0ntntetiA . л л г к ь
/ '
/
- ' /
.
r ' <·
^ д іб # к *
, iittu jA iim o ^
m tt'^ r b r r r ii< n

m tA ti ·

.

АГТЛЫНАЛёу

n ^ k 9t t f i A A w M r t f t r # П Ь Л Н А Г І О

rK ttlT lM f t r o

-

€ * Н ё К 6 ГА ί Π ί Α

·

.

ft*Kt ё г о ««y'/TTA .
-И О А Г Л Д /И в М М іШ ІІ

.

fl ^*1 HA HA\ . Н П Ш М Н іІ Г ^ ^ М .
/

***

t

lr~

*/

'

Житие на Кирил Философ. Соловецки препис, №620(501), XVI в.
Ленинград — ГПБ

229

230

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ. СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

М І І А М Ь { Л Л А 6 Ъ

'Д І.Д П Ь

; У К И ‘Г І (

QATKtHAItWllAtiAIUfrtn#ν ѵи гпм д
к*п<Флнтипл<$>илш&А .нцьл
ГІПАШАЫІШ(АШЬ,'кМІІ«улШ
■>
о
■м у

. КЛЬНО):

fp*T‘AМ Л rnHb'AtilUtyjl'A ,ЖАДЛАНА
I І Ш Ш П І И Л П .Д А Ш Ш / & ( П Н Н Ш
Г\АИВІИ , НЦА&уЛііЙгтиННкШ
LSnfHlUAH . ПІЩІІПГАКбШріІІНГуб
ШНИІ<«ЛІ’А/М 4ПШАЛП ІМНЖИЙОТЛК.
АуіШЛИПАІЧЦНЛНКИІІІкНЛІЛіШу.
Н«Н(С><ТЛЬЛ/ЬІТЧ >ЧЛМ РЩ Л

.

W

ПЛѴГИОМАКЛІШІМ-Ь ,ЙШКААСНЧ,
ttfUfHAtMftt'AllitH'THHatrHKnoy-r.
ММІ<ААЖ««уК 0л4 'ГАНМ(ММАП(
П{П'ГА( KArfy'tlTlHmbifAttAMbMHW
Г« . /АК4РК(И(іі(іНАДА5К(ЙА*ііІІ4 .
п г л л м ж и іл т іл і г н , и іѵ /ш й п *

rn*хъіфКкі . лпші^Ілі м ь і
Ц Л Л І Ш Ш . И Ш і Щ Н к Шб у Я і І И

Житие на Кирил Философ. Николски препис, № 264, XVI в.
Ленинград — БАН

Ф АКСИМ ИЛЕТА

ОТ

ПРЕПИСИ

НА

ПРОСТРАННИТЕ

ЖИТИЯ

/о У ч а * '
^'.1 » N . t *Л | й « Д ? и і .%М (N it #«ГЛ г ^4* U

i txt

&ί <
Ѵ<$r n

«« κ !

*"*
^”4- ·'
·ν
'
**»
"*?; <*
f |· |^ Λ ^ Ι Η ( Η Ο ΐ Μ < |ΐ γ ^ Α ( Α ΐ Ο ί/γί,Λ Α И Л |(4 4 Г 4 М Д Ч /« и
іг ііі( м Ѵ

н ін ( ( ь * ^ # »

- · β Μ « ^ |/ ί

м » .· Μ li e Μ Ι λ

rr^*V(f

.
іи ^ Н 4 Г іИ « О

H f> Г Ч Л У П Г
Ш

« Ь Й

З ^ й и і т й м

.

К Л Г 1 * П Г < |І И П Д Ѵ « и <

ІД А Й и м » І(«

.

t liM

#*· Λ Μ ί

Μ 1 6 П і М M < » « l V l l r t І Н ·» м Ѵ * * , и

* М (» Ж ((4

.*

*·4

И к - А у Г іГ « « 4 Ц І І / Г и Г « и Н » І І І <

1 И Н в / )Л н / І

'

ί

·,'*

*-«»* ivt M d l П А

. *' I

М Н Н І Г І М І І І ^ М ^

**

* ’

t Ы

.

*'

|lt.»l|A C

Η Μ · ( Η

I# M

,

»

-

*% t f ^ Λ n t ^ y i

i t f i * і ' Л Я І Л И Г Л ^ ·· | ^ *

^

.

і

ft Ι ΐ ι ^ ^ , ι ΐ η ι τ χ / Ι Η / Μ Ι Λ

Г И І И І І І Ч / И # Л Ѵ І І « Л С М ‘ |*У ^ « А і і Л і і і *

/Λ Α ίΙ/Κ Η ^ ί^
* Mi ѴЛЧЧІ
# ih o il
^ jj^ y iT /rW
11 o Л ч Д 4 V f l C

.

, t f * < t t i r i It * « f M

f* " 4*l(0 a tu liU H tA * -f* U t^4 t* A fM >

f I /«

fi «

( І | | І І | Л ^ / » А І ^ < 'Л 1 « І І І Д » І » І '< 'П .

έύ^ Α/Μ ψ ΐA f i i f j f t H t b i r/ Ц г / И «I. ‘ ( H K K

f n I I/i A

fj

IlflM fltJIk

У ^ М П a Л*і

* ц ч щ * е іл и * ь і> А ^ і*

у

Λ Hjj'TM Μ» ля 14ЛІ,У ЛЛА^

Н М 4 ІІ1 fK ' И І І І И Л Н І А У И Л С
if

*

' ■ .?*··>>

Л іл у ітм л M i y t M n U ^ I
r X it U

к Д Г Ш И

H I §€«*** $ t t f t i f * u Λ I I I Λ *f4|

Ѵ-И И | І Ы Г М

» * И If

ДІ.Г/lli*

н і »

* W ^ « t | l h V l k к '0 ( А 1 ^ « П М Г р і( и І М и іЛ С ^

Η Λ ίΜ ίΜ ^ Μ ί!» ®

,г

.

·

* у ім / г

f * * * * '1
»Г#Г

. Ж 9Ч П П »'Ж Л ф ф
л . - и # « Λ * # ' # Л- A « « » i .

—

А И II f f ’i c r . ^ П М І '" » < « * у 4 " / / ' " * f * * '* b<W f ЛГ'* h
.( - « г л ц ж
fliyi

дѴ .

/ і п і м

.
^

« Λ ίί^ ί
-

UUhiU

iM « « i» /4 ic iu

* *»'**· M A y f t t t *

.

ι'Λ

Житие на Кирил Философ. Соловецки препис, № 626 (509), XVI в.
Ленинград — ГПБ

Аи

231

232

КЛИ М ЕНТ ОХРИДСКИ.

С ЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ

fr";
й '

•л
/ИН I «*илм

4

l ‘* i 'W

» k

ПД( flit

,

^ ІИ

ІІІІКМ ІІШ І

ι ι λ »*,λ

·,Μ

, « ll/ 'ilm

ѵ*М Д0М

» s

(IHIII

*

<*
*

it l'iiM

M

iA

-

«

tirtiifM M

І Р М і С і Л ( 1.УІ l l

i r i / M u i

( | ) к 1 Μ Ί Ι Ι OI'IVO*»! .

»

h ^ M S I #1 Mi lll»vf

І і л » | 4 » | ^ | » \ h rt I 1·f f i t

I

♦'

Ik ір - іД ік .

9
.

*1

·»

$

lim e

N

НП-І Ο Ι ' Ί Μ *
'

-

ttO H M iM

*

HI f

ім ы іч

І Г Н Л Н М М І І ГМ n / l f l U M I I

*

I|« ()I1 I1 K (A

9

x

IV ·M l I I

t

u

£\

Ι κ ,,ιιι* "

,·

'

4tin t

/И

#

·

MM -4 li f t ( 4 м «ικ

И‘Ікі’Л ,11 4aNC’1' . I J . V M A

•

Ѵ14ІМК<»»Л « M ' l V

« it'd м і ь < у ш і « 4 ! і п і і м

*v

,
K

H .tk lllfl J I 7 U H · !

I IrtKfc

.

ΓίΊΛΚ Ι ІІЙЛУІІИМ
**
X , *4

·
.

,

**

'M lX lH .fci

Ι^ΛΜή К<І*^И.-?Ч j f

rs t k l ’/ i s

Hfllillt

1

п и т ··» » ! fctk f't
•

^

*

H*.tΛ

fc«fc t - H i m l H i t

•

н

l l ^ l H ill И Л ^ І л Ѵ * H .V f f f A f II М'1<П *ff|

\k«i

'

і й

m u^-i м н . < і> л м « т н і» n « f
I
% f
МИК* /#· «МН I»III III I **f H~VHl

(H H S H M l/ 'X

r*

и

*

t n i f r t <*tt M i y m i / m ' M

M

>

ь,*

ЛЧ I ’

t

4

I'
'4

.

, ι

. H O ff

Ц<7« ?К<| i rt*.A

’

h i a

It I

n i Jft

Г И І Ч І М Н І ll llld

*

Ml A

u n til

.

·*

. .
м и н

Ι Ι ί Г І ^ П І И І f»*<J

* μ »ι »μ «Vo »ic«kκ γ - t m . i f л

p i tnfM H

f i t u m

■&
*»

.

fl n

·*» '* ,

tlVkl

iflk llll

*

i

...

М .ІМ И Ѵ »

’*

'

»

С-1ЛМ н г м і г м ^ і і і и к а « ѵ ш м м и .

|П4іГ6 ІІО»*Г»І Ί Ι Ι ^ Ι Μ <ті|ІКЛ^И

ι

K' MHMf r t t /ШІ

А*м»і* «v’Jfcl'vK м т Я і . іѴ п л і-л ік іи к hbi t «ri h кіѴ і
π

ι

ι

j »

i > M i k г м J<1

**

'

'

у.*

«* I
in i.

ο I

<I*HSL> / т ц г м

**Ч

· 4·

I k h i i w

* ,

m

«

*

...

k c

u » f ; m n i

‘Λ

»

, . І Д І І t l l l l ’ ll.J

►

4 СМІКІШІГ »K | Ы Н М п Ѵ І--И.Ѵ .

I *·\ ^
1
/
'
tf«mii ( ц і ѵ і і м . t t i i o i i o n t к с и
«»«*

'

^

*

n

f

/

OV**! II ( I l f * / Λ ί »

м іи ь с іГ л т . # * в іп » і'м й м ' н*лл»к
I *'
У*'
‘
» «·*

и и п ’в к м н н

f

.

L* A M

г іік ѵ і* н

*

1 1 1 1 1 |Г/^

«

Ц

i r i f < k » m e n мн
.

' ,

н ч со н х ѵ іь .

н л л Ц А к м г л ш ! ;· η
a *
*'
■*
** #»*
С
(імісь і ѵ і і о м н . чм*і* и » » ’а і а ι ί »·

^
*
н З ы н т
L ѵ 4
, ’ /.

•И М (М ^ ІП ІІІС А

ч
.

»

ІП Ч Ж Н И >І І |Ѵ |И * 0 » І І М « 0 |

Житие на Кирил Философ. Ръкопис от XVI—XVII в.
Полша — Пшемисъл, № 269

Ф АКСИМ ИЛЕТА

ОТ

ПРЕПИСИ

НА

ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ

tfiAlH . Н і К Л НП бН ІФАКв Оу^ І*
MAAOvKtftiHBtCMAп в ГЬ 104 І НА
ayei<«fA**jf(uit, еьі<ры(А*глн^
ВМ*НА€П'ЫрН . неКЛШАІГб-Зл л и ь г н іф ѣ л с ів і& ф іш а н

. мм(

МбгашАІгвмвуАнтнгіАФву
« л л у & м У . аумолниіАгК(ноу ■
чпгльеі<ын<тол'Ьп*іАсш* . И
а у у и ^ и ф н л б с ^ і н

г Ц ггб І^ М Н Ь іА

H€*TfAtiHbiA . СгЬв€АЫ<0Юел¥&е*
ЮИІІ6ЛЛ6 Ш І §4 Н П б г Г б Г Я ь М г т .
fyk&LtAHHiH, i\A*VfiAf£htqUb&b
η в и г л ъ г л л . мггвврнтнчееін
( т ы н і ы н Л л л ъ . HCKBfAButt
СЪВСРЪС^ВЛНЧНШАІгб . Ш 16Н(
П^АввГЛ(гГЬ 7 н е Ъ Г Н А ш А Й с ъ с т О
ΛΑ .&Η·ΜΚ(γ(Ί*ΗΑ<ΗΛΪ(ΛΛ/*<4>
(Ή A 111A ,A titapt nf ^иіАЛЛ(М(Н(-

Житие на Кирил Философ. Софийски препис, № 1307, XVI—XVII в.
Ленинград — ГПБ
Охридски. Събрани съчинения, т. 3

.

233

234

КЛИМ ЕНТ ОХРИДСКИ.

С ЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ

4
~^ПЬ . П4МА
и яянтГс tMWriruru) іучтд л ηдіщ
rw <кж ст/китни4 фгшсофд ,
пувлгіѵ «4ГГП4КПМИ4 Ш & С П Ш &
м З к ш Х

.

