НОВ УНИВЕРСАЛЕН РЕЧНИК
НЕМСКО-
БЪЛГАРСКИ
102 000 думи, изрази и значения
г ^
★
г
1
е,
безплатч
гектронс
>н
речник
А

Inhalt und Aufbau des deutsch-bulgarischen Wörterbuchs
mej А. a cp
)k von Autobahn...
mt MBhP...
w (град в Германияj
4f HATO
Xblaß** ['aplas,...
гелюст ж
iefernwald m борова гора
e ge-> vt...
(Anblicken) поглеждане cp,
- от пръв поглед 2. (Bild)
m начало cp; bei ~ der
;ва; bei ...
> n ш епос M
:e, gedacht> I. vi 1. (überlegen)
g imp von denken
erschliss, verschlissen> I. vt
П. vi sein изхабявам се, из-
Aile Stichwörter (einschl. Buchstaben, Abkürzungen, Akronyme,
Kurzwörter, Mehrwortausdrücke, Eigennamen und geographische
Bezeichnungen) sind alphabetisch geordnet.
Unterschiedliche Schreibweisen sind angegeben.
Neue Schreibungen werden mit88 für Rechtschreibreform gekennzeichnet,
alte Schreibungen mit
Hochgestellte arabische Ziffern kennzeichnen gleich geschriebene
Wörter mit unterschiedlichen Bedeutungen und grammatischen
Angaben.
Informationen zu Aussprache und Betonung sind in internationaler
Lautschrift in eckigen Klammern nach dem Stichwort angegeben
Bei den Substantiven werden die Flexionsendungen angegeben: die
Genitivform Singular und die Pluralform Nominativ.
Unregelmäßige Formen der Deklination, Konjugation oder Komparation
sind beim Grundwort in Spitzklammern angegeben, ln der Regel werden
diese an entsprechender Stelle in der alphabetischen Reihenfolge als
Stichwort mit einem Verweis auf die Grundform aufgenommen
Das Hilfeverb, mit dem die zusammengesetzten Zeiten gebildet werden,
ist angegeben.
h) от; hdl франко; - Lager
)t; - (dem) ersten April от
16 (Jahren) младежи от 1.6
- отсега нататък П. adv 1.
геглото!; gleich hinter der
тед кръстовището наляво;
5 ч.; weit ~ von ... далеч(е)
съртен, отчупен ...
m(f) автостопаджия м, ав-
hren пътувам на автостоп
-en; -nen> m(f) мечка ж;
мата/Малката мечка ►jdm
? връзвам нкм тенекия
титан м 2. леко командир м
tches Land) равнина ж 2. fig
. zoo (Tier) камила ж 2. pej,
1 prikose) вот кайсия ж
Römische Ziffern kennzeichnen verschiedene Wortarten und dienen zur
Gliederung der Verben (vi, vt, vr). Arabische Ziffern differenzieren
verschiedene Bedeutungen eines Stichwortes.
Die Tilde ~ ersetzt in Zusammensetzungen, Anwendungsbeispielen und
Redewendungen das Stichwort ohne geklammerte Endung.
Das Zeichen ►leitet den Block der festen Wendungen und Sprichwörtern
ein.
Es werden zahlreiche Hinweise zur Verwendung gegeben, die den
Benutzer zur jeweils treffenden Übersetzung führen:
•	Sachgebiet
•	Erklärungen zu den verschiedenen Bedeutungen eines Stichwortes
(Definitionen und Synonyme, typische Subjekte und Objekte u. a.)
e Stilangaben und rhetorische Angaben
e regionale Angaben.

Съдържание и структура на немско-българския речник
Всички заглавни думи (вкл. букви, съкращения, акроними. крат¬
ки форми, съставни думи. собствени имена и географски наиме¬
нования) са подредени по азбучен ред.
Дадени са ортографични варианти на заглавната дума.
Новият правопис е маркиран с м (Rechtschreibreform), а старият -
с All
С високо изписани арабски цифри са означени думи, изписани по
еднакъв начин, но с различно значение и граматически характе¬
ристики.
Произношението е дадено след заглавната дума в квадратни ско¬
би. Използвана е международната фонетична азбука.
При съществителните имена са посочени окончанията за скло-
нсние: родителен падеж, единствено число и множествено чис¬
ло, именителен падеж.
Неправилните форми на склонение, спрежение или степенуване
са дадени при основната дума в остри скоби. По правило те са
дадени и като отделни заглавни думи на съответното им място
по азбучен ред, като препращат към основната форма на дума¬
та.
Даден е спомагателният глагол за образуване на сложни време¬
на.
С римски цифри са означени различните части на речта и видът
на глагола (vi, vt, vr). Арабските цифри отделят различните зна¬
чения на думата.
Знакъттилда ~ замества заглавната дума в словосъчетания,при¬
мери и фразеологизми без ограденото в скоби окончание.
Знакът ► въвежда блок с фразеологизми и поговорки.
Дадени са многобронни указания за употреба, които помагат на
потребителя да избере съответния точен превод:
•	област на употреба
•	обяснения към различните значения на думата (дефиниции и
синоними, подлози и допълнения и др.)
•	стилистични и реторични маркери
•	регионална употреба.
А, а |а:| <-, -(s)> п 1. (Вие
а abk von Ат ар м
а [а:| ргр +akk по...
А 1. abk von Ampere А 2
АА 1. abk von Auswärtige
Aachen [’a:xan| n gf.oc, Axc
Nato, NATO fnartoj <-> ke
Ablass"® <-es, Ablässe> /
Kiefer1 [‘ki:fej <-s, -> m an,
Kiefer2 <-, -n> / вот бор м
überraschen [yibe'ra/sn] <c
Anblick <-(e)s, -e> m 1. s
съзираме cp; beim erste
гледка ж, картина ж
Anbruch <-(e)s, -brüch«
Dunkelheit когато се мр
Epos l'eipas, pl: 'e:psn| <-, Ep
Epen pl von Epos
denken |'dmkan| <denkt, dai
мисля, разсъждавам
dachte [’daxta] 1. u 3. pers
verschleißen cverschleißt
haben изхабявам, износв:
носвам се
ab |ар| I. ргр +dat 1. (raun
франко склад 2. (zeitlich
първи април; Jugendlich«
(години) нагоре; von jeta
(wegj - ins Bett! марш i
Kreuzung links - веднага
Köln - 7.15 от Кьолн в
от ... 2. fam (abgetrennt) c
Anhalter (in) <-s,	-, -ner
тостопаджийка ж\ per
Bär(in) (bfte, pl: t>E:ren| <-e
der Große/Kieine - astr Iö
einen ~en aufbinden fig, J
Kapitän ... ml. NAin, spcaSii i
Ebene ['е:Ьзпз] <-, n> fl.\
(Niveau) равнище cp
Kamel (ka'me:l) <-(e)s, -e> ,
ßun тъпанар м, идиот м
Marille [ma'nla| <-, -n> /Ш

Нов универсален речник
Neues Universalwörterbuch
Немско-български
Deutsch-Bulgarisch
Ernst Klett Sprachen
Barcelona • Belgrad • Budapest - Ljubljana •
London • Posen • Prag • Sofia • Stuttgart • Zagreb

Безплатен електронен речник:
• Бърза, лесна и удобна
проверка на думите
• Сигурни в произношението:
озвучаване на немските	Ила,
заглавни думи
•	Приложението работи на 100% офлайн
Свалете безплатния електронен речник!
•	Проверявайте бързо и удобно думите с
електронния речник
•	Чуйте как се произнасят думите, за да
подобрите произношението си
•	Учете думите с помощта на допълнителните
упражнения.
•	Приложението работи на 100% офлайн.
•	Една година безплатно ползване от момента
на регистрация.
Инсталиране
1.	Отворете App Store
2.	Свалете „PONS Библиотека речници“
на смартфона или таблета.
3.	Включете PONS Професионален речник немски
безплатно с този код:
4.	Повече информация за мобилното приложение
ще намерите на www.pons.bg

PONS Нов универсален немско-български речник
PONS Neues Universalwörterbuch Deutsch-Bulgarisch
Немски текст на речника: PONS Щутгарт
Обработка: Емилия Денчева, Станислава Друмева,
Христина Дунева-Буюклиева. Веселинка Крушева,
Ирена Петрова, Невяна Царева
Редакция: Емилия Денчева, Людмил Стайков
Запатена марка
Думи, та които ни е известно, че са запазена търговска марка, са означени
като такива. Нито тяхното отбелязване, пито липсата на такова, засяга
правния статут на запазените търговски марки.
Десето издание 2016
© Ernst Klett Sprachen GmbH, Stuttgart 2006
© Клет България ЕООД, 2006
1124 София, ул. „Петър Делян“ № 22
тел.: 02/ 843 20 70
Всички права запазени
Internet: www.klett.bg • www.pons.bg
e-mail: info@klett.bg
Ръководител на проект PONS: Соня Начкова
Структурно развитие на данните: Andreas Lang, conTEXT AG
für Informatik und Kommunikation, Zürich
Оформление на корицата: Дойче вербеагентур, Щутгарт
Запазен знак: Ервин Поел, Хайделберг,
преработен от: Сабине Редлин, Лудвигсбург
Коректор: Росица Великова
Предпечат: ГЮЛИСТАР София
Отпечатано в България
ISBN 978-954-8278-70-6

Inhalt
Einleitung	V
Hinweise zur Benutzung des Wörterbuchs	VII
Verwendete Lautschriftzeichen	XXVII
Wörterbuchteil Deutsch-Bulgarisch	1
Deutsche unregelmäßige Verben	739
Die Hilfsverben sein, haben und werden	745
Die Modalverben	746
Die Zahlwörter	748
Das Buchstabieralphabet	751
Maße und Gewichte	752
Temperaturumrechnung	753
Deutschland - Länder und Hauptstädte	754
Österreich - Bundesländer und Hauptstädte	754
Die Schweiz - Kantone und Hauptorte	755
Falsche Freunde	756
Nützliche Redewendungen	758
Floskeln für den Beginn und den Schluss eines Briefes	761
Die Grußformel	762
Съдържание
Увод	V
Указания за използване на речника	VII
Немски фонетични символи	XXVII
Немско-български речник	1
Немски неправилни глаголи	739
Спомагателните глаголи съм, имам и ставам	745
Модални глаголи	746
Числа	748
Поименна азбука	751
Мерки и теглилки	752
Преизчисляване на температурата	753
1ермания - Федерални провинции и столици	754
Австрия - Федерални провинции и столици	754
Швейцария - Кантони и главни градове	755
Фалшиви приятели	756
Полезни изрази	758
Изрази за начало и край на писмо	761
Поздравителни изрази	762

Увод
Einleitung
Новият универсален немско-български речник е напълно нов дву¬
езичен речник, разработен от професионалисти в Германия, преведен
и адаптиран от видни български германисти.
Речникът включва 102 000 заглавни думи, изрази и значения, зас¬
тъпващи основния речников фонд на съвременния писмен и говорим
немски език. Особено се акцентува на модерното, актуално словесно
богатство. Включени са както думи и изрази, отразяващи реални ежед¬
невни ситуации, така и термини от различни специализирани области,
например от областта на бизнеса, правото, информатиката, техника¬
та, медицината, екологията и много други. Новият универсален нем¬
ско-български речник предлага нови думи и заемки от други езици,
навлезли в езика през последните няколко години, особено в област¬
та на комуникациите и интернет, например Datenautobahn, Cyberspace,
Gangway. Отразена е и европейската терминология, свързана с нас¬
тъпилите в глобален мащаб промени и нововъведения. Важно значе¬
ние се отделя на свързаната с културната специфика на страната лек¬
сика и правилното й обяснение и превод. Специално внимание е обър¬
нато на регионалните различия между немския език в Германия, Авс¬
трия и Швейцария.
Речникът е предназначен за всички, изучаващи и ползващи нем¬
ски език. Целта му е да бъде техен неизменен помощник в страната и
чужбина. Затова наред с богатия и актуален речников състав речни¬
кът предлага подробна граматическа, стилистична и синтактична ин¬
формация, която гарантира на потребителя правилно използване на
езика. За да сте сигурни, че пишете и говорите вярно на немски език,
речникът предлага новия и стар немски правопис и за първи път в
България произношение на немските думи.
Ясната подредба на речниковите статии прави този модерен реч¬
ник надежден справочник, работата с който е лесна и приятна.
Многобройните приложения помагат на потребителя в изучава¬
нето на езика и предлагат допълнителна любопитна информация. Тук
например ще намерите подробности за спрежението на неправилните
немски глаголи, на спомагателните и модалните глаголи. Специално¬
то приложение „Фалшиви приятели“ ще помогне на начинаещите да
избегнат неприятни, подвеждащи грешки в превода, а списъкът с по¬
лезни изрази ще ви помогне при формулирането на изречения в ежед¬
невието.
Добре дошли в света на PONS!

VII
Hinweise zur Benutzung des
Wörterbuchs
Указания за
речника
използване на
1. Schriftarten
1. Използвани
шрифтове
Fettdruck
für Stichwörter und Verweise
auf ein anderes Stichwort
череп
за заглавни думи и пре¬
пратки към друга заглав¬
на дума
Halbfettdruck
für Anwendungsbeispiele,
Redewendungen und Ziffern
получерен
за примери, устойчиви
словосъчетания и цифри
Grundschrift
für die Übersetzungen
основен
за преводите
Kursivschrift
für grammatische Angaben
wie Wortart und Genus,
für Erklärungen und Defini¬
tionen, Markierungen, Syno¬
nyme und andere Zusätze
курсив
за граматични характе¬
ристики като част на реч¬
та и род. за обяснения и
определения, маркиров¬
ки. синоними и други по¬
яснения
KAPITÄLCHEN
für Angaben von Sachgebieten
МАЛКИ ГЛАВНИ
БУКВИ
за обозначаване
областта на употреба
Dezember [de'tsEmbe] <-(s), -> m декември м; s.
a. April
gemeinsam I. adj общ; der Gemeinsame Markt
hdl Общият пазар; mit jdm ~e Sache machen
върша обща работа c нкг П. adv (mehrere
betreffend) общо; (zusammen) съвместно
2.	Satzzeichen und Symbole
, trennt gleichwertige, alphabetisch
aufeinander folgende Stichwortvarianten
trennt die maskuline und feminine Form
eines Wortes
trennt gleichwertige Übersetzungen
steht zwischen nicht synonymen Über¬
setzungen; der Unterschied wird durch
einen erklärenden Zusatz auf Deutsch
erläutert
steht zwischen einer Gebrauchsangabe
und ihrer zusätzlichen Erklärung
ersetzt in Anwendungsbeispielen und
Redewendungen das vorhergehende
Stichwort, bei Stichwörtern mit geklam¬
merter Endung das Wort bis zur Klammer
2.	Пунктуационни знаци и символи
,	разделя еднозначни, следващи по
азбучен ред ортографични вариан¬
ти на заглавна дума
отделя формите за мъжки и женс¬
ки род на една и съща дума
отделя равнозначни преводи
;	стои между несинонимни преводи;
различията се уточняват с допълни¬
телни обяснения на немски език
стои между указание за употреба и
неговото допълнително пояснение
замества предходната заглавна
дума в илюстративните примери и
фразеологизми, а в заглавни думи с
окончание в скоби - думата до ско¬
бата

VIII
ersetzt einen Teil des Stichworts, in spitzen
Klammern auch das vollständige Stichwort
- unterscheidet in Anwendungsbeispielen
zwischen zwei Sprechern
( | in runden Klammern stehen:
Erklärungen und Definitionen, durch die
die verschiedenen Bedeutungen des
Stichwortes voneindander abgegrenzt
v/erden
-	замества част от заглавната дума, а
поставена в остри скоби - и цялата
заглавна дума
-	въвежда пряка реч в илюстративни¬
те примери
| ) кръглите скоби обграждат:
обясненията и дефиниции, чрез ко¬
ито се разграничават различните
значения на думата
Elemente, durch deren Weglassen sich die
Bedeutung nicht ändert
zusätzliche Erläuterungen auf Bulgarisch
nach der Übersetzung
елементи, при чието изпускане зна
чението не се променя
допълнителни обяснения на българ
ски език след превода
(I
АП
RR
in spitzen Klammern stehen grammatische < >
und morphologische Angaben
in eckigen Klammern stehen phonetische [ |
Angaben
ln Verbindung mit o bzw. или zeigen
eckige Klammern den Ersatz eines oder
mehrerer Elemente durch andere an
kennzeichnet die alte Schreibweise im
Deutschen
kennzeichnet die reformierte Schreibweise
im Deutschen
Alt
RR
в остри скоби е дадена граматична
и морфологична информация
в квадратни скоби е отбелязано про¬
изношението на заглавната дума
В комбинация с о съответно с или
квадратните скоби указват замест¬
ването на един или повече елемен¬
ти с други
маркира стария правопис в немския
език
маркира новия начин на изписване
в немския език след реформата
kennzeichnet eingetragene Warenzeichen
указва запазена марка
3.	Die Stichwörter
Das Wörterbuch führt nicht nur Wörter, sondern
auch einzelne Buchstaben und Abkürzungen als
Stichwörter auf, ebenso Kurzwörter, Akronyme,
Mehrwortausdrücke, Eigennamen und geogra¬
phische Bezeichnungen.
3.	Заглавни думи
Речникът включва не само думи, но и от¬
делни букви и съкращения, както и крат¬
ки форми на думата, акроними, съставни
думи, собствени имена и географски на¬
именования.
А, а |a:j <-, -(s)> п 1. (Buchstabe) А, а ср (първата
буква от немската азбука); das А und О einer
Sache алфата и омегата на нщ; von А bis Z
отначало докрай; von А bis Z erfunden пълна
измислица; wer А sagt, muss auch В sagen
sprichw кажеш ли А, ще трябва да кажеш и
Б поговорка; хванеш ли се на хорото, тряб¬
ва да го играеш (докрай) 2. мте ла ср

IX
m. E. a bk von meines Erachtens по мое мнение
Ufo. UFO |'u:fo| <-jsj, -s> n akr von unbekanntes
Flugobjekt НЛО
Internet-Nutzer m s. Internet-Anwender;
Internet-Portal n inform интернет портал м
Internet-Provider <-s, -> m inform интернет
доставчик м Internetzugang m inform дос¬
тъп m до интернет
Cellophan® [tstlo’fain] <-s> kein PI n целофан м
Donau fdoinauj /geog Дунав м
4.	Die alphabetische Anordnung	4. Подредба по азбучен ред
Alle Stichwörter sind alphabetisch angeordnet. Всички заглавни думи са подредени по
азбучен ред.
Stichwörter mit großen Anfangsbuchstaben При еднакъв начин на изписване заглав-
folgen bei gleicher Schreibung solchen mit ните думи, които започват с главна бук-
kleinen Anfangsbuchstaben.	ва. следват тези с малка начална буква.
dank [daqk] prp +gen o dat благодарение на
Dank <-(e)s> kein PI m благодарност ж;
(Erkenntlichkeitj признателност ж; besten \o
vielen] [o herzlichen] ~! много благодаря!;
zum *» für от благодарност за; Gott sei ~!
слава Богу!; jdm zu ~ verpflichtet sein дъл¬
жа HKM благодарност
Die Umlaute ä, ö, ü werden wie die ent- Прегласите ä, ö, ü се третират като съ-
sprechenden nicht umgelauteten Vokale be- ответните гласни без преглас. При думи
handelt. Bei Wörtern mit ansonsten gleicher c еднакво изписване думата c преглас
Schreibung folgt das Wort mit Umlaut dem ohne следва тази без преглас.
Umlaut.
fordern ['forden] vt 1. (verlangen) искам, изиск¬
вам; (Anspruch erheben auf) претендирам [или
предявявам претенции] за; viele Opfer -
вземам много жертви 2. (ег~) изисквам; etw
(von jdm) - изисквам нщ (от нкг); etw fordert
jdn нщ поставя големи изисквания пред нкг
fördern [farden] vt 1. (unterstützen) подпома¬
гам (най-често финансово), съдействам;
(ermutigen) насърчавам, поощрявам 2. min
извозвам [или изкарвам] на повърхността;
(gewinnen) добивам 3. тесн транспортирам
Der Buchstabe ß wird wie ss behandelt. Das Буквата Лее третира като ss. Думата c ß
Wort mit ß folgt dem mit ss.	следва думата c ss.
floss“, floß"' |fbs] /. u 3. pers sing imp von
fließen
Floß [flo:s| <-es, Flöße> n сал м

X
Bindestriche, Punkte, Kommas und Wort- Тирета, точки, запетайки и интервали в
Zwischenräume werden bei der alphabetischen заглавната дума не се взимат под вннма-
Einordnung ignoriert.	ние при азбучната подредба.
Adr. abk von Adresse адрес м
Adrenalin |adrena'li:nj <-s> kein Plnm.o адрена¬
лин M Adrenalinspiegel <-s, -> я?мео ниво cp
на адреналина Adrenalinstoß <-sses,
-stöße> m Med адреналинов удар |или шок|
Eck [tk] <-le)s, -e o südd, A -er» n 1. südd, A
(Ecket ъгъл м; über ~ в диагонал, напречно
2. spürt (des Tores) ъгъл
ЕС-Karte le'yeikarts] <-, -n> / им еврочекова
карта /кредитна карта)
Eckball т spürt ъглов удар. корнер л
Rückzieher <-s, -> т fam отстъпване ср. от¬
казване ср (от обещание, твърдение и др.};
einen - machen Jam отказвам се
ruck, zuck (ruk'tsuk| I. intetj хайде, хоп! П. adv
б'ьрзо и лесно
Rückzug т ми. отстъпление ср; den - antreten
започвам отстъпление
Sankt |zar)kt| <inv> ad] свети; - Nikolaus Све¬
ти Николай
Sankt Gallen |zaqkt ’galan] n ceoc Санкт Шген
м (кантон и град в Швейцария)
Sanktion |zar)k'tsio:n| <-, -еп>/1, jur (Bestätigung)
ратификация ж 2. meist pl hdl, poi. санкции
мн; ~en gegen jdn verhängen налагам нкм
санкции
Bei gleicher Schreibung wird die Form mit Punkt, При еднакво изписване на две думи
Bindestrich oder Leerschlag nach der Form ohne формата c точка, тире или интервал се
eingeordnet.	подрежда след формата без.
Abszess** [aps'tsesl <-es, -е> т, AbszeßAlt
c-szesses, -szesse> m med абсцес м, гнойно
възпаление
Abt (apt, pt epta| <-(e)s, Äbte> m игумен м (на
манастирI
Abt. abk von Abteilung отделение cp
ab'tasten vt опипвам; med палпирам, опип¬
вам
Eingeklammerten Buchstaben werden bei der Заградени в скоби букви се вземат под
alphabetischen Einordnung berücksichtigt. Die внимание при подреждането по азбучен
Klammer zeigen an, dass das Wort auch in einer ред. Скобите показват, че има вариант на
Variante ohne den betreffenden Buchstabe същата дума и без съответната буква,
existiert.

XI
Kleber |'kle:be| <-s, -> in 1. (Klebstoff! лепило cp
2. CH (Aufkleber; лепенка ж
Klebieistreifen rn самозалепваща лента
klebrig |'kle:bri<;| adj лепкав
Kommt in einem Stichwort eine arabische Zahl Ако заглавната дума започва с арабска
vor, wird sie so angeordnet wie ihre ausge- цифра, тя се подрежда след изписаната с
schriebene Form.	думи форма на същата дума.
dreieckig, S-eckig“ adj триъгълен
Homographen (verschiedene Wörter gleicher Омографпте (различни думи. които се
Schreibung) mit unterschiedlichen grammati- пишат по еднакъв начин) c различни rpa-
schen, morphologischen und/oder phonetischen матични. морфологични и/плн фонетнч-
Eigenschaften werden durch hochgestellte ни характеристики се разграничават един
arabische Ziffern unterschieden:	от друг посредством високо поставени
арабски цифри:
Kiefer' fki:fe| <-s, -> т anat челюст ж
Kiefer2 <-, -n> / вот бор м Kiefernwald т
борова гора
Für alle Substantive, die ein natürliches При всички съществителни, които имат
Geschlecht haben und Personen bezeichnen, естествен род и обозначават лица. фор-
wird die feminine Form neben der maskulinen мата за женски род се задава след фор-
Form angegeben, unabhängig von ihrer alpha- мата за мъжки род. независимо от ира-
betisch korrekten Stelle.	вилното й място по азбучен ред.
Abgeordnete l'apgaTordnata] <ein -r, -n, -n> mf
pol народен представител, депутат(ка) м(ж)
Abgeordnetenhaus п pari народно събрание,
парламент м Abgeordnetensitz т депутат¬
ски мандат
Autor(in) fautoie, pl: au'to:ran| <-s, -en; -nen>
m(f) автор(ка) м/ж)
Finne |‘fina| <-n, -n> m, Finnin |Yinin] <-, -nen>
/финландец м, финландка ж
Wenn die maskuline und die feminine Form Ако формите за мъжки и женски род не
alphabetisch nicht unmittelbar aufeinander folgen следват по азбучен ред и са разгледани
und in verschiedenen Einträge behandelt sind, в различни речникови статии, има пре-
verweisen die beiden Formen aufeinander. пратки от едната към друг ата форма и
обратно.
Bulgare [bul'ga:ra| <-n, -n> m българин м; s. а.
Bulgarin; Bulgarien [ЬиГда:пзп| n gkog Бъл¬
гария ж Bulgarin |buPga:nn] <-, -nen>/бъл¬
гарка ж; s. a. Bulgare; bulgarisch |bul'ga:rif]
adj български
Zusammengesetzte Stichwörter, deren erster Сложните заглавни думи. конто имат
Wortteil gleich ist und die alphabetisch aufein- една и съща пз>рва съставна част и след-
ander folgen, werden in Nestern zusammen- ват една след друга по азбучен ред. са
gefasst.	подредени в гнезда.

XII
Adler |‘a:dle| <-s, -> m zoo орел м Adlerauge n
fig орлов поглед Adlerhorst m орлово гнез¬
до Adlernase/орлов нос
Verschiedene orthographische Varianten eines Различни ортографичнп варианта на една
Wortes werden gemeinsam angegeben, wenn sie и съща дума се разглеждат в една речни-
aiphabeusch unmittelbar aufeinander folgen:	кова статия, когато следват непосредст¬
вено един след друг по азбучен ред:
Asche faja| <-, rar -п>/пепел ж Aschenbahn
/>кш лекоатлетическа писта Aschenbecher
т пепелник м
Aschenbrödel [ajanbretdall <-s, -> /?, Aschen¬
puttel fa/anputal) <-s, -> n Пепеляшка ж
Aschermittwoch |aJe'mit\ox| /т?rei. Чиста сряда
/след Заговезни)
Wenn ein anderes Stichwort alphabetisch Ако между двата варианта стоп друга
zwischen den beiden Varianten kommt, wird дума по азбучен ред, то всеки от тях се
jede als eigenes Stichwort behandelt. Es erfolgt разглежда като отделна заглавна дума.
ein Verweis zu der ausführlich dargestellten Следва препратка към по-подробно раз-
Variante.	работения вариант.
Blumenladen т s. Blumengeschäft
Unregelmäßige Formen (unregelmäßige
Plurale der Substantive, Steigerungsformen der
Adjektive und Adverbien, unregelmäßige
Verbformen, Zusammenziehungen von Präpo¬
sition und Artikel und andere Unregelmäßig¬
keiten) sind beim Grundwort in der spitzen
Klammer angegeben. In der Regel werden diese
an entsprechender Stelle in der alphabetischen
Reihenfolge als Stichwort mit einem Verweis
auf die Grundform aufgenommen.
Неправилните форми (неправилно обра¬
зуване на множествено число, форми на
степенуване на прилагателните н наречи¬
ята, неправилни глаголнп форми, слива¬
нията на предлози и членове и други по¬
добни) са зададени при основната дума в
остри скоби. По нравило те са зададени и
като отделни заглавни думи на съответ¬
ното им мясго по азбучен ред. като преп¬
ращат към основната форма на думата.
Epos fetpos, pl: 'e:panj <-, Ерег» n 1Л епос м
Epen pl von Epos
denken |'d£nkan| <denkt, dachte, gedacht> I. vi
1.	iüberlegeni мисля, разсъждавам; logisch ~
разсъждавам логически [или логично); bei
sich dat - мисля си (наум); jdm zu - geben
карам нкг да се замисли; wo ~ Sie hin! как
си представяте това!, невъзможно е!
2.	[im Sinn haben) мисля, възнамерявам; an
jdn/etw akk - мисля за нкг/нщ; nur an sich
- мисля само за себе си; gar nicht daran ~
zu +inf изобщо не мисля [или възнамеря¬
вам) да: ich darf gar nicht daran ~! изобщо не
трябва да мисля за това! ...
dachte j'daxta) /. и 3. pers sing irnp von denken

XIII
Ausführlich» !■ A11 wcndungsrx*ipieie von
Monaten, Wochentagen, Farben und Zahlen
.sind exemplarisch bei April, Dienstag, blau und
acht, acht-, achte(r, s), achtzig dargesrellt.
worauf in den entsprechenden analogen Ein¬
trägen verwiesen wird.
Im Wörterbuch werden substantivierte Adjektive
und Verben, Adverbien, die formgleich mit dem
entsprechenden Adjektiv sind, und Adjektive, die
sich leicht aus einer Partizipform des Verbs
ableiten lassen, oft nicht als eigenes Stichwort
aufgeführt. Wo der Wörterbuchbenutzer ein
solches Wort nicht als selbständigen Eintrag
findet, sollte er auf die beim jeweiligen Adjektiv¬
oder Verbeintrag angegebene Übersetzung
zurückgreifen.
4.	Aufbau der Wörterbuchartikel
I lo;i|>()Oiin примери j;i стютреба при ме¬
сеци, дни на седмицата, цветове и числа
са представени при April, Dienstag, blau и
acht, acht-, achte(r, s), achtzig, към кон-п»
се препраща в съответните аналогични
речникови статии.
В речника субстантивмраните прилага¬
телни и глаголи, наречията, които са ед¬
накви по форма със съответното прила¬
гателно, и прилагателните, конто лесно
могат да бъдат изведени от причастието
на глагола, често не са представени като
отделни заглавни думи. Ако ползващият
речника не намери подобна дума като са¬
мостоятелна речникова статия, би тряб¬
вало да потърси превода й при съответ¬
ното прилагателното име или глагол.
4.	Строеж на речниковите статии
4.1.	Römische Ziffern	4.1. Римски цифри
Römische Ziffern kennzeichnen verschiedene C римски цифри са разграничени различ-
Wortarten |z.B. Präposition und Konjunktion), ните части на речта [напр. предлог и
съюз).
während [Vcrrent] I. prp+gen о dat по време на,
в продължение на II. коп/ докато
Bei Verben wird mit römischen Ziffern zwischen При глаголите римските цифри разгра-
transitiv, intransitiv und reflexiv unterscheiden ничават преходните, непреходните и въз-
(vt, vi, vr).	вратните глаголи (vt, vi, vr).
ausiziehen <irr> I. vt haben 1. снш, med извли¬
чам, екстрахирам 2. (Draht)изтеглям; (Haare)
изправям 3. (Tisch) разтягам, разтварям 4.
(Kleider) събличам П. vi sein тръгвам, потег¬
лям; aus einer Wohnung ~ напускам \или
изнасям се от] жилище 1П. vr: sich ~ събли¬
чам се
Bei den Adjektiven wird der adverbiale Gebrauch При прилагателните се илюстрира адвер-
kenntlich gemacht.	биалната им употреба.
großzügig fgro:stsY:giq] adj 1. (freigebig) щедър
2.	(in den Ansichten) толерантен, великоду¬
шен 3. (in der Form) широк, със замах
4.2.	Arabische Ziffern	4.2. Арабски цифри
Arabische Ziffern kennzeichnen verschiedene Арабските цифри обозначават различни-
Bedeutungen des Stichworts innerhalb einer те значения на заглавната дума в рамки-
Wortart:	те на една граматическа категория;
Kühlung <-> kein PI f 1. (Vorgang) охлаждане
cp, изстудяване cp 2. (Luft) захлаждане cp,
застудяване cp 3. (Vorrichtung) охладително
\или охлаждащо] устройство

XIV
4.3.	Phraseologischer Block
Der semantischen Beschreibung folgen die für
die Kategorie relevanten mehrgliedrigen
Ausdrücke und Anwendungsbeispiele.
Das Zeichen ►ieitet den Block der festen
Wendungen ein, der nach den einzelnen
Bedeutungen des Stichworts kommt. Es handelt
sich hier in der Regel um bildhafte Redewend¬
ungen und Sprichwörter, die sich nur schwer
oder gar nicht auf die Grundbedeutungieni des
Stichworts zurückführen lassen.
4.3.	Фразсологичен блок
Семантичното описание е последвано от
важните за категорията словосъчетания
и илюстративни примери.
Знакът ► въвежда блока на фразсоло-
гизмнте. които е раиюложен след отдел¬
ните значения на думата Обикновено
това са фигуративни устойчиви словосъ¬
четания и поговорки, кои то много труд¬
но или въобще ме могат да се причислят
към някое от основните значения на заг¬
лавната д\'ма.
frisch [frijl adj 1. /Blumen. Farben/свеж: /Nahrungs¬
mitteli пресен: /Wind/ прохладен, свеж: -
gebacken fig, /ат новоизлюпен, новоизпе-
чен: Ißrotl току-що изпечен, пресен: ~е Luft
прохладен |или свеж] въздух 2. /munteri
бодър, вед'ьр 3. /ат /unverbraucht, neu) нов
4. (sauber) чист: ~е Wäsche anziehen обли¬
чам чисто бельо; das Bett - beziehen засти¬
лам чисти чаршафи ►- gewagt ist halb
gewonnen spnchw който рискува, печели
5.	Grammatische Informationen	5. Граматична информация
5.1.	Substantive
Alle Substantive sind mit einer Genusangabe
oder Numerus versehen. Die Bezeichnung des
grammatischen Geschlechts als wIMaskulinumi.
/(Femininumi und n (Neutrum) oder des Nume¬
rus als pl bzw. deren Kombination, kennzeichnet
ein Won als Substantiv.
5.1.	Съществителни
Всички съществителни имат указание за
род или число, които се означават със
съкращенията т (мъжки род),/(женски
род) и п (среден род) или на множествено
число с pl.
Bei der bulgarischen Übersetzung der Substantiv¬
en werden die Genus- und Numerusangaben
ebenfalls angegeben. Nur bei der Wiederholung
des gleichen Substantivs innerhalb eines
Worterbucheintrags oder bei Kombination mit
einem Adjektiv wird darauf verzichtet Die
benutzten Abkürzungen sind м iMaskulinumj.
(Femininumi. cp (Neutrum), mh iPiuraf).
В превода на български съществителни¬
те имена също са маркирани с информа¬
ция за род и число. Само при повторение
на едно и също съществително име в рам¬
ките на една речникова статия или при
комбинация с прилагателно име те не се
задават Използваните съкращения са м
(мъжки род), ж (женски род), ср (среден
род), мн (множествено число).
Abänderung/1. а. iur промяна ж 2. (Umarbei¬
tung) преправяне ср 3. parl (von Gesetz) про¬
мяна, поправка ж
Meeresarm т морски ръкав Meeresfrüchte
Jjpl gastr морски дарове Meeresgrund т
морско дъно Meereskunde /океанография
ж Meeresspiegel т морско равнище:
Düsseldorf liegt 36 m über dem - Дюсел¬
дорф е разположен на 36 м над морското
равнище

XV
Unmittelbar nach dem deutschen Substantiv¬
stichwort werden in spitzen Klammern die
Flexionsendungen im Genitiv Singular und
im Nominativ Plural angegeben. Fehlen bei
zusammengesetzten und präfigierten Substan¬
tiven diese Angaben, so gelten auch hier die
grammatischen Angaben des Grundworts.
Непосредствено след немско съществи¬
телно име като заглавна дума окончани¬
ята за образуване на родшелен падеж,
единствено число и на именителен падеж,
множествено число са зададени в остри
скоби. Ако при съставни съществител¬
ни или при съществителни, образувани с
представка, тези данни липсват, и тук
важи граматичната информация, зададе¬
на при основната дума.
Ferien (Te:rian| pl ваканция ж; (Urlaub)отпуска
ж; in die - fahren отивам на почивка
Feriendorf <-(e)s, -dörfer> п ваканционно
селище Ferienhaus п почивен дом Ferien¬
heim п почивна станция, почивен дом:
(Kinder-)детска почивна станция Ferienkurs
т ваканционен (или летен] курс Ferienlager
п детски (или младежки] лагер Ferienort т
курорт м Ferienwohnung <-, -еп> / кварти¬
ра ж за прекарване на отпуска [или почив¬
ка] Ferienzeit / време ср за отпуска [или
почивка|
Globus |'glo:bus| <- o-ses, Globen oGlobusse>
m глобус M
Hase |'ha:za] <-n, -n> mzoo заек м ►alter - sein
fig някой е стара пушка (или спец] съм:
falscher - gastr руло „Стефани“: wissen, wie
der ~ läuft fam разбирам накъде духа вятъ¬
рът: da liegt der - im Pfeffer! Jam там е 6e-
лята (или работата]!
knautschen fknaotjan] I. vt (bes Kleid) смачк¬
вам, омачквам П. viмачкам cc Knautschzone
/ш зона. поемаща удара
Staat (Jta:t| <-(e)s, -en> m 1. (Staatswesen) дър¬
жава ж; (Land) страна ж 2. pl (USA) die
Vereinigten -en (von Amerika) Съединени
американски щати 3. sing (Prunk) лукс м,
разкош м; (Festgewand) празнични одежди:
mit etw ~ machen блестя [или правя впечат¬
ление] с нщ Staatenbund т конфедерация
ж staatenlos adj без гражданство Staaten¬
lose <ein -r, -n, -n> л?/човек м без граждан¬
ство
Zone ['tso:na| <-, -п> / зона ж; die tropische ~
тропически пояс Zonengrenze ffam hist зо¬
нална граница (граница между окупацион¬
ните зони на територията на Германия
след Втората световна война)
Hin Bindestrich (-) ohne Endung bedeutet, dass Тире (-) без окончание след него означа-
die betreffende Form mit der im Nominativ ва. че съответната форма е идентична с
gegebenen Grundform identisch ist.	дадената в именителен падеж основна
форма.

XVI
Art [a:et] <-, -er» /1. (Methode) начин м; auf
diese ~ по този начин; Steak nach - des
Hauses стек - специалитет на заведението;
Spagetti nach Mailänder - спагети по милан¬
ски 2. sing iWesenj същност ж, природа ж;
das ist sonst nicht ihre - това иначе не е
характерно за нея 3. (Sorte) сорт .и; biol вид
м, разновидност ж; юо порода ж
Mädchen |'mr:t<;an] <-s, -> п 1. (Kindl момичен¬
це cp; (jugendliche) момиче cp; leichtes - лека
жена [или леко момиче] 2. (Haus-) прислуж¬
ница ж; (Zimmer-) камериерка ж; ~ für alles
момиче за всичко mädchenhaft I. ad1/моми¬
чешки П. аб/ккато на момиче Mädchenname
т 1. (weiblicher Vorname) име ср на момиче
2.	(von verheirateter Frau) моминско име
Besieht das Stichwort aus einer maskulinen und Ако заглавната дума се състои от форми
einer femininen Form, so erscheinen in Klam- за мъжки и за женски род. в скобите се
rnern Genitiv Singular Maskulin, Nominativ Plu- подреждат родителеи падеж единствено
ral der maskulinen Form und nach einem число и именителен падеж множествено
Semikolon Genitiv Singular sowie Nominativ число на формата за мъжки род, а след
Plural der femininen Form.	точка и запетая - форми те за женски род.
Lehrer(in) <-s, -nen> m(f) sch учител(ка)
м(ж); uni преподавател(ка) м(ж)
Substantive oder einzelne Bedeutungen eines Съществителни имена или отделни зна-
Substanüvs mit der Angabe pl werden nur im чения на едно и също съществително с
Plural gebraucht.	маркировката pl се употребяват само в
Bei Substantiven, die nur im Singular verwendet множествено число,
werden steht kein Pl.	При съществителни, които се използват
само в единствено число, стои kein PL
Finanzen [fi'nantsan] pl финанси мн
Flut |flu:t] <-, -er» /1. (Gezeitenstand) прилив м
2.	pl (Wassermassen) порой м, водни маси 3.
fig (Menge) множество cp; (Blumen) изобилие
cp; (von Tränen) порой; (von Leuten) вълна ж,
талази мн; eine - von Briefen огромно ко¬
личество писма
Freizeit <-> kein Pl f свободно време Frei¬
zeitbekleidung <-, -er» fs. Freizeitkleidung;
Freizeitgesellschaft <-> kein Pl/sozio общес¬
тво cp, за което е характерно непрекъсна¬
то увеличаване на свободното време
Freizeitgestaltung / разумно използване
на свободното време Freizeitkleidung <-,
-er» / лежерно |или неконвенционално]
облекло Freizeitlook т спортен [или леже-
рен| стил Freizeitpark <-(615, -s> т увесели¬
те лен парк

XVII
5.2.	Adjektive und Adverbien
Adjektive sind in ihrer unflektierten Form
angegeben.
Besitzt das deutsche Adjektiv keine unflektierte
Form, wird es nach dem Muster erstefr, s)
dargestellt.
Die bulgarischen Adjektive in der Übersetzung
sind im Maskulin Singular angegeben.
5.2. Прилагателни и наречия
Прилагателните са дадени и тяхната не-
склонена форма.
Ако дадено немско прилагателно няма
несклонена форма, то се предстаня по об¬
разеца erstefr, sj.
Българските прилагателни в превода са
зададени в мъжки род, единствено число.
sinnig adj (Gedanke) умен; (sinnreich) смислен
systematisch [zYste'maitiJ] I. adj системен, сис¬
тематичен П. adv систематично
Unveränderliche Adjektive werden mit inv Неизменяемите прилагателни имена се
gekennzeichnet.	маркират с inv.
lila j'liila] <inv> adj лилав; s. a. blau; Lila <-(s),
- o fam -s> n лилаво cp; s. a. Blau
Unregelmäßige Steigerungsformen und
solche mit morphologischen Besonderheiten
werden in spitzen Klammern angegeben. Die
erste der Formen bezeichnet dabei den Kom¬
parativ, die zweite den Superlativ.
Неправилните форми за степенуване и
тези с морфологични особености се за¬
дават в остри скоби. Първо се задава
формата за сравнителна степен, а след
това - за превъзходна степен.
rot [ro:tj <-er о röter, -este o röteste> adj чер¬
вен; (Gesicht) румен ...
5.3.	Verben	5.3. Глаголи
Die grammatischen Angaben vt, vi oder vr Граматичните характеристики vt, vi или
kennzeichnen ein Stichwort als Verb.	vr определят една заглавна дума като гла-
Wird ein Verb in mehreren dieser Konstruk- гол. Ако един глагол може да принадле-
tionsmöglichkeiten gebraucht, ist der Eintrag in жи едновременно към няколко от тези
der Regel mit römischen Ziffern untergegliedert, граматически категории, речниковата
статия се разделя с римски цифри.
zu I decken I. vtetw (mit etw) - покривам нщ
(c нщ); jdn (mit etw) - завивам нкг (c нщ)
П. vr: sich ~ завивам се
Falls sich die Übersetzung nicht ändert, können Ако преводът не се изменя, тези характе-
diese auch zusammenstehen.	ристики могат да стоят и една до друга.
wispern [Vispenl vt, vi шептя, шепна
Bei den unregelmäßigen Verben werden in При неправилните глаголи в остри скоби
spitzen Klammern die 3. Person Singular се задават формите за 3 л., единствено
Präsens und Imperfekt sowie das Partizip число, сегашно и минало време, както и
Perfekt angegeben. Die zusammengesetzten формата за минало причастие. Съставни-
unregelmäßigen Verben sind mit irr markiert. те неправилни глаголи са маркирани с irr.

XVIII
lesen |'le:zan| cliest, las, gelesen> 1. vt
1.	(GeschriebenesI чета, прочитам 2. fig
(Gedanken! чета, познавам 3. /pflückenj къ¬
сам: /TraubenJ бера 4. (aus-, ver-j чистя, про¬
пирам II, vi 1. (Geschriebenes erfassenI чета
2.	(an Universität l über ein Thema akk - чета
лекция на тема
vor lesen <irr> vT прочитам на глас
Bei deutschen Verben v/ird ein abtrennbares При немските глаголи делимата пред-
Präfix durch ! gekennzeichnet.	ставка се отделя с I.
durch.sagen vt radio съобщавам
Verben, deren Partizipform ohne ge gebildet Глаголи, които образуват формата за ми-
wird, werden so dargestellt:	нало причастие без ge . се представят по
следния начин:
studieren [ftu'dirranj <ohne де-> vt, vi (an einer
Hochschulej следвам; /untersuchenj изследвам:
(prüfend durchseheni проучвам; (Rolle! разуча¬
вам Studierende <ein -r, -n, -n> mf s.
Student!in); studiert adjfam следвал
Bildet das deutsche Verb die zusammenge¬
setzten Zeiten nicht ausschließlich mit haben,
so wird das Hilfsverb angegeben: sein, haben o
sein. Gelegentlich ist die Bildung mit haben oder
sein mit einem Unterschied in der Konstruktions¬
weise oder der Bedeutung verbunden, ln diesem
Kall steht die Angabe jeweils nach der entspre¬
chenden Einteilung im Eintrag. Fehlt die Angabe,
so erfolgt die Bildung mit haben. Reflexive
Verben bilden die zusammengesetzten Zeiten
regelmäßig mit haben, deshalb wird hier auf die
Angabe verzichtet.
Ако сложните глаголни времена на нем¬
ските глаголи не се образуват задължи¬
телно с haben, съответния т спомагателен
глагол се изписва: sein, haben osein. Kora-
то използването на haben или sein е свър¬
зано със синтактични или смислови раз¬
лики.спомагателният глагол се задава на
съответното му място в статията. Ако не
е зададен спомагателен глагол, образува¬
нето на глаголното време става с haben.
Възвратните глаголи по правило образу¬
ват сложните глаголни времена с haben,
затова при тях не се задава гази инфор¬
мация.
laufen ['laufen) cläuft, lief, gelaufen> I. vi sein
1.	/rennen,I тичам, бягам; gelaufen kommen
пристигам тичешком 2. Jam (gehen/ вървя,
ходя ... П. vt 1. sein (Strecke, Runden) пробяг-
вам; Rollschuh ~ карам ролери; Schlittschuh
-	пързалям се c кънки: Ski ~ карам ски:
hundert Meter - пробяпвам сто метра; Gefahr
-	etw zu tun рискувам да направя нщ
2.	haben sich dat Blasen - излизат ми мазоли
на краката от ходене П1. vr sich warm ~
загрявам (тичайки)
ein stehen <irr> vi sein o haben 1. fgeradestehen)
für etw - отговарям за нщ 2. (sich verbürgen)
für jdn/etw - гарантирам за нкг/нщ-

XIX
:	Reflexivpronomen ..sie:;" леС ohne Ако н i.iBpantoro мтоичение „ е
14'Zeichnung im Akkusat-iv. im Dativ wird es ais във ишипс-чсп падеж, ю ne ec маркира.
dat gekennzeichnet.	ако c в дателен падеж - след nein стоп
dar
ein . bilden vr: sich dat - 1. (sich vorstellen) sich
dat etw - въобразявам си нщ; ein ein¬
gebildeter Kranker мним болен, симулант
2. Istolz sein) sich dat etwas auf etw akk -
въобразявам си въз основа на нщ, че съм
много нщ; was bildest du dir eigentlich ein?
fam какво си въобразяваш всъщност?
einifinden <irr> vr: sich ~ явявам се, присти¬
гам
5.4.	Präpositionen	5.4.	Предлози
Ist eine Präposition Stichwort, wird der von ihr Когато един предлог е заглавна дума. се
regierte Kasus angegeben.	задава управляваният от него падеж.
angesichts prp +gen с оглед на
Bei den Präpositionen	an, auf hinter, in, neben,	Г1рн	предлозите an,	auf,	hinter,	in,	neben,
über, unter, vor und	zwischen,	die den	Dativ	über,	unter, vor и zwischen,	които	изискват
oder den Akkusativ regieren, werden beide дателен или вниителен падеж, са зададе-
Kasus angegeben.	ни и	двата падежа.
unter funte] prp +акк о dat 1. (räumlich) под;
(-halb von) по-долу от, под; sie wohnen - uns
те живеят под нас 2. (zwischen) между;
(inmitten) сред; ~ anderem между другото; -
uns (gesagt) между нас казано: ~ vier Augen
на четири очи 3. (weniger als) пор: nicht - 100
Euro не под 100 евро; 10 Grad - Null 10
градуса под нулата 4. (begleitet von) -
Schmerzen с болки: - Tränen през сълзи: -
der Bedingung, dass ... при условие, че ...
5.	(Unterordnung) при, по време на; - der
Regierung ... при управлението ...; ~ der
Militärdiktatur по време на военната дикта¬
тура 6. (Zuordnung) was verstehen Sie - ...?
какво разбирате под ...
6.	Wie finde ich die richtige Übersetzung? 6. Как да намеря правилния превод?
Übersetzungen, die - nur durch Kommas ge- Преводи, конто стоят един до друг: раз-
trennt - nebeneinander stehen, sind gleichbe- делени само със запетая, имат еднакво
deutend und somit austauschbar.	значение и са взаимнозаменимн.
Kassenbon т касова бележка, касов бон
Nicht austauschbare Übersetzungen werden mit Преводи, които не мога т да се използват
entsprechenden Wegweisern versehen, die bei равнозначно, са снабдени с подходящи
der Auswahl der jeweils korrekten Übersetzung маркери, конто помагат при избора на
helfen. Die folgenden Wegweiser können einzeln съответния правилен превод. Следните
oder kombiniert Vorkommen:	маркери могат да се срещнат поединич¬
но или в комбинация:

XX
6.1. Sachgebietsangaben	6.1. Областна употреба
Sachgebietsangaben in Kapitälchen iz.B.mnwk.u, Областите на употреба. изписани с мал-
i-üviI geben einen Hinweis darauf, auf км главни букви (иапр.; ixn»rm, мш, phys),
weichen Wissensbereich sich eine bestimmte у качват, в коя научна област се използва
Übersetzung bezieht.	даденият превод.
Kolorit [kolo'rht] <-{els, -е> п 1. kijnst, mhs коло¬
рит м; пигментация ж 2. iLokal-j коло¬
рит, атмосфера ж
6.2.	Bedeutungshinweise
Kursive Bedeutungshinweise in runden
Klammern sind bei Stichwörtern erforderlich,
die mehrere Bedeutungen mit jeweils unter¬
schiedlichen Übersetzungen haben. Sie geben an
für welche Bedeutung die jeweilige Übersetzung
gilt. Das können in der Regei Synonyme,
Definitionen und andere Erklärungen sein.
6.2.	Указания за различни значения
Зададените в кръгли скоби курсивни ука¬
зания ia различните значения на думата
са необходими при заглавни думи. кои то
имат повече значения, превеждащи се
съответно по различен начин.Те указват
кое значение за кой превод ее отнася. По
принцип топа могат да бащат синоними,
дефиниции и други обяснения.
allerdings j'ale'diqs] adv 1. /einschränkend) наис¬
тина \клидействително!, но ... 2. /bekräfiigendj
без съмнение, разбира се
Abfindung <-, -еп> / 1. (das Abfinden) сло-
годяваие ср 2. (zur Abfindung bestimmte Summe)
обезщетение cp Abfindungssumme / сума
ж за парично обезщетение
nach: machen vt /ат 1. (nachahmen) подража¬
вам; (parodieren! имитирам; das soll mir erst
mal jemand /ат първо нека го направи
някой като мене! 2. (fälschen! имитирам,
подправям; (Geld) фалшифицирам 3. (nach¬
träglich machen) довършвам
6.3.	Kontextpartner
Mitunter ist die Libersetzung eines Stichworts
vom jeweiligen Kontext abhängig. Das Stichwort
steht nämlich oft in einer engen, typischen
Verbindung mit anderen Wörtern, die man als
Kontextpartner oder Kollokatoren bezeichnet,
die ebenfalls kursiv und in runden Klammern
dargesteilt sind. Solche Kontexpartner sind:
Im Verbeintrag:
■ typische Subjekte des Verbs
6.3.	Колокаторн
Поняког а преводът на заглавната дума
зависи от съответния контекст. В контек¬
ста заглавната дума често е тясно свър¬
зана с други типични думи, така нарече¬
ните колокаторн. които също са зададе¬
ни в курсив и в кръгли скоби. Такива ко-
локатори са:
Прп глаголите:
- типични подлози към глагола
ab ändern vt‘Antrag, Gesetz/ променям, попра¬
вям: (Kleid, Rock/ преправям

XXI
- typische direkte Objekte des Verbs	- типични преки допълнения към глагола
ab;ändern vt (Antrag, Gesetzj променям, поп¬
равям; (Kleid, Rock) преправям
Im Substantiveintrag:	При съществителните:
- typische Genetivanschlüsse	- типични допълнения в родителен падеж
Unterwerfung <-, -еп>/1. (eines Volkes) поко¬
ряване ср, заробване cp 2. (Untertänigkeit)
подчинение cp; - unter jdn/etw akk подчи¬
нение на нкг/нщ
Im Adjektiveintrag:	При прилагателните:
- Substantive, die typischerweise zusammen mit - съществителни, които обикновено cc
dem Adjektiv Vorkommen	съчетават c прилагателното
stachjejlig adj (Rose, Kaktee) бодлив; (Igel) c
бодли; (Kinn, Bart) боцкащ
6.4.	Stilangaben
Weicht ein Stichwort oder Ausdruck von der
neutralen Standartsprache ab, so wird dies in der
Quellsprache grundsätzlich markiert. In der
Zielsprache erfolgt eine Angabe, nur wenn zwei
Übersetzungen vorhanden sind und eine davon
nicht stilistisch markiert ist.
Stilangaben zu Beginn eines Eintrages oder direkt
nach einer römischen Ziffer beziehen sich auf
alle Bedeutungen und Wendungen, die innerhalb
dieses Eintrages oder auf die, die sich nach dieser
römischen Ziffer befinden.
6.4.	Стилистични маркери
Ако дадена заглавна дума или израз се
отклоняват от неутралния стил па упот¬
реба, това се маркира основно в изход¬
ния език. В преводния език има маркиров¬
ка, само кога го думата има два превода и
един от тях не е стилистично маркиран.
Стилистичните маркери в началото на
речниковата статия или непосредствено
след римска цифра се отнасят за всички
значения и примери в статия та или съот¬
ветно за тези след римската цифра.
preis;geben <irr> vt geh 1. (ausiiefem) изоста¬
вям 2. (aufgeben) etw - отказвам се от [или
жертвам] нщ 3. (verraten) издавам, разглася¬
вам
böse ['b0:za| adj 1. (Mensch, Tat) лош; (Bemerkung)
злостен, злобен; (unartig) непослушен; jdn ~
ansehen гледам нкг злобно; es war nicht ~
gemeint не го казах c лош умисъл 2. (ärgerlich)
ядосан; auf jdn |omit jdmj - sein сърдит съм
на нкг; ~ werden ядосвам се, разсърдвам се
3. (schlimm) лош; (Krankheit) тежък, опасен; ~
Angelegenheit тежък случай; ~ Folgen теж¬
ки последствия; es sieht - aus ßg нещата
изглеждат зле

XXII
bezeichnet umgangsprachiichen Sprach¬
gebrauch, wie er zwischen Familien¬
mitgliedern und Freunden in zwangloser
Unterhaltung und in privaten Briefen
verwendet wird, z.B. doof
Jam
обозначава разговорен стил иа
употреба, езикът, който сс използ¬
ва между членове на семейството
или приятели в непринуден разго¬
вор и в лична кореспонденция,
напр. doof
bezeichnet ein förmlichen Sprachge¬
brauch, wie er im amtlichen Schrift¬
verkehr, auf Formularen oder in formellen
Ansprachen verwendet wird, z.B. Inan¬
spruchnahme, anberaumen
form
обозначава формалната, официал¬
на употреба на езика, например в
служебна кореспонденция, във
формуляри или формални привет¬
ствия. напр. Inanspruchnahme, an¬
beraumen
bezeichnet einen gehobenen Sprachge¬
brauch, sowohl in der geschriebenen wie
in der gesprochenen Sprache, wie er
gepflegt wird, wenn sich Menschen
gewählt ausdriicken, z.B. Angesicht,
Anmut
geh
обозначава приповдигнат, изискан
стил на употреба, както в писмения
така и в говоримия език. например
когато хората подбират думите си
Angesicht, Anmur
bezeichnet stark umgangsprachlichen
Sprachgebrauch oder die Ausdrucksweise
bestimmter Gruppen |z. B. Jugendliche),
z.B. Joint, kaltmachen
Jarg
обозначава силно разговорна упот¬
реба на езика или жаргона па опре¬
делени групи хора (напр. на младе¬
жите), напр. Joint, kaltmachen
bezeichnet Wörter, die allgemein als
vulgär gelten und daher tabu sind. Ihr
Gebrauch erregt meist Anstoß, z.B. Arsch,
beschießen
vulg
обозначава думи, които имат об¬
щопризнато вулгарно значение и
затова са табу. Тяхната употреба
най-често предизвиква неодобре¬
ние, напр. Arsch, beschießen
bezeichnet ein Wort oder einen Ausdruck,
der heutzutage nicht benutzt aber
durchaus noch verstanden wird, z. B.
Kukuruz (Mais]
alt
обозначава дума или израз, които
днес вече не се използват, но зна¬
чението им се разбира напълно,
напр. Kukuruz 1Maisj
6.5. Rhetorische Angaben 6.5. Реторични маркери
Viele Wörter und Wendungen können mit einer Много думи и изрази се използват с un¬
bestimmten Sprechabsicht verwendet werden, ределена конотация (специално отноше-
Sie sind mit den folgenden rhetorischen Angaben ние на говорещия). Те са обозначени със
markiert: следните реторични маркери:
bezeichnet übertragenen Sprachgebrauch,
z. B. Kinderstube [übertragen für die
ersten sieben Jahre der Erziehung), das
Eis brechen
fig
обозначава преносна употреба на
езика. напр. Kinderstube (преносно за
първите седем години от възпита¬
нието). das Eis brechen
bezeichnet ironischen Sprachgebrauch.
Der Sprecher meint eigentlich das Ge¬
genteil dessen, was er sagt, z. B. du hast
borgen! - ou ти имам проблемите!
iron
обозначава иронична употреба на
езика. Говорещият има предвид
всъщност противоположното иа
това. което казва. напр. du hast
Sorgen! - да ти имам проблемите!
bezeichnet abwertenden Sprachgebrauch.
Per Sprecher drückt damit seine abschätz-
pej
обозначава неноративна употреба
на езика. Гбворещият изразява по

ige Haltungaus, z. B. Pantoffelheld, Pöbel
XXIII
този начин своето неодобрително,
пренебрежително отношение, наир.
Pantoffelheld, Pöbel
bezeichnet scherzhaften Sprachgebrauch,
z. B. Seebär
scherz обозначава шеговита употреба на
езика. напр. Seebär
bezeichnet ein Sprichwort, z. B. kommt
Zeit, kommt Rat sprichw- утрото е по-
мъдро от вечерта поговорка
sprichw маркира поговорките, напр. kommt
Zeit, kommt Rat sprichw- утрото е по-
мъдро от вечерта поговорка
6.6. Regionale Angaben	6.6. Регнопалпи маркери
Außer dem Deutschen Deutschlands werden das Освен на немския език в Германия спецн-
Deutsche von Österreich und der Schweiz ално внимание е обърнато и на австрийс-
besonders berücksichtigt.	кия и швейцарски немски.
Jänner ['jene] <-s, -> т А, südd (Januar) януари
м; s. a. April
Natel <-s, -> п CH 1. (Handy) мобилен теле¬
фон 2. (Mobilfunknetz) мобилна телефонна
мрежа
V. а. typisch bundesrepublikanische
Phänomene wie, z.B. Bundestag oder als
Gegensatz nicht zur ehemalige DDR,
sondern zu Österreich und der Schweiz,
z. B. Bundeshaus
BRD
преди всичко за типични феноме¬
ни, свързани с федералната репуб¬
лика. като напр. Bundestag, или ка¬
то разграничение не спрямо бивша¬
та ГДР а спрямо Австрия и Швей¬
цария, напр. Bundeshaus
nur in Österreich gebrauchter Ausdruck,
z. B. Marille, Jänner
A
израз, използван само в Австрия,
напр. Marille, Jänner
Ausdruck, der nur in der Schweiz ge¬
braucht wird, z. B. Baumnuss, Natel
CH
израз, използван само в Швейца¬
рия, напр. Baumnuss, Natel
im Norden Deutschlands gebrauchter
Ausdruck, z. B. Plätteisen (Bügeleisen)
nordd
израз, използван в северната част
на Германия, напр. Plätteisen (Bügel
eisen)
im Osten Deutschlands gebrauchter Aus¬
druck, z. B. Bullete (Frikadelle!
ostd
израз, използван в северната част
на Германия, напр. Bullete (Frikadelle)
im Süden Deutschlands gebrauchter Aus¬
druck, z. B. Base (Cousine1
südd
израз, използван в южната част на
Германия, напр. Base (Cousine)
regional begrenzter Ausdruck, z. B.
Backpfeife (Ohrfeige)
dial
регионално ограничен израз. наир.
Backpfeife /Ohrfeige)
7.	Berücksichtigung der Rechtschreibreform 7. Съблюдаване на реформата в право¬
писа
Dieses Wörterbuch berücksichtigt die im Juli Този речник съблюдава подписаното през
1996 in Wien Unterzeichnete Neuregelung der юли 1996 г. във Виена ново регламенти-
deutschen Rechtschreibung.	райе на немския правопис.
In seiner Eigenschaft als Nachschlagewerk В качеството си на справочник речникът
gewährleistet das Wörterbuch dem Benutzerdas дава на ползващия го възможност за на-

XXIV
Auffinden des gesuchten Wortes in der neuen
oder der alten Schreibung. Auf diese Weise soli
der Übergangszeit. Rechnung getragen werden,
innerhalb derer beide Schreibungen - alt und neu
- ihre Gleichberechtigung haben, zum anderen
der Tatsache, dass eine große Menge literarischer
Texte noch über diese Zeitspanne hinaus nach
der alten Orthographie verfasst sein werden.
ßasiswörter
pp
Neue Schreibungen werden mit für Recht¬
schreibreform gekennzeichnet, alte Schreib¬
ungen mit Alt Folgen Neu- und Abschreibung
nicht unmittelbar alphabetisch aufeinander, so
wird ein Verweis von der alten zur neuen
Schreibung gemacht, wo die Übersetzung
angesiedelt ist.
Miipatic на търсената дума както но но¬
вия. така и по стария правопис. По този
начин е в зет под внимание необходимият
преходен период, в кон то и двата право¬
писа - старият и новият - са равностой¬
ни. и от друга страна - фактът, че голямо
количество литературни текстове и след
този период ще се издават според стара¬
та ортография.
Основни ДУМИ
*	рр
Новият правопис се обозначава с за
Rechtschreibreform, а п арият - cAlt. Ако из¬
писаните но стария и новия правопис ва¬
рианти не следват непосредствено един
след друг по азбучен ред. има препратка
от стария към новия правопис, където е
даден н преводът.
Gemse"1 <-, -n> fs. Gämse
GämseRR l'gemzaj <-, -n >/ zoo дива коза
Liegen All- und Neuschreibung alphabetisch Ако старото и новото и зписване следват
unmittelbar beieinander, so erfolgt kein Verweis. едно до друго по азбучен ред, няма преп-
Sie werden in alphabetischer Reihenfolge, durch ратка. Те се разделят със запетая, след-
Komma getrennt, als Stichwörter aufgenommen вайки азбучния ред, възприети са като
und entsprechend markiert.	заглавни думи и са съответно маркира¬
ни.
Ablass1* <-es, Ablässe> т, Ablaß"1 l'aplas, pl:
'apltsaj <-lasses, Ablässe> m rf.l опрощение
cp (на грехове)
Komposita
Von der Reform betroffene Komposita, die sich
aus zwei sinntragenden Elementen zusammen
setzen, werden lediglich in der neuen Schreibung
erfasst und mit ^ gekennzeichnet.
Die „alten" Komposita „Flußkrebs" und „Flu߬
pferd" werden nicht mehr als Sichwörter aufge¬
führt. sondern nur die neuen Schreibungen
..Flusskrebs“ und „Flusspferd".
Съставни думи
Засегнати от реформата съставни думи,
състоящи се от два носещи смисъл еле¬
мента. са зададени само според новия пра-
рр
вопис и са маркирани с .
„Старите" съставни думи „Flußkrebs“ и
„Flußpferd" не се задават вече като заглав¬
ни думи. като такива са включени само
изписаните според новите правила вари¬
анти „Flusskrebs“ и „Flusspferd“.
Flusskrebs1* <-(e)s, -е> mzoo речен рак Fluss¬
lauf®* ттечение ср на река Flussmündung811
<-, -еп>/устие ср на река Flusspferd1* /7zoo
хипопотам м Flussschifffahrt1*/речно ко¬
рабоплаване Flussufer** п речен бряг
Sollte bc-nmzer Schwierigkeiten bei der Ако пол звашият речника се затрудни при
Auffindung des gesuchten Wortes haben, weil намирането на търсената дума. тъп като

XXV
es ihm nur nach der alten Schreibung vorliegt, я знае само в стария й правопис, той тряб-
muss er jeweils bei das Basiswort in seiner alten ва да потърси при съответната основна
Schreibung (also Fluß) nachschlagen. Hier findet дума според стария й начин на написване
er die vollständige Information hinsichtlich der (т. е. при Fluß).Там ще намери пълната ин-
neuen und der abgelösten Schreibung.	формация по отношение на новия и ста¬
рия правопис.
Fluss“ [flusj <-es, Flüsse> m, FlußAlt m
1.	(Gewässer)река ж 2. (ununterbrochenerAblauf)
процес M, поток м; wieder in - bringen от¬
ново привеждам в действие, задействам
отново; in - kommen задвижвам се, задейс¬
твам се; im - sein в процес на развитие съм;
im - der Rede в потока на речта; der - der
Zeit потокът на времето 3. med течение ср;
phys поток flussabwärts“ зс/кнадолу по [или
по течението на) река flussaufwärts“ adv
нагоре по [или срещу течението на] река
Flussbegradigung“ <-, -еп> /изправяне ср
корито на река Flussbett“ п речно корито
[или русло] Flussdiagramm“ п inform блоко¬
ва схема на програма Flussfisch“ т слад¬
ководна |млм речна] риба
Neu entstandene Syntagmen
Es gibt Verben und Adjektive, die nach der neuen
Rechtschreibreform zu Syntagmen aufgespaltet
werden und deren Position sich somit von der
Stichwort- auf die phraseologische Ebene
verlagert. Um das Auffinden dieser Wörter zu
garantieren, findet der Benutzer diese Wörter
weiterhin als Stichwörter mit der Alt-Markierung
verzeichnet. Er wird an dieser Stelle auf die
genaue Position verwiesen, wo er das neu
entstandene Syntagma samt Übersetzung
vorfindet.
Нововъзникнали синтагми
Има глаголи и прилагателни, които спо¬
ред новата правописна реформа са раз¬
членени на синтагми и по този начин по¬
зицията им се измества от заглавните
думи към нивото на изразите. За да се
гарантира намирането на тези думи, пол¬
зващият речника ще ги намери и като
заглавни думи, обозначени с маркировка¬
та за стария правопис. Там има препрат¬
ка към точното място, където ще наме¬
ри нововъзникналата синтагма заедно с
нейния превод.
allgemeinverständlichA,t s allgemein II.;
Allgemeinwissen <-s> kein PI n обща култу¬
ра Allgemeinwohl <-(e)s> kein Pi n общо
благо Allgemeinzustand m цялостно със¬
тояние
Neu entstandene Verben und Adjektive Нововъзникнали глаголи и прилагателни
Schmelzen bisherige Syntagmen, die zuvor im Когато досегашни синтагми. които пре-
Wendungsblock eines Stichwortes angesiedelt ди са били включени във фразеологич-
waren, zu einem Wort zusammen, werden diese ния блок на дадена заглавна дума. сега се
als Stichwörter mit der Markierung RR aufge- сливат в една дума. те се въвеждат като
'	Dp
nommen.	заглавни думи с маркировката .
flussabwärts“ adv надолу ио [или по течени¬
ето на] река flussaufwärts“ adv нагоре по
[или срещу течението на] река

XXVI
Haupt- und Nebenvarianten
ln vielen Fällen ersetzt die reformierte Schreib¬
weise nicht die bisherige Schreibung, sondern
tritt lediglich als Variante neben diese. Sind beide
Varianten gleichberechtigt, erhalten sie jeweils
einen eigenen Eintrag samt Übersetzung. Wird
zwischen einer Haupt- und Nebenvariante
unterschieden, wird in der Regel von der Neben-
zur Hauptvariante verwiesen, wo schließlich die
Übersetzung steht.
Основни и второстепенни варианти
В много случаи промененият правопис не
замества досегашния, а само представля¬
ва негов ортографичен вариант. Ако и
двата варианта са равнопоставени, те са
включени като отделни заглавни думи
със съответен превод и на двете места.
Ако се прави разлика между основен и
второстепенен вариант, правилото е, че
от второстепенния се препраща към ос¬
новния вариант, където се намира и пре¬
водът.
Autobiografie™ [autobiografirj / автобиогра¬
фия ж
Autobiographie fs. Autobiografie

XXVII
Verwendete Lautschriftzeichen
Използвани фонетични символи
м
Der vorausgehnde Vokal ist lang
Предходната гласна е дълга
|bro:tj
[']
Die folgende Silbe ist betont
Следващата сричка е ударена
[ga'lant]
[?]
Der „Knacklaut“ vor Vokale
„Отасилкова експлозива“ пред гласна
[ba'?amta]
M
Leber
[Q]
Pointe
[§]
binär, Chor
[6]
Fondue
[ä]
Chanson
M
offen
[ä:]
Chance, Ensemble
[0]
Ökologie
[oi]
Hardware
[сь]
öffnen
[«]
Gangway
[01]
neu, Joint, Boykott
N
Public Relations
Ш
schauen, Stein
[ai]
Hai, mein, Reihe, Bayern
[ts]
Zoo, Lotse, Katze, Skizze
[au]
Maus, rau
№
Matsch
M
ich, König
[0]
Thriller
№
Dschungel, Jazz
[u]
Butter
И
fällen, Bett
[U]
bilingual
fr]
Refrain, Pointe
[w]
Gangway
И
Katze
[X]
Nacht
[i]
bitte
[y:3
Tüte, früh, Zyklus
Ш
Allianz, Kollektion
M
Hütte, Hymne
[3]
Genie
[z]
Sonne, Hase
In]
fangen, Anker

А, а
1
Abbildung
А
А, а |а:| <-, -(s)> п 1. (Buchstabe) А, а ср
(първата буква от немската азбу¬
ка); das А und О einer Sache алфата
и омегата на нщ; von А bis Z отнача¬
ло докрай; von А bis Z erfunden пълна
измислица; wer А sagt, muss auch В
sagen sprichw кажеш ли А, ще трябва
да кажеш и Б поговорка; хванеш ли
се на хорото, трябва да го играеш
(докрай) 2. Mus ла ср
а abk von Ar ар м
ä |а:) prp +akk по; 10 Stück - drei Euro
10 броя по три евро (парчето)
А 1. abk von Ampere А 2. abk von Auto¬
bahn магистрала ж 3. abk von Austria
A
AA 1. abk von Auswärtiges Amt MBhP
2. abk von Anonyme Alkoholiker клуб
M на анонимните алкохолици
Aachen |'a:x9n| n geog Ахен м (град в
Германия)
Aal [a:l] <-(e)s, -е> т zoo змиорка ж
aalen vr sich in der Sonne ~ fam изле¬
жавам |или приличам] се на слънце
aalglatt adj fig pej ловък, гъвкав
а. а. О abk von am angegebenen Ort, am
aufgeführten Ort на посоченото |«уш
указаното| място
Aargau ]'a:egau| т geog Аргау м (кан¬
тон в Швейцария)
Aas |a:s] <-es, -е> п 1. (Tierleiche) мърша
ж, леш м 2. pej, fam мърша; es war
kein - da! fam тук/там нямаше жив
човек! Aasgeier т 1. zoo лешояд м 2.
pej\ fam хищник м, хиена ж
ab [ар] I. prp + dat 1. (räumlich) от;
hdl франко; ~ Lager франко склад
2. (zeitlich) от; ~ (dem) ersten April от
първи anpim;Jugendliche - 16 (Jahren)
младежи от 16 (години] нагоре; von
jetzt - отсега нататък II. adv 1. (weg)
- ins Bett! марш в леглото!; gleich
hinter der Kreuzung links - веднага
след кръстовището наляво; Köln ~
7.15 от Кьолн в 715 ч.; weit - von ...
далеч(е) от ... 2. fam (abgetrenntI от¬
къртен. отчупен 3. (herunter, hinunter)
долу. надолу; Hut ~! ßg шапки долу!
► - und zu |о an] от време на време,
понякога
ab ländern vt (Antrag, Gesetz) променям.
поправям; (Kleid, Rock) преправям
Abänderung /1. a. ihr промяна ж
2.	(Umarbeitung) преправяне cp 3. I'aki.
(von Gesetzj промяна, поправка ж
ab]arbeiten I. vt (Schuld! отработвам
II. vr: sich - изтощавам се
Abart <-, -en> / разновидност ж
abartig adj уродлив
Abb. abk von Abbildung фиг.
Abbau <-(e)> kein PI m 1. min добиване
cp 2. (Auseinandernehmen) разглобява¬
не cp, демонтиране cp 3. (von Preisen)
намаление cp; (von Gehältern) намаля¬
ване cp; (von Personal)съкращаване cp.
съкращение cp 4. (von Einrichtungen)
премахване cp, ликвидиране cp 5. chem
разграждане cp, разпадане cp
abbaubar adj разложим; biologisch -
биологически разложим
ab I bauen I. vt 1. (Maschine, Zelt, Gerüst,
5Шс//разглобявам, демонтирам 2. min
добивам 3. (Bestände, Lohn) намалявам
4. (Personall съкращавам 5. (Einrichtung)
премахвам, ликвидирам 6. (Vorurteile)
преодолявам 7. biol, chem разлагам,
разграждам; biologisch - разлагам
[или разграждам] биологически II. vi
отслабвам, западам
Abbauprodukt п снем продукт м от
разпадане
ab I beißen <irr> vt отхапвам; sich dat
lieber die Zunge ~ als ... +inffam по-с¬
коро ще си отрежа езика, отколкото
abIbeizen vt премахвам, отстранявам
ablbekommen <irr> vt 1. (erhalten) по¬
лучавам 2. (Schlag, Schaden) изпащам
си, пострадвам 3. (Farbe, Flecken,
Schmutz) успявам да (пре)махна
ab I berufen <irr> vt jdn (von etw) - ос¬
вобождавам НКГ (ОТ нщ)
ab I bestellen cohne ge-> vt (Zimmer) от¬
меням резервация; (Zeitung!прекратя¬
вам абонамент; hdl отказвам поръч¬
ка; jdn - отменям среща с нкг
abIbezahlen cohne ge-> vt (in Raten)
изплащам
ab I biegen <irr> I. vi sein отклонявам
се; (Straße) завивам; nach rechts/links
- завивам надясно/наляво II. vt haben
(biegen) превивам, свивам
Abbiegespur/пътно платно за зави¬
ване
Abbild п копие ср
abIbilden vt изобразявам
Abbildung /изображение ср. илюст¬
рация ж: mit ~еп с илюстрации

abbinden
2
abend
ab binden <irr> 1. vt 1. (losbinden / от¬
вързвам, развързвам 2. med lArrni пре¬
вързвам: ; Arterie/штмрш 3. олм* сгъс¬
тявам II. vi iBeton) втвърдявам се
Abbitte / извинение cp; öffentliche ~
официално извинение: - leisten [оtun)
моля за извинение
ab blasen <irr> vt 1. 'Staub; издухвам
2. (Jagd, Manöver; свиря отбой 3. fig, fam
(Feier, Premiere; провалям
ab blättern vi sein 1. (Pflanzen, Blüten/
окапвам 2. (ablösenj олющвам се. от¬
къртвам се
ab blenden I. vt 1. if-enster, Lampej за-
тъмнявам 2. ц/ro свивам блендата,
намалявам яркостта на образа 3. кг-г
iScheinwerfer) превключвам на къси
светлини II. vi 1. ш угасвам 2. hlm
прекратявам
Abblendlicht л къса |или близка] свет¬
лина
ab I blitzen vi sein jdn - lassen fam отряз¬
вам HKM квитанцията, оставям нкгна
сухо
abIblocken vt отбивам: iVorhabeni осу¬
ети вам
abIbrechen <irr> I. vt haben 1. (Zweig,
Stiel/ кърша, прекършвам 2. (Gebäude/
събарям: (Zelt) развалям: das Lager/
die Zelte ~ a. ßg mil вдигам лагер/иа-
латкп 3. fig (Verhandlungen, Beziehungen)
прек ъсвам; /Tätigkeit/прек ъсвам, прек¬
ратявам; /Streik/ прекратявам; die
Beziehungen zu jdm - прекъсвам от¬
ношенията си c нкг 4. iNRjkM прекъс¬
вам II. vi 1. sein /Ast, Messer, Spitze) счуп¬
вам се. отчупвам се: >Fadem късам се.
скъсвам се 2. haben fig (aufhören/ пре¬
късвам се. спирам
ab. bremsen vi, кг спирам, забавям ход
ab;brennen <irr> I. vt haben изгарям:
(Hausi опожарявам: iabsengen/ пърля:
/Feuerwerk.i възпламенявам II. vi sein
изгарям
ab bringen <irr> vT jdn (Von etw) - от¬
клонявам нкг (от hluj: jdn von seiner
Meinung ~ разубеждавам нкг: jdn vom
rechten Weg - отклонявам нкг от
правия път
ab bröckeln visein роня се. оронвам се
Abbruch m 1. sing !von Lager, Zeltj раз¬
туряне cp, разваляне cp: (von Gebäude!
събаряне cp 2. fig /von Beziehungen,
Verhandlungen/ прекъсване cp. прекра¬
тяване cp: ivon Wertkampf преустано¬
вяване cp: etw dat ~ tun вредя на ши
abbruchreif adj за събаряне
ab buchen vt st. приспадам, einen Be¬
trag vom Konto - приспадам сума от
сметка
Abbuchung /и: 1. /Abbuchen) приспа¬
дане cp 2. (abgebuchter Betragt приспад¬
ната сума Abbuchungsauftrag m hn
нареждане cp за приспадаме на суми
ab büßen vt t. !Strafe/ излежавам 2. кш.
изкупвам
Abc (aj:)be(:)'tse:J -> n азбука ж; nach
dem - ordnen подреждам но азбучен
ред
ab checken vt проверявам, контроли¬
рам
Abc-Schütze <-n, -n> m първолак м
ABC-Waffen fplатомни, биологични и
химически оръжия
ab;danken vi iKönig! абдикирам; (Minis¬
ter/ давам си оставката
Abdankung <-, -en> /1. (von König) аб¬
дикация ж; (von Minister/ подаване cp
на оставка 2. CH (Trauerfeierl панихида
ж
ab-decken vt 1. (freilegen! откривам;
/Tisch/ разтребвам, раздигам: /Pfaus/
свалям покрив 2. (ab, ver, zudeckenl
покривам, закривам 3. i-in погасявам
Abdeckung <-, -еп> / покритие cp
abldichten ^уплътнявам; (Wände)изо¬
лирам; /wasserdicht machen) правя во¬
доустойчив
Abdichtung /1. (Vorgang) упл ътняване
cp, (хидро)изолация ж 2. sstelle) уп¬
лътнение cp, уплътнител м
ab .drehen I. vt haben I. (Wasser, Gas,
Radio/ спирам; (Licht) угасявам, зага-
сявам 2. (entfernen) откъсвам, отчуп¬
вам 3. (Film) заснемам П. vi haben о sein
плът, лю:> променям курса
ab driften vi sein отклонявам се; naht
отклонявам се от курса; (abtreiben)
отнасям се; in den Suff - fam ставам
алкохолик
Abdruck1 < (e|s, -drücke> m (Finger-)
отпечатък м; iGips-, Wachs-) отпечат¬
ване cp
Abdruck2 <-le)s, -drucke> m (das Abdru¬
cken'; отпечатване cp; (Abgedrucktes)
отпечатък м; (xerographischer ~) ксеро¬
копие cp
ab drucken vt отпечатвам
ab . drücken I. vi (schießenj стрелям II. vt
1.	(Gewehr/ дръпвам спусъка 2. (nach¬
bilden/ снемам отпечатък от 3. (Ader)
притискам III. vr sich (in etw dat) -
/sich abzeichnen} отпечатвам се (в нщ):
die Spur hatte sich im Erdboden
abgedrückt следата се беше отпеча¬
тала в почвата
ab dunkeln vt загъмнивлм
ab.ebben vt sein 1. /77«// отдръпвам се
2.	/^отслабвам, отзвучавам, стихвам
abend*1* adv s, Abend

Abend
3
abfeilen
Abend |'a:bant, pl: 'a:bsnda| <-s, -e> m
lallg. a. VeranstaltungI не чер ж; eines ~s
една вечер: am ~ вечерта: des ~s на
вечерта; jeden - всяка вечер, вечер:
am ~ vorher предишната вечер: am
folgenden - на следващата вечер:
gestern ~ вчера вечерта: morgen ~
утре вечер; bis heute ~! до довечера!:
zu ~ essen вечерям; es wird - свече-
рява се; gegen - надвечер; guten -!
добър вечер!; der Heilige ~ Бъдни
вечер; ein literarischer/musikalischer
~ литературна/музикална вечер
Abendblatt n вечерен вестник Abend¬
brot n вечеря ж Abenddämmerung /
свечеряване cp Abendessen n вечеря
ж abendfüllend adj запълващ вечер¬
та Abendgottesdienst m вечерна
служба Abendgymnasium n вечерна
гимназия Abendkasse /тнелт вечерна
каса Abendkleid п вечерна рокля
Abendkurs т вечерен курс Abend¬
land п das - Западът abendländisch
f'aibantlendijj ас//западноевропейски. от
Запада abendlich adj вечерен; zu -er
Stunde по вечерно време Abendmahl
<-(e)s> kein Pl n rel причастие cp; das
~ Christi Тайната вечеря Abendrot n
вечерна заря
abends ['a:bants| adv вечер, вечерно
време
Abendschule / вечерно училище
Abendsonne /вечерно слънце Abend¬
stern т astr Вечерница ж, Венера ж
Abendstunden fpl вечерни часове
Abendverkauf т СЯ вечерна продаж¬
ба Abendvorstellung /тнеат вечерно
представление: film вечерна прожек¬
ция
Abenteuer faibantDie) <-s, -> п приклю¬
чение ср, авантюра ж Abenteuerfe¬
rien pl изпълнена с приключения ва¬
канция
abenteuerlich adj 1. /gefährlich) авантю¬
ристичен. рискован 2. Iseltsam, bizarr)
необикновен, странен
Abenteuerlust / желание ср за аван¬
тюри abenteuerlustig adj изпълнен с
желание за авантюри Abenteuer¬
roman /7? приключенски роман Aben¬
teuerspielplatz т специално място
за игра с предоставени материали,
тика че децата сами да строят и
създават необходимите им съоръ¬
жения
Abenteurer(in) |'a:bantDire| <-s, -nen>
m(f) авантюрист(ка) м(ж)
aber |'a:be| I. konj 1. (Gegensatz) но, оба¬
че. ама разг 2. /Einschränkung) но, оба¬
че. наистина 3. (Verstärkung! наистина.
но. ама разг; - ja! да. разбира се!; -
nein/sicher! fама) съвсем не/разбира
се!: nun ist - Schluss! сега вече наис¬
тина край! II. adv - und -mals отново
и отново; tausend und -tausend,
Tausende und Abertausende хиляди и
хиляди
Aber <-s, - ofam -s> n но cp: nach vielen
Wenn und - след много чудене [или
колебания]: da gibt’s kein ~! няма но!
Aberglaube <-ns> kein Pl m суеверие cp
abergläubisch |'a:begbibij] adj суеверен
ablerkennen <irr> vt (jdm) etw - лиша¬
вам нкг от нщ; Jur отнемам права чрез
съдебно решение
Aberkennung <-, -еп> / лишаване ср;
JUR отнемане ср на права чрез съдеб¬
но решение
abermals ]'a:bema:ls| adv отново, пак.
още веднъж
ab lernten vt (Getreide)ожънвам, пожъи-
вам; (Gemüse) обирам
abertausend <inv> adj geh c хиляди,
много хиляди
aberwitzig adj (Plan, Vorstellung) безсмис¬
лен: (Mensch) побъркан, луд
ab I fahren <irr> I. vi sein 1. (wegfahren)
заминавам, отпътувам; (Schiff) отплу¬
вам 2. (Skiläufer) спускам се II. vt haben
1.	/Läs/извозвам, откарвам 2. (abtren¬
nen) отчупвам, откъртвам 3. (Strecke)
изминавам, пропътувам 4. (Reifen)
износвам
Abfahrt <-, -en>/1. (Abreise) заминава¬
не cp, тръгване cp 2. (Ski~) спускане
cp, слалом м; (Piste) писта ж 3. (Auto¬
bahn-) отбивка ж за изход от магис¬
трала Abfahrtslauf т sport слалом м
Abfahrt(s)zeit / час м [или време ср\
на тръгване
Abfall <-(e)s, -fälle> т 1. (Reste) отпа¬
дъци м мн; (a. radioaktiver ~) радиоак¬
тивни отпадъци: (Küchen-) боклук м
2.	sing (Glaubens-) вероотстълничест-
во ср; (Partei-) отцепване ср 3. sing
(Abnahme) enan, м, понижение ср 4. sing
(Neigung eines Geländes) спадане cp,
понижаване cp Abfallaufbereitung /
обработване cp на отпадъци Abfall¬
beseitigung / отстраняване cp на
отпадъци Abfalleimer т кофа ж за
боклук [или отиадъци|
ab fallen <irr> vi sein 1. (herunterfallenj
падам, окапвам: von etw - падам от
шц 2. (abnehmen) спадам, намалявам:
sport изоставам 3. (Gelände, Straße)спус¬
кам се надолу 4. (von Partei) отпадам,
отцепвам се: (von Glauben) отричам се
5. (übrig bleiben) отделям се като отпа¬
дък (при белене, рязане, стъргане.

Abfallhaufen
4
Abgangszeugnis
дялане, кроенеi 6. Schlechter seinj ge¬
gen jdn/etw ~ стоя по-долу от нкг/нщ
7. ,uro губя височина abfallend adj
стръмен
Abfallhaufen т куп м отпадъци
abfällig adj /Urteil, Kritik/ отрицателен:
;Bemerkung/ п ре зр ител ен
Abfallprodukt п отпадъчен |нлн стра¬
ничен! продукт Abfallsortierung /
сортиране ср на отпадъци Abfallstof¬
fe mpi отпадъчни продукти Abfall¬
trennung /нарязване ср |или насича¬
но ср\ на отпадъци Abfallverwertung
/използване ср [или оползотворява¬
не ср] на отпадъци Abfallwirtschaft
kein Kl f индустрия, която използва
отпадъчни материали
ab fangen <irr> vt 1. (Brief, Agenten/ за¬
лавям. хващам; /Funkspruch/ прехва¬
щам 2. (Stoß, Schlagj парирам 3. (unter
Kontrolle bringen/ овладя вам 4. sporn I Ballt
хващам, улавям
Abfangjäger mm. изтребител-ирехва-
щач м
abifärben vi избледнявам, избелявам;
auf etw akk - пускам си боята на нщ,
боядисвам нщ: aufjdn - //^повлиявам
[или въздействам) на нкг
abIfassen vt 1. /Artikel, Brief написвам,
сьчннявам 2, (Testament, Vertrag/изгот¬
вям, съставям
abifertigen vt I. (Briefe, Pakete/ пригот¬
вям за изпращане 2. (zollamtlich/ при¬
емам за изпращане (багаж/ 3. (Kunden/
обслужвам (на гише/ 4. fam (unfreund
lieh behandeln/отпращам на бърза ръка
Abfertigung <-, -en> / 1. (Versand) из¬
пращане ср. експедиране ср 2. (zollamt¬
lich! приемане ср за изпращане /на
багаж/ 3. ,4 (Abfindung/ обезщетение
ср Abfertigungshalle / аеко приемна
[или обслужваща] зала Abfertigung¬
sschalter т леко гише ср за приемане
на багажа
ab feuern vt (Rakete, Geschoss/ изстрел¬
вам: (Waffe) изгърмявам [или гръмвам)
с: einen Schuss aufs Tor - изстрелвам
топката във вратата
ab finden <irr> I. vT обезщетявам II. vr
sich mit jdm - спогодявам се c нкг:
sich mit etw - примирявам се c нщ
Abfindung <-. -en> / 1. (das Abfinden/
спогодяване cp 2. izur Abfindung bes¬
timmte Summe) обезщетение cp Abfin¬
dungssumme / сума ж за парично
обезщетение
ab flachen I. vi sein 1. (flacher werden/
спадам 2. (Leistungen, Konzentration) по¬
нижавам се; (Diskussion/ замирам II. vt
haben изравнявам, правя плосък III.
vr: sich - сплесквам се
ab flauen [‘apflaosnj visein 1. (Wind)ymx-
вам. отслабвам 2. fig (Interesse, Begeis¬
terung/ отслабвам, спадам: ihn (Ge¬
schäfte/ замирам
ab.fließen <irr> vi sein оттичам се; (a.
Geld/ изтичам
Abflug mлеко излитане cp abflugbereit
adjrm> готов за излитане Abflughalle
/аГ:Р:0 зала, в която се чака за изли¬
тане Abflugzeit /леко час м на изли¬
тане
AbflussRR <-es, -flüsse> т, AbflußAlt
<-flusses, -flüsse> m 1. (VorgangI отти¬
чане cp, изтичане cp; (Öffnungj отвер¬
стие cp (за оттичане) (на канал, тръ¬
ба/ 2. fig (von Kapital) изтичане cp
Abflussrinne^ /улей м [или канал ъ|
за изтичане AbflussrohrRR п отточна
(или канализационна! тръба
Abfolge / ред м, последователност ж
Abfrage / iniorm (von Daten/ търсене cp
abifragen vfjdn etw - ирепитвам [или
изпитвам) нкг за нщ
Abfuhr <-, -еп> /1. (Abtransport/ извоз¬
ване ср 2. fig неуспех м, поражение
ср; jdm eine ~ erteilen отказвам нкм
ab Iführen I. vt 1. (Gefangene/ откарвам,
отвеждам 2. (Gelder, Steuern) плащам,
внасям; etw (an jdn) - плащам нщ (на
нкг) 3. fig отбивам, отклонявам; vom
Thema -- отклонявам от темата II. vi
мпо разхлабвам, действам слабител¬
но
Abführmittel п разслабително ср
abIfüllen преспивам; (in Flaschen/ на¬
ливам в бутилки, бутилирам
Abgabe <-, -п> /1. (Ablieferung) даване
ср, предаване ср 2. (Verkauf) продажба
ж Iна стоки, ценни книжа на борса¬
та) 3. meist pl (Steuern) данък м, налог
м 4. Sport подаване ср 5. (Ausströmen,
Ausstrahlen/ излъчване ср, изпускане
ср abgabenfrei adj свободен от такси
[или налози] abgabenpflichtig adj об¬
лагаем, подлежащ на данъчно обла¬
гане Abgabetermin т срок м за пре¬
даване
Abgang <-(e)s, -gänge> т 1. (Abfahrt)
тръгване ср, заминаване ср 2. (Absen-
düng/ експедиране ср 3. fig (von Stellung,
Arbeit/ напускане cp 4. theat слизане cp
от сцената 5.	загуба ж; /Fehlgeburt/
помятане ср, спонтанен аборт 6.
vvmrscH /Absatzу продажба ж, пласмент
м 7. ЧГ'|. / Verlust] загуби ж мн, фира ж
abgängig adj А (vermisst, verschollen/тте-
ващ, изг убен
Abgangszeugnis лотлускно свидетел
ство

5
Abglanz
Abgas
Abgas <-es, -e> n отпадъчен |или от¬
работен] газ. изгорели газове abgas¬
arm adjлпто екологичен Abgasgrenz¬
wert тпределна |или гранична] стой¬
ност на изгорели газове Abgaskataly¬
sator т катализатор .и за изгорели
газове Abgassonderuntersuchung /
изследване ср съдържанието на из¬
горелите газове
abgearbeitet adj изморен, изтощен
ab I geben <irr> I. vt 1. (Brief, Schriftstückj
предавам 2. (Meinung)изказвам; (Urteil)
произнасям; seine Meinung über jdn/
etw - давам мнението си за нкг/нщ;
Erklärung - правя декларация; Stimme
~ гласувам 3. (Amt)предавам, отстъп¬
вам 4. (Gepäck) предавам 5. (darstellen)
представлявам, играя ролята на 6.
spürt подавам, подхвърлям 7. 'Schuss)
давам изстрел, гръмвам 8. phys (Wärme,
Strahlungsenergie) излъчвам, изпускам
II. vrsich mit jdm/etw - занимавам се
c нкг/нщ; mit diesen Leuten geben wir
uns nicht ab няма да се занимаваме с
тези хора
abgebrannt adjflg, famöei пукнат грош,
съвсем оголял
abgebrüht adj fig, fam дебелокож, без¬
чувствен
abgedroschen adj fam изтъркан; ~e Re¬
densarten изтъркани фрази
abgefeimt ['apgafaimt] adj изпечен, ра¬
финиран
abgegriffen adj износен, протрит; a. fig
изтъркан
abgehackt adj (Sprechweise) c прекъсва¬
ния. накъсан
abgehärtet adj кален; gegen Kälte -
кален на студ
ab I gehen <irr> vi sein 1. (abfahren, a. Post)
заминавам, тръгвам; (Schiff)отплавам
2.	(aus Amt, Schule) напускам; von der
Schule - напускам училище 3. (Knopf)
откъсвам се 4. (Schauspieler) излизам
(от сцената) 5. (Ware) продавам се.
пласирам се; reißend - hdl разграб¬
вам се като топъл хляб 6. (abzweigen)
отклонявам се 7. (Blut) изтичам; (Gallen¬
steine) излизам, изхвърлям се
abgekämpft adj изморен, изнурен
abgekartet ['apgakartatj adj ein -es Spiel
предрешена игра; eine ~e Sache пред¬
варително уговорена работа
abgelaufen adj изтекъл
abgelegen adj отдалечен
abgemacht adj уговорен, решен; -!
дадено!
abgeneigt аа/неблагоразположен, не-
благосклонен; etw dat - sein против
шц съм; jdm - sein неблагосклонен
съм към нкг
abgenutzt adj износен, изтъркан
Abgeordnete |‘apga?}rdnata| <ein -r, -n,
-n> mf vni народен представител, де¬
путат] ка) м/ж) Abgeordnetenhaus п
pari народно събрание, парламент м
Abgeordnetensitz т депутатски ман¬
дат
abgerissen adj 1. (Kleidung)окъсан, про¬
трит 2. fig (zusammenhanglos) откъсле¬
чен
Abgesandte <ein -r, -n, -n> mf прате¬
ник M, пратеничка ж
abgeschieden |'apgaji:dan] adj geh (ent¬
legen) отдалечен; (einsam) уединен
Abgeschiedenheit <-> kein Pt f уеди-
неност ж
abgeschlafft |'apga/laft| adj fam изморен,
изтощен
abgeschlagen adj 1. sroRT бит, победен
2.	(Firma) отстранен; (Partei) победен
3.	dial (erschöpft) изтощен, съкрушен
4.	(Geschirr) нащърбен, олющен
abgeschlossen adj 1. (zugeschlossen! за¬
ключен 2. (getrennt) затворен, уеди¬
нен 3. fig (vollendet) завършен, цялос¬
тен
abgeschmackt fapgajmakt] adj (fade) без¬
вкусен, блудкав; (geistlos) нелеп, без¬
смислен; (albern) глупав
abgesehen adv - von освен; davon -
без оглед на това, независимо от
това; von einigen Ausnahmen - с ня¬
кои изключения; es auf jdn/etw akk -
haben хвърлям око на нкг/нщ
abgespannt adj изморен, преуморен,
изтощен Abgespanntheit <-> kein Pt f
(пре)умора ж, изтощение ср
abgestanden ['apgajtandan] adj престо¬
ял; (Luft) застоял, лош: (Bier) извет¬
рял, блудкав
abgestumpft adj затъпял. притъпен;
gegen etw - sein безчувствен съм към
нщ
ab gewinnen <irr> vt 1. (Geld) спечел¬
вам; jdm etw - спечелвам нщ от нкг
2.	(abringen) спечелвам, изтръгвам:
jdm ein Lächeln - накарвам нкг да се
усмихне 3. (Achtung, Vertrauen) спечел¬
вам; etw dat Geschmack - придобивам
вкус към шц. нщ започва да ми ха¬
ресва
ab I gewöhnen <ohne ge-> vt jdm etw -
отучвам \u.’iu отвиквам| нкг от нщ;
sich dat das Rauchen - отказвам (се
от) \u.au оставям] цигарите
abgezehrt adj (Gesicht) отслабнал, из¬
пит: /АГогрег/измършавял. изпосталял
Abglanz <-es> kein PI m отражение cp;
a. fig отблясък л<

Abgott
6
Abiturient
Abgott m идол .w, кумир м
abgöttisch l'apgatijj *dv jdn - lieben
обожавам нкг
ab grasen vt 1. < abweiden i опасвам, из¬
писвам 2. fig претърсвам, преравям
ab grenzen vt 1. : begrenzen,/ отделям
/чрез граница, 2. ßg разграничавам
Abgrenzung <-, -en> / 1. ;Begrenzung;
отделяне cp /чрез граница/ 2. ßg раз¬
граничаване cp
Abgrund rn пропаст ж, бездна ж
abgrundhässlich1** adj fam ужасен
abgründig adj geh 1. ;rätselhaft) загадъ¬
чен, странен 2. Iunermesslich! безгра¬
ничен
abgrundtief adj безграничен, безкра¬
ен
ab:gucken vt 1. /Trick) Ijdmi etw ~ на¬
учавам нщ Iot нкгд 2. /Schüler: ab
schreiben) |von jdmi etw - преписвам
нщ Iot нкг)
Abguss"" <-es, -güsse> m, AbgußA"
c-gusses, -güsse> rn 1. /Gießvorgang)
отливане cp; /Gießresuitatj отливка ж
2.	iKunst) копие cp
abihacken vt отсичам
ab.haken vt 1. iloshakenlоткачам 2. /mar
kiercniотбелязвам, маркирам: {in einer
Liste) отмятам: ßg {als erledigt ansehen)
смятам за приключен
abIhalten <irr> vt 1. {fern haltenj jdn (von
etw| ~ държа нкг настрана |от нщ|
2.	{hindern) преча, възпирам: jdn von
der Arbeit ~ преча на нкг да работи;
jdn davon etw zu tun преча на нкг
да прави нщ; lassen Sie sich nicht ~! да
не Ви задържам! 3. {Versammlung,
Unterricht)провеждам: /Gottesdienstiиз¬
вършвам: {Besprechungen! водя 4. /Kind;
издържам, изиишквам
ab handeln vt 1. {abkaufen! (jdm) etw -
купувам нщ (от нкг! 2. /vom Preis,' jdm
zehn Euro - спазарявам се c нкг да
отбие десет евро от цената 3. fig
■ schriftlich: излагам, разработвам
abhanden kommen [ap'bandanlomanj
adv изгубвам се
Abhandlung <-, -еп> /статия ж. изло¬
жение cp; eine ~ über etw <?&: schreiben
пиша статия за нщ
Abhang - -ie:s, -hänge> т склон м
ab hängen' <irr> л von jdm/etwi ~
Kl ВИСЯ ля нкг/шц
ab hängen2 vt 1. .herunternehmen: отка¬
чам. свалям 2. •	откачам 3. fig
оезавям sa.t себе си
abhängig .< //зависим, подчинен: etw -
machen von правя ши да sannen от
von jdm/etw - sein зависим съм от
пм /нш Abhängigkeit kein Pi f за¬
висимост ж/gegenseitige - зависимост
един от друг Abhängigkeitsverhält'
nis <-ses, -se> n отношение cp на
зависимост
ab härten er jdn (gegen etw) - калявам
нкг (на нщ)
ab hauen <irr> vi sein fam /verschwinden)
и 3 ч e 3 в а M. o ф е и K в а M
ab .heben <irr> I. vt 1. Iherunternehmen)
свалям: /Hörer) вдигам; /Spielkarten)
сека; /Maschen/ вземам /последната
бримка, без да я изплатим) 2. pin /Geld)
тегля, изтеглям II. и леко вдигам се
III. ersieh (von jdm/etw) - откроявам
се (от нкг/нщ). изпъквам (пред нкг/
Н1Ц|
ab heften vt подшивам /в нанка)
ab heilen vi оздравявам; /Wunde) зара¬
ствам
ab helfen <irr> vi премахвам, отстра¬
нявам; einem Missstand - премахвам
злина |или неуредпца|; dem kann
abgeholfen werden това може да се
поправи
Abhilfe <-> kein PI /помощ ж; ~ in etw
dat schaffen помагам да се уреди нщ
ab I hobeln vt 1. /glätten) рендосвам, из¬
глаждам 2. {weghobeln)отстранявам (с
ренде)
abi holen vt 1. (Person) посрещам, взе¬
мам; den Arzt - повиквам [или довеж¬
дам] лекар 2. (Gegenstand) вземам,
прибирам
Abholmarkt <-|e)s, -märkte> т мага¬
зин за по-евтина продажба с превоз
на клиента
Abholung <-, -еп> /нги. посрещане ср,
вземане cp; zahlbar bei ~ плаща се
при вземане
ab holzen vt изсичам, обезлесявам
Abholzung <-, -еп>/1. (Bäume) изсича¬
не ср 2. /Waldgebiet) обезлесяване ср
Abhöranlage / подслушвателно уст¬
ройство
ab horchen vt 1. мш преслушвам 2. tel,
RADiO подслушвам
ab:hören vt 1. faufsagen lassen) изпитвам
2. tel, ?ad!o подслушвам 3. (CD,
Aufnahme) прослушвам 4. меп преслуш¬
вам
abhörsicher adj който не може да се
подслушва
Abi [ abi] <-s, -s> n fam abk von Abitur
Abitur |abi'tu:e( pl: abi'turra] <-s, -e> n
матура ж; tPrüfung/ зрелостен изпит
Abiturientiini ]abituriint| --en, -en;
-nen> rnfi I. tvor, imAbitur;абитуриент -
:каI м/Ж), зрелостник .и, зрелостнпч-
ка ж 2. /nach Abitur/ които е зав i.pnin/i
средно образование

Abiturzeugnis
7
ablassen
Abiturzeugnis <-ses, -se> n зрелостно
свидетелство
Abk. abk von Abkürzung съкращение cp
ab ikanzeln vt Jam нахоквам
ablkapseln I. затварям плътно (напр.
в капсула) II. vr sich (von jdm/etw) ~
затварям се, изпадам в изолация; sich
von allem Neuen ~ глух съм за всичко
ново
abl kaufen vt 1. (von jdm kaufen) (jdm)
etw - купувам \или откупвам] нщ (от
нкг) 2. fam (glauben) diese Geschichte
kaufe ich dir nicht ab! не вярвам на
това, което ми (раз)казваш
abl kehren I. vt (abwenden) отвръщам,
обръщам II. vr sich von etw - отказ¬
вам [или отричам| се от нщ
abl klappern vt fam обхождам, обика¬
лям; alle Läden (nach jdm/etwj -
претърсвам (или преравям) всички
магазини (за нкг/нщ); die Gegend (nach
jdm/etw) - претърсвам околността
|или района| (за нкг/нщ)
abl klären vt изяснявам
Abklärung <-, -en> / изясняване cp,
изяснение cp
Abklatsch <-(e)s, -e> m pej подобие cp,
сляпо подражание
abl klemmen vt 1. tech прекъсвам (c
помощта на клема) 2. тесн освобож¬
давам от клема 3. med (Ader) изолирам
(чрез прищипване)
abl klingen <irr> vi sein 1. (Lärm) заглъх¬
вам. стихвам 2. fig (Erregung) отслаб¬
вам, намалявам; (Fieber) спадам;
(Schmerz) преминавам, уталожвам се;
(Krankheit) преминавам, отзвучавам
ab! klopfen vt\. (Putz)изчуквам; (Schnee,
Staub) отърсвам, отупвам 2. med при-
чуквам
ab knallen vt pej, fam застрелвам нкг
като куче
abl knicken I. vt haben (abtrennen) отчуп-
вам. откъртвам; (knicken) скършвам.
прекършвам II. vi sein (Gymnastik) пра¬
вя наклон; (Straße) правя остър завой
abknöpfen vt 1. (Kleidung) откопчавам
2. fig, fam (Geld) (jdm) etw - изкопчвам
(икм) нщ
abl knutschen vt fam натискам (жена,
момиче)
ab'kochen vt (Wasser) преварявам;
(Fleisch, Kartoffeln) сварявам
ab!kommandieren <ohne ge-> vt пра¬
щам. изпращам
ab [kommen <irr> vi sein 1. (abweichen)
отклонявам се; vom Weg - отклоня¬
вам се от пътя; vom Thema ~ откло¬
нявам се от темата 2. (loskommen) от¬
късвам се, освобождавам се; von etw
- отказвам се от нщ
Abkommen <-s, -> п спогодба ж, спо¬
разумение ср; !01. споразумение, кон¬
венция ж; ein - über etw akk treffen
сключвам спогодба [или споразуме¬
ние] за нщ
abkömmlich 1’apkcEmliq] adjкойто може
да бъде освободен (за някаква друга
работа или задача)
Abkömmling ['apkamlir]] <-s, -е> т по¬
томък м
abl kratzen I. vt haben 1. (Schmutz, Farbe)
изстъргвам, изчегъртвам 2. (Gegen¬
stand) очегъртвам. очиствам II. vi sein
vulg пуквам
abl kriegen vt fam s. abbekommen
abikühlen I. охлаждам, изстудявам
II.	vr. sich - изстивам, охлаждам се;
(Wetter) захладнявам. застудявам;
(Mensch: sich erfrischen) разхлаждам се
Abkühlung <-, -en> / охлаждане cp,
изстудяване cp; (Erfrischung) разхлаж-
дане cp; meteo захладняване cp, засту-
дяване cp
abl kürzen vt (kürzer machen, a. Weg) сък¬
ращавам, скъсявам; (Wort) съкраща¬
вам
Abkürzung <-, -en> f (Verkürzung) сък¬
ращаване cp, скъсяване cp; (Weg) сък¬
ращаване cp; (Wort) съкращение cp
Abkürzungsverzeichnis nсписък м на
съкращенията [или съкратените
думи]
abl laden <irr> vt разтоварвам
Ablage <-, -n>/l. (von Akten) картоте¬
киране cp 2. (Ort) склад м. складово
помещение; (Akten-) картотека ж
3.	CH (Zweigstelle) пункт м
abl lagern I. vi sein (Holz, Käse, Tabak)
престоявам (на склад); (Wein) отлежа¬
вам II. vt haben складирам, оставям да
престои [или отлежи] III. vr sich -
отлагам се, утаявам се; (schichtweise)
наслоявам се
Ablagerung <-, -en> / 1. geol наел аги
мн 2. (Abgelagertes) утайка ж, нанос м
3.	(Deponieren) разтоварване ср 4. //.а
съхраняване ср, съхранение ср
(на складI 5. kein Pi (das Ablagern zum
Reifen: Wein) отлежаване cp; (Gemüse)
лагеруване cp
AblassRR <-es, Ablässe> m, AblaßAl1
l'aplas, pl: 'apkssl <-lasses, Ablässe> m
Ri.i. опрощение cp (на грехове)
ab [lassen <irr> I. vt 1. (Flüssigkeit) из¬
точвам, пускам да изтече: (Gas) пус¬
кам 2. (Fass, Teich) празня, изпразвам
3.	fig, fam (Zorn, HassI изкарвам: (an
jdm) Dampf - изкарвам си яда (на нкг)
4.	(verkaufen) продавам изгодно [или

Ablassventil
8
abmelden
па добра цена) 5. hdl отстъпвам, нра¬
вя отстъпка (от цената! II. w von
etw - отказвам се от ищ; von jdm -
отказвам да се занимавам е нкг
AblassventilRR <-s, -е> п та.!; изпуска¬
телен вентил, изпускателна клапа
Ablauf <-ie.is, -läufe> т 1. sing (das
Abläufen:: изтичане cp 2. (Ausguss/ улей
ле тръба ж, отверстие cp гза оттича¬
не) та капал, тръба/ 3. ivon Vorgangj
протичане ср. ход .и 4. sing ivon Frist.
Vertrag! изтичане: nach ~ der Frist след
изтичане на срока 5. sing spokt старт
.VI
ab laufen <irr> I. vi sein 1. iabfließeщ
изтичам 2. fsich entleerenj изпразвам
се 3. (Vorgang) протичам; (Tonband/
въртя се: (Film/ прожектирам се, да¬
вам	се
4. (Frist, Vertrag, Visum! изтичам 5. sport
стартирам II. vt haben 1. (Schuhe, Sohlen!
скъсвам, изтривам (от хабене/2. (Stre
cke, Gebiet)обхождам, обикалям (тър¬
сейки!
Ableben <-s> kein PI n geh смърт ж
ab lecken vt пзблнзвам, облизвам
ab:legen I. vt 1. (Gegenstand! снемам,
свалям: (ausziehen: Kleider) събличам
|ce); (nicht mehr tragen: Kleidung! преста¬
вам да нося, хвърлям 2. /Fehlen кори¬
гирам; (Gewohnheit! изоставям, отказ¬
вам се от; das Rauchen - отказвам се
оз’ пушенето 3. (Brief, Akten) слагам в
класьор 4. (Karten im Spie!) отделям
настрана 5. (Probe) показвам умение
6. (Prüfung, Eid) полагам; Geständnis -
нравя признание 7. (Zeugnis)свидетел¬
ствам; Rechenschaft über etw akk ~
давам отчет \нлп сметка| за нщ 8. гоо
раждам II. ’// (Schiff! тръгвам, отпла¬
вам
Ableger <-s, -> т 1. вот положеница ж
2. fam (Filiale; клон .и. филиал м
ab lehnen vf отказвам; (Einladung, Ge¬
schenk! не приемам, отклонявам; (Wahl)
не признавам; iAntrag) отхвърлям; jdn
- отхвърлям (ff-ш не одобрявам] нкг
ablehnend ad/ /Antwort) отрицателен:
sich jdm/etw gegenüber ~ verhalten
отхвърлям iили не одобрявам] нкг/нщ
Ablehnung -en> / отказ м; fvon
Antrag) отхвърляне cp
ab leisten vt!Wehrdienstj отбивам
ab leiten vt 1. (umleiten: Wasserlau/,
verkehr/ отклонявам, отбивам: (Blitz/
отвеждам 2. тю, маг извеждам 3.
ifolgern/пулт извод |ими заключение],
заключавам
Ableitung ел> / 1. /Umleitung) от¬
клоняване ср. отбиване cp; (Blitz) от¬
веждане ср 2. инс (Vorgang! словооб¬
разуване ср, деривация ж; (abgeleitetes
Wort) производна ж, дериват ,м 3. маг
(von Formeln! извеждане ср 4. п;сн из¬
вод а/, отвод м 5. /Folgerung/ извод
ab lenken vt 1. (zerstreuen! jdn |von etw)
-	разсейвам |»лн развличам] нкг (от
нщ) 2. IGedanken. Aufmerksamkeit/ отв¬
личам; /Verdacht!отклонявам, премах¬
вам 3. (Wasser, Ball! отбивам
Ablenkung <-, -en>/1. (Lenkung in ande¬
re Richtung) отклоняване cp, отбиване
cp 2. /Zerstreuung) разсейване cp, раз¬
влича не cp Ablenkungsmanöver n ди¬
версия ж
ab lesen <irr> vt 1. (Rede! etw (vom Blatt)
-	чета [/оти прочитам] нщ (по написан
текст| 2. /Zähler)отчитам 3. (erschließen)
правя извод (чрез анализ на някакви
данни); jdm etw von den Augen - чета
\или прочитам| нкм нщ в очите
ab liefern vt предавам: Ware ~ доста¬
вям стока
Ablieferung <-, -еп> / доставка ж
ablösbar adj I. (abtrennbar) който може
да се отдели от нщ 2. нм който може
да бъде погасен |/ъш откупен]; (Anleihe)
конверсионен
Ablöse <-, -en> / 1. А, CH skjrt транс¬
ферна сума 2. А (Miete) наем м
ab!lösen I. vt I. (entfernen)etw (von etw)
~ отделям нщ (от ищ) 2. (bei Arbeit, im
Amt) сменям 3. in: погасявам, откуи-
вам; /Rente, Versicherung! откуп вам
II.	vr: sich - (Farbe, Haut) лющя се
Ablösesumme /spürt трансферна сума
Ablösung <-, -en> /1. /das Loslösen) от¬
деляне cp 2. (bei Tätigkeit) сменяване
cp, смяна ж; ми. (a. im Amt) смяна 3. пм
погасяване cp. откупване cp
ABM ja:be:?Em] <-, -s> / abk von Arbeits¬
beschaffungsmaßnahme мярка ж за
осигуряване на нови работни места
ab'machen vt 1. (wegmachen) свалям,
махам 2. (vereinbaren) уговарям, дого¬
варям: Jur уреждам: abgemacht! даде¬
но!: das musst du mit dir selbst -! това
ти трябва сам да решиш!; das war
nicht abgemacht! това не беше угово¬
рено!: das sollen sie unter sich ~! това
те трябва да уредят помежду си!
Abmachung -еп> / уговорка ж; а.
ъа споразумение ср, спогодба ж
ab magern vi sein отслабвам
Abmagerungskur/лечение cp за от¬
слабване
ab malen vt рисувам, изрисувам (нра¬
вейки копие на нщ/
abimelden I. vt 1. ivon der Schule) от'пис¬
вам 2. (Zeitung)прекъсвам абонамент;

abmessen
9
abrechnen
Telefon - -закривам телефонен пост
II.	vt: sich - 1. ми взимам отпускно
2.	/polizeilich) подавам адресен лист за
отписване
ab imessen <irr> vt меря, измервам
ablmontieren cohne ge-> ^разглобя¬
вам, демонтирам
ABM-Stelle ]a:be:‘?£mjt£la] <-, -n> /ad.m
работно място, финансирано от служ¬
бата по заетостта
abImühen Krsich (mit jdm/etw) - мъча
\или измъчвам] се (с нкг/нщ)
abmurksen vt/ат jdn ~ очиствам нкг
ab I nabeln I. й отрязвам и завързвам
пъпа (на новородено) II. vr: sich ~ fig
отделям се. откъсвам се
ab 1 nagen vt оглозгвам, огризвам
Abnäher <-s, -> т пенс м
Abnahme ]'арпа:тз] <-, -n> / I. /Weg¬
nahme) сваляне ср, смъкване ср; мш
ампутация ж 2. (Verringerung) намаля¬
ване ср, спадане ср; (Gewichtsverlust) от¬
слабване ср 3. hdl купуване ср; ~
finden продавам се, пласирам се
4.	(Prüfung) пробно изпитване
abinehmen <irr> I. vi 1. (kleiner werden)
ставам по-малък, смалявам се; (kürzer
werden, a. Tage) намалявам; (schwächer
werden) отслабвам; (Mond) намалявам;
bei -dem Mond когато луната нама¬
лява 2. (an Gewicht) отслабвам, слабея
II. vt 1. (herunternehmen: Hut, Verband)
свалям, снемам; Wäsche ~ свалям
пране от простора 2. (aufnehmen!Hörer
- вдигам слушалката 3. med ампути¬
рам 4. /raubenI вземам, отнемам
(насилственоI; Führerschein ~ отне¬
мам шофьорска книжка; jdm ein
Versprechen ~ изтръгвам обещание
от нкг 5. (Neubau, Maschine/ подлагам
на пробно изпитание; Prüfung - из¬
питвам. провеждам изпит 6. (abkaufen)
купувам 7. (Gewicht) спадам 8. ми. die
Parade - приемам парад 9. jdm eine
Besorgung ~ поемам ангажимента на
нкг; jdm eine Sorge - облекчавам гри¬
жата на нкг
Abnehmer <-s, -> т купувач м
Abneigung <-, -еп> / антипатия ж;
eine ~ gegen jdn/etw haben изпитвам
антипатия към нкг/нщ
abnorm |ар'гюгт| adj geh неестествен,
ненормален abnormal [‘aprormal] adj
bes A, CH неестествен, ненормален
abinutzen, abnützen I. tf износвам,
abgenutzt (Kleidung) износен II. vr: sich
~ износвам се
Abnutzung <-, -en> f Abnützung <-,
-en> / bes siidd, А износване cp
Abo |'abo| <-s, -s> nfam abk кол Abonne¬
ment
Abonnement |аЬзпз'та: o C/-/ab:>na'mf nt|
<-s, -s o CH -e> n абонамент м; ein ~
auf etw akk haben имам абонамент за
нщ; das ~ erneuern подновявам абона¬
мент: das ~ auf etw akk kündigen пре¬
късвам абонамент за нщ
Abonnent(in) laba'nmt] <-еп, -еп; -, -пеп>
mlfi абонат(ка) м(ж)
abonnieren jabD'nitran] <ohne де-> I. vt
абонирам II. и auf etw akk abonniert
sein абониран съм за нщ
abi ordnen vt командировам: parl деле¬
гирам
Abordnung <-, -en> / командироване
cp; parl делегиране cp
Abort |a'br>rt] <-s, -e> m 1. med спонта¬
нен аборт 2. (WC)тоалетна ж, клозет
м
abi packen к/опаковам (в стандартно
количество)
abi passen vt 1. (Person) издебвам 2. (Ge¬
legenheit, Zeitpunkt)мъчакъъм. издебвам
abi pausen vt копирам (c помощта на
паус)
abi perlen vi sein събирам се |или сти¬
чам се] на капки
abi pfeifen <irr> vt sport das Spiel ~ сви¬
ря край на играта
Abpfiff <-(e)s, -e> m sport изсвирване
cp за прекратяване на играта
abplagen vr: sich ~ измъчвам се. тор¬
мозя се
Abprall <-(e)s, -e> m отскачане cp, от¬
скок M abi prallen vi sein 1. (Bali! (von
etw/an etw dat) ~ отскачам (от нщ)
2.	Vorwürfe prallen an jdm ab ост а¬
вам глух за упреците
abi putzen vt почиствам, очиствам
ablquälen кг: sich - измъчвам се. тор¬
мозя се: sich fig ein Lächeln - dat едва
успявам (или насилвам се] да се ус¬
михна
abi rackern vr: sich - Jam трепя се. съ¬
сипвам се (от paoomai
abi raten <irr> й jdm von etw ~ разу¬
беждавам \или съветвам] нкг да не
прави нщ
abiräumen vtt. (Sachen!прибирам.раз-
требвам 2. (Tisch/ раздигам
abi reagieren <ohne ge-> I. vt отреаги-
рам; seine Wut an jdm ~ изкарвам яда
си на нкг II. vr sich (an jdm) ~ изкар¬
вам си го на нкг: sich (an etw dat) ~
използвам нщ за релаксация
abi rechnen I. vi отчитам се, приключ¬
вам (каса, сметка); mit jdm ~ уреж¬
дам сметките си с нкг: darf ich ~? да
направя ли сметката? II. vt (abziehenl
приспадам

10
Abrechnung
Abrechnung <-, -en> / 1. /Rechnungsab
schlussj отчет м 2. iBilanzi баланс ,w.
балансово приключване: etw in -
stellen приспадам нщ 3. fig ■ Vergeltung!
разплата ж, възмездие cp 4. -■Abzug;
приспадане cp: nach ~ von ... след
приспадане на ...
Abrede <-> kein Pi f etw in - stellen
отричам \или оспорвам| нщ
ab regen vr: sich ~ farn успокоявам се.
мирясвам
ab reiben <irr> vt 1. ibeseitigen! изтри¬
вам. изтърквам 2. ■'säubern; изчиствам
3. itrocknen! подсушавам /като трия
c кърпаi
Abreibung -en> /1. ммо разтривка
ж 2. farn /Prügel! пердах .и
Abreise <-, -п> /отпътуване cp. зами¬
наване cp: bei meiner ~ nach ... при
заминаването ми за ...
а b re i se n vi sein от п ъту в а м. з а м и н а в а м
ab reißen <irr> I. vi sein 1. !Knopf! от¬
късвам се: iFaden! скъсвам се 2.
/Verbindung, Kontakt! прекъсвам се II. vt
haben 1. /Plakati свалям: ! Blatt i откъс¬
вам. скъсвам 2. /Gebäudei събарям
Abreißkalender m блок-календар м
abirichten vt дресирам
ablriegeln vt ('Für! заключвам tc реле!,
залоствам: /Straße, Vierteil блокирам
Abriss'1“ <-es, -e> m, AbrißAU <-risses,
-risse> m 1. /.Abbruch! събаряне cp.
разрушаване cp 2. /Skizze.! скица м,
чертеж а/ 3. /kurze Darstellung! кратко
изложение, резюме cp; ein - der
deutschen Geschichte кратка немска
история
ab • rücken I. vi sein 1. (wegrücken; (von
jdm/etw! - отмествам \u,ui отдръп¬
вам! се (от нкг/нщ): von einer Meinung
~ a. ßg дистанцирам се от мнение
2.	v.i: потеглям, тръгвам II. vt haben
отмествам
Abruf <-i eis „ -е> т 1. /Аbberufungi отзо¬
ваване ср. повикване ср 2. hdl нареж¬
дане ср за изпращане /на поръчана
стока;: auf - bereit sein в готовност
съм за повикване за изпълнение на
поръчка/нареждаие:: etw auf - kaufen
купувам нщ при условие да се изпра¬
ща само но нареждане abrufbar adj
който може да бъде извикан
iили попикан| abrufbereit «зо/готов за
извикваме \или повикване!
ab rufen - irr> vr 1. iMroie* извиквам /про¬
грама. th'innn; 2. /von Konto} тегля
3.	/Ware} поисквам /изпращането
на поръчана стока;
ab runden vt 1. iF.ck.el заоблям 2. /Sum¬
me/ закръглям 3. /vervollkommnenI за-
abschätzig
вършвам: /Stil! изглаждам
abrupt [ap'ruptl adj внезапен, изненад¬
ващ
ab rüsten I. w разоръжавам се II. vt
разоръжавам
Abrüstung <-> kein PI f разоръжаване
cp Abrüstungsverhandlungen fpl пре¬
говори ми за разоръжаване
ab rutschen vi sein под\Л'ьзвам се; (Erd
massen/ свличам се
Abs. 1. abk von Absender под. 2. abk von
Absatz iiJR ал.
ABS |a:be:'£s| <-> n auto abk von Anti¬
blockiersystem антиблокираща снсте-
ма
Absage |'apza:ga| <-, -n> / 1. (Antwort)
отказ M 2. /Ablehnung) отхвърляне cp,
отказване cp: jdm eine - erteilen от¬
казвам на нкг. давам на нкг отрица¬
телен отговор
ab sagen I. и отказвам се: съобща¬
вам. че не мога: jdm - отказвам на
нкг II. vt отказвам
ab:sägen vt 1. (Baum, Ast) режа. отряз¬
вам /с трион) 2. fig, fam (Beamten,
Frainer) изхвърлям, отстранявам
abisahnen I. vt\. (Milch)обирам кайма¬
ка 2. fam (Geld, Steuern/ прибирам (не¬
законно) II. vi fam нагушвам се
Absatz <-es, -sätze> m 1. typ абзац м,
параграф м; neuer - (beim Diktat) нов
ред. абзац 2. um алинея ж 3. (Treppen-)
площадка ж 4. (Schuh-) ток м 5. iidi.
(Verkauf! продажба ж, пласмент м; -
finden намирам пазар, продавам се;
reißenden ~ finden харча се като то¬
пъл хляб Absatzflaute /игн. пазарен
застой Absatzgebiet п нш. пазар м (на
стокщ Absatzmarkt т нгл. пазар м
(на стоки I Absatzschwierigkeiten fpl
проблеми м мн с пласмента Absatz¬
steigerung / повишаване ср на пла¬
смента
ab saugen vt 1. /Flüssigkeit, Gas) изсмук¬
вам. изтеглям 2. (Teppich) почиствам
fc прахосмукачкаj
ab schaben vt остъргвам, очегъртвам
ab schaffen vt laufheben/ премахвам;
/Gesetz) отменям: (Dinge) махам, не
държа повече
Abschaffung <-, -еп> /премахване cp;
;з;: отменяне ср; (von Dingen! ликвиди¬
ране ср, премахване
ab schalten I. vt 1. ш. изключвам, пре¬
късвам 2. /Radio! спирам, изключвам
II. vi fam изключвам
ab schätzen vf преценявам: /berechnend)
определям на око, изчислявам [или
оценявам)приблизително
abschätzig adv von jdm ~ sprechen ro-

abschauen
11
abschneiden
воря пренебрежително ja нкг
ab schauen faml. w (bei jdm) - препис¬
вам (от нкг) II. vt etw (von jdm| - на¬
учавам нщ от нкг /след наблюдение
как го прави/
Abschaum <-(e)s> kein PI m pej утайка
ж,	измет м
ab I scheiden <irr> vt отделям
Abscheu <-(e)s, -> m отвращение cp,
погнуса ж; - erregen предизвиквам
отвращение; ~ vor etw dat haben из¬
питвам |или имам] отвращение към
нщ, отвращавам се от нщ
abscheulich [ap'Jbili$[ adjотвратителен,
ужасен
ab I schicken vt изпращам
ablschieben <irr> vtl. (wegschieben/etw
(von etw) ~ отмествам нщ (от нщ)
2. /£ прехвърлям; die Schuld auf jdn -
прехвърлям вината на нкг 3. (Flücht¬
linge, Ausländer)експулсирам, изселвам
Abschiebung <-, -en> / експулсиране
cp, изселване cp
Abschiebungshaft |'apji:burjshaft] / за¬
държане cp c цел експулсиране
Abschied |'ap/i:t, pl:'apji:da] <-(e)s, -e> m
1.	(Trennung) раздяла ж; von jdm -
nehmen сбогувам се c нкг 2. mil увол¬
нение cp 3. (Ausscheiden aus dem Amt)
уволнение; (freiwillig) оставка ж Ab¬
schiedsbrief <-(e)s, -e> m famпрощал¬
но писмо Abschiedsfeier/прощално
тържество AbschiedskussRR <-es,
-küsse> m прощална целувка
ab Ischießen <irr> vt 1. (Pfeil, Geschoss,
Rakete) изстрелвам; ein Gewehr - из¬
гърмявам \или гръмвам] c пушка
2.	(Flugzeug, Vogel) свалям (c изстрел!
з.	jdn - прострелвам нкг; jdm das Bein
~ прострелвам нкм крака 4. fig, fam
свалям (от пост, длъжност)
ab I schinden <irr> vr: sich ~ fam (schwer
arbeiten) трепя се
ab I schirmen vt jdn (von jdm/etw) - за¬
щитавам нкг (от нкг/нщ)
Abschirmung <-, -en> / 1. !Schutz) за¬
щита ж; - einer Gefahr предотвратя¬
ване на опасност 2. (des Lichtes) огра¬
ничаване cp (c помощта на някакъв
материал, който пропуска светли¬
ната по-слабо)
ab Ischlachten vt a. fig (Tiere) заколвам
Abschlag <-|e)s, -schläge> m 1. (Anzah¬
lung) предварителна вноска, аванс м
2.	(Preisrückgang!спадане ср на цените;
(Preisnachlass)ценова отстъпка 3. (Rate)
вноска ж; auf - на изплащане; auf ~
zahlen изплащам на части
ab:schlagen <irr> vt 1. (abhauen) отси¬
чам 2. fig jdm etw ~ отказвам нщ
на нкг
abschlägig |'ap/U:gi<;| adj form отрицач e-
лен
Abschlagszahlung / 1. /.Ratenzahlung!
(из)плащане cp на части, разсрочено
плащане 2. /VorauszahlungI плащане в
аванс
ab (schleifen <irr> vt 1. ! entfernen/ из¬
търквам 2. (glätten! изглаждам, шли¬
фовам
Abschleppdienst m kfz служба ж ..Пъп ¬
на помощ“
ab!schleppen vt 1. kfz, naijt влача [или
тегля) на буксир 2. scherz, jarg (Men¬
schen) замъквам, завличам
Abschleppseil п kfz влекачно [или
буксирно] въже. „мек“ буксир Ab¬
schleppwagen т kfz автомобил-вле¬
кач м за пътна помощ
ab (schließen <irr> I. vt 1. (zuschließen j
заключвам; luftdicht ~ затварям хер¬
метически 2. fig (Rede, Brief, Studium)
завършвам, приключвам 3. (Geschäft,
Vertrag, Versicherung) сключвам; eine
Wette - хващам се на бас II. vi
1.	(enden) завършвам, приключвам
2.	(beenden) mit jdm/etw ~ скъсвам c
нкг/нщ abschließend I. adj заключи¬
телен II. adv в заключение, накрая
AbschlussRR <-es, -schlüsse> m, Ab-
schlußA" <-sses, -schlüsse> m 1. (Ende)
завършек м, край м; zum ~ gelangen/
kommen бивам завършен [или при¬
ключен); etw zum ~ bringen завърш¬
вам [или приключвам| нщ 2. (Ge
schäfts-, Vertrags-) сключване cp 3. hdi.
(Bilanz) (заключителен) баланс Ab¬
schlussprüfung™/!. (in Schule) изпит
M за завършване 2. hdi. заключител¬
на счетоводна проверка Abschluss¬
zeugnis™ п свидетелство ср (за прик¬
лючване на определена степен на
обучение в училище)
abischmecken vt 1. (probieren! опитвам
на вкус 2. gastr (würzen! etw (mit etw)
~ подправям Н1ц (c нщ)
ab Ischminken I. vt махам грима от нщ
II.	vr: sich - махам си грима, разгри-
мирам се; sich dat etw - jarg избивам
нщ от главата си
ab I schmirgeln vt (Fußboden) изчиствам
c шмиргел [или шмиргелова хартия]
ab'schnallen I. vt (Gurt, Schnalle) откоп¬
чавам; /Schlittschuhe, Ski) свалям II. vr:
sich - откопчавам си колана III. vifam
da schnallst du ab! няма да повярваш!
ab i schneiden <irr> I. vt 1. (schneiden)
отрязвам 2. fig jdm das Wort ~ преси¬
чам нкг /о разговор); jdm den Weg -
пристигам преди нкг. като използвам

Abschnitt
12
absetzen
по-кратък път II. w schlecht/gut -
постигам добри/лоши резултати
Abschnitt <-leis, -e> m 1. 'Teilsnickiчаст
ж;!abtrennbarer Teil; отрязък м 2. (Text;
глава ж, раздел .и, част 3. iKontroll-}
контролен талон: и:: статия ж ■'<> бюд¬
жета, 4. (Zeit-! период .и, епоха ж
5.	сегмент м 6. iBau~i iстроите¬
лен! етап 7. / einer Autobahn, Rennstrecke/
участ зж м 8. ти сектор м
ab schöpfen \t обирам: das Fett ivon
der Soßei - обирам ма чинната (от
соса), den Rahm ivon der Milch) ~
обирам каймака (на млякото)
ab schotten |'apjjtan| vr sich ivon jdm/
etwj - »полирам се Iot нкг/нщ)
ab schrauben 'Логвинтвам. отвъртвам
ab schrecken vt 1. !zurückschrecken
Risseni изплашвам; (abbringenj възпи¬
рам; ientmutigen) обезкуражавам: jdn
von etw - карам нкг да се откаже от
1пц (като ,ну внушавам страх и.ш нз-
ш вквам отрицателните страни на
тц); sich durch nichts ~ lassen не се
спирам пред нищо 2. üasit заливам
със студена вода (за кратко време)
abschreckend adj който плаши [или
стряска]; (Abscheu erregendI отблъск¬
ващ. отвратителен; ein -es Beispiel
назидателен пример
Abschreckung <-, -еп> /сплашване cp,
заплашване cp; nukleare [oatomare| -
ядрена заплаха
abIschreiben <irr> vt 1. /Text, a. vom
Mitschüler) преписвам: etw (von jdm) -
преписвам нщ (от нкг) 2. /neu schreiben)
ниша на чисто, преписвам 3. hdl
/streichenI приспадам: (den Wert herab¬
setzen vom спадам |или вписвам) за
амортизация, отписвам 4. fig (nicht
mehr rechnen min отписвам, не разчи¬
там на
Abschreibung <-, -en> /hdl приспада¬
не cp; , Wertminderung; амортизацион¬
но отчисление, отписване cp abschrei¬
bungsfähig adj hdl амортизиран
Abschrift <-, -en>/препис .и, копие cp
ab schuften vr.sich - fam бъхтя се. тре¬
пя се: sich für jdn - блъскам се за нкг
ab schürfen ,т одрасквам, ожулвам
Abschürfung <-, -en> / 1. Abschürfeni
одраскване ср, ожулване ср 2. (Schürf
■■■/ипФ: драскотина ж
Abschuss"” -'-es, -schüsse> т, Ab-
schußAJ' ' Schusses, -schüsse> m
i. ; Ah feuern.! изстрел м 2. ivon Rakete,
inrpedo. и »стрелваме i p. старт .и 3. v.::
• ОП iiugzeug;■ сваляне cp ic изстрел)
abschüssig (‘ap/ysirj adj стръмен
Abschussrampe8" / стартова рампа
ab schütteln vt 1. (Schnee, Staub) отър¬
свам. отупвам 2. ///jdn - /lästige Person)
отървавам се от нкг: etw ~ (Sorgen,
Arger) освобождавам се от нщ; die
Müdigkeit - надвивам умората; die
Gedanken - отърсвам се ог мислите
ab schwächen I. \t смекчавам; (Stoß,
Farbe/ омекотявам II. vn sich - (Ge¬
räusch) отслабвам, намалявам
ab;schwatzen vt fam (Geld, Geheimnis)
изкопчвам (c досадно бъбрене)
ab schweifen vi sein откл оня вам се; von
einem Thema - отклонявам се от тема
ab schwellen <irr> vi sein 1. (Geschwulst)
спадам 2. (Lärm) намалявам, затихвам
ab schwören <irr> vi отричам се (чрез
клетва): dem Glauben - отричам се
(тържествено! от вярата си; dem
Alkohol - отказвам се от алкохола
Abschwung <-(e|s, -schwünge> т
I.	spukt скок .u 2. wnnsiTi спад м на
конюнктурата, рецесия ж
ab segnen vt fam благославям
absehbar adj обозрим; in -er Zeit в
недалечно бъдеще, скоро
ab!sehen <irr> I. vi (verzichten) отказ¬
вам се; von etw - отказвам се от нщ;
(nicht berücksichtigen) не вземам под
внимание нщ, абстрахирам се от нщ;
abgesehen von ... без оглед на ..., не¬
зависимо от ... И. vt 1. (lernen) науча¬
вам. усвоявам 2. (voraussehen) (ггред)-
впждам. es ist noch kein Ende ab¬
zusehen oute не му се вижда краят
3. (anmerken)забелязвам, познавам (по
вида)\ jdm etw an den Augen - гледам
нкг в очите (изпълнявам и най-мал¬
ките .чу желания) ►es auf jdn/etw
akk abgesehen haben хвърлил съм око
на нкг/нщ
ab seilen vr: sich - 1. sport спускам се
по въже 2. fam (verschwinden) изчезвам
abseits |’apzaiy| I. prp +gen встрани от
II.	aaV настрана; (entfernt) далече; sport
в засада; - von etw настрана \или да¬
лече) от нщ
Abseits <-> kein PI n sport засада ж; im
- stehen в засада съм
ab senden <irr> vt изпращам
Absender <-s, -> m (Brief) подател м;
hdl изпращач м
ab servieren vt 1. /'Geschirr, Tisch) разри¬
там, разтребвам (след ядене) 2. fam
■■entlassen! разкарвам, уволнявам; (um¬
bringen; премахвам, ликвидирам
absetzbar adj 1. и:: който подлежи на
приспадане 2. iut който намира до¬
бър пласмент
ab:setzen I. vt 1. djut. Brille/ свалям,
снемам 2. (Koffer) свалям 3. /Beamte;

absichern
13
Abstand
отстранявам, уволнявам; (Minister)
снемам от пост: /Monarcheni свалям
от престол, детронирам 4. (Therapie)
преустановявам; (Medikamente) прек¬
ратявам вземането, спирам 5. etwvon
etw - свалям \илч снемам) нщ от нщ;
von der Tagesordnung ~ свалям ог
дневния ред; vom Spielplan ~ снемам
от репертоарния план 6. (aussteigen
lassen) оставям нкг (да слезе на опре¬
делено място) 7. HDL (verkaufen) пласи¬
рам 8. FiN приспадам; die Kosten von
der Steuer ~ приспадам разходите от
данъка II. vr: sich ~ 1. (Staub) натруп¬
вам се, наслоявам се 2. mil (Truppen)
оттеглям се 3. fam (sich davonmachen)
запилявам се, изчезвам
ab!sichern I. vt etw (gegen etw) ~ под¬
сигурявам нщ (срещу нщ) li. vr sich
(gegen etw) - подсигурявам се (срещу
нщ); (vertraglich)осигурявам гаранции,
гарантирам
Absicht <-, -еп> / намерение cp; (Ziel)
цел ж; in der - zu +infc намерението
да; mit - нарочно; das war nicht meine
~ не беше нарочно; in böser - злона¬
мерено absichtlich adj нарочен; (vor¬
sätzlich) преднамерен
ab I sinken <irr> vi sein (Schiff) потъвам;
(Wasserspiegel, Niveau, Temperatur, Leistun¬
gen) спадам, понижавам се
ab I sitzen <irr> I. vt haben fam (Zeitspanne)
преседявам, прекарвам (на едно мяс¬
то); eine Strafe ~ излежавам наказа¬
ние II. vi sein 1. (vom Pferd) слизам от
кон 2. CH (sich setzen) сядам
absolut |apzo'lu:t| I. а^/абсолютен, без¬
условен II. adv абсолютно, напълно
Absolution (apzolu'tsio:n| <-, -en> / rei.
опрощение cp на греховете: jdm die
- erteilen опрощавам греховете на
нкг
Absolutismus |apzolu'ti5mos| <-> kein PI
m абсолютизъм м
absolutistisch atf/самодържавнмчески,
самовластен
Absolvent(in) (apz3l'v£nt| <-en, -en; -,
-nen> mff) (vor dem Examen) абсол¬
вента) м(ж); (nach dem Examen) който
е завършил виеше училище или уче¬
бен курс
absolvieren [apzDl'vi:ran) cohne де-> vt
(Schule, Studium) завършвам: (Pensum)
свършвам: (Examen) издържам
ab I sondern I. vt 1. (isolieren) etw (von
etw) ~ отделям нщ (от шц| 2. biol,
Med отделям, секретирам II. vr sich
(von jdm) - изолирам се |или страня|
(от нкг)
Absonderung l'apzandarurj] <-, -en> /
1.	(vonMenschen)изолиране cp, отделя¬
не cp 2. fcioi секрет м; секреция ж
absorbieren |apzDr'bi:ran| ''ohne ge-> vt
11огл ъщам. абсорбирам
ab! spalten I. vt 1. (durch Spalten von eiw
trennen)etw (von etwi ~ отцепвам |нлн
цепя) нщ (от нщ| 2. chl.v* отделям II. vr
sich (von etw) - отделям се. отцепвам
се
ablspeichern vt inform запаметявам,
съхранявам; auf etw dat - запаметя¬
вам на нщ
ablspeisen еТнахранвам; jdn mit leeren
Versprechungen - fam залъгвам нкг c
празни обещания; sich mit etw nicht -
lassen такива не ми минават
abspenstig [’apJptnstiQl adj jdm jdn -
machen отнемам нкг на нкг
ab I sperren vt 1. A, südd (Tür, Zimmer)
заключвам 2. (Straße) затварям, бло¬
кирам; (Verkehr) спирам, преустановя¬
вам
Absperrhahn /дтеем (спирателен) кран
Absperrung <-, -еп>/1. (das Absperren)
преграждане cp; (von Straßen) затваря¬
не cp, блокиране cp 2. (Gitter) ограж-
дение cp, ограда ж; (Sperre) бариера ж
ab I spielen I. vt 1. (CD, Schallplatte, Band)
пускам (за да прослушам) 2. (vom
Notenblatt) свиря по ноти 3. sport пода¬
вам (топка) II. vr; sich ~ разигравам
се, развивам се
Absprache <-, -п> / споразумение ср,
уговорка ж
ab I sprechen <irr> I. vt 1. (verabreden)etw
(mit jdm) - уговарям шц (c нкг)
2.	(aberkennen){\6m) etw - отричам \илн
оспорвам) нкм нщ II. wsich (mit jdm)
- уговарям се с нкг (като съгласу¬
вам действията си с него)
ablspringen <irr> vi sein 1. sport отска-
чам 2. (mit Fallschirm) скачам 3. (Knopf)
откъсвам се; (Lack, Farbe)олющвам се,
отделям се 4. (abprallenl отскачам.
връщам се назад
Absprung <-|e)s, -sprünge> /потскача-
не ср, отскок м; (mit Fallschirm) скок м
abIspülen и плакна. изплаквам: /Се
schirr) мия
ab!stammen vi sein von jdm/etw ~ про¬
изхождам |или произлнзам| от нкг/нщ:
das Wort stammt vom Lateinischen ab
думата е ог латински (произход)
Abstammung <-> kein PI f произход м
Abstand <-(e)s, -stände> m 1. a.figlräum
lieh) разстояние cp, дистанция ж; (zeit¬
lich) интервал м; ~ halten поддържам
дистанция: mit ~ der Beste sein далеч
по-добър съм: mit - der Jüngste sein
доста по-млад съм 2. fig (Unterschied)

abstatten
14
Abstrich
различие cp, разлика ж 3. fig (innerer
~/резервираност диу von etw - nehmen
ßg дистанцирам се от нщ. имам ре¬
зерви към нш
ab statten ['ap/tatanl л geh jdm einen
Besuch ~ правя нкм посещение
ab stauben vt 1. iStaub entfernen; бърша
[или избърсвам! прах; die Möbel ~
бърша прах от [или но| мебелите
2. fig, farn /sich aneignen / забърсвам, за¬
дигам
ab stechen <irr> I. vt 1. (Rasen, Torf} из¬
важдам /като преди това съм очер¬
тал и отсякъл 12. I Schlachttier) закол-
вам II. vi /sich abheben/ (von jdm/etwi -
откроявам се (от нкг/шц|. изпъквам
тред нкг/нщ)
Abstecher <-s, -> т малка отбивка.
отскачане ср /до някакво място по
време иа пътуване}
ab stecken vt 1. /abgrenzeщ очертавам
[или маркирам] границите: etw mit
Pfählen/Pflöcken ~ очертавам |или
трасирам| нщ с колчета/жалони
2. /Kleid} набождам с карфици
abistehen <irr> vi отстоя, намирам се
ма разстояние: -de Ohren щръкнали
[или стърчащи] уши
Absteige <-, -n> / 1. fam /Stundenhotel)
евтин хотел (за кратък престой}
2. pej (schlechtes Hoteilяош. мръсен хо¬
тел
ab I steigen <irr> vi sein 1. /heruntersteigen;
слизам, спускам се; vom Fahrrad/Pferd
- слизам от колело/кон 2. stört бивам
декласиран, слизам в по-долен ред (на
класиране}
ab'Stellen vt 1. /hinstelleni свалям, сла¬
гам настрана: (Fahrzeug• оставям на
определено място 2. /abschaltenI спи¬
рам. изключвам: Wasser/Gas ~ спи¬
рам вода/газ: Radio - изключвам [или
спирам] радио 3. ßg tunterbinden,1 пре¬
махвам. отстранявам
Abstellgleis п страничен коловоз /за
спиранеi Abstellraum т килер м 'за
рядко използвани вещи;
ab stempeln vt 1. (mit Stempel versehen;
подпечатвам 2. fig /bezeichnen; харак-
repи3и рам. oriрелелям
ab sterben <irr> vi sein 1. (Pflanzen: ли¬
нея. съхна 2. Med /Glieder} вкочаняс¬
вам се. вцепенявам се
Abstieg j'apjli:k, p/:‘ap/tcgaj <-|eis, -e> m
1. iAbwänssteigenj спускане cp, слиза¬
не < p 2. fig iNiedergang} упадък м 3.
sroer вр ъщане cp в по-нисък разряд
ab stimmen I. w über etw akk - гласу¬
вам за нщ. über etw akk - lassen под¬
лагам нщ на гласуване II. vt I. ми$
настройвам 2. raixo нагласям на опре¬
делена вълна 3. (aufeinander ~) съче¬
тавам (едно с друго); (anpassenlнагаж¬
дам: etw auf jdn/etw - akk нагаждам
[или написвам] нщ към нкг/нщ; etw
mit jdm - съгласувам [или координи¬
рам! нщ с нкг: 116,1 Teppich auf die
Vorhänge - съчетавам килима със за¬
весите
Abstimmung <-, -еп>/1. (bei Wahl) гла-
схване ср. вот м: in öffentlicher/
geheimer - в откриг/таен вот, при
открито/тайно гласуване 2. /лщагаж-
дане ср, съгласуване ср; mus настрой¬
ване ср; (von Farben! съчетаване ср
Abstimmungsergebnis п резултат м
от гласуване
abstinent [apstl'nent] adj който се въз¬
държа /най-често от употреба на
алкохол)
Abstinenz [apsti'tunt$| <-> kein PI f въз¬
държание cp (най-често от употре¬
ба на алкохол/
Abstinenzler)in) <-s, -; -, -nen> m(fi pej
въздържател(ка) м/ж)
ab stoßen <irr> I. vt 1. (wegstoßen) от¬
блъсквам, отбутвам 2. (beschädigen)
очуквам, нащърбявам 3. (Fußball)
вкарвам топката от наказателното
поле в игра 4. hdi. Aktien - продавам
акции; Schulden - погасявам дългове
5.	fig (anwidern) отблъсквам II. vi naut
отделям се III. vr: sich - оттласквам
се abstoßend adj отблъскващ, про¬
тивен
ab stottern vt fam изплащам на малки
части
abstrahieren [apstra'hi:ran| cohne ge->
I. vt geh etw (aus etw) - абстрахирам
[или извличам] нщ (от нщ) II. vi geh
von etw ~ абстрахирам се от нщ. не
обръщам внимание на нщ
ab strahlen vt 1. (ausstrahlen) излъчвам;
(übertragenj предавам 2. (mit Sand) по¬
чиствам c песъкоструен апарат
abstrakt [ap'strakt] adj абстрактен
Abstraktion <-, -en> / абстракция ж
ab streifen vt 1. (entfernen) отърсвам;
(Armbanduhr) смъквам, свалям 2. (Ge¬
lände) претърсвам 3. fig /ablegen/ отър¬
сва vt ce: Vorurteile - отърсвам се от
предразсъдъци
ab streiten <irr> vt оспорвам, отричам
Abstrich <-ieis, -e> m 1. (Abzug) съкра¬
щение cp; erhebliche ~e an etw dat
machen правя големи съкращения на
нш: man muss im Leben oft -e machen
fig в живота често трябва да се тър¬
пят лишения 2. мед материал м за ла¬
бораторно изследване; (entnähme) взе¬

abstrus
15
abverlangen
мане cp на материал та лабораторно
изследване
abstrus [ap'stru:s| ad] объркан. неясен
ab:stufen vt l. (Gelände/ терасирам
2.	(Farben/ нюансирам, правя оттенъ¬
ци 3. fig (Gehälter/ степенувам (iw оп¬
ределена скала/
Abstufung <-, -en> /1. (Hangj тераси¬
ране cp 2. (von Farben] нюансиране cp,
създаване cp на оттенъци 3. fig (von
Gehältern) степенуване cp (по опреде¬
лена скала/
ab Istumpfen I. vt sein fig безучастен
|или c притъпени сетива) съм II. vt
haben 1. (Schneide) притъпявам, правя
тъп 2. fig (gefühllos machen) правя
безчувствен
Absturz <-es, -stürze> m 1. (Sturz/ па¬
дане Cp 2. INFORM СрИВ Ai
ab lstürzen vi sein I. (stürzen/ падам
2. inform сривам се
ab I stützen vt подпирам
ablsuchen vt 1. (Gelände/ претърсвам:
ich habe das ganze Haus nach der Brille
abgesucht прерових цялата къща за
очилата 2. (Tier, Menschen) преглеж¬
дам (за паразити)
absurd [ap'zurt] ad] абсурден
Absurdität (apzurdi'tEit) <-, -en> / аб¬
сурдност ж
Abszess"1* [aps'yts] <-es, -e> m, AbszeßAlt
c-szesses, -szesse> m med абсцес м,
гнойно възпаление
Abt |apt, рЛ* cpta) <-(e)s, Äbte> от игумен
м (на манастир/
Abt. abk von Abteilung отделение cp
ab (tasten vf опипвам; med палпирам,
опипвам
Abtauautomatik / устройство cp за
автоматично размразяване на хла¬
дилник
ab!tauen I. vt haben 1. (Kühlschrank) раз¬
мразявам 2. /f/sy разтопявам II. vi sein
1.	(Kühlschrank/размразява се: /See/раз-
мръзва се 2. (Eis) стопява се
Äbte pl von Abt
Abtei lap'tai] <-, -en> /абатство cp
Abteil (ap'tail o ’aptail] <-(e)s, -e> n 1.
(Eisenbahn-) купе cp 2. (abgeteilter Platz)
отделение cp, част ж
ablteilen vt 1. (aufteilenI разделям
2.	(durch Zwischenwände) отделям
Abteilung |ap'tailor)| <-, -en> / отделе¬
ние cp, отдел м; арм сектор м Abtei¬
lungsleiter) in) m(f) fidi началник м,
началннчка ж на отделение: adm на¬
чалник м. началннчка ж на отдел
abitippen vtfam преписвам на пишеща
машина
Äbtissin Itp'Lism] <-, -nen> /игумонка
ж (на манастир)
ab:töten vt (Bakterien! убивам, унищо¬
жавам: (Nerv)умъртвявам: t Gefühl/при-
тъпявам
ab tragen <irr> vt 1. /Schutt/ вдигам,
откарвам: (Gelände/ смъквам, израв¬
нявам 2. (Bauwerk/ събарям 3. geh
(Speisen/ раздигам 4. geh /Schuld/ изп¬
лащам. погасявам 5. (Kleidung/ износ¬
вам
abträglich ('aptr£:kli<;] ad] geh (schädlich1
вреден, във вреда: etw ist jdm/etw dat
- нщ е вредно за нкг/нщ
Abtransport <-(e)s, -e> m 1. (vonMaterial)
откарване cp 2. (von Gefangenen,
TruppenI извозване cp
ab'transportieren <ohne ge-> vt 1. /Ma
terial) откарвам 2. (Gefangene, Truppeni
извозвам
abitreiben <irr> I. vt haben l. naut, aero
отклонявам от посоката, отнасям
2.	мен предизвиквам помятане [или
аборт| II. vi sein 1. naut, aero отклоня¬
вам се от посоката, отнасям се 2. мер
абортирам
Abtreibung <-, -еп> / аборт м Abtrei-
bungsbefürworter(in) m(f) привърже¬
ник м. привърженичка ж на аборти¬
те Abtreibungsgegner)in) m(f)против¬
ник м, протпвничка ж на абортите
Abtreibungspille / хапче ср за пре¬
дизвикване на аборт
abltrennen vt 1. (loslösen) откъсвам
2. (trennen) отделям; (Körperteil) откъс¬
вам 3. /Angenähtes) отпарям
abItreten <irr> I. vt haben 1. (überlassen)
(jdm) etw ~ отстъпвам (нкм) нщ
2. (abnutzenj изтърквам, изтривам:
(Schuhe) износвам II. vi sein 1. (von Amt)
оттеглям се. напускам 2. tfieat напус¬
кам сцената
Abtreter <-s, -> от изтривалка ж
Abtretung <-, -en> / предоставяне cp,
отстъпване cp
abltrocknen vt (mit Tuch) изсушавам.
подсушавам: (Geschirr) избърсвам
abltropfen vi sein капя. отцеждам се
abtrünnig l'aptnrni^l adj неверен, от¬
цепнически: - werden ree. pol цепя се.
отцепвам се
abitun <irr> vT 1. fam lablegen) свалям,
смъквам 2. (beiseite schieben) отстра¬
нявам, отхвърлям; den Einwand - от¬
хвърлям възражението; jdn arrogant
~ отнасям [или държа) се с нкг аро¬
гантно: damit ist es nicht abgetan c
това нещата не са приключени
abItupfen vt попивам /с кърпа, памук)
ab [verlangen \t jdm etw - изисквам
ищ от нкг

abwägen
16
abwerten
ab wägen j'apvtigan] <irr> \t преценя¬
вам. претеглям: zwei Dinge gegenein¬
ander ~ преценявам две неща, като
ги сравнявам
ab wählen vt I. : Politiker) ревизирам
избор 2. sch (Fach/ отказвам се от из¬
учаването на учебен предмет
ab wälzen !/г отъркал вам. овалвам: die
Arbeit auf jdn - стоварвам |или прех¬
върлям) работата на друг: die Schuld
auf jdn - прехвърлям вината на друг
ab wandeln vt изменям, променям
ab . wandern vi sein премествам се. прех¬
върлям се: die ersten Zuschauer wan-
derten bereits ab първите зрители
вече си тръгнаха
Abwärme <-> kein PI f пън отпадъчна
|пян неизползвана| топлина
Abwart |'apvart| <-(eis, -e> m CH iHaus
meisterj пор тиер м. домоуправител м
abi warten vt, к/изчаквам: den richtigen
Augenblick - изчаквам удобен мо¬
мент; das bleibt noch abzuwarten ще
видим как ще се развият нещата
Abwärtin |‘apvtrtin| <-, -nen> f CH (Haus
meistern} портиерка мс, домоуправи¬
тел ка ж
abwärts |'apvT.ry| adv надолу: -fahren/
gehen слизам |или спускам се| надо¬
лу; mit ihm geht’s ~ здравето му се
влошава Abwärtstrend т тенденция
ме на спад
Abwasch' |'apvaj| <-(e)s> kein PI in (Ge¬
schirr} съдове ми за миене; (Handlungl
миене cp на съдове
Abwasch2 <-, -en> f A (Spülbecken} мив¬
ка ж
abwaschbar adj конто може да се мие
ab I waschen <irr> vt (mit Wasser reinigen;
измивам, отмивам: /Geschirr} мия. из¬
мивам
Abwaschwasser n вода ж. в която е
разтворен препарат за миене на съ¬
дове
Abwasser <-s, -wässer> п отпадъчни
|или каналии] води Abwasseraufbe¬
reitung <-, -еп>/обработване ср на
отпадъчни води Abwasserentsorg¬
ung /отвеждане ср на отпадъчни води
Abwasserkanal c-ie.is, -näle> т канал
м за отпадъчни води Abwasserrei¬
nigung/ пречистване ср на отпадъч¬
ни води
ab wechseln I. vi сменям се II. vr: sich
- редувам се. сменявам се: sich mit
jdm beim Autofahren - isich ablösen) ре¬
дувам се c нкг при карането на кола
abwechselnd I. adj редуващ се II. adv
на смени, с редуване; - reden говоря,
редувайки се
Abwechslung <-, -en>/1. (Wechsel)смя¬
на ж. редуване ср 2. (Mannigfaltigkeit)
разнообразие ср; zur ~ за разнообра¬
зие; - in etw akk bringen внасям раз¬
нообразие в нщ: in diesem Dorf gibt es
wenig - в това село има малко раз¬
влечения abwechslungsreich adj раз¬
нообразен
Abwege |'apve:ga| mpl auf ~ geraten от¬
клонявам се от правия път
abwegig ('apve:gi<;j adj 1. /unsinnig) аб¬
сурден. безсмислен: ein -er Verdacht
абсурдно \или необосновано! подоз¬
рение 2. !merkwürdigI странен
Abwehr l'apveie] <-> kein Plf\. (allg) mil
отбрана ма stört защита мс, отбрана
2.	/Widerstand; отпор м. съпротива ж
3.	/Ablehnungу отказ м 4. (Spionage-)
контрашнионаж м
ab wehren vt 1. (Schlag, Stoß, Angriff) от¬
бивам. отбл ъсквам 2. (Gefahr!предот¬
вратявам 3. /Besuchet1 не допускам;
Fliegen von jdm - пазя нкг от мухи
Abwehrkräfte <-> fpl mt.it съпротиви¬
телни сили Abwehrspieler(in) m(f)
spoRi защита ж, защитник м, защит-
ничка мс
abi weichen <irr> vi sein 1. a. //haut, aero
отклонявам се; vom Kurs - отклоня¬
вам се от курса; vom Thema - fig от¬
клонявам се от темата 2. (sich unter¬
scheiden} (in etw dar) von jdm/etw -
различавам се от нкг/шц (по нщ)
abweichend adj отклоняващ се; ~е
Meinungen различни мнения
Abweichung <-, -еп>/1. а. fig naht, шю
отклонение ср 2. (Unregelmäßigkeit) из¬
ключение ср
ab weisen <irr> vt 1. (zurückweisen} от¬
блъсквам. отбивам: jijr отхвърлям
2.!Gesuch, Forderungen}отхвърлям, от¬
казвам 3. (Bewerber) отхвърлям; (Besu¬
cher; не приемам: (Bettler) отпращам,
пропъждам abweisend atf/нелюбезен.
недружелюбен
abwendbar adj предотвратим
ab:wenden <irr> I. vt 1. (Gesicht, Blick)
отвръщам 2. (Hieb, Schlag} отклонявам,
отбивам 3. (Unheil) предотвратявам
II. vr sich (von jdm/etw) - отвръщам
се (от нкг/нщ)
ab werben <irr> vt примамвам (чужди
клиенти, работници)
ab werfen <irr> vt 1. /Reiterj хвърлям
2.	'Bomben, Flugblätter/ хвърлям, пус¬
кам (от високо/ 3. (Spielkarrenj чистя
4.	(Blätter, Nadeln/ чистя се от S. н;ъ
нося печалба
abi werten vt 1. ни девалвирам. нама¬
лявам куреа/стойността 2. fig припи-

abwertend
17
Achselzucken
зявам. обезценявам abwertend ad)
принизяващ, унизителен
Abwertung <-, -en>/l. iin девалвация
ж, намаляване ср на курса/стойност-
та 2. fig принизявано ср, обезценява¬
не ср
abwesend |'apve:zant] ad) 1. (nicht anwe¬
send) неприсъстващ, отсъстващ 2. fig
(geistes-) отнесен, завеян Abwesende
<ein -r, -n, -n> mf отсъстващ!а) м(ж)
Abwesenheit <-, rar-en>/l. (körperlich)
отсъствие cp 2. fig (geistig) отнесеност
ж
abI wickeln vt 1. (Wolle, Garn) развивам,
размотавам; (Verband) махам 2. fig
(durchführen) провеждам; (Vertrag, Ge¬
schäft) изпълнявам 3. (liquidierenI из¬
вършвам ликвидация (на дружество,
кооперация); einen Schaden - ликви¬
дирам щета
Abwicklung <-, -en> /1. (Erfüllung) из¬
пълнение cp 2. (Liquidation) ликвида¬
ция ж (на дружество, кооперация);
(Schaden) ликвидиране ср
abIwiegen <irr> vt претеглям, отмер¬
вам
ab Iwischen vt 1. (reinigen) избърсвам;
den Staub von etw - бърша праха от
[или по| нщ 2. (entfernen) изтривам; etw
(von etw) ~ махам нщ (от нщ); sich dat
die Stirn/die TVänen ~ изтривам си [или
избърсвам си[ челото/сълзите
Abwurf <-(e)s, -würfe> т 1. aero пуска¬
не ср, хвърляне ср 2. sport връщане
ср на топката в полето за игра (от
вратаря)
ab I würgen vrden Motor - задавям дви¬
гател; ein Gespräch ~ задушавам раз¬
говор
ab I zahlen vt изплащам
ablzählen vt отброявам, преброявам;
an den Fingern - преброявам нщ на
пръсти; das kannst du dir doch an fünf
Fingern ~ fam можеш да го преброиш
на пръстите на едната си ръка
Abzahlung <-, -er» /1. (Tilgung) изпла¬
щане ср, разплащане ср 2. (Raten¬
zahlung) изплащане на вноски; etw auf
~ kaufen купувам нщ на изплащане
Abzählvers т броилка ж, стихче ср, с
което децата определят кон ще за¬
почне играта (напр. Лла-бала-ница...)
Abzeichen <-s, -> п значка ж, ембле¬
ма ж
ab I zeichnen I. vt 1. (abmalen) нарису¬
вам, ирермеувам; (kopieren) прекопнр-
вам; etw (von jdm/etw) ~ копирам нщ
(от нкг/нщ) 2. (signieren) подписвам II.
vr: sich - 1. (sich abheben) откроявам
се. изпъквам 2. (erkennbarwerden)очер¬
тавам се
Abziehbild п наденка ж
ab ziehen <irr> I. vt haben 1. tabnehrneni
махам; das Bett ~ сменям чаршафите
2.	(ziehend entfernen! издърпвам: den
Schlüssel - изваждам ключа; einen
Ring vom Finger ~ свалям пръстен от
пръста 3. (von der Schale befreien) обел¬
вам 4. (abrechnen) приспадам: (subtra
hieren) изваждам; 20 von 100 - изваж¬
дам 20 от 100 5. ми die Truppen von
einem Ort - изтеглям войските от
определено място 6. foto, typ копирам,
отпечатвам 7. (Tier)одирам 8. (Messer)
наточвам II. visein 1. (Rauch) разнасям
се: (Gewitter) преминавам 2. (Truppen)
изтеглям се 3. fam (Weggehen1 отивам
си
ablzielen w'auf etw akk ~ целя [или на¬
сочен съм към] нщ
Abzug <-(e)s, -züge> т 1. sing ми. изтег¬
ляне ср 2. sing (von Rauch) разнасяне
ср; (von Gas) изтичане ср 3. hdl удръж¬
ка ж; nach ~ der Kosten след приспа¬
дане на разходите 4. pl (Abgaben) уд¬
ръжки ми; die Abzüge vom Lohn уд¬
ръжки от заплата 5. foto копне ср; typ
отпечатък м 6. (-svorrichtung) венти¬
лационен канал, комин м 7. (Gewehr-)
СПуСЪК Af
abzüglich ['aptsy:klig[ ргр +gen без: - der
Kosten при приспадане на разходите
Abzugshaube /абсорбатор м
abIzweigen I. visein разклонявам се,
отклонявам се II. vt haben fig, fam за¬
делям
Abzweigung <-, -er» / разклонение
cp, отклонение cp
Accessoires [aks£so'a;p| npl аксесоари
M MH
ach (ax) interj 1. (Klage) ax!, ox! 2. dir
staunen, Bedauern) o!, я (виж ти)!:	Sie
sind das! значи. Вие сте били!: ~ nein!
(Ablehnung! я стига!: (Erstaunen) я гле¬
дай ти!: ~ so! така значи!: - was!, ~
wo! ами!, я стига!
Achat [a'xa:t| <-(e|s, -е> т min ахат м
Achillesferse (a'xiltsfsrza] <-, -г» / ахи¬
лесова пета. уязвимо [или слабо]
място
Achse l'aksa] <-, -п> / ос ж; sich um die
eigene - drehen въртя се около соб¬
ствената си ос: auf - sein fam на път
съм (служебно)
Achsel l'aksal] <-, -п>/1. (Schultert рамо
ср; die [о mit den| ~n zucken вдигам
рамене 2. (-höhle! подмишница ж
Achselhöhle / anat подмишница ж
Achselzucken <-s> kein Pl n повдига¬
не cp на раменете

Achslager
18
achttägig
Achslager n üxh осов лагер Achslast
<-, -en> / .i..и натоварване cp |it.w
налягане cp\ па оста
acht jaxtj пит осем: die ersten/letzten/
nächsten - иървпте/последните/след-
ващите осем: zu -en \o по осем: mit
~ Jahreni на осем години: sie ist -
ijahrei тя е на осем години [или осем-
годишна|: es ist - Uhr часът е осем:
fünf Minuten) vor/nach - lUhn осем
без/и пет; - Uhr - осем часа и осем
минути: halb - 730 ч : um/gegen - в/
около осем: alle - Tage иа всеки осем
депа: heute/Montag in ~ Tagen осем
дена от днес/нонеделник: vor - Tagen
преди осем дена: in - Tagen след осем
дена inpeOanomtptj; nach ~ Tagen след
осем дена /вече изминали /; Ies stehtl
~ zu fünf (8:5) Iрезултатът е) осем на
пе т (8:5): ~ mal drei sind gleich 24 осем
но три прави |или е| 24: das kostet -
Euro това струва осем евро
Acht' |axt| <-, -en> / (Zahl, Buslinie eia
осмица ж
Acht"”2 <-> kein PI f 1. /AufmerksamkeitI
внимание cp; auf jdn/etw akk - geben
обр ъщам внимание па нкг/нщ: gib -,
dass du nicht fällst! внимавай да не
паднеш!; außer - lassen не обр ъщам
внимание: sich vor jdm/etw dat in -
nehmen пазя се от икг/ищ2. hist iBannJ
изключване cp, отлъчване cp
Acht-, acht- /in Zusammensetzungenj
осем-, ocMo-
achtbändig adj осемтомен
achtbar adj уважаван, достопочтен
achte s. achtel r, s)
Achte <ein -r, -n, -n> mf 1. iPerson! der/
die/das - осмият/осмата/осмото: du
bist jetzt der -, der fragt ти си осмият,
конто пита: ~r werden ставам осми:
als -r durch Ziel gehen финиширам
осми: jeder - всеки осми по ред 2. ibei
Datumsangabej der - осми: am -n ides
Monatsi на осмо число |от месеца), на
осми (този месещ 3. iNamenszusatz/Karl
der - | о geschrieben Karl VIII.| Карл
Осми. Карл VIII
Achteck n осмоъгълник .« achteckig
adj осмоъгълен
achteinhalb пит осем и половина
achtel i axtaJj <inv> adj осми: ein - Liter
една осма от литъра: drei - Liter гри
осми от литъра
Achtel i’axtalj • ■-s, -> п една осма: drei
- des Weges три осми от п ътя Achtel¬
finale -s, п осминафинал .и Achtel¬
liter т осминка ж литър
achteln л 1. (in acht leite teilenj разде¬
лям на осем части 2. /durch Acht teilen!
деля на осем
Achtelnote/.Mus осминка нота
achten |'axtan| I. и auf jdn/etw akk -
/Aufmerksamkeit schenken/обръщам вни¬
мание иа нкг/нщ: iaufpassen/внимавам
|или грижа се| за нкг/нщ; darauf
dass ... внимавам за това да ... II. vt
I.	/5с/?аг.?ел/почитам, уважавам 2. (res¬
pektieren/ респектирам, зачитам
ächten |'£<;tan] vt 1. hist обявявам вън от
законите 2. fig (ausstoßeп/ изключвам
achtens ['axtans| adv осмо, ма осмо мяс¬
то
achter s. achtel r, s)
Achter <-s, -> m sport осморка ж
Achterbahn / влакче cp в лунапарк
achtel r, s) adj ia. bei Datumsangaben)осми:
heute ist der Achte днес е осми; am ~n
Januar на осми януари: jeden ~ Tag
всеки осми ден; im ~n Stock на осмия
етаж: an ~r Stelle (на) осмо (място);
die - Klasse осми клас
achtfach, 8fach I. adj осемкратен; in
-er Ausfertigung в осем екземпляра
II.	adv осем пъти
achtlgebenAlt vis. Acht2
achthundert |'axt'hundet| пит осемсто¬
тин
achthundertstefr, s) <зф'осемстотния(т)
achtjährig, 8-jährigRR |“axtj£:ri<^| adj (acht
Jahre alt/dauernd) осемгодишен Acht¬
jährige, 8-jährigeRR <ein -r, -n, -n> mf
осемгодишен м, осемгодишна ж
achtkantig adj c осем р ъба ►jdn - hi¬
nauswerfen \o rausschmeißenj Jam из¬
хвърлям нкг на улицата, уволнявам
нкг
achtlos I. adj (unaufmerksamj небрежен,
невнимателен; (gleichgültig! равноду¬
шен II. adv небрежно Achtlosigkeit
<-> kein PI f (Unaufmerksamkeit! иевни-
мателност ж; (Gleichgültigkeit) равноду¬
шие cp
achtmal, 8-та1™ adv осем пъти; - so
vielfe) осем пъти повече; - täglich
осем пъти на ден; ich war schon - in
Madrid вече осем пъти съм бил в
Мадрид achtmalig, в-щанд™ adj кой¬
то става за осми път; nach -er Wie¬
derholung konnte er öffnen след осем
опита той можа да отвори achtmo¬
natig adj осеммесечен
achtsam adj geh 1. (aufmerksam! внима¬
телен. бдителен 2. (sorgfältig!грижлив,
предпазлив Achtsamkeit <-> kein PI f
бдителност ж. предпазливост ж
achtstellig .^//осемцифрен achtstöckig
adj осеметажеи Achtstundentag
|axt‘/tundönia:k| rn осемчасов работен
ден achtstündig adj осемчасов acht¬

achttausend
19
adjektivisch
tägig |'axttt:gi<;J adj осемдиевен
achttausend ['axt'tauzant] пит осем хи¬
ляди Achttausender <-s, -> m (Gipfel!
осемхилядник.«
achtteilig, 8-teiligRR adj (Ausgabe, Serie,
Sendungj осемсерисн; !Service/ от осем
части
Achtuhrzug m влак м (който тръгва|
в осем часа
Achtundsechziger(in) <-s, -; -nen>
m(Jj представител(ка) м(ж) на бунтар-
ското поколение през 1968 г.
Achtung faxtuq) <-> kein PI f 1. (Hoch¬
schätzung) почит ж; (Respekt) респект
м, уважение cp; vor jdm/etw dat -
haben изпитвам уважение към нкг/
нщ; sich dat ~ verschaffen постигам
уважение: jdm seine - entgegenbringen
показвам уважението си към нкг; alle
моите поздравления! 2. ~! (Auf¬
merksamkeit) внимание!; ми стой!, мир¬
но!; fertig, los! внимание, готови,
старт!; ~ Stufe! внимавай, стъпало!
Ächtung |'£<;tur)| <-, -еп> / забрана ж.
бойкот м
achtzehn пит осемнайсет, осемнаде¬
сет; ab - frei(gegeben) sein film забра¬
нен до осемнайсет години; ~ Uhr осем¬
найсет часът; s. а. acht
Achtzehntel <-s, -> п една осемнайс-
та: s. а Achtel; achtzehnte^, s) adj
осемнайсти, осемнадесети; s. а.
achte(r, s|
achtzig |'axtsi<;| пит осемдесет: mit -
(km/h) fahren карам c осемдесет (км/
ч): mit - (Jahren) на осемдесет годи¬
ни; er ist über - той е над осемдесет;
im Jahre ~ (vor/nach Christi Geburt)
през осемдесета година (преди/след
Христа): in den Achtzigerjahren през
осемдесетте години: etwa - около
осемдесет: etwa ~ sein към осемдесет¬
те съм ►auf ~ sein/kommen/<зл?напу-
шил съм се/напушвам се Achtziger(in)
<-s, -; -, -nen> m(ß осемдесетгодишен
мъж. осемдесетгодишна жена acht¬
zigjährig, 80-jährigRR adj (achtzig Jahre
alt/dauernd) осемдесетгодишен Acht¬
zigjährige, 80-jährigeRR <ein -r, -n, -n>
mf осемдесетгодишен м, осемдесет-
годпшна ж achtzigste s. achtzigste^,
s); Achtzigstel <-s, -> n една осемде¬
сета; s. a. Achtel; achtzigste^, s) adj
осемдесети: s. a. achte)r, s)
ächzen |'£<;Узп) vi 1. tMensch) охкам: vor
Schmerzen [dat] ~ стена от болка 2. fig
скърцам
Acker l'akp, pi: ’tke) <-s( Äcker> m нива
ж Ackerbau m земеделие cp: - treiben
занимавам се със земеделие Acker¬
land n земеделска земя
ackern vi farn трепя се
Acryl |a‘kry:!j <-s> kein Pt n .ч! v. акрил м
Action ('aek/anl <-> kein Pt/динамиз-ьм
м, изпълнено c напрежение действие
Actionfilm m екшънфилм м. екпгьн
м
а. D. [a;'de:j abk von außer Dienst в ос¬
тавка. от запаса
А. D. abk von Anno Domini в лято гос-
подне
ad absurdum |at ap'zurdumj adv etw -
führen посочвам абсурдността на нщ
ADAC |a:de:?a:'tse:| <-(sl> kein Pt m abk
von Allgemeiner Deutscher Automobil¬
Club Общ германски автомобилен
клуб (действа като служба за път¬
на помощ, моторни спортове и ту¬
ризъм)
Adamsapfel тадамова ябълка Adams¬
kostüm п im - scherz, fam както майка
го е родила, гол
Adapter |a'dapte] <-s, -> т inform адап-
тор м
adaptieren vt 1. /anpassen) адаптирам,
приспособявам 2. А (herrichten) обза¬
веждам, уреждам
adäquat |adt'kva:t] adj адекватен
addieren [a'dkran] cohne ge-> vt съби¬
рам
Addition |adi'tsio:n| <-, -en> /събиране
cp
Ade |a'de:| interj siidd чао
Adel |'a:d3l| <-s> kein Pt m (Klasse! бла-
городническо съсловие, аристокра¬
ция ж; (Familie) благородничсски род:
(Herkunft) благородническо потекло:
(Titel) благородник м; von - sein бла¬
городник съм: - verpflichtet титлата
задължава
ad(e)lig ad/благороднически. аристок¬
ратичен Ad(e)lige <ein -r, -n, -n> mf
благородник M, благородничка ж
adeln кгдавам благородническа титла
Adelstitel <-s, -> m благородническа
титла
Ader |'a:de[ <-, -n> / 1. (Blutgefäß! арте¬
рия ж 2. (Veranlagung! жилка ж, склон¬
ност ж; eine poetische ~ haben имам
поетическа заложба 3. (in Holz, Gestein)
жила ж: вот жилка
AderlassRR |'a:delas, pl: 'ardeksa] <-es,
Aderlässe> m, Aderlaß*" c-lasses, -läs-
se> m ми) кръвопускане cp
ADFC <-> m abk von Allgemeiner Deut¬
scher Fahrrad-Club Общ германски ко¬
лоездачен клуб
Adjektiv ['atjfktiif, pl: 'atjrktkvaj <-s, -e> n
прилагателно Iиме1
adjektivisch j'atjektirvij o atjek'tiivij) adj ка-

Adler	20
го прила] агелно
Adler |'a:dlej <-s, -> m /.<><> орел м Adler¬
auge n fig орлов поглед Adlerhorst m
орлово гнездо Adlernase /орлов нос
adlig adj s. ad(e|lig
Administration !atministra'tsio:n| <-, -en>
/1. (Verwaltung! администрация ж; die
Reagan— администрацията \или пра¬
вителството] на Рейгън 2. CH (einer
Firma! администрация, управление ср
administrativ |atmmistra‘ti:f] ad/админис¬
тративен
Admiral |atmi’ra:l, pl: atmi'raila o atmi'r£:ls|
<-s, -e o -räle> m адмирал м
Admiralität [atmirali'tsrt] <-, -en> /адми-
ралтейство cp
ADN |a:de:?£n| abk von Allgemeiner Deu¬
tscher Nachrichtendienst Германска
осведомителна агенция hui ГДР)
adoptieren |adDp'ti:ran| cohne ge-> vt
осиновявам
Adoption |adDp'tsio:n| <-, -en> / осино¬
вяване cp
Adoptiveltern р/оепновители мн Adop¬
tivkind <-(e)s, -er> n осиновено дете
Adr. abk von Adresse адрес м
Adrenalin |adrena’li:n| <-s> kein Pl n mp.d
адреналин.и Adrenalinspiegel <-s, ->
WMi.n ниво cp на адреналина Adrena¬
linstoß <-sses, -stöße> m mfd адрена-
линов удар [или шок|
Adressatjinl |adrt'sa:t| <-en, -en; -, -nen>
m/ft получател)ка) м(ж), адресат м
Adressbuch’“’ п, Adreßbuch*1' п (privat)
бележник м с адреси; (Verzeichnis) ад¬
ресен указател
Adresse (a'dr£sa| <-, -n> / 1. (Anschrift)
адрес м; an die falsche - geraten fam
не попадам, на когото трябва 2. infoem
INummer einer Speicherzelle) адрес
adressieren (adre'siiran] <ohne ge-> vt
адресирам
adrett ja'drrt] ad) спретнат, чистичък
Adria |'a:dria] / ceoo Адриатика ж
adriatisch ]adri‘a:ti/] adj адриатически;
Adriatisches Meer Адриатическо море
A-Dur <-> kein Pl n .w.;? ла cp мажор
Advent iat'vEnt] <-ie)s, -e> m четирите
седмици преди Коледа Adventska¬
lender т детски календар с 24 про¬
зорчета. които се отварят всеки
оеп по едно до Коледа Adventskranz
т предколеден елхов венец с 4 свещи
ш четирите недели до Коледа
Adverb iat'vf.rp, pl; atVirbianl <-s, Adver¬
bien - n наречие cp
adverbial jdtvrr’bia.'lj aoj адвербиален.
кат наречие
Advokat (atvo’kaitj <-en, -en> m bes CH
адвокат .«
Agent
Advokaturbureau <-s, -s> n CH адво¬
катска кантора
Aerobic |Ea'nbik| <-> kein Pl n аеробика
ж
Aerodynamik (aerody'na:mik| / pmys ае¬
родинамика ж
Affäre ja'fEiraJ <-, -n>/l. (Angelegenheit)
афера ж. скандал м; sich aus der ~
ziehen успявам да се измъкна [или
отърва] от скандала 2. (Liebschaft)афе¬
ра . любовна интрига
Affe l'afa] <-n, -n> m 1. zoo маймуна ж
2. pej,fam глупак м; du alter ~! pej, fam
стари глупако!; du eingebildeter - ! Pej,
fam префърцунен глупак!; einen ~n
(sitzen) haben fig, farg натряскал съм
се
Affekt |a'f£kt| <-(e)s, -e> m афект м,
възбуда ж; im - handeln iur действам
афектирано [или в състояние на
афект|
affektiert |af£k'ti:et| adj предвзет, изку¬
ствен
affengeil adj fam страшен, страхотен
Affenliebe/сляпа |или безразсъдна]
любов Affentempo п fam in (о mit]
einem - с лудешка скорост [или лу¬
дешко темпо] Affenzahn т jarg s.
Affentempo
affig adj fam (eitel) суетен; (affektiert) пред¬
взет. изкуствен
Afghane [af‘ga:na| <-n, -n> m, Afghanin
[af'ga:nin] <-, -nen>/1. (Mensch)афгани¬
станец .vf, афганистанка ж2. zoo (Hund)
афганска хрътка
afghanisch adj афганистански
Afghanistan |af'ga:nista:n| n ceoo Афга¬
нистан .vt; in - в Афганистан
Afrika l'aifrika] n gf.og Африка ж
Afrikaner(in) [afri’ka:ne| <-s, -; -, -nen>
m(f) африканец м, африканка ж
afrikanisch adj африкански
afroamerikanisch1”* ай/афроамерикан-
СКИ
AfrolookM [’a(:jfrolukj m африканска
прическа (ситно накъдрена коса,
стърчаща на всички страни)
After ('aftel <-s, -> т an ат анус м
Aftershave [arfte'/eif] <-|s|, -s> n, After¬
shave-Lotion <-, -s> / Aftershave-
lotionRR <-, -s> /афтършейф м, ло¬
сион м [или одеколон м'\ за след бръс¬
нене
AG [a:'ge:j <-, -s> /1. abk von Aktienge¬
sellschaft АД 2. abk von Arbeitsgemein¬
schaft, Arbeitsgruppe работна група
Ägäis It'gensj /• Егейско море
Agent|ini |a'g£nt| -"-en, -en; -nen> nnf!
1.	pol шпионин M. шпионка .w, |таен)
агент2. пгл търговски посредник [или

Agentur
21
akademisch
представител)
Agentur |ag£n’tu:e, ^/.-agtn'Ujiran) <-, -en>
/ представителство cp, агенция ж
Ägglomerat <-(e)s, -e> n <:;loi агломс-
рат м
Agglomeration |aglomera'tsio:n] <-, -en>
fl. geh (Anhäufung} натрупване cp, аг¬
ломерация ж 2. CH lBallungsraum/ об¬
ласт ж c висока концентрация на
хора/промишлени обекти
Aggregat |agre'ga:t] <-(e)s, -e> n агре¬
гат M
Aggression (agr£'sio:n] <-, -en> / агре¬
сия ж, нападение cp
aggressiv |agre'si:f| adj агресивен, напа¬
дателен
Aggressivität [agresivi'tEit] <-, -en>/аг¬
ресивност ж, нападателност ж
Aggressor |a'gr£so:e, pl: agre'soiran] <-s,
-en> m Jur, pol агресор м, нападател м
agieren [a'gi:ran| <ohne ge-> vi 1. (handeln)
действам 2. thgat играя
agil |a'gi:l) adj подвижен, пъргав; (ge¬
schickt) сръчен
Agitation [agita'tsioin) <-, -en> / pol аги¬
тация ж
Agitator(in) [agi'ta:to:e, pl: agita'to-.ran]
<-s, -en; -nen> m(fl pol агитатор(ка)
м(ж)
agitatorisch [agita'toinj] adj агитаторс-
ки
Agnostiker(in) <-s, -; -nen> Л7//агно-
стик M, агностичка ж
Agonie [ago'ni:, pl: ago'ni:an| <-, -n> /
агония ж
Agrarfonds [a'graiefä:] <-, -> m земедел¬
ски фонд Agrarmarkt [a'graiemarkt, pl:
a'gra:em£rkta| <-(e)s, Agrarmärkte> m
земеделски \или селскостопански]
пазар Agrarminister(in) miß минис-
тър(ка) м(ж) на земеделието Agrar¬
politik / селскостопанска политика
Agrarreform / селскостопанска \илн
аграрна] реформа Agrarstaat т зе¬
меделска държава Agrarwirtschaft
<-> kein Pl f селскостопанска иконо¬
мика
Ägypten lE'gyptan] n clog Египет м; in -
в Египет
Ägypter(in) <-s, -; -, -nen> m(f) египтя¬
нин M, египтянка ж
ägyptisch adj египетски
ah [a:] interj ах!, така значи!
Ah abk von Amperestunde амперчас м
äh (&:] interj 1. (Ausruf des Ekels!ох!, ужас!
2. (bei Sprechpausen) a-a
aha (a'haf:)] interj axa\, добре! Aha-Erleb¬
nis n i’sygh откритие cp, изненада ж
ahd. abk von althochdeutsch старовисо-
консмскп
ahnden |'a;ndan| vt I. (bestrafen) наказ¬
вам, санкционирам 2. all /ahnen/ пред¬
чувствам
ähneln |'£;naln| wjdm - приличам на нк;
ahnen |‘а:пзп] vt 1. /Vorgefühl habeni пред¬
чувствам, предусещам: etw ~ пред¬
чувствам нщ (лошо); das konnte ich
nicht - това не можех и да го подо¬
зирам 2. (vermuten)предугаждам, пред¬
виждам: der Himbeergeschmack war
nur zu - можехме само да се досетим
за вкуса на малини: nichts ahnend
нищо неподозиращ
Ahnen mpl прадеди мн Ahnenfor¬
schung <-> kein Pl f проучване cp на
родословието Ahnentafel / родослов¬
но дърво
ähnlich |’£:nli<;] adj 1. (teilweise übereinstim¬
mend) подобен, сходен: - wie ... по¬
добно на ... 2. (gleichartig) аналогичен
3.	(ähnelnd) който прилича на нкг/нщ;
jdm ~ sehen приличам на нкг/нщ; das
sieht dir -! fam това може да се очак¬
ва от теб! Ähnlichkeit <-, -еп> /
прилика ж, сходство cp; mit jdm ~
haben имам прилика с нкг
Ahnung <-, -еп>/1. (Vorgefühl) пред¬
чувствие ср 2. (Vorstellung) представа
ж; (ich habe) keine ~! нямам предста¬
ва!; keine (blasse) \о nicht die geringste]
~ haben fam нямам ни най-малка пред¬
става; hast du (aber) eine -! iron, fam и
ти толкова знаеш! ahnungslos I. adj
нищо не подозиращ II. adv без да
подозира, изненадващо
Ahorn [‘aihDrn] <-s, -е> т вот клен м
Ähre |'£:га] <-, -п> / вот (житен) клас
Aids |£idz| <-> kein Pl n mgd abk von
Acquired Immune Deficiency Syndrome
СПИН (Синдром на придобита имун¬
на недостатъчност) Aidshilfe <-, -п>
/1. Med помощ ж за болни от СПИН
2.	(Organisation) организация, подпо¬
магаща болните от СПИН aidsin-
fiziert adj Mio заразен със СПИН Aids-
test <-(_e)s, -e o-s> mтест м за СПИН
Aids- Übertragung <-, -еп> / заразя¬
ване cp със СПИН Aidsvirus <-,
-viren> n вирус м. който причинява
СПИН '
Airbag ]'£:eb£k] <-s, -s> m m въздушна
възглавница, еърбег м
Airbus ['£:ebus| m еърбъс м
Akademie (akade'mi:, pl: akade'miian] <-,
-n> / академия ж
Akademiker(in) jaka'de:mike| <-s, -; -,
-nen> m(f) който има виеше образова¬
ние
akademisch <за(/академичен. академи¬
чески

Akazie
22
Akzent
Akazie |а'ка:уза| <-, -п>/вот акация ж
akklimatisieren [aklimati’zi:ran| <ohne
ge-> vn sich - аклиматизирам се
Akkord |a'lort, pl: a'lordaj <-(e)s, -e> m
1.	mos акорд м, съзвучие cp 2. l-arbeiti
акорд, работа ж на парче; im ~
arbeiten работя на акорд Akkord¬
arbeit / акорд .и, работа ж на парче
Akkordarbeiten in* miß работник м.
работничка ж на акорд
Akkordeon [a'k:>rde:>n| <-s, -s> n акор¬
деон м
Akkreditiv <-s, -e> n wütisch акредитив
.и, кредитно писмо
Akku j'aku| <-s, -s> m, Akkumulator
|akumu'la:to:e, p/;akumula4o:ran] <-s, -en>
rn тгт:н, 1МЯЖИ акумулатор м
akkurat |aku'ra:t| adj акуратен
Akkusativ |’akuzati:f, pl: 'akuzatkvaj <-s,
•e> m UNO иинителен падеж, акузатив
м
Akne |‘a:kna| -n> /мш акне cp
akribisch |a'kri:bij| adj geh изключител¬
но точен |или прецизем|
Akrobatlinl |akro‘ba:tj <-en, -en; -, -nen>
miß акробат(ка) м/ж1
Akrobatik (akro'ba:tik| <-> kein Pl f акро-
батика ж
akrobatisch adj акробатически
Akt |akt| <-(e)s, -e> m 1. (Handlung) акт
M, дело cp; (Zeremonie/тържествен акт
2.	пдAi акт. действие cp; lim Zirkus,/
представление ср 3. ihr производство
ср, процедура ж 4. (Geschlechts-) по¬
лов акт 5. KUNST голо тяло
Akte ['akta| <-, -п>/документ м, досие
ср; zu den ~n legen слагам към дело;
а. hg смятам нщ за приключено: Ein¬
heitliche Europäische - fu Единна ев¬
ропейска наредба Aktenkoffer <-s, ->
m 1. (Tasche/ дипломатическо куфар¬
че 2. inform /Eigenschaft von Windows 95/
иконкшпа ...Ny Briefcase“ aktenkundig
adj /PersonI конто е запознат c доку¬
ментите: (Fall/ който може да се дока¬
же чрез документи Aktenordner m
класьор м за документация Akten¬
schrank <-leis, -schränke> m канто¬
ве рка ж Aktentasche / делова чанта
;.ш документи, книги и dpJ Akten¬
vermerk т бележка ж в дело |//.ш в
документация! Aktenvernichter <-5,
-> rn машинка ж за ситно нарязване
и унищожаване на обезсилени доку¬
менти Aktenzeichen п номер м на
дело !или преписка!
Aktfoto <-s, -s> п актова снимка
Aktie ['ак&а| <-, -п> / акция ж Aktien¬
fond« <*, -> т акционерен фонд
Aktiengesellschaft /акционерно дру¬
жество Aktienindex <-les), -е о -in¬
dizes> т индекс м на акциите Ak¬
tienkurs т курс ,м на акциите Aktien¬
markt т пазар м на акции
Aktion |ak'tsio:n| -en> fl. (Handlung)
действие cp; мм. акция ж; in - treten
започвам действия 2. (Werbe-) реклам¬
на кампания 3. bes CH (Sonderangebot)
предлагане cp на стоки с намалени
цени
Aktionär!in) |aktsio‘ri£:e, pl: aktsio‘n£:ra)
<-s, -e; -, -nen> miß акционер(ка) м(ж)
Aktionspreis <-es, -e> m намалена це¬
на /като специална оферта)
Aktionsradius т радиус м на действие
aktiv |ak'ti:f o'akti:f| adj 1. Itätig) активен,
деен 2. (wirksam) ефикасен
Aktiv |'akti:f| <-s> kein Pl n linc. действи¬
телен залог, актив м
Aktiva lak'ti:va| pl rn активи м ми
aktivieren (akti'vi:ran| <ohne ge-> vt
1.	iallg! aiFM активирам 2. pol разд¬
вижвам 3. hol записвам в активната
част на баланса
Aktivierung <-, -еп> / активиране ср,
ускоряване ср
Aktivist(in) <-en, -en; -, -пеп> m(ß ак¬
тивен човек; DDR активист(ка) м(ж/
Aktivität |aktvi't£:t| <-, -еп> /дейност ж,
активност ж
Aktmalerei <-, -en> /kunst актова жи¬
вопис
aktualisieren <ohne ge-> vt (allg) inpokm
актуализирам
Aktualisierung <-, -en> / актуализи¬
ране cp, осъвременяване cp
Aktualität [aktuali't£:t| <-> kein Я//акту-
алност ж
Aktuar jaktu'aig, pl: aktu'a;r3| <-s, -e> m
CH (Schriftführer eines Vereins) протокол¬
чик .и, секретар м
aktuell (ak'tuEl] adj актуален, съвре¬
менен: (Buch) нашумял
Akupressur (akuprc’suie, pl: akupr£'su:ran|
<-, -en> / Med акупресура ж
Akupunktur [akupuqk'tuie, pl: akupuqk'
turranj <-, -en> /med акупунктура ж
Akustik [a'kustik| <-> kein Pl f акустика
ж
akustisch adj акустичен
akut {a’kuitj adj 1. med акутен. остър
2.	fig (Problem, Frage) спешен, неотло¬
жен
AKW [a:ka:Ve:! <-(s), -s> n abk von Atom¬
kraftwerk АЕЦ
Akzent jaktstntj <-ieis, -e> m 1. i.inr. (Be¬
tonung, Betonungszeichen)-акцент м, уда¬
рение cp; der - liegt auf der zweiten
Silbe ударението пада върху втората
сричка 2. kein Pl (Aussprache) акцент;

akzentfrei
23
alle
mit ~ sprechen гоноря c акцент
3. (Schwerpunkt./ den - auf etw akk legen
слагам акцента върху нщ. подчерта¬
вам нщ akzentfrei adj без акцент
akzeptabel [aky£p'ta:bal| adj приемлив
akzeptieren (akts£p'ti:ran| <ohne ge-> vt
приемам, акцентирам
AI oh i-м abk von Aluminium алуминий м
Alabaster |ala'baste) <-s, -> rn алабас¬
тър AI
Alarm la'larm] <-(e)s, -e> m тревога ж;
blinder \o falscher] - фалшива трево¬
га; - schlagen бия тревога Alarm¬
anlage /аларма ж Alarmbereitschaft
/ in - sein в бойна готовност съм
alarmieren (alar'miiran] cohne ge-> vt a.
fig бия тревога, предупреждавам
Alarmsignal n сигнал м за тревога
Alarmzustand т състояние ср на тре¬
вога
Alaska [a'laska] п geog Аляска ж
Albaner(in) |al'ba:ne] <-s, -; -, -nen> m(f
албанец ли албанка ж
Albanien |al'ba:nian] п Албания ж
albanisch adj албански
Albatros ]'albatns| <-, -se> m юo алба¬
трос м, буревестник м
Alben pl von Album
albern ('alben] I. adj детински, глупав;
-es Zeug глупост, щуротия; sich -
benehmen върша |или правя] глупости
II. и върша |или правя] глупости
Albernheit <-, -еп> / детинщина ж,
глупост ж
AlbtraumRR l'alblraum, pl: 'albtoima)
<-(e)s, Albträume> m кошмар м
Album l'album, pl: ’alban] <-s, Alben> n
албум M
Alchemie |al<;e'mi:) <-> kein Plf Alchimie
lalqi'mi:] <-> kein Pl f алхимия ж
Alcomat® |'alkomat| m тест за опреде¬
ляне концентрацията на алкохол в
кръвта
Alge l'alga] <-, -п> / вот водорасло ср
Algebra j'algebra] <-> kein Plf млт алгеб¬
ра ж
Algenpest <-> kein Plf замърсяване cp
на водата с водорасли
Algerien |аГде:пап] п сеос. Алжир м
Algerier(in) <-s, -; -nen> miß алжи¬
рец м, алжирка ж
algerisch adj алжирски
ALGOL <-(s)> kein Pl n inform, млт akr von
algorithmic language език м за прог¬
рамиране
Algorithmus |algo'ntmus, pl: algo'ntman]
<-, Algorithmen> m млт, iniorm алгори¬
тъм M
alias |'a:lias] adv наричан също, извес¬
тен също като
Alibi |'a:libi| <-s, -s> n алиби cp
Alimente [ali'rmnta| pl издр ъжка ж /ко¬
ято плаща бащата за извънбрачна
дете/
alkalisch |arka:lijj adj ънш алкален
Alkohol |'alkoho:l о alko'ho:!] <-s, -e> rn
алкохол Ai Alkoholeinfluss*” rn unter
-	под алкохолно въздействие alko¬
holfrei adj безалкохолен Alkohol¬
gehalt m алкохолно съдържание al¬
koholhaltig adj съдържащ алкохол
Alkoholiker(in) [alko'ho:like] <-s, -; -,
-nen> m(ß алкохолик м, алкохоличка
ж
alkoholisch arf/алкохолен; -е Getränke
алкохолни напитки
alkoholisiert adj алкохолизиран: in
~em Zustand в пияно състояние
Alkoholismus <-> kein Pl m алкохоли¬
зъм Al
AlkoholmissbrauchRR <-(e)s> kein Pl rn
злоупотреба ж c алкохол Alkohol¬
spiegel m концентрация ж на алко¬
хол в кръвта Alkoholsünderfin] <-s,
-; -, -nen> miß fam съгрешавам c ал¬
кохол (някой, който е консумирал ал¬
кохол преди шофиранеI Alkoholtest
/лтестл* за алкохол Alkoholverbot п
забрана ж на спиртни напитки Alko¬
holvergiftung / алкохолно натравя-
не
all (al| ргоп indef (gesamt) псичкия{т), всич¬
ката, всичкото; Ipl) всичките; /ganz/
целия(т), цялата, цялото; fpl) целите:
-	die Mühe цялото усилие: nach - dem
Geschehenen след всичко случило се:
5. a. alle(r, s)
All |al] <-s> kein Pl n вселена ж
allabendlich adj всяка вечер
Allah ]'ala] <-s> kein Pl m rei. Аллах м
alle l'ala] I. adv fam etw ist - нщ е свър¬
шило II. ргоп indef s. alle(r, sl
alle(r, s) ['ala, -le, -las] pron indef всеки,
всяка, всяко: (pl) всички, всякакъв,
всякаква, всякакво; (р1/ всякакви:
(gesamt) всичкия(т), всичката, всичко¬
то; (рЦ всичките; - zwei Wochen на
всеки \или през| две седмици: - beide
и двамата; - fünf/zehn всичките пет/
десет, и петте/десетте: das -s всичко
това: -s in Allem всичко на всичко: in
~r Ruhe съвсем спокойно; mit ~г
Deutlichkeit съвсем ясно: nicht um ~s
in der Welt не за нищо на света: vor
~m преди всичко: er ist mein Ein und
Alles тон е всичко за мен; wer war ~s
da? кои бяха там?: -s Gute! всичко
хубаво [или добро|!; da hört doch -s
auf! това вече минава всякакви гра¬
ници!

Allee
24
Allgemeinheit
Allee [a'le:, pl: a'le:an| <-, -n> / алея ж
allein [a'lain] I. <inv> adj iohne Hilfe, selbst;
сам; !einsam! самотен; ganz - съвсем
сам; etw ~ tun нравя Hin сам \it.iu са¬
мостоятелно!; von - от само себе сп
II. adv !nuri само; - der Gedanke само
при мисълта: nicht - ..., sondern auch
... не само .... но н ... III. коп) geh
ijedoch! само че. обаче
Alleinerbe т, Alleinerbin / единствен
наследник, единствена наследничка
Alleinerziehende <ein -r, -n, -n> mf
само тен баща. самотна майка Allein¬
herrschaft /самодържавне cp Allein-
herrscherünj <-s, -nen> miß само¬
държец м
alleinig adj единствен
Alleinsein n самотност ж, са.мота ж
alleinstehend adv (Hausl усамоте н: tonne
Familie/ бел семейство; /unverheiratet:
Mann/ неженен: iFrauj неомъжена
Alleinstehende <ein -r, -n, -n> mf не¬
женен мъж. неомъжена жена Allein¬
unterhalterlin) miß артист(ка) м/ж.и
който(която) сам(а) представя развле¬
кателната си програма; fig който за¬
бавлява компания та Alleinvertretung
/ изключителен представител
allemal [ala'ma:l| adv 1. ijedesmall всеки
път. винаги: ein für - веднъж завина¬
ги 2. fam (gewiss) сигурно, със сигур¬
ност 3. fam /ganz bestimmti и още как
allenfalls adv 1. (höchstens! най-много, в
краен случай 2. /gegebenenfalls/ евен¬
туално
aller i alle(r, s)
aller- (in Zusammensetzungen mit Superlativ
zur Verstärkungj най- allerbestem, s|
l'ale'btsta, -te, -tas) adj най-добрия(т).
най-хубавня|т)
allerdings fale'digs) adv 1. /einschränkendi
наистина \u.ui действително], но ...
2. (bekräftigend! без съмнение, разбира
се
allererstem, si |'ale'?£rst3, -te, -tas] I. adj
пръв II. adv zu allererst най-напред, на
първо място
Allergie jahr'gi:, pl: akr'giian) <-, -n> /med
алергия ж: eine - gegen etw haben
имам алергия към нщ Allergietest т
тес т .и за алергичност
Allergiken in la'ltrgike] <-s, -; -nen>
'■ r който е алергичен
allergisch adj ~ gegen etw; sein алер-
1 ИЧСН СЪМ 1КЬМ И1Ц)
Allergologe /If.rgo'lorgaj -r-n, -n> rn,
Allergologin !а1г rgo'loigin] -nen> /
алерголог M, алерголожки ж
allerhand |'alp'hant| <inv> adj fam 1. (ziem
lieh viel) доста неща: das ist ja -! това
е вече много!, това е възмутително!
2. /allerlei) какъв ли ие, всевъзможен;
auf - vorbereitet sein подготвен съм
за всичко
Allerheiligen ('ale'hailigan) <-> kein Pt n
Rti Вей светни tкатолически празник
на 1 ноември)
allerlei l'ale'lai] <inv> adj всякакъв, ка¬
къв ли не: ich habe ~ gesehen виждал
съм всевъзможни неща |или какво ли
не) Allerlei <-s, -s> п пъстра смесица
[или бъркотня|: Leipziger - gastr лайп¬
цигски мнш-маш (постен немски гю¬
веч1
allerletztem, sl l'ale'kyta, -te, -tas) adj
1най-)последння|т] allerliebste/, s)
|'ale'li:psta, -te, -tas| а^/най-любимия(т);
(sehr hübsch, niedlich) много хубав, ча¬
ровен: am ~en най-добре е да ...
allermeiste/, s) l'ale'maista, -te, -tas) adj
нан-честия|т) allerneueste/, s) ('ale'
roiasta, -te, -tas| adj най-новия(т): die -
Mode последна мода: wissen Sie schon
das Allerneueste? знаете ли вече пос¬
ледните новини?
Allerseelen |'ale’ze:lan| <-> kein Pl n rhl
Задушница ж
allerseits l'ale'zaits) adv 1. (an alle)hü всич¬
ки 2. (von allen Seiten/ от всички страни
allerwenigste/, s) l'ale'veiniqsta, -te, -tas
o 'ale've.'niksta, -te, -tas| adj най-малки-
я(т): das wissen die ~n това знаят
малцина Allerwerteste |'ale've:etasta|
<ein -r, -n, -n> rn scherz, fam дъ-то cp,
дупе cp
alles 5. alle/, s)
allesamt l'ala'zamt] pron indef всички за¬
едно |или без изключение!
Allesfresser l'allas/tse) <-s, -> тш> все-
ядно животно Alleskleber <-s, -> m
универсално лепило
allfällig CH I. ^/евентуален II. adv във
всеки случай Allfälliges CH, A (letzter
Punkt der Tagesordnung, Verschiedenes)
точка „Разни"
allg. abk von allgemein общ
Allgäu J'algoij n geog Алгой M (област в
Алпитеj
allgegenwärtig {'alge:ganvtrtn;| adj вез¬
десъщ
allgemein l’alga'maml I. adj (alle betreffend)
всеобщ: (gemeinsam) съвместен; (nicht
speziell) общ: im Allgemeinen като ця¬
ло. въобще II. adv общо; (überall) нав¬
сякъде; ~ üblich/zugänglich/verbreitet
общогфиет/общодостъпеи/навсикъде
разпространен: - verständlich общо-
разбираем, популярен; [ganz] - gespro¬
chen (най-)общо казано Allgemeinbil¬
dung /общо образование Allgemein-

Allgemeinmedizin	25	alt
heit <-> kein /V/общественост ж, об¬
щество cp: im Interesse der ~ в инте¬
рес на обществото: der ~ zugänglich
достъпен за обществеността Allge¬
meinmedizin <-> kein PI f обща ме¬
дицина allgemeinverständlich^’ s.
allgemein II.; Allgemeinwissen <-s>
kein PI лобща култура Allgemeinwohl
<-(e)s> kein Pin общо благо Allgemein¬
zustand m цялостно състояние
Allheilmittel [al'hailmitalj n универсал¬
но лечебно средство
Allianz la'liany] <-, -en> / алианс м,
съюз м
Alligator |ali'ga:to:e, pl: aliga'toiran] <-s,
-en> л? zoo алигатор м
Alliierte [ali'ireta] <ein -r, -n, -n> mf съ¬
юзник м; die ~n Съюзниците (срещу
Германия през II световна воинаj
alljährlich |'al'jE:glig| I. adj ежегоден
II. adv ежегодно
Allmacht <-> kein Pl f всемогъщество
cp
allmächtig |al'm£(;tiq] adj всемогъщ
allmählich |al'm£:li<;] I. adj постепенен
II. adv постепенно
Allradantrieb ('alra:t?antri:p, pl: 'alra;t?an
tri:ba] <-(e)s, -e> m auto задвижване cp
на всички (ходови) колела
Allroundkünstler(in) ('Dil'raundkYnstlel
m(f) многостранен творец Allround-
talent n многостранен талант
allseitig (’alzaiti^J adj (allgemeinj всеобх¬
ватен: (von allen Seiten) всестранен
allseits adv от всички страни: er ist -
beliebt той е популярен навсякъде
Alltag l’altaikj <-(e)s> kein Pl m 1. (Werktag)
работен \или делничен] ден. делник м
2. (Realität) всекидневие ср, ежедне¬
вие cp: der graue - сивото ежедневие
alltäglich |al't£:kli<;] adj 1. (gewöhnlich)
обикновен, банален: nicht - необик¬
новен 2. (jeden Tag vorkommend) еже¬
дневен, всекидневен 3.1Kleidung) еже¬
дневен. делничен
alltags |'alta:ks| adv в делничен ден
Alltags- (in Zusammensetzungen) ежедне¬
вен, делничен
Allüren |а'1у:г9п) pl набиващо се на очи
поведение, алюри ми: ~ haben мани-
ерннча
allwissend l'al'visant] adj всезнаещ
allzu |'altsu:| adv прекомерно; - sehr/
viel твърде много; - viel ist ungesund
ярпсЛи/прекаленото е вредно за здра¬
вето allzusehrA,t s. allzu; allzuvielAlt 5.
allzu
Alizweck- (in Zusammensetzungen) уни¬
версален
Alm |alm] <-, -er»/планинско пасище
Almosen |'almo:zan| <-s, -> // милостиня
ж, подаяние cp
Alpaka |al’paka] <-s, -s> n алпака ж
Alpen ['alpan] pl u.<y, Алпи ми Alpen-
passRR m проход .u през Алпите Alpen¬
rose / вот алпийска роза Alpen¬
veilchen л вот есенно ботурче Alpen¬
vorland <-(e)s> kein Pl n око алпийски
предпланини
Alphabet [alfa'beit] <-(e)s, -e> л азбука
ж
alphabetisch I. adj азбучен II. adv -
geordnet по азбучен ред
alphanumerisch |alfanu'me:rij] adj inwrm
буквено-цифрен
alpin [al'pi:n] adj алпийски, високопла¬
нински
Alpinismus [alpi'nismus| <-> kein Pl m
Sport алпинизъм м
Alpinist(in) [alpi'mst] <-en, -en; -, -nen>
mf) Sport алпинист(ка) м/ж)
Alptraum ['alptraum, pl:'alptnima| <-[e)s,
Alpträume> m кошмар м
als (als] konj 1. (Eigenschaft) като; - Kind
като дете; - Geschenk като подарък;
100 Euro - Belohnung erhalten полу¬
чавам 100 евро като |или за] награда
2. (Vergleich) от. отколкото, в сравне¬
ние с; mein Bruder ist größer ~ ich брат
ми е по-висок от мен; mehr breit -
lang повече широк, отколкото дълъг;
ich mag Kirschen lieber - Äpfel оби¬
чам повече череши, отколкото ябъл¬
ки 3. (gleichzeitig) когато. като; (vorzeitig)
когато; erst - ... едва когато ...: eines
Tages, - ... един ден. когато ... 4. (mo¬
dal) ~ ob сякаш, като че ли; so tun, -
ob man ... така постъпвам, сякаш ...;
zu stolz, - dass ... твърде горд, за да
...: umso mehr, - ... още повече, че ...;
du hast nichts ~ Dummheiten im Kopf
нямаш нищо друго освен бръмбари в
главата; alles andere ~ hübsch всичко
друго, но не и красив
also l'alzo] konj 1. (folglich) следовател но
2.	(als Füllwort) и така: ~ gut добре то¬
гава: ~, so was! ама че работа!: na ~!
ето на!
alt |alt| <älter( älteste> adj 1. Inicht jung1
стар. възрастен: zu - sein, um zu +inf
твърде стар съм, за да ...: ein älterer
Herr един възрастен господин; - wer¬
den остарявам 2. /ein bestimmtes Atter
haben) на години, на възраст; wie -
sind Sie? на колко сте години?; 20
Jahre - werden/sein ставам/съм на 20
години; er ist so ~ wie ich той е кол-
кото мен на години: mein älterer
Bruder по-големият |или възрастни¬
ят] ми брат: zwei Jahre älter sein als ...

Alt
26
Altlasten
c две години съм по-голям от für
wie - halten Sie mich? ja колко годи¬
шен ме смятате?: gleich - sein на една
и съща възраст сме 3. iaus früheren
Zeiten stammend! стар. древен, die ~en
Römer древните римляни: das Alte
Testament Старият завет 4. am /lang¬
jährig! стар, дългогодишен, отдавна¬
шен: ~e diplomatische Beziehungen
дългогодишни дипломатически връз¬
ки: ein -er Freund стар приятел: -е
Liebe rostet nie sprichwстарата любов
ражда не хваща 5. /gebraucht/ стар.
употребяван: /abgetragen.-Kleider, Schuhet
износен: - machen износвам, похабя¬
вам 6. /nicht mehr frisch) стар; /Gemüsei
увехнал 7. attr/abgelagert!отлежал: -er
Wein отлежало |или старо| вино
8.	inicht modern) остарял, старомоден
9.	mir lehmaligi бивш 10. attr (frühere/
der/die/das Alte все същият/същата/
същото; предишният/нредишната/
предишното: er ist immer noch der Alte
той си е все същият: alles beim Alten
lassen оставям всичко както си е било
Alt |alt| <-s, -е> т mijs алт м
Altar |al'la:i>, pl: al'U:raj <-|e|s, Altäre> т
олтар .и
Altbau <-[e|s, -ten> m стара сграда,
стар строеж Altbausanierung / въз¬
становяване ср на стара сграда Alt¬
bauwohnung <-, -еп>/жилище ср в
стара сграда
altbekannt |'altba'kant| adj отдавна из¬
вестен: das ist doch -! това не е нищо
ново! altbewährt |'altba'v£:et| adj изпи¬
тан
Altbier п тъмна. горчиво-ароматна
вира Altbundeskanzler ini <-s, -; -,
-nen> тф roi. бивш бундесканцлер /все
още жив/
Alte <ein -r, -n, -n> mf 1. t alter Mensch)
старец M. старица ж\ fam старият м,
старата ж 2. fam ■ Vorgesetzte/ началс¬
тво ср 3. р/ ‘die Ahnen- die -п древните
►wie die -n sungen, so zwitschern auch
die Jungen sprichw какъвто бащата,
такъв и синът
alteingesessen i'alt'?aingazES3ni adj ко¬
ренен
Alteisen n старо желязо
Altenpflege <-> kein PI f грижа ж за
стари хора Alten!pflegeiheim n стар¬
чески дом Altentagesstätte -n> /
дневен център за стари хора
Alter i alte) < s, -> n iLebensalterl възраст
ж; i bejahrt heilt старост ж, старини мн:
hohes - дълбока старост; im - noch
rüstig sein на стари г одини съм още
държелио; im - von ... на възраст от
...; im besten - в най-добрите си го¬
дини: er ist in meinem - той е на моя
възраст: man sieht ihm sein - nicht an
не му личат годините, не можеш да
му определиш възрастта
altern vi sein ст арея, състарявам се
alternativ |alurna'ti:f| adj алтернативен
Alternativ- (in Zusammensetzungen) ал¬
тернативен
Alternative' [altrrna'tirval <-, -n>/алтер¬
натива ж
Alternative2 <ein -r, -n, -n> mf jarg ал¬
тернативните мн (представители на
алтернативен мироглед. политика
или култураi
Altersarmut <-> kein PI f бедност ж
през старостта Altersasyl |'altesazy:l|
<-s, -e> n CH s. Altersheim; altersbe¬
dingt adj /durch die Altersstufe bedingt}
възрастово обусловен: /durch hohes Al¬
ter bedingt] свързан c напредналата
възраст, старчески Alterserschei¬
nung <-, -en> / при знак ,w на старос т
Altersgenosse m, Altersgenossin /
връстник .и, връстничка ж Alter¬
sgrenze /възрастова граница; flexible
- плаваща възрастова граница Alter¬
sheim <-(e)s, -е> п старчески дом
Altersrente /пенсия ж за прослуже¬
ни години altersschwach adj 1. /Personj
немощен 2. (Gegenstand) изхабен
Altersschwäche / изнемощялост ж;
an - sterben умирам от старческа сла¬
бост Altersunterschied т възрасто¬
ва разлика, разлика ж в годините
Altersversorgung <-, -еп>/(общест¬
вено) осигуряване за старост
Altertum |'altetu:m| <-s> kein PI n древ¬
ност ж
Altertümer [‘altety:me| лр/антики ж мн,
паметници м мн от древността
altertümlich ['altety:mli^| adj 1. (antik)
древен, старинен 2. (veraltet)архаичен,
старомоден
Alterung <-> kein Pi / остаряване cp,
стареене cp
Altglas <-iejs> kein PI n стъкло cp за
вторични суровини Altglascontainer
<-s, -> m контейнер м за стъкло
altgriechisch adj древногръцки
althergebracht adj традиционен, оби¬
чаен
Althochdeutsch n старовисоко-
немски м: s. a. Deutsch
Altkleidersammlung -en> / съби¬
ране cp на стари дрехи
altklug adj непривично мъдър за въз¬
растта си
Altlasten /р/закрит и сметища (за от¬
падъци, представляващи опасност

ältlich
27
за околната среда и подпочвените
води)
ältlich |'£lUi<;| adj възстар
Altmetall п метални отпадъци altmo¬
disch adj старомоден Altpapier п хар¬
тия ж за вторични суровини Altpa¬
piersammlung <-, -еп> /събиране ср
на хартия за вторични суровини
Altphilologe т, Altphilologin /завър¬
шил (а) м(ж! класическа филология
altsprachlich adj който се отнася до
класически [или древни] езици Alt¬
stadt/стария (т) град Altstadtsanie¬
rung / възстановяване ср на стария
град Altstimme <-, -п> /алтов глас
Altstoff <-(e)s, -е> т вторични суро¬
вини Altwarenhändler(in) т[/ антик¬
варна) м(ж), търговец ли търговка ж
на стока втора употреба Altweiber¬
fastnacht /последният четвъртък
преди Чистата сряда Altweibersom¬
mer [alt'vaibezame| т късно [или ци¬
ганско! лято
Alu |'a:lu| <-(s)> kein PI лснем, teoh abk von
Aluminium алуминий м
Alufelge <-, -п> /дпто алуминиева [или
лята| джанта
Alufolie <-, -n>ffamалуминиево фолио
Aluminium [alu'mi:nium| <-s> kein PI n
CHEM алуминий м Aluminiumfolie <-,
-n> / алуминиево фолио
Alzheimerkrankheit1111 <-> kein Pi f бо¬
лест ж на Алцхаймер
am |am| = an dem - Abend вечерта: -
Himmel на небето: - Lager на склад:
- Leben жив: ~ 1. Januar на 1 януари:
~ 11. September 2001 на 11 септемв¬
ри 2001 n: das ist - besten това е
най-добре; s. a. an
а. M. abk von am Main на Майн
Amalgam |атаГда:т] <-s, -e> n ciiem
амалгама ж
Amateur! in) |ama't0:e, pl: ama't0:ra| <-s,
-e; -, -nen> mfflамагъор{ка) м(ж/; (Lieb¬
haber) любител(ка) м(ж) amateurhaft
aaf/аматьорски. дилетантски; das ist -
gemacht! /ат това е дилетантска ра¬
бота! Amateursport т любителски
спорт
Amazonas <-> kein Pl т шх; Амазонка
ж
Amazone |ama'yo:na] <-, -п> / амазон¬
ка ж
Ambition [ambi'tsiorn] <-, -en> / амби¬
ция ж
ambitioniert adj (ehrgeizig) амбициозен
Amboss™ l'ambasl <-es, -e> m, AmboßAU
<-bosses, -bosse> m наковалия ж
ambulant |ambu'lant| ad/амбулантен: med
амбулаторен; jdn - behandeln лску-
Ampelkoalition
вам нкг амбулаторно
Ambulanz |ambu'lanty| -en>/l. iSta
tion) амбулатория ж 2. (Krankenwagen;
линейка ж
Ameise ]'a:maiza] <-, -n> fyw мравка
ж Ameisenbär /777.00 мра воя д м Amei¬
senhaufen /77 мравуняк .м Ameisen¬
säure <-> kein Pl f с.иг.м мравчена ки¬
селина
amen ['аишп] interjамин: zu allem Ja und
Amen sagen famсъгласявам се c всич¬
ко. приемам всичко
Amen [‘a:men] <-s, -> n амин .« ►sein -
zu etw geben давам благословията си
за нщ
Amerika |a'me:rika| <-s> kein Pl n geo<;
Америка ж; die Vereinigten Staaten von
- Съединените американски щати
Amerikaner(in) [ameri'karne] <-s, -; -,
-nen> m(fl американец .и, американка
ж
amerikanisch adj (in Bezug auf Sprache)
американски английски: (in Bezug auf
USA) американски
amerikanisieren vt американизирам
Amethyst |ame'tYst| <-(e)s, -e> m аме¬
тист M
Aminosäure [a'menozaira] <-, -n> /<:ш;м
аминокиселина ж
Ammann <-s, Ammänner> m CH
1.	(Vorsitzender einer Verwaltungsbehörde)
председател м на административно
учреждение 2. (Bürgermeister) кмет ,и
Amme |'ama| -n> / дойка ж Am¬
menmärchen п измислена история
[или приказка] /за лековерпи слу¬
шатели)
Ammoniak (amo'mak 0 'amomak 0 А
a'moimak) <-s> kein Pl n ciiem амоняк .w
Amnestie [amriEs'ti:, /?/;amrusti:an| <-, -n>
/амнистия ж
Amöbe [a'm0:ba] <-, -n> /700 амеба ж
Amok fa:m:>k 0 a'rmk) <-s> kein Pl m,
Amoklaufen <-s> kein Pl n амок м (бо¬
лестна възбуда, при която някои
убива хора безразборно! Amokläu-
fer(in) miß който в болестна възбуда
убива безразборно хора
a-Moll <-> kein Pl п мю ла ср минор
amoralisch ('amorarlij] adj аморален
amortisieren |arTDrti'zi:ran] <ohne ge->
I. vt амортизирам II. et? sich - възвръ¬
щам се. изплащам се
Ampel l'ampal] <-, -n> / 1. (Verkehrs-)
светофар ,и 2. (Hängelampe) висяща
лампа 3. (Blumen-/ висяща саксия
Ampelkoalition <-, -er» / poi черве-
но-жълто-зелена коалицня (между
социалдемократи, либерали и зеле¬
ни)

Ampere	28	Ananas
Ampere |am'pe:e| <-!s|, -> n tech ампор Amulett (amu'ltt) <-(e)s, -e> n амулет м
м
Amphetamin |amfeta'mi:n| <-s, -e> n
амфетамин м
Amphibie |am'fi:biaj <-, -n>/70o амфи¬
бия ж
Amphitheater <-s, -> n амфитеатър .w
Amplitude jampli'turda] <-, -n> /мат. phys
амплитуда ж
Ampulle [am’pulal <-, -n>/1. med ампула
ж 2. п.-л: каничка или шишенце .за
чичо, вода или масло за религиозни
цели
Amputation ]amputa'yjo:n] <-, -en> /
м\.\j ампутация ж
amputieren |ampu'ti;ran) <ohne ge-> vt
мм) ампутирам
Amsel |'amzal| -n> f юо кос м
Amt |amt, pl: 'ernte] <-(eJs, Ämter> n
1. IStellungl длъжност ж. служба ж.
пост м; (a. -spßichti служебно задъл¬
жение: im - на служба: sein - nieder¬
legen напускам поета си 2. (Aufgabe)
служебна работа 3. (Behörde) служба,
учреждение cp; das Auswärtige ~ Вън¬
шно министерство; von ~s wegen слу¬
жебно. по служба 4. тм. телефонна
централа
amtieren |am'ti:ran| <ohne де-> viизпъл¬
нявам длъжност, заемам пост: als
Bürgermeister ~ заемам поста на кмет
amtierend ad) управляващ
amtlich ad) служебен, официален: das
Fahrzeug mit dem -en Kennzeichen
ES-HM 3676 превозното средство c
регистрационен номер ES-HM 3676
Amtsantritt m встъпване cp в длъж¬
ност, постъпване cp на служба Amts¬
arzt т, Amtsärztin /лекар със ста¬
тут на държавен служител Amts¬
deutsch <-(si> kein Pl n pej канцелар¬
ски (или суховаг] немски език Amts¬
enthebung /дисциплинарно уволне¬
ние: vorläufigi отстраняване ср от пост
Amtsgeheimnis <-ses, -se> п служеб¬
на тайна Amtsgericht п районен съд
наи-низшата съдебна инстанция;;
iGebäude; Районен съд Amtshandlung
/действие ср по служба Amtsmiss-
brauchRR <-!eis> kein Pl m ruft злоупот¬
реба ж със служебно положение
Amtsniederlegung/напускане ср на
служба [или пост] Amtsrichter!in) miß
районен съдия Amtsschimmel т
scherz каннеларщина ж. бюрокрация
ж Amtssprache / официален език
Amtsweg т den ~ «Inhalten спазвам
служебния ред; auf dem - по канален
ред Amtszeit <-, еп>/мандат м, срок
м на служба
amüsant |amy‘zant| adj развлекателен;
(Gesellschafter, Abend) забавен
amüsieren |amy'zi:ran] <ohne ge-> I. vt
забавлявам II. кг sich - 1. (sich vergnü¬
gen) забавлявам се: sich köstlich -
страшно се забавлявам 2. (sich lustig
machen) sich lüber jdn/etw akk) - при¬
смивам се на нкг/нщ
an |an| I. prp -rdkk o dat 1. (räumlich) до,
на: am Feuer до [или край] огъня: am
Tisch sitzen седя на масата; - einer
Stelle на едно място; - der Straße кран
улицата; - die See fahren отивам на
морето; etw - die Wand stellen/werfen
опирам нщ на/хвърлям тц по стена¬
та; Frankfurt liegt am Main Франкфурт
се намира на Майн 2. (zeitlich) на, в;
am 1. Oktober на 1 октомври; ат
Samstag в събота: - Ostern на Велик¬
ден ► ein Brief - jdn писмо за [или до]
нкг: der Gedanke - die Kinder мисъл¬
та за децата; -- Krücken gehen ходя на
патерици; ~s Telefon gehen вдигам
телефона; - etw dat leiden/sterben
страдам/умирам от нщ; jdn - die Hand
nehmen хващам нкг за ръката; sich -
jdn wenden обръщам се към нкг; das
Schönste ~ der Sache ist ... най-хуба¬
вото в тая работа е ...; viele Grüße ~
deine Frau много поздрави на жена
ти; - (und für] sich само по себе си, по
принцип II. adv 1. (ungefähr) - die 100
към 100 2. (beginnend) von jetzt ~ от¬
сега ната тък; von morgen ~ от утре;
von Anfang - отначало 3. (Fahrplan) -
Stuttgart до Щутгарт 4. - sein fam
(Licht) запален съм; (Motor, Gerät,
Heizung) включен съм, работя
Anabolikum <-s, Anabolika> /?mf.d, chem
анаболик .u (хормонален препарат за
изграждане на мускулите)
anal ]a'na:l] adj меь, psych анален
analog |ana'lo:k] adj (zu etw) - sein ана¬
логичен съм (на нщ)
Analogie (analo'gi:, pl: analo'gi:an| <-, -n>
/аналогия ж; in - zu по аналогия на
Analogrechner m infokm аналогова из¬
числителна машина
Analphabet(in) Ian7alfa'be:t o ’an?alfabe:t|
<-en, -en; -nen> mf аналфабет м,
неграмотен човек
Analphabetismus <-> kein Pl m негра¬
мотност ж
Analyse jana'ly:za] <-, -n> / анализ м
analysieren lanaly'zeran] cohne ge-> vt
анализирам
analytisch |ana'ly:tij] adj аналитичен
Ananas l'ananas] <-. - o-se> f cot ананас
M

Anarchie	29
Anarchie |anar'g:, pl: апаг'д:зп| <-, -n> /
анархия ж, безредие cp
Anarchist(in) (anar'<pst| <-en, -en; -nen>
m(f) анархист(ка) м(ж)
anarchistisch adj анархистичен
Anästhesie |an£ste'zi:, pl: anrste'ziian] <-,
-n> / med анестезия ж
Anästhesist(in) janrste'zist] <-en, -en;
-nen> mf Med анестезиолог м, анес-
тезиоложка ж
Anatolien [ana'todian] <-s> n geoc Ана-
дола ж
Anatomie [anato'mi:, pl: anato'mi:sn| <-,
-n> / анатомия ж
anatomisch ]ana'to:mifl adj анатомичен
an I baggern ('anbagen] vt jarg jdn - сва¬
лям НКГ
an I bahnen I.	подготвям, проправям
път на нщ II. vr: sich - зараждам се
anlbändeln l’anbrndaln] vifam (mit jdm)
- (kokettieren) флиртувам (c нкг); (Streit
suchen) започвам да се препирам |или
да споря] (с нкг)
Anbau1 <-(e)s, -ten> т (GebäudeI при¬
стройка ж; (Flügel) крило ср
Anbau2 <-(e)s> kein Pl m agr отглежда¬
не cp
an I bauen vt 1. arch (hinzubauen) прист¬
роявам; einen Seitenflügel an das
Hauptgebäude - пристроявам странич¬
но крило към централната сграда 2.
agr отглеждам
Anbaufläche / обработваема [или по¬
севна) площ Anbaugebiet <-(e)s, -е>
п район м на отглеждане Anbaumöbel
npl секционна мебел
anbei (an'bai) adv ad.m (im Brief) приложе¬
но, като приложение
an!beißen <irr> I. vi 1. (Fisch) кълве
2. fam (Person) захапвам, улавям се
II. vt захапвам, нахапвам: zum Anbei¬
ßen sein (o aussehen] апетитен [или
привлекателен] съм
an (belangen (’anbalarjan] <ohne ge-> vt
отнасям се; was mich anbelangt що се
отнася до мен
anlbellen vt jdn/etw - лая нкг/нщ
an I beraumen ['anbarauman] <ohne ge->
vt form (Sitzung) насрочвам
anIbeten vt боготворя, обожавам
Anbetracht |'anbatraxt| m in ~ gen пред¬
вид на; in - dessen, dass ... предвид на
това, че ...
Anbetung <-> kein Plf rei. култ м, пок¬
лонение cp
anIbiedern |'anbi:den] vr sich bei jdm -
pej натрапвам се на нкг
an!bieten <irr> I. vt (allg) предлагам,
поднасям 2. (vorschlagenI предлагам,
препоръчвам; Waren zum Kauf - пред¬
Andenken
лага.м стоки за продан II. vn sich -
предлагам се
Anbieter <-s, -> m им. предложител м
/на стоки и услуги на пазариI; /von
Vetrag) оферент м; (Ausschreibung/ кой¬
то ръководи търг
an!binden <irr> vt завързвам; /Bootj
привързвам; etwan etw akk - привърз¬
вам нщ o [или към] [или за] нш ►kurz
angebunden sein fig нелюбезен съм
Anblick <-(e)s, -e> m 1. sing (Anblickenl
поглеждане cp, съзиране cp; beim
ersten - от пръв поглед 2. (Bild) глед¬
ка ж, картина ж
an!blicken поглеждам
an'braten <irr> vt gastr запържвам
an (brechen <irr> I. vi sein (beginnen) за¬
почвам. настъпвам; (Tag) съмва се
II. vt haben (Packung) отварям, начуп¬
вам; (Vorräte) начевам
an;brennen <irr> I. vi sein (Speisen) за¬
гарям; angebrannt riechen/schmecken
мирише/има вкус на загоряло И. vt
haben (anzünden) запалвам
an (bringen <irr> vt 1. (befestigen) при¬
крепвам; Tech монтирам 2. (Verbesse¬
rung) внасям; (Beschwerde) подавам;
(Kenntnisse) показвам 3. fam (herbei¬
bringen) домъквам
Anbruch <-(e)s, -brüche> m начало cp;
bei ~ der Dunkelheit когато се мрък¬
ва; bei - der Nacht c настъпване на
нощта; bei - des Tages на зазоряване
|или разсъмване]
ANC <-> т abk von Afrikanischer Natio-
nalkongress*11 Африкански национа¬
лен конгрес (политическо движение
на чернокожите в Южноафриканс¬
ката република)
Andacht l'andaxt] <-, -en> / 1. (innere
Haltung) благоговение cp 2. (Gottes¬
dienst) богослужение cp
andächtig |'and£<;ti<;] adj 1. rei. потънал
в молитва 2. fig (ergriffenj развълну¬
ван, изпълнен със съчувствие; (feier¬
lich) тържествен
Andalusien |anda'lu:zjan] n ceog Андалу-
сия ж
Andalusier(in) <-s, -; -, -nen> mf жи¬
тел! ка) м(ж) на Андалусия
andalusisch adj андалуски
anldauern и продължавам, трая:
(Wetter) нс се променям, задържам се:
/hartnäckig) не спирам andauernd I. adj
продължителен, постоянен II. adv
непрекъснато,постоянно
Anden l’andan] pl geoc Анди ми
Andenken <-s, -> n 1. sing (Erinnerung)
спомен м; zum - an +akk възпомина¬
ние за 2. (Souvenir) подарък м

anderenfalls
30
Anfall
anderenfalls adv в противен случаи
andere! r, si l'andara, -re, -ras] I. adj
I.	(verschiedenj различен: ~r Meinung
sein на друго мнение съм: mit ~n
Worten c други думи: von ~r Seite от
друга страна: ein ums - Mal отново n
отново 2. /folgend, nach gestellt/ друг.
следващ: am ~n Tag на другия |или
следващия] ден II. pron indef друг. дру¬
га, друго: iplj други: alles Andere всич¬
ко друго: alles - als ... всичко друго
освен ...; der eine ..., der -е ... едини¬
ят другият ...: einer nach dem ~n
един след друг: unter -m между дру¬
гото: zum ~п от друга страна, освен
това; und vieles ~ mehr и много други
неща: das ist etw ganz ~s това е нещо
съвсем различно, това е друга рабо¬
та: es verging ein Monat nach dem ~n
минаваше месец след месец
andererseits ['аnd(а,1 re’zaits] adv от дру¬
га ст рана: einerseits ..., - ... от една
страна .... от друга страна ...
ändern 1‘tnden] I. vt променям; (wechseln!
сменям: (ver-l изменям; (ab-) препра¬
вям; seine Meinung - променям си
мнението; daran ist nichts zu ~ тук
нищо не може да се направи: den Kurs
- Maut, AiTio променям курса II. vr: sich
~ променям се
andernfalls adv s. anderenfalls
anders l'andes] adv (auf andere Weisej no
друг' начин; (unterschiedlich! различно;
~ ausgedrückt другояче казано, c дру¬
ги думи; es sich dat - überlegen раз¬
мислям, променям си мнението; ich
kann nicht ich muss lachen не мога
повече, смешно ми е; irgendwo/
nirgendwo ~ някъде/ннкъде другаде;
jemand - някой друг; wer - (als er)?
кои друг (освен той)? andersartig adj
различен andersdenkendatf/ който
мисли по различен начин Anders¬
denkende <ein -r, -n, -n> /л/друговер-
цн мн andersgläubig adj друговерец
andersherum adv от/на другата стра¬
на anderswo i'andes'vo:] adv някъде на
друго място
anderthalb l'andet'halp] пит един и по¬
ловина: - Jahre година и половина
Änderung <-, -еп> / промяна ж ; (Ab-/
модификация ж; pari, изменение ср
anderweitig i'andevaiti«;] I. adj др\т
II.	adv ianderswo} другаде, на друго
място
an deuten vt 1. tzu verstehen geben! за-
i атвам, давам да се разбере 2. tPlan,
id&ej екипирам, набелязвам
Andeutung --еп> /1. (Hinweis) загат-
ване cp; (Anspielung! намек м, намек-
ване cp; eine - über etw акк намеквам
\или загатвам] за нщ 2. (Anzeichen)знак
м andeutungsweise adv с намеци;
/indirekt/ косвено
andiskutieren vt започвам да обсъж¬
дам \или дискутирам]
an docken vi скачвам (един космичес¬
ки кораб с друг)
Andorra [an'cbra] п gfog Андора ж
Andorranerin] <-s, -; -, -nen> miß ан-
дорец м, андорка ж
andorranisch adj андорскн
Andrang <-(e)s> kein PI m 1. (Gedränge)
навалица ж 2. (Zustrom) наплив м
an drehen vt 1. /LichtI запалвам; (Radio)
включвам; (Gas) пускам 2. (Schraube)
завъртвам ►jdmetw-famпробутвам
нщ на нкг
andrerseits l'andre'zaits] s. andererseits
an drohen vt jdm etw - заплашвам нкг
c нщ
an eignen vr sich dat etw - усвоявам
нщ; (widerrechtlich) присвоявам си нщ;
/Kenntnisse! придобивам нщ; (Sprache)
научавам нщ
aneinander |an?ai'nande| adveдин с друг;
Iräumlich) един до друг; sich ~ ge¬
wöhnen свикваме един с друг; ~ reihen
нареждам един до друг aneinanderl-
reihen vfsich - нареждаме се един до
друг aneinander!stoßen vi (Zusammen¬
stößen! сблъскваме се; (~ grenzen) сре¬
щаме се, граничим
Anekdote |aruk'do:t3| <-, -п>/анекдот
м
an!ekeln vt отвращавам
Anemone [ane'mo:na| <-, -n> / вот ане-
мония ж
anerkannt |'an7£ekant] adj признат, ува¬
жаван
an:erkennen <irr> vt 1. (allg) a. jijr, pol, fin
признавам; jur легитимирам 2. (würdi¬
gen/ ценя. уважавам anerkennend adj
признаващ, уважаващ
Anerkennung <-, -еп>/1. ^//^/призна¬
ние cp; jUR, FiK признаване cp; ~ finden
намирам признание 2. (Billigung, Zustim¬
mung/ одобрение cp
an fachen fanfaxan] vt a. fig разпалвам,
раздухвам
an fahren <irr> I. vt haben 1. (her-) до¬
карвам, доставям 2. (Fußgänger! блъс¬
вам 3. /ansteuernj отправям се към
4. ßg (zurechnveisenj смъмрям, скаст-
рям II. vi sein (losfahren! потеглям
Anfahrt -en> / (-szeit, --sstreckej
ПЪТ M
Anfall <-ie)s, -fälle> m ,mu« приегьп м,
криза ж; fig изблик ,и,- (epileptischer -)
епилептичен припадък

anifallen
31
anifallen <irr> I. vt haben нахвърлим се
на. нападам II. vi sein получавам се.
явявам се
anfällig ('anftln;] adj für Erkältungen ~
sein предразположен \или чувстви¬
телен] съм към настинки Anfälligkeit
<-> kein PIf MED предразположение cp,
чувствителност ж
Anfang l'anfaq, pl: 'anftpaj <-(e)s, Anfän¬
ge> m начало cp; am \o im| [o zu] ~ в
началото; - Mai в началото на май:
von - an отначало; von ~ bis Ende
отначало докрай; mit etw den ~ ma¬
chen поставям началото c нчц; aller ~
ist schwer sprichw всяко начало е труд¬
но
anIfangen <irr> I. vi започвам, тръг¬
вам; das fängt ja gut an! ама че добро
начало!; fang nicht wieder davon an!
Jam не започвай отново! II. vt 1. (be¬
ginnen) започвам: Streit mit jdm - за¬
почвам скандал c нкг: mit nichts
angefangen haben започнал съм от
нулата 2. fam (tun) правя, върша: mit
etw nichts anzufangen wissen не знам
какво да правя с нщ
Anfänger(in) l'anftqe] <-s, -; -nen> m(f)
начинаещ(а) м(ж)
anfänglich ('anfEqlig] I. arf/начален, пър¬
воначален II. adv първоначално
anfangs [’anfags] adv отначало, първо¬
начално Anfangsbuchstabe m начал¬
на буква; großer/kleiner ~ главна/мал-
ка начална буква Anfangsstadium n
начален стадий
anlfassen I. vt 1. (berühren) докосвам,
пипам 2. (in Angriff nehmen) подхващам,
захващам: etw falsch - започвам нщ
погрешно 3. (behandeln) отнасям се:
jdn hart ~ отнасям се строго с нкг
II. vi (mithelfen) помагам
anlfauchen vt 1. (Katze) съскам срещу
2. (zurechtweisen) скастрям (остро)
anfechtbar |’anf£gtba:e] adj спорен, ос¬
порим
an i fechten <irr> vt (Richtigkeit) оспор¬
вам: (Meinung) не приемам: .шн обжал¬
вам
anifertigen vt (Waren) изработвам: (An¬
zug) ушивам: /SchriftstückI изготвям
Anfertigung <-, -en> f (von Waren) изра¬
ботка .»/е/ (von Kleidung!ушиване cp; (von
Schriftstück) изготвяне cp
anlfeuchten vt навлажнявам, овлаж¬
нявам
an feuern vt 1. (anzünden) запалвам:
(anheizenl загрявам 2. fig (antreiben) на¬
сърчавам. окуражавам
an'flehen й умолявам
an [fliegen <irr> 1. vi sein долетявам.
angeblich
пристигам II. vt haben 1. /07/лети към
2. (landenj летя до: Rom wird von der
Lufthansa angeflogen ..Луфтханза
лечи до Рим
Anflug <-(e)s, -flüge> m 1. akk> iplugwcgi
полет Ai (като време ,ш прелитане
на отсечка!; (letzte Phase vordem Landern
приближаване cp към летище, под¬
веждане ср (на самолета) за кацане
2. fig (Hauch) порив м; ein - von etw
пристъп на нщ
an'fordern vt изисквам
Anforderung <-, -en> / 1. /Bestellung)
поръчка ж, искане cp 2. (Anspruch)
изискване cp; hohe -en an jdn stellen
поставям високи изисквания към нкг
Anfrage <-, -п> /а parl запитване cp
an I fragen vi bei jdm nach etw ~ запит¬
вам нкг за нщ. осведомявам се от нкг
за нщ
an I freunden vr. sich - 1. (Freundschaft
schließen) sich mit jdm - сприятелявам
се c нкг 2. fig (sich gewöhnen) sich mit
etw ~ свиквам c нщ
anlfühlen vr sich hart/weich ~ твърд/
мек съм на пипане
anlführen vt 1. (führen) водя. предвож¬
дам: Mil командвам, оглавявам 2. fig
(zitieren)цитирам 3. (Grund)назовавам,
посочвам: (Beispiel) привеждам 4. fam
(täuschen) подвеждам, изигравам
Anführer(in) <-s, -; -, -nen> m(f) пред¬
водител (ка) м(ж), командващ(а) м(ж);
pej главатар!ка) м(ж)
Anführungsstriche mpl, Anführungs¬
zeichen nplкавички ми; - oben/unten
горни/долии кавички
an'füllen vt etw (mit etw) - напълвам
|или изпълвам] нщ (с нщ)
Angabe <-, -п>/1. (Hinweis) указание
cp; (Auskunft) сведение cp; (Behauptung)
твърдение cp; nähere ~n zu... по-под¬
робни сведения за |или относно]: nach
seinen ~п по негови сведения 2. spoio
сервис м 3. А (Anzahlung) вноска ж
4. sing, fam IPrahlerei) перченс ср, са.мо-
хвалство ср
anlgeben <irr> I. vt 1. (Preis) обявявам:
(Namen) съобщавам: (Wert, Einkommen)
декларирам; (Gründel излагам, посоч¬
вам: (bestimmen: Tempo, Kurs) опреде¬
лям 2. (anzeigen) донасям за 3. spor;
(Ball) бия сервис II. vifam (prahlen) пер¬
ча се. надувам се
Angeberfinl <-s, -; -, -nen> m(fi fam са¬
мохвалко M, самохвалка ж
Angeberei |ange:ba'rai| <-, -en> f fam
1. IWorte) самохвалство cp 2. (Taten)
перченс cp
angeblich fange:pli<;] 1. adj 1. (vorgeblich)

angeboren	32
мним 2. (vermeintlich! чака наречем
II. adv уж. евентуално
angeboren adj iFehler, Krankheit) вроден
Angebot c-leis, -e> n предложение cp,
оферта ж: ~ und Nachfrage wirtsch
предлагане и търсене
angebracht |'ang3braxt| ad/уместен, по¬
добаващ
angegossen j'angagasan] adj wie - sitzen
| o passenj Jam седя [шш стоя| като из¬
лят
angeheitert j’angahaitet] ad/поднийнал.
развеселен след нийване
an gehen <irr> I. vt haben 1. !betreffend
засягам: was mich angeht що се отна¬
ся до мен: das geht mich nichts an това
не ме засяга 2. ianpacken: Problem) за¬
хващам се с 3. / angreifen s нападам II.
vi sein 1. fam fbeginnen/ започвам 2. /ат
IFeuers започвам да горя: (Lichtj започ¬
вам да светя 3. /bekämpfen1 gegen etw
-	Поря се с нщ 4. /erträglich sein./ търпя
се. поносим съм angehend adj начи¬
наещ
anigehören <ohne ge-> и etw dat ~
принадлежа към нщ
Angehörige <ein -r, -n, -n> mf 1. (Ver¬
wandte) роршшя .и и ж 2.1Mitglied)член
и/
Angeklagte <ein -r, -n, -n> mf обвиня¬
ем) a| m(m ' I
Angel l'arjal) <-, -n> /l. i-rute) въдица
ж; /Hakenl кукичка ж 2. /Für-, Fenster~)
панта ж ►etw aus den ~n heben fig
радикално променям нщ
Angelegenheit <-, -en> / случай м.
въпрос м; das ist meine - това си е
моя работа
angelernt adj ~er Arbeiter обучен [или
квалифициран! работник
Angelhaken т кукичка ж за въдица
angeln ['arjalnj vi. ir ловя риба с въдица:
-	gehen отивам за риба ►sich dafei¬
nen Mann -- /ат хващам си мъж
Angeln <-> kein PI n риболов м c въ¬
дица
Angelobung <-, -en> / A (Vereidigung/
клетва ж; lauf ein Amti заклеване cp
Angelrute / прът м [или пръчка ж\ за
въдица
Angelsachse i'arplzaksa] <-n, -n> m,
Angelsächsin -nen>/англосаксо¬
нец .и. англосаксонка ж
angelsächsisch adj англосаксонски
Angelschein m разреши тел но cp за
риболов Angelschnur /корда ж
angemessen adj (entsprechend/ съотве¬
тен; ipassend) подходящ, уместен
angenehm ['angane:m| adj приятен;
/Mensch)симпатичен: -e Reise! прият¬
angreifen
но пътуване!: sehr ~! много ми е при¬
ятно!: das Angenehme mit dem Nütz¬
lichen verbinden съчетавам приятно¬
то c полезното
angenommen |'апдаготап| I. adj I. /hypo-
thetischl успоисн: (Л/ате/приет 2. (Kind)
осиновен II. konj dass ... ако пред¬
положим [или приемем|, че ...
angepasstRR l'angapastj adj, angepaßtAI(
adj /Person) нагоден, приспособен
angeregt |'angare:kt| ad/оживен, възбу¬
ден: sich ~ unterhalten разговарям
оживено
angesehen adj уважаван, почитан
Angesicht <-es, -er o A -e> n geh лик м;
von - zu - лице срещу лице
angesichts prp +gen c оглед на
angespannt |'angajpant| adj I. /angestrengt:
Mensch, Muskeln) напрегнат; /intensivj
съсредоточен: /aufmerksam) внимате¬
лен; mit -er Aufmerksamkeit zuhören
слушам със засилено внимание 2. (kri¬
tisch: Läget напрегнат, критичен
Angestellte (’angajteltaj <ein -r, -n, -n>
mf служител!ка| м(ж); die ~n служи¬
телите; leitender ~r ръководен слу¬
жите;!
angestrengt |'anga/tr£gt| adv напрегнат
angetan adj von jdm/etw ~ sein очаро¬
ван [или въодушевен! съм от нкг/нщ
angetrunken adj пийнал
angewiesen |'angavi:zan| ad/auf jdn/etw
~ sein завися от [или разчитам на|
нкг/нщ
an gewöhnen cohne ge-> vr sich dat ~
zu +inf научавам се |или свиквам! Да
Angewohnheit <-, -еп> / навик м
angewurzelt adj wie ~ stehen bleiben
заставам [или спнрам| като закован
Angina (ag'girna, p/.-aQ'irnanj <-, Anginen>
/med ангина ж
an gleichen <irr> I. vt (anpassenj etw (an
etw akk\ - уеднаквявам нщ (c нщ)
II. vr: sich - приспособявам се
Angler(in) ['аг]1е| <-s, -; -, -nen> m(f) въ¬
дичар! ка) м/ж)
an gliedern vt присъединявам, приба¬
вям
anglikanisch |ar)gli'ka:nij] adj англикан-
ски
Anglistiin! [arj'glist] <-en, -en; -, -nen>
mifj Uno англнцист1ка| м/ж), специа-
листжа] м/ж: по английска филоло¬
гия
Anglistik jar)'glistik| <-> kein PI f unc. ан-
глицистика vr, английска филология
Angorawolle [ag'go:rav3läj -n> / ан¬
горска вълна
an Igreifen <irr> vt I. fig iallgi a. Storr
нападам, атакувам 2. (schwächeni от-

Angreifer	33	Anhörung
слабвам: (ermüden)изтощавам 3. (Reser
ven, Vorrat! начевам, започвам 4. iProb
lern! подхващам 5. ciilu разяждам
Angreifer(in) <-s, -nen> mff/ a. su.m
нападател(ка) м(ж)
anlgrenzen w гранича: an etw akk -
гранича c нщ, съседен съм на нщ an¬
grenzend adj (bes Grundstück) съседен:
(Gebiet) граничещ: an etw akk - sein
гранича c нщ, съседен съм на нщ
Angriff <-(e)s, -е> т fig (allg) а. sport, mil
нападение cp, атака ж; pol нападка ж;
etw in - nehmen fig започвам нщ
angriffslustig adj нападателен, аг¬
ресивен
Angst [ar]st, p/.-'Erpta] <-, Ängste>/ страх
м; (Sorge) безпокойство cp, тревога ж;
vor jdm/etw dat - haben страхувам се
от нкг/нщ; um jdn/etw - haben без¬
покоя се \или тревожа се| за нкг/нщ;
jdm - machen плаша нкг: keine ~! не
бой(те) се! Angsthase т scherz, fam
страхливец м, нзубелия м
ängstigen l'tgstigan] I. \t плаша, зап¬
лашвам II. vr sich - 1. (Angst haben)
sich vor jdm/etw dat - страхувам се
от нкг/нщ 2. (sich sorgen) sich um jdn/
etw - тревожа се [или безпокоя се| за
нкг/нщ
ängstlich l'egstliq) adj 1. (furchtsam) бояз¬
лив, страхлив 2. (besorgt) обезпокоен,
загрижен 3. (schüchtern) стеснителен
Ängstlichkeit <-> kein PI f (Furchtsamkeit)
страхлiiBOCT ж, боязливост ж; (Besorgt¬
heit) загриженост ж
Angstschweiß т студена пот (от
страх)
an I gucken vt fam поглеждам
anlgurten vr: sich - препасвам (си) ко¬
лан
an I haben <irr> vt 1. (Kleidungsstück) об¬
лечен съм 2. (Schaden zufügen)jdm etw/
nichts - können мога/не мога да на¬
вредя на нкг
an I halten <irr> I. vi 1. (stehen bleiben)
спирам; an der Ampel - спирам на
светофар 2. (andauern) продължавам,
трая II. vt 1. (stoppen) спирам: (Atem)
задържам; halt die Luft an! fam прес¬
тани!. задръж! 2. (ermahnen)jdn zu etw
-	напътствам [или предупреждавам!
нкг за нщ anhaltend adj продължи¬
телен. траен
Anhalter(in) <-s, -nen> m(f) авто-
стопаджиял/, а вто сто п а д ж и и к а ж; per
-	fahren пътувам на автостоп
Anhaltspunkt <-(e)s, -е> т опорна точ¬
ка. основа ж
anhand [an'hant| prp- von +dat;~ dessen/
deren gen c помощта на. посредством
Anhang <-(e)s, -hängen ml. (zu buch)
приложение cp; (zu Vertrag) допълне¬
ние cp 2. /Familie/ семейство cp, близ¬
ки мн; ohne - без ангажименти, без
деца и семейство
an'hängen vt 1. (an etw hängen) etw ian
etw akk) - окачвам [или закачвам| нщ
(на нщ) 2. лито, rahn прикачвам: einen
Wagen (an den Zug) - прикачвам ва¬
гон (към влак) 3. (hinzufügen)добавям,
прибавям: an die Tagung fünf Tage
Urlaub - прибавям към конференци¬
ята пет дни отпуск 4. fam jdm etw -
fam (Schuld) приписвам нкм нщ, злос-
ловя по нечий адрес; (Diebstahl, Betrug!
набеждавам нкг в нщ
Anhänger <-s, -> т 1. (SchmuckI ме¬
дал ьон м 2. Kfz ремарке ср
Anhänger(in) <-s, -; -, -nen> m(f) при¬
върженик м, привърженичка ж\ (von
Lehre) последовател(ка) м(ж)
Anhängerkupplung /ш теглич .и
Anhängerschaft <-, -еп> / привърже¬
ници мн, последователи мн
anhängig adj iur висящ, неприключил
anhänglich ('anherjli^l adj привързан:
(Freund) верен
anlhäufen I. vt трупам, натрупвам
II. vr: sich ~ струпвам се, тълпя се
Anhäufung <-, -en> / струпване cp;
(Haufen) купчина ж
anIheben <irr> vt 1. (hochheben) повди¬
гам 2. (erhöhen) леко повдигам, при-
повдигам
Anhebung <-, -en> f (Gehalt, Preis) пови¬
шение cp; (Mindestalter)увеличаване cp
anheim |an'haim| adv geh das stelle ich
Ihnen ~ предоставям това на Вас
anheimlfallen vi ставам жертва на
престъпление anheim I stellen jdm
etw - предоставям нкм решение/
оценка
an I heizen vT die Stimmung- fig, fam пов¬
дигам настроението
anIheuern vt naijt наемам моряци
Anhieb |'anhi:p| kein PI m auf - веднага,
от раз
anihimmeln l'anhimalnl vt fam jdn - бо¬
готворя нкг. превъзнасям нкг
anhin adv CH днес: bis - до днес
Anhöhe <-, -n> / възвишение cp, хълм
м
anIhören I. vt 1. /zuhörenI слушам, из¬
слушвам 2. (anmerken) познавам \или
забелязвам) по гласа/говора II. vr
sich gut/schlecht - звуча добре/лошо:
das hört sich (so) an, als ob sie gestrit¬
ten hätten това звучи (така), сякаш са
се карали
Anhörung <-, -еп> / 1Ш. изслушване ср

Animateur
34
Anlass
Animateurlini janima'toie, pl: anima't0:ra|
<-s, -e; -nen> m(f(аниматор|ка) м/ж!
Animierdame / компаньонка ж
animieren [ani'mi:ran| <ohne ge-> vt jdn
!zu etwi ~ подбуждам |или поощря¬
вам! НКГ (КЪМ НЩ)
Anis |a'ni:s о А ’a:nis| <-es, -е> т ют ана¬
сон м
Ankauf <-iе)s, -käufe> т покупка ж,
закупуване ср
an kaufen vt закупувам
ankehrig j'anke:ri<;| adj СН сръчен
Anker i'arjke) <-s, -> mNAirr котва ж; den
-	auswerfen/lichten хвърлям/вдпгам
котва
ankern vi 1. (vor Anker gehen) хвърлям
котва 2. (vor Anker liegeni пуснал съм
котва, на котва съм
an ketten vt привързвам с верига
Anklage -п> /обвинение ср, иск .и;
-	gegen jdn erheben завеждам дело
|или повдигам обвинение! срещу нкг
Anklagebank <-, -bänke> / подсъди¬
ма скамейка
an klagen wjdn (wegen etwi ~ повди¬
гам обвинение срещу нкг (заради нщ)
Ankläger(in) <-s, -nen> miß обви¬
нителна) м(ж), ищец м, ищца ж\
öffentlicher ~ публичен обвинител,
прокурор
Anklageschrift / обвинителен ак г
Anklang <-|e)s, -klänge> т I. (Ähnlich
keitj сходство cp; etw hat ~ an jdn/etw
нщ напомня за нкг/нщ. нщ има сход¬
ство с нкг/нщ 2. (Zustimmung, Beifall/
одобрение ср; bei jdm - finden нщ се
приема \или посреща! добре ог нкг
an kleben vt etw (an etw akk o dat\ ~
лепя \ii.ut залепвам) нщ |на нщ):
Ankleben verboten! лепенето забра¬
нено!
Ankleidekabine / пробна ж
an kleiden geh 1. i? обличам II. vr: sich
-	обличам се
an klicken я кликвам
an klopfen w почуквам, похлопвам
an knabbern vt нагризвам
an knüpfen I. vtßg Beziehungen zu jdm
-	установявам \или завързвам! връз¬
ки c нкг II. vi an etw akk - ßg позова¬
вам се на нщ. изхождам от нш
an kommen <\rr> vi sein 1. (eintreffen;
пристигам: seid ihr gut angekommen?
благополучно ли пристигнахте? 2.ßg
i An klang !indem приемам се: (Erfolg
haben} успявам, удава ми се нш: diese
Idee kommt !bei jdm' gut an идеята се
п(Micма добре (от нкг; 3. fig (sich
durchsetzen} gegen jdn/etw -- излизам
iiKM/mu насреща, меря сили c нкг/нщ
4. labhängen} es kommt auf jdn/etw akk
an, ob ... зависи от нкг/нщ, дали ...:
es kommt darauf an зависи, не е си¬
гурно; es darauf ~ lassen рискувам,
докарвам нещата докрай 5. (wichtig
seinj mir kommt es darauf an, dass ...
за мен е важно, да worauf es
ankommt, ist, dass ... важното е да ...;
wenn es darauf ankommt, dann ... ако
се стигне дотам, тогава ...
Ankömmling |'ankcEmlir)| <-s, -e> m
l.	(kürzlich Angekommene/ новодошъл
.и. пришълец .w 2. (Neugeborenes)\\ono-
родено cp
an kreiden rfjdm etw - пиша нк.м чер¬
на точка за нщ
an I kreuzen vt отбелязвам с кръст, за¬
чертавам
an kündigen I. иг съобщавам. оповес¬
тявам II. vn sich - (Frühling) усещам
се; (Krankheit) обаждам се, давам пър¬
ви признаци
Ankündigung <-, -ел> / известие ср,
съобщение ср
Ankunft ('ankunftl <-> kein Pl f присти¬
гане cp; bei der - при пристигането
Ankunftshalle <-, -n> / зала ж за
пристигащи пътници (на летище}
anI kurbeln vt\. ш пускам в движение
с манивела. задвижвам 2. ßg (Produk¬
tion} съживявам, давам тласък
Ankurbelung <-, -en> fßg задвижване
ср, съживяване ср
Anl. abk von Anlage(n) приложение ср
an lächeln vt jdn - усмихвам се на нкг,
гледам нкг. усмихвайки се
an'lachen vt гледам, смеейки се; sich
dat jdn - fam завързвам (любовна)
връзка с нкг
Anlage <-, -n> fl. (Bau) строеж м; (Park)
тревна площ 2. (Einrichtung)съоръже-
ние ср. инсталация ж 3. (Veranlagung}
заложба ж; IBegabung) талант м; mf.d
ск.донност ж, предразположение ср;
eine - zu etw haben предразположен
съм към нщ 4. им капиталовложение
ср. инвестиция ж 5. (in Schreiben} при¬
ложение ср; als - като приложение
6. Tech, Mus уредба ж
Anlageberaterl in ) <-s, -; -, -nen> miß)
инвестиционен консултант Anlage¬
vermögen <-s, -> n ein дълготрайни
активи
Anlass™ l'anlas, /j/.-'anksal <-es, Anlässe>
m,	AnlaßA" <-lasses, -lässe> m 1. (Ur¬
sache! причина ж: (Grund! основание
cp. повод м; iBeweggrund! подбуда ж,
могив м; - geben zu etw dat давам
повод за нщ 2. }Gelegenheit} случай м;
aus - -vgen по повод на 3. СН т ьржес-

anlassen
35
anmelden
tro cp, увеселение cp
anHassen <irr> vt 1. 'ш:н, ш пускам в
движение 2. ILicht! оставям да свети:
(Radio! оставям включено 3. /ат (Klei¬
dung,I не събличам
Anlasser <-s, -> т кг/ стартер м
anlässlich™* ['anltslig] ргр +gen, anlä߬
lich"1 prp +gen по случай
Anlauf <-(e)s, -läufe> m 1. spürt засил¬
ване cp; - nehmen засилвам се, наби¬
рам скорост 2. fig (Versuch) опит м;
(Ansatz) започване ср, начало cp; einen
neuen ~ nehmen опитвам още вед¬
нъж
an Haufen <irr> I. vi sein 1. (herbeilaufen)
er kam angelaufen той дойде, тичайки
2.	Sport засилвам се 3. fig (beginnen!
започвам 4. ш задвижвам се 5. (be¬
schlagen) изпотявам се, замъглявам сс
► blau - посинявам (от недостиг на
въздух); rot - почервенявам от яд
И. vt haben naht акостирам, пристигам
в пристанище
Anlaufstelle <-, -п> / дом приемна ж
(адрес на обществена институция,
на който човек може да се обърне по
някакъв въпрос в критични ситуа¬
ции)
Anlaut <-(e)s, -е> т шс началословие
ср
an Häuten vi CH jdm - позвънявам на
нкг
an I legen I. vt 1. fig (Lineal, Leiter) поста¬
вям, опирам; /Maßstab) използвам 2.
geh (anziehen: Schmuck)слагам; (Kleidung)
обличам 3. (Garten, Fabrik) строя, по¬
строявам: /Leitung) включвам \или
скачвам] към мрежа: (Weg) прокарвам:
(Kanal)строя: (Sammlung, Kartei!подреж¬
дам; (Akte) завеждам 4. (investieren)вла¬
гам [нлм инвестирам! пари; (ausgeben)
харча 5. (Gewehr) подготвям се за
стрелба 6. (absehen) es darauf ~ zu +inf
целя да ... II. vi naijt (an etw dat) -
пристигам \или акостирам! (в) III. vr
sich mit jdm ~ заяждам се |или прово¬
кирам спор! с нкг
Anlegeplatz т, Anlegestelle/мм;т при¬
стан м, място ср за акостиране \или
пускане на котва)
an!lehnen I. vt 1. (Gegenstand) etw (an
etw akk) - опирам \или облягам! шц
(на шц) 2. (Tür, Fenster) притварям, ос¬
тавям открехнат II. vr 1. sich (an jdn/
etw akk) ~ придържам се (към нкг/
нщ) 2. sich an jdn - fig опирам се на
нкг
anleiern vt fam (im Gang setzen) wer hat
die ganze Sache angeleiert? кой орга¬
низира всичко това?
Anleihe	-n> /1. ün заем м; /gewährte/
кредит .и 2. _/?# заимстваме ср, плаги¬
атство ср
anHeiten vt\. (unterweise /■//напътствам,
наставлявам 2. (anhaltenj jdn (zu etwi
~ уча нкг на нщ
Anleitung <-, -en> /1. /Leitung/ ръко¬
водство cp; unter ~ von под ръковод¬
ството на 2. (Unterweisungi напътст¬
вие cp, наставление cp
an,lernen vt (einweisen) jdn (zu etwi -
уча \или научавам] нкг (на нщ)
an Hiegen <irr> vi 1. fam (anstehen) пред¬
стоя, стоя на дневен ред 2. (Kleidungs
stück) прилепвам; an etw dat ~ гранича
c нщ; eng - плътно прилепнал съм
Anliegen <-s, -> n (Wunsch) искане cp,
желание cp; (Bitte) молба ж
anliegend adj 1. (angrenzend) съседен
2.	(Kleidungsstück) прилепнал 3. (beige
fügt) приложен
Anlieger <-s, ->ml. (Anwohner) обита¬
тел M, жител м; ~ frei (ofrei für ~| само
за живеещите тук (напр. за паркинг)
2.	(Anrainer) съсед м (по парцел); die -
der Ostsee страните, конто граничат
с Балтийско море; die - eines Sees
хората, които живеят около дадено
езеро
an Hocken vt привличам, съблазнявам;
(Tier) примамвам
anllügen <irr> vt jdn ~ излъгвам нкг
Anm. abk von Anmerkung бел.
an Imachen vt 1. fam (einschalten) пус¬
кам, включвам: (Licht)паля, запалвам
2.	(Salat) подправям: (Mörtel, Gips) бър¬
кам, забърквам 3 .fam (ansprechen) сва¬
лям (жена); mach mich nicht an! оста¬
ви ме на мира! 4. fam (Gefühl erregen:
Film) запалвам, въодушевявам
animalen vt изрисувам, нашарвам
animaßen |'anma:san) vr sich dat etw -
осмелявам се [или имам дързостта]
да направя нщ anmaßend ао/самона-
деян, дързък; (unverschämt) арогантен
Anmeldeformular п регистрационен
формуляр Anmeldegebühr / реги¬
страционна такса
an I melden I. vt l. (ankündigenj съобща¬
вам, уведомявам; Konkurs - обявя¬
вам несъстоятелност [или фалит)
2.	(Radio, Auto, Patent) регистрирам
3.	(bei Schule, Kurs) записвам 4. (geltend
machen) Bedenken - изразявам съм¬
нение II. vn sich - 1. записвам се.
регистрирам се: /sich ankündigen1 зая¬
вявам посещение 2. (bei Schule, Kurst
записвам се 3. лом регистрирам се;
sich polizeilich ~ регистрирам се в
полицията

anmeldepflichtig
36
anrechnen
anmeldepflichtig adj подлежащ на ре¬
гистрация
Anmeldung <-, -еп>/1. /Ankündigung>
известие cp, съобщение cp 2. (an der
Schule, Unii записване cp 3. ad.v, реги¬
страция ж 4. fam i-szimmen регистра¬
тура ж
an merken vt 1. seine Bemerkung machen!
отбелязвам 2. /spüren/ jdm etw - забе¬
лязвам [или виждам| нщ у нкг: sich dar
nichts ~ lassen не се издавам, не да¬
вам израз на нщ
Anmerkung <-, -еп>/1. /schriftlich/ бе¬
лежка ж 2, /mündlich/ забележка ж
Anmut l'anmuit) <-> kein PIf geh прелест
ж, чар м
anmutig adj прелестен, очарователен
an nähen vt etw ian etw akk o dal) ~
пришивам шц (към нщ)
an nähern [. i/гдоближавам, правя бли-
зз,к II. vr: sich jdm/etw - сближавам
се с нкг annähernd I. adj приблизи¬
телен II. adv приблизително
Annäherung <-, -en> / приближаване
cp: ~ an etw akk сближаване c нщ
Annäherungsversuch m опит м за
сближаване
Annahme ['anna:ma[ <-, -n> / 1. /das
Annehmen/ приемане cp 2. (Vermutung)
предположение cp: in der ~, dass ...
ако приемем, че ... Annahme¬
schluss1"’ <-es, -schlüsse> m краен
срок за приемане; (Wettbewerb/ краен
срок за подаване на документи
annehmbar adj I. (akzeptabel) приемлив
2. (leidlichI не лош. приличен
aninehmen <irr> I. vr 1. /Angebot; Ein¬
ladung) приемам: (Kind) осиновявам:
/Feuchtigkeit/ поемам; (Gewohnheit) при¬
добивам, усвоявам; /Ausmaße/ вземам,
приемам 2. (vermuten/ предполагам
II. 1 r sich jds ~ грижа се за нкг; sich
einer Sache - заемам се с нщ
Annehmlichkeit <-, -еп>/ удобство ср
annektieren [anektiiran] cohne ge-> vt
анексирам
anno adv, Anno adv в година; es war
Winter, - 1941, als ... беше зима. през
1941 г. когато dazumal во време
оно. в старо време
Annonce |a'n5:sa| <-, -n> / обява ж,
анонс м
annoncieren |an5'si:ranj cohne ge-> I. vi
правя анонс II. vt,Unkundigen: Veröffent¬
lichung, Heirat/ обявявам, анонсирам
annullieren iano‘li:ran| cohne ge-> :тану-
лирам
an öden i'an?0:danj vt. fam досаждам,
отегчавам
anomal |'anoma:l o ano'ma:l| adj ненор¬
мален, необичаен
Anomalie [anoma'li:, pl: anoma'li:an| <-,
-n> / аномалия ж
anonym (ano'ny:in[ adj анонимен; (Ver¬
fasser) неизвестен
Anonymität [anonymi't£:t| <-> kein Pl f
анонимност ж
Anorak [anorakl <-s, -s> m анорак ,w
an:ordnen vt 1. (ordnen/ подреждам,
нареждам 2. /befehlen/ разпореждам,
постановявам
Anordnung <-, -en>/l. (Ordnung) ред
.и. подредба ж 2. (Befehl/ разпорежда¬
не cp; auf - von ... по разпореждане
на ...
anorganisch fanargainij] adj неоргани¬
чен
anormal 1'апзгта:1| adj ненормален, не¬
обичаен
anipacken vt 1. /anfassenl хващам,
сграбчвам: kannst du mal mit ~? fam
можеш ли да помогнеш? 2. (Arbeit,
Problem! заемам се с. подхващам
an passen I. vT etw (etw dat\ ~ нагаж¬
дам |или напасвам| нщ (към нщ) II. vr
sich (an jdn/etw akk) - приспособявам
се (към нкг/нщ), свиквам (с нкг/нщ)
Anpassung <-, -еп> /нагаждане ср; а.
fig приспособяване ср anpassungsfä¬
hig adj лесно приспособяващ се, гъв¬
кав Anpassungsvermögen п способ¬
ност ж за приспособяване
anipeilen vt 1. radio засичам 2. naht
пеленгирам
anIpfeifen <irr> I. vt 1. sport свиря на¬
чало 2. fam (zurechtweisen) смъмрям,
скастрям II. vi sport свиря начало на
спортно състезание
Anpfiff <-(e)s, -е> m 1. sport изсвирва¬
не ср (за начало на състезание)
2. fam (Rüge! мъмрене ср
an: pflanzen vt садя, засаждам
an pöbeln vtfam нагрубявам; (provozie¬
ren/ провокирам
am prangern ['апргадвп] vr заклеймя¬
вам (публично)
an. preisen <irr> vt jdm etw - възхва¬
лявам [или превъзнасям! нщ пред нкг
Anprobe <-, -n> / (Kleidung) проба ж
an probieren cohne ge-> vt (Kleidung)
пробвам
an pumpen vt fig, fam jdn um 50 Euro -
изръсвам нкг c 50 евро (като вземам
заем!
Anrainer <-s, -> т 1. /Grundnachbar/ ci>-
сед из по парцел 2. А /Anlieger! соб¬
ственик. w на имот покрай обществен
път, река
anIrechnen vt 1. /berechnen/ спадам,
приспадам 2. (gutschreibenjзнприходя-

Anrecht	37
нам 3. (abzichen! отбивам, удържам
4. fig (werten! оценявам: jdm etw hoch
~ оценявам нкм нщ високо
Anrecht <-(e)s, -e> n право cp; ein ~ auf
etw akk haben имам право на нщ
Anrede <-, -n> / обръщение cp
an Ireden vt заговарям, обръщам се
към
an I regen vt 1. biol стимулирам, въз¬
буждам 2. (veranlassen) подтиквам, на¬
сърчавам; jdn zu etw - насърчавам
нкг за нщ 3. (vorschlagen) давам идея
за, инспирирам; 5. а. angeregt; an¬
regend adj fig Med, biol стимулиращ,
възбуждащ; (Buch) увлекателен, ин¬
тересен
Anregung <-, -en> /1. sing biol импулс
и 2. (Anstoß)подтик m; (Vorschlag) пред¬
ложение cp, идея ж; auf - von по ини¬
циатива на
an I reichern ['anranjen] vtf etw (mit etw) -
обогатявам [или насищам] нщ (с нщ)
Anreise <-, -п> /1. (Hinfahrt, Fahrt) пъ¬
туване ср (към дадена цел) 2. (Ankunft)
пристигане ср
Anreiz <-es, -е> т подбуда ж, стимул
м
Anrichte [’anngtal <-, -п> / кухненски
бюфет с широк плот
an I richten vt 1. (Speise) слагам в чинии
(готово ядене); (Platte) гарнирам 2. fig
(verursachen) причинявам (по невнима¬
ние нщ негативно); da hast du aber
etwas Schönes angerichtet! голяма ка¬
ша си забъркал!
anrüchig ['апгу<р<;] adj съмнителен, c
лоша слава
Anruf <-(e)s, -e> m повикване cp; tel
телефонно обаждане Anrufbeantwor¬
ter <-s, -> m телефонен секретар
an I rufen <irr> vt 1. (laut anreden) повик¬
вам 2. tel jdn - звъня [или обаждам
ce| на нкг по телефона 3. (Gott) зова.
призовавам; (um Gnade, Hilfe) моля
4.	(Gericht) сезирам: (Zeuge) призова¬
вам
an I rühren vt 1. a. fig (berühren) докосвам
2.	(Farbe) смесвам: (Mörtel, Beton) раз¬
бърквам: gastr забърквам
ans [ans] = an das x an
Ansage [’anzarga] <-, -n> / съобщение
cp
an Isagen vt съобщавам, обявявам;
seinen Besuch [osich] - известявам за
предстоящото си посещение: jdm den
Kampf - обявявам нкм война
Ansager(in) <-s, -nen> m(f) Radio, tv
говорител (ка) м (ж)
anIsammeln I. vt събирам, трупам
II. vr: sich ~ 1. (sich anhäufen) натруп¬
anschließen
вам се 2. (sich versammeln) тълпя се.
струпвам се
Ansammlung <-, -еп>/струпване cp;
(von Menschen) навалица ж
ansässig f'anzESi^] adj постоянно живе¬
ещ
Ansatz <-(e)s, -sätze> m 1. tech tVerlän
gerungsstück) накрайник м 2. <,eol
(Schicht) слой м 3. (Anzeichen) признак
м Ansatzpunkt m изходна точка
anischaffen I. vt 1. (kaufen/ купувам,
набавям 2. südd, A (befehlen) заповяд¬
вам II. vifam (Prostituierte) ~ (gehen) про¬
ституирам
Anschaffung <-, -en>/ покупка ж, при¬
добивка ж Anschaffungskosten pl
разноски мн по покупката
an I schalten vt включвам, пускам
an Ischauen vt bes südd, A, CH поглеж¬
дам
anlschaulich adj нагледен; (lebendig)
жив
Anschauung <-, -en> / (Überzeugung)
убеждение cp; (Meinung) мнение cp;
(Auffassung) схващане cp, възглед м;
aus eigener ~ от лични наблюдения
Anschauungsmaterial n нагледен ма¬
териал
Anschein <-(e)s> kein Pl m вид м; dem
~ nach както изглежда: es hat den
als ob ... изглежда, като че ли ...: den
~ wecken създавам впечатлението;
sich den ~ geben давам си вид
anscheinend adv както изглежда, при¬
виден
anlschicken R/vsich ~ geh готвя се. гла¬
ся се; sich ~ etw zu tun каня се да
направя нщ
anlschieben <irr> vt (FahrzeugI бутам
(напр. кола, когато не може да запа¬
ли)
anIschießen <irr> vt наранявам c из¬
стрел
Anschlag <-(e)s, -schläge> m 1. (Plakat)
афиш M 2. (Attentat) атентат м, поку¬
шение cp 3. (bei Klavier) туш м; /bei
Schreibmaschine) удар м; 200 Anschläge
die Minute 200 удара в минута 4. hdl
калкулация ж
anlschlagen <irr> I. vt 1. (Bekannt¬
machung) слагам, поставям 2. (Klavier)
удрям: (Saite! дръпвам: fig (Ton) давам
3. (Fass) начевам 4. (beschädigen) очук-
вам. нащърбвам II. vi 1. (Hund) залай-
вам 2. Med (wirken) (bei jdm) ~ дейст¬
вам (нкм)
anschleichen <irr> vr sich (an jdn/etw
akk) ~ промъквам се [или приближа¬
вам се] крадешком (до нкг/шц)
an!schließen <irr> I. vt 1. tecii свърз-

anschließend	38
нам. скачвам 2. lankeueni заключвам
с верига II. \т: sich - присъединявам
се; sich einer Partei ~ влизам в партия
III. vi an etw akk - гранича с нщ: der
Park schließt an das Haus an паркът
граничи c къщата anschließend adj
следващ; iräumlichi съседен
AnschlussRR <-es, -schlüsse> m, An¬
schluß'1" <-schlusses, -schlüsse> m
1.	/ Wasser, Gas, Telefon! свързване cp,
включване cp; tech скачване cp 2. n:i
/Verbindungj вр ъзка ж 3. bahn връзка
4.	ßg f’oi анексия ж, аншлус .w; - su¬
chen т ърся кон такт; im - an -akk не¬
посредствено след AnschlussflugRR
<-iejs, -flüge> m полет м c прекачва-
не
an schmiegen )'anfmi:gan| vr sich lan
jdn/etw akk) - притискам се |към нкг/
um); (Kleid) прилепвам (към нкг/ищ]
anschmiegsam adj мил. гальовен
an Ischnallen I. vt пристягам c колан
II. кг: sich - кг/, леко слагам предпазен
колаи
Anschnallpflicht <-> kein PI f задъл¬
жение cp да се слага предпазен ко¬
лан
anischnauzen vt /ат навиквам, нахок-
вам
an!schneiden <irr> vt 1. (Brot, Braten)
започвам да режа 2. (Fraget повдигам;
(Thema) засягам 3. (Kurvet вземам за¬
вои откъм вътрешната страна
Anschnitt <-(e)s, -е> m отрязък .и (пър¬
вото парче от нщ)
an I schrauben if завинтвам
an i schreiben <irr> vrl. (schreiben) пиша:
an die Tafel - записвам на дъската
2.	(auf Kredit) вписвам на сметката
3.	adm iBrief jdn ~ обръщам се писме¬
но към нкг
an schreien <irr> vt крещя на
Anschrift <-, -en> / адрес .w
Anschuldigung <-, -en> / обвинение
cp
anschwärzen vt pej, fam очерням; jdn
(bei jdmi - наклеветявам нкг (пред
нкп
an schwellen <irr> vi sein 1. med поду¬
вам се. отичам 2. iLärmj увеличавам
се. засилвам се 3. (Fluss) прииждам
anschwindeln vt fam излъгвам; jdn -
премятам нкг
an sehen -;irr> vt 1. /anblickeni поглеж¬
дам; i langet оглеждам: (besichtigen) раз¬
глеждам: etw nicht mehr mit - können
не .мога повече да търпя това (без да
ее намеся,'; sieh mal (einer) an! fam я
iroj виж ти! 2. (halten fiirj смятам \tuu
считам) за. (beurteilen)преценявам като
Ansporn
3. (anmerken) man sieht es ihm an, dass
... личи му. че ...
Ansehen <-s> kein PI n 1. /Achtungl по¬
чит ж, уважение cp; (Ruf) реноме cp,
авторитет м 2. (Aussehen) външност
ж,	вид м
ansehnlich adj 1. (gut aussehend/ пред¬
ставителен: /stattlichI внушителен
2.	(bedeutend) значителен
an seilen vn sich - привързвам се (c
въже/
an sein s. an 11.4.
an setzen I. vt 1. (an Mund! поднасям
към устата: (Flöte) започвам да свиря
2. /anfügen) etw (an etw akk o dat) -
слагам \нли пришивам) нщ (към нщ)
з.	(veranschlagen)изчислявам; (vorausbe¬
rechnen) определям; (festsetzen) опре¬
делям 4. (vorbereiten: Bowlet приготвям
5.	/bilden/ Fett - затлъстявам; Rost ~
ръждясвам; Schimmel - мухлясвам
6.	leinsetzen) jdn auf etw akk ~ назна¬
чавам нкг за нщ II. vi 1. (beginnen) за¬
почвам; zur Landung - приготвям се
за приземяване 2. (anbrennen) загарям
Ansicht <-, -en> / I. (Meinung) мнение
cp, възглед м; meiner - nach според
мен; der - sein, dass ... на мнение съм,
че ... 2. (Blick, Anblick) гледка ж, изг¬
лед м 3. (Betrachtung; Prüfung) преглед
м, оглед м; zur - hdl за оглед
4. (Computer) интерфейс м Ansichts¬
karte / илюстрована картичка An¬
sichtssache /das ist ~ това е въпрос
на мнение
an Isiedeln (‘anziidaln) vi; sich ~ засел¬
вам се; (sich niederlassen) установявам
се
Ansiedelung <-, -en> /заселване cp;
(Stelle) селище cp
ansonst |an'zDnst| konj A, CH (andernfalls)
иначе, в противен случай
ansonsten [an'zonstan] adv fam 1. (im Übri¬
gen, sonst)впрочем, иначе 2. (andernfalls)
иначе, в противен случай
an spannen vt 1. (Zugtier) впрягам
2.	(straffer spannen) затягам, обтягах»
3.	(Muskeln) напрягам
Anspannung <-, -en> f (Einsatz) напря¬
гане cp на силите: (Anstrengung) уси¬
лие cp
Anspiel c-leis, -e> n spof.t (Spielbeginn)
започване cp на игра: (Zuspiel) пас м
an spielen I. vi (hinweisen) auf etw akk ~
намеквам за нщ, подмятам нщ II. vt
5?ойз jdn - подавам нк.м
Anspielung <-, -en? / намек w; eine -
auf etw akk machen намеквам за нщ
an (spitzen vi (Bleistift) подос трям
Ansporn l'anjparnj <-|e)s> kein PI m под¬

anspornen
39
Anstiftung
тик м, стимул м
an spornen vt подтиквам, насърчавам
Ansprache <-, -п>/приветствие cp
ansprechbar adj c когото може да се
говори: nicht ~ sein (Chef) зает съм:
IKranker) неконтактен съм
an I sprechen <irr> I. vt 1. (reden mit) jdn
~ заприказвам нкг; jdn auf etw akk ~
заговарям нкг за нщ 2. (erwähnen] спо¬
менавам 3. (gefallen) допадам на. при¬
емам се добре от; das spricht mich
überhaupt nicht an това изобщо не ми
харесва II. vi (reagierenj auf etw akk
- реагирам на нщ ansprechend adj
привлекателен, предразполагащ:
(Außeres) симпатичен, приветлив
Ansprechpartner(in) <-s,	-, -nen> m(f)
партньор(ка) м(ж) (за поддържане на
контакт )
an I springen <irr> I. vi sein 1. (her-/ при¬
стигам, подскачайки 2. ш стартирам:
(Motor) паля II. vt haben jdn - скачам
върху нкг
Anspruch <-(e)s, -sprüche> m 1.
(Anrecht) право cp; - auf etw akk erheben
претендирам за нщ2. (Forderung)изис¬
кване cp; ли? претенция ж; jdn in ~
nehmen ангажирам нкг; Zeit in -
nehmen отнемам време; sehr in -
genommen sein много съм зает; hohe
Ansprüche stellen поставям високи
изисквания anspruchslos adj непре¬
тенциозен Anspruchslosigkeit <->
kein PI f непретенциозност ж ans¬
pruchsvoll adj взискателен, претен¬
циозен
anlspucken vt наплювам. плюя по
anIstacheln |'anjtaxaln| i-f подтиквам,
поощрявам
Anstalt |'anjtalt| <-, -en> /заведение cp;
(Internat) интернат .u; (Heil-I лечебно
заведение; (Irren-) лудница ж
Anstalten fpl /Vorbereitungen) приготов¬
ления ми; ~ machen \o treffen] zu +inf
приготвям cc да ...
Anstand ['an/tant, pl: 'anjtsnda] <-(e]s,
Anstände> m 1. sing (gutes Benehmen)
добри маниери; (Schicklichkeit) благо¬
приличие cp 2. südd, А ISchwierigkeit,
Ärger) проблем м, неприятности мн
3.	(Jagd-) пусия ж
anständig ]‘anjt£ndi<;| I. adj 1. /schicklich)
благоприличен 2. (ehrbar) порядъчен,
почтен 3. fam (zufriedenstellend) задо¬
волителен: (beträchtlich) значителен:
sie wird ~ bezahlt тя получава при¬
лично възнаграждение; eine -е Tracht
Prügel famcдин хубав бой II. а^кдоста
Anständigkeit <-> kein PI fl. (Schick
lieh keif) благоприличие cp 2. (Ehrlichkeit)
почтеност ж
Anstandsbesuch m официална визи¬
та. посещение cp от благоприличие
anstandshalber adv от благоприличие
anstandslos advöci възражение, без¬
проблемно
anstarren vt гледам втренчено
anstatt [an Jtat] I. prp +gen вместо II. konj
- zu +inf - dass ... вместо да ...
an!stechen <irr> набождам: (Fass;
начевам
an jstecken I. vt l. (feststecken) закреп¬
вам; (Brosche, Abzeichen) забождам:
(Ring) слагам 2. (anzünden) запалвам:
(in Brand stecken) подпалвам 3. a.figwx>
заразявам II. vr sich (bei jdm) - зара¬
зявам се (от нкг) III. vi а../?# действам
заразително ansteckend adj заразен
Ansteckung <-, -еп> /заразяване cp.
инфекция ж Ansteckungsgefahr <-,
-еп> / опасност ж от заразяване
an I stehen <irr> vi 1. (Schlange stehen)
редя се \нли стоя| на опашка 2. ihr
(festgesetzt sein) насрочен съм за
anisteigen <irr> vi sein 1. (Straße) изкач¬
вам се; IWasser, Temperatur) покачвам
се 2. flg (zunehmen) нараствам, увели¬
чавам се
anstelle ]an'/t£la| prp vgen вместо
anlstellen I. vt 1. (einschalten: Maschine,
Rad io (пускам, включвам 2. (beschäftigen)
назначавам 3. (anlehnen) опирам; etw
an etw akk - поставям нщ до нщ 4. fam
(zustande bringen) осъществявам, пос¬
тигам: wie hast du das angestellt? как
успя да направиш това? 5. fam (Unsinn)
нравя беля: was hast du da wieder
angestellt? каква каша си забъркал
пак? II. vn sich - 1. (Schlange stehen)
нареждам се на опашка 2. fam Isich
verhalten) държа се: sich geschickt/un-
geschickt ~ показвам се сръчен/нс-
сръчен; stell dich doch nicht so an! fam
ne се превземай!
Anstellung <-, -er»/назначение cp
ansteuern vr etw ~ naht направлявам
нщ, държа посока към нщ: (Ziel; уст¬
ремявам се към нщ
Anstieg |'anjti:k, pl: 'anjti:gs| <-|eJs, -e> m
1.	/Aufstieg, Steigung! изкачване cp. въз¬
качване cp 2. flg (Erhöhung, Zunahme/
покачване cp, увеличение cp
anistiften vt 1. ianzetteln) подклаждам,
кроя 2. (verleiten)подстрекавам: jdn zu
etw ~ подстрекавам нкг към нщ, ка¬
рам нкг да извърши нщ нередно
Anstifter|in| <-s, -; -, -nen> mf) под-
стре к а гел | к а | м (ж /
Anstiftung <-, -еп> / подстрекател¬
ство ср

anstimmen
40
antreiben
an:stimmen vt (Lied) запявам
Anstoß <-es, -stöße> m 1. mort нача¬
лен удар 2. fig {Antrieb/ подтик м; den
-	zu etw geben ставам причина за нщ
3.	IÄrgernis) недоволство cp; ~ erregen
предизвиквам недоволство, дразня:
an etw dat - nehmen не одобрявам
нщ. шокирам се от нщ
an stoßen <irr> I. vi 1. sein /prallen: mit
etw an etw akk ~ блъскам се c нщ в нщ
2. habendem бия начален удар 3. haben
(mit Gläsern/ lauf jdn/etw akk\ ~ чукам
се (за нкг/ищ|. вдигам наздравица Iза
нкг/нни II. 'Л бутам, побутвам; Нп
Bewegung setzen/ задвижвам
Anstößer |'anft0:se| <-s, -> m CH s.
Anrainer, Anlieger
anstößig |'an/t0:si<;] adj неприличен,
шокиращ
an'strahlen vt\. IbeleuchtenI осветявам
2. (strahlend anblicken) гледам със сия¬
ещ поглед
anstreben vt стремя се към
am streichen <irr> vt 1. [mit Farbe) боя¬
дисвам 2. (kennzeichnen) маркирам,
отбелязвам
Anstreicher!in) <-s, -; -, -nen> miß бо¬
яджия M, бояджипка ж
anistrengen |'anjtr£rpn| I. vt 1. /ermüden)
изморявам; (Augen)уморявам 2. (Geist,
Verstand) напрягам 3. jur (Verfahren) за¬
веждам дело; eine Klage gegen jdn ~
подавам жалба срещу нкг II. vr: sich
-	правя усилие, напрягам се anstren¬
gend adj уморителен, напрегнат
Anstrengung <-, -en> / 1. (Bemühung)
усилие ср 2. (Strapaze) напрежение ср
Anstrich <-(e|s, -е> т 1. (Farbschicht)боя
ж; IÜberzug) покритие ср 2. (Anschein)
вид м; INotej нотка ж
Ansturm <-|e)s, -stürme> т нападение
ср, атака ж; ■von Kunden) наплив м
an:stürmen vi sein щурмувам, нападам;
gegen etw - щурмувам нщ
Ansuchen <-s, -> п молба ж
Antarktis |ant'?arktis| / сюс Антаркти¬
ка ж
antarktisch adj антарктичен. антарк¬
тически
an tasten vT 1. ! Vorräte, Geld) посягам
на 2. (Ehre, Würde)уронвам; (Rechte: на¬
кърнявам
Anteil <•:-ieis, -e> m 1. /Teil; част ж 2.
дял .и 3. (Interesse) интерес .и; an
etw dat - nehmen вземам участие в
нщ; iMitgeßihihaben)съчувствам за нщ
anteilig adv полагащ се ;пропорцио¬
нално) Anteilnahme |antailna:maj <->
kein PI f I. (Mitgefühl) съчувствие cp
2. tInteresse) seine - an etw dat aus¬
sprechen засвидетелствам интерес к ъм
нщ
Antenne [an'ttna] <-, -n> / антена ж
Anthrazit |antratsi;t| <-s, -e> m антра¬
цит M
Antialkoholiker(in) [anti?alko'ho:like o
'anti?alkoho:like| <-s, -; -, -nen> m(fj въз¬
държател | ка) м(ж) antialkoholisch adj
противоалкохолсн antiautoritär |anti
?autori‘U:g, ‘anti?aotorit£:g] adj антиав-
торнтарен Antibabypille |anti'be:bipila
o anti'beibipila] <-, -n> /противозача¬
тъчно ханче, амтибебе cp antibakte¬
riell adj антибактериален Antibio¬
tikum (antib/oitikom, pl: antibj'oitika]
<-s, Antibiotika> n антибиотик ai Anti¬
blockiersystem <-s, -e> n Aino анти-
блокираща система Antidepressivum
[antidepr£'si:vum, pl: antidepr£'$i:va| <-s,
Antidepressiva> n .vu;d антндепресант
M Antifaltencreme / крем м про тив
бръчки Antifaschist(in) <-en, -en; -,
-nen> miß антнфашист|ка) м(ж) anti¬
faschistisch adj антифашистки
antik |an'ti:k| adj античен, старинен
Antike <-, -n> f (Altertum) античност ж;
(Kunstwerk) антика ж
Antikörper l'antikarpe] <-s, -> m med ан¬
титела MH
Antilope [anti'loipsj <-, -n> f гоo анти¬
лопа ж
Antiquariat |antikvari'a:t| <-(e)s, -e> n
1.	(Handel)антикварнатаu 2. (Buchladen)
антикварна книжарница
antiquarisch [anti'kvairif] ad/антикварен
antiquiert adj pej остарял, вехт
Antiquität |antikvi't£:t] <-, -en> / стари¬
нен предмет, антика ж Antiquitäten¬
händlern) miß антиквар(ка) м(ж),
търговец м. търговка ж на стари
вещи
Antiraucherkampagne <-, -п> / кам¬
пания ж против тютюнопушенето An¬
tisemitismus (antizemi'tismusl <-> kein
Р! т антисемитизъм ai antiseptisch
[anti'ZEptif] ad/антисептичен Antiviren¬
programm <-s, -e> n iNEORM антиви¬
русна програма
Antrag ['antrark, pl: 'antr£;ga| <-(e)s,
Anträge> m 1. (Gesuch) молба ж
2.	(-sformularj заявление cp, форму¬
ляр-молба м 3. pari (Entwurf) проект м
4.	/Gesetzes-/ законопроект .и
5.	(Heirats-) предложение ср за же¬
нитба Antragsformular п заявление
ср, формуляр-молба ж Antrags¬
teller! ini |'anlra:k/t£le| <-s,	-, -nen>
rn(ß просител!ка) м(ж)
amtreffen <irr> vt сварвам, заварвам
anltreiben <irr> I. vt haben 1. ivorwärts■

antreten
41
anzapfen
treiben) подкарвам 2. fig /veranlassen)
карам; ]dn zu etw ~ заставям нкг да
върши пщ; jdn zur Eile ~ карам нкг да
бърза 3. (in Bewegung setzen) задвиж¬
вам 4. (anschwemmen) изхвърлям на
брега II. vi sein /Wolken, Boot) нося се
anltreten <irr> I. vt haben (Amt) встъп¬
вам в длъжност; (Studium/ започвам;
(Strafe) започвам да излежавам; (Erb¬
schaft) встъпвам във владение: eine
Reise ~ тръгвам на път II. visein 1. ми
строявам се 2. (erscheinen) явявам се
Antrieb |an'tri:p, ^/;an'tri:ba| <-(e)s, -e> m
1.	Tech задвижване cp; kfz, naut, aero
двигател м 2. /^подтик м; (Beweggrund)
мотив м; aus eigenem - по собствена
инициатива Antriebskraft <-, -kräfte>
/ Tech двигателна сила; fig движеща
сила Antriebswelle / ш двигателен
вал
Antritt <-(e)s> kein PI ml. (Beginn: Reise-)
започване cp 2. /Amts-) встъпване cp;
(Regierungs~) поемане cp Antrittsbe¬
such m официално посещение по слу¬
чай встъпване в длъжност Antritts¬
rede/встъпителна реч
an Itun <irr> I. vt /zufügen) jdm etw -
причинявам HKM нщ: sich dat etw ~
посягам на живота си II. vi (bezaubern)
пленявам; sein Aussehen hat es ihr
angetan видът му я очарова
Antwerpen [antVtrpan] n geog Антвер¬
пен M
Antwort 1’antvDrt] <-, -en> /отговор м;
als ~ auf etw akk в отговор на нщ; um
- wird gebeten очакваме отговор
antworten vi auf etw akk ~ отговарям
на нщ Antwortschreiben n писмен от¬
говор
an I vertrauen <ohne ge-> I. vt 1. /über¬
geben) jdm etw - поверявам нкм нщ
2.	(im Vertrauen mitteile n) доверя вам: jdm
ein Geheimnis - доверявам нкм тайна
II. vr sich jdm ~ доверявам се нкм
anIwachsen <irr> visein 1. /Pflanze) хва¬
щам корен 2. /festwachsen) сраствам
се 3. fig (zunehmen) нараствам, увели¬
чавам се
Anwalt l'anvalt, pl: ’armlta] <-(e)s, An¬
wälte> m, Anwältin ['anvtltin] <-, -nen>
/1. (Rechts-) адвокат( ка) м (ж); (Staats-)
прокурор!ка) м/ж) 2. fig /Fürsprecherj
защитник м, защитничка ж Anwalts¬
büro п адвокатска кантора Anwalts¬
kosten pl разноски лш за адвокат
Anwandlung <-, -еп>/пристъп м |или
изблик .и] на чувство; (Laune) настро¬
ение ср
Anwärter!in) <-s, -; -, -nen> m/fi кан¬
дидат! ка) м/ж): ~ auf etw akk sein кан¬
дидатствам за нщ
Anwartschaft <-, -еп^- / претенция ж.
правно очакване: die - auf etw akk
haben имам право на нщ
an weisen <irr> vt 1. tzuweisen j посоч¬
вам. определям 2. ianleiteni уич/гвам;
/belehren) напътствам 3. /befehleni на¬
реждам 4. ein (jdm) etw - превеждам
(нкм) нщ
Anweisung <-, -en> fl. /Anordnung) на¬
реждане cp; auf - von по нареждане
на: auf ärztliche ~ по лекарско пред¬
писание 2. (Bank-) ордер м; (Post-/ по¬
щенски запис 3. (Anleitung) упътване
ср, ръководство cp 4. (Zuweisung! по¬
сочване cp, определяне cp
anwendbar adj приложим; auf etw akk
- sein може да се прилага върху нщ
anIwenden <irr> vt 1. (verwenden) из¬
ползвам: (Gewalt) употребявам, при¬
лагам 2. (Gesetz, Prinzip) прилагам; ein
Gesetz auf etw akk ~ прилагам закон
върху нщ
Anwender(in) <-s, -; -, -nen> m/fi) inform
потребител(ка) м/ж) Anwenderpro¬
gramm <-(e)s, -e> n inform приложна
програма
Anwendung <-, -en> / 1. (Verwendung)
използване cp 2. (von Bestimmung,
Gesetz, Grundsätzen) прилагане cp; zur
~ bei |o in) etw dat kommen намирам
приложение при \ила в| нщ 3. in form
приложение ср, използване An¬
wendungsbereich т област ж на
приложение
an |werben <irr> vt (Arbeitskräfte) наби¬
рам; (Mitglieder, Soldaten) вербувам
Anwesen )'anve:zan] <-s, -> n селски
двор, имение cp
anwesend |’anve:zant] adj присъстващ
Anwesende р/присъстващи.ин,- (sehr)
verehrte ~! (много)уважаеми присъс¬
тващи!
Anwesenheit <-> kein Pl f присъствие
cp; in - von в присъствието на Anwe¬
senheitsliste /списък м на присъст¬
ващите
an Iwidern [’anviiden] 11 отвращавам,
погнусявам
Anwohner!in) <-s, -; -, -nen> m(f) който
живее в съседство с обществен път.
улица, река
Anzahl <-> kein Plf брой м, количество
ср
an I zahlen vt (Betrag) правя първа |или
първоначална! вноска (при разсроче¬
но плащане)
Anzahlung <-, -еп> /първа |или пър¬
воначална) вноска
an!zapfen vt 1. (Fass) начевам 2. ш.

Anzeichen
42
April
подслушвам
Anzeichen <-s, -> n признак w, белег
.и
Anzeige <-, -n>/1. im уведомление cp,
известяване cp; - gegen jdn erstatten
уведомявам jили известявам] за нкг
2.	IZeitungs-j обява ж 3. n.ui показа¬
ние cp; iInstrument! индикатор м 4.
!:.т<кш съобщение ср
an zeigen vt 1. ;пи уведомявам |и.?п
известявам) за нкг /най-често поли¬
цията i 2. i ankündigen, a. in Zeitung; обя¬
вя вам. известявам 3. /Temperatur, Ver
brauch, Geschwindigkeit/ показвам 4.
съобщавам
Anzeigenannahme/приемна .м за обя¬
ви Anzeigenblatt <-feis, -blätter> n
вестник M за обяви Anzeigenteil m
раздел ,н за обяви Hui вестник/
an zetteln vt ietw Negativesl йодклажда.\i .
кроя
an ^ziehen <irr> I. vt 1. / Kleidung! обли¬
чам: iHutl слагам 2. /spannen) опъвам:
/Zügel, Bremse/ дърпам: /Schraube/ затя¬
гам 3. ßg i uv привличам II. vr: sich -
обличам се III. k/'hdi., hn увеличава се,
дръпва нагоре anziehend adj при¬
влекателен
Anziehung <-, -en> / привличане cp,
чар ,1/ Anziehungskraft / 1. shiys гра¬
витация ж 2. ßg притегателна сила
Anzug <-(e)s, -züge> m 1. iKleidung) кос¬
тюм M 2. sing im - sein нещо прибли¬
жава; ein Gewitter ist im - задава се
буря
anzüglich |'ant$y:kli<;| adj нецензурен:
/BemerkungI циничен, неприличен
an: zünden vt запалвам: (in Brand stecken;
подпалвам
anizweifeln vr съмнявам се в
АОК |a:?o:‘ka:| <-, -s>fabk von Allgemeine
Ortskrankenkasse Обща местна здрав-
ноосигурптелна каса
apart ja'partj adj c особен чар. c вкус.
изящен
Apartheid ja'pa:gthaitl <-> kein Plf апар¬
тейд M
Apathie japa'ti:, p/:apa'ti:an| <-, -n>/апа¬
тия ж
apathisch ja'pa:tij1 adj апатичен, равно¬
душен
aper f'arpej adj südd, CH. A /schneefrei; без
сняг
Aperitif -aperititf, pl: aperi'tirfs o aperi’ti:vaj
•-•s, -s o e> ,7? аперитив .и
Apfel 1‘apfal, pi: Tpfalj < s, Äpfel;- m *
ябълка ж ►in den sauren - beißen
прегл ьшам горчивия хап. изпивам
горчивата чаша: der - fällt nicht weit
vom Stamm sprich/,1 крушата не пада
по-далече от дървото Apfelbaum т
юг ябз>лка ж Apfelkuchen /пябълков
сладкиш Apfelmus /? ябълково пюре
Apfelsaft т ябълков сок
Apfelsine |apfal’zi:naj <-, -п>/пот пор¬
токал м
Apfelstrudel т щрудел ,и с ябълки
Apfelwein т ябълково вино
АРО, Аро ('а:ро|/<?£т von außerparlamen¬
tarische Opposition извънпарламен¬
тарна опозиция
Apokalypse |apoka'lYpsa| <-> kein Pi f
апокалипсис м
Apostel |a'pDStal| <-s, -> m апостол м
Apostroph [apo’stro:f| <-s, -e> mi.iNG апо¬
строф .w
Apotheke |apo'te:ka] <-, -n>/аптека ж
apothekenpflichtig adj който се про¬
дава само в аптека
Apothekerfin) <-s, -; -, -nen> miß апте¬
кар! ка) м(ж/
App. abk von Appartement an.
Apparat |apa'ra:t| <-|e)s, -e> m 1. (allgj
h l., ioto апарат м; am ~! m. па телефо¬
на!: bleiben Sie am ~! изчакайте (на
телефона)! 2. /System von Organen/ anat
апарат, система ж
Apparatur |apara’tu:g, pl: apara'tu:ran) <-,
-en> / апаратура ж
Appartement |aparta'mci:| <-s, -s> n
апартамент „и
Appell (a'pel| <-s, -e> m апел м, призив
м; einen ~ an jdn/etw akk richten от¬
правям призив към нкг/нщ
appellieren (apt'lhran) <ohne ge-> vi geh
an jdn/etw akk ~ апелирам |или отп¬
равям апел) към нкг/нщ
Appetit |ape'ti:t| <-(e)s> kein Pl m апетит
.и; auf etw akk - haben яде ми се нщ;
guten ~! добър апетит!; jdm den - ver¬
derben развалям нк.м апет ита appetit¬
anregend adj отварящ апетита appe¬
tithemmend adj Med потискащ апети¬
та appetitlich adj апетитен Appetit¬
losigkeit <-> kein Pl/липса ж на апе¬
тит Appetitzügler <-s, -> т медика¬
мент ж за потискане на апетита
applaudieren |aplau'di:ran] <ohne ge-> vi
ijdml - аплодирам (нкгц ръкопляскам
!на нкг]
Applaus la'plaus, pl: a'plauzal <-es> kein
Pi m аплодисменти мн
Apres-Ski |aprt/i:J <-> kein Pi n апрески
ми
Aprikose japri'ko:za) <-, -n>/гют кайсия
ж
April ja'prilj <-isi. -e> m април .w; im
!Monat, - през (месен.! април; heute
ist der erste - днес е пз.рни април; am
dritten - па трети април; Anfang/

Aprilscherz
43
Arbeitsrecht
Mitte/Ende ~ в началото/в срсдата/в
края на април; Stuttgart, den 10. -
2001 Щутгарт. 10 април 2001 г.: der
~ hat 30 Tage април има 30 дни ►jdn
in den - schicken пращам нкг за зе¬
лен хайвер Aprilscherz т първоап-
рилска шега Aprilwetter п променли¬
во време
apropos (apro'po:) adv апропо, между
другото
Apsis l'apsis, pl: a'psiidan] <-, Apsiden> /
arch абсида ж
Aquädukt [akv£‘dukt] <-(e)s, -e> m o n
акведукт м
Aquamarin [akvama'ri:n] <-s, -e> гпаква-
марин м
Aquaplaning [akva'plainip] <-s> kein Pl n
аквапланинг м (получаване на воден
клин при каране с висока скорост
върху мокра настилка, при което
колата става неуправляемаj
Aquarell [akva’rtl] <-s, -e> n акварел м
Aquarium |a'kva:num, pl: a'kva:risn| <-s,
_ Aquarien> n аквариум м
Äquator (£'kva:to:e) <-s> kein Pl m еква-
тор M
Ar |a:e, pl: a:ra] <-s, -e o bei Maßangaben:
-> n o m ар M (100 кв. м)
Ära |'e:ra, pl: '£:rsn] <-, rar Ären> /ера ж
Araber(in) l'arabej <-s, -; -, -nen> m(ß
арабин M, арабка ж
Arabien [a'ra:bian] n geog Арабия ж (об¬
ласт на Арабския полуостров)
arabisch adj арабски
Ärar <-s, -е> т А (Staatseigentum) дър¬
жавна собственост
Arbeit |'arbait| <-, -en> /1. /а. -sstelle и
-serzeugnis) работа ж: an die - gehen
пристъпвам към работа; bei der - sein
работя (в момента); etw in - geben
давам hu; да се направи, правя по¬
ръчка на нщ 2. (Beschäftigung) занима¬
ние ср 3. (Mühe) работа, труд м;
(Anstrengung) усилие cp: keine ~
scheuen не ме е страх от никаква
работа: keine Mühe und - scheuen не
жаля сили и труд
4.	(Werk) творба ж 5. (Klassen-) (клас¬
на) работа: (Prüflings-) (изпитна) рабо¬
та
arbeiten I. vi 1. (tätig sein) работя; die
-de Bevölkerung работещо население,
работещи 2. (beschäftigt sein) зает съм:
bei jdm - работя при нкг 3. (Maschine)
работя, в действие съм: (Organ) рабо¬
тя, функционирам 4. (Bier)ферменти¬
рам: (Teig) втасвам; (Kapital) нося пе¬
чалба II. vt (hersteilen) правя
Arbeiter(in) <-s, -nen> m(J) работ¬
ник м, работничка ж; gelernter/un-
gelernter - квалифицирам/нсквали-
фициран работник Arbeiterbewe¬
gung / работническо движение Ar¬
beiterschaft <-, -еп> /работници мн;
(Belegschaft) персонал м; /Arbeiterstand/
работническо съсловие Arbeiter¬
viertel п работнически квартал
Arbeitgeber(in) mjfi работодател(ка)
м(ж) Arbeitgeberverband т обедине¬
ние ср |или съюз ,и) на работодатели
Arbeitnehmer(in) <-s, -; -, -nen> m/f)
работник м, работничка ж, наемник
м, наемница ж
arbeitsam adj работлив
Arbeitsamt п бюро ср по заетостта
Arbeitsaufwand <-(e)s> kein Pi m раз¬
ход м на труд: das erfordert einen hohen
~ това изисква много работа Arbeits¬
bedingungen pl условия мн на труд
Arbeitsbeschaffungsmaßnahme <-,
-п> /мярка ж за разкриване на нови
работни места Arbeitseifer т трудов
ентусиазъм Arbeitserlaubnis / раз¬
решение ср за работа /за чужденец)
arbeitsfähig adj работоспособен Ar¬
beitsgang т операция ж, ход м (част
от производствения процес) Arbeits¬
gemeinschaft /съдружие ср между
фирми за работа по общ проект: (an
Schule, Uni) работна група Arbeits¬
gericht п съд м по трудовоправни
спорове arbeitsintensiv adj трудое¬
мък Arbeitskleidung / работно об¬
лекло Arbeitsklima п работен кли¬
мат Arbeitskollege <-n, -n> т, Arbeits¬
kollegin <-, -nen>/колега м, колеж¬
ка ж Arbeitskraft /1. (von Mensch) ра¬
ботоспособност ж; (von Maschine) ра¬
ботна сила 2. (Arbeiter) работна ръка.
заети лица Arbeitskreis т s. Arbeits¬
gemeinschaft; Arbeitslager п трудов
лагер arbeitslos adj безработен Ar¬
beitslose <ein -r, -n, -n> mf безрабо¬
тен .V/, безработна ж Arbeitslosengeld
n парично обезщетение при безрабо¬
тица Arbeitslosenhilfe /парична по¬
мощ за безработица Arbeitslosen¬
quote /квота ж \или дял .и) на безра¬
ботните Arbeitslosenziffer <-, -п> /
брой ,и \или число ср\ на безработни¬
те Arbeitslosigkeit <-> kein Plf безра¬
ботица ж Arbeitsmarkt т трудов па¬
зар Arbeitsminister(in) <-s,	-, -nen>
m(f) министър ,ir на труда Arbeitsnie¬
derlegung / стачка ж Arbeitsober¬
fläche <-, -n> / iNioRM платформа ж
Arbeitsordnung / правилник м за
вътрешния ред Arbeitsplatz т 1.
(räumlich) работно място 2. (Stelle) мес¬
торабота ж Arbeitsrecht п трудово

arbeitsscheu
44
arithmetisch
право arbeitsscheu adj мързелив
Arbeitsspeicher <-s, -> m imform ра¬
ботна памет Arbeitssuche <-> kein PI
/търсене cp на работа Arbeitstag m
работен ден. делник м Arbeitsteilung
/разделение ср на труда Arbeitsuche
f s. Arbeitssuche; Arbeitsuchende <ein
-r, -n, -n> /77/търсещ работа arbeitsun¬
fähig adj неработоспособен Arbeits¬
unfähigkeit / неработоспособност
ж Arbeitsunfall <-leis, -fälle> m тру¬
дова злополука Arbeitsverhältnis n
ihr трудово правоотношение; in einem
festen ~ stehen работя на постоянен
трудов договор Arbeitsvertrag <-(015,
-träge> /л трудов договор Arbeitsweise
/ 1. кюп Person) начин .и на работа
2.	г*:',н начин на функциониране Ar¬
beitszeit / 1. (benötigte Zeit! разход .w
на труд (па час/, време ср. необходи¬
мо за извършване на определена
работа 2. (Arbeitsstunden pro Tagj ра¬
ботно време; gleitende - плаващо ра¬
ботно време Arbeitszeitverkürzung/
съкращаване ср па работното време
Arbeitszeugnis <-ses, -se> п писмен
документ, с който се удостоверя¬
ват вида, продължителността на
тр\ч)овата дейност. как то и качес¬
твата на работника Arbeitszimmer
п кабинет м
archaisch |ar'<;a:ij| adj архаичен
Archäologe |ar<;£o'lo;ga) <-n, -n> m ар¬
хеолог м: s. a. Archäologin
Archäologie |an;Eolo'gi:) <-> kein Pi/ ар¬
хеология ж Archäologin |ar<;Eo'lo:gin|
<-, -nen>/археоложка JAv s. a. Archäo¬
loge
archäologisch [arg£o'lo:giJ] adj археоло¬
гичен
Arche |'ar<;a| <-, -n> /- (Noah) Ноевият
ковчег
Archipel [ar<p'pe:lj <-s, -e> m gelog архи¬
пелаг M
Architekten) [anp'tEkt) <-en, -en; -, -nen>
miß архитект!Kai м(ж!
architektonisch [argitek'torni/J adj архи¬
тектурен
Architektur [argt£k'tu:e, pl: argt£k'tu:ren]
-en> / архитектура ж
Archiv jar/iif, pl: ar'qirva) <-s, -e> n архив
M
Archivar in' !arci'va:e, oi: ar<p'va:raj <-s,
-e; -nen> miß архивар)Kai м/ж)
ARO Mi:?Erde:j <-> kein Pl f abk von
Arbeitsgemeinschaft der öffentlich¬
rechtlichen Rundfunkanstalten der
Bundesrepublik Deutschland Първа
германска телевизионна програма
Areal |are'a;l| <-s, -e> n ареал м
Ären pl von Ära
Arena |a're:na, pl: a're:nan| <-, Arenen> /
арена ж
arg |ark| I. <ärger, ärgste> adj 1. (schlimmj
лош; (übel) тежък, неприятен; mein
ärgster Feind моят най-голям враг; im
Argen liegen занемарен съм 2. (stark/
силен, голям II. <ärger/ am ärgsten>
adv много: es zu - treiben прекалявам
Argentinien |arg£n'ti:nian| поюс, Аржен¬
тина ж
Argentinier!in) <-s, -; -, -nen> miß ар¬
жентинец M, аржентинка ж
argentinisch adj аржентински
Ärger |'£rge| <-s> kein Pl m 1. (Zorn) гняв
.и, яд .w,- (Unwilleni раздразнение cp
2. (Unannehmlichkeiten/ неприятности
MH
ärgerlich adj 1. (Mensch/ ядосан, гне¬
вен; auf 10 über] jdn/etw akk - sein
ядосан съм \или яд ме е| на нкг/нщ
2.	(Sache! неприятен: wie ~! колко не¬
приятно!
ärgern |‘£rgen| I. vt ядосвам II. кг: sich ~
ядосвам се; sich über jdn/etw akk -
ядосвам се на нкг/нщ
Ärgernis <-ses, -se> п 1. (Ärger/ непри¬
ятност ж 2. sing (Anstoß) негодувание
ср, възмущение ср; Erregung öffentli¬
chen -ses показване на явно неува¬
жение към обществото
Arglist l'arklxst] <-> kein Plf geh лукавст-
во cp, коварство cp; jur зъл умисъл
arglistig adj лукав, коварен; ihr зло¬
умишлен arglos adj 1. (harmlos) безо¬
биден 2. (vertrauensselig/ доверчив
Argument |argu'm£nt) <-(e)s, -e> n аргу¬
мент .и, довод м
Argumentation |argum£nta‘y|o:n| <-,
-en> /аргументация ж, обосновка ж
argumentieren |argum£n'ti:ran| cohne
ge-> г/аргументирам, обосновавам се
Argwohn ['arkvo;n| <-(e)s> kein Pl m geh
подозрение cp; (Misstrauen) недоверие
cp
argwöhnisch ас/подозрителен, мните-
лен
a. Rh. abk von am Rhein на Рейн
Arie |‘a:ria| <-, -n> /mus ария ж
Arien in) fa:rie] <-s, -; -, -nen> m/fjapmn
M, арийка ж
arisch !'a:rij] adj арийски
Aristokrat!ini faristo'krartj <-en, -en;
-nen> miß аристократ)ка) м(ж)
Aristokratie faristokra ti:, p/:aristokra'ti:an|
<-, -n>/аристокрация ж
aristokratisch adj аристократичен
Arithmetik |ant!me:tik| <-> kein Plf арит¬
метика ж
arithmetisch adj аритметичен

Arkade
45
Arznei
Arkade |ar’ka:da| <-, -n> /аркада ж
Arktis (’arktis) <-> kein Pl f чу-,og Арктика
ж
arktisch adj арктичен, арктически
arm |arm| <ärmer, ärmste> adj t.
/bedürftigI беден, оскъден 2. (Boden,
Sprache) ~ (an etw dat) sein беден съм
(на нщ) 3. fig (bedauernswert) клет: ich
Ärmster! клетият аз!; ~er Teufel! fam
клетник!
Arm |arm] <-(e)s, -e> m 1. (Körperteil)'ръка
ж (от китката нагоре); ~ in ~ под
ръка; jdn in die -е nehmen прегръ¬
щам нкг, вземам нкг в обятията си:
jdn auf den ~ nehmen fig подигравам
се с нкг: jdn mit offenen ~en aufnehmen
приемам нкг c отворени обятия: jdm
unter die ~e greifen /^подпомагам нкг;
die Beine unter die ~e nehmen fig, fam
изчезвам по най-бързия начин 2. (eines
Flusses) ръкав м 3. тесн рамо ср
Armaturen [arma'tinranj fpl 1. (sanitär)
батерия ж 2. (Schaltinstrumente) конт¬
ролни инструменти, арматура ж
Armaturenbrett п ш арматурно таб¬
ло
Armband <-(e)s, -bänder> п гривна ж
Armbanduhr /ръчен часовник
Armee |ar'me:, pl: ar'meran] <-, -n> / ар¬
мия ж, войска ж
Ärmel l'Etmal) <-s, -> m ръкав м; etw aus
dem - schütteln fig, fam импровизирам
Ärmelkanal m geog Ламанш м
Armenien (ar’mernian] nceog Армения ж
Armenier(in) <-s, -nen> m(f) арме¬
нец M, арменка ж
armenisch adj арменски
Armenviertel n бедняшки квартал, ге¬
то cp
Armlehne / странична облегалка на
стол Armleuchter т 1. (Kerzenleuchter)
свещник м, канделабър м 2. pej, jarg
(Dummkopf) глупак м
ärmlich |'еггп1к;| adj беден: (schäbig) ми¬
зерен; (dürftig) оскъден
Armreif т гривна ж
Armut l’armurt) <-> kein Pl f бедност ж,
беднотия ж Armutsgrenze <-, -n> /
праг м на бедността Armutszeugnis
п sich mit etw dat ein ~ ausstellen fig
доказвам c нщ некадърността см
Aroma |a'ro:ma, pl: a'ro:man o a'ro:mas|
<-s, Aromen o Aromas> n аромат м
Aromastoff <-(eJs, -e> m ароматично
вещество Aromatherapie /аромато-
терапия ж
aromatisch (aro'ma:tif[ adj ароматен,
ароматичен
arrangieren I. vt 1. (Fest, Treffen) орга¬
низирам. уреждам 2. mus аранжирам
II. rr.sich mit jdm ~ разбирам се е нкг
(слее) като c.uc' вили на различно
мнение); sich mit etw - свиквам jили
примирявам сс| с нщ
Arrest [a'rtstl <-(e|s, -е> т I. (Haft) арест
м 2. Mil карцер м 3. пт запор м, въз¬
брана ж (мярка за обезпечаване на
искове за парични вземания и на при¬
нудително събиране на публични
вземания)
arrogant [aro'gant] adj арогантен
Arroganz <-> kein Plf арогантност ж
Arsch |arj, pl:'irja] <-(e)s, Ärsche> m vulg
задник м; leck’ mich am ~! целуни
ме отзад!; jdm in den ~ kriechen vulg
подмазвам се на нкг Arschkriechern)
m(fi ш/#подмазвач(ка) м(ж) Arschloch
п vulg анус м; du ~! vulg задник!
Arsen |ar’ze:n| <-s> kein Pl n арсен м
Arsenal |arze'na:IJ <-s, -e> n арсенал м
Art |a:et| <-, -en> /1. (Methode) начин м;
auf diese - по този начин; Steak nach
~ des Hauses стек - специалитет на
заведението; Spagetti nach Mailänder
- спагети по милански 2. sing (Wesen)
същност ж, природа ж; das ist sonst
nicht ihre ~ това иначе не е характер¬
но за нея 3. (Sorte) сорт м; biol вид м,
разновидност ж; /.оо порода ж
Art. abk von Artikel чл.
Artenschutz <-(e)s> kein Pl m защита ж
на застрашените от изчезване видо¬
ве Artenvielfalt <-> kein Plf разнооб¬
разие ср на видовете
Arterie [ar'te:ria| <-, -n> / артерия ж
Arterienverkalkung / med артерио¬
склероза ж
artgerecht adj съобразен c |или отго¬
варящ на] вида
Arthritis |ar'tri:tis, pl:artri'tirdan] <-, Arthri¬
tiden> / med артрит м
artig ('artig] adj кротък, възпитан: sei
schön ~! бъди послушен!
Artikel (ar'tiikal oar'tikal| <-s, -> m 1. i.int;,
Jur член M 2. (Ware)артикул ,u 3. (Beitrag)
статия ж
artikulieren |artiku'li:ran] cohne ge-> vt
(aussprechen) артикулирам: izum Aus¬
druck bringen1 изказвам, формулирам
Artillerie [artila'ri:, pl: artila'riran] <-, -n>
/артилерия ж
Artischocke [arti'/Dka| <-, -n>/ вот арти-
шок м, ангннар м
Artist!in! [ar'tisl] <-en, -en; -nen> m(f)
артист) ка) м(ж) (в цирк, вариете)
artistisch adj (in der Art eines Artisten)
арт истичен: (geschickt)умел: ein Instru¬
ment - beherrschen владея инстру¬
мент технически много добре
Arznei [argts'nai о arts'nai] <-, -еп> /ле-

Arzneimittel
46
Asyl recht
карсгно cp Arzneimittel n s. Arznei;
Arzneimittelabhängigkeit / зависи¬
мост ж от лекарства Arzneimittel-
missbrauchRR m злоупотреба ж c ле¬
карства Arzneimittelvergiftung <-,
-en> /натравяне cp c лекарства
Arzt |a:etst o aryt, pl: '£:eyta o ‘trtstaj
<-es, Ärzte> m лекар м; praktischer -
лекар по обща медицина
Ärztekammer /.лекарски съюз Ärzte¬
schaft <-> kein /У/лекарско съсловие
Arzthelfer!inj <-s, -; -nen> miß ле¬
карски помощник, лекарска по¬
мощничка (техническо лице!
Ärztin |'t:eytin о 'crtstinj <-, -пеп> /ле¬
карка ж; s. а. Arzt
ärztlich {'tretstliq. о ’srtstligl adj лекарс¬
ки; in -er Behandlung sein лекувам се
Arztpraxis f!Räumlichkeitenj приемна ж
на час тно практикуващ лекар; iPatien
tenkreis) контингент .и болни
Asa" <-ses, -se> п s. Ass
As, as (as| <-, -> n mus ла cp бемол
Asbest [as'brstl <-le)s, -e> m svu азбеста/
Asche l'a/d] <-, rar -n> / пепел ж
Aschenbahn /srour лекоатлетическа
писта Aschenbecher m пепелник м
Aschenbrödel [’ajanbroidall <-s, -> n,
Aschenputtel |‘ajanputal| <-s, -> n Пе¬
пеляшка ле
Aschermittwoch |ajp'mitvax| m iu-;l Чис¬
та сряда (след Зиговезни)
ASCII-Code ['askiko:t| <-s, -s> rn sniorm
ASCII-код M
Asiat(in) |a'zia:t| <-en, -en; -nen> miß
азиатец м, азиатка ж
asiatisch adj азиатски
Asien ('a:zian| n gf.og Азия ж
Askese jas'ke;zaj <-> kein Plf аскетизъм
Al
Asket <-en, -en> m аскет .и, отшелник
At
asozial ['azoyia:l o azo'yia:)) adj асоциа¬
лен
Aspekt (as'pskt] <-(ejs, -e> m аспект .и,
гледна точка; unter diesem - в този
аспект, от тази гледна точка
Asphalt jas'falt| <-ie)s, -е> т асфалт .«
asphaltieren |asfal:ti:ranj <ohne де-> vt
асфалтирам
Aspik |as:pi;k o ‘aspik| <-s( -e> m gastr
acmiK .u /желирано месо или рибен
Aspirin5 ;aspiVi;nj <-s> kein Pl n аспирин
.и
AssBR lasj t-es, -e> n ас м
aß :a:s; /. u 3. pers sine imp von essen
Assel i'asalj <-, • n> fzoo мокрица ж
Assessment Center n център м за ате¬
стация
Assistent!inj |asistmt| <-en, -en; -, -nen>
miß асистент!ка) .w/жу
Assistenzarzt m, Assistenzärztin /ле¬
кар-асистент а/
assistieren |asis'U:ran| <ohne ge-> wjdm
Ibei etw) - асисгирам |//лн помагам|
на нкг (при нщ)
Assoziation |asotsia'tsj.o:n| <-, -en> /
асоциация ж
Ast |ast; p/:'£sta| <-|e)s, Äste> m 1. a. fig
!eines Baumes) клон м; feiner Arterie, ei
nes News) разклонение cp 2. (im Holz)
чвор M
AStA |'asta, pl: 'astan| <-(s), Asten> abk
von Allgemeiner Studentenausschuss“
Обща студентска асоциация
Aster l'astc] <-, -n> /вот астра ж, димит¬
ровче cp
Ästhet(in) |£s'te:t] <-en, -en; -, -nen> miß
естет(ка) лиж/
Ästhetik |£s'te:tik| <-, -en> /естетика ж
ästhetisch adj естетичен
Asthma |'astma| <-s> kein Pt n müd астма
ж
Asthmatiker!in) |ast'ma:tike| <-s, -; -,
-nen> miß астматик м, астматична ж
asthmatisch adj астматичен
astrein adjßg, /am (prima) безупречен
Astrologe [astro'!o:gs) <-n, -n> m астро¬
лог м; s. a. Astrologin
Astrologie [astrolo'gi:) <-> kein Pl / ас¬
трология ж Astrologin |astro'lo:gin] <-,
-пеп>/астроложка ж; s. a. Astrologe;
astrologisch |astro'lo:giJ| adj астроло¬
гичен, астрологически
Astronaut(in) |astro'naot| <-en, -en; -,
-nen> m(ß астронавт!ка) м/ж/
Astronom!in) |astro’no:m) <-en, -en; -,
-nen> miß астроном(ка) м(ж)
Astronomie |astrono'mi| <-> kein Pl f ас¬
трономия ж
astronomisch adj астрономичен, аст¬
рономически
ASU / abk von Abgassonderuntersuchung
редовна проверка на автомобилите
за отделяне на отровни газове
Asyl (a'zyil] <-s, -е> п 1. pol (Zufluchtsort)
I политическо) убежище 2. (Heim für
Obdachlosei приют м
Asylant!in) <-en, -en; -, -nen> m(ß по¬
литически имигрант, политическа
имигрантка
Asylantrag <-(e)s, -träge> m молба ж
1за получаване! на политическо убе¬
жище
Asylbewerber; in) <-s, -nen> miß
кандидат(ка) м/ж) за политическо
убежище Asylbewerberwohnheim
<-s, -е> п общежитие ср за кандида¬
ти за политическо убежище
Aaylrecht п право ср на политическо

Asymmetrie	47
убежище
Asymmetrie |azYme'tri:| /асиметрия ж
asymmetrisch |'azYme:triJ| adj асиме¬
тричен
А. T. abk von Altes Testament Старият
завет
Atelier |ate'Ne: o ats'lie:] <-s, -s> n ате¬
лие cp
Atem ]'a:tam| <-s> kein PI m дъх м;
IAtmungj дишане cp; (Atemzug! едно
кратко поемане и изпускане на въз¬
дух; außer ~ без дъх; den ~ anhalten
задържам [или спирам] дъха си; jdn
in ~ halten държа нкг в напрежение:
(tief) - holen поемам си (дълбоко) дъх:
nach - ringen боря се за глътка въз¬
дух, опитвам се да си поема дъх
atemberaubend adj зашеметяващ,
секващ дъха atemlos adj 1. (keuchend/
запъхтян, задъхан 2. (schnell) много
бърз. вихрен ►-е Stille мъртва ти¬
шина Atemnot / задухAtempause
/отдих м, почивка ж Atemwege mpl
дихателни пътища Atemzug т едно
кратко поемане и изпускане на въз¬
дух: in einem - fig на един дъх
Atheismus |ate'ismus) <-> kein Pi m ате¬
изъм м, безбожие cp
Atheist(in) |ate'ist] <-en, -en; -nen> m(fi
атеист) ка) м(ж), безбожник м, без¬
божница ж
atheistisch adj атеистичен, безбожен
Athen |a'te:n] п сеос Атина ж
Äther ['eite] <-s, -> т 1. снем, мпп, phys
етер м 2. radio, tv ефир ..и; etw geht
über den ~ нщ се излъчва по ефира
ätherisch [£'te:n/| adj 1. снш етеричен,
летлив; ~е Öle етерични масла 2. fig
ефирен
Äthiopien [Eti'opisn] п сеос Етиопия ж
Äthiopier(in) |£ti'opie] <-s, -; -, -nen> m(fj
етиопец м, етиоика ж
äthiopisch adj етиопски
Athlet(in) [at'le:t| <-en, -en; -, -nen> m(ft
атлет(ка) м(ж)
athletisch adj атлетичен, атлетически
Atlanten p( von Atlas
Atlantik (at'lantik] m geoc, Атлантически
океан
atlantisch adj атлантически; der Atlan¬
tische Ozean Атлантически океан
Atlas l'atlas, p/;'atlasa oat'lantan] <- o-ses,
Atlasse o Atlanten> m атлас ,u
atmen fartman] w дишам
Atmosphäre |atmo'sfE:ra| <-, -n> / ат¬
мосфера ж
atmosphärisch adj атмосферен
Atmung <-> kein PI / дишаме cp
Ätna l'titna] m < Етна ж
Atoll (a'tol) <-s, -e> n атол м (пръстс-
attraktiv
повиден коралов острие, които заг¬
ражда лагуна)
Atom fa'torm) <-s, -е> п атом м
Atom- /in Zusammensetzungen! атомен,
ядрен
Atomangriff <-leis, -е> т ядрено на¬
падение
atomar [ato'maie] adj атомен; -es Wett¬
rüsten надпревара в ядреното въо¬
ръжаване
Atomausstieg <-s, -> т отказ м от
използване на атомна енергия Atom¬
bombe /атомна бомба Atombunker
т противоатомно скривалище Atom¬
energie / атомна енергия Atomex¬
plosion / атомна експлозия Atom¬
forschungszentrum п център .к за
атомни [или ядрени] изследвания
Atomgegner(in) <-s, -; -, -nen> m(fi
противник .и. противничка ж на из¬
ползването на атомната енергия
Atomindustrie <-, -n> / wirtsch атом¬
на индустрия Atomkern т атомно
ядро Atomkraft <-> kein PI f атомна
енергия Atomkraftbefürworter(in)
miß привърженик м. привърженичка
ж на използването на атомната енер¬
гия Atomkraftwerk п атомна елек¬
троцентрала Atomkrieg т атомна
война Atommacht / ядрена сила
Atommüll /7? радиоактивни отпадъци
Atommüllendlager <-s, -> п място ср
за съхраняване на радиоактивни о т¬
падъци AtommülllagerungRR / съх¬
раняване ср на ядрени отпадъци
Atompilz т атомна гъба Atomreaktor
т атомен реактор Atomsprengkopf
т ядрена бойна глава Atomtest <-(е|s,
-s о -е> т ядрен опит Atomteststopp
<-s, -s> т pol забрана ж за провежда¬
не на ядрени опити Atomwaffe <-,
-п>/атомно оръжие atomwaffenfrei
adj без атомни оръжия Atomwaffen¬
sperrvertrag <-|e)s> kein Pi m pol дого¬
вор .ir за ограничаване на атомното
оръжие Atomzeitalter п атомен век
ätsch |t:tf] interjfam xa така!, така ти се
пада!
Attacke ja'takd] <-, -n> f (Angriff) нападе¬
ние cp; a. мг-п атака ж
Attentat ]'atanta:t| <-|ejs, -e> n атентат
M, покушение cp; ein ~ auf jdn begehen
извършвам покушение срещу нкг
Attentäter)in) |at9nt£:te] <-s,	-, -nen>
m(ß атентатор!ка) м(ж)
Attest ja'tEst] <-(e)s, -e> n медицинско
удостоверение [или свидетелство]
Attraktion |atrak'tsio:n] <-, -en>/атрак¬
ция ж
attraktiv (atrak'ti:f| adj привлекателен.

