БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ И МУЗЕЙ
ПАИСКА-ПРбСААВ
УКРЕПИТЕЛНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ НА ПЛИСКА И ПРЕСЛАВ
ТОМ 4

СОФИЯ . 1985
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАГА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ И МУЗЕЙ
ПЛИОКА-ПРеСААВ
УКРЕПИТЕДНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ НА ПДИСКА И ПРЕСДАВ
ТОМ 4

СОФИЯ . 1985
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАГА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
УКРЕПИТЕЛНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ НА ПЛИСКА И ПРЕСЛАВ (проучвания и резултати)
Историята на проучванията върху укрепителните системи на средновековните бъл-гарски столици Пляска и Преслав е повече от осемдесетгодишна. Тя започва още в края на миналия век, когато под ръководството на Ф. Успенски и К- Шкорпил се провеждат пър-вите археологически разкопки в Пляска, и продължава до наши дни. Разбира се, през този дълъг период от време интересът към паметниците на крепостната архитектура не е бил постоянен и тяхното изучаване не е било равномерно. Могат да се отбележат няколко основни момента в тези проучвания.
Първият от тях е свързан с откриването и началните разкопки на двете крепости. През 1899—1900 г. в Плиска са разкопани Източ-ната и Северната крепостна порта на каменна-та крепост, една кръгла и една петоъгълна куда, като в най-общи черти са установени формата и размерите на заеманата укрепена площ. През 1905 г. за пръв път се провеждат разкопки и в Преслав, където частично са разкопани Северната порта на Вътрешния град и севе-роизточната кръгла ъглова куда. С това фактически приключва първият етап на проучванията. На базата на първоначалните наблюдения К- Шкорпил изказа твърдото убеждение за българския произход на фортифи-кациониите съоръжения и предложи първата им хронологическа класификация.
В годините между двете световни войни вниманието на изследвачите съвсем рядко е привличано от проблема за укрепяването на столиците. Само К. Миятев работи по-настоя-телно по Източната крепостна стена в Плиска и по северната стена на Преслав.
Периодът след историческата победа на 9. IX. 1944 г. бележи нов етап в цялостното проучване на средновековната българска кул-тура, обаче това не внася съществени промени в разкопаването на крепостните стени. В пър-вите няколко години се нзвършват само частички проучвания по стените на вътрешните укрепления на двете столици, конто всъщност представляват продължение и довършване на по-ранните изследвания. Едва по-късно за-почват по-целенасочени издирвания, при конто са разкопани Южната порта на Преслав (В. Иванова), Северната порта на външната преславска крепост (Т. Тотев), Западната (С. Михайлов) и Южната (А. Милчев) порта
на Плиска. С това бяха направени сериозни приноси в оформянето на една по-цялостна представа за принципите на изграждане на крепостните системи на двата града.
Качествено нов етап в общата работа по изследването на Плиска и Преслав започва след 1970 г. Необходимостта от комплексно изучаване на старобългарската култура до-веде до идеята за създаването на единна про-грама за разкопаване и проучване на двете ранни столици. Създадени бяха няколко проблем-ни групп, пред конто бе поставено разреша-ването на основни и възлови въпроси от мате-риалната и духовната култура на ранносред-новековната епоха. Изработена бе комплексно-целева програма, конто предвиждаше съче-таването на научните издирвания с проблемите на консервацията, частичната реставрация и експонацията на паметниците. Силен тласък в тази насока даде създаването на Общонарод-ния комитет за проучване на Плиска и Преслав, с което нзследванията придобиха дей-ствително общенароден характер и значение.
Пред проблемната трупа за изследване на укрепителните съоръжения на Плиска и Преслав бяха поставени отговорки задачи за изясняване на конструктивните и строителю! особености на ранносредновековната фортификация, за формата на отделяйте отбранител-ни елементи (порти, кули и др.), за вре-мето на тяхното изграждане и измененнята, конто настъпват в тях през различимте исторически етапи на развитие. Като участники в групата бяха включени голям брой археологи (повече от 20) от Археологический институт и музей при БАН и неговия филиал в Шумен, от редица музеи в страната — Нацио-налния военноисторически музей, Национал-ния политехнически музей, от окръжните исторически музеи в Търговище, Благоевград, Кърджали, Смолян и др.
В резултат на тези почти десетгодишни теренни работи бяха разкопани значителни части от крепостните стени на двете столици. Проучени изцяло са западната, южната и източната стена на Плиска с прилежащите им крепостни кули, а също така бяха открити неизвестни досега съоръжения, непосредствено свързани с отбраната (тайният подземен излаз при южната стена). За пръв път бяха извър-шени археологически разкопки на плисков-
Плиска—Преслав, 4. София, 1985
5

ския землей вал. В Преслав бяха разкопани северната стена на вътрешната крепост и че-тири правоъгълни кули, както и северната стена на по-ранното военно укрепление, го-леми части от източната стена и бе довършено разкопаването па южната стена. Открити бяха две нови порти на Вътрешния град, устано-вени бяха особеностите в градежа на външната крепостна стена.
Извършените задълбочени наблюдения по време на разкопките дадоха възможност да се отговори на редица въпроси, конто досега бяха недостатъчно изяснени или дискусионни. Така например твърдо може да се каже вече, че каменната крепостна стена на Плиска няма античен или късноантичен произход нито по отношение на строителната техника, нито по отношение на използваните планови схеми. Възприемайки творчески някои стронтелни по-хватп на местната строителна традиция и съче-тавайки ги умело с традиционните за степната култура строителни методи, българите съз-дават една оригинална и отговаряща на съ-временните соииално-икономическн изисквания крепостна система, в която е било съчетано дървено-земленото с каменното строителство. Стремежът към монументализъм и представи-телност на градежите е бил израз на желанието да се утвърди ханската власт, а чрез това и престижът на новосъздадената държава. Нас-тъпилите по-късно изменения в крепостните стени, конто особено ясно се открояват и про-следяват при портите и кулите, се явяват отражение на по-нататъшното развитие и усъ-вършенствуване на техниката на градеж и фортификационното изкуство в средновеков-ната българска държава.
Динами ката на развитието може най-добре да се проследи в Преслав, където от малката военна крепост-аул израстват и се разви-ват внушителна укрепителна система, защи-щаваща новата българска столица, и оформен феодален град.
Важно следствие от едновременното проуч-ване на Плиска и Преслав бе установяването на голямата близост между техните укрепи-телни съоръжения както по отношение на из-
ползуваните строителни материали и техники, така и по отношение на общите военнотактически концепции, на базата на конто са били изградени. Същевременно бяха установени и онезп различия, конто бележат възходящата линия на развитие, продиктувана от истори-ческата необходимост.
С.ъщността и значението на проучванията на крепостните стени на Плиска и Преслав надхвърлят поставените в началото задачи. Проследяването на характера и особеностите на крепостното строителство спомогна за изяс-няване на цялостното развитие на двете сто-лици, за относителната, а в известна степей и абсолютната периодизация на отделните ета-пи в тех ния живот. Детайл но изследваните културни Пластове покрай крепостната стена позволиха да се обогатят нашите представи за различимте исторически епохи и съотно-шението на обитаваната площ с крепостната стена. При разкопките бяха добити много материали, конто отразяват в една или друга степей различии страни от материалния и ду-ховния живот на столичного население през епохата на Първото българско царство.
Предлаганият сборник е един пълен научен отчет за извършената огромна работа през последните години и в него не са включени само някои предварителни съобщения и статин, конто бяха вече отпечатани. Основного внимание в представените статии е насочено естествено към задълбочената характеристика на укрепителните съоръжения, но са засегнати подробно и добитите резултати в разкопаните площи край стените с оглед на тяхната хронология и периодизация. Точного описание на фактическите данни е придружено от един стремеж към историческо осмисляне на на-блюденията. За това спомагат несъмнено и раз-нообразната и богата документация, и илю-стративният материал. Разбира се, това не означава, че е извършено и окончателно раз-решаване на целия сложен комплекс от проблему но вън от всяко съмнение е, че публи-куваните изследвания ще бъдат ценно градиво за по-нататъшните изследвания.
Димитър Овчаров
6
ЗЕМЛЕНОТО УКРЕПЛЕНИЕ НА ПЛИСКА
Рашо Ршиев
Огромният землей лагер в плисковското поле несъмнено е един от най-внушителните паметници на старого земнонасипно строител-ство в нашите земи. По обхвата на укрепе-ната си територия (23,3 км2) той се нарежда след лагера при Никулицел в Северна Доб-руджа (48 км2), заемайки второ място сред съоръженията от този тип на полуострова. Обстоятелството, че в рамките на това укрепление се намират останките на първата столица на Дунавска България, го прави памет-ник от първостепенно значение за ранната българска история.
Първите сведения за плисковското землено укрепление дължим на К. Иречек, посетил развалините около тогавашното с. Абоба през 1884 г. Той говори за останки от землей вал и ров и прави кратко описание на укрепле-нието според австрийската генералщабна карта1. Тези сведения са включени и в известната му книга „Пътувания по България"2. Макар че чешкият учен не взема конкретно отношение по въпроса за датировката му, изказаното от него предположение за отъждествяването на абобскитестарики с българския град Плис-ка от X—XI в. бе първата отправна точка за локализирането тук на първата българска столица Плиска от VII—IX в. Както е известно, тази заслуга принадлежи на братя Карел и Херменгилд Шкорпил. Знаменателно е, че един от техните аргументи бе сходството на абобското землено укрепление с други подобии съоръжения в Източна България, датирани от тях в периода на средновековната българска държава. Една година преди на-чалото на първите разкопки при Абоба те пишат: „Зачуди ни постройката на окопа, която е напълно съща, както при погранич-ния окоп Еркесия."3 Последвалите през 1889— 1900 г. разкопки и откритата малко по-късно Чаталарска колона напълно потвърдиха тях-ното становище.
В публикувания отчет за разкопките е включено и подробно описание на земления вал и ров4. Въз основа на общите резултати К- Шкорпил отнася строителството на вън-шния землей пояс към периода непосредствено след настаняването на прабългарите в дн. Североизточна България5. Неговото становище се наложи в литературата и продължава да се
споделя без резерви и днес. Не е възможно, а и не е необходимо да се изброяват всички автори, спирали вниманието си на земленото укрепление в Плиска, тъй като това е правено мимоходом и въз основа на обнародваните през 1905 г. от К- Шкорпил данни. Както е известно, те се изчерпват с описание на вън-шните белезн на вала и рова. До 1974 г. не е бил направен нито един разрез, който би дал сведения за конструкцията на съоръженията. Според Д. Крънджалов в частен разговор от 21 март 1943 г. К- Шкорпил му съобщил, „че при сондажи по северния вал в Плиска след 1905 г. намерил там следи от дървени постройки6" (палисади — б. а., Р. Р.). Шкорпил обаче никъде не споменава за подобии сондажи, документация за тях не се съдържа и сред материалите от неговия архив в БАНТ. Може би става дума за сондажа, направен от К. Шкорпил преди 1905 г. на северния вал, с цел да бъдат потърсени останки от дървени съоръжения.8 Следи от стар изкоп върху северния склон на вала личат днес на 110 м западно от главния северен вход.
Липсата на сигурни данни за конструкцията и първоначалните размери на вала и рова отдавна налагаха специални археологически проучвания. Те бяха проведени през 1974— 1976 г. като част от програмата за разкопки в Плиска във връзка с 1300-годишния юбилей на българската държава9.
Преди да изложим резултатите, ще отбеле-жим, че в сегашното си състояние валът и ровът значително се отлнчават от първоначал-ния си вид. Многовековното действие на ат-мосферните фактори, а напоследък и машинна-та обработка на земята са причина на отделив места валът да е почти ^нищожен, а ровът — запълнен. Най-добре защитните съоръжения са запазени по северната линия на укрепле-нието (обр. 1, 2). В някои отсечки по запад-ната линия валът и ровът също се открояват отчетливо (обр. 3). Южната линия е силно обезличена поради съссдството си със съвременно-то с. Плиска. Почти изцяло е заличен валът на източната линия, но на места ровът е за-пазен в първоначалните си размери. Тази картина е добре документирана още от К- Шкорпил чрез напречните профили, снети в различии точки на укреплението10.
Плиска—Преслав, 4. София, 1985
7
Обр. 1. Изглед от северната линия на укреплението (западна половина)
Обр. 2. Изглед от северната линия на укреплението (източна половина)

8
Обр. 3. Изглед от западната линия на укреплението северно от рова „Ачлъ хендек"
Планът на укреплението, обнародван от К- Шкорпил, продължава да се използува и днес, но се нуждае от проверка със съвремен-ни технически средства, тъй като вероятно ще се окаже не съвсем точен. Към такъв извод ни навежда измерването на дължината на отделяйте линии на укреплението, конто по-казаха никои разлики с размерите, съобщени от К. Шкорпил11. Според него източната и западната линия са дълги по 7 км, но всъшност източната е дълга 6470 м, а западната — 6500 м. Дължината на северната линия — 3900 м, отговаря на посочената от Шкорпил. Дължината на южната линия, която според Шкорпил е 2700 м, не можа да бъде проверена.
За проучване бяха избрани такива сектори от вала и рова, където те са най-добре запазе-ни. Бяха направени шест напречни иединнад-лъжен разрез в точки, отдалеченн на значи-телно разстояние една от друга (обр. 4). Прокопаването се извършваше на Пластове с дебелнна 0,20 м. Особено вннмателно се копаеше по гребена на вала, където може-ха да се очакват следи от дървени съоръжения.
Разрез 1. Намира се на 50 м западно от главння северен вход. Изкопът имаше дължина 41 м, широчина 2 м и обхващаше изцяло вала, рова и бермата. Валът е изграден направо върху чистия хумус на заварения терен (обр. 5, 7j). Състои се от седем нееднакво дебели
прослойки. Най-долу, в централната му част, е насипана сивочерна пръст. която по цвят и структура не се отличава от стария хумусен слой. Очевидно тя произхожда от прокопаването на хумуса в очертанията на рова Върху нея се редуват три прослойки, чнйто цвят постепенно избледнява до сиво-жълт. Те са покрити от дебел пласт чист льос, в който се наблюдават тънкн ивици с по-тъмен и посветил цвят. По вътрешння склон на вала върху льоса лежи пласт от полу разложен мергел. Подобен състав има и най-горният пласт по външния склон на вала. Тук бе раз-чнетена ниска стена от плочести камъни, на-редени без спойка на ннвото на заварения терен. Тази отвесна подпорна стена е укрепвала основата на вала и е предотврагявала еро-зията му. Първоначалната шнрочина на вала е била 12 м (днес 18 м), а височнната му— около 3 м (днес 2,25 м). Редът и структурата на описаните прослойки показват, че той е бил насипан от каменнеземлената маса, изкопаиа от рова. Тяхната последователност на натруп-ване отговаря на реда, в който са нзваденп от рова, така че материалът от горните Пластове в рова днес лежи в основата на вала, а материалът от дъното му — на повърхността на вала.
Между вала и рова има равна площадка (берма). Тя е съвпадала с нивото на заварения терен и не е била маркирана. Натрупаният впоследствие върху нея хумус и евлеченият
2 Плиска — Преслав, 4
9
Обр. 4. План на земленото укрепление (по К. Шкор-пил) с местата на разрезите
Обр. 5. Изглед от вала в разрез 1
Обр. 6. Керамика от разрез 1
от вала размит мергел са стеснили широчината й от 8,50 на 5,50 м.
Най-силно е променил първоначалния си вид ровът. На дъното му се е наслоил насип, дебел 2 м. Първоначалната му дълбочина е 4—4,50 м, широчината — 16 м.
В рамките на изкопа следи от дървени съоръжения, свързани с конструкцията на вала, не бяха открити. Единствените находки са няколко керамични фрагмента. От тях осем се намериха до вътрешния край на вала в точ-ката, където слоят от разложен мергел завър-шва на нивото на заварения терен. Пречисте-ната глина е добре опечена, има розов ивят и гладки стени. Според тези белези фрагмен-тите могат ориентировъчно да се датират в късноантичния период (IV—VI в.). На 1,20 м северно от тази точка се намериха още четири подобии фрагмента, както и три от ранносред-новековна керамика (обр. 6 а, б).
Разрез 2. Намира се на 500 м западно от североизточния ъгъл на укреплението. И тук валът е изграден направо върху заварения терен (обр. 7 2а, б). В централната му част най-долу е насипана пръст с цвета и структурата на заварения терен. Върху това землено ядро се проследяват два тънки слоя от сива пръст, покрити изцяло с пласт от льос. Горната част на вала е оформена от дребни късове мергел. В челната му част бе разчистена едноредова каменна стена, следваща оста на вала (обр. 8). Запазена е на височина 0,60 м. Изградена е от необработени мергелни камъни, между кон
то е насипан тънък слой! мергелей трошляк. Запазени са четири реда камъни, от конто най-долният лежи върху заварения терен. Тази защитна облицовка е изградена, за да предотвратява ерозията на земленото тяло на вала. Подобно укрепване бе установено и в основата на вътрешното лице на вала, където бяха разчистени два реда успоредно поставени големи мергелни камъни. Двете лицеви облицовки отбелязват първоначалната широчина на вала — 9 м. Сегашната му мак-симална височина е 2 м, а първоначалната не ще е надминавала 3 м.
В профила на изкопа се вижда, че между вала и рова се е образувала берма, широка 4,80 м, днес почти незабележима. Ровът за-почва след бермата със слаб наклон, но в централната си част рязко се удълбочава, обра-зувайки трапецовидна траншея с почти равно дъно. Тази траншея е широка горе 4,50 м, долу 2 м, дълбока е 1,50 м и отчасти се врязва в слоя от мергел, лежащ под льоса. Общата широчина на рова достига 15 м, дълбочина-та — 3,50 м.
Следващите четири разреза бяха направе-ни в района на източния вход на укреплението. Той се намира на 3500 м от североизточния ъгъл и лежи с незначително отклонение на север от линията, свързваща Тронната палата, Източната порта на Вътрешния град и сграда 32. Портата и входът са били свързани с път, чиито автентични следи днес не са уста-новени. Продължението на този път източно
10
от укреплението се е съхранилодо наши дни във вид на широка траншея, означена в плана на К. Шкорпил с името „Казалджиклъ хендек“12.
Източният вход представлява просека във вала, широка 47 м. По средата се издига могилообразен насип с диаметър 25 м, конто оформя два прохода: северен, широк 8 м, и южен, широк 15 м (обр. 9). Пред проходите не се забелязват следи от ров. Вероятно тук е имало широка непрокопана площадка за бързо и лесно преминаване. Следи от пътна настилка в очертанията на проходите не бяха установени. Не се намериха и останки от дър-вени порти или други преграждащи устрой
ства, както допуска К. Шкорпил13. Трябва да се предполага, че поради гол я мата ширина на проходите входът не е бил снабден с постоянно действуваща преграда.
В тозп сектор бяха направени три напреч-ни разреза и отделно разчистване в челната част на вала.
Разрез .3. Намира се на 13 м от северния проход. Изкопът обхващаше вала и част от предполагаемото трасе на рова, който на това място днес не личи. Структурата на вала е напълно сходна с установената в разреза 1 и 2 (обр. 7 3). Вътрешната му част е съставена от землени прослойки, а външната — от мергелей чакъл. В източната половина на вала се
Обр. 7. Графични изгледи на разрезите
I — разрез 1; 2а. б — разрез 2; 3 — разрез 3; 4 — разрез 4; 5 — разрез 5; 6 — разрез 6; 7 — разрез 7,
Легенда: 1 —льос; 2 — хумус (заварен терен); 3 — сиво-черна пръст; 4 — тъмнпсива пръст; 5 — сива пръст; 6 — сиво-жълта пръст; 7— кафяво-червена глина: 8 — бяла г tuna (разлажен мерге 1) ‘ 9— белезникавожълта глина; 10 — мергел; 11 — современен хумус и свлечен материал от вага
11
Обр. 8. Изглед от вала в разрез 2
Обр. 9. План на източния вход с местата на разрезите
Обр. 10. Каменната облицовка на вала в разрез 4
Обр. 11. Каменната облицовка на вала в разрез 4 (детайл)
очерта отвесна облицовка от плочести мергелни камъни без спойка, изцяло скрита от вторично евлечения каменист материал от билото на вала. Първоначалната му широчина е 8 м, височината — около 2,50 м (днес 1,60 м). Изкопът достигна на 15 м от челната каменна облицовка, но следи от ров не бяха установени.
Разрез 4. Намира се на 2 м южно от раз рез 3. Изкопът бе разположен по външния склон на вала с цел да бъде разчистена по дължина установената в разрез 3 лицева каменна облицовка. След като бе разчистен вторично евлеченият от вала каменно-землей на-сип, облицовката бе проучена по протежение на 7 м. И тук тя е изградена от необработени плочести мергелни камъни, плътно наредени един върху друг без спойка (обр. 10, 11). Тех-ният формат се колебае от 0,10 до 0,70 м дължина и от 0,05 до 0,15 м дебелина. Облицовката е слабо наклонена към центъра на вала и е запазена на височина 1,60 м.
Разрез 5. Попада в централната част на могилата, разделяща източния вход на два прохода, и я пресича в посока нзток — запад. Малко преди разкопките нейната източна част бе разрушена от земекопни машини. Кон-струкцията на насипа е сходна с установената в разрезите, описани по-горе. Върху ядрото от сиво-черна пръст, насипана върху заварения терен (чист хумус), се редуват три прослойки, над конто лежи слой от мергелей ча-къл (обр. 7 5, 12). В източната част се просле-дява едноредова каменна облицовка от мергелни късове, поставени с лек отстъп един върху друг така, че образуват забележим наклон към центъра на могилата. На 0,70 м от върха на могилата бе намерен човешки скелет с глава на запад, положен в обикновена гробна яма. Ръцете са положени на корема, краката са опънати. Гробен инвентар не бе открит.
Разрез 6. Намира се на 7 м от южния проход. Тук валът е значително снишен. Про-следяват се три слоя: ядро от черна пръст, льос и мергел (обр. 7 6, 13).
Разрез 7. Намира се на 10 м северно от югозападния ъгъл на укреплението. Изкопът имаше дължина 51 м и широчина 2 м, като обхващаше рова вала и част от терена на укреплението (обр. 14). Валът е изграден върху хумуса на заварения терен (обр. 7 7, 15). В централната му част са насипани четири тънки прослойки, а върху тях — по-дебел пласт от льос. Към рова льосът частично се е евля-къл, без да промени цвета си, и поради това не е възможно да се установи широчината на бермата. Вероятно тя не е надвишавала 2 м. Широчината на вала е достигнала 10—Им, а височината — около 3 м (днес 2,30 м). Ровът, чието дъно е запълнено с насип, е широк 26 м и дълбок 4,40 м (днес 3 м). Както в сектора на вала и рова, така и във вътрешността на укреплението материалы не се откриха.
Единствените находки от проучените секто-ри са керамичните фрагмента от разрез 1. Сред тях за хронологията на паметника осо-
12
бено значение имат по-късните, т. е. датира-щите 0'4 периода на ранното средновековие (обр. 66). За съжаление количеството и форматы- им са пречка те да бъдат използувани пълноценно в датирането на такова съоръже-ние като плисковското укрепление. Все пак откриването им на нивото на заварения терен показва, че те са били намерени или са попад-нали там по време на строителството. За точ-ната им датировка трудно може да се каже нещо положително, тъй като украсата от въл-нообразни и прави врязани линии се среща върху съдове от VIII до X в. Във всеки случай ясно е, че укреплението се отнася към периода на ранното средновековие, за което сочат и аналогиите между конструкцията на плисковския вал и устройство™ на някои земнонасипни съоръжения от това време: земленото укрепление на аула при Хан Крум14, Еркесията в Южна България15, валът „Пре-градата“в Камчийската планина16, Хайредин-ският вал17. Лицевата каменна облицовка е засвидетелствувана при укреплението до Стър-мен18. Най-после обстоятелството, че в рамки-те на плисковското укрепление се изгражда първата столица на средновековната българска държава, не оставя съмнение, че това е един от най-ранните укрепителни строежи, издиг-нати непосредствено след 681 г.
Досега не е бил правей опит да се изчисли приблизителното време, за което е могло да бъде издигнато укреплението. Въз основа на съвременните нормативы! изисквания (Сметни норми. С., 1968, 1, 2) и при допускане, че каменноземлената маса е била пренасяна ръч-но, че половината от землените слоеве са били уплътнявани с ръчни трамбовки и че е извър-шено частично укрепване с подпорна стена, укреплението в Плиска е могло да бъде из-градено от 10 000 души за около 100 дни10.
Резултатите показват, че в проучените уча-стъци валът, бермата и ровът имат до известна степей различно устройство и размери. До-като валът в разрез 1 е укрепен с каменна облицовка, висока едва 0,50 м, при разрез 4 тя достига височина 1,60 м, а при разрез 7 такава облицовка липсва. Широчината на бермата се колебае от 2 м при разрез 7 до 8 м при разрез 1. Докато широчината на рова при разреза 1 и 2 е съответно 16 м и 15 м, при разрез 7 тя достига 26 м.
Тези метрични колебания са обяснпми за едно земнонасипно защитно съоръжение, чие-то изграждане не изисква точно спазване на строителни канони, както това е при каменного строителство. Освен това обиколката на укреплението възлиза на 19 600 м и отделяйте групи строители не са имали възможност да уеднаквят размерите на защнтните елементи може би поради бързината на строителството. Що се отнася до наличието и отсъствието на каменната лицева облицовка, тя е била из-граждана само там, където в дъното на рова е било достигано нивото на мергела. Скалистият пласт лежи по-плитко в северната половина на укреплението и тъкмо там повърхността на
Обр. 12. Напречен разрез на могилата в източния вход
Обр. 13.‘[Изглед от вала в разрез 6
Обр. 14. Общ изглед от разрез 7
Обр. 15. Изглед от вала в разрез 7
13

вала е оформена от мергел, докато в южната половина мергелно покритие се наблюдава само около югоизточния ъгъл. Стратиграфия-та на терена е диктувала конструкцията на вала.
Без да отминаваме посочените отлики, вед-нага трябва да кажем, че по своя основен белег — структурата на вала — плисковското укрепление носи белезите на единен строеж, замислен и изпълнен в едно и също време. Навсякъде валът е изграден изцяло от изко-паната от рова каменноземлена маса. Първо-начално е била изграждана т. нар. пионерна дига, натрупана от пръстта, изкопавана от първия пласт. Тази дига е маркирала цен-търа и оста на вала и е сложила като ориентир за насипваните над нея Пластове, следващи нейния наклон. Последователността на про-слойките във вала във всички проучени сек-тори е еднаква. Прави впечатление, че те много ясно се отделят една от друга и притежават необичайна плътност. Направените лаборатории изследвания показаха, че това е постиг-нато чрез съзнателно >плътняване в процеса на насипването. Значителна здравина на на-сипа е създавал повърхностният пласт от мергел. В резултат от многовековната инфилтра-ция на неговата варовита субстанция в зем-леното ядро на вала се е създала допълнител-на якост. Едва ли този ефект е бил предвиден от строителите, но факт е, че той е съдейству-вал за запазването на вала в първоначалния му вид'20. Устойчивостта на вала е била подсилена и чрез изграждането на лицева каменна облицовка, която едновременно с това е по-вишавала и неговата непроходимост. Към мер-
Обр. 16. Първоначален вид на рова, бермата и вала с трите основни насипни пласта
Легенда:
1 — хумус ; 2 — льос; 3 — мергел
Обр. 17. Ровът „Ачлъхендек" (поглед от заад)
ките с подобно предназначение трябва да се добавят бермата и дълбокият ров. В първоначалния си вид успоредно редуващите се три защитни елемента са представлявали за снова време значително препятствие (обр. 16).
Правилната геометрична планировка на укреплението показва, че неговите очертания са били замислени предварително. Съществува обаче един пункт, където като че ли се наблюдава етап в строителството му. Това е т. нар. „Ачлъ хендек“ — дълбокия до 15 м изкуствен ров с носока изток — запад, чието начало се намира на 2400 м южно от северозападния ъгъл (обр. 17). Той е продължение на рова на западната линия, който тук завива под прав ъгъл на изток и достига близо до р. Асар дере (обр. 4). Ровът и валът на западната линия южно от „Ачлъ хендек“ са „долепени" до него и са изместени с 50 м на изток от пър-воначалното трасе. Създава се впечатление, че този ров отбелязва границата на едно пър-воначално укрепление с почти двойно по-мал-ка площ от сегашното, което било изоставено още в процеса на строителството и разширено на юг'21. Трябва да се отбележи, че покрай северната страна на „Ачлъ хендек“ не личат никакви следи от вал, който бихме очаквали да бъде запазен като допълнително вътрешно препятствие; дори ако беше изоставен. Следи от рова не се забелязват на противоположния бряг на р. Асар дере. Няма данни за отклонение на рова на източната линия по посока на „Ачлъ хендек“. Струва ни се, че планировката на укреплението е била съобразена с предварително избраното място на ханското седалище—по-късния Вътрешен град, който лежи южно от линията на „Ачлъ хендек", т. е. вън от очертанията на предполагаемото по-ранно укрепление. Тези факти ни карат да се съмня-ваме в защитного предназначение на „Ачлъ хендек" и да допуснем, че става дума за от-воднителен ров, отвеждащ в Асар дере атмос-ферните води, събирани в слабо наклонения на юг ров на западната линия по протежение на 2400 м от площ с приблизителни размери 1,5 км2.
Все още не е ясно дали във вътрешността на укреплението е съществувало друго, по-малко укрепление, ограждащо най-ранните постройки на дворцовия център. Авторът на Ватиканский разказ говори за „ограда от поставени едно до друго дървета", опожарена в 811 г. при оттеглянето на византийската войска от Плиска2'2. Следи от подобно съоръ-жение засега не са открити. Би могло да се допуске, че крепостната стена на Вътрешния град е била изградена по трасето на по-ранно землено укрепление. Вече изцяло са проучени източната, южната и западната стена на кре-постта, но доколкото ни е известно, останки от подобно укрепление не са засвидетелству-вани. Що се отнася до следите от ров и вал източно от могила XXXIII, те трябва да се изключат, тъй като К. Шкорпил отбелязва, че ровът е насочен на юг, към северната стена на крепостта23. Засега съществуването на вът-
14
решно землено укрепление е проблем, който може да бъде решен от бъдещите проучвания на Вътрешния град.
В ранния период от съществуването си плисковският лагер не е бил изолиран. На десетина километра западно се издига голя-мото укрепление при могилата Кабиюк24. На 5 км източно, край стария път „Казълджиклъ хендек“, и днес са запазени останките на дру-го землено укрепление25, а още по на изток един землей вал затваря в начупена линия рав-нината26, през която минавал пътят за Варна. В обширного поле, оградено от склоновете на околните плата, се е обособила една самостоя-
телна трупа защитим землени съоръжения, чието ядро е бил столичният лагер.
В периода след издигането на крепостната стена земленото укрепление не ще е загубило значението си. То се е превърнало във външна защитна линия и е продължило да маркира укрепената столична територия и през хри-стиянския период, тъй като всички известии градежи от това време се намират в неговите очертания. Изглежда, защитните функции на вала и рова са били забравени едва след края на X в., когато започва упадъкът на Плиска и онелялото население се прибнра в очерта-нията на Вътрешния град.
1	К. J i г е с е k, Archeologische Fragmente aus Bulgarien. — АЕМ, X, 1886, 195, N 43.
2	К. И ре ч ек. Пътувания по България. С., 1974, 934- 935.
3	К. X. Ш к о рп и л. Паметиици иа град Одессе—Варна. —Годишен отчет иа Варненската държав-на мъжка гимназия за 1897—1898 г. Варна, 1898, с. 5.
4	К. Ш к о р п и л. Укрепления Абобской равнины. — ИРАИК, X, 1905, 30—38.
6	К. Шкорпил. О земляных укреплениях и окопах. — ИРАИК, X, 1905, 560—56'2.
6	Д. Крънджалов. Валовете в Добруджа и Бесарабия и прабългарската теория. — ГСУ ИФФ, XXXIX, 1942—1943, 65—66, бел. 4.
7	Архив на БАН, ф. 165К, а. е. 601.
8	К. Шкорпил. Укрепления. . ., с. 37.
8	Проучванията бяха ръководени от автора. През 1975 г. в тях взе участие Т. Балабанов.
10	К. Ш к о р п н л. Укрепления. . ., 31—38, Альбом, табл I, II.
11	Измерването бе направено през август 1978 г. с километражния показател на микробус „Ниса“ по трасето на чериия път, който мииава в рова и покрай него.
12	К. Шкорпил. Укрепления. ... 60 — 61, Альбом, табл. I.
13	Пак там, 32—33.
14	Проучвания иа автора през 1975 г. (необиарод-вани резултати).
16	Д. Овчаров. Наблюдения и археологически разкопки на пограничния вал Еркесия в Южна България. — ГСУ ИФФ, 63, 1970, 3, 445—460.
16	Р. Р а ш е в. Старопланинският землей вал Преградата. — Векове, 1976, 4, 72—74.
17	Проучвания на Р. Рашев и Б. Николов през 1978 г. (необиародваии резултати).
18	Г. Д ж и н г о в. Городище эпохи раннего средневековья у с. Стырмен в Болгарии. — СА, 1968, 2, 277—280, рис. 2.
18	Изчисленията са направени по инициатива и под ръководството иа ст. н. с. Д. Евстатиев от Института по водии проблеми при БАН.
20	Подробна аргументация и давни от изеледва-нията вж. у Д Евстатиев и Р. Рашев. Ин-женерно-геоложки особености на старобългарските землени съоръжения. — Списание на българското гео-логическо дружество, XLI, 1980, 2, 170—171,
21	Н. Мавроди нов. Разкопки и проучвания в Плиска. — РП, III, 1949, 162—163.
22	Гръцки извори за българската история, IV, с. 12.
23	К. Шкорпил. Укрепления . ., с. 44
24	Пак там, 38—40.
25	Пак там, с. 40
26	Пак там, 40—42.
15
в; п< сг т; в
РАЗ КОПКИ II ПРОЖИВАНИЯ НА ЮЖНАТА ПОРТА В ПЛИСКА (1963—1970)
Атанас Милчев
н б У з 1 г I 1 I
Предвид огромного значение на крепостни-те съоръжения за цялостното изучаване на 1	средновековния град Плиска през 1963—1970 г.
бяха предприети проучвания на Южната порта на Вътрешния град1.
Преди започването на разкопките в юго-западната част на крепостта на Вътрешния град на Плиска нямаше никакви следи от порта, кръгла куда и крепостна стена. Тук в ми-налото не бяха провеждани археологически разкопки от К. Шкорпил. Той само е обозначил върху плана си на Вътрешния град на Плиска приблизително в югоизточната част на крепостта, че мястото на Южната порта се намира на 45 м източно от югозападната кръгла куда2. След нейното окончателно разкриване се установи, че тя отстой на 37,52 м от тази куда.
Преди започване на разкопките мястото на Южната порта се очертаваше като малка могилка с височина 1,35 м над околния терен в югозападната част от каменната крепост. Тя се е образувала при разрушаване иа пор-тата и крепостната стена, и то главно в края на миналия и началото на този век, когато крепостта представлява кариера за изважда-не на добре обработеии каменни блокове и тухли. Тази местност не е била обработвана в миналото и затова теренът бе покрит с буйна трева, дребни храсти и трънаци, а в южната част имаше изкуствени акациеви насаждения.
На определения за проучване терен беше заложена квадратна мрежа от 44 квадрата с размери 5 \ 5 м. По време на разкопките бе изследвана площ от общо 1100 м2. Разкопките се провеждаха много стриктно, строго методично, като постепенно се снемаше слой след слой, дебел по 0,20 м. На дълбочнна до 0,30 м се разкриваше хумусен слой, примесен с дребни камъни. По протежение на крепостната стена на дълбочнна от 0,30 до 0,60 м се от-криваше хоросан, примесен с рушевини, трош-ляк, едри и дребни камъни и парчета от тухли, а от 0,60 до 0,90 м бяха разкрити на отделни места каменни блокове от крепостната стена и от Южната порта. Прилагайки стриктно стра-тиграфския метод, бе разкрита част от Южната крепостна стена на протежение 158 м и част от западната крепостната стена на разстоя-
ние 32 м от югозападната кръгла куда на север. По този начин беше разкрита изцяло Южната порта с проход, фланкиран от по две кули от двете страни и югозападната кръгла куда. На места културният пласт бе просле-ден на дълбочнна до 3,40 м.
I. ПЛАН И ОПИСАНИЕ НА ЮЖНАТА ПОРТА
Южната порта е разположена в югозападната част на Южната крепостна стена. Тя от-
Обр. 1. Общ изглед на Южната порта преди разко-паеането й
Обр. 2. Общ изглед на южната фасада на Южната порта
16
Плиска — Преслав, 4 . София, 19
стой на 37,52 м на изток от югозападната кръгла ъглова кула. Целият комплекс Южна порта представлява един неправилен правоъгъл-ник със слабо отклонение на югозапад и с раз-мери — северна фасада 13,70 м, южна фасада 11,11м, източна фасада 11,58 м и западна страна 11,71 м. Проходът на портата е флан-киран от по две четвъртити кули (план 1; обр. 1, 2).
1.	Североизточна кула (план 1; обр. 3). В плана тя е неправилен четириъгълник с раз-мери: източна страна 2,40 м, западна —- 2,50 м. Западната страна е с шест реда каменни бло-кове (обр. 4).
Градежът й е от големи каменни блокове, подредени по два надлъжни и един напречен. Зидовете на тази и на останалите три кули са значително по-тънки от самата крепостна стена и дебелината им е от 1,75 до 2,25 м. Техният градеж е по-плътен, понеже между двете лица на надлъжно и напречно поставените блокове остава съвсем малко пространство, което е запълнено с дребни камъни, залети изобилие с хоросан. Дължината на каменните блокове е от 0,80 до 1 м, а широчината — от 0,40 до 0,50 м. Те са добре обработени и плътно при-лепват един към друг с фуга, широка 3—4 см. Характерно е, че както на западната стена, така и в останалите фугите са замазани с хоросан, примесен с натрошена на прах тухла или керемида, и затова замазката на фугите има червен цвят Тяхната широчина варира от 4 до 10 см. Отделен фрагмент от замазката на фугите има излъекана повърхност. В юго-западния ъгъл на кулата в блоковете се про-следява дълбок жлеб от 15 до 20 см, който про-дължава на север на разстояние 1,90 м. Жле-бът сключва остър ъгъл с втория ред каменни блокове, проследявани от горе на долу. В него са били вградени тухли, конто са поддър-жали стълбището, водещо за горния етаж на кулата (план 1; обр. 5). Дебелината на тух-лите, вградени в жлеба, е различна — от 3 до 6 см. В западната стена на кулата са на-правени два отвора, предназначени за дьрве-ните греди, залостващи двойната врата на прохода на портата. Тези два отвора имат голямо значение за определяне на строител-ните периоди на портата. Долният отвор се намира на височина 1,01 м от първоначалния под на кулата и е изграден едновременно с кулата. Тук каменните блокове са били пред-варително обработвани, за да оформят този правилен отвор с широчина 25 см и височина 17 см, който преминава през целия западен зид на кулата и достига до прохода на портата. При разкриването на портата, респективно на североизточната кула, този отвор се оказа запушен на отделни места с хоросан, което по-казва, че след преправянето на портата през втория строителен период той е загубил свое-то първоначално значение. Нивото на прохода и на пода на кулата е било повдигнато с около 0,45 м през втория строителен период. Сега се е наложило да се издълбае на западната стена нов, втори отвор с неправилна фор-
3 Плиска — Преслав, 4
Обр. 3. Североизточна кула на Южната порта, глодана от север
Обр. 4 Западна стена на североизточната кула на Южната порта
Обр. 5 Жлебът за вграждане на тухли за поддържа-не на стълбището в южната стена на североизточната кула
 ' ЭВД>-5
СИГ Ю1Е <А
17
ма, който се намира на 0,35 м над първоначал-ния. Той е изпълнявал същата роля — през него е преминавала дървена греда, която е залоствала двойната врата на прохода. Вто-рият отвор има приблизителни размеры — широчина 0,24 м и височина 0,28 м (обр. 4, 5). Навътре в стената тези размеры се изменят и на места отворът става по-широк, а на други по-тесен. Двата отвора ясно свидетелству-ват за два различны по време строителни периода: първият, по-ранен, съвпада с цялостно-то изграждане на портата, а вторият — с из-ползуването й след нейното съществено пре-правяне, вероятно след разрхшаването на част от нея от нашественици. Сыцият факт е отбе-лязан и при разкриването на Западната3, Северната и Източната4 порта на крепостта на Вътрешния град на Плиска. В долната част на западната стена на кулата има по-широки фуги от 5 до 6 см, но замазаны по същия начин като тези в горната част.
На разстояние 1 м от северозападния ъгъл на кулата и на 0,59 м на височина от пода й се забелязва вдлъбнатина в два каменни блока, която има размеры: широчина 8,5 см, височина 16,5 см и дълбочина 3,5 см. Какво е било функционалното й предназначение, не е още изяснено.
Южната стена на североизточната кула е дълга 2,20 м и е запазена на височина 2,13 м (обр. 5, 6; план 1). И тази стена е изградена по същия начин, както западната -— от големи каменни блокове, подредени по същия начин— два напречни и един надлъжен, конто прилеп-ват плътно един до друг. На височина 1,30 м от пода е издълбан дълбок жлеб от 16 см, в който са вградени тухли, конто са поддържа-ли стълбището за горния етаж на кулата. Жлебът има посока изток—запад и е вдълбан във втория ред каменни блокове по диаго-нал, като сключва остър ъгъл с поредния ред каменни блокове, броени от горе на долу.
На 1,11 м височина от пода на кулата в югоизточния ъгъл на 1,07 м по протежение на южната стена е прилепен каменей блок, а съ-що и неголеми по размеры камъни и хоросан. Този блок има широчина 0,63 м и дължина 1,06 м. Той заедно с тухлената колона е слу-жел за основа на стълбището, което е водело за втория етаж на кулата. Този каменей блок лежи върху предварително изградена площадка, която е свързана със стълбището, започ-ващо от пода на кулата и извисяващо се пок-рай източната й страна (обр. 7).
Източната стена на североизточната кула има дължина 2.40 м и запазена височина 1,58 м. По-голямата част от нея е заета от основата на масивното стълбище на кулата. Първото и второто стъпало са разрушени, запазени са само третото, четвъртото и петото стъпало (обр. 6, 7). Те не се свързват конструктивно нито с околовръстните зидове, нито с тухлената колона. Между тях има фуга. За-пазените три стъпала са изградени от тухли със спойка от розов хоросан. Те не са еднакви по размери, по-широки са към страната, която опира до източния зид, и значително потесни, даже стигащи до нула при тухлената колона. В широката си част стъпалата дости-гат до 40 см, а в тясната си част — до 20 см, като височината им е 25 см. От изчисленията може да се предположи, че стъпалата са били 16 със средна височина 25 см. В такъв случай може да се приеме, че височината на долния, приземен етаж е била 4 м. Докато долните три стъпала са изградени масивно от плътна зи-дария, стъпила здраво върху пода на кулата, стъпалата в горната част на стълбата стъпват върху тухли, прикрепени в жлеб, издълбан в южната стена върху кръстатия свод на сама-та кула. В североизточната част на стената са запазени три реда каменни блокове.
Източната стена е изградена по същия начин като разгледаните две стени. От горната й част са извадени два каменни блока, но лег
Обр. 6. Източната стена и стълбището край
нея на североизточната кула
18
лата им са запазени. Тук може да се измери съвсем точно фугата, широка 4—5 см (обр. 7).
Северната стена на североизточната куда има дължина 2,15 м и най-голяма височина на запазената част в севорозападния ъгъл 2,05 и 1,84 м в североизточния ъгъл (планове 1, 2). И тук се среща същият градеж. Обаче при оформяне на входа на кулата е нарушено ритмичного редуване на два надлъжни и един напречен блок (обр. 8).
На северната стена се намира входът на кулата на 54 см от източната и на 74 см от западната стена. Само двете вътрешни кули на Южната порта имат по един вход (планове 1, 2; обр. 8). Входът при Прага е широк 69 см, а навътре има дълбочнна 45 см. Страниците на входа са запазени на височина 1,20 м. Входът има две стъпала, поместени в дебелината на стената: отвън тесен каменей праг, а от-вътре широка площадка с размери 0,69 X 0,45 м, покрита с тухлена настилка. Пред тухлената площадка входът се разширява до 86 см, като това нарастване се запазва на дъл-бочина до 1,41 м. В разширената част на входа до втората настилка на пода на кулата са запазени четири реда каменни блокове на височина 1,52 м. Върху източната страница на входа има леко врязани кръстове с острие по лицевата част на средния каменей блок. В североизточния ъгъл на входа се очертава дълбок жлеб на разстояние 20 см — широк 13 см и дълбок 8 см. В него е била прикрепе-на самата врата. Той се свързва с вторичного ниво на входа, което е с 25,5 см по-високо от първото и съответствува на вторичното ниво при северозападната куда на портата. Зазиж-дането на входа през втория строителен период е направено с два каменни блока, свър-зани с тухли и розов хоросан. Прагът на кулата е бил зазидан с каменей блок, който има размери 59x45x25 см (обр. 8).
На западната страница на входа са запазени четири реда каменни блокове с обща височина 1,55 м. Върху каменните блокове на височина 72 см и широчина 1,20 м е запазена част от свода на входа на кулата. Фу гите между тях са 3,5—4 см. От запазената част от свода се изяснява какво е било покритието на приземния етаж, т. е. тук има тухлен свод, за който можем да предполагаме, че е бил кръстат, тъй като в отделяйте ъгли на кулата са запазени останки от петите на този свод.
В югозападната част, леко изместена от геометричния център на кулата, се откри една кръгла зидана колона, изградена от сегментни тухли, споени с розов хоросан. Диаметърът на колоната е 85 см, а запазената височина от пода на кулата е 91 см. Фугите между тух-лите имат дебелина 4—5 см. Запазени са 11 реда тухли от градежа на колоната. Тухлите имат размери 21X13x3,5 см. Дебелината на тухлите варира от 3,5 до 6 см (обр 7). Върху северозападната част на колоната е издълбан жлеб, широк 5,5 см, който несъмнено има връзка с жлеба на западната страница, тъй като и двата се намират на еднаква височина
(59 см) от пода на кулата и са свързани с по-ставяне в тях на тухли, върху конто се поддър-жа стълбището. Около колоната се е виело стълбището за втория етаж. Тухленият свод, който е покривал приземния етаж на кулата,
Обр 7. Входът на североизточната кула, гледан от север
Обр. 8. Масивна тухлена кръгла колона в североизточната кула
19
се е опирал и на колоната, конто е носела главната тежест на стълбата. Запазените нети в ъглите на свода доказват съществува-нето на кръстат свод. Аналогична на тази колона беше открита в югоизточната кула на Западната порта5. Тя е сравнително добре запазена, но е по-голяма по размери. На Северната порта в югоизточната кула тя е запазена само в основа6, а в Източната порта въоб-ще не е запазена. Подобии кръгли колони, конто имат същото предназначение за поддър-жане пода на горния етаж, са известии от че-тирите ъглови кули на т. нар. Крумов дворец. В средата им има кръгла колона7. Четвър-тит пиластър. разположен в средата на севе-розападната кръгла кула на Западната крепостна стена на късноантичнпя град при с. Вой-вода, Шуменско8, е имал също предназначе-нието да поддържа горния етаж. Подът на североизточната кула е постлан с цели тухли, конто лежат върху хоросанова подложка. Установи се, че кулата е имала две подови настилки. Първата от тях е свързана с нзграждането на самата порта и се намира на 13 см под вто-рнчната. Тя е направена от тухли с размери 36 32 3,5 см, върху някои от конто има и орнаментн.
Втората настилка лежи върху слой от пръст, дебел 13 см. Тя е изградена от тухлени късове без хоросанова подложка. От нея е запазена една малка част и може да се свърже с втория строителен период на портата.
2.	Северозападна кула (план 1; обр. 9). Тя е симетрнчно разположена на североизточната кула на Южната порта също с вход от север. Двете кули фланкират прохода на портата. Северозападната кула представлява неправилен четириъгълник с размери — източната страна 2,78 м, западната 2 96 м, южната 2,40 м и северната 2,33 м.
Южната стена на кулата е запазена на височина 2,30 м. Изградена е от големи, добре обработени бтокове, конто се редуват два надлъжни и един напречен. При третия ред от горе на долу се редуват три напречни и един надлъжен блок. Фугите между тях са широки от 4 до 8 см, замазани са много добре с хоросан, примесен с натрошена на прах тухла или керемнда (обр. 10). Във втория ред каменни блокове от горе на долу върху надлъжния блок има знак във вид на латинската буква V. Върху напречния каменей блок са издъл-бани две дупки — едната с диаметър 2,5 см и дълбочина 4,5 см втората с диаметър 4,5 см и дълбочина 5,5 см. Тези дупки са издълбани на Южната стена в периода, когато северозападната кула, както и цялата Южна порта и Южната крепостна стена са престанали да изпълняват първоначалната си роля като кре-постно съоръжение и тогава тази кула е била превърната в жилище.
Източната стена на северозападната кула има дължина 2,78 м. Запазена е на височина 2,63 м с шест реда каменни блокове. И тази
Обр. 9. Северозападната кула, гледана от север
20
стена е изградена по същия начин от големц каменни блокове — два надлъжни и един на-пречен (обр. 11)
В североизточния ъгъл на кулата на височина 1,38 м от първоначалния под се намира отвор с размери 16X18 см. Този отвор, който е симетрично разположен на отвора на Западната стена, има много правилна форма. Издълбан е в гнездото на жлеба върху надлъж-ния блок, направен още при изграждането на портата, и може да се свърже с първия строителен период на портата. Жлебът се просле-дява през цялата дебелина на източната стена на кулата и достига до прохода на портата. В него е била втиквана гредата за залостване на двойната врата на портата. По-късно този отвор е бил запълнен с розов хоросан, 23 см над който има втори отвор с неправилна форма и размери 26x28 см и е по-късен. Издълбан е с длето върху източната страница след преправянето на портата и се свързва с втория строителен период. И сега по блоко-вете личат следи от длетото, с което е издъл-баван вторият отвор в Източната стена на кулата. Съществуването на два отвора, ртгова-рящи на различии нива, подкрепя изказаното вече мнение за два строителни периода на Южната порта.
Западната стена на северозападната кула има дължина 2,96 м (план 1) и запазена височина 1,83 м, измерена от вторичния под на кулата. Стената е изградена по същия начин от големи каменни блокове — два надлъжни и един напречен, фугите имат широчина от 4 до 8,5 см и са замазани. По-късно, когато Южната порта загубила своето първоначално предназначение, кулата е била пригодена за жилище. Почти в средата на Западната стена е било изградено огнище чрез изснчане на ка-менните блокове. което се намира на 85 см от югозападния ъгъл на север и на 1,05 м от северозападния ъгъл на кулата. То има форма на камина с размери — широчина 1,14 м, височина 86 см и дълбочина 48 см. като през дебелината на самата западна стена е направен малък отвор с големнна 28 36 см за от-веждане на дима от помещение™. Превръ-щането на кулата в жилище и изграденото в него огнище документират съществуването на трети строителен период в тази кула (обр. 12).
Непосредствено на Западната стена до северозападния ъгъл се забелязва отвор на височина 88 см от първия под на кулата, свър-зан с първия строителен период на северо-западната кула. Отворът има размери 27 х20см. По-късно той е бил зазидан с дребни камъни и розов хоросан. През него минавала дървената греда, която е залоствала двойната врата на портата, 25 см над отвора по-късно е бил изсечен втори отвор за греда на вратата, преминаващ през цялата дебелина на западната стена. Той има много неправилна форма и е бил направен след изграждането на це-лия комплекс. По този начин отворът се от-нася към втория строителен период на Южната порта. През този втори, по-късен отвор е пре-
Обр 10. Южната стена
на северозападната кула
Обр. 11. Източната стена на северозападната кула
Обр 12. Западната стена на северозападната кула с издълбаното в нея огнище
21
MaataMBaaHaaaaH_
минавала гредата, която е залоствала двой-ната врата на прохода (обр. 13).
Северната стена на северозападната кула има дължина 2,33 м. От градежа са запазени шест реда каменни блокове, добре обработени п прилепващи плътно един до друг Фугите са широки от 3 до 6 см и са замазани с хоросан.
Входът на северозападната кула се намира почти в средата на Северната стена и има ши-рочина откъм вътрешността на кулата 99 см.
Обр 13. Северозападният ъгъл на западната стена на северозападната кула с двата отвора
Обр. 14. Северната стена с входа на северозападната кула
Запазената западна страница на входа е от пет реда каменни блокове с обща височина 1,75 м. Източната страница на входа е от четири реда запазени блокове на височина 1,47 м. В най-долната част на четвъртия ред блокове е образуван бордюр, широк 16,5 см. В него-вия североизточен и съответно северозападен ъгъл са издълбани дупки, дълбоки 5 см и с диаметър 8,50 см. Те са служели за втикване на въртящата се дървена ос на вратата. Входът без прага има дължина 1,27 см и в северната му страна е широк 74 см и дълбок 56 см. От Прага към пода се преминава посредством стъпало с размери 73 14 < 12 см. От това мал-ко стъпало се слиза във вътрешността на входа, който се образува от площадка, покрита плътно с тухли, конто имат същите форми и размери както тухлите от пода на кулата. Те лежат върху хоросанена подложка.
Никои от тухлите от пода на входа са ор-наментирани. В северната външна част входът на кулата е по-тесен — 0,74 м. Във вътрешността се разширява от 0,74 до 1,01 м, на разстояние по източната 1,25 м, а по западната страна на входа 1,30 м от мястото с две дупки, определени за вратата на кулата (обр. 14).
От Прага на височина 1,63 м в западната част, където са запазени четири реда камъни, се очертава свод, висок 1,10 м. Той е изграден от тухли с дебелина 4—5 см. Фугите имат широчина 5—7 см. Размерите и формите на тухлите не могат да се установят. В западната част на свода при градежа са употребени тухли и каменни плочи. Използуването на каменни плочи при изграждане на свода е станало вероятно по време на втория строителен период на Южната порта. На това навежда фак-тът, че докато тухлите са споени с хоросан, примесен с едросчукана тухла, плочите са със спойка от бял хоросан и само на места с примес от счукана керемида. Двата вида хоросан говорят също недвусмислено за два строителни периода на портата (обр. 14; план 2). В източната част на височина 1,70 м от прага на входа, където са оцелели четири реда каменни блокове, над най-горния каменей блок е запазена част от свода на височина 33 см. Той е изграден само от тухли, чиито форма и големина не могат да се установят. Във вът-решната част на източната стена са издълбани в камъка две ямички с неизвестно предназначение. Те имат диаметър 2,5 и дълбочнна 2,5 см и са намерени върху втория ред каменни блокове (върху надлъжния каменей блок). На-правени са вероятно, когато кулата е била използувана като жилище.
При разчистване на пода на северозападната кула се установиха три подови нива, като двете съответствуват на двата строителни периода на портата, а третото се отнася към времето, когато кулата е била пригодена за жилище.
Тухленият под на кулата от първия строителен период е бил направен много грижливо, Тухлите са наредени върху хоросанова под-
ложка, дебела 15 см. Тя се състои от хоросан, примесен с едро счукани тухли и керемиди. Върху някои от тухлите има украса. По размери— 30) 40, 45 <29, 40x28,	32x32, 35
хЗЗсм, по начин на изработване и орнаментация те са еднакви с тези от късната античност, откривани при разкопките на късно-античния град при с. Войвода (обр. 15). От-личават се с добре пречистена и равномерно излечена глина, имат червен или лимонов цвят (обр. 16). Подовата настилка е разрушена само от североизточния ъгъл върху площ с дължина 71 см и широчина 53 см (обр. 17). В тази част на пода беше направен сондаж на дълбочина 0,80 м. В него бе разкрит цокълът на северната стена на кулата, който продължава на разстояние 24 см под първоначалния тухлен под. Установи се, че първоначалниятпод на кулата е бил разрушен, когато тя е била пре-върната в жилище. В направения сондаж бяха открити фрагмента от глинени съдове, конто се свързват с третото подово ниво на кулата, т. е. периода, когато тя е била вече използу-вана като жилище — края на X и началото на XI в.
Вторият под на северозападната кула съот-ветствува на второто строително ниво и е на 31см над първия под на кулата. Той се е получил от изравняването на рушевините на сводовата част на кулата. Между строителните останки на свода се откриха и фрагмента от глинени съдове, изработени на бързо въртящо се ко-лело от много добре пречистена и равномерно излечена до червено глина със звънлив тон при чукане (обр. 18, 19). В този пласт не се намеря средновековна българска керамика.
Вторият тухлен под, запазен в северната и южната част на кулата, е изграден върху разрушените останки от хоросан, каменни и мраморни късове от преправките на Южната порта, по-точно на северозападната част на кулата. Той е също от тухлена настилка. Тухлите имат размери — 37,5x29x5 см и се раз-личават от тухлите от първия под. Те са изработени от недобре пречистена глина и са неравномерно изпечени. Разкриването на втория под дава възможност да установим една доста точна стратиграфия, тъй като под втория под са открити материали — главно керамика, конто се различават от тези, наме-рени над втория под на кулата. Въз основа на установената стратиграфия в северозападната кула се потвърждават още един път двата стро-ителни периода на Южната порта. На този втори под на кулата се откри пласт с материали — главно керамика, отнасящи се към ран-ното средновековие (IX—X в.) (обр. 20). Третото ниво на кулата съответствува на онзи момент, когато Южната порта, кулите и кре-постната стена са престанали да изпълняват ролята на крепостно съоръжение и самата кула е била превърната в обикновено жилище. През този период в самата северозападна кула се е наслоил културен пласт, дебел 51 см. Вследствие на това, че подовото ниво се е повдпг-нало с 51 см над втория под, наложило се е
Обр. 15. Тухла от настилката със знаци
Обр. 16. Тухлена подова настилка в северозападната кула
Обр. 17. Графична рисунка на тухления под
повдигане на нивото на Прага на кулата — за целта прагът е бил преграден с грамаден каменей блок с размери 56 x 59 x 38 см. Отстрани
23
Обр. 18. Керамика от северозападната ki ю
той е укрепен с фрагмента от тухли, споени с бял хоросан. В третий културен пласт, дебел 51 см, се откри грамадно количество фрагмента от глинени съдове, предимно гърнета без дръжки, дълбоки паници и др., изработени на грънчарско колело и украсени с линеен и въл-нист орнамент, отнасящи се към втората половина на X и началото на XI в. Открити бяха също прешлени за вретено, костени шила, игли и др. От този пласт произхождат много кости от домашни и диви животни.
3.	Югоизточна кула. По план тя е неправилен правоъгълник. Източната страна е дъл-га 3 м, западната — 2,84 м, южната — 2,48 м и северната — 2,42 м. Зидовете и на четирите стени са запазени сравнително добре с височина от 3,20 до 3,40 м, измерена от подовото ниво на кулата. Не се разкри нито тухлена, нито каменна подова настилка (обр. 21). При раз-чистване на вътрешността на кулата на дъл-бочина 2 м, измерена от най-горните запазени каменни блокове, се очерта по цялата площ
на кулата един пласт, в който се откриха много фрагмента от глинени съдове с врязана и линейна у краса от края на X и началото на XI в. (обр. 22). Установи се, че откритият слой от рушевини, парчета от тухли, керемиди, хоросан и дребни камъни, а също от пепел и въглени произлиза от падналия върху пода на кулата опожарен дървен покрив. Над този слой се разкри голямо количество средновеков-на керамика. А това идва да подскаже, че след опожаряването и тази кула е била из-ползувана за жилище. В жилището, изглежда, се е влизало с дървена стълба. На 3 м дълбо-чина заедно със средновековната керамика се откри желязна бойна брадва. През среднове-ковието при използуването на кулата за жилище се е наслоил културен пласт, дебел 1,40 м.
Първоначалният под на кулата се откри на дълбочина 3,40 м, измерена от най-високо за-пазените каменни блокове. Подът представ-лява трамбована жълта глина без настилка.
24
В северната страна на кулата бе направен сондаж с размери 1,50 X 1,50 м. С него се це-леше да се документира начинът на градеж на основата на крепостната стена, която се явява одновременно и северна стена на юго-източната кула. Установи се, че тя стига на дълбочина 2,10 м. Субструкцията представля-ва пласт от дребни камъни, дебел 0,40 м, спое-ни обилие с хоросан върху здрава пръст. Поч-вата тук е укрепена с пилота, каквито има при всички крепостей стени, порти и кули във Вътрешния град на Плиска. Над тази хоро-санова подложка следват три реда грубо одя-лани каменни блокове с големи размери и спо-ени с хоросан, примесен с едро счукана тухла. Този сондаж бе изграден като шахта, за да служи за бъдещи изследвания (обр. 23).
И на четирите вътрешни стени на кулата фугите са замазани с хоросан, примесен със ситно натрошена на прах тухла или кереми-да. По каменните блокове на зидовете, особено на източната и северната стена на кулата, се намериха издълбани, а други врязани с тънко острие много кръетове с размери 12—15 см, изображение иа птица, а по южната стена— изображение на човек. По южната страна на
кулата се откриха също издълбани или врязани с тънко острие много кръетове (обр. 24).
4.	Югозападна кула. По план тази кула е неправилен транец с вътрешни размери на стените: южна — 2,20 м, северна — 2,56 м, за-падна — 2,49 м и източна — 2,53 м. Зидовете в югозападната кула са запазени сравни-телно добре. По начина на градеж те не се от-личават от останалите кули. От източната стена са запазени четири реда блокове на височина 2 м, измерена от най-горния ред камъни до пода. От южния и западния зид са запазени по три реда камъни на височина 1,65 м, а на северния — 4 реда на височина 1,80 м (обр. 25). Вътрешността на кулата беше запълнена от разрушените й зидове. Върху някои от сру-тените тухли има знаци във формата на кръетове с размери 4x3 см. На дълбочина 1,30 м в кулата се откри човешки череп без скелет и погребален инвентар.
На дълбочина от 1,60 до 2 м се очертя сред-новековен пласт от глинени съдове с врязани линейни и вълнисти орнаменте, парчета от стъклени гривни, късове от стъклен шлак. Костите от домашни животни, открити в кулата, датират към края на X и началото на
от северозападната кула
Обр. 19. Керамика
4 Плиска — Преслав, 4
25
Обр. 20. Керамика от северозападната кула
XI в. В приспособената за жилище кула се е влизало с дървена стълба. На дълбочина 2 м се намери трамбован глинест под. Откри се също върху пода една цяла тухла с размери 40 27 6 см, конто подсказва, че евентуално подът е бил постлан с тухли.
По каменните блокове на вътрешните стени на кулата има издълбани с длето и врязани с тънко острие кръстове и други знаци.
5.	Проход на Южната порта. Дължината му е 11,77 м, в северната вътрешна част той има максимална широчина 1,93 м, конто се запазва на разстояние 2 42 м в посока север— юг, а след това се стеснява на 1,63 м, с конто широчина стига до най-южната точка на прохода (планове 1,2; обр. 26, 27). Точно на мя-стото, откъдето започва стесняването, по-къс-но е направено преграждане на прохода с големи каменни блокове (обр. 28). При разру-шаването на портата по протежение на целия проход са нападали много каменни блокове. Върху някои от тях са издълбани кръстове, подобии на разгледаните.
На разстояние 2,42 м от север на юг по протежение на прохода върху западната стена се откриха два отвора, конто са симетрични на
тези на източната стена на прохода. Долният отвор се намира на височина 42 см от първата каменна настилка и е бил изграден одновременно с нея, когато е била построена и самата Южна порта. Отворът има правилна четири-ъгълна форма с размери 17x17 см и е бил на-правен при изграждането на самата крепостна стена През него е преминавала гредата, коя-то е залоствала двойната врата на прохода. По-късно, след изграждането на втората каменна настилка, отворът е бил запушен с хоросан. Втората настилка на пода е повдигнала нивото на прохода, което наложило да се из-бие нов отвор с 26 см по-високо от първия (план 1,2), който има неправилна форма и размери 23x26x34 см. Той е бил издълбаван с длето в построената вече източна и западна стена на прохода и се свързва с втория строителен период на Южната порта. В южната страна на втория отвор е засегнат тухленият свод от първия строителен период на прохода.
Тук нагледно се установиват отново двата строителни периода на портата. Каменните блокове са били специално издялани за отвора, който също минава през западната стена на североизточната кула и източната стена на
26
Обр. 21. Югоизточната кула
Обр 22. Керамика от югоизточната кула
Обр. 23. Сондаж по пода на югозападната кула
Обр 24. Кръстове по каменните блокове в югоизточната кула
27
/
Обр. 25. Югозападната кула
Обр. 26. Проходът на Южната порта, гледан от юг
Обр. 27. Проходът на Южната порта, гледан от север
северозападната кула. През тези два отвора е преминавала дървената греда, която е зало-ствала двойната врата на прохода. За нея има засечка в източната и западната стена на про-
хода. Тя се е отваряла навътре, за което сви-детелствуват отворите за гредата, с която са я залоствали отвътре. Запазени са и камен-ните блокове в ъглите. В най-горния каменей ред на западната страна на прохода над втория отвор на височина 15см е вграден каменей блок, в който има издълбана дупка във форма на неправилен четириъгълник с размери 28X X 14, 54 20 см. В този блок са запазени следи от длето в посока нзток—запад, което показва, че първоначално строителите са искали при преправяне на портата да направят тук отвор за гредата, която да залоства двойната врата. Каменният блок не е вторично изграден в този си вид. както някои предполагат. На втория ред отгоре в северната част на прохода и на други места върху каменните блокове са издълбани малки ниши. Така например върху един от тези блокове е издълбана правоъгълна ниша, чието предназначение не може да се изясни напълно. Може би тя е била евързана с двойната врата в прохода, която се е отваряла навътре. В югозападния ъгъл на тази част от прохода върху втората каменна настилка има издълбана дупка. Тя има почти кръгла форма с диаметър 26 см и дълбочина 6 см. Тази дупка е служила за прикрепване на оста на западното крило на двойната врата. В основата на дупката има следи от железен окис, което подсказва, че в долния си край дървената ос на двукрилата врата е имала ня-каква желязна гривна.
От мястото, където се е намирала двойната врата, започва стесняване на прохода от запад с 18 см. Това стесняване се постига чрез издаване на каменния зид от запад на изток още в основата. Това издаване не е позволявало западното крило на двойната врата да се от-варя навън. Така че въпросното издаване на зида е имало конструктивно предназначение.
В източната страна на прохода до двойната врата от север на юг са запазени четири реда каменни блокове, споени с розов хоросан. Замазката на фугите тук не е запазена, но те имат широчина 5—7 см. Общата височина на източната стена от първата настилка е 1,90 см. В югоизточната част се намират симетрично разположени двата отвора, конто са служили за поставяне в тях на гредата, залостваща двойната врата. Както видяхме, тези два отвора съответствуват на двата строителни периода на портата. Така долният от тях съот-ветствува на първоначалния строеж на самата порта и затова има правилна форма с размери 16 14 см. Той се намира на 42 см височина от втората каменна настилка на прохода. Вторият отвор е на 26 см над него и има неправилна форма, понеже е издълбаван по-късно, след изграждане на крепостта и на портата. Той има размери 36 к 25 см. Навътре в стената отворът се разширява твърде много вследствие на това, че не е оформен от каменни блокове, какъвто е случаят при долния отвор. Към източната стена на прохода е паднал каменей блок с размери 36x34x19 см. От едната му
28
страна е издълбан жлеб с дълбочина 7 и широчина 14 см. Следи от обработване личат и върху другата страна на блока.
В североизточния ъгъл на прохода върху втората каменна настилка има издълбана дуп-ка с почти кръгла форма с диаметър 13,5 см и дълбочина 12 см. Тя е служила за прикреп-ване на оста на източното крило на двойната врата. И тук при вратата проходът се стесня-ва с 15 см. Каменният блок в този случай правя чупка, която от своя страна не позволява двукрилата врата да се отваря навън, а само навътре. В най-южната част на същия каменен блок е издълбан почти квадратен жлеб с размери 16Х 16 см и дълбочина 12 см, чието предназначение не е ясно.
От мястото на стеснената част на прохода или от самата двойка врата в южна посока почти в средата на прохода се откриха жлебо-ве — дълбоки улей в източния и западния зид, конто не само се проследяват върху двете стени, но и достигат от най-горния каменен блок до първата каменна подова настилка. И от двете страни на прохода улеят има почти еднакви размери: на източната — широчина 27 см и дълбочина 25,5 см, и на западната — широчина 19 см и дълбочина 23,5 см. Жлебо-вете са били използувани при втората врата, която е била вертикалнопадаща (катаракта). По тях именно вратата е била изтегляна наго-ре, когато е трябвало проходът дабъде отворен. Жлебът, или улеят, и в двете страни на прохода се е стеснявал с 13 см в най-долната част при първата настилка. Дълбоките улей в двете страни на прохода са осигурявали необходимата стабилност на падащата врата (план 2; обр. 29).
Запазената част на жлеба от най-горния ред каменни блокове до втората настилка има височина 90 см. Той продължава надолу още 45 см и достига до първата настилка. В най-долната си част улеят е бил запълнен с хоросан на дълбочина 8 см. След това той продължава, но вече незапълнен до нивото на първата настилка. Това показва, че запълва-нето на жлеба от двете страни на прохода с хоросан е станало след изграждане на втората настилка на прохода или по време на втория строителен период на самата порта.
Жлебът в западната част на прохода е за-пазен и над каменните блокове в тухления свод. Запазената обща височина на жлеба до втората настилка е 1,60 м. В най-горната част на жлеба, където завършват каменните бтокове и откъдето започва тухленият свод, тухлите са сегментни. На 3,30 м на юг от жлеба на падащата врата проходът продължава да бъде засводен. Тук се проследяват два реда каменни блокове в източната и западната стена на прохода, запазени на височина 68 см в западната страна и 86 см в източната страна, измерено от втората каменна настилка. На разстояние 9,20 м от северната фасада на портата на юг се проследява сводът на прохода, който е за-пазен сравнително по-добре само между двете му врати.
Обр. 28. Преграждане на прохода с големи каменни блокове
Обр. 29. Нападали каменни блокове върху пода на прохода
Обр. 30. Незасводената част на прохода, гледана от юг
Разстоянието от края на тунела, откъдето завършвало засводяването, до края на прохода на юг до южната фасада на портата има дължина 3,20 м. Тук от западната стена са
29
запазени три реда каменни блокове на височина 1,45 м от втората настилка, а в източната част — три реда блокове на височина общо 1,95 м от нивото на втората настилка И двете стени в тази част на прохода са изградени от каменни блокове, споени с розов хоросан. Не-засводеното пространство в южната част на прохода, което има правоъгълна форма, е играло ролята на пропугнакулум (планове 1,2; обр. 2). В най-южната част на прохода на разстояние 70 см втората каменна настилка е била разрушена и днес тук е останала само първата. Запазената част от свода с дължина 9,20 см от северната фасада на портата на юг дава възможност да възстановим напълно ие-лия свод на прохода на Южната порта. За-сводената част, която заема почти три четвърти от прохода, е представлявала тунел, висок не повече от 1,80 м от втората и 2,25 м от първата настилка. В разстоянието между двете врати на прохода на разстояние 3,14 м са за-пазенн сравнително добре части от тухления свод.
В западната стена на прохода е запазен главно кожухът на свода на височина 1 м. Голяма част от тухлите на свода са разрушени, като са запазени само леглата им. На източната част от свода е запазен само кожухът на височина 75 см, който е изграден от дребни камъни. Върху последний ред каменни блокове от долу на горе са запазени няколко тухли от основата на свода с размери 31,5 \31.5 см. Украсени са с вдлъбнати по диагонал линии. Дълбочината на двата реда тухли от свода достига до 69 см.
Общо върху двете стени на прохода между двете врати е запазен във фрагментарно състоя-ние тухленият свод на височина 76 см. На 1,10 м над втората каменна настилка и от източната и западната страна на прохода каменните блокове са одялани под наклон, за да послужат като пета на тухления свод (обр. 30). Запазени са само няколко от тухлите, но в замяна на това са оцелели леглата им, конто
Обр. 31. Водопровод край източната стена на прохода под първичната настилка
са оформяли свода и дават възможносг за ре-конструкцията му.
В прохода бяха разкрити две каменни настилки, направени по различно време, свързани със строителните периоди на портата и отра-зяващи тези периоди.
Първата настилка на прохода е изградена много старателно от големи, добре обработени каменни плочи с правоъгълна форма и размери 45x15 20 см. Те лежат на хоросанова подложка с дебелина 10 см. Каменните плочи са свързани с розов хоросан. Фугите между тях са широки 8 -10 см. По средата на прохода между двете врати на разстояние 2,35 м по време на проучванията бяха вдигнати каменните плочи от втората настилка и по такъв начин бе открита първата настилка. В най-южната част от прохода втората настилка се намери напълно разрушена и тук бе запазена само първата на разстояние 70 см. По източната стена на прохода на 30 см на запад от самата стена проследихме ивица от първичната настилка, изградена от малки каменни плочи с широчина 30 см и дебелина 20 см. След вди-гането на каменните плочи на първата настилка на разстояние 1,85 м се намери на дълбо-чина от 55 см водопровод (обр. 31). Открити бяха четири водопроводни тръби, запазени много добре и споени с червей хоросан. Во-допроводът се проследява по цялото протежение на източната стена. Тази ивица от първата каменна настилка, широка 30 см, устано-вена покрай източната стена на прохода, е била съзнателно построена и покрита от по-малки по размери каменни плочи с пел тях-дото по-лесно повдигане при евентуална нужда за поправка при повреждане на водопровода. преминаващ под първата настилка през прохода. По всяка вероятносг този водопровод е бил поправян за последен път в края на първия строителен период на портата и прохода. Тогава каменните плочи са били вдигнати. но подменените водопроводни тръби не са били покрити втори път с каменни плочи, а само затрупани с пръст. Върху този на-сйп от пръст и рушевини върху първичната настилка е била изградена втората, при която вече не се спазва принципът да се запази ивицата от по-дребни плочи покрай източната стена на прохода. Това обстоятелство е много важно, тъй като навсякъде — както в прохода, така и северно и южно от портата — втората каменна настилка не лежи върху хоросанова подложка, както това е установено за първата, а върху дебел 15—20 см слой пръст. Това показва, че за известно време, след пър-вото разрушаване на портата, тя не е била използувана като крепостно съоръжение. След това, т. е. по-късно, нейното ниво е било навсякъде повдигнатос пръст, рушевини и други материали и тогава портата възстановява отцово първичната си функция като част от кре-постното съоръжение.
Но нека се върнем към водопровода, който установяваме покрай източната страна на прохода. Проследяваме го на юг от Южната порта
30
на протежение от 7 м. След това той отново се изгубва, понеже е разрушен при обработване на земята.
При разчистване на първичната настилка на север и североизток от северната фасада на портата водопроводът се проследява и по-нататък под първата каменна настилка. Върху каменните плочи на първата настилка тук са издълбани жлебове с посока изток—запад, конто са служели, за да предпазват от под-хлъзване впрегнати животни. Тук имаме пред-вид специално единични коне, конто не са били впрегнати в превозно средство, но са минава-ли през прохода. Запазени жлебове има и в най-южната част от прохода, където втората настилка е била разрушена, а запазена само първата.
По цялата си дължина и широчина проходът е бил покрит в даден момент от втората каменна настилка, изградена грубо от големи каменни плочи с различна дължина и дебелина между 20—25 см, наредени върху пласт от пръст, дебел 15—20 см, подредени в три реда, без хоросанова подложка, нито запъл-ване на фугите между отделяйте плочи с хоросан (обр. 32). Втората по начина на изграж-дане каменна настилка се различава съществе-но от първата. Покрай източната стена на прохода при втората настилка липсва тясната ивица от по-малки каменни плочи, конто да покриват водопровода, минаващ покрай стената на прохода под първата настилка. Това идва да подскаже, че през втория строителен период водопроводът вече не е функционирал.
Проходът на Южната порта е аналогичен на тези на Северната, Източната и Запа’дната порта на Вътрешния град на Плиска, но между тях има и известии различия.
Първо — проходът на Южната порта е тесен само 1,93 м, докато тези на Западната и Източната порта са по 4,70 м. Освен това проходът на Южната порта е малко по-къс от този на Западната — първият има дължина 11,77 м, а вторият — 13,50 м9.
Второ — проходът на Южната порта не е бил стесняван по-късно, както е при Източната, Западната и Северната порта.
Трето — при прохода на Южната порта е имало само две врати — една двойна и втора — падаща отвесно (катаракта), докато при Западната и Източната по три — две двойни и една падаща вертикално (катаракта).
Четвърто — при прохода на Южната порта е имало две подови настилки, съответствува-щи на два строителни периода на портата, докато при Западната и Северната — само една каменна настилка.
Пето — през прохода на Южната порта е преминавал водопровод, докато през прохода на Северната, където се очакваше, такъв не е открит.
Шесто — преграждането на прохода през Южната порта е много примитивно, докато при Северната то е направено много по-гриж-ливо. По всичко личи, че проходът на Южната порта е бил преграден, когато тази порта и
Обр. 32. Първична каменна настилка с жлебове по плечите на юг от южната фасада на портата крепостната стена са престанали да функцио-нират и да изпълняват предназначението си на крепостнн съоръжения. По-различно е по-ложението при Северната порта, където също е установепо преграждане на прохода, което е имало функционално предназначение още през периода, когато портата и крепостта са изпълнявали ролята си на укрепително съо-ръжение.
Седмо — през другите три порти, конто имат широки проходи, са преминавали коли и при тях са запазени коловозите от тях, осо-бено при Западната порта. През Южната порта са преминавали само пешеходци и конници.
При разкриване на прохода се откриха много фрагменти от тухли, керемиди, дребни камъни и каменни блокове, нападали в на-сипа при разрушаването на портата, а също и парчета розов хоросан. На дълбочина 1,65 м се намериха фрагменти от глинени съдове, железни триръби стрели и ножчета, много-бройни железни четириръби ковани гвоздей. По всичко личи, че последните произлизат от двете врати на портата.
