В. ФЛОРОВ
БИБЛИОТЕКА ЗА РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
ТЕХНИК
БИБЛИОТЕКА ЗА РАДИ ОЛЮБИТЕЛЯ
ВЛАДИМИР В. ФЛОРОВ
ЕЗИКНА
РАДИО-
СХЕМИТЕ
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ — ИНЖ. ИЛИЯ ИВАНОВ
Сканиране: Deltichko, обработка: LZ2WSG
10 ноември 2008 година, KN34PC
СОФИЯ, 1976
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА
УДК 821.396.6(023)
Целта на книгата е да помогне на хората, които започват да се занима-
ват с радиотехника и електроника, да се научат да разбират езика на
съвременните електрически схема. В книгата се разказва за основните ви-
доле електрически схема, за използуваните в тях графични означения, да-
ват се кратки сведения за устройството и предназначението на различните
радиоелементи.
Всички обяснения и примера са основани на действуващите съветски стан-
дарта, като специално за българското издание автэрът внесе изменения в
съветското издание, за да бъдат отразени последните предписания на
ГОСТ.
Книгата ще бъде полезна и за българските любители на техниката, и за
специалистите, първо, защото всички те ползуват богатата съветска тех-
нически литература, и второ, защото наиште стандарта се различават
твърде малко от съветските, като тенденцията е стандартите на всички
страна, членки на СИВ, да се уеднаквят. В края на книгата за сведение са
дадени българските стандарта за условните графични означения в електри-
ческите схема.
л Със съдържанието си и достъпната си форма книгата може да бъде по-
мезна за всички любители на радиоелектрониката, учениците от технику-
ите и широк кръг от специалиста, имащи работа с радиосхема.
Владимир Васильевич Фролов
ЯЗЫК РАДИОСХЕМ
Массовая радиобиблиотека, вып. 859
Издательство „Энергия"
Москва, 1974
621.396
ВЪВЕДЕНИЕ
Често наричат втората половина на двадесетия век епоха на радио-
електрониката. Наистина днес няма отрасъл на народното стопан-
ство, науката и културата, където радиоелектронните устройства
да не се прилагат широко.
Интензивното проникване на радиоелектрониката във всички
сфери на човешката дейност доведе до това, че с електронни
уреди работят хора от всички професии и специалности, а да бо-
равят с радиоприемник, телевизор или магнитофон в наши дни
могат даже децата от предучилищна възраст. Но едно е да се
йаучиш правилно да работиш с този или онзи електронен уред,
а съвсем друго — да умееш при необходимост да го ремонтираш,
да го усъвършенсчвуваш или да конструираш нов радиоприемник,
усилвател или друго електронно устройство. В този случай тряб-
ва да знаеш предназначението на радиоелементите, от конто се
конструират уредите, и начините за свързването помежду им. За
това може да се прочете в стотици книги по радиотехника и елек-
троника, конто се издават в Съветския съюз. За да могат да-се
четат тези книги, трябва да се познава езикът на електрическите
схеми.
Електрическите схеми са чертежи, в конто съставните части на
уредите (отделните електро- и радиоелементи или цели групи от
елементи, изпълняващи самостоятелни функции) и връзките (съ-
единенията) между тях са показани условно. В зависимост от
предназначението си електрическите схеми се делят на структур-
ни, функционални, принципни и др.
Най-пълна представа за принципа на действие на един електро-
иен уред дава електрическата принципна схема. На нея всички
електро- и радиоелементи — тези „тухли", от конто са изградени
всички уреди, — са изобразени във вид на специални условии зна-
ци — символи. Системата от символи, наречени условии графични
означения, образува своеобразната азбука на електрическите схеми.
Системи от символи се прилагат в много отрасли на науката,
техниката и културата. Например в химията със символи се оз-
3
начаваг химичниге елементи и връзките между тях вмолекулиге,
в географията — населените пунктове, пристанищата, пътищата,
държавните гранлци и много други, в музиката — тоновете, тех-
ният характер и т. н.
В радиотехниката и електрэниката условните графични означе-
ния играят може би най-голяма роля. Например, за да разберем
устройството на кинопрожекционен апарат или подемен кран, е
достатъчно да имаме техните сборни чертежи с необхоаимия брой
разреза н чертежите на отделимте детайли. Подобии чертежи (на-
пример сборни и електромонтажни) се използуват и в радиотех-
никата, за да се покаже разположението на детайлите вьрху ша-
сито или папела на уреда, начините за тяхното закрепване и
връзките между тях (проводници, кабели, шнурове). По тези чер-
тежи обаче не може да се добие представа за принципа на дей-
ствие на уреда. За тази цел са предназначени електрическите схе-
ма, на конто, както вече казахме, радиодетайлите и всички елек-
трически връзки между тях са означени условно.
Електрическите схеми не са се появили изведнаж. В началото на
развитието на радиотехниката за изобразяване на устройството на
даден радиоапарат са рисували от натура всички негови детайли
и връзките между тях. С течение на времето радиотехническите
устройства стават по-сложни и изобразяването на техните устрой-
ства по този начин става невъзможно. Започнали да опростяват
рисунките на отделните детайли, изпускайки второстепенните по-
дробности, но запазвайки и подчертавайки основното в тях. Напри-
мер бобината, която представлява изолиран проводник, намотан
върху тяло от изолационен материал, започнали да изобразяват
като спирална линия, кондензатора, който в най-простия си вид
се състои от две групи изолирани плочки — във вид на аксоно-
метрично изображение на две успоредни пластинки, а по-късно —
просто с две надебелени успоредни чертички и т. н. За изобра-
зяване на някои радиодетайли са предлагани по няколко условии
рисунки-символи, но от тях са се наложили най-простите по изоб-
ражение, конто най-добре предават основното в радиодетайла и
лесно се запомнят.
Колкото повече са се развивали радиотехниката и електроника-
та, толкова по-очевидно е ставало, че за правилното и еднозначно
четене на електрическите схеми е нужна единна система от ус-
ловии графични означения. Без такава система би бил затруднен
обменът на информация както в рамките на дадена страна, така
и между специалистите от различии страни. Инициатори за съз-
даване на системи от условии означения са ставали производстве -
ни предприятия, технически списания и издателства, конто са за-
4
почвали да разработват и внедряват в практиката нормативни
документа за условии означения в схемите. В наши дни работата
по стандартизация на графичните означения и правилата за съста-
вяне на схемите се извършва във всички промишлено развита
страни от специално създадени за тази цел организации.
Развитието на международната търговия и научно-техническото
сътрудничесзво постави на дневен ред извършването на такава
работа и в международен мащаб. Със създаването на условии
графични означения и правила за съставяне на електрически схе-
ми се заннмават третият технически комитет на Международната
електротехническа комисия (МЕК) и постоянната комисия по стан-
дартизация на Съвета за икономическа взаимопомощ на социали-
стическите страни (СИВ).
В Съветския съюз работата по стандартизация на условните
графични означения и правилата за съставяне на схемите е започ-
нала вреди повече от 20 години. Осноьи на съвременната си-
стема за означения са били положени в междуведомствените нор-
мали „Система на чертожното стопанство“ (МН СЧХ), конто са
били валидни в радиоелектронната промишленост в периода от
1952 до 1963 г. За редица условии означения (главно за елемен-
ти на електротехнически схеми) в 1955 г. е бил разработен
ГОСТ 7624—55. В 1964 г. той е сменен от по обширен и по-съ-
вършен ГОСТ 7624—62. Този стандарт действуваше до 1 януари
1971 г., когато беше въведена Единната система за конструктор-
ски документация (ЕСКД), съставна част на конто са Държавните
стандарти за условии графични означения в схемите и стандар-
тите за правилата за съставяне на схемите. Стандартите на ЕСКД
са задължителни за прилагане във всички отрасли на промишле-
ността. Неспазването им, както неспазването на всеки държавен
стандарт, се третира като нарушение на закона.
В тази книга се разглеждат единната система за условии гра-
фични означения в електрическите схеми, принципите за създава-
нето на тези означения, видовете схеми и тяхното предназначение
основните правила за тяхното съставяне и четене.
Когато радиотехниката и електрониката са правили първите си
стъпки и арсеналът от средствата им е бил малък, наборът от
условии графични означения — тази своеобразна азбука на радио-
схемите — се е помествал на една-две страници от книга или,
списание. Сборникът от стандарти на условии графични означения
на ЕСКД днес съдържа повече от 300 страници, на конто са поме-
5
стени повече от 1000 символа. Очевидно е, че да се запомни такова
количество означения би било просто невъзможно, ако стандар-
тите установяваха условии означения за всяка разновидное г на
електрорадиоелементите и устройствата. Затова единната система
за условии означения е построена на така наречения поелемен ген
метод: стандартите на ЕСКД установяват условии означения на
основните (базови) елементи на символите, с помощта на конто
може да се създадат означения на кои да са радиоелементи и
устройства.
6
1.	ВИДОВЕ СХЕМИ
Преди да разгледаме различимте типове схеми, конто се използу-
ват в радиоелектрониката, е целесъобразно да се запознаем с ни-
кои термини, установени от ГОСТ 2.701—68 за означаване на
съставните части на радиоелектронните устройства и уреди. Съ-
гласно този стандарт съставна част от радиоелектронен уред, кон-
то изпълнява определена функция и не може да бъде разделена
на части, конто имат самостоятелно функционално предназначение
(резистор, кондензатор, транзистор, електроннолъчева тръба и т. и.)
се нарича е л е м е н т; съвкупност от елементи, обединени в един-
на конструкция (клетка, блок и т. и.) — устройство; съвкуп-
ност от елементи, конто не са обединени в единна конструкция,
но изпълняват съвместно определена функция (НЧУ, модулятор,
тригер и др.) — фу и кци о на л на трупа. Всяка от споменати-
те части ще наричаме функционална част, ако елементът,
устройство™ или функционалната трупа изпълняват в радиоелек-
дронния уред определени функции.
Най-общите сведения за радиоелектронния уред съдържа
структурната схема, на конто са показани основните функ-
ционални части на уреда и връзките между тях. До въвеждането'
на ЕСКД такива схеми са се наричали скелетни схеми или блок-
схеми. В съвременната радиоелектроника под блок се разбира
част от уреда, изпълнен във вид на отделна завършена конструк-
ция. Някои блокове (например блок-усилвател, захран-
ващ блок) имат самостоятелно функционално предназначение,
други (например блокове, обединяващи в себе си елементи от раз-
личии функционални групи) нямат такова предназначение. Следо-
вателно схемите, конто показват функционални части, тяхното
предназначение и връзките между тях, не могат да се наричаг
блок-схеми. Именно затова в ЕСКД схеми от такъв тип се нари-
чат структурни.
Структурните схеми се съставят в първите етапи на проектира-
не на радиоелектронни уреди, когато функционалните части, не-
обходими за решаването на задачите, поставени в техническото
7
задание, се определят по-уедрено. Тези схеми се използуват
особено много при запознаване с принципиге на работа на уреди-
те при експлоатация, а също така и в техническата литература.
Нека за момент си представим, че сме проектанти, получили
Фиг. 1
задание да се разработи просто радиоприемно устройство за на-
деждно приемане на сигналите на местните радиостанции със
слушалки. Очевидно такова устройство трябва да съдържа анте-
на, трептящ кръг за отделяне на сигналите на избраната радио-
станция, детектор за преобразуване на модулираните високоче-
стотни сигнали в трептения с ниска честота, нискочестотен усил-
вател с токозахранващ източник и телефонна слушалка. Ако
изобразим всички изброени части на приемника във вид на пра-
воъгълници, съединим ги с прави линии със стрелки, показващи
посоката на предаване на сигнала от една функционална част към
друга и впишем в правоъгълниците наименованията на частите,
конто те изобразяват, ще получим структурната схема на прием-
ного устройство, показана на фиг. 1.
Може да възникне въпросът: защо правоъгълниците, означа-
ващи частите на приемника, са разположени именно в такъв ред?
Отговорът е прост: разположението на правоъгълниците на схе-
мата съответствува на последователността на преобразуване на
сигнала, а за да бъде това най-иагледно, всички правоъгълници,
с изключение на означаващия токозахранващия източник, са
разположени в един ред отляво надясно. Токозахранващият из-
точник не участвува непосредствено в преобразуването на сигна-
ла и затова неговото означение е разположено под усилвателя.
От структурната схема на приемного устройство се вижда, че
лриетите от антената високочестотни трептения постъпват в треп-
тящпя кръг, където става отделяне на сигналите на избраната ра-
8
диостанция от сигналите на други радиостанции. От трептящия
кръг високочестотните сигнали се подават на детектора, в който
те се преобразуват в електрически трептения с ниска честота.
Тези трептения се усилват от нискочестотния усилват ел и постъп-
Фиг. 2
ват в телефонните слушалки, където се преобразуват в звукови
трептения. Захранването на нискочестотния усилвател се осъще-
ствява от токозахранващия източник.
По такъв начин, без още да знаем от какви точно елементи
ще бъде направен приемникът и как те ще бъдат свързани по-
между си, по структурната схема може да се определи, разбира
се, в най-общи черти, принципът на работа на приемного устрой-
ство, предназначението на неговите функционални части и тяхно-
то взаимодействие. По структурната схема обаче не може да <е
съди за особеностите на функционалните части и детайлите, от
конто те се състоят, и за процесите в отделяйте части и в при-
емного устройство като цяло. За тази цел са предназначени прин-
ципните електрически схеми, на конто се показват всички елемен-
ти на радиоелектронните устройства и всички връзки между тях.
На фиг. 2 е показана принципната схема на приемника,
чиято структурна схема е показана на фиг. 1. Тук всички елемен-
ти на приемника са изобразени условно във вид на стандартни
графични символи. Правоъгълниците изобразяват резистори, две
успоредни чертички — кондензатори, четири полуокръжности, раз-
положени на една линия — бобина и т. н. Характерна особености
на условните графични означения са тяхната простота и наглед-
ност. При това графичните означения на кондензатора, резистора,
транзистора, слушалките, бобината и другите елементи са съвърше-
но различии помежду си и освен това се отличават по размери
9
и по дебелините на линиите, с конго са начергани. Означениятэ
на кондензаторите с постоянен и променлив капацитет се отлцча-
ват само по това, че кондензаторът с променлив капацитет е за-
чертан с наклонена стрелка, означаваща регулиране (в дадения
случай регулиране на капацитета).
На схемата всички елементи на приемника са показани с тол-
кова броя изводи, колкото имат реалните детайли, а изводите са
съединени помежду си по определен начин, което дава възмож-
ност да се проследят по схемата електрическите вериги, да се
разберат протичащите в приемника процеси. Електрическите връз-
ки са показани на схемата с точки в местата на пресичане на
линиите, конто изобразяват проводници. До условните означения
на елементите са поставени техните позиционни означения, съ-
стоящи се от една или няколко букви, според вида на дадения
детайл (/?—резистор, С — кондензатор, L — бобина, Ан — антена,
Т — транзистор, Тф— слушалка, Э — галваничен елемент; Д—по-
лупроводников диод, В — превключвател) и цифри, означаващи
номера на еднотипните елементи в схемата.
От принципната схема на приемника се вижда, че трептящият
кръг се състои от паралелно съединени бобина с феритна сърце-
вина (надебелената линия, успоредна иа символа на бобината) и
кондензатор с променлив капацитет С1. Детекторът, състоящ се
от диода Д1, резистора R1 и конде нзатора С2, е включен към
извод от бобината L1, а сигналът от неговия изход през конден-
затора СЗ постъпва на базата на транзистора Т1, който работи в
стъпало на нискочестотен усилвател. В колекторната верига на
транзистора е включена слушалката Тф1. Захранването на транзи-
стора се осъществява от галваничния елемент Э1 през превключ-
вател В1, чиито контакти са показани на схемата в отворено съ-
стояние. Това е едно от правилата, конто спазваме при съставя-
нето на схемите: схемите винаги се начертават във вида, отгова-
рящ на изключено състояние на елементите.
От принципната схема можем да узнаем типорете на използу-
врните полупроводникови елементи (диод Д9Б, транзистор МП41),
съпротивленията на резисторите и капацитетите на кондензатори-
те (указани до техните позиццоини означения), разсейваните мощ-
ности иа резисторите (наклонената чертичка в символа на рези-
стора означава мощност 0,25 W), напрржението на токозрхранва-
щия източник (1,5 V), а също така някои други особености на
елементите. Например двете полуокръжности и чертичката в сим-
вола на телефонните слушалки показват, че те са електромагнит-
ни. В същото време на схемата няма указание за конструкцията
и размерите на елементите. Действително, за да разгледаме проце-
10
сите, протичащи в приемника или друг радиоуред, не е необхо-
димо да знаем как е изпълнена например бобината (диаметър на
основата, марка на проводника, еднослойна или многослойна щ-
мотка и др.), каква конструкция има кондензаторът с променлив
капацитет, какви са размерите и формата на токозахранващия из-
точник, резисторите, слушалките и др. Ако тези сведения се да-
ваха на схемите, те само биха отвличали вниманието с ненужни
подробности, което би затруднявало ползуването им.
При разработка на конструкцията на радиоелектронните уреди
се ръководим от из<скванията за удобство при работа с тях,
удобство при монтажа им, осигуряване на свободен достъп до
елементите при настройка и ремонт. По тези сьображения елемен-
тите, отнасящи се към дадено стъпало на уреда, се разполагат
понякога в далече отстоящи едно от друго места на шасито или
панела, а елементи от различии стъпала се разполагат на едно
Място. В други случаи разположението на елементите се диктува
от изискването да се сведат до минимум паразитните връзки меж-
ду тях (например в многостъпалните високочестотни усилзагели)
или от необходимостта да се осигурят минимални габарити на
уреда.
Условните графични означения на елементите на принципните
схеми се разполагат така, че да дават най-нагледна представа за
процесите, протичащи в уреда. Затова взаимодействуващи си еле-
менти, изпълняващи заедно определена фукция (например елемен-
тите на трептящ кръг, на нискочестотен усилвател и др.), се из-
образяват на близко разстояние един от друг, а функционалните
груии се разполагат в последователността на преобразуването на
сигнала. При това входните вериги (антена, трептящ кръг) се
изобразяват в лявата част, а изходните (нискочестотен усилрател,
високоговорител) — в дясната част на схемата.
Всички електрически връзки се показват на принципната схема
Като правило във вид на хоризонтални и вертикални линии, при
Това условните графични означения се разполагат така, че по въз-
можност тези линии да бъдат по-къси и да не се пресичат. По
том начин разположението на условните означения на елементите
на принципната схема в никаква степей не отразява разположе-
нието на елементите в уреда и е подчинено само на изискването
за удобство при четене на схемата.
Принципните схеми се използуват при конструиране, настройка,
контрол, експлоатация и ремонт на радиоапаратурите. Тези схеми
понякога са единствените документа, по конто може да се изучи
принципът на действие, да се намери и отстрани неизправност,
възникнала в радиоуреда. На основата на принципните схеми се
11
разработва конструкцията на уредите и най-после те се използу-
ват в учебните пособия и в друга радиотехническа литература.
Но принципните схеми не винаги са удобни за изучаване на
работата на сложен уред, състоящ се от голям брой елементи.
В този случай, ползувайки принципната схема, на която са пока-
зани всички елементи и всички връзки между тях, е много труд-
но да се ориентираме в пронесите, протичащи в отделяйте части
и в целия уред, да изясним ролята на функционалните групи и
отделните елементи в тези процеси. Казано по друг начин, прин-
ципната схема в такъв стучай се оказва излишно подробна, съ-
държа ненужна информация. В същото време структурната схема,
показваща само функционалните части на уреда, се явява недо-
статъчно подробна за изучаване на пронесите, протичащи в уреда.
Затова са получили разпространение функционалните
схеми, заемащи междинно положение между принципните и
структурните схеми и обединяващи в себе си характерните осо-
бености на двете. Функционалните схеми се използуват при про-
изводство и експлоатация на радиоапаратурите; тяхното съставяне
често е необходимо при проектиране на радиоуреди преди разра-
ботката на принципната схема.
Частите на уредите, чието предназначение не изисква особени
пояснения, се означават на функционалните схеми, както и на
структурните схеми, във вид на правоъгълници (като изключение
усилвателите понякога се изобразяват на структурните и функ-
ционалните схеми във вид на триъгълници), а групите от елемен-
ти и отделните елементи, конто участвуват в процесите, протича-
щи в уреда, и изпълняващи в тях главна роля, се изобразяват в
разгънат вид с използуване на условните графични означения,
приети за принципните схеми. Например, ако трябва да се поясни
процесът на детектиране в простая радиоприемник и ролята на
елементите на детекторното стъпало в този процес, можем да се
ограничим с разкриване на съдържанието само на това стъпало,
а останалите да се изобразят, както и на структурната схема, с
правоъгълници със съответни надписи (фиг. 3).
Разгледаните типове схеми са предназначени главно за изучава-
не на принципа на работа на даден уред и в зависимост от типа
си дават нагледна представа за неговата функционална или еле-
ментна структура.
Друг тип схема ни е нужна, когато трябва да направим даден
Уред, да го настроим, да го контролираме или ремонтираме в
процеса на неговата експлоатация. За да монтираме един уред,
правилно да го отрегулираме, да намерим и заменим повреден в
процеса на производство™ или експлоатацията елемент, да от-
12
<рием в уреда даден проводник, за да се убедим в неговата ця-
тост, ни е нужен чертеж, на който са показани проводниците,
шнуроьете и кабелите, с конто са изпълнени всички свързвания
между елементите, местата на тяхното свързване (клеми, куплун-
Фиг 3
ги, проходни изолатори и др.) и освен това да е показано разпо-
Ложението на елементите в уреда.
Такъв чертеж е схемата на електрическите съеди-
нения. На тази схема елементите, както и на принципната схема,
се изобразяват във вид на условии графични означения, а в някои
случаи във вид на опростени контурни рисунки на реалните еле-
менти. До условните означения се дават позиционните означения
на елементите в съответствие с принципната схема и техните ти-
пове (понякога и номиналните им параметри), показва се марки-
ровката на изводите, ако тя е нанесена на елементите (в някои
случаи маркировката се показва на схемата даже ако я няма на
елемента), цоклите на електронните лампи и др. Всички провбд-
ници, шнурове и кабели се показват по правило като отделни ли-
нии, но за да не се претрупва чертежът с много голям брой ли-
нии, понякога онези линии, конто са в едно направление, се сливат
в една. Близо до мястото, където те се включват към изображе-
нията на съответните елементи, те се разделят отново и се мар-
кират по някакъв начин, за да бъде възможно да се проследи
всяко съединение поогделно.
Показаната на фиг. 4 схема на съединенията в простия прием-
ник илюстрира това нагледно. Освен елементите, изобразени на
принципната схема, на фиг. 4 са показани и други детайли, конто
не играят роля при изучаване принципа на действие на приемника,
но са необходими при неговия монтаж и експлоатация. Това са:
гнездото Гн1 за включване на антената, двугнездовият куплунг
Ш1 за включване на щепселната вилка на слушалките, клемите
Кл1 и Кл2 за присъединяване на захранващия елемент, монтаж-
13
ните уши П1 — П8. Повечето от детайлите на приемника са
монтирани на монтажната платка. Изключение правят гнездото
Гн1 и куплунгът UI1, конто са поставени на страничните стени
на корпуса. За удобство при ползуването на схемата стените на
Дясда стена
ляпа стена
Мшшж платка
Фиг. 4
корпуса заедно с тези детайли условно са разгънати в повърхни-
ната на чертежа. Такъв метод се използува и при начертаването
на схемата"на съединениятсГ на по-сложни уреди.
Ако броят на проводниците, шнуровете и кабелите не е голям,
данните за тях се показват около линията, която изобразява да-
дено съедк нение, а ако те са много, данните се дават в таблица,
в която се нанасят номерът на проводника, адресът на неговото
включване (устройство, елемент, контакт), марката му, сечението
и цветът. В нашия пример броят на проводниците е малък и за-
това данните за проводниците са показани непосредствено на схе-
мата на приемника (буквите а и б в кръгчета, поставени на ли-
ниите за връзка, означават калайдисан меден едножилен провод-
ник с диаметър 0,5 mm и многожилен проводник с нолихлорвинилна
и копринена изолация МГШВ със сечение 0,14 mm2).
Както вече казахме, в някои уреди разположението на елемен-
тиге и съединителните проводници трябва строго да се спазва.
Такива уреди не могат правилно да се монтират, ако се ползува
даже схемата на съединенията. Такива схеми не служат и при
14
серийно производство, когато монтажът на всички уреди трябва
да бъде идентичен и да съответствува на утвърдения образец,
по конто се осъществява контрсл и приемане на готовите из-
делия.
Фиг. 5
В подобии случаи се използуват електромонтажни чер-
т е,ж и, на конто се изобразяват не само детайлите, проводниците,
шнуровете и кабелите, но се дават и всички необходими данни
за монтажа. Електромонтажните чертежи се изпълняват в същия
мащаб, както и сборните чертежи. За разлика от схемите на съ-
единенията на електромонтажните чертежи елементите се изобра-
зяват във вид на контурни очертания, като се запазва външното
сходство на изображението със самите елементи и, което е най-
главното, те се разполагат на същите места на шасито или пане-
ла, където те са разположени в самия уред. Само в случайте,
когато елементите се закриват един друг, техните изображения
се изместват, за да се покажат скритите съединения, но при това
над изместените изображения задължително се поставя надпис
„изместено". За по-голяма изразителност на чертежа контурите
на електро- и радиоелементите, конто се поставят при сглобява-
Н£то преди монтажа, се изобразяват с тънки линии, а елементите,
поставяни при монтажа — с нормално дебели линии. Както и на
схемите на съединенията, елементите, монтирани на стените, на-
М1иращи се на различии говърхнини, се разгъват заедно със сте-
ките в равнината на чертежа. Електромонтажният чертеж на при-
емника е показан на фиг. 5.
15
Разгледаните схеми на съединенията вътре в даден уред се
използуват рядко. В радиоуредостроенето по-широко са разпро-
странени схемите на външните съединения. Такива
схеми се разработват обикновено за сложимте уреди (установки),
за да се покажат връзките между блоковете, пултовете и други-
те влизащи в тях устройства. На схемите на външните съедине-
ния съставните части на установките се изобразяват във вид на
правоъгълници, но за разлика от струуктрните схеми се показват
всички връзки между тях с указания за марките на проводниците
и кабелите, а така също всички места за тяхното включване (куп-
лунги, контактни пера, проходни изолатори и др.). На основата на
тези схеми се разработват чертежи на уплътнителите и закрепва-
нето на проводниците, шнуровеге и кабелите, конто съединяват
устройствата, влизащи в установката. Схемите на външните съ-
единения се използуват също така при монтаж, настройка, кон-
трол, експлоатация и ремонт. Често такава схема е единственият
документ, на който са показани електрическите съединения меж-
ду блоковете на установката или системата, тъй като пълни
принципни схеми на такива сложни уреди обикновено не се раз-
работват.
На практика се срещат случаи, когато е необходимо да се по-
кажат външните съединения на даден уред, да се укаже с какви
проводница или кабели и къде той трябва да се включи. За тази
цел се разработват схеми на включване. Уредът, за който
се разработва такава схема, се изобразява във вид на правоъгълник,
а неговите входни и изходни елементи (куплунги, клеми и др.) —
във вид на условии графични означения, при това те се разпола-
гат в контура на уреда приблизително така, както е дей-
ствителното им положение в самия уред. Проводниците и кабе-
лите се показват на тези схеми с отделни линии, като се дават
вадресите“ на тяхното външно включване. При необходимост се
дават също така марките, сеченията и цветът на проводниците,
а също и някои характеристики и наименования на външните ве-
риги (напрежение, честота, вид на сигнала и др.).
В радиоуредостроенето се използуват и други типове схеми,
например общи, комбинирани, съвместни и схеми на разположение.
Общите схеми например служат за нагледна представа за
съставните части на сложни радиотехнически и електронни си-
стеми (уреди, пултове, стойки и др.) и връзките между тях при
експлоатация. Такива схеми се използуват при запознаване със
системите, а така също при контрол и експлоатация.
Схемите на разположението имаг за основна цел да
покажат взаимного разположение на съставните части на изде-
16
лието (например блоковете в един стенд). В никои случаи на тяк
се изобразяват също така помещението или местнсстта, където
са разположени съставните части на изделието.
Някеи радиоуреди съдържат електрически и неелектрически
елементи, конто при работа си взаимодействуват по определен
начин. За да се даде пълна представа за устройството и принци-
па на действие па такива уреди, се използуват комбинирани
схеми, на конто се показват всички елементи на уреда и всич-
ки съществуващи в уреда връзки между елементите.
Понякога на един чертеж се поместват два типа схеми, на-
пример принципна схема и схема на съединенията. В много слу-
чаи това дава известии удобства при запознаване с устройството
на уреда, а също така при неговата настройка или ремонт. Таки-
ва схеми са получили наименованието съвместени. Всяка схе-
ма в този случай се изготвя по правилата, установени от стан-
дарта за съответния тип схема.
2.	УСЛОВИИ ГРАФИЧНИ ОЗНАЧЕНИЯ В СТРУКТУРНИТЕ
И ФУНКЦИОНАЛНИТЕ СХЕМИ
Казахме, че в структурните схеми функционалните части на уре
да се показват уедрено. Такива части могат да бъдат: функцио-
налните групи (мултивибратор, усилвател и др.), отделни устрой
ства (захранващ блок, лентов филтър и др.) и отделните елементи
(електроннолъчева тръба, високоговорител и др.). Функционалните
групи и устройства се изобразяват на структурните схеми във
вид на правоъгълници и квадрати, а елементите — във вид на
условии графични означения, приети за принципните схеми. За да-
Се отличи на схемата една функционална част от друга, вътре в
квадратите и правоъгълниците се поставят надписи с наименова-
нието на частите. Когато броят на функционалните части е го-
лям, надписите се заменят с поредни номера, а тяхната разши-
фровка се дава в таблица, конто се помества до схемата.
Но докато условните графични означения на принципните
схеми се запомнят лесно и заюва разчитането им не отнема мно-
го време, правоъгълниците и квадратите на функционалните схеми
изглеждат еднообразно. С цел да се подобри нагледността на
структурните схеми, вътре в правоъгълниците и квадратите са
започнали да поставят различии знаци, конто придават на услов-
ните означения индивидуалност и мнемоничност. Обаче до 1971 г.
в Съветския съюз нямаше стандарт, установяващ единна система,
на този вид условии означения.