Attraktivität
48
aufbauen
атрактивен
Attraktivität |atraktivi’U:t| <-> kein Pi f
атрактивност ж
Attrappe [a'trapa| <-, -n> / сполучлива
имитация на предмет, макет м
Attribut |atri'bu:t| <-fe)s, -е> п /charakte¬
ristische Eigenschaß. Wesensmerkmal) ат¬
рибут .и, отличителен белег, и.а, оп¬
ределение ср. атрибут
attributiv )atribu:ti:f о ’atributi:f| ad) атрп-
бутивен. като определение
ätzen ['ttsan) vt 1. '.ием разяждам 2. med
отстранявам (болна тъкан по хими¬
чески път/ ätzend adj 1. еньм разяж¬
дащ 2, ßg, jarg tabscheulich) гаден: Haus¬
aufgaben sind - домашните са отврат
3. ßg, jarg nollj страшен, страхотен:
der Тур ist ■>! тоя тип е страшен!: echt
~! супер!
au |аи| interj 1. /vor Schmerz/ ох! 2. /vor
Ereudel ay!
Au en> fsüdd, A (Aue) тучна морава,
поречие cp
aua |'aua| interj (vor Schmerz/ ay!
Aubergine |ob£r‘3i:na) <-, -n> / вот пат¬
ладжан м
auch (аих| I. konj (unbetont) салдо. и. а
също и, дори |и); ohne - nur zu fragen
без дори да попита: wie dem «- sei
както и да е: wo er ~ sein mag където
и да е той: wenn er - reich ist та дори
и да е богат: so reich du ~ sein magst
кол кото и да си богат: stimmt das ~
wirklich? ама това наистина ли е вяр¬
но?: und wenn ~! дори и така да е!
II. adv (betont/ и. също: ich - аз също;
ich ~ nicht и аз не; ich kenne ihn ~
nicht и аз не го познавам: nicht nur
..., sondern - ... не само .... но и ...;
-	das noch! и това отгоре на всичко!;
~ gut! и така може. и така съм съг¬
ласен
Audienz |au‘d]£ny| <-, -еп> /аудиенция
ж, приемане ср
Audiokassette <-, -п>/аудиокасета ж
audiovisuell [audjovi'zudj adj аудиови¬
зуален
Auerhahn т zoo глухар м
auf |auf| 1. prp +akk o dat 1. (örtlich) вър¬
ху, на. в; - dem Boden на пода; - den
Boden fallen падам на земята: - dem
Bahnhof/der Post на гарата/пощата:
-	dem Land на село: - der Straße/dem
Zimmer на улицата/в стаята: - der
ganzen Welt в целия свят 2. .zeitlichi
ei. към: - einmal изведнъж: ~ ein paar
Tage verreisen заминавам за няколко
дни: - die Minute igenau; itomho] на
минутата: es geht ~ vier Uhr i'zuj наб¬
лижава че тири часът : ~ einen Sonntag
fallen пада се неделен ден 3. (Art und
Weisei но: ~ diese Weise по този начин;
~ Deutsch/Bulgarisch на немски/бъл-
гарски 4. (sonstiges) bis ~ ihn (всички)
c изключение на него ►- Wieder¬
sehen! довиждане!: - eine Tasse Kaffee
hereinkommen идвам на (по едно)
кафе: - Wunsch/Befehl по желание/
заповед: - Besuch на посещение; ~
der Flucht/der Reise по време на бяг-
ството/пътуването: ~ jeden Fall във
всеки случай: etw - dem Klavier
spielen свиря нщ на пиано; ~ sechs
Jungen kommt ein Mädchen иа шест
момчета се пада едно момиче И. adv
1.	thinauf! нагоре: - und ab нагоре-на-
долу: sich ~ und davon machen fam
изчезвам, офейквам 2. fam (offen) от¬
ворено; etw ist - нщ е отворено: ich
habe die Tasche - чантата ми е отво¬
рена: das Geschäft hat ~ магазинът e
отворен 3. fam (nicht im Bett) станал
съм: - sein на крака съм 4. (vorwärts)
~! хайде! 5. fam (auf dem Kopf) па гла¬
вата: einen Hut - haben c шапка на
главата съм 6. fam (Schularbeiten) etw
-	haben имам домашно III. konj- dass
... за да ...
auf larbeiten vt 1. /erledigen) приключ¬
вам c (целия насъбран материал)
2.	(kritisch auswerten) правя критична
преценка на 3. (erneuern) подновявам;
(Polstermöbel) претапицирам; /Schrank)
обновявам; Möbeln - обновявам ме¬
бели
aufiatmen vi 1. (durchatmen)поемам дъх
2.	(seine Erleichterung zeigen) отдъхвам
си; ein (erleichtertes) Aufatmen вз>з-
дишка на облекчение
aufibahren Wизлагам тленни останки
Aufbau <-(e)s, -ten> m 1. sing (Tätigkeit)
строителство cp, изграждане cp; tech
монтаж M 2. sing, fig (Schaffung von Ge-
schaß/System) изграждане 3. sing (Gefü¬
ge, Struktur) a. chem, bioi. строеж м, струк¬
тура ж 4. laufgebautes Teil) надстройка
ж 5. кг? каросерия ж
auf (bauen I. vt 1. (bauen) строя;
/errichten) изграждам; tech сглобявам,
монтирам; (auf’stellen)опъвам, издигам
2. fig (schaffen) създавам 3. (strukturieren,
gliedern) съставям, изграждам 4. fig
градя, изграждам; eine Theorie auf etw
dat - градя \или построявам] теория
върху нщ II. w auf etw dat - основа¬
вам се \или градя се) на нщ III. vr. sich
-	1. снг..м изграждам се, състоя се
2. fam (sich aufstellem sich vor jdm/etw
dat - изправям се \или изтъпанвам се)
пред нкг/нщ

aufbäumen
49
Aufenthalt
auf ibäumen vr: sich - I. (Pferd) изпра¬
вям се (на зодиите си крака) 2. fig
sich (gegen jdn/etw) ~ бунтувам се
(срещу нкг/пщ)
aufIbauschen vt a. ßg издувам, наду¬
вам: der Wind bauscht die Vorhänge
auf вятърът издува завесите: Kleinig¬
keiten unnötig - раздувам нщ незна¬
чително
auflbegehren cohne ge-> wogegen jdn/
etw) ~ изразявам бурно несъгласие (c
нкг/нщ), бунтувам се (срещу нкг/нщ)
auf I behalten <irr> vtfam den Hut ~ не
си свалям шапката
auf I bereiten cohne ge-> vt 1. (Erze, Kohle)
обогатявам: (a. Trinkwasser)пречиствам
2.	(Daten, Statistiken) обработвам, сис¬
тематизирам
Aufbereitung <-, -en> / 1. (von Erzen,
Kohle) обогатяване cp; (a. von Trink¬
wasser) пречистване cp 2. (von Statistiken)
обработване cp, систематизиране cp
auflbessern vt (Gehalt, Rentei повиша¬
вам: (Sprachkenntnisse) подобрявам
auflbewahren cohne ge-> запазвам;
(lagern) съхранявам
Aufbewahrung c-> kein Pi f 1. (das
Aufbewahren) запазване cp; (Verwahrung)
съхраняване cp 2. (~sort) място cp за
съхранение, хранилище cp
auf I bieten cirr> vt (einsetzen) използвам;
(Kraß, Eifer) влагам: (Einfluss) упражня¬
вам. прилагам
aufibinden cirr> vt 1. (losmachen) от¬
вързвам: (Schleife) развързвам 2. (Haar
hochbinden) връзвам високо косата
►jdm etw \o einen Bären] ~ fam връз¬
вам HKM тенекия
aufI blähen vt надувам
aufblasbar adj наду ваем
auflblasen <irr> 1. vt надувам II. кг sich
~ ßg, fam (sich wichtig tun) надувам се
auf I bleiben cirr> vi sein fam 1. (nicht zu
Bett gehen) не си лягам 2. (geöffnet
bleiben) стоя [или оставам] отворен
aufiblenden vi 1. ш превключвам на
дълги светлини 2. mim отварям диа¬
фрагма
auf I blicken vi 1. (hochschauen) поглеж¬
дам, вдигам поглед 2. ßg zu jdm ~
гледам на нкг с уважение
auf I blühen vi sein 1. (Blumel разцъфвам
2.	ßg (Handel) процъфтявам; (Mensch)
разцъфвам
aufibrauchen vt изразходвам
auf! brausen vi sein (wütend werden) кип¬
вам, избухвам
auf! brechen cirr> I. vi sein 1. (aufreißen)
раз тварям се; (Eisdecke) пукам се; (Knos-
ре/разтварям се. разпуквам се 2. (weg
gehen) потеглям: zu einer Reise - тр in -
вам на път; nach Prag ~ заминавам за
Прага II. vt haben 1. (gewaltsam öffnen:
Tür, Schloss) разбивам, отварям със
сила 2. (Brief разпечатвам (бързо, с
нетърпение/
aufibringen cirr> vt 1. (Geld! намирам;
(Mut) намирам, събирам: /Verständnis;
проявявам 2. (Gerüchte)пускам: (Mode/
въвеждам 3. (in Wut bringen) ядосвам
4. fam (mit Mühe öffnen) успявам да от¬
воря
Aufbruch <-(e)s> kein PI m (Abreise)тръг¬
ване cp, потегляне cp
auf!brühen vt (Tee, Kaffee) запарвам
auf ibrummen ntjdm etw fam ~ лепвам
HKM НЩ
auf i bürden vt jdm etw ~ geh натовар¬
вам [или обременявам] нкг с нщ
aufldecken I. vt 1. (Bett, Tischtuch) сва¬
лям 2. /Лз^ел/откривам, свалям 3. (еnt-
Ш/ел/разкривам. разбулвам II. vi (Tisch
decken) сервирам
auf I donnern vn sich ~ fam контя се.
наконтвам се
aufldrängen I. к/jdm etw ~ натрапвам
нщ нкм II. vr sich (jdm) ~ натрапвам
се (нкм); a. fig (Gedanke, Erinnerung) пре¬
следвам (нкг)
auf Idrehen I. vt 1. (Wasserhahn, Verschluss)
отварям; (Schraube) отвъртам. отвин-
твам; (Wasser, GasI пускам 2. (Haar) на¬
вивам 3. (Uhr: aufziehen) навивам 4. A
(einschalten) включвам II. vi\. fam (Gas
geben) давам газ 2. fam (in Stimmung
kommen) изпадам в настроение, пови¬
шава ми се настроението
aufdringlich ad) (Mensch) досаден: (Ge
ruch, Geschmack) натрапчив Aufdring¬
lichkeit <-, -en> / настойчивост ж.
досадно държане [или поведсние|
Aufdruck <-(e)s, -е> т щампа ж, кра¬
тък напечатан текст (напр. на печат
или пощенско клеймо); (Firmen-)фир¬
мен адрес (на бланка)
aufI drücken vt 1. (Stempel, Siegel) etw
(auf etw akk) - слагам печат (в'ьрху
нщ) 2. (öffnen) отварям (с натискане
на брава, дръжка)
aufeinander [auf?ai'nande| adv 1. (räum¬
lich) един върху друг 2. (zeitlich) едно
след друго aufeinanderifolgen vi
следва (непосредствено едно след
друго) aufeinander1 legen 11 слагам
един над друг aufeinander!prallen vi
сблъскваме се
Aufenthalt ['auf?£nthalt| <-(e)s, -e> m
1.	(Zeit) престой м, пребиваване cp
2.	(bei Flug, Zugfahrt) престой; wir haben
5 Minuten - имаме 5 минути престой

Aufenthaltserlaubnis
50
Aufgebot
3.	(Wohnort) местоживеене cp Aufent¬
haltserlaubnis <-, -se>/Aufenthalts¬
genehmigung <-, -en> / разрешение
cp за пребиваване Aufenthaltsort m
местопребиваване cp Aufenthalts¬
raum m !in Firma) стая ж за почивка;
i Warte raum i чакалня ж
auf erlegen <ohne ge-> \t jdm etw ~
натоварвам нкг c нщ; (Verpflichtung)
възлагам нкм нщ; iStrafe; налагам нкм
uni
auf erstehen <irr> vi sein kfj в зтзкръс-
вам
Auferstehung <-, -er» fm Възкресе¬
ние cp
auf essen <irr> vr изяждам; alles ~
изяждам всичко; die Suppe - изяж¬
дам си супата докрай
auf fahren <irr> I. vi sein 1. /kollidierent
блъсвам се. връхлитам върху; auf etw
akk - блъсвам се в нщ; auf ein Auto -
блъсвам се в кола 2. (dicht ~( скъся¬
вам дистанцията 3. /hochschrecken!
сепвам се: /aus Schlaf стряскам се
II. vt haben 1. ми. (Geschütze) изкарвам
на позиция 2. /ат (Getränke, Speisen)
наизваждам, поднасям /в голямо ко¬
личество)
Auffahrt <-, -еп> /1. (Aufstieg) нанаго-
рен път. изкачване ср 2. (-sstraße) път
л/, коГпо прави връзка с главното
шосе; (Autobahn-) път, който извежда
на магистрала 3. СН ш. (Himmelfahrt)
Възнесение ср
Auffahrunfall т челен сблъсък
auf; fallen <irr> vi sein 1. / ins Auge fallen.)
хвърлям се в очи 2. (hen'orstechen) бия
на очи: das ist mir noch nicht auf¬
gefallen това не ми е правило впечат¬
ление досега auffallend ad} (auffälligj
очебиен; (beeindruckend) забележите¬
лен, впечатляващ; (sonderbar) странен,
особен
auffällig ad/ биещ на очи. особен
auf fangen <irr> vt 1. (Ball/ улавям
2.	iFlüssigkeit/ събирам в съд 3. (Schlag)
парирам; /Erschütterung/ овладявам
4.	.•aufschnappen, hören)улавям, хващам
auf fassen vt 1. ideuteni тълкувам
2.	(begreifen: разбирам, схващам
Auffassung <-, -er» / разбиране cp,
схващане cp Auffassungsgabe /спо¬
собност ж за разбиране [г/ли схваща¬
не)
auf fliegen <irr> vi sein 1. (Vogel; поли¬
там нагоре 2. (Tun разтварям се (c
трясъкf 3. fig, fam ischeitern) провалям
ec: .entdeckt, werden; изгърмявам, би¬
вам разкрит кпиж
auf fordern vt 1. bittem подканвам: jdn
zum Bleiben/Gehen ~ подканвам нкг
да остане/да си тръгне 2. (ermahnen)
приканвам, призовавам: jdn ~ etw zu
tun приканвам нкг да направи нщ
3.	(zum Tanz bitten/ jdn - каня нкг
Aufforderung <-, -еп>/1. (Bitte) пока¬
на ж 2. (Ermahnung) приканване ср,
призоваване ср
auf forsten |‘aufforstan| rt залесявам
Aufforstung <-, -er» / залесяване cp
auf fressen <irr> if alles - излапвам
всичко без остатък
auf frischen I. vt haben 1. (erneuern) под¬
новявам, освежавам 2. /Farbenj осве¬
жавам 3. (Erinnerungen) възкресявам,
събуждам 4. /Kenntnissei опреснявам
5.	(Vorräte) възобновявам, вттзстано-
вявам II. visein о haben (Wind) засилвам
се
Auffrischungsimpfung <-, -er» / мн>
реваксинация ж, повторна ваксина¬
ция
auf führen I. vr 1. iin.v; представям; а.
Müs изпълнявам 2. (anführen) давам,
привеждам; (nennen) посочвам; (auf
zählenI изброявам II. vr: sich ~ държа
се
Aufführung <-, -en> /тнпат представ¬
ление cp; Mus изпълнение cp
aufifüllen vt 1. (Gefäß) etw (mit etw) -
пълня [или напълвам| нщ (с нщ);
(nachfüllen) пълня |или долълвам| нщ
(с нщ); Benzin - наливам бензин
2.	OASTR (Flüssigkeit) зали вам; das Gemüse
mit Wasser - заливам зеленчуците с
вода
Aufgabe <-, -г»/1. /Verpflichtung, Auf rag)
задача ж, поръчение ср 2. (Schul-)
домашно ср; мат задача 3. (Verzicht,
Beendigung) а. spurt отказ м; (Amts-) на¬
пускане ср; (Geschäfts-) закриване ср
4.	(Gepäck-) предаване ср; (Post-) по¬
даване ср, изпращане ср
auf gabeln vtfam изнамирам, изравям
Aufgabenbereich т кръг м от (профе¬
сионални) задължения
Aufgang <-|e)s, -gänge> т 1. astr из¬
грев .и 2. (Treppen-) стълбище cp
3.	(Aufstieg) изкачване cp
auf,geben <irr> 1. vt 1. (Postsendung,
Telegramm) изпращам, подавам; (Inserat)
давам; (Bestellung) давам; (Gepäck) ос¬
тавям. предавам 2. (Schulaufgabe) да¬
вам: (Rätsel) задавам 3. (verzichten auf)
отказвам се от; (а. Hoffiiung) губя,
загубвам; (Amt, Stelle) напускам;
'Geschäft закривам II. vi предавам се;
spopj отказвам се
Aufgebot <-le.is, -е> п 1. (Polizei-) уча¬
стие ср; ein gewaltiges - an etw dar

51
aufklären
aufgebracht
масирано използване на нщ 2. (zur
Eheschließung! оф и циал н о обя вя ва н е н а
предстоящо бракосъчетание при ка¬
толиците
aufgebracht adj разгневен: über etw
akk ~ sein ядосан съм на нщ
aufgedonnert adj pej наконтен. натру¬
фен
aufgedreht adjfam ~ sein весело ми е
aufgedunsen adj подпухнал
auflgehen <irr> vi sein 1. astr изгрявам
2. (Tür, Fenster) отварям се 3. (Vorhang)
вдигам се 4. (Teig) втасвам 5. вот
^«зглел/покълнвам; (Knospe)разпуквам
се; (Blume) разцъфвам се 6. med
(Geschwür) пуквам се 7. (Haar, Knoten)
развързвам се 8. (Naht) разшивам се
9. мат деля се без остатък; (Rechnung)
излизам 10. (Knöpftоткопчавам се ► in
der Arbeit ~ посвещавам се изцяло на
работата си, горя в работата си: in
Flammen - изгарям |или изчезвам) в
пламъците
aufgeklärt adj 1. (sexualkundlich) прос¬
ветен 2. hist, philob просвещенски (от
епохата на Просвещението)
aufgekratzt adj fam твърде весел, пре-
възбуден
Aufgeld <-(e)s, -er> п ein ажио cp
aufgelegt аa1/gut/schlecht ~ zu etw sein
имам/нямам настроение за нщ
aufgeregt adj нервен; (beunruhigt) при¬
теснен, разтревожен
aufgeschlossen adj (empfänglich) възп¬
риемчив; (zugänglich!отворен: - für etw
sein отворен съм за/към нщ
aufgeschmissen adj fam закъсал, зага-
зил
aufgeweckt adj буден, интелигентен
auf I gießen <irr> rrKaffee/Tee - запар¬
вам кафе/чан
auflgreifen <irr> vt 1. (festnehmen) зала¬
вям 2. (Thema, Gedanken!подемам: (wie¬
der aufnehmen) тщхпащам отново, връ¬
щам се на
aufgrund |aof'grunt| prp +gen въз осно¬
ва на
AufgussRR <-es, -güsse> /??, AufgußA"
c-gusses, -güsse> m настойка ж
auflhabenAU s. auf II.2., 11.5.
auf i halten <irr> I. vt\. (anhalten) задър¬
жам: fig (Entwicklung) забавям: (Katastro¬
phe) предотвратявам 2. /offen halten)
държа (отворен) (напр. врата от
учтивост) 3. (stören) притеснявам
II. vr: sich - 1. (sich befinden) намирам
се. живея 2. fig (verweilen]sich bei jdm/
sich irgendwo - прекарвам дълго вре¬
ме |или задържам се) при нкг/някъде
auf hängen vt 1. (hängen) окачвам: das
Bild an einem Nagel - окачвам карти¬
ната на пирон: etw an der Decke -
окачвам нщ на тавана: die Wäsche ~
простирам пране 2. fam (erhängen)обес¬
вам
Aufhänger <-s, -> m 1. (an Kleidungl за¬
качалка ж (на дреха) 2. fig (актуален;
повод
auf heben <irr> vt 1. Ivom Bodeni повди¬
гам: (hochheben) вдигам 2. /aufbewahren/
запазвам: können Sie mir das Buch bis
morgen -? можете ли да ми запазите
книгата за утре?: bei jdm gut aufge¬
hoben sein на сигурно място съм при
нкг 3. (abbrechen, beenden) прекратя¬
вам 4. (abschaffen, ungültig machen) от¬
меням
Aufheben <-s> kein PI n geh viel ~(s) um
|ovon| etw machen вдигам много шум
за нщ
Aufhebung <-, -en> / 1. (Beendigung)
прекратяване cp 2. (Abschaffung, Außer¬
kraftsetzen) отмяна ж
auf!heitern I. кГразвеселявам II. кг;sich
~ (Stimmung, Gesicht/ разведрявам се;
(Himmel) прояснявам се, изяснявам се
Aufheiterung <-, -en> / разведряване
cp; (Wetter) проясняване cp
auf! hellen I. vt 1. (heller machen) изсвет-
лявам, правя по-светъл: (Haar) изру¬
сявам 2. /Шлеп/осветлявам; die Motive
eines Verbrechens - хвърлям светли¬
на върху мотивите за престъпление
И. vr: sich - 1. мпто (Himmel! проясня¬
вам се 2. (Gesicht) разведрявам се
auflhetzen vt jdn (gegen jdn/etw) -
насъсквам нкг (срещу нкг/нщ)
aufheulen vi (Sirene) вия. надавам вой;
(MotorIизревавам: (Hund)изквичавам;
vor Schmerz - изпищявам от болка;
vor Wut - изревавам гневно
auf holen I. vt наваксвам II. visloht из¬
равнявам
aufihorchen vifig\6n ~ lassen привли¬
чам вниманието |г/л// интереса) на нкг
auf Ihören wспирам: ~ etw zu tun прес¬
тавам да върша нщ: mit etw - спирам
с нщ: es hat aufgehört zu regnen спря
да вали: da hört doch alles auf! fam
това минава всяка граница!: hör auf
damit! престани c това!: hör auf zu
weinen! престани да плачеш!
aufhussen vt A laufwiegelnI подбуждам.
подстрекавам
auf!kaufen vt изкупувам
auf I keimen vi sein fig покълнвам. за¬
раждам се
auf I klappen vt (Messer, Buch) отварям:
(Verdeck) вдигам
auf!klären I. vt 1. (Missverständnis! изяс¬

Aufklärer
52
aufmerksam
нявам: (Geheimnis, Verbrechen; разкри¬
вам 2. jdn (über etw akk\ - /erklärent
разяснявам нкм нщ; /unterrichten/ ос¬
ведомявам нкг 1за нщ): jdn - /sexuelli
просвещавам нкг. bist du schon auf¬
geklärt? нали знаеш вече. че децата
не ги носи щъркелът? шег 3. af.ro
разузнавам, проучвам II. vn sich -
1.	(Irrtum/ изяснявам се: 'Geheimnis/раз¬
кривам се; fig iGesichtt прояснявам се
2.	м-ш-.о изяснявам се. прояснявам се
Aufklärer <-s, -> т ми разузнавач м
Aufklärung <-, -еп> /1. /Klärung/ изяс
няване cp; ivon Verbrechen) разкриване
ср 2. (Unterrichtung/ осведомяване ср,
разясняване ср 3. sing /sexuelle ~j прос¬
вета ж 4. sing не.г Просвещение ср
5.	мп. разузнаване ср. проучване ср
Aufklärungskampagne <-, -п>/раз¬
яснителна кампания
auf klauben vt А / aufsammeln) събирам
(ищ разпиляно от земята/
auf I kleben wetw (auf etw akk\ - залеп¬
вам нщ (върху нщ)
Aufkleber <-s, -> m лепенка ж
auf!knöpfen vt откопчавам
auf! kochen I. vi sein завирам II. vt haben
1.	Ikur/, kochen lassen/ слагам да заври
2.	(nochmals kochen/ претоплям
auf!kommen <irr> vi sein 1. (Gewitter,
Wind/ излизам 2. (Zweifel/ появявам се;
keinen Zweifel ~ lassen заглушавам
съмненията 3. (Mode werden/ излизам,
на мода съм 4. (haften/ für etw - отго¬
варям за нщ 5. (zahlen/ плащам, пое¬
мам разходи; für die Kinder ~ müssen
поемам издръжката на децата
aufi krempeln гг запретвам, навивам
auf! kreuzen vi sein fam изтърсвам се
Aufl. abk von Auflage издание cp
auf lachen w'laut - изсмивам се висо¬
ко
auf laden <irr> vt 1. (Last/ натоварвам
2.	fig (aufbürden, товаря, натоварвам
3.	(Batterie/ зареждам; wieder aufladbar
sein който може да се презарежда
Auflage <-, -en> / 1. /Buch-/ издание
cp; i-nhöhei тираж м 2. juk /Bedingung/
условие cp; /Verpflichtung/ тежест ж
'при дарение, завещание/ 3. /amtlich/
зад ьлжение ср Auflagenhöhe /тираж
.W
auf lassen <rirr> vt l. fam ;offen lassen,
oc i авям u i порен 2. fam 'aufbehaltem не
свалям 3. stidd, .4 /schließen, stiillegen;
bi K рипам
auf lauern ;/ jdm - дебна нкг
Auflauf - ieis, -laufen m 1. (Menschen-;
струпване cp \или стичане cp\ на хора
2.	- лай суфле cp
auf . laufen <irr> vi sein naiü auf etw akk
o dat - закачам |или засядам на) нщ
Auflaufform /i.asir форма ж за суфле
auf leben vi sein съживявам се; wieder
- fig съвземам се: (Gespräch/ оживя¬
вам се: Erinnerungen wieder - lassen
възкресявам спомени: in letzter Zeit
ist er richtig aufgelebt в последно вре¬
ме той наистина жмвна
auf legen vT 1. (Tischdecke, Gedeck, Platte)
поставям, слагам; (Telefonhörer) затва¬
рях!; /Pflaster/ залепвам 2. (Buch) изда¬
вам 3. hn (Wertpapiere/ емптирам
auf lehnen vr sich (gegen jdn/etw) -
противя се |или съпротивлявам се|
(срещу нкг/нщ)
auf lesen <irr> vt събирам (нщ от зе¬
мята. паднало или случайно намере¬
но /
auf leuchten vi haben o sein блесвам,
светвам; a. fig засилвам
auf listen vT (in Listen anordnen! включ¬
вам в списък, правя списък на
auf lockern vt 1. (Boden) разрохквам
2. (Muskeln) отпускам 3. fig (Unterricht,
Vortrag) разнообразявам, разведрявам
4.	fig (entspannen: Atmosphäre, Gespräch)
разведрявам, правя непринуден
aufi lösen I. vt 1. (a. in Flüssigkeit) разт¬
варям 2. (Versammlung, Parlament) раз¬
пускам; (Ehe) разтрогвам 3. (Rätsel) ре¬
шавам. разрешавам 4. (Beziehungen, Ge¬
schäft, Vertrag) прекратявам; (Konto) за¬
кривам 5. млг (Klammern) разкривам;
chhm разлагам ►in TVänen aufgelöst sein
потънал съм в сълзи II. ersieh - раз¬
тварям се; (Nebel) вдигам се, разсей¬
вам се; uiLM разлагам се; (sich klären)
разрешавам се
Auflösung <-, -en> / 1. (von Ehe) раз¬
трогване cpUvon Parlament, Versammlung)
разпускане cp 2. (von Beziehungen,
Geschäft, Vertrag) прекратяване cp; (von
Konto) закриване cp 3. мат разкриване
cp на скоби; снш разлагане ср 4. mus
бекар м 5. inform, tv (Bild-) раздели¬
телна способност 6. (von Rätsel) реше¬
ние ср, решаване ср
auf machen I. vt fam 1. (öffnen, eröffnen)
отварям 2. (Knoten, Haar, Verschnürtes)
развързвам П. vn sich - (aufbrechen)
потеглям
Aufmacher <-s, -> m v.fi-ia рекламен
анонс за предстоящо предаване;
(Thema/ приковаващо вниманието
водещо заглавие в пресата
Aufmachung -en> / 1. (von Person;
облекло ср. одеяние ср 2. /Gestaltung,
оформление ср
aufmerksam ad) 1. (konzentriert/ внима-

Aufmerksamkeit
53
aufrichten
тслеп: jdn auf etw akk - machen на¬
сочвам вниманието па пкг k i.m iiih
2. /zuvorkommend) любезен, вежлив
Aufmerksamkeit <-, -en>/l. sing;Auf¬
merksamsein/ внимание cp 2. sing
iHöflichkeitj любезност ж, веж;швост
ж 3. (kleines Geschenkl малък подарък
(като жест на внимание/
aufI muntern vt 1. taufheitemj развесе¬
лявам 2. (ermutigen) окуражавам
aufmüpfig adjfam опърничав
Aufnahme <-, -n> f\. (Empfang) прием
м; (in Krankenhaus) приемане cp 2. (Zulas¬
sung) приемане: (Eingliederung) приема¬
не, интегриране cp; (in Liste, Programm)
включване cp; (Einbeziehung)причисля¬
ване cp 3. (Beginn) започван^ tp; /von
Beziehungen) установяване cp 4. (~zim
mer) приемна ж 5. (von Protokoll) про¬
токолиране cp 6. тим филмиране cp;
lüTO снимка ж; Achtung, ~! внимание,
снимам! 7. radio запис м aufnahme¬
fähig adj възприемчив Aufnahme¬
gebühr/такса ж членуване |или учас¬
тие) Aufnahmelager <-s, -> п прие¬
мен лагер (за бежанци) Aufnahme¬
prüfung	/
приемен изпит Aufnahmestudio п
звукозаписно студио
Aufnahmsprüfung <-, -en> / As.
Aufnahmeprüfung
auf Inehmen <irr> vt 1. (hochnehmen)
повдигам 2. (empfangen) приемам;
(unterbringen) настанявам; leinbeziehen)
причислявам, включвам: (in Schule,
Verein) приемам: (Klausel) приемам; A
(Hilfskraft) назначавам 3. (aufsaugen) съ¬
бирам; Staub ~ обирам праха 4. (Eindrü
cke) събирам 5. (beginnen) подемам;
(wieder ~) възобновявам: (Verhand¬
lungen) за поч вам; (Beziehungen) уста по¬
вявам 6. RN вземам: (Schulden) поемам
7. (Protokoll) съставям 8. hi.m, тото сни¬
мам 9. radio записвам >es mit jdm ~
können мога да се меря с нкг
auflopfern wsich (für jdn/etw) ~ жерт¬
вам се (за нкг/нщ)
aufIpassen vi 1. (aufmerksam sein) вни¬
мавам: auf etw akk~ внимавам за нщ:
pass auf!, aufgepasst! (sei aufmerksam)
внимавай!; (Vorsicht) внимание! 2. (be¬
aufsichtigen) auf jdn - наблюдавам | или
надвиравам| нкг: auf е*п Kind ~ пазя
дете
Aufpasserin] <-s, -; -, -nen> m(fl
(Wächter)пазач м, надзирател|ка) м(ж);
/bei Prüfung) квестор! ка) м/ж); (Spitzel)
шпионин м, шпионка ж
auf peitschen vt 1. (Meer) разбушувам
се 2. lerregeni разпалвам, възбуждам:
;Kaffee'; събуждам
auf platzen vi sein d-Jahr- разцепвам се:
'Wunde; цъфвам
Aufprall c-i'eis, -e> т I. ■von liaih o'ic-
качане cp 2. (Stoß; удар м, удряне cp
auf prallen vi sein i. tßall отскачам
2. (dagegenprailen/ lauf etw akb - удрям
се (в нщ)
Aufpreis <-es, -e> m надбавка ж k i.m
цена (за допълнителни екстра;:
gegen - von с надбавка от
auf pumpen vt напомпвам
auf putschen 11 насъсквам. подстре¬
кавам
Aufputschmittel <-s, -> n възбудител¬
но средство
Aufputz <-es, -e> m A (Verzierung) укра¬
са ж
auf!raffen vr sich (zu etw) - събирам
сили |за нщ)
auf!räumen I. w mit etw ~ премахвам
нщ. слагам край на нщ II. vt подреж¬
дам: (Zimmer) разтребвам: /wegräumenI
разчиствам
Aufräumungsarbeiten fpl разчистване
ср
aufrecht |'aufrt<;t| adj 1. (gerade aufgerichtet)
прав, изправен: - sitzen седя изпра¬
вен 2. fig (rechtschaffen) почтен, чес¬
тен; ein ~ег Demokrat истински де¬
мократ aufrechtierhalten <irr> vt
поддържам
auflregen I. itf възбуждам; /beunruhigen/
притеснявам, тревожа; (ärgern) ядос¬
вам. нервирам II. vn sich - ядосвам
се, нервирам се: sich über etw akk ~
нервирам се на нщ; (sich empören) въз¬
мущавам се от нщ; sich über jdn -
критикувам |или възмущавам се от|
нкг: ich habe mich über ihn fürchterlich
aufgeregt страшно му се ядосах auf¬
regend adj възбуждащ
Aufregung <-, -en>/l. (Erregung! въз¬
буда ж, нервност ж 2. /Verwirrung/ су¬
матоха ж
aufreibend atf/съснниащ. изтощителен
aufreihen I. vt /Dinge) подреждам (в ре¬
дица) II. vr: sich - (Personen! нареждам
се (в редица)
auf: reißen <irr> I. vt haben 1. (öffnen: Brief,
Zigarettenpackung) отварям 2. (Fenster,
Türen, у4а"<?л/разтварям широко 3. (Stra¬
ßen Pflaster) pa з к ъртва м. разбивам 4. jarg
(anmachen) jdn ~ свалям нкг II. vi sein
(Naht) к'ьсам се. разцепвам се; (Wunde)
отварям се
aufreizend adj дразнещ
auf!richten I. vi 1. (in die Höhe richten)
издигам, построявам 2. /moralisch)оку¬
ражавам II. vr: sich - изправям cc

aufrichtig	54	Aufschwung
aufrichtig adj мокрен, откровен Auf¬
richtigkeit <-> kein PI f искреност ж.
откровеност ж
auf: rollen vt 1. izusamrnenrollent нави¬
вам /па руло) 2. /auseinander rollen) раз¬
вивам. разгъвам 3. fig разглеждам,
анализирам
auf rücken vi sein 1. iPlatz machen) мина¬
вам навред, сгьстява.м се 2. (befördert
werden) бивам повишен
Aufruf c-iels, -e> m 1. /das Aufrufen!
поименно извикване 2. /Appell/ апел
м. призив м; einen ~ an die Bevölkerung
erlassen отправям призив към насе¬
лението 3.	стартиране ср на
програма
auf rufen <irr> vt 1. idurch Namensrufungi
n тиквам по име 2. /öffentlich aufforderm
jdn - etw zu tun призовавам |или апе¬
лирам к i>m| нкг да направи нщ 3. пт
!Zeugenj призова вам 4. дтокм iProgramm/
стартирам
Aufruhr (aufruip, pl: 'aufru:ra| <-|eis, rar
•e> rn 1. (Auflehnung)метежм, размири¬
ци -uii 2. t Erregung) вълнение cp
aufrührerisch adj 1. r Ideen) размирен,
бунтовен 2. /Volksmenge/ размирен,
разбунтуван
auf runden vt закръглям; eine Summe
auf hundert - закръглям сума на сто
aufI rüsten vi, vt въоръжавам |ce)
Aufrüstung <-, -en> /въоръжаване cp
auf;rütteln vt jdn laus etwi ~ изтръг¬
вам нкг (от нщ)
aufs |aofs| farn - auf das .x auf
aufisagen vt казвам наизуст
aufisammeln vt събирам /нщ разпръс¬
нато, папр. по земята), прибирам;
Betrunkene (auf der Straße) - приби¬
рам пияните (от улицата)
aufsässig |'aufz£Sic;j adj размирен; /bes
Kind) онърннчав
Aufsatz <-es, -sätze> m 1. (Schul-) съ¬
чинение cp; /Abhandlung) научна ста¬
тия; einen - über etw akk schreiben
пиша статия за нщ 2. (an Möbeln
надстройка ж
auf saugen vt всмуквам; mit Schwamm:
попивам
auf schauen i ; bes siidd. .4. CH s. aufbli¬
cken
auf scheuchen \t подплашвам. из¬
плашвам
auf schieben <irr> vt:verschieben; отла¬
гам
Aufschlag <- e^s, -schläge> m 1. (Aufprall)
удар ai 2. v начален удар. сервис м
3.	повишение ср. увеличение
Ч> 4. ,:п Kleidung, маншет .к
auf schlagen --.'irr.- I. vi 1. sein -beim Fall-
удрям се; auf etw akk o dat ~ удрям се
в нщ 2. haben /Preise) повишавам се
3.	habend,еча изпълнявам начален удар
II. vt haben 1. (Nuss, Ei) чупя; !a. Eis) раз¬
бивам 2. (Buch, Augen) отварям 3. (Zettl
опъвам; (Lager) построявам 4. (Ärmel!
навивам; /Kragen/ вдигам 5. (verletzen)
удрям, разбивам; sich dat den Kopf ~
разбивам си главата
auf schließen <irr> vt (öffnen) отключ¬
вам
auf ^schlitzen vf разрязвам, jdm den
Bauch - разпарям нкм корема
AufschlussRR <-es, -schlüsse> m, Auf-
schlußAI‘ < Schlusses, -schlüsse> in
обяснение cp, разяснение cp; jdm über
etw akk - geben разяснявам нкм нщ
auf schlüsseln разпределям (по да¬
ден признак); iKosten/ разбивам
aufschlussreich^ adj показателен, по¬
учителен
auf.schnappen vt fig, farn долавям, до¬
чувам (случайно/
auf schneiden <irr> I. vt 1. (öffnen) раз¬
рязвам; м!Т) нравя разрез 2. (in Scheiben!
нарязвам II. vipej.fäm tprahlen! говоря
големи думи. хваля се
Aufschneider(in) <-s, -; -, -nen> m/fi pej,
film самохвалко м. самохвалка ж
Aufschnitt <-(e|s> kein Pl m нарязана
на филийки месо, колбас или сирене
aufI schnüren vt (Schuhe, Korsett, Paket/
развързвам
aufIschrauben vt 1. /öffnen) отварям;
(Füller, Decket) отвиитвам 2. (befestigen)
завиитвам
auf i schrecken1 <schreckt o schrickt auf,
schreckte o schrak auf, aufgeschreckt>
vi sein стряскам се; aus dem Schlaf -
стряскам се от сън
auf schrecken2 тг подплашвам
Aufschrei <-(e)s, -e> rn вик ,w, крясък
.w
auf schreiben <irr> записвам: (notieren)
отбелязвам; der Polizist hat den Ver¬
kehrssünder aufgeschrieben m поли¬
цаят записа и ьтния нарушител
auf schreien <irr> w извиквам, изкре¬
щя вам
Aufschrift <-, -еп>/надпис м, етикет
м
Aufschub <-le)s, -schübe> т 1. (Verschie¬
ben) отлагане ср; (Fristverlängerung) от¬
срочване ср, удължаване ср на срок
2. ^Verzögerung) забавяне ср
auf schütten vt 1. !schüttenIetw lauf etw
akk\ - сипвам \или нзсипвам| нщ 1вч>р-
ху min 2. tanhäufem трупам (на куп).
натрупвам: (Damm) правя насип
Aufschwung <-!eis, -schwünge> rn 1 .fig

aufsehen
55
aufstoßen
полет .и; (Fortschritt; вз.зход м, папре-
дз.к .u; üi -i подем .w; das gibt mir wieder
neuen ~ топа ще ми даде пови емлп
2. SToRi отскок м
auf sehen <irr> s aufblicken
Aufsehen <-s> kein PI n [голямо) об¬
ществено внимание; ibes Lärm, Ent¬
rüstung! сензация ж aufsehenerregend
adj сензационен
Aufseher(in) <-s, -nen> mffi (Gefäng-
nis~) надзнрател(ка) м(ж); (Museums-!
пазач м
auflsein^* s. auf 11.3.
auf|setzen I. vt 1. (Brille, Hut/ слагам
2.	(auf den Herd stellen/ слагам да заври
3.	iMiene/ придавам си 4. (abfassen! съ¬
чинявам \или написвам] текст: ihr
/Vertrag, ProtokollI съставям II. и atro
приземявам се
Aufsicht <-> kein PI/ надзор м; /polizei¬
liche ~j полицейско наблюдение: über
etw akk ~ führen упражнявам надзор
върху нщ: unter ~ под наблюдение
Aufsichtsrat т надзорен съвет
auf I sitzen <irr> vi sein 1. lauf Pferd) въз-
сядам. яхвам: (auf Fahrzeug) качвам се:
auf dem Rücksitz des Motorrads ~ ся¬
дам на задната седалка на мотоцик¬
лет 2. fig, fam ihereinfallen}\üm ~ налап-
вам |или хващам се на] нечия въдица
auflspannen vt 1. (spannen) etw (auf
etw akk) - разпъвам нщ (върху нщ|
2. (Schirm! разтварям
auflsparen прибирам, скътвам (за
по-късно I
auflsperren vt 1. fam (aufreißenl раз тва¬
рям; Mund und Nase - зяпвам 2. A,
südd (aufschließen! отключвам
aufispielen vi: sich - fam правя се на
интересен; sich als Held ~ правя се на
герои
aufIspießen itf набождам
auf 1 springen <irr> vi sein 1. ihochspringenl
скачам: /&?///отскачам 2. (springen!auf
etw akk - скачам в/на нщ 3. /sich öffnen:
Tür! отварям се внезапно: tKnospen/
разпуквам се: (Haut! напуквам се. из-
пръхвам
auf spüren vt откривам; /WildI нодуш-
вам
auf stacheln vt 1. (aufwiegeln! jdn (gegen
jdn/etw| ~ насъсквам нкг (срещу нкг/
нщ) 2. (anspornen)jdn (zum Widerstand)
- подстрекавам нкг (към съпротива!
Aufstand <-(e)s, -stände> m въстание
cp
Aufständische l'auf/Undi/al <ein -r, -n,
-n> nf B’bCTaiiiiK .w, въстаннчка ж
auf'stapeln vt натрупвам (c<)no върху
друго/
auf stauen I. л •itv>v/r- запрпшиам
II. vt: sich - /Diu!, Wut: пат рупвам ec.
насъбпрам се
auf stehen <\rr> vi 1. sein (steh erheben,
das Bett verlassen• ставам 2. haben (offen
sein! стоя отворен
auf steigen <irr> vi sein 1. (auf Pferd; въз-
еядам. яхвам: (auf Fahrzeug; качвам се
2. (Ballon, Flugzeug; издигам се: (Nebel>
вдигам се 3. (Gefühlt пораждам се.
възниквам: /Erinnerungen/ обземам: in
mir stieg der Verdacht auf, dass ... y
мен възникна подозрението, че ...
4. (beruflich! издигам се: sport премина¬
вам (в по-горна категория/група V
zum Abteilungsleiter - издигам се до
началникотдел 5. А (Schule: versetzt
werden! преминавам /в по-горен клас/
Aufsteiger <-s, -> m 1. fam (sozialer -!
човек, издигнал се по социалната
стълбица 2. stört отбор, който пре¬
минава в по-горна категория/група
auf!stellen I. vt 1. (anordnen, zusammen
stellen! нареждам; (Posten) разставям,
поставям (на определени места!
2. (Mannschaft! съставям, сформирам:
(Liste, Rechnung, Programm! правя, из¬
готвям 3. (Kandidat! издигам: sich als
Kandidat ~ lassen съгласявам се кан¬
дидатурата мп да бъде издигната 4.
(aufbauen, errichten! издигам, построя¬
вам: (Bett! сглобявам: (Maschine/ мон¬
тирам; /Leiter) изправям; (Falle! зала¬
гам 5. (Rekord) поставям 6. /wieder -I
изправям (нщ паднало! II. кг; sich - а.
ми. строявам се: sich im Halbkreis ~
разполагаме се в полукръг
Aufstellung <-, -en> / 1. /Errichtung!
сглобяване ср. монтаж м 2. /An¬
ordnung! построяване cp; (in Reihen!
строй .н; sport разполагане ср на игра¬
чите в изходно положение 3. (von
Kandidaten! издиг ане ср на кандидату¬
ра. номиниране ср 4. /von Liste, Rechnung,
Programm! изготвяне cp 5. (Listet спи¬
сък .u (c имената на участниците в
състезание!
Aufstieg |'aufjti:k, pl: 'auf/tiigaj <-le)s, -e>
m 1. (Weg! изкачване cp; (auf Berg! на-
нагорнпще cp 2. fig (Fortschritt! възход
M, напредък ,u; iberuflichj издигане cp:
spi>!•:! преминаване cp (в по-горна ка-
шегория/група!; der - in die Bundesliga
преминаване в Бундеслигата Auf¬
stiegsmöglichkeit / възможност ж
за професионално израстване Auf¬
stiegsspiel п мчж1 бараж м
aufistöbern vt откривам (след дълго
търсене!
auf!stoßen <irr> I. vt haben 1. (öffnen!

aufstützen
56
издз.ннам 2. (verletzen!блъсвам, удрям
II. vi I. sein (auftreffen! auf etw akk ~
удрям се H \u.nt ма] нш. 2. haben (rülpsen!
оригвам cc
auf stützen I. кг etw [auf etw akk o dat|
- подпирам нщ ina нщ| II. кг sich (auf
etw akk o dat\ ~ подпирам cc (на нщ|
auf suchen vt-.wi (Textstelle, Adresse/тър-
ся. издирвам: (besuchen: Arzt, Freunde!
посещавам
Auftakt <-|eis, -e> m 1. fig (Beginn! на¬
чало cp; der ~ zu etw въведение към
нщ 2. v ауфтакт .»
auf tanken r.u, д.-д.о I. '//зареждам, пъл¬
ня резервоар: wir müssen noch iBenzinl
~ трябва да заредим iбензин) II. vt
зареждам; das Flugzeug - зареждам
самолет
auf tauchen vi sein 1. Iemportauchem из¬
плувам; (U-ßootj изплувам 2. (sichtbar
werden/ появявам се: (unerwartet!изник-
иам; wieder - появявам се отново
3.	fig (Frinnerungenj изплувам; (Probleme!
възниквам
auf tauen I. vt haben размразявам II. vi
.jTWTona се. разтопявам се: (Tiefkühlkost/
размразявам се, ßg отпускам се; in
Gesellschaft - отпускам се в компа¬
ния
auf teilen vt 1. (einteileni разпределям
2. /verteilen/ поделям
Aufteilung <-, -еп>/1. (Einteilungj раз¬
пределяне cp 2. /Verteilung! подялба ж
auf (tischen vt 1. (Speisen, Getränke! сла¬
гам на масата, сервирам 2. fig, fam
(Lügen! сервирам
Auftrag |'auftra:k, pl: 'aoftrt:ga| <-(e)s,
Aufträge> m l. /Anweisung! поръчка ж;
(Aufgabe! задача ж; (a. Verpflichtung! по¬
ръчение cp; im - von ... по поръчение
на ... 2. нdi. (Bestellung! поръчка: bei
jdm etw in - geben поръчвам нщ при
нкг
auf [tragen <irr> vt 1. geh (Speisen! сер¬
вирам 2. (Farbe, Salbe. Schminke! нана¬
сям: dick - fam преувеличавам 3.
(beauftragen; jdm etw - възлагам нкм
Н1Ц
Auftraggeber)in) <-s, -; -, -nen> mffi
Hi'!., ins възложителiKal mim! Auftrag¬
nehmerl in I <-s, -; -, -nen> miß hdl, ujr
изпълнителiKai м-ж!
auf treiben <irr> vt fam finden! нами¬
рам. откривам глеч) дълго търсене;;
beschaffen■ осигурявам, набавям
auf treten <irr> I. vi sein 1. 'erscheineni
появявам се: als Zeuge - явявам се
като свидетел 2. н;д' /Bühne betreten;
и i. iii kim на сцената: als Hamlet - играя
роляза на Хамлет 3. sich benehmen!
aufwendig
държа се; sicher - държа се уверено
4.	fig (KrankheitI явявам се, появявам
се; (Schwierigkeit, Zweifel/ възниквам
5.	/mit Fuß/ стъпвам II. vt haben (Tür!
отварям c ритник Auftreten <-s> kein
Pl n 1. (Benehmen! държпн|п|е cp, об¬
носки ми 2. (Vorkommen! явяване cp;
(von Krankheit! поява ж 3. (von Schauspie¬
ler! игра ж; (von Künstler!изява ж; erstes
-	дебют
Auftrieb <-|e)s, -e> m 1. tmys подемна
сила; льно аеродинамична |или подем-
иа| сила 2. fig (Schwung/ тласьк ,w,
импулс м
Auftritt <-|e)s, -е> т iiiiai (Erscheinen)
излизане ср \или явяване ср\ на сце¬
на: !Szene! сцена ж (като чист от
действие на пиеси!
auf tun <irr> I. vtfam (entdecken/ откри¬
вам. намирам II. vn sich - geh (sich
öffnen! разтварям се. отварям се
auf türmen I. vt натрупвам II. vr: sich
-	(Schwierigkeiten, Wolkenripyivaw се, на¬
трупвам се
auf;wachen vi sein събуждам се. про¬
буждам се: aus einem Ttaum - събуж¬
дам се от ci. и
auf i wachsen <irr> vi sein раста, израст¬
вам
Aufwand l'aufvantl <-ie)s> kein Pl m
1.	(Kosten) разноски ми, разходи ми
2.	(Einsatzj изразходване cp, разход м;
ein großer - an Energie голям разход
на енергия 3. (Luxus, Pomp! разточи¬
телство cp
aufwändig adj s. aufwendig
Aufwandsentschädigung / възстано¬
вяване cp на разноски |или разходи)
auf;wärmen 1. vt 1. (warm machen) пре¬
топлям, стоплям отново 2. pejjam (alte
Geschichten) припомням II. vn sich ~
стоплям се; stört загрявам
aufwärts faufvErtjl adv a. fig нагоре; den
Fluss - срещу течението на реката;
von 100 Euro ~ от сто евро нагоре
Aufwärtstrend т благоприятно раз¬
витие. възходяща тенденция
Aufwasch 1‘aufvajl <-(e)s> kein Pl m съ¬
дове ми за миене ►in einem - fig на¬
веднъж
aufiwecken кг будя, събуждам
auf weisen <irr> vt показвам: die Wich¬
tigkeit von etw ~ свидетелствам за
важността на нщ: Idie Ware weist Mängel
auf стоката показва дефекти
auf wenden <irr> vt (Geld, Energie! вла¬
гам. изразходвам: (Sorgfalt! влагам:
/Zeitj инвестирам
aufwendig adj (kostspielig! скъпо стру¬
ващ: 'üppig; разточителен

Aufwendung	57
Aufwendung -егь- / 1. 'Aufbietung,
изразходване cp; unter - seiner ganzen
Beredsamkeit като употреби цялото
си красноречие 2. pl (Ausgabeni раз¬
носки мн
auf werfen <irr> vt 1. (Damm! насипвам
2. (Tür, Fenster! отварям |или разтва¬
рям] c тласък 3. ßg (Fragej повдигам
auf iwerten vt hn ревалоризирам, по¬
вишавам курса на
Aufwertung <-, -en> / ревалоризация
ж
auf I wickeln vt\. /zusammenrollen! нави¬
вам. намотавам 2. (auf Wickler aufdrehenj
jdm die Haare - навивам косата на
нкг
auf wiegeln ]'aofvi:galn| vt подбуждам,
подстрекавам: jdn zu etw - подстре¬
кавам нкг към нщ
aufiwiegen <irr> vt компенсирам: die
Vorteile wiegen die Nachteile auf пре¬
димствата компенсират недостатъци¬
те
Aufwieglerin] <-s, -; -, -nen> m(f! pej
подстрекател(ка) м(ж)
Aufwind <-(e)s, -e> m възходящ въз¬
душен поток: a. ßg тласък м, импулс
м
auflwirbeln vt haben вдигам \или изди¬
гам! във въздуха: (viel) Staub ~ ^вди¬
гам (голяма) пушилка
auflwischen vt изтривам, избърсвам
auflwühlen vt 1. (Erde) разравям: (See!
развълнувам. разбушувам 2. ßg раз¬
търсвам
aufizählen vt изброявам
Aufzahlung <-, -en> /A, südd (Mehrpreis)
доплащане cp
Aufzählung <-, -en> /изброяване cp
auf!zeichnen vt 1. (aufschreiben! запис¬
вам: (Plan, Weg! чертая, начертавам
2.	Radio, iv записвам
Aufzeichnung <-, -en> / 1. (Notiz! за¬
писки мн 2. radio, iv запис .u
aufzeigen vt geh посочвам, показвам
auf!ziehen <irr> I. vt haben 1. (nach oben
ziehen! вдигам 2. (öffnen! отварям,
разтварям: (Vorhang! дърпам, вдигам
3.	(großziehen, a. züchten! отглеждам
4.	(Uhr) навивам: (Leinwand! опъвам
5.	fam (veranstaltenI организирам, про¬
веждам 6. fam (hänseln! подигравам
II. vi sein 1. (WolkenI задавам се; (Ge¬
witter/ ттемт. задавам се 2. мн. прис¬
тигам с маршова стъпка
Aufzug -v-lets, -züge> т 1. (Fahrstuhl!
асансьор м 2. (Aufmarsch! приближа¬
ване ср с маршова стъпка 3. ин ат дей¬
ствие ср 4. pej!Kleidung!облекло cp; in
diesem - kann ich mich nirgends
Augenschein
blicken lassen така облечен не moi а
да се покажа никъде
auf zwingen <\п> v; jdm etw - насил¬
вам нкг да направи ши. натрапвам
нкм нщ
Augapfel <-s, -äpfel> rn ■■■■/■•. очна ябъл¬
ка: etw wie seinen - hüten пазя нщ
като зеницата на окото си
Auge l'augs] <-s, -п> п 1. anat око ср;
blaue/graue -п haben имам сини/сиви
очи: gute/schlechte ~n haben имам
добро/лошо зрение: mit bloßem ~ с
просто око: unter vier ~п на четири
очи: so weit das - reicht докъдето пог¬
лед стига: ins - gehen fam свършвам
зле: mit einem blauen ~ davonkommen
fam отървавам се леко. минавам ме¬
тър; große ~n machen fam учудвам се:
jdm schöne ~n machen fam правя нкм
мили очи: jdm die ~n öffnen отварям
нкм очите: ein - zudrücken затварям
си очите, проявявам снизхождеиис:
jdm etw vor ~п führen демонстрирам
нкм нщ. показвам нкм нщ нагледно:
etw im ~ haben ßg имам нщ наум \нлн
предвид]: jdn nicht aus den ~n lassen
не изпускам нкг от очи: einer Gefahr
ins ~ sehen изправям се лице в лице
срещу опасността: etw mit anderen
~n sehen гледам на нщ с други очи: in
die ~n springen ßg хвърлям се в очи.
набивам се на очи: jdn aus den ~n ver¬
lieren губя нкг от поглед 2. (Punkt bei
Spielen)точка ж 3. вот пъпка ж Augen¬
arzt т, Augenärztin /очен лекар, очна
лекарка Augenaufschlag т поглед «и,
взор м
Augenblick <-es, -е> т миг ,ч, момент
м; er müsste jeden - kommen би тряб¬
вало да дойде всеки момент augen¬
blicklich I. adj 1. (derzeitig! настоящ:
(momentan) в момента 2. (sofortig/ мо¬
ментен. незабавен 3. /plötzlich! внеза¬
пен 4. /vorübergehend/\u\\]o:ictch II. adv
1. (gegenwärtig!в момента 2. (sofort!ш)-
ментално
Augenbraue / вежда ж Augenfarbe /
цвят м на очите Augengläser npl А
IBrilleI очила мн Augenhöhe/in ~ на
височината на очите Augenhöhle /
очна кухина Augenklappe / наочни-
цм мн Augenlicht п geh зрение ср Au¬
genlid п клепач м Augenmaß п око-
мер м; ßg далновидност ж; ein gutes -
haben имам набито око: nach - на
око Augenmerk <-(e)s> kein Pl n sein
~ auf etw akk richten насочвам внима¬
нието си към нщ Augenschein <-(e|s>
kein Pl m впечатление cp; etw in ~
nehmen вглеждам се в нщ; ihr оглед

augenscheinlich
58
м augenscheinlich <7<//очевпден. явен
Augentropfen mpl капки мп за очи
Augenweide <-> kein /•'//'радост ж за
окото Augenwinkel т крайчец м на
окото: jdn aus den -n betrachten наб¬
людавам нкг c крайчеца па окото си
Augenwischerei <-, -еп> / измама ж,
замазване ср на очите Augenzeuge
т очевидец м; s. а. Augenzeugin;
Augenzeugenbericht т свидетелст¬
во ср на очевидци Augenzeugin/оче-
впдка ж; s. а. Augenzeuge; Augen¬
zwinkern <-s> kein Pi n намигване cp
Augsburg ('auksburkj n uis»; AyrcOypi' .w
August |au'gust| <-le}s o -e> m август
м; s. a. April: Augustfeier <-, -n> f CH:
национален празник па Швейцария,
отбелязва с е вечерта иа 1 август в
памет па обединението пи първите
кантони през август 1291 г.
Auktion |auk'tsio:n| <-, -еп> /аукцпон
м. т ч.рг м
Auktionator |aoktsio'na:to:e, pl: auktsiona'
to:ran| <-s, -en> m водещ .w търг
Auktionshaus <-es, -häuser> n тър¬
говска къща
Aula l'aola, pt: 'aulan| <-, Aulen o -s> /
аула ж
Au-pair-Mädchen, AupairmädchenRR
|o'p£:erm: t<;an| <-s, -> n детегледачка
ж
aus (aus| I. prp + dat 1. iräumlich) от, из;
~ einer Tasse trinken пия от чаша; vom
Fenster - от прозореца |навън) 2. (zeit-
lichlor; ~ dem 18. Jahrhundert от XVIII
век 3. tBeschaffenheil! от; -- Eisen/Holz
от желязо/дърво 4. /Abstammung! от;
ich bin ~ Varna аз съм от Варна: ich
komme - Deutschland/Bulgarien аз
съм от 1ермання/Българпя 5. /Ursache1
от, по; - Angst vor +datот |или порадп|
страх от: - Erfahrung от опит: ~ Uber-
zeugung/Versehen по убежденпе/не-
вниманпе: ~ diesem Grunde но тази
причина ►- dem Gebrauch вън от
употреба: - der Mode излязъл от мо¬
да: was ist - ihm geworden? какво из¬
лезе от него? II. adv 1. fam izu Ende/ -
sein свършвам, приключвам: die
Schule/der Krieg ist aus училището/
войната свърши: zwischen uns ist es
~ между нас е свършено 2. [gelöscht:
Feuer, Licht - sein угасен съм 3. fam
gegangen( - sein излязъл съм. навън
сьм 4. >!‘о:г ~ sein ауг съм 5. auf etw
akk ~ sein обзет съм от мисълта за
ши ►von Haus - но произход: /seit jenen
поначало: von hier - оттук нататък:
von mir - що се отнася до мен. не
в взра швам
ausbleiben
Aus <-> kein Pl n smin аут м; Jäm /Ende/
край .и
ausiarbeiten vt изработвах« (c пай-го-
ляма точност/
aus! arten vi sein (in etw akk) - израж¬
дам се |в нщ)
aus atmen I. vt издишвам II. vi изпус¬
кам въздуха /от дробовете/
Ausbau <-(e)s> kein Pl m 1. лча:н /Enwei
terungl разширяване cp; (Umbau/ пре¬
устройство cp 2. пъп демонтиране cp
3. fig (Erweiterung/ разширяване; I En¬
twicklung/ развиване cp. развитие cp
aus bauen vt 1. лктн /erweitern/ разши¬
рявам: i/weiter/ausgestalten/ доизграж¬
дам; /umbauen/ преустройвам: das
Dachgeschoss zu einer Wohnung - пре¬
устройвам таванския етаж в жилище
2. ши демонтирам 3. fig (erweitern/ раз¬
ширявам: /entwickeln/ развивам
ausbaufähig adj годен за разншрява-
не/развпване
aus|bessern ггнонравям. ремонтирам;
(flicken, stopfen! кърпя, зак 1>рпвам. из¬
кърпвам
ausIbeulen vt 1. (Kleidungstückel развли¬
чам: iHose/ правя |или направим) ко¬
лена на 2. т.н пзчуквам (неравнос¬
ти/
Ausbeute <-, rar -en> / добив м; fig
(Gewinn aus einer Leistung) резултат м;
die - an Kohle добив на въглища
aus:beuten vt експлоатирам
Ausbeutung <-> kein /“//експлоатация
ж
aus!bezahlen cohne ge-> vt 1. (Geld/
изплащам |или заплащам] в брой
2. jdn - разплащам се е нкг в брой
aus bilden I. vt (Lehrling,i уча: a. ми. обу¬
чавам: jdn in einem Fach - подготвям
нкг по определена специалност II. vr:
sich - уча се. обучавам се; (sich entwi¬
ckeln/ развивам се; /entstehen/ възник¬
вам
Ausbilder(in) <-s, -; -, -nen> mfß, Aus-
bildnerjinl <-s,	-, -nen> m(fi GH, A mii.
инструктор! ка j м (ж/
Ausbildung <-, -еп>/1. /von Lehrling) >м.
обучение cp; /Schul-/ образование cp
2. /Lehrzeit/ учение cp, обучение Aus¬
bildungsplatz <-es, -plätze> m място
cp за професионално обучение на
младежи
aus blasen <irr> vt духвам. угасявам:
(Et! изкарвам жълтъка и белтъка
чрез продухване
aus bleiben <irr> vi sein 1. (nicht eintretenj
не настъпвам, не се състоя 2. /fern
bleiben/не идвам, не се появявам: lange
- не се прибирам дълго време: /über

Ausblick
59
auseinandersetzen
fällig sein/ закъснявам. бавя се
Ausblick <-|e|s, -e> m I. Aussicht; ns-
глсд m: der ~ auf etw akk изглед към
нщ 2. fig fVorausschauj поглед м Iна¬
пред!
aus;borgen vt s. borgen
aus i brechen <irr> I. vi sein 1. (fliehen!
aus dem Gefängnis/Käfig - избягвам
от затвора/клетката 2. (Feuer, Krieg,
KrankheitI избухвам: (Vulkan) изригвам:
in Gelächter/Tränen - избухвам в
смях/сълзи II. vt haben 1. /Steine) кър¬
тя. изкъртвам 2. (Nahrung) повръщам
Ausbrecher(in) <-s,	-, -nen> m(fl /am
беглеца/, бегълка ж
aus breiten I. vt (Decke) разстилам:
(Stadtplan) разгъвам: {Flügel, Armei раз-
первам; (Waren) излагам II. vt: sich ~
1.	(Geruch, Feuer, Krankheit, Nachricht! pm-
мространявам се: (sich erstrecken/ раз¬
простирам се 2. (über Thema) sich über
etw akk - разпростирам се върху нщ
Ausbreitung <-> kein Pi f разпростра¬
нение cp
Ausbruch <-es, -brüche> m 1. (Flucht)
бягство cp 2. fig (Krankheits-, Kriegs-,
Zornes-) избухване cp; (Fieber-) прис¬
тъп Ai; (Gefühls-, Freuden-) изблик м;
(Vulkan-) изригване cp
ausI brüten vt 1. (Fier) измътвам 2. fig,
fam (Plan) скроявам: (sich ausdenken)
измислям, нзмъдрям
Ausbund <-es> kein PI m ein ~ an \o von)
Bosheit олицетворение на злобата; ein
~ an |ovon| Tugend образец на добро¬
детел
ausibürgern ['aosbyrgenj vt лишавам от
гражданство: (ausweisen)екстрадирам
Ausbürgerung <-, -en> /лишаване cp
от гражданство: (Ausweisung) екстра¬
диране cp
ausIbürsten vt изчетквам
Auschwitzlüge ('aujvitsly:ga| <-> kein Pi
f десноекстремисшска пропагандна
формула, появила се през 50-те го¬
дини на XX в. по повод спор за броя
па ликвидираните в концлагера в
Освиенцим по време на П световна
водна
Ausdauer <-> kein Pi f (Beharrlichkeit) по¬
стоянство cp; (Fiferl упоритост ж; IGe
duld) търпеливост ж; (körperlich) из¬
дръжливост ж ausdauernd ad) из¬
дръжлив: izähi упорит
aus dehnen I. vt \. (vergrößern/ увели¬
чавам обема па: (erweitern) a. rnvs раз¬
ширявам; (verlängern/ удължавам;
/zeitlich) проточвам 2. fig (einbeziehen)
etw lauf etw akk) - разпростирам нщ
Iвърху нщ) II. vt: sich ~ (sich vergrößern)
увеличавам обема си: •• -жU et weitem-
разширявам се: /'.ich verlängern ■
удължавам се: 'sich е пи ec кеш рази-
ростирам се: ‘zeitlich/ проточвам се
Ausdehnung <-, -en> /1. t Vorgarn;) раз¬
тягане cp; (Vergrößerung: увеличаване
ср на обема, разширяване ср; гнуч раз¬
ширение ср (на телата вследствие
на затопляне/; /zeitlich/ проточване
ср, удължаване ср 2. (räumliche Erstre¬
ckung) разпростиране ср
aus:denken <irr> vt sich dat etw - (sich
vorstellen) представям си нщ: /erfindenj
измислям си \или съчинявам си| нщ
aus.drehen vt (Licht! гася. изгасявам:
(Gas) изключвам
Ausdruck1 <-(e)s, -drücke> m 1. (Wow
израз м; das ist gar kein ~! fam това e
твърде слабо казано! 2. (Gesichts-/из¬
раз, изражение ср 3. sing (Zeichen, Be¬
kundung) израз, знак м; zum ~ bringen
давам израз на
Ausdruck2 <-(e)s, -е> т ini-okm (Com¬
puter-) разпечатка ж
ausidrucken vt typ отпечатвам; iniorm
разпечатвам
aus Idrücken I. vt 1. (Zitrone, Schwamm,
Saft) изстисквам 2. (Zigarette) гася. уга¬
сявам 3. (zum Ausdruck bringen) изразя¬
вам; anders ausgedrückt c други думи
|или иначе| казано И. vr: sich ~ (sich
äußern) изразявам се
ausdrücklich l'ausdrvklic; о aus'drYkli<;| ad)
изричен
ausdruckslos adj безизразен aus¬
drucksvoll I. adj изразителен II. adv
изразително Ausdrucksweise / на¬
чин ,» на изразяване: /Stil) стил м,
маниер м
auseinander |aus7ai'nande| adv /entfernt)
далече един от друг: (getrennt) отдел¬
но. разделено: etw - schreiben напис¬
вам нщ разделно: wir sind 10 Jahre ~
разделени сме от 10 години aus¬
einander! brechen vt l kaputtgehen) счуп¬
вам се: ikaputtmachenI счупвам aus¬
einander bringen vt разделям, отде¬
лям (един от друг/; (Freunde) разде¬
лям auseinander:fallen к/разпадам се
auseinander gehen vi /sich trennen) раз¬
делям се, разотивам се: (sich verneigen:
Weg) разклонявам се: (Meinungen) раз¬
личавам се: laus den Fugen gehen) раз¬
падам се. разглобявам се; fam Idick
werden! напълнявам: sie ist sehr aus¬
einandergegangen тя е много напъл¬
няла auseinander halten ^разграни¬
чавам auseinander nehmen vt a. tb:h
разглобявам auseinander'setzen vt
jdm etw - обяснявам нщ нкм: sich mit

etw ~ занимавам cc c uiic sich mit jdm
~ влизам в спор |или споря| c нкг
Auseinandersetzung <-, -en>/l. /Streit/
спор м, дискусия ж; iKampfnandlung/
сблъсък м 2. /Beschäftigung/ занимание
ср
auserlesen adj geh отбран
auserwählt ad/ geh и збран
aus .fahren <irr> I. vi sein /spazieren fahren/
излизам на разходка, разхождам се
/с превозно средство/ II. vt haben
1.	/spazieren fahren/ разхождам /е коли/
2.	/Warenj развозвам 3. лшз /Fahrgestell/
спускам
Ausfahrt <-, -en> /1. /Spazierfahrt/ раз¬
ходка ж c кола 2. /Abfahrt, Hof-, Gara¬
gen-/ изход m; - freihalten! не парки¬
райте иред изхода!, паркирането пред
изхода забранено!
Ausfall <-es, -fälle> т 1. /Verlust/ загуба
ж; I Einbuße/ недостиг м, дефицит м;
/Haar-/ опадане ср: ш отказ м /от
оейипане): ткн спиране ср /на рабо¬
та, функциониране/2. /Nichtstattßnden/
отмяна ж, отпадане ср 3. ми. нападе¬
ние ср, атака ж
aus [fallen <irr> vi sein 1. /Haare/ опадам:
/Zähne/ изпадам 2. m:n, \:u спирам да
работя 3. /Veranstaltung/ отпадам; /а.
Zug/ бивам отменен; heute fällt die
Schule aus днес няма да има занятия
4.	/fehlen/ липсвам, отсъствам 5. (ein
Ergebnis zeigen/ имам резулт а т; wie ist
die Prüfung ausgefallen? как мина из¬
питът?
ausfallend, ausfällig adj груб. нахален
ausifeilen vtßg изглаждам, изиипвам
ausIfertigen vtad.m (Pass, Quittung! изда¬
вам; /Vertrag/ изготвям
Ausfertigung <-, -en> f 1. /von Vertrag/
изготвяне cp; /von Passt издаване cp
2. (Exemplar/ екземпляр м; /Abschrift/
препис м; in doppelter - в два екзем¬
пляра
ausfindig adj ~ machen откривам, на¬
мирам
aus flippen |'ausflipan| vi sein /arg 1. /durch
Drogent намирам изход в дрогата, дро¬
гирам се 2. /durchdrehenоткачам; /vor
Freude: побърквам се
Ausflucht ['ausflüxt, pl: 'aosflYCtaj <-,
Ausflüchte>/vius/*xte/ оправдание cp;
: Vor.cand: претекст м
Ausflug <-iejs, -flüge> m излет м, ек¬
скурзия ж
Ausflügleriini j'ausfly:kle] <-s, -; -, -nen>
ruf екскурзнантжа! м>ж:
Ausfluss^ <-es, -flüsse> m, Ausfluß*"
- -sses, -f!üsse> m 1. :das Ausfließeni из¬
ливане cp. и п итане cp. отток м
Ausgangssperre
2.	t-stelle, Abfluss! отверст ие cp (за от¬
тичане) 3. i.ü-.i> течение cp
aus forschen vt A, form /ausfindig machen/
откривам, намирам
aus ifragen r? jdn über etw akfc ~ раз¬
питвам нкг за нщ
aus ifransen vi sein разръфвам се. раз¬
нищвам се
aus fressen <irr> vt fam (anstellen) сгаф-
вам
Ausfuhr <-, -en> / износ м Ausfuhr¬
bestimmungen fplрегламент а/ за из¬
носа
aus I führen vt 1. (spazierenführen! извеж¬
дам на разходка 2. hdi. etw nach Bul¬
garien ~ изнасям i(щ за България
3.	jdurchführenj осъществявам. реали¬
зирам; /Auftrag, Bestellung/ изпълнявам
4.	/darlegeni излагам (в подробности);
/erläutern/ обяснявам
Ausführen <-s, -> n /Computer/ изпъл¬
нение cp (на команда, работна прог¬
рама/
ausführlich |‘ausfy:eli<; o aas‘fy:gli<j| I. adj
подробен, обстоен II. adv обстойно
Ausführlichkeit <-> kein Pl f in aller
~ c всички подробности
Ausführung <-, -en>/I. (Durchführung)
осъществяване cp, реализиране cp;
/von Auftrag, Plänen/ изпълнение cp
2.	/Fertigstellung/ завършване cp 3. (An¬
fertigung) изготвяне cp 4. /Тур) изра¬
ботка ж, изпълнение 5. (Darlegung/из¬
ложение cp; (Erläuterung) обяснение cp
Ausfuhrverbot n забрана ж за износ
Ausfuhrzoll т експортно мито
ausifüllen vt \. a. fig (Loch, Graben/ за¬
пълвам: etw mit etw - запълвам нщ
c шц; eine Lücke - запълвам празни¬
на 2. /Posten, Stellung/ изпълнявам
3.	/Formular/ попълвам 4. (befriedigen/
задоволявам; die Hausarbeit füllt sie
nicht aus домакинската работа не
запълва живота й; ein ausgefülltes
Leben führen водя пълноценен живот
Ausgabe <-, -n> /1. sing (Verteilung! раз¬
даване cp; (Aushändigung/ даване cp;
ivon Bücher, Post/ получаване cp; (von
Banknoten, Briefmarken/ емисия ж, изда¬
ване cp; iFahrkarten~j продажба ж 2. pl
/Geld-/ разходи м мн 3. (von Zeitschrifi,
Buch, Fernsehsendung) издание cp
4.	i.TFORM изход M
Ausgang <-(e)s, -gänge> m 1. (Weg nach
draußen) изход м 2. (Ende) край м
3. /Ergebnis/ изход 4. (freier Tag/ почи¬
вен ден: ~ haben имам почивен ден
Ausgangsbasis / изходна база Aus¬
gangspunkt т изходна точка Aus¬
gangssperre f ;:лi. забрана ж за излп-

ausgebem	61	Aushang
зане /от вк7>щн, от казармата;
aus gehen <irr> I. vt 1. iverteiieni разда¬
ва M. pa4i i редея я м: (aushändigen/ давам:
einen ~ /ä/лиочерпвам по едно 2. ini oi:;.;
lausdrucken/ разпечатвам 3. (Geldi из¬
разходвам, харча II. vr sich für \o als]
jdn/etw ~ представям се за нкг/нщ
ausgebucht adj 1. (belegtj разпродаден,
изцяло зает |или резервиран|; alle
Plätze sind ausgebucht всички места
вече са разпродадени; das Hotel ist ~
хотелът е пълен 2. fam зает. ангажи¬
ран; nächste Woche ist bei mir völlig -
през следващата седмица съм изця¬
ло ангажиран
ausgedehnt adj широк, обширен; 'zeit¬
lich.I дълъг. продължителен
ausgedient adj (Gegenstandj амортизи¬
ран; (Kleidungsstück! износен
ausgefallen adj (ungewöhnlich! необича¬
ен; (extravagant! екстравагантен, екс¬
центричен
ausgeglichen adj 1. (seelisch) уравнове¬
сен 2. (Bilanz) изравнен Ausgeglichen¬
heit <-> kein PI f уравновесеност ж
auslgehen <irr> vi sein 1. (Weggehen) из¬
лизам; (spazieren gehen) излизам на раз¬
ходка 2. (Haare) капя, окапвам. падам,
опадвам 3. (Feuer/ угасвам 4. (Vorrat,
Geld) свършвам; (Kräfte! изчерпвам се;
mir geht die Geduld aus търпението
ми се изчерпва 5. (enden! завършвам;
leer ~ оставам с празни ръце
6. (seinen Ursprung nehmen /произлизам;
von etw - изхождам от нщ; der Vor¬
schlag geht von ihm aus предложени¬
ето излиза от него; von falschen Vor¬
aussetzungen - изхождам от погреш¬
ни предпоставки
ausgehungert adj изгладнял
ausgeklügelt adj (добре) измислен
ausgekocht adj pej. fam изпечен
ausgelassen adj палав; (wild/ буен
Ausgelassenheit <-> kein PI f пала¬
вост ме, буйност MC
ausgemacht adj 1. (abgemacht! устано¬
вен. регион 2. fam (vollkommen) пълен,
съвършен; eine ~e Dummheit шьлна
глупост
ausgenommen I. prp +a/Jc c изключе¬
ние ма; Anwesende - присъстващите
се изключват II. konj dass ... освен
ако не ...
ausgeprägt adj силно очертан, ярко
изразен; eine -е Vorliebe подчертано
предпочитание
ausgerechnet l'ausgal'lr^nat] adv fam
тъкмо, точно
ausgeschlossen adj изключен; es ist
nicht dass ... не е изключено да ...
ausgeschnitten anj /!■ к:	c деколте,
деколтирап
ausgesprochen 1. adj нneu. ярко изра¬
зен II. adv изключително
ausgestorben adj 1. /Tierart) изчезнал
2. fig Imenschenleer) пуст
ausgewachsen adj израснал; ein -er
Blödsinn fam страхотна глупост
ausgewogen adj (PolitikI балансиран;
(Charakter,/уравновесен; (Verhältnis)хар¬
моничен
ausgezeichnet |'ausgs[')tsai<;nat] adj ia.
Schulnotet отличен; (köstlich) чудесен
ausgiebig |'ausgi:bi<;] adj (reichlich/ оби¬
лен; (ausgedehnt! дълъг, продължите¬
лен
aus gießen <irr> vt 1. (I:lüssigkeit) изли¬
вам 2. iGefäß! изпразвам, изливам
Ausgleich <-(e)s, rar -e> m 1. (von
Gegensätzlichkeiten) изглаждане cp; zum
~ für като компенсация за 2. ihr ком¬
пенсация ж, компенсиране ср 3. (Steu¬
er-, Lohn-I изравняваме cp 4. (Entschä
digung) обезщетение cp 5. singsrem из¬
равняване
auslgleichen <irr> I. vt 1. (Unterschiede!
изглаждам; (Konto) изравнявам 2. (im
Gleichgewicht halten! балансирам, урав-
новесявам 3. (wettmachen) компенси¬
рам 4. HDi. (Rechnung, Schulden! уреж¬
дам II. vi I. sroRT изравнявам 2. (ver
mittelnj посреднича III. vt: sich - из¬
глаждам се
aus I graben <irr> vt (a. archäologisch) из¬
копавам, изравям; (Loch] копая, изко¬
павам; ßg изравям, вадя. изваждам
(нщ забравено!
Ausgrabung <-, -еп> /1. (das Ausgraben)
разкопки мп 2. (Fundstätte, Fund! на¬
ходка мс
ausgrenzen vt изолирам, обособявам
AusgussRR< es, -е> т, AusgußAlt<-sses,
-sse> т 1. (Becken! мивка мс 2. (Abfluss!
отверстие ср (за оттичане)
ausIhaben <irr> fam I. vt 1. Kleidung/
Schuhe - съблечен/събут c bm 2. (Buchj
изчел 111.71t прочел] съм II. vi(bes Schule,
Unterricht! свършвам; wann habt ihr
heute aus? кога свършвате днес?
aus I halten <irr> I. vt 1. (ertragen) издър¬
жам, понасям; ich halte es nicht mehr
aus не издържам вече 2. (standhalten!
издържам; jmds Blick - издържам
нечий поглед 3. /unterhalten)издържам
(финансово/ II. vi издържам, оставам
(при ПК? )
aus!handeln vt нзтъргувам
aus I händigen ['aushtndigan] vt jdm etw
- връчвам hkm нщ
Aushang <-(e)s, -hänge> m обява мс.

aushängen
62
auslassen
афиш -w
aus hängen I. vt 1. /Bekanntmachung!
окачвам 2. /Tür, Fenster! откачвам
II. <irr> vi /Anschlag, Bekanntmachung!
вися. окачен съм
Aushängeschild n рекламна табела; als
~ dienen fig служа за реклама
aus heben <irr> vt 1. /Grabenj и зкопа¬
вам 2. /Тйг/свалям, откачвам 3. /Vögel
aus Nest) изваждам; /Nest! изпразвам;
/Verbrecher) хващам 4. /Truppen/ свик¬
вам. мобилизирам 5. A (Briefkasten/
изпразвам
aus hecken vt /ат и змислям, съчиня¬
вам
aus helfen <\rr> vi 1. ihelfenl jdm - по¬
магам |или услужвам) па икг /времен¬
но/; er hat mir mit zehn Euro aus¬
geholfen той ми услужи c десет евро
2. leinspringen) замествам (в работа¬
та при нужда/; einem Kollegen - 'за¬
мествам колега
Aushilfe <-, -en> / /Aushilfsarbeit) вре¬
менна работа: /Hilfeleistung) помощ ж.
услуга ж; (Aushilfskraft) временно наз¬
начен работник |или служител|, по¬
мощник .и, помощничка ж aushilfs¬
weise adv временно
ausIhöhlen vt 1. {hohl machen) издъл-
бавам 2. fig подкопавам, подривам
aus Iholen vi /mit dem Arm) замахвам;
weit ~ fig подхващам |hau започвам]
отдалече /при разказ)
ausIhorchen vt jdn (über etw akk) ~
подпитвам нкг (за шц)
ausI kennen <irr> ir: sich ~ (an einem
O/?/ориентирам се: fig (auf einem Gebiet)
имам познания; sich mit |o in| etw dat
(gut) ~ запознат съм (добре) c нщ
aus klammern vt изключвам, не взе¬
мам предвид
Ausklang <-(e)s, -klänge> m geh /Ende)
кран .w
ausklappbar ad/ разгъваем
ausklappen vt /Buch) разтварям, отва¬
рям
aus kleiden \t etw mit etw - /Fläche,
Raum!облицовам нщс нщ: /mit Tapeteni
слагам тапети на нщ
aus klingen <irr> vi sein 1. /Toni затих¬
вам. отзвучавам 2. fig 'Fest, Tag) за¬
вършвам
aus kochen vt 1. gastr сварявам 2. /steril
machen! стерилизирам, изварявам
aus kommen <irr> vi sein mit jdm - раз¬
бирам се Ui.ui погаждам cei c нкг: mit
seinem Geld - парите ми стигат: ohne
etw nicht - können не мога да се оп¬
равя без нщ: wir kommen mit den
Vorräten nicht aus запасите няма да
ни стигнат Auskommen <-s> kein /V n
sein - haben имам препитание: sein
gutes - haben разполагам c достатъч¬
но средства (за живот)
aus;kosten vt geh наслаждавам се до¬
край; einen Schmerz bis zur Neige -
изтърпявам болка докрай
aus kratzen гтзстъргвам; мш кюрти-
рам ►jdm die Augen ~ fam издирам
икм очите
aus‘kundschaften vt tGebietI ми разуз¬
навам. обследвам; (Geheimnis) разкри¬
вам /след дълго търсене)
Auskunft ['auskunft, pl: 'auskvnftal <-,
Auskünfte>/1. IInformation) информа¬
ция ж; ~ über etw akk erteilen предо¬
ставям информация за нщ: nähere -
повече |//.ш по-подробна| информа¬
ция 2. /-sstelle)информационна служ¬
ба: ш справки ми
aus Jachen jdn/etw - присмивам се
на пкг/нщ
aus!laden <irr> vt 1. /Fracht, FahrzeugI
разтоварвам; /Passagiere/ свалям
2.	/Gast) отменям поканата на
ausladend adj 1. auch издаден напред:
/a. Kinn) стърчащ 2. fig mit den Armen
eine ~e Bewegung machen разтварям
широко ръце
Auslage <-, -n>/l. /Waren) изложени
на витрина стоки 2. /Schaufenster) вит¬
рина ж 3. pl /Unkosten) разходи мн
Ausland <-(e)s> kein Pl n чужбина ж;
aus dem ~ от чужбина; ins/im - в чуж¬
бина
Ausländer(in) |'ausknde| <-s, -; -, -nen>
m(f) чужденец м, чужденка ж auslän¬
derfeindlich atf/ксснофобски Auslän¬
derfeindlichkeit <-> kein Pl f ксено¬
фобия .vc Ausländerwahlrecht <-(e)s>
kein Pl n hoi. право cp на чужденци да
гласуват
ausländisch ас//чужд, чуждоземен; (bes
Waren, Zeitungen) чуждестранен
Auslandsaufenthalt т престой м в
чужбина Auslandsgespräch <-(e)s, -е>
п та. международен телефонен раз¬
говор Auslandskorrespondent(in) m/f)
чуждестранен кореспондент, чуждес¬
транна кореспондентка
aus lassen <irr> I. vt 1. südd, А /'freilassen)
пускам, освобождавам 2. südd, А (in
Ruhe lassen) оставям на мира 3. (weg¬
lassetv пропускам, изпускам 4. (Butter,
Fett) топя, разтопявам 5. (Kleidung)
отпускам 6. (abreagieren) etw an jdm ~
изкарвам си го \или яда] на нкг; seinen
Zorn an jdm ~ изливам гнева си върху
нкг 7. fam /nicht einschalten) не включ¬
вам. не псскам II. vr sich über etw akk

Auslassung
63
ausmisten
-	fam изказвам се против [или отно-
cno| П1Ц
Auslassung <-, -en>/l. /Weggelassenes!
и зпускане cp, пропускане cp 2. pl, pej
IÄußerungen) наказвания ми; inegativ;
нападки ми Auslassungspunkte mpl
i.iNt; многоточие cp Auslassungszei¬
chen n i.ink; апостроф M
auslasten vt 1. fMaschineI използвам c
пълна мощност, натоварвам макси¬
мално 2. (Person) използвам капаци¬
тета на. mit etw völlig ausgelastet sein
hu; ангажира |или поглъща] цялото
ми време и сили; nicht genug ausge¬
lastet sein не съм достатъчно натова¬
рен
Auslauf <-es, -läufe> т 1. lAusfließenj
изтичане cp 2. (Bewegungsfreiheit/ сво¬
бода ж на движение
aus I laufen <irr> vi sein 1. /Flüssigkeit)
изтичам; (Farben) размивам се, разли¬
вам се; (bei Waschen) избелявам 2. (Be¬
hälterl изпразвам се 3. naht отплавам
4. (enden)свършвам, завършвам; (Mo¬
tor) спирам. угасвам; (Vertrag)изтичам;
(Programm) приключвам
Ausläufer <-s> kein Pi т 1. (von Gebirge)
предпланина ж 2. метен периферия ж
на въздушен фронт
Auslaut <-(e)s, -е> тi.ing изглаедк край
.и на дума [или сричка]
aus lieben кг; sich - отдавам се на жи¬
вот
aus Heeren vt (FlüssigkeitI изливам; (Be¬
hälter) изпразвам; sein Glas in einem
Zug ~ изпразвам чашата си на един
дъх
aus Hegen vt 1. (Waren) излагам; (Köder)
залагам 2. (auskleiden) etw (mit etw) -
застилам нщ |c нщ); den Fußboden
mit Fliesen - настилам пода c фаян¬
сови плочки 3. für jdn Geld - плащам
вместо пкг; jdm Geld - давам нкм пари
ма заем 4. /deuten/тълкувам; (erklären)
обяснявам
Auslegung <-, -еп> / тълкуване ср;
(ErklärungI обяснение ср
Ausleihe <-, -п>/1. (Tätigkeit) заемане
ср 2. (Raum) заемна служба
aus I leihen <irr> vt 1. (verleihen) [\dm) etw
-	заемам Ihkm] нщ. давам IhkmI нщ на
заем 2. (entleihen) etw (bei/von jdm] ~
заемам нщ (от нкг). вземам нщ па
заем (от нкг|
aus lernen vi (Lehrling) ausgelernt haben
изучил съм. завършил съм обучени¬
ето си; man lernt nie aus spnehwчовек
се учи. докато е жив поговорки
Auslese -п> /1. (Auswahl! избор м;
ьни подбор м; jP(ite) елит .if 2. (Wein)
вино ср от отбрано грозде
aus lesen <irr> vt 1. iaussondern, пропи¬
рам; iauswählen/ подбирам 2. zu F.ndc
lesem прочитам докрай
aus liefern vt 1. /IVarei доставям 2. /Vor
brechen предавам; /Asylanten, екстра¬
дирам; etw dat ausgeliefert sein изло¬
жен съм на нщ; jdm ausgeliefert sein
паднал съм в ръцете на нкг: der
Gelegenheit ausgeliefert sein изоста¬
вен съм на произвола на съдбата
Auslieferung <-, -en> / 1. (von Waren/
доставка ж 2. jur екстрадиране ср
aus1 liegen <irr> vi etw liegt aus нщ e
изложено
aus'löschen vt 1. (Feuer, Licht) угасявам,
изгасявам: (Schulden) погасявам
2.	(Schrift, Spuren) заличавам, изтри¬
вам; der Krieg löschte ganze Familien
aus войната заличи |или унищожи|
цели семейства
aus!losen vf разигравам на лотария.
хвърлям жребий за
ausI lösen vt 1. (in Bewegung setzen) за¬
действам. привеждам в действие: ei¬
nen Schuss ~ произвеждам изстрел
2. (hervorrufenI предизвиквам 3. (Kno
chen) отделям (от месото)
Auslöser <-s> kein Pl m 1. тото освобож¬
даващ механизъм, спусък м 2.//^при¬
чина ж
Auslosung <-, -еп> /5. auslosen
aus Imachen vt 1. fam (Feuer, Licht) изга¬
сявам: (Radio) изгасявам, изключвам
2. /verabreden) уговарям: (vereinbarem
уточнявам 3. (sichten) съглсждам
4. (betragen) възлизам на: (einen Teil
bilden) представлявам: (a. zum Inhalt
haben) изпълвам: die Sorge um die
Familie macht ihr Leben aus грижите
за семейството [изпълват или (приша¬
ват смисъл на| живота й 5. (stören)
затруднявам; würde es Ihnen etw
wenn ...? би ли ви затруднило,
ако . . .7: es macht (garI nichts aus, wenn
... няма (никакъв) проблем [или (ни¬
какво! значсиие|, ако ...
aus malen I. vt (mit Farbe, Bildern) изри¬
сувам: (farbig machen) оцветявам II. кг
sich dar etw - представям си образно
Н1Ц
Ausmaß <-es, -e> n 1. (von Gegenstand/
размери ми. габарити ми; (von Fläche)
големина ж 2. /л?размер м; in großem
- в големи размери
aus.merzen vt 1. //.МтауГ/унпщожавам;
/Ungeziefer/ изтребвам 2. (Fehler) пре¬
махвам. изчиствам
aus;messen <irr> 11 измервам
aus misten vt 1. (Stall) изчиствам, из-

ausmustern
64
ausrichten
ривам 2. fam iSchrank, Zimmer! ра зчис¬
твам toni стари и негодна вещи!
aus1 mustern vt 1. iAussortieren! отделям
(негодно/ 2. ми. освобождавам от во¬
енна служба (поради допееш/
Ausnahme |'aosna:ma| <-, -п>/изклю¬
чение cp; eine - machen правя изк¬
лючение: mit ~ von c изключение на:
ohne - без изключение Ausnahmefall
mособен случаи, изключение cp Aus¬
nahmezustand m извънредно поло¬
жение ausnahmslos adj, adv без изк¬
лючение ausnahmsweise adv wo изк¬
лючение
aus,nehmen <irr> I. vt 1. /liier, junge Vögeli
изваждам; (Nest/ празня, опразвам
2.	/Wild, Fisch/ кормя, изкормям; /Ge¬
flügel/ почиствам от вътрешностите
3.	/am ischröpfen/ обирам: ich wurde
ausgenommen одраха ми кожата, об¬
раха ме до стотника 4. /ausschließen/
изключвам И. vr sich - wie изглеж¬
дам като: sich gut/schlecht ~ изглеж¬
дам добре/зле
ausnüchtern и изтрезнявам
aus nutzen vt, ausi nützen vt südd, A,
CH I. /Gelegenheit, Situation/ използвам
2.	/Stellung, Notlage/ възползвам се от
aus'packen L vt /Fingepacktes/ отварям:
(Koffer/ разопаковам II. vi fig, fam /alles
sagen/ казвам |или разказвам) всичко:
/seine Meinung sagen/ казвам, каквото
мисля
auspeitschen и бия |или набивам| с
камшик: jdm etw ~ избивам нкм нщ
от главата
aus Ipfeifen <irr> vt освирквам
ausiplaudern л издрънквам. издавам
auslplündern vt fPerson/ ограбвам;
(Land, Häuser/ плячкосвам: /Bank,
Geschäftj обирам
aus!posaunen cohne ge-> vtfig,fampai-
гръбявам, разгласявам
aus I pressen vt (Früchte, Saft/ изцеждам,
изстисквам
ausiprobieren <ohne ge-> \t изпроб¬
вам
Auspuff <-(ejs, -e> m tech, ш ауспух .w
Auspuffrohr n кг;: изпускателна тръ¬
ба. ауспух м
aus pumpen vt /Wasser; изпомпвам:
;entleeren■' изпразвам: jdm den Magen
- мин промивам нкм стомаха
aus quartieren <ohne ge-> vtизпращам
■ирсменно/ в друга стая, в друго жи¬
лище
aus quetschen vt 1. (Frucht; изцеждам,
изстисквам 2. fig, fam (ausfragen/ раз¬
ши вам
aus radieren <ohne ge-> vt 1. a. fig iGe¬
schriebenes/ изтривам, заличавам 2. fig
/völlig zerstörenj унищожавам, залича¬
вам от лицето на земята
ausrangieren <ohne ge-> vt fam бра¬
кувам
ausirauben s aus plündern
ausiräumen vt 1. (Dinge/ вадя, изваж¬
дам: etw aus einem Schrank ~ изваж¬
дам нщ от шкаф 2. (Schrank, Zimmert
изпразвам, опразвам 3. fig (Bedenken,
Verdacht/ премахвам, разсейвам; Miss¬
verständnisse ~ изяснявам недоразу¬
мения
aus,rechnen vT изчислявам, пресмя¬
там; das kannst du dir leicht - fig поено
можеш да си представиш това
Ausrede <-, -n> /1. (Entschuldigung/ из¬
винение cp; (angeblicher Grund/ оправ¬
дание cp; faule ~ fam несъстоятелно
извинение, измислено оправдание
2.	(Vorwand/ претекст .и. предлог м
aus, reden I. vt jdm etw - разубежда¬
вам икг в нщ II. vi изказвам се. доиз¬
казвам се: lass mich ~! остави ме да
се донзкажа! III. к/ sich mit etw dat -
намирам си оправдание \или оправ¬
давам се| с нщ
ausIreichen и достатъчен съм, сти¬
гам ausreichend adj 1. (genug/ доста¬
тъчен 2. (Schulnote) добър (4/
Ausreise <-, -n> /1. /Grenzübertritt/ пре¬
минаване cp на границата при изли¬
зане 2. (Verlassen des Landes/ излизане
cp, напускане cp на страната Aus¬
reiseerlaubnis f Ausreisegenehmi¬
gung / разрешение cp за напускане
на страната
ausreisen vi sein излизам от [или на¬
пускам] страната
Ausreisevisum <-s( -visa о -visen> п
изходна виза
ausireißen <irr> I. vt haben (Haare,
Unkraut/ скубя, изскубвам; (mit Wurzeln)
изтръгвам c корен, изкоренявам II. vi
sein 1. (sich abtrennen/откъсвам се; (ein
reißen/ скъсвам се 2. fam Iweglaufen)
избягвам
Ausreißer(in) <-s, -; -, -nen> m(Jj бег¬
лец M, бегълка ж; stört спечелил(а)
м/ж;преднина
aus reiten <irr> vi sein излизам на кон;
Sport печеля конно състезание; (einen
Ausritt machen) излизам на езда [или на
разходка с кон|
aus renken 'Л изкълчвам; sich dat den
Arm - изкълчвам си ръката
aus | richten I. vt 1. (in eine Reihe stellen)
подравнявам, изравнявам 2. /über¬
mitteln/ съобщавам, предавам; kann
ich etw ~? мога ли да предам нщ?:

Ausrichtung	65	ausschenken
richten Sie ihm einen Gruß von mir aus!
предайте му поздрави от мен! 3. (veran-
st а Itenj у стро й в а м. о р г а i f и а и р а м
4. (erreichen/ постигам: /zuwege bringen/
успявам да постигна; (bei jdmj etw ~
постигам нщ (при нкг) 5. etw auf jdn/
etw akk~ ориентирам нщ към нкг/шц:
das Warenangebot auf die Bedürfnisse
| o nach den Bedürfnissen] der Käufer -
съгласувам предлагането на стоки с
потребностите иа купувачите II. vr:
sich ~ ми подравнявам се
Ausrichtung <-, -еп>/1. (Orientierung)
насока ж 2. intürm съобщение ср
Ausritt <-(e)s, -е> т излизане ср на
кон; (Spazierritt) излизане на езда. раз¬
ходка ж с кон
ausirollen vt разгъвам, развивам; (Teig)
разточвам
aus!rotten vt 1. (Pflanze) изкоренявам,
унищожавам; (Ungezieferj изтребвам
2. fig (vernichten) унищожавам
Ausrottung <-> kein Pi f 1. (von Pflanze)
изкореняване cp, унищожаване cp
2. fig (Vernichtung) изтребване cp, уни¬
щожение cp
ausirücken I. vt habenctcu откачам |или
разкапвам] от задвижването II. vi sein
1.	ми. потеглям, заминавам 2. fam (weg
laufen) избягвам
Ausruf <-(e)s, -e> m вик ,м, извикване
cp; ~ der Freude радостен възглас
ausI rufen <irr> vt 1. (bekannt geben) опо¬
вестявам 2. (Waren, Zeitungen) предла¬
гам (като викам /3. (proklamieren)про¬
възгласявам. прокламирам
Ausrufezeichen п, Ausrufzeichen п А,
СН удивителна ж
ausiruhen I. vt давам почивка на II. vr
sich (von etw) - почивам си (от нщ);
ausgeruht von der Reise zurückkommen
връщам се отпочинал от пътуване
ausirüsten к/jdn (mit etw) - екипирам
нкг (с нщ); etw (mit etw) - оборудвам
нщ (е нщ); für etw gut ausgerüstet sein
fig добре съм подготвен за нщ
Ausrüstung <-, -еп> / 1. (Vorgang) s.
ausirüsten 2. (Ausstattung) екипиров¬
ка ж; ми. снаряжение cp: naht съоръ¬
жение cp, оборудване cp 3. (Anlage)
апаратура ж
aus'rutschen vi sein 1. (auf glattem Boden!
подхлъзвам се 2. (aus der Hand) из¬
плъзвам се
Ausrutscher <-s, -> m fam (Faux Pas)
фал M
Aussaat -en>/l. (Aussäen) сеитба ж
2.	(Saatgut) посев м
aus säen if сея. засявам
Aussage <-, -n>/l. (Behauptung) изказ¬
ване cp. твърдение cp; nach jds - im
нечии твърдения 2. mjk показание
cp; eine falsche ~ machen давам нс-
ве p и и 11 o K а за н и я. J п. ж е с в и д е те л ст -
вам: die - verweigern отказвам да дам
показания: - gegen - моята дума
срещу твоята 3. fig (von Kunstwerk) и зра-
зителност ж aussagekräftig adj изра¬
зителен
aus1 sagen I. vt\. (ausdrücken) изказвам:
(Meinung) изразявам: etw über jdn/etw
akk - твърдя нщ за нкг/нщ 2. (Kunst¬
werk) изразявам: etw sagt viel/wenig
über jdn aus нщ говори много/малко
за нкг II. vi ihr давам показания, сви¬
детелствам; für/gegenjdn - свидетел¬
ствам в полза на/против нкг
Aussatz <-es> kein PI m мт проказа ж
aussätzig ]'aosz£tsi<;| adj прокажен Aus¬
sätzige <ein -r, -n, -n> л?/прокажен(а)
м(ж)
ausi saugen vt 1. (Saft, Wunde) изсмук¬
вам 2. fig (ausbeuten, das Letzte herausho
len) експлоатирам жестоко, довеждам
до просошка тояга
ausIschaffen vt CH, form (des Landes
verweisen) екстрадирам
ausischalten vt 1. (Licht)изгасявам, уга¬
сявам; (Radio) изключвам: (Strom) пре¬
късвам; ш запасявам |или изключ¬
вам) двигателя 2. fig (ausschließen) из¬
ключвам; (Gegner) елиминирам, отст¬
ранявам; (Fehlerquelle) премахвам
Ausschank l'ausjarjk, pt: 'ausjErjka] <-(e|s,
Ausschänke> m 1. (Ausschenken) 11родаж-
ба ж на наливни напитки 2. (Schank¬
tisch) тезгях м в кръчма
Ausschau <-, -en> / nach jdm/etw -
halten оглеждам се за нкг/нщ. търся
нкг/нщ с поглед
aus!schauen vi 1. (Ausschau halten) nach
jdm/etw ~ оглеждам се за нкг/нщ
2. südd, А s. aussehen
aus I scheiden <irr> I. vi sein 1. (aus Verein,
Amt) напускам: aus einer Partei - изли¬
зам от партия 2. stört отпадам 3. (nicht
in Betracht kommen) отпадам II. vt haben
1. mol. (Körper, Drüsen) отделям 2. (aus
sondern) отстранявам
Ausscheidung <-, -en> / 1. sing (das
Absondern) отделяне cp; (eines Organs)
секреция ж; die ~ von Giftstoffen от¬
деляне на токсични вещества 2. pl
t.iol (Exkremente) екскременти ми, изп¬
ражнения мн 3. stört (das Ausscheiden)
предварителен подбор: /-skampjj ква¬
лификация ж (състезание за излъч¬
ване. на участници за следващия
етап от поредица състезания)
ausischenken vt 1. (im Lokal) продавам

ausscheren	66	aussehend
наливни напитки 2. tausgießeп) нали¬
вам
auslscheren vi sein отклонявам се на¬
страни
ausschildern vi /mit Verkehrsschildern ver
sehen!поставям пътни знаци: ikenntlich
machen, markieren} маркирам, обозна¬
чавам
aus schimpfen vt нахоквам. скарвам
се па
aus schlachten vt 1. l'Tierj изкормим
2.	(Auto, Maschine/ изваждам годните
части от 3. fig, /ат (ausnutzeni изпол¬
звам
aus schlafen <irr> I. vi, ’/r. sich ~ наспи¬
вам се II. vt seinen Rausch ~ пзтрез-
иявам след (дълъг) с ьн
Ausschlag c-ieis, -schläge> т 1. v.u-
iHaut-i обрив м 2. (von Waaget натежа¬
ване cp; (von Pendel/ амплитуда ж; fvon
Kompass/ отклонение cp ► etw dat den
-	geben от решаващо значение съм
за нщ
aus schlagen <irr> I. vi 1. haben (Pferdi
ритам 2. haben o sein iWaagej наклоня¬
вам се; /Zeiger. Pendel! отклонявам се
3.	haben o sein вот нап ипвам: (zu grünen
beginnen! раззеленявам се II. vt haben
I.	(Zahn, Auge) избивам 2. (auskleideni
etw mit Stoff ~ облицовам нщ c плат
3. fig lablehnenj отказвам, отхвърлям
ausschlaggebend adj решаващ, от ре¬
шаващо значение: /maßgebendI меро¬
давен
ausischließen <irr> vt 1. iaussperrenljdn
-	заключвам икг (като го оставям
отвън/2. (nicht teilhaben iassen!\6n (von
etw) - отстранявам [или изолирам] нкг
(от нщ|; jdn (aus etw) - изключвам
нкг (от нщ) (партия, организация/ 3.
iausnehmen! изключвам: jeden Zweifel
-	изключвам всякакво съмнение
ausschließlich I. adj изключителен
II.	adv (nur! само III. prp +gen без
aus schlüpfen vi sein (aus Ei) излюпвам
се
AusschlussRR <-es, -schlüsse> m, Aus¬
schluß^* <-sses, -schlüsse> m отстра¬
няване cp; ia. Partei-i изключване cp:
unter - der Öffentlichkeit при закрити
врати
aus schmücken vt 1. /dekorieren! укра¬
сявам 2. fig /Erzählungi разкрасявам
aus:schneiden <irr> vt 1. (her-! изряз¬
вам; (durch Her- hersteilen: правя чрез
изрязване 2. вот (Bäume; кастря, под¬
кастрям 3. (Computer! изтривам чрез
команда ,.сШ"
Ausschnitt <-;eis. -е> т 1. (leih частж.
откъс.н; //•'///??--/откъс: (Gemälde-:фра¬
гмент м; (Zeitungs-j изрезка ж 2. /Klei¬
der-i деколте ср
aus schöpfen vt 1. (Wasser! изчерпвам
2.	(Gefäß! изтребвам, изпразвам 3. fig
(Thema. Möglichkeiten! изчерпвам
aus.schreiben <irr> vt 1. (Wort, Zahlj из¬
писвам: (Namen! изписвам без съкра¬
щения 2. (Rechnung, Wechsel) издавам
3.	(Wettbewerb! обявявам: (Stelle, Amt!
обявявам конкурс за: (Wahlen!насроч¬
вам
Ausschreibung <-, -en>/(von Wettbewerb!
обявяване cp; (von Stellet обявяване cp
на конкурс: (von Wahlen) насрочване
cp
Ausschreitungen fpl изстъпления ми,
ексцесии ми
Ausschuss1™ <-es, -schüsse> m, Aus¬
schußAlt <-schusses, -schüsse> m
1. (Kommission! комисия ж; (Komitee! ко¬
митет м 2. iEuropäische Union! ~ der
Regionen Коми те т на регионите 3. sing
(minderwertige Ware) брак м
aus schütteln vt изтърсвам
aus schütten vt 1. (Flüssigkeit!изсипвам,
разливам: (verschütten! разсипвам 2.
(Gefäß! изпразвам 3. /DividendeI изпла¬
щам: (Gewinn! разпределям ►jdm sein
Herz - fig разкривам душата си [или
откривам сърцето си| пред нкг
Ausschüttung <-, -en> f hn дивидент
.и. разпределение ср на печалба
ausschweifend adj 1. (Fantasie! необуз¬
дан 2. (sittenlos) разюздан, разпуснат
Ausschweifung <-, -en> fl. (Maßlosig
keil! необузданост ж 2. (Sittenlosigkeit!
разюзданост ж, разпуснатост ж
aus!sehen <irr> vi I. /Ausschau halten)
оглеждам се; nach jdm/etw dat - ог¬
леждам се за нкг/шц 2. (scheinen! из¬
глеждам: wie jd/etw - изглеждам
като пкг/нщ; so ~, als ob ... изглеж¬
дам така. като че ли ...: wie jd ~
(ähnlich sein) приличам на нкг: gesund
- изглеждам здрав: sie sieht gut aus
тя изглежда добре: vergnügt - изг¬
леждам доволен: er sieht jünger aus,
als er ist той изглежда по-млад. от-
колкото е: es sieht danach aus, als ob
... изглежда, като че ли es sieht
nach Regen aus изглежда ще вали: es
sieht nicht gut für ihn aus той няма
добри шансове; so siehst du aus! iron,
fam ще имаш да вземаш!: wie siehst
du denn aus? fam на какво приличаш?
Aussehen <-s> kein PI n 1. (äußere Er¬
scheinung! вид .w. външност ж 2. IAn¬
schein! dem - nach както изглежда
aussehendRR adj gut ~ добре изглеж¬
дащ

aus sein
67
außertourlich
aus sein adv свършвам s.<i. aus
außen l'ausan] adv вън; nach ~ ihim на¬
вън: von ~ отвън Außenaufnahmen
fpl i-'ii.m, Kiiu външни снимки Außen¬
bezirk m предградие cp Außenbord¬
motor m задборден двигател
aus isenden <irr> vt 1. /Boten, Kund¬
schafter) изпращам 2. radio излъчвам
Außendienst m работа ж извън уч¬
реждение [или фирма]
Aussendung <-, -еп>/1. (dasAussenden)
изпращане cp; (das AusstrahlenJ излъч¬
ване ср, разпространение ср 2. А, form
(Rundschreiben] циркулярно писмо
Außenhandel т външна търговия
Außenhandelsbilanz <-, -en> f гг..
wiRiscH външнотърговски баланс Au¬
ßenministertin) <-s, -; -nen> miß ми¬
нистър м на външните работи: (der
USA) Държавен секретар по въпро¬
сите на външната политика Außen¬
ministerium п Министерство ср на
външните работи Außenpolitik /
външна политика außenpolitisch adj
външнополитически: ~е Lage външ¬
нополитическо положение Außen¬
quartier <-s, -е> п CH (Außenbezirk)
предградие ср Außenseite fa.^вън¬
шна страна: (von Haus) фасада ж
Außenseiter(in) <-s,	-nen> m(f)
аутсайдер(ка) м(ж) Außenspiegel т
ш странично огледало Außenstände
pl несъбранм вземания Außenste¬
hende <ein -r, -п, -n> mf лица ми.
непосветени в нщ [или нечпелящи се
към нщ| Außenstelle <-, -п> /клон м
[или филиал м| в друго населено
място Außenstürmer)in) mf stört
(Fußbad) крило cp, страничен напада¬
тел Außentemperatur/външна тем¬
пература Außenwelt / околен свят
Außenwirtschaft <-> kein ///'външна
икономика
außer |'ause| I. prp +dat o rar gen 1. (aus¬
genommen) извън, c изключение на
2. (neben, zusätzlich zu) освен 3. /örtlich/
вън от. извън: - Haus вън от къщата
(не е вкъщи); ~ Landes извън страна¬
та ► - sich dat vor Freude sein не съм
на себе си от радост: - sich dat vor
Zorn sein не съм на себе си от яд: -
Betrieb sein спрял съм. не работя; -
Dienst в оставка, извън предприяти¬
ето [или службата| II. konj ~ wenn ...
освен ако - dass ... освен че ...
außerdem |'aust?de:m о ause'de:m| adv
освен това
äußere .v. äußere Ir, s)
Äußere l'aisaral <ein -s, -n> kein Pi n
външност ж
außerehelich adi 'de.,- РЬ-г /т-л п -У/, /'itid.-
извънбрачен
äußereir, sj ad) външен
außereuropäisch «//неевропейски au¬
ßergerichtlich adj извънсъдсбен
außergewöhnlich i'ausega'v0:nli<;j adj
необичаен: ~e Umstände изключител¬
ни обстоятелства
außerhalb l'ausehalp] I. adv t draußen/ на¬
вън: ~ wohnen живея извън града
II. prp -vgen вън от. извън
außerirdisch adj извънземен
äußerlich ('aiseli^l adj 1. (außen: външен:
nur - anwenden /Aufschrift auf Medi¬
kamenten/ само за външно приложе¬
ние: rein - betrachtet погледнато чис¬
то формално 2. (scheinbar! привиден
3.	(oberflächlichI повърхностен Äußer¬
lichkeit <-, -en> / външна форма
[или страна] на нещата
äußern j'Disen] I. vt 1. (aussprechen) из¬
казвам: (zum Ausdruck bringen) изразя¬
вам. давам израз на 2. (mitteilen) каз¬
вам. съобщавам II. vr: sich ~ 1. (sich
zeigen] проявявам се: etw äußert sich
in etw Н1Ц се проявява в нщ 2. (seine
Meinung sagen) sich (über jdn/etw akk)
- изказвам мнение за нкг/нщ; sich
kritisch - изказвам се критично
außerordentlich ('ause'?Drdantliq] I. adj
извънреден: (überdurchschnittlich, heraus
ragend) изключителен II. adv (sehr] из¬
вънредно, необикновено: ich bedaue¬
re das ~ много съжалявам
außerorts adv A, CH извън населеното
място
außerparlamentarisch adj извънпар¬
ламентарен außerplanmäßig adj из-
въннланов: (Professor) нещатен
äußerst [bispst] adv твърде, извънред¬
но
außerstande |ausejtanda o'ause/tanda| adv
~ sein etw zu tun не съм в състояние
да направя нщ
äußerste s. äußerstelr, s)
Äußerste <ein -s, -n> kein Pi n aufs ~
gefasst sein готов евм и за най-лошо¬
то: bis zum -n gehen стигам до край¬
ности
äußerstelr, s) adj Superlativ von äußere
1.	(weil entfernt) най-отдалечен: am ~n
Ende в самия край. съвсем накрая
2.	(größtmöglich) възможно най-голям:
von ~r Wichtigkeit от изключителна
важност
außertariflich adj ~ bezahlt werden по¬
лучавам извънтарнфно заплащане
/навън договореното)
außertourlich |'ausetu:eli<;| adj А, siidd
tzusätzlich) извънреден

Äußerung	68	ausständig
Äußerung <-, -en> / 1. IAusspruch! из¬
казване cp. изявление cp; /Bemerkung!
забележка ж 2. /Zeichen! проява ж.
израз м
aus1 setzen I. vi 1. (stocken) спирам /вре¬
менно/, прекъсвам: kr спирам да ра¬
ботя 2. /unterbrechenу mit etw ~ преус¬
тановявам нщ: /zeitweise/ спирам |или
нрекратявам| нщ /временно1 II. vt
1.	/Kind) изоставям: /Вооп спускам
2.	/preisgeben) излагам 3. /BelohnungI
обявявам: / Erbe/опрсцеяям: aufseinen
Kopf sind 10 000 Euro ausgesetzt за
главата му има обявена награда от
10 000 евро 4. tu:-' /Strafe! отлагам: eine
Strafe auf Bewährung - осъждам ус¬
ловно 5. ibemängeln) etw an jdm -
критикувам икг за нщ; er hat an allem
etw auszusetzen топ намира недоста¬
тъци на всичко
Aussicht -en> / 1. tBlick! изглед м,
гледка ж; eine herrliche - (auf etw akk)
haben имам великолепен изглед (към
нщ] 2. /Fernsicht! перспектива ж 3. fig
/Zukunftsmöglichkeit! перспектива: /Chan
се) шанс м; /Hoffnung! надежда ж; etw
in - haben планирам |или възнамеря¬
вам! Hin; gute ~en haben имам добри
перспективи; ~ auf Erfolg haben имам
изгледи за успех: jdm etw in - stellen
обещавам нкм нщ
aussichtslos adj /hoffnungslos!безнадеж-
ден; /Lage! безизходен: (ohne Zukunfts¬
möglichkeit! безперспективен Aus¬
sichtslosigkeit <-> kein PI f (von Lage!
безизходица ж; /ohne Möglichkeiten)без-
перснективност ж;/VergeblichkeitI без¬
полезност ж
Aussichtspunkt т място ср с хубава
гледка aussichtsreich adj многообе¬
щаващ. перспективен Aussichtsturm
т кула ж, от която се открива кра¬
сива гледка
aussiedeln ir изселвам
Aussiedler(in) <-s, -; -, -nen> miß пре¬
селник .и, нреселнпчка ж
aus söhnen | aüsz0:nan| I. /rsich mit jdm
- помирявам се (или сдобрявам се| с
нкг II. vt jdn mit jdm - помирявам нкг
с нкг
Aussöhnung <-, -еп>/помирение ср.
одобряване ср
aussondern ir отделям
aus sortieren <ohne ge-> vt 1. iaus
scheiden отделям 2. /auswählen! подби¬
рам
aus spannen I. vt 1. /Netz: разпъвам,
оп ъвам 2. :Pferd: разпрягам 3. fig, fam
r.vepnehmem jdm die Freundin - отне¬
мам приятелката ма нкг II. vi: ausruhen;
(от)почивам. отдъхвам си; /sich ent
spannen! отпускам се
aus sperren I. vt 1. tausschließen! jdn -
заключвам нкг /като го оставям
отвън! 2. /Arbeiter) обявявам локаут,
забранявам достъп до работните ме¬
ста на II. i-г sich - /aus der Wohnung!
заключвам се (отвън)
Aussperrung <-, -еп> /локаут м /вре¬
менно .ишшаряне на предприятие!
ausIspielen I. vt 1. (Karte! изигравам
2. (Pokal! разигравам 3. srour (besiegenj
надигравам 4. (Erfahrung, Wissen)изпол¬
звам 5. taußviegelnj jdn gegen jdn ~
възползвам се от нкг, използвам нкг
срещу нкг II. vi (im Kartenspiel! откри
вам играта: wer spielt aus? кон играе
пръв?
aus spionieren <ohne де-> vt 1. /Pläne,
VersteckI разузнавам, добирам се до
2. /Person! шпионирам
Aussprache <-, -п>/1. hno произноше¬
ние ср; /Artikulation! артпкулация ж,
изговор .и 2. /klarendes Gespräch) сери¬
озен разговор /за изясняване на въз¬
никнал проблем!
ausi sprechen <irr> I. vt 1. (zum Ausdruck
bringen! изразявам, давам израз на
2.	/lautlich wiedergeben, a. Urteil! произ¬
насям; /artikulieren! артикулирам, из¬
говарям II. vi (zu Ende sprechen) доиз¬
казвам се III. vwsich - 1. (seine Meinung
sagen) изказвам се, изказвам мнение;
sich über etw akk - произнасям се от¬
носно нщ; sich für/gegen jdn/etw ~
изказвам се за/против нкг/нщ 2. (sein
Herz ausschütten) споделям; sich mit jdm
-- изяснявам се c нкг
Ausspruch <-(e)s, -sprüche> m 1. (Sinn
spruchj сентенция ж, афоризъм м
2. ~ eines Gerichts произнасяне па съд
aus!spucken vt 1. (spuckend von sich ge
ben) плюя, изшповам 2. ßg, fam (Pro
duktej (из)хвърля.м (в големи количес¬
тва); /Geld! харча, похарчвам
ausi spülen vt измивам, изплаквам;
(Mund/ плакиа. изплаквам; (Wunde!
промивам
aus staffieren cohne де-> vt 1. (aus¬
statten) обзавеждам; jdn mit etw ~
снабдявам нкг c нщ 2. (herausputzen/
издокарвам
Ausstand <-(e)s, /■ar-stände> m 1. (Streik!
стачка ж; in den - treten обявявам
стачка 2. südd, A (Ausscheiden) напу¬
скане cp; seinen - geben подавам ос¬
тавка
ausständig adj südd, .4 (ausstehend! дъл¬
жим. висящ: der ~e Betrag muss in¬
nerhalb einer Woche bezahlt werden

ausstatten
69
austreten
дължимата сума трябва да бъде пла¬
тена в рамките па една седмица
aus statten |'aos/tatan| vt 1. jdn (mit etwi
- /versehenj снабдявам нкг (c um):
IausrüstenI екипирам нкг (c нщ); etw
(mit etw) - съоръжавам |или оборуд¬
вам) ни; (c нщ) 2. /einrichten) обзавеж¬
дам
Ausstattung <-, -en> / 1. /Ausrüstung/
екипировка ж; (mit Geräten, Werkzeugen)
оборудване cp 2. (Einrichtung)обзавеж¬
дане cp 3. (von Buch) оформление cp
auslstechen <irr> vt 1. (Graben, Rasen,
Torf) копая, изкопавам; (Teig) изрязвам
c форма 2. fig (übertreffen) превъзхож¬
дам, засенчвам; (verdrängen)измествам
auslstehen <irr> I. vt (ertragen) търпя,
изтърпявам; jdn nicht ~ können не
мога да понасям нкг II. vi (fehlen)
не постъпвам; diese Rechnung steht
noch aus тази фактура още не е пла¬
тена
aus | steigen <irr> vi sein 1. (aus Fahrzeug)
слизам 2. fam aus etw ~ излизам от
нщ. напускам нщ
Aussteiger(in) <-s,	-, -nen> m(f) jarg:
човек, който скъсва c професията
си, със социалните си контакти, за
да бъде свободен и независим
aus Istellen vt 1. (Waren, Kunstwerke) из¬
лагам 2. (ausschreiben, ausfertigen) изда¬
вам, изготвям; (Rezept) написвам: jdm
ein Zeugnis - издавам нкм удостове¬
рение; eine Rechnung auf jds Namen -
издавам |или изготвям] фактура на
името на нкг 3. fam (ausschalten/ из¬
ключвам
Aussteller(in) <-s, -; -, -nen> m(f) 1. (auf
Messe, Ausstellung) изложител(ка) м(ж)
2. (von Scheck, Wechsel, Urkunde) изда¬
тел (ка) м(ж)
Ausstellung <-, -en> / 1. (von Waren,
Kunstwerken) изложба ж, изложение cp
2. (von Schriftstück) изготвяне cp; (von
Pass, Scheck, Wechsel) издаване cp Aus¬
stellungshalle /изложбена зала [или
палата)
aus I sterben <irr> vi sein (Art, Familie) из¬
мирам; (Beruf/ отмирам
Aussteuer <-, -n> / чеиз м
Ausstieg <-(e)s, -e> m 1. (aus Fahrzeug)
слизане cp 2. (Ausgang! място cp за
слизаме, изход.и 3. fam (aus Kernenergie)
отказ м; (aus Gesellschaft, Projekt) изли¬
зане cp
ausstopfen vt (Tiere) препарирам; (Kis¬
sen) пълня, напълвам
aus stoßen <irr> vt 1. (Rauch, Gasl из¬
хвърлям: (Vulkan/ изригвам 2. (von sich
geben) издавам: einen Seufzer - въз¬
дъхвам: einen Fluch - изруга вам: eine
Drohung - заплашвам: einen Schrei ~
извиквам, надавам вик 3. (herstellenj
произвеждам 4. (ausschließen/ прогон¬
вам, изпъждам
aus;strahlen vt 1. a. fig (Wärme, Licht/
излъчвам 2. rad;o, tv предавам
Ausstrahlung <-, -en>/l. radio, r. из¬
лъчване cp, предаване cp 2. fig (eines
Menschen) излъчване
aus!strecken I. vt (Arm, Bein) протягам:
(Fühler) пускам: den Arm (nach etw) -
протягам ръка (към нщ) II. vr: sich ~
изтягам се, опъвам се; sich (nach etwi
~ протягам се (за нщ)
aus ^streichen <irr> vt (Geschriebenes) за¬
черквам, задрасквам
aus!streuen vt 1. (verstreuen) пръскам,
разпръсквам 2. (Gerüchte)разпростра¬
нявам
aus'strömen I. vi sein 1. (Wasser) изти¬
чам, струя: (Gas) изтичам: (Duft) раз¬
насям се; (Dampf) излизам 2. fig изли¬
зам на тълпи II. vt haben a. fig (Wärme,
Licht) излъчвам
ausIsuchen vt избирам, подбирам
Austausch <-(e)s> kein PI m размяна ж;
(von Gedanken, Ideen) обмяна ж; ri.cn
смяна ж, подмяна ж austauschbar adj
сменяем, подменяем
ausItauschen vt 1. (ersetzen) etw (durch
etw) - сменям [или подменям| нщ
(с нщ) 2. (tauschen) etw (gegen etw) ~
разменям нщ (срещу [или за) пщ)
3.	(Gedanken) обменям, споделям
aus!teilen vt раздавам
Auster l'aostel <-, -n> f юо стрида ж
Austernpilz <-es, -e> misor гъба ж ири-
пънка
ausltoben vr: sich - налудувам се. на-
вилнявам се
aus'tragen <irr> vt 1. (Milch, /Leitungenj
разнасям 2. short (durchführen) провеж¬
дам 3. (klärend abschließen: Streit) разре¬
шавам 4. Ibis zur Geburt behalten) износ¬
вам: ein Kind - износвам дете
Australien )aus'tra:ljan] n goog Австра¬
лия ж
Australier!in| |aos'tra:lie) <-s, -; -, -nen>
mf австралиец м, австралийка ж
australisch |aus'tra:lij] adj австралийски
ausitreiben <irr> I. vt 1. (Kühe) изкар¬
вам на паша 2. (exorzieren) гоня. про¬
гонвам (демони) 3. fig (abgewöhnen)\dm
etw ~ отвиквам нкг от нщ; ich werde
dir deine Frechheit schon ~! ще те
отуча от нахалството ти! II. vi (Pfian-
zen) раззеленявам се. пускам листа:
/Blätter, Blüten) напълвам
ausitreten <irr> I. vi sein 1. (aus Gemein■

austrinken
70
auswerfen
schaft) aus etw ~ ичличам от |или на¬
пускам! нщ: aus der Kirche - напус¬
кам църквата 2 ./ат /zur Toilette gehen)
отивам в тоалетната 3. /Blut, Gas) тек».
изтичам II. vt haben 1. iTeuer, Zigarette)
угасявам c крака, стъпквам 2. /SchuheI
износвам, протривам; (Treppe)изхабя¬
вам кин ходене): (Pfad) отвиквам
austrinken <irr> vi, vr изпивам (докрап|
Austritt <-i e |s, -е> т 1. /das Ausscheiden)
излизане ер. напускане cp; der - aus
etw излизане от |tun напускане на|
шд 2. ivon Gas, BlutI изтичане cp
aus trocknen I. vt haben изсушавам
II. vi sein изсъхвам
aus tüfteln vt /ат измъдрям
aus üben vt 1. !Beruf. Handwerk! практи¬
кувам. упражнявам; /Kunst/занимавам
се c 2. 'Macht, Einfluss, Wirkungj упраж¬
нявам
Ausübung <-> kein PI f практикуване
cp, упражняване cp: in - seines Dien¬
stes при изпълнение на служебните
си задължения
ausufern vi sein iGewässer) преливам,
излизам извън коритото; /Diskussion)
излизам от контрол
Ausverkauf <-fe)s, -verkäufe> т шя.
разпродажба ж
ausverkauft adj разпродаден; vor -em
Hause spielen nibvi играя пред пълна
зала
Auswahl -en> /1. sing (Wahl) избор
xt; sioiiT елитен отбор; zur - stehen na
разположение сьм (за избор) 2. (Wa¬
renangebot) избор, асортимент .w; eine
große - an etw dat anbieten предлагам
богат избор \или разнообразен асор¬
тимент! от шц
aus,wählen гтзбирам: etw unter meh¬
reren Sachen dat - избирам нщ (из.|-
между много неща
Auswahlmenü <-s, -s> п INK)SM меню
ср (за избор! Auswahlverfahren <-s,
-> п кастпнг .и
AuswandererinI <-s,	-, -nen> miß
емигрант! ка) .w/ж/auswandern vi sein
mach Frankreich) ~ емигрирам |във
Франция) Auswanderung <-, -en> /
емиграция ж. емигриране ср от друго
място
auswärtig |'aosv£rtiq| adj 1. /nicht am Ort!
на друго място; 1 nicht vom Orb от дру¬
го място, външен 2. imit Ausland
verbunden: външен; das Auswärtige Amt
Министерство на външните работи
auswärts j ausv£rts] adv 1. tnicht zu Hause.)
навън, не вкъщи 2. micht am Ort< не
тук: von - от друго място: er arbeitet
- тон работи iiiin,ii града/селото
3.	/nach außen) обз.рпат павз.п Aus¬
wärtsspiel n SToi'i игра ж на чужд
терен
aus,waschen <irr> vt 1. /KleidungI изпи¬
рам: /Wunde) промивам; (ausspülen) из¬
мивам. изплаквам 2. <ази отмивам;
/Gestein/ подкопавам 3. (Farben) избел¬
вам
auswechselbar adj който може да се
сменя \u.ui подменя|
aus!wechseln iTetw (gegen etw) ~ сме
ням \umt подменям! нщ (c нщ)
Auswechselspielerlin) mlf) резервен
играч
Auswechs(e|lung <-, -en>/смяна ж
Ausweg <-|e]s, -e> mизход.и ausweg¬
los adj без изходен, безнадежден; Hagel
безизходен
aus weichen <irr> vi sein jdm/etw dat -
избягвам нкг/нщ; einer Frage - не
давам отговор на въпрос; nach rechts
- отклонявам се вдясно; eine -de
Antwort уклончив отговор: auf etw
anderes - променям решението си (по
принуди)
Ausweichmanöver п 1. кг/ маневра ж
за заобикаляне, обходна маневра
2.	fig - machen опитвам се да се
измъкна Ausweichmöglichkeit/1. кг/
възможностж за заобикаляне 2. (Alter¬
native) алтернатива ж
aus: weinen wvsich - наплаквам се; sich
dat die Augen - изтичат ми очите от
плач; sich bei jdm - изплаквам нкм
болката си
Ausweis 1‘ausvais, pl: 'ausvaizal <-es, -e>
m документ м за легитимация; (Per¬
sonal-) личен паспорт, лична карта
ausweisen <irr> I. vt 1. (hin-) екстер-
нпрам. изселвам; jdn aus dem Land -
екстернирам нкг от страната 2. (iden¬
tifizieren) идентифицирам II. vr: sich -
легитимирам се. удостоверявам са¬
моличността си
Ausweiskontrolle / паспортна про¬
верка Ausweispapiere nplдокументи
мн за самоличност
Ausweisung <-, -еп> / екстерниране
ср, принудително извеждане от стра¬
ната
aus weiten I. vt 1. (ausdehnen) разпус¬
кам 2. fig (erweitern) разширявам;
/Produktion) увеличавам II. vn sich -
1.	/weiter werden/ разширявам се 2. fig
разраствам се; sich zu etw - прера¬
ствам в нщ
auswendig adj - können/lernen зная/
уча наизуст
aus werfen <irr> vT 1. (Angel, Netz, Anken
хвърлям 2. (Schleim)храча, плюя: (Lava)

auswerten
71
autogen
ilixii ърлям. изригвам 3. ;Prämien- от¬
пускам 4. ;produzieren; произвеждам
aus werten vt 1. (Angaben; анализирам,
правя преценка 2. ivetv/erten; използ¬
вам
Auswertung <-, -en> / 1. (Bewertung;
анализ м, преценка ж 2. /Verwertung)
използване cp
ausiwickeln vt развивам, разопако¬
вам
aus I wirken wsich (auf etw akk\ - отра¬
зявам се (на нщ), оказвам въздей¬
ствие \или влияние| (върху нщ)
Auswirkung <-, -еп>/ въздействие ср.
влияние ср
aus!wischen vt 1. Isäubern1 избързам
2.	(Schrift, Zeichnung/ изтривам ►jdm
eins - fatn зашлевявам нкг. обърсвам
нкм шамар
auswringen <irr> vt изцеждам, изсти¬
сквам
Auswuchs <-es, Auswüchse> m 1. /Wu¬
cherung) израстък M 2. pl.fig крайност
ж,	прекаляване cp
auswuchten i^ttci-i уравновесявам. ба¬
лансирам
Auswurf <-(e)s, -würfe> m 1. sing /von
Lava! изригваме cp 2. мш храчка ж
auslzahlen I. vt \. (Geld! изплащам
2.	/Arbeiter/ заплащам на II. vr: sich -
струвам си. изгоден съм
auslzählen vt 1. iStimmen! броя. пре¬
броявам 2. stört /BoxerI броя |или от¬
броявам! до десет
Auszahlung <-, -en> / изплащане ср.
доплащане ср
ausizeichnen I. vt 1. I Waren) маркирам,
поставям етикет с цена 2. lehreni на¬
граждавам, давам отличие; jdn mit ei¬
nem Preis - отличавам нкг c награда
з.	rvp ошрпфтявам II. vr sich (durch
etw) - отличавам се (c нщ)
Auszeichnung <-, -en>/l. Ivon Waren)
маркировка ж 2. (Ehrung) награда ж:
ми орден м. отличие ср: die Prüfung
mit ~ bestehen издържам изпита с
отличие
Auszeit <-, -en> /spoMT прекъсване ср
на играта за почивка
ausziehbar adj разтегателен
ausiziehen <irr> I. vt haben 1. ohim, mmi
извличам, екстрахирам 2. IDraht! из¬
теглям: (Haare) изправям 3. (Tisch/раз-
тягам. разтварям 4. /Kleiderl събли¬
чам II. vi sein тръгвам, потеглям: aus
einer Wohnung ~ напускам \или изна¬
сям се от| жилище HI. vr: sich - съб¬
личам се
Ausziehtisch m разтегазелпа маса
Auszubildende sein -r, -n, -n> mf кои¬
то c в процес на обучение
Auszug <->e':s, -Züge-- n< 1.	.
екстракт M. извлек м 2. 'Konto • in
влечение cp 3. (Buch-- . ' utiti.i m.
пасаж .u 4. /Exzerpte/ извадка ж. дос¬
ловно преписан пасаж 5. (aus Wohn um:-
напускане ср 6. •Ausmarsch> тръгване
ср, потегляне ср: rll ексол .и 7. С/7
/Altenteil) част от имот, предназна¬
чена за ползване от старите хора в
семейството auszugsweise ad\' на
откъси, на части
autark |au'tark] adj (икономически) не¬
зависим. самозадоволяващ се
Autarkie [aotar'ki:, pl: aotar'ki:9n| <-, -n>
/Iикономическа) независимост
authentisch |ao'UntiJ| adj автентичен
Autismus (au'tismusl <-> kein Pl m mit»
аутнзъм M
autistisch adj болен от аутнзъм
Auto l'autoj <-s, -s> n автомобил м. кола
ж; ein ~ fahren карам кола: mit dem
- fahren пътувам c кола Autoatlas m
пътен атлас Autobahn / (автомаги¬
страла ж Autobahnauffahrt/ подход
.4/ към автомагистрала Autobahn¬
ausfahrt / изход м от автомагистра¬
ла Autobahndreieck п магистрален
триъгълник Autobahngebühr <-, -еп>
/такса ж за пътуване по автомаги¬
страла Autobahnkreuz п пътна де¬
телина. кръстовище ср на автомаги¬
страли Autobahnraststätte / място
ср за почивка на автомагистрала Au¬
tobahnzubringer т шосе ср. което
извежда към автомагистрала
AutobiografieRR (autobiogra'fi:| / авто¬
биография ж
autobiografischRR adj автобиографи¬
чен
Autobiographie f s. Autobiografie
autobiographisch adj s. autobiogra¬
fisch
Autobombe <-, -n> f jarg бомба ж. по¬
ставена в автомобил
Autobus l'aotobus) т автобус м Auto¬
busbahnhof т автогара ж
Autodidakten) |autodi'dakt| <-en, -en;
-nen> miß самоук)а) м/ж)
autodidaktisch adi автодидактичен.
пригоден за самообучение
Autofähre /ферибот .w за автомобили
AutofahrerlinI nvß шофьор(ка) м/ж:
Autofahrt/пътуване ср с автомобил
autofrei adj шбранен за автомобилно
движение
Autofriedhof т автогробнще ср
autogen [aoto'ge:n| adj 1. н.ки автогенен,
окспженеи 2, :лн> -es Training автоге¬
нен тренинг

72
Azubi
Autogramm
Autogramm |auto'gram| <-s, -e> n ав¬
тограф M
Autohändler(in) miß търговец а/ na
автомобили Autokarte / пътна карта
Autokino n автокнно cp
Autokratie [autokra'ti:, pl: autokra'ti:an| <-,
-n> / самоуправление cp, абсолюти-
'Л>М -W
autokratisch adj неограничен, абсо¬
лютен
Autolenker!inI <-s,	-nen> miß CH s.
Autofahrer
Automat |aoto'ma:t| <-en, -en> m авто¬
мат м; I Waren-! автомат за продажба
на стоки: iSpiel-i игрален автомат:
(Musik-! джубеже м
Automatik jauto'ma:tik| -еп> / авто¬
матика ж; r.w. автоматични скорости
automatisch |auto'ma:tiJ| adj автомати¬
чен
automatisieren |automati'zi:ran| <ohne
ge-> 'Л автоматизирам
Automatisierung <-, -en> / автомати¬
зация ж
Automechanikerlin) miß s. Autoschlos¬
ser
Automobil |automo‘bi:l| <-s, -e> n авто¬
мобил M Automobilausstellung / ав¬
томобилно изложение Automobil¬
industrie /автомобилна промишле¬
ност
Automobilist(in) <-s, -en; -nen> miß
CH s. Autofahrer
autonom |auto'no:m| adj автономен, не¬
зависим
Autonome <ein -r, -n, -n> nf член на
група c крайно лева убеждения
Autonomie |aotono'mi:| <-> kein Plß ав¬
тономия ж, независимост ж
Autonummer / регистрационен номер
на автомобил
Autopilot <-en, -en> т пън автопилот
м
Autopsie <-, -n> /MEt> аутопсия ж
Autor(in) |'aoto:e, pl: aü'to:ran| <-s, -en; -,
-nen> miß автор! ка| м(ж/
Autoradio n автомобилно радио Auto¬
reifen m автомобилна гума Auto¬
reisezug m влак на който се пре¬
возват автомобили и пътуващите с
тях Autorennen п автомобилно със¬
тезание Autoreparaturwerkstatt /
автосервиз.и, ремонтна работилница
за автомобили
autorisieren |aot.ori'zi:ran| <ohne ge-> vt
jdn zu etw - упълномощавам нкг за
Н1Ц
autoritär [autori'U:e| adj авторитарен:
fPegimel тоталитарен
Autorität |aotori'U:t| <-, -en> / автори¬
тет M
Autoschalter rn гише cp за обслужване
на клиенти с автомобили /бел да се
слила от тях! Autoschlange / авто¬
влак а/ Autoschlosserl in) miß авто¬
мобилен механик, автомонтьори/ Au¬
toschlüssel т ключове мн за кола
Autoskooter <-s, -> т lauf Jahrmärkten!
малко автомобилче за забавление
Autostoplpj т автостоп и/ Autostrich
т jarg 1. I Straße! пъта/, край който се
проституира 2. jProstitution/ проститу¬
ция ж по пътищата
Autosuggestion |autozug£s'tio:n| / ав-
тосугестия ж, самовнушение ср
Autotelefon <-s, -е> п автомобилен
телефон Autounfall <-(e|s, -fälle> т
пътнотранспортно произшествие, ка¬
тастрофа ж Autoverleih <-(e)s, -е> т
рент-а-кар и/, даване ср на коли йод
наем от специализирана фирма Auto¬
zubehör <-(e|s, -е> п автомобилни
принадлежности
autsch |autj| interj ох!
avancieren |avä'si:ran| cohne ge-> vi sein
(zu etw) ~ бивам повишен (в нщ), из¬
дигам се (до нщ)
Avantgarde |avd'garda| <-, -n> / аван¬
гард и/
avantgardistisch [avägar'distij] adj аван¬
гарден. авангардпетки
Aversion |av£r’z/o:n| <-, -en> / антипатия
ж, непоносимост ж; eine ~ gegen jdn/
etw haben изпитвам антипатия към
нкг/нщ. не мога да понасям пкг/нщ
Avocado |avo'ka:do| <-, -s> / пот авокадо
Ф	..
Axt [akst( pl: 'fksta| <-, Äxte> / брадва ж,
секира ж
AZ, Az. abk von Aktenzeichen регист ра¬
ционен номер
Azalee [atsa leiaj <-, -n> / Azalie |a't§a:lja|
<-, -n> /пот азалия ж
Azoren [a!tso:ran| pl geog Азорски остро¬
ви
Azubi [a'tsurbi o *a(:)tsubi) <-s, -s> m fam
akr von Auszubildende който е в процес
на обучение

в, b
73
baggern
В
B, b |be:| <-, -(s)> n 1. /Buchstabej Б. 6 cp
(втората буква от немската азбу¬
ка 12. Mus (Топ)си ср бемол: (Erniedrigungs¬
zeichen! бемол ,ч
В abk von Bundesstraße първокласен път
от националната пътна мрежа на
ФРГ
Babel |'ba:bsl] <-s, -> п hist Вавилон л/
Baby |'be:bi| <-s, -s> лбебе cp Babyboom
<-s, -s> m бум M на раждаемостта
babylonisch [baby'lo:nij| adj вавилонски
Babynahrung / бебешка храна baby¬
sitten l'beibizitanj и гледам бебе: bei
jdm - гледам бебе на нкг Babysitterlin)
<-s,	-, -nen> m(fi гледач(ка) м/ж) на
бебе Babyspeck т fam бебешки грнв-
нимкн Babystrich <-(e)s, -е> т fam
проституция ж на малолетни: (Straße,
Gegend] място ср за проституция на
малолетни
Bach |bax, р(: ’Ье<^| <-(e)s, Bäche> т по¬
ток м Bachstelze / zuo стърчиопаш¬
ка ж
Backblech п тава ж за печене
Backbord п naht, аш) бакборд л/ (лява¬
та страна на кораб нлн самолет!
Backe |'Ьакз| <-, -n> / (Wange! буза ж;
(Gesäß~j закръглена част на задник
backen |'balon| <bäckt о backt, backte o
alt buk, gebacken> vt (im Ofen/ нека: (in
der Pfanne! пържа
Backenbart шбакеибарди .илш Backen¬
knochen m скула ж Backenzahn m
КЪТНИК M
Bäcker(in) )'Ьеke| <-s,	-, -nen> miß хле¬
бар! ка) м(ж]
Bäckerei [b£ka'rar| <-, -en>/l. (Bäckerladen!
хлебарница ж 2. meist pl, A (Gebäck/
дребни сладки
Backfisch m 1. oasfr пържена риба
2. fam девойче cp Backform / форма
ж за печене Backobst n сушени пло¬
дове Backofen m фурна ж. пещ ж
Backpfeife fdial шамар м, плесница ж
Backpflaume / сушена слива Back¬
pulver /? бакпулвер м Backrohr <-(e)s,
-е> п А (Backofen! фурна ж на готвар¬
ска печка Backstein т тухла ж
backt, bäckt |bakt, btkt] 3. pers sing pr von
backen
backte |'bakla| I. u 3. pers sing imp von
backen
Backup |b£k'?ap| <-s, -s> n inU'H.m дубли¬
рани) |um резервно| устройство
Backwaren _fp! печени тестени изде¬
лия: (süße ~/ дребни сладки
Bad [ba:t, pl: 'beide) <-le!s, Bäder> n 1. -'das
Badenj къпане cp, баня ж; ein - nehmen
вземам баня. къпя се 2. i-ewannennuva
ж; i-ezimmer; баня 3. /Schwimmплу¬
вен басейн, къпалня ж 4. (~еоп- ку¬
рорт .я с минерални бани: (See-i мор¬
ски курорт 5. ект.м разтвор м. елек¬
тролит л/
Badeanstalt/обществена баня Bade¬
anzug т бански костюм Badegast т
I.	(im Kurort) курортист м 2. (im
Schwimmbad! плувец м Badehose/бан¬
ски гащета Badekappe /шапка ж за
къпане [или плуване] Bademantel т
хавлия ж Bademeister!in) т((] спаси¬
тел! ка) м(ж/
baden [’bardsn] I. tf къпя, изкъпвам
II.	и къпя се; (im freien) къпя се ма
открито: - gehen ßg, fam, etw geht -
нщ се осуетява: bei \o mit] etw dat -
gehen провалям се в |или с| нщ Baden
l‘ba:dan| <-s> kein Pl n къпане cp
Baden-Württemberg n Баден-Вюр-
темберг м (федерална провинция в
Германия)
Badeort т курорта/ с минерални бани
Badeschuhe mpl чехли мн за баня
Badestrand т плажна ивица, плаж м
Badetuch п плажна хавлия Bade¬
wanne /вана ж за къпане Badezim¬
mer п баня ж Badezusatz т соли мн
за вана, течни арома гнзатори за вана
Badminton l'betmintanf <-> kein Pl n мои
бадминтон .w
baff ]baf| adj fam ~ sein шашнат \или
слисан] съм
BAFÖG |'ba:f0:k| <-(sl>. Bafög n akr von
Bundesausbildungsforderungsgesetz за¬
кон за стимулиране и финансиране
обучението на социално слаби; -
bekommen fam получавам стипендия
по закона за социално слаби
Bagatelle |baga'Ula] <-, -п>/дреболия ж
bagatellisieren (bagaUli'zkran] cohne ge->
vt омаловажавам
Bagatellschaden m дребна |или нищо¬
жна! повреда
Bagger |'bagt?| <-s, -> m багер м. екска¬
ватор м; (Schwimm-I плаващ кран.
драга ж
baggern и копая \или изгребвам| с
багер: (mit Schwimmbagger) драгирам.

Baggersee
74
Ballaststoffe
копая със земесмукателна помпа
Baggersee т изкуствено езеро (създа¬
дено чрез рекултивиране па откри¬
та кариера!
Baguette |ba'g£t| <-s, -s> n багет м.
франзела ж
Bahn [ba:nj <-, -en> fl. a.fig iWegl път м;
(Fahr-/ п ь гно платно: si>.mr писта ж; iei¬
nes einzelnen Wettkämpfers! състезател¬
на писта; freie - haben пътят ми е
разчистен, имам зелена светлина
2.	/'Eisen-i железница ж; / Verkehrsnetz.
Strecke; железопътна мрежа \и.ш от¬
сечка!: mit der - fahren пътувам с влак
3.	ч/п: орбита ж; iiivs 'траектория ж;
tBektronen-: електронна орбита, тра¬
ектория на електрон 4. lSioff-i отря¬
зан плаз': i'lapeten-! ивица ж. лента ж
Bahnbeamte т. Bahnbeamtin /желез-
ннчар1ка) м/ж/ bahnbrechend adj ре-
волюцнонсп. проправящ нови пъти¬
ща Bahnbus гп ав тобус м към желез¬
ниците Bahndamm т пътен |нлп же-
лезопъ'тсн| насип
bahnen |'ba:nan| vt a. fig (Weg! проправям,
трасирам: sich dar einen Weg durch etw
~ проправям си път през нщ
Bahnfahrt /пътуване cp c влак Bahn¬
gleis <-es, e> n коловоз м
Bahnhof m гара ж Bahnhofshalle /по¬
крит перон на тара Bahnhofsmission
/ институции за обслужване па път¬
ниците Bahnhofsvorstand < (eis, -Vor¬
ständen- т CH, А IBahnhofsvorsteher/ на¬
чалник гара м Bahnhofsvorsteher(in)
miß началник-гара .w
Bahnlinie/железопътна линия Bahn¬
polizei/железопътна полиция Bahn¬
schranke /бариера ж Bahnsteig
|'ba:njtaik, pl: 'ba:njtaiga| <-(e|s, -e> m
перон .w Bahnstrecke/железопътна
отсечка Bahnübergang m железопъ¬
тен надлез Bahnunterführung <-, -er»
f железопътен подлез Bahnverbin¬
dung / железопътна връзка Bahn-
wärter|in! miß кантонер)ка| .и/j/t.
Bahre |'ba:ra| <-, -п>/носилка ж; loten- ■
скара ла поставяне на ковчега по
време па траурна церемония
Bai |bai| <•, -en> f с-ъ/Bucht. залив м
Baiser |bs'ze:| <-s, -s> n castr целувка ж
Baisse |'b£:sa] <-, -n> /чх падане cp на
цени те \или на борсовите курсове!
Bajonett jbajo'nftj <-iels, -е> п байонет
з/. шик м
Bakterie [bak'te:riaj <-, -n> f бактерия ж
bakteriell ibakte'rid] adj бактериален
Bakteriologe bakteriо'1о:дз) <-n, -n> m
бак iepno.'ior m: s. a. Bakteriologin;
Bakteriologie ■"-> kein Pi f бактерпо-
логпя ж Bakteriologin |bakteno'lo:gin|
<-, пеп>/бакгерположка ж; s. a. Bak¬
teriologe; bakteriologisch |bakterio'
lo:giJ| adj бактериологичен
Balance |ba'lä:sa| <-, -n> / баланс м, рав¬
новесие cp Balanceakt in a. fig балан¬
сиране cp
balancieren |balä'si:ran| cohne ge-> I. vi
sein isich bewegen! пазя |или запазвам!
равновесие II. vt haben балансирам,
уравновесявам: etw (auf dem Kopfl -
балансирам c нщ |върху главата си)
bald |balt| adv 1. (in Kürze! скоро; so - wie
möglich кол Koto се може по-скоро; -
darauf скоро след това 2. Jam (beinahe!
почти, без малко: ich wäre - hinge¬
fallen насма.тко щях да падна 3. (einmal}
- ..., - ... гу . .. ту ...; - da, ~ dort ту
тук. ту там
Baldachin fbaldaxkn о balda'xi:n| <-s, -е>
т балдахин м
baldig ('baldi<;| adj скорошен, предсто¬
ящ
baldigst, baldmöglichst fbaldikst, 'balt'
m0:kli<;st| adv но възможност по-скоро
Baldrian |'baldria:n| <-s, -e> m валериан м
Balearen |bale'a:ran| pl i.iue Балеарскп
острови
Balg1 |balk, pl: 'b£lga| < (e|s, Bälge> m
1.	(Tierhaut/ одрана |или сменена! кожа
2.	(Blase-i мех .u; (Orgel-1 духало cp
Balg2 |balk, pl:‘bi\qe <?'b£lga| <-(e)s, Bälger
o Bälge> m o n pej.fam (Kind) пакостник
M, палавник м
balgen ['balganj vn sich ~ лудувам, бо¬
ричкам се
Balgerei |balga'rai| <-, -en> /боричкане
cp
Balkan |'balka:n| /notinr; der - Балканът:
auf dem - на Балканите Balkanhalb¬
insel / ши, Балкански полуостров
Balkanländer npF,i> ><., балкански стра¬
ни /страните от Палкапскня полу¬
остров!
Balken [’balkan] <-s, -> т греда ж; Ivon
Waagej рамо cp; лом греда Balkendecke
<-, -п> / таван м с гредоред Balken¬
diagramm <-s, е> п isform диаграма
ж на Гант
Balkon [bal'kog, pl: bal'kags o bal'koma] <-s,
-s o -e> m akch, thtai, htm балкон м
Balkontür / балконска врата
Ball [bal, p/:'b£ls| <-lejs, Bälle> m 1. (zum
Spielen/ топка ж; - spielen играя на
топка: am - bleiben fig, fam не се от¬
казвам от нщ 2. (Tanz; бал м
Ballade [ba'la:da| <-, -п>/балада ж
Ballast jba'last о 'balast| <-ie|s, rar -e> m
баласт M (излишен товар); - abwerfen
a. fig изхвърлям баласт Ballaststoffe

ballen
75
Bandscheibenvorfall
mp! >.•!•!> баластни вещества
ballen |'balan| I. vt (laust) свивам. стис¬
кам II. vr: sich - трупам се. сгъстявам
се: lWolken/ кълбя се. струпвам се
Ballen ['babn| <-s, -> т 1. н;л бала ж; in
~ (ver)packen балирам 2. anat (Hand-,
Fuß-} възглавничка ж под пръстите
Ballerina |bala'ri:na, pl: bala'ri:nan| <-,
Ballerinen> / балерина ж
ballern ['balen| vifam (schießen) гърмя |или
стрелям| непрекъснато
Ballett jba'lst] <-(e)s, -e> n балет м
Ballettänzerlin)^'/??./ s. Balletttänzer;
Ballettkorps n кордебалет м Ballett-
röckchen |ba'l£trakcan| <-s, -> n пачка
ж, балетна рокличка BallettscE.üEie
mpl палци м мн BalletttänzeHinp mlfi
балетиста, балерина ж Balletttruppe
f s. Ballettkorps
Ballistik [ba'listik] <-> kein PIf балисти¬
ка ж
Balljunge я? бол бой м iмомче. събира¬
що топките при игра на тенис}
Ballkleid п бална рокля
Ballon (ba'br), pl: ba'brjs o Ьа'ю:пз| <-s, -s
o -e> m 1. (Luftfahrzeug} дирижабъл м
2.	(Lufi-j балон ai 3. (-flasche} дама¬
джана ж, бинлнк м
Ballsaal m бална зала
Ballspiel n игра ж c топка
Ballung [Ьа'1иг)| <-, -en>/струпване cp
на хора/промпшлени обекти Ballungs¬
gebiet п област ж с висока концент¬
рация на хора/промпшленп обекти
Ballungszentrum п индустриален
център с висока концентрация на
хора/промишлени обекти
Ballwechsel т ibes Tennis! размяна ж на
удари
Balsam |'balza:m] <-s, -е> т a. fig бал¬
сам .1/
Balte ['baltsi <-n, -n> m балтиец м: s. а.
Baltin; Baltikum |'baltikum| <-s> n При-
балтиказ/г (Литва. Латвия. Естония)
Baltin ]'balUn| <-, -nen>/балтиика ж:
s. a. Balte; baltisch adj бал тийски
Balustrade |balus'tra:da| <-, -n>/балю¬
страда ж
Balz (balts) <-, -en> / zoo любовен пери¬
од (сезон за пюкуване на някои диви
птици)
balzen ('baltsan| vi токупам (пеене на
мъжките птици през любовния пе¬
риод)
Bambus |'bambus| <- o-ses, -se> m бам¬
бук ,u Bambusrohr n бамбукова пръч¬
ка Bambussprossen fpl бамбукови
кълнове
Bammel |'bamal| <-s> kein /V m fam страх
л/. шубе cp
bamstig ad} J. A dtofdg.- '/върл ■каши
01>рвп: 2. A iaufcodunseri: 11 е >;m х х и и.)
3. А !protzig; парвешошки
banal [ba'na:lj adj банален
Banalität [banali tcitj <-, -en> / oana.i-
HOCT ж
Banane [ba'namaj <-, -n> f bui банан м
Bananenschale / обелка ж от банан
Bananenstecker т тл.н еднополюсен
(банан-)щепсел
Banause [ba'nauza] <-n, -n> m еснаф .и.
филистър м /ограничен човек)
band |bant] 1. и 3. pers sing imp von bin¬
den
Band' |bant, pl: 'bende] <-|e)s, Bänder> n
I. (aus Stoff) лента ж; (Eisen-) метална
лента 2. (Fließ-! конвейер м: am lau¬
fenden ~ непрекъснато 3. (Ton-} маг¬
нетофонна лента: auf ~ aufnehmen
записвам на магнетофон 4. radio (Be¬
reich) честотна лента, честотен обхват
5.	ак:ч (Gelenk-) сухожилие cp
Band2 |bant, pl: 'banda| <-(e|s, -e> n fig
(innere Bindung) връзка ж
Band3 |bant, pl: 'bsnda) <-(e)s, Bände> m
(Buch-) том ,w; das spricht Bände fig то¬
ва говори много
Band4 [btnt) <-, -s> /(Musikgruppe} състав
M (джазов оркестърI
Bandage |ban'da:3a| <-, -n> / бандаж м
bandagieren |banda'3i:ran| <ohne ge-> vt
бандажирам
Bandaufnahme / запис м на магнето¬
фонна лента Bandbreite /1. идпю
широчина ж на лента на пропускаме,
широчина на честотна лента 2 .fig (von
Meinungen) разнообразие cp 3. и:: диа¬
пазон м на валутен курс
Bande |'banda| <-, -n> / 1. fam (Gruppe,
ScharI тайфа ж; (Verbrecher-) банда ж,
шайка ж 2. я!ом (von Stadion} запалян¬
ковци .w мн;/von Eisbahn) мантииела ж;
(beim Billard/ ръб .w, нерва i м
Bandenführerl in) ml fl главатар! ка) м/ж/
на банда
Banderole Ibanda'roda) -n> / банде¬
рол м
BänderrissRR ткл.и скъсване ср на сухо¬
жилие Bänderzerrung /разтягане
ср на сухожилие
bändigen |'b£ndigan| vt (zähmen! опито¬
мявам;/^ /Menschen! укротявам. усми-
рявам: (Leidenschaft) обуздавам
Bandit |ban'di:t| <-en, -en> m бандит м;
(Räubet)разбойник м; einarmiger ~ (Spiel¬
automat) Едноръкия Джо
Bandmaß n ролетка ж Bandnudel <-,
-n> / юфка ж па ленти
Bandscheibe / anai междупрешленен
диск Bandscheibenvorfall m Mi n дпс-

Bandwurm
76
Bariton
копа херния
Bandwurm m тения ж
banglei f'barjla]} ebanger o bänger, bang¬
ste o bängste> adj страхлив, плах:
/besorgt) загрижен; in -er Erwartung в
плахо очакване; davor ist mir nicht ~e
не се страхувам от това: mir ist (angst
und) ~|ei vor jdm/etw dat боя се от
нкг/шц
Bange j'barp] <-> kein PI//Angst/ страх м;
jdm - machen планза нкг; (haben Sie)
keine ~! не се боите!
bangen j barjan| vi geh 1. /Angst haben! vor
jdm/etw dat - страх ме е |или боя се|
от нкг/шц; mir bangt davor изпитвам
страх от това 2. /sich sorgen/ um jdn/
etw ~ ‘загрижен съм \iuu боя ce| за
нкг/шц
Bank' |bar)k, pl: ’ber)ка| <-, Bänke> /
1.	(Sitz-/ пейка ж; /7т Parlament/ банка
ж; /Anklage-/ скамейка ж; /Schul-/ чин
м 2. (Werk-/ тезгях м; /Dreh-i струг .и
3. iNebel-, Wollten-/ ивица ж; [Sand-/
нлитч1ша ж; /Austern-I банка ►(alle)
durch die - Jam всички без изключе¬
ние; etw auf die lange - schieben fam
отлагам \илн нротакам| нщ
Bank2 |bagk| <-, -en> f hi; банка ж; /Spiel-1
казино cp
-bank / (in Zusammensetzungen/ мш бан¬
ка ж
Bankangestellte mf банков(а) служи-
тел(ка) Bankanweisung / банков пре¬
вод. акредитив м Bankautomat т
банков автомат. банкомат м Bankdi-
rektor(in) m(f) директор) ка) м(ж) на
банка
Banker |'btr)ke| <-s, -> т и:-: банкер м
Bankett |bar)'k£t| <-(e)s, -e> n банкет м
Bankgeheimnis n банкова тайна Bank¬
geschäft n 1. (Bankwesen)банково дело
2.	/Vorgang! банкова операция [//ли
сдел ка]
Bankier |bar)'kie:| <-s, -s> m банкер ,u
Bankkauffrau f Bankkaufmann m
сиециалпст(ка) м/ж; (c виеше обра¬
зование! по банково дело и финанси
Bankkonto п банкова сметка Bank¬
leitzahl/ банков код Banknote/ бан¬
кнота ле
Bankomat |bar)ko'ma:t| <-s, -en> m бан¬
комат .к
Bankraub m обир м на банка Bank-
räuberinl m/f банков обирджпя
bankrott ibag'kntl adj фалирал, бан¬
крутира.'! /обявен в несъстоятел¬
ностBankrott [bank'ntj c-ieis, -e> m
банкрут .и. фалит м; - machen a. ßg
банкрутирам, обявявам фалит
Bankschalter rn гише cp в банка Bank¬
schließfach n касетка ж \или трезор
л/| в банка Banküberfall т нападение
ср на банка Banküberweisung <-, -еп>
/ банков превод Bankverbindung /
банкова \нли кореспондентска] връз¬
ка Bankverkehr т банкови операции
Bankwesen <-s> kein Pl п и;: банково
дело
Bann [ban| <-(e)s, -е> т 1. geh (Einfluss/
плен м; in den - einer Person/Sache
geraten попадам под влияние на нкг/
нщ 2. нist прокуждане ср, прогонване
ср 3. ITT анатема ж, отлъчване ср от
църквата 4. ßg, geh (Zauber/ вълшеб¬
ство ср. магия ж; den - brechen ßg
развалям магията
bannen |'banan| vt 1. /Geister,; Teufel/ про¬
пъждам чрез заклинания: ßg (Gefahr)
премахвам, предотвратявам 2. geh
Ifesseln1 очаровам, подчинявам на
властта си: (wie) gebannt auf etw akk
starren гледам нщ като омагьосан
Banner l'bane] <-s, -> n 1. (Fahne/ знаме
cp; а. fig пряпорец м 2. inform банер м
bar |ba:e] adj 1. fix в брой: etw (in) ~
bezahlen плащам нщ в брои: etw für
~e Münze nehmen вземам нщ за чиста
монета 2. geh (rein) чист; -er Unsinn
явна безсмислица, чиста глупост
Bar |ba:e| <-, -s> f (Theke/ бар м. барплот
м; INachtlokalI бар
Bär(in) |Ье:в, p/. 'b£:ran| <-еп, -еп; пеп>
m(fl мечка ж; der Große/Kleine - astr
1олямата/Малката мечка ►jdm einen
-en aufbinden ßg, fam връзвам нкм
тенекия
Baracke (ba'rakaj <-, -n> / барака ж
Barbar(in) |bar'ba:e, p/.-barbairen] <-en, -en;
-, -nen> miß варварин м, варварка ж
Barbarei |barba‘rai| <-, -en> / варварст¬
во cp
barbarisch adj варварски
Barbestand m наличност ж в брой
Bardame /бардама ж
Bärenhunger т fam вълчи глад
barfuß, barfüßig |‘ba:efu:s, 'ba:efy:sig| adj
бос
barg [bark] I. u 3. pers sing imp von bergen
Bargeld n пари мн в наличност |или в
брой] bargeldlos adj безкасов, без-
наличен: -er Zahlungsverkehr безка¬
сови плащания Bargeldumstellung
<-, -еп> / г::; (Europäische Währungsunion)
преминаване ср ог един към друг вид
парични средства (напр. кгьм евро в ЕС/
Barhocker т щъркел м (висок стол в
бар/
bärig ]'b£:ric| adj А, bes Tirol, fam (toll)
жесток, страхотен
Bariton i'barritan, pl: ’Ьа:гДо:пз| <-5, -e> m

Barkasse
77
batteriebetrieben
барптон .w
Barkasse |bar'kasa| <-, -n> f баркас л;
(малки моторница ала лодкаi
Barkauf то покупка ж в брой
Barke |'Ьагкз| <-, -п> / рибарска лодка,
ладия ж
Barkeeper |’ba:gki:pe] <-s, -> то, Barmann
т барман м
barmherzig (barm'hertSK;] adj милостив,
състрадателен: -er Gott! милостиви
Боже! Barmherzigkeit <-> kein PI f
милост ж, състрадание ср
barock [ba'ok) adj kunst, mus, ut бароков
Barock <-s> kein PI n o m kunst, mus, irr
барок M
Barometer [baro'merte] <-s, -> n баро¬
метър M
Baron(in) [ba'roinj <-s, -e; -, -nen> miß
барон M. баронеса ж
Barren l'baranj <-s, -> m 1. hdl кюлче cp;
ein ~ Gold кюлче злато 2. stört успо¬
редна ж
Barriere [ba'rjerra] <-, -n> / бариера ж
Barrikade [bari'karda] <-, -п>/ барикада
ж; auf die ~n gehen fig излизам на
барикадите
barsch |barj| adj (Mensch, Antwort, Um-
gangstonj рязък, троснат: /Ablehnung,
Befehl) суров, груб
Barsch |ba:efl <-(e)s, -e> m zoo костур м
Barscheck то чека/ за изплащане в брой
barst [barst) /. и 3. pers sing imp von bers¬
ten
Bart [bargt, pl: 'b£gta| <-(e|s, Bärte> m
1.	(von Mensch, Tier! брада ж; sich dat
einen ~ wachsen lassen пускам си бра¬
да; in den ~ brummen fam мърморя
нщ под носа си: jdm um den - gehen
подмилквам се [ала угоднича) нкм
2.	/Schlüssel~) езиче ср на ключ Bart¬
haar п косъм м от брада
bärtig |'b£:eti<;| adj брадясал, брадат
Bartwisch <-s, -е> т А (Handbesen/ мет¬
ла ж
Bartwuchs т растеж м на брада
Barzahlung/плащане ср в брой
Basalt [ba'zalt| <-(e|s, -е> т базалт м
Basar [ba'zarg, pl: ba'za:ra| <-s, -e> m ба¬
зар M
Base ['ba:za| <-, -n> / 1. siidd (Cousinej
братовчедка ж 2. CH (Tantel леля ж
3.	uiim, MAI основа ж
Baseball |'beisba:l[ <-s> kein Pl m бейз¬
бол .и
Basel ['ba:zal| n тик, Базел м
Basen pl von Base, Basis
basieren |ba'zi:ran] <ohne ge-> к/auf etw
da: ~ базирам |//л// основавам! cc Ha
Hin
Basilika |ba'zi:lika, pl: ba'zirlikan) Ba¬
siliken.- /'базилика ж
Basilikum [ba'zirlikum- <-s> kein II n n ■■
босилек M
Basis l'barzis, pl: 'barzanj <-, Basen.- /
1. arch, TKCH, mat основа ж 2.	■:. :.::i
база ж
basisch ['barzij] adj счем алкален, осно¬
вен
Basiswissen n основни познания, фун¬
даментални знания
Baske fbaska] <-n, -n> m баск м: s. a.
Baskin; Baskenland n страната ж на
баските Baskenmütze /таке ср
Basketball т баскетбол м
Baskin ['baskin] <-, -nen>/баска ж; s. a.
Baske; baskisch fbaskij] adj баски
Bass“1 [bas] <Basses, Bässe> m, Baß"'
<Basses, Bässe> m mus 1. (Stimme, Sän¬
getj бас M, басист .-и 2. (InstrumentI кон¬
трабас м
Bassin [ba'se:| <-s, -s> n 1. ueol, сшс.
басейн .и 2. (SchwimmbeckenI плувен
басейн
Bassistlin) [ba'sist) <-en, -en; -r -nen> miß
mus 1. (Spieler) басист м 2. /Sänger) ба¬
сист, бас м
Bassschlüssel“* т mus басов ключ
Bast [bastj <-(e)s, -e> то лико cp
basta l'basta) interj баста. стига; und da¬
mit ~! и край [или точка]!
Bastard fbastart, p/:'bastards| <-[e)s, -e> то
1. hist /uneheliches Kindt бастард м. из¬
вънбрачно дете 2. fam (mieser Kerlj
копеле м 3. bioi. мелез м; пот хибрид м
Bastelei (basta'lai| <-, -en> / Basteln
<-s> kein Pl n майсторено cp
basteln ['bastain) I. w(an etw dat) ~ зани¬
мавам се (c нщ]. изработвам нщ (обик¬
новено ръчно) II. к/für jdn etw - май¬
сторя нщ за нкг
Bastion [bas't/orn] <-, -en> / ми басти¬
он м
Bastler(in) [bastle] <-s, -; -, -nen> miß
който майстори \или изработва) нщ
ръчно
bat [bart] 1. и 3. pers sing imp von bitten
BAT [be:?a:'te:| abk von Bundesangestell¬
tentarif тарифа за заплатите на
федералните служители
Bataillon [batal'jorn] <-s, -е> п ми. ба¬
тальон м
Batik 1‘bartik] <-, -еп>/батика ж (техни¬
ка от о. Ява за декоративно оцветя¬
ване на тъкан с помощта на восък)
batiken vt оцветявам декоративно
тъкан с помощта на восък
Batist |ba'tist| <-fe)s, -е> то батиста ж
Batterie |bata'rir, /?/.-bata'ri:an| <-, -n>/rrai
батерия ж; м/ акумулатор м batte¬
riebetrieben adj захранван с батерии

Bau
78
Bau1 |bau| <-1eJs> kein PI m 1. /TätigkeitI
строителство cp: im - (befindlich) (на¬
миращ се) ü строеж 2. iGefüge, Gliede
rungiстроеж .и, структура ж 3. /Körper-I
телосложение cp 4. fam / Baustelle/cipo-
птелпа площадка, строеж; auf dem -
arbeiten работя па строеж
Bau2 <-le)s, -ten> m (Gebäude/ сграда ж,
постройка ж
Bau3 c-leis, -e> m /.•.*.> бърлога ж, лего¬
вище cp
Bauabschnitt m етап .н от строителст¬
во Bauamt п строителна инспекция
Bauarbeiten fpl строителни работи:
(Achtung) -! внимание строеж! Ваи-
arbeiteriini miß строителен работник
Bauboom < s, -s> т •.yhuh'.h строите¬
лен бум
Bauch |baox, pt:'Ьжз| <-ie)s, Bäuche> m
1.	•••'■! корем м; iMagern стомах м; ei¬
nen - haben имам корем, пуснал съм
шкембе: einen - bekommen пускам
шкембе: sich dal den - vollschlagen fam
преяждам, тъпча cc c храна 2. ivon
Gefäli, Instrument/\сщугл частЗ. /Schiffs-;
т рюм м Bauchbinde/1. (Leibbinde/пояс
м 2. fam (von Zigarre/ пръстен-етикет- .w
па пура Bauchfell n anat иеритоний м.
коремна unna Bauchfellentzündung
/ ;.iти перитонит' м Bauchhöhle f
коремна кухина
bauchig |'bauxi<;| adj тумбест. издут
Bauchlandung /лн<о кацане cp но ко¬
рем /Г>c.i колесник /; lim Schwimmbad/
пльосване tp, цопване cp /лош скок/
Bauchnabel m пъп .w Bauchred¬
nerin) m(f/ вечп рплоквпет .w /човек,
който говори c корем, дез да си мърда
устата/ Bauchschmerzen mpi болки
ми л корема Bauchspeck т ел>;к сла¬
нина ж /от коремната облачн’
Bauchspeicheldrüse / anai панкреас
м, задстомашна жлеза Bauchtanz т
кючек .и Bauchtänzerin / танцьорка
ж на кючек Bauchweh п болки ж ми
в корема
Baud (baut о bo:t| <-(s), -> п ixform бод м
измервателна единица/
Baudenkmal п geschütztes - архитек¬
турен паметник
bauen |'baoan| I. rrl. er- строя:; errichten/
изграждам, построявам: /Nest/ вия
2.	einen Unfall ~ Jam правя катастро¬
фа II. и' auf jdn - fig >, vertrauen; разчи¬
там [или осланям се) на нкг
Bauer' j baue] <-n o rar-s, -n> m 1. iLand¬
mann селянин м; Landwirt земеделец
.u 2. ßg pef селяндур .w недодялан
човек 3. :Schach' пешка ж. пнонка ж
4. S-crn- вале ср
Baumgrenze
Bauer2 <-s, -> п о т /'Käfig/ кафез .и,
клет ка ж
Bäuerin |'baiann| <-, -nen> /селянка ж
bäuerlich |'Ьше1к;| adj селски: /ländlich/
провинциален
Bauernbrot п селски хляб Bauern¬
fängerei |baoef£rja'rai| <-> kein PI f fam
долнопробна лъжа. шарлатания ж
Bauernhaus п. Bauernhof т селски
имот Bauernmöbel nplселски мебели
Bauernregel / нравило ср на народ¬
ната метеорология bauernschlau adj
хитър но селски Bauernverband т
сдружение на селяни, селски съюз
Bauersleute р! селяни ми
baufällig adj порутен Baufirma /стро¬
ителна фирма Baugelände п стро¬
ителна площ: /Bauland/ площ ж за за¬
строяване. строителен терен Bauge¬
nehmigung /строителен билет, раз¬
решение ср за строеж Baugerüst п
скеле ср Baugesellschaft /строител¬
на организация Baugewerbe п строи¬
телна промишленост /фирми и пред¬
приятия, заети в строителството/
Baugrube / строителен изкоп Bau¬
grundstück <-(e)s, -е> п строителен
парцел Bauherr(in|RRU7 тф иивести-
гор(ка) m/jicI Bauholz /; дървен строи¬
телен материал.строителна дървеси¬
на Bauindustrie <-> kein PI f'строител¬
на индустрия Bauingenieur(in) mlfj
строителен инженер Baujahr п годи¬
на ж на построяваме; (von Auto) година
на производство Baukasten т (mit
Teilen aus Hobt) кубчета ми, строител м;
/mit Teilen aus Metall/Plastik) конструк¬
тор .u Baukastensystem n модулна
система за монтаж с готови елемен¬
ти; nach dem - на модулен принцип
Bauklotz т кубче ср; Bauklötze staunen
fam зверя се. дивя се Bauland п площ
ж за застрояване, строителен терен
Bauleiter(in) т///ръководнтел1ка) м(ж)
па строеж baulich adj строителен
Baulöwe infam строителен гигант \или
лъв)
Baum |baum, р): ujimaj <-!e|s, Bäume> m
дърво cp; ich könnte Bäume ausreißen
не си знам силата
Baumarkt <-(e)s, -märkte> m строите¬
лен пазар
Baumaterial n строителен материал
Baumbestand я? дървесен фонд baum¬
bestanden adj засаден c дървета, за¬
лесен
Baumeisterfini miß майстор-строител м
baumeln ['Ьаотз1п| щ люлея се, покла¬
щам се /като вися окачен на ищ)
Baumgrenze / граница ж. до която

Baumkrone
79
beanspruchen
виреят д ърветата Baumkrone /корони
ж иа дърво BaumnussRR <-, -nüsse> /
CH üoi (Walnuss! орех м Baumrinde /
кора .)/r ма дърво Baumschule / раз¬
садник м Baumstamm /?? ствол м на
дърво, дънер.и Baumsterben <-s> kein
PI n ihm пране cp на дърветата Baum¬
stumpf m пън м
Baumwolle / памук м
Bauordnung <-, -еп>/лом строителни
наредби и предписания Bauplan т
1.1Bauvorhaben!строителен проект [или
план] 2. ш. монтажна схема Bauplatz
т терен м, парцел м; (nach Beginn der
Arbeiten) строителна площадка Bau¬
polizei /строителна полиция (служба
за строителен надзор! Bauruine /
(am недовършен строеж
Bausch |bauj, pl: 'baoja o 'bDiJa| <-|e)s( -e
o Bäusche> m (Watte-/ тампон м; in -
und Bogen изцяло, като цяло
bauschig adj бухнал
Bauschutt in строителни отпадъци
bau I sparen vi спестявам за строеж (на
базата на договор с жилищноспес-
товна касаI
Bausparkasse / жплищноспестовна
каса Bausparvertrag т договор м с
жилшцноспестовна каса
Baustein т 1. arch строителен матери¬
ал, монтажни елементи 2. fig важен
елемент 3. elektronischer - intokm
електронен модул Baustelle /строеж
м; -! (внимание) строеж!: betreten der
~ verboten! влизането в строежа за¬
бранено! Baustil т архитектурен стил
Baustoff т строителен материал
Bausubstanz / строителна субстан¬
ция Bauteil <-s, -е> п (Bauelement! стро¬
ителен елемент: (Teil einer Maschine)
част м, детайл м
Bauten pl von Bau2
Bauunternehmer(in) miß строителен
предприемач Bauverbot n забрана ж
за строеж Bauvorhaben п (Entwurf für
einen Bau! строителен проект: (im Bau
befindliches Gebäude!(строителенI обект
Bauweise /начин м на строеж Bau¬
werk п постройка ж. сграда ж
Bauxit (bau'kset) <-s, -е> т боксит м
Bayer)in) |‘baie| <-n, -n; -, -nen> miß 6a-
варец .и, баварка ж
bay(e)risch fbailalrifl adj баварски: der
Bayle)rische Wald Баварската гора
Bayern |'baien| n cx.or, Бавария ж /феде¬
рална провинция в Германия!
bayrisch s. bayleirisch
Bazillus Iba'isilus, p/: ba'tsilan( <-, Bazillen>
m бацил M
Bd. ahk von Band t.
Bde. abk von Bände i.
BE ab!: von Broteinheit хлебна едннипа
(за изчисляване на внглехиоратите
в храната на диабетици. I хлебна
единица - 12 г захар;
beabsichtigen jb9?apzi^tigan| <ohne
ge-> vt възнамерявам, смятам: ich
beabsichtige zu verreisen възнамеря¬
вам да замина: das hatte ich nicht be¬
absichtigt нямах такова намерение
beabsichtigt adj нарочен, планиран:
die ~e Wirkung желан ефект
beachten <ohne ge-> гТ 1. /bemerken/
забелязвам, обръщам внимание: etw
nicht -- не обръщам внимание на нщ
2. /berücksichtigen/ вземам под внима¬
ние \или предвнд| 3. (einen Rat befolgen!
следвам, вслушвам се в: (Regel. Vorschrift!
следвам beachtenswert adj заслужа¬
ващ внимание
beachtlich adj значителен
Beachtung <-> kein Plf 1. (Aufmerksamkeit!
внимание cp; jdm/etw dat - schenken
оказвам \или засвидетелствам] внима¬
ние нкм 2. (Berücksichtigung! съблюда¬
ване ср. спазване ср
Beamte (b3?amta| <ein -r, -n, -n> m слу¬
жител M, чиновник м; s. a. Beamtin;
Beamtenapparat mчиновнически апа¬
рат Beamtenbestechung / подкуп a<
иа чиновник (или длъжностно лице|
Beamtenlaufbahn / кариера ж на чи¬
новник Beamtentum <-s> kein Pl n
1. (Vertreter, Stand) чиновническо със¬
ловие, държавни служители 2. (Eigen
schaft! манталитет .и иа чиновник:
(Beamtetseini служба ж на чиновник
Beamtenverhältnis п im - sein в тру¬
довоправни отношения на д ържавен
служител съм: ins - übernommen wer¬
den бивам назначен като д ържавен
служител
beamtet adj назначен като държавен
служител
Beamtin |ba'?amtin] <-, -nen> / служи¬
телка ж. чиновничка ж; s. a. Beamte
beängstigen [b9'?£gstigan| cohne ge-> vt
geh тревожа, безпокоя beängstigend
adj обезпокоителен, будещ страх
beanspruchen )b9'?anjprux9n) cohne ge->
vt 1. (fordern: Recht! претендирам за.
предявявам изисквания за: (Unterstüt¬
zung) търся, (настоятелно) искам:
(Raum, Platz) заемам 2. (erfordern: Zeit,
Geld. Kraft! изисквам: /Aufmerksamkeit/
ангажирам 3. /ausnutzen: Einrichtungen!
използвам, ангажирам: (Gastfreund
schaft, Geduld! възползвам се от. поста¬
вям на изпитание 4. (strapazieren: Ma¬
terial/ натоварвам, подлагам ма това-

Beanspruchung
80
bedecken
ре ho; tStoff, Mci.se/iinei похабя нам. и знос¬
вам: (Menschen) ангажирам; /Nerven/
подлагам на изпитание: sein Beruf
beansprucht ihn ganz професията му
го е погълнала изцяло
Beanspruchung <-, rar-еп> /1. /Forde
ivngi изискване cp 2. /Ausnutzungl из¬
ползване cp 3. tBelastung, AbnutzungI на¬
товарване cp. износване cp; /von Men
sehen; beruflich, neivlidv натоварване
beanstanden <ohne ge-> vi правя рек¬
ламация; nadeln, kritisieren1, критикувам,
имам забележки к'ьм
Beanstandung <-, -en> / рекламация
ж; ohne - без възражения
beantragen cohne ge-> if изисквам,
настоявам за: ръ подавам заявление
\нли молба|
beantworten |ba'?antvart9n| <ohne ge->
кг отговарям на
Beantwortung <-, -en> /отговор м; Ln
-	Ihres Schreibens vom ... в отговор на
Вашето писмо от ...
bearbeiten cohne ge-> vt 1. (arbeiten am
обработвам, работя над: (ThemaI раз¬
работвам: /gestalten/ оформям: iredigie
гещ редактирам: /überarbeitenI прера¬
ботвам: iiii AT, rikAHio, rv адаптирам;
eine Komposition für Orchester - аран¬
жирам за оркестрово изпълнение
2. mich befassen mit) занимавам се c; (Be
Stellung) нвнч.лнявам 3. fig, fam (zu über
reden suchen) калдърдисвам. увещавам
Bearbeiten c-s, -> n (Computer)обработ¬
ка ж
Bearbeiter[in| <-s, -; -, -nen> ml fl който
обработва |или се занимава с| ищ
Bearbeitung <-, -еп>/1. (Arbeit an) об¬
работка ж; (Redigieren! редаktiiрайе ср;
Iüberarbeiten) преработка ж: тнидт, ни.:,
Radio, IV (Vorgang) адаптиране, аранжи¬
ране cp; Ibearbeitete Fassung) преработе¬
но издание 2. ттен, док обработване ср,
обработка 3. /von Fall, Akte, Antrag,
BestellungI обработване на; in - sein
бивам обработван (и.?// разглеждан|
Bearbeitungsgebühr /такса ж за об¬
работване
Beat |bi:t| <-|s)> kein PI m wi-om бит м
beatmen cohne ge-> vt 'künstlich; обдиш-
вам
beaufsichtigen jb0'?aüfzi<;t:ig3n| cohne
ge-> ir надзиравам, контролирам
Beaufsichtigung <-, -en> / надзор м,
контрол .1/
beauftragen cohne ge-> vt jdn imit etw]
-	натоварвам нкг ic нщ): ‘Auftragerteilen)
в излагам нкм нщ: lanvveiseni нареждам
IIкм нщ
Beauftragte cein -r, -n, -n> mf гп.лно-
М01ЦШ1К .w, 1гьл помощничка ж
bebauen cohne ge-> vt 1. ,\r<:ii застроя¬
вам 2. lAckeri обработвам bebaut adj
застроен; jbestelltI обработен
Bebauung c-, -en> / застрояване cp;
(Bestellung)обработване cp Bebauungs¬
plan m застроителен план
beben |'be:ban| й треса се. вибрирам
Beben [‘beibanj <-s, -> n вибрация ж
bebend |'be:bant| ad; вибриращ, тре¬
сящ се
bebildern cohne ge-> vi илюстрирам
Becher |‘b£<;e| <-s, -> m чаша ж /без
столче и дръжка); (Joghurt-) кофмч-
ка ж
bechern |'b£cen| vi scherz, fam гуляя, ния
Becken f'bclon] c-s, -> fl 1. (flaches Gefäß!
леген .w 2. (Bassin, a. Hafen-j cüog ба¬
сейн .w 3. (Schwimm-l плувен басейн
4.	IWasch-1 умивалник м 5. (Brunnen-)
корито cp 6. AN.vi таз .и 7. mus чинел м
bedacht |ba'daxt| adj auf etw akk - sein
внимавам \n.ut загрижен съм| за нщ
Bedacht <-(eis> kein PI m geh mit - об¬
мислено. внимателно; mit - handeln
постъпвам |или действам] обмислено
bedächtig |ba'dt<;ti<;| I. adj /besonnen/ об¬
мислен; /langsam) бавен; (nihigi споко¬
ен; /vorsichtigl внимателен II. adv гри¬
жливо
bedanken cohne ge-> кг sich bei jdm für
etw ~ благодаря нкм за нщ
Bedarf (ba'darf| c-(e)s> kein PI m (Bedürfnis)
потребност ж, нужда ж; bei ~ при
нужда; nach - според нуждите, колко-
то е необходимо; - haben an +datимам
нужда от; den - decken задоволявам
нуждите; Gegenstände des täglichen/
gehobenen ~s предмети за ежедневна
употреба/за по-специални случаи
Bedarfsfall т im -- в случай на нужда
Bedarfsgüter npl потребителски сто¬
ки Bedarfshaltestelle f спирка за сли¬
зане по желание па пътниците
bedauerlich |b3'daueli<;| adjiFehler)непри¬
ятен. досаден: es ist dass ... жалко,
че ... bedauerlicherweise |bd'daoeli<;i?'
vaiza| ad/ за съжаление
bedauern (ba'dauen) cohne ge-> vt 1. (Sa¬
che/ съжалявам за; lieh) bedauere съ¬
жалявам: ich bedau(e)re (es), dass sie
nicht gekommen ist съжалявам (за
това), че тя не дойде 2. (Menschen)
съжалявам, жал ми е за: (bemitleiden)
съчувствам на Bedauern c-s> kein PI n
съжаление cp; zu meinem (großen) ~
за голямо мое съжаление bedauerns¬
wert adj достоен за съжаление
bedecken cohne де-> кг etw Imit etw) ~
покривам нщ ic нщ)

bedeckt
81
Bedürftigkeit
bedeckt adj 'Himmel; облачен
Bedeckung <-, -en> f A, form [finanzielle
Deckung! покритие cp
bedenken <irr, ohne ge-> vt 1. lerwägeni
обмислям, премислям 2. (beachten!
вземам |или имам[ предвид; zu ~ geben
обръщам внимание: wenn man be¬
denkt, dass ... като се има предвид,
че ...
Bedenken <-s, -> п 1. sing (Erwägung!
обмисляне ср, премисляне cp 2. meist
pl (Zweifel] колебание cp, съмнение cp;
ohne - без колебание; gegen etw -
äußern изразявам съмнение по отно¬
шение на нщ bedenkenlos adv lohne
weiteres] направо, без колебание: /skru¬
pellos] безогледно, безскрупулно
bedenklich adj (Besorgnis erregendI за¬
страшителен; (besorgt] загрижен: (zwei¬
felhaft] съмнителен: das macht mich -
това ме кара да се замисля
Bedenkzeit / време ср за размисъл:
jdm drei Tage ~ geben давам нкм три
дни време за размисъл
bedeuten cohne де-> vt 1. (besagen) зна¬
ча, означавам; das hat nichts zu - това
не значи нищо 2. (wichtig sein) etw -
означавам нщ; jdm etwas ~ (wert sein]
означавам нщ за нкг bedeutend I. adj
1. (wichtig/ важен; (hervorragend] виден,
забележителен 2. (beachtlich, beträchtlich!
значителен II. adv значително, много
bedeutsam adj важен
Bedeutung <-, -en> /1. (Sinn] смисъл м;
(von Wort)значение cp 2. singi Wichtigkeit!
важност .»/е; (Tragweite] важност, значе¬
ние: - für etw haben имам значение за
нщ; von ~ sein от значение съм: etw
dat ~ beimessen отдавам значение на
нщ bedeutungslos adj незначителен,
маловажен Bedeutungslosigkeit <->
kein Pl f маловажност ж, незначител¬
ност ж
bedienen <ohne ge-> I. vt 1. (in Restaurant,
Geschäft) обслужвам: ich bin bedient!
iron добре ме подредиха! 2. (beim Kar¬
tenspiel] играя карта от искания цвят
И. vr sich (einer Sache gen| - geh пол¬
звам (се от| |или служа си с| нщ
bedienerfreundlich adj удобен за из¬
ползване
Bedienstete (ba'diinstata) <ein -r, -n, -n>
/п/сяужещ(а) м(ж/, служител)ка) м(ж!
Bedienung <-, -en> / 1. sing (Tätigkeit!
обслужване cp; пън обслужване, уп¬
равление cp 2. /Personal] персонал м;
/Kellnerin! келнерка ж. сервитьорка ж;
Л iPuizfrau! домашна помощничка,
чистачка ж Bedienungsanleitung f
указание ср за обслужване \n.in екс¬
плоатация] Bedienungsfehler --s,
т грешка ж лрп обслужване, неизп¬
равност ж по вина на обслужващия
Bedienungshebel т ;; ■ лост м за
управление, командна ръчка
bedingen Iba'dirpn] <ohne ge-> vt 1. .-vor
aussetzen/ предполагам, изисквам
2. (bewirken, zur Folge haben, обуславям,
водя до: /уеялзасЛел/причинявам; durch
etw bedingt sein причинен |или пре¬
дизвикан] съм от bedingt I. adj 1. /be¬
schränkt) ограничен 2. A ihm mit Bewäh¬
rung! условен II. adv донякъде: /zum
Teil! отчасти: ~ gültig валидно c изве¬
стни резерви
Bedingung <-, -en> / 1. (Voraussetzung]
условие cp; etw zur - machen поста¬
вям някакво условие: unter der dass
... при условие, че ... 2. (Erfordernis)
предпоставка ж, изискване ср 3. pl
(Verhältnisse, Umstände) unter diesen ~en
при тези обстоятелства bedingungs¬
los adj безусловен; (gehorsam] безро¬
потен
bedrängen cohne ge-> vt 1. (Gegner)
притискам, притеснявам 2. (belästigen!
досаждам
Bedrängnis <-, -se> fgeh нужда ж. при¬
теснение cp; (Notlage) беда ж; in äußers¬
ter ~ sein в изключително затруднено
положение съм; in - geraten попадам
в беда. изпадам в затруднение
bedrohen cohne де-> vt заплашвам,
застрашавам
bedrohlich adj заплашителен, застра¬
шителен
Bedrohung c-, -еп> / заплаха ж
bedrucken cohne де-> vt печатам, на¬
печатвам: (Muster! щампосвам
bedrücken cohne де-> гГ потискам,
угнетявам bedrückend adj потискащ,
мъчителен bedrückt adj угнетен, по¬
тиснат
Beduine (bedu'iina) c-n, -n> m, Beduinin
|bedu'i:nin| c-, -nen>/бсдуин(ка) м(ж/
bedürfen cirr, ohne ge-> w einer Sache
gen ~ /brauchen) нуждая се от нщ;
/erfordern! изисквам нщ: das bedarf einer
Erklärung това изисква някакво обяс¬
нение
Bedürfnis c-ses, -se> n потребност ж,
необходимост ж; materiell! нужда ж
Bedürfnisanstalt / обществена тоа¬
летна bedürfnislos adj непретенци¬
озен. невзнскателси: (bescheiden/скро¬
мен
bedürftig adj (Mensch) беден, търпящ
оскъдица: (materielle Hilfe benötigend]
нуждаещ се Bedürftigkeit с-> kein Pl f
бедност ж, оскъдица ж

Beefsteak
82
befeuchten
Beefsteak |'bi:fste:k| n • .asi>: бифтек м
beehren <ohne ge-> I. vt geh оказвам
почит ма. удостоявам II. '// sich - (etw
zu tun) имам честта (да направя нщ)
beeidigen |ba'?aidigan| <ohne ge-> vt /I,
form Hinter Eid nehmen/ заклевам: ge¬
richtlich beeidigt съдебно заклет /па
експерти, преводачи/
beeilen <ohne де-> rrsich - letwzu tun|
бързам (да свърша шд)
beeindrucken cohne де-> vt впечатля¬
вам beeindruckend adj впечатляван!
beeinflussbar1™ adj, beeinflußbar*" adj
поддаваш се па влияние
beeinflussen |ba?ainflosan| cohne ge-> vt
влияя \uju въздейст вам| на
Beeinflussung <-, -еп> / влияние cp,
въздействие cp
beeinträchtigen [b3'?aintr£<;tigan| <ohne
ge-^ vt !'negative Wirkung ausübem оказ¬
вам отрицателно въздействие \и,ш
влнянпе| на; themmen/спъвам, възпре¬
пятствам; /Interessen/ засягам, накър¬
нявам
Beeinträchtigung c-, -en> / (von Inte¬
ressen/ засягане cp, накърняване cp;
eine ~ erleiden претърпявам [или по¬
насям! щета (//.?// вреда)
beenden cohne ge-> vt 1. (ум Ende bringen/
приключвам 2. (vollenden/ гаиъришаи.
довършвам
Beenden <-s, -> n (Computer/ изход .w
Beendigung <-> kein PI f (das Beenden/
приключване cp; /Fertigstellung/ завър-
iiJBane cp, и зготвяне cp; (Ende/ край м
beengen |Ьа'£Г)зп| cohne ge-> vt iRaumj
ограничавам; ßg (Menschen/ притесня¬
вам; -de Kleidung дрехите ме стягат
\или ми са отеснелн|; beengt leben
живея притеснено
Beengtheit <-> kein PI f ßg iräumlich/ те-
СНОТИЯ Ж
beerben cohne ge-> ir jdn - наследя¬
вам НКГ
beerdigen (ba'?e:edig3n| cohne ge-> vt
погребвам
Beerdigung <-, -en> / погребение cp
Beerdigungsinstitut n погребално
бюро
Beere |'be:ra] <-, -n> /малки, зърнести
плодове; ;\Vein~/ зърно cp грозде
Beerenauslese f t Weite качествено
вино. приготвено от отбрано, доб¬
ре узряло грозде
Beet JbeitJ <-i.eis, -е> п леха ж
Beete <-, -n>/Rote - червено цвекло
befähigen ЪзТшдзп! cohne де-> ir jdn
'zu etw - давам възможност [или
право| на нкг за нщ. правя нкг годен
за нщ befähigt adj- izu etw sein годен
\или квалифициран) съм |за hihi
Befähigung -en> f /Eignung. Begabung/
годност .wc. способност ж; (Qualifikation!
квалификация ж
befahl jba'fa:l| I. u 3. pers sing irnp von
befehlen
befahrbar adj /Straße/ проходим
befahren1 cirr, ohne ge-> vt п ътувам по
улица, път; {Kurve/ вземам; /bereisen/
проп ътувам; : лиг плавам в
befahren2 adj (Straße) оживен; naih опи¬
тен
Befall c-|e)s> kein PI m (durch Parasiten/
напаст ж
befallen cirr, ohne ge-> vt 1. (Ungeziefer/
нападам 2. /Krankheit/ сполетявам
3.	iFurcht/ обхващам, обземам
befangen adj 1. /schüchtern/ стесните¬
лен. свит 2. (voreingenommen/ пристра¬
стен. предубеден Befangenheit <->
kein Plf\. (Verlegenheit/ стеснителност
ж, свптост ж 2. (Voreingenommenheit/
пристрастеност cp, предубеденост ж
befassen cohne ge-> vr /sich beschäftigen/
sich mit jdm/etw - занимавам се c нкг/
нщ
Befehl |b9'fe:l| c-(e)s, -e> m заповед ж;
(a. ComputerI команда ж; auf - тю запо¬
вед: einen - ausführen изпълнявам за¬
повед: ausdrücklicher [o strikter! - из¬
рична (//./// стриктна| заповед; einen ~
erteilen издавам заповед
befehlen cbefiehlt, befahl, befohlen>
I. vt заповядам, нареждам; jdm etw -
заповядам нкм нщ; jdm - etw zu tun
заповядам нкм да направи нит II. vi
(den Befehl haben) über jdn/etw akk -
командвам нкг/нщ: wie Sie ~! както
обичате!
befehligen cohne ge-> vt командвам
Befehlsform / повелително наклоне¬
ние befehlsgemäß adv съгласно запо¬
ведта: sich - bei jdm melden явявам
се при нкг по заповед Befehlsgewalt
/ командна власт Befehlshaber [ba‘
fe:lsha:be| c-s, -> т командващ м, ко¬
мандир.» Befehlston т заповедниче¬
ски тон Befehlsverweigerung / не¬
подчинение ср, отказа/ да се изпълни
заповед Befehlszeile c-, -п>/|нгокм ред
м за команда
befestigen [ba'fEstigan] cohne ge-> vt
1. ifestmachen) etw (an etw dat] - за¬
крепвам нщ (към нщ) 2. (haltbarmachen)
укрепвам 3. мг. укрепявам
Befestigung c-, -en> / 1. {Festmachenj
закрепване cp; mai укрепване cp 2. mil
укрепление cp
befeuchten cohne ge-> vt навлажня¬
вам. мокря

befiehlt	83
befiehlt |ba'fi:lt| 3. pers sing pr von befeh¬
len
befinden cirr, ohne ge-> I. vn sich -
намирам се: (gesundheitlich/ чувствам се
II. vi (entscheidenl решавам: über jdn/
etw akk - решавам за нкг/нщ III. vt geh
Ierachten) смятам, намирам
Befinden <-s> kein PI n 1. (Gesundheits¬
zustandi състояние cp 2. geh (Meinungj
мнение cp, преценка ж
befindlich [ba'fintlig] adj im Bau ~ нами¬
ращ се в строеж
beflaggen <ohne ge-> vt украсявам \u.au
окичвам) със знамена
beflecken <ohne ge-> vt 1. (beschmutzen>
etw (mit etw) - изцапвам |или замър¬
сявам] нщ (е нщ) 2. fig, geh /Ruf Ehre/
опетнявам, опозорявам
beflissen |ba'flisan| adj ревностен, усър¬
ден Beflissenheit <-> kein PIf усърдие
ж, голямо старание
beflügeln <ohne ge-> vt fig, geh окри¬
лям: (FantasieI стимулирам: (Schritte) ус¬
корявам
befohlen [bs'fo:lan| pp von befehlen
befolgen <ohne ge-> vt (Rat, Anweisungj
следвам, съблюдавам; (Befehl) подчи¬
нявам се на. изпълнявам
Befolgung <-> kein PI f следване cp,
съблюдаване cp; die - des Gesetzes
съблюдаване на закона
befördern cohne ge-> vt\. itransportieren!
превозвам, транспортирам 2. (im Rang,
bemflich) повишавам
Beförderung <-, -en>/l. (Transport) пре¬
воз .w. транспорт м 2. (in Rang, beruflich/
повишение cp; die ~ zum Direktor
повишение в длъжност директор Be¬
förderungsmittel птранспортно сред¬
ство
befragen <ohne ge-> vt 1. (Menschen) пи¬
там: (a. Zeugen) разпитвам: / WörterbuchI
проверявам в 2. (um Rat fragen) допит¬
вам се до
Befrager(in| c-s, -nen> miß 1. (Er
hebung) апкетьор[ка) м(ж! 2. tun дозна-
тел (к а) .w !ж1; i Verhörender) разш ггващ(а)
м(ж), водещ(а) м(ж( разпит
Befragung <-, -en> / 1. (von Menschen/
анкетиране cp; (а. von Zeugen) разпит ,п
2. (Umfrage/ анкета ж
befreien cohne ge-> I. vt 1. (frei machen)
освобождавам: (aus Gefahr, Zwangslage)
издебвам: jdn aus etw ~ избавям нкг
от нщ 2. (erlassen) опрощавам: jdn von
etw - опрощавам нкм нщ: (freisteilen)
освобождавам 3. (von Schmerzen) об¬
лекчавам: (von Sorgen) отървавам, из¬
бавям; (von Last) разтоварвам; ein -des
Lachen разтоварващ смях II. \r sich
Befürchtung
ivon jdm/etwi - освобождавам се <>i
м кг/ш ц
Befreieriini <-s, -; -, -nen> mfl освобо¬
дител! Kai Mi.VCI
Befreiung <-, -en>/1. a. flg tvon Menschen
избавление cp, освобождение cp 2.;von
Schmerzen/ облекчаване cp, облекче¬
ние cp; (von Sorgen) отървавано cp.
избягване cp 3. (von Steuern) опроща¬
ване cp Befreiungskampf c-es, -kämp¬
fe> m борба ж за освобождение
befremden Iba'frrmdan] cohne ge-> vt
озадачавам, поставям в недоумение
Befremden c-s> kein PI n неприятно
учудване, недоумение cp befremdend,
befremdlich adj странен, учудващ
befreunden Iba'fnindan] cohne ge-> rr
sich (mit jdml - сприятелявам |iuu
сближавам се] се c нкг befreundet ad)
(Familien, Länder) приятелски, близък:
ein -es Land приятелска страна; ich
bin mit ihm ~ приятели сме c него
befriedigen |ba'fri:digan| cohne ge-> I. vt
задоволявам, удовлетворявам II. vr
sich (selbst) ~ самозадоволявам се
befriedigend adj 1. (zufriedenstellend)
задоволителен 2. (Sclmlnote) среден (3)
Befriedigung c-> kein PI f 1. (Zufrieden
Stellung) задоволяване cp 2. (Zufrieden
heit) задоволство cp. удовлетворение
cp
befristen cohne ge-> vt поставям |u.ati
определям| срок за нщ: /begrenzen)
ограничавам befristet adj срочен, c
определен |или ограничен| срок: kurz
~ краткосрочен
Befristung c-, -еп> / ограничаване cp
по време
befruchten cohne ge-> \t оплождам,
оплодявам
Befruchtung c-, en> / оплождаме cp;
künstliche ~ изкуствено оплождане
Befugnis Iba'fir.knis] c-, -se> f (Recht/право
cp, правомощие cp; iZuständigkeit/ ком¬
петенция ж; seine -se überschreiten
превишавам правата си \iiau право¬
мощията сп|
befugt |ba'fu:kt] adj (zu etw) - sein упъл¬
номощен съм (за нщ). имам право |или
правомощие] (за нщ)
befühlen cohne ge-> vt опипвам
Befund c-(e)s, -e> m:v,w констатацияж,
(лекарско) заключение: ohne - без
особености
befürchten cohne ge-> 11 боя ec [tun
опасявам ce| от: es ist |o steht| zu
dass ... страхувам се. че съществу¬
ва опасност да ...
Befürchtung c-, -еп>/опасение cp; die
~ haben, dass ... имам опасение [tun

befürworten
84
страх мс e|. че ...
befürworten |ba'fy:Bvort3n| <ohne ge-> vt
iempfehlen! ходатайствам \ti.ui застъп¬
вам cc| за: (gut findeni подкрепим
Befürworter)ini <-s,	-nen> mlfl зас¬
тъпник .и. застъпнпчка мс
begabt |ba’ga:pt| adj (für etw] ~ sein
имам талант |или дарба] |за шц)
Begabung jba'gaibur)] <-, -en> / даро¬
вание ср, дарба мс
begaffen <ohne ge-> vt pej, fam зяпам
begann |ba'gan| 1. u 3. pers sing imp von
beginnen
begatten <ohne ge-> vr: sich - zoO съв-
кунявам се
Begattung -en> / - - съвкупление
cp, чифтосване cp
begeben <irr( ohne ge-> vr: sich - geh
1.	(gehen, fahren/ потеглям, отправям
се; sich nach Sofia/Berlin - тръгвам
|или потеглям! за Софпя/Берлпн; sich
in Gefahr -- излагам се на опасност,
sich zur Ruhe - отивам да спя. оттег¬
лям се да почина; sich in ärztliche
Behandlung - постъпвам на лечение
2.	/sich ereignenj случвам се. ставам
Begebenheit <-, -еп> /случка мс
begegnen |ba'ge:gnan] <ohne ge-> I. vi
sein 1. Itreffen) jdm/etw dat - срещам
икг/пщ 2. fig Ientgegentreteni посрещам:
einer Gefahr - посрещам опасност
3.	geh lwiderfahrenj случвам се на. спо¬
летявам: jdm begegnet etw нщ се случ¬
ва па нкг. пш. споле тява нкг. so etw ist
mir noch nicht begegnet такова нщ още
не ми се е случвало II. vr sein sich \о
einander! ~ срещаме се
Begegnung о, -еп>/среща мс
begehen <irr, ohne ge-> vt 1. (Weg! ходя
|/лш мииавам| по: (abgehen, abschreitem
обхождам, обикалям 2. /Fehler) нравя:
/Dummheit, Verbrechen) в ърша, извърш¬
вам; Selbstmord - изв ършвам само¬
убийство 3. geh (feiern) чествам, праз¬
нувам
begehren |ba‘ge:ran| <ohne ge-> vt geh
Ichjiho) желая, копнея за Begehren <-s,
rar-> n gen (силно) желание, въжделе¬
ние cp begehrenswert adj желан
begehrt adj iсилно) желан, жадувай
begeistern |ba'gaisten| <ohne ge-> 1. vt
jdn ifür etwi - въодушевявам (или
вд ъхновявам] нкг за нщ И. ersieh (für
etwi - въодушевявам се за нщ. възхи¬
щавам се от нщ begeistert adj /Mensch)
въодушевен: 'Brief Bericht! възторжен
Begeisterung <-> kein Fi f •Zustimmung/
в i. порт .и. в ъзхита мс; :Enthusiasmus;
въодушевление cp, ентусиазъм .и; -
für etw ./ • haben ентусиазирай с ъм за
beglücken
нщ; ~ über etw akk haben в ъзхи тен съм
от нщ; etw mit - tun правя шц c въо¬
душевление: ein Sturm der ~ буря
от възторг begeisterungsfähig adj
достоен за възхищение
Begierde |ba'gi:eda] <-, -n> f /Wunsch, se
xuell) страст мс; /Verlangen) желание cp,
копнеж м; ~ nach Macht жажда |или
ламтеж| за власт
begierig adj /Blicke) жаден: /Mensch) жа¬
дуващ; ilüstem) похотлив, сладостра¬
стен: (Leser, Zuhörer) любознателен: /ge
spannt) любопитен
begießen cirr, ohne ge-> vt 1. (mit Flüs¬
sigkeit) oöminw. /Blumen) поливам; /Bra¬
ten! заливам 2. (am /feiern) поливам
Beginn |ba'gin| <-|e|s> kein PI m начало
cp; zu - в началото
beginnen cbeginnt, begann, begonnen>
I. \i започвам; es beginnt zu regnen
започва да вали II. vr започвам, за¬
хващам: (Gespräch! подхващам; wir
müssen die Sache ganz anders - трябва
да подхванем работата по съвсем друг
начин
beglaubigen [bs'glaubiganl <ohne ge-> vt
1.	(Dokument, Unterschrift) пшершкт, ле¬
гализирам; eine beglaubigte Fotokopie
едно заверено фотокопие: etw nota¬
riell ~ заверявам нщ нотариално |или
при нотариус! 2. /Diplomaten/ einen
Botschafter bei einem benachbarten
Land - акредитирам посланик в съ¬
седна страна
Beglaubigung <-, -en> /1. (eines Doku
ments, einer Unterschrift) заверка мс, ле¬
гализиране cp 2. (von Diplomaten) акре¬
дитиране cp
begleichen <irr, ohne ge-> vt geh пла¬
щам. уреждам (сметки, дългове)
Begleitbrief т съпроводително писмо
begleiten cohne ge-> vt /allg) придружа¬
вам. съпровождам; miis акомпанирам:
ми ескортирам
Begleiter(in) <-s, -; -, -nen> m/f) lallg)
спътник M. сп ътница мс. придружи¬
тел (ка) м/мс); mus акомпанятор(ка) м/мс);
ständiger - /Freund, сериозен прия тел,
спътник в живота
Begleiterscheinung / съпътстващо
явление Begleitmusik / музикален
съпровод Begleitperson <-, -еп> /
придружител ,и Begleitumstände mpi
п:р. съпътстващи обстоятелства
Begleitung <-, -еп> /1. /allg) съпровож¬
дане ср, придружаване cp; mus аком¬
панимент м, съпровод .и; in - gen
в съпровод \и.ги акомпанимент! на
2.	/Gefolge/ свита мс: ми. ескорт .ч
beglücken <ohne ge-> vt geh ощастлн-

beglückwünschen
85
behalten
вявам
beglückwünschen cohne ge-> vTjdn (zu
etwi ~ поздравявам икг |за нщ)
begnadet Iba'gnaidal] adj високо нада¬
рен
begnadigen jba'gna:digan| <ohne ge-> vt
помилвам
Begnadigung <-, -en> /помилване cp;
(Straferlass) амнистия ж Begnadigungs¬
gesuch n молба ж за помилване
begnügen [b9'gny:gan| <ohne ge-> кг sich
mit etw - задоволявам се c нщ
Begonie [be'goinia] c-, -n> / вот бего-
ния ж
begonnen |Ьа'дзп9п| pp von beginnen
begraben <irr, ohne ge-> vt 1. (beerdigen/
погребвам: dort möchte ich nicht - sein
fig в никакъв случай не бих желал да
се погреба там 2. fig (Hoffnung! погреб¬
вам, загубвам: (StreitI спирам, пре¬
кратявам 3. /г<?/5с/?йМ?л/затрупвам. за¬
равям
Begräbnis |ba'grc:pnis| c-ses, -se> n по¬
гребение cp; (~feier) погребална цере¬
мония
begradigen [ba'graidigan] cohne ge-> vt
(Fluss, Straße) изправям, коригирам
begreifen cirr, ohne ge-> vt, w разби¬
рам. схващам:	dass ... (einsehen) раз¬
бирам \или съзнавам], че ...: schwer ~
трудно схващам: das ist nicht/kaum
zu - това ие може/едва ли може да се
разбере begreiflich adj (verständlich!
понятен, разбираем: jklar!ясен; jdm etw
- machen обяснявам нкм нщ: das ist ~
това е понятно, ясно begreiflicher¬
weise Iba'graifliQB'vaizal adv по понятни
|или разбираеми] причини: das habe
ich ~ nie vergessen können по понятни
причини никога не можах да забравя
това
begrenzen cohne ge-> vt 1. (GebietI об¬
разувам границата на 2. (einschränken!
ограничавам begrenzt adj ограничен
Begrenzung c-, -en> /l. (Einschränkung)
ограничение cp; (Geschwindigkeits-I ог¬
раничаване cp 2. (Grenze) граница ж
Begriff c-(e]s, -e> m 1. (sprachlicher Aus¬
druck) понятие cp 2. (Vorstellung) пред¬
става ж; sich dal einen (falschen) - von
etw machen създавам си (погрешна)
представа за нщ; sich dat keinen - von
etw machen нямам никаква предста¬
ва \чли понятие] от нщ: schwer von -
sein fam мъчно схващам: ist dir das ein
~? това известно ли ти е? 3. im - zu
+ inf капя се \а.т възнамерявам! да
begriffsstutzig adj иесъобразптелеи.
мъчно схващащ: (dumm) тъй
begründen cohne ge-> vt 1. (gründen!
основавам, полагам основите па
2.	'.den. Grund angeben für: обосновавам,
мотивирам: damit dass ... ihes An
Spruch/ обосновавам c това. че ...
Begründer)inI c-s, -; -, -nen> nvf осно¬
вателка) м(ж). основоположник м.
основоположннчка ж
begründet adj обоснован: (bewiesen/
доказан; (berechtigt) оправдан
Begründung c-, -en>/l. (Gründung! ос¬
новаване cp, учредяване cp 2. (Erklä
runglмотивировка ж. обосновка м; mit
der dass ... c обосновката, че ...
begrünen cohne ge-> vt озеленявам
begrüßen cohne ge-> vt 1. (Gast) поздра¬
вявам 2. (gutheißenl приветствам be¬
grüßenswert atf/похвален.достоен за
адмирации
Begrüßung c-, -en> / поздрав .и, при¬
ветствие cp
begünstigen [ba'gvnstiganl cohne ge > vt
1.	(gut sein für) благоприятствам, бла¬
гоприятен съм за 2. (fördern) покрови¬
телствам: (unterstützen! облагодетелс¬
твам 3. ли? (Verbrechen) укривам
Begünstigung c-, -en> /1. (ßevorteilungj
облагодетелстване cp 2. (Förderung)
покровителство cp, протекция ж
3.	Jur укривателство cp
begutachten cohne ge-> vt нравя пре¬
ценка. давам компетентно мнение
Begutachtung c-, -en> / преценка ж;
Jur експертиза ж, заключение ср
begütert |ba'gy:tet| adj имотен, замо¬
жен
behaart |ba‘ha:gt| adj космат: dicht \o
stark] ~ силно окосмен
Behaarung c-, -en> / окосмяване cp;
(Леге/ козина ж
behäbig jba'hcibi^) adj I. (beleibt) закръг¬
лен. дебел; (schwerfällig! бавен, тромав
2.	CH (wohlhabend! заможен 3. CH (statt¬
lich) внушителен
behaftet |b9'haft9t| adj (mit etw) - sein
обременен съм c ищ
behagen |b9'ha:gan| cohne ge-> w допа¬
дам: es behagt mir nicht, dass ... не ми
допада |или харесва], че ... Behagen
c-s> kein Pi п (Zufriedenheit! задоволство
cp; (Vergnügen! удоволствие cp
behaglich [ba'ha:kli^| adj (Zuhause! уютен:
(Wärme! приятен: (Leben, Möbel) удобен:
sich - fühlen чувствам се удобно, при¬
ятно ми е Behaglichkeit с-> kein PI f
удобство cp; (Gemütlichkeit! уют м
behalten cirr, ohne ge-> vt 1. (nicht
weggeben! задържам: (Stellung, Namen.
Nationalität) запазвам: etw für sich -
/nicht weitersagen) запазвам ищ за себе
си 2. (Wert, Farbe, Ruhe! запазвам: die

Behälter	86
Nerven - владея се 3. (im Gedächtnis!
запомням
Behälter |ba'hdti?| <-s, -> m съд м; ifiir
Flüssigkeiten/ резервоар.», цистерна ж;
iContainer! контейнер м
behämmert |ba'h£met| ad/ fam халосан,
чал H ат
behandeln <ohne ge-> vt 1. /Themaj раз¬
глеждам: /diskutieren/ обсъждам 2. !/dn
irgendwie -/ третирам, отнасям cc: jdn
schlecht - третирам пкг зле. отнасям
се зле с нкг: jdn von oben herab -
отнасям се към нкг с пренебрежение
\n.ui високомерно! 3. /Kranken, Wunde/
лекувам, церя 4. пъп (Material) обра¬
ботвам; /handhaben! обслужвам
Behandlung <-, -en> / 1. /von Mensch/
държане ср. отношение cp; iThemai
разглеждане ср 2. мл-г лечение ср.
лекуване ср 3. пън /Material; обработ¬
ка ж. обработване ср; /Handhabungi
обслужване ср Behandlungsfehler <-s,
-> т погрешно лечение Behandlungs¬
methode -n> / v.in метод и/ на ле¬
чение
beharren Jba'haran] <ohne ge-> w auf |«
in) etw dat - настоявам за шц; auf jo
bei) einer Meinung ~ държа твърдо на
мнението си: er beharrt darauf, dass ...
топ категорично настоява \или насто¬
ятелно тнч>рдп|, че ...
beharrlich ad/ /Mensch, Arbeiten/ упорит:
/I-ragen) настойчив: (Liebe/ силен: /Glau¬
ben/ твърд Beharrlichkeit <-> kein PI f
упорство cp, упоритост ж; (Beständig¬
keit! твърдост ж
behaupten (ba'hauptanl cohne ge-> I. vt
1. idie Behauptung aufstellen/ тв ърдя: etw
steif und fest - упорито и категорично
твърдя нщ 2. /erfolgreich verteidigen/ за¬
щитавам успешно; /Markt) запазвам:
/Recht/ отстоявам II. vr: sich - утвърж¬
давам се, налагам се: (Preis, KursI за¬
държам се. оставам твърд
Behauptung <-, -еп>/твърдение ср;
die - aufstellen, dass ... твърдя, че ...
Behausung |bd'hauzur)| С, -0Л> г жили¬
ще ср. подслон .и с лоши условия :ш
живот а ärmliche - бедняшко жили¬
ще
beheben <irr, ohne ge-> vt 1. -beseitigen/
отстранявам, премахвам 2. A wom
Konto■ тегля пари
beheimatet |ba'haima:tat| adj живеещ: in
Sofia - sein живея в София
beheizen cohne ge-> vr отоплявам
Behelf Iba'hclf] c-ieis, -e> mпалпатив м.
нолтмярка ж
behelfen -rirr, ohne ge-> vr: sich - спра¬
вям ec. sich mit einer Decke - минавам
bei
е едно одеало: sich ohne jdm/etw -
минавам без мкг/ищ
Behelfs- (in Zusammensetzungenl време¬
нен behelfsmäßig adj проипзорен.
временен
behelligen |ba'h£ligan| cohne ge-> vt
/belästigen! досаждам на; /stören) обез¬
покоявам
beherbergen |b3'h£rb£rgan| cohne ge-> vt
подслонявам
beherrschen cohne ge-> I. \t владея
II. vn sich ~ владея cc beherrschend
adj владеещ beherrscht adj спокоен,
сдържан Beherrschtheit <-> kein PI f
сдържаност ж. самообладание cp
Beherrschung <-> kein PI f 1. /Selbst-)
самообладание cp: die - verlieren губя
самообладание 2. /Können, Wissen) вла¬
деене cp: die ~ des Triebes овладяване
на нагона
beherzigen |b0'h£rtsigan| cohne ge-> vt
вземам присърце: /Rat/ вземам под
внимание
beherzt (ba'htrtst| adj сърцат, смел Be¬
herztheit <-> kein Л//сърцатостж, сме¬
лост ж
behilflich |ba'hilflic;| adj jdm |bei etw) -
sein помагам нкм за нщ
behindern cohne ge-> vt преча на. въз¬
препятствам behindert ad/ geistig -
умствено увреден; körperlich ~ недъ¬
гав: -es Kind дете инвалид Behinderte
cein -r, -n, -n> rrf инвалид м behin¬
dertengerecht adj пригоден за полз¬
ване от инвалиди
Behinderung <-, -en> /1. (Erschwerung/
спънка ж, пречка ж; (SchwierigkeitI за¬
труднение ср; (von Sportler/ травма ж;
(von Verkehrt проблеми м ми, задръст¬
ване ср 2. /körperliche ~/ увреждане ср;
/geistige ~/ недъг .н
Behörde |bs'h0:eda| c-, -n>/ институция
ж /административна, държавна, ко¬
мунална, църковна), държавен орган;
die ~п властите
behördlich |ba'hoietliq] adj служебен,
официален: mit -er Genehmigung, -
genehmigt с официално \или със слу¬
жебно] разрешение
behüten cohne де-> vt 1. fbewachen) пазя
2. (beschützen) jdn (vor etw dat) - пред¬
пазвам [или закрилям) нкг (от нщ); Gott
behüte! пази Боже!
behutsam (b3'hu:tza:m| I. adj предпаз¬
лив. внимателен II. adv деликатно,
внимателно Behutsamkeit <-> kein PI
f предпазливост ж. внимателност ж
bei jbai) prp + dat 1. (räumlich) у. при; (in der
Nähe von/но. край: - Paris до |или край]
Париж: die Schlacht - Marathon боят

beibehalten
87
Beileid
|u.ui бптката| при Маратон: ~m Ofen
кран печката: ~m Bäcker при хлебаря:
-	Goethe у |или мри] Гьоте: - jdm lin
der Wohnungl у мкг |в дома му): etw ~
sich dat haben имам нщ у себе си: ich
dachte ~ mir мислех си наум 2. izeitlich!
при. по време на: er ist ~ einem Unfall
ums Leben gekommen той загина при
катастрофа; ~ meiner Ankunft при
моето пристигане; ~ meinem Besuch
при моето посещение; ~m Lesen по
време на четене; ~m Mittagessen по
време на обяд; ~ Tag/Nacht денем/
нощем 3. (in Hinblick auf! с оглед на
4. (trotzj при. въпреки; - aller Vorsicht
въпреки цялата си предпазливост; ~т
besten Willen въпреки най-доброто си
желание 5. Imiti ~ gutem/schlechtem
Wetter при добро/лошо време 6. (kausal}
-	deiner Erkältung при твоята настин¬
ка
beiibehalten <irr, ohne де-> vtзапазвам
bei I bringen <irr> vt 1. (Unterlagen! поста¬
вян. набавям; (Zeugen] представям
2. (zufügen) \йт etw ~ причинявам нкм
нщ 3. (lehren! jdm etw ~ уча нкг на нщ;
einem Freund etw - внимателно съ¬
общавам нщ на приятел: sich selber
etw - сам си докарвам нщ
Beichte |'bai<;t9| <-, -п> / изповед ж
beichten 1. vt изповядвам II. vi изповяд¬
вам се
Beichtgeheimnis п тайна ж на изпо¬
ведта Beichtstuhl т изповедалня ж.
стол м за изповед Beichtvater т изпо¬
ведник м
beide |'baida| adj, pron indef 1. (Personen!
двамата, двете: meine ~n Brüder мои¬
те двама \ujw двамата мп| братя: die
~n Frauen/Kinder двете жеии/деца: die
~n lieben sich двамата се обичат;
einer/eine/eins von ~n един от двама-
та/една от двете/едно от 'щете; keiner
von ~п мито един ог двамата: wir ~
ние двамата/двете: die ~n, alle - и
двамата/двете 2. (Dinge! двата, двете;
die -n Tage и двата дена: die ~n Häuser
двете къщи 3. (zwei Dingei двете, едно¬
то и другото: beides ist möglich и ед¬
ното, п другото е възможно, и двете
(неща) са възможни beidemal ads> и
двата пъти beiderlei ['baide'laij <inv>
adj от двата: - Geschlechts от двата
пола beiderseitig |'baidezaiu<;| adj (von
beiden SehenI от двете страни: ibes
Vertrag!диустрапей: /gegenseitig!взаиме11
beiderseits fbaidezaits] adv и от двете
етрапи: igegenseitig! взаимно
beidseitig |'baiUaiti<;| adj взаимен: мн>
двустранен: zur ~en Zufriedenheit за
взаимно задоволство
beidseits adv CH s. beiderseits
beieinander jbai?ai'nandej adv tzusarnnien.
заедно, наедно: inebeneinander; слип до
друг. една до друга, едно до друго
Beifahreriin i <-s, -; -nen> miß lim Auto.;
спътник .vt, спътннчка мс, ;in LKW) вто¬
ри шофьор: (bei Autorennen, Rallye) на¬
вигатор м; (auf Motorrad; спътник /во¬
зещият се на задната седалка! Bei¬
fahrerairbag <-s, -s> т лито въздушна
възглавница на мястото до шофьора
Beifahrersitz т (im Auto/ предната се¬
далка до шофьора: (auf Motorrad! зад¬
ната седалка на мотор
Beifall <-(e)s> kein PI ml. /durch Klatschen!
аплодисменти мн; (durchZurufe)овации
мн; - klatschen |o spenden] ръкопляс¬
кам. аплодирам 2. (ZustimmungI одо¬
брение cp; jds - finden срещам нечие
одобрение
beifällig |'baifcli<;] adj одобрителен; -
nicken кимам одобрително
beilfügen vt добавям, прибавям; (Unter¬
lagen) прилагам
beige |be:J o 'Ье:за o 'Ье:за| <inv> adj бе¬
жов
beilgeben <irr> I. vi klein - отстъпвам,
бия отбой II. ^добавям; (zurHilfe, Unter
Stützung)отпускам, давам (допълнител¬
но!
Beigeschmack <-|e)s> kein PI m ири-
вкус м
Beiheft <-(e)s, -e> /? приложение cp,
притурка ме
Beihilfe <-, -n> / 1. (finanzielle Unterstüt
zungl подкрепа мс, помощ ж; (vom Staat/
субсидия мс 2. sing ihr съучастие cp; -
zum Mord съучастие в убийство
bei kommen <irr> vi sein etw dat - спра¬
вям се c нщ; den Schwierigkeiten -
справям се c трудности те
Beil |bail] <-le|s, -e> лсекпра ж, брад¬
ва мс
Beilage <-, -n>/l. /zurZeitung. Zeitschrift)
притурка мс 2. gastk гарнитура мс 3. А
(Anlage! приложение cp
beiläufig |'baibifi<;| I. adj (Bemerkung! вто¬
ростепенен. незначителен II. adv ми-
моходом. между другото
bei'legen vt 1. (beifügen) прилагам 2. (zu
schreiben, beimesseni приписвам, прида¬
вам 3. (Streit! изглаждам, уреждам:
gütlich |o friedlich] ~ уреждам c добро
(или по мирен начин]
beileibe |bai'laibd| adv - nicht! при ни¬
какви обстоятелства!. Боже опази!
Beileid <-(e)s> kein PI n съболезнование
cp; jdm sein - aussprechen изказвам
Hкм съболезнованията си: (mein)

Beileidsbrief	88
herzliches ~! a. iron (моите) iiaii-пскрс-
ни съболезнования! Beileidsbrief т,
Beileidsschreiben п съболезновател-
но писмо
bei.liegen <irr> w etw dat - приложен
съм към hii( beiliegend adj приложен
beim |baim| = bei dem x bei
bei mengen s beimischen
bei messen <irr> vt придавам, отдавам
bei.mischen ’/fetw (etw dal) - прибавям
ши. (към ши), примесвам нщ |c нщ)
Bein |bain) c-lels, -e> n 1. /'/o/7 Mensch,
Tisch, Stuhl, Tien крак м; jdm wieder auf
die ~e helfen помагам икм отново да
стъпи \u.ui да се изправи) на краката
си; jdm ein - stellen <5. ./^препъвам нкг.
слагам нкм крак. погаждам нкм но¬
мер; sich dat die -е vertreten разтъп-
ква.м се, раздвижвам се; sich dat die ~е
in den Leib stehen откъсват ми се
краката от стоене; die -е in die Hand
nehmen famплюя сп на петите; wieder
auf den ~en sein ßg отново съм на
крака; etw auf die ~e stellen ßg изпра¬
вям на крака; jdm ~e machen fam ка¬
рам нкг да се размърда, подгонвам
пкг; mit einem - im Grabe stehen ßg c
един крак съм в гроба; auf eigenen
~en stehen ßg самостоятелен съм.
стъпил съм на краката сп; mit beiden
-en auf der Erde stehen ßg стоя здраво
на крака та сп. реалист съм 2. (Knochen-
substanzl кос т ж
beinahe |'baina:a о bai'nara) adv /nahezu)
почти: (fast, im letzten Moment doch nichtj
за |или без| малко; - drei Stunden почти
трп часа: ich wäre - gefallen за малко
да падна
Beiname т прякор .п. прозвище ср
Beinbruch т счупване ср на крак; das
ist doch kein ßg, fam няма нищо
страшно!, нищо лошо не се с случи¬
ло!; Hals- und fam успех!
beinhalten |b3'?mhaltan] <ohne ge-> vt
съдържам
beinhart adj A, südd 1. (sehr hart! твърд
(като камък) 2. (hart, unnachgiebigi не-
отстъичив 3. (Mensch! безчувствен
Beinhaus n костница ж Beinprothese /
протеза ж на крак
Beipackzettel <-s, -> т упътване ср
'приложена към стоката бележка,
съдържаща данни за съдържанието
и или начина и на употреба/
bei pflichten г? jdm - съгласявам се с
нкг: einem Vorschlag - одобрявам
предложение
Beirat jbairait, p/.-'bairE.-taj <-(eis, Beiräte>
rri c iiBeT .u
Beiried <-.e s, -e> n A--.говеждо месо
Beistand
от гърба lom което се приготвя
най-често задушено/
beirren |ba'?iren| <ohne ge-> vt смуща¬
вам, обз.рквам
beisammen )bai'zarmn| adv 1. /zusammen!
заедно 2. (in guter Verfassung! - sein (kör¬
perlich! добре съм. в добра кондиция
съм: /geistig! с ума си съм, с всичкия си
съм beisammeniseinAlt vis. beisam¬
men; Beisammensein н среща на близ¬
ки хора или приятели, за да празну¬
ват нщ /обикновено в ресторант/
Beischlaf <-|e)s> kein Pi m geh полово
сношение, съвкупление cp
Beisein n im - von в присъствието на
beiseite |bai'zaita| adv настрана; -legen
слагам настрана: -treten отдръпвам
се: -schaffen отстранявам; /ermorden!
убивам: Spaß ~! шегата настрана!
Beisei <-s, -n> n A, südd /Kneipe! кръчма
ж Iпроста, непретенциозна!
bei.setzen vt geh погребвам гьржест-
вено
Beisetzung <-, -en> f geh тържествено
погребение
Beisitzer(in) <-s, -; -, -nen> m/ß 1. hm;
съдебен заседател, съдебна заседател-
ка 2. /in Ausschuss! съветник м, съвет-
ничкаж; (bei Prüfimg! член .и на изпит¬
на комисия
Beispiel <-s, -е> п пример м; zum -
например: mit gutem - vorangehen
давам добър пример: sich dat an jdm
ein - nehmen вземам пример |или
поучавам се| от нкг beispielhaft adj
примерен, образцов beispiellos adj
безпрпмерен. небивал; (unvergleichlich)
безподобен, несравним beispielswei¬
se adv например, като пример
beißen l'baisan) <beißt, biss, gebissen>
I.	vi l. /mit Zähnen/ хапя: in etw akk -
захапвам нщ; sich dat auf die Zunge -
прехапвам си езика 2. /brennen! щипя.
смъдя. der Rauch beißt in den Augen
димът щипе очите ми 3. (Fisch) кълва
II.	vt захапвам: /kauen/ дъвча: nichts zu
- haben ßg, fam нямам нищо за ядене
[или гладувам) Ш. vn sich - fam хапя
се: /Farben1 в диехармония съм, бия се
beißend adj 1. /Geruch/ остър 2. fig
/Hohn, Spott! язвителен
Beißzange / клещи мн
Beistand <-(e)s, -stände> m 1. sing, geh
/Hilfe! помощ ж, подкрепа ж; jdm -
leisten оказвам нкм съдействие 2. jijr
застъпник м; /Rechts-/ официален
пълномощник (юридическо лице,
упълномощено да защитава интере¬
сите на друго лице, без да е негов
адвокат /

beistehen
89
beklagenswert
bei stehen ciro ivjdm ~ подкрепям нкг.
стоя до пкг
bei steuern vi etw (zu etwj - давам нщ
\iuu своя дял| (-ja шц|
bei (stimmen w jdm ~ съгласявам се c
нкг: etw dat - одобрявам нщ
Beistrich <-(e)s, -e> m A (Komma/ запе¬
тая ж
Beitrag ['baitra:k, pl: 'baitrEigsj <-(e|s,
Beiträge> m 1. (Anteil/ дял м, принос .и;
einen ~ zu etw leisten имам принос в
нщ, давам принос за нщ 2. /Mitglieds~/
членски внос 3. (Aufsatz, Artikel/ ста¬
тия ж
bei Itragen <irr> vi, vt (etw) zu etw -
допринасям (c нщ) за нщ
beitragsfrei adj без членски внос bei¬
tragspflichtig adj със задължителен
членски внос Beitragssatz т им раз¬
мер м па вноската
bei (treten <irr> vi sein etw dat ~ присъ¬
единявам се към. ставам член на
Beitritt <-(e)s, -е> т присъединяване
ср, влизане cp; seinen - zu etw erklären
обявявам присъединяването си към
нщ Beitrittserklärung <-, -еп> / де¬
кларация ж за присъединяване (към
дружество, организация, съюз} Bei¬
trittsgesuch <-(e)s, -е> п молба ж за
влизане [или присъединяване!
Beiwagen <-s, -> т кош м на мотоци¬
клет
bei I wohnen vi geh etw dat- присъствам
на нщ
Beiz |baits| <-, -en> f A, CH, südd кръчма
ж (проста, непретенциозна!
Beize l'baitsa) <-, -n> / 1. снш азотна
киселина: тссн /für Metall! разтвор м за
байцваме [или разяждане]: (Holz-)байц
и/; (zum Gerben! щава ж 2. gastr марина¬
та .)/<', саламура ж
beizeiten |bai'tsaitan| adv 1. (früh! навре¬
ме 2. (rechtzeitigl овреме, своевремен¬
но
beizen l'baitsan) vt 1. <:нш, neu байцвам:
(Gerberei! ща вя. дъбя 2. gastr марино¬
вам. поставям в марината [или сала¬
мура)
bei ziehen <irr> vtsiidd, A, CH /hinzuziehenI
привличам
bejahen |ba'ja:an| cohne ge-> vt отгова¬
рям положително, казвам ..да" beja¬
hend adj положителен, утвърдителен
bejahrt |ba'ja:r?t| adj geh в напреднала
възраст, на години
bejammern <ohne ge-> vt оплаквам
bejubeln cohne ge-> if приветствам.
посрещам c овацпп
bekämpfen cohne ge-> vt боря се е
Bekämpfung <-> kein PI f борба ж; die
- des Missbrauchs von Drogen борба
със злоупотребата c наркотици
bekannt jbe'kant] adj 1. /Person, Sache/
известен: - geben оповестявам, раз¬
гласявам: - machen известявам, да¬
вам гласност на: jdn mit jdm ~ machen
запознавам нкг c нкг: mit jdm - sein/
werden познавам нкг/заиознавам се c
нкг; etw als - voraussetzen приемам
нщ за известно: das ist mir nicht - това
не ми е известно: allgemein ~ sein
(Sache! общоизвестен съм 2. (berühmt/
прочут
Bekannte <ein -r, -n, -n> rrf познат(а)
M/ж) Bekanntenkreis m кръга/ от поз¬
нати
Bekanntgabe / оповестяване cp, раз¬
гласяване cp bekannt lgebenAU vt s.
bekannt 1.
Bekanntheit <-> kein Pl f известност ж
bekanntlich adv както е известно
bekanntlmachenAlt t-f 5. bekannt 1.;
Bekanntmachung <-, -en> / l. (das
BekanntmachenI оповестяване cp, разг¬
ласяване cp 2. /Anschlag! съобщение
cp, обява ж Bekanntschaft <-, -en> /
1.	(Kennen! запознаване cp, познанст¬
во cp; jds - machen завързвам поз¬
нанство [или запознавам се| с нкг: mit
etw ~ machen a. iron запознавам се с
нщ | неприятно); mit dem Boden -
machen iron целунах земята 2. (Perso
nenkreisl познати мн
bekehren <ohne ge-> itfjdn (zu etw) - ri 1
променям религиозните възгледи на
нкг; jdm zum Christentum ~ покръст¬
вам нкг; fig спечелвам нкг за съмнш-
ленпк
Bekehrung <-, -er» fa. /£ прелом .и \или
обрат .ч| във възгледите; die - zum
Christentum покръстване
bekennen <irr( ohne ge-> I. vt lzugeben!
признавам: /Sünden! изповядвам 11. vr
sich zu etw ~ обявявам cc за привър¬
женик |или застъпник! на нщ: sich
schuldig - признавам се за виновен
Bekennerbrief <-|e)s, -е> т официално
поемане на отговорност [или вина) в
писмена форма
Bekenntnis |ba'k£ntnis| c-ses, -se> n
I.	(Schuld-1признание cp 2. (von Sündern
и зповед ж; ein - seiner Sünden ablegen
изповядвам греховете си 3. (Konfession!
вероизповедание cp
beklagen cohne ge > 1. \t оплаквам
II.	rrsich bei jdm über etw akk - оплак¬
вам CC HKM ОТ 1ИЦ
beklagenswert adj (Mensch! достоен за
сьжаленпс; (Los) незавиден; (Zustand!
плачевен

90
belastbar
Beklagte
Beklagte |ba'kla:kto| <ein -r, -n, -n> mfwM
ответник .w. ответипчка ж
beklauen cohne ge-> vt fam jdn - ok-
радвам |или ограбвам| нкг
bekleckern <ohne ge-> vt fam покан¬
вам. цапам. оцапвам
bekleiden <ohne ge-> vt 1. inv't Kleidung/
обличам 2. geh iein Amt/ заемам
Bekleidung <-, -en> f i Kleider/ облекло
cp; (einer Wandt облицовка ж; - eines
Amtes заемане на длъжност Beklei¬
dungsindustrie / шивашка промиш¬
леност Bekleidungsstück п дреха ж
beklemmend adj мъчптелеп. тягостен
Beklemmung <•-, -en> / !Enge, Angst!
притеснение cp; (seelische Bedrückung/
потиснатос т ж
beklommen |Ьз'кЬтап| adj ;gehemmt/
притеснен, със свито сърце: tbedrückt:
по тиснат Beklommenheit <-> kein PI s.
Beklemmung
bekloppt [ba‘kbpl| adj jarg чалнат. който
не е с всичкия си
beknackt adj fam шантав, глупав
beknien <ohne ge-> vt fam настоятелно
моля. мадам на колене пред
bekommen <irr> I. vt haben 1. /erhalteni
получавам: was - Sie (dafür)? какво
ще получите ( за това|7: etw zu essen
-	получавам пщ за ядене: ich habe es
geschenkt - това \ш е подарък, полу¬
чих го подарък: Schläge - ям бой.
нанасят ми удари 2. /finden: Mann,
Stellung/ намирам си 3. /erreichen: Zug,
Bus/ хващам 4. /Krankheit/ хващам, пип¬
вам: einen Schnupfen - хващам хрема;
er bekommt Fieber вдигам темпера¬
тура 5. Durst - ожадня вам; Hunger -
огладиявам. Angst - хваща ме страх:
Zähne ~ поникват ми -зъби: graue Haare
-	косата мп побелява; ein Kind - раж¬
дам де те: wir werden Regen - ще вали
II. iv 1. sein jdm - понасям нкг: das
bekommt mir gut това добре ми пона¬
ся: das bekommt mir nicht това не ми
понася 2. haben ~ Sie schon? поръчах¬
те ли вече?, взеха ли Ви поръчката?;
wohl bekomm’s! наздраве!, да ви е
сладко!
bekömmlich Ibs'kcEmlic] adj /Speise/ лес¬
но смилаем; /Klima, благотворен, здра¬
вословен Bekömmlichkeit <-> kein Pi f
добра поносп.мост
beköstigen jba'kcEstigsn] cohne ge-> vt
храня, давам редовно храна
bekräftigen cohne ge-> vt 1. nachdrück¬
lich bestätigen потвърждавам, затвър-
ждавам: etw mit einem jo durch einenj
Eid - потвърждавам нщ клетвено
2.	ermutigen насърчавам, подкрепям:
jdn in etw dat - подкрепям пкг в нщ
Bekräftigung <-> kein PI f iBestätigung/
потвърждение cp; /Ermutigung) подкре¬
па ж
bekreuzigen cohne ge-> vr: sich - кръс¬
тя се. прекръствам се
bekriegen cohne ge-> if воювам |нлн
водя война] с |или протпв|
bekritzeln cohne ge-> 11 надрасквам.
нзподрасквам
bekümmern cohne ge-> vt tbesorgt ma
cheiV тревожа, създавам грижи на:
itraurig machen/натъжавам. опечалявам
bekümmert adj /besorgt/ угрижен: Itrau
rig/ тъжен
bekunden |b3'kundan| cohne ge-> vt
1.	geh /zeigen/ показвам, проявявам
2.	/bezeugen/ засвидетелствам
belächeln cohne ge > vt присмивам се
на. надсмивам се на: seine Vorschläge
werden nur belächelt предложенията
му будят само присмех
beladen cirr> vt etw (mit etw) - товаря,
натоварвам нщ (c шц): schwer - sein
много съм натоварен
Belag |ba'la:k, pl: ba'kigaj c-|e)s, Beläge>
m 1. /Schicht/тънък пласт, слон м: /Stra
ßen~i настилка ж; (Fußboden! балатум
м, линолеум м; /Zahn~) зъбен камък:
(Zungen-/ налеп м 2. <;дмк /auf Brot:
шунка. сирене, кашкавал па филии
хляб; tauf TorteI глазура ж, гарнитура
ж 3. kt/ (Brems-/ накладка ж
Belagerer (ba'la:gare| с-s, -> т които
обсажда, обсаждаща войска
belagern |ba'la:gen| cohne ge-> vt ми.
обсаждам
Belagerung <-, -en> / ми обсада ж Be¬
lagerungszustand т ми обсадно по¬
л ожен и е
belämmertRR [bö'ltmetj adj fam 1. <verlegenj
смутен, объркан; /niedergeschlagen) сък¬
рушен 2. /scheußlich/ отвратителен,
лош: (abstoßend/ отблъскващ
Belang |ba'larj| <-fe)s, -e> m 1. sing (Be¬
deutung: значение cp; von ~ от значе¬
ние: ohne - без значение 2. p! (in
teressen/ интереси ми
belangen cohne ge-> vr gerichtlich ~ jim
подвеждам под съдебна отговорност
belanglos ad/маловажен, без значение
Belanglosigkeit <-, -еп> / маловаж-
ност ж. незначителност ж
belassen <irr> w оставям: es dabei ~
оставям нщ. както е било
belastbar adj 1. iFahrzeug/ товароспосо-
бен: eine bis zu zehn Tonnen -e Brücke
мост c допустимо натоварване до
десет тона 2. /Mensch) издържащ на
натоварване: die Umwelt ist nicht

Belastbarkeit
91
Belichtungszeit
weiter ~ околната среда не издържа
на по-голямо замърсяване Belast¬
barkeit <-> kein PI fl. ivon Pjrücke, Fahr¬
zeug! говароносимост ж, товаросгю-
собност ж 2. (von Mensch) допустимо
натоварване 3. (von Umwelt) замърся¬
ване cp
belasten cohne ge-> I. vt 1. (mit Gewicht)
etw (mit etw) - натоварвам [или обре¬
менявам! нщ (с Н1Д) 2. (bedrücken) по¬
тискам; (nervlich) обременявам 3. (Um¬
welt) замърсявам 4. jur (Angeklagten)
утежнявам (положението на подсъ¬
димия); -des Material изобличаващ
\или уличаващ! материал 5. fin (Knnto!
обременявам II. vr: sich - 1. (Mensch)
натоварвам се; damit will ich mich nicht
- (nichts zu tun haben) не искам да се
занимавам |или обременявам! с това.
не искам да имам нищо общо с това:
(nichts wissen) не искам да знам нищо
за това 2. ihr самообвинявам се. само-
изобличавам се
belästigen Iba'kstiganl <ohne ge-> vt
1.	(bedrängen) притеснявам, досаждам
на 2. (stören) безпокоя, тормозя
Belästigung <-, -еп> /досаждане cp,
тормоз м; sexuelle - сексуален тор¬
моз
Belastung |ba'lastur)| <-, -en> / 1. (von
Menschen, Kreislauf, Organ) натоварване
cp; (nervlich, körperlich)обременяване cp;
(durch VerantA'ortung) бреме cp 2. (von
Umwelt) замърсяване cp 3. ihr улича-
ване cp, изобличаване cp 4. fin (von
Konto) вписване cp в дебит, задължа¬
ване cp; (mit Hypothek! обременяване
cp Belastungsmaterial n jur изобли¬
чителен материал, улики ж мн Belas¬
tungsprobe /изпитание ср, проверка
ж на издръжливостта Belastungs¬
zeuge /л, Belastungszeugin /.ihr сви¬
детел (ка) м(ж) на обвинението
belaubt (bs'laupt| adj листат: dicht -
гъсто обрасъл с листа, с много листа
belauern cohne ge-> vt дебна, шпиони¬
рам
belaufen <irr> кг sich - auf +akk възли¬
зам na
belauschen cohne ge-> vt подслушвам
beleben cohne ge-> I. vt съживявам,
вдъхвам живот: fig освежавам, обод¬
рявам II. vr: sich - a. fig оживявам се.
ободрявам се belebend adj живите¬
лен. животворен
belebt adj оживен
Belebung c-> kein Pt f съживяване cp;
им оживление cp
Beleg |ba'le:l<( pi: ba'le:ga| c-|e|s, -e> m
1.	iOuittungi разписка ж, квитанция ж
2.	iNachweis, schrißiches Zeugnis; писмено
доказателство: Hn Pelegsanvulung■ при¬
мер м belegbar adj доказуем
belegen cohne ge-> vt 1. ibedecken, über
ziehen) покривам: /Fußboden) застилам,
настилам: etw mit etw - покривам нщ
c нщ; ein Brötchen mit Schinken - правя
си сандвич c шунка 2. (Platz) заемам,
резервирам: einen Kurs - записвам
курс 3. (beweisen) документирам, под¬
крепям с доказателства 4. den zweiten
Platz - Sport заемам |и.ш класирам се
на] второ място
Belegexemplar п екземпляр от книга,
статия, който се предоставя на
автора, централната библиотека и
др. като доказателство за публика¬
ция
Belegschaft c-, -en>/ колектив .и, пер¬
сонал м
belegt adj 1. (Platz, Hotel) tfi. зает 2. (Stim¬
me) пресипнал, дрезгав: (Zunge) обло¬
жен 3. -es Brötchen сандвич
belehren cohne ge-> vt 1. (unten-veisen)
наставлявам, поучавам 2. (aufklärenI
jdn über etw akk - разяснявам \или
обяснявам! нкм нщ: lass dich zuerst
wie das funktioniert осведоми се пър¬
во как функционира това
Belehrung c-, -еп>/1. (Instruktion) на¬
ставление ср 2. ihr напътствие ср
3.	pej (Zurechtweisung) поучение ср
beleibt [ba'laipt] adj geh пълен, дебел
beleidigen [ba'laidigan) cohne ge-> vt
обиждам, оскърбявам beleidigend adj
обиден, оскърбителен beleidigt adj
обиден: gleich \o leicht] - sein веднага
\или лесно| се обиждам, обидчив съм
Beleidigung c-, -еп>/обида ж, оск'ьр-
бление ср
beleihen cirr> vt (Geldgeber! отпускам
заем (срещу ипотека| на: (Geldnehmer;
ипотекирам
belemmert^' adj s. belämmert
belesen adj начетен
beleuchten cohne ge-> vt 1. (mit Licht!
осветявам 2. fig (Thema, Problem) освет¬
лявам
Beleuchtung c-, -en> / осветление cp
Belgien j'btlgjan) n шк, Белгия ж; in - в
Белгия Belgier(in) |'bf.lgie| c-s, -, -nen>
m(f) белгиец м. белгийка ж belgisch
adj белгийски
Belgrad |'b£lgra;t] n <;i-.o<; Белград м
belichten cohne ge-> \t foto експони¬
рам. осветявам
Belichtung c-, -en> / foto експониране
cp, осветяване cp Belichtungsmesser
/?? loio светломер м, експозиметър .и
Belichtungszeit / готи време ср на ос-

belieben
92
beneiden
ветяваме [или експониране)
belieben <ohne ge-> vi geh желая, оби¬
чам: - etw zu tun благоволявам да
направя нщ: wie es Ihnen beliebt как-
TO Ви е угодно Belieben <-s> kein PI n
желание cp; (Ermessen/ усмотрение cp;
nach - но желание (какаото, кол ко¬
та, кикшо желаете!
beliebig I. <3(//какъвто и да е. всякакъв:
twahlfrei! произволен; jeder -е конто и
да е; zu jeder ~en Zeit но което п да е
|или но всяко| време II. ade - oft кол-
кото често искам; - lange schlafen спя
колкото си искам
beliebt adj обичан, популярен: sich bei
jdm - machen печеля любовта [или
симпатиите! па нкг Beliebtheit <-> kein
PI/ популярност ж, обич ж: sich gro¬
ßer - erfreuen радвам се на голяма
обич [или популярност!
beliefern <ohne де-> 'Л jdn (mit etwl -
снабдявам нкг с нщ. доставям нкм шц
bellen ('b£lan| vi лая
Belletristik |b£le'tnstik| <-> kein PI f irr
белетристика ж
belohnen <ohne ge-> vt jdn (für etwi ~
възнаграждавам нкг |за нщ)
Belohnung <•, -еп> /награда ж; eine ~
aussetzen обявявам награда; zur - für
като награда за
Belüftung <-, -еп> / провстрение ср,
вентилация ж
belügen <irr> vt лъжа. нзл'ьгвам
belustigen |ba'lustigan| <ohne ge-> I. vt
веселя, забавлявам II. vr sich (über
jdn/etw akk) ~ geh присмивам се [или
надсмивам се) (на [или над) нкг/нщ)
Belustigung <-, -еп> / забавление ср,
развлечение ср
bemächtigen (ba'mrqtiganl <ohne ge-> vr
geh sich einer Sache gen - завладявам
нщ. присвоявам си нщ: sich jds -
!fangen/ обсебвам нкг; fig (Schlaf) обор¬
вам нкг; (Gedanke! завладявам нкг
bemalen <ohne ge-> vr изрисувам, ук¬
расявам; (mit Farbe streicheni боядисвам
Bemalung <-, -en> / украса ж; (Graffiti!
изографисване cp upou, изрисуване
cp; (Kriegs-! оцветяване па лицата и
гърдите, особено на индианските
воини
bemängeln [ba'm£r)aln| cohne ge-> /retw
ian |o bei) jdmi ~ критикувам нщ (у
нкг|
bemannt )Ьз'тагП| adj iRaumschiff, пило¬
тиран. c човек на борда
bemerkbar adj забележим, видим: sich
~ machen привличам внимание върху
eene си
bemerken cohne ge-> vt 1. .• wahrnehmen;
забелязвам; (spüren! усещам; (hören!
долавям; iseheni виждам 2. Iäußern/
казвам, отбелязвам; (erwähnen) споме¬
навам bemerkenswert adj забележи¬
телен. заслужаващ внимание
Bemerkung <-, -en> / забележка ж
bemessen <irr> vt (Menge, Umfang) измер¬
вам. премервам; iPreisj изчислявам:
(Strafe) определям; meine Zeit ist knapp
~ не разполагам c много време Be¬
messungsgrundlage <-, -n> / HDi база
ж за изчисляване размера на данък
bemitleiden [ba’mitlaidanl <ohne ge-> vt
съчувствам на, съжалявам bemit¬
leidenswert adj достоен за съжаление
bemühen |ba'my:an| <ohne ge-> I. wsich
(um etw] - домогвам се (до нщ|; sich ~
etw zu tun старая се [или полагам
усплия| да направя нщ; - Sie sich nicht!
не си нравете труда! II. vt geh ангажи¬
рам bemüht adj (darum) - sein etw zu
tun старая се, да св i.pina нщ
Bemühung <-, -en> / старание cp;
ärztliche ~en лекарски грижи
bemuttern |b3'muten| cohne ge-> vt гри¬
жа се майчински за
benachbart [ba'naxba:gt| adj съседен
benachrichtigen |Ьз'па:хгк;Одап| cohne
ge-> vt jdn (von etw) ~ уведомявам нкг
(за нщ), съобщавам нкм нщ
Benachrichtigung c-, -en> / съобще¬
ние ср, известие ср; ohne vorherige -
без предизвестие
benachteiligen |ba’na:xtailigan| cohne
ge-> vt (schlechter behandeln) пренебре¬
гвам; (nachteilig sein für) ощетявам
Benachteiligung c-, -en> / пренебре¬
гване cp, ощетяване cp
benebeln cohne ge-> vt (Menschen, Sinne)
зашеметявам, замайвам; (Kopf, Verstand)
размътвам
benebelt adjfamпийнал съм, малко съм
на градус
Benediktiner(in) (benedik'tiine) c-s,
-nen> miß rel монах от Беиедиктин-
ския орден; gastr бенедиктин м (вид
френски коняк)
Benefizkonzert (bene'fiitskon'tsErtl c-(e)s,
-е> п концерт бенефис м
benehmen cirr> vr sich ~ държа се.
отнасям се; sich wie ein Idiot - държа
се като идиот; sich höflich gegen jdn [o
jdm gegenüber) - държа се [или отна¬
сям се) учтиво с нкг: sich ~ können
умея да се държа добре, възпитан съм
Benehmen c-s> kein PI п поведение ср;
/Manieren) маниери м ми; er hat kein -
той има лоши маниери, той е зле
възпитан
beneiden [ba'naidan| cohne де-> vT за¬

beneidenswert
93
berauschend
виждам: jdn um etw ~ завиждам нкм
за |или заради] um,: er beneidet dich um
dein Glück той завижда на щастието
ти beneidenswert adj завиден, за за-
виждане
Beneluxstaaten mpl Бенелюкс м (ико¬
номически съюз между Белгия, Хо¬
ландия и Люксембург)
benennen <irr> vt 1. (Menschen, Dinge)
назовавам, наричам: (Straße, Platz) наи¬
менувам 2. (vorschlagen) назовавам, по¬
сочвам; jdn als Zeuge ~ посочвам нкг
за свидетел
Benennung <-, -en> fl. (Name, Bezeich¬
nung) име cp, название cp, наимено¬
вание cp 2. (Vorschlag) назоваване cp,
посочване cp
benetzen cohne ge-> vt geh намокрям
(леко), напръсквам
Bengel l'btrjsl] <-s, - o -s> in fam хлапак
а/, хлапе cp
benommen (ba'romanl adj замаян, вце¬
пенен Benommenheit <-> kein PI f за¬
маяност ж, вцепененост ж
benoten <ohne ge-> пиша оценка на,
оценявам
benötigen [ba'noitiganl cohne де-> vt
нуждая се от
Benotung <-, -en> f (Benoten) писане ср
на оценка, оценяване cp; (Noten) оцен¬
ка ж
benutzen, benützen cohne ge-> vtl. (ver¬
wenden) употребявам; (Gebrauch machen
von) използвам 2. lausnutzen) изпол¬
звам: die Gelegenheit ~ използвам слу¬
чая
Benutzer(in) c-s, -; -, -nen> miß потре¬
бителна) M/ж) benutzerfreundlich adj
удобен [или лесен] за употреба,
(из)ползваие Benutzerfreundlichkeit
с-> kein PI /лесна употреба Benutzer¬
handbuch п ръководство ср за потре¬
бителя Benutzeroberfläche c-, -n> /
iHfouM потребителски интерфейс
Benutzung c-, -en> / употреба ж, из¬
ползване ср Benutzungsgebühr /так¬
са ж за ползване: (Straßen-/пътна такса
Benzin |b£n*tsi:n| c-s, -е> п бензин м;
bleifreies ~ безоловен бензин Benzin¬
feuerzeug п бензинова запалка Ben¬
zinkanister т туба ж за бензин Ben¬
zinmotor c-s, -еп> т бензинов мотор
\или двигател| Benzinpumpe / бен¬
зинова помпа Benzintank т бензинов
резервоар Benzinuhr / бензиномер
м (уред, който отчита наличното
гориво а резервоара! Benzinverbrauch
т разход м на бензин
Benzol |b£n'tso:l| c-s, -е> п бензол м
beobachten |Ьа‘?о:Ьах1ап| cohne ge-> vt
1.	Hange und genau betrachten) наблюда¬
вам 2. /überwachen/ наблюдавам, над¬
зиравам 3. /bemerkeni забелязвам, ус¬
тановявам
Beobachteriinl c-s, -; -nen> miß наб¬
людател (ка) .»у/f/
Beobachtung c-, -en> / наблюдение
cp; (polizeilich) надзор м; IFeststellung/
констатация ж; unter - v.rn под наб¬
людение: unter - stehen под наблю¬
дение съм Beobachtungsgabe / на¬
блюдателност ж
beordern cohne ge-> vt jdn |zu jdm/
einem Ort) - изпращам нкг (при нкг/
на определено място) /с нареждане);
jdn nach Berlin ~ изпращам (//ли ко¬
мандировам! нкг в Берлин: jdn zu sich
dat - нареждам на нкг да дойде при
мен
bepacken cohne ge-> \t jdn/etw (mit
etw) ~ натоварвам нкг/нщ (c нщ)
bepflanzen cohne ge-> vt засаждам;
ein Beet mit etw ~ засаждам леха c нщ
Bepflanzung c-, -en>/засаждане cp
bequem (ba'kverm] adj 1. (Möbel) удобен;
machen Sie es sich ~! разположете се
удобно! 2. pej (Person! мързелив, ле¬
нив
bequemen cohne ge-> vr sich - (etw zu
tun) благоволявам (да направя нщ)
Bequemlichkeit c-, -en> / 1. (Komfort)
удобство cp 2. sing (Trägheit) мързели-
boct ж, леност ж
beraten cirr, ohne ge-> I. vtl. (Ratgeben)
съветвам; jdn gut/schlecht ~ давам нкм
добър/лош съвет 2. (besprechen) об¬
съждам II. t'i, vr sich (über etw akk) -
съветвам се \или консултирам се] (за
нщ) beratend adj съвещателен: (Arzt)
консултиращ
Beraterin) c-s, -, -nen> /и/# съветник
м, съветничка ж. консултант(ка) м/ж)
beratschlagen fba'ra:tj'lagan| cohne ge->
s beraten
Beratung c-, -en> / (Besprechung. Pr orte
п/ng/съвещание cp. обсъждане cp; ihr,
мри консултация ж; ärztliche ~ лекар¬
ска консултация Beratungsstelle /
консултативен кабинет: мш консул¬
тация ж, приемна ж
berauben cohne ge-> vt ограбвам: jdn
eines Rechtes - fig лишавам нкг от
правото на нщ
berauschen cohne ge-> geh I. vt упоя¬
вам. опивам: ßg омайвам II. vr: sich ~
a. ßg опиянявам се: sich am Wein ~
замайвам се от вино berauschend
adj a. ßg омайващ, опияняващ; nicht
Igerade) - iron, fam не предизвикващ
(особен) възторг

Berber
94
bergab
Berber |'b£rbe| <-s, -> m ITeppich! килим
.и (семпъл, грубошъкан, от естест¬
вена вълча/
Berberlin) <-s, -; -, -nen> mifi 1. /Volk!
бербер(ка| м(мс1 /народ в Северна
Африкаi 2. /am (Nichtsesshaftel чер¬
га р|ка) M/Jicj
berechenbar (ba'rt^anba:e| adj IKostenI
които може да се изчисли: /Verhalten!
предсказуем
berechnen <ohne ge-> vt 1. i Wen, Kosten,
Größe, Umfangi изчислявам. пресмятам
2.	ianredmem jdm etw - приспадам шц
на нкг. включвам в сметката на икг
3.	ivorsehen, kalkulieren! предвиждам,
калкулирам berechnend adj pej прес¬
метлив
Berechnung <-, -en> /1. /von Wen, Kosten,
Umfang,изчисляване cp, пресмятане cp
2.	pej iEigeninteressei пресметливост мс;
aus - handeln действам c пресметли¬
вост Berechnungsgrundlage <-, -n> /
v.!!■*iбаза ме за изчисление
berechtigen |ba'rtqtigsn| <ohne ge-> vt
давам па икг право na; rt оправомо-
тявам. овластявам berechtigt adjкои-
то има право: /Zweifel, Klagen/ основа¬
телен, оправдан: - sein zu имам право
|плп опрапомощеи ci»m| да berech¬
tigterweise |ba'r£<;ti(;teVaiz9| adv с пра¬
во. основателно
Berechtigung < , -en> / I. (Befugnis!
правомощие cp; (Recht! право cp; die ~
zu etw erwerben придобивам правото
за ищ 2. /Rechtmäßigkeitj законност мс
bereden cohne ge-> I. vt 1. /besprechen/
обез.ждам 2. /überreden/ прндумвам.
увещавам II. vr sich (mit jdm über etw
akk) - съветвам се (c нкг за ний
Beredsamkeit <-> kein PI f красноре¬
чие cp
beredt |bs're:t| adj (Personi красноречив,
сладкодумен
Bereich |ba'rai<;| <-(e)s, -e> m o rar n
I.	(Gebiet!област ж; im - des Möglichen
liegen нещо е в границите на възмож¬
ното 2. /Sachgebiet/ специалност мс
3.	(Aufgaben-! ресор .w
bereichern |ba'rai<;en| <ohne де-> I. vt
■	erweitern1 разширявам, обогатявам
II.	т?.4 sich - 'materiell, забогатявам:
■	durch Eindrücke, Erlebnisse/ обогатявам
се: sich um etw - обогатявам се c нщ:
sich an jdm - забогатявам за сметка
на нкг
Bereicherung	-en>/(das Sichbereichemj
забогатяване cp: a. fig обогатяване cp
bereifen cohne ge-> rn:;-/ поставям \it.m
слагам! гуми
Bereifung -en> /-комплект ав¬
томобилни] гуми
bereinigen cohne де-> vt (Angelegenheit!
изяснявам, у ре ж д а м; /Missverständnis/
изчиствам, изглаждам Bereinigung <-,
-еп>/1. v.iiMsuii уреждане ер, изчиства¬
не ер (на дълг! 2. дим (Steuer) изравня¬
ване ср
bereisen cohne ge-> vt ein Land ~ оби¬
калям \нлн пропътувам) (дадена| стра¬
на
bereit |ba'rait| adj 1. (fertig! zu etw - sein
подготвен \плч готов| съм за ищ
2. (gewillt, entschlossen zu etw! готов: sich
-	erklären etw zu tun проявявам (или
изявявам) готовност да направя нщ: ~
machen приготвям, подготвям
bereiten cohne ge-> vt 1. (Essen, Bad!
приготвям: (Bett! оправям, приготвям
2. ivemrsachenl причинявам; jdm Kum¬
mer - създавам [или прнчпнявам| нкм
грижи; etw datein Ende ~ слагам край
на нщ
bereit halten <irr> vt държа |плн пмам|
на разположение bereit liegen vt при¬
готвям. оставям на разположение
bereit liegen cirr> и па разположе¬
ние съм. готов |шт приготвеи| съм
bereits |ba'raiy| ach' вече
Bereitschaft <-> kein Pl f готовност мс;
-	haben ;.ш. имам дежурство |или на¬
ряд); in ~ в готовност Bereitschafts¬
arzt т дежурен лекар Bereitschafts¬
dienst т Mil дежурство ср. наряд м;
ärztlicher - спешна медицинска помощ
bereit i stehen <irr> и (zu etw) ~ готов
съм (за нщ); für jdn - (verfügbar sein] на
разположение съм на нкг bereitIstel¬
len vt (jdm) etw - предоставям (нкм)
нщ bereitwillig I. adj /entgegenkommend!
който е готов да помогне, услужлив
II. advс го товнос т Bereitwilligkeit <->
kein PI f готовност мс
bereuen |ba'nian) cohne ge-> vt съжа¬
лявам за. разкайвам се за
Berg |b£rk, pl: b£rga| <-[e|s, -e> m 1. (Ge¬
birge! планина мс; (Erhebung! хълм м,
възвишение ср; pl (GebirgeI планина
мс; in die -е fahren заминавам на пла¬
нина 2. (Menge; куп м; -е von Zeitschrif¬
ten купища списания ►~е versetzen
върша чудеса: goldene -е versprechen
обещавам планини от злато, свалям
звезди от небето; mit etw hinter dem
~e halten премълчавам нщ важно;
über dem - sein ßg преодолял съм
най-трудното; er ist über alle ~e fam
избягал е (надалеч) bergab |b£rk'?ap)
adv надолу: ~ gehen (Geschäftj западам;
es geht mit ihm - (geschäftlich! бизнесът
му пропада |плп пе върви|: (gesundheit

95
Berufsaussichten
Bergarbeiter
Hehl здравето му се влошава Bergar¬
beiter m Miini.op .w bergauf |b£rk?auf|
adv nampc: es geht mit ihm - igeschäft
IfchiC)и зносът му cc ра зраства: /gesund¬
heitlichi 'здравето му се подобрява
Bergbahn <-, -en>/ планинска желез¬
ница Bergbau т минно дело Bergbe¬
steigung / изкачване ср на планина
Bergbewohner(in) mß планинец м.
планмнка ж Bergdorf п планинско
село
bergen |ЪЕгдзп| ebirgt, barg, geborgen>
vt 1. (retten! спасявам /пострадали при
природно бедствие, катастрофа!;
(finden! намирам; /an einen sicheren Ort
bringen) прибирам 2. fig /enthalten! крия.
тая: /verbergen, verstecken/скрити. крия
Bergführer(in) miß планински водач
Berggipfel m планински връх Berg¬
hütte/планинска хижа
bergig adj планински
Bergkamm m планински гребен Berg¬
kette/ планинска верига Bergkristall
m планински кристал Bergland n пла¬
нинска местност Bergpredigt <-> kein
PI/ проповед ж в планината (която
Христос изнесъл па своите последо¬
ватели! Bergrücken т рид ж, хребет
.и Bergrutsch тсвличане ср (на земни
пластове), свлачище ср (в планината!
Bergschuh <-(e)s, -е> т туристическа
обувка Bergstation / планинска стан¬
ция Bergsteigen <-s> kein PI п алпини¬
зъм м Bergsteigerfin| т///алиинист(ка|
м/ж! Bergsturz <-es, stürze о -е> т
ши срутване ср (на земни пластове)
(в планината! Bergtour / излет м в
планината
Bergung l'btrgug] <-, -en> / спасяване
ср Ща пострадали при природно бед¬
ствие, катастрофа! Bergungsarbei¬
ten fp! спасителни работи Bergungs¬
mannschaft /спасителна група
Bergwacht ('btrkvaxt) <-, -en> / спаси¬
телна служба в планината Bergwand
/ (почти) отвесна планинска стена
Bergwanderung <-, -еп> / излет м в
планината Bergwerk п мина ж, руд¬
ник м
Bericht |b3'ri<;t| <-|e)s, -е> т отчет м;
!längerer) доклад .w; rv. илмм репортаж
м; - über etw akk erstatten докладвам
\или нпформпрам| за нщ
berichten cohne ge-> I. vt докладвам:
ierzähleni разказвам: jdm (über etw akk]
- информирам [или оеведомявам) нкг
( за нпц II. г/ von etw |oüber etw akk] -
съобщавам за нш,
Berichterstatter!inI |Ьд‘пс1?а.фаШ| <-s,
-nen,- mß докладчик м; (von Zeitung!
кореспондент!Kai м/ж, Berichterstat¬
tung / доклад м: in Zeitung: кореспон¬
денция ж. дописка м; ■ \\ ;<> осведомя¬
ване ср
berichtigen jba'riqtigan) <ohne ge-> vt
поправям, коригирам
Berichtigung <-, -en> / поправка ж,
корекция ж
berieseln cohne ge-> vt /Garten, Felder;
напоявам (чрез оросяване!; jdn mit
Werbung - fig заливам нкг c реклама
Berieselung <-> kein PI f напояване cp
/чрез оросяване)
beritten |ba'ritsn] adj конен, на кон
Berlin |ber4i:n) поих. Берлин м /столица
и федерална провинция в Германия!
Berliner(in | miß берлинчанина/, берлин-
чанка ж
berlinerisch adj берлински
Bermudas (b£r'mu:das| р/1. стон (Inselgrup¬
pe) Бермудски острови; auf den - на
Бермудските острови 2. (Kleidung!
бермуд(к)и мп
Bern |bf.rn| пог.ос, Берн м /град и кантон
в Швейцария!
Bernhardiner [b£rnhar'di:ne| <-s, -> m
бернардинер ,w
Bernstein т кехлибар .и, янтар .ч
bersten ('berstan) <birst, barst, geborsten>
visein пукам се: (zerplatzen! пръсвам се:
zum Bersten voll препълнен, пукащ се
по шевовете; vor Zorn - пукам |плн
пръскам| се от яд
berüchtigt |ba‘rY<^ti<;t| adj ползващ се с
лоша слава, прочут с лоша репута¬
ция
berücksichtigen Ibs'rykzi^tigan] cohne
ge-> vt съобразявам се е. вземам под
внимание; wenn man berücksichtigt,
dass ... като се вземе предвид, че ...
Berücksichtigung <-> kein ///"съобра¬
зяване ср, вземане ср под внимание:
unter - von предвид на: ohne ~ von
независимо от
Beruf |ba*ru:f| <-(e)s, -е> т професия ж;
von - по професия
berufen1 cirr, ohne ge-> I. vt iernennem
jdn zu etw - назначавам |или нокан-
вам| нкг на пост II. w sich - auf +akk
позовавам се на
berufen2 adj призван; aus ~em Munde
от компетентен и з точник: sich zu etw
- fühlen чувствам се призван за нщ
beruflich adj професионален: er ist -
viel unterwegs той пътува много слу¬
жебно \или по служба|
Berufsarmee <-, -п> / ми. професио¬
нална армия Berufsausbildung /
професионална подготовка Berufs¬
aussichten fp! професионални пер-

Berufsberater
96
beschaffen
спективп Berufsberater!inI miß koh-
cyjiтннт(ки) mImc.I inpii избор или смяна
на професииJ Berufsberatung f кон¬
султация ме (upu избор пян смяна na
професияl Berufsbezeichnung /офи¬
циално название на дадена професия
Berufsbild п описание мс на дадена
професия ,ч посочване па изисквани¬
ята относно квалификация н способ¬
ности! Berufserfahrung / професио¬
нален опит. стаж м Berufsgeheimnis
/7 професионална тайна Berufsgruppe
/професионална група Berufskleid¬
ung /работно облекло Berufskrank¬
heit / професионално заболяване
Berufsleben п професионална дей¬
ност: im - stehen упражнявам профе¬
сия. работя вдадена професия Berufs¬
risiko п професионален риск Berufs¬
schule / професионално училище
Berufssoldat т професионален вой¬
ник BerufssportlernI miß м.дI про¬
фесионален спортист, професионална
спортистка berufstätig ad} работещ:
-е Bevölkerung работещата част от
населението: ~ sein работя (в дадена
професия I Berufstätige <ein -r, -n, n>
ruf работещ|а| м/мс! /в дадена профе¬
сия! berufsunfähig adj нетрудо¬
способен Berufsunfähigkeit / нетру¬
доспособност мс Berufsverbot n заб¬
рана мс за упражняване на професия,
лишаване ср от право па упражнява¬
не па професия Berufsverkehr т за¬
силено движение в пиковите момен¬
ти на деня Berufswahl / избор .» па
професия Berufswechsel c-s, -> т
смяна мс па професията
Berufung |bs’ru:fur)| -еп>/1. /innere!
призвание ср 2. /Ernennung/ назначе¬
ние ср 3. 1пк въззпвна жалба: ~ einle¬
gen, in die ~ gehen ни; обжалвам 4. /das
Sichberufen! unter - auf + akk позовавай¬
ки се на Berufungsgericht n ihr каса¬
ционен съд
beruhen cohne ge-> w ~ auf r-dac почи¬
вам \ii.ui основавам ce| на; auf einem
Irrtum - дължа се па грешка: die Sache
auf sich - lassen не се интересувам
повече от нщ проблемно/: das beruht
auf Gegenseitigkeit това почива на
взаимност
beruhigen jbarungan) cohne ge-> I. vt
Gemüter, Zorn, Naturgewalten■■ успокоя¬
вам. уемпрявам: 'weinendes Kind, einen
besorgten Menschen! утешавам II. vr;sich
- успокоявам се: Sturm утихвам: nun
beruhige dich doch! успокой се най-сет¬
не! beruhigend adj ■ Mute!. Wirkung! ус¬
покояваш. успокоителен: t Worte.: \те-
шаващ. утешителен
Beruhigung <-> kein VI f /von Gemütern,
Zorn, Sturmi успокояване cp, усмирява-
не. cp: /von besorgtem Menschen! утеша¬
ване cp;/von Lärm, Verkehr! утихвгше cp;
zu Ihrer - kann ich Ihnen sagen ... за
Ваше успокоение мога да Ви кажа ...
Beruhigungsmittel п успокоително
средство
berühmt |ba'ry:mt) adj прочут, известен:
das ist nicht gerade - iton това не е
кой знае какво berühmt-berüchtigt
|baTy:mtba'rY(;ti<;t| adj прочут с лошата
си репутация Berühmtheit <-, -еп> /
слава ж. известност мс; - erlangen
ирочувам се, ставам известен
berühren cohne де-> vt 1. i an fassen! пи¬
пам: /streifen!докосвам 2. /kurz erwähnen!
споменавам 3. /bewegen! вълнувам,
развълнувам; sich peinlich berührt füh¬
len чувствам се неприятно засегнат
Berührung c-, -en> / /das Berühren! до¬
косване cp. допир м; /gesellschaftlicher,
kultureller, menschlicher Kontakt! съприко¬
сновение cp. донпр: mit etw in - kom¬
men влизам в допир c шц Berührungs¬
angst c-, -ängste> / rsv< 11 страх .w от
(физически! контакт c други хора Be¬
rührungspunkt т допирна точка
bes abk von besonders особено
besagen cohne ge-> vt /bedeuten! знача,
означавам: das hat nichts zu - това
нищо не значи besagt adj споменат
besammein cohne ge-> CH I. vt /ver¬
sammeln)' събирам II. vt: sich - съби¬
рам се
besänftigen Iba'zsnftiganl cohne ge-> vt
успокоявам, укротявам
Besänftigung c-> kein Plf успокояване
cp, укротяване cp
Besatz c-es, -sätze> m (Kleidungj гарни¬
тура MC
Besatzerlin) c-s, -, -nen> miß pej оку-
iiaropiKal м/мс!
Besatzung c-, -en> / 1. ми. (Garnison!
гарнизон .w; /Truppen) окупационни
войски 2. днко екипаж м Besat¬
zungsarmee / Besatzungsheer n оку¬
пационна армия Besatzungsmacht /
ми. държава-окупаторка мс Besat¬
zungszone /m;i. окупационна зона
besaufen cirr, ohne ge-> vn sich ~ fam
напивам се
Besäufnis [be'zoifnisj c-ses, -se> n fam
пиянство cp, пиянстване cp
beschädigen cohne ge-> vt повреждам
Beschädigung c-, -en> / 1. /Vorgang/
повреждане cp 2. /Stelle/ повреда мс
beschaffen I. cohne ge-> vt набавям
II. .•Jü'/gut/schlecht - добър/лош но при-

Beschaffenheit
97
Beschlagnahmung
рода: so dass ... чака създаден, че
... Beschaffenheit <-> kein PIf (Zustand!
състояние cp; (ArtI вид м, естество cp;
IStruktur1 устройство cp; IZusammenset¬
zung! състав .u
Beschaffung <-> kein PI f набавяне cp.
снабдяване cp
beschäftigen [bs’Jeftigan] cohne ge-> I. vt
I.	/einstellen) назначавам 2. (mit Aufgabe!
jdn (mit etw) ~ създавам занимание на
нкг (с нщ), занимавам нкг (с нщ) 3. fig
(geistig!занимавам, вълнувам: die Frage
beschäftigt mich seit langer Zeit въпро¬
сът ме вълнува от дълго време II. vr
sich (mit jdm/etw) - занимавам се lc
нкг/нщ) beschäftigt adj 1. /befasst! зает;
mit etw - sein зает съм c нщ; viel -
много зает 2. (angestellt) назначен: bei
der Post - sein работя в пощата
Beschäftigung <-, -en> / 1. (Tätigkeit!
занимание cp, дейност ж 2. (Arbeit!
работа ж; (Anstellung) назначение cp
Beschäftigungspolitik <-> kein PI f
политика ж по отношение заетостта
на работната ръка Beschäftigungs¬
therapie / мьт) трудова терапия (ме¬
тод па лечение чрез занимание с
трудова дейност)
beschämen cohne ge-> vt засрамвам
beschämend adj засрамващ, срамен
beschämt adj засрамен
beschatten cohne ge-> vt 1. tSchatten
geben) правя сянка, засенчвам; (beein¬
trächtigen) хвърлям сянка 2. (heimlich
beobachten) наблюдавам тайно, следя
Beschattung c-, -en> f adm, mü. тайно
наблюдаване, (тайно) следене
beschaulich adj съзерцателен; (ruhig)
спокоен, мирен Beschaulichkeit с->
kein Я/съзерцатслност ж; (Ruhe) спо¬
койствие ср, покой м
Bescheid [ba'Jait, /?/.- ba'/aidaj c-(e)s, -e> m
IAuskunft) информация .vr; (Mitteilung)
известие cp. съобщение cp; (Antwort!
отговор м; jdm ~ geben информирам
нкг за нщ; jdm gehörig |o tüchtigl -
sagen fam давам нкм да разбере; über
etw akk - wissen осведомен съм за
нщ: nun wissen Sie ~! сега вече знае¬
те!: abschlägiger - отказ
bescheiden' [ba'Jaidan| adj (genügsam,
anspruchslos! c к po м e 11, и е и рете н ци o зей:
(gering! скромен, незначителен: (mäßig!
умерен
bescheiden2 cirr, ohne ge-> I. vt form
(benachrichtigen! уведомявам; abschlägig
beschieden werden получавам отказ
II.	vr sich (mit etw) - geh задоволявам
се (е нщ]
Bescheidenheit <-> kein PI f скромност
.vc, непрстенциозност ж
bescheinen <irr> vt огрявам, осветявам:
von der Sonne beschienen огрян oi
слънцето
bescheinigen (bs'/ainigan| <ohne ge-> vt
удостоверявам: den Empfang eines
Briefes - потвърждавам писмено по¬
лучаването на писмо
Bescheinigung <-, -en> / 1. (Vorgang!
удостоверяване cp 2. (Schriftstück!удос¬
товерение cp. свидетелство cp
bescheißen <irr, ohne ge-> vt vulg пре¬
мятам. пзмамвам
beschenken cohne ge-> vt дарявам
bescheren |Ьа'/е:гзп] cohne ge-> vt jdn -
подарявам нкм нщ за Коледа, давам
нкм коледни подаръци: jdm eine
Überraschung - изненадвам нкг
Bescherung c-, -en> / раздаване cp
на коледни подаръци; das ist ja eine
schöne -! iron,fam каква изненада!, се¬
га я втасахме!
bescheuert (baj'Dict] adj jarg побъркан,
смахнат
beschichten cohne ge-> etw (mit etw)
- покривам нщ (със слой от нщ)
Beschichtung c-, -еп> /тпен покритие cp
beschießen cirr, ohne ge-> vt (mit Fragen,
Vorwürfen) обсипвам, засипвам; (mit
Waffen) обстрелвам; phys (mit Neutronen)
бомбардирам
beschildern cohne ge-> vt поставям
пътни знаци на
Beschilderung c-, -en>/лuro поставяне
cp на пътни знаци
beschimpfen cohne ge-> vt (schwer
beleidigen)нагрубявам; /durch Schimpfwor¬
teI ругая, наругавам
Beschimpfung c-, -en> /тежка обида:
(Äußerung! ругатня ж
beschissen jba'Jrsan] adj vulg скапан,
ужасен
Beschlag c-(e)s, -schläge> m 1. (Me¬
tallstück! обкова ж 2. (Hufeisen! подкова
ж 3. (Feuchtigkeit! изпотяване cp (по
прозорци, чаши) 4. jdn/etw mit ~ be¬
legen ангажирам нкг/нщ
beschlagen1 cirr, ohne ge-> I. vt haben
1. (Möbel, Tür! обковавам 2. (Pferd! под¬
кована м II. vi sein (Glas) изпотявам се:
(Wand, Käse! покривам се c плесен
beschlagen2 adj fam вещ. подкован: in
seinem Fach sehr - sein вещ съм в
своята специалност: auf seinem Gebiet
~ sein специалист съм в своята об¬
ласт
beschlagnahmen cohne ge-> vt 1. ihr
конфискувам 2. fig, fam присвоявам
си
Beschlagnahmung c-, -en> / jui;, ahm

beschleunigen
98
besehen
конфискация ж
beschleunigen (ba'Jbinigsnl <ohne ge->
vt, vi ускорявам: seine Schritte ~ уско¬
рявам крачки те си
Beschleunigung <-, -en> / ускорение
Ф
beschließen cirr, ohne ge-> vr I./beenden/
приключвам; завършвам 2. (ent¬
scheiden! решавам: ihr вземам [или
приемам] решение
BeschlussRR <-es, -schlüsse> m, Be¬
schluß*11 <-schlusses, -schlüsse> m
IEntscheidI ч-к решение cp; einen - fassen
вземам решение beschlussfähig^ adj
c кворум, c право да взема решение
beschlussunfähig1^ adj без кворум
beschmieren cohne ge-> I. vt I. /be-
seteichen: Brot/etw 1 mit etwi - мажа \n.ui
намазвам) ни; ic шц! 2. /besudeln: mit
Een, Schmutz; цанам. изцапвам 3. pej
ivoll schreiben! пздрасквам. изписвам
II. vn sich - изцапвам се. омазвам
се
beschmutzen <ohne ge > м изцапвам,
пзмърсявам
beschneiden <irr, ohne ge-> vt 1. zurecht¬
schneiden! режа. подрязвам: lÜberj/üs
siges verschneiden! обрязвам. изрязвам:
ißauny подкастрям 2. мч обрязвам
3.	fit> /kürzen/ режа. орязвам; (einschrän
кещ ограничавам: Rechte ~ огранича¬
вам нрава
Beschneidung <-, -еп>/1. ш. обрязва¬
не ср 2. fig /Einschränkung! ограничава¬
не ср
Beschneiungsanlage <-, п> / съоръ¬
жение t.p за изкуствен сняг
beschnüffeln cohne ge-> vt /Hund! но-
душвам. помпрпевам: fig, fam /kennen-
lernenf опитвам се да опозная
beschnuppern cohne ge-> s. beschnüf¬
feln
beschönigen |ba'Jd:mgan| cohne ge-> vr
разкрасявам, представям в благопри¬
ятна светлина
beschränken [ba'/rcrjlon] cohne ge-> I. vt
etw (auf etw akk\ - ограничавам шц
!До нщ| II. tr sich - ограничавам се:
sich auf das Notwendigste - задоволя¬
вам се |само) c иап-необходпмото
beschränkt adj 1. /eingeschränkt' ограни¬
чен: ~e Haftung ограничена отговор¬
ност: in -en Verhältnissen leben живея
скромно 2. ■; Geist/ ограничен; in seinen
Anschauungen sehr -- sein имам огра¬
ничени възгледи, тесногръд съм във
възгледите си
Beschränkung <-, -еп> /ограничение
Ф
beschreiben irr, ohne ge-> vt 1. 'Papier,
изписвам 2. /schildern! описвам
Beschreibung <-, -en>/описание cp
beschreiten cirr, ohne ge-> vt ge/t den
Rechtsweg ~ обръщам се к i.m сз.да;
neue Wege ~ поемам по нови пътища
Beschrieb |bajri:p, pl: ba'Jn:ba| c-s, -e> m
Cid описание cp
beschriften |bs'/rrftsn| <ohne ge-> vt по¬
ставям наднпсп: /etikettieren! поставям
етикети
Beschriftung <-, -en> / надпис м
beschuldigen |ba'/uldigan| <ohne ge-> vt
обвинявам; jdn einer Sache gen - обви¬
нявам нкг в ни;
Beschuldigung c-, -en> / обвинение
cp; eine ~ gegen jdn erheben повдигам
обвинение срещу нкг
BeschussRR <-es, -schüsse> m, Be¬
schuß^' <-schusses, -schüsse> m 1. mit
обстрелване cp: jdn unter - nehmen fig
вземам нкг под обстрел: unter - gera¬
ten jig попадам под обстрел 2. тн'<т
бомбардиране ср
beschützen cohne де-> vt jdn/etw (vor
jdm/etw dat) - закрилям нкг/нщ (от
нкг/нщ)
Beschützer(in) <-s,	-, -nen> m/fi за¬
щитник м, защнтнпчка ж. закрплнпк
м. закрилница ж
Beschwerde [ba'Jve:eda| <-, -п>/ 1. /Klage!
оплакване ср; ihr жалба ж; - einlegen
подавам жалба 2. pl /körperliche! оитхк-
ване ср, страдание ср
beschweren |ba'Jve:ran| cohne де-> I. vt
(mit ем Schwererem belasten/ затискам:
/belasten} утежнявам /натоварвам c
допълнителни тежести, напр. балон,
рибарска мрежа! II. vr sich (bei jdm
über etw akk) - оплаквам се (на нкг от
шц)
beschwerlich adj труден; /lästig! доса¬
ден: /ermüdend! уморителен
beschwichtigen jba'JVK/igan) cohne ge->
vt (beruhigenj успокоявам: /Zornj укро¬
тя вам; beschwichtigende Worte успо¬
коителни думи
beschwindeln cohne ge-> vtfam (belügen!
лъжа. издъгвам: /betrügen/ мамя, из-
ма.мвам
beschwingt [ba'Jvirjtj adj окрилен; (mit
Schwung: Rede/със замах, c патос; /Gang!
бърз: 'Stimmung!приповдигнат, възтор¬
жен
beschwipst (ba'/vipst) adj fam пийнал
beschwören cirr, ohne ge-> vt 1. ihr за¬
клевам 2. /Geister! зова. призовавам:
'Schlangen/ омагьосвам 3. /anfleheni
умолявам
besehen cirr, ohne ge-> vt разглеждам,
оглеждам

beseitigen
99
besorgen
beseitigen (ba'zaitiganl cohne ge-> vt
1.	Iwegschaffen) премахвам: (entferneni
отстранявам; (Flecken) почиствам: (Feh¬
ler! к'оригирам; (Streitigkeiten) уреждам;
/Zweifel) разсейвам; /Schwierigkeiten) пре¬
одолявам 2. fam (töten) ликвидирам,
очиствам
Beseitigung <-> kein PI fl. (das Entfernen)
отстраняване cp; (Behebung) премахва¬
не cp; (von Schwierigkeiten) преодолява¬
не cp 2. (Tötung) ликвидиране cp, очис¬
тване cp
Besen fbeizan) <-s, -> m метла ж; ich
fresse einen wenn ... fam да пукна,
ако ... Besenstiel m дръжка ж на
метла
besessen [ba'ztsanj adj (von etw) - sein
обсебен съм (от нщ): wie ~ като луд
Besessene <ein -r, -n, -n> rrf луд(а)
м(ж); wie ein ~r arbeiten работя като
луд Besessenheit <-> kein Pif обсебс-
hoct ж, мания ж
besetzen <ohne ge-> vt 1. (mit Besatz) etw
(mit etw) - гарнирам |или обшивам)
нщ (c нщ) 2. (Platz) ми. окупирам, за¬
вземам 3. (Stelle, Amt, Posten) заемам;
(Rolle) изпълнявам; die Stelle mit einem
Spezialisten - назначавам специалист
на дадено място besetzt adj зает:
(Fahrzeug) пълен Besetztzeichen п та.
сигнал м за заето
Besetzung <-, -en> / 1. sing Ivon Stelle)
заемане cp; (von Rolle) разпределение
cp 2. ТНЕДТ iSchauspieler) (театрален)
състав; sporn (Mannschaft) отбор м 3. mil
окупация ж
besichtigen [ba'zigtigan| cohne ge-> vt
(SehenswürdigkeitenI разглеждам; (Woh¬
nung) оглеждам внимателно
Besichtigung <-, -en> / 1. (von Sehens¬
würdigkeit) разглеждане cp на забеле¬
жителност 2. (Prüfung) оглед ,u
besiedeln |ba'zi:daln] cohne ge-> vf за¬
селвам: (bevölkern) населявам
Besiedfe)lung c-, -en>/заселване cp
besiegeln cohne ge-> \f потвържда¬
вам. обявявам за валиден: sein Schick¬
sal ist besiegelt съдбата му е решена
besiegen cohne ge-> vt побеждавам; ftg
надвивам, преодолявам
besinnen cirr, ohne ge-> vr: sich -
1. Iüberlegen) обмислям, премислям:
ohne sich (lange) zu ~ без да му мисля
(много): sich anders - променям ре¬
шението си 2. (sich erinnern) sich (auf
etw akk) ~ спомням си (за нщ)
besinnlich adj (Mensch) вглъбен; (Abend)
предразполагащ към размисъл
Besinnung <-> kein /7/1. (Bewusstsein)
съзнание cp; die - verlieren изгубвам
съзнание; fig губя си ума 2. /Nachden¬
ken, ruhige Überlegung) размисъл м
3.	(das Sichbesinnen) опомня не cp. осъз¬
наване cp; die - auf alte Werte осъзна¬
ване на стари \или позабравени) цен¬
ности; jdn zur ~ bringen карам нкг да
се опомни besinnungslos adj в без¬
съзнание. в несвяст Besinnungslosig¬
keit с-> kein /7/Med безсъзнание ср
Besitz c-es> kein Pi m притежание cp; mjr
владение cp; (Eigentum) собственост ж;
(Vermögen) състояние cp; (Güter) иму¬
щество cp; (Waffen-) притежаване cp;
von etw ~ ergreifen ставам притежа¬
тел на нщ. придобивам нщ Besitzan¬
spruch <-(e)s, -sprüche> т iur владен-
чески иск
besitzen cirr, ohne де-> vt (als Besitz haben)
притежавам, владея: (innehaben, haben:
Talent, Mut, Geschmack) имам, притежа¬
вам
Besitzer(in) <-s, -; -, -nen> m(f) прите¬
жателна) м(ж); (Eigentümer) собственик
м, собственичка ж\ iur владелец м;
(Inhaber) съдържател(ка) м(ж)
besitzergreifend adj узурпиращ
besitzlos adj безимотен
Besitztum <-s, -tümer> n (Grundbesitz) по¬
землен имот: (Eigentum)собственост ж
besoffen (ba'zofan| adj fam пиян: total ~
мъртво пиян
besohlen (ba'zorlsn) cohne ge-> vt слагам
подметки
besolden (ba'zDldan) cohne ge-> vt пла¬
щам заплата (на военни, държавни
чиновници)
Besoldung c-, -en> / заплата ж; ми.
възнаграждение ср
besondere!r, s) [besonders, -re, -ras] adj
1. (ungewöhnlich)особен, необичаен: im
Besonderen особено: nichts Besonderes
нищо особено 2. (gesondeit) отделен
3.	(speziell) специален
Besonderheit c-, -en> / особеност ж;
(Ungewöhnlichkeit) необичапност ж
besonders |ba'zondes| adv 1. (insbesondere)
особено: (hauptsächlich! главно 2. (se¬
parat) о-щемю 3. (außerordentlich) извън¬
редно, твърде: nicht ~ (gut) не особе¬
но (добре)
besonnen |ba'z:>nan| adj разсъдлив; (ver
nünftig)разумен; (vorsichtig)предпазлив:
(umsichtig)благоразумен Besonnenheit
c-> kein Pi f благоразумие cp, разсъд-
лнвост ж
besorgen cohne ge-> vt 1. (beschaffen)
набавям: (Taxi, Hotelzimmer)осигурявам:
(einkaufen) купувам 2. (erledigen)върша.
извършвам: den Haushalt - грижа се
за домакинство

Besorgnis
100
bestechen
Besorgnis |ba'zDrl<nis( <-, -se> / загри¬
женост ж; besorgniserregend adj бу¬
дещ тревога
besorgt |ba‘zorkt| adj (um jdn/etw) - sein
загрижон |или разтревожен! съм |за
нкг/шц)
Besorgung <-, -en> / 1. sing 'Erledigung!
извършване cp 2. (Einkauf! покупка мг,
~en machen пазарувам, правя покуп¬
ки
bespannen cohne ge-> vt опъвам; die
Gitarre mit neuen Saiten - опъвам {или
слагам| нови струни на китарата; etw
mit Stoff ~ тапицирам |н.тн обличам|
нщ с плат
bespielen <ohne ge-> vt 1. laufnehmenl
ein Tonband mit etw ~ записвам шц на
магнетофонна лента 2. sbokt (Platz!
играя на
bespitzeln cohne ge-> vt шпионирам,
следя
besprechen <irr, ohne ge-> I. vt 1. (spre¬
chen über) говоря за. обсъждам; wie
besprochen какго се разбрахме 2. (re¬
zensieren) рецензирам 3. iTonband! го¬
воря пред микрофон (за .запис па
магнетофонна лента) II. vr sich (mit
jdm) ~ съветвам се |или консултирам
сс| |с пкг|
Besprechung <-, -еп>/1. (Unterredung)
обсъждане ср, разискване cp; (Konfe¬
renz) конференция ж 2. (RezensionI
рецензия ж Besprechungszimmer п
заседателна зала
bespritzen cohne ge-> vt (nass machen)
пръскам, напръсквам; (schmutzig ma¬
chen) изцапвам c пръски, опръсквам;
jdn mit Farbe/Blut ~ опръсквам нкг c
боя/кръв
besprühen cohne ge-> vt пръскам, на¬
пръсквам
besser l'btsej Komparativ von gut I. adj
по-добър; jdn eines Bessieiren belehren
карам нкг да се вразуми; Besseres zu
tun haben имам по-важна работа; -
werden подобрявам се: es ist du
kommst sofort по-добре е да дойдеш
веднага II. adv по-добре; immer - все
по-добре: umso - още по-добре: - ge¬
sagt по-точно казано; - gehen по-доб¬
ре съм. вървя към подобрение: -
gestellt доста заможен: etw - können
мога нщ по-добре: alles ~ wissen всез¬
найко съм; tu das - nicht! по-добре
не прави това! besser gehen"1 vi s.
besser II.
bessern I. vt isittlich,' поправям П. vr: sich
- подобрявам се; des sittlich / поправям
се: (Gesundheit) подобрявам се: /Weiter!
оправям се
Besserung <-, -en> f подобрение cp;
Igesundheitlich! оздравяване cp; auf dem
Wege der ~ sein па път съм да оздра¬
вея; gute ~! скорошно оздравяване!
Besserwisser <-s, -> т всезнайко м
Bestand Iba'Jlani, pl: ba'/Undal <-le)s,
Bestände> m 1. sing (Bestehen! същест¬
вува не cp; (Beständigkeit) устой111 тост ж,
трайносг ж; /Fortdauer) прода>лжптел-
ност ж: - haben траен съм 2. /VorratI
запаси мн; (Kassen-) наличност ж;
(Forst-) горски масиви |или фонд)
bestanden (ba'Jtandan| adj (Prüfung) изд ър¬
жан
beständig adj 1. (dauerhaft) постоянен,
траен; rten (a. Farbe) устойчив 2. (an
dauernd) продължителен, непрекъснат
3. /Wetter) стабилен, устойчив Bestän¬
digkeit <-> kein Pl f 1. (Dauerhaftigkeit!
трайност ж; твен устойчивост ж 2. (Da¬
uer) продължителност ж 3. (von Wetter)
стабилност .и. устойчивост
Bestandsaufnahme / инвентариза¬
ция ж
Bestandteil т (Element) елемент .w; (Bau¬
teil, Einzelteill част .му оим съставна част.
съставка ж; sich in seine -е auflösen
разпадам \или разтварям] се на със¬
тавните си части; etw in seine -е
zerlegen разглобявам нщ на състав¬
ните му части
bestärken cohne де-> vt jdn in etw dat
~ подкрепям |или окуражавам] нкг за
шц
bestätigen |ba‘Jt£:tigan] cohne ge-> I. vt
1.	(Worte, Verdacht, Urteil) потвърждавам
2.	(bescheinigen) удостоверявам 3. (aner¬
kennen) признавам 4. iidi. (Brief Auftrag)
писмено потвърждавам II. vr sich -
потвърждавам се
Bestätigung c-, -en> /1. (von Verdacht,
Urteil) потвърждение cp 2. (Bescheini
gung) удостоверение cp; (Dokument)
заверка ж 3. (Anerkennung) признание
cp 4. hdl (von Auftrag) потвърждение
bestatten Iba'Jtaten) cohne ge-> vt geh
погребвам
Bestattung c-, -en> fgeh погребение cp
bestäuben jba'Jbiban] cohne ge-> vt
1.	вот опрашвам 2, (bestreuen) etw (mit
etwi - поръсвам нщ (c нщ|
Bestäubung c-, rar-en> / вот опрашва¬
не cp
bestaunen cohne ge-> vt удивлявам
[или учудвам] се на
beste s. best е Ir, s)
bestechen cirr, ohne ge-> vt l. (mit Geld,
Geschenken) давам подкуп на, подкуп-
вам 2. fig (beeindrucken) подкупвам.
впечатлявам

bestechlich
101
bestmöglich
bestechlich adj подкупен, корумпиран
Bestechlichkeit <-> kein PI f подкуп-
пост ж. корумпираност ж
Bestechung <-, -en> /подкуп м; jUR ivon
Zeugen) подкупване cp Bestechungs¬
geld <-|e)s, -er> n подкуп м
Besteck [ba'Jttk] <-|e|s, -e o /am -s> n
1. (Ess~) прибори ми за ядене 2. med
комплект .w медицински инструмен¬
ти 3. NAur местоположение cp [или ко¬
ординати мн] на кораб
bestehen cirr, ohne ge-> I. vi 1. (existieren)
съществувам; - bleiben продължавам
да съществувам 2. (sich zusammensetzen)
aus etw ~ състоя се от нщ; der Unter¬
schied besteht darin, dass ... разлика¬
та се състои в това, че ... 3. (beharren/
auf etw dat - настоявам \ii.ui държа)
на нщ II. vt (Prüfung, Kampf Probe) из¬
държам. устоявам на Bestehen <-s>
kein Pin 1. (Fort-)съществуване cp; seit
~ der Welt откак свят светува 2. (Be¬
harreni настояване cp; das ~ auf etw dat
настояване за нщ
bestehen |bleibenAlt s bestehen 1.1.
bestehlen <irr, ohne ge-> vtjdn (um etw)
~ открадвам нщ на нкг
besteigen <irr, ohne ge-> vt (Aussichtsturm)
качвам се на; (Berg)изкачвам: ein Pferd
~ възсядам кон
Besteigung <-, -en> /(Berg--/ изкачване
cp
bestellen cohne ge-> vt 1. (Essen, Waren)
поръчвам: (resemeren lassen) резерви¬
рам; (kommen lassen) повиквам да дой¬
де; ich stand da wie bestellt und nicht
abgeholt /ат чувствах се много глупа¬
во 2. (Grüße) предавам; ich soll Ihnen ~,
dass ... трябва да Ви предам, че ...;
bestell ihm (von mir), dass ... предай му
(от мен), че ... 3. (ernennen/ избирам,
назначавам 4. лек (Land) обработвам
5.	es ist schlecht um sie bestellt поло¬
жението й е тежко
Bestellnummer / каталожен номер
Bestellschein m формуляр м за по¬
ръчка
Bestellung <-, -en> /1. (Auftrag) поръч¬
ка ж; (Sendung) пратка ж; eine ~ aufge¬
ben давам поръчка 2. (Ernennung) из¬
биране cp, назначение cp
bestenfalls ad\' в най-добрия случай:
(höchstens) н а rt - м н o го
bestens l’btstans] adv (ausgezeichnet) чу¬
десно. отлично; wir danken Ihnen -
много Ви благодарим: er läßt ~ grüßen
той благодари най-сърдечно
beste! r, s) l'btsta, -te, -iss] adj Superlativ von
gut I. adj най-добър; der/die Beste
най-добрият /най-добрата: das Beste
най-доброто: der/die/das erste Beste
първият срещнат/първата срещната/
първото срещнато: meine - Freundin
най-добрата ми приятелка: lustige
Geschichten zum Besten geben разказ¬
вам весели истории: sein Bestes tun |o
geben] давам всичко от себе си. правя
каквото е по силите ми: es wäre das
Beste, jetzt zu gehen най-добре е сега
да си вървим: ich will nur dein Bestes
желая ти само най-доброто: wollen wir
das Beste hoffen! да се надяваме на
щастлив изход!: -n Dank! а. iron бла¬
годаря много! II. adv am -п най-добре:
es ist am ~n, wenn ich gehe, am ~n gehe
ich най-добре c да си вървя: so ist es
am ~n така е най-добре
besteuern cohne ge-> itvvtrtsch облагам
c данъци
Besteuerung <-, -en> / wirtsch данъчно
облагане
Bestform <-> kein Pi/ върхова форма
bestialisch [b£s'tja:lijl adj зверски
besticken cohne ge-> vt избродирам.
украсявам c бродерия
Bestie ['btstja] c-, -п>/звярм; ftg (Mensch)
изверг M
bestimmen cohne ge-> I. vt 1. (festsetzen)
определям, установявам; (Preis, Zahl)
определям 2. (genau festlegen) уточня¬
вам, фиксирам; (Begriff дефинирам:
(Entwicklung, Stil)характеризирам 3. (er¬
nennen) определям 4. (zudenken) опре¬
делям, предназначавам; (zuweisen) от¬
пускам; das Geld für etw ~ определям
парите за нщ; das Geld ist für dich allein
~ парите са предназначени само за
теб II. vi 1. (verfügen) über jdn/etw akk
- разполагам c мкг/ищ 2. /entscheiden/
über etw akk - решавам за нщ
bestimmt I. adj 1. (festgeiegt) установен:
/а. Zeitpunkt, Preis) определен 2. um,
(Artikel) определителен 3. (entschieden)
решителен: (а. Ton) категоричен II. adv
(sicherlich) сигурно: ich werde es ganz ~
tun със сигурност ще го направя
Bestimmtheit с-> kein PI fl. (Sicherheit)
сигурност ж, увереност .vc 2. (Entschie¬
denheit) решителност ж
Bestimmung c-, -en> / 1. /Vorschrift)
разпоредба ж. предписание cp 2. (Ver¬
wendungszweck) предназначение cp
3.	(Schicksal) съдба ж 4. link определе¬
ние cp 5. sing (Bestimmen) установяване
cp; (Festlegen) определяне cp; (Begriffs-)
дефиниране cp; (von Pflanzen) класи¬
фициране cp Bestimmungsort m ме¬
стоназначение cp
Bestleistung / spurt върхово постиже¬
ние bestmöglich l'btst'moiklK;] I. adj

Best.-Nr.	102
възможно най-добър II. аг/квъзможио
най-доброто
Best.-Nr. abk von Bestellnummer кат. №
bestrafen cohne ge-> vt наказвам
Bestrafung <-, -en> / наказание cp
bestrahlen <ohne ge-> vr осветявам;
Mi!) облъчвам
Bestrahlung <-, -en> / осветяване cp;
vT!) облъчване cp
Bestreben <-s> kein PI n стремеж м
bestrebt adj ~ sein etw zu tun стремя се
да направя нщ
bestreichen cirr, ohne ge-> vt мажа,
намазвам; mit Butter - намазвам c
масло
bestreiken cohne ge-> vt парализирам
дейността на предприятие със стач¬
ка
bestreiten cirr, ohne ge-> vt 1. /abstreiten/
оспорвам 2. (finanzieren! финансирам,
поемам [tun плащам| разноските
bestreuen cohne ge-> vt etw Imit etw) -
поръсвам нщ |c ищ|
Bestseller |'b£stz£le| c-s, -> m бестселър
M Bestsellerautor m автор м на бест¬
селър
bestürmen cohne ge-> vt 1. langreifeni
щурмувам 2. (bedrängenI притискам;
jdm mit Fragen - притискам нкг c въп¬
роси
bestürzen |bajtYrtsan| cohne ge-> vt спи¬
свам, смайвам bestürzend афслисващ.
смайващ bestürzt |ba'/tvrtst| adj слисан,
смаян
Bestürzung c-> kein Pi / слисване cp,
смайване cp
Bestzeit /sixun най-добро време
Besuch |ba’zu:x| c-(e|s, -e> m 1. /das
BesuchenI посещение cp; /regelmäßiger/
редовно посещеипе; jdm einen - ab¬
statten посещавам нкг; auf [ozu| - на
гости 2. sing /Gast! гости мп
besuchen cohne ge-> if посещавам:
:\u.i) нравя визита; <Schulei уча в: /Veran¬
staltung! отивам на: gut besucht добре
посетен
Besuchenin) <-s,	-, -nen> miß посети¬
тел! Kai м/ж/: ■Gastгост м, гостенка ж\
;;ü ;л зрител! ка1 м'ж
Besuchszeit/време ср за посещение
besudeln [ba'zuidaln] cohne де-> vr из¬
цапвам. омацвам: sein Andenken -
петня паметта му
betagt iba’ta:kt| adj geh в (доста! напред¬
нала възраст
betasten cohne ge-> vr опипвам:
палнирам
betätigen ;bo'ü:tiganj cohne ge-> I. vt
пивижиам. привеждам в действие
II. sich - v«v .wirr дшимавам се с:
Betonung
sich politisch - занимавам се с полити¬
ка
Betätigung <-, -en> / 1. sing т.н чад-
вижване ср, привеждане ср в дейст¬
вие 2. /Beschäftigung!занимание ср. дей¬
ност ж Betätigungsfeld п поле ср на
\it.m за| изява
betäuben |ba'tDiban| cohne ge-> vt
1. /Schmerz, GefühlI прптъпявам: mit
упоявам: i Gewissen /приспивам 2. /durch
Lärm) заглушавам
Betäubung c-, -en> / I. mt.d упойка ж;
örtliche - местна упойка 2. (.Benommen
heit! замаяност ж Betäubungsmittel n
упойващо средство
Bete |be:ta| c-, -n> / rote - Beete
beteiligen |ba'tailigan| cohne ge-> I. vt
jdn an etw dat - правя нкг участник
\и.т съдружи и к| в нщ; jdn am Gewinn
~ давам нкм дял от печалбата II. vr
sich (an etw akk] ~ имам дял |n.iu учас¬
тие! (в нщ): /mitarbeitenlучаствам [в нщ)
beteiligt adj hdl участващ; an einem
Unfall - sein замесен съм в автопро¬
изшествие Beteiligte cein -r, -n, -n> mf
/Teilhaber! съдружник ,w. съдружничка
ж. участник .w, участничка ж; /Betroffe¬
ner! засегнат(а) м/ж!, запнтересован|а)
м/ж/; /Vertragspartei! страна ж по дого¬
вор; /an VerbrechenI съучастник м, съ-
участничка ж
Beteiligung c-, -en> /1. /das Teilnehmen!
участие cp; (Mitwirkung) съдружие cp;
(an Verbrechen! съучастие cp; die - an
etw dat участие в нщ 2. hdi. участие;
die - am Gewinn участие в печалба
beten [’be:tan| I. vi (zu Gott! моля се II. vt
моля
beteuern |ba'toien| cohne ge-> vt (Unschuld)
уверявам тържествено, че ...; (Liebe!
кълна се в
Bethlehem |'be:tleh£m| п <,юс,, tust Вит-
леем д/
betiteln cohne ge-> vt /WerkI озаглавя¬
вам: /Person/ наричам; (mit Titel) титу¬
лувам
Beton !ЬеЪг) o ba'ta: o A nur be'to:n| c-s,
Sorten: • s o -e> m бетон .vi
betonen [ba'tovnanj cohne ge-> vt 1. (Akzent
setzen! слагам ударение на 2. (heivor■
heben/ подчертавам: (sagen) изтъквам
betonieren |beto'ni:ran) cohne ge-> vt
бетонирам
Betonklotz m pej /Gebäude/ потискаща
бетонна сграда Betonmischer c-s, ->
m бетонобъркачка ж
betont |ba'to:nt| adj 'Silbe, Worts c ударе¬
ние. ударен: iausdrücklich) подчертан
Betonung <-, -en>/1. -von Won' ударе¬
ние cp 2. ■■ Hervorhebung, Gewicht; йод-

betören
103
Betriebsrätin
чертани не cp. изтъкване cp
betören (ba'toiran] <ohne ge-> vt geh
(bezaubern/ заслепявам, омайвам: (ver
führen/ съблазнявам betörend adj за¬
слепявай;. омайващ: sie ist - schön тя
е ослепително красива
betr., Betr. abk кол betreffend, Betreff oth.
Betracht (ba'traxt] <-(e(s> kein PI m etw in
~ziehen вземам нщ под внимание: etw
außer ~ lassen не се съобразявам c
нщ; das wird in - kommen това ще се
вземе предвид
betrachten <ohne ge-> vt 1. (ansehen)
гледам; (genau/ разглеждам: (prüfen/
оглеждам; genau betrachtet внимател¬
но погледнато 2. /halten fir/ считам,
смятам; jdn als einen Freund - смятам
нкг за приятел
Betrachter!in) <-s, -; -, -nen> m(fi наб-
людател(ка) м/ж)
beträchtlich |ba'tr£gtli<;] adj значителен
Betrachtung <-, -en> / 1. sing (AnsehenI
разглеждане cp; (Prüfen! оглед м; bei
näherer - погледнато (по-)отблизо
2.	(Untersuchung) наблюдение cp; ~en
anstellen правя наблюдения Betrach¬
tungsweise / начин м на разглежда¬
не
Betrag [ba'tra:k, pl: ba'trsiga) <-(e)s, Be¬
träge> m (парична) сума: ~ erhalten
получавам сума
betragen <irr, ohne ge-> I. vi (sich belaufen
auf възлизам на II. vt; sich - (sich be¬
nehmen) държа се Betragen <-s> kein Pl
n държание cp; (Schule/ поведение cp
betrauen <ohne ge-> vt jdn (mit etw) -
възлагам |или поверявам) нкм (нщ)
betrauern <ohne ge-> vt оплаквам, жаля
за
Betreff Ibs'trtfj <-(e)s, -e> m (förmlicher
Sprachgebrauch) обект м; in diesem (o
dem| - uni. в това отношение
betreffen <irr, ohne ge-> vt отнасям се
до: was das betrifft що се отнася до
това: was mich betrifft що се отнася
до мен: das betrifft mich nicht това не
ме засяга betreffend adj засягащ: -
Ihren Brief vom ... относно Вашето
писмо от ... betreffs pip +gen отно¬
сно
betreiben <irr, ohne ge-> vt (Beruf Ge
werbe, Handwerk/ упражнявам: /GeschäftI
държа, стопанисвам: (Politik) занима¬
вам се c: /StudienI изследвам; /Sportj
спортувам Betreiben n auf jds - по
нечие настояване |или нареждане!
Betreiberlinl <-s, -; -, -nen> m/fi управи¬
тел! ка1 м/ж/: (Firma, Träger/ фирма ж.
която стопанисва даден 1търговскп)
обект
Betreibung <-, -en> fCH гт iEintreibung.
Zwangsvollstreckung; иpi шy.i ите.т н < > ii з-
пълпение, изпълнително иронзвод-
ство
betreten I. <irr, ohne ge-> vt iHaus. Raum'
влизам в: (Rasen; газя: Betreten verbo¬
ten! Влизането забранено! II. adj tver
legen/ слисан, смутен
betreuen [bs'troian| cohne ge-> vt грижа
се за: (beaufsichtigen) гледам: (eine Dele
gation) придружавам: /leiten/ ръководя
Betreuer(in) <-s, -; -, -nen> m(f (von Kirt
dem, Gruppen/ ръководител(ка) м(ж1;
(von Alten, Kranken! прндружптел(ка)
м/ж/; (von Sportlern/ мениджър м
Betreuung <-> kein Pl f (Sorge) грижа ж;
järztliche ~l обслужване cp
Betrieb [ba'triip, pl: ba'tri:ba| <-(e)s, -e> m
1.	(Firma) предприятие cp, фирма ж;
(Fabrik) фабрика ж; (Handwerks~/ зана¬
ятчийско предприятие; landwirtschaft¬
licher ~ селско стопанство, ферма
2.	sing (Tätigkeit) дейност ж; (von Maschi¬
ne) действие ср, работа ж: den - ein¬
stellen преустановявам дейност \tutu
работа]; etw in - nehmen пускам нщ
в експлоатация; in ~ sein работя: außer
- setzen спирам дейност [или работа]
3.	sing, fam (Treiben) оживление cp;
(Verkehr) движение cp
betrieblich adj фирмен, който се отна¬
ся до предприятие |или фирма]
betriebsam adj деен, активен Betrieb¬
samkeit <-> kein Pl f дейност ж, ак¬
тивност ж
Betriebsanleitung <-, -еп> / инструк¬
ция ж за експлоатация, работна ин¬
струкция Betriebsarzt т, Betriebs¬
ärztin /лекар(ка) м/ж) на предприя¬
тие Betriebsausflug т излет м. орга¬
низиран от фирма \или предприят ие]
betriebsbereit adj готов за експлоа¬
тация |или работа] betriebseigen adj
собствен (па съответното предпри¬
ятие/ Betriebsferien pl излизане ср
на предприятие в отпуск Betriebs¬
geheimnis <-ses, -se> п служебна
тайна betriebsintern I. adj вът решен
(поверителен за предприятието)
II. adv вътрешно (в предприятието)
Betriebsklima п трудов климат Be¬
triebskosten р! производствени раз¬
ходи Betriebsleiter(in) rnlfl дирек¬
торка) м/ж) на предприятие Betriebs¬
leitung / ръководство ср на предпри¬
ятие Betriebsrat т jOrgan! съвет м на
представителите на работниците и
служителите в предприятие Betriebs¬
rat т, Betriebsrätin f (Mitglied) член м
па съвета на работниците и служите-

Betriebsschließung	104	beunruhigend
л ите is предприятие Betriebsschlie¬
ßung <-, -en> / v.'ikisen затваряне cp
|ала закриване cp| па предприятие
Betriebssystem <-|eis, -e> n inwirm
операционна система Betriebsunfall
m трудова злополука Betriebsver¬
sammlung /общо събрание на пред¬
приятие Betriebswirt!inj mf иконо¬
мист! Kai м;ж; на предприятие Be¬
triebswirtschaft / стопанско управ¬
ление betriebswirtschaftlich adj про-
изтюдетвено-пкопомпческн Betriebs¬
wirtschaftslehre /стопанско управ¬
ление (снецаилиост във ВУЗ!
betrinken cirr, ohne ge-> vr. sich - на¬
пивам се
betroffen jba'tnfanj adj /Schweigern сли¬
сан. стъписан: /Blick! изненадан, сма¬
ян; von etw - sein засегнат съм от нщ
Betroffene <ein -r, -n, -n> mf засег-
нат1а| м(мс/ Betroffenheit <-> kein PI f
смайване cp. ичумлеипс cp
betrüben <ohne ge-> i-г натъжавам
betrüblich |ba'try;plic| «го/тъжен: /Mittei
tunpj печален, скръбен betrübt adj
натъжен; tief - дълбоко опечален
Betrug |ba'tru:l<, pi: ba'try:ga| <-|e)s, CH
Betrüge> m (bewusste Täuschung! измама
ме, лъжа .»/е; /Selbsttäuschung! заблуда мс:
ihr измама
betrügen |ba'try:gon| <irr, ohne ge-> vt
Ibewusst täuschenj мамя. нзмамвам;
(Thepanner/ мамя. изневерявам на; jdn
um etw - отнемам ищ от нкг с изма¬
ма; sich selbst - самозалъгвам се
Betrüger|in| <-s,	-nen> m/fi fgeschäft¬
lich! измамник .w. пзмамнпчка ж; /Hoch¬
stapler! мошеник м, мошеничка ж
Betrügerei <-, -en> / пзмамнпчество
ср, мошенпчество cp
betrügerisch adj измамнпческп. моше-
нпчески
betrunken |ba'trugk3n| adj пиян; völlig -
напълно пиян; in -em Zustand в пияно
състояние Betrunkene <ein -r, -n, -n>
mf niiMHiai M„vr
Bett |bct| <-iels, -en> n 1. /Möbelstück>
легло cp: das - machen оправям лег¬
лото; im - liegen лежа на легло i.ui
болен/: zu |o ins] - gehen лягам си (да
спя|: zu ~ bringen слагам да спи: das -
hüten, ans - gefesselt sein пазя легло¬
то: mit jdm ins - gehen ßg спя c нкг
2.	Feder- пухена завивка 3. /Fluss-;
корило cp Bettbank <-, -bänke>/.4 5.
Bettcouch: Bettbezug mспално бельо
Bettcouch /' разтегателен диван Bett¬
decke / покривка ж та легло
bettelarm !bUol'?arm; adj беден като
нр' >он.
Bettelei |brt3'lai| <-, rar -еп> /просия мс
Bettelmönch т монах м от орден, кой¬
то се издържа от милостиня
betteln в/прося; um etw - моля нас той¬
чиво за нщ
Bettelorden т монашески орден, кой¬
то се ичдч.ржа от милостиня
betten et geh liegen! слагам да легне,
полагам: tVerletzten! настанявам: den
Kopf auf ein Kissen - полаг ам глава на
възглавницата
Bettfedern fpl перушина ж за пълнеж
:ни дюшеци, възглавници и юргани!
Bettflasche / грейка мс, термофор м
Bettgestell п рамка ж на легло (без
матрака! Betthupferl |'b£.thupfel| <-s,
-> п diai: нещо сладко преди лягане
bettlägerig |'bEÜt:gsn<;| adj болен (на
легло! Bettlaken п чаршаф м Bettlek¬
türe / занимателно четиво за засип¬
ване
Bettler!in) |'b?tle| <-s, -; -, -nen> m/fi
ПрОСЯК(ИНЯ| MiMC!
Bettnässerl in | <-s, -; -, -nen> m/fi човек
.w. който се напикава насън bettreif
adi/ат капнал за сън Bettruhe/по¬
чивка мс на легло Betttuch”11 s. Bettla¬
ken; Bettvorleger <-s( -> m килимче
cp пред леглото Bettwäsche/спално
бельо Bettzeug n чаршафи п завивки
за легло
betucht |ba'tu:xt| adj fam състоятелен,
заможен
betulich |ba'tu:liq| adj който се суети
загрнжен около нкг
betupfen cohne ge-> vt потупвам леко
lc памук или марля)
beugen [Ъзгдап] I. vt \. !Körper!teil)/ на¬
веждам, свивам: ikriimmeniогъвам: von
Kummer gebeugt превит от м ъка \ияи
грижи] 2. IStolz! пречупвам: /RechtI из¬
кривявам. изопачавам 3. i.inx; (Substantiv,
Adjektiv! скланям: /Verb! спрягам II. vr:
sich ~ 1. mach vorne, nach unten! навеж¬
дам cc sich vor jdm/etw dat - огъвам
се \или отстъпвам] пред нкг/нщ; sich
aus dem Fenster ~ навеждам се от
прозорец 2. (sich unterwerfen) sich jdm/
etw dat - подчинявам се на нкг/нщ
Beugung <-, -en> / 1. (von Körper(teilH
навеждане cp, свиване cp; (Krümmung!
огъване cp 2. ung (Substantiv, Adjektiv!
склонение cp; iVerbi спреженпе cp
Beule l'baila] <-, -n> /l. /Schwellungi по¬
дутина мс 2. iDelle! вдлъбнатина мс (от
ударено, чукнато на кола. предмет!
beunruhigen ]Ьз'?опги:1дап] cohne де->
I. //безпокоя, обезпокоявам П. vr sich
'über Io wegen! etw akb ~ тревожа се
iза ши. beunruhigend adj обезпокои¬

Beunruhigung	105	Bewässerungsanlage
те.ich. трепожеи
Beunruhigung -en> / безпокойство
cp. тревога ж
beurkunden <ohne ge-> vt /bestätigen)
удостоверявам c документ, докумен¬
тирам; (urkundlich festhaltenj вписвам в
регистър
beurlauben<ohnege-> vt\. /Urlaubgeben/
пускам в отпуск 2. /BeamtenI освобож¬
давам /временно от служебните за¬
дължения/
beurteilen cohne ge-> vt (Urteil abgeben/
съдя. давам преценка за; /abschätzen/
оценявам
Beurteilung <-, -en> / оценка ж. пре¬
ценка ж; (schriftliche ÄußerungI рецен¬
зия ж
Beuschel c-s, -п> п А слян /Lungenhaschee)
ястие ср от дроб и сърца
Beute |'b:nta| <-> kein Plf I. /Fang. Kriegs-.
Diebes-) плячка ж; reiche - богата
плячка; - machen плячкосвам 2. geh
/Opfer) жертва ж
Beutel j'baital] <-s, -> m 1. /Tasche) тор¬
бичка ж; (aus Plastik) илик м; /Geld~)
кесия ж; (Tee-) пакетче cp 2. zoo торба
ж /за малките на торбеапо живот¬
но) Beuteltier <-(e)s, -е> п zoo торбес-
то животно
bevölkern |ba'fcElken| <ohne ge-> vt насе¬
лявам: dicht/dünn bevölkert sein гъс-
то/рядко населен съм
Bevölkerung <-, /аг-еп> /население ср;
eingesessene ~ местно население Be¬
völkerungsdichte / гъстота ж на на-
селеиието Bevölkerungsentwicklung
<-, -еп> / демографско развитие Be¬
völkerungsexplosion / демографски
бум Bevölkerungszahl / численост
ж на населението Bevölkerungs¬
zunahme / прираст ср на население¬
то
bevollmächtigen (ba'blnugtigan] cohne
ge-> w упълномощавам: jdn (zu etw) -
упълномощавам нкг (за нщ) Bevoll¬
mächtigte cein -r, -n, -n> mf пълно¬
мощник M. лълпомощничка ж
Bevollmächtigung -en> / упълно¬
мощаване cp, пълномощно cp
bevor |ba'fo:g| konj преди да: ~ ich nicht
weiß, warum ... докато не \или преди
да| разбера защо ... bevormunden
|ba'fo:emondan) cohne ge-> vt опекун-
ствам над, държа под опека Bevor¬
mundung <-, -еп> /опека ж. опекун¬
ство ср bevor'Stehen cirr> vi пред¬
стоя: ihm steht eine Überraschung be¬
vor очаква го изненада bevorzugen
|ba'fo:etsu:gan| cohne ge-> \t предпо¬
читам. (от(давам предпочитание ма:
mcgunstinetr оолагодс re.ici вам Bevor¬
zugung -env / предпишиairnc <р;
iBegünstigungi облагодетелстване cp
bewachen cohne ge-.-- v? пазя. охраня¬
вам
bewachsen |ba'vaksan| adjimit etwi - sein
обрасъл съм (c hihi
Bewachung c-, -en> / охрана ж: unter
- под стража
bewaffnen |ba'vafnan) cohne ge-> vt jdn
(mit etw) - въоръжавам нкг ic нщ|
Bewaffnung c-, -en> / 1. sing (Vorgang/
въоръжаване cp 2. /Waffen) въоръже¬
ние cp
bewahren |ba'va:ran| cohne ge-> vt
1. /schützen)jdn (vor jdm/etw dat) - пазя
|или закрилям| нкг (от нкг/нщ): (Gott)
bewahre! да пази Бог! 2. /erhalten)
запазвам, съхранявам; Ruhe ~ запаз¬
вам спокойствие; die Traditionen - съх¬
ранявам традициите; etw in guter
Erinnerung - запазвам добър спомен
от нщ
bewähren |bav£:ran| cohne де-> vr:sich ~
(Freundschaft) изпържим проверката на
времето: /Person, Methode) оказвам се
надежден [илн годен), доказвам се; sich
nicht - провалям се. нс оправдавам
очакванията
bewahrheiten [baVa:ehaitan| cohne де->
w.sich ~ потвърждавам се. оказвам се
истина
bewährt |ba'v£:et| adj 1. (Mittel, Methode)
изпитан 2. /Mitarbeiter)утвърден, дока¬
зал се: (Freund) верен
Bewährung c-, -en>/показване cp на
качества, себедоказване ср; Verurtei¬
lung auf - jiiK условно осъждане Be¬
währungsfrist /.ihr изпитателен срок
при условно осъждане Bewährungs-
helfer(in) miß посочено от съда лице.
упражняващо надзор върху дееца
през изпитателния срок /при условно
осъждане)
bewaldet |ba'valdat| adj горист
bewältigen [ba‘v£ltigan| cohne ge-> vt
/Arbeit) справям се c; /Schwierigkeit) пре¬
одолявам
bewandert jba'vandet) adj in etw dat ~
sein имам богат огшт в нщ. познавам
много добре нщ
Bewandtnis (ba'vantnis) c-, -se> / damit
hat es folgende - положението на
нещата е следното
bewässern (baVssenj cohne ge-> ti на¬
появам. поливам /чрез система от
канали)
Bewässerung c-, -en> /acr напояване
cp (чрез напоително съоръжение)
Bewässerungsanlage /ac;r напоигел-

bewegen
106
bewohnen
но съоръжение, дъждовална уредба
bewegen' |ba've:gan| <ohne ge-> I. vt
1.	/regen, fort-/движа, придвижвам: die
Kiste nicht |von der Stelle) ~ können не
мога да помръдна сандъка |от мяс то¬
то му) 2. Цп Gang bringen! движа, карам
да се движи: der Wind bewegt die Blätter
вятърът движи диетата 3. fig Irühreni
вълнувам II. vr: sich - движа се: (sich
fort-/ придвижвам се: /Preise! променям
се: sich frei - können мога да се движа
свободно: sich nicht von der Stelle - не
мога да помръдна от мястото си; in
den Verhandlungen bewegt sich nichts
преговорите зациклят
bewegen2 cbewegt, bewog, bewogen>
vr!veranlassen/ карам, накарвам, моти¬
вирам: jdn zu etw - карам нкг да на¬
прави нщ
Beweggrund т мотив .и. подбуда ж
beweglich |ba've:kli$| adj l. /Sache.i под¬
вижен: ~e Habe ihr движим имот
2.	(Mensch: gelenkig, flexibel/ подвижен,
гъвкав; IgeistigI пъргав, буден: (Politik/
гъвкав Beweglichkeit <-> kein PI f
l.	(von Gegenstand/ подвижност ж 2. (Ge
lenkigkeitl гъвкавост ж; (geistig/ пърга-
вост ж, будност ж
bewegt |b3've:kt| adj l. (Wasser, See/ раз¬
вълнуван; (Zeit, Vergangenheit, Leben/
неспокоен 2. (gerührt/ развълнуван
Bewegung <-, -en>/l. /Regung; Fort-/ a.
toi. движение cp; in ~ в движение: etw
in ~ setzen задействам нщ: bei der
geringsten - при най-малкото движе¬
ние: keine ~! не мърдай! 2. (Ergriffenheit/
вълнение cp, възбуда ж Bewegungs¬
freiheit /свобода ж на движение be¬
wegungslos adj неподвижен Bewe¬
gungsmelder <-s, -> т датчик м за
движение bewegungsunfähig adj кой¬
то не може да се движи, неподвижен
beweihräuchern |b3'vami<;en| cohne ge->
vt fig, fam величая: pej възвелпчавам;
sich selbst - възвелпчавам се
beweinen <ohne ge-> vr оплаквам
Beweis (ba'vaisj <-es, -e> in а. mat, rmos
доказателство cp: den - erbringen |o
liefern| привеждам доказателство: etw
unter ~ stellen доказвам нщ. подкре¬
пям нщ с доказателства; als [о zum| -
für като доказателство за Beweisauf¬
nahme събиране ср на доказа¬
телства. сьдебно дирене beweisbar adj
доказуем
beweisen cirr, ohne ge-> vf доказвам:
seigere показвам
Beweisführung / ;■ представяне cp на
доказателства Beweiskraft c-> kein PI
; доказателствена сила beweis¬
kräftig adj имаш, доказателс твена си¬
ла Beweislast <-> kein PI f in; доказа¬
телствена тежест Beweismaterial
<-|e)s, -ien> /; доказателствен матери¬
ал
bewenden cohne ge-> и es bei etw ~
lassen задоволявам се |или огранича¬
вам се| с нщ. оставям нщ както си е
bewerben cirr, ohne ge-> vr: sich ~ кан¬
дидатствам; sich um eine Stelle bewer¬
ben кандидатствам за място
Bewerber(in) <-s, -; -, -nen> m(fl канди¬
дат! ка| м/ж/
Bewerbung <-, -en> / кандидатура ж;
(um Stelle/ кандидатстване cp; (-sschrei
benl писмено заявление Bewerbungs¬
unterlagen fpl документи ми за кан¬
дидатстване
bewerfen cirr, ohne ge-> vf замерям:
jdn mit Steinen ~ замерям нкг c камъ-
нл
bewerkstelligen IbaVErkftdiganl cohne
ge-> vt извършвам, осьщестпявам
bewerten cohne ge-> vf преценявам;
sport оценявам: zu hoch/niedrig
- оценявам твърде високо/ннско
Bewertung c-, -en> / преценка ж; sch,
stört оценка ж Bewertungsmaßstab m
критерий и/ за оценяване \шш за оцен¬
ка!
bewilligen |ba'viligan| cohne ge-> vt (a.
Kredit) разрешавам, отпускам; (Antrag)
удовлетворявам, разрешавам; adm, такт
одобрявам
Bewilligung c-, -en> / разрешаване cp,
отпускане cp; (von Antrag/ разрешение
cp; adm, pari, одобрение cp
bewirken cohne ge-> vt 1. (verursachen/
причинявам, предизвиквам 2. (errei
chen) постигам
bewirten [ba'virtan| cohne ge-> vf jdn
(mit etw) ~ |у)гощавам нкг (c нщ); jdn
fürstlich ~ угощавам нкг царски
bewirtschaften cohne ge-> vt 1. agp,
стопанисвам 2. (Betrieb) управлявам:
/Gaststätte/ държа 3. /kontrollieren/ кон¬
тролирам: (rationieren/ ограничавам
потреблението на
Bewirtschaftung c-, -en>/AOR (Anbau/
стопанисване cp
Bewirtung c-> kein PIf/das Bewirten) уго¬
щение cp; /in Hotel, Gaststätte/ хранене
cp: iEssen und Getränke/ ядене и пиене
bewog jba'vo:k| 1, u 3. pers sing imp von
bewegen2
bewogen [ba'vo:gan| pp von bewegen2
bewohnbar adj обитаем, годен за жи¬
веене
bewohnen cohne ge-> vf обитавам,
живея в

Bewohner
107
beziffern
Bewohnerl in i <-s,	-nen>- nij; жи-
те.:ика| .uoicj; ivon /-/aus; ooiriaieaikai
M/.W'i
bewölken |ba'vcEllon| <ohne ge-> vr sich
~ заоблачавам се: ßg помръквам be¬
wölkt adj облачен, мрачен
Bewölkung <-> kein Plfldas Sich bewölken!
заоблачаване cp; (das Bewölktseinj об¬
лачност ж
Bewundererlin) <-s, -nen> miß пок¬
лонник поклонничка ж. почита¬
те л|ка) м(ж)
bewundern cohne ge-> vt възхищавам
се на, удивлявам се на bewunderns¬
wert adj достоен за възхищение \или
удивление|
Bewunderung <-> kein Plf възхищение
ср, удивление cp
bewusstRR (ba'vost) adj, bewußtAU I. adj
1. (wissend) съзнателен: jdm etw -
machen карам нкг да осъзнае нщ: sich
dat etw - machen осъзнавам нщ; sich
dat einer Sache gen - sein наясно съм
c нщ: sich dat keiner Schuld - sein не
осъзнавам грешката си: es wurde mir
plötzlich dass ... изведнъж ми стана
ясно. че ... 2. (bereits erwähnt, bekannt)
споменат, вече известен; (besagt) уре¬
чен; im -en Haus в споменатата къща;
am -en Tag в уречения ден 3. (absicht¬
lichI съзнателен, умишлен II. adv
1. (überlegt) съзнателно 2. (absichtlich)
съзнателно, нарочно bewusstlosRR adj
в безсъзнание: - werden припадам,
изгубвам съзнание Bewusstlosig-
keitRR <-> kein Pl f безсъзнание cp, не-
свяст ж bewusst machenAlt vt s. be¬
wusst 1.1.; Bewusstsein™ <-s, -e> n a.
iwm, mi:d съзнание cp; es kam mir zu(m)
-	осъзнах нщ: bei vollem ~ в пълно
съзнание; das - verlieren губя съзна¬
ние: wieder zu - kommen идвам отно¬
во в съзнание Bewusstseinsspal¬
tung™/раздвояване ср на съзнание¬
то: мм шизофрения ж
Bez. 1. abk von Bezirk окръг ,w. област
ж 2. abk von Bezeichnung обозначение
cp
bezahlen <ohne ge-> vf плащам; (ent
lohnenI плащам на; bar - плащам в
брои; gut bezahlt добре плачен; teuer
-	а. ßg заплащам скъпо; sich bezahlt
machen заслужавам си парите, рен¬
тирам се: bitte ~! сметката, моля!
Bezahlung <-, rar -en> / плащане ср.
заплащане ср; gegen - срещу за¬
плащане
bezaubern cohne де-> г/очаровам. пле-
иявам bezaubernd adj очарователен,
пленителен
bezeichnen < ohne де-..- vt 1. il-ennzuPh
пеп; означавам: Ut. mit /rächen: обоз¬
начавам 2. /benennen■ обозначавам
3.	inennen!назовавам, характеризирам
4.	/angebenj описвам bezeichnend adj
характерен, специфичен
Bezeichnung <-, -en> / (Kennzeichnung.
Markierung)означение cp. обозначение
cp; (Ausdruck) название cp. наименова¬
ние cp
bezeugen |ba'tpigsn| cohne ge-> vt (be
stätigen) потвърждавам: /zeigen) свиде¬
телствам за
bezichtigen [ba'tsictigan] cohne ge-> vt
jdn einer Sache gen - обвинявам нкг в
нщ
beziehen cirr, ohne ge-> I. vt 1. (über
ziehen) тапицирам: etw |mit etw) -
застнлам \или покривам) нщ (c нщ):
das Sofa ist mit Leder bezogen кана¬
пето е тапицирано c кожа: das Bett
frisch - сменям бельото на леглото
2. (Wohnung, Haus) нанасям се в 3. (be
kommen: Gehalt)получавам; (Ware) снаб¬
дяван съм с: (Zeitung) абониран съм за.
получавам 4. (in Beziehung setzen) etw
auf jdn/etw akk - свързвам нщ c нкг/
нщ II. vr: sich - 1. (Himmel) заоблача-
вам се, покривам се с облаци 2. sich
auf etw akk - (sich berufen) позовавам се
на нщ; (betreffenl засягам нщ
Bezieher(in) c-s( -; -, -nen> miß (von Ware)
получател(ка) м(ж); (von Zeitung) або¬
натна) м(ж)
Beziehung c-, -en> / 1. meist p! (Verbin
düngen/ връзки ми, отношения ми;
mit jdm (diplomatische) -en unterhal¬
ten поддържам c нкг (дипломатичес¬
ки) отношения: freundschaftliche/ge-
schäftliche -en приятелскп/деловн
връзки; (gute) -en haben имам (голе¬
ми) връзки: seine -en spielen lassen
използвам връзките си 2. (Zusammen¬
hang! взаимовръзка ж; /VerhältnisI от¬
ношение ср; (Liebes-! любовна връз¬
ка: eine - zwischen ... und ... взаимо¬
връзка между ... и ...: in - setzen zu
свързвам с: ich habe keine - zur mo¬
dernen Kunst нямам отношение към
модерното изкуство 3. (Hinsicht) отно¬
шение; in dieser - в това отношение:
in gewisser/jeder - в определено/във
всяко отношение beziehungslos adj
откъснат, без връзка beziehungs¬
weise konj 1. (im anderen Fall) респек¬
тивно. съответно 2. (bessergesagt) или.
по-точно казано
beziffern jba'tjifcn] cohne ge-> I. vt (in
Zahlen ausdrücken) etw auf etw akk - нщ
възлиза на нщ; der Schaden wird auf

Bezirk
108
bierernst
3000 Euro beziffert щетата се изчисля¬
ва |или възлиза) на 3000 евро, изчис¬
лявам II. vr sich lauf etw akk) - ищ
възлиза на ищ
Bezirk |ba'tsirk| <-|e)s, -e> m 1. /Gebier!
област ж 2. /Venvaltungs-l окръг м,
област; /Stadt-/район м Bezirksgericht
<-lejs, -e> n A, CH /AmtsgerichtI окръ¬
жен \или областен) съд Bezirksschule
<-, -n> f CH окръжно училище /в кан¬
тоните Аргау и Со.ютурн/ Bezirks¬
spital <-s, -spitäler> п СН окръжна
болница /в кантоните Аргау и Соло-
турн/
Bezug |ba’tsu:k, pl: ba'tsy:ga| <-|e)s,
Bezüge> m 1. /Überzug! тапицерия ж;
/Hülle/ калъф м; (Kissen-! калъфка ж;
/Bett-/ спално бельо. чаршафи и ка¬
лъфки 2. sing /durch Kauf/ получаване
cp; /von Waren) снабдяване cp; /von
ZeitungI абонамент м 3. pl /Einkommen/
доходи M mh; /Gehalt, Lohn/ заплата ж
4. /Zusammenhang/ връзка ж; auf etw
akk - nehmen позовавал! cc на нщ; in
~ auf +akk но отношение на
Bezüger |b3'tsy:ge| <-s, -> m CH 1. /Be¬
zieher/ получател м 2. /Abonnent/ або¬
нат м
bezüglich [ba’t§y:kli<;| I. adj - auf etw akk
отнасян; се до нщ II. prp +gen относно
Bezugnahme |ba'tsu:kna:ma| <-, -n>/ un¬
ter ~ auf +akk позовавайки се на
Bezugsperson f лице, което е ориен¬
тир за мисленето и поведението на
нкг в резултат на личен контакт
Bezugspreis т доставна цена
bezuschussen vt подпомагам финан¬
сово
bezwecken (bs'tsvEksn) cohne ge-> v. t це¬
ля
bezweifeln <ohne ge-> vt съмнявам се в
bezwingen <irr, ohne ge-> vt /besiegen/
побеждавам, надвивам; /unterwerfen;
подчинявам, покорявам; (GefühlLeiden¬
schaft! овладявам; /Hunger! потискам;
(Berg! покорявам
BGB |be:ge:'be:] <-(s> kein Pl n abk von
Bürgerliches Gesetzbuch Граждански
кодекс
BGH [be:ge;'ha:| <-isi> kein Pl m abk von
Bundesgerichtshof Федерален върхо¬
вен съд
BH Ibe'ha:] <-isl, -|si> m abk von Büsten¬
halter Jam сутиен м
Bhf. abk von Bahnhof гара ж
bi jbirj adjfam бисексуален
Biathlon j'biratbnj <-s, -s> n sporf биат¬
лон .1!
bibbern ;'bibt?n| viJam треса се c цялото
сяло. I репсря от стрих. стуО;
Bibel l'biiball <-, -n> / die - Библия
bibelfest adj познаващ Библията Bi¬
belspruch m библейска мъдрост
Biber |'bi:be| <-s, -> m xoo бобър m; /Pelz)
боброва кожа
BibliografieRR |bibliogra'fi:, p/:bibliogra'fi:an)
<-, -n> /библиография ж
bibliografischRR |biblio'gra:fiJ] adj библи-
ографски
Bibliographie <-, -n> f s. Bibliografie
bibliographisch adj s. bibliografisch
bibliophil )biblio'fi:l| adj бпблнофнлски,
който се отнася до библпофил: /wert¬
voll/ ценен
Bibliothek [biblio'te:k| <-, -еп>/библи¬
отека ж
Bibliothekar(in) |bibliote'ka:B, pl: bibliote'
ka:ra| <-s, -e; -nen> m(f) библиоте¬
кар! ка| м/ж!
biblisch )'bi:blij) adj библейски; Biblische
Geschichte история на Библията (уче¬
бен предмет)
Bidet [bi'de:J <-s, -s> n биде cp
bieder |'bi:de] adj pej иростодушен, наи¬
вен Biedermann <-|e)s, -männeo m pej
еснаф M
biegen |'bi:gan) ebiegt, bog, gebogen>
I. vt haben огъвам; (krümmen) превивам;
пън изкривявам II. vi sein завивам; um
die Ecke - завивам зад ъгъла; auf
Biegen oder Brechen fam при всички
обстоятелства, на всяка цена III. vr:
sich - огъвам се; sich - vor Lachen fam
превивам се от смях
biegsam adj гъвкав, еластичен
Biegung <-, -en> / (Krümmung) извивка
ж; (Ките) завои м
Biel |bi:l| п (,юе Бил м (град в Швейца¬
рия/
Biene |'bi:na| <-, -п> / пчела ж Bienen¬
honig т пчелен мед Bienenkönigin /
пчела-царица ж Bienenschwarm т
пчелен рой Bienenstich т 1. /von Biene/
ужилване ср от пчела 2. oasth (Gebäck)
вид сладкиш с пълнеж от крем и с
покритие от бадеми и глазура Bie¬
nenstock т кошер м Bienenvolk
<-(e)s, -völkeo п кошер м пчели Bie¬
nenwabe <-, -п> / пчелна пита Bie¬
nenwachs п пчелен восък Bienen¬
zucht / пчеларство cp Bienenzüch¬
terlin] <-s, -; -, -nen> m/ß пчелар(ка)
м/ж/
Bier [bi:e, pl: *bi:ra) <-|e)s, -e o bei iMen¬
genangaben:-> п бира ж, пиво cp: helles/
dunkles - светло/тъмно пиво; das ist
nicht mein ~! fam това не ме засяга!
Bierbrauerei/ пивоварна ж Bierdeckel
/нмукавена подложка за бирена чаша
Bierdose / куч ия ж бира bierernst adj

Bierfass	109	Bildungshunger
fam мрекалено сериозен BierfassRR
<-es, -fässer> n буре cp за бира Bier¬
flasche /бирена бутилка Biergarten
m бирария ж на открито Bierglas п
бирена чаша Bierhefe / бирена мая
Bierkrug т бирена халба Bierzelt п
палатка ж, в която предлагат налив¬
на бира по време на празник
Biest [bi:st| <-(e)s, -er> n 1. (Tier) звяр м
2.	pej (Mensch) изверг м
biestig adj отвратителен, гаден
bieten |‘bi:tan] <bietet, bot, geboten> I. vt
I.	(an-) (jdm) etw - предлагам (нкм)
нщ; (Gelegenheit)предоставям (нкм) нщ:
diese Stelle hat nichts zu ~ тази работа
не предлага нищо 2. (geben) (jdm) etw
-	давам (нкм) hui 3. (zeigen: Anblick)
разкривам се; (darbieten) представям
II.	vi (bei Versteigerung) наддавам: 4000
Euro auf das Bild - давам 4000 евро за
картината; wer bietet mehr? кой пред¬
лага повече? III. vr: sich - (bes Gelegen¬
heit) представям се, разкривам се; sich
dat etw - lassen понасям |или търпя|
нщ; sich dat alles - lassen понасям \или
търпя] всичко; das lasse ich mir nicht
~ това няма да го търпя
Bigamie [biga'mi:, pl: biga'mksn] <-, -n> /
бигамия ж, двубрачие cp
Bigamist(in) |biga'mist| <-en, -en; -, -nen>
m(f) който има два брака
bigott Ibi'gat] ad) фанатичен
Bikini [bi'kiini] <-s, -s> m бикини мн
Bilanz [bi'lants] <-, -en> f a. fig баланс м;
die ~ aufstellen правя баланс: die ~
ziehen a.figправя равносметка Bilanz-
prüfer(in) <-s, -; -nen> miß yvirtsch
одитор(ка) м(ж)
bilateral |‘bi(:)latera:l] adj двустранен
Bild |bilt, pl: 'bilde] <-(e)s, -er> n 1. (Ge¬
mälde) картина ж; (Abbildung) изобра¬
жение cp; (Ansicht) гледка ж; (Stadt-)
облик м; (auf Spielkarten) картинка ж;
(Spiegel-) (огледален) образ, отраже¬
ние cp; ein - des Jammers bieten пред¬
ставлявам жалка гледка 2. г/ образ м;
гото снимка ж 3. гинат картина 4. (Sinn-)
символ м; (Redefigur) стилистична фи¬
гура 5. (Vorstellung) представа ж; sich
dat ein - von etw machen създавам
си представа за нщ; du machst dir kein
-	davon не можеш да си го предста¬
виш: über etw akk im ~e sein запознат
съм е нщ Bildband <-(e)s, -bände> m
албум M
bilden l'bildan] I. vt 1. (formen) правя:
(entstehenlassen)образувам: tmodellieren)
моделирам: die -den Künste изобрази¬
телни изкуства 2. (schaffen) създавам:
(zusammenstellen) съставям: eine Regie¬
rung - съставям правителство 3. (Men
хсЛел/оформям: (Geist, Verstand;изграж¬
дам; (jdm Bildung verschaffen! образовам
4.	(darstellen, sein) представлявам II. vr:
sich 1. (entstehen) образувам се. въз¬
никвам 2. (Menschi оформям се. из¬
граждам се: (sich Bildung aneignen/ об¬
разовам се
Bilderbogen т лист м с илюстрации
Bilderbuch п детска книга с илюстра¬
ции Bilderbuchkarriere / образцова
кариера Bildergalerie <-, -п> / кар¬
тинна галерия Bilderrahmen т рамка
ж за картина Bilderrätsel п картинен
ребус Bilderschrift / пнктографско
\или образно] писмо Bildersturm гпнет
иконоборство ср
Bildfläche/повърхност ж на картина:
film екран м ►auf der - erscheinen fig,
fam цъфвам, появявам се на хоризон¬
та (неочаквано); von der - verschwin¬
den fig, fam изчезвам от хоризонта
Bildfolge <-, -n> / rv серия ж от кадри
bildhaft adj образен, картинен Bild¬
hauern) <-s, -; -, -nen> mß скулп¬
торка) м(ж) Bildhauerei l'bilthauarai]
<-> kein Pl f скулптура ж (изкуство)
bildhübsch l'bilt'hypj] adj чудно красив
Bildlaufleiste <-, -n>/inform лента ж c
инструменти
bildlich I. adj образен; -er Ausdruck
цветист израз; ~e Darstellung образ¬
но представяме II. adv преносно, об¬
разно
Bildnis ['biltnis| <-ses, -se> n geh пор¬
трет M
Bildqualität / rv качество cp на образа
Bildreportage/фоторепортаж м Bild¬
röhre / iv кинескоп м Bildschärfe /rv,
oft яснота ж на образа
Bildschirm т rv, inform екран м Bild¬
schirmarbeit <-, -er» /работа ж пред
екрана Bildschirmgerät п inform мони¬
тор ,и Bildschirmschoner <-s, -> т
iNTORM предпазна мрежа, защитен ек¬
ран Bildschirmtext т телетекст .и
bildschön ]'bilt'j0:n| adj приказно кра¬
сив Bildstock <-es, -stöcke> m A, südd
молитвена колона c разпятие или
икона Bildstörung / iv смущение cp в
картината Bildtelefon <-s, -e> n tfi
видеотелефон м
Bildung ('bildor)| <-, -en> / 1. (Schaffung)
образуване cp; (Gründung) основаване
cp, създаване cp; (Gestaltung) офор¬
мление cp 2. (Erziehung) образование
cp; (Allgemeinwissen) култура ж; (Wissen)
образованост ж; ohne - без образо¬
вание Bildungsgut п духовни ценно¬
ст Bildungshunger т жажда ж за об-

Biokost
Bildungslücke	110
разованне Bildungslücke / пропуск
.w в образованието Bildungspolitik <->
kein PI /образователна политика Bil¬
dungsreform <-, -en> / ros. образова¬
телна реформа bildungssprachlich adj
който се отнася до стил, начин на
изразяване, предполагащ висока ези¬
кова култура Bildungsurlaub т об¬
разователна ваканция Bildungsweg т
път .»< на образование: der zweite -
наваксвам образованието си /уча ве¬
черно или задочно! Bildungswesen п
образователно дело
Bildverarbeitung / г.ъ&м графична об¬
работка Bildwörterbuch п картинен
речник Bildzuschrift / писмо ср със
снимка !по повод на овяваI
bilingual |'bi:lingua:l о bilin'gua:!) adj дву¬
езичен
Billard l'biljart o A: bi'ljaie, pk 'biljarda) <-s,
-e o A -s> n билярд w; - spielen играя
билярд Billardkugel / билярдна гон¬
ка Billardtisch m билярдна маса
Billeteur |biljj't0:B oA bijt'teie, p/;bilj£'t0:ra|
<-s, -e> m 1. CH /Schaffner! кондуктор-
(ка) мdiel 2. А iPlatzanweiser/ разпореди¬
телна) м(ж)
Billett [bil'j£t| <-(ejs, -s> n 1. А IGlück
wunschkartel честитка ж 2. CH /Fahr,
F.intrittskarte) билет м
Billiarde [bi'liarda) <-, -n> / квадрилион
.w (КГ!
billig l'biliql adj 1. /preiswert! евтин: ~er
werden поевтинявам 2. pej Iminderwer¬
tig) некачествен, лошокачествен: (Aus¬
rede, Trickl изтъркан, евтин 3. igerechtl
справедлив Billiganbieter <-s, -> m
търговец .w, които прави дъмпинг на
цените
billigen l'biliganl if одобрявам, съгла¬
сявам се с
Billigflug <~(e)s, -flüge> т евтин полет
Billigtarif т евтина тарифа
Billigung <-> kein PI f одобрение cp
Billion |bi'ljo:n) <-, еп>/трилион м (]0’:)
bimmeln vifam звъня, дрънча
Bimsstein |'bxms/tain| m пемза ж
bin [bin| /. pers sing pr von sein1
binär jbi'neie) adj бинарен /е?->стоящ се
от два елемента ■
Binde j'bmda) <-, -n> / 1. .v.sd бинт м
2. ■Monats- дамска превръзка 3. (Arm-,
Augen-! превръзка ж ►sich dat einen
hinter die - gießen fam гаврътвам му
едно Bindegewebe /? v.и:- съединител¬
на ТЗ.кан Bindeglied n/»съединител¬
на вр взка. свързващо звено Binde¬
haut /■•.-•■ конкшктива ж Bindehaut¬
entzündung / •! '. конюнктивит м
Bindemittel п свьрнкпп. материал
binden <bindet, band, gebunden> I. vt
1. /zusammen-) връзвам; lBlumen) сви¬
вам на китка: (zu einem Kranz) плета
венец: /Buch) подвързвам 2. (befestigen)
etw (an etw akk) - завързвам \или
закрепвам! нщ (на нщ|; die Krawatte ~
слагам [или връзвам| вратовръзка
3.	(fesseln) пръзвам. завързвам; mir sind
die Hände gebunden fig вързани са ми
ръцете 4. r.ASTR сгъстявам, застройвам
5. <:ш:м евз.рзвам 6. (verpflichten) jdn an
jdn/etw akk - ангажирам [или обвър¬
звам! нкг с нкг/нщ; eine ~de Zusage
обвързващо обещание II. vr sich an
jdn - обвързвам се c нкг
Bindestrich m ir r. тире cp Bindewort
<-|e)s, -wörter> n link съюз m
Bindfaden m канап м, връвж ►es regnet
Bindfäden fam вали като из ведро
Bindung <-, -еп>/1. (Beziehung) връзка
ж; die ~ an die Heimat привързаност
към родината 2. (Verpflichtung) задъл¬
жение cp; die - an etw +akk обвър¬
заност c нщ 3. (Ski-) ски автомат .и
4.	ciifi.M свързване ср
binnen l'bman] prp +dat o geh gen в рам¬
ките на /определен срок); - kurzem в
скоро време; ~ 48 Stunden в срок от
48 часа
Binnengewässer п вътрешни водоеми
Binnenhafen т вътрешно [или рсчно|
пристанище Binnenhandel я? вътреш¬
на търговия Binnenland <-(e)s, -län¬
der> n вътрешност ж на страна /да¬
леч от морето) Binnenmarkt т вът¬
решен пазар; Europäischer ~ Евро¬
пейски вз,грешен пазар Binnenmeer
п вътрешно [или затворено! море
Binnenschifffahrt"11 / речно корабо¬
плаване Binnensee т вътрешно [или
затворено! езеро
Binse l'binzal <-, -n> / пот тръстика ж
► in die ~n gehen fig, fam изгубвам се,
пропадам Binsenweisheit <-, -en> /
азбучна истина, изтъркана мъдрост
Bio- (bi:o| (in Zusammensetzungen) био-:
/biologisch gedüngt) екологичен, еколо¬
гично чист Biochemie |bioqe'mi:|/био¬
химия ж biochemisch adj ohf.m биохи¬
мичен. биохимически biodynamisch
[biody'na:mi/] adj биодинамичен Bio¬
ethik / биоетика ж Biogas ['bioga:s|
<-es, -e> n биогаз .u biogenetisch
[bioge’neitij] adj биогенетичен
Biografie"" jbiografi:, p/:biografi:an| <-, -n>
/ биография ж
biografisch"" (bio'grarfijj aaf/биографичен
Biographie <-, -n> f s. Biografie
biographisch |bio'gra:fiJ] adjs. biografisch
Biokost fbiotosti <-> kein /'//екологично

Bioladen
111
bitten
чист;) храна Bioiaden //;да;м;1г;пп11.и
за екологично чисти продукт Bio¬
landwirtschaft / екологично селско
стопанство
Biologe |bio'lo:ga| <-n, -n> m биолог м; s.
a. Biologin; Biologie |bioio'gi:| <-> kein H
/биология ж Biologin <-, -nen> /био¬
ложка .)/c; s. a. Biologe; biologisch
(bio'loigij) adj биологичен, биологиче¬
ски
Biomasse ['bi:omasa| / riol биомаса ж
Biomüll l'biomyll <-s> kein Pi m биоло¬
гични отпадъци
Bionik |bi'o:nik] <-> kein Pi f бноника ж
Biophysik |biofy'zi:k] / биофизика ж
Biorhythmus |'bi:orYtmüs| m биоритъм
.и Biosphäre (bio'sfmaj / биосфера ж
Biotechnik [bio'Uqnikl/бпотехнмка ж
Biotonne l'biotDnej <-, -n>/контейнер
M за биологични отпадъци Biotop
(bio'toipj <-s, -e> n LMoi. биотоп м. ес¬
тествено жизнено пространство
BIP |be:?i:'pe:| <-> п wirtsch abk von
Bruttoinlandsprodukt БВП
birgt jbirktj 3. pers sing pr von bergen
Birke |'birka| <-, -n> / пот бреза ж
Birkhuhn n zoo тстрев м
Birnbaum m вот круша ж /дървоj
Birne l'birna) <-, -n>/i. (Frucht) круша
ж 2. iGlüh~l (електрическа) крушка
3. /ат (Kopf! тиква ж birnenförmig
l'bxrnanfcErmi^l adj крушовиден
birst (birst) 2. u 3. pers sing pr von bersten
bis |bis| I. prp. adv 1. jzeitlich, räumlich! до:
von 5-6 от 5 до 6: von früh ~ spät от
ранно утро до късна вечер, от зори
до мрак: ~ bald!/gleich! до скоро!; -
heute до днес: - (spät) in die Nacht
(hinein) до късно през нощта: von
Anfang ~ Ende от началото до края: -
jetzt досега; - jetzt noch nicht досега
все още не: - dahin (о dorthin! дотам:
~ ins Kleinste до най-малката подроб¬
ност: - zu до 2. IaußerI ~ auf с изклю¬
чение на 3. (ZahlenangabeI до: es waren
zwei- ~ dreihundert Personen anwesend
присъстваха две до три хиляди души
II. коп/ докато
Bisam |'bi:zam| <-s, -е o-s> т 1. (Riechstoff!
мускус .к 2. (РеШ миск м Bisamratte /
американски гризач /от) плъх!
Bischof l'bi/af о 'bijoif, pl: 'bi/0:fa| <-s,
Bischöfe> m епископ .w, владика .w
bischöflich ['bijGEflig o 'bij0:flic| adj епис¬
копски. владмшкп
Bischofsamt n епископски сан. епис-
коиство cp Bischofssitz m седалище
cp на епископ, митрополия ж Bi¬
schofsstab т епископски (или вла-
ДИИ1КИ| жезъл
bisexuell |bi/?. ksurl о 'Ь\:/лHut I. adiбисек¬
суален
bisher (bis’hea?| adv досега: ~ noch nicht
досега все още не bisherig ^//досега¬
шен: der ~е Minister досегашният
министьр
Biskaya jbis’kaija] / ■	••, der Golf von -
Бискайски залив
Biskuit [bis'kvirtj <-|e|s, -s o -e> n o m
пандишпан .w
bislang (bis'lagl 5. bisher
Bismarckhering (‘bismarkheinrjl m iiASTK-
обезкостена, маринована херинга
Bison l'biizDn] <-s, -s> m zoo бизон .и
bissRR |bis] 1. u 3. pers sing imp von beißen
Biss1® |bis] <-es, -e> m 1. (das ZubeißenI
ухапване cp 2. iBisswundeI рана ж ог
ухапване
bißAU s biss
BißAlt <-sses, -sse> m s. Biss
bisschen“1, bißchenA,t |'bisgan| I. <inv>
adjein - ... малко ...:das - ... малкото
...; ein klein|es) - ... съвсем малко ...:
ein ganz kleines ~ ... съвсем мъничко
...: kein - ... ни най-малко ... II. adv
ein - малко: kein ~ никак
Bissen fbisan) <-s, -> m хапка ж, залък .w
bissig adj 1. iHundl хапещ 2. (Bemerkung!
язвителен, хаплив
Bisswunde“1 / рана ж от ухапване
bist |bist| 2. pers sing pr von sein1
Bistum fbistu:m, pl: 'bisty:me| <-s, Bis¬
tümer n епархия ж; (Diözese! дпоцез
м (църковна област, управлявана от
виеше духовно лице!
bisweilen (bis'vailanj adv понякога, от
време на време
Bit [bitj <-(s), -|s)> n г-токм бит M
bitte |'bita| interjмоля: - nehmen Sie Platz
заповядайте, седнете!: ~ (, bedienen
Sie sich)! заповядайте!: (wie) ~? моля?,
не Ви разбрах?: ~ (, Sie wünschen)?
(какво обичате |или желаете].) моля?:
- schön! моля!: zahlen -! сметката,
моля!: ja ~! да. моля!; (auf Frage, Ver¬
langen) моля? (не ви разбрах!: па ~! е
и. какво казах!, видя ли!
Bitte <-, -п>//Г14т5<:/?/желапне cp; /Auffor¬
derung, Anliegen! молба ж: dringende |о
flehentliche! ~ настойчива \или горе¬
ща! молба; jdm eine - abschlagen от¬
казвам нечия молба; auf jds ~ (hin) по
нечия молба; ich habe eine - an Sie
имам една молба към Вас
bitten <bittet, bat, gebeten> vi, vt
1. (Wunsch äußern!jdn etw zu tun моля
нкг да направи нщ 2. (fragen! jdn um
etw ~ моля нкг за нщ; jdn dringend |o
inständig) um etw - настойчиво |или
горещо) моля нкг за нщ; jdn um einen

bitter
112
blättern
Gefallen ~ моля нкг за услуга; sich
lange ~ lassen осланям дълго да ме
молят; ich lasse ~ моля. заповядайте
Iвлезте!; ich bitte |Sie| darum умоля¬
вам ßn за това; ich bitte um Verzeihung
моля за извинение, darf ich -? (zum
'Tanz/ ще позволи те ли?; darf ich ISie)
um das Salz -? мога ли да |Ви| помоля
за солта?; wenn ich - darf заповядай¬
те
bitter ad/ 1. /Geschmack/ горчив; -
schmecken горча, имам горчив вкус
2. /schmerzlich/ болезнен 3. /Hohn, Spott/
злобен, хаплив 4. /verbittertj озлобен,
огорчен 5. /'Kälte, Prost/ лют; 'Not! стра¬
шен. /Leid/ жесток; /Unrecht) голям,
краен; /Enttäuschung, Erfahrung/ горчив;
es ist - kalt ужасно студено e; etw -
nötig haben имам крайна нужда от нщ;
bis zum ~en Ende до горчивия край
bitterböse |'bite'b0:za] ad/ ужасно сър¬
дит bitterernst |'bite'?£rnst] adj ужасно
сериозен Bitterkeit <-> kein Pl'f\. /Ge¬
schmack/ горчивина ж 2. /von Mensch,
Worteni огорчение cp. огорченост ж
bitterlich ac/v горчиво; - weinen плача
горчиво bittersüß adj сладко-горчив
Bittschrift /прошение cp, молба ж
Bittstellerin] <-s, -nen> miß проси¬
тел (ка| м(ж/
Biwak |'bi:vak| <-s, -s o -e> n бивак „w
bizarr |bi‘tsar| adj чудноват, причудлив
Bizeps |'bi:ts£ps| -/-es, -e> m бпцепс .w
BKA |be :ka:7a:| <-> kein El n abk von
Bundeskriminalamt Федерална след¬
ствена служба
Blabla |bla'bla:| <-s> kein PI n Jam дрън-
ЛР i*ii
Blackout [bl£k'?aot o ’bltk?aul| <-|sl, -s> n
o //7, Black-outRR <-(s), -s> n o m 1. mit;
(Gedächtnislücke/ загуба ж на памет,
празно петно в паметта; ein - haben
не си спомням нищо 2. (Stromausfall/
(внезапно! спиране на тока
blähen l'bltian] I. i? v,m подувам черва¬
та. причинявам газове II. vr надувам,
издувам III. vr sich - надувам се; fig
важнича
Blähung <-, -еп> /мео газове мн
blamabel Ibla'maibal] adj компромети¬
раш
Blamage |Ь1а'та:за| <-, -n> /излагания
ж. компрометиране ср
blamieren jbla'mirrsn; cohne ge-> I. vr
и з.тагам. компрометирам II. vr: sich -
излагам се. компрометирам се
blanchieren jblä'/kranj <ohne ge-> vtgast;:
бланширам /потапям за кратко вре¬
ме пъп оряща сода/
blank iblarjk! adj 1. (glänzend/лъскав; (glatt. ■
гладък 2. (bloß, nackt/ гол; ~ sein fig, fam
нямам пукната нара 3. /rein: Hohn, Neid!
неприкрит, явен; -er Unsinn чиста
глупост
Blankoscheck m бланков чек Blan¬
kovollmacht/ бланково |или неогра¬
ничено! пълномощно
Blase |'bla:za] <-, -п>/1. (Luft-) мехур м
2. MED (Haut-/ плюска ж 3. лнлт (Harn-)
пикочен мехур
Blasebalg <-(e)s, -bälge> т духало ср.
мех .и
blasen |'bla:zan| cbläst, blies, geblasen>
I. vr 1. ia. Glas/ духам, надувам 2. mus
/Blasinstrument/ свиря на духов музика¬
лен инструмент II. vi /MenschI auf/in
etw akk - духам върху/в нщ; in etw akk
-	/Musiker/ свиря на нщ; zum Rückzug
-	свиря отбой; es bläst /windet) духа
(вятър)
Blasenentzündung /мш цистпт ,ir Bla¬
senschwäche <-, -n> /mi:d слабост ж
на пикочния мехур Blasentee < s, -s>
m мен дпуретпчеи билков чай
Bläserfin! |'bk:ze| <-s, -; -, -nen> miß mus
духач M, тръбач ,н
blasiert |bla'zi:et| adj надменен, надут
Blasinstrument n духов инструмент
Blaskapelle / духов оркестър Blas¬
musik <-> kein El f духова музика
Blasphemie |blasfe'mi:, pl: blasfe'mkan] <-,
-n> / кощунство cp. богохулство cp
blassRR |blas| adj, blaßAlt |blasj <blasser o
/arblässer, blässeste o /v?/blässeste> adj
блед; - werden пребледнявам; vor Neid
-	werden пребледнявам от завист;
keine blasse Ahnung [ o keinen blassen
Schimmer! von etw haben fam нямам си
никакво понятие от нщ
Blässe l'bksal <-> kein Pl f бледност ж.
бледнина ж
bläst |bl£:st| 2. и 3. pers sing pr von blasen
Blatt [blat, pl: 'bitte] <-(e)s, Blätter> n
1. вот листо cp: kein - vor den Mund
nehmen ßg не си поплювам, говоря
направо 2. (Papier) лист м; (Seite) стра¬
ница ж: ein unbeschriebenes - sein fig
още съм млад и зелен; das steht auf
einem anderen - на това не му е тук
мястото, това няма нищо общо; vom
-	singen/spielen пея или свиря на
прима виста 3. (Zeitung) вестник м
4. Tech (Säge-) лист м на трион 5. (Ru¬
der-, Propeller-/ перка ж 6. (Kartenspiel)
карта ж; ein gutes - haben имам хуба¬
ва карта; das - hat sich gewendet fig,
fam нещата се обърнаха, настъпи
обрат в нещата
blättern ['bitten] //прелиствам; in einem
Buch - прелиствам книга

Blätterteig
113
Bleichmittel
Blätterteig m бутертесто cp
Blattgold n варак м Blattgrün n ijot
хлорофил M Blattlaus / zoo листна
въшка Blattpflanze /вот декоративно
растение с красиви листа Blattsalat
<-(e|s, -е> т gastr зелена салата Blatt¬
spinat <-(e)s> kein PI m gastr спанак .и
Blattwerk n вот листа мн, шума ж
blau [blau] adj 1. (Farbe) син; (himmelblau)
небесносин: -es Auge насинено око;
-er Fleck синина (по тялото) 2. fam
/betrunken) пиян ►sein -es Wunder
erleben fam виждам се в чудо: -er Brief
fam писмено предупреждение за увол¬
нение: Forelle - gastr пъстърва, варе¬
на със сол и вода, в която е сложен
оцет
blauäugig ('blau?aigi<;| ad/синеок;ßg(naiv)
наивен Blaubeere /вог боровинка ж
blaublütig |'blaubly:ti<;] adj (adlig! арис¬
тократичен, със синя кръв
Blaue <-n> kein PI п синева ж; eine Fahrt
ins - fam малък излет сред природата
► das - vom Himmel versprechen fam
свалям звезди от небето: ins - hinein
reden fam говоря напосоки
Blaufelchen |'blauf£l<;an| <-s, -> m zoo
пъстърва ж Blaufuchs m zoo синя
лисица (полярна лисица, чиято кози¬
на през лятото е кафява, а през
зимата синьо-сива) blaugrau adj
синьо-сив blaugrün adj синьо-зелен
Blauhelm <-(e)s, -e> m (UNO-Soldat) синя
каска
Blaukraut <-(e)s> kein PlnA, südd(Rotkohl)
червено зеле
bläulich l'bbrli^] adj синкав
Blaulicht n синя светлина (на МПС със
специален режим на движение) blaui-
machen vifam (Schule) бягам от учили¬
ще; (Arbeit) чупя се \или скатавам се]
(от работа) Blaumann т fam (Arbeits¬
anzug) синьо работно облекло (напр.
на монтьор) Blaumeise /zoo син си¬
нигер Blausäure/снем циановодород -
на киселина Blaustrumpf т fig pej
учена жена, загърбила женственост¬
та си Blauwal <-(e)s, -е> mzoo син кит
Blazer |'ble:ze] <-s( -> т блейзър м
/<спортно сако)
Blech |bk<;] <-(e)s, -е> п 1. (Material, a. von
Auto) ламарина ж, тенеке cp; (Weiß-)
бяла ламарина 2. (Kuchen-)плитка тава
1за печене на сладки) 3. sing, fig, fam
lQuatsch) глупости ми Blechblasin¬
strument <-(e)s, -e> n духов инстру¬
мент Blechbüchse / Blechdose / кон¬
сервена кутия
blechen vt, vi fam изръсвам се (c)
blechern adj 1. /aus Blech) ламаринен,
тенекиен 2. fKlang, Stimmei метален:
(hohl) кух
Blechlawine /scherz, fam поток .и от ко¬
ли (през уикенда или в разгара на се¬
зона) Blechschaden m малка повреда
по ламарината на МПС Blechtrommel
/ детско барабанче (от ламарина)
Blei [blai] <-(e)s, -е> п снпм олово cp; das
liegt wie - im Magen това тежи като
олово в стомаха
Bleibe fblaiba] <-, -n>/ подслон м, квар¬
тира ж
bleiben ('blaiban] cbleibt, blieb, geblieben>
vi sein 1. /nicht Weggehen) оставам: - Sie
am Apparat! останете на телефона!:
hängen - fam (an einem Ort) задържам
се. увисвам: /Verdacht) оставам; (im Ge
dächtnis) запомням: fam (sitzen -) повта¬
рям класа; an etw dat hängen - /sich
verhaken)увисвам \или задържам се] на
нш; wo bleibt mein Kaffee? какво става
с кафето ми?; wo ist mein Hut geblie¬
ben? къде ми остана шапката?: das
bleibt unter uns! това да си остане
между нас! 2. /nicht ändern) не (се)
променям; gleich - оставам същият;
sich dat gleich - оставам си същият, не
се променям; das bleibt sich gleich все
едно е, няма разлика: gleich ~d все
същият, er bleibt bei seiner Meinung
той държи на мнението си; es bleibt
dabei! уг оворката (си) остава!; es bleibt
alles beim Alten всичко си остава по
старому: wenn das Wetter so bleibt ако
времето се задържи същото: liegen -
(nicht aufstehen) оставам да лежа; (im
Bett) оставам в леглото; /unerledigt
bleiben) оставам неуреден; /nicht verkauft
werden) оставам непродаден: (Auto)
оставам блокиран: stehen - спирам:
wo sind wir stehen geblieben? докъде
бяхме стигнали?: stecken - (nicht
weitergehen) засядам; /nicht herauskom¬
men: Kugel, Messer) не мога да изляза:
Kfz попадам в задръстване: (Verhand¬
lungen) зациклим, не отбелязвам нап¬
редък: im Schlamm stecken - затъвам
в калта: im Hals stecken - засядам в
гърлото 3. (übrig -/оставам, артисвам:
es bleibt mir nichts weiter zu tun, als ...
нищо друго не мн остава освен das
bleibt abzuwarten трябва да се изчака
bleibend ad/траен; -er Wert непреход¬
на стойност
bleich [blaiq] а</'блсд(ен); - werden пре¬
бледнявам
bleichen vt избелвам; (Haare) изрусявам
Bleichgesicht n scherz бледолик м (за
бял човек в индианските романи)
Bleichmittel п избелващо средство

bleiern
114
Blockfreiheit
bleiern adj оловен: a.ftg оловен, тежък
bleifrei adj/Benzin/безоловен bleihaltig
l'blaxhaltiqj adj съдържащ олово Blei¬
kristall n оловен кристал bleischwer
|'blai'Jve:e| adj тежък като олово Blei¬
stift m молив .w Bleistiftspitzer m ос¬
трилка ж за моливи
Blende ['bltndal <-, -n>/1. !:on< бленда ж
2. ilJchtschimv сенник м
blenden l'bUndsnl vi 1. iblind machen/
осленявам; /vorübergehend durch Lichd
заслепявам 2. fig 'betören/ омайвам:
/täuschen/ заслепявам blendend adj
1.	/strahlend/ блестящ, ослепителен
2.	/ausgezeichnet; чудесен: du siehst -
aus изглеждаш великолепно [или ос¬
лепително!
Blendung <-, -en> / заслепяване cp
Blesse l'bksa] <-, -n> //Tiere! бяло нетно
на челото на кон/крава
Blick |blik| <-ieis, -е> т 1. /Blicken,
Ausdruck/ поглед .и; auf den ersten - от
пр ъв поглед: einen - werfen auf +akk
хвърлям едно око на: jdn keines -es
würdigen не удостоявам пкг c поглед:
seine ~e schweifen lassen погледът ми
блуждае: jdm einen vernichtenden -
zuwerfen хвърлям нкм унищожителен
поглед: böser - лошо око 2. sing (Aus-!
изглед а/, перспектива ж: mit - auf +акк
с изглед към
blicken vi гледам; auf jdn - поглеждам
пкг: nach etw - поглеждам към шц.
sich - lassen появявам се. мярвам се:
das lässt tief - това е много поучител¬
но |iuu показателно]
Blickfang т нещо. което привлича
погледа /тшр. плакат! Blickfeld п
полезрение cp Blickkontakt т зрите¬
лен контакт Blickpunkt т 'Gesichts¬
punkt/ гледна точка, аспект м; im -
stehen fig намирам се в центъра на
вниманието: vom politischen - aus Ige-
sehen) (погледнато) в политически
аспект, от политическа гледна точка
Blickwinkel т fig зрителен ъгъл
blieb |bli:p| /. иЗ. perssingimp гал bleiben
blies |bli:s| !. и 3. oers sing imp von blasen
blind (blintj adj 1. :nicht sehend, сляп: für
etw - sein (ig сляп съм за шц: -er
Gehorsam сляпо послушание; - werden
осленявам: nicht - sein Ду не съм сляп
2. glanzlos: мътен, помътнял 3. ;Alarm.■
фалшив 4. Passagier: без билет, нере¬
довен 5. -Ма/и скрит
Blinddarm т ,-. е сляно черво: /ат
Wurmfortsatz' апендикс .u Blinddarm¬
entzündung апенлидит м
Blind Date blaint dat: <-s, -s> п роман¬
тични i rx’u/ft mi’m o\- мъж и жена. ки¬
тно nc си се срещали преди
Blinde <ein -г, -п, -п> т/ слепец м
Blindekuh / - spielen играя на сляпа
баба
Blindenhund т куче-водач м (за сле¬
пец/ Blindenschrift /' Браплова азбу¬
ка, писмо ср па слепите
Blindflug т лгко сляп полет (полет по
навигационни уреди! Blindgänger <-s,
-> т ш неексплодирал снаряд Blind¬
heit <-> kein Plfa.fig слепота ж; mit -
geschlagen fig невиждащ очевидното,
слян blindlings |'blintlir)s] adv слеиеш-
ката: /aufs Geratewohl/ безкритично,
сляпо Blindschleiche ('blinyiai^a] <-, -n>
/гею слепок м
blinken ('blxr)kan| vi 1. (funkeln) блещу¬
кам: (vor Sauberkeit) блестя 2. (Blinkzei
dien geben/ присвствам. давам светли¬
нен сигнал: ,Auto) давам знак с мигач
Blinker <-s, -> т /Gerät! блесна ж; кг/
мигач а/
Blinklicht п мигаща светлина (на сиг¬
нализация/
blinzeln l'blintsaln] \i мигам, примиг¬
вам: (schelmisch, verliebtI намигам, сми¬
гам
Blitz |blits| <-es, -e> m 1. /Blitzen) свет¬
кавица ж; /-strahl) мълния ж; ein - aus
heiterem Himmel гръм от ясно небе:
wie der - /am като светкавица; wie
vom - getroffen като ударен от г ръм
2.	юю (фото)светкавица ж Blitzab¬
leiter т a. fig гръмоотвод м Blitzak¬
tion <-, -еп>/светкавична акция blitz¬
artig adj светкавичен, мълниеносен
blitzblank j'blits'blapk) ad/светещ от чис¬
тота
blitzen vi /funkeln) блестя: (kurz, mehrere
Male) проблясвам: / Augen: vor Zorn) свят¬
кам: (vor Freude) блестя: es blitzt святка
се
Blitzgerät n тото (фото)светкавица
ж Blitzkrieg m светкавична война,
блпцкриг м Blitzlicht п ioto светлина
ж на фотосветкавица blitzsauber
fblits'zaubej adj /ат блестящ от чисто¬
та. лъснат Blitzschlag т удар м от
мълния blitzschnell |'blits'Jn£l| adj свет¬
кавичен
Block1 |bbk, pl: 'blcikaj <-|e)s, Blöcke> m
!Stein-/ каменен блок [или къс)
Block2 <-ie!s, -s o Blocke> m 1. (Notiz,
Brief. Zeichen-/ блок м 2. (Häuser-) жи¬
лищен блок 3. г-o;, политически блок
Blockade [bb karda) <-, -n> /блокада ж
blocken ц блокирам: stokt парирам,
отблъсквам
Blockflöte /.'.v блокфлейта ж Block¬
freiheit/:	иеобв ър кшост ж с поли-