V

ИЛГШФЛІІ

oil ·

ϊΊ М4ГПНвЪ ПІ|І*^Ъ,Ж4
У * 114 Л#Ц44чММ 141* ,

^SA'J^
'

П14if flfl ftOlfcU
411 „ Η Ι^43ΚμΊ. истн
n f |,ш ·4 ?

·

" * « ./

**
^
І
.’,Д
°Т
‘т'
и
Г
М
*
Г
"И
Τ*
Г Г > ^ ^ ' ШППІіК , П« П#І(4ЛІШ жи
5

М т К . 4І|ІІ ΐί« 4ΗΠ4Ή 11^11АІЖНШ
П4 <^40£Х . HI МІ<НГТ14в4лЛгГГ1 Ш}
м І і 4 ^0^4 U) П4СГГШ U)C44G4frtifM
и \ ή§Π£443ΜΤ> Μί Π^ί^3««№ π^ϊ
nmn и n#rti£fiKmn · ft# ιη ιμ α
Ж^4 tytw А^ІШ II §^IMflf4 ■
* MifljK
(ГП4ШГІ к’4ГтСі ГПІІ^ И44»1 Mil©
ГЦ) * f i l t w

я са м м д ж я д а и Ь

ΙΜ ΙΠ ^ ΙΛ ^ Μ ΙΜ

П і^ М ( - п

· и

um i'tjf'i п м ііи уАПНЩ* іп т д м
Н МІПІШ , N nfSIMIMH мХж*і «у
т іл м п , ііз ін ^ п u>м т п м о д ііи
( и* ж и т і А ffrw . 3 « « r n i tc-э
Житие на Кирил Философ. Соловецки препис, № 621 (502), XVII в.
Ленинград — ГПБ

f|
!

ФАКСИМИЛЕТА

7 't ii/ b 'iA 'iJ K
j

ОТ

ПРЕПИСИ

НА

ПРОСТРАННИТЕ

^ А И кІ ш ж п е ім н д е М ГкІА Н

.

К н а ^ м ^ Л / и г я н іт н п п А іи п ^ н Ш А и

.

H i

\ £ г ш щ і т п т ш £ ё і л л 4 % 1 * г й г к Ш Н И іІ Л Л Л Г Ъ

Р І

~ Л

\

I

J

*

іл а л ш ш п ш H fK H n s m X

[

ЖИТИЯ

'

' X,

\ П ^ І А іе П ь И Т П Т Л М А З А * Г Л

,

.

а ш

*

.

'
і м а н п а

-»

/

Н Л Н (o U tm A O A A s

f r r i n j t ^ A ЛАЧЛ> C u T l A t m К с и t A A € A ( ГІ І ІААГШ
H fn S T A A jg r in М ( П ^ Л ^ « Н И Г І П ^ І И Г П И « Л <
. M s t iA f t d A s c m jA t t m A и п 4і а а <
. / Ok.
H A t it n j t e Г П А ^ т п СдГтН ТП Л Л ^ А \М А Л Л Г9
г ы

Г

гіІ г п и

*

М Н а Г і/ * \ М і< Л Г П .й Н < П І ^ П А Г П Л 0 + .І Н Г і'" Г І Г П Л
¥| m m r t ^ n r t ^ U k i

Α Π έ ί Н Г Г Я А r t A k l Η АЛ l f l / 4 * Н Т Ч І О П t H Α Α Λ Ϋ Ψ Η Μ

-

*

s

Й < у іГ П 4 Н

I

_ ' * *
« Л И ІТИ А ІІГЛ

*

\

Н ^ Г и / Д А Н Г Ч

. Λ3

*

Г

I

4p

( А І / 4 4 Н ( іГ 4 Л Ы а а М 4

/*

Г * .
rr
И тЛ ІФ Ѵ

H<4f П Т П Г 4 ( П « И Г к

«*. <* f

r'

^

f r# f * f O m t f j l f * « * м < П 1 | 4 Ч 4 4 Ж Г 4 Г Г 1 Н 4 4 Н Г Х * І
Ш 4ГП Г1

.

4 4 ^ Ч ^ П 4 И И /М )Н (Л 4 Г|

и п # л* cr-Λ m m

, н ^ а г л н а Л г» е ц н х і л

p rt-н ч м и
f f H i т г ъ т п л ін п п п А Ш л л о и .
—^
^
*
* /
/
,1
4
й ^ а и г п г ( / ( л ( а « р и г п н к ( и і |і и т <
и
п іі/ п г І г т и « ^ * ш іін 4 іі/ і
0

I

,

іЛ Л Щ ф іт м

*

п*4 · u

г» і ^

і т

г#*о а і и л 4 п а # < п г і т »

^ д ж о /і^ м в т іи ^ и т и
♦ *~ ♦
'
t Гш г» η Л * \ Ϋ т

П

т«чт< * т «
,. *

П 4 4ЛА л Х * 4 іА ^ А у А* * ГА !<·****

АА . Г
Житие на Кирил Философ. Чудовски препис, № 311 (9) от 1600 г.
Москва — ГИМ

^

2S5

23 6

КЛИМ ЕНТ ОХРИДСКИ.

С ЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

flA A ifr r r k н яч н гп и , Г л я* ін л п > ф у ч н т *
лт МДШ€Г0 каіт лит ннл 4 >на*€*^>а
п # ? в 4 п ж л < т 4 в м і і к * Н 4 « * ж < і < Ѵ h j£a ik > 4 '
« «^
*

ж^L*

,

· l U M M i s i , Н’4 i n t h j M H I I I II sK i· *».·«·.
.«ΐ|ΐ» n H . n i M . r u ( ) ^ i M # ; N H r n l н '!І і'ы к '
Η ' Λ t t i и ч т Д « И М И 1Г1А ‘M l f i i W 4 и*ПД< ЛШ
іи (Л Й < Г Д Н н Ѵ (4 І І · 1 1 * 4 ( 4 С Л Л ^ Н Ь Ш Н ^ Н
Ы Г Ц Н Г . У n f t u rrill #ІП#Г4»4~НХѴгНІ · п ч
1
л- I
.
f
**
Н 4 И Д Н ; К . І /1*ΚΊΤΜ H B f A l f ИЛ . МІГГ^Г ι»Ι.*__
f « | f f 4 i M l ' i l l k г п л л р і НЛАЛЬ Д І Н и М Ѵ · »А
Н (І І ^ 6 ,І ,^ 4 :К П І ^ І М Н М

. < 1 « tn « llM |U

ρ ι .κ ι iff i k ' t i ι ι ώ ψ ι . ц ш т ^ п ^ і А · ·

Житие на Кирил Философ. Хилендарски препис, № 444, XVII в.

Ф АКСЙМ ЙЛЁТА

ОТ ГІРЕПЙСЙ

Г М у И Ж Г П И

НА

е

п

ы

х

ггі^ъ

ъ

2&1

β Α Λ η .АП

ЯЯ( Χ Ο ψ ί ί η ΐ χ
ш

ПРОСТРАННЙТЕ Ж ИТИЯ

(Ofifp

r

к (

r'
и , ПиНИГАГЪ
/· /
^

і и г п
4

n

r

m

n

/ с ъ

n

гш
fW прможи ори
шмь нлшт» /ifl/fm
гшпъ 'И*фо| & /

0

0

6

Г( ’

т

/ ' · » ■ '

4

Б р А Г П Ъ
t \ A

ф

н

Г ( О Н ( П іл т П
л

о

с

о

р д з д г і л и
I

/

I /

1

**

ф

,«

д

р " ли
%J

m o

n

o

йссъ^ игпл оідз^гб

ΓΚΛίί
tUGWI/^ Б/ГгО^ЛІН,

A

0*

^

4

-

.

*

.

.

"

Житие на Кирил Философ. Тихонравов препис, № 145, XVII в.
Москва — ГБЛ

·. V - -■«. ~i±

КЛИ М ЕНТ

2 33

оХ р й д с к И.

С ЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ

ι f(*n * пл*пуь*е*ііе * іапмпже mt<*
m e u itp jfa

* .

ti r t i e r i : M M p K L * T T 4 i f T k 14 T f * f * 6 * * ,* r t * *
Г4Т П Д И А <<Н <Л 4 і4 < і и

-»

4 <i O H π ί ι τ π / ^ Ш r t Г Л Л ІА
и ; W-іГ в П » t « « 4 И П f 4 0 1Д І« *

о іЛ ^ т ъ ѵ а г Ѵ у ^ н г Р в г м
Р » П Н М « Г Д 4 ід 0 4

·

-у і І Ш Л Щ

+ негьлш нь+ м ие

·. ж л д і і н д у г г т і ^

л

*

м т А ь*ш Ф »*£

4A 1TU . U ifH J f lW ir fiw ts H W ift'M · !
К А Г т л А н т н н д ^ ц л л іл ^ ж^ л іг п л щ н н
» /» Н 4 Ш 4 Н # у іН Т П М 4
д м

м т н п ^ а і і м

f i /ід

·

ir ^ A tK iH f

н ^ » Н

4 4 Г іи іД ·

/

Г О Т Л И Ч А М Г М ί ^ 4 Μ « Д Ν Τ Π Μ I f · Υ<^
^

^А Г Я 7^П А 444

т ^ П А ^ β N ^f P^f « Г ^ М # и Г ІК ІП А ? Ц «
¥ ж І« Ш 4 П # г Іг і» # Г > М * Т П ^ Н » ··

* ^ 4 Г 4 і

^ O K f A l l O ^ j Г \ і Д Ь Г { Л А т к ' Г П б ^ А € А Ь H t gt ( Т И
^Г + Ъ .ІА Л к Л Л А * І< а А А Ѣ .и Ъ Л ^* (М Л Г ѣ .іА А

· T ib

{f/*m ii^or(A tA TrtA 0< yyM TTT€A j* tp r i i f i *
П Ш 4 < А « » ’« * ) ( ^ н А п 4 Г А г а і і А ^ | i f f
r r t

,

r n 4 f f d t * : fi f Т П A t A t C d В Г # 4 Т П 'Ж M€< 1
*
.Д І
АГГТПЪ ,
н ? » r * 6 V li
.

« н к 4 к в й к 'і н т ^

( г п х п ^ к ш л г п а г*о П П ^ Т П Д
' %
«
" У Л ‘ Р*с t I \ А Ж J £ 0 Г П A . x f i
ГТ1Н

f

м а

·

І - Д и Н Г Л 4 І 7 П М Λ п і # о *< А Т Г 1 И И r e
і|4 <

.

« ί Λ /# r- * / J

H || μ il Μ Λ

Г
π if* * *

И М О M fc

fA *jD
*

П4 4

r4 f#

/ Г Ѵ Х -Х М ^

р Ч А Ы О Н А А А

m
Житие на Кирил Философ. Кир.-Белозерски препис, JV* 14 1253, XVII в.
Ленинград — ГПБ

Факсимилета от препйсй на пространните жития

хд«ѵ«і
**r 4A -j*
4мша · 4 4 ί Ι Η Α(ν ^ 2 '( Г Л 1
•ι ПФАФШI«·» ** ·* ·»
**· f <Ч** *»
и<іиц^<а(інА( АЛп2кд>ѵіг«ѵклиі(
«Л^-П^іМЛЛПЛ -Κ»Ι|1«|ί.·Α··*ΙΤΙ*4

*ИНЛ1ИГЫР4НГШт><#г«< \#ѵ .

1«» И . U > fT Q « M ^ Л І ^ І Г A t т » »>ѴЛ

н м 1 й < д 4 м 1 * гп ^^ж Л 1 А и < »

ІЪл»г4гП/*Д .

П^у/

£И С 4«У Hill т ί/Η*

A ^ ft * AUJ ( 4Л#%

а А і^ і^ У и < і« т ь м и ^ [« м * ·
* Й А н Y tf м * н а ф £ « H B f t u P A M .t\ H k .

« н іт и у ін п и л А

«ЛвВІНМіІвѴА^ШІ^* . HHfJIAA

+

IU H U )iA

■ *ϊ, .