2 Бзик на радиосхемите
17
В ЕСКД означенията за структурните и функционалните
схеми се дават от ГОСТ 2.737 — 68. Базов (основен) елемент на
всяка функционална част на уреда е квадрат, правоъгьлник или
триъгълник. Предназначението на дадената част на уреда се по-
Фиг. 6	Фиг. 7
казва от разположените в нея означения: специални знаци, букви,
знаци за вида на тока и напрежението, опростени изображения
на осцилограми, графики и т. н. Например генераторът се изоб-
разява във вид на квадрат с буквата Г, а в квадрата, означаващ
усилвател, се поставя триъгълник, чието острие сочи посоката на
предаване на сигнала. В квадрата, означаващ филтър, се поставя
знакът ~ (синусоида), косо зачертан, в записващо или възпроиз-
веждащо устройство (магнитофон) — означение на акустичната
глава (фиг. 6).
С помощта на специални знаци може да се охарактеризира
принципът на действие на устройството. Ако е необходимо на-
пример да се покаже, че устройството е предназначено за запис
(приемане), на долната страна на квадрата или на линията за
електрическата връзка се изобразява точка и стрелка (фиг. 7),
чието острие е насочено от източника на сигнала към схемата. В
условното означение на възпроизвеждащо устройство (приемник)
стрелката има обратна посока, а в устройство, предназначено за
запис и възпроизвеждане (предаване и приемане), се изобразяват
две стрелки с противни посоки, но без точка.
Ако е нужно да се покаже формата на генерираните треп-
тения, вътре в квадрата освен буквата Г се поставят знаци, кон-
то опростено възпроизвеждат осцилограмата на съответните на-
прежения: синусоидални (~), правоъгълни (_~|_), трионообразни
(д\) или с друга форма (фиг. 8)
Един уред понякога може да съдържа няколко генератора,
работещи на различии честоти или в различии честотни диапазо-
ни. В 1ози случай в условното означение на генератора се изоб-
разяват дга или три знака на синусоида, което позволява да се
18
различи генератора на звукова (?«) и радиочестота (^) от гене-
ратора на ниска (промишлена) честота (~). Ако честотата на ге-
нерале ра може да се измени, знакът на синусоидата в условного
означение се зачертава със знак за регулиране — стрелка под 45°.
Фиг. 8	Фиг. 9
Както ще бъде показано по-нататък, този знак се използува мно-
го при условните графични означения, когато е необходимо да
се покаже регулиране на някакъв параметър на елемента или
устройството.
Условните символи на различните усилватели са прости и
патле дни. Усилвателите могат да се означават и във вид на
триъгълник (фиг. 9 а). Знаци, характеризиращи вида на усилвате-
ля или принципа на работала му, съгласно стандарта се поставят
само когато усилвателят е показан по този начин. Ако трябва
например да се даде броят на усилвателните стъпала, в три-
ъгълника се пише съответната цифра (фиг. 96), магнит ният усил-
вател се разпознава по опростения символ: три една до друга
полуокръжности, средната от конто е пресечена с вертикална
черта, която означава магнитопровода (фиг. 9 в). За означаване на
регилируеми усилватели се използува знакът за регулиране, като
с него се пресича символът на усилвателя, както това е показа-
но на фиг. 9 г.
За означаване на филтрите на структурните и функционал-
ните схеми известно време са се използували крайно опростени из
ображения на техните честотни характеристики. Обаче тези оз-
начения не са достатъчно нагледни и затова ЕСКД е установила
за филтрите нови лесно запомнящи се символи. Както е известно,
филтрите служат за разделяне на трептения с различна честота.
Така нискочестотният филтър пропуска добре всички трептения,
конто са под определена честота и не пропуска трептенията с
честота, по-висока от нея. За да се изрази това свойство на нис-
19
кочестотния филтър, в иеговою условно означение се изобразя-
ват две синусоиди, като горната от тях се зачертава (фиг. 10 а).
Това означава, че филтърът ле пропуска високите честоти (над
граничната чес гота) и обратно, пропуска ниските (под граничната)
Фит. 10
Фиг. 11
честоти (долната синусоида не е зачертана). При високочестотния
филтър картината е обратна. Зачертана е долната синусоида
(фиг. 106), което показва, че този филтър не пропуска ниските
честоти, а високите преминават през него с незначителни загуби.
Като се съобразим с казаното, не е трудно да разберем
условното означение на лентовия филтър, предназначен за отде-
ляне на дадена честотна лента (фиг. 10 в). Режекторният филтър
(фиг. Юг) изпълнява обратната задача: пропуска свободно всич-
ки честоти освен определената честотна лента.
В условните означения на филтрите за първи път се срещ-
нахме със знака за отрицание (линия, зачертаваща синусоидата).
Доскоро подобии знаци се използуваха само за означаване на
изтриващите Магнитки глави (кръстче) и за свръхвисокочестотни
филтри, конто спират определен тип вълни (линия, пресичаща
буквеното означение на типа на вълната). В стандартите на
ЕСКД знаците за отрицание в условните графични означения се
използуват често. Освен за изтриващите магнитни глави знакът
за отрицание се иэползува в условните означения на филтрите за
смущения. В зависимост от честотния диапазон в символите на
тези устройства се изобразяват една, две или три синусоиди и се
зачертават с кръст. Знакът, означаващ страчична честотна лента
с отстранена носеща честота, също съдържа знака за отрица-
ние— наклонена чертичка, пресичаща символа на носещата честота.
Много просто са построени условните графични означения на
устройствата, предназначени за отслабване на сигнала (атенюато-
ри), за изменение на неговата фаза и за задържане на сигнала
20
за известно време (закъснителни линии). Символите на тези
устройства (фиг. 11) съдържат буквените означения на съответ-
ните измерителни единици(йВ— децибел — логаритмична единица,
която изразява отношения на напряжения или мощности на сиг-
нали) или математическите
означения на величините
(ф — фаза на сигнала, Lt —
време на закъснение на сиг-
нала).
Условните означения на or- aj	g]
раничителите съдържат също
символа на синусоида. Огра- фИг 12
ничителите са устройства за от-
еляне начастта от сигнала, която е под определено ниво (частта над
това ниво не минава през ограничителя — отрязва се), над определено
ниво (частта под нивото се отрязва) или частите от сигнала между гор-
ното и долното ниво. Нивата на ограничение се изобразяват с хоризон-
тални отсечки, пресичащисинусоидата. Условните означения наогра-
ничителите за големи (а) и малки (б) сигнали и на двустранен ог-
•раничител (в) са показани на фиг. 12.
Устройствата за корекция на честотните характеристики, за
свиване или разширяване на динамичния диапазон на сигнала се
изобразяват на схемите във вид на квадрат, като в него се
поставя опростен чертеж на съответната графика. Така условни-
те означения на устройствата за отделяне на високите или нис-
ките честоти съдържат графики, напомящи честотните характе-
ристики на подобии устройства (начупени линии) — вж. фиг. 13 а и б.
В означенията на устройствата за свиване на динамичния диа-
пазон (намаляване на разликата между малките и големите ам-
плитуди) се използува крайно опростена графика на зависимостта
на амплитудата на изходния сигнал от амплитудата на входния
сигнал: горната линия, която е наклонена към абсцисната ос,
символизира свиването на динамичния диапазон (фиг. 13 в). В екс-
пандерите (разширители на динамичния диапазон) се решава об-
ратната задача и затова графиката в тяхното условно означение
има обратен характер (фиг. 13 г). На долната страна на квадрата
се поставя стрелка, която показва посоката на преобразуване на
сигнала.
По друг начин са построени условните означения на устрой-
ствата, предназначени за преобразуване на тока, напрежението
или честотата. При тях площта на квадрата или правоъгълиика е
разделена на две или три части. Например символът на преобра-
зувателя на променлив ток в постоянен (изправител) представля-
21
ва разделен с един диагонал квадрат (фиг. 14 о). В лявата му
част е поставен знак за променлив ток (синусоида), а в дясната —
знак за постоянен ток (къса хоризонтална черта). В условного
означение на преобразувателя, който изпълнява обратната задача,
Фиг. 14
Фиг 13
са сменени местата на знаците за вида на тока (фчг. 14 6).
Стрелките на долната страна на квадрата показват,  както обик-
новено, посоката на преобразуване. Ако преобразуването не е
свързано с изменение на вида на тока (например трансформатор,
умформер — преобразувател на постоянен ток), стрелки не се
поставят (фиг. 14 в и г).
Не се показва посоката на преобразуване на сигнала и в оз-
наченията на преобразувателите на честота (фиг. 15). Тук харак-
терът на преобразувателя се пояснява или с индекси на букве-
ните символи (честотата се преобразува в честота /2), или във
вид на математическо действие. Така в означението на умножи-
теля на честота изходният сигнал се означава във вид на произ-
ведение (л/), а в означението на делителя на честота — във вид
на частно (f/л).
Фиг. 16
Фиг. 15
За означения на устройства, в конто се осъществяват по-
сложни преобразувания на сигнала (модулация, детектиране), се
използуват правоъгълници, разделени на три части (фиг. 16). В
22
лявата част на тези символи се поставят знаци, характеризираЩи
входная сигнал, а в дясната — изходния. В средната част на пра-
воъгълника при необходимост се поставя знак, характеризиращ
подаваната на устройството носеща честота. Тези знаци са по-
Фиг. 17
строени на основата на синусоидата. Например знакът, означа-
ващ носеща честота с две странични ленти (т. е. пълният спек-
тър на модулирано високочестотно трептение), прелставлява сим-
вол на синусоида, зачертан в средата с къса вертикална линия.
Тази линия символизира носещата честота, а половинките на си-
нусоидата— страничните честотни ленти. Като пример на фиг. 16
са показани условните означения на най-често срещаните в . ра-
диотехниката устройства: амплитуден модулатор и амплитуден
детектор със звукова честота на изхода.
Подобии условии графични означения се използуват в прин-
ципните схеми на СВЧ-уредите, където за редица устройства са
неприемливи други начини за изобразяване. Наред със символи
на основата на квадрат и правоъгълник в техниката на СВЧ се
използуват означения на двуполюсници във вид на равностранен
триъгълник, циркулатори във вид на кръг със стрелка, разкло-
нители на енергия и двойни тройници във вид на ромб.
На фиг. 17 а като пример е показано означението на индук-
тивна нееднородност в тракта на предаването (в означението на
капацитивна нееднородност знакът „бобина" се заменя със знака
„кондензатор"), иа фиг. 17(> — означението на граничен атенюа-
тор, на фиг. 17 в — на трираменен циркулатор и на фиг. 17 г —
на четирираменен разклонител.
23
яи съставени от означения на
Фиг. 18
Подобии графични означения на функционални възли ,се из-
ползуват в схемите на устройствата на цифровата изчислителна
техника. Принципните схеми на електронните изчислителни маши-
отделни електрорадиоелементи, са
много обемисти и не са нагледни.
Но при цялата си сложност тези
устройства са изградени от огра-
ничен брой еднакви функционал-
ни възли: тригери, мултивибрато-
ри, усилватели на ток и напреже-
ние, шифратори, дешифратори, по-
вторители и др. Показването на
вътрешната структура на тези въз-
ли на принципните схеми би било
излишна информация, затруднява-
ща съставянето и четенето на схе-
мите. За специалиста, конто разра-
ботва схемите на устройствата на
изчислителната техника, е важно
да знае от какви функционални
възли може да се създаде устрой-
ството и е съвсем безразлично от
какви електрорадиоелементи са
изградени самите възли. С това
се обяснява фактът, че при съста-
вянето на функционалните и прин-
ципните схеми на устройствата на цифровата изчислителна тех-
ника отдавна вече се използуват само обобщени символи на
функционални възли, подобии на означенията на функционал-
ните групи в структурните и функционалните схеми на другите
радиотехнически уреди.
Като пример на фиг. 18 са показани два вида условии гра-
фични означения на някои логически елементи, установени за
схемите на устройствата на изчислителната техника от ГОСТ
2.743—68: конюнктор (елемент И — фиг. 18а), дизюнктор (еле-
мент ИЛИ — фиг. 18 6), инвертор (елемент НЕ — фиг. 18в) и еле-
мент на Шефер (И-НЕ — фиг. 18 г). Входовете на елементите са
разположени отляво, а изходите — отдясно.
В елемента И (схема на съвпадение) изходният сигнал се
появява само в случая, когато на всичките му входове са пода-
дени едновременно сигнали. При липса на сигнал макар само на
един вход на изхода сигнал няма. В елемента ИЛИ (събирателна
схема) изходният сигнал се появява при по тъп ване на сигнал н
24
един от входовете или на двата входа. В инвертора (схема на
отрицание) изходният сигнал съществува само при липса на сигнал
на входа. За разлика от елементите И и ИЛИ инверторы’ има
само един вход и един изход. Логическото отрицание (НЕ) се
състои не само в наличие или липса на изходен сигнал при из-
чезване и появяване на сигнала на входа, а има по-широк сми-
съл. Например ако на входа на инвертора постъпи отрицателно
напрежение, на изхода ще се появи НЕ-отрицателно, т. е. поло-
жително напрежение. Логическото отрицание на изхода се озиа-
чава с кръгче на изходната свързваща линия.
С по-сложна зависимост са свързани входните и изходните
сигнали в логический елемент И-НЕ(фиг. 18 г), който е комбина-
ция от конюнктор и инвертор. Тук при отсъствие на сигнал на
входа или при постъпване на сигнал на един от входовете изход-
ният сигнал съществува. Ако обаче са подадени сигнали иа двата вхо-
да едновременно, изходен сигнал няма да се получи. Както и в
условного означение на инвертора, логическото отрицание на из-
хбда на такъв елемент се означава с кръгче.
3.	УСЛОВИИ ОЗНАЧЕНИЯ В ПРИНЦИПНИТЕ СХЕМИ
ЕВОЛЮЦИЯ НА УСЛОВНИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
ОСНОВНИ СИМВОЛИ
С някои условии графични означения на електро- и радиоелемен-
тите се запознахме при разглеждането на принципните схеми на
радиоприемного устройство (фиг. 2). За съставяне на схемата да-
же на такова относително просто устройство бяха необходими
повече от десет символа. Общият брой на графичните условии
означения, използувани за съставянето на съвременните радио-
електронни уреди, може да се оцени на много стотици.
Приемната Г-образна антена, която се състои от няколко па-
ралелни проводници, е била изобразявана отначало на . схемите,
както е показано на фиг. 19 а. Стремежът да се опрости озна-
чението на антената е довел до това, че са започнали да я из-
образяват във вид на тризъбец, запазвайки при това всички
елементи на първоначалното означение (фиг. 19 <J). По-късно този
символ е бил опростен още, като са изключени проводниците на
хоризонталната част (фиг. 19 л), а след това и траверсата, с по-
мощта на която в реалната конструкция се осигурява определе-
но разстояние мджду проводниците (фиг. 19 г).
В 20-те години на страниците на радиотехническите списания е
25
могло да се срещнаг никое ко символа за означаването на енте-
на (фиг. T9 в—ё). Съвременният символ на ан1ената(фиг. е
наследил никои черти на своите предшественици и се използра
като общо означение, т. е. в случайте, когато не е необходимо
да се уточни типът на антената.
За означаване на телефонните слушалки също са били пред-
лагани по различно време различии означения (фиг. 20 а — д).
Едно от тих, опростено възпроизвеждащо изображението на две
слушалки, съединени с дъга от стоманена лента (фиг. 20 д), се
е използувало до 60-те години. ГОСТ 7624—62 установи за на-
ушните слушалки, използувани в проводниковата връзка и в ра-
диовръзката, единно означение, което напомни вида отстрани
на наушна телефонна слушалка в традиционно конструктивно
изпълнение (фиг. 20 е). В този вид символът е оставен и в ГОСТ
2.741—68, който влиза в ЕСКД.
В продължение на цялата история на развитието на радиотех-
никата балонът на електронната лампа е бил изобразяван ту във
вид на окръжност, ту във вид на овал. Много време е изминало,
преди да се установи единен символ за управляващия електрод на
лампата — решетката. Тя е била означавана и във вид на разрез
на тънка пластинка с отвори, и във вид на вълнообразна или
зигзагообразна линия (фиг. 21 а — д'), докато най-накрая не е било
намерено означението, което се използува и днес — прекъсната
26
линия (фиг. 21 е). До въвеждането на ГОСТ 2.731—68 тази ли-
ния се е чертаела със същата дебелина, както и символите на
балона и другите електроди на лампата. Согласно ЕСКД решет-
ката се означава с по-тънка линия.
Отоплителната жичка откачало е изобразявана във вид на въл-
нообразна или права линия,
по-късно — във вид на дъга
от окръжност. С появата на
лампи с косвено отопляван
катод, при конто ед на тънка
отделиа нишка изпълнява
ролята на нагревател, в ус-
ловното означение на елек-
тронната лампа е бил въве-
ден символът на катода. Той
е изобразяван отначало във
вид на П-образна скоба или
дъга (фиг. 22 а, б), после пра-
во на „съществуване'* е по-
лучил друг символ (фиг. 22 в).
ГОСТ 2.731—68 установява
и друго означение на каю-
да — голяма почернена точка
(фиг. 22 г). Такова означение
се препоръчва да се употре-
бява в случайте, когато по
някакви соображения отоп-
лителните нишки на лампите
са изобразени отделно (на-
пример при безтрансформа-
торното им захранване от про-
менливотоковата мрежа) и на
функционалните схеми.
В процеса на формиране на
символа на електронната лам-
па се е изменяла и дебели-
ната на линията в означение-
то на балона й Съгласно но-
вия стандарт балонът се изо-
бразява на схемите с надебе-
лена линия.
Условните означения на балона, анода, катода, решетката,
отоплителната нишка и другите съставни части на електроваку-
27
умните елементи са основни символи, на базата на конто могат
да се построят условните означения на комбинираните електрон-
ни лампи: двоен диод, триод-пентод и др. На фиг. 23 като при-
мер е показано условното графично изображение на електрова-
куумен елемент, който съдържа триод, два диода и пентод.
Фиг. 23
Фиг. 24
По аналогичен начин от основните елементи на електромагнит-
но” реле (намотка — вж. фиг. 24 а, контакта — вж. фиг. 24 6 — г)
може да се построй условното означение на реле с производна
сложност.
Основни символи на различните видове кондензатори и рези-
стора са символът на кондензатор с постоянен капацитет и по-
стоянен резистор, а означенията на техните разновидности се по-
лучават, като се използуват знаци с общо предназначение:
регулиране, саморегулиране, механично преместване и т. н., за
което по-подробно се разказва в следващата глава.
Такъв метод за получаване на условните означения не само об-
лекчава тяхното разпознаване и запомняне, но и дава възможност
на базата на основните символи да се създават означения на
каквито и да са нови радиоелементи. И което е най-важно, но-
вого означение ще бъде ясно за всеки, който е запознат със си-
стемата от условии графични означения, установена от стандар-
тите на ЕСКД.
В последните години има
тенденция да се означава с
един символ трупа от еднак-
ви елементи, съединени по-
между си по определен на-
чин. Например батерия, съ-
ставена от няколко галва-
нични или акумулаторни елементи, според ГОСТ може да се оз-
начи във вид на един елемент с указание за нейното номинално
напрежение (фиг. 25), стълбове, състоящи се от няколко после-
28
дователно, паралелно или смесено свързани полупроводникови дио-
да — със символа само на един диод (фиг. 26). Закъснителната
линия се означава със символ, състоящ се от условного означе-
ние на бобина, линия, символизираща една от плочите на конден-
заторите, влизащи в състава на закъснителната линия и знак за.
кь-


Фиг. 2в
Фиг. 27
задържане на сигнала — част от права линия, с ограничаващи чер-
точки в двата й края (фиг. 27).
Преди да се установят такива обобщени символи, групите еле-
менти са се означавали съкратено, като на схемите са се пона-
звали само крайните елементи, а наличието на останалите се е
указвало с прекъсната линия (фиг. 25 и 26).
Лентовите пиезокерамични филтри, конто се използуват в би-
товата радиоприемна апаратура, се означават в принципните схеми
във вид на правоъгълник със съответния брой изводи. Това е
напълно оправдано. Елементите, конто влизат в състава на такъв
филтър, са пресовани в пластмаса и достъпът до тях е невъзмо-
жен. Но това не е и нужно. При яовреждане на филтъра той
просто се заменя с друг, както се сменя резистор или конденза-
тор. Да се разкрива неговият „пълнеж“ на схемата също не е
необходимо, важно е само да се знае, че филтърът е настроен
на определена честота и пропуска определена честотна лента
СТАНДАРТНИ ПОЗИЦИОННИ ОЗНАЧЕНИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
За да се чете и изучава една схема, само графичните означения,
не са достатъчни.
На всеки елемент на схемата (вж. фиг. 2) се приписват опре-
делени буквени позиционни означения: на резисторите — А*, на
кондензаториге — С, на бобините — А, и т. н. За да се различават
еднотипните елементи към буквените означения, се добавят пе-
редни номера (Rl, R2 и т. н.).
Доскоро стандартите не установяваха единна система на бук-
вените позиционни означения на елементите и затова в съветската
техническа литература можеха да се срещнат различии означения
2(>
L
Ан
на един и същи елемент (например телефонът се означаваше и
Т, и Тлф). ГОСТ 2.702—68, който влиза в ЕСКД, за първи път
установи единна система за буквените позиционни означения, за-
дължителна за цялата страна. По-долу са дадени най-често
щащите се буквени означения на елементите в схемите.
Резистор нерегулируем и регулируем; терморезистор;
тензорезистор
Кондензатор регулируем и нерегулируем
Бобина
Антена, антенно устройство
Батерия акумулаторна или галваничиа; батерия от
термоелементи
Превключвател, прекъсвач
Г енератор
Гнездо, в това число контроляо
Високоговорител
Диод полупроводников; вентил
Дросел
Елемент за звукова сигнализация (звънец, сирена и др.)
Измерителен уред
Разглобяемо съединение (клема, контакт, болт)
Бутон
Електронен елемент (лампа,^тръба); йонен елемент;
осветителей елемент
Закъснителна линия
Ларингофон
Електродвигател
Микрофон
Монтажей съединител
Предпазител
Пиезоелемент
Реле, контактор
Транзистор
Термодвойка; термопреобразувател
Трансформатор; автотрансформатор
Телефон, телефонна слушалка
Съединително устройство (щепселен куплунг)
Шунт
Електромагнит; електромагнитна муфа
Разни елементи
Освен позиционното означение до символите на елементите
често се дават техните типове (електровакуумни и полупроводни-
кови елементи, високоговорители, микрофони и т. н.), стойността
сре-
R
Б
В
Гн
Гр
д
Др
Зв
ип
Кл
Кн
Л
Лз
Лф
м
Мк
П
Пр
Пэ
Р
т
Тп
Тр
Тф
ш
Шн
Эм
Э
30
на основния им параметър (капаццтетът на кондензагора, съпро-
гивлението на резистора и т. н.) и никои други сведения.
ГРАФИЧНИ СИМВОЛИ С ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
За получаване на условните графични означения на разновидно-
стите на електрорадиоелемеитите се използуват основните симво-
ли и знаци.
Широко се използува знакът за регулиране — стрелка, преси-
чаща символа на елемента под ъгъл 45° (фиг. 28 а). При нанася-
нето на такъв знак върху означенията на кондензатора и резисто-
ра се получава символът на кондензатор с променлив капацитет
и на променлив резистор (фиг. 29), върху означението на усилва-
тел в структурна схема — символ на усилвател с регулируемо
усилване и т. н. Понякога е необходимо да се покаже характе-
рът на регулирането и условията, при конто то трябва да се
осъществява. В тези случаи до стрелката се поставят специални
знаци, характеризиращи тези особености. Например наклонена
чертичка, успоредна на знака за регулиране (фиг. 28 6), покйва,
че изменението на параметъра е линейно, стъпалцето — че регу-
лирането е стъпално (фиг. 28 в), а равенството /-0— че регули-
рането трябва да се осъществява при ток, равен на нула (фиг. 28 <9).
Ако е необходимо да се покаже броят на степените на регули-
ране, над знака се написва съответното число (фиг. 28 г). За оз-
начаване на характера на регулирането се използува също зна-
кът за нелинейно регулиране. Неговата долна част има чупка, до
конто при необходимост се показва (в математическа форма) -за-
конът, по който се изменя основният параметър (фиг. 28 е—и).
а) б) в) г) д)
'stnx/ln*
и) К) ’)
')	*)	3)
Фиг. 29
Фиг. 28
Например надписът sinx означава, че параметърът на елемента
се изменя при регулиране по синусоидален закон, надписът Inх—
по логаритмичен и т. н.
31
Често на схемата е необходимо да се покаже начинът на ре-
гулиране на никой параметър на електрически елеменг. Стандар-
ты предвижда за тази цел три символа. Почерненият кръг
(фиг. 30 а) показва, че рёгулирането се осъществява с изведено
навън колелце; наполовина
почерненият кръг (фиг. 30 б)—
че регулируемият елемент
също е изведен навън, но ре-
гулировката е възможна само
с използуването на инстру-
мент (отвертка, ключ, втулка);
кръг, разделен с един отве-
сен диаметър (фиг. 30 в) — че
регулирането става също та-
ка с инструмент, но регули-
раният елемент (например
променлив резистор) се нами-
ра вътре в уреда или устрой-
ството. Казаното се отнася за
елементите, конто се налага
да се регулират повече или
по-малко често при работа с
уреда. Но в уредите има ре-
гулируеми елементи, парамет-
рите на конто се изменят от-
проверка, ремонт). Това са
донастройващи кондензатори, резистори, сърцевини на бобини
и др. За тяхното регулиране се използуват отвертки, ключове и
други подобии инструменти. Донастройващото регулиране се оз-
начава също така с наклонена линия, но вместо стрелка на ней-
ния край се поставя малка чертичка (фиг. 28 а—л). Този знак на-
помни на регулировъчен инструмент, благодарение на което лес-
но се разпознава. Символы за донастройващо регулиране също
може да се съпровожда със знаци за характера и начина на
регулирането, а също и за условията, при които се регулира
елементът.
Разновидност на разгледаните символи са значите за саморегу-
лиране — наклонена линия (линейно саморегулиране—фгг. 31а)
или линия с чупка в долната й част (нелинейно саморегулиране —
фиг. 31 б). Параметрите на саморегулиращите се елементи могат
да се изменят само плавно и затова при тях не се нанася симво-
лы за стъпално изменение на параметъра. Ако е необходимо да
се покаже под действието на коя физическа величина става само-
32
регулирането на елемента, до знака за нелинейно саморегулиране
се поставя съответното означение (U—напрежение, I—ток,
jp — налягане и т. н.). На фиг. 32 а е показано условното означе-
ние на терморезистора (неговото съпротивление зависи от^темпе-
Фиг 31
Фиг. 32
Фиг. 33
ратурага на околната среда), на фиг. 32 б — на варикапа (неговият
капацитет зависи от напрежението, приложено върху кондензатора).
Често в радиоуредбите има няколко регулируеми елементи,
управлявани от една обща ръчка, например блок-кондензатори с
променлив капацитет, сдвоен променлив резистор. Означенията на
•елементите, влизащи в такива конструкции, често за удобство
при построяването на схемата се разполагат на различии места,
а за да се покаже механичната им връзка, значите за регулиране
се съединяват с прекъсната линия (фиг. 33 а). При близко раз-
положени елементи механичната връзка понякога се изобразява
с две тънки успоредни линии (например в означението на изключ-
вател или превключвател на няколко вериги — вж. фиг. 33 б).
Особена трупа символи с общо предназначение са значите,
конто показват посока на движение в най-широк смисъл на ду-
мата. За показване на механично преместване на подвижки де-
тайли (това се среща на принципните схеми) се използуват прави
стрелки, символизиращи движение в една или в две посоки
{фиг. 34). Ако е необходимо да се покаже, че движението е огра-
..»|
9
•Фиг. 34
Фиг 35
яичено, в края на стрелката се поставя къса чертичка. С такива
стрелки, но без чертички, се показва посоката на преобразуване
на сигнала в означенията на акустичните глави (рекордер, маг-
3 Език на >ади»схемите 3J
нитни глави и др.). Например в условного означение на възпроиз-
веждаща магнитна глава (фиг. 35 а) стрелката е насочена към
симгота на магнитопровода, в означението на записващата глава
(фиг. 35 б) — в обратна посока. Универсалната магнитна глава се
означава с двупосочна стрелка.
Две успоредни наклонени стрелки, разположени под ъгъл 45”
(или 60°) към условного означение на голупроводниковия елемент,
резистора, галваничния елемент и т. н., символизират светлинния
поток и заедно с условного означение, до което са изобразени,
образуват символи на елементи, часто действие е основано на
фотоелектрически ефект (фиг. 36).
Правите стрелки се използуват също в условните означения
на магнитострикционните елементи, антенните устройства (за по-
Казване типа на поляризацията) и т. н.
Въртеливото движение се показва на схемите със стрелки,
извити въй вид на дъга от окръжност (фиг. 37). Ако се озна-
чава въртене на някакъв вал, се използуват дъги, конто обхва-
щат около 120° (фиг. 38).
За да се покаже люлеене, на остриетата на стрелката се на-
насят малки чертички, означаващи условно границите на люлеене-
то (фиг. 38 д'). Прости и нагледни са и означенията на сложните
движения. За пример на фиг. 38 е е показано означение на вин-
тово движение, съставено от символите на въртеливо и постъ-
пателно движение.
Дъгообразни стрелки, обхващащи ъгъл около 120°, се използу-
ват за показване посоката на регулирането, характера на движе-
ние на главния лист от диаграмата на насоченост и направлението
на въртене на антената, характера на отклонение на лъча в
блектроннолъчевите елементи.
34
За да се поясни на схемите предназначението на никои еле-
менти и устройства, на техните условии означения се поставя
символ за направлението и посоката на потока от електромагнит-
на енергия. Този знак (фиг. 39 а и б) също представлява стрелка,
но с по-тъп край от разгледаните досега. Ние вече сме запознати
с примери за използуването на този знак (графичните означения
на преобразуватели, записващи и възпроизвеждащи устройства в
структурните схеми). На фиг. 39 в—д са показани условните означе-
ния на приемна, предавателна и приемно-предавателна антена,
като стрелките показват тяхното предназначение.
РЕЗИСТОРИ
Резисторите са широко разпространени радиоелементи. Даже в
простия транзисторен радиоприемник техният брой достига ня-
колко десетки, а в съвременния телевизор те са не по-малко от
150—200. Те се използуват в качество™ на товарни и гасящи
елемента, делители и филтрови елемента в захранващите вериги,
допълнителни съпротивления и шунтове в измерителните вериги,
в трептящите кръгове и т. н.
Основен параметър на резистора е неговото електрическо съ-
противление, което характеризира способността на резистора да
пречи на протичането на електрическия ток. Съпротивлението .се
измерва в омове, килоомове (хиляда ома) и мегаомове (милион ома).