Blockhaus
115
Blüte
тически блокове Blockhaus n къща
със стени от грубо дялани дървета
blockieren [bb'ki:ran| cohne ge-> I. vt
блокирам, затварям: (sperren) им бло¬
кирам, запорирам II. vi (Bremsen, Rad)
блокирам
Blockschrift/шрифта c главни букви
blöd(e) [’bloit (’bloida)] adJ 1. (dumm) тъп:
(albern) глупав 2. (schwachsinnig) слабо¬
умен 3. CH (schüchtern) плах 4. fam
(dumm, ärgerlich) неприятен, досаден
blödeln и тъпея, правя се на глупак
blöderweise ('bl0:de'vaiza| adj от |или
поради| глупост
Blödheit <-, -еп>/ тъпота ж Blödmann
<-(e)s, -männer> т (Schimpfwort) тъпак
м Blödsinn т fam (Unsinn) тъпотия ж,
глупост ж; so ein ~! каква глупост!
blödsinnig ad} 1. (schwachsinnig) слабо¬
умен 2. (dumm) тъп
blöken |'bl0:kan| vi (Schaf) блея: (Rind) муча
blond |bbnt| adj pyc
blondieren |bbn'di:ran| cohne ge-> vt
изрусявам
Blondine |bbn'di:na| <-, -n>/ блондин¬
ка ж
bloß [blo:$] I. adj 1. (nackt, unbedeckt) гол,
необлечен: (mit ~ein Oberkörper) гол до
кръста: (mit ~em Kopf)гологлав: mit ~en
Füßen бос: mit ~em Auge c просто око
2. (nichts anderes als) der ~e Anblick са¬
мата гледка: der -e Gedanke самата
мисъл П. adv fam 1. inur/cimo: wo bleibst
du ~? къде се бавиш'?: wie machst du
das -? как правиш това?: ich frage mich
wie ... само се питам как ... 2. (als
Verstärkung)само: - jetzt nicht! само сега
не!
Blöße ['bl0:sa| <-, -n> /1. geh (Nacktheit)
голота ж 2. fig (Schwäche, Fehler) сла¬
бост ж; sich dat eine ~ geben излагам
се, показвам слабото си място
bloß liegen vt разкривам (основи на
сграда, стена); fig разнищвам (плано¬
ве, грешка) bloßIstellen vt излагам,
компрометирам
blubbern l'bluben] vi fam (Brei) клокам:
(ärgerlich und undeutlich reden) мърморя
Bluejeans ['blu:c%i:ns| p( сини джинси,
дъики мн
Blues [blu:s| <-, -> m mus блус м
Bluff |bluf o blaf o blctf) <-s, -s> m
блъф M
bluffen fblufan o 'blafan o 'blcbfsn| w блъ-
фирам
blühen |'bly:an| vi 1. (Pflanzen) цъфтя
2. (Geschäft) процъфтявам 3. fam (wider
fahren) сполетявам, случвам се; wer
weiß, was uns noch blüht! кой знае,
какво още ни чака \или може да ни
снолети|! blühend adj 1. (Pflanze) цъф¬
тящ 2. fig (florierend) процъфтяващ:
(Gesundheit)цветущ: /Fantasie/богат: wie
das ~e Leben aussehen изглеждам цве¬
тущо: im ~en Alter в разцвета на си¬
лите си
Blume |'blu:ma| <-, -п>/1. вот цвете ср;
durch die - sagen намеквам, подмя¬
там: danke für die -n! fig iron благода¬
ря за „комплимента"! 2. (Bierschaumi
пяна ж 3. (des Weinest букет а/ Blumen¬
beet п цветна леха Blumengeschäft п
цветарски магазин Blumenkasten т
сандъче ср за цветя Blumenkohl т
цветно зеле Blumenladen т s. Blu¬
mengeschäft: Blumensprache / език
м на цветята Blumenständer т цве¬
тарник .и Blumenstock т цвете ср
(посадено в саксия или в земята)
Blumenstrauß т букет м Blumentopf
т саксия ж Blumenvase/ваза ж Blu¬
menzwiebel /луковица ж
blumig l'bluimig] adj 1. (Wein) ароматен
2.	/Parfüm) лек. ухапен 3. (Stil, Sprache)
цветист
Blunzefn) <-, -n>fA /Blutwurst) кървави¬
ца ж ► das ist mir Blunzen fam (das ist mir
egal) това ми е безразлично, все ми е
едно
Bluse |'blu:za| <-, -п> / блуза ж
Blut |blu:t| <-(e)s> kein PIn кръв ж; blaues
-	haben имам сипя кръв; - spenden
дарявам |или давам| кръв; ~ vergießen
проливам кръв: ruhiges - bewahren
запазвам самообладание: bis aufs - до
смърт; jdn bis aufs - aussaugen изпи¬
вам нкм кръвчицата; das liegt mir im
-	това ми е в кръвта: - geleckt haben
fig, fam нещо започва да ми харесва:
böses ~ machen възбуждам недовол¬
ство и вражда: - und Wasser schwitzen
fig (große Angst haben) изпотявам се от
страх; (sich anstrengen, um etwzu erreichen)
бая се изпотявам blutarm adj :m> ане¬
мичен Blutarmut /мт анемия ж. ма-
локръвие ср Blutbad <-(e)s, -bäder> п
кървава баня. клане ср Blutbahn <-,
-еп> /лиат кръвно русло, кръвоносна
система Blutbank <-, -еп> /мш кръв¬
на банка (институция - депо за кръв)
Blutbild <-(e)s, -ег> п меп кръвна кар¬
тина; rotes/weißes - изследване на
червените/белите кръвни телца blut¬
bildend adj мин кръвообразуващ Blut¬
druck <-(e)s> kein Pl m кръвно наляга¬
не: hoher/niedriger ~ внеоко/ннеко
кръвно налягане Blutdruckmesser
<-s, -> m Med апарат .и за измерване на
кръвното налягане
Blüte |'bly:ta| <-, -n>/1. вот цвятм 2. sing

Boden
/das Blühen/ цъфтеж м; in voller ~ раз¬
цъфнал; in der - в разцвета си 3. sing,
fig iHöhepunkt) апогей м 4. fam /falscher
GeldscheinI фалшива банкнота
Blutegel ['blu:t?e:gal| <-s, -> m zoo пияви¬
ца ж
bluten w кървя; aus dem Mund ~ тече
ми кръв от устата: meine Nase blutet
тече ми кръв ог носа: mir blutet das
Herz сърцето ми се къса от мъка
Blütenblatt п юг венчелистче cp Blu¬
tenpflanze <-, -п>/вот цветно расте¬
ние Blütenstaub т вот цветен прашец
Blutentnahme/med вземане ср на кръв
blütenweiß adj ослепително бял
Bluter <-s, -> т med хемофилпк .и, хе-
мофиличка ж
Bluterguss^ |'blu:t?£egus) <-es, -güsse>
я? med вътрешен кръвоизлив
Bluterkrankheit /med хемофилия ж
Blütezeit / време ср на цъфтеж: fig
разцвет м
Blutfleck т петно ср от кръв Blutgefäß
п,\::;,[ кръвоносен сьд Blutgerinnsel п
med с'всирек м Blutgerinnung <-> kein
BlfiAed кр-ьвосьсирване cp, съсирваме
cp на кр'ьвта Blutgruppe / med кръвна
i'pyiia Bluthochdruck <-(e)s> kein PI m
med високо кръвно налягане Bluthund
m /«)< > ловджийско куче /английски
порода/
blutig adj 1. (blutbefiecktl изцапан c кръв,
окървавен 2. /Kampf) кървав 3. /verstär
kendI ~er Anfänger fam абсолютен но¬
вак
blutjung |'blu:t'jur)| adj много млад Blut¬
konserve / ш) 1. (Blut) консервирана
кръв 2. i~п/lasche 1 банка ж (c кон¬
сервирана) кр ьв Blutkörperchen |'blu:t
kcerpi?<;an| <-s, -> п med кръвно телце
Blutkrebs т med рак .w на кръвта
Blutkreislauf т med кръвообращение
ср Blutlache /локва ж кръв blutleer
adj без кръв. обезкръвен Blutorange
/ портокал .и с червено месо Blut¬
plasma <-s, -plasmen> п med кръвна
плазма Blutplättchen fblu:tpl£t<;an| <-s,
> npl .med тромбоцити ми. кръвни
плочпцн Blutprobe /.med кръвна про¬
ба Blutrache / кръвно отмъщение,
вендета ж blutreinigend adj кръво-
нречистващ blutrot ['blu:t'ro:t| adj кър¬
вавочервен blutrünstig j'blu:trYnsti<;| adj
кръвожаден Blutsauger <-s, -> m fig
кръвоппец.и Blutsbruder <-s, -brüder>
m побратим м Blutschande / кръво¬
смешение cp Blutsenkung / .me: утая¬
ване cp на кръвните телца Blutspende
' . n.•/•.:.: кръводаряване cp Blut¬
spender in <7i;/' Kp'i,B( »дарител i ка: м мс
Blutspur /кървава следа, следа ж от
кръв blutstillend adj кръвоспиращ
Blutstropfen /77 ме в капка ж кръв
blutsverwandt adj с кръвна връзка
Blutsverwandte /??/кръвен \или кръв¬
на! роднина Blutsverwandtschaft <-,
-еп> /кръвна родствена връзка
Bluttat /geh /Mord! убийство ср, кърва¬
во деяние Bluttransfusion <-, -еп> /
med преливане ср на кръв blutüber¬
strömt |'blu:t?y:be(')/tr0:mt| adj облят в
кръв Blutübertragung /med прелива¬
не ср иа кръв
Blutung <-, -еп> / кръвотечение ср,
кървене ср; /Monats-) менструация ж
blutunterlaufen adj кръвясал Blutun¬
tersuchung / med изследване ср на
кръвта Blutvergießen <-s> kein PI n
geh кръвопролитие cp Blutvergiftung
/med отравяне cp на кръвта Blutverlust
<-(e)s> kein PI m med загуба ж на кръв
Blutwurst / CASTR кървавица ж Blut¬
zucker <-s> kein PI m med кръвна захар
Blutzuckerspiegel m med картина ж на
кръвната захар
BL2 abk von Bankleitzahl банков код
BND |be:?m'de:| <-(s|> kein PI m abk von
Bundesnachrichtendienst Федерална
pa зу 3 H а вате л и а сл ужба
Bö |bo:| <-, -еп>/силен порив на вятъра
Воа (Ъо:а| <-, -s> /200 боа ж
Bob [Ьзр] <-s, -s> т spokt бобслей
Bock |Ьзк, pl: Ъакз| <-(e)s, Böcke> т
1. /Ziegen-) козел м; /Schafs-) овен м;
/Reh-) сръндак м, сърнен, м; einen ~
schießen fig, fam правя гаф 2. fam
/Mensch) пръч м; er ist ein sturer - тон
е твърдоглав като овен 3. fam (Lust)
желание cp; keinen - haben etw zu tun
ßm нямам желание да направя нщ
4.	тпен /Gestell) стойка ж; /Säge-) магаре
ср за рязане на дърва 5. sporn (Turngerät)
коза ж Bockbier п силни бира
bocken vl I. /Esel) инатя се; /Pferd) из¬
правям се на задните си крака 2. fig,
fam /bockig sein/ проявявам инат
bockig adj твърдоглав
Bockshorn n fam jdn ins ~ jagen сплаш¬
вам нкг
Bockspringen <-s> kein Pl n sport npe-
CKOK M на коза Bockwurst /gastr 6ok-
вурст M, вурстче cp /вид дебел крен¬
вирш за варене)
Boden l’boidan, p/:’b0:d9n| <-s, Böden> m
I. !Erd~i земя ме, почва мс; /a. Fläche)
територия ж; auf fremdem - па чужда
земя: zu - fallen падам на земя та: lani
- gewinnen/verlieren fig придобивам/
губя важност \или значеипс|; festen -
unter den Füßen haben fig стъпил съм

Bodenbelag
117
bombardieren
здраво на крака та си: den - unter den
Füßen verlieren губя почва под кра¬
ката си 2. (Acker-, Grund und ~) земя
3.	(oberste Schicht der Erdoberfläche) поч¬
ва 4. (Meeres-, von Gefaßt дъно cp; mit
doppeltem - c двойно дъно 5. (Fuß-)
под м 6. (Dach-) таван м; (Неи~) плевня
ж 7. fig (Grundlage, Basis) основа ж, база
ж; auf sicherem - stehen стъпил съм
на стабилна основа; sich auf den ~ der
Tatsachen stellen основавам се на
фактите Bodenbelag т подова на¬
стилка Bodenbelastung <-, -еп> / из¬
тощаване ср на почвата Bodenerosion
<-, -еп> / Око ерозия ж на почвата
Bodenertrag т добив м от почвата
Bodenfrost <-(e)s> kein PI m слана ж
Bodenhaftung / aijto сцепление cp c
пътя (на гумите) bodenlos adj fig, fam
(unerhört) нечуван; ~e Frechheit нечу¬
вано нахалство Bodennebel m ниска
мъгла Bodenpersonal n af.ro наземен
персонал Bodenreform / поземлена
реформа Bodensatz m утайка ж Bo¬
denschätze mpl природни богатства,
полезни изкопаеми
Bodensee т cf.og Боденско езеро, Бо-
дензее ср (езеро в Алпите)
bodenständig adj местен, самобитен
Bodenstation /radio (Raumfahrt) земна
(радио)станция Bodenstreitkräfte fpl
сухопътни войски Bodenturnen п sport
земна гимнастика
Body [’todi] <-s, -s> m (Kleidungsstück) бо¬
ди cp Bodybuilding [’bDdibildiq] <-s> kein
PI n бодибилдинг M, културизъм M
bog [bo:k] I. u 3. pers sing imp von biegen
Bogen ['boigan, pl: 'bergan] <-s, - o südd,
A Bögen> m 1. (Kurve) завой м; (Biegung)
извивка ж; einen (großen) ~ um jdn
machen избягвам нкг: den - rausha-
ben/rauskriegen fam намирам му ца¬
ката; jdn in hohem - hinauswerfen fam
изхвърлям |или уволнявам] нкг вед¬
нага 2. spürt лък м за стрелба: den -
überspannen /?£ прекалявам. премина¬
вам мярката 3. arci-i арка ж; мат дъга
ж 4. Müs лък 5. (Blatt Papier) лист лг
хартия bogenförmig ]'bo:ganfcErmi<;) adj
дъговиден Bogengang т arch аркада
ж Bogenschießen <-s> kein Pl n sport
стрелба ж c лък Bogenschütze m,
Bogenschützin / стрелец м c лък;
sport състезател(ка) м(ж) по стрелба с
лък
Böhmen ['berman] п оюс Бохемия ж (ла¬
тинското название на Чехия)
böhmisch adj чешки; das sind ~е Dörfer
für mich fam това е тъмна Индия за
мен
Bohne l'bornal -п>/1. lyu боб м. фа¬
сул v<; grüne ~п зелен фасул: nicht die
~! fig, fam съвсем не!, ни най-малко!
2. (Kaffee-t зърно ср кафе Bohnen¬
kaffee т кафе ср на зърна Bohnen¬
kraut п вог чубрица ж Bohnenstange
/прът м за подпора на бобови расте¬
ния; fig, fam върлина ж Bohnensuppe
/бобена \или фасулена] чорба
bohnern vt лъскам (с паркетин) /пар¬
кет. дъски)
Bohnerwachs п паркетин м
bohren fborran] I. vi 1. (a. beim Zahnarzt)
an/in etw dat- дълбая в нщ; (nach Erdöl)
правя сондаж за; mit dem Finger in
der Nase - чопля си носа 2. fig, fam
(drängen! врънкам 3. (quälen) in jdm ~
тормозя нкг II. vt 1. (Material) проби¬
вам 2. (Brunnen, Tunnel) дълбая, издъл-
бавам; ein Loch in die Wand - проби¬
вам дупка в стената 3. (hineindrücken!
забивам bohrend adj (Schmerz) режещ;
(Fragen) досаден; (Blick) пронизващ:
(Reue, Zweifel) разяждащ, човъркащ;
~en Hunger haben стомахът ми стър¬
же от глад
Bohrer <-s, -> т (Gerät) бургия ж, свре¬
дел м; (für Ölbohrung) сонда ж
Bohrinsel / плаваща сонда Bohrloch
п пробит отвор (с бургия) Bohrma¬
schine / бормашина ж Bohrprobe /
теси сондажна проба Bohrturm т сон¬
дажна кула
Bohrung <-, -еп>/1. (das Bohren) проби¬
ване ср; (Erdöl-) сондаж м 2. (Bohrloch)
пробит отвор (с бургия)
böig |'b0:i<;] adj ураганен, бурен; -er
Wind ураганен вятър: -es Wetter бур¬
но време
Boiler |'b:>ile] <-s, -> m бойлер м
Boje |'bo:ja] <-, -n> /nai.ii шамандура ж,
буй м
Bolero <-s, -s> m 1. (Tanz) болеро cp
2.	(Jäckchen) болеро, елек м
Bolivianer(in) [boli'yiaine] <-s, -; -nen>
m(f) боливиец м, боливийка ж
bolivianisch |boli'v[a:niJ] adj боливийскп
Bolivien [bo’lirvian] n епос; Боливия ж
Bollwerk [tolvErk] n 1. naiii кей м 2. fig
(Festung) крепост ж
Bolschewismus (bDljeVismus| <-> kein Pl
m болшевизъм м
Bolschewist(in) [bal/eVist] <-en, -en; -,
-nen> m(f) болшевик .и, болшевичка ж
bolschewistisch adj болшевистки
Bolzen l'baltsan] <-s, -> m tech болт м
bombardieren [bDmbar'di:ren] <ohne ge->
vt 1. ми. бомбардирам 2. fam (überhäu¬
fen) jdn/etw (mit etw) - затрупвам нкг/
Н1Ц (c нщ)

Bombardierung
118
Böse
Bombardierung <-, -en> / бомбарди¬
ровка ж
bombastisch jbDm'bastiJl adj pej (Stil) бом-
бастичсн; (überladeninретрупан, нищен
Bombe l'bomba] <-, -n> / бомба ж; ~n
über etw dat abwerfen хвърлям бомби
върху шц; die ~ zum Platzen bringen fig
взривявам бомбата; die - ist geplatzt
fig бомбата гръмна Bombenangriff m
ми. въздушна бомбардировка Bom¬
benanschlag m .V:!L бомбен атентат
Bombenerfolg rn /ат сен зационен ус¬
пех Bombengeschäft n /am ~e machen
правя голям удар bombensicher
l'bambsn'ziQel adj 1. tfc:h брониран 2. fig,
/ат абсолютно сигурен Bombenstim¬
mung l'bDmban'/timurjl <-> kein PI //am
бомбастично настроение Bomben¬
teppich m "v'i[;. килим M от бомби (при
а 7>.i душно uw uh) ch не I
Bomber <-s, -> m ми. бомбардировач .u
bombig adj /ат великолепен
Bon [bar) o b5:| <-s, -s> m 1. iGutscheini
бои .и 2. (Kassenzettel! касова бележка
Bonbon |Ьог)'Ьзг) o Ьз'Ь5:| <-s, -s> m o n
бонбон .11
BonboniereRR <-, -n> / Bonbonniere
|bD(]b3'nie:ra o b5ba'nie:re| <-, -n> / бон¬
бониера ж
Boni pl von Bonus
Bonität |boni't£;t| <-, -en>/ri;-; платежо¬
способност ж
Bonn |Ьзп| /? дад: Бон м
Bonner <inv> adj (attrj които се отнася
до Bon
Bonner(in) <-s, -; -, -nen> miß жител (ка)
м(ж! на Бон
Bonsai |±onzai| <-, -s> m вот бонзай м
Bonus |'bo:nos, p/.-'bo:m| <- o -ses, - o -se
o Boni> m 1. hol бонус .u 2. (Versiehe■
nings~i надбавка ж 3. (Jur Studienplatz/
кредит .w
Bonze ('Ьзпуз| <-n, -n> m pej важна кле¬
чка. големец .w
Boom |bu:m| <-s, -s> m бум .u
boomen j;bu:man| vi /am iGeschäft/ пре¬
живявам бум. процъфтявам; (Literatur,
Model преживявам разцвет, разцъф¬
тявам
Boot |bo:t] c-iels, -e> n лодка ж; - fahren
карам лодка; wir sitzen alle im gleichen
- ßg всички се печем на един и същ
огън Bootsfahrt /пътуване ср с лодка
Bootsmann e-ieis, -leute> т боцман .и
Bor (borg! <-s> kein Pi n апел бор м
Bord1 jbort, pi: 'bDrdaj <-jeis, -e> n 1. (Bü¬
cherbt ettj лавина ж 2. CH (Rand: ръб ,w,
край м; ibösenung} скат м, откос м
Bord2 -rar -е> т iSchi/fisrand)
оорд an - на оорда; an - gehen
качвам се на борда; über ~ gehen па¬
дам през борда; von ~ gehen слизам от
борда; etw über ~ werfen fig отказвам
се окончателно от нщ, зарязвам ищ
Bordcomputer <-s, -> т бордов ком¬
пютър
Bordell |ЬзгШ| <-s, -е> п публичен дом
Bordinstrumente npl бордови инстру¬
менти Bordkarte / ap.ro бордна карта
Bordpersonal п клит, af.ro екипаж м
Bordstein т бордюр .и
borgen |‘Ьзгдап| vt 1. (verleihenj jdm etw
- давам на нкг hui на заем, заемам
нкм нщ 2. /entleihenj etw von jdm -
вземам от нкг нщ на заем. заемам нщ
от нкг
Borke |'Ьзгкз| <-, -n> / nordd 1. (Baum)
кора ж 2. (Wunde) коричка ж Borken¬
käfer т гоо короед м
borniert |bor'ni:t?t| доУ/ду ограничен. тес¬
ногръд
Börse |’ЬоЕггз| <-, -n> / 1. fin борса ж
2. (Geldbeutel! кесия ж Börsenbericht
т fin борсов бюлетин Börsenkrach
< Iе 1 s, -kräche> т пм борсов срив
Börsenkurs <-es, -е> mm борсов курс
Börsenmakler(in) m(j] fin борсов пос¬
редник, брокерм Börsenspekulant(in]
miß rix борсов спекулант
Börsianer(in) |boEr'zja:ne| <-s, -; -, -nen>
miß /ат борсов спекулант
Borste |'barsta| <-, -n> /четина ж
borstig adj 1. (Tier, Haut) четинест 2. fig
(Person! груб, нелюбезен
Borte |'b3rta| <-, -n> / ширит „w
Borwasser n борова вода
bösartig |'b0:s?a:eti<;| adj 1. (Mensch) лош;
(Hund) зъл; (Bemerkung) злостен, зло¬
бен 2. мш злокачествен Bösartigkeit
<-, en> / 1. (von Mensch) лошотия ж;
!von Bemerkung! злоба ж 2. mpd злока¬
чественост ж
Böschung |'Ьсе/ог]1 <-, -en> / (Straßen-)
откос .и (укрепена стръмна стена);
(Fluss-j стръмен склон на вал |или
насип|
böse l'boiza] adj 1. (Mensch, Tat) лош;
(Bemerkung) злостен, злобен; (unartig)
непослушен; jdn ~ ansehen гледам нкг
злобно: es war nicht ~ gemeint не го
казах c лош умисъл 2. (ärgerlich) ядо¬
сан: auf jdn \o mit jdm| - sein сърдит
съм на нкг; - werden ядосвам се.
разсърдвам се 3. (schlimm/ лош: (Krank¬
heit! тежък, опасен; ~ Angelegenheit
тежък случай: - Folgen тежки пос¬
ледствия: es sieht - aus fig нещата
изглеждат зле
Böse' <ein -г, -n, -п> т/ дявол .и
Böse2 -f ein -s, -n> kein Pl n зло cp; jdm

Bösewicht
119	Brandbombe
etw ~s antun причинявам нкм нщ лошо:
sich datdabei nichts ~s denken при рова
но си мисля лошо: ~s ahnen имам лошо
предчувствие: -s im Schilde führen кроя
нещо лошо
Bösewicht <-(e)s, -er o-e>ml. (Schuft!
злодеи M 2. scherz,/am (Schlingel) палав¬
ник -V/
boshaft fbo:shaft| adj (Mensch)лош. прок¬
лет: (Bemerkung) злобен, язвителен
Bosheit |'bo:shait| <-, -en> / (von Menschi
лошотия ж, проклетия ж; (von Berner
kung, Handlung) злоба ж, язвителност
ж; eine versteckte - скрита злоба
Bosniak(in) |bDs'nia:k| <-en, -en; -, -nen>
miß s. Bosnier
Bosnien und Herzegowina l'basnian
htrye' goivina] n gf.oc, Босна и Херцего¬
вина
Bosnier(in) ['bDsnie) <-s, -; -, -nen> m(fl
босненец м, босненка ж
bosnisch l'bDsmJ] adj босненски
Bosporus l'bDsporus] m c.roc, Босфор ,w
BossRR |bos| <-es, -e> m, BoßAlt <-sses,
-sse> m /ат бос м, шеф м
böswillig I. adj зложелателен; jhh зло¬
намерен: in -er Absicht ihr c лош уми¬
съл II. adv зложелателно: ihr злона¬
мерено Böswilligkeit <-, -en> / зло-
желателегво cp, злонамереност ж
bot |bo:t| 1. u 3. pers sing imp von bieten
Botanik |bo'ta:nik| <-> kein PI f ботани¬
ка ж
Botaniker(in) <-s, -; -nen> m(fl бота¬
ник M, ботанмчка ж
botanisch adj ботанически
Bote |'bo:ta| <-n, -n> m пратеник м;
(~njungej момче cp за поръчки; (Dienst¬
mann) куриер м; durch -n по куриер
Botengang m куриерски курс Botin
|'bo:tin| <••, -nen> / пратеничка ж, ку-
риерка ж; s. а. Bote
Botschaft |'bo:tfaft| <-, -en>/l. (Nachricht)
вест ж, известие cp; (~ an jdn) посла¬
ние ср 2. pol посолство ср
Botschafter(in) <-s, -; -, -nen> m(j) по¬
сланик м, посланичка ж
Bottich |'bDti<;| <-(e)s, -е> т чебър м
Bouillon |bul'pr) о bul'j5:J <-, -s> / бу¬
льон м
Boulevard [bulaVa:g| <-(s), -s> m буле¬
вард м Boulevard-Magazin n rv теле¬
визионно предаване със светски клю¬
ки Boulevardpresse [bulaVaigprtsa] /
жълта преса Boulevardzeitung/жълт
вестник
Bourgeoisie (bur3oa'zi:( p/.-buGoa'znanl <-,
-n> /geh буржоазия ж
Boutique |bu'ti:k, pl: bu'ti:lon| <-, -n> /
бутик .Vf
Bovist l'boivist o bo'vistl <-s, -e> rn :/ •:
пърхутка ж fein) гъби/
Bowle ['bo:laj <-, -n> / боле cp
Bowling l'boilir) o ’bjulirj) <-s> kein PI n
боулинг M
Box [baks) <-, -en> fl. IPferde-/ бокс м.
клетка ж за кон: !Wagen-) гаражна
клетка 2. müs (Lautsprecher-/ тонколо-
на ж
boxen l'bakssn] I. и боксирам се II. vt
блъскам III. vr. sich - боксирам се
Boxen <-s> kein Pl n sport бокс м
Boxer <-s, -> /п 1. i'Faustschlagl удар м c
юмрук 2. (Hund! боксер м
Boxer(in) <-s,	-, -nen> m(fl (Sportler)
боксьор(ка) м/ж) Boxershorts pl, Bo¬
xer-Shorts pl боксерки ми
Boxhandschuh m боксова ръкавица
Boxkampf m боксов мач Boxsport m
бокс ..Vf
Boykott (bai'kat] <-(e)s, -s o -e> m бой¬
кот M
boykottieren |Ьз1ю'Н:гап) <ohne ge-> vt
бойкотирам
Bq abk von Becquerel nivs бекерел м
BR |be:'?£r| <-(s)> kein PI m abk von
Bayerischer Rundfunk Баварското ра¬
дио
brabbeln |'brabaln| vt fam издавам (не¬
членоразделни) звуци; (Baby) гукам
brach (bra:x| /. u 3. pers sing imp von
brechen
Brachialgewalt (bra'xia:lgavalt) / груба
сила
Brachland <-(e)s> kein Pl n док целина ж
brach i liegen <irr> vi 1. док (Feld) лежа
на угар. оставам необработен [или
незасят) 2. fig оставам неоползотво¬
рен
brachte fbraxta) I. и 3. pers sing imp von
bringen
Brainstorming |'branst3:mir)| <-s> kein Pl
n брепнеторминг м (метод за реша¬
ване на проблеми чрез спонтанни
хрумвания)
Branche |'brö:Ja| <-, -п>/1. idi. бранш м,
стопански клон 2. (Fach) специалност
ж Branchenverzeichnis п браншов
регистър
Brand (brant, p/:'br£nda| <-(e)s, Brände> m
1. (Feuer) огън м; (Feuersbrunst) пожар
м; in - geraten запалвам се; etw in -
setzen |o stecken) подпалвам нщ 2. sing
мир гангрена ж 3. sing, fam силна жа¬
жда brandaktuell adj страшно актуа¬
лен; eine -e Nachricht гореща новина
Brandanschlag <-(e)s, -schläge> m
умишлен палеж (като терористичен
акт) Brandblase /шо мехур м от из¬
гаряне Brandbombe / запалителна

brandeilig
120
Brautschleier
бомба brandeilig |'brant'?aili<;| adj fam
страшно спешен: es - haben страшно
бързам (като при пожар)
branden ['brandanj vi geh (Wellen! разбп-
HuM ce: uosenj бушувам: gegen etw ~
напирам срещу нщ
Brandenburg |'brandanburk| <-s> n епос
Бранденбургм !федерална провинция
а Германия)
Brandherd т огнище ср на пожар
brandig adj 1. acs, вот (Getreide, Bäumet
болен от главня 2. med гангренозен
Brandlegung <-, -er» f А (Brandstiftung)
палеж м, подпалвачество cp Brand¬
mal <-le)s, -е о rar- mäler> п geh белег
,u от изгорено: (bei Tier) клеймо cp,
дамга ж; fig клеймо, позорно петно
brandmarken у/дамгосвам. жигосвам.
заклеймявам brandneu j'brant'nDi| adj
fam чисто нов Brandsalbe / мехлем м
против изгаряне Brandschaden т
щета ж |или вреда ж| от пожар
Brandstifterl in | /п//подпалвач|ка|.н/ж/
Brandstiftung / палеж м, нодпалва-
честио ср
Brandung <-, -еп> /прибон м
Brandwache <-, -n> /1. (Überwachung der
Brandstelle! наблюдение ср на огнище¬
то на ножар след потушаването му
2. CH (Berufsfeuerwehr) противопожар¬
на охрана Brandwunde / рана ж от
изгорено
Brandy l'brtndi) <-s, -s> m бренди cp
Brandzeichen n клеймо cp, дамга ж
brannte fbranla] 1. u 3. pers sing imp von
brennen
Branntwein |‘brantvain| rn ракия ж
Brasilianer|in{ |brazi’lia:ne| <-s, -; -nen>
miß бразилец м, бразилка ж
brasilianisch [brazi'liarnij] adj бразилски
Brasilien [bra'zirHan) n ct'OG Бразилия ж;
in ~ в Бразилия
Brasse l'brasa] <-, -п>/юо косат .и
brät [breit) 3. pers sing pr von braten
Bratapfel m gastr печена ябълка
braten l'braitan) <brät, briet, gebraten> vt
(in der Pfanne) пържа: (im Ofen) пека: /auf
dem Rost) пека на скара
Braten <-s, -> m (Reisch! печено cp
Bratensaft m сос м от печено Braten¬
soße <-, -n> f сос м за печено Braten¬
wender <-s, -> m лопатка ж за тиган
Brathähnchen п печено пиле Brathendl
|'bra:thEndie)lj <-s, -inj> n A, südd (Brat¬
hähnchen! печено пиле Brathering m
пържена херинга Bratkartoffeln fpi
ri ьржени кар тофи Bratpfanne/тиган
.и Bratrost rn скара ж за печене
Bratsche i'bra:f/aj -n> /Ш5 виола ж
Bratwurst / пържена наденица; (roh)
наденица ж за пържене
Brauch |braux, pl:'bni^a) <-(e)s, Bräuche>
m обичай M
brauchbar adj 1. (benutzbar: Gerät, Material)
използваем; (Plan) приложим; (nützlich:
Material, Gegenstand! полезен 2. (tauglich:
Schüler, Mitarbeiter)годен: (Idee)полезен,
подходящ
brauchen ['brauxan| vt 1. (nötig haben)
трябвам на; (benötigen: Zeit, Platz) нуж¬
дая се от: ich brauche Geld трябват ми
пари: lange um zu +inf трябва ми
дълго време, за да; zwei Stunden um
zu -rinf трябват ми два часа. за да
2. (gebrauchen) тпопмит: kannst du die
Sachen можеш ли да използваш
тези неща? 3. (müssen! трябва; Sie ~ es
nur zu sagen стига само да кажете;
man braucht nur (zu) läuten трябва само
да се позвъни
Brauchtum <-s, /v?r-tümer> п обичай -w,
традиция ж
Braue |'braua| <-, -n> / вежда ж
brauen |'brauan| vt (Bier) варя; fam (Getränk!
приготвям (чрез варене)
Brauer(in) <-s, -nen> m(f) пивовар м
Brauerei |braua’rai| <-, -en> / Brauhaus
n пивоварна ж
braun |braun) adj (a. Augen) кафяв: (Haar,
kastanien-l кестеняв; (-gebrannt) почер¬
нял |или загорял) от слънцето; - wer¬
den почернявам; s. a. blau
Braunbär <-en, -en> m кафява мечка
Bräune l'bninsl <-> kein Pl f (слънчев)
загар, тен м; (von Solarium) тен
bräunen I. vt 1. (Haut! хващам тен
2. gastr запържвам II. vn sich ~ (sich
sonnen) пека се на слънце
braungebrannt adj почернял [или за¬
горял! от слънцето
Braunkohle <-> kein Pl f кафяви въг-
лища
bräunlich adj кафеникав
Brause |'brauza| <-, -n> /1. (Dusche) душ
.и 2. (Getränk/ лимонада ж
brausen fbrauzan) I. vi I. haben (Wasser)
шумя; (Beifall) кънтя, ехтя; (Wind) буча:
(Meer) бушувам 2. sein (Fahrzeugj про¬
фучавам II.'//?sich - вземам душ brau¬
send adj шумящ
Brausepulver n прах м за газирана
напитка
Braut (braut, pl: ’bnita] <-, Bräute> / го¬
деница ж; (am Hochzeitstag! булка ж,
младоженка ж
Bräutigam ('boitigam) <-s, -e> m годе¬
ник м; (am Hochzeitstag) младоженец м
Brautjungfer /шаферка ж Brautkleid
n булчинска рокля Brautpaar n годе¬
ници ми, младоженци мн Brautschleier

brav
121
brennen
m булчинско було, булчински воал
brav [bra:f| adj 1. (artig) послушен, кро¬
тък 2. (Kleidung) скромен, прост
bravo fbra’.vo] interj браво
Bravour |bra'vu:e| <-> kein PI f Bravur™
<-> kein PI f 1. (Tapferkeit) храброст ж
2.	(Brillanz) брилянтност ж. виртуоз-
мост ж; etw mit - bestehen справям се
брилянтно с Н1Д
BRD [be:?£r'de:] <-> kein PI f abk von
Bundesrepublik Deutschland ФРГ
Breakdance <-(s)> kein PI mбрейкденслг
Brechbohnen fpl зелен фасул Brech¬
durchfall m ми) заболяване на сто¬
машно-чревния тракт, свързано
с повръщане и диария Brecheisen п
лом м, лост м
brechen l'bre^an] cbricht, brach, gebro¬
chen I. vt haben 1. (entzwei-) чупя,
счупвам на две: (in Stücke -) чупя. чун-
вам |или натрошавам) на парчета:
jdm das Herz - разбивам нкм сърцето
2.	(Steine) троша 3. (Blumen) късам;
(Obst) бера 4. med (Knochen) счупвам:
sich dat den Arm/das Bein - счупвам
си ръката/крака 5. (von sich geben)
давам |или късам| от себе си 6. огт
пречупвам 7. fig (Frieden, F:id, Gesetz,
Gelübde) нарушавам; (Versprechen, sein
Wort) не спазвам: (Widerstand)сломявам;
(Rekord) чупя: den Streik - прекратя¬
вам стачка II. vi 1. sein (zer-) счупвам
се. строшавам се: mir bricht das Herz
сърцето ми се къса: zum Brechen |o
~d| voll sein пълен съм до пръсване,
препълнен съм 2. haben (sich erbrechen)
повръщам 3. haben ßg mit jdm - скъс¬
вам c икг III. ersieh an etw dat- (Wellen)
разбивам се в нщ: (Licht) пречупвам се
в Н1Ц
Brecher <-s, -> т (Maschine) трошачка
ж; (Woge)^nnaж с разрушителна сила
Brechmittel п мш средство ср, предиз¬
викващо повръщане Brechreiz т га¬
дене ср, повдигане cp Brechstange /
лом м, лост м
Brechung <-, -еп> /1. med повръщане
ср 2. WYS рефракция ж, пречупване ср
Brei |brai] <-(e)s, -е> т (für Kinder) каша
ж; (Kartoffel-) пюре ср; (bes von Obst) мус
м; um den (heißen) - herumreden fam
увъртам; jdn zu ~ schlagen fig, fam
смилам Hкг от бой breiig adj подобен
на каша. кашав
breit |brait| adj широк: (weit, ausgedehnt)
обширен; (Angebot, Interessen) всестра¬
нен, многостранен; ein -es Publikum
широка публика; die ~e Masse широ¬
ката маса; einen ~en Rücken haben fig
имам широк гръб, нося много; -er
machen разширявам: ~er werden раз¬
ширявам се breitbeinig adj разкрачен
Breite <-, -n> /1. /beiMaßangaben) широ¬
чина ж; (Weite, Ausdehnung/ ширина ж;
(Breitseite/ широка страна: iStoff-1 ши¬
рина. широчина; etw in aller - erklären
обяснявам нщ надълго и нашироко;
in die ~ gehen надебелявам, напълня-
вам 2. CEOG (географска) ширина; aste
отстояние ср от еклпптиката: nördli¬
che - северна ширина
Breitengrad т сеос градус м, географ¬
ска ширина Breitensport <-(e)s> kein
PI m Sport масов спорт
breit imachen vn sich - fam (viel Platz
beanspnichen) разполагам се наширо¬
ко; (beliebter werden) разпространявам
се бързо (за нщ негативно) breit¬
randig adj (Hut) широкопол breit I-
schlagen <irr> vt fam sich - lassen оста¬
вям се да ме уговарят breitschult(e)rig
adj широкоплещест breitltreten <irr>
vt fig etw ~ говоря прекадено дълго
|или до втръсване] едно и също нещо
Breitwandfilm т шнрокоекранен
филм
Bremen |'bre:man] поюс, Бремен м (град
и федерална провинция в Германия)
Bremsbelag т ш накладка ж
Bremse ['brtmza| <-, -n> /1 . Tech, KPz спи¬
рачка ж; auf die ~ treten натискам
спирачка 2. гоо (Insekt) стършел м
bremsen l'brtmzsn] vi, vt a. fig спирам: er
ist nicht zu - famne можеш да го спреш
Bremsflüssigkeit /дито спирачна теч¬
ност Bremsklotz т спирачна челюст
(подпира колелата па превозно сред¬
ство, за да не тръгне) Bremslicht п
светлини ми на стоповете на кола.
стопсветлина ж Bremspedal п педал
м на спирачка, спирачен педал Brems¬
spur /следа ж от автомобил при спи¬
ране
Bremsung <-, -еп>/спиране ср
Bremsweg т спирачен път
brennbar adj конто може да гори; (ent¬
zündlich) възпламеняващ се
Brennelement <-(e)s, -е> п горивен
елемент
brennen |'brEnan| ebrennt, brannte, ge¬
brannt:^. vi 1. (Feuer, Material, Haus)горя:
(Licht)светя, горя: (Ofen)торя: es brennt!
огън! пожар!: wo brennt’s? fig, fam
какъв е проблемът?; das Streichholz
brennt nicht \o will nicht ~| кибритът
не пали; darauf - etw zu tun горя от
нетърпение да направя нщ 2. (Haut,
Wunde, Augen, Kehle, Füße) паря, горя
3.	(heiß sein) паря, горещ съм II. vt го¬
ря: (Porzellan, Kalk, Ziegel, Ton) пека. из-

brennend
122
Brillenträger
иичам: IBranntwein! паря brennend adj
1.	(Häusl горящ: iFeuer, Holz, Zigarette,
Licht/ запален 2. / Wunde. Auge, Fuß, Kehle/
парещ; /Schmerz/ режещ 3. fig iDurst,
Hass! нагарящ: /Interesse) горещ: jdn -
interessieren интересувам hki страш¬
но много
Brenner' l'brtne] <-s> kein Pl metto<; Бре-
нер.н /планински прохш) в АвстрияI
Brenner2 <-s, -> /7? /Gerät; горелка ж;
’Gas-; газова горелка
Brennerei |br£na'rai| <-, -en> fiSchnaps-i
ракиджийница ж
BrennesselA" /s. Brennnessel
Brennglas n «ч-т събирателна леша
Brennholz n дърва ми за горене
Brennmaterial n горивен материал
Brennnessel™ /о тг коприва ж
Brennpunkt т 1. <>;■ч , мат фокус .и 2. fig
(Mittelpunkt! център м; im - des Inte¬
resses stehen стоя в центъра на инте¬
реса |или ннпманнето| Brennspiritus
т денатуриран спирт, спирта/ за го¬
рене Brennstab <-|eis, -stäbe> т гил
горивен прът Brennstoff т горивен
материал, гориво ср; •,:/ бепапн м; льго
керосин м Brennweite <-, -n> /mvs,
тю фокусно разстояние
brenzlig i'brtntili<;[ ad) fam (bedenklich)
съмнителен. подоарителен: (gefährlich)
опасен
Bresche |'Ьгф| <-, -n> / пробив .w; eine
~ (in die Wand) schlagen пробивам
дупка |в стената); für jdn/etw in die -
springen fig iacTbiiBaM се успешно ui
нкг/ищ
Brett [bret| <-le|s, -er> n 1. (Hotz-/ дъска
ж; (Regal-) рафт м; /Bücher-) лавица ж;
schwarzes - черна дъска: ein ~ vor
dem Kopf haben ограничен човек съм.
[като) кон с капаци съм 2. р/sport /Ski/
ска ж; Boxring/рингм 3. pl гньлт .• Bühne
подиум .ч. сцена ж 4. /Schach-! шах¬
матна дъска: .Dameдъска та игра
на дама Bretterzaun т дъсчена огра¬
да Brettspiel п игра ж на шах. дама.
табла
Brevier (bre'viie, pl: bre'virra] <-s, -e> n eei.
католически молитвеник
Brezel j'bre/tsalj <-, -n> / брецел .и
<>7/0 немски геврек!
bricht 'briet; .3. pers sing pr von brechen
Bridge ibntj; <-> kein Pl n бридж м
Brief *bri:f; <- e s, -e> т писмо cp:
послание cp: blauer - писмо за vbo.t-
iiltiiic: offener - от вирено писмо: jdm
- und Siegel auf etw / / geben rapaii-
inpHM hkm iiiii Briefbeschwerer --s,
/,/ гея-.cci ж ja затискаме на писма
Briefblock - eis, -s.- .///блок .w c хар¬
тия та писма Briefbogen /«листа/ ja
писмо Briefbombe /бомба ж\ поста-
нена в 1ГПСМО Briefdrucksache / пис¬
мо ср. изпратено като пощенска прат¬
ка с печатни материали Brieffreund-
lin) «////приятел м. с когото си корес¬
пондирам Briefgeheimnis <-ses> kein
Pi п тайна ж на кореспонденцията
Briefing |'bri:fri]| <-s, -s> n 1. ми съве¬
щание cp 2. /Informationsgespräch) бри¬
финг а/
Briefkasten m /der Post, Haus-/ пощен¬
ска кутия; in den - stecken [o werfen)
пускам в пощенската кутия: elektro¬
nischer ~ електронна пощенска ку¬
тия Briefkastenfirma <-, -firmen> /
фирма-фантом ж Briefkopf m горна¬
та част от фирмена бланка за писмо
(със запазения знак и идреса ни фир¬
мата! brieflich adj писмено, с писмо
Briefmarke /пощенска марка Brief¬
markenalbum п класьор а/ за пощен¬
ски маркн Briefmarkenautomat т
автомат .и за пощенски марки Brief-
markensammlerlinl miß филателпет-
|ка| м(ж) Briefmarkensammlung /
колекция жот пощенски марки Brief¬
öffner т нож м за отваряне на писма
Briefpapier п хартия ж за писма
Briefporto п пощенска такса за пис¬
мо Briefschreiber(in) m(ß човек л/.
конто обича да пише писма: ein
eifriger - човек, които непрекъснато
пише писма Brieftasche /портфейл
а/ Brieftaube/пощенски гълъб Brief¬
trägerin) miß пощалвон(ка) м/ж)
Briefumschlag т плик м за писмо
Briefwaage / пощенска везна Brief¬
wahl /гласуваме ср с писмо Brief¬
wechsel т кореспонденция ж; mit jdm
in - stehen кореспондирам |или пшпа|
си с нкг
briet |bri:t| I. и 3. pers sing imp von braten
Brigade Ibri'gardaj <-, -n>/ми. бригада ж
Brikett |bri'k£t| <-s, -s o rar-e> n брикет
M (въглищен прах, пресован c примес
за слепване)
brillant [bril'jantl adj брилянтен, бляс¬
кав
Brillant <-en, -en> m брилянт м
Brille l'brils] <-, -n> / 1. oft очила мн;
alles durch eine rosa/schwarze - sehen
гледам всичко през розови/черни очи¬
ла 2. Klosett-1 дъска ж за тоалетна
чиния Brillenetui «калъфа/ за очила
Brillengestell п рамка ж за очила
Brillenglas п стт.к.та мн за очила
Brillenschlange / 1. /; ■< кобра ж
2.	fig, jäm :Brillenträgerin! очпларка .w
Brillenträgenini mfi човек м. който

bringen
123
Bruch
носи очила: ~ sein нося очила
bringen l'brirpnj cbringt, brachte, ge¬
bracht vt 1. (holen) нося, донасям;
(transportieren, befördern)докарвам; (her
bei-, mit-) донасям, нося със себе си:
(begleiten) придружавам: (im Autofahren)
закарвам: jdm Blumen - нося нкм
цветя; Glück ~ нося щастие; wir ~
Nachrichten (ние) информираме: etw
zum Stehen - спирам нщ; jdn auf eine
Idee - навеждам нкг на идея, давам
идея на нкг: in Gang ~ задвижвам: jdn
in Sicherheit - настанявам нкг на си¬
гурно място: etw an sich ~ присвоя¬
вам си нщ: etw hinter sich - приключ¬
вам с нщ: mit sich dat~ (zur Folge haben)
водя след себе си 2. (ein-: Geld, Gewinn/
нося. донасям: (Ärger, Sorge/?/докарвам,
причинявам; (Freude) предизвиквам:
das bringt nichts Jam от това няма
никаква полза 3. jdm Opfer ~ прина¬
сям в жертва на нкг 4. fam (veröffent¬
lichen) публикувам; /хелс/ел/излъчвам:
was - die Zeitungen darüber? какво
пишат вестниците за това? 5. (weg
nehmen! jdn um etw - лишавам нкг от
нщ: (berauben/ ограбвам нкг: jdn um
den Verstand - побърквам нкг 6. (errei¬
chen) es dahin [o so weit[ dass ...
стигам [или довеждам нещата] дотам,
че ...: es weit es (noch) zu etwas ~
постигам успех, преуспявам 7. fam
(bekommen) успявам: jdn zum Lachen/
Weinen - успявам да разсмея/разпла-
ча нкг: jdn dazu ~ etw zu tun накарвам
нкг да направи нщ
brisant [bri'zant| adj (Sprengstoff) бризан-
тен. осколочен: а.//^експлозивен: ein
-es Thema експлозивна |или много
актуална) тема
Brisanz1 (bri'zants) <-> kein Pifgeh (Problem,
Diskussion, ThemaI актуалност ж
Brisanz2 [bri'zantsl <-en> / (Explosivität/
бризантност ж. експлозивна сила: а.
flg експлозивност ж
Brise ('briizal <-, -п> / бриз м
Britannien [bri'tanianj л hist Британия ж
Brite ['brits o 'brkta] <-n, -n> /??, Britin
fbritin] <-, -nen> / британец м, бри-
танка ж
britisch adj британски; die Britischen
Inseln епос Британските острови
bröckelig adj ронлив, трошлив
bröckeln l'brcEkaln) vi sein роня се, тро¬
ша се
Brocken 1‘bnkan) <-s, -> m (Erde, Stein)
парче cp, къс м; a. flg (Brot) залък м,
къшей м; (Stückchen) троха ж; harter ~
flg, fam костелив орех (сериозен про¬
тивник, трудни ситуация); ein paar
~ Latein няколко думи на латински
brockenweise adv парче по парче; ///,'
постепенно
brodeln |'bro:daln| vi\. (Wasser!вря. кипя:
im Volk brodelt es./?gсред народа кипи
недоволство 2. А, fam !trödeln/ туткам
се
Brokat |bro'ka:t| <-|e)s, -e> m брокат м
Broker(in) ['bro:ke| <-s, -; -, -nen> miß fix
брокер(ка) м(ж)
Brokkoli l'brokoli) pl юг броколи cp
Brom |bro:m| <-s> kein Pl n chem бром м
Brombeere ['bnmbe:ra| / вот къпина ж
Brombeerstrauch т къпннов храст
bronchial [bnnqj'a:!] adj бронхиален
Bronchialkatarrh |bronqi'a:lkatar] m мш
бронхит м
Bronchie l'bnrxya] <-, -n> /anai бронх .w
Bronchitis [bnn'qktis, pl: bnng'ti.’dan] <-,
Bronchitiden> /med бронхит м
Bronze |'br5:sa] <-, -n> /бронз м Bron¬
zemedaille/бронзов медал bronzen
adj бронзов Bronzezeit / бронзова
ера
Brosche fbnja] <-, -n> / брошка ж
Broschüre [bnjyiral <-, -n> / брошура
ж
Brösel ['br0:za![ <-s, -> m meist pl трохи
MH
Brot |bro:t| <-(e)s, -e> n хляб м; ein Laib
- самун хляб: eine Scheibe ~ филия
хляб: sein ~ verdienen изкарвам си
прехраната
Brötchen fbr0:tc;an[ <-s, -> n хлебче cp;
belegtes - сандвич Brötchengeber! in I
<-s, -; -, -nen> mff/famработодател!ка)
м(ж)
Broteinheit / хлебна единица 1за из¬
числяване на въглехидратите в хра ¬
ната на диабетици, 1 хлебна едини¬
ца = 12 г захар) Brotkorb т панер м
за хляб Brotkrume <-, -n> / Brotkrü¬
mel <-s, -> ттроха ж хляб Brotkruste
/кора ж на хляб brotlos adj -е Kunst
недоходно изкуство; jdn - machen
оставам нкг без препитание Brot¬
maschine /машина ж за хляб Brot¬
messer п нож м за хляб Brotrinde s.
Brotkruste; Brotsuppe /с,дstk хлебна
супа
Browser <-s, -> m inform браузър м
BRT abk von Bruttoregistertonne бру-
TO-penicTpoB тон
Bruch |brux, pl:'bn/^a] <-(e)s, Brüche> m
1. (Brechen) счупване cp; zu ~ gehen a.
flg разбивам се. строшавам се; in die
Brüche gehen flg провалям се. ставам
на пух и прах 2. (von Vertrag, Regel)
нарушаване cp 3. (Zerbrochenes) стро¬
шено cp 4. (Bruchstelle) счупено място

Bruchbude
124
Brusttasche
5. IFalte) гънка ж 6. мм. iKnochen-)
фрактура j/r. счупване cp;(Eingeweide-1
херния ж; sich dat einen ~ heben по¬
лучавам херния при вдигане 7. млг
дроб ж 8. /Spaltung. Zerwürfnisj разцеп¬
ление ср. разрив м т отношенияI
Bruchbude ffarn съборетина ж. бара¬
ка ж bruchfest adj не чуплив
brüchig |'brY<;ic| adj 1. /zerbrechlich) чуп¬
лив: ibröckelig; трошлив 2. (Stimme)
дрезгав, хрипкав 3. Jig (Ehe) нестаби¬
лен. разклатен
Bruchlandung /аварийно кацане, при
което самолетът е сериозно ноаре-
оен Bruchrechnen п мм смятане ср с
дроби Bruchstrich т млт дробна чер¬
га Bruchstück п парче ср, отломък .и
bruchstückhaft adv откъслечно, час¬
тично Bruchteil т частица ж Bruch¬
zahl / МЛГ дроб ж
Brücke |’brYka| <-, -n> /1. л«<:н, spürt, тпсн,
мост м; :./,u капитански мостпк:
eine ~ schlagen a. fig прокарвам мост;
alle ~n hinter sich dat abbrechen раз¬
рушавам \или събарям] всички мос¬
тове след себе си 2. iTeppich) килимче
ср Brückenbau <-(e|s, ten> т строи¬
телство ср па мостове Brückenge¬
länder п парапе т м на мост Brücken¬
pfeiler <-s, -> т подпорен стълб на
мост
Bruder |'bru:de, pl: 'bry:dß| <-s, Brüder>
m 1. (in einer Geschwisterreihe! брат .w;
(allg, Mitmensch) брат. събрат м; (Freund)
побратим .и, приятел м; kli. /Ordens
brtiderl брат: unter Brüdern честно ка¬
зано, без лъжа и измама 2. pej, fam
субект м. тип .и
brüderlich adj братски Brüderlichkeit
<-> kein Pl / братство cp
Brudermord m братоубийство cp Bru-
dermörderiinl Я7///братоубпец.и, бра-
тоубпнца .чс Bruderschaft <-, -en> /
мирско братство у католиците (
Brüderschaft <-> kein Plf брудершафт
.w, побратнмство cp; mit jdm - trinken
пия брудершафт c нкг
Brühe l'bryia] <-, *n>/l. <aus Fleisch. Kno¬
chen. Gemüse1 бульон .w 2. pej iSchmutz¬
wasser1 помпя ме; Getränk; бълвоч м
brühen vr oast;-: :mic kochendem Wasser
übergief.eni попарвам: < aufbrühen; за¬
парвам
brühwarm j'bry: varm! adj fam etw -
erzählen разказвам ши, което tokv-
ni.o ee е pa шуло Brühwürfel rn кубче
cp KDiueii игран бульон
brüllen i brvlan' •// iliind. муча: f.öwe,
v7/ рева: .w>•/.*/<Ti, рева е глас
Brummbär m fam мърморко .w
brummein w тихо си мърморя
brummen |'Ьготзп| I. vi 1. iBär) ръмжа;
iInsekt) бръмча, жужа; iFlugzeug) кг/
бръмча, буча; mir brummt der Schädel
главата ми бучи 2. fam (in Gefängnis)
лежа в зат вор II. vt (undeutlich und in
mürrischem Ton sagen) мърморя (недо¬
волно); ein Lied ~ тананикам си песен
c дебел глас
Brummer <-s, -> m fam 1. (Fliege) голя¬
ма муха 2. (LKW)тежкотоварен ками¬
он
Brummschädel m fam einen - haben
имам махмурлук
Brunch ('brantfl <-|els, -(e)s o -(e)> m
късна, обилна закуска, която замес¬
тва обяда
brünett |bry'rut] adj (braunhaarig) брюнет
м. тъмнокос; (braunhautig) тъмнокож,
мургав
Brunft |brunft, pl: 'brynfta| <-, Brünfte> /
x Brunst
Brunnen |'brunan| <-s, -> m (Spring-)
фонтан .w, водоскок м; (Zieh-) кладе¬
нец м; (Heilquelle) минерален извор
Brunst (brunst, pl: 'brynsta] <-, Brünste>
/разгонване cp \или любовен период|
па животните
brünstig |'brynsti<;| adj zoo разгонен
brüsk (brysk| adj рязък
brüskieren |brys'ki:ran| <ohne ge-> vt
третирам зле, отнасям се зле с
Brüssel l'brysal] п вкоо Брюксел м
Brüss|e)lerRR ('brys(a)le| <inv> adj attr
брюкселски; ~ Spitzen брюкселска
дантела
Brust |brust, pl: 'brystaj <-, Brüste> /
1.	sing (Körperteil) гьрди ми; (-korb,
-kästen) гръден кош; fig (Herz, Seele)
сърце cp, душа мс; jdn an die - drücken
прегръщам нкг. притискам нкг към
себе сп; aus voller - с пълен глас; sich
in die - werfen надувам се, пъча се
2.	(Busen) бюст м, гърди; eine straffe ~
haben имам стегнат бюст; einem Kind
die ~ geben давам на дете да суче
Brustbein п anat гръдна кост Brust¬
beutel т кесия ж, която се носи в
пазвата
brüsten j'brystsn] vr: sich - надувам се,
перча се: sich mit etw ~ перча се с ищ
Brustfell л.а;;лт плевра мс Brustfellent¬
zündung /.V:KD плеврит .к Brustkasten
т fam аха: гръден кош Brustkorb т
а:.Ai гръден кош Brustkrebs т\\н> рак
м на гърдата Brustmuskel <-s, -n> т
гръден мускул Brustoperation <-,
-еп^ /;.'■!■ операция мс па гърдата
Brustschwimmen п м-ша бруст1 .и
Brusttasche / iäuFere) външен джоб

Brustumfang
125
Büchse
на дреха: (innere) вътрешен джоб на
дреха Brustumfang т гръдна обикол¬
ка
Brüstung ('brYstur]| <-, -en> / парапет м
(предпазен зид)
Brustwarze /anat зърно ср на гърда
Brut |bru:t| <-, -en> fl. (das Brüten) мъ¬
тене cp, люпене cp 2. (Vogeljunge) из-
люпените малки, люпило cp; (Fisch-)
нзлюпените рибки 3. sing, fig pej (Ge¬
sindel) паплач ж, сган ж
brutal [bru'tail] adj брутален
Brutalität [brutali't£:t| <-, -en> / бру¬
талност ж, жестокост ж
Brutapparat m инкубатор м
brüten |'bry:tan| I. vi I. (Vögel) мътя, из-
мътвам, люпя, излюпвам 2. (Sonne)
прииичам 3. (nachgrübeln) über etw dat
~ размишлявам над нщ II. vt (Rache,
Verrat) кроя. замислям
Brüter <-s, -> m schneller - nivs реак-
тор-размножител
Bruthitze /fam пек м Brutkasten m
кувьоз M (уред за отглеждане на не¬
доносени деца) Brutstätte/място ср.
където животните мътят малките си;
fig развъдник м
brutto ['bruto| adv бруто Bruttoein¬
kommen п брутен доход Bruttogehalt
<-(e)s, -hälter> п брутна заплата
Bruttogewicht п брутно тегло Brutto¬
inlandsprodukt <-(e)s, -е> п W1RTSCH
брутен вътрешен продукт Brutto¬
preis /7? брутна цена Bruttoregister¬
tonne / бруто-ре гистров тон Brutto¬
sozialprodukt /7W1RTSCH брутен общес¬
твен продукт
Brutzeit/време ср за излюпване
brutzeln [’brutsaln) vi, k/gastr пържа, за-
пържвам
BSE [be:?£s'?e:] abk von Bovine Spongifor¬
me Encephalopathie (Rinderwahnsinn)
„луда крава“ (болест)
BSP [be:?Es'pe:j <-> n wirtsch abk von
Bruttosozialprodukt БОП
Btx [be:te:'?iks| abk von Bildschirmtext
телетекст м
Bub |bu:p, pl: ’bu:ban) <-en, -en> m südd,
A, CH момче cp
Bubikopf |'bu:bikDpf] m (Frisur)бубикопф
M (къса дамска прическа)
Buch [bu:x, pl: ’by:ge| <-(e)s, Bücher> n
1. (Druckwerk) книга ж; das ~ der Bücher
книгата на книгите. Библия; reden
wie ein - fam говоря, без да спирам:
das ist mir ein - mit sieben Siegeln
това е съвсем непонятно за мен; wie
es im - steht като по учебник 2. meist
pl 11di счетоводна книга (за приходи и
разходи); die Bücher führen водя сче¬
товодни книги: über etw akk - führen
водя счетоводство за шц: zu ~е schla¬
gen отразява се в бюджета 3. (Dreh- /
сценарий м Buchbinder(in) <-s,
-nen> /77///книговезец.н Buchbinderei
[binxbinda'rai] <-, -en> / 1. /Werkstatt;
книговезница ж 2. (Gewerbe! книговез-
ство ср. подвързване ср на книги
Buchclub <-s, -s> т клуб .и „Прияте¬
ли на книгата“ Buchdruck <-(e)s> kein
Pl m книгопечатане cp Buchdru¬
ckerlin) miß печатар(ка) м(ж) Buch¬
druckerei ]'bu:xdruka'rai|/печатница ж
Buche ['bu:xa| <-, -n> / вот бук ,u
Buchecker |'bu:x?Eke] <-, -n> /вот буков
желъд
buchen ['bu:xan| vt 1. hdi. (Betrag auf Konto)
завеждам |//лп вписвам] по сметка:
einen Erfolg für sich - können /^ успя¬
вам да регистрирам [или да постигна]
успех 2. (Platz, ZimmerI резервирам:
(Flug) правя резервация за
Buchenholz п буков дървен материал
Bücherbrett п полица ж [или лавица ж|
за книги Bücherbus т пътуваща кни¬
жарница. книжарница ж на колела
Bücherei fby:^a'rai| <-, -еп>/ библиоте¬
ка ж
Bücherfreund т приятел м на книгата
Büchernarr <-en, -en> т firn книго-
ман м, книжен плъх
Bücherregal п етажерка ж за книги
Bücherschrank тбиблиотечен шкаф.
библиотека ж Bücherwand / шкаф
м за книги (заемащ почти цялата
стена) Bücherwurm т scherz книжен
плъх (човек, който чете много)
Buchfink т 7.00 сипка ж
Buchführung / hdi. счетоводство ср;
einfache/doppelte - едностранно/
двустранно счетоводство Buchhal¬
terlin) m(f; hdi. счетоводител(ка) м(ж/
buchhalterisch adj hdi. счетоводен
Buchhaltung i Buchführung; Buch¬
handel /77 книгоразпространение cp
Buchhändler(in) m(fi книжар(ка) м(ж)
Buchhandlung /книжарница ж Buch¬
macher //7 (bei Pferderennen! букмейкър
M Buchmesse /панаир м на книгата
Buchprüfer(in) m(f) hdi. ревизор(ка)
м(ж) Buchprüfung / hol проверка ж
на търговски книги Buchrücken т
гръб м на книга
Buchsbaum fbuksbaum, pl: 'buksb:>ima|
<-es, Buchsbäume> m пот чим шир м
Buchse l'boksa) <-, -n> /тнен втулка ж;
а (щепселпо) гнездо
Büchse |'bYksa| <-, -n>/l. (Behälter) ку¬
тия ж; (Dose) консервена кутия;
(Sammel-j касичка ж за събиране на

Büchsenmilch
126
Bulette
пари 2. (Jagdgewehr) ловджийска пуш¬
ка. вннтовка ж Büchsenmilch / кон¬
дензирано мляко в консерва Büch¬
senöffner т отварачка ж за консер¬
ви
Buchstabe ['bu:x/ta:ba| <-ns о rar-n, -n>
m буква ж; großer/kleiner - главна/
малка буква: nach dem -n des Gesetzes
съгласно [или по] буквата на закона
buchstabengetreu adj буквален, до¬
словен
buchstabieren |bu:xjta'bi;ran| cohne ge->
v? произнасям буква по буква
buchstäblich |'bu:xju:pli<;] I. adj буква¬
лен. дословен II. advfig (geradezu) бук-
вал но
Buchstütze / подпора ж за книги
Bucht fbuxtj <-, -en> /geog залив .и
Buchtel |'buxtal| <-, -n> / meist pl, А по¬
ничка ж
Buchung -en> fl. üdi. (Eintrag/ отра¬
зяване cp [или вписване cp\ в счето¬
водни книги 2. (Reservierung) резерва¬
ция ж
Buchweizen т вот елда ж
Buckel |'bokal| <-s, -> т 1. /ат (Rücken/
гръб м; rutsch mir den ~ runter! /ат
остави ме на мира!, гледай си рабо¬
тата!: seine siebzig Jahre auf dem -
haben /ат навъртял съм седемдесет
години 2. (Höcker/гърбици ж; einen
- haben гърбав съм buck(e)lig adj (Flä¬
che! неравен: (Mensch! гърбав Buck-
(ellige <ein -r, -n, -n> mf гърбав(а)
M/JICl
buckeln vi/am 1. (Katze! правя гърбица
2. pejvor jdm - кланям се [или сервил-
нпча| пред нкг
bücken ['bYkanj vr sich (nach etwi - на¬
веждам се (за нщ|
bucklig <: buckiellig
Bückling 1'bYklir)) <-s, -e> m 1. gastk пу¬
шена херинга 2. scherz /Verbeugung/
поклон M. метан м
buddeln i'budalnl vi /am /wühlenj ровя
Buddha [‘buda| <-s, -s> m rel Буда м
Buddhismus jbu;dismusj <-> kein Pl m
будизъм M
Buddhistiini |bu'dist] <-en, -en; -, -nen>
mjfi будист; ка) м(ж/
buddhistisch adj буднстки
Bude j'bu:daj <-, -n>/l. •Verkaufs-, Markt-;
павилион .и; (Zeimngs-i будка ж 2. /ат
:/immer! стая ж 3. jdm auf die - rücken
tarn (um eiw zu bereinigen) хващам нкг
натясно: (unau/ge/ordet besuchen) изтър¬
свам се нкм
Budget |bYJdje: o by'dje:! <-s, -s> n i’o:..
i-;iii бюджет м
Büfett jby'fe:i <-(eis, -s o-e> n 1. (Anrichte/
бюфет м; kaltes - студен бюфет
2. (Schanktisch! бар м 3. CH (Bahnho/s-
restaurant) гаров бюфет
Büffel l'byfal] <-s, -> in 100 бизон M, див
бик
büffeln vi, vt/ат зубря, кълва
Buffet |bY'fe:j <-s, -s> n s. Büfett
Bug1 |bu:k, p/:‘bu:ga o'byrga] <-(e)s, rar-e
o Büge> m (Schulterteill лопатка ж,
плешка ж
Bug2 <-(e)s, -e> m naut hoc m, бак м
Bug3 <-s, -s> m intokm бъг .»
Bügel l'byigal] <-s, -> m l. (Kleider-) за¬
качалка ж 2. (von Handtasche, Brillen-)
дръжка ж 3. (von Gewehr} предпазител
M (при спусъка на огнестрелно оръ¬
жие! 4. (am Skilift! котва ж 5. (Steig-1
стреме ср 6. (Stromabnehmer) лира ж
на трамвай
Bügel-BH т сутиен м с банели
Bügelbrett п дъска ж за гладене Bü¬
geleisen п ютия ж Bügelfalte / (из¬
гладен) ръб на панталон bügelfrei adj
немачкаем. който ие е нужно да се
глади Bügelmaschine/гладачна ма¬
шина
bügeln l'byigaln) vi, vt гладя (c ютия)
buh |bu:| interj y-y-y! (неодобрителни
викове)
buhen |'bu:an| vi /am викам неодобри¬
телно, викам „y-y-y!“
buhlen 1'Ьи:юп| vi pej, geh um etw ~ до¬
могвам се до hui
Buhmann m fam изкупителна жертва
Bühne ['by:na| <-, -n>/l. тим сцена ж;
auf die - bringen представям на сце¬
на; über die ~ gehen /am преминавам,
протичам 2. (Theater) театър м 3. (Ge
riistl подиум л<, естрада ж 4. (Hebe-)
съоръжение с хидравлично задвиж¬
вана платформа за повдигане на
коли, товари или хора Bühnenbe¬
arbeitung /драматизация ж Bühnen¬
bild п декори мн Bühnenbildner(in)
|'by:nanbiltne| <-s, -; -, -nen> т///сцено-
граф(ка) м(ж), художник-постановчик
м bühnenreif adj готов за представя¬
не на сцена: dein Auftritt war wirklich
- iron ти изнесе страхотно шоу
Buhruf /77 der Redner wurde durch ~e
unterbrochen ораторът беше прекъс¬
нат c викове ..v-v-v!"
• -	j
buk |bu:k| alt l. u 3. pers sing imp von
backen
Bukarest j'bu.-kairstj n cfgc Букурещ м
Bukett (bn'kül <-!ejs. -e o -s> n 1. geh
(Blumenstrauß; букет м 2. /von Wein) бу¬
кет. арома т м
Bulette Ibu ltta] <-, -n> / ostd кюс|гге cp
► ran an die -n! fig, /am хайде да за¬

Bulgare
127
Bundesliga
почваме!, давай!
Bulgare |bul'ga:ra| <-n, -n> m българин
м; s. a. Bulgarin; Bulgarien [bul'ga:nan|
n i.bx, България ж Bulgarin |bui'ga;nnj
<-, -nen>/българка ж; s. a. Bulgare;
bulgarisch [bul'ga:rij| adj български
Bulimie |buli'mi:) <-> kein PI / med були-
МИЯ Ж
Bullauge |'bul?aoga] n naut, aero илюми-
натор м
Bulldogge ['buldaga] / то булдог м
Bulldozer |'buldo:ze| <-s, -> Л7Тесн булдо¬
зер м
Bulle l'bula) <-n, -n> m 1. (Stier) бик м;
(männliches Tier) мъжко животно при
различни големи бозайници 2.fig, jam
(starker Mann) мечка ж, буца ж 3. ре},
Jam (Polizist) ченге cp Bullenhitze
['bulan'hitsal ffam непоносима жега
Bulletin (bYl'te:] <-s, -s> n бюлетин м
Bumerang |'bu:marar) o 'bümarag] <-s, -e
o -s> m a. ftg бумеранг м
Bummel ('bumal] <-s, -> mfam разходка
ж; einen - machen разхождам се: ei¬
nen - durch die Geschäfte machen оби¬
калям магазините
Bummelei (buma'lai) <-> kein Plf (Getrödel)
разтакаване cp; (Langsamkeit) тутканс
cp; (Nachlässigkeit) немарливост ж
bummeln vifam 1. sein (umherschlendern)
разхождам се, шляя се 2. haben (trödeln)
разтакавам се: (faulenzen) размайвам
се
Bummelstreik т стачка ж. при която
съзнателно се работи бавно Bummel¬
zug т/ат пътнически влак
bums |bums] interj бум, туй
bumsen l'bumzan] I. vi 1. sein/ат (prallen)
gegen etw - удрям \шш блъскам] в нщ
2. haben /ат als er fiel, bumste es
fürchterlich когато (той) падна, се чу
страхотен трясък: es hat gebumst
(АutoUnfall) имаше катастрофа 3. haben
)arg (Geschlechtsverkehr haben! чукам се
II. vt )ärg jdn ~ чукам нкг
Bund1 |bunt, p/.-'bYnda] <-(e)s, Bünde> m
1.	(Freundschafts-) кръг м; (Vereinigung,
Bündnis) съюз м; (Schutzbündnis) отбра¬
нителен съюз: (Staaten-)федерация ж;
(zu einem bestimmten Zweck)обединение
cp, асоциация ж; einen - mit jdm
schließen влизам в съюз c нкг; mit
jdm im - sein в съюз съм c нкг 2. pol
(Bundesstaat)федерална държава 3. /ат
l-eswehr) Бундесвер м (въоръжените
сили на Германия) 4. (an Kleid, Hose)
колан м
Bund2 |bunt, pl: 'bunda] <-(e)s, -e> n
1.	(Stroh-, Heu-) сноп м; (Gemüse-I
връзка ж 2. (Garn-) чиле cp 3. (Holz-)
наръч м
Bündchen ]'ЬупЦап| <-s, -> n <Arm- , ман¬
шет .и,- iHais-i кант м. бие cp: uirnerer
Pulloverrand) ластик м
Bündel ['bvndalj <-s, -> n 1. /Heu-, Stroh-:
сноп м; iReisig-/ наръч м 2. iPacken-
вързоп м; (von Banknoten) пачка ж;
(Akten-) папка ж документи ► sein ~
schnüren /ат стягам си куфарите
bündeln vt 1. /Zeitungen/ завързвам на
пакет: (Garben, Stroh) връзвам на сно¬
пи: (Karotten, Radieschen) връзвам на
връзка 2. (Strahlern фокусирам
Bundes- [’bundas] (in Zusammensetzungeni
федерален Bundesamt <-(e)s, -ämter>
n adm федерална служба Bundesan¬
gestelltentarif m тарифа за запла¬
тите на федералните служители
Bundesausbildungsförderungsge¬
setz п Закон за стимулиране и фи¬
нансиране обучението на социално
слаби Bundesbahn / 1ермански же¬
лезници Bundesbank <-> kein Pl /
Централна федерална банка Bundes¬
behörde <-, -n> / adm федерално ве¬
домство Bundesbürger(in) тф граж¬
данин м, гражданка ж на ФРГ bundes¬
deutsch adj германски (отнасяш, се
до ФРГ) Bundesebene / auf ~ на
федерално равнище Bundesgebiet
<-(e)s> kein Pl n държавна територия
на ФРГ Bundesgericht <-s, -е> n CH
Jur (oberster Gerichtshof der Schweiz) Вър¬
ховен съд Bundesgerichtshof m Фе¬
дерален върховен съд Bundesgesetz¬
blatt <-(e|s, -blätter> n adm, iur Държа¬
вен вестник на ФРГ Bundesgrenz¬
schutz rn Федерална служба за гра
нична охрана Bundeshaus <-es> kein
Pl n parl 1. BRD IGebäude des Deutschen
Bundestags) сградата на германския
Бундестаг 2. CH (Parlaments- und
zentrales Verwaltungsgebäude der Schweiz,
Sitz des Bundesrates) парламентът u
централната административна
сграда на Швейцария Bundesheer n
А федерална армия Bundesinnen-
minister(in) |bundas' inan ministe] <-s,
-; -, -nen> m(ß adm федерален минис¬
тър на вътрешните работи Bundes¬
kanzler т BRD, А федерален канцлер;
СИ председател м на Федералната
канцелария в Швейцария Bundes¬
kanzleramt п Федерално канцлерст¬
во Bundeskartellamt /? Федерална
комисия за картелеи надзор Bundes¬
kriminalamt <-|e)s> kein Pl n adm Фе¬
дерална следствена служба Bundes¬
land n BRD, А федерална провинция
Bundesliga / BRD sport Бундеслига ж

Bundesminister
128
Bürgschaft
:</)vm бол наша лиги па ФРГj Bundes-
ministeninj miß BRD, А федерален
миннетьр Bundesministerium <-s,
-ministerien> л/ i.v. (федерално минис¬
терство Bundesnachrichtendienst m
Федерална разузнавателна служба
Bundespost / die 1 Deutschei - Феде¬
рална (германска) поща Bundes-
präsidenfiini rn-.f BRD, А федерален
президент Bundesrat <-es, -räte> m
и/:. 1. BRD. A / Verfassungsorgan bestehend
eins Vertretern der Bundesländer/ Бундес
рат.и. Федерален съвет 2. CH ■zentrale
Regierung der Schweiz! централно npa-
вгпелство 3. /1 /Mitglied des Bundesrates;
член ai на Ьундесрата: CH член на
централното правителство Bundes¬
regierung /федерално правителство
Bundesrepublik / Федерална репуб¬
лика: die - Deutschland Федерална
република Германия Bundesstaat т.
(Gesamtheit/ федерална държава: iein-
/Ге/лег/федерална провинция Bundes¬
straße / първокласен път от наци¬
оналната пътна мрежа па ФРГ
Bundestag т BRD Бундестаг м /пар¬
ламентът па ФРП Bundestagswahl
-еп>/избори мп за Бундестаг, пар¬
ламентарни избори Bundestrainer т
BRD ‘loki треньор .к на националния
отбор на ФРГ Bundesverfassungs¬
gericht n BRD Федерален конститу¬
ционен съд Bundeswehr |‘bundasve:g|
<-> kein RI/ BRD Бундесвер м въоръ¬
жените сили на ФРГ7 bundesweit ad/
в национален мащаб
Bundfaltenhose/панталон .н е колан
н бас in
bündig ['bYndi<;| I. adt 1. ikurzi сбит. стег¬
нат 2. iüberzeugend: убедителен II. adv
1лежащ1 в една п съща равнина, под¬
равнен
Bündnis I'byntnIs 1 <-ses, -se> п съюз м
Bundweite / von Hose. Kleid: ширина ж
на колан
Bungalow i'burjgaloj < s, -s> л? бунгало
cp
Bungee-Springen j bandp/prirjanj <-s>
kein Fi n б ьнджи cp скок c ластично
H~>. >ЛЧ'
Bunker ibunkej <-s, -> m бункер м:
■противовъздушно скри¬
валище
Bunsenbrenner .’bünzanbrtne; <-s, -> rn
'•vH ich«>ва горелка
bunt lern? !. :•	1. unehrfarbiz* мно-
(1 •’ кве a. ii. Cin,ci ьр. шарсн 2./у
.	.•..••.е;/-,-'-/Л|разнообра icii:
er Abend моавнн вечер: -es Pro¬
gramm |'M iHooi>pa та прог рама 3. tver¬
worren i хаотичен: in ~er Reihenfolge
без спазване на определен ред: das
wird mir zu ~! писна мп! II. advt- durch¬
einander/ в безпорядък \плn безредне|;
da lag alles - durcheinander цареше
пълен хаос: es zu ~ treiben премина¬
вам границата, прекалявам Buntme¬
tall <-s, -e> n цветен ме тал Buntsand¬
stein m o[-ni. пъстър пясьчппк Bunt¬
specht myc-o пъстър кълвач Buntstift
m цветен молив Buntwäsche/цветно
пране
Bürde ['byrdal <-, -n> /geh тежест ж,
товар м; а. fig бреме ср
Bureau (by'ro:| <-s, -s> n СН бюро cp
Burenwurst <-, -e> / A /Bockwurst! бок-
вурст .и !вш) дебел кренвирш за варе¬
не;
Burg (bork, pl: Ъогдзп] <-, -еп> /замък
а/
Bürge |'Ьугда| <-п, -п> т гарант „w." rn
поръчител м; s. a. Bürgin
bürgen и für jdn/etw - гарантирам
\нлн ггоръчнтелствам| за нкг/нщ: für
einen Wechsel ~ поръчителствам ме¬
ни гелшща
Bürgerlin) |'bYrge| <-s, -; -, -nen> tnffl
(Staats-, Städter) гражданин м, граж¬
данка ж\ hist, toi. (einer Stadt) буржоа м,
буржоазка ж Bürgerinitiative / toi
гражданска инициатива Bürgerkrieg
т гражданска воина bürgerlich adj
та: граждански: hist, so/io буржоазен:
pejеснафски: Bürgerliches Gesetzbuch
Граждански кодекс; Aberkennung |o
Verlust| der ~en Rechte лишаване от
|нлн изгубване на| граждански права
Bürgermeister!in) miß кмет(ица) м(ж)
bürgernah adj близък до интересите
и проблемите на гражданите Bürger¬
nähe <••> kein Pl /близост ж до инте¬
ресите и проблемите на граждани те
Bürgerrecht п гражданско право
BürgerrechtlerlinJ |'bYrgerr<;tle| <-s, -;
-, -nen> miß борец м. боркиня ж за
граждански права Bürgerrechtsbewe¬
gung /движение ср за граждански
права Bürgerrechtsgesuch <-le|s, -е>
n СН (Einbürgerungsgesuch) молба
ж за получаване на гражданство
Bürgerschaft <-, rar-еп> /гражданс¬
тво ср Bürgersteig ['byrge/taik, pl:
’bvrgejtaigs! <-ieis, -e> m тротоар м
Bürgertum <-s> kein P! n буржоазия ж
Burggraben <-s, -graben:.- m (schloss.
Festung: защитен ров
Bürgin byrgiri; -nen - / гараитка ж,
поръчиi елка ж; s. Bürge
Bürgschaft rbvrkfafb -en> / г аранция
ж; п пор ьчгп слез во ср; - leisten für

burlesk
129
Butzenscheibe
поръчителствам за; gegen ~ срещу
гаранция
burlesk [burlesk] adj фарсов, пародий-
но-комичен
Büro [by'ro:] <-s, -s> n (Arbeitsraum)бюро
cp, канцелария ж; (eines Anwalts) кан¬
тора ж; (Geschäftsstelle) офис м Bü¬
roangestellte rrf служител(ка) м(ж)
в офис Büroarbeit / канцеларска
работа Bürobedarf т канцеларски
материали Bürohaus п администра¬
тивна сграда Büroklammer /кла-мер
м
Bürokrat(in) |byro'kra:t] <-en, -en; -, -nen>
m(ß pej бюрократ(ка) м(ж)
Bürokratie ]byrokra'ti:, p/;byrokra'ti;an| <-,
rar-n> /бюрокрация ж
bürokratisch |byro'kra:tif] adj бюрокра¬
тичен, бюрократически
Bürostunden fpl работно време в
офис
Bursche ['burjaj <-n, -n> m 1. (Knabe,
junge) момче cp, юноша м; (jungerMann)
младеж м, момък м 2. (Lauf-) куриер
м
3.	pej, fam (Kerl) тип м
Burschenschaft <-, -en> / (Studenten
Verbindung) студентско дружество
burschikos ]burJi'ko:s| adj 1. (jungenhaft:
Benehmen) момчешки 2. (unbekümmert,
lässig) безгрижен
Bürste l'bYrsta] <-, -n> / четка ж
bürsten vt четкам
Bus [bus] <-ses, -se> m автобус м
Busbahnhof m автогара ж
Busch [boj, pl: Ъу/з] <-es, Büsche> m
1. (Strauch) храст м; (Gebüsch) храста¬
лак м 2. (in den Tropen) джунгла ж
3. (Feder-) качулка ж (на птица);
(Haar-j кичур м 4. mit etw hinter dem
~ halten fam премълчавам нещо важ¬
но; sich in die Büsche schlagen fam
изчезвам [или измъквам се) (тайно);
auf den - klopfen fig, fam подпитвам
отдалеч, опипвам почвата Busch¬
bohne /нискостеблен фасул
Büschel l'bYjsl] <-s, -> n (Gras-) чим м;
(Haar-) кичур м; (Heu-) сноп ж büschel¬
weise adv на кичури
buschig adj (Gegend) обрасъл c храсти;
(dicht gewachsen: Haare, Augenbrauen,
Schwanz) рунтав Buschmesser n ма-
чете cp (дълъг нож за рязане на тръс¬
тика и храсти)
Busen |'bu:zan| <-s, -> т гърди мн, бюст
м Busenfreund)in) m(f) сърдечен при¬
ятел, сърдечна приятелка
Bushaltestelle <-, -п>/автобусна спир¬
ка
Business ClassRR l'biznis kla:s] <-> kein Pl
f /\!.но бизнес класа ж
Buslinie <-, -n> /автобусна линия
Bussard j'busart, pl: 'busarda| <-s, -e > nt
7.00 мишелов ,u
Buße |'bu:sa| <-, -n>/l. sing нм покая¬
ние cp; - tun покайвам се 2. um < Geld-
глоба ж
büßen j'byissn) vt 1. EF.L (von einer Schuld
frei werden) покайвам се 2. /bezahlen/
плащам; das sollst du mir -! ще ми
платиш за това!, ще ти го върна тъп¬
кано! 3. CH Jur (mit einer Geldstrafe bele¬
gen) наказвам c глоба
Büßer(in) <-s, -; -, -nen> m(f)m. разкай¬
ващ ce грешник, разкайваща се греш¬
ница
Busserl <-s, -(n)> n südd, A,fam целувка
ж
Bußgeld n глоба ж Bußgeldbescheid
m известие cp за глоба
Bussi l'busi] <-, -> n A, fam (Küsschen)
целувчица ж
Buß- und Bettag m ден м за покаяние
и молитва
Büste l'bYsta] <-, -п> /1. (Brust) бюст
женска гръд 2. (Kunst) бюст Büsten¬
halter т сутиен м
Bustier <-s, -s> п бюстие ср
Butangas )bu'ta:nga:s) <-es> kein Pl n газ
M бутан
Butt [bot] <-(e)s, -e> m y.oo калкан м
Bütte 1‘bYta] <-, -n> / чебър м Bütten¬
papier n ръчно произведена хар тия
Butter ['bute] <-> kein Plf масло cp; mit
-	bestreichen мажа c масло; es ist alles
in ~ fig, fam всичко върви по мед и
масло Butterberg т fam планини мн
от масло (свръхпроизводсшво на мас¬
ло в страните от ЕС, за което няма
пазар) Butterblume/ вот глухарче ср,
жълтурче ср Butterbrot п сандвич м
с масло: für ein ~ fig, fam за жълти
стотинки Butterbrotpapier п иерга-
ментова хартия Butterdose / кутия
ж за масло ButterfassRR п каче ср
за масло Butterkeks т маслена бис¬
квита Butterkrem |'botekre;m] <-, -s>/
маслен крем Buttermilch /мътеница
ж
buttern I. vt (Brot) намазвам с масло:
(Gericht) слагам масло: Geld in etw akk
-	fam влагам напразно [или хвърлям)
пари в нщ И. vi правя [или произвеж¬
дам] масло butterweich ('boteVai^] adj
мек като масло
Button [bAtn] <-s, -s> m бутон м
Butzenscheibe l'buyanjaibs) / стъкле¬
на шайба (кръгло, удебелено по сре¬
дата стъкло, което се използва за
направа на прозоречни стъкла)

b. w.
130
bzw.
b. w. abk von bitte wenden моля. обър- Byte [bait| <-s, -s> n inform байт м
ни !страницата. листаj	byzantinisch jbytsan'tiinij] adjптштпп-
BWL [be:ve:'?£l| abk von Betriebswirt- ски
schaftslehre стопанско управление Byzanz [by’tsantsj n hist Византия ж
/специалност във ВУЗj	bzgl. abk von bezüglich oth.
Bypass-Operation <-, -en> /мг:о опера- bzw. abk von beziehungsweise съотв.
пия ж за поставяне на байпас

С, с
131
Champignon
с
С, с |t§e:| <-, -(s)> п 1. (Buchstabe! трета¬
та буква от немската азбука 2. mus
до ср
С abk von Celsius С
са. abk von circa около, приблизително
Cabriolet [kabrio'le:] <-s, -s> n кабрио-
лет м
Cache(speicher) <-s, -> m inform кеш
(памет ж) (свръхоперативна паметj
CAD [kat] <-s> n abk von Computer Aided
Design CAD /проектиране c помощта
па компютърна система за автома¬
тизация)
Cafe [ka'fe:| <-s, -s> n кафе(не) cp
Cafe complet |kafek5'pl£| <-s, -s> n CH
кафе cp c мляко, хлебче, масло и кон¬
фитюр
Cafeteria |kafeta'ri:a| <-, -s> /ресторант
м на самообслужване
cal abk von Kalorie кал
Callanetics pl каланетика ж
Callboy |'кз:1Ьзх| <-s( -s> m момче cp на
повикване (за сексуални услуги)
Call-Center |'ю:1 'sEnte| <-s, -> п център
м за сексуални услуги на повикване
Callgirl |‘кз:1дав:1] <-s, -s> п жена ж на
повикване (за сексуални услуги)
Camcorder (*kemkDrde| <-s, -> т видео¬
камера ж
Camion ['karniä:] <-s, -s> m CH (Last¬
kraftwagen) камион .и
Camionneur |'катЬп0:в, pl: 'kamiDn0:ra|
<-s, -e> m CH експедитор м
Camp |ktmp] <-s, -s> n лагер м, бивак.»
campen l'kEmpan] vi къмпингувам, ла-
герувам
Camper(in) <-s, -nen> m(f)лагерник
M, лагерничка ж
Camping |'k£mpiq] <-s> kein Pl n къмпинг
M, лагеруване cp Campingplatz m
къмпинг M
Cannabis fkanabis] <-> kein Pl m вот ко¬
ноп м; jarg (Haschisch) канабис м
Car [ка:в| <-s, -s> m CH (Reisebus) автобус
.» за екскурзионни цели
Caravan ('karavan o kara'vain] <-s, -s> m
каравана ж
Cargo-Hose l'kargo 'ho:z0| / скейтърски
панталон (младежки широк панталон
с големи джобове)
Carsharing <-s> kein Pl n рационално
използване на автомобил от някол¬
ко човека, които си поделят разхо¬
дите
Cartoon [kae'tu:n| <-s, -s> m 1. (Karikatur)
карикатура ж 2. IBildgeschichte/ ко¬
микс м
Cash-flowA!t <-s> kein Pl m, CashflowRR
l'kEjfbu] <-s> kein Pl m vvirtsch кеш-флоу
M, паричен поток
Cayennepfeffer Ika'jcn'pfEfe] <-s, -> m
лют червен пипер
CB-Funker(in) (t§e:'be:fonke] m(f) ра¬
диолюбител^) м(ж)
cbm abk von Kubikmeter m3
ccm abk von Kubikzentimeter cmj
CD (tse:'de:| <-, -s> f abk von Compact Disk
компактдиск м
CD-Brenner m inform записващо уст¬
ройство за компактдиск
CD-I <-, -s>/inform (interaktive CD) интер¬
активен компактдиск
CD-Player [ye:'de:plEie] <-s, -> m CD-
плейър .и (устройство за прослуш¬
ване на компактдиск)
CD-ROM [tse:'de:rDm| <-, -s> / iniokm
CD-ROM CD-ROM-Laufwerk <-(e)s, -e>
n inform CD-ROM-устройство cp
CDU [tse:de:'?u:J <-> kein Pl f abk von
Christlich-Demokratische Union ХДС
(Християндемократически съюз)
C-Dur <-> kein Pl n mus до cp мажор
Celli pl von Cello
Cellist(in) (tj£'list| <-en, -en; -, -nen> m(f)
челист(ка) м/ж)
Cello ['tftlo, pl:'\$t\\\ <-s, -s o Celli> n чело
cp
Cellophan® |tsElo’fa:n] <-s> kein Pl n це¬
лофан M
Celsius ['ts£lzios| n Целзий м; die Tem¬
peratur beträgt 20 Grad - температу¬
рата e 20 градуса по Целзий
Cembalo ['tfEmbalo, pl: 'tjEmbali] <-s, -s o
Cembalb n чембало cp
Ces, ces [tj£s| <-, -> n mus до cp бемол
Ceylon ftjaibn[ n Цейлон м
CH abk von Confoederatio Helvetica CH
(означение за Швейцария при адреси
и превозни средства)
Chalet [fa'le: o/a'lE] <-s, -s> n CH 1. (Alm¬
hütte) вила ж |или хижа ж| в швейцар¬
ски стил 2. (Landhaus) вила ж на село
Chamäleon [ka'me:leDn| <-s, -s> лхамеле-
он .и
Champagner [fam'panjB| <-s, -> m шам¬
панско cp
Champignon fJampinjDr]] <-s, -s> m ne-
чурка ж; (Wiesen-) полска печурка

Champion
132
Chicoree
Champion l'tfEmpjan o [ä'pp:] <-s, -s> m
Sport шампион м
Chance |'/ä:s(a|| <-, -n> fl. (Gelegenheit
шанс M, възможност ж; jdm eine ~
geben давам нкм шанс 2. meist pl
/Aussichten/ изгледи ми (за успех), шан¬
сове ми; gute ~n haben имам добри
шансове Chancengleichheit / равни
шансове chancenlos adj (ohne Aussich¬
ten,! без шансове, без изгледи за ус¬
пех; lohne Möglichkeiten) без възмож¬
ности
Chanson Ifö'sä;] <-s( -s> n песен ж (със
сатирично или критично съдържа¬
ние)
Chaos |'ka::>s| <-> kein Pi n хаос м
Chaotlin) |ka'o:t| <-en, -en; -, -nen> miß
I. farn iWirrkopß хаотичен човек 2. ю!
анархист(ка) м(ж), радикал м
chaotisch |ka'o:tiJ] adj хаотичен
Charakter (ka'rakte, p/: ka'rak'te:ra| <-s, -e>
rn характер er ist ein Mann von -
гой е мъж c характер; keinen - haben
безхарактерен сьм; die Unterredung
hatte vertraulichen - разговорът има¬
ше поверителен характер Charakter¬
eigenschaft /качество ср на характе¬
ра charakterfest adjс твърд характер
charakterisieren |karakteri'zi:ran| cohne
ge-> vt харак теризирам
Charakterisierung <-, -en> / характе¬
ризиране cp
Charakteristikum |karakte'nstikum, pl:
karakte'ristika| <-s, Charakteristika> ngeh
отличителен белег, характерна черта
charakteristisch [karakte'ristij] adj für
jdn/etw - sein характерен съм за нкг/
нщ
charakterlich adj който се отнася до
харак тера; er hat einige -е Schwächen
но отношение на характера той има
някои слабости
charakterlos adj безхарактерен Cha¬
rakterzug т черта ж на характера
Chargebrief |[агзаЬп':1| т СН възлага¬
телно писмо
Charisma [’^airisma, pl: cai'rismata o
<p:'risman| <-s, -ta o Charismen> n (allgj
hei. харизма ж
charismatisch adj харизматичен
charmant [Jar'mant) adj шармантен, ча¬
ровен
Charme [[armj <-s> kein Pi глшарм .и. чар
м: seinen ganzen - spielen lassen пус¬
кам в действие целия си чар
Charta i'kartaj s > / харта ж; die - der
Vereinten Nationen Харта на Обеди¬
нените нации
Charterflug j‘i[.-)rtt?flu:k o [artefknk, pl:
‘l/arteflyiga o 'jartefly:ga| m чарт ърен
полет Charterflugzeug n, Charterma¬
schine /самолет м за чартърни по¬
лети
chartern ['([arten о '[arten] vt наемам /са¬
молет, кораб/
Charts т о npl /Hitliste) класация ж на
хитовете
Chassis (Ja'si:, p/:Ja'si:s| <-, -> п шаси ср
Chat <-s> kein Pl т чат м /общуване в
интернет) Chatroom <-s, -s> /пичтош
чатрум м Iстая за разговори) chatten
w чатя (водя разговор в интернет)
Chauffeur [[a'fere, pl: [a'f0:ra| <-s, -e> m
шофьор .1/
Chauvi |[o:vi| <-s, -s> m farn мъжки
шовинист
Chauvinismus [[ovi’nismus] <-> kein Pl m
pej 1. (Nationalismus) шовинизъм м, на¬
ционализъм м 2. /männlicher -) мъжки
шовинизъм (надценяване качества¬
та на мъжете за сметка на жените)
Chauvinist)in) [fovi'nist| <-en, -en; -, -nen>
miß pej 1. (Nationalist) шовинист! ка) м (ж(
националист(ка) м(ж) 2. (männlicher -I
мъжки шовинист
chauvinistisch adj pej 1. (nationalistisch)
ui o в и н и ст и ч е н. н а ц и о н а л и ст и ч е с к и
2.	(frauenfeindlich) насочен против же¬
ните
checken |'tf£kan[ vt 1. (überprüfen) прове¬
рявам, контролирам 2. jarg (verstehen)
схващам, проумявам
Checkliste /лпю списък м с имената
на пътниците
Chef (in) \')zf] <-s, s; -nen> т^шсф(ка)
м(ж) Chefarzt in, Chefärztin / главен
лекар Chefetage / етаж .w, който се
ползва от шефа Chefin / 1. fern von
Chef 2. farn (Frau des Chefs) съпруга ж
на шефа Chefkoch т, Chefköchin /
главен готвач, главна готвачка Chef¬
redakteuren) miß главен редактор,
главна редакторка Chefsekretär(in)
miß главен секретар
Chemie |<;e'mi:| <-> kein Pl f химия ж
Chemiefaser/изкуствена нишка Che¬
miekonzern <-s, -e> m химически
концерн
Chemikalie (gemi'ka:lia| <-, -n> / хими¬
кал M
Chemiker in; |'<;e:mike| os, -; -, -nen> m(f)
химик M, химичка ж
Cheminee l'Jamine] <-s, -s> n CH откри¬
та камина
chemisch |’<;e:mi[] adj химичен, химиче¬
ски. -e Reinigung химическо чистене
Chemotherapie /.v.üd химиотерапия ж
chic [fikj :i schick
Chicoree [fiko're: o [ikore| <-s> kein Pl in
ofv.cn, oastr цикория ж

Chiffon
133
Coach
Chiffon |Jif5| <-s, -s o А -e> m шифон м
Chiffre (Jrfra o 'Jrfe[ <-, -п> / шифър м,
таен знак: (Anzeige-! кодово название
chiffrieren (Ji'fri:ran| <ohne ge-> vt шиф¬
рирам, кодирам
Chile |'tfi:le o ’<;i:le] n geog Чили cp; in - в
Чили
Chilene |tJTIe:na o д'1е:пз| <-n, -n> m,
Chilenin |t)i'le:nin o g'leinin] <-, -nen> /
чилиец M, чилийка ж
chilenisch [tfi'lernif o g'lemij] adj чилий¬
ски
Chili l'tjali] <-s> kein Pingastr (Pfejferschote)
(малка) много люта чушка
China |'<;i:na] n glog Китай м
Chinakohl <-(e)s> kein PI m китайско
зеле
Chinese |g'ne:zaj <-n, -n> m, Chinesin
[g'neizin] <-, -nen> / китаец м, китай¬
ка ж
chinesisch [qi'neizij] adj китайски
Chinesisch n китайски (език): das ist
für mich ~! това за мен е като патагон-
скн!: s. а. Deutsch
Chip |tfip| <-s, -s> m 1. (Spielmarke) чип м
2.	meist: pl (Kartoffel-s) (картофен) чипс
3.	тпен, inform чин Chipkarte <-, -n> /
inform чип-карта ж
Chirurg(in) |g’rurk, pl: g'rurgan) <-en, -en;
-, -nen> m(fj хирург .и
Chirurgie |<;irur'gi:, pl: grur'giianj <-, -n> /
хирургия ж
chirurgisch adj хирургически
Chlor (klo:e| <-s> kein Pl n снпм хлор иг
chloren ['klo:ran| vt хлорирам
Chloroform |kloro'form) <-s> kein Pl n chem
хлороформ M
Chlorophyll |kloro'fYl| <-s> kein Pl n вот
хлорофил м
Chlorwasserstoff m chem хлороводо¬
род M
Cholera ('koilera] <-> kein Pl f med холе¬
ра ж
Choleriker(in) (ko'leirike) <-s, -; -, -nen>
m(f) холерик м, холеричка ж
cholerisch (ko'leinj) adjmw холеричен; flg
избухлив
Cholesterin fcolEste'riin] <-s> kein Pl n med
холестерин м
Chor |ko:e, pl:'ke:ra) <-(e)s, Chöre> mxop
m; im ~ в xop; alle sprachen im ~ всич¬
ки говореха едновременно
Choral |ko'ra:l, pl: ko'irrla) <-s, Choräle> m
хорал M
Choreograf(in) 11,1 |koreo'gra:fj <-en, -en;
-, -nen> m(ß хореограф(ка) м(ж)
ChoreografieRR jkoreogra'fi:, pl: koreogra'
fi:an) <-, -n> / хореография ж
choreografischRR adj хореографски
Choreograph(in) <-en, -en; -, -nen> m(f
s Choreograf
Choreographie	-n> /s. Choreografie
choreographisch adj s. choreografisch
Chorleiterlin) <-s, -; -nen> miß ръ-
ководител(ка) м/ж) на хор Chorsän¬
gerin) miß хорист!ка) м/ж/
Chr. abk von Christus vor ~ np. h. e.. iip.
Xp.
Christ(in) l'knst] <-en, -en; -, -nen> miß
християнин .и, християнка ж
Christbaum m коледно дърво
Christenheit <-> kein Pl f християните
мм, християнският свят Christentum
<-s> kein Pl n християнство cp
Christi gen von Christus vor ~ Geburt
преди новата ера, преди Христа
Christkind п детето ср Христос Christ¬
kindlmarkt <-(e)s, -märkte> т А, südd
(Weihnachtsmarkt) коледен базар christ¬
lich adj християнски Christmesse /
Christmette / коледна служба
Christus fkristus, ’kristi, 'kristo, ‘kristum|
<gen Christi, dat - o geh Christo, akk - o
geh Christum> kein Pl m Христос м; vor/
nach Christi Geburt преди/след новата
ера |или Христа]
Chrom [kro:m] <-s> kein Pl n chem хром м
Chromosom |kromo'zo:m| <-s, -en> n biol
хромозом -u
Chronik l'kroinik) <-, -en>/хроника ж
chronisch adj хронически
Chronist(in) (kro'nist] <-en, -en; -, -nen>
m(ß хронист(ка) м(ж)
Chronologie |kronolo'gi:, pl: kronolo'giianl
<-, -n> / хронология ж
chronologisch [krono'loigij] adj хроно¬
логичен. хронологически
Chrysantheme (kryzan'teima) <-, -n> /
хризантема ж
circa l'tsirkal adv около, приблизително
Cis, cis [tsisj <-, -> n Mus до cp диез
Citro <-s, -s> n CPi (Zitronenlimonade) ли¬
монада ж
City l'siti) <-, -s o Cities> /сити cp, тър¬
говски център (на голям град)
CI chem abk von Chlor хлор .»
Clan <-s, -s> m клан м
clever l'kleve] adj fam умен. ловък
Clinch |klinif] <-fe)s> kein Pl m fam mit
jdm im - liegen враждувам c нкг
Clip |klip] <-s, -s> /77 1. (Schmuck) клипс
M 2. (Video-) клип м
Clique l'klika o ’klkka] <-, -n> /клика ж;
fam тайфа ж
Clou [klu:] <-s, -s> m fam коронен номер,
връх м
Clown (klaun) <-s, -s> m клоун м
cm abk von Zentimeter cm
Co abk von Kompanie компания ж
Coach Ikoutf] <-(s), -s> m треньор м

Cockpit
134
Crack
Cockpit l'lokpitl <-s, -s> n лг.но пилотска
кабина; ш, naüt кокпит м
Cocktail |'kDkteil| <-s( -s> m коктейл м
Code |'ko:tj <-s, -s> rn код м
Codex |'ko:d£ks| <-es, -e> m juk ia. alte
Handschriften! кодекс м
Coiffeur (koa'foie, pl: koa'fo:ra| <-s, -e> m,
Coiffeuse (koaTaiza) <-, -en> f CH фри¬
зьорка! м/ж/. коафьор!ка| м(ж)
Collage [ка'1а:за] -п> / колаж ,w
Collagen |kola'ge:n| <-s, -e> n колаген м
College <-!.s), -s> n iSchule! üni колеж м
Colt-0 |kaltj <-s, -s> m колт .w
Comeback <-ls), -s> n, Come-backRR
|kam'bf k] <-|s|, -s> n завръщане cp Ina
сцената, в обществения живот u dp./;
der Schauspieler feiert sein - актьорът
празнува своето завръщане ша сце¬
ната;
Comic l'kamikl <-s, -s> m комикс .w
Comicheft c-lejs, -e> n книжка ж c
комикси
Coming-out [kamir)'aut| <-(s|, -s> n (съз¬
нателно! даване cp па публичност Hut
хомосексуални наклонности!
Compact Disc <-, -s> / Compactdisc^
|k3m'paktdisk| <-, -s> / компактдиск м
Computer |kam'pju:te| <-s, -> m компю¬
тър M
Computeranimation / компютърна
анимации computeranimiert adj -er
Film компютърно анимпран филм
Computerbranche / компютърен
бранш computergesteuert adj ком¬
пютризиран. управляван с компют ър
computergestützt adj при които се
използва компютърна техника Com¬
puterhersteller т производител м на
компютри
computerisieren if компютризирам
Computerisierung JkDmpju:tei'zi:rung] <-,
-еп> / компютризация ж
computerlesbar adj който може да се
разчете от компютър Computerlin¬
guistik <-> kein Р! f компютърна лин¬
гвистика Computermesse / изложе¬
ние ср на компютърна техника Com¬
putersimulation /компютърна симу¬
лация Computerspezialistiini miß ком¬
пютърен специалист Computerspiel
c-ieis, -е> п компютърна игра Compu¬
tertisch .7; маса ж за компютър Com¬
putertomographie /компютърна то¬
мография computerunterstützt adj
при който се използва компютърна
техника Computervirus m компютъ¬
рен вирус
Conferencier ik5ferd/ie:i <-s, -s> rn кои-
ферансие cp
Confiserie ■ , n- / U-i l. {Geschäft! слад¬
карница ж (със собствено производ¬
ство) 2. (Konfekt) шоколадови и слад¬
карски изделия (собствено производ¬
ство)
Consulting IkarVsaltirjl <-s> kein Pl
консултиране cp
Container |k:>n'te:ne] <-s, -> m контей¬
нер w Containerschiff n контейнеро¬
воз .и
Contergan® [kDnt£r'ga:n| <-s> kein Pl n
контерган .w Contergankind n fam де¬
те cp c вродени увреждания (вслед¬
ствие на приеман от майката по
време на бременността сънотворен
препарат талидомид)
cool |ku:l| adj fam 1. (nicht nervös) споко¬
ен. невъзмутим 2. (toll) страхотен
Copilotfin) |'ko:pilo:t| <-en, -en; -, -nen>
miß коиплот ,u, втори пилот
Copyright fkapirait) <-s, -s> n издател¬
ско право
Cord |kart| <-(e)s, -e o -s> m корд м (вид
рипсено кадифе/
Cordon bleu |kordD'blo:) <-, Cordons
bleus> n o.vsri; кордон бльо (паниран
телешки шницел с плънка от шунка
и кашкавал I
Corner |Ъ:пе| <-s, -> т А (Eckball) кор-
нер ,и, ъглов удар
Cornflakes |’lo:nfleiks] pl корифлепкс м
Cortison Ikarti'zomj <-s> kein Pl n мт
кортнзон м
Couch Ikautfl <-, -s o -en> / канапе cp
Countdown <-(s), -s> m o n, Count¬
down^ ['kaunt'daun) <-(s), -s> m o n
броене cp в обратен ред (преди стар¬
тиране на ракета)
Coup |ku:| <-s, -s> m сполучлив удар,
успех м; einen - landen правя сполуч¬
лив удар
Coupe [ku'pe:] <-s, -s> n 1. дито спортна
кола c две врати 2. А (Zugabteil) купе cp
Coupon iku'pd:| <-s, -s> m 1. (Zettel)
купон м 2. FiN купон, ценна книга
3. (Stoffabschnitt) (премерено) парче
плат
Courage (ки'га:за| <-> / kein Pt, geh ку¬
раж м
Cousin (ku'ze:] <-s, -s> m братовчед .w
Cousine (ku'zi:na| <-, -п> / братовчед¬
ка ж
Covergirl |'kavega=:l] <-s, -s> n (хубаво)
момиче от корица на илюстровано
списание
Cowboy f'kaoboi) <-s, -s> m каубой м
CPU / abk von Central Processing Unit
ЦПУ /централно процесорно уст¬
ройство :
Crack |krtk| <-s, -s> rn 1, (Sportler) спор¬
тист M oi висока класа 2. (Rauschgift)

Creme	135	Cyberzeitalter
крек м /синтетичен опиат, съдър¬
жащ кокаин)
Creme |kre:m о kr£:m| <-, -s о СН, А -п>
/крем м; die ~ der Gesellschaft fig цве¬
тът на обществото cremefarben adj
кремав Cremetorte / торта ж с пъл¬
неж от (маслен) крем
cremig fkre:mi<;| adj като крем, кремо-
образен
Crepe' <-, -s> fs. Krepp'
Crepe2 <-s, -> m (Stoff) креп м; - de Chine
крепдешин м
Crew (kru:j <-, -s>/naut, aero екипаж м
Croissant |kroa's5:] <-s, -s> n кроасан м
Cromargan® Ikromar’gainl <-s> kein PI n
кромарган м (висококачествена не¬
ръждаема хром-никелова стомана)
C-Schlüssel <-s, -> т mus ключ м до
CSU |tse:?£s'?u:j <-> kein PI f abk von
Christlich-Soziale Union XCC (Xpucrnu-
яисоциалистически съюз)
c. t. [ye:'te:| abk von cum tempore е ака¬
демическия четвърт час
CTG abk von Computertomographie kom
nюгърна томография
Cup |kapj <-s, -s> m spor'i (Pokal) купа ж
Curry ('kcEri o ’karij <-s, -s> m o n къри cp
Currywurst/наденица ж c къри
Cursor ['kaEize) <-s, -s> m inform курсор м
Cut(away) ['kcEtfavej c'katfave)] <-s, -s> m
редингот m
cutten ('katanj vt film, radio, tv монтирам
Cutter(in) ['katej <-s, -; -, -ner» m(f) film,
radio, tv монтажист(ка) м/ж)
CVJM |tse:faupt'?£mj <-(sl> kein PI abk von
Christlicher Verein Junger Männer Хрис¬
тиянски съюз на младите мъже
Cyber- (in Zusammensetzungen) кибер-
Cybercafe <-s, ->/киберкафе(не) cp
Cyberkriminelle <ein -r, -n, -n> /п/пи¬
рат м в киберпространството, хакер
м Cybersex <-(es), -> т кпберсекс .и
Cyberspace (‘saibesptis) <-> kein PI m
киберпространство cp Cyberzeitalter
n киберепоха ж

D, d
136
dadurch
D
D, d |de:|	-is]> n 1. :Buchstabe! Д. д cp
/четвъртата буква от немската
азбука/ 2. мт ре ср
D abk von Deutschland означение за Гер¬
мания при адреси и превозни средст¬
ва
da [da:j 1. adv 1. /räumlich: dort! там: (hier!
тук: - draußen там отвън: - drüben
там о тсреща: - oben там горе: - unten
там долу: das Buch - тази книга |тукк
wo? тук. къде'.’: - bin ich! его мс!:
~ kommt er! его го п него!: - ist/sind
I ук е/са: ~ hast du’s на ти сега!: wer ist
-? кой е чук? 2. /zeitlich: damals/ тогава:
/dann/ след това. после: von - an отто¬
гава нататък: - sagte er plötzlich, dass
... тогава топ изведнъж каза. че ...: -
fing sie doch tatsächlich an zu weinen
тогава тя действително започна да
плаче 3. fam /in diesem Fall, dieser Lage/
в 1Ч)зп случай, при това положение:
was gibt’s denn ~ zu lachen? какво
смешно има тук?; - kann man nichts
machen (при това положение) нищо
по може да се направи; - fragst du
noch? и още питаш? 4. (vorhanden! тук.
налице; - sein /anwesend sein) тук съм.
присъствам: /vorhanden sein! налице
сьм: es ist niemand - тук няма никой;
ich bin gleich wieder - веднага се
връщам: ist jemand ~ gewesen? има¬
те ли някой там?: ist noch Kaffee -?
има ли още кафе?; das ist noch nicht
- gewesen! това не беше тук! 5. izur
Verfügung! für jdn - sein на разположе¬
ние с ьм на нкг: er ist immer für mich
~ топ винаги е на мое разположение
II. konf\. weil! тъп като. понеже 2. geh
:ds; щом: - dem so ist ... щом като е
така ...
DAAD jde:?a:?a:'de:| <-iSi> kein Fi m abk
; on Deutscher Akademischer Austausch¬
dienst ДААД Германски спужба за
академичен обмен
dabei jda'bai, hinweisend: 'darbaij adv
1. rk:mlieh'там: ist die Gebrauchsanwei¬
sung ~? там ли е упътването за упот¬
реба'? 2. gleichzeitig едновременно c
юнн. er aß und arbeitete - топ ядеше
и едновременно c това работеше
3.	при това: was hast
du dir - gedacht? какво ен мислеше
при ioiia?: es - bewenden lassen задо¬
волявам се c um: »кланям ши. какао
си e; es bleibt ~, dass ... остава, както
е |или бешс| уговорено, да ...: ich
bleibe ~, dass ... настоявам да ...; das
Schöne ~ ist, dass ... хубавото при з ова
е. че ...; mir ist nicht wohl - изпитвам
неудобство при това 4. IobwohlI въп¬
реки че: ich bin zu spät gekommen, -
habe ich mich so beeilt! закъснях,
въпреки че бързах много! 5. - sein
там съм. присъствам: bei etw - sein
участвам в нщ: ich bin ~! дадено!,
съгласен сз>м!: - sein etw zu tun каня
се да правя нщ
dabei bleiben <irr> vi постоянствам, не
се отказвам; ich bleibe bis zum Ende
dabei оставам до края
da bleiben <irr> vi sein оставам, не си
отивам
Dach |dax, pl: *dt<;e| <-|e)s, Dächer> n
покрив w. kein - über dem Kopf haben
fam нямам покрив над главата: mit
jdm unter einem - wohnen fam живея
c нкг под един покрив; etw unter ~ und
Fach bringen завършвам успешно нщ;
eins aufs - kriegen figjam (gerügt, getadelt
werden/ карат ми се, наругават ме;
leinen Schlag auf den Kopf bekommen/ по¬
лучавам едни по кратуната; jdm aufs
~ steigen //£, fam карам се на нкг. нару¬
га вам нкг Dachbalken т греда ж за
покрив Dachboden т таван м Dach¬
deckerlin) <-s, -; -, -nen> m(fj конто
прави покриви Dachfenster п таван¬
ски прозорец Dachfirst т било ср на
покрив Dachgepäckträger т /.пто ба¬
гажник м за покрив на кола Dach¬
geschoss™ ,, тавански етаж Dach¬
kammer /таванско помещение, ман¬
сарда ж Dachkännel |'daxk£nal| <-s, ->
т CHs. Dachrinne; Dachrinne /улук м
Dachs [daks| <-es, -e> m юo язовец м
Dachschaden m fam du hast wohl einen
~! хлопа ти дъската! Dachstuhl m
скелет .н на покрив
dachte ['daxtaj 1. и 3. pers sing imp von
denken
Dachverband <-ie|s, -bände> m върхо¬
вен |или ръководен] съюз Dach¬
wohnung/мансарда ж Dachziegel т
керемида ж
Dackel <-s, -> т да кел м
Dadaismus |dada'ismos] kein Fi rnv -:v
дадан i i.m м
dadurch (da'dorc, hinweisend: 'da:dur<;| adv

dafür
137
Damenwahl
1.	träumlich) през това: ~ kommen ми¬
навам през иего/иея/тях (за предме¬
ти) 2. laus diesem Grund) поради това.
по гази причина: ~, dass ... поради
това. че ... 3. lauf diese Weise) по този
начин: er rettete sich dass er aus dem
Fenster sprang той се спаси, като ско¬
чи от прозореца
dafür |da'fy:g, hinweisend: ’da:fy:g| adv
1. (ßr das) за това; alles spricht ~, dass
... всичко говори за това. че ...: ~ sein
за нщ съм; (bei Abstimmungen) гласувам
за нщ; ich bin ~, dass ... аз съм за това
да ... 2. (zum Ersatz) в замяна на това;
Ials Gegenleistung) за това; er möchte sich
- bedanken той иска да благодари за
това 3. (statt dessen)вместо това 4. (wenn
man bedenkt, dass .../ dass ... като се
има предвид, че ... dafür!können <irr>
vter kann nichts dafür той не е виновен
за това
DAG |de:?a:'ge:| <-> kein PI f abk von
Deutsche Angestellten-Gewerkschaft
Немски профсъюз на служещите
dagegen (da'geigan, hinweisend:'da\qe\qzn\
adv 1. (räumlich) срещу |или по| това; er
schlug mit aller Kraft - той удряше c
всичка сила срещу [или по) него/нея/
тях (за предмети) 2. (als Ablehnung)
против; - sein против съм: etw - haben
имам нщ против; nichts ~ haben ня¬
мам нищо против; wenn Sie nichts ~
haben ако нямате нищо против; -
stimmen гласувам против 3. (als Ge¬
genmaßnahme) срещу това; nichts - tun
können нищо не мога да направя сре¬
щу това 4. (verglichen damit) в сравне¬
ние с; (im Gegensatz dazu) за разлика от
5. (als Gegenwert! срещу което
dagegen!halten <irr> vt 1. (vergleichen)
съпоставям, сравнявам 2. (einwenden)
възразявам
daheim [da'haim] adv A, CH, südd вкъщи
daher [da'heig, hinweisend: 'da:he:g| adv
1.	(von dorther) оттам 2. (Ursache) пора¬
ди това, от това; ~ kommt es, dass ...
от [или поради) това е. че ... 3. (deshalbI
затова daher!reden vt, vi дрънкам;
dumm ~ дрънкам глупости
dahin |da'hin, hinweisend: 'da:hin| adv
1.	(räumlich) нататък, натам; gehst du
auch и ти ли отиваш натам? 2. (zeit¬
lich: bis ~) дотогава 3. (so weit) дотам; es
~ bringen, dass ... довеждам работата
дотам, че ...; jdn - bringen, dass ...
довеждам нкг дотам да ...; - ist es
(also schon) gekommen дотам се стиг¬
на (вече) 4. fam die Zeit ist - времето
(от)мина [или отлетя); mein ganzes
Leben ist - живогьт ми мина; alles ist
- всичко пропадна
dahingehend |'da:hinge:ani| adv sich -
äußern, dass ... правя изказване в
смисъл, че ...
dahin raffen vt geh грабвам, отнасям
dahin schleppen |da'hin/kpan) vr.sich ~
(Mensch)влача се, мъкна се: Zeit. Arbeit,
Verhandlungen! точа се, проточвам се
dahin stellen vt etw dahingestellt sein
lassen оставям нщ настрана, не взи¬
мам нщ под внимание: es mag dahin¬
gestellt bleiben, dass ... като оставим
настрана, че ...
dahinten |da‘hintan, hinweisend:'da:hmten\
adv там отзад
dahinter [da'hinte, hinweisend: 'da:hinte| adv
зад това. отзад; niemand stand ~ ни¬
кой не стоеше зад него/нея/тях (за
предмети): fig никой не стоеше зад
това dahinter!kommen vi fam (in Er
fahrung bringen) откривам [или разби¬
рам) нщ dahinter!stecken vi da [o es)
steckt etw dahinter fam има нщ тук. нщ
не е в ред: es steckt nichts dahinter fam
нщ е без покритие [или не струва|
Dahlie fdailia] <-, -n> / hoi далия ж
Daily Soap l'deili ’soup] <-, -s> / rv сапу¬
нена опера
Daktylo ('daktylo] <-s, -s> f CH машино¬
писка ж
da Hassen <irr> vt fam (hier) оставям тук:
(dort) оставям там
Dalmatien (dal'ma:tsian| n gi-:oc. Далмация
ж (местност на Адриатика)
Dalmatiner |dalma'ti:ne] <-s, -> m (Ein
wohner von Dalmatien, a. Hund) далмати¬
нец M
damalig |'da:ma:liq] ad] тогавашен, от
онова време
damals |'da:ma:ls) adv тогава, по онова
време
Damast (da'mast) <-(e)s, -e> m Дамаска ж
Dame |'da:ma| <-, -n>/l. (Frau) дама ж,
госпожа ж; meine ~n und Herren! дами
и господа!: die - des Hauses господар¬
ката на къщата 2. (beim Sport) жена ж;
im Weitsprung der ~n в скока на дъл¬
жина при жените 3. (Spielkarte, a. im
-spiel) дама 4. (Schachspiel) царица ж
Damebrett п дъска ж за игра на дама
Damenbegleitung / in - в компанията
на жена. в женска компания Damen¬
binde / дамска превръзка Damen-
(fahr)rad п дамско колело, дамски
велосипед Damenmode/дамска мода
Damenoberbekleidung / дамско об¬
лекло Damenrad s Damen(fahrjrad;
Damensitz т im - reiten яздя по жен¬
ски Damentoilette /дамска тоалетна
Damenwahl/-! дами канят!

Damespiel
138
danken
Damespiel n игра ж на лама Damestein
т камъче ср за игра на дама
Damhirsch ('damhirfl тюо елен .w рогач
damit (da'mit, hinweisend: ’daimitj I. adv
ich bin - einverstanden съгласен сам c
тона: ich bin - zufrieden доволен съм
от това: das hat nichts - zu tun това
няма нищо общо ю това!: was soll ich
~? какво да нравя c това?: was wollen
Sie - sagen? какво искате да кажете
с това?; hör auf престани с това!
II. konj ja да
dämlich j'dc:mli<;| adj/ат глупав, тъп
Damm |dam, p/;'d£ma| <-(e)s, Dämme> m
1.	(Deich) дига ж, бент м 2. [Bahn-,
Straßen~i насип м 3. anat перинеум м
► nicht auf dem - sein fig, /ат ne съм
добре със здравето
dämmen vt 1. geh lau/stauen.t преграж¬
дам. заприщвам /като издигам прег¬
радна стена) 2. п-си iSchall) изолирам,
ограничавам
dämmerig |'dtman<;| adj здрачен: (halb¬
dunkel! сумрачен
Dämmerlicht п полумрак м, сумрак и/
dämmern |'d£men| vi 1. es dämmert
(abendsj здрачава се, мръква cc; (mor¬
gens! зазорява се. съмва се 2. fam (be¬
wusst werden! jetzt dämmert es (bei) mir
сега започва да ми става ясно
Dämmerung |*d£marurj| <-, -en>/7Abend-!
здрачанаис cp, свечеряване cp; (Mor¬
gen-! за зоряване cp, разсъмване cp: in
der - (abends! на здрачаване; jmorgens/
на разсъмване
Dämon |'d£:mDn, p/:d£'mo:nsn| <-s, -en> m
демон M
dämonisch |d£‘mo:ni/l adj демоничен
Dampf |dampf, p/.-'dtmpfa] <-(e)s, Dämpfe>
m пара ж. изпарение cp: unter ~ sein
li-cü под пара съм; - ablassen /ат из¬
карвам си яда: - hinter etw dat machen
fig,/ат давам зор за нщ Dampfbad п
парна баня Dampfbügeleisen <-s, -> п
парна ютия Dampfdruck <-(e)s, -drü¬
cken- т налягане ср на парата
dampfen vi (Dampf entwickeln: изпускам
нара. изпарявам се; (Essen!вдигам пара
dämpfen j'dEmpfan] vt 1. castr задушавам
2.	/bügelni гладя c ютия на пара 3. fig
;'fon, Licht/ намалявам, смекчавам:
IStimme/ снишавам; (Stoß! омекотявам:
mit gedämpftem Glanz с мек блясък
Dampfer dampfe! <-s, -> т параход м
Dämpfer l‘d£mpfej <-s, -> т мих сурдин-
ка .ис sein Optimismus bekam einen ~
оптимизмът му се изпари
Dampfkochtopf щ тенджера ж под
налягане Dampflokomotive / парен
локомод ин Dampfmaschine / парна
машина Dampfschiff п s. Dampfer;
Dampfschifffahrt11” / корабоплаване
ср Dampfturbine / парна турбина
danach |da'na:x, hinweisend: 'da:na:x| adv
1.	(zeitlich: dann) след това; (späterl
по-късно; kurz - малко по-късно
2.	Idementsprechend1 според това; er ist
krank und sieht auch - aus гой е болен
и изглежда така: sich - richten съоб¬
разявам се c това 3. (Reihenfolge! след
него/иея/тях; voran gingen die Eltern,
-	kamen die Kinder отпред вървяха
родителите, след тях идваха децата
Däne (’d£:ns| <-n, -n> m датчанин м; s. а.
Dänin
daneben |da'ne:bsn, hinweisendt'da:ne:ban|
adv 1. /räumlichI до \нли при] това: dicht
-	плътно \u.ut съвсем близо| до него/
нея/тях (.за предмети/ 2. (zusätzlich)
освен това. покрай другото 3. (gleich¬
zeitig) едновременно [или наред| с това
4. /am Itotal fälsch/ das ist ja voll ~! това
е съвсем сбъркано! daneben ibe¬
nehmen <irr, ohne ge-> vt: sich ~ fam
държа се неадекватно |или не както
трябва| daneben (gehen <irr> vi sein
1.	/Schuss/ не улучвам, не попадам в
целта 2. fig, fam (Jehlschlagen) нямам
успех, провалям се danebenIliegen
<irr> vi/ат греша в преценката си
Dänemark ['d£:nsmark| п сл.ос; Дания ж
Dänin (’d£:nin| <-, -nen> / датчаика ж;
s. Däne
dänisch adj датски
dank |darjk| prp +gen o dat благодарение
на
Dank <-(eis> kein PI m благодарност ж;
(Erkenntlichkeit! прнзнател ност ж; besten
|ovielen| \o herzlichen! ~! много благо¬
даря!: zum - für от благодарност за;
Gott sei ~! слава Богу!: jdm zu ~
verpflichtet sein дължа нкм благодар¬
ност
dankbar adj 1. (dankerfüllt! благодарен,
изпълнен c благодарност; jdm für etw
-	sein благодарен съм на нкг за нщ
2.	/lohnend) признателен, благодарен;
-es Publikum признателна публика; -е
Rolle благодарна роля 3./am (strapazier¬
fähig! непретенциозен Dankbarkeit <->
kein PI/ благодарност ж
danke interj благодаря, мерси: - schönl
\о sehr| \о vielmals] много благодаря!:
nein, ~! не. благодаря!
danken I. vi (sich bedanken) jdm (für etw)
~ благодаря нкм (за нщ): nichts zu -!
няма защо!: ~d ablehnen отказвам,
като благодаря: Betrag -d erhalten übl
c благодарност за получената сума II.
vt jdm etw - отплащам се нкм за

dankenswert
139
darüber
нщ dankenswert adj заслужаващ бла¬
годарност
Danksagung <-, -en> / изказване cp на
благодарност (най-често при смър¬
тен случай за получените съболез¬
нования/
dann |dan| adv l. (später, danach) после,
след това; - und wann от време на
време; und |о was| ~? е и (какво пос¬
ле)! 2. (außerdem, ferner) освен това,
по-нататък 3. (in diesem Fall) в такъв
случай, тогава; also, ~ bis gleich! е,
тогава доскоро!; selbst ~ (nicht), wenn
... дори тогава (не), когато - (eben)
nicht! тогава (значи) не!; wenn nicht
er, wer ~? ако не той, кой тогава?
Danzig l'dantsiq) п cgoc 1данск м
daran |da'ran, hinweisend: 'da:ran| adv
1. (räumlich) wenn du - vorbeikommst,
... като минеш край него/нея/тях. ...
(за предмети) 2. (zeitlich) im Anschluss
- (веднага) след това; nahe ~ sein zu
+inf почти съм стигнал дотам да; ich
war nahe ~ zu fallen без малко да падна
3.	(an dieses, an diesem) - denken мисля
за това; ~ glauben вярвам в това; ~
erkenne ich ihn по това го познавам;
ich bin nicht - schuld не съм виновен
за това; es ist etw Wahres ~ има нщ
вярно в това; das Beste ~ ist, dass ...
най-хубавото на тази работа е, че ...
daranIgehen <irr> vi sein започвам,
захващам се; - etw zu tun започвам да
върша нщ daran Imachen кг: sich -fam
s. darangehen; daranisetzen I. vt (ein¬
setzen) alles ~ zu +inf влагам всичките
си сили да II. vr: sich ~ s. darangehen
darauf Ida'raof, hinweisend: 'da:rauf] adv
1.	(räumlich) на \или върху] това, отго¬
ре; - liegen лежа на [или върху] него/
нея/тях (за предмети) 2. (zeitlich) след
това; gleich - веднага след това; ат -
folgenden Tag на следващия ден
3.	(infolgedessen/ в отговор [или вслед¬
ствие] на това 4. (auf dieses) stolz - sein
горд съм с това; ~ achten внимавам за
това; sich ~ verlassen осланям [или
уповавам| се на това; es kommt - an
зависи; - kommt es nicht an не става
въпрос за това; ich freue mich schon -!
радвам се вече на това!; wie kommst
du ~? как ти дойде това на ума?, как¬
во ти дава повод да мислиш така?
darauffolgendAlt adj s. darauf 2.; darauf¬
hin |da:raufhin, hinweisend:'daraufhin] adv
1.	(infolgedessen) в отговор [или вслед¬
ствие! на това 2. (danach) след това
3.	(unter diesem Gesichtspunkt) по отно¬
шение на това
daraus (da’raus, hinweisend: 'da:raus| adv
1. (räumlichI от това. оттам; kann man
- trinken? може ли да се пие от него/
нея/тях? /за предмети! 2. /Material! оз
това 3.fig- folgt, dass ... от това след¬
ва. че ...; - wird nichts от това нищо
няма да излезе; ich mache mir nichts -
това малко ме интересува
dar: bieten ]'da:gbi:tsn] <irr> I. vt geh tiüa;
изпълнявам, представям II. vr. sich -
geh (sichtbar werden/ показвам се; /sich
anbieten) представям се
Darbietung <-, -en> /geh theat (Veranstal¬
tung) представление cp; (Darbietenlпред¬
ставяне cp. изпълнение cp: - von
Musikstücken изпълнение на музикал¬
ни творби
d(a)rein |da'rain o drain, hinweisend:
'd(a:)rain| adv fam там. вътре в нщ
darf (darf] 1. и 3. pers sing pr von dürfen1,
dürfen2
darin |da'nn, hinweisend: ’da:rin| adv
1.	(räumlich) в това. вътре (в това) 2. fig
(in dieser HinsichtI в това отношение; -
haben Sie Recht/irren Sie sich в зова
отношение имате право/се заблужда¬
вате; ich stimme mit Ihnen ~ überein,
dass ... в това отношение съм съгла¬
сен с Вас, че ...
dar liegen |'da:gle:gan| vt излагам, правя
изложение; (erklären) разяснявам
Darlehen ]'da:ele:an| <-s, -> n отпуснат
заем, кредит м; ein ~ aufnehmen взе¬
мам заем [или кредит|
Darm |darm, pl: 'dermal <-(e|s, Därme> m
1.	anat черво cp 2. (Wursthaut) естестве¬
но черво Darmgrippe/коремен грип
DarmverschlussRR m med преплитане
cp на червата
darlreichen |'da:eraiqan| vt geh поднасям
(тържествено)
darIstellen |'da:e/t£lan| vt 1. (abbilden)
представям, изобразявам: dieses Bild
stellt ihn als König dar тази картина го
представя като крал. на тази картина
той е изобразен като крал 2. (wieder¬
geben) пресъздавам; тие.м играя роля
3.	(beschreiben) тнагам. описвам: (veran
schaulichen) онагледявам 4. (bedeuten)
представлявам, означавам
Darsteller(in) <-s, -nen> m/fj из¬
пълнител (ка| м(ж/
Darstellung <-, -en> / 1. (Schilderung/
изобразяване cp, изображение cp; (von
Sachverhalt) излагане cp, изложение cp
2.	(Wiedergabe) преезтздаване cp; theat
представление cp
darüber |da'ry:bE, hinweisend:'дъ\гу:Ъе\ adv
1.	(räumlich) над това, отгоре: das Bild
hing - картината висеше над него/нея/
з ях (за предмети); - hinaus (außerdem)

darum
140
Dauerbrenner
освен това 2. /über diene Angelegenheitl
sich - freuen това ме радва: ich bin -
hinweg преодолях това. справих се е
това 3. (beiZahlen, Beträgen/wiвън това.
повече |от това], отгоре
darum Ida'rum, hinweisend: ‘da:rum| adv
1. /räumlich/ около пего/нея/тях (за
преРмеши/ 2. ideshalbI затова, поради
това: warum hast du das getan? - -!
[am защо направи това? - ватова!
3. /um diese Angelegenheit/ ча това: ich
bitte dich ~ моля те ча това: es geht ~,
dass ... става въпрос ча това. че ...: es
handelt sich nicht - не става въпрос за
това
darunter |da'runte, hinweisend: da:runte| adv
1. /räumlichI под това. отдолу: ein
blühender Baum und spielende Kinder
- цъфнало дърво и играещи деца под
него 2. (weniger/ по-малко 3. (untereiner
Anzahl/ сред тях /и за лица/ 4. (unter
dieser Angelegenheit! ~ leiden страдам от
това; was verstehen Sie какво раз¬
бирате под това? darunter liegen <irr>
visein o haben чоц нпвото/мярката/стоп-
постта съм
das [das| I. art def пот u akk n s. der, die,
das II. pron reis. welche(r, s) III. pron
dem това: - bin ich това съм аз; ~ ist
mein Haus зова е моята къща: - war
eine Freude! това беше едно удовол¬
ствие!; auch ~ noch! и топа на всичко
отгоре!
daiseinAlt vi s. da I.5.; Dasein <-s> kein
PI n 1. iAnwesenheit/ присъствие cp 2.
//.ебел/съществувание cp, живот .и Da¬
seinsberechtigung// von Dingenj право
M на съществуване: /von Personen/ пра¬
во на съществувание
da'sitzen <irr> w седя (на едно място)
dasjenige pron dem s. derjenige
dassRR |das| konj, daßAU konj че: (bei
Sub/ektgleichheit) да: als ~ че да: bis -
докато: so - така че: es sei denn, ~
освен ако не; er glaubt, - er dumm ist
тон смята, че е глупав: ist er krank? —
nicht - ich wüsste! болен ли е? —
до кол кото зная. не!: - du mir ja später
keine Vorwürfe machst! само да ми
правиш после забележки!
dasselbe pron dem s. derselbe
da stehen <irr> vi haben o sein стоя на
еоно място ; wie angewachsen |o
angewurzelt; - стоя като закован
DAT |doi! r-s, -s> n abk von Digital Audio
Tape архивиращо лентово устройст¬
во
Datei daun; -en-• /	файл м,
набор м oi данни Dateimanager "-s,
: •	файлов мениджър Datei¬
name <-n, -n> m intorm име cp на файл
Daten I. pl von Datum II. p! (Angaben/
данни ми
Datenautobahn <-, -en> / inform, thi.
магистрала лс \u.iu шина .«j за данни
Datenbank <-, -en> / intokm база лс
данни Datenerfassung / intokm съби¬
ране ср на данни Datenfernüber¬
tragung <-, -en> /inform, ти. дистанци¬
онно предаване на данни Datenkom¬
primierung / intorm компресиране cp
на данни DatenmissbrauchRR <-s,
-bräuche> m злоупотреба лс c данни
Datennetz n intokm мрежа ж данни
Datenschutz m защита лс на данни
Datenschutzbeauftragte т/ който
контролира спазването на Закона за
защита на личните данни Daten¬
schutzgesetz п Закон Ai за защита на
личните данни Datenträger <-s, -> т
iNpoKM носител Ai на данни Daten¬
transfer т inform трансфер м |или
пренасяме ср\ на данни Datentypist(in|
[’cIa:tantyprsL| <-en, -en; nen> т//Цн\'оп!Л
човек .и. който набира данни Daten¬
übertragung <-, -en>/inform предава¬
не ср \или пренасяне ср\ на данни
Datenverarbeitung / intokm обработ¬
ване ср на данни; elektronische ~ елек¬
тронно обработване на данни
datieren |da'ti:ran| <ohne ge-> I. vt дати¬
рам. слагам дата II. vi 1. (Datum tragen!
vom 30. April ~ нося дата от 30 април
2.	(bestehen) датирам, съм; die Vase
datiert aus dem 3. Jahrhundert vor Chr.
вазата е |или датира| от III в. Хрд
unsere Freundschaft datiert seit letztem
Sommer приятелството ни е от пос¬
ледното лято
Dativ |'da:ti:f, pl: ’da:ti:va| <-s, -e> m ijno
дателен падеж Dativobjekt <-s, -e> n
допълнение cp в дателен падеж
dato |*da:to| adv bis - до дата
Dattel [’datall <-, -n> / вот фурма лс
Dattelpalme /вот фипикова палма
Datum ['daitum, pl: 'da:tan| <-s, Daten> n
дата лс: - des Poststempels дата на
печата: jüngeren |o neueren] ~s от
по-ново време; unter dem heutigen ~ c
днешна дата; welches ~ haben wir
heute? коя дата сме днес?
Dauer fdaoej <-> kein Pl f траене cp.
продължителност лс; (Zeitspanne) вре¬
метраене cp. период м; für die - von за
период от; von - sein траен съм; auf
die ~ c течение на времето Dauer¬
auftrag m м:; разплащателен влог
Dauerbrenner m 1. /Ofen) печка ж c
горно |или непрекъснато] горене
2.	fig, järn :Hit, Erfolg/ хит .и, сензация

dauerhaft	141
ж dauerhaft adj траен; /beständig) из-
дръжлии. устойчив Dauerkarte /
абонаментна карта Dauerlauf m stört
бягане cp на дълги разстояния
dauern |'dauEn| и трая, продължавам:
das wird nicht lange - това няма да
продължи дълго: es dauerte lange, bis
er kam много време мина, докато той
дойде; es dauert mir zu lange това трае
твърде дълго; wie lange dauert es noch?
колко време ще трае още?
dauernd I. adj 1. (andauernd) продължи¬
телен 2. (ständig) постоянен II. adv
непрекъснато, постоянно
Dauerstellung <-, -en> / постоянна
работа Dauerwelle /трайно къдрене
Dauerwirkung /трайно въздействие,
траен ефект Dauerzustand т посто¬
янно [или перманентно| състояние
(най-често неприятно)
Daumen l'dauman] <-s, -> т палец м; ат
~ lutschen смуча си палеца: ich drücke
dir die ~! Jam стискам ти палци!
Daune )‘dauna| <-, -n> / пух м Daunen¬
decke/ пухена завивка Daunenjacke
/ ватено, пухено яке
davon [da'fDn, hinweisend: 'da:bn| adv 1. fig
~ wissen зная за това; sich - erholen
съвземам се от това 2. (räumlich) от
него/нея/тях (за предмети) 3. (dadurch)
по този начин, от (или поради) това:
was habe ich ~? каква ми е ползата от
това?; - ist er wach geworden от това
той се събуди: das kommt dass ...
това става поради това, че ...
davonlfliegen <irr> visein отлитам, от-
летявам davonljagen I. vi sein (sich
entfernen) отдалечавам се бързо II. vt
(vertreiben) прогонвам, пропъждам
davon I kommen <irr> vi sein (sich rettenj
отървавам се, спасявам се: mit heiler
Haut ~ отървавам кожата: noch einmal
(mit dem Leben) - още веднъж оста¬
вам читав davon Haufen <irr> vi sein
избягвам; es ist zum Davonlaufen! fam
непоносимо e! davon Imachen vr: sich
- fam измъквам се, офейквам davonl-
tragen <irr> vt 1. (wegtragen) отнасям
2.	(Verletzungen) получавам; (Krankheit)
навличам си, пипвам 3. geh (Sieg) спе¬
челвам
davor |da'fo:e, hinweisend: 'da:fo:e| adv
1.	(räumlich) пред това, отпред; - stehen
стоя пред него/нея/тях (за предмети)
2.	(zeitlich) преди това; das Jahr ~ пре¬
дишната година 3. (vor dieser Sache) от
това; ich habe Angst ~ страхувам се от
това
davon stehen*1' vis. davor 1.
DAX m RN akr von Deutscher Aktienindex
debattieren
(ермииски инОекс на курса на акции¬
те
dazu |da‘tsu:, hinweisend: 'da:lsu:j adv 1. -'zu
diesem Zweck/ за тази цел: /dafür, за това
2.	(darüber, zu diesem Thema/sich - äußern
изказвам се по [или относно) това: was
sagen Sie ~? какво ще кажете за това?
3.	(außerdem) освен това: eitel und an¬
maßend - суетен и освен това ароган¬
тен 4. (zu dieser Sache) - gehört... към
това спада ...: ich habe keine Lust/Zeit
- нямам желание/време за това: -
kommt, dass ... към това се прибавя и
това, че ...: im Gegensatz ~ в противо¬
вес на това. в разрез с това: endlich
komme ich ~ zu + inf най-после стигам
до това да: wie kommen Sie -? (wieso
haben Sie das?) откъде имате това?, как
сте се добрали до това?: (was erlauben
Sie sich?) какво си позволявате? da¬
zugehörig adj принадлежащ, спадащ
към това dazu Jemen vt уча [или на¬
учавам! допълнително: man kann
immer etw - винаги може да се научи
нщ допълнително dazultun <irr> vt
добавям, прибавям
dazwischen jda'tsvijan, hinweisend:
'da:tsvijan| adv 1. (räumlich) между тях (за
предмети), помежду им; (a. darunter)
сред [или измежду) тях /и за лица)
2.	(zeitlich) между това. междувремен¬
но 3. (Beziehung) между тях, помежду
им
dazwischen I kommen <irr> vi sein no-
пречвам, преча; wenn nichts dazwi¬
schenkommt ако не се случи нщ, ако
нщ не попречи; mir ist etw dazwischen¬
gekommen възникна ми нщ. нщ ми
попречи dazwischen!treten <irr> visein
(eingreifen) намесвам се
DB |de:'be:| <-> kein PI f abk von Deutsche
Balm Германски железници
DDR (de:de:'?£r| / hisi abk von Deutsche
Demokratische Republik ГДР
D-Dur <-> kein PI n mus ре cp мажор
Deal (’d i: I) <-s, -s> m jarg сделка ж, биз¬
нес м
dealen |'di:bn) vi jarg въртя бизнес c
наркотици
Dealer(in) <-s, -; -, -nen> т(/ наркопла-
сьор -w
Debatte |de'bata| <-, -n> / разискване
cp, обсъждане cp; poi. дебати мн; etw
zur - stellen поставям ищ на разиск¬
ване [или обсъждане): etw steht zur -
нщ е на дневен ред; das steht überhaupt
nicht zur - това не подлежи на об¬
съждане
debattieren fdeba'ti:ran| <ohne де-> vi. vt
дебатнрам, разисквам: über etw akk ~

Debüt
142
dekadent
разисквам нщ. споря но шц
Debüt |de'by:| <-s, -s> na.ßg тньм дебют
ли sein ~ geben als ... дебютирам ка¬
то ...
dechiffrieren |deji'fri:ren| <ohne ge-> vt
дешифрирам
Deck [d£k| <-ie)s, -s> n hau; палуба ж;
alle Mann an -! всички на палубата!
Deckblatt n 1. йот прилистник м. при-
цветник м 2. (von Bucheгт титулна
страница
Decke |'d£ka|	-п>/1. ißett-j завивка
ж; !'fisch-i покривка ж; mit jdm unter
einer - stecken fig, farnсъучастник съм
на нкг 2. 'Zimmer-: таван м; an die -
gehen ßg,fam разгневявам се. кипвам:
mir fällt die - auf den Kopf fig, /am feinsam
sein/ самотен съм: isic'n langweileni уми¬
рам oi скука 3. iStraßen-1 настилка ж
4.	tReifen-j външна гума
Deckel j'dekal| <-s, -> rn 1. /von Gefäßenj
капак .и, похлупак м;!zum Aufschrauben!
капачка ж па винт 2. /Buch-) корица ж
3. farn IHuti капа ж ►eins auf den -
kriegen fig, farn получавам един по
чутурата
decken I. vt 1. (zudecken) покривам.
iüberz/ehen/ застилам; etw mit etw -
покривам шц c шц: ein Tuch über etw
akk ~ застилам ище покривка, покри¬
вам шц; den Tisch ~ слагам масата
2.	(Bedarf Kosten/ покривам 3. ми
прикривам: siori покривам II. er sieh -
/übereinstimmen/ идентичен съм. съвпа¬
дам
Deckenbeleuchtung / горно осветле¬
ние
Deckmantel т fig unter dem - von по,а
прикритието |u.ui маската) на Deck¬
name п\ псевдоним м
Deckung l'dekorjl <-, -еп>/1. (Schutzi
прикритие ли sposr (von Spielerj покри¬
ване cp: iBoxen. Fechten! защита ж; jdm
- geben осигурявам нкм защита: in -
gehen ми прикривам се: «fort минавам
в защита 2. >von Scheck/ покритие cp:
■'von Nachfrage! покриване cp, задово¬
ляване cp: zur - der Kosten за покри¬
ване на разходите 3. /Übereinstimmung/
съвпадане cp: etw zur - bringen при¬
веждам нщ в хармония, съгласувам
нщ deckungsgleich adj еднакъв
Decoder fdiloudej <-s, -> m infcrm, tv
декодира що y erpoii ствo
defekt IcJe’ftktj adj дефектен Defekt
• leis. е> in I. ,!Schaden.!	повреда ж
2. .Mangel! дефект м
defensiv IdefoVziai adj дефанчивен. от¬
брани гелеп
Defensive	-n> / дефанзи-
ва ж, отбрана ж: in der ~ в о тбрана
definieren |defi'ni:ran] <ohne ge-> vt де¬
финирам
Definition |defini'tsio:n| <-, -en> /дефи¬
ниция ж
definitiv |defini'ti:f| adj дефинитивен,
окончателен
Defizit !'de:fit§it| <-s, -e> n 1. vvirtscii де¬
фицит M 2. (Mangel! недостиг м, - an
etw dat недостиг на нщ
Deflation |defla'tsio:n| <-, -en> / wirtsch
дефлация ж
deformieren |defar'mi:ran] <ohne ge-> vt
деформирам
deftig fd£fti<;| adj 1. /Essenj богат на ка¬
лории. засищащ 2. (Spaß! груб; (anzüg¬
lich; язвителен
Degen (de:gan) <-s, -> m шпага ж. сабя ж
degenerieren |degene'ri:ran| <ohne ge->
vi sein 1. ;Gesellschaft! дегенерирам, из¬
раждам се 2. liioi., мш атрофирам
degradieren [degra'di:ran| <ohne ge-> vt
деградирам
dehnbar |'de:nba:e| adj 1. (Material) раз¬
тегли в: (elastisch)еластичен; phys който
може да увеличава обема си 2. (Begriff)
разтеглнв. неопределен
dehnen I. vt 1. (Material! разтеглям, раз¬
тягам: /GV/eder/нротягам. опъвам 2. ше
(Laut!удължавам II. и/:sich ~ 1. (Material)
разтеглям се, разтягам се 2. (Mensch)
протягам се, опъвам се 3. /Strecke, Zeit)
простирам се
Deich |dai<;| <-(e)s, -е> т дига ж
Deichsel |'daiksal| <-, -п> / процеп м па
кола, ок ,и
dein |dain| pron poss sing, пот m u n von
du твой. твоя, твое; (рЧ твои; ~ Haus
твоята къща; ~е Eltern твоите роди¬
тели; herzliche Grüße, dein Stefan сър¬
дечни поздрави, твой Стефан
deine х deinefr, sj
deiner pron pnss gen von du твой, твоя,
твое: (pii твои: s. a. deinefr, s)
deine r, s| pron poss von du твой, твоя,
твое; (p!) твои
deinerseits fdame'zaits] adv от твоя
страна
deines x deinefr, s)
deinesgleichen f'dainas'glaiqanl <inv> pron
хора като теб, такива като теб
deinetwegen f'dainst've:gan| ad/ заради
теб: /negativ) по твоя вина
deinetwillen ['dainatVilanj adv um ~ зара¬
ди теб
deins x deinefr, si
Dekade fde'kardaj -n> / 1. /Zeitraum)
декада ж. десет дни/седмици/месецп
2. 40 Stück: 10 броя
dekadent jcJeka'dcnt) adj декадентски.

Dekadenz
143
Demonstration
упадъчен
Dekadenz [deka’dtntsj <-> kein /Y/дека-
дснтство cp, упадък м
Deka(gramm) |deka('gram)| <-s, -> n A HO
Gramm) l() грама; geben Sie mir bitte 10
- Salami дайте ми моля 100 грама
шпеков салам
Dekan |de'ka:n| <-s, -е> ml. rf.l (katholisch)
висш духовник, настоятел на диоце-
за; (evangelisch) висш духовник, на¬
стоятел на църковно окръжие 2. им
декан м
Dekanat |deka'na:t) <-(e)s, -е> п дека¬
нат ,и
deklamieren |dekla'mi:ran| <ohne де-> vt
декламирам
deklarieren [dekla’ri:ran] <ohne ge-> vt
декларирам
Deklination |deklina'yjo:n] <-, -en>/1. lint;
склонение cp 2. astr, phys деклннация
ж, отклонение cp
deklinieren [dekli'nkran] <ohne ge-> vt
UNO скланям
Dekollete |dekal'te:| <-s, -s> n, Dekolle¬
tee1111 <-s, -s> n деколте cp
Dekorateur(in) |dekora't0:e, p/:dekora't0:ra]
<-s, -e; -nen> декоратор! ка).-я£«7
Dekoration [dekora'yjo:n| <-, -en> / де¬
корация ж; ISchaufenster~) украса ж;
тнhat декори лш
dekorativ [dekora'tiif] adj декоративен
dekorieren |deko'ri:ran] <ohne ge-> vt
декорирам, украсявям
Dekret |de'kre:t] <-(e)s, -e> n декрет м,
указ м
Delegation |delega'yjo:n| <-, -en> / де¬
легация ж
delegieren |dele'gi:ran] <ohne ge-> vt де¬
легирам, изпращам Delegierte <ein -r,
-n, -n> mf член м на делегация, пра¬
теник м, пратеничка ж
DelfinRR |d£l'fi:n| <-s, -е> т юо делфин м
delikat |deli'ka:t] adj 1. IleckerI вкусен;
(auserlesen, fein) деликатесен 2. (behüt
sam) деликатен 3. (heikel) ще котли в.
деликатен
Delikatesse (delika't£sa| <-, -n> / 1. (Le
ckerbissen)деликатесм 2. geh (Zartgefühl)
деликатност ж, такт м Delikatessen¬
geschäft п магазин м за деликатеси
Delikt |de'likt| <-(e)s, -е> п jur деликт м;
(Straftat) престъпление ср
Delinquent(in) [delig'kvEntl <-en, -en; -,
-nen> m(fj geh престъпник .u, престъп-
ничка ж
Delirium [de'liirium, pl: de'li:rian| <-s,
Delirien> n делириум м
delogieren <ohne ge-> vtA (zum Ausziehen
aus der Wohnung zwingen) изваждам при¬
нудително (от жилище/
Delors-Bericht <-lejs> kein I'l m f uro
päische Währungsunion/ докладът' м на
Делор
Delphin <-s, -e> m s. Delfin
Delta1 l’dElta) <-(sl, -s> n /griechischer
Buchstabei делта ж
Delta2 l'dslta, pl: ’deltan] <-s, -s o Delten>
n gf.og делта ж
dem [de:m] I. art def sing, dat von der, das
wenn ~ so ist щом това е така; wie ~
auch sei както и да е П. pron dem sing,
dat von der, das III. pron rel sing, dat von
der, das
Demagoge |dema'go:ga] <-n, -n> m де¬
магог M Demagogie (demago'gi:, pl:
demago'giran] <-, -n> / демагогия ж
Demagogin |dema'go:gin] <-, -nen> ffern
von Demagoge; demagogisch |dema'
goigij] adj демагогски
demaskieren [demas'ki:ran| <ohne ge-> vt
демаскирам, разобличавам
Dementi |de'm£nti| <-s, -s> n официал¬
но опровержение
dementieren |derrun'ti:ranl <ohne ge-> vt
oпpoвеpraвам (офш<iшлпо/
dementsprechend |'de:m?entjpr£<;ant| I. adj
съответстващ II. ady съобразно c това
demgegenüber |'de:mge:gan'?y:be] adv
1.	(im Vergleich dazu) в сравнение c това
2.	(andererseits) от друга страна
Demission |demi'sj,o:n] <-, -en> / roi.
(Rücktritt) оставка ж
demnach |'de|:)mna:x] adv следователно,
при тези обстоятелства: es gibt - keine
andere Möglichkeit следователно няма
друга възможност: es ist - unmöglich,
dass ... при тези обстоятелства е не¬
възможно да ...
demnächst ['de:m‘n£:gst| adv скоро, в
близко време
Demo |'de:mo| <-, -s> /1. fam iDemonstra
tion) демонстрация ж 2. im-okm (Vorfüh
rungl демо cp, представяне cp
Demokraten! |demo'kra:t] <-en, -en; -,
-nen> m/f) демократ!ка) м/ж/
Demokratie |demokra'ti:, pl: demokra'ti:an|
<-, -n> /демокрация ж
demokratisch adj демократичен, де¬
мократически
demokratisieren |demokrati'zi:ran] <ohne
ge-> vt демократизирам
Demokratisierung |demokrati‘zi:rur)| <-,
-en> / демократизация ж, демокра¬
тизиране cp
demolieren [demo'li:ran| <ohne ge-> vt
троша, чупя; (zerstören) руша. разру¬
шавам
Demonstranten) |demDn'strant| <-en, -en;
-nen> m(f) демонстрант!ка) м/ж)
Demonstration |demanstra'yjo:n| <-, -en>

Oemonstrationsmaterial
144
denselben
/1. /Kundgebung! демонстрация ж 2. geh
!Bekundung/ изразяване cp. демонстра¬
ция: /Darstellung! (нагледно) представя¬
не. демонстрация Demonstrationsma¬
terial n материал м да нагледно пред¬
ставяне
demonstrativ |dem:>nstra'ti:f| adj 1. ian¬
schaulich.! нагледен 2. lauffallend! демон¬
стративен. очебиен Demonstrativ¬
pronomen n показателно местоиме-
нне
demonstrieren ;demDn'stri:ran| <ohne ge->
1.	d Демонстрирам II. vt 1. /vorführeni
покачвам 'нагледно), демонстрирам
2.	;bekunden■ давам израз. покачвам
ясно
demontieren |demDn'li:ran| cohne ge-> vt
(Autoreifen! свалям, демонтирам: iFlug¬
zeug/ разглобявам: -Industrieanlagen!
демонтирам
demoralisieren |demorali'zi:r9nj <ohne
ge-,- vt (Person! покнарявам. развраща¬
вам; (Truppen! деморализирам
Demoskopie |demosko'pi:, pl: demosko1
pi:an| -n>/проучване cp на обще¬
ственото мнение
demoskopisch |demo'sko:pi/| adj които
се отнася до проучване на обществе¬
ното мнение
demselben pron denn sing, dal von der¬
selbe, dasselbe
Demut |'de:mu:t| <-> kein Pl f смирение
cp, покорство cp
demütig |'de:my:ti<;| <?с//смпреп. покорен
demütigen I. vt унижавам II. vr: sich ~
унпжавам се
Demütigung <-, -en>/унижение cp
demzufolge ['de|:)mtsu'blga| adv ifolglich!
вследствие на това. затова
den jde:n| I. an def 1. sing, akk von der
2. pl, dat von der, die, das II. pron dem
sing, akk von der III. pron rel sing, akk von
der
denen lde:nan| I. pron dem pi dat von die
II. pron re! pi. dat von die
Den Haag |de:n ‘ha:k] n сее.:, Хага ж
Denkanstoß <-es, -stöße> m импулс м
да радсьждаване
denkbar I. adi möglich■■ възможен;
vorstellbar- мислим II. adv'sehr- възмож¬
но пан-: auf die - einfachste Art no
В1.ДМОЖНО най-простия начин
denken jdtnkon' <denkt, dachte, ge¬
dacht • I. :/ 1. --überl-epem мисля, рад-
e вждавам: logisch - радсъждавам
ioiü'i _ски а. w логично? bei sich dat-
ен «наум : jdm zu - geben карам
hi- i .i.i •-a-iür.ii!. wo - Sie hin! как си
•i; • ei üc.( i.. i ■ nt.-j!. neu i, 1М0ЖП0 cl
2. ::<■ n.ir.-n мнс 1Я. I; i, тамеря-
вам; an jdn/etw akk - мисля да пкг/мщ;
nur an sich - мисля само да себе си; gar
nicht daran - zu + />)/изобщо не мисля
\ii.in възнамерявам! да: ich darf gar
nicht daran -i изобщо не трябва да
мисля да това! 3. tmeinen! мисля, на
мнение съм: (vermuten) смятам, пред¬
полагам: ich denke, dass смятам \илп
предполагам|. че: wie denkst du da¬
rüber? какво мислиш за това?: gut/
schlecht von jdm - имам добро/лошо
мнение да нкг: denkste! /аттп така си
мислиш! 4. /sich erinnern) мисля, спом¬
ням сп: !nicht vergessenj не забравям;
mit Freude an etw akk - спомням сп c
удоволствие да нщ; denke daran! ne
забравяй за това! II. vt (sich vorstellen)
мисля си. представям си: wer hätte das
gedacht? кон бп сп помислил такова
нщ?: das hast du dir so gedacht! fam ти
така си мислиш!, тая няма да стане!;
das kann ich mir -! мога да сп го пред¬
ставя!: das kann ich mir nicht ~ зова ne
мога да си го представя; ich habe mir
nichts Böses dabei gedacht при това
нямах нищо лошо предвид: das habe
ich mir gedacht! така сп и мислех!
Denken <-s> kein Pt n мислене cp;
(Nach-) разсъждение cp; (logisches -I
логическо мислене; (Denkart/ начин м
на мислене Denkende <ein -г, -n, -n>
mfw-.i, toi anders - другояче мислещ(а)
м/ж/, инакомислещц») м(ж/
Denker(in) <-s, -; -, -nen> m(f) мисли¬
тел .w
Denkfehler m грешка ж в мисленето
Denkmal <-s, -mäler o rar -e> n памет¬
ник м: jdm ein - setzen издигам нкм
паметник Denkmal(s)schutz m опаз¬
ване cp паметниците на културата;
unter - stehen стоя под закрилата на
Закона да опазване паметниците на
културата
Denksportaufgabe / задача ж, чието
решаване е гимнастика да ума Denk¬
weise <-, -п> / начин м на мислене
denkwürdig adj паметен, знаменате¬
лен Denkzettel m\6m einen ~ geben |о
verpassen] давам нкм такъв урок, че
да ме помни
denn [danj I. konj (kausal) тъп като. дащо-
то: es sei dass ... освен ако mehr
~ je повече от всякога II. adv (in
Fragesätzen verstärkend; warum - nicht?
защо пък не'.’: was soll - das? з ова пък
какво значи?: wieso ~? как чака?: wo
bist du ~? къде сп де?
dennoch j'dtroxj adv все пак, въпреки
това
denselben pron. dem 1. sing, akk von

derselbe
145
Desinteresse
derselbe 2. pl, dat von dieselben
Denunziant(in) |denun'tsiant| <-en, -en;
-nen> miß pej доносник м, доносни¬
ца ж
denunzieren [denon'tsi:ran| <ohne ge-> vt
pej донасям [или доноснича) за нкг
Deo |'de:o| <-s, -s> n, Deodorant |deo
do'rant| <-s, -e o -s> n дезодорант м
Deoroller m дезодорант-рол-он ,м
Deospray n дезодорант-спрей м
Deostift m дезодорант-стик м
Departement [departa'ma:] <-s, -s> n CH
департаментм, министерство cp
Deponie [depo'ni:, pl: depo'niian) <-, -n> /
сметище cp
deponieren |depo'ni:ran) <ohne ge-> vt
давам на съхранение, депозирам
Deportation [depDrta'yjo:nj <-, -en> /
депортация ж, принудително изсел¬
ване
Depot |de'po:| <-s, -s> n депо cp
Depression |depr£'sio:n] <-, -en> / деп¬
ресия ж
depressiv adj 1. (Zustand/ потиснат; (Stirn
mungl тъжен 2. wirtsch депресивен,
определен от спад на конюнктурата
deprimieren [depri'mi:ran] cohne ge-> vt
потискам
Deputierte <ein -r, -n, -n> я?/депутат(ка)
м(ж)
der |de:g| art def 1. sing, gen u dat von die
2. pl, gen von die
der. die, das |de:e, di:, das) <pl: die> I. art
def-ът/-ят/-а/-я, -та, -то: (pl) -те II. pron
dem s. diesefr, s); jenefr, s); derjenige
III. pron rel s. welche)r, s)
derart |'de:e‘?a:et) adv така, толкова;
dass ... така |или до такава степен),
че ...
derartig adj такъв; ~ wichtig, dass ...
толкова \iuni до такава степен) важен,
че ...
derb |d£rp| adj 1. (fest) здрав, стабилен;
(kräftig) як. издръжлив 2. fig (grob) груб.
недодялан; (anstößig) циничен, нецен¬
зурен
deren [‘derrsn) I. pron dem 1. sing, gen von
die 2. pl, gen von der, die, das II. pron rel
1. sing, gen von die 2. pl, gen von der, die,
das
derentwegen l'deirant'veigan) adv (sing)
заради нея/която; (pl) заради тях/кои-
то
derentwillen ['de:rant'vilan| adv um ~ (sing)
заради нея; (pl) заради тях
derer )'de:re| pron dem pl, gen von die
dergestalt fdeiega'Jtalt] adv~, dass... така
Iили по такъв начии|, че ...
dergleichen |'de:e'glai<;an) <inv> I. adj
такива, подобни II. pron dem (Derartiges)
такова пщ. нщ подобно: nichts ~ нищо
подобно; und - (mehri п том подобни
derjenige, diejenige, dasjenige
fde:eje:niga, 'di:je:niga, 'dasje:rugaj <pl:
diejenigen^ pron dem онзи. онази, оно¬
ва: (pl) онези; welcher ... онзи. кой¬
то ...
derjenigen pron dem 1. sing, dat u gen von
diejenige 2. pl, gen von diejenigen
dermaßen )'de:e'ma:ssn) зш до такава
степен: /sosehr)толкова iмного).така:
~ überrascht, dass ... така \u.vi толко¬
ва! изненадан, че ...
Dermatologe <-n, -n> т med дермато¬
лог ис s. а. Dermatologin; Dermato¬
logie ]d£rmatolo‘gi:| <-> kein Plf med дер¬
матология ж Dermatologin <-, -nen>
/ med дерматоложка ж (рядко); s. а.
Dermatologe
derselbe, dieselbe, dasselbe |de:g'z£lba,
di:'z£lb9, das'zElbsl <p/:dieselben> pron dem
същия(т), същата, същото: (pl) същн-
те: noch einmal dasselbe, bitte! още
веднъж същото, моля!: das ist ein und
dasselbe това е едно и също
derweil(en) |'de:gVail(an)] adv в това вре¬
ме, междувременно
derzeit |’de:e’yait| засега, понастоящем
derzeitig adj сегашен, настоящ: nach
dem -en Recht според сега действа¬
щото право
des |d£s] I. art def sing, gen von der, das
II. pron dem sing, gen von der, das
Des, des |d£s| <-, -> n miis ре cp бемол
Desaster |de‘zaste] <-s, -> n нещастие cp,
катастрофален неуспех
Deserteur(in) |dez£r't0:e, p/:dez£r't0:ra| <-s,
-e; -, -nen> miß дезертьор ,w
desertieren [dez£r*ti:rsn| cohne ge-> vi
haben o sein дезертирам
desgleichen |'d£s'glai<;an) adv както и
deshalb j'dns'halpj adv затова, поради
това; eben - именно |или тъкмо| зато¬
ва; ich habe das - getan, weil ... на¬
правих това затова, защото ...
Design (di'zainj <-s, -s> n дизайн м
Designer)in) <-s, -; -, -nen> m(ß дизай-
нер(ка) м(ж) Designerdroge <-, -n> /
(synthetische Droge) синтетична дрога
Designeretikett n дизайнерска марка
Designermode / дизайнерска мода
Desinfektion jdezinf£k'tsio:n| <-, -en> /
дезинфекция ж Desinfektionsmittel n
дезинфекционен препарат
desinfizieren (dezinfi'tsi:ran) cohne ge->
\i дезинфекцирам
Desinteresse j’d£s?intar£ss) n незаинте¬
ресованост ж, липса ж на интерес; ~
an etw dat zeigen показвам незаинте¬
ресованост \илп безразличие! към нщ

desinteressiert
146
DFB
desinteressiert |'dEs?intar£si:gt| adj неза¬
интересован. безразличен
Desktop-Publishing, Desktoppubli-
shing141 1'dEsktap 'pablijir)| <-> kein Pi n
äm, пт* настолна издателска дейност
desorientiert ['d£s?ori£nti:gt| adj дезори¬
ентиран. объркан
Desorientierung ['d£S?ori£nti:rur)| <-, -en>
/дезориентираност ж, обърканост ж
Despot!in) |d£s'po:t] <-en, -en; nen>
m:f десиот м. тиранин м
despotisch adj деспотичен
desselben pron dem sing, gen von dersel¬
be, dasselbe
dessen |'d£san| I. pron dem sing, gen von
der, das II. pron rel sing, gen von der, das
ich bin mir - bewusst съзнавам това
dessenungeachtet*" adv s. ungeachtet
Dessert |d£'s£:g o d£'se:g o dc'S£rt] <-s, -s>
n десерт .w
Dessous IdE'su:, /j/: d£'su:s| < , -> n meist pl
фино дамско белi.o
Destillat |d£stTla:t.| ^-!e|s, -e> n '.iv дес¬
тилат M
destillieren |d£sti'li:ran| <ohne ge-> Wchtm
дестилирам
desto |'d£sto| konj -толкова Ino-): - mehr
толкова повече: je ..., ~ ... колкото
.... ‘толкова ...: je schneller, - besser
колкото но-бързо. 'толкова по-добре
destruktiv |dcstrük'li:f| adj дсструктнвеи
deswegen |'d£sVe:gan| .* deshalb
Detail [de'tai <)de'ta:j| <-s, -s> n детайл м;
ins ~ gehen навлизам в подробности
detailliert ]deta‘ji:el| I. adj детайлиран,
подробен II. adv подробно, c подроб¬
ности
Detaillist <-s, -en> m CH hol i Einzelhändler:
едноличен търгoueц
Detektiv|in| |deL£k'ti:f, pl: deUk’tiiva] <-s,
-e; nen> nvß детектив м
detektivisch |det£k'ti:vij] adj детективски
Detektivroman m детективски роман
Detonation |detona'yjo:nj <-, -en> / де¬
тонация ж. експлозия ж
detonieren [deto'nkran] <ohne ge-> vt sein
детонпра.м. експлоднрам
deuten j'daitanj I. vi 1. :mit Finger, Hand/
auf etw akk - посочвам [или показвам]
|нц 2. jig hinweisen■ соча. предвеща¬
вам: alles deutet darauf ihin 1, dass ...
всичко сочи. че ... II. vt ausiegen■ тъл¬
кувам: -erklären' обяснявам
deutlich fdaitliy adj 1. -klar: ясен; sich ~
ausdrücken изразявам се ясно: etw ~
machen pa '.яенявам ши 2. gut unter
pa {траничеп 3. verständlich:
].i a’inp.ieM. попя тен 4. -.pürb.-j осеза-
!. luritr-.r -- wärmer значително
!.'■ i i' bi. io 5. .1:: ■ ,
мислен: -er Hinweis явен знак; -
werden казвам направо \ii.iu без це¬
ремонии] Deutlichkeit <-, -en>/1. /Klar
heit! яснота ж 2. iVerständlichkeit! разби¬
раемост ж. понятност ж 3. (Offenheit)
откритост ж, недвусмисленост ж
deutsch |daii/| ad/немски: Deutsche Mark
немска марка: --bulgarisch немско-
български: mit jdm - reden fam говоря
открито c нкг
Deutsch <-s> kein Pl n немски (език]; -
lernen уча немски: sprechen Sie -?
говорите ли немски?: wie heißt das
auf -? как се казва това на немски?:
aus dem -en übersetzt превод от нем¬
ски (език)
Deutsche <ein -r, -n, -n> mf немец м,
немкпня ж
Deutsche Demokratische Republik
l'dDitJa demo'kra:tiJa repu'bli:k| <-> kein Plf
i üisi Германска демократична ре¬
публика
Deutschland n с.оч, Германия ж
deutschsprachig l’daitjjpraixn;] adj (Mensch,
/.алсУ/немекоезичен; /Unterricht/на нем¬
ски език
Deutung <-, -en>/тълкуване cp, обяс¬
нение cp
Devise |de'vi:za| <-, -n> /девиз м
Devisen |de'vi:zan| p! валута ж Devi¬
senhandel m Tin търговия ж c валута
Devisenmarkt in hn валутен пазар
Dezember (de'ts£mbe| <-(s), -> m декем¬
ври .и/ s. a. April
dezent |de'y£nt| adj (zurückhaltend) сдър¬
жан. тактичен; (Färbe, Parfüm) дискре¬
тен. изискан; /MusikI тих. приглушен;
lBeleuchtung) дискретем
dezentralisieren |dets£ntrali'zi:ran] <ohne
ge-> vf децентрализирам
Dezibel ]‘de:yibcl o detsi'bcl] <-s, -> n thys
децибел .u
dezidiert |deyi'd::gt| adj A, CFl (bestimmt,
entschieden! определен, решителен;
eine ~e Meinung определено мнение;
-e Forderungen категорични изисква¬
ния; du musst mir nur - sagen, was du
willst ти трябва само ясно \itmi опре¬
делено] да ми кажеш какво искаш
Deziliter jdeyi'ii:ti? о 'de:tsili:te] <-s, -> гп о
п децилптър .и
dezimal [detsi'ma:!] adj десетичен De¬
zimalstelle / '.'.ат място ср в .десетич¬
ната система Dezimalsystem п mai де¬
сетична система
Dezimeter [detsi'meite о 'de:yime:te] <s,
-> т о п дециметър .и
dezimieren !deyi‘mi:ranl <ohne де-> vt
намалявам драстично
DFB jde:?£f'be:: •'•••su- kein Pi m abk von
ЯВСП. HC.IBVC-

DFÜ	147
Deutscher Fußball-Bund Германски
футболен съюз
DFÜ |de:?£f'?y:] / iniorm, ш. abk von Da¬
tenfernübertragung предаване cp \или
пренасяне cp\ на данни
DGB (de:ge:'be:| <-(s> kein PI m abk von
Deutscher Gewerkschaftsbund Герман¬
ски професионален съюз
dgl. abk von der-, desgleichen под.
d. h. abk von das heißt t. e.
Dia J'dira) <-s, -s> n диапозитив м
Diabetes [dia‘be:tts| <-> kein PI m диа¬
бет M
Diabetiker(in) [dia’beitike] <-s, -nen>
m(f) диабетик м, диабетичка ж
diabolisch (dia'borli/] adj диаболичен.
дяволски
Diadem [dia'deimj <-s, -e> n диадема ж
Diagnose (dia'gnoiza) <-, -n> /диагноза ж
diagnostizieren (diagrosti'ykran) <ohne
ge-> vt диагностицирам
diagonal Jdiago'narl) adj диагонален: ein
Buch - lesen fam чета книга по диаго¬
нал Diagonale <-, -п> / диагонал ,u
Diagramm (dia'gram| <-s, -e> n диагра¬
ма ж
Diakon [dia'ko:n| <-s o -en, -e(n)> m дя¬
кон M
Diakonisse (diako'nisa) <-, -n> / мило¬
сърдна сестра към църква (при про¬
тестантите)
Dialekt [dia'lekt] <-(e)s, -е> т диалект м
dialektal [dialek'ta:!] adj ling диалектен
Dialektik (dia'kktik] <-> kein PI f philos
диалектика ж
Dialog |dia'lo:k, pl: dia'lo:ga| <-(e)s, -e> m
диалога« Dialogfeld <-(e)s, -er> тнют
диалогово поле Dialogrechner m inform
диалогов калкулатор
Diamant [dia'mant) <-en, -en> m диамант
M Diamantring m пръстен м c диа¬
манти)
Diaprojektor j’diapro'jtktoie, pl: 'diaprojek'
to:ran| <-s, -en> m юто диапрожекцио-
нен апарат
Diät |di't:t) <-, -еп>/диета ж; nach (einer)
- leben живея, спазвайки диета:
strenge ~ halten спазвам [или пазя]
строга диета: jdn auf - setzen слагам
[или поставям) нкг на диета
Diäten pl pari пари мн за дневни или
други направени разходи
diätetisch jdte'teitij] adj отнасящ се до
диета, диетичен
Diätkost / диетична храна, диета ж
Diätkur / лечение ср с диета Diät¬
margarine /диетичен маргарин
Diavortrag т доклад м с прожекция
на диапозитиви
dich |di<;| I. pron pers akk von du (betont)
Dickhäuter
тебе: /unbetont) те II. pron refl akk von
sich ce
dicht (diqt) I. adj 1. (Nebel, Wald. Haar, Laub •
гъст: !Straßenverkehr) натоварен 2. um
durchlässig) непропускащ: i wasser-; не¬
промокаем: (luft-i уплътнен ►du bist
wohl nicht ganz -! fam ти май не си с
всичкия си! II. adv 1. (nahe/ непосред¬
ствено. много близо; - an [о bei) не¬
посредствено [или много близо) до: -
hinter непосредствено зад: - gefolgt von
непосредствено [или плътно) следван
от 2. (zeitlich) непосредствено, тъкмо:
- vor der Prüfling непосредствено [или
точно) преди изпита 3. (stark) гъсто,
плътно: - besiedelte Region гъсто
населена област: - gedrängt плътно
притиснати, гъсто натъпкани
Dichte <-, rar -n> / гъстота ж, плът¬
ност ж
dichten [’digtan) I. w творя II. vt 1. (Ge¬
dichte) ниша 2. (ab~) уплътнявам
Dichter(in) <-s, -; -nen> m(fl поет м,
поетеса ж
dichterisch adj поетичен, поетически
dichtgedrängtAU s. dicht 11.3.
dichtlhalten <irr> vi fam пазя тайна
dicht Imachen vi, vt 1. fam ( schließen)
затварям, прекратявам дейността (па
магазин и др.) 2. jargspürt уплътнявам
защитата
Dichtung <-, -еп> /1. kein Pl (Dichtkunst)
поезия ж. поетично изкуство 2. (Kunst¬
werk) поетична творба 3. ik.ii уплът¬
нение ср, уплътнител м
dick |dik] adj 1. дебел: -er Bauch дебел
|нлп голям| корем; -er Baum дебело
дърво; ~ werden надебелявам, ставам
дебел: zwei Finger ~ два пръста дебел;
eine -е Brieftasche haben fam имам
дебел портфейл: ~е Tränen vergießen
лея крокодилски сълзи; er fährt einen
-en BMW Jam той кара скъпо ЬМВ:
mit jdm durch - und dünn gehen след¬
вам нкг през огън и вода: ach, du -es
Ei! fam не може да бъде! 2. (geschwollen)
подут, подпухнал 3. (-flüssig! гъст
4.	(dicht: Nebel, Qualm) гъст, непрогле¬
ден 5. fam (eng) -е Freunde гъсти [или
близки] приятели dickbauchig adj
(Flasche) тумбест, силно заоблен dick¬
bäuchig f'dikbDKpq) adj (Kind) c голям
корем, коремест Dickdarm т anat де¬
бело черво
Dicke <-, -n> / 1. (das Dicksein, a. bei
Maßangaben)дебелина ж 2. (Geschwollen¬
heit) подутина ж, подпухналост ж
dickflüssig adj гъст (за течности)
Dickhäuter l’dikhaite) <-s, -> т zoo дебе-
локожи бозайници:.figдебелокож чо-

Dickicht
148
Dienststelle
UCK
Dickicht J'dikict] <-s, -e> n гъсталак м
Dickkopf m fam iMensch! твърдоглавец
M, дебелоглавец.и; einen ~ haben имам
дебела глава dickköpfig |'dikkcEpfi<;| adj
(ат твърдоглав. де белоглав
dicklich l'diklicj adj 1. (Kind, Gesicht/ пъл¬
ничък, дебеличък 2. (Saß/ гъст
Dickwanst in ре/, /arg шкембелия .w
Didaktik |di:daktik| <-> kein PI f дидак¬
тика ж
didaktisch adjдпдактически: /belehrend,
bes Theater/ поучителен
die (di:] I. art def\. sing, пот u akk f s. der,
die, das 2. pl, пот u akk von der, die, das
II.	pron rel 1. sing, пот u akk f s. der, die,
das 2. pi, пот u akk von der, die, das
III.	pron dem 1. sing, пот u akk fs. der,
die, das 2. pl. пот u akk von der, die, das
s.	a. diese!r, s), jenelr, s|
Dieblin) |di:p, pl:'di:ba| c-fejs, -e; -nen>
miß крадец ,w. крадла ж; haltet den ~!
дръжте крадеца!
diebisch I. adj 1. fzum Diebstahl neigend!
крадлив 2. (verschmitzt) дяволски II. adv
sich ~ freuen ужасно се радвам
Diebstahl <-(e)s, -stähle> m кражба ж
diejenige pron dem sing, пот u akk von
derjenige
diejenigen pron dem pl, пот u akk von
derjenige, diejenige, dasjenige
Diele ['di:la( -n> / 1. (Brett/ дъска ж за
подова настилка 2. (Hausflur! простор¬
но антре
dienen |'di:nan| vi 1. (benutzt werden/ слу¬
жа: als Vorwand - служа за претекст:
als Beispiel - служа за пример
2. (nützlich sein/ jdm - служа нкм: damit
ist mir nicht gedient това не ми върши
работа: womit kann ich (Ihnen| c
какво мога да (Ви! услужа \или бъда
полезен]? 3. ми. служа (войник)
Diener <-s, -> in fam (Verbeugung! поклон
.и /при поздрав!
Dienerin! <-s, -; -nen> mif прислуж¬
ник .и. прислужница ж: а. flg слуга м.
слугиня ж
Dienerschaft <-, -еп> / слуги мн. при¬
слуга ж
dienlich adj einer Sache - sein полезен
съм за нш
Dienst ;di:nstj <-je!s, -e> ml. sing (Tätigkeit/
работа ж, служба ж; öffentlicher -
двржавна служба: den - antreten
встъпвам в длъжност, постъпвам на
служба: - haben на работа съм: (Apo¬
theke, Ami дежурен съм: außer - fln der
rcsizem в извънработно |или свобод¬
ното] време: lim Ruhestand! в пенсия
2. Лтп служба: (Stelle/ длъжност ж
3. ми военна служба; Offizier vom -
дежурен офицер 4. (Hilfeleistung! услу¬
га ж: jdm einen - erweisen правя нкм
услуга; seine Beine versagten ihm den
- краката му отказаха (да му служат’)
Dienstag |'di:nsta:k; pl: 'di:nsta:ga] <-s, -e>
m вторник м; am - във вт орник; eines
~s един вторник; heute ist ~, der 11.
November днес е вторник. 11 ноемв¬
ри: den ganzen - (über) целия втор¬
ник; jeden ~ всеки вторник; - in acht
Tagen другия вторник: ~ vor acht Tagen
предишния вторник; letzten - послед¬
ния вторник: die Nacht von - auf
Mittwoch нощта във вторник срещу
сряда
DienstagabendRR т am - във вторник
вечерта
dienstagabendsRR adv (всеки) вторник
вечерта
dienstags adv пък вторник, всеки втор¬
ник: ~ abends/mittags/morgens (все¬
ки) вторник вечерта/по обед/сутрнн-
та: - nachmittags/vormittags (всеки)
вторник следобед/предпобед
Dienstanweisung /служебна инструк¬
ция, служебно нареждане Dienst¬
ausweis l'dirnstaosvais] <-es, -е> т слу¬
жебна карта Dienstbote т, Dienst¬
botin /домашен прислужник, домаш¬
на прислужница Diensteifer т усър¬
дие ср в работата dienstfrei adj сво¬
боден (от служба), без служебни ан¬
гажименти; - haben свободен съм (от
служба), нямам служебни ангажимен¬
ти Dienstgeber <-s, -> т А (Arbeitgeber)
работодател м Dienstgeheimnis п
служебна тайна Dienstgrad т (служе¬
бен) ранг \или чин] diensthabend adj
iArzt, Apothekej а. ми. дежурен, отворен
Dienstjahre npl прослужени години
Dienstleistung/1. f-sgewerbel (стопан¬
ска) дейност в сферата на услугите
2.	meist pl (Tätigkeit) услуга ж (в бито¬
вата сфера или в сферата па об¬
служване/ Dienstleistungsbetrieb
|'di:nstlaistur)sb9tri:p( pl: *di:nstlaisturjs
batrirba] <-(e)s, -e> m hol предприятие
cp за комунално-битови услуги Dienst¬
leistungsgewerbe n (стопанска) дей¬
ност в сферата на услугите
dienstlich I. adj служебен II. adv слу¬
жебно
Dienstmädchen п домашна прислуж¬
ница [или помощничка] Dienstnehmer
<-s, -> rn А (Arbeitnehmer) наемен ра¬
ботник Dienstreise / командировка
ж, служебно пътуване Dienststelle
j'di:ns(/t?l3i -n> / служба, ж. инстан¬
ция ж: die zuständige - съответната

Dienststunden
149
Diphthong
|или компетентната! служба; die
oberste - най-високата инстанция
Dienststunden jpl приемно време на
служба diensttuend adj дежурен
Dienstwagen т служебна кола Dien¬
stweg т служебен път; auf dem ~ по
служебен |или канален| път Dienstzeit
/ 1. (Amtsdauer) прослужено време
2. (Arbeitszeit) работно време
dies [di:s] <inv> pron dem това; - ist/sind
... това e/ca ...
diesbezüglich I. adj съответен, отна¬
сящ се до II. adv относно това
diese s. diese(r, sj
Diesel |'di:zal| <-s, -> m fam 1. (~motor)
дизел M, дизелов мотор 2. (Fahrzeug)
кола ж c дизелов двигател 3. sing
(~kraftstoß дизелово гориво
dieselbe pron dem sing, пот u akk f von
derselbe
dieselben pron dem pl, пот u akk von
derselbe, dieselbe, dasselbe
Dieselkraftstoff <-> kein Pl m дизелово
гориво Dieselmotor m дизелов мотор
Dieselöl j'di:zal0:l| <-(e)s, -e> n дизело¬
во гориво
diese(r, s) |'di:za, -ze, -zas] pron dem този,
тази. това; (pl) тези; dieses Jahr/diesen
Monat/diese Woche гази година/този
месец/тази седмица; am 21. dieses
Monats на 21-ви този месец; von diesem
und jenem sprechen говоря за това и
онова
diesig |'di:zi<;] adj мъглив
diesjährig adj тазгодишен diesmal adv
този път diesseits fdirszaits] I. adv от¬
сам II. prp +gen от тази страна на
Dietrich |'di:tri<;j <-s, -e> m (Nachschlüssel)
шперц л(
diffamieren |difa'mi:ran] cohne ge-> vt
клеветя, злепоставям
Differential [difsren'tsi a:l| <-s, -e> n s.
Differenzial; Differentialrechnung f s.
Differenzialrechnung
Differenz Idifa'rtnts] <-, -en> /1. (Unter¬
schied) а. мат разлика ж 2. hdl дефицит
м, недостиг м 3. meist pl (Meinungsver¬
schiedenheit) различие cp
Differenzial1*11 [drfar£n'jsia:l| <-s, -e> n mat,
kfz диференциал м Differenzialrech¬
nung1*11 /мат диференциално уравне¬
ние
differenzieren (drfarzn'yiiran] <ohne ge->
vt 1. мат диференцирам 2. (unterscheiden)
разграничавам, различавам
differenziert |difar£n'tsi:et| adj geh (fein
unterscheidend) диференциран
digital (digi'ta:l| adj дигитален, цифров
Digitalfotografie / дигитална фото¬
графия
digitalisieren vt ти*//. дипггализирам.
преобразувам в цифрова форма
Digitalkamera/кл < дигитална камера
Diktat [dik'tarlj <-(eis, -е> п 1. диктовка
ж; ein - schreiben пиша диктовка
2.	(Befehl) категорична заповед, при¬
нуда ж; pol диктат м
Diktator(in) [dik'ta:to:e, p/:dikta'to:ran| <-s,
-en; -nen> miß диктатор(ка) м/ж;
diktatorisch [dxkta'torrij] adj диктатор-
ски
Diktatur [dikta'tuie, p/:dikta'tu:ran| <-, -en>
/ диктатура ж
diktieren |dik'ti:ran| <ohne ge-> if дик¬
тувам
Diktiergerät n диктофон м
Dilemma [di'lema| <-s, -s o -ta> n диле¬
ма ж
Dilettanten) |dil£'tant] <-en, -en; -, -nen>
mß дилетант(ка) м(ж)
Dill [dil] <-s, -e> m вот копър м
Dimension |dim£n'zio:n| <-, -en> / раз¬
мер M, измерение cp; drei -en три из¬
мерения
DIN® |di:n) abk von Deutsche Industrie-
Norm(en) DIN (германски промишлен
стандарт); ein ~-A4-Blatt лист ,u c
формат D1N-A4
Ding1 |dir]| <-(e)s, -e> n 1. (Sache) нещо
cp; (Gegenstand)uperncT m; vor allen -en
преди всичко; guter ~e sein geh /fröhlich)
в добро настроение съм; (optimistisch
gestimmt) оптимистично съм настроен;
das geht nicht mit rechten -en zu дяво¬
лът има пръст в тази работа; das ist
ein - der Unmöglichkeit това е нщ
невъзможно; wie die -е nun einmal
liegen,... както стоят нещата,... 2. pl
(Angelegenheiten) дела мп. работи ми;
private -е лични дела
Ding2 |diq| <-s, -er> nfarn 1. (unbestimmtes
Etwas) нещо cp; ein - drehen /з/gвърша
престъпление 2. (Mädchen)девойче cp,
момиче cp; junges - младо девойче
dingfest adj jdn - machen арестувам
|или задържам] нкг
Dings |diqs| <-> kein Pl n, Dingsbums
Idirpbums] <-> kein Pl n, Dingsda <-> kein
Pl n fam (Sache) сди-що (или какво] си;
(Person, a. der/die ~l еди-кой/коя/кое си
Dinosaurier |dino'zaurie| <-s, -> m дино¬
завър M
Diode [di'oida] <-, -n> / ei. диод м
Dioptrie [diop'tri:] <-, -n> fon диоптър м
Dioxin [diD'ksiin] <-s> kein Pl n chf.m диок-
СИН M
Diphtherie |difte'ri:, pl; difte'ri:an| <-, -n> /
MED дифтерия Ж
Diphthong (dif'tor)| <-s, -e> m дифтонг
M, двугласна ж

Dipl.	150
Dipl, abk von Diplom диплома ж
Dipl.-Ing. abk von Diplomingenieur!in)
дипломиран инж.
Diplom jdi'plo:m| <-(e)s, -e> n диплома ж
Diplomarbeit /дипломна работа
Diplomatlinl [diplo'ma:t] <-en, -en; -nen>
m/f дипломат(ка| м(ж/
Diplomatie [diploma'ti:| <-> kein Plf дип¬
ломация ж
diplomatisch adj (Diplomatie/Diplomaten
betreffend! дипломатически: /taktvoll!
дипломатичен
Diplomingenieur!in) miß дипломиран
инженер
dir |di:e| I. pron pers dar von du /betont! на
lene; (unbetont) ти II. pron rej1 dat von
sich си
direkt Jdi’rekt) I. adj 1. lohne Umweg! пряк
2. (unmittelbar) непосредстпсн; - gegen¬
über точно срещу 3. /unverblümtI ди¬
ректен, прям 4. u;;g ~e Rede пряка
реч II. adv 1. /sofortI веднага, направо
2.	/ohne Umweg! право, директно; tun
mittelbar! непосредствено, директно
3.	(geradezu! направо
Direktion |dir£k'Lsio:n| <-, -еп>/1. (Leitung)
ръководство cp 2. Ileitende Personen!
дирекция ж 3. CH im., adm (kantonales
Ministerium) (название на министерс¬
тво и швейцарски кантон)
Direktmarketing п wnnsui директен
маркетинг
Direktor(in) (di'rrktoie, pl: dir£k'to:ran| <-s,
-en; -nen> miß 1. (allg) дом, игл. дирек¬
тор! ка| л,(ж/ 2. (Geschäftsführer) управи¬
тел (ка) м/ж)
Direktorium |dir£k'to:rium, р/.- dir£k'to:rianJ
<-s, Direktorien> n управителен съвет
Direktübertragung / radio, iv пряко
предаване Direktzugriff m imgrm пряк
достъп
Dirigent(in) (diri'gentj <-en, -en; -nen>
m(fl дпрпгент(ка) м(ж)
dirigieren (diri'gi:ran| <ohne ge-> vf ди¬
рижирам
Dirndl(kieid) |‘dirnd3l(klait)| <-s, -> n ти¬
ролска рокля /част от баварско, и
австрийска носия /
Dirne j'dirnaj <-, -п> / проститутка ж
Dis, dis |dis| <-, -> n mus ре cp диез
Discjockey j'diskdpki| m дисководещ .u
Discman j'diskm£n| <-s, -s> /лдискмен.ч
Disco [diskol <-, -s> / дискотека ж
Disken pl von Diskus
Diskette (drs'ksta) <-, -n> /!:%?п?.м дискета
ж Diskettenlaufwerk [disfetanlaufvErkj
• - es, -e.' n . дискетно устропст-
Itn. ф.101(11 Cp
Disko :'dr;ko; -s..- Disco
Diskont >!;•.i',ni s, -o.- пп:: дисконто
Disziplinarverfahren
cp, дисконт M Diskontsatz m им дис-
KOHTOß процент
Diskothek Jdisko’terkJ <-, -en> / диско¬
тека ж
Diskrepanz [diskre'pants) <-, -en> /раз¬
минаване cp
diskret fdis'kreitj adj дискретен
Diskretion |diskre'tsio:n) <-, -en> / диск¬
ретност ж
diskriminieren [diskrimi'niiren) <ohne ge->
if дискримпмнрам diskriminierend
adj дпскрнмин а ц и o не и
Diskriminierung <-, -en> / дискрими¬
нация ж
Diskus [‘diskus, pl: 'diskan| <- o -ses, -se o
Disken> m sfort диск m
Diskussion |disku'sjo:n| <-, -en> /диску¬
сия ж: etw zur - stellen поставям нщ
на обсъждане
Diskuswerfen <-s> kein Pl n sfort хвър¬
ляне cp на диск
diskutieren (disku'ti:ren| cohne ge-> vi, vt
(mit jdm) über etw akk - дискутирам
нщ |c нкг)
Display [dis'pln| <-s, -s> n infurm дис¬
плеи M
disponieren |dispo'ni:ran| <ohne ge-> vi
geh über etw akk ~ разполагам c нщ
Disposition |dispozi'tsio:n] <-, -en> f geh
1. (Verfügung, Maßnahme) разположение
cp 2. (Gliederung, Plan) план м 3. мш:>
/Anlage) предразположение cp
Disput (dis'puitj <-(e)s, -e> m geh дис¬
пут M
Disqualifikation |diskvalifika'tsjo:n] <-,
-en> /дисквалификация ж
disqualifizieren [diskvalifi'tsi:ran| <ohne
ge-> vt дисквалифицирам
Dissertation Idiscrta'tsjoin) <-, -en> /
дисертация ж
Dissident(in) |disi'd£nt| <-en, -en; -nen>
miß дисидент(ка) м(ж)
Dissonanz |Jiso'nants| <-, -en> / 1. mus
дисонанс M 2. meist pl (Meinungsverschie
denheitenj разногласия ми
Distanz [dis'tantsl <-, -en> / дистанция
ж; ~ wahren спазвам дистанция
distanzieren |distan'tsi:ran] <ohne ge-> vr
sich Ivon jdm/etw) - fig дистанцирам
се (от нкг/нщ)
Distel l’distal] <-, -n> / вот магарешки
трън [или бодил)
Distrikt jdis’triktl <-(e)s, -е> т окръг м
Disziplin fdistsi'pJi;n) <-, -en> / 1. sing
/Ordnung)дисциплинаж 2. t Fachrichtung,
Sportart'! д исци пл и н а
disziplinär <keine Steige ги ng> adj A, dis¬
ziplinarisch (distsipli'na:nj) adj дисцип¬
линарен
Disziplinarverfahren n n:k днсцнили-

diszipliniert	151	Dompteuse
парно производство	Dogma fcbgma, p/:'dagman| '-s. Dogmen.
diszipliniert [distsipli'niietj adj дисципли¬
ниран
disziplinlos adj недисциплиниран
Diva |'di:va, pl: 'di:van| <-, -s o Diven> /
звезда ж, знаменитост ж
Divergenz [divsr'gtnsj <-, -en> / разми¬
наване cp, различие cp
divers |di'v£rsj adj различен; es gibt noch
Diverses zu erledigen има още разни
неща за уреждане
Dividende [divi'dtnda] <-, -n> / rn диви¬
дент' ,и
dividieren |divi'di:ran] <ohne ge-> vt mat
деля, разделям: eine Zahl durch zwei -
деля число на две
Division [divi'zioin] <-, -еп>/1. млт деле¬
ние ср 2. MIL дивизия ж
Diwan |'di:va:n| <-s, -е> т диван м (по¬
етичен сборник в ориенталската
литература)
Dkfm. А abk кол Diplomkaufmann магис¬
тър м по икономика
DKP |de:ka:'pe:| <-> kein Pl f abk von
Deutsche Kommunistische Partei ГКП
(Германска комунисти ческа партия)
dl abk von Deziliter дл
DLRG [de:?tl?£r'ge:| <-> kein Pl f abk von
Deutsche Lebens-Rettungs-Gesellschaft
1ерманска спасителна служба
dm abk von Dezimeter дм
DM abk von Deutsche Mark ДМ
D-Mark l'deimark] <-> kein Pl / германска
марка
D-Netz |'de:n£ts| <-es, -e> nin (europaweites
Mobilfunknetz! Д-мрежа ж (европейска
телефонна мрежа, поддържаща
GSM-стан дариш)
DNS |de:?£n'?£s] <-> kein Pl f abk von
Desoxyribonukleinsäure ДНК
do abk von dito същото
doch |dox| I. adv 1. (dennoch) въпреки
това. все пак 2. (aber) но, обаче: du
weißt dass ... ти обаче знаеш, че
3. (verstärkend)ама. та; das ist - die Höhe!
/а/лама това е вече прекадено!, е.това
вече е върхът!; kommen Sie ~ herein!
ама влезте вътре!; also ~! но да. значи
все пак; ja ~! да, да!; разбира се!: nicht
-! не. не!; tu’s ~! направи го де!: komm
- bitte! ама ела. моля те!; wenn er ~
käme! ах, ако можеше да дойде! 4. (als
Antwort) о. да; напротив; hast du das
nicht gewusst? —•! не го ли знаеше
това? - напротив! II. konj (aber) но,
обаче
Docht |dDxt| <-(e)s, -е> т фитил м
Dock |d:>k| <-s, -s o rar -e> n док м;
(Trocken-) сух док
Dogge ('dDgaJ <-, -n> /юо дог .и
n догма ж
dogmatisch |d:>g'mä:tij] adj догматичен
Dohle |’do:la| <-, -n> //:•> ■ врана ж
Doktoriin) |'cbkto:e, yP/:dDk'to:ran| <-s, -en;
-, -nen> miß доктор!Kai м(жк Frau ~!
г-жо доктор!: Herr ~! г-н доктор!: ~
der Philosophie доктор по философия:
den |o seinen] - machen защитавам
докторат
DoktorandenI [dukto'rant, p/.-dDkto'randan]
<-en, -en; -, -nen> miß докторант! ка|
м(ж). аспирант(ка) м/ж)
Doktorarbeit/докторска работа, ди¬
сертация ж. докторат м Doktortitel т
докторска титла
Doktrin |d3k'tri:n| <-, -еп> /доктрина ж
Dokument Idoku'mmt] <-|e)s, -e> л доку¬
мент .и
Dokumentarfilm |dokum£n'ta:gfilm| m
документален филм
dokumentarisch |dokum£n'ta:ri/] adj до¬
кументален
Dokumentation |dokum£nta'tsio:n| <-,
-en> /документация ж
dokumentieren |dokum£n'ti:ran| <ohne
ge-> I. vt 1. (durch Dokumente belegen)
документирам 2. (bekunden) проявя вам.
показвам II. vn sich ~ (sich offenbaren!
проявявам се. показвам cc
Dolch |dDlq| <-(e)s, -e> m кама ж, кин¬
жал м
Dollar l'dalar] <-(s), -s> m долар м
dolmetschen |'d:>lm£tfan] vi, vt haben пре¬
веждам устно
Dolmetscherlin) <-s, -; -nen> m(ft
нреводач(ка) м(ж) (при устен превод)
Dolomiten Jdolo'mi:tan] pl die ~ доломи¬
тите
Dom |do:m] <-(e]s, -e> m катедрала ж
Domäne (do’m£:na| <-, -n> / 1. (Staatsgut)
държавна земя 2. (Spezialgebiet) област
ж, специалност ж
dominant |domi'nant| adj доминантен
Dominante <-, -n> /миs доминанта ж
Dominanz |domi'nants] <-, -en> f a. вк.п.
доминиране cp
dominieren cohne ge-> I. vi (vorherrschen)
доминирам, преобладавам II. vt (be
herrschen) доминирам, владея
Dominikanische Republik / (нос До¬
миниканска република
Domino l'dormino] <-s, -s> n домино cp
Domizil [domi’tsi:!] <-s, -e> n geh дом м;
(Wohnsitz) място cp на живеене
Dompfaff |'do:mpfaf| <-en o-s, -en> m?oo
червенушка ж
Dompteur (dDmp'tore, pl: dDmp'to:ra| <-s,
-e> m, Dompteuse |donnp't0:za] <-, -n> f
звероукротител(ка) м(ж)

Donau
152
Dotter
Donau |'do:nau| /сюг. Дунав м
Donner ['danel <-s, > m гръм .u, гръмо¬
тевица ж, мълния ж; wie vom - gerührt
като поразен от гръм
donnern w мптьо es donnert гърми
Donnerstag <-s, -е> т четвъртък м; s.
а. Dienstag
Donnerstagabend1*” т четвърта,« ве¬
чер
donnerstagabendsRR adv четвъртък
вечер
donnerstags adv в четвъртък, всеки
четвъртък: s. а. dienstags
Donnerwetter п izum) fain гръм п
мълния!
doof |do:fj adj fam тъп
dopen fdupon о 'dorpan] spürt I. i-r давам
допинг на II. vr: sich - вземам допинг
Doping l'daprr) o 'do:prr|| <-s, -s> n stört
допинг M Dopingkontrolle |'do:pir)lon'
tnla| -n> /spürt допингов контрол
Dopingmittel n стимулант .w
Doppel |'dapal| <-s, -> n 1. /Duplikat) дуб¬
ликат M 2. sHOKf (Tennis/ двойка ж;
gemischtes - смесена двойка Doppel¬
belastung/ двойно натоварване Dop¬
pelbett лдвойно легло Doppeldecker
т 1. Ати - биплан м 2. fam (Bus/ двуета¬
жен автобус doppeldeutig ^/двусмис¬
лен Doppelgänger(in) j'dopalgtr|e| <-s,
-; -nen> miß двойник ,н. двойничкаж
Doppelhaus п къща-близнак ж Dop¬
pelkinn п двойна брадичка Dop¬
pelleben |'dTp3lle:ban| <-s, -> п двойст¬
вен живот: ein - führen водя двойст¬
вен живот Doppelmoral |‘d:>pdlmora:l|
<-, rar -en> / двоен |или двойствеи|
морал Doppelmord т двойно убий¬
ство
doppeln vtA (besohlen) слагам нови под¬
метки на обувки
Doppelname т двойно име Doppel¬
punkt т и\с. двоеточие cp Doppelrolle
/'.двойна роля Doppelstecker т раз¬
клонител м (с две гнезда;
doppelt I. adj двоен: in -er Ausführung
в два екземпляра: -е Moral двоен \u.ui
двойствен) морал: ein -es Spiel treiben
играя двойна игра II. adv двойно, два
пъти. - so viel двойно повече: - so viel
bezahlen плащам двойно повече: - und
dreifach двойно и тройно: sie ist - so
groß wie ihr Bruder тя е два пъти
по-голяма от брат си: der Betrag ist -
so groß, wie wir ihn erwartet hatten
сумата е двойно по-голяма от очаква¬
на] а: ~ sehen виждам двойно; - genäht
hält besser sprich»1 три пъти мери.
■-.ТИ И IM..T режи Пп/оцпрш!
Doppelverdiener rnpi Ehepaar] семейст ¬
во ср, в което и мъжът, и жената ра¬
ботят Doppelwährungsphase <-, -еп>
/ (Europäische Währungsunion) етап от
функционирането на Европейския
валутен съюз, в който важат как-
то еврошо, така и съответната
национална валута Doppelzentner т
квннтал м (търговска мярка за те¬
жина, равна на 100 кг! Doppelzimmer
п двойна стая
Dorf |darf, p/:'dcErft?| <-|e)s, Dörfer> леело
cp Dorfbewohnerin) miß селянин ж.
селянкаж Dorfschaft <-, -en>/СИ(Dorf
als Ganzes, EinheitI село cp Dorftrottel m
fam селски идиот
Dorn1 [dornl -c-jels, -en o /am Dörneo m
вот трън м; jdm ein - im Auge sein ßg
трън съм в очите на нкг
Dorn2 Idarn) <-|e|s, -е> т т.н дорник ж;
(an Schnalle) шии м
Dornenkrone /трънен венец
dornig adj трънлив
Dornröschen [dDrn'r0:s<;an| <-s> kein PI n
от Спящата красавица
dörren 1‘dcEranl I. vt haben суша. изсуша¬
вам II. vi sein съхна. изсъхвам
Dörrobst n сушени плодове
Dorsch Idarf] <-|e)s, -e> m юo треска ж
dort |dart| adv там; da und ~ тук и там;
von - оттам: - drüben/hinten там от-
среща/отзад
dorther l'dart'heie, hinweisend:'darthe:gj adv
оттам; von - оттам dorthin fdDrt'hm,
hinweisend: 'dorthin! adv нататък, натам
dorthinaus ['darthi'naus, hinweisend:
'dDrthinaus| adyнатам, в тази посока: er
ist unverschämt bis - /am той е нагъл
донемайкъде dorthinein l'dorthi'nam,
hinweisend: ‘darthinain] adv там вътре
dortig ad) тамошен
Dose |'do:za| <-, -n>/I. (Büchse) кутия ж;
(Blech-) консерва ж 2. ш:н (Steck-)
контакт
Dosen pl von Dose, Dosis
dösen |'d0:zan| vi /am дремя
Dosenmilch / кондензирано мляко
Dosenöffner m отварачка ж за кон¬
серви
dosieren jdo'zi:ren| <ohne ge-> vt дози¬
рам
Dosierung <-, -en> /дозиране cp
Dosis ['do.’zis, pk'doizzn] <-, Dosen> / до¬
за ж
Dossier fdD'sje:) <-s, -s> n досие cp
dotieren jdo'ti:ran] <ohne ge-> vt etw mit
... Euro - догирам mu c ... евро; hoch
dotiert c голям награден фонд: eine
gut dotierte Stellung добре платена
длъжност
Dotter )сЪи>! <-s, -> rn o n жълтък м

Dotterblume
153
drankommen
Dotterblume / пот блатничс cp
doubeln ['du:baln| w, vt итм дублирам
Double ('du:b(9)l| <-s, -s> n film дуб-
льор(ка) м(ж )
down |daun] adj jarg - sein (deprimiert/
потиснат съм: (sehr müde, erschöpft;
изморен |или изтощен] съм
downloaden vt inform (herunterladen) за¬
реждам, свалям
Dozent(in) [do'ts£nt| <-en, -en; -nen>
miß преподавател(ка) м(ж) в универ¬
ситет /който не е професор)
dozieren [do'tsi:ran] cohne ge-> vi 1. (an
Universität) чета лекции 2. geh (belehrend
vortragen) поучавам; in -dem Ton c
поучителен тон
Dr. abk von Doktor д-р; - jur./med./phil.
д.п.н./д.м.н./д.ф.н.
Drache l'draxa] <-n, -n> m (Fabeltier) дра-
KOH ai, змей .и, ламя ж
Drachen l'draxan] <-s, -> m 1. (Papier-)
хвърчило cp; den - steigen lassen пус¬
кам хвърчило 2. pej, fam (zänkische Frau)
свадлива жена Drachenfliegen <-s>
kein Pi n летене cp c делтаплан
DrageeRR [dra^e:] <-s, -s> n, Dragee <-s,
-s> n драже cp
Draht |dra:t( pi: 'dr£:ts| <-|e)s, Drähte> m
тел ме, жица ж; auf - sein fam нащрек
съм; ein heißer Draht пряка телефон¬
на линия Drahtbürste /телена четка
Drahtesel т scherz, fam колело cp
Drahtgitter n телена мрежа |или ре¬
шетка]
drahtig ]'dra:li<;] adj(Figur)трениран, стег¬
нат
drahtlos I. adj безжичен II. adv без¬
жично; - telefonieren звъня по безжи¬
чен телефон
Drahtseil п стоманено въже; Nerven wie
-е haben имам нерви като корабни
въжета Drahtseilakt ml. (im Zirkus)
акробатично изпълнение на въже
2.	fig хвърляне ср с главата надолу,
рисковано начинание Drahtseilbahn
/ въжен лифт
Drahtzieher(in) <-s, -; -, -nen> m(j) (Hinter¬
mann) който дърпа конците; der - sein
задкулисен ръководител |или подбу¬
дител] съм
drall [dral] adj (Mädchen) закръглен; (Busen,
Hinterteil) напращял
Drama ('drarma, p/;'dra:man] <-s, Dramen>
nдрама ж
Dramatiker(in) [dra'maitike] <-s, -; -, -nen>
mß драматург ai (автор на драми)
dramatisch adj 1. lit драматически
2. (spannend, aufregend) драматичен
dramatisieren |dramati'zi:ren] <ohne ge->
vt драматизирам
DramaturglinI Idrama'iork, pi: drama'
turganj <-en, -en; -nen^ nvf	.
драматург ai imcampoecO н театър,
радио или телевизииj
Dramaturgie |dramatür'gi:( pi: dramalor'
gi:an| <-, -n>/драматургия мс
dran [dran] adv fam gut/schlecht - sein
добре/зле съм (в работата си. мате¬
риално): man weiß nicht, wie man mit
ihm - ist човек не знае какво може да
очаква от него: wer ist -? кой е на¬
ред?: jetzt bist du (aber) -! jarg е. сега
дойде и твоят ред!, сега вече ти си на
ред (да отговаряш)!: da ist was (Wahres)
-! в това има нещо (вярно)!: s. a. daran:
dran (bleiben |‘dranblaibsn] <irr> vi sein
fam 1. (verfolgen) an jdm/etw dat - не
оставям нкг/нщ на мира, преследвам
упорито нкг/нщ 2. /TelefonI не затва¬
рям: bitte bleiben Sie noch dran! моля
не затваряйте!
drang [draq| /. и 3. pers sing imp von drin¬
gen
Drang |drag, £>/;'drtrjsl <-(e)s, rc?/ Dränge>
m 1. (starker innerer Wille) стремеж м; ~
nach etw влечение \или стремеж| към
нщ 2. (Druck, Bedrängnis) натиск ai. на¬
пор AI
Drängelei [drErp'lai] <-, -en>ffam 1. (Schub
sen) блъскане cp, блъсканица ж
2. (Bettelei) врънкапе cp
drängeln ['drcrjsln] fam I. vi\. (vor-) блъс¬
кам се. бутам се: nun drängle doch nicht
so! само не се блъскай! 2. (betteln)
врънкам: er hat so lange gedrängelt, bis
ich nachgegeben habe врънка ме. до-
като не се предадох II. vt бл ъскам,
изблъсквам; бутам, избутвам: jdn zur
Tür - блъскам [или изблъсквам] нкг
към вратата
drängen ('drtrjan] I. vi 1. (schieben, drücken)
натискам се, блъскам се. бутам се
2. (mit Nachdruck fordern/ auf etw akk ~
настоявам за нщ 3. (eilig sein) напирам;
die Sache drängt въпросът не търпи
отлагане: die Zeit drängt времето ни
притиска II. vt 1. (schieben, drücken)
натискам, притискам, бутам 2. (antrei¬
ben) jdn - etw zu tun карам [или при¬
тискам] нкг да направи нщ III. vr: sich
-	блъскам се, бутам се: sich um jdn/
etw - трупам се [или тълпя се] около
нкг/нщ: sich am Fenster/vor der Kasse
-	тълпя се на прозореца/пред касата
Drangsal ]'drar)za:l] <-, -е> /geh страда¬
ние ср
drangsalieren [draqza'lirran] cohne ge-> vt
pej тормозя; мъча, измъчвам
dran I kommen <irr> vi sein fam 1. (an die
Reihe kommen) идвам на ред; ich komme

drannehmen
154	Drehung
dran аз съм па ред 2. sch laufgemfen
werden; бивам изпитван 3. (abgefragt
'werden; отговарям три изпитване).
welches Thema kommt denn dran? кои
урок следва? 4. •'erreichenj стигам,
достигам: ich komme nicht dran не
стигам дотам dran nehmen <irr> vtfam
■'Schüler; изпитвам: (Patienten/ приемам,
вземам dran setzen |’dranz£tsan| vt
влагам: ich werde alles um ... ще
вложа всичко, за да ...
drastisch l'drastij] adj 1. 'wirksam; драсти¬
чен 2. (derb anschaulich! груб. циничен
drauf |drauf| ad; fam ~ und dran sein zu
X inj близо съм до това да: s. a. darauf
Draufgabe [’draofga:ba] <-, -г»/А добав¬
ка ж три покупка или сключване на
Ооговор/; etw als - wollen искам шц в
добавка: das Orchester spielte noch eine
- оркестърът изпълни още един бис
Draufgänger l'draufgtpe] <-s, -> т.
Draufgängerin |’draufg£r)arin| / смелча-
га м, луда глава
drauf gehen <irr> vi sein 1. fam (Sache/
развалям се. отивам [или ставам| зяи
раз?; iCeidj отивам: mein ganzes Geld
ist draufgegangen отидоха ми всички¬
те пари 2. jarg/sterben/т ипа.м си drauf
kommen l'draofkamanl <irr> vt sein /sich
einfallen lassem сещам се. идва ми на¬
ум; ich komme nicht drauf! не мога да
се се тя; wie bist du draufgekommen,
dass das die Lösung ist? как ти дойде
наум [или как се сети|. че това е ре¬
шението? drauf'legen |‘draufle:ganj vt
fam 1. (Betrag/ давам отгоре, додавам,
leg noch 100 Euro drauf дай още 100
евро отгоре 2. ihinlegeni слагам, пос¬
тавям: etw auf etw akk - слагам шц
върху нщ; leg den Brief hier drauf ос¬
тави писмото тук отгоре
drauflos |drauf'lo:sj adv без много мисле¬
не. направо; nur - хайде даван, не му
мисли толкова drauflos reden vi fam
започвам да приказвам drauflos -
schlagen <irr> vi fam blind ~ започвам
да удрям, където сваря
drauf machen vt einen - fam празнувам
здраво drauf zahlen vi fam s. drauf¬
legen 1.
draus jdrausj fam s. daraus
draus bringen ['drausbripanj <irr> vt A,
CH, südd, fam laus dem Konzept bringen/
обърквам, оплитам draus kommen
i'draoslomsni <irr> vi sein .4, CH, südd, tarn
■aus dem Konzept kommen) обърквам се.
опли там се
draußen fdrausanj adv вън. навън: - vor
dem Haus отвън пред к иша та: da ~
■там навън: nach - навън: von - отвън:
weit ~ wohnen живея далеч извън
града
drechseln l'drtksaln] vt струговам
Drechslerlinl |'drrksle| <-s, -; -, -nen> mlfl
стругар! ка) м(ж) /на дърво/
Dreck |drrk| <-(e)s> kein PI m 1. fam
(Schmutz/ мръсотия ж, боклук .w;
/Straßenschmutz) кал ж; jdn wie den
letzten - behandeln fam отнасям се е
нкг като с парцал; - am Stecken haben
fig, fam не ми е чиста работата; jdn
durch den - ziehen ßg окая вам нкг
2.	pej, jarg iSchund; боклук 3. pej, jarg das
geht dich einen - an! това хич не те
засяга!: mach doch deinen - allein!
върши си глупостите [или простоти¬
ите! сам!
dreckig adj fam 1. /schmutzigI мръсен;
!Straße/ кален; sich - machen изцап¬
вам се. омърлям се 2. /unanständig/мръ¬
сен: /gemein) отвратителен, гнусен
3.	/schlecht/ es geht mir ~ много съм
зле
Dreckisjkerl m pej, jarg мръсник м
Dreckspatz m fam мързи,o cp
Dreh |dre:| <-(e]s, -s o -e> m fam (Trick)
цака ж, колай м; den (richtigen) -
heraushaben намерих му цаката
Dreharbeiten fpl dlm снимки mu Dreh¬
bank <-, - bänke> /струг м drehbar adj
въртящ се Drehbleistift m автомати¬
чен молив Drehbuch n сценарий м
Drehbuchautoren) m(j) сценарнст(ка)
л/ /ж/
drehen |'dre:Dn| I. vt 1. (um die Achse)
въртя, завъртам; /Лод/? въртя; jdm den
Rücken - обръщам нкм гръб 2. (Zi
garette) свивам 3. (Film) снимам II. vi
(Wind, 5c/2//9обръщам, сменям посока¬
та III. vn sich - 1. (rotieren) въртя се;
sich um etw - въртя се около нщ; sich
auf den Bauch - обръщам се по корем;
mir dreht sich alles (im Kopf) всичко (в
главата) ми се върти 2. (Gespräch)
въртя се: alles drehte sich (nur) um sie
всичко се въртете около нея; es dreht
sich darum, dass ... става въпрос за
това, че ...
Dreher(in| <-s,	-, -nen> m/f) тген стру¬
гар! ка) м(ж) (на метал)
Drehkreuz п /Wegsperre/турникетм /вър¬
тяща се кръстовидна преграда за
вход; Drehorgel / ,v.i;s латерна ж
Drehscheibe / 1. вднк обръщател м
2. s. Töpferscheibe; Drehstrom т пън
трифазен ток Drehstuhl т въртящ се
стол Drehtür / въртяща се врата
Drehung <-, -en> / Hm Kreis, um Achse)
въртене cp; /um anderen Körper) занър-
таие cp; (einmal) оборот м; eine halbe -

Drehwurm
155
Drilling
rechts половин оборот надясно
Drehwurm m fam einen [o den| - haben
замайвам се, чавива мм се свят Dreh¬
zahl |'dre:tsa:l] <-, -en> / брой м на обо¬
ротите за минута Drehzahlmesser <-s,
-> т таен оборотомер м
drei |drai| пит гри; es ist - viertel vier
часът е четири без петнайсет; für -
essen ям за трима; s. а. acht ►nicht bis
-	zählen können fig не мога да разделя
на две магарета сеното
Drei <-, -еп> / тройка ж; (Schulnote:
befriedigend! среден м (3); s. а. Acht1
Drei-, drei- /in Zusammensetzungenj три-;
s. a. Acht-, acht-; dreidimensional
|'draidimEnzjona:l| adj триизмерен; -er
Film стереофилм Dreieck n триъгъл¬
ник м dreieckig, 3-eckigRR adj триъ¬
гълен Dreiecksverhältnis n ein - лю¬
бовен триъгълник Dreieinigkeit
|drai'?aini<;kait| / триединство cp, Cb.
Троица
dreifach, 3fach 1. adj трикратен II. adv
три пъти: s. a. achtfach; Dreifaltigkeit
jdrai'faltiqkaitl 5. Dreieinigkeit; dreihun¬
dert l'drai'hundetj пит триста; 5. a. acht¬
hundert; dreijährig, 3-jährigRR l'draijeinc;]
adj (drei.fahre alt/dauernd) тригодишен; s.
a. achtjährig; Dreijährige, 3-jährigeRR
<ein -r, -n, -n> mf три годишен ,и, три¬
годишна ж Dreikampf т sport трибой
.и, триатлон м Dreikäsehoch jdrai'
k£:z9ho:x| <-s, -|s> m scherz, fam педя
човек Dreikönige [drai'komigaj pl nach
-	след Богоявление Dreikönigsfest
|drai'k0:nn;sf£st| n rih Богоявление cp
Dreiländereck (drai'l£nde?£k| <-(e)s> kein
Pl n област ж. където се събират гра¬
ниците на три държави
dreimal, 3-malRR |'draima:l| adv три пъти;
~ darfst du raten fam познай от три
пъти; s. а. achtmal
drein |drainj fam s. darein: dreinI reden vi
fam меся се, намесвам се; jdm - меся
се [или бъркам се} нкм
Dreirad п 1. (Kinderfahrrad) колело ср с
три колелета 2. (Lieferwagen) трикол-
ка ж Dreisatz т мат просто тройно
правило Dreisprung j'drai/prur), pl:
’drai/prvrya) <-(e)s, Dreisprünge> m sroin
троен скок
dreißig ['draisi^l пит трийсет, тридесет;
s. a.achtzig; Dreißiger(in) <-s, -; -, -nen>
/77/у?трийсетгодшпен мъж, трийсетго-
дишна жена dreißigjährig, SO-jährig1*
j'draisi<;j£:ri<;l adj (dreißig Jahre alt/dauernd)
три йсетгод и hi е н, тр и д е сетго д и ш е н;
der Dreißigjährige Krieg Тридесетго¬
дишната война Dreißigjährige, 30-jäh-
rigeRR <ein -r, -n, -n> mf тридесетго¬
дишен м, тридесетгодишна .«
dreißigste 5; dreißigste! r, s:
Dreißigstel <-s, -> //една трииста: л. а.
Achtel
dreißigstelr, sl «за/трийсти. тридесети:
5.	a. achtel r, si
dreist [draistj adj 1. /№/?/?/дързък 2.:frech,
арогантен
dreistellig adj трицифрен
Dreistigkeit <-, -en> fl. i Kühnheit; дър¬
зост ж 2. /Frechheitj арогантност ж
dreistöckig j'drai/tcEkiqj adj триетажен
Dreitagebart <-(eis, Dreitagebärte> m
тридневна брада
dreitägig |'drait£:gi<;| adj тридневен
dreitausend |'drai'tauz3nt| пит три хиля¬
ди
dreiteilig. 3-teiligRR adj (Kleid, Set) от три
части; /Roman) в три части [и.ш тома]
dreiviertellang l'drai'firtallaql adj (Klei
dungsstück) (дълъг) три четвърти Drei¬
viertelstunde |'draivirtal'Jt.unda| <-, -n> /
45 минути; in einer - след 45 минути
Dreivierteltakt m три четвърти так т
Dreizack |'draitsak| <-|e)s, -e> m трнзъ-
бец м
dreizehn пит тринайсет, тринадесет; s.
а. acht ►jetzt schlägt’s aber -! fam това
е върхът!, това вече е прекадено!
dreizehnte s dreizehnte^, s); Drei¬
zehntel n една трпнайста; .9. a. Achtel;
dreizehntelr, s) adj тринайстн. трина¬
десети; 9. a. achtelr, s)
Dreizimmerwohnung |drai'tsimevo:nur)| /
тристаен апартамент
dreschen fdre/an] <drischt, drosch, ge¬
droschene vt 1. A(,i( вършея, овърша-
вам 2. fam (prügeln) пердаша, наиер-
дашвам
Dreschmaschine /вършачка ж
Dresden ['drersdanj п окис; Дрезден м
Dress141 |dr£s] <-es, -е>, DreßAlt <-sses,
-sse> m A: f sport екип .w
dressieren (drc'sirran) <ohne ge-> vt дре¬
сирам
Dressman |'dr£sman, pl: 'drcsmenl <-s,
Dressmer» m манекен м
Dressur |dr£'su:e, pi: dr£'su:ran] <-, -en> /
1.	(von Tieren) дресура ж; a. fig дреси¬
ране cp 2. /Kunststück) (цирков) номер
dribbeln ['dribaln] vi sport дриблирам
Drill |dnl] <-(e)s> kein Pl m mil строево
обучение Drillbohrer m ръчна борма¬
шина, дрелка ж
drillen vt 1. мп обучавам, строявам разг;
(Schüler) упражнявам (с много повта¬
ряне и преговаряне); (Gedächnis) тре¬
нирам 2. п:о! (bohren) пробивам
Drilling l'dnlig] <-s, -е> т (Kind) един от
грима близнаци; -е тризнацп

drin
156
drosseln
drin |dnnj advfam вътре: in der Flasche
ist noch was ~ в бутилката има още
малко; bis jetzt ist noch alles - fam
засега все още всичко е възможно;
das ist nicht - /зя? това не е възможно;
s. а. darin, drinnen
dringen l'dnrjanj <dringt( drang, gedrun¬
gen> vi 1. sein in etw akk - прониквам
в ши: durch etw - прониквам през нщ;
an die Öffentlichkeit ~ ставам достоя¬
ние на обществеността, ставам общо
достояние: in jdn - fig увещавам нкг
2.	haben iverlangen/ auf etw akk ~ насто¬
явам на [или за| нщ: darauf dass ...
настоявам за това да ...
dringend adj спешен, неотложен:(Bitte/
настойчив, настоятелен: in -en Fällen
при спешни случаи; es {о die Sache) ist
(sehr) - това |или въпросът] не търпи
(никакво) отлагане
dringlich adj 1. !nachdrücklich! настояте¬
лен, настойчив 2. (eilig/ спешен, неот¬
ложен Dringlichkeit <-, -еп> / насто¬
ятелност ж, настойчивост ж; (Eiligsein!
снечиност ж, неотложност ж
Drink |dnnk| <-s, -s> m питие cp (най-чес¬
то алкохолно, коктейл)
drinnen |'dnnan| t?aV вътре; - und draußen
вътре и B'bii: ich gehe nach - влизам
вз.тре: von - отвътре
drin istecken |'dnnjttkan| vifam 1. (beschäf¬
tigt sein/ in etw dat - затънал съм в нщ
2. (investiert sein/ вложен съм; in diesem
Haus steckt mein ganzes Erspartes drin
в тази къща са вложени всичките ми
спестявания 3. (vernickelt seinj in etw
dat mit - замесен съм в нщ
drischt |drift| 3. pers sing pr von dreschen
dritt |drit| adv zu ~ по трима \tuit трой¬
ки!
dritte l'dritd] 5 drittel r, sl
Dritte <ein -r, -n, -n> rrf трети .щ der
lachende - печелившият грети (кой¬
то извлича изгода от спора между
други двама.; der - im Bunde sein
третият участник съм. третата стра¬
на то нщ| съм: in Gegenwart -г в
присъствието на трети лица; wenn
zwei sich streiten, freut sich der - sptrichw
двама се карат, трети печели пого¬
ворка: s. a. Achte
drittel l'dritalj <inv> adj трети: ein - Liter
една трета от литъра: zwei ~ Liter две
трети от литъра:	а. achtel
Drittel "--s, -> п една трета; s. а. Achtel
drittens i'dntsnsi ad/ трето, на трето
място
dritte х, s .d; трети: aus -г Hand от
ipeni j11,ка. ui греш липа; s. a. achte
r, s
Dritte-Welt-Laden J’drita'vdtlaidanl m ма¬
газин M. в конто се продават стоки,
произведени в Третия свят Dritte¬
Welt-Land fdntaVtltlant, p/:'dntaVtltknde|
<-(e)s, Dritte-Welt-Länder> n страна ж
о т Третия свя т
drittklassig |'dntklasiq| adj pej третокла¬
сен
Drittländer |'dntl£nde| npl, Drittstaaten
mp! eh трети страни (които не си
страни по даден международен дого¬
вор!
DRK |de:?er'ka:| <-(s> kein PI n abk von
Deutsches Rotes Kreuz Германски Чер¬
вен кръст
droben |'dro:ban| adv südd, A, geh там го¬
ре
Droge |'dro:ga| <-, -n> / наркотик м,
дрога ж
drogenabhängig adj зависим от нарко¬
тици Drogenabhängige <ein -r, -n, -n>
mf наркоман(ка) м/ж/ Drogenabhän¬
gigkeit /зависимост ж от наркотици
Drogenhandel т търговия ж с нарко¬
тици Drogenkonsum |'dro:gank:>n'zu:m|
<-(e|s> kein PI m употреба ж на нарко¬
тици Drogenmissbrauch*111 т злоупот¬
реба ж с опиати Drogenszene /нар-
косреди мн
Drogerie Idroga'ri:, pl: droga'ri’.an| <-, -n> f
дрогерия ж
Drogist(in) [dro'gist] <-en, -en; -, -nen>
mf търговец м в дрогерия
Drohbrief т заплашително писмо
drohen fdro:an| vi 1. (einschüchtern} jdm ~
заплашвам нкг 2. /bevorstehen) грозя,
заплашвам: ihm droht Gefängnis зап¬
лашва го затвор; ihm droht eine Gefahr
грози го опасност 3. (zu befürchten seinj
einzustürzen - заплашвам да се срутя
drohend adj заплашителен; ~e Gefahr
грозяща |или надвиснала) опасност
Drohne |'dro:na] <-, -n> f 7.00 търтей м
dröhnen | dr0:nan| vi (Motorj трещя, гър¬
мя: (hallen) кънтя; (dumpf) тътна; a. fig
гърмя: eine -de Stimme гръмлив глас:
mir dröhnt der Kopf главата ми бучи
Drohung |'dro:ur)| <-, -en>/заплаха ж
drollig l'dnliql adj забавен, смешен
Dromedar |'dro:meda:e 0 drome'daig, pl:
’dro:meda:ra 0 drome'da:ra] <-s, -e> n zoo
едногърба камила
Drops |dnps| <-, -> то n дроис м (дреб¬
ни бонбони!
drosch [dnj] /. и 3. pers sing imp von
dreschen
Droschke [‘dn/kaj <-, -n> / файтон м
Drossel idrosal] <-, -n> //.1 дрозд м
drosseln |'dnsaln| vi (entpo- намалявам:
'Einfuhr: ограничавам

drüben
157
ducken
drüben |‘dry:ban] adv lauf der anderen Seite!
отсреща; da ~ там отсреща
drüber |'dry:be] fam s. darüber
Druck1 jdruk, p/.-'dryka] <-(e)s, Drücke> m
1.	(das Drücken} натиск м, натискане cp:
phy« налягане cp; durch einen ~ auf den
Knopf c едно натискане на копчето
2.	sing, ßg (Zwangj натиск, давление cp;
jdn unter - setzen упражнявам |или
оказвам| натиск върху нкг; ich bin
unheimlich in ~ fam на голям зор съм
Druck2 |drukj <-(e)s, -e> m 1. typ печат м;
(VorgangI печатане cp; etw in - geben
давам нщ за печат 2. (Auflage) издание
cp 3. (Kunst-) щампа ж
Druckbuchstabe m печатарска буква
Drückeberger ]'drYkab£rge] <-s, -> m pej,
fam кръшкач м
drucken fdrukgn] vt typ печатам; neu ~
препечатвам; ~ lassen давам за печат;
klein gedruckt c малки букви; das klein
Gedruckte \o Weingedruckte] напеча¬
таното c малки букви
drücken fdrykan] I. vt 1. (pressen) натис¬
кам; (zusammen-(изстисквам (cпомощ¬
та на преси); jdm die Hand - стискам
hkm ръката 2. fam (umarmen) притис¬
кам 3. (Kleidung) стягам; (Schuh) стис¬
кам. убивам 4. fig (Preise) подбивам;
(Rekord) чупя. счупвам H. vi I. (lasten)
притискам, тежа; auf jdn/etw akk ~
тежа върху нкг/нщ; aufs Gemüt ~
иотискам духа 2. (Kleidung) стягам;
(Schuh) стискам 3. (pressen) auf etw akk
~ натискам (върху) нщ: auf einen Knopf
- натискам копче III. ft sich - fam
кръшкам, изклинчвам; sich vor etw dat
~ изклинчвам от нщ
drückend ad) гнетящ, потискащ: (Hitze)
непоносим
Drucker <-s, -> m införm принтер м
Drucker(in) <-s, -; -, -nen> m(f) печа-
тар(ка] м(ж)
Drücker <-s, -> m (Türklinke) дръжка ж
► am ~ sitzen fig, fam държа ключа към
нщ; auf den letzten - fig, fam в послед¬
ния момент
Druckerei |druka’rai) <-, -en>/ печатни¬
ца ж
Druckerlaubnis / разрешение cp за
печат
Druckerschnittstelle <-, -n>/intorm порт
.и за принтер Druckerschwärze / пе¬
чатарско мастило
Druckfehler m печатна грешка druck¬
fertig adj готов за печат druckfrisch
['drukfrijj adj typ прясно отпечатан
Druckkabine /aero херметична каби¬
на Druckknopf m 1. (an Kleidung) сек¬
ретно копче 2. Tech бутон м Druckluft
/сгъстен въздух, въздух м под на¬
лягане Druckmaschine/ печатна ]//.///
печатарска] машина Druckmesser
<-s, -> т манометър м Druckmittel п
средство ср за оказване на натиск
druckreif s. druckfertig: Drucksache /
печатно произведение (изпращано по
пощата срещу по-ниска цена):
..Печатно“ Druckschrift/1. rvt (Schrift¬
art) печатарски шрифт: in ~ с печатни
букви 2. (gedrucktes Werk} печатно из¬
дание
drucksen fdruksan] vi fam бавя се (при
отговор)
Drucksorte <-, -n>fA (Formular, Formblatt!
формуляр м, образец м
Druckwelle l'drukvtls] <-, -n> / phys въл¬
на ж на импулси: (bei einer Explosion)
ударна \или взривна] вълна
drum |drum| adv fam mit allem Drum und
Dran c всички подробности [или ек-
стри); sei’s ~! да бъде, както си е!: 5.
a darum
drunten ['druntan] adv südd, А там долу
drunter |'drunt.e| adv fam es geht alles -
und drüber цари пълен хаос: s. а.
darunter
Drüse l'dryiza] <-, -n> / жлеза ж
Dschungel ]'фог)а1| <-s, -> m джунгла ж
Dschunke ]'фог)ка] <-, -n> / джонка ж
(вид китайски кораб)
dt. abk von deutsch немски
DTP [de:te:'pe:| <-> n abk von Desktop
Publishing inform настолна издателска
дейност
Dtzd. abk von Dutzend дузина ж
du [du:] pron pers ти: wenn ich - wäre, ...
ако аз бях на твое място, jdn mit
- anreden обръщам се към нкг на ти:
mit jdm per - sein на ти съм с нкг:
ich muss dich was fragen ей. трябва да
те питам нщ: ~ Ärmste! бедната ти!,
горката ти!; - Ekel! ти. гадино така¬
ва!. ти. мръсна гад!
d. U. abk von der Unterzeichnete долу¬
подписаният
dual [du'a:l] adj двоен, двойствен: das
Duale System (Rücknahme von Verpackun¬
gen) приемане иа опаковки от употре¬
бени стоки (с цел рециклиране на
отпадъците)
Dualsystem jdu'a:lzYste:m] п мат двоична
система
Dübel |'dy:bal] <-s, -> т дюбел м
Dublin l'dablin] п еше, Дъблин м
ducken j'dukan] I. vn sich ~ (sich bücken)
привеждам се. снишавам се: fig поко¬
рявам се. превивам врат; (niederkauern)
свивам се. сгушвам се II. vt pej (demüti¬
gen) унижавам

Duckmäuser
158
durcharbeiten
Duckmäuser |1duknrDize| <-s, -> m fam
(Feiglingj страхливец м
Dudelsack |'du:dalzak) m гайда ж
Duell [du'tl] <-s, -e> n дуел .u
duellieren (dut'liiren] cohne ge-> vr: sich
~ дуелнрам се
Duett jdu'ct} <-le)s, -e> n mi.i$ дует .w
Duft|duft, p/.-'dyfts] <-|e)s, Düfte> mмирис
M, ухание cp
dufte |'dufta| adj nordei, /ат жесток, готнн
duften vi 1. (Duft verbreiten)мириша, ухая
2. (riechen) nach etw - мириша [или
ухая| на нщ
duftend adj ухаещ
Duisburg |'dy:sburk| n cfüg Дюсбург м
(град а Германия)
dulden |'düldan| vt I. Izulassen) позволя¬
вам, допускам: keinen Aufschub - не
търпя отлагане 2. geh (ertragen) пона¬
сям, търпя
duldsam |doltza:m| adj (nachsichtig) тър¬
пелив: (tolerant) толерантен
dumm |dum| <dümmer, dümmste> adj
1.	(Mensch) глупав, тъп: (naiv) наивен:
-es Zeug reden говоря глупости: ein
-es Gesicht machen ßm правя се на
глупак: der Dumme sein опирам пеш¬
кира; jdn für - verkaufen fam правя нкг
па глупак; das wird mir zu -! това вече
ми идва много! 2. (unangenehm, ärgerlich)
неприятен, досаден; (fatal! фатален;
eine -е Geschichte неприятна |или
глупава| история: das ist (aber) ~! кол¬
ко неприятно [или глупаво]! 3. fam
(benommen, schwindlich) замаян
dummerweise fdumevaizal adv 1. /leiderI
поради [или по] (неприятно) стечение
на обстоятелствата 2. (aus Dummheit)
поради [или от] глупост
Dummheit <-, -en> / 1. sing (Mangel an
Intelligenz) глупост ж, тъпоумие ср
2.	(Handlung) глупост Dummkopf т pej
глупак .w
dumpf (dompf| adj I. (Топ) тъп, глух: (ge¬
dämpft) приглушен, неясен: (Schmerz)
тъп 2. I Geruch) спарен, застоял 3. (Ah¬
nung! смътен 4. (stumpfsinnig) безчув¬
ствен. апатичен: (Stimmung) тягостен,
потискащ
Dumping ('dampirj] <-s> kein Pi n kdl
дъмпинг .w
Düne |'dy:na] <-, -n> /дюна ж
Dung jdor]] <-ie!s> kein PIm естествен тор
Düngemittel n s. Dünger
düngen i'dvqan] I. vr торя. наторявам
II. vi (als Dünger wirken) служа за тор
Oünger <-s, -> rn тор м
dunkel j’dugkalj adj 1. (finster, a. Nacht)
тъмен: ftg idüster! мрачен; es wird -
ei i.mbh ce 2. ((erbe, Haare, Bier) тъмен
3.	(Voltall нисък; (Stimme) д-ьлбок, пи¬
сък 4. fig (unbestimmt) неопределен;
(unklar) неясен: (Erinnerung)смътен: sich
-	erinnern смътно си спомням 5. pej
(verdächtig)тъмен, съмнителен ►jdn im
Dunkeln lassen оставям нкг да се лута;
im Dunkeln tappen ftg действам сле-
пешката
Dunkel <-s> kein PI n 1. (Dunkelheit) тъм¬
нина ж: a. fig мрак м 2. (Rätselhaftigkeit)
загадъчност ж; (Undurchschaubarkeit) не¬
яснота ж
dunkelblau adj тъмносин dunkelblond
ad/тъмнорус dunkelgrün ad/тъмиозе-
лен dunkelhaarig |'dur)kalha:rn;| ad/тъм¬
нокос dunkelhäutig |'dunkaihaitK;| adj
тъмнокож Dunkelheit <-, -en> /тъм¬
нина ж Dunkelkammer / гето тъмна
стаичка dunkelrot adj тъмночервен
Dunkelziffer / брой м на официално
неоповестени случаи
dünn [dvn| adj 1. (Haar) рядък; (Luft) раз¬
реден 2. (schlank) слаб; (mager) кльо-
щав; - werden вталявам се 3. (nicht
dick)тънък: (spärlich) рядък; - besiedelt
|о bevölkert] рядко населен 4. (Getränk)
рядък, разводнен
dünnbesiedelt*1' adjs. dünn 3.; dünnbe¬
völkert^' adj s. dünn 3.
Dünndarm m anat тънко черво
dünnflüssig adj течен, съвсем рядък
Dunst [dunst, pl: 'dynsts) <-(e)s, Dünste>
m 1. sing (Nebel) мъгла ж 2. (Dampf) пара
ж 3. (Rauch) дим м 4. (Ausdünstung) из¬
парение cp Dunstabzugshaube / аб-
сорбатор м
dünsten l'dynstan] vt gastr задушавам
Dunstglocke /смог м
dunstig ('dunstig] adj (neblig) мъглив;
(verräuchert) задимен
Duo [’du:o| <-s, -s> n Mus дуо cp
Duplikat [dupli'ka:t] <-(e)s, -e> n дубли¬
кат M
Dur |du:g| <-> kein Pl n mijs мажор м
durch (durg] I. prp +akk 1. (räumlich) през;
-	den Fluss schwimmen преплувам
река: - die Nase sprechen говоря но¬
сово 2. (zeitlich) през, в продължение
на 3. (vermittels) посредством, с, чрез;
(dank/ благодарение на; - Zufall по
случайност 4. (infolge) вследствие на,
заради 5. мат на; 16 (geteilt) - 4 16
(делено) на 4 II. adv - und - изцяло,
напълно, съвсем; mit etw - sein готов
съм с нщ: - sein (Hose) съвсем мокър
съм: (Fleisch; омекнал съм; es ist zwei
Uhr - fam минава два час ». ]” Sie dürfen
hier nicht - не можете да минете от¬
тук
durch arbeiten I. vt 1. (Buch) внимагел-

durchatmen	159
но измитам; (intensiv bearbeiten)основно
обработвам 2. /ausarbeitenI разработ¬
вам II. vi (ohne Unterbrechung/ работя
без прекъсване: die (ganze) Nacht -
работя цяла нощ III. vr sich (durch
etw) - пробивам си път (през нщ)
durchIatmen вдишам дълбоко
durchaus |dur<;'?aus о'durchaus o‘dur<;'?aus)
adv 1. (vollständig) напълно, съвсем; ich
bin - Ihrer Meinung аз съм изцяло на
Вашето мнение; ~ nicht въобще \или
съвсем| не 2. (unbedingt) непременно,
на всяка цена
durchIblättern l'durqblEten] vt, durch¬
blättern (dur^'bletenj <ohne ge-> vt пре¬
листвам
Durchblick m/am (Überblick) реален пог¬
лед, представа ж; (Verständnis) разби¬
ране cp; keinen/den - haben /а/лимам/
нямам реален поглед: einen besseren
- in Mathe bekommen разбирам мате¬
матиката по-добре
durch I blicken vi 1. (durchsehen) гледам
|или поглеждам| през 2. /ат (verstehen)
разбирам, схващам; etw - lassen за¬
гатвам нщ: er ließ dass ... той даде
да се разбере, че ...
durchbluten |dorq*blu:tan) <ohne ge-> vt
(Wunde) прокървявам
Durchblutung |dor<;'blu:tur)l/ оросяване
cp Durchblutungsstörung |durq'blu:
türjsjt0:rüf]j <-, -еп> / проблем м c оро¬
сяването
durch I bohren1 |'dur<;bo:ran] I. vt проби¬
вам; ein Loch - пробивам дупка II. vr:
sich - пробивам си път
durchbohren2 [dürg'bo:ran| cohne ge-> vt
(durchdringen)пробивам: (mitSpeer)про¬
бождам, промушвам: von einer Kugel
durchbohrt werden пронизан съм от
куршум; jdn mit Blicken durchbohren
fig пронизвам нкг c поглед
durch | braten <irr> vt gastr изпържвам
|или опържвам) добре: durchgebraten
добре изпържен; nicht durchgebraten
не добре изпържен
durchIbrechen1 fdun;br£<;an] <irr> I. vt
haben (zerbrechen) разчупвам (на две)
II. vi sein 1. (entzweibrechen) счупвам се
на две 2. (Sonne) пробивам; (Zahn) про¬
бивам. покарвам: (Keim) покълнвам.
нокарвам 3. fig (Hass) избивам, изли¬
зам наяве
durchbrechen2 (durq'bre^anl <irr, ohne
ge-> vt 1. (Hindernis) пробивам: eine
Blockade - пробивам блокада: die
Schallmauer - преминавам звуковата
бариера 2. fig (Prinzip, Konvention) npe-
стънвам
durchlbrennen <irr> vi sein 1. (Sicherung,
durchfahren
Glühbirne) изгарям 2. /ат (ausreihen]
офейквам. изпарявам се
durchibringen <irr> vt 1. (durchsetzen)
прокарвам 2. /Kranke; спасявам, вди¬
гам на крака 3. (ernähren) изхранвам
4.	(Geld) пропилявам
durchbrochen (durq'boxan) adj ажурен
Durchbruch m 1. (eines Zahns) пробива¬
не cp, покарване cp 2. mil пробив м
3.	fig IErfolg! пробив; eine Idee kommt
zum ~ една идея си пробива път
4.	(Öffnung) дупка ж, пробито място
durchldenken1 fdurqdEqkanj <irr> игпре¬
мислям
durchdenken2 (durq'derjkan) <irr, ohne
ge-> vt обмислям
durch j drängen vn sich - пробивам cn
път: sich durch die Menge - пробивам
си път през тълпата
durch!drehen I. vi 1. /ат (kopflos werden)
превъртам, откачам 2. (Räder) буксу¬
вам II. vt (Fleisch) смилам
durch!dringen1 |’dur<;dnr]3n| <irr> vi sein
1. (durch etw dringen) прониквам: -de
Kälte пронизващ студ: -der Verstand
остър ум 2. fig (Gerücht) стигам, дости¬
гам 3. (überwinden) прокарвам, мина¬
вам
durchdringen2 |dur<;'dnr)an| <irr, ohne ge->
vt (ganz eindringen in) изпълвам; von etw
durchdrungen sein fig проникнат съм
от нщ. изпълнен съм с нщ
durch Idrücken vt 1. (durch ein Sieb) пре¬
карвам през сито: Quark durch ein Tuch
-	отцеждам |или изсгисквам| извара
през кърпа 2. (strecken) die Knie - из¬
пъвам колене 3. fig, /ат (durchsetzen)
прокарвам; (Willen) налагам
durcheinander (dor^ai'nandel adv 1. (un¬
geordnet) в безредие, разбъркано: hier
ist alles - тук всичко е нагоре с кра¬
ката. тук цари пълен хаос 2. /ат
(verwirrt) объркано Durcheinander <-s>
kein Pin 1. (Unordnung)безредие cp, бър¬
котия ж, хаос м 2. (Verwirrung) обърк¬
ване cp durcheinander'bringen кг раз¬
бърквам durcheinander:reden ц го¬
ворим един през друг durcheinander -
werfen vt разхвърлям
durch Ifahren1 l'durqfairan] <irr> vi sein
1. (hin-) минавам, преминавам: bei Rot
-	преминавам на червено 2. (nicht
anhalten) пътувам, без да спирам: (nicht
umsteigen) пътувам директно [или без
прекачване| 3. (ohne Unterbrechung /äh¬
ren) пътувам без прекъсване
durchfahren2 (dur<;'fa:ran| <irr, ohne ge->
vt 1. (fahrend durchqueren) преминавам,
прекосявам 2. fig (Schreck/ обземам;
(Gedanke) разтърсвам, пронизвам

Durchfahrt
160
Durchfahrt/1. (das Durchfahren) преми¬
наване cp; - verboten! преминаването
забранено! 2. (Durchreise) преминава¬
не без престой, минаване ср транзи т:
auf der ~ sein само минавам оттук
3. /Torweg) изход .и
Durchfall т ;ш> диария ж
durch fallen <irr> vi sein 1. (hin-/ изпа¬
дам. пропадам 2. /am (beiPrüfung, Wahlen!
пропадам: тнш провалям се. пре тър¬
пявам неуспех
durch feiern l'durcfaien] vifam lohne Pause
feiern) празнувам (без прекъсване); wir
haben die ganze Nacht durchgefeiert
празнувахме цяла нощ
durch fließen1 |'dur<;fli:san| <irr> uv sein.
тека. протичам; durch die Röhren -
тека по тръби
durchfließen2 Idur^'flksanl cirr, ohne ge->
vt (Fluss) пресичам, прорязвам
durchforschen [durq'brjanl <ohne ge-> vt
(untersuchen! проучвам, изследвам;
(Gegend! претърсвам
durchifragen w.sich - стигам c питане:
sich zum Bahnhof - стигам до гарата
c питане
durchführbar adj изпълним, осъщест¬
вим
durchIführen I. vt 1. (durchleiten) водя,
превеждам 2. /ausführen) правя, вър¬
ша, извършвам 3. (verwirklichen) осъ¬
ществявам. реализирам: /veranstalten/
провеждам 4. (vollenden) завършвам
II. vi (Straße) durch etw - минавам през
някъде
Durchführung <-, -еп>/1. mus развива¬
не ср, разгръщане cp 2. (Verwirklichung)
осъществяване cp, реализиране cp
3. (Ausführung) извършване cp
Durchgang <-le|s, -gänge> m 1. (Passage)
проход м. пасаж .w; ~ verboten!, kein -!
преминаването забранено! 2. /bei
Produktion, Versuch! етап .w. фаза ж; (bei
Wahl) тур м: spost полувреме cp
durchgängig «аУобщовалиден. всеобщ:
(konstant; постоянен: (ununterbrochen,
непрекъснат
Durchgangslager n временен лагер (за
бежанци, екстрадирани лица и др.(
Durchgangsstraße / улица ж. пре¬
сичаща селище от началото до края
му (по която преминава пътна арте¬
рия*' Durchgangsverkehr т транзи¬
тен трафик
durch geben <irr> vt (Meldung, Telegramm)
11 реда вам. съобщавам
durch gehen -лгг> I. vi sein 1. /durch etw
eenen) преминавам: durch etw - мина¬
вам приз hui: der Schrank geht nicht
durch die Tür .durch: шкафът не ми¬
durchlässig
нава през вратата 2. bahn, лико bis Rom
~ пътувам директно до Рим 3. (Pferd)
побягвам 4. fam (weglaufen) избягвам;
sein Temperament ging mit ihm durch
fig тон не можа да обуздае нрава си
5. (Antrag) минавам: meinst du, das geht
so durch? мислиш ли, че това ще мине?
►jdm etw - lassen прощавам нкм нщ
II. vt haben о sein (BuchI прочитам вни¬
мателно; (prüfend ~) преглеждам [или
проверявам) внимателно durchgehend
adj (Zug) директен; (Öffnungszeiten) не¬
прекъснат: ~ geöffnet отворен непре¬
къснато
durch greifen <irr> vi 1. /durch etw) по¬
сягам. протягам ръка (през отвор)
2.	(Maßnahmen) действам радикално,
намесвам се решително durchgrei¬
fend adj решителен, радикален
durch ^halten <irr> I. w издържам; wir
müssen bis zum Schluss - трябва да
издържим до края II. vt (Belastung!
понасям, издържам; (Kampf, Streik) не
се отказвам от
Durchhaltevermögen fdurghaltafremoigan]
<-s> kein PI n способност ж за издър¬
жане [или оцеляване|
durch Ikämmen1 |'durgk£man| vt (Haar)
разресвам, разчесвам
durchkämmen2 Idurq’kEmsnl cohne ge->
vt (Gelände) претърсвам
durch | kommen <irr> vi sein 1. (durch eine
Absperrung) преминавам; (durch eine
Menschenmenge) проби вам си път: (durch
ein Loch) провирам се; (Zahn, Sonne)
пробивам, показвам се 2. (hin--) пре¬
минавам (без да спирам през опреде¬
лен пункт) 3. (erfolgreich sein) оправям
се, справям се 4. (genesen) оздравявам
след тежка болест, прескачам трапа
5.	/bei Prüfung, Gesetzentwurf) минавам,
успявам да мина
durch kreuzen1 |‘durqkniyan| vt (durch¬
streichen! задрасквам, зачерквам (c
кръстчета j
durchkreuzen2 Idur^'koitsan) cohne ge->
vt (Pläne) провалям
durch: lassen <irr> vt 1. (hin-) пропус¬
кам: (a. bei Prüfung) пускам да (пре)ми-
не 2. fdurchdringen lassen: Licht, Wasser)
etw lässt etw (durch etw) durch нщ
пропуска нщ (през нщ); die Stiefel
haben das Wasser nicht durchgelassen
ботушите не са пропуснали вода
3.	fam!durchgehen lassen/ jdm etw - про¬
щавам нкм нщ. ос тавам ищот мен да
мине
durchlässig |‘бог<;1ш<;| adj 1. /щше/~/про-
мокаем: (Geßßi пропусклив 2. (licht-)
прозрачен

durchlaufen
161
durchschleusen
durch Haufen' |'dur<;!aufan] <irr> I. vi sein
I.	(hindurchgehen) преминавам: (durch
querem прекосявам: (ohne Unterbrechung
laufen! вървя |или ходя|, без да спирам:
wir sind durch das Kaufhaus nur durch¬
gelaufen минахме през магазина, без
да купим нщ 2. /Flüssigkeit/ тека (през
нщ); der Kaffee ist noch nicht (durch
den Filter) durchgelaufen кафето още
ме се е прецедило (през филтъра)
II.	vt haben (Schuhe) изтърквам, скъс¬
вам от ходене
durchlaufen2 |dür^'laufan| <irr, ohne ge->
vt 1. (Strecke) пробягвам, изминавам;
(Gebiet) прекосявам тичешком: auf der
Suche nach dir haben wir die ganze Stadt
- търсейки те, минахме през целия
град 2. ßg (Schauder) пронизвам: ein
Schauder durchlief mich побиха ме
тръпки 3. ßg (absolvieren! карам, изкар¬
вам
durchleben cohne ge-> vt изживявам
durchllesen <irr> vT прочитам, измитам
durchleuchten (dor<;'bi<;tan| cohne ge->
vt 1. MtD преглеждам на рентген 2. ßg
(analysierenI анализирам, подлагам на
анализ (за да изясни нщ) 3. geh (mit
Licht erfüllen) осветявам, озарявам
durch Imachen I. vt fam 1. (durchlaufen]
карам, изкарвам: Schule - изкарвам
училище 2. (erdulden) изтърпявам,
преживявам; viel ~ преживявам немал¬
ко II. vifarn 1. (durcharbeite.nl работя (без
прекъсване! 2. (durchfeiern) празнувам
(без прекъсване!
Durchmarsch <-(e)s, -märsche> т мп.
преминаване ср (в маршов строй!
durchImarschieren cohne ge-> vi sein
преминавам (в маршов строй)
Durchmesser <-s, -> m мат диаметър м
durchImogeln |'durgmo:galn| r/vsich - pej,
fam нареждам се по нечестен начин,
помагам си с дребни измами
durchnässt^ jdur^'nESt] adj измокрен
durch Inehmen cirr> vt (im Unterricht)
вземам, минавам (тема от учебен
план)
durch|nummerierenRR cohne ge-> vt
номерирам (отначало докрай)
durchIpausen vt копирам, прекопир-
вам (на паус/
durchqueren |dur<;'kve:r3n| cohne ge-> vt
пресичам, прекосявам
durchl rasseln fdur^rasaln| vi sein fam (bei
einer Prüfung) пропадам; bei einem Exa¬
men ~ пропадам на |или не издържам|
изпит
Durchreise c-, -n> / преминаване cp;
auf der ~ sein минавам пътьом
durchl reisen' [’durqraizan) vi sein мина¬
вам (при in.]уване!. преминавам uipr.i
нщ, без да се заОържам <)т>лг<>1
durchreisen2 jdurq'raizanj cohne ge-c vt
пропътувам: ein Land - пропътувам
страна отначало докрай
durch:reißen cirr> I. vi sein късам се.
скъсвам се (на две, през средата;
II. vt haben късам, скъсвам (на две,
през средата!
durch ringen cirr> vr: sich zu etw - ре¬
шавам се да направя нщ /като прео¬
долявам вътрешната си съпротива/:
sich zu einem Entschluss - най-сетне
се решавам [или вземам решение)
durchi rosten vi sein прояждам се (от
ръжда!
durchl rühren vt разбърквам добре
durchs [dur<;s| - durch das
Durchsage |'dur<;za:ga] <-, -n> / съоб¬
щение cp Ino телеграф, радио, теле¬
визия!
durchl sagen vt radio съобщавам
durchl sägen vt разрязвам c трион (на
две, през средата!
durchschauen |dur<;'Jauan| cohne ge-> vt
(Absichten, Motive) прозирам, разбирам:
du bist durchschaut ясен си ми, знам
какви са истинските ти намерения
durch (scheinen |'durq[aman| <irr> vi (Son
ne) проблясвам, показвам се: durch die
Vorhänge - светя \или грея| през заве¬
сите
durchl schlafen <irr> и спя, без да се
будя
Durchschlag (‘dur^/laik, pl: 'dur<;Jk:ga]
<-(e)s, Durchschläge> m 1. (Kopie) ко¬
пне cp (при машинопис) 2. (Sieb! сито
cp. цедка ж, гевгир м
durchl schlagen1 |'durqjla:gan] <irr> I. vi
sew durch etw - (Nässe) прониквам \или
просмуквам се) през нщ II. vt haben
разсичам (на две, през средата! III. vr:
sich ~ 1. (ein Ziel erreichen! пробивам си
път. успявам да стигна 2. (sich durch-
bringen!съършгм двата края; sie haben
sich nach dem Krieg kümmerlich - след
войната те едва свързваха двата края
|или нреживявяха|
durchschlagen2 )dur<;'Jla:gan| <irr, ohne
ge-> vt!GeschossI пробивам
durchschlagend adj 1. (wirksam! съкру¬
шителен 2. /entscheidend!решителен 3.
(überzeugend) убедителен
Durchschlagpapier <-(e)s, -e> n инди¬
го cp
Durchschlagskraft/1. (von Geschoss) про¬
бивна сила 2. /Wirksamkeitj убедител¬
ност ж: Argumente von hoher - съкру¬
шителни доводи
durchl schleusen vt\. (Schiff) прекарвам

durchschneiden
162
durchziehen
/през ui.iio.i/ 2. fig eine Reisegesellschaft
durch die Passkontrolle ~ успявам да
преведа пътници през паспортен кон¬
трол
durch schneiden1 ('dur<;/naidan| <irr> vt
разрязвам та две. през средатаI
durchschneiden2 |dur<;'/naidan| <irr, ohne
ge-> vt 1. idurchtrennem прерязвам 2. geh
/Räche; пресичам, прорязвам: /die Wel
lern поря
Durchschnitt |'dur<;Jnit| <-|eis, -e> mсред¬
на стойност [tun величина!: im - сред¬
но: über/unter dem - над/под средна¬
та стойност durchschnittlich |'durq/nitli<;|
1.	adj 1. Idem Durchschnitt entsprechendi
среден, средностатистически 2. /ge¬
wöhnlich) обичаен, обикновен 3. imittel¬
mäßig,i посредствен II. adv средно
Durchschnittsalter n средна възраст
Durchschnittseinkommen n среден
доход Durchschnittsgeschwindigkeit
/ средна скорост Durchschnittstem¬
peratur /средна температура
Durchschrift c-, -еп> / копие cp /под
индигоj
DurchschussRfi <-es, -schüsse> m 1. ivon
Waffel прострелване cp 2. tyt /Zeilenab-
standi разредка ж
durch .schwitzen i-f измокрям от пот:
ein durchschwitztes Hemd потна риза
durch;sehen <irr> I. vi /durch etw sehen)
поглеждам II. vt I. flüchtig -1преглеж-
дам бегло. хвърлям поглед на 2. /prü¬
fen/ преглеждам, проверявам
durch;setzen1 |'dur<;z£tsan| I. vt /Willen)
налагам: /Gesetz) прокарвам; es -
können, dass ... успявам да наложа да
... II. vr: sich - 1. /Mensch) налагам се
2.	fig утвърждавам се
durchsetzen2 (dur<;'z£ts3n| cohne ge-> vt
etw imit etwi - изпълвам нщ ic шщ:
einen Betrieb mit Spitzeln ~ поставям
шпиони навсякъде в предприятието
Durchsetzungsvermögen j‘durcz£tsur)s
f£emo:gan[ <-s> kein Pi n способност ж
за себеутвърждаване
Durchsicht <-> kein ///'преглеждане cp;
Prüfung; преглед м; zur ~ iBücher,
Kaialoge, за преглед
durchsichtig adj 1. 'transparent; прозра¬
чен 2. fig .klar ясен. прозрачен: < offen-
sichtlich очевиден
durch sickern vi sein 1. -Flüssigkeit• про¬
цеждам се. просмуквам се 2. fig ‘Nach
н-к:, Geheimnis* разчувам се
durch sprechen cirr> vt р/an, Problem.
< nie 1.ЖДЛМ
durch stehen •-irr.- иш.ржам. пона¬
сям докр.шsie haben im Krieg viel
durchgestanden ic преживяха много
неща през войната
durch stellen l'dunjulan) vi, vt /weiterleiten/
прехвърлял! /телефонен разговор);
einen Moment noch, ich stelle Sie durch
момент, прехвърлям Ви
durchstöbern Idunjtoibenl <ohne ge-> vt,
durchistöbern |'dor<;Jt0:ben| vtfam npe-
гьршувам. иреравям
durch stoßen1 |'durq|to:san| <irr> I. vi sein
tzu einem Ziel gelangen) пробивам си път.
достигам: bis zur Hauptstadt - дости¬
гам чак до столицата II. vt haben etw
idurch etw) - пробивам \tmi разбивам!
um ic нщ)
durchstoßen2 |dur^to:san| <irr, ohne ge->
vt пробивам; sein Kopf durchstieß die
Scheibe главата му проби стъклото
durch streichen <irr> vt 1. /Geschriebenes)
зачертавам, задрасквам 2. /durch Sieb)
nacnpa.M. протривам
durchstreifen |dur<;'Jtraifan| cohne ge-> vt
преброждам
durchsuchen Idurq'zuixanl cohne ge-> vt
претд.рсвам; /bes amtlich)m. обискирам,
претърсвам щателно; nach etw - пре¬
търсвам за нщ
Durchsuchung |durg'zu:xur)] c-, -en> /
претърсване cp, обиск м Durchsu¬
chungsbefehl |durq'zu:xur)sbsfe:l| c-(e)s,
-e> m jijR заповед ж за обиск
durchtrainiert |'dorqtr£ni:gt| <3£//тренирап
durch Itreten cirr> I. vt haben (Pedal) на¬
тискам II. vi sein (durchdringen) проник¬
вам. преминавам (за течни и газооб¬
разни вещества)
durchtrieben |dun;'tri:ban| adj печен, хи¬
тър
durchwachsen |dorc'vaksan| adj 1. (fleisch)
-er Speck бекон 2. scherz, fam /mittel¬
mäßig) горе-долу, средна хубост
Durchwahl |'dur<;va:l| c-> kein PI/1. (Mög¬
lichkeit) директно избиране 2. fam
i-nummer) директен телефон
durchweg l'durqvtk o dorq'vtkl adv, durch¬
wegs |‘dor<;ve:ks o dur<;Ve:ks| adv A, fam
/gänzlich)изцяло, напълно; (ausnahmslos)
без изключение
durchwühlen |dun;Vy:l9n| cohne ge-> vt,
durch wühlen l’dürqvydan! vf иреравям.
разравям
durch zählen i-t преброявам /всички,
от началото до края/
durch ziehen1 |‘dorctsi:3n| cirr> I. vt haben
1. durch eiv/ ziehen/ прокарвам, прови¬
рам: einen Faden durchs Nadelohr -
вдява.м конец 2. fam /beenden, erledigen;
див ърпшам. довз.ршвам: ■ Vorhaben•
осъществявам II. vi sein преминавам:
durchziehende Vogelschwärme прели¬
тащи ята

durchziehen
163
D-Zug
durchziehen2 (durq'tsiran] <irr, ohne ge->
vt iLandl преминавам открай докрай,
кръстосвам: (linienförmigI набраздявам
Durchzug <-(e)s, -züge> m 1. (das Durch¬
queren) преминаване cp; (von Vögelnj
прелитане cp 2. sing (Zugluft) течение
cp
dürfen1 |’dYrfan| <darf, durfte, dürfen>
Modalverb мога; (in verneinten Sätzen)
мога. бива; (Erlaubnis haben) позволено
ми e: (berechtigt sein) имам право; darf
ich? може ли?, позволявате ли?; darf
ich fragen, ...? може ли да попитам
...?; was darf es sein? какво да бъде?,
какво обичате?; wenn ich bitten darf
мога ли да помоля ...: das hättest du
nicht tun ~! не биваше да правиш |или
да постъпваш] така!; das darf doch
(wohl) nicht wahr sein! това не може
да е вярно!; darüber darf man sich nicht
wundern не бива да се чудим на това;
das dürfte stimmen това би могло да е
истина, това навярно е така
dürfen2 <darf, durfte, gedurft> vi разре¬
шено |или позволено] ми е; ich habe
nicht gedurft не ми разрешиха, не ми
бе позволено
dürftig ['dYrfti<;| adj 1. (armselig) мизерен;
(karg) оскъден; bei ihm sieht's - aus в
дома му цари оскъдица 2. (ungenügend)
недостатъчен, оскъден; seine Kennt¬
nisse auf dem Gebiet sind - познани¬
ята му в тази област са недостатъчни
dürr ]dYr] adj 1. (vertrocknet) сух, изсъхнал
2. pej (mager) сух. мършав 3. ftg (uner
giebig) неплодоносен
Dürre l'dyra] <-, -n>/(Trockenheit) суша ж;
(Periode) сух период
Durst |durst| <-(e)s> kein Pi m a./£ жажда
ж; ~ auf etw akk haben пие ми се нщ;
~ nach etw haben a. ftg жадувам (за)
нщ; seinen - löschen \o stillen] утоля¬
вам жаждата си; einen über den -
trinken fam сръбвам си повечко
durstig adj жаден; - machen предиз¬
виквам жажда у нкг; - sein жаден съм
durstlöschend, durststillend уто¬
ляващ жаждата Durststrecke//^ ре¬
жим м (кратък период на огранича¬
ване поради финансови или други
затруднения )
Dusche l'du/a о 'du:Ja| <-, -n> / душ м;
eine - nehmen вземам душ; kalte - ftg
студен душ
duschen I. vi, vt; sich ~ вземам душ
II. vt къпя. окъпвам
Duschgel |'du:{ge:ll <-s, -e.> n дуип ед м
Duschhaube/шапка.ж за душ Dusch¬
kabine /душкабпна ж
Düse fdy:za| <-, -n>/1. ivon Rohrleitung:
дюза ж. накрайник .и 2. г/ жигльор м
3.	iZerstäubungs-! разпръсквате.)на
дюза
Dusel ('durzalj <-s> kein Pi m fam : Glück:
късмет м; - haben имам късмет
düsen fdyizan] vi sein fam отпрашвам
Düsenantrieb m alro реактивен двига¬
тел; mit - c реактивно задвижване
Düsenflugzeug n реактивен самолет
Düsenjäger |'dy:zsnj£:ge] <-s, -> m mil
реактивен изтребител
Düsseldorf l'dYsaldarf] n gf.og Дюсел¬
дорф M
duss(e)ligRR ['dös(a)li<;| adj, dußlig^1 adj
fam 1. (einfältig) ограничен, иростоват
2. /dummI глупав 3. dial (benommen) за¬
маян
düster |'dy:ste] adj 1. (dunkel) тъмен,
мрачен;/^ (Farben) тъмен 2.//мра че и;
(a. schwermütig) навъсен; (traurig) унил.
тъжен
Duty-free-Shop fdjurti'friijbp] <-(s), -s> m,
Dutyfreeshop™ <-(s), -s> m фришоп
M, безмитен магазин
Dutzend l’dutsant, p/;'duyanda] <-s, -e> n
дузина ж; ~e (viele) десетки; halbes -
половин дузина; zu ~en c |или на] ду¬
зини
dutzendfach |'du£santfax| I. adj много¬
кратен II. adv многократно; das ist
alles schon - bewiesen това е доказ¬
вано вече много пъти dutzendmalAlt
advs. Mal1; dutzendweise advc \или на]
дузини
duzen [’du:tsan| I. Kt говоря на ти c II. vn
sich - говорим си на ти
DV |de:'fau] <-> kein PI f inform abk von
Datenverarbeitung обработка ж на
данни
DVD-Laufwerk <-(e)s, -e> n imokm диви-
дн устройство cp
Dynamik |dy'na:mik] <-> kein PI f дина¬
мика ж
dynamisch adj динамичен
Dynamit |dyna'mi:t o dyna’mit] <-s> kein PI
nдинамит M
Dynamo |dy'na:mo o ’dy:namo] <-s, -s> m
динамо cp
Dynastie |dynas'ti:, pl: dynas'tiian] <-, -n>/
династия ж
dz abk von Doppelzentner квинтал м
D-Zug |'de :t§u:k] m експресен влак ,w

Е, е
164
Eckzins
Е
Е, е (е:] <-, -isj> п 1. iBuchstabe! Е, е ср
(петата буква от немската азбука!
2.	MUS МП ср
Е 1. abk von Eilzug бърз влак 2. abk von
Europastraße международен автомоби¬
лен път
Eau de Cologne <-, Eaux de Cologne> n
одеколон M
Ebbe |’£ba) <-, -n> /1Gezeitenstand! отлив
м; es ist - отлив e
eben l'erbanj I. adj 1. [flach! плосък, рав¬
нинен 2. [glatt! гладък, равен ►zu -er
Erde на партера II. adv 1. (zeitlich: so~)
тъкмо; (gerade vorhin! току-що; ich
wollte - sagen ... тъкмо исках да кажа
... 2. (genau! точно, именно 3. (gerade
noch) едва; ich konnte den Bus - noch
erreichen едва успях да настигна ав¬
тобуса 4. (nun einmal, einfachj тъп де.
все пак; Ina) ~! точно така!; ich will -
nicht просто не искам; sie ist nicht -
schüchtern тя не е толкова свенлива
5.	(kurz! бързо, веднага; komm mal ~
ела де, я ела
Ebenbild п портре т м, точно копие; er
ist das - seines Vaters одрал е кожата
на баща си разг., точно копие на баща
си е
ebenbürtig |'e:banbYrti<;| adj равностоен;
sie ist ihm an Ausdauer ~ тя може да
се мери с него по издръжливост
ebenda ('e:ban'da:, hinweisend', erban'da:] adv
точно там
Ebene |'e:bana| <-, n> / 1. (flaches Landi
равнина ж 2. fig /NiveauI равнище cp;
auf gleicher - mit на същото ниво c
3.	MAT плоскост ж
ebenfalls adv 1. /gleichfallsi подобно
2. (auch! също така
Ebenmaß n съразмерност ж. хармо¬
ния ж
ebenmäßig adj симетричен, съразме¬
рен
ebenso i‘e:banzo:j adv също |илп точно)
така; - gut wie също така. както; ~ gut
könnte man sagen, dass ... със същия
успех може да се каже. че ...: - lange
wie точно толкова дълго, колкото; -
oft wie точно толкова често, колкото;
-	sehr/viel wie точно толкова много,
колкото; - wenig wie точно толкова
малко, колкото; - wie точно както;
-	wie ... толкова ... колкото ...
ebensogutA" ;. ebenso; ebensolangeAM
5 ebenso; ebensooftAlt s ebenso;
ebensosehrAlt s. ebenso; ebensovielA,t
s. ebenso; ebensowenig^1 s. ebenso
Eber )’e:be| <-s, -> m zoo глиган м, iuo-
пар M
ebnen |'e:bnan| vt изравнявам ► jdm den
Weg - fig утъпквам нкм пътя
EC |e:'tse:| <-(s), -s> m 1. bahn abk von
Eurocity(-Zug) евросити м (европейски
експресен влак/2. pin abk кол Euroscheck
еврочек м
Echo |'£<jo| <-s, -s> л ехо cp; ein lebhaftes
~ finden bei намирам широк отзвук у
Echse ['tksal <-, -n> /zoo гущер м
echt |a<;t) I. adj 1. (nicht nachgemacht) ис¬
тински; (unverfälscht/ неподправен;
(Haart е сте ст ве н; (SchmuckI благороден;
(Urkunde! автентичен; (Farbe) устойчив,
траен 2. fig (Freund, Schmerz, Gefiihle)
пекреи 3. (typisch)действителе11. истин¬
ски; er ist ein -er Schwabe тон е съ¬
щински шваба II. adv fam наистина;
(meinst du das) ~? наистина ли (го
мислиш)?
Echtheit <-> kein PI f 1. (Unverfalschtheit)
истинност ж; (von Urkunde) достовер¬
ност ж, автентичност ж; (von Farbe)
трайност ж 2. fig (von Freundschaft,
Gefühlen) неподправеност ж
Echtzeit |c<;t?tsait| <-, -en> /imporm реал¬
но време
Eck [ck| <-(e)s, -e o südd, A -en> n 1. südd,
A (Ecke) ъгъл м; über - в диагонал,
напречно 2. sport (des Tores) ъгъл
ЕС-Karte |e‘tse:karta| <-, -n> /pin свроче-
кива карта (кредитна карта)
Eckball т sport ъглов удар, корнер м
Ecke <-, -n>/1. (allg) arch ъгъл м; gleich
um die - веднага зад ъгъла; Bismarck¬
straße - Kaiserstraße ма кръстовище¬
то на улиците „Бисмаркщрасе*‘ и
„Кайзерщрасе“; an allen -n und Enden
навсякъде; jdn um die - bringen fig,
fam премахвам нкг 2. (Spitze) връх м
3.	(Käse-, Kuchen-) парче cp 4. sport
(Fußball) ъглов удар
eckig adj 1. (nicht rund)ъглест; (bes Körper)
ъгловат; (Benehmen, Charakter/ недодя¬
лан; ~e Klammern тур големи \нли квад¬
ратни) скоби 2. fig [Bewegung! рязък,
без грация
Eckstein т 1. крайъгълен камък
2. (Kartenfarbe) каро ср Eckzahn т ку¬
чешки з3,6.11 Eckzins l'tktsms) <-es, -en>

ECOFIN-Rat	165
m riN осноиен лихвен процент
ECOFIN-Rat <-(e)s> kein PI m fu Съвет .и
на министрите на финансите и ико¬
номиката на страните-членки на ЕО
E-Commerce |'iloma:s] <-> kein PI т о п
hdi. електронна търговия /продажба
на стоки и услуги по интернетI
Economyklasse li'lonami klasa]/-\r:RO ико¬
номична |или икономическа! класа
Ecstasy l'ckstasi] <-s> kein PI n (DrogeI
екстази cp (вид наркотик)
Ecu [e'ky:] <-(s), -(s)> m, ECU <-(s), -(s)>
m hin (Europäische Währungseinheit) akr von
European Currency Unit екю cp (сък¬
ращение за общата европейска валу¬
та до въвеждането на еврото)
edel |'e:dal| adj 1. (vornehm, adlig) благо-
роднически, аристократичен; (rein¬
rassig: Pferd) чистокръвен 2. (hochwertig)
скъпоценен 3. geh (Gesinnung, Mensch,
Tat) благороден Edelgas n благороден
газ Edelkastanie /вот кестен м, чиито
плодове се ядат Edelmann <-es, -leute>
т благородник м Edelmetall п бла¬
городен метал Edelmut т geh благо¬
родство ср, великодушие cp edelmütig
[’e:dalmy:ti<;] adj благороден, великоду¬
шен Edelstahl т неръждаема стома¬
на Edelstein т скъпоценен камък;
(geschliffener ~) шлифован, изгладен
скъпоценен камък Edeltanne / вот
сребриста ела Edelweiß <-(es), -(е)> п
вот еделвайс м
Edikt [e'diktj <-(e)s, -е> п hist указ м,
едикт м
editieren |edi'ti:ran| vt ini-orm редактирам
Edition |edi'tsjo:n| <-, -en> f (Auflage)изда¬
ние cp; (Verlag) редакция ж, издател¬
ство cp
Editor1 |'e:dito:p, pl: edi'to:ran| <-s, -en> m
inform редактор м (компютърна прог¬
рама за текстообработка)
Editor(in)2 [’erditoig, p/:edi'to:ran| <-s, -en;
-, -nen> m(f) typ редактор!ка) м(ж)
E-Dur <-> kein Pl n mus ми cp мажор
Edutainment <-s> kein PI n inform препо¬
даване на знания по забавен и игрови
начин чрез филми, телевизия и ком¬
пютърни програми
EDV |e:de:'fau) <-> kein Pl f abk von
Elektronische Datenverarbeitung елек¬
тронна обработка на данни
EDV-Anlage /машина ж за електронна
обработка на данни EDV-Branche
|e:de:'faubrä:Je] <-, -n> /inform отрасъл
.и „Електроника“ EDV-System п inform
система ж за електронна обработка
на данни
Efeu j'e:bi| <-s> kein Pl m вог бръшлян м
Effeff (tf?tfj <-> kein Pl n fam etw aus dem
ehemalig
-	beherrschen |o können] владея \iuh
умея| шц превъзходно
Effekt Ic'ff.kt] <-le)s( -e> m ефект м, ре¬
зултат м
Effekten plv-i:: ценни книжа \или книги]
Effektenbörse /нгл. фондова борса
effektiv |£f£k'ti:fj I. adj 1. : wirksam/ ефика¬
сен 2. Iwirklich, tatsächlich) действите¬
лен. фактически II. adi' абсолютно,
съвсем
effektvoll [£'f£ktbl] adj въздействащ,
ефектен
effizient [£fi't§i£ntj adj geh ефективен
EFTA / akr von European Free Trade
Association (Europäische Freihandelsas¬
soziation) EACT
EG [e:'ge:| <-> kein Pl f abk von Europäische
Gemeinschaft EO
egal |e'ga:l| adj 1. (gleichartig) еднакъв
2. fam (gleichgültig) безразличен; das ist
-	това е все едно; das ist mir ganz ~ все
ми е едно
Egge |'£ga] <-, -n> /agr брана ж
Egoismus |ego'ismus| <-> kein Pl m егои¬
зъм M, ссбелюбне cp
Egoist(in) [ego'ist] <-en, -en; -nen> m/j)
егоист! ка) м(ж/
egoistisch adj егоистичен, себслюбив
eh Je;] I. konj s. ehe II. adv 1. (schon immer)
seit - und je открай време 2. A, südd,
fam (sowieso) и без това III. interj fam
1. fhe da!) ей! 2. (staunend) я! 3. (nun, na)
e?
ehe [’e:a| konj преди; ~ ich es vergesse ...
преди да забравя това ...
Ehe |‘е:а] <-, -п> / брак м; ein Kind aus
erster/zweiter - дете от първи/втори
брак; wilde - конкубинат (съвместно
съжителство без сключен брак); eine
-	eingehen |оschließen] mit jdm сключ¬
вам |или встъпвам в] брак с нкг: die ~
brechen прелюбодействам eheähnlich
adj -е Gemeinschaft съжителство, по¬
добно на брак Eheberaterfinl mtf)бра¬
чен консултант Eheberatung /1. (das
Beraten)брачна консултация 2. i-sstelle/
институция ж за брачна консултация
Ehebett пбрачно легло Ehebrecher(in)
miß прелюбодеец .и. прелюбодейка
ж Ehebruch т прелюбодеяние ср; -
begehen прелюбодействам Ehefrau /
съпруга ж Ehegatte т, Ehegattin fgeh
съпруг(а) м(ж) Ehekrise / криза ж в
брака Eheleben п брачен живот Ehe¬
leute pl съпрузи мн ehelich adj 1. (die
Ehe betreffend) брачен; jiir (in Bezug auf
den Ehemann) съпружески 2. (Kind) за-
коннороден ehelos adj (Mann) неженен;
(Frau) неомъжена
ehemalig adj някогашен, бивш; mein

ehemals
166
Ei
Ehemaliger лглс-тдбившпят ми |съпрут)
ehemals |'e:ama:ls| ad/ някога
Ehemann m с ьпруr .w Ehepaar n съп¬
ружеска двойка
eher |'e:e| adv 1. /frühen по-рано; je
desto besser колкото ио-рано. толко¬
ва по-добре; nicht - als |o bis] не преди
2. ilieber, leichter, vielmehri но-скоро: ich
würde - sterben als ... по-скоро ще
умра. отколкото да ...
Ehering mвенчален пр ъстен, венчална
халка Ehescheidung / развод м, раз¬
трогване ср на брак Eheschließung/
geh бракосъчетание ср, сключване ср
на брак
ehest |‘e:ast| adv А iso bald wie möglich!
възможно най-скоро: bei -er Gelegen¬
heit при п ърва възможност
ehestens |'e:astans| adv /frühestens! най-ра-
IIO
Eheverkündiiglung <-, en> f CH /Auf
gebot! c (»общение cp за сватба Ehever¬
mittlung |’e:af£t?mitluq| <-, -en> f фир¬
ма ж за посредничество при запоз¬
нанства с цел брак
ehrbar |'e:eba:e] adj 1. iMenschl почитан,
уважаван; lehrenwert) почтен 2. ißeneh
men) бл а го п ри л и че н
Ehre |'е:га| <-, -п> /чест ж; IRuhmI слава
ж; sich dat die - geben имам честта,
позволявам сп; jdn in ~n halten почи¬
там нкг: auf - und Gewissen к ълна се
в иай-святото сн: jdm zu ~n в чест на
нкг; zu ~n von ... в чест па ...; seine
Meinung in allen ~n, aber ... зачитам
мнението му. обаче ...: es ist mir eine
- чест е за мен; was verschafft mir die
~? па какво дължа честта?: mit wem
habe ich die c кого имам честта да
разговарям?
ehren vt 1. (ver-j уважавам, почитам:
sehr geehrter Herr Schmidt iBriefanredej
уважаеми г-н Шмит: sehr geehrte Frau/
geehrtes Fräulein Müller /Briefanrede:
уважаема г-жо/г-це Мюлер: sich durch
etw geehrt fühlen чувствам се полас¬
кан от нщ 2. achten■ почитам, ценя.
уважавам
Ehrenamt п почетна длъжност ehren¬
amtlich I. adj почетен без възнаграж¬
дение II. adv почетно Ehrenbürger! in i
mf почетен гражданин, почетна
гражданка Ehrendoktor т доктор м
чонорне кауза Ehrengast !'e:rangast, pl:
'errangtsta! "-e s, Ehrengäste> m гюче-
ieü гост ehrenhaft 1. ad; честен, поч-
i е11 II. почтено Ehrenmal e;s,
maler е..- '! паметник м в чест на
п :г. :t. I пп личности или на {агипали
но време на война Ehrenmann т чо¬
век м на честта Ehrenplatz т почет¬
но място Ehrenrettung / защита ж
на честта Ehrenrunde/почетна оби¬
колка Ehrensache/въпрос а/ на чест;
-! /аттовае в ъпрос на чест! Ehrentag
т 1. (Gedenktag! ден м за честване
2. (besonderer Tag! специална, празнич¬
на дата Ehrenurkunde/почетна гра¬
мота ehrenvoll adj /Auftrag, Aufgabe!
почетен: (Benehmen, Aussehen) цосгопс-
пен: (Begräbnis) c почести: etw als ~
betrachten това е чес т за мен ehren¬
wert adj достоен, достопочтен Ehren¬
wort <-|e|s, -e> лдума ж на честта; -!
fam честна дума!
ehrerbietig |'e:g?£ebi:ti<;| adj geh почтите¬
лен
Ehrfurcht / страхопочитание cp. бла¬
гоговение cp, дълбоко уважение; vor
jdm/etw - haben благоговея пред нкг/
нщ; aus - vor jdm от страхопочитание
към нкг ehrfürchtig, ehrfurchtsvoll
j‘e:efvr^ti<;, 'e:efYr<;tfDl| adj благоговеен,
със страхопочитание, почтителен
Ehrgefühl <-(e)s> kein Pl n чувство cp за
чест: (Stolz! гордост ж
Ehrgeiz m амбиция ж, честолюбие ср
ehrgeizig аа(/амбпцпозеи, честолюбив
ehrlich I. adj честен, почтен; /recht
schaffen) порядъчен; (aufrichtig) откро¬
вен. искрен; - währt am längsten sprichw
c честност далеч се стига II. adv чест¬
но, откровено; es ~ meinen действи¬
телно [пян откровено] мисля така; -
gesagt \о gestanden] честно казано, да
сп призная честно: das ist - wahr fam
това наистина е вярно Ehrlichkeit <->
kein /'//честност ж; /Aufrichtigkeit) поч¬
теност ж
ehrlos adj безчестен Ehrlosigkeit <->
kein Pl f безчестно cp
Ehrung |'e:roq] <-, -en> /1. (Anerkenung)
отдаване cp на почит; die - der Sieger
церемония по награждаване на побе¬
дителите 2. (Beweis der Wertschätzung)
почест ж
Ehrwürden Euer ~! Ваше преподобие!
ehrwürdig adj 1. /Ehrfurcht gebietend)
почитаем, уважаван; /Alter) достопоч¬
тен 2. /Geistlicher) преподобен
Ei [ai] c-feis, -er> n 1. [Vogel-, Hühner-!
яйце cp; weiches/hartes - gas!i< рохко/
твърдо сварено яйце 2. b:oi. яйцекле т¬
ка ж 3. pl, jarg iGeld) кинтп 4. pl, jarg
Hoden/ топки мн ►wie aus dem - ge¬
pellt sein fam като изваден от кутия,
jdn wie ein rohes - behandeln третирам
нкг ка т рохко яйце много внима/псп-
но ; sich gleichen wie ein - dem anderen
приличаме си като две капки вода

Eibe	167	eigensinnig
Eibe |'aib3| <-, -n> /вот тис .w
Eiche [‘ак;з| <-, -n> /нит дъб м
Eichel |‘ai<;al| <-, -n> / 1. вот жълъд m
2. anat глава ж на мъжки полов орган
eichen |'aiqan| vt!Messgerätes проверявам,
сверявам, маркирам: (Röhren)
рам: (Gefäße) градуирам
Eichhörnchen п ухю кат еричка ж
Eid |ait, pl: 'aidaj <-(e)s, -e> m клетва ж:
an -es statt juk клет вен: einen ~ ablegen
полагам клетва: etw unter - aussagen
заявявам нщ йод клетва eidbrüchig
adj клетвоирестъпннчески: - werden
нарушавам [или престъивам] клетва
Eidechse |'aid£ksa| f т:> гущер м
eidesstattlich ad/ihr -е Erklärung клет¬
вена декларация
Eidgenosse ['aitganasal <-n, -n> m ISchwei
zer Bürger) член м на конфедерация,
швейцарски гражданин: .5. а Eidge¬
nossin; Eidgenossenschaft / Schwei¬
zerische - Швейцарска конфедерация
Eidgenossin |'aitganasin| <-, -nen> /
/Schweizer BürgerinI швейцарска граж¬
данка: s. a. Eidgenosse; eidgenössisch
[’aitgsncEsiJ] adj 1. (schweizerisch) швей¬
царски 2. lim Gegensatz zu kantonall фе¬
дерален
eidlich I. adj клетвен II. adv потвърден
[или подкрепен| c клетва
Eidotter |'aid:>tt?| <-s, -> n o m жълтък м
Eierbecher m специална чашка за сер¬
вираме на сварени яйца Eierkohle /
брикети ми с форма на яйце Eierku¬
chen т c'.astr палачинка ж Eierlikör т
айерлнкьор м, яйчен ликьор
eiern vi fam 1. haben (Rad, Schallplatte)
кривя, играя 2. sein (wackelnd gehen)
залитам, олюлявам се
Eierschale/черупка ж на яйце
Eierschwamm ('aie/vam, pl: 'aiejv£ma|
<-(e)s, Eierschwämme> m, Eierschwam¬
merl <-s, -n> пА,/атют (Pfifferling) при-
пънка ж /вид пдливо ?7>6/7/Eierspeis(e)
<-, -(е)п>/1. (Eiergericht) ястие ср от
яйца 2. /1 (Rührei) бъркани яйца Eier¬
stock /т? anat яйчник м Eieruhr /часов¬
ник м. изпол зван предимно за варене
на яйца
Eifer |'aife] <-s> kein Pl m 1. (Eifrigkeit)
старание cp, усърдие cp 2. (Inbrunst)
жар ж, плам м 3. (Begeisterung) въоду¬
шевление cp: mit großem - bei der
Sache sein работя по нщ c въодушев¬
ление; im - des Gefechts fig.fam в раз¬
гара на битката прен, в бързината
eifern l'aifen] vi 1. geh (strebenI стремя се,
проявявам усърдие: nach etw - стре¬
мя се ревностно към пщ 2. (zornig
werden) горещя се. гневя се: gegen jdn/
etw - гневя се срещу икг/пш
Eifersucht / ревност ж eifersüchtig
adj ревнив: auf jdn - sein ревнувам
нкг: jdn ~ machen предизвиквам рев¬
ност у нкг
Eiffelturm |'arfalturm| <-ieis> т Айфе-
ловата кула
eifrig l'aifngj I. adj старателен, приле¬
жен. усърден; (inbrünstig/ пламенен,
разпален: /leidenschaftlich/ страстен:
(unermüdlich) неуморен II. ^ревност¬
но. усърдно
Eigelb <-s, -е> п жълтък м
eigen faigsn) adj 1. (zu jdm/eiw gehörig)
собствен: etw mit ~en Augen sehen
виждам нщ със собствените си очи:
etw sein - nennen geh притежавам нщ:
in -er Sache по лични въпроси
2. (gesondert) отделен: iselb/stlständig)
самостоятелен: Wohnung mit ~em Ein¬
gang жилище със самостоятелен
вход 3. (typisch) типичен, присъщ:
mit der ihr ~en Disziplin ... c присъща¬
та й дисциплина ... 4. ( -artig! характе¬
рен. своеобразен 5. /penibelI in etw ~
sein прндирчив [или взискателен! съм
в нщ
Eigenart / 1. (Besonderheit) особеност
ж, самобитност ж 2. (Sonderbarkeit)сво-
еобразност ж eigenartig adj Isonderbar)
своеобразен, странен Eigenbedarf т
лични [или собственп| нужди Eigen-
brötler(in) ('aiganbroitlel <-s, -; -, -nen>
m(f) pej особняк .w, особиячка ж
Eigendynamik |'aigdndyna:mil<| <-> kein
Plf собствена [или присъща] динами¬
ка eigenhändig ('aiganh£ndi<;| adj, adv
саморъчен: /Schriftstück) собственоръ¬
чен: (Testament) личен Eigenheim n
собствена еднофамилна къща Eigen¬
initiative <-, -n> /лична инициатива:
aus - по собствена инициатива Eigen¬
kapital п собствен капитал Eigenlie¬
be /самолюбие ср, себе.побие ср
eigenmächtig I. ad/своеволен, произ¬
волен: ил? самоволен II. adv а. само¬
волно. неправомерно Eigenname т
собствено пме Eigennutz l'aigannoy]
<-es> kein Pl m лч? лично облагодетел¬
стване. лична изгода, корпетж eigen¬
nützig l'aiganriYtsi^l I. adj користен
II. adv користно
eigens adv специално, изключително:
das ist - für dich това е специално [или
само] за теб
Eigenschaft <-, -еп> / свойство ср:
/Merkmal) качество ср; in seiner ~ als в
качеството си на Eigenschaftswort
<-(e)s, -wörter> п прилагателно пме
eigensinnig ad/своенравен, твърдоглав

168
Einbau
eigenständig
eigenständig |'aigan/t£ndx<;| adj самосто¬
ятелен
eigentlich |‘aigantli<;] I. adj l. jwirklich, wahrj
същински, истински, действителен
2. (ursprünglichl първоначален II. adv
iin Wirklichkeitj в действителност; Иm
Grunde genommen! по принцип HI. pari
(überhaupt! всъщност: - wollte ich schon
früher kommen, aber ... всъщност
исках да дойда по-рано. но was
willst du -? какво искаш всъщност?
Eigentor п sport автогол м
Eigentum <-s> kein Р! п собственост
ж, имущество cp; geistiges - интелек¬
туална собственост Eigentümer(in)
|‘aiganiy:me] <-s, -nen> miß собстве¬
ник .и, собственичка ж
eigentümlich l'aigantyimli^l adj 1. geh
!typisch) характерен, присъщ; jdm/
etw - sein присъщ свм на нкг/ищ
2. (seltsam) странен, особен, своеобра¬
зен Eigentümlichkeit <-, -еп>/1. (Cha-
rakter/.ug) характерна черта, свойстве-
пос г ж 2. /Merkwürdigkeit! своеобраз-
ност .)/(, особеност ж
Eigentumswohnung / собствено жи¬
лище
eigenwillig adj 1. (eigensinnig) своенра¬
вен. твърдоглав, упорит 2. (unkonven
tionell) необичаен, неконвеиционален
eignen l'aignanj '// sich für etw [ozu etw|
- годен [или подходящ| съм за нщ; sie
eignet sich nicht für den Posten тя не
е подходяща за този пост: sich nicht
als Lehrer - не ставам за учи тел
Eignung -еп> / пригодност ж; (be¬
ruflich! годност ж Eignungstest гп про¬
верка ж на професионална та пригод¬
ност
Eiklar |'aikla:e| < s, -> п А (Eiweiß) бел¬
тък м
Eilbote т куриер м за бързи пратки:
per -п! с бърза поща! Eilbrief т пис¬
мо ср. изпратено с бърза поща
Eile ['ailsl <-> kein PI f (Hast) бързина ж;
/Dringlichkeit! спешност ж; - haben
■ Personen!бързам: (Sachen) спешен съм:
nur keine ~! само не пригшрай!
Eileiter m лндт яйцепровод .и, яйчнико-
ва тръба
eilen l'ailan] vi 1. sein iMenschI бързам:
jdm zu Hilfe - притичвам се нк.м на
помощ 2. naben (dringlich seinj неотло¬
жен |u.w спешен! съм: damit eilt es
nicht това не е спешно: eilt! tauf Post
Sendungenj много бързо!
Eilgut n стока ж [или пратка ж\ за бърз
транспорт
eilig adj 1. ■schneid бърз: es - haben
б врзам 2. (dringend! неотложен
Eilzug т бърз влак
Eimer |'aime| <-s, -> т кофа ж. ведро ср
► im - seinßg, /////затривам се, отивам
на вятъра
ein |ain| adv 1. (auf Geräten! -/aus вклю-
чено/пзключено 2. (hin- е/г/вътре; bei
jdm - und aus gehen ходя редовно при
нкт: nicht mehr - noch aus wissen не
зная какво да правя, намирам се в
безизходно положение
ein, eine, ein |ain, ’aina, ain| I. пит един,
една. едно; es ist - Uhr един часът е;
-en Kaffee, bitte! моля. едно кафе!; -
und derselbe/dieselbe/dasselbe един и
същ/една и съща/едно и също: - für
allemal веднъж завинаги; jds Ein und
Alles sein всичко свм за нкг; in -em
fort непрекъснато: s. a. acht II. pron
indef -e(r), ~(e]s един. една, едно; der
~e oder andere ... единият или други¬
ят ...: was für ~er/~e/~(e)s? fam що за
птица?: du bist (mir) -er! iron, fam и ти
си (ми) един!; jdm -е kleben Jam за¬
лепям нкм плесница; darauf soll -er
kommen! fam някой трябва да се сети
за това!; sieh mal -er an! fam виж го
пък тоя!; —s sag’ ich dir! fam само едно
ще ти кажа! III. an indef някой; -es
Tages един {или някой] ден ►das ist
(vielleicht) - Wetter! ама че гадно вре¬
ме!
Ein-, ein- (in Zusammensetzungen! едно-; s.
a. Acht-, acht¬
Einakter <-s, -> m театрална пиеса c
едно действие, едноактна пиеса
einander |ai'nande| pron един друг, вза¬
имно; - helfen помагаме си взаимно;
zwei - widersprechende Tatsachen два
взаимно противоречащи си факта
einIarbeiten <irr> I. vt 1. (Lehrling, Neuling!
въвеждам: jdn in etw akk - въвеждам
нкг в нщ 2. (einfügen) etw in etw akk -
включвам нщ в нщ II. rrsich in etw akk
- навлизам в нщ, адаптирам се към
нщ. свиквам с нщ
Einarbeitungszeit /време ср за адапта¬
ция
einarmig adj 1. (Turnübungen!с една ръка
2. /Menschj еднорък
ein, äschern |'ат?фп] vt (Leichnam) изга¬
рям
ein atmen vi, 'Л вдишвам
einäugig |'ain?aigi<j| adj едноок
Einbahnstraße /еднопосочна улица
ein balsamieren |'ainbalzami:r3n| <ohne
ge-> vt балсамирам
Einband <-ie|s( -bände> m (Buchdeckel)
корица .w, подвързия ж
einbändig i'ambindic] adj еднотомен
Einbau r-{e!s> kein PI m 1. (Montage! мои-

einbauen
169
eineinhalb
таж и/, вграждаме cp; /Installation/ ин¬
сталиране cp 2. iEinfügung! вмъкване
cp, включване cp
ein bauen vt 1. /hin-) вграждам: /топ
deren) монтирам 2. leinfugenj вмъквам,
включвам: ein Zitat in den Text -
включвам цитат в текста
Einbauküche / вградено обзавеждане
за кухня Einbauschrank т шкаф м за
вграждане
ein Ibehalten <irr, ohne ge-> vt (Beiträgei
удържам
einiberufen <irr, ohne ge-> vt (Versamm
lung, Armee) свиквам
Einberufung <-, -en> / 1. (von Versamm
lung) свикване cp 2. ми. повиквателна ж
Einbettzimmer n стая ж c едно легло:
(im Hotel) единична стая
ein I biegen <irr> vi sein in eine Seiten¬
straße - свивам в пряка: rechts - за¬
вивам надясно
ein I bilden vr: sich dat ~ 1. (sich vorstellen)
sich dat etw - въобразявам си нщ; ein
eingebildeter Kranker мним болен,
симулант 2. (stolz sein) sich dat etwas
auf etw akk - въобразявам сн въз ос¬
нова на нщ, че съм много нщ: was
bildest du dir eigentlich ein? fam какво
си въобразяваш всъщност?
Einbildung <-, -en>/1. (Trugbild) илюзия
ж 2. sing (Vorstellung) въображение cp,
фантазия ж; (falsche Vorstellung)погреш¬
на представа, внушение cp 3. sing
(Überheblichkeit) самонадеяност ж, на-
дутост ж, надменност ж Einbildungs¬
kraft <-> kein PI f сила ж на въобра¬
жението. фантазия ж
einIblenden if film, hadio, iv вмъквам,
включвам; ein Interview in eine Sen¬
dung - включвам интервю в предава¬
не
Einblick <-(e)s, -e> ffl 1. (prüfendes Ein¬
sehen) поглед м; - in etw akk gewähren
осигурявам достъп до нщ 2. (Eindruck)
представа ж, впечатление cp; einen -
in etw akk gewinnen добивам предста¬
ва от нщ
ein i brechen <irr> vi 1. sein (einstürzen)
срутвам се: (durchbrechen) хлътвам,
пропадам: er ist auf dem Eis einge¬
brochen той пропадна в леда 2. haben
о sein (Einbruch verüben) влизам c взлом,
нахлувам; bei uns ist eingebrochen
worden разбиха жилището ни 3. sein
(einfallen) появявам се изненадващо
4.	sein (beginnen) настъпвам
Einbrecher(in) <-s, -; -, -nen> m(f) кра¬
дец M, крадла ж, взломаджия м
Einbrenn <-, -en> f A, südd (Mehlschwitze)
запръжка ж
ein bringen <irr> vt 1. iErntet прибирам
2. (Gewinn) нося 3.	'Antrag/ депози¬
рам: tGesetzentwurf внасям
ein brocken ersieh dateine schöne Suppe
-- fam забърквам хубава каша
Einbruch c-leis, -brüche> m 1. nn Haus:
кражба ж |tun проникване cp\ c взлом
2. /Einsturz; срутване cp 3. fig ,von Nacht;
настъпване cp; bei ~ der Dunkelheit на
свечеряване
ein:bürgern I. vt предоставям [или да¬
вам] гражданство II. vn sich - 1. -Per
sonj получавам гражданство 2. ßg до¬
бивам гражданственост, бивам въз¬
приет
Einbuße <-, -п> /загуба ж, щета ж; -
n an etw dat erleiden понасям загуби
по отношение на нщ. загубвам нщ
ein ibüßen vi, vt загубвам
ein!checken l'aintjtkan) I. k/'alro /PassagiereI
предавам багаж и се регистрирам за
полет II. iT alko (Gepäck) предавам
einlcremen кТмажа с крем; sich dat die
Hände - намазвам сн ръце те с крем
ein!dämmen l'aincteman] vt 1. /sperrenI
преграждам 2. (Kosten, Einfluss!ограни¬
чавам
ein l decken I. vt fam (überhäufen) затруп¬
вам; mit Arbeit eingedeckt sein затру¬
пан съм c работа II. w sich (mit etw) -
запасявам се |c нщ)
eindeutig (’aindDitn;] adj 1. (klar) ясен;
(offensichtlich) явен 2. (nicht mehrdeutig)
недвусмислен, еднозначен
eindimensional adj едноизмереи
einidringen <irr> vi sein in etw akk -
прониквам, навлизам в нщ; ми нахлу¬
вам в нщ; auf jdn -//^настойчиво моля
нкг. досаждам на нкг с молби
eindringlich adj настойчив, натрапчив
Eindringling <-s, -е> т нашественикм,
натрапник м
Eindruck <-(e)s, -drücke> т впечатле¬
ние cp; ich habe den dass ... оставам
с впечатлението, че ...: einen guten -
auf jdn machen правя нкм добро впе¬
чатление
ein!drücken vt 1. leinbeulen) вдлъбвам:
(durchbrechen) смачквам 2. (Fußspuren!
отпечатвам: eine Spur in den Boden -
оставям следа в почвата
eindrücklich adj CH, eindrucksvoll adj
въздействащ; (überzeugend) внушите¬
лен
eine 5. ein
einiebnen if изравнявам: ßg изглаж¬
дам различия
eineiig |'ain7an<;) adj едноличен: -e
Zwillinge еднояйчни близнаци
eineinhalb пит едно и половина; -

Einelternfamilie
170
ein führen
Stunden час и половина
Einelternfamilie /семейство cp c един
родител
ein engen vt 1. /Kleidungsstück! стесня¬
вам 2. ßg Ibegrenzen' ограничавам
einer i ein
Einer <-s, -> m 1. \'.,vr единица ж 2. spükt
ieinsitziges Ruderboot! едноместна греб¬
на лодка
einerlei |äme'lai| <inv> adj 1. /.gleichgültig!
безразличен; das ist mir - все ми е
едно 2. /dasselbe: еднообразен Einerlei
<-s> kein PI n еднообразие cp. моно¬
тонност j/r
einerseits [äine'zaiy| adv от една страна
einieis 5. ein, eins
einfach |'ainfax| I. adj 1. /nicht doppeltI
единичен, еднократен: ~e Fahrkarte
еднопосочен билет: s. а. achtfach
2.	/leicht! лесен 3. /schlicht/ прост, обик¬
новен II. adv прос то: das ist ~ toll! /am
това е просто прекрасно!: das darf
doch - nicht wahr sein! fam това прос¬
то не може да бъде вярно! Einfachheit
<-> kein RI f простота ж, се милост .>/с;
der - halber за яснота, за улеснение
einifädeln [ain(r:daln| I. vt 1.1Nadel, Raden/
вдянам 2. ßg, fam скроявам II. vr: sich
- и / подреждам се. вмъквам се
ein:fahren <irr> I. vt haben 1. (Ernte)
прибирам 2. .-•■! i:- • /Rahrgestell) прибирам
3.	i:i / разработвам II. visein 1. min спус¬
кам се 2. ich:: пристигам
Einfahrt < , -en> / 1. sing /Vorgang: von
Auto, von Zug! пристигане cp 2. /'/ол/вход
.ii; /lofwegi вход за автомобили 3. /Ли
tobahn-) подход м кьм автомагистра¬
ла: - freihalten! освободете входа!
Einfall <-|e|s, -fälle> т 1. /Jdeei идея ж,
хрумване cp: er kommt auf den - etw
zu tun хрумна му да направи нщ
2. ivon Lichti падане cp 3. :.;:l нахлуване
cp. нашествие cp: der - der Hunnen in
Europa xvhckoto нашествие в Европа
ein fallen <irr> vi sein 1. in den Sinn
kommen: хрумвам; was Fällt dir iüber-
haupt ein? как тзобщо| сп позволя¬
ваш?: sich dat etw - lassen нщ ми
хрумва: sein Name fällt mir nicht mehr
ein вече не сп спомням името му
2. -einstürzenсрутвам се 3. ? Licht/ про¬
никвам. надам 4. нахлувам: in ein
Land - нахлувам в дадена страна
5. Птлуес. Augen, хлътвам 6.< mitsingen:
нст ьпвам
einfallslos ■'ainfalslo:s| ad; безпдеен:
' :C. v. - -::i:: скучен, еднообразен
Einfalt '.Unfall;	•' er, H f l. Naivität
H.llll'.IU и. I '/( 2.	•• lipoCIOTa Ж.
' II p.lllll'K H< H T 3. -An:!:,	|фОС-
тодушне cp, простосърдечпост ж
einfältig |'ainffclti<;| adj 1. (narrt наивен
2. (dumm) прост, ограничен 3. (arglos!
простодушеи
Einfaltspinsel m pej простак .w
Einfamilienhaus n еднофамилна къща
einfarbig adj едноцветен
ein:fassen vt (umgeben/ ограждам; (Kleid,
NahtI обточвам. обшпвам: (Schmuck)
вграждам в рамка: den Garten mit einer
Hecke ~ ограждам градина c жив плет
ein fetten vt намазвам c мазнина; m:n
смазвам
ein finden <irr> itt sich ~ явявам се,
пристигам
ein flößen vt 1. (geben) jdm Arznei -
давам и км да пие лекарство 2. ßg (Angst,
Vertrauen! вдъхвам, внушавам: (Bewun¬
derung) предизвиквам
Einflugschneise /лико писта ж за каца¬
не п отлитане
Einfluss™ <-es( -flüsse> т, EinflußAlt
<-flusses, -flüsse> m влияние cp; (Wir¬
kung) въздействие cp; auf jdn - ausüben
|ohaben| упражнявам |it.au пмам| вли¬
яние върху нкг: unter dem - von jdm
stehen под въздействието на нкг съм
einflussreich™ adj влиятелен
ein:fordern |äinbrdan| vt geh (GutachtenI
изисквам: (GelderI събирам
einförmig ['ainfarmi<;) adj еднообразен;
ßg скучен
einifrieden j’ainfrirdan] vt geh ограждам
einifrieren <irr> I. vi sein замръзвам
II. vt haben (Lebensmittel, Löhne) замразя¬
вам
Einfügemarke <-, -n> / ini-okm курсор
.и, маркер M (au вмъкване. I
ein fügen I. vt etw (in etw akk] - вкар¬
вам нщ в нщ; /zusätzlich1 вмъквам нщ
в нщ II. кг: sich ~ /sich einordnen) нагаж¬
дам се: er kann sich nur schwer in die
neue Umgebung - той трудно cc адап¬
тира к ьм новата среда
ein fühlen irsäch in etw akk- вживявам
се в нщ: sich in jdn ~ съпричастен съм
кдл1 \iLiit разбирам| нкг
einfühlsam |'ainfy:lza:m] adj (Mensch) съп¬
ричастен; /Worte) състрадателен
Einfühlungsvermögen n състрадание
cp, съпричастност ж; (Verständnis) раз¬
биране cp
Einfuhr |'ainfu:e, pl: 'ainfu:rsn| <-, -en> /
внос .» Einfuhrbestimmungen fpi раз¬
поредби ми за внос
ein führen vt 1. внасям 2. ;vorstellen:
Menschen> въвеждам, представям: jdn
bei jdm ~ представям пкг на нкг; jdn
in die Gesellschaft - вьвеждам нкг в
ooiiieciвото 3. 'clnweiscm вьвеждам:

Einführung
171
einhalten
jdn in ein Amt ~ въвеждам нкг в рабо¬
тата 4. (hineinsteckenj вкарвам; etw in
etw akk - поставям нщ в нщ
Einführung <-, -еп>/1. (Einleitung/ въве¬
дение ср, увода/ 2. (Einweisung) въвеж¬
дане cp 3. (Amts-) встъпване cp в длъж¬
ност 4. (Vorstellung) представяне cp
5. (Hineinstecken) вкарване cp
Einfuhrzoll m вносно мито
Eingabe <-, -n> /1. (Antrag) заявление
cp, подаване cp на заявление 2. inform
(Daten-) въвеждане cp; (durch Tasten)
набиране cp 3. (Verabreichen: Arznei) да¬
ване cp Eingabeaufforderung <-, -en>
/ inform напомняне cp чрез команда,
че трябва да бъдат въведени данни
Eingabetaste ['ainga:batasta| <-, -n> /
inform клавиш м „Изпълнение“
Eingang <-(e)s, -gänge> m 1. (von Gebäude,
Raum) вход м 2. sing (Eintreffen von Waren,
Post, Geld) постъпление cp
eingangs l'aingaqs] I. prp +gen в начало¬
то на II. adv в началото
einigeben <irr> vt 1. (Arznei) давам
2. inform (Daten) въвеждам 3. geh
(Gedanken) внушавам
eingebildet adj 1. (hochmütig) високоме¬
рен, надменен 2. (dünkelhaft) самомни-
телен 3. (nicht wirklich) въображаем,
имагинерен
eingeboren adj 1. (ansässig) местен
2. (angeboren) вроден, унаследен Ein¬
geborene <ein -r, -n, -n> rrf местен
жител, туземец и/, туземка ж
Eingebung <-, -en> f geh вдъхновение
ср, просветление ср
eingefallen adj (Augen) хпътнап: (Gesicht)
слаб, изпит
eingefleischt |'aingaflai/t| adj вкоренен,
закоравял; -er Junggeselle заклет ер¬
ген
ein [gehen <irr> I. visein 1. (Post) постъп¬
вам 2. (Kleidung) свивам се 3. (sterben:
Pflanzen und Tiere) загивам; an etw dat -
умирам от нщ, унищожен съм от нщ
4. (behandeln) auf (die) Einzelheiten ~
третирам даден въпрос обстойно,
впускам се в подробности; mit keinem
Wort auf etw akk ~ не казвам нито дума
относно нщ 5. (sich widmen, einfühlen)
auf jdn ~ посвещавам се нкм; auf jds
Bitten - проявявам разбиране към
нечия молба 6. (zustimmen) auf etw akk
~ съгласявам се c нщ 7. geh (aufge¬
nommen werden) in die Geschichte ~
преминавам \шш влизам| в историята
8. fam (verstehen) es will mir einfach nicht
dass ... просто не мога да разбера,
че ... II. vtseinсключвам;Verpflichtung
~ поемам задължение; Wette ~ хва¬
щам бас: Risiko - поемам риск; Ehe -
сключвам брак
eingehend adj (gründlichj обстоен, под¬
робен
Eingemachte |'aingamaxta| <ein -s, -n>
kein Pi n (Obst) домашно консервирани
плодове: (in Essig) туршия ж
eingenommen adj für/gegen etw - sein
обзет от мисълта за/против нщ съм:
von sich dat ~ sein самовлюбен съм
eingeschnappt arf/нацупен. начумерен:
immer gleich - sein fam все съм наму¬
сен \или намръщен)
eingeschrieben adj 1. (Brief) препоръ¬
чан 2. (Mitglied) редовен
eingesessen adj (einheimisch/ местен,
коренен
eingespielt ('ainga/piilt] ac//aufeinander ~
sein добре сме сработени
Eingeständnis <-ses, -se> n признание
cp
ein l gestehen <irr> vt признавам
eingetragen adj (Mitglied) вписан: (Verein)
регистриран
Eingeweide |'aingavaids| npl вътрешно¬
сти MH
Eingeweihte <ein -r, -n, -n> nf посве¬
тен^) м(ж)
eingleisig |'ainglaizi<;) adj 1. haiin едно-
релсов 2. ftg - denken мисля ограни¬
чено \ияи едностранчиво)
ein I gliedern I. vt jdn/etw in etw akk -
включвам [или интегрирам] нкг/нщ в
нщ; (einordnen)подреждам нкг/нщ в нщ
II. vr sich in etw akk ~ приобщавам се
към нщ
einlgraben <irr> I. vt (vergraben) заравям
II. vr: sich - 1. (sich vergraben) окопавам
се 2. ftg врязвам се
ein [gravieren <ohne ge-> vt etw in etw
akk - гравирам нщ върху |или на] нщ
einigreifen <irr> vi 1. (einschreiten) на¬
месвам се: in etw akk ~ намесвам се в
нщ: (beschneiden: Rechte) посягам върху
нщ 2. Tech зацепвам се
ein Igrenzen ['aingirnyan] vt (Problem,
Thema) ограничавам
Eingriff <-(e)s, -e> m 1. med интервен¬
ция ж 2. ftg (Einmischung! намеса ж
einihaken I. \4 закачам II. vi fam (in Ge
spräch) намесвам се III. vr sich bei jdm
- хващам нкг под ръка
Einhalt m jdm/etw dat - gebieten geh
спирам |или прекратявам| дейността
на нкг/нщ
ein Ihalten <irr> I. vt (Versprechen, Frist)
спазвам; (Bedingung, Vertrag) съблюда¬
вам II. vi geh (innehalten) спирам, правя
пауза; laufhören) преставам; mit etw -
спирам да правя нщ

ein handeln
172
ein: kochen
ein handeln vr fig, fam sich dat Probleme/
Ärger ~ fig, fam спечелвам си |или нав¬
личам] проблеми/ядове; sich dat eine
Krankheit - пипвам болест
einhändig l'ainhcndiq] ad) еднорък
ein hängen I. i? н-д заканвам; i'Türi ока¬
чвам II. i; та затварям, прекъсвам
разговор III. vr sich bei jdm - хващам
нкг под ръка
ein heben <irr> vt südd, A /kassieren! съ-
бнрам. инкасирам
einheimisch l'ainhaimij] adj местен; (von
hier тукашен Einheimische <ein -r, -n,
-n> rnf местен /Ките.т
ein heiraten d in eine Firma - влизам
във фирма чрез женитба
Einheit	-еп> /единица ж; IGesamtheit'
единство ср
einheitlich adj 1. (eine Einheit bildend/еди¬
нен, единодушен 2. /unterschiedslos!едно¬
образен 3. /genormti нормативен
Einheitspreis m единна |или стандар¬
тизирана! Нена Einheitswährung |'ain
haitjvMruril <-, -er»/и?;, pol единна |tun
обща| валута
einhellig |'ainhilic| I. adj единодушен
II. adv единодушно
ein i holen vt 1. /erreichenI застигам; (auf
holeni изравнявам; die verlorene Zeit -
наваксвам загубеното време 2. (Fahne)
прибирам; (Segel/ свивам; (Netze! при¬
бирам, събирам 3.!Auskünfte!набавям;
ärztlichen Rat ~ търся лекарски съвет
4.	fam leinkaufen! купувам
Einhorn <-|e|s, -hörner> n IFabeltieri сд-
норогM
eimhüllen vt загръщам, обвивам
einhundert |‘ain'hundet| пит сто
einig adj 1. (einer Meinung! единен; sich
dat über etw akk - sein имаме общо
мнение по отношение на нщ; sich dat
über etw akk ~ werden постигаме съг¬
ласие [и.ш споразумяваме се] за нщ
2. geeint; в съгласие
einige х einigelr, si
einigen I. vt einig machen! обединявам;
versöhnen помирявам II. ir.sich - спо¬
разумявам се; sich über etw akk ~ спо¬
разумяваме се за нщ
einiger х einigelr, si
einigermaßen adv 1. 'ungefähr! прибли¬
зително; wie geht es dir? - so -! как
си? - горе-долу! 2. fam iziemlich; доста,
ти i.p.ie
einige r, s fainiga, -ge, -gas] pron indef
1.	ov,?.:-. няколко 2. -s някои неща;
.’Fn-'rn доста; das wird ~s kosten
i oüa ine ги струва доста 3. няко.т-
мг ' . iicioIниша; vor ~n Tagen
ni iuiKoiKo .um: er hat - hundert
Bücher той има неколкостотип книги
Einigkeit <-> kein Plfuдннетво cp; (Über
einstimmung) единодушие cp
Einigung <-, -en> / 1. (Übereinstimmung!
споразумение cp; /Versöhnung! помире¬
ние cp; zu einer - kommen пост игам
споразумение 2. (Vereinigung! обедине¬
ние cp
Einigungsvertrag fainigugsfeetraik] <-(e)s>
kein PI m pol Vertrag zwischen der Bun¬
desrepublik Deutschland und der Deut¬
schen Demokratischen Republik über die
Herstellung der Einheit Deutschlands
договор M между ФРГ и ГДР за обе¬
динение на Германия
ein impfen vt fam jdm etw - насаждам
hkm нщ
ein : jagen vt jdm einen Schrecken ~ вну¬
шавам hkm страх
einjährig. 1-jährigRR |'ainj£:riq| adj (ein Jahr
alt Mauernd! едногодишен; s. a. achtjäh¬
rig
einikalkulieren cohne ge-> if пресмя¬
там; a. fig включвам
ein kassieren <ohne ge-> vt 1. (Geld)
инкасирам 2. fam (wegnehmen! приби¬
рам
Einkauf <-(e)s, -käufe> m 1. (Einkäufen!
пазаруване cp; Einkäufe machen правя
покупки 2. (Gekauftes!покупка ж 3. sing
нит /-sabteilung! отдел м „Материал¬
но-техническо снабдяване“
einIkaufen I. и пазарувам; - gehen
отивам на пазар II. кг закупувам III. vr
sich in eine Firma ~ откупувам дял във
фирма
Einkäuferin] <-s, -; •, -nen> m(f) купу¬
вач м, закупчик M
Einkaufsbummel meinen - machen раз¬
хождам се c цел пазаруване Einkaufs¬
passage <-, -n> f пасаж м c магазини
Einkaufspreis m покупна цена Ein¬
kaufswagen m количка ж за покупки
Einkaufszentrum и търговски център
ein kehren vi sein 1. (in Gasthaus) отби¬
вам се. отсядам 2. geh (Ruhe, Frieden!
настъпвам
ein klagen |'ainkla:gan| vt jur предявявам
иск
ein klammern vr ограждам със скоби
Einklang <-(e|s, rar-klänge> Л7£<?/?съзву-
чие cp. хармония ж; sich in ~ befinden,
in ~ stehen mit в унисон съм c
ein kleben vf залепвам
ein kleiden vr обличам; sich neu - об¬
личам се C нови дрехи
ein klemmen vr притискам
ein kochen I. vt haben ieinmachenl кон¬
сервирам. изварявам II. vi sein ;So!<ei
извирам, сгъстявам се

Einkommen
173
einmarschieren
Einkommen <-s, -> /? доход м einkom¬
mensschwach adj .viivi v:ii c нисък до¬
ход einkommensstark adj ;.vir-TSCH ви¬
сокодоходен Ein kommen t slsteuer /
подоходен данък Einkommenssteu¬
ererklärung /декларация ж за данък
общ доход
ein;kreisen vt 1. (das Datum/ ограждам
2. (den Feind) обкръжавам
Einkünfte ['ainkYnfta] pl доходи мн
ein!laden <irr> vt 1. (Gäste) каня, покан¬
вам; jdn zu einem Fest - каня нкг на
празненство 2. (Ladung) товаря, нато¬
варвам; etw in etw akk ~ натоварвам
нщ в нщ
einladend adj подканващ; (verßhrerisch)
примамлив, съблазнителен
Einladung <-, -en> / покана ж: eine -
zu einer Feier покана за празненство
Einlage <-, -n>/l. (im Schuh) подложка
ж 2. (Zahn-) временна пломба 3. (Slip-)
(тънка дамска превръзка за ежеднев¬
но ползване) 4. (in der Zeitung) вложка
ж, притурка ж 5. тнг.аг прибавка ж,
вмъкване ср 6. HN (Spar-) влог м, депо¬
зит м; (Kapital~) вложение ср, инвести¬
ция ж
ein Ilagern vt складирам
ein Hangen ['ainlarjan) vi sein A (eintreffent
пристигам, постъпвам; er ist gestern
in Wien eingelangt той пристигна вче¬
ра във Виена
EinlassRn l'ainlas) <-es, -lässe> m, EinlaßA"
<-lasses> kein Pl m (Zutritt) достъп м
ein Hassen <irr> I. vt 1. (her-) допускам,
пропускам; (Wasser) пускам: sich datein
Bad - вземам душ/вана 2. /einfügen)
вмъквам, влагам II. vn sich - 1. pej
(verkehren) sich mit jdm - влизам c нкг
в интимни отношения 2. (eingehen auf
sich auf etw akk - впускам се в нщ; ich
lasse mich auf keine Diskussion mehr
ein! вече няма да вземам участие в
дискусии!; sich mit jdm in ein Gespräch
~ впускам се в разговор с нкг
Einlauf <-(e)s, -läufe> т I. мш клизма ж
2. si’OKT последователност ж на прис¬
тигане на финал
ein Haufen <irr> I. vi sein 1. (Zug) присти¬
гам; naht влизам в пристанище; stört
излизам на терен 2. Wasser ins etw ~
lassen наливам вода в нщ 3. (Sto/fi
свивам се II. vt haben (Schuhe) разтъп-
квам III. vr: sich - stört разигравам се.
разгрявам се
ein lieben кг sich ~ in +dat свиквам с нщ
einilegen vt\. //?/л~/пъхам: (ЕИт)глреж-
дам; den Rückwärtsgang - кг/ включ¬
вам на задна скорост 2. (Obst, Gurken,
/Ye/miyVконсервирам, мариновам 3. ihr
iBerufung;обжалвам. подавам \iutt вна¬
сям] жалба 4. вмъквам: ein gutes
Wort für jdn - вметвам добра дума
за нкг 5. Kunst iimarsierem вмъквам
6.	IHaare) навивам 7. и:. 'Geld, влагам,
внасям
ein leiten vt 1. /einführen■ въвеждам
2. (Verhandlungen, Üntersuchung: пред¬
приемам: iVerfahren) завеждам: mrl.
(Geburt) предизвиквам 3. /beginneni за¬
почвам einleitend I. adj въвеждащ
II. adv - möchte ich sagen ... в начало¬
то \пли като увод| искам да кажа ...
Einleitung <-, -en> / 1. (einleitender Teil/
въведение ср; (von Buch! увод м 2. (von
Verfahren) завеждане ср; (von Verband
lungen) предприемане ср. започване ср
ein Henken vi 1. (einbiegen) завивам
2. (nachgeben) отстъпвам
ein Keuchten и изяснявам се: das will
mir nicht - не мога да разбера това;
das leuchtet mir ein стана мн ясно
einleuchtend adj убедителен, ясен
ein Kiefern доставям: (ins Krankenhaus)
докарвам; (ins Gefängnis) предавам
Einlieferung <-, -er» /доставка ж; (ins
Krankenhaus) докарва не cp; (ins Gefängnis)
предаване cp
ein Koggen |'ambgan| vrsich in etw akk -
iHKiRM влизам в шц:/алтлогвам се в нщ
einllösen vt 1. (Scheck) осребрявам:
(Wechsel) изплащам: (Pfand) освобожда¬
вам 2. geh (Versprechen) спазвам, изпъл¬
нявам
ein Imachen \f консервирам; (in Essig)
мариновам Einmachglas n буркан м
за туршии |или консервиране!
einmal adv 1. (ein Mal) един път. едно¬
кратно; noch ~ още веднъж; - drei ist
drei едно по три е три: auf - навед¬
нъж. изведнъж; - ist keinmal sprichw
една лястовица пролет не нрави по¬
говорка, един път не се брои: s. а.
achtmal 2. (früher) едно време: es war
~ ... имало едно време ... 3. (irgendwann)
някога 4. (verstärkend)nicht - дори \или
даже) не: das ist nun ~ so станалото
станало
Einmaleins |'ainma:P?ains] <-> kein Pl n
таблица ж за умножение
einmalig adj 1. (nur einmal vorkommend)
еднократен 2. (einzigartig) неповторим
Einmalspritze ('ainma:IJpritsa] <-, -n> /
еднократна спринцовка
Einmanngesellschaft/ wirtsch еднолич¬
но дружество
Einmarsch <-(e)s, -märsche> m sport, mii.
навлизане cp
ein i marschieren <ohne ge-> vi sein вли¬
зам: in ein Land ~ навлизам в дадена

einmischen
174
Einrichtung
страна
ein!mischen vn sich ~ меся се; sich in
etw akk - намесвам cc в нщ
Einmischung <-, -en> / намеса ж, вме¬
шателство cp
einmotorig |'ainmoto:rn;| adj alro едно¬
моторен
ein münden vi sein вливам се
Einmündung |'ainmYnduq| <-, -en>/ус¬
тие cp
einmütig |‘ainmy:ti<;] I. adj единодушен
II. adv единодушно
Einnahme ['ainna:ma| <-, -n> / I. meist
pl HD!., и:с приход At, постъпление cp
2. sing Med прием .w 3. sing ми. (von Stadt/
завземане cp Einnahmequelle/нзточ-
ник At на приходи
ein nehmen <irr> vt 1. iMahlzeit, Tablettei
приемам, взимам 2. /Geld) събирам;
/Steuern/ прибирам 3. /Platz, Stellungi
заемам: jds Stelle - заемам мястото на
нкг ►jdn für sich - чапленявам нкг;
von sich dat eingenommen sein pej ca-
мовлюбен съм
einnehmend adj /Wesen) привлекателен;
/Äußeres/ пленителен, очарователен
ein nicken vi sein fam задрямвам
ein nisten vr: sich - свивам си гнездо,
установявам се; pej иамърдвам се.
закотвям се пейор
Einöde <-, -еп> / пущинак м, пусто
уединено място
einIordnen I. vt нареждам II. vn sich ~
1. (sich anpassen) адаптирам се; sich in
eine Gemeinschaft - вписвам се в да¬
дена общност 2. AUTO престроявам се;
sich rechts/links ~ престроявам се
вляво/вдясно
ein I packen I. vt 1. (Geschenk) опаковам;
die Kleider (in den Koffer) - стягам си
багажа 2. fam iin warme Kleidung) уви¬
вам; jdn warm - fam увивам нкг в топ¬
ли дрехи II. vi fig, fam обирам си пар-
такешите ►sie kennt sich in der Stadt
so gut aus, da können wir alle - тя
познава града толкова добре, че не
можем да се мерим с нея
ein parken fainparkan) vi, vt паркирам
ein passen кг etw in etw akk - написвам
нщ към нщ
ein pendeln i’ainpendaln! vn sich - ста¬
билизирам се
Einpersonenhaushalt lainptr’zoinanhaus
halt! <-ie)s, -e> m едночленно дома¬
кинство
ein pferchen vt 1. /Vieh) вкарвам |или
закарвам) в кошара 2. /Gefangenei на-
блъсквам. па т тиквам
ein pflanzen l'ainplanyan) vt 1. (Pflanzej
засаждам 2. присаждам
einIprägen I. vt /ins Bewusstsein) запечат¬
вам II. vr: sich - запечат вам се; sich dat
etw - запомням нщ много добре
einprägsam adj лесно запомнящ се
ein i quartieren cohne ge-> I. vt наста¬
нявам; ми разквартирувам; jdn bei jdm
~ настанявам нкг на квартира у нкг
II. ersieh bei jdm ~ настанявам се при
нкг на квартира
einirahmen vt поставям в рамка
ein rasten vi sein tlcti захапвам, зацеп-
вам се. щраквам
ein räumen vt 1. /Bücher, Wäsche, Schrank)
подреждам; /Wohnung! нареждам; die
Bücher in ein Regal - подреждам кни¬
гите на една полица 2. /Recht, Kredit)
предоставям; /Frist) отпускам 3. geh
/zugeben) признавам
ein;reden I. iTjdm etw ~ убеждавам нкг
в нщ; sich dat-, dass ... втълпявам си,
че ...; das redest du dir nur ein! само
си внушаваш! II. vi auf jdn - увещавам
нкг-
ein reiben <irr> vt трия. разтривам; mp.d
втривам. намазвам
ein reichen vt подавам, връчвам
ein reihen I. vt 1. /in eine Reihe stellen)
подреждам 2. (zuordnen) jdn unter die
Dichter - причислявам нкг към пое¬
тите II. vn sich ~ нареждам се
Einreise <-, -n> / влизане cp в чужда
държава Einreiseerlaubnis f Einreise¬
genehmigung / разрешение cp за
влизане в чужда държава
ein reisen vi sein in die Schweiz/nach
Frankreich - влизам c редовни доку¬
менти в Швейцария/във Франция
Einreisevisum п входна виза
ein I reißen <irr> I. vi sein 1. (Stoff, Papier)
скъсвам; /Fingernagel)счупвам 2. fig, fam
/Unsitte) разпространявам се, ставам
навик: das wollen wir gar nicht erst -
lassen не трябва да допуснем това да
стане лош навик II. vt haben 1. (Pläuser)
срутвам, събарям 2. (Papier) скъсвам
ein renken fainirqlon] vt 1. мпи намест¬
вам 2. fig, fam оправям
ein'richten I. vt 1. (Wohnung) обзавеж¬
дам: (WerkstattI оборудвам 2. (gründen)
основавам; (Geschäft) откривам: Konto
- откривам сметка 3. тпсн (justieren)
регулирам; leinstellen, vorbereiten) наст¬
ройвам 4. (bearbeiten) mijs аранжирам:
TH lat адаптирам 5. med намествам 6. fig
/arrangiereni уреждам II. vr: sich - 1. (sich
möblieren) обзавеждам се; sie ist sehr
modern eingerichtet тя се е обзавела
много модерно 2. (sich vorbereke.nl sich
auf etw akk - подготвям се за нщ
Einrichtung -er» / 1. iWohnungs-j

einrollen
175
einschleichen
мебелировка ж: (von Geschäft, Werkstatt.}
оборудване cp 2. sing (das Einrichten;
обзавеждане cp 3. /Anlage) съоръже¬
ние cp, устройство cp 4. (Institution/
институция ж 5. sing (Gründung} учре¬
дяване cp; (von Konto) откриване cp
ein!rollen I. vt haben завивам; /Haarj
навивам II. vn sich - свивам се на
кълбо
ein!rosten visein ръждясвам; ßg закър¬
ня вам
ein I rücken I. vi sein mil 1. (einmarschieren)
влизам; in eine Stadt - навлизам в град
2. (eingezogen werden) постъпвам в ар¬
мията II. vt haben 1. (Anzeige) помест¬
вам, включвам 2. Zeile ~ започвам нов
ред по-навътре
eins |ains| I. пит едно; um - (Uhrzeit) в
един часа; s. а. ein, acht II. <inv> adj
1. (ein- und dasselbe! die beiden Begriffe
sind - двата термина означават едно
и също 2. fam (gleichgültig) es ist mir
alles - все ми е едно, безразлично
ми е
Eins <-, -еп> /1. (Zahl, а. Buslinie etc) еди¬
ница ж; s. а. Acht1 2. (Schulnote: sehr gut)
отличен м (6)
einsam |'ainza:m| adj 1. /Mensch) само¬
тен; (verlassen: Haus) напуснат, изоста¬
вен 2. (abgelegen)уединен; (menschenleer)
усамотен; ~e Spitze!/«9/??самотен връх!
Einsamkeit <-> kein PI f самотност ж,
са мота ж
ein!sammeln vt събирам
Einsatz <-es, -sätze> m 1. (eingesetztes
Teil) сменяема част от уреди, накрай¬
ник м 2. (Spiel-) залог м, миза ж 3. sing
(Verwendung/ използване cp; zum ~
bringen привеждам в употреба 4. sing
(Engagement) отдаване cp; unter - des
(eigenen) Lebens излагайки собстве¬
ния си живот на риск 5. ми участие ср;
Акю излитане ср, пуск м; im - sein в
действие съм 6. mus встъпване ср.
встъпление ср
einsatzbereit adj готов за експлоата¬
ция; (verfügbar) наличен; ми. в бойна
готовност Einsatzbereitschaft/готов¬
ност ж за експлоатация; ми. (пълна)
бойна готовност
ein I saugen <irr> vt 1. (saugend einziehen)
всмуквам 2. (einatmen) вдишвам
einlscannen l'ainsktnanl vt int-okm скани¬
рам
ein!schalten I. vt\. (Licht, Radio) включ¬
вам: /Motorl стартирам; (Maschine) за¬
действам 2. (Pauset вмъквам 3. (hinzu-
ziehen/включвам II. i'/.sich ~ leingreifen)
намесвам се; sich in etw akk - намес¬
вам се в hui
Einschaltquote / Radio, ’tv процентно
изражение ни зритслитс/сл vi ши пет¬
те, включили приемниците си за
определено предаване
ein schärfen внушавам, втълпявам
ein schätzen vt преценявам; (bewerten/
оценявам
Einschätzung j'ainjEtsoql <-, -en>/l. (Mei¬
nung/ мнение cp 2. iBeunweilungi пре¬
ценка ж: nach meiner - по моя пре¬
ценка 3. (Bewertung) оценка ж. опреде¬
ляне ср на стойност
ein:schenken vt (Wein, KaffeeI сипвам,
наливам: die Gläser/Tassen - пълня
[или напълвам] чаши
ein schicken vt изпращам: etw an ein |o
einem| Institut ~ изпращам тц до да¬
ден институт
einischieben <irr> vtl. (hin-)пъхам: etw
in etw akk - пъхвам нщ в нщ 2. (einfiigen)
eine Pause ~ вмъквам пауза: etw in
etw akk - вмъквам нщ в нщ
einischiffen I. vt качвам [или натовар¬
вам! на кораб II. vn sich - качвам се
на кораб: sich in Genua nach Amerika
-	в Генуа се качвам на кораб за Аме¬
рика
einschl. abk von einschließlich вкл.
ein!schlafen <irr> vi sein 1. (Person) за¬
спивам 2. (sterben) издъхвам, умирам
3.	(Gliedmaßen) изтръпвам 4. (allmählich
aufhören) замирам: (nachlassen) отслаб¬
вам
ein!schläfern |'ainjk:fen| vt 1. a. ßg (zum
Schlafen bringen) приспивам 2. мш упо¬
явам 3. (Tiere) приспивам, убивам чрез
евтаназия einschläfernd adj 1. а. fig
приспивен 2. мгъ приспивателен
Einschlag <-(e)s, -schläge> ml. (von Blitz)
удар м; (von Geschoss) попадение cp
2. (Anteil, Zusatz) жилка ж 3. шс флек-
сия ж
ein!schlagen <irr> I. vi 1. (Blitz, Geschoss!
(in etw akk) - удрям (в нщ). попадам
(върху нщ) 2. (schlagen! auf jdn ~ удрям
по нкг 3. fig /Erfolg haben) успявам: die
Nachricht schlug wie eine Bombe ein
новината гръмна като бомба II. vt
1. (Nagel, Pfahl! забивам: etw in etw akk
-	набивам нщ в нщ 2. (Tür, Scheibe,
Zähne, Schädel) разбивам 3. (Stoff под¬
гъвам. скъсявам 4. (einwickeln) зави¬
вам; (Ware) опаковам: etw in etw akk ~
увивам нщ в нщ 5. fig einen anderen
Weg - тръгвам по нов път: neue Lauf¬
bahn - променям начина си на живот
einschlägig l'ainJUgi^] adj 1. /geeignet)
подходящ, сгоден 2. (relevant) уместен,
съответен
ein ischleichen <irr> кг: sich - 1. (heimlich

einschleppen	176	einsparen
eindringen/ sich (in ein Hausl - промък¬
вам се Iп къща) 2. IFehler, Verdacht/
възниквам незабелязано. прокрадвам
сс
ein schleppen vt 1. (a. Krankheiten/ пре¬
насям 2. (Schiß) тегля |или влача| на
буксир
ein.schließen <irr> vt 1. /einsperren! зат¬
варям. заключвам: sich in sein \o sei¬
nem! Zimmer ~ затварям |илн заключ¬
вам! lä стаята си 2. /umgeben/ ограж¬
дам; /umzingeln.■> обкръжавам 3.fig /ent¬
halten/ включвам
einschließlich I. adv включително: bis
Sonntag - до неделя включително
II. prp-gen включително; - Mehrwert¬
steuer включително данък добавена
стойност
ein schmeicheln vr sich bei jdm - под¬
минавам се |//.?z/ подмазвам ce| нкм
einschmeichelnd adj/Stimme/гальовен:
!Musiki иредразполагащ
ein schmieren /ат I. vt намазвам; etw
mit Fett -- смазвам нщ II. vr sich imit
Creme) ~ мажа се (c крем|
ein schnappen vi sein 1. ш:н щраквам
2. fig, fam /beleidigt sein/ обиждам се. за¬
сягам се
ein schneiden <irr> I. vf режа, наряз¬
вам; etw in etw akk - нарязвам нщ в
нщ II. vi |in etw akk) - врязвам се \илн
впивам сс( в нщ einschneidend adj
режещ; /Maßnahme/ радикален
Einschnitt <-|e)s, -е> т 1. /Schnitt) раз¬
рязване ср 2. мно разрез м 3. fig
(Wendepunkt/ прелом м 4. /Roman/ цезу-
ра all¬
ein'schränken |’ainjrtr)kan| I. vf ограни¬
чавам. намалявам: ~d muss ich aller¬
dings sagen ... макар и c известни
резерви все нак трябва да кажа ...
II. Ir sich - ограничавам се
Einschränkung <-, -еп>/1. /Beschränkung/
ограничение ср 2. /Vorbehalt,• резерва
ж; mit/ohne - с/без ограничения \и,ш
резерви)
ein:schreiben <irr> I. vt 1. (hin-; запис¬
вам: etw in etw ~ akk вписвам нщ в нщ
2. jin Liste! записвам: jdn in etw a/ck -
записвам нкг в нщ II. vr. sich ~ запис¬
вам се: sich an der Universität ~ запис¬
вам се в университет
Einschreiben <-s, -> n препоръчана
поща
Einschreibung <-, -en> / записване cp,
вписване cp
ein schreiten <rirr> vi sein. Eingreifen; на¬
месвам се
ein schüchtern .: сплашвам
ein schulen ишиевам в училище:
eingeschult werden записват ме в учи¬
лище
Einschuss™ <-es, -schüsse> m, Ein¬
schuß^1 <-schusses, -schüsse> m
/-stelle/ уцелено от куршум място;
/-wunde/ огнестрелна рана
einschweißen vt 1. (Rohr,I заварявам
2. /in Folie/ запечатвам
einisehen <irr> vt 1. (hin-/ преглеждам;
/Akten/ проверявам 2. ßg (begreifen/ раз¬
бирам: (Fehler/прозирам Einsehen <-s>
kein PI n ein - haben mit проявявам
разбиране към
ein'seifen vt 1. (mit Seife einreiben) naca-
пунисвам 2. ßg, fam пзмамвам
einseitig adj 1. (al/g/m, мго едностранен
2. (beschränkt/ едностранчив: (parteiisch)
пристрастен Einseitigkeit <-> kein PI f
едиостранчивост ж
ein.senden <irr> vt изпращам Einsen¬
der <-s, -> /и подател(ка) м(ж) Einsen¬
deschluss™ /77 краен срок за изпра-
щанс
ein setzen I. vt 1. (hin-) поставям:
(Pflanze/ посаждам: (Flicken, Zahn) сла¬
гам 2. (Person in Amt) на значавам; (Erben/
определям 3. (verwenden) използвам:
(Pfand/ залагам II. vi (beginnenI започ¬
вам: Mus встъпвам III. vr sich für jdn/
etw - застъпвам се за мкг/нщ
Einsicht <-, -еп> /1. sing (Sicht) поглед
м 2. sing (-nähme) преглеждане cp; jdm
- in etw akk gewähren осигурявам
нкм достъп до нщ 3. (Verständnis) раз¬
биране cp, прозрение cp; (Vernunft)
благоразумие cp 4. (Erkenntnis) убеж¬
дение cp; zu der ~ kommen, dass ...
стигам до убеждението, че ... einsich¬
tig adj 1. (vernünftig) благоразумен:
(verständnisvoll) проявяващ разбиране
2. (verständlich) разбираем Einsicht¬
nahme |’ainzi<;tna:ma| <-, -n> / form s.
Einsicht 2.
Einsiedlerl inj <-s, -; -, -nen> m(f) отшел¬
ник .u. отшелнпчка ж
einsilbig fainzilbi^l adj 1. i.ing едносри¬
чен 2. fig (wortkarg) неразговорлив,
лаконичен
ein sinken <irr> vi sein пот'ьвам; im
Schlamm/Schnee - потъвам в тиня/
сняг
ein spannen vt 1. (in Rahmen) опъвам,
обтягам: (in Schreibmaschine) поставям
2. /Pferd/ впрягам 3. fig, fam (Menschen)
впрягам в работа, натоварвам; jdn für
etw ~ привличам \или включвам! нкг
в нщ
ein sparen vt 1. /nicht verwenden/ иконо¬
мисвам 2. /reduzieren: Arbeitsplätze/ сък¬
ращавам

177
einspeisen
ein speisen vtl. пън снабдявам, захран¬
вам 2. inporm подавам данни
ein sperren vt 1. (einschließen) jdn in die
|c) der| Wohnung ~ затварям нкг в
жилище 2. fam (ins Gefängnis/ затварям
\илп прибирам] в затвор
ein!spielen I. vt 1. film, thfat (Geld ein¬
bringen) нося пари 2. (Instrument) разра¬
ботвам 3. (Musikinstrument) пгсуропиш.
просвирвам II. wr sich ~ 1. srort (sich
warm spielen) разгрявам се 2. mus. thfat
репетирам, записвам 3. (sich aufeinander
einstellen) сработвам се; gut aufeinander
eingespielt sein добре са се сработили
помежду си 4. (zur Gewohnheit werden!
превръщам се в навик; der normale
Tagesablauf wird sich bald wieder -
нормалният ежедневен ритъм скоро
отново ще се възстанови
Einsprache <-, -п> / CH s. Einspruch
einsprachig |'ainjpra:xiq] adj 1. / Wörterbuch!
едноезнчен 2. (nur eine Sprache sprechend)
говорещ само един език
einIspringen <irr> vi sein für jdn - за¬
мествам нкг
Einspruch <-(e)s, -sprüche> ml. (Einwand,
Widerspruch) възражение cp 2. ihr про¬
тест .«; (ich erhebe] ~! протестирам!: ~
abgelehnt! възражението се отхвър¬
ля!; (dem - wirdj stattgegeben! (възра¬
жението) се приема! 3. pari, вето cp
einspurig ['amjpuirig] adj дито еднолен-
тов; bahn еднолинеен
einst |ainst| adv 1. (früher) преди, едно
време, по-раио 2. geh (später einmal)
някога, един ден. в бъдеще
Einstand <-(e)s, -stände> m 1. bes südd,
A (Feier zum Arbeitsbeginn) тържествено
встъпване в дл ъжност: seinen - geben
давам банкет по случаи встъпване в
длъжност 2. sing spürt (Tennis) равен
резултат
einistecken vt 1. (hin-) etw (in etw akk)
~ пъхам нщ (в нщ); den Stecker in die
Steckdose ~ поставям щепсел в кон¬
такт' 2. (in Tasche) мушвам 3. fam (Brief)
пускам 4. fig, fam (hinnehmen müssen)
приемам по принуда: (Schläge) понасям;
(Beleidigung, Kritik) преглъщам
ein I stehen <irr> vi sein o haben 1. (gera
bestehen) für etw - отговарям за нщ
2. (sich verbürgen) für jdn/etw - гаран¬
тирам за нкг/нщ
ein {steigen <irr> vi sein 1. (in Fahrzeug)
качвам се: in den Zug/die Straßenbahn
~ качвам се във влак/в трамвай 2. fam
(sich beteiligen) in ein Projekt - вземам
участие в проект 3. (anfangen1 in die
Politik ~ започвам да се занимавам с
политика
einstweilig
ein stellen I. vt 1. (hin-) etw iin etw akkj
-	поставям нщ !в нщ; 2. tregulieren)
регулирам: йадю, tv настройвам: г-ото
фокусирам 3. (Arbeiter, Angestellte) наз¬
начавам 4. /beendenj спирам, преуста¬
новявам: Jur (Verfahren) прекратявам:
das Feuer - спирам стрелба 5. spürt
(Rekord, поставям II. vr. sich - 1. (kom¬
men) появявам се: (Schmerz! проявявам
се 2. (sich vorbereiten auf sich auf etw akk
~ настройвам |или подготвям| се за
нщ 3. (sich richten nach/ sich auf jdn -
нагаждам се към нкг
einstellig adj (Zahlj едноцифрен. едно¬
значен
Einstellung <-, -еп>/1. тпен настройка
ж 2. (Anstellung) назначение cp 3. (Been
digung) приключване cp; (von Zahlung,
Verfahren) прекратяване cp; (von Feuer)
спиране cp 4. (Haltung, Ansicht) отно¬
шение cp; jds ~ zu etw отношениет о
на нкг към нщ
Einstieg l'ainfliik, pl:’ainjtkga] <-(e)s, -e> m
1.	(das Einsteigen) качване cp 2. /-sstelle)
вход.« за качване 3. fig (geistiger Zugang!
der ~ in etw akk въведение |или навли¬
зане] в нщ
einIstimmen I. w in ein Lied ~ пригла¬
сям в песен II. vt (Instrument) настрой¬
вам
einstimmig adj 1. mus едногласен 2. (ohne
Gegenstimme)сц\шщ\ис\\\der Beschluss
wurde - angenommen решението бе
прието единодушно
einstöckig ]'ain/tcE.kiq| adj едноетажен
Einstrahlung <-, -en> /м.пто (Sonnen-/
слънчево лъчение
ein I streuen vt 1. (bestreuen) etw mit etw
-	посипвам нщ c нщ 2. (Bemerkungen,
Zitate) etw in etw akk ~ вмъквам ищ в
нщ
einiströmen к/хетнавлизам: (eindringeni
нахлувам
ein I studieren cohne ge-> vt thfat разу¬
чавам
ein istufen vt 1. a. fig (einordnen) класи¬
фицирам. категоризирам 2. (bewerten)
преценявам
einstündig |'ainJtYndi<;| adj едночасов
Einsturz <-es, -stürze> m срутване cp.
сриване cp, рухване cp
ein! stürzen vi sein срутвам се: auf jdn -
fig (Ereignisse) връхлитам върху нкг
Einsturzgefahr /опасност ж от срутва¬
не; ~! има опасност ог срутване!
einstweilen |'ainst'vailan| adv 1. (vorläufig/
(сега-)засега, временно 2. (unterdessen)
междувременно
einstweilig ]'ainstVaili<;| adj 1. (vorläufig!
временен 2. (pro vi so risch) привременен

eintägig	178	einweisen
eintägig |'ainU:gi<;| adj еднодневен
Eintagsfliege /I. /и" муха ж едноднев¬
ка 2. fig, (am кратковременна сенза¬
ция. чудо ср за три дни
ein tauchen I. vt haben ! ein tunken! пота¬
пям: !völligI натапям: einen Keks in den
Tee - потапям бисквита в чая II. visein
гмуркам се. потопявам се
ein tauschen vt etw (gegen etwi - раз¬
меням нщ iсрещу нщ|
eintausend l'ain'tauzanti пая? хиляда; s. a.
achttausend
ein teilen vt\. ; unterteilen! подразделям:
nn Klassen/ класифицирам 2. ihaushalten
mit/ разпределям 3. ifiir bestimmte Auf¬
gabe/ определям
einteilig l'aintailiq} «зс/усъстоящ се от една
част
Einteilung -еп>/I. iUnterteilung! раз¬
деляне cp; lin Klassen! класификация ж
2. /Organisation! разпределяне cp 3. /Zu¬
weisung/ определяне cp
eintönig |'aint0:ni<;| adj монотонен, ед¬
нообразен. скучен Eintönigkeit <->
kein Pi f монотонност ж, еднообразие
cp
Eintopf теляк яхния ж im тис от месо
и аеленчуци/
Eintracht |'aintraxl| <-> kein Pif (Harmonie!
сговор M. единство cp
einträchtig |'aintr£<;tit;| I. adj сговорчив,
единен II. adv единно, единодушно
Eintrag |'aintra:k, pl: 'aintr£:ga| <-(e)s, Ein¬
träge> m 1. (in Listet записване cp; Iin
Wörterbuch! вписване cp 2. ahm регист¬
рация ж; IVermerk, Notiz! забележка ж
ein tragen <irr> I. vt 1. leinschreiben ) за¬
писвам. регистрирам: jdn in eine Liste
~ записвам нкг в списък 2. /erbringen;
допринасям: /Gewinn! нося II. rrsich (in
etw akk) - записвам се |в нщ)
einträglich |'aintr£:kli^| adj доходен, из¬
годен
Eintragung <-, -en> f s. Eintrag
ein treffen <irr> vi sein 1. /ankommen;
пристигам 2. /geschehen.- Prophezeiung;
сбъдвам се: <Katastrophe! настъпвам
ein treiben <irr> vt 1. (Geld/ събирам
2.	Vieh.- прибирам 3. Pfahl; забивам
ein treten <irr> I. vi sein 1. /hineingehen;
влизам; in ein Zimmer - влизам в стая:
treten Sie !bitte| ein! моля. влезте!
2. 'beitreten, in eine Partei - влизам в
партия 3. -geschehen; наставам: serset¬
zen. beginnen.• настъпвам 4. CH !näher
eingelten; auf etw akk - засягам нщ
по-обстойно 5. sich emsetzen; für jdn/
etw -* ъктъпвам се за нкг/нщ II. vt
'■ipy-n zertrümmern: разбивам ;c ритни¬
ци
einitrichtern vtfam jdm etw ~ набивам
iiKM нщ в главата
Eintritt <-(e)s, -e> rn 1. (das EintretenJ
влизане cp; /а. in Partei’) встъпване cp
2. (Beginn) настъпване cp. започване
cp 3. (-sgeldj вход м; - frei вход без¬
платен Eintrittsbedingung <-, -en> /
(Europäische Währungsunion/ условие cp
за присъединяване Eintrittskarte/би¬
лет .1/
ein. trudeln |'aintru:dalnj vi sein fam до-
тътрям се
einitunken vt потапям, потопявам; etw
in etw akk - потапям нщ в нщ
eini üben vt уча. упражнявам: гнг м раз¬
учавам
ein verleiben |'ainf£elaiban| <ohne ge-> vt
sich dat etw - pui. /annektierenj присъе¬
динявам нщ. анексирам нщ; scherz
/verzehren! консумирам в големи коли¬
чества
Einvernahme <-, -n> /.4, CH (Vernehmung
vor Gericht! разпит м
Einvernehmen <-s> kein PI n съгласие
cp; im - mit в съгласие e; in gutem -
в добро разбирателство; in beidersei¬
tigem - но взаимно съгласие
einverstanden adj mit jdm/etw ~ sein
съгласен съм c нкг/нщ: -! съгласен!,
дадено!, океп!
Einverständnis c-sses, -sse> n 1. (Billi¬
gung) одобрение cp, съгласие cp 2. (Über¬
einstimmung) разбирателство cp
Einwand famvant, pl: 'ainvtnda| <-(e)s,
Einwände> m възражение cp, протест
м; einen - erheben отправям протест,
правя възражение
Einwandererin) miß преселник .u, нре-
селнпчка ж; /Eingewanderter) имигрант-
(ка) м/ж)
ein!wandern visein имигрирам
Einwanderung |'ainvandaror)| <-, -en> /
имиграция ж
einwandfrei adj 1. (Ware) безупречен;
/Benehmen! безукорен 2. (eindeutig) без
възражения
einwärts |'ainv£rts| adv нав ътре
Einwegflasche / бутилка ж за едно¬
кратна употреба Einwegrasierer |'ain
ve:krazi:re| <-s, -> m самобръсначка ж
за еднократна употреба
ein weichen -vt натопявам; (Wäsche) на¬
кисвам: (Brot) размеквам
ein.weihen vt 1. (eröffnen) откривам,
освещавам 2. (vertraut machen) jdn in
etw akk - посвещавам нкг в нщ
Einweihung <-, -еп>/1. (Eröffnung! от¬
криване ср, освещаване cp 2. /in Ge
heimnisi посвещавано cp
ein weisen vt 1. (in Krankenhaus■ давам