л -

r·
Ο
“· ■<
Λ
f- ГВ11 ГГСІМЧПЦМ^^ПГП^І
П*1<жАИМЧЛ1А .^АШѢЛиШМШИ
^ у * < н і Ш й и « |А ^ м « н і т м
1 ім и ы и п ^ и и м и . ИІДМ^М
г о ^ т н г ^ ш н й К й м г ,мол«
к /д м ім н Ѵ к н м т К . м й м д н ім
Д '
П |М < *Н Т П *З А 1К 0,м м ц »тА
м * « m q ^ апая+ Л па с іу ^ ы ш
c tiH i і м ш і і е м і к ч и ^ м ^ м
м ^ц|іитиііл«гііісп#у<т)н ■иімм
|(ААіК«4ГІІ<ЛАН^(А«(НАНІЛ|і Яа
іпт■*с агпги m ■ a h a m i m j ^ i a
им«7й*<ш # ад т А я & н н л А п Я щ і
J*
n + m rk n { { І(И

C4MUMI в г » ч ^ м к п м а ш а ;
И ^^Д Х ж А К А ^Л*· ^ у і ам< Atifli
4і(іі,м < < 9н тг^іп м м і« . « ш и м
(т ^ * у « Ѵ ( м « ( м й т . |« д и м ы
(|АА(|«ШіП|*іАОІ1. £ « tt|^ U S lj[
4 u i)N M l|1 . |імиН4(МЧДМ<ІШ
^Н Л м ііяА ІІШ аяН ІП И іуіЛ ІА *
МНК*. Ц у ім М Й ^К А іЯ И І^А *
ШМІ^ШЛП ЦНуіуАСыЙуИ А А .
иі}п|«ТАЖ( N<■'ХД*ГПГб«АГПМ(А

«MIMbMOfryt* <с»сж irvi^c^yytff
M ^ N ^ fA A lin U fA M b K W M f
^ іи м м < ІЛ ід (н М « ІК « ^ М Ш М
ЯН<ММ(^ІВ^ААІЛД|<^Мт(АМІ
аг^і|*дяшд<^н<сд«д>«(тд<АПяТ
NljUUClt .Н Ш д и в Ш Ш и м М Х

ΑΠ·Ι MAO ч 111Η * ν ΐ MU H Н Л f □ Η I H

.ИіуЯйй»у«ПАИНГСН^ААІЦ«
ц И 4 * и > г (м 9 » М А іі» « ііт и ііг 0

«ААГІЛІІ : jMKjV ί’Μ ^ U ^ n U fA
}Λ#ψΊΗ , ИИКАІ(0«(ИІП|Х(І1ЙѴ

•j* A«'m% С о « е и п ь н т * и у т » і г 0

п д ь а м π ι ♦r e t # o u t r n Α

M W M t | I ( J o t | A A W A r / l ( 4 *М И

f а \Ъ \· m
игли п αλι <д им**
<ѵ«ш имт|«чдтііі(г»г«>«і|АН:

МАіШАЛПА . ΑΑ^ΊςΗΑΜΗ'ΜΙΗΐ

■'* }Οβ#γ АНПД^М/» i t Л^вДАШЬ ~
M jyMVnM 'lfRHOtni'iflilNKM
іж(ПІ'»Ли^П ПНАШ *^М . IT**
да

нп^<пгігпи А ф і и Ъ И А Ш Ь . МA
и і т і к iv
д к м ь . и # ч ν··*« λiu
ПАИЛМНШІЧАІІЛОО/Ч Ч ,М<ДІ

*л««уя·

N t f l t r ^ K I VUi . f Λ-З a rt vU WAA

®

■*

*

·*■

tyiff\f04H і ы т и ; ы н т і и · ^
• ft
ы м ^дгттг^п и д т ь ·
и m i ι A i n a ι ί ο ο а г о и *ч 4* т ^ % ч т і ь
‘ ,,
* ,"4
*
ІИЛчЦ^ГТІМWtoI. < « I n f ill l l ^ n

Житие на Кирил Философ. Чети-миней — Московска Син. библиотека,
№ 991, XVII в. Москва — ГИМ

239

$40

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ

J»

/

*

МО
л*
(.«е и и и « о ‘ > 4 1 » т
N4·» 1ИІЛ«<ѴІЧН fl^A . Л
0 » *« I * И ft ‘fc « I 1 Н III Η f A H M L

( ( r i t .1

Η - Μ Ι Ι Ι , Ι /Vt « * f ' t III Я О ^ » Л 4 И

ρΑζ6*Λ·ί·< ІЦ ft ft ft f ‘кП ΟζΗ AM

W ftfft^A·!»

ro ^ /l .

H Utftn
n *

fr.v i# m » f

Ш «1КЛ(1

. HflllO
H/vsanAitiiMMH'kHt n f o
ai k ш с » п а І 0 j l K A m k t a m L
(Л О П в ц а ЦЛНШ А

u iiN lfrm iN

.

^ Ч к Н Л іН Л І

kkl'n|tl I#i M A f t % k f A i U A t / h .
н л н к л л т п и k t t u Ϊη m k i i n .
И Л О ІІО Я П ^ М кІ|И

.

И ІО

j f l H r * MMfll j»H M^fcltW
f^ rii . г л н у * . l i n 't t f
С К 4 Ж Н Н А « Ч

K AK O ftM

<»l

n iR O ^ N itfM O fll H U t K t H
ІШ И Г ІІІр И Н Н А Й ѵ /М іЯ к
и и к ( П ^ ж іи /о ш ( .^ и » і v
N H A ttAH NM f t t m k< K

Ϊ Η HA

fA in

1

i

іік ж

Λ
ψ
ί*
ίχ
«
φ
(
7
ι

■μ « o * j η

Ш |І* |Г Д « |І

^ f t ^ 'A K o f t o

H r t lillllM

.

ft (A flM A A

«Й П К О А HI

.

ApA М 4 Ж

ftO { A f#

(ііГ и іЬ Г ІІа
Ш И ІІО Д О Ж к ІѴ А Н С К О Г

U Jt^ rt

.

r* "
П ІІА К Н ^

llOftlllf*.'

Л«і*СМЬИ0Я#у

.

/

ft OCKA ft f t f t I III I l - r i f l f A ( l

/М 4А

ira N fff# N fl« ir|IO H If|(

Я ГА /І/И АА Д А « |в
КА«НИП*С A H f f O f III*. ДА

H IM K II

4

n o ltfflb fK frf/ H A I K I tO tflM

Ш «ІИ . т і А н н ц п А л т і и
ГАПГИІАГЫі^И ПОДЯААИ
flflffГ « І ( п А і и Г Г

MAC A M О

ДМДАНМ^АДЯАА«І|І*,ГА
f t ' f c f ^ A A I H Га‘#*ГЬ ІАИпв
п г 4 Л « Г 4 А « ІІИ 'к
Ддн*
ΙΜ (ιΛ |(Α ·Α 4 { Π Ι1 Ν 4 Κ Ι
К К К М Я А ^ІА ІА Я И І^О іН
Α Λ Λ Α

I К%

Ш

«

Д Ш

(

Ш Л А

" f ' k

/И к ІЖ Г т ^ Щ А ^ и К И
rnO K /M dK 't/M 'i
И/МЫМ

П0 ОЧОЯ · έ λ « « ι 1 1 ν α 'α ι ι

r i m t M A R H i n n c b i . I Я fit A

Π·ΟΊΤ f « ΓΑ# III 1»Ж I ИКІМѴ *k
rojp# ЯAM Ί Kftft I t i /Λ н ф *

ПА

-

M / tn w iii

.

a a i h m m m

ώβ*<;

(||4<|>П4<}(ОДЧ KMMM'i ft f
ill ΊΑ Н ^Й ІК І ω C M ^A
ft M O N 4 R < A

A M C A H fffU M

н о Ш ін ігіл і т ь л п

Ам ан

£ Ы Д Λ #ΛΑ *4 « A A f f % Ж М Д Х ' '

Ц і а KAKoHbt t / t k H* (ПІ к tд и
III!
4 llf ОЩМЧГА^ЫКО
lAftOH I Μ β*
І«« < | І А Г » Г О Д А І І І М

* 4 ■* MOI
h N H f‘ M
м л я

/ИМ

ίΙζΗΑΙΑΑ'Ι»
l# ljl A И І І І »

fc n o ^ A i« iji-»

CftrnT

^ A ^ b lh O / H 'lh O -M l^ .e iA H 1

llfftn

aha^

u

nntfn

K

d t m

f l ^

D

ІИ 4 К Л « » ІІо

^ H f f f t A flljfM 'fc ^ ft^

IAH O

4 A III Я O f A I HI I (J fill A O ft #
( Г і я * і R M f t l i H 't K Я ftAM
k o ftf Я^*ДИіП«
« д о ім а
fa а и »

*4 ft Η

«

H 'H

III I H ft Г М Н П

ft f a

i t

М Г Н 4 *1

* l» e ^ lH < f> lt«

114 ft M ’fcf I'M \ОЦІ*^А>АІкІ
K H ГАІІІІІ
H4nif#<*fft I J *
ftnl
каліпё* ι,Λ ίΓ ^ω ^Μ
l| 4 A H

I A il* I ft ft

f 4 r Я *fc Αψ * « I f I» A

^4

Д 4 »| f f t ft f t f o ^

1

/И М П к

4 ( fit
ft MI 4A

H

k

t

H

A M
'

i

f III K

1 H f Iи

k f A

I f t t *

II

■

4**'А

Житие на Кирил Философ. Чети-миней — Московска Син. библиотека,
№ 987, XVII в. Москва — ГИМ

ФАКСЙМЙЛЕТА

,η ϋ # ΐί«

ПРЕПЙСЙ

lw

НА

ПРОСТРАННИТЕ

.

ι.^'ιί. ымнпг. < J
HAt’f i t m k t

«Σ *+л ъ и ін л иѴ*««г'* А г * * ч ь ѵыЬіеѴ
jfcV

ι

^

m

,

" ·

АѢ

s*

ΛίΑΛ^Α^Ηΐ^/Μ /Λίαι^ι,ΐγί
Htt^AAHAHb « И r i M ttotia

A

.

Q

,

t

*

f

y

A

>

.

й «

.* t C .W ^ &

, n^ * U t> u

f S A f k · V* · «** ·'<*· ^ f ·
r n s tb tA tlr
ЧЛі<Ь*ѴФ i
h'tL**ye* " »<* *'Д *<** ІІ ллЖ
· ItAiCfiH
Г

I /ѴЛ

^

»

/.

I .«

И / И Л А Л < К ' ' * И ^ и і И А » « Л Г Т # / < (г « и Л 4 « и

.-7

иг< л < г1й 4 « и /и

н*%е&€&*иуллл* *і ,
^ Ш

І

і і м

Л

-

л

I f I < Г0> Ѵ · К I и

( Ц 4 <Г-< А / 1 Д і ‘«

.
П Л Г » и " л ^ » | у ,< ,"
r/ W

^

к

ѵ іИ

^

М

<,” , Г Ш

1^

І» А А И /Ѵ / 4 | І> ГП (>

.

£

Н

Ь

<* t

: И

* И # Г# Л Л А И

Ц

М

І І f r o

L ‘u

J

A

i

*

h i l / \ t i

Λ·

t L ' f

λ' Λ

i

i

e

ЦЛН>Ь1Ч& b^W4s*f i c b! I** ·
й ііЬ /ѵ \6 t A A f b f ^ * iiti»

у и

іХ М

й р / г )

,^ < й < и
. Г* 7 г*

r

r

м л * C f il«

| f i <М І И .

*/
.

А

у у ( и Ѵ

ч ’т * у и rwry# tG O \j· ,n ^ a iA * k

« Ι β « ί
i - i f ^

(/ (.

І

.·»» I
H

,

«ι
*

(fcA4fl
*

*

и

·#*/./« # « * с Л

' t l ^ t t n t *\ nJ 1Ѣ , xf l A r ^ t ЬЪ g

· Λ '* 4

t f f i r A , 4 f t . * 4 n % r4 j> A ,

L'JtbfL'iyAC bb Ь # И ^ . ГГА«»і/И I f( I rt ί n i ί/t^ i U 4 ГгП|
C * M *<ѵ/м >r-<* »

іЧАЛііЧ ІЬЫ£

t*A

с ф г - к / * и м I * / ttA <

Mr t/i/% **^ «I*и <0 ? . U ^ t

/ttfc ПЛНА rtlAl€A€th*tllBAAt*tit M
« » < ?/' * U - n f A L u r *

, И ^ М Г О Α Μ β ί^ Π ίΑ

•'f4g)>fl £

· '· M

ш . •J f‘A / / ' / 1 ( М й / Д ^ л у ^ к гхи . #f M

* ш г * ¥ ъ < * " ) г и 0 < > % * Г іА .
N
* ^ 'J L u « V *

ЖИТИЯ

у*iSAAth* . *%ГлА

у4

т Ж η ά гч*іі*'+4'*'г<г‘* t
/

0Ϊ

H

t s v * a

и .ц;и т л і < # й м # і й ^ 4 Я л < ш
· * * £ * * + # * І |Л « Л И Г Я Н т Ц Г
и М/4/А

} , ЬѴ Ліі*ί ♦

Л в И іК ^ с Л

Житие на Кирил Философ. Вилно — ръкопис № 80, ХУН в.

24l

'2 4 2

КЛИМЕНТ

охридски

**.

. СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИ#

Ά / * n f f W A a A t n i r . гІП Ли.ѴААС ГГФ м^

іі&ечгАнггіп& нАр*т * * аг *>(иβΐлл * Λϊ^γΥα
1/
. / 1 . JL ^ Г V‘ A *"·
Λ
/
. 4 0 аЫиъА 4 *и<&ІР4 ГА{ісЬ*&ілс<ефл. ctaojsf*#
»

' Ч г г Ф я ^ ы а л ^ ы г ъ 4% • f J b & r g Q A ' ІГЛІЛ%±ГГТ<Г·

,

· Л * 'о 4 Г · ^

tS · г

Α.Ό€*Φ'ϊ ΪΪΑ й Л у Т ίίίΓ · ft*n £ r1i І£Л1*&<ί; 4

? yflggзйѵ?“*
*2

j ?

'&

&

%

Φ

’ΐ ζ ν ?