Постоянни резистори. Отначало са изобразявали резисторите
йа схемите във вид на начупена линия — меандър (фиг. 40 а и б),
Която е означавала високоомен проводник, намотан на изолацион-
на макйра. С усложняването на радиоуредите броят на резистори-
те в тях се е увеличавал и за да се облекчи начертаването им
35
започнали да ги изобразяват във вид на зигзагообразна линия
(фиг. 40 в). По-късно този символ е сменен от символ във вид
на правоъгълник (фиг. 40 г), ксйто започнали да използуват за
означаване на всички резистори, независимо от техните кон-
Фиг. 41
Фиг. 42
щоокл.
структивни особености. За означаване на номиналната разсейвана
мощност ГОСТ 2.728—74 предвижда специални знаци, конто се
вписват в условното означение на резистора (фиг. 41). Започвайки
от 1 W, номиналната разсейвана мощност се означава със съот-
ветните римски цифри. Ще отбележим, че значите, означаващи
мощността, не трябва да се допират до контура на условното
означение на резистора.
На принципната схема номиналните съпротивления на резисто-
рите се дават до тяхното условно означение (фиг. 42). Съгласно
ГОСТ 2.702—69 съпротивления	от 0 до	999 Q	се дават	с	число
без означение на измерителната	единица	(220,	360, 510	и	т. н.),
от 1 до 999 кй —с число с буквата „к“ (100	к, 270 к	и	т. н.»,
над 1 Мй— с число с буквата	М (IM,	2,2М,	3,ЗМ и	т.	н.). В
техническата литература се срещат означения на съпротивления
над 1М във вид на цифров запис без букви, но със запетая след
цялата част (1,1; 2,7; 3,3 и т. н.). В този случай съпротивления
под 1 Й се изразяват със съответно дробно число и се добавя
думата ом. На резисторите съветско производство номиналното
съпротнвление, допустимого отклонение от него, а ако позволя-
ват габаритите — и разсейваната мощност, се дават във вид на
пълно или ськратено (кодирано) означение. Съгласно ГОСТ 11076—
<69 единиците за съпротнвление в кодираната система се означа-
36
ват с буквите Е (ом), К (килоом) и М (мегаом). Например ре-
зистора със съпротивление 51 й се маркират 51Е, 82 й — 82Е,
15 к£2 — 15К, 91 кй— 91Ки т. н. Сопротивления от 100 до 1000 й
и от 100 до 1000 кй се изразяват в части от килоома и мегаома
съогветно, като на мястото на ну лата и запетаята се поставя
съответната измерителна единица: 270 й=0,27 кЙ = К27; 910 Й =
=0,91 кй=К91; 120 кЙ=0,12 МЙ = М12; 720 кй = 0,72 Мй = М72
и т. н. Ако номиналното съпротивление се изразява с цяло число
и дробна част, измерителната единица се поставя на мястото на
запетаята: 2,2 кй — 2К2, 4,7 й — 4Е7, 2,7 МЙ — 2М7 и т. и.
Кодирани буквени означения са установени и за означаване на
допустимите отклонения на съпротивлението от номиналното. На
допустимо отклонение ±1% съответствува буквата Р, ±5% —
И, ±10% — С, ±20% — В. Например надписът К75И на корпуса
на резистор означава: номинално съпротивление 750 Й, допустимо
отклонение ±5%; надписът М27В — 270 кй ±20 %. Отсъствието
на кодирано означение за допустимо отклонение в ред случаи
също означава определен допуск. Например, ако това означение
отсъствува в маркировката на резистор тип УЛИ (въглеродослоен
лакираи измерителен), допустимото отклонение е ±3%. За ре-
зисторите тип ТВО (температурноустойчиви, влагоустойчиви, обем-
ни) отсъствието на буква означава допуск ±20%.
На условното означение на резистор с допълнителни изводи
(който освен изводи от краищата на токопроводещия елемент
има изводи и от ня колко негови части), тези изводи се изобра-
зяват в реда, в който са в самия резистор (фиг. 43). При голям
брой изводи се допуска да се увеличи дължината на правоъгъл-
ника, изобразяващ резистора.
Резисторите, за конто говорихме до тук, се наричат нерегули-
руеми или резистори с постоянно съпротивление — постоянни ре-
зистори, като с това се подчертава, че изменение на тяхното
Фиг. 43
съпротивлеш е е невъзможко. Ако в една верига трябва да се
установи определен ток или напрежение, се нале га да се подби-
рат определени елементи на веригатэ, включително и някои ре-
37
зистори. До символите иа тези елементи се поставя звездичка
(*)—знак, означаващ необходимостта от подбора иа елемента
при настройка или регулиране.
Регулируемите резне тори, т. е. резисторите, чието съпротивле-
ние може да се измени в определена гравици, се използуват ка->
то регулатори на усилване, сила
на звука, тембър и т. н. Много
типове резистори с променливо
съпротивление са стандартизи-
рани и се произвеждат серийно.
Общото означение на такъв ре-
зистор се състои от символа
на нерегулируем резистор и от
знака за регулиране (фиг. 44)
при това незав^ само от поло^
жението на резистора на схема-
та, стрелката, означаваща регу-
лиране, се поставя в направле-
ние отдолу нагоре под ъгъл 45°.
Резисторите с променливо съ-
противление като правило имат
три извода: от краищата на
токопроводещия елемент и от
междинния контакт, който може
да се премества по него. С цел
да се намалят размерите и да
се опрости конструкцията токо-
проводещият елемент се изпъл-
нява обикновено във вид на не-
затворен пръетен, а контактът се закрепва на вал, чиято ос
минава през центъра на този пръетен. По този начин при върте-
нето на вала контактът се премесгва по повърхността на токо-
проводещия елемент, в резултат на което съпротивлението меж-
ду него и крайните изводи се изменя.
В непроводниковите резистори с променливо съпротивление
токопроводещият слой, който има голямо съпротив/ение, е на-
несен върху подковообразна пластинка от гетинакс или текстолит
(резисторите тип СП, СПЕ, СПЗ) или е пресуван в дъгообразния
жлеб на керамична основа (резистори СПО, СПОЕ).
В проводниковите резистори съпротивлението се, осигурява от
високоомен проводник, намотан в един слой на пръетенообразна
макара. За да се получи надеждна връзка между намотката и
подвпжния контакт, проводникът се зачиства на дълбочина до
38
представлява затворен пръстен и
Фиг. 45

едва четвърт от неговия диаметър, а в никои случаи и се полира.
Макарата се прави от листова пластмаса (текстолит, стъклотек-
столит), като след намотаването на проводника се свива на пръс-
тен, от керамичен материал или от термоустойчива пластмаса.
В последний случай макарата
затова намотаването на про-
водника се прави на специал-
ни съоръжения.
Съществуват две схеми за
включване на резистори с
вроменливо съпротнвление в
електрическите вериги. В еди-
яия случай те се използуват
за регулиране на тока във
веригата и тогава регулируе-
мият резистор се нарича рео-
стат, а в другия — за регули-
ране на напрежението и тогава се нарича потенциомегър
Показаното на фиг. 44 условно графично означение се изпол
зува, когато трябва да се покаже реостат в общ вид.
Както е известно, за да се регулира токът във веригата, рези-
сторът може да се включи с два извода: извода от подвижния
контакт и единия от краищата на токопроводещия елемент
(фиг. 45а). Обаче такова включване не винаги е допустимо. Ако
например в процеса на регулирането случайно се наруши връзка-
та между подвижния контакт и токопроводещия елемент, елек-
трическзта верига ще се окаже прекъсната а това може да бь-
де причина за повреждането на уреда. За да се изключи такава
възможност, вторият извод на токопроводещия елемент се свърз-
ва с извода на подвижния контакт (фиг. 45 б). В този случай даже при
нарушаване на връзката с подвижния контакт електрическата ве-
рига няма да бъде прекъсната.
Общото означение на потенциометъра (фиг. 45 в) се. отличава
ют символа на реостата без прекъсване на веригата с лицса на
връзка между изводите.
Към регулируемите резистори, използувани в радиоелектрон-
вите апаратури, често се поставят изисквания за характера на
изменението на съпротивлението при завъртането на оста.
Например за регулзране силата на звука в звуковъзпроиз-
веждащата апаратура (радиоприемник, телевизор, магнитофон) е
необходимо съпрбтивлението между средния и десния извод да
се изменя по показателен (обратен на логаритмичния) закон. Само
в такъв случай човешкото ухо възприема равномерно увеличава-
39
нето на силата на звука при малки и големи нива на сигнала.
измерителните нискочестотни геиератори, където в качеството на
честотнозадаващи елементи се използуват резистори с променливо
съпротивление, също е желателно съпротивлението на тези рсзи-
Фиг 47
стори да се измени по логаритмичеп или показателен закон. Ако
това условие не е изпълнено, скалата на генератора се получава
неравномерна, което затруднява точного установяване на честотата.
Произвеждат се три групи регулируемы непроводникови рези-
стори: А — с линейна, Б — с логаритмична и В — с обратна лога-
ритмична (показателна) зависимост на съпротивлението между
средний и десния извод от ъгъла на завъртане на оста 7 (фиг 46).
Резисторите от трупа А се използуват най-много в радиотехни-
ката и затова характерът на изменението на тяхното съпротив-
ление не се показва на схемите. Ако е необходимо да се покаже,
че резисторът има нелинейна характеристика (например логарит-
мична), символът на резистора се зачертава със знака за нели-
нейно регулиране, до който (отделу) се поставя съответният за-
кон на изменение във вид на математически израз.
Резисторите от трупа Б и В се отличават конструктивно от
резисторите от трупа А само по токопроводещия елемент. Форма-
та на макарата на проводниковите резистори се избира така, че
дължината на навивките на високоомния проводник да се изменя
по съответния закон (фиг. 47). Върху основата на непроводнико-
вите резистори се нанася токопроводещ слой със специфично
съпротивление, което се мени по дължината на основата.
40
Регулируемите резистори имат относително малка надеждност
и ограничено време на живот. На кой притежател на радиопри-
емник или телевизор не се е налагало след 2—3 годики експлоа-
тация да слуша нукане и шумолене от високоговорителя при
Фяг. 48	Фиг. 49
регулиране силата на предаването. Причината за това неприятно"
явление е нарушаването на връзката между подвижния контакт
и токопроводещия слой или пък износването на този слой. Зато-
ва, ако основното изискване към регулируемия резистор е пови-
шената му надеждност, се използуват резистори със стъпално
регулиране. Конструктивно такъв резистор може да бъде изпъл-
нен на базата на превключвател с няколко положения, към кон-
тактите на който са включени резистори с постоянно съпротивчение.
На схемите тези подробности не се показват, като се огра-
ничаваме с изобразяване на символа на регулируем резистор със
знак за стъпално регулиране, а ако е необходимо да се покаже
броят на стъпалата, над знака се написва съответната цифра
(фиг. 48).
Някои регулируеми резистори се произвеждат с един, два и да-
же три междинни извода. Такива резистори се използуват например
в тонкомпенсираните регулатори на силата на звука, конто се
използуват в радиоприемниците от по-висш клас (първи и втори).
Тези изводи се изобразяват във вид на линии, конто изчизат от
дългата страна на основния символ (фиг. 49).
За регулиране на силата и тембъра на звука в стереофонични-
те апаратури (присмници, магнитофони, усилватели) се използуват
сдвоени резистори, съпротивленията на конто се изменят едно-
временно при завъртане на общата ос. За да се покаже на схе-
мата едновременността на регулирането, стрелките, означаващи
41
иодвижните контакта, се съединяват с прекъсната линия (фиг. 50).
По„този начин се показва също механичната връзка на регули-
руемия резистор с изключвател, ако те се управляват с обща ос.
Срещат се сдвоени резистори, в конто всеки резистор може да
Фи" 50
Фиг 51
се рггулира поотделно. В този случай оста на единия резистор
минава вътре в кухата ос на другия резистор.
Някои регулировки се извършват само при произвеждането на
уреда, при ремонт, контрол и др. За тези цели се изполуват или
обикновени регулируеми резистори, или донастройващи резистори.
Донастройващите резистори се отличават по конструкция и раз-
•мери. Общото означение на донастройващия резистор се отличава
с това, че вместо знак за регулиране се използува знакът за
донастройка (фиг. 51). Ако е необходимо да се покажат до-
настройващи реостат или потенциометър, се използуват гра-
.фичннте означения, показани на фиг. 52.
Фиг 52
Нелинейни резистори. В радио техника га, етектрониката и ав-
-томатиката се изпотзуват иелинейни саморегулиращи се резисто-
ри, конто изменят своето съпротивление под действието на вън-
42
фиг. 53)
под действието на механично уси-
Фиг. 53
1ини електрически или неелектрически фактора: въгленови стъл-
бове, варистори, терморезистори, позистори и магниторезистори.
Въгленовият стълб (пакет от въгленови шайби— вж.
изменя своето съпротнвление
лие. За притискане на шай-
бата се използува обикновено
електромагнит. Изменяйки на-
прежението на негоаата на-
мотка, степента на притиска-
яе и оттам на свиване на
шайбите може да се изменя
в широки граници и следова-
телно може да се изменя
съпротивлението на въглено-
вия стълб. Въгленозите рези-
•стори се използуват в стаби-
лизаторите и в автоматичните
регулатори на напрежение.
Условното означение на тези
«лементи се състои от осноз-
ния символ и знака за нели-
нейно саморегулиране с бук-
вата р, която симЕолизира ме-
ханично усилие — налягането.
Терморезисторите, както показва самото название, се характе-
ризират с това, че тяхното съпротивление се изменя под действие-
то на температурата. Токопрэводещите елементи на терморези-
сторите се правят от полупрозодникови материали, конто прёд-
ставляват смес от метални окиси (мед и манган, кобалт и манган)
или тлтано-бариева керамика с добавка на лантан или церий.
Съпротивлението на терморе шетори те с пряко нагряване се из-
меня за сметка на отделящата се в тях мощност или пр i изме-
нение на температур па на околната среда. Изменепието- на съ-
ротивлението на тер иорезистор гге с косвено нагряване става под
действието на то тли та, отделяна ог специален нагревател. Зави-
симостта на съпротивтението на терморезистэра ог температура-
та има нелинеен характер и затова на схемите те се изобразяват
като нелинеен елемент със знака на температурата — t? (фиг. 54).
В условното означение на терморезисторите с косвено нагря-
ване освен това влиза символът на нагрезателя, койго напомня
обърнатата латинска буква U (фиг. 55).
В последно време терморезистори или термистэои се наричат
само онези полупрозодникови нелинейна резистори, чието съпро-
43
тивление при повишаване на температу рата се намалява. Резисто-
рите с обратна характеристика са получили нагванието „позисто-
ри“. Терморезисторите и позисторите се изпслзугат за защита на
устройства от претоварване по ток, за температурна стабилиза-
Фиг. 54	Фиг 55
ция на режима на работата на транзисторниге усилвателии стъ-
пала, в устрэйстватаза дистанционно управление на радиоапара-
тури, в системите за автоматично регулиране и др.
Нелинейните полугроводникови резистори, известии под назва-
нието варистори, изменят съпротивлението си прч изменение на
приложеното върху тях напрежение. Съществуват варистори, при
конто при увеличение на напрежение!о само 2—3 пъти съпро-
тивлението се намаляга няколко десетки пъти. На схемите те се
означават във вид на нелинеен саморегулиращ се резистор с л
тинската буква U (напрежение), която се поставя до ч\пка1а в
тановява условно означение и на
знака за саморегулиране
(фиг. 56 а).
Полупроводниксвите рези-
стори, чието съпротивление
съществено зависи от напрег-
натостта иа магнитно поле—
магнитсрззисторите —още не
са намерили широко прило-
жение в радиоапаратурите,
но стандартът на ЕСКД ус-
този тип елементи (фиг. 56 б)~
Тук външният фактор, под действието на който става саморегули-
рането — магнитното поле, — е означен с буквата Н (напрегнатост
на магнитно поле).
44
КОНДЕНЗАТОРИ
Елементи, в конто проводниците имат определен капацитет, се
наричат кондензатори, а самите проводници — електроди. Капа-
цитетът на кондензатора завися от размерите (повърхнината) на
•електродите, разстоянието ме-
жду тях и свонствата на ма-
териала, който ги раздели —
диелектрика.
Важно свойство на конден-
затора е това, че за промен-
.ливия ток той представлява
•съпротивление, което нама-
.лява с увеличаването на че-
стотата.
Както и резисторите, конден-
заторите се делят на конден-
затори с постоянен капацитет,
кондензатори с променлив ка-
пацит.ет (КПК), донасгройващи
и саморегулиращи се конден-
затори Най-широко се изпол-
зуват кондензаторите с по-
стоянен капацитет. Те нами-
рат приложение в трептящите
кръгове, различимте филтри,
а така също за разделяне на
веригите за постоянен и про-
менлив ток и в качеството
иа блокиращи елементи.
Кондензатори с постоя-
нен капацитет. Условното
графично означение на кон-
дензатора с постоянен капа-
цитет— две успоредни чер-
тички — символизира основ-
ните му части: двата електрода
и диелектрика между тях (фиг. 57). Около означението на кон-
дензатора на схемата честэ се дава неговият номинален капаци-
тет, а понякога и номиналното напряжение. Измерителната еди-
ница за капацитет е фарадът (F) — капацитетът на такъв уединен
проводник, чийто потенциал нараства с един волт пра увеличаване
.на заряда му с един кулон. Това е много голяма величина, ко-
45
ято н« се използува на практика. Врадиотехниката се използуват
кондензатори с капацитет от части от пикофарада (pF) до ня-
колко хиляди микрофарада (pF). Ще напомним, че 1 pF е равен
на едва милионна част от фарада, а 1 pF — една милионна част
от микрофарада или 1/1 000000000 000 части от фарада.
ГОСТ 2.702—69 препоръчва-
следния начин за означаване на
капацитета на кондензаторкте на
схемите (фиг. 58): капацитет, по-
малък от 1 pF, се означава със
съотгетното дробно число и бук-
вата „п“ след него, капацитет от
1 до 9 999 pF се дава в пикофа-
ради без означение на измерител-
ната единица, а от 0,01 pF (10 000 pF}
до 9 999 pF — в микроф; ради, също
без да се дава измерителната еди-
ница. В последний случай капаци-
тетът се дава във вид на дробни
числа или във вид на цели числа с
нула след запетаята. Например капацитет 270 pF на схемите се
означава 270; 1500 pF— 15G0; 47 000 pF (0,047 pF) — 0,047;
0,5 pF —0,5; 20 pF —20,0; 500 pF —500,0 и т. н.
Номиналният капацитет и допустимото отклонение от него, а
при някои кондензатори и номиналното работно напрежение се
дават на корпусите на кондензаторите В зависимост от разме-
рите на корпуса номиналният капацитет и допустимото отклоне-
ние се дават в пълна или съкратена (кодирана) форма. Пълното
означение на капацитета се състои от съответното число и изме-
рителна единица, при тога, както и на схемите, капацитети от
0 до 9 999 pF най-често се дават в пикофаради (15 pF; 1000 pF
и т. н.), а от 0,01 до 9 999 pF — в микрофаради (0,01 pF; 0,2 pF;
100 pF и т. н.). При съкратена маркировка измерителната едини-
ца на капацитета се означава с 6j квите П (пикофаради), М (мик-
рофаради) и Н (нанофаради). 1 нанофарад = 1000 pF = 0,001 pF.
При това капацитети от 0 до 100 pF се дават в пикофаради,
като буквата П се поставя или след числото (ако то е цяло),
или на мястото на запетаята (1,5 pF—1П5; 3,3 pF — ЗПЗ; 22 pF —
22П; 91 pF — 91П и т. н.). Капацитети от 100 pF (0,1 nF) до
0,1 pF (100 nF) се дават в нансфаради, а от 0,1 pF и по-голе-
ми — в микрофаради. В този случай, ако капацитетът се изразява
в части от нанофарада или микрофарада, съответната измерител-
на единица се пише на мястото на нулата и запетаята (150 pF —
46
Н15; 470 pF—H47; 0,22 pF — M22; 0,5 pF—M50 и т. н.), а ако
числото се състои от цяла и дробна част— на мястото на запе-
таята (1500 pF—lH5;3300pF — ЗНЗ; 1,5 pF—1М5 и т. н.). Каиа-
цитетите на кондензатори, изразени с цяло число съответни из-
мерителни единици, се записват по обикновения начин (0,01 pF —
ЮН; 20 pF — 20М; ICO pF—100М и т. н.). За показване на допу-
стимого отклонение на капацитета от номиналната му стойност^
се използуват същите кодирани означения, както при резисто-
рите.
В зависимост от това, в каква верига се използуват конденза-
торите, към тях се предявяват разни изисквания. Например кон-
дензаторът в трептящ кръг трябва да има много малки зггуби
при работната честота, висока стабилност на капацитета във вре-
мето и при изменение на температурата, влажността, налягане-
то и др.
Загубите в кондензаторите, конто се обуславят главно от за-
губите в диелектрика, нарастват при повишаване на температура-
та, влажността и честотата. Най-малки загуби имат кондензатор»
с диелектрик от високочестотна керамика и със слюден диелек-
трик, а най-големи — кондензаторите с хартиен диелектрик и с
диелектрик от сегнетокерамика. Това обстоятелстЕО трябва да
се отчита при замяна на кондензаторите в радиоапартурите. Из-
менението на капацитета на кондензатора под въздействието на
околната среда (главно на нейната температура) става поради
изменение на размерите на електродите, на разстоянията между
тях и на свойствата на диелектрика. В зависимост от конструк-
цията и използувания диелектрик кондензаторите се характери-
зират с различен температурен коефициент на капацитета (ТКК),
величина, показваща относителното изменение на капацитета при
изменение на температурата с един градус. Кондензаторите със
слюден и керамичен диелектрик могат да имат ТКК около
50.10~6 °C-1, а тези с хартиен диелектрик — (1 -=-3). 10~3 °C-1. ТКК
може да бъде положителен и отрицателен. По стойността и зна-
ка на този параметър кондензаторите с постоянен капацитет се
разделят на групи, на конто са присвоени съответни буквени
означения и цвят на корпуса. За запазване на настройката на
трептящите кръгове при работа в широк температурен интервал
често се прилага последователно и паралелно свързване на кон-
дензатори, чиито ТКК имат различии знаци. В резултат на това
при изменение на температурата честотата на настройката на та-
къв термокомпенсиран кръг остава неизменна.
Както всички проводници, кондензаторите притежават някаква
индуктивност. Тя е толкова по-голяма, колкото по-дълги и по-
47
тънки са изводите на кондензатора, колкото по-големи са раз-
мерите на неговите електроди и на вътрешните съединителни
проводници. Най-голяма индуктивност имат хартиените конден-
затори, чиито електроди са във вид на дълги ленти от фолио,
навити на руло заедно с диелектрика. Ако не се вземат специал-
,ни мерки, такива кондензатори работят лошо при честоти, по-
високи от няколко мегахерца. Затова на практика за осигуряване
-работата на блокировъчните кондензатори в широк честотен ди-
апазон паралелно на хартиения кондензатор се включва керами-
мичен или слюден кондензатор с неголям капацитет.
Съществуват обаче хартиени кондензатори с малка собственз
индуктивност. В тях ивиците на фолиото са съединени с изводи-
те не на едно, а на много места. Това се постига или чрез лен-
тички ст фолио, конто се поставят в рулото при намотаването
му, или чрез преместване на лентите (електродите) в прочивопо-
ложни страни на рулото и запояването им (вж. фиг. 57).
За защита от смущения, конто могат да проникнат в уреда
през гахранващите вериги и обратно, а така също за различии
блокировки се използуват кондензатори със специална конструк-
ция— проходни кондензатори. Тези кондензатори имат по три
извод?, двата ог конто предстазлягат непрекъснат токопроводещ
щифт, преминаващ през корпуса на кондензатора. Към този щифт
е съедипен единият о г електродите. Третият извод е от метал-
ния корпус, с който е съединен другият електрод. Корпусът на
проходния кондензатор се закрепва непосредствсно на шасито
или на охрана, а токопроводещата шина се запоява кьм средния
му изв'д. Благодарение на тази конструкция токовете с висока
честога се oti еждат към шаси или към екрана на устройството,
докато постоянните токове пре-
Фиг. 59
минаваг безпрепятствено. При
високи честоти се използуват
керамични проходки конденза-
тори, в конто ролята на единия
електрод се изпълнява от цен-
тралния токопроводещ щифт, а
другият електрод е метализира-
ният слой, нанесен върху кера-
мична тръбичка.
Идеята за конструкцията на
рила отражение и в
казано на фиг. 59.
проходния кондензатор е наме-
условното графично означение, което е по-
При ниски честоти и във филтрите на захранващите вериги
-48
В тях ролята на
или танталов елек-
алуминиев
Фиг. 60
са необходима кондензатори с капацитет десетки, стотици и да-
же хиляди микрофаради. Такъв капацитет при достатъчно малки
габарита имат електролитните koi
единия електрод (анода) изпълнява
трод, диелектрикът е тънък оки-
сен слой, нанесен върху него, а
другият електрод (катода) е спе-
циален електролит, за извод от
който често служи металният кор-
пус на кондензатора. За разлика
от повечето типове кондензатори,
електролитните кондензатори в по-
вечето случаи са полярни. Това
означава, че те могат да се включ-
ват само във вериги зз постоянно
или пулсиращо напрежение, и то
с такава полярност, каквато е ука-
зана на кондензатора (катодът —
към минуса, анодът — към плюса).
Неспазването на това условие води
до повреждане на кондензатора,
което понякога се съпровожда
с взрив.
Символът на електролитния кон-
дензатор се получава от основния
символ за кондензатор (две успо-
редни черточки), като се добавя
знакът плюс към чертичката, коя-
то символизира анода (фиг. 60).
В радиотехническите схеми понякога може да се срещне озна-
чение на електролитен кондензатор във вид на две незапълнени
„плочки“ (фиг. 61). Това е символ за неполярен електролитен
кондензатор, който може да работи в променливотокови вериги.
Електролитните кондензатори са много чувствителни към пре-
напрежение и затова на схемите често се дНЬа не само техният
номинален капацитет, но и номиналното им работно напрежение.
Кондензатори с променлив капацитет (КПК). Кондензаторите
с променлив капацитет се състоят от две групи метални пластин-
ки, едната о" конто може да се премества плавно по отношение
на другата. При това движение пластинките на подвижната част
(ротора) обикновено влизат в междините между пластинките на
неподвижната част (статора), в резултат на което площта на
препокриване на двете групи пластинки, а оттам и капацитетът
4 Езнк на радиосхемите
49
на кондензатора, се проиеня. За диелектрик в КПК обикновено
служи въздухът. В малогабаритните апаратури широко приложе-
ние са намерили КПК с твърд диелектрик, за какъвто се изпол-
зуват тънки ленти от високочестотни износоустойчива диелектри-
ци (флуоропласт, полиетилен). Параметрите на КПК с
I	твърд диелектрик са малко по-лоши, но в замяна на
I	това те са по-евтини и размерите им са много по мал-
г-jL, ки, отколкото на КПК с диелектрик въздух.
"Т3 С условното означение на КПК ние вече се срещах-
|ме (вж. фиг. 2 и 29)—това е символът на кондензатор
с постоянен капацитет, зачертан със знака за регули-
Фиг 61 Ране- Обаче от това означение не се вижда коя от
„плочите" е символ на ротора и коя — на статора. За
да се покаже това на схемите роторът се изобразява във вид
на дъга (фиг. 62).
Основните параметри на КПК, конто позволяват да се оценят
неговите възможности при работа в трептящ кръг, са минимал-
ният и максималният капацитет, конто обикновено се дават на
схемата до символа на КПК.
В повечето радиоприемници и предаватели за едновременна
настройка на няколко трептящи кръга се използуват блокове от
КПК, състоящи се от две, три и повече секции. Роторите в та-
кива блокове са закрепеви на един общ вал, с въртенетб на
който може едновременно да се изменя капацитетът на всички
секции. Крайните пластинки на роторите често се правят разря-
зани (по радиуса). Това дава
възможност още в завода да
се регулира блокът КПК та-
ка, че капацитетите на всички
секции да са еднакви при
всички положения на ротора.
Кондензаторите, влизащи в
блок КПК, се изобразяват на
схемите поотделно. За Да се
покаже, че те са обединени в
блок, т. е. управляват общо
стрелките, конто означават
регулиране, се съединяват с
тънка прекъсната линия, как-
то е показано на фиг. 63.
В измерителните апаратури (например в рамената на капаци-
тивните мостове) се използуват т. нар. диференциални конденза-
тори (от латински differentia — разлика). Те имат две групи ста-
50
горни и една трупа роторни пластинки, разположени така, че
когато роторните пластинки излизат от междините между пла-
стинките на едната трупа на статора, те в същото време влизат
между пластинките па другата трупа. При това капацитетът
между пластинките на пър-
вия статор и пластинките на
ротора се намалява, а между
пластинките на ротора и вто-
рия статор се увеличава. Су-
марният капацитет между ро-
тора и двата статора остава
неизменен. Такива конденза-
тори се изобразяват на схе-
мите с три линии, две от
който (на статорите) са с обик-
новена дължина (както в ос-
новния символ), а едната (ва
общия ротор) е по-дълга и е
зачертана със знака за регу-
лиране (фиг. 64).
Донастройващи кондек-
затори. За установяване на
началния капацитет на треп-
тящ кръг, който определя
максималната честота на на-
стройка, се използуват дона-
стройващи кондензатори, чии-
Фиг. 64
то капацитет се измени от
единици до две-три десетки пи-
кофарада (понякога и повече).
Основного изискване към
тях е плавността на
изменение на
капацитета и надеждността на фиксирането на ротора в устано-
веното при настройката положение. Осите на донастройващите
кондензатори (конто обикновено са къси) имат жлеб и регули-
рането на техния капацитет е възможно само с инструмент (от-
вертка). Донастройващите кондензатори също биват с въздушен
и с твърд диелектрик. В радиопредавателните апаратури най-
широко7се използуват кондензатори с твърд диелектрик.
Конструкцията на керамичния донастройващ кондензатор, един
от най-разпространените типове, е показана на фиг. 65 а. Той се
състои от керамична основа (статор) и подвижно закрепен на
иея керамичен диск (ротор). Електродите на кондензатора —
тънки слоеве сребро — са нанесени на статора и на Външната
$1
понякога проводиикови донас
дензатор се състои от парче
страна на ротора. Изменението на капацитета се осъ'ществява
чрез въртене на ротора. В по-простите апаратури се използуват
ци кондензатори. Такъв кон-
проводник с диаметър 1—2
и дължина 15—20 mm, на
който съвсем плътно, навив-
ка до навивка, е намотан изс-
лиран проводник с диаметър
0,2—0,3 mm (фиг. 65 б). Ка-
пацитетът се измени чрез
отмотаване на проводника, а
за да не се изплъзва намот-
ката, тя се напоява с няка-
кьв изолационен състав (лак,
лепило, парафин и др.).