Einweisung
179
Eisen
най роил ciuie 2. (in Arntj назначавам,
ръкополагам 3. /in Tätigkeit! в ъвеждам
4.	(in Parklücke! давам указания за пар¬
киране
Einweisung <-, -en> /1. (in Krankenhausj
даване cp на направление: (in Anstalt)
насочване cp 2. (in Amt) назначение
cp, ръкополагане cp 3. (in Tätigkeit!
въвеждане cp 4. (in Parklücke! даване cp
на указания за паркиране
ein (wenden <irr> vt възразявам: dage¬
gen ist nichts einzuwenden срещу това
няма какво да се възрази
einIwerfen <irr> I. vt 1. (Brief) пускам
2. /Fenster) счупвам 3. ßg (eine Zwischen¬
bemerkung machenj подхвърлям \или
правя] забележка II. и sport вкарвам
топка в игра. изпълнявам тъч
einIwickeln vt 1. (einpacken! опаковам,
увивам; ein Kind in eine Decke - зави¬
вам [или увивам] дете в одеяло 2. ßg,
/ат (betrügen) мамя. заблуждавам
ein Iwilligen vi in etw akk ~ съгласявам
се c |или на] ищ
Einwilligung <-, -еп> /съгласие cp
ein Iwirken vi 1. (eine Wirkung ausüben/
auf etw akk ~ въздействам върху нщ
2. (beeinfussen) auf jdn/etw - влияя на
нкг/нщ
Einwirkung <-, -en> / die - auf ... +akk
въздействието върху •••
Einwohner(in) <-s, -; -nen> miß жн-
тел(ка| м(ж) Einwohnermeldeamt n
служба ж |или бюро ср\ за адресна
регистрация, адресна служба
Einwurf <-(e]s, -würfe> т i. (Münz-! от¬
вор м за пускане, разрез м 2. (das
Einwerfen) пускане ср 3. ßg (Bemerkungj
подхвърляне ср, забележка ж 4. sport
(Ball-) вкарване ср на топка в игра.
изпълнение ср на тъч, тъч иг
Einzahl <-, rar -en> / ung единствено
число
ein [zahlen vt внасям, правя вноска
Einzahlung ]'aintsa:)ur]| <-, -en> / внася¬
не cp на сума. вноска ж Einzahlungs¬
schein <-s, -е> т i:iN 1. (Einzahlungsbeleg!
вносна бележка 2. CH (Zahlkarte /Dl,
Erlagschein (АЦ формуляр м \или блан¬
ка ж\ за внасяне пари по сметка в
пощата
einlzäunen faintpman] \4 ограждам
Einzel l'aintsal] <-s, -> п spori единична
игра Einzelbett п единично легло
Einzelfall т единичен |или отделен]
случай Einzelgänger(in) faintjalgEge]
<-s, -; -, -nen> m(f)единак м /неоргани¬
зиран, .живеещ, действащ сам) Ein¬
zelhaft /единична килия Einzelhandel
т търговия ж на дребно Einzelhänd-
leriini m(f търговец м на дребно Ein¬
zelheit <-, -еп>/подробностж, де тайл
м: in allen ~еп много подробно
Einzelkind п единствено дете
einzeln I. adj 1. (alleinig! единичен: ein
-er Strumpf единичен чорап: der Ein¬
zelne отделен (човек!: jeder Einzelne
всеки отделен |или един| (човек!
2. (allein (stehend/) сам(-самичък) 3. (spe¬
ziell) единствен 4. (separat)отцепен 5. р!
(einige, wenige! някои II. adv поединич¬
но: (getrennt! поотделно: im Einzelnen
в подробности, в частност: bitte ~
eintreten моля. влизайте но един
Einzelperson /самостоятелна \или от¬
делна! личност Einzelstück п единст¬
вен екземпляр Einzelteil п отделна
част. детайл м Einzelzimmer п само¬
стоятелна стая, стая ж с едно легло
ein ziehen <irr> I. vt haben 1. (Segel, Kopf,
Antenne! прибирам: /Bauch) прибирам,
глътвам разг: (Krallen)спинът 2. (Gelder!
събирам 3. (beschlagnehmen/конфиску¬
вам 4. ми. (Rekruten) набирам 5. /einsau
gen) поемам, всмуквам 6. (Erkundigun¬
gen) осведомявам се 7. (Zwischenwand!
поставям II. vi sein 1. (Einzug halten!
навлизам 2. (in Wohnung, Haus) нанасям
се 3. (Creme) попивам
einzig I. adj единствен: (-artig) изклю¬
чителен. безподобен; das ~e единст¬
веното: es war eine ~e Katastrophe fam
беше адска катастрофа II. adv - und
allein единствено, само: das - Wahre
fam абсолютната истина
einzigartig adj изключителен, безпо¬
добен Einzigartigkeit (’arntsrt^arti^kait]
<-> kein Plf неповторимост ж, своеоб-
разност ж
Einzug <-(e)s, -züge> m тържествено
влизане, настаняване ср
einizwängen ['ainyvEpan] иг натъпквам,
навирам
Eis |ais] <-es> kein Pin 1. (gefrorenes Wasser/
лед M 2. (Speise-!сладолед м; - am Stiel
сладолед на клечка ►etw auf ~ legen
//^временно отлагам нщ: das - brechen
/£ разтапям леда Eisbahn / пързалка
ж Eisbär т гоо бяла \или полярна]
мечка Eisbecher т чаша ж сладолед,
мелба ж Eisbein пс:,\ш сварен джолан
(германски специалитет! Eisberg т
айсберг м Eisblumen /j/ледени цветя
/по прозорците)Eisbrecher т(кораб-)
ледоразбивач м Eiscreme |'aiskre:m| <-,
-s> / сладолед м Eisdiele / сладкар¬
ница ж за (сервиране на) сладолед,
сл ад ол еде на сл ад к а р и и ца
Eisen l'aizan] <-s, -> п желязо ср ►ein
heißes ~ anfassen ßg засягам делика-

Eisenbahn
180
Elektromagnet
тен въпрос; zwei ~ im Feuer haben Ду,
fam имам два варианта за постигане
на цс.чта си; zum alten - gehören ßg,
fam минал съм в архива, изпял съм си
песента; man muss das ~ schmieden,
solange es heiß ist sprich','/ желязото се
кове. докато е горещо поговорка
Eisenbahn -еп> / железница ж; (Zug!
влак .и
Eisenbahner <-s, -> т железничар|ка)
м(жI
Eisenbahnfähre /ферибота/ за влако¬
ве Eisenbahngesellschaft / железо¬
пътна компания Eisenbahnnetz /? же¬
лезопътна мрежа Eisenbahnunglück
п железопътна катастрофа Eisen¬
bahnwagen т вагон „w Eisenerz п же¬
лязна руда eisenhaltig adj съдържащ
желязо Eisenmangel т недостиг м на
желязо fand анемииj Eisenstange /
железен пра/г. лост м Eisenwaren fpl
железарски изделия Eisenwarenhand¬
lung /търговия ж с железарски сто¬
ки
eisern adj l. (aus Eisen) железен 2. ßg
(Wille, Gesundheit!непоклатим, железен;
~e Disziplin желязна дисциплина; -е
Ration ми. неприкосновен запас; Eiser¬
ner Vorhang ru[. желязната завеса; -
bleiben оставам неумолим
Eisfach п замразптелна камера eis¬
gekühlt adj охладен eisglatt adj гла-
М'ьк като лед Eisheiligen |'aishailigan|
mpl die (drei) - майски студове (JJ-15
май/ Eishockey n хокей м на лед
eisig |'aizi<;| adj леден, мразовит
Eiskaffee т айскафе cp (кафе със сла¬
долед! eiskalt adj леденостудеи Eis¬
kasten <-s, -kästen> m südd, A (Kühl
schrank! хладилник .w Eiskunstlauf m
sioüT фигурно пързаляно eis;laufen vi
карам кънки Eisläuferiin) miß кън-
кьор(ка) м (ж! Eismeer n полярно море
Eispickel m планпиарска кирка
Eisprung m biol овулация ж
Eissalon <-s, -s> rn A (Eisdiele! сладоле-
дена сладкарница Eisschnelllauf1** m
кънки-бягане cp Eisscholle/ле¬
ден блок Eisschrank rn хладилник .u
Eisstadion n стадион м за пързаляне
върху лед. ледена пързалка Eiswürfel
т кубче ср лед Eiszapfen т ледена
висулка Eiszeit/ледников период
eitel j'aitalj adj суетен Eitelkeit <-, rar
-en> / суетност ж, суета ж
Eiter i'aitei <-s> kein PI m гной м eite rig
adj гноен eitern w забирам. гноясвам
Eiweiß ---es, -e> n 1. 'vom Hühnerei.> бел-
i i,k ,u 2. • :::v белтъчина ж 3. л. ал-
б\\ИП1 м
Eizelle /яйцеклетка ж
Ejakulation [ejakula'tsio:n| <-, -en>/woi.,
.Mi:и еякулация ж
ejakulieren |ejaku'li:ran| cohne ge-> vi
еякулирам
Ekel1 |'e:kal| <-s> kein PI m погнуса ж;
I Widerwille! отвращение cp; vor etw dat
- empfinden гади ми се от нщ; - erregen
предизвиквам отвращение; - erregend
гн у се 11. от в ратигел е н
Ekel2 <-s( -> п реj, fam гад .и, du ~! гад
такава! ekelerregend adj отвратите¬
лен. противен ekelhaft, ek(e)lig adj
противен, отвратителен ekeln I. vi, vt
es ekelt mich davor повръща ми се от
това II. ir ich ekle mich vor Spinnen
отвращавам се от паяци
EKG, Ekg |e:ka:'ge:| <-(s), -s> n abk von
Elektrokardiogramm ЕКГ cp
Ekstase (ek'staizsj <-, -n> / екстаз м
Ekzem (Ek'tse:m| <-s, -e> n мш екзема ж
Elan [e'la;n| <-s> kein Pi m въодушевле¬
ние cp, устрем M
elastisch je'lastij] adj еластичен
Elastizität |elastitsi't£.:t| <-> kein PI /елас¬
тичност ж
Elba l'clbal n c.f.og (Insel! Елба
Elbe j'flbal /e.hot, (Fluss) Елба ж
Elch \t\q\ <-|e)s, -e> m zoo лос м
Elefant |ele‘fantj <-en, -en> rnzuo слон м
elegant [ele'gant| adj елегантен
Eleganz [ele'gantsj <-> kein PI f елегант¬
ност ж
elektrifizieren |ekktrifi'tsi:ran) <ohne ge->
електрифицирам
Elektrik [e'kktnk] <-, -en> /електротех¬
ника ж
Elektrikerl in) |e'kktrike| <-s, -; -, -nen>
miß електротехник м, електротехнич-
ка ж
elektrisch le'kktnjl adj електрически
elektrisieren [el£ktri'si:ran| <ohne ge-> vt
електризирам
Elektrizität |elEktritsi't£:t) <-> kein PI /
електричество cp Elektrizitätswerk n
електроцентрала ж
Elektroauto |e'kktroauto) n електромо-
бил м
Elektrode [ekk'troidaj <-, -n>/електроди«
Elektrogerät n електроуред м; (Haus
haltsgerätj домакински уред. бяла тех¬
ника Elektrogeschäft п магазин м за
електроуреди Elektroherd телектри¬
ческа готварска печка Elektroinge-
nieurlinj Л7///електроинженер(ка) м(ж)
Elektroinstallateur т електротехник
.<./ Elektrokardiogramm |ekktrokardio'
grarnj п мщ електрокардиограма ж
Elektrolyse (ekktro‘ly:za| <-, -n> / rnv>,
'.ii!'.: електролиза ж Elektromagnet

elektromagnetisch	181	embryonal
|ekktroma'gne:t| m електромагнит м
elektromagnetisch ас//електромагни¬
тен Elektromotor m електромотор м
Elektron |'e:l£ktnn o ekk'troin, pl: eltk'
tro:nan) <-s, -en> nелектрон м Elektro¬
nenmikroskop n електронен микро¬
скоп
Elektronik [eltk'troinik] <-> kein Plf елек¬
троника ж
elektronisch adj електронен
Elektrorasierer <-s, -> m електрическа
самобръсначка Elektroschock телек-
трошок м (вид терапия) Elektrosmog
je*l£ktro:smok| <-s> kein PI m око елек-
тросмогл/ (електромагнитно замър¬
сяване на въздуха) Elektrotechnik
/ електротехника ж Elektrotechni-
ker(in) m(fl електротехник м, елект-
ротехннчка ж
Element lele'mtnt] <-(e)s, -е> п елемент
м, съставна част ►in seinem - sein в
стихията си съм
elementar |elem£n'ta:g| adj елементарен;
(grundlegend) основен
elend |'e:l£nt] adj 1. (armselig) беден, ми¬
зерен 2. (kümmerlich) окаян, жалък,
клет 3. fam (kränklich) болнав, слаб
4.	pej (gemein) жалък, долен; du -er
Betrüger! fam ти, долен измамник!
Elend <-(e)s> kein Pl n нищета ж; wie
das leibhaftige - aussehen fam изглеж¬
дам като светите мощи; wie ein
Häufchen - fam в печално положение
Elendsviertel n бедняшки квартал
elf [elf] пит единайсет, единадесет; s. a.
acht
Elf [elf] <-, -en> Г. num (Zahl) единадесет
П. f (Buslinie etc) единадесетица ж; бгорл
футболен отбор, единайсеторка ж
Elf-, elf- (in Zusammensetzungen) единай¬
сет-; s. a. Acht-, acht¬
Elfe ['£lfa| <-, -n> / irr елф м
Elfenbein |'£lfanbain| n слонова кост
elfenbeinfarben adj c цвят на слонова
кост Elfenbeinküste /сеос Бряг м на
слоновата кост
Elfmeter (df'meite] <-s, -> т sport дузпа ж
(единайсетметров наказателен удар
във футбола) Elfmeterschießen <->
kein Pl п sport изпълнение ср на дузпи
elfte s; elfte(r, s)
Elfte <ein -r, -n, -n> я/единадесети м,
единадесета ж; s. а. Achte
Elftel <-s( -> n една единайста ж; s. a.
Achtel
elftens ad' единайсто, на единайсто
място
elftefr, s) adj едииапсти, единадесети;
am Elften на едииапсти от месеца; s. a.
achte (r, s)
eliminieren (elimi'ni:ranj <ohne ge-> vi
елиминирам
elitär jeli'ttrg] adj елитарен
Elite |e'li:ts] <-, -п>/елит.н
Elixier (eli'kskg, pl: eli'ksi:ra) <-s, -e> n
еликсир M
Ellbogen s Elllenjbogen
Elle |'£la) <-, -n> /1. anat лакътна кост
2. (Maß) лакът м (стара мярка за дъл¬
жина: 55S5 см)
EII(en)bogen <-s, -> т лакът .и
ellenlang adj fam много дълъг
Ellipse [e'lipsa] <-, -п> /млт, unc елипса ж
elliptisch [dliptij] adj мат, ung елиптичен
Elsass“* l'elzas) n, ElsaßAlt n ceog Елзас м
Elsässer(in) |'£lzesc] <-s, -; -, -nen> m(f)
елзасец ar, елзаска ж
elsässisch [’elzEsiJ] adj елзаскн
Elsass-LothringenRR [dzas 'lo:tnrpn| <-s>
n geck; Елзас-Лотарингия ж
Elster (tlste) <-, ■n> / Ю0 сврака ж
elterlich ['dteligl adj 1. (den Eltern gehörend)
на родителите; die -e Wohnung жи¬
лище на родители 2. (von den Eltern
kommend) родителски; die -e Liebe
родителска любов
Eltern [ilten] pl родители мн Eltern¬
abend m (Schule) родителска среща
Elternhaus n 1. (Vaterhaus) бащина
къща 2. ßg роден дом elternlos adj
сирак, без родители Elternsprechtag
т (Schule) ден м за консултации между
родители и учители Elternteil [‘fltentailj
<-|e)s( -е> п родител м
Email [e'mai о e'ma:j| <-s, -s> n емайл м
E-Mail |'i:m£il] <-, -s>/ inform електрон¬
на поща; eine - senden/bekommen
изпращам/получавам писмо по елек¬
тронна поща E-Mail-Adresse / имейл
адрес
Emaille |e'ma!ja о e'mai о e'ma:j| <-, -n> /
5.	Email
Emanze (e'mantsa| <-, -n> /pej, fam феми¬
нистка ж
Emanzipation |emantsipa't£io:n| <-, -en> /
еманципация ж
emanzipatorisch |emant§ipa'to:nJ) adj
еманципаторски
emanzipieren |emantsi’pi:ran] <ohne ge->
I. vtеманципирам II. wvsich - еманци¬
пирам се
Embargo [£m'bargo) <-s, -s> n ембарго
cp
Embolie [£mbo'li:, pl: £mbo'li:an| <-, -n> /
MED емболия ж
Embryo [Embryo, pl: £тЬгу'о:пзп] <-s, -s o
Embryonen> m A: n med, ijiol ембрион м,
зародиш м
embryonal [£mbryo'na:l| adj med, iiiol емб¬
рионален

Emigrant	182	empört
Emigranten) |emi'grant| <-en, -en; -nen>
miß 1. /Auswanderer,/ изселник м, изссл-
иичка ж 2. ги!. емнграпт|ка) м(ж)
Emigration |emigra‘tsio:n| <-, -еп> /еми¬
грация ж
emigrieren [emi'gri:ran| <ohne ge-> vi sein
емигрирам
Emirat |emi‘ra:t) <-)e)s, -e> n смирство
cp; Vereinigte Arabische -е Обединени
арабски емирства
Emission [emi'sio:n| <-, -en> /1. i'iivs. nc
емисия ж 2. CH /Rundfunksendung! из¬
лъчване cp. предаване cp
Emmentaler |'£manta:le| <-s, -> m u\sn:
сирене cp ..Емситал"
Emotion |emo'tsio:n| <-, -en> /емоция ж
emotional, emotionell [emotsj.o'na:l,
emotsio'n£lj aclj емоционален
empfahl |£m'pfa:l| 1. u 3. pers sing imp von
empfehlen
empfand [sm'pfant) 1. u 3. pers sing imp von
empfinden
Empfang |Ern'pfar), pl: sm’pferp] <-|e|s,
Empfängen m 1. пън, клгдо, rv приемане
cp 2. (Frhatten/ получаване cp; etw in -
nehmen получавам нщ: den ~ einer
Sache bestätigen потггьрждавам по¬
лучаването на нщ 3. /Aufnahme! посре¬
щане cp 4. iFeieri прием .и 5. (im Hotel!
администрация ж, рецепцпя ж
empfangen <empfängt, empfing, emp¬
fangen> vt 1. (Waren) iv приемам,
получавам 2. (Person) посрещам
Empfänger |cm'pf£r)e| <-s, -> m Radio /Gerät)
приемник .w
Empfängerin) <-s, -; -nen> miß (von
Ware, Postsendung! получагел(ка) м/ж);
(von Geld) адресат м; - unbekannt (auf
Briefern получателят непознат на този
адрес: - verzogen получателят се е
преместил
empfänglich |£m‘pf£rjlig) adjfür etw - sein
възприемчив \it.iu податлив| съм към
нщ
Empfängnis (snVpfarjnisl <-, -se> / за¬
бременяване cp. зачатие cp emp¬
fängnisverhütend adj -es Mittel про¬
тивозачатъчно средство Empfängnis¬
verhütung /предпазване cp от забре¬
меняване
Empfangsbescheinigung f. Empfangs¬
bestätigung / нг i. разписка ж. пот¬
върждаваща получаването на стока
Empfangschef inj nif tim Hotel; адми¬
нистратор! Kai м;ж: Empfangszimmer
n кабинет .и. приемна ж
empfängt Tmpkgtj 3 pers sing pr von
empfangen
empfehlen Tmpfe.-Iani <empfiehlt, emp¬
fahl, empfohlen.-- I. vt -rv.erd препоръч-
вам II. и/.-sich - 1. geh (sich verabschieden)
сбогувам cc 2. (ratsam sein) es empfiehlt
sich zu + inf препор злштелно е да ...
empfehlenswert adj препоръчителен
Empfehlung <-, -en> /1. (Rat, Fürsprache)
препоръка ж 2. (Referenzschreiben] ре¬
ференции мп; auf - von по нечия пре¬
поръка 3. geh (Gruß) поздрав м; mit den
besten -en моите почитания Empfeh¬
lungsschreiben n препоръчително
писмо, (писмена) препоръка
empfiehlt |Em'pfi:lt| 3. pers sing pr von
empfehlen
empfinden [£m'pfindan| <empfindet,
empfand, empfunden> if усещам, из¬
питвам. чувствам
empfindlich adj 1. (Person) гото, п.сн чув¬
ствителен: gegen etw - sein чувстви¬
телен съм към нщ 2. (zart) сантимен¬
тален 3. (leicht verletzbar) деликатен;
(reizbar) раздразни зелен: jdn an seiner
-sten Stelle treffen засягам нкг по
болното място 4. (spürbar, schmerzlich)
болезнен, значителен; -е Verluste
значителни загуби Empfindlichkeit
<-> kein Pl f 1. (Feinfühligkeit) мш, ri-.ai,
гот чувствителносз' ж 2. tReizbarkeit)
раздразнителност ж
empfindsam adj чувствителен, делика¬
тен: (gefühlvoll) ca im i ме нчти i e 11.проч у в -
ствен
Empfindung <-, -еп>/1. (Wahrnehmung)
усещане ср, усет м 2. (Gefühl) чувство
ср
empfing (£m'pfir)| 1. u 3. pers sing imp von
empfangen
empfohlen |£m'pfo:lan| pp von empfehlen
empfunden |£m’pfundan| pp von empfin¬
den
empor |Em'po:g| adv geh нагоре emporl¬
arbeiten v/vsich - /«пробивам си път,
издигам се чрез труд
Empore |£m'po:ra| <-, -n> / (in Kirche,
Fheaterj галерия ж
empören |£m'p0:ran| <ohne ge-> I. vt
възмущавам II. vn sich - 1. (sich
entrüsten/ sich über jdn/etw - възму¬
щавам се от нкг/нщ 2. (sich auflehnen)
sich gegen etw - въставам \или бунту¬
вам се) против нщ empörend adj въз¬
мутителен
Emporkömmling |£m'po:gkaEmlir)| <-s, -e>
m парвеню cp
empor ragen (£m'po:gra:gan| vi geh сгър¬
ча. издигам се. извисявам се empor¬
steigen <irr> I. vi sein (Rauch) покачвам
се: i aufs teigem изкачвам се. издигам се
И. vt (Stufen( изкачвам
empört [£m'p0:gtj adj über etw - sein
възмутен сьм от нщ

Empörung	183	Enge
Empörung -en:> / in.смущение cp;
seine - über ... л-а1д; възмущението си
OT ...
emsig |'£mziy| adj 1. (fleißig) прилежен,
работлив, старателен 2. (unermüdlich!
неуморен, усърден
Emu fermu] <-s, -s> m ioo ему cp (подоб¬
на на щраус австралийска птица/
End- l'cntj (in Zusammensetzungen) краен,
окончателен Endausscheidung / по¬
следна фаза на състезание
Ende |'£псю| <-s, -n> п 1. (zeitlich) край м;
-	Mai в края на май: er ist ~ dreißig
той е около четиридесетгодишен \или
към края на тридесетге|; zu - gehen
свършвам: (Vertrag) изтичам: zu - sein
свършвам, приключвам: letzten ~s в
края на краищата; ein böses/gutes -
nehmen завършвам зле/добре; etw dat
ein ~ bereiten [o machen| слагам край
на нщ, прекратявам ищ: am ~ (seiner
Kräfte) sein на края на силите си съм;
bis zum bitteren ~ до горчивия край:
das dicke ~ kommt noch Jam най-ло¬
шото тепърва предстои: das will kein
-	nehmen това няма край: sie kann
(wieder einmal) kein ~ finden тя (отно¬
во) не може да намери изход; - gut,
alles gut sprichw всичко е добре, кога-
то свършва добро 2. (Endpunkt) am
anderen - der Stadt на другия край на
града: am äußersten - в нан-отдале-
чения край: am ~ der Welt fam на края
на света 3. (Abschluss) завършване ср:
etw zu -- bringen завършвам нщ, до¬
веждам нщ докрай 4. /Ausgang) завър¬
шек м
Endeffekt т краен резултат: im - в края
на краищата
enden vi свършвам: lausgehen) завърш¬
вам; (Frist) изтичам: nicht - wollender
Beifall нескончаеми аплодисменти: das
wird böse -! това ще свърши зле!
Endergebnis п краен резултат endgül¬
tig adj окончателен Endhaltestelle
l'tndhaltajtelal <-, -п> / крайна спирка
Endivie |£n'di:via| <-, -n>/ вот ендивия ж,
градинска цикория
Endkampf т stört финална борба |или
битка)
Endlager |'£ndla:ge| <-s, -> п опорен ла¬
гер, място ср за окончателно съхра¬
нение
endlagern |'£ndla:gen| itfскладирам окон¬
чателно
endlich I. adj краен, определен II. adv
най-сетне: na, ~! Jam с. най-накрая!
endlos adj безкраен, безграничен: das
dauert ja ~ lange топа трае безкрайно
дълго Endlosigkeit <-, -еп> / без¬
крайност ж, безконечност ж Endlos¬
papier |’tndlo:spapi:e( <-s> kein PI n
перфорирана хартия (навита на руло
хартия за печатана
Endphase /крайна фаза Endprodukt п
краен продукт Endrunde / stört пос¬
ледна обиколка Endspiel п stört фи¬
нал м Endspurt mstokt (Radsport) спринт
.w Endstadium n краен стадий End¬
station /последна \или крайна| спир¬
ка Endsumme / окончателна \или
обща| сума. краен сбор
Endung <-, -еп>/и:-;0 окончание ср
Endverbraucher т краен потребител
Energie [emr’gi:, pl: entr'gi:en] <-, -n> /
енергия ж Energiebedarf m енергий¬
ни нужди energiebewusst10* [en£r’gi:
bavust] adj око sich - verhalten иконо¬
мисвам енергия Energieerzeugung /
производство cp на енергия, енерго-
добпв .w Energiequelle/енергиен из¬
точник
Energiesparen |en£r’gi:Jpa:ran| <-s> kein
Pl n икономия ж на енергия
energiesparend |en£r'gi:jpa:rant| adjeuep-
госпестяващ
Energiesparlampe |en£r'gi:Jpa:rlampa|
<-, -n> / икономична електрическа
крушка
Energieträger m енергоносител м
Energieverbrauch mразхода/ на енер¬
гия. енергопотребленне ср Energie¬
verschwendung / разхищение ср на
енергия Energieversorgung /енерго¬
снабдяване ср Energiewirtschaft |en£r'
gi:virlfaft| <-> kein Pl J енергетика ж
Energiezufuhr/енергозахранване ср
energisch je'iurgij] adj енергичен: (ent
schlossen) решителен
eng |£Г)| adj 1. (räumlich!тесен 2. /Kleidung/
тесен: - anliegend втален 3. Zeitige
schränkt! ограничен; im -eren Sinne в
по-тесен смисъл: in die -ere Wahl
kommen отивам на балотаж 4. (Bezie¬
hungen) близък, интимен; im -sten Fa¬
milienkreis в най-тесен семеен кръг
► das darf man nicht so ~ sehen Jam
това не бива да се приема буквално
Engadin |'£r)gadi:n| пиюс Енгадин.и /до¬
лина в Швейцария)
Engagement |адаза'та:| <-s, -s> п 1. sing
IEinsatz, Bindung) ангажимент .и 2. ти гал
(Anstellung) ангажиране ср
engagieren |äga'3i:ran| <ohne де-> I. vt
тим ангажирам: (anstellen) назначавам
II. vr: sich - (sich einsetzen) ангажирам
се engagiert adj ангажиран
enganliegendAI( adj s. eng 2.
Enge ['£i]a| <-, -n>/l. (räumlich) теснота
.)/c, теснотия ж разг 2. /verengte Stelle)

184
entfernt
Engel
теснина ж; (Meeres-) пролив м, проток
.и 3. fig (Beschränktheit) ограниченост ж
►jdn in die - treiben //" поставям нкг
натясно
Engel (’erjalJ c-s, -> m ангел м Engels¬
geduld / ангелско | или безкрай но)
търпение
engherzig adj тесногръд, дребнав
England |'£plant) n a-oe Англия ж
Engländer <-s, -> m 1. ucü френски
ключ 2. А (-AS!:< сладкиш м с ядки (6а-
()еми, лешници или фъстъци)
Engländerin) ['erjltnde) <-s, -nen> miß
англичанин м. англичанка ж
englisch I'eqIiJI I. adj английски II. adv
н/ог.к- полусурово, недопечено III. (in
Zusammensetzungen) английски, англо-
englischsprechend adj аиглнйскнгово-
рещ
engmaschig adj със ситна плетка
Engpass1** т, Engpaß** т 1. сюс про¬
ход .и, дефиле cp; (verengte Stelle) кли¬
сура ж 2. fig дефицит м
engstirnig adj pej (einseitig) тесногръд;
(kleinlich) ограничен, дребнав
Enkeliini |'tr)kal| <-s, -; -, -nen> miß внук
M, внучка ж Enkelkind л внук .и, внуч¬
ка ж
enorm |e'nDrm] adj огромен, необикно¬
вен
Ensemble [ä'sö:bal| <-s, -s> n 1. ti-ieat
апсамб'ьл м 2. /Kleidung) костюм м
entarten |tnt'?artsn| <ohne ge-> vi sein
израждам се. дегенерирам
entbehren |£nt'be:ran| <ohne ge-> I. vt
1. geh (vermissen) nписва ми 2. /verzichtenj
отказвам се от II. vi geh einer Sache gen
~ (nicht besitzen) лишен съм от нщ,
липсва ми нщ
entbehrlich |£nt'be:eli<;| adj ненужен, из¬
лишен
Entbehrung <-, -еп>/1. (Verzicht) отказ
.и 2. (Not!лишение cp: schmerzliche ~еп
ertragen търпя болезнени лишения
entbinden <irr, ohne де-> vt 1. (von Pflicht,
Versprechen! jdn von etw - освобожда¬
вам нкг от нщ 2. med израждам, раж¬
дам; sie ist von einem gesunden Jungen
entbunden worden тя роди здраво
момченце; sie hat zr Hause entbunden
тя роди вкъщи
Entbindung <-, -en> / med раждане cp
Entbindungsklinik / родилен дом
Entbindungsstation / родилно отде¬
ление
entblößen /nt'bloisanj <ohne ge-> vt
оголвам, разгонвам
entbrennen <irr, ohne ge-> vi sein fig, geh
разпалвам се. пламвам
entdecken --ohne ge-> \t откривам:
wieder - преоткривам
Entdecker(in| <-s, -; -, -nen> miß ot-
кривател[ка| м/ж)
Entdeckung <-, -en> / откритие cp
Entdeckungsreise / изследователска
експедиция
Ente |'£nta| <-, -n>/l. 7.nu патица ж 2. fig
(Zeitungs-l вестникарска лъжа 3 .fig, Jam
(Citroen 2 CV) две конски сили
entehren |£nt?e:ran) <ohne ge-> vt опо¬
зорявам: (entwürdigen) обезчестявам
enteignen |£nt'?aignan| <ohne ge-> vt
отчуждавам, изземвам, експроприи¬
рам
Enteignung <-, -en> /отчуждаване cp,
изземване cp, експроприация ж
enterben coime ge-> и лишавам от
наследство
Enterich |'£nt3ri<;| <-s, -e> m zoo паток .w
entern |'£nten| I. vt haben прехвърлям се
на неприятелски кораб е абордаж (за
да го завладея) II. vi sein катеря се (по
мачти, въжета и др.)
Entertainer(in) |'£ntete:ne o'£ntet£ine| c-s,
-, nen> miß шоумен .и
Enter-Taste/imiorm клавиш м ..Изпъл¬
нение" |или „F.nrer“|
entfachen |£nt'faxan| <ohne ge-> vt geh
разпалвам, раздухвам
entfahren <irr, ohne ge-> vi sein изтръг¬
вам се. изплъзвам се
entfallen <irr, ohne ge-> vi sein 1. geh (ent¬
gleiten) изплъзвам се, изпадам 2. (ver¬
gessen) забравям; mir ist sein Name -
забравил съм името му 3. (Anteil) auf
jdn/etw - надам се на нкг/нщ 4. (weg¬
fallen) отпадам
entfalten <ohne ge-> I. vt 1. (auseinander
falten) разгъвам, раздиплям 2. fig (Ge
danken) развивам II. vr. sich - I. (Blume)
разцъфвам 2. fig разгръщам се
Entfaltung <-> kein PI f (von Talenten)
разгръщане cp; (von Mensch, Schönheit)
развитие cp; zur ~ kommen разгръ¬
щам се
entfärben cohne ge-> I. it обезцветя-
вам II. vn sich ~ пребледнявам
entfernen (£nt'f£rnan| cohne ge-> I. vt
/wegnehmen, -tun) махам, премахвам;
(wegräumen) разчиствам; (Personen) от¬
странявам; med махам; Mandeln - вадя
сливици II. vr: sich ~ 1. (räumlich) отда¬
лечавам се; (Weggehen) тръгвам си
2. fig (abweichen) отклонявам се ent¬
fernt adj 1. (fern) далечен: (abgelegen)
отдалечен; ich denke nicht im Entfern¬
testen daran! и през ум не ми минава
за това! 2. (weitläufig/ далечен; -е
Verwandte далечни роднини 3. /gering,
schwach! ма.тнк. слаб; eine -е Ähnlich¬

Entfernung
185
entheben
keit далечна прилика
Entfernung <-, -en> / l. /AbstandI раз¬
стояние cp: auf eine ~ von на разсто¬
яние от; aus der ~ от разстояние
2. (das Entfernen, a. aus Amt/ отстранява¬
не cp; (das BeseitigenI премахване cp
entfesseln cohne ge-> vt 1. (befreien) ос¬
вобождавам от вериги, свалям окови
2. (entfachen: Krieg) разпалвам
entflammen cohne ge-> gehl, vt haben fig
запалвам, разпалвам; (begeisternj въз¬
пламенявам, въодушевявам II. vi sein
fig пламвам, възпламенявам се; (Streit)
разпалвам се
entfliehen cirr, ohne ge-> vi sein избяг¬
вам, измъквам се
entfremden cohne ge-> I. vt jdn jdm/
etw ~ отчуждавам нкг от нкг/нщ II. vr
sich jdm/etw - отчуждавам се от нкг/
нщ
Entfremdung с-> kein PI f отчуждение
cp	'
entführen cohne ge-> vt отвличам
Entführer(in) c-s, -; -nen> m(fi похи¬
тител (ка) м(ж)
Entführung c-, -en> / отвличане cp
entgegen lent'geigan] I. adv 1. (in Richtung/
срещу; er ging ihr - той вървеше сре¬
щу нея 2. (zuwider! противно на II. ргр
+dat (im Gegensatz zu) противоположно
на, за разлика от entgegen!bringen
cirr> vt (Interesse) проявявам; jdm Ver¬
trauen - доверявам се нкм entgegen:-
fiebern w einer Sache dat - трепетно
очаквам нщ; sie fiebert seiner Ankunft
entgegen тя очаква трепетно присти¬
гането му entgegen! gehen cirr> vi sein
a. ßg jdm - вървя срещу нкг; seinem
Ende - на смъртно легло съм entge¬
gengesetzt adf противоположен: -er
Meinung sein на противоположно
мнение съм: in ~er Richtung в проти¬
воположна посока entgegen!halten
cirr> vt 1. (entgegenstrecken/подавам; jdm
die Hand - подавам нкм ръка 2. (ein¬
wenden) възразявам entgegen!kom¬
men cirr> vi sein 1. (sich nähern) прибли¬
жавам се 2. (Zugeständnisse machen)
отстъпвам, правя о тстъпки 3. (entspre¬
chen) съответствам, удовлетворявам:
das kommt mir sehr entgegen това ме
удовлетворява \пли устройва! изцяло
entgegenkommend adj любезен, от¬
зивчив entgegen1 nehmen cirr> vt etw
(von jdm/für jdn) - (Lieferung) приемам
|или получавам| нщ (от нкг/за нкг)
entgegen!sehen cirr> weiner Sache dat
- очаквам нщ entgegen!setzen vi
jdm/etw etw - противопоставям нщ
на нкг/нщ entgegen!stehen cirr> vi
dem steht nichts entgegen за това няма
никакви пречки entgegen wirken
knt'ge:gsnvirk3n| vi einer Sache dat- про¬
тиводействам на нщ
entgegnen (cnt'geignan) cohne ge-> vt
отвръщам, отговарям
entgehen cirr, ohne ge-> vi sein 1. (ver¬
schont bleiben) einer Gefahr/der Strafe
~ dat избягвам оласност/наказание
2. (nicht bemerkt werden! jdm ~ изплъз¬
вам се нкм 3. (versäumen) sich dat etw
-/nicht - lassen пропускам/не пропус¬
кам нщ
entgeistert Irnt'gaistet] adf слисан, изгу¬
бил ума и дума
Entgelt |£nt'g£lt| c-|e)s, -e> n 1. (Lohn)
заплата ж; (Entlohnung! възнагражде¬
ние cp. заплащане cp; gegen ein (gerin¬
ges) - von срещу (минимално) запла¬
щане от 2. (Entschädigung) обезщете¬
ние cp 3. /Gebührl такса ж
entgleisen |£nt'glaizan| cohne ge-> vi sein
1. bahn дерайлирам 2. fig (in Gesellschaft)
излизам от релсите; (sich taktlos be
nehmen) държа се нетактнчно. правя
гаф
entgleiten cirr, ohne ge > vi sein geh
I.	(aus der Hand fallen) изплъзвам се; der
Teller ist ihm \o seinen Händen] entglit¬
ten чинията се изплъзна от ръцете
му 2. fig (sich entziehen) jdm/etw - из¬
мъквам се от нкг/нщ
entgräten Icnt’grcitan] cohne ge-> vt (Fisch)
чистя от кости, обезкостявам
enthaaren (ent’hairanj cohne ge-> к/обез-
космявам
Enthaarungsmittel n средство cp за
премахване на косми, деиилатор м
enthalten cirr, ohne ge-> I. rf съдържам
II.	vi: sich - въздържам се; sich der
Stimme - въздържам се от гласуване:
sich des Lachens nicht - können не мога
да сдържа смеха си
enthaltsam |Ent'haltza:m] ай/въздържащ
се: (im Essen, Alkoholgenuss) умерен:
(sexuell) въздържан Enthaltsamkeit с->
kein PI f въздържаност cp; (im Essen,
Alkoholgenuss) умереност ж; (sexuell)
въздържание cp
Enthaltung (mt'haltug] c-, -en> / въз¬
държание cp. въздържане cp
enthärten cohne ge-> vt (WasserI омеко¬
тявам
enthaupten |£nt'hauptan| cohne ge-> vt
обезглавявам
entheben cirr, ohne ge-> vt geh jdn seines
Amtes - отстранявам |или освобожда¬
вам! нкг от длъжност: jdn einer Ver¬
pflichtung - освобождавам нкг от за¬
дължение

enthemmen
186
entpuppen
enthemmen cohne ge-> vt освобожда-
нам: jdn von seinen Komplexen zu -
versuchen опитвам се да освободя нкг
от комплексите \к.т задръжките| му
enthüllen <ohne ge-> vt 1. IDenkmal!
откривам 2. geh /Geheimnis!разкривам.
разбулвам
Enthüllung c-, -en> /1. /von Denkmal! от¬
криване cp 2. /von Geheimnisj разкри¬
ване cp, разбулване cp Enthüllungs¬
journalismus <-> kein PI rnразследваща
журналистика
Enthusiasmus |Entuzi'asmus| <-> kein PI m
ентусиазъм м. възторг м
enthusiastisch |£ntuzi'astij] adj ентусиа¬
зиран. въодушевен, възторжен
entjungfern cohne ge-> vi обезчестя-
вам. дефлорирам
entkalken cohne ge-> vt премахвам
варовика
entkernen cohne ge-> vt изваждам кос-
тилките/семкпте ina плод/
entkleiden cohne ge-> geh I. vt 1. laus-
zieheni събличам 2. fig ientheben/ осво¬
бождавам: er wurde seines Amtes ent¬
kleidet гой бе освободен от дл ъжност
II. vn sich - разсъбличам сс
entkoffeiniert [£ntkafei'ni:pt| adj без ко¬
феин
entkommen <irr, ohne ge-> vi sein избяг ¬
вам. измъквам се: mit knapper Not -
измъквам се на косъм
entkorken cohne ge-> vt отпушвам /6у-
inu.ihu е коркова тапа!
entkräften |ent'krrftanj cohne ge-> vt
1.	Ischwächen! отслабвам, изтощавам
2.	fig /Argument! обезсилвам: ihr анули¬
рам
entladen cirr, ohne ge-> I. vtiWagen, Schiff!
разтоварвам: (Akkumulator! изпразвам
II. ir sich - /GewitterI разразявам се;
/Zorn! изливам се
entlang ltnt'larjl I. prp machgesteilt akk, rar
dat: i-orgestellt dat, rar gen: покрай; den
Fluss ~ покрай реката; ~ dem Weg по¬
край пътя II. adv an etw dat - покрай
нщ. по протежение на нщ; am Meer -
покрай морето: hier - (минете) оттук
entlang gehen <irr> vi sein an etw dat ~
вървя покрай нщ
entlarven lEnrlarfan] cohne ge-> кг разоб¬
личавам
entlassen cirr, ohne ge-> vt 1. ikündigeny
уволнявам: jdn fristlos - уволнявам
нкг без предупреждение 2. laus Kranken¬
haus: изписвам: ■aus Gefängnis!освобож¬
давам. -.aus Armeei уволнявам: laus Schu¬
le разпускам
Entlassung -en> / 1. laus Arbeitsver
Д'уволнение cp 2. iaus Gefängnis;
оснобождаване cp
entlasten cohne ge-> vt 1. fig /von Last
befreien! разтоварвам, облекчавам
2.	Ai«.и облекчавам: iStralle vom
Verkehr!облекчавам \илп разтоварвам]
движението но пътищата 3. /Angeklag¬
teI оневинявам
Entlastung <-, -еп>/1. дл< оневинявано
ср 2. (von Verkehrj облекчаване ср, раз¬
товарване cp Entlastungszeuge т,
Entlastungszeugin /свидетел (ка | м/ж)
на защитата
entlaufen cirr, ohne ge-> vi sein избяг¬
вам: „Katze entlaufen“ ..изгубена e
котка"
entlausen cohne ge-> vt премахвам
въшки
entledigen |£nt'le:digan| cohne ge-> vrgeh
sich einer Aufgabe - изпълнявам зада¬
ча: sich seiner Kleider - свалям дрехи¬
те си
entleeren cohne ge > vt изпразвам
entlegen |£nt'le:gan| adj отдалечен
entlehnen cohne ge-> vt A 1. /entleihen/
вземам на заем 2. (Wort) заимствам
entleihen cirr, ohne ge-> vt 1. (entlehnen)
etw von jdm - вземам на заем нщ от
нкг 2. (Wort! заимствам
entlocken cohne ge-> vt jdm etw ~ из-
мчжвам умело нщ от нкг
entlohnen cohne ge- > vt, entlöhnen
cohne ge-> vt CH плащам за извършен
труд
Entlohnung c-, -en> f Entlohnung c-,
-en> f CH възнаграждение cp
entmachten |£nt‘maxtan| cohne ge-> vt
свалям от власт
entmilitarisieren (Entmilitari'zi:ran| cohne
ge-> vt демилнтарпзирам
entmündigen |£nt'mYndigan| cohne ge->
vt\m поставям под запрещение, лиша¬
вам от права
Entmündigung c-, -en> /jur поставяне
cp под запрещение, лишаване ср от
права
entmutigen |£nt'mu:tigsn| cohne ge-> vt
обезкуражавам
Entnahme (£nt'na:ma| c-, -n>/l. (Geld-)
изтегляне cp 2. (a. ßlut-j вземане cp
entnehmen cirr, ohne ge-> vt 1. (heraus
nehmen! einer Sache dat etw ~ вземам
нщ от нщ: (aus) der Kasse Geld ~ взе¬
мам пари от касата; jdm eine Blutpro¬
be - вземам нкм кръвна проба 2. (fol¬
gern) einer Sache dat etw ~ заключавам
[или съдя) нщ от нщ: ich entnehme
deinen Worten, dass ... от думите ти
съдя. че ...
entpuppen jmt’pupan) cohne ge-> vr er/
sie/es entpuppte sich als ... той/тя/то

entrahmen
187
entsichern
се окa'ja ...
entrahmen cohne ge-> vt gastr обезмас¬
лявам
entreißen <irr, ohne ge-> vt 1. (aus den
Händen reißenj jdm etw ~ грабвам \али
изтръгвам] нкм нщ 2. geh (retten) jdn
dem Tod - изтръгвам нкг от лапите
на смъртта
entrichten cohne ge-> vt плащам \шт
внасям] сума
entrinnen cirr, ohne ge-> vi sein geh einer
Sache dat ~ спасявам се |или изтръг ¬
вам се] от нщ
entrosten cohne ge-> И премахвам
ръжда
entrückt [tnt'rvkt] adj (Menschj откъснат
от действителността, отнесен: (Blick)
унесен
entrümpeln [ent'rYmpsln] cohne ge-> vt
разчиствам вехтории
entrüsten [tnt'rYstsn] cohne ge-> I. vt
възмущавам II. кг sich über jdn/etw ~
възмущавам се от нкг/нщ entrüstet
adj възмутен
Entrüstung c-, -en>/възмущение cp
Entsafter |Ent’zafte| c-s, -> m сокоизсти-
сквачка ж
entsagen cohne ge-> vi geh (verzichten!
einer Sache dat - отказвам се от нщ
entschädigen cohne ge-> vt jdn für etw
~ компенсирам нкг за нщ; /gesetzlich)
обезщетявам
Entschädigung c-, en> /(Vorgang! ком¬
пенсиране cp; (Schadenersatz, Summe)
обезщетение cp, компенсация ж; als ~
für като компенсация за
entschärfen cohne ge-> vt 1. (Mine,
Bombe] обезвреждам 2. fig смекчавам
Entscheid [tnt'jait, pl: mt'/aidal c-(e)s, -e>
m (съдебно) решение entscheiden cirr,
ohne ge-> I. vt решавам: ши издавам
присъда: es ist noch nichts entschieden
още нищо не е решено II. vi über etw
akk ~ решавам за нщ III. vn sich ~ ре¬
шавам се entscheidend adj решаващ:
der ~e Augenblick решаващ момент:
das Entscheidende dabei ist... решава¬
щото в случая e ...
Entscheidung c-, -en> f (Entschluss! ре¬
шение cp: Jur (der Geschworenen) (съдеб¬
но) решение; (des Gerichts] присъда ж;
eine - treffen вземам решение ent¬
scheidungsfreudig adj способен да
взема решения
entschieden |Ent'/i:dan| adj 1. (Sache] pe-
iiieii 2. /Person: energischj енергичен;
(entschlossen) решителен 3. (Ton) кате¬
горичен 4. (eindeutig/ безспорен: das
geht - zu weit това надхвърля всякак¬
ви граници Entschiedenheit с-> kein Pi
f решителност ж. категоричност ж
entschlacken cohne де-> 11 müd очист¬
вам от шлака, пречиствам
entschließen cirr, ohne де-> \r. sich -
решавам се: sich - etw zu tun решавам
се да направя нщ: sich anders - про¬
меням решението си
Entschließung c-, -еп>/решение cp
entschlossen [ent'Jbsan] adj решителен,
решен: kurz ~ без да му мисля много:
zu allem - sein решен съм на всичко
Entschlossenheit с-> kein Pl f реши¬
телност ж; (Festigkeit) решимост ж
entschlüpfen cohne ge-> vi sein 1. (ent¬
kommen! измъквам се бързо и сръчно,
изплъзвам се 2. fig (Bemerkung! изтър¬
вавам се. изпускам се
EntschlussRR c-es, -schlüsse> т, Ent-
schluß^' c-schlusses, -schlüsse> m ре¬
шение cp; einen - fassen вземам ре¬
шение
entschlüsseln cohne ge-> Kf разшифро¬
вам
entschuldbar adj извиним, простим
entschuldigen (Entjuldigan) cohne ge->
1.	vt 1. (verzeihen) прощавам, извиня¬
вам: bitte - Sie die Störung, aber ...
извинете за безпокойството, но ...
2.	(rechtfertigen! оправдавам: sein Ver¬
halten ist durch nichts zu ~ държането
му не може да бъде оправдано по
никакъв начин II. vi извинявам: ~ Sie
(bitte)! извинете (моля)! III. vn sich -
извинявам се; sich bei jdm wegen etw
-	извинявам се на нкг за нщ
Entschuldigung c-, -en> /1. (Verzeihung!
извинение cp; jdn um - bitten моля
нкг за извинение; ich bitte vielmals um
-	много моля да ме извините 2. (Recht-
fertigungl опраицание cp;/Vorwand/пред¬
лог .и, претекст м; als - für като изви¬
нение за; zu seiner - kann man sagen
... за негово оправдание може да се
каже ... 3. (-sschreiben) извинителна
бележка (за отсъствие на ученик)
entschwinden cirr, ohne де-> vi sein geh
1. (versch winden! изчезвам 2. fig (vergehen!
отминавам
entsenden cirr, ohne ge-> vt geh изпра¬
щам
entsetzen cohne ge-> I. vt (erschrecken]
ужасявам; (schockieren) шокирам II. vr:
sich - ужасявам се Entsetzen c-s> kein
Pl n ужас м; zu meinem größten - ... за
мой най-голям ужас ... entsetzlich
1.	adj 1. (schrecklich) ужасен, страшен
2.	fam (unangenehm stark! страховит,
страхотен II. adv fam (sehr) ужасно,
страшно
entsichern cohne ge-> vt (Schusswaffe)

entsinnen
188
entwickeln
снемам предпазител; (Bombe/ обез¬
вреждам
entsinnen <irr, ohne ge-> tv.-sich - спом¬
ням cn: wenn ich mich recht entsinne
ако cn спомням добре
entsorgen cohne ge-> vt (Müll! изхвър¬
лям, извозвам: /Fabrik, Kernkraftwerkj
извозвам опасни (отровни или радио¬
активни! отпадъци за тяхното безо¬
пасно складиране или преработка
Entsorgung <-> kein /'//разчистване ср,
извозване ср на отпадъци
entspannen <ohne ge-> I. vt 1. (Lagej
намалявам напрежението, успокоя¬
вам 2. iKörper, Muskelm о тпускам II. vr:
sich - 1. IMensch) отпускам cc: /sich
ausruhen/ почивам си 2. (Lage! успоко¬
явам се 3. iMuskelm отпускам се
Entspannung <-, -en> / I. ivon Mensch!
успокояване cp, отпускане cp 2. roi.
отслабване cp на напрежението, раз¬
ведряване cp Entspannungspoiitik /
политика ж на намаляване на напре¬
жението
entsprechen <irr, ohne ge-> vi 1. iüber-
einstimmenj einer Sache dat ~ съответ¬
ствам на нщ; das entspricht nicht den
Tatsachen това не отговаря на факти¬
те 2. (erfüllen! einem Antrag - изпълня¬
вам поръчение; einem Wunsch ~ удов¬
летворявам желание; den Anforderun¬
gen ~ отговарям па изискванията ent¬
sprechend I. adj Iübereinstimmend! съ¬
ответен, съответстващ; iangemessen1
подходящ, подобаващ; /gleichwertigj
равностоен II. adv съответно III. prp
t dal (in Übereinstimmung mit/ съгласно,
според; (in Bezug auf относно
Entsprechung <-, -en>//ÜbereinstimmungI
съответствие cp; iAnalogie/аналогия ж;
(Äquivalent) еквивалент м
entspringen cirr, ohne ge-> vi sein
1. (Fluss) - aus/in + dat извирам от; die
Donau entspringt im Schwarzwald Ду¬
нав извира от Шварцвалд 2. fig (herrüh¬
ren! einer Sache dat ~ произлизам [it.w
произтичам) |iuii произхождам! от нщ
entstehen <irr, ohne ge-> vi sein 1. lailgi
laus etwl - произхождам [или възник¬
вам! l°T нщ) 2. 'Sich bildem образувам
се; im Entstehen begriffen намирам се
в зародиш 3. 'Sich ergeben; aus etw -
произтичам от нщ 4. /verursacht werden;
idurch etwi - възниквам (от нщ): es
entstand ein Schaden in Milliardenhöhe
възникнаха щети в размер на мили¬
арди
Entstehung <-, -еп>/1. das Entstehen,
Bi.iHiiKBaHc ср. създаване ср 2. dir
•.grüne произход м 3. (Bildung! образу¬
ване ср
entsteigen <irr, ohne ge-> vi sein geh ei¬
nem Wagen/Waggon - слизам от кола/
вагон
entstellen cohne ge-> vt 1. /verunstalten)
обезобразявам 2. ßg (Tatsachen! изопа¬
чавам: iSinn) преиначавам
Entstellung <-, -en> /1. (von Menschen!
обезобразяване cp 2. ßg (von Sachver¬
halten! изопачаване cp
entstören cohne ge-> vtm, пън премах¬
вам смущения; das Radio/das Telefon/
die Leitung ~ поправям радпо/телефон/
инсталация
entströmen cohne ge-> vi sein geh einer
Sache dat \o aus etw dat] - (Flüssigkeit/
изтичам от нщ: (Gas! бликам от нщ
enttäuschen cohne ge-> vf разочаро¬
вам: (desillusionierenj разбивам илюзии
enttäuscht |£nt'Di/t| adj разочарован
Enttäuschung c-, -en> / разочарова¬
ние cp: jdm eine - bereiten разочаро¬
вам НКГ
entthronen cohne ge-> vt geh детрони¬
рам
entwaffnen |fnt'vafnan| cohne ge-> vt a.
ßg обезоръжавам; ein -des Lächeln
обезоръжителна усмивка
Entwarnung c-, -en> / отбой м
entwässern |£nt'v£sen| cohne ge-> vt
1.	(Boden, Sumpß отводнявам; med дре¬
нирам 2.онпм обезводнявам,дехидра-
тирам
Entwässerung c-, -en> /1. (von Boden,
Sumpß отводняване cp; med дренаж м
2.	ciiEM обезводняване cp, дехидрата-
ция ж, дехидратиране ср
entweder (’tntveide о entVerde) konj ~ ...
oder ... или ... или - oder! /ат да
или не?
entweichen cirr, ohne ge-> vi sein 1. (aus
strömen! (einer Sache dat) ~ изтичам (от
нщ) 2. (fliehen/ (aus etw) - избягвам (от
нщ)
entweihen cohne ge-> vt осквернявам
entweauen cohne ge-> vt geh задигам,
измъквам: (stehlen! открадвам
entwerfen cirr, ohne ge-> vt 1. (gedanklich,
schrißlichj нахвърлям, скицирам 2. (kon
struieren) проектирам 3. (zeichnerisch)еки¬
пирам
entwerten cohne ge-> vt 1. (ungültig
machen! унищожавам, правя нщ нева¬
лидно (Htinp. с удряне на печат! 2. (im
Wert mindern! обезценявам: rn девал ви¬
ра м
Entwertung c-, -en> fl. (von Fahrschein!
унищожаване cp 2. fig обезценка ж;
г::: девалвация ж
entwickeln cohne ge-> I. vt 1. (allgi раз-

Entwickler
189
er
вмвам: мат решавам 2. гото, сном проя¬
вявам: спим, PMYS отделям; /erfinden,
erarbeiten) изобретявам: iPlans разработ¬
вам 3. fig (Fantasie) развивам: fEnergiei
проявявам II. vn sich ~ развивам се:
uioi. формирам се; sich aus etw - про¬
излизам [или възниквам] от нщ: daraus
entwickelte sich eine feste Freundschaft
от това възникна крепко приятелст¬
во; sich zu etw ~ превръщам се в нщ
Entwickler <-s, -> m гото проявител м
Entwicklung <-, -en>/I. (allg) развитие
cp; noch in der - още в развитие
2.	гото, онрм проявяване ср 3. (Verwirk
lichung) осъществяване ср 4. (von Plan,
Projekt) разработка ж, развитие 5. moi.
еволюция ж Entwicklungshelfer(in)
m(f) доброволец лц оказващ хумани¬
тарна помощ в развиващите се стра¬
ни Entwicklungshilfe / помощ ж за
развиващите се страни Entwicklungs¬
land п развиваща се страна Entwick¬
lungsstufe /степен ж на развитие
entwirren [ent'vxran] cohne ge-> vt 1. geh
(auflösen) разнищвам, разплитам 2. fig
(klar machen) оправям неразбория
entwischen |f nt'vijan) cohne ge-> vi sein
fam изплъзвам се; aus dem Gefängnis -
избягвам от затвора: jdm ~ измъквам
се от нкг
entwöhnen |£nt'v0:nan| cohne ge-> vt
1.	geh Iabbringen) jdn einer Sache dat -
отучвам [или отвиквам] нкг от нщ
2.	(Säugling) отбивам
entwürdigend (ent'wrdigant] ^/унизите¬
лен, уронващ достойнството
Entwurf c-(e)s, -würfe> т 1. (Konzept)
план м; (Projekt) проект м 2. (Zeichnung)
чертеж м; (Skizze) скица ж
entwurzeln cohne ge-> vt изкоренявам
entziehen cirr, ohne ge-> I. vt 1. (wegneh¬
men) отнемам: (Führerschein) отнемам,
лишавам от: (Freundschaft, Hilfe) отказ¬
вам 2. енгм отнемам II. vr sich einer
Sache dat- geh измъквам се от нщ; das
entzieht sich meiner Kenntnis не съм
запознат със случая
Entziehungskur / лечение ср на зави¬
симост
entziffern lent'tsifen] cohne ge-> \t де¬
шифрирам. разчитам: nicht zu ~ не
може да се разче те
entzücken [tnftsYkanl cohne ge-> vt за-
пленявам; /begeistern) очаровам: ent¬
zückt sein über etw akk \o von etw dai\
във възторг съм от нщ Entzücken
|епЪу1«п| c-s> kein PI n възхищение cp,
възторг „w; jdn in (helles) ~ versetzen
карам нкг да изпадне в искрепо въз¬
хищение entzückend adj възхмтнтс-
лен. очарователен
Entzug c-(e)s> kein PI т 1. /Führerschein	;
отнемане cp на шофьорска книжка
2. (Alkohol-, Medikamenten-. Rauschgift-!
лечение cp на зависимост от алкохол,
медикаменти, наркотици Entzugser¬
scheinung /meist pl реакция ж при ле¬
куване на зависимост
entzündbar |Ent'tsYndba:g] adj запалите¬
лен. възпламеним
entzünden cohne ge-> I. vt geh /Zigarette,
Feuer, Streichholz) запалвам: fig (Leiden¬
schaft) разпалвам II. vr: sich - 1. jFeuer
fangen)запалвам се://възпламенявам
се 2. Med (Hals, Wunde) възпалявам се
entzündet adj възпален
entzündlich adj 1. a. fig запалителен
2. MED възпалителен
Entzündung c-, -en> /мш възпаление
cp
entzwei [tnt'tsvai] adv 1. /in Stücke) на пар¬
чета 2. (zerbrochen) счупен 3. (zerrissen)
скъсан entzwei I brechen cirr> I. vt haben
чупя (на парчета) II. vi sein ставам на
парчета, счупвам се entzweien cohne
ge-> I. vf скарвам, разделям II. vr: sich
- скарвам cc. разделям cc; (sich
zerstreiten) развалям приятелството си
entzweilgehen cirr> vi sein ставам ма
парчета, счупвам се
Enzian ]'£ntsia:n] c-s, -e> m 1. гот тинтява
ж 2. /Branntwein) ракия ж с корени от
тинтява
Enzyklopädie |£ntsyklop£'di:, p/:£n^yklop£'
di:an) c-, -п> /енциклопедия ж
enzyklopädisch |£nt§yklo‘p£:diJ] adj ен¬
циклопедичен
Enzym |£n’tsy:m) c-(e)s, -e> n ензим м
Epen pl von Epos
Epidemie |epide'mi:, p/.-epide'miran] c-, -n>
/епидемия ж
Epik fe:pik) c-> kein Plf lit епос .u. епи¬
ка ж
Epilepsie [epiU'psi:, pl: epÜE'pskan] c-, -n>
/епилепсия ж
Epileptikerfin) lepi'kptikel c-s, -, -nen>
m(f) еннлептик м, епилептичка ж
epileptisch adj епилептичен
Epilog |epi'lo:k, pl: epi'loiga] c-s, -e> m
епилог M
episch l'eipij] adj епически, епичен
Episode [epi'zo:da| c-, -n> / епизод м
Epizentrum |epi'tsEntrum, pl: epi'ts£ntran|
c-s, Epizentren> n r;noi_ епицентър .и
Epoche le'poxa) c-, -n> / епоха ж
Epos ]'e:pDs, pl: 'e:pan| c-, Epen> n irr епос jit
Equalizer c-s, -> m тпен еквалайзер м
er |e:e] pron pers /пот 3. pers sing m, un
betont) тон: (betont) той. го: da ist - сто
го: - ist es гой e

erachten	190
erachten |Ee'7axtan| cohne ge-> vt geh ~
fdr/als смятам [или считам) за: etw für
gut ~ считам ШЦ за добре Erachten
c-s> kein PI n meines ~s според мен
erarbeiten cohne ge-> vt sich dar etw -
постигам Hin c труд
Erbanlage |'£rp?anla:ga| fv.oi. ген м
erbarmen (£e‘barman| cohne ge-> vr sich
jds - смилявам се над нкг Erbarmen
c-s> kein Pi n милост ж, съчувствие cp.
състрадание cp; mit jdm - haben сми-
лявам се над нкг: zum ~ ужасно, на¬
прано да го оплачеш: sie singt zum -
тя пее ежасно
erbärmlich |£e’b£rmli<;] I. adj 1. (erbarmens¬
wert! жалък: /Zustand) мизерен 2. pej
ischlecht! окаян 3. pej /gemein) долен,
низък II. adv fam /sehr) много
erbarmungslos ad/безмилостен, безпо¬
щаден
erbauen cohne ge-> I. vt I. /errichten)
строя, изграждам 2. geh (belehren) на-
зидавам. поучавам 3. geh terfreuen)
радвам; von etw nicht erbaut sein не
съм във възторг от нид II. кг: sich - geh
/sich erfreuen) радвам се;)Gemüt/ извися¬
вам се
Erbauer c-s, -> т строител м
erbaulich adj (Lektüre, Schrift) назидате¬
лен, поучителен
Erbauung c-, -en> ffigi. (Aufbauen!стро¬
ителство e/;. изграждане cp 2. (seelische
Bereicherung) 11 аз и да н 11 е cp. поучение cp
Erbe1 |'£rba| c-s> kein PI n наследство cp;
ein - antreten влизам във владение на
наследство
Erbe2 c-n, -n> m наследник .w; jdn als ~n
einsetzen определям |hau посочвам|
нкг за наследник; s. a. Erbin
erbeben |£e'be:ban| cohne ge-> vi sein
разтърсвам се; ßg разтренервам се
erben [’£rban| vi, vt наследявам
erbeuten |£e'boitan) cohne ge-> vt пляч-
косвам, заграбвам
Erbfaktor [trpfaktoig, pl: trpfaktoiren) c-s,
-en> m bi öl ген м Erbfehler |'£rpfe;le| c-s,
-> m biol генетичен дефект Erbfolge /
ред .w на правото върху наследство
Erbgut п biol генотип м
Erbin ['Erbin) c-, -nen> / наследница ж;
s. а. Erbe
erbitten cirr, ohne ge-> vr etw von jdm
~ измолвам |tun изпросвам) нщ от нкг
erbittert adj огорчен: (Kampf ожесто¬
чен
Erbitterung c-> kein Pi f огорчение cp,
ожесточение cp
Erbkrankheit i'Erpkrarjkhaiti / mel нас-
.iедCTвено 3аболяване
erblassen [arblasanj cohne ge-> vi sein
Erde
пребледнявам; vor Schreck ~ преблед¬
нявам от уплаха
Erblasser(in) |‘£rplase| c-s, -; -, -nen> miß
яж наследодател(ка) м(ж)
erblich l'Erpligl с?с//'наследствси; - belastet
наследствено обременен
erblicken cohne ge-> vt geh забелязвам,
съзирам: (entdecken) откривам
erblinden cohne ge-> vi sein 1. (blind
werden) ослепявам 2. (Spiegel, Lack) по¬
тъмнявам, ставам матов
Erblindung c-, en> / ослепяване cp;
(Blindheit) слепота ж
erblühen cohne ge-> vi sein разцъфтя¬
вам: a. ßg разцъфвам
Erbmasse l'Erpmass) c-, -n> /1. ihr цяло¬
то наследство на даден човек 2. isioi.
генотип а/
erbost |£e'bo:st) adj geh сърдит, ядосан:
über jdn/etw ~ sein ядосан съм на нкг/
Н1Ц
erbrechen cirr, ohne ge-> I. vt 1. geh (Tür,
Schloss) разбивам 2. (Mageninhalt) пов¬
ръщам II. vi повръщам ►bis zum Er¬
brechen fam до втръсване
Erbrecht c-s, -e> n juk наследствено
право
erbringen |£e'bnr)an| cirr, ohne ge-> vt
für etw den Beweis - представям [или
предоставям! доказателство за нщ
Erbschaft е-, -еп> /наследство cp; eine
- machen получавам наследство Erb¬
schaftssteuer /fin, jur данък м върху
наследството Erbschleichern) c-s, -;
-nen> m(ß pej: човек, домогващ се по
нечестен и незаконен начин до на¬
следство
Erbse l'crpsa) c-, -п> / пот грах м
Erbstück c-s, -е> п наследствена [или
наследена) вещ Erbsünde/ш. първо¬
роден грях
Erdachse |'e:gt?aksa| с-> kein Plfcwnc, зем¬
на ос Erdanziehung /piiys земно при¬
вличане [или нритсгляне| Erdapfel
|'e:gt?apfal, pl: 'e:et?£pfal| c-s, Erdäpfeb
m A, südd (Kartoffel) картоф м Erdat¬
mosphäre / сми, phys земна атмосфе¬
ра Erdball m земно кълбо Erdbeben
c-s, -> n oeüo земетресение cp erdbe¬
bensicher ['eigtbeibanzi^e) adj устойчив
на земетръс Erdbeere c-, -n>/пот ягода
ж Erdboden m земя ж ►dem ~ gleich¬
machen изравнявам със земята: wie
vom - verschluckt потънал сякаш вдън
земя
Erde ['e:gda| c-( rar -n> /1. (Welt) Земя ж
2. /Erdboden) пръст ж, почва ж, земя:
auf die ~ fallen надам на земята: unter
der ~ под земята: jdn unter die - bringen
fam закопавам [или погребвам| нкг

erden
191
Erfolgserlebnis
(ставам причина ■ >a прсжОсвременна-
та mv смърт) 3. тнсн земи
erden vt ir.i.H заземявам
erdenken <irr, ohne ge-> i-f измислям
erdenklich adjмислим, възможен; alles
~ Gute цяло то добро, което можеш да
си представиш; alles Erdenkliche tun
правя всичко възможно
erdfarben ['e:etfarban| adj с цвета на
почвата, кафеникав Erdgas п сне.м
земен газ Erdgeschoss“* п партер м
erdichten <ohne ge-> vt geh съчинявам,
измислям
erdig ]'e:gdi<;) adj от земя, от пръст
Erdkugel /geog земно кълбо Erdkunde
/geog география ж Erdmittelpunkt т
geog център „м на Земята Erdnuss“1 <-,
-nüsse> /вот фъстък м Erdoberfläche
<-> kein PIßgeog земна повя>рхност Erdöl
<-s> kein PI n нефт м, петрол ,vi
Erdölindustrie / нефтена |или пет¬
ролна] индустрия Erdölvorkommen п
нефтено находище Erdreich <-s> kein
PI n земя ж
erdreisten (Ee'draistan| <ohne ge-> кг sich
~ etw zu tun geh осмелявам се |или
дръзвам] да направя нщ
erdrosseln <ohne ge-> vt удушавам c
въже
erdrücken <ohne ge-> vt смачквам; ~de
Beweise съкрушителни доказателст¬
ва
Erdrutsch ]'e:gtrutf] <-(e)s, -e> тевлачи-
ще cp erdrutschartig ['e:gtrotjarti$| adj
1.	(wie ein Erdrutsch) като свлачище
2.	(Sieg) съкрушителен: (Verlust) смаз¬
ващ Erdrutschsieg |'e:gtrutfzi:k, pl:
'e:gtru|Jzi:g9] <-(e)s, -e> m pol съкруши¬
телна победа Erdstoß m земен трус
Erdteil m континент м
erdulden cohne ge-> \t понасям: (aus
halten) изтърпявам
Erdumdrehung <-, -en> / въртене cp
на Земята около оста й Erdumkrei¬
sung /обиколка ж на Земята Erdum¬
laufbahn /орбита ж на Земята Erd¬
umsegelung /обиколка ж на Земята
с яхта \или кораб]
Erdung ['e:gdur]| <-, -еп> /тесн заземя¬
ване ср
ereifern |£e’?aifen| <ohne де-> кг sich -
разпалвам се, горещя се
ereignen [ee'?aignan| <ohne де-> кг sich
~ случвам се, ставам
Ereignis <-ses, -se> п събитие cp; ein
freudiges - щастливо съби тие (ражда¬
не на дете) ereignisreich adj богат на
събития; (bewegt) бурен, неспокоен
Erektion [erck'tsioin] <-, -еп> /ерекция ж
Eremit |ere'mi:t| <-en, -en> m hei. ереми г
.и, пустинник м. отшелник .м
erfahren cirr, ohne ge-.> I. vi 1. (hören)
научавам, узнавам: von einer Sache dat
- научавам за нщ 2. geh (erleben) изжи¬
вявам: /erleiden) претърпявам II. adj
(bewandert) вещ: (geübt) опитен
Erfahrung <-, -en> /1. (Kenntnis, Routine)
опитм;(praktische -/практикаж. (прак¬
тически) опит: ~ haben имам опит
2.	meist pl (Erlebnisse/ преживявания мн;
etw in - bringen научавам |или узна¬
вам! нщ: aus (eigener) ~ от (собствен)
опит erfahrungsgemäß adv основан
на опита, според [нлп от] практиката
erfahrungsmäßig adj емпиричен
erfassen <ohne ge-> vt 1. (mit Händen!
хващам, сграбчвам: (mitreißen) поми¬
там. завличам: von einem Lastwagen
erfasst werden бивам блъснат и пов¬
лечен от камион 2. (Angst) обземам
3.	(verstehen) разбирам, схващам 4. (re¬
gistrieren) a. 1NEORM регистрирам 5. (Ье
rücksichtigen) вземам под внимание:
(einbeziehen) включвам
Erfassung <-> kein Pl/обхващане cp; (а.
Daten-) обработка ж
erfinden <irr, ohne ge-> vt 1. (hervorbrin
gen) изобретявам 2. (ausdenken) измис¬
лям; frei erfunden измислен
Erfinder(in) <-s, -> m(J) изобретател(ка)
м(ж)
erfinderisch adj изобретателен; (findig)
находчив
Erfindung <-, -en> / изобретение cp;
eine - machen правя изобретение
Erfindungsgabe / изобретателност ж
Erfolg (EB'blk, pl: ЕвЧо1дз| <-|e)s, -e> m
успех м; (Ergebnis) резултат ли iron (Folge,
Wirkung) следствие cp; ein voller -
пълен успех; von ~ gekrönt sein увен¬
чан съм c успех; der ~ war, dass wir zu
spät kamen в резултат на това закъс¬
няхме; sie hat - bei Männern тя има
успех сред мъжете: viel -! (много)
успех!
erfolgen cohne ge-> vi sein (geschehen)
ставам: (stattfinden/ състоя се: (Zahlung)
извършвам се: die Banküberweisung
erfolgt in zwei Wochen банковият пре¬
вод ще се извърши след две седмици
erfolglos I. adj безуспешен: (nutzlos)
безполезен II. adv безуспешно Erfolg¬
losigkeit <-> kein Pl/безуспешност ж,
безполезност ж
erfolgreich I. adj (Mensch) преуспял:
/Versuch, Unternehmen) успешен II. adv
успешно
Erfolgsaussichten fpl шансове мн |шш
изгледи мн\ за успех Erfolgsautorf in)
mffi нашумял автор Erfolgserlebnis п

Erfolgsrezept
192
ergonomisch
изживяване cp па успех Erfolgsrezept
Ite'fDlksretsEpt) <-le)s, -e> n рецепта ж за
преуспяване
erfolgversprechend adj обещаващ ус¬
пех
erforderlich |£e'brdelic| adj необходим:
soweit - до кол Koto е необходимо
erfordern cohne ge-> vt изисквам
Erfordernis c-ses, -se> n изискваме cp;
IVoraussetzung! предпоставка ж
erforschen cohne ge-> vt изследвам:
ILand) изучавам: /Meinung! проучвам,
сондирам
Erforschung <-, -en> / изследване cp:
ivon Landl изучаване cp; ivon MeinungI
проучване cp, сондаж .u
erfragen cohne ge-> vt научавам чрез
питане: zu ~ bei може [или трябва| да
се понита при |или в)
erfreuen cohne ge-> I. кг радвам; ich bin
darüber sehr erfreut много се радвам
па това; sehr erfreut! радвам се!, при¬
ятно ми е! (при .запознанство) II. vr
1. (sich freuenl sich an etw dat ~ радвам
се па нщ 2. geh (genießen! sich guter
Gesundheit - радвам се иа добро здра¬
ве
erfreulich adj радващ, радостен; lange-
nehmj приятен: es ist ~ zu -vinf радост¬
но е да erfreulicherweise adv за ра¬
дост
erfrieren cirr, ohne ge-> vi sein I. (Mensch,
Her) умирам от измръзване 2. (Körper-
reillзамръзвам, премръзвам 3. (Pflanze!
измр ъзвам
erfrischen cohne ge-> I. кг освежавам:
/belebenI ободрявам II. гг sich - осве¬
жавам се; (sich erholenI отдъхвам си.
възстановявам се erfrischend adj ос¬
вежителен: /СеггалК/разхладителен: fig
(Humori свеж
Erfrischung c-, -en> / 1. idas Erfrischen)
освежаване cp 2. (Speise/ лека закус¬
ка; (Getränk) разхладнтелна напитка
Erfrischungsgetränk |£e'frijur)sg9tr£r]k]
<-leis, -e> n разхладнтелна напитка
Erfrischungsraum m бюфет .w
erfüllen cohne ge-> I. vt 1. (aus-, anfiillen/
нап ълвам, изпълвам: die Blumen - das
Zimmer mit Duft цветята изпълват
стаята c ухание 2. iPflicht, Aufgabe, Zwecki
изпълнявам: -.VersDrechem спазвам:
einen Wunsch/eine Bitte - удовлетво¬
рявам желание/молба: eine Bedin-
gung/eine Voraussetzung ~ отговарям
па \ e.ioüiie'nзискване II. ’.r. sich -
Wunv'n, Hoffnung co ьдвам се
Erfüllung -en-- f von Aufgabe, iflicht,
'.’-r.pr.'ihnfii: iHii ълиеиие cp; von Wunsch,
H-öiounr: сб ьдеапс cp: in - gehen co ид¬
вам се
ergänzen |£e'g£ntsan| cohne ge-> I. vt
доп ълвам, поп ълвам II. vr sich \o ein¬
ander! ~ доп ълваме се (взаимно)
Ergänzung c-, -en>/l. (Vervollständigung!
допълване cp, окомплектоваие cp
2.	LiNt. допълнение cp 3. (Buch) доггъл-
нптелеп том
ergattern (£e’gaten| cohne ge-> vt fam
докопвам се до нщ, сдобивам се с нщ
(прилагайки умение, хитрост или
търпение)
ergeben' cirr, ohne ge-> I. и давам;
leinbringen) нося: мдт давам като резул¬
тат. показвам: die Umfrage hat dass
... анкетата показа, че ... II. кг:sich -
1. мм (kapitulieren) предавам се; a. fig
примирявам се: sich in etw akk ~ при¬
мирявам се с нщ 2. (hingeben) sich einer
Sache dat ~ посвещавам се на нщ
3.	/folgen) sich aus etw ~ следвам от
нщ: daraus ergibt sich, dass ... от зова
следва, че ...
ergeben2 adj (demütig) смирен; (unter¬
würfigI покорен; jdm treu ~ sein истин¬
ски предан съм и км
Ergebenheit с-> kein PI fl. (Hingabe) пре¬
даност ж 2. (Gefasstheit) смиреност ж
Ergebnis |Ee'ge:pnis) c-ses, -se> n резул¬
тат м; (Ausgang) изход м; (Folge) след¬
ствие cp; zu keinem - führen не водя
до резултат ergebnislos adj безрезул¬
татен
ergehen cirr, ohne ge-> I. vi sein 1. geh
(geschickt werden) изпращам: (erlassen
werden!издавам; (bekanntgegeben werden)
обявявам 2. (widerfahren) случвам се;
etw über sich - lassen понасям \или
търпя| нщ (мълчаливо); mir ist es
genauso ergangen и c мен се случи
същото: wie ist es dir ergangen? как се
развиха нещата при теб?, какво се
случи с теб? (в периода, а който пе¬
ем е се виждали) II. vr 1. sich in etw dat
- (in Worten, Gedanken) разпростирам
се [или впускам се) в нщ 2. geh раз¬
хождам се /за удоволствие); die Da¬
men ergingen sich im Park дамите се
разхождаха в парка
ergiebig [£e’gi:bi<;| ad/обилен: (ertragreich)
плодороден, плодоносен; (Thema) бла¬
годатен: (einträglich) доходоносен: (bes
Geschäftу доходен
ergießen cirr, ohne ge-> к/ sich über jdn
~ a.fig изливам се върху нкг; der Fluss
ergießt sich ins Meer реката се влива
в морето
Ergonomie Jrrgono'mirj <-> kein PI f ер¬
гономия ж
ergonomisch krgo'noimij] adj eprono-

ergrauen
193
erhören
мичеп
ergrauen jte'grauon| <ohne ge-> vi sein
побелявам. посинявам: sein Haar be¬
gann zu ~ косата му започна да побе¬
лява
ergreifen <irr, ohne ge-> vt 1. (fassen)
хващам, улавям; fig (Wort, Initiative, Ma߬
nahmej вземам; die Gelegenheit ~ въз¬
ползвам се от случая; die Flucht ~
удрям (го) на бяг, побягвам 2. (fest¬
nehmen} задържам 3. fig (rühren) трог¬
вам; (erschüttern) покъртвам 4. fig (er¬
fassen) обземам 5. (einnehmen) завзе¬
мам ergreifend adj трогателен, по¬
къртителен
Ergreifung <-, rar -en> / 1. (Festnahme)
задържане cp, арестуване cp 2. (Über¬
nahme) завземане cp
ergriffen [Ee'grifsn| adj (gerührt) развъл¬
нуван, трогнат: (erschüttert) потресен
ergründen cohne ge-> vt проучвам ос¬
новно
ErgussRR Ite'gus, pl:ze'gysa| c-es, Ergüsse>
m, Erguß"' <-gusses, Ergüsse> m 1. med
излив m; (Blut-) кръвоизлив м 2. (Sa¬
men-) еякулация ж 3. fig pej (Gefühls-)
излияние cp; (Wortschwall) словоизлия¬
ние cp, поток M от думи
erhaben (EB'ha.-ban] adj 1. (erhöht) изда¬
ден, изпъкнал 2. (feierlich) тържествен
3.	(überlegen} превъзхождащ, издигнат;
über jeden Verdacht - sein извън вся¬
какво съмнение съм Erhabenheit <->
kein Plf 1. (Überlegenheit} превъзходство
cp 2. (Feierlichkeit) тържественост ж
erhalten <irr, ohne ge-> vt 1. (bekommen)
получавам; (Eindruck) добивам; keine
Aufenthaltsgenehmigung ~ не получа¬
вам разрешение за пребиваване 2. (be¬
wahren) съхранявам, запазвам; (aufrecht-
ет/?<зЛея/поддържам; gut/schlecht - sein
съхранен съм добре/лошо
erhältlich (te'hEltlig) ad) може да се по¬
лучи \или да се кугш|
Erhaltung <-> kein PI f 1. (Bewahrung)
запазване cp, съхранение cp 2. (Versor¬
gung) издръжка ж; sein Lohn ist zu
gering zur ~ der Familie заплатата му
е твърде малка за издръжка на се¬
мейството
erhängen <ohne ge-> 1. к£ обесвам II. vr:
sich - обесвам се
erhärten <ohne ge-> I. vt 1. (Material)
втвърдявам 2. fig (Verdacht) потвърж¬
давам II. кг:sich ~ 1. (hart werden) втвър¬
дявам се 2. fig потвърждавам се
erheben cirr, ohne ge-> I. vt 1. (Augen,
Arm, Glas) вдигам; die Stimme ~ пови¬
шавам глас 2. hin (Gebühr, Beitrag, Steuern)
събирам 3. südd, A (behördlich feststellen)
констатирам по служебен път 4. (An
spruch, Klage) предявявам II. vr. sich -
1.	iaufstehenj ставам от място то си. из¬
правям се; (а. emporragen) издигам се
2.	geh (aufkommen) появявам се. зада¬
вам се; (Wind) излизам 3. (sich empörenj
надигам се erhebend adj извисяващ
erheblich [se'heipliqj adj значителен;
(bedeutend) съществен, важен
Erhebung <-, -en>/l. (Boden-j възви¬
шение cp 2. (Umfrage) проучване cp
3.	RN (von Abgaben) събиране cp 4. (Auf¬
stand) въстание cp
erheitern [Ee'haitenj cohne ge-> I. vt раз¬
веселявам, разведрявам II. vr sich -
geh развеселявам се. разведрявам се
erhellen cohne ge-> I. vt 1. (durch Licht)
осветявам 2. fig (erläutern) разяснявам
II. vr: sich - 1. (Himmel) прояснявам се
2.	(Gesicht) озарявам се
erhitzen (EB'hitsan) cohne ge-> I. vt
1.	(Speisen) загрявам 2. fig (erregen) на-
горещявам, разпалвам: diese Frage
erhitzt die Gemüter този въпрос раз¬
палва духовете II. vr: sich ~ 1. (heiß
werden) нагорещявам се 2. fig (sich
erregen) разгорещявам се, разпалвам
се
erhoffen cohne ge-> vt надявам се, очак¬
вам
erhöhen (евЪогзп) cohne ge-> I. vt\. (höher
machen) издигам 2. (steigern, vermehren)
повишавам, увеличавам; der Preis ist
um/auf vier Euro erhöht worden цена¬
та се покачи с/на четири евро 3. миь
повишавам с половин тон II. vr: sich -
покачвам се, повишавам се
erhöht [£B'h0:t| adj (Wert, Blutdruck) пови¬
шен
Erhöhung c-, -en> / 1. (das Höherlegen)
повишаване cp, повдигане cp 2. (Vermeh¬
rung) увеличение cp, повишение cp
3.	rar (Anhöhe) възвишение cp
erholen cohne ge-> vr: sich - 1. (über¬
winden) sich von etw ~ (von Krankheit)
възстановявам се от нщ; (von Schreck,
Überraschung)съвземам се ог нщ 2. (sich
ausruhen) почивам си; (sich entspannen)
отпускам се 3. fig (Preise, Kurse) покач¬
вам се. повишавам се
erholsam |EeTio:lza:m| adj възстановите¬
лен
Erholung с-> kein PI f 1. (von Krankheit)
възстановяване cp 2. (Ruhe) почивка
ж, отдих м erholungsbedürftig ad)
нуждаещ се от почивка Erholungs¬
gebiet п курорт м Erholungsheim п
почивна станция
erhören cohne ge-> vt geh вслушвам се
в; Herr, erhöre unser Gebet! Господи.

erinnern
194
erleben
чуй молитвите ни!
erinnern |£e'?inan| <ohne ge-> I. vt на¬
помням: jdn daran - etw zu tun напом¬
ням на нкг да направи пщ: jdn an ein
Versprechen - напомням па нкг да
негово обещание II. кг sich an etw akk
-	спомням сн да нщ: sich nur noch
dunkel ~ спомням си съвсем смътно:
wenn ich mich recht erinnere, heißt er
Frank доколкото си спомням, топ се
казва Франк III. vi an etw akk - напом¬
ням да um
Erinnerung <-, -en> /I. (Gedächtnis/ па¬
мет ж; etw in guter/schlechter - haben
спомням си c добро/лошо да нщ
2.	/Zurückdenken; спомен м: die - an
jdn/etw споменът да нкг/нщ 3. (An¬
denken/ спомен; zur - an ~акк да спо¬
мен от
erkälten |fe'k£ltan| cohne ge-> vr. sich ~
иростудявам се. настивам
erkältet |£r'k£ltat| adj настинал
Erkältung -en> / настинка ж. про¬
студа ж; eine - bekommen простудя-
вам се
erkämpfen <ohne ge-> vt ßg извоювам;
/Sieg/ побеждавам
erkennbar adj нодпаваем; (wahrnehmbarI
забележим: (umerscheidban различим:
/mit bloßem Augej който може да бъде
видян с прост око: ohne ~en Grund
без нпдпма причина
erkennen <irr, ohne ge-> I. vt 1. (wahr¬
nehmen! забелязвам 2. /identifizieren/
идентифицирам, разпознавам; jdn/
etw an etw dat ~ разпознавам нкг/нщ
по нщ; sich zu - geben представям се
3.	/erfassen/ разбирам, схващам; jdm zu
-	geben, dass ... давам нкм да разбере,
че ... 4. leinsehen/осъзнавам II. vi- auf
+акк iHK произнасям присъда
erkenntlich |£e‘kEntli<;] adj признателен,
благодарен; sich - zeigen проявявам
благодарност
Erkenntnis <-, -se>/l. /Erkennen) раз¬
познаване cp 2. /Einsicht/ прозрение cp
3.	/Kenntnis/ познание cp
Erkennungsdienst m полицейска ра¬
зузнавателна служба Erkennungszei¬
chen n отличителен знак
Erker f£rke| <-s, -> m arch еркер .и
erklärbar j£ekl£:eba:ej adj обясним
erklären <ohne ge-> I. vt 1. /erläuternj
обяснявам, разяснявам 2. /begründen/
обосновавам 3. taussagenf заявявам,
казвам; in. verkünden;обявявам: jdm den
Krieg - обявявам воина на нкг: etw für
ungültig - обявявам нщ за невалидно
II. :r sich ~ 1. (begründen/ das erklärt
sich durch а/с/стопа ec обяснява от: das
erklärt sich von selbst това се разбира
от само себе си 2. (sich aussprechen)
изказвам се: sich für/gegen etw - обя¬
вявам се за/против нщ: sich bereit ~ zu
... изявявам готовност за ... erklärt
adj заклет
Erklärung <-, -еп>/1. (das Erklären! обяс¬
нение cp 2. iErläuterungI разяснение cp
3. (Bekanntgabe! изявление cp, деклара¬
ция ж; (VerkündungI оповестяване cp;
eine - abgeben правя изявление [или
декларация]
erklingen <irr, ohne ge-> vi sein прозву¬
чавам
erkranken <ohne ge-> vi sein заболявам;
an etw dat - заболявам от нщ
Erkrankung <-, -en> / заболяване cp
erkunden [Ee'kondan] <ohne ge-> vt (Ge¬
lände! разузнавам: (Lage) изучавам
erkundigen |£e'kundigan| <ohne ge > vr:
sich - осведомявам се; sich nach jdm/
etw - осведомявам се за нкг/нщ
Erkundung <-, -en> / разузнаване cp
erlangen |£e'lar)an| cohne ge-> vt (erreichen)
постигам; (durch Bemühungen!достигам:
(Ruhm, Bedeutung) печеля
ErlassRR Ice'lasl <-es, -e> m, ErlaßAlt < las¬
ses, -lasse> m 1. (Verfügung) разпореж¬
дане cp; pol указ м 2. (Straf-) освобож¬
даване cp; lSchulden~) опрощаване cp
erlassen cirr, ohne ge-> vt 1. (verordnen)
разпореждам, постановявам 2. (befreien
von) jdm etw ~ (Gebühren, Steuer, Zoll)
освобождавам нкг от нщ; (Strafe, Schuld)
опрощавам нкм нщ
erlauben |ee‘lauban| cohne ge-> I. vt поз¬
волявам, разрешавам; - Sie (bitte)! поз¬
волете (моля)!; - Sie, dass ich rauche/
mich vorstelle? разрешавате ли да
пуша/да Ви се представя? II. ir sich
dat - позволявам си: sich dat - etw zu
tun позволявам си да направя нщ; was
erlaubst du dir (eigentlich)? какво си
позволяваш (всъщност)?
Erlaubnis c-, rar -se> /позволение cp,
разрешение cp; (jdn) um ~ bitten etw
zu tun моля нкг за позволение [или
разрешение| да направя нщ
erläutern |Ee'biten] cohne де-> vt обяс¬
нявам: Hext) разяснявам
Erläuterung c-, -еп>/обяснение cp; (Kom¬
mentar/ разяснение cp, коментар ,w
Erle [’£г1а| c-, -n> / вот елша ж
erleben cohne ge-> vt 1. (durchmachen}
преживявам; /erfahren/ изживявам: der
kann was ~! fam ще види гой!, как ще
си изпати! 2. /kennen lernen, dabei sein;
познавам, ставам свидетел на: so
!zärtlich; habe ich dich noch nie erlebt
никога не съм те виждал толкова

Erlebnis
195
ermuntern
iiiC/Kcii.!: er hat schon viel erlebt много
c преживял; hat man so was schon
erlebt? /зя? как е възможно подобно
нещо? 3. /noch lebend erreichen! дожи¬
вявам; das möchte ich noch - Ггова)
искам да го доживея
Erlebnis <-ses, -se> n преживяване cp;
(Erfahmng) опит м; (aufregendes ~j въл¬
нуващо преживяване Erlebnispark m
лунапарк м, увеселителен парк
erledigen [ce'leidxgan] <ohne ge-> I. vt
1.	(Arbeit] свършвам; (Auftragi изпълня¬
вам; (Angelegenheit) уреждам; ich muss
noch etwas in der Stadt - имам да
свърша още нщ в града 2./ат (ermüden)
изтощавам; ich bin vollkommen erle¬
digt смазан съм от умора 3. jarg (minie
геп) съсипвам 4. jarg (umbringen) пре¬
махвам, очиствам, убивам II. vr sich
(von selbst) ~ уреждам се (от само себе
си)
Erledigung <-, -en> / 1. sing (Durchfüh¬
rungI извършване ср, изпълнение ср
2.	(Besorgung) уреждане ср
erlegen |te'le:gsn| <ohne ge-> vt 1. geh
(Wild) повалям, убивам 2. besA (Geldbe¬
trag) внасям, плащам
erleichtern (£e'lai<;ten] cohne ge-> vt об¬
лекчавам, улеснявам; (Gewissen) успо¬
коявам ►jdn um etw - scherz, fam из¬
мъквам нщ от нкг (пари); nun bin ich
erleichtert сега ми олекна
Erleichterung <-, -en>/l. (dasErleichtern!
облекчение cp, улеснение cp 2. (Gefühl
der ~) чувство cp на облекчение
erleiden <irr, ohne ge-> vt 1. (Schmerzen)
понасям, изтърпявам 2. ftg (Niederlage,
Verlust) претърпявам
erlernen <ohne ge-> vt (Sprache, Handwerk)
научавам, изучавам
erlesen adj (Wein) отбран; (Geschmack)
изискан, изтънчен
erleuchten cohne ge-> vta.ftg 1. (erhellen)
осветявам 2. (inspirieren) просвещавам,
осенява ме идея
Erleuchtung <-, -en> f a. ftg просветле¬
ние cp; eine plötzliche ~ haben получа¬
вам внезапно просветление
erliegen <irr( ohne ge-> vi sein einem Irr-
tum/einer Versuchung - ставам жерт¬
ва на заблуда/изкушение; er ist seinen
Verletzungen erlegen гой умря от ра¬
ните си
erlischt [ce'lijt] 3. pers sing pr von erlö¬
schen
Erlös |£t?'l0:s] <-es, -e> m постъпления
ми, приход ju, получена сума
erlöschen cerlischt, erlosch, erloschen>
vi sein 1. (Feuer, Gefühle) загасвам, угас¬
вам 2. (Mandat, Visum, Pass) изтичам
erlösen cohne ge-> и jdn laus \o von)
etw) - спасявам [или освобождавам)
нкг юг нщ); г<а избавям нкг (от нщ;
Erlösung е-, -en> f (Befreiung) освобож¬
дение ср, спасение ср; т. избавление
ср
ermächtigen |£e'm£<;tigan| cohne ge-> vt
jdn zu etw - давам власт на нкг да
направи нщ; jur упълномощавам нкг
за нщ
Ermächtigung c-, -en> /jur упълномо¬
щаване cp
ermahnen cohne ge-> vt 1. (anhalteni
напомням, предупреждавам; jdn zu etw
- предупреждавам нкг за нщ 2. (zu¬
rechtweisen) мъмря, смъмрям
Ermahnung c-, -en> / 1. /Aufforderung)
подкана ж, предупреждение cp 2. (Zu¬
rechtweisung, Rüge1 мъмрене cp
ermäßigen [Ee'm£:sig3n| cohne ge-> vt
намалявам, понижавам
Ermäßigung c-, -en> / намаление cp;
(Preisnachlass) отстъпка ж, отбив м от
цена
ermattet |Ee‘matetj adj изнемощял, изто¬
щен, отпаднал
ermessen cirr, ohne ge-> vt (abschätzen)
преценявам; (erfassen) измервам Er¬
messen c-s> kein PI n nach jds ~ но
нечия преценка; nach meinem - по
моя преценка
ermitteln |£e'mitsln] cohne ge-> I. vt
1. (untersuchen! разследвам 2. (herausfin
den) откривам 3. (feststellen) установя¬
вам, определям II. vi um gegen jdn ~
разследвам нкг
Ermittlung c-, -en> / I. (Nachforschung)
разследване cp, издирване cp 2. (poli¬
zeiliche ~) полицейско разследване Er¬
mittlungsverfahren n JUR съдебно раз¬
следване
ermöglichen [Ee'm0:kli<;an| cohne ge-> vt
давам [или предоставям) възможност,
позволявам; jdm - etw zu tun давам
възможност на нкг да направи нщ
ermorden cohne ge-> vt убивам
Ermordung c-, -en> / убийство cp
ermüden (£B'my:dan) cohne ge-> I. ’//
изморявам, уморявам II. vi sein измо¬
рявам се, уморявам се ermüdend adj
уморителен
Ermüdung c-, rar -en> / изморяваме
cp; (Erschöpfung) умора ж, изтощение
cp Ermüdungserscheinung / признак
м на умора
ermuntern |£e'munten| cohne ge-> vt
1. (aufmuntern) ободрявам 2. (auffordern)
jdn zu etw - подтиквам (или насърча¬
вам) нкг към шц; (ermutigen) окуража¬
вам нкг за нщ

ermutigen	196	errechnen
ermutigen |£.e'mu:tigan| cohne ge-> vt
окуражавам: jdn zu etw ~ вдъхвам
смелост на нкг за нщ
ernähren cohne ge-> I. vt 1.1mit Nahrung!
храня 2. lEamiliei изхранвам II. vr: sich
-	прехранвам се; sich von etw - пре¬
хранвам се от нщ
Ernährer(in) <-s, -; -nen> miß глава ж
на семейство
Ernährung <-> kein Plf\. (Nahrung!хране¬
на cp; falsche - неправилно хранене
2. (Versorgung! прехрана ж Ernährungs¬
wissenschaft / наука ж за храненето
Ernährungswissenschaftler!in| miß
специалист|ка) м(ж! но храненето
ernennen cirr, ohne ge-> vt определям,
номинирам; (bes Beamte) назначавам на
служба
Ernennung <-, -en> / назначение cp.
номиниране cp; ibes von Beamtenl на¬
значение на служба
erneuerbar |£e'nDieba:e| adj възстановим,
обновим: -e Energiequellen регенери¬
ращи се енергийни източници
erneuern Icc'nDien) cohne де-> vt 1. (Ver¬
trag! подновявам 2. (auswechseln! сме¬
ням 3. Iwiederherstellen) възстановявам
erneut Ite'iuitl I. ad/възобновен, подно¬
вен; (wiederholt) повторен II. adv отно¬
во. повторно
erniedrigen |£B'ni;drigan| cohne ge-> I. vt
I.	(demütigen) унижавам 2. (Preise) по¬
нижавам 3. Mus понижавам c полутон
II.	vt: sich - унижавам се
Erniedrigung c-, -en> /унижение cp
ernst |£rnst| ad) 1. (Mensch, Absicht) сери¬
озен; es - meinen мисля нщ сериозно,
не се шегувам; jdn/etw ~ nehmen
вземам нкг/нщ на сериозно 2. (Lage,
Krankheit) сериозен; es ist nichts Ernstes
не е нищо сериозно
Ernst [£rnst| c-es> kein PI m 1. (Ernsthaftig¬
keit) сериозност ж; allen -es най-сери¬
озно: im - сериозно: das ist mein voller
-	/am говоря съвсем сериозно 2.Wich¬
tigkeit) важност ж
Ernstfall т случай м на опасност
ernsthaft adj 1. iMiene. Angebot) серио¬
зен 2. /Verletzung/ тежък Ernsthaf¬
tigkeit <-> kein /Y/сериозност ж
ernstlich I. adj сериозен II. adv сериоз¬
но: - böse werden разсърдвам се се¬
риозно: - krank sein сериозно съм
болен
Ernte l'Erntaj <-, -n>/1. (das Ernten) при¬
биране cp на реколта; (von Obst, Gemüse!
беритба ж 2. (-ertrag) реколта ж, уро-
ж. а й м; (Wein - /гроздобер м Erntedank¬
fest п празник .и на жътвата /църко¬
вен при.Win-:. конто ! г чества прел
първата недели на октомври след
жътвата)
ernten ['rrntanl vt 1. (Getreide) жъна 2. a.
ßg пожънвам, получавам 3. (Obst,
GemüseI бера, прибирам
ernüchtern [£e'ny<;tBn| cohne ge-> vt
1.	(Betrunkene! карам нкг да изтрезнее
2.	ßg отрезвявам
Ernüchterung <-, -en> fßg изтрезнява-
не cp, отрезвяване cp
Eroberer(in) [£e'?o:bare| <-s( -; -nen>
m[t) завоевател [ка) м/ж/
erobern |£r'?o:ben| cohne ge-> vt a. fig
завладявам, покорявам
Eroberung c-, -en> / завладяване cp,
завоевание cp
eröffnen cohne ge-> vt 1. (Konto) откри¬
вам 2. (Geschäft) отварям; (feierlich) от¬
кривам тържествено 3. (mitteilen) jdm
etw - съобщавам нкм нщ
Eröffnung c-, -en> /1. (Öffnung) отваря¬
не cp; (von Konto)откриване cp; (feierliche
~) тържествено откриване 2. (Mittei¬
lung) съобщение cp
erogen |ero'ge:n| adj ерогенен
erörtern [£e?CErten| cohne ge-> vt обсъж¬
дам
Erörterung c-, -en> / обсъждане cp
Eros-Center |'e:ross£nte| c-s, -> n (Bordell)
бордей M, публичен дом
Erosion |ero'zio:n| c-, -en> / ерозия ж
Erotik |e'ro:tik| c-> kein PI f еротика ж
erotisch adj еротичен
Erpel ('£rpal| c-s, -> m zoo (Enterich) па¬
ток M
erpicht |£e'pi<;t| adj auf etw akk - sein
алчен |или жаден] съм за нщ
erpressen cohne ge-> vt 1. (Person) из¬
нудвам 2. Geld von jdm - рекетирам
нкг за нари; ein Geständnis von jdm -
изтръгвам признание от нкг
Erpresser(in) c-s, -; -, -nen> m(f) изнуд¬
вачка) .u
erpresserisch adj изнудвачески
Erpressung c-, -en> / 1. (von Personen)
изнудване cp 2. (von Sachen) рекет м
erproben cohne ge-> vt проверявам,
изпитвам: tech изпробвам; seine Kräfte
- изпробвам силите си
erprobt [£e'pro:bt| atf/проверен, изпитан:
das Gerät ist noch nicht - апаратът
още не е изпробван; er ist in solchen
Dingen - той има опит в тези неща
Erprobung c-, -en> / проверка ж, из¬
питание ср; твен изпробване ср
erquickend adj geh освежаващ, ободря¬
ващ
erraten ke’raitan] cirr, ohne ge-> vt от¬
гатвам
errechnen cohne ge-> vt изчислявам.

erregbar
197
erschrecken
пресмятам
erregbar |Eu're:kba:?’] adj възбудим. раз¬
дра шителеп
erregen |f.t?'re:gan| <ohne ge-> I. vt 1. lemo
tional, sexuell/ възбуждам: ireizen/ драз¬
ня, раздразним 2. Ihervornifen! предиз¬
виквам; (Begierde. Neidj будя. събуж¬
дам; Aufsehen - вдигам шум, правя
сензация: Mitleid - събуждам състра¬
дание II. vrsich über etw akk - вълну¬
вам |или дразня| се от нщ
Erreger <-s, -> т мт причинител м на
болест
Erregung c-, -еп> /1. (Aufregung/ въз¬
буда ж, вълнение ср, дразнение ср
2.	(sexuell erregter ZustandI възбуждане
ср	'
erreichbar ad/постижим; (zugänglich! до¬
стъпен: (Mensch) който може да бъде
намерен; er ist telefonisch nicht - чо¬
век не може да се свърже с него по
телефона
erreichen cohne ge-> vt 1. /Person) нами¬
рам 2. (Zug) хващам; lOrt) стигам до,
пристигам в; (Alter) стигам, достигам
3.	(durchsetzen) постигам; du wirst bei
ihr nichts - нищо няма да постигнеш
при нея 4. m намирам, свързвам се с
errichten cohne ge-> vt 1. (Gebäude)
построявам; (Denkmal) издигам 2. fig
(gründen) основавам, учредявам
Errichtung <-, -en> / 1. (von Gebäude!
построяване cp; (von Denkmal! издига¬
не cp 2. fig (Gründung! основаване cp,
учредяване cp
erringen cirr, ohne ge-> if постигам:
(Sieg) извоювам, удържам
erröten lEB’roitan) cohne ge-> vi sein из¬
червявам се: vor Scham - изчервявам
се от срам
Errungenschaft |EB'rurpnJaft] c-, -en> /
постижение cp, завоевание cp
Ersatz [EB'zatsj c-es> kein PI m 1. (Auswechs¬
lung! заместител м; als |o zum] - für
като заместител на 2. (Entschädigung!
обезщетение cp; (Schaden-/ обезщете¬
ние. компенсация ж Ersatzdienst т
алтернативна военна служба Ersatz¬
mann c-s, -leute о -männeo т замест¬
ник м; Sport резерва ж Ersatzreifen т
резервна гума Ersatzteil (eB'zatstail]
c-(e)s, -е> п резервна част
ersatzweise adv - für вместо, в замяна
на
ersaufen cirr, ohne ge-> vi sein jarg (er¬
trinken) удавям се
erschaffen cirr, ohne ge-> vt geh създа¬
вам, сътворявам
Erschaffung c-> kein PI f geh сътворен не
cp
erschauid:ern - ohne ge- vi:,ein iyh раз-
трепервам се. изтръпвам: vor Entset¬
zen - изтръпвам от ужас-
erscheinen cirr, ohne ge-> vi sein 1. > sicht
bar werden/ появявам се. показвам се
2.	(sich einfinden; явявам се. идвам
3.	/Buch! излизам 4. .sich darstellen,
scheinen; изглежда: es erscheint mir
merkwürdig, dass ... изглежда ми
странно, че ... Erscheinen c-s> kein PI
n 1. (das Sichtbarwerden/ поява ж, появя¬
ване cp 2. ivor Gericht! явяване cp; /von
Gästen! пристигане cp 3. /von Buch! из¬
лизане cp от печат
Erscheinung c-, -en> /l. (Geist! призрак
.u; (VisionI видение cp 2. (Tatsache! явле¬
ние cp; in - treten появявам се 3. (Ge
stall) фигура ж; äußere - външност'
Erscheinungsjahr c (e)s, -e> n година
ж на излизане от печат
erschießen cirr, ohne ge-> vr застрел¬
вам: (hinrichten! разстрелвам, екзеку¬
тирам
Erschießung c-, -en> / застрелваме
cp; standrechtliche - ми разстрел по
бързата воснносъдебна процедура
erschlaffen |ee‘Jlafs>n] cohne ge-> vi sein
отпускам се. отмалявам
erschlagen I. cirr, ohne ge-> vt убивам;
vom Blitz - werden бивам ударен |или
поразен| от гръм II. adjfam 1. (erschöpft!
пребит 2. (fassungslos) поразен
erschleichen cirr, ohne ge-> vt pej спе¬
челвам по нечестен начин: (Erbschaft!
присвоявам по нечестен начин
erschließen cirr, ohne ge-> vt 1. (Markt,
Land) разработвам: (Reisegebiet/ правя
достъпен: (Baugelände) подготвям за
строеж; (Einnahmequelle) разкривам
2. (folgern) извеждам (чрез умозаклю-
чение)
Erschließung c-, -en>/(von Märkten, Landl
разработване cp; (von Baugelände! под¬
готовка ж, разкриване cp на подзем¬
ни богатства
erschöpfen cohne ge-> I. vt 1. laufbrau¬
chen: Kräfte, Л'/йге//изразходвам. изчерп¬
вам 2. (ermüden! изтощавам 3. (vollstän¬
dig erörten: Thema! изчерпвам: eine -de
Information изчерпателна информация
II. uw sich - 1. (nachlassen: Geduld)изчерп¬
вам се; (Interesse)отслабвам 2. (beschränkt
sein)sich in etw dat- изчерпвам се c нщ
erschöpft adj 1. (Mensch) изтощен 2. fig
(Geduld) изчерпан: (Kräfte, Mittel) израз¬
ходван. изчерпан
Erschöpfung c-, rar -en> / 1. (völlige Er¬
müdung! изтощение cp 2. (das Aufbrau
chenl изразходване cp, изчерпване cp
erschrecken1 cohne ge-> vt плаша, из¬

erschrecken
198
Erstkommunion
плашвам
erschrecken2 <erschrickt, erschrak, er¬
schrocken> vi sein изплашвам се. уп-
лашвам се: über etw akk - изплашвам
се от нщ: vor jdm - изплашвам се от
нкг
erschrecken3 <erschreckt о erschrickt,
erschreckte o erschrak, erschreckt o
erschrocken> l/rsich über etw akk - /am
изплашвам се от нщ
erschreckend ad/ плашещ, страшен
erschrickt {ee'/riktl 3. pers sing pr von er¬
schrecken2, erschrecken3
erschrocken |£eJokan| pp von erschre¬
cken2, erschrecken3
erschüttern |£ejVten| <ohne ge-> vi 1. (er¬
zittern lassen/ разтърсвам 2. figiergreifen,)
покъртвам, иотрмсам: ich bin erschüt¬
tert потресен съм erschütternd adj
покъртителен, потресаващ
erschüttert |£e'JVtet| adj потресен, раз¬
търсен
Erschütterung <-, -en> /1. (Beben) трус
.щ	i’iiy ■> сътресение cp 2. fig (Ergriffen
heit) потрес ж
erschweren ]£e'Jve:ran| <ohne ge-> vt
утежнявам, затруднявам; -de Umstän¬
de и.и-: утежняващи обстоятелства
erschwinglich |£e'/vir)li<;| adj (Preis) дос-
'ii. neu
ersehen <irr, ohne ge-> vt etw aus etw -
съдя за нщ по нщ, правя извод за нщ
от нщ
ersetzen cohne ge-> vt 1. (auswechseln)
сменям, подменям 2. (als Ersatz dienenI
заменям 3. (erstatten: GeldI възстановя¬
вам; (Verlust, Schaden/компенсирам: jdm
etw - компенсирам нкм нщ
ersichtlich |£e'ziqtlig] adj видим, очеви¬
ден: aus dem Brief ist dass ... от
писмото се вижда, че ...
ersparen cohne ge-> vt I. (Geld/ спестя¬
вам 2. fig (Arbeit; Mühe/ икономисвам:
mir bleibt auch nichts erspart! fam и на
мен нищо не ми бива спестено!
Ersparnis <-, -se> /спестяване ср. ико¬
номия ж
erst |e:est! adv 1. ;zuersti първо: (als Erstes)
най-напред 2. /anfangs)отначало 3. (nicht
früher, nicht mehr als/ не по-рано: eben \o
gerade| - току-що: - gestern едва вче¬
ра: - als ... едва след като ...: - wenn
... едва когато ...: es ist - 2 Uhr часът
е едва 2: ich kann - morgen kommen аз
мога да дойда чак утре 4. /verstärkend<
das fange ich gar nicht - an fam изобщо
няма да се захващам с това: wenn ich
- mal weg bin чак след като си тръг¬
на: jetzt - recht! сега още повече!
erstarren ■ ohne де-> vi .-.ein 1. vor Eälte:
вкочанявам се, иремръзнам 2. (Elüssi
ges, Weiches)втв ьрдявам се 3. (vorSchreck)
вцепенявам се; (Blut! замръзвам: die
Angst ließ ihm das Blut in den Adern -
от страх кръвта му замръзна във
вените
erstatten |£e'Jtatan] cohne де-> vt 1. (Kos
ten( плащам, възстановявам 2. form
Anzeige - правя донос: Bericht - über
+akk докладвам за нщ
Erstattung c-, -en> /(von Unkosten) въз¬
становяване cp
Erstaufführung/премиера ж Erst- Au¬
gust-Feier, Erstaugustfeier / CH s. Au¬
gustfeier
erstaunen cohne ge-> I. vt haben учуд¬
вам. смайвам, изумявам II. vi sein über
etw akk - учудвам \или изумявам] се от
нщ Erstaunen c-s> kein PI n учудване
cp. изумление cp; zu meinem größten -
за мое нап-голямо учудване erstaun¬
lich adj 1. (Staunen erregendI учудващ
2. (Bewunderung erregend) изумителен
Erstausgabe f (von Buch) първо издание
erstbeste(r, s) |'e:est'btsts, -te, -tas| adj s.
erstelr, s)
erste adj s. erste] r, s)
Erste cein -r, -n, -n> mf първи м, първа
ж; s. а. Achte
erstechen cirr, ohne ge-> пробож¬
дам, намушквам
erstehen cirr, ohne ge-> vt haben купу¬
вам. придобивам c късмет или усилие
ersteigern cohne ge-> vt купувам на
търг
Ersteigung c-, rar -en> / изкачване cp
erstellen cohne ge-> vt 1. (anfertigen) из¬
работвам: (Gutachten) изготвям 2. (bau¬
en) строя, създавам
erstens |‘e:estans| adv първо, най-нанред,
на първо място; 5. а. achtens
erstelr, s) ['e:esta, -te, -tas] aaf/първи; Erste
Hilfe първа помощ; der - Beste |o der
Erstbeste| п ървият срещнат; das Erste,
was ... първото, което ...; als Erstes
първо, нан-напред; fürs Erste като на¬
чало, на първо време; s. а. achte]r, s)
ersterelr, s) ad/der/die/das Erstere пър¬
вият. първата, първото
erstgeboren |'e:estgabo:ran] adj първо¬
роден
ersticken (Ee'Jtikanj cohne ge-> I. vt haben
a. fig задушавам II. vi sein задушавам
се: an etw dat - a. fig задушавам се от
нщ: in der Arbeit - fig затънал съм до
гуша в работа
Erstickung <-> kein ^//задушаване ср
erstklassig j'eigstklasi*;] adj първокласен
Erstkommunion <-, -en> / яг. първо
причастие при кшпо.ищише/

erstmalig
199
erweisen
erstmalig I. adj първи M. adv ja първи
и h i erstmals adv ja първи път
erstrangig |‘e:t’strai)ic] adj (sehr wichtig} от
първостепенно значение: /erstklassig;
първокласен; fin първи поред (за ипо¬
тека)
erstreben <ohne ge-> vt geh стремя се
(към нщ) erstrebenswert adjзаслужа¬
ващ да бъде постигнат, желан
erstrecken cohne ge-> rrsich ~ bis |obis
an +аЩ простирам се до; sich - über
+akk разпростирам се върху; sich auf
etw akk - fig обхващам нщ
Erstschlag l'eiestflaik, pl: 'eiestjkiga] c-(els,
Erstsch!äge> m ми. първи \u.au изпре¬
варващ] удар
Erstzulassung /ш дата ж на първата
регистрация на МПС
ersuchen <ohne ge-> vt jdn um etw -
умолявам |шш моля] нкг за нщ; jdn
etw zu tun (bitten) моля нкг да направи
нщ; (auffordern) приканвам нкг да на¬
прави нщ Ersuchen <-s> kein PI n мол¬
ба ж
ertappen <ohne ge-> vt хващам, улавям;
jdn auf frischer Tat ~ хващам нкг на
местопрестъплението; jdn dabei wie
... хващам нкг; как ...
erteilen cohne ge-> vt (Auskunft) осведо¬
мявам. предоставям; (Wort, Unterricht,
Befehl, Erlaubnis! давам
ertönen |£e't0:nan| cohne ge-> vi sein
прозвучавам
Ertrag [te'traik, /?/.• ee'treigs] c-(e)s, Erträge>
m 1. дои добив M 2. (Gewinnt печалба ж.
доход м
ertragen cirr, ohne ge-> \t понасям,
търпя; ich kann ihre Launen nicht mehr
~ не мога повече да търпя капризи¬
те й
ertragfähig adj плодороден, който да¬
ва добив Ertragfähigkeit / плодоро¬
дие ж
erträglich |£e'tr£:klig| adj поносим, тър¬
пим
ertragreich adj плодороден, който дава
високи добиви
ertränken cohne ge-> I. иГдавя, удавям:
seine Sorgen im Alkohol - fig удавям
мъката си в алкохол II. кг: sich ~ давя
се. удавям се
ertrinken cirr, ohne де-> vi sein давя се.
удавям се
erübrigen |£c'?y:bngan] cohne ge-> I. vt
/Ce/öf/спестявам. слагам настрана; (Zeit)
отделям II. vr: sich ~ излишен съм; es
erübrigt sich, näher darauf einzugehen
излишно е да се впускаме в повече
подробности
eruieren |eru'i:ran| cohne де-> vt 1. (etw
herausfinden, fesrstellen) установявам,
констатирам 2. A (jdn ausfindig machen'
намирам
erwachen cohne ge-> vi seit} geh aus etw
- събуждам се от нщ Erwachen '
kein Pl n <з. /^събуждане cp: beim ~ при
събуждане; das war ein böses - това
беше страшно опомняне
erwachsen cirr, ohne ge-> I. vi sein
/ hervorgehen /aus etw - произлизам | или
произтичам) от нщ II. adj възрастен,
пораснал
Erwachsene cein -r, -n, -n> mf възрас¬
тен M, възрастна ж Erwachsenen¬
bildung /обучение cp на възрастни
erwägen lee'vEigan) cerwägt, erwog, er¬
wogen> vt (überlegen) премислям, пре¬
ценявам; (bedenken) обмислям, съоб¬
разявам: (prüfen) проверявам
Erwägung c-, -en> /съображение cp:
etw in - ziehen обмислям нщ
erwähnen |£e'v£:nan| cohne ge-> vt спо¬
менавам: oben erwähnt гореспоменат
Erwähnung |ев'уе:пог)[ c-, -en>/споме¬
наване cp
erwärmen cohne ge-> I. vf затоплям
II. vr. sich - 1. (warm werden) стоплям
се 2. (sich begeistern) sich für jdn/etw -
запалвам се по нкг/нщ
Erwärmung c-, -en> / затопляне cp
erwarten cohne ge-> vt 1. (warten auf)
очаквам: ich kann es kaum - +inf ne
мога да дочакам да .... горя от нетър¬
пение за ... 2. (rechnen mit) разчитам
на; das war zu - това можеше да се
очаква: wider Erwarten противно на
очакванията: es ist zu dass ... може
да се очаква, че ... 3. (erhoffen) sich clat
viel/wenig von jdm/etw - възлагам/
не възлагам големи надежди \или
очаквания| на нкг/нщ. очаквам/ие
очаквам много от нкг/нщ
Erwartung c-, -en> /1. sing (das Warten/
чакане cp 2. (Hoffnung/ надежда ж,
очакване cp: die ~en enttäuschen не
оправдавам очаквания та Erwartungs¬
haltung / положение cp на очакване
erwartungsvoll adj изпълнен c очак¬
ване
erwecken cohne ge-> vt 1. geh Iaufwecken!
събуждам 2. fig !erregen/ възбуждам;
(Vertrauen) вдъхвам: (Mitleid) пораждам:
den Eindruck dass ... създавам впе¬
чатлението. че ...
erweichen (eeVaiganj cohne ge-> vt fig
размеквам, трогвам, разнежвам: sich
nicht - lassen оставам непреклонен
erweisen |te'vaizan| cirr, ohne ge-> I. vt
1. (beweisen) доказвам 2. (zuteil werden
lassen: Dankbarkeit) показвам, заевнде-

erweiterbar
200
телствам: /Ehre) оказвам: (Dienst, Ge
fallen/ правя II. vn sich ~ /sich zeigenj
показвам се: (sich heraussteüenl оказвам
се: es hat sich erwiesen, dass ... оказа
се, че ...: die Nachricht hat sich als falsch
erwiesen новината се оказа фалшива
erweiterbar |£i?‘vaiteba:e| adj тиг-orm който
може да бъде разширен |плп ъпгрейд-
ван]
erweitern (seVaiten] cohne ge-> I. vt
1. (vergrößern! уголемявам 2. fig (aus
dehnenj разши ря ва м: / vermehren/ у вел п-
чавам: iKenmnisse,Geschäft!разширявам;
(Sammlung! попълвам II. ersieh - раз¬
ширявам се: fig увеличавам се
Erweiterung <-, -еп> / разширение ср
Erwerb IteVtrp, pl: eeVerba) <-(e|s, -e> m
1. !Kauf! покупка ж 2. /Verdienst! зара-
оотка ж 3. (Bern// работа ж
erwerben <irr, ohne ge-> vt 1. (kaufen!
купувам 2. (Recht, Kenntnissej получа¬
вам. придобивам 3. ('verdienen! спечел¬
вам
erwerbsfähig |£e'v£rpsf£:ic| adj работо¬
способен erwerbslos adj безработен
erwerbstätig adj работещ; ~e Bevöl¬
kerung работещо население Erwerbs¬
tätigkeit (te'v£rpsU:tiqkait| <-, -en> /
упражняване cp на професия
erwerbsunfähig adj нетрудоспособен
erwidern |£e'vi:den| cohne ge-> I. vt
1.	(antworten! отвръщам, отговарям
2.	/Besuch! връщам: /Liebe! отвръщам
на, споделям II. vi /antworten) (etw auf
etw akk) - отговарям |ищ на нщ|
Erwiderung <-, -еп>/1. (Antwort/ отго¬
вор а/ 2. fig отвр'ьщане cp; (а. von Gruß,
Besuch! връщане cp
erwiesenermaßen (£i?Vi:zane’ma:s3n| adv
както е доказано
erwirken cohne ge-> издействам
erwischen cohne ge-> vt fam 1. (fassen,
ergreifen/ залавям 2. (ertappen/ хващам,
спипвам: jdn beim Stehlen - хващам
нкг да краде 3. ,gerade noch erreichen;
хващам в последния момент 4. (in
Mitleidenschaft ziehen/ засягам неприят¬
но: ihn hat’s erwischt /er ist verliebt! той
хлътна влюбен ej; ier ist krank! болест¬
та го повали: 'er ist gestorben/ отиде см
erwog j£e'vo:k| 3. pers sing imp v on erwägen
erwogen ireVoigsnj pp von erwägen
erwünscht ke'vYnjU adj желан
erwürgen [re'vYrgani cohne ge-> vt уду-
шавам
Erz iecptj o £rts[ <-es, -e> n руда ж
Erz- j'f.rts.i :in Zusammensetzungen, нь”
ap\n-. iipoTo-, сри-, ширно- ;C(tn, тит¬
ли. v.unu'H, пръ>;
erzählen ohne ge-.- ,t разказвам: er¬
erzwingen
zähl mir nichts | o keine Märchen|! fam
не ми разказвай |или разправяй] пз-
мишлъотннп!; dem werd’ ich was ~!
fam ще го науча аз него!
Erzählerin) c-s, -; -, -nen> m(f) разказ¬
вач! ка| м/ж)
Erzählung c-, -en> /1. /Geschichte! раз¬
каз M 2. (das Erzählen! разказване cp
Erzbischof l'crtsbijaf, pl: '£rtsbij0:fa| c-s,
Erzbischöfe> m in-i архиепископ м Erz¬
engel m ш. архангел м
erzeugen cohne ge-> vt 1. /produzieren/
произвеждам: /1 (Kleider, Schuhe) фаб¬
рикувам 2. fig (hervorrufenj предизвик¬
вам: (verursachen! причинявам 3. thys,
che.m създавам
Erzeuger c-s, -> m 1. bioi. родител м,
създател м 2. дек, hhi. производител м
Erzeugnis c-ses, -se> п изделие ср,
продукт .»
Erzeugung c-, -еп>/производство ср
Erzfeind(in) |'£rtsfaint, p/:'£rtsfarnda| c-(e)s,
-e; -, -nen> m/fi заклет враг
Erzgebirge feiplsgabirga o'£rtsgabirga| c-s>
n etoe Нрцгебнрге (плшшш/ в Саксо-
пип/Гермипия! Erzherzog!in | m(fi ерц-
херцог м ерцхерцогиня ж
erziehbar adj schwer ~ който се подда¬
ва трудно на възпитание
erziehen cirr, ohne ge-> vt възпитавам:
(a. geistig) обучавам; gut/schlecht er¬
zogen добре/лошо възпитан
Erzieherin) c-s, -; -, -nen> m(f) възпита-
тел(ка) m/jicI; (Lehrer) учител(ка) м(ж);
(Hauslehrer!чистен учител erzieherisch
adj възпитателен
Erziehung c-> kein Pl f възпитание cp;
eine gute ~ genossen haben получил
съм добро възпитание erziehungsbe¬
rechtigt |£e'tsi:ur)sbar£<;tigt] adj който
има права на родител/паапойник; die
Eltern sind für die minderjährigen Kin¬
der - родителите носят отговорност
за възпитанието на непълнолетните
деца Erziehungsberechtigte cein -r, -n,
-n> rrf adm родител M, настойник м
Erziehungsmethode/ метода/ на въз¬
питание Erziehungswesen п педаго¬
гическо дело Erziehungswissenschaft
/ педагогика ж Erziehungswissen-
schaftleriin) m/fi педагог м, педагож-
ка ж
erzielen cohne ge-> vt (erreichen/ пости¬
гам: (Gewinn! реализирам, получавам;
spürt (Тор отбелязвам
erzürnen (£e'tjYrnan| cohne ge-> I. vt
разсърдвам, ядосвам II. \r sich über
jdn/etw -- разсьрдвам се на икг/нщ
erzwingen cirr, ohne ge-> vr постигам
нщ насила: etw von jdm ~ получавам

201
es
Ethnologe
uni. oi' hki насила
es |ts] pron pers I. nom 3. pers sing n, meist
nicht übersetzt f in Bezug auf Menschen} то;
unbetont, meist nicht übersetzt (in Bezug auf
Dinget то: (betont) това 2. akk von es
(unbetont) ro; (betont) него 3. (in unper¬
sönlichen Ausdrücken) ~ gibt ... има; ~
klopft чука се; ~ regnet вали; - darf
getanzt werden може да се танцува; ~
gefällt mir харесва ми; - ist zwei Uhr
два часът е; ich bereue ~ съжалявам
за това; ich bin - gewöhnt свикнал съм
на \или с] това; ~ freut mich, dass ...
радвам се. че ...; ~ ist nicht wahr, dass
... не е вярно, че ...; du sagst ~! fam ти
го казваш!; sind Sie der Vater/die
Mutter? - ja, ich bin - Вие ли сте
бащата/майката? - да. аз съм; wer ist
da? - ich bin ~ кой е? - аз съм
Es, es |ts] <-, -> n Mus ми cp бемол
Esche [’ф| <-, -n> / вот ясен м; (Holzt
дървен материал от ясен
Esel(in) fezal] <-s, -nen> m(f) l. zoo
магаре au магарица ж 2. fam (Dummkopf)
ich -! какво магаре съм!; (du/Sie)
pej, fam магаре такова! Eselsbrücke/
fam магарешки мост (вид техника за
запомняне) Eselsohr п fam (im Buch)
подгънат ъгъл на лист от книга
Eskalation |£skala‘tsio:n| <-, -еп>/еска¬
лация ж
eskalieren [£ska'li:rsn| <ohne ge-> visein o
haben zu etw - ескалирам в нщ
Eskimo f£skimo| <-s, -s> m 1. (Person)
ескимос(ка| м(ж) 2. (Eis) ескимо cp
Eskorte [ts'kortal <-, -n> / (Schutzwache)
ескорт M
Esoterik |ezo'te:nk| <-> kein PI f езоте-
рика ж
esoterisch [ezo'te:n/] adj езотеричен
Espe l'rspa] <-, -n> / вот трепетлика ж
Espenlaub n zittern wie - fam треперя
като лист
Esperanto [£spe'ranto| <-s> kein PI n ес¬
перанто cp
Espresso1 [£s'pr£so| <-(s), -> m (Kaffee/
ecnpeco cp
Espresso2 <-s, -s> n (kleines Lokal) ecnpe-
со-бар M Espressomaschine / (ка-
фе]машина ж за ecnpeco
Essay |'£se o £'s£i| <-s, -s> m o n irr, wissen
ece cp
essbar"11 |'£sba:ej adj, eßbar*1' adj който
може да се яде; (genießbar, bes Pilz) яд-
лив
Esse |'£sa| <-, -n> / bes ostd (Schornstein)
комин M
essen l'Esan] cisst, aß, gegessen> vi, vt
ям. храня се; - gehen излизам да ям
навън; zu Abend/Mittag - вечерям/
обядвам; in diesem Restaurant kann
man sehr gut - в този ресторант гот¬
вят' много добре; was gibt es heute zu
~? какво има за ядене днес?
Essen <-s, -> п 1. •;Einnahme der Mahlzeit)
ядене cp; beim - по време на ядене
2. (Nahrung) храна ж 3. (Mahlzeit) обяд
м. вечеря ж; vor/nach dem - преди/
след ядене 4. (Gericht/ гозба ж, ястие
ср
Essen(sjmarke / купон м за храна Es¬
senszeit /време ср за хранене
essentiell adj s. essenziell
Essenz [E'srntsj <-, -en> /1. (das Wesentliche)
есенция ж, същност ж 2. castr, снем
есенция
essenziell"" [е5еп'Щ£|| adj съществен
Essgewohnheiten"" fpl хранителни на¬
вици
Essig [*£si^, pl: ’isiga] <-s, -e> m оцет м
Essiggurke/кисела краставичка Es¬
sigsäure /снем оцетна киселина
Esskastanie"" /castr, вот ядлнв кестен
Esskultur"" ['£skultu:B, pl: *£skoltu:ran| <-,
-en>/култура ж на хранене Esslöffel""
т супена лъжица; ein ~ (voll) ... една
(пълна) супена лъжица ... Esssucht""
<-> kein Pl/ MED булимня ж Esstisch""
т маса ж за хранене Esswaren"" fpl
хранителни стоки Esszimmer"" птра¬
пезария ж. столова ж
Este |'e:sta| <-n, -n> m, Estin ['e;stin| <-,
-nen> / естонец м, естонка ж
Estland ['e:stlant| n glog Естония ж
Estragon |'£stragDn] <-s> kein Pl m bot
тарос M
ESZB <-> kein Pl n eu abk von Europäisches
System der Zentralbanken Европейска
система на централните банки
etablieren |eta’bli:ran] cohne ge-> I. vt
основавам, установявам II. vn sich -
започвам самостоятелна търговска
дейност, установявам се. налагам
името си etabliert adj установен, на¬
ложен
Etage (еЧа:зз) <-, -п> /етаж ,и Etagen¬
bett /? двуетажно легло Etagenwoh¬
nung /жилище ср в блок или коопе¬
рация
Etappe |e'taps| <-, -n>/1. (Teilstrecke)етап
Л1 2. ми (rückwärtiges Gebiet) тил м
Etat [e'ta:| <-s, -s> m wirtsch бюджет м
etc abk von et cetera и т. н.
etepetete |e:tape'te:ta] <inv> adj iron, fam
предвзет, ирефърцунен
Ethik ['e:tik| <-, rar -en> /етика ж
ethisch adj етичен
ethnisch l'itnij] adj етнически; ~e Säu¬
berung етническо прочистване
Ethnologe (£tno'lo:ga| <-n, -n> m етно-

202
Ethnologie
лог .u: s. а. Ethnologin; Ethnologie
Ittnolo'gi:, pl: £tnolo'gi:an| <-, -n> /етио¬
логия w Ethnologin |ttno‘lo:gin| <-,
-nen> /етмоложка ж: s. a. Ethnologe
Etikett |eti‘k£t| <-ieis, -ein) o -s> n
/Schildchen/ табелка ж: üd;. етикет м
Etikette |eti'k£ta| <-, -n>/етикет .w, e rn-
кецпя ж
etikettieren |etil<£'ti:ran| <ohne ge-> vt
облепям c етикети: a. flg слагам ети¬
кет ма
etlicheir, s) |'£tli<;a( -<;e, -cas| pron indefisingl
някои, някой и друг: /pl) няколко,
някои и други
Etui |ü'vi: о ety'i:| <-s, -s> n калъф м Lin
0411.1(1. ЧШ.ОШШК1
etwa 1'it.va] adv 1. iungeßhn приблизи¬
телно. около: ~ hundert около стоти¬
на: vor - einer Stunde преди около
1един) час 2. /zu/п Beispiel/ например
3. ivielleichti може би: (womöglich! евен¬
туално; ist das ~ nicht wahr? да не би
да не е вярно? 4. (ja nicht/ Idenken Sie)
nicht dass ... да не си мислите, че ...
etwaig |'Etvaf:ji<;| adj евентуален
etwas |'£tvas| I. pron indef 1. /substantivisch!
нещо: ~ Schönes нещо хубаво; so -
нещо подобно [или такова]: das ge¬
wisse Etwas haben притежавам нещо
|или някакво качество|. което ме пра¬
ви привлекателен за околните; ohne
-	zu sagen без да кажа нищо; das ist
-	Anderes това е нещо друго: sie haben
-	miteinander/а/л .между тях има нещо
(иоСнниш иръ.зка/ 2. /adjektivischi мал¬
ко: ich hätte gern noch - Brot бих желал
още малко хляб II. adv малко
Etymologie |etymolo'gi:, pl: etymolo'giran]
<-, -n> /етпмологпя ж
etymologisch |etymo'lo:giJ| adi етимо¬
логичен
EU |e:7u:| <-> kein Pl/abk von Europäische
Union EC EU-Beitritt |e:'?u:baitrit|
<-!els> kein Pl m присъединяване cp
към EC EU-Bürgeriinl ]е:'?и:Ьугдв] <-s,
-:	-nen> nvf; гражданин .и. граждан¬
ка ж на ЕС
euch bi<;| I. pron pers 1. 2. pers pl akk von
ihr : betont: вас: unbetont ви 2. 2. pers pl
dal von ihr ■betont• на вас; •unbetont/ ви
II. pron reß ce: freut ihr -? радвате ли
се?
euer pie; I. pron poss •'adjektivisch. 2. pers
-.on ihr ваш II. pron 2. pers d! gen von
ihr wir werden - gedenken ние ще си
мислим за нас
eu е re r, s Рнзта, -re, -ras; pron poss
v iv-h 2.	;:■/ \on ihr ваш. ва¬
ша. наше: /:■/. ваши
EU-Gipfel ш /шдщСГ -s, /л среща cp
Europacup
на високо равнище на ЕС
Eukalyptus |aika'lyptos| <-, Eukalypten>
т uor евкалипт м
EU*Kommissar|in) |e:7u:k:>misa:e, pl:
e:7u:karmsa:r3| <-s, -e; -, -nen> mlf!
комисар .w на EC EU-Kommission
[e:7u:lomisio:n| <-> kein Plf Комисията
ж на ЕС
Eule failal <-, -n> f/.oo кукумявка ж
EU-Ministerrat |e:7uaninistera:t| <(e)s>
kein Pl m Съвет ,w на министрите на
EC EU-Mitgliedsland |e:7u:mitgli:tslant,
/D/.-e:7u:mitgli:tsl£ndi?| <-(e)s, EU-Mitglieds-
länder> n страна-членка ж на ЕС
EU-Norm <-, -еп> /стандарта/ на ЕС
Eunuch |ai'nu:x| <-en, -en> m евнух .w
EU-Organ <-s, -e> n орган w на EC
EU-Osterweiterung / разширение cp
на ЕС на изток
Euphorie (Difo'ri:, pl: s>ifo'ri:an| <-, -n> /
еуфория ж
euphorisch |Di'fo:riJ] adj еуфоричен
Euratom |aira'to:m| abk von Europäische
Gemeinschaft für Atomenergie Евро¬
пейско дружество за атомна енергия
eure(r, s| l'arra, -re, -ras] pron pron s.
eu|e)re|r, s|
eurerseits |'Dire‘zaxts| adv от ваша стра¬
на
eures pron poss s. eu(e)re(r, s)
euresgleichen [’axras'glaigan] <inv> pron
такива като вас
euretwegen |birat've:gan| adv за вас. ча
ваше добро; (negativ) заради вас
euretwillen |'Dirat'vilan| adv um ~ заради
вас
Euro l'airol <-, -> m ш евро cp (платежна
единица на ECl; die Einführung des ~
въвеждаме на еврото; die Umstellung
auf den - преминаване към еврото;
der Übergang zum - преход към свро-
то: die —Umstellungspläne планове за
преминаване към еврото; die Festset¬
zung des Wertes des ~ определяне
стойността на еврото; die —Teilneh¬
merstaaten държави от зоната на ев¬
рото: das —Symbol символ на еврото;
die —Münzen und -Banknoten евро.мо-
нетн и -банкноти Eurobeauftragte
<-n, -> nf iüj европейски пълномощ¬
ник Eurocent <-s, -s> n (Euro Währungs
einheiti евроцент м
Eurocheque <-s, -s> m еврочек м
Eurocity -s o-cities> пимг. евросити
.1/ USMIK
Euro-Einführungsgesetz <-\e\> kein Pl n
закон .и за въвеждане на еврото
Euroland п страна ж от евро зоната
Europa |з/го:ра1 п ■ ■■■■■ Европа .»/<•
Europacup iai'ro:pakap! :-s, -s:- tu ш ч::

Europäer
203
Examen
купа ж на европейските шампиони
Europäerlinl |Diro'pt:t?| <-s,	-nen> nVf;
европеец м, европейка ж
europäisch <?с//европейски: Europäische
Gemeinschaft Европейска общност:
Europäische Gemeinschaft für Atom¬
energie Европейско дружество за
атомна енергия: Europäische Gemein¬
schaft für Kohle und Stahl hist Евро¬
пейско обединение за въглшца и сто¬
мана: Europäische Investitionsbank Ев¬
ропейска инвестиционна банка; Eu¬
ropäische Kommission Европейската
комисия: Europäischer Binnenmarkt
Вътрешният пазар на ЕС: Europäi¬
scher Gerichtshof Съдът на ЕС; Euro¬
päischer Kommissar европейски коми¬
сар; Europäischer Rat Съветът на ЕС;
Europäischer Rechnungshof Сметната
палата на ЕС: Europäisches Parlament
Европейски парламент: Europäisches
Währungssystem европейска валутна
система; Europäische Union Европей¬
ски съюз: die Erweiterung der Euro¬
päischen Union разширяване на Евро¬
пейския съюз; Europäische Wirtschafts¬
gemeinschaft hist Европейска икономи¬
ческа общност; Europäische Zentral¬
bank Европейска централна банка
europäisieren |Dirop£i'zi:ran| cohne де->
vt европеизирам
Europameister(in) m(fj stört европейс¬
ки шампион Europameisterschaft /
sri iRT европейско първенство Europa¬
parlament <-(e)s> kein PI n i-:n Европей¬
ски парламент Europapokal m stört
купа ж на европейските шампиони; -
der Pokalsieger купа на носит елите на
национални купи Europapolitik / ев¬
ропейска политика Europarat т toi.
Съвет м на Европа Europawahlen fpl
избори мн за Европейския парламент
Europol |'Diropo:l] <-, -en> / toi. Евро-
пол .u
Euroscheck (birqftkl m еврочек м; s. a.
Eurocheque; Euroscheckkarte <-, -n>
/карта ж ..Еврочек“
Euroskeptiker(in) <-s, -; -, -nen> miß тел
евроскептик .-и Eurovision |airovi'zjo:n|
/ iv Евровизпя ж Euro-Währungsge¬
biet <-(e)s, -e> n област- ж, в която
еврото е разплащателно средство
Euro-Zone <-> kein /Y/зона ж на евро¬
то, еврозома ж
Euter l'aite) <-s, -> п виме ср
Euthanasie |:>itana‘zi:] <-> kein Pi f свта-
назпя ж
EU-Verordnung <-, -en> / наредба ж
на ПС
EU-Vertrag <-es, -Verträge> т договор
м на ЕС
е. V. jer'fauj зьк von eingetragener Verein
регистрирано дружество
evakuieren jevaku'i:ranj - ohne де-..-
1. !Gebiet; опразвам 2. -Mensrhen1 сиа-
куирам
Evakuierung <-, -en> / 1. ;von Gebiet:
опразване ср 2. о/оп .Menschen- еваку¬
ация ж
evangelisch |evar)'ge:lij] adj?. в. 1.:das Evan¬
gelium betreffend' евангелистки 2. ipro
testantisch) протестантски
Evangelist [evaqge'list] <-en, -en> m r;v
евангелист м
Evangelium (evag'gerlium, pl: evarj'ge:lian|
<-s, Evangelien> n rf-l евангелие cp
Event ji'vent] <-s, -s> m o nfam събитие
cp
Eventualität |ev£ntuali't£:t] <-, -en> /въз¬
можност ж, вероятност ж
eventuell |ev£n'tuEl] adj евентуален, въз¬
можен, вероятен
Evolution |evolu'tsio:n] <-, -en>/еволю¬
ция ж
evtl, abk von eventuell евентуален, въз¬
можен. вероятен
E-Werk |'e:v£rk] <-s, -e> n abk von Elektri¬
zitätswerk електрическа централа
EWG |e:ve:'ge:]/.?b£ von Europäische Wirt¬
schaftsgemeinschaft hist ЕИО
EWI <-> kein Pi n abk von Europäisches
Währungsinstitut Европейски валутен
институт
ewig |'e:vi<;| adj 1. (unendlich! безкраен;
auf ~ вечно 2. fam (dauerndI вечен: das
dauert ja fam ама това трае вечно!
Ewigkeit <-, /зг-еп>/вечностж;т (alle)
- во веки веков; das dauert ja eine -!
fam това трае цяла вечност-!
EWS ]e:ve:'?£s] <-> kein Pi n ги abk von
Europäisches Währungssystem евро¬
пейска валутна система
EWU [e:ve:'?u:| kein Pl f rn abk von Euro¬
päische Währungsunion Европейски
валутен съюз
EWWU <-> kein Pl f abk von Europäische
Wirtschafts- und Währungsunion Евро¬
пейски икономически и валутен съюз
EWWU-Teil nehmerland <-|e|s, -länder>
n страна ж от Европейския икономи¬
чески н валутен съюз
ех adv fam etw auf - trinken пия нщ на
екс
Ех- |eI<s| <-,	> (in Zusammensetzungen!
бивш. екс-: Exmann/Exfrau бивш съи-
рут/бивша съпруга: Exminister сксми-
нистър
exakt |t'ksakt| adj точен
Examen |E'ksa:man, pl: £'ksa:mina| <-s, - o
rc?/ Examina> n изпит м; (ein) - ablegen/

Examensangst	204	expressionistisch
bestehen иолагам/издържам изпит:
durchs - fallen пропадам на изпит
Examensangst / предпзпитна треска
Examenskandidaten j miß кандидат) ка)
за изпит .»
exekutieren [€kseku'ti:ran| cohne ge-> vt
I.	(hinrichtenj екзекутирам 2. A, form
(pfänden! запорирам
Exekution (ekseku’tsio:n| <-, -en>/l. (Hin¬
richtung! екзекуция ж 2. A, form (Pfän¬
dung) запор .и
Exekutive [ekseku'ti:va| <-, -n> / 1. poi.
(vollziehende Gewalt im Staat/ изпълнител¬
на власт 2. A (Polizei und Gendarmerie!
полиция и жандармерия
Exemplar |£ks£m'pla:e, pl: £ks£m'pla:ra| <-s,
-e> n екземпляр м; (Buch) отделна
бройка
exemplarisch |£ks£m'pla:n/| geh I. adj
(beispielhaft! примерен, показателен
II.	adv примерно
exerzieren [Ekstr'tsiiranl <ohne ge-> vi ми.
упражнявам, обучавам в строй
Exhibitionismus jtkshibitsio'nismos| <->
kein Pl m ексхибиционизъм м
Exhibitionist(in) |£kshibi^o'mstj <-en, -en;
-nen> miß ексхибициоиист(ка) м/ж)
exhumieren [£kshu'mi:ran| <ohne ge-> vt
ексхумирам (изравям труп за аутоп¬
сии при съмнение за насилствена
смърт)
Exil [£'ksi:l| <-s, -е> п toi. изгнание ср,
заточение cp; ins ~ gehen отивам в
изгнание
Existentialismus [£ksist£ntsja'lismus| <->
kein Pl m s. Existenzialismus
existentiell |£ksist£n‘tsi£l] adj s. existen¬
ziell
Existenz |£ksis'Unts| <-, -en> / 1. sing
(Dasein, Leben! съществуване cp, съ¬
ществувание cp. живот.» 2. (Lebensun¬
terhalt! поминък м; sich dat eine - auf¬
bauen осигурявам си поминък 3. pej
(Mensch! елемент м; eine verkrachte ~
пропаднал елемент Existenzangst /
страх.» за съществуванието Existenz¬
berechtigung / право ср на същест¬
вуване Existenzgrundlage / база ж
за съществуване Existenzialismus“
j£ksist£ntsia'lismosj <-> kein Pl m philos
екзистенциализъм .» existenziell“
lEksisUn'tsidl ас//екзистенциален. съще¬
ствен Existenzminimum n екзис-
тенц-мниимум .»
existieren !£ksis'ti:rsnl <ohne ge-> vi съ¬
ществувам
exklusiv !£kskiu!zi:fj аа/ексклузивен. спе¬
циален
exkommunizieren kkskamuni'tjiHranj
-'ohne ge-.- vt ш отлъчвам от цч>рква
Exkremente [£kskre'm£nta] npl geh екс-
кременти мн
Exkurs [tks'karsj <-es, -e> m отклонение
cp (от тема, въпрос)
Exmatrikulation |£ksmatrikula'tsio:n| <-,
-en> /отписване cp на студент
exmatrikulieren |eksmatriku'li:ran| <ohne
ge-> I. vt отписвам студент II. vr: sich
- отписвам се като студент
Exot(in) [£‘kso:t| <-en, -en; -, -nen> m(ß
1.	(Tier) екзотично животно; (Pflanze)
екзотично растение; (Mensch! чуждо¬
земен.», чуждоземка ж 2. fam (kauziger
Тур! особняк .», особнячка ж
exotisch |£'kso:tiJ] adj екзотичен
Expansion |£kspan'zio:n| <-, -en> / екс¬
панзия ж
Expedit <-(e)s, -e> n A (Versandabteilung
einer Firma) експедиция ж
Expedition |£kspedi'tsio:n| <-, -en>/екс¬
педиция ж
Experiment [£ksperi'm£nt| <-(e)s, -e> n
wissen експеримент .», опит .»
experimentell |£ksperim£n't£l| adj експе-
pи Mе нтале н, огп гге н
experimentieren Itksperimfn'tirran) <ohne
ge-> vimit/an etw dat - експерименти¬
рам с/върху нщ
Experte |£ks'p£rta| <-n, -n> m, Expertin
(£ks'p£rtm| <-, -nen> /експерт(ка) м(ж)
Expertise |£ksp£r’ti:za| <-, -n> /hui., ji.ir, pol
експертиза ж
explizit [ekspli'Jsiit] aüf/експлицитен, ясеи
explodieren |£ksplo'di;ran| <ohne ge-> vi
sein екегшодирам: a. fig избухвам
Explosion [£ksplo'2jo:n| <-, -en> /експло¬
зия ж; a. fig избухване cp Explosions¬
gefahr /опасност ж от експлозия
explosiv |£ksplo'zi:f| adj експлозивен, из¬
бухлив
Exponat [£kspo'na:t| <-(e|s, -e> n kunst
експонат м
Exponent |ckspo'n£nt| <-en, -en> m mat
степенен показател
Export |£ks'pDrt| <-fe)s, -e> /7? hdl износ.»,
експорт.» Exportartikel m експортна
стока
Exporteur (Ekspartoie, pl: £kspDr't0:ra| <-s,
-e> m hdl износител .»
Exportfirma / hdl експортна фирма
Exporthandel m експортна търговия
exportieren [EkspDr'ti:ran| cohne ge-> vt
hdl експортирам, изнасям
Express“ |£ks'pr£s| <-es, -züge> m, Ex¬
preßAlt <-presses, -züge> m (Zug) екс¬
прес .»,■ per - (Post! c бърза поща
Expressionismus |Ekspr£sjo'nismus) <-> kein
Pl m ;<ünst, i.rr. Mus експресионизъм .»
expressionistisch adj xuNjr, ut, mus експ-
рссионпсгичец

205
E-Zug
exquisit
exquisit (tkskvi’zi:tj adj (Geschmack) изис¬
кан, изтънчен; (Wein! превъзходен
Extension /inform разширение cp
extern Itks'tern] ad) мгншеи
extra |'ekstra| <inv> I. adj Jam igesondert)
специален, отделен II. adv 1. (eigens/
специално; das hast du ~ gemacht fam
това го направи нарочно 2. !gesondert)
отделно 3. (zusätzlich) допълнително
Extra <-s, -s> n екстра ж; alle ~s in¬
klusive c всички екстри Extraausstat¬
tung / специално изпълнение Extra¬
blatt n (Zeitung) извънредно издание
Extrafahrt <-, -en> f CH (Sonderfahrt)
извънреден курс (извън разписание¬
то)
Extrakt [eks'trakt] <-(e)s, -e> m o n екст¬
ракт M
extravagant lekstrava'gant o '£kstravagant)
adj екстравагантен
Extravaganz |£kstrava'gants o'£kstravagants|
<-, -en> /екстравагантност ж
extravertiert frkstravfr’tiietj adj екстро-
верген
Extrazug <-(e)s, -züge> m CH bahn (Son¬
derzug) извънреден влак
extrem |£ks'tre:m| adj краен: (radikal) ра¬
дикален Extrem <-s, -e> n крайност
ж; von einem - ins andere fallen изпа¬
дам от една крайност в друга
Extremismus [fkslre'mismos, pl: rkstre’
mismgnl Extremismen:- rn >■< екс
тремизъм ,и
Extremist;ini (^kstre'mist) <-en, -en;
-nen> mif) екстремнст(ка) м(ж)
extremistisch adj екстремистки
Extremitäten [£kstremi!t£:tani fi)I край¬
ници MH
Extremsport c-iejs, -sportarten> m. Ex¬
tremsportart <-, -arten> / екстремен
спорт
extrovertiert [skstrover'ti:gt| adj s. extra¬
vertiert
exzellent [ekstst'lentl adj превъзходен
Exzellenz [eksjse'knts] <-, -en>/превъз¬
ходителство cp; Eure - Ваше превъз¬
ходителство (обръщение в диплома¬
ти ческия протокол)
exzentrisch |£ks'ts£ntrij] atf/ексцентричен
Exzess“1 [£ks'ts£s| <-es, -e> m, ExzeßAlt
<-zesses, -zesse> m ексцес м, край¬
ност ж; etw bis zum - treiben довеж¬
дам НЩ до крайност
exzessiv [£ksts£'si:f] adj прекаден, краен
Eyeliner [’ailaina] <-s, -> m очна линия
EZB <-> kein Plfabk von Europäische Zen¬
tralbank ЕЦБ (Европейска централ¬
на банка)
E-Zug ['e:tsu:k, pl:'e:tsyiga] <-|e)s, E-Züge>
m bahn abk von Eilzug бърз влак

F. f
206
fähig
F
F. f \ti\ <-, -I sj> n 1. !Buchstabei Ф. ф cp
!шестата буква от немската азбу¬
ка12. :.r;s фа cp, F-Dur фа мажор: f-moll
фа минор
F abk von Fahrenheit F
Fa. abk von Firma ф-ма
Fabel |'fa:balj -n> / басня ж; teines
Romans) сюжет м fabelhaft adj /ausser
gewöhnlich/ фантастичен, приказен:
/wunderban чудесен, великолепен
Fabeltier n животно cp. герой от бас¬
ните
Fabrik |fa'bri:k| -еп>/ фабрика ж: ab
- iiüi франко фабриката
Fabrikanten] |fabri'kant] m/fi фабрн-
кант|ка| м/ж/
Fabrikat |fabri'ka:t| <-(e|s, -e> n фабри¬
кат .w /фабричен продукт/
Fabrikation |fabrika'tsю:п| <-, -en> /фаб¬
рикация ж, фабрично производство
Fabrikationsfehler rn фабричен де¬
фект
fabrikneu adj съвсем нов. |още) неиз¬
ползван
fabrizieren [fabri'tsi:ran| cohne ge-> vt a.
Jam фабрикувам, изфабрикувал«
Facelifting [’feisliftiiy] <-s, -s> n лифтинг
.и /опъване кожата па лицето чрез
козметична операция)
Facette |fa's£ta| <-, п>/ фасет.ч. фасет-
ка ж
Fach (fax) <-(e)s, Fächer> n 1. /in lasche!
преграда ж; (in Büchergestelll преграда,
рафт м; (Schub-1 чекмедже cp; /Post-/
пощенска кутия 2. ißerufszweig) специ¬
алност ж; (Zweig! отрасъл м; /Gebiet!
област ж; :Unterrichts-/ предмет м,
дисциплина ж; vom - sein специалист
|н.?н от бранша) съм Facharbeiterl in |
т/ квалифициран работник, квали¬
фицирана работничка Facharzt т,
Fachärztin /\::Г' лекар-специалист .и,
лскарка-специалистка ж Fachaus¬
druck т термин .w. специализиран
израз
Fächer : ft<;e| <-s, -> т ветрило ср
Fachfrau <-, -еп> / специалпстка ж.
профссионалпстка ж Fachgeschäft п
специализиран магазин Fachhandel
-S - rein Pi т специализирана търго¬
вия Fachhochschule / специализира¬
но виеше учебно заведение Fach¬
kenntnisse •?. СИеИПаЛИ ШраИИ 410:-
■.ii.iiin» по даден предмет Fachkraft /
специалист м fachkundig adj компе¬
тентен. вещ fachlich adj професиона¬
лен: die -en Voraussetzungen erfüllen
отговарям на професионалните изис¬
квания [или изискванията на специал¬
ността) Fachliteratur /професионал¬
на [или специализирана! литература
Fachmann <-(e)s, -leute> т специалист
.и fachmännisch (‘faxmenij) adj компе¬
тентен. вещ: .(fachgerechtj съобразен c
изискванията
Fachoberschule / техникум м. средно
училище е технически профил
Fachpresse / специализирана преса
Fachrichtung / специалност ж; die -
Physik an der Universität Köln специ¬
алност физика в Кьолнския универ¬
ситет
Fachschaft <-, -en> / 1. (Berufsgruppei
браншово сдружение 2. (an UniversitätI
специалностж, направление cp Fach¬
schule / професионално училище,
техникум м Fachsprache/пно профе¬
сионален език /езикът и терминоло¬
гията на дадена специалност! fach¬
übergreifend atf/интердпсциплннарсн
Fachwerk п паянтов строеж, прътова
конс трукция Fachwerkhaus п старин¬
на сграда с декоративно изработено
скеле от греди (голяма част от теза
сгради са паметници на културата/
Fachwort <-(e)s, -wörteo п 'термин .н
Fackel l'fakalj <-, -n> f a. fig факла ж
fackeln vifam nicht lange - ne се цере¬
моня [или не му мисля) много; los, nicht
lange gefackelt! хайде, не се мотай
толкова!, хайде, давай по-чевръсто!
fad|e] |fa:t ffa:da)| adj 1. (Speise) блудкав,
безвкусен 2. fig (langweilig) скучен, без¬
интересен
Faden )‘fa:dan) <-s, Fäden> m 1. (Faser/
конец ,w, нишка ж; der rote - fig чер¬
вената нишка: den ~ verlieren fig губя
нишката: die Fäden in der Hand halten
fig дърпам конците: an einem (seide¬
nen) - hängen /^работата виси на ко¬
съм 2. гес.н жичка ж 3. ,мш конец fa¬
denscheinig adj (Ausrede/ несъстояте¬
лен. плитък
fadisieren vr sich izu Todei - A, järn isich
langweilen! умирам от скука, тьпея
fähig adj umstände, tauglich! годен.
кад'ьрен: 'befähigt< способен: zu etw -
sein способен C3..M на пщ; er ist zu allem

207
Fahrverbot
Fähigkeit
~! гой o способен на всичко! Fähigkeit
<-, -en> /способност ме
fahnden |'fa:ndan| w nach jdm - издир¬
вам |ii.ut преследвам] нкг
Fahndung <-, -en>/издирване cp. пре¬
следване cp: die ~ nach einem Täter
издирване |ii.ut преследване| па извър¬
шител на криминално престъпление
Fahne |'fa:ns) <-, -п>/1. (Flagge/ знаме ср.
флага/ 2. тур шпалта ж /за коректура/
3. /Alkohol-/ eine - haben ßun дъхам
)//.?// воня| на алкохол Fahnenabzug т
tyc коректурен отпечатък, шпалта мс
Fahneneid т ми. войнишка клетва
Fahrausweis <-es, -е> т 1. /Fahrkarte/
билет м 2. CH (Führerschein/ шофьор¬
ска книжка Fahrbahn / пътно |или
улично] платно; von der ~ abkonr.en
излизам от пътното платно
Fähre j'fare) <-, -п> / ферибот и
fahren |'fa:ran) <fährt, fuhr, gefahren>
I.	vi sein 1. /sich fortbewegen! пътувам,
отивам (c превозно средство/; rechts
~ карам в дясното платно; rückwärts
~ карам назад |или па заден ход]:
erster/zweiter Klasse ~ пътувам пър-
ва/втора класа; über Plovdiv ~ мина¬
вам \и.и< /пл увам] през Пловдив; durch
eine Stadt - пътувам през град: mit
dem Auto/der Bahn/dem Schiff - пъту¬
вам c кола/влак/кораб 2. lab-! отпъ¬
тувам. потеглям 3. (reisen/ пътешест¬
вам 4. /berühren/ sich dar mit der Hand
über die Stirn ~ прекарвам ръка по
челото си 5. (durchzucken/ der Schreck
fuhr ihm in die Glieder краката му се
подкосиха от страх ►was ist bloß in
dich gefahren? fig какво те прихваща?
II.	vt 1. haben (lenkenj карам, управля¬
вам 2. haben (befördern! карам, закар¬
вам; jdn nach Hause - закарвам нкг
вкъщи 3. haben o sein (zurücklegenl из¬
минавам 4. SPoci Ski - карам ски; ein
Rennen - участвам в автомобилно
състезание
Fahrenheit |'fa:ranhait| Фаренхайт м
Fahrer(in) |'fa:re| miß 1. (alsBeruf)водач!ка)
м(ж/ на МПС 2. (Auto-/ шофьор(ка)
.и(ж); (Motorrad-/ мотоциклетист]ка|
м(.ж); (Rad-/ велосипедист(ка) м(мс!
Fahrerflucht/бягство ср на шофьор
от местопроизшествие; - begehen
извършвам бягство от местопроиз¬
шествие Fahrersitz т шофьорска се¬
далка. седалка ж на водача
Fahrgast т пътник м Fahrgestell п 1. ш
шаси ср 2. Ai iKi колесар м. колесиик м
fahrig |'fa:ri<;| adj 1. (unruhig/ неспокоен.
нервен 2. (zerstreutI разсеян
Fahrkarte /билет .w (за превозно сред¬
ство I Fahrkartenautomat /// автомат
м за 1гьтническп билети
fahrlässig | fa:t?ksic] adj невнимателен,
небрежен: -е Körperverletzung телес¬
на повреда, причинена но невнима¬
ние: ~е Tötung убийство по невнима¬
ние
Fahrlehrerfini nif инструктор!Kai .име
по кормуване
Fährmann [feeman] <-|e|s, Fährmänner o
Fährleute> m лодкар .и. салджия м
Fahrplan т разписание ср fahrplan¬
mäßig adj по разписание
Fahrpraxis <-> kein PI f кормуване cp
Fahrpreis m цена мс на пътнически
билет
Fahrprüfung /‘изпит м но кормуване
Fahrrad п колело ср. велосипед м: -
fahren карам колело Fahrradfahrer(in)
mf колоездач|ка) м/мс/. велосппе-
дпст(ка) м(мс/ Fahrradständer т стои¬
ка мс за паркиране на колела Fahrrad¬
weg т колоездачна пътека
Fahrrichtung <-, -еп> / посока мс на
пътуването
Fahrschein т s. Fahrkarte
Fahrschule f iUnternehmen/ школа мс за
водачи на МПС: fam (Unterricht/ шо¬
фьорски курс Fahrschüler]in) m(fj
участник а/, участничка мс в шофьор¬
ски курс. курсист]ка) м(мс/
Fahrspur <-, -еп>/пътна лента
Fahrstreifen <-s, -> т А !Fahrspur/ пътна
лента
Fahrstuhl т асансьор .и
Fahrt ]fa:et) <-, -en> /1. (Strecke/ път .и;
(Ausflug/ пътешествие cp; (Reise! пъту¬
ване cp: auf der - на път; die ~ nach
Wien пътуването до Виена: - ins Grüne
излет сред природата: gute ~! на до¬
бър път! 2. (Geschwindigkeit! скорост
мс: in voller - с максимална скорост, на
пълен ход: in ~ fam /in guter Stimmung!
в добро наст роение съм: (in Wut/ бесен
съм
fährt |h:et] J. pers sing pr von fahren
Fährte l'faeta] <-, -n> /следа мс /от ди¬
веч/; jdn auf die richtige/falsche - brin¬
gen насочвам нкг по нравнлен/погре-
шен път
Fahrtenbuch п /für Kraftfahrer/ пътна
книжка
Fahrtrichtung <-, -еп> / посока мс на
пътуване, направление ср на движе¬
ние
fahrtüchtig adj 1. (Person/ който е в
състояние да пътува 2. (Fahrzeug/ тех¬
нически изправен, който е в движе¬
ние
Fahrverbot <-|e)s, -е> п отнемане ср на

Fahrzeit
208
fälschen
шофьорската книжка Fahrzeit / вре¬
ме ср за пътуване, ггьт м; die - bis
Rostock beträgt vier Stunden пътят до
Рощок е четири часа
Fahrzeug <-ie|s, -е> п т превозно сред¬
ство Fahrzeughalter!inI <-s, -nen>
miß нритсжател|ка.1 м(ж) на МПС
Fahrzeuglenkerl in j miß CH s. Fahrer
fair [ftiej adj почтен, честен: stom игра¬
ещ по правилата, коректен
Fairness"” |'fE:erus] <-> kein Plf, FairneßA“
<-> kein Pi / почтеност ж, честност ж:
i КОреКТНОСТ Ж
Faksimile |fak'zi:mile) <-s, -s> n факсп-
мпле cp
Fakten |'faktan| pl von Faktum
faktisch l'faktij] adj фактически
Faktor |'fakto:ej <-s, -en> m фактор м
Faktum l'faktom, pl: 'faktsn| <-s( Fakten>
n с()акт M
Fakultät [fakol'U:t| <-, -en> /факултет ,v
fakultativ |fakolta'ti:f| adj факултативен
Falke )'falka| <-n, -n> m '/.(*) сокол м
Fall |fal| < (e)s, Fälle> m 1. fdas FallenI thvs,
•ми., Tie падане cp; Jig проваляне cy;; jdn
zu ~ bringen провалям нкг 2. им; па¬
деж м 3. tUmstand'j mim, jut случаи м
► auf jeden - на всяка цена; auf alle
Fälle във всички случаи: /unbedingtI
непременно: auf keinen - в никакъв
случаи: für alle Fälle за всеки случай:
für den dass... в случай, че ..gesetzt
den dass ... да предположим |или да
допуснем), че ...: in diesem ~ в този
случай: von - zu - според случая
Fallbeil п insi гилотина ж
Falle 1‘fala) <-, -n>/ капан м; a.fig капан,
клопка ж; jdm eine - stellen поставям
|u.ut залагам] нкм капан; jdm in die ~
gehen хващам се в нечий капан )//.?//
на нечия въдица)
fallen |‘fal3n| <fällt, fiel, gefallen> vi sein
1.	/stürzen. Blick, Niederschlag! падам: -
lassen /verlassen> зарязвам, изоставям:
'Sache' зарязвам; (Word казвам, изпус¬
кам: er ließ kein Wort darüber - тон не
каза нито дума за това: über etw akk
-	препъвам се в нщ и падам: zu Boden
-	падам на земята: in Ohnmacht -
припадам, изпадам в несвяст: jdm ins
Wort - прекъсвам нкг: jdm in den
Rücken - нападам нкг в гръб: jdm um
den Hals - хвърлям се нкм на врата:
sie ist nicht auf den Kopf gefallen fam тя
не пасе трева, тя не е вчерашна: sie ist
nicht auf den Mund gefallen Jam тя e
много устата 2. <aofaiien/ спускам се
fia.io.iv. падам 3. .-д/лАт-спадам 4. dJchr
in etw er - прониквам [tun падам] и
hui 5. :o7rn/Cn mirde.p unter Gesetz akk
-	попадам под ударите на закопа; unter
Begriff - спадам към поня тието; ins
Gewicht - тежа, имам стойност
6. /Entscheidung! пропадам, отхвърлен
съм 7. (sich ereignenI auf einen Sonntag
-	(DatumI падам се в неделя: es fielen
zwei Tore паднаха два гола; (Schuss)
гръмвам. чува се 8. ми. /sterben) заги¬
вам
fällen l'fflan) vt 1. /BaumI сека, повалям
2.	/UrteilI произнасям
fallen:lassen^' vt s. fallen 1.
Fallgeschwindigkeit /?ms скорост ж на
падане
fällig l'ftlig) adj 1. iin (zahlbar) подлежащ
на плащане: (Schuld)c настъпил падеж:
etw wird ~ настава срокът за плаща¬
не на нщ; die Miete wird am |o zum|
Monatsersten ~ наемът се плаща на
(всяко) първо число от месеца 2. (erfor
derlich) което 'трябва да стане |или да
се извърши): das war schon lange
fam това отдавна трябваше да стане!,
крайно време беше! Fälligkeit <-> kein
Plf Tin падеж м
Fallobst п опадали \ilw окапали) пло¬
дове
falls |fals| konj ако: в случай че
Fallschirm т парашут м; etw mit dem -
abwerfen пускам [или хвърлям) нщ с
парашут Fallschirmspringen <-s> kein
Pl п скачане ср с парашут Fallschirm¬
springerlin) mfß парашутист!ка) м(ж)
Fallstudie / (научно) изследване на
интересен случай или феномен
fällt |f£lt| 3. pers sing pr von fallen
fallweise adv bes А при случай, евенту¬
ално
falsch (faljl adj 1. (nicht stimmend) неве¬
рен: ~ spielen uus свиря фалшиво; jdn
~ anfassen ßg подхождам неправилно
към нкг: an den Falschen geraten обър¬
квам адреса (постигам при нкг реак¬
ция, обратна на очакваната); meine
Uhr geht - часовникът ми не е верен
2. iverkehrt) погрешен; (irrtümlich)непра¬
вилен: (unkorrekt) некоректен; ~ schrei¬
ben пиша грешно: etw - anfangen за¬
почвам нщ не както трябва; etw -
machen правя нщ погрешно; etw -
aussprechen/verstehen казвам/разби-
рам нщ погрешно 3. (unecht: Haare,
Zähne) изкуствен; lgefälscht/ подправен;
fWürfel; Karten) фалшив: (gezinkt) беля¬
зан 4. (unaufrichtig) неискреп: idoppel
züngigi двуличен: (heuchlerisch) лицеме¬
рен: /hinterhältig) потаен: iheimtückisch>
коварен
fälschen jff.ljan] '.^фалшифицирам, под¬
правям

Fälscher
209
färben
Fälscherlinl nvf фалшпфикатор|ка|
,U
Falschgeld n фалшиви нари
Falschheit <-> kein PI f ‘Unaufrichtigkeit;
фалшивост ж; (Heuchelei: притворени)
cp. лицемерие cp; iHinterhältigkeit/ ко¬
варство cp
fälschlich l'fdjlic) ^/неправилен, погре¬
шен
Falschmeldung <-, -en>/фалшиво |или
погрешно] съобщение Falschparker
ffalfparke] <-s, -> m шофьор, паркирал
неправилно Falschspieler(in) m!f мо¬
шеник м. мошеничка ж (нечестен
играч на карти)
Fälschung ffEl/up] <-, -еп>/1. (Tätigkeitl
фалшифициране ср, подправяне ср
2.	(Ergebnis) фалшификат м. имита¬
ция ж
Faltblatt п диплян|к|а ж
Falte l'faltaj <-, -п>/1. (Papier) гънка ж;
(Kleidungsstück) плисе ср. фал та ж;
(Bügel-: an Hose) ръб .w; in ~n legen
плисирам 2. (Haut-)бръчка ж: die Stirn
in ~n legen бърча |или набръчквам]
чело
falten l'faltanl H сгъвам: die Hände ~
скръствам |или сключвам] ръце
faltenlos ao/l. (Kleidung. Papier) без гън¬
ки 2. (Gesicht) без бръчки faltenreich
adj s. faltig
Faltenrock m плисирана пола
Falter l'falte] <-s, -> m zoo пеперуда ж
faltig adj 1. (Stoff) на фалти |или чупки]:
(zerknittert!смачкан 2. (Gesicht! набръч¬
кан
falzen ['faltsan] vt 1. (nuten) правя фалц
]или жлеб] 2. пън сьединявам на фалц
3.	(Papier) сгъвам, прегъвам
familiär (fami'lingl adj 1. (in Bezug auf die
Familie) семеен, фамилиарен: aus ~en
Gründen по семенни причини 2. (freund
schaftlich, ungezwungen) приятелски, не¬
принуден
Familie [fa'mklial <-, -n>/l. (Eltern und
Kinder1 семейство cp. фамилия ж; eine
kinderreiche |ovielköpfige] - многодет¬
но семейство 2. (Verwandtschaft) фами¬
лия. род м; zur ~ gehören част от се¬
мейството \или фамнлпята| съм: das
liegt in der - това е семейна \или ро¬
дова] черта ►das kommt in den besten
~n vor [am случва се н в най-добрите
семейства Familienanschluss“* т
вра>зки ми \или общуване ср\ с дадено
семейство Familienkreis т im - в се¬
меен кръг: im engsten - в най-тесен
семеен кръг Familienleben п семеен
живот Familienname т фамилно име
Familienoberhaupt п глава ср на се¬
мейство Familienplanung -	(‘-in i‘4
семейно планиране Familienstand п-
CCMCI1IK) !!().!() лч пие Familientragödie
/семенна трагедия Familienvater ъ
баща м на семейство Familienzusam¬
menführung <-, -еп>/събиране ср на
р а з д е л е н и с е м е й ст в а
Fan |f£l:in] <-s, -s> т феи м
Fanatikerlin| |fa’na:tikej <-s, -nen>
mf фанатик м. фанатичка ж
fanatisch |fa'na:tijj adj фанатичен
Fanatismus [fana'tismos] <-> kein PI m
фанатизъм ,u
Fanclub <-s, -s> m фен-клуб м (клуп на
приятели, почитатели на нкг/нщ)
fand |fant| /. и 3. pers sing imp von finden
Fanfare |fan'fa:ra] <-, -n> f\\\c фанфара ж
Fang |far)] <-|e)s, Fänge> m 1. (Tätigkeit)
ловуване cp; stört лов.w 2. (Beute! пляч¬
ка ж; (beim Fischen) улов .w ►mit jmd/
etw einen guten - gemacht haben fig
имам късмет c нкг/нщ
Fangarm m zoo пипало cp на полип
fangen [farjan] <fängt, fing, gefangen>
1.	vt 1. /Tier,I хващам, ловя. улавям
2.	i/estnehmen) залавям, арестувам 11. er¬
sieh - /das Gleichgewicht wieder finden)
овладявам се. вземам се отново в ръце
Fangfrage / въпрос-уловка м
Fangschaltung / ш. устройс тво ср за
улавяне на злоумишлени включвания
fängt (f£г]t] 3. pers sing pr von fangen
Fantasie“* [fanta'zi:] <-, -n> f a. mics фан¬
тазия ж; seine ~ spielen lassen оста¬
вям фантазията си да се (раз)вихрн
fantasielosRR adj без |или с бедна]
фантазия FantasielosigkeitRR <-> kein
/'//липса ж на фантазия fantasierenRR
<ohne ge-> w фан тазирам: (faseln) го¬
воря безсмислици, фантазирам си: :.П:!>
бълнувам: von etw - мечтая за нщ
fantasievollRR adj с богата фантазия
fantastisch“* adj фантастичен
Farbaufnahme / цветна снимка Farb¬
band <-|e)s, bänder> п цветна лента
Farbbild п цветна снимка Farbbild¬
schirm т INTOK.M. те цветен екран Farb¬
druck т 5. Farb(en|druck
Farbe l'farba] <-, -n> / 1. (allg) цвят м;
(Gesichts-: тен м 2. (Färbemittel, Farbstoff
боя ж. багрило ср 3. (Mal-, Anstreich-)
боя 4. typ мастило ср (печатарско)
5. (Spielkarten-I цвят. боя ► - bekennen
fam вземам страна, изразявам стано¬
вище
farbecht adj неизбеляващ
färben |'f£rban| 1. vt (Leder. Stoff, Haare)
боядисвам II. vi (ab-) пускам III. iwsich
~ оцветявам се \или обагрям се): sich
rot - ставам червеи, почервенявам:

farbenblind
210
faul
sich gelb ~ ставам жш. пожълтявам
farbenblind ad/страдащ от далтонизъм
Farbenblindheit / мг-г; далтонизъм м
Farblenjdruck <-|e)s, -е> т тут цветен
печат farbenfroh adj пъстроцветен,
пъстър Farblenjkasten т кутия ж за
ооп Farbenpracht /великолепие ср от
багри farbenprächtig adj /reich an in¬
tensiv 'leuchtenden Farben/ пищно обаг¬
рен: /vielfarbig) шарен, пъстър
Färberei |ferba'rai| <-, -en>/l. /dasFärben)
бояджийство cp 2. (Betrieb) бояджпй-
ница ж
Farbfernsehen n цветна телевизия
Farbfernseher m/ат, Farbfernsehgerät
n цветен телевизор Farbfilm m цве¬
тен филм Farbfoto n цветна снимка
farbig adj 1. /bunt) цветен: /vielfarbig) ша¬
рен. пъстър 2. !Hautfarbe) цветнокож
3.	fig /anschaulich) ярък. цветист
färbig adj A s. farbig
Farbige <ein -г, -n, -n> Л7/цветнокож(а)
M (ж)
Farbkopierer <-s, -> m цветен ксерокс
|иди ксерокопирен апарат|
farblos adj безцветен
Farbstift т цветен молив Farbstoff т
багрилно вещество, боя ж Farbton т
гои м |или нюанс м\ на цвят
Färbung 1'krbuQl < , -en> fl. kein Pi (das
Färben) боядисване cp, оцветяване cp
2. (TönungI окраска ж, оттенък м
Farm [farm] <-, -en> /лек ферма ж, чиф¬
лик .»/
Farn [farnj <-s, -e> m юг папрат ж
Fasan |fa'za:n] <-(e)s, -e(n|> m zoo фа¬
зан .в
faschieren |fa'Ji:ran] <ohne ge-> vtA къл¬
цам (au месо); faschierte Laibchen
/Frikadellen) кюфтета
Faschierte <-n> kein PI n A castr 1. (Hack
fleisch) кайма ж, кълцано месо 2. iFrika¬
delle) кюфте cp
Fasching |'fa/ir)| <-s, -e o-s> m карнавал
Faschingsdienstag <-(e)s, -e> m
вторник M преди Чистата сряда
Faschismus |fajismus| <-> kein PI m фа¬
шизъм M
Faschisten) <-en, -en; -, -nen> miß фа¬
шиста) мж)
faschistisch adj фашистки
faseln j‘fa:zaln| fam I. vi pej говоря без¬
смислици. фантазирам си II. vt pej
дрънкам: dummes Zeug - дрънкам глу¬
пости
Faser [ fa:zel <-, -n>/влакно cp, ниш¬
ка ж
fas e rig adj влакнест: /Fleisch) иа конци
Fass™ 'fas; <-es, Fassen- n, FaßA“ n igroßes
бъчва ж; [kleines} буре cp. бъчонка ж;
(aus Stahlblech) варел м; /Butten--) бу тал¬
ка ж ►Bier vom - наливна опра; Wein
vom - наливно вино: ein - ohne Boden
бъчва без дъно (напразен труд); in
ein - ohne Boden füllen//^преливам от
пус то в празно: das schlägt dem - den
Boden aus! ßim това преминава вся¬
каква граница!
Fassade |fa'sa:da| <-, -п> / фасада ж
fassbar™ adj, faßbarA,t adj 1. (konkret,
benennbar) конкретен 2. (begreiflich)
понятен, разбираем
fassen |‘fasan| I. vt 1. (ergreifen) хващам,
улавям 2. (festnehmen) задържам, за¬
лавям 3. laufnehmen) \ващам. побирам
4.	(ein-)обграждам: (einrahmen)обрам¬
чвам: einen Edelstein in Gold - монти¬
рам скъпоценен камък в златен об-
ков 5. (verstehen)разбирам, проумявам;
ich kann es nicht ~ това не мога да го
разбера; das ist nicht zu -! умът ми не
го побира! II. vn sich - (sich beruhigen)
успокоявам се; (sich beherrschen) овла¬
дявам се; sich kurz - изразявам се
накратко
Fässer pl von Fass
Fassung ('fasupl <-, -en> fl. (Ein-) рамка
ж; (von Edelsteinen) обков м 2. (Bearbei¬
tung) редакция ж, версия ж; (Überset¬
zung) нш версия; in dieser - в тази
версия \или редакция| 3. (Ruhe) спо¬
койствие ср, самообладание cp; die -
bewahren запазвам спокойствие; die
- verlieren загубвам самообладание
►jdn aus der ~ bringen изкарвам нкг
от търпение \нли от кожата му|
fassungslos adj слисан, смаян
Fassungsvermögen п схватливост ж,
умствени способности; тг.с.и вмести¬
мост ж, капацитет м
fast [fast| adv почти; ich wäre - gefallen
пасмалко да падна
fasten |'fast?n| vi посгя Fastenzeit /пос¬
ти мн; Um Christentum) Велики пости
Fastfood, Fast Food™ [fa:st fu:t| <-, -(s)>
n бърза закуска (в закусвалня)
Fastnacht <-> kein Pl f (Fasching) карна¬
вал M
Faszination [fasyina'tsjo:n| <-, -en> /чар
M, обаяние cp
faszinieren |fast§i'ni:ran] <ohne ge-> vt
очаровам, омайвам faszinierend adj
очарователен
fatal |fa'ta:l| adj фатален
fatalistisch adj фаталистичен
fauchen ffauxan) vi (Katze) съскам; (Wind)
фуча; fig, fam сьскам. изсъсквам
faul |faul| adj 1. (träge) ленив, мързелив;
auf der -en Haut liegen fam излежавам
се. мързелувам 2. /verdorben)гнил, раз-

Fäule
211
Fehler
пален 3. fig, fam (verdächtig} подозрите¬
лен: (fragwürdig! съмнителен: eine ~e
Ausrede fam неубедително |или съм¬
нително! оправдание: an der Sache ist
was - fig, (ат има нщ гнило \или съм¬
нително'] в тая работа
Fäule fbila] <-> kein Pi f гниене cp. гни-
лост ж
faulen l'faulan) vi sein o haben (Obst, Holz,
Laub} гния, загнивам
faulenzen ^аикпЬзп] \4 мързелувам
FaulenzerfinJ <-s, -; -, -nen> m(fj мързе¬
ливец M, мързеливка ж. лентяй м
Faulheit <-> kein PIf мързел м, леност ж
faulig adj (Obst) загнил; (Wasser) застоял
Fäulnis l'bilms] <-> kein PI f гнилост ж,
гниене cp
Fauna l'fauna) /фауна ж
Faust (faost) <-, Fäuste>/юмрук м. нест-
ник м ►auf eigene - на своя глава, на
собствена отговорност: das passt wie
die - aufs Auge fam нщ е (съвсем] не¬
подходящо
Fäustchen |'bist<;an| <-s, -> n sich dat ins
~ lachen fam злорадствам
faustdick l'faust'dik) adj es - hinter den
Ohren haben fam изпечен хитрец съм.
хитър съм като лисица Fausthand¬
schuh т ръкавица ж с един пръст
Faustregel / просто |или практичес¬
ко] правило Faustschlag т юмручен
удар
Fauteuil <-s, -s> т А (Polstersessel mit
Armlehnen1 фотьойл м, кресло ср
Favorit!in| |favo'ri:t] <-en, -en; -nen> mif)
фаворит! ка| м/ж)
Fax l'faks] <-, -(e)> n та. факс м; per - по
факс
faxen vi, ^изпращам по факс, факсвам
Faxgerät <-(e)s, -е> п факс м, факсов
апарат
Faxmodem <-s, -s> п та. факсмодем м
Fazit |'fa:tsit| <-s, -e o -s> n 1. (Ergebnis)
краен резултат 2. iSchlussfolgerung) из¬
вод м, равносметка ж; aus etw das ~
ziehen правя си извод |или равносмет¬
ка] от нщ
FCKW (eftseikai've:] <-s> п abk von Fluor¬
chlorkohlenwasserstoff флуорхлорвъг-
леводород м FCKW-frei adj който не
съдържа флуорхлорвъглеводород
FDP, F.D.P. |tfde:'pe:| <-> kein PI f abk von
Freie Demokratische Partei СДП /Сво¬
бодна демократическа партия)
Feber |'fe:bt?| <-s, -> mA февруари м: s.
a. April
Februar |'fe:brua:e] <-(s), -e> m февруари
м; s. a. April
fechten l'kgtan] <ficht, focht, gefochten>
и фехтувам се: mit Worten - водя
словесна битка
Fechterfin> <-s,	-, -nen> miß фехту-
вачжа] м(ж!
Fechtsport rn фехтовка ж
Feder fferdei <-, -n>/l. (Schreib-) перо cp
2. /ос (Vogei-j перо: pt перушина ж;
(Flaum-; пух м, мъх .м 3. тпсн пружина
ж: ш ресор ,к ►sich mit fremden ~n
schmücken кича се c чужди пера /при¬
писвам си чужди заслуги!
Federball т spürt 1. (Balli перо ср за
федербал 2. (Spiel) федербал м Feder¬
bett п пухена завивка Federbusch т
1.	(Heim) снопче пера за украса м
2.	(GefiederI качул м на птица feder¬
führend adj носещ главната отговор¬
ност. ръководещ: - in etw dat sein
ръководя нщ Federhalter т перо¬
дръжка ж Federkernmatratze / мат¬
рака/ с пружини federleicht |'fe:de'lai<;t|
adj лек като перце
federn I. wtech, spürt пружинирам II. vt
Tech поставям пружини [или ресори]
federnd adj пружиниращ; a. fig пъргав
Federung <-, -еп> /1. (Elastizität) елас¬
тичност ж 2. (Gefedertsein)пружини ии,
Auto ресори ми
Fee |fe:| <-, -г» /фея ж
Fegefeuer |'fe:gabie| п чистилище ср
fegen ]'fe:gan| 1. vt haben мета. измитам:
(Schornstein) чистя, почиствам II. vi
1.	haben фуча. препускам 2. sein fam
(rasen) профучавам, преминавам като
фъртуна
Fehde |'fe:da] <-, -n> / вражда ж; mit
jdm in ~ liegen скаран съм |или враж¬
дувам] с нкг
fehl [feil] adv - am Platz sein не сьм на
мястото си. неуместен сьм
Fehlanzeige / съобщение, че нщ не е
направено, сбъркано е или не е нали¬
це Fehlbetrag тш. паричен дефицит,
манко ср Fehldiagnose /мш погреш¬
на диагноза Fehleinschätzung / по¬
грешна преценка
fehlen |'fe:lon| vi 1. (mangeln! липсвам: es
an nichts - lassen осигурявам всичко
необходимо: es fehlt uns am Nötigsten
липсва ни най-необходимото: es hätte
nicht viel gefehlt und er hätte verloren
насмалко да загуби: du fehlst mir sehr
много ми липсваш: das hat gerade noch
gefehlt! iron, fam само това липсваше!
2.	(abwesend sein) отсъствам 3. (gesund¬
heitlichI wo fehlt’s? от какво се оплак¬
ваш?. къде те боли?; was fehlt dir?
какво ти е?: mir fehlt nichts нищо ми
няма 4. geh weit gefehlt! жестоко се
лъжеш!, много грешиш!
Fehler ]'fe:le| <-s, -> т 1. /Irrtum) грешка

fehlerfrei
212
Feinwäsche
ж.	заблуда ж; /grober ~l провинение
cp; einen ~ machen прани \u.ui допус¬
кам! грешка; durch ~ wird man lelug
sprichw човек се учи от грешките си
2. tMangel, Defekt! недостатък .и, дефект
м; /menschliche Schwächet слабост ж
з.	(Schuld/ das war mein ~ вината \it.w
грешката! c моя
fehlerfrei adj \. löhne Fehlen без греш¬
ки; -Gefühli безпогрешен 2. (einwandfrei)
безупречен fehlerhaft adj 1. /mangelhaft!
дефектен 2. /unrichtig) сгрешен, сбър¬
кан fehlerlos adj s. fehlerfrei; Fehler¬
meldung <-, -en> / L'Tosv. известие cp
\iuit съобщение cp\ за грешка Fehler¬
quelle /източник .w на грешка
Fehlgeburt / помятане cp, спонтанен
аборт
fehrgehen <irr> vi sein (sich irren) за¬
блуждавам се. допускам грешка
Fehlgriff т грешка ж, погрешен ход
Fehlinformation /невярна информа¬
ция Fehlinvestition <-, -en> / wirtsch
некоректна инвестиция Fehlkalku¬
lation / 1. v.'ii-r.sr.H погрешен разчет
2. (irrtümlicheAnnahme)неправилна пре¬
ценка Fehlkonstruktion / дефектна
конструкция Fehlschlag т 1. (Missen
folg) неуспех м, несполука ж 2. spurt
(beim Ballspiel) неточен удар
fehl I schlagen <irr> vi sein (misslingen) не
успявам, не сполучвам
Fehlstart т 1. stört фал старт м 2. лико,
т:п неуспешен старт Fehltritt т по¬
грешна стъпка, грешка ж Fehlurteil п
1.	(Fehleinschätzung) погрешна прецен¬
ка 2. (ungerechtes Urteil) несправедлива
присъда Fehlzündung /ш, тесн пре¬
късване .и
Feier |‘fan?| <-, -n> fl. (Festlichkeit) праз¬
ник .и, тържество cp; zur - des Tages
scherz за да зачетем \ilui почетем] деня
2.	(feierliche Flandlung/ тържествен акт
Feierabend т 1. (abendliche Freizeit! от¬
дих .и след края на работния ден
2. :Arbeitsschluss! край м на работния
ден; - machen приключвам работата
\u.ut работния ден|; ат - вечерта; jetzt
ist aber ~! fam край. стига толкова!
feierlich adj 1. /festlich/празничен 2. (wür¬
devoll/ тържествен 3. /förmlichI церемо¬
ниален
feiern j faxen! I. vt 1. (Fest! празнувам;
festlich begehen.■ чествам 2. tehrem ве¬
личая. възхвалявам II. \i бездейст¬
вам. почивам
Feiertag т 1. freier lag: почивен ден.
мра шик.w 2. ’Fesuac празник, празни¬
чен ден. gesetzlicher - официален
пра шик
feig(e) |faik i'faiga)! adj страхлив, мало¬
душен; (hinterhältig) коварен; (gemein)
подъл
Feige |'faiga| <-, -n> / нит смокиня ж
Feigenbaum m иот смокиново дърво
Feigenblatt n вот смокинов лист
Feigheit ['faikhait| <-> kein PI f страхли-
BOCT ж, малодушие cp; /Hinterhältigkeit)
коварство cp
Feigling |'faiklir)| <-s, -e> л? страхливец .и
Feile |'faila| <-, -n> / пила ж; ßg доиз-
кусуряване cp
feilen |'farlan| 11 пиля: ßg доизкусуря-
вам; an etw dat - допзкусурявам |или
доизпипвам) ищ
feilschen ['failjanj vi um etw - пазаря се
за нщ
fein |fain| adj 1. (dünn, гз/г/фин; (von zartem
Aussehen) крехък, нежен; (einfühlsam)
чувствителен: (-sinnig) c тънък усет
2. (nicht grob) изтънчен: /Humor, Spott,
Ironie) тънък 3. (Sinn: scharf остър
4.	(Instrument: genau) точен, прецизен
5.	(sorgfältig) внимателен 6. (exquisit)
изискан, изящен; /erfove/?/отличен, пре¬
възходен 7. (vornehm) изискан: (gewandt)
остроумен 8. (anständig) почтен 9. fam
(erfreulich, lobenswert) чудесен, прекра¬
сен ► ein ~er Kerl fam чудесен човек;
-(he)raussein fäm измъквам се май¬
сторски; sich ~ machen пздокарвам се
Feind(in) |famt| <-(e)s, -е; -, -nen> m(f)
враг м; (Gegner) противник м, иротнв-
ничка ж, неприятел(ка) м(ж) Feindbild
<-|e)s, -ег> л образ .и на врага feindlich
adj (al/gl ми. вражески; (gegnerisch) про¬
тивников; (feindselig) неприятелски,
враждебен Feindschaft <-, -en> f
вражда ж, враждебност ж feindselig
^/'неприятелски, враждебен Feindse¬
ligkeit <-, -еп> / неприяз'ьн ж, враж¬
дебност ж
feinfühlig [’fainfyxlig) adj тактичен, де¬
ликатен
Feingefühl п деликатност ж; (Takt) так¬
тичност ж, такт м
Feinheit <-, -еп>/1. (Zartheit) финес м;
(а. Feinfühligkeit))\с.т\кйтносггж 2. (Scharf
sinnigkeit) проницателност ж; (Spitz
findigkeit) педантизъ.м „« 3. (Genauigkeit)
точност ж, прецизност ж 4. (Vornehm¬
heit) иъпск-лност ж 5. (Anständigkeit)поч¬
теност ж
feinkörnig adj дребнозърнест, ситно-
зърнест
Feinkostgeschäft п деликатесен ма¬
газин
Feinmechanik / фина механика Fein¬
schmeckerin) <-s, -; -, -nen> miß елмк
гастроном-жа I müic Feinwäsche <-> kein

Feinwaschmittel
213
ferner
Pi f фино бел i.o Feinwaschmittel n
перилен препарат за фини дрехи
feist |faist| adj pej т.тьст, охранен
Feld |fdt| <-(e)s, -er> n 1. 'Acker; нива ж;
/weites, a. unbebautes Land) поле cp. кър
м: auf freiem - на открито 2. tauf
Spielbrett, a. Computerl поле 3. iFachj об¬
ласт ж. поприще cp; das ist ein weites
~ това е широка област 4. i.ing, вдош,
PHVS, ANAT поле 5. ми бойно поле. фронт
м; das ~ behaupten mil запазвам [или
задържам] позиция; das - räumen
(Weggehen) оттеглям се, напускам по¬
лесражение; (seine Stellung aufgeben!
отстъпвам Feldarbeit / работа ж на
полето |или на къра] Feldbett п мн.
походно легло Feldflasche / манер¬
ка ж
Feldforschung / теренно проучване
(систематично проучване и събира¬
не на научни данни на място)
Feldherr т ми. военачалник м, иълко-
водсц м Feldlager п ми. военен лагер,
бивак м \или стан .и] на войска Feld¬
lazarett п ми. походен лазарет Feld¬
marschall /л mil фелдмаршал м Feld¬
maus / zoo полска мишка Feldpost /
mil военна поща /във военно време)
Feldsalat т пот мотовилка ж, дилянка
ж (вид салата! Feldstecher <-s, -> т
орт бинокъл м, далекоглед м Feld¬
webel <-s, -> т mil фелдфебел м, стар¬
шина м Feldweg т полски път Feld¬
zug 77? 1. мм. поход м 2.1KampagneI кам¬
пания ж; ein ~ gegen das Rauchen кам¬
пания против пушенето
Felge ['felgaj <-, -n> fm. (ReifenI джанта ж
Fell |frl] <-(e)s, -e> n козина ж; /Schaf,i
вълна ж; (a. Pelz} кожа ж (обработена
нещавена кожа с космите или вълна¬
та) ► ein dickes - haben fig, fam имам
дебела кожа. дебелокож съм: jdm das
- über die Ohren ziehen fam прекар¬
вам [или измамвам| нкг
Fels |ffls] <-en, -er» m, Felsen <-s, -> m
скала ж, канара ж; (Felswand) отвесна
скала; (Felsgestein) скална маса felsen¬
fest adjßg твърд \или як] като скала,
непоклатим; - an etw rfafglauben твър¬
до вярвам в нщ Fels(en|wand/отвес¬
на скала Felsgestein п камънак м
felsig adj скалист Felsmassiv <-s, -е>
/? скален масив Felsspalte /пукнатина
ж в скала Felswand fs. Fels(en)wand
feminin |femi'ni:n| adj 1. (weiblich) женст¬
вен, женски 2. име от женски род
Feminismus [femi'nismus] <-> kein PI m
феминизъм M
Feminist!im) [femi'nist| <-en, -en; -nen>
m(f феминистка) m(vc)
feministisch ad) феминистки
Fenchel ffencal] <-s> kein Pi rn но-, резенс
cp. морач .и
Fenster i'ftnste] <-s, -> // 1. ia. Computer;
прозорец.u, zum ~ hinausschauen гле¬
дам през прозореца; aus dem - werfen
хвърлям през прозореца; sein Geld
zum - hinauswerfen хвърлям парите
си на вятъра: weg vom - sein fig извън
играта съм 2. fam (Schau-) витрина ж
Fensterbank <-, -bänke> /перваз м на
прозорец Fensterflügel m крило ср на
прозорец Fensterglas п стъкло ср на
прозорец Fensterkurbel fm. ръчка ж
за сваляне и вдигане на стъклото
Fensterladen m капак м на прозорец,
кепенци м мн
fensterin ['f^nsteln] vi südd, А прескачам
през нощта прозореца на любимата
Fensternische / ниша ж с прозорец
Fensterplatz m място ср до прозореца
Fensterputzer(in) <s, -; -, -nen> m(f)
мияч(ка) м/ж) на прозорци Fenster¬
rahmen /77 рамка ж на прозорец, чер¬
чеве ср Fensterscheibe/прозоречно
стъкло
Ferialarbeit <-, -en> fA работа ж през
ваканцията
Ferien (‘feirian] pl ваканция ж; (Urlaub)
отпуска ж; in die - fahren отивам на
почивка Feriendorf <-(e)s, -dörfer> п
ваканционно селище Ferienhaus п
почивен дом Ferienheim п почивна
станция, почивен дом; (Kinder-) детска
почивна станция Ferienkurs m вакан¬
ционен [или летен| курс Ferienlager п
детски [или младежки] лагер Ferienort
/77 курорт .и Ferienwohnung <-, -еп> /
квартира ж за прекарване на отпу¬
ска [или почивка| Ferienzeit / време
ср за отпуска [или почивка]
Ferkel l'ferkal] <-s, -> /7 1. юо прасе ср.
прасенце ср 2. fig, fam и\глсе (за мръсен
човек/
fern [fern] I. adj (weit entfernt) далечен,
отдалечен: ~e Vergangenheit/Zukunft
далечно минало/бъдеще: der Ferne
Osten Далечният из ток: in nicht zu -er
Zeit не много отдавна II. adv далече,
далеко: - von далече от: von - betrach¬
tet гледано [или погледнато] от дис¬
танция [или отстрани] Fernbedienung
/дистанционно управление fern.blei¬
ben <irr> и'.$<?//? отсъствам от Fernblick
77? перспектива ж. гледка ж в далечи¬
ната
Ferne <-, -п> / далечина ж; aus der -
отдалеч: in der ~ (räumlich) в далечина¬
та [или надалеч|
ferner I. adj 1. Komparativ von fern 2. (künf

Fernfahrer
214
fertig
tig, weiter! по-нататъшен II. adv (außer¬
dem! освен това
Fernfahrer (in) mif шофьор! ка) м/ж) на
ТИР Fernflug т полет м на далечни
разстояния Ferngas п газ м о г далеч¬
но находище Ferngespräch п между¬
градски телефонен разговор fernge¬
steuert adj телсупраиляем, управля¬
ван от разстояние Fernglas п ог-т да¬
лекоглед м, бинокъл м
fern halten vt sich von jdm/etw - стоя
надалеч от икг/нщ
Fernheizung / п.сн топлофикация ж,
централно топлоснабдяване
Fernkopie fv:\ телефакс.» Fernkurslus|
т задочен курс Fernlaster т /ат,
Fernlastwagen т товарен автомобил
за превоз на далечни разстояния
Fernleihe <-, -п> / заемна служба по
каталог Fernleitung / далекопровод
м Fernleitungsnetz п далекопровод-
на [или електропроводна! мрежа
fern:lenken vf управлявам от разсто¬
яние
Fernlicht <-[e|s> kein PI n дито дълги
светлини
fern liegen к/das liegt mir fern това ми
е чуждо
Fernmeldeamt <-|e|s, -ämter> n теле¬
фонна и телеграфна служба Fern¬
meldetechnik / tti. далекосъобщи¬
телна техника
fernmündlich adj телефонен, по теле¬
фона
Fernost l'fsrnVast] т сгос aus/in/nach -
от/в/за Далечния изток fernöstlich adj
далекоизточен
Fernrohr п l. oit /Fernglas! далекоглед м
2. astr /Teleskop! телескоп м
Fernschreiben n Tti. телекс .и, съобще¬
ние cp, изпратено чрез телетип Fern¬
schreiber т /Apparat/ телекс теле-
тип ,w fernschriftlich adj tll телегра-
фическп. телеграфнчен
Fernsehansager(inj m/j] телевизионен
говорител, телевизионна говорител¬
ка Fernsehanstalt/телевизия ж Fern¬
sehantenne / телевизионна антена
Fernsehapparat т телевизор и/, теле¬
визионен апарат
fern sehen <irr> и гледам телевизия
Fernsehen <-s> kein PI n телевизия ж;
im - übertragen предавам по телеви¬
зията
Fernseher т /Gerät./ телевизор м
Fernsehen in i miß {теле j зрител !ка) м[ж!
Fernsehfilm m телевизионен филм
Fernsehgebühr /телевизионна такса
Fernsehgerät п s. Fernsehapparat;
Fernsehkamera /'телевизионна каме¬
ра Fernsehnachrichten fpl телевизи¬
онни новини Fernsehnetz n телевизи¬
онна мрежа Fernsehprogramm n те¬
левизионна програма Fernsehsender
m телевизионен предавател Fernseh¬
sendung /телевизионно предаване
Fernsehserie / телевизионна серия
Fernsehspiel п телевизионна игра
Fernsehturm т телевизионна кула
Fernsehübertragung / телевизионно
предаване Fernsehzuschauer(in) m(f)
телевизионен зрител, телевизионна
зрителка
Fernsicht / перспектива ж; (klare Sichtj
видимост ж
Fernsprech- телефонен
Fernsprechamt п телефонна станция
Fernsprechanlage / телефонна цент¬
рала Fernsprechapparat т телефонен
апарат Fernsprechauskunft <-, -künf-
te> / телефонни услуги Fernsprech-
gebühr/телефонна такса Fernsprech¬
geheimnis п тайна ж ма телефонните
разговори Fernsprechnetz птелефон¬
на мрежа Fernsprechverkehr т теле¬
фонен трафик Fernsprechvermittlung
/ телефонна връзка
ferm stehen w jdm/etw - чужд съм на
нкг/нщ
fern steuern к/управлявам от далеч \или
дистанционно!
Fernsteuerung /далечно |или дистан¬
ционно) управление, командване ср от
разстояние
Fernstudium п 1. (Fernunterricht) д11ста н-
цнонио следване (обучение по елек¬
тронен път или по пощата! 2. (bes
DDR)задочно следване Fernuniversität
/университет м, който предлага само
дистанционно обучение (по електро¬
нен път или по пощата) Fernverkehr
т междуградски транспорт Fern¬
verkehrsstraße / шосе ср, широк път
Fernwärme / топлина ж, подавана от
TF.IJ, Fernweh п копнежа/ по далечни
страни Fernwirkung / действие ср на
разстояние, далечно действие
Ferse |'ferza| <-, -n> / anat (a. Strumpf-,
Schuh-/ пета ж; jdm (dicht) auf den ~n
sein преследвам нкг. но петите съм на
нкг
fertig ('fertig! adj 1. (beendet) готов;
/vollendet/ завършен; halb - полуготов,
недовършен; etw ~ bringen (zum
Abschluss bringen! завършвам шц; sie
bringt es doch glatt - und ... /am гя
тъкмо приключи и ...; ~ machen при¬
готвям. завършвам; ~ stellen завърш¬
вам; mit etw - sein готов съм с нщ; mit
etw - werden (beenden) св ършвам |или

Festigkeit
Fertigbauweise	215
приключвам! е ши; fig (darüber hinweg¬
kommen} справям се c нщ. преодоля¬
вам ши (психическиJ; mit jdm - werden
справям се е нкг: ohne jdn/etw -
werden справям се бе:з нкг/нщ: ich bin
gleich - приключвам след малко, поч¬
ти съм готов; sieh zu, wie du damit -
wirst виж как ще оправиш тая рабо¬
та; damit wären wir ~ и това го свър¬
шихме. и с това се справихме: du
bleibst zu Hause und ~! fam оставаш си
вкъщи и толкоз!; mit dir bin ich
endgültig ~! fam не искам да имам нищо
общо с теб! 2. (bereit( готов; ~ zum
Aufbruch готов за тръгване; - machen
приготвям; (zurechtmachen) подготвям;
bist du ~? готов ли си? 3. fam (erschöpft)
уморен, капнал; ~ machen довършвам:
(zurechtweisen)поставям на мястото му;
(minieren) разорявам; (umbringen) уни¬
щожавам, ликвидирам: dieser Lärm
macht mich - този шум ще ме довър¬
ши 4. fam (erledigt! свършен
Fertigbauweise <-, -п>/строителство
ср с готови монтажни (стоманобетон¬
ни) елементи
fertig lbringenA)‘ vt s. fertig 1.
fertigen j'frrtigan] vt изработвам, изгот¬
вям
Fertiggericht n готово ястие Fertighaus
n сглобяема къща, къща ж от сглобя¬
еми готови елементи
Fertigkeit <-, -en> / 1. (Geschicklichkeit)
умение cp; (Gewandtheit! сръчност ж
2. pl (berufliches Können) професионал¬
ни знания и умения, вещина ж
fertig I machen*" vt s. fertig 1., 2., 3.
Fertigprodukt n фабрична стока, фаб¬
рикат м
fertiglstellenA" rf s. fertig 1.
Fertigteil n сглобяем (монтажен) еле¬
мент
Fertigung <-, -en> / производство cp;
(von Kleidern) изработване cp, ушиване
cp
Fes', fes (fts) <-, -> n mus фа cp бемол
Fes2 <-(es), -|e)> m (Kopfbedeckung) фес .и
fesch Щ adj A, fam (schickI елегантен,
шикозен; (hübsch) хубав, напет: (flott)
атрактивен
Fessel l'ftsal] <-, -n> / 1. anat глезен м;
(von Tieren) чист от крака над копи¬
тото 2. (Kettel верига ж 3. pl IHand
schellen) белезници ми; (an Füßen! око¬
ви мн 4. fig (Bindung) връзка ж; (Ein¬
schränkung) ограничение cp; (Hemmung)
пречка ж; jdm ~n anlegen, jdn in ~n
legen хвърлям мкг в окови, оковавам
нкг; sich aus den ~n der Ehe befreien
освобождавам се от оковите на брака
fesseln l'frsalnj vt 1. оковавам: /binden)
връзвам; (mit Handschellen/ слагам бе¬
лезници на: fest halten) при к <) в а в а м: j d п
an Händen und Füßen - оковавам нкг
във вериги, хвърлям нкг в окови:
durch die Krankheit war er ans Bett
gefesselt болестта го прикова кз>м
леглото 2. fig (Aufmerksamkeit) прикова¬
вам. привличам: /faszinierenI пленявам.
очаровам fesselnd adj 1. /spannend!
увлекателен, завладяващ 2. (faszinie¬
rend) пленителен, възхитителен
fest [fest] adj 1. (nichtflüssig! твърд: (solide:
масивен 2. (nicht weich) твърд: (hart) як:
(schwer zerreißbari здрав: ~ schlafen спя
крепко, имам здрав сън: die Tür ~
schließen затварям плътно вратата
3.	(nicht lose) компактен: /schwer lösbar)
трудно разтворим: (stramm) стегнат
4.	(ständig, dauerhaft) устойчив: (Gewohn¬
heiten) утвърден, установен; -er
Freund, ~е Freundin fam сериозен |или
постоянен] приятел, сериозна \irnu
постоянна] приятелка: - angestelltRR
иа постоянна работа 5. fig /energisch)
енергичен: (unerschütterlich, bestimmt)
непоколебим, непоклатим; etw - ver¬
sprechen твърдо обещавам нщ: - da¬
von überzeugt sein, dass ... тв ьрдо съм
убеден в това. че ...: sich dat ~ vor¬
nehmen etw zu tun твърдо възнаме¬
рявам да направя нщ
Fest |ff.st] <-(e)s, -е> п 1. (Feier) т ържест¬
во ср 2. (Feiertag) празник м; frohes ~!
честит празник! Festakt т тържест¬
вен акт
festangestelltA" adj s. fest 4.
festi beißen <irr> ir sich (an jdm/etw
dat) ~ здраво захапвам нкг/нщ:///вкоп-
чвам се в нкг/нщ
fest binden vt зав ързвам здраво
Festessen п банке т м
fest I fahren <irr> vt: sich - (mit Wagen/
затъвам: naht засядам
Festgeld <-(e)s, -er> n мк срочен влог
festgesetzt adj zur ~en Zeit в определе¬
ното \u.nt уреченото] време
fest!halten <irr> I. vt 1. (nicht loslasseni
държа здраво, не пускам 2. (zurück
halten/ задържам 3. fig увековечавам
II. и an jdm/etw dat - държа на нкг/
нщ III. vn sich ~ д ържа се за нкг/нщ
(за да не падна)
festigen l'fcstigan] I. vt (fester machen)
заздравявам: (stärken)укрепвам: (stabili¬
sierenI стабилизирам II. wr sich ~ ук¬
репвам. стабилизирам се
Festiger <-s, -> m фиксатор м за коса
Festigkeit <-> kein Pl f 1. /von Material)
твърдост ж, здравина ж 2. ми стабил-

216
fetten
Festigung
пост ж 3. i Widerstandsfähigkeit/ устой чн-
ßocT ж 4. fig (Standfestigkeiti твърдост,
постоянство cp; IEntschlossenheit! непо¬
колебимост ж
Festigung <-, -en> / заздравяване cp;
/у укрепване cp; ft; стабилизиране cp
Festival |'f£stival| <-s, -s> n CH: m фести¬
вал .w
fest klammern I. \t захващам c кла¬
мер. закламерявам II. vr sich ian jdm/
etw akk\ - в Kt) им вам се в нкг/нщ
fest kleben I. et залепвам; etw an etw
dat - залепвам нщ на нщ II. vi sein
i Vorgang; an etw dat ~ залепнал съм за
нщ
Festland п 1. /nicht Meeri суша ж, земя
ж 2. /Kontinent) континент м
fest legen I. vt 1. /festsetzen) фиксирам,
определям: in einem Protokoll - отра¬
зявам в протокол 2. fin /Kapital! замра¬
зявам II. vr sich (auf etw akk\ ~ обвър¬
звам се lc нщ.)
festlich ('ftstlicl I. афпразиимен: /feierlich!
тържествен II. advetw - begehen праз¬
нувам нщ; etw - schmücken украся¬
вам нщ празнично Festlichkeit <-, en>
/1. (Stimmung! празничност ж, търже¬
ственост ж 2. //езд/тържество ср, праз¬
ненство cp; /Feier! празник м
festIliegen <irr> vi 1. /festgesetzt sein!
фиксиран съм: /Termin!определен съм
2. им /Kapital! замразен съм 3. naht за¬
седнал съм
fest imachen vt\. /befestigen; закрепвам,
прикрепвам: /binden/ завързвам: naht
завързвам /лодки! 2. /vereinbaren/ уго¬
варям
Festmahl n s. Festessen
festinageln 11 заковавам: a. fig задър¬
жам: jdn auf seine Worte akk - карам
Hкг да изпълни това. което е казал/
обещал
Festnahme |'f£stna:ms| <-, -n> / задър¬
жане ср, арестуване cp
fest nehmen <irr> vt ;verhaften; задър¬
жам под стража, арестувам
Festnetz п tel стационарна мрежа
Festplatte <-, -n> / inf-orm харддиск м.
твърд диск
Festrede /тържествена реч
fest schnallen I. vt закопчавам с колан
II. vr. sich - закопчавам се с колан: lim
Flugzeug: затягам колан
fest schrauben vf затягам до отказ
йолт. винт. гайки:
fest setzen I. vt 1. ;gefangen nehmen!
арестувам 2. ifestlegen- фиксирам, оп¬
ределям: den Preis auf 500 Euro -
фиксирам цената на 500 евро II. vr:
sich - 1.	;//•)• c ъ< шрам се. на трупвам
се 2. fig /Gedanke! загнездвам се
festi sitzen <irr> vi 1. /haften! стоя здра¬
во. стабилен сз.м 2. /nicht mehr weiter
kommen: von Fahrzeug! стоя па едно мяс¬
то. ne мога да продължа /поради пов¬
реди. задръстване, стачка/; ::дт за¬
седнал съм
Festspiele пр! фестивал .и, тържества
ми Iмузикални. театрални, филмови
и др./
fest:stehen <irr> vi 1. fig /bestimmt, fest¬
gelegt sein) определен |или фиксиран|
с ъм 2. /unumstößlich sein/ безспорен |или
сигурен| съм; es steht fest, dass ...
сигурно е. че ...
feststellbar adj 1. то:н който може да
б ъде фиксиран 2. fig /erkennbar/ които
може да бъде установен |или забеля¬
зан!
festistellen vt 1. rtcii фиксирам, за¬
крепвам здраво 2. fig /konstatieren) кон¬
статирам: /beobachtenI забелязвам; (er
mittelnl уста по вява м
Feststellung //Ermittlung! установяване
ср: ui)!., ihr констатация ж
Festtag т празник м
Festung |'f£Stur)| <-, -еп>/крепост ж
festverzinslich adj iin с твърд лихвен
процент
Festzug т тържествено шествие
Fete |'fe:ta| <-, -n> ffam празненство cp,
купон м
Fetisch |'fe:ti/] <-(e)s, -e> m фетшп м
Fetischismus [feti'Jismus| <-> kein PI m
фетишизъм M
Fetischistlin) <-en, -en; -nen> m/f) фе-
тпн1пст|ка| м/ж/
fett [f£t| adj 1. /reich an Fett! тлъст, мазен;
/zu dick) тл ъст, дебел: - kochen готвя
мазно: - werden надебелявам, затлъс¬
тявам 2. /BodenI плодороден, тлъст
3.	fig iüppig) богат, обилен; das Brot ist
-	gestrichen хляб ът е дебело намазан
4.	/gewinnbringend) плодоносен 5. tyt (a.
Computer) шрифт болд, (полу)черен;
-	gedruckt отпечатан в получер [или
в болд)
Fett <-(e)s, -е> п тлъстнна ж; (zum
Kochen) мазнина ж; сжм мазнини ми;
теси грес ж; - ansetzen затл ъстявам,
надебелявам; sein ~ lab (bekommen fam
изядох калая
fettarm adj нискомаслен: -е Milch нис-
комаслено мляко
fetten I. vt мажа. намазвам (с мазни-
nai: /Haut) мажа, намазвам |с вазелин,
кремр /.Maschine! смазвам II. vi 1. (Fett
absondern)отделям мазнина; die Creme
fettet кремът омазнява: die Haare ~
schnell косите се омазняват бързо

Fettfleck
217
Fibel
2. (Fett annehmen) поемам машина,
омазпявам се
Fettfleck т мазно петно fettgedruckt*"
adj s. fett 5.; Fettgehalt т масленост.ад
fetthaltig adjcъдържащ мазнини: (Ge¬
webe j мастен
fettig ad) (fetthaltig! съдържащ мазнина.
мазен: (schmierig./ омазнен, мазен
fettleibig adj много дебел: mld затлъс¬
тял Fettleibigkeit <-> kein Pi f дебе¬
лина мс; Med затлъстяване cp
fettlöslich adj мастноразтворим
Fettnäpfchen l'fEtntpfqan) <-s, -> nbei jdm
ins - treten flg, fam: казвам или върша
пщ неуместно и така засягам или
ядосвам нкг Fettpolster п натрупва¬
ния ср ми от тлъстини. мастни депа
Fettsäure/енг.м мастна киселина Fett¬
schicht /мастен слой Fettsucht / ., >
предразположение ср към затлъстя¬
ване
fetzen |'f£lssn| I. vi fam (Musik) увличам
II. vtfam (abreißenI късам, скъсвам, от¬
късвам (c рязко движение) III. vr: sich
~ fam (sich streiten) карам се
Fetzen l'fetssn] <-s, -> m 1. (abgerissenes
Stück) парче cp, къс м 2. (zerschlissener
Stoff) парцал м, дрипа ж
fetzig ad)fam (Musik) жесток, страхотен
feucht [bi<;t| adj влажен: (angefeuchtet)
навлажнен; ~e Augen насълзени очи
Feuchtbiotop <-s, -e> n öko влажен
биотоп
Feuchtigkeit <-> kein PI f влага ж; (von
Luft) влажност ж Feuchtigkeitscreme
/хндратантен крем feuchtwarm |'Ьк/
varnn| adj топъл и влажен
feudal (bi'da:l) adj 1. hist феодален 2. (aristo¬
kratisch! аристократичен, знатен 3. fig,
fam (prächtig) царски
Feudalismus |bida'lismus| <-> kein PI m
феодализъм .u
Feuer [*bie| <-s, -> n 1. (Flamme) a. mit
огъна/; bengalisches - бенгалски огън:
das - anzünden паля огън: ~ speiend
(Drache, Vulkan) бълващ огън; das ~
eröffnen/einstellen мм. откривам/ирск-
ратявам огън 2. (Brand) пожар м: -
fangen запалвам се. избухвам в пла¬
мъци; fig (sich begeistern) запалвам се.
въодушевявам се: (sich verlieben) влюб¬
вам се 3. (für Zigarette) огън че ср; jdm
- geben давам нкм огънче ►für jdn
durchs - gehen готов съм да мина през
огьия за нкг: mit dem - spielen играя
си с огъня; ~ und Flamme für etw sein
запалвам [или въодушевявам) се за
пщ: Öl ins - gießen наливам масло в
оп.ня
Feueralarm т тревога ж [или сигнал .и]
за пожар Feueranzünder гп подпалки
ж ми Feuerbefehl гп т. заповед .ад :а
откриване на огън feuerbeständig adj
огнеупорен Feuerbestattung / кре
мания мс Feuereifer т (голямо.! усър¬
дие |или старание), плам м feuerfest
adj s. feuerbeständig; feuergefährlich
adj пожароопасен, леснозапалим
Feuergefecht n mil сражение cp c ог¬
нестрелно оръжие Feuerleiter / по¬
жарникарска стълба Feuerlöscher <-s,
-> m пожарогасител .и Feuermelder
<-s, -> m алармена уредба за сигна¬
лизиране на пожар
feuern I. vi 1. /heizen/ mit Holz ~ отоп¬
лявам c дърва 2. mil (auf jdn/etw akk)
~ стрелям Ino нкг/нщ) II. vt 1. (Ofen)
паля; (Zimmer) отоплявам 2. fam (entlas¬
sen) уволнявам ►du kriegst gleich eine
gefeuert! fam ей сега ще ти зашлевя
един [или ще те цапардосам)!
Feuerpause <-, -п>/ми временно прек¬
ратяване на огъня Feuerprobe <-, -п>
/ тежко изпитание feuerrot |'bie'ro:t|
adj I. (Farbbezeichnung) огненочервен
2. (errötet)червен като божур Feuer(s)-
gefahr / опасност ж от огън feuer¬
sicher а (/'незапалим: (geschützt vor Feuer)
защитен от огън feuerspeiend*" adj s.
Feuer; Feuerstein m шн. (a. Zündstein)
кремък M Feuertreppe <-, -n> / ава¬
риен изход
Feuerversicherung <-, en> / застра¬
ховка мс срещу пожар
Feuerwehr fbieveig) <-, -en> /пожарна
команда Feuerwehrauto n пожарна
кола Feuerwehrmann <-(e)s, -männer o
-leute> m пожарникар м, огнеборец м
Feuerwerk /? фойерверки мн, заря мс
Feuerwerkskörper т ракети мс мн
Feuerzeug <-(e]s, -е> п запалка мс
Feuilleton [fcEjs'tö:] <-s, -s> /? (Zeitungsteih
страница мс за култура/литература.
забавна страница: (Zeitungsartikel! стря-
ница с литературно съдържание
feurig (foin<;) adj 1. (brennend) горящ,
пламтящ 2. fig (temperamentx'oll) Пламе¬
не н. те м пера менте и: (inbrünstig) горещ,
жарък: (leidenschaftlich! страстен; (Се
würzeI лют
ff. abk von folgende (Seiten) сл. (страни¬
ци)
FH jefha:) f abk von Fachhochschule спе¬
циализиран ВУЗ
Fiasko |'fiasko| <-s, -s> n фиаско cp.
неуспех .w; ein ~ erleben претърпявам
фиаско
Fibel |'fi:bal| <-, -n> /1. (Lesebuch, a.
Lehrbuch) буквар м 2. (Schmuck) фмбу-
ла мс

Fiche
218
Finanzpolitik
Fiche (fi:Jl <-, -n> / 1. tSpielmarke, jeton)
жетон .и 2. CH (Akte) досие cp
ficht |fi<;tj 3. pers sing pr von fechten
Fichte l'fi^ta] <-, -n> / вот смърч м
ficken j'filonl vi vulg съвкупявам се. еба
вулг
fidel (fi'de:i| adj fam froh) весел: iunbe
kümmertу безгрижен
Fieber ['fi:be| <-s, rar -> n (повишена)
температура; (39 Grad) ~ haben имам
(39 градуса) температура Fieberanfall
m покачване cp на температурата,
втрисане cp fieberfrei adj без темпе¬
ратура, афпбрплен fieberhaft adj(heck-
tisch) трескав: in -er Eile c трескава
бързина: eine -e Erkrankung der
Atemwege свързано c повишена тем¬
пература заболяване на дихателните
пътища fiebleirig adj с висока темпе¬
ратура Fieberkurve / температурна
крива
fiebern vi 1. имам температура, тресе
ме 2. //»nach etw - т рескаво се стремя
към ищ. горя от желание за нщ; vor
Aufregung ~ в трескаво вълнение съм
Fieberthermometer п медицински тер¬
мометър
fiebrig adj s. fieb(e)rig
fiel |fi:l| /. u 3. pers sing imp von fallen
Figur |fi‘gu:g| <-, -en>/фигура ж, тело¬
сложение cp; iwichtige Person, Person
lichkeitj фигура; (in Film, Buch) образ м;
eine gute ~ haben имам добра фигура;
eine/keine gute ~ machen правя доб-
po/j юшо в п е чатл е ние
figürlich [fi'gy:eli<;| adj 1. (Figuren darstellend)
е фигури 2. /übertragen) преносен, фи¬
гуративен
Fiktion |fik‘tsio:n| <-, -en> /фикция ж
fiktiv |fik'ti:f| adj фиктивен
Filet (fi'le:| <-s, -s> n g vstr филе cp Filet¬
braten m (";a.stk печено филе Filetsteak
n C.AST8 пържола ж от филе
Filiale [fi'lia:la| <-, -n>/филиал .и, клон
.w Filialleiteriinl miß ръководител)ка|
м-ж: \iLut директор!ка| м(ж)\ на фили¬
ал
Film |film| <-(ejs, -е> т 1. film филм м
2. вето лента ж; (-wesen: кинематогра¬
фия ж; sie ist beim - тя е във филмо¬
вия бранш: einen - drehen/vorführen
снимам/прожектирам филм: in einen
~ gehen отивам на кино 3. fdünne
Schicht}-тънък слой Filmarchiv п кино-
архив м. филмов архив Filmatelier п
снимачно студио Filmemacheriin! m(fj
/arg който прави филм. кинаджия .и
filmen J'filmon) I. vi снимам се във филм
II. -/'филмирам, снимам с кинокаме¬
ра Ui.ni па филм]
Filmfestspiele npl филмов фестивал
Filmindustrie / филмова индустрия
filmisch adj филмов; etw - darstellen
изобразявам ищ на филм
Filmkamera / кинокамера ж, снимач¬
на камера Filmmusik <-, -еп>/фил¬
мова музика Filmproduzent(in) mif/
филмов продуцент, филмова проду-
центка Filmprojektor т кинопрожек¬
ционен апарат Filmregisseur(in) mijj
книорежнеьор(ка) м/ж/ Filmschau-
spieler(in) miß кпноартпст(ка) м(ж),
киноактъор.и, кмноактрисаж Filmstar
т кинозвезда ж Filmverleih т филмо-
разпространенне cp Filmvorführung/
кинопрожекция ж Filmvorschau /ки-
ноиреглед м
Filter 1‘frltej <-s, -> m o n филтър ,u Fil¬
tereinsatz m (сменяем) филтриращ
патрон Filterkaffee <-s> kein PI m кафе
cp от кафемашина c филтър
filtern vT филтрирам
Filterpapier <-s> kein Pi n филтърна
хартия Filtertüte / филтър м Filter¬
zigarette / цигара ж c филтър
Filtrat |fil'tra:t) <-|e)s( -e> n т;н филтрат м
Filz |filts| <-es, -e> m филц м, кече cp
filzen |'fil£san| I. vi (Wolle) сплъстявам се,
степвам се II. vt fam (durchsuchenj пре¬
търсвам
Filzlaus <-, -läuse>/срамна въшка Filz¬
pantoffeln mpl плъстени пантофи
Filzschreiber m, Filzstift m флумас¬
тер .11
Fimmel |'fimal| <-s, -> m pej, fam мания ж;
einen ~ für etw haben маниак съм за
\u.ut вманиачил съм се по| нщ
Finale [fi‘na:la| <-s, - о -s> п финал м
Finanz |fi'nants) <-, -еп>/1. (Geldwesen) фи¬
нанси ми, финансово дело 2. (Hochfi¬
nanz! банкери м ми, финансови магна¬
ти Finanzamt п данъчна служба Fi¬
nanzbeamte т, Finanzbeamtin / да¬
нъчен инспектор, данъчна ииспек-
торка
Finanzen Ifi'nantsan] pl финанси ми
finanziell [finan'tsi£l| adj финансов
finanzieren [finan'tsi:ran| <ohne ge-> vt
финансирам
Finanzierung <-, -en>/финансиране cp
finanzkräftig adj финансово мощен, c
голям финансов ресурс
Finanzlage <-, п> / финансово със¬
тояние Finanzmarkt т финансов па¬
зар Finanzminister(in) mif министър
.и на финансите Finanzministerium п
Министерство ср на финансите Fi¬
nanzplanung /планиране ср на фи¬
нансите Finanzpolitik / финансова
политика

finanzschwach
219
Fisch
finanzschwach adj финансово слаб
Finanzspritze / финансова инжекция
Finanzverwaltung / финансова ад¬
министрация Finanzwirtschaft / фи¬
нансово стопанство, икономика ж
Findelkind ('fxndalkint| <-(ejs, -er> n под¬
хвърлено [или намерено] дете
finden l'findan] <finden, fand, gefunden>
I.	vt намирам, откривам; wieder -
намирам отново; nicht zu - sein не
мога да бъда намерен; das finde ich
nicht nett von dir не намирам \или не
смятам|, че това е много мило \или
любезно] от твоя страна II. vr: sich ~
1.	(zum Vorschein kommen) намирам се.
излизам наяве; es fand sich niemand,
der ... не cc намери никои, конто ...
2.	(in Ordnung kommen) уреждам се.
оправям се; das wird sich schon - гива
все някак ще се уреди; es fand sich,
dass ... оказа се. че ...
Finder(in) <-s, -nen> mfl човек м.
който е намерил загубена вещ Fin¬
derlohn т възнаграждение ср за на¬
мерена вещ
findig ad/ находчив, изобретателен:
(gewitzt) остроумен
Findling l'fintlirj] <-s, -е> т (Findelkind)
подхвърлено |или намерсно| дете
fing |fir)| /. и 3. pers sing imp von fangen
Finger |'fir)e| <-s, -> m пръст м; kleiner
~ кутре; die - von jdm/etw lassen /am
оставям нкг/нщ на мира: keinen ~
krumm machen не си помръдвам пръс¬
та: sich dat die - verbrennen онарвам
си пръстите. изгарям се; ßg онарвам
се. изпащам сп: sich dat die - nach etw
lecken fam облизвам се за шц: sich dat
(mit etw) nicht die - schmutzig machen
fam не си цапам ръцете с шц; sich dat
etw aus den ~n saugen fam изсмуквам
нщ от пръстите си; jdm auf die ~
klopfen остро скастрям нкг: jdm auf
die - sehen не изпускам нкг от очи:
etw an den ~n abzählen нщ е твърде
просто, нщ може да се предвиди лес¬
но: etw mit spitzen ~n anfassen хва¬
щам нщ c върха на пръстите си /от
отвращение); mit dem - auf jdn zeigen
ßg соча нкг c пръст; den kann man um
den - wickeln ßg, fam можеш да го
въртиш на малкия си пръст: wenn ich
den noch mal in die - kriege! fam само
да мп падне отново в ръце те!: - weg!
fam долу ръцете!
Fingerabdruck mотпечатък .w от пръст,
иръстов отпечатък Fingerbreit <-, ->
т keinen ~ nachgeben не отстъпвам
пи най-малко |или ни на йота] finger¬
dick adjдебел едни пръст Fingerfarbe
/ детска боя. която се ма нася с пръс¬
ти fingerfertig adj ловък, сръчен Fin¬
gerhut т 1. tzum Nähen) напръстник м
2.	!Ул дигиталис .-и. напръстник Fin¬
gerkuppe -п> / връх м на пръст
Fingernagel <-s, -nägel> т нокът м на
пръст на ръка
Fingerspitze / връх м на пръст Fin¬
gerspitzengefühl п тънък yce i
fingieren [fir)'gi:ran| <ohne ge-> vr изми¬
слям. съчинявам
Fink jfir]k| <-en, -en> тюо сипка ж. чин¬
ка ж
Finne (*fina| <-n, -n> m, Finnin ffinin| <-,
-nen> /финландец м. финландка ж
finnisch adj финландски, финскп
Finnland ['finlant] n скх; Финландия ж
finster l'finste| adj 1. (dunkel) тъмен:
/düsterl мрачен: ~e Nacht тъмна нощ:
im Finstern tappen ßg действам ма
сляпо, на тъмно 2. ßg /zwielichtig) по¬
дозрителен 3. ßg )mürrisch! навъсен,
мрачен 4. fig (unheimlich) зловещ
Finsternis <-, -se>/мрак м, тъмнина
ж; a. ßg затъмнение ср
Finte ['fintal <-, -n> / 1. (Votwand) пре¬
текст м; lTäuschung) измама ж 2. stört
финт .и
Firlefanz ]'firlsfants| <-es> kein PI m fam
(Krempel) ненужни неща. боклуци ми;
(Tand, Ritter) дрьикулка ж, джунджу-
рия ж
Firma |'firma| <-, Firmen> /нгл. фирма ж
firmen l'firman] vt миропомазвам
firmeneigen atf/който е собственост на
фирма Firmengründung <-, -еп> /ос¬
новаване ср на фирма Firmeninha-
berfin) miß собственик м. собственич¬
ка ж на фирма Firmenleitung / ръ¬
ководство ср |или управление г/>] на
фирма Firmenstempel <-s, -> т фир¬
мен печат FirmenzusammenschlussnR
<-es, -schlüsse> т wirtsch обединяване
ср |или сливане ср\ па фирми
Firmling [’firmlir)] <-s, -е> т човек. кои¬
то ще бъде миропомоаин
Firmung |'firmor)| <-, -еп>/миропомаз¬
вано ср, мпросваме ср
Firn [firn] <-( e)s, -е> т /Schnee; фири м.
вечен сняг: А, СН планински връх.
покрит с вечен сняг
First |first| <-es, -е> т гребен м \u.nt било
ср] на покрив
Fis, fis |fis| <-, -> п Mus фа ср диез
Fisch [fij| <-le)s, -е> т 1. юо риба ж
2. ASTK Риби ми; er/sie ist (einI - тон/
тя е (зодия) Риби ►weder - noch Fleisch
ни риба. ни рак: munter wie ein - im
Wasser sein свеж и бодър съм като
риба във вода: stumm wie ein - ням

Fischbein
220
Flanell
като риба: kleine ~e fam lDingel дробни
неща, подробности: /PersonenI дребни
риби
Fischbein п китов мустак, китова че¬
люст Fischbesteck п прибор .и за риба
fischen vi, vT ловя риба: im Trüben ~
ловя риба в мътна вода
Fischerlinj <-s, -; -nen> miß рпбар(ка)
м!ж/ Fischerboot n рибарска лодка
Fischerdorf n рибарско селище
Fischerei |fijs'rai| <-> kein PI/риболов .и,
рибарство cp
Fischfang <-s> kein Pi m риболов м
Fischfilet <-s, -s> n <,as!R филе cp от
риба Fischgeschäft n imi. рибарски
магазин Fischgräte / рибена кост
Fischhändler(inj m(ß търговец м, тър¬
говка ж на риба Fischkonserve <-, -п>
/ рибна консерва Fischlaich т хайвер
.и Fischotter ти.г> видра ж fischreich
aclj богат на риба Fischstäbchen <-s,
-> /? <;.\str рибни пръчици Fischsuppe/
1 lAsri! супа ж от риба Fischteich т ри¬
барник м, развъдник м на риба Fisch¬
vergiftung /отравяне ср с риба Fisch¬
zucht /рибовъдство ср
fiskalisch [fis'ka:lij| adj фискален
Fiskus [’fiskusl <-, rar Fisken o -se> m
фиск .и, държавна хазна
Fisole |fi'zo:la| <-, -n> meist pl f A (grüne
Bohne/ зелен фасул
Fistel |'fistal| <-, -n> f кт> фистула ж
Fistelstimme / .Mtis фалцет м
fit |fit| adj в добра форма
FitnessRR l'fitnEs) <-> kein Pl f Fitneß"*
<-> kein /^/фитнеса» FitnesscenterRR
<-s, -> n фптнесцентър м
fix [fiks] adj 1. (fest) твърд, постоянен,
фиксиран 2. fam (schnell! 6ъ\уз\ (geschickt)
чевръст, пъргав ► - und fertig sein fam
iam Ende! напълно \нлп съвсем) готов
съм: (erschöpftI капнал \илн изтощен|
съм; ~! fam по-бързо!, по-живо!
fixen |'fiksan| vi jarg дрогирам се
Fixer(in) <-s, -; -, -nen> miß jarg нарко¬
манка) м(ж!
fixieren |fi'ksi:ran| <ohne ge-> vt CH (a.
befestigen■ фиксирам
Fixierung <-, -en> /фиксиране cp
Fixkosten p! постоянни разходи
Fixum j'fiksüm) <-s, Fixa> n твърдо за¬
плащане, твърда част от възнаграж¬
дение
Fjord Ifprtj <-ieis, -е> т фиорд м
FKK kfkarka:! <-s> kein Pl n abk von Frei¬
körperkultur нудизъм M FKK-Anhän-
ger in mf. нудистка! м;ж1
flach iilaxj adj 1. leben, равен: (a. plato
плисък: mit der ~en Hand едлан: ~ auf
dem/den Boden напрано на земята
2. (nicht tief! плитък 3. fig (oberflächlich!
повърхностен; (nichts sagend! повърх¬
ностен. банален
Flachbildschirm <-(e|s, -e> m imorm, p.
плосък екран Flachdach n плосък
покрив Flachdruck <-(e)s, -e> m rvi
плосък печат
Fläche l'flrgal <-, -n> / повърхнина ж;
/Gebiet/ площ ж; IEbene/ равнина ж
Flächenausdehnung /размери мп на
площ flächendeckend adj покриван;
цялата повърхност Flächeninhalt /7?мат
лице ср (на повърхнина) Flächenmaß
л мат мярка ж за повърхнина \шш лице|
Flachküste / писък бряг Flachland п
равнина ж
Flachmann т fam: малко плоско шише
за ракия, което може да се носи в
джоб
Flachs (flaks) <-es> kein Pl m лен м
flachsig adj A (sehnigI на влакна, жилест
flackern J'flaken] vi (Flammet горя неспо¬
койно. трепкам; (Licht/мигам, примиг¬
вам. блещукам: /SterneI блещукам;
(Augen) святкам, горя
Fladen (’fla:dan| <-s, -> т I. <;asir дебела
палачинка, тнганнца ж 2. (Kuh-/ лай¬
но ср Fladenbrot <-(e)s, -е> п тънка
питка
Flagge ['flaga] <-, -n>/флага/, знаме ср;
die - hissen/einholen вдигам/свалям
знаме
flaggen vi окачвам със знаме, вдигам
флаг
Flaggschiff <-s, -е> п мдит адмиралски
кораб
flagranti )fla'granti| adv in - на место¬
престъплението
Flair (fk:e| <-s> kein Pl n o m (a. von Men¬
schen, Sachen! флуид м, излъчване cp;
/Atmosphäre,I атмосфера ж; CH (feiner
Instinkt, Gespür) усет „и, нюх м
Flakon |fla'l<5:| <-s( -s> n o m флакон м
flambieren jflam'biiran) <ohne ge-> vt
фламбирам
Flame |'fla:rra) <-n, -n> m, Flämin |‘fl£:min|
<-, -пег»/фламандецж, фламандкаж
Flamingo (fla'miggo) <-s, -s> m zoo фла¬
минго cp
flämisch ('fltimij] adj фламандски
Flamme [‘flama) <-, -n>/ пламък м, огън
м; in ~n aufgehen изгарям напълно,
бивам изпепелен flammend adj (bren¬
nend! горящ, пламтящ: l-rot/ огнен,
огненочервен: fig (Redet пламенен
Flammenschutz т противопожарна
защита Flammenwerfer <-s, -> т ог¬
нехвъргачка ж
Flandern |‘flanden] п ( i;. ■■ Фландрия ж
Flanell [fla'ntl| <-s, -е> л? фланела ж (е.нд

Flanke
221
fletschen
мек памучен или вълнен плат!
Flanke |'flar)l«| <-, -п>/I. anat слабина ж.
хълбок м 2. sport (Turnen) страничен
отскок: (Fußball) страничен удар. стра¬
нично подаване; eine - schlagen цен¬
трирам 3. мп. фланг .м
Flansch JflanJ] <-(e)s, -е> ялтсн фланец.п
Flasche l'flafa] <-, -п>/1. (Behälter) шише
ср, бутилка ж; zur ~ greifen посягам
към бутилката, попийвам си; in ~п
бутилиран 2. (Saug-) бебешко шише с
биберон м; einem Kind die ~ geben
храня дете с биберон 3. pej, fam мух-
льо м, бунак м Flaschenbier п бути¬
лирана бира Flaschengestell п стелаж
м за бутилки Flaschenhals т гърло
ср на бутилка Flaschenöffner т отва-
рачка ж (за бутилки) Flaschenpfand п
депозит м Flaschenpost / известие
ср в бутилка Flaschenzug т тесн но-
лиспаст м
Flaschner (’flajne) <-s, -> т südd, CH s.
Klempner
flatterhaft ad) непостоянен, вятърни¬
чав Flatterhaftigkeit <-> kein PI f rie-
постоянство cp, вятърничавост ж
flattern ('flaten) vi 1. sein (Tier) летя \или
прелитам), пърхайки с криле 2. haben
(Fahne) плющя, вея се: (Vogel) пърхам с
криле 3. haben (Herzj бия неравномер¬
но (от вълнение); (Аugenlider)трепкам,
пърхам; (Hände) треперя
flau (flau) adj 1. (weich) мек 2. (schwach)
слаб. отпаднал; mir ist ~ прималя ми
3. (Stimmung) вял 4. hn слаб, вял
Flaum |flaum] <-(e)s> kein PI m 1. (-federn)
пух M 2. (-haare) мъх м flaumig adj
1.	(aus Flaum) пухен: (mit Flaum) покрит
c пух/мъх 2. (flaumweich) мек като пух.
пухкав
Flausch (flau/) <-(e)s, -e> m (weicher Woll¬
Stoff) дебел, мек вълнен плат (с мъхес-
та повърхност) flauschig adj от де¬
бел. мек плат
Flausen [’flaozan) fpl fam (dumme Einfälle)
фантасмагории мн; (Unsinn) глупости
мн, щуротии мн
Flaute l'flauta) <-, -n>/l. NAHT безветрие
cp 2. rin застой M
Flechte l'fkqta] <-, -n> /1. вот лишей м
2.	Med екзема ж 3. (Zopfl плитка ж
flechten ffkqtan) <flicht, flocht, gefloch¬
ten 1. (Zopflплета, сплитам 2. (Flecht¬
werk) вия, плета: (Korb, Stuhl) плета,
изилитам
Flechtwerk <-s, e> n плезено изделие
/от тръстика, върба и др.)
Fleck jfkk| <-(e)s, -е o-en> ml. ISchmutz
Färb-) нетно cp; blauer - синина: einen
~ entfernen отстранявам |или почист¬
вам) петно 2. (Ort!кътче cp земя. мяст о
ср; mit etw nicht vom ~ kommen не
напредвам c шц: das Herz auf dem
rechten - haben смел |или сърцат ) съм
Flecken l'fkkanj <-s, -> m 1. (Ortschaft)
паланка ж, селище cp 2. (Schmutz•.
Färb-) петно cp
fleckenlos adj без петна Fleckenwas¬
ser n течен препарат за почистване
на петна
fleckig ['flekig] adj (schmutzig) изцапан:
(Haut, Gesicht) на петна
Fledermaus )'fle:demaus| <-, Fledermäuse>
fmo прилеп м
Flegel ['fle:gsl| <-s, -> m pej (unhöflicher
Mann) грубиян м; (frecher Junge! гамен
.и, хулиган .Ai
Flegelei |'fle:ga'lai) <-, -еп>/простащина
ж. гаменщнна ж
Flegeljahre npl луди \или хлапашки]
години
flehen |'fle:an) vi (zu jdm) um etw ~ моля
|или умолявам] (нкг) за нщ /горещо,
настойчиво, коленопреклонно) fle¬
hentlich adv настойчиво, горещо
Fleisch |flaij] <-(e)s> kein PI n месо cp,
плът ж; (als Nahrung) месо: (Frucht-) месо
на плод; - fressend (Tiere, Pflanze) месо¬
яден; sich ins eigene ~ schneiden fig
сам си нанасям вреда, навреждам си
Fleischbrühe /елш месен бульон
Fleischer(in) <-s, -; -, -nen> m(f) (Schlach
ter) касапин м; (Metzger) мссар(ка) м(ж)
Fleischerei (flaija'rai) <-, -еп> / месарни¬
ца ж
fleischfarben adjc телесен цвят fleisch-
fressendA)l adj s. Fleisch; Fleischhau-
er(in) <-s, -; -, -nen> m(f) A s. Fleischer;
fleischig adj месест Fleischkäse <-, ->
m салам м, подобен на леберкез
Fleischklößchen <-s, -> п gaste гонче
ср fleischlich adj alt \. (aus Fleisch) ме¬
сен 2. (körperlich, sinnlich) плътски, чув¬
ствен fleischlos adj 1. (mager) слаб.
кокалест 2. (Kost) бсшсссн: m постен:
(vegetarisch) вегетариански Fleisch¬
vogel <-s, -vögeb m CH gaste руладииа
ж Fleischwolf m тесн машина ж за
мелене на месо. месомелачка ж
Fleischwunde / рана ж. ограничена
в мека тъкан Fleischwurst / gaste са¬
лам м от кълцано месо и подправки
Fleiß |flais] <-es> kein PI m старание cp,
прилежание cp; (Eifer)усърдие cp; ohne
~ kein Preis sprichw без наука няма
сполука поговорка fleißig adj стара¬
телен. прилежен: (eifrig) усърден, тру¬
долюбив
flennen |'fknan| vi fam хленча, цивря
fletschen l'fktfan] vt (Hund, Löwe)die Zähne

flexibel
222
Flosse
~ зъбя [или озъбвам] се
flexibel |fk'ksi:bal| adj гъвкав
Flexibilität |fkksibili't£:t| <-> kein PIf гьв-
кавост ж
flicht |fli<;t| 3. pers sing pr von flechten
flicken l'flikan) vt 1. iausbessernj попра¬
вям: lstopfem кърпя, закърпвам 2. fig
скърпвам, закърпвам
Flicken <-s, -> m кръпка ж
Flickzeug <-le|s> kein PI n материали мн
за кърпене
Flieder |‘fli:de| <-s, -> m вот люляк m
fliederfarben adj c цвят на люляк
Fliege |'fli:ga| <-, -n> / 1. z.uo муха ж
2.	/Krawattei папийонка ж ►zwei -n mit
einer Klappe schlagen fam c един кур¬
шум убивам два заека; keiner - etw
zuleide tun (können| правя на мравка¬
та път
fliegen )'fli:gan| <fliegt, flog, geflogen>
I. vi sein 1. /Vogeh летя 2. /im Flugzeugj
летя, отлитам: wann fliegt die nächste
Maschine (nach Parisj? кога излита
следващият самолет (за ПарпжГ?
3.	/geworfen werden! летя. политам; in
die Luft ~ /explodierenj хвръквам (или
политам) във въздуха, експлодирам
4.	(sich eilen/ летя, хвърча: sie flog in
seine Arme тя се хвърли в обятията
му 5. fam /hinausgeworfen werden/ из-
хвръквам, излитам 6. fam (fallen) па¬
дам; auf jdn/etw - fam падам си по нкг/
пщ II. vt haben карам, управлявам;
/Person) превозвам със самолет flie¬
gend adj 1. летящ, хвърчащ 2. (Ambu¬
lanz! нсстационареи. пътуващ
Fliegenfänger <-s, -> т мухоловка ж
Fliegengewicht п яокт категория ж
„муха" (в вакса! Fliegengitter п мре¬
жа ж против мухи Fliegenklatsche <-,
-п> /биячка ж за мухи Fliegenpilz т
пот мухоморка ж
Fliegerin| <-s, -; -, -nen> miß пилот м,
летец м Fliegeralarm т въздушна
тревога Fliegerangriff т .'.51!. въздуш¬
но нападение
fliehen ['fli:an| <flieht, floh, geflohen> vi
sein бягам, избягвам: vor jdm/etw dat
-	бягам \ii.m избягвам) от нкг/нщ: von
etw - бягам от нщ: aus dem Gefängnis
-	бягам от затвора fliehend adj '(Stirn!
полегат, кос
Fliehkraft <-> kein Pifr-nss центробежна
сила
Fliese |'fli:za| <-, -n>/керамична плочка
ав.итпчъчна- Fliesenlegeriini <-s, -,
-nen„- mf плочкаджия м
Fließband -es, -bänder> n конвейер
i paiiuiopi па лета Fließbandarbeit
' pawi) ra ж па конвейер
fließen l'flirsan) <fließt, floss, geflossen>
vi sein тека; (münden! вливам се; durch
Plovdiv - тека през Пловдив: in die
Donau ~ вливам се в Дунав: der
Schweiß floss mir von der Stirn пот
течеше от челото ми fließend adj
1.	/Wasser! течащ; Zimmer mit ~em
Wasser стая c течаща вода 2. (Grenze!
неясно очертан 3. /ohne Stockungen!
свободен, плавен: - Deutsch sprechen
говоря свободно немски (език)
flimmern |‘flimpn| vi 1. (Licht) блещукам;
(Luft! трептя 2. mim, tv трептя
flink (fligkl adj 1. (schnell! бърз, пъргав
2.	/geschickt) ловък, сръчен 3. (munter,
lebhaft! подвижен, жив
Flinte l'flinta) <-, -n> /ловна пушка; die
- ins Korn werfen jam капитулирам,
предавам се (защопю съм обезкура¬
жен/
Flipper l'flipe) <-s, -> т /Spielj флипер ш
flippern l'flippn) w играя на флипер
flippig l'flipi«;) adj fam вятърничав, щу-
рав: ~e Klamotten шикозни дрехи
Flirt |flart| <-(e)s, -s> m флирт м
flirten IfloETtan] w флиртувам
Flittchen |'flit<;an| <-s, -> n pej, fam лека
[или разпътна| жена
Flitter (’flrte) <-s, -> m 1. /Paillettenj nane-
ти ми 2. pej lTand;I дрънкулки мн
Flitterwochen fpl меден месец
flitzen l'fliyan) vi sein fam движа се c
голяма скорост, бързам
flocht |fbxt| I. и 3. pers sing imp von
flechten
Flocke |'fbka| <-, -n> / снежинка ж flo¬
ckig adj (Schaum, Massel пухкав, лек: -е
Milch пресечено мляко
flog |flo:k] I. и 3. pers sing imp von fliegen
floh |flo:| /. u 3. pers sing imp von fliehen
Floh [flo:| <-!e)s, Flöhe> m zoo бълха ж
►jdm einen - ins Ohr setzen fam пус¬
кам .чим муха Flohmarkt m битпазар
M, битак M
Flop [fbp] <-s, -s> m провал л<, неус¬
пех м
Flora [flo;ra| <-, Floren> / флора ж, рас¬
тителен свят
Florett (flo'rst) <-(e)s, -e> n sport рагшраж
florieren |flo'ri:r3n) <ohne ge-> vi про¬
цъфтявам
Florist(in) jflo'nst) <-en, -en; -, nen> m/fj
цветар! ка) м/ж/
Floskel ffbskall <-, -n>/изтъркана [или
банална) фраза, клише ср
floss’1”, floß*" |fbs| /. иЗ. pers sing imp von
fließen
Floß fflo:s) <--es, Flöße> n сал м
Flosse f'fbsaj -n> / 1. д>: i, дн«. перка
ж 2. нлавипк м 3. jarg ;Hand> лапа

flößen
223
Flugschein
ж 4. pl, jcV'g (Füße; мотовнли ми
flößen |'flo:san| I. 1t прекарвам jили
смъквам| но пода II. и наливам cn
малки количества течност в устата
Flößeriin) <-s, -nen> mißеалджпя м,
салджпика ж
Flöte |'fl0:taj <-, -n> / флейта ж
flöten vi 1. Mi!s свиря на флейта 2. iver¬
loren gehen) - gehen Jam изпарявам се.
отивам по дяволите
Flötenbläser(in) m(J) mus флейтист(ка)
MfMcl flötenlgehenA" s flöten 2.; Flö¬
tenspielerlin) miß s. Flötenbläser; Flö-
tist(in) [flo'tistj <-en, -en; -nen> miß s.
Flötenbläser
flott (fbt| adj 1. (schnell/ пъргав, бърз:
mach mal ein bisschen - Jam давай
по-живо. побързай 2. (modern! моде¬
рен;	елегантен: /attraktiv)ат рак-
тивен 3. (lebenslustig! безгрижен, весел
4.	NAHT свободно |или безпрепятстве¬
но! плаващ на повърхността
Flotte l'fbtaj <-, -n> / habt флота мс. флот
м Flottenstützpunkt т военноморска
база
flottimachen vt (Schiff! освобождавам,
издърпвам; (Auto) привеждам в дейст¬
вие
Fluch |flu:x| <-(e)s, Flüche> m 1. (Verwün¬
schung, Unheil) клетва мс, проклятие cp
2.	(Schimpfwort/ псувня ж. ругатня мс
fluchen |'flu:x9n| и auf \о über] jdn/etw
akk - кълна |или нроклинам| нкг/нщ
Flucht |fluxt] <-, -en> / 1. /Fliehen, Aus
brechen! бягство cp; - aus dem Gefängnis
бягство от затвора: die - ergreifen
побягвам: auf der - sein бягам: jdn in
die - schlagen принуждавам нкг да
бяга 2. лиси (Häuser-) къщи в едни
строителна линия; (Zimmer-! анфи-
ладаж /подредени в нрава линия стаи,
свързани помежду си с врати) flucht¬
artig adv много бързо, презглава
flüchten |'flY<^9n| I. vi sein vor jdm/etw
dat~ бягам от нкг/нщ II. er sieh - /Schutz
suchen) търся [или потърсвам| закри¬
ла: sie flüchteten sich in eine Hütte те
се укриха в една хижа
Fluchthelferl in) <-s, -> miß човек.»/, кой¬
то помага на нкг да избяга
flüchtig |'flY<^ti<;| adj 1. (fliehend) бягащ;
!geflüchtet) избягал 2. (schneit vergehend/
мимолетен 3. (oberflächlich)повърхнос-
тен: (Eindruck) бегъл: /nachlässigj небре¬
жен; etw ~ lesen чета нщ бегло [или
отгоре-отгоре); ich kenne sie nur ~
познавам я бегло 4. пием летлив Flüch¬
tigkeit <-> kein /7/1. /SchnelligkeitI бър¬
зина мс 2. (Vergänglichkeiti мпмолетпоет
ж. преходност мс 3. /Oberflächlichkeit)
НОВЪрХИОСТИОСТ мс 4. :! Inr-'-’l-iUirl-f /',
небрежност мс 5.	; " четливост m
Flüchtigkeitsfehler m грешка м< от
бз.рзппа |или небрежноез!
Flüchtling |flYqtln^, '-s, -е-- ///бежапеп м
Flüchtlingslager n бежански лагер
Flüchtlingsstrom <- e s, -ströme, //.¬
поток cp от бежанци
Fluchtversuch <-s, -e> m опит м за
бягство Fluchtweg т път м [или ка¬
нал .н] за бягство
Flug |flu:k| <-(els, Flüge> m полет м; die
Zeit verging iwiei im -je) времето от¬
летя много бързо Flugabwehr / m:l.
AiiF.o противовъздушна отбрана Flug¬
angst/страх cp от летене със само¬
лет. аерофобня мс Flugbahn/ \г.ко тра¬
ектория мс Iна полет): ми. astr орбита
ж Flugbegleiter(in) <-s,	-, -nen> m/jl
стюард .w. стюардеса мс Flugblatt п
позив м Flugdatenschreiber т леко s.
Flugschreiber; Flugdauer / времетра¬
ене ср на полет
Flügel l'fly:gsl| <-s, -> m 1. крило cp; jdm
die - stutzen fig подрязвам нкм крила¬
та: die ~ hängenlassen (am провесвам
нос. унивам; mit den ~n schlagen уд¬
рям jили пляскам| c крилс 2. (Wind¬
mühlen-, Tür-/ крило 3. anat (Lungen-)
крило, лоб м; (Nasen-) ноздра мс 4. mus
роял м Flügelschlag т удар м с [или
пляскане ср на| крилс Flügelschraube
/ Tech крилен [или крилчат| винт: идт
иерков гребен винт Flügeltür / дву¬
крила врата
Fluggast т пътник ,и, пасажер .и
flügge l'flyga] adj (von Jungvögeln) който
може вече да хвърчи: ~ werden fig
ставам самостоятелен
Fluggesellschaft <-, -еп>/авиокомпа¬
ния ж Flughafen т аерогара мс, лети¬
ще ср Flughöhe / височина ж на по¬
лет Flugkapitän т командир м на
летателен екипаж Flugkörper -r-s, ->
т летателен апарат /ракета, косми¬
чески корав, сателит! Fluglehrerlini
miß авноинструктор(ка) .и/ж/. ле¬
тец-инструктор м Flugleitung / служ¬
ба ж за управление на полет и Flugli¬
nie / въздушна линия Fluglotse т
ръководител м полет Flugobjekt п
unbekanntes - неизвестен летателен
обект Flugplan т разписание ср на
въздушните полети Flugplatz т пло¬
щадка ж за кацане, летище ср Flug¬
reise <-, -п> / пътуване ср със само¬
лет
Flugschein т 1. (von /Y/o/y документ .и за
правоуправление на самолет, разре¬
шително ср за пилот 2. /von Passagier

224
Föhn
Flugschreiber
самолетен билет Flugschreiber <-s, ->
л? устройство cp за регистриране дан¬
ните на полета Flugsicherheit/сигур¬
ност ж при гюлег Flugsimulator т
тренажор м за обучение на летци
Flugstrecke / маршрут .н на полета:
die ~ Sofia-Berlin разстоянието Со-
фня-Берлин flugtauglich adj годен
да лети Flugtechnik f iTechnik des Flug¬
zeugbaus,i авиационна техника; (Technik
des Fliege ns i техника ж на пилотиране
Flugticket <-s, -s> n самолетен билет
Flugverbindung / самолетна връзка
Flugverbot n забрана ж за извършва¬
не на полети Flugverbotszone / зона
ж, забранена за полети Flugverkehr
тп ьздушен транспорт Flugwaffe / СН
ми. /Luftwaffe! военновъздушни сили
Flugwesen п въздухоплаване ср, ави¬
ация ж Flugzeit / продължителност
ж [или времетраене ср\ на полет
Flugzettel т А (Flugblatt/ позив м, лис¬
товка ж
Flugzeug |'flu:ktsDikj <-(e|s, -е> п самолет
м; ein - steuern управлявам самолет:
mit dem - fliegen летя със самолет
Flugzeugabsturz т самолетна катас¬
трофа Flugzeugbau т самолетостро-
снс cj) Flugzeugbesatzung /екипаж .и
па самолет Flugzeugentführer(in) miß
похптнтел|ка| м/ж/ на самолет Flug¬
zeughalle /хангар м Flugzeugmodell
п модел .н на самолет Flugzeugträger
т самолетоносач м Flugzeugunglück
п самолеч'на катастрофа
Fluktuation |fluktua‘ts jo:n| <-, -en> /
флуктуацня ж, колебание ср
fluktuieren [fluktu'i:ran| <ohne ge-> vi
ischwankem колебая се
flunkern l'flürjkenl vi fam посл'Ьгвам,
хвърлям прах в очите
Fluor |‘flu:ot>| <-s> kein Pi n chlm флуор „w
Fluorchlorkohlenwasserstoff c-leis, -e>
m ei Ilm флуорохлоровъглеводород м
Fluoreszenz jfluorts’tstnts) <-> kein Pi /
флуоресценция ж
fluoreszierend ad] флуоресциращ
Flur1 |flu:e] <-ieis, -e> m (Haus-) антре cp,
преддверие cp; (Korridor) коридор м;
Treppen-: площадка ж на стълбище
Flur2 [f!u:e] <-, -en> /geh поля мн; (einer
Siedlung! землище cp
Flurbereinigung <-, -еп>/комасация ж
Flurschaden m щета ж. нанесена на
полскнте култу ри
FlussRR iflosj <-es, Flüsse> m, FlußAlt m
i • Gewässer; река ж 2. -'ununterbrochener
Ai Muß пропее .u, поток м; wieder in -
bringen о тново привеждам в действие,
гадейечвам отново: in ~ kommen за¬
движвам се, задействам се; im - sein
в процес на развитие съм: im - der
Rede в потока на реч та: der - der Zeit
потокът на времето 3. ми» течение
ср; f’HYs поток flussabwärtsRR adv надо¬
лу по |или по течението на| река
flussaufwärtsRn adv нагоре но \или
срещу течение то па| река Flussbegra¬
digung“* <-, -еп> / изправяне ср ко¬
рито на река Flussbett“* п речно ко¬
рито |или русло| Flussdiagramm“* п
iNTOKiM блокова схема на програма
Flussfisch“1 т сладководна |или реч¬
на! риба
flüssig 1‘flvsiql adj 1. /geschmolzen, bes
Metall)течен, разтопен; ~ machen втеч¬
нявам, разтапям: iverfijgbarmachen)оси¬
гурявам в наличност 2. (Stil) гладък,
лек; (Verkehr) плавен, непрекъснат
3.	/von Geld)ликвиден, наличен; ich bin
im Moment nicht - в момента съм
неплатежоспособен Flüssigkeit <-,
-en> / 1. (Stoß) течност ж 2. (von Stil)
лекота ж; (flüssiger Ablauß плавност ж,
непрекъснатост ж
Flüssigkristallbildschirm <-(e)s, -е> т
ixTORM екран .н от течен кристал
flüssig I machen*1' vt s. flüssig 1.; Flüssig¬
seife <-, -n> /течен сапун
FlusskrebsRR <-(e)s, -e> mm) речен рак
FlusslaufRR m течение cp на река
Flussmündung1*1* <-, -еп>/ устие cp на
река Flusspferd1*1* n юо хипопотам м
Flussschifffahrt1*1*/речно корабопла¬
ване FlussuferRR n речен бряг
flüstern [lflYsten| I. w шепна, шептя II. vt
шепна, пошепвам; das kann ich dir -!
fam казвам ти го със сигурност!; dem
werd’ ich was /arg ще му дам да се
разбере!
Flut [flu:t| <-, -en> / 1. (Gezeitenstand)
прилив .u 2. pl (Wassermassenj порой .и,
водни маси 3. fig (Menge) множество
cp; (Blumen) изобилие cp; (von Tränen!
порой: (von Leuten) вълна ж, талази мн;
eine - von Briefen огромно количест¬
во писма
Flutlicht <-s, -er> n прожекторно ос¬
ветление Flutwelle/ вълна ж на при¬
лива
fm abk von Festmeter кубик м (мерна
единица за 1 м3 дървесина)
focht (bxt) 1. и 3. pers sing imp кол fechten
Föderalismus [fodera'lismusl <-> kein Pl m
го:, федерализъм м
föderalistisch adj федеративен
Föderation |f0dera'tsio:n| <-, -en> / roi
федерация ж
Fohlen |'fo:lan| <-s, -> n .öo конче cp
Föhn |fo:n|	-e> m 1. миго фьон м

föhnen
225
Förderung
(сух. топъл вятър/ 2. (Haartrockneri
сешоар .»
föhnenRR l'fcmanj vt 1. (trocknen] суша.
изсушавам 2. /frisierenj фризирам
Föhre l'feira] <-, -n> / вот бял бор
Fokus |'fo:kus| <-, -se> m 1. /Brennpunkti
фокус M 2. (Krankheitsherd) огнище cp
Folge fblga] <-, -n> /1. (Ergebnis) резул¬
тат м; jWirkung) следствие cp, последи¬
ца ж; etw zur - haben имам нщ за [или
като) последица, водя до нщ; in der -
в бъдеще, занапред 2. (Reihen-, Ab-)
низ м, поредица ж; in dieser - в тази
последователност, в този ред [или
порядък) 3. TV, Radio (von Sendung) серия
ж; (von Zeitschrift) книжка ж, номер м.
брой м Folgeerscheinung / (послед¬
ствие с/л последица ж
folgen |'blgsn| vi 1. sein следвам, послед¬
вам: a.fig (geistig) следвам; jdm/etw dat
- следвам [или вървя след) нкг/нщ; auf
etw akk ~ следвам след нщ; jdm auf
Schritt und Tritt ~ следвам нкг [или
вървя нкм] по петите, следвам нкг
неотстъпно; wie folgt както следва;
Fortsetzung folgt следва (продължение)
2. haben (gehorchen) jdm -- слушам [или
подчинявам се на) нкг: einem Befehl ~
следвам [или подчинявам се на) запо¬
вед 3. haben (resultieren) следвам, про¬
изтичам: aus etw ~ следвам [или про¬
изтичам! от нщ. явявам се резултат
от нщ; daraus folgt, dass ... от това
следва, че ... folgend adj следващ; im
Folgenden по-долу, по-нататък fol¬
gendermaßen, folgenderweise advuo
следния начин
folgenlos adj без последици folgen¬
schwer adjc тежки последици, съдбо¬
носен
folgerichtig adj последователен, логи¬
чен
folgern |'blgen| кг etw (aus etw) - заклю¬
чавам нщ (от ищ). правя извод за нщ
(от нщ)
Folgerung <-, -еп> /извод м, заключе¬
ние ср; eine - aus etw ableiten правя
заключение [или извод| от ищ
Folgezeit / in der - след това. по-късно
folglich l’blklK;) adv следователно; (also)
значи
folgsam |'blkza:m] adj послушен
Folie l'fo:Na| <-, -n>/фолио cp
Folklore |blk'lo:ra| <-> kein ///фолклор м
folkloristisch adj фолклорен
Folter |'blte| <-, -п> /1. (-bank) пейка ж
за изтезание, ипквизиторско ложе
2. (Folterung) изтезание cp; а. fig мъче-
иис cp; jdn auf die ~ spannen разпъвам
нкг на кръст; die ~ der Langeweile бре¬
мето па скуката
Folterkammer <-, -п> / килия ж за из¬
тезания
foltern vt изтезавам, мъча, измъчвам
Folterung <-, -еп>/изтезаване <р. из-
мьчване ср
FonRR jfornj <-s, -s o bei Maßangaben: -> n
s. Phon
Fön*1' <-ie)s, -e> m s. Föhn
Fonds |b:(s|) <-, -> m hn фонд м
Fondue |f5'dy:| <-s, -s> n <-, -s>, t oash?
фондю cp
fönen*1' vt s. föhnen
Fonotypistin jRR<-en, -en; -, -nen> miß s.
Phonotypist
Fontäne [bn't£:ns| <-, -п> /фонтан м
foppen fbpan) vt занасям, майтапя се c
forcieren [br'si:ran| <ohne ge-> vt jver
stärken, steigern) форсирам, ускорявам:
(erzwingen) спечелвам със сила
Förderband <-(e)s, -bänder> n лентов
транспортьор, конвейер м
Förderer <-s, -> m, Förderin <-, -nen> /
покровнтел(ка) м/ж). меценат .w
Förderkurs m курс au изоставащи c
материала ученици или за ученици,
които искат да повишат нивото на
знанията си
förderlich adj стимулиращ; (nützlich)
полезен: (günstig) благоприятен
fordern l'brden) vt 1. (verlangen) искам,
изисквам: (Anspruch erheben auß претен¬
дирам |или предявявам претеиции| за;
viele Opfer - вземам много жертви
2. (ег~/ изисквам: etw (von jdm) - изис¬
квам нщ (от нкг): etw fordert jdn нщ
поставя големи изисквания пред нкг
fördern l'farden) vt 1. (unterstützenI под¬
помагам (най-често финансово), съ¬
действам: (ermutigen) насърчавам, по¬
ощрявам 2. Mir: извозвам [или изкар¬
вам] на повърхността; /gewinnen) до¬
бивам 3. п;сн транспортирам
fordernd adj (Haltung, Beruf) изискващ
Förderschacht <-s, -schächte> m Mi:,
подемна [или извозна вертикална)
шахта
Forderung <-, -еп>/1. (Verlangen) иска¬
не ср. изискване cp; (Anspruch) претен¬
ция ж; eine - nach etw претенция за
нщ: eine - an jdn stellen поставям
изискване па нкг. предявявам претен¬
ции към нкг: eine ~ erheben предявя¬
вам претенции: eine - erfüllen изпъл¬
нявам искане [или претенции) 2. jijr,
HDi. вземане ср
Förderung <-, -en> / 1. /VoranbringenI
поощряване ср, насърчаване ср; (Un¬
terstützung) подпомагане ср 2. min из¬
возване ср; (Gewinn/ добив м 3. тген

Forelle	226
транспортиране cp, превозване cp
Forelle |fo'r£la| <-, -n> / /< x i пъстърва ж
Form [brm| <-, -en>/l. iallgi форма ж:
etw dat - geben придавам форма на
нщ: (feste| — ieni annehmen добивам
очертания; gefährliche -en annehmen
вземам застрашителни форми; in -
във форма; in - von ... гюд формата
на ... 2. meist pl IRegeln, Konventionen!
правила мн на държане, етикети! ж:
pl /Manieren) маниери ми; die -en
verletzen нарушавам добрия тон. ие
спазвам благоприличие: die - wahren
пазя приличие, спазвам етикета; in
aller - erklären заявявам най-тържес-
твепо \iutt най-официално| 3. тег:н
iGussformi калъп м, форма
formal |br’ma:l| adj формален
Formaldehyd j!brm?alclehy:t) <-s, -e> n
ei и-.:-.*. формалдехид м, мравчен алде¬
хид
Formalität |brmali'U:t| <-, -en> / фор¬
малност ж
Format |br'ma:t] <-|e)s, -e> n 1. /Bild
Buch~)i::\nH:.\ формата/ 2. typ форматна
шега 3. flg ранг а/, класа ж; ein Mann
von - мъж от класа /изявена личностI
formatieren vt i.'.torm форматирам
Formatierung <-, -en> / intorm форма¬
тиране cp
Formation |brma'tsio:n) <-, -en> / фор¬
мация .///■
formbar adj пластичен, способен да
приема определена форма formbe¬
ständig adj формоустопчпв. конто
запазва формата си
Formel |'brmal| <-, -п> /формула ж; /fes¬
ter sprachlicher Ausdruck! устойчиво сло¬
восъчетание: etw auf eine einfache -
bringen свеждам нщ до проста фор¬
мула formelhaft adj /AusdruckI устой¬
чив, неизменен: Sprache, Still стерео¬
типен, изтъркан
formell |br'm£l| ad] формален: /Besucht
официален
formen (brman) ir оформям
Formenlehre <-, -n>/l. u::o морфоло¬
гия ж 2.	' дял .и от науката за ком¬
позиция
Formfehler <-s, -> т 1. мт. нарушение
ср на установен ред 2. /Zuchttier] фи¬
зически дефект
formieren [br'mi:rani cohne де-> Л фор¬
мирам. образувах!
förmlich i'fcErmli^i I. adj 1. 'in den gehörigen
Kormerv официален, церемониален
2. steif' скован 3. -feierlich'тържествен
4. •rci-irirecht е ьщннекп. истински
11. •.•'/:	почти Förmlichkeit -en,
/ф< >рма.нн »е t.j/г. офшшалш »ct.w/y ohne
fortbilden
-en без формалности |или офшшал-
ности|
formlos adj 1. /unförmigi безформен
2. /zwanglos! непринуден Formsache /
формалност ж, формална работа
Formular [bmnu'la:e| <-s, -е> п дим фор¬
муляр .»
formulieren |brmu'li:ran| <ohne де-> vt
формулирам
Formulierung <-, -en> / формулиров¬
ка ж
formvollendet adj съвършен, перфек¬
тен /като изпълнение!
forsch |brj] adj /mutig) смел; /resolut! ре¬
шителен: /energisch! енергичен
forschen l'brjan) г/проучвам. изследвам:
nach den Ursachen - търся причини¬
те: in alten Archiven - проучвам стари
архиви
Forscherin) <-s, -; -, -nen> m/f) изследо¬
вател) ка) м/ж1; /Gelehrter! учен м
Forschung <-, -en> / изследване cp For¬
schungsauftrag m изследователска
задача Forschungsbericht m из¬
следователски отчет [или доклад)
Forschungsgebiet <-(e)s, -e> nнаучно¬
изследователска област Forschungs¬
reise/ научноизследователска експе¬
диция
Forst |brst] <-(e)s, -e(n)> m (стопанисва¬
на) гора Forstamt n горска служба,
лесничейство cp
Förster(in) ffcErste] <-s, -; -nen> m/f!
лесничей(ка) м/ж]
Forsthaus n лесничейство cp Forst¬
wirten) m(fl лесовгьд(ка) м/ж) Forst¬
wirtschaft /горско стопанство
fort |brt| adv 1. /weg/ - (mit dir)! махай
се!, изчезвай! 2. /weiten in einem -
непрек ъснато, без отдих: und so - n
така нататък
Fort |fo:g) <-s, -s> n ми. форт м, укреп¬
ление cp
Fortbestand ['brtbajtant) m по-нататъш¬
но съществуване, запазване cp
fort bestehen <irr> w продължавам да
съществувам, запазвам се
fort!bewegen <ohne ge-> I. vt местя,
помествам, придвижвам II. vr: sich -
движа се. придвижвам се /от едно
място към друго!
Fortbewegung <-> kein /7/движение ср.
придвижване ср /от едно място към
друго! Fortbewegungsmittel <-s, -> п
средство ср за придвижване
fort bilden I. vt iKenntnisse, Allgemein
bildunglусъвършенствам: /beruflich/кна-
лпфицпрам II. //.sich - tseineKenntnisse.
Allgemeinbildungi усъвършенствам ee:
'beruflich/ квалифицирам ee

Fortbildung
227
fotokopieren
Fortbildung <-> kein PI f повишаване
cp на квалификация Fortbildungskurs
m квалификационен курс. курс м за
повишаване па квалификация Fortbil¬
dungsseminar п квалификационен
семинар
fort .bringen <irr> vt f bewegen, wegbringem
отнасям
Fortdauer <-> kein PI f продължаване
cp
fort:dauern и продължавам, не прес¬
тавам
Fortentwicklung <-, -en> f (Weiterentwick-
lungl по-нататъшно развитие
fortlfahren <irr> I. vi 1. sein (wegfahren)
отпътувам 2. haben o sein tweitermachen)
mit etw ~ продължавам c нщ: ~ etw zu
tun продължавам да върша мш- in
seiner Rede ~ продължавам речта си
II. vt haben откарвам, закарвам
fort!fallen <irr> vi sein 1. Iwegfalienl от¬
падам 2. form labgeschafft werdenj бивам
отменен
fortlfliegen <irr> vi sein отлитам
fortlführen vt 1. Ifortsetzeni продължа¬
вам; tFirma) поемам (и водя по-ната¬
тък) 2. (wegführen) отвеждам
Fortgang <-s> kein Pi m 1. (Weggang) на¬
пускане cp, заминаване cp 2. fig(Verlauf)
протичане cp, ход м
fort I gehen <irr> vi sein 1. (Weggehen! оти¬
вам си, тръгвам си 2. (andauern! про¬
дължавам
fortgeschritten l'brtgajritsnl adj fig на¬
преднал; Kurs für Fortgeschrittene курс
за напреднали; zu -er Stunde в късен
час
fortgesetzt |'brtgas£yt| adj непрекъснат,
постоянен
fort Jagen I. vt haben изгонвам, прогон¬
вам; jdn aus |o von| etw -• прогонвам
\ши< изгонвам] нкг от някъде II. vi sein
er jagte auf einem Pferd/Motorrad fort
топ препусна c кон/мотоциклет
fort I kommen <irr> vi sein 1. /wegkommen)
махам се. отивам си; (weggebracht wei¬
den! бивам изнесен; machen Sie, dass
Sie ~! махайте се оттук!, изчезвайте!
2. /vonvärtskommen) напредвам; fig (weiter
kommen!напредвам, (пре(успявам 3. (ab¬
handen kommen! изчезвам
fortl lassen <irr> vt 1. /Weggehen lassen!
пускам 2. (auslassen/ изпускам, пропус¬
кам
fort laufen <irr> vi sein 1. (weglaufen, ent¬
laufen! избягвам 2. /sich fortsetzen) про¬
дължавам fortlaufend adj 1. (ständigj
непрекъснат 2. (durchgehend)die Blätter
sind - nummeriert листовете са под¬
редени по номера |или номерирани
поред |
fort leben vi: weit erleben- прод ьлжавам
да живея
fort pflanzen vr: sich ~ 1. . размно¬
жавам се 2. fig •!!\. разпространявам
се
Fortpflanzung <-, -еп>/ до размножа¬
ване ср. плодене cp fortpflanzungs¬
fähig adj способен да се размножава
fort schicken vt //Personen! wegschicken/
отпращам
fort schreiten <irr> vi sein напредвам,
развивам се fortschreitend atf/увели¬
чаващ се. нарастващ
Fortschritt < s, -e> m прогрес м, напре¬
дък м: -е machen напредвам, имам
напредък
fortschrittlich adj (Mensch! напредничав;
(Sache! прогресивен Fortschrittlichkeit
<-> kein PI f напредничавост ж. про-
гресивност ж
fortl setzen vt продължавам
Fortsetzung <-, -en> /1. kein PI (Vorgang!
продължаване cp 2. (darauffolgender Teil!
продължение cp; in -en c продълже¬
ния; ~ folgt следва Fortsetzungsroman
m роман .и c продължения
fortwährend I. adj непрекъснат, посто¬
янен II. adv непрекъснато, постоянно
fortlwerfen <irr> vt хвърлям, захвьр-
лям
fortlziehen <irr> I. vi sein Iumziehen!
премествам се (напускам населено
място! II. vt /wegzerrenj издърпвам
Forum |fo:rum| <-s, Foren o Fora> n фо¬
рум M
fossil |b'si:l| adj праисторически; -e
Pflanzen und Tiere вкаменелости Fossil
|b'si:l| <-s, -ien> n <;r:oi. вкаменелост ж,
фосил м
Föten pl von Fötus
Foto””' |‘fo:to) <-s, -s> n s. Fotografie
снимка ж
FotoRR2 <-s, -s> m s. FotoapparatRR фо¬
тоапарат M
Fotoalbum”” <-s, -alben> n фотоалбум
M FotoapparatRR m фотоапарат м
Foto-CDRR <-, -s> / фотокомпакт-
дпек м
fotogenRR [foto'ge:n| adj фотогеничен
FotografIinjR” |foto'gra:f| <-en, -en; -, -nen>
miß фотограф! ка) м(ж)
FotografieRR [fotogra'fi:| <-, -n> / фото¬
графия ж, снимка ж
fotografieren'1*1 |fotogra'fi:ran| <ohne ge->
vi, vt фотографирам, снимам
fotografisch”*1 adj фотографски
FotokopieRR |fotoko'pi:| <-, -n> / фото¬
копие cp
fotokopieren”” |fotoko'pi:ran] cohne ge->

228
französisch
Fotokopierer
i'/фотоконпрам FotokopiererRR <-s, ->
m фотокопирна машина
Fotolabor1*1* <-s, s> n фотолаборато-
piiM ж FotomodellRR n фотомодел .w
Fotomontage1*5* /фотомонтаж м
Fötus |'f0:tüs| <- o-ses, -se £>Föten> Л7М!:1>
фетус.и, плод.» (от 9-ama седмица до
раждането/
Foul |faul| <-s, -s> nsiviki фа|у1л .w, нару¬
шение cp
foulen |faolan| ii фаулпрам
Foyer |foa‘je:| <-s, -s> n фоайе cp
FPÖ <-> f A !<n abk von Freiheitliche Partei
Österreichs АСП /Австрийска свобод¬
на партия/
Fracht (fraxt) <-, -en>/1. hdi (Ladung/тапир
.и. пра тка ж /в международния тран¬
спорт/ 2. (-gebühr/ навло ср, такса ж
ja превоз:	фрахт м. навло Fracht¬
brief т ши., г:лит товарителница ж,
коноеамент ж
Frachter <-s, -> т haut товарен кораб
Frächterlin) <-s, -> miß А (Spediteurl спе¬
дитор! ка) м(ж/
Frachtflugzeug <-s, -е> п товарен са¬
молет frachtfrei adjnгл франко место¬
назначението Frachtgut лш:».товар.»/;
bahn пратка.wc малка бързина Fracht¬
kosten р/транспортни разходи Fracht¬
raum тбагажно помещение, товарно
отделение Frachtschiff п s. Frachter;
Frachtstück /? отделна стока от пре¬
возван товар Frachtverkehr т товар¬
ни превози, товарен транспорт
Frack |frak| <-(e|s, Fräcke> m фрак м
Frage |'fra:ga| <-, -n> /въпрос м; (Problem,
Angelegenheit/ проблем .»/, въпрос; eine
~ stellen задавам въпрос; eine ~
beantworten отговарям на въпрос; die
-	bejahen/verneinen отговарям поло-
жител но/отр/щателно на зададен въп¬
рос; jdn mit ~en bestürmen обсипвам
нкг с въпроси, drei Bewerber kommen
in ~ трима кандидати могат да се имат
предвид |//.ш да ее вземат под внима¬
ние!; ohne - несъмнено; das ist die -
това е проблемът; das steht außer -
това е вън от съмнение; es ist nur eine
-	der Zeit, ob ... само въпрос на време
е дали ...
Fragebogen т въпросник .и. анкетен
лист
fragen l!fra:gan] I. vi. vt 1. /Fragen stellen/
jdn inach etwi ~ питам (//.?// попитвам]
нкг за нщ; jdn nach dem Weg - питам
нкг за пътя: darf ich Sie etw ~? мота ли
:(.i Ми попи там ши?: da fragst du mich
zuviel! tarn u ai не знам!, da fragst du
noch? и onie питаш?, иска ли питане?
2.	мпист.ам II. '. sich - питам се;
da fragt man sich doch wirklich, ob/
wie/woher/wo ... човек наистина се
пита. далп/как/откъде/к з>дс ...; es fragt
sich, ob ... въпросът е дали ...
Fragerei |fra:ga'rai| <-, -en> fpejбезкрай •
нп въпроси, безконечно питане
Fragesatz <-es, -sätze> т въпроептел-
ио изречение
Fragestellung / 1. (Formulierung/ поста¬
новка ж на въпроса 2. (Frage/ проблем
а/, въпрос м
Fragezeichen п въпросителен знак.
въпросителна ж
fraglich |'fra:kli<;j adj 1. (in Frage kommend/
въпросен 2. /ил^еттх/нроблематпчем.
под въпрос: (zweifelhaft/ съмнителен,
спорен
fraglos ach' несъмнено, безспорно
Fragment [fra'grruntl <-(e)s, -e> n фраг¬
мент а/
fragmentarisch Ifragrmn'tainJ] adj фраг-
ментарен. откъслечен
fragwürdig ad/съмнителен, проблема¬
тичен
Fraktion |frak'tsio:n| <-, -en>/noL фрак¬
ция ж
Frame <-s, -s> m imtorm разделителна
рамка
Franchising |'frtntjaizig| <-s> kein PI n uni.
франчайзинг м
Franke |'fragks| <-n, -n> m жител м на
областта Франкония; hist франк м; s.
a. Fränkin
Franken1 п шзо, пет Франкония ж
Franken2 <-s, -> т (schweizerische Wäh¬
rungseinheit/ франк ,и
Frankfurt |'frar)kfurt| п еих; Франкфурт
-•и; ~ am Main Франкфурт на Манн; -
an der Oder Франкфурт на Одер
frankieren [frarj'kirrsnj cohne ge-> vt об¬
лепвам c пощенски марки, таксувам
Frankierung <-> kein PI f (das Frankieren/
облепване cp c пощенски марки; (Porto!
пощенска такса
Fränkin l'firgkm] <-, -nen>/жителка ж
на областта Франкония; hist жена ж
от германското племе франки; s. а.
Franke
fränkisch adj франконски
franko l'fragko] adv hdi. франко
frankophon |fragko'fo:n| ad/франкофон-
СКИ
Frankreich l'fragkraiq] n c.ixx. Франция ж
Franse ffranza| <-, -n> /ресна ж fransig
adj 1. (mit Fransen/ c ресни 2. (ausgefranst)
изнищен
Franzose jfran'tjoiza] <-n, -n> m, Franzö¬
sin [fraritsoizinl -nen> / французин
M. французойка ж
französisch jfran'tso:zi/i adj френски

fräsen
229
freigeben
fräsen |'fr£:zan| i-t тил //lote, Metall) фре-
зовам Fräsmaschine/'п.-.ü фрезмаши-
па ж, фреза ж
fraß [fra:s| /. u 3. pers sing innp von fressen
Fraß [fra:s| <-es, -e> m pej, fam /schlechtes
Essen/ буламач м
Fratze ['fratsaj <-, -n>/1. fhässliches Gesicht/
муцуна ж, мутра ж 2. iGrimasse! грима¬
са ж; ~n schneiden правя гримаси,
гримаснича 3. pej, fam физиономия ж,
мутра
Frau |frau| <-, -en> /1. (weiblicher Mensch)
жена ж 2. (Ehe-)съпруга ж, жена разг:
meine/Ihre - моята/Вашата съпруга:
jdn zur - nehmen вземам някоя за жена
3.	(Anrede) госпожа ж; - X госпожа X:
gnädige - besA милостива \или уважа¬
ема! госпожо
Frauenarzt < es, -ärzte> т, Frauenärztin
<-, -nen> / гинеколог .vi, гинеколожка
ж Frauenbewegung / женско движе¬
ние frauenfeindlich adj женомразки,
антифемннистки Frauenfrage /комп¬
лекс въпроси. свързани с еманципа¬
цията и равноправието на жените
Frauenhaus п дом за приютявано на
жени (и техните деца), които са
малтретирани от съпрузите си
Frauenheld т женкар .и Frauenklinik
/ гинекологична клиника Frauenquo¬
te <-, -п>/ женска квота Frauenrecht¬
lerin) <-s, -nen> m(J) защитник м,
защитничка ж на правата на жените
Frauentaxi <-s, -s> п такси ср. управ¬
лявано от жена Frauenzimmer п meist
pej женище cp: fam жена ж
Fräulein ['fmlain| <-s, -s> n госпожица
ж; - X госпожица X: iAnredelгоспожи¬
це X; ~, bitte zahlen! (Restaurant) моми¬
че, сметката моля!
fraulich adj женствен
Freak [fri:k| <-s, -s> m fam чудак м
frech |frz^| adj (unverschämt! нахален, на¬
гъл: (keck) дързък Frechheit <-, -en> /
нахалство cp, наглост ж, безочие cp;
die ~ besitzen zu +inf имам нахалст¬
вото да ...; so eine -! що за нахалство
|или безочие)!
Freeware <-, ->/ intorm безплатен соф¬
туер
Fregatte |fre‘gats) <-, -п>/нлцт, ми фре¬
гата ж
frei [frai] adj 1. (nicht gebunden) свободен;
(in Freiheit) на свобода; (unabhängigI не¬
зависим: (Gebiet) откри т, незает: - von
Fehlern/Vörurteilen sein нямам недос-
татвци/предразсъдъци: -e Markt¬
wirtschaft свободна пазарна икономи¬
ка: -er Mitarbeiter неща тен съ трудник ,
сътрудник па хонорар: -er Journalist
журналист на евооодиа прак тика: ~ег
Tag снобе >ден лен: ein -es Leben führen
водя свободен жпвоч: idiei -е Wahl
haben имам право на избор: jdm -е
Hand lassen оставям нкм рч.цече раз¬
вързани. предоставям нкм пълна сво¬
бода на действие 2. /befreit; освободен:
-	von Sorgen sein освободен от |или
без) грижи съм: sich von etw - machen
освобождавам се от нщ: jdn auf -en
Fuß setzen пускам нкг на свобода,
връщам нкм свободата 3. (offen,
unbedeckt) открит; - lassen (nicht be¬
schreiben) оставям свободен: - stehen
(Fußball)оставам непокрит: der Zug hält
auf -er Strecke влакът спира насред
полето \или насред път): unter -em
Himmel под открито небе. на открито
4.	/verßgbar/ свободен, незает: (Arbeits
platz) вакантен: haben Sie noch ein
Zimmer -? имате ли още една свобод¬
на стая?: Verzeihung, ist der Stuhl noch
-? извинете, мяетото свободно ли е?
5.	(kostenlos) безплатен, свободен: um.
франко, до: Eintritt - вход свободен:
Lieferung - Haus дос тавка до дома [или
фирмата получател] (за сметка на
доставчика); - deutsche Grenze фран¬
ко германска граница 6. (ohne е/ж/без:
-	von Konservierungsstoffen без кон¬
серванти 7. (Ansichten, Kunst) свободен;
(Benehmen) естествен: sie hat sehr -е
Ansichten тя има много свободни
възгледи 8. l-mütig, offen) откровен,
прям: danke, ich bin so ~! да, благода¬
ря |ще си взема)! 9. рнуз, сш:м свободен;
-	werden (Energie) освобождавам се
Freibad <-s, -bäder> п лятна къпалия
Freiberuflerjin) <-s,	-, -nen> miß pa-
ботещ(а| м/ж) на свободна практика
freiberuflich adj, adv - tätig sein рабо¬
тя на свободна практика [или частно]
Freibetrag т необлагаема част от до¬
ход freibleibend adj ш. иеобвързващ.
неангажиращ: ein -es Angebot необ-
вързващо предложение, свободна
оферта
Freie <ein -s, -n> kein Pi n im -en на
откри то, сред природата: im ~п schla¬
fen спя на о ткрито [или под открито
небе)
Freier ['Iran?) <-s, -> т jarg/von Prostituierter,/
клиент .w
Freiexemplar <-s, -e> n авторски [или
безплатен| екземпляр Freifahrt /
безплатно пътуване frei:geben <irr>
I.	vt 1. (Gefangene) освобождавам, пус¬
кам на свобода: fig (Ehepartner) връщам
свободата на, разделям се с 2. (Ei¬
gentum) освобождавам, деблокирам

freigebig	230
3.	iFilmt разрешавам 4. stört tFußball)
възстановявам игра 5. /StraßeI für den
Verkehr ~ отварям |или пускам| за
движение II. vi jdm - давам и км сво¬
боден ден freigebig adj щедър; sehr -
много щедър Freigebigkeit <-, еп> /
щедрост ж; große ~ голяма щедрост
Freigeist лтевободомпелещ човек Frei¬
gepäck п ibei Flugreise! багаж м. конто
не се таксува при полет Freigrenze /
i;n необлагаем минимум frei haben
<irr> vi /ат свободен съм Freihafen т
безмитно [или свободно| пристанище
frei halten <irr> I. vt 1. (Einfahrt) под¬
държам свободен достъп до; /Stuhl,
Platz/запазвам, резервирам 2. tjdsZeche
bezahleni плащам. черпя II. vr sich (von
etw) - t Verpflichtung! пазя се [или бягам|
от нщ; /Vorurteil) свободен [или лишен]
СЪМ от нщ
Freihandel <-s> kein PI m wirtsch свобод¬
на [или безмптна| търговия Freihan¬
delszone <-, -n> / wirtsoh зона ж за
свободна |или безмитна] търговия
freihändig ['fraihtndiQl adj - schießen
стрелям без упор; - zeichnen чертая
на ръка: - Rad fahren карам велоси¬
пед без ръце
Freiheit |‘fraihait| <-, -en> / свобода ж;
jdm die - schenken дарявам нкм сво¬
бодата: jdm volle - lassen давам нкм
п ьлна свобода; jdn in ~ setzen пускам
нкг на свобода: sich dat die - nehmen
etw zu tun позволявам си ]или осмеля¬
вам се| да направя нщ:	Gleichheit,
Brüderlichkeit свобода, равенство,
братство
freiheitlich adj свободолюбив; /Verfas¬
sung! либерален
Freiheitsberaubung <-, -en> / mjr про¬
тивозаконно лишаване от свобода
Freiheitsdrang т устрем л/ към [или
жажда ж за] свобода Freiheitskampf
<-(e)s, -kämpfe> т борба ж за свобода
Freiheitskrieg т h:st освободителна
воина Freiheitsstatue <-> kein /7/die
Iamerikanische! - Статуята на свобо¬
дата Freiheitsstrafe /ял? наказание
cp (ei лишаване от свобода
Freikarte / безплатен билет, гратис м
frei kaufen л откупувам Freikörper¬
kultur /нудизъм .и Freilandgemüse п
••	зеленчуци ми. отглеждани на
открито frei lassen <irr> vf jdn (aus
etw,1 - освобождавам [или пускам| нкг
■ отнякъде' Freilassung <-, -en> f пус¬
кане cp на свобода, освобождаване ср
Freilauf :п д, ;:/ свободен Iили пра-
icii. неработен] ход frei legen vf раз¬
чиствам: -bei Ausgrabungen- ражривам
Freiwilligkeit
Freileitung / /Strom) ич.здуиюн елект¬
ропровод
freilich l'frailigj adv 1. /allerdingsI вез.щ-
ност; (einschränkend) действителпо.
наистина 2. bes südd /selbstverständlich!
естествено, разбира се. без съмнение
Freilichtbühne <-, -n> / Freilichtthea¬
ter <-s, -> n летен театър
Freilos n 1. /kampfloser Sieg) победа ж но
жребий 2. /unentgeltliches Lotterielos)
безплатен лотариен билет
freiimachen I. vt 1. /frankieren)облепвам
c маркп 2. fam /nicht arbeiten) вземам
почивен ден; ich habe eine Woche
freigemacht Jam взех една седмица
отпуска II. vifarn отървавам се от нщ
III.	vr: sich - (freie Zeit finden) освобож¬
давам се; lausziehen) разсъбличам се
Freimaurer т (франк)масон м
freimütig |'fraimy:ti<;| adj откровен, прям
Freimütigkeit <-, -en> / откровеност
ж, искреност ж, прямота ж
frei nehmen <irr> vt (sich dat] einen Tag
- вземам си свободен ден
Freiraum <-|e)s> kein Pi m tsyoh възмож-
hoct ж [или иоле| за изява cp
freischaffend adj на свободна практи¬
ка
freilsetzen vt (Energie) освобождавал!
Freisetzung <-, -en> /освобождаване
cp
Freisprechanlage /техника ж за озву¬
чаване
frei!sprechen itfjim jdn (von etw) - изда¬
вам оправдателна присъда на нкг (за
нщ]
Freispruch т оправдателна присада;
auf - erkennen/plädieren um произна-
сям/пледирам за оправдателна приса¬
да
frei stehen vi (leerstehen: Wohnung! стоя
свободен [или незает]: es steht Ihnen
frei zu -н/л/свободсн сте да .... предос¬
тавено Ви е правото да ...
frei stellen vt 1. (überlassen) jdm etw -
предоставям нкм нщ; jdm ~ etw zu tun
предоставям нкм правото да направи
нщ 2. (befreien) jdn (von etw) - осво¬
бождавам нкг (от нщ)
Freistoß т stört (Fußball) свободен удар
Freitag ]'fraita:k| <-s, -e> m петък м; s. a.
Dienstag
freitags adv в петък, всеки петък: s. а.
dienstags
Freitod c-ie.is, -e> m самоубийство cp
Freiübung / stört гимнастически уп¬
ражнения юсз ypcöui
freiwillig ^/доброволен Freiwillige <ein
-r, -n, -n> mf доброволец .w, добровол¬
ка ж Freiwilligkeit /доброволност ж

Freizeichen	231
Freizeichen <-s, -> n in. свободен сит¬
нил
Freizeit <-> kein /7/свободно време Frei¬
zeitbekleidung <-, -en> f s. Freizeit¬
kleidung: Freizeitgesellschaft <-> kein
Pl/ю/.ю общество cp, за което е харак¬
терно непрекъснато увеличаване на
свободното време Freizeitgestaltung
/ разумно използване на свободното
време Freizeitkleidung <-, -еп> /ле-
жерно \или неконвенционално] обле¬
кло Freizeitlook т спортен \u.iu ле-
жерен] стил Freizeitpark <-(ejs, -s> т
увеселителен парк
freizügig |'fraitsy:gi<;| adj 1. (großzügigI
великодушен, щедър 2. (moralisch1
разкрепостен
fremd [fmntl adj 1. !ausländischI чужд.
чуждестранен; ein -es Land чужда
страна 2. (-artig) необичаен, странен
3.	(unbekannt) непознат; sich - fühlen
чувствам се чужд; sich dat - werden
отчуждавам се 4. (anderen gehörendI
чужд; -es Eigentum чужда собственост
fremdartig adj (ungewöhnlich) необича¬
ен. странен; (fremd] чужд Fremdartig¬
keit /странност ж. нсобичайиост ж
Fremde1 |'firmda| <-> kein Plf (nicht Heimat)
чужбина ж
Fremde2 <em -r, -n, -n> mf чужденец „w,
чужденка ж
fremdenfeindlich adj ксенофобски
Fremdenfeindlichkeif <-> kein PI f
ксенофобия ж, омраза ж към чуж¬
денци Fremdenführerl in) <-s, -nen>
m(f) екскурзовод(ка) м(ж! Fremden-
hassRR <-es, -> m ксенофобия ж Frem¬
denlegion /мм. Чуждестранен легион
Fremdenverkehr т туризъм м Frem¬
denverkehrsverein <-|e)s, -е> т тури¬
стическо дружество Fremdenver¬
kehrszentrum л туристически център
Fremdenzimmer <-s, -> п стая ж за
гости (па xonic.ii
fremdtgehen vi sein fam изневерявам,
кръшкам
Fremdkapital <-s> kein PI n 11:: заемен
|или привлечен] капитал Fremdkörper
т гиЛ-v. чуждо тяло fremdländisch
adj чуждестранен, чуждоземен; /ехо
tischteкзотичен Fremdling |'frtmtlir]| <-s,
-е> т чужд човек; (Ausländer) чужде¬
нец м
Fremdsprache / чужд език Fremdspra¬
chen korrespondentl in| miß прево¬
дач-кореспондент .и fremdsprachig adj
(Literatur! чуждоезичен, на чужд език;
-es Gymnasium |чуждо|езпкова гим¬
назия fremdsprachlich adj /Unterricht>
чуждоезиков. но чужд език; -е Wörter
freudlos
im Deutschen чужди думи н немски
I език i
Fremdwährung <-, -еп> /«::; чужда на
.дута
Fremdwort <-leis, -Wörter.- п чужда
дума. чуждица ж
Frequenz jfrekventsj <-, -еп>/ честота ж
Fresko j'fitsko] <-s, Fresken> nv. ::л: фрес¬
ка ж, стенопис.» Freskomalerei/:а	•
стенна живопис
Fresse ['fress] <-, -n> / vulg, fam (Mund,
Gesicht) муцуна ж, морда ж: eine große
-	haben имам голяма уста. устат съм;
jdm die - polieren разбивам нкм мут¬
рата; halt die ~! затварян си устата
\iuti плювалника жарг|!. млъквай!
fressen ['frrsan| <frisst, fraß, gefressen>
vi, vt 1. /TierI ям; Kühe - Gras кравите
пасат трева 2. vulg (Mensch) лапам,
илюскам; er frisst wie ein Scheunen¬
drescher pej.fam нагъва като разпран,
плюска като ламя; jdn zum Fressen
gern haben fam иде ми да схрускам нкг;
an jdm einen Narren gefressen haben
/атобичам нкг до оглупяване 3. (Strom,
Energie, Geld) гълтам, поглъщам 4. fig
(Neid, Hass) ям. гриза; (Säure, Rost) раз¬
яждам; Löcher in etw akk - правя дуп¬
ки в нщ Fressen <-s> kein PI n зоб м,
храна ж (за животни); das war ein
gefundenes - für mich fig за мен зова
бе добре дошло
Fressnapf™ <-s, -näpfe> т, FreßnapfA,t
<-s, -näpfe> m паница ж за храна на
животни Fresssucht™ <-> kein Р(f ла¬
комия ж, ненаситност ж
Freude l'fnids] <-, -п> / радост ж; (Ver
gnügen) удоволствие cp; (Fröhlichkeit)
веселост ж; die - über das Geschenk
радостта от подарък: die kleinen ~n
des Alltags дребните удоволствия |tun
радостп| на ежедневието: - an etw dat
haben радвам се на нщ. изпитвам
радост от нщ: jdm - machen доставям
нкм радост |н.ш удоводствие|: jdm die
-	verderben помрачавам нкм радост¬
та. развалям пкм удоволствието: mit
~п с удоволствие: außer sich dat vor -
извън |или ме на| себе си от радост
Freudenhaus п публичен дом Freuden¬
mädchen п geh проститутка ж Freu¬
denschrei т радостен вик Freuden¬
tränen fpl сълзи от \u.iu на| радост
freudestrahlend adj сияещ от радост
freudig |'fnidi<;] adj 1. (froh) радостен:
(fröhlich) весел 2. tbeglückend) щастлив;
ein -es Ereignis едно радостно \u.iu
щастливо| събитие: eine -е Nachricht/
Überraschung радостна вест/изненада
freudlos l'fnitlo'.s) adj безрадостен, без-

freuen
232
frisch
ограден
freuen |'fnian| I. vr/sich - радвам се. sich
auf etw akk - радвам се на нщ (пред¬
стоящо i; sich über etw akk - радвам се
на нщ icnuiHiuol: ich freue mich auf
dich очаквам те c радост; sich seines
Lebens - наслаждавам се на живота;
er freut sich wie ein Kind радва се като
дете; ich freue mich für dich, dass ...
радвам се в а геб. че ...; da hast du dich
zu früh gefreut! радостта ти е прибър¬
зана! II. vt das freut mich това ме рад¬
ва; es freut mich zu hören, dass ...
радвам се да чуя. че es hat mich
gefreut, Sie kennen zu lernen радвам
се. че се запознахме
Freundüni Ifnintj <-|e|s, -е; -nen> miß
1.	iKameradi приятел(ка) мpici; ein guter
~ von mir мои добър приятел; -е
gewinnen печеля приятели; unter ~en
сред |или между] приятели; dicke -е
sein мног о добри приятели сме 2. (An
hängeг( привърженик м, привърже¬
ничка ж. фен(ка) м(ж1; kein ~ von etw
sein не съм привърженик на нщ
3.	(fester -j сериозен приятел
Freundeskreis l'fnindaskraisl <-es, -е> т
приятелски кръг; wir feiern nur im
engsten - ще празнуваме в съвсем
тесен кръг; einen großen ~ haben имам
много приятели
freundlich ffninttn;] adj 1. (liebenswürdig,
nettl мил. любезен; (herzlich) друже¬
любен. приветлив, mit ~en Grüßen
IBriefschluss)c прия телски поздрави; das
ist sehr - von Ihnen много мило от
Ваша страна: seien Sie so - und ...
бъдете така добър \tuu любезен| и ...
2.	(Wohnung)уютен 3. (Gegend!приятен
4.	(Klima) мек; (Wetten хубав 5. hdi.
(Tendenz) положителен freundlicher¬
weise adv от учтивост, от любезност:
würdest du mir - helfen! ще бъдеш ли
така добър да ми помогнеш! Freund¬
lichkeit <-, -еп>/1. (Verhalteni любез¬
ност ж. приветливост ж 2. (Handlung!
услуга ж
Freundschaft <-, -еп> / приятелство
cp: mit jdm - schließen сприятелявам
се с нкг freundschaftlich adj приятел¬
ски. дружески: -е Beziehungen, -es
Verhältnis приятелски отношения: jdm
~ gesinnt sein настроен съм приятел¬
ски чии дружелюбно] към нкг Freund¬
schaftsspiel п •: - • приятелска среща
Freundschaftsvertrag m е : договор м
sa др\жба. взаимопомощ и сътрудни-
честв< >
Frevler in ifre:fli?. ---s, -; -, -nen> mf ee'n
iipt.ci i.iHiiiK M. iipec гъипичка мс:
оезоожиик м, оезоожпичка мс
Friede |'fn:da| <-ns, -n> m geh, alt мир м,
покои м; - sei mit euch! la.i. мир вам!
Frieden <-s, -> m мир м; ~ schließen
сключвам мир; ~ stiften zwischen ...
установявам мир |или примирпе| меж¬
ду . in ~ leben живея в мир; um des
lieben ~s willen fam за да има мир: lass
mich in ~! fam остави ме па мира |или
на спокойствие!!: ruhe in ~! üt.i. почи¬
вай в мир! Friedensbewegung / дви¬
жение ср за мир Friedensbruch гп на¬
рушаване ср на мира Friedenskon¬
ferenz/мирна конференция Friedens¬
nobelpreis m Нобелова награда за
мир Friedenspfeife /лула ж на мира
Friedensrichter!in) <-s, -; -, -nen> miß
iiü; 1. номирптел(ка) м/мс) (гражданин,
който има право да урежда дребни
нарушения и провинения) 2. СН
(Laienrichter) мирови |н.т народен] съ¬
дия Friedensverhandlung <-, -еп> /
мирни преговори Friedensvertrag т
гот мирен договор Friedenszeit / in
-еп в мирно време
friedfertig |fri:tftrti<;| adj миролюбив,
хрисим Friedfertigkeit <-> kein PI f
мпролюбие cp, хрпсимост мс
Friedhof |'fri:tho:f] <-s, Friedhöfe> m гро¬
бище cp
friedlich adj 1. (friedfertig) миролюбив,
мирен; (verträglich, versöhnlich) сговор¬
чив; sei ~! стой мирен! 2. (ruhig) тих.
спокоен 3. (gewaltlos) мирен; ~e Beile¬
gung des Streits мирно уреждане на
спора; die -е Nutzung von Kernenergie
използване на атомната енергия за
мирни цели
friedliebend |'fri:tli:bsnt| adj миролюбив
frieren |'fri:ran] <friert, fror, gefroren> vi
1.	sein (ge-j замръзвам, заледявам се;
es friert мръзне 2. haben (Mensch, Tier)
мръзна, зъзна; ich friere/mich friert/
es friert mich студено ми е, зъзна
Fries [fri:s| <-es, -e> m 1. arch фриз .и
2.	(Gewebe) кастор м (дебело сукно)
Friese |'fri:za| <-n, -n> m, Friesin |'fri:zin|
<-, -nen> /фризиец м, фризийка мс
friesisch adj фризийски
Friesland ]'fri:slant| n шх; Фризия мс
frigid(e) |fri'gi:t (fri'girda)] adj фригиден
Frikadelle Ifrika'dela] <-, -n> / oasir кюф¬
те cp
Frikassee |frika'se:| <-s, -s> n слян фри-
касе cp
frisch jfnj] adj 1. (Blumen, Tärben) свеж;
iNahrungsmittel: пресен: (Wind: прохла¬
ден. свеж: - gebacken fig, fam новоиз¬
люпен. новоизнечен: (Brot) току-що
изпечен, пресей; -е Luft прохладен |//.m

Frische
233
Frostschutzmittel
свеж] въздух 2. птииеп бодър. ведър
3.	fam !unverbraucht, nein нои 4. /sauber,
чист: ~e Wäsche anziehen обличам
чисто белво: das Bett ~ beziehen зас¬
тилам чисти чаршафи ►- gewagt ist
halb gewonnen sprichw кои то рискува,
печели
Frische ('fnja| <-> kein PI f\. свежест ж;
la. Kühle) прохлада ж; die ~ von Eiern
kann man feststellen, indem man ...
дали яйцата са пресни, може да се
установи, като ... 2. /Munterkeit) бод¬
рост ж
Frischfleisch <-s> kein PI n прясно [или
незамразено| месо frischgebackenAlt
adj s. frisch 1.; Frischhaltefolie / фо¬
лио cp за съхраняване на хранителни
продукти Frischkäse <-s, -> т прясно
сирене
Frischling ['frijlirjl <-s, -е> т то млад
глиган
Frischmilch <-> kein PI f прясно мляко
/без ко н сер шит ш)
Friseur (fri'zoigl <-s, -е> т, Friseurin [fri'
Z0:nn| <-, -nen> fbesA, Friseuse (fri’zoiza]
<-, -n> /фризьор(ка) м(ж)
frisieren |fri'zi:ran| <ohne ge-> vt 1. (käm¬
men) фризирам 2. fam (Bilanzen) нагла¬
сявам, натъкмявам: ein Auto ~ пови¬
шавам мощност на кола
frisstRR, frißt"' 2. и 3. pers sing pr von
fressen
Frist |fnst| <-, -en> / 1. tfestgelegte Zeit¬
spanne) срок m; eine ~ einhalten спаз¬
вам срок: nach Ablauf der ~ след изти¬
чане на срока 2. tZeitraum) време cp;
einen Monat - haben разполагам c един
месец време: innerhalb kürzester ~ в
най-кратък срок 3. hdl. rm /AufschubI
отсрочка ж; ihr срок
fristen ['fristan] Ц ein trauriges Dasein ~
водя мизерно съществуване, едва
свързвам двата края
Fristenregelung <-, -en> / hjr регла¬
ментиране ср правото на аборт през
първите 3 месеца от бременността
fristgerecht adj в срок
fristlos I. ad) безсрочен II. adv без¬
срочно: ~ entlassen уволнявам без пре¬
дизвестие
Frisur [fri'zu:g| <-, -еп> / фризура ж
Friteuse [fri'toizal <-, -n>/ фритюриик ,w
fritieren"1 jfri'ti:ran| vt, frittierenRR vt фри-
тирам
frivol (friVo:l| adj 1. (leich(fertig; фриволен
2. ischlüpfrig) неприличен
Fri. abk von Fräulein г-ца
froh |fro:| adj 1. /heiter! весел: (erfreut)
радоаеи: /glücklich) щастлив: ich bin ~
idarüberl, dass ... радвам се |плн ра¬
достен съм]. че ...: ~e Ostern! чеса in
Великден!: -e Weihnachten! весела
Коледа! 2. /erfreulich/ радостен: -е
Nachricht радостна вест )//.?// новина;:
seines Lebens nicht mehr ~ werden
животът не го радва вече
fröhlich (“frecliql adj весе.ч Fröhlichkeit
<-> kein Pi f веселост ж; lärmende -
шумно веселие
Frohsinn <-s> kein PI m весел нрав. вед¬
ро настроение, веселост ж
fromm [fomi <-er о frömmer, -ste o
frömmste> adj 1. rel набожен, благо¬
честив 2. fig !gehorsam/ благ. кротък
Frömmelei {frcEma'laiJ <-, -en> f pej прес¬
торена [или лицемерна] набожност
Frömmigkeit |'frcEmi<;kaxt| <-> kein Pl f
набожност ж, благочестпвост ж
Fronarbeit <-, -en> /1. hist iFront anra-
рня ж 2. CH (freiwillige, unbezahlte Arbeit)
доброволен безплатен труд
frönen f'frernan] vi einer Sache dat - ро¬
бувам [или роб съм] на нщ
Fronleichnam (fro:n‘lar<;na:m| т ш. Тяло
ср Господна (църковен празник у
католиците)
Front (front] <-, -en> /1. лиси фасада ж
2. Mil, pol, MKTF.o фронт лк in - liegen
Sport водя, начело съм 3. р! (Haltung)
позиция ж; die ~en wechseln a. fig
сменям позицията си: klare ~en schaf¬
fen създавам [или внасям] яснота в
позициите, разграничавам становища¬
та
frontal |fnn'ta:l| adj фронтален, челен
Frontalzusammenstoß т кгz челен
удар
Frontantrieb <-s, -е> т ш предно за¬
движване
fror (fro:g| 1. и 3. pers sing imp von frieren
Frosch (fnjl <-|ejs, Frösche> m ?:оч жаба
ж Froschlaich m жаби яйца Frosch¬
mann m водолаз.« Froschperspektive
/aus der ~ fotografieren снимам отдолу
нагоре: etw aus der - sehen имам
ограничен поглед [или виждане] за нщ
Froschschenkel т<,asik жабешко бу г-
че
Frost |fnst] <-|els, Fröste> mмразм. тем¬
пература ж йод нулата: тир (Schüttei-!
студени тръпки: eisiger ~ жесток [или
ужасен] студ Frostbeule / подутина
ж от измръзване
frösteln j'frcEstaln] vi зъзна, мръзна: mich
fröstelt vor Kälte/Angst т реперя от ст уд/
страх
frostig adj мразовпт: (abwesend) студен,
хладен Frostschaden т щета ж от
измръзване Frostschutzmittel п лито
антифриз .м

Frottee
234
fuchsen
Frottee |fro'te:| <-13), -s> n o m хавлиен
плат
frottieren |fn'ti:ran| <ohne ge-> vt подсу¬
шавам c хавлиена кърпа, като тър¬
кам силно
frotzeln l'fntsalnj vifam {über jdn/etw akk)
- заяждам се (c нкг/за нщ)
Frucht [fruxt| <-, Früchte> f a. fig плод м;
Früchte tragen a. fig давам плод
fruchtbar adj !reichen Ertrag bringend! пло¬
дороден. плодоносен: /zahlreiche Nach¬
kommen hervorbringend) плодовит: (Schrift¬
steller! плодовит, продуктивен: /Zusam¬
menarbeit. Ideei плодотворен: /Fantasie!
богат Fruchtbarkeit <-> kein PI f /von
Ertrag! плодородие cp;/von Nachkommen)
плодовитост ж; Ivon Schriftsteller) про¬
дуктивност ж
Fruchtblase -n> /anat околоплодеп
мехур
fruchten l'froxtanl mvr полза съм. пома¬
гам; nichts - няма полза, нищо не
помага
Fruchtfleisch п месо ср па плод fruchtig
adj плодов; - schmeckend с вкус на
плод fruchtlos adj безплоден, ялов
Fruchtsaft т плодов сок
Fruchtwasser <-s> kein PI n мт около-
плодна течност
früh |fry:| I, adj 1. (nicht spät! ранен; -e
Kindheit ранно детство; - am |o am
~en| Morgen в ранно утро. рано сут¬
рин 2. /го/^е/л^/преждевременен 3. (Ge¬
müse, Obst, Kartoffeln! раneu II. Играно;
gestern/morgen ~ вчера/утре сутрин¬
та: heute ~ тази сутрин; von - bis spät
от сутрин до вечер; zu - твърде рано
Früh <-> kein PI f in der - A, CH, südd (am
Morgenj сутрин
FrühaufSteheriin) <-s, -; -, -nen> m(fj
ранобудник ,w. ранобудница ж; (ein) -
sein ранобуден съм. ставам рано
Frühe j'fryia] <-> kein PIfm der - рано; in
aller - на ранина, в ранни зори
früher |'fry:e| Komparativ von früh I. adj
1. (eher: по-ранен, in -en Zeiten в да¬
лечни |li.w древни] времена 2. fehemaligj
някогашен, бивш: der ~e Besitzer des
Schlosses някогашният \или предиш¬
ният] собственик на двореца II. adv
1.	lenen по-рано: - kann ich heute nicht
kommen днес не мога да дойда по-ра¬
но: - oder später рано или късно
2.	/damals! някога, преди: es ist alles
noch genau wie - всичко си е както
преди: - habe ich jeden Tag Tennis
gespielt някога Uuit по-рано] играех
всеки ден renne
Früherkennung -еп>/мпв откриване
ср и начален стадий, ранно диагнос¬
тициране
frühestens |'fry:ast9ns| adv iiaii-рано
Frühgeburt <-, -er» / мгп 1. (Vorgang)
преждевременно раждане 2. (Kind/
преждевременно родено \или недоно¬
сено! дете Frühgemüse п agr ранен
зеленчук
Frühjahr п проле т ж Frühjahrsmüdig¬
keit /пролетна умора
Frühling |‘fry:lirj| <-s, -е> т пролет ж
Frühlingsanfang <-(e)s, -fänge> т на¬
чало ср на пролетта Frühlingsrolle /
g.asik пролетно рулце (китайски спе¬
циалитет ) Frühlingssuppe/gastr супа
ж от пролетни зеленчуци
frühmorgens |fry:'mDrgans| adv рамо сут¬
рин Frühobst п Agr ранни плодове
Frühpensionierung <-, -еп>/ прежде¬
временно пенсиониране frühreif adj
ранозреещ: a. fig преждевременно
развит Frührentner(in) <-s, -; -, -nen>
m/fi лицекоето се пенсионира пре¬
ди навършване на пенсионна възраст
/най-често поради заболяване) Früh¬
schicht / 1. (Arbeit) сутрешна смяна
2. (Mannschaft) първа смяна Frühschop¬
pen т сутрешно питие Frühsport т
утринна гимнастика Frühstart <-(e)s,
-s> т Sport фалстарт м
Frühstück <-s, -е> п закуска ж
frühstücken и закусвам
Frühstücksbuffet <-s, -s> п закуска ж
на шведска маса
Frühwerk <-(e)s, -е> пранно произведе¬
ние
frühzeitig I. adj 1. (rechtzeitig) своевре¬
менен, навременен 2. (vorzeitig) преж¬
девременен II. adv 1. (rechtzeitig) свое¬
временно, навреме 2. (vorzeitig) преж¬
девременно
Frust |frust| <-(e)s> kein PI m fam разоча¬
рование cp
Frustration <-, -er» / разочарование
cp
frustrieren (frus'tri:ran| <ohne ge-> vt fam
разочаровам се
frustrierend adj разочароващ
F-Schlüssel l'tf/lysal) <-s, -> m ,mhs ключ
.w фа
Fuchs [foks| <-es, Füchse> mv.oo 1. (Tier,
Pelz) лисица ж; alter - fig стара лисица:
wo sich - und Hase gute Nacht sagen
scherz на края на света 2. fPferd) рижав
\или червено-кафяв] кон Fuchsbau
c-lejs, -е> т лисича дупка
fuchsen i'foksan] vt fam 1. (großen Arger
bereiten! ядосвам, сьздавам големи
неприятности на: die Sache hat mich
sehr gefuchst тая работа много ме
вбеси [или ядоса] 2. ,4 (nicht gelingen)

Fuchsjagd
235
Fülle
мъча. измъчвам, тормозя, изтормоз-
вам; mein Computer hat mich heute den
ganzen Tag lang gefuchst компютърът
ми днес цял ден ме тормози; es fuchst
mich heute wieder (es will mir nichts
gelingen) днес въобще не ми върви
Fuchsjagd /лов м за лисици Fuchspelz
т лисича кожа, лисица ж fuchsrot
adj червеникавокафяв; (Haar) червен
Fuchsschwanz т 1. вот, zoo лисича
опашка 2. tech (Säge) малък ръчен три¬
он
Fuchtel [fuxtal] <-, -п>/unter jds ~ stehen
fam намирам се под опеката на нкг
fuchteln vifam mit den Armen - ръко¬
махам
Fuge ['fu:ga] <-, -n> /teci-i, arch, ling, mus
фуга ж; aus den ~n gehen разпадам се
fügen |Ту:дап] I. vt (anbringen) прибавям;
tech (verbinden) сглобявам, съединявам
II. vr: sich ~ 1. (sich ein-) sich in etw akk
- примирявам се c нщ; es fügte sich,
dass ... geh така се случи |или стана],
че ... 2. (sich unterordnen! подчинявам
се
fügsam adj покорен, послушен
Fügung <-, -еп> /~ des Schicksals [о des
Himmelsl воля на съдбата, божия про¬
мисъл; durch eine glückliche - по
щастливо стечение на обстоятелства¬
та
fühlbar adj осезаем, чувствителен
fühlen |'fy:lan| I. vt 1. (spüren) усещам;
den Puls ~ меря пулса 2. (empfinden)
чувствам II. vr: sich - чувствам се; sich
für etw verantwortlich - чувствам се
отговорен за нщ; sich nicht wohl ~
чувствам се зле; wie fühlst du dich?
как се чувстваш?
Fühler <-s, -> m пипало cp; die -
ausstrecken fig, fam пускам пипалата
си, разузнавам
fuhr (fu:e| 1. и 3. pers sing imp von fahren
Fuhre [fu:re[ <-, -n>/l. (Ladung) една ко¬
ла (мярка) 2. (Fahrt) (еднократен) курс
(за транспортиране на хора или това¬
ри)
führen [Ту:ran] I. vt 1. (geleiten) водя; was
führt Sie zu mir? какво Ви води при
мен?; etw zu Ende - довеждам нщ до
край 2. (leiten) водя. ръководя; (Betrieb,
Geschäft) ръководя, управлявам; ми
командвам; den Haushalt - водя дома¬
кинство 3. form (Auto, Flugzeug, Kran)
управлявам 4. (transportieren) превоз¬
вам; (Fluss: Geröll, Eis) нося 5. iidl (Artikel)
продавам (като асортимент/ 6. (als
Titel haben) den Doktortitel ~ имам док¬
торска степен 7. (Gespräch) водя: einen
Prozess ~ водя процес \или дело]:
Verhandlungen - водя преговори II. vi
1. Sport (an erster Steile stehen/ водя. на
първо място [или иачело| съм: unsere
Mannschaft führt mit drei Toren отбо¬
рът ни води c три гола 2. (verlaufen,
hin-) водя, довеждам; das führt zu nichts
това не води доникъде, от това нищо
няма да излезе; das führt zu weit това
води твърде далече: wohin soll das
(noch) ~? докъде ще доведе това?
führend adj 1. (Persönlichkeit) виден, из¬
тъкнат 2. (Geschäft) водещ: (Hotel) пър¬
вокласен
Führer(in) |'fy:re] <-s,	-nen> m(f)
1.	(Leiter) ръководител(ка) м(ж): poi. ли-
дер(ка) м(ж), вожд м; ми водач м;
(Geschäfts-) търговски [или изпълни¬
телен! директор, управител (ка) м(ж):
der - hist фюрерът (Адолф Хитлер)
2.	form ш водач(ка) м(ж); (von Lokomo¬
tive) машинист(ка) м(ж); (von Flugzeug)
пилот.«; (Schiff) капитан м 3. (Reise-, Frem¬
den-) екскурзовод(ка) м(ж) 4. (Buch-)
деловодител(ка) м(ж) Führerausweis
<-es, -е> т CHs. Führerschein; Führer-
flucht/ffls. Fahrerflucht; Führerhaus
n Ki:z, tech кабина ж
Führerschein <-(e)s, -e> m шофьорска
книжка; seinen ~ machen вземам шо¬
фьорска книжка Führerscheinentzug
<-(e)s> kein PI mm отнемане cp на шо¬
фьорска книжка
Fuhrmann <-(e)s, -leute o rar-männeo m
колар M, каруцар м Fuhrpark m пре¬
возните средства на едно предприя¬
тие, превозен парк
Führung l'fyrruf]] <-, -en> /1. kein Pi (das
Führen) ръководене cp; (Handhaben)
управляване cp, боравене cp; ми. ко¬
мандване cp 2. kein Pi (Leitung) pol ръ¬
ководство cp, лидерите мн; (Verwaltung)
управление cp, управа ж; die - über¬
nehmen поемам управлението 3. kein
Pi (Vorsprung) лидерство cp; seort вода¬
чество cp 4. (Besichtigung) развеждане
cp 5. kein PI (von Fahrzeugen) управление
6. (Benehmen) държане cp, поведение
cp; wegen guter - vorzeitig entlassen
werden получавам амнистия за добро
поведение Führungskraft / ръково¬
дител .и Führungsspitze <-, -n> / (Un¬
ternehmen, Partei/ ръководство cp Füh¬
rungszeugnis п (von Arbeitgeber) удос¬
товерение ср за благонадеждност; (von
Polizei) свидетелство ср за съдимост'
Fuhrunternehmen <-s, -> п hdl транс¬
портна фирма
Fülle l'fvla] <-, -n> / 1. (Menge) голямо
количество, обилие ср; (Überfluss) изо¬
билие ср 2. (Körper-) пълнота ж; eine

füllen	236
~ von Eindrücken изобилие от впечат¬
ления
füllen |'fYlan| vt 1. (Gefäß) пълня, напъл¬
вам: in einen Sack ~ слагам в чувал
2.	/Flüssigkeit/ наливам: den Wein in
Flaschen ~ наливам виното в бутилки
3.	CASTR пълня, напълвам 4. (Zahnt за¬
пълвам. пломбирам
Füller ('fvle| <-s, -> т. Füllfeder <-, -n> /
A, CH, südd, Füllfederhalter <-s, -> m
стило cp, автоматична писалка
füllig adj(dick) пълен: (Haanumugw. богат
Füllmaterial <-s, -ien> n пълнеж м; gastf;
плънка .)/<•; (Zahm пломба ж
Füllung <-, -en> / 1. (das Füllen mit Luftt
пълнене cp; (mit Casj зареждане cp
2. (Füllmaterial) пълнежа/; gastr плънка
ж, пълнеж: (von Zahn) пломба ж 3. arch
пълнеж (между свод и колона/; /7иг~/
табла ж
fummeln ['fomaln] vifam бърникам: in
der Tasche nach dem Schlüssel - ровя
в чантата за ключа
Fund |funt) <-(ejs, -e> m 1. kein PI (Finden)
намиране cp, откриване cp 2. (-stück)
намерена вещ: (archäologischer ~iнаход¬
ка ж
Fundament |funda'mtnt| <-|e)s, -e> n
1. Aiicn основа .vc, фундамент м 2. ßg
основа, база ж; das - zu etw legen a.
ßg полагам основите на нщ
fundamental |fundamfn'ta:l] adj фунда¬
ментален
Fundamentalismus |fondam£nta'lismus|
< s> kein PI m фундаменталнзъм м
fundamentalistisch adj фундамента-
листки
Fundamt <-(e)s, -ämter> n A, Fundbüro
<-s, -s> n бюро cp за загубени вещи
Fundgrube /1. min находище cp 2. ßg
съкровище ж, находка ж; dieses Buch
ist eine wahre - тази книга е истинска
находка
fundieren [fun'di:ran| cohne ge-> vt 1. (si¬
chern/осигурявам. подсигурявам 2. /be¬
gründen! обосновавам: fundierte Kritik
добре обоснована критика
fündig ('fyndigj adj тн богат (на руда); ~
werden a. ßg откривам [//.?// попадам
на) нщ
Fundort <-1е 1 s, -е> m находище cp
Fundsache/намерена вещ
fünf ifvnfj пит пет: s. а. acht ► —«е) gerade
sein lassen fam не му прпдирям мно-
го-много: nicht bis - zählen können не
мога да броя до три
Fünf -en> / 1. ;ZahlI петица ж; s. а.
Acht1 2. (Schulnote: ungenügend) двойка
ж -2
Fünf-, fünf- (in Zusammensetzungen* пет-.
Funke
не го-: s. a. Acht-, acht-; Fünfeck n ne-
тоъгълиик .u fünfeckig, 5-eckigRR adj
петоъгьлен
Fünfer l'fynvel <-s, -> m fam петак м
fünffach, 5fach I. adj петкратен II. adv
пет пъти: s. a. achtfach
fünfhundert пит петстотин: s. a. acht¬
hundert
fünfjährig, 5-jährigRR adj (fünf Jahre alt/
dauernd! петгодишен: s. a achtjährig;
Fünfjährige, 5-jährigeRR <ein -r, -n, -n>
mf петгодишен м, петгодишна ж
fünfmal, S-mal^ adv пет пъти; s. a. acht¬
mal
Fünfmarkstück <-s, -e> n монета ж от
пет марки
Fünfprozenthürde <-, -n> /pol петпро-
центна бариера
Fünftagewoche <-, -п> /петдневна ра¬
ботна седмица
fünftausend пит пет хиляди: s. а. acht¬
tausend
Fünftel <-s, -> п една пета: s. а. Achtel
fünftens ['fynftans] adv пето, на пето
място; 5. а. achtens
fünfte(r, s) ad/пети: s. a. achtelr, s) ►das
-	Rad am Wagen sein деветата дупка
на кавала съм
Fünfunddreißigstundenwoche, 35-
Stunden-Woche <-, -n> / тридесет и
пет часова работна седмица
fünfzehn пит петнайсет, петнадесет:
s. а acht
Fünfzehntel <-s, -> п една петнайста:
s. а. Achtel
fünfzehnte^, s) adj петнапети. петна¬
десети: s. а. achtelr, s)
fünfzig J'fynftsK;] пит петдесет; s. a. acht¬
zig
Fünfziger(in) [‘fynftsige) <-s, -nen>
m(ß петдесетгодишсн мгж, петдесет-
годишна жена
fünfzigjährig, 50-jährigRR adj (fünfzigJahre
alt/dauernd) nentccerroipmien; s. a. acht¬
zigjährig; Fünfzigjährige, 50-jährigeRR
<ein -r, -n, -n> mf петдесетгодишсн м,
петдесетгодишна ж
Fünfzigmarkschein <-s, -e> m банкно¬
та ж от 50 марки
fünfzigstefr, s) adj петдесети; 5. a. ach-
te(r, s|
fungieren [furj'gi:rsn| <ohne ge-> w als
etw - служа за, изпълнявам служба
|или функция] на
Funk [furjk] <-s> kein PI m радио cp; über
-	по радиото Funkamateur(in) miß
радиолюбител (ка) м(ж) Funkausstel¬
lung /изложба ж на радиотехника
Funke |‘fui]ka| -c-ns, n> ni искра ж; ~n
sprühen изпускам искри: keinen ~n

funkeln
237
Fürsprech
Verstand haben нямам капка разум
funkeln i'furjloln] к/искря. блестя; iSlerne.i
трептя, блещукам: (Augen: vor Freude/
блестя, проблясиам: /vor WuU святкам
funkelnagelneu adjfam чисто |//.?н съв¬
сем! нов
funken ['fuqkan] I. ^предавам по радио¬
то II. vi (Funken sprühen/ изпускам иск¬
ри: na, hat es endlich bei dir gefunkt?
Jam включи [или схвана] ли най-сет¬
не?; zwischen den beiden hat es gefunkt
fam между двамата прескочи искра
Funker(in) <-s, -; -, -nen> л7/У/радист|ка)
м(ж)
Funkgerät <-s, -e> n (ßr senden/ радио¬
предавател м; ßr Empfang/ радиопри¬
емник ,vf Funkhaus n радиостущп cp;
(Gebäude) радиорелейна станция Funk¬
netz n радиомрежа ж Funksignal n
радиоенгнал .w Funksprechgerät n
радиотелефон м Funkspruch m радио¬
грама ж Funkstation / радиостанция
ж Funkstille / прекъсване cp на ра¬
диовръзката: zwischen den beiden
herrscht ~ ßg двамата не си говорят
Funkstreife /раднопатрул .и Funktaxi
п радиотакси cp Funktechnik / ра¬
диотехника ж Funktelefon <-s, -е> п
радиотелефон м
Funktion |for)k'tsjo:n| <-, -еп> /функция
ж; in - treten задействам се. започвам
да работя; etw außer - setzen прекра¬
тявам действието на нщ
funktional |fur)ktsio'na:l| adjs. funktionell
Funktionär(in) |fur]tsjo'n£:e| <-s, -e;
-nen> m(f) функционер|ка| м(ж/
funktionell adj (wirksam) функционален.
целесъобразен: мт функционален
funktionieren |foQts/o'ni:ran| <ohne ge->
vi работя, функционирам: gut - рабо¬
тя добре: тссн в изправност съм. рабо¬
тя
funktionsfähig adj работещ, изправен,
годен за функциониране: - halten
поддържам в изправност
Funkverbindung <-, -еп>/радиовръз¬
ка ж; in ~ stehen в радиовръзка съм
Funkverkehr т радиовръзка ж (раз¬
мяна па радиосъобщения/Funkwagen
т кола ж с радиостанция
für |fy:e| prp 4 akk 1. (zugunsten von/ за, в
полза на: - jdn eintreten застъпвам се
за нкг; sich - jdn/etw einsetzen за¬
стъпвам се за нкг/ищ: ~ mich genügt
es за мен е достатъчно 2. (in Bezug auf)
за. по отношение на; an und ~ sich
само по себе си 3. (im Verhältnis zu.l за:
er ist zu groß - sein Alter тон e no-ro-
лям за възрастта си: ~ einen Ausländer
spricht er gut Deutsch за чужденец
говори добре немски 4. -iggcn.	von
Medikamernennn. против 5.	von,
вместо: - jdn einspringen замествам
нкг: ~ jdn bezahlen плащам вместо нкг:
ich habe ihm ein Buch - das Bild gegeben
дадох му книга за \iuit вместо] карти¬
ната 6. (als/ като: ich ~ meine Person ...
колкото до мен .... що се отнася до
мен ... 7. :Aufeinanderfolge! Schritt -
Schritt стъпка по стъпка: Tag - Tag
всеки ден 8. (mit Fragepronomen! was -
...? що за ...?: was ~ ein Glück! какво
щастие! Für ndas - und (das) Wider за
и против
Furche l'forcs) <-, -n>/l. (Acker-/ бразда
ж; (a. Wagenspur! коловоз .w 2. /Gesichts->
бръчка ж
Furcht [furgt] <-> kein Pi f (Angst/ страх м;
(Ängstlichkeit! уплаха ж; (Beßrchtungj
опасение cp: jdm ~ einflößen всявам
hkm страх: ~ erregend вдъхващ \u.au
будещ] с трах: aus - vor -t dat от страх
от ...
furchtbar adj 1. (schrecklich)ужасе11, стра¬
шен: ein -es Unglück страшно нещас¬
тие; eine ~e Hitze fam ужасна жега
2. fam (sehr/ много: das ist ~ einfach fam
това е много просто: das ist - nett von
Ihnen fam това е много мило от Ваша
страна
fürchten l’fyr^tan] I. vt страхувам се от
II. vi (sich Sorgen machen) um jdn/etw -
с трахувам се за нкг/ищ; um jds Leben
- страхувам се за нечий живот III. vr
sich (vor jdm/etw dat) - страхувам се
1от нкг/нщ)
fürchterlich ('fvrgtelig] adj s. furchtbar
furchterregendA,t adj s. Furcht
furchtlos adj безстрашен, неустрашим
Furchtlosigkeit <-> kein Id f безстра-
шие cp, неустрапишост ж furchtsam
adj страхлив, боязлив
füreinander |fy:e?ai'nande] adv един за
друг
Furie l'fuiris] <-, -n> /фурия ж
Furnier |fur'ni:e| <-s, -e> n тг-.ai фурнир м
Furore [fu'rorra] <-> kein PI f - machen
нравя фурор
Fürsorge |'fy:gz3rga| <-> kein Pi f 1. (Be
treuung! грижа ж 2. iSozialhilfe/ помощ
ж: (Sozialamt/ социални грижи, социал¬
но подпомагане: von der ~ leben жи¬
вея от помощи Fürsorgeamt <-(e)s,
-ämter> п CH (Sozialamt/ бюро cp за
социални грижи
fürsorglich adj грижлив
Fürsprache <-, n> /застъпничество
cp, ходатайство cp; ~ für jdn bei jdm
einlegen застъпвам се за нкг пред нкг
Fürsprech <-s, -е> т С/Уадвокат м Für-

Fürsprecher
238
Futterpflanze
sprecherfini <-s, -nen> miß 1. Ijd
der jds Interessen vertritt! защитник .и,
защитнпчка ж. застъпник м. засгьн-
нпчкаж2. СН/Rechtsanwalt!адвокат(ка)
м!ж 1
FürstUni j'fyrst| <-en, -en; -nen> miß княз
.u, княгиня ж Fürstentum <-s, Für¬
stentümer n княжество cp fürstlich
I. adj княжески; /wie ein Fürsti царски;
jdn - bedienen обслужвам нкг като
цар II. adv разкошно
Furt jfurt| <-, -en> / брод м
Furunkel |fu'rupksl| <-s, •> tn o n .’.a.r-
фурунку.з .w, циреи .u
Fürwort oieis, -wörter> n u:а; местои-
мение cp
Furz |furts| <-es, Fürze> m vulg пръдня ж
furzen vi vultj и ьрдя
Fusel |'fu:zal| <-s, -> m pej, fam парцуца ж
/лошокачествена ракии!
Fusion <-, -en>/1. a. fig син гсз м 2. нш
сливане ср
fusionieren |fuzjo'ni:r3n| <ohne ge-> vt
сливам
Fuß |fu:s| <-es, Füße> m крак м, нога ж;
zu - gehen вървя [или ходя] меша; gut/
schlecht zu - sein бива ме/ne ме бива
за ходене: bei ~! при нозе!: am ~е des
Berges в полите |или подножисто| на
планина: (festem ~ fassen пускам ко-
]лел: kalte Füße bekommen fig, fam от¬
казвам се \или разколебавам се| от
шц. sich dat die Füße vertreten разтъпк-
вам се: auf dem ~e folgen следвам по
петите: auf großem ~(e| leben живея
па широка нога: auf eigenen Füßen
stehen стъпил съм на краката си; jdn
auf freien - setzen пускам нкг на сво¬
бода; mit jdm auf gutem - stehen добре
се разбирал! c нкг. в добри отношения
съм с нкг; jdn/etw mit Füßen treten ßg
тъпча |или потъпквам] нкг/шц: alle
Männer lagen ihr zu Füßen мъжете бяха
в краката й: du bist wohl heute mit
dem linken - zuerst aufgestanden? fam
да не си станал днес с левия крак?
Fußabdruck oiels, -drücke> т отпеча¬
тък м от крак
Fußball os, -bälle> т .ош 1. /Spiel/
футбол м 2. Ball футболна топка
Fußballer'im os, -; -, -nen> mß fam
футболист! Kai м-Ж; Fußballfan я?(фут¬
болен i запалянко Fußballmannschaft
/ футболен отбор Fußballplatz m
футболно игрище, стадион м Fußball¬
spiel п футболен мач Fußballspie¬
ler; in т•/• футб(>л пет; ка; м/Ж: Fußball¬
stadion • -s. -Stadien:- п футболенi
cia.moH Fußballverein '- es, -e> rn
фу|болио дружество. ф\л болен
клуб Fußballweltmeisterschaft <-,
-en> / световно 1П>рвспство но фут¬
бол
Fußboden т под .u Fußbodenbelag т
подова настилка Fußbodenheizung f
подово отопление Fußbremse / лию
крачна спирачка
Fussel ffusall <-, -n/o-s, -(п| пт> /о m fam
фъндък м fusselig adj покрит с фъп-
дъцп: sich dat den Mund - reden fam
хабя си приказките /напразно се опит¬
вам <)а убедя нкгI
fußen l'fuisan] и auf etw dat - базирам
\или основавам] се на шц
Fußende <-s, -n> /? (von Bett) долният
край па легло
Fußgänger|inJ |fu:sgtr)e| <-s, -; -, -nen>
miß пешеходец .w, пешеходна ж Fu߬
gängerbrücke / пешеходен надлез
Fußgängerstreifen <-s, -> m CH, Fu߬
gängerübergang <-(e|s, -gänge> m пе¬
шеходна пътека, зебра ж Fußgän¬
gerzone /пешеходна зона
Fußgelenk п става ж Fußmatte / из¬
тривалка ж Fußnote / забележка ж
под линия Fußpflege / педикюр м
Fußpilz kein PI т мг.п гъбички ми по
краката Fußsohle /стъпало cp Fu߬
spitze/ auf den -n gehen ходя на пръс¬
ти Fußspur / диря ж |или следа ж] от
стъпки Fußstapfen <-s, -> л?стъпка ж
(следа от стъпка!: in jds - treten fig
вървя по нечии стъпки Fußtritt т
ритник м: ßg шут м Fußvolk <-(e)s>
kein PI n 1. ми пехота ж 2. pej (breite
Massel маса ж Fußweg m 1. (Weg! път
M |или алея ж| за пешеходци 2. /Ent
fernungl разс тояние ср пеша; bis zu uns
sind es nur 5 Minuten - разстоянието
до нас е само 5 минути пеша
futsch [futj] adj fam etw ist - шц е загу¬
бено [или пропаднало!
Futter1 !'fute| <-s> kein PI n (Fressen/ фу¬
раж м; /für kleinere Haustierej храна ж
Futter2 <-s, -> n (von Kleidungsstücken)
хастар M. подплата ж; та:н обшивка ж
Futteral < s, -е> п калъф м
futtern l'futen] vi fam тъпча се, натъпк¬
вам се. плюскам, наилюсквам се
füttern 1'fYten] vt 1. (Säugling, Kranke) хра¬
ня 2. iTierj давам храна на 3. isrouM
/Daten/ захранвам 4. (Kleidungsstück)
подплатявам
Futternapf <-(ejs, -näpfe> m паиичка ж
за хранене на животни Futterneid т
1.	liiere завист ж. която изпитва
животно заради храната на друго
животно 2. fam професионална за¬
вист Futterpflanze/фуражно расте¬
ние

Fütterung
239
futuristisch
Fütterung ['fYtarur]) <-,-en>/l. (das Füttern) Futurismus [futu'rismus! <-> kein Pi m ;jt,
хранене cp 2. (Futter) подплата ж kunsi футуризъм м
Futur |fu'tu:e| <-s, -e> n unc бъдеще вре- futuristisch adj футуристичен
ме

G, g
240
Gangway
G
G, g |ge:J <-, -is)> n 1. Г r cp iседмата
буква от немската азбука! 2. miis сол
cp: G-Dur сол мажор; g-Moll сол ми¬
нор
д abk von Gramm r
gab |ga:p] I. u 3. pers sing imp von geben
Gabe [ga:ba| <-, -n>/l. iGeschenk} дар м;
(milde -) подаяние cp, милостиня ж
2. (Talernj талант ,u, дарба ж
Gabel |'ga:bal] <-, -n> /1. (F.ss~) вилица
ж 2. (Ast-! чатал м; tech /von Telefon,
Rad-i вилка ж 3. acr (Heu-, Mist-) вила
ж 4. /Straßen-j разклонение cp
gabeln |'ga:baln| vi: sich ~ разклонявам
се
Gabelstapler m тки внличен електро¬
кар, мотокар-високоповдигач м
Gabelung <-, -еп>/разклонение cp
gackern |'gaken| vi 1. /Hennej кудкудякам
2. fig, fam (kichernd lachen) кискам се.
кикотя се
gaffen |'gafan| vipejзяпам, заплесвам се
Gag |дтк| <-s, -s> m ефектен трик, гег м
Gage |'да:за| <-, -n> /i 1Ш, thpat хонорар м
gähnen |'g£:nan| vi прозявам се
Gala |'gaf:|la| <-> kein Plf in - в празнич¬
но облекло
galaktisch Iga'laktiJ] adj галактически
galant Jga'lant) adj галантен
Galaxie |gala'ksi:| <-, -n> /галактика ж
Galeere |ga'le:ra] <-, -n> / галера ж
Galerie [gala’ri:] <-, -n>/l. arch, kiinst, tmi-at
галерия ж 2. besA, CH/Tunnel) галерия
Galeristfin) Jgala’nstJ <-en, -en; -nen>
miß галерист(ка) м(ж)
Galgen fgalgan| <-s, -> ml. /zur Hinrich¬
tung! бесилка ж 2. ißrMikrofon/ постав¬
ка ж Galgenfrist/последна отсрочка
Galgenhumor m черен хумор
Galionsfigur [ga'lio:nsfigu:e] /naut скулп¬
тура ж на носа на кораб (най-често
женска глава)
Galle l'galaj <-, -п>/1. (Organ, Flüssigkeit)
жлъчка ж 2. fig iBosheit) жлъч ж Gal¬
lenblase /жлъчен мехур Gallenkolik
/ жлъчни колики Gallenstein m ка¬
мък м в жлъчката
gallertartig adj като желе. желиран
Galopp Iga'bpi <-s, -s o-e> m галон м: im
-- в галон
galoppieren [galypi:ran| <ohnege-> visein
галопирам
galt jgalii /. u 3. pers sing imp von gelten
Galvanisation jgalvanba'lsioin; <-> kein
Plf галванизация ж
galvanisieren |galvani'zi:ran| <ohne ge->
vt галванизирам
Gamasche |ga'maja| <-, -n> / гетп мп;
(hohe/ гамаши мн
Gameboy® ['g£imb:>i| <-(s), -s> m гейм-
бои .w (устройство за електронна
играI
Game-Show /п тв игра; eine - leiten
водя тв игра
Gamma ['дата] <-(s), -s> п гама ж
Gammastrahlen |'gamajtra:lan| mp! ppiys,
wto гама-лъчи мн Gammastrahlung
kein PI f piiys гама-излъчване cp \или
лъчение cp\
gammelig j'gam(e)li<;| adj fam (Esswaren)
развален, безвкусен; (äußeres) занема¬
рен
gammeln |'gamaln| vi 1. (Esswaren) разва¬
лям се. гния 2. pej, fam мотая се, блея
Gammler(in) <-s, -; -, -nen> m(fj pej, fam
хипар M, лентяй м (младеж, който
отхвърля обществените норми и
отказва да работи)
GämseRR |'gtrma| <-, -п> /дао дива коза
gang [garj| adj - und gäbe обичайно,
общоприето
Gang [gag| <-(e)s, Gänge> m 1. (~art)
походка ж, вървеж м 2. (Besorgung)
излизане cp, ходене cp (по работа)
3.	fig (Verlauf) ход м; (von Geschäften) вър¬
веж; seinen - gehen вървя си по реда;
in - bringen пускам в ход \или движе¬
ние!. задвижвам; in vollem ~(е) в пъ¬
лен ход, в разгара 4. ш скорост ж;
ш;н (von Maschine) движение ср, ход м;
in den ersten/zweiten - schalten kpz
включвам на първа/вгора скорост
5.	(Flur) коридор м; (offener Durch-) про¬
ход м; (zwischen Sitzreihen) пътека ж
6.	вот, а мат канал м 7. min подземен
проход 8. spürt рунд м, сет м; (Fechten)
тур м 9. GASTR блюдо ср, ястие ср
Gangart / ход м, походка ж gangbar
adj проходим
gängeln [‘geryalnj кТ ре/,/зтоиекунствам.
държа под опека
gängig l'gtn^l aß 1. (gebräuchlich) упот¬
ребим 2. (Ware) търсен
Gangschaltung /кг/ включване ср \или
превключване ср\ на скорост
Gangster ('g£nstel <-s, -> m гангстер м
Gangway |'gaegwei| <-, -s>/ati:o ръкав .и
/свързващ самолет с летищно помс-

Ganove
241
Gartenschere
ще пие); а. лди; подвижна стълба
Ganove [ga'no:va| <-n, -n> rn fam моше¬
ник .и
Gans |gans| <-, Gänse> / гъска ж; dum¬
me -! /Schimpfwort!глупава гъска!, глу¬
пачка!
Gänseblümchen l'grnzablyim^an] <-s, ->
n lioi паричка ж Gänsefüßchen rtplfam
кавички мп Gänsehaut / настръхна¬
ла кожа Gänseleberpastete / gastr
пастет лг от гъши дроб Gänsemarsch
mim ~ gehen вървим в колона ио един
ganz [gants] I. adj 1. (gesamt! цял:
lvollständigI пълен, цялостен: die ~e
Belegschaft целия т колектив: mein -es
Geld всичките ми пари: ein -er Kuchen
цял сладкиш; eine ~e Menge лямо
\илп сериозно| количество: die -е Zeit
(andauerndI прел цялото време: im
Ganzen genommen общо взето, като
цяло 2. /ат (unbeschädigt! цял: etw
wieder - machen ßm поправям нщ
II. adv 1. (völligi напълно, съвсем: -
allein съвсем сам: - gewiss съвсем
сигурно: - und gar напълно, съвсем:
- und gar nicht съвсем не; ich bin -
Ihrer Meinung мнението мм изцяло
съвпада с Вашето; - genau! точно
така!: - richtig! съвсем вярно!, пра¬
вилно! 2. (ausnahmslos, vollständig) изця¬
ло. съвсем: - vorn/hinten най-отпред/
отзад: nicht - не съвсем: - wie Sie
meinen точно, както си го мислите
3.	(ziemlichI доста, много: das Wetter
war - schön време то бе дос та хубаво
4.	(sehr) доста: - wenig/viel доста
малко/много
Ganze <ein -s, -n> kein PI n цялост ж,
цяло cp; nichts ~s und nichts Halbes
твърде малко, все едно нищо: aufs -
gehen ßm решен съм на всичко: es
geht ums - всичко е заложено на
карта: das - ist sehr unerfreulich всич¬
ко това е много неприятно
Gänze ['дш1$9| <-> kein PI /zur - напъл¬
но. изцяло
Ganzheit <-, -en> f (Einheit! цялост ж;
(Vollständigkeit) целокуиност ж, пълно¬
та ж ganzheitlich adj цялостен
ganzjährig adv целогодишен
gänzlich l'gentsli«;] adv напълно, съвсем
ganztägig |'gantst£:gig| adj, adv целодне¬
вен
Ganztagsschule / целодневно учили¬
ще
gar |ga:e| I. adj 1. (Speise) сварен, опечен
2. südd, A, fam (Geld) свършен: unser
Geld war - свършихме парите II. adv
(so ! дори. даже; (vor Negationen) съв¬
сем не. никак, въобще не; (etwa! в
никак ви случаи, по никакъв начин:
(nicht etwa: vor Negationen’ и никак i.в
случай: - keiner никой, пито един: -
kein никакъв: - nicht съвсем не: rein'
- nichts съвсем нищо. нищичко
Garage [да'га:зз| <-, -п> / гараж м
Garant [ga'rantj <-en, -en> m гаран т .w
Garantie Jgaran'ti:) <-, -n>/гаранция ж:
die - für etw übernehmen давам гаран¬
ция за нщ
garantieren [garan'tiiren] cohne ge-> vi, vt
гарантирам
Garbe l'garba) <-, -n> f 1. bot (Getreide-i
снопа/ 2. Tech (Geschoss-!картечеи откос
Gar^onniere (gars^'niE:га| <-, -n> / /1
(Einzimmerwohnung! гарсониера ж
Garde |'gards| <-, -n> / гвардия ж
Garderobe [garda'ro:ba| <-, -n> / гарде¬
роб м; (zum Aplegen fon Mänteln, Hüten)
закачалка ж, портманто cp
Garderobenfrau / гардеробиерка .»е
Garderobenständer m закачалка ж
Gardine |gar'di:na| <-, -n> / перде cp;
hinter schwedischen ~n sitzen scherz,
fam зад решетките [или в затвора| съм
Gardinenpredigt ffam конско (еванге¬
лие) Gardinenstange/корниз м
garen |'ga:ran| vt и.чмт! варя. сварявам (ни
слаб огън)
gären ['gt:ran| <gärt, gärte o gor, gegärt
o gegoren> vi haben o sein ферменти¬
рам. втасвам
Garn |garn| <-|e)s, -e> n конец м, преж¬
да ж
Garnele |gar’ne:le| <-, -n> / скарида ж
garnieren |gar'ni:ran| <ohne ge-> \i etw
(mit etw) - гарнирам нщ (c нщ)
Garnison (garni'zom) <-, -en> /ми гар¬
низон M
Garnitur Igarni'tuie] <-, -en> /комплект
м; die erste - fig най-добрите, елитът
Garnknäuel <-s, -> mo /? кълбо cp конци
[или прежда|
garstig |'garsti<;! adj 1. (hässlich/ грозен,
гаден: (abstoßend) противен 2. (böse)
проклет, зъл
Garten ('garten) <-s, Gärten> m градина
ж; (Nutz-) овощно-зеленчукова гради¬
на: (Obst-! овощна градина: zoologi¬
scher - зоологическа градина: bota¬
nischer - ботаническа градина Gar¬
tenarbeit / градинска работа Gar¬
tenbau т градинарство cp; (von Nutz¬
gärten! отглеждане ср па плодове и зе¬
ленчуци Gartenfest п градинско уве¬
селение Gartengerät п градински се¬
чива Gartenhaus п къщичка ж с гра¬
дина Gartenlaube / беседка ж; (Haus)
павилион м Gartenschau /градинско
изложение Gartenschere / градинар¬