4

* ·* τ .ί $ " £ Χ £ 3 Ρ

Λ

я т і г г к і л ,/Ф ѵ Ы } А » г л i o v I o # < t a A , r n t f X t * ) t t m »
іИ Д ^ * < М

ѵ

_ s

і в * Ψ-Ψ o f

Λ»

.* 'J L

& 2’ ’
·& β ε *
ѵтчНіфіАФСЛіДАЯЛпг<и
1 *учггл£*л * £ г д о
-Л * Н ^ и м / ^ І И
І^
Л

ш е А іР И

у

1

, *»н^_

і4 И
І #

У

яг с -

^

Л

.·? ™

^ Г І | |/ ) « М 4
М

с-

^

4

0Α Ώ * + * π * Μ Α

✓►'./

Г* , ..

r r t* T Z 7f r > r i t f C J /P u r i i + f € f * t - n + f f H J M W f t f i i * * ·
·Π « η * β /Κ Ι ^ ^ 4 4 ιΤ 4 ^ ц Г

r t6 % M A tt< +

« Г ІД А м о Т ^ М ІІи і/,

с г ( ^ ·* £ & ί Λ

Ъ » Г К И ? І Л 0 Т ^ Л » < * Г { А У г с 7 ф ы ,^ \л г £ ; < Ь * # 4 й И *
< Л И « Г І^ Ы у Ѵ И ; н / І М / Й
ТГвГвГвяЗ^

■ iA W

л 4» і И Г А и Л і # f

ивц

,’"*!£-?"Г*,~
it

гк

я & * т * * rw g r ? ~ 2 : і* г ? &

"'yJjPw*·“?*^Γίίν^'4

(г

€ Ы & » А Ж Ы л М + ,Α

й ш ^ а г і^ , Д іс ^ г ^ Іт А і^ іу ·

Житие и. похвала на Кирил Философ. Ундолски препис, № 1094, XVII в.
Москва —ГЬЛ

'

ФАКСЙМ ЙЛЕТА' O f

ЬЛАЛА
O ii’i

к%

Г

д I

д«иь

ПРЕПЙСЙ

ЖИТИЯ

*

н ё и г т л н т ш ш * An

(A·* INIlift І і

И-ШІМкННК/

іи ім г с и

ПРОСТРАННЙТЕ

щшпм чллтьпплгш

«

н / ш » г ш *м * Ѵ ч и п і« 4 *

4 · ί# ^ 4

НА

ί »«

O ff -

м г#м *ь*

^ М ІІІ

Л ім е іт и « %
ік іа м іѴ
1
,

*±Л

ч /І н і
#

Я ір д р ъ *

НЛЯФ

*М Д 4А

\

С Д Ш І4

ГПДМ НИ
#

*/

£U 4N
'

ftlif
' *■

^ N I ^ l U l l нгш иикмя п^яшля · " W
кф tMtpmn г ^ і ш н и к о м * н і п і к ш
НЖ ИИОГП* * l i p f
ffl* L

И 4И П 4Ч І

M 4 g 4 * C r f« M 0

'* * 4 4 * 4 4

т

П ^И 4#Ж 4

H fttK IIM M A f ПГЬ

, Ш Л 4С Π Μ * O g 4 M 4 fl» V f^

иж осдд^ка
КН& ГПИ
М4

Hfn^iAgHfH'k гуѴигпи нтгм
Н О К АКЛАЯу^Ф * γ ί β
Л&ГПЛ НШ^ІМІ

·

Н іП і« І Л 4 # т * Ь

# « , '

МН6ГШ ·
n/^secm f

/

І« К И

-х п о г и г г

/-

И 4441

» »

'

>иохкн4Г О

4Л Г Л Д И

т и іп І А

Λ Ν

ί

И 4 ІІ1 ІЙ І(К М ' * і м * н ы г '

'
? и ^ ь и ^ а

(« г ш

*'

„і

и |ъ

ш ><н <»га

# а и д іт і

/

й

г іь

ч ^ /

>ИОЙ

Іѵ г д и и ы т а

, H 42a

м6*
2 M 4 I#

J/
И /И # Н ІА 4 Г1

440М 44**

ГП*Ъ <» И Д 4 Н І

w

*и

», 3 ' #·
K g U ft4 («
«К Ів Г П О ,

А

И П ІЖ Н *

И Ь н щ і*

ГЙ ^А

* Н « І ^

*л$ д *ижі нлмѣ. f f i н
іиЦГг . ...., Яті п^ияФ ти tkgun'k нлш .

(д ш & * ^ и

т ш

И 4 4 'і.

(Ш

1 \

и т і , €гш t i m k ^ т < » т е fr it
Г44<Ъ

ι

М ІЛ » р « 4

-А г
поучптшм

мііт(н

ГТТІМ А

*

ДЛЖ§ И Д * Н U H * r .
пдртѴд^н м оци * к л е т в а ,^ιγ· -

М К вЖ і

Г

лг

£ЛГА1*ІГАТТ1И

& N 4 u ia

І # д ъ .

г*
4

I:.*.·

Житие на Кирил Философ. Ундолски препис, № 330, XVII в.
Москва — ГБЛ

·£<-η·.« >

• %-*
:-Щ
. - J
’ . «■Ά

243

и

КЛИМ Е Н Т

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЁНИЯ

Ф

*

*

*

s

/

( Ь 9 Λ

Щ
» Т 4 ГѴ Н

* л

,·

*
Н Г #4 Г 0 1 < 1 Н Г * Г /Ь ь Н * 1 'Н Н А

Р§
А Ι
ф и л а с в ф 'ί ψ в с и м с ^ п и

А.
Μ
ѵ и н ь «и
s

р и 1 ' н и ( т л * м » ^ < ^ г л а в е н w k м я м м ^*
^ е ^ (^ (ІЖ и и « 0 Г Д (!< з ^ и ѵ н 4 С п (м а с _

я^ік. Ιи*асотлMHfiiYf #с^го/*е#<и
«

'

·

ι '

■/*"

д г ѵ ір А М І ΙΗ Π ίη Τ Μ Ρ Μ
/
%
*
^F^T*
у

/< ^ Λ |ΐΑ .* ί’Λ 1 f<t

,

И

Щ гн н

O V /f и v f * / c *
г / і & н г ^ м 'р д ^ т б ' , y ' k / k & p r u
p Q N p * 1 U f H ri Ц К 9 Г А
♦
п п и ы pv*2* H
f.
и
r
c A M 4 L ^ f% b r/ip fe itT & г т г * г р а ч * и г с ^

K + k r tz r е й r ' a i s ^ p t H ^ T

^ІН Ъ
£ » К іЖ

^

h τ^ρΛ ίάψ *

7 r OflfbA f f A . A ^ 4 П O K
Н € 1 І4 # Н Ъ

.

іи * ^ Р ^ и о А Ш

« « и Н

г і н м ^

£ { Я б Д р Й * :н

A o ^ H с ц й /v » * о т р о / < 1

.

,

ІГ т ^ /Л Г М Ш ІН r fc A /W U H І І О Н Г Г А Й И
Ф
/’ I
f
#* ι ' <r^j
и /ΐσ е а ф ъ Ψ н ^ г т я в н и
м у \1 л ь

н л іп ь

·

І ^ Л »*Сf с г о / о < ѵ 4 « / и Ѵ н ,

/*'
Житие на Кирил Философ. Рогожка сбирка, № 636, XVII в.
Москва — ГБЛ

ФАКСИМ ИЛЕТА

ОТ

ПРЕПИСИ

■'ψ Mt ·*
%

*+■:

тл, О І-«
Ha

^

h^u« m u

^

н О а іш ж б ^ р л
^

Л І 4

■*ъТ» Н
*&.*ГІ.'' t.· »

«Й . Л Л * /ц с а '

. u n L / т . й <.

- Т ІО » * * * Щ 4 С « Я * - Л —г Г с т Г * ' »щ>р 'ф \* т Г + П с Ц ^
i ( ^ m a < N b ,M<4 , О О

# „

4

V * >пі

>л W « *

и іи

,

вжм*
#(П С€М м

245

««Тщ ^Ую ’ П # о ^ «*Λ*^ С п п * fV ^ A r *',T' t x *M i

H ^ 'u i t U l t

,

ЖИТИЯ

___________

tn%* й ^ , fe c e rtlu ^ rfA * * *
ί< ^

ПРОСТРАННИТЕ

. О Ііи л

*4) »

І ^ т<5

НА

П ^ а м - ‘Ц Ѵ « Ѵ ѵ >4 а Л ‘ ^

а<и

м «а^ 4 І | і ’ Н # т « l « * t *

(A4(rru« / ^ г іш KMIU> VJ

, f(t^eu^cV e

*2^фЛ«»*1Т . A xyC н а и г ?л )С

, М в Н іц К т Д в Д і^
w < i< A «h. Н і л ^ м и

П |и ш /К

U |tH m w Ci(l*h* н^у н

Лн

f нли<1«

AfHdL ,H C f t ^ « f « 4 i (A ?Q crVty* fTU9«fa « « .
hr»A^< UHHTt' , П л п ^ і О ^ ·

<Ѵ 7А стк

,

, И 0 4 »- , f l o r r c t

d n n w ,w ί»>«(ι·ι t н П ^ а л Д н ·* < * 7 i j C ^ y u ^ u .j ^ A A H o l o j I / ^ n * a C l o
t t S ,(m<(C <f« <<UK\ £ f i ,* £ * ЛГгИМ С Ъ , К Л ц о Д І A4fff
6 я и \А
'a
* ^ -,Λ* o ' ' »/
^s, * ■ Ϊ
^ '
~
(/ / ^
,
*««·» гД м ш л , μ λ £И*>* ^ ,н л * £ м е щ о л М a , иплдлкгіг АМ*!. ’J'M *0
и

-І^лх» fcrfc^ н а іх

m u<* U i^ x u t

,

исог^лл^ѵі ( £ и « ш 4 ^ о д ь < *(& урім Н < *"'уѴ
u n p * < a itr y \«

,У " Г ·
КИ*3> «л ****# $. ><Cimu.
^ по а т ^ ц

:".

h * 3 * i н а » (?*toj>j£*0© С м к * )*

Г
^ 7 ' 7 л-\#χο mrt αυα* ^ё€п/% m fh

)^ > Д * < тн . ^ j k « i i f СЪ X t ^ t

П ймах? (к л ^ w *

/'

Житие на Кирил Философ. Барсов препис, № 1647, XVII—XVIII в.
Москва — ГИМ

246

КЛИМ ЕНТ

охридски

,

събрани

съчинения

γ

<г

ΑΛ

,

ΙΛ ^ β 1 ιν » ττ ΐΗ < > * ^ .« |ν < - і ѵ 4 Х # - н н 1 °

~

Х± . <У ' 1 '

^ ♦ ~ VT А

^

\

м

0 7 ^

н

и η * и * * %η « X ι \ \ ν i u T u
,ч

Ут л Л н л т *^у
»Λτπ\ί Ц

ѵ (*г г \

- H i « f t ^ A A V 4 < > lE I J ^ U - a « . Д - Д о Ц
<

ςτ

«

H i

ч

Н Л ^ Л - т Ѵл

лѵѵ?**** А и п

ο τ α ѵі н ^ 4 * ^ A

<-гГал . ' <7 *
і ^ н · Ѵ\А+у V*II

'~щтІГп ~
V»· ^ II /* A

ι

а
I

п

Ц

<

А

о

л

Л А Л

*

\

W «%Н

Ц

©

и

і і л

'

И *РЛ < > Л ^

tt\< і . ВЛч Л % < ^

н И 1 » ѵ S-» »»*^Н ί ^ Λ ί'Λ t 4 "
**~^ljj
4 * W H -тг»ѵ« » M t u

I
Ь>С»И

<і М и <*^ІЛИ ^ Т І

И^ят

* л т і ц-іА'п'1>* τι** £Τ ~ ^'і^‘,\*.\
/
ic
и и
Я»*рл
к eо і«.ое г т »ю е6 і^і-л
иі Я
и ^ л с« и л
рς Ύ ί * и>у *

л

С Т П

/л

и

н

ц

^

' і { Ѵ*ЛТ>ПЧЛ (Д

1

^4

’ ■'о

л

^ 1 4 о »«л } \ и ѵ\ І я л Ч ^ ’ ^ л
-$ t\ U L ^ < T t«

ΊΟ I

Λ νΛ ·

^ >
’ L^
U nf W V ’с ш и и и К щ и и
<7
I

Ui Λ ѵ\ >H S X

< ," » · с Лл ρ*τη^%

__.л /
п 'і 6 VU

' * «
%Κ\ν*0\ΛΊ2

t-rt" 4

j

j^HVi
*
«с\іи ^ Н Л Ц
<С?

-

ИНЛЧЛб^Ѵ

ИдИ<Г I'm Л-ПЛ^^І Ч АЧ

A

л<і н <лі( *** \ ѵл іН^іѵѣа

<~т ^

к

п Л Ч ^ * п # и A S‘^
. 1

O ' T T X M ^ y

И М Л д * 1 т г * 4* т і а с
Г
*£ *
О
~'Чк>4'

О

♦

-

t

! * · · / > * < * * ѵі «* «* «

у

< Л Т

*-*, ѵ7 <1 м

9 AXJ И

£ к О Л Ь ^ < & ^ * Р Л “7 П Ѵ \ ^ Ѵ 1Л $ · Λ
/Г
< ’
.
-^ Г
т а ц <\тз

Κ,Λ A 6 С Ь

'

-*л!