Донастройващите конден-
затори се означават на схе-
мите с освоения символ, за-
перта н със знака за дона-
стройващо регулиране (фиг.
65 в).
Вариконди. Ако като ди-
електрик се използува спе-
циална керамика, чияго ди-
електрична проницаемост сил-
но зависи от напрегнатостта
Фиг. 66	на електрическото поле, може
да се получи кондензатор,
чийто капацитет зависи от напрежението на неговите елек-
троди. Такива кондензатори са получили названието вариконди.
При изменение на напрежението от няколко волта до номинално-
то напрежение капацитетът на вариконда се изменя 3—6 пъти. Вари-
кондите могат да се използуват в различии устройства на автомати-
ката, в генераторите на изменяща се честота, в модулаторите, за елек-
трическа настройка на трептящи кръгове и т. н.
Услозното означение на вариконда се състои от основния
символ на кондензатора и знака за нелинейно саморегулиране с
латинската буква U (фиг. 66).
МНДУКТИВНИ БОБИНИ, ДРОСЕЛИ
Към числото на елементите, без което не е възможно да се
.построй радиоприемник, телевизор, магнитофон и много други
52
радиоуреди, се отнасят бобините, дроселите и трансформаторите
за ниска и висока честота. Най-важната характеристика на боби-
ните и дроселите е индуктивността. Във веригите за променлив
ток индуктивните бобини се държат като резистори, чието съ-
противление расте с увелича-
ването на честотата.
Индуктивността се измерва
в хенри (Н), милихенри (1тН =
=0,001 Н),микрохенрч (1 рН =
0,С01 тН = 0,000001 Н) и на-
нохенри (1 пН = 0,001 рН =
0,С03001 тН=С,ООСООООЭ1 Н).
Едно от първите услозни
графични означения на бсби-
ната прилича на рисунка на
спирала от проводник. По-
късно са започнали да из-
образяват бобините във вид на
пресичащи се дъги от ок-
ръжности. ГОСТ 7627—62
установи ново означение, кое-
то се състои от няколко по-
луокръжности, допиращи се
в краищата си (фиг. 67). В
ГОСТ 2.723—68, влизащ в
ЕСКД, тоза означение е запа-
зено, но за осигуряване на
съответните пропорции в раз-
мерите на символа и за по-
голямата му изразителност, когато е съчетан с други означения,
е установен определен брэй на полуокръжностите — четири.
Индуктивността на бобините, конто се използуват в трепящите
кръгове на радиоприемниците, в зависимост от работния диапазон
на честотите се намира в границите от части и едини'ци микро-
хенри (УКВ и КВ) до няколко милихенри (ДВ).
В радиопредавателните и радиоприемните апара, ypi често се
използуват бобини с регулируема индуктивност, к< Ито са основен
настройващ орган на трептящия кръг в широк честотен диапазон.
Час г от навивките на такава бобина се намотват на макара с
голям диаметър, а друга част — на макара с по-малък диаметър.
Малката бобина се поставя във вътрешността на голямата и се
закрепва на вал, чиято ос е перпендикулярна на оста на голяма-
та бобина, а изводите на намотките се съединяват последователно.
53
Фиг. 68
При завъртане на вала се измени взаимното влияние на бобините,
а в резултат на това се измени и общата индуктивност. Такива
елементи са получили наименованието вариометри. На схемите
вариометрите се изобразяват с два символа на бобини, разполо-
жени паралелно или перпенди-
кулярно един на друг. Измене-
ние™ на индуктивността се по-
казва със знака за регулиране,
който пресича двата символа
(фиг. 68).
В антенните кръгове на късо-
вълновите предаватели и спе-
циалните УКВ-приемници се из-
ползуват вариометри с промен-
лив брой навив<ч. Такъв варис-
метър представлява цилиндрич-
на или конична макара със
спирален жлеб, в който е поло-
жен проводникьт на бобината.
Към изпъкналите над макарата
части на проводника се гратиска
контактна ролка или пружини-
раща четка, конто при върте-
нето на бобината се плъзгат по
навивките и се преместват в рав-
нина, успоредна на образуваща-
та на цилиндъра или конуса. По този начин е възможно в кръга
да се включи необходимият брой навизки, т. е. да се получи нуж-
ната индуктивност.
В условното означение на вариометър с такава конструкция
ролката или четката се изобразява във вид на стрелка, чието
острие се допира до изпъкналата част на една от полуокръжно-
стите на основния символ (фиг. 69).
Вариометрите се характеризират с плавно изменение на индук-
тивността. За да се измени тя стъпалообразно, а също и в някои
други случаи, на бобината се правят един или няколко извода.
Условното графично означение на такива индуктивни бобини се
получава от основния символ, като се добавят линии, означаващи
изводите. Как може да се направи това е показано на фиг. 70.
Важен параметър, характеризиращ бобината, е нейният каче-
ствен фактор, който числено е равен на отношение™ на нейното
индуктивно съпротивление по променлив ток към съпротизление-
то й по постоянен ток. За да се повиши качественият фактор се
54
използуват различии конструктивни методы, но най-добър ефект
дава вкарването на сърцевина от специален магнитен материал в
бобината.
При вкарването на сърцевината в бобината силовите линии на
Фиг. 70
Фиг. 69
магнитното поле се концентрират в нея, тъй като съпротивление-
то на сърцевината за магнитния поток е значително по-малко
отколкото съпротивтението на въздуха. В резултат на това маг-
«итният поток, а следователно и индуктивността на бобината, се
увёличават няколко пьти, което дава възможност да се намали
броят на навивките, а оттам и съпротивлението на бобината за
постоянен ток. Освен това, като се използуват магнитни сърцеви-
ни, е възможно значително да се намалят размерите на бобините
и по много лесен начин (чрез преместване на сърцевината) да се
регулира индуктивността им.
Магнитните сърцевини за високочестотни бобини се изготвят
от магнитодиелектрици и ферити. В магнитодиелектриците най-
дребните частици на вещество, което съдържа желязо, са раз-
пределени равномерно в някакъв диелектрик (бакелит, стирол,
аминопласт). Най-широко се използуват сърцевини от алсифер
{сплав от алуминий, силиций и желязо) и карбонилно желязо.
Феритите, получила широко разпространение в последните две
десетилетия, представляват твърди разтвори на метални окиси
или соли, преминали специална термична обработка. Полученото
при това вещество — полупроводникова керамика — притежава
много добри магнитни свойства и малки загуби даже при много
високи честоти.
До въвеждането на ГОСТ 2.723—68 сърцевините от магнито-
диелектрици и ферити се бзначаваха на схемите еднакво — с де-
бела прекъсната линия, успоредна на символа на бобината
{фиг. 71). Новият ГОСТ остави това означение само за магнито-
55
диелектрическите сърцевини, а за феритните установи означение,
което по-рано се употребяваше само за сърцевини на ниско-
честотни дросели и трансформатори— непрекъсната дебела линия.
Така не може да възникне объркване при определяне на пред-
Фиг. 71	Фиг. 72
назначението на индуктивните бобини (високочестотни с феритни
сърцевини или нискочестотни със сърцевина от стомана или
пермалой). Работата се състои в това, че при изучаване на схе-
мите се обръща внимание не само на символите на отделните
елементи, но и на това, как те са съединени помежду си в даде-
на функционална трупа и какво място заема тази трупа във
веригата на преобразуване на сигнала. И ако например стъпалото
е високочестотно, бобина с „непрекъсната" сърцевина не може
да се обърка с нискочестотен дросел.
Сърцевините от магнитодиелектрици и ферити могат да имат
най-разнообразна форма, но независимо от тоза на схемите се
означават еднакво.
Когато искаме на схемата да се покаже бобина, чиято индуктив-
ност може да се изменя с помощтана сърцевина, в означениетой
се въвежда знак за донастройващо регулиране. Това може да
се направи по два начина: или като се пресече с този знак озна-
чението на бобината и сърцевината (ако сърцевината е изобразе-
на встрани от символа на бобината — вж. фиг. 72 в), или само на
сърцевината (ако тя е изобразена на символа на бобината —
вж. фиг. 72 г).
За донастройване на бобини при честоти над 15—20 MHz че-
сто се използуват сърцевини от немагнитни метали и сплави
(мед, месинги по-рядко алуминий). Възникващите в тях под дей-
ствието на магнитното поле на бобината вихрови токове създават
свое поле, което противодействува на основного поле, в резул-
56
тат на което индуктивността на бобината намалява. Немагнитнатя
сърцевина за донастройване се означава във вид на тесен непо^
чернен правоъгълник (фиг. 72 д').
ТРАНСФОРМАТОРЫ
Трансформаторът се състои от две и повече намотки, индуктив-
но свързани помежду си, т. е. разположени достатъчно близко-
една до друга. На схемите това се показва като означенията н»
намотките се разполагат една
срещу друга на едно ниво
(фиг. 73 а). Връзката между
намотките на трансформатора
може да бъде нерегулируема
(постоянна) и регулируема.
Регулируемата връзка се по-
стига по различии начини, на-
пример чрез изменение на раз-
стоянието между намотките,
изменение на взаимного им
Фиг. 73
разположение и т. н. За да се
покаже това на схемата, озна-
ченията на намотките се пре-
сичат със знака за регулиране
(фиг. 73d).
Трансформаторите, работе-
щи при радиочестоти, обик-
новено имат сърцевини от
магнитодиелектрик или фе-
рит, Ако тази сърцевина е
обща за всички намотки, ней-
ното условно означение в
символа на трансформатора
се поставя между условните
означения на намотките (фиг.
помощта на тази сърцевина може да се донастройва трансформа-
торът, всички елементи в графичното означение се зачертават със
знака за донастройващо регулиране (фиг. 74 б). Често всяка от
намотките на високочестотния трансформатор има своя собствен»
сърцевина за изменение на индуктивността си. В този случай
означенията на сърцевините със знаците за донастройващо регу-
лираие се поставят над означенията на намотките (фиг. 74 в и г),
В нискочестотните трансформатора (фиг. 75) се използуват пръч-
57
ковидни, броневи и тороидални сърцевини (магнитопроводи). Вся-
ка от тях може да се изпълни или от отделни пластини със
съответна форма, или от ленти във вид на спирала, навивките на
конто са здраво съединени помежду си. Доколкото е по-удобно
Фиг 75
намотките да се намотават отделно, пластините на магнитэпро-
вода се прагят от две части. За намаляване на магнитното съ-
противление в мястото на свързване на пластините монтирането на
трансформатора се извършва така, че местата на свързване
на гсеки слой да се препокриват от пластините на следва-
щия.
Когато през намотката на вискочестотен трансформатор или
дросел освен променливия протича и постоянен ток (изходни
трансформат ори в еднотактни мощни усилватели, междустъпални
съгласуващи трансформатора, дросели във филтри на захранва-
щи вериги), пластините на (магнитопровода се монтираг една срещу
друга, като се оставя немагнитен процеп между частите на маг-
ии гопровода. Това се прави, за да се избегне насищането на
магнисопроводи ог полето на постоянния ток. Сърцевина с про-
цеп се означава с две дебели линии, между челните страни на
конто се оставя празно място (фиг. 76).
Голямата трупа трансформатора са захранващите (силови)
трансформатори, с помощта на конто се получават всички необ-
ходим:! за работата на радиоустройствата напрежения. Такива
трансформатори често съдържат десетки и повече намотки. На
схемите се номерират или техните изводи, или самите намотки
(фиг. 77). Ако искаме да покажем на схемата началото на намот-
ката, което понякога е важно не само за монтажа, но и за пра-
вилното разбиране на процесите в устройството (например във
фазоизместващите устройства), до съответния извод на условло-
то графично означение на намотката се поставя годяма черна точка.
58
Някои устройства, захранвани от променливотокова верига
(колекторни електродвигатели, апарати за заваряване), създават
силни смущения, конто могат през веригата и силовия трансфор-
матор да проникнат в радиоустройството и да нарушат нормал-
Фиг. 77
Фиг 78
ната му работа. За отслабване на тези смущения между пьрвич-
ната (мрежовата) и останалите намотки се поставя електрогтати-
чен екран. Той представлява незатворена навивка от лентичка от
медно или алуминиево фолио, или слой от изолиран проводник.
Йзводът от екрана се съединява с металното шаси или с общата
заземена шина на устройството.
На условното граф.ично означение на трансформатора екранът
се изобразява с тънка прэкъсната линия, успоредна на символа
на сърцевината, със знака на корпус на уред на края на линията.
За преобразуване на напрежения и токове се използуват също
така автотрансформатора. За разлика от трансформаторите те
имат само една намотка с един или няколко иззода. Неоэходи-
мите напрежения се снемат ог едииия от краищата на намогката
и съответния извод. Устовното означение на автотрансформатора
е показано на фиг. 78.
Не е прието да се показваг на схемите особепостите в кон-
струкцията на магнитопрозодите (форма, размери и др.). Изклю-
чение правят използуваните в изчислителната техника феромаг-
нитни елементи (запомнящи трансформатори, слементи на паметта).
Тези елементи обикновено имат пръстенообразен магнитопровод,
който се обхваща от няколко намотки. ГОСТ 2.723—68 препо-
ръчва в зависимост от сложност га на схемата да се използуват
три вида условии означения за такъв вид елеменги. Първото от
тях (най-нагледното) се състои надебелена окръжност, символи-
59
зираща феритния магниюпровод, и пресичащи го крайне» опростени
означения на намотките (във вид на полуокръжносги — вж.
фиг. 79 а). Когато броят на намотките е по-голям от четири,
сърцевината се изобразява във вид на дебела права линия, а
магнитопровода в състояние
символите на намотките се ра?по-
лагат по двете й страна (фиг. 790)'.
При голям брой намотки и сър-
цевини се използува опростено
означение на феромагнитния еле-
мент, което е показано на фиг. 79 д.
Тук дебелата вертикална линия
означава магнитопровода, тънките
хоризонтални линии — електриче-
скнте връзки между намотките,
наклонените чертички — самите на-
мотки. Чертичката, наклонена под
ъгъл 45° (прокарана отдясно горе
наляво долу), означава, че тази на-
мотка е съединена с линията за
електрическа връзка с началото си,
а ако ъгълът на наклона е 135° —
с края сч. При това условие се
приема, че положителен импулс,
преминаващ в посска отляво надяс-
но, в първия случай пренамагнитва
„1“, а във втория — в състояние я0“.
Следователно феромагнитният елемент означението на който е
показано на фиг. 79 в, представлява запомнящ трансформатор с
10 намотки, от конто втората, четвъртата, петата и деветата пре-
намагнитват сърцевината в състояние „1“, а първата, третата,
шестата, седмата, осмата и дегетата — в състояние „0“.
КОМУТИРАЩИ УСТРОЙСТВА
Комутиращите устройства са голяма трупа елементи в електро-
и радиоапаратурите, конто са предназначени за включване, из-
ключване и превключване на различии електрически вериги (пре-
къевачи, превключватели, бутони, релета и др.). Всеки от тези
елементи съдържа една или няколко двойки контакти и устрой-
ство, с помощта на което тези контакти могат да бъдат затво-
рени или отворени.
Прекъсвачите (ключовете) се използуват за съединяване и
разединягане на електрически вериги; те имат две работни поло-
60
Фиг. 80
винаги в затворено положение
че прекъсвачите, както и всички
жения: „включено" и „изключено". Съединяването и разединява-
нето на веригите (затваряне и отваряне) се осъществява от
подвижен контакт, който е съединен постоянно с единия от не-
яодвижните контакта, а с другия се съединява при установяване
на ръчката на прекъсвача в
яслэжение „включено", или е
изпълнен във вид на мостче,
жоето съединява нег.одвиж-
ните контакта при тсва поло-
жение. Стандартното условно
графично означение на затва-
рящите контакта в схемите
ютразява същността на про-
неся на комутацията и в два-
та случая се изобразява, как-
то е показано на фиг. 80.
За разлика от затварящия
контакт, който на схемите
винаги се изобразява в из-
кяючено положение, отваря-
щият контакт (наречен още
нормално затворен) се показва
{фиг. 81). Трябва да отбележим,
.други видове комутационни устройства, се изобразяват на схемите
в положеннето, което е прието за начално. При това не се показ-
ва посоката на движение! о на подвижния контакт от началното
положение към крайното.
Сложните прекъсвачи, предназначен!! за комутация на няколко
«лектрически вериги едновременно, могат да съдържат затварящи
и отварящи кон 1 акта и техните комбинации. Ако трябва да се
покаже, че комутацията се осъществява едновременно, символите
на подвижните контакта се съединяват с две тънки успоредни
линии (механична връзка). Прекъсвачът, чието означение е пока-
зано на фиг. 82, има затварящ и отварящ контакт. С него може
например да се включи захранването на уреда и едновременно
да се освободи чувствителен стрелков измерител на ток, клемите
яа който трябва да бъдат съединени, когато уредът е изключен,
за да се избегне повреждането му от силни външни магнитив
полета.
Когато говорихме за означенията на затварящите (нормално
ютворените) и отварящите (нормално затворените) контакти имах-
ме пред вид, че техните подвижни части могат да бъдат фикси-
рани в две крайни положения: затворено и отворено. Съществу-
61
ват обгче ключове, при конто в едно от крайвите положения
контактите не се фиксират, т. е. след отстраняване на действува-
щата върху тях сила контактите се връщат в изходното си по-
ложение. Такива контакти се означават на схемите по друг начни.
Фиг. §1
Фиг 82
Фиг. 83	1 1 IJ.
Ако искаме да покажем, че контактът не се фиксира в затворено
положение, в края на линията за връзка, символизиращ непо-
движния контакт, се изобразява триъгълник, върхът на който
като като че ли „отблъсква" символа на подвижния контакт
(фиг. 83 а). Аналогично се постъпва и когато е необходимо да
се покаже на схемата контакт, който не се фиксира в отво-
рено положение (фиг. 83 0).
Превключватели. В радиоелектронните апаратури широко се
използуват превключватели — устройства, превключващи одновре-
менно няколко вериги и имащи няколко работай положения на
ръчката си. Превключващият контакт се означава на схемите с
един от начините, показани на фиг. 84. При това, както вече ка-
захме, подвижният контакт се изобразява в положение, прието
за изходно, но това се пояснява непременно на схемата (напри-
мер на схемата на приемника се пише: „превключвателят на диа-
пазоните е показан в положение ЯСВ“).
Подвижната част на превключвателя, чийто подвижни контакти
се фиксират ие само в крайните, но и в средно (неутрално) по-
ложение, се изобразява между неподвижните контакта на равни
разстояния от тях (фиг. 85 а). Ако искаме да покажем на схемата
контакт на превключвател с фиксиране в неутралното и едно от
крайните положения или въобще без фиксиране в крайните по-
ложения, на краищата на линиите за връзка, символизиращи не-
йодвижните контакти, се изобразява триъгълник — символ за
липса на фиксиране (фиг. 850.
В някои случаи се използуват превключватели без прекъсване.
При преминаване от едното си положение в другото такъв пре-
«2
включвател не прекъсва веригата, съответствуваща на предишното
положение дотогава, докато не съедини новата верига. Подвих-
ните контакти на такива превключватели се изобразяват с къса
чертичка на края (фиг. 86).
Фиг. 85
ФИГ. 64
Фиг. 86
Широко разпространени в радиоелектронните апаратури са
бутоните — комутиращи устройства, конто се управляват чрез
натискане с пръст. Условните графични означения на затварящи-
те, отварящите и превключващите контакти на тези устройства
се различават от разглежданите само по това, че на означението
на подвижния контакт се изобразяват допълнително малка скобка
и линиите за механична връзка, символизиращи частта на бутона,
която се натиска (фиг. 87 а). При това, ако искаме да покажем,
че контактът на бутона се фиксира в натиснато положение, на
означението на неподвижния контакт се изобразява малко кръгче
Фиг. 87
(фиг. 87 б). Ако е необходимо да се покаже начинът за връщане
на такъв контакт в изходно положение, се постъпва, както е по-
казано на фиг. 87 в и г. В първия случай връщането става при
63
повторно натискане на бутона, а във втория — посредством от-
делно задвижване, например чрез натискане на специален бутон.
Дадените означения на прекъсвачи и превключватели са основ-
яи символи, от конто могат да се изграждат условии графични
Фиг. 88
означения на прекъсвачи и превключватели с производна сложност.
Например, използувайки символа на превключващия контакт, може
да се изобрази на схемата превключвател на две направления с
две положения без фиксиране в едното от тях (фиг. 88 а), на две
/направления с две положения с превключване без прекъсване
(фиг. 88 б), на три направления с три положения, в това число и
неутрално (фиг. 88 в) и т. н. Когато се говори за превключватели,
под брой на направленията се разбира броят на независимите
комутирани вериги. Обикновено той е равен на броя на подвиж-
ните контакти на превключвателя.
Конструкцията на превключвателите за няколко направления и с
няколко положения може да бъде най-различна. В радиоуредострое-
,нето се използуват широко галентни, барабанни, бутонни (клавишни),
гърбични превключватели. Превключвателят от галетен тип се
състои от една или няколко галети и механизъм, който фиксира
полоч ението на подвижната част на превключвателя и ограничава
неговото движение. Всяка галета се състои от неподвижна част,
закрепена на основата на фиксиращия механизъм (статора) и по-
движна част (ротор). На статора са закрепени 12 неподвижни
контакти, част от конто (от един до четири) имат малко по-голяма
дължина от останалите. В зависимост от броя на положенията на
ротора са закрепени от един до четири подвижни контакта във
64
формата на пръстен или на сектори с издатини. Удължените кон-
такта на статора са постоянно съединени с подвижните контакта
на ротора, а останалите се съединяват с него последователно. В
зависимост от броя на подвижните контакти на галетата и от
броя на галетите превключвателите могат да имат различен брой
положения и направления.
Условното графично означение на галетния превключвател до-
статъчно нагледно отразява неговото устройство (фиг. 89). Сим-
волите на неподвижните контакти се разполагат в един ред, а успо-
редно на тях се показва Г-образният подвижен контакт, пресечен
от една чертичка, символйзираща издадената част на реалния
подвижен контакт.
Положенията на превключвател, при конто няма комутнрани
вериги или положенията, конто са свързани помежду си, се оз-
начават с по-къси чертички. Например превключвател с 6 поло-
жения, некомутиращ електрическата верига в първото положе-
ние и комутиращ една и съща верига в четвъртото и шестото
положение, се изобразява на схемите, както е показано на фиг. 90 а.
Ако е необходимо да се покаже превключвател, който превключ-
ва вериги без прекъсване, на означението на подвижния контакт
се изобразява къса чертичка (фиг. 90 б). Веред многопозиционните
превключватели се срещат такива, при конто подвижният контакт
във всяко положение е евързан с няколко неподвижни контакта.
В този случай на символа на подвижния контакт се изобразява
чертичка, дължината на която се определя от броя на одновре-
менно евързаните неподвижни контакти (фиг. 91 а). Ако пък е
необходимо да се изобрази превключвател, подвижният контакт
на който във всяко следващо положение включва паралелна ве-
5 Еэмм яа радаосхемите
65
рига към веригите, затворени в предишного положение, чертичката
се поставя в обратната посока (фиг. 91 б).
Условните означения на бутонните и клавишните превключва-
тели се състоят от съответните означения на контактите (затва-
Фиг. 92
рящи, отварящи, превключващи), подвижните части на конто са
обединени с линии, показващи механичната връзка.
В практиката понякога се налага да се работи с превключватели,
в конто едни и същи контакти многократно се затварят или
отварят с зависимост от положението на ръчката. Условните оз-
начения на такива устройства, построени по конструктивен метод,
т. е чрез „копиране" на принципа на тяхната конструкция, стават
много обемисти. В подобии случаи ГОСТ 2.755—74 предвижда
означение, като показан ото на фиг. 92.
Превключвателят, чието означение е показано на тази фигура,
комутира веригите в следната последователност: в положение 7
веригата А се свързва с веригата Б, в положение 2 веригата Б —
с веригата В, в положение 3 се свързват веригите А, Б и В една
с друга, а в положение 4 веригата А се свързва с веригата В.
За комутация на електрически вериги широко се използуват
всевъзможни електрически релета — устройства, конто по-
зволяват да се осъществява превключване на разстояние, често
при незначителна мощност на управляващия сигнал.
Електромагнитното реле се състои от задвижващ механизъм,
чиято основна част е електромагнит, и контакти, положението на
конто се изменя при подаване на управляващ сигнал на намотката
на електромагнита. При завършване на действието на сигнала за-
движващият механизъм и контактите се връщат в изходното си
66
състояние. Следователно контактите на релето имат само две
работни състояния: затворено и отворено.
Контактите на електромагнитните релета, конто осъществяват
затваряне, отваряне и превключване на вериги, се означават
Фиг. 93
Фиг. 94
на схемите със същите символи (фиг. 93), както и аналогичните
контакти на прекъсвачите и превключвателите.
Намотките на релетата се означават на схемите във вид на
правоъгълник, а техните изводи — с линии за електрическа връз-
ка, присъединени или към двете широки страни на символа, или
само към едната от тях (фии 94). В правоъгълника се дава
съпротивлението на намотката за постоянен ток, броят на намот-
ките (две намотки — две наклонени линии), предназначението на
релето (/>—реле за максимален ток, 77<—реле за минимално
напрежение). Ако е необходимо да се покаже видът на тока
(променлив или постоянен), видът на намотката (токова, • напреже-
нова), или закъснението при сработване или отпускане, се увели-
чава дължината на правоъгълника и тези характеристики се запис-
ват в лявата му част, като се отделят от останалата част с черта.
На символа на намотките на релетата много прилича условното
графично означение на електромагнитите, използувани за управ-
ление работата на различии механизми в системите на автомати-
ката, телемеханиката, съобщенията, а така също и в битовите
радиоуреди, например в магнитофоните за управление работата
на лентодвижещия механизъм. За да се различават на схемите
означенията на намотките на релетата от означенията на електро-
67
магнитите, символите на електромагнитите се правят с надебелени
линии.
Куплунги и гнезда. Към комутиращите устройства се отнасят
я)
Фиг. 95
куплунгите, с помощга на конто в радиоелектронните апаратури
се свързват блокове, възли и це-
ли системи. За свързване на нис-
кочестотни вериги се използуват
многоконтактни щепселни куплун-
ги. Във високочестотните вериги
се използуват специални високо-
честотни коаксиални куплунги. Ус-
ловните означения на тази група
изделия са построени от символите
на двете основни части на куплун-
га: гнездова и щепселна. Щепсел-
ната част (или просто щепселът)
се изобразява на схемите във вид
на стрелка, а гнездовата (гнездо-
то) — във вид на »обратна “ стрел-
ка, както е показано на фиг. 95 а и
б. Ако е необходимо да се покаже
куплунгът в свързан вид, означе-
нията на щепселната и гнездовата
част се поставят една до друга
(фиг. 95 в), а за да се покаже мно-
гоконтактен куплунг, линиите на
електрическите връзки (изводите
от щепселите и гнездата) се съе-
диняват с линии за механична връзка, както е показано на
фиг. 95 г.
В конструкцията на многоконтактните куплунги непременно се
предвиждат елементи, конто предотвратяват неправилното включ-
ване на щепселната и гнездовата част, а за удобство при монтаж
контактите (щепсели и гнезда) се номерират в определен ред. За
да се проследяват лесно по схемата връзките, осъществявани от
контактите на куплунга, същите номера се присвояват и на тех-
ните означения. Пълното означение на контакта на куплунга се
записва във вид на дроб, като в числителя се дава позиционного
означение на куплунга, състоящо се от буквата Ш и неговия
номер по схемата, а в знаменателя — номера на контакта. Напри-
мер надписът до символа на контакта Ш2Ц означава: първи
контакт от втория куплунг.
За означаване на схемите на високочестотните коаксиални
68
куплунги се използуват същите символи за щепсели и гнезда, но
със знака на коаксиалните линии — кръгче с част от допирателна
линия отдолу (фиг. 96). При изобразяването на такъв куплунг и
неговите части, свързани с единични проводници, допирателните
са насочени към символите на щепселната и гнездовата част. Ако
към куплунга е свързан коаксиален кабел, допирателната в
означението на куплунга се продължава към изображението на коак-
сиалния кабел. От подобии правила се ръководим и при изобра-
зяването на куплунг, в който външните проводници на коаксиал-
ните линии са изолирани един от друг или когато едната от час-
тите (например щепселната) е съединена с коаксиален, а другата
(например гнездовата) — с единичен проводник.
В апаратурите, чувствителни към електрически смущения, се
използуват екранирани куплунги. Тяхното условно означение се
състои от основните символи, заградени с кръг с прекъсната
линия (фиг. 97).
В телефонните и битовите радиоапаратури се използуват съедини-
телни устройства, изпълняващи също и функциите на прекъсвачи
и превключватели. В портативните транзисторни приемници тези
устройства служат за включване на слушалки с едновременно
изключване на вградения високоговорител, в батерийните магнито-
фона-— за включване на блок за мрежово захранване с едновре-
менно изключване на вградената батерия от галванични елементи
и т. н. Гнездото на такъв куплунг се изобразява във вид на
правоъгълник с почернени краища и със символите на контакти-
те, разположени успоредно на оста на симетрия на правоъгълни-
69
ка, минаваща през широката му страна (фиг. 98 6). Щепселната
част се означава с една или няколко надебелени успоредни линии
с различна дължина (фиг. 98 а). При свързване на частите на та-
къв куплунг, контактът на гнездото, който има формата на коби-
Фиг. 98
----------О
°)
---------•
б)
Фиг. 99
ма нагледност подвижните
Фиг. 100
лица, и механично свързаните с него контакти изменят своето
положение по отношение на останалите контакти, в резултат на
което се осъществяват необходимите превключвания. За по-голя-
контакти се изобразяват с надебеле-
ни линии с голяма точка на края.
Освен разгледаните съединителни
устройства в радиоуредите се изпол-
зуват всевъзможни клемни съедине-
ния. По такъв начин се свързва на-
пример металният корпус на радиоиз-
мерителен уред с проводника за за-
щитно заземяване. Клемното (разгло-
бяемо) съединение се показва на схе-
мите с малко кръгче (фиг. 99 а). За
разлика от него неразглобяемото съе-
динение (спойка, заварка) се означава
по същия начин, но кръгчето се по-
черня (фиг. 99 а).