II. ЮЖНАТА ПОРТА КАТО АРХИТЕКТУРЕН ТПП И КРЕПОСТНО СЪОРЪЖЕНИЕ
Южната порта на Вътрешния град на Плиска е била второстепенна в сравнение с Източната. Западната и Северната порта. Но независимо от това тя е играла важна роля в укрепителния план на първата българска столица. Тя е била важен елемент и невралги-чен пункт в системата на Вътрешната крепост на Плиска, която е осигурявала достъпа и из-лаза от крепостта в мирно време. Представля-ва неразчленена крепостна постройка, която е била фланкирана от по две кули в източната и западната страна на прохода, издаващи се съответно навън и навътре. Този начин на изграждане на Южната порта е напълно идентичен с останалите три порти на Плиска, но се различава само по малките си размери, както и по широчината на прохода. По план
31
и размери тя е напълно идентична с Южната порта на Вътрешния град на Преслав10. Прин-ципът на изграждане на отвор на крепостната стена, фланкиран с две кули, е стара традиция. Има случаи, когато при портата има само една кула. Ранновизантийски крепости, чиито порти са защитени с кули, са известии в нагните земи немалко на брой — например при с. Мадара, с. Войвода, Ш\менско, Несебър, с. Долна Кабда, Търговищко, Шумен, София, Търговище и др. Кулите се намират бли-зо до двете страни на портата и по такъв начин се е осъществявало нейното ефикасно при-критие. Между кулите се образува правоъгълно пространство с неголеми размери — пропуг-накулум. Обикновено последният имал две врати — външна катаракта (понякога дву-крила) и вътрешна—винаги двукрила. Раз-ликата между ранновизантийските порти и разглежданата тук се състои в това, че проходът е бил фланкиран от двете страни с по две кули, но, както се вижда, принципът на изграждане е подобен. Освен това функцията на двете кули, фланкиращи предната врата на античните порти, е една и съща с тези на двете кули — от източната и двете от западната страна на прохода на Южната порта. При изграждането на римските, както и на ранновизантийските крепости е спазван принципът външното лице на крепостните стени да бъде винаги защищавано от отбранителя, да може да се обстрелва както от кулите и бастионите на самата стена, така и от нейните издадени кули пред входовете на крепостта11.
Общност с античните традиции при изграждането на Южната порта намираме и в това, че има иззидани редица особени гнезда от половинки тухли в петите на свода на прохода. По-внимателното проучване на характера на тези гнезда показва, че те са строени от половинки тухли, конто не следват наклона на сводестите пети, а лежат водоравно и явно са пресичали дъговидната линия на свода и са се издигали над него. Това пресичане на свода недвусмислено показва, че става дума за особен род тесни процепи, предназначен!! за от-брана на прохода отгоре. Засега са установени девет процепа, като четири предшествуват катарактата, а останалите пет се намират пред вътрешната двукрила врата. Естествено от-браната изисквала подходяще устройство на пространството над прохода и съседните помещения. Преди всичко за нуждите на повди-гащата се врата са били необходим!! освен при-земния още два етажа. На най-горния, т. е. третия етаж се е намирало повдигащото вратата съоръжение, а долният е бил празен, за да може свободно да се ползуват процепите. Стените на външните кули са били прорязани с мазгали за отбрана, а симетрично разпо-ложена на стълбището е северозападната кула. Тя оставала към вътрешността на града, била е вероятно снабдена с огнища за загря-ване на вода и смола и се е намирала в непо-средствена близост до процепите. Изливането на врялата смола ставало направо върху на-
падателите, без бранителите да бъдат застра-шени от външни удари. Отбраната отгоре на ранновизантийските порти не е била чужда и и на римските военни строители. Така например при Южната порта — т. нар. „Камили", на Диоклетианополис при дн. гр. Хисар е има-ло само една врата, отбранявана от две стра-нични кули и една трета, издигала се високо над самата врата. Аналогична порта с отбрана на прохода отгоре е открита при кастела Ятрос при с. Кривина, Русенско. В статията си „Портите на прабългарските крепостни стени" Ст. Бояджиев стига до извода, че разгледаните от него порти „по плановотоси устройство и осо-беностите на отбраната на портите от плисков-ския тип крепостни стени представляват важна основа за изследването на прабългарското строително изкуство"12. Авторът обаче с нищо не доказва от какво именно можем да съдим за прабългарското строително изкуство в Плиска. Той не привежда нито един паметник, порта или крепост, който да се свърже с прабългарското строителство като аналогия от нашите земи или от близка или по-далечна облает, за да потвърди тезата си. По отношение на плана на портите от Плиска и Преслав, за конто Ст. Бояджиев говори, че се различават от ранновизантийските, ще приведем само един пример с Източната порта в Дръстър (Си-листра), която в план представлява по две правоъгълни двуделни кули, фланкиращи тесен проход Проходът се затваря с две врати— катаракта и двукрила. Източната порта в Дръстър по своя план и устройство, по начина на изграждане от варовикови квадри почти е идентична с тези от Плиска и Преслав. За-що тогава ще търсим аналогии на порти от Средна Азия или другаде, когато те се намират на 84 км североизточно от Плиска. Среднове-ковната крепостна стена и Източната й порта в Дръстър се датират сравнително точно спо-ред археологическите проучвания на култур-ните наслоявания от края на VIII—IX в.13 Прав е Д. Овчаров, когато твърди, че „по свое-то устройство тя (Източната порта в Дръстър— б. а., А. М.) напълно наподобява портите от Плиска и Преслав и това, както ще видим по-нататък, е твърде показателно и важно при изучаването на етапите на развитие на бъл-гарското крепостно строителство"14. Известии аналогии предлагат и Източната порта в Сер-дика, и др.
Славяни и прабългари, конто не са познавали достатъчно добре каменното строителство, се настаняват на територията на Византия, която през VII в. е била добре укрепена, както показват крепостите по десния бряг на Долни Дунав. Една част от твърдините са били в добро състояние, а други — разруше-ни от варварските племена. Без съмнение за-вареннте крепости са били повече или по-мал-ко използувани след известии преправки за защита на младата славянобългарска дър-жава. Типичен пример в това отношение е крепостта при Дуросторум, която след пре-вземането й от българите е била възстановена.
32
Такъв е случаят и с укрепителните системи на Несебър, Сердика и др. Поправките на крепостните стени и Източната порта на Дръ-стър са направени в духа и техниката на ранно-византийските крепости. Тези традиции и влияние се пренасят и върху раннобългарското крепостно строителство. Това се вижда и от откритите тесни процепи на Южната порта в Плиска, предназначени за отбраната на прохода „отгоре". За тази традиция на отбрана „отгоре" намираме много писмени сведения у ранновизантийските автори — Псевдомав-рикий, Йоан Ефески, Менандър, Прокопий Кесарийски; в Чудесата на св. Димитрий Со-лунски, където се съобщава, че при отбраната на византийските крепости „отгоре" била изли-вана от бойците гореща смола срещу напа-дателите.
Влиянието на ранновизантийското крепостно строителство върху фортификацията в на-шите земи най-ярко се изразява в техниката на изграждането на ранносредновековните бъл-гарски порти от Плиска, Преслав и другаде. Фундаментите на всички порти достигат до 2 м дълбочина и са укрепени с пилоти напълно аналогично като крепостта при с. Войвода (която се намира на 9 км от Плиска), Силистра, Русалка (Тауклиман).
Градежът от големи пясъчникови блокове от 50 см до 1 м в облицовката на стените води до намаляване на вътрешния пълнеж в ранновизантийски крепости до такава степей, че той се доближава до блоковия. Такива са например крепостите, известии с градежа си до цокъла във Войвода, укрепленията и портите в Силистра, Русалка (Тауклиман), Ца-ревец при Търново, Червен, Калиакра и др. Фугите при крепостите с квадров градеж от ранновизантийската епоха в нашите земи били замазани с хоросан, примесен със ситно счукана прах от керемиди, а спойката от хоросан, примесен с едро натрошени керемиди. По същия начин виждаме замазаните фуги и спойката между каменните квадри от Плиска и Преслав. Този начин на градеж на крепостните съоръжения в Плиска и Преслав отра-зява една традиция, създадена още в ранновизантийското строителство. Крепостните стени, кули и порти в Плиска са изградени през времето на Омуртаг (814—831) в първата половина на IX в. Как е възможно прабългари-те, конто идват на Балканский полуостров през втората половина на VII в., да съхраня-ват тези строително-фортификационни традиции, конто носели от своята прародина, за конто Ст. Бояджиев говори, че са пренесени от Средна Азия, и след 150 години държавен живот да ги реализират в първата половина на IX в. в монументалното строителство в Плиска? Такава теза развива в редица свои трудове и Станчо Ваклинов15. Тези изследо-ватели виждат само отделни елементи на влияния на античната традиция, като начин на строеж, строителни материали, някои планове и др.
Разглеждайки цялостно комплекса Южна порта и Югозападната ъглова кръгла кула в Плиска, нейния план като архитектурен тип, техника на строеж, фундиране на стените с пилоти, строителни материали и прийоми на строеж, стигаме до извода, че раннобългар-ските крепостей съоръжения са едно продъл-жение и по-нататъшно развитие на по-ста-рите римо-византийски традиции. Между тях съществува пряка връзка, която установя-ваме, разглеждайки новооткритата Южна порта в Плиска. Влиянието от Изток върху местного крепостно строителство се пречупва през призмата на ранновизантийското.
Монументалното строителство, в т. ч. и крепостните съоръжения в Плиска и Преслав, не е някакво изолирано явление в културно-историческото развитие на нашите земи през ранното средновековие, а закономерен процес, почиващ на наследството от предишните епохи.
Съвършено погрешно е становището на някои изследователи, че българските земи били опустошени през V—VII в. (особено в Се-вероизточна България) и при идването си на Балканский полуостров славяни и прабългари се били заселили на пусто място18
Трудно бихме се съгласили с мнението и на някои учени, че прабългарите донесли в нашите земи строително-фортификационни спо-соби от своята прародина при идването им през втората половина на VII в. Установено е, че монументалните крепостей съоръжения на Вътрешния град в Плиска се отнасят към първата половина на IX в. Преди IX в. не познаваме такива крепостни съоръжения на прабългарите.
Това е в противоречие с фактите и обще-ствено-икономическото, политического и кул-турното развитие на прабългарите, конто през IX в. се сливат със славяните в единна българска народност, чиято материална култура и изкуство запазват славянския си характер.
През последните години пред Партийния дом в София бяха открити Източната порта и част от крепостната стена на Сердика. Й тук портата е фланкирана от две кули. Установени са преправки, конто са направени на портата в по-късно време и се свързват от археоло-зите с раннобългарската епоха, и то след 809 г. — след присъединяване на територия-та на антична Сердика към българската държава17.
Преправките на Източната порта на Сердика през първата половина на IX в. говорят недвусмислено за силно влияние върху крепостного строителство на българите. Тази крепостна порта от Сердика след проработайте от българите предлага близка аналогия на Южната порта в Плиска, където също се забеляз-ва използуването на техниката в опус ква-дратум (opus quadratum), а отчасти и опус им-плектум (opus implectum), също заимству-вани от местната римо-византийска традиция.
5 Плиска — Преслав, 4
33
III. МАТЕРИАЛЫ, ОТКРИТИ ПРИ РАЗКОПКИТЕ НА ЮЖНАТА ПОРТА
Откритият археологически материал при разкопките па Южната порта и непосредстве-но край нея е доста разнообразен. На дълбо-чина 1,65 м преди разкопаването на тази порта се откриха рушевини от парчета тухли, керемиди, хоросан, примесен с едро счукана тухла, дребни камъни. отделяй варовикови блокове, пръст, попадали от крепостната стена и Южната порта, която в края на миналпя и началото на нашия век е била използувана като каменна кариера за строеж на жилища и други сгради от селяни, живеещи в близост до Плиска. От 1,65 до 3,70 м дълбочнна наред със строителния беше намерен и твърде разнообразен археологически материал. Най-масо-вият материал, който бе открит при Южната
11111

Обр. 33. а, б, в — керамика от Южната порта
порта, както и при всички други археологически обекти е керамиката. Намерена бяха хпляди фрагмента от глинени съдове, но само четири от тях са цели. Керамичният материал може да бъде подразделен на два основни дя-ла, а всеки от тях — на няколко групп.
1.	Битова керамика
Към първата трупа се отнасят фрагмента от глинени съдове, изработени на бързовър-тящо се грънчарско колело от добре почисте-на глина. Изппчането им е много добро, имат червен или лимонов цвят, при удар издават звънлив тон. Повърхността им е покрита с червена боя, устията са издаденн навън с широк профилиран ръб. Съдовете имат вита дръж-ки, а при тези, конто имат по две дръжки, те са плоски. Друг характерен елемент на тази керамика са концентричните широки жлебове. опасващи стенпте на съдовете. В културните Пластове при североизточната и северозападната кула бе намерена такава керамика под вторичната настилка. Върху първпя тухлен под на тези две кули бяха открити фрагмента от глинени съдове само от тази първа трупа (обр. 33 а, б, в).
Намерени бяха две напълно запазени глинени еднофитилни лампичкп (обр. 34) и много прешлени за вретено с биконична форма.
Аналогични материали са открити в късно-античните обекти при с. Войвода, Шуменско18, Ятрос19, Нове20, склада на зърнени храни при Мадара и редица други археологически обекти
Големият брой керамични фрагмента от съдове с различна форма с вити дръжки и пар-чета от амфори, глинени балсамарии, глинени лампи и др. се отнася към късната античност (V—VI в)
Фрагментите и целите глинени съдове от втората трупа са значително повече на брой. Към нея се отнасят глинени съдове, изработени от недобре пречистена глина на бавно-въртящо се грънчарско колело. Изпичането им е неравномерно. Те имат сиво-черен цвят, а някои — червен. Фрагментите са разнообразии, но преобладават гърнетата без дръжки със силно извит навън устиен ръб,кани с три-листно устие, чаши и други. Тази керамика се отнася към втората половина на VIII—X в. Откритите фрагменти и цели глинени съдове се подразделят на четири основни подгрупп.
а.	Фрагменти и цели съдове от гърнета без дръжки със силно извит навън устиен ръб, панини, украсенп с врязан вълнпст и линеен орнамент (обр. 35).
б.	Фрагменти от цели съдове с трилистно устие. украсени с ромбовиден орнамент от т. нар. салтовски тип (обр. 36).
в.	Фрагменти и цели съдове — кани с ед-на дръжка и амфори с две дръжки и плоско дъно, покрити с глеч.
г.	Фрагменти от амфори.
Най-многобройни са фрагментите от първата подгрупа.
34
Обр. 34. Еднофитилни глинени лампички от Южната порта
Обр. 35. Фрагмента от глинени съдове от Южнита порта
Както при Южната порта, така и на редина обекти от епохата на Първата българска дър-жава вълнообразният врязан орнамент се сре-
ща така умело комбиниран с линейния, че се получава сложна украса, говореща за развито майсторство на грънчари и за развит есте-
35
Обр. 36. Фрагмента от глинени съдове,
покрити с глеч, от Южната порта
Обр. 37. Глинено гърне без дръжка от Южната порта
тически вкус. Има и случаи, когато се изпол-зува само врязаният линеен орнамент от хо-ризонтални и вертикални групи, пресичащи се, и то под прав ъгъл резки. Срещат се и ямич-ки за украса, правени с шило и подредени в
хоризонтални кръгове. За украса се използу-ват и пояси от дъги.
Най-характерни мотивы са вълнообразната и правата линия наред с ямичката. По характер тази украса се свързва със славянската керамика.
Керамиката с излъскана повърхност и с ромбовиден орнамент—т. нар. салтовска керамика, се срегца по-рядко и към края на X в. изчезва, докато вълнообразната и генетически свързаната с нея дъга и линия продължава да се използува за украса на глинените съдове и след X в. Това се дължи на постепенно™ засилване след X в. на славянский елемент, който налага на формиралата се вече старо-българска култура славянски характер.
Между откритите фрагмента бе намерено и едно гърне без дръжка със сил но извит навън устиен ръб. Изработено е от недобре пречистена и неравномерно излечена глина и има си-во-чер цвят. Размери — височина 10,5 см, диаметър на най-издутата част 11,8 см, диаметър на дъното 8 см (обр. 37).
Върху дъното, стените и по дръжките на никои съдове има врязани знаци и печати (обр. 38). Намерени бяха и много прешлени за вретено.
36
Обр. 38. Дъна на глинени съдове със знаци по~]тях
от Южната порта
Обр. 39. Тухла с орнаменты от Южната порта
Обр. 41. Тухли с печати
Обр. 40. Тухли с печати
2.	Строителна керамика
Открити бяха голям брой фрагмента, цели тухли и по-малко керемиди (тегули и имбре-цес), конто в общи линии са познати от до-
37
сегашните разкопки и проучвания. По тухлите — цели пли фрагментирани, повече от хиляда на брой, имат печати Ания, Дулес, Аницетус, Дионисис, Меркурис и др.
Върху всички тухли има по две-три браз-ди. правени с пръстп. Те започват или от ъг-лите на тухлите и се пресичат в средата, или пък са разположени по някакъв друг начин (обр. 39).
При разкопките на Южната порта бяха открити голям брой тухли с печати от край-дунавските легиони пли на частни лица — прп-тежатели на работилнпци. Те имат марките главно на Първи Италийски, Пети Македонски и 11-ти Клавдиев легион (обр. 40). Между печатите на частните тухларници, намерени около Южната порта, се откриха най-много с печатите на Дулес (AVLES—обр. 41), Дионисис (AIONISIS), Лумоес (LVMOFS), Аницетус (ANICETVS), Меркурис (MERCVRIS), Ания (ANNIA); Риморио (RIMORIO) и др.21 От разкри-тите тухли с печати при Южната порта се установи, че те са позитивни и вдлъбнати, но има няколко, конто са позитивни, но изпъкнали, релефни. Макар и малко на брой, те ни дават основание да твърдим, че приетото преди нас определяне на военннте и частните печати не е напълно правилно и че не може да се постави конкретна, рязка граница между релефните и вдлъбнатнте печати и да се твърди, че пър-вите били само военнн, а вторите изключи-телно частни.
Обр. 42.а, б — тухли с врязани рисунки от Южната порта
Направихме наблюдения върху размерите на тухлите и особено на печатите (дължина и широчина на рамката и на отделните букви). Установихме доста готямо различие при отделните частни печати. Те са били няколко вида с различии размери. Оттук се вижда, че всекп частей производител на тухли е разпо-лагал с по няколко печата. Освеи това всеки производител е пускал отделни серии тухли с различии размери.
Многобройни цели и фрагментирани тухли с печати на същпте частни работилнпци са открити в късноантичния град при с. Войвода, Шуменско. Това ни дава основание да предположим, че те са били пренесени в Плиска от разрушената вече през VI в. късноантична крепост при Войвода и са били вторично упо-требени при строителството във Вътрешния град на Плиска22 през ранното средновековие.
Върху някои тухли и керемиди са врязани рисунки с най-различен характер — животни, стрети, геометрични фигхри (например очер тание на мрежа, приспособление за игра на дама, част от план на църква с две апсиди и др.) (обр. 42 а, б).
Както отбелязахме, при прохода на Южната порта под първата настилка се откри водо- (7 провод от глинени тръби. Те са изработенн от добре пречистена глина на бързовъртящо се колело, пзпичането им е равномерно и имат червен цвят. Подобии тръби бяха открити на север от Южната порта (обр. 43). Досега се смяташе, че монументалното строителство в Плиска е предимно каменно, а тухлата се упо-требява само при сводови конструкции23. Разкопките при Южната и Западната порта24 на Плиска опровергаха това мнение. Освен това има данни, че горните етажи на кулите и на останалите монументални строежи в Плиска са били изградени от тухли.
През късната античност (IV—VII в.) и ранното средновековие(VII—XI в.) производството на тухлите е било значително25. Техниката на производството не се е различавала по нищо от тази на предшествуващата епоха. Различията биха могли да се отбележат само в организа-цията на производството. Откритията, конто се направиха през последните няколко години при производствения център на старобългар-ска керамика в чашата на яз. „Виница“, напълно потвърдиха това26. Проследявайки тех-нологията на производството на строителната керамика през ранното средновековие, устано-вяваме също силното влияние на късноантич-ната традиция в нашите земи.
3.	Архитектурни депгайли, обработана камъни и плочи, скулптури и релефи
Освен каменните блокове и строителната керамика при разкопаването на Южната порта бяха открити и много архитектурни детайли, като каменни зъбери, колони, профилирани камъни, фрагментирани капители, корнизи, от по-ранни сгради (обр. 44 а, б). Те са били пренесени отпякъде и използувани тук вто-
38
Обр. 43. Два водопровода северно от северната фасада на Южната порта
рично. Намерен» са също и няколко мраморни плочи, използувани като подова настилка. Намериха се и две каменни корита, хромели и др. (обр. 45), отнасящи се къмпо-късна епоха.
Особено голям интерес представляват от-критите тук каменни скулптури и релефи,конто тематично са свързани помежду си — и на трите е изобразен кон, животно, сил но почитано от траките и заемащо важно място в рели-гията и култа на местного население през цялата античност.
а.	Част от глава на кон с юзда. Размери— дълга 12,3 см и висока 15,9 см (обр. 46). Запазена е горната част от юздата, минаваща напряко през муцуната, и долната част, захапана от животного. Юздата е представена с две широки ленти, пресичащи се под прав ъгъл. Скулптурата е предадена анатомически вярно. пзработена е живо и точно. Повърхност-та е много добре загладена, личи, че скулпто-рът е бил добър майстор, познаващ до тънкост професията си и имал неведнъж възможност да наблюдава коне.
б.	Част от конска глава във висок релеф. И тук юздата е представена със същата лента. Едната част от юздата минава отгоре по гла-вата, а втората — напряко. Особено внимание е обърнато при извайване на очите и ноздри-те. И тук имаме работа с произведение на добър майстор (обр. 47).
в.	Част от релефна плоча с изображение на конник на кон. Намерена в насипа в южна-
Обр. 44.а, б — архитектурни детайли
39
Обр. 45. Каменно корите
Обр. 46. Скцлптурно изображение — глава на кон с юзда
та част на портата. Запазена е по-голямата част от тялото на коня с отчупена шия и задна част. При фигурата на конника липсват шия-та, част от крайниците и главата. Десният му крак е отчупен под коляното. Ездачът е намет-нал широко развяваща се, силно драпирана хламида. В дясната си ръка държи поводите на коня, а във вдигната нагоре лява ръка, която е в по-голямата си част счупена, държи вероятно копие. Конникът е седнал на седло, оформено с коси и плитки изчуквания. Вероятно тази плоча трябва да се евърже с изоб-ражението на тракийския Херос. За разлика от останалите известии оброчни плочи при
тази изображение™ е било в почти естествена големипа. Досега за пръв път у нас се открива подобен релеф с изображение на Тракийския конник в такава големина. Плочата има размери — височината на запазената част от чо-вешкото тяло е 78 см, а широчината 48 см. Запазената част от тялото на коня — 80 см. Релефната плоча е Дебела общо 42 см, а височината на самия релеф е 18 см (обр. 48).
Изглежда, че релефът не е изработен от един и същ мраморен блок — под тялото на коня има жлеб, който е служил евентуално за прикрепяне на долната част с изображение™ на коня.
Този релеф поставя пред нас няколко ин-тересни въпроса. Върху него няма следи от хоросан, което показва, че не е използуван вторично като сполия. Около Източната порта и крепостната стена на Плиска е открит и друг фрагмент от плоча с релеф, на който е запазен само един заден крак на кон. Този релеф, който се намира сега в музея в Плиска, е бил също с размери, близки до естествените27. Според нас при този релеф не става дума за средновековен паметннк. Засега не може да се реши въпросът, как са били употребени двете релефни плочи и дали те по някакъв начин са били свързани с крепостните порти на Плиска. Ясно е, че тези два релефа трябва да се евържат заедно, а не да се разглеждат отделно.
Ако трябва да се търси някаква връзка с подобии релефни паметници, известии в наши-те земи, тя е преди всичко в мо нумеита л ността на паметника.
Близки аналогии на нашия релеф са известии от Филипи28 и при Дикилиташ по течение™ на Русенски Лом29. Тук фигурите не са изобразени в естествена големина, но се приближават до нея.
Релефът от Плиска е уникален паметник на тракийската пластика. С него се опровер-гават досегашните схващания. че изображе-нията на Тракийския конник никога не са давани в такава големина. Въз основа на ана-логиите и на начина на изпълнение може да се датира в началото на III в.
Обнародваните три паметника с изображения на кон от Южната порта на Плиска пред-ставляват особен интерес, тъй като свидетел-ствуват за почитането на тракийския Херос. При тези паметници има не само тематично сходство, но и общ стремеж към реали-зъм и живост в изображение™. И трите паметника са важен принос за проследяване развитие™ на тракийската пластика и особено на релефа, евързан с Тракийския конник.
4.	Железни предметы
Най-голям брой от тях бяха открити в прохода и в кулите на Южната порта, и то главно четириръби ковани гвоздей (81 на брой), 3 длета, 18 пластинки, 3 куки, 4 панти, железни халки, 2 стъргалки, 2 косера, една бойна брад-ва (обр. 49), 8 ножчета, 2 скоби, 75 халки за ризнипа, един връх на копие, 4 стрели
40
(една ромбовидна, една триръба и две листо-видни), три токи, една юзда и няколко силно корозирали железни предмета с неизвестно предназначение.
5.	Предмета от бронз
Те са твърде малобройни. Между тях ще споменем едно бронзово кръстче с халкичка, чиито рамене завършват с по един остър из-датък, така че при всяко рамо има по един трапец, над който има кръгче. Кръстчето е дълго 4,40 см и широко 2,7 см. Намерени са също една фибула и две токи, три апликации, от конто едната е сърцевидна, и др.
6.	Стъклени предметы
Намерени бяха 19 фрагмента от стъклени гривни, изработени от едноцветна тъмносиня или жълта, бяла и червена паста. Украсата по многоцветните гривни се е състояла от позна-тите успоредни коси пояси. Намерени са и две четиристенни гривни, много фрагмента от столчета на стъклени чаши, както и на други съдове.
Открити бяха и две монета, от конто едната на Лъв VI Философ (X в.).
7.	Предметы от кост
Дръжки, изработени от еленов рог. Те имат цилиндрична форма и дупки на дългата си страна за закрепване. На дълбочина 1,70 м се намери още една дръжка от рог, която има паралелепипедна форма. Още по-инте-ресен и непознат досега у нас е друг предмет, който представлява цилнндричен ствол с елип-совидно напречно сечение, разклонен в горния край в две посоки, и то така, че между тях се оформя една дъговидна заоблена част. Подобии предмета са открити в Полша. Те са служели за дръжка на патерица. Тези предмета от рог са изработени много грижливо и добре загладени и вероятно са произведения на сръчен майстор. Намерен беше и един изцяло запазен еленов рог с две разклонения, който е дълъг 0,79 см и е бил използуван като суровина за изработване на роговн изделия. Може би около Южната порта се е намирала работилница за костени изделия, в която за известно време е работал някой голям майстор. Намерени са също костени шила и др.
Заедно с предмета от рог в разкопките при Южната порта бяха открити и немалък брой шила — равномерно заострени (обр. 50). Едно от шилата е много добре изработено, извито е в долния си край, а в горния има дуп-чица за окачване. От северозападната кула произхожда едно подобно шило, извито в долния си край, но изработено от мед.
Разкриването и проучването на архитек-турния комплекс Южна порта, както и на части от Южната и Югозападната крепостна стена и Югозападната кръгла ъглова кула, конто ще бъдат публикувани по-късно, хвърлят нова
светлина върху периодизацията в развитието на раннобългарските средновековни култура и изкуство. Тя спомага за изясняване на ре-дица въпроси около фортификацията на сред-
изображение — глава
Обр. 47. Скулптурно
на кон
Обр. 48. Релефна фрагментирана плача на кон с ез-дач
6 Плиска — Преслав, 4
41
Обр. 50. Костени шила
новековния български град. Южната порта се свързва по време с първия строителен период на монументалните сгради в центъра на Вътрешния град на Плиска и представлява част от единната по време укрепителна каменна система на Плиска. Това спомага за изясня-
ване на строителните период» иа монументал-ната архитектура на първата българска столица. Заедно с това проучванията предложи-ха нови данни за бита, стопанско-икономиче-ския живот, поминъка на населението, топо-графията и поселищния живот на Плиска.
1	Разкопките се проведоха под научного ръко-водство на проф. А. Милчев със студентска бригада от ФИФ при СУ. В помощ на ръководителя бяха трупа студента от профил Археология от ФИФ при СУ.
2	ИРАИК (Абоба — Плиска), X, 1905, с. 43.
3	С. Михайлов. Разкопки на Западната порта в Плиска. —ПАИ, XXXIV, 1974, с. 312, обр. 8.
4	Абоба — Плиска, X, 1905, 50— 51, табл. IX.
6	С. М и х а й л о в. Цит. съч., 213—214, обр. 210, 211.
6	Абоба — Плиска, X, с. 56, табл. IX, 2 д.
7	К М и я т е в. Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска. — ПАИ, XIV, 1940— 1942, с 103.
8	А. М и л ч е в и С. Д а м я н о в. Археологически разкопки на късноантичната крепост при с. Войвода, Шуменски окръг. —ПАИ, XXXIII, 1972, 264— 266, обр. 2.
9	С. Михайлов. Цит. съч., с. 216, 221.
10	В. Иванов а. Южната порта на Вътреш-ния град на Преслав. Нейният градеж и архитектурен тип. — ИДИ, XXII, 1959, 39—169.
11	С. G u г 1 i t t. Die Baukunst Konstantinopel.
Berlin, p. 4-6, fg. 4, Faf 19; R. J a n i n. Constantinople byzantine. Developpement urbain et repertoire topographique. Paris, 1964.
12	С. Б о я д ж и e в. Портите на прабългарските крепостни стени. — В: Плиска—Преслав. Т 2, 1981, с. 138.
13	С. Ангелова. Крепостните стени на До-росторум — Дръстър — Силистра. — Археология, XV, 1973, 3, 80—93.
14	Д. Овчаров. Византийски и български крепости V—X в. С., 1982, с. 84.
16	С. С т а н ч е в. Славяни и прабългари в ста-робългарската култура. — Археология, IV, 1962, 2, 4—5; С. В а к л и н о в. Формиране на старобъл-гарската култура. С., 1977.
16	В. Белков. Градът в Тракия и Дакия през късната античност. С., 1959, с. 250; Някои проблеми на етническото състояние в древнотракийските земи през V—VI в. — В: Първи конгрес на ВИД. Т. 1, 1972, с. 379.
17	Резултатите от разкопките не са обнародвани.
18	А Милчев и С Д а м я н о в. Археологически разкопки на късноантична крепост при с. Вой-
42
вода, Шуменски окръг. — „АН, ХХХШ, 1972, с. 274; Материали от късноантичната крепост при с. Войвода (дадеии за печат).
19	G. В б с k i s с 11, В. В б t t g е г. Spatro-mische und friihbyzantinisclie Keramik. — Klio, 47 1966, p. 243, 248, Abb, 32.
20	Д. Д и м и т p о в, M. Ч и ч к о в а и Б. С у л-т о в, Археологические раскопки в восточном секторе Нове в 1962 г. —HAH, XXVII, 1964, с. 234, рис. 20 и 30. — ПАИ, XXXIV, 1974, 141 — 148, обр. 5, 25 и др.
21	Абоба — Плиска, с. 260.
22	А. М и л ч е в, и С. Д а м я и о в. Археологически разкопки на късноантичната крепост при с. Войвода, Шуменски окръг. — HAU, XXXIII, 1972, с. 275.
23	К. М и я т е в. Архитектурата в средновеков-на България. С., 1968, с. 111.
24	С. Михайлов. Цит. съч., 225—226.
25	С. А н г е л о в а. За производство™ на строи-телиа керамика в Североизточиа България през Ран-пото Средновековие. —Археология, 1971, 3, 5—6.
26	Т. Т о т е в. Старобългарски производствен център на строителна керамика. — ИНМШ, VI, 1973, 159—186; Керамични пещи в чашата на язовир Ви-нииа край Преслав. — Археология, 1964, 3, 56—68.
27	И. Моллов. Почиствания и проучвания в Плиска през 1930—1931 г. — ПАП, XIV, 1943, с. 68. обр. 137; С. Миха й л о в. За произхода на ан-тичните материали от Плиска. — Археология, 1960, 1, 15—22.
28	L. Н е u m е у, Н. D а 1 m е t. Mission аг-cheologique de Macedoine. Paris, 1876, p. 78; С. P i-c a r d: RHR 86, 1922, 117; С о 1 1 a r t. Philippes, p. 289.
29	Г. К а ц a p о в. Аитични паметници из Бъл. гария. — ГНМ, 5, 1926—1931, 1933, 147—149, фиг. 63-
43
ПЛИСКА. ЗАПАДНА КРЕПОСТНА СТЕНА СЕКТОР СЕВЕР (Археологически разкопки 1973—1975 г.)
Вера Антонова и Стоян Витлянов
I. КРЕПОСТНА СТЕНА II СЪОРЪЖЕНИЯ КЪМ НЕЯ
Съобразно с плана на Археологическая институт при БАН проучванията на Западната крепостна стена в сектора северно от Западната порта започнаха през 1973 г. и про-дължиха само 15 дни. Окончателннте проучвания се проведоха през 1974 и 1975 г., кога-
Обр. 1. План на Вътрешната крепост
Обр 2. Западна крепостна стена — сектор север — поглед от юг
то се работеше по три месеца на сезон с мла-дежки, студентски, ученически бригади и общи работници1.
Преди започване на разкопките по повърх-ността на терена не личаха вече следи от сте-ната. Теренът по продължение представлява-ше висок окоп, някъде вдлъбнат от извадените камъни или от иманярски дупки. При кулите той се разстилаше във вид на плоски, с удъл-жени диаметри могили. Според Карел Шкорпил още по негово време местните жители помнели по-високи каменните крепостни стени, конто постепенно се рушели. Варовико-вите блокове, пзваждани оттук, са били упо-требявани за надгробии паметнипи в турски гробища, строежи на джамии, на безистена в Шумен, на чешми и други стопански сгради и най-вече за железницата Каспичан—Русе, Русе—Варна.2 Тогава по негово настояване търговията с камъни от стените била забранена3.
Западната крепостна стена е най-дълга— 788 м (обр. 1) и отстой средно на разстояние 1,800 м от западния окоп на Външния град. В проучвания от нас сектор попадат 420 ли-нейни метра.
Западната крепостна порта, открита от Ст. Михайлов4 през 1969 г., се намира почти в средата на крепостната стена иа 426 м от северозападната кръгла кула № 4. Северният сектор се ограничава между Западната порта и кула № 4 (обр. 2). За улеснение при рабо-тата той беше разделен на отрези: отрез I— между Западната порта и северната петоъгъл-на кула № 10, дълъг 206,25 м, и отрез II— дълъг 208,25 м, разположен между кула № 10 и северозападната ъглова кула № 4.
Оказа се, че крепостната стена в север-ния сектор не е ориентирана точно юг север. Явява се известно отклонение от 6', като най-вече то е отразено до 1 м при кула № 4.
Теренът, върху който е издигната крепостната стена, е с доста голяма денивелапия, измерена от нивото на Западната крепостна порта. При кула № 10 тя е 1 м, при сектор II— 3,85 м, а до нивото на прага на кула № 10 пада до 1,85 м. При входа на кула № 4 тя е 4,55 м.
44
Плиска—Преслае, 4, София, 1985
Крепостната стена продължава непрекъс-нато. При кула № 10 тя е пробита за вход на последната.
За проследяване и проучване основите на крепостната стена от вътрешната й страна бяха направени два сондажа: № 1 в квадрат 30 с размери север—юг—запад 3,20 < 1,40 м. Сондаж № 2 е в квадрат 2а със същата посока и с размери 4 X 1,20 м (обр. 3). И в двата сондажа основата на крепостната стена се оказа дълбока 2,10 м, мерена от първоначалното ниво на крепостната стена. Изцяло е вкопана в чистата глинеста почва и се състои от шест реда каменни блокове. Независимо от здравия терен субструкцията е поставена върху дървени пилоти, високи към 40 см, разполо-жени на около 35 см една от друга, забити в терена. Лицето на основата е от различии по големина грубо обработени варовикови блокове със средни размери 0,65 0,35 0,40 м.
В сондаж № 1 освен втория ред отгоре, който е от големи варовикови блокове, наре-дени в права редица, останалите са от по-дребни и по-безредно слагани камъни (обр. 3). В сондаж № 2 между трите реда големи блокове са вместени три реда плоски, тесни, пло-чести камъни. За спойка и в двата сондажа е употребен изобилен твърд, бял хоросан, смесей с едри късчета от червени и жълти тухли и керемиди. Фугите са плътни, грубо замаза-ни със същия хоросан, като обмазването за-крива и част от повърхността на камъните.
Емплектонът на основата може да се види само при сондаж № 2, където над нея не е запазен нито един ред от суперструкцията. Той е от камъни с по-малки размери, отделно заливани с хоросан със същия състав, какъвто е хоросанът, употребен в лицата, поставен на редове едновременно с камъните от обли-цовката.
Суперструкцията на крепостната стена за-почва направо от основата, без банкет или от-стъп. Камъните от първия ред са поставени върху хоросанов пласт, дебел 0,10 м, залят върху самата основа. Тя се наддава извън последната, като залива с около 0,20 м здравия землей терен пред стената. По всичко се вижда, че за изграждане на основата на стената била издълбана траншея, малко по-широка от самата основа, и в нея били поставени блоковете за лицата и пълнежът между тях.
Крепостната стена бе разчистена на дължина до 420 м и е запазена на различии висо-чини. Източното и западного лице на суперструкцията се откриха също на различна височина. В отрез I от източното лице имаше най-голяма височина — до 2 м (обр. 4), а от западного— до 2,50 м. В отрез II, в квадрат 2а, няма нито един запазен ред. Височината в останалата част достига най-много до 2.40 м. В изглед стената се откри най-високо в отрез I и в западния край на отрез II. Най-ниска е тя около средата на отрез II. Широчината как-то на основата, така и на крепостната стена е 2,60 м.
сондаж №2 - ииглсд от нзток
Обр. 3. Сондаж № 1, 2 и 3 — изглед
Градежът на надземната част на стената е както при останалите крепостни стени на Вътрешната крепост — от големи, добре обработени варовикови блокове, поставени в хоризонтални редове (обр. 4). К. Шкорпил, който все още не е бил разкопал големи части от крепостната стена, нише, че за да се определи истинският начин на градеж, е нужно да се разкрият големи сектори5.
Това стана възможно едва сега, когато се копае по продолжение на целите стени. Височината на редовете е различна — от 0,55 м до 0,70 м. Размерите на варовиковите блокове са: дължина от 0,80 до 1,20 м, широчина
45
Обр. 4. Крепостна стена — noeied от изток
от 0,40 до 0,60 м и височина от 0,50 до 0,70 м. Стремежът е бил, както се наблюдава на много места, подреждането им да става по дължина и широчина, както например е в отрез I от квадрат 29 до квадрат 35; във външното лице на квадрат 1 до квадрат 19; в отрез II от квадрат 5 до квадрат 11 и пр. Този градеж обаче на много места се нарушава. Поставени са по два, три и четири блока по широчина и до тях един, два или повече по дължина — отрез 1, квадрат 3 до квадрат 7. Другаде се сре-ща редуване на два и три камъка по дължина, сменени с два и три по широчина — отрез II, квадрат 15 до квадрат 19; отрез II, квадрат 32 до квадрат 38. Някъде в редовете личат по три и повече блокове, поставени по широчина, с различна височина, така че нарушават правилната височина на реда (отрез I,квадрат 89). На няколко места се виждат Г-образно насочени блокове, употребени в случая вторично (отрез I, квадрат 77; отр. И, квадрат
17). Тук се повтаря общата характеристика на градежа с редуване на надлъжни с напречни квадри. Фугите между блоковете по лицата на зида са широки от 0,07 до 0,10 м и са за-пълнени с хоросан, смесен с късчета керемиди и тухли. Отвън те са старателно и съвършено гладко замазани с водоустойчив розов харосан, размесен със счуканн на прах тухли, и огра-ничават правилно камъните. Наистина, както казва К. Шкорпил, те единствени, макар че са поставени за водоустойчивост, са оживя-вали гладката, мрачна, сива стена6. Блока-жът на суперструкцията на стената е като този в основата — от ломени камъни с доста го-леми размери — 0,60, 0,55, 0,30 и 0,25 м, сме-сени с изобилен хоросан с едри късчета от розови, жълти и червени тухли и керемиди. По хоризонталната повърхност на последняя лнчат леглата на извадените блокове от разрушения ред (обр. 5). На много места пълне-жът е запазен по-високо от двете или от една-та страна — до 2,30 м в отрез I, квадрат 9, 11. 15, 21, 37. 57, 59. в отрез II, квадрат 79, 75, 73, 63 и др. (обр. 6). Другаде и в двата отреза прави впечатление, че често камъните не само не следват подреждането по дължина и широчина, но в отдел ните редове над ред, където редуването е правилно, над надлъжен ка-мък е поставен пак надлъжен и над напречен попада също напречен—отрез I, квадрат 33, отрез I, квадрат 15, гледан от запад, и др. Об-щото впечатление е, че правплното редуване в голяма степей е нарушено. Това е станало, изглежда, в последний период от използува-нето на крепостната стена. На места обаче още при първоиачалння градеж в редовете на големи разстояния преобладава подреждането на камъните само по ширина, другаде само по дължина.
За преправки на крепостната стена сочат две четириъгълни площадки за бъркаие на хо-
д
। 25’"	27”'	2'j+ kJ
IК	_______________________________________________ 1
U М-М- Ut У КМ
К	i'’?1-? v-'r-i Г. T .• <4 i-‘ л г-}»J ••.•••••	* T-. -	1
I-?.,	.•	-°	: <i
Г/- . , ’ • ।••Р’-т-л-ХГ--*--*•»	i f •
Il' if fl' il в if	ii и Й	—к A ’ Й Л J
Обр. 5. Детайли от Западната крепостна стеан—сектор север — план и изглед
46
росан. Те остоят на 2,80 м от стената. Размерите им са почти еднакви — 1,40 . 1,20 м. Първата е ограничена с тухли, поставеии верти-кално. Върху пода на бъркалката, постлан с цели и половинки тухли, имаше следи от бял хоросан, размесен със счукани керемиди, предназначен за градеж и преправки на крепостната стена вероятно в един по-късен период от използуването на стената, което се вижда и от по-високото ниво на бъркалката.
На север, непосредствено от Западната порта, стената е запазена над основата на височи-иа в два реда камъни. По-високо тук е останал пълнежът. По дължина до 35-ия метър стената се покачва постепенно и достига височина до 2,20 м (четири реда блокове), като на места емплектонът заедно със западного лице е за-пазен на височина до 2,81 м, т. е. един ред блокове над източното. След 35-ия метър камъните от редовете в лицето на стената са извадени и над основата са остаиалн два реда каменни блокове. Малко по на север ви-сочината изведнъж се увеличава (до 4 реда и с още по-високо запазен пълнеж). С тази височина стената продължава до квадрат 35, където е вече по дължина 185-ият метър. На север до квадрат 51 е запазено наново на височина в два и три реда. След това на още по-голямо разстояние стената продължава с височина два реда, докато на петия метър от кула № 4 я намираме висока с четири реда блокове (2,90 м височина). На същата височина тя стой от двете страни на входа на кула №10 и така продължава около 30 м в отрез II, след което започва да пада стъпаловидно ниско в три, два и един реда, докато в квадрат 2 и отчасти в квадрат 3 над сондаж № 2 по продолжение на 5 м не е останал, както се казва, нито един ред от суперструкцията. Оттук на още около 40 м на север тя се откри в един ред над основата, в който блоковете са подре-денн правилно по дължина и широчина. До метър в същата посока стената наново е запазена в два реда. На 30-ия метър от ъгловата кръгла северозападна кула тя преминава втри, четири, а в чупката при самата кула и в пет реда блокове (височина до 3,30 м). Тук и блокажът е запазен още по-високо.
Западного лице на крепостната стена е градено по същия начин, както източното и на места се издига по-високо от него с един, някъде с два реда камъни. Тук и емплектонът е запазен също по-високо.
Потерна в крепостната стена
На 62,50 м южно от петоъгълната кула № 10 се откри един тесен зазидан вход — ро-terna, чийто проход е пробит по цялата ширина на крепостната стена (обр. 7). От източната, вътрешна страна входът е широк 1,70 м, а от западната, външна— 1,35 м. Тук той е стеснен чрез два срещуположни отстъпа, широки 0,27 и 0,18 м и дебел и 0,35 и 0,37 м. Нивото на потерната е еднакво с това на крепостна-
Обр 6. Пълнеж на крепа пшата стена — изгмд
та стена и със Западната порта. Ясно е, че тя е била използувана едноврсменно с тях.
Странишгге на входа са запазени на височина 1,05 м от два реда каменни блокове с размери: 0,36 0,50 м, 0,43x0,80 м и 0,43 >< ХО,8О м, гладко обработенн от вътрешната страна на прохода. Подът на входа не се от-крн, тъй като върху дебел пласт хоросан са вместени каменни блокове. Проходът е зазп-дан. Строителният материал (каменни блокове и хоросан), както и строптелната техника не се различават от тези на крепостната стена и кулите. От зазиждането са запазени отвън и отвътре също два реда каменни блокове. От източната страна редът върху пода е от два камъка с размери 0,84 0,42м и 0,75 0,42 м, а редът над него от три камъка — 0,64 0,48 м, 0,49 0,37 м и 0,49 0,46 м. От запад са за-пазенп също два реда, от конто долният има два камъка с размери 0,62 0,50 м и 0,52 х 0,54 м, а този над него е само с един блок с размери 1.25 0,38 м. Блоковете са добре об-работени, изгладени, по нищо неразличаващи се от тези в крепостната стена. Спой ката е от розов хоросан с едро счукани тухли и кере-миди, а фугите, широки от 5 до 10 см, отвън са гладко замазанп с червен праховидно счу-кан хоросан. Емплектонът в запълването е от пет реда грубо одялани камъни и обилен хоросан, както в цялата крепостна стена. Зазиждането на потерната е така изпълнено, че
47
мъчно би се разпознало мястото на последната без почистването на фугите. Начинът на за-зиждане и строителният материал при него оставят впечатление, че зазиждането било извършено ако не едновременно с изграждане-
то на крепостната стена, то скоро след това. Ясно е, че потерната е била използувана още в първия период от съществуването на крепостната стена. По страниците на входа не личат никакви следи от пожар. Зазиждания
48
бяха установени и на двата странични входа в ъгловата северозападна кула № 4. Техният характер обаче е съвършено различен от този на потерната. При тях строителният материал е също различен. От вътрешната страна той е тухли, а от външната — каменни блокове, а самите входове са силно обгорели от пожар. Ясно е, че зазижданията не са извършени едновременно и че потерната е била затворена много по-рано.
Новооткритата потерна в северния сектор на Западната крепостна стена е интересен случай във фортификацията на столиците през ранното средновековие. Подобна тясна потерна, неукрепена с кули,е открита пробита в северния крепостей зид на аула на хан Омур-таг при тара Хан Крум (Чаталар). Тя обаче представлява самият северен вход на укреплението, водещ към моста на река Тича (Кам-чия).
Потерната в Плиска е била използувана за военни действия предимно по време на война, за внасяне на припаси, за набези, укри-ване и пр.
Плисковската потерна е била използувана сравнително за много кратко време. Тя се датира от първия строителен период на крепостната стена (IX в).
Кули
На 206 м север но от Западната порта на крепостта се откри петоъгълна кула № 10 (обр. 8). Тя е издадена изцяло извън крепостната стена, като последната я затваря от изток. Кулата е свързана конструктивно с нея и е симетрична по оста, перпендикулярна към крепостната стена.
Във външния югоизточен ъгъл на кулата за по-здрава връзка в четвъртите съседни редове от суперструкцията е употребен Г-обра-зен блок. Стените на кулата с изключение на източната, която е самият крепостей зид, са широки от 1,50 м южната, до 1,45 м северната (обр. 9). При върха дебелината достига до 1,84 м, а при тъпите странични ъгли — 1,62 м. Стените, конто са свързани с крепостния зид, са дълги външно по 4,20 м, вътрешно по 3,30 м. Помежду си те са почти успоредни, а спрямо крепостната стена перпендикулярни. С нея затварят ъгли от по 92 и 89 . Тези, конто сключват ъгъла на върха, са дълги външно— южният 6,50 м, вътрешно — 4,83 м, северни-ят — 6,55 м, вътрешно - 4,83 м. Тъпите, странични ъгли са 131 и 132 , а този на върха— 97 . И тук в тъпите ъгли за по-здрава конструктивна връзка и устойчивост са използувани цели Г-образни блокове.
Кула № 10 е една от най-добре запазените петоъгълни кули в Плиска след северната кула на Източната крепостна стена. Стените й се откриха на височина до 2,40 м от пода (почти навсякъде с четири реда блокове). Ня-къде само те са три реда. Строителната техника и материали са съвсем еднакви с тези на крепостната стена. Градежът е от големи,
гладко одялани в лицето каменни блокове, високи 0,50—0,55 м, поставени в прави редове. Тук в никои от стените системата от редуване на блоковете по дължина и ширина е сравнително по-добре спазвана, отколкото в крепостния зид. Там, където редуването е нарушено, в повечето случаи по дължина са поставени по два и три- блока. В кулата още по-добре, отколкото в крепостната стена навсякъде се открояват широките фуги, запъл-нени с дребен трошляк и хоросан, а отвън гладко замазани с тъмночервен праховиден хоросан. Емплектонът между гладките лица, поставен при всеки ред блокове, е от полуоб-работени или ломени камъни, залети с хоросан, смесен с едри късчета керемиди и тухли
В състоянието, в което се откри кулата, поправки се наблюдават от вътрешната страна на Южната стена от третий ред нагоре, където в лицето са употребени блокове с по-малки размери. С това се нарушава до известна степей хорпзонталната линия на реда.
Установен е само един вход, водещ към вътрешността на кулата. Той е пробит в сре-дата на отсечката на крепостната стена, която се явява източен зид на последната. Първо-начално проходът на входа е бил широк 1,40 м и дълъг, колкого дебелината на самата стена— 2,60 м. Страниците са добре запазени до чет-въртия ред каменни блокове от основата на прага. При едно по-късно разрушаване на крепостната стена и кулата, входът бил стеснен с 0,40 м (на 1 и) чрез отвесен стЪлб каменни блокове до северната страница (обр. 10). По-следният, най-горен камък от преграждането лежи отчасти върху последний, четвъртия блок на първоначалната страница на входа, докъ-дето е достигнало разрхшението. Това още по-вече подчертава вторичността на преграждането. Нивото на първоначалння вход е еднак-во с това на суперструкцията на крепостната стена. По-късно, след преграждането на входа, прагът се издига с около 0,40 м и така се получава нивото на крепостната стена от втория период на нейното използуване. От се-
06р. 9. Ку га № 10
49
1 Плиска — Преслав, 4
кула № it)
поглсд от запад
Обр. 10. Входове на кула At 10 и кула № 4
верната и южната страна върху пода на прохода са запазени праговите камъни, конто се състоят от плоски, обработени плочи. Върху двата вътрешни края на прага се разчистиха пзсечени правоъгълни гнезда за осите на вратата. От горния (с вторично ниво проход) се излиза направо на тухлена площадка, разпо-ложена пред крепостната стена със същото ниво.
Подът на кулата е бил съобразен с първо-началното ниво на входа и се явява с 0,25— 0,15 м по-ниско от стеснения вход (обр. 10). Той представлява добре запазен плочник, чии-то плоски камъни със средни размери 0,50, 0,30 и 0,40 м са подредени в източната страна в прави редове. По-безредно са поставени те към върха на кулата, а най-правилно са подредени покрай самите стени, до конто се до-лепват с плътни фуги. Липсват само около 4—5 плочи в северозападния ъгъл на плоч-ника. Вижда се, че някои от извадените са заменени с по-малки. Плочникът лежи върху пласт бял хоросан, дебел 0,10 м, чието ниво не е на една плоскост. Съществува денивелация до 0,30 м, която се е получила по време на последното разрушаване на кулата при ваде-нето на камъните от стените, както и при съба-рянето на последните вътре в кулата. В на-сипа от вътрешността на кулата имаше следи от стихиен пожар. Съборените от стените натрупани безредно камъни бяха силно опа-лени, горели бяха хоросанът, късовете тухли и целият трошляк. Открояваха се дебели Пластове от овъглени греди с различии диаметри, произхождащи по всяка вероятност от изго-
Обр. 11. Кула №4 — план
50
рялата дървена конструкция на таваните и от подовете на етажите на кулата. Те лежаха върху втори пласт сивочерна пепел, дебела около 0,30 м.
По вътрешната повърхност на стените на кулата и по страниците на входа също личаха следите на силен пожар, при който са се получили големи разрушения. По-късно е про-дължило ваденето на горните камъни за близки и далечни строежи.
Кула № 10 е аналогична по своята строи-телна техника и материал на останалите, открити досега петоъгълни кули № 5, 6, 7, 8, 9, принадлежащи на Южната, Източната и Западната крепостна стена. На височината, на която се намериха стените, втори вход за излизане извън крепостта през кулата, както например в кула № 5, не се откри.7
В северния край на крепостната стена на 208,25 м от петоъгълната кула № 10 се раз-чисти и проучи северозападната кула № 4 (обр. 11, 12). Същевременно, за да се оформи добре северозападният ъгъл на крепостта, за-едно с кулата се разкопаха 15 м от северната стена. Кулата е издадена напред 5 м.
В кула № 4 също беше разчистено цялото вътрешно пространство, както и на 3—4 м отвън покрай стените до основите й.
Формата на кулата от вътрешната страна е пълен цилиндър с диаметър 5,49'- 5,50 м (обр. 11). Отвън тя е непълен цилиндър с диаметър 8,40 и 8,35 м. Централният ъгъл на не-достигащата част на цилнндъра е 60°. В юго-източната си част кулата пресича ъгъла от 84 , образуван от пресичането на Северната и Западната стена на крепостта. Разстоянието между точките на пресичането е 1,85 и 2,75 м. Стената на кулата е широка 1,50 м. В сравнение с останалите открити досега кръгли кули в Плиска кула № 4 е добре запазена и очерта-на. На височина са запазени на място четири реда каменни блокове, при вход А три и два реда в останалите сектори. Техниката на градеж и строителният материал не се различават от тези на крепостната стена и на кула № 10. И тук лицевите страни са от гладко одялани камъни, високи до 0,55 м, поставени в хори-зонтални редове. Пространството между две-те лица е запълнено с блокаж от грубо одя-ланн или ломени камъни с по-малки размери, както при крепостната стена, обилно залети с хоросан.
Блоковете във втория ред следват почти навсякъде по дължина и широчина, докато в първия те са поставени по-безразборно. Дъл-жината на камъните, разположени по дължина, е от 0,70 до 1,10 м, а на тези, положени по широчина — от 0,26 до 0,40 м. Блоковете по дължина в двете лица са слабо заоблени, сферични, съответствуващи на заоблената ци-линдрична форма на кулата, докато тези по широчина не са били специално обработвани и приспособявани. И тук вертикалните и хо-ризонталните фуги, ограничаващи камъните, широки от 0,10 до 0,12 м, били запълнени с дребен трошляк и хоросан, с късчета тухли
Обр. 12. Кула № 4
и керемиди, а отвън широко замазани с тъм-ночервен, праховиден, водоустойчив хоросан. От емплектона са останали на места само части, конто придават по-голяма височина на стената.
За проучване характера на основата на кулата се направи сондаж № 3 от външната й страна (обр. 10). Установи се, че тук тя е дъл-бока 2 м. При това строителното пиво, определено от хоросан и строителен материал, е 0,20 м. Градежът на основата е като този в сондаж № 1.
Суперструкцията и тук започва направо, без банкет. Пластът хоросан, залят върху основата, е слабо наддаден навън. Върху него са нареждани камъните. Субструкцията е от грубо обработени или необработени камъни и обилен хоросан, размесен с късчета тухли и керемиди. Преправки в стената се наблю-дават на места в третия и четвъртия ред, бли-зо до вход А, където правилното редуване на камъните е съвършено нарушено. Настилката върху пода на кула № 4 (обр. 11), както на кула № 10, е представлявала плочник, чиито плочи лежат върху хоросанена подложка, про-следена в северната половина на кулата, където плочите са извадени. Запазените са със средни размери 0,60, 0,55 до 0,30 м и са на-редени в редове покрай стената. По-навътре те не следват вече никакъв ред. Може би за-пазеният плочник е вторичен, тъй като под някои от плочите, конто се наложи да се де-монтират временно, се откриха керамични фрагменти от съдове от IX в.
В стените на кулата се установиха три входа (обр. 11).
Вход А се намира в оста на пресичането на Северната и Западната крепостна стена. През него се е влизало единствено от крепостта в кулата (обр. 13). Широчината на прохода на вътрешната страна е 1,35 м, а от външната 1,28—0,97 м. Дължината на страниците е 2,80 м. Нивото на входа е с 0,40 м по-високо от това на крепостната стена. Височината, на която са запазени страниците, е 1,75 м (четири реда каменни блокове), съответству-
51
Обр. 13. Кула 4 — вход А
Обр. 14. Кула Л? 4—вход В
Обр. 15. Тухлей плочник
Обр. 16. Стълбище покрай крепостната стена
ващи на редовете на крепостната стена. Най-долните от тях, на чието ниво е прагът, са Г-образно засечени. Горният вход е бил из-ползуван доста продължително време. В него се установи по-късно стесняване на двете страни с тухли с размери 0,10—0,15 м, поставени по дължина и вместени в извивката на засечените прагови блокове. Горното стесняване е съобразено с преправка на първоначалните страници на входа, когато от вътрешната страна, между каменните блокове, се явява един ред тухли. Спойката между тухлите е с хоросан, смесен със счукани тухли. Същата е и спойката й с каменните блокове на страниците, конто са слабо начукани, за да се осъществи по-лесно спояване. Настилката на прохода от този по-късен период е от плоски каменни плочи. Установи се още едно покач-ване на нивото на пода. Тогава последиият е бил покрит вече с тухли, поставени върху дебел пласт хоросан.
Нямаме данни за начина на покритието на входа. Възможно е колонките тухли, с конто той е бил стеснен, да са служели за лети на свод.
Вход Б извежда север но извън кулата. Разположен е в непосредствена близост до вход А, където е бил много добре защитен (обр. 11). Той е представлявал потерна, пробита в стената на кулата по-късно. През него се е излизало извън крепостта, когато главната Западна порта е била затворена. Във време на неприятелско нападение този род входове или били запълвани с камъни, или били зазиж-дани, както е в случая. Ширината на прохода от вътрешната страна е 0,80 м, а от външната 1 м, а дължината на страниците е 1,50 м. По-довото ниво откъм кулата е с 0,60 м по-висо-ко от неговата подова настилка. Прагът и тук е очертан с два Г-образни блока. Страниците са лъчеобразно насочени към вътрешното пространство на кулата. До входа се е достигало вероятно по няколко дървени стъпала. В периода, когато е било извършено стесняването на вход А с тухли и когато е станало презиж-дането на страниците му, вход Б е бил зазидан от вътрешната страна с редове тухли, а от външна с един ред одялани каменни блокове. Последните са съобразени с редовете блокове на кулата, така че отвън почти не личи мястото на входа.
Третият, също външен вход В (потерна) (обр. 14) е пробит на южната страна на кулата на 1,50 м от вход А. Външната ширина на прохода е 0,88 м, а вътрешната — 0,92 м. И тук в основата от вътрешна страна при пра-говото ниво са използувани засечени камъни. Прагът, постлан с плочи върху хоросанена подложка, лежи върху основите на стената. Нивото на прохода е с 0,40 м по-високо от това на крепостта От външна страна прагът е оформен с мраморен архитектурен детайл, употребен тук вторично (обр. 11). От северната страница на входа са запазени два реда блокове, силно очукани и налепени с хоросан. Явно е, че и този вход е пробит тук допълни-
52
Кула № 4
ВХОД „Б“	j (	вход „В“
Обр. 17. Кула № 4 — вход Б и В — план
телно. Възможно е това да се е наложило след зазиждането на вход Б.
Във входовете Би В, както и при вход А поради малката височина, на която са запазени страниците, не се откриха следи от сводово или от друго плоско пок-ритие.
Етажите на кулата вероятно са били отде-лени с дървени подове или тавани, конто при опожаряването са съборени и изгорели. По този начин са се образували дебелите горели Пластове от овъглени греди и слоят пепел върху подовата каменна настилка, в която имаше голямо количество дълги ковани гвоздей. Следи от силен пожар личаха и по каменните блокове на кулата, конто бяха силно на-пукани и се разцепваха.
За вида на покривната конструкция на кула № 4 също не може да се каже нещо по-ложително. В насипа и на тази кула не се откриха керемиди. По всяка вероятност и тя, както кула № 10, е била без покрив. Възможно е, както предполага и Карел Шкорпил8, и двете кули да са имали платформа, оградена с перила и зъбери подобно на тези на крепостните стени.
На две места в проучваната ивица, разпо-ложена от източната страна на крепостната стена, по дължината й в квадрати 74, 76, 84 и 88 (обр. 2) на 0,30 до 0,40 м и по-високо от първоначалното ниво на стената се разчисти-ха части от тухлена настилка, конто са срав-нително добре ограничени най-вече в източната и западната страна. Формата им е правоъгълна, ориентирана север юг, с размери 6x3,50 м и 6,30 к 3,30 м (обр. 15). Тухлите, особено в северната площадка, са поставе ни в прави ре-дици, сега малко разкривени от разрушения-
та на стената. Горните настилки точно марки-рат второто (по-късно) ниво от използуването на стената. И двете части от тухлената настилка плочнпк са разположени на 1,50 м от крепостта. Може да се предполага, че те са пред-ставлявали широк пасаж по дължината на крепостния зид подобно на тухлените пасажи покрай Източната стена на старобългарския аул при Чаталар9. От друга страна, фактът, че те не се опират направо в стената, сочи, че е оставено пространство може би за навеси край стените, като пред тях е минавала тухлената настилка.
Горният плочник се откри до 10 м северно от кула № 10. По на север той се губи, понеже е разрушен напълно от по-късния некропол.
На 0,90 м южно от кръглата кула № 4 от вътрешната страна на крепостната стена разположено по дължина и долепено до нея се откри каменно съоръжение К, дълго 7,05 м и широко 1,30 м. (обр. 17). На височина може да е било развито във форма на правоъгълен триъгълник. Сега запазената височина варира от 1 до 3 камъка, различии от тези на стената, вторично преупотребени тук и подредени стъ-паловидно. Спойката е на кал. Нивото е по-високо от първоначалното на крепостния зид. Еднакво е с това на тухлените настилки и съв-пада с втория период от използуването на крепостната стена. Възможно е тук да е било развито тясно еднораменно стълбище, водещо към куртината на стената (обр 16). Имаме предвид останалите две каменни стълби покрай Източната и Южната крепостна стена, също несвързани конструктивно с последната Не е изключено обаче горното съоръжение да е представлявало и зид на паянтова сграда или навес10.
52
Строителен материал (знаци, графита, печати)
Вслчки каменни блокове от крепостната стена и съоръженията към нея са меки и твър-ди варовици с бял и сив цвят с мергелов про-изход н пясъчници. Произхождат от близки до Плиска кариери и по-далечни — южно край Шумен „ли Мадара.
* * *
След правилното н методично разкопаване и проучване на крепостната стена и крепостните съоръжения към нея едновременно с тях стратиграфскн се проучваха и нвицн от двете й страна на запад с широчина от 1,30 до 1,80 м, а от изток — от 5.60 до 6 м. В нвицата от вътрешната, източната страна, се откриха събо-рени от крепостната стена, нападали и без-редно натрупани над 200 каменни блока. Пред западнато лине такива са открити сравнително малко. По-голяма част от камъните са съборе-ни от разрушената стена, други са останали тук при ваденето им за различии градежи и не са могли да бъдат пренесени. Ваденето на тези камъни явно е станало доста късно, за-щото много от тях са затискали и смазали скелети от некропола. Създадени са тук след първоначалното нзползуване на крепостната стена за военно съоръжение. Освен това под тях остават и много средновековни материали.
Върху 166 от блоковете „маше врязани с остър „ли тъп инструмент различии знаци. Подобии знаци се откриха и върху 60 камъ-ка, намиращн се in situ в лицето на стената. По голямата част на знаците се срещат върху каменните блокове на всички монументални строежи в Плиска11, както и в останалите ста-робългарски центрове Мадара, Калугерица, аула при Чаталар, Преслав, Шуменската крепост и др. Те могат да се разпределят в няколко групп. Срещат се поотделно или по няколко заедно (табла I, II).
1.	Едни от тях представляват само врязани линии (отсечки) — хоризонтални, отвесни или рядко коси, групирани по две, три, четири или пет (табло I). Някои от тях са съчетани с кръг-чета с квадрат или с кръст, или пък подредени лъчеобразно. Според К. Шкорпил тези отсечки означават числа12. Те са сочили може би местата на камъните при поставянето им в стените.
2.	Често срещан знак е острият ъгъл — самостоятелен (табло 16 — 42) или в съчетание с друг знак (табло 16 — 32), (табло Па—6,8).
3.	Кръстът се среща като прост самостоятелен кръст (табло 16	14) в съчетание с
два кръста (табло 16 — 17) или друг знак (табло 16 — 13). Освен това кръстовете са вертикални, равно- или разнораменни. Те са прави (табло 16—1, 7), с разширени и цъфнали рамене (табло 16 — 8, 9) или с рамене, преми-наващи в триъгълници или кръгчета (табло 16 — 10, 12). Среща се наклонен кръст, при който отвесна отсечка разделя двата ъгъла
(табло 1а — 35) или с наполовина разделен ъгъл (табло 1а — 36), т. нар. „пачи крак“ (табло 1а — 37).
Кръстът се среща с пресечени краища (свастика) (табло 16—18,21) и кръст, образуван от пресичането на четири квадрата (табло 1г — 22). Подобен знак бе често срещан при разкопките на старобългарската крепост при с. Цар Асен13.
4.	Палешник в силно опростена форма (табло Па — 16, 19).
5.	Стрелата е срещана много често в чист вид (табло 1а—31, 32) или пресечена с хори-зонтална отсечка (табло 1а — 33, 34).
6.	Знак във вид на буквата ипсилон (табло 1а — 26), с разклонени нагоре горен и до-лен край (табло 1а — 38, 40) или с разклонен навън долей край (табло 1а — 41).
7.	Знакът ипсилон сам или фланкиран от едната или от двете страни с вертикални отсечки (табло 1а—6, 20). Същият знак се среща и с хоризонтална отсечка с пресечен долей край (табло 1а— 22, 25). Често знакът се вижда и с разклонен долей край (табло 1а — 43, 50) и с превити краища (табло 1а — 53, 55).
8.	Триъгълник във вид на буква делта със затворени ъгли (табло 16 — 28, 33, 35), с отворен остър ъгъл (табло 16 — 34, 37, 39) или с хоризонтална отсечка под острия връх (табло 16 — 47, 49) или пресичаща го във върха отсечка, с която триъгълникът се превръща в трапец (табло Па — 1, 3). Често срещани са два завършени триъгълника, долепени с острите си ъгли (табло 16 — 23, 24) или еди-ният от тях отворен и незавършен (табло 16— 15, 26, 27).
9.	Знак във вид на буквата С (табло Па—5).
10.	Знак във вид на бу квата О (табло Па—10).
11.	Знак във вид на лъч със стрела (табло Па— 12, 15), съчетан и с четириъгълник (табло Па — 12).
12.	Някои от знаците са сложни, съставе-ни от два и повече знака (табло I а— 20, 25, 27, 28, 32, 33; табло 16 — 44).
13.	Върху няколко камъка се среща игра-та коран (,,дама“) (табло Па — 29).
14.	Знак във вид на ромбоид, пресечен с вертикална отсечка (табло 16 — 46).
15.	Четириъгълник — съчетание на завършени и незавършени вписани квадрат» (табло Па — 11).
16.	Знак във вид на буквата П (табло 16— 41): квадрат с пречупени, продължени страни, от конто едната преминава в кръст (табло 16 — 13).
В северния сектор на Западната крепостна стена се срещат 63 вида знаци с техните разновидности. Всички основни знаци с техните разновидности се срещат в таблици XL и С от албума на К- Шкорпил в ИРАИК, X с изключение на някои нови съчетания и при-бавени към тях елементи.
Интересно е да се отбележи, че и в двата отреза на стената се срещат отделни групи знаци с техните разновидности. Например в отрез I преобладават стрели и ипсилон със или
54
A
12	3
4
v	iY	III	X	U' lYl	»
14	15,	16	17	18	19	20
'1*	x	X	Y	Y 1	t
21	22	23	1	||
'V
24	29	I	^3t	32	33	34
37»
3k > X x
Vi	'	37	38 \\Lf 39	40	41
•x'	36	W*/
J (33л
>У M X' I	J /
45	46	47	48
On
СЛ
Табло I. Прабългарски знаци върху каменни блокове
Си CD
Табло II. Прабългарски знаци върху каменни блокове и тухли
Б
8 Плиска — Преслав,
Табло III. Графити върху тухли
СП 00
А
Б
Табло IV. Вдълбани линии върху тухли. Знаци върху дъна на съдове. Профили на устия
Табло V. Римски
печати и рисунки върху тухли
без странични хасти, стрела с лък и палеш-ник (табло Па—16, 17, 12, /5).
По-голямата част от знаците върху каменни-те блокове в лицето на самата стена са издъл-бани не в средата на последните, а в един от краищата им. Освен това те са нареждани съобразно с положението на знаците. Изклю-
чение правят само два блока в квадрат 51 и 63, където ипсилон стой обратно. Може да се предположи, че горните блокове тук са поста-вени вторично при някои от преправките на стената. Върху доста голям брой блокове (над 120), сравнително близо до петоъгълната кула, и то предимно южно от нея или в самата нея.
59
с тънко или по-дебело острие са врязани графита.14 Никои от тях, конто са с широки кон-тури, са запълнени с червей водоустойчив хоросан, подобен на надписите около Мадар-ския релеф. Изображенията от Плиска са фигури на коне, единични или в табуни, кон-ници ездачи, ловни сцени, отделки човешки образи, елени и пр. Силно впечатление прави рисунката, изобразяваща слънце с лъчи. В средата — мъжка фигура, върху лицето на която са изобразени схематично нос, коса, очи и брада. В ръката държи хоризонтално копие Мъжът е възседнал кон в бяг (табло V — 16).
Освен каменните блокове към строителния материал се отнасят и тухлите, конто се от-криха в насипите предимно източно и отчасти западно от крепостната стена. Техният брой е над 3600 и са най-различни по форма: квад-ратни и правоъгълни, с различии размери— 0,42 0,127x0,50;	0,32x0,32 0,03;	29,5
27,5x0,03;	0,38x0,34x0,04;	0,33x0,33
0,05, 0.29x0,21x0,05.
Дебелината на някои от тях достига до 10 см. Цели са 460 тухли. От всички тухли с украса са 227, останалите са без украса. На няколко места се откриха цели късове от три и четири реда тухли, споени с хоросан, събо-рени от стената при разрушаването й. Произ-хождат вероятно от основата на зъберите, поставени по парапета върху нея. Цветът на глината, от която са направени тухлите, е жълт, червен, керемиденочервен, светлокафяв, виненочервен. Преобладават светлокафявите и керемиденочервените. Виненочервените са със силен примес от кварцови камъчета. Та са и най-дебели.
Повърхността на много голям брой от тухлите е набраздена с вдлъбнати линии, направени преди изпичането (табла III, IVa— 1, 20). Върху няколко десетки от тях има врязани знаки (табло Пб— 1, 40), повечето от конто повтарят тези, конто се срещат върху каменните блокове. Най-голям брой са единичните триъгълници с продължени краища (табло Нб—1, 2) и двойните (триъгълници) (табло Пб — 3, 4, 6, 7), стрели (табло Пб—9, 10), кръстове — прости (табло Пб—18, 19) и с пресечени ъгли (табло Пб— 23, 25), петлици, наподобяващи букви (табло Нб—21, 22), схе-матпзиран кон (табло Пб—38), ипсилон с хасти (табло Пб -— 15), пентаграма (табло Пб—39, 40), кривак (табло Пб— 11), няколко знака, групирани (табло Пб — 22,	25,
31, 33).
Освен знаци се срещат и други украси. Повечето от тях са правени с пръсти или с тъп предмет и се получават пасма пояси от парелелни линии от две, три и четири точки. Украсите са нанесени преди изпичането на тухлите. Тези пасма са паралелни на стените, диагонално пресичащи се или дъгообразни, във вид на петлици, осморки, зигзази и др. (табло Шо- 1, 25; Шб — 1, 39; IV — Л 20). Върху повечето от тях има следи от хоросан Горните украси—драскотини, сигурно,
както смята К. Шкорпил15, са били правени, за да се задържа по тях хоросанът по-добре.
Върху няколко къса са отпечатани живо-тински стъпки.
Върху отделни тухли и фрагмента се откриха изпъкнали римски печати (табло V).
1.	IX Клавдиев легион	1	брой
2.	MERCURIS	3	броя
3.	INAB I	1	брой
4.	DULES	5	броя
5.	DIONISIS	7	броя
6.	XI Клавдиев легион	2	броя
7.	LEGIO I ITALICA	1	брой
8.	ЕК. . •	1	брой
9.	Нечетливи	1	брой
Голямото разнообразие на тухлите по фор-
мат, цвят и украса, още повече по знаци и разнообразии печати, е интересен факт в сред-новековна Плиска. Срещат се и при всички
археологически разкопки, на всички крепостни стени и други монументални постройки. Ед-новременната у потреба на тухли със старо-български знаци и на тухли с различии римски печати е сигурно доказателство, че послед-ните са употребени в Плиска вторично. Този факт е важен главно за установяване на антич-ните материали в Плиска16. От друга страна, става ясно, че тухлите са били произвеждани на различии места и са били предназначени за градежа на късноримски крепости. Тухли с горните печати се срещат в изобилие в раз-валините на близката късноантична крепост при с. Войвода, в римски обекти край с. Из-бул, Marcianopolis и пр. Оттам ще са пренесени в Плиска не само тухли, но и останалият къс-ноантичен строителен материал (срещан там)— каменни блокове с гнезда за метални скоби, архитектурни детайли и пр.
Горните крепости и поселения според уста-новената при археологически проучвания периодизация след VI в. престават да съще-ствуват и положително не само тухлите, но и голяма част от късноантичния материал бил използуван и в новоиздигащата се в VI в. българска столица.
II. ОБЕКТИ И МАТЕРИАЛ» ПОКРАЙ КРЕПОСТНАТА СТЕНА
Жилища
В разкопания пояс покрай вътрешното лице на ' Западната крепостна стена попад-нахме на части от няколко полувкопани жилища от двата типа—със стени от коловеи глина и облицовани с единични зидове.
Жилище № 1 се откри в северната част на сектора непосредетвено до крепостната стена и представлява полуземлянка (обр. 18 1). В план то е правоъгълно с размери: изток—запад— 3,50 м, и север—юг — 4,10 м. Жилищ-ната яма е вдълбана на 0,60 м от някогашното ниво. Стените — изрязани отвесно, по цвят добре се различават от околния терен. Подът на жилището е измазан с глина. Върху него
60
Обр. 18. Жилища и пещи
бяха разчистени 34 гнезда от колове с различии диаметри, конто по всяка вероятност са били свързани с уплътняването на пода. Този факт е засвпдетелствуван и в полуземлянка № 5 от обект 3117. В северозападния ъгъл. се откри каменна печка, а в югоизточния— на 0,70 м от крепостната стена кръгла глине-на пещ с диаметър 0,95 м и с куполовидно за-сводяване.Подът и стените на пещта, запазени на височина 0,22 м. са обмазани с глина. Отворът е широк 0,37 м.
Жилище № 2 (обр. 18 2) е разположено юго-източно от жилище № 1. Формата му е чети-риъгълна с размери: север—юг — 3,20 м и изток—запад — 3,50 м. Подовото ниво е по-дълбоко от това на жилище № 1 с 0,74 м. На
западната страна е запазена част от пода, измазана с глина. В югоизточния ъгъл е раз-чистена яма с диаметър 0,60 м и дълбочина 0,50 м, запълнена с пръст, примесена с недо-горели дървени въглени. По всяка вероятност с ямата е имала производствено предназначение. Подобии ями са характерни за жилищата от VIII—XI в. Насипът на жилището изобил-ствуваше с въглени и животински кости. Той продължава на изток под неразкопания терен. Вероятно се касае за трето жилище, разположено в тази посока. Освен това жилищната яма бе запълнена и с многобройни фрагмента старобългарска керамика от двата познати типа: гърнета с врязана украса, с излъскани ивини и малко фрагмента от глазирани съдо-
61
л
Обр. 19. Жилище № 3 — план
ве. Оттук произхождат няколко костени шила и прешлени за вретено.
Жилище № 3. В квадрат № 30 на 0,90 м източно от крепостната стена попаднахме на останки на полувкопано едноделно жилище № 3 (обр. 193) с размери 4,40x4,80 м. Стеките му от вътрешната страна са облицовани с еднолицев зид, широк 0,50 м, от ломени и слабо обработени плочести варовикови камъни, запазени на височина до 0,75 м. В северната страна зидът е двулицев. Там се е намирал и входът, от конто е запазена едната страница. Прагът лежи върху основата на зида. В се-верозападния ъгъл на помещението се е нами-рало единственото отоплително съоръжение— кръгла глинобитна печка с диаметър 0,60 м, изградена от дребен камък и кал. Подът й е от трамбована глина, вкопана в здравия те
рен на 0,30 м. Пред отвора на печката, обър-ната на юг, на същото ниво е оформена широка площадка за изваждане на въглени. Върху нея се откри голямо количество дървесна пепел.
Разчистените, симетрично разположени гнезда за колове от външната страна на пещ-та, както и наличието на втори под, замазан с глина, говорят за втора землянка или за преустройство на жилище № 3. В насипа на жилището попаднахме на старобългарска керамика с врязана украса, сивочерна с излъ-скани ивици, няколко къса, покрити с плътна зелена глазура, и шийка от амфоровидно съд-че със знак ипсилон с хасти. Останалите мате-риали са желязна шлака, нож, костено шило и монета от Лъв VI (912—922). Интерес пред-ставлява широк улей, вдълбан под подовото
62
ниво на 0,20 м, който пресича землянката. Може би тук става дума за някакво стопанско производствено звено.