9

·

Η

» 7 Ч <* й т а

«л*~л «тгп ч ц л п т і п е л и т п и
,/ |

5

Ч і і - т Ч * -Д Η <А|Л*^~1 $-*

,'

і д

*τ\%\ <^ іл «^стѵѵ *л*л и у т%•ттв^
^л л ~
1 4 и

·v T tV *

^ . ^ - п <л <ТП ».< С ^А О Л ^ Н И
S - ІДХі 4

і

‘Л^ К< ^

и &
*?И
І.Н

6Л5А Л 7

f - r t p i -Л

14%4-τηΐ%%Ί7% •ЛѴѴъЬ

н ^ТП ѵ%%Н О Н ^ І ^ Л

Л н

Ѵ и ^ ц і *ѵ

•»вА?7П ЛѴЛЦА<ІЛ\^М л н ^
«Г

< ? t

t )

Ѵ|Гтѵл

Л

t

» П

< 5 4 L|> Л

д

л

I

< A fS <

чс*> «*τ»

Л
,

«а е л і М А л и Н і о 1 н АЧ4
И Г І «b"i*

i *и TI

ѴЧ %-&<%*!M

тчлс^^-т <\ S **а і &Д <-тѵ^т-а#
* ^кл
г
#^н < А лчн с*го^с^«и < *п \
ρ η Α ·|Λ Ι< « η 6· тир-* о
\ f ѵі>^<!>ЦН*4\
^
ѵм^ І
71 <А-тп » VI <ЛЛД
*>-о
yti* <-5 1 ^
~
><?><1*.
fl*l

*

< ч%

,

.

n « t n » TI pfMttV* V»Tl ·
Т

Г

I

Житие на Кирил Философ. Архангелска сбирка — № Д, 242, XVII в.
Ленинград — БАН

κ

Ф АКСИМ ИЛЕТА

ОТ

ПРЕПИСИ

НА

ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ

А

f it ik

I
Щ

А

М

а

й т

Ш ш па,

т

і і

Е

K d /n v i н т г н м

т

н

.

ф и л б іі< ^ л . llfft.r*

Ц л/ІШ АЛН П КА. *
t A S ШГ f i f t h s л я У

u

_ H t t f m b ' в л ж * ·* » '

,

О т м н -

jL;

З ^ М м Іт г к и .

#
4
ілЪЫт* #Л4. CrrhfT^ М«ин

а»Ѵ д^^

« V ім м .

„ j
lT*
Α·Λ*~JbЗГАлтз*

Ггг.«. ъ.**/£?»**%У\ *om X1**^}/<* Л* . ь -r> * *
Г*>
-.
-- ч
Тл Ми » ) . дѵ*л$Ѵ>4 rrr
f
*
* X; р «Д « с» » |,^
<** а 4 a f.r^ ι * γ « **v~~*«
,
і?*дл«».оа/^ч#
>

#—

^ #

•

il/ · /

,

%

^

ч л а 4Т а Л

Н Я > М л < к .п ^ ·

o

«Ж!*
S

0

л

mi/ ж * .

Λ/ Л Л Л * М А Ж І Л

-^i ‘

чѴ

Ι,ν - #f

,

л . ^

V.
A/г.і +Кч&?*> · . a
«·
^ 1
e ^
*
*>а#/)«д%и4г fCi&Yt kLL>4* ,

#<?

J

c ^ ™

,

Λ** *κ/ϊ?*·λ

#

·χ.

«
·%*
J ц?п
* /* '
4.»
*
, * * **'
ΛΛ"#ίΐ»
» * Л*1*4 * ή ** < ιΑΑ * /^Л-Л.ВГД ^ ,♦»*ч »<0#*п ч

**
4
ѵ л^
S ^^
_. ·

4^ f

*^

Λ

т и + $ ц л /ф

o ♦ ^

^

4} . v~?t λ/β» f > ГйГ,

«*♦ sI j/* *

·*.*#* *
Ч«№ ,.
#</.*{*4

"* o
лд^,

*j
« ч іл //

*%
4_ *

Д т /А

tftv ,

ν**<* ,* <· . ’
* w U1 «<
»7
rf*■*

ІЛЛГ » /

*·-

,» t^ A ,* ^ u £\

^

*f/
**** (^β 'Ѵт^лл*
*
и>/і+*ілг

η

νΛ # J^ , '
*^/3****·

^

«2лГ5

^ 4 ^ 4 ·/,

t

y #. O ^ f / #

./

* * |*
f

Л^’.»L^y
4 .

·

*

/лЛ>#
·

^^

^
m

·

I "*

.
1?
*

* АТц'

^ л іг ^ / J r

^^

,
£ V

^
** c·*^

^

*

. / ^ С ’: дѵл /.ь.Ѵ ,u * S \'* j£ ~ * . '*У 'Ы

ϋ*ν

^ ♦ .W

**

λ

. α>
* ~*Γ
*,»* .***
^
,

/ а Л 4 -л

^ W iin

/
r 'V '
с: І . К Г г - ^ " ,
Фл^

tn * н

9 α Ζ*>+* ·

. " »?
/Л
>~ ί’
·.
Сѵ*’. ;
л *»-#**»*«**«* *~Λ4 Ψ £г* \*Рм«ѵ лгл*
*
’
4
*»
, τ*
m’ U X ' ****** *
**Tff#
%
*
?
mtf.mti·

f*.>

. rt*·
*

*

f> л<«»д.4ѵ

,k.^ 1

«-*·>'. у ж> *

jf*JbS~bS~,*A'b? "imt λ * у
<*■ <W
«' 4 · . <
. / t j . ' . O ' * ’? - **~ t ' ~

~
% - .Λ ·
*Т>, *>-%<**-«Г
<«»

Р
Житие на Кирил Философ. Ръкопис от XVII—XVIII в.
Лвов — сбирка Петрушевич, № 9

^

#

t ’ ^1

247

248

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ

*ИШ И

- И Н Г £ 4 * Л ( ГМСМЯЫЛИ W H 4n 4iir»H »C JL »l

MW-h

, %

*ТГ*А4 Г Г ІД ІС Д И ^ІЬ . ИСГ ЪВ « И* \

/ИНПОЬИГЛГЬ

. H T t O r f f f i f H 4 A A r t# fT * r k ^ ^ r t? K »

П 0 1 И Ш 4 . € Ж іН 4 £ И І ^ * 4 £ т Г * А ѵ М 4 ^ і4 Н Г Ъ

. МФ^

1 ( Н И « С £ Ь Ш 1 А * £ Л » Н Н « и Й М 1 Н Ц И . ВИтПГк . Й
/ .
'
''•Ѵ' * *
«ЯГ*г» . НК^ЬСТЩНІ^І/Ь , л г ъ , ·* . ИІ#ГІ*ч

·

V* г—
Л н 1»

/ИІ^Аѵ . 1^^тА ^Н і^іН ДІ'ѵѵК ДИ Т Т »Ѵ /І Н * И 4 Н Г П # Ж
£

, н д л ^ іы к ііі/т в ф у ііш і^

. Н4Н£*ИИМ4£*

А Л А Н Г О у Ё Г * H t T U t y r i A ΟΑΐΛ^Τί'ϊγ

,

П^ІСкі

Ь 4 6 с п ь * к і* і& » к й с /М в 4

. н н * і:й п ^ ц * й в а т £

|< Ы » г Ь к 4 л Ѵ Ъ * ^ Л Л И Н к

.

\\Ѵ ^4 - Д Н | И Л ^ ,

І М М Ѵ чіІЖ И Р Н ^ Ж І НИД 4 Г0
W L |4 H 4 u i(r e

Н0\|*ІИ*П(4*»

ЛИфС^Ы

Afb

^ І ^ І І К П 4 , М $ Ѵ б Д В к * К 4 , ЫД Й И с Л ^ Ч І .
^ Г Ь Е Д Г к Й в С ІМѴѴГ4Й , H *K t£tfT *B iT f*B V V ^ H 4f*W
М (£ к 1 Г П 1 4 В Г Ж С Ь |Т Т « )^ А (А 1 С С К 4 Д
ι *кс н ж в н ^ И /ѵ м л
1 ι<’^ 4 ( θ τ η · ι «

. в и ^ іл ц »

. ііо у * к р 4 « и д г і . £ < м в с * ч і < # м

, и г к и с т ѵ ѵ р л ^ и ы іх м А м п о * \4

ш лДчй п # м л л Ѵ < £
ИТГ»ѴѴГ«П#£Н41ТЖ

иллѵѵгкі г п ь f

. Й я М £ « П * Ь * ^ Ь # ^ И 4 Г к С ііу і

^Tt/4A ^ И В Н4И/ѴІГІѴѴГ4

, ѴѴВ«/\ИК0ТТ»кІкО Η^,Ο

к р о т ь і ^ г і ч г ь п ѵѵ р > и у и Ы С Л ^ .
^ ^ ш л г ь ^ іт г к

/U tir n H ,

rr»f 4 k^5

. Й Ж # т Й іѴ Т Ш 4Г «И И «Т у (С Ѵ Г *к І

VAMfb

. Й & ( Й П 4 4 В 0 В (І7 « Н Ж С А 4 В К ^ % г ь ^ і» іт Н ’

Й ^ И

CHj»»i’Mb.A I k w LiH н с г іг і» НСП»ГІ’ ЛЛІЬ

. £ * ; < £ « r r » k f t f k r n ^ f ^ r k 0 y n e c m 4 « r i ’ ^ rJl
АИ
Житие на Методий. Волоколамски препис, № 198 (596), XV—XVI в.

Москва — ГБЛ

Ф АКСЙМ ЙЛЕТА

ОТ

ПРЕПИСИ

НА

ПРОСТРАННИТЕ

/
~
H iapfC fnA H ^A M M C U a/bSA ttinU lC frO
I/
/ / /
р к . Г‘ 7*
( г п д д д , С А & τ # γ « * ΐ/# ν н у щ п * л ы е н а ы ' ~ >^+
A M JL H

. Μ Κ Φ Α Λ Π Φ Λ & Η Λ Λ ηηίΪΊΜ Μ χί
,
< τ.
/
,
«ъ

r f7/

Г/ІГ*ІПД , < v r £ i c f П ,/Г Н 4 Ш 1 /Ц * , ІА%3
/
/\
/
ΙΑ
'
,
П Ф А ,Ф ГЛ *т гЫ Л А иЛ Н А,*0Я Ъ А аЛ . С * Г (
#7

I·

✓

. о - г - /

r * /

I /

ι

*

r ·

I

нглгм лла

/}

/,

**■ c *

.

п х а Ф н л л і . } н н г Фн п ф н ф н а г з а г г н ы
/ ·

/ ·

£ г Г а * л % ' / , <л л %н н ѣ
г4
/
/

/
іГуК

К

I/
Ж

гт <—

/

.·*

-

·* "

·

г о ц / ц 4 « д a i f г о и I V 't r t i H f
л / *< I * »
C*
/
'

/1/*» . ЛЛ*0ІЛ/ АІА , А 0Г іЪ Г т А Л Л *Ф А аь^
Т я ш г л г б ін н а 1 6
/ѵ и и г а н
Л

,

ж

(t<A г о

' €Г лан< > о,

^ е г т і г ^ т а ^ н л /

й н ^ ^ т м а ^ б г т іѴ

я с А ^ с и д л

€H ^tiA iA A fK ftif< fafi^H s+ iA A

.

, ΗΦγ

9<рАіНЛГЬаСуЫ<ФПК0Л(*СПФ(+
/ ^ г п о * 4 ^ И 6 Г Ш / і х А 4 п # л і б т і / і А я а <пгл
»
л% А Л Ф уѵ ѵ 'іь€ т и лі0 с* £ еп * ьр л< ^ М (£
#тж

, н т * г о г г л с « 4 т н н о г а Ѵ т іл г /

п і ( \ фоі \ л і

. о н іЦ ^ г^ л л ^ н а н л н /и н и

ГЛ . І Ѵ І І і Л І І К Ф П І б і П Ѵ і І ^ і ^ р ф п і м
^(*~ЛГб П Ф р А < р і 6 І ( Л і { . н ^ ^ ш і м л и
/И * * Г П С І Г д б Г Г П *

. Н О К * П О /< т і Л 1 Г П Н

/ n f fc m d i/v i^ n i^ fti/
I" /
ΙΊ

. } н г т ^ / т < м и *
t

*/

. Д К С Г П О О *

.

Житие иа Методий. Московска Син. библиотека, № 91, XVI в.
Москва — ГИМ

ЖИТИЯ

24 9

550

КЛИМ ЕНТ ОХРИДСКИ.