ЕЛЕКТРОВАКУУМНИ ЕЛЕМЕНТИ
Електровакуумни елементи се нари-
чат гс ляма трупа елементи, действие-
то на конто се основава на използу-
ването на електрически явления във
вакуум. Установената от ГОСТ 2.731—68 система от условии оз-
начения за електровакуумните елементи е построена на поелемен-
тен принцип. За основни елементи са приети означенията на ба-
70
лона, отоплителната жичка, катода, решетката, анода и другите
електроди (вж. фиг. 21 е и фиг. 22 в и г). Като се използуват
тези основни символи, на схемите може да се изобрази всеки
електровакуумен елемент, колкото и сложен да е той.
а/
Фиг. 101
Фиг. 102
За разлика от електронните в балоните на йонните елементи
има никак ьв газ, намиращ се под някакво налягане. В йонните
(газоразрядните) елементи в процеса на протичането на тока уча-
ствуват не само електроните, но и Йоните, получаващи се вслед-
ствие йонизацията на газа. От казаното е ясно, че за запазване
на вакуума или на разредения газ балонът на електровак^умния
елемент трябва да бъде херметичен. По-голямата част от електро-
вакуумните елементи имат стъклен балон, но той може да бъде
и метален, керамичен, металокерамичен и др.
Независимо о г конструкцията му балонът в условното означе-
ние на електровакуумния елемент се изобрэзява във вид на кръг,
овал или (за сложимте комбинирани елементи) квадрат със.за-
кръглени ъгли, начертани с дебели линии (фиг. 100). Наличието
на газ в балона на газоразрядните елементи се показва с точка
в долната дясна част на символа.
В означенията на електроннолъчевите елементи (осцилоскопни
тръби, кинескопи, предавателни тръби и др.) символите на бало-
на опростено възпроизвеждат неговото външно очертание (фиг. 101).
Такива означения са доста сложни за начертаване и са обемисти,
но при друга форма на символа на балона би било трудно да си
представим принципа на работа на електроннолъчевия елемент,
електродите на който са разположени в определена последовател-
ност в тясната част на балона.
В някои електронни лампи вътрешната повърхност на балона
е покрита с електропроводещ слой, чието предназначение е да
предпази лампата от въздействието на външни електрически поле-
та или да екранира иейните собствени полета. Такъв екран се
означава с прекъсната дъга с извод в дясната долна част на
символа на балона (фиг. 102 а). Външният екран (обикновено по-
71
движен) се изобразява по същия начин, но извън означението на
балона (фиг. 102 б), а ако за екран служи самият метален балок
или метален слой, нанесен върху повърхността на стъкления ба-
лон, това се показва чрез извод от контура на символа (фиг. 102 в).
Фиг. 104
Вътрешният разделителен екран на комбинираните електронни
елементи, състоящи се от няколко самостоятелни елемента, се
изобразява с прекъсната линия, разделяща условните означения
на съответните групи електроди (фиг. 102 г).
Токопроводещото покритие на вътрешната повърхност на бало-
на на електроннолъчев елемент се изобразява с надебелена линия
с извод. Тази линия се разполага в разширената част на символа
на балона от двете страни на оста на симетрия (фиг. 103).
Най-простият електронен елемент — диодът — има само два
електрода: катод и анод. Тези два електрода се съдържат във
всеки електровакуумен елемент и служат за излъчване (емитира-
не) на електрони (катодът) и за събирането им (анодът). В пър-
вите радиолампи за катод е служил тънък волфрамов проводник,
нажежен с ток до бяло. Такъв катод, наречен още отоплителна
жичка или катод с директно отопление, се използува и в някои
съвременни радиолампи, но работната му температура е значител-
но по-ниска, отколкото в първите радиолампи. Конструктивно
катодът с директно отопление представлява праволинеен провод-
ник, заварен към държачи, служещи да подават тока към него.
Катодът може да бъде изпълнен във формата на буквите V и W,
като проста или двойна спирала и г. н. Независимо от това като-
дът с директно отопление се изобразява с тънка дъгичка в дол-
ната част на символа на балона (фиг. 104).
Катодите с директно отопление работят добре само при захран-
ването им с постоянен ток. Количеството на електроните, излъчвани
от катода, в голяма степей зависи от неговата температура. Ако
72
такъв катод се захранва с промен лив ток, който 100 пъти в се-
кундата достига максималната си стойност и също толкова пъти
намалява до нула, токът в анодната верига също периодично ще
се измени и в резултат нормалната работа на лампата ще се
наруши. Затова в електронните лампи със захранване от промен-
лив ток се използуват катоди с индиректно отопление. Отопли-
телната жичка в този случай служи само за нагряване на катода,
който обикновено е добре изолиран от нея и има отделен извод.
Масата на такъв катод се прави достатъчно голяма, за да не
успява да изстива забележимо в моментите, когато токът нама-
лява до нула.
Условното означение на катода с индиректно (косвено) отопле-
ние се състои от два символа: нагревател, изобразяван така, както
и катодът с директно отопление и същински катод, означаван с
надебелена линия (както символът на балона — вж. фиг. 105).
Комбинираните лампи, конто се състоят от два, три и повече
самостоятелни електронни елемента, могат да имат както общ,
така и разделени катоди. Отделните части на такива лампи често
се използуват в различии стъпала на радиоапарата. Това трябва
да се вземе пред вид при съставянето на схемите и те да се
изобразяват в различии, понякога отстоящи далеч едно от друго
места. За да не се обърка частта от комбинирана лампа с друг
елемент, нейният балон не се начертава напълно. Ако в комбини-
раната лампа има един нагревател, общ за всички катоди, той се
изобразява само на един от частичните символи (фиг. 106), ако
пък двете части на лампата имат общ катод, се постъпва, както
е показано на фиг. 107.
Условното означение на студените катоди на стабилитроните,
тиратроните, тригатроните и други подобии йонни елементи (из-
лъчването на електрони от такъв катод става под действието на
светлината, някаква радиация или йонен газ) е незапълнено кръг-
че (фиг. 108).
73
Фотоелектронните катоди се изпотзуват във фотоелементите и
фотоелектронните умножители. За повишаване на ефективността
(чувствителността) на фотоелектронните катоди те се правят от
метали, конто имат свойството да излъчват интензивно електрони
Фиг. 108 Фиг. 109	Фиг. ПО	Фиг. 111
под действието на светлината. Най-широко разпространение са
получили кислородно-цезиевите и антимоно-цезиевите катоди. На
схемите фотоелектронните катоди се означават с дебела дъга,
концентрична на контура на условното означение на балона (фиг. 109).
Анодът се означава с надебелена чертичка, разполагана обикно-
вено в противоположната на катода част на символа на балона
(вж. фиг. 22).
Електроните, летящи към анода с много големи скорости (по-
ложително зареденият анод ги привлича), го бомбардират, като
му отдават своята кинетична енергия, в резултат на което негова-
та температура се увеличава. За да може да се отвежда топли-
ната, анодите се правят с ребра (конто увеличават топлоотдаваща-
та повърхнина), покриват се с тънък слой цирконий или титан,
който значително увеличава лъчеизпускащата им способност и т. н.
При бомбардиров ката на анода с електрони се наблюдава ин-
тересно явление. Запасът от кинетична енергия на електроните е
толкова голям, че те избиват от повърхността на анода нови елек-
трони, конто за разлика от емитираните от катода първични
електрони са получили названието „вторични" електрони. В обик-
новените елсктронни лампи тези „вторични" електрони играят
вредна роля и това явление трябва да се премахва. Но в някои
елементи, например фотоелектронните умножители, се вземат спе-
циални мерки (например повърхността на анода се обработва по
подходящ начин), за да могат първичните електрони да избиват
колкото се може повече „вторични" електрони. Такъв анод, излъч-
ващ вторични електрони, се изобразява с тънка дъгичка на изво-
да, обърната с вдлъбнатата си част към символа на анода (фиг.ПО).
При липса на място в балона дъгичката се изобразява извън не-
говото означение (например в символа на тръбата суперортикон —
вж. фиг. 111).
74
В битовите радиоапаратури (радиоприемници, магнитофони) се
използуват електронни елементи, облекчаващи точната настройка
на определена радиостанция или установяването на необходимого
ниво на сигнала при запис на магнитна лента. Това са така наре-
чените електронни светлинни индика-
тори. Те имат специален електрод,
който флуоресцира (свети) при бом-
бардирането му с електрони. Големи-
ната на светещата повърхнина зависи
от управляващото напрежение, по-
давано на индикатора.
Флуоресциращият анод на такъв
индикатор се изобрязява с наклонена
линия, ограничена с две чертички в
краищата си (фиг. 112). Такъв сим-
вол, но без чертичка, се използува
_J
А
Фиг. 112 Фиг. 113
за означаването на анода на рентге-
новата тръба.
В неоновите лампи и някои други йонни елементи има два
електрода, конто при работа във вериги за променлив ток могат
последователно да изпълняват функциите на анод и студен катод
(в зависимост от посоката на тока). Такива комбинирани електро-
ди се означават със символ, състоящ се от означенията на сту-
ден катод и анод (фиг. 113).
Нека се върнем към двуелектродната лампа — диода. Нейното
основно свойство — едностранната проводимост — определи и _ос-
новната облает за приложение™ й: изправяне на променлив ток,
детектиране на модулирани трептения. Но за да може например
детектираният слаб сигнал да се чува от високоговорителя, той
трябва да се усили много пъти. Най-простият усилвателен елек-
тронен елемент — триодът, освен катод и анод съдържа още
електрод, управляващ големината на анодния ток — управляваща
решетка. В съвременните радиолампи решетката най-често се из-
пълнява във вид на цилиндрична или елипсовидна спирала, на-
вивките на която са заварени към държачи — траверси за запаз-
ване на дадената форма. Траверсите се използуват също и за
изводи на решетката.
Стандартът ЕСКД е установил означението на решетката във
вид на тънка прекъсната линия. Броят на щрихите в означението
е равен на три (фиг. 21 е и 22 в и г). В символите на комбинира-
ните лампи, където мястото е ограничено, броят на щрихите се
намалява до два (фиг. 114).
Триодите намират много широко приложение в радиотехниката.
75
Те се използуват за усилване на нискочестотни трептения, гене-
риране на високочестотни трептения (например в хетеродинните
кръгове на радиоприемниците). Триодите се използуват и за
усилване на високочестотни трептения (до УКВ), но тогава тряб-
ва да се вземат специални мерки, неутрализиращи недостатъците
на триодите, най-същественият от конто е капацитетът между
анода и управляващата решетка. Този капацитет, наречен прохо-
ден, особено оказва влияние при работата на триода като усил-
вател на високочестотни трептения. За тях проходният капацитет
представлява малко капацитивно съпротивление, през което част
от високочестотното напрежение, усилено от лампата, попада от-
ново на управляващата решетка. В резултат от действието на така-
ва връзка усилвателното стъпало с триод може даже да се възбуди.
Този недостатък не е присъщ на четириелектродните лампи —
тетродите (тетра на гръцки е четири), при конто между
управляващата решетка и анода има още една решетка (фиг. 115 а).
На тази решетка, както и на анода, се подава положително на-
прежение и освен това тя се свързва с минуса на захранващия
източник през блокиращ кондензатор. При такова включване
допълнителната решетка се явява електростатичен екран между
управляващата решетка и анода и затова капацитетът между тях
рязко намалява. Тази решетка се нарича екранна.
Наличието на екранна решетка обаче рязко влошава характе-
ристиките на тетрода (ако не се вземат допълнителни мерки)
поради действието на т. нар. динатронен ефект, който се причи-
нява от „вторичните“ електрони, избити от анода. Доколкото
екранната решетка, както и анодът, се намира под положителен
спрямо катода потенциал, „вторичните" електрони се привличат от
76
нея и създават ток, който намалява анодния ток. Този недоста-
тък на тетродите се отстранява по различии начини. Един от
тях е въвеждането на още една решетка между екранната решет»
ка и анода. Тази трета по ред решетка, наречена защитна, се
прави много рядка и се свързва с катода. Благодарение на това
„вторичните“ електрони се отблъскват от нея и се връщат на
анода. Електронната лампа с три решетки се нарича пентод
(пента на гръцки е пет) и се означава, както е показано на
фиг. 1156.
Втори начин за отстраняване на динатронния ефект е поставя-
нето на екраниращи електроди в електронната лампа, конто са
свързани с катода и използуването на особени конструкции и
разположение на самите решетки. В такъв тетрод електроните
се движат от катода към анода на снопове (лъчи) и затова Той
се нарича лъчев. Лъчеобразуващите пластинки се означават с две
надебелени чертички, насочени към символа на анода и съедине-
ни с означението на катода вътре в балона (фиг. 116).
В радиотехниката се използуват и по-сложни електронни лампи
съдържащи четири, пет и даже шест решетки (фиг. 117). Според
общия брой на електродите те се наричат х е к с о д и (хекса —
шест), х е п т о д и (хепта — седем) и о к т о д и (окта — осей). В
многорешетъчните лампи, например преобразувателните, може да
има не една, а две управляващи и две екранни решетки.
Означенията на електронните лампи се състоят от цифри и
букви. Първият елемент на означението — цифра — показва за-
кръглено отоплителното напрежение. Например цифрата 1 озна-
чава 1,2 V, 6 — 6,3 V и т. н. Вторият елемент — буква—харак.тери-
Фиг. 117
зира типа на лампата: А — хептод; Д — детекторен диод; И из“
правителей диод (или два такива диода); С — триод; Э — тетрод;
П —изходен пентод или лъчев тетрод; К и Ж — пентоди; Е
77
дадения тип и позволява
между им. Намиращата се
a) ff)
Фиг. 118
електронен светлинен индикатор и т. н. Третият елемент — циф-
ра — означава поредния номер на разработката на лампата от
ца се различават еднотипни лампи по-
след тази цифра буква характеризира
конструктивното изпълнение на лаи-
пата: П — стъклена лампа с твърди
изводи, излизащи непосредствено от
стъкленото дъно на балона; С — стък-
лена лампа с осемизводен (октален)
цокъл; А, Б — свръхминиатюрни лам-
пи с изводи от гъвкав проводник.
Като знаем тази система за озна-
чаване, можем веднага да кажем на-
пример, че лампата 6СЗБ е триод с
отоплително напрежение 6,3 V, тип
три, стъклена, свръхминиатюрна;
6ЕЗП — електронен светлинен инди-
катор със същото отоплително на-
прежение, тип три, с твърди изводи.
Означението на типа на електрон-
ния елемент често се поставя до не-
говото позиционно буквено означе-
ние с буквата Л (например Л2 6ЖЗП,
Л6 6А2П и т. н.).
Широко приложение в радиоапаратурите намират комбинирани-
те електронни лампи, от конто най-прости са двойните диоди с
общ или разделени катоди. Тяхното условно графично означение
се състои от символа на балона (окръжност), два символа на
анод и съответния брой символи на катод (фиг. 118). Означения-
да на двойните триоди, двойните и тройни диод-триоди, триод-
пентоди, триод-хептоди, двойни лъчеви тетроди и други подобии
сложни лампи се построяват с използуването на овалния символ
за балон (фиг. 118 в — з). В названията на комбинираните лампи
думите „двоен" и „троен" се отнасят към следващия след тях
термин. Така названието „двоен диод триод" означава, че ком-
бинираната лампа съдържа два диода и един триод.
За означение на такива лампи също са приети определена букви:
Г — триод с един или два диода (диод-триод или двоен диод-
триод); X — двоен диод (детекторен); Н — двоен триод; Ф —
триод-пентод; И — триод-хексод или триод-хептод
Изводите на електродите на електровакуумните елементи се
изпълняват различно. При едни елементи те са запоени към спе-
циален цокъл, при други — към щифтове от проводник, излизащи
78
непосредствено от дъното на стъкления балон, при трети — към
гъвкави проводница. Но във всеки случай редът, в който са раз-
положени изводите, е напълно определен. Ако щифтовете са раз-
положени по окръжност (лампи с октален цокъл и др.), броенето
им започва или от специален
ключ, или от увеличеното раз-
стояние между два щифта, по
посока на часовниковата стрел-
ка. При свръхминиатюрните лам-
пи изводите от гъвкав провод-
ник често се разполагат в една
плоскост. В този случай броенето
на изводите започва или от цве-
В!:а на цохьла атдгцу
Фиг. 119
теп белес, или по посоката на релефна стрелка, конто се намира
на плоската част на балона.
За по-лесно ориентиране при монтаж на радиоуреди цифрите,
съответствуващи на номерата на щифтовете или гъвкавите изво-
ди, се дават до съответните символи на електродите на прин-
ципните схеми и на схемите на съединенията (фиг. 119).
Условните означения на електроннолъчевите елементи се раз-
личават съществено от означенията на разгледаните електронни
и йонни елементи. Общи са само символите на отоплението и
катодите. Управляващият електрод (модулаторът), с помощта на
който (чрез подаване на отрицателно напрежение спрямо катода)
се осъществява управлението на интензивността на електронния
лъч, се означава със символ, напомнящ реалния вид на модула-
тора в разрез — цилиндрична чаша с отвор на дъното (фиг. 120 а).
След модулятора са разположени ускоряващият и фокусиращият
електроди, наричани понякога аноди.
79
На тези електроди се подават различии по стойност положи-
телни напрежения, в резултат на което при определено съотно-
шение на тези напрежения електронният поток се фокусира на
екрана на елемента в тесен сноп (лъч).
Символите на фокусиращите електроди на електроннолъчевите
елементи напомнят означенията на решетките на електронните
лампи, но за разлика от тях се състоят от две надебелени чер-
тички (фиг. 1206).
Фокусировката на лъча с фокусиращи електроди се нарича
електростатична за разлика от магнитната и електромагнитната
фокусировка, когато тези резултати се постигат с помощта на
постоянни магнити и електромагнити. Символите на фокусиращия
магнит (дебела скобка) или електромагнит (индуктивна бобина
във вид на три полуокръжности) се поставят извън символа на
балона (фиг. 120 в).
За отклоняване на лъча недалеч от фокусиращите електроди
се поставят перпендикулярно един на друг два чифта отклонява-
щи пластини. Тук се използува свойството на електроните да се
привличат към положително заредени тела и да се отблъскват от
отрицателно заредени. При подаването на някакво постоянно на-
прежение на единия чифт пластини електронният лъч се откло-
нява към пластината, която е заредена положително по отноше-
ние на другата. Ако на пластините се приложи променливо на-
прежение, лъчът непрекъснато ще се отклонява от едната
пластина към другата и на екрана ще се очертава светеща ли-
ния. Същото става с лъча и при подаване на отклоняващо на-
прежение на вгория чифт пластини. Така електронният лъч може
да се отклони във всяка точка на екрана. Електростатичното от-
клонение на лъча се използува главно в осцилоскопните тръби.
Символите на отклоняващите пластини много приличат на означе-
нието на кондензатор с постоянен капацитет, само „плочите“ при
тях са по-къси и на по-голямо разстояние една от друга (фиг. 120 г).
В приемните телевизионни тръби — кинескопите,— се използува
електромагнитно отклонение на лъча с помощта на две двойки
бобини, разположени на гърлото на тръбата. При преминаване на
токове с трионообразна форма през тези бобини в гърлото на
тръбата се създават взаимно перпендикулярни магнитни полета,
конто отклоняват електронния лъч.
Бобините за електромагнитно отклонение се означават така,
както и индуктивните бобини, но само с две полуокръжности и
те се разполагат извън символа на балона, перпендикулярно на
неговата ос на симетрия (фиг. 120 д).
Завършвайки разговора за електровакуумните елементи, ще се
«О
запознаем накратко с някои ионии елементи, широко нзползувани
в електрониката. Един от тях — стабилитронът — служи за
стабилизация на постоянни напрежения. Той се състои от анод и
студен катод, поместени в балон, напълнен със смес от инертни
газсвэ (аргон—неон, аргон — хелий и
др.). При г.одаване на анода на на- »
ирежение, по-голямо от определена /*i\ z-x
стойност, в стабилитрона настъпва	(	]
тлеещ газов разряд, който се харак-	у 9V	•) ~
теризира с това, че при изменение на	Xiz'
тока на разряда в определени гра-
ници напрежението между катода и
анода остава практически неизменно.
Условното означение на стабилитрона е изградено от символи-
те на балон на йонен елемент (кръг с точка в него), студен ка-
тод и анод (фиг. 121).
За стабилизация на ток се използува елемент, наречен б а р е-
т о р. Главната му част е тънък железен проводник, поставен
във водородна атмосфера. При пропускане на ток проводникът
се нагрява, в резултат на което неговото съпротивление се уве-
личава много пъти. В определен диапазон на напреженията съ-
противлението на баретора рядко се измени в зависимост от
приложено™ към него напрежение. Изменението на напрежение-
то предизвиква съответно изменение на съпротивлението на ба-
ретора, благодарение на което токът през него практически не се
измени. На схемите бареторите се означават като нелинеен само-
регулиращ се резистор, поставен в символа на балон на йонен
елемент (фиг. 122).
В изчислителните устройства, измерителната техника, пултовете
за управление и т. н. за визуална индикация на електрическите
сигнали се използуват цифрови индикатора с тлеещ
разряд. Анодът на индикатора е изпълнен във вид на реше-
тъчна пластинка, а катодите — във вид на метални цйфри (от О
до 9) или запетая. Балонът се пълни с неон с незначителен пря-
мее от аргон. При подаване на напрежение между анода и из-
бран с помощта на специални електронни комутаторн катод около
този катод възниква тлеещ разряд, светлината на който пов-
таря формата на катода.
Условното графично означение на цифровая индикатор с тлеещ
разряд се състои от символа на балон с овална форма, няколко
символа на студени катоди и символ на анод, при това на схе-
мата обикновено се изобразяват не всички катоди, а само два
* Езяк на уадиоасекнте
81
или три крайни (фиг. 123). Останалите катоди се заменят с пре-
късната линия, която в дадения случай означава същото, както
изразът „и т. н.“. Над символите на катодите се пишат съзтвет-
ните на тяхната форма цифр»
♦иг. 123
ПОЛУПРОЕОДНИКОВИ ЕЛЕМЕНТИ
Полупроводниковите елементи
са се използували в радиотех-
никата още преди изобретява-
нето на електронните лампи,
Изобретателят на радиото А. С,
Попов е използувал за откри-
ване на електромагнитни вълни
откачало кохерер (стъклена тръ-
бичка с метални стърготини), а
след това контакт на стоманена
игла с въгленов електрод. Това
е бнл първият полупроводников
диод — детектор. По-късно са
били създадени детектори с из-
ползуване на естествени и изку-
ствени кристални полупроводни-
ци (гален, цинкит, халкопирит и
др.). Такъв детектор се е съ-
стоял от полупроводчиков кри-
.	стал, запоен в чашка-държач,
г‘	и стоманена или волфрамова
пружинка със заострен край
(фиг. 124). Местоположението на контакта на острието с Кри-
стала са намирали по опитен път, постигайки най-голяма сила на
предаването на радиостанцията.
В 1922 г. сътрудникът в Нижнегородската радиола б оратория
О. В. Лосев открил забележително явление: оказало се, че кристал-
ният детектор може де генернра и усилва електрическите треп-
тения. Това е било истинска сензацня, но лнпсата на достатъчно
научни познания и отсъствието на необходимого опнтно обзавеж-
дане не са позволили в онова време да се изследва дълбоко
същността на процесите в полупроводниците и да се създадат
полупроводникови елементи, способни да конкурират елект£оп-
иата лампа. Първйят полупроводников триелектроден усилвате-
лен елемент, наречен транзистор, е създаден през 1948 г.
82
Какие представляват полупроводниците, конто са ссесеэ
всички елементи от този вид? Известно е, че проводници се на-
ричат вещества, конто при стайна температура имат специфично
съпротивление под 0,031 Q.cm. При тази температура диелектри-
ците имат специфично съпротивление от 1018 до 1024 2. ст. Към
полупроводниците се отнасят вещества, конто имат специфично
съпротивление от 10 3-е-10 2 до 1О8-5-1310 Q.cm. Колкото и да
ни се стори удивително, но броят на известните досега полупро-
водници превишава с много броя на проводниците и диелек-
триците.
Не всеки полупроводник обаче е пригоден за изготвяне на
полупроводникови елементи. За това са годни само меого чисти-
те полупроводници. Само един атом примес на 10 милиарда атома
основно вещество се допуска в изходния материал, в противен
случай качеството на полупроводниковая елемент ще бъде ниско.
За направа на полупроводникови елементи е необходимо също
полупроводникът да притежава определена примесна проводимост.
За това в чистая изходен материал, например германий, се въ-
вежда строго определено количество примеси. Ако искаме да по-
лучим електронна проводимост, т. е. полупроводник, в който ка-
то носители на заряди служат електроните, в него се въвеждат
така наречените донорни вещества, например антимон, арсен,
фосфор. За получаване на полупроводник с дупчеста проводимост
(като носители на заряди служат атоми със „загубени" електро-
ни) се добавят така наречените акцепторни вещества (индий, бор,
алуминий). Примесите се въвеждат в много малки количества—
от порядъка на 1 атом примес на 10—100 милиона атома основ-
но вещество.
Полупроводниците с електронна проводимост се наричат полу-
проводници тип п (от латинската дума negativus — отрицателен),
с дупчеста проводимост — тип р (от латински positivus — положи-
телен).
Контактът между полупроводници с различен тип електропро-
водимост се нарича р — п или п — р-преход (фиг. 125 «г). Основно
свойство на р — л-прехода е неговата едностранна проводимост
(в посока от областта р към областта п). Затова най-простите
полупроводникови елемента — диодите, състоящи се от един р —
л-преход, се използуват широко за изправяне. на променлив ток
И за детектиране на модулирани сигнали.
Полупроводниковите диоди се означават със символ, който
се е запазил в основни черти от времето на първите радиоприем-
ници (фиг. 125 б). Върхът на триъгълника в този символ показва
посоката на най-голямата проводимост. Тозя символ е установен
83
от ГОСТ 2.730—73 и за означаване на полупроводникови из пра-
вители, състоящи се от няколко последователно, паралелно и
смесено свързани диоди.
Изправителите за захранване на радиоапаратури се правят често
по мостсва схема, чийто чертеж (квадрат, страните на който са
Фиг. 125	Фиг. 126
образувани от диодите) отдавна вече е ста нал общоприет. Във
връзка с това за сзчачаване на мостовите избавители са за-
почнали да използуват опростен символ — квадрат със символа
на един диод в него (фиг. 126). В зависимост от стойността на
изправяното напрежение всяко рамо може да се състои от един,
два или повече диоди.
На основата на символа на диода са създадени условните гра-
фични означения и на ред други полупроводникови елементи с
особени свойства. Те се означават със специални знаци до основ-
ния символ.
Знакът, напомнящ средна правоъгълна скоба, се използува за
означаване на тунелните диоди, конто сега се използуват широко
в различии апаратури (фиг. 127). Те се изготвят от полупровод-
никови материали с много голямо съдържание на примеси, в
резултат на което полупроводникът се превръща в полуметал. Бла-
годарение на необикновената форма на волт-амперната си харак-
теристика (в нея има участък с отрицателно съпротивление (ту-
нелните диоди се използуват за усилване и генериране на елек-
трически сигнали и в превключващите устройства. Важно тяхно
предимство е това, че те могат да работят при много високи
честоти (до 1011 Hz).
Разновидност иа тунелните диоди са обърнатите диоди, в кои-
84
то при малко напрежение на прехода Проводимостта в обратна
посока е много пс-голяма, отколкото в права. Такива диоди се
използуват в обратно включване, а на схемите се нзобразиват,
както е показано на фиг. 128.
В изправителните устройства, особено нисковолтовите, се из-
Фиг. 128
Фиг. 127
ползуват много полупроводниковите стабилитрони, работещи съ-
що така в обратната част на волт-амперната характеристика. То-
ва са плоскостни силициеви диоди, изготвяви по особена техно-
логия. При включването им в обратна посока и при определено
напрежение на прехода той се „пробива“ и по-натагынното не-
значително повишаване на напрежението върху него води до съ-
ществено увеличаване на тока през прехода. Благодарение на
това си свойство стабилитроните се използуват ци;око като са-
мостоятелни сгабилизатсри на напрежение, а тага сьщо като из-
точници на стабилно опорно напрежение в тр. ншсторните ста-
билизатора За получаване на малки опорни напрежения стабилит-
рсните се включваг в права посока, при това напрежението на
стабилизация на един стабилитрон е равно на 0,7—0,8 V. Същите
резултати се получават и при включение в права посока на обик-
новени силициеви плоскостни диоди. В пзследно време за стаби-
лизация на ниски напрежения са разработени и широко се из-
ползуват специални полупроводникови диоди — стабистори. Разли-
ката им от стабилитроните се състои в това, че те работят в
правата част на волт-амперната характеристика, т. е. при включ-
ване в права (проводеща) посока. Стабилитроните и стабйстори-
те се означават на схемите с основния символ на диод, но на
означението на катода се изобразява къса чертичка (фиг. 129),
а резултат на което символът на катода заприличва на опросте-
ната волт-амперна характеристика на тези елементи.
Електронно дупчестият преход, на който е приложено обратно
напрежение, има свойствата на кондензатор. При това ролята на
диелектрик играе самият преход, в който свободните носители
на заряди са малко, а ролята на електроди—прилежащите слое-
ве на полупроводника с електрически заряди с различии знаци —
електрони и дупки. Изменяйки напрежението, приложено към
р — л-прехода, може да се изменя неговата широчийа, а следова-
85
телно и капацитетът на такъв елемент. Това явление се изнолзу-
ва в специалните полупроводникови диоди — варикапите.
Варикапите, широко използувани за настройка на трептящи
кръгове, в устройствата за автоматична донастройка на честота-
та, а така сыцо като честотни модулатори в различимте генера-
тори, се означават, както е показано на фиг. 130 а.
Към полупроводниковите елементи с един р — л-преход се от-
насят диодите с двойка база. При тези диоди от пластинката с
изходен материал (базата) са направени два извода, разположени
от двете страни на р — л-прехода. На волт-амперната характе-
ристика на диода с двойна база има участък с отрицателно съ-
противление. Благодарение на това свойство диодите с двойна
база или, както още ги наричат, еднопреходните транзистори мо-
гат да се използуват в релаксационните генератори (например с
един такъв елемент може да се направи мултивибратор), в раз-
личимте превключващи устройства и др.
На схемите тези елементи се означават, както е показано на
фиг. 130
Тиристори. На основата на символа на диода е построено и
условното графично означение на тиристора. Това е диод, пред-
ставляващ редуващи се слоеве силиций с проводимост тип р и
п. В тиристора има четири такива слоя, т. е. той има три р — п-
прехода. Неговата съкратена формула е р — п—р — п. Управля-
емите тиристори имат три извода: два от крайните слоеве и един
от единия от средните (например от слоя р).
Тиристорите намират широко приложение в различните регула-
тсри на напрежение, в релаксационните генератори, превключва-
щите устройства и др.