Gartenschlauch	242	Gebärdensprache
ска ножица Gartenschlauch /л маркуч
м за поливане Gartensitzplatz т СН
/Terrasse/ тераса ж Gartenzwerg т
градинско джудже /поставя се за
украшение/
Gärtnerlini ['gtrtnel <-s, -пеп> miß
градинар!Kill м/ж/
Gärtnerei |g£rtna'rai| <-, -en>/l. (Unter¬
nehmen/ разсадник .и 2. /GartenbauI гра¬
динарство cp
Gärung |'g£:rur)| <-, -en> / фермента¬
ция ж
Gas |ga:s| <-es, -e> n газ ,u; - geben/
wegnehmen m давам/намалявам газ
Gasanzünder m запалка ж за газов
уред Gasbrenner т газова горелка
Gasfeuerzeug п запалка ж с газ Gas¬
flasche /газова бутилка gasförmig ad/
газообразен Gashahn т кран м [или
ключ м\ за пускане на газ. вентил м
Gasheizung / газово отопление Gas¬
herd гп готварска газова печка Gas¬
kammer /газова камера Gaskocher
т газов котлон Gaslampe / газова
лампа Gasleitung/газопровод м Gas¬
mann т инкасатор м на газ Gasmas¬
ke /противогаз м Gasofen т газова
печка
Gasometer |ga7o’me:le| т голям резер¬
воар за газ
Gaspedal п кг/ педал ,w на газта Gas¬
pistole /газов пистолет
Gasse |'gasa| <-, -п> / уличка ж; etw
über die - verkaufen А продавам нщ на
улнцата/за вкъщи
Gast |gast| <-es, Gäste> m гост м; iBesu
eher/ посетител м; Im Gaststätte, Hotel/
гост, клиент м; iin Pension/ пансионер
м; jdn zu ~ bitten каня нкг на гости; bei
jdm zu -- sein, jds - sein гост съм на
нкг. гостувам нкм
Gastarbeiterin i nvfi гастарбайгер(ка)
м/ж/
Gästezimmer п гостна ж
gastfreundlich adj гостоприемен
Gastfreundschaft / гостоприемство
cp Gastgeberin! miß домакин м, до¬
макиня ж Gasthaus п. Gasthof т
странноприемница ж, хан .и, малък
хотел Gasthörerin) miß слушател(ка)
м/ж/ /във ВУЗ/
gastieren [gastirranj <ohne ge-> vi госту¬
вам. гастролирам; ein Zirkus gastiert
in der Stadt цирк е на гастроли в града
Gastland п страна-домакин ж gastlich
adj гостоприемен Gastprofessorin!
miß гостуващ професор (поканен да
".сте леки,ни в чужд ВУЗ‘
Gastritis igas'trirüs! <•-. Gastritiden.-
I .тетрит м
Gastronomie Igastrono'mi:] <-> kein PI f
гастрономия ж
gastronomisch ас//гастроиомпчен. гас-
трономическп
Gastspiel п гш.лг гастрол лк stört конт¬
рола ж, среща ж на чужд терен
Gaststätte/гостилница ж, (хотел-)рес-
торант Ai Gaststube /салон м (за хра¬
нене в заведение, хотел/ Gastwirt(in)
miß съдържател!ка) м/ж/; (bes Schank¬
wirt/ кръчмар(ка) м(ж); (Speisewirt) гос-
тнлнпчар(ка) м/ж/ Gastwirtschaft f s.
Gaststätte
Gasuhr / газомер м Gasvergiftung /
задушаване cp \или отравяне cp] c газ
Gasversorgung kein Л/газоснабдява-
не cp, газификация ж Gaswerk n га¬
зова централа
GATT |gatj <-> n tot, wirtsci i abk von General
Agreement on Tariffs and TVade (Allge¬
meines Zoll- und Handelsabkommen)
ГАТТ
Gatter |'gate| <-s, -> n стобор м, дъсче¬
на ограда
Gattung |'gatur)| <-, -en> / вид м; Bioi.
род .w
GAU |gao| <-s> kein Pi m abk von größter
anzunehmender Unfall атомна катаст¬
рофа
Gaudi fgaudi'l <-> kein Pi ffam майтап м,
веселба ж
Gaul |gaul| <-(e)s, Gäule> m pey кранта ж
Gaumen ['gauman| <-s, -> тлмлт небце cp
Gaunerfin) |‘gaune| <-s, -; -, -nen> m(ß
1.	iBetrügerI измамника«, измамничка
ж, мошеник м, мошеиичка ж 2. /ат
t durchtriebener Mensch/ тарикат! ка) м(ж/
Gaunerei |gaona'rai| <-, -еп> /измамни-
чество ср, мошепичество ср
Gaze |'ga:z3| <-, -n> / марля ж, тензух м
Gazelle (ga't§£la| <-, -п> / газела ж
GB abk von Gigabyte гигабайт м
geb. abk von geboren род.
Gebäck [ga'btk] <-(e)s, -e> n сладки ми,
сладкиши мн
gebacken [ga'bakan] pp von backen
Gebälk |ga'b£lk) <-(e)s, rar-e> n дървена
конструкция на сграда [или покрив);
лнен гредоред м
geballt Iga'balt] adj (Paust) свит; ßg (Energie,
Ladung) концентриран
gebannt [ga'bant] adj прогонен
gebar (ga’ba:e| I. u 3. pers sing imp von
gebären
Gebärde [ga'bE:eda| <-, -n> /жес тикула¬
ция ж, мимика .VT
gebärden /ohne ge-> i/. sich - дт.ржа се
/но начин, нравещ впечатление с нщ/
Gebärdensprache / език м на жесто¬
вете

243
Gebrauch
gebären
gebären Iga'bcran) <gebärt o gebiert,
gebar, geborene- и раждам: geboren
werden раждам cc
Gebärmutter / ;■.!,Ai мач ка ж
Gebäude (ga'b:>ida| <-s, -> n 1. iBaw- стра¬
да ж, здание cp 2. fig /Aufbau! система
ж.	структура ж Gebäudekomplex m
комплекс м от сгради
gebaut adj gut ~ /MenschI добре сложен
Gebeine |ga'baina| npl geh кости ж ми;
/eines Toten) тленни останки, мощи ми
Gebell |ga'b£l| <-(e)s> kein PI n лай м
geben |'ge:ban| <gibt, gab, gegeben> I. vt
1.	давам: (reichen) подавам: jdm etw -
давам HKM нщ; /schenken) дарявам нкм
нщ: jdm jdn ~ /beim Telefonieren) свърз¬
вам нкг c нкг: viel/nicht viel aut etw
akk - (ме) придавам значение на нщ:
etw von sich dat - /Laut) издавам шц;
/Meinung! изказвам нщ: /Lebenszeichen)
давам нщ: zu denken ~ давам матери¬
ал за размисъл: zu verstehen - давам
да се разбере; ich gäbe viel darum zu
+ inf бих дал много, за да: ~ Sie mir
bitte ein Pfund Äpfel дайте ми. моля.
половин кило ябълки: ~ Sie mir bitte
Frau Schnorr бихте ли ме свързали с
г-жа Шиор 2. (gewähren, а. Rabatt)давам
з.	/ergeben)давам /добив) 4. (veranstalten:
Konzert) давам 5. (Unterricht) папам уро¬
ци 6. /unpersönlich) es gibt jemanden,
der ... има някой, който ...: es wird
Regen ~ ще вали: es wird Ärger ~ ще
има неприятности: was gibt’s (Neues)?
какво ново?; was gibt’s im Kino? какво
дават по кината?: das gibt’s (doch) nicht
(ама) такова нщ няма: gleich gibt’s was!
fam сега ще падне \ii.w пма| бой! II. vi
1. (Karten ~) раздавам 2. sroivi /Aufschlag
haben! подавам, бия сервис: wer gibt?
кой подава ? III. vr: sich ~ 1. /nachlassen:
Kälte. Eifer, Wut) отслабвам, утпхвам:
/Schmerzen/минавам; laußiören: Probleme)
отминавам: das wird sich schon ~ и това
ще мине 2. /sich benehmen) държа се:
sich gelassen/heiter - държа се спо¬
койно \iuu весело|: sich geschlagen ~
държа се примирено |или сякаш съм
се предал|: sich zu erkennen - разкри¬
вам кой съм
Gebet |ga'be:t) <-(e)s, -е> п ща., молитва ж
gebeten [ga'be:tan| pp von bitten
gebiert |ga'bi:et| 3. pers sing pr von gebären
Gebiet |ga'bi:t| <-(e)s, -e> n 1. (Regioni
район м; лом. r« н област ж 2. fig (Fach-!
специалност ж: (Bereich) сфера ж: auF
dem - der Technik в областта на •тех¬
никата
Gebieterlin) <-s, -nen> miß владе¬
тел! ка I м/ж!; нм /Regent!реrei rr| ка) .и /ж)
Gebietsanspruch лп сриiориллнп пре¬
тенции
Gebietskrankenkasse / А <')Ч■-.ктп/■<
Lasse; областна здравна каса
Gebilde jga'bilda! <-s, -> п Dine. (>,>еп
standi произведение cp; 'form. Struktur
образувание cp; >Schöpfung. Werk тво-
peHite cp; /Konstruktion/ конструкция ж;
/der Fantasie- плод м, творение
gebildet adj образован
Gebinde (ga'binda) <-s, -> n <Blumen-
китка ж, букет м; (Kranz: венец .и
Gebirge jga'birga] < s, -> n планина ж
(като n.un-iHHCKH масив n.nt верига;;
im/ins - в планината, на планина
gebirgig adj планински
Gebirgsmassiv <-(e)s, -е> п планински
масив Gebirgszug т планинска вери¬
га
Gebiss^ [ga'bis| <-es, -е> п, GebißAI‘ п
/natürliches)зъби ми: (künstliches11пкуст-
венп зъби. протеза ж; /ат Pferdezaum!
мундщук м
gebissen (ga'bissnl pp von beißen
geblasen |gd'bla:zdn| pp von blasen
Gebläse |ga'bls::7a| <-s, -> лттен вентила¬
тор м /вдухващ); т компресор м с
ниско налягане
geblieben [ga'bli:ban| pp von bleiben
geblümt |ga'bly:mt| adj на цветиста
gebogen )ga'bo:gan] I. pp von biegen II. adj
извит
geboren |ga'bo:ran] I. pp von gebären II. adj
роден; ~er Deutscher роден немец: Frau
X, ~e Y г-жа X. но баща Y: zu etw ~ sein
роден съм за нщ: sie ist die ~e Lehrerin
тя е родена (за) учителка: wann/wo
sind Sie ~? кога/кз>де сте роден?
geborgen (ga‘bargan| I. pp von bergen
II. adj защитен: - vor jdm/etw dat sein
защитен съм от нкг/пщ: sich (bei jdm)
~ fühlen чувствам се на сигурно място
|прп нкг) Geborgenheit <-> kein PI f
запигтепост ж, безопасност ж
geborsten |ga'barstan| pp von bersten
Gebot |ga'bo:t| <-(eis, -e> n 1. /Befehl/
повеля ж. заповед ж 2. /gesetzlichi a. rh
заповед: die Zehn -е шд. Десетте божи
заповеди 3. /bei Auktion) оферта ж
geboten |ga’bo:tan| I. pp von bieten, ge¬
bieten II. adj idringendI наложителен:
langezeigt! npe i юръ11 ите ле и
Gebr. abk von Gebrüder братя
gebracht (gs'braxt| pp von bringen
gebrannt |ga'brant| I. pp кол brennen II. adj
~e Mandeln печени бадеми: ein -es
Kind scheut das Feuer sprichw парен
каша духа поговорка
gebraten [ga'bra:t9n| pp von braten
Gebrauch [ga'braux] m 1. sing /Anwendung/

244
Gedanke
gebrauchen
употреби ж; außer ~ извън употреба:
in ~ употребява се: vor ~ schütteln
преди употреба разклатете; von etw ~
machen ищ ми влиза в употреба, въз¬
ползвам се от ищ 2, jßrauchj обичай м;
Sitten und Gebräuche нрави и обичаи
gebrauchen cohne ge-> if употребя¬
вам; noch gut zu - sein още съм годен
за употреба; zu nichts zu - sein не съм
годен за нищо; nicht mehr zu ~ вече не
съм годен; das könnte ich gut ~ това
би ми влязло в работа
gebräuchlich [ga'bni(;li(;| adj i üblich/ оби¬
чаен; /Ausdruck/ разпространен: (ge
wohnlich/ обичаен: ~ sein употребява
се: nicht mehr - не се употребява вече
Gebrauchsanweisung / упътване cp
за употреба Gebrauchsartikel in сто¬
ки мп от първа необходимост ge¬
brauchsfertig adj готов за употреба
Gebrauchsgegenstand тпредмет.и за
ежедневна употреба
gebraucht |ga'brauxt| adj употребяван;
etw - kaufen купувам ищ втора упот¬
реба Gebrauchtwagen т кола ж вто¬
ра употреба
Gebrechen |дз'Ьгт<;ап| < s, -> п педал- м
gebrechlich adj (schwächlich) хилав:
(alterssch wach) немощен
gebrochen (ga'bnxan| I. pp von brechen
II. adj I. (Mensch) сломен; /Stimme/унил
2.	IfehlerhaftI развален, уродлив; ~
Deutsch sprechen говоря завадено
немски 3. IFarbe/ размит
Gebrüder |ga'bry:de| pl братя .и мп
Gebrüll Iga'brvl] <-|e)s> kein Pl n (von Rind)
мучене cp; (von Menschen) крясъци м
мп; (von wildem Tier/ рев м, вой м
Gebühr |ga‘by:ej < , -en> f meist pl (Abgabe)
такса ж; (Telefon-/такса ж за телефон:
(Fernseh-, Rundfunk-; телевизионен/
радпоабонамент: iSrraßenbenutzungs-j
пътна такса: fBeitrag/вноска ж; (Vermirc-
lungs-' комисиона ж;,■Honorar/ хонорар
м; - bezahlt Empfänger разходите са за
сметка на получателя
gebührend adj 1. ■verdient/ заслужен,
дължим 2. <gehörig, подобаващ, надле¬
жен
Gebühreneinheit /tel импулс м gebüh¬
renfrei adj без такси: /Postsendung,/ без¬
платен Gebührenordnung /наредба ж
за такси, тарифа ж
gebührenpflichtig adj подлежащ на
таксуване: (Straße} със задължителна
пътна такса Gebührenzähler т брояч
U па Телефонни HMHV.TCn
gebunden 'д-зЬопdanj I. pp von binden
II. ■:■/! 1. vsrppHimr. сиьрзан: an jdn/
etv/ ■ ~ sein и i.p :;m съм към нкг/нш:
zeitlich/vertraglich - sein обвързан съм
сьс срок/договор 2. ши. (Kapital) блоки¬
ран; /Ягейе/фикспран 3. /Яне/?/подвър¬
зан: (Töne) свързан, легато
Geburt [ga'buigtj <-, er» fl. (das Geboren
werden!раждане cp; von - an по рожде¬
ние 2. (Entbindung) израждане cp; das
war eine schwere ~ a. fig беше тежко
раждане 3. (Abstammung, Ursprung)рож¬
дение cp, произход м; Deutscher von -
немец по рождение Geburtenkon¬
trolle /контрол м върху раждаемост¬
та Geburtenrate/процент м па раж¬
даемост Geburtenrückgang т спад м
на раждаемостта Geburtenüber¬
schuss1111 т положителен естествен
прираст Geburtenziffer /брои .и |или
коефициент .и| на ражданията
gebürtig |gs'bYrti<;| adj ~er Bulgare бъл¬
гарин но рождение: aus Sofia - родом
от София
Geburtsanzeige f (Karte) регистрация ж
|или вписване ср\ на новородено; (in
Zeitung) обява ж за раждане на дете
Geburtsdatum п дата ж на раждане
Geburtsfehler т вроден недъг |или
недостатък| Geburtshaus п родна
къща Geburtshelfer(in) miß аку¬
шер! Kaj.u/ж/ Geburtshilfe /акушерст¬
во ср, акушмране cp Geburtsjahr n
година ж на раждане Geburtsort т
място ср на раждане
Geburtstag т (Tag der Geburt) рожден
ден: jdm zum ~ gratulieren поздравя¬
вам нкг за рождения ден; herzlichen
Glückwunsch zum ~! сърдечни поже¬
лания по случаи рождения ден! Ge¬
burtstagskind п рожденик м
Geburtsurkunde / удостоверение ср
\шш акт .и| за раждане
Gebüsch Iga'bvJ] <-(e)s, -е> п храсти м
мн, храсталак м
gedacht I. pp von denken II. adj мислен,
планиран
Gedächtnis Iga'deqtnis] <-ses, -se> n
1. (Erinnerungsvermögen) памет ж; ein
schlechtes - haben имам лоша памет:
sich dat etw ins - zurückrufen припом¬
ням си нщ; aus dem - по памет 2. (An¬
denken) nnwerr ж, възпоменание cp; zum
~ an jdn/etw akk в памет на нкг/шц
Gedächtnislücke / празнина ж в па¬
метта Gedächtnisschwund т отслаб¬
ване ср на паметта Gedächtnisstütze
/ опора ,ж за паметта, опорен пункт
Gedächtnisverlust т загуба ж на па¬
мет, амнезия ж
gedämpft adj 1.	;г: задушен 2. (Stimme:
приглушен: /.ich! мек
Gedanke |ga'clar)ka| '-ns, r» m 1. Ober

Gedankenaustausch
245
gefallen
legungi мисъл ж; iAbsicht! намерение cp:
der bloße schon der ~ самата мисъл,
само мисълта: sich dal über jdn/etw
akk ~n machen безпокоя cc [или замис¬
лям се] за нкг/нщ: jdn auf andere -n
bringen отклонявам мислите на нкг
от нщ; auf den ~n kommen zu +inf
стигам до |или хрумва ми] идеята за:
jdn auf den ~n bringen, dass ... навеж¬
дам нкг на мисълта, че ... 2. (Hinfall,
Vorstellung) идея ж, хрумване ср 3. /Be¬
griff мисъл ж Gedankenaustausch гп
размяна ж на мисли Gedankenblitz т
внезапно хрумване Gedankengang т
ход м на мисълта gedankenlos adj
(zerstreut) разсеян; /unüberlegt) необми¬
слен; /mechanisch) машинален 'Vdian-
kenstrich m ur-.r, тире cp Gedanken¬
übertragung / пренос .и на мисли,
телепатия ж gedankenverloren adj
потънал в мисли gedankenvoll adj
замислен Gedankenwelt /духовен свят
\или мир]
gedanklich adj мисловен
Gedärm (ga'dtrm) <-(e)s, -e> n черва мн,
вътрешности мн
Gedeck Iga'drk) <-(e)s, -e> n прибори м
мн, куверт м
gedeihen |ga'daian| <gedeiht, gedieh,
gediehen> vi sein (sich gut entwickeln)
развивам се. преуспявам; (Pflanze) ви¬
рея: (gut vorangehen) напредвам
Gedenken <-s> kein PI n памет ж, въз¬
поминание cp: zum ~ an jdn в памет
на нкг Gedenkfeier/възпоминател-
но тържество Gedenkstätte /мемо-
риал м
Gedicht |ga'dr<;t| <-(e)s, -е> п стихотво¬
рение cp Gedichtsammlung / стихо¬
сбирка ж
gediegen |ge'di:gan| adj 1. (rein: Metall)
самороден, чист 2. (zuverlässig) поло¬
жителен, уравновесен 3. (qualitativ gut)
качествен: (sorgfältig! акуратен: (solid)
солиден
gedieh |ga'di:| 1. u 3. pers sing imp von
gedeihen
gediehen |ga'di:an| pp von gedeihen
Gedränge |ga'dr£Qa| <-s, -> n (Menschen
menge) навалица ж; (Drängelei! бутани¬
ца ж, блъсканица ж; ins ~ kommen fig
изпадам в беда, притиснат съм до
стената
gedrängt Iga’drtrjt] adj 1. (beengt) сгъс¬
тен: ~ voll von etw претъпкан c нщ
2.	(knapp: Übersicht) сбит; (knapp: Still er er-
пат
gedroschen Iga'drajan] pp von dreschen
gedrückt |ga'drYkt| adj (Mensch) потиснат
gedrungen |ga'drur)an| I. pp von dringen
II. adj набит
Geduld (ga'düll! <-> kein P! f i i.piiciiin
cp; ''Nachsicht: еннзхождеипе cp: - ha¬
ben (wanem имам търпение: mit jdm -
haben отнасям се търпеливо към hki.
проявявам търпение към нкг
gedulden <ohne ge-> vr. sich - имам
търпение, чакам търпеливо
geduldig аа/търпелив: -nachsichtig!'сниз¬
ходителен: mit jdm - sein търпелив
съм към нкг
gedurft [ga'durft| pp von dürfen2
geehrt jgsVeiet] adj почитан: (geachteti
уважаван: sehr ~er Herr M. уважаеми
г-н M.. sehr -e Damen und Herren ува¬
жаеми дами и господа
geeignet |ga'?aignat] adj 1. (Mensch) го¬
ден. подходящ: für eine Arbeit - sein
подходящ съм |или ставам| рааг за
дадена работа: er ist zum Lehrer nicht
~ той не става за учител 2. (zweckmäßig!
подходящ
Gefahr |ga'fa:e| <-, -en> / опасност ж;
IBedrohung) заплаха ж: es besteht keine
~ für jdn няма никаква опасност за
нкг; - laufen zu ... рискувам да ...: in
~ bringen излагам на опасност: auf die
~ hin с риск да; auf die - hin, dass ...
c цената, че ...: auf eigene - на собс¬
твен риск; außer ~ извън опасност:
bei ~ в случаи на опасност
gefährden |ga'fe:gdan| <ohne ge-> if из¬
лагам на опасност; (Ruf, Stellung) за¬
страшавам: (aufs Spiel setzen) рискувам
gefährdet adj застрашен
Gefährdung <-, -en> / заплаха ж
gefahren |ga'fa:ran| pp von fahren
Gefahrengebiet n опасна зона Gefah¬
renquelle / източник м на опасност
Gefahrenzulage / вредни мп
gefährlich ]ga'f£:gli<;| adj опасен: Iriskant)
рискован
gefahrlos adj безопасен: (harmlos) безо¬
биден
Gefährte Iga'fceta] <-n, -n> m, Gefährtin
<-, -nen> fgeh спътник м. спътничкаж
Gefälle |дз'к1а| <-s, -> n (Neigung) склон¬
ност ж, тенденция ж; /von Straße) на¬
клон м, нанадолнище cp; phys гради-
ент м; (Höhenunterschied) разлика ж в
нивата, пад ,ч; (Unterschied) диферен¬
циация ж. разслоение cp: soziales -
социално разслоение
gefallen1 |ga'falan| <gefällt, gefiel, ge¬
fallen> к/jdm (gut) - харесвам нк.м: sich
dat - in харесвам се в: sich dat alles -
lassen търпя \или нонасям| всичко; das
gefällt mir (gut) това (наистина) мп
харесва: das gefällt mir gar nicht това
въобще не мн харесва {или допада):

gefallen	246	Gefühl
ipasst mir nicht) ne ми харесва: /ist
verdächtig) това никак не ми харесва
gefallen2 1. pp von fallen II. adj /'Soldat.
Engel) паднал: /Mädchen/ пропаднал
Gefallen1 <-s, -> m iFreundschaftsdiensti
услуга ж; jdm einen ~ tun правя услуга
нкм
Gefallen2 <-s> kein Fi n (Freude) харесва¬
не cp, утода ж; an etw dat ~ Finden
нрави ми се ши,, харесвам нт
Gefallene <ein -r, -n, -n> m паднал) al
м)ж). загиналш) м/ж)
gefällig [ga'f£li<;| adj I. /angenehm) прия¬
тен; [einnehmend) очиротугелен 2. /hilfs¬
bereit) отзивчив. услужлив: (zuvorkom¬
mend) внимателен, любезен
Gefälligkeit <-, -en> / 1. (Freundschafts
dienst)услуга ж, любезност жу jdm eine
~ erweisen правя нкм услуга; jdn um
eine ~ bitten моля нкг за услуга 2. sing
/Hilfsbereitschaft) услужливост ж 3. sing
iansprechende Art) ириветливост ж,
любезност ж; aus ~ от любезност
gefälligst adv iron, farn halt ~ deinen
Mund! ако обичаш, затваряй си уста¬
та!
gefangen |ga'faqan| I. pp von fangen II. adj
хванат: /inhaftiert)арестуван, затворен;
ftg за творен: - halten държа ка то зат¬
ворник \и.т плспппк|:ßg(Аufmerksamkeit
in Anspruch nehmen/ приковавам, задър¬
жам: ~ nehmen вземам в плен: ми. пле-
нявам; (verhaften) затварям: ftg (fesseln)
хващам Gefangene <ein -г, -n, -n> mf
пленник .и, нленпичка ж; (Inhaftierter)
затворник а/, затворничка ж Gefan¬
genenlager п военнопленнпчески ла¬
гер gefangen! halten*" s. gefangen II.;
Gefangennahme <-, -n>/залавяне cp.
арестуване cp, пленяване cp gefan¬
gen nehmen*11 x gefangen II.
Gefangenschaft <-, rar -en> / плен м;
/Hali) затвор м; ivon Tieren) затворни-
чество cp: aus der ~ entlassen осво¬
бождавам от плен: in - geraten попа¬
дам в плен
Gefängnis (ga'ferjnisj <-ses, -se> n зат¬
вор .w. ins - kommen влизам в затво¬
ра: im - sein в затвора съм: jdn zu
einem Jahr - verurteilen осъждам нкг
на една година затвор
Gefängnisstrafe / затвор м /като на¬
не I.; и ние / jdn zu einer ~ von zwei Jahren
verurteilen осъждам нкг на две годи¬
ни затвор Gefängniswärter)ini mif)
иадзирател(ка| м(жу в затвор
Gefäß iga*ft:sj <-es, -е> п 1. а. дндг съд м
2. жила ж
gefasst"* jgd’fast) adj. gefaßt*'1 adj (ruhig)
спокоен, ов ладян: auf alles - sein под¬
готвен cbm за всичко: sich auf etw akk
~ machen подготвям cc за нщ
Gefecht |дз'й<Д.| <-(e)s, -e> n (Kampf)схват¬
ка ж, сражение cp; (Zusammenstoß!
сблъсък .w; jdn außer - setzen a. fig
изваждам нкг от строя
Gefieder [ga‘fi:de| <-s, -> n перушина ж
gefiedert adj пернат
gefinkelt Iga'firjkalt) adj A (durchtrieben)
хитър. отракан
Geflecht |ga‘fk<;t| <-{e)s, -e> n a. fig пле¬
теница ж; (aus Zweigen) преплитане cp
gefleckt |ga‘fl£kt| adj на петна, шарен,
пъстър; (bes Tiere) петнист
geflochten |ga'fbxtan| pp von flechten
geflogen |ga'flo:gan| pp von fliegen
geflohen |ga'flo:an| pp von fliehen
geflossen Iga'fbsan] pp von fließen
Geflügel |ga'fly:gal| <-s> kein PI n zoo до¬
машни птици
geflügelt adj крилат: -e Worte крилати
думи. крилата мисъл
Geflügelzucht / птицевъдство ср
Geflüster |ga'flYste| <-s> kein PI n ше¬
пот .w
gefochten |ga'bxtan| pp von fechten
Gefolge |ga'blga| <-s, rar -> n свита ж
Gefolgschaft <-, -en> / послушание cp,
безпрекословно подчинение; (Anhän¬
ger) слеровници мн; (Schüler, Jünger! уче¬
ници мн. последователи мн
gefragt |ga'fra:kt| adj (begehrt) търсен
gefräßig |gs‘frt:si<;| ad/'лаком, ненаситен
gefressen |ga'fr£san| pp von fressen
gefrieren |ga'fri:ran| <gefriert, gefror,
gefroren> vi sein замръзвам
Gefrierfach n хладилна камера gefrier¬
getrocknet ad/дълбоко замразен Ge¬
frierpunkt in точка ж на замръзване:
auf dem - на точката на замръзване
Gefrierschrank т, Gefriertruhe /фри¬
зе р м
gefroren |ga'fro:ran| I. рр кол frieren II. adj
замръзнал; hart - силно замръзнал,
вкочанен
Gefüge (ga'fy:ga| <-s, -> л а.//£ структура
ж,	строеж м, устройство ср
gefügig adj покорен, податлив: jdn ~
machen карам нкг да се покори \илн
подчини|
Gefühl iga'fyil] c-lejs, -е> л 1. (körperlich)
усещане ср, осезапие ср 2. (seelisch)
чувство ср; seine -е beherrschen вла¬
дея чувства та си: jds ~е erwidern от¬
връщам на чувствата на нкг: das
ist das höchste der ~e fam това е мак¬
сималното. което мога да направя
з.	(Ahnung) чувство ср, предчувствие
ср: etw im - haben предчувствам пщ:
ich habe das dass er uns nicht mag

Gefühlsausbruch
247
Gegenstand
имам чувството, че той ме им обича
4.iGespürt усет м; (Таки чувс тво ja такт:
das ~ für warm und kalt усещане за
топло м с тудено gefühllos adj 1. (Glied
maßen/ изтръпнал 2. (hartherzig! безчув¬
ствен: Igrausam/ бездушен, безсърде¬
чен Gefühlsausbruch m изблик .u на
чувства gefühlsbetont adj (Mensch/
много емоционален: /Rede/ наситен c
чувство, подчертано емоционален
gefühlskalt а^/студенокръвен:!frigide/
фрмгиден
gefühlsmäßig I. adj (Reaktion) емоцио¬
нален И. adv по чувство: etw rein -
erfassen възприемам шц откъм емо¬
ционалната му страна Gefühlsmensch
m човек .w на чувствата Gefühle з-che
/(Sache des Gefühls! въпрос м на чувст¬
во: /Sache des Gespürs) въпрос м на усе¬
щане gefühlvoll I. adj изпълнен с
чувство, прочувствен: /empfindsam/
състрадателен: izärtlichl любвеобилен
II. adv нрочувствсно
gefüllt adj 1. (voll/ пълен 2. (Blume/ ки-
чесг 3. GASTR пълнен
gefunden Iga'fundan) pp von finden
gefüttert adj (Kleidungsstück) mit etw -
подплатен c нщ
gegangen [ga'garpn] pp von gehen
gegeben |да'де:Ьзп| I. pp von geben II. adj
(bestimmt) даден: unter ~en Umständen
при дадените обстоятелства; zu -er
Zeit в подходящото време gegebe¬
nenfalls adv евентуално, при нужда
Gegebenheit <-, -en> / даденост ж
gegen |'ge:gan) prp +akk 1. (feindlich,
entgegen) срещу, против: (im Gegensatz
zu/ в противовес на; ~ etw sein против
нщ съм; ich habe etwas/nichts ~ ihn
имам нщ против него. нямам нищо
против него 2. (im Austausch! срещу: в
замяна на: (als Entgelt fir) като компен¬
сация за: - Quittung срещу разписка
3. (aufetM'/jdnги/към нщ/нкг4. /zeitlich!
към. около: ~ 4 Uhr към 4 часа
5. (etwa/ към. около 6. (im Vergleich zu)
в сравнение с 7. /- eine Krankheit) при.
срещу: das ist (gut) ~ Kopfweh зова е
(добро) прп/срещу главоболие
Gegenangriff m ми. контраатака ж
Gegenargument /? контрааргумент м
Gegenbeweis m доказателство ср за
обратното |или протпвного|. контра-
доказазелство: den ~ liefern намирам
доказателство за обратното
Gegend |'ge:gant| <-, -еп>/1. /Landschaft/
местност ж 2. /Gebiet/сфера ж; (Körper-/
област ж от тялото 3. (Wohn-/ жили¬
щен район 4. (nähere UmgebungI окол¬
ност )/(•; in der ~ sein наблизо съм
Gegendarstellung /опровержение </>:
(gegensätzlicher Sachverhalt: ;ipyi a r ледпа
точка
Gegendruck <-ie!s> kein I'i rn ъ iiponr
воналягане cp: fig отпор м
gegeneinander jge:gan?ai’nandt?| adv
1. ifeindlich> един срещу друг 2. -zueinan
der/ един към друг 3,;im Austausch, един
за/срещу друг gegeneinander halten vt
съпоставям
Gegenfahrbahn / насрещно платно
Gegengewicht n противотежест ж.
противовес м: das ~ zu etw sein про¬
тивотежест съм на нщ Gegengift п
противоотрова ж Gegenkandidaten!
miß конкурент!ка) м(ж/, конкурентен
кандидат
gegenläufig adj (EntwicklungI протнвопо-
сочен, противоположен: пън протпво-
ходов Gegenleistung / насрещна ус¬
луга: als - für като отплата за
Gegenliebe kein Pi f взаимност ж;
(AnklangI отклик м; er fand keine ~ топ
не намери никаква взаимност [или ни¬
какъв отклнк| Gegenmaßnahme /
ответна мярка: (vorbeugend)контрамяр-
ка ж; (Vergeltung) otj икпа ж Gegenmehr
<-s> kein PI n CH roi. (Gegenstimmen/ гла¬
сове ми против Gegenmittel n mi.d ан¬
тидот м; ßg противодействащо сред¬
ство, средство cp срещу нщ Gegen¬
reformation/ hist Коитрареформация
ж Gegenrichtung / обратна |или на¬
срещна! посока
Gegensatz m (Unterschied) контраст ,u,
противоположност ж; /Widerspruch/
противоречие cp; im - zu etw stehen
намирам се в противоречие с нщ: im
- zu в противовес на, в разрез с
gegensätzlich |'ge:ganz£tjli<;| adj (entgegen
gesetzt/ противостоящ, противополо¬
жен: /widersprüchlich/ противоречив
Gegenschlag m контраудар м Gegen-
seite/1. /räumlich/ отсрещна |или про¬
тивоположна) страна 2. го;, противник
.и 3. .um противната страна
gegenseitig |'ge:gsnzaitiq) adj взаимен:
sich ~ helfen помагаме си взаимно: in
~em Einvernehmen по взаимно съгла¬
сие
Gegenseitigkeit <-> kein PIf взаимност
ж; auf ~ beruhen взаимно с Gegen-
spieler(in) m[(i sroki съперник м, съ-
периичка ж; ßg противник м, про-
тпвничка ж Gegensprechanlage /до¬
мофон ,1/
Gegenstand m 1. (Ding/ предмет м 2. fig
(Grund/ обект .» 3. (Thema/ тема ж,
сюжет.» 4. (Angelegenheit/нещо. което
заслужава внимание

248
gegenständlich
gegenständlich |'ge:g9njuntli<;| adj пред¬
метен
gegenstandslos adj 1. /ungültig/дешрер-
метен: /unbegründet/ необоснован
2.	абстрактен
Gegenströmung / насрещно течение
Gegenstück n 1. >Pendann еквивалент
м 2. /Gegensatz; противоположност ж:
das ~ zu etw обратното на нщ
Gegenteil n противоположност ж, об¬
ратна страна: das - von etw проти¬
воположното на нщ; im - напротив
gegenteilig зс/иротивоположеи. про¬
тивен. обратен
gegenüber |ge:gan?y:be| I. adv- |von jdm/
etwi отсреща, срещу !нкг/'нщ); das Haus
- отсрещната къща II. ргр +dat 1. /ört
licht отсреща 2. lim Vergleich miti в срав¬
нение c 3, /in Bezug auf/ по отношение
на: /angesichtsi пред: mir - Um Umgang
mit mir/ към/спрямо мен Gegenüber
<-s, -> n /.Mensch/ човекът отсреща
gegenüberliegend adj срещуположен
gegenüber stehen <irr> i//vsich - стоим
един срещу друг. сблъскваме се; jdm
feindlich/fireundlich - враждебпо/при-
ятелскн сме нает роени едни към друг
gegenüber stellen vt 1. /räumlich/ etw
(etw dal) - протпвонолагам нщ (на нщ|
2.	iiiK противопоставям: jdn einem
Zeugen - правя очна ставка на икг със
свидетел 3. i vergleichen/сривиявам: etw
dat eine Sache - с ъпоставям нщ с нщ
Gegenüberstellung / съпоставка ж,
противопоставяне cp; ihr очна ставка,
конфронтация ж
gegenüber itreten <irr> vi sein jdm -
излизам HKM насреща: etw dar- /seinem
Schicksal/ ичнравям се пред нщ
Gegenverkehr kein Pi m насрещно дви¬
жение
Gegenwart ['ge:ganvart| <-> kein PI f
1.	/ Anwesenheit/ присъствие cp: in - von
в присъствието на 2. jetzige Zeit; нас¬
тояще cp: in meiner - в мое присъст¬
вие. пред мен 3. lim, сегашно време
gegenwärtig j'gergsnvErtiqJ I. adj 1. /an
wesend; присъстващ 2. /jetzig/ настоящ
3.	:aus dieser Zeit: съвременен, сег ашен
4.	• vorherrschend’ преобладаващ 5. iheu¬
tig. днешен II. adv 1. /momentan/ сега
2.	:heutzutage понастоящем, в днешно
време: etw - haben <sich erinnern; спом¬
ням си ясно
Gegenwert m равностойност ж. екви¬
валент м Gegenwind гп насрещен вя-
I ър gegen zeichnen принодинсвам
gegessen pp . essen
geglichen : cn gleichen
geglitten /; e gleiten
geheim
geglommen pp von glimmen
Gegner(in) |'ge:gne| <-s, -> m/f против¬
ник .w, противпичка .)/<•; /Feind/ враг м:
Mtiin съперник а/, сд.перничка ж geg¬
nerisch дффотивников; /feindlich/вра¬
жески Gegnerschaft <-, -en> / про¬
тивници м мн; /Feindseligkeit/ враждеб¬
ност ж
gegolten pp von gelten
gegoren pp von gären
gegossen pp von gießen
gegr. abk von gegründet основан
gegraben |g9'gra:ban| pp von graben
gegriffen [ga'gnfanl pp von greifen
Gehabe |ga'ha:ba| <-s> kein PI n pej npen-
чемки ж мн. маниернпчеис cp. прест¬
рувки ми
Gehackte |ga‘hakta| <ein -s, -n> kein Pi n
кълцано месо, кайма ж
Gehalt1 [ga'halt| <-|e)s, -e> m 1. (Anteil)
съдържание cp; iAlkohol~j алкохолно
съдържание; der - an etw съдържа¬
нието на нщ 2. iinnerer Wert/ съдържа¬
ние. стойност ж
Gehalt2 |ga'halt| <-(e)s, Gehälteo n ча¬
плата ж
gehalten [ga'haltonj pp von halten
gehaltlos adj (Nahrung/ непитателен,
непълноценен: fig (inhaltslos/оезсъ/уьр-
жателен: (oberflächlich/ повърхностен
Gehaltsanspruch m право cp ма чапла¬
та. претенции мн ча чаплата Gehalts-
empfänger(in) m/f) който е на чаплата
Gehaltserhöhung / повишение ср на
чапла та Gehaltskonto и сметка ж. на
която се превежда чаплата
gehaltvoll adj 1. (Nahrung) питателен,
хранителен 2 .fig (Buch, Film) съдържа¬
телен, пълноценен
gehangen [ga'har)an| pp von hängen2
gehässig |ga‘htsi(;| adj злобен, язвите¬
лен, неприязнен
gehauen pp von hauen
gehäuft I. adj /Löffel) пълен, c връх
II. adv ~ auftreten появявам се често
Gehäuse |ga'hDiza| <-s, -> n 1. тпен (Um
hüllungl кожух м; (Uhr-/ кутия ж; (von
technischen Geräten) кутия ж, тяло cp,
корпус м; (von Motor) картер м; /von
Radio, Kamera/ кутия ж 2. y.no fvon
Weichtierj раковина ж 3. вот /Kern-/ се¬
менна кутийка
gehbehindert ['ge:bahindet| adj инвалид
.и •със .затруднения при ходене/
Gehege (дз'Ье:дз| <-s, -> п 1. f/agdreviert
ловен разв ъдник 2. /Tier-, Wild-! огра¬
ден участък в зоопарк за отделен вид
живот im
geheim jgahnmii ,;".//тлен. секретен: etw
vor jdm - halten пазя нщ в тайна от

Geheimagent
249
Gehöft
икг; (verheimlichen! скривам шц: im
Geheimen скришом: streng ~! строго
секретно! Geheimagent!in] miß таен
агент Geheimcode Igahaim'koudj /7? таен
кол Geheimdienst m тайни служби
Geheimfach n тайно |или секретно;
чекмедже geheimihalten"1 vt s. ge¬
heim
Geheimnis [ga'haimnis] <-ses, -se> nтай¬
на ж; (nicht Erforschbares) загадка ж: ein
offenes - обществена тайна: aus etw
ein/kein ~ machen (не) пазя нщ в тай¬
на
geheimnisvoll adj загадъчен: - tun
държа се заг адъчно
Geheimnummer / ш. непубликуван
номер; (Konto, Bankomatj ПИИ код м
Geheimpolizei /тайна полиция
GeheimtippRR <-s, -s> т съвет м на
експерт, таен печеливш съвет
gehemmt adj (Mensch, Benehmen! скован,
комплексиран
gehen |'ge:an| <geht, ging, gegangen>
I.	vi sein 1. (sich schrittweise fortbewegen!
вървя, ходя: (zu Fuß! ходя пеша; (spa¬
zieren ~l разхождам се; essen - отивам
да ям: auf Reisen ~ предприемам пъ-
тування; auf die 50 ~ наближавам 50-те
(години); auf die andere Seite - мина¬
вам на другата страна: bei jdm aus und
ein ~ ходя често \ияи постоянно съм|
у нкг: in sich - (sein Gewissen prüfen!
замислям се над себе си, вглеждам се
в себе си: mit jdm - (begleiten/ вървя
редом с нкг; (mit einem Mädchenj ходя
jили излпзам| с нкг: zu jdm ~ /besuchenj
отивам нри нкг: endlich geht er an die
Arbeit най-после топ се залавя за ра¬
бота; wie geht es Ihnen? как сте?: es
geht (a. gesundheitlichi горе-долу. ядва
се: (ich brauche keine Hilfe! справям се: es
geht mir gut/schlecht добре съм/не съм
добре: es geht mir auch so и при мене
така: wenn es nach mir ginge ако за¬
висеше от мене: das geht zu weit това
отива твърде далеч: es geht nichts über
... нищо не е по-важно от ... 2. /weg~l
отивам си: (Zug, Schiff: abfahrenl тръг¬
вам. отпътувам: ich gehe jetzt тръг¬
вам си вече; geh doch |oschon|! върви
де!, махай се!: ach, geh (doch)! хайде
де!, а стига бе! 3. (funktionieren! вървя:
richtig gehend (Uhr! точен; (regelrecht!
редовен: wenn das (mal) gut geht само
(веди ъж| да потръгне; glatt ~ вървя
гладко; es wird schon - все ще се
оправи, все ще стане някак 4. (Geschäft!
вървя: (Ware! харча се. вървя: gut - им
вч.рвя добре: wie ~ die Geschäfte? как
върни търговията?: gut ~d (Geschäft/
преуспяващ, който върви добре
5. /'feig. вчасвам: ~ lassen осланям да
втаса 6. - Tür: beweg; werden! o i варям се
7. treichen! отивам: - bis ... стигам л<>
...: so weit ~ etw zu tun стигам чак
дотам да направя шц 8. ;hinein-, passen;
влизам: in ein Zimmer gehen влизам в
стая 9. / andauern / вървя, продължавам
10.	/möglich seini може. бива: es geht
nicht anders не става иначе: wenn es
Igari nicht anders geht ако не стане по
друг начин: das geht nicht не става, не
бива. не може: so geht es nicht ч ака
няма да стане: so gut es geht ако може/
стане, доколкото е възможно: geht es
so/morgen? така/утре става ли? 11. Фе
treffen! worum geht’s? за какво става
дума?: es geht um /es handelt sich darum!
става дума за: (steht auf dem Spiel! въп¬
рос е на; es geht um Leben und Tod
въпрос на живот и смърт е: darum geht
es (hier) nicht (в случая) не сгава дума
за това 12. (urteilen) вървя: nach etw -
в ървя по нщ. водя се но нщ: nach dem,
was er sagt, kann man nicht - не мо¬
жем да се водим по това. което топ
казва ►- lassen (in Ruhe lassen!оставям
на спокойствие: sich - lassen (im
Benehmen) не се владея, изпускам не¬
рвите си; in Schwarz ~ ходя в черно
И. vt sein (Strecke) пзвървявам
gehenllassenAU I. vt s. gehen I.5., 1.13.
11.	vr: sich - s. gehen 1.13.
geheuer |ga'hDie| adj nicht - sein (verdäch
tigj съмнителен съм: (beängstigend! зло¬
вещ съм: (unbehaglich! неприятен \илп
страшсн| съм: das ist mir nicht ~ това
ми се вижда съмнително
Gehilfe [ga'hilfaj <-n, -n> m помощник
д/,- ihr /Komplize/ съучастник м: s. a. Ge¬
hilfin
Gehilfenschaft <-, -en> f CH mir (Beihilfe/
съучастничество cp
Gehilfin (ga'hilfin) <-, -nen> / помощни¬
ца ж: ihr /Komplize! съучастничка ж; s.
a. Gehilfe
Gehirn |ga'hirn| <-|e|s, -e> n л::лт мозък
.и Gehirnerschütterung /müh с ътресе¬
ние cp на моз ъка Gehirnhautentzün¬
dung / .MiD менингит .и. възпаление
cp и а мозъчната кора Gehirnschlag m
МП!» мозъчен удар Gehirnwäsche/ про¬
миване cp на мозъци
gehoben |ga'ho:ban| I. pp кол heben II. adj
1.	(Stil! висок, изискан 2. /anspruchsvoll/
претенциозен 3. (Stellung! висок: der
~e Dienst висок пост 4. (Stimmung!
приповдигнат
Gehöft Iga'hö-.ftl <-(e)s, -e> //стопанство
cp, селскостопански двор. ферма ж

geholfen	250	geizen
geholfen pp von helfen
Gehör [ga'h0:p] <-|e)s> kein PI n 1. (-sinn,
Tonempfindung) слух м: ein gutes - haben
имам добър слух; nach ~ mhs по слух
2.	/Beachtungj изслушване cp; bei jdm ~
finden бивам изслушан от нкг; sich dat
- verschaffen карам да мс изслушат
gehorchen w(jdm) - слушам (нкг). пос¬
лушен съм; jdm nicht ~ не слушам нкг
gehören <ohne ge-> I. vi 1. /als Eigentum)
принадлежа; jdm ~ принадлежа нкм;
das gehört mir това ми принадлежи
2.	ials Teil) zu etw - принадлежа на нщ:
diese Frage gehört nicht hierher на този
въпрос място то му не е тук; er gehört
zu den besten Dichtern тон се числи
към най-добрите поети 3. /an bestimm¬
ten Platz) der Schrank gehört nicht hierher
мястото на шкафа не е тук: du gehörst
ins Bett време ти е да лягаш 4. terfor
derlich sein) изисква се; dazu gehört nicht
viel за това не се изисква много II. vr:
sich - подобавам; das gehört sich nicht
такова нщ не подобава, това не е
прилично: wie es sich gehört (sich schickt)
както е прието; (ordentlich)както тряб¬
ва
gehörig I. adj 1. (gehörend! zu etw ~
принадлежащ |или спадащ, числящ ce|
към пщ 2. (gebührend) надлежен, съот¬
ветен, подобаващ 3. (erforderlich)пола¬
гаем 4.fam (gründlich)солиден: (besStrafe,
Prügel) здрав, як: jdn ~ verprügeln на-
пердашвам нкг здравата II. adv 1. (ge¬
bührend) дължимо 2. (gründlich! здрава¬
та: jdm - die Meinung sagen казвам на
нкг мнението си право в очите
Gehörlose <ein -r, -n, -n> mf глух(а)
м(ж)
gehorsam |ga'ho:eza:m) adj послушен
Gehorsam <-s> kein PI m послушание
cp
Gehsteig |'ge;Jtaik| <-|e)s, -e> m, Gehweg
m тротоар м
Geier l'gaipj <-s, -> m zoo лешояд м
Geige l'gaiga] <-, -n>/mus цигулка ж; auf
der ~ spielen свиря на цигулка: die
erste ~ spielen a. fig свиря първа ци¬
гулка
Geigerl in] <-s, -; -nen> /л/? цигулар! ка)
MOICl
geil (gail) adj ilüstern) похотлив, сласто-
любпв: er ist - nach Erfolg той е жаден
за успехи: das ist echt -! jarg това e
много яко!, това е страхотно!
Geisel j'gaizal] <-, -п> / заложник м
Geiselnahme -п>/вземане cp на
шложипцп Geiselnehmer! in) <-s,
•nen.^ ПГ/ похитител!Kai м-ж,
Geiß [gaisj -env /südd. A. CH (Ziege)
коза ж Geißbock m südd, /1. CH ко¬
зел M
Geißel |'gaisal| <-, -п>/вю1. кампшче cp
geißeln I. бия е камшик: ш. бпчувам
II. vn sich ~ самобичувам се
Geist [gaist] <-(e)s, -er> m 1. sing (Denken)
дух а/ 2. sing (Intellekt) ум м 3. (Denker)
дух 4. sing (Seele! der Heilige - Светият
дух; seinen - aufgeben (sterben). издъх¬
вам. предавам Богу дух; (nicht mehr
funktionieren)cдавам багажа ризг 5. (Ge
spenst) дух: von allen guten -ern ver¬
lassen sein fam действам безразсъдно,
съвсем съм изгубил ума см. пощурял
съм 6. sing (Vorstellung) дух. призрак м,
видение cp; etw im ~(е) vor sich dat
sehen виждам нщ в мислите си, имам
видения 7. (Gesinnung)in jds ~е handeln
действам съгласно нечия воля |или в
нечии интерес]
Geisterbahn / влакче ср на ужасите
Geisterfahrer(in) miß водач-самоуби¬
ец .w (който застрашава безопас¬
ността на движението, движейки се.
в неправилното платно) geisterhaft
adj призрачен
Geisterstadt / призрачен град Geister¬
stunde / час м на призраците, полу¬
нощ ж
geistesabwesend adj унесен, разсеян
Geistesblitz т остроумно хрумване,
остроумна мисъл Geistesgegenwart /
присъствие ср на духа geistesgestört
adj умопомрачен Geisteshaltung /
духовна позиция, настроения ср мн
geisteskrank adj душевноболен Gei¬
steskrankheit /психическо заболява¬
не geistesverwandt adj сроден по дух:
sich mit jdm - fühlen чувствам родст¬
во на духа с нкг Geisteswissenschaf¬
ten р! хуманитарни науки Geistes¬
wissenschaftler! in) /77/у^хуманптарпст
.w Geisteszustand т психическо със¬
тояние
geistig l'naistiq) adj 1. (gedanklich) умст¬
вен: (verstandesmäßig) интелектуален
2.1innerlich)душевеи 3. (unkörperlich)ду¬
ховен
geistlich ('gaistlxg] adj духовен; (kirchlich)
църковен: (klerikal) духовнически Geist¬
liche <ein -r, -n, -n> m духовник м;
IPriester/ свещеник м; (Pastor) пастор м
geistlos adj (einfallslos) безидеен; (dumm)
глупав; (fade) скучен, блудкав; (lang¬
weilig) безинтересен geistreich adj ду¬
ховно богат: (einfallsreich) остроумен,
духовит
Geiz [gaits] <-es, -e> m скъперничество
cp
geizen vi скъпя се; mit jedem Pfennig ~

Geizhals
251
Geldsorgen
скъпя се ui [u.iii свиди мм ce| всяка
стотинка
Geizhals т pej скъперник м, циция м
geizig adj стиснат
Gejammer [ga'jame] <-s> kein PI n pej
вопли ми, вайкане cp, ридаене cp
gekannt pp von kennen
Gekicher |ga'ki<;e] <-s> kein PI n кискане
cp, кикотене cp
Gekläffte) |ga’kkf(a)| <-|e)s> kein PI n pej
джавкане cp, лаене cp
Geklimper |ga'klimpe| <-s> kein PI n pej
(Münzen) дрънчене cp;fam (Klavierspielenj
дрънкане cp; (auf Gitarre) подрънкване
cp; (mit Wimpern) мигане cp
geklont |ga'klo:nt] adj клониран
geklungen pp von klingen
Geknatter )ga'knate| <-s> kein Pi n (von
Gewehren) пуког м, пукотевица ж, тра¬
кане cp; (von Motorrad, Motor) тракане
cp, потракване cp; (von Presslufthammer)
удари .и ми, боботене cp
geknickt [ga’knikt) adj fam сломен, раз¬
бит
gekniffen pp von kneifen
gekonnt [ga'kant| I. pp von können2 II. adj
умел. вещ; etw - machen правя нщ c
вещина
Gekritzel [ga'kntsal| <-s> kein PI n драска¬
ни ци Ж MH
gekrochen pp von kriechen
gekünstelt |ga’kYnstalt| adj (unnatürlich)
неестествен, престорен: /Sprache) из¬
куствен
Gel |ge:l| <-s, -e> n гел а/
Gelächter |ga'k<;te| <-s, -> n смях м,
присмех .u
geladen I. pp von laden II. adj fam (zornig!
ядосан: eine ~e Atmosphäre напрегна¬
та атмосфера
Gelage |ga'la:ga| <-s, -> n пиршество cp;
(bes Zech~) гуляй м
gelähmt |ga'k:mt| adj схванат: (Mensch)
парализиран Gelähmte <ein -r, -n, -n>
mf паpaл изиранIа) м(ж)
Gelände (ga'knda) <-s, -> п (GrundstückI
терен м, местност ж; (Fabrik-! фабрич¬
на площ; iAusstellungs-l изложбена
площ: ebenes - равен терен: hügeliges
- хълмиста местност: mitten im -
насред терен Geländelauf m sfokt бя¬
гане ср в пресечена местност, крос м
Geländer Iga'knde) <-s, -> п (Treppen-/
перила ср ми; /Brüstung) парапет м
Geländewagen m автомобил м с пови¬
шена проходимост
gelang [ga'larj] 1. u 3. pers sing imp von
gelingen
gelangen |ga'lagan| cohne ge-> vi sein
1.	lein Ziel erreichen! ростигим: zu [onach|
etw - достигам нщ: in den Besitz einer
Sache gen - влизам във владение на
нщ 2. CH (sich wenden) an jdn/etw akk
-	обръщам се към нкг/нщ
gelassen [ga'lasan) I. pp von lassen 1 H. adj
(ruhig) спокоен; igleichmütig) невъзму¬
тим; (gefasst) овладян: - bleiben запаз¬
вам спокойствие III. adv невъзмути¬
мо, овладяно
Gelatine |3ela'ti:na) <-> kein /Y/gastr же¬
латин ,u
gelaufen [ga'laufan| pp von laufen
geläufig |ga'bifi<;] adj често употребим,
обичаен: jdm - sein добре познат съм
нкм
gelaunt [ga'launt] adj разположен, наст¬
роен: gut/schlecht - в добро/лошо
настроение: übel ~ в лошо настрое¬
ние
Geläut jga'bit| <-(e)s, -е> п, Geläute <-s,
-> п (Glocken-) биене ср, звън м; (Schel¬
len-) дрънчене ср, звън м; (LäutwerkI
сигнализация ж, сигнално устройст¬
во
gelb (gtlp) adj жълт: - werden пожълтя¬
вам: 5. a. blau
Gelb <-(s), - o fam -s> n жълто cp; die
Ampel springt auf - светофарът пре¬
включва на жълто; 5. a. Blau
Gelbe <ein -s, -n> kein PI n (Eigelb) жъл¬
тък .и: das ist nicht gerade das ~ vom
Ei fig това не е точно най-доброто
Gelbfieber п мн> жълта треска
gelblich adj жълтеникав
Gelbsucht kein PI f Mi;!) жълтеница ж
Geld [gelt) <-|e)s, -er> n 1. пари мн; (Klein-)
дребни пари; bares - нари в брой: -
verdienen печеля нари: das - zum
Fenster hinauswerfen хвърлям \нлн
пилея] нари на вятъра: ins ~ gehen
струвам луди пари; um - spielen иг¬
рая за пари: zu - machen обръщам
нщ в пари 2. iVermögen) пари мн, сред¬
ства мн; öffentliche -er обществени
средства Geldangelegenheiten fpt
парични въпроси Geldanlage / вло-
женпе ср Geldautomat m банкомат м
Geldbeutel m портмоне ср; tief in den
-	greifen бъркам се дълбоко в кеси¬
ята Geldbörse /А s. Geldbeutel; Geld¬
buße /.ИЛ! глоба ж Geldentwertung /
мм обезценяване cp Geldgeber(in) mifj
дарптел(ка) м(ж1 geldgierig adj алчен
за пари Geldinstitut n финансов ин¬
ститут Geldmittel npl парични сред¬
ства Geldquelle / източник м на пари:
(Verdienstquellei източник на доходи
Geldschein m банкнота ж Geldschrank
m каса ж Geldsorgen fpl финансови
проблеми

Geldstrafe
252
gemäß
Geldstrafe / jur парична санкции: jdn
mit einer ~ belegen налагам нкм па¬
рична санкция Geldstück п монета ж
Geldtasche /А s. Geldbeutel; Geldwä¬
sche kein PI f пране cp на пари Geld¬
wechsel m обмяна ж па валута: / Wech
selstubei обменно бюро Geldwechsler
<-s, -> m служител м в обменно бюро
Geldwert т парична стойност; tKauf¬
kraft/ покупателна способност
Gelee |зе'1е:| <-s, -s> п о т <,as,s-. желе ср
gelegen (дз'1е:дзп| I. pp von liegen II. adj
I.	(örtlich/ разположен: das Zimmer ist
nach Süden ~ стаята е c южно изложе¬
ние 2. /passend/ удобен; das kommt mir
sehr ~ това ми идва точно навреме
[tun в най-удобния момент|: mir ist
daran dass ... за мене е важно да ...
Gelegenheit <-, -еп> /възможност ж,
благоприятен случай, eine gute ~ доб¬
ра възможност: - haben zu имам
възможност да: bei ~ при възможност:
bei dieser - по този случай [или по¬
вод!; es bietet sich eine - предлага се
[или нредегавя] се възможност Gele¬
genheitsarbeit/непостоянна [или вре¬
менна! работа Gelegenheitsarbei¬
terlin) miß работник м. работничка ж
без постоянна работа Gelegenheits¬
kauf т изгодна случайна покупка,
оказион м
gelegentlich |ga'le:gantliq| I. adj случаен;
(zeitweilig/ ставащ от време на време
II.	adv (bei Gelegenheit) при случай;
(manchmal) от време на време
gelehrig [ga'le:n<;| adj схватлпв. възпри¬
емчив
gelehrt [ga'le:gt| adj учен. ерудиран
Gelehrte <ein -r, -n, -n> л/учен .u
Gelenk |ga'ltr)l<| <-(e)s, -e> n 1. anat става
ж 2. тьсп шарннр м, кардан .и Gelen¬
kentzündung /мпп възпаление ср на
ставите, артрит м gelenkig adj (beweg¬
lich) подвижен
gelesen Iga'leizan] pp von lesen
Geliebte <ein -r, -n, -n> /n/любовник м,
любовница ж
geliefert |ga'li:fet| adjfam ~ sein спукана
ми е работата
geliehen pp von leihen
gelindiei (ga'lint] adj;sanft!мек: (besStrafe)
лек:!mäßig! умерен, слаб: - gesagt меко
казано
gelingen jga'lirjan) <gelingt, gelang,
gelungen> vi sein '.Unternehmern успявам,
сполучвам Gelingen <-s> kein P! n спо¬
лука vc. успех M
gelitten Igo'litanj pp von leiden
gellend udi пронизптелен
geloben • ohne ge-.- обещавам тър¬
жествено, давам обет
Gelöbnis Iga'loipnisl <-ses, -se> n обет .м
gelogen pp von lügen
Gelse fgtlza| <-, -n> / A (Stechmückej ко¬
мар M
gelten |'g£ltsn| <gilt, galt, gegolten> I. vi
(gültig sein) важа: (Gesetz, Regel) в сила
свм. валиден съм; - als (angesehen wei¬
den als) смятан съм за; jdm - (betreffen)
предназначен съм за нкг. отнасям се
за [или до| нкг: etw dat - (gewidmet sein)
посветил съм нщ на нщ; für jdn/etw
- (zutreffen! това важи за нкг/нщ; jdn/
etw ~ lassen признавам [tun приемам!
нкг/нщ: die Wette gilt облогът [или
басът| с валиден; das gilt nicht! (ist
unerlaubt)така не бива!, това не важи!;
das gilt mir това важи за мен; dasselbe
gilt für ... същото важи и за ... II. vi
I.	(wert sein) имам стойност 2. bei jdm
viel/wenig/etwas/nichts - думата ми
тежи пред нкг много/малко/в извест¬
на степен/нпкак: es gilt, Ruhe zu be¬
wahren трябва [или важното е] да се
запази спокойствие
geltend adj (gültig) валиден; (Gesetz) ва¬
лиден. в сила: /herrschend1 общоприет;
~ machen изтиквам; (durchsetzen) пре¬
дявявам; sich - machen (bemerkbar
werden) проявявам се
Geltung <-> kein Plf\. (Gültigkeit) валид¬
ност ж; - haben (gültig sein) важа, ва¬
лиден съм 2. (Ansehen) влияние cp,
престижа«, тежестж3. (Bedeutung)зна¬
чение ср: sich dat ~ verschaffen нала¬
гам се, спечелвам си уважение; zur -
bringen правя пщ да изпъкне: zur -
kommen изпъквам Geltungsbedürfnis
п стремеж м към признание
Gelübde [да'|урсю| <-s, -> п обет м, об¬
рок .w; ein - ablegen давам обет
gelungen [gs'lurjan] I. pp von gelingen
II.	adj 1. (geglückt) сполучлив 2. (zum
Lachen) забавен
gemächlich |ga’m£:<;li<;| I. adj (langsam)
спокоен: (gemütlich) уютен II. adv (lang
samt спокойно, без бързане
gemacht adj für etw ~ sein (geschaffen)
създаден съм за нщ; ein -er Mann sein
(erfolgreich) преуспял [или човек c по¬
ложение) съм: sich ins -e Bett legen fig
идвам [или настанявам се] на готово;
|ist| ~! /einverstanden) готово!, съгла¬
сен!
gemahlen [да'та;юп| pp von mahlen
Gemälde Iga'nruilda] <-s, -> n картина ж
Gemäldegalerie / картинна галерия
gemäß |ga!m£:s] I. prp-vdat 1 .(entsprechend!
според, съгласно, съобразно: Ihrem
Wunsch - съгласно Вашето желание

253
Gemüt
gemäßigt
2. и !: съгласно: - den bestehenden
Bestimmungen съгласно съществува¬
щите ра зпоредби II. adj (würdig! подо¬
бават,. съобразен: etw dat - sein съ¬
ответен ci»nt на нщ
gemäßigt adj сдържан: (a. Klima! уме¬
рен
Gemäuer Iga'rroie) <-s, -> n стари |и.7п
старинни| зидове, развалини ми
Gemecker <-(e)s> kein PI п 1. pej, Jam /von
Menschj мърморене cp, негодуване cp
2. (von Ziege) врещене cp
gemein (ga'main| adj 1. Ibösej проклет:
(niederträchtig) подъл, долен, низък: -er
Kerl подъл тип; sei nicht ~! не бъди
гаден! 2. (ordinär)вулгарен: (unans^'nftg,
неприличен 3. юо, вот /verbreitet) обик¬
новен 4. (allgemein) всеобщ; /öffentlichI
обществен 5. (einfach) обикновен:
(niedrigen Standes) прост 6. (gemeinsam)
общ; das -е Volk целият народ: etw
mit jdm - haben имам нщ общо с нкг
Gemeinde [ga'mainda| <-, -п>/1. (Kom¬
mune) община ж 2. IEinwohner) местна¬
та общност 3. Ra енория ж; (beim
Gottesdienst) богомолци ми, енориаши
мн Gemeindeammann <-(e)s, -ammän¬
ner> m CH 1. adm, pol (Gemeindevorsteher,
Bürgermeister) председател м на общин¬
ски съвет, кмет .и 2. (Betreibungs und
Vollstreckungsbeamter) длъжностно лице
Gemeindehaus п 1. (Rathaus) община
ж 2. кн. енорийски дом /сграда на цър¬
ковната община .за религиозна и бла¬
готворителна дейност) Gemein-
depräsident(in) mf CH s. Gemeinde¬
ammann; Gemeinderat m 1. (Körper¬
schaft) общински съвет 2. /PersonI об¬
щински съветник Gemeindeschwes¬
ter / медицинска сестра (наета от
дадена община за нуждите на соци¬
алния патронаж/ Gemeindesteuer /
общински данък Gemeindeversamm¬
lung / СН дпм общинско събрание
Gemeindeverwaltung / управление
ср на общината Gemeindewahl /об¬
щински избори Gemeindewohnung /
А (Sozialwohnung! общинско жилище
Gemeindezentrum п 1. (derKirche! ено¬
рийски център 2. (der Kommune) об¬
щински център
gemeingefährlich adj обществено опа¬
сен
Gemeingut <-|e)s> kein PI n общест вена
собственост
Gemeinheit <-, -en>/l. sing (Gesinnung)
подлост ж; iNiedertracht) низост ж
2. jgemeine Handlung) проклетия ж. га-
дост .i/с. мерзост ж
gemeinhin adv обикновено
gemeinnützig |ga'mainnYlsi<;| adj общо¬
полезен
Gemeinplatz л? изтъркани [или банал¬
ни] фрази
gemeinsam I. adjoum: der Gemeinsame
Markt ;::м. Общият пазар: mit jdm ~e
Sache machen върша обща работа c
нкг II. adv ;mehrere betreffend• общо:
(zusammen' съвместно
Gemeinsamkeit <-, -en> f /gemeinsame
Eigenschaft) общи неща. сходство cp
Gemeinschaft <-, -en>/l. sing (Zusammen
seini съжителство cp; iVerbundenheit:
общност ж; in - mit съвместно |или в
сътрудничество! c нкг 2. /Personen
gruppeI общност ж; (religiöse ~i религи¬
озна общност 3. /Staatenbündnis) общ¬
ност ж; die Europäische - Европейска¬
та общност
gemeinschaftlich adj общ. съвместен
Gemeinschaftsgefühl п, Gemein¬
schaftsgeist т дух м на солидарност
|или сплотеност] Gemeinschaftspraxis
/ MF.D общ кабинет Gemeinschafts¬
produktion / колективно производ¬
ство, съвместна продукция Gemein¬
schaftsraum т общо помещение, са¬
лон м
gemeinverständlich adj разбираем, об¬
щодостъпен
Gemeinwesen п общност ж, общество
ср
Gemeinwohl kein PI п общо благо
Gemenge Iga'mtga) <-s, -> п 1. (Gemisch)
смес ж 2. fig (Durcheinander) множество
ср, навалица ж 3. (Hand-) ръкопашен
бой. сбиване ср
gemessen I. pp von messen II. adj отме¬
рен, премерен, сдържан
Gemetzel |ga'm£tjal| <-s, -> п сеч ж,
клане ср, кръвопролитие ср
gemieden pp von meiden
Gemisch Iga'miJ] <-le|s, -e> n a. fig смес ж
gemischt Iga'mijt] а^/смесен: ein -er Salat
мешана салата
gemocht pp von mögen1
gemolken pp von melken
GemseA" <-, -n> f s. Gämse
Gemunkel |ga'mur)kal| <-s> kein PI n fam
шушука не cp
Gemurmel |ga'murmal] <-s> kein PI n
мънкало cp. мърморене cp
Gemüse (ga'my:za| <-s, -> n зеленчук м;
junges ~ ftg.fanm-ищ и зелен: - anbauen
отглеждам зеленчуци Gemüsegarten
m зеленчукова градина Gemüsehän-
dler(in) miß търговец .и. търговка ж
па зеленчуци
gemusst””, gemußtAI‘ pp von müssen2
gemustert |ga'mustet| adj десеннран
Gemüt |ga'my:t| <-|e|s, ~er> n (Psyche)

gemütlich	254	Genießer
душевност ж; /Gefühl) сърце cp; /Seele!
душа ж; IVeranlagung! пран .u, die -er
духовете; sich dat etw zu ~e führen
/essen, trinkenj угаждам сн па душата;
(Buch) чета нщ за душата; (beherzigenj
вземам нщ присърце; sie hat zu viel -
тя е твърде емоцпоналиа/сантимен-
талпа
gemütlich adj!behaglich/ уютен; ibequeml
удобен: (in aller Ruhej спокоен; lange
nehmt приятен; (familiär/ непринуден;
/Mensch) приветлив, дружелюбен; es
sich dat - machen разполагам се удоб¬
но; machen Sie es sich dat ~! разполо¬
жете се удобно!
Gemütlichkeit <-> kein P!f /Behaglichkeit)
уют .и, удобство cp; (Traulichkeit/ заду¬
шевност ж; iRuhe1 спокойствие cp;
!Familiaritäti непринуденост ж; (von Men
sehen/ дружелюбие cp
Gemütsbewegung / вълнение cp; iRüh
runglвъзбудаж, афекта/ gemütskrank
adj ми/, rsY4.ii душевноболен; (schwer
rnütigj потиснат Gemütskrankheit /
душевна болест Gemütsmensch m
добряк.и, спокоен човек Gemütsruhe
/ in aller - най-спокойно Gemütsver¬
fassung/ Gemütszustand m душевно
състояние
Gen |ge:n| <-s, -e> n uioi. ген .и
genannt pp von nennen
genau [ga'nao| I. adj 1. (exakt) точен; -
genommen строго погледнато 2. (sorg¬
fältig) подробен; peinlich - педантичен
3.	(ausführ/ich/подробен 4. (streng/строг
H. adv 1. (exakt) точно; - gehen (Uhr)
точен c bm; - um drei Uhr точно в три
часа 2. (gerade/ тъкмо; -! (stimmt/ точ¬
но така!; das ist - dasselbe това е
съвсем същото; jdn - kennen позна¬
вам мкт добре; es mit etw - nehmen
взискателен |или придирчив] съм
спрямо нщ; es mit etw nicht so -
nehmen не придавам особено значе¬
ние на нщ
Genauigkeit <-> kein Pl f 1. /Exaktheit!
точност ж 2. (Sorgfalt,/ акуратност ж
3. Strenge) строгост ж 4. /peinliche ~/
педантичност ж 5. !in der Wiedergabe)
точност ж
genauso [ga'nauzo:) ac/vточно така. точ¬
но толкова
Genbank <-, -bänke> /генна банка
Gendarm jfan'darmj <-en, -en> m A, CH
жаидармерист .u
Gendarmerie |3andarma'ri:| <-, -n>/.4, CH
жандармерия ж
genehmigen jga'neimiganl <ohne ge-> vt
<i;'H/брянаm: Antrag, удовлетворявам:
■ ;/у.;■■;>)•:/: ■разрешавам: Sneestehen; приз¬
навам правото ...; sich dat etw - поз¬
волявам си нщ
Genehmigung <-, -en> / (Erlaubnis) раз¬
решение cp; (Antrag) одобрение cp; ibe¬
hördliche Zulassung! разрешително cp;
(Lizenz/ лиценз .u; jdm eine - zu etw
erteilen издавам нкм разрешение за
Н1Ц genehmigungspflichtig adj с раз¬
решителен режим
geneigt [ga'naikt| adj 1. (abfallendl накло¬
нен; (abschüssig) стръмен; (gebeugt) на¬
веден; (gesenkt/ спускащ се 2. fig (bereit
etv'zu tun) склонен: zu etw - sein скло¬
нен съм към нщ
General |gena'ra:l o депа'г£:1з| <-s, -e o
Generäle> m mil генерал .и Generaldi¬
rektoren) miß генерален директор
Generalkonsulat n генерално консул¬
ство Generalprobe/генерална репе¬
тиция Generalsekretären) m(flгенера¬
лен секретар Generalstab m генера¬
лен щаб Generalstreik m обща |или
генерална| стачка
Generalversammlung /общо събрание
Generation |gensra'tsio:n| <-, -еп>/поко¬
ление cp Generationenvertrag m кон¬
венция ж в системата на пенсионното
осигуряване (регламентира изработ¬
ването на пенсии за пенсионерите от
работещите в даден момент) Gene¬
rationskonflikt т конфликт м между
поколенията
Generator (gena'raitoie, pl: genara'to:ran|
<-s, -en> m Tech генератор м
generell IgenaVtl] ad/'генерален, всеобщ
Genetik jge'ne:til<| <-> kein Pl f wissen, bioi.
генетика ж
genetisch (ge'ne;ti/) adj генетичен
Genf (gcnfl n o;:.oc Женева ж
Genforscher(in) miß генетик м
Genforschung kein Plfreunn изследва¬
ния
genial |ge'nia:l| adj гениален
Genialität [geniali‘t£:t| <-> kein Pl f ге¬
ниалност ж
Genick [ga'nik| <-(e)s, -e> n a.fig,fam врат
м; sich dat das - brechen чупя си врата
Genickstarre <-> kein Pl f (steifer Hals)
скован врат; med цереброспинален
менингит
Genie [3e'ni:| <-s, -s> n гений м
genieren |3e'ni:ran) <ohne ge-> vr: sich -
стеснявам се; /sich schämen) смущавам
се. притеснявам се
genießbar adj (Speise) ядивен: iGetränki
годен за пиене
genießen jga'niisan) <genießt, genoss,
genossen> vt fSpeise/ вкусвам; ßg нас¬
лаждавам се
Genießeriini <-s, -; -nen> miß цени-

genießerisch	255	Geplauder
телjKai Mpici; iFeinschmeckerj гастро-
IIOM .11
genießerisch adj c наслада
genital |geni'ta:l] adj генитален
Genitalbereich |geni'ta:lbsraic) m област
ж на гениталиите
Genitalien [geni'tailianj pl генитални мн
Genmanipulation / bioi. генна манипу¬
лация genmanipuliert adj biol генно
|или генетично] променен
genommen pp von nehmen
genormt |ga'n:>rmt| adj нормиран, съоб¬
разен c нормата
genoss™, genoßA" [gs'ros] /. u 3. pers sing
imp von genießen
Genosse [ga'rosa] <-n( -n> m 1. /rr''hnei
рог другар M 2. (Mitglied einer ~nschafti
съкооператор ,u 3. /Komplize) съучаст¬
ник .w; s. a. Genossin
genossen Iga'rosanl pp von genießen
Genossenschaft <-, -en> / кооперация
ж.	задруг а ж. сдружение cp genossen¬
schaftlich adj кооперативен
Genossin Iga'rosinl <-, -nen>/1. (Gefährte)
roi. другарка ж 2. (Mitglied einer ~nschaft)
съкооператорка ж 3. (Komplize) съу-
частннчка ж; s. а. Genosse
genötigt adj sich - sehen etw zu tun
виждам се принуден да направя нщ
Gentechnik kein Pl f biol генна техника
gentechnisch bioi. I. adj генно техни¬
чески II. adv ~ verändert генетично
променен
genug |ga'nu:k| adv дос татъчно: - haben
von идва мн до гуша от: lass es ~ sein!
спри вече!: ~ davon! стига c това!
Genüge |ga'ny:ga) /zur - достатъчно, в
достатъчна степен
genügen |да'пу:дзп| <ohne де-> vi доста¬
тъчен съм. стигам: den Anforderungen
~ задоволявам |или отговарям на|
изискванията genügend adj достатъ¬
чен
genügsam adj непретенциозен
Genugtuung |ga'nu:ktu:ug] <-, -en>/за¬
доволство cp
Genus l'gsnos) <-, Genera> n um. род м
Genuss™ Iga'nus] <-es, Genüsse> m, Ge-
nußA,t m 1. (Vergnügen! наслада ж 2. sing
/Konsum) ядене cp. консумиране cp
з.	sing /Nutznießung) пол зване cp: ич; (von
Rechten) ползване, употреба ж: in den
- einer Sache gen kommen започвам да
се ползвам от шц
genüsslichRR adj, genüßlich™ adj c нас¬
лада
GenussmittelnR n деликатес ,w
genussvollRR adj irnneineii c наслада
Geograflin)™ <-en, -en; -, -nen> miß s.
Geograph
GeografieRR	^ (rin	Geographie
Geograf in™/.v. Geograph
geografischRR adj s. geographisch
Geographiini jgeogra:f[ <-en, -en; -neu ■
miß географ!Kai w.w,
Geographie [geogra'fi:] <-> kein (ff reoi -
рафия ж
geographisch adj географски
Geologe |geo'lo:gs| <-n, -n> m геолог м:
S. <2. Geologin; Geologie [geolo'gi:] <->
kein Plf геология ж Geologin |geo'lo:gm]
<-, -nen> / геоложка ж: s. a. Geologe:
geologisch |geo'lo:giJ] adj геологичес¬
ки
Geometrie |geome'tri:| <-> kein Pl f гео¬
метрия ж
geometrisch |geo'me:trij] adj геометри¬
чен
Geophysik |geofy'zi:k| kein Pl f геофизи¬
ка ж
Geopolitik kein Plf геоиолитпка ж
geordnet adj (Leben) подреден: (Zustände,
Verhältnisse) уреден
geothermisch [geo'tmnij] adj геотерма-
лен
geozentrisch Igeo'tsmtriJ-] adjastu геоцен-
тричен
Gepäck [gs'p£l<] <-(e)s> kein Pl n багаж м;
ми мешка ж; sein - aufgeben оставям
си багажа па гардероб Gepäckab¬
fertigung /багажна служба Gepäck¬
aufbewahrung /гардероб м за багаж
Gepäckaufgabe /пипе ср за |преда¬
ване на) багаж Gepäckausgabe / ги¬
ше ср за получаване на багаж Ge¬
päcknetz п място ср за багаж (в купе!
Gepäckstück п багаж м /отбе.пш
чист от багаж) Gepäckträger т
1.	/Person) носач м; (HotelpageI пиколо
ср 2. /an Fahrzeugen/ багажник .w Ge¬
päckwagen т 1. i'Aic: товарен вагон
2.	/Karren) количка ж за багаж
Gepard ]'ge:part| <-s, -е> т /.<><> гепард ,и
gepfeffert |ga'pf£fet| adj fam 1. iPreisei
солен 2. /grob) пиперлив, неприличен
3.	/schwierig! сложен
gepfiffen |ga'pfifan| pp von pfeifen
gepflegt [ga'pfleikt] adj поддържан:
/Restaurant, Kleidung/ изискан: /Ausdrucks
weiset културен, изискан: - essen/tan-
zen gehen fam отивам да хапиа/потан-
цувам на хубаво \it.w изискано] място
Geplapper [ga'plape] <-s> kein Pl n pej, fam
брътвеж -w. дърдорене cp. бръщоле¬
вене cp
Geplätscher |gs'pl£tfe| <-s> kein Pl n
1.	iWasser)клокочене cp, бълбукане cp
2.	fam дрънкане cp
Geplauder |ga'plaodi?| <-s> kein Pl n бъб¬
рене cp

gepriesen	256	Gerichtsstand
gepriesen |ga'pri:zan| pp von preisen
gequält [gs'kv£:lt[ atf/измъчеи: - lächeln/
zuhören усмихвам се/слушам измъ¬
чено
gequollen |ga'kv:>lan| pp von quellen
gerade [ga'ra:da[ I. adj 1. (geradlinig! прав:
-	biegen tDraht) изправях] 2. (aufrechtl
изправен; - stehen стоя изправен 3.fig
(unmittelbari пряк 4. /Charakter) прям
5. (Zahlt четен II. adv 1. (soeben! тъкмо,
току-що: (jetzt) в момента; ich bin -
gekommen току-що дойдох; ich will -
gehen тъкмо смятам да си тръгвам:
das fällt mir - ein това ми хрумна
току-що 2. (genau, ausgerechneti точно,
тъкмо: nicht - schön/gut не точно
хубав/добър: das ist es ja -! ами точно
това е! 3. iknapp/ тъкмо: - zur rechten
Zeit тъкмо навреме: das fehlte - noch!
само това липсваше!
Gerade |ga'ra:da| <-n, -n> f a. spokt нрава
ж; (ßoxhiebl прав удар
geradeaus adv направо
gerade i biegen vt fig (in Ordnung bringen)
оправям
geradeheraus adv направо. без заоби¬
калки
gerädert |ga'r£:det[ adj fam wie ~ разне¬
битен от умора
gerade I stehen <irr> w für etw - ßg от¬
говарям за нщ
geradewegs adv направо
geradezu adv 1. (beinahe)uoi\ru 2. (tatsäch¬
lich) ВС 1ЛЦИОСТ 3. (ohne Umschweife! на¬
право
Geradheit <-> kein PI f a. fig ирмюттен-
HOCT .)/c; (Aufrichtigkeit) прямота ж
geradlinig (ga'ra:tli:ni<;| adj 1. «мат право¬
линеен 2. (Nachkommen) по права ли¬
ния 3. (Charakter) праволинеен
Geranie [ge'ra:nia| <-, -n> /вот мушкато
cp
gerannt |ga'rant[ pp von rennen
Gerät |ga'r£:t| <-|e)s, -e> n (Werkzeug/ ин¬
струмент м; ibesför Feinmechanik! при¬
бор м; {Vorrichtung) уред м; (ApparatI
апарат .w; -Ausrüstung! инструмент]] м
ми, съоръжения срмн, оборудване cp
geraten' Iga'raitan) pp von raten, geraten2
geraten2 <gerät, geriet, geraten> vi sein
1. (gelangen) попадам: in einen Sturm -
попадам в буря: an jdn - попадам на
нкг: an den Falschen - попадам на
погрешния човек: außer sich dat -
излизам извън кожата си: in Gefahr -
попадам в опасно положение: in
Schulden - затъвам в дългове: in Wut
-	изпадам и гняв 2. (gelingen) удавам
се: (gedeiheritcmiüM, стана:gut/schlecht
-	(Sache) получавам сс/не се получа¬
вам; (Kind) раста добре/зле; nach jdm -
метнал съм се на пкг
Geräteturnen <-s> kein PI n спортна
гимнастика, гимнастика ж на уреди
Geratewohl [gara:ta'vo:l| п aufs - наслу¬
ки. напосоки, както дойде
geraum [ga'raum] adj а. attr ~е Zeit дълго
време: seit -er Zeit от дълго време
geräumig |дз'штк;| adj просторен, об¬
ширен
Geräusch Iga'rDij] <-|e)s, -е> п шум м
geräuscharm adj почти безшумен ge¬
räuschempfindlich adj чувствителен
към шум Geräuschkulisse / звуков
фон geräuschlos adj безшумен ge¬
räuschvoll adj шумен
gerben l'gerban ] vt дъбя. ща вя
Gerberei <-, -en> /1. (Handwerk) кожар¬
ство cp, дъбене cp, щавене cp 2. (Werk¬
statt) кожарска работилница
Gerbsäure /дъбилна киселина, та-
нпн м
gerecht |ga'r£<;t] adj 1. (rechtgemäß) спра¬
ведлив 2. (verdient) основателен: etw
dat - werden (bewältigen) справям се c
нщ
gerechtfertigt adj справедлив, оправ¬
дан
Gerechtigkeit <-> kein PI f справедли¬
вост ж; (Rechtschaffenheit! пра вота ж;
ausgleichende - заслужена компенса¬
ция Gerechtigkeitssinn kein PI m чув¬
ство cp за справедливост
Gerede |ga're:da| <-s> kein PI n pej (Ge¬
schwätz) приказки ми, брътвеж м;
(Klatsch) клюки ж мн; jdn ins - bringen
пускам клюки за нкг; ins - kommen
влизам в устата на хората
gereizt |ga'raitst| adj раздразнен, раз¬
дразнителен
Gericht |ga'ng| <-(e)s, -e> n 1. (Speise)
ястие cp 2. Jim (Behörde, Gebäude) съд м;
das höchste - Върховен съд; zuständi¬
ges - компетентен съд; jdn vor -
bringen давам нкг под съд 3. das
Jüngste - Страшният съд
gerichtlich adj 1. (rechtlich) юридически,
правен; jdn - verfolgen преследвам
съдебно нкг 2. (des Gerichts) съдебен
Gerichtsbarkeit <-, -en> /юрисдикция
ж, подсъдност ж Gerichtsbeschluss^
т съдебно решение Gerichtsdiener т
разсилен м Gerichtshof т съд м, съ¬
дебен състав (от по-висока инстан¬
ция); Oberster - Върховен съд Ge¬
richtskosten р! съдебни разноски Ge¬
richtsmedizin / съдебна медицина
Gerichtssaal т съдебна зала Gerichts¬
schreiber т CH дт (Protokollführer) во¬
дещ протокола в съд Gerichtsstand

Gerichtsverfahren
257
Geschäft
m съдилище cp Gerichtsverfahren n
съдебно дело: ein - gegen jdn einleiten
завеждам дело срещу нкг Gerichts¬
verhandlung / съдебно заседание
Gerichtsvollzieher т съдия-нзп ълни-
тел м
gerieben pp von reiben
gering |ga'rir)| adj 1. (klein! малък: (knapp!
нищожен; (beschränkt) ограничен: (we¬
nig) незначителен: (schwach/ слаб:
(niedrig) нисък; ~ schätzen (Menschenj
подценявам: (Leistung) подценявам:
(Menschenleben) не ценя 2. /unbedeutend/
незначителен: kein Geringerer als ...
не друг, а самият .nicht im Geringsten
в ни най-малка степен 3. (minder... :ügi
малоценен, некачествен, лош
geringfügig |ga'nrjfy:gi<;| I. adj (unbedeu
tendl незначителен: (klein) нищожен:
(leicht) маловажен II. adv незначител¬
но
geringischätzenA" if s. gering 1.; ge¬
ringschätzig I. adj пренебрежителен
II. adv пренебрежително
gerinnen [ga'nnan] <gerinnt, gerann,
geronnen> vi sein съсирвам се; (Milch)
пресичам се
Gerinnsel Iga'rinzal) <-s, -> n съсирен м
Gerinnung <-, rar -en> /съсирване cp
Gerippe |дз'прз| <-s, -> n 1. (Skelett) ске¬
лет M 2. (von Schiff, Flugzeug) скелетна
конструкция: /von Gebäude, SchirmI но¬
сеща конструкция, скелет 3 .flg (Grund
plan) скелет, базисна структура
gerissen I. pp von reißen II. adj (schlauI
лукав, хитър
geritten pp von reiten
Germ [gtrm| <-> kein PI m südd, A (Hefe)
мая ж
germanisch adj германски
Germanistik Igrrma'nistikj <-> kein Pi f
германпетпка ж
gern |д£гп| <lieber, am liebsten> acA' c
удоволствие: jdn -haben някои ми
допада, обичам [или харесвам) нкг:
herzlich - на драго сърце; ich mag/tue
das - нравя това с удоволствие: ich
glaube es - не се и съмнявам: ich reise
- обичам да пътувам: ich hätte - ...
бих искал ...: aber ~! но да. с удовол¬
ствие!: - geschehen! моля. пак заповя¬
дайте!: du kannst mich mal - haben!
fam гледай си работата!, хич не ме е
еня за тебе!
gerochen pp von riechen
Geröll Iga'rall <-(e)s, -e> n речен чакъл,
баластра ж
geronnen |дз'опап| pp von rinnen
Gerste Гдш1з|	Sorten:-n> /п< и ечемик
.1/ Gerstenkorn n 1. (von Ähre) c'\csuv\c-
Ho зърно 2. ■;: ечемик м
Gerte i'gtrtai ■	-n-- f -Surk. пръчка ж:
iPeitsche, Heit - камшик .и
Geruch iga'rox] <-'e:s, Gerüche:-- rn 1. 'Sin
neseindruckiмиризма ж. ;п».\ м 2. t-.ssinn
обоняние cp geruchlos adj без мирис
Geruchssinn m обоняние cp
Gerücht Iga'ryqt) <-(eis, -e> лелух м; ein
-	verbreiten разпространявам слух: es
geht das dass ... носи се слух. че ...
gerufen |ga'ru:fan] pp von rufen
geruhsam )g3'ru:za:mj adj спокоен, без¬
метежен
Gerümpel |дз'птпрз1| <-s> kein Pi n pej
вехтории ж ми. строшляци .u мн ри.зг
gerungen pp von ringen
Gerüst (ga'rvst) <-(e)s, -e> n 1. (Bau-)скеле
cp, конструкция ж 2. a. flg (Aufbau.
Grundplan) скеле т м
gesalzen adj flg, fam (Preis) солен: (Witz)
пиперлив
gesamt |ga'zamt| adj 1. (ganz) цял 2. (völlig)
целокупен 3. (vollständig) пълен
Gesamt- (in Zusammensetzungen/ общо-,
цяло- Gesamtansicht f (von Stadl) общ
поглед: flg общ вид. изгледа/ Gesamt¬
arbeitsvertrag т CH lKollektivvertrag)
колективен трудов договор Gesamt¬
ausgabe /rvT пълно издание Gesamt¬
betrag т обн(а сума gesamtdeutsch
ас//общогерманскп Gesamteindruck т
общо впечатление Gesamtergebnis п
краен резултат: im - в крайна сметка
gesamthaft aöf/цял Gesamtheit <-> kein
Pi f съвкупност ж; (von Menschen) ко¬
лектив .-w; in seiner - като цяло
Gesamtkosten pl общи разходи Ge¬
samtschaden m общи повреди Ge¬
samtschule /обединено средно учи¬
лище (обединява няко лко вида сред¬
ни училища в [ермания и завършва с
матура/ Gesamtsumme / обща cv.Ma
Gesamtübersicht / цялостен поглед
Gesamtvermögen лобщо имущество
Gesamtwerk п цялостно творчество
Gesamtwert т обща стойност
gesandt pp von senden
Gesang |дз'гаг)| mi.ws пеене cp Gesang¬
buch n (Liederbuch! песнопойка ж: ш.
сборник м с църковни песни Gesang¬
verein т певческо дружество
Gesäß |ga'z£:s| <-es, -е> п седалище ср
geschaffen pp von schaffen1
Geschäft (ga'Jtft) <-leis, -e> /? 1. /Handel/
търговия ж; (Transaktion) сделка ж; ein
-	abschließen сключвам сделка: mit
jdm ins - kommen започвам търговия
c нкг; mit jdm ein gutes/schlechtes -
machen нравя добра/лоша сделка c
нкг: wie geht das -? как върви търго-

258
geschäftig
влята? 2. (Firma/ фирма ж, предприя¬
тие ср; (Laden! магазин м; (BüroI фирма
мс; fam (Arbeit! работа ме 3. (Beruß заня¬
тие ср 4. /AufgabeI (жабота ж 5. /ат (Not
dürftI нужда ж; sein - machen ходя ио
нужда
geschäftig ad/ /tätig! деен. постоянно
зает: /schnell/ пъргав: (beflissen! усър¬
ден
geschäftlich adj търговски: (beruflich/
служебен: ~ verreisen пътувам гю служ¬
ба: ~ verhindert възпрепятстван ио
служебни причини
GeschäftsabschlussRR т 1. сключване
ср на сделка 2. (von Geschäftsjahr! го¬
дишно приключване Geschäftsbe¬
dingungen fpl условия мн на сделка
Geschäftsbereich т loi. сфера ж на
дейност Geschäftsbericht т годишен
отчет Geschäftsbrief тделово писмо
geschäftsfähig adj ihr дееспособен
Geschäftsfrau //Inhaberin! собственич¬
ка ж на магазин: /Geschäfte betreibendi
делова жена Geschäftsfreund т по¬
стоянен 'П.рговскн партньор ge¬
schäftsführend adj (leitend/ водени
(amtierend/ управляващ, изпълняващ
длъжност Geschäftsführerin| m/fl
управител|ка| м(ж); /von Fabrik) нзпъл-
пнтелен директор: (von Gesellschaft!гла-
веп мениджър Geschäftsführung /
1. sing (Vorgang! управление ср 2. /Direk¬
toren/ управление ср, ръководство ср
Geschäftsgang т 1. (Gang der Geschäfte!
ход м па сделките 2. (Dienstweg/ слу¬
жебен път 3. (Besorgung/ служебна
поръчка \ti.w покупка| Geschäftsjahr
п финансова година Geschäftsleben
kein Pi п делови свят, делова сфера
Geschäftsleitung f s. Geschäftsfüh¬
rung; Geschäftsliste/СЯлпм, гог (Tages
Ordnung) дневен ред Geschäftsmann m
търговец м Geschäftsordnung / пра¬
вилник .w Geschäftspartner (in I nvfi
търговски партньор Geschäftsreise /
служебно пътуване geschäftsschä¬
digend ad/вредящ на търговията \n.ui
сделкптс| Geschäftsschluss^ т зат¬
варяне ср на магазин [и.т офис]: nach
~ след края на работния ден Ge¬
schäftsstelle / бюро ср, кантора ж,
канцелария ж Geschäftsstraße/тър¬
говска улица Geschäftsstunden fpl
работно време geschäftstüchtig adj
опитен в търговията Geschäftsver¬
bindung / търговски връзки Ge¬
schäftsviertel п т ърговски квартал
Geschäftszeit /• von Büro- работно вре¬
ме: '-'.е Liden работно време
geschah ':qdjav !. е 3. pen sing imp von
geschlafen
geschehen
geschätzt adj (geachtet) цепен: (Brief/ по¬
читаем, уважаем
geschehen [ga'/e:an| geschieht, geschah,
geschehen> vi sein 1. (passieren! c гавим;
izufällig)случвам се: ich wusste gar nicht,
wie mir geschah въобще не разбрах
какво стана с мен; es war um ihn ~
(verlorenl свършено бе c него: (verliebtj
той е безнадеждно влюбен: als ob
nichts - wäre все едно. че нищо не е
станало; das geschieht dir (ganz) recht
isol! така ти се пада! 2. /getan werden!
бивам извършен, ставам: es muss
etwas ~ трябва да се направи шц: (das
Ist) gern ~! моля. заповядайте!
Geschehen <-s> kein PI n събитие cp,
случка ж
gescheit |ga'Jait| adj (klug! умен; fam
ivernünftig/ разумен
Geschenk |ga'Jtr)k| <-(e|s, -e> n подар ък
м; jdm etw zum ~ machen подарявам
hkm шц Geschenkartikel m подарък
.и, сувенир м Geschenkgutschein m
талон а/, бон м (ml определена стой¬
ност, който се дава като подарък/
Geschenkpapier п луксозна хартия за
опаковане на подаръци
Geschichte |д9‘/к/з| <-, -п> / история
мс; Alte/Mittlere/Neuere/Neueste -
древна/среднопековна/нова/нам-пова
история; Biblische ~ библейска исто¬
рия: mach keine ~n! fam не върши глу¬
пости! geschichtlich adj исторически
Geschichtsschreiber т историограф .и
Geschichtsschreibung <-> kein Plfnc-
ториография ж
Geschick <-(e)s> kein PI n (Begabung!
умение cp
Geschicklichkeit <-> kein PI f ср ъчност
.ж; a. flg умение cp
geschickt adj (gewandt! ср ъчен; in etw
dar - sein ловък |или умел| с ъм в нщ
geschieden |ga'/i:dan| pp von scheiden;
Geschiedene <ein -r, -n, -n> mf разве¬
де H(a) M (мс/
geschieht 3. pers sing pr von geschehen
geschienen pp von scheinen
Geschirr [ga'/ir| <-fe)s, -e> n 1. (Küchen-/
съдове.wmh;(Tafel~yсервиза/ 2. /Pferde-/
сбруя ме Geschirrschrank m кухнен¬
ски бюфет Geschirrspüler m fam,
Geschirrspülmaschine / миялна ма¬
шина Geschirrspülmittel n препарат
.и за миене на съдове Geschirrtuch п
кърпа мс за подсушаване на съдове
Geschirrwaschmaschine / CH s. Ge¬
schirrspülmaschine
geschissen jga'Jisan| pp von scheißen
geschlafen |ga'Jla:fan! pp von schlafen

geschlagen	259	Geselligkeit
geschlagen Igo'jlaiganj pp von schlagen
Geschlecht |ga'JlE</| <-le!s, -er> n I. i: ■:
пол м; l-sorganiuo лоп орган; das schwa-
che/starlce - нежният/сплният пол;
beiderlei ~s от двата пола 2. /Gattung/
un<; род м 3. /Generationl поколение cp
4. (Familiej рода ж geschlechtlich adj
полов geschlechtlos adj безполов
Geschlechtsakt m полов акт Ge¬
schlechtskrankheit /венерическа бо¬
лест Geschlechtsorgan n полов орган
Geschlechtsreife / полова зрелост
Geschlechtstrieb т полов нагон Ge¬
schlechtsverkehr т полово сношение
geschlichen pp von schleichen
geschliffen I. pp von schleifen 1 II. ~dj
/Diamantj шлифован: iStil, Manieren! из¬
искан
geschlossen [ga'/bssn] 1. pp von schließen
II. adj 1. (/Ml затворен 2. (Front, ReiheI
общ. единен, сплотен: ~e Gesellschaft
затворено общество 3. lohne Ausnahme!
единодушен: - für etw sein/stimmen
всички сме за нщ: - hinter jdm stehen
всички заставаме зад нкг
geschlungen pp von schlingen
Geschmack |ga'Jmak| <-(e)s, Geschmä-
cke> m вкус м; - nach etw вкус на нщ:
- haben имам вкус; an etw dat ~ finden
намирам удоволствие в нщ; mit Him-
beer-/Vanille~ c вкус на малпна/вани-
лня: über - lässt sich (nicht) streiten
sprichw за вкусовете (не) се спори
geschmacklos adj 1. (Speisej безвкусен:
ifade) блудкав 2. (Kleidung! без вкус:
(Bemerkung/ нетактичен: (Witz! плосък
Geschmacklosigkeit -en> / 1. sing
(von Speise!липса ж на вкус: /Taktlosigkeit!
нетактпчиост ж 2. /Gegenstand! липса
ж на вкус. безвкусица ж; (Bemerkung!
нетактичност ж; (Handlung! нетактич-
ност ж Geschmackls)sache /das ist ~
това с въпрос на вкус Geschmacks¬
sinn kein Pi т вкус м
geschmackvoll adj с вкус
geschmeidig |g3'/maidi<;| adj 1. (glatt und
weich! гъвкав, мек 2. (elastisch! еласти¬
чен: /Haarl кадифен: (Körper! гъвкав:
(Metall, Wachs! ковък: /Teigi мек 3. fig
Ianpassungsfähigj гъвкав
geschmissen pp von schmeißen
geschmolzen pp von schmelzen
geschnitten pp von schneiden
geschoben pp von schieben
gescholten pp von schelten
Geschöpf Iga'Jcrpf] <-|e)s, -e> nтворение
cp. създание cp
geschoren pp von scheren1
GeschossRR |ga‘/os| <-es, -e> /?, GeschoßA"
•-schosses, -schosse> n 1. (Wurf-, Rakete!
ракета ж; ■Gewehr- - снаряд м 2. л- /
werk: етаж .» 3. -Schuss изп рел м.
шут м
geschossen pp von schießen
Geschrei <-s> kein Pi n викане cp. вико¬
ве м ми: um etw viel - machen вдигам
(голяма) врява за нщ
geschrieben pp von schreiben
geschrielejn pp von schreien
geschritten pp von schreiten
geschunden pp von schinden
Geschütz [ga'JVts) <-es, -e> /? ми. оръдие
cp; schwere ~e auffahren a. fig I Waffe'■ из¬
карвам тежката артилерия
Geschwader [ga'Jva:de| <-s, -> n :.-\i i ес¬
кадра ж; AiRO ескадрила ж
Geschwafel (ga'Jvaifalj <-s> kein PI n pej,
firn дърдорене cp
Geschwätz |ga'Jv£ts| <-es> kein PI n fam
1. pej (dummes Gerede! дрънкане cp. бър-
бореис cp 2. pej (Klatsch! приказки ми
geschwätzig adj бъбрив, приказлив
geschweige Iga'Jvaigal konj - denn още
по-малко, камо ли
geschwiegen pp von schweigen
Geschwindigkeit |ga'/vindiqkart| <-, -en>
/скорост ж; mit einer - von ... със
скорост ... Geschwindigkeitsbegren¬
zung / Geschwindigkeitsbeschrän¬
kung /ограничение cp па скоростта
Geschwindigkeitsüberschreitung /
превишаване cp па скоростта
Geschwister |ga'Jviste| pI бра т и сестра,
братя и сестри
geschwollen I. pp von schwellen II. adj 1.
MED подпухнал 2. (Still надут
geschwommen pp von schwimmen
geschworen pp кол schwören; Geschwo¬
rene <ein r, -n, n> л/ihr съдебен за¬
седател. съдебна заседателка Ge¬
schworenengericht п И -R СЪД М ОТ СГ>-
дебнп заседатели
Geschwulst Iga'jvulst) <-, Geschwülste:;-/
мй) оток м: (Tumor! тумор м
geschwunden pp von schwinden
geschwungen pp von schwingen
Geschwür |ga'Jvy:c| <-ie)s, -e> n::,\-u гнои¬
ла рана. ята ж: fig гнойна рана
Geselchte |ga'z£l<;ta] <-n> kein Id n A, südei
1 rA>TR /geräuchertes Schweinefleisch/ пуше¬
но свинско
Geselle jga'zdal <-n( -n> m 1. (Handwerks-/
калфа M 2. (Kerl! момък м; lustiger ~
веселяк; s. a. Gesellin
gesellen [ga'ztlsnl cohne ge-> vr sich zu
jdm - присъединявам се към нкг
Gesellenprüfung <-s, -en>/изпит .u за
калфа
gesellig adj (Mensch, Tier! дружелюбен:
(unterhaltsam! общителен Geselligkeit

Gesellin
260
Gesprächsstoff
<-> kein PI f 1. /Verkehr mit anderen Men
sehen) общителност ж 2. /geselliges
Beisammensein! приятелско събиране
Gesellin |ga'z£lin| <-, -nen> / 1. /Hand
werks~) калфа .w 2. /Tussil спътница ж,
мадама ж разг. гадже ер разг; s. <з.
Geselle
Gesellschaft Iga'zeljaft) <-, -en> f 1. so/ю
общество cp 2. uw. /Vereinigung) друже¬
ство cp 3. IUmgang/ компания ж; jdm ~
leisten правя нкм компания: in guter/
schlechter - в добра/лоша компания
4.	/Fest) прием .u; iAbend-i вечерен при¬
ем: /Gäste) общество cp, компания ж
Gesellschafterlin) <-s, -; -nen> miß
1. iUnterhalter< събеседник м, еъбесед-
ипчка ж; ; Gesellschaftsdame! съ бесед н п ч-
ка. компаньонка ж 2. mul /Partner! съд¬
ружник .и, съдружничка ж\ stiller - ш.
редови акционер
gesellschaftlich adj обществен
gesellschaftsfähig adj признат от об¬
ществото. отговарящ па обществени¬
те норми Gesellschaftsschicht / об¬
ществена прослойка Gesellschafts¬
spiel п колективна игра
gesessen |ga'ztsan| pp von sitzen
Gesetz |ga'z£t§| <-es, -e> n закон м Ge¬
setzbuch n кодекс M Gesetzentwurf m
проектозакон м Gesetzesvorlage /
проектозакон м gesetzgebend adj
законодателен Gesetzgeber m зако¬
нодател M Gesetzgebung <-> kein PI f
3 а K o и (>дател ств о ср
gesetzlich adj законов; /gesetzmäßigj за-
копоеъобразон; /rechtmäßigI законен;
-er Feiertag официален празник; -er
Vertreter представител м на закона
gesetzlos adj без закони, незаконен
gesetzmäßig adj 1. iuii законосъобра¬
зен; /rechtmäßigj правомерен 2. vvissnr:
закономерен Gesetzmäßigkeit <-> kein
PI f 1. и и: законосъобразност ж; /Recht-
mäßigkeiti правомерност ж 2. vyksln за¬
кономерност ж
gesetzt Iga'zEtst) I. adj /ruhig./ улегнал;
lernst/ солиден II. konj - den Fall, dass
... да приемем, че ...
gesetzwidrig adj противозаконен
gesichert [ga'ziqet] adj осигурен
Gesicht |ga'zic;t| c-ieis, -er> n 1. /vordere
Kopfseite: лице cp; das - verlieren fig гу¬
бя доброто си име; das - wahren |o
rettenj fig запазвам външно спокойст¬
вие. лицето ми не издава нищо; jdm
etw ins - sagen ка звам нкм нш в очи¬
те: jdm ins - sehen г ледам нкг в очите:
zu - bekommen виждам: jdm wie aus
dem - geschnitten sein одрал c i,m ко¬
жата на нкг 2. а. nr Mienen физионо¬
мия ж; ein langes - machen правя ра¬
зочарована физиономия, лице
Gesichtsausdruck т израз м на лицето
Gesichtsfarbe/цвя т м па лице то Ge¬
sichtsfeld /7 отт зрително поле Ge¬
sichtspunkt т гледна точка; unter die¬
sem - от тази гледна точка Gesichts¬
wasser п вода ж за лице Gesichtszüge
mpl черти мн на лицето
Gesims |gs'zims| <-es, -е> /7 лиси корниз .и
Gesindel |ga‘zindal| <-s> kein PI n pej
ст аи ж
gesinnt jga'zintj adj настроен; wohl/übel
- добре/зле настроен; jdm feindlich -
sein враждебно настроен съм към нкг
Gesinnung |ga'zinur)| <-, -еп>//Denkweise)
убеждения ср ми; /Grundeinstellungj
възгледи м ми; politische - полити¬
чески възгледи
gesittet adj благовъзпитан: /zivilisiert!
цивилизован
gesoffen pp von saufen
gesogen pp von saugen
gesondert adj отделен
gesonnen I. pp von sinnen II. adj - sein
etw zu tun възнамерявам да направя
Н1Ц
gesotten pp von sieden
gespalten adj 1. a. fig /Lippen, Rachen,
Zunge! цени ат: iHufi разцепен 2. (Bewusst¬
sein! раздвоен; /Verhältnis) разделен,
разединен
Gespann jga'Jpanj <-(e)s, -e> n 1. /Zugtiere,
Gefährt) впряг м 2. fig (Paar1 двойка ж
gespannt jga'Jpantj adj 1. a. fig (an-) об¬
тегнат; (Feder) опънат 2. fig (neugierig!
любопитен; ich bin - auf deinen Freund
любопитен \ujhi метърпслив| съм да
се запозная с приятеля ти 3. /'von
Gereiztheit zeugend) напрегнат
Gespenst |gajp£nst| <-|e)s, -er> n a. fig
призрак M, привидение cp; (von Toten)
дух ,w gespenstisch adj призрачен
gespie|e)n pp von speien
gesponnen pp von spinnen
Gespött Iga'JpcEtl <-(e)s> kein PI n прис¬
мех .и, подигравки ж мн; sich zum -
der Leute machen ставам за посмеши¬
ще на хората
Gespräch |дз'/рг£:<;] <-(e)s, -е> п а. ш.
разговор м; (Unterredung) pol разговори
мн; (Zwie-j диалог м; das - auf etw akk
bringen насочвам разговора към нщ;
mit jdm ein - führen водя разговор c
нкг
gesprächig adj разговорлив
gesprächsbereit ad/готов да разговаря
Gesprächspartneriin| mifi събеседник
м. събеседничка ж. лице ср за контак¬
ти Gesprächsstoff т. Gesprächsthema

gesprenkelt
261
Gesundheitszustand
n тома ж на разговор
gesprenkelt [ga'Jprrrjloltj adjwA точки; ,'bes
Tier} на дребни шарки
Gespritzte |ga'Jpritsta| <ein -r, -n, -n> mA,
südd g.'Vstr lWein mit Mineralwasser/ вино
cp c газирана минерална вода; ein rot/
weiß ~r едно червено/бяло вино със
сода
gesprochen pp von sprechen
gesprossen pp von sprießen
gesprungen pp von springen
Gespür |ga'Jpy:e| <-s> kein PI n усет м.
нюх иг
Gestalt Iga'Jtalt] <-, -en> / фигура ж;
(Wuchst ръст м: (feste) - annehmen
придобивам форма. приемам к,чни
очертания; (Plan/ форма ж; in - von
вън форма на; (Person) образ м
gestalten cohne ge-> I. vt (a. Bildhauereil
оформям; (entwerfen/ нахвърлям; (Pro¬
gramm) съста вя м; / Schaufenster) под ре ж-
дам; /einrichten) създавам; (Freizeit) ор¬
ганизирам; (schöpferisch ~) творя, сът¬
ворявам II. vr: sich ~ развивам се
Gestaltung <-, -en> f (Formgebung)офор¬
мяне cp; (in Bildhauerei) извайване ср;
(Entwurf/ нахвърляме cp; (von Programm)
съставяне cp; (von Schaufenster) оформ¬
ление cp; (Einrichtung) създаване ср;
(Freizeit) организиране ср; (schöpferische
-I творение ср
gestanden pp von stehen, gestehen
geständig adj]пк - sein правя самоприз¬
нание
Geständnis Iga'/tmtnis) <-ses, -se> n ihr
признание cp; ein - ablegen правя при¬
знание
Gestank |gajtagk| <-(e)s> kein Pi m воня
ж, смрад м
Gestapo |ge'sta;po| <-> kein Plfwst abk von
Geheime Staatspolizei Iecrano cp
gestatten [ga'ftatan| <ohne ge-> if (jdm)
etw ~ позволявам нщ |нкм|; Igewähren/
разрешавам нщ |икм|: wenn Sie (mir|
- ... ако позволите - (Sie)? позво¬
лявате ли?
Geste |'g£sta| <-, -n> f a. fig жест м
gestehen <gesteht, gestand, gestanden>
vt признавам; offen gestanden откро¬
вено казано
Gestein |gajtain| <-(e)s, -e> n скала ж;
/Steinmenge) камънак cp, камъни м мп
Gestell |ga’Jt£l| <-|ejs, -e> n (StützeI под-
ставка ж; IRegal'/ етажерка ж; (BockI
подпора ж; (Bett-/ крака ми; т, .ш;<>
шаси ср; iBrüten-/ рамка ж за очила
gestern |'grsten| adv вчера; - früh/Abend
вчера сутрппта/вечерта: - vor acht
Tagen преди осем дни; nicht von - sein
fig fam не съм вчерашен
gestiegen ри von steigen
gestikulieren igtstiku'lkranj --ohne ge-vi
жестикулирам
Gestirn Igajtirn) n vt Himmelskörper.
небесно тяло: ‘Stern; звезда ж; ‘Sternbild
съзвездие cp
gestochen pp von stechen
gestohlen pp von stehlen
gestorben pp von sterben
gestört Iga'Jtoigt) adj r.-\du> смущаван:
/belastet/ обременен: /geistig ~i психич¬
но увреден: ein -es Verhältnis zu jdm/
etw haben имам ненормално отноше¬
ние към нкг/нщ
Gestotter [ga'Jbte] <-s> kein PI n fam за-
пъване cp, заекване cp
gestreift [ga'Jtrarft| adj на ивици, на райе¬
та
gestresst811 [ga'Jtrrst| adj, gestreßt*11 adj
стресиран
gestrichen |ga'Jtnyan| I. pp von streichen
II. adj /Löffel) равен: - voll (Maß) точно
до ръба
gestrig l'gcstng] adj вчерашен
gestritten pp von streiten
Gestrüpp [ga'/trypl <-le)s, -e> n гъста¬
лак м
gestunken pp von stinken
Gestüt |gsjty:t| <-(e)s, -e> n конезавод м
gestylt adj оформен, елегантен
Gesuch (ga'zuix) <-(e)s, -e> n заявление
cp; a. ihr (Bittschrift) молба ж
gesucht (ga'zu:xt| adj 1. (gekünstelt) изкуст¬
вен 2. (begehrt/ търсен
gesund (ga'zunt| adj здрав; (Luft, Klima/
здравословен: (heilsam: Erfahrung, Lehre)
здравословен: der -e Menschenver¬
stand здравият разум; - aussehen из¬
глеждам добре: (wieder) - werden
оздравявам: ein -es Urteil haben имам
здрава преценка за нещата: - und
munter здрав п бодър
Gesundheit <-> kein PI f здраве cp: fig
/von Wirtschaft/ стабилност ж; auf jds -
trinken пия за нечие здраве: bei bester
- sein в добро здраве съм: ~! наздра¬
ве! (при кихане!
gesundheitlich adj (die Gesundheit be
treffend/ здравен: ider Gesundheit dienend/
здравословен: aus ~en Gründen no
здравословни причини; wie geht es
Ihnen ~? как сте със здравето?
Gesundheitsamt п здравна служба,
здравен център gesundheitsbe-
wusstRR adj внимателен към здравето
си, съзнателно грижещ се за здраве¬
то си gesundheitsschädlich adj вре¬
ден за здравето Gesundheitswesen
kein PI п здравеопазване ср Gesund¬
heitszustand т здравословно със¬

gesungen
262
gewann
тояние
gesungen pp von singen
gesunken pp von sinken
getan pp von tun
Getöse (ga'toiza) <-s> kein Pt n бучене cp,
грохот .и; /von Wellenj бушуване cp
getragen |ga'tra:gan] I. pp von tragen
II. adj 1. M'/us/fc/тържествен. бавен, от¬
мерен 2. tKleidungj носен
Getrampel |ga'trampal| <-s> kein PI n fam
тропот .и, тропане cp c крака
Getränk [ga'treryk] <-|e)s, -e> n нашггка
ж, питие cp Getränkeautomat m авто¬
мат .и ja напитки Getränkesteuer /
акциз .w върху спиртните напитки
getrauen <ohne ge-> vr sich ~ |etw zu
tun) смея \ii.m осмелявам ce| (да на¬
правя НЩ]
Getreide (ga'traida) <-s, -> n житни рас¬
тения: (Komi зърнени храни Getrei¬
deanbau m лек чъриопромчводство cp
Getreidemühle / мелница ж
getrennt |ga'tr£nt| I. adj рачделен II. adv
поотделно: /bezahlen) отделно
getreten |ga'tre:Lan| pp von treten
getreu Iga'tm] adj 1. (treu! верен, предан
2.	/genau entsprechend) верен, точен
Getriebe |дз‘1п:Ьз| <-s, -> n пън предав¬
ка ж; (Räder-1 предавателен механи¬
зъм; /TriebwerkI задвижване cp; (Wech¬
sel~l предавателна кутия; ш скорост¬
на кутия
getrieben pp von treiben
getroffen pp von treffen
getrogen pp von trügen
getrost |gs'tro:st| I. adj (zuversichtlichI уве¬
рен, спокоен II. adv (ohne Bedenken)
уверено, спокойно
getrübt |gs'try:pt| adj помрачен
getrunken pp von trinken
Getto fg£to| <-s, s> n гето cp
Getue |ga'tu:a| <-s> kein PI n pej, fam
i Wichtigtuereil превземане cp, важниче-
не cp; iGeziertheitI преструвки мп; vor¬
nehmes - важничене cp
getüpfelt Iga'tvpfslt] adj на точки
geübt (ga?y:pt] adj обигран, опитен
Gewächs (ga'veks] <-es, -e> n растение
cp. израстък M
gewachsen (ga'vaksan| adj jdm/etw dat -
sein узрял съм за \u.w мога да се спра¬
вя с! мкг/нщ
Gewächshaus п ftir Pflanzeni оранже¬
рия ж
gewagt |cj3'va:ktj adj 1. (kühn) смел:
■ce/ährlichi рискован 2. >unanständig;
.1 i,p j i,k. предизвикателен
gewählt (ga'vfiltj adj подбран; :elegant;
изискан
Gewähr jgaVf.:e| <-> kein ///гаранция ж,
сигурност ж; für etw ~ leisten служа
като гаранция: ohne - без гаранция
gewähren |gaV£:ran| <ohne ge-> vt 1. (be¬
willigen) давам, разрешавам 2. /geben)
jdm etw - осигурявам нщ и км 3. (Bitte)
удовлетворявам
gewährleisten cohne ge-> vt осигуря¬
вам. гарантирам, обезпечавам
Gewährleistung / осигуряване cp, га¬
ранция ж, обезпечаване ср
Gewahrsam |g3'va;pza:m| <-s, -е> т
1.	(Obhut) надзор м 2. /Haft) арест м; in
-	nehmen /Sache) вземам на съхране¬
ние: /Person) затварям, арестувам
Gewährung <-, -еп> f /Bewilligung) дава¬
не cp; (Erlaubnis! разрешение cp; (von
Bitte) удовлетворяване ср
Gewalt |gaVaIt| <-, -еп>/1. sing /Zwang)
насилие ср; jdm - antun употребявам
груба сила срещу нкг; /vergewaltigen)
изнасилвам: - anwenden прилагам
насилие; mit - чрез насилие 2. (Macht)
сила ж; /Autorität) власт ж; /Kontrolle!
контрол м; ~ über jdn/etw akk haben
имам власт над нкг/шц; gesetzgeben-
de/richterliche/voliziehende ~ законо¬
дател н а/съ д еб н а/и з п ъл н ител и а вл аст;
jdn in seine -> bringen поставям нкг
под контрола си 3. /Heftigkeit! сила ж;
elterliche - родителска власт: höhere
-	непреодолима сила |или стихпя|; in
jds ~ sein в нечия власт съм: sich in
der - haben владея се; mit aller ~ c все
сила; fig на всяка цена; mit nackter |o
roher] - c помощта на груба сила
Gewaltenteilung / разделение ср на
властите
Gewaltherrschaft / деспотизъм .и, ти¬
рания ж
gewaltig I. adj 1. /riesig) монументален
2.	/heftig)силен: (а. stark)мощен 3. (mäch¬
tig/ могъщ 4. (eindrucksvoll) впечатля¬
ващ 5. (großartig) величествен 6. (groß)
грамаден II. adv fam (sehr) извънредно:
da irren Sie sich - в този случай гре¬
шите извънредно много
gewaltlos adj без насилие
gewaltsam adj насилствен; ~ öffnen
отварям със сила
Gewalttat / акт м на насилие
Gewalttäter(in) miß насилник м ge¬
walttätig adj насилнически, брутален
Gewalttätigkeit / насилие ср, бру¬
талност ж
Gewaltverbrechen /? престъпление ср
с употреба на насилие
gewandt (ga'vantj I. pp von wenden2 II. adj
Igeschickt/сръчен, ловък; (Stil)обигран:
(in etw dat) ~ sein бива ме (в нщ]
gewann /. и 3. pers sing imp von gewinnen

263
Gewissheit
gewaschen
gewaschen pp von waschen
Gewässer |ga'v£se| <-s, -> n a. :.-w•; води
)/<• ми Gewässerreinhaltung kein Pi /
Gewässerschutz kein PI m опазваме cp
чистотата ма водите
Gewebe |gaVe:ba| <-s, -> n тъкан ж
Gewehr (ga’ve:g| <-(e)s, -e> n пушка ж
Gewehrkugel / куршум м
Geweih [gs'vai] <-(e]s, -e> n рога м мн
1на елен!
Gewerbe |ga'v£rba| <-s, -> n работа ж;
!Beruß занятие cp; (HandwerkI занаят м;
(kleinerBetrieb)малко занаятчийско или
търговско предприятие: ein ~ betrei¬
ben упражнявам някакъв занаят Ge¬
werbeaufsicht / промишлен:. ,;нс-
пекцпя Gewerbeaufsichtsamt п инс¬
пекция ж но труда Gewerbegebiet
<-|e)s, -е> п индустриална зона Ge¬
werbeordnung /браншов правилник
Gewerbeschein т удостоверение ср
за регистрация в занаятчийския ре¬
гистър Gewerbesteuer /|т: патентен
данък, общински занаятчийски данък
gewerblich (gaVtrpli^J adj занаятчийски:
(industriell! промишлен: (bemflich) про¬
фесионален; Räume - nutzen използ¬
вам помещения за производствени
цели
Gewerkschaft [gs'verkjaft] <-, -еп>/проф¬
съюз м, синдикат м Gewerkschaft-
(l)er(inl <-s, -; -пеп> miß профсъю¬
зен деец. профсъюзна деятелка. син-
днкал пст|ка) м(ж!gewerkschaftlich adj
профсъюзен: ~ organisiert организи¬
рани в профсъюз Gewerkschaftsbund
т профсъюзно \или синдпкалио| обе¬
динение Gewerkschaftsmitglied п
член м на профсъюз |или снндикат|
gewesen |gaVe:z3n| pp von sein1
gewichen pp von weichen
Gewicht (ga'viQtJ <-(e)s, -e> nтегло cp; fig
/Wichtigkeit! тежест ж. важност ж. зна¬
чение cp; ins - fallen имам особено
значение: nach - на тегло: auf etw akk
~ legen придавам значение |или дър¬
жа! ча нщ Gewichtheben <-s> kein PI n
SR*! вдигане cp на тежести
gewichtig adj 1. Ischwer! тежък 2. fig
ieinflussreich! c тежест, влиятелен: ;be¬
deutungsvoll! важен, значителен
Gewichtsverlust in загуба ж на тегло
Gewichtszunahme / увеличаване ср
на тегло, нап ълняване ср
Gewichtung <-, -еп> / претегляне ср
gewieft |ga'vi:fl| adj fam !schlau/ печен.
изкусен, хитър
gewiesen pp von weisen
gewillt adj - zu etw sein готов \u.ui
pcineiil съм на пщ
Gewimmel ••-s.- Urin Pi n навалпиа .»/<.
гъмжило cp. тълпа w
Gewinde Jga'vinda; <-s, -> n n ■ • • резба .«
Gewinn igsVin) <-ieis, -e> m 1. 'Vorteil-
изгода ж; (Nutzen, полза ж; mit - ver¬
kaufen продавам па печалба 2. 'Pr, i
печалба ж: - und Verlust печалби
и загуби: - bringen донасям печалба
Gewinnbeteiligung / участие ср в
печалбата gewinnbringend adj дохо¬
ден. изгоден, носещ печалба
gewinnen [gsVinanj <gewinnt, gewann,
gewonnen> I. \t печеля: ijds Herz■ спе¬
челвам: Zeit - печеля време: jdn für
etw - спечелвам нкг за нщ: sich für
etw ~ lassen оставям се да ме спече¬
лят за нщ: /erzeugen, verarbeiten! доби¬
вам II. и' печеля: bei [о in| etw dat ~
печеля па нщ gewinnend adj подкуп-
ващ
Gewinner(in) <-s, -; -, -nen> m/ß нобс-
днтсл(ка) м(ж!
Gewinnspanne /нш марж м, разлика
ж между приходите п разходите
Gewinnung <-, -en>/min, спш добив м
Gewinnzahl /печеливш номер, пече¬
лившо число
Gewinsel <-s> kein PI n pej скимтене cp;
fig хленчене cp
Gewirr (gaVir| <-|e)s> kein PI n /von Päden/
плетеница ж; /von Straßen! лабиринт ,u;
/von Stimmen! гл ъчка ж; fig /Durcheinan
der! бъркотия ж
gewissRR, gewißA" |gaVis| I. adj 1. fsicher/
сигурен 2. /bestimmt!определен, извес¬
тен; das gewisse Etwas нещо си: ein
gewisser N. някой си X. II. adv /sichen
сигурно: /zweifellos!без с ъмнение: ganz
- съвсем сигурно: ~ nicht явно не:
сигурно!, явно!
Gewissen IgaVisan] <-s, -> n съвест ж;
ein gutes/schlechtes ~ haben съвестта
ми IнеI е чиста: etw/jdn auf dem -
haben ищ/някой ми тежи па съвестта:
jdm ins - reden обр ъщам се |tun апе¬
лирам! към нечия съвест gewissen¬
haft adj съвестен: /peinlich genau/ доб¬
росъвестен gewissenlos ad/безсъвес¬
тен. недобросъвестен Gewissenlo¬
sigkeit <-> kein Pi f безс ъвсстност
ж, недобросъвестност ж Gewissens¬
bisse тр/ угризения ср мн на съвест¬
та Gewissensfrage /в ъпрос .н на с ъ¬
вест Gewissensfreiheit / свобода ж
на съвестта Gewissenskonflikt т
конфликт м с ъс \u.iu на] съвестта
gewissermaßen adv в определена сте¬
пен. до известна степен, чака да се
каже
Gewissheit”” <-, -еп> / сигурност ж;

Gewitter	264
(innere -/вътрешна увереност: ~ erlan¬
gen добивам сигурност, sich dat- über
etw akk verschaffen уверявам се в ищ
Gewitter |gaVite[ <-s, -> n буря ж ge-
wittlejrig adj бурен, буреносен Ge¬
witterwolke /буреносен облак
gewitzt Igs'vitst) adj практичен, хигьр.
умен, опитен
gewoben pp von weben
gewogen pp von wiegen1
gewöhnen cohne ge-> I. vt jdn |an etw
akk) - приучвам нкг (към шц) II. ivsich
an jdn/etw akk - свиквам c нкг/нщ
Gewohnheit [ga'vo:nhait| <-, -en>/при¬
вичка ж, навик а/; die ~ haben etw zu
tun имам навик да правя нщ: aus - но
навик
Gewohnheitsmensch т човек м на
навика Gewohnheitsrecht п jijr оби¬
чайно право
gewöhnlich [ga'v0:nliq| I. adj 1. (gewohnt,
üblichl обичаен 2. /alltäglich, mittelmäßig!
обикновен 3. pej /unfein, gemeint прост,
просташки II. adv (normalerweise) оби¬
чайно; wie ~ както обикновено
gewohnt [gaVo:nt| adj обичаен, обикно¬
вен. свикнал: etw - sein свикнал съм
на нщ
Gewöhnung [gaV0:nur)| <-> kein Plf свик¬
ване cp, привикване cp; - an etw akk
привикване към нщ
Gewölbe |ga'vcElba| <-s, -> n arcii свод m;
(RaumI помещение cp със сводест та¬
ван
gewölbt [ga'vcHlpt] adj .шм сводест: (Nase)
орлов; (Stirn, Brust) изпъкнал
gewollt pp von wollen1
gewonnen pp von gewinnen
geworben pp von werben
geworden pp von werden
geworfen pp von werfen
gewrungen pp von wringen
Gewühl fga'vy:l| <-(e|s> kein Pln\. (Herum
sucheni ровене cp 2. /Durcheinander)
навалица ж; (Gedränge) блъсканица ж
gewunden |ga'vundan| I. pp кол winden 1.
II. adj 1. (gedreht) вит. увит 2. (Weg)извит;
(Fluss) криволичещ 3. iAusdrucksweise}
усукан, неясен
gewunken |ga‘vur)kan| pp von winken
Gewürz [ga'vYrtsI <-es, -e> n подправка
ж Gewürzgurke / gastr кисела крас¬
тавичка gewürzt adj подправен, аро¬
матизиран: stark - подправен c пикан¬
тни подправки
gewusstRR, gewußt*11 [ga'vost| pp von
wissen
gez. abk von gezeichnet подписал
gezackt (ga'tsaktj adj назъбен, зъбчат
gezeichnet (ga'tsaicnatj adj 1. fig отбсля-
gilt
зап; vom Schicksal - белязан от съдба¬
та 2. /unterschrieben) подписан
Gezeiten [ga’tsaitanl pl приливи и отли¬
ви Gezeitenkraftwerk л нрнливно-
отливна електроцентрала Gezeiten¬
wechsel т редуване ср на приливи и
отливи
Gezeter |ga'tse:te| <-s> kein Pl n pej кря-
съцп м мн, писъци м мн
gezielt |ga'tsi:lt] adj (Frage) целенасочен;
(Hilfe! целеви: (Beleidigung) предна мерен;
-	fragen питам преднамерено
geziert adj предвзет, неестествен
gezogen |ga'yo:ganj pp von ziehen
Gezwitscher |ga'tsvitfe| <-s> kein Pl n
чуруликаме cp, цвъртеж м, цвърчене
cp
gezwungen I. pp von zwingen II. adj
принуден gezwungenermaßen adv no
принуда
ggfjsj. abk von gegebenenfalls при слу¬
чай, евентуално
Ghetto <-s, -s> n s. Getto
gibt |gi:pt| 3. pers sing pr von geben
Gicht IgigtJ <-> kein Pl/ mi;d подагра ж
Giebel |'gi:bal] <-s, -> m arch фронтон м
Gier |gi:e| <-> kein Plf (Begierde) алчност
ж; (Press-1 лакомия ж; - nach etw лам-
теж за нщ
gieren |'gi:ran| к/nach etw - ламтя за нщ
gierig ad/алчен: (fress-)лаком: nach etw
~ sein жаден съм за нщ; ~ essen/
trinken нахвърлям се на ядене/ниене
gießen |'gi:san| <gießt, goss, gegossen>
I. vt 1. (schütten) сипвам; (verschütten)
разливам 2. (Blumen) поли вам 3. (Metall)
отливам; (Bildwerk) изливам II. к/ тека.
лея се; es gießt in Strömen вали като
из ведро
Gießerei |gi:sa'rai| <-, -en> /1. sing (Vor¬
gang) леярство cp 2. (Betrieb) леярна ж
Gießkanne /лейка ж
Gift [g:ft| <-(e)s, -e> л a. fig отрова ж; -
sein für ... fig като отрова съм за ...;
-	und Galle speien /ат бълвам змии и
гущери; darauf kannst Du ~ nehmen
fam главата си режа, ако не е така
Giftgas л отровен газ
giftig adj а. fig отровен; ~er Blick отро¬
вен поглед
Giftmüll л? Око токсични отпадъци
Giftmüllexport т око износ м на ток¬
сични отпадъци Giftpilz т отровна
гъба Giftschlange / отровна змия
Giftstoff т отровно вещество
Gigabyte <-s, -s> л inform гигабайт м
Gigant'in! Jgi'gant] <-en, -en; -, -nen> m(f)
гигант M
gigantisch adj гигантски
gilt |gilt| 3. pers sing pr von gelten

265
Glaube
ging
ging Igirjl 1. u 3. pers sing imp von gehen
Ginster l'gmste) <-s, -> rn жи ж влтуга ж
Gipfel 1‘gipfal] <-s, -> m 1. (von Bergt връх
.и 2. fig IHöhepunkt! пръхна |или кулми¬
национна] точка: das ist (doch] der ~!
0,	това |вече) е върхът! Gipfelkon¬
ferenz /pol конференция ж на високо
равнище gipfeln vi ßg in etw dat -
достигам връхната си точка в нщ
Gipfelpunkt т а. fig връхна точка
Gipfeltreffen п среща ж на върха,
среща на високо равнище
Gips |gips) <-es, -е> т гипс м Gipsab¬
druck т гипсов отпечатък Gipsab¬
guss^ т гипсова отливка Gipsbein п
Jam гнпсиран крак
gipsen vt mi;d гнпсирам
Gipsfigur / гипсова фигура Gipsver¬
band т гипсова превръзка
Giraffe |gi'rafa| <-, -n> f /.no жираф .и
Girlande |gir'landa| <-, -n>/гирлянда ж
Giro |'3i:ro| <-s, -s> n riN жиро cp
Girokonto n разплащателна сметка
Gischt |gift] <-, rar-en Jo -(e)s, rar-e m>
Jo m (Wellenschaum) пяна ж от разбива¬
щи се вълни: (spritzendes Wasser) разле¬
пена вода
Gitarre |gi'tara| <-, -n> /mus китара ж
Gitter [’gite) <-s, -> n (Absperrung) решет¬
ка ж; (an Straßen) скара ж; (Draht-) те-
лена мрежа; (Schutz-) защитна решет¬
ка; (Kamin-) решетка ж на камина:
hinter ~n Jam зад решетките Gitter¬
fenster п прозорец .и с решетка Git¬
terzaun т решетъчна ограда
Glace |’gla:sa| <-, -n> J СН сладолед .и
Glanz jglants| <-es> kein PI m 1. a. fig
блясък ли гланца/ 2. (Pracht) велико¬
лепие cp
glänzen f'gltntssn] vi 1. (Glanz haben) блес¬
тя; (leuchten) светя: (strahlen) сияя 2. fig
(in einem Fach! durch Wissen ~ блестя
със знанията си glänzend adj 1. (Glanz
habend) блестящ: (schimmernd) искрящ,
отличен, превъзходен: (leuchtend!лъс¬
кав: (Metall, Leder) лъскав: iPapier! глан¬
цов 2. fig блестящ; eine ~e Idee блес¬
тяща идея; mir geht es - чувствам се
отлично \ияи нревъзходно|
Glanzleistung /блестящо постижение
glanzlos adj без блясък: (matt) матов:
/Augen) помражнал glanzvoll adj блес¬
тящ. отличен, превъзходен Glanzzeit
/период а/ на възход
Glas |gla:s| <-es, Gläser, Maßangaben: -> n
1.	/Material) стъкло cp 2. (Trink-) чаша
ж; zu tief ins ~ gucken scherz, Jam пре¬
калявам c чашката: (-behälter)сгъкдсп
сз.д: /Marmeladen-/ буркан а/ 3. oti
(ßnllen-i стъкла ми за очила: (Fern-,
Opern-! бинокъл а/ Glasauge п ei кк-
лено око Glasbläser //'/стьклодухач м
Glascontainer т ■JürAitglas; контейнер
а/ за стъклени отпадащи
Glaserei jglaiza'raij <-, -еп>/стъкларска
работилница
gläsern j'gk:zen| adj a. fig стъклен
Glasfaser / стъклено влакно Glasfa¬
serkabel п тгсн оптичен кабел Glas¬
haus п оранжерия ж. парник м
glasieren [gla'zirrsnj cohne ge-> vt 1. пън
гледжосвам 2. gastr глазирам
glasig |'gla:zi<;| adj fig стъклен
Glaskasten //? стъклена будка glasklar
adj (Wasser) прозрачен като стъкло: fig
(offensichtlich) ясен Glasmalerei /стък¬
лопис ,и
Glasperle /стъклена перла Glasschei¬
be /стъкло cp Glasscherbe/парче ср
от стъкло Glasschrank т стъклен
шкаф Glastür /стъклена врата
Glasur ]gla'zu:e] <-, -еп>/1. ш:н глеч ж;
(von Porzellan) глазура ж 2. gastr глазу¬
ра ж
Glaswolle / стъклена вата
glatt [glatj I. adj 1. (eben) равен; (nicht rau,
nicht kompliziert) гладък; (~rasiertI глад¬
ко избръснат 2. /rutschig) хлъзгав
3. (eindeutig) чист, явен; das kostet ~e
100 Euro Jam това струва цели 100 ев¬
ро II. adv 1. (völlig)гладко 2. (rundheraus)
направо
glatt ibügelnAI( vt s. bügeln
Glätte l’gkta) <-, -n> /1. (Ebenheit) плос¬
кост ж; (nicht rau) гладкост ж; (Faltenlo
sigkeit) загладеност ж 2. (Rutschigkeit)
хлъзгавост ж
Glatteis kein PI n поледица ж; jdn aufs
- führen fig подхлъзвам |или подвеж¬
дам] нкг
glätten [’glEtan] I. vt (glatt machen) заглаж-
дам: (Kleidung, Falten, Stirn) изглаждам:
(Haare) прпглаждам II. vr: sich ~ (Stirn,
GesichtI изглаждам се: (Meer, Wellen) ус¬
покоявам се; wenn sich die Wogen
geglättet haben fig когато духовете ве¬
че се бяха успокоили
glatt gehenAlt vis. gehen 1.3.
glatt!streichenAU vt s. streichen 1.1.
Glatze ['glatjal <-, -n> / плешивост ж,
нлешивина ж: eine ~ haben плешив
с'ьм Glatzkopf m Jam (Mensch) плеши-
вец .u glatzköpfig adj плешив
Glaube l'glaubs] <-ns, rar -n> m 1. /Ver¬
trauen) hei. вяра ж: der ~ an jdn/etw akk
вярата в нкг/мщ; jdm/etw dat ~n
schenken доверявам се на нкг/пщ: in
gutem ~n чистосърдечно: im ~n, dass
... вярвайки, че ... 2. (Überzeugung)
убеждение cp, вяра: (Meinung! етано-

glauben	266	gleichsetzen
впще cp 3. (Zuversicht) уповаиие cp; der
~ an jdn/etw akk уповаиие в нкг/нщ
glauben |'glauban| I. vt 1. (für wahr halten!
вярвам в: das ist nicht zu - това не е
за вярване: ob du es glaubst oder nicht
все едно дали вярваш или не 2. (ver¬
muten, annehmenl смятам II. vi 1. fallt;/т.
вярвам; an jdn/etw akk ~ вярвам в нкг/
нщ: dran ~ müssen fig, fam /sterbenI
трябва да се простя с живота: ich
glaube dir aufs Wort приемам го на
доверие: ich glaube nicht daran не вяр¬
вам в/на това 2. (Glauben schenkenI jdm
|o an jdn| ~ доверявам се нкм 3. (ver
trauen auf] уповавам се
Glaubensbekenntnis n 1. ш вероизпо¬
ведание cp 2. fig (Überzeugung, Weltan
schauungl верую cp Glaubensfreiheit /
свобода ж на вероизповеданията Glau¬
bensgemeinschaft /религиозна общ¬
ност
glaubhaft adj достоверен, убедителен:
etw ~ machen удостоверявам Glaub¬
haftigkeit kein Pi f достоверност ж,
вероятност ж
gläubig |‘gbibi<;| adj rel вярващ: (fromm)
набожен Gläubige <ein -r, -n, -n> mfm.
вярващ(а) м(ж)
Gläubiger(in| <-s, -; -nen> m(fi hdi.
кредитор(ка) м/ж)
glaubwürdig adj достоверен, правдо¬
подобен Glaubwürdigkeit <-> kein Plf
достоверност ж
gleich [glai(jJ I. adj (-wertig) млт равен;
(identisch!същ: /-artig) ениакъп; (ähnlich/
подобен; jdm/etw dat ~ sein fam без¬
различен съм към нкг/нщ: Gleiches mit
Gleichem vergelten отвръщам със
същото: in -erWeise по същия начин:
zur ~en Zeit по същото време; es ist
mir - fam все ми е едно; 2 mal 5 — 10
2 по 5 е равно на 10 II. adv 1. /ebensot
също така. също толкова: - breit/
groß/hoch също толкова широк/го-
лям/внсок: - viel /die -е Menge) също
толкова 2. (sofort) веднага: (bald) ско¬
ро; - darauf веднага след това: - heute
още днес: - bei/an ... още при ...: ich
komme ~ веднага [или сега) идвам: das
dachte ich mir - точно това си мислех:
habe ich das nicht - gesagt! не ви ли го
казах веднага!: ~! веднага!: bis ~! до¬
скоро!
gleichaltrig j'glarqaltriqj adj на една въз¬
раст gleichartig arf/еднакъв. подобен,
сходен gleichbedeutend adj 1 mit etwj
- sein равнозначен съм (на нщ)
Gleichberechtigung /равноправие ср
gleichbleibend adj постоянен
gleichen fglaicanj cgleicht, glich, gegli¬
chen vi (ähneln) приличам
gleichentags adv CH в същия ден
gleichermaßen adv в същата степен
gleichfalls adv също. по същия начин:
danke, -! благодаря, подобно!
gleichförmig adj еднакъв, сходен но
форма: (eintönig! еднообразен
gleichgeschlechtlich adj от един пол,
едпополов gleichgestellt adj прирав¬
нен: (gesellschaftlich) равнопоставен: jdm
~ sein равнопоставен съм нкм
Gleichgewicht kein PI п равновесие ср;
das - verlieren губя равновесие: aus
dem ~ bringen изваждам от равнове¬
сие: ins - bringen привеждам в равно¬
весие Gleichgewichtsstörung / mit»
нарушение ср на вестибуларния апа¬
рат [или на равновесието!
gleichgültig adj 1. (ohne Anteilnahme)
(gegenüber etw) - sein равнодушен съм
(към нщ) 2. (unwichtig) безразличен:
das ist mir - това ми е безразлично
3.	(uninteressiertI незаинтересован
Gleichgültigkeit / 1. равнодушие ср;
-	gegenüber etw безразличие спрямо
нщ 2. IDesinteresse.) незаинтересова¬
ност ж
Gleichheit < , -еп> / равенство ср;
(Gleichberechtigung) равноправие ср;
(Gleichartigkeit)сходство ср, еднаквостж
gleichI kommen <irr> vi sein jdm an etw
-	сравнявам се c нкг по |или в| нщ; etw
dat ~ равнявам се на нщ
gleichlautend adj 1. (klanglich) еднозву¬
чен 2. (im Wortlaut) омонпмен
gleich Imachen vt изравнявам; dem
Erdboden - изравнявам сч.с земя та
gleichmäßig adj 1. (zu gleichen Teilen)
съразмерен 2. (regelmäßig! pa в н o м е ре н
3. (ausgeglichen) умерен 4. (ebenmäßig)
симетричен Gleichmäßigkeit /1. (glei¬
che Verteilung) съразмерност ж 2. (Regel¬
mäßigkeit) равномерност ж 3. (Ausgegli
chenheit) умереност ж 4. (Ebenmaß) сн-
метричност ж
Gleichnis <-ses, -se> n 1. rel притча ж
2. (Vergleich) сравнение ср
gleichrangig ['glax^rar)i(;| adj (Stellung) c
еднакъв ранг; (Künstler) равностоен:
(Straßen, Probleme) еднакъв
gleichsam а^икато че (ли), сякаш, като
Gleichschritt т еднаква [или равномер¬
на! крачка: im ~ ми, в крак
gleichseitig adj млт равностранен
gleich setzen vt приравнявам: jdn/etw
akk mit jdm/etw dar - отъждествявам
нкг/нщ c нкг/нщ: (als gleichwertig ein
stufen) pa в н o 11 ост а вя м
Gleichstand kein PI m short равенство cp
gleich stellen i-f приравнявам Gleich-

Gleichstellung
267
Glückwunsch
Stellung / приравняване cp
Gleichstrom m n:a; постоянен |или прав]
ток
gleichitun <irr> vt es jdm ~ (nachahme щ
подражавам нкм: (in Leistung) изравня¬
вам cc c нкг
Gleichung <-, -en>/млт уравнение cp
gleichwertig aflf/равностоен; снш екви¬
валентен
gleichzeitig adj едновременен
Gleis [glais] <-es, -e> n коловоз м, релса
ж; aus dem ~ kommen fig излизам из¬
вън релси; jdn aus dem ~ bringen fig
изваждам нкг от релси; etw wieder ins
(rechte) - bringen fig връщам нщ към
обичайното му състояние
gleiten l'glaitan] <gleitet, glitt, geglitten>
vi sein 1. (schwebenj плъзгам се: über
etw akk - плъзгам се по нщ: seine Hand
über etw akk - lassen оставям ръката
си да се плъзне върху нщ 2. (rutschen)
хлъзгам се: ins Wasser/zu Boden -
свличам се във водата/на земята
3. (Arbeit) -de Arbeitszeit плаващо ра¬
ботно време
Gleitmittel п смазка ж, смазочно ве¬
щество Gleitschiene / bahn релса ж
Gleitschirmflieger(in) mfi sport пилот
м на парапланер Gleitzeit kein PI f
плаващо работно време
Gletscher l'gktje) <-s, -> m глетчер м
Gletscherspalte/ цепнатина ж в глет¬
чер
glich |gliq] /. и3. perssing imp ungleichen
Glied (gli:t] <-(e)s, -er> n 1. an.ai крайник
м; (Finger-, Zehen-) фаланга ж; (Penis)
член м; an allen -ern zittern треперя c
цялото си тяло 2. iKetten-) брънка ж
3.	(Teil) елемент м; млт /von Gleichung)
член: Bioi (von Bandwurm) членче cp
gliedern |‘gli:den] I. vt (ordnen) подреж¬
дам: etw in etw akk - разделям нщ на
нщ; leinteilen, unter-) разчленявам II. vr
sich (in etw akk] - (zerfallen in) разделям
се (на нщ): (bestehen aus) съставен съм
(от нщ)
Gliederung <-, -еп> /1. sing (Einteilung!
разчленение cp; /Unterteilung) подялба
ж 2. (Aufbau) строеж м
Gliedmaßen ['gli:tma:san| pl крайници м
ми
glimmen |'gliman| <glimmt, glomm,
geglommen> vi мъждукам: (unter Asche)
тлея
glimpflich fglimpfli<;| adv- davonkommen
отървавам се леко: das ist noch -
ausgegangen леко се отървахме
glitschig |'glitfic| adj хл ъзгав
glitt Iglilj /. u 3. pers sing imp von gleiten
glitzern |glitsnn| w блестя, искря
global |glo'ba:l| adj глобален
Globalisierung -en>/*-.•: глобализа¬
ция ж
Globus ]'glo:busj <- o -ses, Globen <>
Globusse> m глобус м
Glocke [’gbkaj <-, -n>/l. iKirchturm-) кам¬
бана ж; etw an die große - hängen
разгласявам \илп разтръбявам] нщ
2.	(Klingel/ камбанка ж. звънче ср
3.	(Käse-) капак м (на съд. във форма
на камбана); fig /Dunst-) дим м /над
предприятие/Glockenblume/вот кам¬
банка ж Glockengeläut(e) п камбанен
звън: unter - под звън на камбани
Glockengießer т леяр м на камбани
Glockenschlag т биене ср на камба¬
на Glockenspiel п музика ж на кам¬
бани /на старинен градски часовник)
Glockenturm т камбанария ж
glomm /. и 3. pers sing imp von glimmen
glorifizieren |glorifi'tsi:rsn] cohne ge-> vt
възхвалявам, възвеличавам
glorreich |'glo:eraic] adj славен
Glossar |gb'sa:e] <-s, -e> n списък, под¬
реден по азбучен ред, с думи или тер¬
мини, обяснени накратко
Glosse l'gbsa] <-, -п>/1. /Kommentar) кра¬
тък актуален коментар: (spöttische Be¬
merkung) иронична забележка 2. гп
(Erläuterung) пояснение ср
glotzen l'gbtsan| vi (starr) зяпам; (dumm)
пуля се
Glück [glYk] <-(e)s, rar -e> n щастие cp;
(Erfolgj сполука ж, успех м разг; (Glück
lichsein) късмет м; - bringen нося щас¬
тие; sie hat - gehabt! тя имаше къс¬
мет!: sein - machen преуспявам: sein
- suchen търся си щастието; jdm zu
etw - wünschen честитя нкм нщ: auf
gut - наслуки: zum - за щаст ие: viel ~!
много щастие!: jeder ist seines -es
Schmied всеки е ковач на собственат а
си съдба
Glucke |'gluka| <-, -п> /квачка ж
glücken l'glvkan] w sein успявам, удава
ми се
gluckern fgluken] \4 бълбукам
glücklich adj щастлив, успешен, благо¬
получен: sich - schätzen смятам се за
късметлия: jdn - machen правя нкг
щастлив glücklicherweise adv за щас¬
тие
Glücksbringer <-s, -> т талисман м
Glücksfall т щастлив случай Glücks¬
gefühl п чувст во ср на щастие Glücks¬
pilz т fam късметлия м Glückssache
/das ist (reine) - това си с (чист) къс¬
мет Glücksspiel п хазартна игра
Glückstag т щастлив ден
Glückwunsch т благопожелание ср;

Glückwunschkarte	268	Gott
herzlichen ~! сърдечни пожелания за
щастие! Glückwunschkarte / чести т¬
ка ж
Glühbirne /електрическа крушка
glühen |'gly:an] vi 1. /MetallI нагорещя-
вам се; (Kohle/ нажежавам се; (Feuer,
Zigarettej горя 2. fig /vor Fieber! горя.
изгарям: /GesichtI пламтя glühend adj
1.	(Metall, Koiiie! нажежен; (Zigarette)
горящ; rot - нажежен до червено
2.	(Gesicht, Augen/ пламтящ, пламнал
3.	theißt и згарящ 4. fig жарък; -е Hitze
палеща жега
Glühwein т грсяно вино Glühwürm¬
chen <-s, -> п /ат светулка ж
Glut fglu:t| <-, -en> /(Feuer! жар м, жара¬
ва ж; (von Zigarette! гореща пепел; (Hitze!
зной м Gluthitze / зной м
Glyzerin |glytse'ri:n| <-s> kein PI n енш
глицерин м
GmbH |ge':£mbe:'ha:| <-, -s> / abk von
Gesellschaft mit beschränkter Haftung
ООД
Gnade |'gna:da) <-, -n> /1. ihr, rhi милост
ж; jdn um - bitten моля нкг за милост
2.	(Gunst! благоразположение cp 3. (Er
barmen) милосърдие cp; (Milde, Nachsicht!
снпзхождение cp; - vor Recht ergehen
lassen проявявам милост Gnadenfrist
/последна отсрочка (преди изпълне¬
ние на наказание) Gnadengesuch п
молба ж за помилване gnadenlos adj
безмилостен Gnadenstoß т а. fig jdm
den - geben доубпвам [или довърш¬
вам! и кг (за да му спестя мъките)
gnädig |'gn£:di<;| adj 1. (gütig) милостив;
IbarmherzigI мплозлив 2. /wohlwollendI
милостив; (mild, nachsichtig) снизходи¬
телен; /günstig gesinnt) благоразполо¬
жен 3. (herablassend) благосклонен
4.	(Anrede) -e Frau милостива госпо¬
жо; -er Herr милостиви господине
Gnom |gno:m| <-en, -en> m гном м
Gold |golt| <-(e)s> kein PI n min злато cp;
nicht mit - aufzuwiegen sein, - wert
sein и за злато не можеш да го купиш
Goldbarren т златно кюлче Gold¬
bestand т RN златни запаси Gold¬
deckung fm златно покритие
golden ['galdan] adj 1. a. fig (aus Gold/
златен; die ~e Mitte златната среда
2. /goldfarbig. vergoldet! позлатен
Golden Goal ['goldn gaul) <-s, -s> n sfop.t
..златен" гол
goldfarben adj златист
Goldfisch m златна рибка Goldgehalt
m cъдържаинс cp на злато goldgelb
adj злат истожълт:	и златист Gold¬
gräberin! ---s, ■; -nen> miß злато-
i крсач м Goldgrube fa. fig зла тна мина
goldig adj (golden leuchtend) златен; farn
Iniedlich) мил, мнлпча.к
Goldmedaille / scoici златен медал;
(olympische ~J златен медал от олим¬
пийски игри. олимпийско злато Gold¬
münze /златна монета Goldregen т
[■от златен дъжд goldrichtig adj Jam
абсолютно правилен Goldschmied(in)
mlfi златар ,u Goldschnitt m позлатен
обрез на книга Goldstück п 1. (Gold¬
münze) златна монета 2. fig злато ср
Goldwaage / златарски везни; jedes
Wort auf die - legen вземам сериозно
всяка изречена дума; /überempfindlich
sein) претеглям всяка дума Goldwäh¬
rung/hdl валута ж със златно покри¬
тие. златен стандарт
Golf1 Igalf) <-(e)s, -е> mev.oe, морски залив
Golf2 <-s> kein PI n sport голф .w
Golfplatz m игрище cp за голф Golf¬
schläger m стик M Golfspieler(in) m(f)
играч ,w на голф
Golfstaat m държава ж от района на
Персийския залив Golfstrom т Гълф¬
стрийм
Gondel l'g^ndsll <-, -п> /гоидола ж
Gong |gog| <-s, -s> m гонг м
gönnen |'gcEnan| vt jdm etw - позволя¬
вам [или разрешавам! на нкг нщ; jdm
etw nicht - отказвам на нкг нщ; ich
gönne es dir радвам се за теб в този
случай; sich dat - (sich leisten) позволя¬
вам си, разрешавам сп
Gönner(in) <-s, -; -, -nen> mlfi (Wohltäter)
благодетел(ка) м(ж); (Beschützer) пок¬
ровителка) м(ж); (von Künstler) меце¬
нат м gönnerhaft I. adj покровителс¬
твен II. adv покровителствено
gor [go:e| 1. и 3. pers sing imp von gären
Gör |g0:e| <-(e|s, -en> n, Göre [‘g0:ra| <-,
-n> / /kleines Kind) хлапе cp; (freches
Mädchen) немирница ж
GorS’lr. Igo'rilal <-s, -s> m горила ж
goschert adj A (vorlaut) нескромен, дър
зък
gossRR, goß"1 Igas] I. u 3. pers sing imp von
gießen
Gosse l'gasa] <-, -n> / 1. (Straßenrinne)
канавка ж 2. fig (Verkommenheit) кал ж;
in der - enden завършвам на дъното
\или в калта]
Gotik [’goitikj <-> kein PIf готика ж
gotisch adj готически
Gott !g:>t] <-es o rar-s, Götteo m (christlich)
бог м; (heidnisch) бог м, божество cp; -
sei Dank! слава Богу!; leider -es за
жалост; mit -es Hilfe c божията по¬
мощ: um -es willen за Бога!: großer
-!, mein ~! мили Боже!, Боже мой!:
grüß ~! siidd, А добз.р ден!; behüt’ dich

269
Götterspeise
~! südd. A (Abschiedsgruß; Бог да те пати!:
~ bewahre! Боже опази!; der liebe ~
милостивият Gor ►über ~ und die Welt
reden/а/n говорим за всичко живо [или
възможно|: wie ~ in Frankreich leben
живея си като цар; ein Bild für (die)
Götter fam развлечение за гледащите
Götterspeise /gastr плодово желе
Gottesanbeterin <-, -nen> /юо бого-
молка ж Gottesdienst т rel богослу¬
жение cp gottesfürchtig ad/богобояз-
лив, благочестив Gotteshaus п божи
дом Gotteslästerung / богохулство
ср
Gottheit <-, -en> / 1. (göttliche Natur!
божественост ж 2. rel божество ср
Göttin |'gcEtin| <-, -nen>/богиня ж
göttlich 1'gcEtli^l adj божи. божествен
gottlob Igat'loipl adv (glücklicherweise! enn-
ва Богу
gottlos arf/безбожен; (ruchlos! нечестив
gottverlassen adj fam (abgelegen) пуст.
забравен от Бога
Gottvertrauen п унованне ср на Бога
Götze l'gcEtsal <-n, -n> m идол м, кумир
м Götzendienst т идолопоклонни-
чество ср
Gourmet [gor'me:] <-s( -s> m гастро-
ном м
Grab |gra:p| <-(e)s, Gräber> n гроб м;
( ~denkmal) надгробен паметник: jdn zu
~e tragen погребвам нкг; sich dat sein
(eigenes) - schaufeln fig копая собстве¬
ния си гроб; sich im ~e umdrehen
обръщам се в гроба си: mit einem Bein
10 Fuß| im ~e stehen fam c единия крак
съм в гроба: ein Geheimnis mit ins ~
nehmen отнасям тайна със себе си в
гроба: schweigen wie ein - мълча като
гроб
graben j'graiban] <gräbt, grub, gegraben>
I.	vt, vi копая, изкопавам: nach etw ~
(nach Kohle, Erz! копая за нщ: mach
archäologischen FundenI правя разкопки
II.	vr sich in etw akk ~ (Tier! врязвам се
в нщ; (Fingernägel) забивам се в нщ: sich
jdm ins Gedächtnis ~ geh врязвам се в
паметта на нкг
Graben |'gra:ban| <-s, Gräben> m 1. (Was¬
ser-, Festungs-I ров M 2. ми. окоп м
3.	f.ml- падина ж
Grabgewölbe n гробница ж Grabhügel
m надгробна могила Grabmal <-(e)s,
Grabmäleo n надгробен паметник
Grabrede / надгробно слово Grab¬
stein m надгробен кам ч.к
gräbt |gre:pi| 3. pers sing pr von graben
Grad |gra:t| <-(e)s, -e, Maßeinheit: -> m
степен ж, градус м; akademischer -
академична степен: bis zu einem
grassieren
gewissen - до известна степен: im
höchsten ~e в най-висока denen: bei
drei - Celsius/Wärme/Kälte при o гра¬
дуса по Целзий/плюс 3 градуса/минус
3 градуса Gradmesser т ска.за ж.
показател .w
graduell [gradu'd] adj постепенен
Graf |gra:f| <-en, -en> m граф м; s. a.
Gräfin
Graffiti |gra'fi:ti] <-|s)> mpl npl графити
.uh Graffiti-Maler m художник м na
графити
Grafik1 |'gra:fik) <-> kein PI f kmnsi гра¬
фично изкуство
Grafik2 <-, -en> / /Kunstwerk, Schaubild]
графика ж
Grafikerl in |RR |'gra:fike| <-s,	-nen> miß
IZeichnerj график .w, графичка ж
Grafikkarte /inform графична карта
Gräfin l'grtifin) <-, -nen> f графиня ж;
s. a. Graf
grafisch1® adj графичен
GrafitRR |gra'fi:t| <-(e)s, -e> m s. Graphit
Grafschaft <-, -en> / графство cp
grämen j'gr£:man| vr sich (über jdn/etw
akk) - скърбя (за нкг/нщ)
Gramm [gram] <-s, -e, bei Maßangaben: ->
n грам M
Grammatik (gra'matik] <-, -en> /грама¬
тика ж
grammatikalisch adj граматически
Grammel ('gramal] <-, -n> meistplfA, südd
gastr (Griebe! пръжки ,\m
Granat |gra'na:t| <-(e)s, -e> m min гранат
M Granatapfel m нар м
Granate |gra'na:ta) <-, -n>/ми. граната ж;
(Hand-! ръчна граната
grandios [gran'djo:s| adj грандиозен
Granit [gra'ni:t| <-s, -e> m min гранит м
grantig [ grantiq] adj А Iverärgert/ сьрдит.
намусен
Grapefruit ['gre:pfru:t] <-, -s>/ fv • i грейп¬
фрут M
Graphik <-, -en> / s. Grafik
graphisch adj s. grafisch
Graphit <-(e)s, -e> m min графит ,u
Gras |gra:s| <-es, Gräser> n трева ж; ins
- beißen jarg хвьрлям топа. умирам:
das ~ wachsen hören scherz мисля си.
че всичко мм е ясно: über etw akk -
wachsen lassen fig оставям нщ да го
покрие забрава: darüber ist längst -
gewachsen fam това отдавна е забра¬
вено
grasen |'gra:zan| и паса
grasgrün adj тревнетозелен Grashalm
m стр ьк .w трева Grashüpfer <-s, -> m
fam скакалец м
grassieren (gra'si:rDn| <ohne ge-> vi вл»р-
лувам

270
Griechin
grässlich
grässlichRR |'gr£sli<;| adj, gräßlichA,( adj
1.(abscheulich/отвратителен 2./ат (sehr
schlechtI ужасен
Grat [gra:t| <-(eJs, -e> m 1. (Berg-) гребем
M 2. (Dach-/ (покривно) било
Gräte |'gr£:ta| <-, -n>/рибена кост
gratinieren [grati'nnran] <ohne ge-> i/fcasth
'заничам (до кафява коричка/
gratis |'gra:tis| adv гратис Gratisanzeiger
<-s, -> m CH безплатна притурка
Gratulant(in) |gratu'lant| <-en, -en; -nen>
miß поднасящ поздравления, приветс¬
тващ
Gratulation |gratula'tsio:n| <-, -en>/поз¬
дравление cp
gratulieren |gratu'li:ran| <ohne ge-> wjdm
zu etw - поздравявам нкг за ищ: jdm
zum Geburtstag - поздравявам нкг за
рождения ден
grau [grau| adj a. fig сив: in -er Vorzeit в
далечното минало s. a. blau; Grau <-(s),
- fam -s> n (graue Farbe/ сиво cp;
(Trostlosigkeit/ енвота ж; s. a. Blau;
Graubrot n черен хляб
GräuelRR|'gre>ial| <-s, ->ml. lAbscheu/ужйс
m: - vor etw dat ужас \u.ui отвращение!
от нщ 2. meist pl (Gewalttat/ жестокости
ми, зверства мн; er/das ist mir ein -
гои ми е противен, това ми е против¬
но GräueltatRR / жестокост ж
grauen l'grauan] w mir graut davor, zu + inf
ужасявам се от това да. настръхвам
от/прн Grauen <-s, -> и ужас д« grauen¬
erregend adj ужасяващ: (übertreibend/
страшен grauenhaft, grauenvoll adj
ужасен, ужасяващ: (übertreibend! ужа¬
сен
grauhaarig adj снвокос
gräulichRR |'gnili$| adj 1. (mit grauem
Einschlag) сивкав 2. /grässlichj отврати¬
телен: iekelhaftjгнусен, гаден: (furchtbar/
ужасен
graumeliert adj (Haar! прошарен
Graupe |'graupa| <-, -n> /oastr булгур м
Graupeln ['graupain] fpl .meteo суграшн-
ца ж
grausam ['grauza:m| adj 1. (gefilhllosi жес¬
ток 2. Ischrecklich, furchtbar) свиреп
Grausamkeit <-, -en> /жестокост ж,
свирепост ж
grausen l'grauzan] I. \4 mir graust |o es
graust mir] vor etw dat нщ ме ужасява
[или погрнса] II. vr sich vor etw dat -
ужасявам се [или страх ме е] от нщ
Grausen <-s> kein Pl n (голям) ужас м,
страх м
gravieren jgra'vkran] <:ohne ge-> vr гра¬
вирам gravierend adj тежък, обреме¬
няващ: (Fehler) сериозен
Gravitation [gravi(a'(_sio:n[ <-> kein Plfmtt,
astr гравитация ж
Gravur |gra'vu:p[ <-, -en> / гравюра ж
Grazie |'gra:tsis| < , -n> / грация ж
graziös |gra'tsi0:s[ adj грациозен
greifbar adj 1. (zur Hand) подръка 2. fig
(konkret, real/ осезаем, конкретен
3.	(offenkundig! явен, очевиден
greifen |‘graifanj <greift, griff, gegriffen>
1.	vt улавям: (packen/ хващам; das ist zu
hoch gegriffen това е доста завишено
II. vi 1. (die Hand ausstrecken) посягам;
nach etw - посягам към нщ: zu etw ~
//£ прибягвам към нщ: zum Greifen nahe
fig на една ръка разстояние 2. (einrasten)
захващам 3. fig (wirksam werden/ дейст¬
вам: um sich - fig разпространявам се
Greifvögel <-s, -vögel> m граблива
птица
Greis(in) (grais) <-es, -e; -nen> m(f)
старец .H, старица ж
Greißler(in) <-s, -> m(fi A (Krämer) бака¬
лин M. бакалка ж
grell [grel] adj 1. (Farbe) ярък. крещящ
2.	(Licht/ ярч>к 3. (Топ/ пронизителен;
fig (scharf/ остър
Gremium |'gre:mium| <-s, Gremien> n
колегия ж. комисия ж
Grenze |'gr£n£sa| <-, -n> / граница ж;
(Landes-) държавна граница; fig грани¬
ца ж, предел м; keine ~n kennen fig не
признавам никакви граници; etw dat
~n setzen поставям граница на нщ; sich
in ~n halten придържам се в някакви
граници; an der ~ a. fig на границата
grenzen vi ~ an -t-akk a. fig гранича c: an
etw akk - гранича c нщ
grenzenlos adj a. fig безграничен
Grenzfall m граничен случай Grenz¬
gängern) <-s, -; -, -nen> m(fj жител м
на пограничен район (който най-чес¬
то работи в другата държава)
Grenzkontrolle / граничен контрол
Grer.^linie / гранична линия Grenz¬
schutz т 1. (Vorgang/ охрана ж на гра¬
ниците 2. (Truppen/ гранични войски
Grenzstein т граничен камък Grenz¬
streit т, Grenzstreitigkeit /спор м за
граници Grenzübergang т (Ort) гра¬
ничен контролно-пропускателен
пункт grenzüberschreitend adj (Handel,
Verkehr) транеграни чен Grenzübertritt
/77 преминаване ср на граница Grenz¬
wert т Око пределно допустима стой¬
ност; .млт пределна стойност
GreuelAIt <-s, -> т s. Gräuel; GreueltatA"
f s. Gräueltat
greulichAlt adj s. gräulich
Grieche ['griiqa) <-n, -n> m грък .w; s.a.
Griechin; Griechenland n Гърция ж
Griechin |'gri:<;in| <-, -пеп>/гъркпня ж;

271
Großhirn
griechisch
5. a. Grieche; griechisch adj гръцки
griesgrämig |'gri:sgr£’.mic| adj навъсен,
намръщен, кисел
Grieß [gri:s| <-es, -e> m l. castü грис .u
2.	MH) пясък M Grießbrei /ogasih каша
ж от грис
griff |gnf| l. u 3. pers sing imp von greifen
Griff |gnf| <-le)s, -e> m l. !Stielj дръжка
ж 2. sing (das Greifenj посягане cp. пох¬
ват м; jdn/etw im - haben държа нкг/
нщ. някой/нщ е под контрола ми:
/geistig) контролирам нкг/нщ: etw
in den - bekommen овладявам нщ
3.	(Hand-) хватка ж 4. mus tan Saitenin¬
strumenten) гриф au/ат (Akkord) акорд м
griffbereit adj под ръка
Griffel l'grifal] <-s, -> mwn стълбче cp на
близалие |или плодник)
griffig adj l. /handlich/ удобен за хваща¬
но 2. (Reifen) гранферен; /FahrbahnI гра¬
пав 3. flg (Ausdruck) точен, уместен
4.	А (grobkörnig) едрозърнест: -es Mehl
едромляно брашно
Grill Igrilj <-s, -s> m скара ж, трил м;
vom - на грил
Grille |'дпю| <-, -n> fr. оо щурец м
grillen |'дпюп| I. vt опичам II. vi пека на
скара [или грил|
Grimasse (gri'masa) <-, -п> /гримаса ж;
~n schneiden правя гримаси
grimmig adj 1. (Mensch!яростен: (Gesicht)
сърдит 2. flg (KälteI лют
grinsen l'grinzsn] \i хиля се. подхнлвам
се: (mit breitem Mund! ухилвам се
grippal |gri'pa:l| adj грипен
Grippe l'gripa) <-, -n> / mi-.d грип .w
Grippevirus m o n mid грипен вирус
Grippewelle / грипна епидемия
Grips (gnps| <-es, -e> in fam- haben имам
акъл
grob |gro:p| <gröber, gröbste> adj 1. (nicht
fein: Leinen, JJapier) груб: /Sand. Zucker)
едър 2. (Arbeit! мръсен 3. /schlimm: Ver
stoß! голям; (Fehler)груб: ~e Beleidigung
голямо оскърбление: ~e Fahrlässigkeit
Hin груба небрежност, грубо провине¬
ние 4. (brutal: Behandlung, Mensch! гру-
биянски; (unhöflich) г руб: gegen jdn -
werden (brutal)обръщам дебелия кран
спрямо 11кг ризг; (ausfällig) ставам груб
спрямо нкг 5. (ungefähr) приблизите¬
лен: in ~en Zügen в общи черги
grobgemahlen adj едромляп
Grobheit <-, -еп> / грубост ж; jdm ~en
an den Kopf werfen нагрубявам нкг-
Grobian |'gro:bia:n| <-[e)s, -e> m pej гру¬
биян At
Grog |gok| <-s, -s> m грог At
grölen |'gr0:lan| vi (am /schreien) крещя:
/misstönend, singen/ рева
Groll [gnlj	kein f'i in ненавист ж:
(Verbitterung) сподавен гняв: deindselir
kein спотаена злоба: - gegen jdn/etw
спотаена злоба към нкг/нщ
Grönland |'gr0:nlant] п см". Гренлан¬
дия ж
grönländisch adj гренландски
Gros |gro:] <-, -> п мнозинство ср:
sroRT по-голямата част
Groschen ['gnjsn) <-s, -> т 1. А tMünze:
грош .и 2. fam 110 Pfennig) грош: flg (Geld:
грошове .uh; der - ist gefallen flg схва¬
щам. загрявам
groß |gro:s) <größer, größte> adj голям:
- angelegt замислен със замах: eine
größere Summe (една) по-голяма сума:
jdn - anschauen гледам нкг c широко
отворени очи: -е Stücke auf jdn halten
ценя високо нкг. държа на на нкг: im
Großen und Ganzen в общи линии,
общо взето; was soll man da - machen/
sagen? fam какво ли би могло да се
направи/каже в този случай?: gleich -
sein еднакво големи сме: - werden
пораствам: Karl der Große Карл Вели¬
ки; - und klein малки и големи, мало
и голямо; (~ geschrieben) отдавам голя¬
мо значение, ценя високо
großartig adj велик: /herrlich) великоле¬
пен; (ausgezeichnet! отличен
Großaufnahme / гот«.», ihm едър план
Großbetrieb т голямо предприятие
Großbritannien |gro:sbri'tanian) п <н.'к;
Великобритания ж
Großbuchstabe т голяма буква
Großbürgertum kein PI п едра буржоа¬
зия
Größe l'graisa) <-, -п> ft. а. flg мат . iürs.
■\sn: величина ж: unbekannte - мат не¬
известна величина 2. (Ausdehnung/ го¬
лемина ж 3. (Höhe/ ръст .и. големина
4.	(Kleidungs-i размер .w; (Schuh-)номер
.и 5. (Erhabenheit!величие ср 6. /berühmte
Person) величина, капацитет м
Großeinkauf т голяма покупка
Großeltern р! баба и дядо
Größenordnung/ порядък .и. величи¬
на ж
großenteils |'gro:san'tails| adv до голяма
степен
Größenwahn т pej мания ж за вели¬
чие. грандомания ж größenwahnsin¬
nig adj мегаломански
Großgrundbesitzer!in| mf едър земе¬
владелец
Großhandel т търговия ж на едро
großherzig adj великодушен Großher¬
zigkeit kein PI f великодушие cp
Großherzogtum n Велико херцогство
Großhirn n anat главен мозък

Großmacht
272
Großmacht /велика сила
Großmarkt m пазар .w на едро
Großmaul n pej, fam самохвалко cp
Großmut kein PI f великодушие cp
großmütig aclj великодушен
Großmutter / баба ж Großneffe mnpa-
нлеменник м Großnichte / прапле-
меннпца ж Großonkel т прачичо м
Großrat in CH pol член м на кантонален
парламент
Großraum mim - Stuttgart в зоната |или
региона| около Щу тгарт Großraumab¬
teil п ьднх вагона/ без отделни купета
Großraumbüro п офис .и с общо по¬
мещение за работа
großräumig |'gro:soimig| aclj (geräumig/
просторен; !großflächig} обхващащ го¬
ляма площ
Großrechner т inpokm централен ком¬
пютър
groß schreiben кПиппа с / лавни букви
großspurig adj надут
Großstadt /голям град, метрополия ж
großstädtisch adj от големия град,
присъщ на големия град
Großtante / пралеля ж
Großteil т голяма част
größtenteils l'greistan'tailsl ade в по-го-
лямата си част, главно
Großtuerei [gro:stu:a'rai| <-, -en> / pej
големеепе cp; (Angeberei) важннчене cp
groß I tun <irr> I, vi pej важнича. голе¬
мея се II. vr sich (mit etw) - pej перча
се (c пщ)
Großvater m дядо cp
Großveranstaltung / голямо меро¬
приятие
groß!ziehen <irr> vi (aufziehenj отглеж¬
дам
großzügig |'gro:stSY:giq) adj 1. (freigebig/
щедър 2. iin den Ansichten) толеран тен,
великодушен 3. (in der Form) широк,
със замах Großzügigkeit <-> kein PI f
1.	(Freigebigkeit! щедрост ж 2. (von
Gesinnung! великодушие cp 3. (von Form,
Gestaltungширота ж, замах м
grotesk (gro'ttsk] adj гротесков
Grotte fgrctal <-, -n> /пещера ж
grub [gru:p| /. u3. pers sing imp von graben
Grübchen [’gryrpqsnj <-s, -> n трапчин-
ка ж
Grube l'gruibaj <-, -n> / дупка ж; мп:
мина ж; (offene -) гроб м; wer andern
eine - gräbt, Fällt selbst hinein sprichw
които гроб копае другиму, сам пада в
него
Grübelei !gry:ba‘larj <-, -en> f мъчител-
пи размисли, излишно задълбавало
grübeln l’gry:balnj л über etw акк~ бл ис¬
кам си ума над нщ
Grundgesetz
Grubengas п мп; минен [или рудппчсн|
газ. метан .и. Grubenunglück п нещас¬
тен случаи в мина
grüezi |‘gry:£tsi| interj СН здравейте
Gruft [gruftj <-, Grüfte> / гробница ж;
(Krypta! крипта ж
grün |gry:nj adj pol зелен; -es Licht (von
Ampel! зелено; flg (Zustimmung/ зелена
улица; ~e Welle /von Ampeln) „зелена
вълна"; jdn - und blau schlagen fam
посинявам нкг от бои; sich - und blau
ärgern fam подслонявам от яд; auf kei¬
nen ~en Zweig kommen нямам успех;
-er Junge зелен; 5. a. blau
Grün <-(s), - fam -s> n зелено cp, зеле¬
нина ж; die Ampel steht auf - светофа¬
рът свети зелено; .s. a. Blau
grün-alternativ |'gry:nalti?na'ti:f| adj poi.
отнасящ се до т. нар. алтернативни
политически течения като напр. на
Зелените
Grünanlagen fpl зелени площи
Grünbuch kein PI п ш Зелена книга
Grund |grunt| <-le)s, Gründe> m 1. sing
Itiefste Stelle, Boden! дъно cp; etw dat auf
den - gehen изследвам нщ основно
2. sing (ErdbodenI почва ж; auf eigenem
-	und Boden на собствена земя 3. sing
(~läge) основи мн; von - auf из основи
4.	flg (Ursache] причина ж; (Beweg-,
Ил/ass/MOTHB m; (Beweis-)основание cp;
~ haben zu +/hf имам причина да; auf
-	von въз основа на; aus diesem ~(e) по
гази причина; das ist kein - zum Lachen
това не е повод за смях
Grundausbildung / основно образова¬
ние; мп. обучение ср на новобранци
Grundbedingung / необходимо усло¬
вие Grundbegriff т 1. (elementarer
Begrifft основно понятие 2. meist pl
(Basiswissen) основи ж мп Grundbesitz
т поземлена собственост Grundbe-
sitzeninj m(fl земевладелец.« Grund¬
buch п поземлен регистър
gründen fgrYndan] I. vt 1. (Institutionj ос¬
новавам, учредявам; (ins Leben rufenI
създавам 2. flg (stützenj базирам, осно¬
вавам; etw auf etw akk - основавам
\ияи базирам] нщ върху нщ II. vr sich
auf etw akk - основавам се на нщ
Gründerlinj <-s, -; -, -nen> m(f) основа¬
телка) м(ж), учредител(ка) м(ж/, съз¬
дател (ка) м/ж)
Grundfläche f мат основа ж (на тяло),
лице ср на основата Grundform /ос¬
новна форма Grundgebühr/ начална
такса Grundgedanke т основна ми¬
съл Grundgesetz п 1. (Grundprinzip)
Основния т закон (конституцията на
ФРГ/ 2. пи-: /Verfassung) основен закон

Grundhaltung	273	grüßen
Grundhaltung / изходна позиция
grundieren |gron'di:ran] cohne ge-> vt ;a.
грундирам
Grundierung <-, -en> f кп;тг грундира¬
не cp; пън грунд м
Grundlage /1. (Basis/ база ж, основа ж
2.	(Voraussetzung! предпоставка ж; die
~n für etw schaffen създавам предпо¬
ставки за нщ grundlegend ^/осново¬
полагащ; (wichtigI основен
gründlich ['grYntli<;| I. adj (tiefgehendI за¬
дълбочен; (exakt/ щателен; (sorgfältig!
старателен; (gewissenhaft) добросъвес¬
тен II. adv основно, много, здравата
разг; er hat sich ~ blamiert fäm тон
здраво се изложи Gründlichkeit <¬
kein PI f (Tiefe! задълбоченост ж; (Ge¬
nauigkeit] щателност ж; (Gewissenhaftig¬
keit! добросъвестност ж
Grundlinie / млт основа ж; si’ort задна
линия Grundlohn т основна заплата
grundlos ad/ 1. (Tiefe) бездънен 2. ßg
(ип begründet! бе з но ч ве н. н е ос н о в ател е п
Grundmauer /основа ж
Grundnahrungsmittel посновен храни¬
телен продукт
Gründonnerstag т rp.i. Велики четвър¬
тък
Grundrechenart / die vier ~еп четири¬
те основни аритметични действия
Grundrecht п основно право
Grundregel / основно нравило
GrundrissRR т 1. мм хоризонтална про¬
екция 2. arch чертежи/ 3. (Schema!ски¬
ца ж
Grundsatz т принцип м; sich dat etw
zum - machen вземам нщ за свои
ръководен принцип grundsätzlich
|gruntz£tsli<;) I. adj принципен II. adv (aus
Prinzip/ принципно
Grundschule/основно училище Grund-
schullehrer(in) m(ß учител(ка) м(ж/ в
основно училище
Grundstein т основен камък; den - zu
etw legen a. ßg полагам основите ма
нщ
Grundsteuer/пг: данъка/ върху недви¬
жимо имущество Grundstock т осно¬
вен фонд. начални запаси Grundstück
п недвижим имот Grundstücksmak-
lerlin) rn(f) брокер а/1 или посредник. м\
за недвижими имоти
Grundstudium kein PI п hni начални се¬
местри в университет Grundtön т
1.	Mus основен тон. тоника ж 2. /MalereiI
основен цвят 3. ßg /von Rede! общ том
Grundübel п първопричина ж за (да¬
дено) зло
Gründung |'grvndur]| <-, -еп>/основа¬
ване cp; Schaffung! създаване cp; tStif
tun?.; учредяване cp; die - einer Familie
създаването на семейство
grundverschieden adj коренно разли¬
чен
Grundwasser kein PI п подпочвена вода
Grundwasserspiegel тниво ср на под¬
почвената вода
Grundwehrdienst т .ми. редовна воен¬
на служба
Grundwortschatz kein PI т основен
речников фонд Grundzug т iCharakte¬
ristik) основна черта
Grüne' <-n> kein PI п 1. (Farbe! зелено ср
2. /von Gemüse! зелени зеленчуци; (Ge¬
müse и SalatI зеленчук м, зарзават м;
tGrünfutter) зелен фураж 3. (Naturl зе¬
ленина ж; im ~п на открито, сред
природата; ins - fahren отивам на
излет
Grüne2 <ein -r, -n, -n> mf ю\. зелен; die
~n Зелените
Grünfläche / зелена площ Grünfutter
n ac.v. зелен фураж
Grünkohl m вот къдраво зеле grünlich
adj зеленикав Grünpflanze / зелено
растение Grünschnabel m ре/новак .tz,
зелен Grünspan m натнма ж Grün¬
streifen m зелена ивица
grunzen l'gruntsanl vi грухтя, пзгрухтя-
вам
Grünzeug n A (Suppengrün) зеленчуци д/
ми за супа
Gruppe |‘дгирз| <-, -п> / група ж
Gruppenarbeit kein Z5//колективна ра¬
бота Gruppenbild птю групова сним¬
ка Gruppendynamik/гьуги динамика
ж на групата Gruppenreise / групово
пътуване Gruppensex т групов секс
Gruppentherapie/гнуси групова тера¬
пия gruppenweise adv групово, на
групи
gruppieren |gru'pi:ran| cohne ge-> I. vt
групирам II. vr: sich - групирам се
Gruppierung <-, -en> / групировка ж
gruselig |'gru:zalic| adj страшен
gruseln |'gru:zaln) I. vi, vt страшно ми е.
полазват ме трънки; mir gruselt es vor
etw dat настръхвам от ужас пред нщ
II. vr sich (vor etw dat\ - страхувам се
(от нщ)
Gruß |gru:s| <-es, Grüße> m поздрав м;
richten Sie ihm meine herzlichsten
Grüße aus! предайте му сърдечни поз¬
драви от мен!; viele Grüße an ... akk
много поздрави на ...; mit freundlichen
Grüßen (Briefschlussi c приятелски поз¬
драв
grüßen |'gry;san| vt поздравявам; jdn -
lassen пращам поздрави нкм; ~ Sie ihn
von mir! поздравете го от мен!; grüß

Grütze
274
Gutdünken
Gott! südd, А добър дои!; grüß dich! /am
здрасти!
Grütze l'grYtssl <-, -r»/грухано зърно,
каша ж от грухано зърно; rote - i.ASii-:
нудннг.н от грухано -зърно с малинов
сок
gucken |'gokan| vi /ат гледам, надзър¬
там; nach etw - гледам към нщ
Guckloch п шпионка ж
Guerilla |ge'nlja| <-, -s> / партизанска
воина, партизански отряд
Guerillakämpferiin! miß партизанин .и.
партизанка ж
Guerillakrieg т парти занска воина
Guillotine [grljo'ti:na| <-, -п> / гилоти¬
на ж
Gulasch l'gulajl <-le|s, -е o-s> пот олчт:
гулаш .и Gulaschsuppe /А гулаш м
Gulden 1‘guldan] <-s, -> т гулден м
Gully l'golij <-s, -s> m o n канавка мс.
канализационна шахта
gültig |'дгкк;| adj шк валиден; /Geld/ в
обращепие; (gesetzlich) влязъл в сила:
für - erklären обявявам за валиден; ab
... - sein вли зам в сила от .. Gültigkeit
<-> kein /7/валидиостж,л1т юридичес¬
ка сила
Gummi |'gomi| <-s, -!s)> пот гума ж
Gummiball т гумена топка Gummi¬
band п ластик .и Gummibaum т
1.	/Kautschukbaum) каучуково дърво
2.	) Zimmerpflanze) фикус а/
Gummihandschuh т гумена ръкавица
Gummiknüppel т гумена палка Gum¬
mireifen т гума мс Gummistiefel тр!
гумени ботуши Gummizug т ластик
м (зашит а дреха или обувкаj
Gunst |gunst| <-> kein PI/благоразполо¬
жение cp; (Wohlwollen) благосклонност
мс; (von Schicksal) благоволение cp; in
jds - stehen пол звам се c нечие бла¬
горазположение: zu jds ~en в нечия
полза
günstig (‘gvnsti<;| adj 1. /geeignet. gut' бла¬
гоприятен 2. (voneilhaft: изгоден
günstigstenfalls adv в най-добрия слу¬
чай
Günstling l'gYnstligl <-s, -e> m протеже
cp Günstlingswirtschaft f pej фавори¬
зиране cp
Gurgel jgurgalj <-, -n>/гърло cp. гуша
мс; jdm an die - springen ßg хващам
акт за гушата
gurgeln vi 1. die Gurgel spülen; нравя
гаргара 2. -gluckern: гъргоря. бълбу¬
кам. клокоча
Gurke ’Cjorko! -n - краставица
ne; i ■■	. KopiiiiHMHii ми; saure ~n
!•. и сели kpaci авпчки
gurren .доми; . / •’lauG:. гукам, гугукам
Gurt |gurl| <-|e|s, -e> m пояс .w, колан м
Gürtel IgYrtal) <-s, -> m 1. (an Kleidung)
колан м; den - enger schnallen fig, [am
затягам колана 2. овч пояс м; (Ab
Sperrung) пръстен м Gürtellinie/кръст
м; ein Schlag unter die - a. ßg удар -w
под кръста |или йод нояса| Gürtelrose
/г.П:Г> херпес м зостер Gürtelschnalle /
тока ж иа колан, катарама ж на ко¬
лан Gürteltier п *>о броненосец м
Gurtstraffer т дито предпазна закоп¬
чалка на колан, блокировка ж на
предпазен колан
Guru |'gu;ru| <-s, -s> m км. гуру м
GUS [gus| / pol akr von Gemeinschaft
Unabhängiger Staaten ОНД
GussRR |gos| <-es, Güsse> m, GußA" m
1.	(Gießen!пеене cp: (Erzeugnis) о тливка
мс; aus einem - излято като едно цяло;
fig като излято 2. (WasserstrahlI залива¬
не cp; (Regen-) порой м GusseisenRR п
чугун м GussformRR /леярска форма
gut |gu:t| I. <besser, beste> adj добър;
ein -es Gewissen чиста съвест; -es
Wetter хубаво време; wieder - werden
оправям се; es ist dass ... добре e.
че ...: lassen wir es - sein! да оставим
това!; seien Sie so - und ... бъдете
така добър да ...; mehr als - ist e
повече от добър; wozu ist das -? за
какво може да послужи това?; - für
etw sein добър съм за нщ; i-in /Scheck)
валиден; (Schulnote) добър; sehr -
(Schulnote) много добър II. <besser, am
besten> adv добре; - riechen мириша
хубаво: es - haben добре съм; mit jdm
-	stehen в добри отношения c ьм c пкг;
-	Idaran] tun zu +inf добре правя, че: -
und gern поне; so - wie sicher смятай
работата за сигурна; so - wie möglich
толкова добре, колкото е възможно;
es geht mir - добре съм; Sie haben -
reden лесно Ви е да говорите така: -
isoi! добре е така!: /es genügt!! добре
де. достатъчно!: (es ist ja) schon ~!
добре, добре!; 5. a. Gute1, 2
Gut <-le)s, Güter> n 1. (Besitz) имот м,
имане cp; ia. geistig) благо cp 2. (Land-)
земеделски чифлик |или имот|: (Pacht-)
нает чифлик, имот м под наем 3. pl
iWaren.> стока мс. товар м
Gutachten [sgu:t7axtan) п експертиза мс;
ein - anfordern изисквам експертиза
gutartig adj 1.' Tier)добър, с добър нрав:
IMensch: добър 2. мгь доброкачествен
gutaussehendA" х aussehend
gutbezahltA" .: bezahlen
gutbürgerlich adj солиден, заможен
Gutdünken igu:tdYi]kan| <-s> kein /'///nach
-	по усмотрение

Gute
275
gynäkologisch
Gute1 <ein -r, -n, -n> nf ;guter Mensch:
добър човек: mein ~r, meine ~ мили
мой. мила моя
Gute2 <ein -s, -n> kein PI n добро cp; (gute
Eigenschaft! доброта ж; alles -! ifür
Zukunft! всичко най-добро!: /Glück
wünsch!всичко хубаво!: es hat alles sein
~s всяко нщ си има добрата страна
Güte ['gy:ta| <-> kein Pi f 1. /Gefälligkeit!
доброта ж; in aller - co кротце. co
благо; (ach) du meine ~! (ах) Боже мой!
2.	(von Ware/ качество cp
Gutenachtgeschichte / приказка ж за
лека нощ
Güterbahnhof т сточна гара Güter¬
trennung / ihr разделност ж на иму¬
щество Güterverkehr kein Р! т транс¬
портиране ср на стоки Güterwagen т
Kahn товарен вагон Güterzug т bahn
товарен влак
Gütezeichen п знак м за качество
gutigehenAU s gehen 1.1.,4.; gutge¬
hend^' s. gehen I.4.
gutgelauntA" s gelaunt; gutgemeintA)l
s. meinen 5.; gutgläubig adjдоверчив:
(leichtgläubig) лековерен
gutlhaben <irr> vt имам (вземания)
Guthaben |'gu:tha:ban| <-s, -> n riN взе¬
мане cp; (Spareinlage/ авоари ми
gutl heißen <irr> vt одобрявам
gutherzig adj добросърдечен
gütig |'gy:ti<;| adj добър: /freundlich! лю¬
безен: (nachsichtig! внимателен
gütlich |'gy:tli^| adj мирен
gutmütig |'gu:tmv:tic;| adj добродушен
Gutmütigkeit <-, rar -en> / доброду¬
шие cp
Gutsbesitzerin! rnf земевладелец м
Gutschein m купон м gut schreiben
<irr> vTjdm etw ~ заверявам нкм ши по
сметка Gutschrift/заверена сума по
сметка
Gutsherr!in I miß s. Gutsbesitzer; Guts¬
hof m имот м, чифлик м
Gutsverwalterl in i m(f управителка i
м/Ж) на имот
gut tunA" x tun 1.1.
gutwillig adj, adv c добра воля
Gymnasiast!inI Igvmnazi'ast] <-en, -en; -,
-nen> m(f гимназист|ка| м(ж/
Gymnasium |gYm'na:zium| <-s, Gymna¬
sien> n гимназия ж; mathematisch¬
naturwissenschaftliches - прпродо-ма-
тематнческа гимназия: neusprachli¬
ches ~ гимназия с изучаване на нови¬
те езици: altsprachliches - гимназия за
древни езици; jdie ersten Jahre! първите
3 години (в Германия: изучават се
същите предмети като в общообра¬
зователните училища!; (die letzten drei
Jahre) последните 3 години (в Герма¬
ния: горна степен, в която се препо¬
дават избрани от учениците пред¬
мети)
Gymnastik |gYm'nastik| <-> kein PI f гим¬
настика ж
Gynäkologe |gyn£ko'lo:ga) <-n( -n> m
гинеколога/; s. a. Gynäkologin; Gynä¬
kologie (gynekolo'gi:) <-> kein PI f гине¬
кология .//е Gynäkologin )gyruko'lo:gin]
<-, -nen> / гннеколожка ж gynäko¬
logisch |gyruko'lo:giJl ас/угинекологичен

H, h
276
Haben
н
H, h (ha:| <-, -|s)> n 1. Buchstabej X. x cp
(асмата буква от немската азбука)
2. Mus сн cp; H-Dur си мажор: h-Moll си
минор
ha1 abk von Hektar xa
ha2 interj 1. /Überraschung) a!. ax! 2. (Tri¬
umph! xa!
Haar [ha:ej <-(e)s( -e> n косъм м; (Kopf-)
коса ж; (ßan-, Körper-, Tier-) косми мн;
(Pflanzen-I власинка ж; blondes/dunk-
les/glattes/lockiges ~ руса/тъмна/пра-
ва/к ъдрава коса: graue ~e bekommen
побелява мм косата: sich darüber etw
keine grauen ~e wachsen lassen не се
притеснявам [твърде] много за нкг/
пик sich dat die ~е schneiden lassen
подс тригвам се; aufs - изцяло; sich aufs
- gleichen приличаме си като две кап¬
ки вода; um ein ~ почти, насмалко. на
косъм; immer ein ~ in der Suppe finden
все намирам някакъв недостатък на
ищ; jdm kein - krümmen косъм няма
да падне от главата на нкг; an jdm
kein gutes ~ lassen изяждам нкг c пар¬
цали ie; da stehen mir die ~e zu Berge
изправят ми се косите; das ist an den
~en herbeigezogen това е изсмукано
o i пръстите: ~e auf den Zähnen haben
устат съм, имам остър език Haaraus¬
fall /7? косопад м
Haarbürste / че тка ж за коса
haaren |'ha:ran| vi, vr: sich ~ сменям си
козината
Haaresbreite /fig um ~ почти, насмал¬
ко: nicht um - weichen не отстъпвам
и на косъм Haarfarbe/цвят.и на коса
Haarfestiger т фпксатор м за коса
haargenau adjсъвсем точен, в детайли
haarig |'ha:ri<;| adj 1. (behaart) окосмен,
космат 2. fam (schwierig/ труден; (heikel)
щекотлив: (schlimm) лош, неприятен,
гаден
haarklein adv fam съвсем точен, в най-
малките подробности
Haarlack т лак м за коса Haarnadel /
фуркет м Haarnetz п мрежичка ж
за коса haarscharf I. adj много точен
\и.т прецизен! II. adv 1. (genau) съвсем
точно, в най-малките подробности
2. (dicht) почти, на косъм Haarschnitt
т 1. (das Haarschneiden) подстригване
ср 2. ;Frisurj прическа ж. (фризура ж
Haarspalterei ■ -еп> /ре/дрсбнавост
ж; - treiben цепя косъма на две Haar¬
spange / шнола ж Haarspray пот
спрей м за коса haarsträubend adj
ужасен, възмутителен Haartrockner
т сешоар м Haarwaschmittel п шам¬
поан м Haarwasser п тоник м за коса
Haarwuchs т 1. (Vorgang) растеж м на
косата 2. (Zustand: beim Menschen) гъс¬
тота ж на косата; (bei Tieren) дебелина
ж на кос ъма Haarwuchsmittel п пре¬
парат м за растеж на коса Haarwurzel
/корен м на косъма
Hab |ha:p| п mein (ganzes) ~ und Gut
цялото ми имущество
haben |'ha:ban| <hat, hatte, gehabt> I. vt
имам; (besitzen! притежавам; (erhalten)
получавам, вземам: jdn/etw lieber ~
предпочитам нкг/нщ; Zeit ~ имам вре¬
ме; nichts dagegen ~ нямам нищо про¬
тив: etw - wollen искам да имам нщ;
(fordern) настоявам да имам нщ; gegen
jdn etw ~ имам нщ про тив нкг; mit jdm
etw ~ fam имам нщ |или сексуална
връзка| с нкг: es mit jdm zu tun ~ имам
си работа c нкг; jdn zum Freund ~
някой ми е приятел; jmd noch zu ~
sein някой е свободен (бел партньор);
etw noch zu ~ sein нщ още може да се
намери |нлн кугш|; bei sich dat ~ имам
в себе си; jdn für sich - имам нкг на
моя страна: es im Hals - боли ме
гърлото; wir - den 10. Juni днес е 10
юни; er hat es sehr gern той много
обича това; ich hätte gern ... бих же¬
лал beinahe hätte ich ... насмалко
щях да ...; das hat nichts zu sagen това
нищо не означава; ich habe zu tun имам
работа, зает съм. dafür bin ich immer
zu - много обичам такова нещо; er
hat hier nichts zu suchen той няма
работа тук: was habe ich (denn) davon?
каква ми е ползата ог това?; was hast
du? какво ти е?; den Wievielten - wir
heute? кой сме днес?; welche Größe/
Nummer - Sie? кой размер/номер
носите?: ich hab’s! намерих ro!; da -
wir’s! хубаво се подредихме! II. vi
1. (müssen) трябва: er hat zu arbeiten
той трябва да работи 2. bes CH (es gibt)
има: es hat viele Leute има много хора
III.	vr: sich - fam 1. (sich anstellen) пре¬
вземам cc 2. (Aufhebens machen) карам
се 3. /erledigt sein) und damit hat sich’s
c зова работата е приключена
Haben <-s> kein Pt n вземане cp; wirtsch

Habenichts
277
Haifisch
кредит .u; riK авоари mh
Habenichts |’ha:bam<;ts] <- o-es, -e> m pej
голтак M, бедняк ,u
Haberer <-s, -> m А 1. I Verehren обожа¬
тел .и 2. (Kumpel} приятел м, друг ар м
Habgier kein PI /алчност ж habgierig adj
алчен, ненаситен
Habicht |'ha:bi<;t| <-s, -e> m zoo ястреб м
Habsburger(in) ['haipsborgej <-s, -;
-nen> m(f) hist Хабсбург (германски
владетелски род 1273-1918)
Habseligkeiten fpl (abwertend) вещи мн,
багаж м
Habsucht fs. Habgier; habsüchtig adj s.
habgierig
Hackbraten m gastr руло cp „Стефани"
Hacke |'haka] <-, -n> /1. (Pickel) мотика
ж 2. fam (Ferse) пета ж 3. fam (Absatz)
TOK M
hacken J'hakanJ I. vt 1. (Boden) копая
2. (Holz) сека, цепя 3. (Zwiebeln) режа
наситно, кълцам II. vi (mit Schnabel)
кълва, мзкълвавам III. vn sich ~ (mit
dem PC) хаквам се
Hacker(in) |'hake| <-s, -; -nen> m(f) inform
хакер M
Hackfleisch n gastr кайма ж
Häcksel l'heksal] <-s> kein PI n o m agr
ситно нарязана слама, плява ж
Hader1 <-s, -n> m 1. südd, А парцалени
отпадъци 2. ostd парцал м за чистене
Hader2 <-s, -> т 1. ostd свада ж, раздор
м 2. (Unzufriedenheit) несъгласие ср
Hafen |'ha:fan| <-s, Häfen> m 1. (Schiff)
пристанище cp; einen ~ anlaufen акос¬
тирам [или спирам] в пристанище; aus
einem ~ auslaufen тръгвам от приста¬
нище; in den ~ einlaufen влизам |или
пристигам) в пристанище 2. südd, СН,
А (Gefäß) съд м, тенджера ж 3. nordd
(hohes Glasgefäß) шише ср, буркан ,u
Hafenarbeiter(in) miß пристанищен
работник, докер м Hafenbehörde /
пристанищно управление Hafenein¬
fahrt /вход м на пристанище Hafen¬
polizei / пристанищна полиция Ha¬
fenrundfahrt /обиколка ж на [или из]
пристанище Hafenstadt / пристани¬
щен град
Hafer |'ha:fe| <-s> kein PI m вот, agr овес м
Haferflocken fpl gastr овесени ядки
Häferl <-s, -n> n A (Tasse! чаша ж;
(Nachtlopf) нощно гърне
Haferschleim <-(e)s, -e> m gastr овесена
каша
Hafnerfinj <-s, -> m/f) A. CH, südd (Töpfer)
гръичар(ка) м(ж); (Ofensetzer) майстор
м на камини
Haft |haft| <-> kein PI f I. (Gefängnis~)
за твор .и 2. (Verhaftung! арес т м, задър-
жанс ср 3. iStrafei запиране ср, наказа¬
ние ср с лишаване от свобода; jdn aus
der - entlassen освобождавам hkj от
ареста; jdn in ~ nehmen задържам Чии
арестувам] нкг Haftanstalt/затвор .и
haftbar adj отговорен, който е длъжен
да гарантира; jdn für etw ~ machen тъ
държа нкг отговорен за нщ Haftbefehl
m jl'r заповед ж за задържане
haften ['haftan| vi 1. festsitzen: an |o auf|
etw dat ~ залепвам |или задържам] се
по |или върху] шц; an etw dat - bleiben
полепвам по нщ 2. jur ibürgeni für jdn
~ гарантирам [или отговарям] за нкг
3.	иjк (verantwortlich sein) нося отговор¬
ност; Eltern - für ihre Kinder родите¬
лите носят отговорност за деца та си
Haftentlassung /освобождаване ср от
арест [или затвор]
Häftling l'heftliQ] <-s, -е> m затворник м
Haftpflicht / тик обща (законова) отго¬
ворност (за възстановяване на нане¬
сени щети) haftpflichtig adj който е
длъжен да носи \или носещ| обща
отговорност Haftpflichtversicherung
/обща застраховка (покрива възник¬
нали щети за сметка на застрахова¬
ния)
Haftschale / контактна леща
Haftstrafe/Jim наказание ср с лишава¬
не от свобода
Haftung <-s> kein Plf\. jim (Verantwortlich
keit) отговорност ж; für etw die - über¬
nehmen поемам отговорност за въз¬
становяване на щети 2. jijr (Bürgschaft)
гаранция ж 3. (Kontakt) връзка ж, кон¬
такт м ►Gesellschaft mit beschränkter
~ jur, vviRTSCU дружество c ограничена
отговорност
Hagebutte |'ha:gabuta] <-, -n> fwu шип¬
ка ж
Hagel fhargal] <-s, rar-> m :м:п.о град м.
градушка ж Hagelkorn п 1. (Hagel)
зърно ср град(ушка) 2. ,\ц.и ечемик ,и
на окото
hageln ]'ha:galn] vi, vt мглю вали град; es
hagelte Vorwürfe сипеха се [или валя¬
ха] упреци
hager ]'ha:ge] adj слаб. кльощав. мър¬
шав
haha Jha'haf:)) interj ха-ха-ха
Hahn |ha:n| <-|ejs, Hähne> rn 1. zoo петел
м: - im Korb sein firn единственият
печел сред кокошките съм; danach
kräht kein ~ fam никой не се ин тере¬
сува от това 2. Iкран .и (на чешма);
(Gewehr-) спусък м
Hähnchen |’h£:n<;an| <-s, -> п пиле ср
Hahnenfuß т пот лютиче ср
Hai(fisch) |'hai(fij)] т zoo акула ж

häkeln	278
häkeln l'h£:ksln) vt (Handarbeitj плета na
една кука Häkelnadel / кука ж за
плетене
Haken |'ha:kan] <-s, -> m 1. i ich кука ж
2.	spürt кроше cp 3. (Kleider-/ закачал¬
ка ж 4. (Angel-! кукичка ж 5. flg, /ат
кусур au недостатък м; die Sache hat
einen - fam тая работа има един кусур
► - schlagen сменям тактиката Haken¬
kreuz п пречупен кръст Hakennase /
гърбав нос
halb |halp| I. adj половин: eine -е Note
половинка нота: auf ~em Wege на
половина път. по средата на пътя; um
-	drei в два и половина: zum -en Preis
на половин цена: das ist nichts Halbes
und nichts Ganzes това не става съв¬
сем. това не е достатъчно добро
II. adv наполовина, отчасти: - öffnen
l'füri отварям наполовина; ich habe
mich - totgelacht farn почти умрях от
смях; das ist - so schlimm това не е чак
толкова лошо halbamtlich adj полу¬
официален Halbbruder т /väterlicher
und mütterlicherseits/ природни брат
Halbdunkel п полумрак ,w, сумрак м
Halbe |'halba| <-n, -> /fam t,a.str (Bier) хал-
ба ж
Halbedelstein m min иолускъпоценен
камък
halbfertigAU adj s. fertig 1.; Halbfinale n
Sport полуфинал м Halbgeschwister pl
природннн братя и сестри Halbgott т
полубожество cp halbherzig adj без¬
участен. апатичен, равнодушен
halbieren |hal'bi:r3n| <ohne ge-> vt 1. (tei¬
len! разполовявам 2. (reduzieren! нама¬
лявам наполовина \или двонно|
Halbinsel Д;тоо полуостров м Halbjahr
п полугодие cp halbjährig adj 1. /ein
halbes Jahr dauernd} шестмесечен, полу¬
годишен; ein -er Kurs шестмесечен
курс 2. ein halbes Jahr alti на половин
година, половпнгодишен halbjährlich
I.	adj шестмесечен II. adv на половин
година, на шестмесечие Halbkanton
<-s, -е> т СН полукантон м luonp.
Бпзел-грид. Бизел-област) Halbkreis
т полукръг м Halbkugel /сеос- полу¬
кълбо cp; nördliche/südliche - север-
но/южно полукълбо halblaut adj, adv
със снижен глас. не много високо
Halbleiter т тесн полупроводник м
halbmast ad\-'auf- вдигам наполовина;
-	flaggen вдигам знамето наполовина
Halbmesser /и мат радиус м Halbmond
гп полумесец м halbnackt adj полугол
halboffenA" adjs. offen 1.; Halbpension
/иолупапсион м /хотел със закуски ч
обяп/иечерп! halbrund ^/полукръгъл.
Hals
гюлукълбовпден Halbschatten т по¬
лусянка ж
Halbschlaf kein Pl т полусън м Halb¬
schuh т половинки обувки Halb¬
schwester /1 väterlicher- und mütterlicher
seitsi нриродеиа сестра halbstündlich
|'halp/tYntln;| adj половинчасов Halb¬
tagsarbeit / работа ж на половин
ден Halbtagskraft / помощник м, по¬
мощничка ж на половин ден halbvoll^'
adj s. voll I.1.; Halbwaise / половин
сирак halbwegs adv горе-долу. доня¬
къде. до известна стенен Halbwelt /
псевдообщество ср. псевдосреда ж
Halbzeit /stört /Spielzeit/ полувреме cp;
erste - първо полувреме; zweite - вто¬
ро полувреме
Halde l'halda] <-, -n> / 1. отот склон .и
2.	min насип м, халда ж
half |half| /. и 3. pers sing Imp von helfen
Hälfte l'htlftal <-, -n> / половина ж; mei¬
ne bessere - scherz (EhepartnerI моята
(по-добра) половинка; bis zur - до
половината; zur - наполовина
Hall |hal| <-|e)s, -e> /7?cxo cp, кън гене cp
Halle l’hala) <-, -n>/l. (Hotel-! фоайе cp;
ти tat салон M 2. (Bahnhofs-! закрита
гара; atro хангар м; лкси аркада ж;
(Fabrik-, Lager-)xane ср, помещение ср;
(Sport-! зала ж
hallen l'halan) и кънтя, отеквам, ехтя
Hallenbad п закрит басейн Hallensport
т спорт на закрито |или в зала|
hallo |ha’lo: о 'halo| interj 1. (Zuruß хей!,
ало! 2. /ат Telefon/ ало 3. (Begrüßung)
здравей!
Hallo |ha‘lo:| <-s( -s> n 1. (l:reude) лику-
ване cp 2. dial (AufsehenJ шум м, врява
ж; es gab ein großes - имаше голяма
врява
Halluzination |halut§ina'tsio:n| <-, -en> /
psyo! халюцинация ж
halluzinogen |halutsino'ge:n| acf/халюци-
ногенен
Halm [halm| <-(e)s, -e> m 1. вот стъбло
cp 2. (Trink-/ сламка ж
Halogenleuchte /тесн халогенна лампа
Hals [hals] <-es, Hälse> m 1. (Flaschen-!
гърло cp 2. anat шия ж; (Kehle) гърло;
sich dat den - brechen счупвам си
главата: fig погубвам се: sich jdm an
den - werfen хвърлям се на врата на
нкг: sich dat etw/jdn vom ~ schaffen
отървавам се от нщ/нкп - über Kopf
през глава, прибързано; aus vollem -lei
c цяло гърло, c всички сили; das hängt
mir zum - heraus Ду fam призлява \или
писва| ми вече от това: bleib mir damit
vom ~! farn махай ми се от главата!
3.	Mus [Geigen-! шийка ж; (Noten-! кам-

Halsabschneider
279
Hämorrhoiden
ijiii’ic cp Halsabschneider m pej, farn
кожодер M Halsband n 1. ifiir Hunde';
нашийнпк .и 2. (Schmuck: колие cp,
огърлица ж Halsentzündung f :.\h-
ангина ж, възпаление cp на гърлото
Halskette / колие ср, синджирче cp
Hals-Nasen-Ohren-Arzt m, Hals-IMasen-
Ohren-Ärztin/neKapfKa),w(ж) уши-нос-
гърло Halsschlagader/л;;лт вратна ар¬
терия Halsschmerzen mplmed болки ж
мн в гърлото halsstarrig adj твърдо¬
глав Halstuch п фишу ср, шалче ср
halt (halt] I. interj 1. (stehen bleibenj спри:
~! Wer da? mil стой! Кой е там? 2. (genug!
стига 3. (Moment rnalj чакай малко
II. adv А, CH, südd 1. (Ausdruck der Resig¬
nation: eben) просто, ами 2. (Verstärkung:
eben) нали. все пак: es wurde ihm -
keine faire Chance gegeben просто не
му бе дадена честна възможност: ein
Auto ist ~ doch praktischer als die öffent¬
lichen Verkehrsmittel една кола е всс
пак по-нрактпчна от обществения
транспорт
Halt |halt] <-(e)s, -е о -s> т 1. (Stillstand)
престой м, почивка ж 2. (Anhalten)
спиране ср, спирка ж; - machen спи¬
рам; ohne - без почивка 3. (Griff: für
Hände, Stand: ßr Füße) опора ж, подпора
ж 4. (Stütze) опора, стабилност ж; а. fig
(Rück-) устои мн; den - verlieren fig гу¬
бя опора \u.iit подкрспа| 5. CH, fig (Be¬
stand) състав м, съдържание ср
hält |htlt| 3. pers sing pr von halten
haltbar adj 1. a. fig траем, устойчив
2. (widerstandsfähig)здрав 3. fig (Argument)
състоятелен 4. ми. удържим, защитим
Haltbarkeit <-> kein PI f 1. (von Farben)
устойчивост .)/(•; (von Lebensrnitteln!трай¬
ност ж, годност ж 2. (Widerstandsfähig¬
keit) здравина ж 3. fig (von ArgumentI
състоятелност ж Haltbarkeitsdatum
п срок ,и па годност
halten |'haltan| <hält, hielt, gehalten> I. vt
1. (aufrecht -, fest-, ab~l държа, хванал
с ъм: halt den Mund! затваряй си уста¬
та! 2. (stützen) пазя. крепя 3. /^-/спи¬
рам 4. (zurück-) сдържам (се), въздър¬
жам (се) 5. (Rekord) постигам 6. (Ver
sprechen) удържам, изпълнявам 7. (be¬
sitzen/ отглеждам, поддържам 8. (be¬
gehen) правя, извършвам 9. (meinen!
смятам: (betrachten) c'uvrtm: jdn für etw/
jdn - смятам пкг за нкг/пщ: (irrtümlich)
взимам икг за някой друг: nichts von
etw ~ нямам добро мнение за нщ: was
~ Sie davon? какво мислите за това?:
wofür ~ Sie mich denn eigentlich? за
какъв ме мислите всъщност? II. vi
1.	А in-, stehen bleiben, а. mit Auto) спи¬
рам. спрял СЪМ 2.	>7/7,-
д ържа здраво: (nicht zusarntnenbrcchmi,
widerstandsfähig sein■■ изд ържам, зрасн
съм 3. -dauern' трая. нродз.лжавам
4.	/Wetten задържам се 5. . Wert legen:
ценя. обичам: auf etw akk - държа на
нщ: an sich - владея се: zu jdm -- до нкг
съм. подкрепям нкг III. vn sich -
1.	(sich aufrecht стоя изправен, имам
права стойка: sich gerade ~ стоя прав
\или изправен| 2. (dauern) трая: /bleiben/
задържам се. оставам 3. (sich fest-!sich
an etw dat - държа се [//ли хващам се|
за нщ 4. (sich stützen! подпирам се
5.	(sich richten) sich an die Tatsachen -
придържам се към фактите
Halter(in) <-s,	, -nen> m(ß (Fahrzeug-,
Tier-) собственик м, собственичка ж,
притежател(ка) м(ж)
Halterung <-, -еп> /дръжка ж
Haltestelle / спирка ж Halteverbot п
забрана ж за спиране
haltlos adj 1. (Mensch! морално неус¬
тойчив. безхарактерен 2. (Behauptung:
unbegründet) неоснователен, необосно¬
ван; (unhaltbar) несъстоятелен
haltlmachenA1( vis. Halt 2.
Haltung <-, -en>/l. (Körper-) стоика ж;
(Stellung) позиция ж 2. (Einstellung) от¬
ношение ср; eine - zu etw einnehmen
взимам отношение к ъм |//л// ио| нщ
3.	(Benehmen) поведение ср 4. sing
(Fassung) самообладание ср; die - be¬
wahren запазвам самообладание
Haltungsschaden т увреждане ср на
Стойката
Halunke Iha'lorjkaj <-n, -n> m fig подлец
.w, мошеник м
Hamburg ['hamburkj n os.oe Хамбург м
Hamburger |'hamburge| <-s, -> m oasit
хамбургер м
Hamburger(in) <-s, -; -, -nen> miß хам-
бургчанин м, хамбургчанка ж
hämisch l'htimi/] adj 1. /schadenfrohi ехи¬
ден, злорад 2. /hinterhältig/ коварен
Hammel l'hamal) <-s, -> m 1. /оо овен м
2.	/Hammelfleisch/ овнешко месо 3. fig
pej iDummkopf! глупак м
Hammer |'hame| <-s, Hämmer> m чук м;
Schmiede- ковашки чук ►- und Sichel
toi с ърп и чук: unter den - kommen
продавам се на т ърг: das ist ja ein ~!
jarg (positiv) това е върхът!: (negativ) не
може да бъде!
hämmern ['h£men| I. vT удрям, чукам
II. vi бл ъскам: (bes Herz, Ay/s/бпя. туптя
Hammerwerfen <-s> kein PI n sroin
хвърляне cp на чук
Hämorrhoiden?//, HämorridenRR |h£m:>ro'
i:dan| ßl хемороиди мн

Hampelmann
280
Handelsware
Hampelmann l'hampalman] m 1. (Spielzeug)
палячо m; a. fig марионетка ж 2. ре/,
fam (labiler Mensch! мекушав човек
Hamster |'hamste| <-s, -> пит хамстер м
hamstern I. vt запасявам се II. vi про¬
за пася вам се
Hand (harrt) <-, Häncle> /р ч>ка ж, китка
ж: hohle ~ тепа: flache - длан: meine
rechte - fig дясна та ми ръка, най-доб¬
рият ми помощник: die öffentliche ~
обществен сектор: jdm die ~ geben
подавам ръка на нкг: seine - im Spiel
haben имам пръст в тази работа: freie
- haben etw zu tun fig имам свобода на
действие; mit [о bei) etw eine glückliche
~ haben имам успех в/с нщ. нщ мн се
удава: letzte - an etw akk legen довър¬
швам нщ, пипвам нщ за последно:
seine - Für etw ins Feuer legen залагам
главата си за нщ: die Hände ringen чупя
|или к■ьрп1а| ръце: die Hände über dem
Kopf zusammenschlagen плесвам c
ръце от почуда: die Hände in den Schoß
legen fig скръствам ръце: kalte Hände
haben студени са ми ръцете: alle Hände
voll zu tun haben потънал съм до гуша
в рабо та, зает съм; sich dat die Hände
schmutzig machen изцапвам си ръце¬
те; jdn an der ~ nehmen хващам нкг за
ръката; jdm zur - gehen помагам на
нкг; jdm aus der - fressen fig следвам
нкг като куче; etw aus der - geben
поверявам |или отдавам| ищ на нкг;
jdn in der - haben някой ми е в ръце¬
те; um jds ~ anhalten искам ръката на
нкг: von der - in den Mund leben живея
от днес за утре \ilw от ден за ден|; von
langer - vorbereiten подготвям от дъл¬
го време; etw zur - haben имам нщ
под ръка; etw zur ~ nehmen взимам
пщ; jdn auf Händen tragen fig нося нкг
на ръце: in guten Händen sein в добри
р'ьце съм: mit Händen und Füßen reden
ßm говоря c преувеличени жестику¬
лации \ti.ui много ръкомахане]: sich
mit Händen und Füßen gegen etw weh¬
ren отбранявам се със зъби и нокти
срещу нщ: mit leeren Händen dastehen
оставам c празни ръце: an - von c
помощта на: aus erster/zweiter - от
първа/втора ръка; in der - в действи¬
телност; mit beiden Händen c двете
ръце: mit vollen Händen c пълни ръце:
von - zu - о т рч.ка на рч>ка: zu Händen
von ... на вниманието на ...: mir sind
die Hände gebunden вързани са ми
ръцече: man kann die ~ nicht vor den
Augen sehen тъмно като в рог: das hat
weder - noch Fuß това няма ннкакьп
смисъл; das liegt auf der - това е оче¬
видно; er hat es in der - zu т/д/ч ой има
на какво да сс опре; die Arbeit geht
ihm leicht von der - работата му идва
отръки: das ist nicht von der ~ zu weisen
това не може леко да се отхвърли |или
отрече]; unter der ~ скри то, тайно; ~
aufs Herz! кажи истината!: - draufl
дадено!; Hände hoch! горе ръцете!;
Hände weg! махай се!, не пипай!; eine
grüne ~ haben имам добра ръка за
цветя: eine - wäscht die andere sprichw
услуга за услуга
Handarbeit /1. (Tätigkeitj ръчна работа
2.	(Produkt! ръчна изработка, ръкоде¬
лие ср 3. /Schulfach./ ръчен труд Hand¬
ball т хандбал м Handbewegung /
движение ср на ръката Handbreit <-,
-> /педя ж Handbremse /лига ръчна
спирачка: die - ziehen дърпам ръчна¬
та спирачка Handbuch д ръководство
ср. наръчник м
Händedruck т ръкостискане ср
Handel ('handal| <-s> kein Pi m 1. (Gewerbe!
търговия JA7 mit jdm/etw - treiben
търгувам c нкг/ищ: nicht im - (befind¬
lich! не се продавам, няма ме на паза¬
ра 2. (einzelner Vorgang! сделка ж
handeln fhandsln) vi 1. (agieren) дейст¬
вам. постъпвам 2. (Handel treiben! (mit
etw) ~ търгувам (c нщ) 3. (feilschen! um
etw - пазаря се за нщ 4. lit, film, гинат
(Buch, Filmj действам, играя; von etw ~
разглеждам нщ, разказвам за нщ; es
handelt sich um ... става въпрос за ...
Handelsabkommen п търговска спо¬
годба Handelsakademie / А (höhere
Handelsschule mit Мзй/лз/търговска гим¬
назия Handelsartikel т търговски
артикул Handelsbank / търговска
банка Handelsbeziehungen Jpl тър¬
говски отношения Handelsbilanz /
търговски баланс handelseinig adj
mit jdm - sein/werden споразумявам
се c нкг за сделка Handelsflotte /
търговска флота Handelsfreiheit /
свобода ж на търговията Handelsge¬
sellschaft / търговско дружество;
offene - събирателно дружество
Handelskammer /търговска камара
Handelsrecht п търговско право
Handelsregister п регистч>р м на тър¬
говските фирми, фирмен регистър
Handelsschiff п търговски кораб
Handelsschule /търговска гимназия
handelsüblich adj обичаен в търго¬
вията. тьрговски Handelsvertrag т
търговски договор Handelsvertre-
teriin) rnfi тьрговски представител
Handelsvertretung /търговско пред¬
стави'телство Handelsware / ч ьргов-

Handelszentrum
281
Handwurzel
ска стока, търговски артикул Han¬
delszentrum n търговски център
Handeltreibende <ein -r, -n, -n> ^/"тър¬
говец а/, търговка ж
händeringend l'mdarirjand] I. <?rf/отчаян
II. adviflehentlich!умолително кършей¬
ки ръце: (verzweifelt! отчаяно
Handfeger fhantfeige] <-s, -> m метла ж
Handfertigkeit /умение cp, сръчност
ж handfest adj (Lüget дебел, голям:
(Skandal) сериозен; (Schlägereil здрав,
голям: (Argument, Beweis! значителен,
очевиден Handfeuerwaffe / ми леко
огнестрелно оръжие Handfläche /
длан ж handgearbeitet adj ръчно из¬
работен
Handgelenk п лилт китка ж ►etw aus
dem ~ schütteln (ат правя нщ много
лесно handgemacht adj ръчно напра¬
вен Handgemenge п сбиване ср, ръ¬
копашен бой Handgepäck п ръчен
багаж handgeschrieben <?о(/на писан на
ръка. ръкописен Handgranate/ръч¬
на граната
handgreiflich adj 1. (offensichtlich) оче¬
виден. ясен 2. (Streit! физически: -
werden посягам да ударя, сбивам се
Handgriff т 1. (zum Festhalten, Tragen)
дръжка ж, ръчка ж 2. (Bewegung) дви¬
жение ср на ръката: mit ein paar ~еп
flg бързо и без усилие 3. (kleine Verrich¬
tung) дребна услуга
Handhabe -п> f (Grundlage/ доказа¬
телство ср, претекст .и. причина ж;
eine ~ gegen etw haben разполагам с
доказателство срещу нщ
handhaben fhantha:ban| vt 1. /bedienen/
боравя \или работя| с нщ 2. (gebrauchen,I
употребявам 3. (anwendenI прилагам,
практикувам: (Recht) раздавам
Handhabung -en> / 1. /Bedienung!
работа ж, боравене ср 2. /Gebrauch/
употреба ж 3. (Anwendung) прилагане
ср: (von Recht! раздаване ср
Handicap l'hcndikcp) <-s, -s>. Handikap n
1. iBehinderung, Nachteil) а\ънка ж, преч¬
ка ж 2. stokt преднина ж. давана на
по-слаби състезатели /за да се израв¬
нят шансовете за поведа!
handicapiert adj CH (benachteiligt) още-
те н. в ъз п ре п я тст вам
händisch J'htndiJl adj А, fam /manuell) ръ¬
чен
HandkussRR rn целувка ж по |или це¬
луваме ср на] рз>ката Handlanger
l'hantlarje] <-s, -> т 1. (Arbeiter! общ
работник 2. pej слуга м
Händlerlin) |'htndle| <-s, -nen> miß
тч.рговец м, търговка ж
handlich j'hanllic] ad/удобен. прак тичен
Handlung j'handlogj -en - / 1. ••/;//
действие cp. постъпка ж: strafbare -
: ;• наказуемо деяние 2.	- .. : денеч
вие: verwickelte - заплетено дейст¬
вие Handlungsbevollmächtigte ruf
упълномощено [или доверено| лице
handlungsfähig adj способен да дей¬
ства. дееспособен Handlungsfreiheit
/свобода ж на действие handlungs¬
unfähig adj неспособен да действа,
недееспособен Handlungsweise / на¬
чин м на действие
Handorgel /СН\. /Drehorgel' латерна ж
2. iZiehharmonika) акордеон м
Handout |hmt7aut| <-s, -s> n, Hand-outRR
<-s, -s> n нагледен (информационенI
материал /7 или 2 страници е кратка
информация за участници в семинар,
конференция и др.1
Handrücken т горна част на китка
Handschellen jpl белезници мн
Handschlag т ръкостискане ср; keinen
-	tun fam не си помръдвам пръста;
etw durch ~ bekräftigen потвържда¬
вам нщ чрез ръкостискане
Handschrift /1. (Schrift! почерк м 2. flg
(Charakteristik) стил м 3. (handgeschriebe
пег TextI ръкопис м handschriftlich I.
adj ръкописен II. adv ръкописно
Handschuh т ръкавица ж Handschuh¬
fach п (im Auto! жабка ж
Handstand т spoki стойка ж на ръце
Handtasche/дамска чанта Handteller
т длан ж
Handtuch п (хавлиена) кърпа ►das -
werfen flg отказвам се
Handumdrehen kein PI n im ~ мигнове¬
но
Handvoll <-, ->/ шепа j«7 eine - Kirschen
шепа череши
Handwäsche kein PIf /Waschen/ пране cp
на ръка. ръчно пране: /Wäsche/ дрехи
ж мн за ръчно пране
Handwerk <-s> kein Pi п 1. /TätigkeitI за¬
наятчийство cp 2. /Beruf; занаят .u; ein
-	erlernen изучавам занаят 3. flg jdm
das ~ legen възпрепятствам \или спи¬
рам] нкг: jdm ins ~ pfuschen навлизам
в чуждо поле. намесвам се в работата
на нкг
Handwerker(in) <-s, -; -, -nen> miß
1. (Kunst-) майстор!ка| .и/ж/ 2. (Arbeiter/
занаятчия м. занаятчийка ж
handwerklich adj занаятчийски, майс¬
торски
Handwerksbetrieb т занаятчийско
предприятие Handwerkskammer /
занаятчийска камара Handwerkszeug
п (занаятчийски) инструменти
Handwurzel /лтш китка ж

Handy	282
Handy <-s, -s> n мобилен телефон,
мобифонм
Handzeichen n знак м c ръка: durch ~
c вдигане на ръка Handzettel m ин¬
формационна {или рекламма| брошу¬
ра |нл// листовка|
Hanf |hanf| <-(e!s> kein PI m вот коноп м
Hang [har)| <-|eis, Hänge> m 1. (Ab-)
склон .w 2. sing, fig /Neigung, Tendenz!
склонност ж; einen - zu etw haben
имам склонност към нщ |или да вър¬
ша нщ| 3. sing, fig i Vorliebe/ влечение cp,
наклонност ж; einen ~ für etw haben
/ат нщ ме влече
Hängebrücke /люлеещ се мост Hänge¬
lampe/висяща лампа Hängematte /
хамак м
hängen1 l'htrjan) vt 1. lauf-, an Haken)
заканвам. окачвам: (Wäsche) прости¬
рам 2. /befestigenI прикачвам; /Hund>
завързвам 3. Ihenken) обесвам ►etw
an den Nagel ~ ///захвърлям нщ, изос¬
тавям работата си
hängen2 chängt, hing, gehangen> vi
1. Iherunter~) вися, увиснал съм 2. (be¬
festigt sein) окачен, закачен съм: an der
Decke/über dem Tisch - вися от тава-
на/над масата 3. (haften)полепнал съм;
sehr an jdm/etw dat - привързан съм
към [или обичам| нкг/нщ 4. (schief sein)
nach rechts/links - наклонен |или
увиснал| сьм наляво/надясно
hängenlbleibenAlt vis. bleiben 1.
hängen I lassenAI< vt, vr s. lassen2 4.
hängig adj 1. CH jur (anhängig) висящ.
нерешен 2. CH (unerledigt) незавършен
Hannover |ha'no:fe| n ghog Хановер .w
hänseln l'henzalnl vt закачам, подигра¬
вах« се на
Hansestadt /ханзепскп град
Hanswurst l'hansvorst] т 1. тнелт комич¬
на фигура в немския театър през
XVIII в. 2. fig шут м, глупак .и. паля-
чо .и
Hantel l'hantsl) <-, -п> /гпра ж
hantieren ]han'ti:rsn| <ohne ge-> vi
(handhaben) mit etw - боравя \iuu ра¬
ботя! c нщ
hapern |'ha:pen| //mit |oan] etw dat - нщ
ми куца. нщ ми липсва
häppchenweise ]'h£p<;anvaiza] adv fam no
малко
Happen [hapan] <-s, -> m fam залък м,
хапка ж; Ibes leckerer -/ апетитно пар¬
че
Happening j htpanir)! <-s, -s> лхепънпнг
M (спонтанна публична изява на хора
на изкуството /
happig j'hapK,] adj fern I. (gierig) алчен,
нескромен 2. (sehr hoch: Preis) твърде
hart
висок ►das ist ganz schön ~ това вече
е прекадено
Happy-EndAI( |'hepi'?£nt| <-(s), -s> n,
Happyend^ <-|s), -s> n, Happy EndRn
<-(s), -s> n хенненд м Happy-Hour
Ihepi'l?)аив| <-, -s> fuac, в който бира¬
та се сервира с намаление
Harasse <-, -en> fCH (Lattenkiste, Kiste für
Getränke)пърпепп щайга |или кутия| (за
пренасяне на ешъклени/порцеланови
стоки)
Hardcore-Porno |'ha:edko:e 'parno| т
твърдо |или хард] порно
Hardware fha:tv£:e] <-, -s>/intorm харду¬
ер м
Harem |'ha:r£m| <-s, -s> m харем м
Harfe |'harfa| <-, -п>/арфа ж
Harke ]‘harka| <-, -n> / гребло cp
harken кгзаравнявам \или почиствам] c
гребло
Harlekin |'harleki:n| <-s, -e> н?арлекпн.и
harmlos |'harmlo:s| adj 1. (arglos, unschuldig)
безобиден, невинен; (friedlich) без зад¬
ни мисли 2. (ungefährlich) безопасен,
безвреден
Harmonie |harmo'ni:| <-, -n> / хармония ж
harmonieren [harmo‘ni:ran] cohne ge-> vi
a Mus хармонирам c
Harmonika |har'mo:nika| <-, -s o Harmoni¬
ken /mus (Mund-)хармоникаж; (Zieh-)
акордеон
harmonisch |har'mo:niJ| adj 1. mus, mat, i>hys
хармоничен, благозвучен 2. fig в съз¬
вучие
Harmonisierung <-, -en> / хармони¬
зиране cp, съгласуване cp; - des Zoll¬
wesens хармонизиране на митничес¬
ките разпоредби
Harmonium |har’mo:nium| <-s, -s o Har¬
monien> n mus хармониум м
Harn |harn| <-|e|s, -e> m med урина ж
Harnblase /anat пикочен мехур
Harnleiter rn anat пикочоотделнтелен
канал Harnröhre / пикочен канал
Harnsäure / пикочна киселина harn¬
treibend adj пикочогонен
Harpune Ihar'puma] <-, -n> / харпун м
harpunieren jharpu’nkran) <ohne ge-> vt
стрелям c харпун
hart [hart] I. charter, härteste> adj 1. твърд;
-e Droge твърди наркотици; eine ~e
Währung твърда валута; - machen
втвърдявам; (Stahl) закалявам: -
werden закалявам се 2. (fest) твърд,
здрав; (Eier) твърдо сварен; (Brot) ко¬
рав. изсъхнал: (Wasser) твърд, варовит
3.	(widerstandsfähig) н:здрз>ждив, упорит;
sie ist - im Nehmen тя е закалена,
може да понесе много поражения
4.	/streng) строг; суров 5. (-herzig) кора-

Härte
283
Haufen
восърдечен. жесток 6. •schwer, mühsam■
труден, тежък: /anstrengend.: мъчите¬
лен. напрегнат: /Winter/ суров: !Kampf/
ожесточен: -es Los тежка съдба
II. charter, am härtester^ adv - arbeiten
работя усилено |или много]: jdn -
anfassen отнасям се грубо с нкг: jdm
-	zusetzen притеснявам |или притис¬
кам] нкг: - an der Grenze (des Erlaubten!
sein lunmittelbar) почти съм на грани¬
цата (на позволеното): es geht - auf -
борба на живот и смърт
Härte l'htrta] <-, -n> /1. phys твърдост ж;
(von StahlI закалеиост ж 2. (Widerstands¬
fähigkeit,I издръжливост ж 3. (Strenge/
строгост ж, суровост ж 4. (Gefü'n,r
sigkeitj коравосърдсчност cp; IGrausam
keit) жестокост ж 5. /HeftigkeitI рязкост
ж Härtefall т особено тежък \или
екстремен] случаи
härten l'hrrtan] I. vt втвърдявам: (Stahl/
закалявам II. vn sich - калявам се
hartgefrorenAlt adj s. gefroren II.; hart-
gekocht*11 adj s. kochen II.1.; Hartgeld
n монети ж MH
hartherzig adj коравосърдечен, без¬
чувствен
hartnäckig l'hartncki«;] adj 1. /eigensinnigI
упорит, твърдоглав 2. (Krankheit/ упо¬
рит. продължителен 3. (ausdauernd/
упорит, настоятелен Hartnäckigkeit
<-> kein Plf\. iEigensinnj твърдоглавие
cp 2. (von Krankheit! продължителност
ж 3. /Ausdauer/ упорство cp, настойчи¬
вост ж
Harz’ |ha:ets| <-es, -e> n (Baum-) смола ж
Harz2 тсюс, Харц.-u (планина в Югоиз¬
точна IерманипI
harzig adj смолист
Haschee |ha(Je:| <-s, -s> /?oas‘ir ястие от
парченца месо и зеленчуци в сос
haschen ['hajsn] l. vi 1. fam пуша хашиш
2. nach etw - (greifen/ гоня/замахвам
да хвана нщ: (streben) стремя се към
нщ II. vt (fangen/ хващам III. v,r: sich -
гоня се: die Kinder - sich im Garten
децата се гонят в градината: Haschen
spielen играя на гоненица
Haschisch l'ha/if] <-(si> kein PI n o m ха¬
шиш M
Hase ]'ha:zs| <-n, -n> m y.on заек м ►alter
-	sein fig стара пушка |или спсц| сьм:
falscher - члмк руло ..Стефани“: wissen,
wie der - läuft fam разбирам накъде
духа вятърът: da liegt der - im Pfeffer!
fam там е белята ];/./;/ работата|!
Haselnuss”11 f \ior лешник .w
Hasenpfeffer m oami; заешко рагу. за¬
душено заешко месо
Häsin |'ln::zin| -nen> fyou зайка ж
Hass”” Ihas] <-es^ kein Pi <n. HaßA” • -s>ses. ■
kein PI m 1. (starke Abneigung! омраза ж.
ненавист ж: - gegen jdn empfinden
изпитвам омраза срещу нкг 2. /а/v
(Zorn j гняв м, яд.и,-einen - auf jdn haben
fam страшно съм ядосан на нкг
hassen [ hasan] iT.мразя; /verabscheuen, не¬
навиждам
hässlich”” fhtsln;] adj, häßlich*11 adj 1. a.
fig грозен: /abstoßendi отблъскващ,
отвратителен 2. igemeinI мръсен, га¬
ден
Hässlichkeit”” <-, -en>/l. a. fig грозота
.vc 2. (von Gesinnungi отблъскване cp.
гадост ж
Hassliebe”” / чувства мн на любов и
омраза
Hast |hast| <-> kein Pi fl. (Eile/ бързане
cp, трескава бързина 2. (Überstürzung!
припряност ж
hastig I. adj 1. (eilig! бърз: (a. flüchtig!
бегъл 2. (überstürzt! припрян, нервен
II. adv 1. (eilig! бързо 2. (überstürztI на¬
бързо. изведнъж
hat [hat] 3. pers sing pr von haben
hätscheln |'h£:tjaln| vt 1. /liebkosen/ мил¬
вам. галя 2. /verwöhnen/ разглезвам
hatschi |ha'tfi(:)| interj апчиху!
hatte l'hata] 1. u 3. pers sing imp von haben
Haube |'hauba| <-, -n> / 1. боне cp; jdn
unter die - bringen (Mann/оженвам нкг:
(Mädchen! омъжвам нкг 2. (bei Vögeln/
качулка ж 3. (Motor-) капак м
Hauch ]haux] <-(e)s, rar e> m 1. (Atem/
дъх M 2. (Luft-! полъх .w 3. (Duft/ бла¬
гоухание cp, мирис M 4. /Anflug, An
deutung! следа ж, повей м
hauchdünn l'haux'dyn] adj изключител¬
но тънък. фин. ефирен
hauchen j'hauxan] I. vi 1. (mit Atem)
дъх(в)ам. духам 2. (Wind) полъхвам
II. vt шептя, нашепвам
Haue l'haoa] <-, -n> / 1. südd, A (Hacke-
мотика ж 2. sing, fam /Schläge/ пердах м;
- bekommen ям бон
hauen fhauanl <haut, haute ohieb, gehaut
ogehauen> I. vt 1. ischlagen)удрям: (Holz/
сека: (Loch/ копая: (Nagel! забивам
2.	(prügeln! пердаша: (mit Peitschet бия.
удрям II. кг.-sich - (sich schlagen) вия се;
um sich - нанасям удари наляво и
надясно
Hauer <-s, -> т 1. /оо бивник м 2. min
миньор и/, рудничар ,w. рудокопач .и
3.	А, südd I Winzer) лозар м
Haufen 1‘haofan] <-s, -> т 1. (Anhäufung!
купчина ж; (Stapel! куп м; (bes Holz-!
камара ж; etw über den - werfen fam
захвз.рлям нщ. изоставям нщ; jdn/etw
über den - fahren fam събарям |или

häufen
284
Hausarbeit
повалям| нкг/нщ 2. ßg,fam (Mengej куп¬
чина; einen - ausgeben fam плащам
купчина пари 3. /ScharJ множество cp.
тълпа ж
häufen l'hDifan] I. ir натрупвам; ein
gehäufter Esslöffel Mehl една препъл¬
нена супена лъжица брашно II. vr: sich
~ натрупвам се., събирам се
haufenweise adv 1. fiun в големи ко¬
личества, много 2. Un Haufen:Menschen!
на тълпи; (Dinge,1 на купчини
häufig ]'h:>ifi<;| I. adj 1. iofti чест 2. /wie
derholt/ повтарящ се 3. (weitverbreitet)
често срещай, широко ра зпространен
II. adv често Häufigkeit <-, -еп>/чес¬
тота ж. повтаряемост ж
Haupt |haupt] <-leis, Häupter> n 1. tKopfl
глава ж; erhobenen -es c вдигната
глава: gesenkten -es c наведена глава
2. ßg глава, водач м
Haupt- (in Zusammensetzungen) 1. (haupt¬
sächlich! главен, централен 2. (wesent
Hehl най-важен Hauptaltar m ш гла¬
вен престол в олтар hauptamtlich adj
на длъжност, па щатно място Haupt¬
ausgang т централен [или главен)
изход Hauptbahnhof т централна га¬
ра hauptberuflich adv по професия
/който изпълнява някаква дейност
като основна професия паралелно с
други занятия) Hauptdarsteller(in)
miß iiibvr, нш нзиълиител(ка) м(ж) на
главна роля Haupteingang т главен
[или централен] вход Hauptfach п sen
основен предмет; hni първа специал¬
ност Hauptfigur / основна [или цен¬
трална! фигура Hauptgericht п castr
основно ястие Hauptgeschäftszeit /
пиково време за пазаруване Haupt¬
gewinn т нап-голяма печалба
Häuptling |'hDiptlir)| <-s, -е> т предводи¬
тел м. вожд м; iron, pej главатар м
Hauptmahlzeit /основно хранене през
деня Hauptmann т 1. :.ш капитан м
2. -von Räuberbande! главатар м Haupt¬
person/!. rlm, тнЕАТ, ur главен герой
2. ßg важна личност Hauptpost /цен¬
трална поща Hauptquartier /7 ми глав¬
на квартира Hauptrolle / film, тнп.-vr
главна роля:./?£нан-голямо значение;
die - spielen играя [или изпълнява.м|
главната роля: ;von größter Wichtigkeit
sein: имам най-голямо значение
Hauptsache / най-важното [или глав¬
ното! нищо : zur - kommen премина¬
вам к ьм [или стигам до] най-важното:
in der - im wesentlichen- главно, пре¬
димно: ат Aligemeinem в основни ли¬
нии: das ist die - това е най-важното:
die - dabei ist zu +inf главното [или
най-важно го| тук [или сега| е да ...
hauptsächlich |'hauplz£<;li<;| adj 1. /wichtigl
най-важен, основен 2. (wesentlich) гла¬
вен, съществен
Hauptsaison / разгар м на сезона, ак¬
тивен [или пнков| сезон Hauptsatz т
UNO главно изречение Hauptschalter
mтгсн главен прекъсвач Hauptschlag¬
ader/лнлт аорта ж Hauptschlüssel т
шнорц м Hauptschuldige mfa. ми; гла¬
вен виновник, главна виновница
Hauptschule / основно училище (в
[ермапия от V до 1Х/Х клас) Haupt-
schülerlin) miß ученик .w, ученичка ж
в основно училище
Hauptspeise / -4 (Hauptgericht) основно
ястие Hauptstadt /столица ж Haupt¬
straße /1. (Geschäftsstraße) главна ули¬
ца 2. (Durchgangsstraße) главен път
3.	СН улица ж с предимство Haupt¬
treffer т най-голямата |лотарийна)
печалба Hauptverhandlung / jur съ¬
дебно заседание Hauptverkehrsstraße
/ главен път Hauptverkehrszeit /
най-наговарено време, пиков час
Hauptversammlung /общо събрание
на акционери Hauptverwaltung /
централно управление Hauptwasch¬
gang Я7 основно пране Hauptwohnsitz
т постоянно местожптеслство Haupt¬
wort п UNG съществително име
Haus |haos| <-es, Häuser> n 1. дом м;
(Gebäude) къща ж; nach ~е вкъщи, към
къщи; die Dame/der Herr des -es до-
макннята/домакпнът: ein Freund des
-es приятел на семейството; jdm das
- verbieten забранявам на нкг да идва
в [или у| дома; außer - essen ям навън
[или в заведение|; jdm ins - stehen ßg
нщ предстои на нкг; jdn nach -е
bringen завеждам |или изпращам| нкг
вкъщи: Jch (ganz) wie zu -e fühlen
чувствам се (напълно) като у дома си;
in etw dat zu -e sein ßg владея нщ; aus
gutem —(е) от добро семейство; frei -
HDL доставен вкъщи; von - aus (von der
Familie her) по рождение: (seinem Wesen
nach) по същността си; (ursprünglich) по¬
начало: von - zu - от къща на къща:
zu -е вкъщи, у дома; fühlen Sie sich
wie zu -е ! чувствайте се като у дома
си! 2. parl /Kammer! камара ж 3. (Sehne
cken~j къщичка ж. черупка ж 4. asik
знак .и на зодия 5. scherz, fam iPersom
приятел м; hallo, (du) altes ~! fam здра¬
сти. стари (мой) приятелю!
Hausangestellte irf домашна помощ¬
ница Hausapotheke / домашна ан-
течка Hausarbeit / 1. (im Haushalt;
къщна [или домакинска] работа 2. (für

Hausarrest
285
Haut
Schule/ домашна работа, домашно cp
Hausarrest /?? домашен арес т Hausarzt
m, Hausärztin/семеен лекар, семейна
лекарка Hausaufgabe / домашно cp
hausbacken adj ре/ еснафски, прозаи¬
чен Hausbesetzer т са.монастанил се
(незаконен обитател на празно жи¬
лище) Hausbesetzung /самонастаня-
ване ср (незаконно нанасяне в празно
жилище! Hausbesitzer(in) miß собст¬
веник м, собственичка ж на сграда
Hausbesorger(in) m(fj А (Hausmeister/
домоуправител(ка) м(ж) (по поддръж¬
ката, чистотата и реда в сграда).
домакин(ка) м(ж/ Hausbewohner(in)
m(ß жпвущ(а) м(ж) в къща/блок H»""s-
boot п жилище ср в лодка
Häuschen ltniscan) <-s> п 1. /kleines Hausj
к ъщичка ж; ganz aus dem - sein fig.fam
изв ън себе си съм от радост 2. /ат
(Toilelte) кенеф м Hausdurchsuchung /
А s. Haussuchung
hausen |'haozan| vi ре/ 1. (wohnen] живея,
обитавам 2. fig (wüten) in etw dat -
вилнея, безчинствам 3. CH (Geld) спес¬
тявам
Häuserblock m редица ж от блокове
Hausflur т стълбище ср; (Vorraum) ко¬
ридор м Hausfrau / 1. (einen Haushalt
führende Frau) домакиня ж 2. südd, А
хазяйка ж Hausfreund т 1. (vertrauter
FreundI приятел м на семейството
2. scherz (Liebhaber) любовник.и на омъ¬
жена жена Hausfriedensbruch т .ihr
нарушаване ср неприкосновеността
на дома Hausgebrauch т für den - за
дома. за домашно ползване
Haushalt |'haushalt| <-(e|s, -е> т I. (Haus-
gemeinscha/t) домакинство ср, семейст¬
во ср; jdm den - führen водя домакин¬
ството на пкг 2. (-s/ührung] домакин¬
ска рабо та: jdm den ~ machen върша
домакинската работа на нкгЗ. ни. (Etat)
бюджет м
hausIhalfen <irr> vi (mit etw) ~ пестя
(iiihJ; mit seinen Kräften - пестя си
силите
Haushälterin |'haosh£Uarin| / иконом¬
ка ж
haushälterisch I. ////'икономичен. спес¬
товен II. adv пестеливо
Haushaltsartikel т домакинска стока
Haushalfsdebatte / гот дебат м по
бюджета Haushaltsdefizit п рок бю¬
джетен дефицит Haushalt(s)geld п
пари .ин за домакинството Haushalts¬
gerät п домакински уред Haushalts¬
hilfe /домашна помощница Haus¬
haltsplan mir;, дим финансов план
Hausherr(in) m(fi /1. südd (Hausbesitzer]
собственик м. собсчвеппчка ж. до¬
макин м, домакиня ж. хазяин м. ха¬
зяйка ж
haushoch |haüs'ho:x; ad/ огромен: -Sir;;-
страхотен, голям, (überragend- внечнч-
ляващ: - gewinnen /ат печеля много:
~ verlieren губя много
hausieren [hau'zirrsn] <ohne де-> d (mit
etw) - търгувам ic нщ|. продавам |шщ
от къща на къща: im.it etw) - gehen
раздрънквам се (за нщ). разтръбявам
|нщ|
Hausiererlin) <-s, -; -, -nen> m(ß амбу¬
лантен тл>рговец
Hauslehrer(in) miß домашен \или час¬
тен! учител, домашна |или частна)
учителка
häuslich l'haisligl adj 1. (das Zuhause be
treffend) домашен: (die Familie betreffend)
семеен 2. (Familienleben liebend) домо-
шарски: sich ~ einrichten правя си
устата да остана |или да се настаня),
сякаш съм си у дома (против нечие
желание)
Hausmädchen п домашна помощница
Hausmann т домакин м (мъж/съпруг,
грижещ се за домакинствотоI Haus¬
mannskost/обикновена и питателна
храна Hausmeister(in) miß 1. дома-
кин(ка) м(ж), домоуправител(ка) м/ж]
2. CH (Eigentümer) собственик м, собс¬
твеничка ж Hausmittel п домашно
лекарство Hausmüll kein PI т битови
\или домакински) отпадз.ци Haus¬
nummer / номер м на к ъща Haus¬
ordnung/вътрешен ред; (/ür Betriebe)
правилник м за вътрешния ред Haus¬
partei /А IHausbewohnerу наемател м
Hausratversicherung / застраховка
ж на домакинство \или покъщнина)
Hausschlüssel т ключ м от входна
врата Hausschuh т домашна обувка,
пантоф м
Hausse |'ho:sa oho:s oo:s| -п>/н:: хос
м, повишаваме ср на борсовия курс
или цени: auf - spekulieren спекули¬
рам с борсови курсове
Haussuchung <-, -еп>/пт домашен
обиск Haustier п домашно животно
Haustür / външна врата Hausver¬
walterlin) т///домоуправител(ка) м(ж)
(който отговаря за всички дейнос¬
ти в една сграда] Hauswirt!in) miß
хазяин а/, хазяйка м Hauszins т südd,
CH (Miete) наем .и
Haut |haut) <-, Häute> / 1. (Tier-, Men
sehen-) кожа ж; мп> (dünne ~] ципа ж;
г.<>] (von Frucht) обвивка ж. кора ж
2. (Schicht) люспа ж, кожичкаж, обел¬
ка ж ►aus der - fahren/?//? излизам от

286
Hautabschürfung
кожата си: mit heiler ~ davonkommen
fam Iunverletztj оставам здрав и читав;
/ungestraft) спасявам си кожата; mit -
und Haaren Jam съвсем, напълно; nass
bis auf die ~ мокър до кости; sie ist
bloß noch ~ und Knochen fam тя е само
кожа и кости: niemand kann aus seiner
- (heraus) fam никой не може да про¬
мени нрава см; mir ist nicht wohl in
meiner - fam не се чувствам добре в
собствената си кожа; ich möchte nicht
in seiner ~ stecken не искам да съм на
негово място: dieser Film geht unter
die - от този филм те побиват тръпки
Hautabschürfung / повърхностно на¬
раняване на кожата
Hautarzt т, Hautärztin/кожен лекар,
кожна лекарка, дерматолог.и, дерма-
толожка ж Hautausschlag т мно (ко¬
жен) обрив
Hautcreme / крем м (за лице/ръце)
häuten l'hoitanl I. и одирам, обелвам
II. vr: sich ~ беля се; (Schlange) сменям
си кожата
hauteng adj тесен, винт, по тялото
Hautfarbe / цвят м на кожата Haut¬
krankheit /мш кожна болест hautnah
adj si’üim /Deckung) директен; fig пряк;
etw ~ miterleben преживявам нщ не¬
посредствено Hautpflege / грижа ж
за кожата
Häutung <-, -еп> /дране ср, обелване
cp; Y.OO (bes von Schlangen) сменяне ср на
кожата
Havarie ]hava'ri:| <-, -п>/1. мит, леко ава¬
рия ж 2. А ш катастрофа ж
Hbf. abk von Hauptbahnhof централна
гара
h. с. |ha:‘tse:| abk von honoris causa поче¬
тен
H-Dur |'ha:'du:e| <-> kein PI n си cp мажор
he [he:j interj хей!, ей!
Hearing |'hi:rir)| <-s, -s> n pol изслушване
cp
Hebamme fheibamaj <-, -n> / акушер¬
ка ж
Hebebühne /tf.ch подемна |или повди¬
гателна! платформа
Hebel j‘he:bal) <-s, -> m 1. phys лост м
2. 'Griff) дръжка ж, ръчка ж ►alle - in
Bewegung setzen fig, fam пускам всич¬
ки средства в ход: am längeren - sitzen
в по-добра позиция съм Hebelwirkung
fm ефект м на лоста [при търгови¬
ята с опции I
heben j'herban; <hebt, hob, gehoben> I. vr.
1.	;hoch-: Augen, Hände) вдигам, повди¬
гам; lWrack) изваждам: (Schau) изкопа¬
вам; einen ~ Jam гаврътвам едно
2.	(Srirnme) повишавам 3. fig (vermehren)
Heftigkeit
увеличавам; (verbessern) подобрявам;
(Stirnmung) повдигам II. кг; sich - 1. (stei
gen) покачвам се; (sich auf richten) irmpü-
вям ce; (sich emporheben) издигам се,
извисявам се 2. (zunehmen) увелича¬
вам се
Hebräer(in) |he'br£:e) <-s, -; -nen> m(f)
hist израилтянин м, израмлтяика ж
hebräisch |he'br£:ij] adj староеврейски
Hebräisch n староеврейски език; s. a.
Deutsch
Hebung |'he:bur]| <-, -en> /1. (Er~) пов¬
дигане cp; (von Schiff) изваждане cp; (von
Schatz) изкопаване cp 2. geoi. издигане
cp на земната кора 3. fig (Steigern) по¬
вишаване cp, увеличаване cp 4. i.rr
ударена сричка в стих
hecheln |'h£<;aln| viдишам задъхано |или
на пресекулки); (Hunde) пъхтя
Hecht |h£$t| <-(e)s, -е> т юо щука ж
Hechtsprung т ьтонт обтегнат' скок
Heck (tukj <-(e)s, -е o-s> п 1. naut кърма
ж; леко опашна част; кгг задна част
2. nordd дог, (Weide) оградено пасище
Hecke l'htkaj <-, -n> /(Büsche) трънак м,
плет .w Heckenrose / пот шипка ж
Heckenschere / градинска ножица за
храсти Heckenschütze т стрелец м от
засада
Heckklappe /ш капак м на багажник
Heckmotor т ш задноразположен
двигател Heckscheibe/ш задно стък¬
ло Heckscheibenwischer т задна чис¬
тачка
heda |'he:da] interj хей!, ало!
Heer (he:e| <-(e)s, -e> n войска ж
Hefe l'heifsl <-, -n> /gastr мая ж Hefeteig
m тесто cp c мая
Heft (h£ft| <-|e)s, -e> n (Schreib-) тетрад¬
ка ж; (Notiz-) бележник м; (Büchlein)
свитък м; (Broschüre) брой м
heften |’iu(tan| vt 1. (befestigen) закреп¬
вам; (mitKlammern) 'игсхмгтр&м c кламер;
(mit Stecknadeln) забождам 2. (beim
Nähen) тропосвам 3. (beim Buchbinden)
броширам 4. (in einen Ordner ab-) сла¬
гам [или поставям] в класьор 5. fig
sich an jds Fersen - лепвам се за нкг;
den Blick auf etw akk - втренчвам
поглед в нщ
Hefter <-s, -> m (Mappe)шикаж; (Heftma¬
schine) телбод ,vt
heftig ['hf.fti<;| adj 1. (stark: Regen, Weinen)
силен; (wuchtig)мощен: (Schmerztсилен:
(Kälte)голям: (Worte)груб, рязък 2. (stür¬
misch) буен, бурен; - werden избухвам
Heftigkeit <-, -en> /1. (Wucht) голяма
сила. интензивност ж, мощност ж
2.	(heftiges Wesen) избухливост ж
3.	(Schärfe) рязкост ж, острота ж

287
heimatlos
Heftpflaster
Heftpflaster n лейкопласт .и
Hegemonie |hegemo'ni:| <-, -n> / хеге¬
мония мс
hegen |'he:gan| vt I. (Wild/ охранявам:
IPflanzenI грижа се за: jdn ~ und pflegen
полагам големи грижи за нкг 2. fig
(Gefühle) питая, храня: (Groll/ тая
Hehl (he:ij <-s> kein PI по mkein(en) - aus
etw machen не скривам нищо
Hehler(in) <-s,	-, -nen> miß укрива¬
тел (ка) м(ж)
Hehlerei <-, -en>/укриване cp
Heide1 l'haida] <-, -n> f (~land) поле cp.
степ ж
Heide2 <-n, -n> m км езичник м; s. a.
Heidin
Heidekraut kein PI n вот гшрен м, калу-
на ж
Heidelbeere |'haidalbe:ra| / вот черна
боровинка
Heidenangst //ат ужасен страх
Heidengeld nein ~ kosten /ат нщ стру¬
ва страшно много пари Heidenlärm т
/ат страхотен шум Heidenspaß т/ат
страхотно удоволствие
Heidentum <-s> kein Pi n езпчество cp
Heidin |'haidin| <-, -nen>/RiT. езичница
ж; s. a. Heide; heidnisch adj езически,
нсхристпянскн
heikel ['haikal| cheikler, heikelste> adj
1.	(schwierigl деликатен, щекотлив
2.	A, südd (wählerisch beim Psseri/ капри¬
зен. злояд 3. A, südd (schwer zufrieden-
zustellen/ придирчпв. взискателен
heil |hail| adj 1. /unversehrtI здрав, повре¬
дим: (~ und gesund) жив н здрав: (geheiltl
оздравял; sie hat den Unfall - überstan¬
den тя остана нсвреднма от катастро¬
фата 2. (ganz) цял. непокътнат; die -е
Welt хубавият илюзорен свят
Heil <-|e)s> kein Pin 1. (Rettung)спасение
cp 2. (Wohlergehen) благополучие cp; (a.
Glück) късмет м 3. ш (Gnade) избавле¬
ние cp
Heiland |'hailant| <-(e)s, -e> m rm спаси¬
тел .и, Исус Христос
Heilanstalt /1. (Sanatorium) санаториум
м 2. (Nerven-) лудница ж heilbar adj
лечим
Heilbutt j'hailbut) <-|e|s, -e> m /<>> кам-
ба.та ж
heilen |‘hailan| I. vt haben лекувам: von
einer Krankheit - излекувам от някак¬
ва болест II. vi sein оздравявам, за¬
раствам
heilfroh |'hail'fro:| adj /ат облекчен, до¬
волен
Heilgymnastik /лечебна гимнастика
heilig |'hailic| adj 1. свят': ivor männlichen
figennamenj свети: (geweiht) посветен.
обречен: ~er Antonius ( ве ти Антонии:
Heilige Jungfrau Maria ( вета jJcr.a
Мария: der Heilige Vater папата 2. A
(unverletzlich: свят. ненарушим 3. fig
(ernst) благоговеен: : Pflicht; свещен
4.	fig, /am /groß: Ernst. Eifer, /сгп, голям,
страшен
Heiligabend m Бъдни вечер
Heilige <ein -r, -n, -n> т/светец м. све¬
тица ж
heiligen |‘hailigan) vt 1. светя, просла¬
вям 2. iweihem освещавам 3. fig irecht-
/ertigem осветявам, оправдавам: der
Zweck heiligt die Mittel целта оправ¬
дава средствата
Heiligenschein m нимб м. ореол м на
светец
heilig Sprechen vt Ria. канонизирам
Heiligtum <-s, Heiligtümer n 1. /Stätte)
светилище cp 2. (Gegenstand, Reliquie)
светиня ме, свято нещо
Heilkraft/лечебна сила. лечебно свойс¬
тво
Heilkraut п билка ж Heilkunde/меди¬
цина ж
heillos adj ужасен, страшен
Heilmittel п лекарство ср, лечебно
средство Heilpflanze /билка мс Heil-
praktiker(in) л?///лечител (ка) м/мс) (без
медицинско образование, но с офици¬
ално разрешение за медицинска прак¬
тика, използващ нетрадиционни
методи на лечение, нанр. хомеона-
тия, фитотерапия и dp.) Heilquelle
/лековит |н,?и минерален) извор
heilsam adj полезен, благотворен,
лековит
Heilung <-, -еп>/1. sing (Heilem лечение
ср, лекуване ср 2.1Gesundwerden) изле¬
куване ср. оздравяване ср; (von Wunde)
заздравяване ср. зараст ване ср
heim jhaim] adv 1. (nach Hauser вкъщи
2. (ins Heimatland) у нас. в родината
Heim c-lels, -e> n I. (Zuhause) дом м
2. (öffentliche Einrichtung! приют .к; (War
5677-/дом за сираци: iAlten-) старчески
дом; /Internatr общежитие cp: (Schul
land-1 почивен дом за ..Зелено учили¬
ще"
Heimarbeit / надомна работ а
Heimat [’haima:t| <-, rar -en> / 1. /-land)
родина мс 2. (~ort) роден край: geistige
- духовна родина heimatberechtigt adj
CH дом /das Bürgerrecht besitzend) преби¬
ваващ: (geboren im родом от Heimatfilm
m филм M за родината Heimatland n
родина мс heimatlich adj 1. (zur Heimat
gehörend) родей 2. (an die Heimat erin
nernd) които напомня за родината
heimatlos adj без родина, безотече-

Heimatlose
288
Heizdecke
CTueii Heimatlose <ein -r, -n, -n> m
(Staatenlose) безотечественик м Hei¬
matort m родно място, роден край
Heimatschein rn CH лом (Schriftstück!
разрешение cp за пребиваване Hei¬
matstadt /роден град
heim fahren <irr> vi sein (zurückfahren)
връщам се вкъщи: (an den Heimatort)
пътувам до родното място Heimfahrt
f (Rückfahrt/ връщане cp вкъщи: (an den
Heimatort) пътуване cp до родното
място
heim gehen <irr> vi sein südd отивам cn
вкъщи
heimisch adj 1. (ein-) роден, местен
2. /vertraut) познат, роден; sich - fühlen
чувствам се като у дома си
Heimkehr )'haimke:e| kein Pi f I. (nach
Hausei завръщане cp у дома 2. (in die
Heimat) завръщане в родината heim -
kehren vi sein 1. (nach Hause) връщам се
[или прибирам ce| вкъщи/у дома 2. (in
die Heimat/ (за)връщам се |или приби¬
рам се| в родината
Heimkind идете ср от дом |u.ut приют)
heim kommen <irr> vi sein südd идвам
си /вкъщп/у дома, в родното място/
heimlich ['haimli<;| adj 1. (geheim) таен
2.	(verborgen) потаен: (Gedanken) скрит
3.	(verstohlen)нсглС)епя'и\н Heimlichkeit
<-, -еп>/1. (Geheimnis)тайна ж; in aller
- тайно, тихомълком 2. (Verborgenheit)
потайност ж 3. (Stille) тишина ж, по¬
кой ж Heimlichtuerei <-, rar -en> /
крпеис ср, потайипчене cp heimlich -
tun <irr> w крия (се), потайница
Heimreise/п ътуване cp до дома/роди-
ната Heimspiel п stört среща ж на
собствен терен [ияи като домакин)
heim:suchen vt I. (Katastrophen, Krank
heitern сполетявам 2. pej,fam (besuchen)
пристигам [или изтърсвам ce| иска¬
не н
Heimtrainer т s. Hometrainer
heimtückisch adj подъл: (Krankheit) ко¬
варен, опасен
heimwärts |'haimvEry| acfv за [или към)
вкъщи
Heimweg m пътят м до дома |или към
родното място): auf dem - на път за
вкъщи', sich auf den - machen тръгвам
за вкъщи, отивам си у дома
Heimweh kein PI п носталгия ж: - nach
etw haben изпитвам носталгия по нщ.
мъчно ми е за нщ Heimwerker!ini <-s,
; -, -nen> m(/f майсторът м. майстор¬
ката ..VC вк ъщи
heim zahlen :f jdm etw - връщам си
[tun огм'1..щавам| na нкг ча нщ
Heirat l'hairart) <-, -en> / женитба ж
heiraten |'haira:tan) I. vt женя (се) II. vi
женя се. задомявам се: (Kraul омъж¬
вам се; (Mann) оженвам се
Heiratsantrag <-s, -anträge> rn предло¬
жение cp за женитба Heiratsanzeige
/1. (Mitteilung) покана ж за женитба
2. (in Zeitung) обява ж за женитба
Heiratsschwindler! in | m(f) лъже младо¬
женец.vf, лъжемладожеика ж (който
заради пари мами жсиа/мъж, не ще се
ожени за нея/него/ Heiratsurkunde /
акт а/ за граждански брак
heiser |'haizt?| adj дрезгав, пресипнал
Heiserkeit <-, г<зг-еп>/дрсзгавост ж,
пресипналост ж
heiß |hais| adj 1. (Temperatur, Flüssigkeiten)
GT.oc, горещ: (Sonne) жар ък: -er Draht
гореща линия: - werden сгорещявам
се; es ist - горещо e: mir ist - горещо
ми е 2. ftg (innig) пламенен: (a. leiden¬
schaftlich! страстен: - geliebt много-
обичан: -e Musik разгорещяваща |или
пламенна| музика 3. fig (Thema) пар¬
лив. ще котли в: ftg (Auseinandersetzung)
разгорещен: (Kampf) ожесточен, нап¬
регнат; -е Spur гореща следа 4. ftg
(geilt разгонен, в ъзбуден; jdn -machen
fam възбуждам нкг heißblütig j'haisbly:
ti^| adj c гореща кръв, пламенен
heißen |'haisan| <heißt, hieß, geheißen>
vi I. (Namen haben) казвам се: wie - Sie?
как се казвате? 2. (Bedeutung haben)
знача, означавам; das heißt (mitanderen
Worten) тоест; das soll nicht dass ...
това не означава, че es heißt, dass
... говори се |или казват) че ...: was
soll das -? какво значи това?; wie heißt
das auf Italienisch? какво означава това
на италиански?: wie heißt es noch (so
schön) bei Dante? та как е казано (така
добре) при Дайте?
heißgebebt*11 adjs. heiß 2.; Heißhunger
m голям апетит; einen - auf etw akk
haben много ми се яде нщ Heißluft /
горещ |или топъл) въздух Heißwasser¬
speicher т бойлер м
heiter ['haite) adj 1. (fröhlich: Mensch,
Stimmung) весел, развеселен: (bes Musik)
бодър, жив 2. (sonnig: Wetter) слънчев:
(Tag, Himmel) ясен. ведър: - werden
разведрявам се ►aus ~em Himmel
(plötzlich) ненадейно: (unerwartet) като
гръм от ясно небе: das kann ja -
werden! farnccva май ще стане весело!
Heiterkeit <-> kein PI f 1. (Fröhlichkeit)
веселост ж, ведрост ж 2. (Gelächter)
смях м. настроение ср
Heizanlage/ отоплителна инсталация,
парно ср Heizdecke / електрическо
одеяло

heizen
289
Hendl
heizen 1‘haitsanj vi, vt затоплям. отопля¬
вам: mit etw ~ отоплявам ice> c нщ; wir
- mit Erdöl отопляваме се c пафта
Heizkessel m iтон нагревателен котел
Heizkissen n електрическа възглав¬
ница Heizkörper m /Teil der Heizung/
радиатор м, отоплително тяло: /elek¬
trisches Gerät) (електрически) радиатор
Heizkosten pl разходи мн за отопле¬
ние Heizlüfter т термовентилаторна
печка, калорифер м Heizmaterial п
гориво ср, горивен материал Heizöl п
нафта ж, мазут м
Heizung <-, -еп> /1. sing {Heizen] отоп¬
ление ср 2. (Anlage) парно ср 3. /Heiz¬
körper) радиатор м
Hektar |'h£kta:E| <-s, -е, bei Maßangaben:
-> n o m хектар .и ]]()() ара)
Hektik ('htktik) <-> kein /Y/забързаност
.vc, припряност ж, стрес м
hektisch |'h£ktij| adj забързан, припрян,
стресов
Hektoliter |h£kto'li:te| <-s, -> n o m хек¬
толитър AI
Held(in) ['h£lt| <-en, -en; -, -nen> mff)
1.	/kühner Recke) герой м, героиня ж
2.	тнЕАТ, ти, тим (Hauptperson) (главен) ге¬
рой. (главна) героиня ►die -en sind
müde scherz героите са уморени
heldenhaft l'hEldanhaft) adj героичен
Heldensage / m героична сага \илн
песен| Heldentat / подвиг .ч Helden¬
tum <-s> kein PI n героизъм м. герой¬
ство cp
helfen ('h£lfan| <hilft, half, geholfen> vi
1.	(Hilfe leistem jdm - помагам на нкг:
(beistehen! подкрепям нкг: (behilflich sein!
от полза съм на нкг; sich datzw - wissen
справям сс. излизам от затруднение:
ich kann mir nicht ich muss es sagen
не мога по друг начин, ще го кажа:
ich weiß mir nicht mehr zu - не нами¬
рам изход 2. (nützen) jdm - полезен
съм за нкг: das hilft nichts това не
помага, безполезно е: es hilft nichts,
du musst... няма друг начин, ти тряб¬
ва да ... 3. ifördern) подпомагам 4. (heil¬
sam sein) gegen etw - помагам срещу
нщ, лекувам нщ
Helfer(in) <-s, -nen> mlfi 1. (GehilfeI
помощник.и. помощница ж 2. /Retter!
спасител(ка) м/ж)
Helium |'he:lium| <-s> kein P( n chem хе¬
лий M
hell (h£l| adj 1. (Haar, Hautfarbe, Farbe, Bier)
светъл: am -en Tag посред бял ден;
ein Helles, bitte! едно светло, моля!
2.	(voller LichtI ясен; (a. beleuchtet! ярък
3.	(Stimme, /о/^/зиьи ьк.звънлив4. (groß)
голям, силен: (Verzweiflung, Freudei дъл¬
бок: seine ~e Freude an etw dm haben
много се радвам на ши: in -en Scharen
на големи тълпи 5. ikiug. умен
hell- (in Zusammensetzungen vor Farbbezeirh
nungem светло-
hellauf adv високо. гр'ь.мко: - begeistert
много \iiMt силно] въодушевен
hellblau adj светлосин hellblond ad)
светлорус
Helle ('hfifa] <-> kein Pl f (Heiligkeit, helles
Lichtj светлина ж, блясък .u
hellhäutig l'hElhaitig] adj светлокож
hellhörig adj 1. (Mensch/ c остър слух: fig
(misstrauisch: внимателен, подозрите¬
лен: - werden осъмнявам се 2. (Woh
nungi etw ist - нщ е c тънки стени,
чува се през стените на нщ
hellichtAI( х helllicht
Helligkeit <-, еп>/1. яснота ж, свет¬
лина ж 2.1Lichtfülle)светост ж 3. (Licht¬
stärke) яркост ж на светлината
helllicht** l'hEl'li^tl adj am -en Tage пос¬
ред бял ден
Hellraumprojektor <-s, -en> m CH
(Overheadprojektor) шранбпроектор ..и
hellsehen vi предсказвам бъдещето
Hellseher(in) <-s,	-, -nen> mlfi ясно¬
видец м, ясновпдка ж
hellwach adj 1. (nicht schläfrig) наггьлно
буден, бодър 2. (wachsam) бдителен,
нащрек
Helm |h£lm| <-(e|s, -e> m 1. ми шлем м
2. (Schutz-, Sturz-) каска ж
Hemd |h£mt) <-(e)s, -en> n 1. (Ober--/риза
ж 2. (Unter-/оельо cp, потник м hemds-
ärmfejlig adj 1. със запретнати рзжа-
вн 2. fig, fam лежереи, небрежен
Hemisphäre [hemi'sf£:ra| /хемисфера ж,
полукълбо ср
hemmen l'hEman) vt 1. (anhalten) задър¬
жам. забавям 2. fig Ihinderni възпре¬
пятствам 3. isvcii потискам
Hemmnis <-ses, -se> n задръжка ж,
пречка ж
Hemmschwelle / ;>уч праг .и на зад¬
ръжки
Hemmung <-, -en> / 1. (Verlangsamung)
забавяне ср, задържане ср 2. (Verhinde¬
rung) препятствие ср, пречка ж 3. (Be¬
denken) a. P.SYCH задръжки ми. скрупули
ми: (Schüchternheit! притеснение ср:
~en/keine -en haben имам/нямам за¬
дръжки
hemmungslos adj 1. (zügellos, ohne
Bedenken) без задръжки, безскрупулен
2. /leidenschaftlich)неудържим: - weinen
плача неудържимо
Hendl |'h£ndla)l| <-s, -n> n A, südd 1. е/мт
(Brathuhn) кокошка ж 2. (junges Huhn)
пиле cp

Hengst
290
herausfordernd
Hengst IhErjst] <-es, -e> m zoo жребец .и
Henkel j'htrjkall <-s, -> m дръжка ж
Henker <-s, -> m палач м
Henne |'hma| <-, -n>fzoo кокошка ж
Hepatitis |hepa'ti:tis| <-, Hepatitiden>/Mi-D
хепатит м, жълтеница ж
her |he:e| adv 1. (örtlich! насам; hin und -
насам H натам; von ... ~ поради, от
гледна точка на ...; Geld ~! /ат давай
парите!; komm ~! ела тук!; ~ damit!
/<?л/?дай го! 2.1 zeitlich /das ist schon lange
- тона беше отдавна; es ist ein Jahr ~,
dass ... мина една година, откакто ...;
wie lange ist es dass ...? колко време
мина. откакто ...?
herab |h£'rap| adv надолу herab flicken
vi auf jdn/etw akk ~ (heruntersehen/ гле¬
дам [или поглсждам| надолу към нкг/
нщ; fig (abschätzig betrachten/ гледам
отвисоко на нкг/нщ, презирам нкг/нщ
herab;fallen <irr> visein падам надолу
herabilassen <irr> I. vt (Vorhang, Seil)
пускам, спускам H. vr: sich ~ 1. tan SeilI
sich ~ спускам се 2. fig sich ~ etw zu
tun благоволявам да направя нщ
herablassend adj снизходителен he¬
rab Isehen <irr> vi s. herabblicken;
herabI setzen vt 1. (Preis, Strafe! намаля¬
вам, смъквам; die Geschwindigkeit ~
намалявам скорост 2. fig (schmälern!
омаловажавам herabIwürdigen vt
унижавам
heran |h£'ran| adv 1. (hierher!насам; sobald
der Tag - ist, ... щом денят наближи
... 2. fam(örtlich, zeitlich ![\\ü)öm\\so\ wenn
der Zug nahe genug ~ ist, ... щом вла¬
кът наближи достатъчно ...
heran Ifahren <irr> vi sein an etw akk -
приближавам |ce] до нщ. наближавам
кщ
heran kommen <irr> vi sein 1. an jdn/
etw akk - приближавам (ce| до [или
пристъпвам към] нкг/нщ; а. fig доби¬
рам се до нкг/нщ; die Dinge an sich ~
lassen изчаквам да видя как ще се
развият нещата, не мзбързвам: man
kann nicht an ihn - човек не може да
се добере до него 2. fig!sich vergleichen
können/ an jdn ~ (до)стигам нкг, мога
да се меря с нкг 3. /bekommen/ an etw
akk ~ стигам нщ. достигам нщ
heran machen vr: sich - 1. (sich nähern;
sich an jdn akk ~ свалям нкг. сближа¬
вам се (сексуално; с нкг 2. /beginnen/
sich an etw akk - залавям се c нщ.
пристъпвам към нщ heran reichen vi
1. (mit Hand; an etw akk - стигам до нщ,
достигам нщ 2. fig (gleichkommen/ an
jdn/etw ~ настигам икг/шц в нщ. пос¬
тигам нщ като някой друг heran;-
tasten vr 1. sich an jdn/etw akk ~ приб¬
лижавам се [//.'7// стига.м| пипнешком
до нкг/нщ 2. sich an etw akk ~ добирам
се до нщ, разбирам нщ herani wachsen
<irr> vi sein пораствам, подраствам
Heranwachsende <ein -r, -n, -n> mf
подраства щ( а) м /ж!
heran;wagen '// sich an etw akk ~ осме¬
лявам се да пристъпя [или да се доб¬
лижа! към нщ heran ziehen <irr> I. vt
haben 1. (näher holen/ придърпвам, доб¬
лижавам 2. /großziehen/ отглеждам
3. (ausbilden) обучавам 4. (einsetzenj
привличам: (Sachverständige) поканвам,
включвам 5. (geltend machen.I позова¬
вам се на II. vi sein приближавам (се)
herauf |h£'rauf| adv нагоре: komm ~! ка¬
чи се!, ела горе!: den Berg - по хълма
нагоре heraufibeschwören <irr> vt
1.	(wachrufen! възкресявам, призовавам
2.	(verursachen! предизвиквам heraufI-
kommen <irr> vi sein качвам се горе
herauf !ziehen <irr> I. vt haben изтег¬
лям [или издърпвам! нагоре II. vi sein
приближавам се
heraus |h£'raus| adv навън; aus ... ~ по¬
ради, заради: von innen - отвътре
навън; das ist noch nicht ~ това още не
е излязло |шш не е отпечатано]; ~
damit! дай го!, извади го!: ~ mit der
Sprache! fam хайде, казвай [или гово-
ри|!
herausIbekommen <irr> vt 1. (Pieck!
махам, отстранявам 2. fig (herausfindenl
откривам, разбирам: (Geheimnis] из¬
тръгвам, научавам: (Rätselj отгатвам:
(entziffern) разгадавам, дешифрирам;
IRechenaufgabeI решавам 3. (Wechselgeldi
връщат ми, получавам ресто; ich
bekomme drei Euro heraus връщат ми
три евро heraus;bilden rrsich (aus etw)
- възниквам [или създавам се) (от нщ)
heraus bringen <irr> vt 1. (nach draußen
bringen.! извеждам, изнасям 2. fam (Fleck!
отстранявам, премахвам 3. (Ware) из¬
карвам [или представям! на пазара:
(Buch! издавам: тнш поставям 4. fam (in
Erfahrung bringen] научавам, узнавам:
aus jdm kein Wort - дума не изкопч¬
вам от нкг; kein Wort ~ дума не обел¬
вам heraus;finden <irr> vt 1. (finden)
намирам, откривам 2. (entdeckenI от¬
кривам 3. (erfahren! разбирам, узнавам
Herausfordererl in] <-s, -; -, -nen> m(fi tätig/
SPORT противник M, протпвничка ж
heraus fordern vt 1. a. sroirr предизвик¬
вам: jdn zu etw ~ предизвиквам нкг па
нщ 2. (bewusst reizen/ провокирам he¬
rausfordernd adj iBenehmen, bes Blicke!
предизвикателен, провокиращ

Herausforderung
291
herbeiführen
Herausforderung f a. fig предизвика¬
телство cp; die ~ annehmen приемам
предизвикателството
Herausgabe kein Pif 1. /Übergabe■ преда¬
ване cp 2. feines Buches; издаване cp,
публикуване cp; jur обнародване cp
3.	/von Aktien) пускане cp
heraus'geben <irr> vt 1. i herausreichen)
подавам, предавам 2. (zurückgeben)
давам, връщам обратно 3. !Garderobej
предавам; (Gefangene) пускам, освобож¬
давам 4. (Wechselgeld) връщам ресто;
jdm 3 Euro ~ връщам 3 евро (ресто) на
нкг 5. (veröffentlichen) издавам, публи¬
кувам 6. (Aktien) пускам; (Vorschriften)
обнародвам, постановявам
Herausgeber(in) <-s,	-, -nen> mfi ». 'von
BuchI съставмтел(ка) м(ж/ 2. (Verlegen
издател)ка) м(ж)
heraus I gehen <irr> visein 1. (nach draußen
gehen! wimnim 2. (sich herausziehen lassen)
изваждам се. излизам 3. (Pieck) махам
се ►aus sich dal ~ отпускам се
Herausgeld <-(e]s> kein PI n CH (Wechsel
geld) ресто cp
heraus I greifen <irr> vt избирам, подби¬
рам heraus! gucken vif am 1. (aus Fenster)
надничам 2. (sichtbar sein) подавам се.
виждам се herausIhalten <irr> I. vt
1.	(nach draußen halten) държа навън,
подавам 2. fam (fernhalten) държа на¬
страна. ме допускам II. wsich aus etw
- държа се |или стоя| настрана от нщ
herausIhängen г/провесвам. окачвам
навън heraus!holen vt 1. (nach draußen
holen) etw (aus dem Schrank) - изваж¬
дам нщ (от шкафа): das Letzte aus sich
dat - давам всичко от себе си 2. (be¬
freien) \йп (aus dem Gefängnis) - изваж¬
дам \или измъквам| нкг (от затвора)
3.	ßg, fam (verdienen) aus jdm Geld - из¬
мъквам пари от нкг 4. ßg (durch Fragen,
Geheimnislaus jdm etw - измъквам |или
научавам| нщ от нкг heraus!kommen
<irr> vi sein 1. (nach draußen kommen)
излизам 2. (sich ergeben! получавам ce„
стига се до; bei den Verhandlungen ist
kein greifbares Ergebnis herausgekom¬
men от преговорите не излезе нищо
конкретно: es kommt immer dasselbe
heraus получава се все едно и също;
dabei kommt nichts heraus нищо не
излиза от това: das kommt (alles) auf
eins heraus това е все едно и също
3.	(Wahrheit) разгласявам се. разчувам
се: ganz groß ~ ставам известен: mit
der Sprache ~ отпускам се да говоря
4.	(Buch! излизам, публикувам се ►aus
dem Staunen nicht - ßg не мога да се
пачудя heraus: kriegen vt fam s. heraus¬
bekommen; heraus nehmen irr I. . ;
I.	/aus dem Inneren holen, etw 'aus dem
Schrank/aus der Tasche: ~ видя [или
изваждам) нщ - от шкафщжпб 2. :ope¬
rativ) отстранявам: jdm den Blinddarm/
die Mandeln - изваждам апендикса'
сливиците на нкг И. тг sich dat ijdm
gegenüber! etw - позволявам си ши
(пред/спрямо нкг) heraus putzen I. vt
(schmückent нагласявам, наконтвам
II.	iT;sich - контя се. глася се heraus -
ragen vi 1. стърча (нагоре): aus etw ~
стърча от нщ 2. fig отличавам се.
откроявам се: aus einer Gruppe durch
etw - отличавам се от групата по/с
нщ heraus reden i-r sich - оправда¬
вам се; sich mit etw ~ оправдавам се
[или оневинявам се| с шц heraus -
reißen <irr> vt 1. a. fig (aus etw reißen)
откъсвам, изскубвам; jdn aus einer
Arbeit - откъсвам нкг от работа 2. fig,
fam (retten) спасявам, отървавам he¬
raus! rücken I. vt haben 1. (Stuhl) изкар¬
вам 2. fig, fam (Geld) отпускам II. vi sein
1. (räumlich) излизам, минавам напред/
навън 2. ßg, fam mit etw - казвам си
нщ: mit der Sprache ~ fam проговор-
вам heraus!rutschen vi sein излизам,
стърча; /И^гГ/изпл ъзвам се; das ist mir
nur so herausgerutscht fam казах го.
без да искам, изплъзна ми се от уста¬
та heraus!schauen vi fam s. heraus¬
gucken
heraußen (hr'rausan) adv südd, A )hier
draußen) тук отвън
heraus!springen vi 1. (nach draußen sprin
gen) изскачам: aus dem Fenster - ска¬
чам от прозореца 2. (sich aus etw lösen)
отчунвам се. счупвам се heraus sprit¬
zen vi sein пръскам, опръсквам hera¬
us stellen I. vt 1. (nach draußen stellen)
поставям навън, изнасям 2. fig (her
vorheben) изтъквам II. vr;sich - устано¬
вявам се, оказвам се: sich als richtig -
оказвам се верен: es hat sich heraus¬
gestellt, dass ... оказа се [или излсзе|.
че ... heraus.streichen <irr> vt 1. (weg
streichen/ зачерквам 2. fig (heivorheben)
изтиквам (се). хваля (се)
heraus ziehen <irr> vt jdn/etw aus etw
- издърпвам [или изтеглям] нкг/нщот
нщ
herb |h£rp| adj 1. (nicht süß) горчив: (bitter
würzig) стпичпв: (Wein) тръпчпв 2. fig
(Gesicht, Schönheit) строг, суров: (Worte)
рязък: (Enttäuschung, Verlust) болезнен,
горчив
herbei [hee'bai] adv насам herbei leilen vi
sew бързам насам herbeil führen vt (zu
etw führen) довеждам до; (bewirken) upe-

herbeirufen
292
Herrgottsfrühe
дизвпквам herbei;rufen <irr> vf по¬
виквам
Herberge |'lurb£rga| <-, -n> f (als Gast! под¬
слон .w. убежище cp; ieinfaches Gasthausj
хижа ж, туристическа спалня
Herbst |h£rpst| <-(e)s, -e> m есен ж
herbstlich aclj есенен Herbstzeitlose
<-n, -n> /вот есенен минзухар
Herd |he:et] <-(e|s, -e> m 1. /Küchen-/
печка ж 2. a. fig (Feuerstelle, Krisen
Seuchen-i огнище cp
Herde |'he:edaj <-, -n> / стадо cp Her¬
dentier n 1. (Tier! стадно животно
2.	pejiPersonj човек м със стадна пси¬
хика
Herdplatte / котлон м
herein (h£'rain| adv вътре. навътре; -!
влез!; hier bitte! влезте тук. моля!
herein brechen <irr> vi sein (Nacht) нас¬
тъпвам (изведнъж); (Unglück) сполетя¬
вам; über jdm - връхлитам върху нкг
herein'fallen <irr> vi sein 1. (nach innen
fallen) in etw akk - падам (навътре) в
шд; (Licht) влизам |или прониквам| в
нщ 2. fig, fam (betrogen werden)излъг вам
се, хлътвам hereinIholen v1 внасям;
(Person) довеждам hereinIkommen
<irr> vi sein влизам hereinllassen <irr>
vt довеждам, пускам вътре herein lie¬
gen v11. (nach innen legen) слагам вът¬
ре 2. fig, fam (betrügen) изпързалвам,
подвеждам herein I platzen vi sein fam
втурвам се; in einen Raum - нахълт-
вам в помещение
herifallen <irr> vi sein über jdn ~ напа¬
дам нкг; fig /mit Fragen) нахвърлям се
върху нкг; (mit Kritik) нападам \u.itt
критикувам) нкг; über etw akk - (über
Essen) нахвърлям се настървено вър¬
ху нщ
Hergang |'he:egaq| т (Verlauf) ход м \или
протичане ср\ на събитие, случка ж
her geben <irr> I. vt 1. (geben) давам,
подавам 2. /weggeben) предоставям
И. ersieh zu etw - съгласявам се на нщ
hergebracht ['heiegabraxt] adj традицио¬
нен. обичаен
her gehen <irr> vi sein hinter/vor/neben
jdm ~ вървя зад/пред/до нкг; hier geht
es hoch her тук е много весело; bei der
Diskussion ging es heiß her дискусията
бе разгорещена her halten <irr> I. vt
д вржа. подавам II. '//понасям, ощетен
съм; er muss für die anderen - той
трябва да плаща за другите her holen
vt донасям: (Arm довеждам; (Taxi) до¬
карвам
Hering j'he.Tir}) <-s, e> m 1. zoo херинга
ж 2. '/elLpfiück) колче cp за палатка
herinnen |h»:'rman| advA, südd(hierdrinnen)
тук вътре
herikommen <irr> vi sein 1. (hierhin
kommen) идвам насам; (sich nähern) при¬
ближавам 2. Iherrühren) произтичам;
IherstammenI произхождам; von etw -
произлизам от нщ
herkömmlich |'he:ekcEmlic;| ^/традицио¬
нен
Herkunft |'he:ekunft| <-, rar Herkunfte> /
произход „w Herkunftsland <-(e)s,
-länder> n страна ж вносителка
her:leiten I. vtfig (ableiten) извеждам; ein
Wort aus dem Griechischen ~ просле¬
дявам произхода на дума от гръцки
II. в/ sich (aus etw) - произхождам \или
произлизам) (от нщ) herimachen vr:
sich - 1. (herfallen) sich über jdn - на¬
падам нкг, нахвърлям се върху нкг
2. (in Angriff nehmen) sich über etw akk -
залавям се |или захващам се) енергич¬
но с нщ 3. (gierig essenI sich über eine
Torte - нахвърлям се на тортата
Hermelin |h£rma'li:n| <-s, -e> n zoo xep-
мслин .w, сибирска бялка
hermetisch |h£r'me:ti/| adj херметичен,
херметически
herinehmen <irr> vt вземам, намирам
отнякъде
Heroin [hero'iin] <-s> kein PI n хероин м
heroisch |he'ro:ij) adj героичен, герои¬
чески
Herpes l'herpes) <-> kein PI m mi:d херпес м
Herr (her) <-n o rar -en, -en> m 1. hist
владетел м; (vor Eigennamen) господин
м; (Gott) der - Господ (Бог); meine
Damen und -en! дами и господа!; sehr
geehrte -en! (in Brief) уважаеми госпо¬
да!; - Doktor господин докторе; -
Müller господин Мюлер 2. (beim Tanz)
кавалер м 3. (Gebieter) повелител м;
(Eigentümer)стопанинм, притежател м;
(Arbeitgeber; Vorgesetzter) началник м,
работодател м; (Herrscher) господар м,
владетел; der - des Hauses господар
\или стопанин| на дома; - der Lage sein
господар на положението съм; sein
eigener - sein сам съм си господар/
началник; einer Sache gen - werden
овладявам някаква работа
Herrenausstatter <-s, -> m (Geschäft)
луксозен бутик за мъжко облекло
Herrenbekleidung / мъжко облекло
herrenlos adj безстопанствен; (Tier)
уличен, бездомен Herrenmode /мъж¬
ка мода Herrenpilz m А вот (Steinpilz)
манатарка ж Herrentoilette / мъжка
тоалетна
Herrgott kein PI m 1. fam Господ Бог; -
noch mal! fam какво става, за Бога!
2. südd, А разпятие cp Herrgottsfrühe

herrichten
293
herum sprechen
/in aller ~ много рано сутрин
her richten w 1. (vorbereitem приготвям
2.	(instand setzen/ поправям
Herrin fh£nn| -nen>/l. /Gebieterin/ по¬
вел птелка ж, владетелка ж 2. (Haus-,
господарка ж, стопанка ж
herrisch adj властен, повелителен
herrlich adj (großartig! великолепен:
(wunderbarI чудесен; (ausgezeichnet) от¬
личен
Herrschaft <-, -en>fsing 1.1Befehlsgewalti
господство cp, управление cp; iHerr■
schergewalt) власт ж, владичество cp; -
über jdn/etw akk ausüben упражнявам
власт над нкг/нщ: eine totalitäre ~
тоталитарна власт; die absolute - аб¬
солютна власт; zur - gelangen сти¬
гам до властта 2. fig (Beherrschung, Kont¬
rolle! власт, контрол м; die ~ über sich
akk verlieren загубвам контрол върху
себе си: die ~ über ein Fahrzeug ver¬
lieren загубвам контрол върху пре¬
возно средство herrschaftlich adj гос¬
подарски: tvornehm! знатен
herrschen l'htrjan) vi 1. (Herr sein) über
jdn/etw akk - царувам над |или вла¬
дея! нкг/нщ 2. fig (Not) господствам:
(Angst, Ruhe) царя: (Meinung) преобла¬
давам herrschend adj 1. (Klasse) гос¬
подстващ 2. fig (vor-) доминиращ;
(gegenwärtig) преобладаващ
Herrscher(in) <-s, -; -, -nen> m(f) 1. (Ge
6/eter/господар!ка)м(ж), повелптел(ка)
м(ж) 2. (Landesherr) владетсл1ка| м/ж)
3.	(regierender Ri ist) монарх ..и Herrscher¬
haus п семейство ср на монарх, мо¬
нархическа династия
Herrschsucht kein PI f властолюбие cp
herrschsüchtig adj властолюбив
herI rühren и von etw - произхождам
\или произлизам! от нщ heristellen vt
1.	(an einen Platzt поставям, слагам
2.	(produzieren)произвеждам 3. (schaffen:
Verbindung, Kontakt, Beziehung) създавам
4.	(Ruhe, Ordnung) възстановявам
Hersteller(in) <-s, -; -, -nen> m(f) произ¬
водител! ка) м(ж)
Herstellung <-> kein PI f производство
cp Herstellungsland n страна ж про¬
изводителка
Hertz [htryl <-, -> n mvs херц .w
herüben adv A, südd (hier auf dieser Seite)
отсам, от тази страна
herüber [tu'ryibe] adv насам
herum |h£'rum) adv около: um ... ~ fam
(räumlich) наоколо: (zeitlich) около: (bei
Zahlenangaben! приблизително; um
Weihnachten ~ към \или около| Коле¬
да: im Kreise - в кръг herum (ärgern
vr: sich - fam ядосвам се: sich mit jdm/
etw ~ постоянно се ядосвам c пкг/за
um: isich an strengen- боря се. мъча се -r
ропоши. с проблем; herum drehen
1. vt обръщам: den Schlüssel zweimal -
превъртам ключ два пъти II. ;г sich
(zu jdm/etwI - обръщам се ik i.m пкг
нщ) herum fahren <irr> vi sein 1. nun
herfahreni um jdn/etw - заобикалям
нкг/нщ 2. lohne Zieh обикалям c кола:
in der Stadt - обикалям из града 3. isich
herumdrehem обръщам се рязко he¬
rum fuchteln vi fam mit den Händen ~
жестикулирам, размахвам безцелно
ръце herum führen I. vt tPerson! раз¬
веждам II. v? um etw ~ /umschließen■
заобикалям нщ. заграждам нщ; jdn an
der Nase - водя нкг за носа. занасям
нкг herum gehen <irr> vi sein 1. /um¬
kreisen) um jdn/etw - обикалям около
нкг/нщ: das geht mir im Kopf herum
нещо мп се върти в главата, мисля си
за нщ 2. (meiden) заобикалям нкг/нщ
3.	(ziellos) обикалям насам-натам. мо¬
тая се 4. (Zeit) минавам, изминавам
5. (gereicht werden) etw ~ lassen преда¬
вам се от ръка на ръка herum (hängen
vi fam вися в безпорядък: in der Gegend
- мотая се наоколо herum I irren vi sein
fam лутам се наоколо herum l kommen
<irr> vi sein fam 1. (um Ecket заобикалям:
mit dem Wagen um die Ecke - завивам
c колата зад ъгъла 2. (bewältigen können)
справям се; mit der Arbeit - справям
cc c работата 3. (reisen) пътувам: viel
~ обикалям много 4. /vermeiden können)
um Steuererhöhungen - избягвам по¬
вишаването на даващите herum -
kriegen vt fam уговарям пкг, скланям
нкг herum'laufen <irr> vi sein fam
1.	(ziellos) шляя се; so kannst du doch
nicht ~! не можеш да ходиш така!
2.	um etw - обикалям около нщ he¬
rum I liegen <irr> vi fam 1. um etw ~
разположен съм около нщ 2. (unordent
lieh) лежа в безпорядък, разхвърлян
съм herum lungern |h£'rumlur)BnI vi fam
безделнича herum reichen V преда¬
вам от ръка на ръка herum reiten
<irr> vi sein I. iumherreiten) яздя безцел¬
но насам-натам 2. um etw - обикалям
нщ. яздейки: auf etw dat - fig, fam пов¬
тарям нщ до втръсване; auf jdm ~ fig,
fam коря |или дразня[ нкг herum -
schlagen <irr> vr: sich - fam lraufen/ бия
се: sich mit jdm/etw - fig боря се \илп
мъча се| с нкг/нщ herum ischnüffeln vi
fam in etw dat ~ пъхам си носа в нщ
herum (sprechen <irr> rr.sich - говори
се: es spricht sich herum, dass ... носи
се слух \или говори се), че ...

herumstehen
294
herum stehen <irr> vi 1. um etw ~ стоя
около нщ 2. /lässigI стоя бездеен
3.	(Sachen/ в безпорядък съм herum
treiben <irr> vr: sich - pej, fam скитам
(ce| Herumtreiberlin| <-s, -; -, -nen>
mlfl /ат безделник м. скитник м
herum werfen <irr> I. vt 1. (achtlos!
разхвърлям 2. /Steuer! завъртам рязко
II. V7T sich ~ мятам се herum ziehen
<irr> vi sein 1. (umherzieheniскитам, шляя
се 2. um etw - обикалям около нщ
herunten |h£'runtan| adv A, südd (hierunten!
тук долу
herunter |h£‘runte| adv надолу: von ... ~
от ... надолу: von oben ~ отгоре надо¬
лу; ich kann nicht ■> не мога да сляза;
er ist ganz - той е напълно съсипан
herunter.fallen <irr> vi sein падам: tHaa
re) каня. окапвам herunter!gehen <irr>
vi sein 1. /räumlich) слизам 2.!Fieber) cпа¬
дам
heruntergekommen adjfam пропаднал,
западнал
herunter:handeln vtfam свалям, смък¬
вам; den Preis um 10 Euro - сиазаря-
вам c 10 евро по-ниска цена herun¬
ter! hauen chieb o heruntergehaut> vr
fam jdm eine ~ удрям нкм плесница
herunterI klappen vt спускам, свалям
herunterI kommen vi sein 1. слизам
2.	fam igesundheitlichj отпадам, съсип¬
вам се; /sittlich) пропадам herunterl-
laden vt разтоварвам; in гоим свалям,
изтеглям /файл) herunter!machen vt
fam 1. /zurechtweisen) порицавам 2. (he¬
rabsetzen) смазвам нкг от критика
herunterireißen <irr> vt смъквам,
скъсвам herunterischlucken vt 1.
/Bissen, Pille) гълтам 2. ßg, fam /Vorwürfe.
Kritik) преглъщам herunter springen
<irr> vi sein von etw ~ скачам от нщ
долу herunteri werfen <irr> ^хвърлям
долу herunter!wirtschaften vtfam pa-
зорявам. съсипвам
hervor [hee'foiej adv напред hervor -
bringen <irr> vt 1. (erzeugen) произвеж¬
дам: a. ßg раждам, създавам: fschaffen)
сътворявам 2. /Топ, Wort) издавам
3.	/hen.'orholen! изваждам наяве [или на
показ| hervor gehen <irr> vi sein 1. /sich
sein! излизам победител: aus dem
Wettkampf als Sieger - излизам от
борбата като победител hervor -
gucken vi fam подавам се. надничам
hervor heben <irr> vi 1. /räumlich/ от¬
делям. нравя да изпъкне 2. ßg (betonen)
изтъквам, подчертавам hervor:holen
vt etw (aus etw) - изваждам нщ (от нщ)
herzergreifend
hervorlragen wl. стърча, издигам се;
aus etw ~ изпъквам от нщ 2.//^изпък¬
вам, отличавам се
hervorragend adj 1. (räumlich) стърчащ
2. ßg превъзходен; (Wissenschafiler) за¬
бележителен. изтъкнат; /Wein) отли¬
чен. превъзходен
hervor rufen <irr> vt (verursachen) пре¬
дизвиквам: mit причинявам hervori-
treten <irr> vi sein 1. (räumlich) излизам
напред 2. (sich abheben) изпъквам; a. ßg
отличавам се; ~ lassen давам възмож¬
ност да се прояви 3. (erscheinen) изли¬
зам. появявам се: (sich hervortun) проя¬
вявам се hervoritun ersieh |mit etw) ~
изпъквам |c нщ); (bewusst) проявявам
се с нщ hervor!wagen vr: sich - осме¬
лявам се. рискувам
Herz [htrtsl <-ens, -en> n 1. anat сърце cp;
(Seele) цуша ж; das ~ auf der Zunge haben
каквото ми е на сърцето, това ми е и
на устата: ein - und eine Seele sein
неразделни [или едно цяло) сме: jds -
höher schlagen lassen вълнувам нкг:
ein gutes - haben добър съм, имам
добро сърце; sich dat ein - fassen ре¬
шавам се, добивам смелост; alle ~еп
gewinnen спечелвам сърцата; jdm ans
~ gewachsen sein много съм скъп за
нкг. jdm ans - legen, etw zu tun нас¬
тоятелно моля нкг да направи нщ; etw
auf dem ~en haben нщ ми тежи на
сърцето, имам някаква молба [или
желаине|; jdn in sein - geschlossen
haben пазя нкг в сърцето си: es nicht
übers ~ bringen zu + inf не мога да се
реша [или сърце не ми дава) да напра¬
вя това; von ~en lieben обичам от все
сърце: sich dat etw zu ~en nehmen
вземам нщ присърце, нщ ме трогва;
leichten/schweren ~ens лесно/трудно:
von ~en gern на драго с ърце; von
ganzem ~еп от все сърце; mir klopft
das - тупа ми [или разтунква ми се)
сърцето: das - schlug ihm bis zum Hals
той се развълнува много, разтрепери
се от вълнение 2. (Mittelpunkt) център
и, средище cp; im ~en des Landes във
вътрешността на страната 3. (Kern)
сърцевина ж 4. sing (beim Kartenspiel)
купа ж; - ist Trumpf! купа коз!
Med сърдечен пристъп
Herzbeschwerden fpl müd сърдечни
проблеми
herzensgut adj с добро сърце (душа
човек)
Herzenslust /nach - кол ко го душа ис¬
ка Herzenswunsch т съкровено же¬
лание
herzergreifend adj сърцераздирателен
ergeben} произтичам, произлизам: aus
etw ~ произтичам от нщ 2. (überlegen Herzanfall т

Herzfehler
295
Hieb
Herzfehler m mtd порок м na сърцето
herzförmig adj сърцевиден
herzhaft adj 1. (kräftig: Hände)силен, здрав
2.	/nahrhafti питателен; /würzigi пикан¬
тен 3. !gehörig/ поряд'ьчен: ~ lachen
смея се от сърце
her ziehen <irr> I. vi sein !herankommen!
идвам, приближавам се: über jdn ~ fig,
/<?/7?клюкарствам [или злословя] за нкг
II. vt haben (heranziehen! дърпам, при-
теглям. тегля; jdn/etw hinter sich dar
~ тегля нкг/нщ след себе си
herzig |'h£rtsi<;| adj прелестен, мил
Herzinfarkt т med инфаркт м на мио¬
карда Herzkammer / anat сърдечна
камера Herzklappe / anat сърдечна
клапа Herzklappenfehler т мь/ про-
лапс м на сърдечната клапа
Herzklopfen kein PI п сърцебиене ср
herzkrank adj сърдечно болен Herz¬
krankheit /, Herzleiden п сърдечно
заболяване; med коронарна болест,
карднопатня ж
herzlich I. adj 1. (in Gruß- u Wunschformeln!
сърдечен 2. (aufrichtig! искрен 3. (Emp¬
fang) любезен II. adv твърде много: -
gern с огромно удоволствие Herzlich¬
keit <-, -еп> / сърдечност ж
herzlos adj безсърдечен
Herzmuskel т anat сърдечен мускул,
миокард м
Herzog(in) |’hf:rtso:k| <-(e)s, Herzoge; -,
-nen> m(fj херцог! иня) м (ж1 Herzogtum
<-|e)s, -tümer> n херцогство cp
Herzschlag m 1. (einzelner Schlag} удар м
на сърцето 2. (HerztätigkeitI пулс ,w
3.	(Herzstillstand) сърдечен удар. апоп-
лексия ж Herzschrittmacher т med
пейсмейкър м Herzstillstand т med
апоплексия ж Herzton т сърдечни
тонове Herztransplantation / сърдеч¬
на трансплантация Herzversagen kein
PI п спиране cp на сърцето herzzerrei¬
ßend adj сърцераздирателен
Hesse l'htsa) <-n, -n> /n жител м на про¬
винция Хесен; s. а. Hessin; Hessen
l'fusanl n Хесен м (провинция в lepма¬
ния! Hessin ['h£sin| <-, -пеп>/жителка
ж на провинция Хесен: s. a. Hesse;
hessisch adj от провинция Хесен
heterosexuell |heteroz£ksu'£l| adj хетеро¬
сексуален
Hetze ['h£tsa| <-, -n>/l. (Eile! изнервено
бързане 2. /Hetzkampagne) преследва¬
не ср. хайка ж
hetzen l'httsan] I. vt haben 1. /jagen) прес¬
ледвам: (Menschen! изтощавам до
смърт; jdn/einen Hund auf jdn ~ na-
съсквам икг/куче срещу и кг 2. fig (zur
Lile antreiben/подканям да бърза, приш-
порвам II. vi 1. sein (eilen! препускам
2.	haben (sich beeilen/ бързам лудешки
3.	haben pej (lästern; хуля: gegen jdn/etw
~ насъсквам [или подстрекавам! сре¬
щу нкг/нщ (с лоши думи за него/
Hetzjagd fl. (beim Jagen! хайка ж 2. fig
(Hetze; прекомерно бързане, сумато¬
ха ж
Heu [hai| <-(e)s> kein PI n сено cp
Heuchelei [hai^a'lax] <-, -en> f pej лице¬
мерие cp; (ScheinheiligkeitI притворство
cp
heucheln |'hai^aln| и лицемеря, прест¬
рувам се
Heuchler(in) l'hDigle] <-s, -; -, -nen> miß
IScheinheilige Lвицемер! ка) м/ж) heuchle¬
risch adj лицемерен
heuer l'haipj adv südd, A, CH (през) тази
година
Heuhaufen m купа ж сено
heulen (‘hailanj vi 1. (Sirenen, Wölfe) вия
2. fam (weinen! плача; (Wind! свиря
heurig ['hainql adj A, CH, südd Idiesjährigj
тазгодишен
Heurige |'hDiriga| <ein -r, -n, -n> m bes A
1.	(derdiesjährige И^/л/тазгодишно вино
2.	(Lokal) заведение cp в Австрия, къ-
дсто се сервира вино собст вено про¬
изводство
Heuschnupfen т сепна хрема Heusch¬
recke l'haijrekal /юо скакалец м
heute l'haita) adv днес: - Abend/Nacht
довечера/гази нощ; - Morgen днес
сутринта, тази сутрин: ~ Nachmittag
днес следобед: - Vormittag днес преди
обяд: - in acht Tagen/in einer Woche
точно след осем дни/след една седми¬
ца: - in vierzehn Tagen точно след две
седмици; ab von ~ an от днес ната¬
тък; bis - досега: von - auf morgen от
днес за утре
heutig |'hoiti<j) adj днешен; /gegenwärtig!
сегашен: /moderni съвременен
heutzutage |'hDittsuta:ga( advnuec. в наши
дни
Hexe l'htksal <-, -n> / вещица ж
hexen |'hjksanj vi омагьосвам, правя
магии: ich kann doch nicht - fam да не
съм вълшебник
HexenschussRR т/алт лумбаго ср Hexen¬
verbrennung /hist изгаряне ср на ве¬
щици на клада от инквизицията
Hexerei <-, rar -en> / магьосничество
ср, магия ж
hg. abk von herausgegeben von пзд. от
Hg. abk von Herausgeber!in) издател(ка)
м(ж(
hieb |hi:p| l. u 3. pers sing imp von hauen
Hieb |hi:p| <-(e)s, -e> m 1. (Schlag/ удар м
2. (Wunde! белег м 3. pl (Prügel! пердах

hieb- und stichfest
296
Himmelfahrt
.w 4. fig /bissige Bemerkung/ остра [или
язвителна| забележка hieb- und
stichfest adj неуязвим
hielt |hi:lt] I. u 3. pers sing imp von halten
hier |hi:ej adv 1. (an diesem Onj тук; dieser
~ точи тук; der Brief - тона писмо; ~
und da тук и там; von ~ оттук; - ist/
sind	e/ca тук; ~ bin ich тук съм.
e i o ме; ich bin nicht von - не съм от
тук; - bleiben оставам тук 2. (in diesem
Augenblick/ в точи момент, сега; (bei
diesen Worten) тук. на това място; von
-	an оттук \или отсега] нататък
hieran |'hi:'ran| adv 1. (räumlich] на това
място 2. fig fdaran/ по това; - erkennt
шап einen Maikäfer по това се разпоз¬
нава майският бръмбар
Hierarchie [hierar'g:] <-, -п>/йерархия ж
hierarchisch |hie'rarqrj] adj йерархичен
hierauf |'hi:'rauf| adv 1. (räumlich! на това,
върху това 2. /zeitlich! след това; /in¬
folgedessen,I вследствие на това
hieraus |'hi;'raus| adv оттук, от това
hierbei |'hi:e'bai| adv 1. (räumlich! тук
2.	(bei dieser Gelegenheit! по този повод
3.	(zeitlich/ при това 4. (in diesem Zusam¬
menhang! в тази връзка
hierdurch ]'hi:t?'dur<;| adv 1. (örtlich/ през
това място, оттук 2. fig чрез това, с
това
hierfür |'hi:c'fy:e| adv за това; (als Gegen¬
leistung/ в замяна на
hierher ['hi:g'he:g| adv насам, тук; bis ~
(örtlich)дотук; (zeitlich/досега; das gehört
nicht ~ не му е тук мястото, това не
■трябва да е тук; ~! насам!
hierhin |'hi:e'hm| adv насам; bis - дотук
hiermit |'hi:B'mit| adv c това; (im Brief/ c
настоящето
hierüber |'hi;'ry;be) adv 1. (örtlich/ над това
2. fig относно това 3. geh междувре¬
менно
hierunter [ hii ronte] adv 1. (örtlich/ отдолу
2. fig под това: ~ versteht man това
означава, под това се разбира 3. меж¬
ду това
hiervon ['hirg'fon] adv от това. за това
hierzu |'hi:e'tsu;| adv 1. (zu diesem/ към
това; ~ kommt noch, dass ... освен това
трябва да се прибави, че ... 2. (zu diesem
Zweck) за тази цел 3. (zu diesem Punkt)
относно
hierzulande (hiietsu'landal adv тук. у нас
hiesig |'hi:zirtj adj тукашен, местен
hieß (hi:sj /. u 3. pers sing imp von heißen
Hi-Fi-Anlage /висококачествена музи¬
кална уредба
high Ihar! <inv> adj jarg фърст. върхът!;
-	werden von etw /von Drogen/ изпадам
в транс от нщ
HightechRR, High TechRR |'hai'Uk| <-(s)>
kein Pi n o f високи технологии
hihi [hi'hi:| interj хн-хи-хн (заплашите¬
лен или ироничен присмех/
Hilfe l'hilfa] <-, -п> /а мш помощ ж;
(Unterstützung/ подкрепа ж; erste -
първа помощ; jdn um - bitten моля
нкг за помощ: um - rufen викам за
помощ; jdn zu ~ rufen извиквам нкг на
помощ: jdm zu - kommen притичвам
се нкм на помощ; mit - von с помощта
на; (zu) ~! помощ!, помогнете ми!
Hilferuf т 1. (Schrei/ вик м за помощ
2. fig (Bitte um Hilfe) зов м за помощ
hilflos adj 1. (ratlos!безпомощен 2. (allein/
сам, изоставен 3. (unbeholfen) непохва¬
тен Hilflosigkeit <-> kein PI f безпо¬
мощност ж
hilfreich adj 1. (hilfsbereit/ отзивчив
2. /nützlichI полезен
Hilfsaktion / помощна акция; ~ für
Waisenkinder акция в помощ на деца
сираци
Hilfsarbeiter(in| <-s, -; -, -nen> m(f) общ
работник
hilfsbedürftig adj 1. (auf Hilfe angewiesen/
който се нуждае от помощ 2. (bedürftig!
беден
hilfsbereit adj готов да помага, отзив¬
чив Hilfsbereitschaft / отзивчивост
ж Hilfsgüter npl помощи ми, хумани¬
тарна помощ
Hilfskraft/ помощника/, помощничка
ж Hilfsmittel п помощно \или спома¬
гателно] средство Hilfsverb пинс спо¬
магателен глагол Hilfswerk п орга¬
низация ж за подпомагане на бедни
хора
hilft (hilft| 3. pers sing pr von helfen
Himbeere |'hrmbe:ra] / вот малина ж
Himbeergeist гп малинов ликьор Him-
beersLüp т малинов сироп
Himmel ]'himal| <-s, rar-> m 1. (allg/ небе
cp, небеса мн; am - на [или в] небето:
im ~ на небето; (das) weiß der ~! fam
един Господ знае!; du lieber ~! Боже
Господи!; um ~s willen! за Бога!; aus
heiterem - fam неочаквано, (като гръм)
от ясно небе; im siebten - sein на
седмото небе съм; - und Hölle in
Bewegung setzen опитвам всички сред¬
ства. обръщам света (за да постигна
нщ/; das schreit zum ~ това е възмути¬
телно 2. (Thron-, Altar-) балдахин м
Himmelbett п легло ср с балдахин
himmelblau adj небесносин: s. a. blau
Himmelfahrt /1. Christi ~ Възнесе¬
ние Христово (Спасовден, четириде¬
сетият ден след Възкресение. Хрис¬
тово, т.е. Великден); Mariä - У сне-

Himmelreich
297
hinein
ние ма Преснета Богородица 2. ■Feier
tagt вьзнесеиие cp Himmelreich п ■
небеса и//, царство небесно, рай м
himmelschreiend adj нечуван, възму¬
тителен Himmelskörper т asth небес¬
но тяло: /Gestirn/ звезда ж, съзвездие
cp Himmelsrichtung / посока ж на
света: die vier ~еп четирите посоки на
света
himmlisch ['himlij] adj 1. (göttlich) небе¬
сен. божествен, неземен 2. fig/wunder¬
bar/ прекрасен, чудесен: ~е Geduld
ангелско търпение
hin |hin| I. adv 1. Iörtlich) натам, нататък:
wo gehst du ~? къде отиваш?: - und
her насам и натам, das Hin und TJer
скитане насам-натам: - und zurück
отиване и връщане: (FahrkarteI двупо¬
сочен; nach langem Hin und Her fam
след дълго лутане 2. (zeitlich. meist
unübersetzt) vom Morgen bis zum Abend
~ от сутрин до вечер: es ist noch lange
-	има още време дотогава: - und her
überlegen обмислям нщ от всички
страни; ~ und wieder понякога, от
време на време 3. (aufgrund) auf ... -
въз основа на ...: auf die Gefahr dass
... с риск да ... II. adj fam 1. (verflossen/
загубен: sein guter Ruf ist hin той за¬
губи имиджа си 2. (kaputt) счупен: die
Kaffeemaschine ist - машината за кафе
е счупена
hinab [hi'napl adv s. hinunter
hin larbeiten vi auf etw akk ~ работя за
постигане на нщ
hinauf Ihi'naof] aafvHarope hinauf fahren
<irr> I. vi sein пътувам нагоре: (einen
Fluss) пътувам срещу течението II. vt
haben транспортирам нагоре hinauf
gehen <irr> vi sein качвам се hinauf -
setzen vt (Preise! повишавам hinauf -
steigen <irr> vi sein 1. (nach oben steigern
качвам се |на|горе 2. fig zu jdm/etw -
изкачвам се към нкг/шц
hinaus |hi'naus| ad' навън: da - оттук
навън: darüber - извън това: fig освен
•това: über ... ~ (räumlich/ отвъд ....
оттатък ...: (zeitlich, mehr alsI повече
от: zum Fenster/zur Tür - навън през
прозореца/вратата: das Zimmer geht
nach vorn/hinten - стаята гледа към
улицата/заднпя двор: wo geht es ~? как
ще свърши това?: - (mit dir|! марш
оттук!, вън' hinaus:begleiten <ohne
ge-> гпипращам навън (до вратата/
hinaus ekeln vt fam jdn ~ прогонвам
нкг. ядосвайки го hinaus:fliegen <irr>
vi sein 1. (VogeK излитам: aus dem Käfig
-	излизам от клетка 2. fam (Person':
пзоигвам. пзчешам: aus dem Restau-
rant/der Schule -- изпитвам от реело
рант/училпщс hinaus gehen - irr - ::
sein 1. mach draußen gehen* излизам на¬
вън 2. Zimmer. Fenster: vледам: auf den/
nach dem Hof - гледам към двора
3. fig über etw akk - überschreiten, пре¬
вишавам. надминавам hinaus laufen
<irr> vi sein mach draußen iaufen • пзтич-
вам навън: auf etw alck ~ fig свеждам се
до нщ hinaus lehnen кг: sich - надвес¬
вам се (навънI \и.т щрез прозорец||
hinaus schicken 11 изпращам навън,
изгонвам hinaus werfen <irr> vt
1. (Sache! изхвърлям 2. :entlassen, kündi
gern изгонвам, уволнявам hinaus -
wollen <irr> vi mach draußen wollen/ ис¬
кам да изляза: aus etw - искам да се
освободя от нщ: hoch - целя се висо¬
ко: auf etw akk - fig целя нщ: worauf
wollen Sie hinaus? накъде биете?
hinaus!zögern I. vt протакам, заба¬
вям II. vt; sich - забавям се
hinibiegen <irr> vt fam свършвам нщ.
уреждам: das biegen wir schon hin ще
се справим c това. ще го уредим
Hinblick <-s> kein PI m im - auf +akk c
оглед на; im ~ darauf, dass ... имайки
предвид, че
hinlbringen <irr> vt ISache) занасям:
(Person) завеждам
hinderlich [’hindelicl adj затрудняващ,
спъващ, пречещ: jdm - sein в тежест
съм нкм
hindern |'hinden| vt\. (abhalten/jdn (daranI
- etw zu tun възпрепятствам пкг да
извърши нщ 2. (hemmen/ jdn bei etw ~
преча нкм за нщ
Hindernis l'hindems] <-ses, -se> n 1. (allgj
stört препятствие cp; ein - aus dem
Weg räumen fig премахвам пречка от
пътя си: jdm ~se in den Weg legen fig
затруднявам нкг 2. /Behinderung/ ir;
пречка ж Hindernislauf m бягане cp c
препятствия
Hinderungsgrund n? (възпрепятстващо)
основание
hin deuten w 1. /hinzeigen.t auf jdn/etw
akk - соча \u.ut показвам] мкг/нщ 2. fig
(andeutem auf etw akk - говоря за нщ:
(hinweisenl указвам нщ
Hindu l'hindul <-(sl, -(so m индус м.
вярващ Ai в ппдупзма
Hinduismus |hindu'ismus| <-> kein PI m
пндуизъм .4
hinduistisch adj ппдупеткн
hindurch |hin'durq| adv (örtlich und zeitlich!
през; mitten - през средата
hinein jhi’nain] Отвътре в, навътре: mit¬
ten in etw akk ~ в центъра на нщ: bis
tief in die Nacht - до късно през нощта

hineingehen
298
hinter
hinein gehen <irr> vi sein 1. (in etw -/
влизам в нщ: mach innen gehen! навли¬
зам 2. Ihineinpasseni побирам се hinein -
legen vt 1. mach innen legenI слагам
вътре в нщ 2.ßg (Gefühl, Ehrgeiz! влагам
hinein,passen vi 1. /Platz haben! in etw
akk - побирам се |или вмествам се| в
inц 2. fig'm eine Umgebung - подхождам
на околността hinein stecken vt 1.
Ihineinlegen, setzen, stellen! вкарвам:
fStecken 1гьхам 2. /investiereni инвести¬
рам. влагам hinein steigern кг sich in
etw akk - вживявам се в нщ hinein:-
versetzen cohne ge-> vr sich in jdn \o
jds Lage| ~ поставям се на нечие място
hin fahren <irr> I. vi sein отивам някъде
c превозно средство; /wegfahren! зами¬
навам. отггьтувам II. vt haben закар¬
вам
Hinfahrt <-, -en>/пътуване cp в една
посока (оттук натам!; Hin- und
Rückfahrt отиване и връщане, пъту¬
ване в две те посоки
hinifallen <irr> vi sein падам; der Länge
nach - просвам се но дължина
hinfällig adj 1. /altersschwach! грохнал:
/kränklich! немощен 2. /ungültig) несъс¬
тоятелен. невалиден
Hinflug m пътуване cp със самолет в
посока от отправната точка към мес¬
тоназначението
hing |1нг)| /. и 3. pers sing imp von hängen2
Hingabe <-> kein Pi f (Ergebenheit! преда¬
ност ж; IAufopferung! самопожертвова-
телност ж; (große innere Beteiligung) все-
отданност ж; (Eifer) усърдие cp
hinIgeben <irr> I. vt давам, отдавам,
жертвам II. w sich etw dat ~ посвеща¬
вам се на нщ; sich jdm - отдавам се
нкм
hingebungsvoll adj (opferbereit! всеотда¬
ен. предан, самопожертвователен
hingegen |hin'ge:gan| adv напротив, от
друга страна
hin.gehen <irr> vi sein 1. /räumlich/ оти¬
вам някъде 2. geh (Zeit! преминавам
3.	geh isterben! отивам си. умирам
hingerissen ['hingansan) adj увлечен,
въодушевен. за пл е не н
hin halten <irr> vt 1. /entgegenstrecken/
подавам: seinen Kopf für etw - зала¬
гам си главата за нщ 2. ßg (warten lassen;
разтакавам, залъгвам hin hauen <irr>
fam I. vt iArbeit) захвърлям II. vi 1. (klap-
Peru ставам, получавам се 2.!gut gehen)
вървя добре III. vn sich ~ fam (zum
Schlafen! лягам cn hin hören '//слушам,
вслушвам се
hinken j’hnjkanJ vi haben куцам: auf dem
rechten/linken Fuß - куцам c десния/
левия крак
hin:knien vi sein, vr: sich ~ коленича
hinlänglich ad/досзатзщен, удовлетво¬
рителен
hin legen I. vt слагам II. кг,-sich - изтя-
гам се; (zu Bett gehen! лягам си hin I neh¬
men <irr> vt (Tatsache) приемам; (erdul¬
den! понасям: (Beleidigung) преглъщам
hinreichend |'hinrau;ant) adj достатъчен
Hinreise /пътуване cp в посока оттук
натам
hin reißen <irr> vt sich zu etw - lassen
оставям се да бъда изкушен за нщ
необмислено [или поради силна емо¬
ционална реакция| hinreißend adj
увлекателен, завладяващ, пленителен
hinirichten vt екзекутирам
Hinrichtung <-, -еп> / екзекуция ж
Hinschied |'hinJ1:t| <-(e)s, -e> m CH (Tod)
смърт ж, кончина ж
hinischmeißen <irr> vt fam захвърлям;
(Arbeit! изоставям hini sehen <irr> vi zu
jdm/etw ~ поглеждам към икг/нщ; bei
näherem Hinsehen погледнато по-от¬
близо hin'setzen I. vr: sich - сядам
II. vt слагам [или карам) да седне
Hinsicht <-, rar-en>/in - auf t-akk но
отношение на: in dieser - в това отно¬
шение; in gewisser ~ в известно отно¬
шение; in jeder - във всяко отноше¬
ние
hinsichtlich prp +gen относно, по отно¬
шение на
hinlstellen I. vt 1. поставям 2. fig
(darstellen! представям: jdn als Dumm¬
kopf ~ представям [или окачествявам!
нкг като глупак II. кг: sich - заставам:
sich vor jdn - пререждам се: sich als
Künstler - ßg представям се за човек
на изкуството
hinten l‘hintan| adv 1. (im Hintergrund!
отзад 2. (am Ende)накрая 3. (weitentfernt!
далеч 4. (auf der Rückseite) от обратната
страна 5. fam das stimmt - und vorne
nicht това изобщо не е наред; das Geld
reicht ~ und vom(e) nicht парите въоб¬
ще не стигат
hintenherum adv отзад; etw - erfahren
научавам нщ по втория начин
hintenrum adv fam s. hintenherum
hinter l'hinte) prp + akk o dat (örtlich! зад: (in
der Reihenfolge) след: einer ~ dem andern
един след друг: - die Wahrheit kommen
научавам истината; ~ sich dat зад себе
си: - sich dat lassen /überholenj задми¬
навам: /übertreffen! изпреварвам; etw ~
sich bringen преживявам нщ, успявам
да се справя с нщ: er hat seine Aus¬
bildung ~ sich зан i.pimi/i е обучение то
CII

Hinterachse
299
hinzukommen
Hinterachse / v.u задна ос Hinteraus¬
gang m заден изход Hinterbacke f fam
дупе cp
Hinterbein n t Tierei заден крак: sich auf
die ~e stellen ßg инатя се Hinterblie¬
bene |hinte'bli:ban9| <ein -r, -n, -n> rnf
опечален(а) м(ж), оцелял(а) роднина
hintereinander |hinte?ai'nande] adv 1. (ört¬
lich) е днн след [или зад] друг 2. (zeitlich!
един след друг: (ReihenfolgeI последо¬
вателно: zwei Jahre ~ две поредни
години
hinterelr, s) adj заден
hinterfragen Ihinte'frargan] <ohne ge-> vt
изследвам внимателно [или подроб¬
но]
Hintergedanke <-ns, -n> m задна ми¬
съл
hintergehen |hinte'ge:an| <irr> vt haben
(täuschen) мамя
Hintergrund m /а. Computer) фон м: hilat
заден план: im ~ bleiben оставам на
заден плам: in den - treten /£ минавам
на заден план. оттеглям се hinter¬
gründig ['hintegrYndi^l ad/прнкрит. тру¬
ден за разбиране
Hinterhalt т засада ж; jdn in einen ~
locken поставям нкм клопка hinter¬
hältig ['hintelultn;] adj коварен
hinterher |hite'he:e| adv 1. (räumlich) от¬
зад, след това 2. (zeitlich/иосле, по-къс¬
но hinterher!laufen <irr> vi sein jdm -
преследвам нкг. ухажвам нкг
Hinterhof т заден двор Hinterkopf т
ахат тил .и Hinterland п ми тил м
hinterlassen |hintt?'lasan] <irr> доставям
след себе си, завещавам Hinterlas¬
senschaft /наследство ср
hinterlegen [hinte'leigon] cohne ge-> vt
оставям на съхранение, депозирам
Hinterlist kein Plf коварство cp hinter¬
listig adj коварен
hinterm l'hintem] = hinter dem fam зад
това. отзад
Hintermann m 1. /räumlich) следващият
M (този, който е зид и кг/ 2. meist pl,
figlDrahtzieher)задкулисен организатор
hintern l'hintpn] - hinter den fam зад това.
зад него
Hintern |'hinti?n| <-s, -> in fam задник м
Hinterrad n задно колело Hinterrad¬
antrieb m ш задно задвижване
hinterrücks l'hintpryks] adv 1. зад гърба
2. ßg pej (heimtückisch) изотзад, коварно
hinters j'hinlBsl = hinter das fam зад това
hinterste(r, s] adj Superlativ von hinte¬
relr, s) наи-задппят. иап-задната. iiaii-
задпото
Hinterteil n fam (Gesäß) задни части,
задник м Hintertreffen п fam ins ~
geraten оставам на опашката Hintertür
f\. (bei einem Haзадна врата 2. /■'.•'
забранен начин: sich da; eine - offen
lassen оставям си вратичка
hinterziehen ]hinte'tsi:an] <irr> vt Geld)
злоупотребявам c: /Steuern. /oll- не
плащам, укривам
Hinferzimmer n задна стая
hin tun <irr> vtfam поставям, слагам
hinüber ]hi'ny:be] adv отвъд; da - отта¬
тък; über etw akk - отвъд нщ
hinunter (hi'nunte] adv надолу: den Berg
-	надолу по склона hinunter fahren
<irr> vi sein пътувам |или слизам] надо¬
лу hinunter;fallen <irr> vi sein надам
hinuntergehen <irr> vi sein слизам
hinunter: schlucken vt гълтам: (a. Ärger)
преглътвам. преглъщам hinunter!-
spülen vt 1. ifortspüleni изплаквам 2. fam
(hinunterschlucken) глътвам: ßg (Ärger)
преглъщам hinunter!werfen <irr> vt
хвърлям надолу hinunterlwürgen vt
(Essen) преглъщам трудно
hinweg |hin'vek| adv- mit euch! <з/Гмахай¬
те се оттук!
Hinweg |'hinve:k| m път .и на отиване
hinwegIgehen <irr> vi sein über etw akk
-	ßg отминавам нщ hinweg!kommen
<irr> vi sein über etw - ßg справям се c
нщ hinweg Isehen <irr> vi 1. über etw
akk - виждам оттатък 2. ßg (ignorieren)
правя се. че не виждам, отвръщам очи;
darüber will ich noch ~, aber ... бих
искал да игнорирам това. но ... hin¬
weg: setzen i-rsich über etw akk - пре¬
небрегвам нщ. не обръщам внимание
на нщ
Hinweis l'hinvais] т 1. (Rat) указание ср
2.	(Verweis) забележка ж; der ~ auf Seite
akk ... забележката на страница ...
3.	(Anspielung) намек м, напомняне ср;
unter - auf etw ak± посочвайки нщ
hin ! weisen <irr> I. vt jdn auf etw akk -
показвам нкм нщ II. \i auf etw akk -
посочвам: darauf dass ... обръщам
внимание, че ... hin werfen <irr> vt
1.	(zu Boden werfeni хвърлям. захв-ьр-
лям 2. ßg (Zeichnung! нахвърлям 3. fam
/Stellung) изоставям, напускам hin -
ziehen <irr> vr; sich - (zeitlich) проточ¬
вам се: sich zu jdm/etw hingezogen
fühlen привлечен съм от нкг/нщ
hinzu |hin'tsu:| adv 1. (örtlichi към нщ
2.	(außerdem) освен това 3. (obendrein) в
допълнение hinzu fügen i'fetw Izu etwj
-	прибавям \u.iu добавям| нщ |к'ьм нщ)
hinzu kommen <irr> vi sein (Personen)
присъединявам се: (Dinge, Tatsachen)
прибавям; hinzu kommt noch, dass ...
трябва да прибавим и. че ... hinzu.-

hinzuziehen
300
Hochdruck
ziehen <irr> vt привличам
Hiobsbotschaft |'hi:Dpsbo:t[aft| /страшна
вест /ужасяваща новина, основаваща
сс на Стария завет)
Hip-Hop |’hiph:>p| <-s> kein PI m xim-xon
M /стил в музиката)
Hippie |'hipi| <-s, -s> m хи пи cp
Hirn |hirn| <-|e|s, -e> n 1. (Gehirn) мозък
M 2. /Verstand) разум м Hirngespinst
l'hirngajpinstl n pej фантасмагория ж
Hirnhaut / anat мозъчна кора Hirn¬
hautentzündung / uro в ьзпаленпе
cp на мозъчната кора. менингит .w
hirnrissig, hirnverbrannt l'hirnrisi«;,
'hirnf£ebrant| adj fam луд. побъркан
Hirntod m mfd мозъчна смърт
Hirsch |hir/| <-|e)s, -e> m 200 елен м
Hirschkäfer m 7.00 рогач м Hirschkuh
/юо кошута ж
Hirse ['hirza) <-, rar-n> /вот, agr просо cp
Hirte l'hirtal <-n, - n> m овчар м, пастир
м; s. a. Hirtin; Hirtenbrief m rf.i. вла-
дшпко послание Hirtin |'hirtin| <-, -nen>
/овчарка ж, пастирка ж; s. a. Hirte
hissen J'hisanJ vt /Fahne, Segel) вдигам
Historiker(in) |his'to:rikc| <-s,	-, -ner»
m(f) историк .u, историчка ж
historisch |histo:n/| adj исторически
Hit |hit| <-s, -s> m шлагер м, хит м
Hitliste / класация ж на хитове Hit¬
parade / предаване ср. в което се
представят пови хитове
Hitze |'hitsa| <-> kein PI f 1. мстьо (heiß)
горещина ж; den Kuchen bei mittlerer
- backen пека сладкиш при умерена
температура 2. fig /Leidenschaft) жар ж;
(Eifer) разгорещеност ж, пламенност
ж; in der ~ des Gefechts fig в разгара
на битката hitzebeständig adj термо¬
устойчив
Hitzewelle /гореща вълна
hitzig l'hitsiql adj 1. (heiß) горещ, разпа¬
лен, пламенен 2. /leicht erregbarl избух¬
лив, сприхав Hitzkopf т fig сприхав
човек Hitzschlag m.MEDтоплинен удар
HIV (ha:?i:'fau| <-|s)> kein PI n mfd abk von
Human Immune (Deficiency) Virus
СПИН M /синдром на придобита
имунна недостатъчност); ~ positiv/
negativ серопозитивен/серонегатнвен
HIV-Test c-ieis, -s> m med тест м за
СПИН
hl abk von Hektoliter хл
hl. abk von heilig Cb.
hm interj хм
H-Milch |!ha:milc! / пастьоризирано
мляко
h-Moll j’hai'rmlj <-> kein Pi n мю си cp
минор
HNO-Arzt [ha:?£n‘?o:artst| m, HNO-Ärztin
/ УНГ-лекар(ка) м(ж)
hob |ho:p| /. u 3. pers sing imp von heben
Hobby [Tobij <-s, -s> n хоби cp Hobby¬
raum m помещение cp за упражнява¬
не на любимо занимание
Hobel |'ho:bal| <-s, -> m дърводелско
ренде Hobelbank /дърводелски тез¬
гях
hobeln |“ho:baln| vt рендосвам
hoch |ho:x| I. <höher, höchste> adj
1.	(räumlich) висок; im hohen Norden в
Далечния север: das ist mir zu ~ fam
това е прекадено за мен 2. fig (Zahl,
Ton) висок 3. (Preis) голям: (Alter) дъл¬
бок: in hohem Maße в голям размер:
mit hoher Wahrscheinlichkeit c голяма
вероятност 4. hohe Strafe тежка гло¬
ба 5. (erhaben) висш; (Ehre) високопос¬
тавен 6. (hervorragend) писоп-тш 7. /oben
stehen! hoher Feiertag голям (църко¬
вен) празник; das Hohe Gericht Вър¬
ховен съд; hoher Offizier висш офи¬
цер: ein hohes Tier jam важна птица
II. chöher, am höchsten> adv високо; ~
erfreut sein изключително зарадван
съм: - und heilig versprechen обеща¬
вам тържествено; jdm etw - anrechnen
признавам нкм нщ като заслуга; 6 -
4 м\т шест на четвърта степен (&); -
oben високо горе; - am Himmel сви¬
ше: wenn es - kommt fam най-много,
в най-добрия случай; es geht - her там
се веселят шумно; wie - schätzen Sie
...? колко високо оценявате ...?; er
lebe ~! да живее!; Hände ~! горе ръ¬
цете!
Hoch <-s, -s> п 1. MF.TiiO област ж на
високо атмосферно налягане, антн-
циклои м 2. (Rufi вик „да живее"; ein
dreifaches ~ für ...! три пъти „ура"
за ...!
Hochachtung <-> kein Plf уважение cp
hochachtungsvoll adv (Brief) c уваже¬
ние /заключителна фраза)
Hochaltar m главен олтар
hoch:arbeiten кг/sich ~ издигам се (чрез
труд)
Hochbahn / надземна градска желез¬
ница Hochbau т 1. (Bau) висока сграда
2.	(Studium) гражданско строителство
hochberühmt adj a. attr много известен
hochbetagt adj много стар
Hochbetrieb т fam оживление ср, ре¬
жим м на експлоатация с максимално
натоварване Hochburg /крепост ж
hochdeutsch adj 1. (nicht umgangsprachlic'y
литературен немски език 2. (ober- und
mitteldeutsch) немски диалект
Hochdruck kein PI m 1. f-hys, мптсо високо
налягане: mg в високо кръвно наляга-

Hochebene
301
Höchstpreis
ne: jig напрежение cp 2. iyh релефен
|или висок] печат Hochebene / es л
плато cp
hocherfreut adj a. aür много зарадван,
възрадван
hoch [fahren <irr> vi sein 1. /nach oben
fahrenI пътувам нагоре, качвам се
2. (aufbrausenj избухвам 3. (Leistung,
Maschinen! постигам постепенно мак¬
симални обороти/максимален капаци¬
тет ► aus dem Schlaf ~ стряскам се в
съня си, скачам от леглото
Hochform / блестяща форма Hoch¬
format п вертикален формат, порт¬
рет м Hochfrequenz /thys висока чес¬
тота Hochgebirge п скос висока
нина (над 2000 м надморска височи¬
на! Hochgefühl п възвишено чувство,
повишено самочувствие
hochIgehen <irr> vi sein 1. (nach oben
gehen) качвам се: (Vorhang) вдигам се:
/Мле/експлодирам 2 ./am (zornig werden!
избухвам
Hochgenuss™ m върховно удоволствие,
висша наслада hochgeschlossen adj
(Bluse) затворен догоре (бе.з деколте)
hochgestochen adjpej,fam (Rede) надме¬
нен: (Buch) претенциозен
Hochglanz kein Pi m блясък м, макси¬
мална лъскавина: etw auf - bringen
излъсквам нщ до блясък hochgradig
adj във висша степен hochhackig
|'ho:xhakiq] adj с високи токчета
hoch I halten <irr> vt 1. (Schild) държа
високо 2. fig (achten) уважавам, ценя
високо
Hochhaus /? висока |или многоетажна]
сграда, небостъргач м hoch[heben
<irr> vt вдигам, издигам
hochkant |'ho:xkant| adv (Bücher) изпра¬
вен па тясната страна: jdn ~ hinaus¬
werfen изхвърлям и кг грубо Hochkon¬
junktur fm благоприятна конюнк¬
тура. просперитет .w
Hochkultur/много развита |или висо¬
ка! култура Hochland п син; високо
плато
hoch leben и er/sie lebe hoch! да жи¬
вее!: jdn - lassen вдигам тост за нкг
Hochleistung/голяма мощност, висо¬
ка производителност
hochmodern adj свръхмодерен
Hochmut kein Pi m високомерие cp.
надменност ж
hochmütig |'ho:xmy:ti<;] зт/впсокомерен.
надменен
Hochnebel /лмттю висока мъгла Hoch¬
ofen лпт:»:м висока \или доменна) пещ
hochprozentig adj с голямо процент¬
но съдържание: (Alkohol) е високо ал¬
кохолно съдържание hochqualifiziert
adj висококвалифициран hochrangig
adj с висок чии
hoch rechnen I. :г изчислявам II. -v
прогнозирам (анализирам статисти¬
чески данниj
Hochrechnung/прогнозиране ср. пред¬
варителни резултати Hochsaison /
разгар м на сезона
Hochschule/виеше учебно заведение
Hochschüler(in) m(fl студент|ка) м(ж>
Hochschullehrer(in) miß преподавател
(ка) .w/.wy във виеше учебно заведение
Hochschulreife / матура ж Hoch¬
schulstudium п следване ср във вие¬
ше учебно заведение
hochschwanger adj в напреднала бре¬
менност
Hochsee kein PI f открито море Hoch¬
seefischerei /океански риболов
Hochsitz т (Jagd) пусия ж на дърво,
чакало ср Hochsommer т средата ж
\или разгарът ,и| на лятото
Hochspannung fl. ш.:и високо напре¬
жение 2. fig голямо напрежение, на¬
прегнатост ж Hochspannungsleitung
/ кабел м за високо напрежение, ви¬
соковолтов кабел |или проводник!
Hochspannungsmast т стълб м за
кабели за високо напрежение
Hochsprache /литературен език Hoch¬
sprung т Sport висок скок
höchst Iherkst о hexst] adv много, край¬
но, изключително
Höchst- (in Zusammensetzungen! максима¬
лен Höchstalter пмаксимална възраст
Hochstapler!in) |'ho:xJta:ple| <-s, -; -, -nen>
miß мошеник м. мошенпчка ж от
класа. авантюрист|ка) möic)
Höchstbetrag т максимална сума; bis
zum - von до максимум
höchstens j'hoikstans о 'ho.^stansl adv
най-много, максимум
höchstelr, s] ]'ho:ksts o 'hoicsta, -te, -tas|
adj 1. Superlativ von hoch най-висок
2. Superlativ von hoch fig (äußersteI макси¬
мален: es ist - Zeit крайно време е
Höchstfall m im - в най-добрия случай
Höchstgebot n върховна повеля
Höchstgeschwindigkeit /максимална
възможна/разрешена скорост
Hochstimmung kein /'//добро [//.?// праз¬
нично] настроение
Höchstleistung / 1. tf.ch максимална
мощност |или производителност!
2. sri ни рекорд м
Höchstmaß п ein - an Verantwortung
изключително голяма отговорност
höchstpersönlich adv лично
Höchstpreis тмаксимална цена Höchst-

Höchststrafe
302
hohl
strafe /максимално наказание
höchstwahrscheinlich adv най-вероят¬
но, c най-голяма вероятност höchst¬
zulässig adj -es Gesamtgewicht макси¬
мално допустимо общо тегло
Hochtechnologie /тпсн висока техно¬
логия Hochtour / auf -en laufen/ar-
beiten достигам/работя на максимал¬
ни обороти \или с максимален капа¬
цитет!
hochtrabend adjpejнадут, високопарен
hochverehrt adj високоуважаем
Hochverrat rn jnR държавна измяна
Hochwasser n 1. (bei Flut) прилив м
2,	(von Fluss! прииждане cp 3. (Über¬
schwemmung! наводнение cp
hochwertig adj висококачествен
Hochwild n едър дивеч
Hochzeit |'hDxtsait| <-, -en> / сватба ж;
silberne/goldene/diamantene - cpe-
бърна/златна/диамантена сватба
(25-а/50-а/60-а годишнина от брако¬
съчетание] Hochzeitsfeier / сватбе¬
но тържество Hochzeitsnacht / пър¬
ва брачна нощ Hochzeitsreise/сват¬
бено пътешествие Hochzeitstag т
1. (Tag der Eheschließung! дата ж [или ден
л<| па сключване на брак 2. (Jahrestag)
годишнина ж от сватба ^es ist nicht
immer - всеки ден не е Великден
Hocke |'h:>lo| <-, -n> / 1. (Körperhaltung!
клек м; in die - gehen приклякам; in
der - sitzen клекнал съм 2. spurt
ITurnübung) прескок(-клек) м
hocken l'holonl vi 1. (in Hocke sitzen) стоя
клекнал 2. fam (sitzen) засядам, кисна
Hocker l'hnke! <-s, -> m табуретка ж
Höcker 1‘hcEke! <-s, -> m (Buckelj a. ,vii;d
гърбица ж
Hockey |'h:>ki| <-s> kein PI n spurt хокей м
(на трева!; Eis- хокей на лед
Hode |'ho:da| <-, -n> / Hoden <-s, -> m
тестикул м, тестис .w Hodensack rn
торбичка ж на тестикули, скротум м
Hof (ho:f| <-(e)s, Höfe> m 1. (Innen-!двор
M 2. (Bauem-j селскостопански двор
3.	hist (Fürsten-! дворец cp; (-Staat! при¬
дворни ,ин; bei -е в двореца 4. astr
(Ring um Mond, Sonne! хало cp, ореол м
►jdm den - machen ухажвам нкг
hoffen fhnfanl vt, vi надявам се: auf etw
akk - надявам се на нщ: ich hoffe es
надявам се да е така: ich hoffe nicht не
бих искал да е така: - wir das Beste!
да се надяваме на най-доброто!
hoffentlich ('hafantli^i adv дано: du bist
mir doch - nicht böse дано не ми се
сърдиш
Hoffnung j'hofnur)! -еп> /надежда ж;
;Erwartung! очакване cp: (Aussicht! на¬
дежди мн, изгледи мн; - auf etw akk
haben възлагам надежда на нщ; die -
aufgeben губя надежда: sich dat -en
machen въобразявам си, обнадежда¬
вам се; seine - in etw/jdn setzen въз¬
лагам надеждите си на нщ/нкг; in der
-	zu ... с надежда за ...: in der dass
... надявайки се, че ... hoffnungslos
adj безнадежден: (aussichtslos) отчаян
Hoffnungslosigkeit <-> kein PI fl. (ohne
Hoffnung) безнадеждност ж 2. (ohne
Aussicht) отчаяние cp Hoffnungs¬
schimmer m проблясък M на надежда
hoffnungsvoll adj изпълнен c надеж¬
да: (zuversichtlichI надежден; (vielverspre¬
chend) многообещаващ
höfisch l'hoifij] adj 1. (Leben, Sitten) двор¬
цов, придворен 2. (Dichtung) рицарски
höflich l'hoiflicl adj учтив, вежлив Höf¬
lichkeit <-, -en> / учтивост ж, веж¬
ливост ж
Höfling |'ho:flirjl <-s, -e> m придворен м,
придворна ж
Hofnarr т придворен шут
Höhe l'h0:a| <-, -п>/1. мат, mus височина
ж; aero ниво ср, висота ж; nicht auf der
-	sein fig, fam не съм на ниво: auf der
-	von на висотата |или нивото| на; auf
gleicher - на еднаква височина, ма едно
ниво 2. (Stadt, Ort) високо място, въз¬
вишение cp; (An-) хълм м; (Gipfel-! връх
м 3. (von Betrag, Steuer, Satz) размер м,
численост ж; bis zur - von 1000 EUR
до стойност |или в размер на| от 1000
евро ►das ist (doch) die -! fam това
(вече) е прекалено |или върхът]!
Hoheit |'ho:hait] <-, -en> / 1. sing (Erha¬
benheit) величие cp, възвишеност ж
2. (Anrede, Titel) височество cp, благо¬
родно cp; Königliche - Ваше Царско
Височество 3. poi.суверенитетът, вър¬
ховна власт Hoheitsgebiet п суверен¬
на област Hoheitsgewässer npl тери¬
ториални води
Höhenangst / страх лт от височина
Höhenmesser т висотомер лт Höhen¬
sonne /тесн кварцова лампа Höhenun¬
terschied т разлика ж във височина
Höhepunkt т 1. (allg) апогей м; (Gipfel)
връх лт 2. ßg кулминация ж, оргазъм
м; den - erreichen достигам кулмина¬
ционната точка
höher l'hoie] adj Komparativ von hoch по-ви¬
сок; - als ... по-висок от	по-си¬
лен \или по-висш); -е Gewalt форсма¬
жорни обстоятелства
hohe(r, s) |'ho:a, -е, -as| adj s. hoch
hohl [ho:lj adj 1. (leer) кух, празен
2.	(Augen, Wangen) хлътнал, вдлъбнат
3.	(Klang! глух, тъп 4. fig пуст; (nichts

Höhle
303
Homosexualität
sagend/ глупав, безсъдържателсн
Höhle |'ho:l9| <-, -n> /1. (Fels-) пещера
ж 2. (Hohlraum! мко кухина ж 3. (Tier-/
дупка ж, бърлога ж; in die ~ des Löwen
gehen scherz да влезеш в устата на
лъва Höhlenbewohnerlini rmjj пеще¬
рен човек Höhlenforscherlin) miß из-
следовател(ка) м/ж/ иа пещери, спе-
леолог м Höhlenforschung / изслед¬
ване ср на пещери, спелеология ж
Höhlenmalerei / пещерни рисунки
Hohlkopf т pej празна глава, глупак м.
глупачка ж Hohlkörper т кухо тяло
Hohlmaß п мярка ж за вместимост
Hohlraum т кухина ж Hohlspiegel т
рефлектор .и
Hohn [ho:n| <-(e)s> kein PI m подигравка
ж, присмех м;!Spottj сарказъм м, гав¬
ра ж; feiner ~ изтънчен присмех;
bitterer ~ жесток сарказъм
höhnisch l'heinij) adj язвителен, подиг¬
равателен, саркастичен
Hokuspokus |ho:küs'po:kus| <-> kein Pi m
1.	(Zauberformel) фокус-мокус м 2. pej
(fauler Zauber) шарлатаиство cp, uiaui-
ма ж 3. pej (Getue! превземка ж
holen |'Ьо:1зп| ^донасям, отивам да взе¬
ма; Atem ~ поемам си дъх; etw ~ lassen
пращам нкг да куни/донесе нщ; jdn
aus dem Bett ~ изкарвам пкг от лег¬
лото; sich dat einen Schnupfen ~ fam
хващам хрема; sich dat bei jdm Rat -
съветвам се c нкг; da ist nichts zu -
тук шицо няма да се получи, тук няма
нищо интересно
Holland fhalant) п gfog Холандия ж
Holländerin) ['holEnde] <-s, -, -nen> m(fl
холандец и/, холандка ж
holländisch adj холандски
Hölle ['hals] <-, rar -n> /ад м, пъкъл ,w;
in die - kommen отивам в ада; jdm das
Leben zur ~ machen fam превръщам
HKM живота в ад; jdm die ~ heiß machen
/з/леплашвам нкг, давам нкм да разбе¬
ре: das ist die ~ auf Erden това е съ¬
щински ад Höllenlärm т адски шум
Holler l'hDle] <-s, -> т südd, А вот (Holunderj
бъз м
höllisch adj 1. (die Hölle betreffend) адски
2.	fam (riesig) извънредно много, ужа¬
сен, страшен; ~ aufpassen fam страш¬
но много внимавам; das tut ~ weh fam
това причинява адска болка
Holm [hDlmJ <-(e)s, -е> т 1. (von Leiter)
надлъжна част от дървена стълба,
перило ср 2. spürt (von Barren) надлъ¬
жен прът от успоредка 3. afro, kfz
надлъжна съединителна греда, лон-
жерон м 4. (Insel) малък остров
Holocaust |‘ho:lokaust) <-|s), -s> л/Холо-
кост м
holplejrig jTnlpiajriri adj 1. (Weg) грапав,
неравен 2. fig (Stil) негладък. грапав:
(Vers! грапав, неримуван
holpern j'holpenj vi 1. sein /sich holpernd
fortbewegen) спъвам се; iWagen; друсам
2. haben (stolpern, wackeln)олюлявам се.
клатя се 3. haben (beim Lesen) запъвам
се
holprig adj s. holpieirig
Holunder [ho'lundej <-s, -> m. Holunder¬
baum m вот бъз и/
Holz (hults, pl: 'hcEltsej <-es, Hölzer> n
1. (Material, Stück) дърво cp. дървесина
ж; (Brenn-! дърва ми; /Nutz~/ дървен
материал: - Fällen сека дърва 2. (Wald!
гора ж Holzbein п дървен крак. про¬
теза ж Holzblasinstrument п ли;$ дър¬
вен духов инструмент
hölzern [’haiyenl adj 1. (aus Holz) дървен,
от дърво 2. fig (HaltungI вдървен, ско¬
ван: (schwerfällig) непохватен
Holzfäller l'holtsftlBj m дървосекач м
Holzfaserplatte / дървесновлакнеста
плоскост
holzig l'hnltsn;] adj 1. (wie HolzI като дър¬
во 2. (hart) твърд, труден за дъвкане
Holzklotz т дървен пън. дръвник м
Holzkohle /дървени въглшца Holz¬
schnitzer) in) miß Kunst /рьрворезбар
м Holzschuh т дървена обувка, на¬
лъм м
Holzschutzmittel п ашм средство ср за
защита на дървен материал Holzstich
т Kunst гравюра ж върху дърво Holz¬
stoß т купчина ж дърва
Holzweg т auf dem ~ sein fam на гре¬
шен път съм Holzwolle /фини стър¬
готини, дървесна вата Holzwurm т
дървояд м, дървесен червей
Homebanking <-s> kein Pl n нареждане
cp за банкови операции от дома по
електронен път Homecomputer <-s,
-> т in form домашен компютър
Homepage <-, -s>/ inform заглавна стра¬
ница в интернет
Hometrainer <-s, -> т sfort домашен
тренажор
homogen [homo'ge:n| adj хомогенен,
еднороден
homogenisieren [homogeni'zi:ran| cohne
ge-> iT хомогенизирам
Homöopathlin) Ihomoo'pait) <-en, -en; -,
-nen> miß хомеопат м
Homöopathie |hom0opa'ti;| <-> kein Pl f
хомеопатияж
homöopathisch |hom0o'pa:ti/| adj xo-
меопатичен
Homosexualität |homoz£ksuali't£t| / хо¬
мосексуалност- ж

homosexuell
304
Hortensie
homosexuell adj хомосексуален
Honig j’ho:ni<;j <-s, rar -e> m мед м; mit
~ gesüßt подсладен c мед; türkischer ~
нуга ►jdm - ums Maul schmieren fam
лаская нкг, подмазвам се нкм Honig¬
kuchen т fjASTiJ меденка ж Honig¬
melone /вид м много сладък пъпеш
honigsüß |'ho:ni^'zy:s| adj 1. (sehr süß)
много сладък, като мед 2. figpejслад¬
никав, престорен, мазен Honigwabe /
медна пита
Honorar (hono'ra:e| <-s, -е> п хонорар м
honorieren |hono'ri:ran| <ohne ge-> vt
1.	iAnwalt, Arzt) заплащам, възнаграж¬
давам; нм. (Wechsel) плащам по мени¬
телница 2. fig würdigen) почитам
Hopfen ('hDpfanj <-s, -> m вот хмел at ► bei
jdm ist - und Malz verloren fam непоп¬
равим е. загубена работа
hopp [hop] intetj хоп!
hoppeln j'hopsln) vi sein подскачам
hoppla [’hapla] interjfam опала!
hopsen fhapsanj vi sein fam подскачам,
подриивам
hopsigehen <irr> vi sein fam (verloren
gehen) развалям се, пропадам; (sterben)
умирам.пуквам
hörbar |'h0:gba:e| adj доловим за слуха.
който може да се чуе
horchen |'Ьзг<;зп| и' auf jdn/etw akk -
слушам внимателно нкг/шц; (heimlich)
подслушвам; an der Tür - подслуш¬
вам през вратата
Horde 1‘horda] <-, -n> fl. pej (wilde Menge)
орда ж, тълпа ж 2. (Obstlattengestell)
рогозка ж от върба (за сушене на
плодове]
hören l'hoirsnj I. vt 1. (atlgl чувам 2. (hin-,
zu-) слушам; eine Vorlesung - посеща¬
вам лекция 3. (erfahren) научавам; ich
will nichts mehr von Fußball ~ не искам
повече да чуя за футбол П. vi 1. (allg)
чувам: gut - чувам добре; schlecht -
недочувам; (na) ~ Sie mal! (я) чуйте!
2.	(hin-, zu—) auf jdn/etw akk - слушал:
|или следвам] нкг/нщ: hör mal! слушай!
3.	gehorchen./ послушен съм; auf die
Eltern akk - слушам родителите си: sie
hört auf den Namen Maria името й е
Мария, отговаря на името Мария: wer
nicht - will, muss fühlen sprichw който
не разбира от дума. разбира от тояга
4.	Ierfahren! научавам; von sich dat -
lassen обаждам се: nichts von sich dat
- lassen не се обаждал:
Hörensagen n vom - по чужди приказ¬
ки. по слухове
Hörer ---s, m tätigt слушалка ж; den -
abnehmen/auflegen вдигам/оставям
c л'«талка
Hörer(in) <-s, -nen> m(J) 1. radig
слушател(ка) м(ж) 2. geh (Universitäts-)
студент(ка) м(ж) Hörerschaft <-, rar
-en> / аудитория ж, слушатели мн
Hörfehler т недоразумение ср поради
недочуване Hörfunk <-(e)s> kein PI m
радио cp Hörgerät n слухов апарат
hörig adj 1. jdm ~ sein зависим съм от
нкг, подчинен съм на нкг 2. hist (leibei¬
gen) крепостен
Horizont ]hori'tsDnt| <-(e|s, -e> m 1. (schein
bare Linie) хоризонт м; am ~ на хори¬
зонта 2. /Gesichtskreis) кръгозор м; ei¬
nen engen - haben имам ограничен
кръгозор: das geht über meinen ~ това
надхвърля кръгозора ми. това не го
разбирам
horizontal |horits:>n'ta:l| adj хоризонта¬
лен Horizontale <-, -п> /хоризонтал¬
на линия
Hormon [hor'moin] <-s, -e> n хормон м
Hörmuschel / частта ж от телефонна¬
та слушалка, която се доближава до
ухото
Ногпфагп] <-(e)s, Hörner> прогм ►jdm
Hörner aufsetzen fam слагам нкм рога:
sich dat die Hörner abstoßen fig, fam идва
ми акълът; ins gleiche ~ stoßen fig, fam
пеем една и съща песен Hornbrille /
очила мн с рогови рамки
Hörnchen [’hcErngan] <-s, -> п (Gebäck)
рогче ср (вид кифла)
Hornhaut /1. (Schwiele) вроговяваие ср,
мазол м 2. ANAT (am Auge) роговица ж
Hornisse [har'nisa] <-, -n> fioo стършел м
Homist(in) [hDr'nist| <-en, -en; -nen>
miß '/.ns хорнист(ка) м(ж) (музикант,
свирещ на хорн)
Horoskop [horo‘sko:p| <-s, -е> п хорос¬
коп -и; jdm das - stellen правя \нли
изготвям] нкм хороскоп
Horror ['Изго:е| <-s> kein PI m ужас м; vor
jdm/etw dat - haben ужасявам се от
нкг/нщ Horrorfilm т филм м на ужа¬
сите Horrortrip т jarg 1. (von Rauschgift)
състояние с кошмарни видения след
употреба на дрога 2. fig кошмар м
Hörsaal т uni аудитория ж Hörspiel п
радиопиеса ж
Horst [hörst) <-(e]s, -е> т 1. вот храста¬
лак м 2. (Adler-) гнездо ср 3. (Flieger-)
въздушна база
Hörsturz /7? Med внезапна загуба на слу¬
ха, оглушаване ср
Hort fhort] <-le)s, -е> т 1. /Kinder-) зани¬
малия ж, забавачница ж 2. (Schatz)
съкровище ср
horten l'hartanj тг натрупвам
Hortensie jhDr'tEnzia] <-, -n> / вот хор-
тензия ж

Hörweite
305
Humanismus
Hörweite kein PI f разстояние cp. na
което ec чува. диапазон м на слуха:
außer/in - намирам се иа място, от-
където не се/се чува
Hose j'ho:za] <-, -п>/ панталон .и; iUnter-/
гащи ми ►die ~n anhaben fig, /ат ко¬
мандвам: sich dat (vor Angsti in die ~n
machen fig, fam напълвам гащите от
страх; das Baby hat in die - gemacht
бебето се е напуснало в гащите; die
Prüfung ist in die ~n gegangen jarg про¬
падам |или скъсват ме] на изпит
Hosenanzug т костюм м Hosenbein п
крачол м (на панталон) Hosenboden
т дъно ср на панталон; jdm den ~
versohlen/зтнашарвам дупето на нкг.
напердашвам нкг Hosenrock т по¬
ла-панталон ж Hosenschlitz т цепка
ж иа панталон, коичалък м, дюкян м
разг Hosentasche /джоб м на панта¬
лон Hosenträger mpl тиранти мн
Hospital |haspi'ta:l] <-s, -е oHospitäler> п
болница ж
Hospiz |hDs'pi:ts| <-es, -е> п хоспис м
((християнски/ дом за болни и стари
хора)
HostessRR |has'tts| <-, -еп>/ HosteßAlt <-,
Hostessen>/l. (Gästebetreuerin: in Hotels,
bei Messen) администраторка ж; (bei
Reiseveranstaltungen) скскурзоводка ж
2.	(Bardame) компаньонка ж
Hostie l'haslja] <-, -п>/ш. причастие cp.
нафора ж
Hotel (ho'Ulj <-s, -s> n хотел .и Hotelboy
|ho'UlbDi| <-s, -s> m хоп м /хотелски
прислужник, портиер, момче за по¬
ръчки) Hotelfachschule / специали¬
зирано училище по хотелиерство Ho¬
telgast т гост м. гостенка ж на хотел
Hotelier |hota'lie:| <-s, -s> mхотелпер(ка|
м(ж/
Hotelzimmer п хотелска стая
Hotline l'hatlain] <-, -s> / гореща линия
(телефонна линия, работеща без
почивка)
Hotpants ['hat'psnts) р/дамски секси къси
панталонки
Hr. abk von Herr г-н
Hrsg, abk голHerausgeber!in| издател(ка)
м(ж)
Hubraum |'hu:praum| mm. работен обем
на цилиндър, обем м на двигател
hübsch |Ьур/] I. adj хубав; (niedlich) мил;
(reizend) прелестен; eine (ganz) ~e
Summe iron, fam това е хубавичка сума;
sich - machen глася се: das ist ja eine
~e Geschichte! iron, fam ама че исто¬
рия! П. adv fam tziemlich) порядъчно
Hubschrauber ['hu:pJraobe| m вертолет
-и, хеликоптер м
huch jhux| interj \’ф!
huckepack j’holopakj ade jdn - tragen
нося нкг на гр ьб
hudeln |!hu:daln] vi südd, A. fam работя
прибързано и немарливо Uuu през kvii
за грош|
Huf (hu:fj <-\е s. -е> т копито cp Hufei¬
sen n подкова ж hufeisenförmig adj c
форма на подкова
Hufschmied m ковач м. които подко-
вава коне
Hüfte j'hvfta] <-, -n> / ат-л хълбок м.
ханш м: mit den -n wackeln пол каля¬
вам ханш. поклащам бедра: bis an die
-	до шия Hüftgelenk п ахат тазобедре¬
на става Hüfthalter т жартиер .и
Hüftsteak п oastr пържола ж от бут
Hügel [hy:gal| <-s, -> т хълм м: (kleiner)
рид м, възвишение cp hügelig ad/
хълмист
Huhn |hu:n] <-(els, Hühner> n 1. zoo. сляп;
кокошка ж 2. /Henne)ярка ж. яребица
ж ►mit den Hühnern aufstehen fam
ставам c петлите, ставам много рано:
da lachen ja die Hühner! fam на това се
смеят и деца та /глупаво е): du verrück-
tes/dummes ~! fam гъна п.ска!
Hühnchen [’hy:nQan| <-s, -> n пиле cp
► mit jdm |noch) ein ~ zu rupfen haben
fam трябва да си поговоря с нкг, тряб¬
ва да си разчистя сметки те с нкг
Hühnerauge п мш мазол м Hühner¬
bouillon / Hühnerbrühe /сляи; пилеш¬
ки бульон Hühnerei п кокоше яйце
Hühnerfarm /ферма ж за развъжда¬
не на кокошки Hühnerstall т коко¬
шарник .и, курник м Hühnerstange /
прът м за кокошките в курник
Hühnerzucht / птицевъдство ср
Hülle l'hvls] <-, -n> /(Umhüllung) обвивка
ж; (Schallplatten-, CD -) обложка ж. опа¬
ковка ж ►die letzten ~n fallen lassen
да паднат и последните прегради \или
предразсъдъци), да се откриеш напъл¬
но: in ~ und Fülle в изобилие
hüllen l'hvlan] Kf обвивам: jdn/sich in eine
Decke ~ завивам нкг/себе си c одеяло:
ein Tuch um etw - увивам кърпа око¬
ло нщ: sich in Schweigen (über etw akk\
-	обгръщам се c мълчание (по някои
въпрос)
hüllenlos adj непокрит, гол
Hülse l'hvlza] <-, -п>/1. ;«>т шушулка ж;
(Schale) обвивка ж 2. (Geschoss-) гилза
ж Hülsenfrucht / 1. (Pflanze) бобово
растение 2. (Frucht) плод .и на бобово
растение
human |hu'ma:n| adj хуманен, човечен
Humanismus [huma'msmus] <-> kein Pt m
хуманизъм M

humanistisch
306
Hungertuch
humanistisch ad/класически (гимназия,
образование); insi в духа на хуманиз¬
ма, хуманистичен
humanitär |humani't£:e| adj хуманитарен
Humanität (humam't£:t| <-> kein PI f ху¬
манност ж, човеколюбив cp
Humbug |'hombu:k| <-s> kein Pi ml. pej,
/am /UnsinnI безсмислица ж 2. (Schwindel)
измама ж, мошеничество ср
Hummel fhumall <-, -n>/zoo земна пче¬
ла ► -n im Hintern haben имам стър¬
шели под опашката
Hummer |'liume| <-s, -> т zog омар м
Humor |hu'mo:e| <-s, rar -e> m хумор м;
Sinn für - чувство за хумор
humoristisch |humo‘ristiJ] adj хумори¬
стичен
humorlos adj без чувство за хумор
humorvoll adj c чувство за хумор;
(witzig) смешен, забавен
humpeln fhumpalnl vi 1. haben ihinken)
куцам 2. sein isich humpelnd fonbewegen/
накуцвам, куцукам
Humus ['huimusj <-s> kein PI m p.iol ху¬
мус M
Hund [hunt| <-(e)s, -e> mzoo куче cp ►auf
den - kommen fam пропадам, зле съм
(здравословно/материално); vor die -е
gehen fam затривам се, съвсем пропа¬
дам; bekannt sein wie ein bunter - fam
всички ме познават; wie - und Katze
leben Jam разбираме се като куче и
котка; er ist ein ganz armer - fam той
е беден човечец; da liegt der ~ begraben
fam ето къде е скрит ключът, в това
е причината; damit lockt man keinen -
hinterm Ofen hervor fam c това и куче
не можеш да подмамиш (не можеш да
събудиш интерес); das ist ein dicker ~!
fam това е голямо безобразие!; Vor¬
sicht, bissiger внимание, зло куче!;
du gemeiner ~! (argгадно куче такова!;
-e, die bellen, beißen nicht sprichw ку¬
че, което лае, не хапе поговорка; die
-е bellen, und/aber die Karawane zieht
weiter кучетата си лаят. керванът си
върви поговорка
hundeelend adj мизерен; mir ist - fam
зле ми е Hundefutter п кучешка хра¬
на Hundehütte / 1. кучешка колиба
2. fig pej съборетина ж Hundekuchen
/пкучешки бисквити Hundeleben nfam
кучешки живот Hundeleine/ каишка
ж за куче hundemüde adj fam капнал
от умора, като пребито куче Hunde¬
rasse /кучешка порода
hundert пит, adj сто; ungefähr ~ стоти¬
на; V. a. acht, achtzig
Hundert1 l’hundetj <-s, -e> n сто, стоти¬
на ж; einige/mehrere - неколкосто-
тин; zu ~еп със стотици
Hundert2 <-, -en> / (Zahl) сто
Hunderter <-s, -> m 1. мат стотица ж
2. fam (Geldschein) стотарка ж
hundertfach ad/стократен; 5. a. achtfach
Hundertjahrfeier |hundBt'ja;gfaie| / сто¬
годишнина ж
hundertjährig |'hondetj£:n^| adj (hundert
Jahre alt) стогодишен; der Hundert¬
jährige Krieg Стогодишната война; s.
a achtjährig; Hundertjährige <ein -r,
-n, -n> mf столетник м, столетница ж
hundertmal |'hundetma:l| adv стократен;
s. a. achtmal
Hundertmeterlauf m spürt бягане cp на
100 метра, спринт м
hundertprozentig adj, ас^етопроцентов
hundertste adj s. hundertste/, s)
hundertstel l'hundetstal] <inv> adj стот¬
на; s. a. achtel
Hundertstel |'hundBtstal| <-s, -> n една
стотна; s. a. Achtel; Hundertstelse¬
kunde/.stort една стотна от секундата
hundertste/, s) ('hundesta, -te, -tas| adj
стотен; s. a. achte)r, s) ►vom Hundert¬
sten ins Tausendste kommen отклоня¬
вам се от темата
hunderttausend пит сто хиляди; Hun¬
derttausende стотици хиляди
Hundesteuer /такса ж за отглеждане
на куче Hundewetter <-s> kein PI n fam
кучешко [или гадно| време Hunde¬
zwinger т кучкарник м
Hündin 1‘hYndinf <-, -nen> /zoo кучка ж;
s. а. Hund
Hundstage mpl Гбрещници мн (среда¬
та на лятото)
Hüne |'hy:na| <-n, -n> m великан м, ис¬
полин м Hünengrab п голям каменей
гроб, долмин м
Hunger ['huqe| <-s> kein PI m глад м; fig
(Verlangen) жажда ж; - nach Gerechtig-
keit/Liebe жажда за справедливост/
любов; -/keinen - haben гладен съм/
не съм гладен; - auf etw akk haben яде
ми се нщ. имам желание за нщ; - leiden
гладувам; seinen - stillen засищам
глада си; vor - sterben умирам от глад;
ich bekomme - огладнявам
Hungerkur / лечение ср с гладуване
Hungerlohn т pej мизерна заплата
hungern fhuqen| vi 1. (Hunger leiden) гла¬
дувам, гладен съм 2. (fasten) постя; (bei
Abmagerungskur) спазвам диета за от¬
слабване
Hungersnot/масов глад Hungerstreik
т гладна стачка; in den - treten започ¬
вам гладна стачка
Hungertuch п scherz, fam am - nagen
гладувам, мизсрствам

307
Hz
hungrig
hungrig |'lwr)n<;| adj гладен. - nach etw
sein fig, geh жаден съм да нщ
Hupe |'hu:pa| <-, -n> / клаксон м
hupen fhuipanj w подавам звуков сиг¬
нал, натискам клаксон
hüpfen |'hYpfan| vi sein sildd, А подскачам
Hürde 1'hYrda] <-, -n> /1. sro.Ri препят¬
ствие cp 2. (Einzäunung/ ограда лс, за-
граждснпс cp 3. ßg (Hindernis/ пречка
ж: eine - nehmen преодолявам пре¬
пятствие: ßg преодолявам трудности
Hürdenlauf т SfOM бягане ср с пре¬
пятствия
Hure |'hu:ra] <-, -п> /ре/ курва ж Huren¬
sohn т vulg кучи син
hurra |hu'ra: о ’horaj interj ура: ~ rufen
викам ..ура"
Hurrikan |'hurika(:)n) <-s, -е> т ураган м
huschen ['hujan] vi sein 1. стрелвам се
2. figvber etw akk - бързо преминавам
нщ през куп за грош. претупвам нщ
hüsteln |'hy:staln) w покашлям се
husten |'hu:stanj vi кашлям
Husten <-s, rar -> m кашлица ж Hus¬
tenanfall m пристъп .u на кашлица
Hustenbonbon <-s, -s> n бонбон м
против кашлица Hustenreiz т драз¬
нене ср, предизвикващо кашлица
Hustensaft т сироп .д/ за кашлица
Hut1 |hu:t] <-(e|s, Hüte> m шапка ж; den
~ aufsetzen/abnehmen слагам/свалям
шапка; - ab! шапки долу!: unter einen
- bringen fig помирявам, обединявам
интереси; da geht einem (ja) der - hoch
/ат хвръкна му кепето, ядоса се: das
ist ein alter ~ fig, fam това е стара из¬
вестна история: dein Geld kannst du
dir an den ~ stecken! fam запази си го
за спомен! ирон, дотрябвало ми е!
Hut2 |hu:t| <-> kein PI f geh auf der - sein
нащрек съм
hüten fhy:tan) I. vt 1. ihütenj гледам,
надзиравам 2. (Vieh/ паса 3. fig (Geheim
nisj пазя; (Zunge) държа си езика зад
зъбите; das Bett - (müssen) (трябва да
остана) оставам на легло (поради
болест); das Haus ~ оставам вкъщи
II. vn sich ~ предпазвам се
Hüter(in) <-s, -nen> m(f) 1. назач(ка)
м(ж)2. (Hirt)овчар(ка) .w(ж), пастир!ка)
м(ж) 3. fig пазнтел(ка) ,и(ж); die - des
Gesetzes scherz (Polizisten! пазители на
реда
Hutgeschäft п магазин м за шапки
Hutkrempe /периферия ж на шапка
Hutmacherfin) m(f) шапкар(ка) м(ж)
Hütte l'hYts) <-, -п>/1. (kleines Haus)хижа
ж; Ielende) колиба ж 2. каюта ч<
3.	ч, i-rnverh металург ичен ;а
вод Hüttenarbeiter т металvpi w
Hüttenkäse rn ■ л извара ж
H-Vollmilch fharblmilcj kein Pi/ пълно¬
маслено пастьоризирано мляко
Hyäne j'hyt:n9) <-, -n> /.- • ■ хнена ж
Hyazinthe (hya'tjintsj <-, -n>/::-v зюм¬
бюл .и
Hydrant (hy'drant! <-en, -en> m хидрант
.w. водоразпределнтел м
Hydraulik jhy'draulikj <-> kein Pi f
хидравлика ж
hydraulisch adj хидравличен
Hydrodynamik (hydrody'na:mik| / nns
хидродинамика ж Hydrokultur/лек от¬
глеждане cp на растения в хранител¬
ни разтвори Hydrotherapie/мш хнд-
ротерапия ж
Hygiene |hy'gie:na] <-> kein ///хигиена ж
hygienisch adj хигиенен, хигиеничен
Hymne [’hYmnal <-, -п> /химн .u
Hyperbel |hy'p£rbal| <-, -n>/млт, unc. хн-
иербола ж
Hyperlink <-s, -s> лпхгокм (hervorgehobene
Text- oder Bildstelle einer Web-Seite, die beim
Anklicken auf eine andere Adresse verweist)
хиперлннк M
Hypertext m intorm хипертекст м
Hypnose (hYp'no:za| <-, -n> /хипноза ж;
unter - stehen гюд хипноза съм
hypnotisch (hYp'noiliJ) adj хипнотичен
hypnotisieren |hYpnoti'zi:ran| cohne ge->
vt хипнотизирам
Hypochonder |hypo’xandc| <-s, -> m .
хппохондрпк M
Hypophyse |hypo'fy:za| -n> /д:;д[ хи¬
пофиза ж
Hypothek |hypo'te:k| <-, -en> / ü::, ihr
ипотека ж; erste/zweite ~ пьрва/вто-
pa ипотека: eine - auf etw akk abtragen/
aufnehmen погасявам ипотечен заем
за нщ/ипотекпрам нщ: mit einer -
belasten ипотекирам нщ. учредявам
ипотека върху нщ Hypothekenbank /
банка ле. специализирана за предос¬
тавяне на ипотечни заеми Hypothe¬
kenbrief т ипотечно (и.?// заложно|
писмо
Hypothese |hypo’te:za| <-, -n> / хипотеза
ле; eine ~ aufstellen нравя [или изра¬
ботвам! хипотеза
hypothetisch |hypote:ti/j adj хипотети¬
чен
Hysterie [hYSte'ri:) <-, -п>/мш истерия ле
hysterisch |hYs‘te:njl adj истеричен
Hz abk von Hertz Хц

308
ihr
I
I, i |i:j <-, -(s)> /?И, и cp /деветото буква
от немското азбука!
i (i:| interj пу! уф!; ~ wo! дума да не ста¬
ва!
I abk von Italien geog Италия ж
i. А. abk von im Auftrag по нареждане
(поставя се пред подпис но документ)
iberisch |i'be:rifl adj иберийски; die Ibe¬
rische Halbinsel Пир и ней ски | или Ибе¬
рийски) полуостров
IC |i:‘tse:| <-(s), -(sj> т abk von Inter-
cityl-Zug) интерсити .vi (комфортно
обзаведен бърз влак, който спира
само на големи гари)
ICE |i:tse:7e:| <-(s), -s> т abk von Inter¬
city-Express интерсити-експрес м /су-
пербърз влак, предлагащ голям ком¬
форт )
ich |n;) pron pers (). pers sing) аз; ~ für
meine Person аз лично; - selbst сами¬
ят аз; hier bin -! мой ред е!, ето ме!;
~ Ärmster! горкият аз!; ~ Idiot! ама че
съм идиот!
Ich <-(s), -(s)> п das ~ его; mein zweites
~ моето второ аз
ichbezogen )':фзго:дап| adj егоцентри-
чен
Icon <-S, -s> п INIORM икона ж
ideal |ide'a:l| adj идеален
Ideal <-s, -e> n идеал м Idealfall m иде¬
ален случай idealgewicht n идеално
тегло
idealisieren |ideali'zi:ranj cohne ge-> vt
идеализирам
Idealismus |idea‘lismus| <-> kein PI m иде¬
ализъм м
Idealist(in) [idealist] <-en, -en; -, -nen>
miß идеалист(ка) м(ж)
idealistisch adj идеалистичен
Idee (i'de:| <-, -п> / идея ж, хрумване cp;
geniale - гениална идея; voller -n
stecken изпълнен съм c идеи: das ist
eine fixe - von ihm това е негова
фикс-идея; wie kommst du denn auf
die как ти хрумна?; das bringt mich
auf eine ~! това ме навежда на мисъл¬
та \нли идеята|!; eine - (Salz) малко
'СОЛ
ideell lide’d) adj идеален, нематериален,
духовен
ideenreich [i'deianraiq adj пълен с идеи
Identifikation )id?.ntifika'tsio:n| <-, -en> /
i ’ : идентификация ж, отъждествя¬
ваме ср
identifizieren |id£ntifi'£si:ren| <ohne де->
идентифицирам, установявам само¬
личността, отъждествявам
Identifizierung <-, -еп> / идентифи¬
циране ср, установяване ср на само¬
личност
identisch [i'dtntij) adj[rmt jdm/etw) - sein
идентичен съм (c нкг/нщ)
Identität [identi’tEit] <-> kein PI J иден¬
тичност ж Identitätskarte f CH (Perso¬
nalausweis) лична карта Identitätskrise
/криза ж на личността Identitätsver¬
lust т psych загуба ж на самоличност
Ideologe |ideo*lo:ga) <-n, -n> m идеолог
м; s. a. Ideologin
Ideologie [ideolo'gi:] <-, -n> /идеология
ж Ideologin |ideo'lo:gin] <-, -пеп>/иде-
оложка ж; s. a. Ideologe
ideologisch |ideo'lo:giJ] aflf/идеологичен,
идеологически
idiomatisch [idjo‘ma:tiJ] adj ling идиома-
тичен
Idiot(in) [i'djo:t| <-en, -en; -, -nen> m(ß
идиот(ка) м(ж); fam слабоумен (човек)
Idiotie |idjo'ti:] <-, -n> / med идиотизъм
м; pej, Jam (Dummheit) идиотщина ж
idiotisch adj идиотски; Jam тъп
Idol (i'dorl) <-s, -e> n идол м
Idylle |i'dYla| <-, -п>/ит идилия ж
idyllisch adj идмличен
Igel |'i:gal[ <-s, -> m zog таралеж м
igitt (i'git) interj пу. пфу
Iglu |'i:glu| <-s, -s> m o n иглу cp
Ignorant(in) (igno'rant) <-en, -en; -nen>
mjj невежа м и ж
Ignoranz [igno’rants) <-> kein PI J неве¬
жество cp
ignorieren [igno'riiran] cohne ge-> vt 1. (nicht
wissen wollen) игнорирам 2. (nicht
beachten) пренебрегвам
IHK [i:ha:'ka:] <-> kein PIJabk von Industrie-
und Handelskammer ТПП /Търговско-
промишлена палата)
ihm [i:m] pron pers dat voner, es (betont) на
него: (unbetont) му
ihn [i:n| pron pers akk von er (betont) него;
lunbetont) му
ihnen [*i:nan] pron pers pl, dat von sie (betont)
на тях; (unbetont) им
Ihnen pron pers sing, pl dat von Sie (betontI
на Вас: (unbetont) Ви
ihr |i:e| I. pron pers 1.12. pers pl) вие 2. sing,
dat von sie /betont) на нея; (unbetont) й
II. pron poss a. attr 1. sing von sie неин

Ihr
309
Imperativ
2. pl von sie техен
Ihr pron poss a. attr sing, pl von Sie Ваш
ihre, Ihre pron poss s. ihre|r, s), lhre(r, s)
ihrer pron pers 1. sing, gen von sie нейният
2. pl, gen von sie техният: 5. a. ihrefr, s)
Ihrer pron pers sing, pl gen von Sie Ваши¬
ят: s. a. Ihre(r, s)
ihrefr, s) |'i:re, -re, -resj pron poss (substan¬
tivisch) 1. sing von sie нейният 2. pl von
sie техният
Ihrefr, s) pron poss (substantivisch) sing; pl
von Sie Вашият
ihrerseits |'i:rezaits] adv 1. sing от нейна
страна 2. pl от тяхна страна
Ihrerseits adv от Ваша страна
ihres, Ihres pron poss s. ihrefr, s), Ih¬
refr, s)
ihresgleichen l'iires'glaiqan) <inv> pron
1.	sing подобни на нея 2. pl подобни
на гях, темподобни
Ihresgleichen <inv> pron подобни на
Вас
ihretwegen |'i:ratVe:gan] adv 1. sing зара¬
ди нея; (negativ) по нейна вина 2. pl
заради тях: (negativ) по тяхна вина
Ihretwegen adv заради Вас: (negativ) по
Ваша вина
ihretwillen j'irrat'vilan) adv 1. sing um -
заради нея 2. pl um ~ заради тях
Ihretwillen adv um - заради Вас
Ikone (i'ko:na| <-, -n> / икона ж
illegal |’ilega:l] adjнелегален, незаконен
Illegalität <-, -en> / нелегалност ж,
неправомерност ж
illegitim filegiti:m| adj нелегитимен
illoyal fibia:l| adj нелоялен
illuminieren |ilumi'ni:ran| cohne ge-> vt
правя илюминации
Illusion [ilu'zio:n| <-, -en> /oft илюзия
ж; sich dat ~en machen über jdn/etw
създавам \или правя| си илюзии за нкг/
нщ
illusionär |iluzio*n£:в| adj илюзорен;
(Trick) илюзионистки
illusorisch [ilu‘zo:nJ] adj 1. (nur in der Illusion
bestehend) илюзорен, въображаем
2.	(täuschend) измамен 3. (zwecklos, sich
erübrigend) напразен
Illustration |ilustra'£sio:n) <-, -еп>/ илю¬
страция ж
illustrieren [ilus'tri:r3n| <ohne ge-> vt
илюстрирам Illustrierte <-n, -n> /
илюстровано списание
Iltis l'iltis) <-ses, -se> m zoo пор м
im |im) = in dem s. in
Image (’imitf] <-(s), -s> n имидж м
Imagepflege / грижа ж за имиджа
imaginär [imagi'n£:g| adj имагинерен,
въображаем
lmbissRR l'imbis) <-es, -e> m, lmbißAlt
<-bisses, -bisse> m 1. (kleine Mahlzeit)
леко хапваие 2. /Lokalj снекбар м, за¬
ведение cp за бърза закуска Imbiss-
standRR т павилион м за бърза закус¬
ка lmbissstubeRR / снекбар з<
Imitation jimita:tsio:nj <-, -еп> / имита¬
ция ж
Imitatoren! iimi'taitore] <-s, -еп; -пеп>
miß имитатор!ка) м(ж)
imitieren [imi'tkren] <ohne де-> \t ими¬
тирам
Imkerfin) |'1гпкв| <-s, -; -, -пеп> miß лот
пчелар м
Immatrikulation jimatrikula'is[o:n] <-, -en>
/ 1. (an einer Hochschule) записване cp
\или приемане cp\ на студент 2. CH
(Kraft/ährzeug) регистрация ж
immatrikulieren |imatriku'li:ran] <ohne
ge-> vt 1. (Hochschule) записвам |или
приемам) студент 2. CH (Kraftzeug) ре¬
гистрирам
immens [i'mEns] adj (Leistung) огромен;
(Glück) неизмерим: (unendlich) необятен
immer |'ime] ad' винаги: wann auch ~
когато и да e; was auch - какво го и да
е; wer auch ~ който и да е: wie auch
~ както и да е: wo auch - къдсто и да
е; für - завинаги, вечно; noch ~ noch
все още: schon - винаги: ~ mehr все
повече:	wenn ... винаги, когато ...:
-	wieder отново и отново
immergrün adj вот вечнозелен
immerhin adv (jedenfalls) във всеки слу¬
чай: (wenigstens) все пак. поне; das ist
-	etwas това все пак е нещо: er hat
sich - entschuldigt гой все пак се из¬
вини
immerzu adv постоянно
Immigrant(in) (imi'grant) <-en, -en; -,
-nen> mß имигрант!ка) м(ж)
Immigration |imigra'tsio:n] <-, -en> /
имиграция ж
immigrieren jimi'grkrenj cohne ge-> visein
имигрирам
Immobilien (imo'biilian) fpl недвижими
имоти Immobilienmaklerfin) miß бро¬
кер и-i |im11 посредник .и) на недвижи¬
ми имоти \илп по сделки с недвижими
имоти, н е д в и ж и м ост и ]
immun (i'mu:nj adj 1. а. med - (gegen etwj
sein имунизиран съм (срещу нщ). не¬
податлив съм (на нщ) 2. ihr, инч. полз¬
ващ се с имунитет
Immunität |imuni'U:t| <-> kein Pl f иму¬
нитет м
Immunschwäche / med слабост ж на
имунната система Immunsystem <-s,
-е> п med имунна система
Imperativ |'imperati:f| <-s, -е> т име по-
в е л ите л но н а к л о н е н и е

310
indiskret
Imperfekt
Imperfekt |’imperfekt| <-s, -e> n ling ми¬
нало несвършено време
Imperialismus |imperia’lismus| <-, rar
Imperialismen m империализъм м
imperialistisch ^^/империалистически,
империалистки
Imperium |im‘pe:rium| <-s, lmperien> n
империя ж
impfen |'impfan| vt ваксинирам, имуни¬
зирам; jdn/sich (gegen etw] - ваксини¬
рам нкг/се (срещу нщ|
Impfpass™ l'impfpas) m\iED имунизацио-
нен паспорт Impfstoff m ваксина ж
Impfung <-, -en> /ваксинация ж
Implantat [implan'tait) <-(e)s, -e> n mcd
имплантант .u, имплантиран орган
implementieren [implem£n'ti:ren| vTinfüilw
въвеждам, изпълнявам
implizit [impli'tskt] adj подразбиращ се.
скрит, неизказан
imponieren [impo'nkran] <ohne ge-> vi
jdm ~ допадам на нкг. правя добро
впечатление
Import fim'pDrt| <-(e)s, -е> т hdi. внос м
Importeur(in) fimpDr't0:g| <-s, -е; -, -nen>
miß вносител м
importieren [impar'ti:ran[ <ohne ge-> vt
внасям
Importstopp™ m hdl забрана ж за внос
imposant |impo'zant| adj импозантен,
внушителен
impotent l'impotmt] adj müd импотентен
Impotenz |'impot£nts| <-> kein PI f meo
импотентност ж
imprägnieren [impr£'gni:ran[ <ohne ge->
vt t. (durchtränken) etw (mit etw) - напо¬
явам нщ |c нщ| 2. /wasserdicht machen/
импрегнирам; Kleidung/Schuhe mit etw
- импрегнирам c нщ облекло/обувки
Impressionismus [mnpr£sio'nismus| <->
kein PI rn KUNST, lit, mus импресионизъм м
impressionistisch [impirsjo'nistijl adj hm-
пресионисгки. импресионистичен
Impressum |im'pr£som| <-s, lmpressen>
n ТУ!1 служебна информация (изписва¬
нето в книга на автора, издателя,
годината на издаване и др.1
Improvisation |improviza'tsio:nj <-, -en> /
импровизация ж
improvisieren [improvi'zkran] <ohne ge->
vi, vt импровизирам
Impuls [im'pulsj <-es, -e> m prfys импулс м
impulsiv (Tmpül'zirf] adj нмпулсивен
imstande (imjtandsj adj - sein etw zu tun
‘fähis,: в състояние съм да направя нщ
in |inj I. acij fam - sein на мода съм.
нашумял съм. търсен съм И. prp + akk
о dar н. па; ins Kino/Museum/Theater
gehen отивам иа кино/музей/театър;
im Garten в градината; im Regen под
дъжда; im ersten Stock на първия етаж;
-	der Hand/Tasse/Kiste в ръката/ча-
шата/саидъка; ~ dem \о im| Zimmer/
Haus/Gebiet/Land в стаята/къщата/
района/страната; ~ der Stadt в града;
-	Sofia в София; - Deutschland в 1ер-
мания; im Anfang в началото; im Alter
von ... на възраст от ...; ~ der Nacht
през нощта; ~ der nächsten Woche през
следващата седмица; im Mai през май;
im Frühling през пролетта; im Sommer/
Herbst/Winter през лятото/есента/зи-
мата; - diesem Jahr през тази година;
-	zehn Jahren (nach Ablauf von) след десет
години; (während/през, по време на; im
Jahre 1970 през 1970 п; - Eile в бър¬
зината, набързо; dieses Rätsel hat es -
sich (dat) fam тази гатанка си я бива
(трудна е/; der Schnaps hat es ~ sich!
fam ракията си я бива! (силна е/
inaktiv |'m?akti:f| adj пасивен, бездеен
inakzeptabel [in?ts£p'tarbal| adj неприем¬
лив
Inanspruchnahme [in?anjpruxna:ma| <-,
-n> fform 1. (Nutzung) ползване cp; (von
Hilfsquellen) използване cp; - eines
Kredits ползване на кредит 2. (von Men
sehen) ангажиране cp; - von Unterstüt¬
zung ползвам се от подкрепа
Inbegriff l'inbagrif] m l. (Wesen/ същина
ж, есенция ж 2. (Symbol) символ м,
олицетворение ср, въплъщение ср
inbegriffen adj включен
Inbetriebnahme / пускане ср в експло¬
атация
indem jxn'deimf konj 1. (während) докато
2. (dadurch, dass/ като; er bleibt in Form,
-	er ständig trainiert той поддържа
формата си, като тренира постоянно
Onder(in) |'inde| <-s, -; -, -nen> m(f) инди¬
ец .и, индийка ж, индус м
indes(sen) (in'd£s(an)j I. adv 1. (zeitlich/
междувременно, в това време 2. (ein¬
räumend) обаче, въпреки това II. konj
geh докато
Index l'indtksj <-(es), -e o Indizes olndices>
m 1. мат, hdl индекс м, показател ж
2. rl'l списък м на забранени книги
Indianer(in) (indi'ainej <-s, -; -, -nen> m(fj
индианец.и, индианкаж indianisch adj
индиански
Indien j'indisn] n ceoc Индия ж
Indikativ findikatiif] <-s, -e> huing изявп-
телно наклонение
Indikator [indi'ka:to:e] <-s, -en> m инди¬
катор .vf, показател м; als ~ für etw
gelten индикатор съм за нщ
indirekt j‘indir£kt| adj непряк, косвен
indisch ['indijl adj индийски, индуски
indiskret j'indiskreitj adj недискретен.