Въз основа на откритите материали и главно на керамиката жилищата се датират от края на X — началото на XI в. По устройство жилище № 1 е близо до това, проучено на 50 м южно от гроба на К. Шкорпил18, и с още необнародваното жилище, установено от вътрешната страна на Източната крепостна стена. Намерената монета от Василий I (976— 1026) в първото жилище и вторично употребе-ните капаци от зъбери и оловни листа за гра-дежа на второго подкрепят датировката на откритата от нас полуземлянка покрай Западната крепостна стена.
При проучването на крепостната стена в северния сектор попаднахме на следи от още няколко жилища, оставащи в неразкопания терен. Тяхното разкриване не беше доведено докрай поради това, че нашата задача беше ограничена с проучването предимно на крепостната стена. Изцяло бяха проучени само откритите четири пещи.
Пещ № 2 (обр. 8). Намира се в близост до пещта за опалване на глинени съдове. Има кръгла форма с диаметър 1,12 м и запазена височина на стените 0,30 м. Въпреки лошото състояние личи, че стените са изградени куполовидно. Подът е от трамбована глина, която, както стените, се оказа отухлена от високата температура. Върху него се откри пласт от дървесна пепел, а около нея — силно фраг-ментирани късове от старобългарски гърпета с врязана украса и излъскани ивици. Между пещта за глинени съдове № 1 и разглеждана-та пещ се попадна на зид от дребни ломени камъни, споенн с кал. По всяка вероятност той е служил, за да отдели керамичната пещ от пещ № 2, която е била с домакинско предназначение.
Пещ № 3. Намира се северно от пещ № 2 и отстой на 0,55 м от крепостната стена (обр. 19). До нас е достигнала частично запазена с диаметър 0,85 м и височина 0,30 м. Покривът бил куполовиден, а отворът — обърнат на изток. Пещта е била предназначена за домакин-ски ну жди.
Пещ № 4 (обр. 19). Намира се северно от пещ № 3. Има кръгла форма с диаметър 1,05 м и запазена височина на стените 0,22 м. И тя е била с куполовидно покритие. Подът и стените са измазани с глина, която се е отухли-ла от високата температура. Вътрешността на пещта беше запълнена с пръст и пепел. От изток, извън нея, се попадна на рохкава пръст, примесена също с пепел. След изчерпването на този пласт на дълбочина 0,42 м се достигна до площадка, измазана с глина с размери: 2,65x1,15 м. В насипа наоколо и върху самата площадка се откриха фрагмента от ста-робългарска керамика с врязана украса. Отворът на пещта се е намирал на изток. Тя е близка по размери и устройство с пещта за изпичане на хляб от комплекса в чашата на яз. „Виница1*19.
Пещ № 6. Намира се съвсем близо до из-точиото лице на крепостната стена, северно от пещ № 4 (обр. 18а, 20). Изградена е върху площадка с размери — изток—запад — 3,50 м и север—юг — 3,00 м, от дребни ломени камъни, измазани с глина. Пещта, с диаметър 1,50 м, височина на стените 0,25 м и дебелина 0,25 м, не е запазена изцяло. От източната страна бяха разчистени гнезда от греди с диаметър 0,20 м, поддържащи дървен навес. Отворът е бил вероятно от изток, където е и навесит. Подът на пещта е застлан с тухли. Около нея се откриха фрагмента също от старо-българска керамика. В южната й част се попадна на детско погребение без инвептар, ори-ентирано изток—запад (гроб № 26).
Производствени съоръжения
Пещ № 1. Намира се южно от петоъгъл-ната кула № 10 на 1,20 м от крепостната стена под дебел слой от глина и плочести камъни. Тя е с правилна кръгла форма с диаметър 0,75 м (табло VI, обр. 21). Изцяло е запазена долиата камера, която е вкопана на 0,79 м в терена. Отворът за напалване на огъня (размери 0,43x0,70 м) се намира на юг и е ограничен с две стенички, изградени от плочест ка-мък с глинена спойка (обр. 22). Ширината между тях при отвора на пещта е 0,70 м и 1,15 м при южния край. От западния зид на височина са запазени шест реда, а от източ-ния — 10 реда. Подът между стените е трамбован, което дава основание да се приеме, че се говори за работна площадка пред пещта. В тавана на долната камера са пробита шест кръгли отвора с диаметър от 0,10 до 0,15 м. Отворът с диаметър 9 см е бил пробит върху югозападната стена на камерата. Той вероятно е служел за регулиране на огъня при опал-ването. От вътрешната страна стените на пещта и таванът при работа са се опекли до остъкля-ване и са добили тъмносин нвят. Над „скарата" (тавана) личат следите на втора камера, която е била временна и след всяко опалване на материала се е налагало да бъде разруша-
Обр, 20. Пещ № 6
63
Обр. 21. П роизводствени съоръжения
Обр. 22. Устие и предпещна площадка на пещ № 1
вана при изваждането му. Пещта беше открыта пред тухления плочник с по-високо ниво. Той бил изграден в по-късен период. И около пещта се намериха много керамични късове
с врязани вълнообразни ивици, някои със следи от зелена глеч. Планът, конструкцията на пещта (скара, работна площадка, улей за опалване) и фрагментите от старобългарска керамика, открити във и върху нея, показват, че тя е била предназначена за изпичане на глинени съдове. Самата пещ по всяка вероятност се е намирала под лек навес. За това говорят разчистените гнезда за подпорни греди, дътбоки 0,80 м. В основата на последните са поставяни тухли, върху конто са стъпвали гредите.
За изграждането на горната камера на пещта са били използувани късове от браку-ваното керамично производство. Така например при някои от отворите на скарата стените бяха облицовани с фрагмента отустия на старо-български гърнета с врязана линейна украса.
Малките размери на пещта показват, че капацитетът й не е бил голям. По своето устройство тя е аналогична с пещите, открити в местността Асардере в Плиска, чашата на яз. „Виница" и с тези за старобългарска съ-дова керамика при с. Хотница, Великотър-новско20.
Южно от петоъгълната кула № 10 бяха разчистени две съоръжения с четириъгълна продълговата форма (табло VII; обр. 21) с размери: 2,80?.1,75; 2,60X1,50 м, вдълбани на 0,40 м в здравата пръст, ориентирани север—юг, на разстояние 2,50 м едно от друго. Подът е от трамбована глина, а стените — за-мазани с хоросан, дебел 6,8 см. Горните съоръжения се оказаха запълнени със сгур, при-месена с изобилии късове от желязна шлака. И двете съоръжения са разположени на около 3,50 м източно от крепостната стена. От вън-шната, западната страна на последната, сре-щу съоръженията, се попадна на слоеве сгур и пепел, дебели до 1,30 м, обхващащи по дъл-жина от 4 до 5 м от стената. Горните съоръжения явно са имали производствен характер. Те са свързани с работилници, в конто по всяка вероятност по примитивен начин се е добивало желязо. Сгурта, изхвърлена извън крепостната стена, е произхождала именно от тези работилници.
Производствените съоръжения и керамич-ната пещ ни дават основание да смятаме, че и тук, както покрай Южната крепостна стена и покрай Западната в южния сектор, са съществували производствен!! квартали за добив на керамични съдове, за обработване на желязо, стъкло и пр. Тук е живяло население-то, занимаващо се с различии занаяти.
Некрополът. край Западната крепостна стена
В ивицата източно от Западната крепостна стена в Плиска се попадна на некропол, от който се откриха и проучиха 41 гроба. Те отстоят на различии разстояния от стената. Всички погребения са извършени чрез трупопола-гане. Гробните ями са вкопани на дълбочина от 1 до 1,80 м. Те имат правоъгълна или тра-
64
Н/ ® 2 И з
SB, 5
в
О 7 ^8
Табло VI. Пещ № 1 — план, разрез. Изглед на жилище № 1 и 2
пецовидна форма и са съобразени с дължината на погребания. Стените са почти винаги равно и отвесно отрязани. Навсякъде е спазена хри-стиянската ориентация на гробовете, като при някои се забелязва незначително отклонение северозапад — югоизток. Изключение прави гроб № 11, който е ориентиран с главата на север (табло VIII). Обикновено погреба-ните са поставени по гръб с изпънати край-ници и ръце, скръстени на корема. Изключение правят гробовете № 8 и 11 (табло VIII), при конто скелетите са със свити крайници. При някои една от ръцете е поставена успоредно на тялото, а другата— върху корема. При други двете ръце са върху корема или гърдите. Положение™ на черепи-те не е точно определено. В повечето случаи те са наклонени към едната страна вследствие тежестта на пръстта отгоре. В гробове № 16, 24 и 27 се откриха следи от дървени ковчези, железни скоби, гвоздей и незначителни останки от изгнило дърво.
Гроб №6 — с детски скелет (табло VIII), е ограден с тухли, както един от гробовете при Малкия дворец в Плиска.
Инвентар се откри в седем гроба. Той се състои от накити — обици, мъниста, стъклени и метални гривни и пр.
Около гробовете и в насипа над тях беше открита фрагментирана старобългарска керамика, съвременна на некропола. Послед-ният продължава на изток в неразкопания терен и неговите границн останаха нео-чертанн.
Важно е да отбележим, че всички гробове от некропола са вкопани в пласт, образуван от рушевините на разрушената крепостна стена. По всяка вероятност той се е ползувал от жнтелите на Плиска в по-късен период, когато нейннят център преживява упадък през вре-ме на византийското робство и печенежките набези през втората половина на XI в. За това говори и бедният инвентар, намерен при някои от гробовете.
Каталог на гробовете21
Гроб № 1. Дълбочина 1,70 м, на 0,25 м от стената. Ориентация — запад — изток. Скелетът — по гръб. Дясната ръка — върху корема, лявата — покрай тялото. Около ко-ремната облает се откриха: три стъклени гривни с кръгло сечение (две гладки и една усу-кана с размери — диаметър 4,9 см и дебелина 3,8 см), една метална (диаметър 3,8 см и дебелина 0,4 см) и метална халкичка (диаметър 1,5 см и дебелина 0,2 см).
Гроб № 2. Дълбочина 1,20 м на 1,60 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът— по гръб, с изпънати долин крайници и ръце на гърдите. Инвентар няма.
Табло VII. Производствени съоръжения — план
9 Плиска — Преслав, 4
65
Табло
VIII. Погребения и материала
Гроб №2 А. Дълбочина 1,60 м, на 0,50 м от стената Ориентация запад—изток. Ске-летът на дете (дължина 0,80 м), по гръб, с опънати долни крайници и ръце, скръстени на гърдите. В гробната яма се намериха три стъклени гривни (две гладки и една усукана с размери диаметър 4,8 см дебелина 0,4 см), една бронзова (диаметър 4 см и дебелина 0,3 см). От двете страни на черепа — две халки от тънка метална тел с диаметър 2,5 см и дебелина 0,1 см.
Гроб № 3. Дълбочина 1,20 м, на 0,55 м от стената Ориентация запад—изток. Ске-летът — по гръб, с изпънати долни крайници и ръце, скръстени на гърдите. Инвентар няма.
Гроб №4. Дълбочина 1,20 м, на 0,1 5Jm от стената. Ориентация запад—изток. Костите на горните крайници липсват. Инвентар няма.
Гроб №5. Дълбочина 1,00 м, на 0,26 м от стената. Ориентация запад—изток. Ске-летът -— по гръб, с опънати долни крайници. Дясната ръка върху корема, лявата, силно свита в лакътя, е върху гърдите. Черепът отчасти повреден. Инвентар няма.
Гроб №6. Дълбочина 1,20 м, на 0,50 м от стената. Ориентация запад—изток. Ске-летът — по гръб, с изпънати крайници и ръце, поставени върху корема. Черепът и костите на ръцете са отчасти повредени. Гробната яма е ограничена с тухли. Инвентар няма.
66
Гроб №7. Дълбочина 1,20 м, на 0,50 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът — по гръб, с изпънати долни крайници и ръце върху гърдите. Около шийните преш-лени се намериха 196 броя мъниста от огърлица, изработени от цветно стъкло или стък-ловидна паста, с различна форма и размери (най-много са топчестите с диаметър от 0,2 до 0,9 см, кръглите — от 1,2 до 1,4 см, и ци-линдричните — с дължина от 0,3 до 1,4 см и дебелина до 1 см). Между мънистата се намериха една висулка, която е била нанизана в средата на огърлицата (височина 1,4 см и дебелина 0,4 см). Все около шията се откриха седем бронзови апликации (диаметър от 0,4 до 1,4 см). Встрани от черепа се намериха обица (диаметър 2,8 см) и халкичка.използувана вероятно пак като обгша (диаметър 2,5 см).
Гроб №8. Дълбочина 1.00 м, на 0,30 м от стената. Ориентация запад—изток. Запа-зени са само черепът и някои от костите на скелета, конто бяха силно натрошени и раз-пръснати. От гроба произхождат 146 броя стъклени мъниста от огърлица (преобладават с топчеста форма с диаметър 0,2 см и с форма на прищъпнати тръбички с дължина 0,8 см).
Гроб №9. Дълбочина 1,00 м, на 0,45 м от стената. Ориентация запад—изток. Запа-зен е само черепът. От гроба произхождат мъниста от огърлица.
Гроб № 10. Дълбочина 1,20 м, на 1,65 м от стената. Ориентация запад—изток. Ске-летът — по гръб, с изпънати долни крайници и ръце, скръстени на гърдите. Инвентар няма.
Гроб №11. Дълбочина 1,00 м, на 0,30 м от стената. Ориентация север—юг, с главата на север. Скелетът — по гръб, с опънати долни крайници. Костите на ръцете липсват. Инвентар няма (табло VIII).
Гроб № 12. Дълбочина 1,00 м, на 0,10 м от стената. Ориентация запад—изток. Черепът отчасти повреден, костите — силно натрошени. Инвентар няма.
Гроб № 13. Дълбочина 1,00 м, на 0,50 м от стената. Ориентация запад—изток. Черепът повреден, костите — натрошени. Инвентар няма.
Гроб № 14. Дълбочина 1,00 м, на 0,50 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът — по гръб, с опънати долни крайници. Костите на ръцете са силно натрошени. Инвентар няма.
Гроб № 15. Дълбочина 1,20 м, на 0,20 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът — по гръб. Черепът силно повреден, костите натрошени. Инвентар няма.
Гроб № 16. Дълбочина 1,05 м, на 0,35 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът — по гръб, с опънати долни крайници. Ребрата натрошени. Лявата ръка свита върху корема. В гробната яма се откриха следи от дървен ковчег (железни скоби и изгнило дър-во). Инвентар няма.
Гроб № 17. Дълбочина 1,20 м, на 0,40 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът — по гръб, с опънати долни крайници.
Дясната ръка върху корема, лявата — свита в лакътя и върх) гърдите. Инвентар няма.
Гроб № 18. Дълбочина 1,20 м, на 0,40 м от стената. Ориентация запад-—изток. Скелетът -— по гръб, с опънати долни крайници и ръце, скръстени на гърдите. Инвентар няма.
Гроб № 19. Дълбочина 1,40 м, на 0,40 м от стената. Ориентация запад изток. Скелетът -— по гръб, с опънати долни крайници. Ръцете са скръстени на гърдите. Инвентар няма.
Гроб № 20. Дълбочина 1,35 м, на 0,40 м от стената. Ориентация запад -изток. Скелетът — по гръб, с опънати долни крайници и горни, поставени върху корема. Инвентар няма.
Гроб №21. Дълбочина 1,30 м, на 0,40 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът — по гръб. Черепът повреден, костите силно натрошени. Инвентар няма.
Гроб № 22. Дълбочина 1,00 м, на 0,50 м от стената. Ориентация запад изток. Скелетът — по гръб, с опънати долни крайници, ръце, скръстени върхл корема. В гроба се намериха две цели гривни от синьо стъкло с кръгло сечение и една фрагментирана (грив-ните са с диаметър 5 см и дебелина 0,5 см). Около шийните прешленн се откриха 148 броя мъниста с различна форма и размери (преобладават топчестите форми с размери от 0,2 см до 0,8 см и дебелина до 0,5 см). Оттук произ-хожда и копче с дължина 1,3 см и диаметър 0,9 см.
Гроб №23. Дълбочина 1.15 м, на 1,97 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът по гръб, с опънати долни крайници и ръце, скръстени на корема. Инвентар няма.
Гроб №124. Дълбочина 1,00 м, на 1,54 м от стената. Ориентация запад -изток. Скелетът — по гръб. опънати долни крайници и ръце, скръстени на гърдите. Откриха се следи от дървен ковчег и железни скоби. Инвентар няма.
Гроб №25. Дълбочина 1,00 м, на 0,45 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът—по гръб, с опънати долни крайници. Черепът полегнал на юг. Инвентар няма.
Гроб №26. Дълбочина 1,00 м, на 1,10 м от стената. Ориентация запад—изток. Гробната яма попада върху пещ № 6 (обр. 22). Скелетът на дете по гръб, костите силно натрошени. Инвентар няма.
Гроб №>27. Дълбочина 1.00 м, на 0,26 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелеты — по гръб, с опънати долни крайници и ръце, скръстени на корема. В гробната яма се откриха железни скоби и гвоздей от дървен ковчег. Инвентар няма.
Гроб № 28. Дълбочина 1 00 м, на 0,45 м О1 стената. Ориентация запад изток. Скелетът — по гръб, с опънати долни крайници и ръце, скръстени върху корема. Инвентар няма.
Гроб №29. Дълбочина 1,30 м, на 0,30 м от стената. Ориентация запад—изток. Ске-
67
летът — по гръб, с опънатп долни крайници и ръце, скръстени на корема. Инвентар няма.
Гроб №30. Дълбочина 1,30 м, на 3,50 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът — по гръб, с опънати долни крайници. Дясната ръка свита върху корема. Костите на лявата — натрошени. От гроба произхож-дат четнри медни позлатени пръстени (трите са с диаметър 2 см и дебелина на халката 0,1 см и диаметър на гнездото за инкрусти-ране 0,1 см). Диаметърът на четвъртия пръстен е 2 см, дебелина на халката 0,2 см и диаметър на гнездото на инкр\стиране 0.6 см. Две сини стъклени гривни с плоско сечение (диаметър 4,4 см и дебелина 0,6 см). Отстрани на скелета се намери халкичка, леко сплесната по средата (височина 1,5см и широчина 1,1см.)
Гроб №31. Дълбочина 1,20 см, на 3,75 м от стената. Ориентация запад—изток. Край-ниците са силно натрошени.
Гроб № 32. Дълбочина 1,00 м, на 2,60 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът — по гръб, с опънати долни крайници, ръце, поставени върху корема. Инвентар няма.
Гроб №33. Дълбочина 1,20 м, на 1,45м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът — по гръб, с опънати долни крайници и ръце върху гърдите. Черепът силно повре-ден. Инвентар няма.
Гроб №34. Дълбочина 1,80 м, на 1,70 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът—по гръб, с опънати долни крайници. Дясната ръка върху корема, лявата ^споредно на тялото. Инвентар няма.
Гроб № 35. Дълбочина 1,20 м, на 0,40 м от стената. Ориентация запад—изток. Костите на скелета са силно натрошени. Инвентар няма.
Гроб № 36. Дълбочина 1,20 м, на 0,60 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът силно разрушен. Инвентар няма.
Гроб № 37. Дълбочина 1,00 м, на 0,30 м от стената. Ориентация запад-—изток. Скелетът — по гръб, с опънати долни крайници и ръце, скръстени на корема. В гроба се намери силно корозирала метална халка (диаметър 2,2 см и дебелина 0,5 см).
Гроб №38. Дълбочина 1,25 м, на 0,96 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът — по гръб, с опънати долни крайници, ръце, скръстени на корема. Инвентар няма.
Гроб №39. Дълбочина 1,20 м, на 0,40 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът — по гръб, с ръце, скръстени на корема. Инвентар няма.
Гроб №40. Дълбочина 1,20 м, на 0,90 м от стената. Ориентация запад—изток. Скелетът лошо запазен. Инвентар няма.
Гробен инвентар
Гробният инвентар се състои от накити, обици, халки, мъниста, пръстени и апликации.
Гривни (табло IX). Гривните са от стъкло и метал. По форма са с кръгло сечение, плоски, вити или плоски отвътре, а отвън слабо из-
пъкнали. С изключение на една изработена от прозрачно стъкло всички останали са сини. Подобии на тях се срещат в Плиска, Преслав, от некропола в Любеново, Хасковско, средно-вековното селище в чашата на яз. „Г. Димитров" и др. Отнасят се в широките хронологически граници на IX—XIII в.22
Витите гривни от стъкло, известии от ре-дица селища и некрополи, наподобяват някои от металните, конто са широко разпростране-ни през XII—XIII в.23
Гривните с плоско или кръгло сечение, с гладки стени, без украса, масово са разпро-странени в Плиска и Преслав и намират бли-зост с гривните от други средновековни селища. Те са били произвеждани у нас през IX— X в.24
В некропола са открити две бронзови гривни с отворени краища. Едната е изработена от плоска пластина — в единия край стеснена, завършваща със стилизирана змийска глава. Срещуположният край — косо отрязан. Широко разпространени сред древните римляни и гърци, тези гривни се явяват у нас като ре-зултат на антична традиция. Подобии са известии от Хасково, средновековния некропол край Ловеч, Якимово25 и др. Втората гривна е изработена от обла тел. Единият край преми-нава в косо плоско разширение. Срещуположният е отчупен. Украсата се състои от мотива „птиче око“, разположен по перифе-рията на разширението (табло IX 34).
Обица. Единствената открита обица от мед представлява незатворена халка, завършваща в единия край с елипсовидно надебеляване. Срещуположният е заострен. Аналогична обица от Плиска се датира в IX—XI в.26 (табло 1X41).
Халки. Откритите пет незатворени халки в некропола са изработени от обикновена медиа тел с кръгло сечение. Те са намерени около главата и върху гърдите на погребаните. Вероятно са се носели като пръстени или обици. Подобии халки са известии от Плиска, старо-българския некропол при „Виница“27 и др.
Мъниста от огърлица. Откритите 490 мъниста са от стъкло и стъкловидна паста със светлосин, светлозелен, тъмносин и жълт цвят. Намерени са in situ няколко едри мъниста, конто са стоели в средата на огълицата. Ана-логични на мънистата от горния некропол са открити в Плиска и в гробовете на некропола в чашата на яз. Виница“, некропола до Л у ков ит и Ловеч28 (табло X 1, 3).
Интерес представлява една огърлица, към която била прикачена метална висулка (гроб №7; табло X) с елипсовидна форма, завършваща в единия край с халкичка за окачване. Подобии познаваме от некропола при с. Любеново, Хасковско, датиран в X—XI в.29
Откритите и фиксирани на място мъниста от огърлица дават възможност да се добие представа за този вид накит.
Пръстени (табло IX 42,43). От четирите открити пръстена трите са медни, позлатени и представляват плоски затворени халки, снаб-
68
Табло IX. Материала покрай крепостната
стена и некропола
дени с кръгли касети с инкрустирани стъклени ядра или скъпоценен камък. Халките и гнез-дата са с филигранна украса. Филигранната украса намира най-голямо разпространение през IX X в. когато у нас от Византия и Изтока се пренасят накити предимно с такава украса30. По халката на един от пръстените филигранната украса е заменена с врязана. Подобен е известен от Мадара и се датира от XII—XIV в.31
Копчета Намереното копче е отлято от бронз, със сферична форма, с украса от вря-зани линии. Снабдено е с петлик за пришиване (табло IX 40). Подобии са известии от некропола при Ловеч, от дворците на Царевец, от Шуменската крепост и други места.32
Апликации. Седемте апликации представ-ляват кръгли полусфери и са отлети от мед. Украсата им се състои от концентрични кръ-гове, получени при отливане на полусферич-
69
ната им форма. Върху единия накит орнаменты е релефен и есовиден. По периферията са пробита по две срещуположни дупки (табло W44, 49). Този вид накити са били пришивани към вратната извивка на дрехата и са замествали огърлината. Практиката да се украсява вратната извивка на дрехата с везба или пришита метални апликании е характерна за XII— XIV в.33 Подобии накити, представляващи на-низ, са известии от с. Абланица, Благоевград-ски окры34. Други аналогичны не са ни известии. Този вид накит илюстрира част от женското облекло.
Наблюденията върху целия некропол край Западната крепостна стена — сектор Север,
Табло X. Мъниста от огърлица
дават основание да датираме некропола в XI—XII в. За това говори нивото на терена, в конто са вкопани гробните ями. Скелетите лежат на някогашното ниво на крепостната стена и съоръженията към нея. Освен това целият пласт, в конто се намира некрополът и са вкопани ямите, се състои от разрушенията на последните. Това потвърждават керамиката, гробният инвентар и приведените аналогии
III. МАТЕРИАЛЫ ОТ ЗАПАДНАТА КРЕПОСТНА СТЕНА—СЕКТОР СЕВЕР
Керамика
Керамиката от разкопките на северния сектор на Западната крепостна стена е силно фрагментирана и трудно позволява да се определи формата на съдовете. Откри се само едно цяло гърне с размери — височина 5 см, диаметър на устието 4,5 см и диаметър на дъ-ното 3,7 см. Устието, широко отворено, пре-минава в къса шийка. Тялото е с неправилна сферична форма и груби, неравни стени. Укра-сата се състои от вдълбани ямички, разположе-ни в последователни кръгове от шийката до дъното (табло VIII 1).
Керамиката е представена с образци от всички познати старобългарски типове. Укра-сата върху по-голямата част на съдовете е врязана и линейна. Голямото разнообразие на последната проличава оттаблата, конто при-лагаме (табло XI, XII). В тях се виждат около двадесет съчетания на украса от успоредни вълнисти линии. Те започват под шийката и стигат до най-издутата част на съда. Среща се, макар и рядко, украса, която обхваща съда изцяло. При някои фрагменти над украсата от врязани прави линии са издълбани ямички, разположени в един или повече редове. Освен прави и вълнообразни линии и ямички се срещат и вдълбани орнаменти с различна геометрична форма.
Фрагментите от горната трупа съдове са най-разнообразни. По-голямата част от тях е изработена от глина с примес от пясък, като не всички са изпечени добре. Всички съдове са работени на грънчарско колело и имат най-разнообразни профили на устията и дъната (табло IV6).
Друга трупа старобългарска керамика е представена от фрагменти на съдове, изработена от сива или сивочерна пречистена глина. Тя се среща навсякъде в Плиска. В литерату-рата последната се отдава на прабългарската традиция. Повърхността на част от фрагментите е изцяло загладена, а при други украсата се състои от ромбовиден мрежест орнамент, получен от пресичащи се излъскани диагонал-ни линии (табло XI 18, XIII 5).
Съдовете са изработени на колело и са добре опалени. Украсата е нанасяна с гладък предмет преди изпичане.
Знаци върху дъна. Открити са девет дъна на съдове със знаци. Част от тях са вдълбани,
70
I
2
Табло XI. Старобългарска керамика —t/краси
други — изпъкнали и не се повтарят. Срещани-те знаци представляват пентаграма, окръж-ност, поле, заградено от окръжност, разделена на шест нзреза, и др. Съдове със знаци по дъната са известии от други обекти в Плиска и старобългарските центрове Мадара, Преслав и др.35
Интерес представляват фрагментите с вът-решни уши. Те са от съдове с широко отво-рени устия във форма на котел. По перифе-рията на устията има по две или три дупки за окачване. Подобии съдове са намирани още при първите разкопки в Плиска36.
Към третата трупа керамика отнасяме значителен брой глазирани фрагменти. В сравнение с броя на останалите късовете от този
тип са най-малко. Украсата върху тях се състои от няколко врязани успоредни линии, разпо-ложени вертикално или хоризонтално около устието или по най-издутата част на съдовете. Цветът на нанесената глазура е светло- и тъмнозелен. Понякога самата глазура — жълта или зелена в ивици или в концентрич-ни окръжности, е била използувана за украса.
Четвъртата трупа керамика е представена от малко на брой фрагменти от амфори (табло X III/,4), чиято форма мъчно може да се въз-станови. По всичко изглежда, че това са кру-шовидни амфори с плоски дъна и дръжки, излизащи от шийката. Стените на някои от тях са гладки, други набраздени с по-широки
71
18
20
122.
Табло XII. Старобългарска керамика—украси
или по-тесни ивици. Върху три фрагмента от шийки е врязан знакът ипсилон с хасти.
Освен амфори се намериха и няколко фрагмента от стомна (табло VIII 2).
От разкопките произхождат и голям брой фрагменти от съвременна византийска бело-глинеста керамика, покрита с тъмнозелена глеч и късове от ангобирана керамика.
Освен това се откриха и малко на брой части от тънкостенни старобългарски гърнета от XII—XIV в.
Други материалы
Ножове (табло IX 8, 10). Намерени са десет ножа, представляващи клиновидно острие,
от срещуположния край на което са изтегле-ни плоски дръжки. Последните са били об-ковани с костени или дървени чирени (апли-кации) чрез нитове. Някои от ножовете за-вършват с шип за набиване в дървени дръжки. В повечето случаи гърбът на режещата им част е прав, а острието е леко вдлъбнато вследствие дългата употреба. Подобии ножове познаваме от Плиска, Преслав, Мадара, с. Цър-квица, Шуменско, и др.37
Огнива. Откритите две огнива (табло IX 6, 7) имат формата на правоъгълник със заобле-ни ъгли и отворени краища, конто постепенно изтъняват и завиват навън във форма, удобна за хващане. Работната им част е с плоско сечение и е леко извита навътре. Подобии огни
72
ва са известии от дворцовия център в Плиска, датирани от X—XI в.38
Оръдия на труда (табло IX 18,25). При раз-копките са открити обковки на лопата и чирясло.
Обковката представлява железен лист с елипсовидна форма, прегънат навътре и извит. Полученият жлеб служи за закрепване на дървената част на лопатата. Размери — широчина 15 см, височина 13,5 см и широчина на
Табло X.III. Устия на амфори и гърнета
10 Плиска — Преслав, 4
73
работната част 4,5 см. Подобии обковки на лопати познаваме от Плиска, Преслав и дрлги средновековни обекти39. Те се срещат у всички славянски народи40.
Черяслото е изработено от масивен къс желязо с дължина 0,48 м. За неговото практи-ческо приложение свидетелствува едно изображение върху каменей блок от Плиска41. Черяслото в ролята на предплужник е раз-пространено сред всички западни и източни славянски народи42.
Прешлени за вретено. Откритите осем броя прешлени са изработени от камък и глина (табло IX 7,5) с цилиндрична, плоска и бико-нична форма. Пет от тях са от бял камък със средни размери — диаметър 2 см, височина 1,8 см, диаметър на отвора 0,8 см. Каменни прешлени от други средновековни обекти се срещат рядко. Такива са известии от старо-българския некропол в чашата на яз. „Вини-ца“ и от двореца на Царевец43.
От глина са направени три прешлена. Единият — с биконична форма, е от вида на преславската рисувана керамика. Изработен е от кремава глина, украсен с вертикални линии от кафява глазурна боя. Размери — диаметър 3,3 см, височина 2,3 см и диаметър на отвора 0,8 см. Досега не са известии предметы от Плиска, изработени от този вид глина. Останалите прешлени са с размери — височина 2 см, диаметър 3 см и диаметър на отвора 1,2 см; диаметър 2,20 см, височина 0,8 см и диаметър на отвора 0,4 см.
Прешлени с цилиндрична и биконична форма са познати у нас от VIII—XI в. от „Вини-ца“, Плиска, Преслав и др^ги обекти44.
Костени предмета. Между находките, намерени покрай Западната крепостна стена, се намират няколко предмета от кост — шест шила, една апликация, дръжки за нож и част от рог.
Костените шила са изработени от ходнлни кости на двукопитни животни, като единият им край е леко издялан с нож. Повърхността на всичките е добре излъскана. Размерите на откритите шила са различии, определени по всяка героятност от предназначението им. Средната им дължина е около 0,8 см (табло IX 11,13).
Сред костения материал интерес представлява апликация (табло IX 16) с правоъгълна форма (размери — дължина 10 см и страни 2x3 см). Пластинката е била апликирана към предмет с четири гвоздейчета, за конто ни подсказват дупчиците, разположени по две в двата края. На обратната страна на апли-кацията са разположени по ширина четири жлеба, съобразени с апликирания предмет, формата на който не може да се установи. Лицевата страна е украсена с врязани линии, конто се пресичат и образуват мрежа от различии по големина ромбчета. Подобна украса е нанесена върху костена дръжка от Преслав45.
Костеното рогче е с косо отрязани и за-гладени краища (дължина 8,5 см). Повърхността му е необработена. По своята форма то прили-
ча на рогчета, конто са ни познати от Плиска и Преслав48.
Огрибка. Покрай стената беше намерена една огрибка с дължина 8,5 см и широчина 3,5 см. Работната част е равнобедрен триъгъл-ник. От него е изтеглена плоска дръжка, завършваща с уширение, в средата на което има отвор за окачване. Подобии огрибки имаме в дворцовня център в Плиска47.
Д,ърводелски инструмента. Към тях се отнасят желязна брадва—топор, и два рукана.
Брадвата е с тясно клиновидно острие. Има дължина 19 см, широчина при отвора на дръжката 4 см и дебелина на работната част Зсм. Тилната част завършва с правоъгълна плоскост (табло IX 17).
В Русия тези брадви се срещат до XII в.48 Аналогични брадви — топори, са известии от Плиска49.
Руканите представляват инструмент с плоско острие, двата края на което са заоб-лени и преминават в остри шипове за втикване в дървени или костени дръжки, с различии размери — дължина 14,5 см и широчина на режещата част 5,2 см; дължина 13,5 см и широчина на режещата част 4,5 см. Подобии са известии от двореца на Царевен50. Руканите от Западната крепостна стена наподобяват в някои отношения скобелите от Преслав51 и с. Полина, Силистренско.
Пробой. Наред с другите инструмента беше намерен един пробой, свързан е с железооб-работването. Представлява обло тяло с леко уширение в средата. Горният край е плосък и удобен за нанасяне па удари, а долният се стеснява постепенно (размери — широчина на работната част 0,2 см, дължина 9,5 см и широчина 1,4 см). Подобен е намерен в среднове-ковното селище в чашата на яз. „Г. Димит-ров“52.
Токи. И двете токи, открити покрай стената, имат лировидна форма с дължина 3,5 см и широчина 2,2 см (табло IX 38,39). Подобии са известии от Плиска, Мадара, Ловеч и други средновековни обекти53.
Апликация. Отлята е от бронз с форма на петлистна палмета, чиято дръжка и двете странични листенца наподобяват по форма старобългарския знак ипсилон без хасти (табло IX 37). На обратната страна има две нитче-та. Аналогични аплнкации са известии от Преслав и Я кимово54.
Калъпче. Намерено е в близост до гроб № 38. Върху запазената лицева гладка по-върхност са издълбани две гнезда за изливане на кръстчета с размери—2,2 см и с широчина 0,2 см (табло IX 57). Украсата на раменете е от врязани наклонени линии. Дължината на запазеното рамо е 2,4 см и широчина 0,9 см. Подобно калъпче за изливане на кръстчета и други предмета е известно от Плиска55.
Тежести за стан. Откритите две тежести за стан са изработени от камък и глина. Пър-вата е с конусовидна форма с височина 6,5 см и диаметър на основата 3,3 см. В горната част е пробит отвор за окачване. Близка анало
74
гия представлява една тежест от с. Любеново, Хасковско66.
Втората тежест е кръгла глинена плочка с диаметър 5 см, в средата е пробита и по всяка вероятност е била използувана като тежест за стан или прешлен за вретено.
Корита. И двете корита са издялани от камък с правоъгълна форма. Първото има дължина 38 см, широчина 27 см, дълбочина 7,5 см и височина 15 см, а второто — дължина 53 см, широчина 37 см и дълбочина 9 см. Подобии каменни корита са откривани и на други места в Плиска, никои от конто са преупотребени като строителни материали в сгради67.
Хромели. При разкопките бяха намерени четири хромелни камъка с кръгла форма (размери — радиус 22 см, дебелина 4 см и диаметър на отвора 5 см; радиус 23 см, дебелина 10 см, диаметър на отвора 5,5 см; радиус 18 см, дебелина 7 см, диаметър на отвора 3 см; радиус 23 см, дебелина 8,5 см и диаметър на отвора 8 см). Подобии са често срещани в Плиска.
Стрела и копия. При разкопките се наме-риха значителен брой железни стрели. По формата на дръжките и острието те се подразделят на няколко групи (табло IX 19,33).
1.	Листовидно острие с най-широката част на дръжката. Към върха те се стесняват и об-разуват издължен равнобедрен триъгълник. От този вид са намерени три цели стрели и три с отчупени върхове. Дължината на за-пазените върхове варира от 8 до 11,2 см, а широчината — от 2 до 2,9 см.
Три от стрелите са с кухи втулки. Подобии върхове са познати от Плиска, Виница58 и други обекти. Други три върха на стрели за-вършват в тилната част с шип. Такива са известии от Плиска, Преслав69 и др.
2.	От типа „лястовича опашка11 — един брой, с куха втулка. Дължината на острието е 7,5 см. Стрели от този тип се срещат често от Плиска и Преслав60.
3.	Плоско острие с ромбовидна форма— три броя. Острието постепенно се разширява, като малко по-горе от средата се свива под ъгъл и завършва с остър връх. Тилната част за-вършва с шип. Средната дължина е 7,5 см. Прави впечатление, че всички върхове на този тип стрели са счупени.
Копието (табло IX 19) представлява плоско острие с листовидна форма. От двете страни от върха към основата се спуска леко изпъкнал ръб. Тилната част завършва с втулка. Дължина на запазеното острие 12,5 см и широчина 5,5 см. Подобии копия са познати от редица средно-вековни обекти у нас.
Подкови. Едната конска. Втората на дву-копитно животно. Първата има форма на издължен кръг с дължина 11 см и широчина 9,5 см. Добре личат дупки за гвоздеите по пе-риферията. Втората е плоска с форма на издължен полукръг. В единия край леко извита навън и изострена. По периферията личат шест дупки за гвоздей (табло IX 26,27). Този вид подкови се състои от две симетрични части.
Юзда. От конско снаряжение беше открита само една юзда. Състои се от две рамена, свър-зани помежду си шарнирно и завършващи с халки (табло IX 29). Раменете са дълги 8 см, а диаметърът на халките е 4,5 см. Подобна юзда е известна от Плиска61.
Боздуган. (табло IX 24). Представлява куха желязна глава с диаметър на отвора на дръжката 6,5 см и височина 4 см. Кухината на гла-вата е била изпълнена с олово. Като оръжие се среща често в средновековна България. В миниатюри и стенописи той е намерил отражение след X в.62
Освен описаните по-горе сравнително добре запазени предмета в проучвания сектор се попада на други предмета от желязо, конто са силно фрагментирани и деструктирали вследствие на силната корозия.
* * *
Археологическите разкопки и проучвания на Западната крепостна стена — сектор Север, и прилежащата към нея ивица от изток и отчасти от запад, допринесоха извънредно много за попълване на нашата информация за укрепването на Вътрешния град на столи-цата. Създаде се пълна картина за мащабността и монументалността на каменните крепостни стени, строителната техника и материали, начина на изграждане на субструкцията, осно-вите и суперструкцията. И при Западната стена се повтаря картината на Източната и Южната стена. Допълва се окончателно и планът на крепостните съоръжения. Сравнена с каменного крепостно строителство в аула на хан Омуртаг в Чаталар63 и с това в Преслав, се вижда, че с малки изключения, диктувани от размерите на укрепленията, от теренните и почвените особености, то следва общи строителни тенденции и традиции.
При разкопките не се получиха никакви данни, от конто да се вижда, че каменната крепостна стена е била издигната върху землей окоп, каквото предположение беше направил К. Шкорпил. Дълбоките каменни ос-нови са вкопани изцяло и само в здравия те-рен. В изкопа, в който са били поставени те, няма никакви керамични фрагмента или други материали. Не се вижда и изкуствено по-вишено ниво на стената. Основата й, както и суперструкцията следват естествената дени-велация на терена. Подобно на останалите мон^ментални сгради във Вътрешния град на Плиска, в аула при Чаталар и в Преслав и тук за укрепване на основите били употребе-ни дървени пилота64.
Западната крепостна стена като защитно съоръжение е била използувана продължи-телно време. Била е разрушавана и после поправяна. И двете поправки са били правени в началото на византийского робство.
Проучванията на тази стена допринесоха за уточняване периодизацията не само на тази част на крепостните градежи, но изобщо на каменните крепостни стени в Плиска.
75
Издигната първоначално в IX в., във вре-мето на политически, военен и строителен разцвет на българската държава по времето на хан Омуртаг, тя отразява голямата мощ на България. Тогава са издигнати и аулът при Чаталар, аулът в Преслав (за което сви-детелствуват археологическите разкопки под ръководството на Д. Овчаров).
Към първия строителен период от изпол-зуването на крепостната стена се отнасят още и керамичните пещи № 1 и № 2 за домакински съдове. И двете пещи са открити в ивицата източно от стената. Върху тях по-късно мина-ват тухлените плочници.
Вторият период, в който крепостните стени и кули все още са имали стратегическо значение, се свързва с преустройството в някои отрези в стената, в кулите, стесняване на вхо-довете на кули № 10 и № 4, зазиждане с т>х-ли и каменни блокове на входа Б на същата кула. През този период нивото пред крепостната стена е покачено с около 0,40 м. В него и отчасти в здравия, глинест слой са врязани трите полувкопани жилища — № 1, № 2 и № 3, и пещите № 3 и № 4, отнасящи се към недоразкрити жилища. Оттогава датират тухлените плочници пред крепостната стена. За това сочи сгурта, открита по повърхността на разрушената крепостна стена, и пепелта, из-хвърлена извън нея. Към горния период се отнасят и двете производствени съоръжения, свързани с железарски работилници.
В последния, трети период (опожарен), ка-менният крепостей пояс и кули продължава-ли да се рушат. Тогава в рушевините и в на-трупания слой пред него се създал старобъл-гарски некропол, част от който бе открит и проучен.
Първият период обхваща вероятно времето от издигането на стената (IX в). Това сочат и керамичните фрагменти, откривани върху първоначалното ниво.
Вторият период можем да отнесем към управлението на пар Симеон (X в.), когато крепостната стена все още има стратегическо предназначение, въпреки че значението на Плиска е намаляло, тъй като тя вече не е столица, но все още продължава да е значителен център на духовен живот.
Край крепостните стени животът е също доста интензивен. Тук се създават квартали за занаятчийско население, чиито произведения били предназначени както за местни (домашни) нужди, така и за войската. Този период завършва с падането на България под византийско робство, когато всички крепости в Североизточна България били опожарени и разрушени в последните години на X и на-чалото на XI в. Тогава прекъсва и защитната функция на крепостната стена в Плиска.
Към третия период спада некрополът, датиран по стратиграфски данни и материали в XI и отчасти в XII в.65
За живот във вътрешността на Плиска край църквите и другаде през този период свидетелствуват откритите материали, предим-но керамиката.
Датировката на отделните периоди, осо-бено за обектите източно от крепостната стена, се подкрепя от откритите при разкопките седем монета66, конто представляват първо-класен датировъчен материал. Монетата от Лъв VI (912—922), намерена в жилище № 3, дава късната дата на нейното съществуване— края наХ—началото на XI в. Останалите монета от император Цимисхий (969—979), Константин VIII (1025 -1028) и Василий II (976— 1025) сочат продължителността на живота през средновековието на вътрешната страна на Западната крепостна стена.
С разкопките в северния сектор се допри-несе и за изясняване характера на социалния и икономическия бит на населението, обита-вало тази крайна част около Западната крепостна стена в Плиска.
1	Обектът се ръководеше от ст. н. с. при музея в Шумен Вера Антонова с постоянен помощник к. и н. при Археологический филиал на БАН в Шумен Ст. Витлянов. Тук за кратък период участвуваха ар-хеолозите Ст. Михайлова, Т. Балабанов и к. и. н. К. Константинов. Техническите заснемания и изчер-тавания се извършиха от техниците при Окръжния музей Ю. Стефанова и Ст. Маринов, а фотозаснема-нията — от фотографа при филиала на АИМ при БАН Н Карагьозян. На всички сътрудници изказваме го-ляма признателност и благодарност. Материалът се разпредели и подготви за публикация по следния начин: 1. Вера Антонова — Крепостната стена и съоръ-женията към нея и строителният материал. 2 Ст. Витлянов — Обекти и материали, открити от вътрешната страна на крепостната стена.
2	ИРАИК, Абоба — Плиска, X, 1905, с. 43.
3	Пак там, с. 44.
4	С. Михайлов Разкопки на западната порта в Плиска. — ПАИ, XXXIV, 1974, 204- 250.
5	ИРАИК, с. 45.
6	Пак там, с. 45.
7	Пак там, с. 48, табло V.
8	Пак там, с. 49.
8	В. Антонова. Нови проучвания в старо-българското укрепление при с. Цар Крум. — В: Из-следвания в памет на К. Шкорпил. С , 1961, с. 147, фиг. 21.
10	К. М и я т е в. Нещо за каменната крепост в Плиска. — В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. С., 1958, 595—603; И. Захариев. Южната крепостна стена на Плиска и некрополът, открит до нея.— В- Плиска — Преслав. С., 1979, с. 123
11	ИРАИК, Х2, с. 250, табло X, IX.
12	Пак там, с. 251.
13	В. Антонова и Ц. Дремсизова. Старобългарската крепост при с. Цар Асен. Непуб-ликувани материали.
14	Вж. статията на Т. Михайлова в настоящий сборник.
15	ИРАИК, XI, с. 161.
16	В. А н т о н о в а. За произхода на античните материали в средновековна Плиска. — ИПр, 1965, 5, 67—70.
17	С. Михайлов иА. Милчев. Разкопки в Плиска. — ПАИ, XX, 1955, с. 273, обр. 15.
18	А. Милчев. Разкопки в Плиска (1945— 1970). — Археология, 1974, 3, с. 45, 46.
76
19	Т Т о т е в. Старобългарски производствен център за строителна керамика в чашата на язовир „Виница“. — ИНМШ, VI, 1973, с. 164, обр. 3.
20	А. М и л ч е в. Археологически разкопки и проучвания в м. Асардере. — ГСУ ФИФ, 53, 1959, 2, 33—36; Проучване на раннославянската култура в България и на Плиска през последните 20 г. — Археология, 1964, 3, с. 23; Т. Т о т е в. Керамични пе щи в чашата на язовир „Виница“ край Преслав. — Археология, 1973, 4, 60—63, Б. С у л т о в Новооткрит керамичен център при с. Хотница от римската и ста-робългарската епоха. — Археология, 1969, 4, с. 15, обр. 5.
2Х	Антропологическият материал от некропола е предаден за проучване на д-р П. Боев и д-р Сл. Чолаков. Ще бъде публикуван допълни-телно.
22	С Станчев Материал от дворцовия център в Плиска. —ПАИ, XXIII, 1960, с. 42, обр. 9; с. 27, обр. 2 (1, 2, 4, 15, с, 29), обр. 3 А (9, 12, 13); И. Ч а н г о в а. За стъклените гривни в среднове-ковна България. — В: Изследвания в памет на К. Шкорпил. С., 1961, с. 185; Д. А л а д ж о в. Средновековни погребения в Югоизточна България. — ИБМ, I, 1971, с. 144, Й Ч а н г о в а. Средновеков-ното селище над тракийския град Севтополис XI — XIV в. С„ 1972, с. 128, обр. 98а.
23	Й. Ч а н г о в а. За стъклените гривни. . ., с. 185.
24	Пак там, с. 186.
25	Д. А л а д ж о в. Цит. съч., с. 143, 144, обр. 6; С. Георгиева иР. Пешева Средновековен български некропол край Ловеч — ИАН, XX, 1955, с. 537, обр. 33, 34; с. 538, обр. 2; А. М и л ч е в. Ран-носредновековни български накити и кръстове енкол-пиони от Северозападна България. —Археология, 1963 3, с. 23, обр. 3 б.
26	С. Георгиева. Разкопки на могили XXXVII и XXXII в Плиска. — ИАИ, XX, 1955, с. 31, обр. 33.
27	С Станчев. Цит. съч., с. 31, обр. 4 В (13); Т. Тот ев Старобългарски некропол в чашата на язовир „Виница". — ИНМШ, IV, 1967, с. 50.
28	С. Станчев. Цит. съч., с. 27, обр. 2 В (13); Т. Т о т е в. Керамични пещи в чашата. . ., с. 49; С. Станчев иИ. Начева. Средновековен български некропол до Луковит. — ИАИ, XXIII, I960, с. 88; С Георгиева и Р. Пешева. Цит. съч., с. 546, обр. 41.
29	Д Аладжов. Цит. съч., с. 148, обр. 8.
30	Л. Н и д е р л е. Славянские древности. М., 1956, с. 333.
31	В. Миков. Гробни находки. — В: Мадара. С., 1934, 1, с. 154, обр. 138 Д.
32	С. Георгиева и Р. Пешева. Цит. съч., с. 548, обр. 2; С Георгиева. Накити и части от тъкани от двореца на Церевец. — В: Царевград Търнов. Т. 2. С., 1974, с. 399, обр. 4 (2).
33	В Наследников а. История на българския костюм. С., 1974, с. 41, 43.
34	Ж. Въжарова и В. Начева. Средновековен некропол при с. Абланица, Благоевградски окръг — Археология, 1968, 2, с. 27.
35	С Станчев Грънчарски знаци от Плиска, Мадара и Преслав. — РП, 1948, с. 235.
36	Абоба — Плиска, табло X.
37	С. Станчев Материали от дворцовия. . ., с. 33, обр. 5; С. Михайлов. Археологически материали от Плиска. —ИАИ, XX, 1950, с. 158, обр. 95; Й. Ч а н г о в а. Търговски помещения край южната крепостна стена в Преслав. — ИАИ, XXI, 1957, с. 232 и сл., обр 68, Л. О г н е н о в а н С. Георг и е в а. Разкопки на манастира под Вълкашииа в Преслав през 1948 1949 г. — ИАИ, XX, 1955, с. 408, обр. 53 (2 и 3); В. Иванов а. Двете църкви при чупката на източната стена на вътрешния град на Преслав. — ИАИ, XX, 1955, с. 480, обр. 17; Н. А и-гелов и С. Станчев. Гражданска постройка в долината на Бял бряг, при Преслав. — ИАИ, XX,
1955, с. 440, обр 17, Р. Попов Материали от раз-копките през 1934—1935 г. — В: Мадара. Т. 2, с. 65, обр. 98; В. Антонова. Средновековни погребения от Колоравградско. — Археология 1959, 1 и 2, 90—91, обр. 75.
38	С. Станчев. Материали от дворцовия. . ., с. 31, обр. 4 А (1—2).
39	ИРАИК, X, Албум, табл. IX, 1, 2, 3; С. Ста и-ч е в. Материали от дворцовия. . ., с. 35, обр. 6— А (8 — Б); 13; Й. Ч а н г о в а. Средновековни оръ-дия на труда в България. — ИАИ, XXV, 1962, с. 51, табл. V.
40	Й. Ч а и г о в а. Средновековни оръдия на труда. . ., с. 51; Т. Т отев. Колективна находка от средновековни оръдия на труда в с. Златар. — Археология, 1966, 4, 33—34.
41	S. S t a n t с h е v. Un monument de 1’agri-culture slave. — Slavia antique, IV. Poznan, Wroclaw, 1953, p. 345.
42	Л. H и д e p л e. Цит. съч., с. 312, обр. 66.
43	Т. Т о т е в. Старобългарски некропол. . ., с. 43, обр. 9 (1); Я. Николов а. Домашният бит и въоръжението в двореца на Царевец според археологически материали. — В: Царевград Търнов. Т. 2,С., 1974, с. 204.
44	Т Т о т е в. За обработката на кост в сред-новековна България. — Археология, 1963,	3,
83—92.
45	В. Антонова. Средновековно селище в чашата _ на язовир „Виница". — ИНМШ, IV, 1967, с. 28; Й. Ч а н г о в а. Търговските помещения. . ., с. 233, обр. 6; Н. Ангелов и С. Станчев. Цит. съч., с. 440, обр. 17; С. С т а н ч е в. Разкопки и новоткрити. . , с. 199, обр. 17, С. М и х а й л о в. Археологически материали от Плиска. —ИАИ, XX, 1950, с. 137, обр. 75 (2); с. 133, обр. 67 (5); В. А н-тонова иС. Дамянов. Материали от сондаж-ните проучвания в Плиска. — Археология, 1969, 2, с. 32, обр. 8 (3).
46	Т. Т о т е в. За обработка на кост. . ., с. 86.
47	С. Станчев. Материали от дворцовия . ., с. 33, обр 55 (5)
48	В. Л е в а ш е в а. Сельское хозяйство Очерки по истории русской деревни X—XII. — Труды государственного исторического музея, XXXII, 1956, с. 11.
49	С. Станчев. Разкопки и новооткрити. . ., с. 192, 203.
50	Я. Н и к о л о в а. Цит. съч., с. 195, обр. 8д.
51	Й. Ч а и г о в а. Средновековни оръдия ., с. 41, обр. 22; Ж. Въжарова. Славянски и славя-нобългарски селища в българските земи от края на VI—XI в. С., 1965, с. 18, обр. 6.
52	Й. Ч а н г о в а. Средновековното селище. . ., с. 51, 85, 105.
53	С. Станчев. Материали от дворцовия. . ., с. 29, обр. 3 В (13); Р. Попов. Цит. съч., с 61, обр. 89; С. Георгиева и Р Пешева Цит. съч., с. 550, обр. 43 (5).
64	Т. Т о т е в. Базиликата при Сакалова могила в Преслав. — В: Преслав Т 2, 1976, с. 52, обр. 15; А. М и л ч е в. Ранносредновековни български накити. . ., с. 33, обр. 12.
65	С. Станчев. Разкопки и новооткрити. . ., с. 219.
56	Д. Аладжов иД Балабанян. Разкопки в с. Любеново, Хасковско, през 1968. — В. Родопски сборник. С ,	1973, 3 с. 131,
обр. 35.
57	С. Михайлов. Археологически материали от Плиска. . ., с. 89, 99, 109; С. Станчев. Разкопки и новооткрити материали. ... с. 192, 212.
58	С. Станчев. Материали от дворцовия център. . ., с. 33, обр 5 (2); Т. Т о т е в. Старобългарски некропол. . ., с. 47, обр. 9 (7).
59	Й. Ч а н г о в а. Търговските помещения. . ., с. 233; Л. Огненова и С. Георгиева. Цит. съч., с. 408, обр. 53.
60	С. Станчев. Разкопки и новооткрити. . ., с. 205, обр. 22.
77
61	С. С т а н ч е в. Материали от дворцовия цен-тър. . с. 33, обр. 5 Г 2.
62	Л. Б о б ч е в а. Въоръжението на българската войска от втората половина на IX в. до падането на България под турско робство. — В ВИСб, 1958, 2, с. 67.
83	В Антонова. Нови проучвания. . ., 131 — 155
61	ИРАИК, X, с. 95, 168; С. Михайлов. Дворцовата църква в Плиска. —ИАН, XX, 1955, с. 237, 6; Археологически материали. . ., с. 101, обр. 42; К. М и я т е в. Крумовият дворец — ПАИ, XIV, с. НО; В. Антонова. Нови проучвания в ста-
робългарското укрепление при с. Цар Крум (Чата лар) през 1959 — : Изследвания в памет на К. Шкорпил. С., 1961, с. 131, 132, фиг. 1; К. Ш к о р п и л. Паметници от столицата Преслав. — В: България 1000 години, с. 189.
65	След X в. е датиран и откритият от Ст. Стан-чев некропол близо до североизточния ъгъл на Вътрешния град. Вж. С. С т а н ч е в. Разкопки и ново-открити материали в Плиска през 1948 г. — ИАН, XX, 1955, с. 186.
66	Монетите бяха разчетени от Ив Йорданов, специалист нумизмат при филиала на АИМ при БАН комуто изказваме нашата благодарност.
78
РИСУНКИ ПО ЗАПАДНАТА КРЕПОСТНА СТЕНА, СЕКТОР СЕВЕР, ПЛИСКА, 1974 Г.
Тонка Михайлова
При разкопките на северния сектор от Западната стена на Вътрешната крепост на Плиска през 1974 г. се откри голям брой рисунки1. Те са врязани по цялото протежение на крепостната стена и вътрешното лице на стените на петоъгълната кула, предимно върху третия ред над основата (най-удобната за ри-суване височина), някои върху четвъртия или втория ред и само една върху първия ред блокове. По-запазени са рисунките по стените на кулата, някои от тези по западното лице на крепостната стена и една рисунка по източ-ното лице на стената2. За съжаление голяма част от тях са врязани съвсем плитко върху мекия, изветрял от времето варовик. В петоъгълната кула блоковете са обработени по-небрежно, по много от тях има шупли и следи от стихиен пожар. Голямата трупа рисунки по западното лице на стената попада в сектор с дебел пласт пепел, изхвърлена зад стената вероятно от производствените помещения, на-миращи се в съседство3. Повърхността на ка-мъните е синкаво черна, контурите на рисунките бяха почти запълнени. Гореизброените обстоятелства затрудниха уточняването на под-робностите в изображенията, но улесняват относителната им датировка — те са синхронии с времето на функциониране на стената като отбранително съоръжение. В подкрепа на това е и попълването на контурите на две от рисунките с червен хоросан, извършено по време на строежа на стената или ня коя от поправките й. За една недовършена рисунка на животно върху камък № 1 може да се допуске, че е вдраскана по време на обработката на камъка и не е съобразена с положение™ на камъка в стената. Тези данни потвърждават вече установената приблизителна датировка за старобългарските графит и от IX—X в.4 За по-детайлна хронология няма конкретни данни.
Броят на каменните блокове със запазени изображения е 21, но върху някои от тях са врязани по няколко рисунки.
Основната техника на нанасяне на рисунките е т. нар. графито, т. е. издраскване на по-плитки и по-дълбоки линии върху лицата на блоковете. Тази техника е характерна за всички известии досега български рисунки
върху камък6. Изключение правят рисунката на рало върху камък № 1, на конник върху камък № 12 и на кон върху камък № 13, из-дялани с по-широко острие (линиите са като жлебове), а контурите на последните две са запълнени с червен хоросан. Това е ново, не-познато сред българските графитни рисунки явление. Попълването на контурите с червен хоросан е отбелязано досега само на Мадар-ския релеф6. Този маниер е използуван и при скулптирането на лъвска глава, открита в Аврадака, където вдълбаните линии, оформя-щи очите, веждите, зъбите и гривата, са запълнени с червена паста от тухлен прах и вар7.
Тематиката на рисунките е традиционната за старобългарските центрове8. Според изо-бразяваните обекти разглежданата серия рисунки може да се раздели на няколко групп:
1.	Човешки изображения — самостоятел-ни (само едно, върху камък № 2) и конници.
2.	Животни — предимно коне и някои други (сърни, лисица, козел).
3.	Други — рало, лодка и кораб, слънце, шамански маски, мрежа.
4.	Символични знаци — „двойна брадва", „лък със стрела", слънчеви символи, съчета-ния от знаци, човешки крака и пр.
5.	Сцени — с подчертан култов характер.
Общото в стила на графитните рисунки е схематично™ изобрази ване9. Обектите са тре-тирани като прозрачни (например тялото на коня прозира зад тялото на ездача). Някои от рисунките са съвсем примитивни, с поправки, или са останали недовършени. При други линията е по-плавна и сигурна, но почти във всички случаи умело е подчертано характерно™. Движение™, напрежението или състоя-нието на покой и тържествената поза е преда-дено вярно, със замах — чувствува се доброго познаване на натурата на изобразяваните животни, особено на конете. Застъпени са два стилни типа — с подчертано геометризирана П-образна форма на тялото (рисунките върху камъни № 2, 4, 6, И, 18)), и по-детайлни изображения на коне с тежки пропорции, силна, мощна гръд и стегнат корем, в тържествен ход (върху камъни № 17, 19). За разлика от жи-вотинските човешките изображения са изцяло схематични и несъразмерни. Известии ус
Плиска — Преслав, 4, София, 1985
79
пехи художниците бележат при предаване из-ражението на човешкото лице (например ри-сунката върху камък № 2), Фигурите на кон-ници могат да се разделят на две групп по стилни особености — с означаване на някои подробности (чертите на лицето, крака, ръце, облекло) и силуетни изображения, изчистени от детайли (в профил, до кръста — върху камъни № 7, 14, 16). Като цяло рисунките се отличават с експресивност и сила, по-схема-тичните — с известна суровост и твърдост на линиите. Геометризирането на животинската, най-често конската фигура е явление, характерно за старобългарските графити. Особено често този прийом се използува от плисков-ските художники10.
Въпросът за етническата принадлежност на самобитните плисковски художници може да се смята за решен в основни линии. Реди-ца детайли по изображенията определено на-сочват към прабългарите11. Не трябва да се изключва и влиянието на славяните, което несъмнено се е отразило в една или друга степей, но засега няма конкретни данни.
Табло I
1. Недовършена рисунка на животно (сърна?) върху камък № 1; 2. Рало (камък № 1)1 3. Ко раб (лодка?) — (камък № 8);
4. Мрежа (камък № 3); 5. Мрежа и част от недовършена рисунка в лявата част на камък 4; 6. Изображение на конска глава и змия (?) в лявата половина на камък № 9; 7. Единорог (върху камък № 11)
Целта на художника - да предаде нагледно и ясно развълнувалите го събития и идеи, а оттам и да въздействува върху зрителите (войници, селяни и др.) със силата на своето въображение, е постигната с умение и чувство за мярка.
Рисунките, включени за разглеждане в настоящата статия, ще бъдат описани по реда на тяхното място в посока север—юг по за-падното и източното лице на стената и група-та в петоъгълната кула
Камък № 1. 33, IV ред над основата. Върху него са врязани две рисунки, несвързани помежду си, вероятно изпълнени от различии хора (табло I 1,2). В лявата част е изобразено някакво животно, чийто вид не може да се определи със сигурност. Лннията е равномерна, вдълбанаот опитнаръка и може само да се съжалява, че не е довършена. Над тялото се виждат хоризонтални и вертикални черти без връзка с фигурата на животното. Правят впечатление няколкото къси насечки върху тялото, пресечени с една вертикална черта, конто може би не са случайни. Вдясно от тях е вдълбан хоризонтално старобългарският знак у (табло I 1).
Втората рисунка е почти в центъра на ка-менния блок. Това е опростено и схематизира-но изображение на рало, което прилича по-скоро на знак. Линиите са дълбоки до 10 мм, като жлебове, издълбани с триъгълно или конусовидно острие (табло I 2). Пълна аналогия на тази рисунка е вдълбана върху каменен блок, съхраняван в лапидариума на музея в Плиска, но е с по-големи размери. Рисунки на рала са публикувани досега само от Плиска, намерени в малката кръстовидна църква до Малкия дворец, но те са по-реалистични и с повече подробности12.
Камък № 2, кв. 37, III ред над основата с размери 41x62,5 см. Това е най-богатият на рисунки камък (обр. 1). Те са нанесени една върху друга, след изветрянето на по-ста-рите, но в явиа връзка помежду си по съдър-жание. В долния десен ъгъл се виждат тънки врязани линии в различии посоки, успоредни, перпендикулярни или наклонени една спрямо друга. Може би са образували някаква гео-метрична фигура, която не може да се установи с положите л ноет.
Хронологически най-късната рисунка от цялата серия върху камъка представя кон с ездач в ход наляво. Разположена е вдясно, до горния ръб на камъка, като с предната си част застъпва лъчите на слънцето от следващата рисунка. Лъчите на слънцето са леко изчука-ни, за да се оформи отделу извивката на конската шия. Конят е с дълго тяло, с могъща, извита шия. Краката са предадени с по една линия, като извивката на задните и леко из-несените напред предни крака създават впе-чатлението, че конят се изкачва по склон. От сбруята са означени само оглавникът и поводите, конто ездачът държи в двете си ръце. Човешката фигура е съвсем условна — две линии очертават тялото от шията до стъпала-
80
Обр. 1. Серия рисунки върху камък № 2, свързани
с култа към слънцето
та, с други две линии са означени ръцете, завършващи с по три пръста, в конто държи поводите и триъгълно знаме на дълга дръжка. Главата е овална, с несъразмерно големи уши. Чертите на лицето са означени: очите— с точки, носът и устата — с по една къса черточка (табло III 7).
Особен интерес представлява изображение-то на човек в лодка, вписани в слънчев кръг и съобразени с него — главата на човека е почти в центъра. Лодката е очертана с две дъги и има форма на полумесец. Човешкото тяло е пределно схематизирано и условно. С две линии е очертан контурът, загатващ за дълга до земята дреха и изправен в цял ръст човек, леко наведен надясно. Ръцете започват приблизително от мястото, където би трябвало да бъдат раменете, и завършват с по три пръста, в конто държи копие с голям листовиден връх. Главата е сравнително голяма, с вни-мателно нанесени подробности, Лицето е широко, с леко заострена брада. Косата е дълга до раменете, буйна, заобикаляща като ореол лицето. С къси черточки са изобразени бра-дата и мустаците. Особено старателно са офор-мени очите — с вдълбани точки, но със забе-лежим стремеж да се означи извивката на клепача. Устните са извити в лека полуус-мивка. Носът е права линия, започваща над мустаците и продължаваща високо над гла
вата, органически свързвайки се с косите (табло III 7).
Слънчевият кръг с лъчи, вписан в правоъгълна рамка, е врязан със сравнително дъл-боки линии, теглени свободно, със замах. Из-кривяванията се дължат отчасти на грапава-та повърхност на камъка. Слънчевият кръг е неправилен, вдясно се вижда линията от поправка, а долу излиза извън рамката.
Изключително интересен елемент са мно гобройните фигури с неправилна форма, до-лепени с широката си част към слънчевия кръг. Ясно може да се проследи, че посоката на повечето от лъчите е съобразена именно с тях, дори на две-три места образуват три-ъгълници с тясна основа и силно изтеглен връх. Някои от тези фигхрп са синхронии със слънцето, но повечето са с по-леки, вече заличе-ни линии, което навежда на мисълта за един по-ранен пласт, отчасти използуван при по-късната рисунка. Сходни с току-що описаните фигури, но с по-заострена форма (трапецовид-ни или триъгълни, завършващи в широкия скосен край с по три върха) се забелязват и вътре в слънчевия кръг, вляво от човека в лодка и под главата му (табло III 7, IV 1,2).
Личат следите на още единия слънчев кръг, но по-малък, почти концентричен спрямо току-що описания. В долната му част се вижда същата луновидна лодка, която е напълно
1! Плиска — Преслав, 4
81
Табло II
1. Изображение на кон, чиито широки контури са запълнени с червен хоросан (камък .V 13); 2. По-образни геометрични конски фигури със стрелы срещу муцуните (камък № 4); 3. Конник, чиито широки контури са запълнени с червен хоросан (камък Ms 12); 4. ..Мадарски конник" (камък Ms 19); 5. Сцена с диви животни и конници (лов?) върху камък № 17; 6. Сцена с двама конници и животно между тях, разположени вертикал-но (камък № 16)
вписана в кръга и е част от него. Вероятно това е първият вариант, но художникът е преценил, че не отговаря на целта, която си е поставил, и го е изоставил.
Почти заличено в долната си част е изображение™ на човек, вероятно ездач (позата и двете едва забележими хоризонтални линии, подсказващи наличието на някакво животно, може би кон). Ясно личи човешката фигура в пълен фас, очертана съвсем условно — две линии, приближаващи се в долния си край, а в горния са по-раздалечени и евързани в дъга, оформяйки по този начин главата. И тук, както при описаните вече рисунки, внимание™ на художника е съсредоточено върху линето — очите са означени с точки, носът— с вертикална чертичка, достигаща до линията на устата. Отстрани, на равнището на устата, има две наклонени навън чертички, едната от конто достига до дясната ръка. Ръцете са с по една линия, широко разперенп встрани, в края с по три пръета. Дясната ръка вероятно е рисувана два пъти — едната линия е съвсем бледа. В лявата ръка държи някакъв предмет с дълга дръжка, приличащ на раздвоено лен-тово знаме с остри краища. Към мястото на
хълбока е долепена къса, извита линия (табло III /).
В тази наситена с рисунки плоскост на камъка са представени и два от *известни-
те старобългарски знаци:	О (двойка
брадва) и	(лък със стрела).
Камък № 3, кв. 37, III ред над основата, с размери 33 36 см. Врязани са наклонени линии с различна дължина. Не може да се установи със сигурност дали образуват мрежа (табло I 4).
Камък № 4, кв. 37, III ред над основата, с размери 35 49 см. Голяма пукнатина раздели на две неравни части лицето на блока, във всяка от конто е врязана по една рисунка. В по-голямата част се виждат фигурите на два коня с издължени тела. Единствената подсказана подробност са разкошните гриви, предадени с къси чертички, и юздата на първата фигура. Горният кон е с дълга, извита в дъга шия и вдигнат преден крак. Самата поза подсказва буйния темперамент на жребеца. Втората фигура е много по-оме-котена — шията е извита плавно нагоре, главата е малка. При сравнение™ веднага се на-лага разликата между мъжкия и женския индивид, въпреки че полът не е подчертан. Срещу муцуните на двете животни има по една стрела, като че забита в тях. Под корема на втория има подобен знак, но мястото на върха е отчупено. Това са най-геометризираните изображения сред разглежданите рисунки. Телата са с подчертано П-образна форма (табло II 2).
Над конете са начертани две успореднн хоризонтални линии, пресечени от друга вертикална. Вляво, между линиите и конската фигура, е врязана дъговидна линия, доста дълбока, с долепени отделу къси вертикални чертички. Ниско вдясно се виждат още три дълбоки линии, но те са без връзка с разглеж-даната рисунка. Може би това са опити за започване на нови рисунки, останали недо-вършени.
Втората рисунка върху камъка заема лявата му част. Забелязват се многобройни тън-ки линии в различии посоки. По-ясно е очертана главата на някакво животно, което трудно може да се определи. Изглежда, че рисун-ката е останала недовършена (табло I 5).
Камък № 5, кв. 37, III ред над основата. Личат няколко бледи линии в различии посоки като мрежа. Сходна е с рисунката върху камък № 3 и втората на камък № 4. Такива мрежести вдрасквания се срещат често по ка-менните блокове13. Те са може би части от из-трити вече рисунки или знаци или имат някакъв смисъл така, както са запазени. Сред
82
шишкинските рисунки на р. Лена са запазени подобии изображения, конто А. П. Окладников тълкува като ловни мрежи въз основа на изображения на диви животни сред пресича-щите се линии14. У нас единствената засега открита рисунка, показваща известно сходство с шишкинските, е тази върху камък № 4, ио тя е твърде заличена, за да се правят кате-горични изводи.
Камък № 6, кв. 37, III ред над основата, с размери 32 35 см. Рисунката е разположена в центъра, в горната половина на камъка. Представя кон с ездач в ход наляво и още една фигура зад него — ездач или може би пешак (табло III 5). Конят е предаден контурно, без подробности, с П-образна форма на тялото. Краката и опашката са означени с по една линия. Главата е сравнително голяма. Разтво-рената челюст, изнесените напред крака, на-рисувани по-високо от задните, създават впечатлението, че ездачът е опънал поводите, за да спре хода на животното. Конят е изобра-зен съвсем схематично, липсват дори ръцете (поводите достигат до тялото му), главата е леко разширение, завършващо с три върха. Зад него са долепени няколко линии, вълнообраз-но преплитащи се може би означават широки панталони (шалвари). Другата фигура е по-неясна. В горната си част прилича на човешко тяло, загатнати са дори ръцете, дър-жащи нещо като ласо, прехвърлено през шия-та на конника. Главата е овална и също завършва с тривърха шапка или корона. Подробности по лицето не са отбелязани. Двете линии, с конто е оформено тялото надолу, под корема на коня, се сближават и свързват под остър ъгъл в една доста дълга права линия.
Пространството около фигурите е наситено с тънки, едва забележими чертнчки, но не може да се определи дали имат някакво отношение към сцената. Зад втората фигура са означени условно два човешки крака от коленете на-долу. Вдясно от коня се виждат ясно две из-виващи нагоре линии, пресечени със знака	в различии положения и варианти.
ПоД сцената в долния десен ъгъл са вдраскани още няколко линии в различии посоки. Някои от тях образуват триъгълници, долепени към по-дългите и по-дълбоко врязани линии.
Втората рисунка върху камъка представлява майсторско изображение на кон, изпра-вен на задните си крака, с извита шия и ви-соко вдигната глава (табло III 4). Гривата е буйна, сякаш развита от вятъра. Предната половина на конската фигура е подчертано по-едра, докато задната част е несъразмерно малка и това подсилва впечатлението за устре-ма на животното не напред, а нагоре, към слънцето, което се явява донякъде продължение на конската шия. Лъчите като че преминават в гривата. Двата образа са неразривно свър-зани. В слънчевата дъга, пред муцуната на
коня, има две полуовални фигури, конто се застъпват. Чрез леко вълнообразна линия те се свързват със слънцето малко над главата на коня. Позата и трактовката на конското тяло напомнят на една рисунка от Басараб15
Камък № 7, кв. 37, III ред над основата, с размери 30,5 <33 см. Врязаната рисунка е доста неясна, линиите са едва забележими и много трудно може да се проследи връзката между тях (табло III 2). Композицията е разположена в долната половина на каменния блок, като дясната част е заета от почти из-трита фигура на ездач, държащ дълго копие с листовиден връх в ръцете. Животното, както и силуетът на ездача са съвсем условии, означени само с контур ни линии. Не може да се определи видът на язденото животно, но вероятно е кон (няма детайли, конто да под-сказват за някакво митично животно). В ле-вия край се вижда нещо като секира, но с лъчи срещу острието. Между нея и ездача има овални фигури, стесняващи се долу и завършващи с издължение като дръжка. Под животното има полуовална фигура, обърната с широката си права част нагоре, над която има десетина къси вдълбани чертички като лъчи. Подобна фигура, но обърната надолу и без лъчи се намира между току-що описаните.
Камък № 8, кв. 39, III ред над основата, с размери 59,5 36 см. Рисунката е разположена в дясната половина и обхваща цялата височина на камъка. Контурите са трудно за-
Табло III
Сцени и рисунки със символична знаци, тип ..шамански маски"» върху камъни .№ 1(1), 7(2), 14(3), 6(4), 6(5), 17(6)
83
Табло IV
Си.мволични знаци тип ..шамански маски'* в рисунките от разг ъежданата серия
?" 2 — върху камък Jv° / около и вътре в слънчевия кръг; 3— в композиция с конник върху камък 7; 4 — в композиция с конници и нспосредствена връзка с главата на коня върху камък № 14;
5 — встрани от група животински фигури върху камък № 17
бележими, но на места могат да се проследят добре (табло I 3). Това е типичен средновековен кораб платноход с високо извити нос и кърма. Означени са средната централна мачта, отчасти и въжетата, свързващи върха и с носа и кър-мата, както и една по-ниска, наклонена мачта. Намирането на рисунки на кораби в Плиска и Преслав вече не е нещо необичайно и нелогично. Доказано е, че освен като християнски символ корабът е познат на средноковния българин и като реалност. Преки аналогии могат да се посочат сред преславските изображения на кораби по Източната крепостна стена и от крепостната стена на Плиска16.
Камък № 9, кв. 39, III ред над основата, с размери 23x74,5 см. Лицето е повредено, първоначалната обработена повърхност е за-пазена само на места във вид на издатини (обр. 2). Върху малка неотлющена част на лицето на камъка е представена конска глава. Линиите са сигурни, малко твърди, очерта-вайки реалистично любимого животно. Око-то е четирнъгълна вдлъбнатина, несъразмерно голямо и от това още по-изразително. С две пресичащи се линии са означени юздите (табло I 6). Долу, под конската глава, има вълно-образна линия, раздвоена в края, която се слива с ръба на отчупената част от лицето. Трудно е да се каже дали е част от някакво изображение, или е резултат от ерознята. Подобно самостоятелно изображение на конска глава засега е известно от Плиска върху фрагмент от тухла17.
В дясната половина, малко по-високо от равнището на гореописаната рисунка, е за-
пазена група от няколко известии старобългарски знака, конто се срещат в такова съчета-
Вижда се ромб, едната страна на който продължа-ва в дъга надясно, чийто край завършва със стрела, излитаща отлък с опънататетива. Близо до върха на ромба, от който продължава току-що описаното съчетание, е долепена къса верти-кална чертичка, пресечена в горния си край с незавършена елипса (обр. 2).
Камък № 10, кв. 43, IV ред над основата, с размери 40x74,5 см. Върху повърхността личат следи от различии рисунки и знаци, кръстове, линии, конто е трудно да се раз-познаят.
Камък №11. Намира се в петоъгълната кула, III ред над основата, с размери 46X Х33,5см. Върху лицевата част на камъка е вдраскана само една фигура — схематично, условно, с чисти леки свободни линии, но с характер ните особеиости, позволяващи да се определи видът на изобразеното животно— жребец, в ход надясно. От челото напред, леко наклонена надолу, се вижда къса линия съссъщатадълбочина, вероятно рог (табло! 7).
Образът на единорога е познат досега само от едно изображение върху костено рогче от Плиска. Въпреки разликата в стила ха-рактерните особеиости са предадени по един и същ начин — рогът излиза от челото на-
84
пред, леко наклонен надолу, а полът е силно подчертан18. Вероятно това е иконографски утвърден образ18.
Камък № 12, кв. 87, I ред над основата, с размери 84,5x30 см. Представен е конник, яздещ в ход наляво, с копие в ръцете, насоче-но напред (табл II 3). Върхът на копието етри-ъгълен, несъразмерно голям. Човешката фигура е очертана с две линии — тялото е във фас, а краката — в профил. Върху гърдите се забелязват две кръстосани линии, може би означаващи някаква подробност от дрехата на ездача. Едната линия продължава вляво нагоре и завършва високо над копието. На мястото, където би трябвало да бъде изобразе-на лявата ръка, държаща поводите, се вижда тънка линия от муцуната на коня до рамото на ездача. Дясната ръка е вдигната нагоре, поддържайки копието. Над нея продължават две-три тънки, неясни линии, както и зад конника. Конят е очертан с две непрекъснати линии. Опашката е врязана по същия начин— дълга, разкошна. Ушите са сравнително го-леми, показани чрез два триъгълника, а гри-вата - с къси чертички. Главата е малка, тялото стегнато, крайниците дълги. Линиите са широки, като жлебове, от 4 до 7 мм, запълнени с червен хоросан, запазен сега на отделни места. От сбруята се вижда юздата.