Условното означение на диодния тиристор (динистора) се по-
лучава, като към основния символ на диода се добавя още една
86
чертичка, пресичаща символа на анода (фиг. 131), а на триодния
(тринистора) — чрез дсбавяне на още един извод. При това, ако
изводът е от слоя р, това се показва с наклонена линия, която
излиза от чертичката в символа на диода (фиг. 132 а), а ако е от
Фиг. 133
Фиг. 131	Фиг. 132
слоя п — с наклонена линия, която излиза от триъгълника (фиг. 132 б)
Фоторезистори. Светлочувствителният елемент на фоторезисто-
ра представлява пластинка, пресувана от полупроводников мате-
риал или тънък полупроводников филм, нанесен върху изолацион-
на основа. Светлочувствителнйят елемент е поставен в корпус
с прозорче. При осветляване на елемента в него се възбуждат
свободна носители на заряди (електрони и дупки), в резултат на
което съпротивлението на фоторезистора се измени.
Означението на фоторезистора е показано на фиг. 133.
Фотодиоди. Основна част на фотодиода е преход, работещ в
обратно включване. В неговия корпус също има прозорче, през
което се осветлява полупроводниковия Кристал. При липса на
светлина токът през р— л-прехода е много малък — не превиша-
ва обратния ток на обикновен диод. Ако предходът се освети, не-
говото обратно съпротивление рязко спада и токът през прехо-
да нараства. Ако искаме да покажем на схемата фотодиод, оз-
начението на диод се вписва в
символа на балона и до тях се
поставя знакът за фотоелектри-
чески ефект (фиг. 134).	<——	—кГЧ )
Светещи диоди. Полупровод-
никови диоди, излъчващи свет-
лина при преминаването на ток Фиг. 134	Фиг. 135
през р — л-прехода, се наричат
светещи диоди. В условното означение на светещия диод стрел-
яйте на знака за фотоелектрически ефект са насочени от основния
символ навън (фиг. 135). Това означава, че светещият диод е из-
хочник на светлина.
87
Транзистори. Условните графични означения на транзисторите,
полупроводниковите тетроди и ред други полупроводникови еле-
менти са построени по начин, подобен на този, който е изпол-
зуван при построяването на символите на електровакуумните еле-
менти. Като основни символи
V	се използуват означенията на
\	\\	/ балон, електроди и др.
\	# Полупроводниковата пла-
т'	стинка на биполярния тран-
а)	Г gi зистор, както е известно, има
/	v	три области с редуващи се
типове електропроводимост:
Фиг. 136	емитер, база, колектор. За
типа на електропроводимост-
та на базата може да се съди по символа на емитера, който
се означава във вид на линия със стрелка, сключваща със
символа на базата ъгъл 60°. Ако стрелката на линията иа еми-
тера е насочена към базата (фиг. 136 о), това означава, че еми-
терът има проводимост тип р, а базата — проводимост тип и.
Ако емитерът има проводимост тип п, стрелката има посока от
базата навън (фиг. 136 б), която в този случай има проводимост
тип р, Полупроводников елемент с няколко емитера се изобразява
на схемите, като емитерите се поставят от двете страни на ба-
зата (фиг. 136 в).
Символът на колектора е също наклонена линия, прекарана
към символа hi базата, ио без стрелка.
Типът на електропроводимостта на колектора не се показва, тъй
като е лесно да се установи: колекторът винаги има електропроводи-
мост от другия тип в сравнение с базата, а електропроводимост-
та на базата се определи от емитера. С други думи, колекторът
винаги има електропроводимост от същия тип, както емитерът, а
базата — електропроводимост от другия тип. Общият вид и гра-
фичните означения на транзисторите с различна структура са по-
казана на фиг. 137.
Означенията на полупроводникови елементи с повече от два
р — п-прехода съдържат къса наклонена чертичка върху символа
на базата (фиг. 138 а), която означава р — л-преход между об-
ластите на базата с различна електропроводимост (например ог
облает р към облает п или от облает п към облает р). Изпол-
зувайки този знак, може по-нагледно да се покаже структурата
на тиристора. Тъй като неговите крайни р — «-преходи често се
наричат емитери, това може да се покаже в условното означение
със съответни символи, при това в зависимост от структурата на
88
елемента (р — п — р — п или п — р — п — р) стрелката в означение-
то на единия от тях е насочена към базата, а на другия — об-
ратно. Ако първият емитер има електропроводимост тип р (струк-
тура р—п—р — п), то съседната на него облает от базата има
електропроводимост тип л;
след знака на прехода (на-
клонена чертичка) следва об-
лает от базата с електро-
проводимост тип р. Следова-
телно граничещият с тази
облает втори емитер трябва
да има електропроводимост
тип п. Управляващият елек-
трод се показва с линия,
изхождаща от символа на ба-
зата (фиг. 138 б и в).
Полевите транзистори, при-
тежаващи всички предимства
на обикновените транзистори
(малки габарити, икономич-
ност, висока надеждност и фиг. 137
дълготрайност) имат голямо
входно съпрэтивление и малки собствени нискочестотни шумове,
Принципът на действие на полевия транзистор се огновава на
изменението на проводимостта на полупроводника под действието
на изменящо се електростатично поле, в резултат на което се
изменя и токът през елемента. В едната от разновидностите -си
(така нареченият транзистор ср — л-преход) полевият транзистор-
представлява малка силициева пластинка с електропроводимост
тип л, в обема на конто по метода на дифузията е образуван ка-
нал с електропроводимост тип р. В краищата на канала по съ-
щия метод са създадени области също с електропроводимост»
тип р, от конто са направени изводи. Тези области са електро-
дите на полевия транзистор — соре и дрейн. Третият извод е на-
правен от кристала, който е трети електрод — гейт. Сорсът, дрей-
нът и гейтът съответствуват на катода, анода и управляващата
решетка на електровакуумен триод.
Условното означение на полевия транзистор с р — л-греход се
различава от символа на обикновения (биполярен) транзистор. Ка-
налът се изобразява с надебелена линия (фиг. 139). Двата извода
от нея означават сорса и дрейна. Гейтът, който има електропро-
водимост от другия тип, се изобразява във вид на линия със
стрелка, конто е продължение на линията на сорса. В разгледа-
89
вия полеви транзистор областта на гейта има електропроводи-
мост тип п, затова стрелката е насочена от базата навън
<(фиг. 139 а). Ако гейтът има електропроводимост тип р, стрел-
ката в неговото означение е насочена към базата (фиг. 139 б).
Фиг. 138
Фиг. 139
УстаноЕените от ГОСТ 2.7с0—73 условии графични означения
ва полупроводникови елементи, все още не получили широко при-
ложение, не се разглеждат тук.
АКУСТИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ
Условните графични означения на акустичните елементи, т. е.
елементите, предназначени за преобразуване на електрическата
энергия в звукова или обратно, са построени на основата на об-
тци символи, конто се включват в означението на всеки елемент,
с добавка в необходимите случаи на знаци, характеризиращи
принципа на действие на елемента и неговото предназначение.
Телефонии слушалки и високоговорители. Общите символи
sia телефонната слушалка (фиг. 140) и високоговорители (фиг. 141)
напомнят със свойте Очертания за външния вид (поглед отстра-
ни) на тези елементи. В този вид означенията се използуват най-
’често. Но, както е известно, в слушалките и високоговорители-
те се използуват различии методи за преобразуване на електрически-
те трептения в звукови: електромагнитен, електродинамичен, пиезо-
•електрически, електростатичен и др.
Основна част на електромагнитните акустични елементи е по-
-стоянният магнит, на полюсните накрайници на който са поста-
вени една или две неподвижни бобини. При преминаването през
тях га променлив ток със звукова честота се образува допълни-
челно магнитно поле, което в зависимост от посоката на тока
усилва или отслабва пэлето на постоянния магнит. Резултатното
SO
магнитно поле действува върху тыка стоманена пластинка (мемб-
рана в телефонната слушалка или котва във високоговорителя), в
резултат на което тя трепти с честотата на тока през бобината,
Мзточник на звуковите трептения в телефонната слушалка е са-
тлата пластинка (мембраната), а нъв високоговорителя — дифу-
зьор, здраво свързан с котвата.
За да се покаже електромагнитният принцип на действие, в
контура на високоговорителя и слушалката се вписва знакът на
електромагнит — опростен символ на бобина с феромагнитна сър-
цевина (фиг. 142 и 143).
В електродинамичните елементи също има постоянен магйит и
бобина, но тук тя е подвижна (по отношение на магнита) и е
неподвижно съединена с дифузьора. Трептенията на дифузьора
се предизвикват от електродинамична сила, коята възниква при
Фиг. 142 Фиг. 143	Фиг. 144
яреминаването на променлив ток със звукова честота през боби-
яата. Електродинамичният принцип за преобразуване на сигнала
се показва чрез символа на бобина без сърцёвина (фиг. 144).
91
Главна част на пиезоелектрическите слушалки и високоговори-
тели е пиезоелементът — пластинка от специално вещество, кое-
то притежава пиезоелектрически свойства. Обикновено пиеэоеле-
ментът се състои от две залепени пластинки, между конто е
Фиг. 145
Фиг. 146
поставен тънък метален електрод. На външните повърхности на
пластинките също са залепени електроди, краищата на конто са
свързани един с друг. Единият от краищата на пиезоелемента е
закрепен неподвижно за корпуса на акустичния елемент, другият
е свързан с излъчвателя (мембраната или дифузьора). При пода-
ване на променливо напрежение със звукова честота на електро-
дите свободният край на пиезоелемента и съединеният с него
излъчвател трептят с честотата на напрежението, в резултат на
което ние ч)ваме звук. Пиезоелектрическият начин за преобразу-
ване на сигнала се означава с тесен правоъгълиик, символиьиращ.
пластинката, с две чертички, означаващи електродите (фиг 145).
В акустичните елементи, използуващи електростатичния прин-
цип за преобразуване, преобразувателят е изпълнен във втд на
кондензатор, състоящ се от неподвижна и подвижна пластинка,
поставени на неголямо разстояние една от друга. Непсдзижната
пластинка представляла достатъчно масивен електрод, а подвиж-
пата — тънка мембрана. За създаване на постоянна сила на елек-
тростатично привличане към електродите на този своеобразен
кондензатор се прилага постоянно напрежение. Променливото на-
прежевие със звукова честота се подава на резистор, включен
във веригата на източника на постоянно напрежение. Изменящото-
се напрежение на електродите предизвиква изменение иа силата
на електростатичното привличане, в резултат на което мембрана-
та трепти с честотата на променливото напрежение. За означава-
не на електроакустичен елемент, в който се използува електрс-
статичен метод за преобразуване иа сигнала, се използува
символът ка кондензатор с постоянен капацитет (|>иг. 146а).
92
Акустичните елемен1и, действието на който е основано на из-
иолзуването на магнитострикцията — свойството на никои феро-
магнитни материали да се свиват или разширяват при намагнит-
ване (или да изменят своята магнитна индукция при механични
дефоруации), се означават
със знак, състоящ се от сим-
вола на бобина и двупосочна
стрелка (фиг. 146 6).
Микрофони. Споменатите
знаци се използуват и за оз-
мачаване принципа на дей-
ствие иа микрофоните. Услов-
ното графично означение на
микрофона се е запазило от
Фиг. 147
времето, когато са съществу-
еалн само въгленови микрофо-
ми, в конто преобразуването
на звуковчте трептения в електрически става в резултат на изменя-
щия се контакт между въгленовата мембрана и въгленови топче-
та. Опростената профилна рисунка на тези две части на микро-
чфона е дала неговото условно означение на схемите. По-късно
дължината на надебелената чертичка, символизираща мембраната,
се намалила, започнали да изобразяват изводите малко по-различ-
но, а самият символ се превърнал в общо означение на микро-
фона (фиг. 147 а, б). За означаване на въгленов микрофон ГОСТ
2.741—68 установява специален знак—окръжност, постевена в
ссновния символ (фиг. 147 е). Електродинамичният, кондензатор-
мият и пиезоелектрическият микргфони се изобразяват иа схеми-
те, както е показано на фиг. 147 в — д.
Въглезовите микрофони имат лоши качествени показатели
^тясна работна честотна лента, неравномерност на честотната ха-
рактеристика и др.) и затова в звукозаписа и радиопредаването
се използуват електзодинамични и електростатични (кондензатор-
ии) микрофони.
За предаване на реч в шумни условия (самолети, танкове и
др.) се използуват специални микрофони — ларингофони и остеофо-
ми. Ларингофоните представляват разновидност на въгленовите
микрофони. Обикновено те се монтират по два в специални шле-
мове (шлемофони) и се поставят на шията около гръкляна. Ос-
теофоните използуват явлението на проводимостта на звука през
костите, конто е добре изразена при костите на черепа.
Ларингофоните и остеофоните се означават на схемите с ос-
93
иовния символ на микрофона, като се почерня в него тесен сег-
мент откъм страната на надебелената линия (фиг. 148).
Акустичен елемент, който се използува и като микрофон, и ка-
то високоговорител, се означава със символа на високоговорите-
♦иг. 141
Фиг. 149
ля с двупосочна стрелка на оста на симетрия, означаваща работа
на предаване и приемане (фиг. 149).
Акустични глави. За означаване на акустичните глави, изпол-
зувани в устройствата за звукозапис и звуковъзпроизвеждане
(звукосниматели, рекордери, глави за магнитен и оптичен запис
и възпроизвеждане), по-рано са използувани най-различни симво-
ли. Например звукоснимателите и рекордерите са се означавали
във вид на надебелена окръжност, зачертана в долната си част
с къса черта, символизираща иглата, и тънка стрелка, насочена в
зависимост от предназначението на елемента към символа (зву-
коснимател) или навън от него (рекордер). Магнитната глава се е
означавала с незатворен пръетен, в чийто процеп са поставили
знак, характеризиращ предназначението на елемента.
ГОСТ 2.741—68 установява като общо означение на акустич-
ните глави символ във вид на „ютийка“ (фиг. 150 а). Ако към не-
го се добави чертичка (,,игла“) в лявата долна част, той се пре-
връща в символ на механична глава (фиг. 15О<?), а чрез добавяне
на знак във вид на обърната буква С — в символ на магнитна
глава (фиг. 150 в). Предназначението на акустичната глава (въз-
произвеждане или запис) се показва със стрелка, насочена към
извода (възпроизвеждане) или обратно (запис) (фиг. 150 г, д). По
такъв начин означението на глава за възпроизвеждане на запис
от граМофонна плоча (звукоснимател) се получава от символа
на механична глава и стрелка, насочена от „иглата“ навън, а оэ-
начението на глава, преобразуваща електрическите трептения в
94
механични трептения на резец, който изрязва звуковата бразда на
диска (рекордер) — от същия символ, но със стрелка с обратна
пос ока.
Принципът на преобразуване на енергията в главите се показва
със същите знаци, както и в
условните означения на теле-
фон ните слушалки, високого-
ворителите и микрофоните. В
съвременните звуковъзпроиз-
Веждащи апаратури се изпол-
зуват главно пиезоелектриче-
ски и електромагнитни звуко-
сниматели. Съответните им
символи на пиезоелемент и
електромагнит се нанасят в
лявата част на основния сим-
вол, както е показано на фиг.
150 е и ж.
Акустичните глави биват
монофонични и стереофонич-
ни. Принадлежността към
първия тип на условните оз-
начения не се показва, а за
означаване на стереофонич-
ните глави се използува знак
във вид на две къси взаим-
но перпендикулярни стрелки,
който се поставя също в ля-
вата част на основния сим-
вол (фиг. 150з).
Универсалната магнитна
глава се изобразява чрез ос-
новния символ с двупосочна
стрелка в него (запис и въз-
произвеждане); изтриващата
глава — със същия символ, но
със знак за изтриване на маг- Фиг. 151
нитен запис — кръстче (фиг.
151). При необходимост в оз-
начението на магнитните глави се поставя знакът за стереофонии
чей елемент и цифри, означаващи броя на пистите на магнитната
лента.
Оптични глави. ГОСТ 2.741—68 установява условните гра-
95-
Фиг. 152
фични означения на оптичните глави за запис и възпроизвеждане
на звука (фиг. 152). В условното означение на тези глави се по-
ставя познатият ни знак на фотоелектрическия ефект — две на-
клоне ни стрелки. Те са насочени към символа на главата, ако тя
служи за приемник, т. е. по-
глъща светлинна енергия и
от символа навън, ако гла-
вата излъчва светлина.
Електрическият звънец се
изобраззва във вид на опро-
стена рисунка на неговата
звучаща част — камбанката
(фиг. 153 в). Ако трябва да
се покаже видът на тока, не-
обходим за работата на звъ-
неца, в символа се поставя
условното означение на по-
стоянния (хоризонтална черта)
или променливия (синусоида)
на включването на тока с един
Фиг. 153
Фиг. 154
ток (фиг. 153 б). Звънец, реагиращ
удар на чукчето (гонг\ се означава с общия символ и вертикална
черта, която го разделя на половина (фиг. 153 в).
Зумери. В полевите телефони, а също при обучение по прие-
мане на слух на телеграфии сигнали, се използуват зумери, чие-
то устройство прилича на устройство™ на звънец. Условното
означение на
лата му част
зумера е също полукръг, но изводите са от кръг-
(фиг. 154).
АНТЕНН
радиопредавателите служат за преобразуване на ви-
Антените на
сокочестотните електрически трептения в енергия на електромаг-
нитното поле (радиовълни), а на прием ниците —за преобразуване
не енергията на радиовълните в токове с висока честота.
Всяка антена може да се използува както за предаване, така и
за приемане, при това характеристиките й (работна честотна лен-
та, насоченост и др.) се запазват. С това се обяснява фактът, че
предназначението на антената (приемка или предавателна) обикно-
вено не се отразява на нейното условно графично означение.
Единствено разположението на символа на антената на схемата
еднозначно определи нейната функция (напомняме, че посоката на
схемата като правило е отляво надясно).
Общото означение на антената (вж. фиг. 2 и 19 ж) се изпол-
S6
зува за означаване на несиметрични антенн, т. е. антенн, конто се
съединяват с приемника или предавателя с един проводник (за
втори проводник служи земята). Такива антенн се използуват в
диапазоните на дългите, средните
вълновия диапазон, а така също
и в късовълновия се използуват
симетрични антенн, т. е. антенн
с двупроводен изход. Условно-
то означение на симетричната
антена се различава от общото
означение с наличието на две
вертикални линии (фиг. 155).
Разгледаните означения на ан-
тенн са построени по функцио-
нален метод. С други думи, при
и късите вълни. В ултракъсо-
построяването им за основа е
приет общият символ на антена, .
г	Фиг 155	Фиг 156
а характеристиките на антената
са изразени със спомагателни
знаци, нанесени на него. В радиотехниката тези означения се
използуват главно в структурните и функционалните схеми, т. е.
в първите етапи на разработване на даден уред, когато характе-
ристиките на антената са известии, а конкретният й тип още не
е избран.
В принципните схеми се използуват също така означения, на-
помнящи крайно опростени изображения на конкретните разно-
видности на антените. Например най-простата антена — неси-
метричният вибратор (вертикален проводник, прът), се
изобразява с част от надебелена линия (фиг. 156). Такива антенн
се използуват в диапазоните на дългите, средните и късите въл-
ни. За да работи добре такава антена, дължината й трябва да
бъде равна примерно на една четвърт от дължината на вълната,
на конто се провежда радиоприемането или радиопредаването. В
диапазона на късите вълни, дължините на конто са десетки мет-
ри, това изискване се изпълнява лесно, а за средни и още повече
за дълги вълни много по-трудно, тъй като четвърт дължина на
вълната е стотици метри. За да не се строят скъпо струващи
високи съоръжения, към горния край на вертикален проводник
(вибратор) се присъединяват един или няколко хоризонтални про-
водника, чието действие се изразява в привидно удължаване на
вибратора. В схемите Г-образната и Т-образната антена се озна-
чават със символи, нагледно предаващи техните характерни осо-
бености (фиг. 157 и 158).
7 Език иа радиссхемите
97
Предавателите, работещи с несиметрични антенн, трябва да
имат надеждна връзка със земя, тъй като в противен случай за-
губите в антената ще бъдат много големи, а коефициентът на
полезного й действие — малък. Заземяването често се из-
пълнява във вид на няколко
радиално излизащи от осно-
вата на антената метални иви-
ци или проводници, зарити в
земята на неголяма дълбочи-
на. Заземяването се използува
и за повишаване ефективност-
та на приемните антенн, но в
този случай металните пред-
мета се зариват на дълбочи-
ната на почвените води.
•иг. 157	Фиг. 158
В схемите заземяването се означава с три успоредни линии с
различна дължина (фиг. 158).
Когато е трудно да се направи заземяване (например при ка-
мениста почва или при подвижна радиостанция), вместо него се
използува противотежест, която представлява голям брой
проводници, обтегнати над земята на неголяма височина. Проти-
вотежестта се означава в схемите с две успоредни линии с раз-
лична дължина и дебелина, като по-дългата и пс-дебелата линия
символизира земята (фиг. 159).
В разгледаните несиметрични вибратори като излъчвател (при-
емник) на радиовълните служи вертикалната част. В диапазоните
на късите и ултракъсите вълни поради особености в тяхното
разпространение се използуват антенн, при конто работни са хо-
ризонталните им части. Най-простата антена за тези диапазони е
симетричният вибратор, който представлява два изолирани хори-
зонтални проводника с еднаква дължина, между конто е вклю-
чена двупроводна линия, съединяваща антената с приемника или
нредавателя. Тази свързваща линия се нарича фидер (от англий-
98
ското feeder — подавач). Общата дължина на вибратора обикно
вено е равна на половината от дължината на работната цълна.
Симетричният вибратор (фиг. 160) притежава много
ясно изразени насочени свойства. Най-добре той предава или
приема в равнина, перпенди-
кулярна на оста му, а наи-
лошо — в равнини, минаващи
през нея. Затова такава ан-
тена (например за телевизион-
но приемане) се разполага
така, че нейните хоризонтал-
ни части (рамена) да бъдат
перяендикулярни на направ-
лението към телецентъра.
На практика често се изиск-
ва антената да може да излъч-
ва или приема радиовълни в
достатъчно широк честотен
диапазон. Това се постига чрез използуването на няколко успоредни
проводника, свързани в краищата си, конто служат като рамена на
вибратора. Антени с такава конструкция, известии под името
дипол на Надененко, са намерили широка употреба в късовълно-
вите съобщения. Със същата цел (разширяване на диапазона)
телевизионните антени често се изготвят от части от дебели
тръби или се използуват сложни вибратори, например рамкови.
Рамковият вибратор представлява два полувълнови виб-
ратора, съединени в краищата си. Тези особеностн на конструк-
цията на рамковия вибратор са намерили отражение и в неговото
условно графично означение (фиг. 161).
Важно условие за добрата работа на антената е съгласуването
на входного й съпротивление с вълновото съпротивление на
фидера. Само в този случай антената може да излъчва или при-
ема най-голяма мощност. За съгласуване на антената с фидера
се използуват специални устройства във вид на отрязъци от дву-
проводна линия или се използува шунтово захранване на вибра-
торите.
Симетричният вибратор с шунтово захранване представлява
непрекъснат проводник с дължина, също равна на половината
от дължината на вълната. Фидерът се включва към него в две
точки, разположени симетрично спрямо неговата среда. Изменяй-
ки мястото на включване на фидера към вибратора, може да се
постигне равенство между входного съпротивление на антената
и вълновото съпротивление на фидера, т. е. съгласуване. По съ-
99
щия начин се съгласуват с фидера и рамковите вибратори с шун-
тово захранване. Условното означение на полувълнов вибратор с
шунтово захранване е дадено на фиг. 162.
Антените за късовълнови съобщения трябва да бъдат насоче-
ни, т. е. да излъчват и приемат радиовълни само в едно направ-
Фиг 162
ление. Типичен представител на такива антенн е ромбичната
а н т е н а, която представлява ромб, изпълнен от проводник, стра-
ните на който са четири пъти по-големи от дължината на въл-
ната. Към един от острите ъгли на такава антена се включва
двупроводен фидер, а към другия — поглъщащ товар, чието съ-
противление е равно на вълновото съпротивление на антената и
фидера.
В условното означение на ромбичната антена символът на ре-
зистора (поглъщащия товар) е намален в сравнение с нормал-
ния приблизително два пъти. Това позволява означението на ан
тената да се направи по-компактно (фиг. 163).
За приемане в УКВ-диапазона се използуват антенн тип „въл-
нов канал". Такава антена представлява няколко успоредни
полувълнови вибратора, разположени в хоризонтална плоскост.
Основен (активен) вибратор се явява един от вибраторите, а
останалите вибратори не са свързани с фидера и се наричат па-
сивни. Вибраторът, разположен зад активния, се нарича рефлек-
тор, а вибраторите, разположени пред активния — директори.
Дължината на рефлектора на антената „вълнов канал" е малко
по-голяма, а дължината на директорите — малко по-малка от дъл-
жината на активния вибратор. В схемите това се показва с раз-
личната дължина на съответните символи в условното означение
на антената (фиг. 164).
За предаване на електромагнитна енергияв диапазоните на сан-
тиметровите и милиметровите вълни се използуват в ъ л н о в о-
д и —тръби, обикновено с правоъгълно сечение. Отвореният край
на въляовода излъчва електромагнитните вълни. За усилване на
«злъяването към отворения край на вълновода се прибавя ни-
100
рамидална фуния; получава се рупорна антена (фиг. 165б).
Нейното условно графично означение (фиг. 165 6) опростено въз-
произвежда външния й вид. Правоъгълникът на линията на елек-
трическата връзка символизира вълновоД с правоъгълно сечеиие.
За подобряване на насочените свойства в тези диапазона на
Фиг. 163
вълиите се използуват метални рефлектори, по-специално пара-
болични. Във фокуса на рефлектора се поставя излъчвател на
електромагнйтни вълни (например симетричен вибратор или ру-
порна антена — вж. фчг. 166), който събйра електромагнгтната
ёнергия в тесен успореден сноп. Като пример на фиг. 166 6 е по-
казано условното означение на антена с параболичен рефлектор
и излъчвател във вид на рупорна антена.
Фиг. 166
Фиг. 165
Насочено излъчване на електромагнйтни вълни може да бъде
получено също с помощта надиелектрична антена, кеято
представлява плътен кръгъл прът от високочесто ген диелектрик (по-
листирол, полиетилен и др.), на основата на който е надяната метална
101
чаша. Дъното на чашата изпълнява ролята на рефлектор. На разсто-
яние четвърт дължина на вълната от него в тялвто на антената
е закрепен възбуждащ щифт. Благоцарение на особената форма
на пръта електромагнитните вълни излизат от него под еднакви
Фиг. 167
Фиг. 168
ъгли спрямо надлъжната ос, в резултат на което се създава иг
сочено излъчване. Символът на такава антена — конус, защрихо-
ван в две посоки (така се щриховат в машинното чертане пласт-
масовите тела в разрез), — е показан на фиг. 167.
Широко приложение в радиоприемната техника са намерили
антените, реагиращи на магнитната съставна на радиэвълните.
Фиг. 169
Такива антени се наричат
м агнитни. Най-простата
магнитна антена е рамка, съ-
стояща се от една или ня-
колко навивки от проводник
(фиг. 168 а). Тя се изобразя-
ва в схемите във вид на не-
затворен квадрат с линии за
изводи от двете съседни
страни (фиг. 168 б).
Магнитната антена с фе-
ритна сърцевина представлява
бобина, намотана на изола-
ционна макара, ксято е надя-
ната на феритна пръчка с
кръгло или правоъгълно се-
чение (фиг. 169 а). Сърцеви-
ната концентрира магнитния
поток във вътрешността на бобината, поради което електродви-
жещото напрежение, индуцирано в нея, е значително по-голямо,
отколкото в случая, когато сърцевината липсва.
102
Новото означение на магнитната антена с фератна сърцевина
се различава от предишното по тоза, че в него символите на
сърцевината и намотката са разположени хоризонтално и освен
това е добавен общият символ на антена (фиг. 169 б). Допуска
се този общ символ да не се показва, ако това не би предизви-
кало недоразумения при четенето на схемата. Ако една или ня-
колко намотки на антената трябва да се донастройват'в процеса
на регулирането, това се показва със значите за донастройващо
регулиране в символите (фиг. 169 в).
РАЗНИ ЕЛЕМЕНТИ НА РАДИОЕЛЕКТРОННИТЕ УСТРОЙСТВА
Химически токоизточници. За работата на всеки радиоуред
който има в своя състав активни елементи (електронни лампи
транзистори), е необходим източник на постоянен ток. В уредите
захранвани от мрежата, като такъв източник служи изправителят
а в портативните апаратури (особено транзисторните)— химически
токоизточници — галванични или акумулаторни елементи и бате-
рии. Условното означение на такъв елемент се състои от две
успоредни линии с различна дължина и дебелина, при което къ-
сата дебела линия означава неговия отрицателен полюс, а дъл-
гата тънка линия — положителния (фиг. 170). Тази символика се
запомня лесно и затова значите за полярността на елемента
и „—“) често не се дават на схемите. Тъй като за захран-
ване на уредите обикновено е необходимо по-високо напрежение
от това, което може да осигури един елемент, по sняколко
елемента се съединяват в батерия. За да не се изобразяват" всич-
ки елементи, конто влизат в
състава на батерията, на схе-
мите се показват само край-
яите, а наличието на осгана-
лите се показва с тънка пре-
късната линия (вж. фиг. 25 а).
В последно време батериите
се означават с още по-прост
символ — символа на един
елемент (вж. фиг. 25 б), като
«ад него се дава напрежение-
то на батерията. Когато ра-
Фиг. 170
Астата на уреда нзисква различии напрежения, от съответните
части на елементите на батерията се правят изводи. На схемите
изводите се показват от линиите, символизиращи положителните
103
ПОЛЮСи на елементите (естествено в подобии случаи се налага
да се изобразяват повече от два елемента), а в местата на пре-
ход към линиите за електрическа връзка се поставя точка, озна-
чаваща електрическо съединение (фиг. 171).
Фиг. 171 Фиг. 172
Фиг. 173
Стопяеми предпазители. За защита от претоварване или къси
съединенйя, който могйт да възникнат в процеса на експлоата-
цията, се използуват устройства, изключващи уреда от мрежата
при аварийии ситуации. Най-прост и най-често приложим га тази
цел е стОпяемият предпазител.	'
Условното графично означение на предпазителя е много на-
гледно, тъй като добре предава идеята за неговата конструкция
(фиг. 172 а). До символа на схемата освен позиционного озна-
чение Пр се дава номиналният ток, за който е изчислен предпа-
зителят. Ако е необходимо да се покаже кой извод на предпа-
зителя остэва под напрежение след изгарянето му, съответната
страна на символа се отбелязва с дебела черта (фиг. 172 £).