Indiskretion	311	Infrarotlicht
нетактпчен
Indiskretion |indiskre'y|o:n| <-, -en> /
недиекретност ж, иетактичност ж
Individualismus |individua'lismus| <-> kein
PI m индивидуализъм м
Individualisten) |individua'list| <-en, -en;
-, -nen> miß индивидуалнст(ка) мpicj
Individualität |individuali't£:t| <-, -en> /
индивидуалност ж
individuell [indivi'dudj adj индивидуален
Individuum [indiVi:duum| <-s, lndividuen>
n индивид M
Indiz |in'di:ts) <-es, -ien> n 1. jur улика ж
2. (Anzeichen) признак м, индикатор м;
- für etw sein признак съм на/за нщ
Indizes pl von Index
Indochina |indo’g:na] пс,юс, Индокитай м
indogermanisch adj индогермански
Indonesien [indo'ne:zian| n сюо Индоне¬
зия ж
Indonesierin) <-s( -nen> miß индо-
незиец м, иидонезийка ж
indonesisch adj индонезийски
industrialisieren |mdustriali'zi:r3n| <ohne
ge-> vt индустриализирам
Industrialisierung <-, -en> / индустри¬
ализация ж
Industrie |indus'tri:] <-, -n> / промиш¬
леност ж, индустрия ж; chemische ~
химическа промишленост: eisen-/
holzverarbeitende ~ желязо/дървопре-
работвателна промишленост: verar¬
beitende - преработвателна промиш¬
леност Industrieabwässer npl про¬
мишлени отпадни води Industrie¬
betrieb т промишлено предприятие
Industriegebiet п промишлен район,
индустриална зона Industriegesell¬
schaft <-, -еп>/ индустриално общест¬
во Industrieland п индустриално раз¬
вита страна
industriell [industriell adj промишлен,
индустриален
Industriemüll kein Pi m промишлени
отпадъци Industrie- und Handelskam¬
mer / Търговско-промишлена пала¬
та Industriezweig m промишлен от¬
расъл
ineffektiv adj неефикасен, неефекти¬
вен
ineffizient adj неефективен, безрезул¬
татен
ineinander |in?ai'nandej adv един в друг;
sie waren ~ verliebt те бяха влюбени
един в друг ineinander!greifen зах¬
ващаме се един за друг; ßg преплита¬
ме се
infam |m'fa:m| adj 1.1niederträchtig, gemein)
подъл, безчестен 2. fam (abscheulich)
отвратителен
Infanterie l'infantbiri:! -n • / пе¬
хота ж
Infanterist |infanta'rislj '••-en, -en.-- m
пехотинец .!<
infantil |infan'ti:l| adi инфантилен
Infarkt |in!farkt| <-'eis, -e> m .r ин¬
фаркт .и
Infektion [inf£k:tsio:nj <-, -en> ин¬
фекция ж Infektionskrankheit / ин¬
фекциозна Ui.m заразна) болест
Infinitiv ['infinitiifj <-s, -e> m	нифи-
НИТИВ M
infizieren |infi't§i:ran) <ohne ge-> ir ин¬
фектирам. заразявам
in flagranti [in fla'granli) adv на место¬
престъплението
Inflation [infla'tsio:n) <-, -en> / f:in, iini
инфлация ж
Inflationsrate / процент м на инфла¬
ция
infolge [in'blga) prp +gen вследствие на.
поради
infolgedessen linblga'dtsan) ach' вслед¬
ствие на това. поради това
Informatik |inbr'ma:tik| <-> kein Pl f ин¬
форматика ж
Informatikerl in) <-s( -nen> miß ком¬
пютърен c п е ц и а л и ct
Information |inbrma’tsio:n| <-, -en> / ин¬
формация ж, данни ми; (Nachricht) све¬
дение cp; -en einholen събирам сведе¬
ния. набавям информация
Informationsaustausch <-|e]s> kein Pl m
обмен M на информация Informa¬
tionsgesellschaft <-, -en> / инфор-
мацмоно общество Informationsma¬
terial <-s, -ien> n информационен
материал Informationstechnologie f
информационна технология
informativ [inbrma'ti:f| adj информати¬
вен, съдържащ |или даващ| информа¬
ция
informell ['inbrm£l| adj 1. lohne Forma¬
litäten) неформален, неофициален
2. /informatorischI информационен, ос¬
ведомителен
informieren |inbr'mi:r9n| <ohne ge-> I. vt
jdn (über etw akk) ~ осведомявам |или
информирам) нкг I за нщ): über etw akk
informiert sein осведомен съм за нщ
И. vr sich (über etw akk) ~ осведомявам
се [или информирам ce| I за нщ)
infrageRß adv - kommen става въпрос
за: etw - stellen поставям нщ под
въпрос, das kommt (überhaupt! nicht -!
и дума не може да става за това!,
изключено е!
infrarot ['infraro:t| adj piiys инфрачервен
Infrarotlicht kein Pl n инфрачервена
светлина

Infrastruktur
312
Innere
Infrastruktur ['infra/truktuigj / инфра¬
структура ж
Infusion |infu'zjo:n| <-, -er» /mld инфу-
зия ж, система ж, вливане ср
lng.	abk von Ingenieur(in) ииж.
Ingenieurin) [inje'nioigl <-s, -e ; -, -nen>
m(ß инженер ж; leitender - главен
инженер
Ingredienz [ingre'dknts) <-, -en>/meist pl
съставка ж
Ingwer |'igve| <-s, -> m вот джинджи¬
фил M
lnh.	abk von Inhaber(in) собственик .u,
собственичка ж, притежател!ка) м(ж)
Inhaberlin) finha:be| <-s, -; -nen> mffi
1.	(allg)собственик м, собственичка ж\
tvon Gaststätte) съдържател(ка) м(ж)
2. (von Ausweis! притежател!ка) м(ж);
hn приносител м
inhaftieren (inhaf'ti:ran| <ohne ge-> vt
арестувам
inhalieren |inha*li:rsn] <ohne ge-> I. vt
нравя инхалация, инхалирам II. vi
вдишвам
Inhalt |'inhalt| <-(e)s, -e> m 1. (allg) съ¬
държание cp; zum - haben засягам
дадена тема 2. мат {Raum-) обем м;
(Flächen-) повърхнина ж 3. (~sver-
zeichnis) съдържание (напр. на книга)
inhaltlich I. adj съдържателен II. adv
по с ъдържание Inhaltsangabe/крат¬
ко с ъд ържание, резюме cp inha!t(s)los
ad) 1. (Rede) безсъдържателен, лишен
от съдържание 2. (Leben) празен in-
halt(s)reich adj съдържателен, богат
на съдържание Inhaltsübersicht /
Inhaltsverzeichnis п съдържание ср
на книга
Initiale Jinitsi'ailsl <-, -п>/инициал .и
Initiative |initsia'ti:va| <-, -n> /1. (erster
Schritt) инициатива ж; die - ergreifen
поемам инициатива; aus eigener ~ no
собствена инициатива 2. (Entschluss¬
kraft) инициативност ж, решителност
ж 3. parl законодателна инициатива
4. CH Jur (Volksbegehren) предложение
ср за референдум относно даден за¬
конопроект
Initiator(in) |ini'tsja;to:g| <-s, -en; -, -nen>
mlf инициатор(ка) м(ж)
Injektion (inj£k'tsjo:n| <-, -en> / med ин¬
жекция ж
injizieren jinji'yirrsnj <ohne ge-> vt ин¬
жектирам
Inka l'igka) <-s, -s> mf Hist инка м и ж
Inkasso (in'kaso) <-s, -s o lnkassi> n r-r;
инкасо cp ’cnCmpime на вземания)
inkl. abk von inklusive вкл.
inklusive !mklu‘zi:va|	включител¬
но
inkognito [in'kognitol adv инкогнито
Inkognito <-s, -s> n инкогнито cp
inkompatibel |'inkompati:bal] adj intokm,
jur несъвместим
inkompetent ('inkampet£nt| adj неком¬
петентен
Inkompetenz ['inlompeUnyl <-, -er» /
некомпетентност ж
inkonsequent adj непоследователен
Inkonsequenz / непоследователност ж
inkorrekt ['inlor£kt| adj некоректен, не¬
правилен
Inkrafttreten [in'krafttre:tan] <-s> kein Pi n
jur, дом влизане cp в сила
Inkubationszeit / med инкубационен
период
Inland ['inlantl kein Pin). (Binnenland) вът¬
решност ж на страна 2. (Gegensatz von
Ausland) собствена страна; im In- und
Ausland в страната и в чужбина
Inlandsflug т вътрешен полет, полет
м по вътрешни линии
inländisch l'inkndij] adj ргден; (Erzeugnis)
местен
Inlandsgespräch п tel междуградски
разговор Inlandsmarkt т вътрешен
пазар
Dnliner ['inlainel mpl, Inlineskates l'inlains
ksits] npl ролери ми Inlineskating n
каране cp на ролери
inmitten |in'mitan| prp +gen всред, по¬
между
innelhaben |'inaha:ban| <irr> имам; (Ti¬
tel) притежавам; (a. Amt, Stellung) зае¬
мам innelhalten <irr> vi прекъсвам; -
mit ... спирам ...
innen |'inan| adv вътре, отвътре; nach/
von - на/отвътре Innenansicht / вът¬
решен изглед Innenarchitekten) m(f)
архитект м, който се занимава с вът¬
решна архитектура Inneneinrichtung
/ вътрешна уредба, мебелировка
Innenhof т вътрешен двор Innenleben
п вътрешен живот Innenminister(in)
miß министър м на вътрешните ра¬
боти Innenministerium п Министер¬
ство ср на вътрешните работи Innen¬
politik / вътрешна политика innen¬
politisch adj вътрешнополитически
Innenraum т вътрешно пространст¬
во, вътрешна стая Innenseite / вът¬
решна страна Innenspiegel т ш ог¬
ледало ср за обратно виждане
Innenstadt / център м Innentempe¬
ratur /стайна температура
innerbetrieblich adj, adv вътрешноза¬
водски
innere adj s. innerefr, s|
Innere l'inara] <ein -s, -n> kein Pin 1. (räum¬
lich) вътрешност ж; im -n von във

Innereien
313
Instruktion
вътрешността на 2. fig (Innenleben)
вътрешен мир: in meinem ~n в душа¬
та ми 3. (Kern einer Sache'! същност ж.
духовна същност
Innereien [ina'raianj fpl вътрешности
мн. карантия ж
innere|r, s) ['inara, -re, -ras] adj l. /räumlich/
лом, med вътрешен: - Angelegenheit
вътрешна |или семейна] работа 2. /kör¬
perlich) вътрешен 3. igeistig, seelisch)
душевен, духовен
innerhalb l'inehalp] I. prp egen l. (örtlich/
вътре в 2. Izeitlich) в течение |или
продължение] на II. adv + von в рамки¬
те на
innerlich adj l. (körperlich) вътрешен: -
anzuwenden за вътрешна употреба
2. /seelisch) душевен, духовен Inner¬
lichkeit <-> kein PI/ душевност ж, ду¬
ховност ж
innerste adj s. innerstefr, s]
Innerste <ein -s( -n> kein PI n das ~ съ¬
щина ж; tief im ~n в дълбоката същ¬
ност; bis ins ~ getroffen засегнат до
дъното на душата
innerste] r, s) ['inesta, -te, -tas] adj Superlativ
von innere l. (räumlich) най-вътрешен
2. flg дълбок: im ~n Herzen дълбоко в
сърцето; das ist meine ~ Überzeugung
това е мое дълбоко убеждение
innig l'iniql adj l. (herzlich) сърдечен
2. (stark) дълбок 3. /zärtlichI искрен
4.	(veitrautl задушевен
Innovation [inova'tsjoin] <-, -en> / ино¬
вация ж, нововъведение cp
innovativ |inova'ti:f] adj (Denken) пнова-
тивен. новаторски
Innung |'inur)| <-, -en> /jui; гилдия ж,
професионално-съсловен съюз на
занаятчии
inoffiziell |'in?Dfitsj£l] adj неофициален
ins |ins| = in das s. in
Insasse |'inzasa| <-n, -n> m, Insassin
|'inzasin| <-, -nen>/l. (von Fahrzeug)път¬
ник M, пътничка ж 2. (von Anstalt) оби¬
тател (ка) м/ж)
insbesondere [insba'zandaraj adv особе¬
но, по-специално
Inschrift l'rn/rift] / врязан |или вдлъб¬
нат] надпис
Insekt |in'z£kt] <-(e)s, -en> n насекомо cp
Insektenstich m ухапване cp от насе¬
комо Insektenvernichtungsmittel n,
Insektizid |inz£kti'yi:t] <-s, -e> n инсек¬
тицид M, противонасекомно средство
Insel (’inzall <-, -n>/остров,и Inselgrup¬
pe /островна група
Inserat (inze'ra:t| <-(e)s, -e> n обява ж;
ein ~ aufgeben давам обява
inserieren |inze'ri:ran| <ohne ge-> и да¬
вам обява
insgeheim jinsga ’haxrnj adv тайно
insgesamt ]msga'zamtj adv (im ganzen;
заедно, всичко, общо
Insider l'insaidej <-s, -> m „вз.трешен
човек"; ;:д! вътрсчино лице
inskribieren cohne ge-> I. vi A (sich an
einer Universität einschreiben/ записвам cc
B университет II. vt A (ein. Studienfach
belegen) записвам
Inskription [inskrip'yjo:n| <-, -en> f A
tAnmeldung an einer Universität/ записва¬
не cp
insofern [inzo’ftrnl I. adv в това отноше¬
ние; als ... дотолкова, доколкото ...
II. konj доколкото
insoweit frnzo'vaitj s insofern
Inspektion jrnsp£k'yio:n] <-, -en> / ин¬
спекция ж; tPrüfung) проверка ж; sein
Auto zur - bringen прекарвам колата
си на преглед
Inspektor(in) |in'sp£kto:g| <-s, -en; -, -nen>
miß инспектор]ка) м(ж)
Inspiration jinspira'tsio:n] <-, -en> / пн-
сгшрацня ж. вдъхновение cp
inspirieren [inspiVkran] <ohne ge-> vt
инспирирам, вдъхновявам
instabil l’m/tabi:!] adj нестабилен
Installateuren| [instala'toie] <-s, -e;
-nen> m(f) l. tecii техник м, монтьор ,w
2. А IKlempner) водопроводчик м
Installation |instala'tsjo:n| <-, -en>/инс¬
талация ж, инсталиране cp
Installationsdiskette / ineorm инстала¬
ционна дискета
installieren (rnsta'lersn) <ohne ge-> vt
инсталирам
instand |in'Jtant| adj в изправност, в ред;
etw - halten подд'ьржам нщ в ред |иди
в изправност]; etw - setzen привеж¬
дам в изправност, ремонтирам
inständig j'in/t£ndi<;| I. adj настойчив,
настоятелен II. advjdn ~ um etw bitten
настоятелно моля нкг за нщ; ~ hoffen
горещо се надявам
Instandsetzung (in’JtantzEtsur)] -en> /
ремонт .и. привеждане ср в изправ¬
ност
Instanz |xn’stants] <-, -en> /ius, дом инс¬
танция ж; in erster/letzter - на първа/
последна инстанция
Instinkt [in'stirjkt] <-je)s, -e> m ин¬
стинкт M
instinktiv |instiQk'ti:f| adj инстинктивен
Institut ]insti'tu:t] <-le)s, -e> n l. (a. Lehr-!
институт M 2. Jur (Einrichtung) институ¬
ция ж
Institution |institu'tsio:n] <-, -en> / ин¬
ституция Ж
Instruktion |instruk'tsio:n| <-, -en> / ин-

Instrument
314
Internet-Anwender
струкция ж
Instrument |instru'nn£nt:| <-(e)s, -e> n (a.
Werkzeug! инструмент м
instrumental |instrum£nt'ta:l| adj инстру¬
ментален Instrumentalmusik kein PI/
инструментална музика Instrumen¬
taistUck n инструментална пиеса
Insulaner(in) [inzu‘la:ne| <-s, -nen>
miß островитянин м, островитянка ж
Insulin |inzu'li:n] <-s> kein PI n med инсу¬
лин M Insulinspritze/med инсулинова
инжекция
inszenieren [instse'nhran] <ohne ge-> vt
1. theat, film поставям 2.//£инсценирам
Inszenierung <-, -en> /1. theat, film пос¬
тановка ж 2. fig инсценировка ж
intakt |in'takt| adj 1. (unversehrt! незасег¬
нат 2. i'funktionsfähig! изправен 3. (Bezie¬
hungen) безупречен
Integration |integra'ts|o:n| <-, -en>/ин¬
теграция ж
integrieren [mte'gri:rsn| <ohne ge-> vt
интегрирам
Intellekt |inU'ltkt| <-(e)s> kein Pt m инте¬
лект Ai
intellektuell |intel£k'tud) зс//интелектуа-
jteii Intellektuelle <ein -r, -n, -n> mf
интелектуалец м, интелектуалка ж
intelligent |int£li'g£nlj adj интелигентен
Intelligenz Imteli'gmtsj <->/kein PI 1. (Denk¬
fähigkeit,I интелигентност ж, интелект
м; künstliche - inform изкуствен инте¬
лект 2. (Gesanmtheit der Intellektuellen)
интелигенция ж Intelligenzquotient m
коефициент м на интелигентност In¬
telligenztest m теста« за интелигент¬
ност
lntendant(in| |int£n‘dant| <-en, -en; -,
-nen> m[fj theat художествен дирек¬
тор: radio, IV генерален директор: .ми.
интендант м
Intendanz [int£n'dan£s| <-, -en> / theat,
KADio, TV 1. (Leitung, AmtI управление cp,
ръководство cp 2. (Büro! интендант¬
ство cp
Intensität [int£nzi't£:t[ <-> kein Plf\. (Stärke)
интензивност ж 2. ßg (Eindringlichkeit)
проникновеност ж
intensiv |int£n‘zi:f| adj 1. (ArbeitI интензи¬
вен, усилен, напрегнат 2. (Schmerz)
силен 3. (Farbe) наситен, ярък 4. agr
/Landwirtschaft) интензивен
intensivieren [int£nziVi:ren| <ohne ge-> vt
засилвам, повишавам интензивност¬
та
Intensivkurs m интензивен курс Inten¬
sivmedizin kein PI f med интензивна
медицина Intensivstation /med ин¬
тензивно отделение
interaktiv |rnt.i??ak'ti:f| adj кдоам взаимо-
допълващ се, интерактивен
Intercity [inte'siti] <-s, -s> m bahn интер-
сити м. (комфортно обзаведен влак,
който спира само на големи гари)
Intercity-Express <-es, -е> т bahn ин-
терсмти-експрес м (супербърз влак,
предлагащ голям комфорт)
interessant [intarc’santl adj интересен
Interesse linta'resa] <-s, -n> n интерес ai;
an etw akk |o für etw| ~ haben итересу-
вам се от нщ; das - an etw dar verlieren
губя интерес към |или към| нщ; jds -п
vertreten представлявам нечии инте¬
реси; in jds ~ liegen това е в нечий
интерес; von allgemeinem ~ от общ
интерес
interesselos adj безинтересен
Interessengemeinschaft / общност ж
на интереси Interessenkonflikt т
сблъсък м на интереси
Interessent(in) |int(s)re's£nt) <-en, -en; -,
-nen> m(ß заинтересован(а) м(ж/
Interessenvertretung kein Plf\. (Gruppe
von Personen) представителство cp,
лоби cp 2. (Vertreten von Interessen! за¬
щитаване cp на интереси
interessieren [int(a)r£'si:ran] cohne ge->
vt интересувам; sich für jdn/etw -
интересувах» се от нкг/нщ
interessiert |int(a)r£'si:Bt) I. adj интере¬
суващ се. заинтересован; kulturell -
sein имам културни интереси; an etw/
jdm - sein заинтересован съм от нщ/
нкг; sich - zeigen показвам заинтере¬
сованост; ich bin nicht daran dass
нямам интерес да И. adv заинтересо¬
вано
Interface l'intefds) <-, -s> n inform интер¬
фейс M
Interferenz |'intefe'r£nt§| <-, -en> / piiys,
tech интерференция ж
interkantonal adj CH вътрешноканто-
нален
Interkontinentalrakete / ми. между-
континентална ракета
interkulturell lintekultu'rd] adj между-
културен
Intermezzo |inte'm£tso] <-s, -s o Inter¬
mezzi> n a. fig theat, mus интермецо cp
intern |in't£rn) adj вътрешен
Internat (inte'na:t| <-(e)s, -e> n интер¬
нат .и
international |intenaJsio'na:l| adj между¬
народен
Internet l'interiEtl <-s, -s> n inform интер¬
нет м; im - surfen сърфирам в интер¬
нет Internet-Adresse / inform интер¬
нет адреса« Internetanschluss minporm
интернет връзка ж Internet-Anwen¬
der rn интернет потребител м Inter¬

Internet-Auktion
315
IQ
net-Auktion /iniorm търг м по интер¬
нет Internet Browser <-s, -> m i'-topm
интернет браузъри/ Internet-Cafe <-s,
-s> /? inform ннтернеткафе(нс) cp Inter¬
net-Handel m интернет търговия ж
Internet-Nutzer m s. Internet-Anwen¬
der; Internet-Portal n inform интернет
портал м Internet-Provider <-s, -> m
in form интернет доставчик м Inter¬
netzugang m inform достъп .и до ин¬
тернет
internieren |inte'ni:ran| <ohne ge-> vt
1. /Lager) интернирам 2. med /isolieren/
изолирам
Internierung <-, -en> /интерниране cp
Internierungslager n концентрацио¬
нен лагер
Internist(in) |inte'nist| <-en, -en; -nen>
miß mf.d интернист(ка| м/ж/, лекар(ка)
м/ж/ вътрешни болести, специа¬
лист! ка} м(ж/ по вътрешни болести
Interpol |'intepo:l| <-> kein PI/ Интер¬
пол м
Interpret(in) [inte'pre:t| <-en, -en; -, -nen>
miß Mus пнтерпретатор(ка) м/ж!, изпъл¬
нител (ка| м/ж!
Interpretation |intepreta'tsio:n| <-, -en> /
1. /Worte/ интерпретация ж 2. /Gedicht,
Gesetzestextj тълкуване cp 3. /Werk/
изпълнение cp
interpretieren |intepre'ti:ran] <ohne ge->
vt 1. (Worte/ интерпретирам 2. /Gedicht,
Gesetzestext) тълкувам 3. (WerkI изпъл¬
нявам
Interpunktion |intepugk't^o:n)/uNC, упот¬
реба ж на препинателни знаци Inter¬
punktionszeichen п препинателен
знак
Interrailkarte ['internlkarta| / bahn карта
ж за пътуване с намаление по желе¬
зопътните линии на Европа /предим¬
но за млади хора/
Interregio (inte'reigio) <-s, -s> m rahn
интеррегио м /бърз регионален влак/
Intervall linte'val] <-s, -e> n интервал м
intervenieren |inteve'ni:ran] <ohne ge-> vi
интервенирам, намесвам се /с цел
посредничество/
Interview l'intevju о inte'vju:) <-s, -s> n
интервю cp
interviewen [inteVjuian] <ohne ge-> vt
интервюирам
lnterviewer(in| (inte'vju:e| <-s, -; -, -nen>
m(ß интервюиращ(а) м/ж)
intim |in'ti:m| adj интимен; (vertrautj бли¬
зък; ~e Beziehungen mit jdm haben
имам интимни връзки c нкг
Intimität |intimi't£:t| <-, -en> / интим¬
ност ж
Intimsphäre <-, -n> / интимна сфера
intolerant l'intolerantj adj нетолерантен
Intoleranz l'intolerantsl еп,- /нем»-
лсрантност ж
Intonation [intona'y.jo:n! -	-en,- f • .
интонация ж
intransitiv j'intranziti:f| adj i:v. непрехо¬
ден
intrigant jintri'ganti adj ннтригантски
Intrigantlinl <-en, -en; -, -nen> mf ин¬
тригант!^ i м/ж/
Intrige [m'triiga] <-, -n>/интрига ж: -n
spinnen плета интриги
intrigieren (intri'girran] <ohne ge-> vi ин-
тригантствам
introvertiert (introv£r'ti:gt| adj tsych инт-
ровертен
Intuition |intui'tsio:nj <-, -en>/l. /Ahnen/
интуиция ж 2. /Eingebung/ прозрение
cp
intuitiv |intui'ti:f) adj интуитивен
Invalide |inva'li:da) <-n, -n> mf инва¬
лид .4
Invalidität |invalidi'tr.:t] <-> kein PI f ин¬
валидност ж
Invasion [inva'zjo:n] <-, -en> / инвазия
ж. нашествие cp
Inventar [mvEn'ta:g| <-s, -e> n инвентар
м; das ~ aufnehmen регистрирам ин¬
вентар, водя инвентарна книга; leben¬
des - животни; totes ~ недвижими ве¬
щи
Inventur |inv£n'tu:g| <-, -еп> /пм. инвен¬
таризация ж, ревизия ж (па матери¬
ални активи); ~ machen правя инвен¬
таризация
investieren |invEs'ti;ran| <ohne де-> vt
инвестирам
Investition |iv£Sti'tsio:n) <-, -еп>/инве¬
стиция ж Investitionsgüter npl iihi., ! i::
инвестиционни стоки, нсканиталовп
\или непарпчнн| инвестиции
Investmentbanking jin'vEstment ’btrjkirjj
<-(s)> kein PI n банкови инвестиции
inwendig l'invEndiq) I. adj вътрешен
II. adv отвътре
inwiefern, inwieweit |invi'f£rn, invi‘vait| adv
доколко
Inzest |in'tsist| <-(e|s, -e> m кръвосме¬
шение cp
Inzucht l'mtsuxt] <-, -en> /1. /bei Tieren/
смесване cp на породи, нечистопо-
родност ж 2. /bei Menschen) кръвосме¬
шение cp
inzwischen jin’tsvifan) ach' междувре¬
менно
Ion |io:n] <-s, -en> n phys, chlm йон м
I-Punkt |'i:pugkt] m, i-PunktRR m точката
ж върху латинската буква i; bis auf
den ~ до най-малката подробност
IQ [i:'ku:| <-fs), -s> m abk von Intelligenz¬

IR	316
quotient коефициент м за интели¬
гентност
IR abk von Interregio
Irak |i'ra:l<] m geog (der) - Ирак м; im - в
Ирак
Iraker(in) <-s,	-, -nen> m(f) иракчанин
-w, нракчанка ж
irakisch adj иракски
Iran |i'ra:n) m tiEor; (der) - Иран м; im ~ в
Иран
Iraner(in) <-s, -nen> m(f) иранец м,
иранка ж
iranisch adj ирански
irden l'irdan) adj глинен, пръстен
irdisch l'irdij] adj земен; (nicht himmlisch)
преходен, тленен
Ire |'i:ra| <-n, -n> m ирландец м; s.a. Irin
irgend l'irgant) adv wenn - möglich ако
изобщо е възможно irgendein pron
indef Iadjektivisch) някой, който и да е
irgendeine) r, s) ('irgant‘7aina, -ne, -nss|
pron indef който и да е
irgendetwas№ pron indef каквото и да е
irgendjemandRR pron indef някой ir¬
gendwann adv някога, когато и да е
irgendwas pron indef fam 1. (etwas)
нещо; fällt dir noch - ein? хрумва ли ти
още нещо? 2. (Beliebiges) каквото и да
е; falls du ~ brauchst... ако ти трябва
каквото и да е... irgendwelche pron
indef 1. (manche) някои: ~ Leute meinten
... някои хора считаха ... 2. (beliebige)
който и да е, какъвто и да е; solltest
du - Probleme haben ... ако имаш
каквнто и да е проблеми ... irgendwer
pron indef I. (jemand) някой 2. (eine
beliebige PersonI който и да е, някой си;
er ist schließlich nicht ~ той в края на
краищата не е кой да е irgendwie adv
някак си, както и да е irgendwo adv
някъде, където и да е irgendwoher
adv отнякъде, откъдето и да е irgend¬
wohin adv нанякъде, където и да е
Iriden pl von Iris1
Bridium [i'ri:dium| <-s> kein Pl n chem ири¬
дий At
Brin ('iirinj <-, -nen>/ нрландкаж,- s. a. Ire
Iris1 l'i:ns o 'iride:s| <-, - o Iriden o lrides>
/anat, opt ирис .и
Iris2 |’i:ns) <-, -> / вот ирис ли перуни¬
ка ж
irisch l'i:n(] adj ирландски
Irland firlantl n ceoc Ирландия ж
Ironie (iro'ni:| <-, -n>/ирония ж
ironisch [i'romij] adj ироничен
irrational ('iratsionaiM adj ирационален
irrjei j'iriail I. adj 1. Werstön/nyg. душевно
болен 2. idurcheinander) объркан, заб¬
луден 3. jarg iausgefallen, toll) ексцент¬
ричен; ein -er Typ /алдготии тип II. adv
islamisch
(sehr außerordentlich) много, изключител¬
но
Irre1 <-> kein Plf in die ~ führen заблуж¬
давам; ßg (täuschen) мамя
Irre2 <ein -r, -n, -n> л/луд(а) м(ж)
irreal |'irea:l| adj нереален
irrelführen |’xrafy:rsn| (///^заблуждавам,
създавам невярна представа
irreführend adj заблуждаващ, лъжлив
Irreführung / заблуда ж, създаване ср
иа невярна представа
irrelevant l'irelevant) adj незначителен,
маловажен
irren l'iran) I. vi 1. sein (umher-) лутам се;
ßg /Gedanken) блуждая 2. haben (sich
täuschen) заблуждавам се; - ist men¬
schlich sprichw човешко е да се греши
II. wsich (in jdm/etw dat) - излъгвам
се (в нкг/нщ); sich gewaltig ~ fam ужас¬
но се заблуждавам; wenn ich mich nicht
irre ако не се лъжа
Irrenanstalt / психиатрия ж, клиника
ж за душевно болни Irrenhaus п пси¬
хиатрия ж, лудница ж
irreparabel |'irepara:bal| adj непоправим
Irrfahrt |'irfa:gt| /скитане cp, странства¬
не cp Irrgarten /7?лабиринт.ч Irrglaube
kein Pl m 1. неверие cp, неправа вяра
2. rei. ерес ж
irritieren |iri'ti:ran| cohne ge-> vt 1. (ver¬
wirren) обърквам 2. (stören, reizen)драз¬
ня
Irrlicht n блуждаещ огън Irrsinn m
1. (Wahnsinn) лудост ж 2. (Unvernunft)
щуротия ж irrsinnig adj 1. (geistesgestört)
умопомрачен, луд 2. fam (sehr, außer¬
ordentlich) страхотен, изключителен
Irrtum <-s, Irrtümeo m (falsche Meinung)
заблуда ж; (Missverständnis) недоразу¬
мение cp; (Versehen) грешка ж; sich im
-	befinden, im ~ sein заблуждавам се;
es ist ein - zu glauben, dass ... непра¬
вилно е да се вярва, че ...; das ist ein
-	това е грешка; das war ein - von mir
заблудих се, беше моя грешка; ~! fam
глупости!
irrtümlich |‘irty:mliq] adj неправилен,
погрешен
Ischias [’ijiasl <-> kein Pl m med ишиас At
ISDN [i:?£sde:'?En] tel abk von Integrated
Services Digital Network цифрова съ¬
общителна мрежа, ускоряваща пре¬
даването на данни и осигуряваща
по-добри съобщителни връзки 9SDN-
Anschluss т tel цифрова телефонна
връзка, която осигурява възмож¬
ност за ползване на факс, интернет
и телефон едновременно
Islam |is'la:m| <-s> kein Pl m rel ислям м
islamisch adj ислямски

Island
317
•• V.
Island |'i:slant| n geog Исландия ж
Isländer(in) |'i:sl£nde| <-s, -nen> mß
исландец м, исландка ж
isländisch adj исландски
Isolation [izola'tsio:n| <-, -en> /изолация
ж Isolationshaft / единичен арест,
карцер м
Isolierband п изолационна лента, изо¬
лирбанд м
isolieren [izo'li:ran| cohne ge-> vt изоли¬
рам
Isoliermasse f Isoliermaterial n изо¬
лационен материал
Isolierstation / med изолационно от¬
деление, изолационна ж
Isolierung <-, -еп> / изолация ж
Israel |’israe:l] n geog Израел м
Israeli [isra'erli] <-(s), -(s)> mf, Israelin
[isra'eilin] <-, -nen> /израелец м, изра¬
елка ж
israelisch fisra’erlij] adj израелски
Israelit(in) [israe'li:t| <-en, -en; -, -nen> miß
rei. израилтянин(ка) м(ж)
israelitisch adj израилтянски
isst™. ißtAU {ist) 2. u 3. per:, sing pr von
essen
ist [istj 3. pers sing pr von sein'
Ist-Bestand <-(e)s, -Bestände> rn hde, m
действителна |или складова| налич¬
ност
Italien [i'ta:lian| n geog Италия ж
Italienerfin) [Иа'Пе:пв) <-s, -nen> miß
италианец м, италианка ж
italienisch adj италиански
Italienisch <-s> kein PI n, Italienische
<-n> kein PI n италиански (език); die
Schwierigkeiten des ~n трудностите в
италианския (език); (kein) ~ sprechen/
verstehen (не) говоря/разбирам итали¬
ански
I-Tüpfelchen |'i:tYpfal<;3nj <-s, -> n,
i-Tüpfelchen1* <-s, -> n 1. точката ж
върху латинската буква i 2. fig после¬
ден щрих, до най-малката подробност
i. V. [h'fau] а bk von in Vertretung и. д.

J. j
318
Jahrtausendwende
J
J, j [pt| <-, -fsj> n десетата буква от
немската азбука
ja [ja:] adv 1. (zustimmend) да: - sagen
казвам ,,да‘,' съгласявам се: zu etw Ja
sagen съгласявам се c нщ; zu allem ~
und amen sagen Jam съгласен съм на
всичко; mit ~ antworten отговарям с
да: ich glaube - мисля, че да; aber -!
fam, - doch! ама разбира се! рпзг, раз¬
бира се! 2. (fragend)да? 3. (nachdrücklich)
ich habe es ~ gesagt та нали го казах;
sage - nicht, dass ... само не казвай,
че da bist du -! ето те най-после!:
das ist - furchtbar! но това е ужасно!
4.	(sogar) дори, даже
Jacht [jaxt| <-, -еп> / яхта м
Jacke |'jalo| <-, -n> / (Herren-) сако cp;
(Damen-) жакет м, жилетка ж
Jackett |3a'k£t| <-(e)s, -s o rar -e> n сако
cp
Jackpot l'djekpatl m (im Lotto) джакпот м
Jagd [ja:kt[ <-, -en> / лов м; (Verfolgung!
преследване cp; auf die - gehen оти¬
вам на лов; (~ auf) гонене cp; auf ein
Wild - machen гоня дивеч Jagdbeute
/лов ,u Jagdbomber m ми изтреби¬
тел-бомбардировач M Jagdgewehr n
ловна пушка Jagdhund m ловджий¬
ско куче Jagdrevier оловен участък
Jagdschein m ловен билет
jagen |ja:gsn| I. vt haben 1. (Wild) ходя на
лов за, бия 2. fig(verfolgen) преследвам,
гоня; jdn zum Teufel - прогонвам нкг;
damit kannst du mich ~! Jam от това
иаправо ми се повръща! II. vi 1. haben
(auf die Jagd gehen) ловувам, ходя на
лов 2. sein (dahin-) препускам, бър¬
зам; nach etw - гоня нщ (слава, пари,
авантюри)
Jäger(in) l'jerge] <-s,	-, -nen> mff)
1. (Jagd) ловец м 2. ми, aero самолет-
изтребител м
Jaguar [’ja:gua:g| <-s( -e> m 200 ягуар м
jäh [je:] ad) 1. (steil) стръмен 2. (plötzlich)
внезапен 3. /überstürztI прибързан
Jahr |ja:e) <-(e)s, -e> n година ж; jedes
~ всяка година: letztes - последната
година: nächstes - следващата годи¬
на: ein halbes ~ половин година: das
laufende ~ настоящата година: das
neue - новата година, alle zwei -е на
всеки две години: die dreißiger -е
•i рийсетте години: die besten -е des
Lebens разцвета на живота; jdm ein
glückliches neues ~ wünschen желая
hkm щастлива нова година; in die ~e
kommen ставам на години, остарявам;
viele -е lang дълги години; - für -
всяка година, ежегодно; das ganze ~
(hindurch) през цялата година; in
einem ~ (ab jetzt) след една година: (im
Verlaufeines -es) в продължение на една
година; im -е 2001 през 2001 г.: einmal
im - веднъж в годината; von ~ zu ~ с
всяка измината година, от година на
година; im Alter von 3 ~еп на триго¬
дишна възраст; vor einem ~ преди една
година; vor ~еп преди години
jahraus (ja:t?'?aus] adv jahrein години
наред, с години
Jahrbuch п годишник м
jahrelang |ja:ralaq) I. adj дългогодишен
И. ad' години наред, в продължение
на много години
jähren [jEiranJ vr sich - имам годишни¬
на, чествам се; der Tag jährt sich bald,
an dem ... скоро ще се чества денят,
в който ...
Jahresanfang т начало ср на година¬
та Jahresbeitrag т годишна членска
вноска Jahresdurchschnitt т (an Ein¬
nahmen, Л^абел/средногодишна стой¬
ност |или величина); (in Bezug auf Leis¬
tungsnoten) (средно)годишна оценка; (in
Bezug auf sportliche Bewertungen) усред¬
нен резултат Jahreseinkommen n
годишен доход Jahresende n край м
на годината Jahresring /т?вот годишен
пръстен Jahrestag т годишнина ж
Jahresurlaub т годишен отпуск
Jahreswechsel тзапочване ср на нова
година, край м на година Jahreszahl
/година ж
Jahreszeit / годишно време, сезон м
jahreszeitlich adj сезонен
Jahrgang т 1. (von Geburt) набор м 2. (in
Schule) випуск м 3. (von Wein, Zeitschrift)
година ж
Jahrhundert (ja:e'hondBt| <-s, -e> n сто¬
летие cp, век M
Jahrhundertwende /започване cp [или
край ,w| на ново столетие, на нов век
-jährig Ое:п$] adj (in Zusammensetzungen)
-годишен
jährlich IjEieli^l adj годишен
Jahrmarkt m панаир .«
Jahrtausend [jarg'tauzantj <-s, -e> n хи¬
лядолетие cp Jahrtausendwende /

Jahrzehnt
319
Jet-set
•започване cp [или край м] па ново
хилядолетие
Jahrzehnt |ja:e'tse:nt] <-|ejs, -e> n десе¬
тилетие cp
Jähzorn |'j£:ts3rn| <-s> kein Pi m 1. /Eigen¬
schaft! избухливост ж. сприхавост ж
2. (Ausbruch) (внезапен) изблик на г няв
jähzornig adj избухлив, сприхав
Jalousie |за1и'а:| <-, -п> /жалузй ми
Jammer l'jame) <-s> kein PI m\. (Elend)
неволя ж, мъка ж 2. (Klagen) плач м,
вопли мн; es ist ein ~, dass ... жалко
е, че ...
jämmerlich |'j£meliq| adj (elend) жалък,
клет; (erbärmlich) .мизерен; (Zustand)
плачевен, окаян; (mitleiderregend') жа¬
лен. сърцераздирателен
jammern ['jamen] й плача, вайкам се;
über etw акк - оплаквам се от нщ;
(klagen) плача, хленча; um etw - хлен¬
ча за нщ; nach jdm/etw ~ плача за
нкг/нщ
jammerschade ('jame’Jaidal adj fam das ist
~! много жалко!
Janker <-s, -> m A (Trachtenjackett) къс
жакет (част от тиролска носия)
Jänner l'jtnel <-s, -> т А, siidd (Januar)
януари м; s. a. April
Januar |'janua:e| <-(s), -e> m януари м; s.
a. April
Japan |'ja:pan| n <;mr, Япония ж
Japaner(in) [ja'pa:ne| <-s, -nen> m(f!
японец м, японка ж
japanisch adj японски
Jargon |заг'д5:| <-s, -s> m жаргон м
Jasmin [jas*mi:n| <-s, -e> m вот жасмин м
Jastimme |'ja:Jtima| / глас м ..за“
jäten |'j£:tan| vt плевя
Jauche l'jauxa] <-, -n> /acr течен тор
jauchzen ['jaoxtsan| w ликувам
jaulen ['jaulanl vi (Hunden) вия
Jause |'jauzs| <-, -n> /A, siidd (следобед¬
на) закуска
jausnen w А закусвам (следобед)
jawohl (jaVoil) adv да; да. разбира се; ми.
тъй вярно
Jawort (ja:vDrt) п das ~ geben приемам
предложение за женитба; (bei Trauung)
казвам ..да“
Jazz |ct;aez| <-> kein PI m mus джаз м
je [je:| I. adv 1. (~ma/s) някога: seit eh und
-	винаги, открай време: es ist schlim¬
mer denn ~ по-лошо е от всякога; wer
hätte das - gedacht! кой изобщо би си
помислил такова нещо! 2. (-weils) ви¬
наги. все; (beiPersonen) по: ich gebe euch
-	2 Mark давам ви по 2 маркн II. konj
~ ..., desto ... колкото ....толкова ...;
-	eher, desto lieber колкото по-скоро,
толкова по-добре; ~ mehr, desto besser
колкото повече, толкова по-добре: -
nach ... според: - nachdem може би.
зависи: - nachdem, ob ... според това.
дали ... III. ргрт akk ipro< па IV. ;>/,wyach
\о oh] ~! о ужас!
Jeans [d$i:nz| р! джинси ми. дънки ми
jede pron indef s. jedeir, sl
jedenfalls fje:dan‘fals) adv lauf jeden Fair
във всеки случай: /.zumindest, wenigstens:
поне, най-малкото
jeder pron indef s. jedeir, sl
jedermann pron indef всеки
jede(r, sl |'je:da, -de, -das) pron indef
1. (adjektivisch) всеки, всяка, всяко; ipl)
всички 2. (substantivisch/ всеки: ~r
beliebige който и да е: -r einzelne всеки
един: - zweite/dritte/vierte ... всеки
втори/трети/четвърти: -rvon uns все¬
ки от нас: ohne ~n Grund без каквато
и да било причина; (ohne ~п SinnI без
всякакъв смисъл: ~m das Seine всеки-
му своето, er kann ~n Augenblick
hereinkommen той може да влезе все¬
ки момент
jederzeit |'je:de'tsait| adv по всяко вре¬
ме. винаги
jedes pron indef s. jede|r, s)
jedesmal [’je:dss*ma:l| adv всеки път: ~,
wenn ... всеки иът, когато ...
jedoch (je'dDx| I. adv обаче II. konj но.
обаче
jeglichefr, s) |'je:kli<;a, -qe, -<;as| pron indef
всеки, всяка, всяко: Ipl) всички
jeher |'je:(')he:e) adv von ~ открай време
jemals ('je;ma:ls( adv някога: hat man - so
etwas gesehen? къде се е виждало ня¬
кога такова нещо?
jemand ['je:mant| pron indef някой: -
anders някой друг; es ist - da има някой
тук
jene(r, s) |'je:na, -ne, -nas) pron dem, geh
1. (adjektivischI онзи. онази, онова: ipl)
онези: an ~m Tage в онзи ден 2. isub
stantivisch)онова: dies und ~s това онова
jenseits |'je:nzaits| I. adv (auf der anderen
Seite) от другата страна: tauf der gegen
überliegenden Seite) на отсрещната стра ¬
на II. prp +gen оттатък, отвъд Jen¬
seits <-> kein Pl n Rbl. от въден \или зад¬
гробен! свят: jdn ins - befördern pej
пращам нкг на оня свят
Jerusalem [je'ruizalem) nenne, Ерусалим .ч
Jesuit (jezu'i:t| <-en, -en> m ш. йезуит м
Jesus |‘je:zus| <Jesu> m rhi. Исус м: -
Christus Исус Христос
Jet |dj£t| <-s, -s> m (Düsenflugzeugi реак¬
тивен самолет
Jet-set l'dj?ts£t| <-s, rar -s> m, JetsetRR
<-s, rar-s> m богати пътници, полз¬
ващи (частни) реактивни самолети

320
jugendfrei
jetzig
за разходки c развлекателна цел
jetzig l'j£jsi<i) adj сегашен, настоящ
jetzt [jetstj adv сега, понастоящем; bis ~
досега; erst - едва сега; gerade ~ точ¬
но сега; von ~ an отсега нататък; ~
oder nie! сега или никога!
jeweilig f'je:'vaili<j) adj (zu einer bestimmten
Zeit bestehend] съществуващ по това
време; (zu einer bestimmten Zeit herrschend)
господстващ по това време; (betreffend]
съответен
jeweils ['je:Vailsj adv (jedesmal) всеки път,
винаги; jede Gruppe bekommt ~ 3 Fra¬
gen на всяка група ще бъдат зададе¬
ни по 3 въпроса; es können ~ 8 Per¬
sonen teilnehmen могат да вземат
участие по 8 човека
Jh. abk von Jahrhundert в.
Job [dppj <-s, -s> m farn (временна) ра¬
бота
jobben [’dpban] vif am работя (за кратко
време)
Job-sharingAlt ['dppfEinrj) <-(s)> kein Pi n,
Jobsharing1™ <-(s)> kein Pi n разделяне
на едно работно място между двама
(или повече) човека
Joch |рх| <-(e)s, -е> п 1. a. fig (Zugtiere)
ярем м, хомот м 2. (Unterwerfung) иго
ср 3. лксн ферма ж, връхна мостова
конструкция 4. (Pass) седловнна ж
Jockei, Jockey l'dpke о 'c^okij <-s, -s> m
жокей M
Jod (jo:t) <-(e)s> kein PI n смсм йод m
jodeln ('jordaln) и йоделувам (особено
пеене, типично за тиролците)
Jodler ['jo:dle| <-s, -> т (Lied) песен ж с
характерни извивки на гласа
Jodler(in) ('joidlej <-s, -nen> mif)
(Sänger) певец м, конто йоделува
Joga l'jo:ga| <-(s)> kein PI m o n йога ж
joggen fdpgan) vi sein тичам за здраве
Jogger(in) |'dpge] <-s, -; -, -nen> m(f)
човек M, който тича за здраве
Jogging ['dpgir]) <-(s)> kein Pi n джогинг
M (бавно ритмично тичане) Jogging¬
anzug m анцуг м за джогинг (горни¬
ще и долнище)
Joghurt, Jogurt1™ |'jo:gurt| <-(s), -(s)> m
on~ кисело мляко, йогуртм (млечен
продукт, който на вкус наподобява
българското кисело мляко, но не
съдържа специфичната за него млеч¬
нокисела бактерия lactobacterium bul-
garicum! Joghurtbereiter <-s, -> л?уред
м за приготвяне на йогурт
Johannisbeere [jo'hamsbeira] <-, -n> /
:■//Г френско грозде: schwarze/rote -
черно/червено френско грозде
johlen j'jo:lani vi викам, крещя
Joint jdprnf.) <• s, -s> m jarg джойнт ,w.
(цигара c марихуана)
Jongleur (з5‘д|0:е) <-s, -e> m жон¬
гльор M
jonglieren |з5'дП:геп) <ohne ge-> vi жон¬
глирам	u
Jordanien (jor'da:nianj n geoc Йордания ж
Jordanier(in) <-s,u -; -nen> m(f) жи-
тел(ка) м(ж) на Йордания
Joule [фи:1 о djaul] <-(s), -> п phys джа-
ул м
Journal [зиг'па:1| <-s, -е> п 1. hdl журнал
м 2. (Zeitschrift) илюстровано списание
Journaldienst т А (Bereitschaftsdienst)
дежурство ср
Journalismus (^urna'lismus] <-> kein Pi m
журналистика ж
Journalist(in) [3urna'list| <-en, -en; -nen>
m(f) журналист(ка) м(ж)
journalistisch ^orna'listi/) adj журна¬
листически
Joystick <-s, -s> m inform джойстик m
jr. abk von junior младши
Jubel ['juibal) <-s> kein PI m ликуване cp;
(-schreie) радостни възгласи; Trubel,
Heiterkeit Jam весела глъчка
jubeln l'juibslnj vi ликувам, радвам се
Jubilar(in) [jubi‘la:e| <-s, -e; -, -nen> m(f)
юбиляр(ка) м(ж)
Jubiläum [jubi'kroml <-s, Jubiläen> n
юбилей м; fünfzigjähriges - петдесет-
годишен юбилей
juchzen fjuxtsan) w fam надавам радо¬
стни викове
jucken fjukan] I. vi, vt (Körperstelle) сърби;
es juckt mich сърби ме П. vr: sich - fam
чеша се
Juckreiz m сърбеж м
Jude fju:da| <-n, -n> m евреин м; s. a.
Jüdin; Judenstern m hist жълта звезда
(носена от евреите по времето на
националсоциализма) Judentum <-s>
kein PI п 1. (die Juden) всички евреи
2. rel юдаизъм м Judenverfolgung /
преследване ср на евреите
Jüdin |'jy:din| <-, -nen> /еврейка ж; s. a.
Jude
jüdisch l'jyidij) adj еврейски
Judo |'ju:do) <-(s)> kein Pin spürt джудо cp
Jugend |‘ju:gant) <-> kein Plf\. (Jungsein)
младост ж, младини мн; von (früher) -
an от (най-ранни) младини 2. (Kindheit)
юношество cp; (-alter) юношеска [или
младежка] възраст 3. (Jugendliche) мла¬
деж ж, млади хора; die ~ von heute
съвременна [или днешна) младеж
Jugendamt п служба ж за работа с
младежта Jugendbuch /? книга ж за
младия читател
jugendfrei ['juigantfrai] adj film позволен
за младежи

Jugendfreund	321	Justizvollzugsanstalt
Jugendfreund!in) m(f приятелска) м(ж!
от младини
Jugendherberge / туристически дом
за млади туристи
jugendlich adj 1. (jung wirkend) младеж¬
ки'. ~ aussehen младея 2. (jung) млад
Jugendliche <ein -r, -n, -n> mf младеж
ж, млади хора; - unter 16 Jahren haben
keinen Zutritt вход забранен за младе¬
жи йод 16 години
Jugendliebe / младежка любов Ju¬
gendschutz т закрила ж на младеж¬
та Jugendstil т kunst, arch стил м се¬
цесион (от края на XIX е. У Jugendzeit
/ младост ж, младини мн Jugend¬
zentrum п младежки дом
Jugoslawe [jugo'slaiva] <-n, -n> m югос-
лавянин ж; s. a. Jugoslawin; Jugo¬
slawien |jugo'sla;vian| n c.eog Югославия
ж Jugoslawin Qugo'sla:vin| <-, -nen> /
югославянка ж; s. a. Jugoslawe; ju¬
goslawisch adj югославски
Juli fju:li] <-(s), -s> m юли м; s. a. April
jun. abk von junior младши
jung У'ог)1 cjünger, jüngste> adj 1. млад;
Jung und Alt старо и младо; von - auf
от младини; -er Wein младо вино 2. fig
(Laub, Grün) свеж; (Ehe) скорошен
Junge' <-n, -n o fam Jungs> m bes nordd
момче cp; kleiner - малко момче; -!
fam бре! бре!, гледай ти!
Junge2 <ein -s, -n, -n> n 1. (Tieren) малко
cp (ма животно); - werfen (Katze) котя
се; (Hund) раждам (малки); (Kuh) теля
се; (Ziege) козя се; (Schaf) агня се 2. bes
südd, А рагу ср (заешко, пилешко и
dp.)
jünger [’jYrjel adj Komparativ von jung по-
млад; (bei Geschwistern) по-малък; er ist
fünf Jahre - als ich той е пет години
по-млад от мен; /BruderI той е пет го¬
дини по-малък от мен; er sieht - aus,
als er ist тон изглежда по-млад. от-
колкото е
Jünger <-s, -> т ril ученик м, апос¬
тол ,ч
Jungfernfahrt / първо пътуване (на
кораб) Jungfernhäutchen п anai дев¬
ствена ципа, химен .и
Jungfrau <-, -еп> /1. (Frau vordem ersten
Geschlechtsverkehr) девственица ж; а. ш.
дева ж, девица ж; die Heilige - Пре-
светата \нли Пречистата| Дева 2. asti;
Дева ж; er/sie ist (eine) - той/тя е
(зодия) Дева
jungfräulich l'juqfniln;] adj девствен
Jungfräulichkeit ('jurjfoiligkait] <-> kein
Pi f geh девственост ж
Junggeselle <-n, -n> m ерген м; ein¬
gefleischter - fam заклет ерген Jung¬
gesellin <-, -nen> / неомъжена жена,
мома ж
jüngsteir, s) j'jYgsta, -te, -tasj adj Superlativ
■von jung най-млад; (letzter) последен:
sein jüngstes Werk последна та му твор¬
ба; der/die Jüngste /Bruder o Sch westen
най-малкият/най-малката: ein Ereignis
der jüngsten Vergangenheit събитие от
най-близкото минало; das Jüngste Ge¬
richt Страшният съд; der Jüngste Tag
Второ пришествие
Jungtier <-(e)s, -e> n младо животно
Juni |'ju;ni| <-(s), -s> m юни .u; s. a. April
junior |'ju:nio:g] adj inachgesieilt; младши;
Herr Lang - господин Ланг младши
[или син)
Junior(in) fju:mo:g] <-s, -en; -, -nen> miß
\. fam син .и/дъщеряж на собственика
(на фирма) 2. sfort млад спортист
(най-често между 18 и 21 години)
Juniorchef(in) m(f младият шеф. мла¬
дата шефка (синъш/дъщерята на
собственика на фирмата)
Junkfood |'d$ankfu:t| <-s> kein PI n хра¬
на ж боклук, нездравословна храна
(чипс, солети, пуканки, бисквити и
др.)
Junkie |'d$ar)ki| <-s, -s> m fam (Drogen¬
abhängig) наркоман м
Jupe |3Y:p| <-, -s f o -s, -s m> f o m CH
(дамска) пола
Jupiter <-s> kein PI Юпитер м
Jura' |'ju:ra| ohne Artikel (Recht) право cp;
-	studieren следвам право
Jura2 m 1. (Gebirge, schweizerischer Kanton)
Юра ж 2. ши. юра. юрски период
Jurisprudenz [ju:nspru'd£nts] <-> kein PI f
юриспруденция ж, правни науки
Jurist(in) ljuVistj <-en, -en; -, -nen> miß
юрист(ка) м(ж), правист(ка) м(ж)
juristisch Iju'rrstiJ] adj юридически, пра¬
вен; ~e Fakultät юридически факул¬
тет: -е Person юридическо лице
Jury )зу'п: о 'зу:п:| <-, -s> / жури ср
Jus' <-> kein PI п (ohne Artikel) право cp;
-	studieren А следвам право
Jus2 <-, -> m CH натурален сок
Justiz |jus'ti:ts| <-> kein Pi/1. (Rechtspre¬
chung) правосъдие cp, правораздава¬
не cp 2. (Behörde) съдебна власт
Justizbeamte m, Justizbeamtin / чи¬
новник M. чиновничка ж. работещ(а)
в съда Justizbehörde /съдебна власт
Justizgebäude п съд м Justizirrtum
т съдебна грешка Justizministerlin)
m(f) министър м на правосъдието
Justizministerium п Министерство ср
на правосъдието Justizpalast т Съ¬
дебна палата Justizvollzugsanstalt /
form място ср [или заведение ср\ за

Jute
322
Jux
изтърпяване наказанието лишаване
от свобода
Jute |'ju:ta| <-> kein PI f юта ж (влак¬
нодайно растение)
Juwel (ju've:l| <-s, -en m o fig -s, -e rr> m
o n 1. (Edelstein) скъпоценен камък
2. (Schmuckstück) бижу cp
Juwelier |juve'li:g] <-s, -e> m бижутер м,
златар м Juweliergeschäft n, Juwe¬
lierladen /77 бижутериен магазин
Jux (juks) <-es, -e> m fern шега ж, лудо¬
рия ж; aus ~ на шега

K. k
323
Kaleidoskop
к
K, k |ka:| <-, -(s)> лК.к cp (единаистата
буква от немската азбука/
Kabarett jkaba'rtt о kaba're:| <-s, -s o -e>
n кабаре cp
Kabarettist(in) (kabare'tist] <-en, -en;
-nen> miß кабаретен артист, кабарет¬
на артистка, артист(ка) м(ж/ в кабаре
Kabel I'ka:b3l) <-s, -> п кабел ,и Kabel¬
fernsehen п кабелна телевизия
Kabeljau ['ka:beljau| <-s, -е о ~s> т zoo
риба ж треска
Kabine |ka'bi:na| <-, -n> / (kleiner Raumj
кабина ж; ДО/sc/H душкабина ж; (Schiff/
каюта ж; (Flugzeug/ пътнически салон
Kabinett |kabi'rut| <-s, -е> п 1. А малка
стая 2. roi. кабинет м
Kabrio |'ka:brio| <-s, -s> n, Kabriolett
Ikabrio'ltt o ’ka:briole| <-s, -s> n кт? кабри-
олет .и
Kachel |'kaxal| <-, -n>/l. (für Ofen} кахла
ж 2. südd(Schüssel)глинена паница: (Topf)
глинена тенджера
kacheln vt (Ofen) облицовам c кахлени
плочи: (Wände) облицовам c теракота
Kachelofen m кахлена печка
Kadaver |ka'da:ve| <-s, -> m 1. (Tier) мър¬
ша ж. леш м 2. pej (Mensch) труп м
Kader |'ка:с!в| <-s, -> ш 1, ми., pol кадър
м 2. Sport постоянен състав
Kadmium fkatmium] <-s> kein PI n снш
кадмий .и
Käfer |'k£:fe| <-s, -> m 1. zoo бръмбар м
2. (Auto) костенурка ж
Kaff |kafj <-s, -s o -e> n pej, farn (Ort)
забутано, мизерно селце
Kaffee fkafe o ka'fe:| <-s, -s, bei Mengen¬
angabenm кафе cp; schwarzer ~ черно
кафе: koffeinfreier - кафе без кофеин:
- mit Milch кафе c мляко: das ist kalter
~! fam това е изтъркана плоча!, това
ие е интересно! Kaffeebohne /зърно
ср от кафе Kaffee-Ersatz т, Kaf-
feeersatzRR т ерзац-кафе cp Kaf¬
feefilter т филтър м за кафе Kaffee¬
haus |ka'fe:haus| п bes А кафене ср, ка-
фе-сладкариица ж Kaffeekanne /кана
ж за кафе Kaffeeklatsch т fam при¬
казки лш \или клюки иш| иа чаша кафе
Kaffeelöffel т лъжичка ж за кафе
Kaffeemaschine / кафемашина ж
Kaffeemühle / мелипчка ж за кафе
Kaffeesatz т утайка ж от кафе Kaf¬
feetasse /чаша ж за кафе, кафейна
чаша
Käfig |'k£:fi<;| <-s, -е> т клетка ж, ка¬
фез м
kahl [ka:l| ad/ 1. (haarlos) без коса. пле¬
шив: ~ geschoren гладко обръснат:
(Schafe)без козина, остриган: lohne Laub,
без листа, гол: - werden (Kopf; оплс-
шивявам; /Baum) оголвам се: - fressen
опасвам (за гъсеница и др. >
2.	iunbewachsem гол. необрасъл
3.	(schmucklos)без украса, гол Kahlkopf
т (Kopf/ плешива глава: /Mensch/ пле-
LUHB човек kahlköpfig f‘ka:lkaEpfi<;] adj
плешив Kahlschlag т 1. (Schlagen von
Bäumen) изсичане cp [или сеч ж\ на
дървета 2. /Fläche) сечище ср, изсече¬
но \или оголено| място в гора
Kahn |ka:n] <-(e|s, Kähne> m лодка ж;
(Schlepp-) шлеп м
Kai |kai] <-s, -e o -s> m kaut кей м
Kairo l'kairo] n ш><; Кайро cp
Kaiser)in) ['kaize) <-s, -; -, -nen> m(fl
император M. императрица ж, цар(и-
ца) м(ж) kaiserlich adj императорски,
царски Kaiserreich п империя ж, цар¬
ство ср Kaiserschmarren т А, südd
gastr разкъсана на малки парчета,
поръсена със захар палачинка, конто
се сервира със стафиди Kaiserschnitt
т мои цезарово сечение
Kajüte |ka'jy:ta| <-, -п> /нлмт каюта ж
Kakadu l'kakadu] <-s, -s> т/.oo какаду cp
Kakao (ka’kau) <-s> kein PI m 1. (Pflanze)
какаово дръвче: (Pulver) какао cp
2. (Getränk) какао ►jdn durch den ~
ziehen fig, fam правя нкг за смях |или
посмешише| Kakaobohne/ зърно ср
какао Kakaobutter kein PI f <,.aste ка¬
каово масло
Kakerlak ('ka:kt?lak| <-s o -en, -en> m /</>
хлебарка ж
Kaktee |kak'te:a| <-, -n> / Kaktus |'kaktus|
<-0/4 -ses, Kakteen> m вот кактус .w
Kalb |kalp| <-(e)s, Kälber> n zoo теле cp
kalben ['kalban] vi (Tier) теля се. отелвам
се
Kalbfleisch kein PI n gastr телешко месо
Kalbsbraten m gastr телешко печено
Kalbskotelett n <.:asü: телешки котлет
Kalbsschnitzel n gastr телешки шни¬
цел
Kaldaunen |kal'daonan) fal g.astr (говеж¬
да) карантия
Kaleidoskop (kalaido'skorp) <-s, -e> n a.
ßg ott калейдоскоп м

Kalender	324	Kampf
Kalender [ka'l£nde| <-s, -> m календар м
Kalenderjahr n календарна година
Kali |'ka:li| <-s, -s> n 1. сжм калий м;
(-lauge) калиева основа 2. min калиева
сол
Kaliber |ka‘li:be) <-s, -> n a. fig tecm кали¬
бър M
Kalif |ka‘li:f| <-en, -en> m hist халиф м
Kalium ['kailiumj <-s> kein PI n chem ка¬
лий M
Kalk [kalk] <-(e)s, -e> m 1. (Baustoff) вар
ж; ungelöschter/gelöschter ~ негасена/
гасена вар 2. /-stein/ варовик м 3. anat
калций м
kalken if варосвам, белосвам
kalkhaltig adj варовит Kalkstein т ва¬
ровик м
Kalkulation (kalkula'£sio:n] <-, -en> fl. а.
fig начисление cp, изчисляване cp
2. и dl, ein (Kostenvoranschlag) калкулация
Ж
kalkulieren jkalku'lixranj cohne ge-> vt
калкулирам; a. fig (abschätzen) преце¬
нявам
Kalorie |kalo'ri:| <-, -n> / калория ж ka¬
lorienarm adj нискокалоричен Ka¬
loriengehalt m калорийно съдържа¬
ние kalorienreich adj калоричен
kalt |kalt| <kälter, kälteste> adj 1. (nicht
warm) студен; (eisig-) мразовит; ~ wer¬
den (Wetter) застудявам; (Speise) изсти¬
вам; es ist - студено e; mir ist - студе¬
но ми e; es lief mir - über den Rücken,
es überlief mich - студени тръпки ме
полазиха 2. fig (vom Gefühl unbeeinflusst,
nüchtern) трезв; (gleichgültig) равноду¬
шен; (ohne Mitgefühl, abweisend) студен
kaltblütig |'kaltbly:tig| I. adj хладнокръ¬
вен II. adv хладнокръвно Kaltblütig¬
keit (kaltblyitigkait) <-> kein PIf хладно¬
кръвие cp
Kälte l'kelta) <-> kein PI fl. (der Luft, des
Wassers/ студ м; vor - zittern треперя от
студ; bei dieser - на този студ; 13 Grad
- 13 градуса под нулата 2. fig (Gefühls-)
студенина ж, хлад м; (Gleichgültigkeit)
равнодушие ср, безразличие cp käl¬
tebeständig ad/студоустойчив, устой¬
чив на ниски температури Kälteein¬
bruch т METtü вълна ж от студен въз¬
дух. внезапно застудяване Kältegrad
т температура ж под нулата Kälte¬
schutzmittei п препарат м срещу зам¬
ръзване tun стъкла и dp.); (für Autos!
антифриз .ч
Kaltfront ['kaltfont! <-, -еп>/мЕТЕО фронт
м на (проникващ) студен въздух, сту¬
ден фронт
kaltgepresstRR j’kaltgaprEst] adj, kalt-
gepreßtAU adj iöl) студено пресован
kaltl lassen vt jdn - нщ не вълнува нкг
Kaltluft /метео студен въздух
kaltimachen vt jarg (töten) пречуквам
Kaltmiete l'kaltmiita] /наем м без консу¬
мативите
kaltschnäuzig |'kaltfroiyi$| adj fam (ge¬
fühllos, gleichgültig) студен, равнодушен;
(rücksichtslos) безогледен
Kaltstart <-(e)s, -s> m inform първона¬
чално [или студено] стартиране
kaltlstellen vt fam обезвреждам; pol
елиминирам
Kalzium ('kalt§ium] <-s> kein PI n chem
калций M
kam [ka:m] 1. u 3. pers sing imp von kom¬
men
Kamel [ka'meil] <-(e)s, -e> n 1. ioo (Tier)
камила ж 2. pej, fam тъпанар м, идиот
м Kamelhaar п камилска вълна
Kamelie [ка'те:Пз| <-, -п>/вот каме¬
лия ж
Kameltreiber т камилар м
Kamera [kamara] <-, -s> /1. film (кино)ка¬
мера ж; IV (теле)камера ж 2. foto
(фото)камера ж
Kamerad(in) [kama'ra:t| <-en, -en; -, -nen>
m(fl 1. (Genosse) другар(ка) м(ж) 2. ми.
(боен) другар Kameradschaft <-> kein
/7/дружба ж, другарство cp kamerad¬
schaftlich adj другарски
Kameramann т film, tv кинооператор м
Kamille (ka'mila] <-, -n> / вот лайка ж,
лайкучка ж Kamillentee т чай м от
лайка
Kamin (ka'mi:n] <-s, -е> т камина ж
Kaminfeger, Kaminkehrer т fam ко-
миночистач м
Kamm [kam] <-(e)s, Kämme> m 1. (Haar-,
Hahnen-, Wellen-) гребен м 2. (Gebirgs-,
Dach-) било cp Falles über einen -
scheren меря всичко c един аршин
kämmen [‘k£man| I. vt реша П. vr: sich -
реша се
Kammer |‘kame| <-, -n> /1. (Zimmer) ста¬
ичка ж 2. Med, bioi. камера ж 3. pari.
камара ж; die erste/zweite - des Par¬
laments Долна/1орна камара на пар¬
ламента Kammerdiener /лкамердинер
м Kammerjäger(in) m(f) дезинфектор
м Kammermusik / камерна музика
Kammerton т камертон м
Kampagne (kam'panja] <-, -п>/кампания
ж, акция ж
Kampf jkampf] <-(e)s, Kämpfе> m 1. (allgl
борба ж, битка ж; - ums Dasein борба
за съществуване; ~ auf Leben und Tod
борба на живот и смърт; jdm den -
ansagen обявявам нкм война 2. ми
(-handlang) бойна операция; (Schlacht!
бой м, битка 3. /Auseinandersetzung)

Kampfansage	325	Kapelle
стълкновение cp, сбльськ м; !Streit!
спор м; iSchlägereiI Пой 4. /[Уе/М сърев¬
нование cp Kampfansage/ обявяване
ср на Питка
kämpfen l'ktmpfan) vi 1. а. figборя се. Пия
се; für [oum| etw - Поря се та нщ: mit
den Tränen - Поря се със сълзите; mit
Schwierigkeiten zu - haben трябва да
се справям с проблеми 2. ш gegen jdn
mit jdm ~ бия се [или сражавам се)
с нкг 3. lim Wettkampfl mit jdm - състе¬
завам се с нкг
Kampfer j'kampfe] <-s> kein PI m chr.m
камфор M
Kämpfer(in) <-s,	-, -nen> miß Mil войн
M, боец м; ü. fig sport състезател(ка |
M (ж)
kämpferisch adj борчески, войнствен
kampffähig adj боесиособен Kampf¬
flugzeug n ми. боен самолет Kampf¬
geist m боен дух Kampfhandlung /
бойна операция kampflos adj (wider¬
standslos) без борба [или съпротива)
kampflustig arf/войнствен Kampfplatz
m място cp на бойни действия, бойно
поле Kampfrichter)in) miß sport рефер
м Kampfsport kein PI m двубой м
kampfunfähig adj 1. ми. небоесиосо-
бен 2. sport извън строя
kampieren |kam'pi:ranj cohne ge-> vi
живея на палатка, лагерувам
Kanada [’kanada] n glog Канада ж
Kanadier(in) |ka'na:die| <-s, -nen> m(f)
канадец м, канадка ж
kanadisch adj канадски
Kanal [ka’na:l| <-s( Kanäle> m I. (Wasserlaufl
канал M 2. (Abwasser-) мръсен канал
3. anat, bioi. канал, тръба ж 4. geoc. Är¬
mel- Ламанш
Kanalisation [kanaliza'tsjo:n( <-, -en> /
канализация ж
kanalisieren |kanali'zi:ran) <ohne ge-> vt
правя канали; (Russe) регулирам
Kanarienvogel [ka'na:rianfo:gal| m zoo ка¬
нарче cp
Kanarische Inseln fp) ('лос; Канарски
острови
Kandidat(in) [kandi'dait] <-en, -en; -, -nen>
miß кандндат(ка) м(ж); jdn als -en (für
etw) aufstellen издигам [или поставям|
кандидатурата на нкг (за нщ)
Kandidatur [kandida’tuig] <-, -еп> / кан¬
дидатура ж; seine - anmelden/zurück-
ziehen заявявам/оттеглям кандидату¬
рата си
kandidieren |kandi'di:ran) <ohne ge-> vi
(für etw) - кандидатствам [или канди¬
датирам се] (за нщ)
kandiert [kan'di:gt| adj захаросан; -е
Früchte захаросани плодове
Kandis(zucker) l'kandisftsukej) т не-
бет-шекер м
KänguruRK, Känguruh*" - s, s n
кенгуру cp
Kaninchen jka'ni;ncan| os, --■ n • ■ пи¬
томен заек
Kanister (ka'mste) <-s, m бидон м. ту¬
ба ж
kann (kan) 3. pers sing pr von können1,
können2
Kännchen ('ktn^an! <-s, -> n каничка ж
Kanne l'kana] <-, -п> /кана ж; :Kaffee-;
каничка ж
Kannibale jkani’baila) <-n, -n> m, Kanni-
balin [kani'ba:lin| <-, -nen>/канибал .w
Kannibalismus [kaniba'lismus) <-> kein PI
m канибализъм .и
kannte l'kanta] /. u 3. pers sing imp von
kennen
Kanon l'kairon] <-s, -s> m a. mus канон .w
Kanone |ka'no:na] <-, -n>/l. a.fig ми. топ
м 2. fig, Jam si'ORi шампион м 3. jarg
(Revolver)револвер м ► das ist unter aller
- fim това е под всякаква критика
Kanonenkugel / граната ж
Kantate |kan’ta:ta| <-, -n>/Mus кантата ж
Kante l’kanta] <-, -n> / 1. (Ecke) кран .\i
2. (Rand) ръб .и. кант м; (Saum) кант.
обшивка ж (иа Ореха) ►Geld auf die
hohe - legen/ал?скътвам Пели пари за
черни дни
Kantholz п греда ж, талпа ж
kantig adj ръбест; (bes Gesicht) скулеет
Kantine [kan’tirna] <-, -n> /стол м
Kanton |kan’to:n| <-s, -e> m CH кантон м
kantonal [kanto'nail) adj който се о тнася
до кантон
Kantonsschule f CH (Gymnasium) гимна¬
зия ж
Kanu |'ka:nu[ <-s, -s> n кану cp (euO
спортна лодка!
Kanüle |ka'ny;la| <-, -n> f::ob 1. (an Spritze)
инжекционна игла 2. (Röhrchen! камю-
ла ж
Kanzel (’kanyal| <-, -n>/l. rh амвон м
2. агко пилотска кабина
Kanzlei |kants‘lai| <-, -еп>/1. Ivon Rechts
anwalt) кантора ж 2. (von Behörde! кан¬
целария ж
Kanzler(in) fkanylp) <-s, -; -, -nen> miß
1. pol канцлер .u 2. /von Universität! за¬
местник-ректор M Kanzleramt n служ¬
ба ж на канцлер
Kap [kap] <-s, -s> n ьюс, нос м
Kapaun |ka'paon| <-s, -e> m zw скопен,
угоен петел
Kapazität Ikapatsi'tnt) <-, -еп>/капацнтст
м
Kapelle |ka'p£la| <-, -п>/1. ;<r.i параклис
M 2. mus (малък) оркестър Kapell-

Kapellmeister	326	Karikatur
meister m 1. /OrchesterdirigentJ капел-
майстор-u 2. (Leiter einer Kapelle) ръко¬
водител M на (малък) оркестър
Kaper ['ka.’pej <-, -n> / gastr каперси cp
Iподправка)
kapern |'ка:рвп) vt 1. hist (erbeuten/ иленя-
вам, вземам като плячка 2. /Flugzeugj
отвличам 3. fam sich einen Millionär ~
успявам да си хвана милионер
kapieren (ka'pirranj <ohne ge-> vt fam
схващам, разбирам; kapiert? схвана/
схванахте ли?
Kapital [kapi'ta:l| <-s, -e o-ien> n капитал
„и; - aus etw schlagen /^изваждам \илп
вадя] печалба от нщ Kapitalabwan¬
derung <-, -еп> / им изтичане ср на
капитал Kapitalanlage / капитало¬
вложение cp Kapitalaufwand mm ка-
ииталов разход Kapitalertrag т капи¬
тал ов доход (от дивиденти) Kapital¬
ertragssteuer/мм данък м върху ка-
питаловите доходи Kapitalgesell¬
schaft / капиталово дружество
Kapitalismus {kapita’lismus) <-> kein PI in
капитализъм м
Kapitalist [kapiLa'list] <-en, -en> m капи¬
талист M
kapitalistisch ad) капиталистически
kapitalkräftig aüf/финаисово силен [или
мощен) Kapitalverbrechen n тежко
престъпление
Kapitän [kapi'tE:n| <-s, -e> m 1. haut, Sport
капитан .w 2. ap.ro командир м
Kapitel Ika'pital) <-s, -> л 1. (eines Buches)
част ме, глава ж 2. fig das ist ein - für
sich това е трудна работа; das ist ein
anderes - това е друго нещо
Kapitell [kapi'ttl] <-s, -e> harch кагштел
M
Kapitulation |kapitula'tsio:n| <-, -en> /
капитулация ж; die - vor jdm отстъп¬
ването пред нкг
kapitulieren [kapitu'liiran] <ohne ge-> vi
капитулирам, предавам се; a. ßg от¬
стъпвам
Kaplan (ka'plam) <-s, Kap!äne> m rel кап-
лан „и
Kappe ('кара] <-, -n>/l. (Kopfbedeckung)
кепе ср. барета ж 2. (am Schuh) бомбе
ср, форт.и 3. (Deckel/ капачка ж ►etw
auf seine - nehmen fig поемам лично
отговорността за ищ
kappen [‘kapanj vt n.-vjt (Tau! прерязвам,
отрязвам
Kapriole jkapri'oila) <-, -n>/1. /Luftsprungj
скок .w във въздуха 2. fig щуротия ж.
лудория ж: eine ~ des Wetters един
каприз на времето
kapriziös [kapri'tsto:sj adj капризен
Kapsel j’kapsall -n> /1. /TabletteI a. вот,
anat капсула ж 2. (Behälter)малка кръг-
ла/овална кутия
kaputt [ka'put| adj 1. fam (zerbrochen) счу¬
пен, строшен; (defekt) развален; (Glüh¬
birne) изгорял; ein -er Тур /аг^свършен
човек 2. fig (erschöpft) съсипан ka¬
putt! gehen <irr> vi sein fam 1. (ent¬
zweigehen) счупвам се, строшавам се;
(verderben) развалям се 2. (Pflanzen: ein¬
gehen) изсъхвам, загивам 3. fig (zugrunde
gehen) фалирам, банкрутирам kaputfi-
lachen vr: sich - fam смея се до припа¬
дък kaputtl machen I. vt 1. (zerbrechen)
чупя, троша, строшавам 2. (ruinieren, a.
wirtschaftlich) разоравам, съсипвам
II. vn sich - съсипвам се
Kapuze [ka'puijja] <-, -n> / качулка ж
Kapuziner |kapu'tsi:ne| <-s, -> m rel капу-
цинер м (монах)
Karabiner (kara'birne) <-s, -> m 1. (Gewehr)
карабина ж 2. А закачалка ж с пружи¬
на (на повод на куче и др.)
Karaffe [ka'rafa] <-, -п> /гарафа ж
Karambolage |кагатЬо'1а:зз] <-, -п> /
сблъскване ср
Karamel*11, Karamell1® [kara'mel] <-s> kein
Pi m CH: n карамел м. карамел изпрана
захар
Karat |ka'ra:t| <-(e)s, -e> n карат м
Karate [ka'ra:ta) <-(s)> kein Pi n spürt кара¬
те cp
-karätig |karEitig| adj -каратов
Karawane [kara'vaina] <-, -n>/керван м
Kardinal [kardi'na:l| <-s, Kardinäle> m rel
кардинал м Kardinalzahl/естествено
число
Kardiogramm |kardio'gram] <-s, -e> n med
кардиограмаж
Karenz(zeit) [ka‘rents(tsait)j <-, -en> /
карантинен период [или срок|
Karfiol [kar'fio:l] <-s> kein PI m A, südd
(Blumenkohl) карфиол м
Karfreitag |ka:e'fraita:k] <-s, -e> m Раз¬
пети петък
karg [kark] <-er o rar kärger, -ste o rar
kärgste> adj 1. (gering) оскъден 2. (arm¬
selig) беден, мизерен 3. (unfruchtbar)
беден 4. (geizig) стиснат; mit etw - sein
скъп съм на нщ, скъпя се на нщ
kärglich |'k£rkli<;| adj (dürftig) беден, ос¬
къден; (Mahl) скромен; (a. armselig) ми¬
зерен
Karibik |ka'ri:bik] ferne, Карибско море
karibisch [ka'riibij] adj карибски
kariert |ka’ri:et] adj (Papier) кариран; (Stoff)
на карета, кариран; klein - (Stoff na
малки карета; pej, fam (kleinlich) дреб¬
нав
Karies ['karritsj <-> kein PI f мя> кариес м
Karikatur |karika'tu:e] <-, -en> /карика¬

karikieren
327
Kassationsgericht
тура ж
karikieren [kari'kiiran] <ohne ge-> (''/кари¬
катуря. представям в карика турен вид
karitativ |karita'ti:f| adj милосърден
Karneval j’karnaval] <-s, -e o-s> m карна¬
вал M
Karnickel |kar’nikal| <-s, -> n dialзайче cp
Karniese <-, -n> JA (Gardinenleiste! кор¬
низ ,и за пердета
Kärnten fk£rntsn| n епос Каринтия ж
/провинция в Австрия!
Karo |'ka:ro| <-s, -s> n 1. (QuadratI чети¬
риъгълник M 2. (Raute) ромб м 3. tin
-muster/ каре cp 4. sing (beim Kartenspiel!
каро cp
Karolinger |'ka:rolxrje| <-s, -> m hist член
.и на династията на Каролингите
Karosse [ka'nsa] <-, -n> / каляска ж
Karosserie |kansa'ri:| <-, -n> fm каросе¬
рия ж
Karotte |ka'ots[ <-, -n> / пот морков .w
Karpfen ['karpfan| <-s, -> m /оо шаран м
Karre [’kara] <-, -n> f s. Karren
Karree |ka're:| <-s, -s> n l. (Viereck) чети¬
риъгълник м 2. die Häuserblocks ste¬
hen im ~ блоковете са разположени в
каре 3. A gast« (Rippenstück! каре cp
Karren ['karan] <-s, -> m 1. (offener Pfer
de wagen) каруца ж; den ~ aus dem Dreck
ziehen ßg, fam вадя каруцата от калта
2. (Schub-1 ръчна количка
Karriere [ka'ne:ra| <-, -n> f (Laufbahn! ка¬
риера ж; - machen правя кариера
Karsamstag [ka:g'zamsta:k| m Велика
събота
Karst |karsl| <-(e)s, -e> m ci;oi. карст м
Karte |'karta| <-, -n> / 1. tätig! карта ж
2. (Land-! географска карта 3. (Spiel-!
карта за игра: ein Spiel ~п едно тесте
карти; ~n spielen играя иа карти: jdm
die ~n legen гледам нкм на карти: alles
auf eine - setzen fig залагам всичко на
една карта: sich dat nicht in die ~en
sehen lassen a. ßg не сп издавам спа¬
тиите: mit offenen/verdeckten ~n
spielen a. fig играя c открнтп/със зак¬
рити карти 4. (Fahr-, Eintritts-/билет .и/
(Visiten-/визитна картичка, визиткаж;
(Kartei-)фиш м. картонче ср 5. (Speise-,
Wein-)меню ср 6. (Ansichts-, Post-! кар¬
тичка ж 7. spurt картон: die gelbe/rote
- Sport жълт/червен картон 8. плонм
карта
Kartei |kar’tai) <-, -en> / картотека ж
Karteikarte / фиш .и, картонче ср
Karteikasten т кутия ж за картотека
Kartell Jkar'td] <-s, -е> п um. картел м
Kartellrecht п um. картелно право
Kartenhaus /? 1. haut кърмова кабина 2.
fig (aus Spielkarten! къщичка ж от карти
за игра ►wie ein - Zusammenstürzen,
wie ein - in sich zusammenfallen сри¬
вам се като въздушен замък Karten¬
legerin) rnffi глсдач(ка) м(ж/ иа карт и
Kartenspiel п 1. (Spiel)игра ж па карти
2. /Spielkarten/ тесте ср карти Karten¬
Spielerin; mfi картопграч1ка) м(ж)
Kartentelefon п телефон м. който
работи с фонокартн Kartenvorverkauf
ш гнеат предварителна продажба на
билети
Kartoffel jkartofall <-, -г»/бот картоф м
Kartoffelbrei т gastr картофено пюре
Kartoffelchip <-s, -s> /7?картофен чнпс
Kartoffelkäfer mzco колорадски бръм¬
бар Kartoffelpuffer т gastr картофена
палачинка Kartoffelpüree п gastr 5.
Kartoffelbrei: Kartoffelsalat т gastr
картофена салата Kartoffelschale /
кора ж на картоф
Karton [karbr) о kar'toin) <-s, -s о -е> т
1. (Pappel картон .u; (leichter -I мукава
ж 2. (Schachtel) картонена кутия
kartoniert |karto'ni:gt| adj (Buch! подвър¬
зан c твърда корица
Karussell [karu'sd| <-s, -s o -e> n върте¬
лежка ж lc кончета u dp.)
Karwoche ['ka:gvax9[ <-, -n> / Страст ¬
ната седмица
Karzinom |kartsi'no:m| <-s, -e> n мш кар-
цином M, злокачествен тумор
Kaschmir1 ['kajmi:g| <-s, -e> m (Wolle,
Gewebe) кашмир м
Kaschmir2 |'kajmi:g] n giog Кашмир м
(област в Индия)
Käse |'k£:za| <-s, -> m 1. (Nahrungsmittel!
сирене cp, кашкавал м; weißer ~ сала¬
мурено сирене 2. fig, fam (Unsinn! глу¬
пости ж мн; das ist doch alles ~! това
са чисти глупости! Käseglocke/стък¬
лен капак за сирене/кашкавал Käse¬
kuchen т gastr сладкиш м с извара
Käserei |k£:za'rai| <-, -еп> / мандра ме
Kaserne [ka'z&rns] <-, -п> /у,м казарма ж
käsig j'kfizi^l adj (käseartig! като сирене/
кашкавал; /Hautfarbe( блед
Kasino |ka'zi:no| <-s, -s> n 1. (Spielbank)
казино cp 2. (Speiseraumj стол .и/ {Offi¬
ziers-! офицерски стол
Kaskoversicherung |'kaskof£ezi<;3rur)| <-,
-en> / застраховка ж 1авто)каско
Kasperl lei |'kaspe(ls)| <-s, -> n o m /Haupt¬
figur im -theateri налячо м ►den ~
machen fam правя се на ггалячо |или
шут| Kasper Ile Itheater п куклен теа¬
тър
Kassa l'kasaj <-, Kassen> //1, siidd (Kassel
каса ж
Kassationsgericht n CH \ihr касационен
С'1>Д

Kassationshof
328
Katze
Kassationshof m iur касационен съд
Kasse l'kasdj <-, -n>/1. (Zahlstelle) каса ж
2. a. fig (налични) пари; ~ machen hdi.
отчитам наличните нари в касата (или
касовата наличност]; (gut) bei - sein
jam добре съм с парите, имам пари:
knapp bei ~ sein /ат зле съм с парите,
нямам пари: jdn zur - bitten искам от
нкг да се разплати [или да си уреди
сметката] Kassenarzt т, Kassenärztin
/med лекар(ка) м(ж), който(която) е
сключил (а) договор със здравната
каса Kassenbestand т касова налич¬
ност Kassenbon т касова бележка,
касов бон Kassenpatient(in) тЦ) med
здравноосигурен(а) пациент(ка) Kas¬
senschlager <-s, -> т 1. /ат (Film) ка¬
сов филм 2. HDL пазарен хит Kassen¬
stunden р работно време на каса
Kassensturz т - machen проверка на
касата |или касовата наличност]
Kassette |ka's£ta| <-, -п> /\. (allgj касета
ж, касетка ж 2. лксн таванна касета
Kassettenrecorder <-s, -> т касето¬
фон м
Kassier!in) |ka'si:e] <-s, -е; -, -nen> mlfi A,
CH, südd (Kassierer) касиер) ка) м(ж)
kassieren |ka'si:ran| <ohne ge-> I. vt
1. (ein-: Geld) инкасирам, прибирам:
(bekommen, einnehmen) получавам, взе¬
мам; (Niederlage) претърпявам; bei jdm
etw ~ вземам нщ от нкг 2. fig, /ат
(wegnehmen) вземам, прибирам: (be¬
schlagnahmen) конфискувам 3. jur
(Gerichtsurteil) касирам, подавам каса¬
ционна жалба II. vi 1. (abrechnen) при¬
ключвам, уреждам сметката 2. jarg
(verdienen) печеля (добре)
Kassierer(in) <-s,	-, -nen> т/ каси¬
ер! ка) м(ж)
Kastagnetten (kastan’Utan] р mus ка¬
станети мн
Kastanie ]kas'ta:nia] <-, -п>/вот 1. (Baum:
Edel-) облагороден кестен; (Ross-/ див
кестен 2. (Frucht) кестен м ►für jdn die
~n aus dem Feuer holen fig заради нкг
вадя кестените от огъня kastanien¬
braun adj кестеняв
Kästchen ]'k£st<;an] <-s, -> n 1. (kleine Kiste)
малка кутия, кутийка ж 2. (Viereck)
малък квадрат/правоъгълник
Kaste j'kastaj <-, -п> / каста ж
kasteien [kas'taian] cohne ge-> vr: sich -
самоизтезавам се, самоизмъчвам се
Kastell ]kas't£l| <-s, -e> n (Burg крепост
ж; (Befestigung) укрепен лагер, укреп¬
ление cp
Kasten l'kastan] <-s, Kästen> m 1. (Kiste)
сандък м; (für Raschen) каса ж; (großer
Truhe) ракла ж; (Brief-) (пощенска)
кутия; (Geigen-) калъф м 2. spürt
(Turngerät) кон м 3. А, CH (Schrank) шкаф
м 4. fam (hässliches Gebäude) голяма,
грозна сграда; (altes Fahrzeug) таратай-
ка ж, трошка ж; (altes Schi/ß старо
корито ►etw auf dem - haben /ат
щрака ми главата, умен съм
kastrieren ]kas'tri:ran] <ohne ge-> vt кас¬
трирам. скопявам
Kat [kat] <-s, -s> m chem, kpz abk von
Katalysator катализатор м
Katakomben (kata'kDmban] P катаком-
би ж мн
Katalog (kata'lo:k| <-(e)s, -e> m каталог м
katalogisieren [katalogi'zi:ran| cohne ge->
vt каталогизирам
Katalysator (kataly'za:to:g| <-s, -en> m a.
fig chem, ш катализатор м
Katamaran [katama'ram] <-s, -e> m млш
катамаран м
katapultieren (katapul'ti:ran| cohne ge->
леко катапултирам
Katarrh [ka'tar] c-s, -e> m med катар м
katastrophal |katastro'fa:!] adj катастро¬
фален
Katastrophe |katas'tro:fa| c-, -n> / (при¬
родно) бедс твие, катастрофа ж Kata¬
strophengebiet п район м на бедствие
[или катастрофа] Katastrophenhilfe /
помощ ж, оказвана в случай на бедс¬
твие Katastrophenschutz т 1. (Orga
nisation) организация ж за оказване на
(медицинска/техническа) помощ при
бедствие 2. (Maßnahme) защитни мер¬
ки против бедствия
Katechismus |kaU'<;ismus| c-, Katechis¬
men> m rel катехизис м
Kategorie |katego'ri:| c-, -n> / катего¬
рия ж
kategorisch ]kate'go:rij] ^/категоричен,
решителен
Kater |'ka:te| c-s, -> m 1. zoo котарак м
2. fig, /ат (nach Alkoholkonsum) махмур¬
лук M
kath. abk von katholisch католически
Kathedrale |kate'dra:la| c-, -n> / катед¬
рала ж
Katheter [ka'te:te] c-s, -> m med кате¬
тър M
Kathode |ka'to:da] c-, -n>/pnYS катод м
Katholik(in) ]kato'li:k] c-en, -en; -, -nen>
m(fi rel католик м, католичка ж
katholisch [ka'torlij] adj rel католически
Katholizismus (katoli'yismus) c-> kein PI
m rel католицизъм м
Katze l'kaya] c-, -n> / котка ж; (nur
männlich) котарак м ►die ~ im Sack
kaufen купувам шц слепешката; die -
aus dem Sack lassen (без да искам) се
издавам; wie die - um den heißen Brei

Katzenauge
329
kehren
herumgehen sprich'// усукпам шц. пе сс
осмелявам да кажа нщ открито; das
ist für die Katzfam точа е напра зно |или
за гоя що духа): die ~ lässt das Mausen
nicht sprichw котката не се отказва от
мншкуване: in der Nacht sind alle -n
grau sprichw през нощта всички котки
са сиви
Katzenauge п 1. zoo (Auge einer Katzej
котешко око 2. fam (Rückstrahler) свет-
л«отражател м, рефлектор .и 3. min
котешко око (скъпоценен камък/ Kat¬
zenjammer infam 1. (nach Alkoholgenussj
махмурлук м 2. (depressive Stimmung!
депресия ж Katzenmusik f pej котеш¬
ки концерт, какофония ж Katzen¬
sprung m fam das ist nur ein - (von hier)
един хвърлей място |или съвсем наб¬
лизо! с (оттук) Katzenwäsche / fam
наплискване ср с вода. небрежно мие¬
не; ~ machen scherz, fam плакна се.
проплаквам се
Kauderwelsch ['kaudevrlfl <-(s)> kein PI n
pej неразбираем език/говор
kauen |'каизп| vi, vt дъвча: an den Nägeln
- гриза си ноктите
kauern |'kauen| I. vi клеча II. vn sich -
клякам (спотайвайки се), спотайвам се
Kauf [kauf| <-(e)s, Käufe> m покупка ж;
etw in - nehmen приемам [или прими¬
рявам се с) нщ
kaufen (’kaufan) vt etw (von jdm) - купу¬
вам нщ (от пкг); sich dat jdn - (vorneh¬
men) давам HKM да разбере
Käufer(in) l'kaife) <-s, -nen> m(f)
купувач м; (Kunde) клиепт(ка) м/ж)
Kauffrau <-, -en> / търговка ж
Kaufhaus n универсален магазин
Kaufkraft / покупателна способност
kaufkräftig adj uni. платежоспособен
Kaufleute l'kaufbita) pl s. Kaufmann
käuflich ('kaifli^l adj 1. (zum Verkauf
angebotenl който се продава; - erwerben
придобивам чрез покупка 2. fig (Liebe)
продажен: (a. bestechlich) корумпиран
Kaufmann <-(e)s, -leute> m 1. (a.
Geschäftsmann) търговец м 2. (Krämer)
бакалин м, магазинер м 3. (Einzelhan¬
dels-) едноличен търговец
kaufmännisch l'kaufmtnijl аоутърговски
Kaufpreis <-es, -е> m покупна цена
Kauf rausch /и еуфория ж да се купува
Kaufvertrag m договор м за покуп¬
ко-продажба Kaufzwang m задъл¬
жение ср да се купи: es besteht kein -
без да си длъжен да купиш
Kaugummi <-s, -s> топ дъвка ж
Kaulquappe [‘kaulkvapa] <-, -n> / zoo по¬
пова лъжичка
kaum |kaum[ advl. (fast nicht)почти, едва:
(noch nicht einmal! току-що. тъкмо: ich
habe in der Nacht ~ geschlafen почти
не спах тази нощ: das dauert - zwei
Stunden това няма да трае повече от
два часа: ~ war er zu Hause, da rief er
mich an тъкмо се беше прибрал и
веднага ми се обади шо телефона;
2. {nur mit Mühe! трудно; ich kann es -
glauben не мога {или трудно ми е| да
го повярвам: ich kann es ~ erwarten с
нетърпение очаквам нщ. нямам тър¬
пение за нщ 3. (wahrscheinlich nicht/
вероятно не: wohl - едва ли: ich glaube
-	не вярвам
kausal |kau'za:lj adj каузален, причинен
Kausalsatz muNC (подчинено) изрече¬
ние за причина
Kautabak т тютюн м за дъвчене
Kaution |kao'tsio:n| <-, -en> / 1. (bes
-ssummej парична гаранция (като
мярка за неотклонение!; gegen - сре¬
щу парична гаранция 2. (beim Mieten
einer Wohnung) депозит .w
Kautschuk l'kaotfuk] <-s, -e> m каучук м
Kauz |kauts| <-es, Käuze> m zoo сова ж
► komischer ~ fam чешит .н, особняк м
Kavalier |kava'li:g| <-s, -e> m кавалер м
Kavaliersdelikt n ме особено тежко
[или неуроиващо престижа| престьп-
ление
Kaviar j'ka :via:g| <-s, -e> m c.astt; хайвер
M
KB abk von Kilobyte килобайт' м
kcal abk von Kilokalorie «кал
Kebab |ke'ba(:)p| <-ls), -s> mcasi'R шишче
cp (предимно от овнешко месо)
keck |kek] adj 1. (frechl дързък. предиз¬
викателен 2. (unbefangen)открит, смел;
(munter) буден 3. (respektlosj нахален,
нагъл
Kegel |'ke:gal] <-s, -> rn 1. маг конус м
2. (Spiel-) кегла ж 3. сш<; (Berg-) връх
м 4. пг кегел м Kegelbahn / кегелбан
м kegelförmig adj конусовиден, кону¬
сообразен
kegeln |'ke:galn| и играя на кегли
Kehle |'ke:la| <-, -п>/лидт гърло ср, грък¬
лян м ►sich dat die ~ aus dem Hals
schreien fam крещя c все гърло, дера
си гърлото: jdm an die - springen хва¬
щам нкг за гушата: etw in die falsche
-	bekommen fam обиден съм [или сър¬
дя се), защото съм разбрал нщ пог¬
решно: aus voller - колкото (му/й) глас
държи, с пълно гърло: mir war die -
wie zugeschnürt бях си гл вгнал езика
Kehlkopf <-(ejs, -köpfe> /цакатларинксм
Kehre fke:ra| <-, -п>/остър завой (на
шосе, улица)
kehren |'ке:гап| I. vi, vt 1. bes siidd. A (fegen!

Kehricht
330
Kenntnis
мета 2. (wenden) обръщам; das Oberste
zuunterst ~ обръщам всичко c краката
нагоре: in sich gekehrt вглъбен в себе
си П. '//-.-sich - 1. (sich wenden)обръщам
се 2. (sich kümmern) sich an jdn/etw akk
- интересувам се от нкг/нщ, обръщам
внимание на нкг/шц
Kehricht |'ke:ri<;t) <-s> kein PI m o n CH
(Müll) боклук ли смет ж
Kehrmaschine / метачно-сметосъби-
раща машина
Kehrreim т рефрен м, припев м
Kehrseite / 1. (Rückseite) обратна |или
опака| страна; die ~ der Medaille об¬
ратната страна на медала 2. scherz,/ат
(Rücken) гръб м; (Gesäß) задник м
kehrt!machen |‘ke:etmaxanj и обръщам
се Kehrtwendung / 1. ми кръгом ср
2. fig завой м на ISO0
keifen |'kaifsn| vi pej карам се. вряскам
(за жена)
Keil [kailj <-(e)s, -e> m 1. tech клин ,w
2. tech, кг/ (Bremsklotz) спирачен клин
keilen l'kailan) vn sich - Jam бия се
Keiler [‘kaile| <-s, -> m то глиган м
Keilerei [kaila'rai| <-, -en> f Jam бон м,
сбиване cp
keilförmig l'kaxlfoErmrc;] adj клиновиден
Keilriemen m tech, ш клпнов ремък
Keim |kaim| <-(ejs, -e> m вот кълн м; med
зародиш ж, ембрион м; etw im ~
ersticken задушавам нщ в зародиш
Keimdrüse / anat гомада ж, полова
жлеза
keimen vi 1. (Pflanzen) кълня, покълн-
вам 2. ßg (Verdacht) зараждам се, въз¬
никвам
keimfrei adj (Milch) стерилизиран;
/aseptischI асептичен Keimling <-s, -e>
m ют младо растение keimtötend adj
унищожаващ болестотворните микро¬
организми
Keimzelle /зародишна клетка
kein, keine [kam, 'kaxna| pron indefl. (nicht
iirgendieinl никой, никоя, никое; (pl)
никои, никакъв, никаква, никакво; (pl)
никакви; - Mensch /ат никакъв човек,
никой; - anderer als ... никой друг
освен ...; - einziges Mal нито един-
единствен ггьт 2. (nichts an. von)ich habe
~ Geld нямам пари 3. (nicht einmal) da
waren ~e 20 Leute там нямаше и [или
дори) двадесет човека
keine pron inde/ s. keine! r, s)
keine!r, s| j'karna, -ne, -nasj pron inde/
никои, никоя, никое; iph никои: ^r von
beiden никой от двамата
keinerlei <inv> adj никакъв, никаква.
никакво: (pl) никакви
keinesfalls adv в никакъв случай, ни¬
кога
keineswegs adv ни най-малко, изобщо
не
keinmal f'kainma:l] adv никога, нито вед¬
нъж
keins pron inde/ s. keane(r, s)
Keks [ke:ks| <-es, -e> то n бисквита ж
Kelch [kelq| <-(e)s, -e> m чаша ж със
столче; den (bitteren) ~ bis zur Neige
leeren _/?£ изпивам (горчивата) чаша до
дъно
Kelle [‘kala] <-, -п>/1. (Schöp/~) черпак м
2. (Maurer-) мистрия ж 3. (Signalstab)
сигнална палка
Keller ['kde| <-s, -> т 1. мазе ср 2. (-ge-
schossl сутерен м Kellerassel /гоо мо¬
крица ж
Kellerei (kda'rai) <-, -en>/ изба ж; (Wein-)
винарска изба
Kellergeschoss^ п сутерен Keller¬
meister т управител м на винарска
изба
Kellner(in) (’kElne) <-s, -; -, -nen> m(ß
келнер(ка) м(ж)
kellnern ['keinen) vi/am работя като кел¬
нер
Kelte ['kdta| <-n, -n> m келт м
Kelter ['keltej <-, -n> / agr преса м за
грозде, плодова преса
keltern ('kclten] vt изцеждам [или изстис¬
квам! сока на (чрез пресоване)
Keltin l'kdtrn] <-, -nen> / von Kelte;
keltisch ['keltifl adj келтски
kennen l'kEnan] <kennt, kannte, gekannt>
vt 1. познавам; (a. wissen) зная; jdn/etw
- lernen запознавам се c нкг/нщ; es
freut mich, Sie ~ zu lernen радвам се да
се запозная с Вас; du wirst mich noch
~ lernen! Jam ще видиш ти, кой съм
аз!; sich (vor Wut) nicht mehr ~ не се
владея повече (от яд); so kenne ich ihn
gar nicht! такъв не съм го виждал [или
не го зная|! 2. fig (Grenzen, Mitleid) зная;
keine Rücksicht - безогледен съм
Kenner(in) <-s, -; -, -nen> m(fi позна¬
вач! ка) м(ж); (a. Fachmann) елеци a-
лист(ка) м(ж) Kennerblick т mit ~ с
око на познавач
kenntlich fkEntlig] adj (an etw dat] ~ sein
мога да бъда познат (по нщ); - machen
(kennzeichnen) отличавам; (erkennbar
machen) обозначавам
Kenntnis 1'kEntnis] <-, -se>/1. (Vertrautheit!
познаване cp 2. (konkretes Wissen) све¬
дение cp, информация ж; von etw ~
erhalten получавам сведение за нщ;
etw zur - nehmen вземам си бележка
за нщ; ohne ~ von ... без информация
за ... 3. р!/Fach-) знания мн, познания
АШ

Kenntnisnahme
331
Kettenreaktion
Kenntnisnahme |'k£ntnxsna:ma) <-, -n> /
form zur ~ за сведение: zu Ihrer ~ за
Ваше сведение
Kennwort n кодова дума; ми. парола ж
Kennzahl [‘kEntsail] f s. Kennziffer
Kennzeichen n l. (Merkmal! (отличите¬
лен! белег, (характерен) признак: ~ für
etw sein признак съм за нщ; besondere
~ iPassvermerkJ особени белези 2. (Un¬
terscheidungszeichen) отличителен знак
3.	(Abzeichen) значка ж, емблема ж
4.	Kfz (amtliches ~) регистрационен но¬
мер
kennzeichnen vt 1. (markieren) слагам
отличителен знак, маркирам 2. (cha¬
rakterisieren) характеризиращ /а. beschrei¬
ben) описвам 3. (auszeichnen) отлича¬
вам 4. (bezeichnen) обозначавам kenn¬
zeichnend adj - für etw sein характе¬
рен съм за нщ
Kennziffer /1. (als Kennzeichen) иденти¬
фикационен номер 2. млт (von Logarith¬
mus) характеристика ж
kentern ['kmten| vi sein naht обръщам се,
полягам настрана
Keramik |ke'ra:mik] <-, -en> / 1. kunst
керамика ж 2. (Tonwaren) керамични
изделия
Kerbe l'kerbs] <-, -n> /врязване cp, рязка
ж; Tech жлеб м ►in die gleiche ~
schlagen fig пея същата песен
Kerbholz n etw auf dem ~ haben не ми
е чиста работата
Kerker fktrke] <-s, -> m тъмница ж, зат¬
вор At
Kerl (k£rl) <-(e)s, -e o -s> m fam (Mann)
мъж At, човек m; a. pej тип au anständi¬
ger - порядъчен човек; armer ~ не¬
щастник; feiner ~ симпатичен човек;
ganzer ~ мъжага; gemeiner ~ подлец
Kern (kern) <-(e)s, -e> m 1. (Samen) семе
cp, семенна част; (von Birnen, Äpfeln,
Trauben) семка ж; (Nuss-) ядка ж; (von
Pflaumen, Pfirsichen) костилка ж; (von
Holz) сърцевина ж 2. med, mvs (Zell-,
Atom-) ядро cp 3. l-punkt) същност ж,
същина ж; zum - der Sache Vordringen
стигам до същината на работата 4 .fig
(Wesen) същност: er hat einen guten ~
B него има нщ добро 5. fig (wichtigster
Teil) основно ядро; der harte - (der
Gruppe) твърдото ядро (на групата)
Kernenergie / ядрена енергия Kern¬
explosion /ядрена експлозия Kern¬
forschung/ядрени изследвания Kern¬
gehäuse п семенник м, семенна ку¬
тийка kerngesund adj напълно здрав
kernig adj 1. (Frucht) с много семки
2. (kräftig) ein -er Mann мъжага; von
-er Natur здравеняк; ~e Gesundheit от¬
лично здраве 3. (markig, bes Ausspruch)
силен, въздействащ: (Fluch) груб
Kernkraft /ядрена сила Kernkraftgeg-
nerfinl mif)противник м. противничка
ж на ядрената енергия Kernkraftwerk
п атомна (или ядрена) електроцентра¬
ла
kernlos adj без семки Kernobst п ово-
щия мн със семки Kernphysik /ядре¬
на физика Kernreaktion / ядрена ре¬
акция Kernreaktor m ядрен реактор
Kernspaltung /делене ср (или разпа¬
дане ср) на ядрото (на атома) Kern¬
stück п същност ж, сърцевина ж Kern¬
technik / phys ядрена техника Kern¬
teilung /вют. деление ср на клетъчно¬
то ядро Kernverschmelzung / 1. phys
ядрен синтез 2. biol сливане ср на
клетъчни ядра
Kernwaffen fpl ядрено \или атомно)
оръжие kernwaffenfrei adjбез ядрено
оръжие; -е Zone безядрена зона
Kerosin |kero'zi:n) <-s> kein PI n керосин
At
Kerze |'k£rya| <-, -n> //<?. Zünd~) свещ ж;
eine - machen spürt нравя „свещ“ ker¬
zengerade adj прав като свещ Ker¬
zenleuchter m свещник ,ti Kerzenlicht
n светлина ж на свещ: bei ~ на свещи
Kerzenständer m свещник ,vt
kess1* [kes], keß*1' adj 1. (Mädchen) дя¬
волит; -e Biene Jam дявол-момиче
2. (schick) модерен, елегантен 3. (frech)
отракан
Kessel |'k£S9l| <-s, -> m 1. (Wasser-, Heiz-)
котел At; (großer ~) казан At; (kleiner ~]
котле cp; (Tee-) чайник м 2. gfog (Tal-)
котловина ж 3. ми място cp на обкръ¬
жение
Ketchup <-(s), -s> m o n, KetschupRR
fk£tfap] <-(s), -s> m o n кетчуп м
Kette ('k£ta| <-, -n>/l. (Menschen-, Laden-,
Hotel-)верига ж; eine - bilden (Personen)
правя верига; in ~n legen оковавам
във вериги 2. (Schmuck-) верижка ж;
(Hals-) синджирче ср, верижка 3. (von
Raupenfahrzeugen) верига 4. (Absper
rungs-) кордон .и 5. fig (Reihe) низ At,
редица ж; eine ~ von Ereignissen низ
от събития
ketten vt 1. jdn/ein Tier (an etw akk) -
връзвам нкг/животно c верига (за
нщ) 2. fig обвързвам, нравя зависим:
sich an jdn/etw akk - вкоичвам се в
нкг/нщ
Kettenfahrzeug <-s, -е> п верижен \u.ut
гъсеничен| автомобил Kettenrau¬
cherlin) m(fj който пали цигара от
цигара Kettenreaktion / верижна ре¬
акция

Ketzer
332
Kindermädchen
Ketzer(in) j'kEtse) <-s, -nen> m[fj rei.
еретик м, еретичка ж
Ketzerei [kEtsa'rai] <-, -en> / rel ерес ж
ketzerisch adj rkl еретичес-ки
keuchen l'kai^an) vi пъхтя. задъхвам се
Keuchhusten m med коклюш m, мага¬
решка кашлица
Keule l'loila] <-, -n>/l. (Waffej боздуган
м; (Sportgerät) бухалка ж 2. G/eriR бут м,
кълка ж
keusch |kDiJ] adj целомъдрен; (schamhaft)
свенлив Keuschheit <-> kein PI f це¬
ломъдрие cp; (Schamhaftigkeit) свенли-
boct ж
Keyboard fki:bD:t] <-s, -s> n клавиатура
ж
Kfm. abk von Kaufmann търговец м
Kfz |ka:?£f'ts£t| <-(s), -|s)> n abk von Kraft¬
fahrzeug МПС
kg abk von Kilogramm кг
KG |ka:'ge:] <-, -s> / abk von Kommandit¬
gesellschaft КД
kHz abk von Kilohertz килохерц м
Kichererbse l'kicetrpsa] / вот нахут м
kichern |‘ki<;en| vi кискам се. хихикам
kicken J'kikan] I. vi fam (Fußball spielen)
ритам |топка) II. vt fam (Ball) пращам
(топката)
Kicker(in) |'kike| <-s, -(s); -, -nen> m(f) fam
футбол ист( ка) м(ж)
Kid |kit| <-, -s> n 1. (Glaceleder) кожа ж
гласе 2. /arg (Kind) дете cp; (Jugendlicher)
младеж м
kidnappen ('krtnepan] vt похшцавам
Kidnapper(m) ('kitntpe) <-s, -; -nen>
m(f) похнтнтел(ка) м[ж)
Kiebitz [’kirbits] <-es, -e> m 1. zoo ка¬
лугерица ж 2. fam (beim Kartenspiel) kh-
бик .w
Kiefer' |'ki:fe) <-s, -> m anat челюст ж
Kiefer2 <-, -n> /вот бор м Kiefernwald
m борова гора
Kiel (ki:l) <-(e)s, -e> ml. NAÜT (Schiffs-) кил
,w 2. /Feder-) паче перо (за писане)
Kielraum <-fe)s, -räume> m naüt (Schiff)
трюм M Kielwasser n кплватер м, сле¬
да ж във водата (след кораб); in jds ~
schwimmen fig плувам в нечии води
Kieme ['ki:ma] <-, -n> f meist pl хриле мн
Kies [ki:s| <-es, -e> m 1. (kleines Geröll)
речен (mm дребен) чакъл; (grober -)
едър чакъл 2. sing, jarg (Geld) мангизи
MH, КИНГИ MH
Kiesel |’ki:2a!} <-s, -> rn обло камъче
Kieselerde/богати на кварц минерали
Kieselstein c-jejs, -е> т обло камъче
Kiesgrube -п> /‘кариера ж за доби¬
ване на чакъл
kiffen fkifcnl vi jarg пуша хашиш/мари-
xvana
kikeriki [kikari'ki:! interj кукуригу
killen l'kilan] vi, vt jarg убивам, ликвиди¬
рам
Killer <-s, -> m jarg убиец м
Kilo l'kiilo] <-s, -s o bei Maßangaben: -> n
кило cp Kilobyte <-s, -s> n fnporm кило¬
байт M Kilogramm n килограм м Ki¬
lohertz <-, -> n pi-iys килохерц M Kilo¬
joule n pkys кнлоджаул м Kilokalorie /
килокалория ж
Kilometer [kilo'meite] <-s, -> m киломе¬
тър м; 5 - fahren пътувам 5 километ¬
ра; mit 100 ~n in der Stunde fahren
пътувам със 100 километра в час Ki¬
lometergeld п цена ж на километър
Kilometerstein т километражен ка¬
мък Kilometerzähler т километражен
брояч
Kilowatt Ikilo'vat) <-s, -> п квтч, киловат
м Kilowattstunde / киловатчас м
Kind [kint] <-(e)s, -er> n 1. (a. Klein-) дете
cp; (a. Koseform) чедо cp; sich bei jdm
lieb - machen fam умилквам се нкм;
von ~ auf от дете; das weiß jedes ~ това
и децата го знаят; so, ~ег, jetzt...! fam
така, деца, сега ...! 2. (Sohn, Tochter)
рожба ж, дете; ein - erwarten очаквам
дете; an -es statt annehmen осиновя¬
вам ► das - mit dem Bade ausschütten
sprichw вместо да изпиша вежди, из¬
важдам очи; mit - und Kegel scherz, fam
цялото семейство
Kinderarbeit [landearbait] kein /'//детски
труд Kinderarzt m, Kinderärztin / пе¬
диатър M, детски лекар, детска лекар¬
ка Kinderbeihilfe JA adm (Kindergeld)
детски надбавки Kinderbuch п детска
книга Kinderdorf п детско селище
Kinderei |kinda'rai| <-, -en> / 1. (Kinder¬
streich) детинщина ж 2. (albernes Beneh¬
men) детинско държане
kinderfeindlich adj враждебно настро¬
ен към деца kinderfreundlich adj при¬
ятелски настроен към деца Kindegar-
ten т детска градина Kindergärt¬
nerin) miß учител(ка) м(ж) в детска
градина Kindergeld п детски надбав¬
ки Kinderheim п 1. (für Waisenkinder)дом
м за деца сираци 2. (Erholungsheim)
почивен дом за деца с увреждания
Kinderhort т занималия ж Kinder¬
klinik/ детска клиника Kinderkrank¬
heit /детска болест Kinderkrippe /
детска ясла Kinderlähmung /med дет¬
ски паралич
kinderleicht ad/много лесен \или прост);
das ist - това е много просто
kinderlieb adj ~ sein обичам децата
kinderlos ad/бездетен Kindermädchen
п бавачка ж на деца Kinderporno-

333
Kitzel
Kinderpornografie
grafieRR kein PI f детска порнография
kinderreich adj многоде тен; ~e Familie
многодетно семейство
Kinderschuhe mplnoch in den ~n stecken
в начален стадий съм. сега започвам
Kindersitz т детско седло \или стол¬
че! /•*« колело, седалка па колаj
Kinderspiel п игра ж за деца; das ist ein
- това е много лесно \или фасулска
работа] Kinderspielplatz т детска
площадка Kindersprache /детски език
Kindersterblichkeit / детска смърт¬
ност
Kinderstube kein PI f fig eine gute/
schlechte - haben получил съм добро
възпитание, добре съм възпитан Kin¬
derwagen т детска количка Kinder¬
zimmer п детска стая
Kindesalter п детска възраст Kindes¬
beine npl von ~n an от дете Kindes¬
misshandlung / малтретиране ср на
дете
Kindheit <-> kein /7/детство ср, детски
години
kindisch adjpej детински; sich ~ beneh¬
men държа се като малко дете; sei
nicht ~! не се дръж като малко дете!
kindlich adj 1. детски; /Gesicht/ като на
дете 2. fig (naiv/ наивен
Kindskopf т er ist doch ein großer ~ та
той е едно голямо дете
Kind(s)taufe <-, -п>/кръщаване ср на
дете
Kinn |kin| <-(e)s, -е> п лмлт брадичка ж
Kinnbart т брада ж Kinnhaken т
IBoxen/ удар м по брадата Kinnlade /
/Unterkiefer/ долна челюст
Kino |'ki:no| <-s, -s> n кино cp
Kinobesucher(in) m/fj кпнозрител(ка)
м/ж); ein häufiger - sein често ходя на
кино Kinofilm т кинофилм м Kino¬
vorstellung / кинопредставление ср,
кино ср
Kioskfkiosk)<-(e)s, -е> ml. (Verkaufsbude/
навил йон .и 2. (Zeitungsstand/ вестникар¬
ска будка
Kipfer(l) (’kipfe(l)l <-s, -n> n A, südd gastr
кифла ж
Kippe l'kipa] <-, -n> / 1. fam (Zigaretten¬
stummei) угарка ж, фас м 2. spürt дви¬
жение cp от вие през склонка към
опора /па кои, успоредка, висилка/: auf
der - stehen нестабилен съм. клатя
се; fig (unsicher sein) несигурен съм 3.
(Ablagerungsstelle) насипшце ср; (Müll-/
сметище ср
kippen l'kipan] I. vt haben 1. (um-) катур-
вам, (пре|обръщам 2. (schütten/ изсип¬
вам; einen - fam гаврътвам едно II. vi
sein й/яН наклонявам се; (fallen) катур¬
на м се. (прс)обръщам се
Kirche |’kir<;a)	-n> / 1. /Gebäude, Pin
richtung/ църква ж: in die - gehen ходя
на църква 2. (Gottesdienst, Me:.:./-: цър¬
ква. църковна служба Kirchenbuch и
кондика ж Kirchenchor гп църковен
хор kirchenfeindlich adj враждебно
настроен към църквата Kirchenfen¬
ster п църковен витраж. прозорец м
на църква с цветни стъкла Kirchen¬
fest п църковен празник Kirchen¬
gemeinde/ църковна община, паство
ср Kirchenjahr п цьрковиа година
Kirchenlied п църковна песен Kir¬
chenmaus /arm wie eine - scherz, fam
беден като църковна мишка Kirchen¬
musik kein Pi f църковна музика
Kirchenrecht nцърковно (нлн канони¬
ческо! право Kirchenstaat т hist пап¬
ска област; (Vatikanstaat) Ватикана ж
Kirchensteuer / църковен данък
kirchlich adj църковен; sich - trauen
lassen венчавам се в църква
Kirchturm т църковна камбанария
Kirmes ['kirmss] <-, -sen> / dial храмов
празник, събор м
Kirschbaum т пот череша ж (дърво/
Kirsche l'kir/a] <-, -п>/пог (süß) |сладка)
череша; (sauer) вишна ж ►mit ihm ist
nicht gut -n essen да си нямаш работа
с него Kirschkern т пот костилка ж на
череша/вишна Kirschwasser п чере-
шова/вишнева ракия
Kissen [‘kisan] <-s, -> п възглавница ж
Kissenbezug т калъфка ж за въз¬
главница
Kiste l'kistal <-, -п>/1. (Truhe) сандък м;
(Bier-/ каса ж; (Zigarren-) кутия ж 2. fam
IAuto, Flugzeug) таратайка ж, трошка
ж; (Schiff старо корито 3. fam (Вещ
легло ср; (Sarg) ковчег м, сандък м
4.	fam (Fernseher/ телевизор м
Kitsch |kitf| <-(e)s> kein Pi m кич м
kitschig adj кичозен; (rührselig/ сълз-
лив. сантиментален
Kitt (kit| <-|e)s, -e> m кит м; (Glaser-/
маджун .w
Kittchen l'kitqsn) <-s, -> n fam нандиз м,
затвор м
Kittel ['kitall <-s, -> ml. (Arbeits-/ работ¬
на престилка; (Arzt-/ бяла престилка
2. (weite Bluse) широка блуза; (langes
Hemd1 рубашка ж 3. südd сако cp
kitten l'kitanl vtl. китосвам. шпакловам
2. (kleben/ лепя. залепвам 3. fig (Ehe)
кърпя, закърпвам
Kitz |kits| <-es, -e> n 1. /7?<?/?~/сърне(нцс)
cp 2. (Ziegen-/ козлс(нце) cp. яре(нце|
cp
Kitzel [‘kitssl] <-s, rar -> m 1. (Juckreiz/

334
kitz(e)lig
гъдел м 2. ßg (Gelüst! мерак м kitz(e)lig
adj 1. (Mensch! който има гъдел; (Stellej
чувствителен на гъдел 2. ßg (empßnd-
lic'nj чувствителен, уязвим 3. /ат (heikel!
парлив, ще котл и в
kitzeln l'kitsalnl I. vt гъделичкам; а. ßg
лаская; es kitzelt mich, etw zu machen
блазни ме [или съблазнява ме] да на¬
правя нщ II. vi (jucken! сърби: hör auf,
das kitzelt! престани, гъделичкаш ме!
Kitzler [’kitsle] <-s, -> m anat клитор м
kitzlig adj s. kitzlejlig
Kiwi l'kiivij <-, -s>/üot киви cp
kJ abk von Kilojoule kJ (килоджаул)
KKW |ka:ka:'ve:j <-!sj, -s> n abk von
Kernkraftwerk АЕЦ
klaffen l'klafan] '//зея. зинал |или зейнал]
СЪМ
kläffen l'klefanj vi (Hunde! джавкам. лая
klaffend adj (Wunde! зеещ. отворен;
(Abgrund! зеещ. зейнал
Klage |'к1а:дз| <-, -n> /1. (Weil-! плач „и.
вопъл м 2. (Beschwerde! жалба ж, оп¬
лакване cp; über jdn/etw akk ~ Vor¬
bringen подавам оплакване срещу нкг/
нщ; das ist kein Grund zur ~ това ие e
причина [или повод] за оплакване
3.	iiiK иск м; (Verfahren)(публично) обви¬
нение: gegen jdn - (wegen etw) erheben
предявявам иск (за нщ) към нкг
Klagegeschrei /?, Klagelaut т вопъл м
Klagelied п 1. (Gedicht! елегия ж 2. ßg
оплаквания мн
klagen |‘kla:gan) I. vi 1. (sich beschweren,
jammern) оплаквам се: über etw akk -
оплаквам се от нщ: über Kopfschmer¬
zen ~ оплаквам се от главоболие
2. /trauern) um jdn/etw - страдам за
нкг/нщ 3. |нк gegen jdn auf etw akk -
предявявам иск срещу нкг за нщ; auf
Schadenersatz - предявявам иск за
обезщетение за вреди II. if jdm sein
Leid - изплаквам нкм болката си
Kläger(in) |'kl£:ge] <-s, -; -nen> miß
обвннител|ка1 м\ж}\ jur ищец м. ищца
ж. обвинител
Klageschrift / ihr тъжба ж, искова
молба
kläglich l'klr.kli«;] adj 1. (beklagenswert! го¬
рък, жален 2. (jämmerlich! жалък, пла¬
чевен: der Versuch ist - misslungen опи¬
тът беше напълно неуспешен
klamm ik!am| adj 1. (feucht und kalt! вла¬
жен и хладен 2. (starr vor Kälte} вкоча-
пясал ►- sein jarg >Geld/ кът съм c
парите
Klamm Iklarn]	-en> ff Schlucht! скалист
пролом,теснина ж
Klammer [‘klamej ■ -rv /' 1. (Wäsche-,
t'Kiar •< щипка ж; (ßüro-i кламер м;
Klapperstorch
(Heß-, Zahn-, Bau-) скоба ж; (Wund-j
Ktmnc м; (Hosen-j щипка за панталони
(ни колоездач! 2. typ скоба; geschweifte
-	голяма скоба; eckige - правоъгълна
[или средна] скоба; runde кръгла [или
малка] скоба; ~ auf/zu (beim Diktierenj
отварям/затварям скоба; in ~n setzen
поставям в скоби
Klammeraffe m inform (@-Symbol in einer
Mail-Adresse) маймунско „a“
klammern l'klamenj 1. vt (befestigen) за-
скобявам, свързвам със скоби; med хва¬
щам с клипс II. кт sich (an jdn/etw akk)
-	вкопчвам се в нкг/нщ
Klamotten [kla'nrota| fpl 1. fam (Kleidung!
дрехи мн 2. pej (Kram) партакеши мн
klang (klag] 1. u3. perssingimp кол klingen
Klang jklagl <-(e)s, Klänge> m 1. (Ton/
звук Ai, тон m; dumpfer/heller ~ тъп/
ясен звук; hoher/tiefer ~ висок/нисък
тон 2. (Klingen) звучене cp; (bes von
Stimme! тембър ,u 3. pl (Musik, Melodien)
музика ж, ритми ми; moderne Klänge
модерна музика, модерни ритми
Klangfarbe /тембър м
klanglos fklaglois] adj (Stimme) глух; sang-
und ~ verschwinden fam изчезвам без¬
шумно
klangvoll adj 1. (Klang! звучен 2. ßg
(berühmt) прочут; einen ~en Namen
haben славя се c добро име [или с добра
репутация]
Klappbett <-s, -еп> п сгъваемо легло
Klappe I'klapa] <-, -п> /1. (Deckel) капак
м 2. Mus клапа ж 3. теси (Drossel) дро¬
селна клапа 4. (Hosen-/ откопчава¬
ща се задна част на детски панта¬
лон; (Taschen-! капак на джоб; (Schul¬
ter-/ войнишки пагон 5. (Augen-) кле¬
пач м 6. АМАТ (Herz-) сърдечна клапа
7.	film клапа 8. fam (Bett) легло ср
9. fam (Mund) уста ж; eine große ~ haben
fam имам голяма уста; halt die ~! fam
затваряй си устата!, млъкни! 10. А
(Telefonnebenstelle) вътрешен телефон
klappen l'klapan] I. vt den Deckel nach
oben/nach unten ~ вдигам/свалям ка¬
пака II. vi fam (gelingen) успявам, уда¬
вам се: es hat geklappt ßm уреди се,
стана
klapperdürr fklape'dYr] adj pej слаб като
клечка klapp(ejrig ['klapfajriq] adj 1. (Fahr¬
zeug) раздрънкан 2. (Mensch, Tier) слаб,
мършав 3. (wenig solide) нестабилен
klappern fklapen| vi (Geschirr)тракам; (Tür,
Fenster) скърцам: mit den Zähnen ~
тракат ми зъбите
Klapperschlange <-, -n> fl. zon гърмя¬
ща змия 2. fam машинописка ж Klapp¬
erstorch rn scherz щ-ьркс.п м, който носи

Klappfahrrad	335	Klavierspieler
малки оебета
Klappfahrrad n сгъваемо колело
klapprig adj s. klappleirig
Klappsitz m подвижна седалка Klapp¬
stuhl m сгъваем стол Klapptisch m
сгъваема маса Klappverdeck n ку/.
гюрук м, сгъваем покрив
Klaps [klaps] <-es, -e> mfam плясване cp.
шлянване cp ►einen ~ haben не съм c
ума си Klapsmühle/ре/, fam лудница
ж
klar [kla:e| adj 1. /deutlich/ ясен: ~ machen
обяснявам, разяснявам: jdm etw -
machen обяснявам нкм нщ; jdm wird
etw - нщ става ясно нкм: ein -er Fall
von ... Jam ясен случай на ...: - und
deutlich недвусмислено; das ist doch ~!
fam-ra това е ясно!: na ~! fam ясно!: /ja!)
разбира се! 2. (Wasserj чист. бистър:
i Himmel) ясен. безоблачен: tFarben) чист.
иепрнмесен: (durchsichtigl прозрачен
3. (von Verstand) бистър, трезв: bei -em
Verstand разсъждавайки трезво; bei
-em Verstand sein напълно съм c ума
си 4. /[fertig) готов; - zum Gefecht/Start
готов за бой/старт
Kläranlage |'к1Е:еап1а:дз| /око съоръже¬
ние ср за пречистване на отпадъчни
води
klären l'kkiran) I. vt 1. (reinigen) пречи¬
ствам 2. (Frage) изяснявам II. vr: sich -
(bes Wasser) избистрям се; (Problem) изя¬
снявам се
Klarheit <-> kein PI f 1. (Deutlichkeit) яс¬
нота ж 2. (Reinheit, Schärfe) чистота ж.
прозрачност.vc 3. (von Verstand)бистро¬
та ж
Klarinette |klari'n£ta| <-, -го/mhs кларнет
M
klar i kommen <irr> vi sein fam mit etw -
справям cc c нщ
klarimachen I. vt 1. канг подготвям
2. (erklären) s. klar 1. II. vinaut готов съм
Klärschlamm m око утайка ж от отпа¬
дъчна вода
Klarsichtfolie / прозрачно фолио Klar¬
sichthülle /прозрачна обвивка
klarlstellen vt изяснявам
Klartext /7? im - в прав текст
Klärung <-, -еп> /1. (Reinigung) пречис¬
тване ср 2. /von Frage) изясняване ср
klariwerden vi, vr sich dat über etw akk
- изяснявам си нщ. нщ ми става ясно
Klasse |'klasa| <-, -п>/1. (Schule) класа/,
паралелка ж; eine - wiederholen пов¬
тарям клас 2. HAHN класа ж; erster/
zweiter - fahren пътувам първа/втора
класа 3. mr клас; in -n einteilen кла¬
сифицирам 4. sroKi категория ж; (Rang)
степен ж, ранг ,и 5. (Qualität) катего¬
рия, класа; das ist -! Jam това с вър¬
хът! Klassenarbeit / класна работа
Klassenbuch п /Schute; дневник .и
Klassenkamerad in; nrf с I,ученик /./.
съученичка ж Klassenkampf т /ма¬
сова борба Klassenlehrer in m-f кла¬
сен ръководител, класна ръководн-
телка klassenlos adj който не спада
към определена класа/катетория
Klassentreffen п среща ж на класа
Klassenzimmer п класна стая
klassifizieren |klasifi'tsi:ran] cohne ge-> vt
класифицирам
Klassik fklasik] <-> kein Plf\. h;st /klassisches
Altertum) антична древност 2. kunst
iKunstperiode,! класически период 3.
/klassischeAusjuhrungiкласическо изпъл¬
нение 4. Mus класика ж
Klassikerlin! <-s, -; -, -nen> miß класик
Ai, класичка ж
klassisch adj класически
Klassizismus |klasi’tsismus| <-> kein PI m
auch класицизъм м
klassizistisch adj auch който cc отнася
до/спада към класицизма
Klatsch |klatf| <-(e)s, -e> m 1. /klatschendes
Geräusch) плясък м 2. pej, fam /TratschI
клюки .vc Atu, клюкарстване cp 3. (Plau
derei)бъбрене cp. приказки ми Klatsch¬
base / pej КЛ юкарка ж
klatschen |’klatfan| I. vi 1. haben (mit den
Händen) пляскам: (applaudieren) ръко¬
пляскам 2. sein laufschlagen/ удрям. бия:
(Regen )ппю\\ут\ 3. haben pej, Jam /tratschenI
über jdn/etw<?M~ клюкарствам за нкг/
нщ II. Kt jdm Beifall - ръкопляскам па
нкг; den Takt - отмервам такт
Klatschmaul п fam s. Klatschbase;
Klatschmohn m tot див мак klatsch¬
nass adj мокър: (Mensch/ мокър като
кокошка, вир-вода
Klaue |'klaua| <-, -n> / 1. /bei Raubvögeln/
нокти .и mh; (bei Haarraubwild) лапа ж;
Ibei Paarhufern/ копито cp; in jds ~n
geraten/sein попадам/съм в лапите на
нкг 2. pej, fam /Hand) лапа: iHandschrift/
драскулки ми 3. 'И;*.и зъб .»/, зъбец м
klauen |'klauan| кт/зтотмъквам. замък-
вам
Klausel l'klaozall <-, -n>/клауза ж, уго¬
ворка ж /при договор)
Klausur |klao'zu:g| <-, -en> / 1. iKlausur
arbeit) писмена изпитна работа 2. Um
Kloster) помещения за уединение в ма¬
настир С7ус забранен достъп на вън¬
шни яйца
Klavier |kla'vi:e| <-s, -е> п миь пиано ср;
- spielen свиря на пиано Klavierleh-
rer(in| m(f) учител(ка) м(ж) по пиано
Klavierspielerin) /77///пианпст(ка)м!ж/

Klebeband
336
kleinwüchsig
Klebeband j'kleibsbantj n тиксо cp
kleben |'kle:b9n| I. vi 1. (haßen) лепна,
■залепен съм 2. (Klebstoff) лепя 3. (an-)
лепя се, залепвам се; nicht ~ не се
•залепвам II. tf лепя, залепвам; jdm
eine ~ fam залепвам [или зашлевям|
нкм една (плесница)
Kleber |'kle:be| <-s, -> т 1. (Klebstoff) ле¬
пило cp 2. CH (Aufkleber/ лепенка ж
Kleblejstreifen m самозалепваща лен¬
та
klebrig |'kle:bn<;] adj лепкав
Klebstoff m лепило cp
Klebstreifen m s. Kleblejstreifen
kleckern l'kklon] vi 1. fam (Flecken machen)
цапам. плескам; (sich be~) изцапвам се,
изилесквам се: kleckere nicht so! не
цапай така! 2. sein (fallen) капя, накап¬
вам: der Wein ist auf die Decke gekle¬
ckert виното накапа покривката
Klecks |kl£ks| <-es, -e> m 1. (Fleck) петно
cp 2. fam (kleine Menge) малко количес¬
тво; ein Würstchen mit einem - Senf
една надсничка c малко горчица
Klee |kle:] <-s> kein PI in isot детелина ж
Kleeblatt /глист.»/ от детелина; vierblätt¬
riges ~ четирилистна детелина
Kleid |klait| <-(e|s, -ег> /г 1. (Damen-)
рокля .?/<•; (a. Ordens-) одежда ж 2. р(
(Kleidungsstücke/ дрехи мн; -er machen
Leute sprichw дрехите правят хората
kleiden ['klaidsn) I. vt 1. (anziehen.I обли¬
чам; in Worte ~ обличам в думи 2. (gut
stehen) стоя добре |или отивам] на
II. vt: sich - обличам се
Kleiderbügel т закачалка ж за дрехи
Kleiderbürste / четка ж за дрехи
Kleiderhaken т кука ж |или закачал¬
ка .)/с| за дрехи Kleiderkasten т А, СН
s Kleiderschrank; Kleiderschrank т
гардероб а/ Kleiderständer т стояща
закачалка
kleidsam adj който стон добре [или
отива|
Kleidung <-, -еп> / облекло cp Klei¬
dungsstück п част ж от облеклото
Kleie |'klai9] <-, -п> / вот трпци мн
klein [klain] adj 1. (von geringer Größe)
малък: - anfangen започвам c малко/
от най-ниското ниво: - beigeben пре¬
давам се без бой: aus ~en Verhältnissen
kommen произхождам от бедно се¬
мейство: von - auf от малък: ein -
wenig съвсем малко:	aber fein не
'.пи ло голям, но много добър:	aber
oho fam мал ък, но енергичен/самоуве-
рсн/пмпорист 2. ihing нисък, дребен;
■‘■■gewachsen) нисък на ръст 3. (eng)
тесен 4. ijüngen по-малък; die -е
Schwester по-малката сестра 5. fig
(unbedeutend) малък, незначителен; der
~е Mann малкият човек: (bescheiden)
скромен: (beschränkt) ограничен
Kleinanzeige/малко съобщение Klein¬
asien п епос Мала Азия Kleinbildka¬
mera / Foto камера ж за снимки ма¬
лък формат Kleinbuchstabe т малка
буква kleinbürgerlich adj дребнобур-
жоазен Kleinbürgertum п дребна бур¬
жоазия
kleingedruckt^1 adj s. drucken
Kleingeld //дребни пари Kleinhirn /?лмлт
малък мозък Kleinholz kein PI п наце¬
пени дърва; - aus etw machen fig, fam
потрошавам шц, правя нщ на парче¬
та; - aus jdm machen fig, fam потроша¬
вам [или пребивам| нкг
Kleinigkeit ['klainxgkait] <-, -en> /1. (un¬
bedeutende Angelegenheit, Bagatelle) дре¬
болия ж, дребна работа; sich über jede
- aufregen ядосвам се на всяка дребо¬
лия; das ist keine - (wichtig) това не е
маловажно; (nicht einfach) това не тол¬
кова просто 2. (etw, das nicht sehr teuer
ist) нещо дребно, дреболия 3. (ein bis¬
schen) нещо малко; eine - essen изяж¬
дам нещо малко
kleinkariertAlt adj s. kariert
Kleinkind n малко дете Kleinkram m
дребни неща, джунджурии мн Klein¬
krieg т война ж на дребно, постоянен
дребнав спор
klein I kriegen vt 1. (zerkleinern) режа на
дребно, нарязвам 2. fam (unterkriegen)
правя да омекне, сломявам съпроти¬
вата на 3. fam (kaputtmachen) износвам,
скъсвам
Kleinkunst ['klainkonst] kein PI f ти пат ка¬
баретно изкуство
kleinlaut adj който изведнъж започва
да говори тихо/млъква, защото е сму¬
тен, засрамен
kleinlich adj 1. (engherzig) дребнав, тес¬
ногръд; (knauserig) стиснат, скъперни-
чески 2. (engstirnig) ограничен 3. (pe¬
dantisch) педантичен
Kleinod |'ktaino:t| <-(ejs, -е о -ien> п би¬
жу ср, скъпоценност ж
klein i schneiden*1' vt s. schneiden 1.1.
kleinischreiben1*1* l'klainjraiban) <irr> »Tein
Wort ~ пиша дума c малка начална
буква
Kleinstaat гп малка, суверенна държа¬
ва, която е без/под външнополитичес¬
ко влияние Kleinstadt / малък град
Kleinstwagen т дито микролитражен
автомобил Kleinwagen т дито мало-
литражен автомобил (под ]()()() см3/
kleinwüchsig |'klamvy:ksi<;| ad) нисък на
ръст

Kleister	337
Kleister |'klarste| <-s, -> m клаистер м.
лепило cp /от нишесте, брашноj
Klemme ['kltms] <-, -n> / 1. (bes Haar-)
щипка ж; neu стяга ж, менгеме cp; г:.
клема ж; мго клипс м 2. fig затрудне¬
ние ср, неприятност ж; in die - geraten
изпадам и тежко положение: in der -
sitzen Jam в затруднение съм, имам
неприятности
klemmen I. vt\. (Drahtl притискам, прис¬
тягам 2. (Bücher, Monokel) стискам: etw
unter den Arm - стискам нщ под миш¬
ница 3. (quetschen/ пршципвам. прик-
л е идвам II. и заяждам: die Schublade
klemmt чекмеджето заяжда
III.	vn sich - пршципвам се, приклещ-
вам се ►sich hinter etw akk - Jam на¬
пористо се стремя към |или преслед¬
вам) нщ
Klempner fkkmpne) <-s, -> т тенекед-
жня ж; (Installateur) водопроводчик м
Klempnerei <-, -еп> / генекеджийни-
[да .»/е
Kleriker j'kle:rike| <-s, -> /т? hhl католичес¬
ки духовник
Klerus |'kle:rüs) <-> kein PI m клир м
Klette l’kleta) <-, -n> / 1. юг репей ,н
2. pej, fam (lästiger Mensch) лепка ж
Klett(en)verschlussRR m лепенка ж за
закопчаване (на обувки, дрехи)
klettern l'kltten) vi sein 1. (besteigen) кате¬
ря се. покатервам се, изкачвам се:
auf einen Baum - покатервам се на
дърво: auf einen Berg klettern изкач¬
вам се по планина 2. a. fig (steigen)
покачвам се
Kletterpflanze / вот увивно растение
Klettverschluss1111 т s. Klett|en|ver-
schlussRR
klicken [’klilon] w'l. inform кликвам: |mit
der Maus) auf etw akk - кликвам (c
мишката) върху нид; doppelt ~ клик¬
вам два пъти 2. („klick“ machen) правя
.лцрак“
Klient(in) |kli'£nt| <-en, -en; -, -nen> m(fj
клиент(ка) м(ж)
Klima ['kli:ma| <-s, -s o -te> /? mpteo кли¬
мат.« Klimaanlage/климатична инс¬
талация
klimatisch [kli'maitij] adj климатически
klimatisiert |klimati'zi:et| adj клнматизи-
ран
Klimaveränderung / промяна ж на
климата
Klimawechsel т смяна ж на климата
(при здравословни проблеми)
Klimmzug |'klimtsu:k| т sport движение
ср от вие до вие на свити в ъгъл ръце
(на висилка)
klimpern fklimpen] vi 1. (Geld) дрънча.
Klöppel
дрънкам 2. pej auf etw dal - дрънкам
на нид
Klinge ['klirjaj <-, -n> / острие cp: eine
scharfe - führen сериозен противник
съм
Klingel ['klirjalj <-, -n> /(Vorrichtung) звъ¬
нец .н/ /'kleine Glocke) звънче cp
klingeln и звъня: es klingelt звъни се:
das Telefon klingelt телефонът звъни
klingen ['klipanl <klingt, klang, geklungen>
vi 1. (Gläseri звъня, звънтя: (Glocke)бия;
/Stimmen/ чувам се: (Instrument! звуча:
hohl - бия на кухо 2. (sich anhören}
звуча: es klingt ja, als ob du ... това
звучи, като че ли ти ...: das klingt wie
ein Vorwurf това звучи като упрек
Klinik )'kli:nrk) <-, -еп> / клиника ж
klinisch adj клинически
Klinke l'klirjka) <-, -n> / дръжка ж на
брава
klipp [klipj adv~ und klar абсолю тно ясно.
недвусмислено
Klippe l'klipa] <-, -n> / 1. (im Meer) под¬
водна скала 2. fig трудност ж
klirren l'klirsn) vi (Glas) звънтя: (Metall)
дрънча: /Waffen) дрънкам: -de Kälte
леден студ
Klischee [kli'Je:| <-s, -s> n 1. jargnv кли¬
ше cp 2. pej, geh клише; (Ausdruck) из¬
търкана фраза; in ~s reden говоря c
изтъркани фрази; (Vorurteil) зг\кос\-с\и\-
ло схващане: das dass ... закостеня¬
лото схващане, че ...; in ~s denken
мисля схематично klischeehaft adj
като клише
Klitoris [’kliitons] <-, - о klitorides> /anat
клитор м
klitschnass l'klitj'nas) adj s. klatschnass
Klo |klo:| <-s, -s> n fam клозет м; aufs -
gehen отивам в клозета
Kloake |klo’a:ka| <-, -n> /Око клоака ж
klobig |'klo:bi<;] adj (Tisch, Stiefel, Händej
груб. безформен: (Mensch) груб. недо¬
дялан
Klobrille |'klo:brrla| <-, -n> ffam клозетна
седалка
Klon [klo:n| <-s, -e> m biql, iniorm кло-
НИНГ .4
klonen [klo:nan| vt вюг клонирам
Klopapier kein PI n fam тоалетна хартия
klopfen l'kbpfanj I. vi 1. an die Tür - чукам
на вратата: ans Fenster - чукам на
прозоредда: an |о gegen] die Wand -
чукам на \или по) стената: es klopft
чука се 2. (pulsieren) fas Herz klopft бие.
тупти 3. кг? чукам, детонирам
II. vt 1. (Steine)rpoiua 2. (Teppich)тупам,
изтупвам; (Fleisch) начуквам; den Takt
- отмервам такта
Klöppel [’klaipal) <-s, -> m 1. (Glocken-)

klöppeln	338	knapp
езиче cp 2. (Spitzen-! совалки ж за
изработване на брюкселска дантела
klöppeln vi, vt плета брюкселска дан¬
тела Klöppelspitze /брюкселска дан¬
тела
Klops |kbps| <-es, -е> rn ostd (Kloß/ варе¬
но месно кюфте
Klosett |klo'z£t| <-s, -e o -s> n клозет м
Kloß Iklors] <-es, Klöße> m 1. oasth (Mehl-!
кнедла ж; iFisch-, Fleisch-! кюфте cp;
einen - im Hals haben /ат в гърлото
мп е заседнала буца 2. pej, fam (dicker
Mensch; дебелак м
Kloster |!klo:ste| <-s, Klöster> n мана¬
стир M
Klotz (kby| <-es, Klötze> rn 1. (Holz-j
iriiii .и, дънер м; iBeton-i блок м; jdm
ein - am Bein sein fern вися нк.м на
шия та като (воденичен) камък 2. pej,
fam (grober Mensch! дръвник м
klotzig adj 1. pej (Gebäude, Möbelstück!
безформен, масивен 2. jarg iriesigi ог¬
ромен
Klub |klup| <-s, -s> m клуб а/
Klubobfrau f Klubobmann rn A iFraktions
Vorsitzende!r)( председател!ка| м(ж) на
фракция
Kluft1 |klufl| <-, Klüfte> f (Felsspalte) цеп¬
натина ж, пукнатина ж; a. fig (Schlucht!
пропас т ж, бездна ж
Kluft2 |kloft| <-, -en> f fam 1. (Arbeits-j
работно облекло 2. (Uniform! унифор¬
ма ж
klug (l<lu:k| <klüger, klügste> adj умен:
/intelligent! 11 н те л 11тентен; /scharfsinnig!
<тстроу мен. пропицателен: /aufgeweckti
буден: (vernünftig! (благоразумен, раз-
сьдлпв: /\veisei мъдър: ischlau! хитър;
(erfinderisch! школник: daraus werde ich
nicht ~ нищо не разбирам от това: das
war nicht sehr - von dir това не беше
много разумно от твоя страна: der Klü¬
gere gibt nach spncinv по-умният от¬
стъпва
Klugheit <-, -er» / (Intelligenz! интели¬
гентност ж:;Scharfsinn: остроумие cp,
проницателност ж; /Verständigkeit/ бла-
горазумне cp. разеъдлпвост ж; (Weis¬
heit. мъдрост ж; (Schlauheit/ хитрост ж;
•' Finfallsreichtunb н аход чивост ж
Klugscheißer: in m(f pej, fam много-
знайко м
Klumpen fklumpanj <-s, -> m 1. -Erd-,
буна ж. къс м 2. 'Blut-; съспрек .и; -
bilden образувам съсирени 3. Gold--
елм<вроден к ъе
klumpig adj I. in Klumpen .на буци: -Mehl-
im оучки 2. einförmig- безформен
km ;G Kilometer км
km/h	Kilometer pro Stunde км/ч
knabbern |‘knaben| vi, vt (essen} хрускам,
нзхруеквам; (abbeißen/ гриза, изгризвам
► an etw dat zu - haben fam имам да
преодолявам |или да се справям е) нщ
(психически); nichts mehr zum ~ haben
fam нямам пари, свършен съм финан¬
сово
Knabe fkna:ba| <-n, -n> m geh момче cp,
юноша м; na, alter ~! fern е. стари
момко! (към възрастен човек}
Knäckebrot |'krukabro:t| <-(e)s, -e> n хляб
.и на тънки хрупкави кори (приготвен
um ръжен или пшеничен шрот}
knacken j'knakan] I. vi 1. (geräuschvoll ~j
скърцам; (Holz) пращя, пукам; (Zähne}
траквам. щраквам; es knackt im Telefon
телефонът пука [или пращи) 2. (bre¬
chen; кърша се. откъртвам се 3. fam
(schlafen/ спя II. vt 1. (Nüsse/ чупя, -тро¬
ша 2. fam (Geldschrank, Auto) разбивам
3. fig, fam (Rätsel} решавам; (Code! раз¬
читам
knackig [’knakiq] adj 1. (Salat!пресен, свеж
2. (knusprig} хрупкав 3. a. fig добре
оформен, стегнат; ein -er "typ стегнат
гни
Knackpunkt <-(e)s, -e> infam възлов
[или основен| момент
Knacks |knaks| <-es, -e> m fam дефект м;
er hat einen seelischen - гой има пси¬
хически проблем; diese Ehe hatte schon
vorher einen - 'този брак не беше в
ред още преди това
Knackwurst /наденичка ж (за варене)
Knall [knal| <-|e)s, -е> т силен шум; (bes
von Geschoss} пукот м; (von Peitschej
плющепе cp; (von Explosion} детонация
ж. трясък.» ►einen - haben fam хлопа
ми дъската, - und Fall fam изведнъж,
внезапно Knalleffekt m fam 1. (Überra
schung) изненада ж, неочакван ефек т
2. (Pointe} поанта ж
knallen I. vi 1. (stoßartigertönen)тряскам,
гръмвам; (Peitsche} изплющявам; (Tür)
тряскам се; (Explosion} детонирам. из¬
бухвам; (Sektkorken) гръмвам 2. fam
(Sonne! жаря 3. (prallen} тряскам се.
удрям се с трясък II. vt (за)тръшвам
►jdm eine - fam зашлевим [или свет¬
вам) нкм една Iплесница)
Knallerbse /пиратка ж (гърмяща бом¬
бичка: Knallfrosch m fam s. Knallkör¬
per; knallhart adj fam 1. (Vorgehen, Kritik)
брутален 2. fig irücksichtslos} безком¬
промисен. безпощаден knallig adj fam
•Farbeni крещящ Knallkopf m pej, fam
глупак M, откачалка ж Knallkörper m
пиратка ж knallrot adj яркочервен,
крещящо червен
knapp jknap) I. adj 1. (nicht ausreichendi

339
Knappe
недостатъчен: fdürftigIоскъден. беден;
- werden (Ware) свършвам се 2. igerade
noch ausreichend: Sieg, Mehrheil) незначи¬
телен; (beschränkt: Zein малък, ограни¬
чен: (vor Zahlen/ непълен, почти: ->e drei
Wochen почти три седмици 3. /nicht
ganz, kaum) не цял, почти: wir mussten
eine -e Stunde warten трябваше да
чакаме почти цял час 4. /Still сбит.
стегнат 5. /<?л#/тесен, плътно прилеп¬
нал II. adv 1. /nicht reichlich) не много,
малко: - bei Kasse sein fam зле съм с
парите 2. /gerade soeben!тъкмо 3. /nicht
ganz) почти, около 4. (kurz und bündigt
сбито, накратко 5. (sehr nahe/ет ist - an
mir vorbeigefahren тон мина съвсем
близо до мен
Knappe l’knapa) <-n, -n> m 1. hist /Edel¬
knabe! оръженосец м; (Schild-) щнто-
иосец и/ 2. min миньор м
Knappheit <-> kein PI f	/Mangel) - (an
Gütern dat| недостиг (на стоки) 2.)Dürf¬
tigkeit) оскъдност ж. оскъдица.ж 3. /von
Stil) сбитост .vc, стегнатост ж
Knarre fknara] <-, -п>/1. /Spielzeug)дрън¬
калка ж, кречетало ср 2. jarg ми.
/Gewehr) пушка ж
knarren |’knaran| и скърцам
Knast (knast) <-(e)s, -е о Knäste> m jarg
пандиз At
knattern |'knaten| w тракам, трещя
Knäuel |'kroial| <-s, -> m o n (Garn-) къл¬
бо cp (конци)
Knauf |knaof) <-(e|s, Knaufe> m (Tür-)
дръжка ж на врата c формата на
топка; (Degen-) дръжка на сабя
knausfe)rig |'knauz(s)ri<;| adj pej, fam стис¬
нат. скънерннческн
knausern |’knauzen| vi pej, fam (mit etw) ~
скъпя cc (на нщ|. свиди ми се |нщ)
knautschen |'knaut(sn| I. vt (bes Kleid)
смачквам, омачквам II. vi мачкам се
Knautschzone / ш зона. поемаща
удара
Knebel l'kneibal) <-s( -> /левита на топка
кърпа (за запушване на уста)
knebeln vt запушвам уста с кърпа,
свита на топка
Knecht |knrgt| <-(e)s, -е> т 1. (Bauern-)
ратай ai 2. hist роб м
Knechtschaft <-, rar -en> /робство cp
kneifen |’knaifan| <kneift, kniff, gekniffen>
I. vi 1. (Kleidungsstücke) врязвам се 2. pej,
fam (sich drücken) vor jdm/etw dat -
скатавам се от нкг/нщ II. vt (zwicken)
щипя, ощнпвам: (a. zusammenpressen:
Augen, Lippen) присвивам, стискам
Kneipe ('knaipa| <-, -n> f fam кръчма ж
Knete (’knerta) <-> kein PI f fam 1.
(Knetmasse) пластилин м 2. (Geld) ман-
Knoblauchpresse
ГИЗИ MH, КИНТИ MH
kneten |'kne:tan| vt меся. мачкам Knet¬
masse /пластилин .w
Knick |kmk] <-i’eis, -e> m 1. tPalte, her i"
Papier) гънка ж: :in Metall ирегъвка ж.
сгъвка ж 2. /Biegung■ чупка ж. свивка
ж
knicken I. vt haben 1. falten■ прегъвам
2. (scharf umbiegen'' превивам, ог ъвам
II. vi sein /sich scharf umbiegen; прег ъва м
се. огъвам се
Knicks |kniks| <-es, -e> m реверанс .w
Knie (kni:| <-s, -> n 1. ахат коляно cp: mit
weichen ~n c омекнали (лл// подкосе¬
ни] крака; in die ~ gehen (Umfallen) падам
на колене: vor jdm in die ~ gehen (sich
einer Übermacht beugen! надам на колене
|//лн коленича] пред нкг: jdn in die ~
zwingen сломявам съпротивата на нкг:
jdn übers - legen напердашвам нкг:
etw übers - brechen fig прибързвам c
нщ:	auf den ~n на колене
2.	(Fluss-) завой м Kniebeuge <-, -n> /
клек м Kniebundhose fmpu четвър¬
ти панталон, чиипю крачоли се за¬
копчават под коляното Kniegelenk
лапат колянна става Kniekehle /ахат
задколянна ямичка
knien [kni:n o'kni:an| I, vi коленичил съм
II. vr: sich - коленича
Kniescheibe / anai колянна капачка
Knieschützer m sporc иаколенка ж
Kniestrumpf лгтрн четв ърти чорап ,w
kniff (knif] /. u 3. pers sing imp von kneifen
Kniff |kmf) <-(e)s, -e> m 1. /А'ле7/ел/ощпп-
ване cp 2. (Falte) гънка ж, чупка ж
3.	fig /Kunstgriff хитрост ж; /Trick) трик
м kniff( eilig adj fam 1. (schwierig) мъчен,
труден 2. /heikel)щекотлив. деликатен
knipsen ['kmpsanl I. vt fam 1. /Schalter)
щраквам 2. тото jdn ~ фотограс|)ира.м
|или щраквам| нкг 3. (lochen, entwerten)
перфорирам, дупча II. vi fam готи фо¬
тографирам. щракам
Knirps [knirps] <-es, -e> m 1. //deinerJunge,
Mann) дребосък .в; pej (unbedeutender
~) пнгмен .и 2. (©) сгъваем чадър
knirschen |'knirjsn| w скърцам, скршггя:
mit den Zähnen - ск ърцам със зъби
knistern |'kmsten| vi (Feuer/ пукам, пра¬
щя; (Papier, Seide) шумоля
knitterfrei adj немачкаем
knittern |‘kniten| vi мачкам се. измач-
квам се
knobeln |'kno:baln] vi 1. (würfeln)хвърлим
зарове 2. /losen/ хвърлям жребий 3. fig
(nachdenkenj умувам; an etw dat - уму¬
вам над нщ
Knoblauch |'kno:plaux] m hot чесън м
Knoblauchpresse /преса ж за чесън

Knöchel
340
kochen
Knöchel |'кпсЕ<;з1] <-s, -> m an.m (Fuß-/
глезен м;!Finger-! кокал че cp
Knochen l'knoxan) <-s, -> m кост ж, ко¬
кал м; nass bis auf die ~ sein fam мокър
съм до кости: mir tun alle - weh fam
всички кокали ме болят: das ist mir in
die - gefahren fam това ми смрази
крз.вта Knochenbau т строеж м на
костите Knochenbruch т ;лн> счупва¬
не ср на кост Knochengerüst п ахат
скелет .и Knochenmark п дкдт костен
мозък Knochenmarktransplantation
/:.*!; трансплаитацня ж на костен мо¬
зък
knochig j‘kn:>xi<;| adj кокалест: /Gesicht)
скулест
Knödel |'kn0:dal| <-s, -> т bes südd, .4gasi!?
кпедла ж
Knolle l'krolol <-, -n> /1. ::<7i грудка ж,
луковица ж 2. scherz, fam (dicke Nase)
дебел нос Knollenblätterpilz m кл
грудеста мухоморка Knollengemüse
n грудкови зеленчуци
Knopf |kmpf| <-|e)s, Knöpfe> m 1. IKlei¬
dung/ копче cp; einen - annähen при¬
шивам |или зашивам] копче: mir ist ein
~ abgegangen откъснало ми се е едно
копче 2. (Gerät! бутонм, копче: auf den
- drücken натискам бутна: den |о an
dem| ~ drehen завъртам копчето 3.
südd, А, CH (Knoten) възел м
4. südd, А, CH /Knospe) пъпка ж
knöpfen l'kncrpfanl vt I. /öffnen/ откопча¬
вам 2. /schließen) закопчавам
Knopfloch n илик м
Knorpel |'krorpal| <-s, -> m anai хрущял
м knorplellig adj хрущялен
knorrig |‘krori<;| adj /Baum) крпворасъл n
чворест: /Menschi недружелюбен, че-
пат
Knospe j’knasps] <-, -n> ('(Blatt-) [листна!
n i.iiKa; /Blüten-) (цветна) пъпка; ->n
treiben пускам пъпки, напълвам
knospen i7 напълвам, пускам пъпки
knoten |‘kno:tsn| vt връзвам: /zusammen-)
завързвам
Knoten ( knoiton! <-s, -> m 1. / Verschlingung■
вз.зел M 2. ;Haar-: кок.и 3. med възел,
бучка ж 4. .чв коленце ср 5. nai.t >Gs-
\ch\vindigkeit: възел Knotenpunkt т
1. вз.юл м 2. кг/ транспортен възел:
. железопьтен възел
knotig rtdi, Gewebe■■ b i. шест: Baum, Asti
чворесз
Know-how irno'hau) <-!S!> kein PI n hov-
:•:<»> cp; technisches - техническо ноу-
knüllen iknvi .fV; I. v: мачкам, смачквам
li.	-hinмп- мачкам се
Knüller i'knYlt?) а, •m fam сензация ж
knüpfen 1'knYpfan] vt 1. a. ßg (Freundschaft,
Schuhbänder! връзвам, завързвам
2.	/Knoten, Teppich)връзвам 3. (Netz) пле¬
та, връзвам 4. fig /Bedingungen) свърз¬
вам. обвързвам; etw an eine Bedingung
- обвързвам шц c някакво условие
Knüppel |'кпура1| <-s, -> m 1. (Stock) то¬
яга ж, сола ж; (Polizei-) палка ж; jdm
(einen) ~ zwischen die Beine werfen ßg,
fam създавам нкм затруднения |или
неприятности) 2. (Rundholz) рязано
кръгло дърво (дебело една ръка)
3.	леко /Steuer-) ръчка ж за управле¬
ние: ш. (Schalt-) лост м за смяна па
скоростите knüppeldick adj fam dann
kam es - /sehr schlimm) след това стана
много лошо
knurren |'кпигзп| vi 1. /Tier) ръмжа
2. /Magen/ къркоря, куркам: /Mensch!
мърморя
knusp(e)rig |'knusp(s)riq| adj хрупкав,
хрускав
knutschen |'knu:tfan| rt fam притискам
и целувам Knutschfleck mfam сипка
ж /синьо нетно от целувка!
k.o. [ka:'?o:] adj abk von knockout 1. (Bo¬
xen! нокаут; ~ gehen нокаут съм; jdn -
schlagen свалям нкг в нокаут 2. fam
völlig - sein (müde und erschöpft) грох¬
нал съм, изморен съм до смърт
Koalabär (ko'a:lab£:e| т zoo коала .и
koalieren |koa'li:ran] cohne де-> vi, koa¬
lisieren cohne де-> vi рог коалирам се,
правя коалиция
Koalition |koali'tsio:n| <-, -en> / pol коа¬
лиция ж Koalitionspartner m foi, коа¬
лиционен партньор Koalitionsregie¬
rung / pol коалиционно правителство
Kobalt |'ko:balt) <-s> kein PI n снг:м, mim
кобалт M
Koblenz [‘koiblents) n gpug Кобленц м
/град в Терма nun)
Kobold |'ko:balt) <-(e)s, -e> m каракон-
джул .и, зъл дух
Kobra fkeebra] <-, -s> /zoo кобра ж
Koch [kaxj <-(e)s, Köche> m, Köchin
('koE^inJ <-, -nen> /готвач(ка) м(ж)
Kochbuch n готварска книга
Köchelverzeichnis <-ses, -se> n регис¬
тър .и на Кьохел (списък па произве¬
денията на Моцарт)
kochen l'kaxan) I, vi 1. (Flüssigkeit) вря;
'Speise/ варя се: vor Wut - кипя от ярост
2. /Speisen zubereiten/ готвя; gut ~
Ikönnen] (мога да) готвя добре II. vt
1. /Flüssigkeit/ възварявам, слагам да
възври; /Wäsche/ пера на 90°С; (Speise)
готвя: (Nudeln, Gemüse, Fleisch! варя. сва¬
рявам; auf kleiner Flamme ~ lassen ос¬
тавям да ври на слаб огьи: hartgekocht

kochend
341
Kollaps
твърдо сварен; weich gekochtes Ei
рохко яйце 2. (zubereiten, a. Kaffee/Tee)
приготвям kochend adj 1. a. fig врящ;
(schäumend) кипящ 2. (sehr heiß) много
горещ
Kocher <-s, -> m котлон м
kochfest ас//устойчив на висока темпе¬
ратура
Köchin } s. Koch
Kochkunst / готварство cp Kochlöffel
m лъжица ж за готвене (най-често
дървена) Kochnische / кухненска ни¬
ша Kochplatte /(einzelne Heizplatte) пло¬
ча ж на печка; (Kocher) котлон .и Koch¬
rezept п готварска рецепта Kochsalz
п готварска сол Kochtopf т тенджера
ж Kochwäsche kein Pi f бельо, което
може да се пере на 90° С
Köder ['keide] <-s, -> т стръв ж, при¬
мамка ж
ködern vt мамя |или примамвам) със
стръв; а fig подмамвам, опитвал! да
спечеля с примамливо предложение
Kodex )'ko:d£ks] <-(es), -е о Kodizes> т
1. hist кодекс .и 2. (Regelung) кодекс,
правилник м
Koexistenz |'ko:?£ksist£nts) <-> kein Pi f
коекзистенция ж, съвместно същест¬
вуване
Koffein |kofe'i:n] <-s> kein PI n кофеин м
koffeinfrei adj без кофеин koffein¬
haltig adj съдържащ кофеин
Koffer l'kofe] <-s( -> m (Hand-) куфар м:
seine ~ packen събирам си куфарите,
стягам си багажа; a. fig обирам си
чукалата Kofferradio п портативно
радио, транзистор м Kofferraum т ш
багажник м
kohärent Ikoht'rtnt] adj кохереитен
Kohärenz |koh£‘rents) <-en> / кохерент-
ност ж
Kohl |ko:l| <-(e)s, -e> m I. вот (a. -gericht)
зеле cp; das macht den - auch nicht fett
fam това също е напразно, това също
няма да оправи нещата 2. fam (Ge¬
schwätz, Unsinn)празни приказки, брът¬
вежи м мн
Kohldampf т fam глад м; - schieben
гладен съм
Kohle |‘ko:la] <-, -n> fl. (Brennstoff) въг¬
лища иш; (wie) auf (glühenden) -n sitzen
седя като на тръни 2. (Zeichen-) въг¬
лен м за рисуване 3. jarg(Geld) мангизи
мн, кинти мн
kohlehaltig |'ko:lahalti<;| adj съдържащ
въглища
Kohle(n)abbau <-s> kein /7 m добив на
въглища Kohlenbergwerk п въглищен
рудник, В1>глищиа мина Kohlendioxid
лепш въглероден двуокис Kohlenhal¬
de /открит въглищен склад Kohleini-
hydrat п онш въглехидрат м Kohlen¬
keller т мазе ср за складиране ма
въглища Kohlenmonoxid п г-:ш втл-
леродсм окис Kohlenofen гп печка ж
за въглища Kohlensäure / <,вт въг¬
лена [или въглеродна] киселина Koh¬
lenstoff т сили въглерод м Kohlen¬
wasserstoff т енкм въглеводород м
Kohlepapier п индиго ср
Kohlezeichnung /рисунка ж с въглен
Kohlkopf т вот зелка ж
kohl(raben)schwarz adj черен като
въглен
Kohlrabi [koilVaibij <-(si, -(s)> m вот ала¬
баш м, гулия ж
Kohlrübe <-, -п> / вот брюква ж, фу¬
ражна ряпа kohlschwarz adjs. kohl(ra-
benjschwarz; Kohlsprossen fpl A
(Rosenkohl! брюкселско зеле Kohlwei߬
ling <-s, -e> m zoo зелна пеперуда
Koitus l'koritus) <-, -> m съвкупление cp
Koje l'koija] <-, -n> / 1. naht койка ж
2. jarg (Bett) легло cp
Kokain |koka'i:nj <-s> kein PI n кокаин м
kokett Iko'ket) adj кокетен
Koketterie |kok£ta'ri:] <-> kein Pi f кокет¬
ство cp, кокетннчене cp
kokettieren |kok£'ti:ran) <ohne ge-> vi
кокетннча, кокетирам; (flirten) флир¬
тувам
Kokon )ko'k5:) <-s, -s> m пашкул м
Kokosfett n кокосово масло Kokos¬
flocken fpl кокосови стърготини
Kokosmilch / кокосово мляко Ko-
kosnussRR / вот кокосов орех Kokos¬
palme /вот кокосова палма
Koks (korks) <-es, -е> m 1. (Brennstoff) кокс
м 2. fam (Unsinn) глупости ж мн 3. jarg
(Kokain) кокаин м
Kolben [tolban] <-s, -> m 1. (Keule) боз¬
дуган M, кривак M 2. (Gewehr-j прик¬
лад „и 3. снпм (Destillier-) колба ж 4. п:сн
бутало ср 5. вот кочан м 6. fam (Nase)
голям дебел нос Kolbenmotor т тген
бутален двигател Kolbenring т тссн
бутален пръстен
Kolchose [kal'qoizal <-, -п> /колхоз м
Kolibakterien |kolibakte:ria] fpl колибак-
терип мн
Kolibri |'ko:libri| <-s, -s> mzoo колибри cp
Kolik l'korlik) <-, -en> /мш колика ж
Kollaborateur(in) |kalabora't0:e) <-s, -e; -,
-nen> mf колаборатор м, сътрудник
м, сътрудничка ж
Kollaboration Ikalabora'tsiom) <-> kein PI
f pol колаборация ж, сътрудничество
cp	'
Kollaps i'blaps) <-es, -e> m mld, astr ко¬
лапс M

Kolleg
342
Komma
Kolleg |lo'le:k| <-s, -s o rar -ien> n ко¬
леж M
Kollege |ю'1е:да| <-n, -n> m, Kollegin
|b'le:gm| <-, -пеп>/ колега з/, колеж¬
ка ж
kollegial [kale'gia:lj adj колегиален
Kollegialität |kDlegiali’U:t| <-> kein PI f
колегиалност ж
Kollegium |kD'le:gium) <-s, Kollegien> n
1. (Gruppet колегиум м 2. (Lehrkörper1
преподавателско тяло 3. /Ausschuss/
съвет м
Kollekte jko'kkta] -n>fm. (Geldsammeln!
събиране cp на нари в църква /преди
всичко по време па служба); (gesam¬
meltes Geld; пари ми. съПрани в църква
Kollektion [lokk'tsio:n| <-, -еп>/колек¬
ция ж
kollektiv |kal£k!ti:f| adj колективен
Kollektiv [kaltk'ti:f| <-s, -e o -s> n 1. toi
колектив At, чим M 2. /Gemeinschafti
комуна ж, общност ж; (Produktionsge¬
meinschaft) трудов колектив
Kollektivvertrag тА /Tarifvertrag/ колек¬
тивен договор
Koller l'lolel <-s, -> m Jam изблик м на
гняв \или ярост|; einen - kriegen из¬
бухвам (в гняв|
kollidieren |loli'di:ran| <ohne де-> vihaben
o sein geh 1. (Fahrzeuge.) \ mit etw) ~ сбл ч.с-
квам се [c нщ) 2. fig mit jdm/etw -
вливам в колилия |или сбл ьсквам се]
с нкг/нщ
Kollier |ka'lie:| <-s, -s> n колие cp
Kollision |loli'zio:n) <-, -en> /колилия ж
Kolloquium |k:)'lo:kvium| <-s, Kolloquien>
n /Symposium, a. mündliche Prüfung an der
HochschuleI колоквиум .и; /schriftliche
Prüfung an der Hochschule) писмен изпит
Köln jkalnl n оюь Кьолн Ai /град в Гер¬
мания/
Kölner)in) <-s, -; -nen> miß житсл(ка)
м/ж! на Кьолн
kölnisch adi кьолнски Kölnischwasser
а одеко.тон .w
kolonial ]kolo'nja:l| ad; колониален
Kolonialherrschaft / колониално гос¬
подство
Kolonialismus jkolonia'lismus] <-> kein Pi
rr; колониалнзъм м
Kolonialmacht / колониална сила
Kolonie jkolo'ni:] -n> / колония ж
Kolonisation jkoloniza’tsiom] <-, -en> /
колонизацияж
kolonisieren ikoloni'zirranj <ohne ge-> vt
колони tiipaxi
Kolonne jko'bnaj <•, rv> / колона ж
kolorieren (kolotirrani <ohne ge-> л оц¬
ветявам
Kolorit iko!oVi:l:! • ie)s, n I. mit.
колорит м; med пигментация ж 2. (Lo¬
kal-) колорит, атмосфера ж
Koloß*11 <-losses, -losse>, KolossM |ko’bs]
<-es, -e> m колос м
kolossal |kob'sa:l] I. adj колосален II. adv
колосално
Kölsch [kcEl/j <-|s)> kein PIn (Bier),,Кьолш“
M /вид бира); (Dialekt! кьолнски диалект
Kolumbianer(in) |ko'lumbia:ne| <-s, -; -,
-nen> rn(f) колумбиец „в, колумбийка
ж
kolumbianisch adj колумбийски
Kolumbien |ko'lumbian| пс.юс, Колумбия
ж
Kolumne [ko'lumna] <-, -n> / 1. typ коло¬
на ж 2. (in Zeitung) (вестникарска) руб¬
рика
Kolumnist(in) |kolom'nist| <-en, -en;
-nen> miß /in Zeitung) (нзвестен/извес-
тна) журналист!ка). който/която пише
вестникарски рубрики
Koma ]'ko:ma| <-s, -s o-ta> пмт кома ж;
im - liegen лежа в кома, в кома съм
Kombi [‘kombij <-s, -s> m fam комби cp
/модел лек автомобил)
Kombination |k3mbina'tsio:n| <-, -en> /
1.	!Zusammenstellung) комбинация ж
2.	(logischer Schluss, Folgerung) (логичес¬
ки) извод, заключение cp 3. stört ком¬
бинация, комбиниране cp; (lurnen) съ¬
четание cp 4. млт комбинация 5. (Ar¬
beitsanzug) работен комбинезон; (Her¬
ren-, Damen-) комбинация от сако и
нанталон/пола
kombinieren [kombi'nirran| <ohne ge->
I. vt комбинирам, съчетавам II. vi /fol¬
gern) нравя (логически) извод, заклю¬
чавам
Kombiwagen т лек автомобил комби
Kombüse |k3m'by:za| <-, -п> /млит кухня
на параход
Komet [ko'me:t| <-en, -en> тлш комета
ж
Komfort (kom'foiel <-s> kein PI m ком¬
форт At, удобство cp
komfortabel [kamfar'taibal] adj комфор¬
тен. удобен
Komik ]'ko:mik| <-> kein Plf комизъм м;
unfreiwillige - неволен комизъм
Komikerün) ['kormike) <-s,	-, -nen> m(ß
комик ,и: a. fig pej клоун м
komisch adj 1. комичен; ibes Aussehen)
сметен 2. (seltsam) странен, чудноват
3.	/lächerlichI смешен; sei doch nicht ~!
не ставай смешен! komischerweise
ikoimije'vaiza] adv по непонятни |или
с транни] причини
Komitee jkomi’te:] <-s, -s> n комитет м
Komma l'toma] <-s, -s o ta> n 1. ung
запет ая ж 2. «ns знак м за поемаме на

Kommandant
343
Kommissar
дъх (при духови инструменти и пев¬
ци/
Kommandant(in) (loman'dant| <-en, -en;
-nen> m(ß ми. комендант ,w
kommandieren |loman'di:ran| <ohne ge->
I. vt (Kompanie, Flottei командвам; (Rück¬
zug, Offensive /давам команда \или запо¬
вед) за: jdn - fam командвам нкг, водя
нкг за носа II. vi (Kommandeur seinj ко¬
мандвам. командващ съм
Kommanditgesellschaft floman'diitgdzcl
Jaft| / HDi. командитно дружество
Kommando |kD‘mando| <-s, -s> n коман¬
да .vc, командване cp; das - führen ко¬
мандвам: das ~ übernehmen/nieder-
legen поемам/сдавам командването:
auf ~ но команда Kommandobrücke /
NAUT капитански мостик
kommen (’loman) <kommt, kam, ge¬
kommen> vi sein 1. идвам, дохождам:
(an~) пристигам: gegangen/gefahren/
geflogen/gelaufen - идвам вървейки/
пътувайки/летейки/тичайки: eine Ku¬
gel kam geflogen долетя един куршум:
etw kommt jdm gelegen нщ идва нкм
тъкмо навреме; zu früh/zu spät ~ ид¬
вам твърде рано/твърде късно; sich
dat einen Arzt ~ lassen повиквам ле¬
кар; sich darein Taxi ~ lassen поръчвам
си такси; auf jdn nichts ~ lassen не
позволявам да се говори лошо за нкг;
ans Licht - излизам на бял свят; durch
Mailand ~ минавам през Милано (ни
път за някъде); hinter etw akk ~ fam
нщ ми става ясно. разбирам нщ; ins
Gerede ~ ставам обект на приказки
|или одумвания|; jdm in die Quere ~ /als
Hindernis) обърквам плановете на нкг;
(zufällig/ срещам случайно нкг; (beim
Fahren/ изпречвам се на пътя на нкг;
ums Leben - загивам; zu nichts - не
успявам да свърша нищо; (wieder) zu
sich dat - (das Bewusstsein wiedererlangenj
свестявам се. идвам на себе си; (wieder
vernünftig reagieren) опомням се. ставам
разумен; auf etw akk zu sprechen ~
говоря за нщ, отварям дума за нщ:
mir ~ gleich die Tränen iron.fame й сега
ще се разплача; ich komme (einfach)
nicht auf seinen Namen fam (просто) не
се сещам за името му; da kommt nicht
viel bei raus fam няма да излезе кой
знае какво от това; daher kommt es,
dass ... причината е в това. че ...: ich
komme nicht dazu zu +Inf не стигам до
това да: wenn Sie mir so - ... ако се
държите така с мен: wie kommst du
darauf? как ти хрумна това?: wie
kommt es, dass ...? как става така. че
...?; wie komme ich zu ...? как да стиг¬
на до ...?: komm, komm! хайде, ела!:
komm (her)! ела (тук)!: da kommt er!
ето ю. идва!: - Sie mir nicht damit! fam
само не започвайте c това!: darauf wäre
ich nie gekommen! за това не бих се
сетил! 2. (hin-, gelangen) озовавам се.
попадам; /hingehören: Gegenstände!тряб-
ва да бъда поставен/сложен; (erreichen
können/ стигам, пристигам: nach
Venedig - пристигам във Венеция: es
kommt noch soweit, dass ... ще се стиг¬
не дотам, че ...: kommst du an die
Lampe da oben? fam стигаш ли до лам¬
пата там горе? 3. (herbei-/ приближа¬
вам се: liier-; идвам: der Zug kommt
aus Berlin влакът идва от Берлин: der
Wind kommt von den Bergen вятъръ т
идва от планината 4. (besuchen -I zu
jdm ~ идвам при нкг (на гости), посе¬
щавам нкг 5. (stammen) произхождам,
произлизам: (herrühren) произтичам: ich
komme aus Sofia аз съм от София; das
kommt von ... това е от ...; das kommt
davon! fam това е причината! 6. (sich
zutragen) случвам се. ставам: das
Unglück habe ich - sehen fam виждах
нещастието да се приближава; das
Beste kommt (erst) noch fam най-добро¬
то тепърва ще се случи: das musste ja
so ~! така и трябваше да стане!
7. (an der Reihe sein) na ред съм: als
Nächstes komme ich |dran) fam следва¬
щият съм аз 8. jarg (einen Orgasmus haben/
имам оргазъм 9. fam (kosten/ струвам:
das kommt auf 5 Euro това струва 5
евро: das wird dich teuer zu stehen ~!
fam това ще ти струва скъпо!
Kommen <-s> kein Pi n идване cp, прис¬
тигане cp; ein ständiges ~ und Gehen
постоянно пристигане и заминаваме/
влизане и излизане
kommend adj 1. (nächste/ следващ; die
~е Woche следващата седмица 2. (zu¬
künftig) бъдещ, иден
Kommentar (lomen'taig) <-s, -е> т ко¬
ментар м; ein - zu etw abgeben нравя
коментар на нщ; kein ~! без комен¬
тар!
kommentarlos adj без коментар
Kommentarzeile / штоим ред м за ко¬
ментар
kommentieren [lomErrti:ran| cohne де->
vt коментирам
kommerziell llonur'tsid] adj комерсиа¬
лен
Kommilitone (lomili'to:na| <-n, -n> m,
Kommilitonin |kDmili’to:mn| <-, -nen> /
състудент(ка) м/мс/
Kommissar(in) |lomi'sa:eJ <-s, -e; -, -nen>
miß комнсар(ка) м(ж)

Kommissär
344
Kompromissbereitschaft
Kommissär(in) |kami's£:g] <-s, -e; -nen>
m(ß A, CH, südct лом /Kommissar) коми¬
сарю) м/ж/
Kommissariat |k:>misari'a:t| <-(e}s, -e> n
комисариат м
Kommission |kDmi'sio:n| <-, -en> / ко¬
мисия MC
Kommode |ko'mo:da| <-, -n> / скрин
нисък шкаф (преди всичко за бельо)
kommunal |komu'na:l| adj комунален,
общински Kommunalpolitik / кому¬
нална политика Kommunalwahl /об¬
щински избори
Kommune |ко'ти:пз) <-, -п>/1. /Gemeinde)
община мс 2. (Wohngemeinschafi)комуна
мс
Kommunikation |komunika'tsio:n| <-, -en>
/комуникация мс Kommunikations¬
mittel пкомуникационно средство
Kommunikee <-s, -s> п s. Kommunique
Kommunion [kamu'nio:n| <-, -en> / ree
fAbendmahl! причастие cp;(a. -feierjпри¬
честяваме cp; die erste - първо при¬
частие
Kommunique |k:>myni'ke:] <-s, -s> n pol,
лом комюнике cp
Kommunismus |komu'nismusj <-> kein Pi
m комунизъм м
Kommunist(in) |kamu'nrst] <-en, -en; -,
-nen> miß комунист(ка) м/мс)
kommunistisch adj комунистически
Komödiant(in) Ikomß'djant] <-en, -en; -,
-nen> miß (Schauspieler) комедиен ак¬
тьор, комедийна актриса; a. pej/Heuch¬
ler) комедиапт|ка) м/мс)
Komödie [ko‘mß:d,ia| <-, -n> /комедия мс
kompakt |lom'pakt| adj t. (Material) ком¬
пактен 2. (am (Statur) набит
Kompanie (kDmpa'ni:] <-, -n> / ми. рота
мс; im компания мс
Komparativ |'k^mparati:f) <-s, -e> m iing
сравнителна степен
Komparse [kanVparza] <-n, -n> m, Kom-
parsin |kam'parzin] <-, -nen> /i ilm, theat
статист)ка) м/ж)
Kompass1*” l'kampas] <-es, -e> m, Kom¬
paß^1 <-passes, -passe> m компас м
kompatibel [kampa'ti:bal| adj intorm (mit
etw) ~ sein съвместим съм (c нщ|
Kompatibilität jk:>mpatibili'tE:t| <-, -en> /
съвместимост мс
Kompensation |komp£nza'tsio:n| <-, -en>
fl. psych, phys, Med /Ausgleich) компенса¬
ция ж 2. hdl /Entschädigung) обезщете¬
ние cp, компенсация
kompensieren IkampEn'zi.Tan] <ohne ge->
vt компенсирам
kompetent [kampetent] adj компетентен
Kompetenz jkampe'tEnts] <-, -en> / ком¬
петентност мс; jus компетенция мс.
компетентност
komplett JkDm'pl£t| adj \. (vollständig) ком¬
плектен, пълен 2. (als Ganzes) цял, като
цяло; (vollzählig) всички 3. (völlig, absolut)
пълен, абсолютен
komplex |kom'pl£ks] adj комплексен, сло¬
жен
Komplex [k:>m'pl£ks| <-es, -e> m 1. (Ganzes)
комплекс,«, съвкупностж2. psych ком¬
плекс; er steckt voller ~e той е пълен
c комплекси
Komplikation |bmplika'tsio:n| <-, -en> /
компликация мс, усложнение cp
Kompliment Ikampli'mEnt] <-(e)s, -e> n
комплимент м; jdm für etw ~e machen
правя HKM комплименти за нщ; mein
~! моите комплименти \или поздрав¬
ления]!
Komplize [kDm'pli:tsa| <-n, -n> m съучас¬
тник м; s. a. Komplizin
komplizieren [kDmpli'tsirran] <ohne ge->
I. vt комплицирам, усложнявам II. vr:
sich ~ усложнявам се kompliziert adj
комплициран, сложен
Komplizin [kam'plirtsm] <-, -nen> /съу-
частничка мс; s. a. Komplize
Komplott Itom'pbt] <-(e)s, -e> лкомплот
M. престъпен заговор; ein - gegen jdn
schmieden правя комплот |или заго-
ворнича] срещу нкг
Komponente |lompo'ri£nta| <-, -n>/ ком¬
понент ,и, съставна част
komponieren [kampo’nkran] <ohne ge->
vi, vt Mus, Kunst композирам
Komponist(in) (kDmpo'nistj <-en, -en; -,
-nen> m(fl mus композитор(ка) м(ж)
Komposition |k:>mpozi'yäo:n| <-, -en> /
MUS, KUNST композиция MC
Kompost IkDm'past] <-(e)s, -e> möKO kom-
nocT.», листен тор Komposthaufen m
торище cp за листни отпадъци
Kompostierung |kDm'pDSti:rur)| <-, -en> /
1.	(Verarbeitung zu Kompost) обработка
мс, така че да се получи компост
2.	(Düngung) торене ср с компост
Kompott |bm‘p:>t) <-fe)s, -е> n castr ком¬
пот м
Kompresse Ikam'prEsa] <-, -n> /med (Um¬
schlag) компрес м; (Mullstück) тампон м
Kompressor |bm'pr£so:e, p/:kDmpr£'so:ran]
<-s, -en> m Tech компресор м
komprimieren |kDmpri'mi:ran| <ohne ge->
ц Tech, phys свивам, сгъстявам; inporm
компресирам
Kompromiss”” (kampro'mis] <-es, -e> m,
KompromißAIt <-misses, -misse> m
компромис м; einen - schließen правя
компромис kompromissbereitRR adj
готов на компромиси Kompromissbe¬
reitschaft ””/ готовност мс за компро¬

kompromisslos	345
миси kompromisslos™ adj безком¬
промисен
kompromittieren |lompromi'li:ran| <ohne
ge-> I. vt компрометирам II. vr: sich -
компрометирам се
Kondensator |kDndtn'za:to:e| <-s, -en> m
neu кондензатор м
kondensieren |kDnd£n'zi:ran| cohne ge->
vi, vt PiiYS, TB.H кондензирам, сгъстявам
Kondensmilch IkDn'dtnsmilc] / конден¬
зирано мляко Kondensstreifen m aero
следа ж от кондензирани водни пари
(след самолет) Kondenswasser п кон¬
дензат м, кондензатна вода
Kondition [кзп0РЩо:п| <-, -en> fl. /Be¬
dingungI условие cp 2. sing spokt конди-
ЦИЯ Ж
Konditionalsatz |kanditsio'na:lzats) m lc-t,
(подчинено) условно изречение
Konditionstraining |kondi'ts|o:nstr£:nir)] n
stört тренинг M за подобряване на
кондпцията
Konditor(in) |ю n'di:to:e] <-s, -en; -nen>
mtf) сладкар(ка) м/ж)
Konditorei (londito'rai] <-, -en> / слад¬
карница ж
Konditorwaren fpl сладкарски изделия
Kondolenz <-, -er» f geh съболезнова¬
ние cp Kondolenzkarte f geh съболез-
нователна картичка
Kondom |kan'do:m) <-s, -e o -s> n o m
кондом M
Kondukteur |kanduk't0:g| <-s, -e> m CH
HAHN кондуктор M
Konfekt (lon'fekt) <-(e)s, -e> n 1. (Pralinen!
шоколадови бонбони 2. siidd, A, CH
iTeegebäckl дребни сладки
Konfektion |kanf£k'tsio:n] <-, -en>/кон¬
фекция ж Konfektionsgröße / мярка
ж (при конфекции/ Konfektionsklei¬
dung / конфекция ж, готово облекло
Konferenz jkanfe'rentsl <-, -er»/конфе¬
ренция ж; (Besprechung! обсъждане ср,
съвещание cp; (Lehrer-! учителски
съвет Konferenzraum т конферент-
на зала Konferenzschaltung / та., п.
конферентна връзка
konferieren (kanfe'rirrsn) <ohne ge-> vi
I. /beraten/ обсъждам; über etw akk ~
обсъждам нщ; (Konferenz abhalten! koh-
фернрам, правя обсъждане 2. (als
Conferencier sprechen) водя като конфе-
рансие
Konfession |kDnfE'sjo:n| <-, -er» f \m. ве¬
роизповедание cp
konfessionslos афтеиринадлежащ към
никое вероизповедание
Konfetti (kan'feti) n kein PI конфети мн
Konfiguration |lonfigura'tsio:nj / конфи¬
гурация ж konfigurieren (kDnfigu'ri;ran|
Konjugation
vt оформям
Konfirmandlinl |k.:>nfir'mant| -'-en, en; -,
-ner» rntf i; i които nie er Kon<f/up.\tu-
ра или току-що е копфириирип
Konfirmation (kanfirmd'tsiornj - -en ■ f
кг-:, конфирмация ж. първо причестя¬
вано (при протестантите
konfirmieren |kanfir’mi;ranj <ohne ge- • vt
;ш. конфнрмирам. извършвам конфир-
мация
Konfiserie [käfizs'ri;] <-, -п>/С'А/ I. /Аon
ditorei) сладкарница ж (със собствено
производство! 2. t Konfekt) шоколадо¬
ви и сладкарски изделия /собствено
производство /
konfiszieren |k;jnfis'tsi:ran| <ohne ge-> vt
Jur конфискувам
Konfitüre |konfi'ty:ra] <-, -n>/ конфитюр
M
Konflikt |kan'flrkt| <-|e)s, -e> mконфликт
.и, стълкновение cp: in ~ mit jdm/etw
geraten влизам в конфликт c нкг/ищ
konform (kDn'bmn) adj I. (Ansichten) една¬
къв. сходен; mit etw - sein |o gehen]
съвпадам c нщ: - gehen mit jdm na
едно мнение [или съгласен| съм с нкг
2. мм конформен, подобен, с еднаква
форма
konformistisch adj geh конформистки
Konfrontation |kDnfnnta'tsio:n| <-, -en> /
конфронтация ж
konfrontieren |k3nfon'ti;ran| <ohne ge->
i/jdn/etw mit etw - конфронтирам нкг/
ни; c нщ
konfus |kDn'fu;s| adj (verworren! объркан,
неясен: (Person/объркан, смутен: jdn ~
machen обърквам нкг
Konfusion [lonfu'zjorn) <-en>/(Veiwirnmgl
смут .и, смущение cp; (Verworrenheit!
обърканост ж. неяснот а ж
KongressRR m, Kongreß*" Ikan'grtsj
<-gresses, -gresse> m конгрес м
kongruent [kDngru'tnt] adj 1. mai (von
geometrischen Figuren! съвпадащ, една¬
къв: (von Zahlen! сравним 2. fig /überein¬
stimmend! съвпадащ, еднакъв
K.-o.-Niederlage/лом поражение cp c
нокаут
Königlinl l'kerni^l <-|e)s, -e; -, -nen> miß
крал(нца) .w/.ж/, цар(ица| м/ж/; die
Heiligen Drei -е тримата влъхви
königlich |'ko:nikli<;| I. adj 1. (auf König
bezogen! кралски, царски 2. (a. hoheits-
volll царствен II. adv fig, fam (außeror¬
dentlich,I извънредно много, изключи¬
телно; sich - amüsieren забавлявам се
царски
Königreich п кралство ср, царство ср
Königtum <-s, -tümer> п монархия ж
Konjugation |kDnjuga'tsio:n| <-, -er» / I кт;

346
konjugieren
спрежение cp
konjugieren |lonju'gi:ran| <ohne ge-> vt
I ING спрягам
Konjunktion [kz>njor)k'tsio:n| -en>/uNG
съюз .w
Konjunktiv |'lonjur]kti:f| <-s, -e> m üng
kohiohkthb M /вид наклонение/
Konjunktur [lonjuqk'tuigl <-, -en> / ко¬
нюнктура ж; rückläufige/stabile/stei-
gende - Mül, hn низходяща/стабилна/
възходяща конюнктура
konjunkturell {k^njorjktu'rtll adj yvüciscm
конюнктурен
Konjunkturiage kein PIf vgkisch конюнк¬
тура ж
konkav lkDn'ka:f| adj вдлъбнат
Konkavlinse / вдлъбната леща
Konkordat [bnkDr'da:t| <-s, -e> n 1. jur,
Ri.!. /Vertrag zwischen einem Staat und dem
Vatikan/ кон кордата» 2. СЯ лом, jur / Ver¬
trag zwischen Kantonen/ договор .w меж¬
ду кантони
konkret |lon'kre:tj adj конкретен
Konkubine Ikarjku'bimal <-, -n>/любов¬
ница ж, метреса ж
Konkurrent(in) |kDnko'r£nt| <-en, -en;
-nen> miß (allgi spürt съперник м. съ-
псрничка ж\ Hot коикурент(ка) м/ж/
Konkurrenz |kanku'r£ntsj <-, -еп>/1. /Коп
/а/лл/елел/конкуренцняж,- jdm - machen
конкурирам се с нкг 2. (Wettbewerb/
съперничество cp; spürt състезание ср;
außer - извън класирането 3. (Kon¬
kurrenten/ конкуренцня, конкурентите
мн konkurrenzfähig adj конкуренто¬
способен Konkurrenzkampf т конку¬
ренция ж\ конкурентна борба kon¬
kurrenzlos adj който няма конкурен¬
ция |или конкурентн|: /Preis, Waren/ без
конкуренция
konkurrieren |kanku'ri:ran| <ohne ge-> vi
1. Hdl конкурирам се. конкуренто¬
способен съм: um einen Posten - кон¬
курирам се за пост; mit jdm - конку¬
рирам се с нкг: mit solchen Preisen
können wir auf dem Markt nicht - c
такива цени не сме конкурентоспо¬
собни \или не можем да се конкурира¬
ме! на пазара 2. sport състезавам се:
isich messen/меря \или премервам| сили:
miteinander ~ състезаваме се [или
мерим сили| (един с друг)
Konkurs ikDn'kürsj <-es, -е> т фалит м,
несъстоятелност ж; - anmelden обя¬
вявам фалит: in - gehen изпадам във
фалит Konkursmasse /маса ж на не¬
състоятелността Konkursverfahren п
процедура ж на несъстоятелността
Konkursverwalter т синдик м
können1 i kcEnan] <kann, konnte, können>
Konsequenz
Modalverb 1. (imstande sein, vermögen/ мо¬
га; (in der Lage sein/ в състояние съм; so
gut ich (es) kann колкото мога; ich kann
es nicht mehr hören fam не мога пове¬
че да слушам това; das hätte ich Ihnen
gleich sagen ~ това бих могъл веднага
да Ви кажа; Sie - es mir glauben мо¬
жете да ми вярвате; er kann sich noch
so anstrengen ... колкото и да се нап¬
ряга ...; kannst du nicht aufpassen? не
можеш ли да внимаваш?; das kann man
wohl sagen! mf	може
да се каже!; du kannst mich mal! jarg
гледай си работата!, остави ме на
мира!; ich kann es Ihnen nicht sagen!
не мога да Ви кажа! 2. (dürfen/ мога;
/erlaubt sein) разрешено е 3. (die Möglich
keit haben) мога, имам възможност;
/möglich sein/ възможно e; kann sein fam
възможно e; das kann schon stimmen
може и да е вярно; man könnte meinen,
dass ... би могло да се мисли, че ...
können2 <kann, konnte, gekonnt> I. vt
Ibeherrschenj зная, владея; (fähig sein)
умея; er kann kein Bulgarisch той не
знае [или не владее) български; was
kannst du alles? какво умееш още?; er
hat es (nicht) gekonnt той (не) умееше
това II. vi мога; nicht anders ~ als ...
нямам друг избор освен ...; ich kann
nicht anders не мога по друг начин
[или другояче|; ich kann nicht mehr
(nicht mehr aushalten) ие мога [или не
издържам] повече; (nicht weitermachen/
не мога повече, отказвам се; fam (nichts
mehr essen/ не мога повече (да ям); ich
kann nichts dafür fam не съм виновен
[или нямам вина| за това
Können <-s> kein PI n 1. /Fähigkeit/ уме¬
ние cp, таланта» 2. (Kunstfertigkeit)сръч¬
ност ж
Könner(in) <-s, -; -, -nen> miß който
може. който има голяма сръчност/
техника
konnte l'bntal 1. и 3. pers sing irnp von
können1, können2
Konsekutivsatz [kDnzeku'ti:fzay| <-es,
Konsekutivsätze:? m ling (подчинено)
изречение за последица
Konsens [kDn'zcns] <-es> kein PI m кон¬
сенсус M, съгласие cp
konsequent [kanze'kvmt] adj (folgerichtig)
последователен; (logisch/ логичен; -
durchgreifen действам последовател¬
но
Konsequenz [kDnze'kvtnts) <-, -en> /
1.	(Folgerichtigkeit) последователност ж
2.	(Unbeirrbarkeit)иринципностж, непо¬
колебимост ж 3. (Folge) следствие cp,
последица ж 4. /Schlussfolgerung/ за-

konservativ
347
Kontostand
ключение cp; (aus etw) die ~en ziehen
нравя [или вадя| изводи (от шц)
konservativ [kDnz£rva'ti:f| adj консерва¬
тивен
Konserve |lon'zErv3| <-, -n> f ivon Lebens
mittein) консерва ж; (Blut-) кръвна бан¬
ка Konservenbüchse f Konserven¬
dose /консервна кутия
konservieren (lonzEr'vkrsn) <ohne ge-> vt
консервирам, запазвам: fa. Lebensmittel'/
консервирам
Konservierung <-, -en> / консервиране
cp Konservierungsstoff m консерви¬
ращо вещество
Konsole (lorVzoila) <-, -n>/l. arch конзо¬
ла ж 2. (Wandbrett) малка полица
konsolidieren |lonzoli'di:ran| <ohne ge->
консолидирам
Konsonant (lonzo'nant| <-en, -en> m ung
съгласна ж, съгласен звук
Konsortium [kan'z:>rtsium| <-s, Konsor¬
tien> n YviRTsai консорциум M
konspirativ |kr>nspira’ti:f] adj конспира¬
тивен
konstant Ikan'stant) adj константен, по¬
стоянен Konstante <-, -n> / маг, phys
константа ж, постоянна величина
konstatieren |kDnsta'ti:ran| <ohne ge-> vt
констатирам, уста повявам
Konstellation |kanstEla'tsio:n| <-, -en> /
констелацня ж
Konstitution (kanstitu'tsio:n] <-, -en>/mf.d,
toi. конституция ж; снпм строеж м,
структура ж
konstitutionell |kanstitutsio'n£l| adj 1. /ver
fassungsmäßig) конституционен 2. мго
копституциоиалем.органически
konstruieren |lonstru'i:ran) -cohne ge-> vt
1.	(gestalten) конструирам 2. (entwerfen)
проектирам
Konstrukteuren! |k:>nstruk't0:e] <-s, -e; -,
-nen> m(f) конструктор(ка) м(ж!
Konstruktion Ikanstruk'^jorn] <-, -en> /
(das Konstruieren) конструиране cp; (das
Konstruierte) конструкция ж Konstruk¬
tionsfehler m конструкционна греш¬
ка
konstruktiv |kDnstruk'ti:f| adj конструк¬
тивен
Konsul(in) (1onzul| <-s, -n; -nen> miß
BOL, HIST консул M
Konsulat [kanzu’lait] <-(e)s, -e> n кон¬
сулство cp
konsultieren |kDnzul'ti:ran| <ohne ge-> vt
консултирам
Konsum |kan'zu:m| <-s> kein PI m 1. f Ver¬
brauch) консумация ж, потребление cp
2.	(-genossenschaft) потребителна коо¬
перация
Konsumation [bnzuma'tsio:n] <-, -en> /
A, CH консумация ж, изконсумирана
храна (в ресторант, заведениеi
Konsumentiini |kanzu'rrunt| <-en. -en;
-nen> miß потребител м, консума¬
тор .и
Konsumgesellschaft f a. pej консума-
торско общество Konsumgüter npl
стоки ми за широко потребление
konsumieren |k:>nzu!mi:r3n| <ohne ge-> vt
консумирам
konsumorientiert adj ориентиран към
потреблението
Konsumverhalten kein Pl n отношение
cp към потреблението
Kontakt IkDn'taktj <-(ejs, -e> m тисн кон¬
такт м; (a. allgl контакт, връзка ж; mit
jdm - aufnehmen, mit jdm in - treten
установявам контакт c нкг. влизам в
контакт с нкг: mit jdm ~ haben, mit
jdm in ~ stehen в контакт съм c нкг:
keinen - mehr zu jdm haben нямам
повече връзка |или контакти] с нкг
Kontaktanzeige / обява ж за запо¬
знанство kontaktfreudig adj контак¬
тен Kontaktlinsen pl орт контактни
лещи Kontaktparty /парти ср за за¬
познанство Kontaktperson / човек
аз за свръзка; мгп който е бил в кон¬
такт със заразноболеп
Konten pl von Konto
kontern [’lonten] I. w stört предприемам
|или минавам в| контраатака II. vi, vt
(zurückweisen) контрирам, противопо¬
ставям се на (в спор)
Konterrevolution/контрареволюция ж
Kontext l'kantEkst] <-(e|s, -е> т контекст
м Kontextmenü п imtorm контекстно
меню
Kontinent [kontinEnt] <-(e)s, -е> т его<;
континент м
kontinental |kDntinm'ta:l| adj континен¬
тален
Kontingent llontirj'gEnt] <-(e)s, -e> n кон¬
тингент M
kontinuierlich [kDntinu'i:eli(;| adj непре¬
къснат. постоянен: (lückenloszusammen
hängend: Politik) последователен
Kontinuität |kz>ntinui'tE:t| <-> kein /7/кои-
тинуитет .и. приемственост ж
Konto l'kantol <-s, Konten> n (банко¬
ва! сметка: ein - eröffnen/auflösen/
überziehen/sperren откривам/закрн-
вам/надвишавам/блокирам сметка: das
geht auf sein ~ Jam това е за негова
сметка Kontoauszug m извлечение cp
от сметка Kontoführung <-, -en> /
водене cp на сметка Kontoinhaber!inl
miß титуляр м \или притежател .ч] на
сметка Kontonummer / номер м на
(банкова) сметка Kontostand т пм

Kontrahent
348
Kopf
салдо cp [или състояние cp) на сметка
Kontrahent(in) (kantra'h£nt| <-en, -en;
-nen> miß 1. нгл. контрагент.« 2. (Gegner)
противник .«, противничкамс
kontraproduktiv l'ksntraproduktiif] adj
контрапродуктивен, спъващ
konträr |кзпЧг£:в] adj противоположен
Kontrast (kan'trast) <-(ejs, -e> m кон¬
траст .«
Kontrastprogramm n T-. алтернативна
програма kontrastreich adj богат на
контрасти
Kontrollabschnitt m контролен отря¬
зък (па входен билет и др.)
KontrollampeAU / s. Kontrolllampe
Kontrolle (lon'tnla) <-, -n> / 1. (Beherr¬
schung) контрол .«; die - über etw akk
verlieren загубвам контрол над нщ;
jdn/etw unter - haben някой/нщ е под
контрол 2. (Pass-, Polizei-, Zoll-) про¬
верка ж
Kontrolleur(in| (kantn'loiel <-s, -e; -nen>
miß контрольор(ка) м(ж)
Kontrollgang rn контролен обход
kontrollieren |kDnto'li:ran| <ohne ge-> vt
I. (beherrschen, lenken) контролирам,
държа под контрол 2. (überwachenI кон¬
тролирам, следя 3. /prüfen, überprüfen)
проверявам
Kontrolllampe1“* / irai, m контролна
лампа Kontrollturm т контролна кула
kontrovers Ikantro’vtrs] adj 1. (entgegen¬
gesetzt) противоположен 2. (strittig) спо¬
рен. нерешен 3. (umstritten) оспорван
Kontroverse IkantroVerzal <-, -n> / спор
.и. противопоставяне ср на мнения
Kontur |lon'tu:e| <-, -en> / контур .«.
очертание ср
Konvention (кзпven'ts^о:п| <-, -еп> /
I. /Abkommen) конвенция ж, спогодба
ме 2. (Norm/ конвенцпоналност мс, нор¬
ма мс
Konventionalstrafe [kDnv£ntsio'na:IJtra:fa]
<-, -en>/iur санкция ж (при неспазване
условията на сключен договор/
konventionell [kanv£n£sio'n£l| adj конвен¬
ционален. традиционен
Konvergenz |kDnv£r'g£nts| <-, -en> / (a.
Europäische Wähmngsunionj конвергенция
мс Konvergenzpolitik /политика мс на
конвергенция
Konversation jkDnvirza'tsio:nj <-, -en> /
беседваме cp. разговор м
Konversionskurse fpl :ау. обменни кур¬
сове
konvertibel |k:>nvEr’ti:bal|, konvertierbar
jkonv£r’ti:eba:g| adj wsstsch конвертируем
konvertieren !kanv£r!ti:ranj <ohne ge->
I. vt haben як, ийюш конвертирам II. vi
haben, o sein m. приемам друга религия:
zum Christentum ~ покръствам се
konvex (kan'vEks) adj онт изпъкнал
Konzentrat |kDnts£n'tra:t| <-(e)s, -e> n
концентрат м
Konzentration [kany£ntra'tsio:n| <-, -en>
/ концентрация мс Konzentrationsfä¬
higkeit /способност мс за концентри¬
ране, концентрационна способност
Konzentrationslager п концентраци¬
онен лагер Konzentrationsmangel т
липса ср на концентрация Konzentra¬
tionsschwäche / отслабване ср на
концентрацията
konzentrieren [кзпу£пЧп:гап] cohne ge->
I. ^концентрирам, съсредоточавам П.
irsich (auf etw akk) - концентрирам се
[или съсредоточавам се| (върху нщ)
konzentriert |kany£n'tri:et| adj концен¬
триран
konzentrisch |k:>n'ts£ntnj] adjмлт концен¬
тричен
Konzept |kan'ts£pt| <-(e)s, -e> n 1. (von
Rede) план м; (EntH'urß проект м; (Rohent-
wurß чернова мс; jdn aus dem - bringen
обърквам нкг, карам нкг да загуби
самообладание 2. (Begriff, Vorstellung)
концепция мс, замисъл м; das passt mir
nicht ins - това не ми изнася
konzeptionslos adj без концепция
Konzern [юп'у£гп| <-(e)s, -е> т hdl кон¬
церн .« Konzernchef туправител м на
концерн
Konzert [bn't§£rt| <-(e)s, -е> п концерт
.и Konzertflügel т роял .« Konzertsaal
т концертна зала
Konzession [kDnts£'sio:n| <-, -еп> /1. (Zu¬
geständnis) признание ср 2. form (Gewer¬
beerlaubnis) концесия ж
Konzessivsatz |lonyE'si:fzay| т linc (под¬
чинено) изречение за отстъпка
Konzil (kan'yi:l| <-s, -е о -ien> п ш. цър¬
ковен събор (при католиците)
Konzipient <-en, -en> тА jijr (Anwalt zur
Ausbildung in einer Kanzlei) стажант м в
адвокатска кантора
Kooperation (ko?opera'yjo:n| <-, -en> /
сътрудничество cp
kooperativ |ko?opera'ti:f| adj който е го¬
тов да сътрудничи
Koordination (ko?:>rdina'yk>:n| <-, -en> /
координация ж
koordinieren [ko?ardi'ni:ran] <ohne ge->
vt координирам, съгласувам
Kopenhagen (ko:pan'ha:gan| n gloc Ко¬
пенхаген .Vf
Kopf [bpf| <-(e)s, Köpfe> m 1. tlch глава
ж; a. ßg (Anßihrer/ глава, водач .«; ßg
(Verstand) глава, ум м, разум л<,- den -
hängen lassen ßg отчайвам се: den ~
verlieren загубвам си ума [или глава¬

Kopf-an-Kopf-Rennen	349	Koppfejlung
та]; ~ und Kragen riskieren /ат риску¬
вам живата си: jdm den - verdrehen
завъртам и км главата [или ума): jdm
den - waschen ßg. /ат скастрям нкг:
jdn einen ~ kürzer machen /ат отряз¬
вам нкм главата: einen ~ größer sein
als jd c цяла глава съм над нкг: ein
kluger ~ sein умна глава съм: einen
klaren ~ behalten запазвам самообла¬
дание; einen schweren - haben тежи
ми главата, имам махмурлук: einen
roten ~ kriegen изчервявам се: (vorZorn)
ставам червен [или иочервенявам) (от
яд): nicht wissen, wo einem der - steht
главата ми се е замаяла (от работа):
auf dem - stehen (umgekehrt sein) обър¬
нат съм наопаки: auf den - stellen a.ßg
(umkehren) обръщам наопаки; (in
Unordnung bringen) обръщам c краката
нагоре; etw auf den - hauen jargwзхар-
чвам нщ за нула време за забавления:
jdm etw auf den - Zusagen хвърлям
нкм обвинения право в лицето; jdm
etw an den - werfen ßg,/am казвам нкм
нщ (нахално) право в очите; etw im -
behalten запомням нщ: etw im - haben
Jam имам нщ в главата: im ~ rechnen
смятам наум: nicht richtig im ~ sein /ат
не съм в ред с главата: jdn vor den -
stoßen ßg обиждам грубо нкг: wie vor
den ~ geschlagen sein /ат слисан съм.
изумен съм: sich dat etw durch den ~
gehen lassen премислям нщ: sich dat
etw in den ~ setzen наумявам си нщ:
mit dem ~ durch die Wand wollen /am
искам да пробия стената с глава; sich
dat etw aus dem ~ schlagen /ат избивам
си нщ от главата: ~ an - един до друг:
aus dem ~ (auswendig) наизуст: pro - на
глава, на човек; von - bis Fuß от глава
до пети: das hat ihn den - gekostet това
му с труваше главата: die Arbeit wächst
ihm über den ~ работата му се качва
на главата: ~ hoch! горе главата!
2. (Spitze, Ende) връх м, край м; (Brie/-)
заглавна част [или дата и адрес| на
писмо; (Zeitungs-) заглавие ср на вест¬
ник; (Nadel-, Nagel-) главичка ж; (von
Münze) лицева част на монета
Kopf-an-Kopf-Rennen <-s, -> п състе¬
зание ср с много близки резултати
на участниците Kopfbahnhof т bahn
челна гара Kopfball т stört удар м с
глава (във футбола) Kopfbedeckung
/покритие ср за глава
Köpfchen |'kcEpf<;an| <-s, -> п scherz, /am
~! глава трябва да имаш!
köpfen l'kcEpfan) vt 1. (enthaupten) обез¬
главявам 2. stört (Ball) удрям c глава
Kopfende n (von Bett) страната ж откъм
главата: (von Tisch) горен край Kopf¬
geld п парична награда за залавяне
на престъпник Kopfgeldjäger щ пре¬
следвач .и на престъпник, за когото
е обявена парична награда Kopfhaar
п коса ж на главата Kopfhaut/ко¬
жа ж на главата Kopfhörer т радио-
слушалка ж Kopfkissen п възглавни¬
ца ж Kopflänge /jdn um - überragen
по-висок съм от нкг седна глава kopf¬
los adjобъркан, загубил ума си Kopf¬
nicken kein PI п кимване cp c глава
Kopfrechnen n смятане cp наум
Kopfsalat m вся къдрава маруля
Kopfschmerz m главоболие cp Kopf¬
schmerztablette /таблетка ж за гла¬
воболие Kopfschütteln kein Pin клате¬
не cp c глава /като знак на неодобре¬
ние, учудване, неразбиране)
Kopfsprung т скок .и с главата надолу:
einen - machen a. ßg правя скок [или
скачам] с главата надолу Kopfstand
/77stört стоика ж на глава kopfistehen
vi (au/dem Kopf stehen! обърнат съм на¬
опаки: vor etw dat - ßg (durcheinander
sein) силно съм объркан [или смутен|
Kopfsteinpflaster п паважна настил¬
ка
Kopfstimme /mhs фалцет.к Kopfstütze
/ш облегалка ж за главата (на седал¬
ка) Kopftuch п кърпа ж за глава, за¬
брадка ж kopfüber adv надолу с гла¬
вата Kopfverletzung / нараняване ср
на главата Kopfweh kein Pt n /am s.
Kopfschmerz
Kopfzerbrechen kein PI n блъскане cp
ма главата: das bereitet mir - блъскам
си главата c това
Kopie |ko'pi:| <-, -n>/l. (Abschri/t) копие
cp, препис м 2. (Nachahmung! копие
kopieren |ko‘pi;ran| cohne ge-> vt 1. (Kopie
machen)копирам 2. (abschreiben)препис¬
вам 3. (Fotokopie machen) (фото)копи-
рам 4. гою правя копие 5. (imitieren)
копирам.имитирам
Kopierer <-s, -> т /ат ксерокс .и
Kopiergerät [ko'piiegarr.:t| /? копирна
машина
Kopilot(in) |'ko:pilo:t| miß atro втори пи¬
лот
Koppel <-, -n> /(Weide) оградено пасби¬
ще
koppeln |'юра1п| vt 1. (verbinden) съеди¬
нявам: (in Zusammenhang bringen) свър¬
звам; etw mit etw ~ свързвам нщ c нщ
2.	(Hunde, Pferde) връзвам (един c друг)
3.	(anhängenl скачвам
Koppfejlung <-, -en>/l. (Verbindung) vom
съединение cp 2. (von Fahrzeugen) скач¬
ване cp 3. то п (a. ßg) връзка ж

350
Korsett
Koproduktion
Koproduktion |'ko:produktsio:n| <-, -en>
/копродукция ж, съвместна продук¬
ция
Koralle IkoVala) <-, -n> f /.oo корал .» Ko¬
ralleninsel / коралов остров Korallen¬
riff n коралов риф
Koran jko‘ra:n) <-s, -e> m kr коран .-и
Korb |югр] <-(e)s, Körbe> m I. (Behälterj
кош .», панер м; ia. Wäsche~) кош за
пране; (а. Brot ~j кошче ср \ияи панер,н|
за хляб; ibes Henkel-/кошницаж; (Trag-)
кош за носене на гръб 2. (-voll} една
кошница 3. i-geßechti плетеница ж от
пръчки 4. s;oki (Gerät, -wurfj кош 5. /ат
/Ablehnung/ отказ ,»; einen - bekommen
iHeiratsamrag, Tanz,; получавам отказ,
отказват ми; jdm einen ~ geben отказ¬
вам Hкм Korbball m sport кош m
Körbchen l'karpqanj <-s, -> л I. (kleiner
Korb! кошничка cp, кошче cp; (Hunde-)
кош .» за куче; ab ins ~! хайде в лег¬
лото! 2. (von BHj чашка cp
Korbflasche / плетено шише, Igroße -I
дамаджана ж Korbmöbel npl плетени
мебели
Kordel |'lorddl| <-, -n> / шнур M
Koriander |kori'ande| <-s> kein PI m itoi
корпандърм
Korinthe |ko'rinta| <-, -n> / вот малка
черна стафида
Kork |lork| <-(e)s, -e> m вот корк м
Korkeiche f ю\ корков дъб
Korken l'lorkan] <-s, -> m коркова тапа
|//лп запушалка! Korkenzieher <-s, ->
m тирбушон M
Korn1 |югп| <-(e)s, Körner> n 1. (Weizen-,
Roggen-, Mais-)зърно cp; (Samen-) семе
cp, семка ж; (Pfeffer-) зърно м \u.iu
зрънце ср) чер пипер; (Salz-i кристал¬
че cp; (Sand-! песъчинка ж; (Staub-/
прашинка ж 2. (Getreide) жито ср 3. (an
Gewehr! мушка ж; jdn aufs - nehmen
вземам нкг на мушка, подлагам нкг
на критика
Korn2 |кзгп| <-ie)s, -> т (Kornbranntwein/
житна ракия
Kornblume / вот метличина ж Kornfeld
п житна нива
körnig |'kcErni<;| adj на зърна, гранули¬
ран
Kornkammer / житница ж
Körper 1'kcErpej <-s, -> т 1. (Gestalt, Kugel,
Kegel, Zylinder; тяло cp 2. tech корпус м,
тяло 3. 'Wein- гъстота ж: (Farbe) плът¬
ност ж Körperbau т телосложение ср
körperbehindert adj недъгав; (invalide)
инвалндизнран Körperbehinderte mf
hc.i впива; м:ж!; dnvalidei инвалид .и
Körpergewicht kein PI n тегло cp (на
тялото! Körpergröße / ръст м Kör¬
perhaltung /стоика ж
körperlich adj 1. (leiblich)телесен, физи¬
чески; (а. geschlechtlich! плътски; ~е
Ertüchtigung физическа закалка 2. (Ar
beit) физически
Körperpflege kein PI f хигиена ж на
тялото
Körperschaft <-, -en> fm корпорация
ж, корпоративна организация; gesetz¬
gebende ~ законодателен орган; ~ des
öffentlichen Rechts законодателен ор¬
ган на публичното право Körper-
schaft(s)steuer fm корпоративен да¬
нък Körpersprache kein PI /език м на
тялото Körperteil т част ж на тялото
Körperverletzung kein PI f .um телесна
повреда; fahrlässige - телесна повре¬
да по невнимание; schwere - тежка
телесна повреда
Korps [ko:g, pl: ko:gs| <-, -> n ми корпус м
korpulent [korpu'lent] adj корпулентен;
(beleibt) пълен Korpulenz [karpu'l£nts| <->
kein Pl f кориулентност ж; (Beleibtheit)
пълнота ж
korrekt Iko'rekt] adj 1. (richtig) правилен,
верен 2. (Normen entsprechend) корек¬
тен. безупречен Korrektheit <-> kein
Pl f 1. (Richtigkeit) правилност ж, точ¬
ност ж 2. (von Benehmen) коректностж,
безупречност ж
Korrektor!in) |kD'r£kto:g| <-s, -en; -nen>
m(ß коректор! ка) м(ж)
Korrektur |kDr£k'tu:g] <-, -en> / коректу¬
ра ж; - lesen чета коректура Korrek¬
turzeichen n коректорски знак
Korrespondent(in) (kar£sp3n'd£nt| <-en,
-en; -, -nen> m(f (an einer Zeitung) корес-
пондент|ка) м(ж) в чужбина; vviitrsai
кореспондент
Korrespondenz |br£spDn'd£nt§) <-, -en> /
кореспонденция ж
korrespondieren [kor£spDn'di:rsn| <ohne
ge-> vi 1. (in Briejivechsel stehen) корес¬
пондирам, пиша си; mit jdm - корес¬
пондирам [или пиша си| с нкг 2. (über¬
einstimmen) mit etw - отговарям |или
съответствам) на нщ
Korridor ('brido:g| <-s, -е> т коридор ,w
korrigieren Ifori'giiran] <ohne ge-> vt (Text)
коригирам; (berichtigen) поправям; (An
sichten) променям, коригирам
Korrosion [bro'zio:n| <-, -en> / коро¬
зия ж
korrupt |b‘rupt| adj корумпиран, прода¬
жен
Korruption |kDrup'tsio;nj -en> / ко¬
рупция ж
Korse |Ъгга] <-n, -n> m коренкаиец.ч; 5.
a. Korsin
Korsett (kor'zctj <-|e)s, -e o-s> n корсет,»

Korsika
351
krachen
Korsika ['lorzikal n cixx. Корсика ж /ост¬
ров в Средиземно море)
Korsin l'korzm) <-, -nen> / корсикаика
ж; s. а. Korse
korsisch adj корсикански
Korvette |kDr*vtta| <-, -n> /кaut, ми кор¬
меха ж
koscher |'ko:Je| adjm. позволен за ядене,
чист (при евреите); nicht ~ fam (bedenk¬
lichj съмнителен, не съвсем чист
Kosename т галено име Kosewort п
нежна \ияи гальовна| дума
Kosinus fkoizinus) <-, - o-se> wmat коси¬
нус м
Kosmetik |kDs'me:tik| <-> kein Plf козме¬
тика ж
Kosmetika (kDs'me:tika| npl козметични
средства
Kosmetikerfin) [kos'mertike) <-s, -; -nen>
m(fl козметик м, козметичка ж
kosmetisch adj козметичен, козмети-
чески
kosmisch l'bsmij) adj astr космически,
космичен
Kosmonaut(in) |kDsmo'naut| <-en, -en; -,
-nen> m(ß космонавт(ка) м/ж)
Kosmopolit(in) |k}smopo'li:t| <-en, -en; -,
-nen> m(ß космополит м
Kosmos |4osrros| <-> kein PI m ystr космос
M
Kost [kost] <-> kein Pif\. (Nahrung, a. fig)
храна ж; schwere - тежка храна; geis¬
tige - духовна храна 2. (Verpflegung)
прехрана ж: ~ und Logis храна и квар¬
тира
kostbar adj ценен, скъпоценен; (teuer)
скъп Kostbarkeit <-, -еп> /1. (Gegen¬
stand) ценност ж, скъпоценност ж
2. sing (Wert) стойност ж; Weine von
großer - отбрани вина
kosten ['k3stan| vi, vt 1. (Preis haben) стру¬
вам; es sich datetw ~ lassen иохарчвам
много пари за нщ; was kostet das?
колко струва това?; а. fig (erfordern)
изисквам, коствам; es hat mich viel
Mühe gekostet това ми коства доста
усилия; koste es, was es wolle! на вся¬
ка цена!, независимо от всичко!
2. (Speisen) вкусвам, опитвам; willst du
mal ~? искаш ли да опиташ?
Kosten l'lostan] pl (Un-l разноски ми;
(Auslagen) разходи м ми; - mit sich dat
bringen свързано е c разходи; auf seine
~ bei etw kommen fig получавам това.
което желая; не оставам разочарован;
für die ~ aufkommen плащам разнос¬
ките; auf - von за сметка на: auf eigene
- на собствени разноски: das geht auf
meine - разноските поемам аз Kosten¬
beteiligung / участие ср в разходи
| или разноски) kostendeckend adj пок¬
риваш разходите: - produzieren про¬
извеждам така. че да има покритие на
разходите kostengünstig adj разход
но изгоден, икономичен kostenlos adj
безплатен kostenpflichtig adj arm, ви-
подлежащ на заплащане Kostenrech¬
nung /v/mrscH разходна сме тка Kosten¬
voranschlag т не;, предварително из¬
числяване на разходите
köstlich ['kcHstli^J I. adj 1. (Genuss) прия¬
тен: iSpeise) вкусен 2. (herrlich', чудесен,
превъзходен 3. (amüsant) забавен, ин¬
тересен II. adrsich - amüsieren забав¬
лявам се чудесно
Kostprobe / нещо малко, за да се вку¬
си. опита: а. fig нещо малко като при¬
мер. за илюстрация: (von Wein) глътка
ж за дегустация
kostspielig adj свързан с големи раз¬
носки. скъп
Kostüm |kDs'ty:m) <-s, -е> п 1. (Damen-)
дамски костюм 2. (Verkleidung) костюм
м; (Karnevals-) карнавален костюм
Kostümball т, Kostümfest п бал м с
костюми
kostümieren |kDsty'mi:ran) <ohne ge-> vr:
sich - костюмирам се: sich als etw -
костюмирам се като нщ; (sich maskieren)
маскирам се
Kot |ko:t] <-|e)s, -e> m (Exkremente) из¬
пражнения ми; (Tier-) лайно cp
Kotelett |kota'kt o k^t’letj <-s( -s o -e> n
gastr котлет M
Koteletten pl бакенбарди ми
Köter ['k0:te| <-s, -> m pej пес м
Kotflügel /77 kfz калник м
kotzen 1'kDtsan) vi vulg повръщам: es ist
zum Kotzen! лошо да ти стане!
KP |ka:'pe:] <-, -s> f abk von Kommunisti¬
sche Partei КП
Krabbe |'kraba| <-, -n>/zoo (Krebs) краб
ик морско раче
krabbeln l'krabaln] vi 1. sein (Tiere/ in.или.
лазя 2. (Kind) пълзя
Krach [krax] <-ie)s, Kräche> ml. sing (Lärm)
шум M, трясък м; gegen etw akk ~
machen, schlagen fam вдигам шум |или
изразявам шумен протест| срещу нщ
2.	fam IStreit/ скандал м, разправия ж
3.	н:; (Krise) крах м, криза ж
krachen vi 1. haben (Donner, Schuss) гър¬
мя, изгърмявам, трещя, изтрещявам:
(Eis) пращя, изпращявам: (Teuer/ пра¬
щя. изпращявам. пукам, изпуквам:
(Holz) пукам, изпуквам, скърцам, пз-
скърцвам: (Tür) скърцам, изскърцвам:
Schüsse ~ гърми се. стреля се: auf die¬
ser Kreuzung kracht es dauernd fam на
това кръстовище непрекъснато ста-

Kracher
352
krampfhaft
ва т ка тастрофи: gleich kracht’s/атсега
ще падне тупаннк 2. sein /ат (platzen)
пуквам се. разпуквам се; (brechen: EisI
пукам се 3. sein /ат (ай/prallen/ gegen
etw ~ тряскам сс в нщ
Kracher <-s, -> т пиратка ж
krächzen |'krE<;yan| vi iVogel! грача: a. fig
викам c прегракнал глас
Kraft [kraft| <-, Kräfte> / 1. lallgl a. thys
сила ж; Kräfte sammeln събирам сили;
neue Kräfte schöpfen черия нови сили:
seine Kräfte mit jdm messen меря си
силите c пкг: bei Kräften sein имам
сили. държа се: am Ende seiner Kräfte
sein на края па силите си съм; wieder
zu Kräften kommen възстановявам
силите си. съвземам се: aus eigener -
със собствени сили: mit aller - е всич¬
ки сили: mit letzter - с последни сили;
nach Kräften според силите |или въз¬
можностите!: das geht über meine Kräfte
тона не е по силите ми. това надхвър¬
ля възможностите ми; volle - voraus!
1 пиле и ход напред!
2. (Wirksamkeit/ сила. въздействие ср:
/Gültigkeit! сила. валидност j«y in - sein
ini' валиден съм. важа: in - treten ihr
влизам в сила: außer -> setzen /GesetzI
отменям: (zeitweilig/ прекратявам ден¬
ем вие 3. iRihigkeii) сила. способност ж
4.	lArbeits-i работна сила. работник м;
iHil/s-i помощник .и; /Lehr-/ учител .»,
преподавател м Kraftaufwand т раз¬
ход а/ па енергия Kraftausdruck т
ругатня ж; (fluch! проклятие ср
Kräfteverfall т отпадане ср на силите
Kraftfahrer|in| miß шофьор(ка) м/ж/
Kraftfahrzeug п моторно превозно
средство Kraftfahrzeugbrief т пас¬
порт а/ иа автомобил Kraftfahrzeug¬
papiere npl документи на автомобил
Kraftfahrzeugschein т автомобилен
талон Kraftfahrzeugsteuer /автомо¬
билен данък Kraftfahrzeugversiche¬
rung /•'автомобилна застраховка
Kraftfeld лгно силово поле Kraftfutter
п v:-. концентриран фураж
kräftig [krEftn;! I. ad/ 1. :stark) силен, як:
•grof голям, солиден: eine -е Tracht
Prügel /ат солиден \iuu як| бой: einen
-en Schluck nehmen Jam отпивам го¬
ляма глътка 2. Farben/ наситен, ин¬
тензивен 3. Nahrung* пнтателсн. хра¬
нителен И. adv 'sehr, силно, здравата:
es regnet - вали силно. ~ schütteln
{дранам а раз т ьрсвам
kräftigen ■ krt.ftiqan: v: усилвам, укреп¬
вам
kraftlos ."//бе {силен, немощен: ■: schwach,
■. i,i' >. п i Ti »inen Kraftprobe /изпробване
cp на сила Kraftstoff m ш гориво cp
за двигатели Kraftstoff gern isch n го¬
ривна смес Kraftübertragung /
силово предаване, трансмисия ж kraft¬
voll adj силен, енергичен Kraftwagen
т автомобил м, моторна кола Kraft¬
werk пелектроцентрала ж, електри¬
ческа централа
Kragen |'kra:gsn] <-s, - о südd, А, CH
Krägen> m/Hemd-, Kleider-, Mantel-jiiKa
ж; jdn beim ~ packen хващам нкг за
яката; da platzt einem ja der ~ /am ще
се пръсне от яд Kragenweite / вратна
обиколка
Krähe l'krtisl <-, -n>/ /оо врана ж, гарга
ж
krähen |'кгЕ:зп| vi (Hahn/ кукуригам: fig
(Mensch! викам, кряскам
Krähenfüße mpl/am 1. (Runzeln! бръчки
мн около очите 2. /unleserliche Schrift/
драскулкп .w .чн, драсканици ж мп
krakeelen [kra'keilan) <ohne ge-> vi BRD 1.
pej (lärmen/ викам високо 2. pej (streiten/
карам се на висок глас
Kralle |'krala| <-, -п> /нокът м; /von Katzen/
нокти мн; jdm die ~n zeigen показвам
икм з'ьбите си
krallen I. vt 1. (packen/ хващам, сграб¬
чвам; (besKatze)сграбчвам с нокти |или
лапи): die Finger in etw akk - нкопчвам
нокти в нщ 2. jarg /klauen) отмъквам
II. ersieh |an etw akk) - a.fig вкопчвам
се (в нщ)
Kram |kra:m| <-(e)s> kein P! m /am 1. pej
(Zeug/нощи мн, иартакешп мн; (Plunder,
Schund/ вехтории мн, боклуци.»// 2. pej
(Angelegenheit/ работа ж; den ganzen -
hinschmeißen зарязвам всичко; das
passt mir nicht in den ~ това не ми
пасва на плановете
kramen I. у/ровя, тършувам; in etw dat
- ровя в нщ: nach etw ~ ровя за нщ II.
vt etw aus etw - изравям нщ от нщ
Krampf (krampf] <-(ejs, Krämpfe> m 1. мш
спазгьм м, конвулсия ж 2. pej, fam (ge¬
quältes Тип/(мъчителен) напън; (Unsinn!
безсмислица ж Krampfader /мш раз¬
ширена вена
krampfen I. vr: sich - 1. мш свивам се
2. (Sich/esthalten) sich um etw \o an etw
akk\ - вкопчвам се в нщ II. vt (fingen
etw in etw akk - забивам нщ в нщ: etw
um etw - вкопчвам нщ в нщ III. vi
1. 'Krämpfe haben) имам спазми, гърча
се. сгърчвам се 2. CH (hart arbeiten!
трепя се
krampfhaft adj 1. м;д> спазматичен, кон¬
вулсивен 2. /am /unnatürlich! неестест¬
вен: (angestrengt/ прекомерен; -е An¬
strengungen machen нравя отчаяни

krampflösend
353
Kräutermischung
усилия
krampflösend adj *.'!•> ■ нротпвосиазма-
ТИЧСН. ИрОТПВОТЪрЧОН
Kran |kra:n| c-ieis, -e o Kräne> m • j
кран .u Kranführer rn кранист .u
Kranich |'kra:m<;| <-s, -e> m /.<.?< жерав .и
krank [krar)k| <kränker, kränk!eiste> adj
болен; an etw dal ~ sein болен съм от
нщ: schwer - тежко болен; - machen
разболявам; ~ werden разболявам се;
sich - stellen правя се на болен: deine
Fragen machen mich noch ~ fam твоите
въпроси ще ме поболеят
Kranke <ein -r, -n, -n> m/болен м, болна
.)/с; IPatient! пациент!ка| м dieI
kränkeln l'krcrjkaln) vi боледувам често,
болнав съм
kränken l'krcqkanl vt обиждам, засягам
Krankenbesuch m посещение cp при
болен Krankenbett п болнично легло
Krankengeld п обезщетение ср (от
общественото осигуряване) при вре¬
менна нетрудоспособност /поради
общо заболяване/ Krankengeschichte
/ анамнеза ж Krankengymnastik /
лечебна гимнастика Krankenhaus п
болница ж; iKlinikj клиника ж; jdn ins
~ einweisen изпращам нкг в болница
krankenhausreif adj jdn ~ schlagen та¬
ка пребивам нкг; че трябва да постъ¬
пи в болница Krankenkasse /здрав-
ноосигурителна каса Krankenkost /
диетична храна за болни Kranken¬
pflege / гледане ср на болни Kran¬
kenpflegerlin) m(ß болногледач(ка|
м/ж! Krankenschein т болничен лист
Krankenschwester / медицинска се¬
стра Krankenversicherung / здравно
осигуряваме Krankenwagen тлиней¬
ка ж
krank I feiern vi fam пиша се болен
krankhaft adj болнав: a. fig болезнен:
seine Eifersucht ist geradezu - нег ова¬
та ревност c направо болезнена
Krankheit <-, -en> / болест ж; iErkran¬
kung1 заболяване cp; (Schmerz, Leiden!
страдание cp; eine - bekommen разбо¬
лявам се; sich dat eine - zuziehen нав¬
личам си болест Krankheitsbild n
картина ж на болестта Krankheits¬
erreger т причинител м на болест
(бактерии, вируси!Krankheitsverlauf
тходлг |или протичане ср\ на болест¬
та
krank i lachen vr: sich - fam смея се до
припадък
kränklich |'кг£пк1ц| adj болнав
krank Imelden”” vr: sich ~ съобщавам.
че ще отсъствам по болест
Krankmeldung / съобщение ср за от¬
съствие по более I
krank schreiben”1' wjdn - издавам ик.м
болничен лист: für eine Woche krank¬
geschrieben sein имам б->лпичен лшл
за една седмина
Kränkung i krenkoql . -en. • J обида W-
оскърбление cp
Kranz jkrants; <-es, Kränze.- m buicii м
Krapfen l'krapfan) <-s, -> m-.-/-.-.; 1. v-N/dxc
панирани парченца месо. зеленчуци 2.
А, siidd, СИ /Mehlspeise: поничка ж
krass”* adj. kraß"1 |krasj adj 1. (extrem;
екстремен; ;Egoist: краен 2. :auffallend;
очебиен; / Widerspracht явен: • Unterschied,
огромен 3. 'unerhört: нечуван: ! Lüget
долен
Krater |'kra;te) <-s, -> m g:.ol кратер м
Krätze |'kr£tsa| <-> kein Plfmcv краста .Ge¬
kratzen l'kratssnj I. vt 1. дера. дращя:;mit
NägelnI дера. издирам: (mit Krädern драс¬
кам, одрасквам 2. (ab~) стържа. ос¬
търгвам. чегъртам, очегъртвам
3. teinritzen! изрязвам, пздълбавам <в
камък, дърво/ 4. fam Istören! сърдя,
ядосвам: das kratzt mich überhaupt nicht
fam това не ме ин тересува |н.ш не ме
засяга| II. vi 1. (Geräusch!скърцам, скри¬
буцам 2. (PulloverI дразни, жули III. vr:
sich - чеша се
Kratzer <-s, -> т драскотина ж
kraulen |'kraolan| I. vt haben (streichelnj
почесвам II. vt, vi haben o sein мчип
(schwimmen! плувам кроул
kraus |kraus| adj I. (Haar) къдрав: (Stirn)
сбърчен: (Stoff!смачкай; die Nase/Stirn
- ziehen бърча пос/чело 2. fig ((Sedan
ken/ объркан
kräuseln l'knizaln) I. vt /HaareJ къдря,
накъдрям; (Wasser/ правя леки вълни
по, къдря; (Stoff! правя на леки чупки
|или фалти]. надиплям: (Stirn! бърча,
сбърчвам II. vr: sich - къдря се
Krauskopf т /Kopf/ къдрокоса глава;
(Mensch/ къдрокос човек
Kraut (kraut) <-le|s, Kräuter> п\-.<>\ 1. tPfian
ze!тревисто растение: (Heil-! билка ж;
(Würz-! мерудия ж; mit Kräutern е
мерудии. със зелени подправки:
dagegen ist kein - gewachsen срещу
това няма лек 2. tvon Rüben/ листна
част. листа мн, шума ж 3. sing /Kohl,
Weiß-! зеле ср; tRot-j червено зеле:
(Sauer-! кисело зеле: wie - und Rüben
fam в безпорядък 4. (Un-j бурен м
5. реj, fam t Tabak/ тютюн м
Kräuterbuch пкнига ж за билките Kräu¬
terbutter /сляу масло ср със зелени
подправки Kräuterlikör т аромат изп¬
ран ликьор (с подправки) Kräuter¬
mischung /смес ж от билки Krau-

Kräutertee
354
Krempel
tertee wбилков чам
Krautsalat m -зелева салата
Krawall |kra'val| <-s, -e> rn 1. (.Aufruhr)
вълнение cp, размирици ми 2. pej./am
(Lärm: силен шум. дандания ж
Krawatte jkra'vata] <-, -п>/ вратовръзка
ж Krawattennadel /игла ж за врато¬
връзка
kraxeln ['kraksalnl vi ,4. südd /klettern/ auf
einen Baum - катеря се на дърво: auf
einen Berg - изкачвам се по планина
Kreation (krea'tsicenj -еп> / модел м
kreativ jkrea'ti:f| adj креатпвен
Kreativität |kreativi't£:t| <-> kein PI f кре-
ПТИ11НОСТ Ж
Kreatur jkrea'tuiej <-, -en>/l. /Geschöpf!
c i/здание cp. творение cp 2. (ProtegeI
креатура ж: ße твар ж; arme - жалка
твар. нещастник
Krebs (kre:ps| <-es, -e> rn 1. /о. рак .w
2. рак. злокачествен тумор: ~ er-
regendRn канцерогенен 3. лзт;. Рак: er/
sie ist {eini ~ тои/тя e iзодия l Рак krebs¬
erregend adj канцерогенен: ~e Stoffe
канцерогенни вещества Krebserreger
m причинител .w на рак Krebsfor¬
schung/изследване cp на рака Krebs¬
früherkennung kein PI f ранна диаг¬
ностика на рака Krebsgeschwür п
злокачествено образувание, карцпно.м
м krebskrank t/d/ болен от рак krebs¬
rot ас//червен като рак Krebsvorsorge
/Профилактика ж на раковите забо¬
ля мания Krebsvorsorgeuntersuchung
/профилак тичен преглед Krebszelle/
iVii-i1 ракова клетка
Kredit |kre'di:t| c-lels, -е> т 1. им /а.
Glaubwürdigkeiti кредит м. заем .и; einen
- aufnehmen вземам кредит: einen -
gewähren предоставям |или отпускам|
кредит: einen - tilgen погасявам кре¬
дит; etw auf - kaufen купувам пщ па
кредит 2. fig : Vertrauen/ доверие ср;
t.Ansehen; авторитет м; - haben имам
|н.?и ползвам се с| кредит: fig ползвам
се с доверие [и.т авторитет! Kredit¬
brief т кредитно писмо kreditfähig
ad/ кредитоспособен Kreditgeber rn
кредитор .w. кредптодател м
kreditieren [kredi'tr.ran] <ohne ge-> I. vi
!Kredit gewähren} кредитирам, предоста¬
вям \u.ui отпускам! кредит: jdm
großzügig - кредитирах! щедро нкг
П. vi jdnr etw - минавам .нкм. нщ в
кредит и.т по сметка): einen Bau¬
auftrag - кредитирам строителна по¬
Р ъчка
Kreditinstitut п ;г кредитен пнетитет
Kreditkarte /кре.пп ма карта Kredit¬
nehmer ■- 5, •> rn кредитополучател м
kreditwürdig adj кредиггоспособсн
Kreide l'kraida] <-, -n> / 1. mim /weicher
Kalkstein! креда ж 2. (Schreib-) тебешир
,u; ein Stück ~ парче тебешир 3. sing
(-.Zeitalter) креда ►bei jdm (tief) in
der - stehen /ат много съм задлъжнял
[или потънал съм в дългове] към нкг
kreidebleich adj бял като тебешир
Kreidefelsen т кредна скала Kreide¬
zeichnung /ki'nst рисунка ж с креда
Kreis |krais| <-es, -е> т 1. а. мат кръг .и;
а. ßg сфера ж; l-linie! окръжност ж;
|weite) -е ziehen fig имам широк от¬
звук: sich im - drehen вз>ртя се в кръг.
im - в кръг 2. ifcii верига ж 3. (Lebens-!
кръг. среда ж; (Bereich) област ж; (Wir
kungs~! сфера: in gut unterrichteten ~en
в добре осведомени кръгове |или сре¬
ди] 4. fig (Personen-I кръг, среда, компа¬
ния ж; im -е von в компанията на; im
-е der Familie в семенна среда, в кръ¬
га на семейството 5. /VerwaltungsbezirkI
област, окръг м Kreisbahn / astk ор¬
бита ж Kreisbogen т д ъга ж
kreischen |'krai[sn] vi крещя, кряскам;
(Bremsen) скърцам, изскърцвам
Kreisel |‘kraizal| <-s, -> rn пумпал .w. tiiys
жироскоп AI
kreisen |'kraizon| vi haben o sein 1. um etw
- обикалям |или въртя ce| около нщ;
das Gespräch kreiste um ... разговорът
се въртеше около ... 2. (Vögel, Flugzeug)
кр ъжа 3. (Blut, Geld!циркулирам; in der
Runde ~ (Becher) обикалям от ръка в
ръка
Kreisfläche /мм лице ср [или повърх¬
нина ж| на кръг kreisförmig l'krais
fcErmic] I. arf/кръгообразен II. adv и кръг
Kreislauf rn 1. ,\цъ /Blut-) кръвообраще¬
ние cp; hk iGeld-f парично обращение
2. äst а цикъл м 3. (Natur-) кръговрат ai
4.	T:.'.ü циркулация ж, движение ср в
кръг Kreislaufstörung / мш смуще¬
ние ср в кръвообращението
Kreissäge / циркуляр м, дискова ре¬
зачка
Kreißsaal |'kraisza:l| т mf.d родилна зала
Kreisstadt / областен |или окръжен)
град Kreisumfang т мат дължина ж
на окръжност Kreisverkehr т кръго¬
во движение
Krematorium (krema’to:rium| <-s, Krema¬
torien> n крематориум м
Kreml |'кге:тз1| <-fs j, -> rn ю\ Крем ъл .и
Krempe fkitmpa! a-, -n>/периферия ж
на шапка
Krempel ['krrmpalj -:-s> kein Pi rn ре/, fam
джунджурни ми. боклуци ми; dieser
alte - тези вехтории; den ganzen ~
hinwerfen fig зарязвам всичко [или

Kren
355
Kriegsverbrechen
цялата работа| /от Аосада. »<))
Kren |kre:n| <-ieis> kein Pi m siidd, A
.Meerrettichi хрян .и
krepieren |kre'pi:ran| <ohne ge-> vi sein
1. /Tiere! умирам: vulg [Menschen! пук-
иам 2. IGranate: екснлодирам
Kreppt' |кгф| <-, -s> f1 ;as!бухтичка ж
Krepp2 <-s, -s o -e> m (Gewebe) крей .w
Kresse l'krtsa] -n> f't'n вид салата
kreuz |knits| adv ~ und quer в безпоря¬
дък, хаотично: lohne Planj напосоки
Kreuz |knits] <-es, -e> n 1. ?mi кръст .и/
ia. ~ZeichenI кръст, кръстен знак: ein -
schlagen прекръствам се: etw über ~
legen слагам на кръст, кръстосвам: zu
~е vor jdm kriechen отстъпвам пред
нкг /при унизителни обстоятелст¬
ва) 2. Mus диез м 3. sing /beim Kartenspiel)
спатия ж 4. fig /Leid) страдание ж. тег¬
ло cp; es ist ein ~ fam голямо тегло е:
es ist ein - mit ihm fam трудно се кара
c него S. /Rücken]кръст: jdn aufs - legen
/arg преметвам нкг
kreuzen I. vt haben 1. (Arme. Beine, Wege,
Blicke) кръстосвам 2. i;nr, аю кръстос¬
вам. смесвам 3. (überschreiten)прекося¬
вам. преминавам през II. vi haben о sein
N/ми кръстосвам: (beim Segeln)движа се
в зпг-заг (срещу вятъра) III. vn sich -
(Straßen) преси чам се: (Wege, Blickei кръс¬
тосвам се
Kreuzer <-s, -> т клиг крайцер .и
Kreuzfahrt/nai.ii' морско пътешествие
Kreuzfahrtschiff /7naht кораба/ за мор¬
ски пътешествия
Kreuzfeuer п мм кръстосан огън; im ~
der Kritik stehen намирам се под обс¬
трела на критиката, подложен съм на
остра критика Kreuzgang т лиси ар-
када ж около манастирски двор
Kreuzgewölbe п auch кръстат свод
kreuzigen l'koitsigan] \t разпъвам на
кръст
Kreuzigung <-, -еп> / разпъване ср на
кръст
Kreuzotter <-, -п> / юо усойница ж
Kreuzritter т hist рицар м кръстоно¬
сец Kreuzspinne / юо паяк м кръ¬
стоносец
Kreuzung <-, -en> f (allg! кръстовище
ср; вот, юо кръстосване ср
Kreuzverhör п шк кръстосан разпит:
jdn ins ~ nehmen подлагам нкг на кръс¬
тосан разпит
Kreuzweg т 1. /Wegkreuzung) кръстопът
м 2. Ria. Христовият път до Голгота
Kreuzworträtsel п кръстословица ж
Kreuzzug т hist кръстоносен поход
kribb(e)!ig |'knb(sjliq] adj 1. (kribbelnd/Chp-
бящ 2. fam (nervös, unruhig) нервен.
неспокоен; /gereizt/ раздра шен
kribbeln fkribaln| vi 1. haben, ijurkem сър¬
би: /prickeln! щипя 2. sein 'wimmeln/
гъмжа от
kribblig ad) s. kribb e lig
kriechen i'krixan; - kriechi, kroch, rjek
rochen> vi sein 1. пълзи, лазя 2. rahr/vu
ge) едва се придвижвам, влача се
Kriecher <-s, -> т ßg ре/ влеччт о ср.
подмазвач м
Kriechtempo kein PI п ре)im - влачейки
се Kriechtier п влечуго ср
Krieg [krirkj <-ieis, -е> т война ж; den -
erklären обявявам война: gegen jdn -
führen водя война срещу нкг: - führend
водещ ['77.77/ участващ във| война: im -
във война
kriegen |'kri:gsn] vtfam /bekommen, erhalten,
получавам: /Krankheit!пипвам, хващам:
ein Kind - /erwarten! очаквам дете: sie
hat ein Kind gekriegt тя роди дете: nicht
genug - (können) все не ми с тига: ich
kriege Hunger/Durst огладня.х/ожад-
нях: da kriegst du es mit mir zu tun ще
се разправяш |//,77/ ще имаш работа| с
мен
Krieger(in) |'kri:ge| <-s, -; -, -nen> miß
боец .11, BOHH.W Kriegerdenkmal n па¬
метник ,и на падналите във война
kriegerisch |'kn:gsn/| ac4 /Ereignisse) вое¬
нен; (Haltung, Aussehen) войнствен
kriegführendA1> ad) s. Krieg; Kriegfüh¬
rung/ воюваме cp, водене cp па война
Kriegsausbruch kein PI m bei ~ при из¬
бухването на война Kriegsbeil //das ~
begraben scherz заравям томахавката,
слагам край на враждата Kriegsbe¬
richterstatter т военен кореспондент
Kriegsbeschädigte <ein -r, -n, -n> mf
инвалид .и от войната Kriegsdienst¬
verweigerer <-s, -> /77 който отказва
да носи военна служба Kriegserklä¬
rung/обявяване ср на война Kriegs¬
fall /77 im ~ в случай на война Kriegs¬
film /77 филм и/ за войната (който я
възвеличава/ Kriegsfuß т mit jdm auf
- stehen scherz на нож съм с нкг: mit
etw auf - stehen scherz скаран съм c
нщ Kriegsgefahr /опасност ж от вой¬
на Kriegsgefangene mf военноплен¬
ник и, военнопленничка ж Kriegs¬
gefangenschaft / илениичество ср,
плен .и Kriegsgericht п военен съд
Kriegshandlung /meist plвоенни дейс¬
твия Kriegsopfer /? жертва ж на вой¬
ната Kriegsschauplatz т театър .17 на
военните действия Kriegsschiff /7 во¬
енен кораб Kriegsspielzeug п детски
играчки, имитиращи войници, оръ¬
жия, танкове и dp. Kriegsverbrechen

356
Kriegsverbrecher
п военно престъпление Kriegsverbre¬
cher т военен престъпник Kriegsver¬
sehrte m/s. Kriegsbeschädigte; Kriegs¬
zustand т военно положение; sich im
- befinden намирам се в положение на
война
Krimi |'kn:mi| <-s, -s> m fam r-iLvi, i.rr кри-
минале cp
Kriminalbeamte m, Kriminalbeamtin /
служител(ка) м(ж) в криминален от¬
дел на полицията Kriminalfall т кри¬
минален случай Kriminalfilm т кри¬
минален филм
Kriminalistik [krimina'lisük) <-> kein PI f
K p и M и H ал j i сти к а ж
kriminalistisch ad} който се отнася до
криминалистика
Kriminalität |kriminali't£:t) <-> kein PI f
престъпност ж
Kriminalpolizei kein PI f криминална
полиция Kriminalroman m кримина¬
лен роман
kriminell |krimi'nd| adjкриминален, пре¬
стъпен Kriminelle <ein -r, -n, -n> mf
престъпник м, прееч ъпничка ж
Krimskrams ('knmskrams| <-(esi> kein PI
m fam вехтории мн, безполезни неща
kringeln vr: sich - свивам се на кравай;
(Haarei къдря се, вия се; sich vor Lachen
~ Jam превивам се от смях
Kripo l'krkpoj <-, -s> f abk von Kriminal¬
polizei криминална полиция
Krippe l'kripa] <-, -n> / 1. lWeihnachts-1
ясла ж 2. (Kinder-1 ясли мн 3. (Futter-)
ясли,хранилка ж
Krise l'kriiza) <-, -n>/криза ж
kriseln |‘kri:zaln| vi es Icriselt има криза,
съществува напрежение
krisenanfällig adj wunsci! податлив на
кризи, нестабилен krisenfest adj не¬
податлив на кризи, стабилен Krisen¬
gebiet п кризисен район Krisenherd
т огнище ср на криза Krisenmanage¬
ment n WIRTSCH, pol кризисен менидж¬
мънт Krisenstab т кризисен щаб
Kristall1 (kns'talj <-s, -е> т (Körper) крис¬
тал м
Kristall2 <-s> kein PI n iGlasI кристал м
Kristallglas n 1. iMaterial) кристално
стъкло, кристал м 2. (Gefäß) кристал¬
на чаша
kristallisieren ]knstali'zi:ranj <ohne ge->
I. vi, vtкристализирам II. iT.sich - (изк¬
ристализирам, добивам ясни очерта¬
ния \или контури)
kristallklar adj кристален, кристално
чист
Kristallnacht / iüsy Кристалната нощ
мощта на 10 ноември 1938 г., когото
е извършен погромът над евреите в
Krönung
Германия)
Kristallzucker т кристална захар
Kriterium [kri’te:rium| <-s, Kriterien> n
1. (Bedingung) критерий м 2. Sport етан
м; (Radsport) обиколка ж
Kritik [kri'ti:l<| <-, -en> f (negative Beurteilung)
критика ж; an jdm/etw dat - üben
критикувам нкг/нщ; unter aller - sein
fam под всякаква критика съм; (fachli¬
che Beurteilung) (критически) отзив, ре¬
цензия ж; nur gute /schlechte ~en haben
имам само добри/лоши отзиви
Kritiker!in) |'kri:tike] <-s,	-, -nen> m(ß
критик M, крмтичка ж
kritiklos adj безкритичен
kritisch |'kri;tifl adj критичен, критиче¬
ски
kritisieren (kriti'zi:ranj <ohne ge-> vt (negativ
beurteilen) критикувам; (fachlich beurtei¬
len! рецензирам
Kritzelei |kritsa‘lai) <-, -en> f pej, fam дра¬
ска ници ж мн, драскулки мн
kritzeln l'kritssln) vi, vt драскам, пиша
лошо
Kroate |kro'a:ta| <-n, -n> in хърватин м
Kroatien |kro’a:tsian) /? ocoo Хърватия ж
Kroatin |kro'a:tin] <-, -пеп>/хърватка ж
kroatisch |kro'a:tiJ] adj хърватски
kroch [knx| I. u 3. pers sing imp von
kriechen
Krokant |kro'kant| <-s> kein PI m castr
крокант M (карамелишрани орехи,
бадеми)
Krokette |kro'l<£ta| <-, -n> /castr крокет м
Krokodil |kroko'di:l| <-s, -e> n zou кроко¬
дил -V/
Krokus l'kroiküsj <-, -(se)> m вот минзу¬
хар м
Krone l'krorna) <-, -n> / 1. (Kopfschmuck)
корона .?/c; (Zahn-) коронка ж; (Baum-)
корона на дърво: einen in der ~ haben
fam пиян съм; dabei fällt dir keine Perle
aus der - fam няма да урониш прести¬
жа си 2. fig (Höhepunkt) връх м, венец
м; das setzt doch allem die - auf! fam
това е върхът на всичко!; der Mensch,
die - der Schöpfung човекът, венецът
на творението 3. пи крона ж (парична
единица в Дания, Швеция, Чехия и др.)
krönen l'kreinan) vt 1. (zu König) короно¬
вам, коронясвам: a.ßg увенчавам; von
Erfolg gekrönt sein увенчан съм c ус¬
пех 2. (abschließen) завършвам; der -de
Abschluss seiner Karriere венецът на
кариерата му
Kronleuchter <-s, -> m полилеи .и (c
кръгла форма) Kronprinz т престо¬
лонаследник м Kronprinzessin / пре¬
стол о и а cj I е д ни ч к а ж
Krönung [‘kreenor]) -еп>/1. (das Krönen)

Kronzeuge
357
Kugel
коронясване cp 2. fig (Höhepunkt! венец
.u, връх M
Kronzeuge m, Kronzeugin / главен сви¬
детел. главна свидетелка
Kropf |kopf) <-lejs, Kröpfe> m ;•»<, Mi r
гуша ж: überflüssig sein wie ein - scherz,
fam напълно ненужен \или излишен)
съм
Kröte l'kroitai <-, -n> / 1. z</> крастава
жаба 2. scherz, fam (kleines Kindl джере-
ме cp, малък пакостник 3. pl, jarg (Geld,
манпгзи ми, кинти м/t
Krücke j'krvka) <-, -n> / 1. /zum Gehen)
патерица ж; an -n gehen ходя c па¬
терици 2. (Griff} дръжка ж (на бас¬
тун, чадър} 3. pej, jarg (Versager/ нека-
дърннкм
Krug |'kru:k) <-le|s, Krüge> m стомна ж;
der - geht so lange zum Brunnen, bis er
bricht sprichw веднъж стомна за вода.
дваж стомна за вода. на третия нът се
счупила поговорка
Krume l'kruima) <-, -n> /1. (Brot-) троха
ж; (kleines Stück) парче cp 2. agr (Acker-i
горен хумусен слой на почвата
Krümel |'kry:mal] <-s, -> m троха ж
krüm(e)lig adj трошлив. ронлив
krümeln и троша се, роня се
krümlig adj s. krümfe)lig
krumm |krum] adj 1. (schieß крив: (ver¬
krümmt) изкривен, прегърбен; (bogen¬
förmig) дъгообразен; (Nase) гърбав; ~e
Beine криви крака 2. fig, jarg (unrecht¬
mäßig) неправомерен: -e Geschäfte jarg
нечисти сделки: -e Dinger drehen jarg
въртя далавери; auf die -e Tour jarg
но другия начин
krümmen ['кптпап[ I. vt (biegen/ изкривя¬
вам: (Bein, Fingerj свивам: (Rücken/ пре¬
вивам. прегъвам: die Jahre hatten ihm
den Rücken gekrümmt годините го бяха
прегърбили; ihm wurde kein Haar
gekrümmt и косъм не падна от глава¬
та му Н. vr: sich - 1. (sich beugenj огъ¬
вам се. прегъвам се: (Straße, Fluss) кри¬
волича 2. (sich winden!превивам се: sich
vor Lachen/Schmerzen - превивам се
от смях/болки
krumm Hachen кг;sich ~ умирам от смях
krumm Inehmen rf jdm etw - fam сърдя
се на нкг за нщ
Krümmung l'krymur)] <-, -en> / 1. (das
Krümmen) прегъване cp, огъване cp
2. (Biegung) anat изкривяване cp; маг кри¬
вина ж; (Straßen-, Fluss-) завой м
Krüppel l'knrpall <-s, -> m сакат човек,
инвалид иг; jdn zum - machen осакатя¬
вам нкг
Kruste [’krusta] <-, -n> / кора ж Krus¬
tentier л 200 животно cp от семейство
раковидни
Kruzifix |krutsi'tiks| -'-es, -e^ n 01 разпя¬
тие cp; - (noch mall! fam 110 дяволите*
майната му!
Krypta l'krypta) <-, Krypten.- (■•■ ■ крипта
ж
KSZE jka:?£stsft:?e:j <-> kein J'i / ••• nt,;
von Konferenz über Sicherheit und
Zusammenarbeit in Europa Конферен¬
ция ж за сигурност и сътрудничество
в Европа
Kuba j'ku:ba] п Куба ж
Kubanerlini [ku'barnej <-s, -; -, -nen> nvf
кубинец .и. кубинка ж
kubanisch adj кубински
Kübel l'kyibal] <-s, -> m ведро cp; (Eimen
кофа ж
Kubikmeter (ku'bi:kme:tp| m 0 n кубичен
|или кубически) метър Kubikwurzel /
мат корен трети, кубичен |или куби¬
чески) корен Kubikzahl / мат трета
степен Kubikzentimeter топ куби¬
чен \или кубически) сантиметър
kubisch ( ku:bijl adj кубичен, кубически
Kubismus (ku'bismüsj <-> kein Pl m khnst
кубизъм .1f
kubistisch adj kunsi в стил кубизъм
Küche |'kY<;9| <-, -n> / кухня ж; gute -
добра кухня: warme ~ топла храна: in
Teufels - kommen изпадам в изключи¬
телно тежко положение
Kuchen fku.'xanl <-s, -> m 1. (Gebäck)слад¬
киш м; ein Stück - парче сладкиш
2. meist pl (Kleingebäck) сладки ми Ku¬
chenblech n плитка тава /за печене
на сладки, сладкиши)
Küchenchef /поляк главен готвач
Kuchenform / форма ж за сладкиши
Kuchengabel /десертна виличка
Küchenherd т кухненска печка Kü¬
chenmaschine /универсален миксер,
кухненска машина (с комплект от
приспособления) Küchenmesser п
кухненски нож Küchenschabe / /по
хлебарка ж
Kuchenteig т тесто ср за сладкиш
Kücken j'kykanl <-s, -> п А пиле ср
kuckuck )'kukuk| intetj ку-ку
Kuckuck |'kukük| <-s, -e> mz00 кукувица
ж; das weiß der -! fam дявол знае!: zum
- (noch mall! fam по дяволите! Ku¬
ckucksuhr/стенен часовник c куку-
вичка
Kufe |'ku:fa) <-, -n> /плъзгач м
Küfer j'ky:fe] <-s, -> m südd, CH кацар м
Kugel l'kuigal) <-, -n> /l. (runder Körper)
кълбо cp: .мат сфера ж; (Erd-Ч земно
кълбо 2. (Gewehr-) куршум „и; (Kano¬
nen-) граната ж; sich dat eine - durch
den Kopf jagen fam пускам си едни

358
Kultusministerium
Kugelblitz
куршум в главата 3. sit«! (Kegel-) топ¬
ка ж за ксгли: iBillard-) билярдна топ¬
ка: (Stoß-) гюле cp: eine ruhige ~ schie¬
ben /ат не си давам зор Kugelblitz m
•.'UT&'i кълбовидна мълния kugelförmig
adj кълбовиден Kugellager n m сач¬
мен лагер
kugeln (*ku:galn) I. vi sein търкалям се:
das ist ja zum Kugeln! Jam просто да се
пукнеш от смях! II. кг;sich - свивам се
на кълбо; sich ~ vor Lachen превивам
се от смях
kugelrund [‘kuigal'runt] adj(Apfel)кръгъл;
(Kopf) кръгъл, топчест; (Baby) дебели¬
чък, закръглен Kugelschreiber т хи¬
микалка ж kugelsicher adj брониран
Kugelstoßen <-s> kein Pt n sport тлас¬
кане cp на гюле
Kuh |ku:|	Kühe> fl. ;-:oo (weibliches Rind)
крана ж 2. ('weibliches Tier) женско мле-
копитаещо копитно животно 3. figpej
(PersonI крава; blöde - ('Schimpfwort/ тъ¬
на гъска Kuhfladen m кравешко лай¬
но Kuhhandel m pej, fam пазарлък .и
Kuhhaut / das geht auf keine - fig, fam
това стига твърдо далеч, това е нечу¬
вано Kuhhirt т говедар м, кравар м
kühl |ky:l| adj 1. (Wetter, Raum) хладен: -
aufbewahren държа на студено 2. (er¬
frischend) прохладен, свеж 3. fig (Emp¬
fang, Blick) хладен, студен Kühlanlage
/ хладилно съоръжение, хладилна
инсталация Kühlbox /хладилна кутия
Kühle |'ку:1з) <-> kein Pi fl. (das Kühlsein)
хлад м, хладина ж; (Frischei прохлада
.?/(', свежест.vt 2.хладина, студенина
ж
kühlen l'kyrlanj I. vt 1. (ab-) охлаждам;
etw - lassen оставям нщ да изстине;
(как steilem изстудявам 2. /erfrischen!
разхлаждам. освежавам 3. phys, тесм
охлаждам 11. vi (Kühle verbreiten! държа
хлад; (kühl werden! изстивам
Kühler <-s, -> гп I охладител м; ш
радиатор м; аеяо охладителна система
Kühlerhaube / кг-z жалузй мн
Kühlflüssigkeit /тпон охлаждаща теч¬
ност Kühlhaus п хладилно помеще¬
ние (с инсталация) Kühlraum т хла¬
дилно помещение (с инсталация)
Kühlschrank т хладилник м Kühlta¬
sche / хладилна чанта Kühltruhe /
фрнзер-ракла ,и Kühlturm т те«.н ох¬
ладителна кула
Kühlung <-> kein Pi fl. (Vorgang,/ охлаж¬
дане cp, изстудяване cp 2. (Luft) за-
х.таждане cp, застудяване cp 3. <Vbrrich-
tung! охладително |к.зи охлаждащо]
устройство
Kühlwagen m ьднх хладилен вагон; ш
хладилен автомобил Kühlwasser п
вода ж за охлаждане
Kuhmilch kein PI f краве мляко
kühn |ky:nj adj 1. (mutig) смел; (riskant)
рискован; das übertrifft meine -sten
Erwartungen това надхвърля и най-
смелите ми очаквания 2. fig (dreist,
verwegen) дързък, предизвикателен
Kühnheit <-, -en> fl. (Mut) смелост ж
2. fig (Herausforderung) дързост ж, пре¬
дизвикателство cp
Kuhstall m обор м, краварник ,и
Küken |‘ky:kan| <-s, -> n пиле cp
Kukuruz fkukurutej <-(es)> kein PI m A, alt
(Mais) кукуруз м
kulant Iku'lant] adj (entgegenkommend’) ус¬
лужлив. любезен; (von Preisen: annehm¬
bar} приемлив
Kuli ]'ku:li| <-s, -s> m 1. (Lastenträger) купи
.w; fig шерпа м 2. fam (Kugelschreiber)
химикалка м
kulinarisch [kuli'na:nj] adj кулинарен
Kulisse |ku'lisa| <-, -n> / 1. thqat кулиси
мн: hinter den ~n /?£зад кулисите, тайно
2.	fig (Rahmen, Hintergrund! рам ка ж, фон
м
Kult [kult| <-(e|s, -e> m култ м; einen -
mit jdm/etw treiben издигам нкг/ищ в
култ. боготворя икг/нщ Kultfilm птш
култов филм
kultig adj свързан с култ, култов
kultisch adj култов, обреден
kultivieren (kulti'vi-.ran] <ohne ge-> vt
1. Agr култивирам, отглеждам 2. (urbar
machen) култивирам, разработвам
3.	fig (pflegen) поддържам
kultiviert |kulti'vi:et| adj fig култивиран
Kultstätte /култово (или обрецно| мя¬
сто
Kultur [kol'tu:eJ <-, -en> / култура ж
Kulturaustausch m културен обмен
Kulturbanause m scherz pej културен
профан Kulturbeutel m тоалетна чан¬
тичка Kulturdenkmal n паметник м
на културата
kulturell Ikultu'irl] adj културен
Kulturgeschichte / история ж на кул¬
турата Kulturgut п културно богат¬
ство Kulturlandschaft / (umgestaltete
Naturlandschaft) култивирано природно
пространство; fig културно простран¬
ство Kulturpolitik kein PI f културна
политика Kulturschock т културен
шок Kulturstufe /стенен ж на култу¬
ра Kulturvolk п народ м с високораз¬
вита култура Kulturzentrum п кул¬
турен център
Kultusministeriinj ['kultusmimstej miß BRD
министър м на културата Kultusmi¬
nisterium п BRD Министерство ср на

Kümmel
359
Künstler
културата
Kümmel |'l<Ymol| <-s, -> m 1. лч кимион
M 2. tBranntweinl ракия ж е кимион
Kummer |'kurm?| <-s> kein Pi in /Betrübnis./
мъка ж. тъга ж; ‘Schwierigkeit! грижа
ж. ках ьр м; jdin - bereiten сч/здавам
нкм грижи; hast du ~? какво те мъчи?
kümmerlich |'kvmeli<;j adj 1. feiend! мизе¬
рен; (erbärmlich/ жалък; /ärmlich, dürftig■
беден. оскъден 2. ischwächlichj хилав,
недоразвит
kümmern ('kymenj I. vn sich - 1. (sich
sorgend bemühen) грижа се: sich um jdn
~ грижа се за нкг 2. (sich befassen! гри¬
жа се. занимавам се: sich um jdn/etw
- занимавам се с нкг/нщ: - Sie sich
bitte darum, dass ... погрижете се моля
за това да - Sie sich (doch) um Ihre
eigenen Angelegenheiten! занимавай¬
те се c Вашите собствени работи!: ~
Sie sich nicht um ... не се грижете за
...; sie kümmert sich nicht um Politik тя
не се интересува от политика II. vt
jdn etw ~ нщ засяга нкг: was kümmert
mich das? какво ме засяга това?
kummervoll adj угрижен, потънал в
грижи
Kumpan(in) |kum'pa:n| <-s, -е; -nen>
m(f) fam 1. (Kamerad! другар(ка) м(ж!
2. pej (Mittäter! с-ьучастннк м, съучаст-
ничка ж
Kumpel l'kompsl) <-s, -(s)> m 1. min миньор
M 2. fam колега .w. другар м;
er ist ein guter ~ fam той е добър дру¬
гар
kündbar |'l<Yntba:g| adj 1. (Vertrag, Hypothek,
Darlehen! едностранно прекратим
2. (Arbeitnehmer) nicht ~ c неподлежащ
на разваляне |или прекъсване| трудов
договор
Kunde l'kundal <-n, -n> m клиент м; s. а.
Kundin
Kundendienst m 1. /Einrichtung! сервиз¬
на служба за извършване услуги ма
клиенти (като доставка, поправка на
стоки и др.) 2. (Service! сервизно об¬
служване на клиенти Kundennummer
/ клнентскн номер Kundenstamm т
wiRTseii постоянна клиентела
Kundgebung <-, -en> /гот митинг м
kündigen ['kYndigan] I. vt /Freundschaft!
развалям; (Vertrag, Darlehen, Hypothek!
(едностранно) прекратявам II. vH. (Ar
beitgeber) уволнявам (c предизвестие);
(Arbeitnehmer! пор,<\ввь\ молба за напус¬
кане; jdm fristlos ~ уволнявам нкг без
предизвестие 2. (Mieter, Vermieter! jdm ~
съобщавам |или заявявам) нкм. че
освобождавам ж 11 л и 11 щ/к ва рти ра
Kündigung <-, -en> / 1. (von Vertrag,
Hypothek, Darlehen/ 1сдноетрннно| прек¬
ратяване 2. (von Arbeitgeber! предизве¬
стие cp за уволнение; (von Arbeitnehmn;
молба ж за напускане; mit monatlicher
- с месечно нредпзвесчис за уволне¬
ние Kündigungsfrist/1. 'Zeitpunkt ;ia i а
ж, от която е допустимо едносч ранн< >■
то прекратяване на договор 2.
dauen срок .и на нредпзвесч не при
едностранно прекратяване на оогп-
вор: Kündigungsgrund т основание
ср за 1едностранно1 прекратяване на
договор Kündigungsschutz <-es> kein
Р! т 1. (des Arbeitnehmers; закрила ж
при незаконно уволнение 2. (des Mie
tersj закрила ж при незаконно искане
да се освободи жилище |//.?н квартира|
Kundin fkundin] <-, -nen> / клиентка
ж; s. a. Kunde
Kundmachung f A. CH, südd (amtliche
Verlautbarung! (официално) съобщение
Kundschaft <-> kein Plf hdi. клиенти мн.
клиентела ж
kundschaften viразузнавам, проучвам
Kundschafter!in) <-s, -; -nen> miß
IGesandterj разузнавач)ка) м/ж); (SpionI
шпионин .w, шпионка ж
künftig fkYnfti<;| I. adj бъдещ II. adv в
бъдеще: (von jetzt an! занапред
Kunst |kunst| <-, Künste> / 1. (Malerei,
Bildhauerei! изкуство cp; die bildenden
Künste изобразителни изкуства; die
schönen Künste художествени изкуст¬
ва 2. (Geschicklichkeit! майсторство cp,
умение cp; das ist keine ~! това не е
голямо изкуство! 3. (-griff похват м,
способ м Kunstakademie/художест¬
вена академия Kunstausstellung /
художес I вена изложба
Kunstdünger т изкуствен тор Kunst¬
faser /изкуствено влакно Kunstfeh¬
ler /ллекарска грешка Kunstfertigkeit
/ сръчност ж, изкусиост ж Kunst¬
gegenstand т художествен предмет
Kunstgeschichte / история ж на из¬
куството Kunstgewerbe п художес т¬
вени занаяти kunstgewerblich adj
които се отнася до художесч вени за¬
наяти Kunstgriff т похват .и, способ.»
Kunsthandel kein PI т ч"ч>рговпя ж с
художествени произведения Kunst¬
händlern | miß търговец .и на худо¬
жествени произведения Kunsthand¬
werk п 1. произведения мн па худо¬
жествените занаяти 2. /Handwerk/
художествен заная т Kunstleder /? из¬
куствена кожа
Künstlerin) ('kYnstlel <-s, -; -, -nen> miß
1. Kunst човек M на изкуството: (Maien
художник.u. художничкаж; /Darstelleri

künstlerisch	360	Kürschner
артист! ка) м/ж); /Schriftsteilerl писа¬
тел! ка) м/ж/ 2. /bildlich: Könner) май¬
стор! ка1 м/ж), факир м künstlerisch
adj 1. (der Kami gemäß/ художествен
2. (einem Künstler gemäß) художнически
Künstlername m (Darsteller) артистич¬
но име; (Schriftsteller) псевдоним м
künstlich l'kYnstlig) adj 1. '.‘.hum изкуствен
2. ßg jdn - ernähren храня нкг изку¬
ствено 3. (gekünstelt/ неестествен, из¬
куствен; /geheuchelt/ престорен
Kunstliebhaber!in) /л///ценител!ка) м(ж)
на изкуството kunstlos ad) конто не е
художествено оформен или украсен
Kunstreiter!in) m(fi цирков ездач, цир¬
кова ездачка Kunstsammlung / ху¬
дожествена сбирка Kunstseide / из¬
куствена коприна Kunststoff т /Kleid¬
ung/ изкуствена материя, изкуствен
материал; /Spielzeug/ пластмаса ж;
(Tüten/ найлон м kunststoffbeschich¬
tet adj с изкуствено покритие Kunst¬
stück п /Akrobat/ акробатпчен номер;
/Zauberer/ фокус м; ~е vorfuhren (als
Akrobat/ изпълнявам акробагически
номер: /als Zauberer/ правя фокус; das
ist kein farnтова не е никак трудно!,
това е съвсем просто! Kunstturnen
kein PI п художествена гимнастика /с
уреои или пааемна/ Kunstverständnis
kein PI п разбиране ср за изкуството
kunstvoll adj изкусен, майсторски
Kunstwerk п произведение ср на из¬
куството. художествено произведение
kunterbunt l'kuntebuntl adj I. ibuntl пъс¬
тър. шарен 2. ßg (abwechslungsreich/
раз11ообразен; iungeordnet/ хаотичен,
объркан
Kupfer |‘l<upfe| <-s, -> n min мед ж
Kupferdraht m медна жица Kupfer¬
geschirr n медни съдове kupfern adj
меден, бакърен Kupferschmied m
медннкарж, Оакърджняж Kupferstich
m kokst медна гравюра
Kupon [ku'p5:| <-s, -s> m /abtrennbarer
Zettel. Zinsabschnitt! купон м; / Talon! та¬
лон м
Kuppe |'1<ирз| <-, -n>/l. (Berg-/ купен м
2. iFinger-! връх м на пръст
Kuppel l'kupslj <-, -n> / лкон купол .w,
кубе cp
Kuppelei jkops'laij <-, -en> / ihr сводни¬
чество cp
kuppeln l'kupaln) I. vt). ßg r-а; съединя¬
вам. свързвам; an den LKW wurde ein
Anhänger gekuppelt за камиона беше
закачено ремарке 2. кан:: скачвам
II. vt 1. задействам съединителя
2. /•:»/'. Kuppler: своднича
Kuppelshow / ,. телевизионно шоу
за запознанства (с пар гньор/партнкор¬
ка)
Kupplerün) <-s,	-, -nen> miß сводник
м, сводница ж
Kupplung l'kuplurj] <-, -еп>/1. (Ver-)w.u
съединяване ср, свързване ср; идни
скачване ср 2. т:н (Vorrichtung) муфа
ж; ш съединител м, амбреаж м; die ~
treten натискам (педала на) съедини¬
теля
Kur |ku:g] <-, -еп> / лечение ср
Kür |ky:e) <-, -еп>/stört волна програма
Kuratorium [kura'torriumj <-s, Kuratorien>
n АГ-м надзорен съвет
Kurbel |'|<игЬз1| <-, -n> / манивела ж,
лост м [или ръчка ж\ за завъртане
Kurbelantrieb т задвижване ср на
колянов вал
kurbeln I. щ въртя ръчка II. \4 движа
с помощта на ръчка
Kurbelstange/т:н мотовилка ж: вани
локомотивна щанга, бутален прът
Kurbelwelle /п:он колянов вал
Kürbis f'kvrbisl <-ses, -se> m вот тиква ж
Kurde fkordal <-n, -n> m, Kurdin |'kurdin|
<-, -nen>/кюрд(ка) м(ж/
kurdisch adj кюрдски
Kurdistan |'kordista:n| <-s> n otoc Кюр¬
дистан .w
Kurfürst |‘ku:gfYrst| m им курфюрст м
Kurgast //? курортист м Kurhaus n са¬
наториум Ai
Kurier |ku‘ri:g| <-s, -e> m куриер .w
kurieren [ku'riiranj <ohne ge-> vt (heilen)
лекувам, излекувам
kurios |kuri'o:s| adj куриозен
Kuriosität (kuriozi'tEit) <-, -en>/l. (Eigenart)
куриозност ж 2. IGegenstandI куриоз м
Kurort /77 курорт .w
Kurpfuscher!in) |'ku:gpfu/e| m(ß pe), /am
шарлатании „w, шарлатанка ж
Kurpfuscherei <-> kein Pi f шарлата¬
ния ж. шарлатанство cp
Kurs |kurs| <-es, -e> m 1. haut, аио курс
м; ~ nehmen auf +akk haut вземам курс
към; einen neuen ~ einschlagen a. ßg
поемам нов курс 2. ßg roi. курс, посока
ж: harter - roi. твърд курс; vom -
abkommen отклонявам се от курса
[или посоката| 3. пм (Aktien-) (борсов)
курс: (Wechsel~)(обменен [или валутен))
курс; hoch im - stehen (Aktien) котирам
се високо, имам висок курс; zum - von
и;; на курс от 4. (Lehrgang)(учебен) курс:
ein Kurs für akk \o in dal] Englisch курс
по английски Kursbericht m мм (Aktien)
борсов бюлетин; iWechselkurse) обме¬
нен [или валутен) курс Kursbuch лвлнм
книга ж с разписание на влаковете
Kürschnerlinj (‘куг/пв) <-s, -; -, -nen> miß

kursieren
361
Kusine
кожуха p .u
kursieren |kur’zi:ran| <ohne ge-> w цир¬
кулирам. в обращсние съм
kursiv |kur'zi:f| adj rv;- курсивен. италик
Kursnotierung/hn курсова котировка
Kursschwankung f hn колебание cp
в курса Kursteilnehmer! in i m'Jj уча¬
стник м. участничка ж в курс. кур¬
сист) ка) м(ж)
Kursverlust т hn загуба ж от разлика¬
та между курс купува и курс продава
(при акции, валута! Kurswagen т bahn
директен вагон
Kurtaxe <-, -п> / курортна такса
Kurve l'kurval <-, -п>/млт криваж, крива
линия; (Straßen-) завой .и/ eine - neh¬
men вземам завой; aus der - geschleu¬
dert werden бивам изхвърлен от за¬
вой; die - kratzen /ат офейквам; nicht
die ~ kriegen /am не успявам да се
справя
kurven vi sein завивам, правя завой
kurvenreich adj с много завои
kurvig adj 1. (bogenförmig) дъгообразен.
закривен 2. (kurvenreich) с много завои
kurz |kurts| I. <kürzer( kürzeste> adj
1. (räumlich) къс; ~e Ärmel къси ръка¬
ви; kürzer machen правя по-къс. скч>-
сявам; den Kürzeren ziehen /am пре¬
търпявам неуспех, загубвам 2. /zeitlich/
кратък, er wird binnen ~em da sein
той ще дойде след малко; (bis) vor -em
(до) преди малко; ~ danach малко след
това; über - oder lang не след дълго
Н. <kürzer, am kürzester^ adv кратко,
скоро, малко; sich - fassen изразявам
се кратко; etw ~ und klein schlagen
правя \или разбивам| всичко на парче¬
та; bei etw zu ~ kommen бивам още¬
тен при шц: - angebunden недруже¬
любен. рязък; - gesagt, - und gut с
една дума; - und bündig кратко и ясно;
es ~ machen не вдигам много шум за
нщ: mach’s ~! давай направо!. режи
изкъсо!; - treten (sich einschränken) ог¬
раничавам се; /sich schonen) щадя се
Kurzarbeit / работа ж на намалено
работно време (поради липса па по¬
ръчки и др.)
kurzärm(e)lig |kurts£rm(a)li^| adj с къс
ръкав kurzatmig adj тежко дишащ,
запъхтян
Kürze l'kvrtsal <-, -n> / 1. sing (räumlich)
малка дължина; (a. zeitlich) краткост
ж; in - след малко 2. sing (des Ausdrucks)
сбитост ж, краткост; in aller - с ъвсем
накратко
Kürzel l'kYrtsall <-s, -> n 1. (Stenografie)
сигла ж 2. (Abkürzung) съкращение cp
kürzen vti. (kürzer machen) правя по-къс.
ск ъсявам 2. (ab -i a. мл: съкращавам
3. (verringern: Gehälter, Ausgaben) намаля¬
вам; (Kredit: съкращавам
kurzerhand j'kortse'hant) adv (schneU) на
б ърза р ъка. наб ързо; (ohne langes Uber
legen) c лека ръка. без много разсъж¬
дения
Kurzfassung /кратка |или съкратена!
версия Kurzfilm т късометражен
филм
kurzfristig I. adj 1. (kurze Zeit dauernd!
краткосрочен 2. (ohne Vorbereitung) не¬
предвиден 3. .7/7 kurzer Zeit) за кратко
време, бърз И. adv 1. (ohne Vorbereitung:
непредвидено 2. (in kurzer Zeit) за крат¬
ко време, бързо Kurzgeschichte /
къс разказ, кратка история kurz ¬
halten <irr> vTjdn - държа нкг изкъсо
kurzlebig adj 1. (kurze Zeit lebend) който
живее кратко време 2. fig кратковре¬
менен; (Güter) с малък срок на годност
kürzlich adv наскоро, неотдавна
Kurznachrichten fplнай-важните нови¬
ни в няколко изречения
kurz'schließen <irr> I. if съединявам
\или свързвам| накъсо II. ir sich (mit
jdm) - /am срещам се (е нкг| наб ързо
(за да обменя важна информация)
Kurzschluss^ т, Kurzschluß*11 т\ \ к ъсо
съединение KurzschlusshandlungRR /
прибързано действие Kurzschrift /
стенография ж
kurzsichtig adj късоглед Kurzsichtig¬
keit <-> kein PI / к ъсогледство cp
kurzltretenAlt <irr> vis. kurz II.
kurzum |'kory'?um| adv c една дума
Kürzung <-, -en>/I. (Kürzen! скъсяване
cp 2. (Ab-) a. Mai с ъкращаване cp
3. (Verringerung) намаляване cp
Kurzwaren p галантерия ж, дребни
артикули за шев kurzweilig adj заба¬
вен Kurzwelle / 1. nivs къса вълна
2. RADIO КЪСИ ВЪЛНИ
Kurzzeitgedächtnis nvsych краткотрай¬
на памет
kurzzeitig I. <?с//кратковременен. крат¬
котраен. с малка продължителност
II. adv за кратко време
kuschelig fkujaln;] adj I. (kuschelweich)
много мек. пухкав 2. (behaglich)удобен
(за гушване)
kuscheln |'kujaln| vr: sich ~ сгушвам се;
sich an jdn ~ притискам се към нкг;
sich in etw akk - сгушвам се в нщ
Kuscheltier п плюшена/кадифена иг¬
рачка
kuschen l'kujan] vi 1. /sich fügen) подви¬
вам опашка, подчинявам се 2. (Hund)
лягам (при команда)
Kusine |ku'zi:na| <-, -n> / братовчедка ж

Kuss
362
KZ-Gedenkstätte
KussRR |kos| <-es, Küsse> m, KußAlt m
целувка ж kussecht“1 adj неизтрива-
ем (червилоI
küssen 1‘kYsan) 1. vt целувам II. vr: sich ~
целувам се
Küste |'l<Ysts| <-, -n>/морски бряг, мор¬
ско крайбрежие; seinen Urlaub an der
~ verbringen прекарвам отпуската си
на морето Küstengebiet п крайбреж¬
на област Küstengewässer пр! край¬
брежна морска зона (нает от тери¬
ториалните вода на дадена държа¬
ва) Küstenschifffahrt“* / крайбрежно
корабоплаване Küstenstreifen т
крайбрежна ивица
Küster l'kYstel <-s, -> т клисар и/
Kutsche l'kutja] <-, -п> / каляска ж, ка¬
рета ж
Kutscher <-s, -> т кочияш м
Kutte |'kuta| <-, -п> / расо cp
Kutteln l'kotalnj fpl südd, A, CH говежда
карантия
Kutter |'kute| <-s, -> rn катер м
Kuvert |ku've:e| <-|e)s, -e o -s> n A
(Briefumschlag) плик м (за писмо)
kV в\. abk von Kilovolt киловолт м
KV abk von Köchelverzeichnis регистър
M на Кьохел (списък па произведени¬
ята на Моцарт)
kW abk von Kilowatt киловат м
KW abk von Kurzwelle къса вълна
kWh phys, a abk von Kilowattstunde кило¬
ватчас M
Kybernetik |kyber'ne:tik) <-> kein PI f ки¬
бернетика ж
kyrillisch [ky'rilijl adj кирилски
KZ (ka:'ts£t| <-(s), -s> n abk von Konzen¬
trationslager концентрационен лагер
KZ-Gedenkstätte <-, -n> / паметно
място, на което е имало концентраци¬
онен лагер

L, I
363
Ladentisch
L
L, I |eI| <-, -|s)> n Л. .4 cp (öeanaücmama
пуква от немската азбукаj
I abk von Liter л
Label l'ltibsl) <-s, -> n 1. hdl ((Preis)etikett)
етикетм |c цената) на продукт 2. (Schall-
plattenfirmaj фирма ж за грамофонни
плочи 3. int-ош (Markierung) маркиров¬
ка ж (на началото на програма)
labern |'la:ben] vi pej, Jam дърдоря. пле¬
щя: über etw akk - дрънкам \или пле¬
щя) за нщ: Blödsinn - дрънкам глупос¬
ти
labil |la'bi:l| adj лабилен, неустойчив:
(Gesundheit) разклатен
Labilität |labili't£:t) <-> kein PI f лабил¬
ност ж, неустойчивост ж
Labor |la'bo:e| <-s, -s o -e> n лаборато¬
рия ж
Laborant(in) |labo'rant| <-en, -en; -nen>
m(f) лабораит(ка) м(ж)
Laboratorium (labora'torriom) <-s, Labo-
ratorier» n лаборатория ж
Labyrinth [laby'nnt] <-(e)s, -e> n лаби¬
ринт M
Lache |'la:xa| <-, -n>/1. (Pfütze) локва ж:
Wasser- локва вода 2. fam кикот .м
lächeln l'lE^aln) w усмихвам се Lächeln
<-s> kein Pi n усмивка ж
lachen l'laxan) vi (allg) (über etw akk) -
смея се |на нщ): herzlich - смея се от
(все) сърце: aus vollem Hals - смея се
с цяло гърло; jdm ins Gesicht - при¬
смивам се ма нкг; sich dat ins Fäustchen
-	потривам злорадо ръце. злорад¬
ствам: nichts zu ~ haben не ми е до
смях: da gibt’s nichts zu ~ в това няма
нищо смешно: dass ich nicht lache! не¬
вероятно!, не може да бъде!: Sie haben
gut ~! лесно Ви е да се смеете!: das
wäre ja gelacht, wenn ...! би било
смешно, ако ...!: wer zuletzt lacht, lacht
am besten sprichw който се смее пос¬
леден, се смее най-добре
Lachen <-s> kein Pin смях м: sich dat das
-	nicht verbeißen können не мога да
сдържа смеха си: sich vor - nicht halten
können припадам от смях: sich biegen
vor - fam превивам се от смях: dir wird
das ~ (schon) noch vergehen (много
скоро) ще ти секне смехът \или ще
престанеш да се смееш)
lächerlich |'l£<;eli<;) adj смешен: sich -
machen ставам смешен: jdn/etw ~
machen нравя нкг/нщ за смях. осми¬
вам нкг/нщ: das habe ich zu einem
geradezu -en Preis bekommen купих
това направо на смешна цена
Lachgas прайски |или смехотворен] газ
lachhaft adj pej смешен, комичен
Lachs jlaks] <-es, -e> m гоo сьомга ж
lachsfarben adj розово, преливащо в
оранжево
Lack |lak| <-lels, -e> m i-färbe) лак .и;
/Auto-) автолак м; (Nagel-) лак за нок¬
ти; (Siegel-j восък м за печат
lackieren [la'kiiran] <ohne ge-> vt лаки¬
рам
Lackierung <-, -en> f (das Lackieren) ла¬
киране cp; (Lack) лаково покритие,
лак м
Lackleder п лачена кожа
Lackmus |'lakmus| <-> kein PI m o n ciifm
лакмусM Lackmuspapier ллакмусова
|или реактпвна| хартия
Lackschuh т лачена обувка
Ladegerät п phys заряден апарат; kix
зарядно устройство
laden l'laidan] <lädt, lud, geladen> vt\.fig
ми товаря, натоварвам; piiys зареждам;
Holz auf einen Wagen - товаря дървен
материал на кола; (schwere) Schuld auf
sich ~ изв ършвам теж ък грях: geladen
sein flg, fam бесен съм 2. infokm (Datei
öffnen) зареждам 3. ihr (vor-) призова¬
вам: jdn vor Gericht - призовавам икг
пред съда
Laden |'la:dan| <-s, Läden> m 1. (Kauf-)
магазин м; einen ~ aufmachen отва¬
рям магазин: den ~ schmeißen fam
справям се чудесно c работата: den
ganzen ~ hin werfen fam зарязвам всич¬
ко; das ist vielleicht ein müder ~! fam
ама че скука! 2. (Fenster-/ капак м иа
прозорец: (Rollladen) ролетка ж
Ladendieb(in| mf крадец .и. крадла ж
(от магазин в работно време) Laden¬
diebstahl т кражба ж от магазин в
работно време Ladenhüter т fig pej
застояла стока Ladenkette / верига
ж от магазини Ladenpreis т цена ж
на дребно
LadenschlussRR т край м на работното
време на магазините (регламентира¬
но от закона) LadenschlussgesetzRR
п закон м, регламентиращ края на
работното време на магазините в Гер¬
мания
Ladentisch т щанд м, тезгях м

Laderampe
364
Land
Laderampe/рампа ж за товарене
!ädt [k:t| 3. pers sing pr von laden
Ladung <-, -en> / 1. IFracht) товар м
2. (Munition) hi. заряд м 3. juü (Vor-) при¬
зовка ж
lag |1аж| /. а 3. pers sing imp von liegen
Lage |'la:ga| -n>/l. (Position) положе¬
ние cp; neun разположение cp, место¬
положение cp; eine sonnige - слънче¬
во изложение; verkehrsgünstige - мес¬
тоположение c удобен транспорт
2.	(Situation, Umstände) ситуация ж, об¬
становка ж; die ~ erkunden разузна¬
вам обстановката; in der - sein etw
zu tun в състояние съм да направя
нщ; in einer schwierigen ~ sein в теж¬
ко положение съм; sich in jds - verset¬
zen влизам в положението на нкг
3.	(Schicht) слон м, пласт м; (~ Papier)
топ м, топче cp; (Buchwesen) кола ж
4.	fam (Runde; рунд м (ракия, бира, вино)
5.	ч'!- (Stimm-! регистър м; (Топ-) по¬
зиция ж Lagebericht т отчет .и за ак-
туалното положение на нещата La¬
gebesprechung / обсъждане ср на
актуалиото положение на нещата
Lager |'!a:ge| <-s, -> /? 1. (Unterkunft) ла¬
гер м; sein - aufschlagen разполагам
се па лагер; das ~ abbrechen вдигам
лагера 2. /Vorrats-I склад м; (gelagerter
Vorrat) запаси ми на склад; etw auf -
haben имам нщ на склад; fig, fam (Witz)
имам нщ в запас; ab ~ [доставка) от
склад 3. fig (Partei, Seite) лагер (полити¬
чески) 4. пън лагер
Lagerbestand т складова наличност
lagerfähig adj годен за съхранение
/плодове, велен чу и,и 1
Lagerfeuer п лаг ерен огън Lagerhalle
/ складово хале Lagerhaltung / съх¬
ранение ср на склад Lagerhaus п
склад м (сграда)
Lageristen] [la:ga'nst| <-en, -en; -nen>
miß магазинер|ка) м(ж)
lagern I. rv'1. (kampieren)kwl разположен
съм на лагер 2. (Vorrat, Waren) на склад
съм; (Wein) отлежавам П. vt 1. Hegen)
складирам; dieser Fall ist ähnlich gela¬
gert това е аналогичен случай 2. (auf¬
bewahren) съхранявам
Lagerplatz m 1. iZeltiageri къмпинг cp,
палатков лагер 2. (Warenlager) открит
склад Lagerraum m магазия ж, скла¬
дово помещение
Lagerung <-, -en>/1. (Lagern) лагерува¬
не cp 2. iCeiagensein: Wein) отлежаваме
cp; (Ceiagertsein: Vorrat Wareni съхраня¬
ване cp
Lagune (la'gu:ns>j <-, -n> fcs'-x, лагуна ж
lahm !Ja;mj adj I. (gelähmt) парализиран;
<з.//схванат; (hinkend)куц 2. fam (kraftlos)
слаб. немощен 3. fig, fam незадоволи¬
телен, неубедителен; eine ~e Entschul¬
digung fam неубедително извинение,
извинение c половин уста
lahmen vi влача крак (поради парали¬
за); (hinken) куцам
lähmen )'1е:гпзп| vt парализирам
lahm liegen vt парализирам
Lähmung <-, -en> / парализа ж, пара¬
лизиране cp; linksseitige - парализа
на лявата половина на тялото, лево-
етранна парализа
Laib (laipj <-(ejs, -е> т 1. (Brot-) самун
м хляб 2. jKäse-j пита ж кашкавал
Laich jlaig| <-(e)s, -е> т хайвер м laichen
vi хвърлям си хайвера
Laie flaia] <-n, -n> m 1. (Nichtfachmann)
лаик M, днлетант м 2. rll мирянин а/
laienhaft adj, adv ланчески. дилетант-
скп
Lakai |la'kai| <-en, -en> m лакей м
Lake ['laika) <-, -n>/саламура ж
Laken [’la:lon| <-s, -> n чаршаф м
lakonisch |la'ko:ni/| adj лаконичен
Lakritze [la'knt§al <-, -n> /сладник м,
концентриран сок от сладник (гъста,
сладка, черна маса)
lallen l'lalanj vi, vt ломотя, бръщолевя
нечленоразделно
Lama1 |’la:ma) <-s, -s> n I. zoo лама ж
2. sing (Textill фланела ж (мека памуч¬
на тъкан, кардирана от едната или
от двете страни)
Lama2 <-(s), -s> т rel лама м (тибет¬
ски будистки жрец, монах)
Lamelle (la'mEla) <-, -п>/иот, тесн ламе-
ла ж
Lametta |la'mEta| <-s> kein PI n (Christbaum¬
schmuck) ламета ж
Laminat [lami'na:t| <-(e)s, -e> htf.ch лами-
пат M Laminat-Fußboden m ламини-
ран под
Lamm |lam| <-(e)s, Lämmeo n агне cp;
castk агнешко месо
lammen vi агня се (за овца)
Lammfell п агнешка кожа (с козина¬
та /lammfromm ad/кротък като агън¬
це Lammkotelett п castr агнешки кот¬
лет
Lampe ['1атрз| <-, -п> / лампа ж Lam¬
penfieber п сценична треска Lam¬
penschirm т абажур м
Lampion |lam'pj5 olam'pjDr) o'lampbr)] <-s,
-s> /77 лампион м
lancieren (lö'siiran) <ohne ge-> vt 1. fig
HDi., pol лансирам 2. mil изстрелвам
(торпедо)
Land |lant] <-(e)s, Länder> n 1. (Fest-) су¬
ша ж, земя ж; das Gelobte - Обетова-

Landadel
365
Landungsbrücke
пата земя: wieder ~ sehen fig виждам
изход от затруднено положение: an ~
gehen слизам на сушата: sich dal jdn/
etw an ~ ziehen fig, fam сдобивам се c
|или докоивам cc до| нкг/нш (с хит¬
рост или по чисти случайност/
2. (Staat) страна ж; - und Leute стра¬
ната и хората: jdn des -es verweisen
изгонвам |или екстернирам] нкг от
страната: aus aller Herren Länder от
всички краища на света 3.1Bundesland!
федерална провинция 4. (dörfliche Ge¬
gend) село cp; aufs - fahren/ziehen за-
мииавам/премествам се на село
5.	(Acker-)(обработваема) земя Landa¬
del т селско дворянство Landarbei¬
tern) m(f) селскостопански работник
Landbesitz т поземлена собственост
Landbevölkerung /селско население
Landeanflug т подход м за кацане
Landebahn / писта ж за кацане Lan¬
deerlaubnis / разрешение ср за ка¬
цане
landeinwärts ad' към вътрешността
на страната (далече от морето, гра¬
ницата)
landen |'landan| 1. vi sein 1. naht слизам
на суша 2. леко приземявам се, кацам:
(auf Mond) прилунявам се: damit kannst
du bei mir nicht -! fam тези номера не
ми минават! 3. fam (ankommen) присти¬
гам: (unvorhergesehen ankommen) изтър¬
свам се ненадейно, тропвам се: nach
seinem Sturz landete er auf dem Bauch
fi>m при падането си той се озова по
корем: du landest noch einmal im
Gefängnis, wenn du so weitermachst!
fim щс се озовеш отново в затвора,
ако продължаваш така! II. vt haben
1. (an Land bringen! свалям на сушата;
(Flugzeug) приземявам 2. fam (Schlagl
нанасям: (Sieg, Erfolg) постигам
Landeplatz m 1. naht пристан cp 2. aero
място cp за кацане
Ländereien IlcndaVaian] р/голяма позем¬
лена собственост
Länderkampf m международно със¬
тезание Länderkunde / регионална
физическа география Länderspiel п
международна среща
Landesebene /auf - от компетенцията
на |или на ниво) отделна федерална
провинция Landesgrenze/1. (von Staat)
държавна граница 2. (von Bundesland)
граница ж между отделните федерал¬
ни провинции Landeshauptfrau /
Landeshauptmann т А pol минис¬
тър-председател м на федерална про¬
винция Landeshauptstadt / (von Staat)
столица ж на държава; (von Region)
главен град на федерална провинция
Landesinnere п вътрешност ж на
страна Landeskunde / страпознание
cp Landesrat rn, Landesrätin J A г
член м на правителство на федерал¬
на провинция Landesregierung /
1.	(von Staat1 правителство ср па дър
жава 2. (von Bundesland( правителство
на федерална провинция Landes¬
sprache/ официален език <на дадена
страна) landesüblich adj общоприет
в [или характерен за] дадена страна
Landesverrat т държавна измяна
Landeswährung / държавна валута
Landflucht / бягство ср [или миграция
ж] от селата в града Landfriedens¬
bruch т тир нарушение ср на общест¬
вения ред Landgut п селски имот
Landhaus п вила ж Landkarte / гео¬
графска карта Landkreis т селска
околия landläufig adj общоприет, об¬
щоизвестен Landleben п живот .н на
село
ländlich l'lcntln;] adj селски
Landluft /(свеж) селски въздух Land¬
plage / бедствие ср за страната
Landrat т окръжен |или областен|
управител Landratsamt п окръжно
[или областно| управление Landratte
/ scherz, fam сухоземно живо тно (по¬
дигравателно за човек, който няма
отношение към морето и корабо¬
плаването)
Landschaft <-, -еп>/ландшафти/, пей¬
заж м; ILandstrich) местност ж land¬
schaftlich adj местен: (regional) реги¬
онален Landschaftsgärtner(in) m(fi
ландшафтен архитек т Landschaftsge¬
staltung / ландшафта архитектура
Landschaftspflege kein Plf ноддрз>ж-
ка ж на околната среда Landschafts¬
schutz т опазване ср t/a околната
среда Landschaftsschutzgebiet //при¬
роден резерват
Landsmann <-fe)s, Landsleute> rn,
Landsmännin <-, -nen> f (aus demselben
Land) сънародник сънародничка ж\
(ausderselben Gegend/земляк м, земляч-
ка ж
Landstraße /шосе ср Landstreicherl in i
<-s, -; -nen> m(f) скитник м, скитни¬
ца ж Landstrich т местност ж
Landtag т 1. (Institution! ландтаг м /пар¬
ламент на федерална провинция)
2.	l-sgebäude) сградата, в която засе¬
дава Ландтагът
Landung <-, -еп> /1. депо приземяване
ср, кацане ср; (Mond-) кацане на луна¬
та. прилуняване ср 2. naut акостиране
ср Landungsbrücke/пристан м

366
Landvermessung
langweilig
Landvermessung / земемерство cp
Landweg m полски път: auf dem ~ по
сушата Landwein /?? местно вино
Landwirt(in) miß селски стопанин, зе¬
меделец м Landwirtschaft / селско
стопанство landwirtschaftlich adjсел-
скостопански
Landzunge /'.дог, тесен, издължен по¬
луостров
lang |lar)| I. <länger, längste> adj 1. /allg/
дълъг: -er Samstag //adenöffnungszett)
дълга събота (магазините затварят
по-късноi; vor -er Zeit преди много
време: gleich/verschieden - iräumlich)
еднакио/разлпчно дълъг 2. izeitlich!
продължителен, дълъг 3. (hochgewach¬
sen: дълъг, източен (за човек) II. adv -
ersehnt/erwartet дълго жадуван/очак-
вап: den ganzen Tag - през целия ден:
zehn Jahre - в продължение на десет
години langärmie)lig adj е дълъг ръ¬
кав langatmig adj твърде подробен,
нескончаем: -е Gesichter machen пра¬
вя отегчени физиономии langbeinig
adj дългокрак
lange ['larjaj -dänger, am längsten> adv ;~
Zeit} дълго: - dauern трае |или про¬
дължава! дълго: - brauchen, um etw
zu tun трябва ми 1доста) време, за да
направя ищ: es nicht mehr - machen
jam няма да го бъде дълго: schon -
отдавна вече: so - wie толкова дълго
колкото: es ist schon - her зова беше
оз давна: es ist noch - nicht gesagt, dass
... съвсем не е казано, че ...: warten
Sie schon ~? отдавна ли чакате?: da
kannst du - warten! fam |щс) има да
чакаш! (напразноI
Länge |'1ег]з|	-п> /1. лом дължина ж;
der - nach но дължината: von zehn
Meter - с дължина десет метра: der -
nach hinfallen надам е целия си ръст.
просвам се 2. ок*;, astu, маг дължина ж
3. ;Dauer) продължителност ж; sich in
die - ziehen проточвам се 4. Hange Silbe/
дълга сричка /<; стих) 5. flg (langweilige
Stelle! скучен пасаж (в книга!
langen I. vi 1. fam /ausreichem стигам,
достатъчен съм: mir langt’s!, jetzt
langt’s Imir) aber! fam писна ми! (тър¬
пението ми се изчерпа/: das langt сти¬
га. достатъчно е 2. (greifen) посягам:
nach etw - посягам към нщ 3. (sich
erstrecken / простира м се. разпростирам
се II. vt 1. /reichen) подавам: jdm eine
- fam зашивам нкм един (шамар)
2. , nehmen, holen. протягам се да взема
Längengrad т меридиан .и Längenmaß
п мярка ж за дължина
länger flerjeJ I. adj Komparativ von lang
I. 1. (von größerer Ausdehnung) по-дълъг:
etw - machen удължавам нщ; - wer¬
den удължавам се 2. (ziemlich lang)
доста дълъг II. adv Komparativ von lange
1.	(von größerer Dauer) по-дълго; einen
Tag - един ден повече; je ~, desto besser
колкото по-дълго, толкова по-добре
2.	(von Zeit: ziemlich lang/ по-продължи¬
телно. доста дълго
Langeweile <-> kein PI f скука ж; - ha¬
ben скучая; aus - от скука
Langfinger m fam крадец м, крадла ж
langfristig I. adj дългосрочен II. adv
д ългосрочно langgestreckt*11 adj s.
strecken LI.; langhaarig adj (Menschj
д ългокос: (Tier) c дълга козина lang¬
jährig adj дългогодишен: (Freund) стар
Langlauf m ски-бягане cp Langläu¬
ferim] miß състезател(ка) м/ж/ по
ски-бягане Langlaufloipe/(маркира¬
на! писта за ски-бягане Langlaufski
т ски мп за бягане на дълги разсто¬
яния langlebig adj 1. Hange lebend) дз>л-
голетен 2. Hange Zeit dauernd! (дълго)-
траен: /GerätI c дълъг живот, издръж¬
лив
länglich l’lerjlicj adj издължен, продъл¬
говат
längs |ltr)s| 1. prp +gen o dat по дължина
на. по продължение на II. ad\‘ над-
Л'ЪЖНО Längsachse / надлъжна ос
langsam I. adj бавен II. adv 1. (nicht
schnell) бавно; -er fahren/gehen карам/
вървя по-бавно; ~, aber sicher fam
бавно, но славно; immer schön -! fam
лека-полека!. бавно-бавно! 2. (allmäh¬
lich, endlich) постепенно, вече; - wird
es Zeit, dass ... fam лека-полека идва
време, когато ... Langsamkeit <-> kein
PI f бавност ж, мудност ж
Langschläferlin) m(f) поспаланко м,
поспалаика ж Langspielplatte /дъл-
гоевмреща грамофонна плоча
Längsschnitt т надлъжен разрез
längst |kr]st| а^котдавна: schon - отдав¬
на вече: noch - nicht далеч (още) не
längstens [’lerjstens] adv 1. (höchstens)
най-много 2. (spätestens) най-късно
Langstreckenflug m полет м на далеч¬
но разстояние Langstreckenlauf т
бягане ср на дълги разстояния Lang-
streckenläufer(in) mff бегач(ка) м(ж)
на дълги разстояния
Languste [lap'güsta] <-, -n> / zoo лангус-
та ж	'
langweilen I. vt отегчавам П. vr: sich -
отегчавам се. скучая: sich tödlich -
умирам от скука
langweilig adj скучен, отегчителен:
(eintönig) еднообразен

Langwelle	367	Lastauto
Langwelle / дълга (електромагнитна) TWnken (einfach) nicht - können (npne-
иълна /от 1 до W kmi
langwierig |’lar)vi:ri<;| adj лродз>лжите-
леи. м зиштелен
Langzeitarbeitslosigkeit kein Pi f про¬
дължителна безработица Langzeit¬
gedächtnis kein PI n rsvf'.n дълготрайна
памет Langzeitstudie / дългосрочна
програма: /Forschungen) дългосрочно
изследване Langzeitwirkung / про¬
дължително (въз)действие
Lanze [’lantsa) <-, -п>/пика ж. копие ср
► für jdn eine - brechen fig застъпвам
се (енергично) за нкг
lapidar (lapi'da:e| arf/лапидарен /кратко
и прецизно формулиран)
Lappalie |la'pa:lis] <-, -п>/дреболия ж
Lappen l'lapan) <-s( -> m 1. (Stück Stoff)
парцал м; (Wisch-) парцал за бърсане;
(Wasch-) кесия ж за миене: jdm durch
die - gehen fam измъквам се от нкг
2. лнлт лоб м, дял и< /па мозък, бял
дроб и др.) 3. (arg (Geldschein) банкнота
ж (с но-голяма стойност)
läppisch l'lspij] adjpejхлапашки, глупав:
(kindisch) детински
Laptop 1'ltptDp] <-s, -s> m лаптоп м
Lärche |‘l£rc;a] <-, -r»/пот лиственица ж
Lärm |krm| <-(e)s> kein PIтшум м; /Krach)
дандания ж, врява ж; ~ schlagen вди¬
гам шум. протестирам: viel ~ um nichts
много шум за нищо Lärmbekämpfung
/борба ж с шума Lärmbelästigung /
шумово натоварване Lärmbelastung
/силно обременяване на човешкия
организъм с шум lärmempfindlich adj
чувствителен па |или към| шум
lärmen vi шумя. вдигам врява lärmend
adj шумен: (Kinder) вдигащ врява
Lärmpegel т ниво ср на шума
Lärmschutz kein Pi т защита ж от шум:
/an Straßen) бариера ж против шума
Lärmschutzmaßnahme/мерки мп за
защита от шума
Larve |'larfs| <-, -n> / 1. zoo ларва ж,
личинка ж 2. (Maske) маска ж
las |la:s] 1. и 3. pers sing imp von lesen
lasch [lafl adj (schlaff) вял. отпуснат: a. fig
лабилен: fam (Geschmack! безвкусен
Lasche |'la/sj <-, -n> / 1. т:н накладка
ж 2. (Schuh-I език м 3. (einer Tasche) ка¬
пак м
Laser l'leize) <-s, -> m лазер .w Laser¬
drucker m intorm лазерен принтер
Laserstrahl m лазерен лъч
lassen1 l'lasan] clässt, ließ, gelassen>
Modalverb 1. (unverändert ~) etw - не
променям нщ. оставям нщ както см е;
(unter-) не правя |или спирам| нщ: (ver¬
zichten auf) отказвам се от нщ; das
го) не мога да се откажа от алкохола:
tu, was du nicht - kannst fam прави,
каквото искаш; оправяй се сам 2. /7
rück-; оставям ;слсд себе си: jdn allein
- оставам нкг сам 3. G- оставям
(така. както си е : jdn in Ruhe ~ оста¬
вям нкг на мира: offen - geöffnet -
оставям отворено: lass mich dabei aus
dem Spiel не ме забърквай в тази
работа
lassen2 clässt, ließ, lassen> \t 1. zu-,
dulden> допускам, търпя: etw tun -
допускам \iuu не възразявам| да се
направи нщ: (gestatten< позволявам да
се направи нщ: jdn kommen - викам
нкг да дойде: jdn warten ~ карам нкг
да чака: sich dat etw nicht nehmen - не
позволявам да ми отнемат нщ: er lässt
nicht mit sich dat reden/handeln c него
човек не може да говорп/да се разбе¬
ре: ich habe mir sagen dass ... казаха
ми. че ...: lass mich nur machen! fam
дай |или остави] на мен! 2. iveran-l
разпореждам, карам, накарвам: etw
tun - накарвам да се направи нщ: sich
dat die Haare schneiden - подстригвам
се; sich dat die Haare wachsen - пускам
си \илн оставям сп| дълга коса 3. (nicht
tun) оставям: (sein ~) отказвам се: blei¬
ben - зарязвам; lass das (sein)! оста¬
ви!. откажи се! 4. (ver-, zurück--) напус¬
кам. изоставям: hängen - /vergessenl
забравям: fam (im Stich ~) изоставям
(на произвола ма съдбата); liegen ~
(herum-) оставям разхвърляно: (ver
gessenl забравям; alles stehen und lie¬
gen ~ fam зарязвам всичко 5. (über-)
предоставям: jdn links liegen - fam ne
обръщам (повече) внимание на нкг:
das muss man ihr - това трябва да й
се признае
lässig (‘Itsiql adj 1. /ungezwungen) непри¬
нуден. естествен 2. /Kleidung) лежерсп
3. fam (leicht) лесен, лек 4. tnach-i не¬
брежен Lässigkeit <-> kein Plf\. Hin
gezwungenheiuнепринуденостж, естес-
твеност ж 2. (Leichtigkeit) лекота ж
Lasso l'laso) <-s, -s> n o m ласо cp
lässt™, läßtAI' [lestj 2. u 3. pers sing pr von
lassen1, lassen 2
Last |last| <-, -en> /1. fig ti. товар м: а.
fig (Gewicht i тежест ж, бреме cp: jdm
zur - fallen /lästig sein) в т ежест съм на
нкг: jdm etw zur ~ legen обвинявам
нкг за нщ: zu ~en von за сметка на
2. (undankbare Arbeit! тегоба ж /небла-
годарна работа) 3. pl (Abgaben) задъл¬
жения ми; /Steuern) данъци мн
Lastauto <-s, -s> п ,-мпо камион м

lasten
368
Saufen
lasten и lauf etw dal) - тежа (на |или
върху! шд)
Lastenaufzug т товарен асансьор
Laster1 l'lastej <-s, -> rn fam s. Last(kraft|-
wagen
Laster2 <-s, -> n порок .w
Lästerer l'kstare) <-s, » m който 'злосно¬
ви по нечии адрес: s. а. Lästerin
lasterhaft adj порочен, покварен La¬
sterhöhle / pej, /ат дом м на порока
Lästerin l'lestannj <-, -леп>/ която кле¬
вети по нечии адрес: s. а. Lästerer
Lästermaul п pej, fam. конто непрекъс¬
нато и с удоволствие злослови по
нечий адрес
lästern i'lcstenj L vi pej (über jdn/etw akk)
- злословя па нкг/нщ) H. vt/Gottlxуля
lästig |‘i£Stic| adjiunangenehm!неприятен,
досаден: ranbequem] неудобен: jdm -
fallen досаждам на нкг
Lastlkraftjwagen m товарен автомо¬
бил. камион м Lastschrift / f:m деби-
тирапе ср \ti.w задължаваме ср\ на
байкова сме тка /по нареждане па кре¬
дитора па чешит титулярI Lasttier
п товарно животно Lastwagen т s.
Last!kraft)wagen; Lastzug m товарен
влак
Lasur jla'zu;e| -er» / прозрачен лак
Latein |la'tain] <-s> kein P! n латински
език; mit seinem - am Ende sein fam
дотук съм (ne съм компетентен
по-нататък}
Lafeinamerika пот.он Латинска Амери¬
ка
Lateinamerikaner!in) [latainameri'ka:nej
<-s, -; -, -nen> miß латиноамериканец
.и, латнпоамерпканка ж
lateinamerikanisch adj латиноамери¬
кански
lateinisch adj латински
Laterne |la’terna| <-, -n> / фенер м;
(Straßen-jуличен фенер Laternenpfahl
m стълб .u на уличен фенер
Latex l’laiteks| <-, Latizes> n латекс .и
Latsche |'latfa| <-, -п>/вот клек м
latschen |'la:tj'an| vi sein fam тътря се
Latschen <-s, -> m fam стари, удобни
пантофи; aus den - kippen fam iohn¬
mächtig werden! припадам; (sehr überrascht
sein/ падам от стола
Latte l'lataj <-, -n>/l. /'schmales Brett)летва
ж; eine lange - von ... fam цяла редпца
от .... много ... 2. люк! (Hand-, Fußbali:
греда ж; /Leichtathletik! летва 3. fam
■großer Mensch/ върлина ж
Lattenrost m 1. дървена скара 2. (Bett!
нар м Lattenzaun m стобор м, дъсче¬
на ограда
Latz ilatsj <-es, Lätze> rn 1. i Lätzchen;
лигавниче cp 2. (Brust-1 нагръдник м
3.	(Hosen-! горна част на гащеризон
Latzhose / гащеризон м
lau |lau| adj хладък
Laub |laup] <-(e)s> kein Pi п шума ж
Laubbaum т широколистно дърво
Laube ['lauba) <-, -n>/1. (Garten-! бесед¬
ка ж 2. лиси (Bogengang! покрита гале¬
рия, портик м
Laubfrosch тдървесна жаба Laubsäge
/трионче ср за ажурно резбарство,
резбарски лък с трионче Laubwald rn
широколистна гора
Lauch |laux| <-(e)s, -е> т праз лук
Lauer |'1аие] <-> kein PI /засада ж, пусия
ж; auf der - liegen нащрек съм, дебна
lauern vi 1. /im Hinterhalt liegen) (auf jdn)
- дебна (нкг): auf etw akk ~ ibes Wild) на
пусия съм :за нщ 2. /angespannt v/anenj
(auf jdn/etw) ~ нащрек съм за (нкг/
нщ)
Lauf |lauf| <-|e)s, Läufe> rn 1. (das Laufen,
a. Wett~l бягане cp, надбягване cp
2. lVer~! ход м; (Fluss-) течение cp:
seinen -- nehmen следвам естестве¬
ния си ход: den Dingen ihren - lassen
оставям нещата да се развиват от
само себе си: etw üat freien - lassen
давам простор на нщ; im —(е) des
Gesprächs в хода на разговора: im ~
des Jahres/der Woche през годината/
седмицата 3. т:н ход; (Auto/ движение
ср 4. astr орбита ж 5. (Gewehr-) цев ж
на пушка 6. ми:; бърз пасаж 7. (Jäger¬
sprache! крак м на диво животно или
на куче
Laufbahn /1. (Karrierej кариера ж, про¬
фесионално развитие 2. (Sport! писта
ж на стадион Laufbursche т куриер
м, момче ср за всичко
laufen l'laufanj cläuft, lief, gelaufer» I. vi
sein 1. /rennen/ тичам, бягам; gelaufen
kommen пристигам тнчешком 2. fam
(gehen) вървя, ходя 3. (in Betrieb sein)
функционирам, вървя; (a. Motor) рабо¬
тя; (Fahrzeug! в движение съм 4. (fließen!
тека; ihm läuft die Nase носът му тече
5.	/undicht sein) тека, капя; leer - (Behäl-
rerj изтичам 6. (Film) въртя се \imi про¬
жектирам cej по екраните; (als Vorfiih-
rung/играя се на сцената 7. fig(im Gange
seim в ход съм 8. (ver-j тека, проти¬
чам; die Sache ist gut gelaufen fam
работата мина добре; ich weiß genau,
wie das läuft fam знам точно., как става
това: wie läuft der Laden? fam как
вървят Iили caj делата? 9. jur, tin важа,
в сила съм; ab einem bestimmten Datum
~ в сила съм от определена дата; auf
jds Namen - регистриран \или запи-

laufend
369
Lautstärkeregler
am) съм на нечие име II. vt 1. sein
(Strecke, Runden) прибягвам: Rollschuh
- карам ролери: Schlittschuh ~ пърза¬
лям се c кънки: Ski - карам ски:
hundert Meter ~ пробягвам сто метра:
Gefahr - etw zu tun рискувам да на¬
правя шц 2. haben sich dat Blasen -
излизат ми мазоли на краката от
ходене III. vr sich warm - загрявам
/тичайки)
laufend I. adjтекущ: auf dem Laufenden
über etw <?Msein в течение съм на нщ:
jdn auf dem Laufenden halten държа
нкгв течение (на нещата); am -enBand
на конвейер, непрекъснато II. adv
постоянно, редовно
laufen Hassen <irr> vtfam jdn ~ пускам
нкг на свобода
Läufer fbife) <-s, -> m 1. (beim Schach)
офицер м 2. (Teppich) пътека ж 3. tech
ро тор м
Läufer(in) |'bife| <-s, -; -, -nen> mffj
(Leichtathletik! бегач(ка) м/ж); (Fußball)
полузащитник м
Lauffeuer n sich wie ein - verbreiten
разпространявам се мълниеносно
läufig |'bifi<;| ad/ разгонен (за кучка/
Laufkundschaft / случайни клиенти
Laufmasche/бримка ж Laufpass*” т
jdm den - geben Jam скъсвам c нкг.
разкарвам нкг Laufschritt т im ~ с
бързи крачки Laufstall т детска ко¬
шара Laufsteg т подиум м
läuft |bift| 3. pers sing pr von laufen
Laufwerk n intorm дисково устройство
Laufzeit/I. stört време cp, за което е
пробягано едно разстояние 2. тим вре¬
ме, през което един филм се върти по
екраните 3. /Gültigkeitsdauer) срок м
4.	п:ен експлоатационен срок (на ма¬
шина, съоръжение, инсталация15. им
срок до падеж (на облигации, влогове
и dp.) Laufzettel т товарителница ж
Lauge |'lauga| <-, -п>/1. (Seifen-) сапу¬
нен разтвор 2. ситм лута ж, основа ж,
алкален разтвор
Laune |'1аипа| <-, -n> / 1. (Stimmung!
настроение cp; gute/schlechte - haben
намирам се в добро/лошо настроение;
seine schlechte - an jdm auslassen из¬
карвам си лошото настроение на нкг;
jdm die ~ verderben развалям настро¬
ението на нкг 2. (spontaner Einfall) при¬
щявка ж, каприз м launenhaft adj
1. /launisch) капризен 2. (unberechenbar)
непредвидим, непредсказуем
launisch adj s. launenhaft
Laus |laus| <-, Läuse> /въшка ж; ist dir
eine ~ über die Leber gelaufen? fam защо
се ядосват напразно?
Lauschangriff т шк. ми. поставяне на
подслушвателни устройства а жи¬
лището на заноОозрени в ишиоииж
или друго престъпление лица
lauschen flau/an) vi 1. (Zuhörern jdm/etw
dat - слушам внимателно мкг/niu,
2. (heimlichj подслушвам
lauschig adj уютен, закътан
Lausebengel m, Lausejunge m (am хла¬
пе cp, гаменче cp
lausen ['lauzan) vt пощя icei: (entlausen)
чистя от въшки
lausig adj ре/, fam (schäbig) мизерен;
(armseligi жалък; es ist - kalt кучешки
студ е
laut |laut] I. adj 1. /Stimme/ висок: /-stark,
kräftig)гръмък 2. (geräuschvoll, lärmerfüllt/
шумен: - werden (bekannt werden) раз¬
дувам се: das Radio -er stellen усил¬
вам радиото II. adv 1. (vernehmlich) ясно
доловимо 2. (kräftig) силно: ~ lachen
смея се високо: -er sprechen говоря
по-високо 3. (mit -erStimme) на (висок)
глас: - denken мисля на глас: etw ~
vorlesen прочитам нщ на глас III. ргр
■vgen о dat съгласно
Laut <-(e)s, -е> т звук ,u; (Geräusch) шум
м; keinen - von sich ergeben не изда¬
вам пито звук, не гъквам
lauten vi (einen Wortlaut haben) звуча;
(besagen) глася: auf jds Namen - (запи¬
сан) съм на името на нкг: der Titel
lautet ... заглавието е ...: das Urteil
lautet auf ... присъдата гласи ...
läuten l'bitan) vi 1. (a. vt: Glocken) бия
2. (Telefon, Weckerl звъня: es hat geläutet
позвъни cc: er hat davon (etw) - hören
fam чул да се приказва за това
lauter l'laote] I. adj geh 1. (rein) чист
2. (aufrichtig, ehrlich) открит, честен
II. adv (nur) само: vor - Angst/Freude/
Glück от (много) страх/радост/щастпе:
das sind - Lügen това са (чисти) лъжи
läutern l'biten) vt chem пречиствам; тк:п
рафинирам
Läuterung <-, -en>/сини пречистване
cp; Tech рафиниране cp. рафинация ж
lauthals l'laothalsj adv c цяло гърло
Lautlehre /фонетика ж
lautlos I. adj безшумен II. adv безшум¬
но
Lautschrift/фонетично писмо, транс¬
крипция MC
Lautsprecher m високоговорител м
Lautsprecherbox / високоговормтел-
на колона
lautstark I. adj шумен; (heftig) бурен
II. adv шумно
Lautstärke /гръмогласност ж; radio, tv
сила мс на звука Lautstärkeregler т

lauwarm
370
Lebensmittelvergiftung
регулатор ,w за силата на звука
lauwarm adj хладък
Lava |'la:va| <-, rar Laven>/лава ж
Lavendel (la'vtndslj <-s, -> m gi;o<; лаван¬
дула ж
lavieren [la'vi:ran| <ohne ge-> via. fig пмп
лавирам
Lawine |la'vi:na] -n> / лавина ж
Lawinengefahr /опасност ж от лави¬
ни Lawinenunglück п лавинно бедст¬
вие Lawinenverbauung <-, -еп> / ук¬
репление ср срещу лавини
Layout |ler?aot| <-s, -s> /?, Lay-outRR <-s,
-s> n графичен дизайн. художествено
оформление /па текст и снимки!
Lazarett |lalsa'rttj <-(e)s, -е> п лазарет .и
LCD [dtse:rde:| abk von liquid crystal display
екран M c течни кристали
leasen j1i:zan| vi /Wagen, Fernseher,1 взе¬
мам на лизинг
Leasing ['li:zirj| <-s, -s> n лизинг м
Lebedame / жена ж. търсеща само
удоволствия и разкош Lebemann т
човек м на удоволствията, бонвн-
ван м
leben j’leiban) vi, vt живея; bescheiden/
enthaltsam/gesund/zurückgezogen ~
живея скро.мно/умсрсио/здравослов-
но/усамотепо; noch - жив съм все още;
nicht mehr ~ вече не съм сред живите;
von/für etw - живея от/за пщ; man
lebt nur einmal! човек живее само
веднъж!: in den Tag hinein - живея
безгрижно: es lebe die Freiheit! да
живее свободата!
Leben <-s, -> n живо т м; /Lebhaftigkeitj
жиboct ж; jdm das - retten спасявам
iikM живота; jdm das - schwer machen
правя и км живота черен; einem Kind
das ~ schenken раждам дете. давам
живот на дете; sein - fristen мизер¬
ствам: voller - stecken изпълнен съм
е живот; - in die Bude bringen /ат вна¬
сям оживление в компанията; sich dar
das - nehmen самоубивам се: am ~
bleiben/sein О CT £1 BEIM ж ив/жпв съм:
etw ins ~ rufen създавам, основавам
ищ; etw mit dem - bezahlen заплащам
нщ c живота см: mit dem - davon¬
kommen отървавам се жив; ums ~
kommen загивам; um sein - rennen
тичам, колкото ми държат краката:
ein ~ lang дял живот: auf - und Tod на
живот и смърт: aus dem - gegriffen
почерпан от живота: nie im - fam
никога, докато съм жив: für mein -
gern würde ich ... c най-голямо удо¬
волствие бих ...
lebend ad/ жив: ~e Sprachen живи ези¬
ци: das ist der -e Beweis това е живото
доказателство lebendgebärend ad/
Zoo живороден (раждащ малките си
живиI
lebendig |ie'brndi<;| adj 1. Hebend, a.
Erinnerungj жив; bei ~em Leib verbren¬
nen изгарям жив 2. (lebhaft) подвижен
Lebendigkeit <-> kein PI f 1. (Lebendig
sein1 жпвост ж 2. (Lebhaftigkeit! подвиж¬
ност ж
Lebensabschnitt m част ж от живота
Lebensalter п възраст ж Lebensart
/ 1. (Lebensweisej начин м на живот
2. (gutes Benehmen! добро държание
Lebensaufgabe / цел ж на живота
Lebensbedingungen /р/условия ми на
живот- Lebensdauer / 1. /Länge eines
Lebens) продължителност ж на живо¬
та 2. тбсн живот м (ни машинаj Le¬
bensende п край м на живота, смърт
ж: bis an sein ~ до края на живота си,
до смъртта си Lebenserfahrung kein
Pi f житейски опит lebenserhaltend
adj животосъ.храняващ Lebenser¬
wartung / средна продължителност
на живот’ lebensfähig adj жизнеспо¬
собен Lebensfreude / жизнерадост
ж lebensfroh ad/ жизнерадостен
Lebensgefahr /опасност ж за живота:
in ~ schweben намирам се в смъртна
опасност; außer ~ sein няма опасност
за живота: Vorsicht, ~! внимание, опас¬
но за живота! lebensgefährlich adj
опасен за живота; (Verletzung)тежък, с
опасност за живота; - verletzt/krank
тежко ранен/болен
Lebensgefährte т, Lebensgefährtin /
спътник м, спътница ж в живота
Lebensgemeinschaft /1. (Ehe) брак м
2. Inichtehelich/ съвместен живот на
съпружески начала, конкубинат м
lebensgroß adj в естествен ръст Le¬
benshaltungskosten pl разноски аш
за издръжка на живота Lebensjahr п
година ж от живо та; im zwanzigsten ~
през двадесетата си година; mit vol¬
lendetem 18. ~ при навършени 18 го¬
дини Lebenslage/житейска ситуация
lebenslang adj (за) цял живот lebens¬
länglich adj(a. Rente) пожизнен; -е Haft
доживотен затвор; sie bekam ~ тя
получи доживотна присъда Lebens¬
lauf т 1. (Verlauf! протичане ср на
живота, житейска история 2. /geschrie¬
bener! автобиография ж lebenslustig
adj жизнерадостен
Lebensmittel nplхранителни продукти
\iunt стоки) Lebensmittelallergie/алер-
гия ж към определени храни
Lebensmittelgeschäft п магазин „и за
хранителни стоки LebensmitteOver-