Камък № 13, разположен по източното лице на стената, II ред над основата. Предста-вено е грациозно изображение на кон от опит-на ръка. Линиите са чисти, теглени уверено и с лекота. Конят е с дълга шия, завършваща с малка глава и наострени уши. Гръдта е мощна, тялото стегнато, крайниците дълги. За-гатната е и опашката с няколко тънки линии. Отчасти са предадени и сбруята — поводите, подкоремният ремък. Под челюстта виси характерна висулка украса, на челото се вижда триъгълна издатина, може би схематично изоб-разена челна украса. Конят е в бяг, подвил леко назад предните си крака. Линиите, очер-таващи конското тяло, са доста широки (3— 4 мм), запълнени с червен хоросан, запазен отчасти (табло II 1). По майсторство на наработка рисунката е един от шедъоврите сред плисковските графити. Лекотата и грацията на коня, високо поставената глава напомнят за азиатскнте породи коне с „гореща кръв“, най-високо ценени от степните народи20.
Горе вляво на същия камък се вижда по-дълга права с триъгълно разширение в еди-ния край. Подобно изображение, може би знак, се среща и в рисунката върху камък№3.
Камък № 14. Намира се в петоъгълната кула северно от входа, II ред над основата, с размери 32x28 см. Отчасти се различават
Обр. 2. Конска глава, змия (?) и несрещано досега съчетание на познати старобългарска знаци върху камък № 9
85
конту рите на двама конници, разположени вертикал но един над друг. Най-долу се вижда неясна (незавършена или вече изтрита) линия, загатваща за конска фигура — гърба и шия-та с гривата. В предния край има полуовална фигура със зъбци на плоската страна. Двете фигури са тясно свързанн (табло П1<3).
Камък № 15. Дълъг тесен камък със срав-нително гладко лице, вложен в северната стена на кулата, III ред над основата, с почти изтрита фигура на конник, вероятно част от композиция.
Камък № 16, в североизточната стена на кулата, III ред над основата. Представена е доста неумела композиция от двама конници и животно в средата, може би козел (табло II 6). Най-високо е разположена фигурата на единия конник. Силуетната линия очертава главата без всякакви подробности и продължава надолу, оформяйки гърба. Конят е с дълго тяло, заострена муцуна и следи от сбруя (поводи). Предните крака не са изобразени, задните са свързанн с две по-дълбоки, преси-
чащи се на кръст черти, може би знак
Полът е силно подчертан.
Вторият конник е разположен най-ниско. Конят е тромав, с голяма глава, а муцуната-нетипична (прилича по-скоро на лос), но с грива, юзда и ездач на гърба. Предните крака са недовършени, а задните свързанн със знака вря-
зан по-дълбоко. Полът е подчертан.
Силуетът на конника е неясен, отзад разширен.
Между двамата конници, но по-назад от тях е изобразено животно, което по начертание прилича на другите конски фигури. По същия начин са предадени тялото и задните му крака. Предните крака са в момент на движение. Полът е силно подчертан. Но главата и трите израстъка над нея са нетипнчни за коня. Не е ясно дали е изобразен козел с две уши и рог, или се натъкваме на рядко среща-но неумение при изобразяването на конската фигура, още повече, че под муцуната до шия-та се виждат линии (може би юзди с поводи).
Камък № 17, в северозападната стена на кулата, III ред над основата. Трите животин-ски фигури, изобразени върху камъка, вероятно са композиционно свързанн (табло III 6). Най-сполучливата и изразителна фигура е тази на жребец в средата най-горе. Конят е със силно тяло, стойката е напрегната, шия-та извита в дъга надолу, окото, очертано с дъга и точка, е като че налято с кръв. Главата е сравнително голяма, показана са и ушите. В гривата се виждат триъгълни зъбци между косите чертички. Задните крака са изобразени внимателно, със ставните извивки и копитата. Предните са започнати, попра-вяни и недовършени, но това не намалява експресивпостта на рисунката.
Другите две фигури са съвсем различии, явно от друг художник. Срещу коня вляво
се вижда недовършена дълга фигура на животно, чийто вид не може да се определи със сигурност, но прилича на кон. Гривата е пре-дадена със зъбци. Пресечена е с две наклонени линии, наоколо има и други, по-плитки. Долу вдясно е изобразена друга конска фигура, сходна по стил с недовършената. Главата е голяма, дълга. с оглавник, ушите малки, едва загатнати, опашката — с триъгълник (като на сърна), задните крака са недовършени, а предните — дебели. с пресичащи се една друга линии. Вместо с копито те завършват с остър връх.
Между фигурите се забелязват множество линии, може би без връзка с тях. В горния ъгъл се очертава триъгълна фигура с два-три лъча в краищата на основата.
Камък № 18, в северозападната стена на кулата, III ред над основата. Представена е композиция от пет фигури, от конто може би не всички са свързанн с първоначалния замисъл, изпълнени от различии хора (табло II 5). Най-дясната фигура, ниско долу, се различава ряз-ко от останалите по стил, но е съобразена по място с тях. Представен е ездач с островърха шапка (шлем), с широко, неестествено разпе-рени встрани ръце с по три пръста. Тялото е контурно. Същото се отнася и за конската фигура — с две-три непрекъснати линии е очертано тялото без подробности. Наоколо се виждат доста черти в различии посоки, но тук повърхността е повредена от пожар и не може да се установи дали са част от някаква рисунка или знак. Над нея се вижда недовършен зна-
Трите фигури на животин, разположени по диагонал, явно са изпълнени от една ръка. Горните две приличат на сърни с рога (къси, неразклонени), с малки заострени глави, с едри тела, едната е с характерна къса опашка. Смущаващо е оформянето на задните крайници. Първата фигура е с широк заден крак с ясно изразени нокти (5) и подчертан пол. Средната, най-голяма фигура е със също такъв крайник, неумело оформен. Третата фигура е в същия стил — меки линии, дълго, заоблено тяло, но е от друг вид. Муцуната е дълга, извита като на хищник, ухото голямо, крайниците къси, опашката дълга, пищна, раздвоена в края (може би поправяна). В общи линии животното прилича на лисица.
Трудно е да се търсят аналогии на такива неумели рисунки, но все пак са предадени най-харайтерните черти — формата и положение™ на главата с къси рога, дълга шия и едро тяло на сърните (в първите две фигури). Те са най-близки до изображение™ на сърна в бяг от Преслав21. Към тази група може би трябва да се постави и иедовършеното животно върху камък № 1, сходно с една рисунка върху фрагмент от тухла от Плиска, определено от К- Шкорпил като сърна22.
Горе пред първата фигура на диво животно е изобразен още един ездач, стрелящ с лък.
86
Видът на язденото животно обаче е неясен— муцуната е остра, като че с птичи клюн, гър-бът извит нагоре като на камила, а опашката конска. Разбира се, при определяне вида на изобразените животнн и предмети не бива да се забравя, че рисунките са дело на хора с различна стелен на сръчност, че грапавият материал, върху който се рисува (камък), създава допълнителни трудности.
Камък № 19, IV ред над основата, в юго западния ъгъл на петоъгълната куда. Пред-ставен е конник в ход наляво. Конят е с тежко, тромаво, силно тяло, в бавен, тържествен ход (алюр). Главата му е сравнително голяма, с украса на челото и висулка под челюстта, в сбруя — виждат се оглавникът, поводите, част от седло и подложка под него. Опашката е дълга, разпусната. Фигурата на едзача е почти заличена. Отделил линии подсказват за някои подробности — може би колчан за стре-ли на седлото, калъф за лък, стърчащ над ра-мото, и малък кръгъл щит до тялото. Долу, под задните крака на коня, едва се различава фигурата на малко животно, най-вероятно куче, тичащо успоредно с коня (обр. 3; табло II 4).
При разглеждането на композицияча правя впечатление пълното сходство с Мадар-ския релеф23. Липсват фигурата на лъва и късото знаменно копие, забито в него. Но под предните крака на коня има линии, конто
вероятно са оформяли някаква фигура. Характерен елемент е висулката под челюстта, също широко разпространен тип украса за коне през цялото средновековие24. У нас не е засвидетелствувана по досега публикуваниче графитн, но в разглежданата серия се среща за втори път (и в рисунката на кон върху камък № 13).
Камък № 20, вложен в югозападната стена на кулата, IV ред над основата, с потъмня-ла, обгорена повърхност. Линиите са едва различным и изображенията не могат да се уточнят. Размери 88,5 43 см.
Камък № 21, в югозападната стена на кулата, II ред над основата, с размери 70 30 см. Повърхността е повредена, дясната половина на лицето отлющена. Върху запазената част се виждат следи от рисунки.
По-подробно ще бъдат разгледани сиените върху камъни № 2, 4, 6, 7, 14. 16, 17, 18 и характерните детайли в тях. Най-интересни и необичайни, несрещани досега в старобъл-гарските графити са странните полуовални, триъгьлни и трапецовидни фигури с лъчи или зъбци, излизащи над основата нм в рисунките върху камъни № 2. 6, 7, 14, 17. Правн впечатление тяхното стилно единство въпрекн раз-личията във формата. Явно е, че не са случай-ни, но какво означават? При сравнението им с паметниците на приложното изкуство, например коланни накити,върху конто могат да
Обр. 3. Изображение на Мадарски конник върху камък № 19 в петоъгълната кула
87
се открият стилизирани до орнамент човешки лица или зооморфни изображения, се вижда приликата във формата — издължена, полу-овална или заострена с три островърхи изда-тъка в широкия край'28. Този детайл е характерен и за изображения от друг род — върху два амулета от Преслав.26 Шуменската плойка, в една от сиените по сандъка на Терачина27 и др., където се явява в пълния си вид— тривърха корона или шапка, прнемаща се за белег на шаманско отличие28. Като цяло спо-менатите фигури подсказват далечно сходство с човешко лице с остра брада, увенчано слъчиста или рогата корона. Този образ е характерен за изкуството на тюрките от най-дълбока древност (бронзовата епоха, I хил. пр. н. е.) та до наши дни29. Култовите памет-ници (шамански изображения, шамански маски, маски на духове и пр.) със стилизирано човешко лине с остра брада и рога, постепенно превръщащи се в лъчиста корона, се срещат по цялата огромна територия, населявана от тюрките — от Сибир до Монголия и Алтай, от Байкал до р. Дунав30, както и в съседните племена — например по р. Амур (изображения на овал с лъчи около него и ухо)31. Пред-назначението на тези предмета и рисунки е култово. Следователно може да се допусне, че и полуовалните, триъгълни и трапецовидни фигури сред плисковските рисунки са изображения на такива маски. Схематизанията е доведена до краен предел, формата — до неузнаваемост, което говори за една вече заглъх-ваща традиция.
Може би с течение на вековете религиоз-ните представи и ритуали да са се променяли по смисъл и изява и подобно тълкуване да е неправилно? Тук трябва да се отбележи, че шаманството е много консервативно и голя-ма част от неговите съставки, изобразени по най-старите шамански „писаници", са засви-детелствувани по етнографски път и през XX в 32 Еволюция във възгледите и формите на изявите им несъмнено има, но сърцевината е непроменена и характерна.
Сцената върху камък № 6 е съвсем необи-чайна и засега не се поддава на сигурно тълкуване (табло III 5). Като указател за култо-вия й характер могат да служат тривърхите шапки на ездачите. Както вече бе споменато, с такива шапки или корони се изобразяват само служители на култа или самите божества, но никога царе, ханове или вождове33.
Характерен момент в шаманството е т. нар. „получаване на шаманския дар“, т. е. общу-ването на шамана с неговите духове покровители, в резултат на което той получава своите свръхестествени способности, приобщава се към духовете, превръща се в човек от „отвъдния свят“. Сред някои народи това приобщаване се извършва чрез церемонията на символично умъртвяване на шамана, на разкъсването му от духовете, за да възкръсне отново вече в образа на свръхестествено същество34.
Има сведения за българския кам (т. е. шаман) Паган, убит от приближените му35.
Може би сцената е отглас на действително събитие. По-вероятно е обаче това да е някаква ритуална сцена, свързана с шаманския култ, чийто точен смисъл остава неясен засега. Вероятно отразява именно обреда при получа-ването на „шаманския дар“. Душенето с въже на високопоставени личности или при жертвоприношения е свързано с орендистичните представи, конто не са чужди и на шаманството36.
В рисунките върху камък № 2 (табло III Добр. 1) шаманскитемаски са пряко свър-зани с изображението на слънце. Култът към слънцето е характерен за много народи от различии епохи. Това е общочовешки, световен култ37. В случая сигурно става дума за формата му на изява сред прабългарите, тъй като шаманството не е засвидетелствувано сред сла-вяните.
Почитането на коня като свещено и жер-твено животно е също широко разпространено сред много народи от най-дълбока древност38. Този култ е особено траен и ярко изразен сред тюрките (общеизвестно е значението на коня в номадския им живот), пряко свързан с шаманството. По пътя си към страната на духовете шаманът „язди“ дайрето (тъпана) като кон, пряко наречен „шамански" или „небесен" кон39. На избраните животни се оказ-ват ритуални почести40. Отношението към коня в този аспект може би е отразено в рисунката върху камък №4 (табло II 2) —два коня със стрели срещу муцуните им, като че забита в тях41. Изображението на конска глава с оглавник върху камък № 9 (табло I 6\ обр. 2) несъмнено е във връзка със системата старобългарски знаци, врязани наблизо42.
Освен това образът на коня много често е свързан пряко със слънчевия култ. В мито-логията на тюрките в по-късната епоха той измества образа на елена (лоса) — слънце, и се превръща в атрибут на слънчевото божество43. В този смисъл може да се тълкува ярко изразената семантична връзка между коня и слънчевата дъга от рисунката върху камък № 6 (табло III 4). Подобна връзка може да се открие и в някои други старобългарски графита — например изображението на кон в ход срещу7 слънцето върху капака на един от саркофазите край Голямата базилика в Плиска44.
В рисунката върху камък № 2 изявата на този култ е още по-пълна — конник, яздещ срещу слънцето. Рисунката е по-късна от та-зи на слънцето, но е съобразена с него и в явна смислова връзка с по-старите сюжета, изобразени на същия камък. Слънчевият конник у тюрските народи е персонификация на самото слънчево божество. Данните за това са многобройни и сравнително добре проучени45. През VIII—IX в. се оформя в окончателния си вид и култът към върховния бог Тенгри, бог-небе, по-късно — бог-слънце. Неговите амулета са със слънчеви символи, а жерт-вените животни — коне46. Многобройните изображения на конници сред старобългарските графити и паметниците на приложното
88
изкуство може би изобразяват и самого слън-чево божество, приело земния образ на героя конник. В подкрепа на това може да се отбе-лежи, че атрибутите и позите им са еднотипни.
На юг от портата на Западната стена на Вътрешната крепост на Плиска има и други изображения, свързанн с култа към слънцето и коня47. В самата порта върху фрагмент от тухла е открито едно антропоморфизирано слънчево изображение, което според Ст. Михайлов48 би могло да се свърже и със слънчевия култ у славяните. Натрупването на толкова сходни по символика изображения в едно селище (Плиска) явно не е случайно, а плод на вековна традиция и вярвания.
Една от рисунките върху камък № 2 пред-ставя друг символ, познат на човечеството от най-дълбока древност, но нетипичен за нагните изображения —- човек в лодка, вписани в слънчев кръг. Митът за движението на слън-чевото божество по небесния свод в ладия е засвидетелствуван на много места — Египет, Гърция, Карелия, Скандинавия, р. Амур и пр., отдалечени по време от нашего изображение4®. В писмените извори за прабългарите не се споменава за някакви вярвания или божества, свързанн със символа на лодката. Подобии данни могат да се открият при славяните — почитане на водни духове, русалки и пр. Но характерните белези на рисунката я отнасят към прабългарския кръг от паметни-ци на изкуството и религията50.
Известии данни се откриват в шаманските възгледи за пътуването на душите на умрели-те в „отвъдния свят". Те се возят по родовата река в лодка, придружавани от шамана. За същото свидетелству ват данните за погребения или трупоизгаряне в лодка, както и пог-ребални съоръжения във форма на лодка51.
Още по-тру дно е да се даде сигурно тълку-ване на човешки образ в лодката, заемащ цен-трално място в композицията. Вероятно това е шаман, въпреки че около него или върху него не е изобразен нито един типичен шамански атрибут. Особеното му положение и роля са подчертани чрез размерите на самата фигура и съотношението й спрямо останалите, както и чрез гъстата, буйна коса (също факт, съвсем необичаен за старобългарските изображения на хора по графитите)5’2, признак за
благороден произход според никои писмени даннн.
Една от най-ранните и повредени рисунки върху същия камък представя ездач, чия-то долна част е заличена от изображението на човек в лодка. Особеното в това изображение е неестественото положение на ръцете — широко разперени встранн (раздвоеното лентово знаме в лявата е познато от изображението на воин върху кана от Наг-Сент-Миклошкото съкровище)53, завършващи с по три пръста. В същата поза е и вторият ездач от сцената върху камък № 18. И в двата случая, както и човекът в лодка са изобразени с по три пръста. Случайност ли е това или установен ритуален жест' По-приемливо е второго, въпреки че засега не можем да посочим други при-мери в подкрепа на това предположение.
Както вече бе посочено при описанието на рисунките, те никога не са самостоятелни, без специфични детайли и знаци, подсказващи за някакво символично съдържание. Около тях или върху самите изображения (например върху хълбоците на животните върху камък № 16) са вдраскани добре познатите
старобългарски знаци Y, IYI,	(отделни
или групирани), както и други схематизирани, условии изображения — шамански маски (в композиция или отделно), човешки крака, предмети с дълги дръжки и триъгълник на върха (знамена или знаци). Опитите за тъл-куването им отделно или във връзка с изоб-раженията биха могли да бъдат предмет'на отделно изследване. Тчк се задоволяваме само с разглеждането на някои от тях в пряка връзка с рисунките, като се съобразяваме с целта на настоящата статия — да се обнародва една серия интересни графитни рисунки, по-вечето. а може би и всички с определено кул-тово съдържание. Включването им при из-следването на старобългарските графити и при проучването на езическите вярвания и обреди на прабългарите несъмнено ще допри-несе за изясняване на някои въпроси, както и за осветляване на нови, нензвестни досега страни от духовния свят на средновековния българин.
s 1 Разкопките бяха проведени под ръководството на В. Антова от ОИМ — Шумен, и сътрудничеството на археолозите Т. Михайлова, Ст. Витлянов и Т Балабанов. Изказвам благодарност на др. В. Антонова за предоставената ми възможност да работя върху рисунките и да ги публикувам
2	Копирането иа рисунките и изчертаването им бе направено от техника А. /Кечев, а фотографиране-то — от Н. Карагьозян от филиала на АИМ към БАН — Шумен, на конто изказвам благодарност за прециз-ното изпълнеиие.
3	Вж. поместената в този сборник статия на В. Антонова и Ст. Витлянов.
4	Д. Овчаров. Български средновековни ри-сунки-графити. С., 1982 и цит. лит.
* Пак там.
8 С. Станчев, Реалипте върху релефа на .Мадарския коиник. — В: Мадарският конник (Проуч вания върху иадписите и релефа). С., 1956, с. 181.
7 В. II в а и о в а. Разкопки на Хврадака в Преслав — В: Разкопки и проучвания, III, 1949, с. 30, обр. 26
8Д. Овчаров. Цит. съч.
9	Пак там.
10	К. Шкорпил Абоба — Плиска. — ПРАНК, X, 282—285, табл. LIII, 14; LV, 1в, 2в, Зв; I IV, 14, 15, 18: С. Михайлов. Разкопки в Плиска през 1945—1947 г. —Разкопки и проучвания, III, 1949, с. 188, обр. 17 Р. Р а ш е в. Знаци и рисунки по стените на Кръглата църква в Преслав. — ИНМШ, VI, 207—208, табло Ц.в,-.
12 Плиска — Преслав, 4
89
11	С. С т а и ч е в. Разкопки и новооткрити материали в Плиска през 1948 г. — ИАН, XX, 1955, 209 -213, обр. 1, 28; Реалиите. . ., с. 181.
12	С. Михайлов. Археологически материали от Плиска, 1948—1951 г. — ИАИ, XX, 1955, с. 116, обр. 50, 51.
13	К. Ш к о р п и л. Цит. съч.
14	А. П. Окладников. Шишкинские писании (Памятники древней культуры Прибайкалья). Иркутск, 1959, с. 165, рис. 100—101.
46	Й. Б а р н я Предварительное сведение о каменных памятниках в Бессарабии (Обл Добруджа).— Даша, VI, 1962, 301—311, обр. 14
48	Д. О в ч а р о в. За характера и принадлеж-иостта на средновековните рисунки от Басараб (Мур-фатлар).—Археология, XVII, 1975, 3, с. 7, обр. 8; Нови даини за корабоплаването в Средиовековна България — В: Алманах Фар' 73, Варна, 1973; Р. Р а-ш е в Знаци и рисунки. . ., с. 205
По време на разкопките на Севериата порта на каменната крепост в Плиска през 1977 г. е открито още едно изображение на кораб платноход, иапълио аналогично на публикуваното тук. Изказвам благодарност иа Т. Балабанов, ръководител на разкопките, за предоставената ми възможност да се запозная с не-публнкуваните рисунки.
17	С. Михайлов Археологически материали . ., с. 58, обр 11
48	Пак там.
19	Като потвърждение на тази мисъл може да бъде посочено и новооткритото изображение на кон-единорог при Северната порта на Плиска, сходно по трактовка с публикуваното тук (Т. Балабанов, под печат).
29	А. П. Окладников. Цит. съч., 111 —112.
21	Д. Овчаров Върху фауната в Среднове-ковна България. —Природа, XXIV, 1975, 4, с 30.
22	К. Ш к о р п и л Цит. съч., с 282. Табл. L IV, 3.
23	С. С т а и ч е в. Реалиите. . ., с. 181.
24	V П. О к л а д н и к о в. Цит. съч. 111 — 112.
25	Т. Т о т е в. и Р. Р а ш е в. Нови данни за старобългарското пзкуство (VIII — X)	(под печат).
26	Пак там.
27	Н. М а в р о д и н о в. Старобългарското изку-ство С., 1959, с. 68, обр. 60; с. 75, обр 69.
2S	Л. Р. К ы з л а с о в. К истории шаманских веровании па 'лтае — KCIIIIMK, XXIX, 1949, с 48
29	А. П. Окладников. Древние шаманские изображения из Восточной Сибири. — СА, X, 1948, с. 224; Петроглифы Байкала — памятники древней культуры народов Сибири. Новосибирск, 1974.
30	А. П. С м п р в о в. Очерки древней и средневековой истории пародов Среднего Поволжья и Прикамья. — MII.A СССР, № 28, 1952.
31	А. П Окладников Лики древнего Амура (Петроглифы Сакачи-Аляиа) Новосибирск, 1968, с. 96, обр. 9.
32	А. П. Окладников. Петроглифы Байкала. . ., с. 120 и цит. лит.
33	Л. Р. К ы з л а с о в. Цит. съч.
34	А. П. Окладников. Петроглифы Байкала. . ., с. 81
36	В. Б е ш е в л и е в. Вярата на първобълга-рите. — ГСУ ИФФ, XXXV, 1938—1939; Първобъл-гарски амулети —ИНМВ, IX (XXIV), 1973, с 62
38	Пак там
37	В. II. Р а в д о н и к а с. Элементы космиче" ски.х представлений в образах наскальных изобра" жений. — СА, IV, 1937, с. 12; С. А. Плетнев а-От кочевий к городам, Салтово-маяцкая культура.— МИ.А СССР, № 142, М., 1967, с. 175.
38	В. Г. Миронова. Языческое жертвоприношение в Новгороде. — СА, 1967, 1, с. 215; С А Плетнева. Цит. съч., с. 176.
39	Е. Д. Прокофьева Шаманские бубни.— В- Историко-этнографический атлас Сибири. М.— Л., 1961, с. 440, 445.
40	А. П. Смирнов. Цит. съч., с. 270.
41	Досега такава рисунка не е откривана в старо-българските цеитрове. Върху костеио рогче има нари-суван кои със стрела на хълбока, но разликата е оче-бийна. Вж. С Михайлов. Археологически материали. . ., 68—69, обр. 20.
42	За енмволичното значение иа някои старобългарски знаци вж. В Бешевлиев Първобългар-ски амулети. — ИНМВ, IX, 1973.
43	С. А. Плетнев а. Цит. съч., 175—176.
44	Д. Овчаров. Български средновековни рисунки. ... Табл LXXXV1I, 1
45	С. А. П л е т н е в а, Цит съч., 175 176
48	Пак там.
47	Непублику вани. По съобщения на археологически конференции през последните години.
48	С. М и х а й л о в. Разкопки на Западната порта. . ., 220—228.
49	В. И. Р а в д о н и к а с. Цит. съч.: А. П. О к-л а д н и к о в. Лики . ., с. 96.
59	Д. Овчаров. Цит. съч , с. 53.
51	А. П. О к т а д п и к о в Петроглифы Байкала. . ., с. 81. Шишкинские писаницы. . .. с. 165
52	Д. Овчаров. Цит. съч.; С. Станчев. Цит. съч.; Р. Р а ш е в. Прабългарски култов па-метник от Мадара. — Археология, XV, 1973, 2, с. 29.
53	Н. М а в р о д и н о в. Старобългарското изку-ство. С., 1959.
90
РАЗКОПКИ НА ЗАПАДНАТА КРЕПОСТНА СТЕНА В ПЛИСКА (Проучвания па юж ни я сектор през 1973—1977 г.)
.Людмила Дончева-Пешкова
В изпълнение на програмата за разкриване на крепостните съоръжения на първата бъл-гарска столица през 1973—1977 г. се прове-доха археологически разкопки на западната— най-дълга стена на плисковската каменна крепост. Проучването на тази стена се извърши в два сектора — на север и на юг от Западната порта1. Южният сектор обхваща пространство-то на юг от Западната порта до югозападна-та кръгла кула. Тазп кула и 16 м от стена та на север от нея са разкрити през 1963 г. от А. Милчев.
Преди започване на разкопките трасето на крепостната стена се очертаваше много добре. То представляваше неголямо възвише-нпе, което се издигаше над околния терен от 0,20 до 1,50 м височина и достигаше широчи-на 16—17 м. Както се установи по време на разкопките, това възвишение не е истински културен пласт, а е образовано предимно от строителните материали на разрушената крепостна стена. При това по цялото протежение върху куртнната насипът е нисък (0,20— 0,40 м), но непосредствено до лицата й натру-
Обр. 1. Част от разкритита крепостна стена близо до портата
Плиска — Преслав, 4 София, 1985
91
Обр. 2. Напречен разрез в южния сектор на Западната крепостна стена
а — хумусен слой; б — насип от дребни камъни и хоросан;; в— черно-кафява пръст, смесена с дребни камъни, каменни блокове и тухли; г — кул турен пласт; д — хоросанена кора; е — здрав утъпкан пласт
паните от разрушената крепостна стена строи-телни материали достигат височина 1,20 — 1,40 м, като постепенно намаляват на изток и запад, за да се слеят с околния терен (обр. 1). По-нисък е насипът — до 0,70 м в южния
Обр. 3. Крепостната стена на юг от портата
Обр. 4. Част от източното лице на стената
край на стената. Тук и самата куртина е по-силно разрушена, като от суперструкцията й са запазени по един или два реда камъни.
Проучването на южния сектор се извърши в продолжение на пет кампании, като всяка година се разкриваха по 60—70 м.
По време на разкопките няколко пъти оставяхме еднометрови широки неразкопа-ни участъци от двете страни на стената с цел да проследим напластяванията и да заснемем образуваните профили. Установено бе, че по цялото протежение на куртината картината е приблизително една и съща. Най-горният пласт представлява тънък хумусен слой(0,10—0,20 м), наситен с трева, храсти и акациеви дървета (обр. 2). Под него следва пласт, произхождащ от развалините на стената и съдържащ дребни камъни и много хоросан (0,40—0,90 м). Третият пласт представлява кафяво-черна пръст, смесена с паднали от стената дребни камъни и каменни блокове, и най-отдолу— тухли (0,20—0,70 м). След описаните Пластове, конто постепенно се сливат с околния терен, се очерта сиво-черна пръст (0,50—0,60 м). Този слой е истинският културен пласт и от вътрешното лице на стената е наситен с материали, конто напомнят за живота на обитате-лите в югозападната част на плисковския вът-решен град. Такава е приблизително дебелината на пласта непосредствено до западного лице на стената, но тук находки се срещат изклю-чнтелно рядко. Най-отдолу, над самите осно-ви, материали почти не се откриват и кафя-вата пръст е доста здрава и утъпкана. На дълбочина 1,80—2,30 м от съвременното ниво в зависимост от наклона на терена се достигна до основите, конто изцяло лежат в жълт стерилен пласт.
Крепостна стена. Оказа се, че на юг от портата Западната крепостна стена е дълга 343,30 м. Дебелината й е 2,60—2,65—2,70 м. Двете лица на стената са градени от големи дялани блокове в неправилен лойфер — биндер (обр. 3). Между блоковете пълнежът е от големи блокове, ломени камъни и хоросан, съдържащ едро счукани тухли (opus implec-tum). Строителите на крепостта са се стремили в отделните редове да поставят камъни с
92
еднаква височина, но това невинаги им се е отдавало. Неравностите в редовете и образу-ваните фуги са били сполучливо прикривани от широките 0,05—0,08 м, а на места до 0,20 м ивици розов водонепропускаем хоросан. Това особено добре личи в най-долния пласт от суперструкцията, който най-дълго е бил защитен от атмосферните влияния и при който между гладко одяланите бели камъни се от-крояват старателно загладените червени фуги (обр. 4).
На няколко места за изравняване на редовете са поставяни тухли (обр. 5а). За да се избягнат изкривяванията, някои блокове са изрязвани във форма на буквата Г (обр. 56).
В проучения южен сектор са запазени от един до шест реда каменни блокове на височина от 0,40 до 2,80 м. В по-добро състояние е източното лине на стената (обр. 3), където на отделяй места (южно от портата и около петоъгълната куда) се проследяват около 60 м с по четири реда каменни блокове и около 140 м с по три реда блокове. Непосредствено южно от югоизточната куда на портата се виждат камъни от петия и даже от шестая ред. В по-лошо състояние е стената в южния край, където на разстояние 112 м са запазени камъни само от първия и втория ред над ос-новите. Западното лине на стената е още по-разрушено. Каменните блокове са по един ред (25 м), два реда (100 м), повече по три (170 м) и по-малко по четири реда (35 м). И тук непосредствено до югозападната кула на портата се виждат отделяй камъни от лети и шести ред, като стената достига височина 2,80 м (обр. 6).
Западната крепостна стена в Плиска, както и Източната, следва естествения наклон на терена от север на юг. Строителите на крепост-та са се съобразявали с този наклон и затова денивелацията от портата до югозападната кръгла кула е голяма — около 7,5 м.
Разкопките в южния сектор, както и в северния показаха, че Западната крепостна стена не представлява идеална права линия, а се отклонява постепенно на запад и на изток (обр. 3). Установи се, че веднага след портата стената се отдръпва на запад с 0,05—0,10 м, за да достигни на 90 м от нея отклонение 0,40 м. След това тя отново и постепенно се отклонява на изток, като на 145 м от портата се връща в първоначалното положение. Но близо до входа на петоъгълната кула (на 165 м от портата) тя започва да се измества все по на изток и на 250 м южно от портата достига най-голямото си отклонение — 1 м в продължение на 45 м. След това се наблюдава отново отдръпване на запад, но до края — при югозападната кръгла кула, тя не се връща в първоначалното положение, а остава с 0,50 м изместена на изток.
Употребените в градежа на западната крепостна стена камъни са предимно от пясъчник и варовик. Много от тях са изветрели и изгубили първоначалния си вид. Прави впечатление, че напречно поставените блокове са по-
Обр. 5.
а — тухли, поставени в градежа на стената за изравняване на редовете; б — част от стената с камък, изрязан под форма на буквата Г
Обр. 6. Част от западното лице на стената
93
Обр. 7. Камък. с латински надпис
Обр. 8. Тухла от зъбер
Обр. 9. Тухли с украса
’ често от пясъчник. При някои бели варовико-ви камъни се срещат раковини. Рядко се от-криват блокове, одялани от мрамор, донесени от съседни антични паметници и градежи. В южния край на стената бе намерен паднал от зида камък с четириредов латински надпис, от който са запазени само 12 букви. Вдясно от надписа е скулптирана лоза (обр. 7). Ка-мъкът е очукан от двете дълги страни и офор-мен като блок, за да се сложи в градежа. По него се вижда полепнал хоросан, примесен с парченна счукани тухли. От пълнежа про-излизат и по-дребни, начупени мраморни де-тайли, по конто се забелязват профилиране и релефни орнамента.
Поставените в градежа на стената камъни са с различии размери. Височината им е 0,40— 0,60 м, дължината при надлъжните — 0,70—-1,20 м, а при напречните — 0,25—0,45 м.
Според К- Шкорпил плисковските кре-постни стени са били високи около 10 м и са имали по 20 реда камъни. Горните им части са завършвали с хоризонтална платформа, която е имала парапет с двускатни зъбери2. При разкопките в южния сектор не бе намерен нито един капак на зъбер.
В градежа на крепостната стена са изпол-звани и тухли. Както вече се посочи, някои от лях са употребявани за изравняване на редовете, а други са поставяни в пълнежа. Стратиграфските наблюдения по цялото про-тежение на южния сектор показаха, че тухлите се намират в най-долния пласт на насипа. Това подсказва, че те са паднали от най-го-ляма височина. Не е изключено с тухли да е бил изграден парапетът на платформата. Интерес в случая предизвиква една тухла, намерена от външната страна на куртината. Тя е широка 0,225 м и е обхваната от всички страни с дебел 0,10—0,15 м пласт червен хоросан. В хоросана ясно личат леглата на други две тухли. Твърде вероятно е този дебел тухлен къс да е част от зъбер (обр. 8).
Тухлите са различии по цвят, форма и размери. Срещат се почти квадратни тухли, на-правени от жълта глина, с размери0,31 X 0,295X X 0,045 м. Други са изработени от охрово-червена глина (0,32X 0,32 \ 0,04 м и О,33х X 0,325 ч 0,045 м). От охрово-червена глина са и най-големите тухли — 0,44x0,44x0,08 м. Върху стените им обикновено са вдълбани с пръст пресичащи се в диагонал линии. Пра-воъгълннте тухли също са различии по цвят и размери. От охрово-червена глина са напра-вени тухли с големина 0,285 0,18 0,05 м; 0,33 0,225 0,08 и 0,345x0,27 0,05 м. Прави впечатление, че единствено в района на петоъгълната кула са открити тухли, чиито стени са покрити с орнамент. Украсата е разнообразна, макар и получена със скромни средства. С еднозъб или многозъб инструмент са врязани дъговидни, вълнообразни, зигза-говндни линии. Някои от тях се пресичат и образуват звезди, ромбове, клончета на ела. Често се срещат ямички, подредени в един или няколко понякога пресичащи се редове.
94
Създава се впечатление като че ли в този уча-стък на стената покритите с украса тухли са били нарочно вградени, за да се виждат (обр. 9).
За изясняване субструкцията на стената от двете й лица бяха направени сондажи, от конто се установи, че основите са дълбоки 2 м и са вкопани в здрав жълт глинест терен. При сондажните проверки се констатира. че от изток основите са по-тесни от суперструкцията с 0,20 м, а от запад — с 0,10-—0,13 м. Това стесняване на суперструкцията е интересна особеност, която се наблюдава и при другите крепостни стени на Плиска.
Първият сондаж с размери 0,5 м бе напра-вен при източното лице на стената на 13 м от югоизточната кула на портата (обр. 10). Благодарение на него още в самото начало на разкопките можахме да установим начина на изграждане на основите. Най-напред в тран-шеята са били забити пилоти, чиито по-тъмно оцветени легла и днес се забелязват добре в жълтата глина. Пилотите са се издавали от дъното на траншеята с 0,20—0,22 м. Те са били малки, квадратни в сечение колчета със страни 0,05—0,06 м, поставени на 0,20—0,25 м едно от друго. Върху тях са наредени средни по големина ломени камъни. Над тях следват редове блокова зидария, между конто се виждат и грубо одяланите лица на местни плоче-сти камъни. Малкото разстояние между лице-вите страни на основата и траншеята е запъл-нено с дребни ломени и речни камъни, обидно залети със здрав хоросан3.
Друг сондаж с размери 1,50—1,50 м бе на-правен в ъгъла, сключен между външната стена на петоъгълната кула и западного лице на крепостната стена (обр. И). И тук в траншеята са били забити пилоти на разстояние 0,20— 0,25 м един от друг. Те са били квадратни в сечение, високи 0,35—0,40 м. В горния край са оградени от дребни ломени камъни. конто образуват квадратни гнезда, залети с хоросан. Върху хоросана са наредени ломени камъни, а над тях — три реда блокова зидария. И тук разстоянието между траншеята и лицето на основата е било запълнено с изобилен хоросан, който е полепнал върху блоковете, пор ад и което те трудно се очертават.
И при Западната крепостна стена, както при другите участъци на втория укрепителен пояс на Плиска, не се забелязва цокълен ред. Вместо него навсякъде по продължение на стената се проследява тясна (0,15—0,20 м) хоросанова кора, здраво свързана с лицевата страна на блоковата зидария.
Прави впечатление, че непосредствено на юг от портата най-долният ред от суперструкцията е вкопан в здравия терен най-напред с 0,05, след това с 0,10, а към петоъгълната кула с 0,20 м. На 25 м южно от кулата този ред се е намирал изцяло в здравия терен. Това особено добре личи при западного лице на стената. Тук по цялото протежение — от портата до кръглата югозападна кула — се е залазила хоросанова кора, образувана от сти-чащия се хоросан по време на градежа на кре-
Обр. 10. Сондаж при източното лице на стената
постната стена и маркираща някогашния терен. Тази кора е дебела 0,03—0,05 м и широка 1 1,5 м. (обр. 20). При източното лице на стената хоросановата кора е почти навсякъде разбита. Само тук-там, главно на север от петоъгълната кула до средата на първия ред от суперструкцията, теренът е по-здрав и утъпкан, на места личат следи от хоросана.
Петоъгълна кула. На 171,50 м точно в средата на разстоянието между портата и югозападната кръгла кула бе разкрита очак-ваната петоъгълна кула. Мястото на кулата се очертаваше много добре, тъй като представ-ляваше почти кръгло възвишение, което се издигаше над околния терен с 1,60 м височина и достигаше широчина 9—10 м. Точно в средата на кулата бе оставен профил, който по-могна да се установят напластяванията в нея. Установено бе, че падналите материали образуват голям триметров насип, в долните части на който изобилствуват тухли. В кулата се е
95
Обр. 11. Сондаж при западното лице на стената— до южната външна стена на петоъгълната кула
Обр. 12. Петоъгълната кула
разразил силен пожар, за конто свидетелству-ват 0,80 м пласт от вылепи и пепел, силно обгорените и почернели стени на варо-вчковите блокове, напуканата им разрушена повърхност.
И тази петоъгълна кула, както и другите кули с подобна форма на плисковската кре-пост, се нздава извън стената, като острият й връх и входът й лежат на една права линия (обр. 12, 13).
Стените на кулата са дебели 1,50 м. Граде-ни са както крепостната стена с големи дялани блокове в неправилен лойфер—биндер. Тъй като стените на кулата са значително по-тън-ки от крепостната стена, градежът им е по-плътен. Чалкото пространство, което остава между надлъжно и напречно поставените блокове, е запълнено с дребни ломени камъни и хоросан, примесен със счукани тухли. Фугите между блоковете от двете лица са запълненн с много фин хоросан, съдържащ, ситен тухлей прах.
Най-дълга — 7 м, е източната стена на кулата, която всъщност е крепостната стена. От нея са запазени три-четири реда каменни блокове, конто в северната част достигат ви-сочнна 1,90 м (обр. 14о). Северната и Южната стена (обр. 14 б, д) сключват почти прав ъгъл с източната (88') и са конструктивно свързани с нея. Отвътре те са дълги 3,40 м, а отвън — 4,20 м. От Северната стена са запазени по три-четири реда каменни блокове на височина 1,10—1,60 м, а от южната — по три реда блокове на височина 1,40 м. До тези две стени под тъп ъгъл (130 ) са долепени останалите две стени. Тъпият ъгъл е оформен не от отделив съединени камъни, а от специално одялани монолитни блокове. На запад тези две стени се съединяват, като образуват клин, върхът на който лежи на оста на кулата. Североза-падната стена отвътре е дълга 4,60 м, а отвън— 6,50 м. Запазени са три реда блокове на височина 1,22 м (отвътре) и 1,03—1,07 (отвън) (обр. 14 в, з). Югозападната стена отвътре е дълга 4,70 м, а отвън — 6,50 м. Отвътре са запазени два реда на височина 0,97—1,05 м, а отвън — три реда на височина 0,97—1,10 м (обр. 14 г, и).
Подът на кулата е постлан с големи каменни блокове като тези от лицата на стените. На-стилката, която достига до средата на първия ред от стените, е запазена само в източната половина. На места под нея личи хоросанова подложка с дебелина 0,10 м. Камъните са поставени в осем реда, обикновено с дългата страна в посока север—юг. Към върха дебелината на редовете постепенно е намалявала. Камъните от настилката са свързани помежду си и с тези от стените на кулата с широки и здраво замазани хоросанови фуги.
Входът на кулата е от изток през крепостната стена (обр. 15). И при него, както при портите и останалите плисковски кули, личат преустройства. Първоначалният вход се е на-мирал над първия ред камъни от суперструк-цията и е бил широк 1,20 м. Неговото място
96
Разрез Б-Б
Обр. 13. Грифично предстивяне на петоъгълната кула
се очертава добре от два напречио и надлъжно поставепи блока от изток и от запад. Северна та страница на първоначалния вход и сега е запазена. Над нея на 1,30 м височина от Прага (на четвърти ред) е съхранен от север камък, в който е изсечена пета за засводяване на първоначалния ходов отвор. По-късно неизвестни обстоятелства са наложили изоставянето на кулата и входът е бил зазидан. При преустрой-ството, за да не се изкривят редовете, два камъка са изрязапи под форма на буквата Г (обр. 15 б). През третий строителен период входът е бил покачен необяснимо защо, тъй като повдигане на околното ниво не се наблю-дава, чак до четвъртия ред камъни от супер-струкцията. От юг е очертана нова страница чрез изсичане на камъните от четвъртия ред. Тази страница попада върху запълнения пър-воначален вход и е изместена по на север. Но-внят вход е широк 0,95 м (обр. 15 а). За по-лесно влизане в ку тата от третия ред на западното лице на стената е изваден камък (обр. 15 в). Тук около входа, особено от вътрешната страна, се установява допълнително замазване па фугите. Хоросанът не е червен, направен от фин тухлей прах, а е по-бял и съдържа едри парчета тухли. Този хоросан още веднъж нэпом ня за извършените преустройства.
Пред входа върху настилката в кулата са наредени един до друг три камъка, свързани с хоросан, конто образуват тесен, издължен на запад праг (обр. 12). Поставянето на този праг е свързано с повдигането на входа при преустройството и неудобството за влизане в кулата от височината на четвъртия ред камъни от суиерструкцнята. От изток пред входа са били наредени камъни и тухли, някои от конто и сега са запазенн (обр. 16). Те са свързани с първоначалния вход на кулата. При вторичного отвар я не на входа влизането в него вероятно е ставало с дървена стълба.
Обр. 14. Стени на кулата о — вътрешно източно лице, б — вътрешно севернч лице; в - вътрешно северозападно лице- г — вътрешно югозаиадно лице; д — вътрешно южно лице; е — пешне източно лице; ж — вън-шно северно лице; з — външно северозападно лице; и — външно юеозанадна лице; и — вч^ншно южно лице
13 Плиска — Преслав, 4
97
Обр 15. Вход на петоъгълната кула
а — пог ied отгоре; б — поглсд от изток; в — пиглсд urn запад
Както вече се посочи, до ъгъла, образуван от външцата южна стена на кулата и крепостната стена, бе направен сондаж. С него се нелеше не само да се проследи изграждането на осно-
Обр. 16. Настилка пред входа на кулата
вите при западного лине на стената, но да се установи как са били градени основите на кулата и да се сравнят с тези на крепостната стена. Проучванията показаха, че основите на кулата са градени едновременно с тези на крепостната стена, но са по-къси от основите на стената с 0,10—0,15 м, т. е. дълбочината им е 1,85 - 1,90 м. По начин на градеж те не се различават от основите на крепостната стена (обр. 17 а. б). И тук в траншеята най-напред са били забити пилоти. Те са квадратни кол-чета със страна 0,05—0,06 м, изтънени към върха. Високи са към 0,40 м. Разположени са в редове — едно зад друго, а не шахматно. Разстоянието между редовете е 0,22—0,25 м. Разчистени бяха три реда, въз основа на конто се установи, че на един линеен метър са се падали около пет пилота, а на един квадратен— око то 25. Над колчетата (също както при сон-дажа на крепостната стена до кулата—обр. 176) са оформени от дребни камъни квадратни гнезда, конто опират в плътен слой розов хоросан. Над хоросана са наредени едри ломени камъни и три реда блокова зидария.
За разлика от основите на крепостната стена, конто са по-тесни от суперструкцията, при външната южна стена на кулата такова
98
стесняване не се наблюдава. Тук субструкция-та и суперструкцията са разположени в една отвесна линия. Но от вътрешната страна на кулата положението е малко по-друго. Два малки сондажа (1 1м) бяха направенп при стените, конто сключват остър ъгъл, тъй като там липсва подовата настилка. Установи се, че от югозапад суперструкцията е неширока от основите с 0,15 м, а от северо-запад е по-тясна с 0,15 м. Тази разлика вероятно се дължи на небрежност в градежа.
Знаци. Върху много блокове, конто са вградени в крепостната стена (в пълнежа и предимно в двете й лица) или са паднали след нейното разрушаване, са врязани знаци. Знаците са вдълбани обикновено в средата или в единия край на дългата и широката страна. По-рядко са поставени откъм дългата тясна или при късата страна на блоковете. Срещат се и блокове, върху конто са врязани знаци както откъм дългата, така и откъм късата страна (обр. 20—54,55). Обикновено знаците са поставени по един, но се откриват и съчета-ния от два, три и повече знака (обр. 18 о— 3, 21, 33—35, 41, 43, 44, 52, 59, 61, 65, 66, 68, 70, 77, 83; обр. 19—14, 30, 46—49, 58; обр. 20—48, 49, 51, 55, 59). Врязани са с длето или тънко метално острие. Досега се смяташе, че дълбоко врязани, издълбани с длето знаци са нанасяни върху камъните преди поставя-нето им в зида. Наблюденията върху знаците при Западната крепостна стена показаха. че това схващане до известна степей трябва да се промени. Върху два блока един под друг са врязани с длето два знака —- горе А, а под него Y (обр. 18 б—68). Вторият знак отчасти е вдълбан върху първия блок. Вертикалната му хаста продължава през фугата и преминава във втория блок. Този пример показва, че някои знаци са изчуквани с длето и след поставянето на каменните блокове в градежа.
Знаците са различии по форма и семантика. Макар че за определена система в тяхното поставяне не може да се говори, все пак наблюденията показаха, че на някои места са групирани напълно еднакви или близки по характер знаци. Така при източното лице са поставени един до друг знаците на обр. 18 б— 55, 56, 58, 59, а на известно разстояние от тях — обр. 18—61—63\ В южния край на стената често се виждат свастики (обр. 18— 75, 77, 79, 81, 83). Върху блокове от западното лине недалеч от портата са представени лъко-ве и стрели (обр. 19 а — 7, 8, И, 12, 14, 16, 17, 23, 24). Те са врязани с тънко острие след поставянето на камъка в зида и техният смисъл може да се обясни с ролята на самата крепостна стена. Един до друг са знаците на обр. 19 48, 49, а точно срещ\ тях — от изток (обр. 18 6 — 65, 66).
Прави впечатление, че сред блоковете, конто не са in situ, а произхождат от разрушени-те зидове в района близо до портата сравнително често се срещат знаците * и ) в различии
Обр. 17.
а, б — сондаж при южната външна стена на петоъгълната кула
99
Обр. 18.
а, б - знаци от източното лице на стената
вариант», докаго на юг преобладава —т.
I
нар. „двойна брадва" (обр. 20).
С разкопките на южния сектор на западната крепостна стена се откриха много нови, неизвестна досега знаци като тези на обр. 18—
3, 9, 10, 17, 18, 21, 25, 27, 29, 33—35. 37, 38, 44, 50—53, 55, 56, 59, 61—63, 65—68, 70, 77, 83', обр. 19—2, 4, 11—14, 39, 40, 46—49, 58, 61-, обр. 20—24, 26, 31—33, 46— 49, 54—59, 61.
Сравнително по-малко знаци има върху тухлите—обр. 21. Те са врязани обикновено преди изпичането върху влажна глина с тън-
100

б
Обр. 18.
б — знаци от източното лице на стената
ко острие или пръсти.
Особено често се сре-
щат знаците
Рядко върху тухли-
изпичането им (обр. 21—12, 13). Не е без значение да се отбележи, че от двете широки страни на една тухла са поставени два знака—
те се виждат знаци — графити, надраскани след
един ( N ) врязан преди изпичането и друг
101
102

60	61	-62
Обр. 20. Знаци върху подняли от стената камъни
Обр. 19
а. б — знаци от западното 1ице на стената
103

t
4	5
6
I	2	3
( I )—релефен В случая и двата знака са
дело на тухлар итози пример опровергава авто-рите, конто тълкуват релефните знаци като грънчарски, а врязаните като прабългарски.
Върху фрагменти от керемиди са открити само два знака (обр. 21—26, 27).
От едната широка страна на няколко тухли са врязани с тънко острие преди изпича-нето по три квадрата или правоъгълника, впи-сани един в друг и съединени с прави линии. Това е т. нар. „дама“, която се среща и върху каменните блокове на Плиска.
Сравнително малко на брой (към 30) са тух-лите, върху конто са поставени печати. Те са военни — на Пети Македонски легион със седалище в Ескус (LVMOES), на Единадесети Клавдиев легион LEGXICPF и частни — DIO-NISSIS, DULES, ANNIA, LARINIA, GREG, LES, RCURIS. Тези късноантични тухли са различии по форма, цвят и размери. Печатите на римските крайдунавски легиони са с ре-лефни букви, конто обикновено са предадени позитивно. По-голямо разнообразие се наблюдава при частните тухли. При тях буквите са обикновено врязани и различно представени — позитивно — LES, GREG, RCURIS, негативно — ANNIA, негативно-позитивно (DIO-NISSIS). Тук в негативна форма са буквите N и S, докато останалите пет са позитивни.
Тухли с печати се откриват и при други разкопки в Плиска5. За произхода им вече категорично говорят проучванията в съседиа Войвода®.
Графични рисунки. Както върху каменни блокове от дрчгите крепостпи стени, от Трон-ната палата, Малкия дворец, някои граждански постройки и култови сгради, така и по каменните блокове и някои тухли от Западната крепостна стена на Плиска се откриват графични рисунки. Те се срещат по цялото протежение на южния сектор, но са групира-ни главно около входа на петоъгълната кула. Върху блоковете са открити 55 рисунки. От тях 23 са врязани по външните и вътрешните стени на кулата. Това значително количество дава основание да се говори за една нова, втора след преславската, но предшествуваща я по време „каменна картинна галерия“7
Поставени вероятно от войниците, охра-няващи крепостната стена и нейните кули, тези рисунки изразяват миелите и преживя-ванията на плисковските „художници". Те разказват за обичаите, вярванията, за еже-дневния бит, художестве ните традиции и въз-можности на техните създатели. Някои графита са нарисувани върху гладката повърх-ност на варовиковите блокове, но други са надраскани доста небрежно върху грубо одя-лани пясъчници. При повечето рисунки се наблюдават примитивизъм и елементарно пред-ставяне на образите, но някои са изпълнени с лекота и умение и издават ръката на худож
104
ник. Един рисунки са вдълбани съвсем леко с тъико острие, други са с ясно изразени дъл-боки линии, а трети са изчукани с длето и на-подобяват нисък релеф.
Срещат се камъни, върху конто са рису-вали неколкократно различии лица. В такива случаи рисунките са наслагвани една върху друга и смисълът им трудно се разгадава. Открнват се обнкновено на третия и четвъртия ред камъни от суперструкцията, т. е. на ви-сочината на човешкия поглед. Не е намерена нито една рисунка върху камъни от първия ред над основите, както е при Източната крепостна стена на Преслав. Този ред при запад-иата крепостна стена на Плиска, както вече се посочи, е изцяло или отчасти вкопан в зе-мята.
Сюжетът на рисунките е разнообразен. Преобладават образи на животни в спокоен ход, срещащи се, разминаващи се, готвещи се за скок. Преобладават също така бойни сце-ни, но се откриват жанрови сцени, срещат се изображения на кораби, на слънце, рало, отделни лица, митологични животни, еротич-ии символи и др.
Животински изображения. Сред животин-ските образи най-често са представяни коне. „Художниците“ при петоъгълната кула и по лицата на крепостната стена са рисували свон-те любими животни доста сполучливо, макар често с няколко щриха (обр. 22). Сред конски-те фугури със своята прецизна изработка се отличава един малък галопиращ кон (обр. 22а). Животното е изобразено върху гладък
варовиков блок, ограден като че ли в рамка от запазените червени фуги. Чрез чупещи и за-облени линии са представени тялото на коня, леко удължената глава, вирнатите напред уши. Във фигурата се чувствува движение, порив. По силует и изпълнение тази рисунка се свър-зва с един галопиращ кон от преславската крепостна стена.8 Върху друг камък се вижда кон в спокоен ход, но предаден доста схематично и неумело (обр. 22 б). Чрез няколко на-чупени линии върху камък от западното лице са представени само главата и шията на кон, а под рисунката са врязани знаци (обр. 22 в). Динамичност се иаблюдава и при конските фигури, дълбоко врязани върху камъни от източпото лице (обр. 23 а, б). Върху блокове от двете липа на стената и кулата са рисувани и групи от коне (два или повече). Прави впечатление, че в тези случаи фигурите с нищо не се изявяват — предадени са по-елементар но и понякога са недовършени (обр. 24). Интересно е, че при тези изображения често са врязани знаци. Освен коне върху блоковете се виждат рисунки на сърни и елени. Върху един камък от кулата само с няколко тънки линии е скициран елен (обр. 25 б). Върху друг — до него — куче или вълк и елен (обр. 25 а). Двете животни са изобразени крачещи едно срещу друго. Животното вляво е допряло муцуната си до шията на елена, сякаш го захапва. Интересно и същевременно иепра-вилно са предадени неговите крака (с пръсти като на птиците) и очи (над главата). Двете рисунки са дело на един и същ художник. Въп-
Обр. 22 а, б, в — рисунки на коне от западното лице на стената
14 Плиска — Преслав, 4
105
Обр. 23а, б — рисунки на коне от източното лице на Обр. 25 а, б — рисунки на елени от кулата стената
Обр. 24 а, б — рисунки на коне от кулата
а — от западното лице на стената; б — от източното лице на стената; в, г — от кугата
106
реки схематизма той е успял да долови и пред-стави най-характерните белези на животни-те — грациозност при едни, хищност при Други.
Върху грубо одялан пясъчник от източното лице на стената с дълбоки линии са очерта-ни главата и горната част от тялото на тур (обр. 26 а). Близо до този камък с почерка на същия майстор е нарисовано куче, а по друго време — над него — небрежно и с тън-ки линии е врязан знак и е скицирано друго животно — може би кон (обр. 26 б). При са-мия вход на кулата върху камък от запазената северна страница този, който е рисувал тура и кучето, е нарисувал и птица с дълга шия — като водоплаващите (обр. 26 в). По камъните от стената се срещат и други живот-пи, но техните изображения понякога не са ясни (обр. 27).
Върху някои тухли преди изпичането са рисувани също животински фигури.
Фантастична животни. Недалеч от входа на кулата се откриха три рисунки, конто със своето изпълнение и особено с предста-веиите образи внасят нов елемент и обогатя-ват тематиката на ранносредновековните гра-фити. На тях са изобразени митологични съще-ства. Най-голямо впечатление прави една композиция върху надлъжно поставен камък— в профил един след друг, в ход надясно са нарисувани четири грифона (последният е не-довършен)9. Грифоните са изчукани с тънко длето много сполучливо (обр. 28 а). Те са с лъвски главн. стройни тела, изпъкнали гър-ди, леко огънати крила, започващи от гърба и красиво извити палметовидни опашки. От устата на единия грифон излизат пламъци. Работал е много добър майстор, вещ познавач не само на анатомичните, но и на стиловите особености на изобразените полиморфни съще-ства. Неговата работа напомни тази на злата-ря, изчукващ подобии животни върху метални съдове и накити. Само трудностите при дъл-баене върху камъка не са позволили на художника да направи своето произведение съ-вършено. Безспорно е, че по изпълнение тази рисунка заема едно от първите места сред графитите от Плиска и Преслав. В единия край камъкът е счупен и вероятно това е по-пречило тя да бъде довършена.
Под нея върху друг камък с по-леки кон-тури е изобразен също грифон, без съмнение работа на същия майстор (обр. 28 б). По интересен начин е представена предната част на лявото крило — удължена, полуелипсовид-на. Така е скулптирано крилото на грифона върху шиферната плоча от Стара Загора10. Върху същия камък се вижда и друго животно, което е недовършено.
Вдясно от тази рисунка се откри друга. На нея са изобразени две странни същества (обр. 29). Едното наподобява еднорог, а другого — грифон или планински козел11. В пред-ставянето на тялото на еднорога — като на лъв, на краката — със силни лъвски лапи, и в извитата назад опашка, завършваща с
Обр 26. Рисунки от източното лице на стената а — тур; б — куче; в — птица
полупалмета, художникът се е повлиял от образите на грифоните, конто той по-добре познава и рису ва на съседните камъни. Главата на еднорога е голяма, с кръгло око и силно извит назад рог. От цялата фигура се чувству-ва експресивност и сила. Той като че ли всеки момент ще скочи върху животното, нарису-вано срещу него. А това животно е леко, подвижно, с щръкнали уши, голямо кръгло око и отворена уста. От главата до средата на тялото му дъговидно извива рог или крило. Склонни сме да приемем, че това е рог и че по този начин художникът е искал да представи планински козел. Подобии планински козли са чести изображения сред забайкалските рисунки12.
Пак върху камък от източното лице на стената, но на юг от входа на кулата бе откри-
107
Обрг 27
а, б — рисунки на животни от източното лице на кугата
Обр. 29. Ед но рог и планински козел върху камък Обр. 30. Изображение на летящ кон върху камък от източното лице на стената	от източното лице
108
I
то друго рядко срещано у нас през среднове-ковието фантастично животно — крилат кон (обр. 30). Той е представен в профил наляво. Сполучливо е нарисувана главата, която, как-то в тържествеии случаи, е украсена с няка-къв накит. Тялото на коня е очертано с две чупещи линии. От гърба леко извиват високи криле. Краката не са предадени. Около коня са врязани три знака. Виждат се и недовър-шените фигури на някакви животни.
Бойни и ловни сцени. Върху шест големи блока от вътрешната страна на кулата са на-рисувани бойни и ловни сцени. Представени са конници, конто се движат в една посока или са насочени едни срещу други. Тези рисунки са твърде елементарни. При тях дори и фигу-рите на конете са доста опростени. Конските тела в повечето случаи са издължени, непро-порционални. В някои случаи са предадени гривите, опашките и копитата — с една или четири точки (обр. 31 б, д). Докато животните са винаги в профил, фигурите на ездачите са обикновено във фас. Тялото на конниците е очертано с две-три линии, в кръглата глава най-често се забелязват само очите, а краката обикновено липсват. Върху два от камъните е рисувано неколкократно и затова сюжетът на отделните сцени трудно може да се разбере (обр. 31 б, в). Въпреки условното пред-ставяне на някои елементи рисунките раз-криват редица страни от военния бит и предоставят пенни данни за въоръжението на българската войска през Първата българска държава. Пред гърдите си конниците имат кръгъл щит, върху главата си — островърх шлем, украсен в някои случаи с пера, а в ръцете си държат много дълги копия, на конто понякога се развява флагче13. Подобии сцени, предлагащи сведения за въоръжението на българската войска, са открити върху каменни блокове при други разкопки в Плиска, а така също в Преслав14, с. Крива река, Шумен-ски окръг15, и др.
При една от сиените в петоъгълната кула две от конските фигури са защриховани с леко наклонени черти (обр. 31 б). Обикновено се смята, че по този начин са изобразени защитив покрития — конски ризницн16.
Върху друга рисунка от кулата се виждат двама конници (единият с шлем на главата), няколко животни (овци и кози) и ласо (аркан) (обр. 31 д).
По каменните блокове на Западната крепостна стена са рпсувани и конници, без да са участннци в бойни сцени (обр. 32). И тук конските фигури са по-сполучливи, отколкото тези на ездачите. Тялото на конниците най-често е предадено само с две огънати под ъгъл линии, а главата липсва или представлява кръг или трапец. Понякога сцената е обога-теиа с присъствие на куче и свободно движещи се коне (обр. 32 а).
Особен интерес предизвнква една композиция върху голям надлъжно поставен блок от външното южно лице на кулата (обр. 33). Всъщност тук се виждат две сцени, рисувани
109
Обр. 33. Рисунка от южната външна стена на кулата
ПО
Обр. 36
а — в — антропоморфна изображения ~
от различии лица по различно време. Вдясно с дълбоко врязани линии доста небрежно е представен конник с дълго тяло и малка глава. Конят е с много голямо извито тяло и също с малка глава. Той е изцяло щрихован, за да се покаже, че е покрит с ризница. В случая интересен е сюжетът — конникът тъпче повален лъв. По своето съдържание тази рисунка представлява бегло подражание на Мадар-ския релеф. Сцената вляво представлява га-лопиращи коне и копие със знаме.
Жанрови сцены. Графитите, конто предоставят данни за бита на обикновените жители на Плиска, са сравннтелно малко. На един бял варовиков камък от западного лице на стената е представен по детски съвсем схематично пейзаж (обр. 34 а). Изобразена е сграда с едната половина на двускатен покрив. Над покрива — слънце и знак, а отстрани чрез вдълбанн точки кръст. По стените на сгра-дата също са врязани знаци. Вляво и вдясно няколко начупени линии наподобяват ограда.
Твърде интересна сцена е показана на друг варовиков блок също от западного лице на стената — недалеч от северната стена на петоъгълната кула. Съвсем схематично е нарису-ваи пастпр, подкарващ своето стадо с дълга тояга в ръце. Зад него се вижда къща с двускатен покрив и дълъг пушещ комин (обр.34 б).
Сред преобладаващите животински и бойни сцени сякаш прави изключение един камък от източното лице на стената, на който е нари-сувано рало (обр. 34 в). Този най-важен за земеделските жители на Плиска инструмент е изобразяван и на камъни от други постройки17.
Кораби. Върху два камъка от двете лица на стената са нарисувани кораби. Едната рисунка е направена върху пясъчников блок и подробностите трудно се проследяват. Кора-бът е аксометрично представен. Носът е вз
несен силно напред, а кърмата не се вижда. В средата се издига мачта, а пред нея — едно голямо и други, по-малки платна (обр. 35 а). Другият плавателей съд е представен във фас. Виждат се мачтата и разпънатите платна. На върха на мачтата се развява флаг
Изображения на кораби са познати и от (обр. 35 б).
други наши средновековни центрове. Особено често се срещат в Преслав18.
Антропоморфна изображения. Войниците, конто са оставили графитите при западната крепостна стена на Плиска, както вече видях-ме, не представят сполучлнво човешките об-рази. Това се потвърждава и от няколко камъка, на конто са показани само човешки фигури. Върху тесен, недобре огладен блок от западного лице на стената съвсем леко с тънко острие са надрасканн две фигури (обр. 36 а). Изобразени са прави, в анфас. От главите излизат радиални лъчи вместо коса. Устата и очнте са предадени само при лявата, по-голяма фигура. Телата са очертани грубо с дълги начупени линии. Много грубо, с пре-калено широки рамене е предадена и една мъжка фигура от вътрешната страна на входа на кулата (обр 36 б). От западного лице на стената близо до южната стена на кулата се вижда горната част на тялото на човек. На главата му са отбелязапи две точки (очи) и радиални лъчи (коса). Отстрани на фигурата е вдълбан знак, а отдолу — изображение, на-подобяващо четирилистна детелина (обр. 36 в).
Символична и култови изображения. Тези рисунки са един от най-иитересните поради това. че повдигат редица въпроси около сми-съла и съдържанието на представените изображения, конто понякога са трудно разга-даеми.
111
Обр. 38. Символичны изображения
а от лапаОното шце на стената; б, е — от кулата
Обр. 37. Символичны изображения
а — от източното лице; б, в — от западното лице на стената
В съседство до описаните фигури на обр. 36 в върху един надлъжно поставен блок се вижда интересна загадъчна композиция. Между кръст, образуван от вдълбани точки, е очертана фигура, наподобяваща четирилистна детелина и правоъгълник, ограничаващ пре-сичащи се радиални лъчи. Над и под фигу-рите се виждат копия със знаме. Какво симво-лизират тези изображения, е тр\дно да се обясни. По-късно до правоъгълника е нари-сувана задна част на тялото на кон (обр. 37 а).
Сред многобройните графични рисунки само на едно място (в кулата) е представено антропоморфно изображение на слънцето (обр. 37 б). Слънчевият образ е очертан с много тънко острие върху мек варовиков блок, който при това е силно пострадал от пожара в кулата. Той представлява кръг с две точки за очи и радиално излизащи лъчи. Под слънчевия диск е представена някаква сцена, която за съжаление не може да се възстаиови. Вижда се конник с копие, преследващ бягащ пред него елен. Тук връзката между слънцето, коня и елена е твърде вероятна. Обикновено изображенията на коне и елени се тълкуват като слънчеви символи19. От Преслав и пре-
димно от Плиска са известии и други паметни-ци с антропоморфно представяне на слънцето20.
Особен интерес предизвиква друг камък от северного вътрешно лице на кулата (обр. 37 в). С дебели, широки линии е очертано чо-вешко лице почти в естестве ни размери, а около него с тънко острие са нарисувани кон и двама конници (единият в бяг, а другият в спокоен ход). Такова предаване на човешкия образ е необичайно за плисковските графични рисунки. Вместо обикновения овал тук се виждат правя или леко огънати линии, конто образуват триъгълник. Очите са кръглн, ио-сът — дълга отвесна линия, устата или мустаците — неправилно и несъразмерно очертани— от едната страна на носа като полукръг, а от другата като полегата линия. Няколко плътни вертикални линии наподобяват коса или корона. Този начин на представяне е да-лечеи от реалния човешки образ, но в него несъмнено е вложен определен смисъл. Необичайно голямата глава, отсъствието на тяло и крайници навеждат на мисълта, че това изображение е шаманска маска. В някои отношения то се свързва с човешката фигура върху
112
юртата от Девня21, но в други е по-близко до едно далечно изображение — мъжкото лице върху известная надгробен камък от Кудир-ге22. Същевременно този образ напомня ша-манските фигури от Източен Сибир — скалнн рисунки или металпи маски, върху чиито глав» подобно на плисковската рисунка има „корона" от пера или рога на елен23.
Към символичните рисунки може да се от-несе един камък, върху който са вдълбани розети с кръгчета и кръстове (обр. 38 а), друг, на конто е показан човешки крак (обр. 38 б), трети, на който се виждат пентаграма и неяс-ни фигури (обр. 38 в).
Прави впечатление, че върху три камъка от кулата с тънко острие са вдълбани ромбове с издължени пресичащи се страни (обр. 39 а—в). Това са някакви по-особени знаци или сим-воли — идеограми, чиито смисъл засега е неясен. Тези схематични изображения са широко разпространени в Плиска. Срещат се върху каменни блокове при Северната порта24, върху ашици25 и глинеип съдове26. Откриват се и сред рисунките върху скалите при с. Шишкино на р. Лена27.
Върху камък от западното лице на стената близо до северната стена на кулата бе открита друга рисунка, която заслужава внимание (обр. 40). По изпълнение и особено по тематика тя се отличава от известните досега по крепостната стена графпти и вероятно принадлежи към един по-късен период (след X в.). Съвсем схематично е представено Разпятието. Христос е с разпънати ръце, с нимб и кръст на
челото. Вдясно от него се виждат кръст с раз-клонени рамена и неясен четириредов надпис. Разчитат се само буквите от първия ред — не-правилно написано NYKA вместо NHKA и до него обикновената християнска формула, написана KE © BOY вместо x(upi)£ РоцЭту Отделу се виждат отделил трудноразгадаеми букви, може би [t]ti[v] 8ov>Xt][v той Эеоь]. ..
И така южният сектор на западната крепостна стена в Плиска предостави богати на мотива и интересни по изпълнение и замисъл графични рисунки. Сред тях се виждат нови, непознати досега композиции и сюжети, като особено място заемат образите на фантастич-ни животни. Рисунките показват, че техннте създатели обичат и ценят животните, че за тях ловът, земеделието и военните действия са чести занимания. Една значителна серия от рисунки напомня за абстрактного мислене, за езическите и християнските вярвания на жителите на първата българска столица.
От годините на първите разкопки в Плиска до днес археолозите изказват различии мнения относно времето на изграждане на мону-менталната каменна крепост. Повечето из-следвачи смятат. че тя е създадена по време на големия строител хан Омуртаг. Досега не са открити документални свидетелства, конто да очертаят нейната абсолютна хронология. За-това хронологията на крепостните съоръжения се движи в рамките на относителната датировка.
Археологическите наблюдения и сондаж-ните проучвания в южния сектор на западната
Обр. 39. Знаци или символы. върху камъни от кулата
Обр. 40. Сцена с Христос и надпис
113
15 Плиска — Преслав, 4
крепостна стена не предоставиха почти ни-каквп материали относно времето на изграж-дане на укрепителните съоръжения. Нався-къде в двуметровите сондажп пръстта беше напълно стерилна. На едно място при източното лице на зида непосредствено под суперструкцията, там, където субструкцията от-стъпва с 0,20 м навътре, бе намерен фрагмент от гърне, изработено от чиста сива глина с излъскана повърхност (обр. 41). На места в най-долния пласт (дълбочина 2— 2.20 м), осо-бено в северната част на сектора, се откриха фрагменти от съдове — стомни или амфоро-видни стомни, направени на крачно грънчар-ско колело от чиста бяла глина и покрити с червена ангоба28. Върху шийката на някои от тях е врязан преди изпичането знак, на-подобяващ буквата ипсилон с хасти. Тази керамика навсякъде в Плиска се намира в ранни Пластове, (VIII — началото на IX в.) и вероятно е оставепа от нейните първи строители29.
Изграждането на мону менталпата крепост несъмнено е свързано с много снли. средства и време. Не е изключено градежът да е започ-нал още при хан Крум. След опожаряването на столицата от Никифор в 811 г. най-силно е била почувствувана нуждата от създаване на здрава, труднопревземаема крепост. Изграждането на плисковската крепост не е за-вършено за няколко години и несъмнено това е станало при хан Омуртаг.
Във всички плисковски порти и кули се наблюдават преустройства. Те се изразяват в стесняване проходите на портите, в затва-ряне на потерпите и входовете на кулите30. Такива преправки са извършени, както вече се посочп, и при входа на петоъгълната кула. Безспорно е, че някои от тези очевидни преустройства са били направени след частички разрушавания на крепостните съоръжения. Гвърде вероятно е плисковската каменна стена да е пострадала по време на голямото ма-
Обр 41. Част от гърне под суперструкцията на стената
джарско нападение през 895 г. или при послед-валите по-късни нападения31. Макар че в края на IX—X в. Плиска вече не е била столица, монументалната крепост е охранявала разви-ващия се град и е била солиден пункт в от-браната на страната. Затова разрушените части на портите и кулите са били възстановени.
По това време до крепостната степа са въз-никналн сгради с верижен план. Четири от тях стоят на различно разстояние една от друга, но са приблизително еднакво отдале-чени от крепостната стена (2,50*—2,60 м). По такъв начин от петоъгълната кула до Западната порта е била оформена тясна улица. До една от сграднте бе намерен забележителният златен кръст32, в друга — колона със знаци и рисунки33, а в някои от тях се откриват нн-тересни предметн от домашняя бит. В края на IX—X в. до двете лица на стената е обра-зуван дебел около 0.60 0,70 м културен пласт. Правя впечатление, че отвън при западното лице на гози пласт материали се намират из-ключително рядко. Това са няколко камъка със знаци, тухли със зиаии или рисунки, няколко стрелп. .Много по-иитереснп са резул-татпте от вътрешното източно лице иа крепостната стена. В сградите и покрай самата стена се откриват разнообразии предмета— цели и фрагментирани гърнета, украсени с врязани или излъскани линии, части от амфори и стомни, покрити със зелена глазура, земеделски оръдия, железни ножчета, костени и глинени прешлени за вретено, накити. Предметн, свързани с военная бит, се намират сравнително рядко. Открити бяха няколко железни върха на стрели с листовидна или ромбовидна форма, два силно корозпрали върха на копия, няколко бойни топки (обр. 42).
Около 70-те години на X в. крепостната стена, портите и кулите са били наново разрушена. При разкопките на портите и кулите се открива дебел пласт от въглени и пепел, а варовиковнте блокове са напукани и обго-рени. Това безмилостно разрушаваие на кре-постта е извършено може би през април 972 г. от Йоан Цимисхи по време на похода му от Преслав към Дръстър34. След това нашествие разрушената стена не е била вече никога въз-становена. Портата и кулите са били изоста-вени и военен гарнизон около тях не е имало36.
Скоро след това животът до Западната крепостна стена закипял наново. Някои от разрушените сгради били възстановени. Възник-нали други по характер жилищни постройки. Точно пред входа на петоъгълната кула бе разчистена голяма пещ с глинена пота в нея. Откритите около пещта пели и фрагментирани съдове я датират в края на X — началото на XI в. На юг от кулата възникнали търговско-занаятчийски помещения36. До жилищата и покрай крепостната стена се откриват монета от Йоан Цимисхи (969—972), Василий II (976—1025), Роман 111 Аргир (1028—1034), Михаил IV (1034—1041).
В някои от сградите от периода на византийского владичество ясно личат следи от
114
Обр. 42. Жемзни върхове на копия и стрели
пожар. Обптателпте им са били изненадани от нови нападатели и са изоставили домашняя инвентар. Не е изключено тези жилища с об-горенн стени и подове да са били у нищожени при печенежките набези през 40-те години на XI в.37
След изоставяпето на тези помещения до източното лине па западната крепостна степа
възпикнал некропол. Гробовете разбнват стените на сгради, разрушават стъкларските пещи. Но те лежат под пласт, съдържащ каменни блокове, тухли и хоросан, което показва. че окончателното разрушаване на крепостната стена е станало по време на османското влади-чество.
1	Северният сектор бе проучен от колектив под ръководството на В. Антонова.
2	К Шкорпил Укрепления в Хбобской равнине. — ИРАИК, X, 1905, с. 45.
3	Л. Д о н ч е в а - П е т к о в а. Западна крепо-сгна стена в Плиска (Проучвания на южния сектор през 1973 и 1974 г.). — В: Плиска — Велики Преслав, С., 1979. Т. 1.
4	Знаците па образите са нарисувани и номсри-рани така, какго се откриват — един след друг от север на юг.
6	К. Шкорпил. Знаки на строительном материале — Абоба — Птиска. —ПРАНК, X, 1905, с. 261 и сл.; С. Михайло в. Разкопки на западната порта в Плиска. —ПАИ, XXXIV, 1974, с. 233.
6	А. М и л ч е в и С. Д а м я н о в. Археологически разкопки на късноантичиата крепост при с. Войвода, Шуменски окръг. — ИАН, XXXIII, 1972, с. 272.
7	Значително количество рисунки са открити от Д. Овчаров при разкопки на източната крепостна стена в Преслав.
8	Д. Овчаров. Български средновековни ри
сунки-графити. С., 1982, табло XXI.
9	Зад грифоните се виждат неясни прави и начупени линии Единствено тук си нозволихме да очистим тези линии, за да изпъкнат по-добре изобразените ми-тологични същества.
10	Н. М а в р о д и н о в. Старобългарско из-куство. С., 1959, с. 217, обр. 253
11	Л. Дончева-Петкова. Изображения на еднорог в ранносредновековни български памегни-ци. — Векове, VII, 1978, 3, с. 38 и сл.
12	А. П. Окладников и В. Д. Запорожская. Петроглифы Забайкалья. Ч. 1. Л., 1969, табл. 182, 23я, 24j. 36s, 39.2, 4h, 423; Ч И, 1970, 146-153.
13	К. Ш к о р п и л. Цит. съч., 282—286, табл. LIVU, 15, LViaiB; Г Ф е х е р. Облеклото и въоръ-жението на старата българска войска. С., 1940, обр. Зм-
14	Б. Фило в. Бележкн върху иовооткритото изображение на конник от Преслав. —Сп БАН, LV111 1939, с. 219; П. Господинов Нов старобъл-гарски конник. —СпБАН. LVII1, 1939, 213—215. обр. 1; Д Овчаров Ранносредновековно бъл-гарско въоръжение и снаряжение. — В; ВПСб, с. 108. и сл., табло IV—2, V—1, 2, VIII—2.
115
18	В. Антонова. Средновековни лапидарни паметници с надписи и рисунки от Коларовградско.— ИНМШ, III, 1965, с. 28, обр. 1.
18	Д. Овчаров. Въоръжението на ранносред-новековната българска конница. — Векове, IV, 1975, 2, 31—35, обр. 1, 2.
17	S t. S t а п t с h е v. Un monument de 1’agri-culture slave a Pliska. — Slavia antique, IV, 1953, p. 338, fig. la, b, 2/3.
18	P. P а ш e в. Знаци и рисунки по стените на Кръглата църква в Преслав. — ИНМШ, V, 1973, с. 205 и сл., табл. II: Новоткрити рисунки в Преслав— МПК, XIV, 1977, 2—3, с. 67; Д. Овчаров. Ран-носредновековно българско въоръжение. . ., с. 113 и сл., табл. X — 1, 2; D. Ovcharov. Ship graffiti from medieval Bulgaria. — The International Journal of Nautical Archaeology and Underwater Exploration 1977, 6, 1, 59—61, fig. 1—5.