Лампите С нажежаема жичка се изобразяват на схемите във
вид на кръгче, ' разделёно оТ два диаметъра на четири сектора,
два от конто често се почернят (фиг. 173).
Стрелковы измерители»
.аяшйшппа	\ уреди. Уредите от магнито-
електрическата и по-рядко от
1г\ v *|D	елекгродинамичната система
впмШШШиГ	—(	]—	се използуват широко за кон-
MmMIIIIM	трол в различии радиоизмери-
телни и електроизмерителни
_	апаратури за различии елек-
ф|иг. 174	г jr г
трически зеличини. Условното
означение на стрелковите из-
мерителни уреди представлява кръгче с малко по-голям диаметър,
отколкото символът на осветителната лампичка, в който се разпо-
лага буквеното означение на измерителната единица или измер-
104
ваната величина. ГОСТ 2.729—68 установява следните означе-
ния: А — амперметър, mA — йилиампермет'ьр, цА — микроампер-
метър, V—волтметър, mV—миливолтметър, Q —оммётър, Л42-
мегаомметър, Hz — честотомер, f— фазомер 'й т. н. (фиг. 174),
В символа пснякога до-
пълнително се поставя стрел-
ка. Ако тя е наклонена на-	I I ! j I
дясно (наляво), значи, че	L J I / I 7
стрелката на уреда се откло-	\/ у'
нява надясно (наляво). Вер-	/о.
тикалната стрелка показва, | ___________J а) | I I Г
чё нулевото положение на г "L—, III»
уреда е в средата на ёкалата. ‘г	9)
Един и същ измерителен
уред често се използува за фиг 175	флг 17б
измерване на електрически ве-
личини, различаващи се сго-
тицй И хиляди пъти. При измерване на напрежения последовател-
но с уреда се включйат дспълнителни резистЬри, при измервагс
на ток резисторите се включват паралелно на уреда. В този слу-
чай резисторите се наричат шунтове.
Действуващият ГОСТ установява за шунтовете символа, пока-
зан на фиг. 175. Ако уредът има няколко превключваеми шун-
тове, те обикновано се означават, както постоянните резистори.
Токовете с висока честота в трептящите кръюзе, антените и
други вериги на радиопредавателите се измерват с помощта на
термопреобразуватели, състоящи се от термодвойка и нагревател,
Термодвойката е спойка на два прозодника от различии метали
или сплави (например желязо и коне гайтан). При нагряване на
спойката на изводите й се създава постоянно е. д. и., стойноат-
та на ко то зависи от температурата; е. д. и. се измерва с чув-
ствителен уред от магнитоелектрическата система.
Термодвойката се означава с две линии с различна дебелинаг
сключващи ъгъл 60°, при това деэелата линия означаза отрица-
телния полюс (фиг. 176). Като нагревател се използува част от
чугунен, нихромов или златно-паладиев проводник, който се
включва в контролируемата високочестотна верига. По начина на
нагряване термопреобразувателите се делят на контактни, при конто
спойката на термодвойката е заварена към нагревателя, и без-
контактни, когато термодвойката и нагревателят нямат непосред-
ствен контакт помежду си. Това е намерило отражение в услов-
ните означения на термопреобразувателите. При контактните сим-
волът на термодвойката се допира до символа на нагревателя
10&
{както и при електровакуумните елементи той се означава с дъгич-
ка), а при безконтактните — не.
Пиезоелектрически резонатори и филтри. В апаратурите, пред-
яазначени за много точно измерване на честотата на електриче-
ски трептения, а така също и в много устройства за връзка, ши-
роко се използуват пиезоелектрически резонатори. Пиезоелектри-
ческите резонатори са пластинки, изрязанй по определен начин
-от кристали от кварц, турмалин и някои други материали, прите-
^каващи пиезоелектрически ефект. Ако такава пластинка се по-
стави между електродите на кондензатор и на тях се подаде
променливо напрежение, пластинката ще трепти с честотата на
напрежението. При равенство на честотите на променливото нап-
режение и на собствените механични трептения настъпва резо-
нанс и амплитудата на механичните трептения рязко се увеличава.
Вследствие на това се увеличава и амплитудата на променливо-
то напрежение (прав ефект) на електродите. С други думи, пла-
стинката се държи като трептящ кръг, настроен на определена
честота, но за разлика от него притежава висока стабилност.
Благодарение на това си качество пиезоелектрическите резонато-
ри се използуват широко за стабилизация на честотата на все-
нъзможни генератори, а така също и в лентовите филтри.
В графичния символ на резонатора са намерили отражение не-
говите основни елементи: двете къси чертички означават електро-
дите. а тесният правоъгълник между тях — пластинката (фиг. 177 а).
Фиг. 177

Фиг. 178
За защита от влиянието на околната среда пиезоелектрически-
те резонатори се поставят във вакуум. На схемите това се по-
казва със символа на балон на електровакуумен елемент (фиг.
177 б).
106
Няколко пиезоелектрически резонатора, свързани по определен
начин, образуват филтър, който пропуска тясна честотна лента.
С разработването на пиезокерамиката лентовите филтри от пие-
зоелектрически резонатори започнаха да се използуват широко
и в обикновените радиоприемници. За простота тези филтри се
изобразяват на схемите във вид на правоъгълник с четири изво-
да (фиг. 178).
Пиезоелектрическите резонатори се използуват също в устрой-
ствата, предназначени за закъснение на електрически сигнали с
определен зададен интервал от време — в ултразвуковите закъс-
нителни линии. В тези устройства има два резонатора (наречени
преобразуватели), разделени от среда, в конто ултразвуковите
трептения се разпространяват с относително малка скорост. Еди-
ният от преобразувателите служи за възбуждане на надлъжни
механични трептения във веществото, а другият — за преобразу-
ване на пристигналите до него трептения отново в електриче-
ски трептения.
Ултразвуковата закъснителна линия се изобразява с два сим-
вола на пиезоелектрически елементи и част от права линия, ог-
раничена с две чертички над тях (фиг. 179). Над тази линия, ко-
нто е общ символ за закъснение, при необходимост се дава
ттойността на времето за закъснение (например 10 ms).
В импулсната техника се използуват закъснителни линии, съ-
стоящи се от бобини и кондензатори, свързани по определен на-
чин помежду си. Условното означение на такава Еакъснителна
линия се състои от символа на бобина, знака на закъснение и
знак, символизиращ долнит? електроди на кондензаторите, ' вли-
защи в линията (фиг. 180). Ai о закъснителната линия има меж-
Фиг. 179	Фиг. 180
динни изводи (което позволява да се "зменя времето за закъснение),
знакът за закъснение пречи да се покаже връзката на тези изводи с
другите елементи на схемата и затова той ке се изобразява.
W7
В устройствата на автоматиката, телемеханиката, а така също
и в някои битови радиоапарати (електрически граыофоии, маг-
нитофони, радиоприемници висок клас) широко се използуват
различии електродвигатели. В битовата техника се изпол-
зуват главно асинхронни двй-
гатели за променлив ток и ко-
лекторни двигатели за по-
стоянен ток. Първите от тях
обикновено имат две статор-
ни намотки (работна и фазб-
изместваща) и ротор във вид
на кафез. Изместването мейс*
ду фазите на токовете в нй-
мотките, необходимо за об-
разуване на въртящо се маг-
Фиг. 181
нитно поле, се създава от
кондензатор, включен във ве-
ригата на фазоизместващата
намотка. Условното означение
на такъв двигаттл вклю bi в
себе си общо о означен! е i
ротор (кръгче) и симвз. ите
Фиг. 182	на намотките, отместени на
ъгъл 90° една спртмо друга
(фиг. 181 а).
Ако необходимого фазово изместване се осъщсспяга от па-
късо съединена навивка на пол.оса на статора на асинхронния
двигател, в условното означение основната намотка се изсбра-
зява, както обикновено, а съединенНта накъсо Навивка — във вид
на затворена накъсо намотка, чиито символ е наклонен към сим-
вола на оснозната намотка г.од ъгъл 45° (фиг. 181 б).
Едно от основните изисквания към електродвигателите за по-
стоянен ток е икономичността, т. е. малката мощност, черпена от
захранващия източник. Затова вместо възбудителна вамогка в
тях се използуват постоянни магнити, а връзката на намотките
на котзата с токоизточника се осъществява посредством две
четки, конто се допират до контактите на Колектсра. Условното
означение на такъз ротор представлява окръжност, по диаметъ-
ра на която са разположени два малки почернени правоъгълни-
ка, символизиращи четките (фиг. 182 а). Магнитът се изобразява
във вид на дебела скобка.
Електродвигателите за постоянен ток, конто се използуват в
електрическите гр.тмо }>они и магнитофоните, са скабдени с цен-
108
тробежии стабилизатора на скоростта. Такъв стабилизатор се съ-
стои от една или няколко двойки контакта, един (или няколко) от
конто може да изменя своето положение под действието на
центробежната сила при увеличаване на скоростта над номинал-
ната. Обикновено контактите са отварящи. При увеличаване на
скоростта те включват в захранващата верига на двигателя ре-
зистор с малко съпротивление. В резултат на това скоростта на
слехтродвигателя започва да намалява дотогава, докато кон-
тактите на стабилизатора не се затворят отново.
Условното означения на контактите на стабилизатора се по-
ставят в символа на ротора, при това подвижният контакт се
отдели с надебелена линия и на неговото означение се поставя
точка (фиг. 182 б).
ПРОВОДНИЦИ, КАБЕЛИ, ВЪЛНОВОДИ
Както се вижда от предишните глави, във всички условии гра-
фични означения на електро- и радиоелементи непременно уча-
ствуват и линии, символизиращи изводите на реалните детайли.
В радиоуредите изводите на елементите са съединени в опреде-
лен ред с проводници, което на схемите се показва с линии за
електрическа връзка. За удобство при четенето на схемите ли-
ниите за връзка се чертаяг като правило в хоризонтално и вер-
тикално направление. Изключение правят схемите на някои въз-
ли, чертежиге на конто отдавна са станали традиционни (напри-
мер еднофазен дзуполупериоден мостов изправител, измерителни
мосюве). Измененията на направлението на съединителните ли-
нии се прави само под прав ъгъл.
Символите на елементите се разполагат на принципните схеми
така, че линиите на електрическите връзки да бъдат възможно
най-къси, да имат възможно най-малко чупки и пресичания. Дъл-
гите съединителни проводници често се изобразяват на схемите
с къси линии или въобще не се показват, съединявайки изводи-
те на символите непосредствено един с друг. Случва се и обрат-
ного: в уреда елементите са съединени със своите изводи, а на
схемата това съединение е показано с дълга линия за електрическа
връзка.
В местата на свързването на линиите се поставят големи точ-
ки, символизиращи мястото на спойката, заварката, засуква-
нето (фиг. 183 о). Такива точки се поставят ив случайте, когато
от линията за електрическа връзка е направено отклонение. Ако
е необходимо да се покаже нд схемата, че връзката е изпълнена
1С$
чрез клема, болт или друг разглобяем елемент, вместо почернена
точка се изобразява малко незапълнено кръгче (фиг. 183 6).
В местата на пресичане на линии, конто не са свързани елек-
трически помежду си, никакви знаци не се поставят (фиг. 183 в).
Фжг. 183
Фиг. 184
Свързването на детайлите в радиоуредите може да бъде осъ-
ществено с различии проводници: едножилни, многожилни, плоско
фолио (при печатния монтаж) и т. н. На принципните електриче-
ски схеми това не се показва. Изключение правят гъвкавите про-
водници, положението на конто може да се изменя при работа с
уреда (например проводници, съединяващи радиоуреда със сонди,
датчици, измерителни глави и др.). Такива проводници се означа-
ват с вълнообразна линия (фиг. 184).
Броят на линиите за връзка между елементите или функцио-
налните групи на схемите на сложните уреди често се оказва
много голям. Ако освен тези линии вървят успоредно една на
друга, става трудно да се проследи връзката, която осъществява
някоя от тези линии. В подобии случаи при съставянето на схе-
мата се използува следният прост метод: ако броят на успоред-
ните линии е по-голям от четири, те се разделят на групи по три
линии във всяка трупа, като броим отгоре надолу. Между съсед-
ните линии на отделните групи се оставя по-голямо разстояние
(фиг. 185).
Обаче и това понякога се оказва недостатъчно. Тогава няколко
линии, прекарани успоредно в едно направление и електрически
несгързани помежду си, се сливат в една линия. Сливането и раз-
клоняването се показват на схемите или под прав ъгъл, или под
ъгъл 45°. За да може да се установи в този случай взаимната
връзка между елементите на схемата на уреда, в местата на сли-
ване и разклоняване всяка линия се, означава с поредей номер
(фиг. 186).
ПО
Трупа успоредни линии за електрическа връзка може да бъде
изпълнена с проводници, обединени в сноп, или с многопроводен
кабел. За да се покажат на схемите линиите за връзка, осъще-
ствени с многопроводен кабел, се използува знак във вид на об-
Фиг. 185
Фиг. 186
Л
’I
хващащ ги овал (фиг. 187 а). Ако само част от връзките е изпъл-
нена с кабел, а останалите — с единични проводници, знакът за
многопроводен кабел се изобразява над линиите за връзка, а от
него се прекарва линия със стрелки, показващи линиите, конто
влизат в кабела (фиг. 187 6).
В някои случаи проводниците при монтаж се усукват (например
проводниците в отоплителните вериги на радиолампите при за-
хранването им с променлив ток). Усукването намалява прехвърля-
нето на смущения от тези проводници във входните вериги на
усилвателя и спомага за снижаването на нивото на фона. Ако ис-
каме да покажем, че проводниците са усукани, съответните линии
на схемата се обхващат със специален знак, който представлява
наклонена линия с малки перпендикулярни чертички на краищата
си (фиг. 188 а). Ако в групата линии за връзка освен усукани има
и неусукани проводници, постъпва се по същия начин, както при
означаването на кабелните връзки, като символът за усукване се
изнася отгоре (фиг. 1886).
Във всеки радиоуред между отделяйте елементи и съединява-
щите ги проводници освен полезни съществуват и паразитни връз-
ки, конто понякога могат да доведат до нарушаване на нормал-
ната работа иа уреда, ак» не се отстранят. С тази цел отделив
елементи и проводници се екранират.
111
Фиг. 189
Екранът се означава на схемите с тънка прекъсната линия
{фиг. 189). Най-често в радиоуредите се използуват електростд-
тични екрани, с конто се отстранява капацитивната връзка между
екранираните и останалите елементи. Такива екрани се изготвят
от листов метал, притежаващ
висока електропроводимост
(мед, алуминий). Детайлите,
чувствителни към магнитни
полета или явяващи се източ-
ници на такива полета, се
затварят в магнитни екрани,
изготвени от феромагнитни
материали с висока начална
магнитна проницаемост (мека
стомана, пермалой).
При необходимост видът
на екранирането се показва
на схемите с букви: Е— елек-
тростатичен екран, Н— маг-
нитен екран.
Ако в екрана е затворена
трупа елементи на уреда, той
се изобразява във вид на пра-
воъгълник, обхващащ сим-
волите на съответните еле-
менти. Електростатичните ек-
рани се свързват в уреда с ме-
талното шаси или с общия
проводник. Символът на кор-
пуса — надебелена чертичка с
извод от средата й, се изо-
бразява на схемите в хоризон-
тално или вертикално поло-
жение.
Често в екран се затварят
отделни проводници или гру-
пп от проводници. Такъв ек-
ран представлява тръбичка,
язплетена от тънки медни калайдисани проводници.
Екранираните линии за електрическа връзка се означават спре-
къснати линии от двете им страни или с кръгче с прекъсната
линия върху тях (фиг. 190). Ако дължината на линията на схе-
мата е голяма, означения за екраниране се нанасят в началото
Екран Нзмация

Проводник
-Фиг. 190
112
и в края й (фиг. 190 а и б), а понякога и в никои промеждутъци
между тях. Ако само част от връзката е изпълнена с екраниран
проводник, линията за връзка се изобразява със знака за частич-
но екраниране (фиг. 190 в).
Фиг. 191	Фиг. 192
Трупа линии, поместени в общ екран, се означават с овал с
прекъсната линия, напомнящ символа на кабелно съединение
(фиг. 191а). Когато в групата линии за връзка има екранирани и
неекранирани линии (фиг. 191 б), се прилага вече разгледаният
метод, но докато в предишните примери линиите със стрелки из-
пълняваха само ролята на указатели, тук те самите са линии за
връзка (както и екранът) и затова могат да се съединяват със
символите на корпуса и заземяването. В някои случаи вместо ова-
лен знак за екран се използува кръг (фиг. 191 в).
За предаване на електромагнитна енергия при свръхвисоки че-
стоти (чак до 3000 MHz) се използуват коаксиални кабели. Такъв
кабел представлява система от два проводника, от конто единият,
изпълнен във вид на тръба, напълно обхваща другия. Вътрешният
проводник се разполага точно по оста на външния, с което се
обяснява наименованието „коаксиален". Външният проводник пред-
ставлява гъвкава оплетка от меден проводник. Пространством
между проводниците е запълнено с пластичен високочестотен ди-
електрик във вид на чашки, лентова спирала или на плътна маса.
Благодарение на екраниращото действие на външния проводник
електромагнитното поле в коаксиалния кабел е съсредоточено в
пространството между проводниците. С други думи, коаксиалният
кабел практически не излъчва радиовълни.
Коаксиалният кабел се озвачава на схемите със знак във вид
на кръгче с чертичка отдолу (фиг. 192). Доколкото този знак по
същество символизира външния проводник на кабела, той, както
и знакът за екранираие, при необходимост се съединява с корпу-
са на уреда, заземяването и т. н.
S Bsu ва радиосхемитв
113
При честота над 3000 MHz загубите в коаксиалните кабели
силно нарастват и затова вместо тях се използуват вълноводи —
кухи метални тръби с крыло, правоъгълно и други сечения, по
конто при определени условия могат да се разпространяват елек-
Фиг. 193
гите линии на схемата. В
тромагнитните вълни.
На схемите вълноводът се означа-
ва като еднопроводна линия за елек-
трическа връзка, но със знак, харак-
теризиращ неговото напречно сечение
(правоъгълник, кръг и др. — вж.
фиг. 193).
При голяма дължина на линията за
електрическа връзка, означаваща въл-
новод, символът на напречното сече-
ние се нанася на такива интервали,
че да не може тя да се сбърка с дру-
символа на сечението се поставят зна-
ци, характеризиращи веществото, с което понякога се запълва
вълноводът. Например, за да се покаже на схемата газонапълнен
вълновод, в горната част на символа на сечението се поставя го-
ляма точка, а в непосредствена близост до него над линията за
връзка се показва видът на газа (например фреон) и налягането,
под което той се намира (например 0,3 at).
В условното означение на вълновод, запълнен с някакъв твърд
диелектрик, знакът на напречното сечение се защрихова на кръст
(както пластмасовите детайли в разрезите и сеченията на маши-
ностроителните чертежи). Точно така се постъпва и при изобра-
зяването на схемите иа диелектрически вълноводи. Само че в
този случай самият символ на напречното сечение се дава не с
непрекъсната, а с прекъсната линия. За да се покаже на схемата
преход от един тип вълновод към друг (например от правоъгълен
към коаксиален), се използува знак, който прилича на символа
за донастройващо регулиране, но с малко по-голяма напречна
черта на края. С този знак се пресича линията за електрическа
връзка под прав ъгъл, а от двете му страни се изобразяват зна-
ци, характеризиращи типа на вълновода пред и след прехода.
Характеры на прехода (плавен или стъпалоборазен) се показва
със значите за плавно или стъпалообразно регулиране, като те
се поставят над късата линия на символа на прехода.
За означаване на гъвкави вълноводи се използува същият знак,
както за гъвкави проводници.
Огъването на твърд вълновод се изобразява на схемите по
следния начин. Огънатият участък се показва с права линия за
114
електрическа връзка и се отдела с чертички. Над него се поста-
вя символично означение за вида на огъването (ъглово — във вид
на ъгъл, радиусно — във вид на съответна дъга от окръжност),
показва се стойността на ъгъла (30°, 60°) и плоскостта на огъването.
4. СЪСТАВЯНЕ И ЧЕТЕНЕ НА ПРИНЦИПНИ СХЕМИ
Ние се запознахме с условните графични означения на голям брой
елементи от радиоуредите. Както вече казахме, тези означения
съставляват своеобразната азбука на електрическите схеми, без
познаването на която схемите вьобще не могат да се четат. Но
да се знае азбуката е малко, трябва да умеем още да съставяме
от буквите думи, от думите — изречения и т. н., т. е. да виждаме
в различните съчетания и свързвания на условии означения опре-
делени устройства, да си представяме протичащите в тях процеси.
Умението да се чете схема не се придобива изведнаж. Нужна е
дълга тренировка отначало с по-прости, а после с все по-сложни
и по-сложни схеми. Даже ако срещнем схека, по която нямаме
намерение да конструираме нещо, си струпа да я изучим, натруп-
вайки по този начин знания, необходима на всеки, който е решил
сериозно да се занимава с радиоелек роника.
Замисляли ли сте се Вие поляке:а, как четем обикновен текст,
например на тази страница от кгнгата? Оказва се, че сричките и
даже цели думи ние по-скоро познаваме (налучкваме), отколкото
да четем. При това погледът ни се движи по реда на Скокове,
от дума на дума. Ние често даже не забелязваме липсата ва. от-
делки букви или пе! стни грешки в някои думи. Това се обясня-
ва лесно. С псвече.о думи ние сме се срещали толкова пъти, че
тяхното изписваге е станало за нас привично и е достатъчен са-
мо един бегъл поглед, за да ги разпознаем, да ги отличим от дру-
гите. Но опитайте да напишете, а след известно време да проче-
тете няколко думи, като разполагате буквите отгоре наДолу или
отдясно наляво. Ние не сме привикнали на това и прочитането
ще ни отнеме много повече време. Приблизигелно същото се на-
блюдава и при електрическите схеми.
Много участъци на схемите, включително цели функционални
групи от елементи, вече отдавна се изобразяват по един устано-
вен начин, разполагайки влизащите в тях условии графични озна-
чения и линиите за електрическа връзка в определен ред. Радио-
специалистът или тренираният в четене на схеми радиолюбител
чете такива схеми буквално от пръв поглед именно затова, защо-
то в този вид той ги е срещал много гъти.
115
Ето например делител па напрежение, състоящ се от последо-
вателно свързани резистсри, вкпечени със свободните си изводи
към източник на напрежение (фиг. 194). Токът, протичащ през де-
лителя, създава върху всеки ст резисторите пад на напрежение,
Фит. 194
пропорционално на неговото съпротивление. От единия от рези-
сторите се снема напрежение, необходимо за работата на дадено
устройство. Установила се е традиция на схемите делителят да
се изобразява, като символите на съставящите го резистори се
разполагат по вертикала или под ъгъл, както е показано на
фиг. 194 в и г. Трябва ли да казваме колко по-трудно ще познаем
същия този делител, ако е изобразен другояче, например както е
показано на фиг. 194 а и б.
В безтрансформаторните нискочестотни усилватели, стабилиза-
торите на напрежение и в много други устройства се използуват
така наречените състазни транзистори, състоящи се от два (а по-
някога и от повече) транзистора, свързани помежду си по опре-
делен начин. Получава се като че ли един транзистор с по-високо
от всеки един от съставящите го транзистори входно съпротивле-
ние и по-голям коефициент на предаване по ток. Традиционного
изображение на съставния транзистор (фиг. 195 в) е построено
така, че в него ясно да се виждат изводите на всички негови
електроди — емитерът, базата и колекторът, което не може да се
каже за изображенията, показани на фиг. 195 а и б.
Някои функционални групи от елементи (например двутактни и
балансни усилватели, мултивибратори, тригери и др.) имат елек-
трическа симетрия. Това се отчита при изобразяването им на схе-
мите, като символите на влизащите в тях елементи се разполагат
симетрично спрямо хоризонтална или вертикална ос. В такъв вид
схемите на тези устройства са по-нагледни, лесно се запомнят и,
което е не по-малко важно, заемат по-малко място. При изучава-
не на подобии устройства е достатъчно да се разберат процесите,
116
протичащи в едната им част, за да си представим принципа на
действие на цялото устройство. Като пример на фиг. 196 а и б са
показани традиционно начертани схемите на изходно стъпало—-
двутактен нискочестотен усилвател на транзистори с различна
Фиг. 195
структура и тригер на електронни лампи. Същите схеми, начер-
тани, без да се отчетат особеностите на тези устройства, се четат
много по-трудно (фиг. 196 в и г).
Както вече казахме, съединенията между елементите на схеми-
те се показват с хоризонтални и вертикални линии за електриче-
ска връзка. Именно по тези направления нашият поглед се движи
най-лесно, а т_,в^ облекчава четенето на схемите. Условните гра-
фични означения на елементите се изобразяват на схемите в по-
ложения, предвидени от съответните стандарта на ЕСКД (в тази
книга те са изобразени именно така), или, ако това е необходимо,
се завъртат на ъгъл, кратен на 90°. Изключение правят мо-
стовите схеми, конто се чертаят във форма на квадрат, поставен
на един от ъглите си. Във връзка с това условните означения на
елементите на мостовите схеми се изобразяват завъртени на
ъгъл 45°. Това начертаване ги отдели от фона на хоризонталните
и вертикалните линии и допринася за по-голямата нагледност на
схемата.
В измерителната техника широко се използуват мостови схеми
за измерване на съпротивления, капацитети и индуктивности. Ед-
на от тях — схема на мост за измерване на съпротивления, е по-
казана на фиг. 197.
Често радиоелектронни устройства съдържат няколко елемента
или функционални групи, конто изпълняват еднакви задачи. В мно-
гообхватния волтметър такива елементи са допълнителните рези-
стори, в радиоприемника — трептящите кръгове на различайте диа-
117
пазони, в /?С-генераторите— резисторите или кондензаторите на
честото задаващата верига и т. н. Ако искаме да подчертаем тяхно-
то еднакво предназначение и с това да облекчим четенето на схе-
мите, символите на тези елементи и групи се изобразяват еднакво
Фиг. 196
и се разполагат в редица по вертикала или по хоризонтала
(фиг. 198).
Случва се и така, че в уреда има няколко еднакви групи еле-
менти, свързани последователно или паралелно. За да не изобра-
зяваме всички елементи, влизащи например в многозвенен филтър
или високоволтов изправител от голям брой последователно свър-
зани диоди, шунтирани с резистори, на схемата се показват само
крайните групи, а останалите се заменят с прекъснати линии
(фиг. 199). Това впрочем е трети случай на използуване на пре-
къснати линии в електрическите схеми (за използуването им при
означаване на механични връзки и екраниране говорихме по-рано).
118
При съкратеното означаване на групи елементи те имат нов сми-
съл: заменят пропуснатите елементи и в същото време показват
връзката между крайните групи. За да не се изгубят пропусиати-
те елементи при такъв начин на изобразяване на групите, пози-
ционните цифрови означения се показват на схемите така, като
че ли са изобразени всички елементи.
За съвременната радиотехника и електроника въобще е харак-
терна тенденцията да се опростяват схемите. Например на схеми-
те на радиоустройствата, съетоящи се от голям брой еднакви
функционални групи елементи (усилватели, мултивибратори, три-
гери и др.), често напълно се начертава само една трупа, а оста-
налите групи се заменят с правоъгълиици с прекъснато-пунктирана
линия със съответния брой външни връзки (фиг. 200).
Фиг. 200
При съставянето и четенето на принципните електрически схе-
ми се изхожда от факта, че основна роля в преобразуването на
електрическия сигнал в уреда изпълняват електровакуумните и по-
119
лупроводниковите елементи. При изучаване на схемата очите не-
волно се задържат върху символите на радиолампите, транзисто-
рите, внимателно разглеждат разположените до тях и съединените
с тях символи на други елементи и едва след като се из сни пред-
Фиг. 201
назначението на стъпалото, преминават към следващия участък
от схемата. Казано другояче, схемите се четат по стъпала и за
да се направи това по-лесно, стъпалата се разполагат в реда на
последователността на преобразуването на електрическия сигнал
отляво надясно.
За да се облекчи ориентирането в схемите, веригите на сигна-
ла, на захранването, осигуряващите преднапреженията вериги, а
така също символите на елементи, изпълняващи еднакви функции
в различните стъпала на устройството, по възможност се разпо-
лагат на определени установени нива. Например проводниците за
високо напрежение (захранването на анодно-екранните, колектор-
ните и базовите вериги) се чертаят в горната част на схемата, под
тях се разполагат символите на елементите на развързващите
филтри, анодните и колекторните товари (фиг. 201 а). В средната
част се поставят означенията на активните елементи (радиолампу
транзистори и елементите на веригите за предаване на сигнала от
стъпало към стъпало). Отдолу се разполагат елементите на ка-
тодните и емитерните вериги, отоплителните вериги на радиолам-
пите, заземяващите линии, корпусите и елементите на веригите за
автоматично регулираве.
120
Някои части на устройството (токозахранващ източник, клавиа-
тура на електромузикален инструмент и други) често имат голям
брой връзки с останалите части. Ако на схемата се понажат всич-
ки тези връзки, да се отдели никое стъпало при изучаване рабо-
тата на уреда ще бъде трудно. Например, ако на схемата на уре-
да, съдържащ десетки радиолампи, се покажат всички отоплителни
вериги, тези линии ще образуват такава гъста мрежа, че схемата
ще стане много неудобна за четене. По тази причина отоплител-
ните, анодно-екранните и някои други вериги се изобразяват не
напълно, а се прекъсват. За да бъде ясно къде е включена тази
или онази верига, прекъснатите линии за връзка завършват със
стрелки с указване мястото на включване. Например надписът
„4-150 V“ при прекъсната линия за връзка означава, че веригата
е свързана с положителния полюс на източника за такова напре-
жение, буквите АРУ говорят за принадлежност към веригата за
автоматично регулиране на усилването и т. н.
Отоплението на електронните лампи в редица случаи се захран-
ва от различии намотки на захранващите трансформатори. Ако е
необходимо да се покаже на схемата кои лампи се захранват от
дадена намотка, до стрелките на символите на отоплението и до
съответните изводи на намотките се пишат еднакви цифри или
букви (фиг. 201 б).
Линиите за връзка с корпуса (шасито) на уреда или заземява-
нето за разлика от останалите се завършват не със стрелки, а
със символите на корпуса или заземяването.