С Ъ Б РА Н И

СЪЧИНЕНИЯ

V

μ a u i t ' i ' H r K f 4f

<

k

l

* «у O t m n f H f A t t t t t n i *

H * 4 J F » A f/ tn ta ( , i t y A l i * * 6 A H * f h , / M f l f f t l l t A l t

^ i M k i C t s a s b p A k ’M n i f l t f l a t i i i A ^ A . г л л ^ і П к і Ж

# t Н Г І Ѵ А І Ф к І І Л Ы А А І Л . /4Г (4А 4#ІМ Л *Г ІІЙ 'І'*Ш ІІН
»#
»#,
* r* й
^
X*»
k l t ' k t t i h , 14.» Г ‘* i f k T W r j f t t i A i l l * - <^И #Ѵ #Т0 * Ж
--*

%
:

“%** * У!

*

( 4 Α ή Λ ί ί Λ ( 0 *Ψ\ 4 l \ A , f A h ’f Z H A ' t A A t i h l H i O i i f , f f f f i f

# * ^ИЬ
#*' *Л *
'
І Н і И Н кГАГАІ Ш*і НЯ0ЧІН04Аі ЦН^}(<Л>

I

H k w f o i U t t l · , H H ' A f i 4 ' < f i l » 4 ’/ ( a A A ’i . 4 л м ш *

/>

«*>’ « *

.·

·'.’· ·

*

«*

,Л Х * М * ЛГІ#Г# - 0 . ^ - r t b - #14 M M l f f K H f l t l f *Ѵ1ДО(

$ ♦I '

# **

ГШ Μ Г4
ЛД

* *

»

ί *4 ί Ι Ι ί Γ ί » , М З у ч * П Г К 4 Л

Н £ і і Ѵ г # і 4 Л І 0 | М # і fc ( І і А Г б . b ' i f i f i t i » 4 f
*

♦
НГ*ч<«? C A m / i 0 j ) f < 1 ' A W H (

h'bttiltAn'A k ' h U n t i Λ ( Λ Ί ( ϋ < Α Λ . Λ t t ^ H ΜΑΑ·*ζ(

I

и т ЛИ^НМЛ A . Н$ук^А<ПЛЧЬ(ЛіШИ»І<6АІб\ш.
t 0 4 t f i < m * 6 4 3 \ \ h f i U A /Л ( AI I QAA h i ( i t A A H Ι Ι ΰ Μ Α Α ^ ,

щГ

*

«***

<t* (A t u t u ѵ і о я ч г ^ л л ^ ь л л Ф ш п , н т а г с і і а ^ М А Т Н .

Η ««τίθ г м m n e f f i A ' A t f t i j A , f i t r A A ^ y i н г іл н а а н л г а .
u.»ft f Л І Ш Ф Ш А І І Г О Η β

h i ^ y k ' A гА П О jf A £ ^V \ к І ( л ) і .

t U O ^ m r i f A k H A i j r i r i r t ' A £- . Н Я К І І І д І Л А Г С А Н т в Н

,1-

I* , '

f n t f i i r A f W . HA <H n f A & 4 i f t r art f H t A A t i t t f i ' A t i f f i n

m itIH .
Н( г П>І СЛ<гі ’ - £ V K ( i r
* I "H* ♦
^ 1' *
/ wir*
***
P ( O V l l O ( П1 А <‘к . £ * К ( Л \ а г 9 С ( Н Ш 0 і І 1 в Н А Н

I

< |4 ^ f | | ( / ( %Α Λ ' 4 f - ^ H r t W k ' v K t i l f t ' t r , (1^ ( S f s f кЧ* Я ( A

<
o
Г10 . УИ ΛΗ

Житие на Методий. Московска дух. академия, № 93, XVI в.
Москва — ГБЛ

Ф АКСИМ ИЛЕТА

£*V«**M0»<Af· («И і Д ^ іГаа ^

ОТ

Г

ИА

γ

a

ПРОСТРАННИТЕ

(

и

и J γ , Η ГП| ΛАНЛ4

M «K*t

Д

и

т

|

и

*

<

чг^

ft, A t гЛ>«#У (1#f Д lAlTi . 6 «·* I Α*4<^·>< Г Г»А ітгОГГ»^ И АИІIA
<=JL * Jb < K M A A ‘ 0 «r« » *.ri:.

π <7

.« /

251

A adJtfc. Mв<ил #4M#«ж«и* м<лAa*

tiV ^ fw y H

[

ЖИТИЯ

ω βΜ «»Λ »ΓΓΐ*α·#*^Λ

и ^ И Д и а л г <«ѵ г А .

■ Т * ' г Λ * / I ΓΊ

(| ц f

ПРЕПИСИ

,<.<*<-*«* fc ш

·_

4 ( « І

Α

β

A

# ч л * A H i V i W H f Й Л І І r-\

* Л : .*.___ ___ Λ — _____ : . л ___

*· **
A * < A ( r » » l ____

H0y i f t ' A i .

’V

*

■

T

*ЛггЛ<»ШЛС4^ГіА 1 I ·<Λ r i

.

*4<\a «Г ( Ц « Д ш f Г Т * 6 И

і ^ іхй
Ц - А‘
V п
^ аІ|И
И д^ш
и лΛвβм4 4А<НΗ аα',’, шггЯГв<К< а п ^ и і т ы н
Ν·Α
ПиШи І0
α )ϋ
г
,
Ϊ *
[·
Ι V"
>-х|
.....................
~ 'к.
fAA4'MH«* А.’«*<.«МЛЛГ*Г'Л<і>ЛААИ. ГГ*4
A,Xt.(МААЧ*МН«**Г<*
ГШй і

д

-у ■»V

Иге· ^ИЖНг*ИгК<<U J ^
ІА .

- 1 '

ijA M f^ t y y t t r r *

·> *■— f 7 ' /

,

PA

t '- f t f'A с А в « іи ін е и « ( г » <

< ^ < * Ф .< г М г т п ^ у ,A( ^ Л в | \ 4 Л 4 к Г П М М І Н ^ ( \ « у Л я ( | > ^ ,Н и Г А

n i. г л м и у г г п ·* ^

** ?j ' J ' ~
.

« ( lA fU A M

·

и \| « (п « н /( H i Α Ι ιϋ Ι

ггм И (іл й

L A tk' ^tr'il {йпг*д*мѴлЛ(<Л
I ' "'" «|і‘» « Т » ш / *
ClSltHBH
kVlA fc't^i-UW й ^ і і ^ н і у ц г і т н в й г п и м м ^ ·

Ν ίΛ ιΝ Ι Ι ίΜ Μ Μ ( М І 1 М і|

^ I* W * A H .

н г

А.л.л *»*і

а

А»< п

а ,а гЛ«и

^

і

4в

A n a h l^yA n t» irA ^* yf* itU ey trib · f,k K “£4

( ^ А Д І К І Г П І М и п ^ І А А у Ж С Г ^ А ь .# { λ α * r r f f m · ^ Д - ц л н п л # ( n ^ n *
ѵАА«Г< » « « γ Ά Λ * ί f< r*

V I

w * * C K . l. ^ il t Λ ί ί τ λ ι Α . « γ £

* (Д и Ц л іА г іііА К Д г г А ^ ^ п ^ п ч н ^ м іу с іп й М ^ н А ^ м ^ і^ л
* ё * * ^ < * т іт « и с » 4 ^ Ф « г # ^ Х # т и - < 9 * г і^ А ,<

mi a

m e .** H n M d i A*»#t

И (М # г Л І« ы 1 к » Д · M W "’
l ^ n l N r f I X M ^ f А н | r M I «1^ H f c * 'A ^ ^ | 4 f t n «
«« .Η Μ Κ Μ Η / ,υ

.

Ν 1*Μ< 0 { ( ί ι Α ι ι И * ' ' * Л Н и и л » « л М Я ) » М Н 4 « Κ ’ Λ
,

Λ

«f

«у^*»»или.
І$ |М * М и \/* 4*‘ νΗ Κ Κ Μ Λ ι'Μ Ι ·
* Л < # гм £« ( Ц *

,

α

* /*

. ί /f

м < * п А іс « ( ~ « + у ^ # А І « і> « м е !> А * л * \ н і^ ,У * Ѵ л Л ^

и А м ^ ,< м » | * .,^ ( н н ,і< ^ е и г г в

ί І»<'^-~*АЛА

М Н Ы Г^ И Н І^ /^ А

» μ « · А .Ч И .

ж ^ с - А т г і- А Л А г і^ / » * '^

»4*е^»о<«* »«<*«,* «уг*£η .
r t*I’ *vt< **»4
*у*'g»«4* к

« и м ц ^ ^ і і * Л « ш A i» * f г і'п « П к А л

1 | « | ? | « (Ц и ^ 1 М < «·*» И

лт А< А *» A t f l l i i M l ' i M ν

, И « П И Л ^ ( І » » Ѵ « · *+< t r \ H « y t « / A f Н А Д .
►*«<*♦, 4 А А * у с £ * п М * < r i л а * к . \ г ц * п \

y y P A tH I·

,іл ,Р & ѵ А і « Ч К Л А іѴ Л #*■»*»

*· ♦* I

Житие на Методий. Егоров препис, № 279, XVI в.
Москва — ГБЛ

252

КЛ И М ЕНТ ОХРИДСКИ.

СЪБРА Н И СЪЧИНЕНИЯ

п н м т н Н А*Ѵ Ж Н *Я Л Ім'І^Ш И φ γ η · Λ Α ρ ψ Η Μ Α
гл . и л л /и ж т * . н ж л г Ф ^ т к . ы т * ^лр ш лш ггк
ф у П І А А Р І и р Н Н А П к . {МФѴІААѢА HHft ИП^НФΗ
| < 1 К Ф ( Н 1 ^ Г м > / И 4 4 АЛі ННк .
9л
t»
г—
гтг *,
· · .·* /
Л Ь Ц Ь г г г о г о ρ ,ι
іт б.л\/к л я к и т і р ε / i m i
ннА Г0£> £}А n a u j t r o н і у ч т л /к
СЛКОПД.

£л*гдн іЬ ч ь · С ^ А Ц А ^ ^

Т г т г д г » » и іг г / и і м и . н ж і г г т ь Г 0 г л и « н
►
f r

У

I1

*

;

I'

/

(ш н іС ііг л м ш іт к ііА к ш А , і ^

й /и д а

І Н Ш В Н ^ Н Л Л А * . rt* yi< fA W A * L B t* % i< * m < fA t§

*Г*Н> . Ф+ЖНСтЛФА$Л*МШЛАьЫ П Ѣ М М иіЛ А ьН
У *"·"
' Τ'*
/ /,
4
- Л « /И А Л і и і А г т и л і б Ж і ^ л д Л л і г Ж т и . н г т і в

8

Ѵ*^

• п ^ н д т н . J u k i * гтг* t o m s t f H <и ц А А * к л А
·*
/
w
//
„** /
ДИЙМА МЛЛМШГА . UI «МН/МГПкІ С« ИХІ П«ГЛк<
л
^
~/|ГГ
г
ф К л ч п * ^ л £ л \м в л Ь H f i ^ H m t A k M M f т я п к К
к ж іп м т і л г а и п у г г т и л и г л м м і^

к

к н л м м в ^ м і и м д і и / м г і ш ъ г гп гк н т f i x k i ,
/·

-

rrr у> ж ·

^

^

^

I* /

ш « « м и »и ггй гн »1
/
<ѵ*
/ «ν’
,'ν *
m v k m f f y n k t m A t r t . ^ ж і/и # ж і к т « г п ^ м
tjA ftifi" . α κ ί ^ η η · t m i i m i f t .т і^ іік іы іМ
«·Γ «1Α (Α

ИЛ*ІЛ1А . И Д 8 < А і^ > І/И «

#^Λ40Μι> НГ/ИЫМ * H ifM O m ff# < 4 * . ι ν ^ Ί (А>й
#frriit rrtA

. A tfO tttc

n f t m t 9 ( г к ^ 1 ^ ш л л л г к fA m .A ir r iv \ / + \ . и 8 i f г л л і н
j t i i <а л \ ф r m i f M t i i
m w p * ГА H
т п н і ж . А^Ф

A

n

I

» і т д ПАШІГЛвА

Η ΐ ν ^ Ί ЛФліНГ^ . ШГПФГ»

Житие на Методий. Ръкопис XVI в. — Уваров № 1043.
Москва т - ГИМ

ф а к с Им

Ил

ет

от П

Л

реписи

на

Jgr

f**

**Ѵ·£■/<,>>£· ί*.^r«fc , η.|
/»*Лч«іг4шш#і: Н к (н Л Г о О іС і
ί<αιίi e iio V ’ 1m i l t J A .

п i m f f П 0 і - ,і м

t$

λ

W4f-K tf^f *4tf Hfib' ГОМІМЙ#ІІ-ыГг<(

M#ft<irlft
щШ(л<А Ь ш і
tftV Λ
вЛА^Ѵ-НІ «VftrKfl « if fI lf

МЛ« к і и

МГІНПЫЛ .я«уѴи.|ГМ<(ЛіѴ«
IMIMlr#

ψχ

Ик*МіЫ . ( I l i l l l l i Ш і і ' flfe^M

» | | | « / | A i»H# ·.<·# l l l U i M t i l l j f

β

>y

Μ « α η ι · ι^ ( if
.

•If ІІ(|Д,0«/.«<(ГК.| .