19	Д. Овчаров. Култът към слънцето в ези-ческите религиозни представи на българите. — Векове, VIII, 1978, 1, с. 32 и цит. в заб. 7 и 8 лит.
20	Д. Овчаров. Цит. съч., с. 31, обр. 1, 3, 4; С. Михайлов. Разкопки на западната порта в Плиска. — ПАИ, XXXIV, 1974, с. 231 и сл., обр. 28.
21	Р Р а ш е в. Модел на юрта от Девня. — Археология, XVIII, 1976, 1, с. 42, обр. 1, 4.
22	А. А. Гаврилова. Могильник Кудыргэ как источник по истории алтайских племен. М.—Л , 1965, с. 19, табл. IV,.
23	В А. Г о р о д ц е в Скальные рисунки Тур-ганской области. — ТрГИМ, вып. I, АЕ, 1926, с. 47 и сл., обр. 8, 10, 11; А. П. О к л а д н и к о в. Древние шаманские изображения из Восточной Сибирии.— СА,Х, 1948, с. 219; А П. О к л а д н и к о в и В. Д. Запорожская. Ленские писаницы. М.—Л., 1959, с. 108, обр. 42; Л. А. Ч и н д и н а. Древние из
Васюгнья. —СА, 1974, с. 233, обр. 1, 2; Д. О в ч а-р о в. По въпроса за Шуменската плоча. —МПК, XVIII, 1978, 2, с. 23, обр. 2 и цит. в заб. 6 лит.
24	Разкопки на Т. Балабанов.
25	Разкопки на Л. Дончева в жилище до крепостната стена.
26	П. Георгиев. Знак — идеограма от Плиска.— Векове, VIII, 1978, 1, 65—68, обр. 1.
27	А. П. Окладников. Шишкинские писаницы. Иркутск, 1959, с. 158, обр. 88.
28	Л. Дончева Петкова. Западна крепостна стена. . ., с. 95, обр. 23.
29	Л. Дончева-Петкова. Ранносредно-вековни ангобирани съдове. — Археология, XV, 1973, 3, с. 14 и сл.
30	С. Михайлов Цит. съч., с. 217
31	В. 3 л а т а р с к и. История па българската държава през средните векове. Т. 1. Ч. 2, 1971, с. 297 и сл., с. 302, 518, 519.
32	L. D о п с е v а - Р е t к о v a. Croix d’or-reli-quaire de Pliska. Culture et art en Bulgarie medievale (VIIIе — XIVе s.). — ИДИ, XXXV, 1979, 74—91, fig. 1,2.
33	Л. Дончева-Петкова Колона със знаци и рисунки от Плиска. — Векове, VI, 1977, 1, 64— 71, обр. 1.
34	В. 3 л а т а р с к и. Цит. съч., с. 585.
38	Някои от кулитс, като северозанадпага на юж-ната порта (разкопки па проф. А. Милчев), са нзпол-зуванн за живеене
38	А. Милчев. Занаятчински и търговски помещения северио от южната порта на Вътрешния град на Плиска. — В: Архитектурата на Първата и на Втората българска държава. 1975, 246—271.
37	В. 3 л а т а р с к и. Цит. съч. Т. II, 1972, с. 36 и сл.
116
РАЗКОПКИ НА СЕВЕРНАТА И ИЗТОЧНАТА КРЕПОСТНА СТЕНА В ПЛИСКА (1977—1978)
Тодор Балабанов
В изпълнение програмата на АИМ за проучване на укрепителните съоръжения в Плиска през април и май 1977 г. бяха проведени разкопки на северната крепостна стена западне от североизточната кръгла кула и около северната порта, а през пролетта на следва-щата година разкопките продължиха на източната крепостна стена между източната порта и петоъгълната кула северно от нея.
Разкриването на северната и източната порта, на североизточната кръгла кула и петоъгълната кула южно от нея е проведено през 1899—1900 г. от експедицията на Руския археологически институт в Цариград под ръко-водството на Ф. Успенски и К. Шкорпил1. Както при първоначалното разкриване, така и при допълнителните разчиствания на крепостните съоръжения2 културният пласт около тях почти не е бил засегнат. От насипа са били освободени само проходите, кулите и вътрешната страна на източната крепостна стена на указания участък. До строителното ниво на стената е оставал културен пласт с дебелина от 0,60 до 0,90 м. Целта на нашите разкопки бе да се разчисти този пласт и се проучи подходът около северната порта; да се разкрият отделив участъци от северната крепостна стена и се завърши проучването на източната крепостна стена във връзка с тях-ната консервация и експониране.
СЕКТОР ОКОЛО CFBEPHATX ПОРТА
Около северната порта бе разкопаиа площ от 1000 м2. Копаеше се в два реда квадрата. Единият — от вътрешната страна на стената (с размери 5x5 м), а другият—върху стената и отчасти вън от нея (с размери 54 4 м) (обр. 1). За по-пълното проучване на подхода от портата към Малкия дворец се наложи раз-ширяването на изкопа пред портата и поставя-ието на допълнителни квадрата на 20 м южно от нея.
Крепостна стена. От двете страни на портата бяха разкрити общо 50 м — по 20 м западне и 30 м източно от нея. Стената е запазена най-много до четвъртия ред от суперструкцията. Техниката на градеж не се раз-
личава от градежа на разкопаните през пос-ледните години южна и западна крепостна стена. Общото правило, че стената е зидана с две лица от големи каменни блокове, подре-дени по дължина и широчина в хоризонтални редове, е спазено и тук. На някои места системата на редуване е нарушена. Редовете невинаги запазват постоянна височина, като на мястото на промяната са поставили блокове с Г-образна форма (обр. 2). Фугите между блоковете са били грижливо обмазани с хоросан, примесен със ситно счукана тухла. Разкритите на различии нива край стената малки хоросанови бъркала (понякога запъл-нени с фин розов хоросан) сочат, че по време на функционирането на стената фугите са били обект на постоянна поддръжка. Пълнежът между блоковия лицев градеж е главно от дребни ломени камъни, споени с хоросан, примесен с едро счукана тухла. Освен това почти навсякъде в емплектона между двете лица на стената са поставяни големи, необ-работени блокове, конто невинаги съответ-ствуват на хоризонталните редове. Те са слу-жели за заздравяване на пълнежа и връзката между двете лица. За да проучим основите на кулите и стените, бяха поставепи няколко плитки сондажа край стената и един дълбок в ъгъла между крепостната стена и югоизточната кула на портата. Установи се, че в здравия терен под строителното ниво на стената остава половината от първия ред на суперструкцията. Навсякъде в разкопания участък основата е по-тясна с по 10—13 см от двете страни (общо 20—25 см) от суперструкцията (обр. 1, 2). Основите на кулите продължа-ват без такова стесняване. В участъците на сондажите основите са градени от едри необ-работени каменни блокове без лице, подредени в неправилни редове. Празнините между блоковете са запълнени с дребни ломени камъни и хоросан, примесен с едро счукана тухла. На няколко места хоросанът е обхванал блоковете и отвън. Независимо че основите на стената са вкопанп на 2 м, а основите на кулите на 1,85 м, те са зидани одновременно и са функционално свързанн. Блоковете от първия ред лежат върху гъста мрежа от пилоти, залети с хоросан. Пилотите имат дължина
Плиска — Преслав, 4, София, 1985
117
Обр. 1. Общ пмн на сектора около северната порта
50—60 см и диаметър до 6 см, а разстоянието между тях е 20—25 см.
При първоначалното обнародване на северната порта някои подробности не са за-белязани, тъй като културният пласт около нея не е бил изчерпан докрай. К. Шкорпил от бел язва, че между пода на югозападната к\ ла и прага й разлика от 55 см, и предпо-лага, че са използувани дървени стъпала3. При нашите разкопки се установи, че строи-телното ниво отвън е с 40 см по-ниско от Прага на входовете, порадн което пред тях са поставени по две каменни стъпала (обр. 3). Докато подът в югозападната кула е с 15 см вкопан под строителното ниво, то подът на югоизточната кула е с 40 см по-висок от него. Тази разлика в нивата на подовете на кули-те трябва да обясним с разликата във функ-ционалното им предназначение. От югозападната кула е ставало залостването на вътрешната двукрила врата и подът тук е бил съобразен с гредите за залостване. В югоизточната кула е имало стълбпще за горните ета-жи на портата, за стабилността на което се е наложило повдигане нивото на каменната настилка4.
Една от задачите ни бе_да_се промчат подходите от портите към дворцовия център. Порадн ограничения характер на разкопките тази задача не бе въз.можно да се реши окон-чателно. Установи се, че точникът от прохода на портата е продължавал около 3 м навътре, като е оформял само началото на улицата, свързваща северната порта с Абалкин дворец. До шестия метър по трасето се проследи настилка от дребни камъни и чакъл, трамбовани в здравата пръст, а малко по на
юг част от тухлена настилка. За наличието и характера на настилката по цялото трасе на алеята обаче ще може да се говори едва след цялостнотр й разкопаване. Във връзка с подхода към дворцовия център трябва да~ отбе-лежйм и една особеност в плана на северната порта. Тъй като оста на улицата, свързваща северния вход на Малкия дворец със северната порта, не съвпада с оста на портата, строи-телите на последната са били принуденн да отклонят с 5 вътрешната част на прохода й. Това отклонение започва от мястото на раз-ширението на прохода (обр. 1), т. е. от вътрешната двукрила врата, и е сигурно доказа-телство, че строителите са се съобразили с наличието на такъв подход към дворцовия център. За оформена улица в по-късно време сочи и зидът, долепен на фуга до югозападната кула на портата, с посока па юг към Малкия дворец. На 25 м южно от кулата зидът бе раз-крит отново (обр. 4). Широк е 1 м и е запазен само 10—20 см над цокълния ред. Зидът е изграден от тоски ломени камъни с леко об-работена лицева страна За спойка е изпол-зувана глина. Основата е вкопана на 1 м от сегашния терен и е изградена от същите необ-работени плоски камъни, споени с глина. От направените проверки се установи, че зидът не е част от верижна сграда, каквато е открита малко по на юг5, а е ограден. Той ё изолирал улицата от жилищния и стопански район на Вътрешния град. Подобен зид може би е фланкирал и нзточната страна на тази улица, тъй като срещу югоизточната кула на портата се откри легло на зид със същата посока, пресечено от по-късни вкопани жилища, Вероятно блнзо до кулите в тези зи-
118
дове е имало широки вратп, конто са осигу-рявали връзката на района с улпцата и об-служването на крепостннте стени и портата. Възможно е тук в градежа да са използувани големи обработени квадри, нападали при раз-рушаването на зидовете в две редици пред кулите на северната порта.
Водопровод. При първоначалното разкри-ване на портата не е било обърнато внимание па факта, че част от настилката на прохода е вдпгната. Сега се изяснп, че това е станало при прокарване на водопровод, който идва от север' към Вътрешния град (обр. 5)с. Раз-рушаването на плочника сочи по-късния про-изход на водопровода от строежа на стената, но не по-късно от_зазиждането на прохода, което е станало към края на X в. Водопровода е пзграден от различии по формат тръби, на много места дори не цели, а парчета. Част от тръбите имат пробити отвори, вероятно за почистване на водопровода.
Разкопките около северната порта през 1977 г. дадоха много нови данни за съдбата на крепостта и па Вътрешния град през X— XI в. Покрай крепостната стена и пред кулите на портата бяха разкрпти 22 вкопани жилища, една железарска и една меднпкар-
ска работилнина. В настоящата статня не е възможно да бъдат разгледани всички въп-роси, свързани с жилнщния район и занаят-чийските производства покрай северната порта’ Във връзка с изясняване съдбата па крепостната стена обаче е необходимо да направим кратък обзор на откритите паметници.
Жилищенропоте Разкритите покрай стената и портата 22 жилища се разделят на няколко типа според степента на вкопаване и вида на отоплптелните им съоръжения. Най-често срещани са вкопаните на 0,50—0,80 м в льоса жилища със зидани каменни печки, разположени в единия ъгъл на помещение-~ то. В повечето случаи този тип печки са вкопани на 0,20—0,60 м под нивото на пода, като пред тях се образува широка правоъгълна площадка, вкопана на същата дълбочина. В средата на някои от жилищата има~по едно открпто огнище. Формата и градежът на печ-кйте са различии. Някои имат подковообразна форма и са изградени от ломени камъни, парчета от тухли и керемиди. споени с гли-ТПГ, а др>ги- с правоъгълна форма, са гра-дени от няколко обработени каменни блока.
Вторият тип жилища са вкопани по-плитко в льоса. само на 0.20—0,30 м. Отоплителните
Обр 2. Северна крепостна стена източно от портата
Обр. 3. Стъпала пред кулите на северната порта
Обр. 4 Зид, който отделя жилищная район от ули-цата, свързваща северната порта с Малкия дворец
119
им съоръжения представляват открити огнища, ограден» с каменно бордюрче или непод-вижни подници. Този тип жилища се срещат много по-рядко.
Третнят тип жилище е представен от едно едподелно наземно жилище с основ», изгра-депи от ломени камъни и глина, вкопан» на 0,20 м в льоса. Това жилище е служело и за медникарска работилница.
Освен жнлищата покрай стената и портата са били изградени и няколко паянтови навеса, конто са служели за производствен» съоръжения. Инвентари, намерен в жнлищата и навесите, е сравнително беден: фрагмент» от съдове с врязана украса, от сива и глази-рана керамика (обр. 6), много костени шила (до 16 в една землянка), хромели, различии по големина ножчета и каменни бр} счета. В насипа на едно жилище бе намерена медиа анонимна византийска монета (976—1035).
Железарска работилница. Още при първи-те разкопки през 1900 г. К. Шкорпил откри-ва в североизточната кула на портата колек-тивна находка от железни предмет», земедел-ски оръдия на труда и оръжне8. Находката е била покрита с дебел пласт пепел и въглени, явно засипана по време на пожар. На няколко метра южно от портата нпе попаднахме на разпилени в права линия пред кулите желез-
Обр. 5. Водопровод, минаващ през северната порта
ни предмета, също засипани от слой пепел, въглени и големи каменни блокове. Няма съмне-ние, че предметите са се срутили заедно с гре-дата и стената, на която са били окачени. Находката се състои от няколко десетки железни предмет»: косери, сърпове, желязна та-вичка, копие, пробой, длето, ръчни дараци, големи ключове и много дръжки и обръчи за ведра. Разположенпето на предметите, очер-танията на горелпте петна, наличието на желязна шлака и склад за готов» изделия в североизточната кула определено сочат за съще-ствуването на железарска работилница пред кулите на портата. В очертанията на рабо-тилнпцата се откри огромно количество фрагмент» от голем» сивн съдове — делви за съх-раняване на вода, пет византийски монет» от 976—1035 г.9 и един меден кръст енкол-пнон. Фактът. че работилницата застъпва две от жилпщата на поселеннето, спомага за уточ-няване на относнтелната им хронология. За точното датиране на жилпщата и железарска-та работилница около северната порта разпо-лагаме с няколко опорнн точки. Първо, раз-положението на жнлищата и работилницата пред портата и крепостните стан» е възможно само при прекратяване функциите на портата и липсата на силна градска управа, която да забрани заселването нм тук, пред самата порта. Историческите факти сочат, че такава възможност има във втората половина на X в., когато слабото управление на пар Петър не може да осигури надеждна защита на държав-ннте границ» и страната е подложена на опустошение от различии нашественици.10 Непре-къснатата външна опасност принуждава на-селението от Външния град на Плиска да по-търси само по-надеждна защита зад крепостните стени. Тогава вероятно е била зазидана северната порта и тя престава да функционп-ра. Пред нейните кули и покрай стената се разполагат вкопани жилища, а малко по-къс-но и производствени работилннци, конто про-дължават да съществ\ват и през първите де-сетилетия на византийского робство. За съд-бата на този жилищен район през следващите десетилетия на XI в. намираме косвени данни от некропола, който откриваме върху жилища-та и работилниците. От проучените 23 гроба съдим за едно ненапълно християнизирапо население. В погребалния обред се забелязват значителни отклонения от християнския ритуал. Погребаните са положени в гробни ями без ковчег, направо върху пръстта. Едно гроб-че на малко дете представлява тухлена камер-ка. В един гроб, ориентиран изток—запад, мъртвпят е поставен в свито положение. Четири гроба, ориентирани север—юг, са обе-динени в обща траншея. Погребаните тук са положени със свити към раменете ръце. На-мереният погребален инвентар е беден: ия-колко бронзови обици, представляващи кръгли халки, един амулет, направен от бронзова халка с нанизана на нея животинска костица, две византийски монети, открити върху тазо-вата кост на един от погребаните. Датиров-
120
Обр. 6. Образцы от керамика покрай
северната крепостна стена
Обр. 7. Общ план на сектора до севе рои я точна та кртгла кула
ката на монетите (1035—1042) показва, че през 30-те и 40-те години на XI в. жилищата и работилниците вече не съществуват. На тях-но място възннква некропол на едно смесено население, което продължава да живее в Плика през втората половина на XI и началото на XII в. За етническата принадлежност на погребаните не можем да говорим с положи-телност, но като имаме предвид големия брой отклонения от християнския ритуал, можем
да установим едно смесване на местното хрис-тиянизирано население с нови, къснономад-ски елементи.
СЕКТОР ДО СЕВЕРОПЗТОЧНАТА КРЪГЛА КУЛА
В работата на този сектор бяхме улеснени, тъй като от вътрешната страна стената бе
16 Плиска — Преслав, 4
121
Обр 8 Плочник с посока на север, бчизо до аверсил-точната кръгла кула
разчистена от насипа Строителен трошляк имаше само върху стената и вън от нея. По-ставена ни бе задача да разчпетим и предадем за консервация и експонпране 30 м от стената западно от кръглата к\ та. След разчистването на строптелння трошляк и културния пласт до строителното ниво се разкриха три реда от суперструкцията на стената (обр. 7). И тук първият ред е оставал наполовина под строителното ниво, а основата е стеснена с по 10— 13 см от двете стран». В разкопанпя участък бяха открити едно жилище с пещ, един хромел (извън жилището), а между тях — петно от отухлена пръет с голямо количество шлака. Последната находка показва, че и в този ъгъл на Вътрешния град е съществувало про-нзводствено съоръженне за обработка на же-лязо. Това се потвърждава и от стратпграф-
ските наблюдения на пластовете вън от стената. Непосредствено под насипа от строителен трошляк, в който бе намерена турска монета — онлук (от султан Мустафа III — 1757 г.)11, лежеше дебел до 0,50 м слой от черна пръет, примесена с пепет, въглени и шлака. В този слой се откриха и фрагменти от старобългарска керамика с врязана украса, характерна за X—XI в. Явно е, че насипът се е образувал от отпадъчни материали от някакво производство, евързано с обработ-ката на желязо, конто са изхвърляни системно покрай стената. Натрупване на отпадъци от подобно производство съществува и отвън на запазената крепостна стена северно от пор-тата1 . Под отпадъчния материал на 22,30 м западно от североизточната кръгла кула попаднахме на каменна настилка, широка 2 м. Разположена е перпендикулярно на стената с посока на север (обр. 8). Ппочникът е положен върху културен пласт, образувал се над строителното ниво на стената. Не е из-ключено наравне с плочника да е съществу-вала потерна в крепостната степа, но разру-шаването й до същото ниво и по-късната частичка консервация в този участък нилишават от възможността да открием следите й.
СЕКТОР ИЗТОЧНА КРЕПОСТИ У СТЕНА
Проучването на източната крепостна стена започва още през 1899—1900 г., когато са разчпетени източната порта, петоъгълната кула северно от нея и североизточната кръгла кула13. Разчистването на отделяй участъцп продължава през 30-те и 40 те години11, а през 1963 г е вдигнат само строителният трошляк на сектора южно от източната порта до югоизточната кръгла кула15. През 1974—1975 г. бе разкрит и проучен секторът от североизточната кръгла кула до петоъгълната кула южно от нея16. Нашата задача бе да проучим и предадем за консервация и експониране участъка от източната порта цо петоъгълната кула северно от нея, дълъг 204 м (обр. 9). Стената тук е запазена от два до четири реда, като не броим редовете от частичната й консервация само отвътре (обр. 10). По ця-лото протежение редовете запазват постоянна височина и следват денивелацията на терена. Само в близост до кулите редовете са с различна височина и се е наложило употребата на блокове с Г-обра.зна форма. Квадриге в
Обр. 9. Източна крепостна стена — общ план
122
Обр 10. Източно крепостна стена — общ изглсд
Обр. 11. П реправки по външното лице на източната крепостна стена
редовете са подредени по дължина и широ-чина, без да е спазвана строго тази система. Фугите са обмазани с фин червен хоросан. На 85—90 м северно от портата от външната страна на стената лнчат следи от преправка (обр. И). За оформяне лицето на преправката са използувани цели правоъгълни или квадрат-ни тухли, залепени с хоросан към основная градеж. Причината за преправката може би се дължи на естествепо разрушаване, тъй като камъкът, използуван в градежа на това място. е много мек. Не е изключено обаче при строе-жа на стената тук да е имало някакво съоръ-жение, което допълнително е било зазидано с подръчни материали. За това свидетелству-ва и ранният изкоп от вътрешната страна на стената. Във всеки случай преправката е за-сегиала не само суперструкцпята, но и осно-
вата. Пълпежът па стената, както и в остана-лите участъци, се състои от различии по голе-мина необработени каменни бтокове, между конто е насипан хоросан с едро счукана тухла и дребни ломени камъни. Едрите блокове са образувалн „гръбнака11 на емплектона. От па-правенпте сопдажи се установи, че основата на стената е вкопана на 2 м (обр. 12), а основите на кулите на портата — на 1,50 м. Нався-къде основите стъпват върху мрежа от пилоти, набити през 0,20 м шахматпо (?). Една част от пилотите имат кръгло сечение (с диаметър до 6 см), а друга —- квадратно, но всички са с дължина до 0,60 м (обр. 12 а). По протеже-ние на целня разкопан от нас сектор основите са градени без стесняване (на широчината на суперструкцпята), което се наблюдава във всички разкопанп участъци па северната кре-
123
Обр. 72 Основа на крепостната стена и портала (сондаж о кв. 1)
Обр. 12а — изглед на основата на крепостната стена и портала
постна стена и в някои участьци на западната17.
Във връзка с проучването на подхода от източната порта към Дворцовия цептър се наложи да поставим три сондажа — два пред в.ходовете на кулите и един на 15 м западно от прохода на портата. Установи се, че подобно на северната порта входовете към кулите са 0,40 м по-високо от строителното ниво, за-това пред тях са поставени по две каменни стъпала. И тук подът на северозападната ку
ча, от която е ставало залостването на портата, е с около половин метър по-ниско от пода на югозападната кула, в която е било разпо-чожено стълбището К. Шкорпил отбелязва, че в северозападния ъгъл на югозападната кула са личали останки от основа на камеино стълбище18. Според нас обаче стълбището във височина не е било каменно, а дървено. В центъра па кулата липсва зидан стълб (както в кулите на южната и западната порта), около конто да се вне стълбата. Нещо повече, в средата на кулата лнпсва и подова настилка (обр. 13). Тук вероятно са били забити дебе-ли дървепи греди, около конто се е ввела дър-вена стълба.
В третия сондаж, поставен на 15 м западно от прохода на портата, се разкриха слаби следи от пътна настилка, оформена от дребни ломени камъни. На 0,30 м под нея в ос със средата на прохода попаднахме на водопровод, поставен направо в земята, идващ от източната порта към Дворцовия иентър. Водо-проводът е изграден от два вида отлично запазени тръби едните с цилиндрична форма, разширени леко в единия кран, а другите, почти конусовидни — напречно набраздеии. Връзките между тръбите са обмазана с фин бял хоросан (гипс?) (обр. 14).
Отводнително съоръжение към крепостната 'стенсй На~32 м северно от портата’ покрай _ външнотоДтицё на стената попаднахме на няколко каменни блока, поставени-косо (под ъгъл 40 ) на стената. Блоковете застъпват малко бъркало, запълнено с фин червен хоросан, т. е. ге са поставени по-късно от строе-жа на стената. От североизточната външна страна блоковете оформят лице, докато отвът-ре поради различната им ширина се издават различно навътре. Пластът около тях се състо-еше от черна пръст, бучки хоросан и дребни ломени камъни без следи от настилка или_друг градеж. За да изясним характера на тази ре-дица от камъни, се наложи да разширим изко-па в източна посока. Разкрити бяха 21 блока, поставени в права редица, дълга 16 м, и с лице само отвън. Камъните са вкопани направо в пръетта без хоросанова спойка между тях. На 16-ия м редииата прекъева, но в юго-западна посока към стената се разкриха без-редно поставени камъни. Независимо че лип-сваха следи от плътен каменен градеж, създа-де се впечатление, че сме разкрили следи от триъгълна кула (обр. 15). долепена до крепостната стена. Върхът на съоръжението е излизал на 9,50 м пред стената. Ако приемем, че това е кула, възниква въпросът — защо е изградена толкова близо до портата. Южната му стена, която е напълно разрушена, трябва да започва само на 6 м от кулата на портата. Ето защо според нас съоръжението е имало по-скоро отводнителни, а не отбраиптелни функции. То е предпазвал.£>. източната порта от затлачване при големи дъждове.
Стълбище до петоъгълната кула. Още през 1949 г. С. Маслев открива, а на следва-щата година К. Миятев проучва едно съоръ-
124
жение до входа на петоъгълната кула, което определи като сталбище10. Той описва трите части на съоръжението — два самостоятелно градени пилона (А и В), долепени до крепостями зид, и пространство™ (Б) между тях, запълнено с глина и плочести камъни. Двата пилона имат от трите страни лицев градеж от по-едри каменни блокове, споени с бил хоросан. Пространство™ между лицевия градеж е запълнено със същия бил хоросан и плочести камъни от местен произход. Пълнежът от хоросан във височина е бил заменен с глина Южният пилон има почти квадратна форма със страни 3x3,10 м (обр. 16). Откъм южната и западната страна пилонът има тристъпален цокъл от дялани варовици. Стъпалата на цо-къла са 0,20 м високи и толкова широки, т. е. излизат на 0,60 м навън от пилона. Северният пилон има правоъгълна форма (обр. 17). Тук К. Миятев не е забелязал следи от цокъл и дава размерите му — 6,20x3,60 м. Един отпечатай на варовиков блок и два блока, запазени на място, са сигурно указание, че от западната страна на този пилон също е съще-ствувал тристъпален цокъл. В такъв случай широчината и на северния пилон е около 3 м. К. Миятев пише, че съоръжението няма ос-нови, вкопани в земята, а зидовете му започ-ват от 3—4 см хоросанова подложка, положена на повърхността на тогавашния терен. Тъй като културният пласт край крепостната стена не е бил изчерпан до строителното й ниво, К. Миятев не е видял, че съоръжението има още 0,50—0,70 м основи, вкопани в културен пласт (обр. 18). Основите са градени от ломени плочести камъни, измазани с бял хоросан. Много важен е фактът, че основите на съоръжението стъпват върху горял пласт (дебел 0,10—0,20 м). След изчерпването му пред входа на петоъгълната кула се откри настилка от фрагментирани и цели тухли (обр. 19). Тази настилка бележн строителното ниво на крепостната стена, а първият ред от суперструкцията на съоръжението е с около 0,70 м по-високо от настилката пред входа. За функ-циите на това съоръжение споделяме каза-ното, че то е представлявало открита еднора-менна стълба, по която е ставало изкачването до платформата на стената и петоъгълната кула. Пилонът А и северното рамо В обаче не са имали различна широчина, а еднаква— по 3 м. Пространство™ Б между тях е запълнено на 0,30 м по-навътре от лицето над цо-къла им, където се е образувала плитка ниша. Стъпалата на съоръжението естествено са се развивали от северната страна, но броят им не може да бъде 60 (както е даден от К- Миятев). Нанесени на северното рамо на стълби-щето, дълго 9,25 м, за всяко стъпало се полу-чава широчина 0,15 и височина 0,13 м, което практически ги прави неизползваеми като стъ-пала. За да бъдат използувани стълбищата, броят на стъпалата им не трябва да надвиша-ва 40.
В своята публикация К- Миятев изказва мнение, че подобии съоръжения е имело и на
Обр. 13. Югозападна кула на източната порта—настилка
Обр. 14. Водопровод и следи от настилка в сондажа на 15 м западно от прохода на източната порта
други подходящи места по крепостиите стени в Плиска. Действително през 1972—1973 г. до входа на източната петоъгълна кула на южната крепостна стена бе разкрито подобно съоръжение20, отговарящо напълно по размери на това до източната стена. Различия има само в начина на градеж. Стълбището до южната крепостна стена е градено като монолитна постройка, а не на отделни части. И тук то е снабдено с тристъпален цокъл от двете страни, а основите са вкопани в дебел културен пласт.
125
Обр. 15. Отводнително сЪоръжение до източната порта
Обр. 16. Стълбище до петоъгъ лиата кула — общ изглед
126
Обр. 17. Стълбище до петоъгълната кула —северно райо
Обр. 18. Културен пласт, в който са вкопани основите на стълбището
Обр. 19. Настилка пред входа на петоъгълната кула
Първото стъпа.ю, което е запазено от западната страна на стълбището, и първият ред от цокъла са на 0,70 до 1 м над строителното ниво на крепостния зид.
Следи от еднораменно стълбище бяха открити и покрай западната крепостна стена северно от северната петоъгълна куда'21. То се е различавало от останалите две както по размери, така и по строеж. Тук широчината е твърде малка и не е изключено само първите стъпала да са били каменни, а във височина да се е развивало дървено стълбище. Основите на това съоръжение са положени направо върху по-ранния културен пласт, без да са вкопани в него.
Разглеждайки съоръжението до източната крепостна стена, К. Миятев намира близки на него аналогии в еднораменните стълби на късноримските и византийските крепости'22. Той не пропуска обаче да отбележп и някои съществени отлики: съоръжението до източната крепостна стена не е свързано конструктивно с нея; то има по-голяма широчина; строптелният материал не е еднакъв с материала на крепостта. Трябва да отбележим, че тези различия се отнасят и за останалите две съоръжения до южната и западната крепостна стена. Тук възниква въпросът за вре-мето, когато са били построени тези съоръжения. К. Миятев пише, че този въпрос остава
127
открит. Той обаче не се поколебава да заяви, че с откриването на това и други подобии съоръжения се опровергава едно прнбързано и необосновано заключение на К. Шкорпил, че крепостната стена от двете страни е гладка, без самостоятелни каменни стълбища, и изкачването върху платформите на стените е ставало през кулите23. По този начин Миятев подкрепя мисълта си за едновременността на стълбищата с крепостните стени, като обясня-ва отклоненията от традиционната римска и византийска фортификационна система с технически причини, конто българските строители не са могли да превъзмогнат. Сега, ко-гато крепостните стени в Плиска са почти напълно проучени, не можем да се съгласим с едно такова становище. Всички факти сочат сравнително късния произход на тези съоръжения. През един значително дълъг период от време покрай крепостните стени в Плиска не са съществували каменни стълбища и изкачването върху тях действително е било възможно само през кулите или временни дърве-ни стълби, изградени отвътре покрай стената. Останки от такива трудно могат да се открият. Ето защо точното датиране на откритите на-последък стълбища има принципно значение при определяне особеностите на крепостного строптелство в Плиска.
Както вече посочихме, стратиграфските наблюдения показват, че и трите съоръжения лежат върху дебел културен пласт, отнасящ се към IX—X в. Това означава, че те могат да бъдат построени само в края на X или в началото на XI в Като имаме предвид раз-гледаните технически особеиости, употреба-та на бял хоросан, който не е характерен за строителството на крепостните стени, не без основание можем да приемем, че стронтелите на тези съоръжения са византийците. След повторного превземане на Североизточна България през 1001 г. император Василий II оста-вя в градските центрове значителни гарнизона. Следите от по-късни преправки по крепостната стена и стълбищата, разгледани тук, смятаме за тяхно дело.
При разкопките на северната порта в соп-даж № 1. разположен между крепостната стена и югоизточната кула на портата, попаднахме на ранен изкоп с формата на буквата Г. Огнището на жилище № 9 и по-късният гроб, разположен над изкопа, отхвърлят вся-какво съмнение, че той може да е сондаж от ново време. От проучената част се установи, че изкопът достига на дълбочина до 1,50 м и е с неправилни форми. Запълнен е с пръет, дре-беп строителен трошляк и глина. До изкопа се намира голямо хоросаново бъркало. Други две ранни ями, всяка с диаметър около 1 м, бяха разкрити на 1,50 м пред южното лице на югозападната кула па портата. Тези ями също са запълнени с бучки хоросан, пръет и глина и започват от хоросановия слой, който бележи строителното ниво на портата. По време на разкопките покрай източната крепостна стена попаднахме на пет подобии ранни из
копа. Два от тях, с формата на буквата Г, са разположени покрай външното лице, в ъглите между стената и кулата на портата и стената и петоъгълната кула. Останалите три, разположени на значителни разстояния едно от друго покрай вътрешното лице на стената, имат форма на неправилни траншеи и завърш-ват с кръгли ями. За съжаление нямахме въз-можност да проучим всички ранни изкопи, но близката им форма и фактът, че са едновре-менни със строежа на крепостните стени сочат, че това са следи от големи дървени скели или други съоръжения, свързани с технического обслужване на строежа.
Строителен материал. На строителния материал от Плиска, знаците върху него и про-изхода му са посветени специални изеледва-ния24. Нито един от изеледвачите обаче не е направил оппт да установи връзката между отделните форми и разновидности строителен материал, знаците, врязани върху него, и ор-ганизацията на труда по време на строителството на крепостните съоръжения. В настоя-щата сталия, посветена на крепостната стена, не е възможно да бъдат решени цялостно тези въпроси, но ние ще обърнем внимание на няколко факта, конто ги осветляват до известна степей. С разкопаването на крепостните съоръжения и на най-значителните монументалии постройки в Плиска имахме възможност да сравним строителния и знаковия материал от различайте обекти. Трябва веднага да подчертаем, че става дума не за графични знаци, нанасяни допълпително върху каменните блокове и тухлите, а за първичните камено-делски знаци, нанасяни преди употребата на блоковете и преди изпичането на тухлите (обр. 20). По време на разкопките на източната крепостна стена забелязахме, че в отделяй пенни участъци каменните блокове имаха различен произход. Този факт сам по себе си пя-маше да представлява интерес, ако не се установи, че върху блоковете от различии видове камък са врязани различии знаци. Освен това отделни участъци от стената са градени пре-димно с камъни от една и съща кариера. Тези наблюдения ни накараха да обходим откритите вече крепостни стени и проверим съ-ществуват ли такива групирания и на други сектори от стената. Действително се установи-ха много такива участъци, където на определен вид камъни са врязани едни и същи знаци. Тези факти показват, че за строежа на крепостните съоръжения в Плиска са работали едновременно няколко кариери с много-бройни групи каменоделци. Всяка група е доставила продукцията си на определен сектор. Тук възниква въпросът, каква е била ор-ганизацията на строителството на крепостта. Невъзможно е крепостните стени и портите да са строени последователно. Най-вероятно трасето им е било разделено на големи сектори, поверени на отделни майстори. Всеки майстор се е грижел за доставката на строителния материал. За по-важните участъци, като портите и кулите, строителни материали
128
б
Обр 20.
а — знаци върху каменни бюкове от северната и източната кре постна стена; б — знаци върху туххи
са доставили всички кариери, затова тук се среща голямо разнообразие на знаци и каменни блокове от различии кариери. В подкрепа на изказаното предположение ще посочим и някои особености в строежа на стената. Вече отбелязахме, че основите на северната крепостна стена в разкритите участъци са потесни от суперструкцията с около 0,25 м. На проучения сектор от източната крепостна стена обаче основата има еднаква широчина с куртината. Подобии стеснявания пли раз-ширявания на основата се наблюдават и в други сектори от крепостните стени. На този факт пръв обърна внимание С. Михайлов, като го обяснява с несръчност и техническо неумение на майсторите25. Дали подобии различия в строежа се дължат на техническо неумение на строителите при толкова грандиоз-ни строежи, е трудно да се докаже. За нас е важно, че по тези стеснявания и разширява-ния на основата могат да се определят стилът
и границите за строеж на отделяйте майстори.
Друга трупа строителен материал, изпол-зуван в строптелството на крепостните съ-ръжения, са тухлите. Колкото и голямо да е количеството им, открито при разкопките покрай крепостните стени, ние не можем да се съгласим, че тук те са използувани като равно-стоен строителен материал наред с камъка26. Една груба сметка показва, че само за крепостните стени са били необходим!! над 80 000 м3 обработени каменни блокове. Наме-ренпте късове от тухлена зидария при северната порта и на няколко места покрай стената са от колонките на парапета, върху конто са поставяни зъберите. Не е нзключено ня-лата стена да е завършвала с няколко реда тухли, използувани за подравняване на плат-формата. Разбира се, това не означава, че производство™ на строителна керамика в Плиска не е било развито добре. От откритите покрай крепостните стени над 1000 фрагмен-
17 Плиска—Преслав, 4
129
Обр. 21. Изкуствен насип покрай вътрешното лице на източната стена
та от тухли със знаци само около 350 са с печати от римски легиони и частни лица Но за точно количествено съотношение на произведения в Плиска и донесен отвън керамичен строителен материал ше може да се говори само след химически анализи на глините и готовата продукция и статистически изследвания върху целия керамичен материал. Внимателното съпоставяне на знаците върху тухли и кереми-ди с цвета и състава на глините сочи, че на всеки вид глина съответствува един знак или определена трупа сродни знаци, отговарящи по всяка вероятност на броя на майсторите тухлари и на работилниците.
Изкуствен насип покрай стената. При разкопките на източната крепостна стена от квадрат А® 10 до квадрат № 24, т. е. на разстояние около 70 м, липсваше естествено образу-вал се културен слой. На това място съществу-ваше насип от горял строителен трошляк, съдържащ късове хоросан и тухли, много често залепени по няколко (обр. 21). Върху някои късове личаха следи от фина хоросанова замазка, покрита с червена боя. Между строи-телния трошляк се откриваха и фрагмента от обработени мраморни плочи, корнизни дяло-ве и рамки. Наличието на обгорели архитек-турни детайли и оцветена замазка по късове от рушевините свидетелствува, че насипът е образован не от разрушаването на крепостната стена, а от развалините на някоя опожарена монументалиа постройка. Тъй като следи от такава покрай стената не бяха открити, въз-никва въпросът, кога и по какъв начин се е образувал насипът. Отговор на първия въп-рос дават стратиграфските наблюдения: насипът започва от строителното ниво на стената; по-голяма част от рисунките в този участък, нанесена отвътре върху първия и втория ред, са засипани изцяло от насипа; насипът е пре-рязан от вкопани жилища землянки, възник-нали тук към средата на X в. От казаното до-тук става ясно, че насипването е станало след първите десетилетия от съществуването на стената. За да отговорим на втория въпрос, трябва да отбележим, че засипаният участък от стената се намира най-близо до Дворцовия център. Това ни дава основание да допус-нем, че насипът произхожда от някоя опожарена сграда в Малки я дворец.
Върху каменните блокове па северната порта и стена и върху източната крепостна стена бяха открити над 70 графита, разположени предимно върху първия и втория ред от стената'2'.
Жилища покрай източната крепостни стена. В проучения от нас сектор отвътре на стената бяха разкрити 10 вкопани жилища землянки и част от една двуделна сграда, градена от ломени камъни, споепи с кал28. Част от сградата остава под неразкопания терен на алеята, което попречи да я проучим цялостно и да установим нейния характер. Възможно е тук, близо до източната порта, да е съществу-вала казармена постройка, съществувала одновременно с крепостните съоръжения. По-късно, при възннкването на жнлищата покрай стената, едно от тях пресича стените на северного помещение, което показва, че по това време сградата е била вече разрушена. Северно от стълбището и пред входа на северозападната ну ла на източната порта бяха открити останки от обработка на желязо — секачи и малки ковашки огнища.
Разкриването на жилища и следи от малки железарски работилнини и покрай източната крепостна стена потвърждават убежденнето, че покрай стените във Вътрешния град се за-селва главно занаятчийско население. За про-изхода, времето и съдбата на жилпщата и про-изводствените съоръжения покрай северната порта и стена вече изказахме някои съобра-жения. Тук ще приведем даннпте от източната крепостна стена, конто потвърждават посоче-ната вече датировка — втората половина на X и началото на XI в. Всички жилища тук са вкопани в културен пласт от IX и началото на X в. и отчасти в здравия льос. Жилище № 9 обаче е застъпено от каменна пътека, върху която бе открита медиа византийска монета от първите десетилетия па XI в. Явно по това време жилпщата са били евакуирани (няма следи от пожари). По-късно, към втората четвърт на XI в., покрай източната крепостна стена се появява некропол, от който бяха проучени 21 гробни ями. Жилища № 1, 9 и 10 са застъпени от гробните ями. Всичко това сочи, че съдбата на жилпщата покрай северната порта и източната крепостна стена е ед-наква. Възникнали в момент, когато крепостните стени предлагат все още сигурна защита от неприятеля, но е липсвала силна централна власт, която да осигури отбраната им, жили-щата престават да функционират през първите десетилетия на XI в. Почти всички са били напуснати, без да са опожарени, което пи дава основание да смятаме, че макар и принудител-но, евакуирането е станало по стратегически причини. Както отбелязахме, през първите десетилетия на XI в. император Василий II оставя в градските центрове значителни гар-низони. По това време крепостните стени на Плиска са били ремонтирани, а от вътрешната им страна се появяват каменни стълбища в духа на византийската фортификация. За да не пречат на отбраната, жилищата са били
130
принудително преместени оттук. Опитите на византийската власт да се укрепи в Северо-източна България обаче остават неуспешни. След смъртта на Василий II, в началото на 30-те години, започват масовите нашествия на иеченезите29. Пред северната и източната порта отново се появяват жилища и малки ковашки работилници. Много скоро при никое от големите печенежки нашествия те са опожарени. Постепенно Плиска обезлюдява и към средата на XI в. стопанският живот в
нея прекъсва. За това свидетелствува и ну-мизматичният материал, открит досега, който с малки изключения не прехвърля тази граница30. Ограбена, обезлюдела и с променен етнически състав, в следващите векове Плиска няма сили да възвърне военного н стопан-ското си значение. Тя продължава да съще-ствува още едно столетие, но като не-значително селище, чиито крепостей съоръжения нямат никакво стратегическо значение.
1	К. Ш к о р п и л. Укрепления Абобскон равнины. — ИРАИК, X, Абоба — Плиска, 1905, с 46 и сл.
2	Допълнителни разчиствания на крепостните съоръжения в Плиска са провеждани през различии години. И. Моллов. Почиствания и проучвання на Плиска нрез 1930 и 1931 г. —ИАН, XIV/ 1940— 1942, 69—70; К. М и я т е в. Нещо за каменната крепост па Плиска. — В: Изследвания в чест на акад. Ди-мнгър Дсчев по случаи 80 годишпината му. С., 1958, 595-603.
3	К. Ш корни л. Цит. съч., с. 56.
* Повдигане на подовите нива в купите със стъл-бпща се паблюдава при Източната и при Западната порта. С. Миха й л о в. Разкопки на Западната порта в Плнска. —ПАИ, XXXIV, 1974, с. 212.
5	К. М и я т е в. Крумовият дворец и други иовооткрити постройки в Плиска. — И \11, XIV7, 1940— 1942, с. 88 и сл., обр. 157.
6	С. М и х а й л о в. Разкопки в Плнска нрез 1959—1961 г. — ПАИ, XXVI, 1963, с. 43.
7	За жнлищата и производственитс съоръжения край северната и източната крепостна стена авторът подготвя отделно съобщепие.
8	Хбоба — Плиска, с. 57, 308 и сл., 318 и сл.
9	Всички монети от разкопките са опредслени от к. и. п. 11. Иорданов, за което му изказваме благодарност.
10	В Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. 1, Ч. 2, С , 1971, с. 518 и сл.
11	Монетата е определена от д-р Хараланов, за което му благодарим
12	Разкопки на В. Антонова п колсктив, в конто участвува и авторът.
13	Вж. бел. 1.
14	Вж. бел. 2.
16	Разчистването е извършспо през 1963 г. във
връзка с консервацията на стената. Наблюдепията са били възложени на В. Антонова от ОИМ — Шумен. Материалите не са обнародвани.
16	За резултатите от тези разкопки вж — Р. В а-с и л е в. Източната крепостна стена в Плиска (Разкопки през 1972—1974). — В; Плиска — Преслав, 1, 1979, с. 98 и сл.
17	С. Миха п л о в. Разкопки на Западната порта. . ., с. 206, обр. 4.
18	Абоба — Плиска, с. 53
19	К. М н я т е в. Нещо за каменната крепост. . ., с. 599.
20	И. Захариев. Южната крепостна стена на Плиска и некрополът, открит до нея (разкопки 1971 —1974). — В: Плиска — Преслав. 1, 1979, с. 108 и сл.
21	Вж. в този том статията на В. Антонова и С. Витлянов.
22	К. М и я т е в. Цит. съч., 600—601.
23	Пак там, с. 602.
24	К. Ш к о р п и л. Строительный материал.— Абоба - Плиска, 153—172; Знаки на строительном материале, 250—264; С. А н г е л о в а. За производство™ на строителна керамика в Североизточна България през ранното средновековие. — Археология, XIII, 1971, 3, с. 9 и сл.
25	С. Миха й л о в. Цит. съч., с. 206.
26	Пак там, 225—226.
27	Рисунките от източната стена и северната порта авторът ще разгледа в отделна статия.
28	Вж. бел. 9.
29	В. Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. II. С., 1972, с. 36 и сл , 88 и сл.
30	Б. А. Панченко. Византийския печати и монеты. — ИРАИК, X, 291—300; Т. Герасимов. Византийски оловни печати от Плиска. -— ИБАИ, XIV, 1940—1942.
131
РАЗКОПКИ И ПРОУЧВАНИЯ НА ИЗТОЧНАТА СТЕНА НА ВЪТРЕШНИЯ ГРАД В ПРЕСЛАВ (1970-1976)
Димитър Овчаров
Още първите изследвачи на втората бъл-гарска средновековна столица Преслав от-белязват и нанасят на своите чертежи харак-терния неправилен план на вътрешното укрепление. Докато неговата северна, западна и южна стена следват една сравнително права линия, източната стена е силно начупена и фактически е образована от три неравномер-ни прави отсечки (куртини). Това бе отдадено на особеностите на терена, върху който е из-градена вътрешната крепост. Вътрешният град (цитадела) на Преслав е разположен на по-висока. почти равна тераса, поради което крепостният зид от изток е построен по ръба на вълнообразно нагънатия източен скат на извисяващия се терен. Останките от стената не тичат на повърхността и само на отделни места в северната част се извисяват няколко къса от зида, останали недоразру шени от вре-мето и хората. Археологически проучвания на източната стена, която в този вид се явява най-дълга от всички, не са извършвани до 1970 г. с изключение на двете крайни ъглови кули (североизточна и югоизточна) и това не даваше възможност да се проследят детайл но и отчетливо нейната структура, форми и осо-бености на градежа1.
Разкопките по източната стена през раз-глеждания период (1970—1976) бяха съсре-доточени в три особено важни пункта: при двете чу пки на стената и по нейното трасе в южната част, където се очакваше появата на източна порта2. Резултатите от тях се оказаха твърде важни и показателни както за перио-дизацията на укрепителната система на Преслав, така и за цялостното развитие на столи-цата от малка военна крепост в добре развит феодален град.
I.	РАЗКОПКИ НА КУЛА № 2
В РАЙОНА НА „ЧУПКАТА"
Необичайното пречупване на крепостната стена почти в нейната среда (утвърдило се в науката под названието ,,Чупката“) отрано привлича вниманието на изследвачите, но до планомерни разкопки в този участък не се достига. Като предполага с основание, че про-
учванпята на това място биха хвърлили зна-чителна светлина върху характера на укре-пптелнпте съоръжения на Преслав, В.Ъва-нова-Мавродинова предприема сондажпн разкопки, но не ги завършва поради липса на средства и работна ръка. При тези разкопки било установено, че на дълбочина до 1 м крепостната стена не е била запазена и от нея се откриват само останки под формата на раздро-бенп варовикови квадри и късове хоросан.
До началото на редовнпте разкопки леко издиганият терен при „Чупката" бе покрит с гъст акациев пояс и по повърхността бяха струпани едри фрагменти от емплектон и го-
Обр. 1. Кръгла ъглова кула № 2 при откриването й
Обр. 2. План на кръгла кула № 2
132
Плиска — Преслав. 4: София, 1985
ле.ми парчета дялани и огладени варовикови квадрп, както и купища от по-дребни ломени камъни, парчета тухли и керемиди. Разко-паваието бе проведено стратиграфски, като се достигла макснмалната дълбочина 2,20 м, при която се откриха останкпте от крепостната стена. Очакванията, че на това място се обра-зува обикновено отклонение на зида в източна посока, не се оправдаха. Установено бе, че в този участък се е намирала една кръгла бойца кула (обр. 1).
След окопчателното разкопаване се изяс-ни, че кулата е напълно разрушена и от нея е запазена само основата. Направеният разрез (обр. 2 Л -Лу) показа, че тя е дълбока около 1,20м и има твърде опростена конструкция. В основния изкоп, който достига до плъ-тен чакълест пласт, е бил натрупан дебел слой (0,80 0,90 м) от речни волутъци с големи размери, примесен» обилие с кал (обр. 3). По всяка вероятност камъните и калта са били предварително измесвани, както е установено при изграждането на основите на Южната порта на Вътрешния град, при което се е получила здрава и стегната като бетон .маса3. Върху тази здрава подложка е бил положен гли-нест слой, примесен с дребен речен чакъл и строителен трошляк (дебелина 0,10—0,20 м), и на него са били подреждани блоковете от най-долния ред на суперструкцията (цокъла). На това ниво основата на кулата има дебелина 2 м, като външният диаметър е около 9,50 м, а вътрешният — 5,50 м (обр. 2).
Надстройката на кулата е напълно обезличена. Само в северния край частично бяха запазени in situ два камъка от цокълния ред, конто маркират външното лице на стената на кулата. От тяхното положение може да се заключи, че цокълът е покривал цялата дебелина на основата, т. е. и неговата дебелина е 2 м.
Цокълът на кулата е бил иззидан от плътно прилепнали една до друга продълговати квад-ри с различии размери. За спойка е бил из-ползван бял хоросан. Квадрите са полагани иапречно на зида с посока към геометричния център на кулата. Доказателство за това са запазените слаби отпечатъци от тях върху горната част на основата. Ако се приеме по аналогия със сравнително добре запазените части от крепостната стена при Южната порта, че цокълът се е издавал с 0,10—0,15 м пред външните лица на кулата, може лесно да се определи големината на суперструкцията. Кула № 2 е имала идеален кръгъл план с външен диаметър 9,20—9,30 м и вътрешен — 5.60— 5,70 м (обр. 4). С тези си размер» тя напълно се доближава до размерите на югоизточната ъглова кула при Южната порта4.
От кулата в южна н западна посока пзлп-зат два крепостни зида, конто са конструктивно свързанн с нея. Едпният от тях има южно направление, насочва се към югоизточния ъгъл на крепостта и е проследен на разстояние от 10 м. Както и при кулата, неговата супер-струкция не се е залазила, но трасето му се
Обр. 3. Сондаж на основата на кръгла кула № 2
Обр. 4 Възстановен план на кула № 2 и прилежащите й стени
Обр 5. Останки от цокълния ред на ранната крепостна стена
133
определи съвсем ясно от подложката на стената. Тази подложка има еднакво устройство с това на подложката на кулата. Нейната дебелина достига 3 м, което предполага дебе-
Обр. 6. Останки от емплектона на по-късния зид, който се е долепил до кула № 2
Обр. 7. Разрез на културния насип западно от кула № 2
Обр. 8. Керамичен под на сграда от XI в.
лина на надстройката от квадри около 2,60— 2,70 м.
Другият зид излиза от кулата в западна посока и бе проследен на разстояние 20 м. Той има същите размери и направа като южна-та стена, но за разлика от нея са запазени значителни части от цокълния ред на супер-струкнията. Тя е изградена от добре одяла-ни продълговати квадри със средна дължина 0,80—1 м и шпрочина 0,40—0,50 м. По правило те са поставили напречно па зида, плът-но прилепнали един до друг, като за споика е бил използуван бил хоросан. По този начин е образовано правилно лице, което на места отстъпва от външния край на основата с около 0,15—0,20 м (обр. 5). Във височина стената е била изградена изцяло от квадри (opus qua-dratum) с отстъп от външния ръб на цокъла 0,15—0,20 м, което се потвърждава от хо-росановите отпечатъци върху цокъла. Откритите в иасипа над разрушената стена фрагменти от червен хоросан (със силен примес от сит-но счукана тухла) дават основание да се заключи. че футите по лицето на зида са били старателно измазани с него.
Извършеният сондаж на основата на тази стена показва еднаквия начин на градеж с основите на кулата и южния зид. От своя страна двата крепостни зида сключват почти прав ъгъл (обр. 4), на върха на който е била раз-положена кулата. Всичко това дава основание да се предположи, че тази кула в един определен начален етап от живота на крепостта е била външна ъглова североизточна кула на по-ранно укрепление, което е имало значи-телно по-малки размери от тези на Вътрешната крепост в очертанията, в конто я познаваме досега. Зидът, излизащ в западна посока от к\лата, е неизвестният и непредполаган дссега северен зид на това укрепление и последвалите разкопки по неговото трасе потвърдиха напълно това предположение®.
От кръглата кула при „Чупката" (кула № 2 по въведената от нас единна номерация на кулите) в източна посока излиза още един крепостей зид. За разлика от първите два той не е конструктивно свързан с нея. Неговите основи се долепят на фуга към основите на кулата; също така на фуга е била долепена и суперструкцията им. Това може ясно да се забезежи и установи по запазената, макар и малка част от емплектона на надстройката иа стената, който е дъговидно извит, за да се долепи до камъните от разрушения и изчезнал цокълен ред на кулата (обр. 6). Това е едно неоспоримо доказателство за по-късното време, в което е била изградена тази крепостна куртина, и това се подкрепи, както ще видим по-долу, и от съществеиите различия в кон-струкцията па нейния зид и употребените строителю! материали и похвати. С това определено може да се твърди, че неговото доба-вяне бележи определен етап в развитието па Вътрешната преславска крепост по пътя на ценного разширяване на север.
134
Останките от ъгловата кула № 2 бяха покрити от дебел слой културни напластявания, достигащ до 2,20 м дебелина. Непосредствено над останките от кулата пластовете бяха сил-по разбъркани и нарушени при изваждането на варовиковите блокове в една по-късна епоха и преработката им във варовите пещи източно от нея. Сравнително по-добре и ясно те могат да се проследят в профила западно от кулата (обр. 7). Непосредствено върху крепостната стена лежи дебел пласт разложен варовик със сиво-бял цвят, който очевидно се е образувал от разлагането на варовиковите квадри®. Под този пласт се нампра почти изключително керамика, която със сигурност може да бъде отнесена към X в., а известна част от нея и към IX в. Един сигурен терминус ни дава намере-ният кирилскн надпис върху стените на глп-нено гърне, в който е запазена датата 6439 г. от сътворението на света, или 931 г.'
Над варовиковия пласт лежи слой (0,20 м) от дървесна пепел, примесена с едри късове недогоряло дърво, въглени и животински кости. Следващият пласт (дебел 0,40 м) се състои от рохкава пръет със сиво-чер цвят, в която се срещат материали от византийската епоха (XI—XII). Това е предимно керамика. На това ниво се откриха останките от сграда (обр. 8). Запазеният фрагмент от нейния зид в основата сн е изграден от необработени камъни на калов разтвор, а вътрешността на помещение-то е била настлана с тухлей под. За това са били използувани вторично тухли с различии размери, върху някои от конто има знаци, направени с пръети преди изпичането. Тухлите са подреждани не особено старателно направо върху подравненпя терен (обр 9). Именно поради това подът е неравен, хлътнал на места, при което повечето от тухлите са се на-трошили. Върху самия под бяха намерени няколко цели и фрагментирани съда, характер-ни за времето XI—XII в., и една византийска монета от средата на XI в. (Михаил Кала-фат— 1035—1042 г.), което дава сравнително точна датировка за времето, когато е обитавана сградата, а оттук и за епохата, към която принадлежи този културен пласт®.
Най-горният културен пласт (дебелина средне 0,60 м) се състои от сива пръет, примесена с по-малки и по-големи камъни и голямо количество керамика, отнасяща се към периода XIII -XIV в. Към това време принадлежат и останките от един зид, чинто основи слизат дълбоко, прерязват по-ранните Пластове и ля-гат върху останките от Северната крепостна стена почти перпендикулярно на нея (обр. 10). Градежът на този късен зид е от ломени плочести камъни на кална спойка; той отстой на 2 м от кръглата кула и е дебел 1 м. Засега е трудно да се определи иеговото предназначение в твърде ограничената площ па разкопките.
На дълбочина 0,80 м от повърхността на терена бяха разчистени два гроба. Погребе-нията са извършени направо в земята, като при едното от тях два забити вертикално пло-
Обр. 9. Графичен вид на тухления под в сградата от XI в.
чести камъка при главата и краката на погребения оформят гроба. Мъртвецът е бил положен на гръб с глава на запад, ръце на гърдите и липсват погребални материали, което не дава възможност за точна датировка. Хипо-тетично тези два гроба могат да се отнес ат към епохата на късното българско средновековне XIII—XIV в.
Малко по-особено стой въпросът с третия гроб, който бе открит на 8 м западно от кръглата кула. Гробната яма, ориентирана изток— запад, е била вкопана дълбоко в пласта от X в. нес размери 2 0,60 м. Мъртвецът е бил положен в ниша, пзкопана в южната стена на ямата, и лежи на дясната си страна с опънати долни крайници и леко присвити в лак-тите ръце. Липсва гробен инвентар. След по-лагането на трупа върху нишата са били поставени стреховидно няколко големи мраморни плочи, украсени от едната страна с релефни растителни орнамента (обр. 11). Тези особе-иости на погребалния обред дава.т известии основания да се предположи, че в случая става дума за турско погребение, извършено вероятно по време на работата на варовите пещи. При оформлението на гроба са били използувани подготвени за изпичане материали — мраморни плочи, донесени от никоя недалечна представителна столична сграда. Такъв извод
135
може да се подкрепи и от факта, че в близост до този гроб бяха намерени значптелно количество по-малки фрагменти от подобна мрамор-на облицовка (обр. 12).
Въпреки лошото състоянпе, в което е до-стигнала до нас крылата кула № 2, данните от нейното разкопаване и материалите от кул-турните напластявания върхх нея и около нея дават възможност да бъдат определен!! ней-ният вид и предназначение, както и съдбата й през разлпчнпте исторически епохи. Конструктивно тя не се различава по ншцо от веники останали кръгли ъгловн кули, познати от проучваннята в Плиска и Преслав. Нагоре се
е издигала каго единио кухо нилиндрично тяло, имата е вероятно два до три етажа, като е достигала на височина до 14—15 м. Отгоре е завършвала с бойна площадка и парапет със зъбери. Кръглпят план и местополо-жепието и па североизточнпя ъгъл на крепостта са давали възможност за отлично наблюдение и добра защита. Трябва със сигурност да се предполага, че в ъгъла между северната и източната крепостна куртина по аналогия с други кръгли кули е бил оформен вход (широк около 1 м), чрез който защитнините са проникнали в най-долния етаж, откъдето по дървени стълби са се изкачвали на горните етажи и бойиата площадка (обр. 4).
Обр. 10. По-късни зидове и погребения над ранната крепостна стена
Обр 11. Късен гроб, покрит със скулптирани мраморни плочи
136
Обр. 12. Останки от мраморни скулптирани п.ючи в насипа
Малкото укрепление, към което принадлежи тази кула, възниква още в достоличния период, за което има вече достатъчно убедител-ни доказателства9. Очевидно това е една от военните крепости — аули, строени от българската държава след иейното стабилизиране в началото на IX в. Най-вероятното време на нейното изграждане е първата четвърт на века (времето на хан Крум и особено на хан Омур-таг), за което най-вярно доказателство е на-пълно аналогичният начин на градеж с точно датираната крепост при с. Хан Крум, Шумен-ско (Омуртаговият аул)10. В системата на от-браната на крепостта североизточната ъглова кула № 2 е имала особено важно значение, тъй като е охранявала десния фланг на северната стена, построена на равно и трудно защитимо място. Освен това кулата е играела значителна роля в отбраната на намиращата се недалеч от нея в разкопана напоследьк Северна порта на укреплението.
След преместваието на столицата от Плиска в Преслав в края на IX в. и последвалото го разширение на крепостта в северна посока северната стена е била разрушена до основата и цялата площ е била обединена в едно. Кулата обаче останала пепокътната, като ново-построена стена от изток се долепила към ней-ното външно лице. Попаднала вече в дълбо-чнната на отбраната между' двете крепостни степи, тази кула загубва до голяма стелен своето основно бопно предназначение и роля в отбраната, конто се поемат от новата ъглова кула № 3. Трябва да се предполага, че кулата продължава да се използу ва за военни пели като склад за боеприпаси, като стражево и паблюдателно съоръженпе и в случай на голяма необходимост и военна опасност — като бойпа кула. Може да се смята за сигурно, че кулата е била използвана и е изпълиявала известии охранителни функции по отношение на построената в иепосредствена близост с нея извън очертанията на Вътрешния град църква11.
Първото голямо и силно разрушение кулата претърпява при превземането на столицата в 971 г от византийцпте, но изглежда, че тя и стената продължават да се използуват и след това след известии поправки. Около кулата били изградени леки жилищни постройки, конто били обитавани със спгурност до средата на XI в.
Разкопките не предлагат никакви данни за състоянието на кулата през епохата на къс-ното българско средновековие. Над нея лежи дебел пласт, богат с находки от това време, което дава основание да се заключи, че кулата вече се е намирала в развалини.
През първите векове на турското робство районът около кулата е бил интензпвно из-ползуван за производство на вар. В откритите няколко варови пещи е изчезнал почти целият строителен материал от суперстру книята на крепостната стена.
II.	РАЗКОПКИ НА ИЗТОЧНАТА ПОРТА
До 1970 г. бяха известии две от портите на Вътрешната преславска крепост — Северната (открита в 1905 г.) и Южната (открита в в 1948 г.). Основателно се предполагаше, че е имало порти и па остапалите две стени, особено на източната, чрез която се е осъществявала връзката с обширния градски район, разположен на по-ниската тераса край р. Тича (м. Селище). Ето защо от самото начало на разкопките нашего внимание бе насочено към издирването и проучването на тази порта. За тази цел бяха заложена няколко сондажа в близост до „Чупката", където се предполагаше ней ното местонахождение. Изхождаше се от предпоставка-та, че там се намира приблпзително средата на стената, а устройването на порта в скритото място до чупката на стената би осигурило нейната охрана. Тези сондажи не дадоха съще-ствени резултати. На дълбочина 1,20—1,40 м
18 Плиска—Преслав, 4
137
Обр 13. План на източната
порта на Вътрешни я град
под дебел пласт от рушевини и хоросан бяха открити останките от разрхшената крепостна стена, но нямаше никакви сведения за при-съствието на други крепостни съоръжения.
Откриването на кръглата ъглова кула № 2 и установяването на првблизителните очертания на ранното преславско укрепление дадоха нови насоки на издирванията. При тях се из-лезе от предположението, че портата би тряб-вало с пай-голяма вероятност да се намира в средата на източната крепостна куртина, включгаща се между ъгловите кули № 1 и № 2. На това място бе заложен широк сондаж, при който действително се попада на останките от портата.
Източната порта е била устроена почти в средата на дългата източна стена и отстой на 215—220 м южно от кула № 2. Нейните рушевини се откриха на дълбочина 1,20— 1,60 м под повърхността на съвременното ниво на терена на няколко метра под шосето Преслав—Върбица. До нас от портата са до-стигиали съвсем малко запазени участъци, като добре са очертани само основите й и на места отделни части от квадровата надстройка. Въп-реки това нейният характер, план и копструк-тпвпи особеиости можаха да бъдат определе-ни сравнително точно.
По своя план Източната порта не се раз-личава съществепо от останалите порти на Вътрешния град в Преслав и от портите на камениата Плпсковска крепост (обр. 13). Тя се състои от две двойни тела, конто фланки-рат входния проход. Всяко едно от тях е об-разувано от по две долепени помещения, раз-делепи помежду си със зид.
Северната половина па портата се очертава много ясно по добре запазената горна част на основата и фрагментарно запазената супер-струкция в северонзточния ъгъл (обр. 14). Тя представлява в своя план силно удължен пра-воъгълник, който има посока изток—запад (вън-шпп размери 12,30X5,50 м). Този правоъгъл-ник е перпендикулярен иа крепостната куртина и се издава навън и навътре с 4,50 м.
Оформените във вътрешността му две помещения имат почти квадратен план с размери 2,60 3 м. Основата на разделителния зид помежду им е дебела 2,80 м, а основата на из-лизащата в северна посока от портата куртина е 3,20 м. Основите на вътрешната—челна (фронтална) стена, както и на тази, обърната към вътрешността на укреплението. е дебела 1,80 м, докато страничните са с по-малки и различини дебелини — северната — 1,70 м, южната, която фланкира северная край на прохода, е само 1,20 м. В двете помещения липсват каквито и да било останки от подова настилка.
Напълно аналогични са формите и размерите на южного тяло на портата с тази разли-ка, че основата на нейната външна фронтална стена е малко по-къса (5,40 м), а разделител-ният зид межд\ двете помещения е по-дебел— 3 м (обр. 15).
Проходът на портата, който се образува от описаните две тела, е широк във външния си източен край 3,20 м, а във вътрешния (за-паден) — 3,60 м. Неговата дълбочина се определи от дължината на страничните корпуси— 12,30 м. При разкопаването входният проход бе намерен изпълнен с паднали от суперструкцията блокове и не бе установена някаква настилка.
Основите на портата са изградени по съ-щия начин, както основите на крепостната стена при кула № 2 и при Южната порта. Върху здравата подложка от едри речни во-лутъци и кал, вкопана в здравия терен на дълбочина до 1,50 м, е бил положен изравнителен пласт от чиста глина, измесена с речен чакъл, който добре се очертава след разчистването (обр. 16). Върху тази основа се издига над-стройката, която е била изработена в плътна квадрова зидария. Запазеиите няколко фрагмента от нея показват, че суперструкцията следва точно очертанията на основата и е из-градена от разноформатни блокове, долепени плътно един до друг. Варовикът, от който са били издялани блоковете, е същият крехък и
138
ронлив варовик, какъвто е използуван при изграждането на останалите части от стената в южната половина на крепостта. За спойка е бил употребен здрав бял хоросан. В частично запазените втори и трети ред на стената не се забелязва определена система на подреж-дане на квадрите, но личи непоследователният стремеж да се избягва застъпването на верти-калните фуги.
Въпрекн че Източната порта е силно разрушена и обезличена, нейиият архнтектурен тип може сравнителио точно да се определи.
Тя намира почти пълна аналогия по отношение на своите размери и форма, както и по упот-ребените строителни материали и вложени-те строителни похвати с Южната порта на Вътрешната крепост на Преслав (обр. 17)12. Определено може да се смята за доказано и неоспоримо, че тези и останалите порти от същия тип в Плиска и Преслав са представля-вали едно единно тяло във височина, като са се издигали нагоре под формата на масивнн надвратни кули с правоъгълен план в основата си13. Описапата тук Източна порта на Пре-
Обр, 14. Останки от северната половина на портата
Обр. 15. Останки от южната половина на портата
139
Обр. 16. Горната част на основата на зидовете на портата
слав има също формата на правоъгълник в основата си, приближаващ се до квадрат с размери 14 12,30 м. Те почти съвпадат с формата и размерите на Южната порта (14,20 X 12,40 м).
Обр. 17. Съпоставка на възстановените планове на Южната и Източната порта
Трябва да се предположи, че във височина източната кула порта се е извисявала на около 14—15 м и е била триетажна с широка бойна площадка отгоре. Долният етаж е бил проря-зан от входния проход и е бил фланкиран от двете двойни помещения. От тези помещения по стълби е ставало изкачването на горните етажи и на площадката, тъй като следи от крепостей стълби извън портата не бяха открити. Разкопките не предлагат данни за разпределението на горните етажи — дали те са били обединени в едно голямо помещение, или са били разделени на няколко по-малки. От тези помещения, в конто несъмнено са скла-дирани боеприпаси и са обитавани от стражите на портата, през тесни бойници и от горната площадка се е водела отбраната на портата. В това си състояиие кулата порта е представ-лявала солидно, добре организирано и само-стоятелно отбранително съоръжение.
Оскъдни са данните, конто ни предоставят разкопките на Източната порта отпоено уст-ройството на ней ни я вход. Като се вземе под внимание фактът, че ширината на прохода във външния му край е по-малка от тази във вътрешния с 0,40 м, трябва да се твърди със сигурност. че това разширявапе е било наложено от наличието на двукрила врата. В уши-ренията, образувани в надстройката на странйците, са се прибирали двете крила иа вратата, когато тя е била отворена. По необходимост, а и по аналогия с Южната порта
140
във външния край на прохода несъмнено е имало още една врата, която вероятно е била спускаща се (катаракта). Пак по аналогия с останалите порти от този тип трябва да се приеме, че отгоре проходът е бил покрит с полу-цилиндричен каменей свод.
Едновременно с проучването на Източната порта бяха извършени разкопки на крепостната куртина, излизаща от нея в южна посока на разстояние от 20 м. Сравнително добре запазените участъци от суперструкцията на стената дадоха възможност за по-детайлни наблюдения върху нейната конструкция. Основата на стената, изградена по познатия начин чрез фундиране с едри речни волутъци, кал и чакъл на дълбочина 1,50—1,60 м, е широка до 3,30 м. Върху нея се издига надстрой-ката, състояща се от тесен цокъл, който на места се издава извън основата с около 0,20 м (обр. 18 А—Aj). Характерно е, че цокълът не е еднакво широк навсякъде — неговата издаденост пред лицето на стената варира от 0,25 до 0,40 м. За цокъласа използувани про-дълговати добре одялани варовикови блокове, поставяни напречно на зида. Понякога гор-ният ръб на цокълния ред е профилиран чрез стъпаловидно изрязване.
Над цокъла се извисява самата стена, от която са запазени до два реда и отделни блокове от третия ред. Дебелината й достига 3 м. Иззидана е от разноформатни квадри, предим-но с продълговата правоъгълна форма, със стремеж да се редуват надлъжно с напречно поставени. От външната и от вътрешната ли-цева страна на зида са били поставят! по-добре и по-старателно изгладени блокове, до-като вътрешността е била изпълвана от по-небрежно обработени камъни (обр. 19). За слойка е използуван бял хоросан.
При разкопките се установи, че голяма част от суперструкцията на стената е рух нала внезапно и изведнъж. Останките от нея бяха намерени в почти правилио запазените и от-крояващи се седем реда, паднали от външната страна на зида (обр. 20). Сега е трудно да се каже определено при какви обстоятелства е станало това тотално разрушаване на стената — дали по време на неприятелска обсада и съпроводеното с нея подкопаване на зида или при едно естествено подхлъзване на зида по склона, който в този район на крепостната стена е със значителен наклон на изток. А може би именно тази особеност е била изпол-зувана от обсаждащия неприятел?
Едно важно откритие по време на разкопките бе установяването на втори, по-малък проход — потерна, който се е намирал южно от Източната порта (обр. 13). Тази потерна отстой на 5,60 м от Южната стена на кулата порта и от нея е запазена северната страница на височина около 0,70 м. Тя е оформена от квадри с добре одялани лицеви плоскости (обр. 21). Липсата на южната страница на потерната не позволява да се установи широ-чината на нейния проход, но тя несъмнено ще бъде около 1 м. Откриването на потерна по
Обр. 18. Разрез на крепостната стена южно от Източната порта
Обр. 19. Начин на градеж на крепостната стена южно от Източната порта
Обр. 20. Падналата надстройка на крепостната стена
141
крепостната куртина не посредстве но до крепостна порта се наблюдава за пръв път в Плиска и Преслав. (Досега потерни бяха известии в никои кръгли и петоъгълни кули на Плиска). Вън от всякакво съмнение е, че потерната на преславската крепостна стена е пряко свър-зана с отбраната на Източната порта п трябва да се смята като едно отбранително съоръжение, предназначено за нейната флангова отбрана и опазване. Практиката да се оставят страничнн по-малки входове до главните е поз-ната през различии исторически епохи и в описания случаи тя е била целеиасочено и обмислено построена от създателя на Преславската крепост.
Голямото сходство на Източната порта от конструктивна и формална гледна точка с
Южната порта на Вътрешната крепост на Преслав и останалите части от стената (кула № 2) говорят за това, че те принадлежат към една обща концепция на строителство, при която е осъществен единен замисъл на укре-пяване. Това потвърждава още веднъж извода за по-ранния пронзход на южната половина от укреплението, построяването на което е станало в началото на IX в. Двете порти заедно с откритата и разкопана през 1978 г. северна порта на ранната северна стена са елементи от първоначалната крепост аул (засега хипотетично остава предположението за наличието на още една, западна порта, откри-ването на която би доближило напълно плана на ранното преславско укрепление до този на каменната Плисковска крепост). Докато поч
Обр. 21. Крепостната стена южно от Източната
порта и останки от потерната
Обр. 22. Ями за отпадъци от XIII—XIV в., вкопани в основата на крепостната стена
Обр. 23. Запазени части от крепостната стена меж. ду кули №2 и № 3
142
ти идентичните по размери южна и източна порта в Преслав са сравнително малки, северната е голяма и равностойна на големите плис-ковски порти, което води до мисълта, че тя е била главната порта на укреплеиието през IX в.14
По всичко личи, че след превръщането на достоличното укрепление в цитадела на нова-та столица (Вътрешен град) източната порта продължава да бъде използувана. Сега тя се превръща във вътрешна порта и чрез нея бил осъществяван прекият контакт с района около р. Тича. Това обаче не намалило отбранител-ния характер на съоръжението, което проли-чава ясно от събитията, свързани с отбраната на града през 971 г. Както е добре известно, защищаващите Преслав рускн и български войски изоставили външната крепостна стена и продължили отбраната от стената на Вътреш-ния град. В продължителната обсада крепостната стена пострадала значително. Към това време очевидно трябва да се отнесе голя-мото разрушение на портата и на стената южно от нея. Свидетелство за това е и значнтелният пласт от пепел и въглени, който покрива остан-ките от зида, след като византийците успяват да предизвикат пожари в града.
Не може да се каже с положителност как-ва е била съдбата на източната порта и източната крепостна стена в тази им част ио време на византийского робство. В силно разбър-кання културен пласт, в който най-долу се откриват останки от X в., липсват находки от XI—XII в. Може да се предполага, че стената и портата са били в такова тежко състоя-ние, че тяхното възстановяване е било невъз-можно.
Портата и стената не били използувани и през XIII—XIV в., въпрекп че културният пласт е наситен с останки от това време. Това са предимно керамика и монети от XIII в. При разкопките бяха открити и разчистени три ями с кръгъл план и дълбочина до 1 м. конто бяха изпълнени с многобройни фраг-ментн от къснобългарска керамика (гърнета, кани, паници и др.), както и с голямо количество животински кости. Тези ями са вкопани дълбоко в пласта от X в., лежат отчасти върху крепостния зид и прорязват неговата основа, което показва, че стената вече не е действувала (обр. 22).
През епохата на турского робство на това място били изкопани три варови пещи, в конто бил претопен почти напълно целият строителен материал от суперструкцията на портата и стената.
111.	РАЗКОПКИ НА КУЛА № 3 И
КРЕПОСТНАТА СТЕНА ЗАПАДНО ОТ НЕЯ
Третият проблем, който трябваше да решат разкопките по източната стена, бе устаио-вяването на конструктивните особености и формалните белези на зида в северната половина (добавка) на Вътрешния град, а оттам и хронологического съотношенне между две-
Обр. 24 Сондаж на основата на крепостната стена със следи от пилони
Обр. 25 Камснни.чт пласт с хоросан от основата на крепостната стена
те й части с настъпилше изменения. За тази цел бе проучена куртината, включваща се между кули № 2 и № 3.
Дължината на образуваната между тях отсечка е 77,40 м. Крепостната стена е абсолютно права и останките от нея се откриваха на различна дълбочина — от 1.20 м в запад-ния край до 2,20 м в нзточния. Тя е била построена върху терен с лек наклон на изток, който следва, без в градежа й да бъде прила-
143
0	1	2	3 4	5
Ь-1 - f	I	1__|
Обр. 26. Окончателната дебелина на зида
гана хоризонтална нивелация. Ето защо ре-довете от блокове също така имат наклон на изток по дължината на стената, без това да е дало някакво отражение върху здравината на зида. Това до голяма степей се дължи на особено здравия фундамент, на който се издига надстрой ката.
Крепостната стена в разкопания участък има различна степей на запазеност. На две места тя е запазена в значителна височина, достигаща до 6—7 м, в по-голямата си част зндът се разкри до третия квадров ред (височина 1—1,20 м), а някъде е изчезнала цялата суперструкция (обр. 23).
Обр. 27. Цокълът на крепостная зид във височина
Първата характерна особеност на крепостната стена в този участък е сложного устройство на нейната основа. За нейната направа е бил изкопан широк до 3,20 м и дълбок до 1,20 м изкоп. В дъното на този изкоп са били набити дървени колове (пилоти), конто про-никват на дълбочина до 0,70 м в чистня ка-фяво-жълт глинест пласт. По този начин той е бил уплътнен и подготвен за полагане на следващите съставки на фундамента. Пило-тите са били с различна дебелина (0,07—0,10 м), набивани безразборно, без да се спазват осо-бени редове, като в квадратен метър попадат около 25 —30 кола. След изгниването на дър-вените пилоти от тях са останалн само легла-та, което отчетливо личи в направения сондаж и разрез на основата (обр. 24).
Непосредствено над глинестия пласт с дървени колове е натрупан дебел слой (0,80— 0,85 м), състоящ се от речи и волутъци, разме-сени с кал. За разлика от по-ранння зид са били подбирани особено едри обли камъни, някои от конто имат размери 0,30—0,35 м. Тези камъни прилепват плътно един към друг и образуват трудно разрушима и неподатлива маса (обр. 25).