Схемите, прекомерно разтегнати в хоризонтално направление, се
изучават трудно, тъй като често се налага да се връщаме към
вече разгледани участъци, а те отстоят далече един от друг. В
подобии случаи схемата се раздели на части, конто се разполагат
една под друга, на няколко етажа. Всеки предидущ участък на
схемата завършва с линии за връзка със стрелки на краищата им
и адресите на местата за включване. Новият етаж започва със
същнте линии за връзка със стрелки, но с обратни адресй (конто
указват вериги от предидущия етаж).
Завършвайки разказа за основните правила при построяването и
четенето на схемите, на основата на схема на конкретно радио-
устройство— транзисторен приемник с пряко усилване, ще се за-
познаем с някои общи за много електрически схеми възли и с
някои сведения, конто облекчават ползуването на схемите.
Приемникът (фиг. 202) съдържа магнитна антена Ан1, две ед-
накви усилвателни високочестотни стъпала с транзисторите Т1 и
Т2, детектор с диодите Д1 и Д2 и двустъпален нискочестотен
121
ZOZ -’Иф
♦
057 П
wy 0
+
a QI
tQQl
013

0089

so'o


9Ш g-g'9
4«Lzj\

Mg'l?
SIU ’
AS£'l\
W.
A 01*0'0?^-
I\
L_- l J * JVC
^4’Wt
ASl-
AOLW'OL
69
W/Jiz1
л9‘д-
OWW£1
XOZ
tOWy AOlxO’Ol^-
OSJ_ZIU ] ъ T
-tSSJ *	— 4-
w'z
n
so'o
’-1£3 nxi's
T yztf
ose-s
/з
Aff’l-
Af'l-
0069 99
0089
го .
»0l
*IU
A^‘l-
ozwz.
усилвател с транзисторите ТЗ, Т4 и Т5, натоварен с високогово-
рителя Гpl.
Радиовълните създават в сърцевината на магнитната антена
магнитен поток и в нейните бобини възннква е. д. н, което може
да се подаде на вхота на приемника за усилване и преобразува-
не в звук. Настройката на магнитната пшена се осъщес1вява с
кондензатора с променлив капацитет С1, включен паралелно на
бобината L1 на магнитната антена.
Трептенията, възникнали в кръга, са много слаби и не са до-
статъчни за нормалната работа на детектора, затова те трябва
да се усилят. Резонансното съпротивление на кръга е стотици
килооми, а транзисторните стъпала, свързани по схемата, показа-
на на фиг. 202, имат входно съпротивление, стотици пъти по-
малко (стотици омове). За да не се влошат съществено резонанс-
ните свойства на входния кръг, на входа на усилвателя трябва
да се подаде не цялото напрежение на кръга, а само неголяма
иегова част. Това се прави с помощта на допълнителната бобина
L2 (бобина за връзка), поставена до бобината LI и съдържаща
15—20 пъти по-малко навивки от нея. Бобините L1 и L2 образу-
ват понижаващ високочестотен трансформатор. Благодарение на
това входното съпротивление на усилвателя относително малко
влияе върху избирателността на трептящия кръг.
Да се свърже бобината за връзка L2 непосредствено е базата
на транзистора Т1 също не бива. Съпротивлението на проводни-
ка на тази бобина е няколко стотни от ома. Очевидно, ако тя
се включи към базата на транзистора, резисторът /?2 ще се ока-
же практически затворен накъсо и режимът на работа на тран-
зистора ще бъде напълно нарушен. За да не се случи това, бо-
бината за връзка е свързана с базата на транзистора чрез кон-
дензатора С2, който влиза в делител на напрежение, долното
рамо на който е входното съпротивление на усилвателното стъ-
пало. За да постъпи на входа на стъпалото по-голямата част от
високочестотното напрежение от бобината L2, капацитивното съ-
противление на кондензатора С2 на най-ниската честота, която
прима приемникът, трябва да бъде много по-малко от входното
съпротивление на усилвателя. Например, ако най-ниската честота
е 150 kHz (краят на дълговълновия диапазон), капацитетът на
кондензатора С2 трябва да бъде не по-малък от 6800—10 000 pF.
Тогава капацитивното съпротивление на кондензатора ще бъде
150—100 Q, т. е. по-малко от входното съпротивление на усил-
вателя.
Трябва да се кажат няколко думи за режима на работа на
транзистора. За да усилва транзисторът сигналите без изкривява-
123
ния, в колекторната му верига трябва да протича -иякакъв ток
на покой (1—2 mA), а между емитера и колектора трябва да бъ-
де приложено напрежение, не по-малко от няколко волта. За
създаване на този ток между базата и емитера трябва да се
приложи малко преднапрежение (примерно 0,15—0,2 V). То се
получава с помощта на резисторите Rl, R2 и R4. Първите два
резистора образуват делител на напрежение, включен към за-
хранващата батерия Б1 (съпротивлението на резистора R12 е мал-
ко и падът на напрежение върху него може да се пренебрегне).
Съпротивленията на резисторите R1 и R2 са подбрани така, че
на базата на транзистора Т1 да действува напрежение спрямо
общия проводник, съединен с положителния полюс на батерията,
съставляващо една пета от напрежението на батерията. Емитер-
ният ток, преминавайки през резистора R4, създава върху него
пад на напрежение, минусът на който е приложен към емитера,
със стойност, няколко пъти по-малка от напрежението върху ре-
зистора R2. В резултат между базата и емитера на транзистора
Т1 действува напрежение, равно на разликата от падовете на
напрежения върху резисторите R2 и R4. Това е преднапреже-
нието.
При изменение на емитерния ток (например под действието на
ремпературата) се изменя и падът на напрежение върху резисто-
ра R4, а доколкото напрежението върху резистора R2 се опре-
дели само от напрежението на токоизточника, в резултат ще се
измени и преднапрежениего. Това от своя страна ще предизвика
изменение на базовая ток и свързано с него изменение на еми-
терния ток, при това в такава посока, че нарушеният режим на
работа се възстановява. С други думи, резисторите Rl, R2 и R4
не само определят режима иа работа на транзистора, но го и
стабилизират.
Колекторният ток, който е по-малък от емитерния с големина-
та на базовия ток, създава пад на напрежение върху резистора
R3, затова между емитера и колектора на транзистора е прило-
жено напрежение, равно на разликата между напрежението на
батерията Б1 и сумата на падовете на напрежение върху рези-
сторите R3 и R4. При колекторен ток от порядъка на 1 mA то-
ва напрежение е равно на около 3 V, а това означава, че тран-
зисторът работа в линейния участък на характеристиката, където
изменение™ на напрежението между емитера и колектора не
влияе на колекторния ток.
При подаване на трептения с висока честота на базата на
транзистора, напрежението между базата и емитера се изменя в
такт с тези трептения, предизвиквайки изменения на базовия ток.
124
Това от своя страна предизвиква усилени много пъти изменения
на колекторния ток, в резултат на което върху резистора R3,
освен постоянно, ще се появи и променливо напрежение.
Същото ще става и в емитерната верига, ако паралелно на ре-
зистора не е включен кондензаторът СЗ. Променливото напреже-
ние, създавано върху резистора R4 от емитерния ток, ще се
стреми да намали измененията на базозия ток, а следователно и
на колекторния ток. В резултат усилването на стъпалото ще бъ-
де малко. За да се реализират усилвателните свойства на тран-
зистора, паралелно на резистора в емитерната верига се включва
кондензатор. Капацитетът на този кондензатор се избира по та-
къв начин, че неговото капацитивно съпротивление при най-нис-
ката усилвана честота да бъде много пъти по-малко от съпро-
тивлението на резистора. Тогава за променливия ток с висока
честота емитерът се оказва свързан с общия проводник през
малкото капацитивно съпротивление и падът на променливо на-
прежение върху него не може съществено да влияе ва базовия
ток. За честота 150 kHz съпротивлението на кондензатора с ка-
пацитет 0,05 p.F е около 20 S, т. е. 75 пъти по-малко от съпро-
тивлението на резистора R4.
От резистора R3 усиленото високочестотно напрежение постъп-
ва на входа на следващото усилвателно стъпало през конденза-
тора С4, който разделя стъпалата по постоянен ток. Товар на
първото стъпало по променлив ток е входното съпротивление на
второто стъпало, затова към капацитета на кондензатора С4 се
предявяват същите изисквания, както към кондензатора С2. Схе-
мата на усилвателното стъпало на транзистора Т2 е напълно
аналогична на схемата на първото стъпало. Сигналът, усилен.от
второто стъпало, постъпва на детекторното стъпало, състоящо
се от диодите Д1 и Д2, кондензаторите С6 и С8 и променливия
резистор R9.
Капацитетът на преходния кондензатор С6 е избран така, че
на него практически не се губи високочестотно напрежение. Ка-
пацитетът на кондензатора С8 трябва да бъде толкова голям,
че неговото съпротивление за високочестотните токове да бъде
много по-малко от съпротивлението на резистора R9 (иначе ви-
сокочестотните трептения ще попаднат на входа на нискочестот-
ния усилвател и могат да причинят самовъзбуждане на приемни-
ка), но той трябва да бъде достатъчно малък, за да не шунтира
резистора R9 за токовете с ниска честота. Тези изисквания удов-
летворява кондензатор с капацитет няколко хиляди пикофарада,
ако съпротивлението на резистора R9 е няколко килоома.
От резистора R9 нискочестотното напрежение се подава на
125
входа на нискочестотния усилвател. Премествайки плъзгача на
този резистор, може да се регулира силата на звуковъзпроизвеж-
дането. За разделяне на входната верига на транзистора ТЗ от
изходната верига на детекторного съпало служи кондензаторът
С9, чийто капацитет е много пъти по-голям от капацитета на
кондензаторите, използувани със същата цел във високочестот-
ните вериги. Причина за това е фактът, че при ниски честоти
(100—SCO Hz) съпротинлението на кондензатор с капацитет
10 000 pH е 80—160 kQ, докато входното съпротивление на тран-
зисторния усилвател, както вече ксзахме, не превишава няколко
килоома. Лесно можем да си представим каква част от ниско-
честотного напрежение от детекторного стъпало попада на входа
на нискочестотния усилвател в този случай. Затова капацитетът
на преходния кондензатор в пискочестотните усилватели се изби-
ра хиляди пъти по-голям, а тъй като кондензаторите с обикно-
вени диелектрици при такъв капацитет имат много големи разме-
ри, се използуват електролитни кондензатори. Тъй като напреже-
нието на базата на транзистора ТЗ е отрицателно спрямо общия
проводник, а на плъзгача на резистора положително (или равно
на нула в долно крайно положение), електролитният кондензатор
С9 трябва да бъде включен, както е показано на схемата.
Кондензаторът СЮ, шунтиращ резисторите R13 и R14, има
също г.о-голям капацитет в сравнение с кондензаторите в еми-
терните вериги на транзисторите Т1 и Т2, което се обяснява с
по-ниските честоти,. у.силвани от транзистора ТЗ.
В колекторната верига- на транзистора ТЗ е включена първич-
нага намотка на съгласуващия трансформатор Тр1. Той е пред-
назначен за създаване върху базите на транзисторите на изход-
ното стъпало Т4 и Т5 на две противофазни напрежения и за
съгласуване на доста високото изходно съпротивление на стъ-
палото на транзистора ТЗ с ниските входни съпротивления на
транзисторите Т4 и Т5. Последнего изискване се обуславя от
необходимостта да се получи възможно най-голямо усилване от
нискочестотния усилвател.. Очевидно, е, че трансформаторът Тр1
трябва да бъде понижаващ.
Режимът на работа на транзистора ТЗ, както и в разгледани-
те предишни усилвателни стъпала се определи от делител, съ
стоящ се от резисторите R10 и R11 и резисторите R13 и R14 в
емитерните вериги. Преднапрежението на базите на транзисторите
на крайното стъпало се снема от резистора R14, включен в еми-
терната верига на транзистора ТЗ.
Когато напрежението на сигнала на базата на транзистора Т4
има отрицателна полярност спрямо емитера, колекторният ток се
126
увеличава. В същото време напрежението на сигнала на базата
на транзистора Т5 има положителна полярност, в резултат на
което транзисторът се запушва. В следващия полупериод е об-
ратно— усилва транзисторът Т5, а транзисторът 74 е запушен.
По такъв начин транзистерите Т4 и Т5 работят по ред като че
ли на два такта.
Измененията на колекторните токове в първичната намотка на
трансформатора Тр2, през която се подава напрежение на колек-
торите на транзисторите на крайното стъпало, предизвикват поя-
ва на магнитен поток, обхващащ двете му намотки. Под дей-
ствието на този поток във вторичната намотка се индуцира
променливо е. д. н. и през високоговорителя Гpl тече променлив
ток със звукова честота, който заставя дифузьора да трепти.
Предназначението на този трансформатор, наречен обикновена
изходен, е да съгласува изходното съпротивление на изходното
стъпало с ниското съпротивление на звуковата бобина на високо-
говорителя.
Ето в основни линии всичко, което може да се каже за рабо-
тата на приемника, като разгледаме внимателно неговата схема.
Наистина останаха още няколко елемента, конто на пръв поглед
нямат пряко отношение към работата на приемника. Тога са ре-
зисторът R12 и кондензаторите С7 и СИ. Обаче без тези еле-
менти приемникът често работи лошо, ето защо всички токове,
протичащи във веригите на приемника (и постоянните, и промен-
ливите с ниска и висока честота), преминават през батерията Б1,
като създават върху вътрешното й съпротивление пад на напре-
жение. В резултат на това токовете на едни стъпала взаимодей-
ствуват с токовете на други стъпала, което може да стане при-
чина за самовъзбуждане на приемника. За да се намали съпро-
тивлението на токоизточника по променлив ток, той се шунтира
с кондензатора с голям капацитет СИ, който има малко капа-
цитивно съпротивление за всички токове. Ролята на този конден-
затор нараства при по-голямо разреждане на батерията,
когато нейното вътрешно съпротивление става по-голямо.
Резисторът R12 и кондензаторът С7 са използувани също с
цел да се намали вероятността за самовъзбуждане на приемника.
Те образуват филтър, който препятствува попадането на токове
с висока честота във веригата на токоизточника и на токове с
ниска честота във веригите на високочестотния усилвател и на
преднапрежението на транзистора ТЗ. Капацитетът на конденза-
тора С7 е избран така, че неговото капацитивно съпротивление
при ниски честоти да бъде по-малко от съпротивлението на ре-
зистора R12. Благодарение на това токовете с ниска и висока
127
честота се затварят през общия проводник на приемника. Подоб-
ии филтри, наречени развързващи, се използуват във всички слу-
чаи, когато е необходимо да се изключи взаимного влияние на
стъпалата.
До позиционните означения на някои елементи на схемата на
приемника са поставени знаците *; това значи, че параметрите на
елементите се подбират при настройка. Резисторите Rl, R5 и R10
се подбират така, че да се получат препоръчваните колекторни
токове на транзисторите Tl, Т2 и ТЗ. Обаче да се измерват ко-
лекторните токове е неудобно: затова трябва да се разкъсват ко-
лекторните вериги на транзисторите. По-удобно е да се измерват
напреженията на електродите и по тях да се съди за режима на
работа. Тези напрежепия са показани на схемата до изводите на
транзисторите. Полярността на напреженията е дадена спрямо
общия проводник на приемника.
Може да се окаже, че в монтирания приемник някой елемент
е неизправен или, което се случва по-често, особено при начинае-
щите радиолюбители, е допусната грешка при монтажа. Зато-
ва при първото включване на захранването се препоръчва после-
дователно с ключа В1 да се включи милиамперметър. Ако токът,
който се черпи от приемника, незначително се различава от по-
казания на схемата, може да се продължи работата, ако той е
няколко пъти по-голям, трябва незабавно да се изключи батерия-
та и още веднъж да се провери правилността на монтажа и из-
правността на детайлите и елементите.
5. ШАБЛОНЫ ЗА НАЧЕРТАВАНЕ НА СХЕМИ
Комуто дори веднъж се е налагало да чертае принципни елек-
трически схеми е известно колко трудно е да се спазват на око
размерите на условните графични означения и да се разположат
те така, че схемата да придобие привичния си вид. Ако тези
изисквания не се спазват, схемата губи нагледността си, изглеж-
да „нестандартна11.
Едно от средствата, облекчаващи начертаването на схемите, са
шаблоните — пластинки от някакъв тънък прозрачен материал
(органично стъкло, целулоид и други) с прорези. Такива шаблони
вече са описвани в радиолюбителската литература (вж. например
сп. „Радио11, 1969, № 12), обаче използуването им е доста сложно.
Работата се състои в това, че условните означения на много еле-
менти (електровакуумни и полупроводникови елементи, високого-
ворители и др.) имат такъв графичен вид, че да се направи шаб-
128
лон за начертаването им на един път е невъзможно. При други
означения символите на съставните части са разположени толкова
близко един до друг, че това затруднява направата на шаблон.
Затова за начертаването на повечето от символите на електро- и
А к-
Фиг 203
радиоелементите се налага да се ползуват няколко отвора, раз-
положени на различии места в шаблона, съвместявайки всеки по-
редей отвор с вече начертаната част на символа. Ето защо глав-
ната трудност при работа с такива шаблона е именно съвместя-
ването на отворите.
Тази задача е решена успешно в устройството за начертаване
на схеми, предложено от М. Г. Павлов от г. Люберци. Неговото
приспособление се състои от рамка и набор от сменяеми шаблони.
Всички детайли са изготвени от прозрачен материал с дебелина
0,45 mm. Рамката се състои от пластинката 1 (фиг. 203) с пра-
воъгълен прорез в средата. Към рамката са залепени ивиците 2
и 3, образуващи своеобразен канал, в който се поставя шаблонът.
На пластинката 2 са нанесени деления през 1 mm. В лявата и
дясната час г на рамката са изрязани кръгли, овални, квадратни
и правоъгълни отвори, предназначени за начертаване на елемен-
тите на условните означения в структурните и принципните схе-
ми (общото означение на устройствата в структурните схеми, ба-
лоните на електронните лампи, декатрона, елекгроннольчевите
елементи и т. н.). Освен това има отвори за начертаване означе-
нията на термодвойка, нагревател, изображение на импулси с
различна форма.
9 Езнк на радиосхемите
129
Отворите за начертаване символите на елементи, най-често сре-
щащи се в принципните схеми, са изрязани в сменяемите шабло-
ни (фиг. 204—206). От обратната страна на дясната част на сме-
няемия шаблон са нанесени с мек молив условните графични
означения, конто могат да се начертаят с дадения сменяем шаб-
лон. Техните изображения са покрити с бял нитроемайл, което
създава необходимая фон за по-добро зрително възприемане на
символите. В лявата и средната част на сменяемите шаблони са
изрязани отвори за начертаване елементите на тези символи, при
това тяхното взаимно разположение е точно такова, както и в
дясната част. Размерите на отворите са избрани така, че начерта-
ните с тяхна помощ условии графични означения да имат разме-
ра, установени от ГОСТ 2.747—68 (ЕСКД). Трябва да имаме
пред вид, че при начертаване на шаблоните от фиг. 203—206
трябва да ги увеличим 1,5 пъти.
Сменяемият шаблон с необходимите условии означения се по-
ставя в канала на рамката и се съвместяват краищата им. Когато
намерим в средната част на шаблона съответния отвор (или тру-
па отвори), го обхождаме с подострен молив или химикалка. След
това,натискайки рамката към листа хартия, на който чертаем
схемата, преместваме сменяемия шаблон надясно и начертаваме
липсващите елементи на изобразявания символ. Правилното вза-
имно разположение на всички елементи в означенията се осигу-
рява с помошта на отраничителите— тесни ивици от органично
стъкло с дебелина 1,5 пип, залепени към обратната страна на
сменяемите шаблони (на фигурата те са показани с прекъсната
линия). Благодарение на тях сменяемият шаблон може да се фик-
сира в две положения. В крайното ляво положение (когато краят
на рамката и на сменяемия шаблон съвпадат) ограничителят се
опира в левия край на отвора в рамката, в крайното дясно поло-
жение (когато сменяемият шаблон е преместен надясно с една
трета) — в неговия десен край.
Нека разгледаме с конкретен пример как се чертаят условните
графични означения на елементите на радиоустройствата с помощ-
та на описаните шаблони. На схемата трябва да изобразим кон-
дензатор с променлив капацитет. Неговият символ е изобразен в
дясната част на сменяем шаблон № 1. Поставяме този шаблон в
канала на рамката, съвместяваме краищата им и ги поставяме на
листа така, че отворите, означени на чертежа на този шаблон с
цифрата 1, да се окажат на това място на схемата, където тряб-
ва да бъде означението на кондензатора с променлив капацитет.
След като обходим контурите на тези отвори с подострен молив,
преместваме шаблона надясно и доочертаваме липсващите еле-
130
131
Фиг. 206
Фиг. 205
к
менти в означението, ползувайки отворите в лйвата част на шаб-
лона (отбелязани с цифрата Г).
Аналогично начертаваме условните графични означения и на
другите елементи, изобразени в дясната част на шаблона (микро-
фон, високоговорител и т. н.).
В комплекта има шаблони, с помощта на конто могат да се
начертаят цели участъци от схеми (сменяем шаблон № 2, фиг. 205),
и завършени схеми на функционални устройства (сменяем шаблон
№ 3, фиг. 206). При необходимост могат да се направят сменяе-
ми шаблони с отвори за начертаване на други означения и учас-
тъци от схеми, най-често срегцагци се в практиката.
133
ЛИ ТЕР АТ УРА
ГОСТ 2.701—68 Схемы. Виды и типы. Общие требования к выполнению.
ГОСТ 2.702—69 Правила выполнения электрических схем.
ГОСТ 2.721—74 Обозначения условные графические в схемах. Обозначения об-
щего применения.
ГОСТ 2.722—68. Обозначения условные графические в схемах. Машины элек-
трические.
ГОСТ 2.723—68. Обозначения условные графические в схемах. Катушки индук-
тивности, дросели, трансформаторы и магнитные усилители.
ГОСТ 2.724—68. Обозначения условные графические в схемах. Электромагниты.
ГОСТ 2.755—74. Обозначения условные графические в схемах. Устройства ко-
мутационые и контактные соединения.
ГОСТ 2.727—68 Обозначения условные графические в схемах. Разрядники;
предохранители.
ГОСТ 2.728—68. Обозначения условные графические в схемах. Резисторы; кон-
денсаторы.
ГОСТ 2.729—68. Обозначения условные графические в схемах. Приборы элек-
троизмерительные.
ГОСТ 2.730—73. Обозначения условные графические в схемах. Приборы полу-
проводниковые.
ГОСТ 2.731—68. Обозначения условные графические в схемах. Приборы элек-
тровакуумные.
ГОСТ 2.732—68. Обозначения	условные	графические	в схемах. Источники	света.
ГОСТ 2.734—68. Обозначения	условные	графические	в схемах. Линии	сверх-
высокой частоты и их элементы.
ГОСТ 2.735—68. Обозначения	условные	графические	в схемах. Антенны.
ГОСТ 2.736—68. Обозначения	условные	графические	в схемах. Элементы	пьезо-
электрические н магнитострикционные; линии задержки.
ГОСТ 2.737—68. Обозначения условные графические в схемах. Устройства свяви
ГОСТ 2.741—68. Обозначения условные графические в схемах. Приборы акус-
тические.
ГОСТ 2.742—68. Обозначения условные графические в схемах. Источники тока
электрохимические.
ГОСТ 2.743—68. Обозначения условные графические в схемах. Элементы и
устройства цифровой вычислительной техники.
134
ГОСТ 2.747—68.
ГОСТ 2.750—68.
ГОСТ 2.751—68.
КвасницкиЙ,
Обозначения условные графические в схемах. Размеры услов-
ных графических обозначений.
Обозначения условные графические в схемах. Род тока и на-
пряжения, виды соединения обмоток: формы импульсов.
Обозначения условны графические в схемах. Линин электри-
ческой связи, провода, кабели, шины и их соединения.
В. Н., А, Г. Л ев и нт о в, О. Н Юрин. Электрические схе-
мы в радиоелектронике и приборостроении. М., Связь, 1971,.
3 г у т, М. А. Условные обозначения и радиосхемы. М., Энергия, 1964 (Массовая
радиобиблиотека, вып. 557).
Бор ново л ков, Э. П. Как читать радиосхемы. — Радио, 1966, № 1 и 2.
В о л г о в, В. А. Детали и узлы радиоэлектронной аппаратуры (конструирование
и расчет). М., Энергия, 1967.
Васильев, В. А. Транзисторный приемник начинающего. — Радио, 1966, № 1.
135
БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ СТАНДАРТИ ЗА УСЛОВИИ ОЗНАЧЕНИЯ»
СИМВОЛИ И ЗНАЦИ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ СХЕМИ
БДС 8069—70 ЕОО
БДС 8070—70 Е00
БДС 8193-70 Т52
БДС 8210—70 Т52
БДС 8212—70 Т52
БДС 8215-70 Т52
БДС 8348—70 Т50
БДС 8358—70 Т52
БДС 8504—71 Т52
БДС 8613—71 Т52
БДС 1474—63 ЕОО
БДС 6181—56 Е90
БДС 1599—66 ЕОО
Единна система за конструкторска документация. Означения
условии графични в електрическите схеми. Линии свръх.
високочестотни и елементите им
Единна система за конструкторска документация. Означения
условии графични в електрическите схеми Антенн
Единна система за конструкторска документация. Чертежи
електромоитажни на електротехннчески и радиотехнически
изделия. Правила за изобразяване
Единна система за конструкторска документация. Означения
условии графични в електрическите схеми. Уреди аку-
стичнн
Единна система за конструкторска документация Означения
условии графични в схемите. Елементи и устройства на
цифровата изчислшелна техника
Единна система за конструкторска документация. Означения
условии графични в схемите. Размери на условните графич-
ни означения
Единна система за конструкторска документация. Означе-
ния условии графични в схемите. Електромагнити
Единна система за конструкторска документация. Означе-
ния услевти графични в схемите. Линии електрически, про-
водници, кабели шини и съединенията им
Единна система за конструкторска документация Означе-
ния условии графични в схемите. Елементи пиезоелектри-
чески и магнитострикционни. Линии закъснителни
Единна система за конструкторска документация. Означения
условии графични в схемите. Съобщителни устройства
Означения буквеии и измерителни единици на основ-
ните величини, използувани в електротехниката и нейните
клонове
Лампи електронни. Буквени означения
Означения условии графични в електрическите суеми. Общи
положения. Означения с общо предназначение
135
©
БДС 5848-65 В
БДС 5849-65 ЕОО
БДС 5850-65 Б00
БДС 5852-65 ЕОО
БДС 5853 -65 ЕОО
БДС 5947—66 ЕОО
БДС 5991—66 ЕОО
БДС 6130—66 ЕОО
БДС 7188-68 ЕОО
БДС 10030-72 Е01
БДС 10853—73 Е01
БДС 10825-73 ЕОО
БДС 7199—68 ЕОО
БДС 7335-69 ЕОО
Означения условии графични в електрическите схеми. Уреди
електроизмервателни
Означения условии графични в електрическите схеми. Съ-
противления. Кондензатори
Означения условии графични в електрическите схеми. Токо"
източници електрохимични и термични
Означения условии графични в електрическите схеми. Уре-
ди полупроводникови
Означения условии графични в електрическите схеми. Боби-
ни индукционни. Дросели. Трансформатори и азтэгрэн:ф ор.
матори
Означения условии графични в електрическите схеми. Ма-
шины електрически въртящи се
Означения условии графични в електрическите схеми*
Устройства комутационни
Означения буквенн за полупроводникови уреди
Означения условии графични в електрическите схеми. Из-
точницн на светлина
Означения условии графични в електрическите схеми. Апа-
ратура за предаване и приемане. Блокови схеми
Схеми електрически. Означения условии, буквенн и пифрови
Схеми електрически. Класификация. Термина н определения
Уредн електровакуумни. Означения условии графични в
електрическите схеми
Уреди и средства за автоматизация. Означения условии
в мнемоничните схеми
137
СЪДЪРЖАННЕ
Въведенне ......................................................
1.	Видове схеми..................................................
2.	Условии графични означения в струкгурните и функционалните схеми
3.	Условии означения в принципните схеми.........................
Еволюция на условните означения на елементите, Основни символи .
Стандартен познционии означения на елементите.....................
Графични символи с общо предназначение............................
Резистори .........................................................
Кондензатори « •................................................
Индуктивни бобини, дросели...................................
Трансформаторн .
Комутиращи устройства........................................
Електровакуумнн елементи.....................................
Полупроводникови елементи ...................................
Акустнччи елементи ..........................................
Антени.......................................................
Разни елементи на радиоелектронните устройства....................
Проводници, кабели, вълноводи.....................................
4.	Съставяне н четеие иа принципни схеми.............................
5.	Шаблонн за начертаване на схеми...................................
Литература...........................................................
Български държавнн стандарте’за условии означения, символи и знаци
електрическите схемн..............................................
138
ЕЗИКНА РАДИОСХЕМИТЕ
Национал ноет — руска
Първо издание
Автор Виктор Василиевич Флоров Преводач ннж. Ития Иванов Худ редак-
тор Г. Гаделев Технически редактор Ел. Дюлгерова Коректор Мерияна Тотевл
Дадена за набор на 15. VIII. 1976 г. Подписана за печат на 15. XII. 1976 г. Излязла
от печат на 30. XII. 1976 г. Формат 60/84/16 Печатни коли 8,75 Издателски
коли 8,16 Лит. гр. III-2 Тем. №
2904070210
”i—Гптё — Изд. № 10774 Тираж 20 090
Цена 0,54 лв.
Държавно издателство „Техника** — бул. „Руски* 6, София
Държавна печатница ,,Г. Димитров** — Шумен, пор. № 1058
ОТ СЪЩАТА БИБЛИОТЕКА
1	Отговори на въпросн нз областта на гран*
знсторната техника, кн. II
от Л. Неделчев, К. Досев
2	. Интегралните схеми в практиката, ч. I
Линейни схеми
от К- Конов
3	- Практика на цветнатз телевнзня
ci Д. Мишев
Драги радиолюбители,
Търсете н другите издания на ДИ „Техника14,
предназначенн за вас:
1.	Наръчннк на радиолюбителя (в два тома);
превод от английски (САЩ)
2.	Справочка серия за радночастн. н мате-
рналн, ч. I —
Слаботоковн едектромеханнчнн елементи.
от С. Христов, И. Антонов, П- Дра-
го й с к и
3.	Радноелекгроннката в прегледнте на ТНТМ
Направи сам — кн. 1- Автоматичен се-
кретар и др. от М. И л нов
4.	Автоматика н телемеханика зз любители
от П. Христов и М. Васнлев
5.	Млад кибернетик
от И. В е л н и о в
Следете и сернйннте ин издания: библиотека
„Млад радноелектронкк44 н поредицата „Младн
приятели на техннката4*.
Цена 0,54 л в.