« к А т іШ

Жи т и я

~

_

С г%
\Ь * Ь ’

г ’, ч ш С А г ы

Пр о с т р а н н и т е

, IIMV

ШІ>Ч
u ·y
iu.1,,X 4il#
М/%
Д*ftІк
ш А ft
и IK/1
іІМlШ
•oibtitm % t4rK (
пгіій
M l# r e
М іІ ¥
Ч і«
г К<
'* I f M l f t O f t
4А^іНШНАп
А ., .ι αJ« * # і*lш к ф і ч к і X o i t j L *
л і н ф іІЛ
&0 піЬ^ч(іЛл Ч**А{Лік$ M «у.

i t H b i j y f ^ e k f r t i i M H ,4</U
β IIH ft IH<41ftU/1ai НІИ Al« β /М<Д
Л йК Ц І^вШ Г ^Г Ш кв^М .

гм « rtV ftM (|« · rtrXi4«Nif л!«0
H H fA M i,

m tf t lit

H S ' J H A

> M U l| lll( f / lt | | / t | { | | i7 lit t M illi'.

ИОІбціЬАггЛн iiH’ttn tbi

І і г К І t1 0 l* t t t h A i гЛі

Ін1д
Л іІ Ѣ
йі

\АЫ лііъ . n ы і іІГШОФ
п і Лчф
*
г
і/н
н
ш
\А
*
п
л
і£
*
Ф
і
ififkt hН
* І{"
MtJtjbl iiiflt'ibUtiSjU
ft4bu*isjцпнемгіt It
tt
4
fi
(ТПАЦfcAjVijt.
\ j s t t l . it r K it fl l u l h i b f*0t
} t i A (ііс'.
t i e . (ж ^ л ів д к ІI tCiua
(V H#г/іМ
№
tn f* 1 A H U ,A ff ψ 4 Α « ** fy*r MHt4>

f t artr+ULff іфл<4±к»г·
'v M n w f/iM H d M
іііІикіум »і«аН М іі(Й «ГіС іЙ «
Л1*ГІС*ІМ/І1ІЬ. tti( jitM /tirt( (l*
rtM/
ΛΪ

UfAfVHtiA ■ +fi}fr* ш Ьи/Ц вФ
члмЛ tnAiC ff**tnrt hA MoyinttynA
п А т о л і ік е ш о . tH tt'a fk tm o u

' " ‘S
т л & а г ін

. M tom aArk *'X
m>ъ м / п»мяЛч^нАь*4Лгин
Ф нМ д

rr»H
гтіп , л і Н Л|П4,*іНкѴ^НЬ/
ГАллп
іК Ы Н Г іО».. H*Hl
r t * H t fiO
O ttm
m A * M U rb
0 f A H K 0 t i* 1 A tііШф
iu 't a it
HA
A t*
t *ΛΦ
f l0«* I*·
l

А іл Іс г ъ - н * н А * < Ф 1 т л ~
A f t r r a ti ί / f
ή β ί ё Л л і Ь ж Я -^

й М й іМ М ^ М іА і^ іІіН Н Д І^ М
Λ 4 ( Х я і і Г / « Іі ( М Л ІіЛ д ѵ Ц Ц ,

'

Д4М «|«уГіЛНД>І. M t< 9 rk (ik

ч ш ф і^ А Л п п Ф І
\ а л і л и Л IІѴМо Btf If0 t н (Iff i f
ЛІИ*Ѵfifth l . 04НЛ<МіІЬШ<|(/Н
»fr Ш н л ш ( &
ф А ^ ш t i f f п НA . 4-g»ft ιίβ ιό Jj Μ
.

·ί .ш
Η I ΜΓ*| I bM f'fclt ίνΊΤΛ/Γ. //Ilf IU
( i f i ( A M r t f r t · # @4<ІЦЛѴГЬГІА
O/ f f b Α χ '* « t n it tr t ( H'k tir * (
М ІІД М Г ^ Х ІІ > f'fc Ч‘ЬІ0К0*
t vѴto
ш И вI t l Cu i t A f b . iik ilti’M Itil

f ttfn th .н * к ( 0 Ѵ Ч * л А n f f t h V n A
t MtiA m H H A i s K r j t f .
Id »rl O/tlrwCr r ОИЧЬ t r a y
К<(НіЬЬ'Ь> . M H r i A l b i j y i N f c f f i
O l i / r i ffMft
l « ^r^rt ft. If·
f i l o l M l l ^ k l l ’n llillt'e e 'I f j 'lir « Ы

rwKiltfH κ - ί i'4ft 0 ψ tjMrtiAД · ^ЯА4А
#!#/;< ^ rt/t ι « н и M f Li і ( п . ^ е А в
r it ih w f / t t i f t f i r f e / B I j i ^tfb ь'«Я
, »|у^ГЬгЛчГ/М >І#И ##у.

« c l/Н I « « тПв * 11»A t # <Λ# tA ir tH litfilJ

Житие на Методий. Ръкопис от XVI в. Синодална библиотека, № 993.
Москва — ГИМ

253

КЛ И М ЕНТ

ОХРИДСКИ.

СЪБРА Н И

СЪЧИНЕНИЯ

/
у*
Л п ^ и л і ы а*ь s

Ο*"*
. р к и т і і и г к г r .o r rrw

ш і у і н ш с г о / И * ф о д Г м р П П 4 /И0рИ1*і#6СКЛ г ш
в р И Г Л ^ Л ч С /(Й Б С М ^ С (С й Г О , КЛГК, и U # 4 f .
ί*

·

"1 г А

'"',Г *

**

І ^ п с н іи и сиіуі.. н ш і / и

и

***

-*~Г"Т

r» t

fί

J

1 /1 у M H L f f t d f O

.

.

I

1ш г4н оьи тУ и сд гд гл ^ ^ и гл м го

U J O i y t Л Ь Л , , M m O t F K t М А Ѵ І а . £ !І Г К ( Ш «
•
' —A # ' —
н о с т и ra rto u jw .м р ч ^ з іж л ш ы к і і і ^ л ^ г о к н и
Н 9Г0

, І К | І Г І П 0 К ‘ &»ТПТІ^10/Ѵ1^

^3 н л f / и і ъ ^ π έ р g J i t f £ г о / и т
^

,

ГГ1 г Ъ и q L

„ и і^ і/ѵ іа ж и

И / і О / И п ^ „ п а к п> С ( л у н ) к б г о г г г і |м н о г о . оу
Е І І у у Й Ж f І^>Ь_ѵИ ИД/t H>4*7L· Ь 4 І СГ Пр OCITIh І Г О ■
KHf*>f H i'f

- ^ І | » Г * ч \ * т И С 44Й -ІН С К О .

r^ft^hW^./t i / > 4 r T I H / » r l f n r b £ ^ 1 |U
КН } 4 /И «ь С/Ы Ji-£sHO/V1

. βίΐί

*

ІІОСІТМАИ €ГО
Й ^ М і СО і Ш

Ч|»/>> * Kd К© f ГОД^ό Г Г І /X и іі Оу Ч ГГМ Лч С/М И /?чН О
п о (л 4 гп и *

и л і^ в .4 г о £ п и г к о п д

. ^ и а щ ^ ·

Оу*ІИЛС/>ч Ы ГІУ И ІЯ Ш СКѵіПЛ ί /ИГЬ ш а / н с к и л і '6
і і о с ы К / i *4 . м п о / и й д ^
•V*-

,,

к н ж ім іи

с о m & jo р и Ѵ / i s ( в m o / и £
J
X
/tr iu n r t. д * ί / ы п ь
ж ^ ь п г ^ с ^ с а
/

,

^

«κλ М ^ Ы К ^ ^ І Ы Ц ^ г к м О Л Ъ Ѣ Л Л 1 Н О Г И БГІЧИС/И
N i l Ш т і и » / Ѵ 1 <& „
йО/ІГО

n p f / і о р к и ^ t /ѵ ін ы ы Т и ы

, НММ£НЫМ/ИЬ4СЛИ .

іг г ін ы г г у у ііи
ііШ /и и л к г і к и

Н «Д О Г П /Х іШ 6 Г 0

«*

тл р ски вд го
.

f i u b j j r k m r b . и ^ * / и л ч : и , |е ы с п г &

Житие на Методий. Ръкопис от XVI—XVII в. — Егоров № 44.
Москва — ГБЛ

Ф А ЛЧ7ЯΜ Й Л ETA

., '4

< V

V

Λ * ft'

€* ьп І* 2

ι НтНтт§ Щ
‘

m tA *

ψ*

л 'Ч

O f ІТРЕПИСЙ НА ПРОСТРАННИТЕ ЖЙТЙЯ

!.

+

* < & ·Α Η * · * * * * * * * * *

^ н £ & і£ а н л Ш (Г 4 И * У * И

·■ % & & *

" ijm A m

-

f t f l tfi

Π Η Λ - .
Ь /ІГ*(Л 4П И ,
О О Ч в ^ .
*·
І®
tb
*г
2Р* ♦
<*/
______
д е Ч т м о с і ж і г д и , и м £ ( m q g w i*

Дьъ *

.ф

м і г ь и п ід в г і д о і < ѵ сл* и # у я м № ?
'
'
^
% 7
г
”

iV iJ M € 4 t4 ttfM 9 § m * n S * n m b f # £ M U U y ( b
и л « м и ш д А Д к г м ^ ^ м ^ г л ііг 4 (іт

* ч ш <а а .>
м лж йнъ

| 4 ^ М ^ П І И Й тП дгІл#^Н Д 7П И Н тЦ €рѴ т*
I# ТП0 4 рN/1/1 «И 1{4^ Т*/4Д^ К 0 Н 4 НМН4ГЛ .UJ
ш уи м т м г* f^ 4 r ^ m s i^ r t^ h ifS '3 M $ i
П М 4 f W N 1 f I # » f т Ы М П Г Л А І Ѣ М І . Hflffн
л р 4 іі* £ ^ и Г к ^ Д 0 ^ я # < ѵ л г * и т ^ * і. «ж
f i t m t v t m f і х і ^ п ё і т л ѵ і у р . Ь т л л ііг щ і*
Ψ Η * g # і+ уП Н АмЪ ш якт ф , *
t l f j m f r t f l t A f f f i V A f 4 HOf ( M<H<Hj r t m4
H A n t A s l j T t M ^ ь у м ѣ м п Ht+% ы цф < м 7нііч{7 ·
ж ы /и 7

. ύ )ΐ]α f4X r»#frnj^fM

r* .

f a f f * * f t ч і n f f M f H m § τ 4 [ * ^ 9 η < * * χ £ χ * Λ *μ ϊ
■;>>
4#ІТ Ѵ Л І/Ь -у 0 4 І ѵ 4 / і х и и ^ і а 4 / и 4 г к
f|0 0# П ^ ч т ^ м и ^
- &Ф*%^Ф ijjlu J S € J * §€М
п ^ Д г г д ь ^ д л г г ш 4 гн ^ ш е г # і і і л » и я < г h U .
- "7
^ И
- ν ’ Л
**
* « ^ '£ # 1 1 6 £ U lifc f I U > L | a O # ^ H 4 . *4>
r < IV i f *

Житие на Методий. Чети-миней от 1600 г. — Московска Син. библиотека,
Чудовски № 313 (11). Москва — ГИМ

Ш

256

К Л И М ЕН Т

ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ

СЪЧИНЕНИЯ

/

fik

Л Т Т А ^ Ѵ Л і I I * ^чѵ
ί «

.

..

* " » Ц ^ И / П Ч \ Ѵ 1
.і Л ^ К ч Ѵ г Ь л

Л<

44θ^α<<*<* ίΓ *

^ ftiu iv

* ^ч*1 4 І % \<Мѵ

t
^ — “*
ч к л н д ѵ л г г і ч

/п /б
f -70

Я х ѵ ^ ч *■' Я

( o

fA. I v A i J L # ς
n ? r n iu 4

1

Ѵ * Й ^ < Л Ш ,ч Ѵ <
4 J

ί

ν

( ^ Л
I

- н н и я ^ ,

4 t^

®

І Ч іГ ,к Ч Ч д ,
*

I

j Z / * '<<^л ‘
,
О
Jb

^

^

С S
*
^ |t ^ і^ іі Ч і і ^ Л Ь

о А

·

ν '
. ' ί /
t < < 7 ? ^ 0 £ п и м С »> *
м #

·>

tiL·* <►'С Я * ^
ѵ

U 4<Ь £

^

f r
f y f

u 1^ / · ^ · 4 і і 4 4 w l ‘i
C "*
T-

"~N

04*u ! )

iV ^ i\v iy x .

'«з‘<? Л 0 * і

L .
<f 4
и л Э р х u v m < s ^ ·

V

4

'· Λ

«*<ρ(?Λ 4α<*

Н Я \Т >

c

J Vi A

-

1

^
л

-

.