Над този каменен пласт е бил излят слой от чист хоросан (0,15—0,20 м), върху който са били подреждани блоковете от най-долния, цокълен ред на суперструкцията. Това е ставало, докато хоросанът е бил още мек и по този начин дяланите квадри образуват гнезда в него, конто са оставили негативнн отпе-чатъци. Така е била осъществсна здрава и надеждна връзка между основата и иадстрой-ката15.
Цокълът на крепостния зид обхваща цялата дебелина на основата. За него са били подбирани големи продълговати блокове, конто са поставяни напречно на дължината на стената от вътрешната и от външната страна, а между тях е била изливана смес от хоросан, речни камъни и строителен трошляк (емплек-тон). По същия начни е изграждана стената във височина. Нейните лица отстъпват от вън-шните и вътрешните ръбове на цокъла с 0,40— 0,50 м, при което се е получила окончателната дебелина на зида — 2,60—2,70 м (обр. 26, 27).
144
Обр. 28. Г рафичен азглед от лицето на зида о най-добре запазената му част
Изграждането на стената е ставало в строга носледователност, като най-напред на определена височина са били иззиждани лицата от добре обработени квадри, а след това по-между им е бил изливан емплектонът. В ли-цевата облицовка са използувани квадри от варовик със сиво-бял цвят, който за разлика от този в по ранното укрепление е по-здрав и издръжлив. Блоковете са с размери 0.30 0,50 м широчина и 0,80-1 м дължина, при средна височина 0,40 м, което е и височината на редовете. Подреждани са чрез редуване на надлъжни с напречни, изискване, което не е винагн напълно спазвано. При това под-реждане се е получавала не само добра пре-връзка между блоковете от лицата на стената във вертикална и хоризонтална посока, но и здрава спойка с емплектона, който обра-зува ядката на зида.
Емплектонът се състои от здрав и чист ва-ров разтвор, примесен обидно с пясък, по-едри камъни и трошляк. Излнван бил после-дователно, по реда на изграждането на няколко реда блокове, след което продължавало падстрояването на облицовката. По такъв начин в оголения на места емплектон много ясно се забелязват отделяйте Пластове хоросан в профила. Вложеният в преславската стена емплектон е много здрав и мъчно разбиваем. На това се дължн и фактът, че дълго време след оголването му от квадровата облицовка той е останал непокътнат и се извиеява и днес над съвременното ниво до 5,50 и повече метра (обр. 28). Освен това тази стабилна сърцеви-на на зида е спомогнала варовиковите квадри от лицата да се залазят на места в много добро състояние (обр. 29). А там, където е останало само хоросановото ядро, в него ли-чат леглата на извадените и унищожените блокове16.
В проучената отсечка на крепостната стена между двете кули не е имало други крепостни елементи (кули, стълбища и пр.). Стената е била надеждно защищавана флангово от кръг-ли кули № 2 и № 3. Данните, конто ни пред-лагат нейната запазеност, дебелината й и съот-ношението с височината на кулите, дават ос
нование да се определи височината й към 10 м, като в най-горната си част тя е имала бойна площадка и парапет със зъбери. Трудно е да се каже дали в този участък е имало някакви по-малки отвори — потерни, но ако се съди по това, че в X в. непосредствено до стената от външната страна е била изградена цър-ковна постройка (обр. 30), може да се пред-полага, че в разрушения участък източно от кула № 2 се е намирал излаз, чрез който е бил осъществяван достъпът до църквата, а в случай на необходимост при евентуална опасност духовните лица са можели да намерят убежище зад дебелите стени на вътрешната крепостна стена.
Денивелацията на терена още в среднове-ковната епоха е била причина за стичане на атмосферните води в източна посока. Ето за-що в крепостния зид са били оставени отточии отвърстия (канали) за нейното оттичане навън. Такива канали бяха открити на няколко места по зида. Един от тях, добре за-пазен, отстой на 20 м западно от кула № 3. Той представлява отвор с правоъгълно сечение (0,20 0,30 м) и е разположен непосредствено на равннщето на цокъла, като про-низва цялата дебелина на куртината.
За времето, когато е построена новата крепостна стена, можем да намерим исторически и археологически сведения. Известно е, че преместването на стол и цата от Плиска при цар Симеон е съпроводено с огромно строител-ство (според апокрифната летопис той го из-гражда за 28 години)17. Разбира се, това известие не бива да се тълкува буквално. Гра-дът, както показват археологическите изелед-вання, не е построен на голо място,а представлява доразвиване на една вече съществуваща крепост и приспособяването й за нуждите на столичния център. Освен това строителството на Симеон е само едно голямо начало, което било продължено в годините след неговата смърт, за да добие градът своя окончателен и завършен вид.
Естествено застрояването на столицата за-почнало най-напред с оформянето и усъвър-шенствуването на нейната укренителна снсте-
19 Плиска — Преслав, 4
145
Обр. 29. Останки от лицевата облицовка от квадри
ма и това ни дава основание да смятаме, че крепостната стена е първото строително начинание на цар Симеон. Най-вероятно нен-ният строеж започнал още в самия край на IX в. и завършил в първото десетилетие на X в. Свидетелство за това са находките от най-долния културен слой, който лежи не-посредствено върх^ банкета на стената и при-лежащото й най-ранно ниво. Находките и най-вече керамиката се отличават с форми и украса, характерни за началото на X в. Към това време се отнася и голяма част от откритите врязани рисунки по вътрешното лице на зида, представляващи животински и човешки
фигури, бойни и ловни сцени, символнчни знаци и др.18 Едно от тези изображения, пред-ставляващо конен войн и придрхжено с надпис на гръцки език, може сравиително точно да се датира в първите двадесет годи ни на X в. и това е вярно доказателство за иравил-ността на предложената датировка19.
В този си вид крепостната стена е била из-ползувана през целия X в. Вероятно в 971 г. тя е понесла значителни разрушения, но като крепостно съоръжение след известии препрап-ки е залазила своя характер. Разрушените части от суперструкцията, част от която се е обрушила навътре, са били разчистени, като по-добре запазеннте строители!! материали са били преизползхванн отчасти за възстановява-него й, отчасти за строежа на леки граждански постройки край нея. Така към вътрешното лице на стената са били долепени няколко помещения, от конто бяха открити незначи-телни останки. Това е станало вече на едно ново ниво, което се издига над нивото на банкета с около 0,60—0,80 м. Тези зидове са на височината на третия ред квадри от крепост-ния зид, застъпват и покриват нанесеннте по тях-ната повърхност графнтни изображения (обр. 31). При построяването на тези сгради са били употребенн част от намерените край зида варо-викови блокове. Те са поставяни обикновено по дължина, долепени един към друг без хороса-нова спойка — на сухо или на кална слойка. Трябва да се преположи, че по такъв начин
Обр. 30. Графична възстановка на крепостната стена в района на „Чупката" (гледана отвън с църквата)
146
са били образувани редина вернжно подредеии помещения, конто вероятно са ималн връзка с охраната и отбраната на крепостната стена (може би казармени сгради) Хронологически тяхното изграждане и съществуване може да се отнесе към епохата на византийского вла-дичество XI—XII в., за което говорят наме-рената керамика и монет от XI в.
В нзточния край на разкопання участък от крепостната стена се намира кръглата ъгло-ва кула № 3. Тя е разположена на външната чупка на стената, където двата зида образуват тъп ъгъл (обр. 34) и са конструктивно свързанн с кулата. На това място теренът е със силна денивелания в източна и югоизточна посока, така че кулата се извисява на самия ръб на стръмнпя скат и доминира над равннн-пата част в низината.
Кулата бе открита в силно разрушено съ-стоянне (обр. 32). Унищожена е била цялата външна квадрова облицовка, както и двата цокъла очертанията на конто от вътрешната страна могат да се чстановят по негативните отпечатъци в здравия терен.
Данните от разкопките показват, че кулата е била използувана продължително време и е претърпяла значителни изменения в своя план. Първоначално тя е имала идеална кръгла форма и размери, близки до тези на останалите ъглови кули и особено на синхронната и кула № 4го. Въишният диаметър може да се определи приблизително около 10 м, а вътреш-
Обр. 31. По-късни зидове, долепени до крепостната стена, от X в.
ният е 5 м. Дебелината на стената на нивото на пейния цокъл е 2.5 м, а разр'шената надстройка е била около 2 м. Стената на кулата е изградена по напълно аналогичен начин с този на куртината чрез лицеви облицовки от квадри и здраво ядро от емплектон, който се е залазил във височина на места до 1 —1,20 м.
В едно по-късно, но не много отдалечеио време от началния строеж от вътрешната страна на кулата е бил изграден нов зид, който се долепя към пейното вътрешно лице. Този зид е дебел 0,50 м и е образуван от ломени камъни, като за слойка е използуван здрав хоросан. С добавянето на този нов зид вътреш-
Обр. 32. Останки от кръгла кула А® 3
147
ният диаметър на кулата се е намалил до 4 м, а дебелината на зида е достигнала до 3 м. От запазените части на стената не може да стане ясно дали този зид се е издигал в цялата впсо-чнна на кулата, или е бил нзграден само в нейната основа и приземна част.
Едновременно с построяването на по-къс-ния зид на кулата цялата й вътрешност е била блокирана с плътна еднородна маса, състоя-ща се от едри необработени камъни, примесе-1ш отчасти с хоросан. Преди тяхното полагане в земята са били забити дървенн колове (пн-лоти). Дебелината на тези колове, ако се съди по запазените им легла, е била 0,07-0,10 м. Те отстоят един от друг на 0,20—0,40 м. Този блокаж е изпълнен едновременно или много скоро след изграждането на дебелия 0,50 м вътрешен зид и е обхващал цялата долна част на кулата (обр. 33).
В кулата се е влизало през вход, намиращ се от вътрешната страна на ъгъла, сключен от двете крепостни куртини. Запазеният отчасти праг на този вход се намира на височина 0,40 м от банкета на зида и това предполага налпчието на стъпало, което не се е залазило на място. Тази конструктивна особеност на-вежда на мисълта, че запазеният праг на вхо-
Обр 33. Блокаж от камъни, хоросан и дървени колове във вътрешността на кулата
да е по-късен и под него вероятно се е намирал по-ранният праг. Такова издигане на праго-вете на кулите е наблюдавано и на други места в Преслав (например при кулите ио северната стена) и може да се отдаде на всеобще преустройство на стената, настъпило след ця-лостното иовдпгапе на вътрешното пиво с около 0.50—0,80 м.
От входа на кулата е запазена дясната му страница на височина 0,30 0,40 м. Тя е добре оформена от дялани варовикови блокове и по нея може да се определи дълбочината на входния проход — около 1,80 м. От вътрешния край на този проход е запазена вдлъбна-тина в прага, предназначена за оста на врата-та. Друга подобна вдълбнатина, отстояща от първата на 1.20 м, дава възможност да се установи широчината на входа. Дипсващата страница е отстояла на 1,40—1,50 м, а образува-ното входно отвърстне се е затваряло с дву-крила врата (обр. 34).
След едно силно разрушаване на кула № 3, при което са се залазили отчасти само най-долните й части на височина до 1 м, върху нея е било изградено друго съоръжение с кръгъл план и диаметър 4,30 м. Неговият зид е запазен само в най-долния ред. За построяването му са използвани ломени пясъч-никови камъни с различии големини, но се срещат и варовикови сполии от по-ранння градеж. Камъните са споени с хоросан, в който има примес от дребна баластра и счукана тухла, от което хоросановата маса е добила жълтеникав оттенък. Вътрешното лице на този зид е добре оформено, докато външните очертания са разрушени. Зидът отчасти се долепи или по-точно хлътва в очертанията на но-ран-ната кула, а отчасти възсяда запазените остан ки от нея. Вътрешността на това крепостно съоръжение, което е очевидно една по-късна к\ ла, е настлана с под от неоформени каменни пясъчникови плочи с различна големина. В източния край на кулата този под е разрушен и това дава възможност да се установи, че плочите са били полаганп направо върху за-равиения блокаж от камъни, хоросан и ии-лоти.
Тези характерни особеиости в конструк-цнята на кулата свидетелствуват за сериозни-те изменения, конто тя е претърпяла в различии исторически периода от нейното съще-ствуване, без очевидно да се е изменило нейното функционално предназначение. Могат да се различат няколко различии етапа на градеж. През първия от тях кулата има традиционен план и размери и трябва да се евърже с времето на изграждането иа стената в северната половина на Вътрешната крепост, т. е. началните години на X в. Тя има идентична височина и предназначенного й е било да ох-ранява стената от югоизток.
Удебеляването на кулата чрез облагането й отвътре с дополнителен зид е станало наскоро след нейното нзграждане и това може да се отдаде на няколко причини. Може би това е било наложено поради опасиостта от под-
148
О 1	- Зм
Обр. 34. План на кула .У® 3
хлъзване и свлпчане на нейните основи в не-здравия и стръмен терен, на който е била построена. Подобии свличания и подхлъзвания на зидовете в Преслав в източна посока не са случайни и могат да се наблюдават и при други строежи (Източната порта, Дворепа)21. В дадения случай не бива да се изключва и въз-можността за едно вътрешно подзиждане на кулата, за да бъде тя заздравена и укрепена при някакво разрушаване при вражеско нападение.
Със същата цел е било предприето и тотал-ното блокнране на нейната вътрешност, което е станало едновременно с удебеляването й. Липсата на находки, конто да датират определено тези изменения в конструкциите на кулата, не позволява установяване на времето. когато е станало това, но нзползуваните строителни материали, особеностите на градежа (ломени камъни, вотутъци и набиването на пилоти) го поставят в рамките на X в., най-вероятно в неговия край.
Така стой въпросът и с последний строителен период, когато върху останките от кулата е била изградена нова кръгла кула. На-мирането на няколко фрагмента от къснобъл-гарска керамика на неговия под дава основание изграждането и да бъде отнесено най-об-що към времето след началото на XIII в. Особено важно в случая е, че височината на пода на кулата отговаря на културното ниво от вътрешността на крепостта, където отчасти е запазена една гражданска постройка, изградена от ломени камъни на кална спойка. Ма-
териалите в този културен пласт се отнасяг към времето XIII—XIV в.
Установяването иа този факт показва, че крепостната стена на Вътрешния град на Преслав и по-спеннално части от нейната северна куртина и кули са продължили да играят важна роля в отбраната на града през късното българско средновековие. Това наблюдение намеря своето потвърждание и при разкопките в редица пунктове на северната стена на по-късната добавка към ранната преславска крепост.
Анализът на културните Пластове покрай крепостната стена свидетелствува също така за назичието на материали от три епохн: раннобългарска (X в.), византийска (XI—X11 в.) и къснобългарска (XIII—XIV в.). Това още вед-нъж потвърждава извода за дългия живот на укрепителните съоръжения в тази част на вътрешната крепост. Засега е трудно да се каже дали това се отнася за цялата крепостна стена или само за определени нейни участъци.
IV.	НАХОДКИ ОТ РАЗКОПКИТЕ
По цялото протежение на разкопаната из точна крепостна стена бе проучена значителна площ от вътрешната страна на разстояние до 5 м от вътрешното лице на зида и на разстояние до 3 м от външното, при което бяха открити различии и разнообразии предмета. Една съществена особеност е силното наруша-ване целостта на културните Пластове, причина за което е продължилото в течение на столетия разрушаване на крепостния зид, за да бъде използуван неговият строителен материал. Поради това находките от различните исторически епохи се намират на различна дълбочина независимо от времето, към което принадлежат, и затова е трудно, а понякога и невъзможно хронологического им определя-не. Само на отдел ни места (най-вече при кръг-лите кули) културните Пластове бяха с по-хомогенен характер, което даде възможност за по-добра количествена и качествена оценка на находките, сред конто, както можеше да се очаква. най-голямото място заема керамиката.
Керамика. Намереннят керамичен материал насища богато културния насип и може да се раздели на две големи групп: битова и строителна керамика. Бнтовата керамика, към която причисляваме условно и художествената керамика, се състои от различии по форма, начин на украса и предназначение съдове, отнасящи се към трите основни исторически периода от живота на града: ранносреднове-ковен български (IX—Хв.), византийски (XI— XII в.) и късносредновековен български (XIII— XIV в.) (обр. 35).
Керамиката от първия период се намира в най-долния пласт по правило, който обикно-вено е дебел около I —1,20 м и се състои пре-димно от гърнета без дръжка (само няколко съда имаха по две малки заоблени дръжки-обр. 36 7) Гърнетата са със стройни пропорции,
149
Сл
О
Обр. 35. Графичен профил на културните напластявания при кула №3
удължена яйцевидна форма на корпуса, като най-разширената част се намира под шпйката. Ръбът на венчето е леко заоблен и пздаден на-вън. Изработвани са от не особено добре пре-сята глина с примеси от песъчинки и след нз-пичането са получили керемнденочервен цвят с различии оттенъци. От външната страна гър-нетата са били украсяванн с традиционните прави и вълнообразни линии, ямки и насечки, конто най-често се разполагат по плещите на съда, но понякога го покриват изцяло. Върху някои от гърнетата има релефен шнурови ден орнамент (обр. 36 2). Върху фрагмент от такова гърне бе открнт и частично запазеният кирнлскн надпис с дата 931 г., за който бе вече споменато по-горе.
Правят впечатление съвсем малкият брой на фрагментиге от керамика, изработена от сива глина и украсена с излъскани ивици (около 3% от целия материал), както и нищож-ннят брой останки от котли (само пет фрагмента). Затова пък значителен е броят на ам форнте, конто имат широко, заоблено тяло и дъно. Изработени са от светложълта и светло-червена глина, а повърхността нм е покрнта с дълбокн хоризонтални канелюри (обр.36 3, 4). Макар и по-рядко, сред керамиката при-съствуват характерните за Преслав амфоро-виднп каин с високо стройно тяло, плоско дъно и две дръжки, покрити отгоре с хубава зелена глазчра. Върху няколко фрагмента от такива съдове се установи 5 краса от релефнн или прави концентричнн ивици, оцветени в жълто. В ограничено количество се намират също така фрагменти от глинени похлупацн, свещницн, цедилки и др. Като цяло бнтовата керамика от IX—X в. намира пълно покритие и аналогии с тази, откривана по цялата проучена досега територня на столицата22.
При разкопките бяха намерени няколко фрагмента от рпсувана белоглинена керамика. Някои от тях представляват малки кръгли дискчета (диаметър 0,037—0,04 м), покрити с геометрични орнаменти и предназначен!! за инкрустиране (обр. 37 1, 2)23. При кръгла кула № 2 бе намерен фрагмент от кръгъл медальон с изображение на св Георги. Запазени са част от лицето на светеца и началннте бук-ви на нмето му (ГЕО. . .). Върху белия фон е рисувано с черна боя, като лицето на св. Георги е оцветено в розово. Почти аналогично изображение на същия светец в медальон, произхождащ от Никомидия и датиран в X — XI в., се съхранява в ГИМ — Москва24. Прес-лавският художник е пропуснал да изпише буквата Е, след което я е добавил чрез вряз-ване. Цялата рисунка е покрити с глазура (обр. 37 3). Тази находка попълва и разшнрява репертоара на нзображенията в кръгли меда-льони от Преслав28.
Сравнително добре запазено е дъното на белоглинена дълбока паничка, която е стояла върху конкавно дъно — столче (обр. 37 4). От вътрешната страна на съда се е залазила част от фигурата на птица — един символичен образ, широко разпространен в източното хри-
Обр. 36. Гърнета и амфори IX—X в.
Обр. 37. Белоглинена керамика с украса
стиянско изкуство26. Рисунъкът е силно стили-зирана, но изразителен. Тялото на птицата е предадено в зелено, перата по тялото са офор-мени чрез дъговидни бели ивици, в конто има редица от черни точки, а перата на крнлете и опашката са изпъстрени в охровожълти ивици.
' Намерените покрай стената далеч от пред-ставителните постройки останки от преслав-ската художествена керамика показват го-лямото й разпространение през X в. Анали-зът на нейните форми, украса и техника на наработка, откритите керамични работилници потвърждават извода за местния й произход27.
Строителната керамика от IX—X в. про-изхожда от разрушени сгради, конто са се на-мирали в непосредствена близост с крепостната стена, и се състои от тухли и керемиди, към конто трябва да се добавят и останките от водопроводни тръби. Работени са от плътна глина с жътто-червен цвят. Върху голяма част от строителната керамика са надраскани небрежно фигурите на играта „дама“, която очевидно е била широко разпространена през
151
ранното средновековие и в нея с право може да се търси отгласът на старинна езическа символика. Напоследък бе доказано, че строи-телната керамика е била произвеждана за нуждите на столицата в обособени производ-ствени центрове, конто са разположени в блн-зост до нея28.
Характерна черта за керамичния материал от IX—X в. в Преслав е наличието на разнообразии знаци върху керамичните изделия (обр.38). Най-многобройни са врязаните знаци по стените и дръжките. Техни очертания варират от простите единични, двойни и тройни вертикални резки до сложните изображения на пентаграмн,
розети или съчетания от няколко знака. Най-често срещан знак е ипсилон, самостоятелно или фланкиран от една или две вертикални хасти.
Подобии са и знаците върху строителната керамика, където освен врязани се срещат в голямо количество и такива, направени с пръсти преди изпичането. Въпреки известна близост на тези знаци с другите по съдовете се наблюдава появата и на други начертания.
Една обособена трупа керамични знаци са тези по дъната. Те са релефни и сред тях пре-обладава окръжност или окръжност с вписана в нея кръст, квадрат, свастика и други29.
Обр. 38. Таблица на знаците върху керамичен материал
152
Обр. 39. Вдълбани печати върху дръжки на амфори
Обр. 40 Глинени гърнета от XII—XIV в.
В науката няма единно мнение отпоено предназначението на знаците по керамиката. Може да се приеме за правилно схващането, че тези върху строителната керамика са свър-зани с нейното производство, но трудно може да се каже със сигур ноет това за знацнте по съдовете. Предполага се, че това са родови белези, грънчарски марки, знаци на принад-лежност и пр.30 Във всички случаи обаче тех-ният първоначален символичен и матичен характер не може да се изключи. Показателни в това отношение са намерените при кула № 2 няколко керемиди с изображения на кръстове, придружени с езически символични знаци (Y, |У )31. В случая определено може да се твърди, че съчетаването на двата знака с апотропеич-но значение е имало матичен и култов характер32.
Върху две дръжки на амфори бяха открити вдълбани печати (обр. 38,	39). Подпечатва-
нето на амфорната тара е било практикувано широко във Византия и съседните й страни през IX—X в. и това е било евързано с развитие™ на занаятчийското производство в тази епоха на значителен нкономически по-дем33. Печатите представлявали монограмн или началните букви от името на производителя. Аналогичен печат с буквите НОА в право-ъгълна рамка е намерен в Херсонес34. Поради оскъдните данни, конто предлагат разкопките в Преслав, и липсата на специален технологичен анализ досега не може да се определи дали това е керамнчна тара, произведена в Пре
слав, или е попаднала в столицата като амба-лаж на вносни стоки.
Керамиката от византийската епоха (XI— XII в.) е в значително по-малко количество от раннобългарската. По форма тя се разлпчава съществено от нея. Добре датираното в XI в. гърне, намерено на тухления под на сградата заедно с византийска монета, е със заоблено тяло, като най-широката му част се намира в средата, а не в горната половина. Цветът на глината е светложълт, дъното — плоско, а повърхността отвън е покрита с широки хори-зонтални бразди. Гърнето има една дръжка, която в горната си част се слива с извитая навън непрофилиран ръб на устието (обр. 35).
Къснобългарската керамика се намира пре-димно в най-горния пласт на дълбочина до 0,40—0,60 м и най-вече в ямите за отпадъци, конто се открпват по трасето на зида и особено в района на източната порта. Макар и много-бройни, останките от нея по форма принадле жат към твърде еднообразни гърнета с една дръжка и яйцевидно тяло (обр. 40). Изработени са от добре пресята глина с жълто-червен явят до червен. Дъното е плоско и рязано, а ръбът на устието е прав или леко дъговидно извит навътре. Украсата се състои най-често от няколко врязани прави или вълнообразнп линии под шийката на съда, твърде често тялото е покрито с вертикали» или коси излъека-ни ивици, а понякога върху горната част на съда е полагана не особено качествена зелена и светлокафява глазура. Върху някои дръжки
20 Плиска — Преслав, 4
153
има врязани кръстове или са били украсявани с релефни пъпчици и в този случай дръжката винаги е била покривана с глазура.
Освен традиционного гърне се намират части от кани със или без чучурки, плитки и по-дълбоки панпчки, похлупаци и др., голимо количество кръгли и биконични прешлени за вретено. Като цяло тази керамика принадлежи към типа кухненска керамика и намира аналогии сред находките от XIII—XIV в. в Преслав. Тя намира сходство и с керамичните находки във всички късносредновековни бъл-гарски селища и най-вече със столицата Тър-ново36.
Обр. 41. Железни предметы
Съвсем малък е процентът от късната ху-дожествена керамика. Намерени бяха само няколко фрагмента от глазирани съдове тип сграфито. Тяхната украса е съвсем опростела и се състои почти винаги от една или няколко врязани окръжности, понякога изпълнени с вълнист орнамент. Повърхността е покривана с жълта глазура и изпъстряна със зелени или кафяви петна36.
Желёзни предметы. Те са най-многоброй-ните находки след керамиката. По-голямата част от тях се намират силно корозирали и тяхната функция трудно може да се определи. По своя вид и предназначение предметите от желязо могат да се разпределят в няколко големи групп (обр. 41): 1. Части от строители!! конструкции (гвоздей, панти, скоби, обковки и заключалки за врати и др.; 2. Предмета, свързани с бита (превезла и об-ръчи за ведра, верига, огрибки, ключове, но-жица, различии по размери халки, куки, но-жове, лъжичка и др.); 3. Оръдия на труда (копач, длета. секач, косери, шила, въдица и др.); 4. Оръжия — изключително върхове на стрел и.
Оловни предметы. Намерени са само четири обезформени слитъка, по конто не може да се определят формата и предназначението на предмета.
Предметы от мед и бронз. Сред тях в най-голямо количество са пластинките от мед, необходимы вероятно за обковаване на дървени сандъчета, различии бронзови халкич-ки и токички с разнообразии форми, каквито в Преслав се срещат твърде често (обр. 42)37. Намерена бе малка медиа чашка с улейче, вероятно потичка, бронзови игли, части от бронзов свещник и кандило, както и няколко единични и тройни синджирчета с кукички за окачване на кандилници или кръстове (обр. 43). Интересно е едно бронзово кръстче ен-колпион. краищата на което са снабдени с топчета (перли), а лицевата повърхност е укра-сена с врязани кръгчета и точки в тях („пти-че око“). Към накитите принадлежат няколко бронзови обеци, представляващи тел с нанизаны на него едно или няколко кухи сферични топчета. Тези материали намират аналогии сред находките от IX—X в. в българските земи38.
Специално внимание заслужава намирането на един бронзов предмет върху основата на ранната крепостна стена южно от кула № 2. Той е с луновидна форма и отгоре е снабден с малка халкичка за окачване. Повърхността му е украсена с резки, конто образуват мре-жовиден орнамент. Краищата му завършват със стилизирани глави на животни (може би змия?); такава главичка е оформена и в средата. Определянето на този предмет като ези-чески амулет не буди съмнение. Подобии находки са откривани и друг път в Преслав и се датират в IX—X в., като се свързват с езиче-ската религия на прабългарите39. Тяхната поява и разпространение в езическата епоха не изключват употребата им и след приемане-
154
Обр 42. Предмету, от мед
то на християнството, което е навлизало бавно в съзнанието на народимте маем и дълго време е било съпътствувано от символите и атрибу-тите на стария култ.
Несъмнен интерес представлява и една медиа четвъртита пластинка с размери 0,072 X 0,066 м, върху която е представено ажурного изображение на орлоглав грифон. Фан-
155
Обр. 44. Медиа пластинка с изображение на грифон
тастичното животно е обърнато в ход наляво с високо вдигната глава и опашка, която завършва с палмета. Чрез врязани линии и сти-лизирано са очертани тялото, краката с. дълги хищнн нокти и свитите на гърба крила. Изображението се отличава с ясен и стегнат рису-нък, хармонични пропорции и стремеж да се подчертаят мощта и величието на животното (обр. 44).
Образът на грифона е добре застъпен в репертоара на преславските художествени за-иаяти. Той може да се види в каменната пластика, върху рисуваната керамика, в метало-пластиката. Среща се често и в други раннобъл-гарски селища40. Обикновено позата му е силно раздвижена, докато в описания по-горе случай тя е статична и цялата фигура действу ва повече като един хералдическп знак. Този мотив има определено източен произход, откъдето пронпква на Запад и завладява хри-стиянския свят41. В хрнстиянската символика той се използува като израз на доброго начало в живота. В България е възприет или направо от Изтока, или чрез посредннчеството на Византия. Много близка е позата на един грифон върху копринена тъкан, произхождащ от 1\он-стантннопол и намерен в Хасаутския некропол (Северен Кавказ), който се датира в VIII— IX в.42
Предмета от камък и мрамор. На различна дълбочина в културните напластявания се открива голямо количество каменни и мрамор-ни фрагмента, конто са попаднали в района на крепостната стена при работа на варниците. Върху някои от варовиковите късове, взетн от разрушените зидове на стената, са врязани кръстове, фигурата на играта „дама" и различии знаци (обр. 45 /, 2). Отваровик са били из-работвани малки корптца, предназначението на конто не е съвсем ясно (обр. 45 <3, 4). Бяха намерени четири големи бойни топки от сив пясъчник, както и едно по-малко мраморно топче, използувано вероятно за хвърляне с прашка. От ситнозърнест пясъчник са били изработванн брусове, хавани, а от разноцве
тен мрамор п червен шифер — плочки за мо-заечна подова инкрустация.
Особено много мраморни фрагмента бяха открити в района на кула № 2 Това са части от вътрешната украса на представителям сгра-ди: облицовъчни плочи, корнизи, рамки за врати или прозорци и др. Изработванн са от бял мрамор с гълъбовосиви жилки, но не лип-сват отделни фрагмента от бреша. Най-добре са запазени об.тицовъчните плочи, конто са били пзползувани за покриване на гроба западно от кулата. След възстановяването им става ясно, че те са образували фриз с височина 0.45 м, а запазената дължина достига 1,50 м (обр. 46). Върх> лицевата плоскост са врязани геометрични и растителни орнаменти, конто са включенп в квадратни полета (0,45 ХО,45м), оградени с изпъкнала рамка. По-следователно се редуват кръстове със заобле-ни рамене и излизащи между тях палмета. Тези полета са разделени помежду си от други такива със същите размери, изпълнени изцяло с растителен орнамент — акантови листа и палмета (обр. 47). В такова последовател-ност този фриз е продължавал „безкрай". Изработката е много прецизна. като мраморът е бил дялан и шлифован, а на места е бил из-ползуван и свредел. Трудно е да се определи откъде произхождат намерените край крепостната стена мраморни отломки. Може би това е част от облицовката на църквата, която се намира във външния ъгъл, образувап от двете куртини (т. нар. църква при „Чуп ката"). Досега такава мраморна облицовка е откривана сред останките на двореца и при църквата Гебе клисе и мотивите в нея при малко по-др}ги размери на плочите са напълно аналогични. Тяхното място във вътрешната декорация на сградите вероятно е било да оформят цоклите, но може би са се издигали редове и във височина на стената, а, както предполага Н. Мавродинов, тези, конто са намерени в църковните постройки, може би са слу-жели за олтарни прегради43.
Предмета от кост и рог. В най-голямо количество се откриват костени игли и костени тръбички, в конто са били поставяни иглите или др>ги предмета. Срещат се костени чире-ни от дръжките на ножове, костени халки, псалии и др. Значително е количеството на изкуствено изострените рога, върху конто има украса от врязани резки (обр. 48). От рог на елен е бил изработен един прешлен за вретено. Намерените костени предмета подкрепят извода за широкого развитие на занаятите, свързанн с. обработката на кост в Пре-слав44.
Стъклени предметы. Естествено стъклени-те предмета са достигнали до нас в силно фрагмента рано състояние. Те могат да се разделят на три групп: съдове, накити и прозореч-но стъкло. Сред съдовете доминират останките от чашки на високи столчета. Намират се и части от дъна на плоскодънни паници. За на-правата им е използувано полупрозрачно стъкло със зеленикав оттеиък.
156
Обр. 45. Предмета от варовик
Обр. 46. Мраморни плочи
157
Обр. 47. Графично изображение ни украсата върху мраморните плочи
Накитите са застъпени преди всичко от многобройни фрагменти от гривни, изработе-ни от безцветно стъкло, от стъкло с млечно-бял, светлосин, тъмносин и жълт цвят. Те са с обло и триъгълио сечение. В по-малко количество бяха открити копчета и мъниста. Про-зоречното стъкло е полупрозрачно, шуплесто, със зеленикав оттенък при дебелина 0,02— 0,04 м.
Монета. Общо при разкопките бяха намерени 24 монет» на различна дълбочина. При силно нарушената стратиграфия те трудно могат, с малки изключения, да се използуват
Обр. 48. Кос те ни предмета
158
като сигурно датпровъчно средство. Тъй като анализът на монетния материал е предмет на друго изследване в този сборник, тук ще бъдат направени само някои най-общ» констатации.
Най-ранните монети се отнасят към времето на падането на Преслав в ръцете на ви-зантийците. Към първия век от византийското владичество се отпася по-голямата част от тях — 15. Те обхващат периода 970—1070 г. След това монети не се намират, за да се поя-вят отново в самою начало на ХШ в. Това са български и латински имитации. Последимте по време монети, на Йоан Комнин Дука, се отнасят към средата на XIII в., след което находки липсват. Тези наблюдения съвпадат до гол яма степей с общите наблюдения и изводи за монетната циркулация в Преслав и могат да се свържат с периодите на икономи-чески и политически подем и упадък на града. В случая е важно да се отбележи, че те по косвен път потвърждават направените по-го-ре констатации за състоянието и различните етапи на използуване на крепостната стена на Вътрешния град на Преслав.
* * *
В заключение трябва да се изтъкне. че разкопките на Източната крепостна стена на Вътрешния град на Преслав дадоха много доб-ри резултати, конто могат да се обобщит така:
1	Със сигурност бе доказано, че крепостната стена има два основни периода на жи
вот през ранною средновековие, през първия от конто тя е обграждала по-малка площ, а по-късно е била значително разширена. От военна крепост с важно стратегическо предназначение в IX в. през X в. тя се превръща в централна част, цитадела на столнцата и главно ядро на феодалиия град.
2.	Открита п изследвана бе източната порта на ранното у крепление, която през първия период има предимно военно предназначение, а през втория продължава да функционира и като важна комуникативиа връзка между цп-таделата и останалите градски райони.
3.	Проучени бяха две от кръглите ъглови кули (№ 2 и № 3) и бяха изясненп техните функции през различните исторически периоди.
4	Проследени бяха конструктивннте осо-беностн и градежът на крепостната стена, порта и кули и измененията, настъпили в тях. За пръв път бе установено убедително, че отделни части от вътрешната стена на Преслав продължават да бъдат използвани като защитно съоръжение през епохата на късното българско средновековие (ХШ—XIV в.).
5.	Установена бе стратиграфията на кул-турните Пластове покрай крепостната стена и бяха открити интересны находки, конто до-пълваг представата за матерпалния и духов-ния живот на столичною население през трите основни исторически периода: ранното българско средновековие (IX—X в.), византийската епоха (XI—XII в.) и късното българско средновековие (XIII—XIVb.).
1 Преглед на no-ранните проучвания на тази стена вж. у: Д. Овчаров. Нови данни за у крепителната система на Преслав. — В: Архитектурата на Първата и Втората българска държава. С., 1975, с 102 сл.
2 В разкопките, ръководени от автора на тази статия, взеха участие и оказаха ценна помощ сътруд-ници на ДИМ и редица музеи в страната: В. Владимиров, Ив Захариев, Р. Рашев, Ст. Лисицов, Ж. \ла-джов, както и студеити историци от Софийския и Ве-илкотърновския университет.
3 Б. Игнатов. Южната порта на вътрешната крепост в Преслав като обект за консервация и реставрация—ИАИ, XXII, 1959, с 177
4 Д. Овчаров. Цит. съч., 108—109.
5 Срв поместеиата в този сборник статия иа Ж. Аладжов.
6 Неустойчивият на атмосфсрни влияния варовик, от който е изградена цялата южна част на крепостната стена в Преслав, се намира в м. Люрденица (по сведения от В Мавродинова, получени от местни жители, конто ние не можахме да проверим иа място).
7 D. О v с а г о V. A Cyrillic Inscription of 931 in Preslav. — Bulgarian historical review, 1976, 2, 71—75.
8 Определението на тази и останалите намерени монети по трасето на крепостните стени е дадено от И Иорданов в този сборник.
8Д. Овчаров. Археологически аспекти на средновековната българска фортификация. — В: ВИСб, XLI1, 1973, 1.
10 В. Антонова н И. Д р е м с и з о в а. Аулът на Омуртаг край с Цар Крхм, Коларов-градско. —Археология, II, 1960, 2, с. 29.
11 В. Иванова. Двете църкви при чупката на източната стена на Вътрешния град в Преслав.— ИАИ, XX, 1955, с. 463 и сл.
12 В. Иванова. Южната порта на Вътрешния град в Преслав, нейният градеж и архитектурен
тип. — ИАИ, XX И, 1959, с. 134 сл., Б. Игнатов. Цит съч <. 177и сл.
1	1 2 3 4 5 6 7 8 * 10 11 12 С Боя дж и е в. Портите на прабългарските крепостни стени. Материали от българо-съветската научна среща по археология на прабългарите. — В: Плиска — Преслав, II, 1981, 138—145.
14	В този сборник статията на Ж Аладжов
15	Този начин иа фундиране с единен за цялата севсрна част от крепостната стена. Вж. гук статията на П Гатев.
16	Л. Овчаров. Нови данни. . ., обр. 12.
17	П. Иванов. Богомилски книги н легенди. С., 1970, с. 283.
18	Д. Овчаров. Български средновековни рисунки графити. С., 1980.
ls	D. О v с а г о v. Le terme Roinanha siir unc inscription nouvellement decouverte a Preslav. — Stu-dia Balcanica, 1975, 10, 105—111.
20	K. HI к о p n и л. Паметници от столица Преслав.— В България 1000 години 927- 1927. С , 1927, с. 183 и сл.
21	С. Станчев Преславскияг дворец. Съсгоя-иие и задачи на проечването му. — В Преслав I, 1968, 60—61.
22	С. Станчев. Домашната керамика от Преслав— Разкопки и проучвания, 111, 1949, с 129 и сл.
23	И. А к р о б о в а - Ж а н д о в а. Ново в Пат-лейна след Иордан Господинов. — В: Преслав I, 1968, с. 75, обр. 6.
24	D. Т а 1 b о t Rice. Byzantine Polychrome Pottery, a Survey of Recent Discovereis. — Cahiers Archeologiques, VII, 1954, p. 74, tabl. XXX, fig. 1.
25	К. Миятев. Преславската керамика. С., 1936; Й. Господинов. Нови находки в Преслав. — ПАП, XV, обр. 35.
26	И. Акрабова - Ж а и до в а. Преславската рисувана трапезна керамика. — В: Преслав II,
159
1976, с. 73.
27	Н М а в р о д и 11 о в Старобългарското нзку-ство. С., 1959, с. 250.
2Н	Д Овчаров. Средновековно тухларско селище при с. Кралево, Търговищко. — Археология, VI, 1964, 4, с. 26 и сл.; Т. Тоте в Старобългарски производствен център за строителиа керамика в чашата на язовир „Виница" — ПНМШ, VI, 1973, с. 159сл.
29	С. С т а н ч е в. Грънчарски знаци от Плиска, Мадара и Преслав. —РП, III, 1948, 235—245.
30	Различните мнения по този въпрос са разгле-дани от Д. Д ж о и о в а. Върху релефните знаци по дъната на славянската керамика. —МПК, IV, 1964, 4, 1—6.
31	В. Бешевлиев. Първобългарски ам)ле-ти. — ИНМВ, IX (XXIV7), 1973, с. 53 и сл.
32	Д. О в ч а р о в. За прабългарските амулети — МПК, XVII, 1977, 1,10—12.
33	А. Л. Якобсон. Средневековые амфоры Северного Причерноморья (Опыт хронологической классификации).— СА, XV, 1951, с. 336, рис. 72.
34	Пак там.
36 Я Николова Средновековна кухненска керамика от Южната порта в Преслав. — Тр. ВП11ВТ,
т. 5, 1969, с. 185.
3	,1 С. Георгиева. Керамиката от двореца на Царевец. — В: Царевград Търнов II, 1974, с. 62 исл., обр. 45, 46.
37	Т. Т о т е в. Базилика при Сакалова могила в Преслав. —В: Преслав II, 1976, с. 51, обр. 16.
38	А. М и л ч е в. Ранносредновековни българ-ски накити и кръстове енколпиони от Северозападна България. —Археология, V, 1963, 3, с. 23, 30 сл., обр. 4, 8, 13.
39	Т. Tot ev. Sur tine amulette en bronze de Preslav a „petit cheval bicephal". — In: Studia in ho-norem V. Besevliev. S., 1978, p. 387 sq.
40	Д. Овчаров Преславски паралели в кре-постта „Крумово кале" при Търговище. — ИНМШ, VI, 1973, 230—282, обр. 9.
41	Н. М ode. Fabeltiere und Damonen. Die phan-tastische Welt der Mischwesen. Leipzig, 1973, p. 120 sq.
42	4. А. И e p у с а л и м с к а я. О северокав-казком „шелковом пути" в раннем средневековье.— СА, 1967, 2, с. 70, рис. 10.
43	И. М а в р о д и н о в. Цит. съч., с. 206.
44	Т. Т о т е в За обработката на кост в средно-вековна България. —Археология, V, 1963, 3, с. 83 сл.
160
РАЗКОПКИ И ПРОУЧВАНИЯ НА РАННАТА СЕВЕРНА КРЕПОСТНА СТЕНА НА ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
/Ковко Аладжов
Северната крепостна стена, както и ран-ното укрепление на Велики Преслав доскоро не бяха известии на науката. След разкопките при т. нар. „Чупка" се откри нова крепостна стена, която изясни първия период от развитие™ на Преславската крепост1. През 1975 1978 г тя беше проучена изцяло, като в нен-ното разкопаване взе участие многоброен ко-лектив иод ръководството на ст. н. с. Д. Овчаров2.
Северната стена на ранното укрепление заедно с прилежащите й фортификационни съоръжения има дължина 404 линейни метра3, като пресича изцяло терасата на Вътрешния град от Забуите до Селище (обр. 1). Въпреки, общо взето, равнинния характер на терена тя има значителна денивелация— 18,5 м за ця-лото й протежение. Както е известно, тази стена е имала превратна история. По времето на цар Симеон или, което е по-малко вероятно, още преди това4 тя е била разрушена до основи и след построяването на добавката на север се оформил Вътрешният град на Симеоновата пре-столнина във вида, познат и днес. Ето защо цялата стена беше открита само в субструк-ция (обр. 2, 3). Субстру кцията й се състои от трамбована глина и речни волутъци. заложени в изкопи, дълбоки 1,4—1.6 м и широки 3 3,20 м. Пилоти, както се и очакваше, лвпсват®. Камъкът, използуван в субструкцията, не е бил подбиран специално. В нея са влезли както дребен речей чакъл с размери 2—3 см, така и едрите плочи с размери над 20—30 см. Прави впечатление, че подложката е била насипвана на сектори, поради което добре личи разли ката между камъка в два съседни сектора (обр. 4—6). Вероятно отделяйте сектори са
били насипвани от отделни бригади или поне речният волутък е бил добиван от различии места, а това обяснява разликата в неговия характер.
Върху така заложената подложка е бил насипан пласт 10—15 см от чиста глина, върху който се е разполагал цокълният ред квад-ри на куртина. За щастие на няколко места този ред се намира in situ. Запазени са по няколко блока от цокълния ред до кръглата кула при „Чупката" на 60 и 380 м западно от нея. Те показват ясно характера на градеж на стената — opus quatratum. Върху тях се различава добре бялата хоросанова замазка на външния ръб на куртината По нея може да се определят широчината на цокъла — 15— 20 см, дебелината на същинската куртина— 2,80—2,90 м, и широчината на цокълния ред 3—3,20 м (обр. 7, 8).
Цялостното разкопаване на стената показа, че в ранното укрепление фронтални кули липсват (обр. 1 3). Единствените крепостни съоръжения, конто съшествуват при него, са кръглите (цилиндрични) ъглови кули и портата. Северната крепостна стена е фланкирана от две кръгли кули. Североизточната ъглова кула при „Чу пката“ е вече известна на нау ката, докато северозападната беше доскоро само предполагаема®. През 1978 г. се удаде частично да я разчистим. Налипните данни позволя-ват да твърдим, че съществува северозападна ъглова кула, че тя е кръгла и аналогична на останалите ъглови кули на укреплението. От нея са останали подложката, която е изградена по същия начин, както и другите — от речей волутък и трамбована глина, и един секто-рен камък. разположен точно в ъгъла. сключен
а
Обр. 1. Общ план на CecepHat,ta крепостна стена
21 Плиска — Преслав, 4 . София, 1985
161
Обр. 2. План на разкопаната п.ющ източно от июсето за Върбица. М 1:100
межд\ северната и западната крепостна стена. Този камък дава приблизителния външен диаметър на кулата 9,5 м (обр. 9, 10).
Както се и предполагаше7, порта на Северната стена съществува. Тя е разположена на 62 м от североизточната ъглова кула (обр. 1, 2), т. е. отместена е силно на изток по подобие на южната и портата на северната добавка на Вътрешния град. Това отместване на портите на изток се е наложило може би по няколко причини. По всяка вероятност още преди изграждането на първото укрепление на Преславската крепост т\ к по източния ръб на терасата е мннавал най-прекият и удобен път от Върбишкия проход за столицата Плиска. Съобразяването с вече съществуващата пътна артерия е в пълна хармония с цялостното съоб-разяване на преславските у крепления с усло-вията на местността и възможностите, конто тя предлага.
Северната крепостна порта също е запазе-на само в подложка (обр. 2). По размерите си— 18,60 13,80 м, тя е по-голяма от южната8 и аналогичната с нея източна порта, има по-издължена форма спрямо северната (Желяз-ната) порта9 на Вътрешния град на Велики Преслав и най-много се доближава до източната и северната порта на Плиска,10 като про-ходът й е по-тесен при подложката с 0,5 м. Тук трябва да се отбележи, че проходът на
портата е неразчленен, при него липсват от-стъпи за падащата и двукрилата врата. Вероятно такова раздробяване се е наблюдавало по-високо в цокълния ред или още по-високо в суперструкцията. По архитектурния си вид тя е от много добре известния плисковски тип порти (обр. 11) с две двойки помещения 4 3,50 м, обединени в една или две надвратни кули (обр. 12).
През прохода на входа успоредно и на 10— ( 15см от западната му страница преминава глинен водопровод (обр. 13). Глинените тръби, от конто той е изграден (обр. 14), са дълги 0,50—0,57 м и имат диаметър 0,32 м. Външна-та им повърхност е набраздена с гребен. По-соката на водопровода е североизток—юго-запад, но вероятно преминава източно от двор-ците. Тръбите на този водопровод са аналогич-ни по размери и по направа с тръбите на известния преславски водопровод „Герца1111, който събирал води от м. Мъртвица западно от сегашния Преслав и водоснабдявал чрез две разклонения Селище и Вътрешния град. Може би в случая става дума за югозападното му разклонение, снабдявало Вътрешния град с питейна вода, части от което бяха неотдавна проучены12.
Водопроводът е солидно изграден и е про-дължил съществуването си през X в., а вероятно и през XI в., но едно е безспорно, че той
162
е бил направен по времето на съществ^ването на северната порта на ранното укрепление т. е. в началото на IX в. или още по-рано. Наличието на този голям водопровод и пара-лелното му разклонение в Селище ни навежда на мисълта, че преславският гарнизон ще е бил значителен по численост, а освен военната
крепост е съществувало и подградие в пълния смисъл на думата.
Водопроводът е бил на едно ниво с цокъл-ния ред квадри на крепостната стена. На височината на горната им повърхност се е разпо-лагала и пътната настилка в прохода на входа, т. е. тя е покривала водопровода. Той е оста-
Обр. 3. План на разкопаната плащ западно от шосето за Върбица. .И 1:100
Обр. 4. Речей еолутък от подложката
Обр 5. Речен еолутък от подложката
163
6
9
Обр. Ь. Разликата между два съседни сектора във волутъка на подложката
Обр. 7. Външна замазка на куртината върху цокълния ред квадри
Обр. 8. Външна замазка на куртината върху цокълния ред квадри
Обр. 9. Квадров блок в ъгъла между северната и западната крепостна стена
Обр. 12. Югоизточно помещение на портата
164
Обр. 10. Квадров блок в ъгъла между северната и западната крепостна стена на ранното укрепление
Обр. 13. Водопровод, проход, настилка над портата
Обр 11 Северна порта, общ изглед—вероятен план
вал в края на прохода, за да се знае точно неговото място и за да може лесно да се обслужва при нужда — да се почиства и ре-монтира.
В културните наслоявания върху и около северната крепостна стена се разграничават ясно три периода: периодът на Първата българ-ска държава, на впзантийското владичество
165
Обр 14 Т ръби от водопровода, детайл
Обр. 15. Зид, апликиран от юг на Северната крепостна стена
Обр. 16. Същият зид, поглед от юг
и на Втората българска държава. Материали-те от времето на Първата българска държава могат да се обособят в две неравностойни групп. В първата се включват материалите от VIII—IX в. Това е периодът на изграждане и функциониране на крепостната стена. Съвсем закономерно крепостната стена, строител-ните материали и незиачителното количество керамика запълват тази трупа. Военного укрепление не е имало значителен стопански и културен живот, ето защо и културните на-слоявания са съвсем незначителни. Единстве-ният зид, долепен към крепостната стена от юг, се намира на 27 м западне от северната порта (обр. 2, 15). Той е фундиран по същия начин, както и самата стена, има дебелина 0,8—1 м и продължава на юг под насипа (обр. 16). Преди да бъде проследен на юг, е трудно да се каже нещо по-определено за него. Вероятно той е ограничавал караулно или друго помещение или пък е подпирал стълба или подобно съоръжение, обслужващо крепостната стена.
Десетият век е засвидетелствуван с по-значи-телно количество материали. По това време в продължение на 80 м източно от северозападна-та кула подложката на стената и отчасти запа-зеният цокълен ред квадри са застъпени от пътна настилка, широка 4,5—5 м. Тя е точно датирана с керамика X в. Този път вероятно е евързвал
Вътрешния град с грандиозния манастирски комплекс, разположен под Забуите. Интересно е да се знае как този път е преминавал през преуст-роепата крепостна стена. Следи от порта или потерна в разкопания участък не бяха открити. По наше мнение преминаването е ставало през долния етаж на кръглата ъглова кула, която след построяването на добавката на север на Вътрешния град е станала нефункцио-нална и е загубила своего предназначение. Тогава вероятно в приземния етаж е бил пробит отвор на вход Разбира се, това наше предположение остава в кръга на чистите хипотези, тъй като поне засега няма никакви данни на терена. Южио от пътната настилка и по ця-лото й протежение се явява и подложка на зид с широчина 0,6—0,8 м, който е синхронен на пътя (обр. 17, 18). Той се явява подпорен или по-вероятно ограден на някакво пространство, обособено на юг. Без по-нататъшното му проучване това е трудно установим©.
Обилии стават материалите едва от края на X в. и началото на византийского владиче-ство, когато Преслав престава да бъде столи-чен център и Вътрешният град също запада. Трасето на крепостната стена е осеяно с бок-лучии ями, 48 на брой (обр 2, 3). Те бяха запълнени с пръет, отделяй керамични фрагменти, късове от животински кости, въглени.
166
Обр. 17. Запазен ред квадри от цокълниз ред до севе розападната ъглова кула
Обр. 19. Сграда — основа
Някои от тях са точно датирани с монети в XI в.13 Част от ямите перфорират или зася-гат подложката на крепостната стена и могат да служат като определен termiuns ante quem. Те са продължили съществуването си вероятно и през XII в. По това време—края на X—XI в., върху останките от крепостната стена попадат множество монети, огромно количество керамика и други материали, като полуобгорения и натрошен мраморен релеф с изображение на орел и сърна, намерен източ-но от северната порта; фрагменти от медни и бронзови кръстове; пял и много добре запазен енколпион с изображения; меден печат и др.14 В източния край на стената през годините на византийского робство се появява сграда със солидни основи от бял хоросан и камък (обр. 2, 19). Сградата е частично разчистена и за нейния план, предназначение и живот не може да се каже нищо със сигурност. Към това време трябва да се отнесат и някои от зидовете в източния край на стената, част от конто я застъпват. Върху и око то тях се на-мираше огромно количество керамика XI— XII в.15
Периодът на Втората българска държава също е много добре засвидетелствуван. През ХШ—XIV в. някогашното трасе на крепостната стена попада в рамките на обширен нек
ропол. Материалът от 55 разчистени гроба се обнародва отделно16 и затова няма да се спираме на него. Ще споменем само, че некро-полът е християнски и гробен инвентар в него почти липсва За относителната хронология на този некропол могат да се посочат някои данни. Оградените или по-често неоградените гробни ями лежат върху останките от крепостната стена и върхл някои боклучни ями. Погребение № 1 от 1978 г. застъпваше яма № 34, която е точно датирана с монета в XI в. Съвсем оскъдният гробен инвентар ни дава абсолютната хронология — ХШ -XIV в. Тук могат да се включат няколкото медни сферични копчета, както и седемте корубестн медни монети от XIII в., намерени под дясната ла-кетна кост на покойния в гроб № 14. Вероятно некрополът е продължил съществу ванието си и през XIV в. Може би той е бил свързан с някаква църковна постройка, въпреки че за това наличии данни липсват с изключение на няколкото глинени тръбички от керамо-пластична украса и няколкото плочки от мра-морна рязана мозайка.
В близост до разкопавания обект ще се е намирала железарска работал ница. В кв. 16 на дълбочина 0,60—1,0 м се попадна на голя-мо количество различии по предназначение железни предмета. Всички са силно корозира-
167
ли и почти обезличени. Сред тях могат да се определят17 следните предмета: връх от меч, стрели, ножчета, юзда, ключ, железни скоби, панти за врата, райбери за врата, ковашки клещи, части от железен съд, голямо количество гвоздей, халки, шлака и др. Вероятно в разкопания участък е попаднала част от гото-вата продукция на тази работилница. Също така е възможно тя да се свърже с настанила-та се върху основите на двете църкви при „Ч\пката“ — железарска работилница от XIII в.18
Към периода на Втората българска дър-жава могат да се отнесат някои от зидовете, пресичащи подложката на крепостната стена19, а също така намиращата се върху основите на портата пътна настилка с посока Дворепа— Северната порта на Вътрешния град (обр. 2, 13).
Трябва да се отбележи, че в разкопавания терен се откриха и няколко предмета, конто излизат извън изяснената вече картина на живот във Вътрешния град, но конто добре се свързват с околните праисторически, ан-тични и османски обекти. Тук могат да се посочат праисторическата (енеолитна) каменна брадвичка — калъпест тип, кремъчната пластинка, двете силно обезличени антични монета от края на III в. и няколко от периода на османскою владичество. При пълното от-съствие на праисторически, античен или османски културен пласт тук те трябва да се считат за изолирани, случайни находки.
Проследяването на Северната крепостна стена на ранното укрепление, което на практика означаваше пресичане на културните напла-стявания във Вътрешния град, донесе много и разнообразии по характер находки. Върху всички тях да се спираме нямаме пито възможност, нито пък смятаме за необходимо. Огромною количество фрагменти от битова, трапез-
Табло I. Глинена амфора
на и строителна керамика, фрагменти от стъклени гривни, прешленп за вретено, железни гвоздей, мраморни късове, неидентнфицирани метал ни предмета, шлака и пр.са достатъчно често явление в разкопките на Велики Преслав, за да им отделяме специално място. Ще се задоволим с най-главните и интересни материали, както и с някои по-общи бележки
Керамика. Керамиката от разкопания участък е твърде разнообразна по начин на наработка, по форми и украса. Срещат се фрагменти, работени на ръка, на бавно и на бързо грънчарско колело. .Могат да се видят късове от сива прабългарска керамика с излъскани ивици, преславска рисувана, покрита със зелена глеч от X и от XI—XII в., сграфито, със златиста ангоба и др. Мнозинството обаче бяха фрагментите от тънкостенна битова керамика от XI—XIV в. Тук ще се спрем само на целите съдове:
Амфора, изработена на грънчарско колело от добре пречистена и излечена глина. Запазе-но е само туловището с почти сферична форма. Липсват устието и дръжките. Дебелостенна— 10 мм. Има керемиденочервен цвят и е покрита с охрова материя. Има максимален диаметър 34 см, височина 34 см. Запазен диаметър на устието 9,5 см. Върху плещите й е врязан знак (табло I)
Гърне. изработено от добре пречистена и излечена глина. След изпичането е добило червей цвят, на места със следи от опушване. Съ-дът е бил изработен на бързо грънчарско колело. Дъното след изрязването е било огладено. Съдът има издължена сферична форма. Ший-ка почти липсва. Устието е завито навътре. Под него са врязани няколко успоредни линии. Дръжката се захваща малко под горния ръб на устието. Тук е бил врязан преди изпичането кръст. Височината на съда е 16,5 см, диа-метърът на дъното — 7 см, а на устието — 9 см. Съдът има максимален диаметър 11,5 см (табло III, № 2).
Гърне, изработено на бързо грънчарско колело от добре пречистена и излечена глина. Съдът има почти правилна биконична форма и фуниевидно устие без шийка. Той е силно издут и нисък, с една дръжка. Под външния ръб на устието са прекарани три успоредни линии. Такива са прекарани и на 4 см под устието. Съдът има размери: височина 12,5 см, диаметър на дъното 8,5 см, максимален диаметър 12,5 см, диаметър на устието 10 см, на шийката 8 см. Устието има височина 2,5 см. Дръжката се залавя за самия край на устието, извисява се над него и с другия си край се залавя за най-издутата част на съда. Дъното е изглаждано, личат следи от изрязването. Дол-ната част на съда е украсена с наклонени излъскани ивици. Съдът е почти изцяло запазен (табло II, № 2).
Гърне, изработено от недобре пречистена и излечена глина на бързо грънчарско колело. На цвят е тъмнокафяво. Дъното е обрязано и отчасти огладено. Съдът има почти сферично тяло и леко извита навън шийка. Устийният ръб
168
е прав. Дръжката се залавя малко под най-издутата част на туловището и малко под устийниятръб.Тук в нея е вдълбанамалка ямич-ка. От най-издутата част до устието съдът е украсен с вдлъбнатн линии. Височината на съда е 13 см, диаметър на устието 11 см, максимален диаметър 13,5 см, диаметър на дъното 10см (табло HI 1).
Гърне, изработено от добре пречпстена и излечена глина на бързо грънчарско колело. Без дръжка. Има червен цвят и почти сферич-но тяло с широко отворено фуниевъдно устие почти без шийка. Под устието са прокарани пет вдлъбнатн успоредни линии. Размерите му са в височина 14 см, диаметър на най-издутата част 12 см, на дъното 7,5 см, на устието 11 см Тялото е високо 11 см, а устието — 3 см. Съдът е фрагментиран, липсват части от устието и плещите (табло II 4).
Кана, изработена от добре пречистена и излечена глина на бързо грънчарско колело. Има почти сферично тяло с дълга и тясна шийка. Украсена е по плещите и устието с врязани успоредни линии Съдът е фрагментиран, лип-сва дъното. Размерите му са: височина 21 см, максимален диаметър 18 см, шийката е висока 6,5 см и широка 6,5 см Съдът е с една дръжка, заловена под устието и за най-издутата част (табло II /).
Монета. От разкопките на Северната крепостна стена на ранното укрепление бяха открити 124 монети. Хронологически те се разпределят така:
1.	Антична — края на III в. — 2 бр.
2.	Средновековни — втората половина на IX в. (886—870)—Василий I — 1 бр.; втората половина на X до третата четвърт на XI в. (963—1071) — Никифор II, Василий II, анонимки клас А, А2, В, С, Д, Константин X, Роман IV — 57 бр; края на XII — третата четвърт на XIII в. (1185—1277) — Исак II, Алексий III, български имитации А, В, С, латински имитации А, В, С, Е, Н, М, Теодор Комнин Дука, Мануил Комнин Дука, Йоан Комнин Дука, Йоан III Ватаци, Мичо, Константин Асен — 65 бр.
3.	Османски 2 бр.
Повечето монети са от тривиални типове, добре познати и застъпени в Преслав. Изклю-чителен интерес представляват четирите монети на Мичо, който е имал самочувствието на български владетел и е сякъл свои монети вероятно в Преслав20.
Железни предмета. Те също са многоброй-ни. За съжаление голямата част от тях са силно фрагментирани и корозирали, поради което за тяхното предназначение може само да се га-дае. При разкопките бяха открити неколко-стотин железни гвоздей, железни ножчета, клинове, халки и други инструмента и предмета на бита. Тук сме включили най-запазе-ните и интересни предмета.
Обновка на лизгар. Изработена от желязо и има полукръгла форма. Размерите й са 16 X 12 см в диаметър. Сечението й е триъгълно. Основата на триъгълника е отворена. Тя слу-
Табло III. Глинени гърнета
жи за втъкване на дръжката на лопатата. Вътрешната й част е отворена 2 см. Обковката е корозирала (табло V 23). Другите страни на триъгълника са с размери 5—6 см.
Железен сърп. Има правилна форма, а вър-хът на острието му е отчупен. Йма размери: на дръжката — дължина 90 мм, широчина 10 мм, дебелина 5 мм; на острието — дължина (запазеиа)— 180 мм, широко 22 мм, дебело 3— 4 мм, извито 70 мм. Към дръжката острието се стеснява и удебелява. Сърпът е корозирал, но добре запазен (табло IV 7).
Железен косер или сърп. Той е силно корозирал и фрагментиран. Има размери — обща дължина 19 см, дължина на острието 11,5 см, на дръжката 7,5 см. Острието има широчина 13—28 мм, дръжката 7—12 мм. Дебелината е 4—8 мм. Дръжката в самия си край е закриве-на (табло IV, 11).
22 Плиска — Преслав. 4
169
Табло IV. Железни предмета
Железен косер. Той е корозирал, но сравни-гелно добре запазен. Има размери: сърповидна-га му част има дължина 7,5 см и широчина от 8 до 20 мм. Дръжката е дълга 6,5 см и има сечение 8'М мм (табло IV 13).
Желязна тока. Има неправнлна правоъгълна форма със заоблени краища, а едната й страна е издута навън. От пречката е разделена на две асиметрични части. Размерите й са 4,5x5,5 см, сечението е почти квадратно— 5x5 мм. Двата прореза имат размери 3,5 Х0,8 и 3,5x1,5 см. Служила е вероятно за колан, сега силно корозирала (табло IV 10).
Железни ножици. Ножиците са силно коро-зирали и фрагментирани. Запазени са част от дръжките без ушите и част от режещите плоскости без върховете. При откриването двете части са били заедно, но впоследствие са раз-делени. Личи добре скрепващият винт. Имат размери: дължина на рамената 12 см и 14.5 см, широчина на режещите плоскости 15 мм, на дръжките 10 мм. Дебелината на дръжките е 7,8 мм, а режещите плоскости 3—4 мм. Скрепващият винт има диаметър 4 мм (табло IV 12).
Желязна тока. Токата е силно корозирала и фрагментирана. Има почти правоъгълна форма, като една от страните (срещуположната на иглодържателя) е полукръгла. Езикът лип-сва, но добре личи мястото му. Токата има размери 5x4,5 см, дебелината й е 7—8 мм. Запазени са два фрагмента (табло IV 5).
Зъбалец от шпора. Железен. От кръг с диаметър 18 мм радиално излизат навън 14 лъча. Те образуват кръг с диаметър 42 мм.
В средата е пробит отвор с диаметър 6 мм. Зъ-балецът е дебел 3—4 мм. Той е корозирал, един от лъчите липсва (табло IV 4).
Желязна огрибка. Има триъгълна форма с размери 40 (50 мм. Дебелината й е 3—4мм. Опашната й част има дължина 4 см и кръгло сечение с диаметър 4 мм. Общо огрибката има дължина 9 см. Тя е корозирала, но сравнително добре запазена (табло IV 14).
Желязна оерибка. Тя има триъгълна форма с размери 48 50 мм и дебелина 4—5 мм. Дръжката е усукана, с дължина 75 мм, а в самия си край е закривена за окачване. Огрибката е корозирала, ио сравнително добре запазена (табло IV 9).
Железен връх за стрела. Острието има ромбовидна форма. Размерите му са: дължина 90 мм, като дължината на частта, която се втъква в дръжката. е дълга 35 мм. Максимал-ната широчина при острието е 25 мм. Макси-малната дебелина е 5 мм. Острието е корози-рало, но сравнително добре запазено (табло IV /).
Железен връх за стрела. Има плоско ромбовидно острие. Втулката е с пирамидална форма. Острието има дължина 5,3 см, втулката 4,5 см, общо 9,8 см. Максималната широчина на острието е 25 мм, а максималната дебелина 8 при прехода от острието към втулката. Върхът е добре запазен, корозирал (табло IV 2).
Железен връх за стрела. Фрагмент. Отчу-пен е самият връх на острието и опашната му част. Острието е триъгълно, плоско. Има размери: дължина 80 мм, максимална ширина при основата на острието 22 мм. Дебелина 3 мм.
170
Табло Г. Метални, костени и стъкгени предмета
Втулката е кръгла с диаметър 7 мм. Острието е корозирало (табло IV 3).
Железен връх за стрела. Има листовидна форма с размери: обща дължина 95 мм, на острието 55 мм, на втулката 40 мм. Острието при втулката е широко 15 мм и дебело 5 мм. Втулката е конусовидна с диаметър 5 мм. Острието е корозирало, но сравнително добре запазено (табло V 24).
Желязно умбо от щит. Кръгло, с диаметър 9 см. В средата е конусовидно, с диаметър 4 см и височина 1см. То е корозирало, но сравнително добре запазено (табло IV, 8).
Железен ключ. Има Г-образна форма, върху по-късото му рамо има две разширения— езичета. Размери: дългото рамо 90x8) 5 мм, късото рамо 85X10 <8 мм. Езичетата имат размери 13x13x5 мм и 12x12x5 мм. Клю-чът е корозирал (табло IV 6).
Други метални предмета. Те са главно от мед и бронз и също показват едно голямо разнообразие — фрагменти от по-големи съдове, обковки, апликации, кръстове и пр. Представ-ляват в по-голямата си част предмета на бита и украшения.Ще се спрем на следните находки.
Меден пръстен. Халката му има диаметър 19—22 мм и е изработена от плоска мед с ширина 3 мм и дебелина 1 мм. В двата си края се разширява под формата на триъгълник до 7—8 мм. Вероятно тук се е закрепвало щит-чето на пръстена, което сега липсва. Пръсте-нът е патиниран, върху него не се виждат орнамента (табло V 22).
Меден пръстен. Много добре запазен. Из-работенеот плоска ламаринка. Той е с отворена халка и елипсовиден щит. Върху щита е
врязан линеарен орнамент. Размерите на пръстена са: диаметър на халката 19 мм, щитът има размери 11 8 мм, дебелина 1 мм (табло V 6).
Медиа обеца. Направена е от меден тел с кръгло сечение и диаметър около 1 мм. Представлява отворен неправилен кръг с диаметър 16—18 мм. Върху долната й част е при-поено топче с диаметър 2—3 мм. Патинирана (табло V 17).
Бронзова гривна. Гривната е кръгла, с отворена халка. Има диаметър 56—57 мм. Изработена е от плоско парче метал с дебелина 2 мм и широчина 7 мм. В двата си края гривната е заострена. Върху лицевата й страна е нанесен геометричен орнамент, като повърх-ността на гривната е разделена на по-малки полета, където орнаментът се повтаря. Гривната е много добре запазена (табло V 20).
Златно фолио. Представлява извънредно тънка пластинка с неправилна форма. То е къс от по-голяма пластинка. Запазените му размери са: максимална дължина 42 мм, ма-ксимална широчина 18 мм. Върху него няма следи от орнамент. Служило е вероятно за покритие на някакъв предмет (табло V 15).
Медиа коланна апликация. Апликацията е добре запазена. Има сърцевидна форма и върху лицевата й страна е гравиран геометричен орнамент. Върху опакото й са запазени трите уши за прикачване на апликацията към ко-лана. Размерите й са 27x20 мм. Дебелина 2 мм (табло V 1).
Бронзова коланна апликация. Има сърце-вндна форма. Лицевата й страна е украсена с растителни орнамента. Върху опакото има
171
две щифтчета за прикачване към колана. Има размери 19 22 мм и дебелина заедно с щпф-четата 5 мм (табло V 18).
Медиа коланна апликация. Коланната апликация има сърцевидна форма с размери 23 21 мм, дебелина 1 мм и височина 4 мм. По края на лицевата й повърхност е нанесен жлеб с размери 1X1 мм. Върху вътрешната й повърхност има запазени три уши за прикачване към колана. Те имат дължина 7—8 мм. Апликанията по краищата е извита навътре, тя е патинирана, но сравнително добре за-пазена (табло V 2).
Медиа тока за колаи. Състои се от две овал-ни части, скачени, с размери: 21 14 мм и 17x11 мм. Изработена е от медиа тел с кръгло сечение и диаметър 2 мм. Към токата е залеп-нало силно корозирало желязно парче, може би езикът й (табло V 3).
Медеи лист. Има формата на дъбов (ло-зов?) лист. Върху лицевата му страна са врязани жилите на листа. Обратната страна не е обработвана допълнително. Вероятно е от апликация. Размерите му са 70x75 мм и дебелина около 2 мм. Апликацията е патинирана и фрагментирана, но сравнително добре за-пазена (табло V 14).
Медиа тока за колаи Ухото за прикачване към колана е правоъгълно с размери 15 22 мм и сечение на медната тел 3 2 мм. Същинската тока е овална и има размери 27 17 мм. Има същото сечение. На иглодържателя е оформе-но гнездо за езичето на токата. Патинирана, добре запазена (табло V 7).
Медиа апликкция. Изработена е от меден къс с трапецевидно сечение. Има формата на клонка. В долния си край се разширява и вероятно тук се е закрепвала към някакво острие. Може би е навершие. Има размери: 85x32 мм. Апликацията е патинирана и фрагментирана. Предназначение™ й е неясно (табло V 16).
Бронзова пинцета. Служила е вероятно за очистване фитила на свещ, като се е окач-вала с желязна верижка към свещника. Има размери — дължина 68 мм, широчина 5 мм, дебелина 2 мм. На 10 мм от горния край има кръгло разширение с диаметър 10 мм. Укра-сена е с орнамент „птиче око“ между успоредни линии. Запазен е фрагмент от желязната верижка. Патинирана, но много добре запазена (табло V 13).
Медиа карабинка. Изработена е от плоска медиа ламаринка с дебелина 1 мм, прегъната на две. В горната си част е правоъгълна, с размери 35x4 мм. След това преминава в кръг с диаметър 10 мм и отвор с диаметър 4 мм в него. След това има трапецевидна форма с размери 8x16x20 мм, в края си леко прегъната навътре. В горната си част и върху трапецовидната има медни халки. Вероятно се е окачвала върху колан и е служила като карабинка за окачване (табло V 12).
Фрагмент от меден кръст. Фрагментът е от навершие. Запазена е част от долното ра-мо на кръета. За закрепване към някакъв
връх, може би на хоругва, в долната част има конус, изработен от медиа ламарина, отворен отзад и скрепеп с един нит към кръета. Към краищата на кръета има два кръга, украсени с концентрични окръжности. «Такива има и в средата на рамото. Концентричните окръжности са свързани с орнамент „птиче око“. Размери: дължина 10,5 см, на рамото 5,5 см, широчина 28 мм, с кръговете 50 мм. Конусът има отвор 15 мм. Намерен е заедно с бронзов кръст ен-колпион с изображения върху двете му стра-ни (табло V 10).
Фрагмент от меден кръст. Кръстът е бил посребрен. Запазени са лявото хоризонтално и долното вертикално рамо. По ъглите на ра-мената на кръета е имало топчести украшения. Запазени са долното топче на хоризонталното и двете на вертикалното рамо на кръета. Ли-цето на кръета е било украсено посредством нанасянето на точки. С тях е бил начертан кръг в центъра и прави, конто разполовяват рамената на кръета. Правите завършват с розетка, съставена от една гол яма и осем малки точки. От нея излизат други две прави, конто достигат до топчестите украшения. С розетка завършват и правите, конто преси-чат първите прави почти в средата на всяко рамо Има размери 5,5 3 см (табло V 5).
Фрагмент от меден кръст. Запазени са страничните и долното рамо на кръета. Има размери 24 23 мм. Кръстът е силно патини-ран и по него изображения и надписи не се виждат (табло V 21).
Предмета от каст, рог и стъкло. Тази rpvna включва многобройните стъклени и ко-стени изделия. Бяха намерени над сто фрагмента от стъклени гривни, част от тях рису-вани и усукани, фрагменти от стъклени съдове, от просто прозоречно стъкло, полуобра-ботени и незавършени изделия от кост и рог. Ще насочим вниманието си към следните предмет и:
Стъклена апликация. Има правилна овална форма с размери 30x24 мм и дебелина 5 мм. Направена е от синьо-жълто непрозрачно стъкло. Върху лицевата й страна има релефен кръст с две хоризонтални рамена, т. нар. св. Андреевски. Върху обратната й страна има следи от лепило. Апликирала се е към някакъв друг предмет. Сравнително добре запазена (табло V 8).
Постена плочка. Плочката има правилна кръгла форма с диаметър 47 мм и дебелина 8 мм. Върху едната й страна са нанесени осем точки без видима последователноет. Вероятно представлява пул за игра на табла (табло V, 4).
Постена тръбичка. Тръбичката има размери: дължина 14 мм, диаметър 14 мм, диаметър на отвора 7 мм. Външната й повърхност е украсена с пет успоредни линии, прокарани на равни интервали. Тръбичката е добре запазена, предназначението й е неясно (табло V 9).
Постен предмет. Състои се от неправилна сферична част с диаметър 3,5—4 см и отвор,
172
просвредлен в нея, с диаметър 1,2 см. Към сферичната част е издялапа дръжка от същата кост с размери 25 20 12 мм. Добре са офор-мени две гнезда за пръстите. Предметът е добре запазен, с полирана повърхност. Вероятно е служел за дръжка на бич (табло V 11).
Керамични лампа. Изработена е от добре пречистена и недобре излечена глина. След изпичането е добила червено-черен цвят. Дъ-ното й е посипано с пясък. Тя е от класическия тип лампи. Дръжката й е отчупена. Има размери: диаметър на основата 7 см, максимален диаметър 10 см, максимална височина 4 см, околовръстен улей с 1,5 см широчина и отвор към него с кръгла форма и 0,8 см диаметър. Отворът за фитила има елипсовидна форма с размери 2 2,5 см (табло V 19).
Мраморни и каменни предмета. Представляват изключително архитектхрни фрагменти и фрагменти от плочи с релефна украса, мо-заечни плочки, съдове и др. Ето някои от тях.
Мраморен хаван. Фрагментпран, липсва дъ-ното. Има правилна форма на пресечен конус с диаметър на основата 12,5 см, на голямата основа 19 см, височина 14 см. Дебелина на стените 2 см. В четири диаметрално противоположил точки са поставени дръжки с конусовидна форма с размери — височина 9 см, диаметър на основата 4 см. Основата им е на нивото на _\стието на хавана. Изработен е от бял мрамор (табло VIII 1).
Мраморен хаван. Изработен е от бял мрамор. Има формата на пресечен конус, обърнат с голямата си основа нагоре. Диаметър на малкат 1 основа 10 см, на голямата 13 см, височина 11см, диаметър на отвора 10 см, дебелина на стените около 1 см. В четири диаметрално противоположни точки има четири кон^совидни дръжки с размери: височина 60 мм и диаметър на основата 22 мм. Те са обърнати с върха надолу и са на едно ниво с горната повърхност на хавана. Дълбок е 7 см Чного добре запазен (табло II 3).
Мраморна колонка. Изработена е от бял мрамор. Осмостенна. Запазен е само фрагмент с размери: височина 31 см, максимален диаметър 12,5 см. Възможно е колонката да е от олтарна преграда (табло VIII 2).
Мраморна плача. Фрагмент от мраморна плоча с релефна украса. Изработена е от бял мрамор. Има размери 17 13см. Релефът е висок 5 мм. Върху лицевата страна има релефна украса с растителен орнамент (табло VII 3).
Мраморна плоча. Фрагмент от мраморна плоча с релефна украса. Изработена е от бял мрамор. Фрагментът има неправилна форма с размери 18 17X11,5 7 см. Релефът е висок 7 8 мм. Релефната украса е с растителен орнамент (табло XVI 1).
Мраморна плоча. Фрагмент от мраморна плоча с релефна украса. Изработена е от бял мрамор. Фрагментът има неправилна ромбовидна форма с размери 23'' 14 см и дебелина 4 см. Върху лицевата му страна има запазена незначителна част от релефната украса с ра-
Табло VI. Фрагменти от мраморни релефи
от мраморни релефи
Табло VII Фрагменти
Талбо VIII. Каменев съд
и фрагмент от колонка
173
Табло IX. Керамични фрагменти със знаци
Табло X. Каменен фрагмент със знак, фрагмент от мраморсн релеф и дъна от съдове със знаци
Табло XI. Мраморни фрагменти с украса
тителен орнамент и част от рамката на пло-чата (табло VII 7).
Мраморна плоча. Фрагмент от мраморна плоча с релефна украса. Изработена е от бял мрамор. Има ромбовидна форма с размери 16 24 см и дебелина на плочата 5 см. Реле-фът е висок 1 см. Орнаментът върху лицевата страна е растителен (табло VII 2).
Мраморна плоча. Фрагмент от мраморна плоча с релефна украса. Изработена е от бял мрамор. Запазени са два фрагмента с размери 22x12 3,8 и 23 <14 3,8 см. Релефът е висок 5 мм. Върху лицевата страна има релефна украса—растителен орнамент (табло XII 1).