Lebensmittelversorgung
371
Leerung
giftung /мн> хранително отравяне
Lebensmittelversorgung / снабдява¬
не cp c хранителни стоки, продовол¬
ствие cp
lebensmüde adj уморен от живота
Lebensmut т жизнен дух. оптимизъм
м lebensnah adj 1. Ipraktisch! близък до
живота, практичен 2. /realistisch/ реа¬
листичен lebensnotwendig adj жиз-
ненопеобходим Lebensqualität kein PI
/качество ср на живота, стандарт м
Lebensraum т жизнено пространст¬
во; шо|. жизнена среда Lebensretter!in|
mffj спасител!ка) м/ж/ (от смъртна
опасност/ Lebensstandard т жизнен
стандарт Lebensunterhalt т издръж¬
ка ж на живота; sich dat seinen -
verdienen изкарвам си прехраната
lebensuntüchtig adj неспособен за
живот Lebensversicherung / застра¬
ховка ж живот Lebenswandel т на¬
чин и/ на живот (по отношение на
морала) Lebensweg т жизнен път;
viel Glück auf deinem weiteren ~! мно¬
го щастие в живота! Lebensweise /
начин м на живот (по отношение на
здравето, храната! Lebensweisheit /
житейска мъдрост Lebenswerk п жиз¬
нено дело (на писател, учен, поли¬
тикI lebenswert adj заслужаващ да
се (из)живсе lebenswichtig ad/жизне¬
новажен Lebenszeichen п признак м
на живот: kein - von sich ergeben не
давам признаци на живот Lebenszeit
/ продължителност ж на живот: auf
~ пожизнен, за цял живот
Leber |'le:be| <-, -п> /дроб м; frisch von
der ~ weg fam направо. без заобикал¬
ки Leberfleck /лбенка ж Leberkäse т
bes südd, А леберкез м Leberknödel т
bes südd, А киедли ми от млян черен
дроб Leberpastete / пастет м Leber¬
tran т рибено масло Leberwurst /
лебервурст.н ►die beleidigte - spielen
Jam правя се на сърднгко Петко Le¬
berzirrhose /med цироза ж на черния
дроб
Lebewesen п живо същество, твар ж:
(a. einzelliges ~/ едноклетъчно същест¬
во
lebhaft adj 1. (Mensch, Bewegungen! под¬
вижен. пъргав 2. (Fantasie, Erinnerung!
жив; (Farbe! весел 3. (Handel, Verkehr!
оживен 4. (deutlich, klar/ ясен: ich kann
mir ~ vorstellen, wie ... ясно мога да
си представя как ... Lebhaftigkeit <->
kein Plf\. (Munterkeit) жнвостж 2. (Be¬
wegtheit) подвижност ж 3. (Deutlichkeit!
яснота ж
Lebkuchen |'le:pku:xan) т меденка ж
leblos adj безжизнен
Lebzeiten/?/zu ~ von по времето на: zu
seinen - докато 'тойi беше жив
lechzen ['1ясу>зп'| vi {verlangen, nach etw -
жадувам за нщ: {gierig sein: ламтя ш
шц
leck [kk] adj - sein ;undicht sein, пропус¬
кам. разхермегизиран съм: /Schi ff -
имам пробойна Leck <-leis, -s> n про¬
цеп .w /дупка, пропускаща течност
или газ!: ш~ пробойна ж
lecken |'kkan] I. vt /schlecken.ближа, лижа
II. vi 1. (schlecken! an etw dat - ближа
нщ 2. fig /Flammen/ лумвам 3. /undicht
sein/ тека. пропускам: (Schiff тека.
имам пробойна
lecker |'ккв] adj a. fig вкусен, апетитен
Leckerbissen m, Leckerei <-, -en> /
лакомство cp, деликатес м
Leder |'le:de] <-s, -> n 1. (Material! кожа
ж 2. fam Sport (Fußball футболна топка
Leder- (in Zusammensetzungen) кожен Le¬
derhose / кожен панталон Lederin¬
dustrie/кожарска индустрия Leder¬
jacke /кожено яке
ledern adj 1. laus Leder! кожен 2. (zäh!
жилав, твърд (за месо)
Lederriemen т кожен ремък \илн канш|
Lederwaren fp! кожени изделия
ledig |'le:di^| adj Iunverheiratet: Mann! не¬
женен: (Frau! неомъжена: -e Mutter
майка на извънбрачно дете
lediglich ['leidikliql adv само
Lee (le:| <-> kein PI f о n naht подветрена
страна
leer [le:e| I. adj 1. (ohne Inhalt! празен: ~e
Worte/Versprechungen празни думи/
обещания: - ausgehen ос тавам е праз¬
ни ръце: mit ~en Händen с празни ръце
2. (unbeschrieben) празен, чист 3. и
(Batterie! разреден 4. (nicht möbliert! пра¬
зен. необзаведен 5. /unbesetzt/ незает,
свободен 6. (Straße/ пуст 7. fig (nichts
sagend, ausdruckslos! безсъдържателен.
без смисъл: /Gesicht, Augeni безизразен
II. adv TECH на празен ход: г..<-/ без товар:
fig безполезно, напразно
Leere |'1е:га[ <-> kein PI f 1. (das Leersein/
празнота ж; gähnende - зееща праз¬
нота 2. fg пустота ж: eine geistige ~
духовна пустота
leeren I. vt изпразвам II. vr: sich - из¬
празвам се
Leergewicht птегло ср без товар /напр.
на МПСI Leergut /? амбалаж .и за
повторна употреба Leerlauf т п:ен
празен ход: ш пробег м без товар
leerstehendA" adj s. stehen 1.2.
Leerung <-, -en> fla. Briefkasten! изпраз¬
ваме cp

Lefze
372
Lehrstuhl
Lefze l'ltftsal -n> /устна ж на хищ¬
ни к/к\ че
legal jle'garlj adj лег ален, законен
legalisieren [legali'züran] <ohne ge-> vt
легализирам, узаконявам
Legalität jlegali'tc:tj <-> kein PI f легал-
Hocr мс, законност ж
Legasthenikerün) |legas'te:nike| <-s(
-nen> miß днелектик м, дислектпчка
ме 'сшраошц от речева слепотаj
Legebatterie -n> / кафези ми за
отглеждане на кокошки-носачки
legen |'le:gan| I. vc 1. im eine waagerechte
Lage, bringen1 слагам |tun поставям] в
легнало положение: einen Brand -
подпалвам: die Fliesen/den Teppich¬
boden - слагам плочкн/мокет: auf etw
akk Wert - отдавам значение на нщ;
die Stirn in Falten - сбръчквам чело
2. mieden•/ полагам, оставям 3. <aus
breitenj разстилам, слагам: eine Decke
über das Bett ~ постилам [или слагам]
покривка ма леглото 4. 'Eieri снасям
II. vr: sich ~ 1. dich ausstreckenI лягам:
!/u heit: лягам си. sich auf den Bauch/
die Seite ~ лягам iro корем/пастраип
2. inadiiasseniотслабвам, намалявам (.tu
аури, оъмед, пати/
legendär [legnVdc:e| adj легендарен, не¬
вероятен
Legende |le'ginda| -n> /легенда мс
leger (le/e:i?| adj I. непринуден, естест¬
вен 2. i Kleidung) лежерен
Leggings |'lf.grrjs] p! клип .u
Legierung -en> / сплав ж
Legion |le'cjio:n| -en> /лег ион .u
Legionär llegjo'rua?] <-s, -e> m .легио¬
нер .w
Legislative |legisla'ti:va] -n> / 1. /ge¬
setzgebende Gewalti законодателна
власт 2. Versammlung! народно събра¬
ние. парламент .я
Legislaturperiode |legis!a'tu:t?peri'o:daj /
времето ср. за което е избран един
парламент
legitim llegi'tiim] лс//лепп имен, законен
Legitimation jlegitima'tsioinj <-, -en> /
легитимация ж
legitimieren (legiti'muranj cohne ge->
I.	vi ■ legitim machen.; легитимирам, уза¬
конявам: / berech eigen i у иълномощавам
II.	’.tt sich - dich ausweisen; .легитими¬
рам се
Legitimität jlegitimi'Urtj <-> kein PI f ле¬
гитимност MC
Lehen i !e:an| e-s, -> n ленно [n.m фео¬
дално] владение
Lehm ile:mi '-'eis, -e> m песъчлива
глина lehmig adj i.miren
Lehne !c:na; -n> /1. Stütze; подпора
мс; (Rücken-, Arm-) облегало cp, обле¬
галка ж 2. A, CH, siidd /Abhang! склон м
lehnen I. vt etw an etw akk \o gegen etw]
~ подпирам |или облягам] нщ на нщ II.
vi опирам се, облягам се: an etw dat -
опирам се на нщ III. w sich an |ogegen|
jdn/etw akk - подпирам се на нкг/нщ;
sich aus dem Fenster ~ (von Autoj пода¬
вам се or прозорец; (von HausI надвес¬
вам се от прозорец (като се подпи¬
рам на перваза/
Lehnsessel т кресло ср с облегалки за
ръцете
Lehramt п учителска служба Lehran¬
stalt / учебно заведение Lehrbeauf¬
tragte mf лектор! ка) м/мс) (предимно
във ВУЗ! Lehrberuf /77 учителска про¬
фесия Lehrbrief //? удостоверение ср
[или сертификат .н] за успешно за¬
вършена квалификация Lehrbuch п
учебник м
Lehre |'1е:гз| <-, -n> / 1. (Unterweisung!
обучение ср; (Handwerks~) чиракуване
ср. занаят .и; bei jdm in die - gehen
отивам да уча занаят при нкг 2. wisst;-:
учение ср 3. (Theorie, Lehrmeinung) тео¬
рия мс, доктрина ж; kpl, тигъ учение,
догма ж 4. (Erfahrung) опил- м; / Warnung)
нредупреждеиие ср, урок .и; (einerFabel)
поука мс; jdm eine - sein служа нкм за
урок: aus etw eine - ziehen взимам си
поука от нщ 5. ti-cii шаблон лг, кали¬
бър -W
lehren vt, vi 1. (beibringen)y'iw, (unterrichten)
обучавам; sch, uni преподавам: er lehrt
die Kinder das Malen той учи децата
да рисуват: die Geschichte lehrt uns,
dass ... историята ни учи \или показ¬
ва]. че ... 2. (abbringen von) ich werde
dich deine Mutter zu belügen! ще л е
науча аз как ще лл.жеш майка си!
Lehrerjinj <-s,	-, -nen> m(f) sch учи¬
тел (ка) м(мс); uni преподавател! ка) м(мс)
Lehrfilm т учебен филм Lehrgang т
учебен курс Lehrgeld п учебна такса:
- zahlen ßg плащам си за глупостта
lehrhaft ad) поучителен Lehrjahr п
учебна година Lehrkörper т дом
преподавателско тяло Lehrkraft /дим
учител1ка! м(ж); i.ini преподавателка)
мж/ Lehrling <-s, -е> т чирак м, уче¬
ник .и Lehrmädchen nfem von Lehrling;
Lehrmeister(in) <-s, -; -, -nen> mif)
майстор M 1който обучава чирациj
Lehrmittel n meist pl учебни пособия
Lehrplan m учебен план lehrreich adj
поучителен Lehrsatz m научно поло¬
жение; маг, г-Hrs теорема мс; m l догма ж
Lehrstelle / място ср за обучение
Lehrstuhl т катедра ме; ein - für

Lehrvertrag
373
leidenschaftlich
Linguistik катедра по езикознание
Lehrvertrag я/договор .л за обучение
Lehrzeit / време ср на обучение
Leib [laipl <-|e)s, -er> m geh 1. IKörper',
тяло cp (па човек или животно i; etw
am eigenen ~(e) erfahren изпитвам нщ
на собствен гръб: am ganzen ~(ej zittern
треперя c цялото си тяло; jdm wie auf
den - geschrieben sein създаден съм
сякаш точно за нкг: sich dat jdn vom
~e halten държа нкг на разстояние (от
себе си): etw dat zu -е rücken подхва¬
щам някаква трудна и неприятна ра¬
бота: bei lebendigem -е жив; mit ~ und
Seele тялом и духом; bleiben Sie mir
damit vom ~e! fam не ме занимавайте
c тази работа! 2. (Baucht корем м Leib¬
arzt т придворен лекар
leibeigen [’laip?aigan] adj крепостен
leiben vi wie er leibt und lebt такъв,
какъвто си е (в действителност)
Leibeserziehung /лом физическо въз¬
питание Leibeskräfte fplaus ~n schrei¬
en викам, кодкото ми глас държи
Leibesübungen fpl лом физически уп¬
ражнения Leibesvisitation / претър¬
сване ср (опипване па тялото за оръ¬
жие, наркотициI
Leibgarde/лична охрана Leibgericht
п любимо ястие
leibhaftig atf/нстинскп. реален; sie sieht
aus wie die ~e Unschuld тя изглежда
като самата невинност
leiblich adj 1. (körperlich} телесен: für das
-e Wohl der Gäste sorgen fam грижа се
гостите да получат добра храна и
напитки 2. (blutsverwandt! роден: sein
-er Sohn родният му син
Leibspeise /любимо ястие Leibwache
/ Leibwächter т лична охрана
Leiche ['1аца| <-, -п> / труп м; über ~п
gehen fig минавам през трупове lei-
chenblassRR adj блед като мъртвец
Leichenhalle f Leichenhaus п морга
ж Leichenschändung / оскверняване
ср на трупове Leichenschauhaus и дом
м на покойника Leichenstarre <-> kein
PI f вкочаненост ж на трупа Leichen¬
tuch п саван м Leichenverbrennung /
кремацня ж, кремнране ср Leichen¬
wagen /7? катафалка ж, погребална
кола Leichenzug т погребално шест¬
вие
leicht |1ан/] I. adj 1. (nicht schwer} лек;
(geringfügigj незначителен 2. (nicht schwie
rigl лесен; es nicht ~ haben не ми е
лесно: -es Spiel haben лесно се спра¬
вям: etw -en Herzens tun правя шц c
леко сърце; nichts -er als das нищо
по-лесно от това 3. (schwach: Wind,
Schmerzen) слаб 4. (bekömmlich: Kost, Wein,
Zigarette) лек 11. adv (schnell, mühelos)
леко. лесно: etw - salzen /»осолявам
леко нщ: wie - ist ein Unglück passiert!
колко лесно се случва нещастието!: -
zugänglich леснодостъпен: sie wird ~
ärgerlich тя лесно се ядосва: das ist -
möglich това е твърде възможно: das
ist - gesagt лесно е да се каже: das ist
-er gesagt als getan по-лесно е да се
каже. отколкото да се направи
Leichtathletin) я?//лекоатлет(ка)м(ж)
Leichtathletik /лека атлетика
leicht fallen vi (gelingen}das fällt mir leicht
нщ ми се удава лесно/трудно
leichtfertig adj лекомислен
Leichtgewicht n лека категория (при
борба, бокс}
leichtgläubig adj лековерен
Leichtigkeit <-> kein PI f лекота ж: mit
-	c лекота
leichtlebig adj лековат. лекомислен
leichtimachen"1 iTs. machen 1.4.
Leichtmetall n лек метал
leicht Inehmen vt приемам нщ леко
Leichtsinn m 1. /UnvorsichtigkeitI непред¬
пазливост ж, лекомислие cp; (Unbeson¬
nenheit! безразсъдство cp 2. (Unbeküm
mertheit) безгрижие cp leichtsinnig 1.
adj 1. IunvorsichtigI лекомислен: (unbe
sonnen} безразсъден: (unbedacht) необ¬
мислен 2. (sorglos} безгрижен II. adv
(unvorsichtigI л е ком исле н o
leichtverdaulichAU adj s. verdaulich
leichtverderblichAIt adj s. verderblich 1.
leichtverletztA" adj s. verletzen 1.1.
leichtverständlichA" adj s. verständ¬
lich 1.
leid |lait| adj ich bin es - zu + /л/омр’Ьзна
ми да
Leid <-(e|s> kein Pin 1. (seelischerSchmerz)
страдание cp; (Schmerz} болка ж;
(Kummer} мъка ж, скръб ж; jdm sein -
klagen изплаквам болката си на нкг
2. (Unrecht} неправда ж, зло ср: jdm ein
-	(an)tun причинявам нкм зло
leiden |'laidsn| cleidet, litt, gelitten> I. vi
страдам; an einer Krankheit - страдам
от болест: unter der Einsamkeit - из¬
мъчвал/ се \или страдам) от самота; an
Krebs - болен съм от рак И. vt (ertragen;
търпя, понасям: Not - мизерствам: jdn
nicht - können не мога да понасям нкг:
ich mag ihn gut - харесвам го. симпа¬
тичен ми е
Leiden <-s, -> п 1. (allgl страдание ср
2. (Schmerz} болка ж 3. (KrankheitI бо¬
лест ж; (Erkrankung) заболяване ср
Leidenschaft <-, -еп> / страст ж lei¬
denschaftlich adj 1. (begeistert) въо-

leidenschaftslos
374
Leistungssport
душевен, ентусиазиран: etw ~ gern Wäsche-! простор m; (Hunde-) каишка
tun правя um c голямо удоволствие
2. iemotionali страстен, запален leiden¬
schaftslos adj сдържан, студен
Leidensgenosse m, Leidensgenossin /
другар! ка) м(ж) но съдба
leider j'laide) adv за съжаление, уви;
(unglückiichenveise) за нещастие: ~ muss
ich sagen, dass ... за съжаление тряб¬
ва да кажа. че ~! жалко!, уви!: -
ja/nein за съжаление да/не: ~ Gottes
за съжаление
leidig adj (ärgerlich) досаде 11: /unangenehmi
Hе11p11Я Tе11. iipO Tiiвe11
Leidtragende eein -r, -n, -n> mf 1. (Hin¬
terbliebene; опечалеи(а| м(ж) 2. [Benach¬
teiligte) потърнешша! мама leid tun
[laittu:n| vt съжалявам: er tut mir leid
съжалявам го: es tut mir leid, dass ...
съжалявам, че ... leidvoll adj болез¬
нен. изпълнен със страдание Leid¬
wesen п zu meinem - за мое голямо
сьжалеиие
Leier j‘laie| -n> f::m лира ж: iDreh-i
латерна ж; das ist immer die alte - fam
това е старата песен на нов глас Lei¬
erkasten гп латерна ж
leiern vi ftg (monoton sprechen/ говоря
монотонно
Leiharbeit kein Pi f рийопш за опреде¬
лено време при оруг рапотойашел,
Oea па се прекъсва договорът е нас¬
тоиш,и н работодател
Leihbibliothek /, Leihbücherei / (заем¬
на) библиотека
leihen |1aian| '-leiht, lieh, geliehen:;- I. vt
Ijdmi etw - давам на заем |//.ш заемам|
нщ !па нк1| II. о sich dat (von jdm etw!
~ взимам |//.ш получавам! на заем !нщ
от икг)
Leihfrist/срока/ на наемане Leihgabe
/ временно предоставен предмет ек¬
спонат! Leihgebühr / такса ж за на¬
емане па нщ Leihhaus // заложна къ¬
ща Leihmutter /жена ж. която срещу
заплащане износва дете на друга жена
Leihwagen т а то кола ж под наем
leihweise acbv на заем
Leim ilairnj <-(els, -е> т 1. iKlebstoff)
лепило ср. туткал м: jdm auf den -
gehen fam хващам се на нечия въдица,
подлъгвам се от лъжливите обеща¬
ния на нкг: aus dem - gehen fam. (aus¬
einander fallen) pa зпа д а м се: (dick werden)
пръсвам се от дебелина 2. /Vogel-i
клей м ijii ловене, на птици:
leimen vt I. (kleben! лепя, залепвам
2. (щ (hereinlegen) изигравам, мзмам-
вам
Leine |‘taina| -n> / iSeii) въже cp: (a.
ж; (Pferde-) юзда ж; (Angel-) корда ж;
an der - führen държа юздите (конт¬
ролирам): zieh’ fam разкараи се!
leinen adj ленен
Leinen <-s, ■> л 1, (Gewebe) лепено
платно 2. (Bucheinband) подвързия ж
на книга: in - (gebunden) е ленена
подвързия
Leinsamen т ленено семе
Leintuch /? ленен чаршаф Leinwand /
1. (Gewebe! ленено платно: (zum Matern
платно ср 2. гим екран м
Leipzig l'laiptsn;] п сюс, Лайпциг м
leise j'larzaj I. adj 1. (still) тих: ~r stellen
намалявам силата на звука: mit ~г
Stimme с тих глас 2. deicht, schwach)
лек. слаб: (sanft) нежен: nicht die -ste
Ahnung haben нямам ни най-малка
представа II. adv (mit leiser Stimme) тихо
Leiste |‘laista| <-, -n> fl. (Rand-) ланстна
ме 2. (Stq/f-i пва ме 3. arch хоризон тален
пояс 4. ам-м слабини ми
leisten j'laistan) I. vt 1. (tun, schaffen) нра¬
вя. върша: (hervorbringenj успявам, по¬
стигам успех 2. тим произвеждам, из¬
работвам: кг.: развивам мощност
3. (Zahlung) извършвам 4. (Hilfe) оказ¬
вам: (tid) полагам: jdm Gesellschaft -
правя компания на нкг II. vt: sich etw
~ позволявам сп нщ
Leistenbruch т мш херния ж
Leistung <-, -en> / 1. (geleistete Arbeit)
извършена работа, изработено ср:
ST-ORT постижение ср, успех м; (von
Schüler) успех, оценки ж мн; (Geleistetes)
резултат м, работа мс; große ~ spoici
голямо постижение, голям успех:
soziale ~еп социални придобивки:eine
- vollbringen постигам доб ър резул¬
тат 2. (von Maschine, Fabrik) мощност мг,
производителност мс 3. (Zahlung) пла¬
щане ср; iBeitrag) вноска мс leistungs¬
bezogen ad) който е съобразен с из-
в ършената работа Leistungsbilanz /
wirtsch търговски баланс и баланс м
на услугите Leistungsdruck kein PI т
unter - sein под напрежение съм (за¬
ради необходимост от добро пости¬
жение) leistungsfähig adj Iproduktiv)
производителен, рентабилен, ефекти¬
вен: gesund und ~ здрав и дееспосо¬
бен Leistungsfähigkeit / 1. /Produkti¬
vität) производителност мс. капацитет
-и- 2. тш; мощност ж Leistungsge¬
sellschaft / общество ср на успеха
Leistungskurs т свободноизбираем
предмет leistungsschwach ad) /Schüler!
слаб; /Maschine! с ниска мощност, ма¬
ломощен Leistungssport т професи-

375
lernen
leistungsstark
опален спорт leistungsstark adj (Schü
len силен, c добър успех: stört c високи
постижения; wir isou високопроизво¬
дителен. мощен
Leitartikel т уводна статия Leitbild п
пример .и. идеал м
leiten |1aitan| vt 1. Iführenl водя. отвеж¬
дам: sich von etw - lassen ръководя се
\или изхождам] от нщ 2. Iverantvjonlich
~) ръководя, управлявам; Iden Vorsitz
haben vonj председателствам 3. Henken)
насочвам; (um-/ пренасочвам; fig /Ge¬
wässer) отвеждам 4. hl, phys добър про¬
водник съм. провеждам leitend adj
1.	(Stellung! ръководен; ~e(r) Angestell-
te(r) ръководен служител 2. fig (Gedan¬
ke) водещ, основен 3. hl, phys провеж¬
дащ
Leiter1 |'laite| <-, -n>/(подвижна) стъл¬
ба
Leiter2 <-s, -> m n, phys проводник м
Leiter(in) j'laitp] <-s, -; -nen> m(fj ръко¬
водител (ка) м(ж); (Betriebs-, Schul-/
директор(ка) м(ж); (Orchester-) дири-
ген'г(ка) м(ж); /<7esr/)ä/ts--/управител (ка)
м(ж); (Abteilungs-/ началник м, начал-
нпчка ж
Leiterwagen т (Pferdewagen) каруца ж с
ритли: (HandwagenI ръчна количка
Leitfaden т 1. (Lehrbuch) ръководство
ср, наръчник м 2. fig (Leitgedanke) ос¬
новна мисъл \или линия| Leitfähigkeit
/проводимост ж Leitgedanke т ос¬
новна \или водеща) мисъл Leithammel
т 1. (einer Schafherde) овен-водач м
2.	fig (Anführerj предводител м, глава¬
тар; der - sein fig водя хорото Leit¬
planke /мантинела ж Leitsatz т ос¬
новна теза Leitspruch т предизборен
слоган. мото cp Leitstelle / ръково¬
ден пункт, централа ж
Leitung <-, -еп> /1. /Führung) водене ср,
отвеждане ср; (von Betrieb, Schulet ръ¬
ководство ср. управление ср; (Orches¬
ter) диригентство ср; die ~ einer Firma
übernehmen поемам управлението на
фирма; unter der - von под диригент¬
ството на 2. (Verwaltung) управление,
управа ж 3. (die Leitenden) ръководи¬
тели мн; (von Parteien) ръководство
4.	тссн (Gas-, Wasser-) инсталация ж.
тръбопровод .и 5. п!., та електрическа
линия; (Kabel)проводник,»;eine ~ legen
слагам кабели; die - ist besetzt/gestört
линията е заета/не работи; eine lange
~ haben fig, /ат загрявам бавно, не
чаткам бързо Leitungsnetz п 1. (für
Wasser) водопроводна |или тръбопро¬
водна) мрежа 2. hi. електрическа мре¬
жа 3. та. телефонна мрежа Leitungs¬
rohr п (für Wasser) водопроводна тръба;
та. телефонен тръбопровод Leitungs¬
wasser п чешмсна вода
Lektion |kk'tsio:n) <-, -en> f 9.и урок м:
fig (Lehre) урок. поука ж; jdm eine -
erteilen fig давам добър урок на нкг
Lektoriin] [‘kktccej <-s, -en; -nen> mffi
1. (Universitäts-i лектор(ка] м(ж/ 2. (Ver¬
lags-) редактор!ка) м(ж)
Lektorat (kkto'rart] c-ieis, -e> n sch. um
лекторат ,w: ;y? (Gutachten) редактор¬
ска оценка (на ръкопис, книгаi: (Abtei
lungj редакция ж. редакционен отдел
Lektüre [kk'tyiraj <-, -n> / четене ср;
(Leseschrifi) четиво ср
Lende j'knda] <-, -n> / anат пояс м, лум-
бална област: gastr филе ср, рибица ж
Lendenschurz т препаска ср (за по¬
криване на срамните части у някои
диви племенаI Lendenstück /7 gastk
филе ср, рибица ж Lendenwirbel т
поясен прешлен
lenkbar adj 1. (steuerbar) управляем 2. fig
(Kind) които се води. които може да се
възпитава
lenken l'krykan) vt 1. /Fahrzeug) ahro, naht
управлявам, карам 2. (führen, leiten)
насочвам, направлявам: fig (Kind) водя
се 3. adm, vviKTScii управлявам, ръково¬
дя 4. fig (Gedanken, Blickt насочвам, от¬
правям: seine Schritte - nach отпра¬
вям се към; etw auf sich ~ привличам
нщ върху себе си; jds Aufmerksamkeit
auf etw akk - насочвам вниманието на
нкг върху нщ
Lenker <-s, -> т (Lenkstange) кормило ср
(на велосипед, мотоциклет)
Lenker!in) <-s, -> mif) (Fahrer) водач .и
(на автомобил, мотоциклет)
Lenkrad п кормило ср, волан м Lenk-
radschloss"*1 п ключалка ж на корми¬
лен механизъм Lenkstange / (an Mo
torrad, Fahrrad) кормило cp
Lenkung <-, -en> /1. (von Fahrzeug, Schiff)
управление cp 2. (Führung)управление,
ръководство cp 3. ш (Vorrichtung) кор-
M11 л e h M е x а н и з ъ м
Leopard |leo'part] <-en, -en> m m> лео-
пард м
Lepra [’leipra) <-> kein PI f лепра ж, про¬
каза ж Leprakranke nrf прокажен(а)
м(ж)
Lerche l'krga] <-, -n> fzoo чучулига ж
lernbegierig adj ученолюбив
lernbehindert adj бавноразвиващ се
(обикновено обучаван в помощно учи¬
лище)
Lerneifer <-s> kein PI m ученолюбие cp.
старание cp (в училище)
lernen l'krnan) 1. \4 уча. научавам; etw

376
lernfähig
ivon jdm| ~ научавам um |от икг); -
etw zu tun уча се да върша щц: aus etw
~ уча се от нщ; auswendig ~ уча на¬
изуст; iesen/schreiben/rechnen - уча
се да чета/пиша/смятам: von ihr kannst
du noch etw - можеш да научиш още
нщ от нея; das lernst du nie! това
никога няма да го научиш! II. '//
1. 'Kenntnisse erwerben! уча 2. linder Lehre
seinj уча, обучавам се
lernfähig adj който има талант за уче¬
не, възприемчив
Lernfahrausweis т СИ ш временна
шофьорска книжка
Lernpro2essRfl т процес м на учене
Lernsoftware/::.нжч учебен софтуер
Lernzie! п учебна цел
Lesart f !. /Fassung! редакция ж, вари¬
ант м; landete ~j прочит м 2. /Deutung;
интерпретация ж, тълкуване cp lesbar
ab/ четлив; (verständlich geschrieben! раз¬
бираем
Lesbe j'lf,sba| -n> f jarg лесбийка ж
lesbisch adj лесбийски
Lese |'le;za| <•-, -n^/бране cp, беритба
ж; (Wein-) гроздобер м
Lesebrille / очила ми за четене Le¬
sebuch п читанка ж, сборник м е
литературни текстове Leselampe f
настолна лампа
lesen l'leizanl eilest, las, gelesen> L vt
1. /Geschriebenes) чета. прочитам 2. fig
/Gedanken/ чета. познавам 3. !pflücken}
късам: (Trauben/бера 4. (aus-, ver-l чис¬
тя, прибирам II. vi 1. (Geschriebenes er¬
fassen/ чета 2. (an Universität! über ein
Thema akk - чета лекция на тема
lesenswert adj конто заслужава да се
прочете
Leser(in) <-s, -; -, -nen> m(fl читател|ка|
и/ (ж1
Leseratte /който чете много и с удо¬
волствие
Leserbrief т читателско писмо Leser¬
kreis т читателски кръг
leserlich adj четлив
Leserschaft <-> kein PI f читателите мн
Lesesaal т читалня ж Lesestoff т че¬
тиво ср. материал л< за четене Lese¬
stück п учебно че тиво, текст м Lese¬
zeichen п лента ж за отбелязване,
разделител .w /б книга,'
Lesung <-, -еп> / четене ср
lethargisch jle'targij] adj летаргичен
Lette i'Utoi <-п, -n> m. латвнец .w; ,s. a.
Lettin
Letter jltu?! -n> /печатарска буква
Lettin Hain! -•••-, -nen> /латвийка ж: s. a.
Lette
lettisch ad; латвийски
leugnen
Lettland |'lalant| n стоп Латвия ж
Letzt |l£tst|/zu guter - в последна смет¬
ка. все пак
letzte s. letzte!r, s)
letztendlich adv в края на краищата, в
крайна сметка
letztens adv !. (kürzlich/ наскоро, неот¬
давна 2. /als letzter Punkt) последно
letztere!r, s) adj der/die/das Letztere
последният, последната, последното,
вторият, втората, второто; Berlin und
Dresden sind zwei schöne Städte —
Letztere bietet dem Touristen viel an
Sehenswürdigkeiten Берлин и Дрезден
са два красиви града — вторият пред¬
лага на туристите много забележи¬
телност: könnten Sie das Letztere wohl
noch einmal wiederholen? бихте ли
повторили последното още веднъж?
letzte!r, s) j'lftsla, -te, -tas| adj 1. (örtlich,
zeitlichj последен, краен; /abschließend/
заключителен; der Letzte Wille пос¬
ледна воля: ~ Woche миналата седми¬
ца: zum ~n Mittel greifen посягам към
последното средство; ~n Endes в края
на краищата; in den ~n Jahren/Tagen
през последните годнни/дни; das ist
mein ~s Angebot това е последното
ми предложение; das wäre das Letzte!
това би било ирекалсно! 2. /neuestej
последен, най-нов; der ~ Schrei пос¬
ледният писък на модата 3. /äußerste)
окончателен; bis aufs - напълно
letztlich adv (schließlich/ в крайна сметка
letztmalig adj последен, предишен
Leuchte |'bi<;ta| <-, -п>/1. (Lampe) пампа
ж 2. fig, fam (kluger Mensch) светило cp,
умник .и
leuchten ( biqtsn] vi I. /Licht abgeben) све¬
тя 2. [Ье~/ светвам, насочвам светли¬
ната към 3.1glänzen) блестя; (a. strahlen:
Augeiv сияя leuchtend adj (а. Farbe) све¬
тещ; /strahlendi блестящ; -es Vorbild
блестящ пример
Leuchter <-s, -> m (Kerzen-, Ат-j свещ¬
ник M, канделабър м; (Wand-f стенен
свещник; (Kron-j полилей м
Leuchtfarbe / светеща боя Leuchtfeu¬
er п сигнална светлина (от светли¬
нен фар/ Leuchtgas п светлинен газ.
газ ,и за битови нужди Leuchtkäfer
т zoo светулка ж Leuchtkraft / ин¬
тензивност ж |или сила ж] на свете¬
не Leuchtrakete / сигнална ракета
Leuchtreklame / светеща реклама
Leuchtsignal п светлинен сигнал
Leuchtstoff röhre / луминесцентна
лампа Leuchtturm т (светлинен) фар
Leuchtzifferblatt л светещ циферблат
leugnen |'bignan| vt отричам; (bestreiten)

Leukämie
377
Lichtschalter
оспорвам: es kann nicht geleugnet
werden, dass ... нс може да се отрече,
че ...
Leukämie fbikt'mi:| <-, -n> /med левке¬
мия ж
Leukoplast® (biko'plastj <-feis, -e> n лей¬
копласт M
Leumund l'bimunt] <-(e)s> kein Pl m име
cp, репутация ж
Leute ['bita| p! хора мн; alle ~ всички
хора; junge/alte - млади/стари хора:
kleine ~ fig обикновените |или малки¬
те] хора: meine - fam /Familie) близките
ми: (Mannschaß, Arbeiter) подчинените
ми. работниците ми: unter die - brin¬
gen разпространявам между хората:
unter (die) - kommen ставам извес¬
тен. прочувам се: wieder unter (die) ~
gehen излизам отново сред хората; ich
kenne meine - познавам хората си: es
sind ~ bei uns (zu Besuch) имаме гости:
es waren mindestens zehn - da там
имаше поне десет човека: was werden
die ~ dazu sagen? какво ще кажат
хората?: liebe ~! fam мили хора!
Leutnant ['bitnant] <-s, -s o rar -e> m
лейтенант м
leutselig ad/ контактен, народен (чо¬
век)
Leviten |le'vi:tan| pl jdm die - lesen fam
чета конско (евангелие) на нкг
Lexika pl von Lexikon
lexikalisch (leksr’kailxj] adj лексикален
Lexikograph(in) [kksiko'gra:f| <-en, -en; -,
-nen> m(ß лекеикограф(ка) м(ж)
Lexikographie (Itksikogra'fi:) <-> kein Pl f
ле кси кография ж
Lexikon |'leksikDn| <-s, -ka o-ken> n спра¬
вочник M, енциклопедия ж
lfd. abk von laufend текущ
Libanese |liba'ne:za] <-n, -n> m, Libanesin
[liba'ne:zin| <-, -nen> / ливанец м, ли-
ванка ж
libanesisch ad) ливански
Libanon |'Н:Ьапзп| mgeog der ~ Ливан; im
- в Ливан
Libelle fli'bela) <-, -n>/l. zoo водно кон¬
че 2. тр.см (bei Wasserwaage) либела ж,
нивелир м
liberal |libe'ra:l] adj либерален
liberalisieren |liberali'zi:ran| <ohne ge-> vt
либерализирам
Liberalisierung <-, -en>/либерализа¬
ция ж
Liberalismus |libera'lismus| <-> kein Pl m
либерализъм м
Libero |'li:beroj <-s, -s> m sport полуза¬
щитник M
Libido [li'bi:do| <-> kein Pl f psvc.n либидо
cp
Libretto jli'brrtoj < s, Libretti o s> //либ¬
рето cp
Libyen j'lirbyani n пкл- Либия ж
Libyer!in) <-s, -nen:- miß либиец м.
либийка ж
libysch j'li:bYfl ad) либийски
licht jli^t) adj 1. {hell! светч.л; am -en Tag
през деня. на дневна светлина 2. (dünn,
spärlich: Haar) рядък
Licht jlict] <-[e;s, -er> n /Helligkeit/ свет¬
лина ж; (Tages-) дневна светлина:
(elektrisch erzeugt/ осветление cp: ‘Lampe)
лампа ж: ~ machen светвам (лампа):
das - ausmachen изгасвам (лампаi: das
- scheuen крия нщ: jdm im ~ stehen
преча на нкг: bei - на светло: das - der
Welt erblicken появявам се на бял свят.
раждам се; - in etw akk bringen fig
хвърлям светлина върху нщ: ans ~
kommen fig излизам на бял свят: etw
ins rechte ~ rücken /? представям нщ
в правилна светлина: jdn hinters -
fuhren /?изма.мвам нкг: bei - besehen
/£ по-точно \или вннмателно| поглед¬
нато; jetzt geht mir ein - auf fig сега ми
светна |или стана ясно] Lichtanlage /
осветителна инсталация Lichtbild п
лом iPassbild! паспортна снимка Licht¬
blick т fig светъл момент lichtdurch¬
lässig adj светлопропуеклив. прозра¬
чен lichtecht adj светлоустойчнв;
(Farbe) неизбе.дяващ Lichteinwirkung
/ светлинно въздействие lichtemp¬
findlich adj 1. (Haut) свръхчувствите¬
лен към светлина 2. в»ro. рюр светло¬
чувствителен
lichten I. vt I. а. fig (ausdünnen/ прореж-
дам. разреждам 2. (Anker/ вдигам II. vr:
sich ~ (Nebel, Wolken) прояснявам се,
разсейвам се: (Wald, Haare) оредявам:
(Dunkelheit) и росветд я в а м; (Bestände/
стопявам се. намалявам: iAngelegenheit)
просветвам, ставам ясен
Lichterkette / pol факелно шествие
lichterloh |'1к/в'ю:| adv - brennen горя с
буен пламък
Lichtermeer п море ср от свет;] и на
Lichtgeschwindigkeit / скорост ж на
светлината, светлинна скорост Licht¬
hupe/светлинен (автомобилен! сиг¬
нал Lichtjahr п светлинна година
Lichtmaschine / генератор м за ос¬
ветление Lichtmast т уличен стълб
(за oceenuwnuei Lichtmess“1 j'lictnus]
ohne Artikel католически празник на
2 февруари Lichtorgel / конзола ж за
осветление при цвето.музика Licht¬
quelle / светлинен източник Licht¬
schacht /?? шахта ж за осветление
Lichtschalter т електрически ключ

Lichtschein
378
Liechtenstein
Lichtschein m светлина ж, сияние cp
lichtscheu adj flg който е свръхчувст¬
вителен към светлина: -es Gesindel
/ат страхуваща се от разкрития пап¬
лач Lichtschranke / фотоелектри-
чоска бариера Lichtschutzfaktor т за¬
щитен фактор /към слънцето/ Licht¬
stärke / 1. püys интензивност ж |или
сила .»/е] на светлината 2. кло светло-
сила ж Lichtstrahl т светлинен лъч
üichfundurchiässig ad/ r*ivs светлоне-
пронусклив
Lichtung <-, -еп>/просека ж, полянка
ж /в гораj
Lichtverhältnisse пр! светлинни усло¬
вия Lächtwelle / светлинна вълна
Lid iii:t! <-iels, -er> n клепач м Lid¬
schatten m сенки мн
lieb jli:p) adj 1. igeschätzt, teuerj обичан,
скъп: - gewinnen обиквам; - haben
обичам; wenn dir dein Leben - ist ако
ти е мил животът: mein Lieber! скъпи
мой!: ~e Birgit! скъпа Биргнт!: -е
Verwandte/Gäste! скъпи роднини/гос-
ти! 2. igeliebt/mv\. любим 3. (angenehm/
приятен; den ~en langen Tag {am през
целия божи ден; es wäre mir — |erj,
wenn ... предпочитам да ... 4. (пеп/
любезен: /liebenswürdig! мил: seien Sie
so ~ und ... бъдете сака любезен и ...
5.	! artig, brav/ послушен; bist du heute -
gewesen? слуша ли днес?
liebäugeln |'li:p?aigalnj wmit etw - XB'bp-
лИЛ съм око на шц. играя см е мисъл¬
та за ищ
Liebe |'li:ba| <-, rar-\x> f I. (Gefühl) любов
ж, обич ж; - zu jdm/etw любов към
нкг/нщ; - auf den ersten Blick любов
от пръв поглед: aus - zu от любов
к"ьм; bei aller aber ... разбирам
напълно, но - macht blind sprichw
любовта е сляпа 2. (Gefallen/ любез¬
ност .)/с. услуга ж 3. fam (geliebterMensch/
любнм(а) м/ж/
Liebelei |li:ba'lai| -еп> /ре/ флирт м
lieben \Т обичам: etw/jdn über alles -
обичам нкг/нсц най-много от всичко:
viel geliebt многообичан: etw -d gern
tun върша нщ c любов; was sich liebt,
das neckt sich sprichw няма любов без
проблеми Liebende <ein -r, -n, -n> mf
влюбен(а! лиж/
liebenswert adj мил. който заслужава
обич liebenswürdig adj мил. любезен:
das ist sehr - von Ihnen това е много
мило от Ваша страна: wären Sie so ~
und ...? ще бз>дете ли така любезен да
. 7 Liebenswürdigkeit <-, -еп> /лю¬
безност ж, милогшдност ж
lieber i'!i:biy! 1. adj Komparativ von lieb
U.	adv Komparativ vongem 1. (eher, vorzugs¬
weise/ по-скоро, c ио-голямо предпо¬
читание; - haben предпочитам; etw -
tun обичам да върша нщ повече; ich
würde - gehen предпочитам \или
ио-добре| да си о тида 2. (besser, kluger
weise/ по-добре; - nicht по-добре не¬
дей; nichts - als das fam c удоволствие
Liebesaffäre /любовна афера Liebes¬
brief m любовно писмо Liebesdienst
m приятелска услуга Liebeserklärung
/любовно обяснение; jdm eine -
machen обяснявам се на нкг в любов
Liebesfilm m любовен филм Liebes¬
geschichte / любовна история Lie¬
beskummer m любовна мъка Läebes-
lehen п сексуален живот Liebeslied п
любовна песен Liebesmüh(e) / ver¬
lorene - напразен труд Liebespaar п
любовна двойка
liebevoll I. adj любвеобилен, нежен
II. adv 1. izartUchj нежно, е обич 2. ('sorg¬
fältig! грижливо, старателно
lieb;gewinnenAlt vt s. lieb 1.
lieblhabenAlt vt s. lieb 1.
Liebhaberlinl <-s( -; -nen> miß 1. iGelieb
tei любовник -w, любовница ж 2. /in
teressent, Kenner/ ценител!ка( м/ж/, поз-
навач(ка] м/ж/ 3. (Sammler) колекцио¬
нер м 4. шьч любмтел(ка) м(ж/
Liebhaberei <-, -еп> / влечение ср,
страст ж
Liebhaberwert m ценмтелска стойност
liebkosen |li:p'ko:zan| cohne ge-> vt мил¬
вам, галя
Liebkosung <-, -er» / ласка ж, неж¬
ност ж
lieblich adj (Mensch) миловиден, чаро¬
вен: (Duft. Töne/ приятен, нежен;
(Landschaft/ прекрасен, очарователен
Liebling |'li:plig| <-s, -e> m 1. (von Eltern,
Publikum./ любимец м, любимка ж
2. (Kosewort/люoiIмн м, любима ж, скъ¬
пи м, скъпа ж
Lieblings- Un Zusammensetzung) любим,
предпочитан
lieblos adj lohne Liebe/ без любов:
/Mensch) студен: (ohne Sorgfalt) без ста¬
рание. небрежен; /herzlosj безсър¬
дечен: (unfreundlich] груб Lieblosigkeit
<-, -еп> / безсърдечие cp, грубост ж
Liebschaft <-, -er» / любовна връзка
liebste s. liebstelr, s)
liebste! r, s) j’lirpsta, -te, -tas] I. adj Superlativ
von lieb II. adv Superlativ von gern am ~n
c най-голямо удоволствие; am ~n spiele
ich Tennis най-много обичам да играя
тенис: am ~n würde ich jetzt schlafen
сега бих си поспал
Liechtenstein j’li^tanftain) /? чсос Лих-

Liechtensteiner
379
lindern
тенmanu м
Liechtensteinerl in I <-s, -nen ■ rn/fl
жптел(ка) м/ж/ па Лихтенщайн
Lied |li:t| <-(ejs, -er> n 1. ми:- песен ж:
(Gesang) пеене cp, песен; davon kann
ich ein - singen fig, fam мога да ти
разказвам много за това; es ist immer
das alte - fig, fam все старата песен
2. /epische Dichtung}епос м Liederabend
m вечерен песенен концерт Lieder¬
buch п сборник м с песни
liederlich ['lirdeln;] adj pej Iunmoralisch/
безнравствен; /unordentlichi немарлив;
IArbeitj небрежен
Liedermacher!in) m(ß автор1ка| м/ж) на
песни
lief |li:f| I. и 3. pers sing imp von laufen
Lieferant(in) [lifa'rant] <-en, -en; -nen>
miß доставчик м
lieferbar adj който може да се достави;
jederzeit - който се доставя по всяко
време Lieferbedingungen fpi условия
ми за |или на) доставка Lieferfrist
/срок м на доставка |нлп за доставя¬
не!
liefern |'li:fen| vt 1. /zustellen) доставям;
ins Haus - доставям франко дома
2. (Wasser, Stromj доставям, снабдявам c
Lieferschein in стокова разписка Lie¬
fertermin //7 срок .u на доставка |или
за доставяне|
Lieferung <-, -en> / 1. /Zustellung) дос¬
тавка ж, доставяне cp; - frei Haus
доставка франко дома 2. /von Buch)
свитък м, част ж
Lieferwagen /?7 автомобил м за достав¬
ка
Liege |'li:ga) <-, -n> fl. /Couch) кушетка
ж 2. /Garten-) шезлонг м
liegen |'li:gan| cliegt, lag, geiegen> vi
1. /flach -) лежа. легнал съм; hart/
weich ~ лежа на твърдо/меко: die
ganze Nacht wach ~ цяла нощ лежа
буден; über/unter dem Durchschnitt ~
мад/иод средното равнище съм 2. /sich
befinden) стоя. намирам се; an erster/
letzter Stelle - на първо/иоследно
място съм; in Führung - водя; im
Rückstand ~ изоставам; (so) wie die
Dinge ~ ... (така.) както стоят нещата
.... при това положение на нещата ...;
zehn Jahre ~ zwischen ... und ... десет
години изминаха от ... до ... 3. /gelegen
seinlmx. намирам се. разположен съм;
(Zimmer) гледам; zur Straße ~ гледам
към улицата; wo liegt Regensburg? къде
се намира Регснсбург? 4. ми разквар¬
тируван съм. на лагер съм
5.	naht на котва съм. пуснал съм кот¬
ва 6. fig /lasten) auf jdm ~ тежа |или
тегна| на нкг 7. iabhängen) an jdm/etw
dar ~ завися от нкг/мщ: das liegt ganz
bei dir (etw zu tun; това записи сам«>
от теб (да то напра ни i! i ■ daran so II's
nicht - tarn това не би трябвало да с
проблем; an wem liegt das? кои c ви¬
новен за това?; die Vermutung liegt
nahe, dass ... логично е предположе¬
нието. че ...; nahe liegend логичен,
близък до ума; näher - ио-логичен >//.?//
по-близък) съм 8. (Zusagen, gefallen>seine
Art liegt mir nicht не мп харесва мани¬
ерът му; es liegt mir viel/wenig daran,
dass ... за мен е много/не е важно, че
...; es liegt mir ivieli daran, Ihnen zu
sagen ... (много) държа да Ви кажа .
Sprachen - ihm езиците му се удават
liegen bleiben*“ £ bleiben 2.
liegen lassen*11 s lassen2 4.
Liegesitz m iin Autoi разгъваема седал¬
ка Liegestuhl /?7 шезлонга/ Liegestütz
|'li;gaJtYts| m лицева опора Liegewagen
/77 спален вагон
lieh |li:) /. u 3. pers sing imp von leihen
ließ )li:s) /. u 3. pers sing imp von lassen1,
lassen 2
liest (li:st) 2. u 3. pers sing pr von lesen
Lift [lift| <-lels, -e o -s> m I. /Aufzug)
асансьор м 2. /Ski-) влек м; /Sessel -/
лифт .1/
liften (’liftan) vt 1. щ.н изтеглям, вдигам
2. /Preise)вдигам, повишавам 3. .v.r.nsich
dat das Gesicht - lassen подлагам се
на лифтннг. изпъват мп кожата )//.///
изглаждат мп бръчкпте| на лицето
Liga |'li:ga) <-, Ligen> / 1. рог лига ж,
съюз м 2. stört лига, група ж
light |lait] adj gas п/ лек. диетичен
Ligurisches Meer ne&z:, Лигурско море
Likör lli'koic) <-s, -e> m ликьор м
lila |'li:la) <inv> <3///лилав; s. a. blau; Lila
<-!s|, - o fam-s> n лилаво cp; s. a. Blau
Lilie ['li:lia) <-, -n> f кл лилия ж
Liliputanerfin; [lilipu'ta:ne| <-s,	-, -nen>
miß) лилипут M, джудже cp
Limit ('limitj <-s, -s o -e> n лимит м.
граница ж: jdm ein - setzen поставям
ограничение на нкг
limitieren |ПтГП;гзп) <ohne ge-> vt лими¬
тирам. ограничавам
Limo |'limo| <-, -lsi> f fam 1. /Orange/
оранжада ж 2. /Zitronej лимонада ж
Limonade [limo'narda] <-, -n> / лимона¬
да ж
Limousine [limu’ziinal <-, -n> / лимузи¬
на ж
Linde ['lindaj <-, -n> / üo; липа ж
lindern ('linden] vt 1. /mildern: Strafe/ смек¬
чавам. намалявам 2. (Not) мш облек¬
чавам. намалявам

Linderung
380
Linderung <-> kein PI f 1. /Milderung}
смекчаване cp 2. IErleichterung/ облек¬
чение cp; jdm - verschaffen облекча¬
вам нкг, намалявам страданията на нкг
lindgrün adj светлозелен, жълтозелен
Lineal [line'artj <-s, -e> n линия ж (за
чертанеJ
linear |line'a:e) adj линеен, праволинеен
Linguist!in) (lirjgu'istl <-en, -en; -, -nen>
miß лшн ппст(ка| м(ж!
Linguistik ]lir)gu‘istil<| <-> kein PI/ линг¬
вистика
linguistisch adj лингвистичен
Linie [iimiaj <-, -п>/линпя ж; (Strich.)черта
ж; (in Heft) ред .*,i; auf die schlanke -
achten внимавам за линията си: auf
der ganzen ~ напълно, във всяко от¬
ношение: in erster/zweiter - на пър-
во/второ място Linienbus <-ses, -se>
т (редовна) автобусна линия Linien¬
flug гп редовен полет Linienführung
/1. /Verkehrswesen! маршрут м iuci ав¬
тобус или трамвай/, трасе ср 2. kdhst
рисунък л/ Linienrichter(in) miß sfort
страничен съдия
linüliert adj лшшран. с редове
link |lii]l<| adj jarg подозрителен, съмни¬
телен; ein iganz) -es Ding drehen вър¬
ша нщ (доста) подозрително: jdm auf
die (ganz) ~e Tour kommen нравя но¬
мера на нкг
Linke <-n, -n>/1. (HandhvAm ръка; (Seite)
лява страна: zur ~п от лявата страна
2. i'oi. левица ж; äußerste - крайна
левица: gemäßigte - умерена левица;
europäische - европейска левица
linke(r, s) |'lii]lo, -ke, -kas| adj (räumlich) pol
ляв; die - Seite лявата страна: /untere,
hintere Seite von Stoß) опако, обратната
страна: ~r Hand отляво: zwei linke
Hände haben fam имам две леви ръце
linkisch adj несръчен, непохватен
links |'lir)ks| adv 1. lallg) вляво, отляво: -
sein i dl ляв съм; sich - einordnen пре¬
строявам се вляво; sich ~ halten дър¬
жа пътя [или вървя/карам] отляво: etw
mit - machen ßam правя нщ от раз: -
von mir вляво от мен: nach/von -
наляво/огляво: von - nach rechts от¬
ляво надясно 2. tauf der unteren, hinteren
Seitei наопаки, обратно: den Pullover
auf - anziehen обличам пуловера на¬
опаки Linksaußen <-, -> m sport ляв
аут linksbündig adjtsv, !s=opm ляво рав¬
нен. подравнен отляво Linksdrehung
/завъртане ср наляво
Linksextremist!in I miß pol ляв екстре¬
мна' linksextremistisch adj pol лево-
екстремистки
Linkshänderiini j'lirj-kshLndeJ <-s, -;
Literaturpreis
-nen> m(f) левак м, левачка ж, леви-
чар(ка) м(ж) linkshändig ad/ левашки
Linkskurve / ляв завой linksradikal
ad/vo i. леворадикален Linksruck <-(e)s,
-е> т pol засилване ср на лявото въз¬
действие Linksverkehr т шофиране
ср вляво
Linoleum |li'no:leum] <-s> kein Pi n лино¬
леум M
Linolschnitt |li'no:l/nit| m линорезба ж
Linse [’linzal <-, -n>/l. (Hülsenfrucht)леща
ж 2. (»PT леща, луна ж 3. Jam foto
(Objektiv) обектив м
Lippe j'lipsj <-, -n> / устна ж; aufge¬
sprungene ~n haben напукани са ми
устните; sich dat auf die ~n beißen хапя
си устните; kein Wort über die ~n
bringen не казвам нито дума; er hatte
das Wort schon auf den ~n, als ... дума¬
та му беше на езика, когато .... тък¬
мо искаше да каже, когато ...; an jds
~n hängen Д* слушам внимателно нкг
Lippenbekenntnis п обещание ср на
думи Lippenstift т червило ср за уст¬
ни
liquidieren (likvi'di:ran| <ohne де-> i-Тлик-
в 11 д! Iрам, п ре махвам
Liquidität |lil<vidi:'t£:t] <-> kein Plf\. wmrscH
ликвиднтет ж 2. /flüssige Mittel) л и [свид¬
ни средства
lispeln j'lispaln| и фъфля; (a. vt: flüstern)
шептя
Lissabon (lisabon) п окх, Лисабон м
List (list) <-, ra/--en> /1. (Schlauheit) хит¬
рост ж, лукавство ср; zu einer ~ greifen
прибягвам до хитрост; mit ~ und Tücke
/ат с хитрост 2. (listige Handlung) хитри¬
на ж
Liste l'lista) <-, -п> / списък м; (Wahl-)
лиега ж; etw in eine - eintragen нана¬
сям нщ в списък; sich in eine - ein¬
tragen записвам се в списък
listig adj хитър, лукав
Litanei (lita'nar| <-, -en> /rfl литания ж
Litauen |'li:tauan| n ceog Литва ж
Litauer(in) <-s, -nen> m(f) литовец
M, литовка ж
litauisch adj литовски
Liter |'li:te| <-s, -> m o n литър м
literarisch |lita'ra:nj] adj литературен
Literat |lita'ra:t] <-en, -en> m писател м
Literatur |litara'tu:e| <-, -en> / литера¬
тура ж; die einschlägige - studieren
проучвам съответната (научна) лите¬
ратура; schöne - художествена лите¬
ратура Literaturangaben pl бнблио-
графски данни Literaturgeschichte
/литературна история Literaturkritik
/литературна критика Literaturpreis
т литературна награда

Literaturwissenschaft
381
Loge
Literaturwissenschaft / литературо¬
знание cp literaturwissenschaftlich
adj литературоведски: -es Studium
следване по литературознание
LitfasssäuleRR l'litfaszailaj / колона ж за
афиши
LithografieRn (litogra'fi:) <-, -n> / Litho¬
graphie <-, -n> /литография ж
litt |lit| I. u 3. pers sing imp von leiden
Liturgie |litur'gi:| <-, -n>/ rfi. литургия ж.
църковна служба
liturgisch |li'torgiJ] adj литургичен
live |laif] <inv> adj, adv iv, ra.dio лайв. на
живо Live-AufzeichnungAlt / Liveauf¬
zeichnung“ / запис ,u на живо Live-
Sendung"'/ Livesendung“ / директ¬
но предаване, предаване cp на живо
Lizenz |li ts£ntsj <-, -en> / лиценз м. раз¬
решение cp; eine - erteilen/zurück-
ziehen издавам/отнемам лиценз: in -
по лиценз Lizenzgeber(in) miß лицен-
зодател(ка) м/ж,1 Lizenzgebühr / ли¬
цензна такса
Lizenznehmern) miß лицензополуча-
тел(ка) м(ж/ Lizenzvertrag т договор
м за лиценз
LKW, Lkw |dka:'ve:| <-(s), -(s)> m abk von
Lastkraftwagen товарно МПС
Lob |lo:p| <-(e)s> kein PI n похвала ж;
(-rede) хвалебствие cp; ein - verdient
haben заслужил съм похвала: zu jds -
в нечия чест
Lobby ['labil <-, -s> / лоби cp
loben [’lo:ban| vt хваля: /überschwänglich)
прехвалвам; fGoitJ възхвалявам, сла¬
вя; das lob’ ich mir! това много ми
харесва! lobend adj хвалебствен; etw
- erwähnen споменавам нщ c призна¬
ние \илп похвала| lobenswert, löblich
|'lo:bansve:rt, ’loiplig] adj похвален
Loblied nein - auf jdn singen възхваля¬
вам нкг
Lobrede /похвално слово; eine - auf
etw akkhalten държа хвалебствена реч
за нщ. възхвалявам нщ
Loch [bx] <-(e)s, Löcher> п 1. дупка ж;
(Ößfiwngl отвор м; schwarzes - лят чер¬
на дупка 2. /Höhle) бърлога ж 3. lErd~,
Schlag-) яма ж 4. (Riss) скъсано място,
дупка: (in Reißen) дупчица ж 5. (beim
Billard) джоб м 6. pej, jarg (schlechte
Wohnung) дупка, коптор м 7. jarg (Ge¬
fängnis) пандиз м ►Löcher in die Luft
gucken fam гледам в една точка: jdm
ein - in den Bauch fragen fam дотягам
на нкг c въпроси; aus dem letzten ~
pfeifen Jam на края на силите си съм
lochen vl (Fahrkarte) продупчвам: а. inform
перфорирам
Locher <-s, -> т перфоратор м
Lochkarte / перфокарта ж
Lochung -еп> / перфорация ж
Lochzange / клещи ми за продупчваие
на билети
Locke fbkaj -п> /къдрица ж; ~n ha¬
ben имам къдрици
locken [‘bkanj I. vl. 1. ‘Tier/ примамвам,
подмамвам 2. fig (reizen, anziehen) прив¬
личам; jdm das Geld aus der Tasche -
fam измъквам парите от джоба на нкг
3. iHaari къдря II. ;v;sich - (Haar) къдря
се
lockend adj примамващ: iver-.- примам¬
лив
Lockenstab т маша ж Lockenwickler
т ролка ж (за коса)
locker |Ъкв| adj 1. /Schraube. Knoten, Seih
хлабав, разхлабен: (wackelnd) конто се
клати: - sitzen ткен разхлабен \it.w
отслабен] съм 2. /Boden/ рохкав: (Ma¬
sche) рехав: (Teig) мек 3. /nicht gespannt:
Muskulatur, Beine) отпусна т, спокоен: -
werden (schlaff) отпускам се; а. ßg /sich
lockern) разхлабвам се. отпускам се:
(Zahn) клатя се 4. fig (Lebenswandel) лек.
разпуснат: /leichtfertig) лекомислен: das
mach’ ich doch -! jarg щс го направя от
вол е! 5. jarg (lässig) небрежен, леже-
рен
locker lassen <irr> vi fam nicht - ne ce
отказвам locker machen vt fam Geld -
давам пари на нкг
lockern vt 1. a. fig Hocker machen) отпус¬
кам, разхлабвам 2. /Erde) разрохквам
3. /Muskeln) отпускам
lockig adj къдрав, къдрокос
Lockmittel n примамка ж, стръв ж
Lockruf т (Vögel) примамващи крясъци
Lockung <-, -en> / 1. (Reiz) чар м
2. (Versuchung) примамка ж, изкуше¬
ние ж
Lockvogel т 1. (Tier) мамен, м 2. fig pej
примамка ж
Loden [‘loidanj <-s, -> т лоден м
Lodenmantel т ггалто ср от лоден
lodern ['lo:den| virоря буйно: а. fig плам¬
тя
Löffel l'lafal) <-s, -> т 1. /Ess-j а.
лъжица ж 2. (Jägersprache) ухо ср на
заек 3. fam /Ohr) ухо ►den ~ abgeben
jarg (sterben) хвърлям тона
löffeln vt, vi ям c лъжица
log [!o:k] 1. u 3. pers sing imp von lügen
Logarithmus |loga'ritmus] <-, Logarith¬
men m логарнтъм м
Logbuch <-(e)s, -bücher> nkaut корабен
дневник
Loge ('1о:зз| <-, -n> / 1. thfat ложа ж
2.1Pförtner-)портиерска будка [или ка-
бинка] 3. (Freimaurer-) масонска ложа

logieren	382	lösbar
logieren |lo'3i:ren| I. w живея, пребива¬
вам II. vt СЯ настанявам, подслонявам
Logik |'lo:gik| <-> kein PI f логика ж
Logis [lo'3i:] <-, -> n квартира ж
logisch |1o:gi/] adj логичен, логически
logischerweise adv логично
Logistik |lo'gistik| <-> kein PIf логисти¬
ка ж
logistisch adj логистичен
Logo {'lo;go] <-s, -s> m o n лого cp, гра¬
фичен фирмен знак
Logopäde |logo‘p£:d9| <-n, -n> m, Logo¬
pädin [logo'p£:drn| <-, -nen> / лого-
пед1ка| м/ж;
Lohn |lo:n| <-|e)s, Löhne> m 1. (Arbeits¬
entgelt.1 |работна) заплата, трудово
възнаграждение 2. fig IBelohnung) на¬
града ж, възнаграждение cp; zum ~
für Jig като отплата за Lohnabbau т
намаляване ср на заплатата Lohnab¬
rechnung /фиш м за заплата Lohn¬
ausfall т нензплащане ср на заплата
Lohnausgleich т уравняване ср на
заплата Lohnempfänger(m) miß кои¬
то получава работна заплата
lohnen I. vc 1. (be~) jdm etw - възна¬
граждавам нкг за нщ 2. (wen sein,
rechtfertigen) оправдавам, струвам си:
das Ergebnis lohnt die Mühe резулта¬
тът оправдава усилието II. кг: sich - а.
/7gструвам си. заслужавам си; es lohnt
sich nicht не си струва, няма смисъл
lohnend adj 1. /vorteilhaft/ който си стру¬
ва |или заслужава| 2. (einträglich) рен¬
табилен, доходен
lohnenswert adj благодарен
Lohnerhöhung/повишаване ср на ра¬
ботната заплата Lohnforderung/' ис¬
кане ср за по-висока работна заплата
Lohnkosten pl разходи ми за работна
заплата Lohnkürzung /удръжка ж от
работна заплата Lohnsteuer / данък
м общ доход Lohnsteuerjahresaus¬
gleich т годишно уравняване на да¬
нък общ доход Lohnsteuer karte /
книжка за нанасяне и изчисляване на
данък общ доход
Lohnverhandlungen jpl преговори мн
за работна заплата
Loipe fbipa) <-, -п> / писта ж за ски
бягане
Lok |bk| <-, -s> f abk von Lokomotive
lokal |lo‘ka:l| adj 1. /örtlich! локален, мес¬
тен 2. или за място
Lokal <-(e)s, -e> n (Gaststätte, Wirtschaft)
заведение cp, локал м
Lokalaugenschein m /1 яд; (Lokaltermin)
съдебен оглед на място |или место¬
престъпление!
Lokalblatt п местен вестник
Lokale <em -s, -r» kein Pl n (in Zeitung)
местна хроника
lokalisieren [lokali'ziiran] <ohne ge-> vt
локализирам
Lokalität |lokali‘t£:t! <-, -en> / място cp,
помещение cp
Lokalnachrichten Jpl местни новини
Lokalpatriotismus m pej местен [или
локален] патриотизъм Lokalseite f
Lokalteil m (einer Zeitung} страница ж c
местни новини Lokaltermin m jur съ¬
дебен оглед на място [или место¬
престъпление! Lokalverbot п забрана
ж за посещаване на заведение
Lokomotive (lokomo'tiiva) <-, -n> / ло¬
комотив ,м,- elektrische ~ електриче¬
ски локомотив Lokomotivführer(in)
miß локомотивен машинист
Lokus ['lo:küs| <- о -ses, - о -se> т fam
клозет м
London [‘bndanl п сноп Лондон м
Look |ю1<| <-s, -s> т стил м, мода ж
Looping l'luipir)] <-s, -s> топ лупинг м
Looser <-s, -> т fam неудачник -и
Lorbeer ['brbe:e| <-s( -en> m 1. IBaum)
лаврово дърво 2. (Gewürz) дафинов
лист 3. fig (Ruhm) лаври мн, слава ж;
(sich) aufseinen ~en ausruhen почивам
на лаврите си Lorbeerkranz т лавров
венец
Lord (brt| <-(s)( -s> m лорд м
los |lo:s) I. adj 1. (abgegangen, -gerissen,
■gebrochen) откъснат, отчупен; jdn/etw
~ sein fam някой/нещо ми се маха от
главата, отървавам се от нкг/нщ
2. (locker) свободен, хлабав; (Schraube)
отвинтсн 3. fam (geschehen) ~ sein ста¬
вам, случвам се; (nicht in Ordnung sein)
не съм наред; in dieser Stadt ist nach
10 Uhr nichts mehr - fam след 10 часа
в този град нищо не се случва; mit
dem ist nicht mehr viel - pej, fam него
не го бива вече (болнав е); wenn sie zu
wenig geschlafen hat, ist mit ihr nichts
~ когато не се е наспала, нищо не
става от нея; was ist mit dir fam.
какво ти e?; was ist (denn) hier fam
какво става тук? II. adv 1. (Aufforderung)
-! хайде!; na, ~! fam (zier dich nicht)
давай!, тръгвай!; auf die Plätze, fertig,
~! по места, готови, старт! 2. (weg) wir
müssen heute früh ~ Jam трябва да
тръгнем раио сутринта
Los |lo:s] <-es, -e> n 1. (Lotterie-) лотари¬
ен билет; das Große - ziehen изтеглям
голямата печалба 2. fig жребий
съдба ж; das - entscheiden lassen нека
жребият решава
lösbar adj 1. /löslich) разтворим 2. fig
(Problemej разреш им

losbinden
383
loten
los binden <irr> vt отвързвам
los brechen <irr> I. vi sein разразявам
cc. избухвам II. vi haben отчупвам.
откъсвам
Löschblatt n попивателна ж
löschen 1'loE/an| I. vt 1. (Feuer, Licht, Kerze/
загасявам. изгасявам; fDurstiутолявам
2. (Schrift, Namen) заличавам: (Tonband)
изтривам 3. (Hypothek, SchuldI погася¬
вам 4. (Firma) закривам 5. haut разто¬
варвам II. vi (Feuerwehr) гася
Löschfahrzeug n пожарна кола Lösch¬
mannschaft /пожарна команда Lösch¬
papier n попивателна ж
Löschung <-, -en> /1. (von Feuer, Brands
гасене cp 2. (von Hypothek, SchuldI пога¬
сяване cp 3. (von Firma) заличаване cp
(от регистър): (von Tonbandaufnahme)
изтриване cp 4. naht разтоварване cp
lose adj 1. Hocker) хлабав, свободен: das
Band hing - herunter лентата висеше
свободно 2. (unverpacktI непакетиран.
иеопакован 3. /leichtfertigi лекомислен
4.	(frech, dreist) дързък, предизвикате¬
лен
Lösegeld n откуп .vi
losen |'lo:zan| и (um etw) ~ хвърлям
жребий (за нщ)
lösen l'lorzan] I. vt 1. /а. losmachen, auf-)
пием разлагам, разтварям 2. (abtrennen)
etw (von etw) - отделям |или отстра¬
нявам) нщ от ищ 3. (lockern) разхлаб¬
вам. развързвам: (Schraube)отвинтвам:
(Bremse) отпускам 4. (Problem, Rätsel,
Gleichung) решавам: (Ehe) разтрогвам
5.	(Fahrkarte) купувам II. vr: sich -
1. си см разтварям се 2. /sich ab-: Tapete)
падам, отлепям се: (Lawine) откъсвам
се; (Farbe)тои\я се. отлющвам се: (Putz)
къртя се, откъртвам се 3. (abnehmen)
намалявам, отслабвам 4. (sich frei
machen) sich von etw - освобождавам
се от нщ; sich von den Eltern ~ отде¬
лям се от родителите си 5. (sich auf
klären) разяснявам се. разплитам се
los! fahren <irr> vi sein 1. /abfahren/ тръг¬
вам, потеглям 2. fig (anfahren, -greifen)
(auf jdn) ~ нахвърлям се (върху нкг)
losI gehen <irr> vi sein 1. (aufbrechenj по¬
теглям, тръгвам: (Weggehen) махам се:
auf jdn ~ (zugehen) спускам се към нкг:
(in feindlicher Absicht) нахвърлям се вър¬
ху нкг 2. fam (sich lösen: Knopf) откъс¬
вам се; (Schuss) гръмвам 3. fam fanf
angen) започвам: geht das Gejammere
schon wieder los! fam пак ли се започва
с оплакванията!
los!kaufen vT откупувам
los! kommen <irr> vi sein 1. (wegkommeni
отделям се, отказвам се 2. (freikommen)
von etw - освобождавам се от um
los lachen vi laut - засмивам се гръмко
los'lassen <inv vt 1. (nicht mehr festhallcn-
пускам: das Buch/die Frage/der Ge
danke lässt mich nicht mehr los книга
та/въиросът/мисълта ме занимава:
lass den Ball los! пусни гонката'
2. ifreilassemпускам, освобождавам: die
Hunde auf jdn - насъсквам кучетата
срешу нкг 3. fam /verlauten lassen/ пус¬
кам: eine Schimpfskanonade auf jdn -
наругавам нкг
los legen vi fam 1. /anfangen etw zu tun)
mit etw - започвам c някаква работа
2. ianfangen, etw zu sagen; започвам да
разказвам
löslich adj разтворим
los lösen I. ir etw von etw - освобож¬
давам \или отделям) нщ от нщ: Brief¬
marken vom Kuvert - отлепвам Мар¬
ките от плика II. кг; sich (von jdm/etw)
~ откъсвам се от нкг/нш
los machen I. if отвързвам, развърз¬
вам II. кг:sich - отвързвам се. развър¬
звам се: а. fig освобождавам се III. vi
1. fam (sich beeilen) бързам 2. naut (Segel,
Boot) тръгвам, потеглям
los reißen <irr> l. vt etw (von etwl ~ a.
fig изскубвам \или откъсвам| нщ (от
нщ) II. vr sich (von jdm/etw) - a. fig
отскубвам се \iuu откъсвам ee| |от нкг/
нщ)
losIrennen <irr> vi sein 1. (loslaufenI из-
тичвам, избягвам 2. (auf jdn zulaufen)
auf jdn ~ изтичвам |или затпчвам се)
към нкг
LössRR <-es, -e> m, LößA" <-es o Lösses,
-e o Lösse> m ceol льос m
los sagen кг sich Ivon jdm/etw| - отри¬
чам се (от нкг/нщ)
Lösung <-, -еп>/1. (Los-)освобождава¬
не ср. отделяне cp 2. fig (.hi:;.: разтвор
.vi,• маг решение cp 3. (von Beziehungen/
решение., разрешаване cp Lösungs¬
mittel n CHEM разтвори тел м
los'werden <irr> vt sein 1. /sich befreien
vonI отървавам се: ich werde den Ge¬
danken nicht los не мога да се отърва
от тази мисъл 2. fam (verkaufen/ раз¬
продавам. освобождавам се (от сто¬
ка) 3. fam (verlieren/ загубвам, бивам
окраден
Lot [lo:t| <-(e)s, -е> п 1. iSenkbleil отвее
м: etw wieder ins rechte ~ bringen
отново слагам ред в нщ 2. haut шаман¬
дура ж 3. мат (Senkrechte) перпендику¬
ляра!; auf eine Gerade das ~ Fällen тегля
|или чертая] перпендикуляр към пра¬
ва
loten vt 1. та::н меря с отвее 2. плчт

löten
384
Luftschloss
измервам дълбочината на вода
löten ['lertan] гг etw (an etw akk) - споя¬
вах! нщ [или запоявам нщ| (c нщ|
Lotion [!o‘tsio:n| <-, -en> /лосион .»
Lötkolben rn поялник м Lötlampe /
лампа ж за запояване, бензинова го¬
релка
Lotos |‘lo:tas| <-, -> т, Lotosblume/пот
лотос .и
lotrecht adj отвесен
Lotse !'lo:ba| <-n, -п> m 1. naht лоцман
м; aero (Flug-j пилот м 2. fig гид .u, во¬
дач м
lotsen vt 1. kalt направлявам: aero пи¬
лотирам: ш направлявам, насочвам
2. fig, /ат убеждавам
Lötstelle /място ср за спояване, спой¬
ка ж
Lotterie jbla'ri:| <-, -п> / лотария ж
Lotterielos п лотариен билет
Lotterleben j'btele:bsn] п ре/ безпътен
живот
Lotto [Ъ1о| <-s, -s> п тото cp Lotto¬
gewinn т печалба ж от тото Lotto¬
schein т лотариен фиш
Löwe l'leiva] <-n, -n> m 1. zo<< лъв м; sich
in die Höhle des ~n begeben fig, fam
отивам в бърлогата на звяра 2. asti:
Л'ьн: er/sie ist (ein) - тон/тя е (зодия)
Лъв Löwenanteil m sich dat den -
nehmen fig, fam вземам лъвския пай
Löwenzahn m üoi глухарче cp Löwin
l'ioivin) <-, -nen> //oo лъвица ж
loyal |loa'ja:l] adj лоялен, почтен
Loyalität |loajali’te:t| <-> kein ///лоялност
ж, ноч'геност ж
LP |d‘pe:| <-, -s> f abk von Langspielplatte
д ъ л го свира u.a плоча
LSD |£l?£s'de:| <-(s)> kein PI n ЛСД (вид
наркотик!
It. abk von laut съгл.
Luchs |luks| <-es,. -e> m zoo рис .w
Lücke I'IyIo] <-, -n> /1. a. fig /leere Stellej
дупка ж. празнина ж 2. fig липса ж;
(Mangel! пропуск м; eine - schließen
запълвам пропуск Lückenbüßer rn
1. (Person! заместник м 2. /Sache! замес¬
тител м lückenhaft adj 1. (voller Lücken)
c празноти 2. fig (unvollständig/ непълен
lückenlos adj 1. (ohne Lücken) без праз¬
ноти 2. fig jvollständig! пълен, обширен
lud [!u:tj /. u 3. pers sing imp von laden
Luder |'lu:dei <-s, -> n pej.fam нахалница
ж. пачавра ж
Luft ]luft| <-, poet Lüfte> / 1. въздух м;
dicke - fam нажежена атмосфера: die
- herauslassen успокоявам топката; für
jdn ~ sein някой не ме забелязва, някой
ме игнорира: an die ifrische) ~ gehen
излизам на чист въздух; jdn an die -
setzen fam изхвърлям |или изгонвам|
нкг (от вкъщи, от работа); in die -
jagen (sprengen) вдигам във въздуха; in
der ~ liegen витая, надвиснал съм: sich
in ~ auflösen fam /Person) изпарявам се:
(Ding) изчезвам 2. sing (Atem) въздух: ~
holen вдишвам; tief ~ holen поемам
дълбоко въздух: keine - kriegen ди¬
шам тежко 3. fam (Plate, Spielraum) сво¬
бода ж на действие, простор м\ seinem
Ärger ~ machen изливам яда си, давам
воля на яда си
Luftangriff т въздушно нападение
Luftballon т I. (Spielzeug) наду ваем
балон 2. апно аеростат м Luftbe¬
feuchter <-s, -> т овлажнител м за
въздух Luftbild п въздушна снимка
Luftblase / въздушно мехурче Luft¬
brücke /въздушен мост luftdicht adj
херметичен Luftdruck kein PI m въз¬
душно |плг/ атмосферно] налягане
luftdurchlässig adj въздухопропуск-
лнв. нехерметнчен
lüften l'lvftsn| vt l. (Zimmer, Bett, Kleidung)
проветрявам 2. (Vorhang) повдигам;
(Hut) вдигам: den Hut zum Gruß - вди¬
гам шапка за поздрав 3. fig (Geheimnis)
разкривам
Luftfahrt / въздухоплаване cp Luft¬
feuchtigkeit /влажност ж на въздуха
Luftfracht / 1. (Gebühr) такса ж въз¬
душна поща 2. (Ware) въздушна прат¬
ка luftgekühlt adj tf.ch с въздушно
охлаждане luftgetrocknet adj (из)су¬
шен на въздух Luftgewehr п въздуш¬
на пушка Lufthoheit kein PI f възду¬
шен суверенитет
luftig adj 1. /Äst/my проветрив 2. (Kleidung!
лек
Luftkissenboot п лодка ж с въздушна
възглавница Luftkühlung / въздуш¬
но охлаждане Luftkurort т планин¬
ски курорт (с чист, лековит въздух)
luftleer adj -er Raum безвъздушио
пространство Luftlinie / въздушна
линия Luftloch п 1. Tech отдушник м,
вентилационен отвор 2. fam въздуш¬
на яма Luftmatratze / надуваем дю¬
шек Luftpirat(in) m(f) въздушен пират,
похитител(ка) м(ж) на самолет Luft¬
post / въздушна поща; mit ~ с въз¬
душна поща Luftpumpe / въздушна
помпа Luftraum т въздушно прост¬
ранство Luftreiniger rn въздушен
филтър Luftröhre / трахея ж Luft¬
schicht / въздушен слон Luftschiff п
цепелина. дирижабъла Luftschlange
/гирлянда ж (която е навита и при
хвърляне се развива спираловидно!
Luftschloss1*15' п въздушни кули; Luft-

Luftschutzbunker
385
schlösser bauen строя въздушни кули
Luftschutzbunker m, Luftschutzkeller
m. Luftschutzraum лгпротивовъздуш-
iio скривал nute Luftsprung m скок м
in,в въздуха Luftströmung / въздуш¬
но течение Luftstützpunkt т въздуш¬
на база Lufttemperatur /:л;лi-.o темпе¬
ратура ж на въздуха Lufttransport т
въздушен транспорт, авиотранспорт
.ч luftundurchlässig adj въздухоне-
пропусклпв. херметичен
Lüftung <-, -еп> /вентилация ж, про¬
ветряване ср Lüftungsschacht т вен¬
тилационна шахта
Luftveränderung /смяна ж на въздуха
Luftverkehr т въздушен транспорт
Luftverschmutzung /замърсяване ср
на въздуха Luftwaffe /военновъздуш¬
ни сили Luftweg т auf dem - по въз¬
духа. с въздушна поща Luftzufuhr /
приток м на въздух Luftzug т въз¬
душно течение
Lüge |'ly:ga| <-, -п> / лъжа ж: jdn ~n
strafen уличавам нкг в лъжа; ~n haben
kurze Beine sprichw на лъжата крака¬
та са къси поговорка
lügen <lügt, log, gelogen> w лъжа. из-
лъгвам; ~ wie gedruckt ßm лъжа ма
поразия
Lügendetektor [’lyigande'tektDr) т детек¬
тор м на лъжата
Lügengeschichte / лъжлива |или из-
мислепа| история
Lügnerlin) Г1у:дпв| <-s, -nen> miß
лъжец м, лъжкиня ж
lügnerisch adj лъжлив, измамнпчески
Luke |'1и:1о) <-, -n> / tDach~i таванско
прозорче, капандура ж; кдш люк .и
lukrativ [lukra'thf] adj доходен, привле¬
кателен
Lümmel |'lYmal| <-s, -> т 1. pej /Flegel/
нахалник .w 2. /am (Bursche! пич м.
мъжага м
Lump |lump| <-en, -en> m pej негодник
.и. мръсник м
lumpen l'lompan) vtfamsxcYi nicht - lassen
не се циганя, харча нашироко
Lumpen <-s, -> m парцал .и Lumpen¬
gesindel n, Lumpenpack n pej лумпе¬
ни MH, дрипльовци MH
lumpig adj 1. Iniederträchtig! долен, по¬
дъл 2. Izerlumptj парцалив. окъсам
3. fam (unbedeutend! нищожен, жалък;
~e drei Mark fam гри пършмви марки
Lunch (lantfl <-(e)s o -, -(e)s o -e> m лек
обяд
lunchen |'lantfan| vi, vt обядвам леко
Lunge |'lur)a| <-, -n> / бял дроб; sich dat
die - aus dem Leib schreien fam разди¬
рам си гърлото от викане
Luxemburger
Lungenbraten <-s, - rn A ■•./.•	<kind'rjiivt
печено телешко филе Lungenembolie
-п,- / ■■■ . емболия ж на би лия дроб.
белодробна емболия Lungenentzün¬
dung /пневмония ж Lungenflügel ’ ■
крило ср па бял дроб lungenkrank ?
белодробноболен Lungenzug >• •;( ъд
боко вдишване на цигарен дим; einen
~ machen поемам дълбоко цигарен
дим
lungern jluqen] vi fam безделнича
Lunte (’lontaj <-, -n> /- riechen fig. fern
подушвам опасност
Lupe jiurpsj <-, -n> / луна ж: jdn/etw
unter die - nehmen ßm най-подробно
проверявам нкг/нщ
Lurch [lorej <-leis, -e> амфибия cp.
земноводно животно
Lust |lust| <-, Lüste> / 1. sing i Freude
радост ж; iVergnügen: наслада ж: mit ~
und Liebe c истинско удоволствие;
nach - und Laune както ми харесва
2. sing!Verlangen: желание cp; - auf etw
akk haben имам желание за нщ; ~/
keine - haben zu arbeiten имам/нямам
желание за работа \или да рабо гя|; mir
ist die - |daranI vergangen това ми се
отщя 3. /Sinnes-1 страст ж, сексуално
желание
Luster ['lustcl <-s, -> т А s. Lüster
Lüster <-s, -> m 1. I Glanzüberzug! гланц
.u. глеч ж 2. iKronleuchter/ полилеи .u
lüstern l'lvstenl adj 1. tbegierig! жаден: auf
etw akk (onach etw| - sein жадувам за
нщ. нщ много ми се иска 2. /geil! по¬
хотлив
lustig adj 1. /vergnügt! забавен 2. Icrhei
ternd! весел: sich über jdn ~ machen
присмивам се па нкг: sich über etw akk
~ machen надсмивам се па нщ: das kann
ja - werden! iron, fam може да стане
забавно!
Lüstling 1'lYStliql <-s, -e> m сладостра¬
стник .и
lustlos adj iMenscht апатичен, вял Lust¬
molch m scherz, fam сладострастник .u
Lustmord m сексуално убийство
Lustobjekt /? сексуален обект, обект
.и на сладострастия Lustschloss™ п
лятна резиденция Lustspiel п коме¬
дия ж
lutschen |'lutjsn| vt, vi an etw dat - ближа
\hau смуча) нщ
Lutscher <-s, -> m близалка ж
Luv |lu:f| <-> kein PIf o n клет наветрена
страна
Luxemburg l'luksamburk] п<:ю(, Люксем¬
бург м
Luxemburger(in) <-s,	-, -nen> miß
жител (ка) м/ж! на Люксембург

luxemburgisch	386	lyrisch
luxemburgisch ad) люксембургски
luxuriös |luksuri'o:s| aüj луксозен; (ver¬
schwenderischI разто чител е н
Luxus fluksusl <-> kein PI m лукс м, раз¬
кош м
Luxus- (in Zusammensetzungen) луксозен,
скъп Luxusartikel m луксозна стока
Luxusausführung / луксозна изра
ботка Luxushotel п луксозен хотел
Luxussteuer/данък .и върху луксоз¬
ни артикули
Luzern (lu’t§£rn| п geog Люцерн м
LW abk von Langweile ДВ (дълги вълни)
Lymphdrüse / лимфна жлеза
Lymphe |'lvmfa| <-, -п> / лимфа ж
Lymphknoten т лимфен възел Lymph¬
system п Med лимфна система
lynchen l'lYn^an] vt линчувам
Lynchjustiz / осъждане ср чрез лин¬
чуване
Lyrik l’lyrnk) <-> kein Z5//лирика ж, пое¬
зия ж
Lyrikerjin] <-s,	-, -nen> m(f) лирик м
lyrisch adj лиричен, лирически

M, m
387
Macke
м
M, m [tmj <-, -is)> n M. M cp /трннайс-
muma буква от немската азбукаI
m abk von Meter м
МА abk von Mittelalter Средновековие
cp
M. A. abk von Magister Artium магистър
M na изкуствата |или хуманитарните
науки]
Maastrichter Vertrag <-es> kein PI m щ
договорът .w от Маастрихт
Machart /изработка ж (на дреха/, крой¬
ка мс machbar adj осъществим
Mache l'maxa) <-> kein Pi f fam 1. (Vor¬
täuschung.I външни ефекти: das ist alles
nur - това е само театър 2. (Wendi etw
in der - haben работя върху [или пра¬
вя) Н1Д
machen |'maxan| I. vt 1. (tun/ правя: etw
-	lassen поръчвам да ми направят нщ:
das Bett - оправям легло: jdm den Hof
-	ухажвам нкг: Licht ~ светвам: sich
dat das Haar ~ правя си фризура: das
\o so etwas| macht man nicht така не се
прави, da kann man nichts (mehr) ~
тук нищо (повече) не може да се нап¬
рави: dagegen ist nichts zu ~ нищо не
може да се направи срещу това: was
macht deine Arbeit/dein Mann? как е
работата/мъжът ти?: was machst du
denn hier? какво правиш ти тук ?, den
Anfang mit etw - слагам начало па
нщ: ein Ende ~ mit слагам кран на:
mach’s gutt/згидръж се!, пази се!, бъди
здрав! (поздрав при сбогуване/; wird
gemacht! fam дадено! 2. (hersteilen / пра¬
вя 3. /bewirken, verursachen) правя, съз¬
давам: Mühe - вървя трудно, правя
проблеми; das macht nichts няма нищо
[или значение] 4. iin einen Zustand
versetzen) карам, накарвам; du machst
mich ganz nervös! нервираш ме!; jdm
etw leicht - улеснявам нкг в нщ; es
jdm schwer ~ правя ни; трудно за нкг:
jdm das Leben schwer ~ правя нкм
живота тежък 5. (veranstaltenI карам
6.	fam (ergeben) правя: /kostenI възли¬
зам; was macht das? колко прави това?
7.	fam (Notdurft verrichtenI ходя. изходя
се II. кг:sich ~ 1. fam (gedeihen) оправям
се 2. /sich in einen Zustand versetzen! mach
dich nicht schmutzig! не се цапай!; ~
Sie es sich dat bequem! разполагайте
се удобно! 3. (beginnen) sich an etw akk
-	захващам се c [или залавям се за) нщ
4.	‘Dassen, aussehetv седя. вписвам cv:
sich gut ~ добре стоя. подхождам
5.	IWendi ich mache mir nichts aus
Kuchen не съм по сладкишите: ich
mache mir nichts/viel daraus не държа
никак/особено на това: mach dir nichts
draus! fam не се ядосвай за това! III. \i
in die Hose - Jam напълвам гащите:
Arbeiten macht müde работата уморя¬
ва. от работа се гърбавее поговорка;
lass mich nur ~! (am остави (това) на
мене!: nun mach schon! fam хайде!, по¬
бързай!
Machenschaften fplpej машинации ми.
сплетни мн
Macher <-s, -> m fam действен и проби¬
вен човек
Macho [Ynatjo] <-s, -s> m fam мачо cp
Macht |maxt, pl: 'meqta) Mächte> /
1. sing (Einfluss, Gewalt/ власт ж; an der
-	sein на власт съм: die ~ ergreifen
вземам властта: in jds - liegen в нечия
власт съм 2. sing (Kraft! сила ж, мощ мс;
alles, was in meiner - steht всичко,
което е по силите мн 3. /Heeres-7 въ¬
оръжени сили
Machtbereich т обсег м на властта
Machtergreifung / вземане < р па
властта Machthaber (in) <-s,	-, -nen>
miß властпмащ(а) м/ж/, владотел(ка|
м (мсI. повелптел(ка|.ir (мс/
mächtig |'mr<;tic| I. adj 1. imachtvoll) мо¬
щен. могъщ, einer Sprache - sein geh
владея даден език 2. /sehr groß) огро¬
мен II. adv fam (sehr/ много; sich -
anstrengen полагам големи усилия
Machtkampf m борба мс за власт
machtlos adj безсилен: dagegen ist man
-	срещу това човек е безсилен
Machtlosigkeit <-> kein PI f безсилие
cp MachtmissbrauchRR <-(eis> kein Pl m
злоупотреба ж c власт Machtpolitik /
авторитарна политика, политика ж на
силната власт Machtprobe /премер-
ване ср на силите Machtstellung /
позиция ж във властта Machtüber¬
nahme / T-oi вземане ср на властта
machtvoll adj мощен, силен Macht¬
wechsel <-s, -> mvot. смяна мс на власт¬
та Machtwort <-(ejs, -е> п ein -
sprechen казвам решаващата дума.
отсичам
Machwerk п pej лошо изделие
Macke l'mako) <-, -п>/1. '.Fehler) дефект

Macker	388	Maiglöckchen
м; jBeuleI натъртване cp 2. fam (Tick)
идея-фикс ж, маниащина ж; du hast
doch eine ~! ти не сп в ред!, ти си се
побъркал!
Macker |'make| <-s, -> т jarg 1. (Тур) тип
м 2. (Freund) гадже cp
Mädchen l'mEitcan] <-s, -> n 1. (Kindl
момиченце cp; (Jugendliche) момиче cp;
leichtes - лека жена \или леко моми¬
че} 2. (Haus-)прислужница ж;(Zimmer-)
камериерка ж; - für alles момиче за
всичко mädchenhaft I. adj момичеш¬
ки 11. adv като на момиче Mädchen¬
name гп 1. /weiblicher Vorname) име ср
ма момиче 2. (von verheirateter Frau!
моминско име
Made [’ma:da| <-, -n> f ь х) личинка ж;
(bes Obst-/ червеи м ^wie die - im
Speck leben fam живея си царски
Madiejl ['ma:cl(a)l| <-s, -n> n siidd, А мо¬
миче cp, девойка ж Mädel |‘mE:dsl| <-s(
-Isj> n fam девойче cp, момиче cp
madig adj черпни; jdm etw -machen fam
очерням шц пред нкг
Madonna Ima'dana, pF ma'drinanl <-, Ma-
donnen>/мадона ж, Света Дева Ма¬
рия, Света Богородица
Madrid (ma'dnt| п <тоо Мадрид м
Mafia l'mafial <-, -s>/мафия ж
mag |ma:k| /. и 3. pers singpr von mögen',
mögen2
Magazin [maga'tsirn] <:-s, -e> n 1. (Lager)
склад M 2. (von Waffe) пълнител м
3.	(Zeitschrift) илюстровано списание
4.	Tv, liADio магазинно предаване 5. юто
кутия ж за съхраняване на диапози¬
тиви
Magen fmargan, p/:'m£:gan| <-s, Mägen o
-> m стомах ,w; auf nüchternen - на
гладен стомах; sich datden - verderben
развалям си стомаха; das liegt mir
schwer im - fig, fam това ми е много
неприятно
Magenbeschwerden fpl стомашни оп¬
лаквания Magenbitter <-s, -> m гор¬
чивка ж Magengeschwür п med язва ж
на стомаха Magengrube/подлъжич-
на ямичка Magenknurren <-s> kein PI
n. куркане cp на червата Magenleiden
<-s, -> n заболяване cp на стомаха
Magensäure / стомашни киселини
Magenschmerzen mpl стомашни бол¬
ки Magenverstimmung <-, -en> /сто¬
машно разстройство
mager |'ma:gej adj мършав, постен; a. fig
постен, оскъден; - werden изпоста-
лявам Magermilch / обезмаслено
мляко Magersucht fixen анорексия ж
magersüchtig adj анорексичен
Magie !ma'gi:j <-> kein Pi f магия ж
Magier |'ma:gie| <-s, -> m магьосник м,
илюзионист' м, фокусник м
magisch adj магически
Magister |ma'giste| <-s, -> m, Magistra
[ma'gistra| <-, -e>/A 1. (akademischer Grad,
dem Diplom entsprechend) магистър м;
den/seinen - machen защитавам ма¬
гистърска ти тла; sie ist -/Magistra der
Philosophie тя е магистър по филосо¬
фия 2. A (Titel und Anrede eines Apothekers)
магистър-фармацевт м
Magistrat (magis'traitj <-(e)s, -e> m 1. itist
магистрат м; (Amt)служба ж 2. (Stadtver¬
waltung) общинска управа
Magma ['magma, pF 'magmsnl <-s, Mag¬
men> n (.toi. магма ж
Magnesium Ima'gnerzium] <-s> kein PI n
ciiEM магнезий м
Magnet [ma'gne:t| <-(e)s o -en, -e o rar
-en> m магнит м Magnetbahn <-, -en>
/ влак .и на магнитна възглавница
Magnetband <-(e)s, -bänder> n магнит¬
на лента Magnetfeld n магнитно поле
magnetisch adj тксн магнитен; fam маг¬
нетичен
magnetisieren [magneti’zkran] <ohne ge->
vt намагнетизирам
Magnetnadel / магнитна стрелка
Magnolie }ma'gno:lia| <-, -n>/юг магно-
лия ж
Mahagoni |maha'go:ni] <-s> kein Pi n ма¬
хагон M
Mahd |ma:t, pF 'mEide] <-(e)s, Mähder> n
A, CH планинска поляна
Mähdrescher m комбайн м
mähen |'nu:an] iT кося, окосявам
Mahl [та:!, pF ma:la o mtrle} <-|e)s, -e o
Mähler> n geh ядене cp, хранене cp;
(Fest-) пир M
mahlen (Yna:lan| cmahlt, mahlte, gemah¬
len> vt (a. Körner) меля
Mahlzeit / ядене cp, хранене cp; ~!
добър апетит!, да ви е сладко!, добър
ден! (поздрав по обедно време)
Mähne l'rmmal <-, -п> / грива ж
mahnen }'та:пзп| vt 1. (zurechtweisen)
подканям, карам, накарвам 2. (erinnern)
jdn an etw akk - напомням нкм за нщ
3. /Schuldner) a. jup. предупреждавам
Mahngebühr /такса ж за предупреди¬
телно писмо Mahnmal <-(e)s, -е о rar
-mäler> п мемориал м
Mahnung <-, -еп>/1. (Ег~) напомняне
ср, подкана ж 2. (von Schuldner) a. jijr
предупреждение cp 3. jur покана ж за
изпълнение на задължение
Mahnwache <-, -п> / мълчаливо бде-
нпе
Mai jmai) <-|e)s о -е> т май м; S. а.
April; Maiglöckchen |'maigla!«;an| <-s,

Maikäfer
389
manchmal
-> // момина сълза Maikäfer /ц майски
бръмбар
Mailand |'mailant| n ceog Милано cp
Mailbox |'mtilb:>ksj <-, -en> / ihposm по¬
щенска кутпя Аза електронна поща]
Mailprogramm <-s, -е> п о:	про¬
грама ж за електронна поща
Main |mam| т geoc Майн м
Mainz |maints| п geog Майнц м
Mais (maisj <-es, rar -e> m вот царевица
ж Maiskolben m царевичен кочан
Majestät [majts'Uitj <-, -en> / величест¬
во cp
majestätisch adj величествен
Majonäse (majo'ru.’za] <-, -n> f s. Ma¬
yonnaise
Major |ma'jo:e, pl: ma'jorra] <-s, -e> m ми
майор м
Majoran |'ma:joran o majo'ra:n] <-s, -e> m
пот майоран ,»
Majorz (ma'prts| <-es> kein PI m CH
(Mehrheitswahlsystem) мажоритарна из¬
бирателна система: es gibt zwei ver¬
schiedene Wahlsysteme: -- und Proporz
има два вида избирателни системи:
мажоритарна и пропорционална
makaber |ma'ka:be] adj ужасяван;, зло¬
вещ
Makel l'maikal] <-s, -> т geh петно ср
makellos adj безукорен: fig безупре¬
чен
mäkeln l'mtikaln] vi pej an etw dat ~ на¬
мирам недостатъци на нщ
Make-up |m£ik'?ap) <-s, -s> n грим м
Makler(in) ['maikle] <-s, -; -, -nen> miß
(Wohnungs-t жилищен посредник, жи¬
лищна посредничка: (Börsen-/ борсов
посредник, борсова посредничка;
(Grundstücks~! посредник .». посред-
ннчка ж при сделки с недвижими
имоти Maklergebühr / комиспона ж
за посредничество
Makrele |ma'kre:la) <-, -n> / zoo скум¬
рия ж
Makrone |ma'kro:n9) <-, -п> / сладка ж
от смлени ядки или кокосови стърго¬
тини
mal |ma:l) adv 1. млт по; 2 - 2 ist 4 2 пъти
по 2 е 4 2. fam (einmalj ich muss ~ тряб¬
ва да отида до едното място: denk (dir)
~! представи си само!; hör - her |ozuj!
чуй малко!; sieh -!, schau ~! виж \илн
гледай] сега!; besuchen Sie mich ~!
елате ми на гости някой път!: versu¬
chen Sie es ~! опитайте поне (веднъж)!
Mal1 <-(e)s, -е> п път м; das erste/
zweite/nächste/vorige |о letzte] ~ пър-
вият/вторият/следващият/предишнн-
ят [или последният] път; dieses - този
път; ein für alle ~ един път завинаги;
ein ums andere - всеки път (наново):
mit einem ~ из един път, изведнъж:
zum ersten/letzten - за нръв/и» »следен
път: von - zu ~ всеки следващ нд.т:
Dutzend ~ сто пъти: Millionen - мили
они пъти
Mal2 <-ie)s, -е о Mäler> п (Reck/ петънце
cp; (bes auf der Haut} белег м: (Mutter-/
белег м по рождение
malen ;!ma:lsn] if рисувам, нарисувам:
Iporträtiereni рисувам
Malen inj <-s, -; -nen> miß 1. i Kunst-i
живописец.», художник.», художнич¬
ка ж 2. /Anstreicher/ бояджия .», бояд¬
жии ка ж
Malerei |ma:ls'rai] <-, -еп>/живопис ж
malerisch adj живописен
Malkasten т кутпя ж за бои
Mallorca (ma'larka о ma'jDrka| п geog Ма-
норка .и
mal (nehmen <irr> vt, ii etw mit etw -
умножавам ни; по нщ
malochen (таЧожап] cohne ge-> vi jarg
бачкам яко. трепя се
Malta l'malta] n geog Малта ж
Malteser!in) |mal'te:ze] <-s, -; -, -nen> miß
малтнец .». малтипка ж
Malve ]'malva| <-, -n> /слез ,»
Malz [malts] <-es> kein PI n малц .»
Malzbier n малцова бира Malzkaffee
m малцово кафе
Mama |ma'ma: o ’mama] <-, -s> ffam ма¬
ма ж
Mami l'mami] <-, -s>//am ма ме cp, майче
cp
Mammut fmamot] <-s, -e o -s> n мамут.»
mampfen ['mampfan] vt, vi fam мляскам
man |man] I. pron indef човек, хората;
das tut - nicht така не се нрави; - hat
mir gesagt, dass ... казаха ми, че .-
sagt, dass ... казват, че ... II. adv nordd,
fam denn ~ los! хайде де! [или тогава|
Management |'т£П1фгп9п1] <-s, -s> n
управление cp, мениджмънт .»
managen fnunidsanj vt 1. fam (bewerk¬
stelligen) уреждам, управлявам 2. (ge¬
schäftlich betreuenj jdn - управлявам
нечии дела. мениджър съм на нкг
Manager!in) <-s, -; -, -nen> miß менид¬
жър м, управител!ка! м(ж) Manager¬
krankheit /мениджърска болест /за¬
боляване на кръвообращението при
мъже на средна възраст вследствие
свр ъхнат о вар ви не)
manche s. manchefr, s)
mancherlei l'man^e'lai] <inv> I. adj разни,
различни и някои други II. pron някои
manche(r, s) l'man^a, -<;e, -qas] I. pron indef
някой (и друг) II. adj някакъв
manchmal adv понякога

Mandant	390	Mansarde
Mandanten) |man'dant) <-en, -en; -, -nen>
miß pr възложител м, упълномощи¬
те л -W
Mandarine |manda'ri:ns| <-, -п>/ю'[ ман¬
дарина мс
Mandat |man‘da:tj <-je)s, -e> n мандат м
Mandatarfin) <-s, -e; -, -nen> m/fl A
tAbgeordneter} депутат|ка| м}ж}
Mandel ['mandall <-, -n> /1. «от бадем м;
gebrannte ~n печени бадеми 2. «hat
сливици ж мп Mandelbaum m юг ба¬
демово дърво Mandelentzündung /
мен възпаление cp на сливиците, ан¬
гина ж mandelförmig l'mandalfoErmn;]
adj бадемовпден
Mandoline (mando‘li:na| <-, -n>/ mus ман¬
долина ме
Manege (ma'ne^a) <-, -n>/манеж .u
Mangan |marj'ga:n| <-s> kein PI n онш
манган м
Mangel1 fmarpl, pl: 'mergslj <-s, Mängeb
m 1. sing IFehlen/ липса ж; aus - an
Beweisen по липса на доказателства:
- an etw haben datлипсва ми нщ 2. sing
iKnappheit}оскъдица мс, недостиг м; ,vitn
липса мс 3. iFehleri недостатък ,-w, де¬
фект м
Mangel2 l'magsl) <-, -n> f (Wäsche-) преса
мс [или валяк ,t/| за гладене; jdn in die
~ nehmen fig, /ат тормозя |или измъч¬
вам! икг (здраво)
Mangelerscheinung /ма> липса мс, не¬
достатъчност мс mangelhaft adj (unzu¬
reichend} недостатъчен; (fehlerhaft) де¬
фектен; (Schulnote/ незадоволителен
mangeln I. vi geh (fehlen} липсвам; an
etw dat~ нщ липсва, нщ не достига; es
mangelt ihm an Geld липсват му (дос¬
татъчно) пари 11. vt, vi (Wäsche) гладя /с
преса)
mangelnd adj липсващ; wegen -er
Vorbereitung поради недостатъчна
подготовка
mangels prp +gen geh по липса на
Mangelware / дефицитна стока
Mango |'maqgo| <-, -s o-nen> / вот манго
cp
Mangold <-(e)s, -e> m вот кръмно цвек¬
ло
Manie jma'ni:, pl: ma'ni:an) <-, -n> / ма¬
ния MC
Manier (ma'niie, pl: ma'niiren] <-, -en> /
1. sing (Ad) маниер м, стил м 2. pl
(Benehmen} маниери м мн; gute/schlech-
te -en добри/лоши маниери: keine -en
haben нямам държание [или обноски!
manierlich adf c безукорни маниери,
благопристоен
Manifest |mani'f£st) <-es, -e> n мани¬
фест M
Maniküre |mani'ky:ra] <-, -n> / мани¬
кюр M
maniküren <ohne ge-> vt правя мани¬
кюр
Manipulation |manipuia'tsio:n| <-, -en> /
манипулация мс
manipulieren (manipu'lirran] <ohne ge->
vt манипулирам
manisch ['ma:nif) adj маниакален ma¬
nisch-depressiv ['ma:nijdepr£'si:f| adj
psych маниакално-депресивен
Manko ['magko] <-s, -s> n 1. (Nachteil)
недостатък м 2. wirtscti (Fehlbetrag) лип¬
са мс, дефицит M
Mann |man, pt'mtrve o'bita) <-(e)s, Männer
0 Teilnehmer von Mannschaft: Leute> m
1.	/Erwachsener} мъж м, човек м; ein -
von Welt светски човек; seinen ~ stehen
доказвам се, оказвам се способен;
seine Ware an den ~ bringen fam про¬
давам си стоката, намирам клиент за
стоката си; bis auf den letzten - до
последния човек; - für - всички до
един; ~ gegen ~ гърди срещу гърди;
pro ~ на човек; von - zu - от човек на
човек; mein lieber -! fam човече!; -
über Bord! клит човек зад борда!; alle
- an Deck! naht всички на палубата!;
ein ein Wort! дадена дума, хвърлен
камък! поговорка; selbst ist der ~! и
сам войнът е войн! 2. (Ehe-) съпруг м;
mein geschiedener - бившият ми съп¬
руг
Männchen l'nungan] <-s, -> п 1. (Männlein)
мъжле ср, мъжленце cp; - machen
изправям се на задните си крака 2. zoo
мъжко животно
Mannequin |'manak£ о mana'kE:] <-s, -s> n
манекен .«
Männersache <-, -n>/мъжка работа
mannigfach fmaniqfax] adj, mannigfaltig
l'mani^faltn;] adj geh 1. (vielfach) разнооб¬
разен 2. (abwechslungsreich) различен
männlich ['m£nli^| adj 1. a. fig (mannhaft)
мъжки, мъжествен 2. bioi., bot, ling
мъжки Männlichkeit <-> kein Pl f мъ¬
жество cp, мъжественост ж
Mannsbild n fam мъж м, мъжище cp
Mannschaft <-, -en> / 1. spürt отбор м
2.	atro, Maut екипаж м
mannshoch adj висок един човешки
бой mannstoll adj fam обхваната от
нимфомания
Manometer Imano'merte] <-s, -> n мано¬
метър д/
Manöver Ima'naive] <-s, -> n a. fig pej
маневра мс
manövrieren |man0:'vri:ran) <ohne ge-> vt,
vi маневрирам
Mansarde |man'zarda| <-, -n> / мансар¬

Manschette
391
marsch
да ж
Manschette [manj£ta| <-, -n> f а. т;:с:н
маншет м Manschettenknopf m коп¬
че cp за ръкавели
Mantel l'mantal, pl: 'mmtal] <-s, Mäntel>
m 1. /Kleidungsstücki палто cp; den - nach
dem Winde hängen flg обръщам се
накъдето духа вятърът 2. п:сн обвив¬
ка ж, кожух .и/ /Reifen-/ външна гума
manuell |manu'el| I. adj ръчен II. adv
ръчно
Manuskript [manu'skript) <-|e|s, -e> n
ръкопис м; film сценарий м
Mappe ['mapa| <-, -n> /1. /Akten-, Schul-,
Zeichen-} чанта ж 2. /Ordner) класьор
At, папка ж
Maracuja [mara'ku:ja| <-, -s> / вот мара-
куя ж
Marathon ['maratan) <-s, -s> m sport ма¬
ратон M
Märchen |'гп£:е<;зп| <-s, -> n 1. ш приказ¬
ка ж 2. flg pej приказки ми Märchen¬
buch n книжка ж c приказки mär¬
chenhaft adj a. ßg приказен Märchen¬
land n приказна страна Märchenprinz
m принц At от приказките
Marder |'mardt?| <-s, -> m zon златка ж
Margarine |marga'n:na| <-, -n> / марга¬
рин At
Margerite [marga'riita] <-, -n> / марга-
ритка ж
Marienkäfer (ma'n:ank£:fe| m божа кра¬
ви чка
Marihuana (marihu‘a:na] <-s> kein Pl n
марихуана ж
Marille |ma'nla| <-, -n> JA (Aprikose! пот
кайсия ж
Marinade |mari'na:da| <-, -n>/марина¬
та ж
Marine |ma‘ri:na) <-, -n>/флота ж, флот
.vr marineblau adj морскосиньо
marinieren [mari'niiran] <ohne ge-> vt
мариновам
Marionette |mario'n£ta| <-, -n> / марио¬
нетка ж Marionettentheater /? мари-
онетен театър
Mark1 [mark) <-(e|s> kein Pi n flg anat, bot
костен мозък; jdm durch - und Bein
gehen разтърсвам нкг до мозъка на
костите
Mark2 <-, - о -stücke> /(Währung) марка
ж; Deutsche ~ германска марка
Mark3 <-, -еи> f (Grenzgebiet) гранична
област
markant (mar'kant) adj (auffallend) харак¬
терен. изпъкващ; (ausgeprägt) ярък
Marke |'marka| <-, -n>/1. (Fabrikat) марка
ж, продукт At; (Schutz-) запазена мар¬
ка 2. (Brief-) пощенска марка: (Steuer-)
таксова марка 3. (Lebensmittel-, Fssens-j
купон ,w 4. а, ;/;!!. (Erkennung;;-) онозна-
вателен знак. клеймо ср 5. (Spiel-,
Automaten-) жетон м
Markenartikel т маркона стока Mar¬
kenname <-ns, -n> in име cp па тт.р-
говска марка
markerschütternd adj потресаващ,
разтърсващ, сърцераздирателен
Marketing |’markatiQ| <-s> kein Pl пусм' ;■
маркетинг м
markieren [mar'kirranj <ohne ge-> vt I. a.
inforiM /kennzeichnen: a. Weg! маркирам
2. /hervorgebeni подчертавам 3. fam
IVortäuschenj преструвам се
Markierung <-, -en>/маркировка ж
Markise |mar'ki:za| <-, -n>/навес м iнад
балкон, витрина'
Markstein т flg повратна точка
Markstück /? марка ж (монети на стой¬
ност 1 марка!
Markt [markt, pl: Vn£rkta| <-|e!s, Märkte>
m пазар м; auf den - bringen/kommen
пускам/излизам на пазара: auf dem ~
на пазара Marktanalyse/wirtscii ана¬
лиз.» на пазара Marktanteil m wirtscii
пазарен дял Marktbude / сергия ж
Marktforschung / wirtscii проучване
ср на пазара Marktfrau / продавачка
ж на пазара Marktführer <-s, -> т
Wirt sch пазарен лидер Markthalle / ха¬
ли мн Marktlage / wirtscii състояние
ср на пазара Marktlücke /wnnscii па¬
зарна ниша Marktplatz т пазарен
площад Marktpreis <-es, -е> т wirtscii
пазарна цена Marktwert т wirtscii па¬
зарна стойност Marktwirtschaft /
wirtsch пазарно стопанство, пазарна
икономика: freie ~ свободно стопан¬
ство
Marmelade [marma'la:da| <-, -п> / мар¬
малад -VI
Marmor |’marmo:e, pl 'marmo:ra| <-s, -е>
т мрамор .и
marmorieren |mamno'n:ran| <ohne ge-> vr
имитирам мрамор /в рисунка, обли¬
цовка и др. /
marmoriert (marmo'ri:etj adj 1. г.дтч; на¬
шарен 2. Kunst с мраморна шарка
Marmorkuchen т мраморен кекс
Marokkaner!in I [man'ka:ne| <-s,	-, -nen>
miß мароканец At, марокаика ж
marokkanisch adj марокански
Marokko [ma'nkol n сюс. Мароко cp: in
- в Мароко
Marone |ma'ro:na| <-, -n> / /Esskastanie)
ядивен кестен
Marotte [ma'nta] <-, -n> / чудатост ж,
прищявка ж, странна привичка
Mars [mars] <-> kein Pl m Марс .и
marsch |mar/| interj марш!

Marsch
392
massenhaft
Marsch1 |marj, pl:'merjaj <-(e)s, Märsche>
m мм., mu$ марш м; sich in - setzen
потеглям I нанякъдеj
Marsch2 (marj) <-, -en> /emt; крайбреж¬
на низина
Marschall fmarjal, pl: 'marjtla) <-sf Mar-
schälle> m ма. маршал м
Marschbefehl nuMi заповед ж за марш
marschieren jmar'Jiaanl <ohne ge-> visein
марширувам
Marschmusik /маршова музика Marsch¬
ordnung / .\m маршов строй; sich
in - aufstellen строявам се в маршов
строй
Marsmensch т мароканец м
Marter l'martej -n> f geh мъчение cp.
изтезание cp
Marterl <-s, -n> n A, südd (Bildstock! па¬
метна колона или статуйка с надпис
!поставени да напомня за случило се
нещастие!
martern vt geh ifolternj изтезавам: (see¬
lisch) измъчвам
Marierpfahl m кол м за мъчение
Märtyrerin) ['mertyrej <-s,	-, -nen> miß
мзлюник .w, мъченица ж
Martyrium |marTy:rium( p/:mar'ty:rian| <-s,
Martyrien> n мъченичество cp
Marxismus |mar'ksismus| <-> kein Pl m roi.
марксизъм ,и
Marxöst(in) |mar'ksist| <-en, -en; -nen>
miß pol марксист) Kaj м(ж/
marxistisch ad/ hol маркспчески
März jmertsj c-lenj, -e> m март м; s. a.
April
Marzipan |mar£si’pa:n o'martsipa:n| <-s, -e>
n o m марципан м
Masche |'maja| <-, -n> /1. (bei Handarbeit!
бримка ,w; eine - fallen lassen изпус¬
кам бримка 2./am (Trick!'грик м: das ist
seine neueste ~ Jam това му е най-но¬
вият номер Maschendraht т телена
мрежа /на ограда/
Maschine |maji:ns| -n> / 1. (Schreib-,
Näh-, Wasch-I машина ж; auf jo mit) der
- schreiben пиша на машина 2. /Flug¬
zeug! машина ж 3. Jam fMotorradмотор
.1/ maschinegeschrieben adj s. maschi¬
nein 'geschrieben
maschinell Ima/i’nelJ I. adj машинен
II. adv машншшно
Maschinenbau <-(e)s> kein Pl m маши¬
ностроене cp maschinein {geschrieben
ad/ {написан) на машина Maschinen¬
gewehr n картечница ж maschinen¬
lesbar adj конто може да бъде разче¬
тен от машина Maschinenöl /?машин¬
но масло Maschinenpistole /автомат
м. шмайзер м Maschinenraum т ма¬
шинно отделение Maschinenschlos-
ser(in) mfßiLinocepM Maschinenschrift
/машинопис м; in ~ на машина
Maschinerie [majina'ri:, pl: majina'riian) <-,
-n> /1. (maschinelle Einrichtung/ машин¬
на инсталация, машинария ж 2. тнолт
механизъма/ 3./£ сложен механизъм
(на бюрократично управление!
Maschinist(in) |maji'nist| <-en, -en; -,
-nen> miß специалист(ка) м(ж/, който
\нли която] наблюдава и обслужва
машини
Masern l'maizen] pl med морбили cp
Maserung <-, -en> / жилки ж мн на
дърво
Maske f’maska) <-, -n> / маска ж Mas¬
kenball т бал м с маски Masken¬
bildneriin) fmaskanbildne| <-s, -; -nen>
т/ гримьор(ка) м/ж)
Maskerade (maska'raida) <-, -п> / маска¬
рад м
maskieren |mas‘ki:ran) <ohne ge-> I. et
маскирам II. vr sich (als etw) - маски¬
рам се (като нщ)
Maskottchen |mas'lot<;an| <-s, -> n 'та¬
лисман и/
maskulin (masku'lim) adj ling мъжки
Masochist(in) |maza‘<;ist| <-en, -en; -, -nen>
miß мазохист(ка) м(ж)
masochistisch adj мазохистичен
maß (ma;s| I. u 3. pers sing imp кол messen
Maß |ma:s| <-es, -e> n мярка ж; - nehmen
вземам мярка; etw nach - machen
lassen правя нщ по мярка; mit zweierlei
-	messen ßg прилагам двоен аршин;
ein gewisses - an ... известна степен
на ...; kein ~ kennen не знам мярка;
etw in |omit] -en tun върша нщ c мярка;
in hohem - във висока степен; in
vollem -е c пълна мяра; in dem -e,
dass ... в степен, която ...; in dem ~e,
wie ... в същата степен както das
-	ist voll! чашата преля!
Massage (ma'sa^a) <-, -n> / масаж м
Massaker (ma'saike) <-s, -> n клане cp
massakrieren |masa'kri:ran] cohne ge-> vt
изколвам. избивам
Maßanzug m костюм м по мярка Ma߬
arbeit /нещо ср, правено по мярка
Masse l'masal <-, -n>/1. fhys, jijr (Konkurs-,
Erb-j маса ж 2. (Mengej куп м, голямо
количество; (Menschen) маси мн; die
breite [о große) - широките маси; eine
Iganze) - ... Jam цял куп ...
Maßeinheit/единица мярка
Massenandrang т стъл гготворение ср
Massenarbeitslosigkeit / масова без¬
работица Massenartikel т стока ж за
широко потребление Massenbewe¬
gung /масово движение Massengrab
п масов гроб massenhaft adj, adv в

Massenkarambolage
393
Matte
ГОЛЯМО КОЛНЧССТИО. B излишък. масо¬
во Massenkarambolage / верижна
катастрофа Massenmedien npl мас¬
медии мн Massenmord m масово
убийство Massenproduktion /масово
производство Massentierhaltung <-,
-en> / масово отглеждане на животни
Massentourismus т масов туризъм
massenweise adv масово
Masseur |ma's0:e, pl: ma'soira] <-s, -e> m.
Masseurin |ma's0:nn| <-, -nen>/маса¬
жистка) м(ж/
Masseuse |ma's0:za| <-, -n> f(in Eroscenter/
масажистка ж за еротични масажи
maßgebend adj меродавен, служещ за
образец
maßgeblich adj 1. (ausschlaggebend! ре¬
шаващ 2. (in hohem, besonderem Maße!
значителен; an diesem Erfolg war sie ~
beteiligt тя има значителен дял за този
успех
maß I halten спазвам мярка
massieren |ma'si:ran] <ohne ge-> vt 1. med
масажирам 2. ми. съсредоточавам,
струпвам, засилвам
massig I. adj (wuchtig! обемист, масивен
II. adv fam (viel! доста, маса
mäßig ['mcisn;) adj умерен: !mittet-1 сре¬
ден, посредствен
mäßigen I. vt намалявам, овладявам
II. vn sich ~ въздържам се
Mäßigung <-> kein Plf въздържание cp,
умереност ж
massiv |ma‘si:f| adj масивен
Massiv (ma'siif, pl: ma'si:va| <-s, -e> n ма¬
сив .в
Maßkonfektion / масова конфекция
Maßkrug m еднолптрова халба
maßlos I. adj /unmäßig! прекаден: /über
mäßig! прекомерен II. adv (außerordent¬
lich) без мярка, прекомерно Maßlo¬
sigkeit <-> kein Pl f прекаляваме cp;
(Unmäßigkeit, Übermaßi прекомерност ж
Maßnahme |'ma:sna:ma| <-, -n>/мярка
ж; ~n ergreifen вземам мерки
Maßregel / мярка ж; strenge ~n treffen
прилагам строги мерки
maßregeln vt (tadeln) порица вам: /strafenj
наказвам дисциплинарно
Maßstab m 1. (Karten-! мащаб м; im ~
1 : 100 000 c мащаб 1 : 100 000 2. fig
мерило cp, критерий м; Maßstäbe
setzen определям критерии: einen
strengen ~ anlegen определям строги
критерии maßstabsgerecht, maß-
stab(s)getreu I. adj точно отговарящ
на зададения мащаб II. adv според/
съгласно мащаба
maßvoll adj умерен, сдържан
Mast1 |mast| <-(e)s, -en o -e> m 1. kaut
мачта ж 2. tu tüi. стълб m
Mast2 <■-, -en> /(von Tieren) угояване cp
Mastdarm m дим ректум м. право чер
во
mästen f'mestan} \4. угоявам
masturbieren jmastorbi:ran| и мастур-
бирам
Match Imtlfl <-iejs, -s o -e> n sroar мач м
Matchball j'irut^bai! m мачбол м
Material imateriä:lj <-s, -ien> n I. (Werk-,
Rohstoff! материал м, суровина ж 2. hg
(Unterlagen: материали мн 3. (Beweis-/
материал Materialfehler т дефект м
на материала
Materialismus (materia'lismosj <-> kein Pl
m материализъм .u
materialistisch adj материал истинен
Materialkosten pl разходи м мн за су¬
ровини и материали
Materie [ma'te:ria| <-, -n> / 1. sing ruvs.
снЕм. PHii.os материя ж 2. (Thema! тема
ж. материал м
materiell |materi'El| adj материален
Mathematik |matema'ti:k| <-> kein Pl f
математика ж
mathematisch |mate'ma:tif| adj матема¬
тически
Matjeshering l'matjashe:rir)| m осолена
херинга
Matratze |ma'tratsa| <-, -n> /матрак м
Mätresse (mc'trrsa| <-, -n> /‘метреса ж
matriarchalisch |matriar’<;a:lijl adj матри-
архален
Matriarchat |matriar‘<;a:t| <-le)s, -e> n
матриархат м
Matrikel |ma'tri:kal| / 1. /Verzeichnisi спи¬
сък M на лица 2. А (Personenstandsregister/
регистър м
Matrix |'ma:triks| <-, Matrizes oMatrizen>
/матрица ж
Matrixdrucker ттот-л матричен прин¬
тер
Matrize |ma'tri:tsa| <-, -n> / матрица ж
Matrone [ma'tro:na| <-, -п>/магрона ж
Matrose jma’tro:za| <-n, -n> rn матрос м,
моряк м
Matsch |matf| <-leis> kein Pi m fam 1. /wei¬
che Masse! каша ж 2. iSchlammj киша ж
matschig adj fam 1. (breiig! разкашкан
2. /schlammig! тинест, кишав
matt |mat] adj 1. (Blick, Spiegelt мътен:
IAugeni без блясък: /Stimme) слаб; (Me¬
tall! матиран: (Glas! матов 2. (schwach:
Stimme, Licht.! приглушен: (schlaff ab¬
gespannt! отпаднал 3. /Schach! jdn ~
setzen давам мат нкм. матирам нкг
Matte l’matal <-, -п>/1. /Unterlage! пос¬
телка ж; (Fuß-) изтривалка ж 2. sport
тепих м 3. CU (Bergwiese) планинско
пасище

Matterhorn
394
Medaillon
Matterhorn |'matehxn| n ски, Матерхорн
м /връх в Швейцарските Алпи)
Mattscheibe / fam iFernseherj екран: ~
haben fam не мога да проумея нщ
Matura !ma’tu:ra| <-> kein Pi JA, CH /Abiturj
матура ж
Maturandiini [matu'rant| -miß CH s. Ma-
turant(in); Maturantjinj [matu’rant| <-en,
-en; -nen> miß A, CH 1. (Abiturient vor,
im Abitur) зрелостник м, зрелостничка
.j/с 2. /Abiturient nach Abitur) абитури¬
ент! ка) м(ж/
maturieren imatu'riirsnj <ohne ge-> vi .4,
CH idie Matura ablegem полагам матура:
mit gutem Erfolg/Auszeichnung ~ взе¬
мам масура c добър успех/с отличие;
sie hat in Geschichte/EngJisch maturiert
тя е издьржала матура по история/
английски
Maturität jmaturi’t£:tj <-> f CH 1. /Hoch¬
schulreife) зрелост ж 2. (Reifeprüfung, Abi¬
tur) матура ж
Mauer |'maue| <-, -n> / зид м, стена ж
Mauerblümchen fmaoeblyrmcsnl <-s, ->
n ~ sein fam подпирам стената, тъпея
mauern I. vt (Wand) зидам II. vi 1. (bauen)
зидам 2. stört играя в защита
Maueröffnung <-> kein PIf падането cp
па Берлинската стена Mauersegler m
»io турска лястовица- черен бързолет
Mauerwerk п стени жмн, зидове м мн
Maul |maol, pl: ’rroile| <~|ejs, Mäuler> п
1. (bei Pieren) муцуна ж 2. pej, fam (Mund)
уста ж, мутра ж; jdm das ~ stopfen
затварям нкм устата: ein großes -
haben имам голяма уста (много .там,
ipvKciM сс); halt’s -! затварян си уста¬
та!	‘
maulen vi fam цупя се
Maulesel т муле cp maulfaul adj ~ sein
pej, fam не говоря много Maulheld т
ре/, fam герой .и на думи Maulkorb т
намордник ,w Maultaschen fpl ястие
от подобни па пелмени тестени че¬
тириъгълници, пълнени с месо, сире¬
не или зеленчуци Maultier п катър м
Maulwurf т къртица ж
Maurerjin! }'maure| <-s, -пеп> miß
зидар м Maurerkelle f мистрия ж
maurisch l'maurijj adj мавърски, мав-
ритански
Maus [maus, p/.-'mxzaj <-, Mäuse> fl. a.
skfürm мишкаж 2. pl. jarg(Geld) мангизи
MH
Mäusebussard i:rmiz3busart| /т?ют мише¬
лов м
Mausefalle / канаи м за мишки Mau¬
seloch п миша дупка
mausen fmauzenj vt scherz, fern istibitzen)
отуъквам
Mauser |‘mauze| <-> kein Pi f смяна ж на
перата; in der ~ sein в период на смяна
на перата съм
mausern vr: sich - 1. zoo сменям си пе¬
рата 2. fig, /атпреобразявам се; unsere
Tochter hat sich zur Dame gemausert
дъщеря ни се превърна в дама
mausetot fmaozs'tort] adj fam безжизнен
Mausoleum Imauzo'leiüm, pl: mauzo'leian)
os, Mausoleen> n мавзолей м
Mauspad <-s, -s> n intorm подложка ж
за мишка
Maut(gebühr) |'maut(g3by:g), pl: 'maot
Igsbyrranlj <-, -еп> fA, siiddпътна такса
Mautstelle <-, -n>/.4 пункт м за пла¬
щане на пътна такса Mautstraße <-,
-п> /А платен път
Maxima pl von Maximum
maximal |maksi'ma:l| I. adj максимален
II. adv Ihöchstens) максимално, макси¬
мум
Maxime |ma'ksi:ma| <-, -n>/принцип м,
максима ж
Maximum l'maksimum, pl: 'maksima| <-s,
Maxima> n максимум м; ein ~ an etw
dat bieten предлагам възможния мак¬
симум от/на нщ
Mayonnaise [majo'riE:za| <-, -п> / майо¬
неза ж
Mazedonien (matse'do:nian| n geog Маке¬
дония ж
Mäzen [mE'ye:n| <-s, -e> m, Mäzenatin
|m£tse'na:tin| <-, -nen> f Mäzenin [гпе'
Ue:nm| <-, -nen> / меценат м
MB abk von Megabyte МБ
m. E. abk von meines Erachtens по мое
мнение
Mechanik |me'qa:nik] <-, -en> /механи¬
ка ж
Mechaniker(in) os, -; -, -nen> m(fl меха¬
ник M
mechanisch adj механичен
Mechanisierung <-, -en> / механиза¬
ция ж
Mechanismus jme^a'nismus, pl: meqa'
nisman] <-, Mechanismen> m механи¬
зъм M
meckern l'mtkenl vi I. (Ziegel блея, вре¬
щя 2. pej, fam über etw akk ~ мрънкам
за нщ
Mecklenburg !'mEklanburk| n сюс Mck-
ленбург M
mecklenburgisch ['mcklanburgif) adjмек-
ленбургски
Mecklenburg-Vorpommern 1'mEklanborg'
foiepamenj <-s> n еше Мекленбург
Предна Померания (федерална про¬
винция в IерманияI
Medaille jme'daljaj -п> /медал м
Medaillon [medal'j6:| <-s, -s> n меда-

Medien
395
Mehrheitsbeschluss
JII.OH M
Medien pl von Medium: Medienland¬
schaft <-> kein Pl f медиен пейзаж
Medienpolitik / медийна политика
Medienrummel m fam медиен imvm
medienwirksam aclj популярен сред
медиите
Medikament jmedika'nunt] <-(els, -e> n
медикамент м Medikamentenabhän-
gigkeit, Medikamentensucht <-> kein
Pl f зависимост ж от лекарства
medikamentös [medikamtn'teisl adj müh
медикаментозен
Meditation [medita’tsio:n| <-, -en>/меди¬
тация ж
mediterran [mediu'rainj adj средиземно¬
морски
meditieren |medi'ti:ran] <ohne ge-> vi
über etw akk - размишлявам над нщ
Medium |'me:dium, pl: 'me:dian| <-s,
Mediero n 1. i'hys, chem среда ж 2. pl
(Massenmedienj медия ж 3. (Parapsycho¬
logie) медиум ,1/
Medizin [med1'tsi:n] <-, -en> / 1. sing
!Wissenschaft} медицина ж 2. (Medika¬
mentI лекарство cp (течно} Medizin¬
ball m медицинска топка
Mediziner(in) <-s, -; -nen> mtf) 1. (Arzt!
лекар(ка) м(ж) 2. (Student} студеит(ка)
м(ж/ медицина
medizinisch adj медицински
Medizinmann m шаман .и, знахар м
Meer |me:e, pl: 'me:ra) <-(e)sf -e> n море
cp; (Welt-} Световен океан: Rotes/
Schwarzes ~ Червсно/Черно море: am
- Urlaub machen почивам на морето:
ein - von Blumen fig, geh море cp от
цветя Meerbusen m голям морски за¬
лив Meerenge / пролив .и, проток м
Meeresarm т морски ръкав Meeres¬
früchte fpl c.astr морски дарове Meeres¬
grund т морско дъно Meereskunde /
океанография ж Meeresspiegel т
морско равнище: Düsseldorf liegt 36 m
über dem ~ Дюселдорф е разположен
на 36 м над морското равнище
Meerrettich т пот, gastr хрян .-w Meer¬
schweinchen [Yneiefvain^an] <-s, -> пюо
морско свинче Meerwasser п морска
вода
Meeting ['mi:tir]| <-s, -s> n среща ж
Megabyte <-s, -s> n in form мегабайт м
MegafonRR <-s, -e> n s. Megaphon
Megahertz (’megaherts] /? phys мегахерц.ч
Megaphon |mega'fo:n| <-s, -e> n мега-
фон м
Megawatt |maga'vat] n мегават м
Mehl [me:l] <-(e)s, rar -e> /? брашно cp
mehlig adj брашнен Mehlschwitze
['me:l/viys| <-, -n>/запръжка жс браш¬
но Mehlspeis e] <•-, -еп,- [А .ikickv/an-n)
тестен сладкиш Mehlwurm хл ларва »r
на брашнен бръмбар
mehr !me:e] adv, pron indef /.отрита!.■ er-.:,
viel повече: - ... als ... по- ... \и.т
по-скоро|. отколкото ...: - als ... по
вече от ...: ein Grund ~ една причина
повече; - denn je повече отвсякога: ~
und immer - все повече и повече,
все повече: je - ..., desto ... колко го
повече .... толкова повече nicht -
und nicht weniger не повече и не
по-малко: etwas/viel ~ малко/много
повече: nie ~ никога вече: noch - още
повече: 'allein stehend< повече, по-еко-
ро: - tot als lebendig по-скоро жив.
отколкото мъртъв: es war - oder
weniger dasselbe беше повече или
по-малко същото: es war niemand -
da там нямаше никой вече; es war
enttäuschend, um so als ... беше
разочароващо, още повече, че ...: ich
bin - als beunruhigt аз съм повече от
обезпокоен: was wollen Sie какво
повече искате?: kein Wort-! нпто дума
повече!: war deine Besprechung zufrie¬
denstellend? — als das! беше ли об¬
съждането ти задоволително? - дори
повече от това!
Mehr <-s> kein Pin 1. (Überschuss) добав¬
ка ж, допълнение ср, допълнително
количество 2. CH (Stimmenmehrheit/
мнозинство cp Mehraufwand т (an
GeldI преразход .и mehrbändig ['me:
ebEndi«;] adj многотомен Mehrbe¬
lastung / прена товарване cp Mehr¬
betrag m излишък M, сума ж в повече
mehrdeutig ['me:ecbiti<;| adj многозна¬
чителен. многозначен Mehrdeutigkeit
<-> kein Pl f многозначптелност ж,
многозначност ж
mehren ('me:ran| vn sich - увеличавам
се. множа се
mehrere ['те.тзга) pron indef няколко,
мнозина, повече
mehrfach I. adj многократен; л/.п сло¬
жен. много-, комбиниран: (wiederholt■
многократен II. ad.- неколкократпо.
многократно, доста пъти Mehrfach¬
stecker т многоточков разклонител
mehrfarbig adj многоцветен mehrglei¬
sig adj многорелсов
Mehrheit <-, -en> / мнозинство cp: in
der - в повечето случаи; die schwei¬
gende ~ мълчаливото мнозинство: mit
knapper - c незначителна преднина
mehrheitlich adj c мнозинство: der
Antrag wurde - angenommen предло¬
жението беше прието c мнозинство
Mehrheitsbeschluss^ m решение cp на

mehrheitsfähig
396
meisten
мнозинството mehrheitsfähig adj c
шансове да бъде приет от мнозинст¬
вото Mehrheitswahirecht п мажори¬
тарна избирателна система
mehrjährig adj а. юг многогодишен
Mehrkosten р! преразход м mehrmalig
adj многократен mehrmals adv много¬
кратно Mehrparteiensystem яко!.мно¬
гопартийна система mehrsilbig adj
многосричен mehrsprachig atf/миого-
езичен; (Person] говорещ няколко ези¬
ка |или много езици] mehrstellig adj
многоцифрен mehrstimmig ми» I. adj
миогогласен II. adv многогласно
mehrstöckig l‘me:eftCEki<;] adj многоета¬
жен mehrstündig ]'те:еДупс1н;| adjuno-
roчасов mehrtägig fmeretEigicj adjmio-
годневен Mehrverbrauch /лсвръхкон-
сумация ж
Mehrweg- за многократна употреба
Mehrwegflasche <-, -п> / бутилка ж.
която подлежи на връщане срещу
депозит след консумация на съдър¬
жанието
Mehrwert т I. fmarxistisch/ принадена
стойност 2. \vmrscn добавена стойност
Mehrwertsteuer /wunscn данък .и /из¬
бавена СТОЙНОСТ
Mehrzahl /1. (Mehrheit/ мнозинство ср
2. i itiT, множествено число Mehrzweck-
(in Zusammensetzungen/ многоцелево
meiden |'maid3n| <meidet, mied, gemie¬
den vt geh избягвам
Meile l'maila] <-, -п>/миля ж Meilenstein
m стълб .и c означено разстояние в
мили meilenweit ad/безкрайно дълъг
|шш далечен|; ~ von der Lösung des
Problems entfernt sein на километри
съм от решението на проблема
mein |main| ргоп posss. ich мой; ~е Damen
und Herren! дами и господа!
meine £ meine]r, s)
Meineid |'main?ait| m лъжлива клетва;
einen - schwören \o leisten] давам
лъжлива клетва meineidig ad/ лъж¬
лив; ~ werden давам лъжлива клетва
meinen ]'mainan| vt 1. jdenkenI имам
мнение, мисля; (eine Meinung vertretenj
смятам, на мнение съм; /behaupten!
твърдя; was ~ Sie dazu? какво мислите
за това?; wie - Sie das? какво имате
предвид с гова?; man sollte dass ...
човек би помислил, че ...; wie Sie ~!
както смятате за добре!; das will ich
~! firn ама разбира се. че е така!
2. /sich beziehen, aufi имам предвид; wen
- Sie? кого имате предвид?; damit sind
Sie gemeint за Вас се отнася 3. (sagen/
казвам; was meinten Sie? какво казах¬
те? 4. (sagen wollen) uckvm да кажа; was
- Sie damit? какво искате да кажете с
това? 5. (beabsichtigen/ gut gemeint с
добри намерения; etw ernst ~ мисля
шц сериозно; es war nicht böse gemeint
нямах нищо лошо предвид; das war
nicht so gemeint това не беше предви¬
дено така; wohl gemeint доброжела¬
телно; wohl gemeinter Rat доброжела¬
телен съвет
meiner pron poss gen von ich си; ich war
ganz Herr ~ selbst сам си бях госпо¬
дар; s. а. meine] r, s)
meine]r, s) ['maina, -ne, -nas] pron poss s.
ich мой, моя, мое, мои; ihr Zimmer lag
direkt neben ~m нейната стая бе точ¬
но до моята; ist das dein Stift oder ~r?
това твоят молив ли е или моят?
meinerseits |'maxne'zaits| adv от моя стра¬
на, що се отнася до мен; ganz -! удо¬
волствието беше (изцяло) мое!
meinlejs s. meine(r, s)
meinesgleichen l'mainas'glaigan] pron indef
такива като мен
meinetwegen j'mainat'veigan] adv 1. (a.
negativ/ заради мене 2. (von mir aus) от
мен да мине. нейсе
meinetwillen fmainatVilan] adv um - за¬
ради мене
meins s. meine]r, s)
Meinung <-, -en>/мнение cp; meiner -
nach но мое мнение; der - sein, dass
... на мнение съм, че ...; seine ~ ändern
променям си мнението; einer ~ sein
mit на едно мнение съм с; anderer -
sein на друго мнение съм; jdm die ~
sagen fiim казвам нкм какво мисля
право в очите Meinungsäußerung /
изказване ср на мнение Meinungs¬
austausch т размяна ж на мнения
Meinungsbildner(in) m(ßчовек м, кой¬
то формира общественото мнение
Meinungsforschung / изследване ср
на общественото мнение Meinungs¬
freiheit <-> kein PI/свобода ж на мне¬
нията Meinungsumfrage <-, -п>/про¬
учване ср на общественото мнение,
анкета ж Meinungsverschiedenheit /
1. (Unterschiedlichkeitj различия ср мн в
мненията 2. (Streit) разногласие ср
Meise j'maiza| <-, -п>/синигер м
Meißel l'maisal] <-s, -> m длето cp
meißeln I. й работя c длето II. vt
1.	(bearbeiten) дълбая, издълбавам
2.	(schaffen/ извайвам
meist |maist) x meistens
meistbietend adj предлагащ най-мно¬
го; der Meistbietende предложилият
най-много
meiste s. meiste fr, s)
meisten adv am - най-много

meistens	397
meistens adv най-често. в повечето
случаи
meister 5. meiste)r, s)
Meister(in) l'maistc) <-s, -nen> miß a.
fig майстор) ка) м(ж); es ist noch kein -
vom Himmel gefallen sprichw никой не
се е родил научен Meisterbrief т
майсторско свидетелство meisterhaft
1.	adj майсторски II. adv майсторски
meistern vt преодолявам; (Emotionj ов¬
ладявам
Meisterprüfung / майсторски изпит
meiste)r, s) fmaista] pron indef Superlativ
von viel 1. (adjektivischj die -n Leute по¬
вечето хора; die - Zeit повечето вре¬
ме; in den ~n Fällen в повечето случаи
2.	(meist) най-вече. най-много 3. (sub¬
stantivisch) der/die/das ~ по-голямата
част; die ~n повечето
Meisterschaft <-, -en> /1. sing (Können)
майсторство cp, майсторлък м разг
2.	spürt първенство cp Meisterstück n,
Meisterwerk n шедьовър м
Mekka j'mcka] n a. fig Мека ж
Melancholie [melaqko'li:, pl: melar)ko'li:an|
<-, -n> / меланхолия ж
melancholisch |melar]'ko:liJl adj меланхо¬
личен
Melange [те'1азз| <-, -n> / A (1/2 Kaffee,
1/2 Milch) (виенски) меланж
Melanzani |melan'tsa:ni) pl A (Auberginen]
патладжани м мн
Meldeamt n (Einwohner-) адресна служ¬
ба Meldefrist /срок м за регистрира¬
не
melden l'mtldan) I. vt 1. (ankündigen/ jdn
-	съобщавам за нкг; wen darf ich ~? за
кого да съобщя? 2. (einer zuständigen
Stelle) регистрирам 3. (mitteiien)jdm etw
~ съобщавам нкм нщ; er hat hier nichts
zu ~ Jam той няма думата по този
въпрос II. pr/sich - 1. /an-Zsich bei jdm
-	явявам се пред нкг: sich zu etw ~
регистрирам се за нщ 2. (vorstellen) sich
für etw - изявявам готовност за нщ
3.	(Schule) вдигам ръка 4. (am Telefon]
обаждам се; es meldet sich niemand
никой не се обажда 5. (von sich hören
lassen) обаждам се; wenn du etw
brauchst, musst du dich ~ ако имаш
нужда от нщ. обади се; melde dich mal
wieder! обади се пак някой пъг!
Meldepflicht / 1. (für Person) задължи¬
телна регистрация 2. (für Dinge) обявя¬
ване ср, деклариране cp meldepflich¬
tig adj 1. (Person) длъжен да се регист¬
рира 2. (Dinge) подлежащ на обявява-
не/деклариране
Meldung <-, -еп> /\,а. iv, Radio съобще¬
ние cp; letzte ~еп последни данни |ii.au
Menschengedenken
новини] 2. (Angabe) данни ми 3. ми
донесение ф, рапорт,и; jdm - machen
рапортувам нкм
meliert (me'liretj adj меланж: iHaarj про¬
шарен
melken j'mdkanj cmelkt, melkte o rar
molk, gemolken c rar gemelkt:- vt доя.
издоявам
Melkmaschine / агрегат м (за машин¬
но доене/
Melodie [melo'di:, pl: melo'di:an| <-, -n> /
мелодия ж
melodisch jme'lo:diJ] adj мелодичен
Melodrama [melo'dra:ma( p/.-melo'draiman]
<-s, -en> n мелодрама ж melodrama¬
tisch [melodra'maitif] adj мелодрамати-
чен
Melone [me'loma) <-, -n> / 1. (Honig-;
пъпеш м; (Wasser-i диня ж 2. scherz, fam
(Huti бомбе cp
Membran [num'brain] <-, -en> f Mem¬
brane |mcm'bra:nd| <-, -n> /anat, dich., chem,
phys, Tech, tfi. мембрана ж
Memo )'me:mo| <-s, -s> n 1. //Memorandum)
меморандум м 2. (Merkzettel) intoum
бележка ж
Memoiren |memo'a:ran| pl мемоари мн
Menge |’т£Г)з| <-, -n>/l. (bestimmte Anzahl)
количество cp; (große Anzahl) маса ж.
куп м; eine (ganze) ~ ... fam (много)
голямо количество in kleinen ~n в
малки количества: in großen \o fam
rauen] ~n (страшно) много, на корем:
davon gibt es jede - fam от това има
много |или кол кото щеш]: sie weiß eine
ganze - fam тя знае толкова много
2. (Menschen-) тълпа ж, множество ср
mengen I. vt 1. (ver-j смесвам 2. (hinzu
fügen) etw in den Teig ~ забърквам нщ
в тестото II. rrsich (unter die Besuchen
-	смесвам се |c посетителите!
Mengenlehre / мат теория ж на мно¬
жествата Mengenrabatt т wistsch от¬
стъпка ж за количество
Meniskus |me'niskus| <-, Menisken> т
а hat, med менискус .и
Mensa ['rriEnza, p/;'rmnzas o'rrunzanl -s
o Mensen> / менза ж
Mensch |mmj] <-en, -en> m човек м; kein
-	никой: er ist auch nur ein - той e
само един човек, да не е господ: -
Meier! fam леле!, я пък ти!:	ist das
gut! fam човече, това е страхотно!
Menschenaffe т zog човекоподобна
маймуна Menschenalter п I. (Genera
tion) поколение ср 2. (Lebensspanne)
среден човешки живот Menschen¬
fresser <-s, -> т човекоядец м Men¬
schenfreund т човсколюбец ,и Men¬
schengedenken п seit ~ от памтивека

Menschenhandel
398
MESZ
Menschenhandel /»търговия ж c хора
Menschenkenner(in) т/f/ познавач(ка)
м-ж) на хората Menschenkenntnis /
познаване cp на хората, човекозна-
ние cp Menschenkette -п> /жива
верига Menschenleben п човешки
живот: - fordern \о kosten) струвам
човешки живот menschenleer adj
безлюден Menschenmasse f Men¬
schenmenge / множество cp men¬
schenmöglich j'mjnfan'merklic] adj във
възможностите на човека: alles Men¬
schenmögliche tun правя всичко, кое¬
то е в човешките възможности
Menschenrechte npl човешки права
Menschenrechtsverletzung / нару¬
шаваме ср на човешките права
menschenscheu adj fungesellig/ див:
/schüchternj плашлив Menschenschlag
rn човешка порода Menschenseele /
es war keine ~ zu sehen не се виждаше
жива душа
Menschensldnd п ~! /ат човече божи!
menschenverachtend adj мизантроп-
ски Menschenverstand т der gesunde
- здравият човешки разум Menschen¬
würde /човешко достойнство
Menschheit <-> kein Plf човечество cp
menschlich д^/човешки Menschlichkeit
<-> kein Plf човещина ж, човечност ж
Mensen pl von Mensa
Menstruation |m£nstaia'tsio:n| -en> /
менструация ж
mental |m£n'ta:l| adj ментален
Mentalität Imtntali'lTit] <-, -en>/манта¬
литет M
Menthol [men'torll <-s> kein Pl n che.v,
ментол м
Mentor(in) l'mentoig, pi: 'm£n'to:ran| <-s(
-en; -, -ner» mfi ментор м
Menü |me'ny:] <-s, -s> nintorm, oastr mchio
cp Menüleiste <-, -n> / ixh-orm меню
бар а/, лента ж c менюта
Meran |me'ra:n| n еюс Меран м iград в
Южен Тирол!
Merchandising <-s> kein Pi n ätrtsch
мърчандайзииг .w, стимулиране cp на
продажбите
Meridian [meri'dia:n) <-s, -e> m мериди¬
ан м Merkblatt n 1. /mit Verordnungen!
упътване cp 2. (Notizzettel} лист м със
записки
merken l’mtrkan) I. vt 1. Poe-, an-/ забе¬
лязвам: jdn etw -/nicht - lassen 1не|
позволявам нкм да забележи шц: das
merkt doch keiner никой не би забе¬
лязал това 2. Ispüren) чувствах! 3. (er¬
kennen! etw an etw dar - забелязвам
нш, по иЩ: ich merke an deinem Ge¬
sichtsausdruck, dass du ... забелязвам
по израза иа лицето ти, че ти ... II. vr
sich dat etw ~ отбелязвам си шц; ~ Sie
sich dar das! отбележете си \или за¬
помнете! това!
merklich adj 1. fühlbar! осезаем 2. /sicht¬
lich1 забележим 3. (beträchtlichj значи¬
телен
Merkmal <-(e)s, -e> n (Kennzeichen/ бе¬
лег м
Merkur <-s> kein Pl Меркурий м
merkwürdig adj особен, странен
messbar™, meßbar*1“ adj измерим
Messbecher™, Meßbecher™ m мензур-
ка ж
Messdiener™, Meßdiener(m)™/7?/j hei.
анагиост м /'момче, което прослужва
по време па православно богослуже¬
ние), мпннетрант м Iмомче, което
прослужва по време на католическо
богослужение!
Messe l'nusa] <-, -п>/1. rel меса ж. ли¬
тургия ж; die - lesen отслужвам ли¬
тургия; in die |ozur| - gehen отивам на
литургия 2. (Ausstellung! панаир м; auf
der - на панаира 3. naut (Speiseraumj
офицерски стол Messegelände п па¬
наирна площ. панаирен терен
messen l'mtsan] <misst, maß, gemessene¬
I. vt, vi меря. измервам II. w sich mit
jdm - меря се c икг
Messer |'rrt£se] <-s, -> n нож м; гесн нож
м, резец м; jdm das - an die Kehle
setzen fam опирам нкм ножа в гърло¬
то; ein Kampf bis aufs - firn борба c
всички средства: jdn jdm ans ~ liefern
fam пращам нкг на заколение, преда¬
вам икг; auf des ~s Schneide stehen
вися на косъм Messerklinge /острие
ср на нож Messerrücken т опако ср
на нож messerscharf adj остър като
бръснач: daraus schloss ich dass ...
от това ми стана безпощадно ясно, че
... Messerspitze //» Rezeptj eine - ...
... на върха на ножа
Messestand т панаирен щанд
Messgerät™, Meßgerät™ п измерва¬
телен уред
Messias |m£'5i:as| <-> kein Pl m rel месия м
Messing |'m£sir)| <-s> kein Pl n месинг м
Messinstrument™, Meßinstrument™ n
измервателен инструмент Messlat¬
te™, Meßlatte™ /жалон м Messtech¬
nik™, Meßtechnik™ <-, -er» / 1. sing
(Messkunde i измервателна техника
2. /Methode! техника ж на измерване
Messung -еп> /измерване ср
Messwert™, Meßwert™ т измерена
стойност
MESZ j£rn?e:7£s'ߣt| abk von mitteleuropäi¬
sche Sommerzeit средноевропейско

Metall
399
Mietwohnung
лятно време
Metall Ime'talJ <-s, -e> n метал .и
Metallarbeiter m металоработник м
metallic |me'talik| <inv> adj металик
metallisch аа/метален. металически: ~
glänzend c метален блясък
Metallurgie [metalur'gi:| <-> kein PI f ме¬
талургия ж
Metallverarbeitung / металообработ¬
ване cp
Metamorphose Imetarror’forzaJ -n> /
метаморфоза ж
Metapher [me'tafe] <-, -n> fum метафо¬
ра ж
metaphorisch |meta‘fo:nJ] adj uxo мета¬
форичен
metaphysisch |meta'fy:zij] adj метафи¬
зичен
Metastase |meta'sta:z3) <-, -n> /мго ме¬
та стаза ж
Meteorit |meteo'ri:t о meteo'nt| <-en o -s,
-en o -e> m astr метеорит м
Meteorologe |meteoro'lo:ga| <-n, -n> m
метеоролог м: s. a. Meteorologin
Meteorologie |meteorolo'gi:| <-> kein PI f
метеорология ж
Meteorologin |meteoro'lo:gin| <-, -nen> /
метеороложка ж; s. a. Meteorologe
meteorologisch |meteoro'lo:gij] adj мете¬
орологичен
Meter l'merte) <-s, -> m o n метър м; am
laufenden - fam на конвейер, непре¬
къснато. един след друг meterhoch
adjc височина от метър и повече; das
Unkraut steht - бурените са израсна¬
ли до пояс Metermaß п сгъваем ме¬
тър
Methadon [meta'do:n| <-s> kein PI n мета-
дон At
Methode |me'to:da| <-, -n> / метод м
methodisch adj методичен
Metier (me'tie:| <-s, -s> n занаят м
Metrik [’me:tnl<] <-, -еп>/мегрика ж
metrisch adj метричен
Metro l'meitro] <-, -s> / метро cp
Metropole [metro'poila) <-, -n> / метро¬
полия ж, център м
Mettwurst /метвурстж (вид наденица/
Metzelei (mt^s'lai) <-, -en> / pej клане
cp, сеч ж
Metzger)inj |'m£tsge| <-s, -; -nen> miß
месар M
Metzgerei ImEtsga'rai] <-, -en>/месарни¬
ца ж
Meuchelmord m pej убийство cp из/от
засада, вероломно убийство Meuchel-
mörder(in) m(ß pej коварен убиец
Meute l'moita) <-, -n>/l. (beiJagd) хайка
ж 2. fig pej, fam (Menschenj банда ж,
шайка ж
Meuterei |rmit3'raij <-, -en,> / метеж м
Meuterer l'rmitan»! <-s, -> rn метежник м
meutern Гп-oitpni vi 1. ми., haut Avhtvbhm
се, правя метеж 2. fam 'meckern! недо¬
волствам
Mexikaneriim (nuksi'karnßj <-s, -nen>
mß мексиканец мексиканка ж
mexikanisch adj мексикански
Mexiko ['meksikoj n !Land, Stada Мексико
cp
MEZ abk von mitteleuropäische Zeit сред¬
ноевропейско време
Mezzanin <-s, -e> n A /Zwischengeschoss/
мецанин ,u
mg abk von Milligramm мг
MHz abk von Megahertz МХц
miauen <ohne ge-> w мяукам
mich [гтщ] I. pron pers akk von ich . beton: ■
мене: (unbetont/ ме П. pron reß ce
micklejrig ['mik(a)n$] adj pej, fam хилав
mied [mi:t] /. u 3. pers sing imp von meiden
Mieder |'mi:de| <-s, -> n 1. /Unterwäsche>
корсаж .и. корсет м 2. (Oberteil von
Trachtenkieidl елек м Miederwaren fpi
дамска галантерия
Mief |mi:f] <-|e|s> kein PI m pej, fam мирис
At на спарено, задуха ж
mieten vi pej, fam (nach etwj ~ мирише
лошо (на нщ)
Miene |'mi:na| <-, -п> / физиономия ж;
gute ~ zum bösen Spiel machen ис
издавам чувствата си при лошо сте¬
чение на обстоятелствата: keine -
verziehen мускул не трепва по лицето
ми Mienenspiel п мимика ж
mies |mi:s| adj pej, fam гаден, мизерен,
мръсен: ~е Stimmung лошо настрое¬
ние
miesimachen ivjdn/etw - pej, fam очер¬
ням нкг/шц
Miesmacherlim miß pej, fam хгьрморко
.»/, чериогледец м
Miesmuschel |'mi:smu{3l| /'черна мида
Mietauto <-s, -s> n кола ж под наем
Miete l'miital <-, -n>/l. (Wohnungs~!\\аем
,w; zur - wohnen живея под наем 2. да;
трап м. ров м
mieten vt наемам
Mieterjinj <-s, -; -nen> miß наема¬
тел (ка) м/ж/
Mieterhöhung / увеличение ср на наем
Mieterschutz т защита ж на наемате¬
лите
mietfrei adj без наем Mietpreis т цена
ж на наем Mietrückstand т остатък
и/ от наем
Mietshaus п къща ж под наем
Mietvertrag /пдоговори/ за наем Miet¬
wagen т кола ж под наем Mietwoh¬
nung /жилище ср |или квартира ж\

Mieze
400
Mimose
йод наем
Mieze j’mi:tso| -n> / 3. fam (Katze) маца
ж 2. jarg iMädchen) маце cp, мацка ж
Migräne |mi'gr£.:na| -n> /мигрена ж
Mikro ['mikrol <-s, -s> n микрофон м
Mikrobe |mi'kro:baj <-, -n>/B:oi микроб .w
Mikrobiologie <-> kein ^//микробиоло¬
гия ж Mikrochip l'miikrotfip] <-s, -s>
m в. микрочип M Mikroelektronik |mil<
roelck’tro:nik| / микроелектроника ж
Mikrofaser / микрофазер м Mikro¬
fiche |'mi:krofi:J o mikro'fi:Jl <-s, -s> n o m
ммкрофшп .и Mikrofilm |:mi:krofilm| m
микрофилм .1!
Mikrofon™ |mikro'fo:nj <-s, -e> n микро¬
фон ,w
Mikrokosmos j'mi.'krolosmDS o mikro1
kasmi>s| <-> kein PI m, Mikrokosmus <->
kein PI m biol, philos, hhys микрокосмос ,w
Mikroorganismus |'mi:kro:>rganismus o
mikrcorga'msmus, pl: 'rnkkroorganisman 0
rnikrcorga'msman] Mikroorganismer»
m Bioi. микроорганизъм м
Mikrophon os, -e> n s. Mikrofon
Mikroprozessor ['mikropro'tsEsorg, pl: 'mik
roprots£'so:ren| <-s, -en> m iniorm микро¬
процесор ,w
Mikroskop [mikro'skoipl <-s, -e> п мик¬
роскоп AI
mikroskopisch |mikro'sko:piJj acij микро¬
скопичен
Mikrowelle l'mkkrovEla] <-, -n>/l. /-nherdI
микровълнова печка 2. ei микровъл¬
на ж Mikrowellenherd |'mi:kro'v£lanhe:gt|
m микровълнова печка
Milbe ('milbaj <-, -n>/?oo акар .u
Milch |milq| <-> kein Pl f мляко cp
Milchbar/млечен бар Milchflasche /
бутилка ж за мляко; (für Babys) шише
ср за мляко Milchglas п /Glasscheibe)
плътно [или матово| стъкло
milchig j'mil^n;] adj млечен
Milchkaffee т кафе ср с мляко Milch¬
kännchen п каничка ж за мляко
Milchkanne/кана ж за мляко Milch¬
kuh/дойна |или млсчна| крава Milch¬
mädchenrechnung / scherz илюзии ж
мн Milchmann т млекар м Milch¬
produkt <-(e)s, -е> п млечен продукт
Milchpulver п мляко ср на прах
Milchreis т мляко ср с ориз Milch¬
schokolade/млечен шоколад Milch¬
straße /лщ Млечен път Milchzahn т
млечен зъб
mildlei jmilt i'mildaj adj 1. {sanft} мек;
i Farbe) нежен 2. i-tätig) мек', [gütig/ благ:
{nachsichtig} снизходителен: ~e Gabe
милостиня ж 3. {Käse, Tabak, Wein) без
ярко изразен вкус
Milde <-> kein Plf\. (Sanftheit}мекотаж;
(von Farben) нежност ж 2. (Güte) бла¬
гост ж; iNachsicht) снизходителност ж
mildern l'milden] I. vt (Urteil, Strafe} смек¬
чавам; (Schmerz) намалявам, притъпя-
вам; -de Umstände смекчаващи обс¬
тоятелства II. vr: sich ~ (Wetter) омек¬
вам
Milderung <-> kein Pl f (von Urteil, Strafe)
смекчаване cp; (von Schmerzen) притъ¬
пя ване cp
mildtätig adj geh благодетелен
Milieu |mi'ii0:| <-s, -s> и социална среда
militant |mili’tant| adj борчески, войнст¬
вен
Militär1 |mili't£:e| <-s> kein Pl n 1. /Soldaten)
войници .и мн 2. (Heer) войска ж
3. I-dienst) военна служба: beim ~ sein
прп военните [или в казармата] съм
Militär2 <-s, -s> m високопоставен
офицер
Militärdienst m военна служба Mili¬
tärdiktatur / военна диктатура Mili¬
tärgericht п военен съд
militärisch adj военен
Militarismus |milita'nsmus] <-> kein Pl m
pei мнлитаризъм м
militaristisch adj мшштарнстичен
Militärputsch <-(e)s, -e> /п военен прев¬
рат Militärregierung / военно прави¬
телство
Miliz |mi'li:|s] <-, -en> / милиция ж
Millennium [mi'lEnium| <-s, -ien> n хиля¬
долетие cp
Milliardär(in) [mil iar'dEig, pl: miljar'dEira]
<-s, -e; -, -nen> /7?/$милпардер(ка) м(ж)
Milliarde Imr'harda] <-, -n>/милиард м
Millibar |mili'ba:g] <-s, -> n мптео мили-
бар м
Milligramm [mili'gram o ’nnligram] n ми¬
лиграм M
Millimeter Imili'meite o 'milimertel m o n
милиметър M Millimeterpapier n ми¬
лиметрова хартия
Million |mi'lio:n| <-, -en>/милион м
Millionär(in) |miho'n£:e, pl:milio'riEirel <-s,
-e; -, -nen> m(f/ мшшонер(ка) м/ж)
Millionengeschäft n сделка ж за мили¬
они Millionengewinn т милионна
печалба millionenschwer adjfam кой¬
то притежава милиони Millionen¬
stadt /милионен град
Milz |miits[ <-, -en> / anat далак м
mimen j'mimnan] vt pej, fam (vortäuschen)
преструвам се, имитирам; den Kranken
- правя се на болен
Mimik j’mirmik] <-> kein Pl f мимика ж
mimisch adj мимически
Mimose [mi'mo:za| <-, -п>/1. пот мимоза
ж 2, fig pej (überempfindlicher Mensch)
свръхчувствителен [или прекалено

min, Min.
401
Mischehe
чу»етвите.лен| човек
min, Min. abk von Minute мин
minder fmindi?) adv geh по-малко; mehr
oder - повече или по-малко minder¬
bemittelt ^/малоимотен: geistig - ре},
/'arg ощетен от природата шег /умст¬
веноj
mindere!r, s) l'mindsra, -re, -ras] ad} ма¬
лък. незначителен: /Qualitätj нисък:
/Ware) лошокачествен
Minderheit <-, -en> / малцинство cp;
in der - sein малцинство съм Minder¬
heitenschutz <-es> kein PI m защита ж
на малцинствата
Minderheitsregierung <-, -en> f пра¬
вителство cp на малцинството
minderjährig adj малолетен Minder¬
jährige <ein -r, -n, -n> /n/малолетен ,w,
малолетна ж
mindern vt geh I. /verringern/ намалявам:
(abschwächen) отслабвам 2. (herabsetzeni
снижавам
Minderung <-, -en> / 1. /Verringerung)
намаляване cp; /AbschwächungI отслаб¬
ване cp 2. /Herabsetzung! снижаване cp
minderwertig ad) малоценен: /Ware,
Produkt) лошокачествен Minderwer¬
tigkeit / малоценност ж; /von Ware,
Produkt) лошокачественост ж Minder¬
wertigkeitsgefühl n i’Svch чувство cp
за малоценност Minderwertigkeits¬
komplex m [’sych комплекс м за мало¬
ценност
Mindestabstand |'rrunddstapjtant| m ми¬
нимална дистанция Mindestalter n
минимална възраст Mindestanfor¬
derung /минимално изискване
mindeste s mindestefr, s)
Mindesteinkommen n минимален до-
х°д	u
mindestens adv най-малко, поне
mindeste^, s) ['mindasta, -te, -tas| ad}
най-малък: nicht im ~n \o Mindesten]
ни най-малко, в ми най-малка степен:
zum ~п поне: das ist doch das ~ това
е най-малкото
Mindestgeschwindigkeit <-, -en>/ми¬
нимална скорост Mindestmaß n ми¬
нимум .в, минимална степен; sich auf
das ~ beschränken ограничавам се c
минимума от нщ Mindeststrafe / ми¬
нимално наказание
Mine |'mi:n9| <-, -n> /1. мм., min мина ж;
~n legen поставям мини 2. (Bleistift-)
графит м; (Kugelschreiber-) пълнител м
Minenfeld п минно поле Minensuch¬
gerät п минотърсач м Minenwerfer
<-s, -> т минохвъргачка ж
Mineral |mine'ra:l) <-s, -е о -ien> п мине¬
рал м Mineralbad п минерална баня
mineralisch adj минерален
Mineralogie Imineralo'gi:! <■> kein !'! /
минералогия ж
Mineralöl п минерално масло: (brdOh
нефта/ Mineralölsteuer / нефтен да¬
нък
Mineralstoffe тр! минерални вещест¬
ва Mineralwasser п минерална пори
Miniatur |minia'tu:e, p/;minia'tu:rdnj	~en>
/миннатюра ж
Minibar/минибар .и Minigolf п мини-
голф .W
Minima pl von Minimum
minimal |mini'ma:l] adj минимален
minimieren vt inform минимизирам
Minimum |'mi:nimüm, pl: 'mi:nima] <-s,
Minima> n минимум ein ~ an etw dat
haben имам някакъв минимум от ши
Minipille ffam противозачатъчно хап¬
че Minirock т мпнипола ж, мннп-
жуп .V/
Ministerin) |mi'niste] <-s, -; -, -nen> mlfj
министър м
ministeriell (ministeri'el] аа/мннистерски
Ministerium |minis'te:rium, p/:minis'te:rian|
<-s, Ministerien> n министерство cp
Ministerkonferenz /конференция ж на
(ниво! министри Ministerpräsidentlin]
m/ß министър-председател м Minis¬
terrat т Министерски съвет
Ministrantlin) |minis'trant| <-en, -en;
-nen> m/ß ml министраит м /прислуж¬
ник при католическо богослужение/
Minorität |minori'n:t| <-, -еп> /малцин¬
ство cp
minus |'mi:nus] adv m vi , i:i. минус м; bei ~
10 Grad при минус 10 градуса
Minus <-, -> n минус м; ein - machen
излизам на минус Minuspunkt т чер¬
на точка Minuszeichen п знак м за
минус
Minute [mi'nu:ta| <-, -n> / минута ж;
/Augenblick! минутка ж: auf die - genau
sein точен съм до минутата: auf die
letzte \о in letzter] - в последния мо¬
мент minutenlang I. adj неколкоми-
нутен II. ad/ неколкоминутно Minu¬
tenzeiger т минутна стрелка
minutiös (minu'tsjois] adj geh, minuziös
(minu'tsi0:s| adj geh педантичен, акура¬
тен
Minze |'minlsa| <-, -n> / мента ж
mir [mi:e] I. pron pers dat von ich /betont/ на
мене: (unbetont) ми: von - aus от моя
страна, от мен да мине; - nichts, dir
nichts Jam ей така, от днес за утре
II. pron reß dat von sich си
Mirabelle Imira’bds] <-, -n> / джанка ж
Mischbrot n смесен хляб Mischehe <-,
-n> / смесен брак

mischen
402
Missmut
mischen l'mi/an] I. vt 1. /vermengen/ шсс-
ini.M. разбърквам 2. пш, клвю, т\ мик-
сирам. смесвам II. vn sich ~ 1. (sich
ver~/ смесвам се 2. (sich ein-} sich in
etw akk - намесвам се в нщ III. vi /beim
Kartenspiel! разбърквам
Mischgewebe n смесена тъкан
Mischling ['mijliqj <-s, -e> m 1. /Mensch}
мелез .и 2. /Tier; кръстоска ж
Mischmasch |'mijmaj| <-[6)8, -e> m pej,
/л/лмишмаш M, бъркотия ж Mischpult
n мппигулт M
Mischung <-, -en>/l. sing (das Mischen/
смесване cp 2. iCernisch) смесица ж,
смес ж; eine Mischung aus mehreren
Sorten смес от много сортове
Mischwald т смесена гора
miserabel |rniza’ra:bal) adj 1. /schlecht/
отвратителен: /Zustandi мизерен, жа¬
лък 2. /nichtswürdig/ низък, долен
Misere |mi'2e:ra| <-, -n>/мизерия ж
missachtenRR, mißachten"' |mis'?axtan|
''ohne ge-> vt 1. /ignorieren/ пренебрег¬
вам. iRotlicht} не обръщам внимание
2. /verachtenj презирам
MissachtungRR, Mißachtung"'/!. (Nicht
einhaliungj пренебрежение cp; (von
Gesetz/ неспазване cp 2. (Geringschätzung)
презрение cp
Missbehagen1111, Mißbehagen"1 n не¬
приятно чувство, неудоволствие cp
Missbildung66, Mißbildung"' / урод-
етво cp. аномалия ж
missbilligen66, mißbilligen"' |mis'biligan|
<ohne ge-> vt не одобрявам
Missbilligung1111, Mißbilligung"' / не¬
одобрение cp
Missbrauch1111, Mißbrauch"1 |mist>raox, pl:
mis'bni<;a| <-(e|s, Missbräuche> m зло¬
употреба ж: ~ mit etw treiben зло¬
употребявам c ШЦ
missbrauchen1111, mißbrauchen"' |mis'
brauxonl <ohne ge-> vt злоупотребя¬
вам c
missbräuchlich1121, mißbräuchlich"' |'mis
bni(;ii<;| adj нереден, непозволен
missdeuten1111, mißdeuten"1 Imis'dortanj
<ohne ge-> v: тълкувам погрешно
Missdeutung611, Mißdeutung"' |'mis
doxtoqi / погрешно тълкувание
missen [misanj ir etw nicht - mögen |o
können) geh не мога да се лиша от нщ
Uli и мина без нщ)
Misserfolg611. Mißerfolg"1 т несполука
ж. неуспех .и Missernte621, Mißernte"'
/лоша реколта
Missetat )'misata:tj /geh злодеяние cp
missfallen621, mißfallen"1 [mis‘fal3n| <irr,
ohne ge-> \4 не се харесвам, будя не¬
доволство Missfallen66, Mißfallen"'
1‘misfalon] <-s> kein Pl n неодобрение cp,
недоволство cp: jds ~ über etw akk
erregen събуждам нечие недоволство
c нщ
missgebildet66, mißgebildet"' adj де¬
формиран Missgeburt66, Mißgeburt"1
/м.:Л) дете cp, родило се c малформа-
цин, у род м Missgeschick66, Mißge¬
schick"1 п зла участ, лош късмет, не¬
сполука ж missgestaltet66, mißgestal¬
tet"1 adj деформиран missgestimmt66,
mißgestimmt"1 adj в лошо настрое¬
ние missglücken66, mißglücken*11
Irms'gMon) <ohne ge-> vi sein не сполуч-
вам; es ist mir missglückt нщ не ми се
удаде missgönnen66, mißgönnen"1
Imis'gcEnsnl <ohne ge-> jdm etw -
зло види ми се нщ у нкг Missgriff66,
Mißgriff"1 т грешка ж, погрешно
действие, погрешна стъпка Miss¬
gunst66, Mißgunst"1 /зложелателст-
во ср, недоброжелателство ср, лошо
чувство missgünstig66, mißgünstig"1
adj зложелател е н, недоброжел ателе м
misshandeln66, mißhandeln*11 |mis'han
daln| <ohne ge-> vt държа се зле c. мал¬
третирам Misshandlung66, Mißhand¬
lung"1 |mis'handlur)| / жестоко държа¬
не. малтретиране cp
Mission |mTsio:n| <-, -en>/мисия ж
Missionar(in) Imisio'naie, pl: misjo'nairal
<-s, -e; -nen> m(fj мисионер м
missionarisch |misjo'na:rif] arf/мисионер-
CKH
missionieren |misjo'ni:ran| <ohne ge->
I. vt проповядвам II. vi мисионерствам
Missklang66, Mißklang"1 m 1. mus, üng
дисонанс M 2. ßg разногласие cp
Misskredit66, Mißkredit"1 m дискреди¬
тиране cp; jdn in ~ bringen дискреди¬
тирам нкг; in - geraten \o kommen) губя
нечие доверие, пострадва ми репута¬
цията
misslang66, mißlang"1 (mis'lag) 3. perssing
imp von misslingen66
misslich66, mißlich"1 [’mislit;) adj geh не¬
приятен, досаден
misslingen66, mißlingen"1 [mis(liqsn|
<misslingt, misslang, misslungen> visein
не се удавам, не сполучвам; der Ver¬
such ist misslungen опитът не успя;
ihm misslingt alles той в нищо не ус¬
пява, на него нищо не му се удава
Misslingen66, Mißlingen"1 <-s> kein Pl
n неуспех м, несполука ж
misslungen66, mißlungen"1 jmis'loqan) pp
von misslingen66
Missmanagement66, Mißmanagement"1
j'mismxnic^mant) <-s, -s> n лошо/лог-
решно управление Missmut66, Mi߬

missmutig
403
Mitfahrerzentrale
mut**' //7лошо настроение, иедоволст-
но ср missmutig"", mißmutig*" adj и
лошо настроение, недоволен missra-
tenRR, mißraten*1' |mis'ra:t9nj I. cirr, ohne
ge-> vi sein не се удавам, ие сполучвам
II. adj iMensch/ невъзпитан, разглезен
MissstandRR. Mißstand*1' m неуреди¬
ца ж, недъг .ч,- soziale Missstände об¬
ществени нед'ьзн. неуредици в соци¬
алната сфера Missstimmung"". Mi߬
stimmung*"/лошо настроение, недо¬
волство ср
misstRR, mißt*1' |mist| 2. и 3. pers sing pr
von messen
misstrauenRR, mißtrauen*1' |mis'trausn)
cohne ge-> vi jdm/etw dat - нямам
доверие в нкг/шд Misstrauen"". Mi߬
trauen*" l'mistrauanl <-s> kein Pi n недо¬
верие cp Misstrauensantrag"" m глш.
предложение cp за вот на недоверие
Misstrauensvotum"" п такт вот .и на
недоверие
misstrauisch"", mißtrauisch*" ad/недо¬
верчив: (argwöhnisch./ подозрителен
Missverhältnis"", Mißverhältnis*" n не¬
съответствие cp. несъразмерност ж
missverständlich"", mißverständlich*"
adj неясен, двусмислен Missverständ-
nisRR, Mißverständnis*" n недоразуме¬
ние cp missverstehen"", mißverste¬
hen*" <irr, ohne ge-> vt разбирам пог¬
решно
Misswahl"", Mißwahl*" ['misva:l| /избор
.и на кралица на красотата
Misswirtschaft"", Mißwirtschaft*1' /
б е зсто и а нстве и ост ж
Mist [mrst] <-(e)s> kein PI m 1. (Tier-/ жи¬
вотински \или оборски| тор: (-häufen)
сметище cp 2. pej, fam (Schund) боклук
M 3. pej, fam jUnsinn) глупости ми; -
reden говоря глупости: da hat einer -
gemacht |o gebaut) някои е забъркал
голяма каша 4. pej, fam (Ärgernis) so ein
~! такава глупост!
Mistel l'mistal] <-, -n> /вот бял нмел
Mistgabel / вила ж за тор Misthaufen
т сметище cp Mistkübel <-s, -> т А
(Mülleimer) кофа ж за боклук Miststück
п fam, pej \. (Mann) мръсник м. подлец
.и 2. (Frau) мръсница ж
mit |mit| I. ргр -иdat 1. (in Begleitung von)
c. със. заедно c 2. (mit Hilfe von) c по¬
мощта na: ta. Verkehrsmittel) c: ~ dem
Auto/Flugzeug/Zug c кола/самолет/
влак 3. /versehen mit, Eigenschaft) c; (Alter)
на; eine Pizza - Salami пнца c колбас:
- blauen Augen със сини очи: - zwanzig
Jahren на двадесет години 4. (Art und
Weise) на: ~ lauter/leiser Stimme na
висок/тих глас II. adv (ebenfalls) etw ~
berücksichtigen отчитам jили вземам
предвид) още нщ; ~ dabei sein прие ъсг-
вам п аз: ich habe keinen Schirm - Dm
не нося чад7.р
Mitangeklagte rnf Ш обвиняемШ) м'.ж)
/наред с др\ ?и:
Mitarbeit /сътрудничество cp: unter -
von ... със сг/груд ни честното на ...
mit-arbeiten Wan etw dat - сътруднича
на нщ. участвам в нщ
Mitarbeiterin) miß сътрудник м. сът¬
рудничка ж: freier - неща ген сътруд¬
ник
mit bekommen <irr, ohne ge-> vt 1. iziirn
Mitnehmen o als Mitgift) получавам 2. fam
(bemerken, wahme'nmeniвъзприемам. до
мен достига: , verstehen,'< схващам
mit benutzen cohne ge-> vr деля. пол¬
звам 1засдно c нкг]
Mitbestimmung/участие cp в процеса
на вземане на решения Mitbestim¬
mungsrecht п право ср на участие при
вземане на решения
Mitbewerberin I miß конку рент( ка) м )ж<
Mitbewohnerin! miß 1. (von Wohnung;
съквартирант(ка) м/ж/ 2. /von Haus)
съкооператор)ка) м/ж)
mit bringen <irr> vt 1. /Dinge) донасям:
(Personen) довеждам 2. faujvvcisen) раз¬
полагам c. притежавам
Mitbringsel |'mitbriqzal| <-s, -> n fam
армаган .и,- (von Reise) сувенир .w
Mitbürgerin! miß form съгражданин м.
езд ражданка ж
mit denken <irr> vi мисля, размишля¬
вам. обмислям /наред с други или по
време на никакво действие)
mit dürfen <irr> vifam darf ich mit? мога
ли да дойда с вас?
Miteigentümerin! mffjvn>. съсобственик
.W, съсобстиеинчка ж
miteinander |mit?ai‘nande) adv 1. feiner
mit dem anderen) един c друг: ~ reden
говорим един c друг 2. (gemeinsam)
заедно: alle - всички заедно
Miteinander jmit?ai'nandej <-s> kein PI n
sie führen ein friedliches ~ те водя т
мирен сьвместен живот
Miterbe т, Miterbin /сънаследник м,
сънаследничка ж
mit erleben cohne ge-> vt I. /erleben!
преживявам 2. (dabei sein; съпрежиия-
вам. следя отблизо
Mitesser т :.:ri; комедон м (черна точ¬
ка по лицето)
mit fahren <irr> vi sein mit jdm - in/ry-
вам заедно c нкг: jdn - lassen lim Auto)
качвам нкг в колата
Mitfahrerzentrale -п>/агенция ж.
която посредничи между собствени-

404
mitschreiben
Mitfahrgelegenheit
цп на автомобили, които пътуват в
определена посока, и желаещите да
п ътуват в същата посока
Mitfahrgelegenheit /възможност ж за
пътуване в частна кола, ако посоката
съвпада, с поделяме на разходите
miti fühlen I, vt споделям, съчувствам
И, w mit jdm ~ съчувствам на нкг
mitjführen vt 1. (Waren, Papiere! нося.
пренасям 2. (Fluss! нося. донасям, вла¬
ча, довличам
mit geben <irr> vt давам /нкм нщ да
вземе със себе си)
Mitgefangene rrf съзатворник м, съ-
затворничка ж
Mitgefühl п (VerständnisI разбиране ср;
(Mitleid) съчувствие cp; - mit jdm haben
съчувствам на икг
mit gehen <irr> visein 1. (auch gehen) (mit
jdm) ~ отивам (c нкг); (begleitenj при¬
дружавам; etw ~ lassen fim отнасям
[или отмъквам| нщ (незабелязано)
2. fig (sich mitreißen lassen) бивам увле¬
чен
mitgenommen adj 1. (Sache) повреден,
износен 2. (Person) изтощен, съсипан;
du siehst sehr - aus изглеждаш доста
изтощен
Mitgift fmitgift) <-, -en> /зестра ж
Mitglied n член м Mitgliedsausweis m
членска карта Mitgliedsbeitrag m
членски внос
Mitgliedschaft <-, rar-en>/членство cp
Mitgliedsland <-(e)s, -länder> n стра¬
на-членка ж
mit!haben <irr> vtfam имам [или нося|
със себе си; ich habe kein Geld mit
нямам пари у себе си
mit!halten <irr> viиздържам наравно с
другите, не оставам назад
mitI helfen <irr> w (bei etw) ~ помагам
(в нщ)
Mithilfe /помощ ж
mit|hören I. vt дочувам; (belauschen)
подслушвам II. w слушам; (lauschen)
подслушвам
Mitinhaber(in) miß съсобственик м,
съсобственичка ж
miti kommen <irr> visein 1. (auch kommen)
идвам (заедно c нкг); mit jdm ~ идвам
c нкг: ibegleiten)съпровождам: ich kann
heute Abend leider nicht - за съжале¬
ние не мога да дойда (с теб/вас) дове¬
чера; kommst du mit? идваш ли? 2. fig
iSchritt halten) вървя в крак: (geistig) раз¬
бирам; da komme ich nicht mehr mit
/7g fam това вече не го разбирам, за¬
губих нишката
mit' kriegen firn s. mitbekommen
Mitläufer rn pejenяп подражател, паси¬
вен поддръжник
Mitlaut т unc. съгласна ж
Mitleid п съчувствие ср, състрадание
cp; jds - erregen (о erwecken) извик¬
вам съчувствие у нкг; ~ erregend бу¬
дещ съчувствие; mit jdm - haben съ¬
чувствам нкм
Mitleidenschaft /etw in - ziehen зася¬
гам нщ
mitleiderregend^1 adj s. Mitleid
mitleidig adj състрадателен, милостив
mitleid(s)los adj безжалостен
mit Imachen I. vt 1. (Veranstaltung, Kurs)
вземам участие; (Mode) следвам; das
mache ich nicht länger mit! fam повече
няма да участвам в това! 2. (durch¬
machen, erleiden) преживявам, прекар¬
вам; da machst du vielleicht was mit!
fam ще трябва да изтърпиш [или поне¬
сеш] доста неща И. vi (sich beteiligen)
участвам; fim стоя, някъде съм; bei
etw - сътруднича на нщ; ich mache
mit участвам, вътре съм
Mitmensch т ближен м mitmenschlich
adj междучовешки
miti mischen vi /ат меся се. намесвам
се; er will überall ~ той иска да е на
всяка манджа мерудия, той иска да се
намеси във всичко; er hat früher aktiv
in der Politik mitgemischt по-рано той
активно участваше в политическия
живот
Mitnahmepreis |'mitna:maprais] т нама¬
лена цена
mit!nehmen <irr> vt 1. (mit sich nehmen)
вземам със себе си; (fortnehmen) отна¬
сям със себе си; Pizza zum Mitnehmen
лица за вкъщи; kannst du mich bis Köln
(im Auto| ~? можеш ли да ме вземеш
(с колата) до Кьолн? 2. fam (stehlen)
отмъквам, отнасям 3. fam (lernen) etw
aus etw - научавам нщ от нщ 4. fig
(körperlich, seelisch) мзтормозвам, изто¬
щавам
mitnichten Jmit'ni^tan) adv geh по ника¬
къв начин, в никакъв случай
mit!reden vi 1. (im Gespräch) участвам в
разговор 2. {mitbestimmen/ имам дума¬
та; da habe ich auch noch ein Wort
mitzureden fam и аз имам думата [или
право на глас] за това
Mitreisende rrf спътник м, спътнич-
ка ж
mit! reißen <irr> vt 1. (mit sich fortreißen)
повличам 2. fig (begeistern) увличам
mitsamt [mxt'zamt| prp +dat заедно c
mit!schicken vt изпращам (заедно c);
(beifügen) прилагам
mit;schreiben <irr> I. г7 водя си запис¬
ки; schreiben Sie mit: ... запишете: ...

Mitschuld
405
mittelständisch
II. vt 1. iDiktat- пиша 2. /an Arbeit
teilnehmeni пиша заедно c нкг
Mitschuld/съучастн и чество cp. колек¬
тивна мина: - an etw ciat haben и аз
имам вина за нщ mitschuldig adj ви¬
новен (наред с други/: ~ an etw dal sein
нося част от вината за hui
Mitschülerlin) mifj съученик м. съуче¬
ничка ж
mit spielen I. vi 1. (beieinem Spielt участ¬
вам в игра: bei etw - играя заедно c
нкг на нщ: mit jdm - stört играя c нкг:
thlat иартнирам нкм: ма? свиря заедно
с пкг 2. fig (Gründe, Motivei имам значе¬
ние, играя роля 3. (zusetzen, Schaden
zufügen) jdm/etw dat - навреждам на
нкг/нщ; jdm übel - погаждам нкм
(лош) номер II. vt играя
Mitsprache / глас .и, дума ж (наред с
други при определяне на нщ/Mitspra¬
cherecht п право ср ни глас
mitIsprechen <irr> I. vt (GebetI изгова¬
рям (заедно c други/II. vi 1. (im Gespräch!
участвам в разговор, изказвам се
2. (mitbestimmen) участвам в определя¬
нето на нщ
Mitstreiter(in) <-s,	-, -nen> m//yсърат¬
ник м, съратничка ж
mittag"1 adv s. Mittag; Mittag |'mita:k| m
обяд м; gestern/heute/morgen - вче-
ра/диес/утре на обяд: zu - essen обяд¬
вам Mittagessen n обяд м
mittags advuo обед/пладие; (um) 12 Uhr
- (b| 12 часа на обед: (um) 1 Uhr ~ (bi
1 часа на обед
Mittagspause / обедна почивка Mit¬
tagsschlaf /л следобеден сьн Mittags¬
zeit/ обедно време: (Mittagspause)обед¬
на почивка: in der - по обедно време
Mittäter(in) m/f/съучастник м, съучаст-
ннчка ж
Mitte l'mital <-, -п>/1. (räumlich) среда
ж: in der ~ в средата: in unserer - в
нашата среда: ab durch die ~! fam да те
няма!, изчезвай! 2. (zeitlichI среда ж: -
Januar в средата на януари; er ist ~
Vierzig той е в средата на 40-те 3. pol
център м
mitlteilen I. vt (jdm) etw - съобщавам
нщ (нкм) II. vr sich jdm - geh доверя¬
вам се |или разкривам се) нкм
mitteilsam adj общителен
Mitteilung f a. лом съобщение cp; (Be¬
kanntmachung) уведомление cp, изве¬
стие cp
Mittel |'mital| <-s, -> n 1. /- zum Zweck)
средство cp; ~ und Wege finden нами¬
рам средства и начини: ihm ist jedes -
recht за него всяко средство е добро,
тон не подбира средства 2. (Hilfs-, Heil-)
лечебно средство 3.	■ средна вели¬
чина 4. /;/• ': средства ми: öffentliche -
обществени средства
Mittelalter п ('реди» >вскови-- </.■ mittel¬
alterlich adi средновековни
Mittelamerika п Централна Америк,!
Mittelamerikaner in | inxl-iLirrcп t ,о:г:
<-s, -; -, -nen> rnf централи« »америка¬
нец.». централиоамерпканка м mittel¬
amerikanisch |'mit9lameri'l<a:ni/ av'/iie>;
тралноамерикански
mittelbar adj косвен, индиректен
Mittelding п fam нещо ср средно
Mitteleuropa п f.foc. Централна |//лп
Средна| Европа Mitteleuropäerin
|'mitabiro'p£:e| <-s, -; -, -пеп> nvf цент-
ралноевроиеец м. средноевропеец м
mitteleuropäisch adj-е Zeit средноев¬
ропейско време
Mittelfeld п sfort централна част па
игрище, среда ж на терен Mittelfinger
тсреден пръст mittelfristig I. аа/сред-
носрочен II. adv средносрочно Mittel¬
gebirge п средновпеока планина Mit¬
telgewicht /? m'ori срсднотежка кате¬
гория
Mittelklasse <-, -п> /1. (Soziologiei сред¬
на класа 2. /bei Waren. Auto!среден клас
Mittelklassewagen т автомобил .в
среден клас Mittellinie/средна линия
mittellos adj беден: дом без средства
Mittellosigkeit <-> kein /7/бедпост м;
ль.м липса ж на средства
Mittelmaß п 1. (Durchschnitt) среда ж.
средно ишю 2. (mittlere GrößeI средна
величина mittelmäßig adj среден: а.
pej посредствен Mittelmäßigkeit / pej
посредственост ж
Mittelmeer п Средиземно море Mittel¬
meerraum <-leis> kein Pi m средизем¬
номорски басейн. Средиземноморие
ср
mittelprächtig adj fam горе-долу добре;
wie geht es dir? - so ~! как си? - средна
хубост! Mittelpunkt та.::,п център .w;
fig средище cp; im ~ stehen стоя в
центъра
mittels prp ~gen geh посредством, c
помощта на
Mittelschicht / средна к.таса Mittel¬
schiff n Ar си централен кораб, неф м
Mittelschule <-, -n> / 1. GH /höhere
Schule, Gymnasium/ средно училище
2. A (allgemein bildende höhere Schule,
Gymnasium/ средно училище: die ~
besuchen посещавам средно училище
Mittelsmann <-le|s, -männer o-leute> m
посредник .и
Mittelstand m средна класа mittel¬
ständisch adj среден (засягащ u/u.iu

Mittelstreckenrakete
406
Moderne
принадлежащ на средната класа)
Mittelstreckenrakete / ракета ж със
среден обсег Mittelstreifen т тревна
ивица по средата на магистрала Mit-
telstürmer(in) miß spürt централен на¬
падател Mittelweg т среден път,
компромис м Mittelwelle / средни
вълни Mittelwert гп средна стойност
mitten (’mitanl adv - durchbrechen пре¬
късвам по средата: ~ durch право през
средата: ~ aus от средата на: ~ in
насред, в центъра на: ~ in der Nacht
посред нощ: - auf der Straße насред
улицата mittendrin l'mitan'dnn] adv
точно в средата, посред (шц или нкг)
mittendurch ['тПапУиг<;| adv точно
през средата: (in der Hälfte) на средата
Mitternacht l’mitenaxt] / полунощ м
mittlere^, s) l’mitlara, -re, -ras| adjсреден:
~n Alters на средна възраст: von ~r
Größe със средни размери
mittlerweile ['mitleVaila] ach' междувре¬
менно
Mittwoch ['mitvDx| <-(ejs, -e> гп сряда ж;
s. a. Dienstag
MittwochabendnR т сряда вечерта
mittwochahendsRR adv сряда вечер
mittwochs adv в сряда, всяка сряда: s.
a dienstags
mitunter |mit'?ünte] adv от време на
време, понякога
mitverantwortlich adj съотговорен
Mitverfasser)in| miß съавтор(ка) м (ж)
Mitvergangenheit <-> kein PI f A (Im¬
perfekt) минало несвършено време
mitl wirken vi 1. Ibeteiligt sein) bei (o an)
etw dat - съдействам на нщ 2. film,
тикат in [obei| etw dat - участвам в нщ;
es wirkten mit: ... участваха: ...
Mitwirkung / съдействие cp, участие
cp; unter - von със съдействието на,
c участието на
Mitwissen п ohne mein ~ без мое зна¬
ние
Mitwisser(in) <-s, -; -, -nen> m(f) (in
Geheimnis] посветен! а) м(ж); (Vertrauter)
доверено лице
mit!zählen I. vt tm.it einrechnen) включ¬
вам в сметката II. vi (von Bedeutung sein)
влизам в сметката, имат ме предвид
mixen fmiksan| vt 1. (mischen, a. im Mixer)
смесвам 2. нщ, radio, tv миксирам
Mixer <-s, -> m 1. (Bar-) шейкър м
2. iGerät) миксер м
Mixtur fmiks'tuie, oh miks'tu:ran| <-, -en>/
микстура ж
mm abk von Millimeter mm
Mobbing <-> kein Pi n тормоз над коле¬
га c цел той да напусне
Möbel j'morball <-s, -> п meist pi мебел ж
Möbelpacker т служител м в спеди-
ция иа мебели Möbelpolitur /поли¬
тура ж за мебели Möbelwagen т пре¬
возно средство за пренасяне на мебе¬
ли
mobil |mo'bi:l| adj 1. jur, hdi. движим; ми.
мобилен, подвижен; ~ machen ми. мо¬
билизирам; etw - machen fig мо¬
билизирам нщ 2. fam (munter) бодър
3. fam (flink) пъргав, подвижен
Mobilfunk <-s> kein Pi m безжична те¬
лекомуникация
Mobiliar [mobi'liaie, pi: mobi'lia:ra| <-s, -e>
n мебелировка ж
mobilisieren {mobili'zi:ran| cohne ge-> vt
flgmi мобилизирам Mobilmachung <->
kein Plf ми мобилизация ж
Moböltelefon <-s, -e> n мобилен теле¬
фон, мобифон Al
möblieren [mo'bliiranj <ohne ge-> vt ме¬
белирам
mochte ['rroxtaj /. u 3. pers sing imp von
mögen1, mögen'
möchte l'magta] 1. u 3. pers sing conj von
mögen1, mögen2
Modalverb <-s, -en> n ling модален гла¬
гол
Mode ['mo:da| <-, -n>/ мода ж; (in) - sein
на мода съм; aus der ~ kommen изли¬
зам от мода: mit der ~ gehen в крак c
модата съм Modegeschäft n моден
магазин Modeheft n, Modejournal n
модно списание
Model ['nrodal] <-s, -s> n iFotomodell)
фотомодел M
Modell [mo'dtl] <-s, -e> n 1. (Vorbild, Muster,
Entwurf мостра ж, модел м 2. (eines
Malers, Fotografen) модел; ~ stehen по¬
зирам 3. (Foto-) фотомодел ai
modellieren |modElli:ran] <ohne ge-> vt, vi
моделирам
Modellversuch m експеримент ai, си¬
мулация ж
Modem ('mordtm) <-s, -s> n o m inform
модем .и
Mode(n)schau /модно ревю
Moder [‘mo:de| <-s> kein PI m гнилоч ж;
(Schimmel) мухъл м, плесен ж
Moderation (modera'tsio:n| <-, -en>/radio,
tv die ~ einer Sendung übernehmen
ставам водещ на предаване
Moderator(in) |mode'ra:to:e, pi: modera’
to:ran| <-s, -en; -, -nen> mfß radio, tv bo-
дещ(а) м(ж)	'
modern1 (‘mo:den| и мухлясвам, плесе-
нясвам, гния
modern2 Imo'drmj adj 1. (zeitgemäß) моде¬
рен, съвременен 2. (modisch) моден
Moderne |mo'd£rna| <-> kein Pi f die ~
нови времена, съвременност; kunst mo-

modernisieren	407
дернизъм м
modernisieren |mod£rni'zi:ranj <ohne ge->
vt модернизирам; /Wohnung, Kleid) об¬
новя naM. осъвременявам
Modeschmuck т модна бижутерия Mo¬
deschöpferlin) miß моден дизайнер,
модна дизайнерка, моделиер(ка) м;ж;
Modezeitschrift / модно списание
Modi pl von Modus
modisch adj, adv моден, модерен
Modul |mo'du:l| <-s, -e> n модул м
Modus ('rrodus o'mordus, p/.-'rrodi o'mo:di]
<-, Modi> m начин м
Mofa |'mo:fa| <-s, -s> n мотопед м
mogeln |'mo:galn] vi/а/пмамя на дребно,
шмекерувам; (beim Kartenspiel'/ мамя.
лъжа
Mogelpackung <-, -en> / wirtsch заб¬
луждаваща c вида си опаковка
mögen1 |'m0:gan| <mag, mochte, ge¬
mocht vt 1. /gern haben) xаресвам. оби¬
чам; Heber - предпочитам 2. (wollen!
искам: ich mag nicht (mehr) не искам
(повече)
mögen2 <mag, mochte, mögen> Modal¬
verb 1. (Wunsch> бих желал, бих искал;
ich möchte gern ... бих желал ...; man
möchte meinen, dass ... човек е скло¬
нен да приеме, че ... 2. /Vermutung) би
могло, може да (е); es mag sein, dass
... би могло да .... може да е ...: er mag
10 Jahre alt sein той може да има 10
години; was mag das bedeuten? какво
би могло да значи това?; wo mag er
bloß stecken? къде ли може да е той?
möglich |'m0:kli<;| adj възможен: alles
Mögliche всичко възможно: sein Mög¬
lichstes tun правя всичко, което е но
силите ми; so bald/oft wie ~ възмож¬
но най-скоро/най-често: so viel/wenig
wie ~ възможно най-много/най-мал-
ко; das ist wohl ~ това е твърде въз¬
можно; (das ist ja) nicht ~! /ат (но това
е) невъзможно!
möglicherweise adv възможно е да. по
възможност
Möglichkeit <-, -еп> / възможност ж;
ich hatte keine andere ~ нямах никак¬
ва друга възможност: nach - при
възможност
möglichst adv ~ gut/viel/oft колкото е
възможно по-добре/повече/по-често
Mohn |mo:n| <-(e)s, -е> т 1. пот мак м;
(Klatsch-) див мак 2. f-samenl маково
семе
Möhre l'moira) <-, -п> / вот морков м
Mohrrübe |'mo:ery:ba| f s. Möhre
mokant |mo'kant| adj подигравателен,
присмехулен
mokieren (mo'ki;ran| cohne ge-> vr sich
Mond
(über jdn.i - надсмивам cc \ияч при
сминам ce| (на нкг)
Mokka j'rmkal <-s, -$> m мока ж
Molch jnrolcj	-ь> tu y * * з ритон м
Moldawien jmjrdä:vU«nj n (.uv- Молдо¬
ва ж
Mole j'morlaj <-, -tv> /вълнолом м
Molekül jmole‘ky:lj <-s, -e> n bülm моле¬
кула ж
molk Inrolkl 1. u3. perssingimp кал melken
Molke ['nrolkaj <-> kein Pl f суроватка ж
Molkerei |m:>lka'ra:| <-, -en>/мандра ж.
млекоцентрала ж
Moll [гю1| <-> kein Pl n ues минор .и
mollig l'maliq) adj fam 1. (warml топли-
чък: (Kleidung} пухкав, мекичък 2.;■ rund¬
lich i пълен, закръглен
Molotowcocktail |'mo:lotafkDkteil| m кок¬
тейл ..Молотов"
Moment' |mo'm£nt| <-|e)s, -e> m (Augen¬
blick! момент м; im ~ (jetzt) в този мо¬
мент: /gerade) в момента: im letzten -
в последния момент: er kann jeden -
kommen той може да дойде всеки
момент: - (mal)! един момент!
Moment2 <-(e|s, -е> п /Umstand! обсто¬
ятелство ф. момен т .и
momentan |momm'ta:n| I. adj моментен,
временен: /aktuell) актуален II. adv в
момента
Monaco l'moinako о mo'nako| п вид, Мо¬
нако ф
Monarchfin) (mo'narc) <-en, -en; -, -nen>
miß монарх .и
Monarchie |monar'ci:, pl: monar’ci:an|
-n> / монархия ж
monarchistisch adj монархически
Monat |'mo:nat| <-le)s, -e> m месец м; im
Laufe des ~s през месеца: am 10. dieses
~s ab.v, на IO-п 'този месец, im achten -
(schwanger) sein (бременна) в осмия
месец съм
monatelang 1. adj продз.лжаващ fei
месеци II. adv с месеци, в продълже¬
ние на цели месеци
monatlich adj месечен
Monatsbinde /дамска превръзка Mo¬
natsblutung <-, -еп>/менструация ж
Monatsgehalt п месечно възнаграж¬
дение Monatskarte / карта ж за ме¬
сеца Monatsrate/месечна вноска
Mönch |гпсеп<;| <-(e|s, -е> т ret. монах м
Mond [mo:nt, pl: 'mornda] <-(e)s, -e> m
луна ж; abnehmender/zunehmender -
намаляваща/растяща луна: auf dem -
landen кацам на Луната: hinter dem ~
leben /ат като паднал от луната съм:
manchmal könnte ich ihn auf den -
schießen! fam понякога ми се ще да не
ми се мярка повече пред очите! \irnu

Mondbahn
408
Mordsspaß
да не го виждам повече!| Mondbahn Montage Irmn'ta^a] <-, -п> / монтаж м
/astr лунна орбита Mondfinsternis /
astr лунно аатъмненне mondhell adj
лунен: in einer -en Nacht в една лунна
нощ Mondlandschaft / лунен пейзаж
Mondlandung / приземяване ср на
Луната, прилуняване cp Mondphase/
фаза ж на луната Mondschein т лун¬
на светлина Mondscheintarif т та
нощна тарифа за разговори Mond¬
sonde /лунна сонда mondsüchtig adj
лунатичен
Monegasse [mone'gasa| <-n, -n> /77, Mo¬
negassin jmone'gasin) <-, -nen> / жи-
тел(ка) м/ж) на Монако
Moneten |mo'ne:t9n| pl fam пари мн
Mongole |rmr)'go:l9| <-n, -n> /пмонголец
.и; s. a. Mongolin
Mongolei |rmr)go:lai] /die - Монголия ж
Mongolin (тзг)'до:11п| <-, -nen> / moh-
голка ж; s. a. Mongole
mongolisch [mor)'go:lij] adj монголски
Mongolismus |mDr)go'lrsmus| <-> keinPlm
мго моиголмзъм M
mongoloid |rror)golo'i:t| adj Mtr> монголо-
иден
Monitor ['mo:nito:e o ‘rmnito’.e, pl: mo:ni'
to:ran prrDni'toiranj <-s, -e(n]> /7?тл:, iniorm,
ri-T.ii екран м, монитор м
mono ['moino) adj моно
Monografie”1* <-, -n> fs. Monographie
Monogramm |mono'gram| <-s, -e> n mo-
нограм M
Monographie (monogra'fi:, pl: monogra'
fi:sn| <-, -n> / монография ж
Monokel |то'пзка1| <-s, -> n монокъл м
Monokultur |'mo:nokultu:e o 'rronokultiKB,
pl: 'moinokultieran o 'тзпоки!Ш:гзп) <-,
-en> /монокултура ж
Monolog |mono'lo:k, pl: топо'ю:дз| <-s,
-e> m монолог м; einen - halten про¬
изнасям монолог
Monopol lmono'po:l] <-s, -e> n монопол
.и Monopolstellung/монопслна пози¬
ция
monoton [mono'to:n| adj монотонен
Monotonie [monoto'ni:, pl: monoto'niian]
<-, rar -en> / монотонност ж
Monster l'rronste] <-s, -> n чудовище cp
monströs jrron'straisl adj чудовищен
Monstrum ['manstrum, pl: ’nronstran] <-s,
Monstren> n чудовище cp
Monsun Iman’zuinJ <-s, -e> m meteo му¬
сон .ч	’
Montag ['mo:nta:k, pl: 'mo:nta:g9| <-s, -e>
m понеделник м; blauen - machen fam
обаждам се в службата в понеделник,
че съм болен: s. а. Dienstag
MontagabendRR т понеделник вечерта
montagabends№ з^/понеделник вечер
montags adv в понеделник, всеки поне¬
делник: s. а. dienstags
Monteur(in) |rmn't0:g, pl: rmn'torräl <-s,
-e; -, -nen> m(f монтьор м
montieren cohne ge-> i-f монтирам
Monument [monu'rmntl <-(e)s, -e> n
монумент Ai
monumental |monum£n'ta:l] а<//моиумен-
тален
Moor |mo:e, pl: mo:ra] <-(e)s, -e> n мо¬
чурище cp, тресавище cp
Moos [mo:s| <-es, -e> n 1. вот мъх м
2. sing, jarg (Geld) кинти мн, мангизи мн
moosig adj мъхнат, покрит с мъх
Мор"1 <-s, -s> т s. Mopp
Moped ['mo:pEt o 'mo:pe:t| <-s, -s> n мо¬
топед M
MoppRR |тзр| <-s, -s> m подочистачка
ж fc ресни за обиране на прахаj
Mops [rrops, pl: 'mcEpssj <-es, Möpse> m
мопс M iкучешка породаj
Moral Imo'rarl) <-, rar-en>f\. (Lehre, Geist)
нравственостж 2. (Sittlichkeit!морал м;
eine doppelte ~ двоен морал Moral¬
apostel m pej моралист м
moralisch adj морален
Moralpredigt fpeßdm eine ~ halten чета
лекция на нкг прен
Moräne |то'г£;п9| <-, -п> /сеот морена ж
Morast [mo'rast, pl: mo'rasts o mo'rcsts]
<-(e)s, -e o Moräste> m 1. (Sumpf мо¬
чурище cp, блато cp 2. sing (Schlamm)
тиня ж
Morchel |'nror<;al| <-, -n> / вот бучка ж
(вид гъба)
Mord Irrort, pl:'rrorda] <-(e)s, -e> ягубий-
CTBo cp (предумишлено); der ~ an jdm
убийството на нкг; einen ~ begehen
извършвам убийство; das gibt ~ und
Totschlag fam кръв ще се лее Mord¬
anschlag т покушение ср, атентат м;
der - auf jdn покушение |или атеитат|
срещу нкг Morddrohung / заплаха ж
за убийство
morden fmardan] I. vt убивам, избивам
II. vi извършвам убийство
Mörder(in) j'marde) <-s, -; -, -nen> m(f)
убиец ,и, убийца ж
mörderisch adj fam убийствен, ужасен
Mordkommission / отдел м „Убийст¬
ва"' (в полицията) MordprozessRR т
процес м за убийство
Mordshunger ['rmrts'hur)e| т fam убийст¬
вен глад Mordskerl [’rmrJs'kErl] т fam
(tüchtig) способен и смел тип; (stark)
мъжага ж Mordskrach j'rrQrts'krax] тfam
1. (Lautsein! убийствен шум 2. (Streit)
страхотна караница mordsmäßig adj
fam убийствен, ужасен Mordsspaß

Mordswut
409
mucksmauschenstill
l'rrortsjparsl m es gab einen ~ /ат щяхме
да см умрем от смях Mordswut j'rrorts
Vu:t| //ат убийствен гняв
Mordverdacht т unter ~ stehen запо¬
дозрян съм в убийство Mordversuch
т опит м за убийство Mordwaffe /
оръжие ср на убийството
morgen l'rrorganj advyrpc: ~ früh/Mittag/
Abend утре сутринта/на обяд/вечер¬
та: - in acht Tagen след девет дни: ab
von ~ an от утре (нататък!: - ist
Sonntag утре е неделя: bis ~! до утре!
Morgen <-s, -> т ITageszeit/ утро cp;(Vor-
mittag/ сутрин ж; gestern - вчера сут¬
ринта; eines (schönen) ~s една (прек¬
расна) сутрин; am - сутринта: am
anderen \o nächsten! - на другата \или
следващата] сутрин; früh am - рано
сутринта; guten ~! добро утро! Mor¬
genausgabe /сутрешно издание Mor¬
gendämmerung / развиделяване ср,
разсъмване ср
morgendlich |'nrorgantln;| adj утринен
Morgenessen п СН закуска ж Mor¬
gengrauen п im [obeimj ~ на развиде¬
ляване Morgenmantel /77 халат Л! Mor¬
genmuffel т /ат човек м. който не е
в настроение сутрин; er ist ein - ника¬
къв го няма сутрин Morgenrock т
халат „и Morgenrot п, Morgenröte /
geh утринна зора
morgens adv сутрин; von ~ bis abends
от сутрин до вечер; um sieben Uhr -
в седем часа всяка сутрин Morgen¬
sonne / утринно слънце Morgenstern
т astk Зорница ж, Венера ж
morgig adj утрешен: der ~е Tag утреш¬
ният ден
Morphium l'rrarfium) <-s> kein PI n мор¬
фин M
morsch |nrorJ] adjIH0I21 прогнил: (Gestein/
разпадащ се. ронещ се
Morsealphabet п морзова азбука
morsen ['nrorzanl vt, vi предавам по мор-
зов апарат
Mörser 1‘mcErze] <-s, -> т хаван м
Mörtel (‘mcErtsl| <-s, -> т строителен
разтвор, хоросан м
Mosaik [moza‘i:k| <-s, -en o -e> n мозай¬
ка ж
Moschee [rmje:, pl: rro'/e:an) <-, -n> /
джамия ж
Moschus l'majus) <-> kein PI m мускус .«
Möse l'morzal <-, -n> / vulg слива ж
Mosel ['moizal] /geog Мозел м
Moskau l'iroskao) n geog Москва ж
Moskito |rms'ki:to| <-s, -s> m комар м
Moskitonetz n мрежа ж против кома¬
ри
Moslem ('mastem] <-s, -s> m мюсюлма¬
нин м; s. a. Moslimin
moslemisch jmas'lermrf] adj мюсюлманс¬
ки
Moslimin ;rms!i:mm) n:. f мюсюл¬
манка ж: s. a. Moslem
Most (mast| <-ie:s, -e> m I. /7'tauben-/
мъст ж, шира ж 2. ■ Apfel-/ ябълково
вино
Motel fmoital 0 mo'txlj <:-s, -s> n мотел .-и
Motherboard <-s, -s> n skr ihm дънна
платка
Motiv |mo'ti:f, pl: mo'tiivsj <-s, -e> n а, н ч-
МОТИВ .4
Motivation |motiva’tsjo:n] <-, -en>/моти¬
вация ж
motivieren [moti'viiranj cohne ge-> vt
мотивирам
Motivierung <-, -en>/мотивировка ж
Motocross [moto’kosl <-, rar -e> n мо¬
токрос ,n Motocross-Fahrer(in) mjfi
състезател|ка) м/ж/ по мотокрос
Motor fmoibr о mo'toiB, pl: mo:'taren| <-s,
-en> mдвигател мотор.» Motorboot
n моторна лодка Motorfahrzeug¬
steuer <-, -n> /С//лрм, ki-,: (Kraftfahrzeug¬
Steuer) пътен данък Motorhaube/ка¬
пак м на двигател
motorisch (mo'to:riJ) adj моторен
motorisieren (motori'zi:ran| <ohne ge-> vt
моторизирам
Motoröl <-s, -e> n моторно масло Mo¬
torpumpe /двигателна помпа Mo¬
torrad n мотоциклет м Motorrad¬
fahrer! inj miß мотоциклетист! ка| м(ж/
Motorroller m моторолер м Motorsä¬
ge /моторен трион, резачка ж риж
Motorschaden гп повреда ж в мотора
Motorsport т мотосгторт м
Motte l'nrotal <-, -п>/молеца! Motten¬
kugel /топче ср против молци
Motto fnroto] <-s, -s> n MOTO cp
motzen l'mDtssn] vijarg роптая, мърморя
Mountainbike l'maontanbaik) <-s, -s> n
планински бегач
Möwe |'m0:va| <-, -n> /чайка ж
MS ]£m'?£s) abk von Multiple Sklerose
множествена склероза
MTA |£mte:'?a:] <-, -s> / abk von medizi¬
nisch-technische Assistentin помощен
медицински персонал
mtl. abk von monatlich месечен
Mücke l'mYka] <-, -n> /zoo комар м; aus
einer - einen Elefanten machen fig пра¬
вя от мухата слон Mückenstich т
ухапване ср от комар
Mucks [moks| <-es, -е> т/ат keinen ~
sagen/tun не гъквам. не казвам пито
гък; ohne einen - безропотно
mucksmäuschenstill [’muks'rmisqan'jtil)
adj /ат - sein съвсем тих съм; es war

müde
410
Mund
~ муха да оръмпе. щеше да cc чуе
müde |my:da| adj уморен: - werden
уморя нам cc: einer Sache gen ~ sein geh
преситен съм от пщ. нщ ми е дотег¬
нало Müdigkeit <-> kein PI f умора ж;
vor - umfallen падам от умора
Müesli j'myicslij <-s, -> n CH мюелп мн
Muff jmuf| c-leis, -e> in маншон м
Muffe |'mufa| <-, -n> / 1. пън муфа ж,
коляно cp 2. fam 'Angst! шубе cp; mir
geht die - треперя от страх
Muffel l'mofalj <-s, -> m pei, fam намръ¬
щен |itMi кисел| човек
muffig adj - riechen мириша на гнило/
мухъл
Mühe j'my:a| <-, -n> /мъка ж; iAnstren-
ijungi усилие cp; <Schwierigkeit/ труд м;
der - wert sein струвам си труда: sich
dar - geben, zu правя си труд [или
старая се] да: mit Mühlei und Not е
голяма мъка: das ist verlorene |o ver¬
gebliche! - това са напразни усилия:
wenn es Ihnen keine ~ macht ако не
Вп 'затруднява; geben Sie sich dar keine
~! не си правете труд!
mühelos I. adj лесен II. adv без усилие,
лесно
muhen |'mu:an| \4 муча
mühen \a: sich - geh полагам усилие,
старая се
mühevoll adj 1. (anstrengend) уморите¬
лен 2. (schwierig) мъчен, труден
Mühle |'my:ls] -n> /1. ikorn~) мелница
ж, воденица ж; iKaffee ■, Pfeffer~i мел-
ничка ж 2. fig (der Justiz, Bürokratie! ма¬
шина ж 3. реj, fam (altes Auto) каруца ж,
таратанка ж 4. (Brettspiel! дама ж
Mühlrad п воденично колело Mühl¬
stein т воденичен камък
Mühsal |'my:za:l| <-, -е> /geh тегло ср.
мъка ж mühsam I. adj мъчителен,
труден И. ас/гмъчптел но. трудно müh¬
selig adj мъчителен, уморителен
Mulatte |mu'lata] <-n, -n> m, Mulattin
|mu'latin| <-, -nen>/мулат|ка| лиж)
Mulde l'mulcla] <-, -n> / 1. /Vertiefung)
падина ж 2. dial 'Trog/ нощви мн. кори¬
то cp
Mull jmuli <-ieis, -e> m 1. /Gewebei тъ¬
нък муселин; mhü марля ж 2. nordd
:Torf-- торф м на прах
Müll jmvl! <-ie!s> kein P! m отпадъци мн,
смет ж. боклук .и; radioaktiver ~ ради¬
оактивни отпадъци: ~ abladen ver¬
boten! и зхвърлянето на смет забране¬
но! Müllabfuhr/извозване ср на от¬
падъци Müllaufbereitungsanlage <-,
-п> / съоръжение ср за преработка
на отпадъци Müllberg <-ie|s, -е> т
планина ж ог отпадъци Müllbeutel
т торба ж за боклук
Mullbinde / бинт м
Müllcontainer т контейнер д/ за отна-
Д'ьцп Mülldeponie 1‘mYldepo'ni:, pl:
'myldepo'niian] <-, -n> / сметище cp
Mülleimer m кофа ж :за боклук
Müllerlin) l'mYle] <-s, -; -, -nen> m(f) мел-
нпчар|ка) м(ж)
Müllhalde <-, -n> / сметище cp Müll¬
mann <-le)s, -männer o /•<?/,Müllleute> m
работник .w по извозването на отпа¬
дъци Müllschlucker m сметопронод „v
Mülltonne / кофа ж за боклук Müll¬
tourismus <-> kein Pl m износ .w на
отпадъци Mülltrennung /разделяме cp
на отпадащи Müllverbrennung <-> kein
Я/изгаряне cp на отпад ъци Müllver¬
brennungsanlage /съор ъжение cp за
изгаряме на о тпад ъци Müllverwertung
/оползотворяване ср на отпадъци
Müllwagen т кола ж за извозване на
отпадъци
mulmig fmulmic;] adj fam ISituation) съм¬
нителен. гнил; mir ist ganz - bei diesem
Gedanken (zumute) fam чувствам се
неловко при тази мисъл
Multi l'multi] <-s, -s> in fam мултинаци¬
онален концерн
multikulturell jmultikultu'rcl| adj мулти-
културен
Multimedia <-, -s> n intorm мултиме¬
дия ж
multimedial |moltime'dja:l o ’multimed.ia:l]
adj iNToic.i мултимедиен
Multimillionär(in) |multimiMo'n£:g, pl:
multimilio'n£:ra| <-(e)s, -e; -, -nen> m/f)
мултпмплионер(ка) м/ж)
multinational |multinatsio'na:l o 'mulli
nayaona:l| adj v.iiiisca, toi. многонацио¬
нален
Multiple Sklerose |mul'ti:pl3 skle'roizaj <->
kein Pl f mi t множествена склероза
Multiplikation (multiplika'täio:n| <-, -en>/
:.vi умножение cp
multiplizieren (moltipli'tsi:ran| <ohne ge->
vt '.'Ai etw mit etw - умножавам нщ по
нщ
Multitalent ['multitakntl <-(e)s, -e> n
многостранен талант
Mumie ['mu:mia| <-, -n>/мумия ж.
mumifizieren |mumifi'yi:ran] <ohne ge->
'/Г мумифицирам
Mumm |mum| <-s> kein Pl rn fam 1. /Mut.t
кураж M, смелост ж 2. iKraftI сила ж
Mumps (mumps| <-> kein Pl m dial f Mia
заушка ж
München j'iDYn^snl n сгос; Мюнхен м
Mund [munt, pl: 'mYnde| <-(e)s, Münder>
m уста ж; in aller -e sein в устата на
всички съм; dieses Wort nehme ich

Mundart
411
musisch
nicht mehr in den ~ тачи дума повече
ляма да я проичиеса; jdm den ~ stopfen
fam чапушнам нкм устата: jdm den -
verbieten не давам думата на нкг. jdm
den ~ wässrig machen /ат карам нкг
да му потекат лигите: nicht auf den ~
gefallen sein fam не съм вързан в уста¬
та: jdm das Wort im ~ umdrehen изо¬
пачавам нечии думи: jdm nach dem ~
reden говоря това. което някой иска
да чуе: du nimmst mir das Wort aus
dem ~! fam вземаш ми думите от уста¬
та!: den ~ nicht halten können fam не
мога да си държа езика зад зъбите:
halt den -! fam млъкни!, затвори си
устата!
Mundart / говор м, наречие ср
Munddusche / спрей м за уста
Mündel ['rmndal] <-s, -> п лице ср под
настойничество
münden l'myndan) vi haben o sein 1. t'Flussi
in etw akk - вливам се в шц: /а. Straße1
излизам някъде 2. fig lenden! in eine
Diskussion akk - завършвам c \n.w
довеждам до| дискусия
Mundgeruch m мирис м от устата, дъх
м Mundharmonika / устна хармони¬
ка Mundhöhle / устна кухина Mund¬
hygiene <-> kein /■'//устна хигиена
mündig |'mYndic;| adj 1. шк пълнолетен
2. fig отговорен
mündlich |'mYntli<;| adj устен
Mundpropaganda /устна реклама | или
проиаганда| Mundraub т кражба ж
на дребно
M-und-S-Reifen ['tm ont 'cs Yaifan| m зим¬
ни гуми
Mundstück n мундщук .u mundtot adj
fam jdn - machen запушвам нкм ус та¬
та. лишавам нкг от възможността да
се изкаже
Mündung <-, -еп> /1. ivon Fiussl устие
ср; (а. von Straße! край м 2. (von Gewehrt
дуло ср
Mundwasser п мг.о вода ж за уста
Mundwerk п fam ein loses - haben не
спирам да меля, ченето ми работи
неуморно Mundwinkel т ъгълче ср
на устата
Mund-zu-Mund-Beatmung / дишане
ср ..уста в уста"
Munition |muni'tsio:n| <-, -er» / муни¬
ции мн
munkeln |‘mur)ksln| vt, vi fam über jdn | o
von einer Sache] ~ шушукам за |или
разнасям| нкг/шц: man munkelt, dass
... носи се слух. че ...
Münster l'mYnstel <-s, -> п катедрала ж
munter ('munte| adj 1. //eö/?c?/7бодър, жив:
(fröhlich) весел 2. (wach) бодър Munter¬
macher т fam ободряващо среден во
Münzautomat аичомач м 'рдбочепг
с монети
Münze i'mYntba! -	-n.- / моне та ч>: jdm
etw mit gleicher - heimzahlen /0 из¬
плащам се на нкг със сънноо: etw für
bare - nehmen /те вземам ши за чшла
монета
Münzeinwurf т отвор м за пускане на
монети
münzen тг das ist auf mich gemünzt ■;;
това е камък в моята градина
Münzfernsprecher т телефонен ав то¬
мат с монети
mürbe fmYrbal adj 1. .Fleisch. Obstкре¬
хък. мек: iGebäck1 пръхкав 2. : bröckelig-
трошлив: ibrüchig;чуплив 3. •7V/;vo.'/-jdn
- machen сломявам нечия съпротива
Mürbeteig m тесто cp за сладкиш
Murmel l'murmal] <-, -n>/топче cp за
игра
murmeln ['murmaln] vt. vi мърморя
Murmeltier n /o. i мармот м; wie ein ~
schlafen спя като кзшан
murren |’muren| к/[über etw akk) ~ мрз.н-
кам (срещу нщ|. мърморя
mürrisch |'тт/| adj /griesgrämig! сз.рдит:
(Gesicht' навъсен: (brummig! мърморещ
Mus |mu:s| <-es, -e> n пюре cp. каша ж
Muschel |'mujal| <-, -n> / 1. ;on мида ж;
(Mies-t черна мида 2. i-schale! мидена
черупка, раковина ж 3. (Ohr-! ушна
мида 4. нт iHör-lслушалка ж; (Spruch - )
микрофоиче ср па слушалка
Muse |'mu:z9| -п>/муза ж
Museum !mu'ze:um, pi: mu'ze:on| < s,
Museen> n музей м Museumswär-
ter(in) miß пазач|ка| м/ж; на музеи
Musical |'mju:zikal| <-s, -s> n мюзикз.л м
Musik |mu'zi:k| <-, лз/--еп>/музика ж; ~
machen музицирам, свиря пред пуб¬
лика
musikalisch [muzi'kailrf: adj музикален
Musikantlini |muzi'kant| <-en, -en; -nen^
rn.fi музикант!ка| м(ж; t.vonumc.i-tm-
струменто.тст!
Musikbegleitung / музикален съпро¬
вод Musikbox /автомат м за пускане
на музика по избор
Musikeriin) j‘mu:zike] <-s, -; -, -nen> nvft
музикант!ка| м(ж;
Musikhochschule / консерватория ж
Musikinstrument n музикален инст¬
румент Musikkapelle/малък оркес¬
тър: MIL военен оркестър Musik¬
kassette / аудиокасета ж Musik-
lehrer(in) miß учител(ка| м(ж! по му¬
зика Musikstück п музикална пиеса
musisch [;mu:zij] adj 1. (Fächer, Schule.
Veranlagung! артистичен, художествен.

musizieren
412
Mutterschiff
отнасящ се до изкуството 2. (Mensch/
артистичен, отворен към изкуството
musizieren |muzi‘tsi:ran| <ohne ge-> vi
музицирам
Muskatnuss™ -nüsse> / мускатово
орехче
Muskel l'moskall <-s, -n> m мускул м
Muskelkater m мускулна треска Mus¬
kelkraft <-> kein PI j мускулна сила
Muskelprotz ['moslolpDts! <-en o -es,
-ein> m /ат здравеняк .w, бабант .и
neiiop Muskelzerrung <-, -en> / мтп
разтягане cp на мускул
muskulös Imusku'lßis] adj мускулест
Müsli j'my:sli) <-s, -> n мюсли мн
Muslimlin) ['muslim, pl: musTr.ma| <-s, -e
o -s; -n> m(ß мюсюлманин ,u, мюсюл¬
манка MC
muss™, mußAlt (mus| /. u 3. pers sing pr von
müssen1, müssen^
Muss™ |musj <-> kein PI n необходи¬
мост MC
Muße l'mu:sa| <-> kein Pl/geh свободно
време, хоби cp
müssen1 [’rriYsanl cmuss, musste, mus-
sen> Modalverb 1. (Notwendigkeit/ тряб¬
ва, налага се; muss das sein? трябва ли
да бъде така? 2. (Zwang) трябва, при¬
нуден съм; (Verpflichtung/ трябва, длъ¬
жен съм: ich muss es tun длъжен съм
да го направя; da musste Ich lachen
нямаше как да не се разсмея 3. (Ver¬
mutung/ трябва да. би трябвало: das
müsstest du eigentlich wissen всъщност
ти би трябвало да знаеш това; er muss
gleich kommen топ трябва да дойде
всеки момент 4. (Wunsch) man müsste
mehr Zeit haben! човек би трябвало
да има повече време!
müssen2 emuss, musste, gemusst> vi
ich muss in die Stadt налага се да оти¬
да до града: ich muss mal /ат трябва
да отида до едното място
Mußestunden fpl свободно време, сво¬
бодни часове
müßig ('myisi^l adj geh 1.1 untätig! бездеен
2. /zwecklosi безполезен, излишен
Müßiggang m безделие cp, леност мс;
~ ist aller Laster Anfang sprichw безде¬
лието е майка на всички пороци
musste™, mußteAlt |’must9| I. u 3. pers
sing tmp von müssen1, müssen-*
Muster l'moste] <-s, -> n 1. (Vorlage) об¬
разец M, схема мс, скица мс; nach dem
- von по образец \iuui скица| на
2.	(Vorbild) пример м, образец: - an Fleiß
dat sein образец на прилежание съм
3.	/• ung) образец, схема 4. /Probestück/
мостра мс Musterbeispiel п пример м
Musterbrief т писмо-образец cp Mus¬
terexemplar /? пробен екземпляр, при¬
мер м mustergültig, musterhaft adj
образцов, примерен Musterknabe т
pej примерно момченце
mustern j'musten| vt 1. (betrachten) оценя¬
вам, преглеждам 2. ми. (Truppen) инс¬
пектирам; (Wehrpflichtigen) преглеждам
младежи за набор
Musterschüler! in) m(f) примерен уче¬
ник. примерна ученичка
Musterung <-, -еп>/1. (Prüfling, Betrach
tung) разглеждане ср, преглед м 2. ми.
(von Wehrpflichtigen) преглед .и 3. (Muster)
образец м
Mut [mu:t] <-(e)s> kein Pl m смелост мс;
den - verlieren губя смелост; jdm ~
machen окуражавам шег; frohen -es c
леко сърце, c весела душа; nur ~!
смелост!
Mutant Imu'tant] <-en, -en> m, Mutante
Imu'tantaj <-, -n> /biol мутант м
Mutation |muta't£io:n] <-, -en> / мута¬
ция MC
mutig adj смел
mutlos adj обезкуражен, обезсърчен
mutmaßen |'mu:tma:san] vt (vermuten)
предполагам; (annehmen) допускам
mutmaßlich adj adm предполагаем
Mutmaßung <-, -en>/предположение
cp; (Annahme) допускане cp
Mutprobe <-, -n> / изпитание cp на
смелостта
Mutter1 ('mute, pl: 'mYte| <-, Mütter> /
майка мс; werdende und stillende Mütter
бременни и кърмачки; keine ~ mehr
haben нямам вече майка
Mutter2 fmute| <-, -n> /тпен гайка мс
Muttergottes |'mote'g:>tas| <-> kein PI/ш
Божията майка. Богородица мс
Mutterinstinkt <-(e)s, -е> т майчински
инстинкт Mutterkomplex <-es, -е> т
комплекс на майката (необходимост
у едни мсено да се държи майчински
Iсъм другите/, прекадена привърза¬
ност на детето към майката Mutter¬
kuchen т амлт плацента ж Mutterleib
т утроба мс
mütterlich |‘mYteli<;| adj майчин, май¬
чински
mütterlicherseits adv от страна на май¬
ката, по майчина линия
Mutterliebe / майчина любов Mutter¬
mal <-s, -е> п белег м по рождение
Muttermilch/майчино мляко Mutter¬
mund /77 an ат шийка мс на матката
Mutterschaft <-> kein Pl/ майчинство
cp Mutterschaftsgeld n обезщетение
cp при майчинство Mutterschafts¬
urlaub m отпуск M по майчинство
Mutterschiff n naht кораб-майка м.

Mutterschutz	413	Mythos
флагман м Mutterschutz m защита ж
на майчинството (съвкупност от
закони и предписания за защита
на работещите бременни жени и ро¬
дилките) mutterseelenallein ('mute'
ze:lan?a'lain) adj, adv fam сам-самичък
Muttersöhnchen ['mutczeinqan] <-s, ->
n pej, fam мамино синче Muttersprache
/майчин [или матерен) език Mutter-
sprachler(in) ['müte/pra:xlB| <-s,
-nen> m(j) носител(ка) м(ж) на език
Muttertag т Ден м на майката (в Гер¬
мания, САЩ, Канада и Австралия се
празнува на втората неделя от май)
Mutti [’muti] <-, -s> /fam мама ж
mutwillig adj 1. (absichtlich) умишлен
2. (böswillig) злонамерен
Mütze frriYtsal <-, -n> / каскет м, кепе
cp, шапка ж
MW 1. abk von Mittelwelle средни вълни
2. abk von Megawatt MB
MwSt. MWSt abk von Mehrwertsteuer
ДДС
Myrte ['myrtal <-, -п>/мирта ж
mysteriös [mYSteri'0:$| adj мистериозен
Mysterium ImYs'terrium, p/;mYs'te:rianj <-s,
Mysterien> n мистерия ж
Mystifizierung [mYStifi'tsi:rurji <-, -en> /
мистифициране cp
Mystik ['mYstikj <-> kein Pi f мистика ж
mystisch fmYstiJ] adj мистичен
Mythen pl von Mythos, Mythus
mythisch fmy:tif) adj митичен
Mythologie [mytolo'gi:, p/.-mytolo'giian) <-,
-n> / митология ж
Mythos, Mythus )'my:tDS, ’myitus, pl:
'myitanj <-, Myther» m мит м

N, n
414
Nachfolger
N
N, n |m| <-, -|s)> n H, H cp (четиринайс-
mama буква от немската азбука)
N abk von Nord(en) С
na [na] interj farn 1. /'fragend, auffordernd,
anredend!е. хайде!: - und (wenn schon)?
е и Iкакво от това)?: ~, wird’s bald!
хайде де! , по-бързо! 2. ibeschwichtigend)
~ also!, ~ eben!, - bitte! ето на!. най-по¬
сле! 3. /zweifelnd/^. дали? 4. /ermahnend)
~ warte! само почакан! 5. /resigniert,
zustimmend.I ~ schön!, - gut! хубаво!,
добре! 6. (überrascht) ~, so was! ама че
работа!
Nabe! |'na:bal| <-s, -> m пъп м Nabel¬
schnur /пъпна връв
nach ]na:x] I. prp -i-dat 1. /räumlich) на.
към: /bei Ortsnamen, Ländernamen) в. за;
- oben/unten иагоре/надолу; - hinten
назад; ~ Hause gehen отивам вкъщи;
der Zug - Paris влакът за Париж; von
links - rechts отляво надясно 2. (zeitlich)
след, и; Viertel - fünf пет и петнайсет
часа; ~ einer Stunde/Woche след един
час/една седмица 3. /Reihenfolge) след;
einer - dem ander (е )п един след друг;
(bitte) ~ Ihnen! след Вас (моля)! 4. (zu¬
folge, gemäß) според, съобразно; ~ etw
riechen/schmecken нщ мирише/има
вкус на нщ; jdn - jdm/etw benennen
кръщавам нкг на нкг/нщ; - (franzö¬
sischer, etc) Art по (френски и т. и.)
маниер |шш образец]; - Geschmack по
вкус; (je) ~ den Umständen според
обстоятелствата; meiner Meinung ~
според мен, по мое мнение; aller Wahr¬
scheinlichkeit - по всяка вероятност
II. adv 1. /zeitlich) - wie vor както преди
така и сега. все още; - und ~ посте¬
пенно 2. (räumlich) mir -! след мен!
nach I äffen [’na:x?£fan] i't pej имитирам
nach!ahmen fna:x?a:man] trподражавам
на; (in Gestik, a. Sprache) имитирам nach¬
ahmenswert adj достоен за подража¬
ние Nachahmung <-, -en> / подража¬
ние cp, имитация ж; /Fälschung) фал¬
шифициране cp, подправяне cp
Nachbar(in) fnaxbaig] <-n o rar -s, -n;
-nen> mifj съсед(ка) м(ж) Nachbarhaus
n съседна [или съседска] къща Nach¬
barland п съседна държава, съседка
ж nachbarlich adj съседски Nach¬
barschaft <-> kein PI fl. (Verhältnis) съ¬
седство cp; (Nachbarn) съседи am 2. (Nä¬
he) съседство, близост ж
nach!bereiten cohne ge-> vt прегова¬
рях!
nachlbessern мг поправям, коригирам
nachIbestellen <ohne ge-> vt поръч¬
вам допълнително Nachbestellung /
дonъл н I»тел на поръ ч ка
nach|bilden iT пресъздавам. възпроиз¬
веждам; (Gegenstand) създавам по об¬
разец Nachbildung / 1. sing (Vorgang)
пресъздаване cp 2. (Werk) репродук¬
ция ж, копие ср
nach)datieren <ohne ge-> vt датирам c
по-ранна дата
nachdem (nax'deimj I. konj 1. (zeitlich)след
като 2. dial (kausal) тъй като II. adv je
~, ob .../wie ... според това, дали .../
как ...
nach I denken <irr> й (über etw akk) ~
мисля (за нщ), размишлявам (над |шш
върху] нщ)
nachdenklich adj 1. (in Gedanken versun¬
ken) ззмиспен 2. (generell zum Nachdenken
geneigt) склонен към размисъл
Nachdruck1 <-(e)s> kein PI m (Betonung)
акцент м, ударение cp; auf etw akk ~
legen слагам акцент върху нщ, под¬
чертавам нщ; mit - настойчиво, кате¬
горично
Nachdruck2 <-(e)s, -е> m m стереотип¬
но издание; (Neuauflage) допечатка ж
nachIdrucken 11 препечатвам; (Neuauf¬
lage) допечатвам
nachdrücklich l’naixdrYkliqJ adj настой¬
чив, категоричен
nach'eifern й jdm ~ стремя се да до¬
стигна нкг, следвам ревностно при¬
мера на нкг
nachIeilen visein\dm ~ тичам |или бър¬
зам] след нкг
nacheinander (na:x?ai'nandB] adv 1. (räum¬
lich) един зад \или след] друг 2. (zeitlich)
един след друг
nach |empfinden <irr, ohne ge-> vt чув¬
ствам; jds Schmerzen - чувствам не¬
чия болка; ich kann dir ~, was in dir
vorgeht разбирам, какво изживяваш
nach [erzählen cohne ge-> vt прераз¬
казвам Nacherzählung/преразказ м
Nachfahr(e) <-en, -en> m geh потомък м
Nachfolge/поемане cp на служба (след
нкг); jds - antreten заемам поста на
НКГ
nachfolgend adj следващ, по-долу
Nachfolger(in) <-s, -; -nen> m(J) нас¬

nachforschen
415
nachmessen
ледник м, наследничка ж. приемник
м. приемнпчка ж
nach forschen w'etw dat- проучвам нщ
Nachforschung / проучване ср;
~en nach etw anstellen проучвам нщ
Nachfrage / търсене ср
nach:fragen I. vi 1. /sich erkundigen/ (nach
etw) ~ осведомявам се (за нщ), инте¬
ресувам се (от нщ) 2. (erbittenI um etw
- моля за нщ 3. (noch einmal fragen/
питам още веднъж II. vt нгл. търся
nach!fühlen £ nachempfinden
nachfüllbar adj който може да се пъл¬
ни повторно
nachifüllen vt 1. (Gefäß) пълня, допъл¬
вам 2. (Flüssigkeit) наливам, доливам
Nachfüllpackung / опаковка ж за до¬
пълване
nach!geben <irr> vi 1. fig /Mensch/ от¬
стъпвам, не устоявам: der Klügere gibt
nach sprichw по-умният винаги от¬
стъпва поговорка 2. (Boden, Wand) под¬
давам се, огъвам се 3. hn спадам
Nachgebühr /допълнителна такса
Nachgeburt fl. (Mutterkuchen) плацента
ж 2. (VorgangI израждане ср на плацен¬
тата
nachi gehen <irr> vi sein 1. (folgen) jdm -
(ио)следвам нкг: etw dat - a. fig след¬
вам |или вървя по| нщ 2. fig (sich widmen)
etw dat~ занимавам се c нщ, посвеща¬
вам се на нщ 3. (nachforschen) etw dat -
разследвам |или проучвам| нщ4. (Uhri
изоставам: meine Armbanduhr geht
(zwei Minuten) nach ръчният ми ча¬
совник изостава (с две минути)
Nachgeschmack т специфичен вкус.
дъх м (след ядене, пиене)
nachgiebig |'na:xgi:bi<;] adj 1. (Boden, Wand)
податлив, неустойчив; (weich: Material1
еластичен, гъвкав 2. (Mensch) отстъп¬
чив. мек Nachgiebigkeit <-> kein PI f
1.	/von Boden, Wand) неустойчивост ж,
податливост ж; и:см еластичност ж
2.	fig отстъпчивост ж
nachigrübeln wüber etw akk- размиш¬
лявам \или умувам| над (или върху) нщ
nachihaken vi'fam питам отново (и от¬
ново): bei jdm (mit einer Fragel - за¬
питвам нкг отново за нщ
nachhaltig |'na:xhaltiq| ad/траен, продъл¬
жителен
nachi hängen <irr> vi отдавам се: einem
Gedanken/einem Traum ~ отдавам се
на някаква мисъл/мечта
Nachhauseweg |na:x'hauzave:k) т път м
за вкъщи; auf dem ~ на път за вкъщи
nach (helfen <irr> w'(jdm) ~ помагам (на
нкг), подпомагам нкг; dem Glück ein
bisschen ~ подпомагам нщ, за да се
осъществи
nachher (na:x’he:e о ‘na:xhe:ej adv (danach/
след това: /später/ после; bis доско¬
ро!
Nachhilfeistundei / частен урок
nachhinein*11 adv, NachhineinR,( j'na.'xhj
nain| adv im - впоследствие
Nachholbedarf m нужда ж. необходи¬
мост ж: ~ an etw dat необходимост от
нщ: einen -- an Schlaf haben имам нуж¬
да от сън
nach holen vt наваксвам
Nachhut <-, -en> /ариергард .u
nach jagen vi sein etw dat - гоня |или
преследвам) нщ
nach'kaufen if докупувам
Nachkomme |'па:хюта] <-n, -n> m по¬
томък .и
nach:kommen <irr> vi sein 1. (später
kommen) закъснявам, идвам по-късно:
ich komme nach ще дойда по-късно
2. geh einem Befehl - изпълнявам за¬
повед: einer Verpflichtung - извърш¬
вам дълг
Nachkommenschaft <-> kein PI f по¬
томство cp
Nachkömmling |'na:xkcEmlir)] <-s, -e> //?
изтърсак .и
Nachkriegszeit / следвоенно време
NachlassRR |'na:xlas, pl: 'na:xlasa o 'na:xlf.sa|
<-es, -e o Nachlässe> m, Nachlaß*"
<-lasses, -lasse o-lässe> m 1. ihm опро¬
щаване cp; (Rabatt! отегьика ж 2. (Hin¬
terlassenschaft) наследство cp
nach Hassen <irr> I. vt 1. (lockern) отпус¬
кам. разхлабвам 2. (vom Preis) намаля¬
вам II. vi (Sturm, Lärm, Wind) утпхвам.
отслабвам: (Kälte, Hitze, Interesse, Leistung/
намалявам: /Liebe, Freundschaft) угас¬
вам: /Eifer, Schmerz, Gehör/ отслабвам
nachlässig adj I. lohne Sorgfalt/ небре¬
жен 2. Igleichgültig/ безразличен, от¬
пуснат Nachlässigkeit <-, rar -en> f
1.	/'Unordentlichkeit/ небрежност ж
2.	(Gleichgültigkeit/ вялост ж
nachi laufen <irr> vi sein jdm/etw - ти¬
чам подир нкг/шц
nach lösen I. vt i m n eine Fahrkarte im
Zug - купувам билет във влак II. vi
bahn (zwecks Weiteifahrti плащам допъл¬
нителна такса
nach'machen vt fam 1. /nachahmen) под¬
ражавам: /'parodierenj имитирам; das
soll mir erst mal jemand ~! fam първо
нека го направи някой като мене!
2. (fälschen/ имитирам, подправям:
iGeldj фалшифицирам 3. /nachträglich
machen) довърш вам
nach imessen <irr> vt, vi измервам | или
премсрвам| още веднъж

Nachmieter
416
nachsteilen
Nachmieter! in | miß еледващ(а) кварти¬
ра нт(ка) -iч'ж/
Nachmittag m следобед м nachmittags
adv следобед Nachmittagsvorstellung
/ следобедно представление
Nachnahme |'na:xna:ma] <-, -n> /per ~ c
наложен платеж
Nachname <-ns, -n> m фамилно име
nach prüfen vt ispäter prüfen/ изпитвам
допълнително: /noch einmal prüfen/ про¬
верявам, извършвам контролна про¬
верка
nach rechnen I. vr преизчислявам, пре¬
смятам още веднъж II. viизчислявам,
пресмятам
Nachrede /üble ~ злословие ср
nach reden vt 1. (wiederholen! jdm - пов¬
тарях) нщ, казано от друг 2. /klatschen/
злословя: jdm ietwi Schlechtes - гово¬
ря uniil лошо за нкг. злословя по не¬
чий адрес
nach'reichen vt /Unterlagen/ подавам
доггьлшпелно
Nachricht |'na:xnct| <-, -еп>/1. (Meldung,
Information/ вест ж, известие cp; (Mittei¬
lung/съаотенж cp, новина ж: ich habe
keine ~ von ihm нямам никаква вест
от него; wir geben Ihnen sobald die
Möbel da sind ще Ви съобщим |или
уведомим! веднага, щом пристигнат
мебелите 2. (Computer) съобщение
3.	/;/ RAhio, IV новини мн Nachrichten¬
agentur /информационна |или осве¬
домителна! агенция Nachrichten¬
dienst т информационна агенция; ми.
разузнавателна служба Nachrichten¬
satellit т съобщителен спътник,
спътник-ретранслатор м Nachrich¬
tensendung/ Radio, Tv новинарско пре¬
даване. новини мн Nachrichtensperre
/информационно ембарго Nachrich¬
tensprecherlin) miß говорител (ка) м(ж/
Nachruf т некролог .и; - auf jdn некро¬
лог за нкг Nachruhm т посмъртна
слава
nach:rüsten I. к/,ми увеличавам въоръ¬
жението II. Iт тесн (zusätzlich ausstattenI
модернизирам, обновявам; im form ъп-
грейдвам, надграждам
Nachrüstung / 1. ми увеличаване ср
на въоръжението 2. тесн модерниза¬
ция ж
nach^ sagen </[ (wiederholen/ повтарям
(след нкг/; jdm etw Gutes/Schlechtes -
приписвам нщ добро/лошо на нкг: man
sagt ihr nach, dass ... говори се за нея.
че ...
Nachsaison / след сезона
nach schauen vi s. nachsehen
nach:schenken vi, vt geh доливам, до¬
спивам
machIschicken vt (Post/ препращам;
(Leute/ изпращам допълнително
nach!schlagen <irr> I. vt haben (in Buch)
проверявам II. wl. haben правя справ¬
ка; in einem Buch ~ правя справка в
някаква книга 2. sein jdm - geh (nach
arten! приличам на нкг
Nachschlagewerk n справочник м, на¬
ръчник м
Nachschlüssel т 1. (weiterer Schlüßel)
дубликат м 2. (Dietrich) подправен
ключ
Nachschub т 1. /Versorgung) подкреп¬
ление ср 2. (Material) снабдяване ср
nach!sehen <irr> I. vi 1. (hinterhersehen/
jdm/etw dat - гледам след нкг/нщ,
следвам нкг/нщ с поглед 2. (gucken)
поглеждам; in einem Buch ~ поглеж¬
дам в книга II. vt 1. (prüfen) проверя¬
вам 2. (entschuldigen) jdm etw - извиня¬
вам \или прощавам на| нкг за шц
Nachsehen <-s> kein PI n das ~ haben
оставам c празни ръце
nach {senden <irr> 5 nachschicken
Nachsicht / снизхождение cp, толе¬
рантност ж; - mit jdm haben снизхо¬
дителен съм към нкг nachsichtig adj
снизxодителен, толерангеи
Nachsilbe / име наставка ж
nach I sinnen <irr> vi geh (über etw akk) -
размишлявам (над |или върху| нщ)
nach|sitzen <irr> w оставам след часо¬
вете (за наказание)
Nachspann j'na:xjpan) <-(e)s, -е> mriuvi.Tv
финални надписи
Nachspeise /castr десерт м
Nachspiel п 1. тнгат, mus епилог м 2. fig
(Folgen/ последствия мн
nach I spionieren cohne ge-> vi jdm ~
шгшонирам нкг
nach Isprechen <irr> vt повтарям (след
нкг/
nächstbeste!r, s) j'neiqst'besta, -te, -tas| adj
der - първият срещнат, който и да е;
bei der ~n Gelegenheit при първа въз¬
можност, при пръв удобен случай
nächste s. nächste (r, s)
Nächste1 <ein -r, -n, -n> mgeh (Mitmensch)
ближен M
Nächste2 <ein -s, -n> kein Pi n следващо
cp
nach | stehen <irr> vi jdm (in nichts) ~
(по нищо) не отстъпвам на нкг, (в
нищо) не стоя по-долу от нкг; jdm an
Schönheit nicht - не отстъпвам на нкг
по хубост
nach I stellen I. vt 1. likg поставям нщ
след нщ; im Französischen wird das
Adjektiv (dem Substantiv) nachgestellt

nächsten
417
Nachweis
във френски език прилагателното
стои [или се поставя) след същсстви-
тслното 2. (Uhr) връщам назад II. vi
jdm ~ geh (verfolgeni дебна |h,?h. нре-
следвам) нкг: (nachsteigen) зад прям нкг
nächsten |'nt:<;stan| Superlativ von nahie:
am ~ най-близо
Nächstenliebe /любов ж към ближния
nächste!r, sj l'ntigsta, -te, -tas) adjSuperlativ
von nahte; 1. fräumlichi най-близкият:
aus -r Nähe от непосредствена бли¬
зост: am ~n най-близо 2. (Reihenfolge/
следващ; der Nächste, bitte! следващи¬
ят, моля! 3. (zeitlichi следващ, друг: ~s
Mal другия път: ~n Sonntag следва¬
щата неделя: bei der ~n Gelegenheit
при следваща възможност: im ~n
Augenblick в следващия момент
Nächstliegende <ein -s, -n> kein PI n das
~ fig най-близкото до ума nächstmög-
liche(r, s) l’neiqst'morkli^a, -<;e, -cas) adj
следващият възможен
nachlsuchen vi 1. (nachsehenj проверя¬
вам за, търся 2. geh (bitten, beantragenj
bei jdm um etw - моля нкг за нщ
Nacht |naxt, p/.- ’neqta] <-, Nachte>/Hom
ж; bei in der - нощем, през нощта:
heute ~ гази нощ; in der - vom 21. auf
den |ozum| 22. April в |или през] нощ¬
та на 21 срещу 22 април: über ~, die
- über през нощта: über ~ bleiben
препощувам: es wird die - bricht
herein стъмва се. настава нощ: bei -
und Nebel в тъмна доба: gute ~! лека
нощ!; über - fig за миг: /von heute auf
morgenl за една нощ. изведнъж Nacht¬
blindheit / кокоша слепота Nacht¬
dienst т нощно дежурство
Nachteil т (Gegenteil von Vorteil! недоста¬
тък м. неизгода ж; (а. Schaden! вреда
ж, щета ж; jdm -е bringen, für jdn von
~ sein вредя на нкг. в ущърб съм на
нкг: gegenüber jdm im - sein ощетен
съм спрямо нкг: sich zu seinem -
verändern променям се в собствен
ущърб: zum - von неизгодно за nach¬
teilig adj (ungünstig) неизгоден: (schäd¬
lich) вреден; (abträglich!неблагоприятен
Nachtessen <-s, -> n südd, A. CH (Abend¬
essen) вечеря ж Nachtfalter m zoo нощ¬
на пеперуда Nachtfrost m нощен мраз
Nachthemd n нощница ж:
Nachtigall j'naxtrgal) <-, -er»/200 сла¬
вей м
nächtigen l'nt^tigan) vi прекарвам нощ¬
та (па необичайно място. напр. на
пейка); А (übernachten) пренощувам
Nächtigung ['ntqtiguql <-, -en> / А
(Übernachtung) нощувка ж, нощуване ср
Nachtisch т c.astr десерт .и
Nachtklub т нощен клуб Nachtlager п
1. (Schlsfstätte) мясю ср за нощуване,
подслон м: geh /Вей; постеля ж. легло
ср 2. (Biwak) бивак м Nachtleben п
нощен живот
nächtlich jnectlic) adj нощен
Nachtmahl п А. südd Abendessen
Nachtportier rn нощен пазач Nacht¬
quartier n място cp за пренощуване.
подслон М
Nachtrag |'na:xtra:k, pl: 'naixtirigaj ••>ie)s,
Nachträge> m допълнение cp; /Anhang/
приложение cp: /in Brief постскрии-
тум .в, послепис м
nach.tragen <irr> vt 1. /hinterhertragen
нося. донасям (c.ied нкг/2. /hinzufügen)
допълвам, нанасям допълнително
3. (nachtragend sein.! jdm etw - сърдя се
на нкг nachtragend adj злопаметен
nachträglich ['na:xtr£:klic| I. adj 1. (ergän¬
zend,1 попъянитспсп 2. (spätereingehend/
по-късен, закъснял 3. (später nachfol
gendj следващ II. ad\' после: iverspätct)
по-късно: jdm - gratulieren чести тя
hkm на патерица ра.зг
nach trauern vi jdm/etw dar - плувам
но [или за| нкг/нщ
Nachtruhe /'нощен сън. нощна почив¬
ка
nachts adv нощем: um 3 Uhr - в 3 чаен
през нощта
Nachtschattengewächs п пот растение
ср от семейство картофони Nacht¬
schicht /нощна смяна Nachtschwär¬
mer m 1. zoo нощна пеперуда 2. scherz
нощна птица Nachtschwester /нощ¬
на медицинска сестра Nachttarif rn
нощна тарифа Nachttisch rn нощна
масичка: (Schränkchen! нощно шкафче
Nachttischlampe / нощна лампа
Nachttopf m (нощно) гьрис. пукало
ср Nacht-und-Nebel-Aktion ffarn тай¬
на нощна (полицейска) акция Nacht-
wächteriini rnif пощен пазач
Nachuntersuchung / контролен пре¬
глед
nachvollziehbar adj разбираем: /Gedan¬
ken) логичен
nach‘vollziehen cirr, ohne ge-> vt раз¬
бирам. проумявам
nach wachsen <irr> viseinпониквам |или
покарвам| отново
Nachwehen fpt 1. mi d следродилни бол¬
ки 2. fig. geh (unangenehme Folgen/ лоши
последици [или последствия!
nach weinen vi jdm/etw dat keine Trä¬
ne - няма да пролея пито сълза за
нкг/нщ
Nachweis |’na:xvais| <-es, -е> m (Beweis!
доказателство cp; (Bescheinigung! удо-

nachweisbar
418
Nähe
стоверепие cp; zum - von като дока¬
зателство за
nachweisbar adj l. (beweisbar! доказу¬
ем: (belegbar/ удостоверим 2. (auffindbar:
Kehlet; Klänget) установим
nach weisen <irr> vt l. /beweisen! доказ¬
вам: jdm etw ~ доказвам нкм ищ
2. /belegen, bescheinigen) удостоверявам
nachweislich adv доказуем
Nachwelt / потомство cp, следващите
поколения
nach;wirken vi 1. пън, mld продължа¬
вам да действам 2. (Einfluss haben) auf
etw akk ~ въздействам (по-късно)
върху нщ, оказвам (по-късен) ефект
върху нщ Nachwirkung / 1. пън по¬
следствие ср; мш по-късен ефект, по¬
следствие 2. fig !Einflussj въздействие
cp; ~ auf etw akl< въздействие върху
нщ
Nachwort <-(е)s, -е> п послеслов м
Nachwuchs rn I. fam (Kinder) потомство
ср 2. (junge Kräfte) млади кадри, ново
поколение
nach {zahlen vt, vi I. (später zahlen) пла¬
щам по-късно 2. (zusätzlich zahlen) до¬
плащам
nach!zählen vt, vi преброявам |или
нроверявам| още веднъж
Nachzahlung/1. (später) по-късно пла¬
щане; (zusätzlich! до плащане ср 2. (nach¬
zuzahlende Summe) сума ж, която тряб¬
ва да се (до)плати
nach Izeichnen vt (Zeichnung) копирам
рисунка, прерисувам; (abpausen) преко¬
пирам
nach | ziehen <irr> I. vt haben 1. /Schraube)
дозавнвам, дозатягам 2. (Strich, Linien)
повтарям, удебелявам; (Augenbrauen,
Lippen)подчертавам, изписвам 3. (Bein)
влача II. visein jdm/etw dat~ (послед¬
вам (примера на) нкг/нщ
Nachzügler(in) ['na:x£sy:kle| <-s, -; -, -nen>
m(f закъснял(а) м(ж)
Nacken l'naksn] <-s, -> m врат м, тил м:
ihr sitzt die Angst im - Jam изпълва я
голях» страх: ihr sitzt der Chef im - fam
ibedrängenj шефът й виси на главата
[или я притеснява|; (verfolgen) шефът й
я е взел на мушка Nackenstütze/ об¬
легалка ж за глава
nackt |naktj adj 1. (unbekleidet) гол; sich -
ausziehen събличам се гол 2. (kahl:
Baum, Hügel! оголял 3. fig lunverhülltl
неприкрит: (nichts anderes alsj само,
нищо друго освен; die -е Wahrheit
голата истина Nacktbadestrand т
нудистки плаж Nacktheit <-> kein
Pl f голота ж
Nadel fna:dal| <-, -n> /1. (Näh-! игла ж;
(Steck-! карфица ж; (Häkel-) кука ж;
(Strick-) игла за плетене; пот игличка
ж 2. (Haar-)фуркета», фиба .ж3. (Gram¬
mophon-/ игличка Nadelbaum т иг-
лолистио дърво Nadeldrucker т мат¬
ричен принтер Nadelkissen п игле¬
ник м Nadelöhr п иглено ухо Nadel¬
stich т 1. (Einstich) убождане ср с игла
2. (Nähstich) бод м 3. ßg жилване ср,
бодване ср Nadelstreifenanzug /лраи-
ран костюм Nadelwald т иглолистна
гора
Nagel fna:gal, рк 'п£:да1] <-s, Nägel> т
1. Tech гвоздей м, пирон м; mit Nägeln
beschlagen заковавам с гвоздеи, den ~
auf den Kopf treffen fig, fam казвам нщ
по същество: Nägel mit Köpfen machen
fam не действам половинчато; er hat
das Klavierspielen an den - gehängt fam
той заряза свиренето на пиано 2. anat
нокът .-и,- sich dat die Nägel schneiden
режа си ноктите: sich dat etw unter
den - reißen fam присвоявам си нщ;
die Sache brennt mir auf |o unter| den
Nägeln нщ не търпи отлагане Nagel¬
bürste / четчица ж за нокти Nagelfei¬
le /пила ж за нокти Nagellack т лак
А/ за нокти Nagellackentferner <-s, ->
т лакочистител м
nageln vf заковавам (с гвоздей); etw
an [о auf] etw akk - заковавам нщ за
[или върху| нщ
nagelneu |'na:gal'roi| adj fam чисто нов
Nagelschere /ножичка ж за нокти
nagen |'na:gan( I. vi I. (knabbern, zer-)
гриза; an einer Möhre - хрупам мор¬
ков, der Hund nagt an einem Knochen
кучето глозга кокал 2. fig (Kummer)
тормозя, измъчвам; (Gewissen) глож¬
дя, гриза; an jdm ~ глождя [или из¬
мъчвам! нкг II. vt гриза, глозгам na¬
gend adj глождещ, измъчващ
Nager <-s, -> т, Nagetier nzоо гризач м
Nahaufnahme /снимка ж отблизо [или
в едър план]
nahfe] ['na:(aj| I. cnäher, nächste> adj
1. a. fig (räumlich/ близък; ~e bei близо
до; ~(e) beieinander близо един до друг;
von - und fern отблизо и далеч; der
Nahe Osten Близкият изток; jdm zu
~e treten засягам нкг; ich war ~e daran
zu + in/още малко и щях да ... 2. (zeit¬
lich) близък, скорошен II. ргр +dat
близо до; den Tränen ~е sein малко
остава да се разплача
Nähe ['п£:а( <-> kein Pl / близост ж;
(Umgebung) съседство ср; aus nächster
- от непосредствена близост; aus der
~ betrachtet погледнато отблизо; in der
~ (von) близо (до), наблизо; in seiner

nahebei
419
Napfkuchen
~ fühle ich mich wohl близо ло него
|или в негово присъствие] се чувствам
добре
nahebei fnara'bai] adv наблизо
naheibringen м/jdm etw - запознавам
нкг c нщ; jdn jdm - сближавам нкг c
нкг naheigehen //доближавам nahe -
kommen w jdm ~ сближавам се c нкг
etw dat ~ доближавам се до нщ nahe -
legen vt jdm etw - препоръчвам нкм
нщ (любезно, но настойчиво) nahe -
liegen //близко до ума naheliegend^1
s. liegen 7.
nahen |'na:an| vi sein geh наближавам
nähen |'пе:зп| I. v/шия. ушивам: (Wundei
зашивам II. и шия
näher l'ntie] adj Komparativ von nahlej
1.	(räumlich) по-близък: treten Sie ~!
елате по-близо!; jdn ~ kennen lernen
опознавам нкг по-добре |или по-от¬
близо] 2. (zeitlich) по-близък, по-ско-
рошен 3. fig (genauer) по-точен; - be¬
stimmen определям по-точно; ~ auf
etw akk eingehen спирам се по-подроб¬
но на нщ; bei ~em Hinsehen като се
погледне по-отблизо; alles Nähere
besprechen wir morgen всички детай¬
ли |или подробности! ще обсъдим утре
Naherholungsgebiet п курортна мест ¬
ност край голям град
Näherin l'ntiarin] <-, -nen>/шивачка ж
näherIkommen 17 jdm - приближавам
се до нкг
nähern vr sich (jdm/etw dat) ~ прибли¬
жавам се (до нкг/нщ)
naheistehen //jdm - близък съм с нкг
nahezu ['na:a'tsu:| adv почти, едва ли не
Nähgarn п конци мн за шиене
Nahkampf т мм ръкопашен бой
Nähkasten т, Nähkorb т кутия ж за
шевни принадлежности
nahm (na:m| /. и 3. pers sing imp von
nehmen
Nähmaschine /шевна машина Nähna¬
del /игла ж за шиене
Nahost |'na;'ast| <-> т сюс Близкият
изток
Nährboden т 1. biol хранителна среда
2.	fig почва ж
nähren |'п£;гзп] vt храня, изхранвам;
Hoffnung - храня надежда
nahrhaft ['na:ehaft| ad) хранителен
Nährstoff т хранително вещество
Nahrung ['ла:гиг)| <-> kein Pl fxрана ж; -
zu sich dat nehmen поемам храна,
храня се: einem Gerücht neue - geben
подхранвам слух Nahrungskette <-,
-n>/11101. хранителна верига
Nahrungsmittel n хранителен продукт
Nahrungsmittelindustrie / хранител¬
но-вкусова промишленост Nahrungs¬
mittelvergiftung /хранително натра¬
пя не
Nährwert гп хранителна стойност
Nähseide / ибришим м тп.нки коп¬
ринени или памучни конци I
Naht jna:t, pl: 'ntrtaj Nähte> f tan Kiel
düng) mld. Тгсн шев м nahtlos ad) (Klei¬
dung! T::CH без шев. безшевен ►Vorle¬
sung und Diskussion gingen - ineinan¬
der über лекцията непринудено пре¬
мина в дискусия
Nahverkehr т близък извънградски
[шш регионален] транспорт Nahver¬
kehrsmittel п превозно средство за
близък извънградски транспорт Nah¬
verkehrszug <-ieis, -züge> т влак м
за близки [или къси] разстояния
Nähzeug <-lels, -е> /7 принадлежности
мн за шиене
naiv |na'i:f| adj наивен
Naivität |naivi't£:t| <-> kein PI f наив¬
ност ж
Name |'па:тз| <-ns, -n> m име cp; ja.
Bezeichnung) название cp; (Ruß реноме
cp. репутация ж; mein - ist ... казвам
се ...;im ~n von от името на: im -n des
Gesetzes/Volkes в името на закона/
народа: auf den ~n ... lautend на име то
на ...: ich kenne sie nur dem ~n nach
познавам я само по име; sich dal mit
etw einen -n machen създавам си име
c нщ: das Kind beim ~n nennen /am
наричам нещата е истинските им
имена namenlos ad) 1. (Person) безиме¬
нен. незнаен 2. fig, geh (unsagbar) неиз¬
разим. ненаказан: (sehrgroß) безграни¬
чен
namens I. adv (mit Namen) на име II. prp
+gen form (im Namen von) от- имет о па
Namensschild n табелка ж е името:
(an Revers getragen) бадж м Namenstag
т имен ден Namensvetter т съимен-
ник м
namentlich ['na.-mantlic] I. adj поименен
II. adv 1. (mit Namen) поименно 2. (ins
besondere! преди всичко, особено
namhaft adj 1. /bekannt) именит, виден
2. /beträchtlichj значителен
nämlich l'ntimliq] adv 1. (und zwar) имен¬
но. тоест: (genauergesagt) 11 то. по-точ¬
но (казано) 2. (dennj защото: das weiß
ich genau, wir haben sie - gerade ge¬
troffen знам това добре, тъй като
преди малко я срещнахме
nannte l'nanta] /. u 3. pers sing imp von
nennen
nanu |na'nu:| interj fam я. виж ти!
Napf |napf, pl: ’rupfa] <-(e]s, Näpfe> rn
паничка ж Napfkuchen m кекс м (ne-

Narbe
420
Nationalsozialismus
neu в кръгла форма)
Narbe ]'narbs| <-, -n> / 1. мго белег м
2. юг близалце cp narbig adj 1. мш
(покрит) с белези 2. (Leder] шагрени-
раи
Narkose [nar'koizal <-, -п> /мш упойка
мс, наркоза ж Narkosemittel п /иго
упойващо средство, упойка мс
narkotisieren |narkoti'zi:r3n| <ohne ge->
vT упоявам, поставям под наркоза
Narr|nar|<-en, -en> ml. (TörichterMensch!
глупак u; jdn zum ~en halten [o haben]
смятам нкг за глупак; s. a. Närrin
2. th'lat, hist шут M e>an jdm/etw einen
~en gefressen haben ßm загубил съм
си ума по икг/нщ Narrenfreiheit/поз¬
воление ср да казвам/върша опреде¬
лени неща Narrenkappe / шутовска
шапчица
Närrin l'ncrin] <-, - n е n >/(törichterMensch)
глупачка мс; s. a. Narr 1.
närrisch ['ncrijl adj l. /töricht) глупав;
(verrückt, skurril] смахнат; ganz ~ auf etw
akkJjdn sein fam луд съм за нщ/по нкг
2. (karnevalistisch] шутовски, карнава¬
лен; die ~en Tage (Faschingszeit] време¬
то [или дните| на карнавала
Narzisse [nar'yisa] <-, -п> /вот нарцис .«
Narzissmus1* |nar'yismus] <-> kein PI m,
NarzißmusAlt <-> kein PI m нарциси-
зъм м
narzisstisch1* adj нарцистичен
nasal |na'za:l| adj носов, назален Nasal¬
laut moNC. носовка мс, назална съглас¬
на
naschen [’najan| vt, vi /Süßigkeitenj noxan-
вам c удоволствие; von [o anj etw dat ~
(heimlich) тайно сн отчупвам [или хап¬
вам] от нщ
naschhaft adj лаком за сладки работи
Naschkatze f fam който обича да си
похапва лакомства
Nase |'na:za] <-, -n>/1. (GemchsorganJ нос
м; die ~ rümpfen бърча си носа 2. (Ge¬
ruchssinn] обоняние ср 3. (Spürsinn] нюх
м; die richtige - für etw haben имам
нюх за нщ 4. fam (Färb-, Lacktropfen)
стекла се капка боя, лак ►pro - fam
на човек; immer der - nach ßm все
направо; auf die - fallen fig. fam счуп¬
вам си главата, провалям се; seine -
in alles stecken fam пъхам си носа
навсякъде; jdn an der - herumführen
водя нкг за носа; jdm auf der - he¬
rumtanzen качвам се на главата на нкг;
jdm etw unter die - reiben fam натри¬
вам носа на нкг; jdm etw vor der ~
wegschnappen Jam отмъквам нщ под
носа на нкг; jdm die Tür vor der ~
zuschlagen Jam затварям вратата под
носа на мкг; man musste ihr jedes Wort
aus der ~ ziehen трябваше да й вадим
всяка дума с ченгел; die ~ davon voll
haben ßm дошло ми е до гуша [или
писнало ми е| ог това
näseln |'n£:zaln| vi говоря носово, гъгна
Nasenbein п носна кост Nasenbluten
<-s> kein Pi n кръвотечение cp от носа;
~ haben тече ми кръв от носа Nasen¬
flügel т ноздра ж Nasenlänge / jdm
um eine - voraus sein имам малка пред¬
нина пред нкг Nasenloch п ноздра мс
Nasenrücken т гръб м на носа Na¬
senschleimhaut/лигавица мс на носа
Nasenspitze / връх м на носа Na¬
senspray топ спрей м за хрема Na¬
sentropfen mpl капки мн за нос
naseweis ('na;zavais| adj нескромен, на-
хакан
Nashorn п юо носорог м
nass1* [nasj <-er о nässer, -este o näs¬
seste> adj, naßAlt cnasser o nässer, näs¬
seste o nässeste> adj мокър; (a. durch¬
nässt) измокрен; (Wetter) влажен; /regen¬
reichI дъждовен; - machen мокря, из¬
мокрям; sich - machen, ~ werden на¬
мокрям се, измокрям се; - bis auf die
Haut мокър до кости
Nässe ['ntsal <-> kein Pi f влага мс, мок-
рота ж
nässen vi (Wunde) сълзя, овлажнявам се
nasskalt1* adj влажен и студен; es ist ~
влажно и студено е Nassrasur1* /мо¬
кро бръснене NasszelleRR /шахта ж
с водопроводни тръби
Nastuch п СН носна кърпичка
Natel <-s, -> п СН 1. (Handy) мобилен
телефон 2. (Mobilfunknetz) мобилна
телефонна мрежа
Nation [na'tsio:n| <-, -еп> /нация мс; die
Vereinten ~еп Обединените нации
national (naJsio'na:l| adj национален Na¬
tionalbewusstsein1* <-s> kein PI n на¬
ционално съзнание Nationalelf / на¬
ционалната единайсеторка (нацио¬
налният футболен отбор) National¬
feiertag т национален празник Na¬
tionalhymne / национален химн
Nationalismus [nahjiona'lismus] <-> kein
Pi m национализъм м
Nationalist(in) (natsiona'!ist| <-en, -en; -,
-nen> m(f) националист(ка) м(ж)
nationalistisch adj националистически
Nationalität [natsionali'tE’.t] <-, -en> / на¬
ционалност MC
Nationalmannschaft / национален от¬
бор Nationalpark <-(e)s, -s o -e> m
национален природен парк National¬
rat <-(e)s, -räte> m CHparl, pol (Volksvertre¬
tung] парламент м Nationalsozialis¬

Nationalsozialist
421
Nebenbuhler
mus m националсоциали зъм .u Natio-
nalsozialist(in) miß националсоциа-
лист(ка) м/ж) nationalsozialistisch
adj националсоциалистически Na¬
tionalversammlung / Велико народ¬
но събрание
Nato, NATO |'na:to) <-> kein PI f HATO
Natrium [’nartrium] <-s> kein PI n снш
натрий м
Natron |‘na:tnn| <-s> kein Pi n сода ж
бикарбонат
Natter l'nate) <-, -n> /1. zoo смок M 2. fig
ЗМИЯ Ж
Natur |na'tu:g] <-> kein Plf природа ж; (а.
Körperverfassung) телосложение cp; (а.
Veranlagung) натура ж, характер м; sie
ist von ~ aus energisch тя е енергична
по природа; seine wahre ~ zeigen по¬
казвам истинския си характер: das
liegt in der - der Sache това е същ¬
ността на въпроса
Naturalien InatuVailian] pi натура ж /хра¬
нителни продукти, стоки като пла¬
тежно средство)
Naturalismus |natura'lismus) <-> kein Pi m
натурализъм м
naturalistisch |natura'listij| adj натура-
листически
Naturdenkmal <-s, -mäler> n природна
забележителност
Naturell (natu'rcll <-s, -e> n geh натюрел
,w, натура ж
Naturereignis n природен феномен
naturfarben adj c естествен цвят Na¬
turfaser / естествено влакно Natur¬
forscherlin) mß прнродопзследова-
тел(ка) м(ж), естественик м, естест-
веничка ж Naturfreund т природо-
любител м naturgemäß I. adj приро-
досъобразен II. adv както се очаква,
естествено Naturgesetz п природен
закон naturgetreu adj реалистичен,
правдив
Naturheilkunde / прнродолечение ср
Naturheilmethode <-, -п> / приро-
долечителски метод
Naturkatastrophe /природно бедствие
Naturkost <-> kein /Y/природосъобраз-
на \или екологично чиста) храна
Naturkostladen <-s, -läden> т мага¬
зин м за екологично чисти продукти
Naturkunde /природознание ср
natürlich |na'ty:gli^| I. adj естествен
II. adv 1. (der Natur entsprechend) естест¬
вено 2. (selbstverständlich) разбира се
Natürlichkeit <-> kein PI f естестве-
HOCT ж
naturnah adj близък до природата,
природосъобразен
Naturprodukt п (Rohstoff суровина мс;
iLandwirtschaft) сеяскос то11анеки про¬
дукт
Naturschutz т опазване ср на приро¬
дата: unter - stehen намирам сс под
закрила на Закона за защита на при¬
родата Naturschutzgebiet п защитен
район
Naturtalent <-iejs, -е> п природен та¬
лант naturverbunden |na’tu:gfo?bündan;
adj свързан с природата naturver¬
träglich adj естествен, незамърсяващ
природата Naturvolk п първобитен
народ
Naturwissenschaft / естествени нау¬
ки Naturwissenschaftler(in) nvf есте¬
ственик м, естеетвеничка ж
Naturwunder п чудо ср на природата
Navigation [naviga'tsio:n| <-> kein PI f
навигация ж, управление ср
Navigationsgerät п лито навигационен
уред Navigationssystem п лито нави¬
гационна уредба
Nazi |’na:t§i] <-s, -s> m pej нацист м
NC |EiVLse:| <-(s), -s> m abk von Numerus
clausus ограничение за броя на сту¬
дентите в определена специалност
n. Chr. abk von nach Christus сл. Xp., сл.
н. е.
ne (ne:| fam, dial s. nein
'ne [na] art indef fam, dial s. eine
Neandertaler jne‘andeta:le| <-s, -> m не-
андерталец м
Nebel |'ne:bal| <-s, -> m 1. мглто м игла м;
in - gehüllt обгърнат в м игла 2. лтм;
м пглявина мс Nebelbank <-, -bänke> /
ивица ж [или струпване ср\ от м игла
neb(e)lig ad/мъглив: es ist - има мъгла
Nebelscheinwerfer т лито фарове ми
за мъгла Nebelschwaden гп облак м
от мъгла
neben ('ne:ban| prp 1. -\-akk о dat (räumlich/
до 2. + dat /außer) освен З.+dat (verglichen
mit) в сравнение с
nebenan |ne:ban'?an] adv наблизо, в съ¬
седство
Nebenanschluss^ т та паралелен те¬
лефонен пост
nebenbei jneiban'bai] adv 1. (gleichzeitig)
същевременно |или едновременно]
(с това) 2. /außerdem) освен това 3. /bei
läufig) между другото: ~ bemerkt loge¬
sagt) казано между другото
Nebenberuf тдопълнително \или стра¬
нично! занятие, странична работа
nebenberuflich I. adj страничен, до¬
пълнителен II. adv странично, до¬
пълнително Nebenbeschäftigung /
допълнително |или странично] зани¬
мание Nebenbuhler!inj <-s, -; -nen>
m(fi съперник м, съперница мс Neben¬

Nebeneffekt
422
neigen
effekt <-|e)s, -e> m страничен ефект
nebeneinander |'ne:ban?ai'nande| adv
1.	Iräumlich) един до друг 2. /zeitlich)
едновременно nebeneinanderliegen vt
слагам един до друг nebeneinander I-
stellen vt поставям един до друг
Nebeneingang т съседен вход Neben¬
fach п втора специалност Neben-
fluss^ т приток м Nebengebäude п
пристройка ж Nebengeräusch п а. radio
страничен шум Nebenhandlung / ит
второстепенно действне
nebenher |'ne:ban'he:e| adv 1. (gleichzeitig)
паралелно [или едновременно! (с това)
2.	(außerdem) освен това 3. (beiläufig)
между другото
Nebenhoden <-s, -> т анлт епидидим м,
надсеменник м (придатък на семен¬
ната жлеза) Nebenhöhle <-, -n> /anat
околоносна кухина
Nebenklage / jur частно обвинение
Nebenkläger(in) m(fi jur частен обви¬
нител Nebenkosten pl (Ausgaben) стра¬
нични разходи; (Miete) допълнителни
разходи (за ток, вода и парно)Neben¬
mann <-(e)s, -männer o-leute> m съсед
м Nebenprodukt n страничен продукт
Nebenraum m съседно помещение
Nebenrolle /тнеат, film второстепенна
роля; eine - spielen fig играя второ¬
степенна роля Nebensache / второ¬
степенно |или маловажно! нещо; das
ist - това е без значение neben¬
sächlich adj второстепенен, малова¬
жен Nebensaison <-, -s südd, a. A--en>
/извън сезона Nebensatz m linc под¬
чинено изречение Nebenstelle /та па¬
ралелен телефонен пост Nebenstra¬
ße /странична улица Nebenstrecke/
странично трасе, странична линия
Nebentisch т съседна маса Neben¬
verdienst т допълнителен [или стра¬
ничен] доход Nebenwirkung / стра¬
нично действие Nebenzimmer п 5. Ne¬
benraum
neblig х nebjejlig
nebstdem |'ne:pst'de:m) adv СЯосвен това
Necessaire [nes£'s£:e] <-s, -s> n несе¬
сер M
Neckar |'n£kar| m ceoc Некар м
necken j'ntkanl vt дразня, закачам се c
neckisch adj 1. (schelmisch) дяволит, за¬
качлив 2. (kokett) предизвикателен,
кокетен
nee (ne:] fam, dial s. nein
Neffe l'nsfal <-n, -n> m племенник м
negativ |'ne:gati:f o nega'tirf o ’ntgatiif] adj
отрицателен, негативен: la. ungünstig)
неблагоприятен Negativ <-s, -e> люто
негатив м
Neger(in) |'ne:gej <-s, -; -, -nen> mif) pej
черен M, черна ж NegerkussRR m ельтк
„негьрче" cp (паста от белтъци и
захар с шоколадова глазура)
negieren [ne'gi:rsn| <ohne ge-> vt отри¬
чам
Neglige |negli'5e:j <s, -s> n, NeglägeeRR
<-s, -s> n CH лек пеньоар, халат м
negrid [ne'gri:t) adj негриден
nehmen |'ne:man] <nimmt, nahm, genom¬
men> vt 1. (fassen) вземам; (ergreifen!
хващам; etw an sich ~ прибирам ищ
2. (an-) (въз)приемам; die Dinge wie
sie sind приемам нещата такива, как-
вито са 3. jdm etw ~ (weg-) вземам нщ
от нкг; (entziehen) отнемам нщ на нкг.
лишавам нкг от нщ; es sich dat nicht
~ lassen etw zu tun няма да се лиша от
удоволствието да 4. (ein-) вземам, по¬
емам; etw zu sich dat - ям нщ 5. (ver¬
wenden) взимам, употребявам; man
nehme: 500 g Mehl, 200 g Butter ...
вземете: 500 г брашно, 200 г масло ...
6. (überwinden) ein Hindernis - преодо¬
лявам препятствие; eine Kurve ~ взе¬
мам завой 7. (auf-) jdn zu sich dat -
прибирам нкг. вземам нкг при себе си
8. (auffassen) etw ernst/wörtlich ~ взе¬
мам нщ на сериозно/разбирам нщ
буквално; ~ Sie es nicht so schwer! не
се тревожете!; jdm etw übel ~ обиж¬
дам се [или сърдя се] на нкг за нщ;
nehmen Sie es mir (bitte) nicht übel!
(моля Ви) не се обиждайте!; - Sie es
nicht tragisch! не гледайте трагично
на това!; wie man’s nimmt! fam зависи
от гледната точка 9. (Schuld) etw auf
sich - поемам нщ върху себе см;
(Entbehrungen) търпя нщ; seinen Anfang
-	започвам; ein Ende - свършвам; auf
jdn Einfluss - geh оказвам влияние
върху нкг
Neid |nait] <-(e)s> kein Pl m завист ж; aus
-	от завист; - erregen събуждам за¬
вист; vor ~ platzen jam пукам се от
завист; vor - erblassen позеленявам
от завист; das muss ihm der ~ lassen
Jam това трябва да му се признае
neiden fnaidsn) vt jdm etw - geh завиж¬
дам на нкг за нщ
Neider(in) <-s, -; -, -nen> mff) завистник
м, завистница ж
neidisch adj завистлив; auf jdn - sein
завиждам на нкг
neidlos I. adj неизпитващ завист II. adv
без завист
Neige (’naiga) <-, -n> f geh 1. (Ende) край
.и: zur ~ gehen клоня към края. прп-
в ьршвам 2. (Rest) остатък м
neigen I. vt накланям; (beugen) навеж¬

423
Nesthäkchen
Neigung
дам II. vi /aus Veranlagung! клоня: zu etw
- клоня \или имам склонност] към ши
III. 17. sich ~ 1. sich zu etw - накланям
со към нщ: sich über etw ~ навеждам
co над нщ 2. geh (zu Ende gehen/ клоня
към своя край
Neigung <-, -еп>/1. /das Neigen: накло¬
няване cp; (Geneigtsein; наклон м 2. fig
IVeranlagung/ наклонност ж. склонност
ж; eine ~ zu etw haben имам влечение
към нщ 3. (Zu~l влечение ср. симпа¬
тия ж Neigungswinkel т ъгъл .и на
наклон
nein [nain] adv не: - joNein] sagen отказ¬
вам: ich glaube/fürchte - мисля/боя се.
че не: aber -! не може да бъде!:	so
was! ама че работа! Nein <-s> kein PI
n не cp; mit - antworten отговарям c
„ne"
Neinsager(in) <-s,	-, -nen> miß който
вечно е контра Neinstimme / глас м
против
Nektar ['nektare] <-s> kein PI m нектар м
Nektarine |nektaVi:na] <-, -r» /hör ..гола"
праскова, нектарина ж
Nelke j'ndkaj <-, -n> / (Blume, GewürzI
карамфил м
nennen l'nman] cnennt, nannte, genannt>
I. vt 1. (einen Namen geben! наричам,
наименувам 2. (be-i назовавам 3. /er¬
wähnen,! споменавам: oben/unten ge¬
nannt гореиосочен/долупосочен: nen¬
ne mir drei europäische Hauptstädte!
кажи ми три европейски столици!
4. /bezeichnenI наричам: und das nennst
du Erholung? и ти наричаш това по¬
чивка? II. vr:sich - наричам се. казвам
се nennenswert adj който заслужава
да се спомене; /beträchtlich! значителен
Nenner <-s, -> т мм знаменател м: auf
einen (gemeinsamen! - bringen слагам
под един (общ) знаменател
Nennung <-, -еп>/1. /Nennen/наричане
ср, назовавано ср 2. /Erwähnung/ спо¬
менаване ср
Nennwert т им номинална стойност:
zum - на номинална стойност от
Neofaschismus |neofa'/ismus| <-> kein PI
m неофашизъм м
Neologismus (neolo'gismos, pl: neolo'gis
man| <-, Neologismen> m ung неологи-
зъм м
Neon |’ne:Dn| <-s> kein Pl n неон м
Neonazi j'ne:ona:tsi] <-s, -s> m неона-
ИИСТ M
Neonlicht n неонова светлина Neon¬
reklame /неонова реклама Neonröh¬
re /неонова лампа
Nepp |n£p] <-s> kein Pl m pej.fam скубане
cp, одиране cp на кожата (c много
високи цени!
neppen :•? gd. Um оскубвам чтемим
тпърос голяма суми,
Nerv jntrf, pl: htrvanj -'-s, еп. т. I. •-.<
нерв M 2. :	жиллоа ж ►die -en
verlieren изпускам си нервите: -en wie
Drahtseile haben имам нерви кат
корабни въжета, имам дебели или
железни] нерви: gute/schlechte ;
schwache] -en haben имам здрлшРсла-
би нерви: jdm den i letzteni - rauben
töten| Jam късам нервите на нкг: jdm
auf die -en gehen ходя \u.ui лазя] по
нервите на нкг: mit den -en fertig [o
runter] sein fam нервите ми са ра зстро¬
ени. зле съм с нервите: Sie haben
(vielleicht) ~еп\ famu Вие имате нахал¬
ството \и.т безочието]!
nerven vt /arg нервирам, изнервям
Nervenarzt т, Nervenärztin / невро¬
лог м. невроложка ж nervenaufrei¬
bend adj напрегнат, съсипващ нерви¬
те Nervenbündel п лмдг нервен сноп
►	ein - sein fig, fam изтъкан съм от
нерви, кълбо от нерви съм Nervengas
п нервно-паралитичен газ Nerven¬
heilanstalt / неврологична клиника
Nervenkitzel т fam възбуда ж, силно
усещане Nervenkrankheit / нервно
заболяване Nervenkrieg т война т
на нерви Nervensäge f ре/, /ат досад¬
ник м Nervensystem п л:;л1 нервна
система Nervenzelle / лнм нервна
клетка Nervenzentrum п «мм нервен
център Nervenzusammenbruch ги
нервно разстройство, нервен срив
nervlich ['nerfli<;| adj die ~e Belastung
натоварването за |иди иа| нервите: -
am Ende sein на края съм па нервите
си
nervös |rur'v0:s| arf/нервеп: jdn - machen
нервирам нкг: - werden нервирам се
Nervosität |n£rvozi't£:t| <-> kein PIß нерв¬
ност ж
nervtötend adj ужасно изнервящ
Nerz |rurts] <-es, -e> m /з-м норка ж
Nessel l'rusal] -n> /ь<>\ коприва ж
►	sich in die ~n setzen fig. fam навли¬
чам си беля
Nessessär1™ |nes£'s£:e| <-s, -s> n s. Ne¬
cessaire
Nest |n£st] <-(eis, -er> n 1. a. fig iBrutstätte.
Pieimi гнездо cp: sich (durch Heirat ins
gemachte - setzen fig постилам си |или
уреждам се] добре (като се женя!, das
eigene - beschmutzen черня своите
2. pej, fam Ikleiner Ortj дупка ж 3. fig
(Schlupfwinkel/ свърталище cp
Nesthäkchen ]'n£sth£:k<;an| <-s, -> n fam
галеник м /най-малкото дете в се-

Nestwärme
424
neunfach
мействошо) Nestwärme / домашен
уют. домашна топлина
Netiquette <-, -> / inform нетикет ,w.
мрежов етикет (подходящо поведение
а интернет)
nett [n£t| adj 1. (freundlich) мил, любезен;
das ist ~ von Ihnen това е много мило
от Ваша страна; sei so - und mach die
Tür zu бъди така любезен и затвори
вратата 2. /hübsch) симпатичен 3. (an¬
genehm) приятен 4. iron, fam (groß) го¬
лям; ganz - (ganz schön, ziemlich) хуба¬
во. доста
netto ('n£to| adv пето Nettoeinkommen
n нетен [или чист| доход Nettogewicht
п нетно [или чисто| тегло
Netz |n£ts| <-es, -е> п fig (a. Einkaufs
Verkehrs-, Gepäck-) tel, el, Radio, sport
мрежа ж; (Spinnen-/ паяжина ж; (Haar-)
мрежпчка ж; jdm ins ~ gehen fig попа¬
дам в мрежата па hkt NetzanschJussRR
ти. свързване cp към мрежа netzartig
adj мрежест, мрежовиден Netzauge
<-s, -n> n Zoo сложно око Netzhetreiher
/лексплоататорл/ на мрежа Netzgerät
п ei. токоизправител .w Netzhaut /anат
ретина ж Netzhemd /? мрежест пот¬
ник Netzstecker <-s, -> т el щепсел м
Netzstrumpf т мрежест чорап Netz¬
werk /? 1. (netzartig Verbundenes) мрежа
ж, разклонена система 2. inform, тьсн
мрежа 3. //^система ж Netzwerkkarte
<-, -n> / inform мрежова карта [или
платка| (осъществява връзката на
персоналния компютър с мрежата)
Netzzugang /7?inform достъп м до елек¬
тронната мрежа
neu |nai] adj нов; (jung) млад, тазгоди¬
шен; (sauber, frisch) чист; (kürzlich gesche
hen) нов. нововъзнпкнал; (seit kurzem
dazugehörend)нов, новодошъл; die Neue
Welt Новият свят, Америка; die ~(e)ste
Mode най-новата мода; was gibt’s
Neues? какво ново има?; von -em
отново, още веднъж; aufs Neue нано¬
во. пак: das Neu(e)ste vom Tage най-но¬
вото за деня; - anfangen започвам
наново [или отначало|; das ist mir -
това е ново за мен, това не ми е из¬
вестно: das ist nichts Neues това не е
нищо ново; glückliches -es Jahr! щаст¬
лива Нова година!
Neuankömmling ('n:>i?ankcEmlir]] <-s, -е>
т новодошъл .и. новопристигнал м
Neuanschaffung / нова придобивка
neuartig adj нов. различен Neuaufla¬
ge /1. /erneute .Auflage/ ново издание
2. 'erneutes Auflegen/ преиздаване cp
Neubau <-(eis, -ten> m 1. (im Bau be
Endliches Gebäude/ сграда ж в строеж
2. (neues Gebäude) нов строеж, нова
сграда Neubaugebiet п новозастросн
район Neubauwohnung / жилище ж
в нов строеж
Neubearbeitung / (Buch! преработено
издание Neubewertung <-, -еп> /пре¬
оценка ж Neubildung f (Neuentstehung)
новообразувание cp; (Umbildung) пре¬
образуване cp; име неологизъм м
Neue <ein -r, -n, -n> mf новодошъл м,
новодошла ж
Neuenburg ['noianburk] n clog Июшател
M (град и кантон в Швейцария)
neuerdings |'nDie'dirjs| adv напоследък;
(seit kurzem) отскоро
neuerlich I. adj нов II. adv отново, още
един път, още веднъж
Neueröffnung / откриване cp Neuer¬
scheinung /ново издание
Neuerung <-, -еп> /нововъведение ср
Neuerwerbung / нова придобивка
neugeboren adj новороден: ich fühle
mich wie - чувствам се като новоро¬
ден [или нов човек| Neugeborene <ein
-s, -n, -n> n новородено cp
Neugier(de) ['naigi:p(da|] <-> kein PI f
любопитство cp; aus - от любопитс¬
тво neugierig atf/любопитен; - auf etw
akk sein любопитен съм за нщ; ich bin
ob ... любопитен съм, дали ...; das
macht mich ~ това събужда любопит¬
ството ми
Neuguinea (roigi'ne:a| n geoc Нова Гви¬
нея
Neuheit <-, -en> / новост ж
Neuigkeit <-, -en> f (neue Nachricht) но¬
вина ж; (Neues, neues Produkt) новост ж
Neuinszenierung /нова постановка
Neujahr n Нова година; prosit -! чести¬
та Нова година!
Neuland п 1. (neu gewonnenes Land) (от
скоро) усвоена земя (за застрояване
или обработване) 2. fig неразорано
поле; ~ betreten fig навлизам в неиз¬
следвана област
neulich adv наскоро; - abend(s) една
вечер неотдавна
Neuling |'noilig| <-s, -е> т новак м, на¬
чинаещ м
neumodisch I. adj oft pej моден, днешен
II. adv по новата мода Neumond т
новолуние ср
neun |гшп| пит девет; s. a. acht
Neun <-, -еп> / деветка ж; s. а. Acht1
► ach, du grüne ~e! fam леле, боже [или
мале]!
Neun-, neun- девет-, деве то-; s. а. Acht-,
acht¬
neunfach, 9fach I. adj деветкратен
II. adv девет пъти: s. a. achtfach

neunhundert	425
neunhundert l'roin'hondet) пит девет¬
стотин; s. a. achthundert
neunjährig, 9-jährigRR adj Ineun Jahre all/
dauernd/деветгодншен; s. a. achtjährig;
Neunjährige, 9-jährigeRn<ein -r, -n, -n>
я?/деветгодишенм, деветгодишна ж;
s. a. achtjährig
neunmal, 9-malRR adv девет пъти: s. a.
achtmal; neunmalklug adj iron всезна¬
ещ
neuntausend |'nDin'tauzant| пит девет
хиляди; 5. cL achttausend
neunte s. neunte! r, s)
Neunte <ein -r, -n, -n> mf девети ли де¬
вета Ж] s. а. Achte
Neuntel <-s, -> n една девета; s. a. Ach¬
tel
neuntens adv девето, на девето място;
s. а. achtens
neunte(r, s) adj девети: 5. a. achtelr, s)
neunzehn пит деветнайсет, деветнаде¬
сет: 5. a. acht
neunzehnte^, s) adj (a. bei Datumsangabe!
деветнайсти, деветнадесети; s. a. ach-
te(r, s)
neunzig fnointsiql пит деветдесет; s. a.
achtzig
neunzigste^, s) adj деветдесети; 5. a.
achte) r, s)
Neuorientierung / нова ориентация,
преориентация ж
Neuregelung / ново регламентиране
neureich adj pej новозабогатял Neu¬
reiche <ein -r, -n, -n> mf pej новобога-
таш(ка) м(ж)
Neurodermitis (nDrrodtr'miitis, pl: roiro
d£rmi'ti:dan| <-, Neurodermitiden> /med
невродермит м
Neurologe |nDiro'lo:ga| <-n, -n> m, Neu¬
rologin |noiro‘lo:ginl <-, -nen> / невро¬
лог M, невроложка ж
Neurose |nDi'ro:za| <-, -n> /med, psych не¬
вроза ж
Neurotiker!in) |rQi'ro:tike| <-s, -nen>
miß med, psych невротнк м. невротнч-
ка ж
neurotisch adj med, psych невротичен
Neuschnee m пресен сняг
Neuseeland |nDi'ze:lant| n geog Нова Зе¬
ландия
Neutra pl von Neutrum
neutral [nDi'tra:l| adj (unbeteiligt, unparteiisch)
неутрален
neutralisieren |nDitrali'zi:ran| cohne ge->
vt неутрализирам
Neutralität |nDitrali'te:t| <-> kein Pl/pol не¬
утралитет м; (von Schiedsrichter) неутрал¬
ност ж; CHEM, bl неутрализация ж
Neutren pl von Neutrum
Neutron ['nDitro:n| <-s, -en> n phys неут-
Nichtraucherzone
рои M Neutronenbombe / неутронна
бомба
Neutrum froitrom, pc'noüra o'n-ji\№>) <-s.
Neutra o Neutren> n среден род
Neuverschuldung -en> / f ново
задлъжняване
Neuwahl / нов избор
neuwertig adj почти нов. малко упот¬
ребяван
Neuzeit /новото време (от XVI в. оо
днес); Geschichte der - нова история
New Economy kein Plf..Новата иконо¬
мика" Iнови икономически области
като електронна търговия, интер¬
нет и др.!
Newsgroup <-, -s> / inform група ж за
съобщения (и дискусии) (тематичен
дискусионен форум в интернет, ор¬
ганизиран по тематика и на йерар¬
хичен принцип/	^
New York j'njui'jDik] п geog Ню Йорк .и
nicht [ni<;t| adv не: bestimmt - определе¬
но не; ich auch - аз също не: - einmal
ннто веднъж: - mehr |по)вече не: -
mehr und - weniger ни повече, ни
по-малко: - nur sondern auch ... не
само .... но и ...; dann eben - fam ами
тогава недей: durchaus [oganz und gar|
- изобщо не: alle wissen es, nur Sie -
всички знаят, само Вие не: - wahr?
нали?; ~ doch! не, недей!, стига!; ~
schlecht! Jam не е лошо!:	dass ich
wüsste! нямам представа!: was du -
sagst! стига бе!
Nichtachtung / 1. (Mangel an Respekt!
неуважение cp, незачитане cp 2. /Nicht
beachtung! пренебрегване cp, игнори¬
ране cp Nichtanerkennung / mm, pol, ihr
непризнаваие cp Nichtangriffspakt m
пакт M за ненападение Nichtbeach¬
tung / неспазване cp. несъблюдава-
не cp
Nichte fnigtal <-, -n> /племенница ж
nichtehelich adjm извънбрачен Nicht¬
einmischung / ненамеса ж Nichter¬
scheinen n неявяване cp
nichtig adj 1. m lungültigI нищожен,
недействителен, невалиден: etw für ~
erklären обявявам нщ за невалидно
2. geh (ипbedeutend! незначителен Nich¬
tigkeit <-, -еп>/1. sing Mir; /Ungültigkeit!
нищожност ж; /von Ehe/ недействител¬
ност ж; (von Patentj невалидност ж
2. sing (Bedeutungslosigkeit! нищожност,
незначителност ж 3. (Kleinigkeit) дре¬
болия ж
nichtleitend adj ei. непроводнм
Nichtraucher(in) miß непушач(ка) м(ж]
Nichtraucherabteil n ьлнм купе м за
непушачи Nichtraucherzone <-, -n> /

nichtrostend
426
niederlegen
зона ж за непушачи
nichtrostend adj неръждаем
nichts |ni<;ts] prort indef нищо; er hat ~
gesagt тоfi нищо но каза: - dergleichen
нищо подобно: gar |о überhaupt! ~
изобщо нищо; ~ Neues нищо ново: sie
haben mit ihr ~ als Sorgen c нея те имат
само грижи: ich kann ~ dafür не съм
виновен за това: - zu danken! няма
защо (да благодарите]!; für ~ und
wieder - fern за нищо и никакво: mir
dir ~ току-така: da ist ~ zu machen
нищо не може да се направи: daraus
wird - нищо няма да излезе от това:
das macht - няма нищо: das hat ~ zu
sagen това нищо не означава: das ist
~ für mich това не е за мен: das ist
(immerhin] besser als - гова (все пак]
е но-добре от нищо: - lieber als das!
нищо но-добре от това!: ~ da! /ат ня¬
ма такива работи!, и дума да не ста¬
ва!; wenn es weiter ~ ist! няма ника¬
къв проблем!: jetzt aber - wie weg!
[am а сега бързо да се махаме!
Nichts <-> kein PI n 1. pkii.os небитие cp
2. iLeerej нищо cp 3. /Geringfügigkeit/ не¬
що малко |или незначително!: sie
stritten um - те се караха за нищо |п
никакво): vor dem ~ stehen разорен
сьм 4. pej (Mensch) нула ж
nichtsahnend*1' adj s. ahnen 2.
Nichtschwimmer)in) miß които не може
да плува
nichtsdestoweniger [m^tsd£stoVe:nige|
adv въпреки това
Nichtsnutz l'ni^tsnuy! <-es, -e> m pej
нехранимайко .и
nichtssagend adj нищо не означаващ:
I Gesicht) безизразен
Nichtstun <-s> kein PI n 1. (Mußei безде-
лпе cp 2. IFaulheitj мързел м
nichtswürdig adj pej, geh недостоен,
презрян
Nichtwähler(in) <-s, -nen> miß кон¬
то не гласува
Nichtzutreffende <ein -s, -n> kein Pi n ~s
bitte streichen! моля задраскайте не-
вярното!
Nickel l'nikal| <-s> kein PI n адм никел м
nicken !'nilon| vi I. /mit dem Kopf! кимам:
izustimmend! кимвам iß знак на съгла¬
сие I 2. fam schlummern! клюмам. дре¬
мя
Nickerchen j'nike^an] <-s, -> nfam дрям¬
ка ж
nie jni:| с?агкникога: - und nimmer за нищо
па света: noch ~ dagewesen никога не
съм бил тук: - mehr! никога повече!
nieder j'ni:dej I. adj 1. diel ■ niedrig; нисък
2. 'Rang; низш: -er Stand низше съсло¬
вие: von -er Herkunft от простолюди¬
ето 3. /Gesinnung! долей, низък II. adv
долу: auf und ~ gehen вървя iiaropo-iia-
долу; - mit den Frauenfeinden! долу
враговете иа жените!
nieder beugen I. vtgeh навеждам II. vr:
sich ~ навеждам cc
nieder brennen <irr> I. vt haben опожа¬
рявам. изгарям до основи II. vi sein
изгарям до основи: /Kerze) догарям
niederdeutsch adj i.inu долнонемски
Niederfrequenz/i ins ниска честота
Niedergang <-(e)s> kein Pi m geh (Unter
gang! залез м, упадък м
niedergelassen adj CH 1. (in einer Ge
meinde seinen festen Wohnsitz habend - bei
Schweizern! заселен, установен 2. (das
Recht besitzend, in der Schweiz zu wohnen
und zu arbeiten - bei Ausländern! пребива¬
ващ
niedergeschlagen adj IbedrücktI съкру¬
шен. сломен: /traurig/ унил Niederge¬
schlagenheit <-> kein PI f съкруше-
hoct ж; lTraurigkeitj унплост ж
nieder I knien vi sein коленича
nieder {kommen <irr> vi sein geh mit
einem Mädchen - раждам |или сдоби¬
вам cc c| момиченце
Niederkunft ['niidekunft, /j/.-'niidekynftel <-,
Niederkünfte> f geh раждане cp
Niederlage fa. figm. поражение cp; eine
- erleiden претърпявам поражение
Niederlande (‘ni:delanda| д/die ~ geoo Хо¬
ландия ж, Нидерландия ж
Niederländer(in) |'ni:del£nde| <-s, -; -,
-nen> m(f) холандец м, холандка ж\
нидерландец м, нидерландка ж
niederländisch adj холандски, нидер¬
ландски
nieder {lassen <irr> vr: sich - 1. geh (sich
setzen! сядам 2. Iseinen Wohnsitz nehmen!
заселвам се: (als Arzt, Anwalt! установя¬
вам се
Niederlassung <-, -en> fl. sing (das Sich-
niederlassen) установяване cp; (als Arzt)
кабинет м, практика ж; (als Rechtsan
walt/ кантора ж 2. wirtsch (Zweigstelle)
филиал .и. клон м Niederlassungs¬
bewilligung <-, -en> / CH Jur разре¬
шение cp за пребиваване (na чужден¬
ци) Niederlassungsfreiheit <-, -en> /
wirtsch свобода ж на установяване (и
определена държава или населено
място с цел живеене или осъществя¬
ване на стопанска дейност)
nieder legen I. vt 1. geh (hinlegeni оста¬
вям. слагам (на земята); die Waffen ~
слагам оръжие 2. die Arbeit - прек¬
ратявам работа (поради стачка): das
Amt ~ подавам оставка 3. /schriftlich

427
Nistkasten
Niederlegung
fixierenj записвам, фиксирам писмено
II. vn sich - geh лягам си
Niederlegung <-, -en> /1. ! Kranz-) пола¬
гане cp 2. lArbeits-i стачкуване cp;
/Amts-/ оставка ж; /von Kronej абдики-
ране cp 3. Ischriftlich/ записване cp
Niederösterreich пеш, Долна Австрия
nieder;reißen <irr> vt събарям, пова¬
лям
Niederrhein m geoo Долен Рейн
Niedersachsen n ceog Долна Саксония
/федерална провинция в Германия!
nieder!schießen <irr> I. vt haben за¬
стрелвам II. vi sein fVogelI auf jdn/etw
akk- стрелвам се |или спускам се) към
нкг/нщ
Niederschlag т 1. мптео валеж .и; ra¬
dioaktiver - радиоактивен дъжд 2. снем
утайка ж 3. (beim Boxenj нокдаун м
4. fig израз м; seinen - in etw dat fin¬
den намирам израз в нщ
niederIschlagen <irr> I. vt 1. /zu Boden
schlagen! повалям на земята, пребивам
2.	fig /Aufstand! смазвам, потушавам
3.	/Augen) свеждам: /Kragen! свалям II.
vn sich - 1. /Dampf! кондензирам се:
спад утаявам се, отлагам се 2. fig /zum
Ausdruck kommen) sich in etw dat - нами¬
рам израз в нщ nieder!schmettern vt
пребивам брутално: a. fig съкруша вам
niederschmetternd аа/съкрушителен
nieder Ischreiben <irr> vt записвам Nie¬
derschrift / 1. /das Niederschreiben) за¬
писване cp 2. /das Niedergeschriebenei
записки ми
Niederspannung <-, -en> /ei ниско на¬
прежение
nieder!stoßen <irr> I. vt haben geh пова¬
лям. събарям II. vi sein /Raubvogel/ auf
jdn/etw akk - стрелвам се \или спус¬
кам се) към нкг/нщ
Niedertracht <-> kein PI f geh подлост
ж, нпзостж niederträchtig |'ni:detr£<;tr^]
adj подъл, низък
Niederung <-, -en>/низина ж
nieder! werfen <irr> I. vt geh 1. /Aufstand!
потушавам 2. /Feind! сразявам II. vr
sich vor jdm - падам на колене пред
нкг. хвърлям се пред нкг
niedlich |'ni:tlig) adj сладък, милнчък:
/Kleid) прелестен
niedrig |'ni:driq) adj 1. /klein, nicht hoch)
нисък: /gering) малък; /Preis, Temperatur!
нисък 2. /Stand) низш; von -er Herkunft
от простолюдието 3. fig /Gesinnung!
низък, долен
niemals ['ni:ma:ls) adv никога: - mehr
никога повече
niemand |'ni:mant| pron indefi\\\v.o\v. es ist
- da тук няма никой; sonst - никой
др\т Niemandsland п ничия земя
Niere !'ni:rä; -n- /1.	• бьбргд;
2. ph бъбрече cp ►jdm an die -n
gehen fig, farn разстройвам ни Nie¬
renbecken n : леген че cp на бъб¬
рек nierenförmig l'nkranfarmir.j
бъбрековиден Nierengurt >n предна
зен колан за кръста мри моторт -
ти. щангисти и dp.- nierenkrank -и!>
бъбречноболен Nierenleiden п
болни бъбреци Nierenspenderiini <-s,
-; -, -nen> miß med донор .u на бъбреци
Nierenstein m med бъбречен камък
Nierentransplantation / траненлан-
тация ж на бъбреци
nieseln fnirzaln] ii es nieselt ръми Nie¬
selregen m ситен дъжд
niesen ['ni:zan| vi кихам
Nießbrauch |'ni:sbraux| m iw вещно пра¬
во на ползване Nießnutzer(in) < s,
-, -nen> miß иiR ползвател(ка) м/ж!
Niete |'ni:ta| <-, -n> / 1. tecii нит .u
2. /FehUosj н е п е ч е л и в 111 билет 3. fig. fam
/Versagerl некадърник .w
nieten vt зашивам. съединявам c ни¬
тове
niet- und nagelfest adj alles, was nicht
- ist fam всичко, каквото може да се
вземе
Nihilismus |mhi'lismus| <-> kein PI m ни¬
хилизъм м
Nihilist!in] (nihi'list) < -en, -en; -, -nen> m/fl
нихилист!ка) м/ж/
nihilistisch adj нихилистичен
Nikolaus l'mkolaus] <-, -e o fam -läuse> rn
IGestalt) Николаус.и /мъж c <)ълга, дяла
брада и червена мантия, които на 6
декември по стар обичаи нощ пооа-
ръци на децата!
Nikotin [niko'ti:nj <-s> kein PI n никотин
M nikotinarm adj беден па никотин
nikotinfrei adj без никотин Nikotin¬
vergiftung /никотиново отравяне
Nil |ni:l] m geog Нил m Nilpferd n yoo
хипопотам M
nimmer |'mme| adv A. siidd /nie) никога
Nimmersatt c-ieis, -e> m fam ненасит¬
ник M, лакомник .u Nimmerwieder¬
sehen n fam auf -! сбогом!
nimmt |nimt| 3. pers sing pr von nehmen
nippen l'nipanj w an etw dat - отпивам
от нщ
Nippes l'nipas o nips) pl, Nippsachen
l'nipzaxan) fpl (дребни порцеланови]
украшения
nirgends, nirgendwo fnirgants, 'nirgantvo:|
adv никъде
Nische |'ni:/a| <-, -n> / ниша ж
nisten (‘nislanl \i гнездя Nistkasten m
къщичка ж за птички

Nitrat
428
nordkoreanisch
Nitrat |ni'tra:t| <-(e]s, -e> n шгграт м
Niveau |ni‘vo:] <-s, -s> n ниво cp; eine
Sendung mit ~ предавано на ниво ni¬
veaulos adj некачествен, не на ниво:
/mittelmäßig! i1 осредствен niveauvoll adj
на ниво, качествен
nivellieren [niv£'li:ran| <ohne ge-> if ни¬
во j ш рам. H зра в ня вам
Nivellierung <-, -er»/нивелиране cp
nix |niks| /am s. nichts
Nixe |'niksa| <-, -n> / русалка ж
NO abk von Nordost(en) СИ
No-bail-Klausel <-, -n> f\\s клауза ж за
ненапускано immp. съсобственик на
фирма не може сам да я напуснеI
nobel |'no:bal| adj 1. geh ivornehm, edel/
изискан; /Charakter/ благороден 2. iron
/luxuriös/ луксозен 3. fam /großzügigI ще¬
дър. ларж
Nobelpreis |no'b£lprais| m Нобелова на¬
града Nobelpreisträger(in) m/fi носи¬
телка) м/ж! на Нобелова награда
noch |пзх| I. adv още; ~ besser/größer
още по-добър/по-голям: - bevor |oehe|
още преди; - dazu /außerdemj освен
това; ~ (ein)mal още веднъж; - heute,
heute - още днес: - immer, immer -
все още; ~ mehr още повече: - nicht
още не: - nie никога още; - und ~ \о
nöcher scherx\ fam още и още; ich möch¬
te - bleiben искам да остана още; er
wird schon ~ kommen топ ще дойде
все пак; er kann - nicht einmal kochen
топ дори не може да готви; wäre er
auch - so reich ... дори да беше още
по-богат ...; wie hieß sie (doch) та
как се казваше тя?; (darf es) sonst ~
etwas (sein)? (искате лп| още нещо?;
auch das ~! и това отгоре!; geh doch
~ nicht! не тръгвай още!; das wirst du
- bereuen! ще съжаляваш за това!
II. konj weder ... - ... нито .... нито ...
nochmalig adj /wiederholt! повторен
nochmals adv още веднъж
Nockerl <-s, -n> n A (kleiner Kloßj топче¬
та от брашно, грис и dp. в супа или
като гарнитура
Nomade |по'та:сю| <-п, -п> т номад м;
5. a. Nomadin: Nomadentum <-s> kein
Pi n номадство cp Nomadin |no'ma:din]
<-, -nen> /номадка ж; s. a. Nomade
Nomen fnoiman, pl: 'noimina] <-s, Nomi¬
na> n i.iNG име cp
Nomenklatur (nommkla'ture, pl: nommkla'
tu;ran| <-, -en>/номенклатура ж
Nomina pl von Nomen
nominal |nomi'na:l] adj v.tptsch номи¬
нален Nominalwert c-ieis, -e> m
номинална стойност
Nominativ !lno:minati:f, pl: ‘no:minati:va|
<-s, -e> m iномипатпв ,w, имени те¬
лен падеж
nominieren |nomi'ni;r0n| <ohne ge-> vt
номинирам, предлагам
Nominierung <-, -er» / номинация ж
No-Name-Produkt l'nouneim pro'duktj n
продукт .и без име /евтин продукт
без запазена марка и данни за произ¬
водителя}
nonkonformistisch adj некопфор-
мистки
Nonne |‘гопз| <-, -п> / монахиня ж
Nonplusultra (ronplus7ultra| <-s> kein Pl
n geh das ~ върхът
Nonsens |'nanz£ns| <-(es)> kein Pl m hoh-
сенс .u, безсмислица ж
nonstop l'nDn'stapI зсУкнонстоп, без пре¬
късване; - fliegen летя директно; das
Programm läuft - програмата върви
непрекъснато |или не спира] Non¬
stopflug, Nonstop-Flug [ron'st3p?flu:k|
т директен полет /без междинно ка¬
цане)
Nord |nDrt| <-(e)s> kein Pl m север м; der
Wind kommt aus - вятърът идва от
север
Nord- [rort| /in Zusammensetzungen) север¬
но-. северо-. северен
Nordamerika |'nDrt?a'me:rika| n <;i.o<; Се¬
верна Америка
norddeutsch ad/севернонемски, север-
ногермански Norddeutsche nf ce-
верногерманец м, северногерманка
ж Norddeutschland п gi.-:oo Северна
Германия
Norden ['nardsn] <-s> kein Pl m север м;
im - von на север от; im hohen - в
Далечния север; nach - на север; von
- от север
Nordeuropa |'n3rt?Di,ro:pa| п сг.ос, Север¬
на Европа
Nordhalbkugel l'nDrthalpkuigal] <-> kein
Pl f северно полукълбо
Nordirland |'nDrt'irlant| <-s> лоюс Север¬
на Ирландия
nordisch adj северен; /skandinavischer
Яег/л/л/ускандннавски; -e Kombination
Sport северна комбинация /олимпийс¬
ки биатлон от ски-скокове и ски-бя¬
гане за мъжеj
Norditalien п ceog Северна Италия
Norditaliener(in) miß северноитали-
анец м, северноиталианка ж nord¬
italienisch adj северноиталиански
Nordkorea |'rortkore:a| п geog Северна
Корея
Nordkoreaner(in) ['nartkorea;ne| <-s, -;
-nen> miß северпокорсец м, северно-
корейкаж
nordkoreanisch adj севернокорейскп

nördlich
429
Notfall
nördlich l'ncnrtli^j I. adj северен: - von
северно от; in -er Richtung в северна
посока II. prp +gen северно, на север:
- des Polarkreises северно от поляр¬
ния кръг
Nordlicht п 1. /PolarlichtI северно сия¬
ние 2. scherz, /ат северняк м
Nordost(en) ['nDrt’?;>st(an|| т североизток
м nordöstlich |'rort'?cEstli<;] adj - von ...
североизточно от ...
Nordpol т geog Северен полюс
Nordrhein-Westfalen ['nartrainvEst'failan]
п geog Северен Рейн-Вестфалия /фе¬
дерална провинция в Германия/
Nordsee / geog Северно море Nord¬
Süd-Gefälle п икономическа разлика
между Севера и Юга (между богати¬
те индустриални държави и разви¬
ващите се страни/
Nordwest(en) i'nart'vEstlanjl т североза¬
пад м nordwestlich |'n:>rt,vEstli<;| adj -
von ... северозападно от ...
Nordwind т северен вятър
nörgeln |‘псЕгдз1п| vi pej an etw dat -
мърморя за шц. намирам недостатъ¬
ци на нщ
Nörgler(in) <-s( -; -, -nen> mfj pej мър-
морко ,u, мърморана ж
Norm |rorm| <-, -en> / норма ж
normal |юг'та:1| adj нормален Normal¬
benzin <-s> kein PI n обикновен бен¬
зин (c ниско октаново число) nor¬
malerweise adv нормално, обикнове¬
но Normalfall т обикновен случаи:
im ~ по принцип, обикновено Normal¬
gewicht <-|e)s> kein PI n нормално
гегло
normalisieren [nDrmali'ziiran] cohne ge->
I. itf нормализирам II. кг: sich - норма¬
лизирам се. оправям се
Normalität |normali'U:t| <-> kein Pi/ нор¬
малност ж, нормално състояние
Normalverbraucher т обикновен [или
среден) потребител: Otto - pej, j.am
обикновен [или средностатистически)
човек
Normanne |ror'mana| <-n, -n> от, Nor-
mannin |пзг‘тапхп| <-, -nen>/ нормани
MH
normannisch adj нормански
normen |'пагтап| vt, normieren |nDr'mi:ran)
<ohne ge-> vt нормирам
Normierung <-, -en>/ Normung <-, -en>
/нормиране cp, стандартизация ж
Norwegen l'narveigan] n geog Норвегия ж
Norweger(in) <-s, -; -, -nen> miß норве-
жец м, норвежка ж
norwegisch adj норвежки
Nostalgie (nastal'gi:, p/.-nastal'giranl <-, -n>
/носталгия ж
nostalgisch [rm'lalgifi adj носталгичен
Not !no:t, pi: 'nantaj Nöte> /1. Ingel
беда ж, нужда ж; in - geraten изпадай?
в беда 2. sing iMangel! лишения ми.
i Bedürftigkeit/ нищета ж; !ЛппаП()ою\оа
ж; (Elend! мизерия ж: - leiden geh тър¬
пя лишения: - leidend мизерстващ:
es ist - am Mann нужна [или необхо¬
дима) е помощ: aus der ~ eine Tugend
machen обръщам нещата в своя пол¬
за: zur - в краен случаи: - macht er¬
finderisch sprichw неволята учи пого¬
ворка 3. (Sorge, Mühe/ притеснение ср.
трудности мн; seine (liebe) - mit jdm/
etw haben мъча се c нкг/нщ: mit knap¬
per - c мъка. едва-едва: mit knapper
-	entkommen едвам се измъквам
Notar(in) |no'ta:g, pi: no'ta:ra| <-s, -e;
-nen> miß нотариус ,и
Notariat |notari'a:t) <-(e!s, -e> n 1. (Amt!
нотариат м 2. /BüroI нотариална кан¬
тора
notariell [notariell I. adj нотариален
II. adv нотариално; - beglaubigt нота¬
риално заверен
Notarzt m, Notärztin /лекар(ка) м(ж!
от спешна (медицинска) помощ Not¬
aufnahme <-, -n> / (in ein Krankenhaus/
спешна (медицинска) помощ: (Station/
спешно отделение Notausgang т
авариен изход Notbehelf от подръчно
средство Notbremse/внезапна спи¬
рачка Notdienst т 1. (für Gas-, Strom,
Wasserversorgungj аварийна служба
2. Um Krankenhaus! дежурство cp на по¬
викване: (in Apotheken) нощно дежур¬
ство: - haben (Arzt! имам дежурство
на повикваме (при спешен случаи/;
IApotheke/ отворено е денонощно
Notdurft l'noitdorft] <-> kein PI/geh нуж¬
да ж; seine - verrichten ходя по нужда
notdürftig I. adj 1. /kaum ausreichend/
оскъден 2. (behelfsmäßigl c подръчни
средства; (provisorisch/ временен II. adv
горе -дол у. кри во-л я во
Note |'no:ta| <-, -n> /1. mgs нота ж; ganze
-	цяла нота: halbe - половинка мота.
2. (Bank-/ банкнота ж 3. (Schul-/ оцен¬
ка ж. бележка ж 4. ,п:к /förmliche
Mitteilung/ нота 5. kein PI, fig (Wesenszug/
нотка ж, отлика ж. характер м; eine
persönliche - лична нотка
Notebook <-s, -s> п ноутбук .и, порта¬
тивен компютър
Notenbank <-, -еп>/ емисионна банка
Notenblatt п mus нотен лист Noten¬
schlüssel <-s, -> т Mus нотен ключ
Notenständer т ms стоика ж за ноти
Notfall от спешен случай: im - в краен
случай: für den - за всеки случай, в

notfalls
430
Nulllösung
случай на нужда
notfalls adv в случай на нужда, ако с
необходимо
Notfallstation <-, -en> f CH (Unfallstation
im Krankenhaus/ спешно отделение
notgedrungen adv по принуда
Notgroschen /поели нари за черни дни.
скътани пари
notieren [no'ti:ran| cohne ge-> v( 1. lauf
schreiben/ записвам, отбелязвам 2. pin
(Kurse, Aktien/ котирам
Notierung <-, -en> /гг-: котировка ж,
курс м
nötig |‘п0Дк;| adjнужен, необходим: etw
- haben имам нужда от нщ: für ~ halten
смятам за необходимо: wenn |ofalls| ~
ако е необходимо: es ist dass ...
необходимо е да ...
nötigen л накарвам; ihr принуждавам
nötigenfalls adv ако е нужно, ако тряб¬
ва
Nötigung -еп>/и:к принуда ж
Notiz |no'ti:ts| <-, -en> /1. (Vermerkj бе¬
лежка ж; sich dat -en machen водя си
бележки; von jdm/etw ~ nehmen об¬
ръщам внимание на нкг/нщ 2. (Zei
tungs-j антрефнлс cp, късо съобще¬
ние Notizblock <-|e)s, -blöcke> m бе¬
лежник M Notizbuch n бележник .w;
elektronisches - електронен бележник
Notizzettel <-s, -> m листче cp за бе¬
лежки
Notlage / бедствено [или затруднено|
положение notilanden vi sein кацвам
принудително Notlandung / прину¬
дително кацане notleidend411 s Not
2.; Notlösung / принудително реше¬
ние Notlüge/принудителна лъжа
notorisch |no‘to:rif] adj общоизвестен.
прочут (c поиш черта на характера/
Notruf т 1. /Anruf) спешно телефонно
обаждане 2. (-nummert телефон .w за
спешни обаждания Notrufsäule /ко¬
лонка ж с телефон за аварийно обаж¬
дане Notstand т бедствено [//.?// кри¬
зисно! положение Notstandsgebiet п
бедствен |//.?// кризисен! район
Notunterkunft / временно жилище,
пременен подслон Notwehr <-> kein Pi
f m неизбежна отбрана: aus \o in] ~
при неизбежна отбрана
notwendig |'no:tv£ndi<;] adj нужен: (uner¬
lässlich/ необходим: (z'vvangsläufigj не¬
избежен notwendigerweise adv не¬
избежно Notwendigkeit <-, -en> /
нужда ж. необходимост ж
Notzucht fall изнасилване cp
Nougat < -s, -s> m o n s. Nugat
Novelle jno'vEla] -n>/l. l:; новела ж
2.	- новела, допълнение ср към
закон
novellieren <ohne ge-> vt besA, sonst form
(ein Gesetz ändern oder ergänzen/ проме¬
ням. допълвам
November |no'v£mbe| <-(s], -> in ноем¬
ври м; s. a. April
Novize |no'vi:tsa] <-n, -n> m, Novizin
|no'vi:tsin| <-, -nen> /ш послушник м,
послушница ж
Nr. abk von Nummer №
NS 1. abk кол Nachschrift PS (ностскрин-
mvMl 2. abk von Nationalsozialismus на¬
ционалсоциализъм M
N. T. abk von Neues Testament Новият
завет
Nu (nur) m im ~ fam мигновено, светка¬
вично
Nuance |ny'ö:sa| <-, -n>/нюанс м, отте¬
нък м
nüchtern ['nv^tenl adj 1. (ohne Essen/ не-
ял; auf -en Magen на празен стомах,
на гладно 2. (nicht betrunken/ трезвен
3. (einfach/ прост, без украса 4. (ge¬
schmacklos! блудкав. безвкусен 5. (sach¬
lich! трезв: /Mensch/ трезвомислещ,
разсъдлив Nüchternheit <-> kein Pi f
1. (ohne Essen!без храна 2. (ohne Alkohol!
трезвеност ж 3. /Einfachheitj простота
ж 4. /Sachlichkeit/ разсъдливост ж
Nudel |‘nu:dal| <-, -n> / макарони мн;
die -n abgießen отцеждам макарони
Nudelholz n точилка ж Nudelsuppe /
супа ж c макарони
Nudist(in) |nu'dist| <-en, -en; -, -nen> m(f/
нудист! ка) м(ж)
Nugat“1 !' nuigatj <-s, -s> m o n мека
захарна смес c ядки от лешници или
бадеми
nuklear |nukle'a:e| adj ядрен Nuklear¬
macht /ядрена сила Nuklearwaffe <-,
-п>/ядрено оръжие
null |nul] пит 1. (Zahl/ нула: ~ und nichtig
невалиден: es ist ~ Uhr fünf adm часът
е нула и пет минути; in ~ Komma nichts
fam за нула време 2. jarg (kein) -
Ahnung/Bock haben нямам никаква
иредстава/никакво желание Null <-,
-en> / 1. (Zahl) нула ж; die Stunde ~
п ървият час (моментът, в който
започва нщ значително, нова епоха);
zehn Grad über/unter - десет градуса
над/под нулата 2. pej, fam (unfähiger
Mensch) кръгла нула
nullachtfünfzehn |nulaxt'fYnftse:n| <inv>
adj fam посредствен, нищо и никакъв
Nulldiät / нулева диета (приемат се
само вода, минерали и витамини но
лекарско предписание/ Nulllösung“1 /
Ю: нулево решение (за прекратяване
на въоръжаването чрез запазване на

Nullpunkt
431
Nymphomanin
равновесие по отношение на атом¬
ните оръжия със среден обсег па
действие) Nullpunkt т нулева точка:
(auf der Celsius-Skala/ точка ж на зам¬
ръзване: auf den - sinken тотално
спадам, достигам дъното: (Stimmung)
падам под нулата Nullrunde <-, -п> /
fall безусловни преговори на бран¬
шови организации за повишаване на
заплати Nulltarif т безплатно полз¬
ване; zum - fahren пътувам гратис
\или безплатно] Nullwachstum п
wiRTSCH нулев икономически растеж
numerieren"1 cohne ge-> vt s. numme¬
rieren
numerisch (nu'me:rij] adj числен
Numerus clausus ('nu:meros 'klaozus] <-,
-> m ограничение за броя на студен¬
тите в определена специалност
Nummer fnume] <-, -п>/1. /ZahlI номер
м; laufende - сериен [или пореден]
номер; mit einer - versehen с номер,
номериран 2. та. (телефонен) номер;
eine - wählen избирам номер 3. (von
Zeitschrift) номер, брой м 4, (Konfektions-)
размер м 5. (Zirkus-) номер 6. fam (Тур)
тип м, чешит м ►auf - Sicher gehen
Jam за по-сигурно, не рискувам, не
поемам риск
nummerieren”” |nume'ri:ran) cohne де->
номерирам
Nummernkonto п цифрова сметка
Nummernschild п табелка ж с номер
nun |nu:n] adv 1. (jetzt! сега; was ~? а сега
какво?; von - an отсега нататък
2. (beschwichtigend) хайде: ~ gut! е доб¬
ре!: - ja е да 3. (entrüstet) в крайна
сметка 4. (auffordernd, fragend) ~? e?
5. /ebenj das ist ~ einmal so! това си е
така!
nunmehr j'nu:n'me:g] adv geh вече
nur [nu:g] adv само; nicht - ..., sondern
auch ... не само .... но и ...: - schade,
dass ... жалко само. че ...: alle, - ich
nicht всички, само не и аз; wenn ich -
wüsste, ob ... само да знаех, дали ...:
ich weiß es - zu gut знам твърде доб¬
ре; ich habe ~ noch drei Euro имам
само още три евро: sie lief so schnell
sie ~ konnte тя тичаше, колкото мо¬
жеше; - zu! продължаван!; lassen Sie
mich - machen! fam само ме оставете
да действам!; sollen sie sich - über mich
lustig machen! нека само ми се прис¬
меят!; was hast du ~ (heute)? какво ти
е (днес)?; wie konntest du ~ so dumm
sein! как можеше само да си толкова
глупав!
Nürnberg ]‘пугпЬ£гк| п сюо Нюрнберг м
nuscheln fnujaln] vt, vi fam говоря неяс¬
но, мънкам
Nuss”” |nus, pl:’rm=)j Nüsse> /, Nuß4"
<-, Nüsse>/1. вот, gtf/sjf орех м;(a. Hase!-)
лешник м; das ist eine harte ~! f/g, fam
това е костелив орех! 2. pej, fam
(Menschi du dumme \o doofe! ~! чл.пак
[или глупак] такъв! NussbaumRr< т
орехово дърво Nussknacker”” <-s, - ■
т лешникотрошачка ж Nussschale”"
/орехова черупка Nusstorte"” <-, -п>
/ орехова торта
Nüster ['nYste] <-, -n> f meist pl ноздра ж
(на кон!
Nut |nu:t] <-, -en> f Nute |'nu:ta] <-, -n>
/tech жлеб M
Nutte i'nuta] <-, -n> f pej, vulg уличница
ж. курва ж
nutzbar adj полезен: - machen нравя
нщ използваемо: (Boden) култивирам
Nutzbarmachung <-> kein Pl f изпол з¬
ване cp, оползотворяване cp; (von
Boden) обработване cp, култивиране
cp
nutzbringend adj полезен, ползотво¬
рен: (ertragreich) доходен
nütze l'nytsa] adj (zu) nichts - sein не
ставам (за нищо): (zu) etw ~ sein ста¬
вам 1за нщ)
nutzen, nützen fnutsan, 'nYyan| 1. vi от
полза съм: zu etw dat ~ полезен съм
за нщ: jdm ~ от полза съм за пкг
II. vt използвам: das nützt nichts това
нищо не помага
Nutzen l'nutsan] <-s> kein Pi m (Nützlichkeiti
полза ж; (Gewinn) печалба ж; iVorteilI
облага ж; ~ bringen има полза от шц;
von ~ sein от полза съм; aus etw -
ziehen извличам облага от нщ
Nutzfahrzeug п камиони мн и автобу¬
си мн Nutzfläche/обработваема площ
nützlich adj полезен: sich ~ machen
помагам, полезен съм Nützlichkeit <->
kein Plf полезност ж, полза ж
nutzlos adj безполезен; (sinnlos) без¬
смислен: /vergeblich) напразен Nutzlo¬
sigkeit <-> kein Pl f безполезност ж;
ISinnlosigkeit; безсмисленост ж Nutz¬
nießern) l'nutjnkse] <-s, -; -, -nen> miß
облагодетелстван(а) м/ж); jup ползва-
тел(ка) м/ж/ на чуждо имущество
Nutzpflanze /полезно растение
Nutzung <-, rar-en> fl. ^-/използва¬
не ср 2. /Aus-) експлоатация ж Nut¬
zungsrecht /пик право ср на ползване
NVU abk von Nordwest(en) СЗ
Nylon® j'naibn] <-(s)> kein Pl n найлон м
Nymphe l'nYmfa] <-, -n> / нимфа ж
Nymphomanin ]nYmfo'ma:nin] / нимфо¬
манка ж

О, о
432
Oberschule
о
О, о |о:| <-, -(s)> п О. о ср /нешнайста-
та буква от немската азбука/
о |о:] interj о!. ах'
О abk von Ostlenl И
о. ä. abk von oder ähnlichels) jijiii под.
Oase |o'a:za| <-, -n> /оазис м
ob hp| konj 1. iindirekte Frage einleitendI
дали: er fragt, - du mitkommstrofi нита
дали ще дойдеш |с наск ~ das wohl
stimmt? дали тона е вярно? 2. /verglei¬
chend/ als ~ като че ли. сякаш: es ist,
als ~ ... поглежда така. като че ли
so tun, als ~ ... държа се така. сякаш
... 3. /egal ~ ... oder дали ... или: -
er kommt oder nicht дали ще дойде
или не 4. /verstärkend)und ~! и още как!
OB |o:'be:| <-fs), -s> т abk von Ober¬
bürgermeister кмет .и /на голям градI
о. В. abk von ohne Befund б. o.
ÖBB / A abk von Österreichische Bundes¬
bahnen Австрийски федерални желез-
шщп
Obdach |'Dpdax| n подслон .и, убежище
cp obdachlos adj бездомен, без под¬
слон Obdachlose <ein -r( -n, -n> mfбез¬
домник M, бездомница ж
Obduktion |Dpduk'ts|o:n| <-, -en> / mi;d
аутопсия ж
obduzieren (Dpdu'tskran) <ohne ge-> itmrd
аутопсирам, правя аутопсия на
O-Beine nplfam криви крака /като бук¬
вата ()!
oben |'o:ban| adv 1. (in der Höhe/ горе; da
[o dort] - там горе; links/rechts ~ вля-
во/вдясно горе; nach - нагоре; von -
отгоре: von - bis unten от горе до долу;
ibei Personen) от главата до петите: -
wohnen живея горе; jdn von ~ herab
behandeln гледам на нкг отвисоко,
отнасям се надменно с нкг: - ohne fam
по монокпни: mir steht’s bis hier ~! fam
дотук ми дойде! ic жест до шията)
2. /an Oberfläche’ отгоре 3. /in Schriftstück,
Buch! по-горе obenan ['o:ban'?an| adv /in
Reihenfolge: на първо място; /bei Liste/
най-отгоре, начело obenauf ['o:b9n'?auf]
adv wieder - sein fam /gesund sein/ от¬
ново съм на крака obendrein ['oiban'
drain| adv на всичко отгоре
obenerwähnt^1 adj s. erwähnen
obengenanntA" adj s. nennen 1.3.
obenhin i'o:ban'hinj adv отгоре-отгоре.
нов ърхпостно: sie hat die Frage nur -
gestellt тя постави въпроса. без мно¬
го да му мисли
Ober |'o:be] <-s, -> т келнер м
Oberarm |'o:bearm| т горната част на
р’ьката (от лакътя до рамото) Ober¬
arzt т, Oberärztin / главен лекар,
главна лекарка Oberbefehl /??ми. глав¬
но командване Oberbefehlshaber т
ми. главнокомандващ м Oberbe¬
kleidung / горно облекло Oberbür¬
germeister! inj m[j) кмет .и (на голям
град)
oberefr, s) |'o:bara, -re, -ras] adj горен
Oberfläche/повърхност ж; an der - на
повърхността oberflächlich adj 1. (an
der Oberfläche) повърхностен 2. (flüchtig)
бегъл: (nicht gründlich) повърхностен
3. pej Iäußerlich) беден духовно, по¬
върхностен Oberflächlichkeit <-, -er»
/ повърхностност ж Obergeschoss””
/? горен етаж oberhalb I. prp +gen пад;
- des Dorfes beginnt der Wald над се¬
лото започва гора та II. adv отгоре; ~
von пад: - von Heidelberg над Хайдел¬
берг Oberhand / die - gewinnen über
+akk вземам надмощие [или превес|
над нщ Oberhaupt n geh (Führer, Leiter)
водач м, ръководител м; (von Staat,
Familie) глава ж Oberhaus n roi. 1. (erste
Kammer des Parlaments) Горна камара на
парламента 2. (in Großbritannien) Ка¬
мара ж на лордовете Oberhemd п
мъжка риза
Oberin fo:bann| <-, -nen>f(im Krankenhaus)
старша сестра; (im Kloster) управител¬
ка ж на женски манастир, пгуменка ж
oberirdisch adj надземен
Oberkellner(in) m(f) главен келнер
Oberkiefer тan.at горна челюст Ober¬
kommando п мм. главно командване
Oberkörper т горната част на тялото
Oberleitung/1. (Führung) виеше ръко¬
водство 2. г.|. въздушна контактна
мрежа (трамвайна, тролейбусна)
Oberleutnant /лмп. старши лей тенант
Oberlicht п горно осветление, дкен
оберлнхт м Oberlippe / горна устна
Oberösterreich п <;то Горна Австрия
Oberrhein т ш)с, Горен Рейн
Obers |'o:bt?s] <-> kein PI n А (Sahnet сме¬
тана ж
Oberschenkel m бедро cp Oberschicht
/ 1. (obere Schicht/' горен слой 2. so/io
елит.и Oberschule <-, -n > f fam сред-

Oberschwester
433
offenbaren
но училище Oberschwester /старша
сестра Oberseite / горна страна
Oberst |'o:best) <-en o -s, -en o rar -e> m
полковник M
Oberstaatsanwalt m, Oberstaatsanwäl¬
tin /областен прокурор
oberstefr, s) adj Superlativ von obere!r, si
1. !räumlich) най-горен: (Stockwerk/ пос¬
леден 2. лом висш. върховен: das
Oberste Gericht Върховен съд
Oberstufe / горна степен: gymnasiale
-	последните три класа от гимназия¬
та Oberteil п горна част
obgleich (ap'glan;] konj макар че. въпре¬
ки че
Obhut ['Dphu:t] <-> kein PIf geh jdn in seine
-	nehmen вземам нкг под своя закри¬
ла
obige(r, s) |'o:bigs, -ge, -gas| adj горен,
гореспоменат
Objekt bp'jcktl <-(ejs, -e> n 1. (Gegenstand)
rmi.os предметм, обект м 2. unc допъл¬
нение cp
objektiv (3pjek'ti:f| adj обективен
Objektiv <-s, -e> n обектив м
Objektivität |opjf.ktivi't£:t] <-> kein PI f
обективност ж
Oblate |o'bla:ta| <-, -n>/печена тънка
кора от брашно и вода (използва се
като подложка на сладкиши или се
раздава в църквата като причастие!
ob’liegen |ap'li:gan| <irr> vigehetw - jdm
нщ е задължение на нкг
obligatorisch |obliga'to:ri/| adj задължи¬
телен
Oboe |o'bo:a| <-, -n>/обой м
Obrigkeit |'o:bn^kait] <-, -en>/власт ж,
управа ж
obschon |:>pJo:n| geh s. obgleich
Observatorium |Dpz£.rva'to:rium, pl: apztr
va'to:rian| <-s, Observatorien> n обсер¬
ватория ж
observieren |Dpz£r'vi:ran| \i astr, мпто
наблюдавам: (polizeilich beobachten)сле¬
дя. проследявам
obskur (Dps’kuig] adj съмнителен; - Ge¬
schäfte тъмни сделки
Obst |o:pst] <-|e)s> kein Pl n плодове ми
Obstanbau <-(e)s> kein Pl m овощар¬
ство cp Obstbaum m овошка ж Obst¬
garten m овощна градина Obsthänd-
lerlinj miß търговец ,и, търговка ж на
плодове Obsthandlung /магазин м за
плодове и зеленчуци Obstkuchen т
плодов сладкиш Obstmesser п нож м
за плодове Obstsaft т плодов сок
Obstsalat т плодова салата
obszön [aps'^ein] adj неприличен, цини¬
чен
Obszönität [Dpsts0ni't£:t] <-, -en> / ци¬
низъм м, циничност ж
obwohl pp'vo:l| hmj макар че, въпреки
че
Ochse (Pksaj <-n. -п> л? 1. /оо вол м
2. /am (Schimpfwort) говедо ср
Ochsenschlepp <-s, -е> т ,4 (Ochsen
schwänz) говежда опашка Ochsen¬
schwanzsuppe / супа ж от говежди
опашки
Ocker jPkpj <-s, -> т о п охра ж
Ode fo:ds] <-, -п> /ода ж
öde |’0:dsj adj 1. /verlassen} пуст: (kahl:
Gegend. Landschaftj гол: (unbebaut! пус¬
теещ: (unbewohnt) необитаем 2. figilang¬
weilig) скучен, празен
Öde ['0:da] <-, -n>/l. i WüsteI пущинак .u;
(Ein-) пустош ж 2. sing, fig (Langeweile!
скука ж. празнота ж
oder |'o:de] konj или: - auch или пък:
entweder ... - ... или ... или ...: du
kommst doch heute, -? ще дойдеш днес.
нали?: du kommst heute nicht, - doch?
няма да дойдеш днес. или?
Ödipuskomplex |'0:dipuslom'pkks| т i smi
едипов комплекс
Ödland п лек пустееща земя
Odyssee |odv'se:| <-, -n> /geh одисея ж
(пътуване, изпълнено с много пре¬
междия!
OEZ abk von osteuropäische Zeit източ¬
ноевропейско време
Ofen |’o:fan, pk'0:fan| <-s, Öfen:> m (Heiz -!
печка ж; (Back-) фурна ж Ofenrohr n
кюнец ,и
Off JDf] <-s> kein Pl n aus dem ~ тпелг зад
кулисите; т/, шл зад кадър
offen |Pfan| adj 1. a. fig (geöffnet, nicht
verschlossenI отворен: (Gelände, Wagen)
открит: halb ~ полуотворен: weit ~
широко отворен: auf -er Straße на¬
сред улицата: -er Wein наливно вино:
Tag der -en Tür ден на отворените
врати 2. (Stelle) вакантен 3. iFrage! о т¬
крит. висящ 4. (freimütig! открит, прям:
(unverhüllt)откровен, неприкрит: - und
ehrlich честно и почтено: es ganz -
sagen казвам нщ съвсем открито: -
gesagt logestanden] откровено казано:
-er Widerstand открита съпротива
offenbar (bfanbarg 0 afan'baiG] I. adj оче¬
виден. явен II. adv очевидно, явно
offenbaren |Dfan'ba:ran| <ohne ge-> I. vi
geh признавам: a. rf.l разкривам II. -er¬
sieh - geh 1. (erweisen! оказвам се.
проявявам се: seine Worte offenbarten
sich als Lüge думите му се оказаха
лъжа: er offenbarte sich als guter Freund
той се прояви |или се показа] като
добър приятел 2. (sich jdm anvertraueni
разкривам се. доверявам се

Offenbarung
434
Ohr
Offenbarung <-, -er»/откровение cp
Offenbarungseid m i«ik клетвена дек¬
ларация
offen;bleiben vi/Tür, Fenster/оставам от¬
ворен: /Frage/ оставам открит offen |-
halten vt държа отворено
Offenheit <-, rar-еn> /откровеност ж;
in aller - съвсем откровено
offenherzig adj откровен, чистосър¬
дечен
offenkundig adj (offenbar) явен. очеви¬
ден; /bekanntj (общошзвестен
offen lassen vtßg отевобождавам
offensichtlich I. adj очевиден, явен
II. adv очевидно, явно
offensiv (akn’ziif] adj офанзпвен. напа¬
дателен Offensive (aftn'ziival <-, -n> /
офанзива ж. нападение cp
offen.stehen vi отворен съм; ihr steht
die ganze Welt offen целият свят е пред
нея. всички врати са отворени пред
нея; es steht dir offen zu kommen oder
nicht можеш да избираш дали да дой¬
деш или не
öffentlich |'cEfsntli<;| I. adj обществен,
публичен; die -е Meinung обществе¬
ното мнение II. adv открито, публич¬
но; - auftreten явявам се публично,
излизам пред публика
Öffentlichkeit <-> kein PI f обществе¬
ност ж; in der ~ публично, пред об¬
ществеността; vor aller - пред цялата
общественост; unter Ausschluss der ~
ши при закрити врати Öffentlich¬
keitsarbeit / връзки мн c обществе¬
ността
öffentlich-rechtlich adj обществено-
правен
offerieren |Dfe‘ri:ran| cohne ge-> vt нгл.
офе рира м. I федл а гам
Offerte |:>'f£rta| <-, -n> /hdl. оферта ж,
предложение ср
Office-paket <-(e)s, -е> п inform офис-
пакет м
offiziell |3fi‘tsifcl| adj официален
Offizier (Dfi'tsiie, pt Dfi'tsi;rs| <-s, -e> m
офицер .w
offline <inv> adj iniorm извън мрежата,
офланн
öffnen fafnanj I. vt /а. Computer/ старти¬
рам; /Flaschei отварям; mit Gewalt ~
отварям със сила. разбивам; hier ~!
отвори тук! II. vn sich ~ отварям се
Öffner <-s, -> т 1. /Dosen-, Flaschen-/
отварачка ж; /Brief-j нож м (за отва¬
ряне на писма) 2. /Тйг~/ механизъм м
за автоматично отваряне на врата
Öffnung -еп>/1. 'Vorgang/ отваряне
ср 2. 'Loch! отвор .и Öffnungszeit /
работно време
Offsetdruck |bfs£tdruk| <-le|s, -е> ni гт
о(|)сетов печат
oft |зй| cöfter, raram öftesten» adv чес¬
то; des Öft(e)ren много често, много¬
кратно; je öfter..., desto mehr/weniger
... кол Koto по-често ....толкова иове-
че/по-малко ...; wie ~? колко пъти?
öfters |’cEftes| adv често
oftmals [bftma:ls| adv често, многократ¬
но
oh |o:| interj o!. ax!; wie schön! ax.
колко хубаво!; wie furchtbar! o.
колко ужасно!
ohne |'o:na] I. prp +akk без: /frei von/ без;
-	mein Wissen без мое знание; - wei¬
teres (ohne Mühe, ohne Probleme/ без¬
проблемно; lohne um Erlaubnis zu fragen)
напра BO; ich werde auch - ihn fertig n
без него ще се справя; nicht (so) - sein
fam не съм за подценяване, бива си ме
II. konj - dass ... без да ...; ~ etw zu
sagen без да кажа нщ
ohnedies |o:na'di:s) adv и без това
ohnegleichen ('о:пз'д1ак;ап| <inv> adj (ип
nachahmlich/öesuoiyoöcu. уникален; ein
Wahnsinn - пълно безумие; eine Frech¬
heit - безподобно нахалство; die Si¬
tuation war - си туацията беше неопи¬
суема
ohnehin |'o:na'hin| х ohnedies
Ohnmacht |'o:nmaxt| <-, -en> / 1. (Be¬
wusstlosigkeit/ безсъзнание cp, несвяст
ж; in - fallen припадам, губя съзнание
2. (Machtlosigkeit) безсилие cp, немощ
ж ohnmächtig ['o:nm£<;ti^) adj 1. (be
wassT/os? припаднал, изгубил съзнание;
-	werden припадам, губя съзнание
2. (machtlos] безсилен, немощен
Ohr |о:е, pl: o:ren| <-(e)s, -еп> п ухо ср;
auf einem - taub sein глух съм с едно¬
то ухо: ganz - sein цял съм (се превър¬
нал в) слух: ins - gehen (Melodie) наби¬
ва се в съзнанието: nur mit halbem -
hinhören \o zuhören| слушам е поло¬
вин ухо; sich aufs - legen fam лягам да
спя: sich dat die ~en zuhalten запуш¬
вам си ушите (c [)ъце); die ~en spitzen
наострям уши; die ~en steifhalten fam
не губя кураж, не се давам; jdm zu ~en
kommen стигам до ушите на нкг; zu
einem ~ herein- und zum anderen wieder
hinausgehen fam през едното ухо вли¬
зам, през другото излизам; jdn übers
-	hauen fam изигравам нкг (при сдел¬
ки); mit den ~en schlackern fam загу¬
бил съм ума и дума; sich dat еtw hinter
die ~en schreiben ßg, fam вземам си
бележка от нщ. нщ ми е за урок; jdm
mit etw in den ~en liegen fam надувам
главата |или проглушавам уиште| на