**

^ 4 · ' Г П Л ^ і ^ 44* V 1 т ^ Ѵ4и~£>

ч*^

ѵ А Л /ТѴ4Л
>,

L> Λ ,

V

0

ι,<-

‘i f

У »л~ ” &■*

J> λ · '- ' ·>

Τ'

gfef f| 'Vv""3'
Житие на Методий. Ръкопис от 1646—1654 г. — Московска Син. библиотека,
№ 804. Москва — ГИМ

>'

ФАКСИМИЛЕТА

t

i

j

f

f

A

ОТ

ПРЕПИСИ

НА

ПРОСТРАННИТЕ

*

Ьст' "/ Г t y*4г*ц с4м ѵ

ЖИТИЯ

«<1^
Z Y $

Л Α Λ И4

g ? 5 , ^ ,ιη й ,« л а^и л < » ітѴ і с * іи *

u * fp j шТиГа й в у ч ш п ^ С р ,. А м е л^Г л djij'wtfi

Л іС ^ -

4*

K#rW Л4о#Й<?1Й<1 . Р/Г^Н U ^ t .

e

ф рплнпж ti

ι ft Г і я м у * л ^ ш Г ш л і ^ 1

■ t * n w « f № , 4 Я ІД М М ^ ««ШІДАМЛк, Я ^ Ы І.
.

ск*£ j9catfrot*J~*. 4 * « r » m # n , « f t rnr# ш*А«штшшл.
У ^ -у

ф

* *

іг*яии««ли*. «ПМ44ЬИГ υ « κ яі* <ш +*тт& р*М тѣ I
♦*
*
■*; ***·
#
п < и пммгягж ш f ігтз*й%лм с**£/£** Ля*т лалю а .,
fy
,55*Г
■»
^ У> ^
Г
м м м і ш і » м я і і £ * г л * J X W п и * * іл я к л /і. й л і х т і л
%qff M% jraJl?

Γ ί п М ^ . ·< £

n trtm ff А іы ю ^ щ п ш я ьш сш »

СЫ, ЯММ Ш й # ф м в ) І

34CV(fms±A . с у х t il·,it

Г

Щ л ш{м $цс т

.mvtmtf,tme
Ь Х гш м ы
ім л £лмаа/ ?

« в л в ши ? ^

м І А м и ^ &

т і/^ і

п ^ л л и г л Ж я л . вім т і& *4/?ім м *£ж
т т я гт т х лл£ Ί u C 9 < л .и $ t (

f u * & j t t t т уілгіЦ гнуш і t y y j i i ί ί 4 ь ^ *L kaJVj <£J4 r m tf

МПш, л $» c C iu T m t f iA ti ^ T i w # j* т г г ш я м м Im w
# t v ,
^
. C ~
,) п и іи м ш л і rn H № w K im *«**, ***<£· л / я O f* »

*

* М ^ А Л М І ^ Ъ ІММ М Д . * т / і ^
Ж

p t i u л ііт ік т л іr n 4T m tjm * 4 m m · ^

£*ttn£jffkfi СшНплРИімлл*&ιИЫІсл. ІтШпішигщ,, A
^ S fc # tfte T n /? t4 t M m . c m
ттѵш Ш ш .
0
/ *
.
//>
^ ·
-*■
w n e ltJ * лнм Л лш лігл.,тг/гіі Jcm T ffnvH V * ІИ М
ГТ V
*/ ГТ / Ь „»
У
/?*, r*
it^woai C ^ m u ik . ш ііал л г * u t ( U lm 1 & J j t n t V a m »
j i u

І« № Ігт я Ш і

i l i n

i l ШС4Л**%Л4ПЯФІ·

4 < m ^ ( iM it« } « j? /r! 4 W « я кn>«m«
і Гw i«->^** i

суугъшшт* І ir rs T fijtm ,РЩ ***гіпіт $^ Λ ψ ΐ* * r\
Житие на Методий. Ръкопис от XVII в. Москва — ЦГАДА, ф. 381, № 420

257

258

КЛИМ ЕНТ ОХРИДСКИ.

СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ

гт -‘
if*
/ f l t t 4 4 Я Г /Т /< а . о S
r i u o ^ i N iiu iro r
т і ХГйѴ

Л Ч ^ С ^

ψ»

,
'
^ ж
^ # ТГ
Л 4Л ІА Г П 4 н т л г п н п * п г * * п и Г л п ц н н а

ІФ Ѵ ч н т ы * *

лгм

£*»/«>*<*«**

(а т /з о л а ^ н е Т ж л п и л в 1 £ < /т С

S tf ^ M a jL ·*

. fb j t a t /J e ^ M J r n u ^ L

X tb fC i^ b K r tr * *

М 4?л a n и . .

ц^<м«<а <?(ή«Λ L · * ^
I (otfuuLA^W flc u h x y к/Ьлсм н. M c ^ i

vn ro fu t £γ< Λ *< «

ί# (

io u ^ J o m a m * * ( u f ^ m

f*

А гг^д.*

С ии ( І П с Т ^ а t( b f j k

' f m e /**» І* # * / Щ о а й а i> fau*

4 , . aO - ф ж и Я а ш Т θ ΰ ^ ί ^ _ & ί « “

J j f i t ^ Й с » " * - 4 (Я ( Л а Г

*****

« « « s.

‘V / 4 ’- * < & £ « .* u « c t, G f ^ ^ 7 o ^ Z i ^ y ^ 9 .» « r * ^ t w

> t { « * Λ τ 'ά '· . <

'

«

6 / * ^ * » у г л ш і Ъ Л я і« л «
' ■ f e » « u .«<v

<

·

i a ,^

«og-

Μ α* * ~ /< £ u

ѵ 5 ^ '< 'Ѵ

" ““ ’Г

^ 2 2 ^ ir ^ ." U

. Л '“’* Л Д » ч « Т

^ “ * ' ' £- " ч і

' Ѵ ' ^ ’' “ ’

/ Э л * 7 ѵ І * £ & ^ ,/* * в о Г н ч * w K M b X g i

t c w t t f '* * “ » \ * ΐ ί ^ ,

', ϋ дк»<~

‘tTKfcjvJii"

i £ w r ^ « ‘ № ^ ' ‘£ £ 'l ‘ , ‘“ , V '
Z b jr +

<

b ffr ^ J k · b

s

*

iiir ^

ί » . ^ » i4 ,-r . a * . f a J m 4

”
r

^ ,<L

.

“" »t.

r

- —■‘^о ·
Г

Х

* ±

*«

Жйтие на Методий. Ръкопис от ХѴН—-XVIII в. — Барсов № 1647
Москва — ГИМ

І &

'

■

*'

ФАКСИМИЛЕТА

вЙГгпте» я и о

Іи ы г т т Г

ОТ

ПРЕПИСИ

глстти г м а л іік -

НА

ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ

ft • Ѵ о / О і а т т с -

259

“J

JLTJZ.' ‘
«*..«*—
t
λ
—
β.
I A o natu-fvc «кс і
го<гнтид^АШ» * Чм <»*7теы nlL.-лГдвкС* > а ш к . * Ь ші м і У И ^ н ч і Л fcoef пм b ^ it c S i- ?
а м н ц л ц £ ).
■ $ <ПТон Л< i

u e u x s .h

-

Uf

^»< im ν β

A iiip ijy

4 -m p ijJ d

H T (* rtzje f k j d Л (u ^h J>

-

4 м о и /,т.і«<птч«в » и а р ш и я а м

^ггнтзеі дмфаегп#/!* / \ f* rrrfW

-лі ·.*, * «Tec* <ѵрм?ж
t ·Τ>πτα ^!rtonc/?f*«Ai.tC .iiapv.v ? |>Ш'п.*л{>
l»TT9>“'i*C Л*КДЧ|
jurat TTtffl
ΤΠ»ήΙ; Μ ϊΰ , Ci'/fK і»*5і?ч/г>Д WOfklbfl C_
лчнд*а,ѵУд
Lkiue^ jmtXfJ J ·0 ea .J-ΊΟΐ J»·“ ’ ‘■ ' J W I · . ,
—f-J- JpV>7
...■'-· ff «дЛ
ллл^цр
j Ε βίί^ $ f <{QLteHl£<rrtfV*l
o&Zpopj
^ t K^ 0«/3faTTT>
Ί»/3ϊαττΛ *2|М1м?
ц * Д . }инр ·
^вчні> саноѵ ^ ΓΰτττΝ.ч и і , 4»*»$·«* ППГв*!»^ * СІ
Α»η^ίέ W
’«χ* csjrt о0сч.іі i^Srrm x н о Д и / , 0 ‘ . і г г п а і в ?
егАрдкІ t w e t n t M i d , nι ϊ ^ £ ί ! Λ 'н»івнігпта«ттг« и 1
-

’■k ^ ? n t u u a t c K'T X b o ^ h it {PifMrrto* сЖаглл#* т у к ία .Τ Γ Τ Ρ β
«Т
.4
D
—5у»
«ϋ “ "·£}&
Ѵ*р л и у в м х , нис
-»uL
-------- * b e(e f P
A armZL·
Xuo
сстпльЬуии.і
т т ія а іѵ и ы .·
С
. *
*
-^ Г J £>*—*- —«
С /V
е%*палШ · ішл»*
КйтШ ·
у bbfiOMHCiizA
<■ν ѵѵ *» ' ’ ' — - Чпли^А
· ^
ι
H ><b 0 f 8 CJ*A ΦΉϊΖί/
oV.y> 4O м
T уeі m
r m > a 4 j>i fcm>ci
м вw
д ѵeѵv-'w
ѵ - ~~~-------- * W
. -----.
I*· Н ТЪ пяні : cut N»· ТГУСИОГГГПІИА^ /5
<sai,,.i i*riU ‘ fl$blHQ c w e i u c n a j t u c <* иК&к-ия т ш д д ) т о я ' * 1
ѵ, Ь ггп 1 6 ^(,.Υ0^ н ьЬ*„ «ттзсггхиірй <йштл йг!ге?сβ
х»> L*.
I,.
6$oW *(*ііГмо **«'7 ^Ѵггті 5 ис>Д £ ?ХГГГо ’
А*£Л€М
(>QjiAI«n ^ТД . O p r.n t ( f i z i ^ y іЗв__
H£«Hrf
,
«?<с*МоДЬн.ьМ
ДІЯРГ .Ό ί ο φ * · ! i ^ j j » |i u i 6
! 4> і-гейсмн* , ..
C>
-i. ^
— ίί
L jsa ^ ι т л ГЧЛЛ1 .М л
ЙЛ/Т^дег9?^>нмд : вгггтэвя
(ToffeOjmiW
. fc
ff-ί llfiCNOI А»ав
,
f i f i - «ш- ’ t ' i C W

*·Г -

I·' I*- '

в 6* H C t f с и л і

i . f W fATTeo[^

Ί<ί· 4грв^гттчіШ'
μγ^ γκ Ι λ ϊτ .
«^оіаи ѵ
bp.lfx ч
*>ш ήϊ#Υ» MMWhj H Яійя bpi
Ѵ^іГч.
Λ
T
it
ІІ0Й<ТИ
jm
t
W
*4
^ ......™ - ; ^;T- .
r»e J ! в и лΛa
. С гт гм иѵ^ТТріт М елщ &up’jfn ^ ·_ρρ^<*· Сс^д/Ь uawi?>6
ІМ
н*а ^
tTtpig ·i c ' · π τ ί » ч ι
f й т ш т й f rri* _
tf<’ і»\ц.е*А%к

Vf

у»
,

д *й

<лаѴ?кш«

a

«О

-

ЛГ^ПТиШ^ Lt a

Димитър Ростовски — Житие на Кирил и Методий. Рък. от XVIII в.,
№ 170 от сбирката на Шибанов— Москва, ГБЛ

Съдържание

У вод..............................................................................................................................................................................................
П р о с т р а н н о ж и т и е н а К о н с т а н т и н - К и р и л Ф и л о с о ф ..................................................................

5
30

Пълни преписи на Кириловото ж и т и е....................................................................................................................

34

Извадки из Кириловото ж и т и е.................................................................................................................................
Преправки на Кириловото ж и т и е............................................................................................................................

47
59

Загребски (Владиславов) препис от 1469 г.........................................................................................................................

89

Разночетения и бележки.........................................................................................................................................................

109

Превод на Кириловото ж и т и е ............................................................................................................................................

120

Коментар към Кириловото житие.........................................................................................................................................

141

Пространно

житие

на М е т о д и й ....................................................................................................................

160

Успенски препис от XII в................................................................................................................................................· .

185

Разночетения и бележ ки.........................................................................................................................................................

192

Превод на Методиевото житие.............................................................................................................................................

196

Коментар към Методиевото ж и т и е ....................................................................................................................................
Факсимилета от преписи на пространните жития...........................................................................................................

203
212

Климент Охридски
Събрани съчинения, т. 3
Изд. редактор М. К о с т о в а
Художник Е в г е н и й Б о с я ц к и
Худ. редактор Д. Д о н к о в
Техн. редактор И в. Н и ш е в а
Коректор Е л. К о т е в а
Изд. индекс 4582
Дадена за набор на 20. XI. 1972 г.
Подписана за печат на 13. IV. 1973 г.
Формат 59/84/8 Тираж 3000
ЛГ 111-8
Печ. коли 32,75 Изд. коли 27,18
Цена 4,05 лв.
Набрана и отпечатана в Печатницата на Издателството на БАН
София 13, ул. 36
Поръчка № 57

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