Мраморна плоча. Фрагмент от мраморна плоча с релефна украса. Изработена е от бял мрамор. Фрагментът има почти правилна пра-воъгълна форма с размери: дължина 32 см, широчина 24 см, дебелина 5 см. Плочата е горяла, затова е почти черна на цвят. Върху лицевата й страна има растителен орнамент (табло VI 2).
Мраморна плоча. Фрагмент от мраморна плоча с релефна украса. Изработена е от бял мрамор. Фрагментът има неправилна форма с размери 16 13 5,5 см. Върху едната му повърхност има запазена релефна украса с растителен орнамент. Другите повърхности са обрушени. Възможно е фрагментът да е от ка-пител. Фрагментът е гор ял и сега има черен цвят (табло X 2).
Мраморна плоча. Фрагмент от мраморна плоча с релефна украса. Изработена е от бял мрамор. Фрагментът има размери 22 ,14 см и почти ромбовидна форма. Дебелината му е 45 мм. Релефът е висок 10 мм. Върху лицевата му страна има запазена част от релефната украса с растителен мотив и част от рамката на плочата (табло VI 1).
Мраморна плоча. Два фрагмента от мра\-морна плоча с релефна украса. Изработена е от бял мрамор. Те имат размери 18 17х 4,5 см и 15x12 4,5 см. Релефът е висок 8— 10 мм. Запазена е част от релефната украса с растителен орнамент (табло XVI 23).
Мраморна плоча. Фрагмент от мраморна плоча с релефна украса. Изработена е от бял мрамор. Има размери 16 14,5 4 см. Релефът е висок 5 мм. Представлява ъгъл от плочата. Запазена е част от сложна рамка с елип-совидни, шишарковидни орнамента, прави, по-лукръгове и волути (табло XI 7).
Мраморна плочка. Изработена е от бял мрамор. Има формата на пресечена пирамида. Размери: голямата (горната) основа 8,5 9 см, малката (долната) основа 7,5 7,5 см. Височина (дебелина) 3 см. По плочката има следи от хоросан. Служила е за рязана подова мозаика (табло XI 2).
Мраморна плочка. Изработена е от зелена бреша — мрамор. Тя е с кръгла форма и има размери — диаметър 9 см и дебелина 2,5 см. По нея има следи от хоросан. Служила е за рязана подова мозаика (табло X 3).
Мраморна плочка. Изработена е от бял мрамор. Има правилна елипсовидна форма
174
с размери 8 3,3 см и дебелина 2,6 см. По нея има следи от хоросан. Служила е за рязана подова мозаика — от розета (табло XV 5).
Каменна плочка. Изработена е от камък с-червен цвят — шифер. Има формата на пресечен конус с размери: диаметър на голямата основа 8,8 см, на малката 7,5 см, дебелина 1,3 см. По нея има следи от хоросан. Служила е за рязана подова мозаика (табло XV 3)
Мраморен корниз (рамка). Фрагмент. Фрагментът има паралелепипедна форма с размери 12,5x5x3 см. Изработен е от бял мрамор и е украсен със зъбчат орнамент. ВърЯу страничните страни има запазени три отверстия с диаметър 12 мм, очевидно за закрепване (табло XI 3).
Мраморен корниз (рамка). Фрагмент. Фрагментът има паралелепипедна форма с размер 10x7,5’ 3,5 см. Изработен е от бял мрамор и е украсен със зъбчат орнамент (табло XIV /)•
Материали със знаци. Включени са мно-гобройни фрагменти от строителна керамика и керамични съдове със старобългарски знаци. Ще разгледаме най-интересните екзем-пляри.
Фрагмент от тухла. Фрагментът има неправилна форма с размери 14,5 10x2 см. Изработен е от добре пречистена и излечена глина. Върху горната повърхност е врязана „дама“, служеща за игра. Отчасти запазена (табло X /)
Дъно от съд. Дъното е от керамичен съд. Съдът е бил изработен на бавно грънчарско колело и е сравнително добре излечен. Знакът е релефен — кръст с описан около него кръг. Знакът е отчасти запазен (табло X 4).
Дъно от съд. Дъното е от керамичен съд. Съдът е бил изработен на бавно грънчарско колело и е сравнително добре излечен. Знакът е релефен — кръст, вписан в кръг. Изцяло запазен (табло IX 6).
Дъно от съд. Дъното е от керамичен съд. Съдът е бил изработен на бавно грънчарско колело и е зле излечен. Знакът е релефен кръст, вписан в кръг. Отчасти е запазен (табло IX 2).
Дъно от съд. Дъното е от керамичен съд. Съдът е бил изработен на бавно грънчарско колело и е лошо излечен. Знакът е релефен и представлява кръг. Изцяло е запазен (табло IX 5).
Дъно от съд. Съдът е бил изработен на бързо грънчарско колело и е добре излечен. Отвътре е бил гледжосан. Знакът е врязаи и е изцяло запазен (табло IX 7).
Стена от съд. Съдът е керамичен, бил е изработен на бързо грънчарско колело и е сравнително добре излечен Фрагментът е от стена. Върху нея е врязан знак ипсилон с две вертикални хасти (табло XIII /).
Фрагмент от тегула. Фрагментът има размери 15,5 20 см. Върху горната му повърхност е врязан знак ипсилон с размери 2 Зсм и до него знак с размери 5 x4 см. Върху дол-
Табло XII Фрагмент от мраморен релеф
Табло XIII. Фрагменти
от глинени гърнета със
знаци
Табло XIV. Фрагменти от керемиди и тухла със знаци
ната повърхност на керемндата има следи от хоросан (табло IX 4).
Фрагмент от тегула. Фрагментът има почти правоъгълна форма с размери 36 17 (19) см и дебелина Зсм. Върху горната й повърхност е врязан знак. Знакът е изцяло запазен (табло IX 3).
Тегула. Тегу лата има размери 36 44 Зсм. Тя е изцяло запазена. Върху горната й повърхност е врязан знак. Знакът е изцяло запазен. (табло IX 1).
Дъно на съд. Съдът е керамичен. Изработен е на бавно грънчарско колело от зле пречистена и излечена глина. Знакът е релефен—
175
Табло XV. Фрагменти от керемиди и тухли със знаци и рисунка
Табло XVI. Фрагменти от мра.чорни релефи
кръст, вписан в кръг. Знакът е изцяло запазен (табло X 5).
Стена от съд. Съдът е керамичен Изра-ботен е бил на бавно грънчарско колело и е бил лошо излечен. Фрагментът е част от сте
ната на съда. Върху него е бил врязан знак ипсилон, отчасти запазен (табло XIII 2).
Фрагмент от тегула. Фрагментът има приблизителни размери 20 23 см и дебелина 27 — 28 мм. Добре е излечена и има охров цвят. Върху горната й повърхност е плитко врязана графитна рисунка. Тя е съвсем схематична и представлява конник, чиято глава е оформена като слънце. Има размери 5 3,5 см. Тре-тира се като изява на соларния култ21 (табло XV 4).
Фрагмент от тегула. Фрагментът има приблизителни размери 18 16,5 см и дебелина 30 мм. Добре излечена и има охров цвят. Върху горната му повърхност е врязана плитко „дама“, очевидно служеща за игра. Запазена е 1 '4 от цялото изображение. Има размери 9 12см (табло XIV 4).
Фрагмент от тегула. Фрагментът има размери 20 11,5 см и дебелина 25 мм. Тя е добре излечена и има орхов цвят. Върху горната й повърхност е дълбоко врязан известният знак ипсилон с две вертикални хасти. Размери 6 2,5 см и дълбочина 3 мм (табло XIV <3)
Фрагмент от имбрица. Фрагментът има размери 28 17 см. Тя е добре излечена и има охров цвят със следи от хоросан. Върху горната й повърхност е врязан дълбоко знак с размери 13 5 см и дълбочина 2 мм Кереми-дата е дебела 18 мм (табло XIV 2).
Фрагмент от имбрица. Фрагментът има приблизителни размери 25 • 20 см и дебелина 21 мм. Тя е добре излечена и има охров цвят. Върху горната й повърхност е врязан дълбоко известният знак ипсилон с две вертикални хасти. Той има размери 7 12,5 см и дълбочина 2 мм (табло XV 2).
Фрагмент от имбрица. Фрагментът има приблизителни размери 30 20 см и дебелина 25 мм. Тя е добре излечена и има охров цвят, запазени са следи от хоросан. Върху горната й повърхност е врязан знак ипсилон без стра-нични хасти. Той има размери 13 2,5 см и дълбочина 1 мм (табло XV /)
1	Д. Овчаров. Нови данни за укрепителната система на Преслав. — В: Архитектурата на Първата и Втората българска държава. С., 1975, с. 107.
2	В разкопките освен автора на тия редове взе.ха участие и и. с. к. и. н. В. Нешева, Б. Цветков, Г. Стоянов, Б. Борисов. На тях изказваме благодарност за материалите, конто ни предоставиха при написва-нето на настоящата работа.
3	Техническото заснемане и измерванията са дело на В. Стоянов, а фотозаснемането — на Н. Карагьо-зян от филиала на АИМ при БАН в Шумен.
4	Д. Овчаров. Цит. съч., с. 117.
6	Пак там, с. 111.
6	Пак там, с. 107.
7	Пак там, с. 107
8	В. Иванова. Южната порта на Вътрешния град в Преслав, нейният градеж и архитектхрен тип — ПАИ, XXII, 1959, с 138.
8	К. Ш к о р п и л. Паметници от столица Преслав.— В: България 1000 години (927—1927). С., 1930, 190—191.
10	К. Ш к о р п и л. Укрепления Абобской равнины...— ИРАИК, X, 1905, с. 49, 54 и табл. IX.
11	TI. Г о с п о д и нов. Стари водопроводи в Преслав. —ИБАИ, 1, свезка II, 1921 —1922, 217 — 219; К. Ш к о р п и л. Паметници от столица Пре
слав , 214—215.
Г2	h". Т о т е в. Към въпроса за водоснабдяване-то йа средновековен Преслав. —IIHMKIlV ,11, 1965, 37—39.
13	Ями № 9, 14, 34 (фиг. № 2, 3). Монетите бяха обработени от II. Йорданов—специалист нумизмат във филиала на АИМ при БАН в Шумен, комуто тук изказвам своята благодарност.
14	На мраморния релеф, на бронзовия енколпион и на медния печат ще се спрем по-подробно на друго място.
16	В кв. № 1—7, в самия източен край на стената.
,в	В. Нешева. Средновековен некропол във Вътрешния град на Преслав. —Археология, XXI, 1979, 2, 47—60
17	Определянето извърши С. Витлянов от филиала на АИМ при БАН в Шумен.
48	В. Иванова. Двете църкви при Чупката на Източната стена на Вътрешния град в Преслав.— ПАИ XX, 1955. с. 481.
18	Тези западно от кв. № 7.
28	Мнението е на И. Йорданов.
21	Д. Овчаров. Култът към слънцето в ези-ческите религиозни представи на българите. — Векове, VIII, 1978, 1, с 30 и сл., и обр. 4; Ж- А л а д ж о в. Към култа на Тангра.—МПК, 1983, 1, 22—52.
176
ЮЖНАТА КРЕПОСТНА СТЕНА
НА ВЪТРЕШНИЯ ГРАД НА ПРЕСЛАВ
Стоян Витлянов
Съгласно програмата на Археологический институт и музей през 1978 г. се проведоха разкопки за разкриване и проучване на ця-лостното протежение на Южната крепостна стена па Вътрешния град с прилежащите към нея съоръжения. Доскоро нейното място и посока бяха известии от трудовете на първите изследвачи на Преслав1. С повече данни за стената разполагаме с откритата на нея порта и отчасти за нейния югоизточеи сектор с ъг-ловата кула (обр. 1, 2)2. При разкопките, проведени от 1950 до 1955 г. на голямата ве-рижна постройка, опряна на южното външно лице на стената западно от портата, разкоп-вачът не е включил проследяването и раз-чистването на крепостната стена3.
Разкопките на южната стена на запад от проучената на нея порта, конто се проведоха в продължение на близо два месеца, позволиха да се проследи цялото й трасе и да се открие иамиращата се в северозападния й край кръгла ъглова кула. Преди започване на разкопките следи от стената бяха запазени само в един участък при помещение № 13, означено с Н в плана на Й. Чангова4. След изчерпване-го на насипа се оказа, че тази част от крепостния зид се е залазила на височина до пет реда каменни блокове. В останалите участъци от трасето на стената до нас е достигнала само нейната субструкция. По протежение на подложката на отделни места са се залазили in situ по цял ред или само по няколко каменни блока от първия ред на суперструкцията (обр. 1 а, б, г).
В западния край на стената се попадна на югоизточната ъглова кула, която е достигнала до нас само с основата си (обр. 1, 3). От тази кула в северна посока се разкри началото на западния зид на Вътрешната крепост на Преслав. И двете стени, южната и западната, са конструктивно свързанн с кулата (обр. 1). Последната е кръгла в основата си, с размери— външен диаметър 9,5 м и вътрешен диаметър 5,9 м. По план и градеж тя е аналогична на разкритите две ъглови кули на Вътрешния град —- югоизточната и североизточната5. Подът е бил застлан с каменни плочи, от конто на място не беше открита нито една. За тяхното съществуване свидетелствуват само едва
забетежимите следи от техните легла, размерите на конто се движат около 0,30 0,45 м. Поради силно обезличения вид на кулата не е ясно как е бил оформен входът към вътреш-ността й. По аналогия с останалите кули в крепостта трябва да приемем, че той е бил широк около 1 м и дълбочината му е. била равна на дебелината на зида. Във височина етажите на кулата вероятно са били изградени с дър-вени подове и тавани, конто при разрушаване-то на кулата са били опажарени. За това определено сочи откритият дебел слой пепел, примесен с железни гвоздей и скоби, открити вър-х\ нейния под. Освен югозападната ъглова кула по фронта на стената не бяха открити следи от други фортификационни съоръжения (кули и потерни).
Направените сондажни проучвания от южната страна на кулата и крепостната стена показват. че те са били изградени върху основа, вкопана на 1,50 м от тогавашното ниво. Субструкпията е изградена изцяло от речей чакъл, примесен с глина, положен направо в изкопаната трапецевидна траншея. Поради твърдия глинен терен, в който е изкопано лег-лото на основата, не се е наложило допълни-телното му укрепване с пилоти, както това е засвидетелствувано при основата на добаве-ното вътрешно укрепление6. Двата сондажа на стената и кхлата (обр. 4 б, г) показват, че основите им са били изградени по следния начин. В трапецевидно изкопаното легло за основата (обр. 4 б) е бил изливан на Пластове плътно трамбован речей чакъл с редуващи се недебети Пластове от чиста глина. Сместа е била предварително приготвяна и след това изливана. при което се е получила здрава ма-са подобно на бетон. Най-отгоре субструкция-та е била подравнена с дебел 0,02—0,03 м пласт глина, от който е започвал градежът на суперструкцията.
За образуването на цокълен ред от северната страна на стената са били поставяни продъл-говати каменни блокове напречно на стената с широчина 0,18 -0,20 м, стъпващи върху края на подложката (обр. 5). До тях на фуга (обр. 6) в правилни редове на височина са били иззи-дани каменните блокове от суперструкцията. За нейния градеж от плътна блокова зидария
23 Плиска — Преслав, 4, София, 1985
177
	1 1 1 1 I I 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 t 1 1 1 1 1 1 1 i 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 i 1 1 1 } I 1 1 1 1 i 1 1 1 I I	few °’ мЧЙгг жВ S.W !&» •;:Тгв •f .tD’kOtf L°do $^Q*c?e\6 0 №<£p*A * :o.<S<sW<> ^^•.^go'“'^ V»<0jdc^ n^11 0 O’° №?°Й; 6?pS-%-X О йМ» Doocb^C ow ' &S <3<m3 cY J оСлд^о1 o?.^S>‘&pl W§! <ж ЖМД| W/Atw ?^Ш$0 o°e?^o^°o a^«	< ;|gg ‘ £jt=£		T 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 i 1 1 1 1 1 1 1 1
					
				llr^C ra	
178
£

©
(opus quadrat шп) съдим единствено от запа-зения участья от стената (обр. 1 в). За целта са били използвани варовикови блокове с различии размери (0,30 0,40 0,40- 0,50 м широки и от 0,80 до 1 м дълги). От южната страна цокълният ред е изграден от значително по-големи блокове. Върху тях е направеи от-стъп за цокъл с широчина 0,20 м, а останалата част от камъка влиза в градежа на суперструк-цията (обр. 7). По този начин се получили стъ-паловидно изградени цокълни редове от северната страна с височина около 0,15 м, а от юг — 0,35 м. За разлика от градежа на основите на другите креиостни стени в Преслав7 прави впечатление по-голямата широчина на подложката, която достнга до 3,45 м. Извър-шените наблюдения показват че цокълният ред и суперструкцпята не са обхващали ця-лата дебелина на основата. Така например от южната страна каменните блокове от стената правят отстъп от 0,25 м (обр. 7). Този начин на градеж е характерен за цялата кур типа на южната крепостна стена на Преслав. По всяка вероятност това допълнително уве-личаване на квадратурата на основата е имало конструктивно значение, съобразено с есте-ствения наклон на терена, върху който е била изградена крепостната стена. Като вземам пред-вид широчината на северния и южния цокъл и отстъпа на стената от 0,25 м, широчината на надцокълната зидария се явява около 2,80 м. Такава е широчината и при запазения участья от стената. Цокълният ред, както и редовете във височина са били градени плътно, добре притиснати един към друг, с добре изгладени фуги от бял хоросан.
След разкопаването и проучването на крепостната стена се оказа, че тя не е била ориен-тирана точно по посока изток запад. Нали-це е известно отклонение от около 10 (обр. 8) Освен това прави впечатление, че теренът, върху който е издигната крепостната стена, е с голяма денивелация по отношение на двете ъгловн кули. Измерена от подовото ниво на източната кула, денивелаиията при западната кула достнга до 10 м. Независимо от това оба-че строителят не се е стремял да постигне хо-рнзонтално нивелиране на градежа във височина. Запазеният участък от стената свидетел-ствува, че каменните блокове са поставени направо върху основата на стената, която след-вала денивелаиията на терана. При този начин на градеж всички редове от схпеструкцията са получили известен наклон на изток. Според някои изследвачи тази особеност, която е характерна и за новопостроения по-късно крепостей зид до североизточната кула, не е оказ-вала влияние върху здравината на стената порадн солидно изградената основа в дълбочина8. Цялата дължина на южната крепостна стена заедно с прилежащите й елементи (кули и порти) е 174 м. Това е най-късата степа на Вътрешната крепост на Преслав.
В разчистения сектор отвътре на стената на около 60 м от югозападната кула се откриха два зида (обр. 1 е, ж). Единият от тях (е) е
179
Обр. 2. Общ изглед на стената
Обр. 3. Югозападната ъглова кула
180
A
Обр. 4
А. Напречен разрез на насипа над стената; Б. Сондаж на югозападната куча; В. Напречен разрез на основата на стената; Г. Сондаж на стената
Обр. 5. Цокълният ред от север
Обр. 7. Цокълният ред от юг
Обр. 8. План на ориентацията на стената
Обр. 6. Фугата между стената и цокълния ред от север
перпендикулярен на крепостната стена. Източната му страна е оформена чрез двустъпал-но изграден цокъл (обр. 10). Широчината на зида е 1,20 м без цокъла. Дължината му не беше определена, тъй като последният продължава на север в неразкопания терен. На два метра западно от него е разположен другият
зид (ж), който е успореден на стената. До нас тон е достигнал в силно разрушен вид, от който е запазен само с първия ред от субструкция-та. От запад на този зид се попадна на гнездо за греда с диаметър 0,60 м, облицовано с камъни. Пред източното му чело има следи от друг, силно разрушен зид, който е успореден
181
на зида (е) и продължава на север в непро-учения терен. Основите и на двата зида са изградени от дребни плочести камъни, спое-ни с кал. Разположени са плътно до крепостната стена, без да са конструктивно свързани с нея (обр. 9). Вероятно се говори за някакво съоръжение, което е било изградено по-късно от стената. За това свидетелствува обстоя-телството, че последният ред от основата на градежа му е на нивото на подложката на стената. Състоянието, в което е достигнало до нас съоръженнето, не ни дава възможност да определим точното му предназначение. Ясно е едно, че между крепостната стена и тези зи-дове е съществувала някаква функционална връзка. Като имаме предвид формата и уст-ройството им, можем да допуснем, че става дума за стълба, по която е ставало изкачва-нето на крепостната платформа или някакво друго съоръжение. За приведените съобра-жения ще можем да говорим по-определено след цялостното разкриване на площта се-верно от стената.
Непосредствено до запазения участък от стената от северната й страна (обр. 1 д) беше разчистен плочник, изграден от различии по големина каменни плочи. От изток и запад под права линия са оформени страничните
Обр. 9. Изглед на съоръжението от север на стената
Обр. 10 Източният зид на съоръжението
лица на плочника, който продължава в нераз-копания на север терещ_
Пзследването на насипа над стената по цялото й протежение показа голямо разбър-кване на пластовете Навсякъде преобладава-ше хоросанов трошляк, на места примесен с обгоряла пръст, недогорели въглени, сива дър-весна пепел, натрошени каменни блокове и животински кости (обр. 4 а). В насипа над стената се откриха общо тринадесет монети от следните владетели: Исак II (1135—1195), Алексий III (1195—1203), Теодор I Ласкарис (1208—1222), Теодор Комнин Дука (1230 — 1237), Иван Александър (1330 1371) и латински имитации (1208—1267)». От насипа над стената произхожда и един силно повреден византийски оловен печат10.
От културния пласт около крепостната стена произхождат значителен брой находки керамика, метални предмети, архитектурни де-тайли и др. Някои от тези материали били свързани с функционирането на стената, а други с живота и бита на обитателите около крепостта.
В разкопания и проучен сектор най-масо-вата находка е керамичният материал. Преобладават фрагменти от старобългарския период, конто хронологически се отнасят към IX— X в. Върху по-голяма част от дъната на тези съдове се срещат релефни знаци, познати от Плиска, Мадара, Преслав и други ранносред-новековни селища11. Най-често е представеи знакът ипсилон (врязан или релефен) в различии варианти12. Този знак, сам или в комбинация с други, е често срещан върху фрагменти от кухненски съдове и строителна керамика (обр. 15). От среднобългарския период най-голя.м е броят на съдовете с рязани дъна, конто се отнасят в рамките на XI—XII в. От съдовете със сиви гладки стени с излъскани ивицн се откриха около двадесет фрагмента. Между открития и проучен керамичен материал има и значителен брой фрагменти от съдове, покрнти със зелена и жълто-кафява глазура. Някои от тях са украсени с врязана вълнообразна или релефпа украса. Голямото разнообразие в украсата и профилите на хстията и дъната на съдовете е добре показано в приложените образи (11, 12, 13). Сред открития керамичен материал от разкопките се среща и незначително количество фрагменти от амфори, ангобирани съдове, визан-тийска белоглинеста керамика и няколко фрагмента от дъна на сграфито керамика. От ви-зантнйската белоглинеста керамика интерес представлява със своята форма съдът на обр. 14. Според данните от графичната му реконструкция съдът е имал следните приблизителни размери: диаметър на лявата половина 0,045 м и на дясната — 0,125 м. фрагменти-ранпят му вид не позволява да се съди с по-голяма определеност за неговото предназначение. От този вид керамика, но с по-светла глазура са били изработени и откритите в близост до стената скулптурни фигури, изоб-разяващи човешко тяло и конска глава*. Мал-
182
Обр. 11. Профили на дънл
ките им размер и свидетелствуват, че те са има-ли декоративно предназначение или са изпъл-нявали ролята на детски играчки. Подобии статуетки, изработени от този вид керамика, са известии и от други места в Преслав13.
От постъпилия керамичен материал бяха реставрирани едно гърне, две чаши, три пох-лупака и една кана. Гърнето е с късо, изду-то при раменете тяло (табло I а). При средата на издутата част личат следи от дръжка. Из?
183
работено е от добре пречистена глина с кере-миденочервен цвят. Украсата м\ се състои от врязани хоризонтални линии, разположени по цялото тяло. В основата на шийката е раз-положена хорнзонтална ивица от вдлъбнати ямички. Височината на гърнето е еднаква с диаметъра на устието — 0,085 м.
Едната от реставрираните чаши (табло I б) е изработена от червено-кафява глина. Има формата на пресечен kohjc, който лежи върху малката си основа. Дъното е плоско. Висока е 0,07 м. с диаметър на дъното 0,062 м и на устието — 0,10 м. Подобии чаши са намерени при разкопките на търговските помещения край южното лице на проучваната от нас крепостна стена14. Втората чаша има същата форма (табло I в). Тя обаче за разлика от първата е изработена от бяла глина. Запазена е на височина 0,053 м с диаметър на дъното 0,075 м. По външната й страна има рисувана украса. разположена в два пояса. Мотивът на украсата се състои от арки и правоъгълници. Аналогична на тази чаша е открита в ателието за рисувана керамика в манастира „Под Зъб}и-то“ в Преслав16.
Откритите три похлупака са близки по форма и размери. Единият от тях има конусовидна форма с диаметър на основата 0,102 м и височина 0,078 м (табло I г). Изработен е от пречистена червено-кафява глина. В долната си широка част стените силно се разширяват, като постепенно преминават в плоска окръж-ност. Отгоре похлупакът е завършвал с конусовиден издатък. Върху основата му е нанесена украса от врязани хоризонтални линии. По страничните стени на тялото са пробити че
тири симетрично разположени отвора. С почти същата форма е и вторият похлупак, с тази разлика, че в долната му част има отвесен перваз с два срещх положил издатъка. Послед-ните са влизали в съответни срещуположни отвори, разположени по хоризонталния ръб на устието. Диаметърът на основата му е 0,065 м. Върхът е отчупен (табло Id). Украсата му се състои от концентрични вълнообраз-ни линии, нанесена по покритите със зелена глазура стени. Третият похлупак има също конусовидна форма (табло I е). Най-широката му дол на част завършва с издаден нагоре ръб Върхът е оформен с пъпковиден издатък, под който минава дръжката. Диаметърът на основата е 0,123 м, а височината — 0,065 м. Украсата се състои от вдълбани ямички, нанесени по периферията на долната широка основа. Подобии похлупаци са известии от Кръглата църква и други обекти в Преслав16.
От разкопките произхожда и една малка кана (табло I ж) с висока цилиндрична шийка и закръглено тяло. Дъното е гладко отрязано и завършва по периферията с издадено навън ръбче. Горната половина на стените е покрита със зелена глазура. Каната е имала две дръжки, излизащи от средата на тялото. Висока е 0,115 м, с диаметър на основата 0,064 м. Кани с подобна форма са открити при археологического проучване на търговските поме щения край южната крепостна стена в Преслав17, двореца наЦаревец18 и други среднове-ковни обекти.
Интерес представлява фрагмент от гла-зирана стомна, върхх дръжката и устието на която се намират оловни скоби, служещи за
Обр. 12. Украса по стените на съдове
184
и
Обр. 13. Профили на устия
слепване на счупени части (обр. 16). Подобна практика на ремонтиране на глинени съдове е често среща на у нас19.
Обр. 14. Графична реконструкция на съда
От разкопките на стената произхождат и негодны брой метални предмета: ножове, стрели, сърпове. косери, един секач, бронзова апликация и бронзово копче.
Откритите четири ножа са с клиновидно острие, от единил край на което са изтеглени дръжките. Гърбът при всички е прав или леко извит навън при върха. При два от ножовете дръжките завършват с шип, а при друг — в широка плоскост, която обикновено се об-ковавала с костени или дървени чирени. За разлика от другите ножове последният е с изпъкнала режеща част. Вероятно се касае за нож със специално предназначение (обр. 17 е—н).
24 Плиска. — Преслав, 4
185
Обр. 15. Знаци върху съдове и кере «иди
Табло I Реставрирани съдове от стената
а — гърне; б, в — чаши; г, О, е — похлупаци; ж — кана
186
Две от откритите стрели имат ромбовидна форма (обр. 17 а, б). Едната от тях завършва с куха втулка, а другата с п1ип, който в горната си част е ограничен с пръстен. Дължина-ната на стрелите е около 0,105 м. Третата стрела е с пирамидална форма (обр. 17 к) която преминава в долнпя си край в шип. Върхът е отчупен.
От останалите метални предмета интерес представлява откритата бронзова апликация (обр. 17 г). Тя има форма на плоско, издъл-жено щитче, което в единая си край завършва с пъпковиден издатък. На обратната страна на апликацията се намират две нитчета, с помо-
щта на конто е ставало апликирането към предмета. Наред с апликацията беше открито и едно бронзово копче.
Откритите железни предмета, свързани със земеделието и занаятите, представляват части от сърпове, два косера и един секач (обр. 17 в, з, я, о). Към групата на металните предмети се отнасят и някои по-дребии железни изделия, енлната корозия на конто затрудня-ва да съдим по-определепо за тяхната форма и предназначение.
При разкопките бяха открити и няколко стъклени гривни. По форма те са кръгли, плоски и вити. Гривни с подобна форма са ши
187
роко разпространени в средновековна България20. От различии места покрай стената се намериха десет глинени прешлена и един от кост, каменна тежест и едно костено шило. В насипа над крепостната стена бяха открити и няколко варовикови корнизни дяла, каменно корито и капак от зъбер.
При разчистването на стената се попадна на четири погребения. Скелетите са положени в гробни ями, ориентирани изток—запад. Те лежат по гръб с ръце, скръстени върху корема. Всички погребения са на възрастни ин-дивиди с изключение на гроб № 2, който е на дете. Гробните ями са вкопани на дълбочина от 0,90 до 1,30 м. Формата им е правоъгълна и съобразена с големината на погребаните. И четирите погребения са без инвентар. За тяхната точна датировка от значение са от-критата около и над тях керамика, няколко монети от Теодор I Ласкарис (1208—1222) и латински имитации от 1208 1261 г. Важно е да отбележим и това, че гробовете са вкопани в пласт, образуван от разрушаването на крепостната стена, и по време се отнасят след нейното разрушаване към края на XIII в.
Масовият археологически материал, открит в проучвания сектор на южната крепостна стена на Вътрешния град на Преслав, се вме-
ства в широките хронологически рамки — началото на IX — края на XIII в. По-ранни материали не са засвидетелствувани. Наблюде-нията от проучването на стената и откритият археологически материал позволява да се направят следните изводи.
Находките, конто осветляват времето на нейното изграждане, се състоят от неголям брой фрагменти от съдове с излъскани ивици, конто хронологически се отнасят в края на VIII — началото на IX в. Тази керамика про-изхожда от най-долните Пластове на хороса-новия насип и покрай строителното ниво на самата стена.
По характер на фундиране, строителен материал и начин на градеж южната крепостна стена е еднаква с източната и северната стена на ранното укрепление на Преслав, с конто тя е конструктивно свързана.
По-късно южната крепостна стена за раз-лика от северната стена на ранното укрепление продължила да се използува като отбра-нителна линия на Вътрешния град на Преслав до нейното окончателно разрушаване от византийските войски на .Михаил Глава Тар-ханиот през втората половина на XIII в. За това определено свидетелствуват както архео-логическите данни, така също и постъпилите от разкопките монети21.
1	К. Ш к о р п и л. Бележки за старата българска столица Преслав. —11Б.АД, IV, 1914, обр. 93; Паметници от столицата Преслав. — В: Българпя 1000 години (927—1927). С., 1930, табло I: К. М и я-т е в. Българското изкуство през IX—X в. — В: България 1000 години (927—1927). С., 1930, обр. 5; Й. Г о с п единое. Преслав. Минало, старини. Шумен, 1928, 24—25.
2	В. Иванова. Южната порта на Вътрешния град в Преслав, нейният градеж и архитектурен тип.— ИДИ, XXII, 1959, 133—160; Б. Игнате" в. Южната порта на вътрешната крепост в Преслав като обект за консервация и реставрация. — ИДИ, XXII, 1959, 173—206.
3	Й. Чангов а. Търговски помещения край южната крепостна стена в Преслав — ИАИ, XXI, 1957, 233—290.
4	Пак там, обр. 9.
5	Д. Овчаров. Нови данни за у крепителната система на Преслав. — В; Ар.хитектурата на Първата и Втората българска държава. С., 1975. с. 108.
6	Пак там, с 111.
7	Д. Василева. Основите на монументал-ните паметници от Първата българска държава. С., 1975, с. 295.
8	Д. Овчаров. Цит. съч., с. 112.
8	Ив. Йорданов. Монети от разкопки на вътрешните крепостни стени на Велики Преслав (в настоящий том).
10	Според Т Тотев печатът може да бъде датиран в XI—XII в
11	С. Станчев. Грънчарскн знаци от П.тнска, Мадара н и Преслав. —РП, III, С., 1948, 235—245.
12	За различните начертания на този знак вж. Т. Тотев. Един бронзов медальон със знаци от Преслав — Археология, IX, 1967, 2, .36—39.
13	П Георгиев. Керамична статуетка от Преслав. — Векове, 1979, 2, 69—73; Цялостното пуб-ликуване на откритите от нас статуетки ще бъде на-правено допълнително.
14	Й. Чангова Цит. съч., с. 258.
15	Непубликувани материали от разкопки на Т. Тотев.
16	Непубликувани материали от разкопки на Т. Тотев.
17	Й. Чангова. Цит. съч., с. 256; Я. Н и-к олова. Средновековна кухнеска керамика от южната порта в Преслав. — ТВПИВТ, V, 1968, с. 183.
18	С. Георгиева. Керамиката от двореца на Царевец. — В; Царевград Търнов. Т. 2, С., 1974, с. 24.
18	Н. Ангелов Находки от Appiaria. — ПАИ, XVII, 1950, с. 275, обр. 223, Ж- Въжарова. Старобългарското селище край с. Полина, Силистренско. С„ 1956, с. 20, обр. 116, Й. Чангова. Цит. съч., с. 255, обр. 23, и др.
20	Й. Ч а н г о в а. За стъклените гривни в средновековна България. — Изследвания в памет на К. Шкорпил. С., 1961, 179—189.
21	И. Йорданов. Характер на монетната цнр-кулация в средновековните български столици Преслав и Търново. — В: Средновековният български град С., 1980, с 233
188
СЕВЕРНАТА КРЕПОСТНА СТЕНА НА ВЪТРЕШНИЯ ГРАД НА ПРЕСЛАВ ПО ДАННИ ОТ РАЗКОПКИТЕ (1973—1977)
Пейо Гатев
Археологическите разкопки и проучвания на Северната крепостна стена продължиха повече от седемдесет годин». През 1905 г Ф. Успенски и К. Шкорпил извършват сон-дажни проучвания на североизточната крыла ъглова кула, на западната част от портата и на кулата, намираща се между тях, за която Шкорпил предполага, че подобно на Плисков-ските е петоъгълна.
Шкорпил прави и първнте изследвания на Северната стена, като съобщава, че тя е дълга 730 крачки, а в краищата й личат крыли ъг-лови кули. Той предполага наличието на още една или две кули в западния край на курти-ната.
През 1928—1929 г. К. Миятев разкопава около 110 м от стената западно от портата, като на 90 м от нея разкрива една правоъгъл-на кула.
През 1949 г. Л. Огненова разчиства около 40 м от куртината западно от североизточната кръгла ъглова кула.
При консервирането и частичного реста-врнране на североизточната кръгла к>ла, портата, правоъгълната кула и разкритите участъци от крепостната стена от консерваторите е разчистена и част от куртината, намираща се между правоъгълната кула и пътя, водещ от Преслав за Върбица (около 110 м).
През 1973—1977 г. Северната крепостна стена бе напълно разкопана и проучена по целая й фронт1.
Досега резултатите от проучванията на Северната крепостна стена на Вътрешния град на Преслав многократно са публикувани как-го от тези, конто са извършвали разкопките,2 така и от други изследователи3. Напоследък обстоен преглед на историята на проучванията на крепостните съоръжения на Преслав и критичен анализ на концепциите, отразени от изследователите на този проблем, бяха на-правени от Д. Овчаров4. Неговите преценки п изводи според нас са правили» и приемливн и смятаме, че не е необходимо да преразглеж-даме отново отнасящите се данни и становища за проучванията на Северната крепостна стена.
В изследваните от нас участъци останките от разрушената крепостна стена бяха затру-пани от 2 до 4 м със сиво-черна иръст, разло
жен хоросан. речни вод)тъци, малки и големи ломени камъни, част» от натрошени квадри и споли» от емплектона на стената. Повърхността бе обрасла с дървета, храсти и бурен». По цялото протежение разчистихме до цокъл-ння ред по 5 м от осевата линия на стената. Културните напластявания съобразно дениве-лацията на терена бяха по-значителни в се-веронзточната част на стената п варираха между 0,50 и 0,90 м. След пълното разчиства-не на стената от североизточната до северо-западната й кръгла кула се оказа, че Северната крепостна стена е била напълно разрушена (обр. 1). На места липсват дори квадрите от цокълния ред (от субструкцпята) на стената, на големи хчастъпи са запазени първият и вторият ред от лицевата зидария и само в някои участъци са онелели от три до пет ре-да от квадровия строеж. Окончателното раз-рушаване на стената е било извършено през последните два века на османското владиче-ство у нас, когато са започнали големите стро-ежи на Томбул джамия, Безистена и др. в Ш\мен. Целите квадри са били използувани за строеж, а натрошените по време на изкър-тването им от здравия емплектон на стената са били хвърляни в пещите за вар, следи от конто се долавят по цялото протежение от вън-шната страна на крепостната стена.
Изкъртването на цели каменни блокове е било доста трудно и от намерените между портата и кула № 2 пранги, конто са били поста-вяни върху шията на човек (обр. 125), съдим, че при разрушаването на крепостната стена е бил използуван каторжен труд.
От направеното разширение на крепостта на Вътрешния град на Преслав северната стена е с най-голяма дължина — 571,30 м, а с разширението на цокълния ред— 572,10 м. По права линия стената има почти точна ориентация изток—запад6, следвайки естествения наклон на терена, който е с денивелация 29 м (обр 1).
След разчистването на останките от куртината по цялата й дължина се получи след-ната ситуация. През 1974 г. на 95 м източно от външната стена на северозападната кръгла кула открихме една правоъгълна кула, подобна на тази, открита от К- Миятев през 1928—
Плиска — npeciae. 4. София, 1984
189
Обр. 2 Сондаж за мка.шзиранета на кум Xs 4
1929 г. През 1976 г. открнхме една такава, иампраща се на 77,80 м източно от източната стена па портата и на 76 80 м западно от западната външна страна на североизточната кръгла кула. Откритата от 1\. Миятев кула се намира на 95.30 м6 западно от западната страна на порта га, а разстоянието между тази кула и разкритата от нас, намираща се на 95 м от северозападната кула, бе 189.20 м. Следователно между тези две кули би тряб-вало да има още една. По средата между тях заложнхме сондаж с размери 10> 10 м и почти точно на обозначеното място разкрнхме останките, макар и само в субструкция, на още една правоъгълна кула7 (обр. 2). Така бе разкрнт и напълно изяснен ритъмът на раз-положепие на кулите по фронта на куртината, а именно разстоянието между портата и сеге-ропзточната кръгла кула е разделено на две почти равни части, а това между портата и северозападната кръгла кула — на четири също почти равни части (обр. 3).
Но цялото протежение иа северната крепостца стена не открнхме наличпето на вън-шни стълбища, което категорично показва, че изкачването до платформата на ку ртината е ставало през вътрешните стълбища на портата и тези наъгловите кръгли и па междиппи-ге правоъгълпп кули.
Северната крепостна стена, както и цялото разширение, или т. нар „добавка" на Вътрешния град на Преслав, е изградена по следния начин: основите са с широчина 3 м и са вкопа
ли в терена от 1,60 до 1,90 м8 (обр. 4). Наи-отдолу, не в пласт от трамбована глина”, а направо в плътния материков слой от жълто-кафява песъчлива глина вертикално са били забити дървени колове (пилоти), конто са напълно изгнили и открнваме само леглата им. Коловете са с диаметър 0,7 0,12 м и с дължина 0,60 0,80 м. Набиванп са почти в прави редицп по 20 25 кола на квадратен метър, като са стърчали по 0,10—0,15 м. За това съ-дим от изравнителния около и над тях пласт от дребни, сиви ломени камъни и речни волутъци. споени с глина. Над него са подредени три, а на места и четири реда от големи, сиви ломени плочести камъни и речни волутъци, също споени с глина. Камъните са поставени плътпо един до друг върху тънък изравняващ пласт от глина и отново са били заслиани и уплътнявани с глина, която може би е била трамбована. Слоят от дребннте камъни е с дебелина 0,20 0,25 м, а този от едрите — 0,70 м. Общо камъните от т. нар. суха зидария10 са запълнили 0,80 -0,90 м от основите на крепостния зид. Така подредените камъни от су-хата зидария са залети с пласт от 0,30 -0,40 м бял хоросан, съставен от вар, пясък, речна баластра, малки и големи сиви ломени камъни и речип волутъци. Върху този пзравнителеп пласт са положени квадрите от цокълния ред на стената. Те са поставени напречно на куртината, издигат се на 0,10 0,15 м над нивото на околния терен и се издават с 0,50 м от су-перструкнията на зида. Размерите на квад-
190
рите от цокълния ред са: дължина 0,70 1 м, широчина 0,50—0,60 м и височина 0,40 0,50 м. Квадрите от цокълния ред на егената са споени с чиста вар, примесена с дребни ломени камъни и речна баластра, без иясък, а пълнежът между двата ограничаващи реда от квадри е от малки и големи сивп ломени камъни и речни волутъцп, споени също само с чиста вар и речна баластра (без иясък). Над основния зид (суперструкцията) на крепостната стена, който е с широчина 2 2,05 м, е из-граден в opus implectum (обр 5) Линевите му страни са от добре и правилно редуваши се надлъжно и напречно поставени варовикови квадри (обр. 6 и 10), пространството между конто е запълнено с бял хоросанов разтвор, примесен с речна баластра, малки и големи сиви ломени камъни и речни волутъцп. Квадрите са с размери: дължина 0,80 1 м, широчи-иа 0,50 0,70 м и височина 0,40 0,45 м. Пър-внте три реда от суперструкцията на стената са били споени само с чиста вар. примесена с изброените по-горе строители!! материали, ио без пясък. За отбелязване е, че при подрежда-нето и нивелирането па квадрите са били из-ползувани малки плоски камъни от речна баластра, конто са оразмерявали фу гите между горния и долния ред квадри. При насипването редкият хоросан е заемал междинните празии пространства. Всеки ред е бил изграждан от-делно, което добре се долавя от напластява-нията на емплектона11.
Изказаното становище, че в различните редове на стената в емплектона са били поставляй редуваши се шахматно подредени сред-нообработени квадри, е не приемли во12. Тази илюзорна представа се получава от факта, че при изваждането па квадрите от крепостната стена надлъжно положените са се откъртвали по-лесно, а напречните поради изключителната здравица на емплектона след пълното калии-ниране на хоросана са били пречупвани наио-ловина. Всъщност оптическата измама от шахматно подреденпте средно обработени варовикови блокове в емплектона на стената са останките от пречупените напречни квадри.
Предполагаемата височина на Вътрешната крепост на Преслав е била 10 12 м13. По време на разкопките почти по цялото протежение от външната страна па Северната крепостна стена на дълбочина 0,40 0,70 .м над нивото на цокълния ред откривахме малки и големи къ-сове от Пластове хоросан, примесен със счукани тухли до големнната на грахово зърно, върху конто са залепени или има отпечатънн от хори-зонтално положени тухли. Някои от късовете хоросан са с дебелина 0,10	0,15 м и имат
по една лицева страна. Намирането на тези късове почти само от външната страна на стената, и то непосредствено върху естестве-ните натрупвания през вековете от жълто-кафява пръет, ни навежда на мисълта, че тези дебели късове от хоросан вероятно са от стените на парапета на куртинаха, върху който са били поставят! зъберите14.
Според нас поставянето па зъберите върху степи, изграденп от хоросан и тухли, е било значнтелно по-стабилно спрямо попадеиията на стенобойнпте машини, отколкото поставя-нето им върху каменни блокове. конто при нряко иопаденне би.ха се откъртили изцяло.
Разкрптите от нас правоъгълни кули имат следиото ycTpoiiciBo и размери.
Обр 3. Пмн на крепостта на Вътрешния град на Пресмв
Обр. 4. Сондаж на основите на Северната крепостна стена
191
Обр, 5. Напрсчен разрез на Северната крепостна стена
Кула № 2
Размери: субструкцця — широчина 7,40 м, дължина 10,15 м; суперструкния — широчина 7 м, дължина 9,80 м; дебелина на основите 2 м, дебелина на надосновните зидове 1 м; широчина на входа 1,20 м. От външната страна — профилирани страниц», издаващи се с 0,20 м. От същата страна е оформен праг от плочести камъни с височина 0,20 м и широчина 0,40 м.
На 3 м източно от североизточния ъгъл на кулата открихме правоъгълна площадка с размери: дължина 2,50 м, широчина 1,35 м и височина 0,30 м. Долният пласт, с дебелина 0,10 м, е изграден от ломени камъни и речна баластра, споени с бял хоросан. Върху него— масивна варовикова плоча с размери 1,20 х0,90 0,25 м, споена и обмазана с червен хоросан. Вероятно това е било площадка за разбъркване на червен хоросан.
От направения сондаж с размери 8 2,50 м от южната вътрешна половина на кулата (обр. 7) установихме, че основите й са фундирани на дълбочина 1,60 м. Изградени са от средни и големи сиви ломени камъни и речнн волу-тъни, споени с глина (т. нар. суха зидария). Зидовете на основите на кулата се долеиват до тези на куртината, но без конструктивна връзка, докато в суперструкция в квадровия градеж те са в конструктивна връзка с тези на крепостната стена. Надземната зидария на кулата е изпълнена в opus implectum независимо от това, че зидовете й са с дебелина само 1 м. Между двата лицеви зида от квадри се долавя пълнеж от малки ломени камъни и речна баластра, споени с бял хоросан.
По време на разрушаването на кулата пръст-та между основите от вътрешната й страна е била изхвърлена и в югозападния й ъгъл иа дълбочина 1,40 м е била изградена пещ за вар. Пространството между основите и кулата бе запълнено със сиво-черна пръст, разложен хоросан, малки и големи сиви ломени камъни и речни волутъпи, върху конто имаше полепи от хоросан.
Кулата е била разрешена напълно. Само в югозападната й част са запазени 2 м от цокълния п 1 м от първпя ред квадри.
Кула Дй З15
Размери: субструкция — широчина 7,30— 7,40 м, дължина 10,35 м; суперструкция — ши-
ИЗТОК
Обр 6. Начин на подреждане на квадрате и емплектона
192
рочина 7 7,10 м, дължина 9,85 м; дебелина на основите 2 м, дебелина на надосновните зидо-ве 1 м, широчина на входа 1.10 м. От външна-та страна профилирани страиици, издаващи се с 0,20 м. Подът застлан с плочестп камъни.
Кула № 4
Запазена е само в субструкция. На места е оделял хоросановият пласт, върху който са били положени квадрите от цокълния ред.
Размери: широчина 7 м, дължина 10 м, дебелина на основите на източння и западния зид 2,40 м, на северная 2,10 м.
На 2,40 м западно от северозападния ъгъл на кулата открнхме площадка за бъркане на хоросан (обр. 2), направена от сиви ломени илочести камъни, споенн с хоросан. Тя има правоъгълна форма пес размери: широчина 1,10 1,90 м, дължина 2,60 м и дебелина 0.20 м
В тази кула направихме сондаж с размере 4,40 2,20 м разположен в източната и вътрешна половина (обр. 8). Основите на кулата са фундирани на дълбочина 1,60 м, докато основите на крепостната стена са на дълбочина 1,85 м. Основите на куртпна-та са от ио-дребни камъни. Основите на кулата са на конструктивна фуга спрямо тези на крепостната стена. Изградени са от същите материали и по същия начин, както тези от кула № 2. И в кула \Ь 3 пръстта между зидовете на основите й е била из.хвър-леиа, а по-късно пространството между тях е било запълнено с рупии от стената. На дълбочина 1—1.40 м открнхме варовикови квадри, два от конто са тьърде характерни еди-нпят е клиновиден блок от ключа на засводя-ването на входа на кулата, а дрхгият е про-филираи блок от странииите, също от входа на кулата16.
Кула Л" 5
Запазена е в субструкция. В югозападнпя ъгъл стоят 3 м от цокълния ред и квадрите, издаващи се от куртината. Запазена е и част от емплектона на северната стена. От западната външна страна на цокълния ред квадрите са издялани (снижени с 2 3 см), като оформят бордюр от 0,25 до 0,30 м.
Размери: в субструкция —широчина 7,40 м. дължина 10,50 м; в суперструкция шнро-чина 7 7,10 м, дължина 9,85 м; дебелина иа основите 2,30 м; дебелина на надосновните зидове 1 м, широчина на входа 1,20 м — от вьншната страна профилирани страница, издаващи сс с 0,20—0,30 м. От същата страна е оформен праг от един ред квадри с широчина 0,45 м и височина 0,45 м. По средата камъните на прага са изтрити от употреба.
В кула № 5 заложнхме сондаж с размери 2,80 3 м, разположен в западната вътрешна половина на кулата (обр. 9). Основите на кулата са фхндирани на дълбочина 1,60 м. Изградени са от същите материали и по същия начин, както тези от кули № 2 и № 4. Основите на кулата са на фуга спрямо тези от куртината, докато надосновните зидове са в кон
структивна връзка с крепостния зид. И в тази кула от вътрешната й част пръстта между основите й е изхвърлена и в югозападния й ъгъл е била изградена пещ за вар. Впослед-ствие това пространство е било запълнено с материали от разрушената крепостна стена.
Прави впечатление, че пещите за вар в кули № 2 и № 5 са дълбоко вкопани в земята, като и двете са разположени в югозападния
бб-р. 7. Сондаж в кула № 2
Обр. 8. Сондаж в кула № 4
Обр. 9. Сондаж в кула № 5
193
25 Плиска — Преслав, 4
им ъгъл. Вероятно това се дължи на обстоя-телството, че запазеннте донякъде стени на кулнте са предпазвали работниците от силните постоянни ветрове от тази посока и, изглежда, те са ги използували и при по-неблагоприятни атмосферни условия.
Завършвайки описанието на северната крепостна стена, ще споменем, че между камъните и разложения хоросан намирахме и продъл-говати късове от червен хоросан, съставен от чиста вар, примесена със счукани тухли (на прах). По някои късове се долавят и по две напластявания. Това са останки от фугира-
Обр. IV. Останки от напълно разрушена жилища и производствени помещения край Северната крепостна стена
нето на лицевите страни на куртината (обикновено фугите са широки от 4 до 7 см).
Вече споменахме, че културният пласт от западната страна на стената е 0,50 м, а от източната, по-ниска част, достига до 0,90 м. От външната страна на куртината в естествените натрупвания от жълто-кафява пръст намирахме съвсем нарядко единични фрагменти от средновековна битова керамика (X—XIV), буч-ки хоросан и късове от животински кости. Наличието на тези кости от външната страна на стената ни дава основание да предположим, че стражниците са се хранили и върху плат-формата на стената, като са изхвърляли отпа-дъците от храната през парапета на куртина-а. Това от своя страна показва, че дежур-ството на една смяна от стражата вероятно е траело по-продължително време.
На 1 м от североизточния външен ъгъл на кула № 5 на нивото на цокълния ред открих-ме сребърен грош на Иван Александър и си-на му Михаил (1331—1355)17. Намирайки се в непосредствена близост, и то от външната страна на кулата, тази монета вероятно е била изтървана и изгубена от някой от стражниците. Следователно крепостта и кулата са били използувани и през Второто българско царство.
На 2,10 м източно от кулата и на 2 м от куртината на нивото на цокълния ред раз-крихме правоъгълно хоросаново бъркало с размери 1,80 1,10 0,25 м. Между тях на същата дълбочина намерихме фрагменти от една амфоровидна стомна (обр. 11 /).
Освен споменатите находки няколко зъ-бера, пещите за вар и площадките за бъркане на хоросан при кули № 2, № 4, и № 5 не открихме др^ги по-значителни останки, на-миращи се от външната страна на крепостната стена.
В проучените от нас участъци от вътрешната страна на крепостната стена културният пласт се състоеше от сиво-черна пръст, примесена с въгленчета, късове от животински кости, малки и големи камъни, фрагменти от средновековна битова керамика, късове от железен шлак, оръдия на труда, монети и други битови предмети18. На редица места открихме останки от напълно разрушени наземни жилшцни сгради, както и такива от стопански и производствени помещения (обр. 10 /—3). Изградени са от малки и големи варови-кови блокове, споени с кал. Повечето от камъните са били взети от вече отчасти разруше-ната крепостна стена и от някои други разрушени сгради. В един от зидовете на останките от разкритите сгради бяха вградени и два зъбера от разрушената куртина.
В културния пласт освен монетите, конто са разгледани в статията на И. Йорданов19, открихме и следните по-значими материали.
Керамични съдове. От външната страна на крепостната стена близо до кула № 520 намерихме една амфоровидна стомна (обр. 11 1). Тя има следните размери: запазена височина 31 см. максимална широчина 15 см, диаметър па дъното 10 см, дебелина па стените 0,7—
194
Обр. 11. 1—6 Керамични съдове
0,9 см. Изработена е на ръчно грънчарско колело от пречистена глина, добила след из-пичането керемнденочервен цвят. От външната страна стените са доста грапави, но след това са добре изгладени с плътно покритие от кре-мава ангоба, върху която с червена ангоба е нанесена геометрична украса — хоризонтал-ни и вертнкални успоредни прави и преснчащи се линии, ограждащи полета от скачени с вър-ховете си равнобедренн триъгълници и пра-воъгълници, занълненп с мрежест орнамент. Почти същата стомна е намерена по време на разкопки от К Константинов в м. Селище във Вътрешния град на Преслав21. Подобна амфоромидна стомна, както и фрагменти от такива стомни, но покрити със златиста ангоба са открити в м. Хисаря, край Хасково22 и в Пъкуюл лун Соаре23. Датирани са в XI в.24 Откритата \ нас стомна отнасяме към края на X и началото на XI в.
На 20 м западно от кула № 2 на дълбочина 0,40 м недалеч от останките на напълно разрушено жилище от ХШв. открихме едно гърне, работено на ръчно грънчарско колело. То има яйцевидна форма и една дръжка, из-лизаща направо от устието (обр. 1 12) — височина 18,5 см, максимален диаметър 16 см, диаметър на дъното 9,5 см, дебелина на стените 0,6—0,8 см. Отнасяме го към края на XII в.26
В очертанията на останките от жилища или блнзо до тях, намиращи се срещ\ кула № 2 на дълбочина 0,50—0,65 м, открихме три глинени съда. Единият е амфоровиден с две дръжки (обр. 11 3), работен на крачно грънчарско колело от добре пречистена глина,
добила след изпичането керемнденочервен цвят (в лом сива ивица) — запазена височина 26 см, максимален диаметър 20 см, диаметър на дъното 10 см, дебелина на стените 0,5 — 0,7 см Непосредствено до съда намерихме две монети от края на XII в.
Останалите два съда също са работени на крачно грънчарско колело от добре пречистена глина, добила след изпичането червено-ка-фяв цвят (в лом сива ивица) Едното гърне е с яйцевидна форма и с една дръжка, излизаща от устието (обр. 114) — височина 20 см, максимален диаметър 16 см, диаметър на дъното 8,5 см, дебелина на стените 0,4—0,7 см. Другого гърне е с невисока шийка. а дръжката му t прилепена към средата на шийката и в най-широката част натърбуха на съда (обр. 11 5)— височина 13,2 см, максимален диаметър 11,5 см, диаметър на дъното 6,5 см, дебелина на стените 0,5 —0,7 см. Подобии съдове са намерени до Южната порта на Вътрешния град на Преслав и са датирани от В. Иванова в XI—XII в.26 Ние ги отнасяме към края на XII и началото на ХШв.
Непосредствено от външната дясна страна на входа на кула № 2 на дълбочина 0,40 м в пласта междг разр^шените жилища и офор-мената по-късно площадка пред входа на кулата открихме един глинен светилник с плитка, глазирана от вътрешната страна паничка (със зелено-кафява глазура), високо кухо конусовидно столче и елипсовидна дръжкаи (обр. 117) — височина 18.4 см, диаметър на панич-ката 12 см, дълбочина на паничката 3,4 см, диаметър на основата на столчето 11,8 см, дълбочина на стените 0,8—1,1 см. Работен е на крач-
195
но грънчарско колело от добре пречистена глина, добила след изпичането червепо-ка-фяв цвят. Аналогии на подобен светилнпк не са ни известии. Въз основа на начина па изра-ботването му, глазурата и по стратиграфски наблюдения го отнасяме към XIII в.
В жнлищата, намиращи се межд\ кула № 2 и портата, намерихме и два глинени преш-лена за вретено(обр. 12 1, 2) и един изработен от черен ситнозърнест камък, украсен от двете страни с по три коннентрично врязани кръга (обр. 123). Отнасяме ги към XII—XIII в.
На 10 м източно от кула № 2 на дълбочина 0,50 м открнхме един фрагмент от тухла с размери 15x15 2,5 см. От едната страна пре-ди изпичането й е била врязана играта „да-ма“ — липсват само четприте пресечни прави линии (обр. 12 4). По тухлата има полепнал хоросан. Може би тя е била произведена през X в.
Метални предмета. В останките от напълно разрушените жилища, стопански и про-изводствени помещения или близо до тях от-крихме няколко железни ножа с дръжка шип, една огрибка, железен връх от шило, железен косер, част от трион, железен ключ, една же-лязна крица, част от желязна шпора, един бронзов посребрен наконечник от кания на нож, няколко стрели, едно медно посребрено кухо сферично копче и други битови предмети (обр. 13 1—7). Отнасяме ги към XII—XIII в. Такива материали са намирани в почти всички средновековни обекти както у нас, така и в съседните страни27.
Значителен интерес представлява откри-тото на 36 м източно от вътрешната страна на портата на дълбочина 0.60 м огледало, изра
ботено от т. нар. „бял бронз" (обр. 14 7), —- има кръгла форма, диаметър 7 см, дебелина 0,3 см. От лицевата страна е много добре изгладено, почти полирано, а на обратната му страна личат две прави, леко изпъкнали. диагонално пресичащи се линии, образуващи равнораме-нен кръст, в средата с пробито ухо за окач-ване. Засега това е единственото открито у нас огледало, но такива са намирани в некрополи от X—XI в. във Волжка България28.
Костени предмети. В останките от жилище, намиращо се на 20 м източно от портата, заед-но с монета от XIII в. на дълбочина 0,30 м открнхме и част от костен предмет с форма, наподобяваща меч (обр. 14 2) — дължина 6,5см, напречно сечение 1,2x1,1см. Точни аналогии на този предмет не са ни известии. Не е из-ключено предметът да е модификация на ко-стено шило.
На 10 м източно от входа на кула № 2 близо до тухлата с изображение на играта „дама" на дълбочина 0,20 м открнхме част от костено шило (обр. 14 3) — дължина 4,5 см, максимален диаметър 1,1 см.
Стъклени предмети. В културния пласт намирахме единични фрагменти от стъклени гривни и само няколко фрагмента от стъклени чаши, украсени с пъпковиден орнамент. Явно стъклените посуди не са навлезли през сред-новековието широко в бита на обикновеното население.
Пред входа на кула № 2 на дълбочина 0,20 м открнхме един фрагмент от съд, изработен от бледозелено прозрачно стъкло, вър-X) лицевата страна на който е била аплики-рапа ивица от млечнобяло полупрозрачно стъкло, украсена с пъпковиден орнамент (обр.
Обр. 12. 1—2 — глинени прешлени за вретено; — 3 — прешлен за вретено, изработен от камък; 4 — фрагмент от тухла с изображение на играта „дама"; 5 — железни белезници — т. нар. „пранги"
196
uop. it. i — оглеиало urn т. нар. „оял оронз ; z—□—костени шила; 4 — фрагмент от стъклен съд
197
Обр 15. Площадка с оформен бордюр пред куга Xs 2
14 4) — дължина 3,8 см, широчина 3,4 см, дебелина 0,4 см. Аналогично украсени съдове от XII—-XIV в. са известии от Византия, Египет, Дубровник и другаде29.
В заключение наеобходимо е да отбележим, че по цялото протежение на стената, на нивото на цокълния ред, върху материковата пръст (жълто-кафява песъчлива глина) откривахме безформени петна от пласт с дебелина 4—5 см, съставен от баластра, люспи от одялването на вариковите квадри и втвърден хоросан, конто са били разпилени при построяването на к>р-тината. Предположение™ на К- Шкорпил, че намирането на тънки Пластове от втвърден хоросан от вътрешната страна близо до крепостната стена говори за наличието на плоч-ник покрай куртината30, не отговаря на действ ите л ността. Следи от плочник открихме само на едно място. На 25 м източно от кула № 5 разкрихме 25 варовикови плочи с размери 0,35 <0,20 0,10 м и 0,60 0,40 0,15 м. Те са били положени върху хоросанова подложка, която е добре запазена и на местата, където плочите са извадени. Вероятно тази настилка е водела до кула № 5.
По цялото протежение на разкритите от нас участъци от вътрешната страна на крепост
ната стена освен единични фрагменти от ран-нобългарска битова керамика, четири аноним-ни монети от края на X и началото на XI в.31 и плочника, водещ към кула № 5, не открихме никакви други съоръжения от периода на Първото българско царство. Това показва, че през този период е бил осигурен ефикасен подход към кулите на стената и близо до нея не се е разрешавало построяването на каквито и да било сгради.
През периода на византийского владиче-ство у нас крепостта, макар и да е съществу-вала, губи първостепенното си значение. Някои от кулите дори не са били използувани. Пред входа на кула № 2 открихме останки от две жилища и една железарска работнлница със следи от огнище и 20 големи къса от же-зезен шлак. В двете жилища намерихме два почти цели керамични съда, огрибка, глинен прешзен за вретено, нож, две монети от Ма-нуил I Комнин (1143— 1180) и една от Исак II Ангел (1185—1195).
През периода на Второго българско царство, макар и покрай крепостната стена да са били изградени жилища, стопански и производствени сгради32 (обр. 10), крепостта отно-во добива голямо значение. Сградите пред куда № 2 са разрушени и върху тях е оформена площадка, осип ряваща подхода към кулата. Площадката е изградена от хоризонтално положени плочи от сив пясъчник и бордюр от четири варовикови блока, ограничаваш източната й страна33 (обр. 15).
В разкритите сгради, апликирани до северната крепостна стена, наред с масовия керамичен материал и други битови предмети открихме и 16 монети от XIII в.34 Въз основа на сравнителния анализ на масовия материал и точната датировка на монетите, конто са само от XII—XIII в. (както и липсата на такива от XV в.), стигнахме до извода, че интензивният живот в този район прекъсва към края на XIII в. и независимо от това, че е продължило поддържането и охраняването на крепостта, населението се е изтеглило в по-вътрешните части на укреплението.
1	Северозападната кръгла ъглова кула бе разко-пана от А. Попов и М. Димитров; 20 м от куртината, на 48 м западно от североизточната кръгла кула от Г. Гинев; 45 м от вътрешната страна на стената западно от кула Ns 5 от В. Нешева, а останалите участъци от П. Гатев. През 1977 г. в разкопките взе участие и Ж. Аладжов. Благодаря на колегите за предоставе-ната ми от тях документация, използувана при напис-ването на настоящата статия.
2	К. Шкорпил. Преслав. — ИБАД, III, 1910, 111 —114, 119—122; Бележки за старата българска столица Преслав. — ИБАД, IV, 1914, с. 130, 132— 135; Паметници от столица Преслав. — В: България 1000 години (927—1927). С., 1930, 187—192; К М и fl-те в. Разкопки на „Вътрешния град" в Преслав.— ПИД, XI—XII, 1932, 151 — 159; Л. Огненова. Рисунки на конници върху вътрешната крепост на Преслав. — РП, IV, 1949, 95—205.
3	В. Иванова. Южната порта на вътрешната крепост в Преслав, нейният градеж и архитектурен тип. — ПАИ, XXII, 1959, 143—145, 158, 162, 167— 169; Б. Игнатов. Южната порта на вътрешната
крепост в Преслав като обект за консервация и реставрация — ПАИ, XXII, 1959, 187 188, 191 — 192; St. St an с ev. [.’Architecture militaire et civile de Pliska-et de Preslav a la lumiere de nouvelles donnees. — In: Actes du Xlle Congres International des etudes Byzantines. T. 3. Beograd, 1964, p. 348.
4	Д. Овчаров. Нови данни за укрепителната система на Преслав. — В: Архитектурата на Първата и Втората българска държава. Материали. С., 1975, 102—120.
5	К. Шкорпил. Преслав , с. 112; Бележки. . ., с. 132.
6	Измеренията са направени до средата на вхо-довете на кулите.
7	Разстоянието между входовете на кули Ns 3 и Ns 4 е 89,20 м, а това между кули Ns 4 и 5 е 100 м.
8	От направепия сондаж на основите на Източната крепостна стена Д. Овчаров (Д. Овчаров. Цит. съч., с. 111) е установил, че дълбочината на фундамента е 1,40 м. В направените от нас сондажи -— напре-чен разрез на куртината и тези в кули Ns 2, № 4, и
198
№ 5, дълбочината на фундамента на крепостната стена варира от 1,60 до 1,90 м
9	Д. Овчаров. Цит. съч., с. 111
10	Според нас камъните от долните редове на основите на крепостната стена са били подредени в при лаганата и до днес суха зидария, а не са били заливани с калов разтвор, както споменава Д. Овчаров (Д. О в-ч а р о в. Цит. съч., с. 111). Доказателство за това е на-личието на места между големите плочести камъни на пласт от 3 до 5 см глина. При калов разтвор такъв пласт от глина не би могъл да се получи поради голя-мото налягане от едрите камъни, конто лежат свободно, без специално да са подпирани от четирите им страни, за да се получат кухини.
11	Тази особеност в техниката на градаж е устано-вена от Д. Овчаров (Д. Овчаров. Цит съч., с. 111)
12	Пак там и цит. лит.
13	В. Иванов а. Цит. съч., с. 162; Б. И г н а-тов Цит. съч., 191 —192.
14	К Шкорпил. Паметници. . ., с 190, табл УЦ ; В. II в а н о в а. Цит. съч., 141—142, 164, обр. 10, 28. За начина на подреждането на зъберите приемаме становището на В. Иванова.
16	К. М и я т е в. Цит. съч., 154—155, обр. 6—7. Данните за размерите на кулата са доуточнени от нас след консервирането и частичного и реставриране
16	С. Л и с и ц о в. Проучване на фортификационное съоръжения от вътрешния град на Велики Преслав (Разкопки 1975—1976 г.).— ГНПТМ, VI, 1976, -’8—53 Във входа на кула № 1 па източната крепостна стена па Вътрешния град на Преслав добре личат про-филираните страницн и началото на засводяването му.
17	Всички монети, открити при северната крепостна стена на Вътрешния град на Преслав, подробно са описани и интерпретирани от И. Иорданов в ста-тията му „Монети от разкопки на вътрешните крепостни стени на Велики Преслав", отпечатана в настоящий сборник.
18	При разглеждането на откритите от нас материали се абстрахираме от план-квадратната мрежа и ги ситуираме съобразно месторазположението им спрямо кулите и портата на северната крепостна стена.
19	И. Йорданов. Цит. съч.
20	Благодаря на К. Константинов за разрешение™ да използувам в аналогиите открития от него съд.
21	За месторазположението на амфоровидната стом-на вж. описание™ на културния пласт от външната страна на крепостната стена.
22	Д. А л а д ж о в. Хисаря Хасково. — Научно-популярна музейна библиотека, № 2. Хасково, 1961, с. 13; Археологически данни за ранното средно-вековйе в Източнородопскята облает. — Родопски
сборник, II, 1969, с. 246, обр. 2.
23	Р Di aeon u, D. Vilceanu. Pacuiul lui Soare. 1, Citatea Bizantina. Bucuresti, 1972, p. 113, fig. 50j—2-
24	Л. Д о н ч e в a - П e т к о в а. Ранносредио-вековни ангобиранн съдове. — Археология, XV, 1973, 3, с. 19, обр. 9.
25	В. Иванова. Цит. съч., с. 150, обр. 18; С. Георгиева и Н Гиздова Средновеков-ната крепост Цепина (Археологически проучвания 1961 -1964 г.) — ПАП, XXIX, 1966, с. 48, обр. 10; Я. Николова Средновековна кухненска керамика от южната порта в Преслав. — Трудове на ВПП „Кирил и Методик", 1967 —1968, 5, с. 174, обр. 9; С. Георгиева. Керамиката от двореца на Ца-ревец. — В: Царевград Търнов Дворецът на българ ските царе през Втората българска държава. Т. 2. С., 1974, с. 9, обр. 1.
26	В Иванова. Цит. съч., с. 150, обр. 18.
27	Й. Ч а н г о в а. Средновековното селище над тракийския град Севтополис XI—XIV в. С., 1972, с. 43, 46, 85—86, 89, 92, 102.; Я- Николова. До-машният бит и въоръжението в двореца на Царевец според археологический материал. — В: Царевград Търнов. Дворецът на българските царе през Втората българска държава Т. 2 С., 1974, 187— 392 и цит. лит.
28	Е. А. К h а 1 i к о v а, Е Р. К a z а к о v. Le cimetiere de Tankeevka. — In: Les anciens Hongrois et les ethnies voisines а Г Est. Studia archaeologica, VI, 1977, p. 64, 96, Pl XLIV, 14.
29	V. Han. The origin and style of medieval glass found in the Central Balkans. —Journal of glass, XVII, 1975, 114-126; G D. Weinberg. A medieval mystery; Bvzantine glass production. — Journal of glass, XVII, 1975, 127-141.
30	К Шкорпил. Преслав. . , с 121
31	И. Йорданов Цит. съч.
32	Тъй като по цялото протежение на крепостната стена от вътрешната й страна разкривахме само по 4 м, разкритите от нас почти напълно разрушени и обезличени останки от жилища, стопански и произ-водствени помещения фактически са проучени частично. Ето защо не ги разглеждаме подробно. За резул-татите от проучването им е представена необходимата документация в научния архив на AIIM при БАН.
33	Преустройства през този период са хгстановени и в югоизточната кръгла кула № 3. Благодаря на Д. Овчаров, който ми обърна внимание и ме инфор-ра, че и в проучения от него участък през този период също се долавят преустройства в крепостните съоръжения.
34	II. Йорданова. Цит. съч.
199
ГРАФИТНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ И ЗНАЦИ ВЪРХУ ИЗТОЧНАТА КРЕПОСТНА КУРТИНА НА ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
Стефан Лисиное
През периода 1973—1977 г. се проведоха разкопки за разчистване и проучване трасето на крепостната стена от Вътрешния град на Велики Преслав — между кула № 3 (при т. нар. „Чупка") и североизточната кула № 4 на крепостта. В района суперструкцията на крепостната стена, градена opus implectum от квадри, е на значителна дълбочина поради подчертано изразените денудационни проце-цеси — цокълът на куртината се появява едва на 2,50 до 4 50 м под съвременното ниво на ландшафта. Затрупването на крепостната стена вследствие наносите об\славя до значителна степей запазването на отделни фрагменти от последната. В този сектор от куртината е запазена най-значителната руина от крепостните зидове на Преслав — Големият фрагмент от защитната стена с височина 7,64 м и дължина 32 м, разположен по трасето на зида на 98 м североизточно от кула № 3.
В района на Големия фрагмент от крепостната стена, където квадровият градеж от зида е запазен в 14 последователни реда (обр. 1), както и в района на входа на новооткри-тата правоъглна кула североизточно от горе-посочената руина се разкриха in situ значителен брой гравирани върху квадрите изобра-
Обр. 1. Големият фрагмент от крепостната куртина (поглед от североизток)
жения, триредов кирилски надпис, кръстове и знаци
Графитните изображения и знаци са офор-мени по всяка вероятност посредством нож, длето, секач и шило върху лицето на удоб-ния за обработка мек и шуплест варовик на облицовъчните каменни блокове от крепостния градеж. Графитите имат различна степей на запазеност. Някои от рисунките са значител-но повредени и заличени в рез\чтат на коро-зионни пронеси и кристализиране на солите по повърхността на варовиковите квадри, а също така и от механични удари и от глинести налепи вследствие наносите.
Рисунките са нанесени изключително върху вътрешното (северозападното) лице на крепостната куртина предимно върху втори, трети и четвърти ред квадри от суперструкцията на зида (на височина от 0,45 до 2,00 м над цокъла на стената). Жлебовете и отворите, очертаващи контурите на рисунките и знаците, са дълбоки от 1 до 16 мм и с широчина от 1 до 12 мм.
От всички рисунки, гравирани върху крепостната стена, най-значителен интерес представлява композицията от антропоморфно изображение и животинска фигура вляво от него (обр. 2 а, б). Сигнациите на композицията са нанесени върху гладкого лице на биндер (блок за облицовка, положен успоредно на крепостния зид) от 2-ри ред квадри над цокъла на градежа. Композицията е гравирана уверено, със сигурна ръка, което показва, че художни-кът е познавал добре иконографията на подобии изображения. Създателят на творението чрез широки и дълбоко врязани жлебове в пластичния варовик е искал да придаде по-голяма изразителност и реалност на фигу-рите1.
Човешката фигура (висока 0,42 м) е изобразила en face в ход надясно, с хоризон-тално разперени ръце. На главата е положен шлем, снабден с два масивии животински рога, конто са леко закривени. Контурите на шлема и лицето (в значителна стелен обхванато от шлема) са предадени чрез два концентрични овала. Антропоморфного изображение е облечено в своеобразен костюм: тялото е плътно обхванато от дълга дреха, изобразена като
200
Плиска — Преслав, 4. София, 19
защрихован правоъгълник, започващ от овала на лицето, а от долната част на шлема се спуща мантия, изобразена схематично чрез два симетричнн на тялото П-образни контура (обърнати обратно), достигащи ниско до коле-ната на фнгурата. Ръцете, предадени чрез двойка успоредни линии, започват от края на контурите, очертаващи мантията В дясната си ръка фнгурата държи дълъг предмет, завършващ с елнпсовиден накрайник.
Вляво долу, на известно разстояние от антропоморфната фигура, е изобразено животно, чиято рисунка е подчертано стилизира-иа и обърната със своя профил към човешката фигура. Лаконнчните очертания на животного не позволяват да бъде идентифнциран него-вият биологичен вид. Представата на художника за второстепенного значение на изобра жението на животного в сравнение с антропоморфната сигнация е изразена чрез дребната му фигурка, различна по мащаб с човека, и чрез нейното схематично изобразяване (обр, 45). Между предмета, който държи антропоморфного изображение и животине ката фигура е имало и друго изображение, от което са запазени само два жлеба поради механична повреда на биндера2.
При горепосочеиата композиция се натъкваме-на обреден сакрален акт от магическата практика на съществуващата преди и след прие-мането на християнството (865)суеверно-орен-дистична религия на българите. Човешката фигура изобразява несъмнено жрец шаман в момент от секвенциите на ритуален танц с подходящ реквизит за култова и магическа обредност: штем с животински рога3, символично изобразена мантия и предмет, подобен на боздуган, в дясната ръка. Фигурката на животного, предназначено за жертвоприноше-нието, като част от изобразепата композиция допълва представата за обреднпя акт, който навярно се е извършвал в близката окол-ност4.
В средновековна България особено през първите векове след нейното създаване отсам Дунав са били разпространени множество кул-тове — анимистични, тотемистични, солар-ни, шаманистки и дрБ. Косвени данни за съществуването на шамански култ в страната, жертвоприношения, ритуални секвенции и други се съдържат в редица писмени сведения от онова време6. Археологически материали, открити през последните години, също потвърж-дават тезата за съществуването на шамани-стка институция в България през ранного средновековие. Култовото антропоморфно изображение върху керемида тип imbrex, открита в района на Мадара (с датировка IX—X в.)7, има значително сходство с антропоморфната фигура от крепостната стена в Преслав — в защриховката на тяюто, изобразяването еп face в момент на танц и разпереността на ръцете. В района на Преслав е известно изображение на мъж с шаманска маска, с рога и други атрибута върху медиа кръгла позлатена пластинка — амулет (инв. № 2259)8.
Обр. 2а—антропоморфно изображение на жрец шаман
Обр. 26 — антропоморфно изображение на жрец шаман и животинска фигура (естампаж)
Лявата ръка на антропоморфного изображение с ритуални атрибута от крепостната стена в Преслав завършва с шест пръета, а шести пръст на дясната ръка на същата фигура е загатнат чрез малък жлеб (между палеца и показалеца). Тази особеност се среща и при други подобии изображения и фигури у нас и извън страната (в Тувинска облает, по поре-чието на р. Ангара и др.)8.
В непосредствена близост до композиция-та с антропоморфната и животинската фигура върху квадри от вътрешната лицева страна на куртината се откриха два гравирани рунни знака, наподобяващи стрела — тип „ластови-ча опашка", с подчертано удължен връх (обр. 10/4, 15) Горепосочените рунни знаци имат твърде сходно изображение с китайския бук-вен знак „ву“, известен в литературата като означаващ понятието „шаман"1", както и с магически знаци, срещащи се върху предмети в Пергамон, и магически знак от ор.хонската ру-ническа азбука11.
Може да се допуске възможността, (разби-ра се, твърде хипотетично) наличието на връзка на стрелоподобните рунни знаци с букве-ния знак „ву“ като далечна реминисценция
26 Плиска — Преслав, 4
201
Обр. 3. Ловна сцена, изобразена върху биндер от кре-постнния зид
Обр. 4. Рисунки на човешка фигура (недовършена)1 кон и животно с неустановен биологичен вид (от ком~ озицията с антропоморфната фигура)
от времето, когато прабългарите преди идва-нето им на територията на Европейский континент са имали за поселища райони в близост до планината Алтай (Средна Азия). Место-нахождението на посочената прародина пред-полага едни по-осезателни връзки с Източна Азия по онова време.
Сакралната магическа религия на шаманите е била широко разпространена сред племе-ната и народите, населяващи хилядолетия наред райони, съвпадащи или в близост до първите известии поселища на прабългарите в Средна Азия, както и в Сибир — алтайски тюрки, тунгузи, якути, буряти и др.12 Послед-ните възприемат християнството или исляма едва през XVIII и XIX в.13 Иконографията на антропоморфната рисунка от крепостната стена на Преслав, изобразяваща шаман, има значително сходство с проучените шамански изображения от горепосочените области14.
Суеверно-орендистичната композиция, гравирана върху крепостната стена в Преслав, определено може да се свърже с периода непосредствено след изграждането на куртина
та —• X в. За това свидетелствуват както ме-стоположението на рисунката в близост до първоначалното теренно ниво на крепостта (втори ред квадри над цокъл на зида), така и аналогиите с иконографията на ^поменатите подобии изображения с установена датировка при Мадара и Преслав. Косвено посочената по-горе датировка се потвърждава и от стра-тиграфските напластявания в района на кул-товото изображение — контингентът от проучените животински кости (свързани с композицията) е положен непосредствено под широк пласт, изобилствуващ с фрагменти от рац-нобългарска керамика.
Разположението на гравираното суеверно-орендистично изображение сред десетки хри-стиянски кръстове графити върху крепостната стена в Преслав подкрепи съществуващата теза за синкретизма между християнската религиозна мисъл и предшествуващата я магическа практика благодарение на общата им основа като религии и тайнства’5. Не всичко езическо е пречело на строгия християнски деизъм, което е спомагало за дългото запаз-ване на старите вярвания и обичаи след въз-приемането на християнството у нас16. Ези-ческите обреди и символи са били все още до-статъчно устойчиви през X в. в България, като се съчетават две религиозни начала— християнското и езическото.
В близост южно от антропоморфного изображение върху биндер, също от втори ред квадри от цокъла на куртината се разкри гра-фитна композиция на ловна сцена (обр. З)17. Жлебовете, очертаващи контурите на изоб-ражението, са сигнирани с тънко острие и са дълбоки и широки от 1 до 2 мм. Композицията включва конник с насочено копие с ход на коня надясно, бягащо животно пред конника, а под ездача е изобразен вол (или тур) с ход също надясно. Контурите и пропорциите на коня са изобразени сравнително добре. Фигурата на конника е схематична и прозрачна, като от лицето са предадени само очите като плитки ямички. Горната част от тялото на ездача завършва с права линия, загатваща за наличие на ризница, а дългото листовидно копие е изобразено като бойно знаме. Бягащото животно несъмнено е хищник (изобразено с дълги нокти). Идентифицирапе-то на биологичния вид на животного е хипо-тетично. ЛХасивното тяло с дългите крак и опашка на звяра загатват за изображение на хиена18. Животного под конника е изобразено сравнително подробно с подчертано удължено (обозначено със защриховка) тяло. Ловната сцена по стал, техника и сюжет е сходна с подобии изображения, представени по крепостните стени или сгради в Преслав19, Плиска,20, с. Орешака, Троянско21, и др.
В посочената ловна композиция има известна символика — в бойното знаме и ризница на ездача като реквизит на воин и в по-соката на бяг на изобразения хищник към югозапад — по посока на прохода (респ. към Византия).
202
В близост до ловната сцена с плитко врязани жлебове в мекия варовик са гравирани човешка фигура с дълга дреха до коленете (фигурата е недовършена) и кон (обр. 4/,2). И двете изображения са обърнати надясно. Конят е рисуван със защриховано тяло и дълъг повод. Очертанията на крайниците и главата на коня са предадени лаконично.
Върху пясъчников биндер от втори ред квадри над цокъла в югозападната част на Големия фрагмент от зида се разкри композиция от гравирани две еленчета и птица (обр.5). Графитите, имащи определена художестве-на стойност, са нанесени със свободна, уверена ръка. Двете еленчета. рисувани с тънко острие, са на едно хоризонтално ниво в статично положение, обърнати наляво, а птица-та в момент на полет — също наляво.
При създаването на своето творение в раз-гледаната композиция художникът излиза от логичната представа за образите, а не от ви-зуалния им изглед. Изображенията са стили-зирани, архаични и експресивни (елементите им са значително удължени). Силно удълже-ното тяло на изобразената птица с вдигната глава и подчертаната конструкция на криле-те, като се игнорира до значителна степей тяхната маса, влагат една особена раздвиже-ност и динамичност на полета. От двуизмер-ните арханчни графитн на композицията лъха образност и емоционалност, а така също и първична свежест и непоквареност като от детска рисунка.
По вътрешното лице на крепостната стена в района на Големия фрагмент върху втори, трети и четвърти ред квадри над цокъла бяха открити няколко слабо съхранени рисунки. Корозията на мекия и шуплест варовик и ме-ханичните повреди по повърхността на квадрите са накърнили на места тънкия жлеб, офор-мящ гравюрите, и затрудняват представата за характера на графитните изображения (обр. 6). Рисунката на обр. 62 вероятно е птица, на обр. 63 — дръжка, кръстатка и задната част от острието на меч, а рисунката на обр. 64 наподобява изображението на рало (сходни рисунки на рала са известии от графити в Плиска — датирани през периода IX—X в.).
Особен интерес представлява разкритият кирилски епиграфски надпис, гравиран заед-но с множество християнски кръстове и с изображение на църковен купол върху лойфер от четвърти ред квадри над цокъла при вътрешното лице на куртината (обр. 7). Триредовият надпис носи палеографските особености на кирилското писмо от втората половина на X в. Разкритият епиграфски паметник заедно с разкритите през последните години подобии надписи в района на вътрешната крепостна стена на столицата представлява звено от кирилската епиграфика във Велики Преслав и дава нови ценни данни за ранния етап от устройство™ на старобъл rape ката писменост22.
От разкритите графити по лицето на крепостната стена и правоъгълната кула кръетни-те знаци като представители на християнската
символика се откриват най-често. Общо 55 на брой, те са рисувани в 24 варианта (обр. 8). Дължината на кръетовете е от 3 до 27 см, а профилът на издълбания жлеб при очертава-нето им е 1 Y 1 мм до 10x12 мм (обр 9). Кръетовете, гравирани най-често с тънко острие и завършени навярно с длето, секач и шило, се различават значително по техника на изпълнение и проявен художествен усет при оформянето им. Сред разкритите християнски кръстове най-често се среща изображението на т. нар. латински кръет (обр. 81). Кръетовете с триъгълни и трапецовидни рамена (обр. 86,7,8) са аналогични с кръетни знаци от Плиска,23 Шуменската крепост24 и Кръглата цър-ква в Преслав25. Сигнираните по Големия фрагмент от крепостния зид кръстове, известии в литературата като „цъфтящ кръст“26 (обр. 88,10,11), са оформени чрез вилообразни раз-клонения на краищата им и чрез изеичане в триъгълен план на свободното поле между двойките разклонения. Подобии християнски кръстове се срещат в Плиска27, Преслав28, Дръстър28 и други средновековни обекти. Кръ-стът с тройно точковидно фиксиране на рамене-те (чрез шило) във вид на триъгълници (обр. 814), разкрит също в района на Големия фраг-
Обр. 5. Еленчета и птица, гравирани върху югоза-падното вътрешна лице на Големия фрагмент от крепостния зид
203
Обр. 7. Кирилски епиграфски надписи, кръстове блок, положен напреко на крепостния зид)
и църковен купол, гравиран върху „лойфер"
(облицовъчен
Обр. 8. Варианта на рисувани християнски кръстове, разкрити върху крепостната куртина и новооткри-тата правоъгълна кула пред фронта на стената
Обр. 10. Рунни знаци, разкрити върху вътрешното и външното лице на защитник зид
204
мент, е идентичен с кръст, гравираи върху скала при с. Карагуй. Плевенско30. Своеобразии по своите очертания са кръстът, известен в лптературата като тип „краев"31 (обр. 8/7), кръстът с четири рамена тип „патриаршески" (обр. 8/8), както и този с арковиден ореол навярно символизиращ църква (обр. 8/Р)- Последният кръст е сходен с гравирани християнски символи върху строителна керамика в района на Винишка река (Преслав-ско)78 и Патлейна.
Върху двете липа на крепостната стена се откриха общо 25 неповтарящи се рунни знака (обр. 10). По-голямата част от рунните знаци (с изключение на обр. 106,17,20,23 и 25) са сходни с руни, гравирани върху крепостни съоръжения, сгради, строителна и битова керамика и други от редина средновеков-ни центрове в българските земи Плиска, Преслав, Дръстър, Мадара, Шуменска крепост, Преспа и др.33
Разположени сред множество хрисгиянски кръстове и в близост до култовото антропоморфно изображение, навярно някои от изоб-разените рунни знаци по крепостната куртина в Преслав имат религиозно-магическа символика31.
Разкритите графитни рисунки и знаци върху защитните съоръжения в Преслав са образ-ни вписвания и фиксиране на събития, случки, преживелпци, впечатления от ежедневие-то в лоното на тогавашната действителност. В изображенията. имащи различна степей на реализъм, художествен усет и дълбочина на охарактеризирането, е отразен битът на са-мите автори на твореннята и те представляват автентично свидетелство за тогавашния миро-глед, своеобразно свето^сещане, душевност и
Обр. 9. Християнски кръстове и рунни знаци, офор-мсни с дълбок жлеб
образно мислене на обикновените хора. При гравиране на рисунките си върху мекия варовик на крепостната куртина създателите им (хора от народа) са успели впечатляващо и по непосредствен начни да отразят върху мъртвия камък отношеиието си към реалния свят, без да са ползували професионални ръко-водства и еталони и без да са търсили синхрон с някоя школа. Авторът на кирилския надпис от стената също не се придържал към офи-циалпия унциал и надписът носи калиграф-ските белезп на свободния ръкопне и рустика.
Графитнпте образ» и знаци върху крепостната стена представляват ценен помощен материал, чието проучване допринася за изграждане на цялостната представа за матерпалната и духовната култура на древната столица.
4	/Клебовете, очертаващи конт>рите на лицето и шлема на антропоморфното изображение, са дьл-бокн и широки от 3 до 4 мм, а останалите части от рисунката са гравирани с профил на жлеба 2х 3 мм.
2	По всяка вероятност горепосоченото изображение е било умишлено заличено в миналото — засег-натата повърхност от повредата върху каменния блок има очертанията на почти правилен кръг.
3	Според суеверно-магическите вярвания се е смятало, че в частите на животинското тяло се съдър-жа „оренда" — свръхестествена безлична сила, и сле-дователно чрез носенето на роговете от шамана по време на ритуални обреди последният ще получи чрез контагиозна (аналогична) магия силата на съответното животно: вж. В. Б е ш е в л и е в. Грънки и латински извори за вярата на прабългарите. —ИНЕ VI, VIII —IX, 1930, с 165.
4	На равнището на цокъла на крепостната степа непосредствепо под антропоморфното изображение се откри при разкопките значително количество животип-ски кости от млад кон и говедо — седем бедрени кости, ребра, гръбначни прешлени, челюсти и отделни зъби върху площ от 1,50 м2. Горепосочените находки очевидно са в пряка връзка с разкритата графитиа композиция.
6	Д. Овчаров. Култът към слънцето в ези-ческите религиозни представи на българите. — Векове, VII, 1978, 1.
6	Българският хан Паган в 767 г. според патриарх Никифор е бил ,.кам“ — т. е. шаман: вж. В. Б е-ш е в л и е в. Първобългарски амулети. — ИНМВ, IX 1973, с. 62; При обсадата на Цариград (812) хан Крум
извършва жертвоприношения вж. В. 3 л а т а р с к и. История на българската държава през Средните ве-кове. Т. I. Ч 1.1 С., 1938, с 263. Според съобщението на Лиудпранд (прекарал известно време като прате-ник през 968 г. в Цариград) Снмеоновият син Боян, който е отхвърлил християнското си име Вениамин, е извършвал магически обреди, като е обличал живо-гински кожи и „можел в един миг да се превърне във вълк или в какъвто и да било звяр". Чрез обличането на различии жнвотннски кожи вероятно Боян е вършил контагиозна магия, за да придобие чрез това силата на съответното животно: вж. И Д у н ч е в Боян магесник. — В: Сб. БАН, XLI, 9, 1949, с. 69; В. Б е-ш е в л и е в. Гръцки и латински извори. , с. 166; М А р н а у д о в Ку керн и русалии — В' Сб. НУН, XXXIV, с. НО; Я- Тодоров. Древнотракийско-то наследство в българския фолклор. С., 1972. с. 61, Г. Ф е х е р. Прабългари. С., 1929, с. 126; Религия-га на прабългарите. —Отец Паисий, II, 1938, с. 208; М \ р и а у дов Студни върху българските обреди и легенди. Т. 1, 2, 1971; В. Б е ш е в л и е в. Вярата на първобългарите. - ПИД, XIII, 1933, 176—179.
7	Р. Р а ш е в. Прабългарски култов паметник от Мадара. — Археология, XV, 1973, 2, с. 30. .
8	В. Б е ш е в л и е в. Първобългарски амуле-тн. —ИНМ Варна, IX, 1973, с. 53.
9	3. Радонов. Два средновековни паметни-ка от Пернишко. — Археология, V, 1963, 2, с. 58.
10	К. A. W i t t v о g е I, F ё и g С h i а - S с ё п g. History of Chinese Society Ziao, n. s. (1946). Philadelphia; H Mi yak a* a, H. К о I 1 a u t z. Zur Ur-und Vorgeschichte 169, 188.
205
11	A. von G a b a i n. Alttiirkische Gramma-tik, 2, Aufl. Leipzig, 1950.
12	M. Арнаудо в. Кукери и русалии. . с. 161.
13	Пак там, с. 162.
14	А. П. Окладников Древние шаманские изображения из Восточной Сибири. — СА, 1948, 10, 203—224, рис. 1, 17, 18, 19, 20; Л. А С и н д и и а. Древние личины из Васючана. —СА, 1971, 4,233— 235 С. М Руденко и А И. Г л у х о в. Могильник Кудирге на Алтае. - Материалы по этнографии. Т. 3, вып. 2. Л. 1927; В. С. Киселе в. Древняя история Южной Сибири. Т. 2 М., 1952; А. А. Сты ци и. Шаманские изображения. —ЗРАО, VIII, вып I, 1906.
16	М Арнаудов. Кукери и русалии. . , с. 160: II. Д у й ч е в. Цит. съч., с. 69; Д. Овчаров. За ирабългарските амулети. —МПК, XVII, 1977, 1.
16	Д. О в ч а р о в. За прабългарските амулети. . ., с. 12.
17	Първоначално художникът е гравирал композицията на горната квадра, но поради недостиг на място не я довършил, а я прерису вал отново на дол-ния, по-широк варовиков блок.
18	Идентифицирането вида на гравирания хищник (по естампаж, спет от автора) бе извършено от ст. н. с. Иван Николов към Природонаучен музей— Софин, на когото изказвам благодарност.
19	Д. Овчаров. Каменната картинна гале-рия на Велики Преслав — Наша родина, XIX, 1972, 1, с. 25; Л. Огнеиова. Рисунки на конници върху вътрешната крепост на Преслав — РП, 1950, 196— 205, обр. 3, 5,	7.
20	К. Ш к о р п и л. Рисунки на камнях и кирпичах и скульптурные фрагменты. — ПРАНК, Або-ба — Плиска, X, 1905, 281—286; Д. Овчаров. Кул-тът към слънцето в езическите религиозни представи иа българите. — Векове, VII, 1978, 1.
21	В Миков. Скалии изображения в България. С., 1929.
упки по Кръглата I. 1973. табл. IV.
22	С. Л и с и ц о в. Разкопки па източната кре постна стена от Вътрешния град на Преслав през 1973—• 1974 г. —В: Плиска—Преслав. Т. I,С.,1979, 181- 183
23	К. Ш к о р п и л. Знаки на строительном материале. — ИРАИК, Абоба — Плиска, X, 1905, табл XLIX и L.
24	В Антонова. Новооткрити църкви в Шу-меиската крепост. — ИНМШ, V, 1972, табл. И, обр, 1, 2, 3 и 6.
25	Р. Р а ш е в. Знаци и рис; църква в Преслав. — ИНМШ. V с. 216
26	С. М и х а н л о в Разкопки на Западната пор та в Плиска. — ПАИ, XXXIV, 1974, с. 210.
27	К. Ш к о р п и л. Знаки на строительном ., табл. XLII.
28	Д Овчаров. Каменната картинна гале рия. . ., с. 24, 26 и 27; Р. Р а ш е в. Знаци и рисунки . ., с. 216.
29	С. Ангелова. Крепостната стена па Доро сторум — Дръстър — Силпстра. — Археология, XV, 1973, 3, с. 92.
30	В. Мико в. Цит. съч., с. 16.
31	II Г о ш е в Старобългарски глаголически и кирилски надписи от IX и X в , 1961, с. 105, обр. 83.
32	Т. Тотев. Старобългарски производствен център за строителпа керамика в чашата на язовир „Виница". —ИНМШ, 1973, табло II, с. 182.
33	Горепосочените рунни знаци, имагци свой сми-съл и съдържание, са били разпространени у нас през езическия период, но не загубват значение и след въз-приемането на християнството (865) и славянската писменост.
34	В т. нар. „Възхвала на славянската азбука" средновековният писател Черноризец Храбър (X) отбелязва изрично, че преди възприемането на славянската азбука в страната са били използувани „черти и резки", служещи за четене и гадаене — т. е. някои от тях са имали магическо значение.
206
МОНЕТИ ОТ РАЗКОПКИ НА ВЪТРЕШНИТЕ КРЕПОСТНИ СТЕНИ НА ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
Иван Йорданов
В резултат на интензивни археологически разкопки, свързани с разкриването на зна-чителни участъци от крепостните стени на Вътрешния град на Велики Преслав с при-надлежащите към тях съоръжения (порти, кули, стълбища и пр.), наред с останалите археологически материали постъпи и значителен брой монети. Тяхното правилно интерпретиране допринася както за уточняване на отделяйте хронологически етапи на тяхното из-граждане, така също и за осветляване на кар-тината на парично-стоковите отношения в средновековен Преслав. Откритите общо 201 единични монетни находки и една колектнвна от погребение са придобити от разкопките на Северната, Източната и Южната крепостна стена на Вътрешния град и от Северната крепостна стена на ранното укрепление. При едно бегло сравнение на количество™ монета от отделяйте обекти веднага се натъкваме на неравенството на броя на постъпилите от тях монети, получило се не толкова от коли-чественото различие на разкопаната площ от съответните обекти, колкото от различного място, което те заемат в средновековен Преслав.
Най-голямо количество монети са намерени в проучената площ около Северната крепостна стена на ранното укрепление. Всъщ-ност тази проучена площ порадн разрушава-нето на стената в определен период от градо-устройственото развитие на Велики Преслав се явява и един пълен напречен разрез (сон-даж) на целия Вътрешен град от който сон-даж могат да се правят определени предположения за картината в останалата територия на града. Намерените тук монети са свързани не с живота около стената, защото по време на тяхната циркулация тя вече не е съществува-ла, а са показател за развитието на парично-стоковите отношения във Вътрешния град в определен участък от 2 500 м2.
Хронологическият обхват на намерените край стените монети е отразен в табл. 1.
От направения хронологически анализ на намерените тук монети се вижда, че най-ран-ни са двата късноантични фолиса от Северната стена на ранното укрепление. Поради липсата на археологически находки от IV—V в. тяхното присъствие тук трудно може да се свърже
с живота около стената през късната античност. Освен това те са открити върху подложката на самата стена. За циркулирането им извън епохата, когато са сечени, свидетелствува почти пълната им заличеност, при което дорп сега е невъзможно да се определи от кой владетел са, а още повече това се отнася за втората половина на X в., когато на тях се е гледало като на носители на определено количество метал— в случая мед. При това теглото им не се раз-личава съществено от това на останалите цир-кулиращи монети от втората половина на X в От средновековните монети най-ранна е тази от Василий I (886—870). Износеността й на-вежда на подобно заключение както за антич-ните монети, че те са циркулирали тук в зна-чително по-късно време от края на IX в. За последнего свидетелствува и тяхната изоли-раност от останалите монетни находки. Постоянен приток на монети тук (защото са византийски по произход) има от периода на моне-тосечене на Никифор II (963 969), но коли-чеството им от този владетел не е така значи-телно (4 бр.), дори за някои от тях може да се предполага, че са постъпили тук малко по-късно от датата им на сечене — по времето на Йоан Цимисхий и неговите наследниц!!.
Изводът от този преглед е, че появата на първите монети около крепостните стени и над тях (отнася се за стената на ранното укрепление) трябва определено да свържем с появата на византийците тук, т. е. осмото де-сетилетие на X в. От тази дата се наблюдава вече един постоянен приток на монети, който не секва до първите четири десетилетия на XI в., след което количество™ на монетите тук рязко иамалява, за да изчезнат съвсем
Таблица 1
Хронологически обхват на намерените монети
Година	Ьрои на монетите	Година	Брой на монетите
280— 300	2	1042—1071	13
886— 970	1	1170—1200	9
963— 969	4	1200—1220	25
970— 976	14	1220—1250	75
976—1035	38	1256—1277	6
1035—1042	10	1300—1371	4
Плиска — Преслав, 4 София, 1984
207
116
166
168
‘197
Табло I
146 —147. Медин монети на Мичо (1256—1263); 166. Медиа монета на Теодор Комнин Дука (1224 —1236); 168. Медиа монета на Иван Асен // (1'218—1'241); 170. Сребърен грош на Иван Александър с Михаил (1331 —1371); 197. Сребърен грош на Теодор Светослав (1300 —1322)
208
към седмото му десетилетие. Какви са причините за спирането на този приток, не е трудно да се обясни, като се имат предвид полити-ческите промени тук от четвъртото десетиле-тие на XI в., когато започват системна набези на различии варварски народи от север и най-вече на печенезите. В резултат на това монетите тук почти престават да участвуват в пир кулацията поради откъсването на тези земи от столицата на Византия — Константинопол, откъдето те биха постъпили1. След един хиатус от над сто години най-ранната монета, която е намерена тук, е от Мануил I Комнин и поточно от третото му билоново монетосечене, датирано към седмото—осмото десетилетие на ХПв.1 2 Появата на известен брой монети в края на XII в., чието количество непрекъснато на-раства, се дължи на освобождаването на тези земи от византийско владичество през 1185 1186 г. Увеличаването на броя на циркули ращите тук монети от края на XII и началото на ХШв. по всяка вероятност се дължи не на последно място и на присъствието на представители на управляващата династия на Асе-невци тук. През този период—края на XII и началото на ХШв., най-добре се откроява промяната на произхода на циркулиращите тук монети. До края на XII в. произходът на циркулиращите тук монети е изключително византийски. Поради откъсването на тези земи от Византия през периода след 1185 г. тех-ният приток от Константинопол е бил без-спорно затруднен, а след ликвидпрането на Византия в края на 1203 г. нзобщо спира. През периода 1070—1170 г. поради откъсването на същите тези земи от сферата на Ви зантия и вследствие липсата тук на полити-ческо-стопанско обединение липсват каквито и да е монети, а сега, към края на XII и началото иа ХШв., когато е налице една ново-изградена политическа и икономическа общ-ност (българската държава). липсата на приток на монети от Византия се компенсира от едно българско по произход монетосечене каквото е имитационното3. Цялостно картината на монетната цирку тация в периода от първата половина на ХШ в. е добре представена, докато към средата на същия век и особено към втората му половина това количество ряз-ко спада, за да изчезнат те почти напълно4.
От приложения каталог се вижда, че произходът на монетите е доста разнообразен, местни български, латински, никейски, со-лунски и пр., т. е. монети, циркулиращи из цяла средновековна България. Определен интерес представляват редките билонови монети на Иван Асен II и ААичо. Броят на монетите
1 Р. Grierson. Catalogue of the Byzantine Coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whittemore Collection, III 1 Washington, 1973.
2 M. F. H e n d y. Coinage and Money in the Byzantine Empire 1081-1261 —Dumbarton Oaks Stu dies, XII, Washington, 1969
3 D. M. Metcalf The Peter and Paul hoard
Bulgarian and Latin imitative trachea in the time of
Ivan Asen II. —N. Chronicle, 1973, 144-172.
от последний владетел се увеличь на 23 екзем-пляра, като 14 от тях произхождат от Велики Преслав5. Това налага определено изводи за техния произход и място на сечене. но този въпрос, изискващ друг характер и обем на изследване, ще бъде разгледан в бъдещс. Показателен факт е, че след монетосеченето на Константин-Асен други монети почти не се намират тук1’. Сравнително рядко се срещат и намерените тук монети от XIV в. на Теодор Светослав и Иван Александър с Михаил7. Тях-ното разпространение, твърде ограничено в сравнение с други средновековни обекти от XIV в., свидетелствува за наличието на живот тук, макар и в ограничено размери, сравнен с останалите средновековни центрове от XIV в. — Шумен, Червен, Търново и пр.
II. КОЛЕКТИВНА НАХОДКА НА БИЛОНОВИ СКИФАТИ ОТ СЕВЕРНАТА КРЕПОСТНА СТЕНА НА РАННОТО УКРЕПЛЕНИЕ
При погребение № 17 в кв. 10 на дълбочина 1,80 м на 5. VI. 1978 г била намерена малка колективна находка от седем билонови ски-фати, разпръснати под дясната лакетна кост на погребания. Всички монети са във фраг-ментирано състояние, нарязани допълнително и представляват от 1 4 —1 6 от първоначалните цели монети. Силно корозирал», като две от тях цялостно прогнили. Находката включва следните монетни типове:
1.	Латинска имитация тип А (Константинопол) (1208—1261)— 1 екз., диаметър 13,1 — 18 мм, тегло 1,02 г (М. Хенди, табло 29/ 3).
2	Латинска имитация тип Д (Константинопол) (1220—1261) — 1 екз., диаметър 10— 15 мм, тегло 1.03 г, силно орязана (М. Хенди, табло 2514—15).
3.	Латинска имитация тип О (Константинопол) (1220—1261)— 1 екз., диаметър 13— 14 мм, тегло 1.12 г, силно орязана (М. Хенди, табло 26/—2).
4.	Латинска имитация тип U (Константинопол) (1220—1261)	1 екз., диаметър 12
13 мм, тегло 0,38 г, фрагмент 1 6 (И. Йорданов, обр. 7).
5.	Монета от Йоан Комнин Ангел (1237— 1244) — 1 екз., серия III, тегло 0,37 г, (М. Хенди, табло 40/3—14).
6.	Два фрагмента, съвсем проядени и корозирали, обща датировка— средата на X III в.
Общата датировка на колективната находка поради характерното за монетите наря-зване е шестото десетилетие на ХШ в. Сле-дователно такава ще е датировката и на погребен пето.
4 И. Йорданов. Редки и неизвестнп медни монети (ХШ). — Нумизматика, 1977, 4, 10—24.
6 И. Йорданов. Монети и монетна цирку-лация в Източна България от периода 1081 1261 г С , 1978 (дисертация)
6 Т Герасимов Няколко неиздадени бъл-гарскн монети. — ГН М, VI, 1936, 223—243.
7 Н Мушяов. Монетите и печатите на бъл-гарските царе. С., 1925.
27 Плиска — Преслав, 4
209
to
о
КАТАЛОГ НА ЕДИНИЧНИТЕ МОНЕТНИ НАХОДКИ*
№ по ред	Обстоя тело на на нам пране (кнадра! ; дълбочина ; дата)	Владе!гл — даiкровка	Полевн инв. №	Размери	Me i ал	Лптерату ра	Забел емка
				мм |	г			
I	2	2	4	5	|	6	7	8	9
		/. Вътрешна крепостна	стена	.4\>пката~					
1	1 А; 0,50; 22. 06. 1972	анонимна, клас А-1 (970—976)	8937	22 -	-23,5	8,48	АГ	Ф Гриерсон табл. 18; 1 —	1 1
2	сондаж южно от стенат; 1972	с ьщия г тип с ыцата	8708	24 -	-25	1.77	АВ	нак там	
3	4 А; 0,40; 21. Об. 1972	сыпни г тин същата	8932	24 -	-26,6	6,39	АН	пак там	
4	2 А; 0.20, 30. Об. 1972	с ынияг тип сыната	8970	26,5	28	7.10	AL	пак там	припечатана ньрху
									Никифор 11
5	1971 г.	СЫЦИЯ1 ТИН	СЫИ.1ТЯ	8628	24 -	-24,5	5,58	АЕ	пак там	сыпи го прспечат-
6	1971 г.	анонимна, клас А-2 (976- 1035/30)	8924	31 -	33	9,58	А1	Табл. 19/3	али е
7	1971 г.	СЫШ1Я1 тип	с ыцата	8603	30 -	30,1	10,67	АЕ	пак там	
8	З1; 1,60- 22. 08. 1974	същнят тин същата	12434	31 -	-31	15.03	АЕ	пак там	
9	51; 0,50; 17. 08. 1974	същият тип същата	12418	29 -	30	12,60	АЕ	габл. 52/27	
10	51; 1,00; 25- 08. 1971	същнят тин същата	12446	30 -	-31	9,42	ае	табл. 5 1	почт залнчсна
11	6 ; 0.30; 11. 08. 1978	анонимна, клас В (1036—1012)	12465	26,5	30	9,17	АГ	табл. 55	
12	61; 0,70, върху тухления под 16. 08. 1975 г.	срщияг тин същата	12115	31 -	-31.5	13,05	АЕ	нак там	
13	64 1,50; 6. 08. 1975	същият тип с ыцата	11716	27,1	31	14.42	АЕ	пак там	припечатана е
14	34 А; 1,20 , 6 07. 1972	анонимна, клас С (1012—1050)	8983	21 -	-27	7,36	ае	габл. 60	върху А-2
15	от насина, 4. 08. 1971	анонимна, клас С (1065—1070)	12406	27 -	28,5	7,50	ае	табл. 61	
16	0.80; 1071: кв. 7	бьлгарска имитация А (1200—1208)	8636	24 -	-21	2.01	В	М. Хсндп табл 21 1 -9	
17	В; насипа; 27. 07. 1973	българска имитация С (1208—1218)	15615	19 -	22.5	2,65	В	табл. 25/1—5	лорос 11!
18	51; 1,00; 25. 08. 1974	латинска имитация А (1208—1261)	12447	18 -	-23,5	1.27	В	габл. 29/1—3	
19	6>; 17. 08. 1974	латинска имитация А	12417	16 -	18,5	1,16	В	пак гам	
20	33; 2.00; 21. 07. 1972	латинска имитация В	1Q205	20 -	-21	1,85	В	табл. 29/4 --6	
21	5; 1,20; 1971	латинска имитация N (1220—1261)	8635	12 -	17	0,86	В	табл. 26 14—15	отрязан фрагмент
22	51; 1,00; 23. 08 1974	латинска имитация С (1208—1224)	12437	14 -	-21	0,56	В	табл. 29/19—20	
23	5; 1,20; 1971	Иоан Комнин Дука (1237—1214)	8635	И -	13	0,20	В	табл. 40,15	
24	8; 1971 г	същият кладется	8609	14,6		0,63	в	—	неонредслена по
									тип—изтрита
II. Северната крепостна стена на ранното укрепление
25	11; 1,60; 26. 04. 1978		антична, края! на III	15641	21 -	-25	6,67	в			съвсем изтрита същото със тонкие
26	8; над подложката ; 24. 07. 14; 1,00; 26. 05. 1978	1978	същата датировка	16466	21		3.18	В	—	
27			Василий 1 (886-870)	15716	27 -	-28	5.56	АЕ	Ф. Гриерсон табл. 31/9	почти заличена,
28	24; 0,60; 11. 04. 1978		Никофор 11 (963—969)	15609	24 -	-24	5,40	АЕ	табл. 41/7	следи от пренечат-
29	14; ниво на подложката; 23.	06. 1977	същият владею л	16323	25,5	26	5,32	АЕ	пак там	вапе доста изтрита препечатана върху
30	5; 0,80; 21. 04. 1978 VI"; О,4о; 12. 08. 1977		същият пладетсл анонимна, клас (976—970)	15663	26,1	-26,5	6.10	АЕ	пак там	
										м. от същия тип
31				13527	25 -	-25	5,60	АЕ	табл. 48/1—14	пробита за медальон
32	5; в яма; 27. 05. 1978		същият тип същата	15723	24 -	-25	3,90	АЕ	пак там	
33	21; 0.60; 13. 05 1978		същият тип същата	15692	27 -	-27.5	5,30	АЕ	пак там	препечатана върху м. от Никифор 11
34	12; 1,20; 8. 05. 1978		същият тнн същата	15668	23,5	-24	4,00	АЕ	пак там	
35	XXVI; 0.40; 11. 08. 1978		същият тип същата	15388	24	-26	6,60	АЕ	пак там	същото препечат-ване
1	1	2		3	1	4	: з	1	6	1 ?	1	8	1	9
36	12; пиво над подложката ; 5. 06. 1978	сыцият тип	сына га	15747	25,5-	27	8,10	ае		
37	VI»; 1.20; 18.07. 1978	сыцияг гип	сыцата	16457	25 -	-25	9,15	АЕ	пак там	препечатана върху
38	12, 1 40; 11. 05, 1978	сыцият тип	същата	15670	25 -	-26,5	6,16	АЕ	пак там	м. от Никифор II начупена на 8 фраг-
39	14; 0,80; 13. 05. 1978	Василии 11 (989—1025)		15691					АЕ	табл. 47/20 табл. 48/1 табл 13/3	мента
40 41	От насипа ; 23. 06. 1978 XXXVIII 0,20; 11. 08 1976	анонимна, клас сыцият тип	А-2 (976—1030/35) сыцата	16326 13556	29 - 32.5-	-29 33	8,25 11,70	АЕ АЕ		намерени са заедно една до друга
42	1 1; 1,00; 23. 05. 1978	СЪП1иЯ'1 тип	съща га	15701	32,5-	-33,5	16,90	АЕ	пак там	
13	пак там	СЫЦИЯТ тип	сына га	15702	29	-29	12,40	АЕ	пак там	
II	11"; 1.60; 26 07 1978 12; нино па подложката; 27. 06. 1978 VI"; ниво на повърхността: 25 . 06. 1978	СЫЦИЯТ ТИП	сына га	16472	29,5	31	16,75	АЕ	пак там	
45 '6		СЫЦИЯТ ТИП сыпият тип	сыца га сыцата	16330 16171	30 -31,6	-31,1 32,1	12,25 14,30	АЕ AF	пак там пак там	пиизносепа
47	111 0,40 16. 08. 1976	СЫЦИЯТ ГИН	сыцата	13586	31,4-	-34,5	16,85	АЕ	табл. 49/6 табл. 49/8	
48	14; 1,00; 23. 05 1978	СЫЦИЯТ ГИП	сыцата	15703	29,1-	-32	13,85	А1		
49	пак там	сыцият тин	сыца га	15704	28	31	10,88	АЕ	пак там	
50	24; в яма; 26. 04 1978	сыцият гип	сыцата	15646	30	-32	14,10	ЛЕ	пак там	
51	14 1 20 25. 05. 1978	сыцият тип	съща га	15712	30 -	-31	13,55	АЕ	пак там	
52	XXV; 0.40; 9. 08. 1977	сыцияг тип	същата	15418	28	-28,5	10,88	АЕ	пак там	
53	От насипа; 1. 06.1978	сыцият ТПП	същата	15736	29	31 1	9,‘20	АЕ	пак гам	
54	5; в яма ; 25. 05. 1978	сыцият тин	същата	15705	29 -	-30	12,40	Л!	табл. 50 12	
55	111"; 0,60; 18. 08.1978	сыцият тип	сыцата	13594	28 -	-29	9,72	АЕ	табл 50/14	
56	4; 1,00; 26. 05. 1978	сыцияг тип	сыщи а	15717	25 -	-27,5	8,25	АЕ	табл. 51/20 табл. 51/20 табл. 51/21 табл. 52/25 табл. 52/32 табл. 53/40	
57	И; 0,60; 21. 04.1978	сыцият гин	сыцата	15632	30	-30,5	13 50	АЕ		
58	4; 0,20; 20 04 1978	сыцият тип	сыцата	15634	27	31	12 40	АЕ		
59	24; 0,60; 12. 04. 1978	сыцият тин	същата	15611	31 —35		11,95	АЕ		
60	10; ниво на подложката 17. 06. 1978	сыцият тип	сыцата	16329	26,1 —	-32	12,32	АЕ		
61	9; 1 80, 23. 05 1978	сыцият гип	сыцата	157ООЛ	25.5-	-29	13 40	АЕ		
62	25; 0,20; 3. 04 1978	сыцияг тип	сыната	15601	25,5-	-26	8,10	АЕ	пак там	
63	11"; 1,00; 14. 07. 1978	сыцият гип	с ыцата	16550	25,5-	-26	8,25	АЕ	пак там	
64	111; 0 10; 13 08 1978	СЫЦИЯГ 1ИН	сыцата	13542	30	-31 1	13,11	ЛЕ	табл. 53/ ЮЛ табл. 53/41 табл 54 /47	
65	3; 1,60 19. 05. 1978	сыцият ГИИ	сыцага	15689	26 -	-26.5	9,22	АЕ		
66	22; 0,40; 27. 09. 1978	сыцият гни	с ыцата	15728	27,2-	-28	9^5	АЕ		
67	XV111; 0,40; 12. 08. 1977	СЫЦ11ЯТ 1ИП	сыцата	13526	32 -	-33	6 89	АЕ		сдностранна, без изображение от опака-
68	13; 1,6; 17. 05. 1978	анонимна, клас	В (1030/35 1012)	15685	‘27 -	-28,5	12,10	АЕ	табл. 55	та страна, иснанесен
69	VIII"; пиво на подложката; 28- 07. 1978 11"; ниво на подложката ; 25. 07. 1978	сыцият тип	съща га	16478	28,5-	-29	12 95	АЕ	пак гам	
70		сыцияг гип	същата	16468	28,9-	30,1	10.46	АЕ	пак там	препечатана пърху
71	13; 1,60; 6. 06. 1978	СЫЦИЯГ 1ИП	същата	16305	27 -	28,2	9,35	АЕ	пак там	Л-2, вариант 40
72	4; 0,80, 20. 04 1978	сыцият гин	съшага	15629	23 -	-25	5,11	АЕ	пак там	
73	XIX; 0,80; 14. 08. 1976	сыпият тип	същата	13629	29 -	-31	9,44	АЕ	пак там	
74	111; 0,40; 17. 08. 1978	същия тип	същата	13593	27,5-	-28	10,15	АЕ	пак там	
75	13; 0,60; 11. 07 1978	анонимна, клас	С (1012—1050)	16339	27 -	-30	8,80	АЕ	табл. 60/С табл. 60/Д	
76	XV111; 0,46; 11. 08. 1976	анонимна, клас	Л (1050 1060)	11896	29 -	31	8,18	ЛЕ		препечатана върху
77	25; 0,20; 6. 04. 1978	Констангип X i	и Евдокии (1050 1067)	15602	24,5-	-25.5	7,16	АЕ	табл 64/8 пак там	клас В
78	8; 100; 18. 07. 1978	сыцият тип	същата	16458	25 -	26,5	5,97	АЕ		
79	11; 1,20; 5. 05. 1978	сыцият 1ИП	същата	15644	25,5-	-26	6,95	АЕ	пак там	
80	42; 0,60; 14. 08. 1978	Константин X -	-с:1м(1059 1067)	13630	24 -	-27	3.53	АЕ	табл. 64/9	
1 1	2		1		-1 1	5 1		6	7	1	8	1
81	12; ни iioirbpxiiocrr.'i; 3. Об. 1978	СЫЦИЯГ ТПП	сыца га	16508	26	27	3.68	АЕ	пак гам	
82	21; 0,60; 12. 04. 1978	СЫЦНЯТ ГИИ	съща га	15612	24	—24,2	5,24	Ар	пак гам	
83	23; 0.40; 25. 05. 1978	Роман 1V (1068—1071)		15714	26,5	—29	9,31	АЕ	табл. 65/8	
81	111; 0.40; 15. 08. 1978	Исак 11 (1185	1195)	13541	25,5	—27	2,75	В	М Хенди габл. ХХ111/9	13 пробита в средата
										и н.п (ранена
85	4; ннво на подложката, 21. 07. 1978	Алексий 111 Ангел (1195—1203)		16463	20 6	—23.2	2.30	В	табл ХХП1/1—4	
86	VI; 0,40. 8. 08. 1977	сыцият run	с ы цата	—	25	26	3,30	В	пак там	
87	XXXIX; 0,20; 9. 08. 1976	бьлгарска имитация (1200- 1207)		11814	22,5	25	3,31	В	табл. XX1V/1 -5	
88	3, 0,60; 12. 07. 1978	сыцият тип	сыца га	16344	16,5	-21.5	1,18	В	пак там	
89	10; 1,40; 26.05. 1978	СЫЦИЯГ тип	съшата	15715	22	22,8	1,25	в	пак там	енлескана
90	2; 0,80; 22. 01. 1978	сыцнят тип	сыцата	15635	26	-28	2,95	в	пак там	
91	III; 0,801 19. 08. 1976	бьлгарска имитация В (1206—1208)		369	17	-15	1,1 1	в	табл. XX1V/10-11	
92	12; пиво на подложката; 5. 06. 1978	бьлгарска ими!	ация С (1208 1218)	157 19	21	- 23	2,06	в	табл. XXV/1—5	лорос П->
93	40; 0,40; 12. 08. 1976	сыцият тип	сыцата	13522	18	-21	0.90	в	пак там	дорос 11|фр.1Гм,
94	iVn; 0,02; 3 07. 1978	СЫЦНЯТ ТПП	сыцата	16331	21	-20	1.75	в	пак там	лорос 11, и iiipaiicii.i
95	2; 0,40; 11. 04. 1978	латинска имитация А (1208 — 1261)		15607	15	-16	0.54	в	табл. XXIX 1—3	
96	11; 0,40; 15. 04. 1978	сыцияг гни	сыца га	15623	14,5	-19	1,28	в	пак гам	
97	11; 0.80; 25. 01. 1978	СЫЦИЯТ ГИЛ	сыца га	15612	14	-20	0,75	в	пак там	отсечена вьрху слу-
										член фрагмент с
										|риъгь.1на форма
98	11; 0.80; 25. 04. 1978	СЫЦИЯТ IIIII	сыцата	15611	18	-19	0,95	в	пак там	
99	13; 0,02; 13. 04. 1978	сыцият тип	сыца га	15618	16,5-	-16,5	1,26	в	пак там	нопзносепа
100	2; 1.20; 27. 04. 1978	сыцият тпп	с ыцата	15647	17	-23	1,26	в	пак там	
101	7; над подложката; 24. 07. 1978	сыцияг тип	сыца га	16165	15	-17	1,00	в	пак гам	
102	8; 0.80; 17. 07. 1978	сыцият тип	сыцата	16352	16	20,5	2,30	в	пак там	
юз	7; нивото на подложката ; 28. 07. 1978	същият тип	сыца га	16176	10	-19	0,50	в	пак там	фрагмсш половинка
104	11»; 1,20; 18. 07. 1978	сыцият тип	сыцата	16454	14	-17	0,10	в	пак там	
105	15; 1,00; 16. 06. 1978	сыцият тип	сыцата	16315	18,5-	-22	1.61	в	пак там	обратно изкорубена
106	VIII"; над подложката 24. 07. 1978	СЫЦИЯТ ТПП	сыца га	16467	12	-15,5	0.45	в	пак там	номинал-серия 111 с
										„дръжчица*
107	3; 0,60; 11. 07. 1978	сыцият тип	с ыцата	16340	18	-21.5	1.68	в	пак там	
109	5; 1,00; 13. 07. 1978	сыцияг ГИИ	сыцата	16316	14	-17.5	0.58	в	пак там	И.31 (ранена
ПО	42; 0,80; 18. 07. 1978	СЫЦИЯТ ГИП	сыца га	16161	19,5	-20	1,48	в	пак мм	пробита
111	1, 0,20; 7. 07. 1978	СЫЦИЯГ ГИИ	сыцата	16317	17,5	-18.6	1.2.5	в	пак там	
112	V; 0,40; 12. 08. 1976	латинска имитация В (1208 1261)		13525	16	-17,5	0,80	в	табл. ХХ1Х/4-6	
113	111; 1,00; и гроб до дясната ръка на по-	СЫЦИЯТ ГИП	съшата	368	17	-21	0.87	в	пак там	
	гребания; 24. 08. 1976									
114	20; 0,40; 27. 04 1978	латинска имитация С (1220 1261)		15726	12	-19	1,08	в	табл. ХХ1Х/7—9	
115	9, 0 40; 18 04 1978	СЫЦНЯТ тип	сыцата	15626	17	-10,5	0,61	в	пак там	полопннка
116	IV"; 0,20; 6. 07. 1978	сыцият тип	сыцата	16336	19	-20	1,80	в	пак гам	изпр тепа
117	V; 0,40; 13. 08. 1976	сыцият тин	съшата	13543	16,5	-19	1,01	в	пак гам	
118	22; 0.20; 27. 05. 1978	латинска имитация Е (1220—1261)		15697	12	-12,1	0,60	в	|абл. XXVI/1	фрагмент, четвъртннка
119	3 над подложката; 24. 07. 1978	латинска имитация 1- (1220 -1261)		16162	20	-26	0,75	в	табл XXV1/2	отрязана
120	11; 0.40; 19. 04 1978	латинска имитация G (1220—1261)		15617	11	—14,5	0.90	в	габл. XXV1/3	фрагмент, четвъртннка
121	14; 0,60; 17. 05. 1978	латинска имитация Н (1220 1261)		15686	9	-15	0.53	в	табл. XXV1/5	половинка
122	От насипа; 11. 07. 1978	СЫЦНЯТ ТИП	съшата	16343	11	-17	0,65	в	пак там	полонянка, отрязана
123	12; пиво над подложката ; 3. 06. 1978	латинска имитация М* (1220 1261)		16307	20	-23	1,68	в	Д. Меткалф/29	с отчупени крашцл
124	12; пиво па подложката; 5. 06. 1978	латинска имитация N (1220 1261)		15748	15	16	0.90	в	Хенди Т. XXVL11	четвъртннка
125	17 нипо на подложката ; 28.07. 1978	СЪЩИЯТ ТИП	съшата	16477	II	-18	0,91	в	пак там	отрязана и фрагментирани
126	14; 0.40; 26.04. 1978	латинска имитация R (1220 1261)		15645	9	-19	0,58	в	табл. XXV1/6—7	половинка
127	42; 0,80; 18. 07. 1978	СЫЦИЯТ ТИП	съшата	16460	12	-14	1.15	в	пак там	отрязана силно
128	V"; 1,00; 18. 07. 1978	СЪЩИЯТ ТИП	същчта	16455	13	-15	0,88	в	пак там	същото състояние
1	1	2	/	3	1	4	1 5	1 6	1 7	1	1	9
129	11; 0,20; 11. 04. 1978	латинска имитация А Солун (1208—1224)	15608	22 —23	1,76	В	табл. XXIX/10—2	
130	5; 0,40; 12. 04. 1978	същият тип същата	15610	9 —17	0.16	В	пак там	половника
131	VI; на повърхността ; 11. 08. 1976	същият тип същата	11895	7 —16	0,45	в	пак там	третипка
132	21; 0,40; 25. 05. 1978	латинска имитация С Сопун (1224—1208)	15713	14 —15	0,55	в	табл. XXIX/19	
			18-21	16173	1,95	в	табл. XXXVII/8	ромбовидна, пробита във
133	6; пиво на повърхността; 26. 07. 1978	Теодор Комнин Дука (1224 -1230)						върха
			17—20	16653	1,02	в	табл. XXXIX/6	третинка от голямомодул-
134	2; 1,20 18.07. 1978	Мануил Комнин Дука (1230—1237)						на монета
135	22. 0,20, 22. 05. 1978	същата датировка	15696	10,5—20,5	0,75	в	габл. XXXIX/7	половинка
136	4; 0,40; 11. 07. 1978	Йоан Комнин Дука (1237 1214)	16312	8,6—12	5,42	в	И. Иорданок/14	номинал, серия III
137	10; 1,00; 3. 05. 1978	Йоан III Ватацп (1222—1251)	15651	16 —16	0,00	в	И. Йорданов табл. 27,6	малкомидулпа
138	9; 0,80; 22. 04. 1978	неопределена по тип (2/4 XIII в.)	15636	15 - 18	1.01	в	—	фрагментнрана
139	42; 31. 07. 1978	с ыцата датировка	16179	8 —9	0,25	в	—	безформен фрагмент
140	42 сондаж ; 31 07. 1978	сыцата датировка	16480	9 —11	0,38	в	—-	фрагмент
141	2; 0.80; 13. 07. 1978	сыцата датировка	16345	11 —12	0,45	в	—	фр ггмент, серия III
142	6; 1,20; 28. 07.1978	същата датировка	16464	13 —13	0,40	в	—	фрагмент с триъгълна
								форма
143	VI»; 0,40; 16. 08. 1976	същата датировка	15583	14,8—15,1	0,75	в	—	без изображение, пена-
								несено
144	11; 0.60; 20. 01 1978	Мннчо (Мнцо) (1256—1263)	15631	25 —25	2,30	в	Г. Герасимов	
115	13; 0,10; 01. 1978	същия г владегел	15621	26 —26	2,30	в	пак там	
146	III"; 0,60, И 07. 1978	сыпият владетел	16341	25.5—28	2,55	в	пак там	поизправспл
147	10; 1,80, 25. 05. 1978	същия г владетел	15710	25,5—27	2,46	в	пак там	счупена на две
148	3; 0,20; 6. 04. 1978	Константин Асеп (1257—1277)	15603	20 -25	2,47	в	Н. Мушмов/12—15	пропечатана върху типа
								па троп
		III. Южна крепостна стена		на вътрешния град				
149	Сек. 3; 22; 0,80; 16. 08. 1978	Исак II (1185—1195)	15977	23,2—25,6	2,87	в	М. Хенди табл. XX/12	
150	Сек. 3; 8; 0.80; 17. 08. 1978	Алексий III (1195—1203)	12982	20 —23	1,86	в	габл. XXIII/1	корозирала, изправена
151	Сек. 3; 0,20; 2. 08. 1978; 24	същият владетел и дата	15952	9,5—21	0 70	в	пак там	половинка
152	Южна порта 163—232; 0,20; в яма;	българска имитация С (1208—1218)	7430	20 —25	2,08	в	табл. XXV 1—4	
	10. 08. 1970				1,25	в	пак там	
153	Южна порта па 3 м южно в г входа в се-	същата датировка	529	20,5—21				
	всрозападното помещение; 25. 08. 1952				1,87	в	табл. XXIX 1—3	
154	Сек. 3; 19; 0,90; 30. 08. 1978	латинска имитация А (1208 -1261)	16663	20,5—20				
155	Сек. 3; 20; 0,80; 30. 08. 1978	същата да тропка	16661	18,9—22	1,17	в	пак там	
156	Сек. 3; Ог насипа ; 16. 08. 1978	сына га датировка	15976	17,2—17,5	1 81	в	пак там	
157	Сек. 3; 22; 0,60; 4. 08. 1978	същата датировка	15958	22,1—21	1,30	в	пак там	проядеиа ог корозия
158	Сек. 3; 22; 0,80; 29. 08. 1978	същата датировка	15992	14 —18,5	0,92	в	пак там	
159	Южна порта, пред входа па севсрозапад-	латинска имитация С (1220- 1261)	526	21 —22	1,32	в	табл. XXIX/7—9	
	ното помещение; 1949							
160	Сек. 3; 15; 0,80; 24. 08. 1978	латинска имитация Е (1220—1261)	15197	16 - 17	0.71	в	табл. XXV1/1	фрагмент
161	Сек. 3; 19; 0,90; 30. 08. 1978	латинска имитация В Солуп(1208—1224)	16002	20 —23,5	1,92	в	габл. XXIX 10	изправена
162	Сек. 3, 23, 0,80; 30. 08. 1978	Теодор 1 Ласкарш (1208—1222)	16003	13 —14	0,62	в	табл. XXIX 19	
163	Сек. 3; 22; 0.80; 23. 08. 1978	сыцага датировка	15992	18 —23	2,30	в	пак там	лорос 13
161	Сек. 3; 22, 0,60; 4. 08. 1978	същата датировка	15957	20 -22	0 90	в	табл. XXXI 1—5	с ь всем пройтена от корозия
165	Сек. 3; 9; 0,60; 15. 08. 1978	пикейска 2/4 на XIII в.	16974	16 —18	0,82	в	—	провоъгълиа пластинка
166	Южно от кв. А; 0,80; 21. 09. 1951	Теодор Комнин Дука (1224 1230)	527	30 — 31 „5	3,05	в	габл. XXXVIII 1	
167	Сек. 3; 21; 0,60; 15. 08. 1978	Мануил Комнин Дука (1230—1237)	15975	14,5—16	0,15	в	габл. XXXIX/10	поминал, серия III
168	Южна порта, от разбъркания наспи на	Иван Асеп 11 (1218—1211)	525	25.5—29	2,42	в	Н. Мушмов/1—5	
	входа па северозападното помещение; 1949	Константин Асен (1257—1277)	52g	22.5—23	1,85	в	Н. Мушмов 11 —15	пробита
169	Южно от кв. А ; 0,80; 21. 09. 1951							
170	Сек. 3, 15; О,6о; 25. 08. 1978	Иван Александър (1330—1371)	15998	19,8—20	1,65	АР	Н. Мушмов(86—102	
171	Сек. 3; 15; 0,80; 24. 08. 1978	същият владетел	15996	19,5—20	1,30	АР	пак там	
ьо
4^
> 1	2	1	3	1	4	1 5	1 6	7	1	8	1	9
		IV. Северна крепостна	стена	на вътрешния град				
172 Сек.	III; 20 м южно от прпвоъгълната	Никифор 11 (963—969)	13744	21 —25	1,30	АЕ	Ф Гриерсон тобл. 11/7	силно износена
кула;	; 7. 04. 1977							
173 На 14,4 м от отточния канал, на 2,2 м		анонимна, клас А-1 (976—970)	13703	28 —29	6,85	АЕ	табл. 18/2	иренечатана върху монета
изгочно от кур пшата на правоъгълната								от Никифор И
кула;	18 04. 1977							
174 Сек.	III; XVIII; 0,50; 28. 04. 1977	анонимна, клас А-2 (976—1030/35)	13738	26 —28	8,45	АЕ	табл. 51/24	
175 Сек.	111; VIII; 0,50; 28. 04. 1977	същата датировка	13739	29.5-30	11,66	АЕ	табл. 51/21	
176 Сек.	III; V; 0,80; 17 08. 1976	същата датировка	13771	29 —30	12,87	АЕ	габл. 19/8	пробита, износена
177 Сек.	III; XVIII; 0.50; 29. 04.1977	анонимна, клас С (1065—1070)	13744	25,5—25	6,45	AI-	табл. 61	
178 Сек.	111; VII-1; 0.65; 16. 08. 1976	Мануил I Комнин (1143—1180)	13470	30,5—31	4.28	В	М. Хенли габл. XV, 11	
179 Сек.	III; Vll-1; 0,50; 6. 08. 1976	същият кладется	13471	19 —20,1	1 82	В	табл. XVI 10	грнжлшю орязаи 1
180 Сек.	III; VIII-1; 0,65; 16. 08. 1976	Исак II Ангел (1185—1195)	13169	27 - 30	4,27	В	табл. XX 9	
181 Сек.	111; XVIII-1, 0,20; 22. 04. 1977	българска имитация С (1208—1218)	15712	23,5—21	5,50	В	табл. XXV/I 5	гебела пластика, лорос, Ik
182 Сек.	III; X; 0,50; 27. 04. 1977	същата дата	13728	20—22	2.37	В	пак там	пробита, трос II,
183 Сек.	III; ниво па банкета; 1976	същият тип	13183	20—22	1.28	в	пак там	очунена, лорос П2
184 Сек.	111; XVII-1; 0.40; 24. 04. 1977	латинска имитация А (1208—1261)	13719	17—17	1,25	в	габл. XXIX I 3	
185 Сек.	III; X1II-1; 0,60; 28. 04. 1977	същата датировка	13732	13,5—16,1	1.10	в	пак гам	
186 Сек.	111; XVII-1, 0,30; 26. 08. 1976	същата датировка	13478	20 —21	1,35	в	пак гам	
187 Сек.	III; X-l; 0,60; 25. 04. 1977	латинска имитация С (1220-1261)	13727	12,1—15	1.15	в	габл. ХХ\ 1/3	
188 Сек.	III; XVll-1; 0,50; 28. 04. 1977	латинска имитация 01 (1220—1261)	13755	14 —17	0,75	в	Д. Меткалф,36 10	
189 Сек.	III; XVII-1, 0,20; 22. 04 1977	латинска имитация Р (12'20 1261)	13711	18,5—22	1,75	в	М Хенли Табл. XXVII 3	
190 Сек.	III; XVII-1; 0,20; 22. 04. 1977	латинска имитация R (1220—1261)	13710	14 —20	1,13	в	табл. XXVII/7	2/3 фрагмент, пробита
191 Сек.	III, XVIII-1; 28. 04. 1977	латинска имитация S (1220—1261)	13733	9,8—10	0,39	в	табл. XXVII/8	1/5 фрагмент
192 Сек.	HI; XVI-1; 0,60; 28. 04. 1977	латинска имитация Т (1‘220—1261)	13734	14,5—20	2,10	в	габл. XXVII 10	малък модул
193 Сек.	III; XVIII-1; 0,30; 1976	латинска имитация А Солун(1208—1224) 13482		17,5—18	0,92	в	габл. XXIX, 10	
194 Сек.	Ill, XV-1; 0,20, 22. 04 1977	латинска имитация С Солуи(1208—1224) 13709		16,5 18	0,67	в	габл. XXIX 17	лорос II1
195 Сек.	111; XVII; 0,50; 28. 04. 1977	Неопределена (2/4 на XIII в.)	13736	9 —10	0,45	в	—	фрагмент, злличен
196 Сек.	III; XIV; 0,60; 29. 04. 1977	същата датировка	13843	7 —9,5	0,60	в	—	същото съсгояние
197 Сек.	Ill; от насипа; 28. 08 1976	Теодор Светослав (1300—1322)	14484	20 —20.5	1,17	АР	Н. Мун1мов,40	
198 Сек.	I; на 1 м от външната стена на по-	Иван Александър (1331—1370)				АР	Н. Мушмов/86—102	
следната правоъгълна кула; 1974			13713	20	1,40			
И. Източна крепостна стена на вътрешния град
199	Сек. И; 76; 3,20; 22. 07. 1977	анонимна, клас А-2 976—1030,35	173	28,2—30	8,80	АЕ	Ф. Гриерсон табл. 50 9
200	Сек. И; 8; 1,30; 11. 07. 1977	анонимна, клас В (1030—1()42)	71	26,2—31,2	9,90	АЕ	табл. 55 В
201	Сек. И; 8; 2,70; 18. 07. 1977	анонимна, клас С (1042—1050)	171	26,1—29	7,36	АЕ	табл. 60,С
* За да се избегне ненужного описание на намерените при разкопките монети, известии от други публикации. се възпрме настоящего кагалогнзиране. При означението на метг/.гите сплавы са използхвзни следните съкращения : АЕ — мед, В — билон, АР — сребро.

ПРОУЧВАНИЯ НА ВЪНШНАТА КРЕПОСТНА СТЕНА В ПРЕСЛАВ
Райю Рашев
Двете каменни стени, ограждащи укрепе-ната територия на Преслав, образуват форти-фикацнонната система, която няма аналогии сред центровете на Първото българско царство. Този факт обяснява и оправдава внима-нието, отделяно на проучванията на укрепи-телните съоръжения в Преслав. Но докато изучаването на вътрешната крепостна стена се намира в много напреднал етап, данните за външната стена са крайне недостатъчни. Една от причините е нейната голяма дължина, въз-лизаща на около 9,5 км. Това затруднява системного й проучване и на сегашния етап се налага да се задоволим със сведенията, конто ще предложи разкопаването на отделив отсечки. Тъй като устройството на крепостния зид по цялото му протежение ще е аналогично, по-важно е да се изеледват такива пунктове, където могат да се очакват останки от порти и кули, чиито план и устройство ще предложат данни за съпоставяне с аналогичны съоръжения на вътрешната стена По-долу ще изложим резултатите и наблюденията от проучването на две съоръжения по външната стена на Преслав.
Първият проучен участък попада на северната линия на стената (обр. 1). Тук тя следва посока от изток към запад по северния склон на възвишението, отделящо Румска река от протичащата през съвременния град Дервишка река. В по-голямата си част останките й лежат под улицата, край която се редят край-ните южни къщи на съвременния град. През 1974—1975 г. по тази улица започна прокар-ване на водопровод, който достигна до пресеч-ката с ул. „Хан Омуртаг". При продължението на водопровода на изток по ул. „Маршал Толбухин" между улиците „Хан Омуртаг" и „Шиш-ман“ през 1976 г. строителните машини попад-наха на стар градеж от варовикови блокове. Изкопните работы бяха спрени и през май тук бяха извършени разкопки1.
След свалянето на насипите се установи, че в проучения сектор попада част от крепостната стена с неизвестно досега съоръжение към нея (обр. 2—4). От суперструкцията на стената са запазени само шест варовикови блока на външното лице и пет на вътрешното (средни размери 0,40 —0,3—0,30 м). Крайни-
те два блока откъм запад на външното лице имат слабо изразен цокълен ръб и са по-висо-ки с 0,15 м от лежащите до тях четири блока, чиято повърхност днес е силно напукана и носи следи от изтрИване (обр. 5). Не е изклю-чено да става дума за потерна, чиято широчина не може да се определи, тъй като не е запазена източната й страница. В по-голямата си част трасето на стената е очертано от субструк-цията, широка 2,90 м. В най-горната си част
Обр. 1. План на крепостните стени в Прее.we (по К. Шкорпил и Д. Овчаров) с местата на проучените сектори
Обр. 2. Ситуация на проучения участък от стената с бастиона
Плиска — Преслав. 4 София, 1985
215
Обр. 3. Общ изглед на изкопа
Обр. 4. План на проучения участък от
стената с бастиона
тя е изградена от речей чакъл, изравнен с тънък слой бял хоросан. върху който са били наредени блоковете от най-долния ред на суперструкцията. Един сондаж до външното й лице даде възможност да се види устройство™ й в дълбочина (обр 6). Изкопът за основата е вкопан в чиста кафяво-червена глина и в горната си част е по-широк с 0,20 м. На дъното му са били набити пилоти с необикновено голяма дължина — 1,10 м. Както може да се съди от
овъглените им останки и оставените отпечатъ-ци, това са необелени кръгли колове с диаметър в горната част 0,08 м. Те са били забити на 0,30 м под дъното на изкопа и са достигали почти до горния край на субструкцията, пре-минавайки през цялата й височина (обр. 7). Средното разстояние между тях е 0,25 м, сле-дователно на 1 м2 са били набити 25 пилота. След набиването им основата е била изградена в следния ред. На дъното на изкопа е насипан
216
пласт от речни волутъци и чакъл с дебелина 0,10 м. Над него лежи слой от трамбована глина с дебелина 0,30 м. Следват нов слой от речей чакъл с дебелина 0,10 м и нов слой от глина с дебелина 0,15 м. Най-горе се проследява пласт с дебелина 0,35 м, съставен от чакъл и речни волутъци, примесени с глина.
Пред външното лице на стената се издава под прав ъгъл силно издължен четириъгълен масив (обр. 4). Връзката му с куртината днес се проследява само в подложка, но е ясно, че е свързан конструктивно с нея. Тъй като широчината му не позволява оформяне на помещение в приземисто и вътрешността му е плътно запълнена, очевидно е, че се говори за правоъгълен бастион — един неизвестен еле-мент сред крепостните съоръжения в Преслав. Бастионът се издава пред фронта на куртината заедно с цокъла си на 6,60 м (без цокъла 6,20 м) Широчината му с двустран ните цокли е 3,30 м (без цоклите 2,50 м). Суперструкцията е запазена на височина до третия ред. По лицата са наредени дялани варовикови блокове с дължина 0,25—0,70 м и височина 0,25—0,35 м (обр. 8). Не се забелязва правилно редуване на надлъжно и иапречно поставени блокове. Вътрешността на бастиона е запълнена с дялани варовикови блокове и ломени камъни (обр. 9). Наблюдава се стремеж към хоризонтално под-реждане на камъните по линията на лицевите блокове. Спойката е бял хоросан, примесен с речна баластра. Фугите между лицевите блокове са гладко обмазани с хоросан, в който е добавена ситно счукана тухла. Суперструкцията започва от нивото на цокълните блокове, но не ляга върху тях. За да се получи пълен напречен разрез на бастиона, възстановяваме структурата на неговата подложка по данните от сондажа до външното лице на куртината, приемайки, че и под бастиона тя е имала аналогично устройство (обр. 9).
При голямата дължина на външната стена трябва да се очаква, че подобии бастиони са се редували на равни интервали най-малко по северния участък, където крепостта е най-уязвима. При изкопни работа на около 100 м западно от новооткрития бастион между ули-ците „Хан Омуртаг“ и „Петрини" е било забе-лязано аналогично съоръжение, издаващо се пред стената2. Тъй като разстоянието между описания по-горе бастион и северната порта на външната крепостна стена е 237 м, между тях би трябвало да се намира още един бастион.
По своето устройство бастионът съществе-но се различава от кулите на вътрешната крепостна стена, но е почти еднакъв по структура и размери (6,60—3,30 м) с издаващите се навътре от стената масиви при двете порти на външната стена (6,30—3,50 при северната3, 6,50—3,80 и 6,20—3,60 и при южната)4.
В насипа, който покриваше останките на стената и бастиона, се намериха два профили-рани с объл торус капака за зъбери (обр. 10) Те принадлежат към известимте в Преслав типове капаци5. Големият е двустранно про-филиран и има дължина в основата си 0,90 м,
Обр. 5. Цокълни блокове до външното шце на стената
Обр. 6. Изглед от субструкцията на стената
Обр. 7. Графичен изглед от субструкцията на стената
Легенда: 1—р^чен чакъл и волутъци, 2—гита, 3—здрав терен
Обр. 8 Източното лице на бастиона
28 Плиска — Преслав. 4
217
Обр. 9. Напречен разрез на бастиона
височина 0,50 м. Малкият е дълъг 0,50 м, висок 0,30 м, едностранно профилиран, с плосък гръб. Покрай външната стена са откривани малки® и големи7 капаци и на други места, което показва, че те сабили използувани едновременно. Може би капаците от големия размер са увенчавали зъберите на портите и ба-стионите, а малките — на куртината.
Навсякъде край външното лице на стената бе установено строителното ниво, маркирано с тънък пласт хоросан и варовиков трошляк. Западно от бастиона на това ниво се очертаха четири ями с размери 0,60—0,60 м, дълбоки 0,40 м, разположени симетрично на стената и бастиона (обр. И). Те бяха запълнени с варовиков трошляк, а дъната им са неравно
Обр. 12. Железни стрели и бронзоеа тока
Обр. 11. Ями западно от бастиона
Обр. 13. План на Южната порта (по Ст. Станчев)
218
""""«мнмтянмминнямпмияимвНЯ
Обр. 14. Общ изглед към портата
Обр. 15. План на Южната порта
219
Обр. 16. Изглед от субструкцията на западното крыло на портата
Обр. 18. Следи от пилоти в субструкцията на източно то кри w
О 20	40	60	80	100см
1—1 -I I II || ! 4—1
б
Обр. 17.а — субструкция на западното крило на портата; б — субструк-ция на източното крило на портата
Легенда: I — речей чакъл и волутъци; 2 — глина; .3 — естествен чакълест слой
обмазан» с хоросан. Засега предназначението нм остава неясно.
Върху строителното ниво лежеше култу-рен пласт, наситен с фрагменти от добре поз-ната в Преслав керамика от IX- XI в. Преобладават парчетата от гърнета без дръжки с украса от врязани линии. По-малко е коли-чеството на фрагментите от съдове със сива повърхност и украса от излъскани линии. Срещат се фрагменти от зеленоглазирани кани и паници. На нивото на цокъла на бастиона, на 3 м източно от него и I м северно от стената, се намери бронзова монета от Констанс (337—351)8. Отсъствието на други материали от това време показва, че се говори за случайна находка, която няма отношение към дати-
ровката на стената. Заедно с керамиката се откриха шест железни острия за стрели и една бронзова тока за колан с украса от плоски пъпки (обр. 12). Три от острията за стрели в сечение са плоски (обр. 12 а. г, й), другите имат форма на триъгълник (обр. 12 б), чети-риъгълник (обр. 12 в) и ромбоид (обр. 12 е). За ограничената площ на проучения сектор (250 м2) тяхното количество не е съвсем малко. Този факт не изненадва, тъй като покрай крепостните стени наличието на подобии находки е обичайно, още повече тук, тъй като вероятно битката за Преслав в 971 г. е започна-ла с атака на външната стена откъм север”.
Нови данни за външната крепостна стена постъпиха и от допълнителните проучвания
220
на откритата през 1960 г. от В. Иванова-Мав-родинова южна порта (обр. 1). Според нея гази порта може би не е била главна и е свър-зана с излизания за поправки на стената покрай Тича10. Планът на портата е обнародван от Ст. Станчев1 11. Тя е представена като проход, фланкиран от две издаващи се навътре от стената крила (обр. 13). Външната половина на портата е била намерена силно обезличена, което не позволява със сигурност да се съди за нейния тип. Във връзка с подготовката на портата за консервация през 1978 г. бе из-вършено допълнително разчистване и бе уточнен нейният план.
Разположена е точно в ъгъла на една вътрешна чупка на стената (обр 14, 15). Градежът е запазен само в субструкция. Съставена е от две крила, конто фланкират широкий 3,10 м проход. Крилата се издават пред стената с 1,30 м, а навътре от стената с 6,50 м (западного) и 6,20 м (източното). Общата дължина на портата по оста на прохода е 10,70 м, а по оста на куртината — 9,90 м. Във външната си половина проходът се стеснява от 3,10 на 2,50 м. В северния край на стесняването вероятно е била разположена двукрила врата. Следа от нея е откритият в насипа върху източното крило варовиков блок с кръгло легло за въртяща се дървена ос (обр. 15). Тъй като разстоянието между дву крилата врата и външния край на прохода е значително (4,50), допускаме, че на лннията на вън-шното лице на куртината ще е била разположена падаща врата (катаракта). Не е изключено трета врата да е затваряла вътрешния край на прохода.
От настилката на прохода днес са се залазили само няколко варовикови плочи при външния му край и пред него, където няколко варовикови камъка са вкопани в чакълестия терен и са обхванати в бордюр от речни волутъци. Пред източното крило се намериха няколко дялани варовикови блока, положени направо върху подравнения, леко наклонен към реката терен. Изглежда. те са останки от цокли, каквито вече са установени в сектор от куртината на 100 м източно от портата.
Субструкцията на портата и разчистения участък от стената е изградена от речей чакъл и баластра, взети от коритото на Тича. Най-горе тя е била изравнена с тънък слой хоросан, върху който са били нареждани блоковете от суперструкцията. Два сондажа до вътрешните лица на крилата дадоха възможност да се проследи устройството на основата в дълбочина. Леглото на зида на западното крило (обр. 16, 17 а) е вкопано с 0,20 м в есте-ствения пласт от речей чакъл. На дъното са
(I I 4 4 3 n / S J' tOsw
Обр. 19. Реконструиран план на бастиона и южната порта
нахвърляни речни волутъци, изравнени с пласт от глина, над която следва нов слой речей чакъл, глина и отново чакъл. Аналогично устройство има и основата на източното крило (обр. 17 б). Тук изравнителните слоеве от глина не се забелязват отчетливо. При под-копаването на волутъците от най-долния ред бяха намерени следи от пилоти, забити на 0,30 м в естествения пласт чакъл. Те премина-ват през цялата основа и достигат до нивото, на което са били нареждани блоковете от суперструкцията (обр. 18). Имат кръгло сечение с диаметър 0,08—0,10 м.
Южната порта е аналогична по план и размери с откритата през 1969 г. от Т. Тотев северна порта на Външния град12. Различието между тях е само в стесняването на прохода, каквото не е установено при северната порта. Независимо от това съображенията, изказа-ни за реконструкцията на този тип порти като масивни квадратни кули без помещения в приземисто13 с обитаем етаж над свода на прохода14, важат в еднаква степей и за южната порта. Приликата между двете преславски порти на-лага отново да посочим отбелязаните вече аналогии с портите на аула при с. Хан Крум15 и на южната оградна стена около Малкия дворец в Плиска10.
Проучванията на външната стена в Преслав през 1977—1978 г. изясняват плана на две съоръжения, конто се отличават от портите и кулите на вътрешната стена (обр. 19). Най-характерното за тях е липсата на свобод-ни пространства в приземието Трудно е засега с категоричност да се твърди дали те са един неразвит тип крепостни елементи, конто по време предхождат появата на портите и кулите с помещения в приземието, или са съще-ствували одновременно с тях. Този въпрос е част от проблема за периодизацията на укрепителните пояси в Преслав, чието окончател-но решаване се нуждае от нови проучвания на външната стена.
1 Проучванията в този участък бяха ръководенн от автора с участието на Ж. Аладжов
2 Сведението ми бе съобщено от и. с. П. Георгиев.
3 Т. Т о т е в. Северната порта на Външния град в Преслав и някои наблюдения за градската крепостна стена покрай Тича (р. Камчия). — IIHMB, IX (XXIV), 1973, 306 .307, обр. 3.
4	За Южната порта вж по-дояу.
8	К. Шкорпил. Паметници от столица Преслав. — В: Сб. България 1000 години (927—1927). С., 1930, табл. VI, 1, 3.
° Пак там, с 190.
7	В. И в а п о в а. Южната порта на Вътрешния град в Преслав, нейният градеж н архнтектурен тип.—
221
ИЛИ, XXII, 1959, с. 142, обр. 10. _
8	Монетата е определена от И. Йорданов
11	К Ш к о р п и л Цит. съч , с. 188, бел. 1
10	В. И в а и о в а - М а в р о д и и о в а. Прес-слав. Водач за старините и музея. II изд. Варна, 1966, с. 16, 18.
11	St Stancev L'architecture militaire et civile de Pliska et de Preslav a la lumiere de nouvelles dontiees —Actes du Xlh congres international d.es etudes byzantines. Vol. III. Beograd, 1964, fig. 6.
12	T. Тотев Цнт. съч., 306—309.
13	Пак там, с. 309.
14	В. Иванова - Мавродинов а. Цит. съч., с. 16.
15	В. Антонова, Цв. Дремснзова. Аулът на Омуртаг край с. Цар Крум, Коларовградско (проучвания през 1958 г.) -Археология, II, 1960, 2, обр. 3, 4.
16	К- Миятев. Архитектурата в средновеков-ва България. С., 1965, обр. 26.
222
СЪкРАЩЕНИЯ
ВИСб г нм гнпм ГСУ ИФФ	—	Военноисторически сборник —	Годишник на Народния музей —	Годишник на Нанионалния политехнически музей —	Годишник на Софийский университет. Историко-филологически факултет
ГСУ ФИФ	— Годишник на Софийския университет, Философско-исторически факултет
ЗРАО	— Записки Российского археологического общества
ИАН (ПБАИ) Известия на Археологический институт
ИБАД ИБМ ИВ АД ИГАИМК	—	Известия на Българското археологически дружество —	Известия на българските музеи —	Известия на Варненското археологическо дружество —	Известия Государственной академии истории материальной культуры
ИИД ИНАМ И НМ В ИНМШ ИПр ИРАИК	—	Известия на Исторического дружество —	Известия на Народния археологически музей —	Известия на Народния музей — Варна — Известия на Народния музей — Шумен — Исторически преглед — Известия русского археологического института в Константи. нополе (Абоба — Плиска)
КСИ А ксиимк	— Краткие сообщения Института археологии — Краткие сообщения Института истории материальной куль, туры
МГУ МИ А МПК ПСРЛ РП СпБАН СА ТрВПИВТ ТрГПМ	—	Московский государственный университет —	Материалы и исследования по археологии СССР —	Музеи и паметници на културата —	Полное собрание русских летописей —	Разкопки и проучвания —	Списание на Българската академия на науките — Советская археология — Трудове на Внешня педагогически институт— Велико Търново — Труды Государственного исторического музея
223

—------.----------------------т-т-т.-----—	— ---------
ИА
СЪДЪРЖАНИЕ
Д и м и т ъ р Овчаров. — Укрепителните съоръжения на Пли-слг	ска и Преслав (проучвания и резултати) ...	........ 5
с.	РашоРашев — Земленото укрепление на Плиска.................... 7
А т а н а с М и л ч е в — Разкрпки и проучвания на Южната порта в civ	Плиска (1963 — 1970)................................   16
doi	Вера Антонова, Стоян Вит лянов — Плиска. Занадна
etu	крепостна стена — сектор Север (археологически разкопки
1973—1975)............................................ 44
Тонка Михайлова — Рисунки по западната крепостна стена, сектор Север, Плиска, 1974 г............... . .	79
Людмила Дончева-Петкова — Разкопки на западната крепостна стена в Плиска (проучвания на южния сектор през 1973—1977) .	. .	’............................ 91
Тодор Балабанов — Разкопки на северната и източната крепостна стена в Плиска (1977—1978)............................ 117
Димитър Овчаров — Разкопки и проучвания на източната стена на Вътрешния град в Преслав (1970—1976)................... 132
Ж и в к о Аладжов — Разкопки и проучвания на ранната северна крепостна стена на Велики Преслав........................ .	.	161
Стоян Витлянов — Южната крепостна стена на Вътрешния град на Преслав................................................... 177
Пенс Гатев — Северната крепостна стена на Вътрешния град на
Преслав по данни от разкопките (1973- 1977) .	...	189
Стефан Лиси нов — Графитни изображения и знаци върху източната крепостна куртина на Велики Преслав.................. 201
Иван Йорданов — Монети от разкопки на вътрешните крепо-стни стени на Велики Преслав	........ 207
Рашо Рашев — Проучвания на външната крепостна стена на Преслав ....	..	...	. 215
ПЛИСКА - ПРЕСЛАВ, Т. 4
Редактор В- Евтимов
Худ. редактор В. Паунов
Техн, редактор Д Калинова
Коректор А. Дончева
Изд. индекс 9437
Дадена на набор на 15. X. 1984 г.
Подписана за печат на 27. IX. 1985 г.
Формат 60 84/8 Тираж 900
Печ коли 29,00 Изд. коли 27,24
УИК 29,35
Код 98 9531472511 0636-24-85
Цена 6,12 лв.
Печатница на Издателсгвото на БАН
1113 София, ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 5
Поръчка 29
22