435
Öhr
нкг c нщ; bis über die ~en до ушите;
ich habe im Moment furch tbar viel um
die ~en fam ß момента съм затънал в
работа
Öhr |0:g, pl: 0:ra| <-(e)s, -e> n (Nadel-/
иглено ухо cp; ухо cp
Ohrenarzt m, Ohrenärztin / ушен ле¬
кар. ушна лекарка ohrenbetäubend
adj fam оглушителен Ohrenentzün¬
dung / Med възпаление cp на ушите
Ohrensausen <-s> kein Pl n шум ,w b
ушите Ohrenschmalz n ушна кал
Ohrenschmaus m наслада ж за ухото
Ohrenschützer mpl наушници мн
Ohrenzeuge т, Ohrenzeugin / свиде¬
тел (ка) м(ж!
Ohrfeige / плесница ж, шамар .и
ohrfeigen V удрям плесница на. за-
шлевявам
Ohrläppchen |'o:el£p<;an| <-s, -> п ушна
висулка Ohrmuschel / ушна мида
Ohrring т обеца ж Ohrwurm т 1. юо
щипал ка ж 2. fig,/ат !Melodie) побива¬
щи се в съзнанието мелодия или пе¬
сен
oje [o’je:[ interj олеле!
o.k., okay [o'ke: oo'kti] I./am (Partikel!окей
II. ad/'/am - sein (gut/ добре [или окей|
съм; (in Ordnung) наред съм: bist du
wieder ~? мина ли ти?; es ist alles -
всичко е наред
Okkultismus lakul'tismus] <-> kein Pl m
окултизъм M
Ökobauer foikobaue) <-n o -s, -n> m,
Ökobäu|e|rin <-, -nen> / производи¬
телка) м(ж/ ма екологично чисти
продукти
Öko-Gütesiegel <-s, -> п печат .и. удо¬
стоверяващ екологично чист продукт
Öko-Katastrophe / око екологична
катастрофа
Ökologe |0ko'lo:ga) <-n, -п> т еколог м;
s. a. Ökologin
Ökologie lokolo'gi:) <-> kein /'//екология
ж Ökologiebewegung <-> kein Pl f
екологично движение
Ökologin |0ko'lo:gin) <-, -nen> /еколож-
ка ж; s. a. Ökologe
ökologisch [oko'loigij] adj екологичен
Ökonom(in) (eko'noim) <-en, -en; -nen>
m(fj 1. (Wirtschaftswissenschaftler! иконо¬
мисана) м(ж/ 2. (Haushalter, Verwalter/
иконом M, домоуправител(ка) м/ж/
3. ^Z.andw/rt?yiipaBHTeji(Ka) м(ж) на имот
т\или чифлик)
Ökonomie lekono’mi:, pl; okono'miran) <-,
-n> / (Wissenschaft! икономика ж; (Spar
samkeitl икономия ж, икономичност ж
ökonomisch |cEko'no:miJ] adj wirtscti ико¬
номически; (sparsam) икономичен
Ölteppich
Öko-Siegel < s, -> n s. Öko-Gütesiegel,
Öko-Steuer ~n> / екологичен да¬
нък Ökosystem <-s, -e> //екологична
система
Oktaeder bkta?e:dej <-s, -■> n локта-
едър M. осмостен м
Oktave ,bk‘ta:va| <-, -n> / октава ж
Oktober [ak'torbe! <*is:, -> m октомври
м: s. a. April
Ökumene jeku'mema) <-> kein Pi f ш
1. (Christentum! християнство cp /общ¬
ността на всички християнски ц~<>р-
кви/ 2. (gemeinsames Handeln! движе¬
ние за сближаване и общи действия
на различните християнски i/ъркви
Okzident [bktsidtnt о aktsi'dEnt] <-s> kein
Pl m der - Запад (западните страни!
Öl |o:l| <-(els, -e> n 1. (Speise-! олио cp:
(Sonnen-! масло cp 2. (Heiz-) мазут м.
нафта ж 3. /Erd-/ петрол .и, неф т м
4.	KUNST in - malen рисувам е маслени
бон ►- ins Feuer gießen (ig наливам
масло в огъня Ölbild п карпша ж с
маслени бон
Oldtimer |'oultaime| <-s, -> т I. scherz
(Person!стара пушка 2. //Ц/Щ/ретро-аи-
томобил м
Oleander |ole'andt?| <-s, -> т пот олеан¬
дър м, зокум м
ölen кг смазвам; wie ein geölter Blitz /ат
светкавично
Ölfarbe/маслена боя Ölfleck т мазно
нетно, леке cp Ölförderung /добив .и
на нефт [или петрол|. неф тодобив м
Ölgemälde п s. Ölbild; Ölgesellschaft /
нефтена |или петролна] компания
ölhaltig adjjPßanze! маслосъдържащ.
маслодаен Ölheizung/отопление ср с
нафта
ölig adj мазен
Olive |o'li:va| <-, -n> /;■.</;' маслина ж
Olivenbaum т ;ют маслиново дърво
Olivenöl п зехтин .и
olivgrün adj масленозелеп
Ölkanne <-, -п> /туба ж [или бидон .и)
за масло Ölkrise / петролна криза
Ölleitung / нефтопровод м Ölofen т
нафтова печка Ölpest/голямо неф¬
тено [или иетролмо| замърсяване на
вода и крайбрежие/ Ölpumpe / мас¬
лена помпа Ölquelle / нефтено [или
петролно) находище Ölraffinerie f
петролна рафинерия Ölsardine /
сардсла ж. консервирана в зехтин
Ölscheich т/ат петролен шейх (мно¬
го богат човек! Ölschicht /петролен
слой Ölstand т ниво ср |или равнище
ср] на маслото в резервоар Öltanker
т петролен танкер Ölteppich т голя¬
мо нефтено [или петролио| петно в

Ölung	436	Optik
море или океан)
Ölung <-, -еп> /ш. миропомазвано cp;
die Letzte ~ миропомазвано преди
смъртта
Ölverbrauch m лито разход м на масло
Ölvorkommen п неф тено [или петрол¬
но! находище Ölwechsel т .\пю смяна
ж на маслото
Olympiade |olYm'p]a:da) <-( -n> / spukt
олимпиада ж
Olympiasieger(in) |o'lYmpiazi:ke| miß
олимпийски шампион, олимпийска
шампионка Olympiastadion <-sta¬
dien> п олимпийски стадион
olympisch |o'lYmpiJ] adj олимпийски; die
Olympischen Spiele Олимпийски игри
Ölzeug n непромокаем костюм (за мо¬
ряци. рибари)
Oma l'o:ma] <-, -s> ffam баба ж
Omelett <-le)s, -s o -e> n, Omelette
|am(9)'l£t| <-, -n> / CH, А омлет м
Omen |'o:man, pl: 'o:msn o 'o:mina| <-s, -
o Omina> n предзнаменование cp,
нолнчба ж; ein gutes/böses ~ добра/
зла поличба
ominös (omi'n0:s) adj (unheilvoll) злокобен.
зловещ: (zweifelhaft) съмнителен
Omnibus (’arnnibüs) m автобус м; (Reise-,
Gesellschafts-) туристически автобус
Omnibushaltestelle/ автобусна спир¬
ка
onanieren lona'niiran) cohne ge-> w она-
нирам
One-Man-Show |'wAnmsen'Jou| / moho-
спектакъл м
One-Night-Stand l'wAnnaitstsend) <-s, -s>
m секс .w за една нощ
Onkel |'Df)kal) <-s, - o fam -s> m /Bruder der
Mutter) вуйчо м; (Bruder des Vaters) чи¬
чо M
online [bnlain) <inv> adj intürm в мрежа¬
та. в интернет, онлайн: - gehen включ¬
вам се в мрежата: ~ sein в мрежата
[или онлайн] съм
Online-Geschäft п intorm електронна
сделка (по интернет/ Online-Kunde
т 1NP0RM клиент м в мрежата Online¬
shopping п INFOR.M пазаруване ср по
интернет
ÖNORM. Ö-Norm <-, Ö-Normen> f А akr
von Österreichische Norm Австрийски
държавен стандарт
OP |o:'pe:| <-(sj, -s> m abk von Opera¬
tionssaal операционна зала
Opa |‘o:pa| <-s( -s> m fam дядо м
Opal fo'pa:!) <-s( -e> m опал м
OPEC j‘o:p£k| <-> kein Pl f abk von Orga¬
nization of the Petrol Exporting Count¬
ries ОПЕК ■Организация на страни-
те-из/тсителки на петрол/
Oper )'о:ре| <-, -п> / опера ж
Operation |opara'ts|o:n| <-, -en> f :лн>,
маг, ми операция ж Operationssaal т
м! п операционна зала Operationstisch
т мгъ операционна маса
operativ |opara'ti:f| I. adj оперативен: ~
er Eingriff оперативна [или хирургичес¬
ка) намеса 11. adv оперативно; -
entfernen отстранявам оперативно
Operette [opa'irta] <-, -п> / оперета ж
operieren [opa'ri:ran| <ohne ge-> I. vt mlu
оперирам; sich - lassen оперирам се
II. vi 1. Med оперирам 2. ми. провеждам
операция
Opernball т бал м в операта Opern¬
führer т (Buch) книга ж за операта
(съдържа либрето и информация за
известни опери) Opernglas п театра¬
лен бинокъл Opernhaus п опера ж
/сградата) Opernsänger(in) m(f) опе¬
рен певец, оперна певица
Opfer (':>pfe| <-s, -> п a. fig жертва ж;
(Verzicht)[по)жер'\'№ш cp; ein ~ für jdn/
etw bringen жертвам се за нкг/нщ;
jdm/etw zum - fallen ставам жертва
на нкг/нщ Opferbereitschaft / по¬
жертвователност ж, жертвоготов-
ност ж
opfern I. vt a. fig (по)жертвам II. rr sich
(für jdn/etw) - a. fig жертвам се (за
нкг/нщ)
Opferung <-, -en> f a. fig (по)жертване
cp
Opiat (opi'art) <-(e)s, -e> n опиат м
Opium |'o:pium) <-s> kein Pl n опиум м
Opponent(in) (Dpo'ntntl <-en, -en; -, -nen>
m(f) опонент(ка) м(ж)
opportun |3pDr'tu:n) adj подходящ, уме¬
стен
Opportunismus [DpartiTnismus] <-> kein
Pl m онортюнизъм м
Opportunist(in) iDpDrtu'nist) <-en( -en; -,
-nen> m(fi опортюннст(ка) м(ж)
opportunistisch adj опортюнистмче-
ски. опортюнистичен
Opposition |Dpozi'tsio:n] <-, -en> / опо¬
зиция ж
oppositionell (Dpozitsio'nril adj опози¬
ционен; etw dat ~ gegenüberstehen в
опозиция съм на нщ
Oppositionsführer(in) m(f) pol опозици¬
онен лидер
OP-Schwester /сестра ж в операцион¬
на зала
Optik i'aptik] <-> kein Plf\. phys оптика
ж 2. fig iEindruck/ впечатление cp; die
Blumen haben die ~ des Raumes erheb¬
lich verbessert цветята значително
подобриха впечатлението от залата

0Pt,ker	437	organisch
Optiker)in| <-s,	-nen> m(f) оптик м
Optima pl von Optimum
optimal |opti'ma:l| adj оптимален, въз¬
можно най-добрият
optimieren [apti'mnran] <ohne ge-> vi
оптимизирам
Optimierung <-, -en>/оптимизация ж
Optimismus (Dpti'mismusj <-> kein Pl m
оптимизъм M
Optimisten] [apti'mist] <-en, -en; -, -nen>
m(f) оптимист(ка) м(ж)
optimistisch adj оптимистичен
Optimum l'optimum, pl: 'aptima] <-s,
Optima> n оптимум м
Option [Dp'^io:n| <-, -en> / опция ж,
възможност ж
optisch 1'DptiJ] adj оптичен, оптически
Orakel [o'raikal] <-s, -> n 1. (Stätte) оракул
M (храм или място, където жреците
правели предсказания от imemo на
божество) 2. (WeissagungI предсказа¬
ние ср
orakeln cohne ge-> vi fig говоря със
загадки, пророкувам
oral |o'ra:l| adj устен Oralverkehr kein Pl
m орална |или френска] любов
orange [о'г0:за o о'гаг)за| <inv> adj оран¬
жев; 5. a. blau
Orange1 <-, -n> / вот (Apfelsine) порто¬
кал M
Orange2 <-, - o fam -s> n (Farbe) оранжев
цвят; 5. a. Blau
Orangeat |orä'3a:t o огафзаД] <-s, -e> n
захаросана портокалова кора
Orangenbaum m вот портокал м Oran¬
genhaut <-> kein Pl f MiiD целулит м
Orangensaft m портокалов сок Oran¬
genschale/портокалова кора
Orang-Utan ['o:raQ'?u:tan| <-s, -s> m zoo
орангутан м
Oratorium [ora'toaium, pl: ora'torrian] <-s,
Oratorien> n оратория ж
Orchester (Dr'kzste] <-s, -> n оркестър м
Orchidee [arcp'deia] <-, -n> / вот орхи¬
дея ж
Orden [brdan] <-s, -> m 1. rei. орден м
2, (Auszeichnung) медал м; mil орден
ordentlich l'ardantliq] adj 1. (aufgeräumt)
подреден, прибран 2. (ordnungsliebend)
обичащ реда, уреден 3. (achtbar/ поря¬
дъчен 4. (ordnungsgemäß) както тряб¬
ва; (planmäßig) редовен 5. fam (reichlich)
значителен; eine ~е Tracht Prügel fam
порядъчен бой |или пердах] 6. fam
(einigermaßen gut)прил ичен 7. fam (richtig)
истински; ohne Musik ist das kein -es
Fest без музика това не е истинско
тържество
Order ['arde] <-, -s о -n> f (Befehl) заповед
(Auftrag) поръчка ж
Ordinalzahl jardmailt^a:!] / редно числи¬
тел но
ordinär lardi'm :?] adj 1. pej (unfein) прост,
просташки 2. (gewöhnlich) обикновен,
посредствен
ordnen l’ardnanj \i подреждам, нареж¬
дам; alphabetisch - подреждам по аз¬
бучен ред
Ordner <-s, -> т /'Akten-j класьор м.
папка ж
Ordner(in) <-s, -; -r -nen> m(ft отговор¬
ник .и, отговорничка ж по реда
Ordnung <-, rar -en> / 1. sing (Zustand!
ред ,u, порядък м, дисциплина ж: für -
sorgen грижа се за реда: in ~ halten
държа в ред: etw (wieder) in - bringen
слагам нщ (отново) в ред; zur - rufen
призовавам към ред (на събрание/; der
-	halber заради реда: in ~ в ред: те;:-: в
изправност: fam (Mensch) свестен: es ist
alles in ~ всичко е наред; (geht) in -!
fam дадено! 2. sing (Handlung) подреж¬
дане cp 3. sing (Regelung) правилник м.
разпоредба ж 4. bioi., мат разред м
ordnungsgemäß I. adj отговарящ на
изискванията/правилата II. adv съ¬
образно [или по| реда. съгласно пра¬
вилника; einen Auftrag - ausführen из¬
пълнявам поръчка по надлежния
ред ordnungshalber adv заради реда.
в интерес на реда Ordnungsliebe /
любов ж към реда Ordnungssinn т
чувство ср за ред Ordnungsstrafe /
JUR административно наказание ord¬
nungswidrig adj Jur в нарушение на
реда; sich - verhalten нарушавам реда
Ordnungszahl / 1. млт, име; редно чис¬
лител но 2. Pins пореден (атомен) но¬
мер
Oregano ]o're:gano| <-s> kein Pl m р/л
риган м
Organ [ar'gain] <-s, -e> n 1. tat lg) орган .и;
ausführendes ~ adm изпълнителен ор¬
ган 2. fig (Zeitung) печатен орган (изда¬
ние на политическа партия) 3. fam
(Stimme) глас м ►kein - fiir etw haben
нямам усет за нщ Organbank <-, -еп>
/банка ж с органи (за тринсплан-
тацищ
Organisation [:>rganiza'tsio:n] <-, -en> /
организация ж: eine politische/illegale
-	политическа/нелегална организа¬
ция: alles ist eine Frage der - всичко e
въпрос на организация
OrganisatorenI |Drgani'2a:to:e, pl: arganiza
'to:ran| <-s, -en; -nen> mifi организа¬
тор! ка) м(ж)
organisatorisch |arganiza'to:nJ] adj орга¬
низационен. организаторски
organisch jar'gainij] adj органически.

organisieren
438
Ostdeutschland
органичен
organisieren |Drgani'zi:ran| <ohne ge->
I.	vt 1. (planenj организирам 2. Jam /be¬
schaffen! набавям II. vt: sich ~ органи¬
зирам се. gewerkschaftlich organisiert
sein организирам се в профсъюз
Organismus brga'msmus, pl: Drga'nismanl
<-, Organismen> m организъм м
Organistiinl |;>rga'nist| <-en, -en; -, -nen>
miß органист(ка) м(ж!
Organizer <-s, -> m rimic.i органайзер м
Organmandat <-s, -e> n А наказание
cp. наложено от полицията без съде¬
бен иск и съдебна процедура
Organspende /;.иъ донорство ср на ор¬
ган Organspenderlinl miß мгъ донор-
(ка i MiJicl на орган Organtransplanta¬
tion /меп трансп.зантацпя ж на орган
Orgasmus br'gasmus, pl: ar'gasmsn] <-,
Orgasmen> m оргазъм .w
Orgel l'argal) <-, n> / ми? орган м
Orgelkonzert n концерт .и на/за орган
Orgelpfeife / тръба ж на орган
Orgie j argia] <-, -п> / оргия ж
Orient l'oirknt о ori'ent) <-s> kein Pl m der
- Ориент
Orientale |ori£n'ta:la| <-n, -n> m, Orien¬
talin |ori£n'ta:lin| <-, -nen> / ориента-
лец .w. орпенталка ж
orientalisch adj ориен талски
orientieren |ori£n'ti:ran| <ohne ge-> Kr.sich
~ 1. /sich zurechtfinden! ориентирам се;
sich nach den Sternen - ориентирам се
но звездите 2. ßg информирам се,
осведомявам се; sich über etw - ин¬
формирам се за нщ
Orientierung <-> kein ^//ориентация ж
Orientierungshilfe / ориентир .и
Orientierungssinn <-(e|s> kein /7/пчув¬
ство ср за ориен тация
original (origi'na:l| adj оригинален; (echt)
истински, автентичен; etw - übertra¬
gen предавам нщ пряко
Original <-s, -е> п 1. (erstes Exemplar)
оригинал .и 2. fam iMenseln оригина¬
лен [или интересен| тип Original¬
fassung <-, -еп>/оригинална версия;
in der deutschen - в немската ориги¬
нална версия originalgetreu adj верен
с оригинала
Originalität [originali't£it| <-, rar -en> /
оригиналност ж
originell [origi'ndl adj оригинален
Orkan [or'ka:n] <-leis, -e> m ураган м
orkanartig adj ураганен
Ornament |Dma'm£nt] <-le|s, -e> n орна¬
мент .u
Ornat br'na:tj <-ieis, -e> mтържествени
одежди; орнат .и
Ornithologie brmtolo'gi:! <-> kein Pl f
орнитология.)/(
Ort |Drt| <-|e)s, -e> m 1. (Stelle! място cp:
an - und Stelle на място (там. къде то
шрнйаа/ 2. (-Schaft! селище ср
orten vt (Schiff!локализирам, определям
местонахождение; ли<о пеленгмрам
orthodox brto'daksl adj (пзточно)нра-
вославен. ортодоксален
OrthografieRR <-, -n> f s. Orthographie
orthografischRR adj s. orthographisch
Orthographie brtogra'fi:, pl: Drtogra'fi;an|
<-, -n> /ортография ж, правопис м
orthographisch |Drto'gra;fi/| adj ортогра-
фичен, правописен
Orthopäde brto'p£:da| < n, -r» m, Or¬
thopädin [arto'p£:din] <-, -nen> /орто¬
пед! ка) м(ж)
orthopädisch adj ортопедичен
örtlich l'cErtIrgl adj (lokal) местен, лока¬
лен; (regional! регионален: - betäubt c
местна упойка
Ortsangabe / данни мн за местонахо¬
ждение ortsansässig adj местен, жи¬
веещ в дадено селище Ortsbestim¬
mung /определяне ср на местополо¬
жение: леко, naht определяне на коор¬
динати
Ortschaft <-, -еп>/селище ср
ortsfremd adj (nicht ortsansässig) който не
е местен: (nicht ortskundig) който не
познава мястото Ortsgespräch п га.
градски телефонен разговор Orts¬
kenntnis <-, -se> / познаване ср на
мястото Ortskrankenkasse / регио¬
нална |или териториална! здравно-
осигурителна каса ortskundig adj доб¬
ре запознат с дадено място Ortsname
т име ср на селище Ortsnetz п тш.
местна телефонна мрежа Ortsschild
п табела ж с име то на населено място
Ortsteil т част ж от населено място
Ortswechsel <-s, -> т преместване ср
от едно населено място в друго Orts¬
zeit /местно време
Ortung <-, -еп> / определяне ср на
местоположение: (mit Radar! локали¬
зация ж, пеленгиране ср
Öse |'0:za| <-, -n> / метална халкичка
(па чанта или дреха!
Oslo I'dsIoJ п оеос Осло ср
Osmane |:>s'ma:ns| <-n, -n> m, Osmanin
bs'mamin] <-, -nen> /османлия м, oc-
манлийка ж
Ossi [bsij <-s, -s; -s> mf fam източно-
германец м, източногерманка ж
Ost bst] <-|e)s> kein Pl m naht, meteo из¬
ток m
Ost-Berlin n '.i.ui, Източен Берлин
ostdeutsch adj източногермански: hist
гедереискп Ostdeutschland <-s> ncitn-,

Osten
439
Ozonschicht
Източна Германия; hist (DDR) ГДР
Osten |bstan| <-s> kein Pi m изток м; der
~ (Orient) Ориент (страните, които
се намират в Азия и Североизточна
Африка); pol Източна Европа; der Na-
he/Mittlere/Feme ~ Близкият/Средни-
ят/Далечният изток
Osterei п великденско яйце Osterglo¬
cke/вот нарциси» Osterhase т велик¬
денско зайче Osterlamm п великден¬
ско агне
österlich [’0:steli<;| adj великденски
Ostermontag ['o:ste'mo:nta:k] m вторият
ден от Великден
Ostern l'oisten) <-> kein PI n Великден
м; fröhliche ~! честит Великден!
Österreich feistaraig) n geoc Австрия ж
Österreicherfin) <-s, -nen> miß ав¬
стриец M, австрийка ж
österreichisch ad) австрийски
Ostersonntag l'oiste'zDntaik] m Възкре¬
сение Христово, Великден м
Osterweiterung <-, -en> / pol разши¬
рение cp на Европейския съюз на
изток
Osterwoche / седмицата ж преди Ве¬
ликден, Страстната седмица
Osteuropa п с;еос Източна Европа Ost¬
friesland (bst'frirslant) п GEOG Източна
Фризия
östlich 1'oEstli^J I. adj източен II. adv- von
... източно от ... Ostpreußen п gfog
Източна Прусия
Östrogen |cEstro'ge:n| <-s, -e> лесгроген
м (вид женски хормон) Ostsee /die ~
Балтийско море Ostverträge mpl до¬
говорите с източноевропейските
държави по присъединяването им
към ЕС Ostwind т източен вятър
OSZE |o:?£sts£t'?e:| / abk von Organisation
für Sicherheit und Zusammenarbeit in
Europa ОССЕ (Организация за сигур¬
ност и сътрудничество в Европа)
Otter1 |‘3te| <-, -п> /,;оо (Schlange) отров¬
на змия
Otter2 <-s, -> rn ;oo !Fisch-j видра ж
Ötztal {'CEtsta:IJ n долина в Австрийски¬
те Алпи, където е намерен скелет
на човек отпреди 4000 години
outen vr: sich ~ признавам откри го. че
съм хомосексуалист
Outfit [’autfit] <-(s), -s> n облекло cp
Outing l'autirj] <-s> kein PI n s. outen
Output <-s, -s> m o n inform изходно
устройство
Ouvertüre [uv£r'ty:ra| <-, -n> / увертю-
pa ж
oval |o'va:l) adj овален Oval <-s, -e> n
овал M
Ovation |ova'tsio:n| <-, -en> / овация ж;
jdm eine -- bringen аплодирам нкг
Overall |'ouvarc:l| <-s, -s> m работен
комбинезон, гащеризон м
Overheadprojektor <-s, -en> m шрайб-
проектор M
ÖVP |0:fao'pe:) / abk von Österreichische
Volkspartei АНП (Австрийска народ¬
на партия)
Ovulation |ovula'tsio:n| <-, -en> / ony-
лация ж Ovulationshemmer c-s, -> rn
мгп противозачатъчно средство
Oxyd |D’ksy:t| n ciifm окис m, оксид m
Oxydation |3ksyda'tsio:n) <-, -еп> /енгм
окисляване cp, оксидация ж
oxydieren |Dksy'di:ran| <ohne ge-> vi sein
o haben ciifm окислявам, оксидирам
Ozean fo:tsea:n| <-s, -e> m океан м
Ozeandampfer m презокеански па¬
раход
Ozon [o'tso:n| <-s> kein PI m o n озон м
Ozonloch <-(e)s> kein PI n озонова дуп¬
ка Ozonschicht <-> kein Pif озо¬
нов слон

в Р
440
Palais
Р
F> р [ре:) <-, -|s)> п П, п cp (теспииш-
ernannt пуква от иемеката азбукаI
paar [ра:е| <mv> adj ein ~ няколко: in
den ~ Stunden konnte ich nichts lernen
за тези няколко часа не можах да
науча нищо
Paar <-le]s, -е> п 1. (Mann undF/au/двой¬
ка ж 2. iDinge! чифт м; ein - Schuhe
чифт обувки
paaren |‘ра:гзп| I. v[ 1. iZuchttierej чиф¬
тосвам 2. /Verbindung an den Tag legem
съчетавам: etw mit etw - съчетавам
ШЦ c um 3. ipaarweise gestalten) правя
двойки II. i/г sich ~ 1. (Tiere! чифто¬
свам се 2. (gemeinsam mit etw vorhanden
sein) съчетавам се: etw paart sich mit
etw 11ui. се съчетава c нщ
paarig I. adj образувани! двойка/чнфт:
~e Organe двойка органи II. adv на
диойки/чифтове
Paarlauf т, Paarlaufen <-s> kein Pi n
п ързаляно cp по двойки
paarmal adv ein - няколко пъти
Paarung <-, -en>/l. woi. чифтосване cp
2.	a.figsvом съчетаване cp, съчетание
cp; bei den Fussballspielen gab es in¬
teressante ~en при футболните игри
имаше интересни двойки отбори
paarweise adv на двойки/чифтове
Pacht |paxt] <-, -еп>/1. /-Verhältnis)арен¬
да ж; (von Geschäft) наемане ер, наем .н;
etw in ~ geben/nehmen отдавам/взе-
мам йод аренда: (Geschäft)опултт/тс-
мам под наем 2. (-vertrag)договор м за
аренда: (von Geschäft! договор за нае¬
мане |или наем| 3. /~2ту/арендна внос¬
ка; (von Geschäft) наем
pachten vt вземам йод аренда; /GeschäftI
вземам под наем
Pächter[in| ['p£<;te| <-s, -; -, -nen> miß
арендатор!ка) м(ж/: iGeschäftsleiter) на¬
емател! ка) м(ж! iуправите.t на фир¬
ма!
Pack1 [рак, pl: рака о ргка| <-|e|s, -е о
Päске> т ‘Bündel; пакет м. връзка ж
Pack2 |pak] <-(e)s> kein Pl n pej 'Gesindel')
паплач ж. сган ж
Päckchen ['prk^anj <-s, -> n пакетче cp,
колетче cp
Packeis n плаващи маси лед
packen j'pakanj I. vt 1. /ergreifen; хващам,
сграбчвам: jdn am Arm - хващам нкг
за ръката 2. ;ein- прибирам; /Kofferi
С1Я!нм. събирам: 'Paket; опаковам
3. fig /heftiges Gefühl/ обземам, обхва¬
щам-. (fesseln) увличам, завладявам: ihn
hat es ganz schön gepackt fam (er ist
verliebt!влюбен е до уши 4. fam (schaffen)
es - успявам [или справям се] с нщ
5. /arg (verstehen) схващам II. vt; sich -
fam (sich davonmachen) махам се. оби¬
рам си партакешите
Packen <-s, -> m куп м, купчина ж,
камара ж
packend adj увлекателен, завладяващ
Packesel т fam товарно магаре, доби¬
че cp Packpapier п амбалажна [или
опаковъчна| хартия
Packung <-, -еп>/1. (Paket)опаковкаж,
пакет м; (klein) пакетче cp; (Schachtel/
кутия ле 2. mi.d компрес м
Pädagoge |p£da'go:ga| <-n, -n> m (Erzieher)
възпитател м; (Wissenschaftler) педагог
.w; s. a. Pädagogin
Pädagogik |p£da'go:gik| <-> kein Pl f пе¬
дагогика ж
Pädagogin |p£da'go:gin| <-, nen> /
(Erzieherin) възпитател ка ж; (Wissen
schaftierin) педагожка ж; s. a. Pädagoge
pädagogisch adj педагогически; Päda¬
gogische Hochschule педагогически
институт
Paddel l'padal] <-s, -> n гребло cp за
русалка Paddelboot n русалка ж (вид
малка лодка за двама гребци)
paddeln vi haben о bei Fortbewegung sein
карам русалка
Page |'ра:за| <-n, -n> m 1. (Hotel-) (млад)
облечен в ливрея прислужник в хо¬
тел 2. hist паж м
Paillette [pai'jfta] <-, -n> / найет м
Paket |pa’ke:t| <-(e)s, -e> n пакет M;(Post-)
колет .и, колетна пратка Paketan¬
nahme / гише cp за приемане на ко¬
летни пратки Paketausgabe /гише с.р
за получаване на колетни пратки
Paketbombe / пакет-бомба м Paket¬
schalter т гише ср за колетни пратки
Pakistan |'pa:kista:n| п епос Пакистан м;
in - в Пакистан
Pakistani [pakis‘ta:ni| <-(s), -(s)> m паки¬
станец м, накистанка ж
pakistanisch adj пакистански
Pakt [pakt| <-(e)s, -e> m пакт м, дого¬
вор м
paktieren |pakt'ti:ran] <ohne ge-> vi (mit
dem Feindi - сключвам пакт |c врага)
Palais Ipa'k:] <-, -> n (мал ък! дворец

Palast	441	Papyrus
Palast Ipa'last, pl: pa'ltsta) <-(eis, Paläste>
m дворец м, палат .w
Palästina |palts'ti:na) псюс, Палестина ж
Palästinenser)in| (paksti'nmze) <-s,
-nen> mtfj палестинец м, палестин-
ка ж
palästinensisch adj палестински
Palatschinke |pala'tfir)ksj <-, -n>/.4 (dünner
Eierkuchen! палачинка ж
Palette (pa'ltta] <-, -n>/палитра ж
Palme |'palma| <-, -n> /вот палма ж ► jdn
auf die ~ bringen fam ядосвам нкг. ка¬
рам нкг да кипне от яд Palmienjwedel
т, Palmfenjzweig т палмова клонка
Palmsonntag l'palm’zDntaikj т Връбни¬
ца ж, Цветница ж
Pampe |'pampa| <-> kein Pl f meist pej гъ¬
ста каша
Pampelmuse |'pampalmu:zs o pampal
'mu:z9| <-, -n> / вот грейпфрут м
Pamphlet [pam'fle:t| <-le|s, -e> n pej пам-
флет м
pampig adj \. nordd, ostd (breiig! кашав
2. pej, fam (frech) нахален: (Antwort) груб
Panda |'panda| <-s, -s> m zoo панда ж
panieren |pa'ni:ran] <ohne ge-> vt c-astr
панирам
Paniermehl n галета ж
Panik ['pa:nrk| <-, -en> / паника ж pa¬
nikartig adj, adv паннчсски Panikma¬
che/^/(спекулативен) опит да се пре¬
дизвика паника
panisch adj панмчески
Panne [’рапз| <-, -n>/1. (Schaden! авария
ж, произшествие с/>; (Auto-/ повреда
ж; eine ~ haben имам повреда 2. fig
/Fehlerj засечка ж, проблем м Pannen¬
dienst т аварийна служба
Panorama |pano'ra:ma, р/;рапо’га:тзп] <-s,
Рапогатеп> п панорама ж
panschen ['pan/an| I. vt(Wein) подправям,
размесвам (с неразрешени съставки);
(mit Wasser) разреждам II. vi fam (plan¬
schen) шляпам във вода
PanterRR 1‘pante] <-s, -> m, Panther <-s,
-> m zoo пантера ж
Pantoffel (pan'tofall <-s, -n> m meist pl
пантоф ли чехълл ► er steht unter dem
- fam той е под чехъл Pantoffelheld m
pej, fam мъж M под чехъл Pantoffelkino
n scherz, fam телевизия ж
Pantomime1 [panto'mi:ma| <-, -n> / (Dar
bietungl пантомима ж
Pantomime2 <-n, -n> m (Künstler) мим м
pantomimisch adj пантомнмичен
Panzer 1‘pantse] <-s, ->ml. a.figwist бро¬
ня ж 2. zoo (Krebs, Schildkröte) черупка
ж 3. ми. танк M Panzerglas n брони¬
рано стъкло
panzern vt бронирам, обличам в броня
Panzerschrank гп бронирана каса, бро¬
ниран сейф
Panzerung -en--/!. (das Panzern) бро¬
ниране ср 2. (Gehäuse- броня ж
Panzerwagen гп танк м
Papa i'papa о pa'parj <-s, -s> т fam татко
м, тате м
Papagei (papa'gai| <-en о -s, -en o rar-e>
m zoo папагал м
Papaya (pa'parjal <-, -s> /roi папая ж
Paperback l'papebekj <-s, -s> n книга ж
c меки корици
Papeterie [paptta'ri:, p/.-papEta'riian) <-, -n>
f CH книжарница ж за канцеларски
материали
Papi l'papij <-s, -s> m s. Papa
Papier |pa'pi:e, pl: pa'pi:ra| <-s, -e> n
1.	(Material) хартия ж: ein Blatt - лист-
хартия: etw zu - bringen излагам нщ
писмено, написвам нщ 2. /Schriftstück,
Dokument! Iписмен) документ 3. (Wert-!
ценна книга 4. pl /Ausweis) документи
мн за самоличност, легитимация ж
Papierfabrik /хартиена фабрика Pa¬
piergeld п книжни пари. банкноти ж
мн Papierkorb т кошче ср за (харти¬
ени) отпадъци Papierkram <-(e)s> kein
Pl m pej, fam бумагп мн Papierkrieg m
pej, fam книжна война (между инсти¬
туции) Papiertaschentuch п книжна
кърпичка Papiertüte / хартиен плик.
хартиена торба
Pappbecher т картонена чаша Papp¬
deckel т картонен капак
Pappe |'рара| <-, -п>/картон ,и. мука-
ва ж
Pappel j'papal] <-, -п> / вот топола ж
Pappenheimer |'pap3nhaime| mp! ich
kenne meine - fam познавам |или знам|
си аз хората |или юнацпте|
Pappenstiel т das ist kein - това ис е
нещо дребно \или незначително!
papperlapapp |papela'pap| interj дрън-
дрън-ярина!
pappig l'papicj adj fam 1. /klebrig) лепкав
2.	(breiig) кашав: /Schneei мокър
Pappmache (‘papmaje:! <-s, -s> n, Papp¬
maschee1^ <-s, -s> n паиие-мапгс cp
Pappschnee ('papjne:| m мокър сняг
Pappteller <-s, -> m карт онена чиния
Paprika [paprika)<-s, -fsj> ml. вот (Pflanze!
пипер м; (-schote) чушка ж, пиперка ж
2. sing (Gewürz) червен пипер Papri¬
kaschote /чушка ж. пиперка ж
Papst [pa:pst, pl: 'peipsta) <-ie)s, Päpste>
m папа м
päpstlich |'p£:pstli^| adj папски
Papsttum <-> kein Pl n паиство cp
Papyrus (pa'pyiros, pl: pa'py:ri| <-, Papyri>
m папирус м

Parabel
442
Parkuhr
Parabel |pa'ra:bsl| <-, -n> /парабола ж
Parabolantenne /параболична антена
Parade |pa‘ra:da| <-, -n> / I. srom пари¬
рано cp \или отбиване cp| ма удар
2. мм. парад м Paradebeispiel n пара¬
ден пример
Paradeiser |para'daize| <-s, -> m A /Tomate/
домат .и
Paradies |para'di:s| <-es, -e> n pan .u; das
- auf Erden раят на земята para¬
diesisch adj райски Paradiesvogel m
райска птица
Paradigma [para'digma, pl: para'digman o
para'digmata) <-s, Paradigmen oParadig-
mata> n парадигма ж
paradox [para'dDks| adj парадоксален
Paradox <-es, -e> n парадокс м
paradoxerweise Ipara'dakse'vaiza] adv rio
парадоксален начин
Paradoxon <-s, -Paradoxa> n s. Paradox
Paraffin |para'fi:n) <-s, -e> n парафин м
Paragliding |‘pa:raglaidir)J <-s> kein Pl n
парашутнращ планер
ParagrafRR <-en, -en> m s. Paragraph;
ParagrafendschungelRR m s. Paragra¬
phendschungel
Paragraph |para'gra:f) <-en, -en> m па¬
раграфа/ Paragraphendschungel m pej
джунгла ж от параграфи
parallel |para'le:l| adj паралелен, успоре¬
ден; (zu etw| - sein успореден съм (на
1ПЦ) Parallele <-, -n> fl. млт успоредна
прана; eine - zu etw ziehen тегля ус¬
поредна па прана 2. fig (Vergleich) пара¬
лел .w, сранненпе cp: eine - zwischen
... und ... паралел |или срапненне|
между ... п ...
Parallelität |paraleli'U:t| <-, -en> / пара¬
лел пост ж
Parallelogramm Iparalelo'gram] <-s, -e> n
млт паралелограм м, успоредник .и
Parallelstraße / успоредна улица
Parallelumlauf <-(e|s> kein Pl m /Euro¬
päische Währungsunion; паралелно oöpa-
щенне -на парични единициj
Parameter [pa'raimete) <-s, -> m uvr, mit,
iNFoRM параметър .u
paramilitärisch |'pa:ramilit£:aj] adj полу¬
военен. военизиран
Parapsychologie j‘pa:rapsy<;olo'gi:J / па¬
рапсихология ж
Parasit |para'zi:t| <-en, -en> m паразит .w
parasitär |parazi't£;ej adj като паразит,
паразитен
parat [pa'raitj adj готов: immer eine Ant¬
wort - haben винаги имам готов отго¬
вор
Pärchen jp^ecanj <-s, -> п двойка ж
Pardon ipar'dä:! -'-s.- kein Pl n извинение
< p: ~! пардон!, извинете!: da gibt’s kein
~ за това няма извинение; sie kennt
kein - тя е безпардонна
Parfüm |par'fy:m| <-s, -e o -s> n пар¬
фюм а/
Parfümerie Iparfyma'ri:, p/;parfyma'ri:an|
-n> / парфюмерия ж
parfümieren [parfy'miiran] cohne ge->
I. vt парфюмирам II. и/vsich - парфю¬
мирам се
parieren |pa'ri:ran| <ohne ge-> I. d stoüi
парирам, отблъсквам II. vi fam /gehor¬
chen,i слушам, послушен съм
Paris |pa'ri:s| n oloo Париж м
Pariser |pa'ri:zej <-s, -> m jarg (Präservativ/
презерватив .w
Pariserin) <-s, -nen> miß парижа¬
нин .и, парижанка ж
paritätisch [pari'U:ti/| adj паритстен.
равностоен
Park |park| <-s, -s o Ci-l Pärke> m парк м
Park-and-ride-System n системи за
облекчаване па градското движение,
при която приходящите оставят
личните си автомобили на паркинги
в предградията и ползват градския
обществен транспорт
Parkbank <-, -bänke> / градинска пей¬
ка Parkdeck п стаж а/ от многоета¬
жен паркинг Parkebene/ниво ср на
м ногоетажен паркинг
parken |'parkan| vt, vi паркирам; -de Wa¬
gen паркирали коли; parken verboten!
паркирането забранено!
Parkett (par'kf.t.| <-(e)s, -e o -s> n 1. /Fuß
bodenj паркет м 2. тнелт партер м Раг-
kett(fuß)boden /л паркет а/, паркетен
под
Parkgebühr / такса ж за паркиране
Parkhaus п многоетажен паркинг
parkieren |par'ki:ran| <ohne ge-> vt, vi CH
паркирам
Parkingmeter l'parkigmeite) <-s, -> m CH
часовник M (или брояч мj за отчитане
времето на паркииг-престой
Parkinson-Krankheit |‘pa;kmsankrar)khait|
<-, -en>/:Mtn болест ж на Паркинсон.
наркинсон м
Parklücke /свободно място на паркинг
Parkometer |parko'me:te| <-s, -> п s.
Parkuhr; Parkplatz m (größerer Platz!
(открит) паркинг; /Parklückej (свобод¬
но) място за паркиране Parkscheibe
/ подвижна шайба на часовник, с ко¬
ято се маркира началото и се отчи¬
та времето на паркинг-престой
Parkstreifen гп лента ж за паркиране
Parksünder!in) mlfi fam който е парки¬
рал колата си на непозволено място
Parkuhr/часовник м \или брояч ,п| за
отчитане времето на паркинг-нрес-

Parkverbot
443
рммп
той Parkverbot п забрана ж за пар¬
киране Parkwächter(in| <-s, -nen>
miß пазач -и /е парк или на паркинг/
Parlament Iparla'rruntl <-(e)s, -е> п пар¬
ламент м
Parlamentarier!in) |parlarmn‘ta:riej <-s, -;
-, -nen> miß деггутат(ка) м/ж/
parlamentarisch adj парламентарен
Parlamentarismus [parlanunta'rismus] <->
kein Pi m парламентаризъм ,и
ParlamentsbeschlussRR m парламен¬
тарно решение Parlamentspräsident-
(in) <-en, -en; -, -nen> miß председател
M на парламент Parlamentssitzung
/ парламентарно заседание Parla¬
mentswahlen fpl парламентарни из¬
бори
Parmesan |parme'za:n| <-s> kein PI m nap-
мезан .Vf
Parodie |paro‘di:, pl: paro'diran] <-, -n> /
пародия ж; eine - auf etw akk schreiben
пиша пародия за нщ
parodieren |paro'di:ran| <ohne ge-> vt
пародирам
parodistisch |paro'disti/| adj пародиен.
пародичен
Parodontose [parodan’toizal / мш napo-
донтоза ж
Parole |pa'ro:la| <-, -n> fl. мп. парола ж
2. fig I’OL лозунг м
Partei |par'tai| <-, -en>/l. mi. партия ж;
einer ~ angehören член съм на партия,
члснуиам в партия; einer - beitreten
ставам член на партия 2. fig ihr. stört
с трана ж; für jdn - ergreifen |onehmen|
вземам страната па пкг 3. (Miet-i на¬
ематели мп в обособено жилище
Parteibuch п партийна книжка: das
richtige/falsche - haben fig, fam член
сьм па иравплната/грешната партия
Parteienfinanzierung <-, -еп> /финан¬
сиране cp ма партии Parteienverkehr
<-s> kein PI m A adm /Amtsstunden'! при¬
емно време /в учреждениеj
Parteifreunden! <-fels, -e; -, -nen> miß
партиен другар, партийна другарка
Parteiführung / ръководство cp на
партия parteiintern (par'taiint£rn| adj
вътрешнопартиен
parteiisch adj пристрастен
parteilich adj партиен; (parteiisch} при¬
страстен
parteilos ^/безпартиен Parteimitglied
n партиен член Parteinahme [par'tai
na:ma| -n> /вземане cp на страна
Parteipolitik / партийна политика
Parteiprogramm n партийна програ¬
ма Parteitag m партиен конгрес
Parteivorsitzende rnf председател!ка)
м(ж/ на партия Parteizugehörigkeit /’
парти й н а п р и на дл еж н ост
parterre (par‘ttr| adv в партера Parterre
<‘-s, -s > n партер м
Partie Iparti:, pl: par'ti:an| <-, -n> /1. (Teil,
Abschnitt} част ж: mus партия ж 2. spt«
партия, игра ж; hdl партида ж, серия
ж ►eine gute - (für jdni sein добра
партия съм {за нкг) (при женитба/:
ich bin mit von der - fam и аз участвам
partiell jpartsidj adj частичен
Partisaniin; [parti'zainj <-s o -en, -en; -,
-nen> miß партизанин м. партизан¬
ка ж
Partition <-, -en> / ;nform логическа
секция на диска, дял м
Partitur [parti'tuig, pi: parti'tu:ran| <-, -en>
/ Müs партитура ж
Partizip jparti'yiipj <-s, -pien> n пче при¬
частие cp
Partner(in) |'partne| <-s, -; -, -nen> miß
партньор!ка) м(ж}; hdi. съдружник .w.
съдружничка ж
Partnerschaft <-, -en>/1. /MitarbeitI
партньорство ср. сд.трудничество cp:
hdl съдружие cp 2. /Zusammenlebeni
съжителство cp 3. IStädte-} гюбратим-
ctbo cp partnerschaftlich да/партньор-
ckh Partnerstadt / град-побра тим м
Partnertausch m размяна ж па парт¬
ньорите
Party |‘pa:gti) <-, -s> / парт и cp Party¬
service m доставка до дома във opi>.i-
ка c празненство
Parzelle |por’tstla| -n> / парцел м
Pascha fpa/aj <-s, -s> rn паша м
PassRR|pas, p/.-‘pesa) <-es, Pässe:- /;?, PaßA"
<-sses, Pässe> m 1. (Reise-i задг рани¬
чен паспорт 2. /Gebirge-1 {планински)
проход 3. ул;<! /Ballspiele} пас м. пода¬
ване ср
passabel [pa'sa:bal| adj сносен, приемлив
Passage |pa'sa.'39|	-п> /1. (Durchfahrt,
Ladenstraßei пасаж .w 2. ! Überfahrt} пре¬
минаване cp, прекосяване cp 3. Flexi-
abschnitv пасаж, част- ж
Passagier |pasa'3i:e, pl: pasa/jirra) <-s, -e>
m ;Schiff пасажер м; (Bahn, Flugzeug}
пътник M Passagierflugzeug n иьт-
нически самолет
Passantiim Ipa'sanl <-en, -en; -nen-
miß минувач м
PassbildRR n снимка ж за паспорт
passen j'pasan| I. vi 1. /harmonieren> оти¬
вам. прилягам: zu jdm/etw - отивам
па НКГ/П1Ц 2. /sich eignem подхождам,
подходящ съм: das Bild passt nicht ins
Zimmer картината не е подходяща ia
стаята: sie passt nicht zu ihm т я не е
(подходяща) за него: er passt nicht zu
uns топ не е (подходящ! за нас: das

passend	444	pathetisch
passt zu ihm! нищо друго не съм очак¬
вал от него! 3. (in Größe, Form) ставам:
die Schuhe ~ nicht обувките ne mii
стават: das Buch passt nicht ins Regal
книгата не се побира на рафта; die
Hose passt mir wie angegossen панта¬
лонът ми е съвсем но мярка, панта¬
лонът е като излят по мен: das Kleid
passt mir nicht роклята не ми става
4.	/genehm seinj приятен/удобен съм:
jdm - приятен/удобен съм на нкг; es
passt mir gar nicht, dass du erst so spät
kommst не ми е приятно, че идваш
едва толкова късно; passt es dir am
Samstag um elf Uhr? удобно ли ти е в
събота в единайсет часа'/: das könnte
dir so ~! fam това би ти харесало! 5. а.
fig Ibeim Kartenspiel) пасувам. нас съм
11. vt 1. [Г;f,!I (на)пасвам. нагаждам
2. мог-т ißall) подавам passend adj 1. (in
Größe, Form) (ставащ) по мярка 2. (an¬
gemessen) подходящ: er trägt zu jedem
Anzug die ~e Krawatte той носи към
всеки костюм подходяща вратовръз¬
ка 3. ttreffendj точен: das -е Wort finden
намирам точната дума
Passepartout (paspar‘tu:| <-s, -s> n nac-
нар ту cp
PassfotoRR <-s, -s> n снимка ж за пас¬
порт
passierbar adj (Wegj който може да се
премине: (Fass) проходим
passieren |pa'si:ran| <ohne де-> I. vt haben
1. (Grenze) преминавам, пресичам;
(Fluss, Fass) преминавам; die Zensur -
минавам през цензура 2. gastr паси-
рам II. vi sein случвам се, ставам; mit
jdm/etw ~ случвам се с нкг/нщ; jdm -
(widerfahren) случвам се па нкг. споле¬
тявам нкг; was ist passiert? какво ста¬
на |или се случи)?; ist ihm etw passiert?
случи ли му се нщ?; das soll mir nicht
noch einmal - дано не ми се случи пак;
das kann jedem - това може да се
случи на всеки
Passierschein т пропуск м
Passion |pa'sio:n| <-, -en> / страст ж.
увлечение ср
passioniert [pasio'ni:et| adj страстен, за¬
пален
passiv l'pasiif о pa'sirf) adj пасивен, безде-
ен Passiv <-s, rar-e> n ling страдателен
залог, пасив м
Passiva (pa'siiva) pi Passiven [pa'siivan] pl
.4 ’.viKTseH пасиви мн
Passivität |pasivi'U:t| <-> kein Pl f пасив¬
ност ж, бездействие cp
Passivraucheriim fpasiifraoxe) <-s, -; -,
-nen :• rn-fi пасивен пушач. пасивна
1 ix тачка
Passivrauchen |'pasi:frauxan| <-s> kein Pl
n пасивно пушене
Passkontrolle™ / паспортна проверка,
паспортен кон трол Passstraße™ /
шосе ср. което води пад проход
Passus ['pasusl <-, -> т пасаж м
Passwort™ l'pasvart, pl: 'pasvarte] <-|e|s,
Passwörter> n парола ж
Pasta [’pasta| <-, -er»/макаронени изде¬
лия
Paste l'pasta] <-, -n> /1. (Salbe) паста ж,
мехлем м 2. (streichbare Masse) пастет .и
Pastell |pas't£l| <-(e)s, -e> n 1. (Bild, Technik
des Malens) пастел м 2. (-färbe) пасте¬
лен цвят |или тон| Pastellfarbe / пас¬
телен цвят \или тон| pastellfarben adj
пастелен, в пастелни цветове |или
тонове|
Pastete |pas'te:ta) <-, -n> / 1. (lieber-,
Fleisch-) пастет м 2. (Blätterteig-) руло
cp от хилядолистно тесто (за пълнене
с плънка от месо, зеленчуци)
pasteurisieren |past0ri'zi:ran| cohne де->
vt пастьоризирам
Pastille [pas'tila| <-, -n>/драже cp
Pastorjin) ['pasto:e 0 pas'to:e, pl: pas'to:ran)
<-s, -en; -, -nen> m/ß пастор м (особе¬
но протестантски)
Pate |'pa:ta| <-n, -n> m кръстник м. кум
м; s. a. Patin; Patenkind n кръщелник
M, кръщелница ж Patenonkel m кръ¬
стник M. кум M Patenschaft <-, -en> /
попечителство cp; die ~ für jdn über¬
nehmen поемам попечителство над
нкг, ставам попечител на нкг
patent |pa'Unt| adj fam 1. (Person) опра¬
вен разг, прекрасен, чудесен (защо-
то е практичен, работлив и се ха¬
ресва)2. (Lösung, Idee) извънредно пра¬
ктичен, много добър
Patent <-s, -е> п 1. ihr, adm (Recht auf eine
Erfindung) патент и<; auf etw akk ein -
anmelden подавам заявка за патент
2. CH (staatliche Erlaubnis) разрешител¬
но удостоверение Patentamt n па¬
тентно ведомство
Patentante / кръстница ж, кума ж
patentieren (patm'ti:ran| cohne де-> vt
патентовам; eine Erfindung - lassen
патентовам откритие, вземам патент
за откритие
Patentlösung / патентована рецепта
Patentrecht п 1. jur (Rechtsvorschriften)
патентно право 2. (Recht auf Patentnut¬
zung) право cp върху патент Patentre¬
zept c-fejs, -e> n s. Patentlösung
Pater |'pa:te, pl:'patre:s| <-s, Patres o-> m
отец м; ~! отче!
pathetisch [pa'tertij] adj патетичен, na-
тетически. възторжен

445
PDS
Pathologe
Pathologe |pato'lo:ga) <-n, -n> m mi.d na-
толог m; s. a. Pathologin
Pathologie jpatolo!gi:| <-> kein Pf f па¬
тология ж
Pathologin [pato'lo:gin| -nen> /
патоложка ж; s. a. Pathologe
pathologisch jpato'loigij] acij патоло¬
гичен. п атол o rи ч е с ки
Pathos l'partDs) <-> kein PI n патос м
PatientIin) Ipa'tsimt] <-en, -en; -, -nen>
miß пациента) м/ж/
Patin |'pa:tin| <-, -nen> / кръстница ж.
кума ж; s. а. Pate
Patina |'pa:tina| <-> kein P! f патйна ж
Patisserie [patisa'ri:, pl: patisariianj <-, -n>
f CH 1. !Konditorei> сладкарница ж
2. IFeingebäck) сладкарски изделия
Patres pl von Pater
Patriarch [patri'arc;) <-en, -en> m патри¬
арх M
patriarchalisch [patriar'carlrjl ad/narpnap-
халеп
Patriarchat |patriar'<;a:t| <-le|s, -e> n па¬
триархат .и
Patriot [in) |patri'o:t| <-en, -en; -, -nen>
miß натриот(ка) м/ж)
patriotisch ad/ патриотичен, патрио¬
тически
Patriotismus |patrio'tismus| <-> kein Pl m
патриотизъм м
Patrizier(in) |pa'tri:yie| <-s, -; -, -nen> miß
патриций M
Patron!in) [pa'tro:n| <-s, -e; -, -nen> miß
патрон м, покровител!ка) м/ж;
Patrone |pa'lro:na| -n> / 1. ми. па трон
,ti 2. p'intenbehälterj пълнител м
Patrouille |pa'trulja| <-, -n>/1. (Koniroll
gang) контролен обход, auf - gehen
отивам да патрулирам 2. /Spähtruppi
патрул м
patrouillieren |patrul’ji:ran o patroTnran]
<ohne ge-> vi haben o bei Fortbewegung
sein патрулирам
Patsche l'patja] <-, -n> f {am 1. tMatschi
кал ж 2. fig iBedrängnis) in der ~ sitzen
за газил съм. на голям зор съм; jdm
aus der - helfen помагам нкм да се
справи ie трудна ситуация)
Patschen fpatjan] <-s, -> т.А 1. /Hausschuhi
пантоф -и; die - aufstellen vutg /sterben)
ритвам камбаната 2. fam iReifenpannej
спукване cp ма гума: sich dat einen -
fahren спуквам гума
patschlelnass™ |'pal)|3)‘nas| adj fam мо¬
кър до кости
Patzer <-s, -> mfam uns малка грешка
patzig adj pej, fam рязък: (grob) груб;
tun verschämt! нахален
Pauke l'paukal <-, -n> / тимпаи м: auf
die - hauen fam /feiern) (празнувайки!
вдигам голяма дандания: mit -n und
Trompeten durchfallen fam провалям
се c гръм и трясък
pauken I. //‘1. (Pauke spielen) бия тимпаи
2. fam /büffeln) зубря, кълва (за изпит]
II. vt fam !lerneni зубря, зазубрим
Paukenschlag m удар м по тимпаи
Pauker <-s, -> т 1. (Paukistj тимпанист
м 2. jarg ILehrer! даскал м
pausbäckig {'paosbekici adj с пълни \или
със закръглени) бузи
pauschal !pau]a:lj I. adj 1. пн паушален.
глобален 2. fig (sehr allgemein, undiffe¬
renziert) общ. неднференциран II. adv
общо: so - kann man das nicht sagen
така общо това не може да се каже
Pauschalbetrag т, Pauschale jpaoJa:ld|
-п>/паушална |плп глобална) |или
oömaj сума Pauschalpreis т паушал-
на \или глобална| |или обща) цена
Pauschalreise / п ътуване ср с пау-
шално заплащане шеразбито по пе¬
ра/
Pause |'pauza| <-, -n> / 1. /Unterbrechungj
Mus пауза ж; тнтдт, ;и.м пауза. антракт.и,-
(Schul-l междучасие cp: eine ~ einlegen
[<? machen| правя пауза |или ночивка|
2. (Rast) почивка ж 3. i -papier) паус ,и
4.	/Durchzeichnung! копне ср /върху
светлочувствителна или прозрачна
хартияj
pausen vt копирам, вадя копие /върху
светлочувствителна или прозрачна
хартия)
Pausenfüller т кратък фмлм/кратко
представление за запълване на пауза
pausenlos adj без пауза \нлп прекъс-
ване|, непрекъснат Pausenzeichen п
знак м за пауза
pausieren jpao'zi:ran| <ohne де-^ vi нра¬
вя кратка пауза., спирам за малко;
tausmhen) почивам (известно време)
Pauspapier п паус .ч
Pavian [‘pa:via:n| <-s, -е> т '/■ •• . павиан м
Pavillon l'pavilp о pavilp; о'\уа'п\'рс]\ -r-s,
-s> т павилион .«
Pay-TV |'puli:vi:| <-> kein Pl n <)oin>.nm-
телен телевизионен канал, които
може да се ползва срещу заплащане
Pazifik |pa'tsi:fikj яктчу. Пасифик м. Тихи
океан
pazifisch |pa'tji:fjf! adj тихоокеански:
der Pazifische Ozean fiixu океан
Pazifistlini [patsi'fisti <-en, -en; -, -nen •
miß пацт|фмст!ка| м/ж;
pazifistisch adj пацпфпетки
PC |pe:'tse:| <-(s), -1s)> m abk von
Personalcomputer персонален компю¬
тър
PDS |pe:cle:'7f.s! <-> kein Pl f abk von Partei

Pech
446
Penne
des Demokratischen Sozialismus ПДС
(Партии па демократическия соци¬
ализъм!
Pech |ptq| <-s o гал-es, -e> n 1. /Materialj
катран M. смола ж 2. sing, ßg (Unglück!
несполука ж, неуспех м; - haben уд¬
рям на камък, нямам късмет ►sie
halten wie ~ und Schwefel zusammen
jam те са като дупе и гащи ра.з?, те са
неразделни pechschwarz |'p£<;'Jvarts] adj
черен като катран Pechsträhne /fam
поредица ж \или куп ,н| (от) нещастия:
ich habe eine ~ струпаха ми се неща¬
стия Pechvogel т fam куцузлня .и (чо¬
век, па когото не му върви!
Pedal |pe'da:l| <-s, -е> п педал м
Pedantlinl |pe'dant| <-en, -en; -, -nen> miß
иедант( ка) м(ж/
pedantisch adj педантичен
Pediküre (pedi'kyira) <-> kein PI f \. (Fu߬
pflege/ педикюр M 2. (Fußpflegerin! недн-
кюристка ж
Peeling |'pi:lir]) <-s, -s> n пилинг м
(козметична процедура)
Peep-ShowAlt |'pi:pfou] f, Peepshow"” /
пийпшоу cp (вид шоу, при което по¬
сетителят седи в кабинка и наблю¬
дава през специално прозорче гола
жена!
Pegel |'pe:gal| <-s, -> т 1. (Wasserstand)
ннио ср, ранните cp 2. (GerätI пегел м
Pegelstand т ниво ср \или равнище
ср| на водата
peilen l'pailan] et 1. (Lage, Richtung, Standort
bestimmen/ пеленгирам, засичам c ne-
ленгатор: die Lage ~ jäm проучвам
обстановката [или ситуацията|: über
den Daumen gepeilt fam грубо пре¬
сметнато 2. NAHT (Wasseniefe bestimmen!
измервам дълбочината на водата
Peilgerät п пеленгатор м
Pein Ipain) <-> kein PI fgeh мъка ж, мъ¬
чение ср
peinigen et geh мъча, измъчвам, изте¬
завам
Peiniger(in| <-s,	-, -nen> m/fl geh
(Folteren палач .и; flg мъчител(ка) м(ж),
изтезател(ка) мж/
peinlich adj 1. (unangenehm/ неприятен,
тягостен: t Situation) неловък: es ist mir
sehr dass ... много ми е неприятно,
че ...: von etw - berührt sein неприят¬
но съм засегнат от нщ 2. (übergenau!
педантичен, съвсем точен: -е Ordnung
безупречен ред [или порядък|
Peitsche j'paitfsl <-, -п>/камшик м
peitschen 1. гг шибам [или удрям] (с
Ka.MiniiKi: a.fig iaus~; бия [или налагам)
е камшик за наказание! II. w /Regent
шибам, плющя
Peitschenhieb т удар м с камшик
pejorativ |pejora'ti:f| adj пейоративеи
Pekinese (peki'ne:z3| <-n, -n> m (Hundt
пекпиез //
Peking |'pe:kip| n u-.o<; Пекин м
Pelikan ('pe:lika:n| <-s, -e> m zoo пели¬
кан .w
Pelle l'pEla] <-, -n> f bes nordd (Kartoffel-,
Obst-! обелка ж; (Wurst-) обвивка ж;
jdm auf der - sitzen \o liegen| fam до¬
саждам HKM
pellen I. vt bes nordd (schälen! беля, обел¬
вам II. er: sich ~ bes nordd (Haut) лющя
се
Pellkartoffel <-, -n> / варен небелен
картоф
Pelz Ipclts] <-es, -e> m (dichtbehaartes Fell)
кожа ж; (bearbeitet) (обработена) кожа
c космите
pelzig adj (Material, Pfirsichj мъхест: (Zun¬
ge! cyx: (Mund! пресъхнал: (ohne Gefühl,
taub) изтръпнал: dial (im Geschmack) cyx.
c вкус на дърво
Pelzkragen m кожена яка Pelzmantel
m кожено палто (c косми)
Pendant |pd'dä:| <-s, -s> n (допълващо)
съответс твие, съответен [или еквива¬
лентен! образ: das - zu etw sein съот¬
ветствие съм на нщ
Pendel l'ptndal] <-s, -> п махало ср
pendeln ei 1. haben (schwingen) люлея cc
(като махало); a. flg колебая се 2. sein
/hin- u herfahren) снова: von ... nach ...
[o zwischen ... und ...| ~ снова [или
непрекъснато пътувам] между ... и ...
Pendelverkehr т двупосочен [или со¬
валков] транспорт Pendelzug т влак
м с двупосочно [или совалково| дви¬
жение
pendent (pen'dEnt] adj GH пот, adm, jur
(unerledigt, anhängig) висящ
Pendenz |p£n'd£nts| <-, -en> f CH hdl, adm
(unerledigte Aufgabe) висяща работа, не¬
изпълнена задача
Pendler(in) <-s, -; -, -nen> miß който
ежедневно пътува от едно населено
място до друго, за да работи или
учи
Penes pl eon Penis
penetrant (pene'trant] adj 1. (Geruch) ос¬
тър. натрапчив 2. pej (Personj досаден
peng [per]] interj тряс!
penibel |pe'ni:bal] adj (peinlich genau! пе¬
дантичен: /kleinlich] дребнав
Penicillin n s. Penizillin
Penis I'peinis, pl: 'pe:niss o ‘pene:s| <-, -se
o Penes> m пенис м
Penizillin [penitsi'li.-n] <-s, -e> n müd пе¬
ницилин M
Penne l'penal <-, -n> f jarg /Schule/ даска-

pennen	447	Personalakte
ло cp
pennen |'ptri3n| vifam къртя, спя
Penner(in) <-s, -nen> tn(f) fam, pej
1.	/.Stadtstreicherl клошар(ка) м/ж:
2.	{Schlafmützej поспал an! а) м/ж)
Pensen pl von Pensum
Pension (pä'zio:n o p£n'zio:n| <-, -en> /
1.	(Rente) пенсия ж 2. sing tRuhestandI
мснсионерство cp; in - sein пенсиони¬
ран съм: in - gehen излизам в пенсия,
пенсионирам се 3. (Unterkunft und Ver¬
pflegung1 пансион м; halbe ~ полупан-
сион: volle - пълен пансион
Pensionär)in) [päzio'nEig о p£nzjo’n£:g, pl:
päzio'nEira o p£nz,io'n£:ra| <-s, -e; -nen>
mff/l. (Ruhestandsbeamter)пенсионер!ка)
м/ж) 2. CH s. Pensionsgast
pensionieren |päzjo'ni:ran o p£nz]o'ni:ren)
<ohne ge-> vt пенсионирам (за дър¬
жавен служител); sich ~ lassen пенси¬
онирам се pensioniert adj пенсиони¬
ран
Pensionierung <-, -en>/ пенсионира¬
не cp
Pensionsalter n пенсионна възраст;
das - erreicht haben достигнал съм
пенсионна възраст Pensionsgast т
гост м, гостенка ж на пансион
Pensum [pcnzum, pl: pcnzan o pEnzaj <-s,
Pensen o Pensa> n 1. (Arbeits-I заплану¬
вана (за определено време) работа
2.	(Unterrichts~) учебен материал
Pentagon1 |'p£ntagan| <-s, -е> лмлт псго-
ЪТЪЛННК м
Pentagon2 <-s> kein Pl n (US-Verteidigungs
ministerium) Пентагон .»/
Pep (p£p| <-(s)> kein Pl m замах м. дина¬
мика ж
Peperoni (pepe'ro:ni( pl CH gastk i Paprika.•
люти чушлета
peppig ['pcpi<;| adj (Musiki жив. бърз:
/Person) витален, енергичен
per |pcr| prp 1. (mittels, durch/ c. чрез: ~
Luftpost c въздушна поща: ~ Scheck
zahlen плащам c чек: - Anhalter fahren
пътувам на автостоп: mit jdm - du
sein c нкг съм на ти 2. hdi. ifiir) за: fproj
на: - Stück на парче \или бройка)
perfekt |p£r'f£kt| adj 1. /vollkommen! пер¬
фектен, съвършен 2. fam (abgeschlossenj
сключен, уреден: ein Geschäft - ma¬
chen сключвам сделка: damit war die
Niederlage - c това поражението беше
подписано
Perfekt l'p&rf£kt] <-fe)s, -e> /п те, перфект
м (минало време)
Perfektion |p£rf£k'tsio:n| <-, -en> / иер-
фекцноннзъм м, съвършенство ср
Perfektionistlinl |p£rf£ktsio'nist| <-en, -en;
-nen> mifl перфекцнонист(ка) м(.ж!
perfidle) |ptr!fi:t |pt;rfi:da)J ad)geh перфи¬
ден. коварен
perforieren jpErfo'riirani '.ohne ge > v(
перфорирам, продупчвам
Pergament (ptrga'mrnt) c-ieis, -e> n пер¬
гамент .vi Pergamentpapier n nepr a-
ментова хартия
Periode [peri'o:da| <-, -n>/1. /Zeitabschnitti
период M 2. ,v'iat. fhys. -oeo;. период 3. med
период, фаза ж 4. (Menstruation! цикъл
м Periodensystem п периодична сис¬
тема
periodisch ad) периодичен, периодиче¬
ски
peripher |perife:g) adj периферен
Peripherie (perife'ri:, pl: perife‘ri:an) <-, -n>
/1. (RandgebietI периферия ж, крайни
райони 2. мат периферия 3. inform пе¬
риферно устройство
Perle |'р£гю| <-, -n> / 1. (der Perlmuschel)
перла ж, бисер ..и; echte - естествена
перла 2. fam (Hausgehilfin) безценна
домашна помощница
perlen vi (Schweiß. Tauj блестя; (Sekt) ис¬
кря
Perlhuhn n zoo токачка ж Perlmutt
|'p£rlmut| <-s> kein Pl n седеф .u
Perlon® |'p£rbn| <-s> kein Pl n перлон м
permanent |p£.rma'n£nt| arf/перманснтсп.
постоянен
perplex Ipcr'pkks) adj fam (verblüfft/ смаян.
слисан: (verwirrt) смутен, объркам
Perron |p£'n:| <-s, -s> m CH перон м
Perser(in) |'p£rze| <-s, -; -, -nen> m/fl
персиецл/. нерсийка ж Perserteppich
m персийски килим
Persien |'p£rzian| n c,;;o<; Персия ж
Persiflage (p£.rzi’fla:30) <-, -n> f паро¬
дия ж
persisch adj персийски: der Persische
Golf Персийският залив
Person |p£r'zo:n| -en> / 1. (Mensch)
човек .и, лице cp; (Individuum/ личност
ж, особа ж: imn персона ж: pro - на
човек: Platz Für Fünf -en място за пе¬
тима човека [или души]: ich für meine
- що се отнася до мен: sie ist die Güte
in ~ тя е самата доброта. тя е олицет¬
ворение на добротата 2. г.к лице: ju-
ristische/natürliche - юридичсско/фи-
зическо лице 3. гнш. но.:, ат действа¬
що лице. фигура ж; eine stumme ~
статист 4. kein Pi :.t:g лице: das Verb
steht in dritten - Plural глаголът е в
трето лице множествено число
Personal |ptrzo'na:l| <-s> kein Pl n персо¬
на.'! .и Personalabbau /7? съкращаване
cp \нлн съкращение cp\ на персонал
Personalabteilung/ (отдел .ui ..Личен
състав“ Personalakte f досие cp na

Personalausweis
448
Pfandschein
служещ Personalausweis m личен
паспорт, лична карта Personalbüro п
s. Personalabteilung; Personalchef(in|
miß началник .»/. пачалничка ж на
.Личен състав"
Personal Computer <-s, -> т персона¬
лен компютър
Personalien |ptrzo'narlian) pl лични слю¬
дения |или даннп| за личността
Personalkosten pl разходи ми по из¬
дръжка на персонала, персонални
разходи
Personalpronomen п !.г;<т лично место-
пменне
personell |p£rzo'ntl| adj 1. (die Person
betreffend) личен 2. (das Personal betreffend/
персонален
Personenaufzug m пътнически асан¬
сьор Personenbeschreibung / описа¬
ние cp на човек Personenlkraftiwagen
m лек автомобил Personenkreis m
група ж от хора (които имат нещо
общо) Personenschaden т вреди
вследствие смърт, телесна повреда
или увреждане па здравето Perso¬
nenverkehr т пътнически транспорт
Personenwaage/ теглилка ж. кантар
м (за мерене на хора/ Personenwagen
ms. Personenl kraft) wagen
Personifikation |p£rzonifil<a'lsjo:n| <-,
-en> /Персонификация ж, олицетво¬
рение cp
personifizieren |p£rzonifi'tsi:ran| cohne
ge-> i/t персонифицирам, олицетво¬
рявам
persönlich |p£r‘z0:nli<;| I. adj личен; (in
dividuell) индивидуален; (privat) частен
II. adv лично; der König - кралят лич¬
но; jdn - kennen познавам нкг лично;
etw - nehmen приемам нщ лично
Persönlichkeit <-, -en> fl. sing IEigen¬
schafteni личност ж, индивидуалност
ж 2. /Mensch/ личност
Perspektive jpcrspck'thvs) <-, -n> / перс¬
пектива ж
perspektivisch adj перспективен; ~e
Verkürzung съкращаване на перспек¬
тивата
Peru |pe'ru:| n Перу cp: in ~ в Перу
Peruanerlini |peru'a:ne] <-s, -; -, -nen> miß
перуанец .w. перуанка ж
peruanisch adj перуански
Perücke (pe'rvkst <-, -n>/перука ж
pervers iper’versj adj перверзен, извра¬
тен
Perversion |p£rv£r/io:nj <-, -en> / пер¬
верзност ж. пзвратеност ж
Pessar ;p£ sa;p, pl: pc'saira] <-s, -e> n м:ъ
иесар .u
Pessimismus jpcM'mismusj <-> kein Pi m
neciiMim.M и
Pessimisten) |p£si'mist| <-en, -en; -, -nen>
mß iiccHMiiCTlKa) м(ж/
pessimistisch adj песимистичен
Pest |pcst| <-> kein Plf чума ж ►jdn wie
die - hassen /am мразя и кг като смърт¬
та; wie die - stinken /am мириша от¬
вратително
Pestizid |p£sti'tsi:t, p(: pcsti'tskdal <-s, -e> n
пестицид M
Petersilie |pete'zi:lia| <-, -n> / i:ot. camr
магданоз м
Petition |peti'tsio:n| <-, -en> / петиция ж
Petroleum [pe'tro:leum] <-s> kein Pin нефт
M, петрола/ Petroleumlampe/газова
лампа
Petting |'p£tir)| <-ls), -s> n петнпг.и (сек¬
суално поведение, при което се сти¬
га до оргазъм, без да е осъществен
полов контакт/
petto l'pctoj atfVetw in ~ haben [am имам
нщ под ръка
Petze |'p£tsa| <-, -n>fpej,/amиздайиик м.
пздапничка ж
petzen l'ptlsan] vt pej, [am Ijdm) etw -
издавам (нкм) нщ
Pf abk von Pfennig(e) пфениг м
Pfad [pfa:t, p/:'pfa:da| <-(e|s, -e> m 1. (Weg)
пътека ж: ein dorniger - трънлив път
2. INIORM ПЪТ .W
Pfader |'pfa:de| <-s, -> m CH скаут м
Pfadfinder(in) mß скаут(ка) м(ж)
Pfaffe l'pfafa] <-n, -n> m pej поп м
Pfahl |pfa:l, p/:pf£:la| <-(e)s, Pfähle> m кол
м; (Stütz-) стълб M Pfahlbau <-(e)s(
-ten> m постройка ж върху издигната
над земята платформа (напр. върху
мочурлива почва, вън вода и др. ); ~ten
hist наколим жилища
Pfalz [pfaltsj / ш к; Пфалц м (област в
Германии)
Pfälzer(in) |'pf£ltse| <-s, -; -, -nen> miß
жител 1ка] м(ж) на Пфалц
pfälzisch adj който се отнася до Пфалц
Pfand |pfant, pl: 'pf£nde| <-(e)s, Pfänder>
n a. fig залог м; (Bürgschaft) гаранция ж;
(Flaschen~) депозит м; etw als ~ behalten
държа нщ в залог; als - geben давам
нщ в залог; gegen - срещу депозит;
auf der Flasche sind 30 Pf - за бутил¬
ката се плащат 30 нфенига депозит
Pfandbrief т hin ипотечно \или залож¬
но) писмо
pfänden |'pf£ndan| vt 1. (Dinge) секвести¬
рам, запорирам 2. (Personenl секвести¬
рам |или запорирам] имущество на нкг
Pfandflasche/депозитно пипне Pfand¬
haus <-es, -häuser> п, Pfandleihe <-,
-n> / заложна къща Pfandschein т
заложна квитанция

Pfändung	449	Pfingsten
Pfändung ('pfEndurjl <-, -en> / секве-
сграция ж. налагане ср на запор
Pfanne l’pfana) <-, -n> fl. gastr тиган м
2.1Dachziegel) керемида ж (тип холанд¬
скаI ►jdn in die ~ hauen farn (herein-
legen) прекарвам икг: (beschimpfen, he
runterputzen) подлагам икг на безпо¬
щадна критика: /vernichten, erledigen)
правя нкг на пух и прах
Pfannkuchen |‘pfanku:xan| т 1. /Eier¬
kuchen} палачинка ж 2. (Krapfen) понич¬
ка ж
Pfarramt f'pfar?amt] п пасторство cp
Pfarrbezirk m енория ж
Pfarrei |pfa'rai| <-, -en> / fPfarrgemeinde)
енория ж; (Pfarramt/ пасторство cp
Pfarrerlin) f'pfare) <-s,	-, -nen> miß
(katholisch) (енорийски) свещеник:
/evangelisch) пастор м
Pfarrgemeinde <-, -n> / енория ж
Pfarrkirche /енорийска църква
Pfau |pfau| <-le|s o A -en, -en o A -e> m
паун M Pfauenauge nzoo пеперуда-ве¬
черница ж
Pfd. abk von Pfund пфунд м
Pfeffer |'pf£fc| <-s( -> m fungeschält) черен
пипер: /geschält) лющен черен пипер
► geh hin, wo der ~ wächst! fam върви
по дяволите! Pfefferkorn n зърно cp
черен пипер Pfefferminz <-es, -e> n,
Pfefferminzbonbon m o n ментов бон¬
бон Pfefferminze / мента ж Pfeffer¬
minztee m ментов чай Pfeffermühle /
мелнична ж за череп пипер
pfeffern |'pfcfen| vt 1. <;ляп; подправям с
люти подправки 2. jarg ;schleudern)
запокитвам, запращам: jdm eine -
залепям нкм една плесница \нли един
шамар|
Pfefferoni <-, -> т А iPepperonij люто
чушле
Pfefferstreuer <-s, -> т солница ж за
черен пипер
Pfeife l'pfaifal <-, -n> / 1. min свирка ж;
(Orgel-) T|Ti>6a ж; nach jds - tanzen
вървя пкм но гайдата 2. (Tabak-) лула
ж 3. pej, jarg / Versager, Feigling; страхли¬
вец .u
pfeifen ('pfarfanl <pfeift, pfiff, gepfiffen;-
vt, vi свиря: auf jdn/etw akk - fam пет
пари не давам за икг/шц
Pfeifenkopf т глава ж на лула Pfei¬
fenreiniger <-s, -> т четка ж за по¬
чистване на лула Pfeifenstopfer <-s,
-> т съор'ьжепие ср за пълнене на
лула
Pfeifkonzert n fam освиркване ср
Pfeil |pfail| <-(e|s, -е> т с трела ж; mit ~
und Bogen е лъкове и сгрели
Pfeiler |'pfailL’| <-s, -> т (Stürz-, Brücken- :
(подпорен) стълб: ßg опора ж; auch
пиластър ле min целик м
pfeilschnell l'ptail’fntlj I. aäj бърз като
стрела II. adv (бързо) като стрела
Pfennig i'pftni<;, pl: pftnigaj <-s, -о 0 bei
.Mengenangaben: -> //? пфенш' .«/ auf den
- genau до стотинка: keinen - (Geld:
haben нямам стотинка: keinen - wert
sein fam не струвам пукната пара: je¬
den - (dreimal! umdrehen jäm цепя
стотинката |на две), (голям.! скръндза
съм Pfennigabsatz /?? тънко токче
(на дамска обувка) Pfennigfuchser
['pftnigfoksej <-s, -> т pej, fam скрън¬
дза м
pferchen vt iTiere) затварям (в кошара,
конюшня и dp.); /Menschen)натъпквам
на малко пространство
Pferd |pfe:et, pl: 'pfeigdaj <-(e)s, -e> n ,:oo
кон m; das ~ besteigen качвам се на
[или възсядам) коня: vom - steigen
слизам от кон; ein - reiten яздя кон:
zu ~ на кон ►wie ein - arbeiten fam
работя като кон: ich glaub’, mich tritt
ein -! jarg много c um изненадан!; das
~ am |o beim) Schwanz aufzäumen ßg
връзвам каруцата пред коня: aufs
richtige/falsche - setzen ßg, fam зала¬
гам на вярна/погрешна кар та: mit dem
kann man -e stehlen fam може да му се
има пълно доверие: plötzlich gingen
ihm die ~e durch ßg, fam изведнъж си
изпусна юздите \u.iu загуби самооб¬
ладание]: keine zehn -е brächten mich
dazu, das zu tun fam и господ не е в
състояние да ме накара да направя
това: immer langsam mit den jungen
-en! fam не така прибързано!
Pferdeapfel m конска фъшкпя Pferde¬
fuß m 1. zoo конски крак 2. fig /Nachteil!
недостатък м Pferderennbahn / пис¬
та ж за конски надбягвания Pferde¬
rennen п конско надбягване Pferde¬
schwanz т a. fig конска опашка Pfer¬
destall т конюшня ж Pferdestärke /
конска сила: ein Motor mit 47 ~п мотор
c 47 конски сили Pferdezucht f ко-
невъдство cp
pfiff (pfrfj 1. u 3. pers sing irnp von pfeifen
Pfiff |pfif| c-iejs, -e> m 1. (Toni свирене
cp. изсвирване cp 2. fam tReiz/ чар м;
tAbrundung) лустро cp: ein Hut mit -
шапка е чар
Pfifferling j'pfifelir)] <-s, -e> m ът\ пачи
крак. припънкаж ►keinen - wert sein
jäm не струвам пукната пара
pfiffig adj хитър, находчив
Pfiffikus j'phfikusj <- o -ses, -se> m fam
хитрец ,w. шмекер м
Pfingsten |'pfir)sU>n| <-, n ::i i Петде-

Pfingstrose	450	Pfropf
сетшща ж /петдесет депа след Ве¬
ликденI
Pfingstrose / boi божур м Pfingst¬
sonntag Ipfigst'zantaik, pl: pfigst'zanlaiga]
<-(e|s, -e> m [<i;!. Петдесети пца ж /В-ата
неделя след Възкресение Христово}
Pfirsich |'pfirzi(;| <-s, -е> //? ьо! праскова
ж Pfirsichbaum т п.ч праскова ж
Pflanze l'pflantsa) <-, -п> / растение cp
pflanzen vt 1. sein-) садя. посаждам
2. А /foppen) майтапя, занасям
Pflanzenfett п ccsvn растителна мазни¬
на Pflanzenfresser <-s, -> тюо трево¬
пасно животно Pflanzenkunde / бо¬
таника ж Pflanzenöl	растител¬
на мазнина, олио cp Pflanzenreich
<-ie|s> kein Pt n растително царство
Pflanzenschutzmittel n препарата/ за
растителна защита
pflanzlich aclj растителен
Pflanzung <-, -en> /1. /Plantage} (малка]
плантация, засадено място 2. sing
/Anbau/ посаждано ср. засаждане cp
Pflaster l'pflaste] <-s, -> n 1. / Wund-, Heß-/
пластир и/ 2. /Straßen-/ паваж м ►ein
gefährliches \o heißes| - fam опасно за
живеене място: ein teures - fam скъпо
за живеене място
pflastern vt настилам с павета, нави¬
рам
Pflasterstein т паве ср
Pflaume |'pflauma| <-, -п>/1. пот /Frucht}
слива ж 2. fig, fam (Blödmann, Versager/
мекушавец .и Pflaumenbaum m вот
слива ж Pflaumenmus n сливов мус
Pflege |'pfle:ga| <-, -n> /1. /Körper-/ под-
д ьржане cp, грижа ж; /Kranken-/ гле¬
дане cp, обслужване cp; in - geben/
nehmen давам/вземам за гледане 2. a.
fig ivon /Maschinen, Gebäuden, Anlagen/
поддържане pflegebedürftig adj кои¬
то се нуждае от постоянни грижи \или
от гледане] /за долен човек/ Pflegeel¬
tern р). приемни родители Pflegefall
т болен .и. който се нуждае от посто¬
янни грижи [или от обслужване]
Pflegeheim <-(eis, -е> п дом .и за ин¬
валиди или възрастни хора Pfle¬
gekind п храненик м. дете ср. което
се отглежда от чужди родители
Pflegekosten pl разходи м мн за гле¬
дане [или обслужване| на болен чо¬
век pflegeleicht adj лесен за поддър¬
жане: ein -es Kleidungsstück лесна за
поддържане дреха Pflegemutter /
майка ж. която отглежда чуждо дете
pflegen I. vt 1...seinen Körper, sein Äußeres/
поддържам, грижа се за: ■Kranke/ гле¬
дам. обслужвам 2. Freundschaß. Inte
r-поддържам: Sporn занимавам
се с II. I-У - etw zu tun имам навика да
правя 1пц: wie man zu sagen pflegt
както обикновено се казва III. wvsich
- 1. /äußerlich) поддържам се. [ рижа се
за 2. /sich schonen/ пазя се. щадя се
Pflegepersonal //обслужващ персонал
/болнични сестри и санитари/
Pfleger(in) <-s, -; -, -nen> miß 1. (privat/
болиогледач|ка) м/ж/; lim Krankenhaus/
санптар|ка] м/ж); /'Tier-/ който се гри¬
жи за кучета 2. ли; поиечптсл(ка|.1//ж/,-
/Vormund/ опекун .и. настойник м. на¬
стоим ичка ж
Pflegesatz т разходи .и ми за леглоден
/в болница} Pflegevater т баща м,
който отглежда чуждо де те Pflegever¬
sicherung <-, -еп>/ застраховка ж за
гледане на болен
Pflegschaft <-, -en> fm попечителст¬
во ср; /Vormundschaft} опека ж, опекун¬
ство ср
Pflicht ]pfli<;t] <-, -еп>/1. /Notwendigkeit/
дълг .и; (Verpflichtung/ задължение ср;
ich halte es für meine - etw zu tun
смятам за мой дълг да направя шц:
Rechte und ~еп права и задължения:
seine - (gegenüber jdm) erfüllen/ver-
nachlässigen пзпълиявам/преиебрег-
вам зад ьлженпето си |към нкг): die ~
ruft дългът зове 2. stori задължител¬
на програма pflichtbewusst11” adj съз¬
нателен, съвестен Pflichtbewusst-
seinRR п съзнателност ж, съвестност
ж Pflichtfach п задължителен (уче¬
бен) предмет Pflichtgefühl п чувство
ср за дълг pflichtgemäß adj съобра¬
зен с дълга Pflichtübung / задължи¬
телно упражнение Pflichtverteidi-
ger(in) m(fi ihr служебен защитник
Pflock |pfbk, p/.- 'plcnksl <-(e)s, Pflöcke> m
КОЛ .u
pflücken l'pflYkan] vt (Obst/ бера; (Blumen/
късам
Pflücker(in) <-s, -; -, -nen> т///берач(ка)
м/жI
Pflug Ipiluik, p/.- 'pfly:ga] <-(e)s, Pflüge> m
плуг M
pflügen l'pflyigan] vt, vi opa
Pforte l'pbrta] <-, -n> flTiir) (малка) пор¬
та; (Eingang/ портал м
Pförtner(in) <-s,	-, -nen> mflj nop-
тиер(ка) м/ж) Pförtnerloge / портиер-
на ж
Pfosten fpbstan] <-s, -> m (подпорен)
стълб, подпора ж; /Fenster-, Tür-} от¬
весна греда
Pfote |'pfo:ta] <-, -n>/лама ж; nimm dei¬
ne dreckigen ~n da weg! fam махни си
мръсните лапи!
Pfropf Ipfnpf] <-(eis, -e> m тапа ж. за-

pfropfen	451	Physiognomie
пушалка ж; (Blut-) тампон м
pfropfen |'pfropfan| vt 1. (Pflanzen) правя
присадка на, облагородявам 2. /Ra¬
schen) запушвам 3. fam (hineinzwängen)
натъпквам: gepfropft voll fam пълен
до думка
Pfropfen <-s, -> л?тапа ж. запушалка ж
Pfründe l'pfrvndal <-, -n> /rel църковна
служба, която носи доходи
pfui [pfuij interj пу!. у-у-у!: - Teufel! fam
у-у-у. колко противно!
Pfund |pfunt, pl: 'pfunda] <-(ejs, o bei Ma¬
ßangaben: - -e> n 1. (Gewicht! фунт м:
половин килограм 2. /Währung in Gro߬
britannien) лира ж стерлинг, британска
лира
Pfusch (pfufl <-(e)s> kein Pl m, Pfusch¬
arbeit / 1. pej, fam /schlecht ausgeführte
Arbeit) нескопосна |или калпава) рабо¬
та 2. A (Schwarzarbeit) черна работа
pfuschen vi 1. pej, fam (bei Arbeit) работя
лошо |или нескопосно] 2. dial (mogeln)
хитрувам 3. A (Schwarzarbeiten) работя
на черно
Pfuscher(in) <-s, -nen> m(f) 1. pej,
/am който работи лошо |или нескопос-
но| 2. А (Schwarzarbeiter! черноработ¬
ник м, черноработника ж
Pfuscherei <-, -en> fpej, fam нескопосна
[или калпава) работа
Pfütze [‘pfY^saj <-, -п> /локва ж
PH (pe:'ha:| <-, -s> f abk von Pädagogische
Hochschule виеше педагогическо учи¬
лище
Phallus l’falüs, pl: ’fali o ’falan) <-, Phalli o
Phallen o -se> m anat фалус ,\t
Phänomen |frno'me:n| <-s, -e> n фено¬
мен M
phänomenal |fcnome'na:l] adj a. fig Thilos
феноменален
Phantasie <-, -n> f s. Fantasie; phanta¬
sielos s fantasielos; Phantasielosig-
keit <-> kein Pl f s. Fantasielosigkeit
phantasieren <ohne ge-> w s. fantasie¬
ren
phantasievoll s fantasievoll
phantastisch adj s. fantastisch
Phantom |fan'to:m| <-s, -e> n фантом м
Phantombild n фантомем образ
Pharao |'fa:rao, pl: fara'o:nanj <-s, Pharao¬
nen> от фараон м
Pharisäer(in) |fari'z£:e( <-s, -; -, -nen> miß
фарисей(ка) м(ж)
Pharmaindustrie <-> kein Pl f фарма¬
цевтична индустрия
Pharmakologe )farmako'lo:gs| <-n, -n> m,
Pharmakologin |farmako'lo:gin| <-, -nen>
/фармаколог м. фармаколожка ж
pharmakologisch adj фармакологичен
Pharmazeutfin) )farmatsDit| <-en, -en;
•nen> miß фармацевт! ка; м(ж)
pharmazeutisch |farma'yaiti/| a.dj фар¬
мацевтичен
Pharmazie jfarma tsi;j <-> kein Pl f фар¬
мация ж
Phase |'fa:zaj <-, -n> /фаза ж
Philharmonie [filharmo'ni:] f филхар¬
мония ж
Philharmoniker |filhar'mo:nikt?j <-s, - > m
оркестрант м във филхармония
Philippinen (filTpman) pl ceqg die - Фи¬
липините MH
Philologe [filo'loiga] <-n, -n> m филолог
м: s. a. Philologin
Philologie [filolo'gi:, pi: filolo'gi:sn) <-, -n>
/филология ж
Philologin jfilo'loigm) <-, -nen> /фнло-
ложка ж: s. a. Philologe
philologisch adj филологически
Philosophfin) [filo'zoif] <-en, -en; -nen>
m(ß философ M
Philosophie (filozo'fi:, p/;filozo'fi:an) <-, -n>
/философия ж
philosophieren [filozo'fi:ran| <ohne ge->
и (über etw akk) - философствам (за
[или B'bpxyl нщ1, разсъждавам (над пщ)
philosophisch adj философски
phlegmatisch adj флегма тичен
Phobie |fo'bi:, pl: fo'biian) <-, -n> / мгп
фобия ж; eine - vor etw dat haben имам
фобия от шц
Phon <-s, -s o bei Maßangaben: -> n mhs
фон M
Phonetik [fo'ne:tik| <-> kein Plf фопетп-
ка ж
phonetisch adj фонетичен, фоиетнче-
ски
Phönix l'fomiksl c-iesj, -e> m феникс м
Phönizierlinj |f0'ni:yie| <-s,	-, -nen> miß
финикиец .w, фш-шкийка ж
Phonotypistin) [fonoty’pisLj <-en, -en; -,
-nen> miß фонографист1ка) м(ж)
Phosphat [bs'fa:t| c-lejs, -e> л фосфат м
Phosphor |'bsfo:g| <-s> kein Pi m енг-.м
фосфор м
phosphoreszierend IfDsforss'Lsi:rant| adj
фосфоресциращ
Photo- s. Foto¬
Phrase j'fra:za| <-, -n> / фраза ж: ~n
dreschen pej. fam фразворегвам. гово¬
ря празни приказки; leere ~п празни
приказки
pH-Wert |pe:'ha:ve:etj от pH-стойност ж
(водороден пока.штел i
Physik [fY'zi:k| <-> kein Pi f физика ж
physikalisch |fyzi'ka:li/| adj (физически,
физичен
Physikerlin) |'fy:zike| <-s, -; -, -nen> miß
физик M. фпзичка ж
Physiognomie Ifyziogno'mi:, pl: fyziogno

Physiologie	452	pittoresk
'mi:an| <-, -n> /geh физиономия ж
Physiologie Ifyziolo'gi:] <-> kein PI f фи¬
зиология ж
physiologisch |fyzio'lo:giJ] adj физиоло¬
гически, физиологичен Physiothera¬
pie |fyziotera'pi:| <-> kein PI f физиоте¬
рапия ж
physisch ffy:zij] adj физически
Pianist(in) Ipja'nist) oen, -en; -nen> m(f)
пианист(ка) м(ж/
picheln l'pi<;aln| vt, vi fam поркам
Pickel |'pikal| <-s, -> m 1. (Spitzhacke!кирка
ж; (Eis~j никел м 2. med (гнойна) пъпка
pick(ejlig adj пъпчив
picken i'pikanl vt, vi (Tiere) кълва: nach
etw ~ посягам да клъвна нщ
Pickerl <-s, -n> n A (Aufkleber! лепенка ж
Picknick ('piknik) <-s, -e o -s> n пикник м
piekfein |'pi:k‘fainj adj fam много шик,
много изискан
piep |pi:p] interj лиу-пиу
piepegal |'pi:p?e'ga:l) adj fam das ist mir -!
изобщо не ме интересува!
piepen l'piipan) vi (Vogel) писукам, цвър¬
ча; (Maus) цвърча, цвъркам; (Funkgerät)
нищя, пискам; bei dir piept’s wohl! fam
ти май превъртя!; das ist ja zum Piepen!
fam това c смешно!
piepsen |'pi:psan| vi 1. s. piepen 2. (spre¬
chen! говоря пискливо
piepsig adj (Stimme) писклив
Pier |pi:g, pl: 'pi:rs o 'pi:gs| <-s, -e o -s m o
-, -s f> m кейов мост
Piercing |'pi:esir]) <-s, -s> n дупчене cp,
продупчване cp (на уши, ноздри u dp.,
за да се сложат украшения!
piesacken I'pkzalon] vt fam дразня, тор¬
мозя
Pietät Ipie'teit] <-> kein Pl f geh пиетет ж
Pigment [pi'gmEnt] <-(e)s, -e> n пиг¬
мент M
Pik <-s, -s> n (Spielkartenfarbe) пика ж
pikant Ipi'kant) adj пикантен
Pike [’pi:ka] <-, -п>/иика ж; etw von der
- auf lernen fam уча нщ, като започ¬
вам от най-долното стъпало
piken l'piikan] vt, vifam s. pik(s)en
pikiert [pi'ki:gt| adj засегнат, обиден
Pikkolo l'pikolo] <-s, -s> m 1. (Kellnerlehr¬
ling) пиколо cp 2. fam (-flasche) малка
бутилка шампанско Pikkoloflöte /
Müs пикола ж, пиколо cp
piklsjen |'pi;k(s)9n) vt, vi бода
Pilgerlinj [’pilge] <-s, -; -, -nen> m(f) пи¬
лигрим M, поклонник.«, поклонничка
ж Pilgerfahrt / пътуване cp на пок¬
лонение то светите места)
pilgern vi sein ходя на поклонение (по
светите места!
Pille j'pildj <-, -n> /1. (Tablette) хапче cp;
eine bittere ~ горчив хап 2. fam (An
tibaby-l противозачатъчно хапче; die
~ nehmen вземам противозачатъчно
Pillenknick m рязко спадане на раж¬
даемостта след въвеждане на про¬
тивозачатъчното хап че
Pilot(in) [pi'lo:t| <-en, -en; -, -nen> m(f)
(Passagierflugzeug) пилот м; (Militärflug¬
zeug! летец м Pilotfilm m w пилотен
филм Pilotprojekt n пилотен проект
Pilz |pil|§| <-es, -e> m 1. вот гъба ж; wie
-e aus der Erde schießen никнат като
гъби 2. fam mgd (Haut-) гъбички ми
Pilzkrankheit /гъбично заболяване
Pimmel fpimal) <-s, -> m fam (Penis) кур м
pingelig ['pir)sli<;| adj pej, fam педанти¬
чен
Pinguin l'piqguim] <-s, -e> m zog пинг¬
вин M
Pinie fpiinia) <-, -n> / пиния ж
pink adj пинк, наситено розов
pinkeln l'pigksln] vi fam пикая
Pinnwand l'pmvant]/табло cp (за съоб¬
щения, обяви)
Pinscher l'pin/e] <-s, -> m (Hund) пин-
чер .и
Pinsel l'pinzal) <-s, -> m четка ж (за ри¬
суване, боядисване и dp.); ein einge¬
bildeter ~ pej, fam простак м
pinseln vt, vi рисувам/пиша/мажа c
четка
Pinzette [pin'jjEta] <-, -n> / пинсета ж
Pionier |pio'ni:g, pl: pio'ni:rs| <-s, -e> m
1. ми военнослужещ м от инженерни¬
те войски 2. (Wegbereiter) пионер м
Pipeline fpaiplain] <-, -s> f (für Gas) га¬
зопровод м; (für Öl) нефтопровод м
Pipette |pi'p£ta] <-, -n> / пипета ж
Pipi [’pipi] <-s> kein Pl n (Kindersprache)
пиш(кане) cp; - machen пишкам, пра¬
вя пиш
Pirat Ipi'rait) <-en, -en> m пират м Pi¬
ratensender <-s, -> m пиратски пре¬
давател
Pirouette [pi'ruEta] <-, -n>/пирует ж
Pirsch Ipxrj] <-> kein Plf лов м c хайки;
auf die ~ gehen отивам на лов (c хай¬
ки)
pissen [‘pisan] vi vulg пикая
Pistazie (pis'taitsis) <-, -n> / шам-фъс-
тък м
Piste [’pists] <-, -n> / писта ж
Pistole (pis'to.-la) <-, -n> / пистолет м
►jdm die - auf die Brust setzen ßg, fam
опирам hkm нож в гърлото (за да го
принудя да направи нщ); die Antwort
kam wie aus der - geschossen fam от¬
говорът дойде мигновено |или като
изстрелян]
pittoresk Ipito'rEsk] adj geh живописен

Pixel	453
Pixel <-s, -> n iNFORM (BUdpunktj пиксел м
Pizza fpitsa, pl: ’pitsas o ‘pitsanl <-, -s o
Pizzen> /пица ж
PKW, Pkw |'pe:ka:ve: ope:ka:'ve:j <-(s), -(sj>
m abk von Personenkraftwagen лек ав¬
томобил
Plackerei [plaka'raij <-, -en> ffam тормоз
M, м ъчение cp
plädieren (pk'diiran) <ohne ge-> vi 1. jur
/beantragenj auf etw akk ~ пледирам за
нщ 2. /sich einsetzen) für etw - застъп¬
вам се [или нледирам| за нщ (като
привеждам аргументи)
Plädoyer Ipltdoa'je:) <-s, -s> n iijr пледо¬
ария ж
Plafond |pla’f5:| <-s, -s> m I. CH (Limit)
горен лимит при кредитиране 2. А
IZimmerdeckej плафон м
Plage |'pla:ga) <-, -п> / м ъка ж, тормоз
м; iÜbell напаст ж, зло cp; zu einer ~
werden превръщам се в напаст
plagen I. vt (quälen) мъча. измъчвам,
тормозя; (belästigen) досаждам на II. vr:
sich ~ (sich abmühen) мъча се, измъч¬
вам се. тормозя се; (schwer arbeiten)
трепя се, съсипвам се: sich mit etw -
м ъча се с нщ
Plagiat [pla'giait] <-(e)s, -е> п плагиат м
Plakat |pla'ka:t| <-(e)s, -е> п плакат м;
(bes Werbe-) афиш ,w
plakativ |plaka'ti:fj ad/1. (bewusst herausge¬
stellt) афишира 11 2. (betont a u(fällig) б и е щ
на очи, фрапантен 3. (wie ein Plakat
wirkend) плакатен, като плакат
Plakatsäule/колона ж за афиши Pla¬
katwand <-, -wände>/стена ж за афи¬
ши
Plakette |pla'l<£ta| <-, -n;>/ruhst плакет.н/
(Abzeichen) значка ж
plan [pla:n| adj равен, гладък
Plan |pla:n, pl: 'pk:ns| <-(e)s, Pläne> m
1.	/Vorhaben) план м; /Absicht) намере¬
ние cp; alles verlief nach - всичко
протече по плам. Pläne schmieden
правя [или кроя| планове; auf dem -
stehen fig заплануван съм. предстоя:
jdn auf den ~ rufen предизвиквам нкг
(да се защитава, съпротивлява и др.)
2.	(Entwurf) проек т м 3. (Karte, Stadt-/
карта ж; (Grundriss) скица ж 4. (Zeit-!
график м; (Stunden-) програма ж на
часовете; (Fahr-) разписание ср
Plane [‘plainaj <-, -n> / 1. /wasserdichter
Stoff) брезент .w. платнище cp 2. (LKW
Plane) гюрук м; (Wagen! чергило cp
planen vt 1. (entwerfen) проектирам
2. (Vorhaben) възнамерявам: (Ausflug,
Lssen, Reise) планирам, запланувам;
(Wirtschaft, Entwicklung) планирам: habt
ihr für heute Abend schon etwas ge¬
plastisch
plant? планирали ли сте вече пешо за
довечера?
Planeriinj <-s, -; -, -nen> mfß който
планира нщ: (von Wirtschaft, Entwicklung!
плановик м
Planet |pla'ne:t] <-en, -en> m планета ж
Planetarium jplane'tarrium, pcplane'taaianj
<-s, Planetarien> n планетарпум м
Planetensystem <-s, -e> n astr планет ¬
на система
planieren jpla'm:ran| <ohne ge-> if из¬
равнявам. заравнявам Planierraupe /
гъсеничен булдозер
Planke fplaqkal <-, -n> /дебела дъска,
талпа ж; (Umzäunungt дъсчена ограда
Plankton l'plarjktan] <-s> kein Pl n üioi.
планктон .w
planlos I. adj безплаиов II. adv безпла-
HOBO
planmäßig I. adj 1. (nach Plan) планоме¬
рен 2. (pünktlichh'onen 3. (wie vorgesehen)
както е планиран, по план II. adv 1.
(nach Plan) по план 2. (pünktlich) но раз¬
писание 3. /wie vorgesehenI според пла¬
на, както е предвидено
Planschbecken п плитък басейн (за
деца)
planschen fplanjan] к/пляскам (във вода)
Planstelle / щатна служба
Plantage |р1апЧа:за| -n> / планта¬
ция ж
Planung <-, -еп> / изготвяне ср [или
съставяне ср\ на плап/ироект: (Wirt
Schaft, Entwicklung) планиране ср; etw
ist im |oin| Stadium der - шц е в ст адий
на планиране/проектпране
Planwagen т ко.та ж с чергило
Planwirtschaft / планова икономика
Plappermaul п pej, fam дрънкало ср.
дърдорко ср
plappern |'plapt?n| I. vi fam бърборя,
дърдоря II. vr. fam nur Unsinn ~ говоря
само глупости
plärren |'pkran| vi pej 1. fam [weinert) рева
2. (schlechtsingen!пея фалшиво 3. 'Radio,
Lautsprecher) бръм • ia
Plasma l'plasma, pl: 'plasmanj <-s, Plas¬
men> n плазма ж
Plastik1 l'plastik] <-s> kein /-'/ n (Kunststoff)
пластмаса ж
Plastik2 -en>/-viTisi пластика vc
Plastikfolie f фолио cp Plastikgeld
<-es> kein Pl n fam кредитна карта
Plastiktüte / найлонов плик
plastisch adj 1. /die Bildhauerei betreffend:
пластичен, пластическп 2. (formbar)
пластичен, гъвкав: -е Chirurgie пла¬
стична хирургия 3. (anschaulich) обра¬
зен; das kann ich mir - versteifen fam
това мога да см го представя образно

Platane
454
Playstation
Platane |pla'ta:na| <-, -n> fw>\ платан .и,
чинар M
Plateau |pla'to:j <-s, -s> n плато cp
Platin |'pla:ti:n| <-s> kein PI n платина ж
Platitude |plati'ty:da| <-, -n> /.s. Plattitüde
platonisch [pla'toimj] ad] платонически,
платоничен
platsch (platfj interj пляс. пльос
plätschern j'pktjen| vi (Wasser, Regen/ po-
моля, шумоля; /Gespräch] тока плавно:
im Wasser ~ пляскам \или шляиам| във
водата
platt |plat| adj 1. (flachl плосък; leben!
равои;/abgeplattet! сплескан; - drücken
сплесквам; einen Platten haben /am
спуквам гума; ~ sein /ат изумен |или
смаян| съм 2. ßg pej /,geistlos] плосък,
плитък, безинтересен
Plattdeutsch <-(s)> kein PI n долнонем-
ски .и 1диалект) /група диалекти в
Северна [ермапип, при които не е
осъществено второто звукоизмест-
ване/
Platte l'plats] <-, -л>/1. (Stein-, Metall-I
плоча ж; (Beton-] панел м; (Blech-! ла¬
маринен лист: iHerd~l (нагревателна)
плоча; (Koch-! котлон .и/ (Tisch-] плот
м; (Grab-Инадгробна) плоча; пън плат¬
ка ж; кпо (фото)плака ж 2. (Schall-!
(грамофонна) плоча; eine andere ~
auflegen fig,/атсменям темата 3. /Teller]
широка, плоска чпння 4. kasir блюдо
cp; kalte ~ студено блюдо 5./ат (Glatze/
плепшшша ж
Plätteisen п nordd s. Bügeleisen
plätten l'pktan] vt 1. nordd (bügeln! гладя
2. /platt machen! сплесквам
Plattencover fplalankave| <-s, -> n об¬
ложка ж (на грамофонна плоча)
Plattenfirma / звукозаписна фирма
Plattenspieler т грамофон .и
Plattenteller т грамофонен диск
Plattform / платформа ж Plattfuß т
1.	MF.LI дюс табан .и, плоско ходило
2.	/ат (Reifenpanne! спукана гума
Plattitüde^ |plati‘ty:da| <-, -п> / изтър¬
кана фраза
Platz |plats( pl: ‘plttsa| <-es, Plätze> m
1.	/Stelle. Ort1 място cp: das beste Hotel
am ~ie! най-добрият хотел на това
място; fehl am че) sein неуместен |или
не на място) съм; auf die Plätze, fertig,
los! чо;:[ но местата, готови, бегом!
2.	sing :Raumi място, пространство cp;
für etw - schaffen правя място за нщ;
jdm - machen правя място на нкг; ~
da! /ат разкарап се оттук|! 3. /Steilung,
Posten, : работно: място, служба ж
4.	4,7 • място 'за сяда не i: - nehmen
сядам; ist dieser ~ noch frei? това мяс¬
то свободно ли е?; dieser ~ ist besetzt
това място е заето; ~! izum Hund! лег ¬
ни! 5. /öffentlicher -I площад м 6. sn >нi
(Platzierung! място (в класация|; den
dritten - belegen класирам се па трето
място 7. (Sport-! спортна площадка,
игрище cp; (Golf-/ (голф-)пгрпще;
TTennis-l тенпсплощадка ж
Platzangst / 1. tsyoh агорафобия ж
(стрих от преминаване на големи
пространства! 2. /am (Beklemmungs¬
zustand! постоянно безпокойство
Platzanweiser(in) <-s, -nen> miß
(Kino, Theater) разпоредител(ка) м(ж/
Plätzchen |'pkts^an| <-s, -> n iGebäckI
сладка ж
platzen |'platsan| vi sein 1. (bersten!
(раз(пуквам се; (Ballon! спуквам се:
(Granate! избухвам, експлодирнм: (zer¬
reißen! разкъсвам се. скъсвам се; (Stoff)
цепвам се, раздирам се; vor Lachen/
Wut/Neid ~ ßg, /ат скъсвам се |или
пукам сс| от с.мях/яд/завнст 2. ßg, /ат
(nicht zustande kommen) пропадам, про¬
валям се; (Wechsel! просрочвам: (Betrug,
Verbrechen) бивам разкрит; etw - lassen
оставям нщ да пропадне 3. /ат (Iи-
neinstürmenl in den Saal ~ втурвам се
ненадейно в залата
platzieren1^ |pla'tsi:ran| <ohne ge-> I. vt
1. (Personen) слагам да седне; (Dinge)
поставям на дадено място 2. СН
(unterbringenI настанявам 3. stört (Ball]
пращам; einen Treffer - имам попаде¬
ние, улучвам целта II. vn sich - stört
класирам се
Platzierung1*1* <-, -en> /stört класира¬
не cp
Platzkarte /илнн билет м за запазено
място Platzmangel т липса ж на мяс¬
то Platzpatrone / халосен патрон
Platzregen т (внезапен) пороен дъжд
platzsparend adj пестящ място Platz¬
wunde /разкъсна рана
Plauderei (plaoda'raij <-, -еп>/бъбрене
ср, приятен разговор
plaudern |'plaoden| и (über etw akk) ~
бъбря \или водя приятен разговор| (за
нщ)
Plausch (plaujl <-|e)s, -е> т 1. südd, А
(gemütliche Unterhaltung! приятен разго¬
вор 2. СН,/ат (Vergnügen, Spaß) удовол¬
ствие ср
plausibel (plau'zi:bal| adj ясен, понятен;
jdm etw - machen обяснявам икм нщ
Playback |'ple:b£k| <-s, -s> n, Play-backRR
<-s, -s> n п.тейбек м
Playboy j'ple:b:>i| <-s, -s> m илейбоп м
Playstation"" |plei'steijn| <-, -s> / плей-
стейшъи.и /игра.um конзола, компак-

455
Pol
plazieren
тдискова телевизионна видеоиграj
plazieren*11 <ohne ge-> s; platzieren
Plazierung*11 <-, -en> fs. Platzierung
pleite ['plaitaj adjfam ~ sein фалирал съм
Pleite <-, -n> f fam 1. (Bankrott) фалит
M 2. IRe infall) провал м pleite! gehen vi
фалирам
plemplem Ipkm'pkm] <inv> adj pej, fam
смахнат
Plenarsaal [ple'na:eza:l| m pol пленарна
зала Plenarsitzung froi. пленарно за¬
седание
Plenum ['pleinumj <-s> kein PI n parl пле¬
нарно заседание; (Vollversammlung) пле¬
нум м
PLO (pe:?£l'?o:| <-> kein PIfabk i/o/?Palestine
Liberation Organization ООП (Органи¬
зация за освобождение на Палести¬
на)
Plombe |'pbmba| <-, -п> / пломба ж
plombieren |pbm'bi:ran| cohne ge-> vi
пломбирам
Plotter <-s, -> /77 inpor.m (elektronisches
Zeichengerät) плотер м
plötzlich fplatsliq) 1. ad) неочакван, не¬
надеен; (unvermittelt) внезапен II. adv
ненадейно, внезапно; mach, dasss du
wegkommst, aber etwas --! изчезвай,
само че ио-бързичко!
plump [plump) ad) 1. (unförmig) безфор¬
мен 2. (ungeschickt) несръчен, недодя¬
лан; (schwerfällig) тромав 3. (grob) груб;
(Scherz, Lügen)плосък; (taktlos)просташ¬
ки
plumps Iplumps] interj пльос. туп
Plumps |plomps| <-es, -e> /т? /зтпльосва-
не cp, тупване cp plumpsen |'plumpsan|
vi sein fam ппьосшт се. тупвам Plumps-
klo n fam клозет .w c клекало
Plunder l'plunde] <-s> kein PI m pej. fam
вехтории ми, непотребни неща
plündern |'plYnden| vt плячкосвам. гра¬
бя. ограбвам
Plünderung <-, -en>/тглячкосване cp;
а. fig грабеж ж
Plural |'plu:ra:l| <-s, -e> m unc множест¬
вено число
pluralistisch [plura'listiji adj плурали¬
стичен
plus |plus| 1. konj h; eins - eins ist \o
macht] zwei едно n едно е |//.7// прави]
две II. prp +gen плюс; der Betrag - der
Zinsen сумата плюс лихвите III. adv
плюс; - zehn Grad, zehn Grad - плюс
десет градуса Plus <-, -> n 1. (Über
schuss) сума ж в повече, излишък м:
Hi)1., печалба ж; im ~ sein ма печалба
съм 2. l-punkl) плюса/, червена точка
3.	млт (-Zeichen) плюс
Plüsch |ply:[ о plvf] <-(e)s, -е> т /Stoff)
плюш .и Plüschtier <-!e]s, -е> п плю¬
шена играчка
Pluspol т а, PHYS положителен полюс
Pluspunkt т плюс м. червена точка
Plusquamperfekt ['pluskvamptrfckt! п сос
плусквамперфект м. минало предва¬
рително време
Pluszeichen п знак м плюс
Plutonium [plu'tornium] <-s> kein PI n
Ch'F.M плутоний M
PLZ abk von Postleitzahl пощенски код
Pneu Ipno:] <-s, -s> m bes A, CH пневма¬
тична гума
pneumatisch lproi'ma;tij] adj пневма¬
тичен
Po1 <-s> kein PI m oeog (Fluss) По ж
Po2 <-s, -s> m fam s. Popo
Pöbel [poibal] <-s> kein PI m pej сган ж.
паплач ж pöbelhaft adj просташки,
вулгарен
pochen i'poxan] vi 1. (Herz) бия. туптя;
(Arterien) пулсирам 2. (klopfen) an die
Tür - тропам \или чукам] на вратата
3. geh /bestehen) auf etw akk - fig насто¬
явам за нщ
Pocken |'p:>kan| fp! едра шарка Po¬
ckenimpfung /ваксинация ж против
едра шарка pockennarbig adj с беле¬
зи от едра шарка
Podest |po'd£st| <-(e)s, -е> п о т (Podium)
подиум м; (Sockel) подетавка ж
Podium l'po:dium, p/;'po:dian| <-s, Podien>
n подиум а/ Podiumsdiskussion /Пуб¬
лична дискусия
Poesie |poe'zi:( pt: poe'zi:an| <-, -n> f пое¬
зия ж
Poet(in) jpo'ert] <"-en, -en; -nen> rn!f
поет .и. поетеса ж
poetisch adj поетически, поетичен
Pointe [’poe:taj <-, -n>/поанта ж
pointiert I. adj остроумен, находчив
II. ad\' остроумно, находчиво
Pokal |po'ka:l] <-s, -e> in f'frinkgefäß) 6o-
кал .1/.- Sport iSiegestrophäej купа ж
Pokalsieger!inI miß носигe.iiKai м(ж)
на купата Pokalspiel n игра ж от тур¬
нира за купата
Pökelfleisch п консервирано в сала¬
мура месо
pökeln |'p0:loln| vt слагам \или накисвам]
в саламура
Poker |'po:ke| <-s> kein PI n o m покер м
Pokerface [poikefeis] -s> n, Poker¬
gesicht < -ieis, -er> n безизразно лице;
ein - machen правя безразлична фи¬
зиономия
pokern vi 1. (Poker spielen/ играя па по¬
кер 2. fig um etw hoch - поемам голям
(финансов) риск за нщ
Pol |po:l| <-s, -е> т <.•■■■ ■<■, л-лт, ;.\м.

polar	456	Polterabend
полюс .и. der ruhende ~ fig постоянна
величина
polar |po'la:e| adj полярен Polarfor¬
scherlin) miß полярен изследовател.
11 ол я рна п чел е д овате л ка
polarisieren [polari‘zi:ranj <ohne ge-> I. vt
поляризирам II. vn sich ~ поляризи¬
рам се
Polarität |polari't£:t| <-, -en> / поляр¬
ност ж
Polarkreis m полярен кръг: nördlicher/
südlicher - северен/южен полярен
кръг Polarlicht n полярно сияние
Polarstern m Полярна звезда
Pole |'ро:1з| <-n, -n> m поляк ,w; s. a. Polin
Polemik [po'le:mik| <-, -en> /остри (не-
аргументпрани) нападки три публи¬
чен спор/
polemisch adj нападателен, войнствен
polemisieren |polemi'zi:ran) «ahne ge-> vi
(gegen jdn/etw) - остро нападам (нкг/
Н1Ц|
Polen |‘po:lan| n geog Полша ж
Police |po'li:$(a)| <-, -n>/застраховател¬
на полица
polieren |po'li:ran| cohne ge-> vt\. (Möbel,
Fußboden, Metall! лъскам, пзлъсквам.
полирам 2. fig (überarbeiten! изглаждам
I стил истинно) ►dem polier’ ich noch
mal die Fresse! vulg me му смачкам
физиономията!
Polin |'po:lm| <-, -nen> / полякиня ж;
s. a. Pole
Politesse (poli’ttsaj <-, -n>/ учтивост ж,
вежливост ж
Politik |poli'ti:k) <-, rar-en>/политика ж
Politiker(in) |po'li:tike| <-s, -nen> miß
политик .w
Politikum |po'li:tikum; pl: po'li:tika| <-s,
Politika> n политическо събитие, по¬
литически въпрос
Politikverdrossenheit <-> kein Pl f от¬
дръпване cp |или отвръщане cp\ от
политиката
politisch adj политически
Politische Union <-> kein Pl f ни Поли¬
тически съюз
politisieren [politi'ziiran] <ohne ge-> 1. vi
полптпканствам. бистря политика
II. vf политизирам
Politologe [polito'lorga] <-n, -n> m поли-
толог м: s. a. Politologin
Politologie [politolo'gi:] <-> kein Pl f по¬
литология ж
Politologin fpolito'lo:gin] <-, -nen> /по-
литоложка ж: s. a. Politologe
Politur |poli tu:p, pl: poli'tuiranj <-, -en> /
1. idas Polieren'лъскане cp, излъскване
cp 2. iGlanz, Mitte!! политура ж
Polizei jpoli'tsaii <-, rar -en> / полиция
ж; zur ~ gehen отивам в полицията; er
ist dümmer, als die - erlaubt scherz, /am
тъп е като галени Polizeiaufgebot n
полицейско присъствие Polizeiauf¬
sicht /полицейски надзор Polizeibe¬
amte m, Polizeibeamtin/служител|ка|
м/ж) в полицията Polizeibuße <-, -n>
f CH (Geldstrafe) глоба ж (наложени от
полицията! Polizeidienststelle / лом
полицейско управление Polizeifunk т
полицейска радиовръзка Polizeihund
<-(е)s, -е> т полицейско куче
polizeilich adj полицейски; - verboten
забранено от полицията
Polizeiposten <-s, -> т CH (Polizei-
dienststelle/ полицейско управление
Polizeipräsident(in) miß областен/ок-
р-ьжен началник на полицията Polizei¬
präsidium лобластно/окръжно управ¬
ление на полицията Polizeirevier п
полицейски участък, полиция ж
Polizeischutz <-es> kein Pl m полицей¬
ска охрана: unter - stehen намирам се
\или съм| под полицейска охрана
Polizeistaat т полицейска държава
Polizeistreife / полицейски патрул
Polizeiwache /полицейски участък
Polizisten) Ipoli'tsistl <-en, -en; -nen>
mfß гюлпцай(ка) м(ж)
Polizze <-, -n> JA (Police) застрахова¬
телна полица
Polka |'pDlka| <-, -s> /mijs полка ж
Pollen ['рзюп| <-s, -> m пот полей м, цве¬
тен прашец Pollenallergie <-, -n> /
Med алергия ж към полени
Pollenflug <-(e)s> kein Id m летеж м на
полени
polnisch |'polni/| adj полски
Polo |'po:lo| <-s> kein Pl n si’Oin поло cp
Polohemd |'po:loh£mt] n (TrikothemdI три¬
котажна риза c къси ръкави
Polonaise jpolo'nczal <-, -n> / mijs поло-
неза ж
Polster |'p:>lste| <-s, -> n А: m 1. (Polsterung,
in Kleidungsstück! подплънка ж 2. A (Kis¬
sen) възглавница ж (па тапицирана
мебел/, тапицерия ж 3. fig (Geldreserve!
парична резерва Polstergarnitur /
гарнитура ж мека мебел Polstermöbel
npl мека мебел
polstern vt lMöbelj тапицирам; (Kleidung)
подпълвам
Polstersessel m меко кресло
Polsterung <-, -en> /тапицерия ж; (das
Polstern! тапициране cp
Polterabend m веселие cp c много шум
и туиурдия преди сватба (обичай, при
който вечерта преди сватбата а
дома на младожениата се чупят пор¬
целанови съдове, зшцошо се смята.

poltern
457
Position
че строшеното носи щастиеу
poltern l'pDltenJ vi 1. haben (lärmenj тро¬
пам, вдигам шум 2. sein /[fallenJ надам
c тропот |или трясък); /sich bewegenj
придвижвам се, като тракам [iuu тро¬
пам. трополя]: der Karren polterte über
das holprige Pflaster колата трополе¬
ше по неравния паваж 3. haben fam
(Polterabend feiern) празнувам c голям
шум и тупурдия (в навечерието на
сватбаI
Polyamid® [polya'mirt, pl: polya'miidaj
<-(e)s, -e> n пол памид м
Polyester [poly'£ste| <-s, -> m полиес¬
тер M
polygam [poly'ga;m| adj полигамен
Polygamie [polyga'mi:] <-> kein Pl f по¬
лигамия ж
polyglott Ipoly'gbt) adj многоезичен
Polyp Ipo'lyip) oen, -en> rn 1. zoo, мго
полип м 2. реi, jarg (Polizist! полицай м
Polytechnikum |poly't£<;nil<um, pl: poly
'Uqnika o poly'Uqniksn) <-s, Polytechnika
o Polytechniken> n политехника ж
Pomade [po'maids] <-, -n> / помада ж
Pommern |'рзтеп| n gf.oci Померания ж
Pommesfrites [pam'fntl р/пържени кар¬
тоф! к)и
Pomp [рзтр| <-(e)s> kein Pl m помпоз¬
ност ж
pompös IpDm'pois) adj помпозен
Pony' l'poni] <-s, -s> n zoo пони cp
Pony2 <-s, -s> /77 (an Frisurj бретон м
Pool |pu:l) <-s, -s> m 1. /Schwimmbadj
(плувен) басейн 2. wiktsch пул обе¬
динение cp (на кредитори и акционе¬
ри за съвместно отстояване на
общи интереси!
Pop Ipopj <-(s|> kein Pi /7? (Kunst попарт
.w; (-musikf non ,i/, поимузнка ж
Popcorn l'poplornl <-s> kein Pl n noii-
корн .11
Popel |'po:pal] <-s, -> rn fam сопол м
pop(e)lig adj fam 1. pej (schäbig! мизерен
2. pej (gewöhnlich! обикновен; (keiner be¬
sonderen Aufmerksamkeit wert незначи¬
телен
popeln |'po:psln| vi fam in der Nase ~
чопля си носа
poplig adj s. popjellig
Popmusik /поммузика ж
Popo Ipo'po; o 'popo:| <-s, -s> m fam ду-
ne cp
poppig |'рзрк;| adj фрапантен: (Stil, Show,
Inszenierung! c много ефекти
populär |popu'l£:p| adj популярен
Popularität Ipopulari'Uit) <-> kein Pl f
популярност ж
populärwissenschaftlich adj научно¬
популярен
Pore |'po:re| <-, -n> / пора ж
Porno l'parno) <-s, -s> infam (-film)порно
cp, порнофилм м; (~roman!порнограф¬
ски роман
Pornografie“ [p^rnografi:, pi: pornogra
‘firanj <-, -n> /порнография ж
pornografisch“ (pDrno'graifiJ) adj порно¬
графски
Pornographie41' <-, -n> f s. Pornografie
pornographisch4" adj s. pornografisch
porös [po'reisl adj порьозен. шуплест
Porree 1'рзге] <-s, -s> m rot праз м
Portal (pcr’ta;!) <-s, -e> n портал м
Portemonnaie41' <-s, -s> n портмоне cp
Portier |рзг'йе:| <-s, -s> m портиер ,n
Portion IpDr'tsioin] <-, -en>/l. /beim Esseni
порция ж: eine halbe - fig.fam дребен
и слаб човек 2. fig, fam доза ж: eine
tüchtige - Frechheit голяма доза на¬
халство: dazu gehört eine große -
Geduld за това е нужно доста търпе¬
ние
Portmonee“ |pDrtmD'ne:| <-s, -s> n s.
Portemonnaie
Porto l'parto, pl: 'Portos o 'porti) <-s, -s o
Porti> n порто cp. пощенска такса
portofrei adj свободен от пощенска
такса portopflichtig adj подлежащ на
пощенска такса
Portrait, Porträt jpDr'trr:) <-s, -s> n порт¬
рет M
portraitieren, porträtieren |pDrt:r£'l:i:ran|
cohne ge-> cf правя |или рисувам) пор¬
трет на
Portugal l'portugal] /?<;юс Португалия ж:
in ~ в Португалия
Portugiese Iportu'girzal <-n, -n> rn,
Portugiesin (partu'gi.'zin] <-, -nen> /'
португалец ,u. португалка ж
portugiesisch adj португалски
Portwein l'pxtvam] m портвайн м. пор¬
то cp
Porzellan |pDrts£'la:n| <-s, -e> n порце¬
лан M Porzellangeschirr n порцелано¬
ви съдове
Posaune Ipo'zauns] <-, -n> /тромбон м
Pose |'po:za| -п> /поза ж
posieren jpo'zi:ranj cohne ge-> t пози¬
рам. заемам поза
Position |pozi'tsio:nj -en> / 1. ■Stand¬
punktEinstellungпозиция ж. станови¬
ще cp: - beziehen вземам отношение
2. /Situationi позиция: starke/schwache
~ силна/слаба позиция 3. (Lage! мес¬
тонахождение cp. мяс то cp 4. (im Beruf
положение cp, пост м: hohe/leitende
- haben заемам висок/ръкоподеи
пост: ein Mann in gesicherter - мъж c
осигурено положение 5. сипе:!! перо
ср. пункт а/ (в бюджет, смешка и dpj

Positionslicht
458
Prachtkerl
Positionslicht r л!-к<> бордови светли¬
ни: naht разпозмавателни светлини
positiv |'po:ziti:f] <?d/позитивен. положи¬
телен
Positiv <-s, -e> n loio позитив .»
Posse l'puss] <-, -п>/тнг:лг фарс м
possenhaft adj фарсов
Possessivpronomen |'pos£si:fprono:m3n o
pDS£'si:fprono:m3n| n i.iki.; притежателно
местоимение
possierlich (pD'si:cli<;| adj забавен, сме¬
шен /пай-често за малки животниI
Post [post] <-, rar-еn> / поща ж; auf die
Io zuij - gehen отивам в пощата; etw
mit der - schicken изпращам нщ по
пощата: elektronische ~ електронна
поща: die - abholen/aufgeben донасям/
пускам пощата: ist - für mich da? има
лп поща за мен?: los, ab geht die ~! fam
хайде. тръгваме!
postalisch |pz>s'ta:lijl adj пощенски
Postamt n поща ж, пощенски клон
Postanweisung / пощенски запис
Postauto п пощенска кола Postbe¬
amte т, Postbeamtin / служител (ка)
м(ж/ в поща Postbote т, Postbotin /
раздавач .*/, пощальои(ка) м/ж1
Posten |'pDstan| <-s, -> т 1. /Stellung! иост
м, длъжност ж; (Amt) служба ж 2. /лп.
(Wach-) иосг. - stehen стоя на пост; auf
dem - sein fam (gesund sein/ добре съм;
(wachsam sein/ на пост съм, внимавам
3. по!, партида ж
Poster |'po:ste| <-s, - о -s> пот постер .w
Postfach п пощенска кутия Postge¬
heimnis nun; тайнаж на кореспонден¬
цията
post(h)um |pDs'tu:m IpDSt*hu:m}| I. adj по¬
смъртен II. adv посмъртно, след
смъртта
postieren |pDs'ti:ran| <ohne ge-> I. vt
поставям II. vr: sich - разполагам се.
заставам
Postitch <-s, -e> m CH iHefter, Büroheft¬
maschine) тел бод .w
Postkarte/тощенска) картичка Post¬
kutsche /hist пощенска кола /конска/
postlagernd ad/ до поискване Post¬
leitzahl/пощенски код
Postler l'pcEstle) <-s, -> m CH служи¬
тел! Kal .и:Ж1 в поща
postmodern |p3stmo'd£m) adj постмо¬
дерен Postmoderne ]p:>stmo'dErn3| <->
kein Pi f постмодернизъм м
Postscheck тчекм за пощенски пари¬
чен превод Postsendung <-, -еп> /
пощенска пратка
Postskript p'jst'skript <-:eis, -е> п. Post¬
skriptum '-s, Postskripta> п пост¬
* l-ptll I I у м .11. послепис м
Postsparkasse / пощенска спестовна
каса Poststempel т пощенски печа т
Postüberweisung <-, -еп> / пощен¬
ски превод
postum adj, adv s. post(h)um
Postweg <-|e)s> kein Pi m etw auf dem -
verschicken изпращам нщ по пощата
postwendend |'pDst'v£ndant| adv 1. Um
Briefverkehr) c обратна поща 2. fig вед¬
нага Postwertzeichen n дпм пощен¬
ска марка Postwurfsendung /реклам¬
ни материали, които се разпрост¬
раняват чрез пощата
potent Ipo'tEnt) adj 1. /Mannj потентен
2. /vermögendl състоятелен: (zahiungs
kräftigi платежоспособен
Potential <-s, -e> n s. Potenzial
potentiell adj s. potenziell
Potenz (po'untsj <-, -en> fl. (sexuelle Fä
higkeit eines Mannes) потентност ж; (Stär
kei |вътрешна) сила, мощж; (Leistungs
Fähigkeit) мощност ж; geistige - духов¬
на сила \или мощ|; die wirtschaftliche
- der Firma икономическа мощност
на фирма 2. маг степен ж; eine Zahl in
die vierte - erheben повдигам число
на четвърта степен
PotenzialRR |poUn'tsia:l| <-s, -e> n потен¬
циал M
potenziellRR |pot£n'ts|£l| adj потенциален
potenzieren [potEn't§i:ran| <ohne ge-> vt
1. мм повдигам на стенен 2. fig уве¬
личавам |или засилвам| неколкократ-
но
Potpourri ['patpuri] <-s( -s> n miis поту¬
ри MH
potthässlichRR |'pat'h£sli^| adj fam ужасен,
отвратителен
Poulet [pu'le:| <-s, -s> n CHc,astk (Hühnchen)
бройлер M
Power |'paue| <-> kein Pi f fam голяма
енергия |или сила, мощност)
Powidl <-s, -> т.А (Pflaumenmus) сливов
мус: es ist mir völlig was du dazu
meinst все ми е едно \или абсолютно
ми е безразлично] какво мислиш за
това
PR abk von public relations връзки c об¬
ществеността
Präambel [prE'ambal] <-, -n> / преам¬
бюл .и
Pracht (praxtl <-> kein PI f блясък м,
разкош м; (Herrlichkeit/ великолепие cp;
das ist eine twahre) ~! fam това е (ис¬
тински) разкош!
prächtig l'poctic] adj 1. (prunkvoll) бляс¬
кав. разкошен 2. /großartig/ великоле¬
пен
Prachtkerl rn fam великолепен човек:

Prachtstück	459	Präparat
das ist ein - von einem Kind това e
едно великолепно дете Prachtstück n
fam великолепен екземпляр: ein - von
einem Hund великолепно куче pracht¬
voll adj s. prächtig
prädestinieren IprEdEsti'nirran] cohne ge->
предопределям; für etw prädestiniert
sein предопределен съм за нщ
Prädikat [prtdi'kart] <-(e)s, -e> n 1. (Bewer¬
tung! оценка ж; (Wein! предикат м,
оценка за качество; Qualitätswein mit
- марково вино с предикат 2. philos
предикат; ling сказуемо ср
Präferenz |pr£fe'r£nts| <-, -en> / префе¬
ренция ж
Präfix IprE'fiks] <-es, -e> n i.ing префикс
M, представка ж
Prag |pra:k| n споо Прага ж
prägen |'prE:gan| vt (Münzen)сека; (Begriffe!
създавам: (Wörter) образувам; /Charakteri
оформям, слагам (траен] отпечатък
върху; (Metall,) пресовам 1за получава¬
не на релефно изображение); (Papier)
щамповам релефно; (Leder) шагрени-
рам: etw prägt jdn/etw нщ е характер¬
но за икг/нщ; sich ins Gedächtnis -
запечатвам се в паметта; die moderne
Architektur ist durch ... geprägt worden
модерната архитектура е оформена
под влиянието па ...; sein Verhalten ist
von Aggressivität geprägt за неговото
поведение е характерна агресивност
pragmatisch adj прагматичен, прагма-
тпчсскн
Pragmatisierung <-, -en> f А л.пм (An¬
stellung auf Lebenszeit im öffentlichen Dienst!
пожизнено назначение
prägnant |pr£'gnant| adj (knapp! стегнат,
сбит; (typisch) типичен Prägnanz (pr£
'gnantsl <-> kein /7/стегнатост ж, сби-
toct ж
Prägung <-, -en> /1. (von Münzen) сече¬
не cp; (von Begriff създаване cp: (von
Wort) образуване cp; iMetalll пресоване
cp (така, че да се получи релефен
образ); (Papier) релефно щамповане:
il^eder) шагрениране ср 2. fig (An) тип
.w; Parlamentarismus westlicher - пар¬
ламентаризъм от западен тип
prähistorisch |ргсhrs4o:rif о 'pr£;histo;ri/|
adj предисторическп
prahlen |'pra:lan| vi pej (mit etw) - хваля
се |или перча се) (с нщ)
Prahler(in) c-s, -nen> miß pej само¬
хвалко м
Prahlerei |pra:la'rai| <-, -en> f pej 1. sing
(dauerndes Prahlen) хвалено cp, перчспе
cp 2. (Äußerung! хвалба ж
prahlerisch adj 1. (Mensch) който се
хвали [или иерчи| 2. (Haltung) характе¬
рен за човек, които се хвали [или
перчи)
Praktik l'praktik] <-, -en> / 1. (Methode)
практика ж, начин м на действие
2. meist pi, рс/непозволени [или непоч¬
тени) действия |пли методи]
Praktika pl von Praktikum
praktikabel |prakti:ka:balj adj (brauchbar)
използваем; (zweckmäßig/ целесъобра¬
зен
Praktikant)in) [prakti'kant) <-en, -en; -,
-nen> miß практикант(ка) м(ж); mhd
стажант|ка) лнж)
Praktikum l’praktikum, pl: 'praktika) <-s,
Praktika> n практика ж; mld стаж м
praktisch adj 1. (Ratschlag, Erfindung,
Einrichtung)практичен: (Schuhe, Kleidung)
удобен; (Mensch) сръчен, практичен:
nicht besonders - veranlagt sein не съм
особено сръчен 2. (Aufgaben, Erfahrung,
Unterricht) практически: (tatsächlich!
фактически: -es Jahr едногодишна
практика; -er Arzt общопрактнкуващ
[или семеен) лекар
praktizieren (prakti'tsi:ron| cohne ge-> vi
практикувам: als Arzt - работя ка то
лекар (в частна клиника); ein -der
Katholik ревностен католик
Praline |pra'li:no| <-, -n> f Praline, Pra-
linee [prali'ne:] c-s, -s> n А, CH шокола¬
дов бонбон /с пълнеж)
prall [pral| adj (Segel) опънат: (Wangen, Kör
perteil) напращял, опънат: (Brieftasche)
нагьпкан; in der -en Sonne liegen
изложен съм на пряка слънчева свет¬
лина
prallen Срга1зп| vi sein 1. lauft reffen) блъс¬
вам се. удрям се: an loauf) \оgegen] etw
akk - блъскам се с голяма сила в [или
о) нщ 2. iSonnet иска силно, напипам:
die Sonne prallt aufs Pflaster слънцето
напипа (снлно| паважа
prallvoll l'pral'bl] adj претъпкан, пълен
до пръсване
Prämie |'prt:rnia| -п> / премия ж
prämlilieren jpr£'mi:ran lprEmh:rom] cohne
ge-> ir премирам, възнаграждавам c
премия, отличавам c награда
Prämisse |prE‘mise| -n> /премпса ж.
предпоставка ж; unter |о mit) der -,
dass ... при условие, че ...
prangen [’praqan] w an etw dal - изпък¬
вам на нщ
Pranger | ргагц?) <-s, -> m позорен стълб:
jdn/etw an den - stellen ßg заклеймя¬
вам икг/нщ
Pranke l'prarjka) <-, -n> / 1. ;;<v. предна
лапа (на едър хищник! 2. pej, fam ла¬
па ж
Präparat |рггpn’rart) <-|e|s, -е> п препа¬

präparieren	460	Preisermäßigung
рат м
präparieren |рг£ра'п:гзп| <ohne ge-> vt
1. (tote Organismen/ препарирам 2. (Mus
kein, SehnenI отпрепарирам 3. (vorbe
reiten/ подготвям: die Skipiste für das
Rennen ~ подготвям ски-писта за със¬
тезание
Präposition |pr£pozi'tsio:n| <-, -er» /ике
предлог м
präpotent adj A iüberheblich/ арогантен
Prärie (prr'ri:, pl: prtri:an| <-, -n> / пре¬
рия MC
Präsens )'pr£:z£ns, pl: pre'zenyia o prE
'z£ntsian| <-, Präsentia o Präsenzien> n
сегашно време
Präsentation |pr£Z£nta'yio:n| <-, -en> /
презентация ж, представяне cp
Präsentia pl von Präsens
präsentieren |pr£Z£n'ti:ran] <ohne ge->
1.	vt 1. /anbieten, übergeben/ поднасям,
Iподдавам 2. ivorstelleni представям: er
präsentierte sie als seine Ehefrau той я
представи като своя жена; das Gewehr
- отдавам почест II. vr: sich - предс¬
тавям се
Präsenz (pr£'z£nts| <-> kein Pt f присъс-
'твие cp Präsenzbibliothek |pr£ 'zEntsbib
liote:l<| /библиотека, в която книги¬
те могат да се ползват само намяс-
шо Präsenzdienst <-es> kein Pl m A mil
(Militärdienst/ военна служба
Präsenzien pl von Präsens
Präservativ |pr£ztrva'ti:f, pl: pr£Z£rva'ti:vs|
<-s, -e> n презерватив м
Präsident|in) (pr£zi'dtnt| <-en, -en; -(-nen>
m(ß президент м
Präsidentschaft <-, rar-en>f президент¬
ство cp Präsidentschaftskandidat!in)
m(f) кандидат!ка) -w/J«7 за президент
präsidieren |pr£zi'di:ranj <ohne ge-> vi
председателствам, ръководя; einem
Ministerium - ръководя министерст¬
во
Präsidium |pr£'zi:dium, pl: pr£'zi:dian| < s,
Präsidien> n 1. iGremium/ президиум м
2.	(Vorsitz, Leitung! председателство cp,
ръководство cp 3. 'Polizei-' областно/
окръжно полицейско управление
prasseln ['prassln) vi 1. haben iFeuer/ пра¬
тя, пукам 2. sein iherunter~) падам c
шум: an/auf etw akk - !Regem шибам
\iuu плющя) по нщ: -der Beifall бурни
ръкопляскания 3. sein fig fFragen, Vor¬
würfe! валя
Präteritum [pr£'te:ritum, pl: prr'teirita) <-s,
Präterita> m iw - претеритум м /минало
време
Prävention 'prEvrn t_sio:n| <-, -en>/пре¬
венция .//(. превантивни \или предот-
ир.т I in е ши действия
präventiv |preven‘ti:f| adj превантивен,
нредотвратителеп. предпазен; -е
Maßnahmen превантивни мерки
Praxis l'praksis, pl: 'prakssn| <-, Praxer» /
1. sing (keine Theorie) практика ж; etw in
die - umsetzen прилагам нщ в практи¬
ката 2. sing (Handlungsweise) практика,
начин на действие; (Erfahrung/ практи¬
чески опит 3. (Arzt-) частна клиника:
(Anwalts-) адвокатска кантора
Präzedenzfall [prtjse'drntsfall т преце¬
дент м, прецедентен случай; einen ~
schaffen създавам прецедент
präzisle) |pr£'tsi;s (pr£'tsi:za)| adj прецизен,
точен
präzisieren |pr£yi'zi;ran| <ohne ge-> vt
прецизирам, напълно уточнявам
Präzision [pr£tsi'zjo:n| <-> kein Pl f пре¬
цизност ж, точност MC
predigen |'pre;digsn| vt, vi проповядвам;
tauben Ohren ~ говоря на стените \или
на глухи)
Prediger(in) <-s, -; -nen> т(/) пропо¬
ведник ar. проповеднпчка ж
Predigt <-, -en> / проповед ж; eine ~
halten държа проповед; jdm eine -
haltenfig.fam цържи нкм конско (еван¬
гелие)
Preis |prais| <-es, -е> т 1. (Kauf-) цена ж:
der - für etw цената на нщ; zum halben
-	на половин цена; zum - von ... на
цена ...; um jeden ~ на всяка цена; um
keinen - по никакъв начин, при ни¬
какви обстоятелства: Freiheit hat ihren
-	ßg свободата иска жертви 2. (bei
Wettbewerb) награда ж, премия ж;
(Belohnung! възнаграждение cp Preis¬
anstieg т wirtsch покачване ср [или
повишение ср\ на цените Preisauf¬
schlag т wirtsch увеличаване ср на
цена Preisausschreiben п състезание
ср с обявени награди preisbewusst1111
adj които се интересува от цената (за
да купи или не купи определена сто¬
ка) Preisbindung / wirtsch обвърза¬
ност ж с определен размер на цените
Preiseinbruch <-(e)s, -brüche> m wirtsch
ценови срив
Preiselbeere [’praizslbeira] / вот червена
боровинка
Preisempfehlung / препоръчителна
цена: unverbindliche - неангажираща
препоръчителна цена
preisen ['praizan] <preist( pries, geprieser»
vt geh славя, прославям, възхвалявам:
sich glücklich - können мога да се
считам (или смятам] (за) щастлив
Preiserhöhung / w:i:tsch повишение ср
па цени те Preisermäßigung / wirtsch
намаление ср на цените

Preisfrage
461
prima
Preisfrage /1. (vom Preis abhängige Fragej
въпрос.» на цена 2. (beiPreisausschreiben!
премиран въпрос (при състезание с
обявени награди!; (schwierige Frage/
мъчен въпрос
Preisgabe |‘praisga:baj/l. /Aufgabej изос¬
тавяне cp, пожертване cp; (Verzicht!
отказ м 2. (von Geheimnis! издаване cp,
разгласяване cp
preis i geben <irr> vt geh 1. (ausliefern/
изоставям 2. (aufgeben! etw ~ отказвам
се от |или жертвам] нщ 3. (verraten)
издавам, разгласявам
preisgekrönt adj премиран, награден
Preisgericht п жури cp preisgünstig
adj изгоден (като цена) Preislage /
равнище ср на цените; in jeder ~ на
всякакви цени
Preis-Leistungs-Verhältnis <-ses, -se>
п съотношение ср качество-цена
Preisliste / ценова листа, ценоразпис
,» Preisnachlass*" т wiktsch отстъпка
ж |или отбивка ж| от цената Preis¬
rätsel <-s, -> п задача ж. за която е
обявена награда (при състезаниеf
Preisrichterl in) <-s, -; -nen> m/fl'i лен
.» на жури Preisrückgang mwirisch спад
.» на цените Preisschild n табелка ж
c (обозначение на) цената Preis¬
schwankungen fpl wimscH колебания
мн на цените Preissenkung / '.yirtsui
спадане cp на цените Preisstabilität
<-> kein Plßrn стабилност ж на цените
Preissteigerung / wiktsch s Preiser¬
höhung; Preisträger(in) miß носи¬
тел) ка) м(ж! на награда Preisverlei¬
hung <-, -еп>/връчване ср на награ¬
да preiswert adj изгоден, на добра це¬
на
prekär |рге'1<Е:е| adj труден, критичен
Prellbock т bahn ограничител .»
prellen l'prdanl I. vt 1. (betrügen! jdn lum
etw) - измамвам нкг (c ищ); die Zeche
~ fam измъквам се. без да си платя
сметката за ядене п пиене 2. med кон-
тузвам II. ersieh am Knie - контузвам
си коляното
Prellung <-, -еп> / контузия ж
Premiere |рга'гпге:гз| <-, -п>/премие¬
ра ж
Premierministerl in) miß министър-
председател .», премиер .»
preschen |'ргфп| vi sein бягам/карам
много бързо
Presse l'prtsa] -n> / 1. п:«::н преса ж
2. sing (-wesen! преса, печат .»; eine
gute/schlechte - haben имам добри/
лоши отзиви в пресата Presseagentur
/осведомителна |или информационна]
агенция Presseausweis т журналис¬
тическа карта Pressechefiini miß ди¬
ректор! ка) м(ж) на пресслужба Presse¬
erklärung /изявление ср за пресата
Pressefotografin! miß фотограф м.
който работи за пресата Presse¬
freiheit /свобода ж на печата Presse¬
konferenz / пресконференция ж
Pressemitteilung <-, -еп>/съобщение
ср в пресата
pressen (’prrsan] vt 1. /durch Druck o mit
Presse bearbeiten/ пресовам: (keltern! из¬
цеждам [или изстисквам] сока на (чрез
пресоване/; iaus~i изцеждам, изстис¬
квам: (zusammen-/стискам, сплесквам:
Gemüse durch ein Sieb ~ прекарвам
зеленчуци през сито 2. (drücken! при¬
тискам:. fig (zwingen! принуждавам: jdn
(zu etw) - принуждавам нкг (за нщ)
Pressesprecher(in) miß говорител (ка)
м/ж! (представител на институция,
партия, фирма и др., които е упъл¬
номощен да прави изявления за пре¬
сата) Pressestimme / meist pl изразе¬
но в печатен орган мнение, отзвук м
в пресата
pressieren [pre'siiran] <ohne ge-> vi südd,
A, CH неотложен [или спешен] съм:
das pressiert nicht това не е (толкова)
спешно
PressluftbohrerRR т пневматична бор¬
машина PresslufthammernR т пневма¬
тичен чук
Prestige [prts'ti^lail <-s> kein PI n пре¬
стиж .» Prestigedenken n мислене,
ориентирано към спечелване на пре¬
стиж
Preuße j'pnisa| <-n, -n> m прусак м; s. a.
Preußin
Preußen |'pnisan| n ow>; Прусия ж
Preußin |'poisin| -nen> / прусачка
ж: s. a. Preuße
preußisch adj прусашкп
prickeln |'prikaln| vi 1. (kribbeln/ скроя,
боцкам: es prickelt mir in den Fin¬
gerspitzen сърбят ме пръстите: etw
prickelt auf der Zunge иш щипе |лсч<01
езика 2. (Sekt! искря prickelnd adj
1.	(kribbelndiiupimiwi пишещ, боцкащ
2.	(Luft, .$e£//искрящ 3. fig (erregend! въз¬
буждащ
pries |pri:s| /. u 3. perssing irnp von preisen
Priester(in) j’prcste] <-s,	-, -nen> miß1 ш.
1. (katholischer Geistlichen свещеник .».
свсщеннчка ж 2. /heidnisch/ жрец .».
жрица ж Priesteramt п служба ж на
свещеннк/жрец Priestertum <-s> kein
Pl nm. свещеничество cp (cum Priester¬
weihe/ръкополагане cp на свещеник
prima ['prianal <inv> adj fam супер, чу¬
десен

Prima
462
Problem
Prima <-, Primen> /71 пърли гимназиа¬
лен клас
Primaballerina fprimabale'ri:na| /прпма-
балсрина ж
Primadonna (prima'cbna, pl: prima'd:>nan|
<-, Primadonnen> / тикат ирпмадона ж
primär |pri'm£:e| adj /ursprünglichI Iri'bp-
во)начален: ivorrangigi ггьрвостспсиеи:
/grundlegend, wesentlich! основен. съще-
ствсн
Primaria <-, -e> / Primarius <-, -ien o
-ii> m A /Chefarzt! главен лекар
Primarlehreriini |pri'ma:ele:re] miß CH
учител)ки| лиж: в основно училище
Primarschule |pii'ma:eju:laj -n> / CH
!Grundschule: основно училище
Primat1 |pri'ma:t| <-ie|s, -e> m o n
/Vorrang/ примат .u, първенство cp
Primat2 |pri'ma:t| <-en, -en> m meist ph.oo
примат .u
Primel |'pri:mal| <-, -n> fb>i примула ж.
иглика ж
primitiv |primi'ti:f| adj примитивен
Primitivität |primit:ivi'U:t] <-> kein PI f
примитнвност .)/('
Primzahl |‘pn:mtsa:l| / .м.л просто число
/което се дели само на себе си и на
е<)ио/
Printmedien |'pnntme:dian| npl печат м,
печатни медии
Prinz |prints| <-en, -en> m. Prinzessin <-,
-nen> /принц .w, принцеса .w
Prinzip (pnn'tsi:p, p/:prin'tsi:pian| <-s, Prin¬
zipien> n принцип м; ein Mensch mit
~ien човек c прппциип: aus - от прин¬
ципни съображения: im - но принцип
prinzipiell jprrnlsi'pjtll I. adj принципен
H. adv принципно
Prinzipienreiter m pej конто робува на
принципи
Priorität |priori't£:t| <-, -en> /1. iVorrangj
приоритет м; ~en setzen определям
приоритетите 2. pl vyirtsch привилеги¬
роваш/ акции, облигации u dp.
Prise |'pri:za| <-, -n>/l. /Salz, Pfeffer/ щип¬
ка ж; Tabak доза ж за едно смръкване
2. v-v:•: плячка ж. трофеи м
Prisma fpnsma, p/.-'pnsmani <-s, Prismen>
n .мат, oft призма ж
Pritsche ('pritfaj <-, -n>/l. /Liege; нар .w
2. -von LKW• 1товарна) платформа
privat |pri'va:t] adj <persönlich/ личен:
. vertraut: интимен: /nicht pfffzielh нео¬
фициален: / nicht für alle bestimmt! отде¬
лен: :einem einzelnen gehörend/ мастен:
an/von - частно: im ~en Kreis в тесен
или интнмен| кръг: eine -е Party пар¬
ти в тесен кръг: -es Telefon домашен
тслеф<>н Privatangelegenheit/личен
проблем, лична работа Privatbesitz
т частно притежание Privatdetek¬
tiven) miß частен детектив Privatei¬
gentum п частна собственост- Pri¬
vatfernsehen <-s> kein Pl n fam частна
телевизия Privatinitiative / частна
инициатива
privatisieren |privati'zi:r3n| vt '.yii(Tm;ii при¬
ватизирам
Privatisierung <-, -en> /wirtsoh прива¬
тизация ж, приватизиране cp
Privatklinik / частна клиника Privat¬
leben /? частен живот Privatlehrer(in)
тф частен учител, частна учителка
Privatpatient)in) miß частен пациент,
частна пациентка Privatperson /ча¬
стно лице Privatsache /личен проб¬
лем |или въпрос| Privatschule /част¬
но училище Privatsekretär(in) miß
личен секретар, лична секретарка
Privatsphäre / лична сфера Privat¬
vergnügen п fam собствено удовол¬
ствие: ich mache das nicht zu meinem
- ие правя това за собствено удовол¬
ствие Privatvermögen <-s, -> п лично
имущество Privatwirtschaft / частно
стопанство
Privileg [privi'lerk, p/:privi'le:gian о privi'le:ga|
<-(e)s, -ien o -e> n привилегия ж
privilegieren |privile'gi:ran| <ohne ge-> vt
привилегировам
pro |pro:] prp +akk за; das Pro und (das)
Kontra за и против; - Kopf/Person на
глава/човек
Probe [’pro:ba| <-, -n> /1. (Versuch) опит
M, проба ж; (Prüfung/ проверка ж; (Be
weis) изпитание cp; тим, mus репети¬
ция ж; auf \o zur| - за проба; jdn/etw
auf die - stellen подлагам пкг/нщ иа
изпитание; die ~ bestehen издържам
проверка 2. /Waren-, Muster) мостра ж,
проба, образец м
Probeabzug т пробен отпечатък Pro¬
bealarm т учебна тревога Probeauf¬
nahme / пробна снимка Probefahrt
/пробно \н.и/ изпитателно! пътуване
Probelauf т гол пробно пускане, из¬
пробване cp Probelehrer(in) <-s, -; -,
-nen> miß А учител(ка) м(ж) в горните
класове с едногодишно пробно наз¬
начение
proben vt, vi репетирам
probeweise adv за проба, пробно Pro¬
bezeit /изпитателен срок
probieren (pro'bi:ran| cohne ge-> vt 1. iprü
fen, ад5~/1из)пробвам 2. /versuchen/пра¬
вя опит. опитвам: Probieren geht über
Studieren sprich w/rv опит глава не боли
поговорка 3. /.S'pme/опитвам. вкусвам:
•'Getränk; дегустирам
Problem !pro'ble:m| <-s, -е> п проблем

Problemabfälle
463
Progression
м; vor einem - stehen изправен съм
пред (един) проблем; das ist nicht mein
~ Jam това не е мой проблем; kein
Jam няма проблем!
Problemabfälle mpl отпадъци мн съз¬
даващи проблеми
Problematik [proble'maitik] <-> kein PI f
(Schwierigkeit) проблем м, трудност ж;
(Gesamtheit aller Probleme) проблемати¬
ка ж
problematisch adj проблематичен
problemlos adj, adv безпроблемен
Produkt |pro'dukt| <-(e)s, -e> n 1. /Erzeug¬
nis) продукт M, изделие cp 2. мат про¬
изведение M (при умножение) Pro¬
dukthaftung <-> kein Plf отговорност
ж на производителя (за недостатъ¬
ци на продукцията)
Produktion |produkt§jo:n] <-, -еп> /
производство ср, продукция ж Pro¬
duktionskosten pl производствени
разходи Produktionsmittel npl сред¬
ства ср ми за производство Produk¬
tionsrückgang т спад м на производ¬
ството Produktionssteigerung / уве¬
личаване ср на производството
produktiv |prodok'ti:f[ adj продуктивен
Produktivität |produktivi'te:tj <-> kein Pl f
продуктивност ж
Produktmanager(in) m(ßпроизводствен
мениджър
Produktpalette/(производствен) асор¬
тимент, производствена номенклату¬
ра
Produzent(in) |produ'tS£nt) <-еп, -еп; -,
-пеп> m(ß 1. (Hersteller) производи¬
тел (ка) м(ж) 2. (Film-, Theater-, Schall¬
platten-) продуцент!ка) м(ж)
produzieren [produ'tsnren] <ohne ge->
1.	vt(herstellem произвеждам: (Film. Schall¬
platte, Theaterstück) продуцирам. проду¬
цент съм на II. vr: sich ~ pej,fam перча
се
Prof, abk von Professor проф.
profan |pro'fa:n] adj 1. (weltlich) светски
2.	(alltäglich) прозаичен
Professionalität |prof£sionali't£:t:| <-> kein
Plf професионалност ж
professionell |prof£sjo'n£l| adj професио¬
нален
Professoren) (pro'f£So:e, p/.-profr'soiran) c-s,
-en; -nen> m(j) професор! ка| м(ж)
Professur Iprofe'sure, pk profc'surran] <-,
-en> /професура ж
Profi |'pro:fi| <-s, -s> m Jam спец м
Profil [pro'fi:l| <-s, -e> n 1. (Gesichts-) a.
tit.h профил м; im ~ в профил 2. (eines
Reifens, einer Schuhsohle! грайфер м; die
Reifen seines Autos haben kaum noch
~ гумите на колата му са съвсем из¬
търкани 3. Jig (charakteristisches Erschei¬
nungsbild) специфично |или ясно) очер¬
тание; an - gewinnen/verlieren доби¬
вам ясни очертания: sein eigenes -
haben имам собствен почерк
profilieren [profi’lirrenj cohne де-> I. vt
1. /Blech, A utoreifen) профилирам 2. (mar¬
kant prägen) придавам характерен об¬
лик на П. vt: sich ~ създавам си име
Profit |profi:t) <-(e)s, -е> т (Nutzen) пол¬
за ж; ((materieller) Gewinn) (материална)
изгода, облага ж; (Kapitalertrag) печал¬
ба ж; - von etw haben имам облага от
нщ: - aus etw schlagen извличам пе¬
чалба от нщ; etw mit - verkaufen
продавам нщ на сметка [или изгодно|
profitabel [profi'taibalj adj носещ печал¬
ба, печеливш, изгоден
Profitgier /pej печалбарство ср
profitieren (profi'tiiran) <ohne ge-> vi пе¬
челя, имам полза [или облага); von
jdm/etw - имам полза [шш профити-
рам] от нкг/нщ
Prognose [pro'gno:za] <-, -п> / прогноза
ж; eine - über etw akk stellen правя
прогноза за нщ. прогнозирам нщ
prognostizieren |prognosti'tsi:ran| <ohne
ge-> vt прогнозирам
Programm [pro'gram| <-s, -e> n (allg)iniorm
програма ж; auf dem ~ stehen вклю¬
чен съм в програмата, планиран с ъм
Programmänderung / промяна ж в
програмата
programmatisch |progra'ma:LiJl adj про¬
грамен
programmgemäß adj, adv в съответ¬
ствие c [или съобразно! програма, по
план Programmhinweis т преглед м
на програмата (по радио, телевизия!
programmieren |progra'mi:ran) cohne
ge-> vt lallgi htopm програмирам
Programmierer!in| <-s, -; -nen> m(fj
iNFOKM програмист M
Programmiersprache / глогм програ¬
мен език
Programmierung <-, -en> / г\-ю?.м про¬
грамираме cp
Programmkino <-s, -s> n филмотечно
кино Programmpunkt m пункт .и [или
точка ж) от програма Programm¬
steuerung / im form управление ср на
програма Programmvorschau / пре¬
глед м на програма Programm¬
zeitschrift /списаниесрспрограмата
на радиото и телевизията
Progression |progr£'sio:n| <-, -en>/1. idas
Fortschreiten, die Weiterentwicklung! прог¬
ресивно развитие: (stufenweiseSteigerung!
ирогре сия ж 2. tbei der Einkommenssteuer!
прогресивно нарастване [или уиели-

progressiv	464	Proporz
чаване): in eine höhere |o die nächste|
- kommen попадам в по-висока |или
следваща| категория На облагане па
доходите/
progressiv (progrt'si:fj adj 1. /fortschreitend)
прогресиращ, напредващ 2. Fortschritt¬
licht прогресивен
Projekt |pro'j£kt| <-|els, -e> n проект .w
Projektil jproj£k'ti:l| <-s, -e> n снаряд м
/на ръчно стрелково оръжие)
Projektion |proj£k'tsio:n| <-, -en> / про¬
екция ж
Projektleiterl inI miß ръководителка)
м'ж) на проект
Projektor |pro'j£kto:p, pl: proj£k'to:ran| <-s,
-en> m прожектор .н. прожекционен
апарат
projizieren |proji'tsi:ran| <ohne ge-> vt
I. iOptikt прожектирам; Dias auf eine
Leinwand ~ akk прожектирам диапо¬
зитиви на екран 2. мат, пюо проекти¬
рам 3. geh пренасям, прехвърлям; etw
auf jdn/etw ~ пренасям нщ върху нкг/
шц
Proklamation |proklama'tsio:n| <-, -en> /
нрокламация ж
proklamieren |prokla'mi:ren) <ohne ge->
vt прокламирам, провъзгласявам; den
Kriegszustand ~ обявявам военно по¬
ложение; einen Anspruch auf etw akk ~
изявявам претенции за нщ
Pro-Kopf-Einkommen п доход м на
човек
Prokurist(in) |proku'nst| <-en, -en; -, -nen>
m(ft прокурпст(ка) м/ж/
Prolet |pro'le:t| <-en, -en> m pejпростак м
Proletariat |proletari'a;t| <-s, -e> n про¬
летариат M
Proletarier!in) |prole'ta:rie| <-s, -; -, -nen>
miß пролетарий м
proletarisch adj пролетарски
Prolog |pro‘lo:k, pl: pro'lo:ga| <-(e)s, -e> m
пролог .w
Promenade lproma'na;da] <-, -n> / ши¬
рока алея за разходка Promenadenmi¬
schung / scherz pej tHundt куче м от
породата улична превъзходна
promenieren [рготз'т:геп| cohne ge-> vi
sein geh разхождам се
Promi l'pnmil <-s, -s> m fam снобар .w
Promille Ipro'milaj <-(s), -> n промил м;
mit 0,5 - fahren Jam карам c 0.5 про¬
мила в кръвта Promillegrenze / гра¬
ница ж на алкохолното съдържание
в кръвта
prominent ipromi'n£nt| adj >Person; виден,
изтъкнат; tRolle, Bedeutung!значителен.
п вриостспенен
Prominenz Ipromi'runtsj <-> kein Pl f [die
/'!■ >u(iS''пил] eines Hereichst c:\utm; spromi
nente Persönlichkeiten) видни |нлн изтз.к-
иати| личности
Promotion1 |promo‘tsio:n| <-, -er» / /an
Universität! промоция ж, даване cp па
научна степен
Promotion2 |ргз'тои/зп| <-> kein Pl f
\virtm;h промоция ж /вид реклама на
продукт)
promovieren |promo'vi:ran| <ohne ge->
1.	11 присъждам докторска степен
\нли тнтла|; jdn zum Doktor der Philo¬
logie - присъждам на нкг титлата
доктор на филологическите науки
II. vi 1. /die Doktorwürde erlangen! получа¬
вам докторска степен |нлн титла|; er
ist promovierter Betriebswirt той е ико¬
номист с докторска степен 2. (Disser¬
tation schreiben) (über etw akk) - пиша
докторска дисертация (върху ни;)
prompt Ipnmpt] I. adj бърз, светкави¬
чен II. adv действително, както се
очакваше
Pronomen |pro'no:man, pl: pro'noiman o
pro'no:mina| <-s, - o Pronomina> n i.ikg
местоименпе cp
Propaganda [propa'ganda] <-> kein Pl f
пропаганда ж; - machen правя пропа¬
ганда
Propagandisten) |propagan'dist| <-en, -en;
-, -nen> m/ß пронагандатор(ка) м(ж)
propagandistisch adj пропагандатор-
ски
propagieren [propa'gi:ran| cohne ge-> vt
пропагандирам
Propan (pro'pa:n| <-s> kein Pl n chgm про¬
пан M
Propeller |pro'p£le| <-s, -> m (Flugzeug!
витло cp; (Schifß гребен винт
Prophet(in) |pro'fe:t| <-en, -en; -, -nen>
miß пророк .vt, пророчица ж prophe¬
tisch adj пророчески
prophezeien |profe'tsaian| <ohne ge-> vt
пророкувам, предсказвам
Prophezeiung <-, -en> / пророчество
cp: /Voraussage) предсказание cp
prophylaktisch Iprofy'laktiJ] I. adj про¬
филактичен. профилактически II. adv
профилактично
Prophylaxe (profy'lakss) <-, -n> /мпг.> про¬
филактика ж
Proportion Ipropar'tsioin]/пропорция ж
proportional |prop:>rts[o'na:l| adj про¬
порционален; a ist (direkt) ~ zu b а e
1право)пропорционално на b
proportioniert adjc определени пропор¬
ции: sie ist gut - тя е добре сложена
Proporz jpro'partsl <-es> kein Pl m 1. (Ver¬
hältnis/пртюрщюнплно съотношение
2.	besA. CH i\k tSystem der Verhältniswahl!
нропорционална избирателна спете-

Prosa
465
Prozeß
ма. die Legislative wird nach - gewählt
законодателната власт се избира по
пропорционалната система
Prosa |'pro:za) <-> kein PI f проза ж
prosaisch (pro'za:ij] adjgeh fnüchternj про¬
заичен
Proseminar |'pro:zemina:g] n uni семинар
.w, съпътстващ лекция
pros(i)t (pro:st ('pro:zit)j interjfam наздра¬
ве: ein Prosit auf... една наздравица за
- Neujahr! честита Нова година!:
prost Mahlzeit! fam хубаво се нареди¬
хме!. сега я втасахме!: na denn jodannj
prost! fam xa сега да видим!
Prospekt [pro'spcktl <-(e)s, -e> m прос¬
пект Л1
prost interj s. pros(i)t
Prostata l'pnstata, pl: 'postaU| <-, Pro-
statae>//\NAi простата ж
prostituieren |prostitu'i:ran) <ohne ge-> vr:
sich - проституирам
Prostituierte <-n, -n> / прости тутка ж
Prostitution [prostitu'tsio:n] <-> kein Pl f
проституция ж
Protagonist(in) Iprotago'mst] <-en, -en;
-nen> m(f) протатонист1ка) м/ж/
Protege |рго1е'зе:| <-s, -s> m протеже cp
protegieren [prote'3i:ran| <ohne ge-> vt
протежирам
Protein |prote'i:n| <-s, -e> n протеин м
Protektionismus [protikteio'nismus] <->
kein Pl m vvirtsch протекционизъм м
Protest [pro'tfst[ <-|e)s, -e> m протест .и;
aus - gegen die Politik der Regierung
поради несъгласие c политиката на
правителството: er verließ den Saal
unter lautem - тон напусна залата при
шумен протест
ProtestantenI |protts'tant| <-en, -en; -,
-nen> miß протестант|ка) м/ж!
protestantisch adj протестантски
Protestantismus |proUstan'tismüs| <->
kein Pl m протестантство м
Protestbewegung <-, -en> / протестно
движение
protestieren (prot£s'ti:ran| <ohne ge-> vi
(gegen jdn/etwi - протестирам [срещу
нкг/нщ|
Protestkundgebung / протестен ми¬
тинг Protestwähler(in) <-s, -nen>
miß pol избирател!i<ai м/ж}. упражня-
ващ(а) протестен вот
Prothese |pro'te:za| <-, -n> / протеза ж
Protokoll |proto'lol| <-s, -e> n 1. (Nie¬
derschrift) протокол .и; - führen водя
протокол: etw zu - geben давам пщ да
се протоколира; etw zu - nehmen
протоколирам нщ 2. iPiikertej етикет
м. протокол: gegen das - verstoßen
нарушавам протокол 3. /'Strafmandat/
(наказателен) акт
protokollarisch jprotoko'la:п/) adj про¬
токолен
Protokollführer!in) m(ß протоколчик м
protokollieren [protolo'lkrenj <ohne ge->
vt протоколирам
Proton fpro:ton, pl: pro'toinan) <-s, -en> n
PHYS ПрОТОН ,И
Prototyp |pro:to'ty:p] m прототип м
protzen ['pntsanj vi pej, fam mit etw -
перча се c нш: (mit Worten! хваля се c
нщ
protzig adj fam, pej 1. (Äußerung, Haitungj
демонстративен, показен 2. jAuto, Klei¬
dung! парвенюшки
Proviant [provi'ant] <-s, rar -e> m прови¬
зии MH
Provider <-s, -> m infokm провандер м
Provinz Ipro'vintsl <-, -en> / провинция ж
provinziell Isprichwin'tsid) adj провин¬
циален
Provinzler!in) <-s, -; -, -nen> miß pej, fam
ировпHциал пет! ка) .u (ж!
Provinzstadt / провинциален град
Provision [provi'zjo:n| <-, -en> / шч. ko-
миснона ж: auf - на комисиоиа
provisorisch [provi zo:rij] adj временен
Provisorium Iprovi’zoaiom, p/:provi'zo:rian|
<-s, Provisorien> n временно положе¬
ние |или решеипе[
provokant [provo'kant| асУ/ировокативеи,
предизвикателен
Provokateur!in) [provoka'taip, pl: provoka
't0:ra| <-s, -e; -, -ner» miß провока¬
тор (ка) м(ж/
Provokation |provoka'tsio:n| -en> /
провокация ж
provokativ |provoka'ti:f| adj. provoka¬
torisch [provoka'toinjl adj ировокати-
вен. провокаторски
provozieren (provo'tji:ran| <ohne ge-> vi
провокирам, предизвиквам
Prozedur |protse'du:e, pl: proye'duiran]
-en> / (неприятна) процедура
Prozent Ipro'tssntl <-(e)s, e o bei Mengen¬
angaben:-> n 1. .Hundertste!• процент м:
in -en в проценти: 50 - der Bevölke¬
rung 50 процента от населението
2. pl,fam IRabatt}отстъпка ж [като про¬
цент от цената I; in diesem Geschäft
bekomme ich -е в този магазин полз¬
вам отстъпка Prozentsatz т размер
а/ на процента: (Zinsfuß!лихвен размер
prozentual |protj£ntu'a:l| adj процентен
ProzessRR |pro'ls£s| <-es, se> m. ProzeßA"
<-zesses. -zesse> m 1. (съдебен! про¬
цес. дело cp: einen - gegen jdn führen
водя дело срещу нкг: mit jdm/etw
kurzen - machen fam не се церемоня
c 11Kr 2. (Vorgang! процес м Prozess¬

Prozessgegner	466	PTA
gegner(in)BB/n//y ответи и к.н, отвегнич-
ка ж
prozessieren |protsr'si:ran| <ohne ge-> vi
gegen jdn - водя дело срещу нкг
Prozession (protst’siom) <-, -en> / про¬
цесия ж, шествие cp
ProzesskostenRR pl ihk сьдебми радио-
ски. разноски мн но дело
Prozessor |pro'tsrso:e, р// protj£'so:ran| <-s,
-en> m i::iou.v. процесор .w
ProzessordnungRR / 11;к процесуален
ред
prüde |'pry:da| adj pejконто изпитва срам.
неудобство да говори за неща. свър¬
зани със секса
prüfen |'pry:fan| vt 1. !untersuchen/ проуч¬
вам. изследвам: iabfragenl изпитвам:
itesten/ и зпробвам, тествам: ialsSachver
ständiger/ изготвям експертиза :за:
mach-, über-/ проверявам, контроли¬
рам: ein ~der Blick изпитателен пог¬
лед. ein staatlich geprüfter Dolmetscher
заклет преводач /конто има право¬
способност!; jdn auf Herz und Nieren
- проверявам нкг много обстойно /.за
Оа (зноя всичко ли е в ред! 2. fig, geh
das Schicksal hat ihn hart geprüft съд¬
бата го подложи па тежки изпитания
Prüfer(in) <-s, -nen> miß екзамина-
тор(ка) м/ж/; (Wirtschafte-/ одитор(ка)
м/ж/. проверител!ка) м/ж! на счето¬
водно приключване; ißuch-f реви¬
зор! ка) М/ж/
Prüfling l'pry.-flinl <-s, - е> т конто дър¬
жи изпит
Prüfstand т изпитателен стенд, изпи¬
тателно устройство Prüfstein < (e)s,
-е> д? пробен камък: ein ~ für etw sein
пробен камък съм за шц
Prüfung <-, -еп>/1. /Untersuchungj про¬
учване ср, изследване cp; (Schul-,
Universitäts-! изпит м: /Über~] проверка
ж, контрол м; /Test! тест а/, тестване
cp; /Buch~! ревизия ж; bei näherer [о
genauer| - при по-внимателно проуч¬
ване: eine - ablegen |о machen| пола¬
гам \h.ih държа) изпит; in einer ~
durchfallen, durch eine - fallen fam
пропадам на изпит: schriftliche/münd¬
liche - писмен/устен изпит 2. fig, geh
Heimsuchungi изпитание cp Prüfungs¬
angst / изпитна треска Prüfungs¬
ausschuss“ m изпитна комисия Prü¬
fungsgegenstand m предмет м на
изпитване Prüfungskommission / 5.
Prüfungsausschuss^
Prügel i'pry:gal; <-s, -> m 1. ‘Stoch тояга
.и 2. pl. fam -Schläge: пердах м. бон м;
eine Tracht - bekommen fam ям пердах
Prügelei 'pryvjo'l.nj •, -en .•/ бой м, сбп-
ваие cp
Prügelknabe m fam набеден виновник
prügeln I. vt пердаша, бия II. vr: sich -
/mit Täusten/ бия се; sich mit jdm (um
etw| ~ /versuchen etw zu bekommen! бия
се c нкг | за шц)
Prügelstrafe / телесно наказание с
бои /с прз>чка, тояга, камшик!
Prunk Ipruqk) <-|e|s> kein Pl m разкош .w,
великолепие cp
Prunkstück <-(e)s, -e> n най-хубавият
и ценен предмет /особено в колекция,
музей/
prunkvoll adj разкошен, великолепен
prusten |'pru:stan| vi пр-ьхтя: vor Lachen
- цвиля от смях
PS 1. abk von Pferdestärke к.с. 2. abk von
Postskriptum послепис м
Psalm Ipsalm] <-s, -en> m псалм м
Pseudonym <-s, -e> n псевдоним м
pst |pst| intetj шът!
Psyche }'psy:qa| <-, -n> / психика ж
Psychiater!in) [psy'qia:U?| <-s, -; -, -nen>
miß психиатър!ка) м/ж!
Psychiatrie1 |psy<ya'tri:| <-> kein Pl f (Gebiet
der Medizin! психиатрия ж
Psychiatrie2 <-, -n> / jarg /psychiatrische
Abteilung! психиатрия ж, психиатрич¬
но отделение
psychiatrisch |psy'Qa:triJ) adj mi;d психи¬
атричен; in -er Behandlung sein про¬
веждам |или подложен съм на| психи¬
атрично лечение
psychisch |'psy:<;ij| adj психически
Psychoanalyse |psygo?ana'ly:za| / пси¬
хоанализа ж Psychoanalytiker(in)
Ipsyqoana'lyitikel <-s, -; -, -nen> m(ß пси¬
хоаналитик M, пенхоаиалитнчка ж
Psychologe [psyqo'lo:ga| <-n, -n> m пси¬
холог м; s. a. Psychologin
Psychologie Ipsyqolo'gi:) <-> kein /У/исп-
хология Ж
Psychologin |psy^o'lo:gin| <-, -nen> /
психоложка ж; s. a. Psychologe
psychologisch |psy^o'lo:giJ] adj психоло¬
гически. психологичен
Psychopathlinj [psy^o'pa:t| <-en, -en; -,
-nen> miß психопат(ка| м/ж) psycho¬
pathisch adj който е присъщ на пси¬
хопат Psychopharmaka Ipsyqo'farmaka)
npl психотропни медикаменти
Psychose |psy^o:za| <-, -n> / психоза ж
psychosomatisch (psyqozo'maitij) aaf/мсн-
хосоматичен Psychoterror |'psy:qot£ro:gl
m психически терор
Psychotherapeuteni |psycotera'pait| <-en,
-en; -nen> miß мьп. i-sych исихотера-
пев'пка) м‘ж! Psychotherapie |psy<;otera
’pi:| / психотерапия ж
PTA !pe:le:?a:| -s> f abk von pharma-

РТТ
467
Pumpe
zeutisch-technische Assistentin помощ-
ник-фармацевтка ж
РТТ |pe:te:'te:) / CH abk von Schweizeri¬
sche Post-, Telefon- und Telegrafenbe¬
triebe Швейцарска пощенска служба
pubertär [puberitEig] adj 1. (Probleme, Stö¬
rungenjсвързан c пубертета, пуберте¬
тен 2. (Mensch! който е в пубертета
Pubertät [puber'tert] <-> kein PI f пубер¬
тет M
Publicity (pA’blisati| <-> kein Plf\. (Bekannt¬
heit) популярност ж, широка извест¬
ност 2. (Reklame! популяризиране cp
Public Relations (’pAblik rileijanz| pl връз¬
ки ми c обществеността
publik Ipu'bliik) adj публичен; etw -
machen правя нщ публично достоя¬
ние; ~ werden ставам публично дос¬
тояние
Publikation |publika'tsjo:n) <-, -en> /
публикация ж
Publikum |'pu:blikum| <-s> kein Pi n (Zu¬
schauer, Zuhörer) публика ж; (Leserschafti
читателски кръг, читатели мн; (in ei
пет Lokal, Kur-, Ferienort/посетители мн,
гости мн; hier verkehrt ein gehobenes
-	тук идват само отбрани хора Pub¬
likumserfolg т публичен успех; (Filny
успех .и сред публиката; der Film ist
ein großer - филмът има голям успех
сред публиката Publikumsliebling т
любимец .и. любимка ж на публиката
publikumswirksam adj въздействащ
върху публиката
publizieren |publi'£si:ran| cohne ge-> vt
публикувам
Publizist(in| Ipubli'tjistj <-en, -en; -, -nen>
m(fj публпцпсПка] м(ж/
Publizistik (publi'tsistik) <-> kein PI f
публицистика ж
Puck ]puk| <-s, -s> m stört шайба ж (за
хокей на лед/
Pudding |'podir)| <-s, -е о -s> т крем .и.
пудпнг м
Pudel |'pu:dal| <-s, -> т iHundi пудел м
► wie ein begossener - dastehen fam
стоя c подвита опашка Pudelmütze /
(плетена) шапка c наушници pudel¬
nackt l’puidal'naktj adj fam голтолени-
чък pudelnass1™ |'pu:dal'nas| adj fam
мокър до кости, вир-вода pudelwohl
|'pu:d3l'vo:l| adj fam sich - fühlen чувст¬
вам се много добре
Puder |'pu:d(>| <-s, -> m fam, dial n пудра
ж; - auflegen слагам пудра, пудря,
напудрям Puderdose /пудриера ж
pudern I. vt пудря, напудрям Н. vr: sich
-	пудря се	’
Puderzucker т пудра захар
Puff1 |pof, pyfd o'püfal <-(e)s, Püffe o
rar-e> mfam (Stoß! удар м, блъсваме cp
Puff2 |puf) <-s, -s> m o n pej, fam (Bordelli
публичен дом
Puffärmel m буфан р ъкав
Puffer <-s, -> m 1. bahn буфер.« 2. сд>г*
(Kartoffel-! вид картофена палачинка
Pufferstaat т буферна държава Puf¬
ferzone <-, -п>/буферна зона
pulen j'pudan] nordd, fam I. vi (knibbeln!
чопля; in der Nase - чопля си носа
П. vt (heraus-j изчоплям
Pulle ['pula] <-, -n> f fam бутилка м (за
алкохолни питиета/; volle ~ fahren
карам с пълна скорост
Pulli ['pulij <-s, -s> m fam пуловер м
Pullover Ipu'loive) <-s, -> m пуловер hi
Pullunder Ipu'lundel <-s, -> m пуловер м
без ръкави
Puls [puls] <-es, -e> m пулс м; jdm den -
fühlen !Anzahl der Pulsschläge pro Minute
bestimmen! меря нкм пулса; (Gesinnung,
Meinung prüfen! сондирам почвата при
нкг; /Verstand prüfen) проверявам дали
някои е с всичкия си Pulsader /арте¬
рия ж; sich dat die ~n aufschneiden режа
си вените
pulsieren (pul'ziiranl <ohne ge-> w пул¬
сирам
Pulsschlag m 1. an.at trhythmischer Schlag!
пулс hi; (einzelner Schlag) удар м на пул¬
са 2. fig пулс. ритъм и/ Pulswärmer
<-s, -> л? вълнен р'ъкавсл (за топлене
на китките/
Pult [palt] c-le.is, -е> п 1. /Schreib-I писа¬
лище ср, писалищна маса /с наклонен
плот!; /Redner-, a. in Schule! катедра ж;
(Dirigenten~/ пулт м; (Noten-! позна
стоика 2. (Schalt-/ пулт за управление
Pulver l'pulve) <-s, -> п 1. /zerriebener, zer
mahlener Stoff! прах м 2. /Schieß-i барут
hi; sein - verschossen haben fig, fam из¬
гърмял съм си патроните; (nichts mehr
leisten können! изпял съм си песента
3. jarg !Geldi мангизп мн PulverfassRR n
буре cp за/с барут; einem - gleichen
взривоопасен с ъм; auf einem - sitzen
fig седя на буре c барут
pulvleirig ad/Iстрит на прах. прахооб¬
разен
Pulverkaffee т нескафе cp Pulver¬
schnee т пухкав спят
pulvrig adj s. pulvfeirig
Puma |'pu:ma| <-s, -s> m ;;oo пума ж
pummlejig |'pumla)lic| adj fam дундест
Pump Ipumpj <-s> kein PI m jarg заем м:
etw auf - kaufen купувам нщ. като
взимам пари ма заем; auf ~ leben живея
от заеми
Pumpe l'pumpal <-, -n> /1. (Vorrichtung!
помпа ж 2. fam iHerzl сърце cp

pumpen
468
putzen
pumpen vt 1. IWasser/ помия 2. fam
(ausleihen) 'заемам; sich datGeld von jdm
- взимам от нкr нари на заем; jdm
Geld - давам нкм пари на заем
Pumps |p<imps| <-, -> т изрязана дамс¬
ка обувка с висок ток
puncto fpuqkto| adv in - ... по отноше¬
ние на ...
Punk |par)k| <-|s), -s> т 1. sing i-musik}
пънкмузпка ж 2. /Anhänger des PunkI
пъикар(ка) м!ж!
Punkerlin) <-s, -; -, -nen> m/fi s. Punk 2.
Punkt [porjktj <-|eis, -e> m точка ж,
пункт м; /Moment! момент ,и; /Stelle!
място cp; um - 12 Uhr точно в 12 часа;
~ für - точка по точка; in diesem - по
тази точка; nach ~en siegen печеля по
точки: dieser - der Verhandlungen ist
noch strittig тази точка от преговори¬
те е още спорна; das ist ein dunkler -
in ihrer Vergangenheit това е тъмен
|или нсясен| момент в нейното мина¬
ло: bis zu einem gewissen - до опре¬
делен момент; nun mach aber mal ‘nen
~! fam стига толкова!, престани вече!;
ohne - und Komma reden fam говоря,
без да спра; auf den - kommen идвам
си на думата
punktgleich adj stört равен по точки
punktieren |puqk'ti:ran] cohne ge-> vt
1.	(Linie, Räche/ пунктирам 2. mijs сла¬
гам точка на нота (удължавам с по¬
лоний стойност) 3. мш нравя пунк¬
ция
Punktion [poqk'tsioin] <-, -en> / пунк¬
ция ж
pünktlich ('pvrjktliql adj точен Pünkt¬
lichkeit <-> kein Pi f точност ж
Punktrichter(in) m(ß съдия м, съдника
ж, който(която) присъжда точки
Punktsieger(in) m(fj победител(ка)
м(ж) по точки
punktuell (pur)ktu'd| I. adj отнасящ се до
отделни точки II. adv по (отделни]
точки, точка по точка
Punsch |punj, p/.-'ponJa o'pynfa| <-(e)s, -e
o Pünsche> m /alkoholisches Getränk!
пунш M
Pupille [pu'pila| <-, -n> / зеница ж
Puppe |'рирз| <-, -n>/l. /Kinderspielzeug/
кукла ж; iMarionette) марионетка ж
2.	fam iFraui куклнчка ж 3.zoo какави¬
да ж ► bis in die -n schlafen jarg спя до
късно Puppenhaus n къща ж за кук¬
ла Puppenspieleriim /п/// кукловод1ка|
м .'/е- Puppentheater п куклен театър
Puppenwagen т количка ж на кукла
Pups [pieps; <-es, -е> т fam пръдня ж
pupsen vi fam и ьрдя
pur jpu:?>! adj 1. 'rein; чист. непримесен:
Whisky ~ уиски чисто 2. (am (bloß! чист.
самият; -er Zufall чиста случайност:
die ~e Wahrheit самата истина; aus ~em
Eigensinn само от твърдоглавие
Püree |ру'ге:| <-s, -s> n castr пюре cp
pürieren |py'ri:ran| <ohne ge-> 1-t cash-:
правя на шоре
Puritaner(in) |puri'ta:ne] <-s, -; -, -nen>
m(ß пуритан(ка) м/ж/
puritanisch adj пуританскп
Purpur ['purpurl <-s> kein PI m пурпур м
purpurfarben, purpurrot aofyпурпурен,
пуриурночервен
Purzelbaum m fam премятаме cp. къл¬
бо cp напред: einen - schlagen премя¬
там се. правя кълбо напред
purzeln fpurtsaln| vi sein премятам се:
(herunter-) падам, претъркулвам се
puschenRR ['pu/an| vt, pushen vt jarg
1.	(zum Erfolg bringen) довеждам до ус¬
пех: ein neues Produkt auf den Markt
- лансирам нов продукт на пазара;
jdn an die Spitze - довеждам нкг до
върха 2. (mit Drogen handeln} пласирам,
продавам (наркотици)
Puste |'pu:sta| <-> kein PI ffam дъх м; au¬
ßer - sein не мога да си поема дъх,
задъхвам се; jdm geht die - aus нкм
излиза душата Pusteblume ffam: пре-
цъфтяло глухарче, чиито семена
могат да се издухат Pustekuchen т
(ja,) fam да, ама не!
Pustel ['pustal| <-, -п> /гнойна пъпка
pusten |'pu:stan| vi 1. (blasen) духам
2.	(keuchen} пухтя
Pute ['pu:ta) <-, -n> / 1. 200 (Truthenne)
пуйка ж 2. pej, fam гъска ж
Puter |'pu:te| <-s, -> m zoo пуяк м puterrot
|'pu:te'ro:t| adj червен като рак
Putsch |putf| <-(e)s, -e> m ми. пуч и/, опит
м за държавен преврат
putschen vi извършвам държавен пре¬
врат
Putschist(in) [pu'tj'ist) <-en, -en; -, -nen>
m(fi превратаджия м, превратаджий-
ка ж
Putte l'pota] <-, -п>/ангелче cp (като
украса в архитектурата и скулпту¬
рата}
Putz Iputs] <-es> kein PI m мазилка ж;
unter/über - под/над мазилката; auf
den - hauen fam (sich beschweren} оп¬
лаквам се: (ausgelassen sein) празнувам
много шумно и весело
putzen l'putsan| I. vt (Gemüse) чистя, по¬
чиствам: (polieren, a. Schuhe) лъскам,
излъсквам; /Fenster) мия. измивам; sich
dat die Nase - бърша \или избърсвам|
си носа; sich dat die Zähne - мия \или
измивам] си зъбите II. vr: sich - 'Vogel!

Putzerei
469
чистя се, почиствам се; (Tier) ближа се
Putzerei <-> kein PI f ре% fam (досадно)
чистене
Putzfimmel т pej, fam мания ж за чис¬
тене Putzfrau /чистачка ж
putzig l'potsiq] adj fam 1. (niedlich) заба¬
вен, смешен (за малки животни)
2. (seltsam, komisch) странен
Putzkolonne / бригада ж от чистачи
Putzlappen т парцал м (предимно за
миене на под) Putzmittel п почистващ
препарат; (zum Polieren) препарат м за
лъскане
putzmunter l'pots'munte) adj fam съвсем
бодър
Putzwut / мания ж за чистене
puzzeln fpazaln] и редя пъзел
Puzzle ['pazal о ’pasal] <-s, -s> n, Puzzle¬
spiel n пъзел M
Python
PVC |pe:fao'tse:) <-(sp> kein PI n abk von
Polyvinylchlorid PVC (поливинилхло¬
рид)
Pygmäe |pY'gm£:a) <-n, -n> m пигмей м
Pyjama [py’(d)3a:ma| <-s, -s> rn пижа¬
ма ж
Pyramide |pyra‘mi:da) <-, -n> / пирамида
ж pyramidenförmig |pyra'mi:danfcErmi<;|
adj пирамидален
Pyrenäen [pyre'ntian] plgeog Пиренеи мн
Pyromane [pyro’marnaj <-n, -n> m пиро-
ман м
Pyrotechniker!in) [pyro'Uqnike) m(j) пи¬
ротехник M, пиротехничка ж
Pyrrhussieg |’pvruszi:k| <-(e)s, -e> m geh
Пирова победа
Python [’pyitDn, p/:'py:t3ns opy'tornanj <-s,
-s o -en> m, Pythonschlange f/.oo пи¬
тон M

Q, q
470
quasi
Q
Q, q jku:| <-, -|s)> n седемиайстата
букви от немската азбука
q CH, А abk von Zentner 100 кг
Quacksalbert in j |'kvakzalbe| <-s,	-nen>
mif pej шарлатанин м, шарлатанка ж
Quader |'kva:de| <-s, -> m 1. arcii квадер
.1/ (дялан правоъгълен камък/ 2. мм
паралелепппед .w
Quadrant (kva'drantj <-en, -en> m ква¬
дрант .и
Quadrat |kva'dra:t| <-|e|s, -e> n квадрат
м; sechzehn zum ~ шестнадесет на
квадрат
quadratisch adj 1. мат на квадрат, от
в тора степен: -е Gleichung уравнение
от втора стенен 2. (quadratförmig) ква¬
дратен
Quadratkilometer т квадратен кило¬
метър Quadratmeter т о п квадратен
метър
Quadratur |kvadra'tu:t?, p/.-kvadra'tuiran] <-,
-еп> /квадратура ж; die - des Kreises
квадратурата на кръга
Quadratwurzel / маг квадратен корен
Quadratzentimeter топ квадратен
сантиметър
quadrieren [kva'dri:ran| cohne де-> vt мач
повдигам на квадрат
QuadrofonieRR |kvadrofo'ni:, pl: kvadrofo
'ni:an| <-, -n> / Quadrophonie <-, -n> /
Radio квадрофония ж Iозвучаване на
помещения с четирима говорители)
quak |kva:k| interj jFroschI квак-квак
quaken |'kva:kan| vi 1. (Ente) крякам:
!Frosch! квакам 2. pej, /am [viel und unnütz
reden) плямпам, плещя
Quäker(in) ['kvt:ke| <-s, -; -nen> mlji
квакер(ка1 .w/.vc,
Qual |kva:l] <-, -en>/l. 'seelisch, körperlich/
мьменпе cp. тормоз .w; wer die Wahl
hat, hat die - scherz не е лесно да имаш
избор 2. meist pl 'Schmerz; мъка ж. стра¬
дание cp
quälen |'kv£:lan| I. vt 1. Iseelischi измъч¬
вам. тормозя: /misshandeln! мъча. из¬
мъчвам. изтезавам 2. ! lästig fallen) до¬
саждам на II. vr: sich - 1. 'seelisch! тор¬
мозя се 2. 'sich abmüheni мъча се. из¬
мъчвам се
Quälerei jkvtla'raij <-, -er»/ мъчение cp,
тормоз .w
Quälgeist mfam душевадси .и. врънка-
.To cp
Qualifikation |kvalifikaTsjo:n; -er» (
квалификация ж
qualifizieren |kva)ifi'tsi:ran| <ohne ge->
1.	if квалифицирам; qualifizierter Ar¬
beiter квалифициран работник II. vr:
sich - квалифицирам се
Qualität |kvali'te:t| <-, -en>/качество cp;
der Stoff ist von schlechter - матери¬
алът е c лошо качество
qualitativ jkvalita‘ti:f| adj качествен
Qualitätsarbeit / качествена работа
Qualitätserzeugnis n висококачест¬
вено изделие Qualitätskontrolle /
качествен контрол Qualitätsmerkmal
<-ie)s, -e> n знак м за качество Quali¬
tätssiegel <-s, -> n печат .w за каче¬
ство
Qualle |'kvala| <-, -n> f /.oo медуза ж
Qualm [kvalmj <-|e]s> kein Pl m гъст дим,
пушек .w
qualmen vi 1. /Qualm verbreiten) димя,
пуша 2. pej, fam (rauchen1 пуша като
комин
qualvoll adj мъчителен
Quant |kvant| <-s, -en> n tiiys квант м
Quanten pll.pl von Quant, Quantum
2.	jarg (Füße/ крачшца ми Quanten¬
theorie /tiiys квантова теория
Quantität |kvanti'U:t| <-, -en> / коли¬
чество cp
quantitativ |kvantita'ti:f) adj количествен
Quantum l'kvantum, pl: 'kvantan| <-s,
Quanten> n 1. /Menge! количество cp
2. (Anteil) доза .ж, порция ж
Quarantäne |karan'U:na| <-, -n>/каран¬
тина ж; unter ~ stellen поставям под
карантина
Quark' |kvark| <-s> kein Pl m 1. castr из¬
вара .vr 2. pej, fam /UnsinnI глупост' ж
Quark2 |kwa:k| <-s, -s> n phys кварк м
Quarta ['kvarta, pl: 'kvartanl <-, Quarten> /
А четвърти клас в гимназията
Quartal [kvar*ta:l| <-s, -e> n тримесечие
cp
Quarte ('kvarta) <-, -n> /mus кварта ж
Quarten pl von Quarta
Quartett [kvar'tet) <-(eJs, -e> n mus квар¬
тет M
Quartier |kvar'ti:g, pl: kvar'ti:raj <-s, -e> n
1. /UnterkunftI ми. квартира ж: ein -
beziehen нанасям се в |нова) кварти¬
ра 2. CH tVierteli квартал м
Quarz [kva:ets| <-es, -e> m кварц м
Quarzuhr / кварцов часовник
quasi |‘kva:zii adv imehr oder weniger! no-

quasseln	471	quietschen
вече или по-малко, до голяма степен:
/gewissermaßen) в известна степен:
(sozusagen) така да се каже
quasseln j'kvasaln) I. т//ал7дърдоря. плям¬
пам II. vtfam плещя: dummes Zeug -
плещя глупости Quasselstrippe / pej,
fam плямпало cp; an der ~ hängen вися
на телефона
Quaste |'kvasta| <-, -n>/l. /Troddel’j пис¬
кюл M 2. (Puder-) пухче cp за пудрене
Quatsch <-(e)s> kein PI m pej, fam глупост
ж; mach keinen не прави глупости!:
red’ doch nicht so einen ~! не говори
глупости!
quatschen fam I. vi 1. pej (dumm daher
schwätzen) говоря глупости 2. /plaudern)
бъбря; /quasseln) плямпам 3. /klatschen)
(über etw akk) - клюкарствам (за нщ|
II. vt pej дрънкам, дърдоря: Blödsinn -
дрънкам глупости
Quatschkopf т pej, fam дърдорко м,
плямпало ср
Quecksilber (‘kvekzilbel п снш живак м
Quecksilberthermometer <-s, -> лжн-
вачен термомегвр Quecksilberver¬
giftung /живачно иатравяне
Quelle l'kvelal <-, -n> /1. /eines Gewässers)
извор м; (Ö!~) находище cp 2. fig (Text,
Person) (първоизточник м: aus zuver¬
lässiger - от достоверен източник: an
der - sitzen fam черпя нанраво от
извора
quellen l'kvtlanj <quillt, quoll, gequollen>
vi sein 1. (heraus-! извирам, бликам
2. (auf-, anschwellen! набъбвам
Quellenangabe / посочване cp на из¬
ползвания и no'imiK Quellenfor¬
schung/проучване cp на източници¬
те Quellensteuer /i iN данък м. удър¬
жан при източника на дохода Quellen¬
text т изходен текст, източник м
Quellgebiet п място ср. откъдето из¬
вира река Queilwasser <-s> kein PI n
изворна вода
Quengelei |kv£qa'lai| <-, -en> ffam мър¬
морене cp, мрънкаме cp
quenglejlig adjfam (nörgelig; мърморещ:
ivon Kindern: weinerlichi хленчещ: (zu etw
drängend) мрънкащ
quengeln l'kvtqslnl vi fam /nörgelni мър¬
моря: /von Kindern: weinerlich) хленча,
мрънкам за
quenglig adj s. quenglellig
quer |kve:t?] adv 1. /rechtwinkligj напречно,
напреки: - gestreift е напречни ивици:
sich - ins Bett legen лягам напречно в
леглото 2. (schräg) - durch |c?über| нап¬
ряко през: - über die Straße gehen
пресичам улицата: ~ durch das Land
през цялата страна Querachse /Нап¬
речна ос Querbalken т траверса ж,
напречна греда querbeet |kve:g‘be:ti adv
fam напосоки
Quere [‘kve:ra| <-> kein PI f jdm in die -
kommen fam и зп реч вам се нкм на пъ¬
тя, обърквам нкм работата
Querele [kve'reils] <-, -n> f geh караница
cp
querfeldein j’kveiefElt'Tam] adv нанраво
през полето
Querflöte / вид флейта Querformat п
хоризонтален формат /размер, при
който ширината е по-гои яма от
дъАжината/ quergestreift*" adjs. quer
1.; Querkopf m pej, fam опак човек,
особняк .w quer legen vn sich - fig, fam
isich widersetzeni противопоставям се
(па нечии намерения I Querleiste f
напречна летва Querschiff п лкси нап¬
речен кораб на храм Querschläger т
ри ко] пет м
Querschnitt т 1. (Schnitt) напречен раз¬
рез. напречно сечение 2. fig (Überblick)
преглед м. обзор м querschnitt(s)-
gelähmt adj парализиран от засегна¬
тото място на гръбначния сп.лб на¬
долу Querschnitt!s(gelähmte nf па-
рализирап1а| м(ж/ от засегнато място
на гръбначния сгьлб надолу
Querstraße / пресечка ж Querstrich
т напречна черта Quersumme /мдл
сбор м от цифри те па многозначно
число
Querulant(in) |kveru'lant| <-en, -en;
-nen> mtf) pej мърморко cp. вечно
недo волст вa i ц човек
Querverbindung / директна връзка
Querverweis т препратка ж
quetschen l'kvEtJanj I. vi 1. (drücken! при¬
тискам: jdn an \o gegen! die Wand -
притискам нит до стената 2. Iverlerze/n
контузвам 3. (in etw hineinzwängen■ на¬
тъпквам. на тиквам II. ovsich - 1. >/c/i
klemmen) sich dat den Finger - прппшп-
вам см прз.ста 2. isich zwängen) иа гвк-
вам се: sich akk durch die Tür -- про¬
мушвам се през вратата
Quetschung <-, -en> f Quetschwunde
/ контузия .w от прнклещване/нре-
мазваие
Queue (ko:! <-s, -s> m o n (Billard:билярд¬
на щека
Quickie j'kwikij <-, -s> m jarg бърз полов
акт
quicklebendig l'kvikle'btndicj adj жизне¬
радостен
quieken |'kvi:kan| vi 1. (Schwein) квича:
(Maus) цвърча 2. fig (vor Vergnügen: кви¬
ча
quietschen l'kvirtfanj vi 1. / Tür. 'schloss, ßrern

quietschfidel	472
sen, Bett! скърцам 2. fern (vor Vergnügen!
квича: (vor Schreck) крещя
quietschfidel, quietschvergnügt ['kviitffi
'de:l, *kvi:tff£e'gny:kt| adj/ат в прекрасно
настроение, изключително весел
quillt [kvilt| 3. pers sing pr von quellen
Quint fkvxntl <-, -en> f ms квннта ж
Quinta l'kvmta, pl: 'kvintan| <-, Quinten> /
А пети клас в гимназията
Quinte l'kvmta] <-, -n> / mus s. Quint 1.
Quinten pl von Quinta
Quintessenz |'kvintesents| / квинтесен¬
ция ж
Quintett <-(e)s, -e> n mhs квинтет м
Quirl |kvirl] <-(e)s, -e> m 1. (Küchengerät!
ръчна бъркалка 2. вот възел м от
сноичета, израстък м в снопче
quirlen vt разбивам на ръка с бъркал¬
ка
quirlig adj подвижен, жив
quitt |kvit| adj /ат (mit jdmj ~ sein kbiit
съм (c НКГ)
Quitte l'kvita] <-, -n> / вот дюля ж
quittieren |kvi'ti:ran| <ohne ge-> vt 1. (durch
Unterschrift: bestätigen) подписвам, раз¬
писвам 2. etw mit etw ~ отвръщам на
ни; c нщ 3. (Dienst) напускам
Quittung l'kvitorj] <-, -en> / 1. ihm. кви¬
танция мс, разписка ж; eine ~ (über
Quotierung
etw akk) ausstellen издавам разписка
(за нщ); gegen ~ срещу разписка 2. ftg
(Folgen! неприятни последици; das ist
die ~ für deine Voreiligkeit това е ре¬
зултатът от твоята прибързаност:
nun hast du die ~ für deine Faulheit
сега си получи заслуженото за т воя
мързел
Quiz [kvis| <-, -> п викторина ж (забавно
игра на въпроси и отговори) Quiz¬
master |'kvisma;ste| <-s, -> т водещ м
/на викторина)
quoll |kvol| 1. иЗ. pers sing imp von quellen
Quote |'kvo:ta| <-, -n> /1. (Anteil) част ж,
дял м 2. (bei Statistik) квота мс, процент1
.w Quotenfrau <-, -еп> / жена мс, на¬
значена по квотен принцип Quoten¬
regelung <-, -еп> / квотен принцип
за назначаване на жени (регламент,
конто предвнмсда квоти за назнача¬
ване на мсени на определени длъжнос¬
ти, за да се гарантира представи¬
телността им в дадени области)
Quotient [kvo'yjentl <-en, -en> m млт
1. (aus Zähler und Nenner bestehender Zah¬
lenausdruck) дроб мс 2. (Ergebnis einer
Division! частно cp
Quotierung <-, -en> / wirtscit котиров¬
ка MC

R, r
473
Radiosender
R
R, r |er| <-, -(s)> n R p cp (осемнайстата
буква от немската азбука!
Rabatt Ira'bat] <-(e)s, -e> mрабат.\t, (тър¬
говска) отстъпка: (einen) - auf etw ahJc
geben правя отстъпка от цената на
нщ; mit 10% ~ с 10% отстъпка: ich
bekam 5 Euro - получих 5 евро от¬
стъпка
Rabauke |ra'bauka] <-n, -n> m/am хули¬
ган Л1
Rabbi ('rabi, pl: ra'biman o 'rabi:s| <-|s),
Rabbinen o -s> m ш. (Judentum) равин .«
Rabbiner |ra'bi:nc| <-s, -> m равин .w
Rabe |'ra:ba| <-n, -n> m zoo гарван м
Rabeneltern pl pej поиш родители (ко¬
ито не се грижат за децата ст
Rabenmutter / pej лоша майка (коя¬
то не се грижи за децата си) raben¬
schwarz l'ra-.ban’Jvarts) adj гарваново-
черен Rabenvater т pej лош баща
(който не се грижи за децата си)
rabiat (rabi'a:t| adj 1. (gewalttätig) брута¬
лен; (wütend, wild) яростен, освирепял
2. (rigoros) суров
Rache |'raxa| <-> kein /-Y/отмъщение cp:
(an jdm für etw) ~ nehmen отмъщавам
(па нкг за нщ): aus - за отмъщение: ~
ist süß отмъщението е сладко Ra¬
cheakt т акт м на отмъщение
Rachen l'raxan) < s, -> т гърло cp; (von
Raubtier) паст ж: jdm etw in den - werfen
(am пълня нкм гушата: давам нкм нщ.
за да ми ря са
rächen |'r£(;an| I. и отмъщавам II. vr:
sich ~ отмъщавам си: sich an jdm für
etw - отмъщавам (си) на нкг за нщ
Rächer(in) <-s, -nen> miß отмъсти¬
телна) м/ж)
Rachitis [ra'xi:tis, pl: raxi:'ti:dsn] <-,
Rachitiden> /■:■:<> рахит м
Rachsucht / отмъстнтелност ж rach¬
süchtig adj отмъстителен
Racker |'rake| < s, -> m/am палавник м.
немирник м
Rackerei <-> kein Pl//am трепане cp (за
тежка работа), хамалогия ж
rackern l'raken] viJam трепя се. блъскам
се
Rad |ra:t, p/.-'rr:de| <-(e)s, Räder> n 1. i
Sport колело cp: ein - schlagen cpori
премятам се (настрани), нравя коле¬
ло; iP/au) разиервам опашка: unter die
Räder kommen Jam пропадам (морал¬
но или материално): das fünfte - am
Wagen sein /am напълно излишен съм
2. (Fahr-)велосипед м, колело: - fahren
карам колело Radachse / ос ж на
колело
Radar [ra'daig o'ra:da:e, pl:ra'darra o'ra:da:ra]
<-s, -e> m o n радар м Radargerät n
радарен уред Radarkontrolle / рада¬
рен контрол Radarschirm m радарен
екран
Radau [ra'dau] <-s> kein Pl m/am врява ж.
дандания ж
Radaufhängung <-, -еп> /дито окачва¬
не ср на колелата на МПС Raddamp¬
fer т параход м с лопатни колела
radebrechen [‘raidabreqanj vt, vi (in)
Deutsch - говоря лошо |пдп завалено|
немски
radeln |'ra:daln) vi sein /am карам колело
Rädelsführer(in) (Vt;dalsfy:rt?| miß rap-
тор(ка) м/ж) (главатар на заговор,
банда)
radlfahrenAlt х. Rad 2.; Radfahrer(in) mif
велосипедпст(ка| м/ж). колоездач(ка)
м(ж/ Rad(fahr)weg т алея ж за вело¬
сипедисти
radial )radi'a:l| adj радиален
Radien pl von Radius
radieren |ra'di:ran| cohne ge-> vt 1. (aus- )
трия. изтривам 2. kijmst гравирам
Radierer <-s, -> m, Radiergummi m rv-
ма ж за триене
Radierung <-, -en> / (Ver/ahren) грави¬
ране cp; (Bild) офорт м, гравюра ж
Radieschen |ra'di:s<;an| <-s, -> n от ре¬
пичка ж
radikal [radi'ka:l| adj радикален Radika¬
le <ein -r, -n, -n> rnf радикал м
Radio ('raidioj <-s, -s> n радио cp: - hören
слушам радио: im - по радиото
radioaktiv |radio?ak'ti:f| adj радиоакти¬
вен
Radioaktivität iradio?aktivi't£:t| / радио¬
активност ж
Radioapparat m. Radiogerät n радио¬
апарат .и
Radiologe (radio'lo:ga| <-n, -n> m радио¬
лог м: s. a. Radiologin
Radiologie (radio'lo:ga| <■> kein Pi f
радиология ж
Radiologin jradio'lo:gm| <-, -nen> / pa-
дположка ж: s. a. Radiologe
Radiorecorder |ra:diore'lorde| <-s, -> m
радиокасетофон .w Radiosender • ;-s,
-> in радиостанция ж. радпонредава-

Radiowecker
474
Rand
тел м Radiowecker m радиочасов-
мик M
Radium |'ra:dium| <-s> kein PI n епгм ра¬
дий .и
Radius fraidios, pl: ‘ra:disn| <-, Radien> m
радиус M
Radkappe/.vjiu капак .w на главина
Radler <-s, -> m bes südd, А: освежител¬
ни напитки от дири и лимонади
Radlerlin) <-s,	-, -nen> miß fam s.
Radfahrer
Radlerhose <-, -n> /тесен, еластичен
клин до коленете ви велосипедисти
Radrennbahn /колоездачна писта Rad¬
rennen п колоездачно състезание
Radrennfahrer(in) miß състезател(ка)
м/ж) по колоездене
rad schlagen*" i Rad 1.
Radsport m колоездачен спорт Radtour
/колоездачна обиколка Radwechsel
m смяна ж на колело /на превозно
средствоj Radweg ms. Rad(fahr)weg
RAF |£r?a:'?£f| <-> kein Pl f abk von Rote-
Armee-Fraktion фракция „Червена ар¬
мия"
raffen |'rafan| vt 1. pej pan sich reißen) граб¬
вам: (Geld) заграбвам 2. /Rock) приби¬
рам. запретвам: /Sro/7драпнрам 3. (kür¬
zen) съкращавам A. fam /kapieren) схва¬
щам
Raffgier / алчност ж. ненаситност ж
raffgierig adj алчен, ненаситен
Raffinerie |rafina'ri:, pl: rafina'ri:an| <-, -n>
/рафинерия ж
Raffinesse (rafi'nrsa] <-, -n> fl. sing (Schlau¬
heit) хитрост ж, рафнннраност ж
2.	/Feinheit) финес ж, изтънченост ж
raffinieren |rafi'ni:ran| <ohne ge-> vt ра¬
финирам. пречиствам raffiniert adj
1. (schlau! хитър: (durchtrieben) рафини¬
ран 2. /verfeinert) фин, изтънчен 3. fam
(Kleid, Frisur) модерен, елегантен
Rafting |'ra:ftirj| <-s> kein Pl n рафтпнг м
/спускане c лодки по буйна планински
реки)
Rage |'га:за| <-> kein Pl f гняв м, ярост
ж: in ~ kommen побеснявах!
ragen |'ra:gan| м стърча: in die Höhe -
издигам се
Ragout [ra'gu:] <-s, -s> n castr pary cp
/ястие от късчета месо или риба в
пикантен сос)
Rahm |ra:m| <-ie)s> kein Pl m bes südd, A,
CH каймак м, сметана ж
rahmen j'ra:m3n| кг слагам в рамка /кар¬
тини:
Rahmen <-s, -> т 1. a.fig iBilder-j рамка
ж 2. ///>■- каса ж; 1 Fenster-) рамка
3.	sing, fig ■'Bereich. граници мн: in be¬
scheidenem/ großem - в тесни/широ¬
ки граници; im - des Möglichen в рам¬
ките па възможното: aus dem - fallen
по-различен |или по-особен| съм
Rahmenbedingung / рамкови усло¬
вия Rahmenhandlung / i n рамков
сюжет
Rahmsoße <-, -п> /сметанов сос
Rain |ram| <-(e)s, -е> т 1. fStreifen Land)
межда ж, синор м 2. südd, CH (Abhang)
склон .и
räkeln |'rE:ksln| vn sich ~ х rekeln
Rakete |ra'ke:ts| <-, -п> / ракета ж
Raketenabschussrampe^ / мн. рампа
ж за изстрелване на ракети Raketen¬
stützpunkt т ми ракетна база Rake¬
tentriebwerk п ракетен двигател Ra¬
ketenversuchsgelände п опитен по¬
лигон за изпитания на ракети Rake¬
tenzeitalter п а томната ера
Rallye 1‘rali о‘n\i\ <-, -s> /рали cp
RAM |ram| <-(s), -|s)> n inporm abk von
random access memory PAM, памет ж
c произволен достъп
rammeln |'ramaln| I. vi 1. (Tiere) съвкупя-
вам се: vulg (Menschen) чукам се 2. fam
(stoßend drängen) блъскам се, бутам се;
gerammelt voll sein претъпкан съм.
пълен съм до пръсване II. vt: sich -
fam 1. (sich balgen) боричкам се 2. (sich
stoßenl блъскам се, удрям се
rammen vt 1. etw in den Boden - наби¬
вам нщ здраво в земята 2. (Fahrzeuge)
блъскам странично; (Schiffe] врязвам
се в друг кораб
Rammler ['ramle| <-s, -> т zoo самец м,
мъжкар м (за заек)
Rampe |'гатрз| <-, -п> / рампа ж Ram¬
penlicht п осветление ср на рампата;
im - stehen ßg стоя в центъра ма об¬
ществения интерес
ramponieren |rampo'ni:r9n] cohne де-> vt
fam повреждам, разнебитвам
Ramsch |ramj] <-(e)s, rar -e> m pej, fam
(schlechte Ware) изостанала, некачест¬
вена стока; (wertloses Zeug] боклук м
Ramschladen m pej, fam магазин м за
евтини, лошокачествени стоки
ran |ran| adv fam s. heran
Rand |rant, pl: 'rende] <-(e)s, Ränder> m
1. a.fig (an Gefäß, Abgrund] ръб м; (Kante)
кант м; (Straßen-) банкет м; (Wald-) край
м; (Stadt-) периферия ж, покрайнини
мн; (Schmutz-) ръб; am -е des Verder¬
bens stehen намирам се на ръба на
пропастта. Ränder unter den Augen
haben имам т ъмни кр ъгове \или сен¬
ки! под очите; am -е bemerken fig
отбелязвам между другото 2. typ поле
ср /ни страници) ►außer - und Band
sein fam вилнея, извън контрол съм:

randalieren
475
rasieren
mit etw nicht zu -e kommen fam ле
мога да се справя с нщ
randalieren |randa'li:ran] <ohne ge-> vi
1. (Lärm machen) вдигам шум 2. (zerstö¬
ren) руша, хулиганствам
Randbemerkung /1. (schriftlich) бележ¬
ка ж в полето на книга 2. (mündlich)
странична забележка
Rande [’randaj <-, -n> /СН вот (rote Rübe/
червено цвекло
Randerscheinung / странично явление
Randgebiet п крайгранична област:
(einerStadt)покрайнини мн Randgruppe
/социална група, изолирана от обще¬
ството (бездомници, алкохолици и др.)
randlos ad) без ръб; (Brille) без рамка
Randstreifen т ш аварийно платно
на път
rang |rarj] I. и 3. pers sing imp von ringen
Rang |rat], pl: 'irqal <-(e)s, Ränge> m
1. (Stufe) ранг м; ми, чин м; (Stand) ста¬
тус м, обществено положение; (Stel¬
lung) пост м; alles, was ~ und Namen
hat каймакът |или целият елит| на об¬
ществото 2. sing (Stellenwert) рг\\г: (Güte)
класа ж; ersten -es (von Bedeutung) от
първостепенно значение 3. тнеат бал¬
кон м 4. Sport място ср в класация
Rangabzeichen пми. отличителни зна¬
ци, пагони мн
Rangelei Iraqalai] <-, -en> ffam борич-
кане cp
rangeln l'rarpln] vifam um etw - борич¬
кам се за нщ
Rangfolge / йерархия ж; /Wertordnung1
степен ж на важност
Rangierbahnhof тт\н разпределител¬
на гара
rangieren (гагузкгап oraleren] <ohne ge->
I. itf разпределям (вагони)№. w заемам
определено място в ранглистата:
hinter/vor jdm - намирам се зад/пред
икг в ранглистата
Rangliste /sport ранглиста ж Rangord¬
nung f s. Rangfolge
ran {halten <irr> vn sich - /am 1. /sich
beeilen) бързам (c работа/ 2. (rasch zu
greifen, viel essenj хапвам порядъчно
rank [rar)k| adj geh - und schlank строен
като фиданка
Ranke |'rarjka| <-, -n> /вот ластар м; (von
Rebe) мустаче cp
Ränke |'г£Г]к9] mplgeh - schmieden плета
интриги
ranken vn sich - увивам се. пълзя на¬
горе (за увивни, пълзящи растения I
ran Imachen vn sich - fam 1. (beginnen)
sich (an etw akk) ~ залавям се здраво
(или усърдно] с нщ 2. (an Person/ sich an
jdn - присламчвам се към нкг, ухаж¬
вам нкг е користна цел
rann (ranj l. и 3. pers sing imp von rinnen
rannte l'ranta) /. u 3. pers sing imp von
rennen
Ranzen j'rantsan] <-s, -> m 1. (Schultasche/
ученическа раница 2. fam (dicker Bauch;
търбух .4
ranzig l'rantsig] adj гранясал: - werden
гранясвам
Rap |reep| n рап м
Rappe ['гара] <-n, -n> m юо вран кон
(арап)
Rappel frapal] <-s, -> mfamпристъп м на
лудост; er hat (s)einen - gekriegt при¬
хванаха го дяволите
Rappen l'rapanl <-s, -> m дребна швей¬
царска монета
Rapper(in) [raepe] <-s, -nen> m(fj
рапър(ка) м(ж.)
Raps fraps] <-es, rar -e> m вот рапица ж
rar [ra:g] adj lselten) рядък: (Juwelen) це¬
нен
Rarität [rari'tEit] <-, -en> f (Seltenheit! ряд¬
кост ж; (wertvoller Gegenstand) ценност ж
rar imachen кг: sich - fam губя се (рядко
се показвам сред хора/
rasant |ra'zant] adj 1. Jam бесен; (Tempo)
бърз 2. ми прав. хоризонтален (за
траектория на артилерийски огън/
rasch |raj] I. ad/бърз: (flink) п ъргав II. adv
бързо
rascheln l'rajaln] w шумоля; mit etw ~
шумоля c вщ
rasen |'ra:z9n| vi 1. haben (toben) беснея;
vor Wut - побеснявам от яд; jdn -d
machen вбесявам нкг 2. sein (sich schnell
fortbewegen) карам c бясна скорост: die
Zeit rast времето лети
Rasen |'ra:z9n| <-s, -> m тревна площ.
морава ж
rasend I. adj 1. (Geschwindigkeit) бесен,
лудешки 2. (Schmerzen) страшен, ужа¬
сен 3. /Wut. Eifersucht! див 4. (Beifall)
бурен II. adv fam (sehr) много; das war
- komisch това беше ужасно смешно
Rasenmäher <-s, -> m косачка ж за
трева Rasensprenger <-s( -> т пръс¬
качка ж за поливане на тревни пло¬
щи
Raserl in | <-s, -nen> т/f/ pej, fam бяс¬
но каращ шофьор
Raserei |ra:za'rai] <-> kein PI f 1. fam
(schnelles Fahren* лудо [или бясно] кара¬
не (на автомобил) 2. (vor WuV бяс м.
лудост ж
Rasierapparat т самобръсначка ж:
elektrischer - електрическа самобръс¬
начка Rasiercreme/крем м за бръс¬
нене
rasieren (ra’zi:ran[ cohne ge-> I. vt бръс-

Rasierer
476
ratsam
на: jdn ~ бръсна нкг; sich ~ lassen бр ъс¬
на се (при бръснар!; sich dat die Beine
- бръсна си краката II. кг sich ~ бр ъс¬
на се: sich trocken - бръсна се на сухо
Rasierer <-s, -> mfamсамобръсначка ж
Rasierklinge / ножче cp за бръснене
Rasiermesser п бръснач м Rasier¬
pinsel т четка ж за бр ъснене Rasier¬
schaum <-(e)s> kein PI m пяна ж за
бръснене Rasierwasser п одеколон м
за след бръснене
Raspel ['raspal] <-, -n>/1. /Feile) рашпнпа
ж 2. (Küchen-! (кухненско) ренде
raspeln vt 1. (Holz! пиля. изглаждам
2. /Gemüse/ ст ържа, настъргвам
raß <rasser, rasseste> adj .4, CH, südd
1.	(scharf gewürzt! лютив 2. (bei Hunden:
bissig! хаплив 3. (bei Pferden: wild! див. c
лош нрав 4. (von Frauen: resolut! дръп¬
нат. нелюбезеи
Rasse l'rasaj <-, -n> / вiOL раса ж Rasse¬
hund m породисто |или расово| куче
Rassel ['rasal| <-, -n> / дрънкалка ж
rasseln w'l. haben (Ketten)дрънчи, дрън¬
кам; (Wecker1 звъня 2. sein fam (nicht
bestehen! durch eine Prüfung -- късат ме
[или пропадам] на изпит
Rassendiskriminierung / расова дис¬
криминация Rassentrennung / расо¬
во разделение
rassig adj расов, нородист; (feurig) буен,
темпераментен
rassisch adj расов
Rassismus |ra'sismus| <-> kein PI m раси¬
зъм м
Rassist(in) |ra'sist| <-en, -en; -, -nen> m(ß
расист(ка) м(ж/
rassistisch adj расистки
Rast |rast] <-, -en>/почивка ж, отдих м
rasten w почивам си. отдъхвам
Raster1 ['raste) <-s, -> m 1. typ растер м
2.	(in Fragenbogen) графи мн 3. fig (мис¬
ловна) система [или схема|
Raster2 <-s, -> п iv растер м, мрежа ж
Rasterfahndung/издирване ср на пре¬
стъпник чрез компютър по база дан¬
ни
Rasthof <-(e)s, -höfe> т гостилница ж
кран магистрала
rastlos adj 1. (unermüdlich! неуморим
2. /ruhelosI неуморен 3. /unstetI непре¬
станен
Rastplatz т място ср за почивка (най-
често край шосе, магистрала! Rast¬
stätte / гостилница ж край магист¬
рала
Rasur |ra'zu:e, p/;ra'zu:ren| <-, -en>/ бръс¬
нене cp
Rat1 ]ra:t] <-(eis> kein Pi m !-schlag; съвет
м: 'Frnp/ehlungi препор ъка ж; jdn um -
bitten |ofragen| моля [или питам] нкг за
съвет; jdn zu ~e ziehen допитвам се до
пкг, обръщам се към нкг за съвет:
etw zu ~ ziehen нравя справка в нщ
(речник, енциклопедии/: jdm mit - und
Tat zur Seite stehen помагам нкм кол¬
ко го мога; sich dat keinen (anderen) ~
mehr wissen, als ... не виждам друг
изход, освен ...
Rat2 <-(e)s, Räte> m 1. /Kollegium) съвет
м; Erweiterter ~ ш разширен съвет на
министрите на ЕС 2. /Person! съвет¬
ник м, съветничка ж
rät |r£:t| 3. pers sing pr von raten
Rate ]'ra:ta] <-, -n> /1. iidl вноска ж; pin
рата ж; in ~n (be)zahlen плащам на
вноски: auf ~n kaufen купувам на из¬
плащане 2. (Verhältniszahij квота ж,
процент а/
raten |'ra:tan| <rät, riet, geraten> vt, vi
1. (Ratschläge geben) съветвам; (Vorschlä¬
gen) предлагам: (empfehlen) препоръч¬
вам; jdm zu etw - съветвам [или да¬
вам съве т на] нкг за нщ 2. (ег~) отгат¬
вам; rat(e) mal, wer heute angerufen
hat fam познай кой се обади днес:
dreimal darfst du fam xa познай!,
познай от три пъти! (нещо, което е
очевидно/
Ratenzahlung/изплащане ср на внос¬
ки
Ratgeber т (Buch) справочник м
Ratgeber(in) m(f) съвети и к,и, съветнич¬
ка ж
Rathaus п кметство ср
ratifizieren |ratifi'tsi:ran] <ohne ge-> vt
ратифицирам
Ratifizierung <-, -en> / ратифициране
cp
Rätin [Vtitin] /съветничка ж
Ration [ra'tsio:n] <-, -en> / дневна даж¬
ба, дневен иорцион
rational |ratsio'na:l| adj рационален, ра¬
зумен
rationalisieren [ratsjonali'zirran] <ohne
ge-> vt, vi рационализирам
Rationalisierung <-, -en> / рационали¬
зиране cp, рационализация ж
rationell [ra£sio'n€l| ас//рационален, ефек¬
тивен; (haushälterisch! икономичен
rationieren [ratsio'niiran] cohne ge-> vt
разпределям на дажби [или порцио-
ни|
Rationierung <-, -еп> /разпределение
ср на дажби [или порциони]
ratlos ас//безпомощен Ratlosigkeit <->
kein PI f безпомощност ж
rätoromanisch [rttoro'mainij] adj unc, pe-
торомански
ratsam adj разумен; (zu empfehlen! npe-

ratschen
477
rauh
поръчителен; (angezeigt) уместен, це¬
лесъобразен
ratschen fraitfan] vi/ат клюкарствам
Ratschlag ['ra:^a:kj m съвет м
Rätsel |'r£:tsal| <-s, ■> n 1. (DenkaufgabeI
гатанка ж; ein ~ lösen решавам гатан¬
ка; jdm ein - aufgeben задавам нкм
гатанка 2. (Geheimnis) загадка ж; das
ist des ~s Lösung я виж колко просто
било; es ist mir ein wie das passieren
konnte за мен е загадка как можа да
се случи това rätselhaft adj загадъ¬
чен; (unerklärlich) необясним
rätseln vi (über etw akk) ~ правя догадки
(относно нщ), блъскам си главата (с
нщ)
Ratssitzung / заседание ср на съвет
(на институция или фирма) Rats-
versammlung/ събрание ср на съвет
(на институция или фирма)
Rattan l'ratan] <-s, -е> п вот ратаи м,
камъш м
Ratte jVats] <-, -п> /юо плъх м Ratten¬
gift п отрова ж за плъхове Ratten¬
schwanz т 1. юо опашка ж на плъх
2. fig, famвърволица ж (от неприятни
неща); der Skandal zog einen ~ von
Enthüllungen nach sich скандал ът пов¬
лече след себе си серия от разкрития
rattern ['ratenl vi 1. haben (knatternde Töne
erzeugen) тракам 2. sein (sich ratternd
bewegen) трополя
rauRn (rau] adj I. (nichtglatt)грапав; /borstig)
вот бодлив 2. (Stimme, Hals) дрезгав,
пресипнал: (Haut) загрубял 3. (Klima)
суров: (Wind) остър 4. (Gegend) нера¬
вен. насечен 5. (Manieren, Mensch! не¬
додялан; (grob) груб >in ~en Mengen
fam в големи количества
Raub (raup] <-(e)s> kein Pi m 1. (Rauben)
грабеж M, обир м; (Entführung) отвли¬
чане cp 2. (Beute) плячка ж Raubbau
<-(e)s> kein Pi m хищна \u,m безоглед¬
на! експлоатация (на земи и находи¬
ща); - treiben злоупотребявам; mit
seiner Gesundheit ~ treiben съсипвам
здравето си Raubdruck <-|e)s, -е> т
пиратско копне
rauben l'raubsn] vf ограбвам: (entführen)
отвличам; jdm alle Hoffnung - geh
отнемам на нкг всякакви надежди; du
raubst mir noch den letzten Nerv! fam
ще ми скъсаш окончателно нервите!
Räuber(in) fnibe] <-s, -nen> m(f)
разбойник M, разбойничка ж. бан-
днт(ка) м(ж); ~ und Gendarm spielen
играя на стражари и апаши Räu¬
berbande / разбойническа банда
Räuberhöhle / разбойническа пеще¬
ра räuberisch adj разбойнически; itioi
хищен
Raubkatze / хищна котка Raubkopie
<-, -п> / пиратско копие Raubmord
т убийство ср с цел грабеж Raub-
mörderlin) mifj убиец м с цел грабеж
Raubritter т рицар-разбойник м
Raubtier п хищник м Raubüberfali т
нападение ср с цел грабеж: bewaff¬
neter - въоръжен грабеж Raubvogel
т юо граблива птица
Rauch |гаих] <-(e|s> kein Pi т дим м.
пушек „и; sich in - auflösen fig изчез¬
вам, изпарявам се Rauchabzug т ди-
моотвод м, комин м
rauchen frauxan] I. vi 1. (Feuer) пуша,
димя; mir raucht der Kopf fig, fam под¬
палила Ш1 се е главата 2. (Person)пуша;
- Sie? пушите ли?: Rauchen verboten!
пушенето забранено! П. vt пуша
Raucher(in) <-s, -; -nen> л?///пушач(ка]
м/ж); ein starker - закоравял пушач
Raucherabteil п bahn купе ср за пушачи
Räucherfisch <-(e)s, -е> т gasгк пушена
риба
Raucherhusten т кашлица ж на пушач
Räucherlachs т gastb пушена сьомга
räuchern ('шдгп] t-f опушвам
Räucherspeck <-(e)s, -е> т gastr пуше¬
на сланина Räucherstäbchen п димя¬
щи, ароматизиращи въздуха пръчи¬
ци
Raucherzone <-, -п>/ зона ж за пуша¬
чи
Rauchfang т фуниевиден димоотвод
над огнище |или камина| Rauchfang¬
kehrer <-s, -> т А (Schornsteinfeger) ко-
мпночистач м Rauchfleisch п слг.тр
пушено месо
rauchig adj 1. (voll Rauch) задимен, опу¬
шен 2. (Stimme) дрезгав
Rauchmelder <-s, -> m датчик м за
подаване на аларма при образуване
на дим Rauchschwaden гп кълба ми
дим, димни талази Rauchsignal <-s.
-е> п сигнал м, подаден с дим Rauch¬
verbot п забрана ж за мушене Rauch¬
vergiftung / отравяне ср от пушек
Rauchwolke /облак м от дим
Räude l'oida] <-, -п> / краста ж räudig
adj крастав
rauf [rauf] adv (am s. herauf, hinauf
RaufasertapeteRR / тапет м c грапава
повърхност
Raufbold 1'raufbDlt, pl: Yaufbaldal c-feis,
-e> m pej побойник м
raufen ('raufan] vr: sich ~ бия се. сбпвам
се; sich um etw ~ бия се за нщ
Rauferei (raufa'rai| <-, -en> /сбиваие cp.
бой м
rauhA" adj s. rau

Rauheit
478
Raute
Rauheit <-, -еп>/1. IRauhigkeit) грапа¬
вост ж 2. (von Stimme) дрезгавост ж
3.	/von Klima) суровост ж 4. /von Beneh¬
men) грубост ж
RauhfasertapeteAI' f s. Raufasertapete
Rauhreif^' m s. Raureif
Raum |raum, pl: 'oima) <-|e|s, Räume> m
1. Abiif, I'hilos, i'HYS, мат пространство cp;
luftleerer ~ i-iiys вакуум 2. sing, geh (Platz)
място cp: viel ~ einnehmen заемам
много място 3. (Räumlichkeit) помеще¬
ние cp; IZimmer) стая ж 4.1Gebiet) район
.ч; im ~ Köln в ранена на Кьолн ►im
~ stehen fig чакам решение; eine Frage
in den - stellen поставям въпрос за
разглеждане
Raumanzug т скафандър м /за космо¬
навти)
räumen |'mman| vt 1. /entfernen/ махам;
/weg~) отстранявам; (leeren) опразвам;
etw von etw ~ разчиствам hui от нщ;
beiseite - премествам настрана 2. /ver¬
lassen /напускам; (evakuieren)е.вакуирам;
den Saal ~ lassen разпореждам да се
опразни залата
Raumfähre / космическа совалка
Raumfahrer(in) miß космонавт(ка)
м(ж) Raumfahrt/космически полети
Raumfahrtbehörde / агенция ж за
космически изследвания /сцея изслед¬
ване на космическото пространст¬
во)
Raumfahrzeug п космически кораб
Raumflug т космически полет Raum¬
forschung /космически изследвания
Raumgestaltung / пространствено
оформление Rauminhalt т м,м обем
м, кубатура ж Raumkapsel <-, -п> /
капсула ж на космически кораб
räumlich |'nimli<;| adj 1. (den Raum be¬
treffend) пространствен 2. /dreidimen¬
sional) триизмерен Räumlichkeiten fpl
помещения мн
Raumpfleger(in) <-s, -; -, -nen> m(fl
чпстач(ка) м/ж/ Raumschiff n косми¬
чески кораб raumsparend adj заемащ
малко място Raumstation/космичес¬
ка станция
Räumung <-, -en>f/der Wohnung) опраз¬
ване cp;/der Unfallstellet разчистване cp;
■zwangsweise -/ принудително изваж-
дане/освобождаване: (Verlassen) напус¬
кане cp; ■;Evakuierung) евакуиране cp;
:Leerung: опразване, изпразване cp: hdl
опразване иш магазин, склад/ Räu¬
mungsarbeiten fpiразчистващи рабо¬
ти Räumungsbefehl m 1. vn заповед
ж за опразване 2. nзаповед за ос¬
вобождаване ни нает имот/ Räu¬
mungsklage /••;;• иск .к за освобожда¬
ване (на нает имот) Räumungsver¬
kauf т wiinsui разпродажба ж с цел
опразване (на складове за нова сто¬
ка или ири ликвидации, преустрой¬
ство на магазин!
raunen |‘гаопзп| vi шепна, прошепвам
raunzen vi А, südd, fam /nörgeln) мърморя
Raupe |'raops| <-, -n>/1, zoo гьсеницаж
2. iLcii (Planier-J булдозер м Raupen¬
schlepper m гъсеничен влекач
Raureif“1 m слана ж c едри кристали
raus |raos] adv fam s. heraus, hinaus
Rausch |rauj, pl:'raija| <-(e)s, Räusche> m
1.	(Alkohol-)алкохолно опиянение; sich
deinen - antrinken напивам се; seinen
- ausschlafen изтрезнявам след сън
2.	(Ekstase) опиянение cp, омая ж
rauscharm adjta., Radio не възпроизвеж¬
дащ много шум
rauschen f'rau/an[ vi (Sturm, Wogen) буча;
(Wald, Blätter) шумя; (Bach) ромоня;
iRegen) барабаня, чукам; (Beifalt) ехтя;
/Wind, Seide, Kleider) шумоля
Rauschgift n дрога ж, наркотик м
Rauschgifthandel т търговия ж с нар¬
котици Rauschgifthändler(in) пла¬
сьор! ка) м/ж) на наркотици Rausch¬
giftsucht <-> kein ///зависимост ж от
наркотици rauschgiftsüchtig adj при¬
страстен към наркотици Rauschgift¬
süchtige mf наркоман(ка) м(ж)
rausI ekeln vtfam jdn - прогонвам нкг с
неприятно държане |или лошо об¬
служване!
raus Ifliegen fraosfliigan] <irr> vi sein fam
1. (heraus-, hinausfliegen) изхвърчавам
2.1hinausgeworfen werden) бивам изхвър¬
лен
rausIgeben <irr> vtfam 1. (herausreichen)
давам, подавам 2. (aushändigen) връч¬
вам 3. (Wechselgeld) връщам ресто; sie
haben mir falsch rausgegeben сгреших¬
те в рестото, не ми върнахте точно
парите; ich kann nicht ~ не мога да
върна (нямам дребни пари) 4. (Buch)
издавам
raus' kriegen vtfam s. herausbekommen
räuspern l'nispen] vn sich ~ изкашлям
се. покашлям се
raus!schmeißen fraus/maisan] <irr> vtfam
изхвърлям; das ist rausgeschmissenes
Geld това са хвърлени (на вятъра)
пари
Rausschmeißer|in) <-s, -; -, -nen> m(f)
fam охрана ж на заведение, бияч м
/със задача да принуждава наруши¬
телите па реда да напуснат заведе¬
нието/
Raute (’raotal <-, -п>/1. мат ромба/ 2. m>•
седефче ср

Rave
479
Rechnung
Rave [rs.iv] <-, -s> m mus рейв м; - Musik
рейвмузика
Razzia l'ratsja, pl: 'ratsian o Yatsias] <-,
Razzien o rar -s> /полицейска акция
за залавяне на съмнителни лица
Reagenzglas п епруветка ж
reagieren [rea'gkran] <ohne ge-> w (auf
etw akk) - реагирам (на нщ)
Reaktion |reak'tsio:n| <-, -en> / 1. (das
Reagieren) chem реакция ж; - auf etw akk
реакция на нщ 2. sing pol реакция (при¬
върженици на реакционна политика!
reaktionär [reaktsio'nerg] adj pej реакци¬
онен
Reaktionsvermögen <-s> kein Pl n спо¬
собност ж за реагиране
Reaktor [re'aktoig, pl: reak'toiran] <-s, -en>
m phys реактор м Reaktorkern <-(e)s,
-e> m phys ядро cp на реактор Reaktor¬
unglück <-|e)s, -e> n катастрофа ж c
ядрен реактор
real [re'a:l] adj (wirklichj реален: /konkret/
конкретен
Reala |re'a:la] <-, -s> /fern von Realo
Realeinkommen n wmiscii реален доход
realisierbar aflf/реал изуем, осъществим
realisieren |reali'zi:ren) <ohne ge-> vt ре¬
ализира M: /verwirklichen/ осъ ществява м
Realisierung <-> kein ^//реализация ж;
(Verwirklichung! осъществяване cp
Realismus |rea'lismus| <-> kein Pl m philos,
lir, Kunst реализъм .и
Realist(in) [rea'list] <-en, -en; -nen> miß
реалист(ка| м(ж1
realistisch |rea'listi/| adj реалистичен
Realität [reali'ttit] <-, -en> /реалност ж,
действителност ж realitätsnah adj
близък до действителността
Reality-TV [ri'tlititiivi:] <-> kein Pl n tv те¬
левизия ж, която заснема реални съ¬
бития и предава на живо
Realo |ге'а:ю] <-s, -s> т jarg представи¬
тел м на умереното крило в Партията
иа зелените в Германия
Realpolitik <-> kein Pl f реална поли¬
тика
Realschule/средно училище (от пети
до десети клас)
Rehe |'re:ba] <-, -n> / вот 1. /Weinsrock/
лоза ж 2. (Ranke! лозова пръчка
Rebell(in) |re'b£f] <-en, -en; -, -nen> miß
бунтовник ,ii, бунтовничка ж
rebellieren |reb£*li:ran] <ohne ge-> vi
(gegen jdn/etw) ~ бунтувам се (срещу
нкг/нщ)
Rebellion |reb£'lio:n] <-, -en> / бунт ,м
rebellisch adj бунтовнически, бунтар-
ски
Rebhuhn fre:phu:n o'rtphinn, p/:'re:phy:ne
o 'rf.phy:ne| <-(e|s, Rebhühner> n mo
яребица ж Reblaus |'re:plaus) fto0 фи-
локсера ж Rebstock rn вот лоза ж
Rechaud [reJo:| <-s, -s> m o n. 1. (zum
Warmhalteni подгревател м ly стран¬
ство, което поддържа храната топ¬
ла, до като е на масата / 2. südd, А, СН
газов котлон
Rechen ['гесап] <-s, -> т südd, А, СН греб¬
ло ср (земеделски инструмент!
Rechenaufgabe / аритметическа за¬
дача Rechenbuch п аритметика ж
Rechenfehler т аритметична грешка
Rechenmaschine / сметачна машина
Rechenschaft <-> kein Pl f отчет м; jdm
über etw akk - geben |o ablegen] давам
HKM отчет за нщ: jdn für etw zur ~
ziehen държа сметка на нкг за нщ:
darüber bin ich Ihnen keine - schuldig
не Ви дължа никакво обяснение за
това
Rechenschieber т сметачна линийка
Rechenzentrum п изчислителен цен¬
тър
Recherchen |re/Er/sn| /з/разследване ср,
издирване ср
recherchieren [re'jEr'Jcran] cohne де->
1.	vf разследвам, издирвам II. vi правя
разследване
rechnen [Ttqnan] I. vt 1. мат смятам
2.	(einbeziehen) включвам в сметката;
jdn zu seinen Freunden ~ причислявам
нкг към приятелите си; wir sind 20
Personen, die Kinder nicht gerechnet
ние сме 20 човека, като не броим
децата II. vi). мдт смятам, изчислявам
2.	/sich verlassen! auf jdn/etw akk ~ ос¬
ланям се \илч разчитам] на нкг/нщ
3.	(erwarten! mit etw - допускам нщ,
очаквам нщ; mit dem Schlimmsten -
допускам най-лошото: damit habe ich
nicht gerechnet не съм допускал това;
es muss damit gerechnet werden, dass
... трябва да се допусне [или очаква|.
че ... 4. (haushalteni mit jedem Pfennig
- müssen трябва да се цепи стотинката
Rechner <-s, -> т iGerät! калкулатор м:
intorm е л е ктрон но и з ч нсл ите л па ма¬
шина: (PC! компютър м
Rechner(in) <-s, -; -, -nen> miß матема¬
тик м, математичка ж
rechnergestützt adj intorm компютри¬
зиран
rechnerisch I. adj аритметически, ма¬
тематически: -е Fähigkeiten матема¬
тически способности II. adv чрез из¬
числение
Rechnung <-, -en> / 1. (das Rechnen!
смятане, ср 2. (für Waren, Dienstleistungen!
фактура ж; (Ab-, Ве-; пресмятане ср,
смет ка ж; der Kaffee geht auf meine -

480
Rechnungsfiihrer
кафе то е за моя сметка: (Herr Ober,)
die ~, bitte! (келнер.) сметката, моля!:
auf eigene ~ за собствена сметка: jdm
etw in ~ stellen представям нкм смет¬
ката за шц: etw dal - tragen държа
сметка за пщ: die - ohne den Wirt
machen нравя си сметката без кръч¬
ма ря
Rechnungsführer(in) пи/i счетоводп-
тел|ка| м/ж/ Rechnungsführung /
счетоводство ср Rechnungshof <-(e|s,
-höfe> т лем Сметна палата Rech¬
nungsprüfer) in! mtfi финансов реви¬
зор, финансова решгзорка
recht |r£</| I. adf 1. nichtig! правилен:
Ipassend/ подходящ: igelegenlудобен; am
-en Ort на подходящото място, zur
~en Zeit (точно) навреме: nach dem
Rechten sehen следя за реда: hier geht
es nicht mit ~en Dingen zu тази работа
не е чиста, тук се върши нещо неред¬
но: alles, was - ist, aber ... /ат всичко
това е много хубаво, но ...: das ist nur
-	und billig това си е напълно спра¬
ведливо 2. (wirklich/ истински II. adv
1. /sehr/ много: - herzliche Grüße! най-
сърдечни поздрави! 2. /ziemlich! твър¬
де 3. /richtig, genehm! добре, удобно;
wenn es Ihnen - ist ако Ви е удобно;
es jdm - machen угаждам нкм: man
kann ihr nichts - machen не може да
ii се у годи: - und schlecht криво-ляво;
das geschieht dir ~ заслужаваш си го,
пада ти се: wenn ich mich ~ entsinne,
hieß er Dirk ако правилно си спомням,
той се казва Дпрк; ganz ~! съвсем
вярно!, точно така!: nun erst -! точно
сега!: nun erst - nicht! точно сега не!;
ich glaub’, ich hör’ nicht ~! /ат май не
чух съвсем добре! /иронично1
Recht <-(ejs, -е> п 1. sing ihr право ср:
bürgerliches ~ гражданско право: das
deutsche - германско право: - spre¬
chen съдя. раздавам правосъдие 2. i.An
rechti законно основание, право: iGe
reciuigkeit! справедливост ж; ~ auf etw
акк право на нщ; ~ haben имам право:
jdm - geben давам [плп признавам)
нкм право: im - sein в правото си съм:
mit - с право; mit welchem - ...? с
какво право ...?: das ist mein gutes -
това ichI е мое право: zu - с право: das
-	des Stärkeren правото на по-силния:
ein - auf etw акк haben имам право на
нщ: seine ~е geltend machen предявя¬
вам правата си: gleiches -- für alle!
равни нрава за всички!
rechte adj s. rechter, si
Rechte1 -'ein -r, -n, -n> mf \ предста¬
вите.ска: мж- на десницата
Rechtschreibprüfung
Rechte2 <-n, -n> / 1. /rechte Hand/ десни¬
ца ж; Ibeim Boxen,1 десен удар. дясно
кроше; zur ~п от дясна та страна 2. г< и
десница; europäische - европейската
десница
Rechteck пправозшълпик.л rechteckig
adj правоъгълен
rechtens |‘r£<;tans| adv etw ist - нщ e
правомерно [или законосъобразно!
rechte! r, s)	-te, -tas) adj 1. /Seite/
десен; ~r Hand отдясно, вдясно; jds ~
Hand sein дясната ръка съм на нкг
2. Ivon außen sichtbar) лицев: die ~ Seite
eines Pullovers лицевата страна на
пуловер 3. мм iWinkelj прав 4. toi. де¬
сен: der - Flügel дясното крило Idec-
ницшпи в парламента/
rechtfertigen I. ir оправдавам II. vr:
sich ~ оправдавам се
Rechtfertigung / оправдание cp
rechtgläubig adj правоверен, ортодок¬
сален
rechthaberisch adj деспотичен, власт¬
нически
rechtlich adj (das Recht betreffend) правен;
/gesetzlich! законен
rechtlos adj безправен
rechtmäßig adj правомерен, законо¬
съобразен; der -e Besitzer законен
собственик Rechtmäßigkeit / право¬
мерност ж, законосъобразност ж
rechts |г£<ц§] а^квдясно: - gehen \оfahren!
движа се вдясно; ~ überholen изпре¬
варвам отдясно: sich - einordnen пре¬
строявам [или подреждам! се вдясно;
- vor links идващият отдясно има пре¬
димство; ~ vom |о neben dem| Haus
вдясно от къщата: nach/von - иадяс-
но/отдясно
Rechtsabbieger <-s, -> т МПС. което
завива надясно Rechtsabbiegerspur /
платно ср за десен завой
Rechtsabteilung /правен отдел Rechts¬
anwalt т, Rechtsanwältin / адво¬
кат! ка| м/ж/
Rechtsaußen [r£<;y?ausan) <-, -> т stört
десен нападател
Rechtsberater(in) mß юридически съ¬
ветник. юридическа съветничка
Rechtsbrecher(in) miß закононару¬
шител (ка| м/ж/ Rechtsbruch т законо¬
нарушение ср
rechtsbündig adj тур, intorm дясно рав¬
нен, подравнен отдясно
rechtschaffen I. adj 1. /ehrlich, anständigi
честен, почтен 2. /£го/?/порядъчен, го¬
лям II. adv /sehr/ (твърде) много, доста
Rechtschreibfehler т правописна
грешка Rechtschreibprüfung <-, -еп>
/;::и*.7. коригираща програма Recht-

Rechtschreibreform	481	redlich
Schreibreform / правописна реформа
Rechtschreibung / правопис м
Rechtsextremist)inj mij) pol десен екс¬
тремист, дясна екстремистка rechtsex¬
tremistisch adj pol десноекстремист-
ки
rechtsfähig adj jur правоспособен
Rechtsfrage / jur правен въпрос
Rechtsgrundlage <-, -n> /jur правно
основание rechtsgültig adj jur правно
валиден: in -er Form в законосъоб¬
разна форма
Rechtshänder(in) ['rrgtjhEnctej <-s, -;
-nen> т^десняклг, деснячка ж.деснн-
чар(ка) м(ж) rechtshändig |‘re<;tshmdie]
adj който работи по-добре с дясната,
отколкото с лявата ръка; - schreiben
пиша с дясната ръка
Rechtshilfe / правна помощ Rechts¬
kraft / - erlangen влизам в законна
сила: - haben имам законна сила: das
Urteil erhält - присъдата влиза в сила
rechtskräftig adjm със законна сила:
(Urteil) влязъл в (законна) сила
Rechtskurve /десен завой
Rechtslage / ihr правно положение
Rechtsmittel <-s, -> п jur средства мн
за обжалване Rechtsmittelbelehrung
fm указание ср за реда на обжалване
Rechtspflege /jur правораздаване ср,
правосъдие ср Rechtspfleger(in) miß
ihr магистрат м /представител на
правосъдието - съдил, прокурор и
следовател}
Rechtsprechung <-, -еп> / ц.т съдебна
практика
rechtsradikal adj poi. деснорадикален
Rechtsruck <-|e)s, -e> infam (bei Wahlenj
голям брой гласове за десницата
Rechtsrutsch т pol десен уклон
Rechtsschutz т jur правна защита |или
закрила| Rechtsschutzversicherung /
вид застраховка при евентуални
съдебни разходи
Rechtsstaat т правова държава rechts¬
staatlich adj pol държавноправен
Rechtsstreit m ihr съдебен спор
Rechtsverkehr m Ai.no дясно движение
Rechtsverletzung /ihr накърняване cp
\или нарушаване cp\ на право Rechts¬
weg m jur съдебен ред: auf dem ~ no
съдебен ред: unter Ausschluss des ~s
изв ън съда. извън установения от
закона ред rechtswidrig adj противо¬
законен. неправомерен Rechtswis¬
senschaft / IUR право ср (правни нау¬
ки)
rechiwink(e)lig adj правоъгълен
rechtzeitig I. adj навременен И. adv
навреме
Reck |rtk| <-(ejs, -e o -s> n stört лост m,
висилка ж
recken ('rekenj I. vt (Glieder; опъвам, про¬
тягам: (Hals)протягам II. vr:sich ~ про¬
тягам се, изпъвам се
recycelbar [ri'saiklbaiej adj който може
да се рециклира
recyceln jrPsaikalnj <ohne ge-> ir реци¬
клирам
Recycling |ri'saiklir]| <-s> kein Pi n реци¬
клиране cp Recyclingpapier <-s> kein
PI n рециклирана хартия
Redakteurjinj (redak'toig, pl: redak'toirs]
<-s, -e; -, -nen> m(f редактор(ка) м(ж)
Redaktion |redak’y|o:n] <-, -en> / ре¬
дакция ж
redaktionell (redaktsio'rulj adj редакци¬
онен
RedaktionsschlussRR m редакционно
приключване; vor/nach - преди/след
редакционното приключване
Redaktor |re'dakto:e, pl: redak‘to:ran| <-s,
-en> m CH редактор м
Rede |'re:da| <-, -n>/1. (Vortrag) доклад
м; (Ansprache) слово cp. реч ж; eine -
halten държа реч 2. (Äußerung) изявле¬
ние cp; (in Gespräch) приказки ми; jdm
- und Antwort stehen давам обясне¬
ние нкм: jdn wegen etw zur ~ stellen
търся сметка [или обясиеиие| от нкг
за нщ: es ist die ~ von ... с тава в ъпрос
за ...; davon kann nicht die - sein и
дума не може да става за това; davon
war nie die ~! никога не е ставало
въпрос за това!; das ist nicht der -
wert не си заслужава да се говори за
това; langer |oder langen] - kurzer Sinn
много приказки за ншцо 3. и:;<; реч;
direkte/indirekte - нряка/непряка реч
Redefluss™ т pej тирада ж Redefrei¬
heit / свобода ж на словото rede¬
gewandt adj красноречив, е дар слово
reden I. vi 1. (sprechen) über jdn/etw akk
|ovon jdm/etw| - говоря |или приказ¬
вам] за нкг/нщ; mit sich dat - lassen c
мен може да се говори, разбран съм;
von sich dat ~ machen влизам в устата
на хората, привличам вниманието
върху себе си: Sie haben gut - лесно
Ви е да говорите 2. (eine Rede halten>
държа реч П. if говоря: kein Wort -
не казвам нпто дума
Redensart / характерен езиков израз
(идиолштичен, фразеологичен)
Redewendung / израз .и. устойчиво
словосъчетание
redigieren |redi'gi:ren| cohne ge-> vT ре¬
дактирам
redlich ]'re:tli<;| adj 1. (rechtschaffenI чес¬
тен; laufrichtig! почтен 2. (groß! порядъ-

Redner
482
Regenbogenpresse
чеи: sich ~ bemühen доста ec старая
Rednerlin) ['re:dne| <-s,	-nen> m/ß
ора тор! ка) м1ж1 Rednerpult n оратор¬
ски пулт
redselig |'re:lze:li<;| adj словоохотлив,
приказлив Redseligkeit /словоохот¬
ливост ж, нрпказливост ж
Reduktion |redok'tsjo:n| <-, -en> / (Ver¬
minderung/ спим, i’hys намаляване cp.
редукция ж; мм опростяване cp
redundant |redun'dant| adj u;;c излишен,
повтарящ се
Redundanz [redun'dants| <-, -en> /i.ino
излишно повторение
reduzieren |redu'tsi:rsn| <ohne ge-> vt
редуцирам, намалявам
Reederei (re:da'rai| <-, -en> /.naht пара¬
ходна компания, параходство cp
reell |re’£l| adj 1. (ehrlich) честен: fGeschäftj
почтен 2. /wirklich/действителен, реа¬
лен
Referat |refe'ra:t| <-(e]s, -e> n 1. /Bericht/
реферат м, доклад ,w 2. IDienststelleI
сектор ,w /в отдел на администрати¬
вен орган)
Referendarünj |refer£n'da:e, р/.-refersn'da:га|
<-s, -е; -nen> miß стажант!ка) м(ж/
на държавна служба (с виеше образо¬
вание!
Referendariat |refermdari'a:t| c-|e)s, -е> п
стаж .и на държавна служба /след
завършване на виеше образование)
Referendum |refe'rtndum( pl: refe'r£ndan)
<-s, Referenden o Referenda> n рефе¬
рендум м
Referent(in) [refe'rcntl <-en, -en; -nen>
miß 1. /Berichterstatter! докладчик м
2. /Sach bearbeiten з а ве жда щ | а) .и /ж/ се к -
тор /в отдел на административен
органI
Referenzen (refe'rcntsanl mjp! препоръки
ж мн, референции ми
referieren [refe'rkren] cohne ge-> vi über
etw akk - изнасям доклад за нщ
reflektieren [refl£k'ti:ran| <ohne ge-> I. vi
:nachdenkenj |über etw akk) - размиш¬
лявам върху нщН. vi f.ichti рефлекти¬
рам. отразявам
Reflex |re!fl£ksj <-es( -e> m 1. /Reaktion des
Organismus auf etw) рефлекс м 2. (Wie-
derscheini отражение cp Reflexhand¬
lung <-, -en> /рефлексно действие
Reflexion |refltksio:n! <-, -en> / 1. phys
о тражение cp 2. /Nachdenkenj размиш¬
ление cp
reflexiv irefl£'ksi:f| adj възвратен Re¬
flexivpronomen n ukg възвратно ме-
стои.мение
Reform jre'brrnl -en:- f реформа ж
Reformation |rebrma,ts,io:r:] -en> /
реформация ж
Reformer(in) |re'brme| <-s, -nen> miß
реформатор! ка | м dir)
reformfreudig adj склонен към ре¬
форма: -e Regierung реформа торско
правителство
Reformhaus п Око специализиран ма¬
газин за пълноценна храна
reformieren |rebr'mi:ran| cohne де-> vt
реформирам
Reformkost <-> kein Pl f пълноценна
естествена храна
Refrain [rs'fre:) <-s( -s> m рефрен м,
припев м
refundieren cohne ge-> vt A (zurückzahlen)
връщам пари
Regal |re'ga:l| c-s, -e> n рафт м, поли¬
ца ж
Regatta |re'gata, p/:re'gatan| c-, Regatten>
/stört регата ж
rege |'re:gs| adj llebhaftj жив, подвижен:
lVerkehrI оживен; (geschäftig) активен,
деен: [flink! ц-ьргав: /geistig beweglich)
буден
Regel l'reigsl) c-, -n>/l. /Vorschrift) ung,
mai правило cp; /Grundsatz) принцип м;
in der - по принцип: sich dat etw zur
- machen превръщам нщ в (свое)
правило: nach allen ~n der Kunst no
всички правила на изкуството 2. (Menst
ivation) sie hat ihre - тя е в мензис Re¬
gelblutung c-, -en> / менструация ж
regelmäßig adj (ebenmäßig) правилен;
(Unterricht, Gast)редовен; in -en Abstän¬
den (zeitlich) на равни интервали от
време, редовно Regelmäßigkeit / ре¬
довност ж
regeln vt\. (ordnen, einstellen) регулирам
2.	(Angelegenheit) уреждам 3. (durch Ver¬
ordnung) определям, регламентирам:
(festlegen) установя вам
regelrecht adj fam истински; er war ~
wütend той беше направо бесен Re¬
gelstudienzeit /нормалното време
(в семестри), което е необходимо за
едно следване
Regelung c-, -еп>/1. (Regulierung) регу¬
лиране ср 2. (Schlichtung) уреждане ср
3.	adm регламента«, нормативна уред¬
ба
regelwidrig adj в нарушение на прави¬
лата
regen |'ге:дзп] I. vt geh мърдам, движа
II. л: sich - помръдвам се. движа се
Regen ('reiganj c-s, -> т дъжд м; bei -
при дъжд: im - на дъжда; saurer - око
киселинен дъжд ►vom - in die TYaufe
kommen fam от трън, та на глог
Regenbogen т дъга. ж Regenbogen¬
presse с-> kein Pl f жълта преса

regenerieren	483	rehabilitieren
regenerieren [regene'rnran] <ohne ge->
I. vt възстановявам II. vn sich - въз¬
становявам се, съвземам се
Regenfälle /np/валежи мн Regenguss”1*
<-es, -güsse> m порой м Regenman¬
tel m дъждобран м, шлифер м (от
непромокаем плат) Regenrinne /
улук м
Regensburg |‘re:gansburk| п сюс- Регенс-
бург м
Regenschauer т краткотраен дъжд,
преваляване cp Regenschirm т ча¬
дър м
Regent(in) Jre’gtnt] <-en, -en; -, -nen> mffj
(Herrscher) управляващ монарх; (Stell¬
vertreter) регент(ка) м(ж)
Regentropfen m дъждовна капка
Regentschaft <-, -en>/регентство cp
Regenwald tn тропическа гора, джунг¬
ла ж Regenwetter п дъждовно време
Regenwurm т дъждовен червей Re¬
genzeit /дъждовен период /в тропи¬
ческите райони)
Regie |ге'зк| <-> kein PI fl. film, тнш, Radio,
IV режисура ж; unter der - von ... гтод
режисурата на ... 2. adm режия ж
3.	(Anleitung) ръководство ср, напът¬
ствие cp Regieanweisung / указание
ср за режисьора Regieassistenf(in) m(f)
асистент-режисьор!ка) м(ж)
regieren [re'gi:rsn| <ohne ge-> I. vt 1. (be¬
herrschen) управлявам, ръководя 2. ling
управлявам, изисквам II. vi (über jdn/
etw akk) ~ управлявам (нкг/нщ)
Regierung <-, -en>/правителство cp:
eine ~ bilden/stürzen съставям/свалям
правителство; an die ~ kommen идвам
на власт Regierungsbezirk m админи¬
стративна област във ФРГ Regie¬
rungsbildung / съставяне ср на пра¬
вителство Regierungschef(in) m(f)
министър-председател (ка) м(ж) Re¬
gierungserklärung / правителствена
декларация regierungsfähig adj спо¬
собен да управлява Regierungsform /
форма ж на управление Regierungs¬
krise / правителствена криза Regie¬
rungspartei /управляваща партия
Regierungsrat <-(e)s, -räte> т 1. лом
(höherer Beamter im VerwaltungsdienstI
правителствен съветник 2. CHvol (Kan¬
tonsregierung) правителство cp на кан¬
тон 3. Qi pol (Mitglied einer Kantonsre
gieiung) член м на правителство на
кантон Regierungssprecher(in) miß
правителствен говорител, правител¬
ствена говорителка Regierungswech¬
sel т смяна ж на правителство Re¬
gierungszeit <-, -en> / (einer Regierung,
eines Präsidenten) период .u на управле¬
ние; (eines Königsj време ср на управле¬
ние
Regime |re'3i:m| <-s, - о rar-s> n режим
м (диктаторска, недемократична
форма на управление) Regimekriti-
ker(in) miß дисидент(ка) м(ж)
Regiment1 [regi'mantj <-(e)s, -e> n iHer
rschaft) власт ж, господство cp: ßg (Füh¬
rung) управление cp
Regiment2 <-(e)s, -er> n .mil полк м
Region [re'gio:n| <-, -en> / област ж,
район ,и ►in höheren ~en schweben ßg
scherz витая в облаците
regional |regio'na:l| adj регионален, ме¬
стен
Regisseur(in) [r^i'seig, pl: re3r's0:ra[ <-s,
-e; -, -nen> m(fi режисьор(ка) м/ж/
Register [re'giste| <-s, -> n 1. /amtliche
Liste) списък м, регистър лг 2. (Stich
Wortverzeichnis) азбучен указател 3. mlis
регистър; alle ~ ziehen Jg пускам в
ход всички възможни средства
Registratur |registra'tu:g, /з// registra'tu:rsn|
<-, -еп> /1. (Tätigkeit) регистриране ср
2. (-Ьйго) регистратура ж 3. mijs ре¬
гистри мн
registrieren ]regis'tri:rsn) <ohne ge-> vt
регистрирам
Registrierkasse / касов апарат
Reglement |regla'mä:J <-s, -e> n CH jiii;
регламент м. правилник м
reglementieren |reglemaVti:r3n| <ohne
ge-> i-t регламентирам, уреждам c
правилник
Regler |'re:gle| <-s, -> /7пи:и регулатори!
reglos |'re:klo:s| adj неподвижен
regnen [‘reignan] vi, vt es regnet вали
дъжд; es regnet in Strömen вали като
из ведро
regnerisch adj дъждовен
Regress'11* |re'gres| <-es, -e> m, Regreß*"
<-gresses, -gresse> mjus perpeceii |или
обратен] иск regresspflichtig111* adj iüü
регресно задължен
regulär |regu'lt:g| adj редовен
regulieren |regu'li:ran] cohne ge-> vt ре¬
гулирам
Regulierung <-, -en>/регулиране cp
Regung <-, -en> fgehl. (Bewegung)слабо
движение, трепване cp: ohne jede -
daliegen лежа. без да се помръдна
2. (Gefiihis-j порив.-и, душевно вълне¬
ние regungslos adj s. reglos
Reh |re:| <-(e)s, -e> n zog сърна ж
Rehabilitation |rehabilita'tsjo:n| -en> f
mfd рехабилитацпя ж Rehabilitations¬
zentrum n i• рехабилптацнонен цен¬
тър
rehabilitieren [rehabili'ti:ran| <ohne ge->
vt (Ruf, Ehre) реабилитирам: sozio, mld

Rehbock
484
Reim
рехабилитнрам; jiik реабилитирам,
възстановявам права
Rehbock m /оо сръндак м Rehkitz n zon
сърне cp Rehrücken /?k;a.vik сърмешка
плешка
Reibe |‘raiba] <-, -n> f\кухненско) ренде
reiben |'raiban| creibt, rieb, gerieben> vt
1.	(mit Druck darüberfahren/трая. разтри¬
вам. търкам, разтърквам: (Wollsachen,
Augen! търкам 2. (ein-; втрпвам 3. (zer
kleinern! стържа
Reibereien jraiba'raianj fpl търкания .\ш,
кавги мн
Reibung <-, -en> / 1. a. fig Idas ReibenI
търкане cp 2. hits триене cp Rei¬
bungsfläche /i iivs триеща повърхност
reibungslos I. adj гладък, безпробле¬
мен II. adv гладко, безпроблемно
reich [raic| adj богат: ~ werden забога-
тявам: - an etw dat sein богат съм на
шд: eine -е Auswahl богат избор; in
-em Maße богато, обилно
Reich |гац| <-|e)s, -е> п a. fig царство ср:
das Deutsche ~ Германската империя;
das - Gottes царството Божие
Reiche <ein -r, -n, -n> mf богаташ(ка)
М/Ж)
reichen |'rai<;an| 1. vt (hinhalten, geben)
давам, подавам II. vi 1. /sich erstrecken)
простирам се: /nach oben/unten)стигам,
достигам: ~ bis ... стигам до ...; soweit
das Auge reicht докъдето стига погле-
дт>т 2. (genügen) стигам, достатъчен
съм ►mir reicht’s fam писна ми
reichhaltig adj богат: /Essen) обилен:
Iabwechslungsreich) разнообразен
reichlich I. adj богат, (пре)достатъчен:
/Essen) обилен И. adv 1. (sehr viel) твър¬
де много 2. (mehr als genügend) предос¬
татъчно; - vorhanden sein в изобилие
съм 3. fam /ziemlich) доста
Reichstag <-(els> kein PI m Hi>r (Parlament/
Рап.хстаг м (Германският парламент
от 1S7! до 1945 г.)
Reichtum <-s, -tümer> т a. fig богат¬
ство cp; - an etw dat богатство на нщ
Reichweite /обсег м, радиус м на дей¬
ствие: außer/in - --gen извън/в обсега
на: etw in - haben имам нщ под ръка
reif |raif) adj зрял. узрял: - werden узря¬
вам: eine -е Leistung fam изключител¬
но постижение: die Zeit ist -/noch nicht
- дошло му е/още не му е дошло
времето
Reif jraifj <-1 е:s> kein PI m iRau~j сла¬
на ж
Reif2 '-eis, -e> m geh :Arm-■ гривна м
Reife •- - -• lein /•'//1. das Reifen; зреене cp
2.	di, Reibdn. зрелост ж; mittlere -
ере.пв > i м ij);t ii )HaHi!e
reifen I. vi sein (Obst, Getreide, Käse, Wein)
зрея. узрявам; (Mensch) съзрявам: in
ihm reifte der Entschluss zum Mord в
него иазряваше решението за убий¬
ство II. vt haben geh правя да узрее
Reifen fraifan| <-s, -> т 1. (Ring) обръч
м, пръстен.и 2. /Fahrzeug-!автомобил¬
на гума Reifenpanne /спукване ср на
автомобилна гума Reifenwechsel т
смяна ж на автомобилна гума
Reifeprüfung/(Abitur/ зрелостен изпит,
матура ж Reifezeugnis п зрелостно
свидетелство
reiflich I. «з^/задълбочен. обстоен: nach
-er Überlegung след задълбочено |или
обстойно| обмисляне II. adv задълбо¬
чено. обстойно: es sich dat - überlegen
обмислям нщ задълбочено [или об¬
стойно!
Reigen |'raigan| <-s, -> т хоро ср; den -
eröffnen fig повеждам хорото, слагам
\или поставям] началото
Reihe [*raia| <-, -п>/1. (geregelteAnordnung!
мп. редица ж; in einer - в една редица;
in Reih und Glied в строй; der - nach
поред: aus der - tanzen fig, fam правя
изключение (не. се придържам към
установения ред) 2. (Folge! низ м, по¬
редица ж; (Buch-) поредица; (Anzahl)
брой м; eine (ganze) - (von ...) голям
брой от ... 3. мат редица 4. sing (Reihen
folge) ред м, последовател пост ж; außer
der - извънредно; ich bin an der - мой
ред e; wer ist an der ~? кой е наред?
5.	pl, fig (Gemeinschaft) редици мн; die
Kritik kam aus den eigenen ~n крити¬
ката дойде от собствените редици
reihen I. vt geh 1. (auf-! нареждам
2. (ein-) подреждам II. vr (zeitlich: folgen)
ein Unglück reihte sich ans andere
нещастията следваха едно след друго
Reihenfolge /ред м, последователност
ж; der - nach по ред (на номерата); in
alphabetischer - по азбучен ред
Reihenhaus п редова къща (най-често
еднофамилна къща в редица от ед¬
накви сгради)
reihenweise adv 1. (in großer Menge) ма¬
сово, в голямо количество 2. (in Reihen!
в редици
Reiher ['raiej <-s, -> т юо рибар м (край¬
брежна шпица)
reihern [’raien] vi fam 1. (erbrechen) пов¬
ръщам 2. dial (Durchfall haben! имам раз¬
стройство
reihum [rai'?üm) adv в кръг /от един на
друг)
Reim iraim] <-ie|s, -е> т рима ж ►ich
kann mir keinen - darauf machen fam
не мога да проумея това

reimen
485
reißen
reimen I. vt римувам П. w sich (auf etw
akk) - римувам се (е нщ)
rein (rain] I. adj 1. a. fig (ohne Zusatz) mus
чист; (unverfälscht) истински, неподпра¬
вен; (Freude) искрен; die ~e Wahrheit
самата истина 2. a. fig (sauber: Gewissen)
чист; ins Reine schreiben преписвам
на чисто; etw ins Reine bringen изяс¬
нявам нщ, уреждам нщ; mit sich dat
(selbst) ins Reine kommen справям се
със себе си; ist die Luft -? firn чисто
ли е? (има ли някаква опасност?)
3. (Gewinn) чист 4. /am (völlig) пълен;
das ist der -ste Wahnsinn това е пълно
безумие II. adv 1. /ат (völlig) напълно;
- gar nichts абсолютно нищо 2. (aus¬
schließlich) изключително; - zufällig
съвсем случайно 3. /ат s. herein, hi¬
nein
Rein(e)machefrau / чистачка ж
Reinerlös т чиста |или нетна] печалба
Reinfall т /ат провал м rein Italien
l'rainfalan] <irr> vi sein fig, /ат прекарвам
се, бивам измамен
Reingewinn т чиста [или нетна] печал¬
ба
Reinhaltung <-> kein PI / поддържане
ср на чистота
Reinheit <-> kein PI / 1. a. fig (reine Be¬
schaffenheit) чистота ж; (Unverfälschtheit)
иеподиравеност ж 2. (Sauberkeit) чис¬
тота
reinigen \t чистя, почиствам; fig rel
пречиствам
Reiniger <-s, -> m почистващ препарат,
почистващо средство
Reinigung <-, -er» /1. (das Reinigen) чи¬
стене cp; а. Tech почистване cp; /?£тесн,
uel пречистване cp 2. l-sgeschäfi) хими¬
ческо чистене Reinigungsmilch /то¬
алетно мляко Reinigungsmittel n
почистващо средство, почистващ
препарат
rein liegen vt Jam jdn - премятам | или
измамвам] нкг
reinlich adj (auf Sauberkeit bedacht) чис-
топлътен: (sauber) чист
reinrassig adj от чиста раса; fbes Pferd)
чистокръвен, расов
rein I schreiben <irr> vt A (ins Reine schrei¬
ben) преписвам на чисто
reiniziehen <irr> vt/ат l. (Dinge) дър¬
пам, издърпвам, тегля [или изтеглям]
(навътре) 2. /ат (verschlingen) поглъ¬
щам; sich dat ein Schnitzel ~ поглъ¬
щам шницел; sich dat ein Bier ~ изпи¬
вам една бира; sich dat einen Film -
изглеждам филм 3. (in Verbrechen) jdn
(in etw akk) - въвличам нкг (в нщ)
Reis [rais] <-es, -e> m пот ориз .w
Reise [’raizaj <-, -n> /пътуване cp, пъ¬
тешествие cp; eine - machen пъту¬
вам; eine ~ nach Italien пътуване до
Италия; eine ~ um die Welt около¬
светско пътешествие; er ist viel auf
-n той често пътува; gute ~! на добър
път!
Reiseandenken n сувенир м Reise¬
apotheke / аптечка ж за път Reise¬
büro п туристическа агенция Reise¬
bus т туристически автобус reise¬
fertig adj готов за път Reisefieber п
(лека) възбуда преди пътуване Reise-
führer(in) m(fi екскурзовод(ка) м(ж/,
гид м Reisegefährte т, Reisegefährtin
/спътник м, спътничка ж Reisegepäck
п багаж м за път Reisegesellschaft /
Reisegruppe <-, -п>/ група ж екскур¬
зианти Reisekosten pl пътни разнос¬
ки Reisekrankheit / med кинетоза ж
(неразположеносш по време на пъту¬
ване) Reiseland <-(e)s, -länder> п ту¬
ристическа страна Reiseleiter(in) m(J)
ръководител(ка) м(ж) на туристичес¬
ка група
reisen vi sein 1. (Reisen unternehmen) пъ¬
тешествам 2. (eine Reise machen) пъту¬
вам; nach Berlin/Deutschland - пъту¬
вам за Берлин/1ер.маиия (c влак/само-
лет)
Reisende <ein -r, -n, -n> mf пътешест¬
веник м, пътешественичка ж; (Fahrgast)
пътник м, пътничка ж; (Schiß паса¬
жерска) м(ж)
Reisepass1® т международен [или зад¬
граничен] паспорт Reisepiäne mpl
планове мн за пътуване Reisepro¬
spekt т проспект .и за пътуване Rei¬
seproviant т храна ж за из път Reise¬
scheck т пътнически чек Reisetasche
/пътна чанта Reiseveranstalter <-s,
-> т туристическа агенция Reise¬
verkehr т засилено двилсение по ма¬
гистралите по време на отпуските
Reiseversicherung <-, -еп> / пътна
застраховка Reisewecker т малък
будилник за из път Reisewelle / ту¬
ристически поток Reisewetterbericht
т прогноза ж за времето в курортите
Reisezeit/туристически сезон Reise¬
ziel п цел ж на пътуване
Reisfeld п оризово поле
Reisig l'raiziq] <-s> kein Pl n съчки мн
Reißaus |rars'?aus] m ~ nehmen /am оми-
там се
Reißbrett n чертожна дъска
reißen l'raisan] creißt, riss, gerisser» I. vt
haben 1. (ab-, ent-i късам, откъсвам;
jdn aus dem Schlaf - изтръгвам нкг от
сън 2. (zer~) разкъсвам; (in zwei Teile!

reißend
486
Rekordzeit
скъсвам |на две) 3. (zerren! дърпам;
(ziehen) тегля; (fort-) грабвам, изтръг¬
вам; (zu Boden! повалям на земята; jdm
etw aus der Hand - изтръгвам нкм нщ
от ръката; etw an sich ~ грабвам нщ;
ßg присвоявам си нщ; hin und her
gerissen sein колебая се I вътрешно)
4. (zerfleischen] разкъсвам II. vi 1. sein
/zer~l късам се; (Stoß цепя се. разди¬
рам се; (Faden, Seil! скъсвам се; gleich
reißt mir die Geduld Jam започвам да
губя търпение 2. haben (zerren! an etw
dat - дърпам нщ. тегля нщ III. vr sich
um jdn/etw ~ /am мъча се да се доко¬
пам до нкг/нщ reißend adj (Tierj хи¬
щен: (Wasser! буен; gastr ►~en Absatz
Anden продавам се като топъл хляб.
разграбвам се
Reißer <-s, -> m fam (WareI търсена сто¬
ка; film кинохит м; (Buch! бестселър м
reißerisch adj pej ефектен
reißfest ^/устойчив на скъсване Rei߬
nagel m s. Reißzwecke
ReißverschlussRR m цип м Reißver-
schlussprinzipRR <-s, -e> n (Verkehrswe¬
senI преминаване cp в движение от
две ленти в една
Reißwolf m машина ж за унищожава¬
не на документи Reißzwecke / ка¬
барче ср
Reitbahn / манеж м
reiten |'raitan| creitet, ritt, geritten> I. vi
sein (auf Pferd, auf Tierrücken!яздя; (rittlings
sitzen)ссця яздешком, яхнал съм (като
кон): auf etw dat - яхнал съм нщ II. vt
haben яздя
Reiter(in) <-s, -; -nen> mf ездач(ка)
м/ж!
Reiterstandbild n статуя .и на конник
Reithose/ брич.« за езда Reitpeitsche
/камшик м за езда Reitpferd п езди-
тен кон Reitschule /школа ж за езда
Reitsport m спортна езда Reitstall m
конюшня ж за ездитни коне Reit¬
stiefel m ботуши мн за езда Reittier п
езднтно животно (кон, магаре, муле,
камила и др.)
Reiz ['rartsj <-es, -е> m 1. /physiologisch)
дразнене cp 2. !AnziehungskraftI прите¬
гателна сила, чар м; (Verlockung) съб¬
лазън ж: der - des Neuen примам-
ливостта на новото: einen ~ auf jdn
ausüben очаровам нкг 3. (Anmut) пре¬
лест ж
reizbar adj раздразнителен: /jähzornig,i
сприхав, избухлив Reizbarkeit <-> kein
Р!/раздразнител пост ж; (Jähzorn! спри¬
хавост ж. избухливост ж
reizen I. vt 1. /provozierenj провокирам,
дразня; (ärgern! ядосвам; jdn bis zur
Weißglut - fam вбесявам нкг, изкарвам
нкг извън кожата 2. mi d дразня, раз¬
дразвам 3. (anregen) възбуждам; (anzie
hen! привличам; /bezaubernj очаровам;
die neue Aufgabe reizt mich sehr нова¬
та задача силно ме привлича; das reizt
mich nicht това не ми е интересно
II. vi (beim Kartenspiel! наддавам
reizend adj прелестен, очарователен;
das ist ja iron,fam колко неприятно!
Reizhusten m суха кашлица Reizklima
n M№, METF.o каляващ климат (c резки
температурни промени и силни вет¬
рове) reizlos adj (Kost! блудкав; (lang
weiligj скучен Reizthema n парлива
тема Reizüberflutung /i’sycii излагане
сетивата на човека на нрекалено
много външни дразнители - масме¬
дии, реклама, шум и др.
Reizung <-, -en> /med дразнене ср
reizvoll adj 1. (attraktiv, schön) прелестен,
очарователен; (bezaubernd) вълшебен
2. (Aufgabe, Thema! интересен: (verlo
ckend) примамлив, съблазнителен
Reizwäsche /fam еротично бельо
Reizwort <-(e)s, -wörter> nAtomenergie
ist zum ~ geworden ядрената енергия
предизвиква негативна реакция; seit
ihrer Trennung ist sein Name für sie ein
~ след раздялата споменаването на
името му я дразни
rekapitulieren [rekapitu'li:ren| <ohne де->
vt обобщавам
rekeln |'re:l«ln| TV/sich - fam протягам се
(лениво)
Reklamation (reklama'tsjorn) <-, -en> /
рекламация ж
Reklame [re'kla:ma| <-, -n> /реклама ж;
für etw - machen правя реклама на
нщ Reklamerummel т pej, fam рекла¬
мен шум Reklameschild п рекламно
табло \или пано]
reklamieren [rekla'mi;ran| cohne де -> vt,
vi правя рекламация, рекламирам
rekonstruieren [rek3nstru'i;ran| cohne де->
Л реконструирам, възстановявам
Rekonstruktion (rek:>nstruk'yio:n| / ре¬
конструкция ж
Rekonvaleszent(in) (rekDnvalts'tsentj <-en,
-en; -, -nen> m(f оздравяващ(а) м/ж),
възстановяващ(а) м(ж) се Rekonva¬
leszenz [rekDnval£s'ts£ny| <-> kein PI f
оздравяване cp, възстановяване cp
Rekord [retort, pl: re'kordaj <-(e)s, -e> m
рекорд м; einen ~ aufstellen/brechen/
halten поставям/чупя/държа рекорд
Rekordhalterlin] <-s, -; -, -nen> m(fj
носител(ка) м(ж! на рекорд (за про¬
дължително време) Rekordzeit / ре¬
кордно време

Rekrut
487
Rekrut(in) |re'kru:t| <-en, -en; -, -nen> m!ß
ми. новобранец м
rekrutieren |rekru'ti:ran| <ohne ge-> I. vt
набирам II. ersieh aus etw ~ figсъста¬
вен съм от нщ
Rektor(in) ['irktoie, pl: rek'to:ran] <-s, -en;
-nen> miß 1. /Schul-) директор(ка)
м(ж) на училище 2. (Universitäts-j рек¬
тор м
Rektorat [r£kto'ra:t| <-(eJs, -e> n ректо¬
рат .Vf
Relation |rela’tsio:n] <-, -en> / отноше¬
ние cp, връзка ж; etw steht in keiner
- zu etw нщ не е равностойно на нщ
relativ |rela‘ti:f] adj относителен, рела-
тивен
relativieren |relati‘vi:ran| <ohne ge-> vt
правя относително
Relativität (relativi‘t£:t| <-> kein /'//рела¬
тивност ле, относителност ж Relativi¬
tätstheorie / i'hvs теория ж на отно¬
сителността
Relativpronomen п i.ino относително
местоимение Relativsatz ш unc; отно¬
сително изречение
relaxen |r!'4<san| 'nhneg»-> vi(entspannen)
релаксирам, o. ..прям. -.usruhen)отпо-
чпвам
relevant le'var ■//ре иаптен. съще¬
ствен Relevanz |rele'vany| <-, -en> /
релевантност ж, същественост ж
Relief |re'li£f| <-s, -s o -e> n khnst, glog
релеф .и
Religion |reli'gio:n| <-, -en> /религия ж.
вяра ж, вероизповедание cp Religions¬
freiheit /свобода ж на вероизпове¬
данието Religionsgemeinschaft /ре¬
лигиозна общност Religionskrieg т
религиозна воина Religionszugehö¬
rigkeit /религиозна принадлежност
religiös |reli'gio:s] adj 1. /die Religion
betreffend) религиозен; -e Kunst рели¬
гиозно изкуство 2. ffrommj вярващ,
набожен
Religiosität [religj.ozi't£:t| <-> kein Pi /
релнгмозност ж
Relikt [re'likt] <-(e)s, -e> n останка ж
Reling |'re:linl < , -s o -e> / naijt перило
cp на горната палуба на кораб
Reliquie |re'li:kvia| <-, -n> /1 - /Überrest der
Gebeine eines Heiligen) (свети) мощи
2. /teures Andenken) реликва ж
Remoulade)nsoße) |remu'la:da(nzo:s3)| <-,
-n>/gastk течна майонеза c подправки
rempeln ('rrmpaln] vt /ат блъскам. из-
блъсквам /нарочно)
Ren |геп о re:n| <-s, -s о -е> п zoo северен
елен
Renaissance (ran£'sä:s| <-, -n> / I. (Stil,
Epoche) Ренесанс .w 2. fig в i>зраждаис cp
Reparationen
Rendezvous |räde'vu:| <-, -> n рандеву
cp. любовна среща
Rendite |r£iVdi:ta| <-, -n>/ wirtsch приход
.vf, печалба ж (от ценни книжа)
renitent (reni'ttnt) adj опърничав
Rennbahn /писта ж; (Р/erde-) хиподрум
м; (Rad-/ колодрум ai
rennen ['renan) <rennt, rannte, gerannt>
vi sein тичам; gegen etw ~ тичайки, се
блъсвам в нщ; jdn über den Haufen ~
/am тичайки, събарям нкг на земята
Rennen <-s, -> п надбягване cp; fig
надпревара ж; das - machen /ат по¬
беждавам; das - aufgeben отказвам
се от състезание; gut im ~ Hegen имам
добри шансове за успех; das - ist
gelaufen състезанието свърши, по¬
бедителят е ясен; fig работата при¬
ключи
Renner <-s, -> т/am iVerkau/sschlager) хт
а/ на пазара
Rennfahrerl in) miß (Auto-) автомобилен
състезател, пилот м; (Rad-) състеза¬
телка) м/ж) по колоездене Rennpferd
п състезателен кон Rennrad п бегач
м (велосипед за състезание) Renn¬
sport т надбягване cp; (Pferde-) конно
надбягване Rennsfall т конюшня ж
за състезателни коне Rennstrecke /
състезателна отсечка; (Rundstrecke)
кръгла писта Rennwagen т състеза¬
телен автомобил
Renommee |гего'те:| <-s, -s> п реноме
ср. репутация ж; (gutes -I добро име
renommiert adj реномиран, прочут
renovieren |reno'vi:ran| <ohne ge-> vt ре¬
монтирам . обновявам
Renovierung <-, -er»/ремонт .v-f, обно¬
вяване cp
rentabel |r£n'ta:bal| adj рентабилен
Rentabilität |r£ntabili't£:t| <-> kein Pl /
рентабилност ж
Rente ['rrntal <-, -n>/l. (Alters-, Waisen-,
Invaliden-/ пенсия ж 2. пк рента ж.
доход а/ Rentenalter <-s> kein Pl n
пенсионна възраст Rentenanspruch m
право cp на пенсия Rentenempfän¬
ger! in) miß пеиснонер|ка) м(ж) Ren¬
tenversicherung / пенсионна осигу¬
ровка. пенсионно осигуряване
Rentier п s. Ren
rentieren |r£n'ti:ran] <ohne ge-> vr: sich ~
рентирам се; das rentiert sich nicht fig
това не си заслужава
Rentner(in) |'r£ntne) <-s, -; -nen> miß
пенсионер(ка) м/ж/
reparabel |repa'ra:bal| adj поправим, въз¬
становим
Reparationen [repara'yio:nan| /pl pol ре¬
парации MH

Reparatur
488
respektlos
Reparatur [repara'tu:e, pl: repara'lu:ran| <-,
-en> / поправка ж; lAuto) ремонт м;
etw in - geben давам нщ па поправка
[//.?// ремонт) reparaturanfällig adj
коГпч.) се нуждае често от поправки
|или ремонт| reparaturbedürftig adj -
sein нуждая се от поправка |//.ш ре¬
монт! Reparaturwerkstatt/сервиз м.
ре монтпа работил лица
reparieren (гера'п:гзп| <ohne ge-> мг по¬
правям: (Auto) ремонтирам
Repertoire |rep£r'toa:e| <-s, -s> n репер¬
тоар .и
Report |re'p3rt| <-ie)s, -e> m 1. tBericht!
служебен доклад 2. н;: репорт м
Reportage |герзгЧа:за| <-, -n> / репор¬
таж м
Reporter (inl cs,	-nen> miß penop-
TepiKai м)ж/
Repräsentant(in) |repr£Z£n'tant| <-en( -en;
-nen> miß иредставптел|ка| лцж!
Repräsentantenhaus <-es> kein Pl n
Долна камара tКамара на депутати¬
те!
Repräsentation |repr£Z£nta'tsio:n| <-, -en>
f (Vertretung) представителство cp. pe-
презентацмя ж; /standesgemäßes Auftre
tenj представителност ж, репрезента-
•тивност ж
repräsentativ |reprtz£nadj 1. (stell¬
vertretend) представителен 2. jtypisch)
типичен 3. /Erhebung, Umfrage) репре¬
зентативен. представителен
repräsentieren |repr£Z£n'ti:ranl <ohne ge->
11 представлявам, представям
Repressalien |repr£’sa:lisn| fpl репресив¬
ни мерки
repressiv [repr£'si:f| adj репресивен
Reproduktion (reprodük'tsio:n| / репро¬
дукция ж
reproduzieren |reprodu’tsi:ran| <ohne ge->
vt възпроизвеждам: iBildj правя ко¬
пне на
Reptil [r£p‘ti:l, pl: rcp'ti-.lian o r£p'ti:la| c-s,
-ien o rar -e> n 200 влечуго cp
Republik (repu'blkk) <-, -en> f републи¬
ка ж
Republikaneriini [republi‘ka:ne] <-s, -;
-nen> miß републиканец .w. републи¬
ка» ка ж
republikanisch adj републикански
Requiem |‘re:kvi£m, £/:'re:kvi£ms o're:kvian|
c-s, -s 0 A Requien> n kel заупокойна
молитва:	^ реквием м
Requisit jrekvi'zirti c-ie>s, -en> n 1. pltheat
реквизита/ 2. Zubehör.. принадлежно¬
ст MH
Requisiteur-in: jrekvzi’tßie. pl: rekvzi'tö:ra|
■ -3, e; -, -nen.- mf• рсквп пггор-Kai
resch Ir£_f| adj A, südd I. /knusprig/ хрупкав
2. (von Frauen: lebhaft, etwas resolut) тем¬
пераментен, енергичен
Reservat |rez£r'va:t| <-(e)s, -e> n /Tiere und
Pflanzen) резерват м
Reserve |re'z£rva| <-, -n> /1. /Vorrat, Ersatz,
Rücklage) резерв м. запас a/; etw in -
haben имам нщ в резерв 2. /Zurück¬
haltung) резервираност ж. сдържаност
ж; jdn aus der - locken предизвиквам
нечия спонтанна реакция Reserve¬
kanister т резервна туба Reserverad
презервна гума Reservespieler(in) miß
sport резервен играч
reservieren |rez£r'vi:ran| cohne ge-> vt
запазвам; (Hotelzimmer, Tisch) резерви¬
рам
Reservist |rez£r'vist| <-en, -en> m 1. ми.
запасняк м 2. sroi/т резерва ж
Reservoir |rez£r'voa:g, pl: rez£r'voa:ra| <-s,
-e> n 1. /Becken) водоем м. водохрани¬
лище cp 2. ßg източник м
Residenz (rezi'dcntsj <-, -en> / резиден¬
ция ж
residieren |rezi'di:ran| <ohne ge-> и er
resiediert in ... резиденцията |или се¬
далището! му е в ...
Resignation |rezigna'tsi.o:n| <-, -en> /
резигнация ж, примирение ср
resignieren |rezi'gni:rsn] cohne ge-> vi
резигнирам, примирявам се
resistent |rezis't£nt| adjbioi., mi-.d (gegen etw)
- sein резистентен \или устойчив) съм
(срещу нщ)
resolut |rezo'lu:t| adj енергичен, деен
Resolution (rezolu'tsio:n) c-, -en> / ре¬
золюция ж, решение ср
Resonanz |rezo'nany| <-, -en> fßg piivs,
Mus резонанс м; ~ finden намирам
отзвук
resozialisieren )rezotsiali‘zi:ran) cohne ge->
vt ресоциализирам
Resozialisierung / ресоциализация ж
Respekt Ire'spckt 0 r£s'p£kt) c-(e)s> kein Pl
m респект м, уважение cp; - vor jdm/
etw dat haben имам респект от нкг/
нщ: sich dat - verschaffen спечелвам
си уважение; jdm - einflößen внуша¬
вам нкм респект; bei allem - vor ...,
aber ... при цялото ми уважение към
.... но ...
respektabel |resp£k'ta:bal| adj внушаващ
респект, респектиращ
respektieren |resp£k'ti:ran| cohne ge-> vt
уважавам: /Gesetz)съблюдавам: (Rechte!
зачитам
respektive (resp£k'ti:va| adv geh 1. ibezie
hungsweise/ респективно, относно
2. ■'oder: или
respektlos adj jdm/etw gegenüber -
'.'Hi ;

Respektlosigkeit	489	Revier
sein не изпитвам респект |или уваже¬
ние] към нкг/нщ Respektlosigkeit <-,
-en> / непочтителност ж, неуваже¬
ние ср
Respektsperson / уважавана личност
respektvoll ac//jdm/etw gegenüber - sein
изпълнен съм с респект \или уваже¬
ние! към нкг/нщ
Ressort Irt'soie] <-s, -s> n 1. (Zuständigkeits¬
bereich) ресор M 2. (Abteilung) отдел м
Ressourcen (rr'sursan] pl ресурси мн
Rest [rest] <-(e)s, -e> m остатък м; jdm
den - geben fern съсипвам нкг напъл¬
но, довършвам нкг; zehn geteilt durch
drei ist drei, - eins десет делено на три
е три, остатък едно
Restaurant lirsto'rä:] <-s, -s> n ресто¬
рант м
Restauration |restaura'ts]o;n o rtstaora
'tsio:n| <-, -en> /1. pol реставрация ж
2. A (Restaurant) ресторант м
Restaurator(in) |restau'ra:to:E, pl: restaura
’toiren] <-s, -en; -, -nen> miß реставра¬
тор^ a) м(ж)
restaurieren |restau'ri:ran| <ohne ge-> vt
реставрирам, възстановявам
Restbestand m остатъчна наличност
Restbetrag m остатъчна сума, оста¬
тък м от сума restlich adj останал
restlos I. adj пълен II. adv fam напъл¬
но, без остатък Restposten т hol ос¬
татъци мн от голяма партида стока
restriktiv |restrik‘ti;f о restrik'tiifj adj geh pe-
стр икти ве н. ограничителен
Restrisiko c-s, -risiken> п остатъчен
риск (риск. който не може да бъде
изключен въпреки взетите мерки/
Resultat |rezul'ta:t] <-(e|s, -е> п резул¬
тат м
resultieren |гегиГб:гзп| cohne ge-> vi aus
etw - резултат съм от нщ
Resümee |rezy'me:| <-s, -s> n резюме cp:
das ~ ziehen резюмирам
Retorte [re'tarta] <-, -n> / chem реторта
ж; eine Stadt/Mahlzeit aus der - pej
изкуствен град/изкуствена храна Re¬
tortenbaby n /arg бебе cp от епрувет¬
ка
retour |re'tu :e] adv A, CH (zurück) назад;
jdm etw - geben връщам нкм нщ; Sie
erhalten alle Unterlagen wieder - ще
получите всички документи обратно:
~! (auf Briefen: zurück an den Absender!
обратно! Retourgeld <-(e)s> kein Pl n
CH uni. (Wechselgeld) ресто cp
retten |'iTtan| 1. vt 1. (aus Gefahr) спася¬
вам: jdm das Leben - спасявам нкм
живота: bist du noch zu ~? fam да не си
полудял?: wenn Stefan auch kommt, ist
der Abend gerettet ако и Стефан дой¬
де, вечерта е спасена 2. ! bewahren !\dn/
etw (vor jdm/etw da!) ~ опазвам нкг/
нщ (от нкг/нщ) II. vr: sich - спасявам
се; ich konnte mich vor Anrufen kaum
noch - не можах да се спася от теле¬
фонни обаждания; rette sich, wer kann’
спасявай се. кой как може! rettend adj
спасителен
Retterj in) <-s, -; -, -nen> miß спасител (Kai
М/Ж/
Rettich <-s, -e> m вот ряпа ж
Rettung <-, -en>/l. (aus Gefahr; спася¬
ване cp; IBefreiungI спасение cp. избав¬
ление cp: du bist meine letzte - fam ти
си ми последното спасение 2. А (Ret¬
tungsdienst) спасителна служба; die -
verständigen уведомявам спасителна¬
та служба 3. А (Rettungswagen) автомо¬
бил ж на спасителна служба Rettungs¬
aktion /спасителна акция Rettungs¬
anker т fig du bist mein ~ ти си моето
спасение Rettungsboot п 1. (Motorboot)
спасителна моторна лодка 2. (Beiboot)
спасителна лодка на борда Rettungs¬
dienst т спасителна служба Ret¬
tungshubschrauber т вертолет м за
спасителни операции rettungslos adv
безвъзвратно Rettungsmannschaft /
спасителен екип Rettungsring т спа¬
сителен пояс Rettungsschwimmer! т|
mß спасител (ка) м(ж) (плувец) Ret¬
tungswagen т автомобил ж на спа¬
сителна служба Rettungsweste /спа¬
сителна жилетка
retuschieren |retu‘Ji:ran) cohne ge-> vt юто
ретуширам
Reue |'nia| <-> kein Pl f разкаяние cp: ~
über etw akk empfinden разкайвам се
за нщ
reuen и es reut mich съжалявам
reuig adj geh покаян reumütig ('oimy:tic|
adj разкаян, изпълнен c разкаяние
Revanche |re'vä:J!a)| c-, -n> / реванш м
Revanchespiel л sport среща ж реванш
revanchieren [revöji:ren| cohne ge-> vr:
sich - 1. (sich rächen/ sich bei jdm für
etw - отмъщавам си нкм за нщ 2. sich
für etw - (sich erkenntlich zeigen) отпла-
щам се \или реванширам се] за нщ
3. SPORT взимам реванш, реванширам
се
Revers [reVeg о reVe:gl <-, -> п А: т Ivon
Mänteln, Jacken) ревер м
revidieren |revi'di:ran] cohne ge-> vt
1. (Geschäftsbücher, Kasse) ревизирам,
проверявам 2. /MeinungI коригирам,
променям; (Urteil, Vertrag) ревизирам,
преразглеждам 3. itt коригирам: (Buch!
ре да кт и pa м. п p е гл е ж д а м
Revier |re'vi:g, pl: reVi:ra| c-s, -e> n 1. (Tä-

Revision
490
richtig
tigkeitsbereich) сфера ж |или област ж|
на дейност 2. ,<оо територия ж 3. (Ро
lizei-l участък .н 4. /Forst-) (горски)
участък; (Jagd-i (ловен) район 5. min
(рудодобнвен) район
Revision |revi'zio:nl <-, -en> /1. /von Ge¬
schäftsbüchern, Aas.se/реш 1зпяж, провер¬
ка ж 2. (von Meinung) корекция ж.
промяна ж;/von Vertrag, Urteil) ревизия,
преразглеждане cp 3. тут коректура
ж; /Buch) редакция ж 4. iur ревизия:
gegen ein Urteil - einlegen обжалвам
присъда пред по-горна инстанция
Revolte |re'vDlta) <-, -п> / бунт м
revoltieren |revDl'ti:ran| <ohne ge-> vi
бунтувам cc
Revolution |revolu'U|o:n| <-, -en> / ре¬
волюция .wc¬
revolutionär |revolutsio'n£:e| adj рево¬
люционен Revolutionär(in) <-s, -e; -,
-nen> m/ß революционср(ка) м/ж)
Revolver (reValve) <-s, -> m револвер м
Revolverheld m pej:човек, който вади
пистолет при най-малък повод
Revue (ra'vy:, pl: raVyran) <-, -n> / 1. mus
ревю cp 2. ми. парад м
Rezensentlin] |retstn’zrnt) <-en, -en; -,
-nen> m/ß рецензент!ка) м/ж)
rezensieren |retstn'zi:ran| <ohne ge-> vt
рецензирам
Rezension |rets£n'zio:n| <-, -en> / ре¬
цензия ж
Rezept |re'ts£pt| <-(e)s, -e> n 1. mild, g.astii
рецепта ж 2. fig средство cp; ein - für/
gegen etw средство за/срещу нщ re¬
zeptfrei adj който се отпуска без ре¬
цепта
Rezeption (retsep'ljäо:п| <-, -еп> / ре-
цепция ж
rezeptpflichtig adj който се отпуска
само срещу рецепти
Rezession [rets£'sj.o:n| <-, -en> / wirtsch
рецесия ж, спад м в конюнктурата
rezitieren [retji‘ti:ran| cohne ge-> vt ре¬
цитирам. декламирам
R-Gespräch l'crga/prcx;] n thl телефонен
разговор за сметка на повиквания
rh, RH abk von Rhesusfaktor mild резус-
фактор .и
Rhabarber [ra'barbe| <-s> kein Pl m bot
равен ,w. ревен м
Rhein irain] m gtoo Рейн .и rheinisch,
rheinländisch ('rainij, 'rainlendi/j adj
рейнскн. от Рейнска област Rhein¬
land п св'■<;■ Рейнска област Rhein¬
länder; ini frainlcndej <-s, -; -, -nen> miß
жителка! м;ж/ на Рейнска област
Rheinland-Pfalz neu,;) Ренанпя-Пфалц
ж (jirin pti.iiui провинции в Германия >
Rheinland-Westfalen е . . Рейн-Вест¬
фалия ж
Rhesusfaktor |'re:zusfakto:e| m мм.> резус-
фак'гор .и; - positiv/negativ положи-
телеп/отрицателен резусфактор
Rhetorik [re’to:nk| <-> kein Piß ретори¬
ка ж
rhetorisch adj реторичен; ~e Frage ре¬
торичен въпрос
Rheuma |’mma| <-s> kein Pl nßarn ревма¬
тизъм M
Rheumatiker(in| |oi'ma:tike) <-s, -;
-nen> miß mi.d болен ,w, болна ж от
ревматизъм
rheumatisch adj mild ревматичен
Rheumatismus [mma'tismus, pl: oima
'tisman| <-, Rheumatismen> m мип рев¬
матизъм .w
Rhinozeros |ri'no:tsens| <- o -ses, -se> n
zog носорог .1/
Rhombus ('nmbüs, /?/;'nmban) <-, Rhom¬
ben> m мм ромб м
Rhone |'ro:na| f ex.ос Рома ж
Rhythmen pl von Rhythmus
rhythmisch 1'rYtmiJ] adj ритмичен
Rhythmus l'rytmos, p/.-'rYtman) <-, Rhyth¬
men> m ритъм м
Ribisel fri:bi:zal| <-, -(n)> f А hot (Johannis¬
beere) френско грозде
richten l'n^tan] I. vt 1. (lenken) etw auf
jdn/etw akk ~ насочвам нщ към нкг/
нщ; etw an jdn/etw akk - (Frage, Bitte)
отправям нщ към нкг/нщ 2. bes siidd,
A, CH (her-) приготвям; (in Ordnung
bringen) подреждам; (Tisch) слагам;
(Haare, Betten) оправям; (reparieren) по¬
правям II. кг sich nach etw - завися от
нщ; (folgen) ръководя се от нщ; i.inc,
определям се от нщ; sich nach jdm -
ръководя се от икг. ich richte mich
ganz nach dir ще се съобразя изцяло
с теб: unsere Urlaubspläne ~ sich nach
dem Wetter нашите планове за почив¬
ка зависят от времето
RichterUnj |'a<;te| <-s( -; -nen> m#/съдия
м, съдинка ж; vor den ~ bringen давам
под съд Richteramt п съдийска длъж¬
ност
richterlich adj съдийски
Richter-Skala <-> kein Plf die - скалата
на Рихтер
Richtgeschwindigkeit / ш препоръ¬
чителна (максимална) скорост по ма¬
гистралите
richtig |'rn;ti<;| I. adj 1. (zutreffend) верен,
правилен: auf dem ~en Wege sein на
прав път съм; das ist genau das Richtige
für mich това е точно за мен: bin ich
hier ~ nach Bonn? това ли е пътят за
Бон?: sehr ~! точно така! 2. (echt) ис¬
тински; (wirklich)сллцинскп; du bist eine

491
ringen
richtiggehend
~e Hexe fam ти си истинска вещица
3. (geeignet) подходящ; der -е Mann
подходящият човек; im -en Augenblick
в подходящия момент 4. fam (in Ord¬
nung) nicht ganz - (im Kopf] sein не съм
съвсем наред с акъла си II. adv 1. (kor¬
rekt) правилно; du hast das Fenster nicht
-	zugemacht не си затворил добре |или
както трябва] прозореца; meine Uhr
geht nicht - часовникът ми не вър¬
ви точно 2. (in der Tat) действително
3.	fam (-gehend) направо; (gänzlich) на¬
пълно, съвсем; jetzt bin ich aber -
erleichtert fam сега съм съвсем споко¬
ен
richtiggehend^1 s. gehen 1.3.
Richtigkeit <-> kein PI f (einer Aussage)
вярност ж, истинност ж; (eines Be¬
schlusses, einer Theorie) правилност ж;
(eines Dokuments) достоверност ж; das
hat seine - така трябва
richtig Istellen i/f изяснявам, коригирам
Richtlinie <-, -n> / директива ж, пре¬
поръка ж; (Anweisungen) инструкция
ж, указание cp; sich an die ~n halten
придържам се към указанията Richt¬
preis т Wirts см препоръчителна це¬
на; unverbindlicher ~ препоръчител¬
на (незадължителна) цена Richt¬
schnur / (Grundsatz) ръководно нача¬
ло, принцип м
Richtung <-, -еп>/1. (Verlauf посока ж,
направление cp; in - Bonn в посока
към Бон; aus allen ~еп от всички по¬
соки; in alle -en във всички посоки;
in entgegengesetzter | о umgekehrter) -
в противоположна \или обратна] по¬
сока 2. fig (Strömung) течение cp; (Ten¬
denz) тенденция ж richtungweisend
adj fig с |или от) определящо значение
Richtwert т базова стойност
rieb |ri:p) 1. и 3. pers sing imp von reiben
riechen |'ri:^an) criecht, roch, gerochen>
1. vt помирнсвам; (Tiere) подушвам:
jdn nicht ~ können fig, fam не мога да
понасям нкг; das konnte ich doch nicht
~! fig, fam как можех да предположа!
П. vi 1. (Geruch wahrnehmenj an etw dat
-	мириша, помирнсвам нщ: (Tiere)
душа, подушвам нщ 2. (Geruch verbrei¬
ten) nach etw - мириша на нщ; ange¬
brannt - мириша на загоряло: gut/
schlecht ~ мириша хубаво/лошо: übel
riechend зловонен; (Atem)лош: aus dem
Mund - мирише ми устата
Riecher <-s, -> m fam hoc m; einen guten
~ (für etw) haben имам нюх (за шц|
rief |ri:f| /. и 3. pers sing imp von rufen
Riege |'ri:ga| <-, -n>/spürt гимнастиче¬
ска група, гимнастически отбор
Riegel |'ri:gal| <-s, •> ml. (Tür-) резе cp;
(am Türschloss) езиче cp; etw dat einen
- vorschieben fig спъвам \или попреч-
вам на| нщ 2. (Schokoladen-) тясно,
дълго блокче шоколад
Riemen )'ri:man] <-s, -> т 1. (Band aus
Leder) ремък м; (Gürtel) колан м; (Schuh-j
каишка ж; den - enger schnallen fig,
fam затягам колана (ограничавам се):
sich am - reißen fig, fam напрягам се
(да направя нещо) 2. (Ruder) весло ср,
гребло ср
Riese )‘ri:za] <-n, -n> m великан м, ги¬
гант м; s. a. Riesin
rieseln friizaln] vi sein (Wasser) ромоля;
(Schnee, Sandleипя ce; (Regen)ръмя. рося
riesengroß adj огромен, гигантски
Riesenrad n виенско колело Riesen¬
schritt m fam mit -en много бързо
Riesenslalom m sport гигантски сла¬
лом
riesig I. adj огромен, грамаден; (gewal¬
tig) силен, огромен II. adv fam (sehr)
много, страшно; sich - amüsieren за¬
бавлявам се чудесно
Riesin |'ri:zin] <-, -nen> ffern von Riese
riet |ri:t] 1. u 3. pers sing imp von raten
Riff (rrf) <-(e)s, -e> /? риф м
rigoros (rigo'rois) adj строг, суров; (un-
verbittlich) неумолим; (rücksichtslos) без¬
огледен, безцеремонен
Rille [Vrlaj <-, -n>/канал м, улей м; лиси
жлеб м; (Schallplatten-! бразда ж на
грамофонна плоча
Rind ('rrnt, р/:'rinde) <-(e)s, -er> n 1. (Tier)
говедо cp 2. sing, fam (-fleisch) говеждо
(месо)
Rinde ['rinds| <-, -n> / (von Baum, Gehirn,
Brot, Käse) кора ж
Rinderbraten m castr говеждо печено
Rinderfilet n castr говеждо филе Rin¬
derwahnsinn <-s> kein PI m ..луда кра¬
ва“ (болест)
Rindfleisch n говеждо месо Rindvieh
n 1. zoo говедо cp 2. pej, fam говедо,
идиот м
Ring |пг)] <-(e)s, -e> m 1. lallgi пръстен
м; (Ehe-) венчален пръстен, халка ж;
(Servietten-) халка за салфетка 2. sport
(Вох~) ринг м 3. р! sport (Turngerät) об¬
ръч м, халки ми 4. pl (unter den Augen)
кръгове мн 5. fig(Menschengruppe)кръг
м; (Verbrecher-) мрежа ж Ringbuch п
класьор м (за документи)
ringeln I. vt завивам на кръг или спи¬
рала II. vn sich - (Haare) къдря се;
(Schlange) вия се
Ringelnatter / zoo водна змия Rin¬
gelspiel п А (Karussell! въртележка ж
ringen l'ripan] cringt, rang, gerungen>

492
röcheln
Ringer
I. vi 1. stört борец съм 2. Istreben! боря
се; um Anerkennung ~ боря се за приз¬
нание II. vt geh die Hände - чупя \или
кърша| ръце (от отчаяние, притес¬
нение)
Ringer(in) <-s, -nen> mif) борец .и,
боркиня ж
Ringfinger т безименен пръст ring¬
förmig l'nrjfcErmi^l adj пръстснопиден
Ringkampif т борба ж (вид спорт!
Ringkämpfer(in) m(f/ борец м, борки¬
ня ж
Ringrichter(in) miß боксов съдия
rings |nr]s| adv - um ... наоколо ...
ringsfherjum frir)s'?um fnrjshE'rom)) adv
наоколо, околовръст
Ringstraße / околовръстен път
Rinne l'rinal <-, -n> fl. (Furche, Abfluss-)
канал м; (Fahrrinne] фарватер м; (Dach-!
улук м 2. (Rinnstein! канавка ж 3. (Rille)
улей м
rinnen l'rinan) crinnt, rann, geronnen> vi
sein тека
Rinnsal |'rinza:l] <-(e)s, -e> n geh поточе
cp, вадичка ж Rinnstein m канавка ж
Rippchen |'npgan| <-s, -> nctsm ребърца
MH
Rippe |'rips| <-, -n> /1. an ат, пот ребро cp;
auch нервюра ж 2. tech (von Heizkörper!
ребро
Rippenfell n плевра ж Rippenfellent¬
zündung /плеврит .и
Rippli |'ripli| <-s, -> n CH oastr свински
ребърца
Risiko |'ri:ziko, pl: 'rirzikos o Vi:zikan| <-s, -s
o Risiken> n риск м; ein - eingehen
поемам риск; auf eigenes ~ на собст¬
вен риск Risikofaktor <-s, -en> m
рисков фактор risikofreudig adj оби¬
чащ риска Risikogruppe <-, -n> /мю
рискова група
riskant (ris'kant] adj рискован; (gefährlich)
опасен
riskieren [ris'kkran] <ohne ge-> vt риску¬
вам
riss“1, riß“1 |ns] 1. u 3. pers sing imp von
reißen
Riss“1, Riß"' [ns] <-sses, -sse> m 1. (in
Stoff Papier! скъсано място; (in Fels, in
Haut! цепнатина ж; (in Glas, Freundschaft,
Wand) пукнатина ж 2. tech (Zeichnung)
чертеж M, скица ж
rissig adj (Haut, Mauerwerk, Glas, Porzellan)
напукан; (Leder) нацепен; (Erde, Felsen)
пропукан; - werden напуквам се
Rist [nstj <-es, -e> ml. (Fußrücken) гор¬
ната част на ходило 2. /Handrücken)
горна част на ръка
Riten pl von Ritus
ritt jnt| /. u 3. pers sins imp von reiten
Ritt |nt] <-(e)s, -e> m езда ж
Ritter l'ritel <-s, -> m рицар .и ►armer ~
OASTR пържени филии Ritterburg /ри¬
царски замък Ritterkreuz n рицарски
кръст ritterlich adj рицарски; (höflich
gegenüber Frauen) кавалерски Ritter¬
lichkeit <-> kein /Y/рицарство cp; (bes
gegenüber Frauen) кавалерство cp Ritter¬
orden m рицарски орден Ritterroman
m LiT рицарски роман Ritterrüstung /
рицарска ризница, рицарски доспехи
Ritterschlag т удар м с меч (при пос¬
вещаване в рицарско звание) Ritter¬
sporn <-(e)s, -е> т рапица ж
rittlings ('ntlirjsj adv яздешком, яздейки
Ritual |ritu'a:l) <-s, -e o -ien> n ритуал м,
церемония ж
rituell jritu'tlj adj ритуален
Ritus l'rirtos, pl: 'ri;tan| <-, Riten> m риту¬
ал M, обред M
Ritz |nts] <-es, -e> m 1. (Schramme) дра¬
скотина ж 2. (Spalte! пукнатина ж, цеп¬
натина ж
Ritze fritsaj <-, -n>/(Spalte) пукнатина ж,
цепнатина ж
ritzen I. vt 1. (an-, auf-) одрасквам
2. (ein-) etw (in etw akk) - издълбавам
нщ (в шц); die Sache ist geritzt jarg ра¬
ботата е опечена II. vr: sich - одраск¬
вам се
Rivale |ri'va:la] <-n, -n> m, Rivalin (ri'va:lin|
<-, -nen> /съперник м, съперничка ж
rivalisieren (rivali'zi:rsn( <ohne ge-> к/mit
jdm um etw ~ съпернича си c нкг за
нщ
Rivalität |rivali't£:t| <-, -en> / съперни¬
чество cp
Riviera |ri'yie:ra| / die italienische/fran-
zösische ~ Италианската/Френската
Ривиера
Rizinus ('riitsinusj <-, - o -se> m рицин м
Rizinusöl n рициново масло
RNS |ег?£n‘?£sj <-> kein Pl f abk von Ribo¬
nukleinsäure PHK (рибонуклеинова
киселина)
Roastbeef |'ro:stbi:f] <-s, -s> n oastr рост-
биф M (говежда пържола)
Robbe [’гс:Ьз] <-, -n> f zoo тюлен м
robben l'nban] vi sein пълзя на лакти
Robbenfang m улов м на тюлени
Robe l'roiba] <-, -n> / 1. geh (Abend-)
официална (вечерна) рокля 2. (Amts-)
тога ж; (von Geistlichen) расо cp
Roboter fnbDte| <-s, -> m робот м
robust |ro'bust| adj 1. (kräftig) силен, як
2. (widerstandsfähig) здрав, издръжлив;
(stabil) стабилен Robustheit <-> kein Pl
/здравина ж, издръжливост ж
roch (nxj L и 3. pers smg imp von riechen
röcheln ('ra;<;aln] w хъркам (за агони-

Rochen
493
Rollmops
зиращ)
Rochen fnxan] <-s, -> m zog хрущялна
риба
Rock1 [гоk, pl: ’rcEka| <-(e)s, Röcke> m
1. [Damen-/пола ж 2. (Herrenjacke)мъж¬
ко сако
Rock2 |ok| <-(s), -fs)> m 1. sing (Musik)
рокмузика ж 2. (Tanz) рок м Rockband
frokbEntJ <-, -s> /рокгрупа ж
rocken l'rokan] vi 1. (Musik machen! свиря
рок 2. (tanzen) танцувам рок
Rocker l'oke) <-s, ->• m рокер(ка) м(ж)
Rockfestival n рокфестивал м
Rodel1 [’roidsl] <-s, -> m 1. siidd (Schlitten)
шейна ж 2. CH (Liste) списък м
Rodel2 <-, -n>//4 (kleiner Schlitten) мал¬
ка шейна Rodelbahn /роделбан м
(спортна пързалка за състезания с
шейни)
rodeln fro:daln] vi haben o bei Fortbewegung
sein пързалям се c шейна
roden |'ro:dan) vi (Bäume) изкоренявам;
(Wald) изсичам; (Gelände) разчиствам
Rodung <-, -en> f (von Bäumen) изкоре¬
няване cp; (von Wald) изсичане cp; (von
Gelände) разчистване cp
Rogen froigan] <-s, -> m zoo хайвер м
Roggen [Yogan] <-s, -> m вот ръж ж
Roggenbrot <-(e)s, -e> n ръжен хляб
Roggenmehl <-(e)s, -e> n ръжено
брашно
roh |ro:] adj 1. (ungekocht, ungebraten) су¬
ров 2. (nicht be-, verarbeitet) необрабо¬
тен 3. (grob) груб; (brutal) брутален; ~e
Gewalt груба сила Rohbau <-(e)s, -ten>
m груб строеж Rohgewicht <-(e)s, -e>
n wiRTscH брутно тегло Rohkost / су¬
рови плодове и зеленчуци
Rohling |'ro:lir)| <-s, -e> m 1. pej (Mensch)
грубиян ,м 2. Tech (Werkstück) заготовка
ж,	полуфабрикат м
Rohmaterial n суровина ж Rohöl n су¬
ров нефт
Rohr (ro:e, pl: ’ro:ra| <-(e)s, -e> n 1. вот
тръстика ж 2. tech тръба ж 3. А
(Backröhre) фурна ж на готварска печ¬
ка Rohrbruch т спукване ср на тръ¬
бопровод
Röhre |'г0:гз| <-, -n> / I. тссн тръба ж;
el, radio, IV електронна лампа 2. (Brat-)
фурна ж на печка; in die ~ gucken fam
(leer ausgehen! оставам c празни ръце
з.	pej, fam (Fernsehgerät) телевизор .w
röhren |'г0:гзп| w рева (за елен)
Rohrleitung / тръбопровод м Rohr¬
matte /тръстикова рогозка Rohr¬
netz п тръбопроводна мрежа Rohr¬
spatz т wie ein - schimpfen fam ругая
като каруцар Rohrsfock т бамбуко¬
ва пръчка (за бой/ Rohrzucker ттръс¬
тикова захар
Rohseide / сурова коприна
Rohstoff т суровина ж Rohstoffman¬
gel т недостиг м на суровини
Rohzucker т нерафинирана захар
Rokoko fokoko о ro'koko о nko'ko:| <-|sj>
kein Pl n kunst, mus, lit рококо cp
RoiladenA“ <-s, Rolläden o rar -> m s.
Rollladen
Rollbahn /aero самолетна писта Roll¬
braten m gastr руло cp (месо за печене,
увито на руло и пристегнато с ко¬
нец) Rollbrett п скейтборд м
Rolle l'ola] <-, -п>/1. (Gerolltes) руло ср;
(Garn-) макара ж: (Draht-) бобина ж;
(Tapeten-) ролка ж 2. tech (Lauf-) ролка;
(Walze) валц м; (unter MöbelnI колелце
ср 3. Sport кълбо ср; eine ~ vorwärts/
rückwärts machen правя кълбо на-
пред/назад 4. a. fig theat, film роля ж;
eine - spielen theat изпълнявам роля;
fig (wichtig sein) играя (важна) роля; aus
der ~ fallen fig нарушавам етикета,
държа се грубо; es spielt doch keine/
eine ob ... няма никакво/нма значе¬
ние, дали ...; das spielt keine (große) ~
това не е толкова важно; bei mir spielt
Geld keine - за мен парите нямат
значение
rollen ['nlan| I. vt haben 1. (drehen) въртя;
(drehend befördern) търкалям 2. (auf-)
навивам 3. (ein-) свивам на руло; (ein¬
wickeln) увивам 4. gastr (aus-) разточ¬
вам II. vr: sich - 1. (sich drehen) въртя
се 2. (sich auf-) навивам се 3. (sich ein-)
sich in etw akk - увивам се в нщ Ш. vi
1. sein (sich rollend fortbewegeп) търка¬
лям се; ins Rollen kommen fig задвиж¬
вам се 2. sein (Auto, Zug) движа се; (Flug
zeug) рулирам по писта 3. haben (dre¬
hend bewegen) mit den Augen ~ въртя
си очите 4. haben (Donner) тътна
Rollenbesetzung /theat, пем разпреде¬
ление cp на роли Rollenbild <-(e|s, -er>
n роля ж; das traditionelle ~ der Frau
verändern променям традиционната
роля на жената Rollenkonflikt т кон¬
фликт м на ролите Rollentausch гп
смяна ж на ролите Rollenverteilung /
theat, film разпределение ср на ролите
Roller l'ole) <-s, -> т 1. (Spielzeug) тро¬
тинетка ж 2. (Motor-) моторолер м
Rollfeld п леко писта ж за рулпране
Rollkragen т поло-яка ж Rollkra¬
genpullover т поло ср
Rollladen™ <-s, Rollläden orar-> тщора
ж, жалузй мн
Rollmops т gastr ру.-ща от херинга с
пълнеж от краставичка, лук и под¬
правки

Rollo
494
Rot
Rollo l'olo o n'lo:| <-s, -s> n ролетка ж
Rollschuh m легии кънки: ~ laufen
карам летни кънки
Rollstuhl m инвалидна количка Roll¬
stuhlfahrerin) m//? инвалид .11 в колич¬
ка rollstuhlgerecht ad/пригоден за ин¬
валидна количка
Rolltreppe / ескалатор м
Rom1 |ro:m| п сюс. Рим .и
Rom2 [nm| <-, -а> т (ZigeunerI ром(ка)
м/ж/, циганин м, циганка ж
ROM [nm| <-(s), -(s)> n abk von Read Only
Memory infokm РОМ. постоянна памет
на компютър
Roman |ro'ma:n| <-s, -e> m роман м
Romanik [ro'ma:nik| <-> kein PI / роман¬
ски стил
romanisch adj (Kunst, Volk, Länder! ühc
романски
Romanistlin) |roma'nist| <-en, -en; -, -nen>
miß романпст1ка) м/ж) (специалист
или студент по романски езици и
култура/
Romanistik (roma'nistik| <-s> kein Pi f
романистика ж
Romanschriftstellerin) miß романи-
ст1ка) м/ж/ /писател!
Romantik |ro'mantik| <-> kein /Y/кl'nst, lit,
mus романтизъм м; fig романтика ж
Romantiker(in) |ro'mantike| <-s,	-, -nen>
miß Kunst романтик м, романтичка ж
romantisch adj романтичен
Romanze [ro'mantsa| <-, -n> /mus, lit ро¬
манс .и
Römerin] l'roime) <s, -; -, -nen> m(ß
римлянин .и. римлянка ж
Römertopf m гювеч .ii /овален глинен
съд с капак за готвенеI
römisch ad/римски römisch-katholisch
adj римокатолически
Romme [’nme o o’me:] <-s, -s> n, Rom-
meeRR <-s, -s> n рум .w, руми cp (игра
на карти!
röntgen l'rcEntgan) rt нравя рентгено¬
ва снимка; /Körperteil1 преглеждам на
рентген Röntgenaufnahme / рент¬
генова снимка Röntgengerät п рент¬
ген м. рентгенов апарат Röntgen¬
strahlen mpi рентгенови лъчи Rönt¬
gentherapie / рентгенова терапия
Röntgenuntersuchung / mld рентге¬
нов преглед
Rooming-in [ru:miry'in) <-(sj> kein PI n
настаняване на новородено в стая¬
та на майката в родилно отделение
rosa |'ro:za] <inv> adj розов: s. a blau:
rosarot |'ro:za'ro:t) adj розово-червен:
die Welt durch eine ~e Brille sehen
гледам света през розови очила
Rose j'roizaj -п> /зог роза ж
Rose <-s, -s> m (Wein1 розс cp
Rosengarten m розова градина Rosen¬
kohl m брюкселско зеле Rosenkranz
m ri;i. молитвена броеница; den ~ beten
произнасям молитви (в последова¬
телността на молитвената брое¬
ницаj Rosenmontag |'ro:zsnmo:nta:k| rn
понеделникът м преди карнавала
Rosenstock т розов храст
Rosette |ro'z£ta| <-, -п>/а лиси розетка ж
rosig (‘ro:zi<;| adj I. /rosa/ розов 2. ß'g (er¬
freulich! радващ: keine ~e Zukunft не¬
радостно бъдеще; alles in -em Licht
sehen виждам всичко в розова свет¬
лина
Rosine |ro'zi:na| <-, -п> /вот бяла стафи¬
да ► -n im Kopf haben fig, fam хвърча
нависоко
Rosmarin |'ro:smari:n öro:sma'ri:n) <-s> kein
Pi rn розмарин At
Rossrr [ns] <-es, -e o dialRösser> n, RoßAlt
c-sses, -sse o d/a/Rösser> n südd, A, CH,
sonst geh кон м ► sich aufs hohe - setzen
fig възгордявам се, гледам отвисоко
RosshaarRR п конски косъм Rosskas¬
tanie“1/див (конски) кестен Rosskur“1
f fam (успешно) лечение с конски дози
Rost1 [nst| <-(e)s, -е> т (Gitter, Zto?f~/CKapa
ж; vom ~ сльтн на скара
Rost2 <-(e)s> kein Pi m chlm, bot ръжда ж;
- ansetzen хващам ръжда
Rostbraten m castr печено cp на скара
rostbraun adj ръждивокафяв
rosten |'ostan| vi haben o sein ръждясвам
rösten [‘rcEstanJ vt (über Feuer, auf Grill) пека,
изпичам; (braten) пържа, изпържвам;
(Brot) препичам; frisch gerösteter Kaffee
ирясно изпечено кафе
rostfrei adj 1. (ohne Rost) без ръжда
2. (nicht rostend! неръждаем
röstfrisch adj ирясно изпечен
Rösti [VcbStil pl CH CASTR ЧИПС M
rostig adj ръждив, ръждясал
Röstkartoffeln fpl пържени картофи
Rostock fnsbk] n cgoc Росток м (град в
[ерминия)
Rostschutz т защита ж от ръжда Rost¬
schutzfarbe / боя ж, която защитава
от ръжда Rostschutzmittel п средст¬
во ср за защита от ръжда, антикоро¬
зионно средство
rot [ro:t| <-ег о röter, -este о röteste> adj
червен; (Gesicht) румен; - werden из¬
червявам се; einen ~en Kopf kriegen
почервенявам до уши; der -е Faden fig
червена нишка; auf jdn wie ein -es
Tuch wirken действам на нкг като
червено на бик; in den ~en Zahlen
stecken на червено съм; s. a. blau
Rot <-s, - o fam -s> n червено cp; bei -

Rotation
495
Rücken
über die Straße gehen пресичам улица¬
та на червено; die Ampel steht auf -
светофарът свети червено; s. a. Blau
Rotation |rota'tsio:n] <-, -en> / ротация
ж, въртене cp Rotationsprinzip <-s>
kein PI n ротационен принцип (за зае¬
мане на служба) Rotationssystem <-s>
kein PI n pol ротационна система (смя¬
на на длъжностно лице след опреде¬
лен период)
Rotbarsch т zoo морски костур rot¬
blond acf/червеникаворус rotbraun adj
червени кавокафяв
Röte l'roita] <-> kein Plf\. (Farbe) черве¬
нина ж; (im Gesicht) руменина ж 2. вот
ешовче cp
Rote-Armee-Fraktion |rot9ar’me:fraktsio:n]
/фракция „Червена армия“ (терори¬
стична организация в Германия)
Röteln l'roitalnj pl мю рубеола ж
röten I. vt geh (rot färben) обагрям в чер¬
вено; (Gesicht) зачервявам II. vr: sich -
ставам червен, почервенявам; (Haut,
Augen) зачервявам се
rotglühendAlt adj s. glühend 1.
rot-grün adj pol die ~e Koalition черве-
но-зелената коалиция
rothaarig ас/учервенокос Rothaut fscherz
червенокож м (северноамерикански
индианец)
rotieren [ro'tkran] <ohne ge-> vi 1. /sich
drehen) um etw ~ въртя се около нщ
2. fam (hektisch werden) действам при¬
пряно (под напрежение и нервност)
Rotkäppchen |'ro:tl<£p<;an| <-s> kein Pl n
Червената шапчица Rotkehlchen ['ro:t
ке:1<;зп| <-s, -> n zoo червеношийка ж
Rotkohl m bes nordd вот червено зеле
Rotkraut n südd, А вот червено зеле
rötlich adj (a. Haar) червеникав
Rotlichtviertel <-s, -> n fam кварталът
M c червените фенери (в който има
много публични домове)
rot I sehen <irr> vi fam гледам на кръв
Rotstift т червен молив; dem ~ zum
Opfer fallen бивам зачеркнат |или
задраскан] (в списък с цел икономии)
Rötung <-, -еп> / зачервяване ср
Rotwein т червено вино Rotwild п
червен дивеч (сърни, елени)
Rotz [ots| <-es, -е> т vulg (Nasenschleim!
сопол м; - und Wasser heulen fam пла¬
ча със сълзи и сополи rotzfrech |'nts
‘fre<;| adj pej, jarg нагъл
rotzig adj 1. vulg lNase/ соиолив 2. pej,
järg (frech) нахален, нахакан Rotznase
f jarg 1. (Nase) сопол и в нос 2. pej (KindI
сополанко cp
Rouge |ги:з] <-s, -s> n руж м
Roulade [ru'laidsj <-, -п>/ол$п! руладина
ж (навито на руло и пристегнато с
конец филе от крехко телешко или
свинско месо с пълнежу
Rouleau |ru'lo:| <-s, -s> n s. Rollo
Roulett [ru'leti <-ie)s, -e o-s> n, Roulette
[ru'leta] <-s, -s> n рулетка ж; russisches
-	руска рулетка
Route fruita] <-, -n> / маршрут .-и
Routine |ru'ti:na| <-> kein Pl/1. (Gewandt¬
heit) рутина ж 2. pej навик м; zur ~
werden превръщам се в навик routine¬
mäßig adj, adv рутинен Routineunter¬
suchung / рутинен преглед
Routinier [ruti'nie:] <-s, -s> m човек м е
рутина (в дадена област)
routiniert [ruti'niietj за/рутиниран. обиг¬
ран
Rowdy l'raudi] <-s, -s> m pej хулиган .«
Royalist(in) |roaja'list] <-en, -en; -, -nen>
miß роялнст(ка) м(ж)
rubbeln l'robaln) vi, vt търкам (здраво)
Rübe |'ry:ba| <-, -n>/1. (Futter-, Gemüse-)
цвекло cp; (Zucker-) захарно цвекло;
rote ~ червено цвекло; gelbe ~ südd
морков M 2. fam (Kopf) кратуна ж
Rubel |'ru:bal| <-s, -> m рубла ж
rüber fry:be| adv fam s. herüber, hinüber
Rubin |ru’bi:n| <-s, -e> m рубин м
Rubrik [ru'bri:k| <-, -en> /рубрика ж; un¬
ter der - ... в графата ...
ruchlos |‘ru:xlo:s) adj geh подъл, безскру¬
пулен
Ruck [rok] <-(e)s, -e> m тласък м, рязко
движение; fam pol залитане cp; - nach
links изненадваш, завой наляво; mit
einem ~ рязко: sich dat einen - geben
Jäm превъзмогвам се ruckartig adj
1. (mit einem Ruck) c рязко движение,
рязко 2. (unvermittelt) внезапен
Rückblende/ретроспекция ж; г;ьм рет ¬
роспективен кадър Rückblick т рет¬
роспекция ж, ретроспективен поглед
rückblickend adj ретроспективен; -
kann man sagen, dass ... поглеждайки
|или обръщайки поглед| назад, може
да се каже, че ...
rücken l'rYksn) I. vt haben местя, преме¬
ствам; etw von etw - (weg-) отмествам
нщ от нщ II. vi sein (Platz machen) правя
място: (vorwärts) придвижвам се на¬
пред: (rückwärts) отстъпвам: an etw akk
-	inäher) приближавам шц: der Zeiger
rückte auf 6 стрелката наближи 6: rück
mal ein bisschen! fam мръдни се мал¬
ко!; in weite Ferne - fig отдалечавам
се
Rücken |'гукап| <-s, -> m 1. anat гръб м;
-	an - c гръб един към друг: jdm den
-	zukehren \ozuwenden] обръщам нкм
гръб; mir lief es heiß und kalt den -

Rückendeckung
496
Rücksprache
hinunter полазиха ме тръпки; jdm den
-	stärken fig подкрепям икг: hinter jds
~ a. fig зад гърба на нкг; sich dat den
~ freihalten fig подсигурявам си гърба
(//.и/ тила|: jdm/etw dat den ~ kehren
fig обръщам гр ьб на нкг/нщ: jdm in
den - fallen fig нападам нкг в гръб
2. fßerg-lxpeöcTм; (Hand-, Fuß-, Nasen-/
горна част; !Messer-j тъпа страна:
/Buch-! гръб Rückendeckung / под¬
сигуряване cp на гърба [или тила|
Rückenlehne/задна облегалка на стол
Rückenmark п гръбначен мозък
Rückenschmerzen mpl болки ми в
гърба Rückenschwimmen п плуване
ср по гръб Rückenwind т попътен
вятър
rück erstatten cohne ge-> vt връщам,
възстановявам (суми/Rückerstattung
<-, -еп>/връщане cp, възстановяване
cp iпа сума/; pin погасяване cp
Rückfahrkarte /двупосочен билет, би¬
лет .и за отиване и връщане Rückfahrt
/връщане ср (обратен път); auf der
-	на връщане Rückfall т a. fig mit.), jur
рецидив м rückfällig adj ~ werden дж
извършвам повторно същото прес¬
тъпление: MI.D рецидпвпрам Rückflug
т обратен полет Rückflugticket <-s,
-s> п двупосочен самолетен билет
Rückfrage / повторно запитване
rückIfragen и (bei jdm) - отправям
повторно запитване (към нкг) Rück¬
gabe /връщане ср, предаване ср об¬
ратно Rückgang т 1. (Abnahme/ спада¬
не ср, намаляване ср 2. hdi., pin реце¬
сия ж, спад .и rückgängig adj ~ machen
(Beschluss/ отменям; (Vertrag/ анулирам,
развалям: (Kauf, Geschäft/ отказвам
Rückgewinnung / възстановяване ср,
възвръщане ср
Rückgrat <-(e)s, -е> л гръбначен стълб;
а. fig гръбнак м; kein - haben fig бе з¬
гръбначен съм
Rückgriff т 1. (Wiederaufgreifen) (завръ¬
щане ср; - auf die Klassik акк (завръ¬
щане към класиката 2. juk регрес м
Rückhalt т опора ж. поддръжка ж
rückhaltlos I. adj безрезервен II. adv
безрезервно
Rückhand / sport бекхенд м (в тениса
удар по топката с дясна ръка вляво
от тялото/ Rückkehr frYkke:e] <-> kein
PI f завръщане cp; bei meiner - при
моето завръщане Rückkopplejlung /
обратна връзка: tech, radso обратна
връзка. регенерация ж Rücklage /
1. спестявания ми. парични резер¬
ви 2. 'Haltung! cKUOpCKtt CIHOUKU,
при която тежестта паОа навад
rückläufig adj движещ се в образна
посока, образен: /abnehmend/ намаля¬
ващ. спадащ Rücklicht п задна сиез -
лина
rücklings |'rvklirjs| adv 1. (rückwärts) зад-
нешком: - an etw dat lehnen облягам
се c гръб на нщ 2. (auf dem Rücken/ но
гръб 3. (von hinten/откъм гърба, отзад
Rückmarsch т ми. отезл.пление ср
rücklmelden vn sich ~ iini подновявам
следването си
Rücknahme |'гукпа:тз] <-, -n> / (von Ver
sprechen, Klage/оггегляне cp Rückporto
n такса ж за образна поща
Rückreise /връщане ср, обратен път:
auf der - на вр'зидане: auf der ~ sein
връщам се
Rückruf <-(e)s, -е> т 1. m обратно
позвъняване 2. jur отнемане ср на
право на ползване: wirtsoi изтегляне
ср от пазара на дефектна стока Rück¬
rufaktion /акция ж. при която произ¬
водителят изтегля от пазара своя
дефектна продукция
Rucksack ['rokzak| т раница ж Ruck-
sacktourist(in| <-en, -en; -, -nen> m(f)
туристи, предимно младежи, които
пътешестват с малко пари, раница
и спален чувал
Rückschau / ретроспекция ж, ретро¬
спективен поглед Rückschlag т
1. spürt ответен удар 2. (Fehlschlag) не¬
сполука ж Rückschluss“1 т извод м,
заключение ср; aus etw den ~ ziehen
вадя си заключение от нщ Rückschritt
т регрес .и, връщане ср назад rück¬
schrittlich adj (reaktionärj назадничав,
реакционен Rückseite / задна стра¬
на; (von Stoff, Medaille) обратна [или
опака] страна: (von Blatt, Gebäude) гръб
.w; auf der ~ von на гърба на; siehe ~
виж на гз>рба на страницата
Rücksicht / съобразяване ср, внима¬
ние ср; ~ nehmen auf jdn съобразявам
се с нкг; mit/ohne ~ auf н-аМс/без оглед
на; ohne - auf Verluste fam безогледен
Rücksichtnahme |'rykzi^tna:ms| <-> kein
Plf съобразяване cp rücksichtslos adj
безогледен Rücksichtslosigkeit <-,
-en> / безогледност ж, безцеремон-
ност ж; (Schonungslosigkeit) безиощад-
ност ж rücksichtsvoll adj (gegen jdn/
etw) - sein внимателен [или тактичен]
съм (към нкг/нщ)
Rücksitz т задна седалка Rückspiegel
т огледало ср за обратно виждане
Rückspiel п sport среща-реванш ж
Rücksprache / обсъждане ср, кон¬
султация ж; nach - mit след консулта¬
ция с

Rückstand
497
Ruhe
Rückstand m 1. (Restj остатък м; снпм
утайка ж 2. meist ptm просрочване cp
(на плащане.) 3. (Verzug) закъснение cp,
просрочка ж; im ~ sein закъснял съм
с плащането 4. sport изоставане ср в
резултата rückständig adj 1. (unterent¬
wickelt) изостанал; (rückschrittlich) назад¬
ничав 2. FiN (Schuldner) закъснял; (Betrag)
просрочен Rückständigkeit <-> kein PI
/ изостаналост ж; (Rückschrittlichkeit)
назадничавост ж, ретроградност ж
Rückstau т 1. тесн обратно подпршц-
ване 2. ш задръстване ср, което пре¬
дизвиква образуването на дълга ко¬
лона коли Rückstrahler т заден свет-
лоотражател, „котешко око“ Rück¬
taste /теси клавиш м на клавиатура,
при чието натискане текстът се връ¬
ща с една буква назад
Rücktritt т 1. (vom Amt) оттегляне ср;
seinen - von einem Amt erklären пода¬
вам оставка 2. (-bremse) контра ж /на
велосипед) Rücktrittbremse / спи¬
рачка ж (тип) контра (на велосипед)
Rücktrittsgesuch п молба ж за осво¬
бождаване Rücktrittsrecht п л.ж пра¬
во ср за оттегляне (напр. от договор)
rückvergüten <ohne ge-> nt изплащам
обратно rückversichern <ohne ge->
и.' sich - презастраховам cc Rück¬
wand /задна стена
rückwärtig l’rvkvtrti<;| ad) заден
rückwärts l'rYkvErts| adv 1. (nach hinten,
von hinten nach vorne) назад 2. südd, A
(hinten) отзад rückwärts! fahren vi ка¬
рам на заден ход Rückwärtsgang т
заден ход
Rückweg т обратен път
ruckweise adv на тласъци, неравномер¬
но
rückwirkend adj adm със задна дата
Rückwirkung /1. adm обратно дейст¬
вие 2. (Auswirkung) отражение ср
rückzahlbar adj на изплащане
Rückzahlung / връщане ср \или въз¬
становяване ср\ на сума
Rückzieher <-s, -> т fam отстъпване
ср. отказване ср /от обещание, твър¬
дение и dp.); einen - machen fam от¬
казвам се
ruck, zuck |ruk'tsül<| I. interj хайде, хоп!
II. adv бързо и лесно
Rückzug т ми. отстъпление ср; den -
antreten започвам отстъпление
rüde ['ry:ds) adj груб
Rüde ['ry:da| <-n, -n> m zoo мъжко жи¬
вотно /куче, вълк, лисица)
Rudel |'ru:dsl| <-s, -> n (von Wildschweinen,
Hirschen) стадо cp; (von Wölfen) глутни¬
ца ж; fig (Schar) тълпа ж
Ruder j'rurde) <-s, -> n 1. /von -boot.i вес¬
ло cp. гребло cp 2. (Steuer-) кормило
cp; das - fest in der Hand haben fig
държа здраво кормилото в ръцете си,
управлявам добре Ruderboot п греб¬
на лодка
Rudfejrer <-s, -> т. Rud(r)erin <-, -nen>
/гребец м, гребкиня ж
rudern vi haben о bei Fortbewegung sein
1. /Ruder bewegen) греба; mit den Armen
- fig, fam размахвам ръце 2. /Ruderboot
fahren) карам лодка c гребла; sport
състезавам се по гребане
Ruderregatta/състезание ср с гребни
лодки Rudersport т спортно гребане
rudimentär (rüdimen'tcrg] adj рудимента¬
рен, недоразвит
Rudrer!in) miß s. Rud(e)rer
Ruf [ru:f] <-(e)s, -e> m 1. (Schrei, Aus-) вик
M 2. sing (Auf-) повик ,u; (des Herzens,
Gewissens) зов ,w. гласа/ 3. sing (Berufung)
покана ж; einen ~ an die Universität
Köln erhalten получавам покана от
Кьолнския университет (най-често за
професорска длъжност) 4. sing (An¬
sehen) реноме ср, репутация ж; (Ruhm)
слава ж; einen guten/schlechten -
haben имам добра/лоша репутация; er
ist besser als sein ~ гой е по-добър,
отколкото го считат
rufen |'ru;fan| <ruft( rief, gerufen> I. vi (a.
auf-) зова, призовавам; (aus-) викам,
извиквам; nach jdm ~ викам икг; um
Hilfe - викам за помощ; die Arbeit/
Pflicht ruft работата/дългът зове II. vt
викам, повиквам; hast du mich gerufen?
ти ли ме повика?; jdn zur Ordnung ~
призовавам нкг към ред; sich dat etw
ins Gedächtnis - припомням си um;
wie gerufen kommen fam идвам точно
навреме, идвам като по поръчка
Rüffel l'rvfal) <-s, -> rn farn калай м /мъм¬
рене)
Rufmord т позорно оклеветяване
Rufname т малко име Rufnummer /
телефонен номер Rufweite / in/au-
ßer - в/извъи границата на чуваемост-
та Rufzeichen п 1. тгд сигнал м „сво¬
бодно“ (при позвъняване) 2. А (Ausru¬
fezeichen) удивителен знак
Rugby ('rakbi| <-ls)> kein Pi n sport ръгби
cp
Rüge l'rYiga] <-, -n> / мъмрене cp. по¬
рицание cp
rügen vt мъмря, порицавам
Rügen l'rYiganl <-s> /оюс Рюген м (ос¬
тров в Германия)
Ruhe |’ги:з| <-> kein /7/1. (Unbewegtheit;
покой м; (Stille, Gelassenheit) спокой¬
ствие ср; die - vor dem Sturm fig зати¬

ruhelos
498
Rumpf
шие пред буря 2. ISchweigen/ тишина
ж: -! тишина! 3. IEntspannung, Erholung,
Bett-) почивка ж, отдих .и. sich datkeine
~ gönnen не си давам почивка: an¬
genehme ~! приятна почивка!; sich zur
-	setzen (Geschäftsmann! оттеглям се от
бизнеса; (Angestellten излизам в пен¬
сия: die ewige - geh вечният покой
(смъртта/ 4. (innere friede) мир.и,- -
bewahren запазвам спокойствие; jdn
mit etw in - lassen оставам нкг c нщ
на мира; nicht aus der ~ zu bringen sein
не мога да бъда изкаран от равнове¬
сие: zur - kommen успокоявам се: nicht
|о keinen Augenblick] zur - kommen
нямам миг покои: in (aller! ~ на |пъл¬
но) спокойствие: sie hat vielleicht die
-	weg jam да й имам спокойствието:
das lässt ihm keine - това не му дава
покой: immer mit der -! jam по-спо¬
койно!
ruhelos adjue намиращ покой: /innerlich)
неспокоен Ruhelosigkeit <-> kein Pi f
непрестанно движение: (innerlich! не¬
спокойствие cp
ruhen vi 1. (aus-) отпочивам. отмарям.
отдъхвам (си); nicht eher als bis ...
не намирам покой, докато не ...: ruhe
in Frieden почивай в мир 2. fig почи¬
вам; (Verdacht, Verantwortung) падам,
тегна: sein Blick ruhte auf der Land¬
schaft погледът му обгръщаше мест¬
ността 3. (sich stützen) auf etw dat -
опирам се на |или върху] нщ 4. (Maschi¬
ne, Betrieb! пе работя; (Angelegenheit! в
застои съм; die Arbeit - lassen преус¬
тановявам работа
Ruhepause/кратка почивка Ruhestand
т (Lebensabschnitt/ пенснонерскп годи¬
ни: (Stellung! пенсия ж; im - в пенсия;
in den - treten пенсионирам се Ruhe¬
stellung f положение ср на покой
Ruhestörung / нарушение ср на спо¬
койствието; nächtliche - нарушение
на спокойствието през нощта Ruhe¬
tag т почивен ден
ruhig |'гищ| I. adj 1. а. ßg (unbewegt/ не¬
подвижен 2. (geräuschlos! тих 3. (still,
gelassen> спокоен: - bleiben запазвам
спокойствие: sich - verhalten държа
се спокойно; ~ Blut! fam по-спокойно!
II. adv fam 1. (unbesorgt) спокойно, без
притеснение 2. (meinetwegen) нямам
нищо против, нека ruhigstellen^ vt s.
stellen 1.2.
Ruhm ]ru:m| <-ie)s> kein Pi m слава ж
rühmen fryiman] I. vt 1. (preisen) славя,
прославям 2. ■:loben, хваля, възхваля¬
вам: lübermäBig/величая II. rrsich einer
Sache gen - гордея се c нщ
rühmlich adj похвален
rühmlos adj безславен ruhmreich,
ruhmvoll adj славен, прославен
Ruhr1 |'ru:e] <-> /oi.oo Pyp м
Ruhr2 l'ruig, pl: 'ru:ran| <-, rar -en> / mit
дизен терия ж
Rührei n бъркани яйца
rühren l'ryrran] I. vt 1. (um-! бъркам,
разбърквам: /mischen)обърквам 2. Ibe
wegen! движа, мърдам: keinen Finger -
fam не си помръдвам пръста 3. (ergrei¬
fen, erregen! трогвам, разчувствам; jdn
zu Tränen ~ трогвам нкг до сълзи
II. vi I. (ит~) разбърквам 2. geh (her-/
von etw - произлизам, произхождам:
das rührt daher, dass ... това се дължи
на това, че ... III. vn sich - 1. (sich
bewegen) движа се; kein Lüftchen rührte
sich не полъхваше ветрец; rührt euch!
ми свободно! (команда) 2. (sich melden:
Gewissen! обаждам се rührend I. adj
вълнуващ, трогателен II. adv sich ~
um jdn kümmern грижа се по трогате¬
лен начин за нкг
Ruhrgebiet п c,i:o<; Рурска област
rührselig adjpej 1. (Mensch! сантимента¬
лен. чувствителен 2. (Buch, Film) сан¬
тиментален, сълзлпв
Rührteig <-(e|s, -e> m бъркано тесто
/за кекс)
Rührung <-> kein Pif умиление cp, въл¬
нение cp
Ruin |ru'i:n| <-s> kein Pl m разруха ж,
гибел ж
Ruine |ru'i:na| <-, -n> / руина ж, разва¬
лина ж
ruinieren |rui'ni:ran| cohne ge-> vt разру¬
шавам. съсипвам
rülpsen l'rvlpssnl vi fam оригвам се
Rülpser <-s, -> m fam оригване cp
rum |rum| adv fam s. herum
Rum |rum| <-s, -s> m ром м
Rumäne |ru'm£:na| <-n, -n> m румънец
5. a. Rumänin
Rumänien (ru'rru:nian| n cf.og Румъния ж
Rumänin |ru‘mt:nin] <-, -nen> / румънка
ж; s. a. Rumäne
rumänisch adj румънски
rum! kriegen vt fam jdn - скланям нкг
Rummel ['rumal] <-s> kein Pl m fam 1. (Be¬
triebsamkeit) дандания ж 2. (-platz) па¬
наир м Rummelplatz mfam панаир м
rumoren (ru'mo:ran| cohne ge-> vi (poltern)
тракам, трополя: (im Magen) куркам
Rumpelkammer ffam килер м за вехто¬
рии
rumpeln l'rumpaln] vi fam 1. haben (poltern!
тракам, трополя 2. sein (polternd fahren!
трополя (за кола)
Rumpf jrompf, p/;'rYmpfa| <-fe)s, Rümpfe>

rümpfen
499
Rüstungskontrolle
m 1. AWAT торс M, труп м, туловище ср
2.	NAiJT корпус м; aer.o тяло cp
rümpfen l'rYmpfan] vt die Nase (über etw
аЩ - бърча (неодобрително) нос (на
нщ)
Rumpsteak j’rompsteik) п gastr рамстек .-и
(говежди, пържола)
Rumtopf пг напитка, приготвена от
накиснати в ром и захар плодове
rumltreiben <irr> vn sich ~ pej, fam
шляя се; (auf der Straße) скитам се: wo
hast du dich wieder rumgetrieben? къ¬
де си скитосвал пак?
Run |ran] <-Si -s> /77 наплив л<; der - auf
etw akk щурм за нщ
rund |runt| I. adj кръгъл; (rundlich, dick¬
lich) закръглен; (GesichtI овален; (Zahl)
кръгъл; ein -es Dutzend fam цяла ду¬
зина II. adv 1. fam (ungefähr) приблизи¬
телно 2. (herum) около; eine Reise -
um die Erde околосветско пътешест¬
вие; ~ um die Uhr непрекъснато. 24
часа в денонощието
Rundbau <-(e)s, -ten> m ротонда ж
Rundblick m панорамна гледка, пано¬
рама ж Rundbrief т окръжно ср, цир¬
кулярно писмо
Runde l'runda) <-, -n> / I. (Gesellschaft)
кръг м 2. (Rundgang) обиколка ж; die
- machen минавам от ръка на ръка,
обикалям в кръг; ßg разчувам се
3.	тур .-и, кръг 4. (beim Boxen! рунд м;
über die ~n kommen fam справям се c
нщ 5. (von GetränkenI по едно питие за
всеки: eine - spendieren |о (aus)geben]
черпя по едно
Rundfahrt /обиколка ж (на град, стра¬
на с туристическа цел) Rundflug т
туристически полет в кръг (най-чес¬
то над град с връщане на изходното
летище) Rundfrage / анкета ж
Rundfunk т радио cp: im - по радиото
Rundfunkanstalt / радио ср (инсти¬
туция) Rundfunkgebühren fpl месеч¬
на такса за радиоапарат Rundfunk¬
gerät п радиоапарат м Rundfunk¬
sender т радиопредавател м Rund¬
funksendung /радиопредаване ср
Rundgang т обиколка ж; ми обход м
rund | gehen <irr> vi sein 1. (herumgereicht
werden/ обикалям в кръг от ръка и а
ръка (чаша, бутилка); (erzählt werden!
нося се |от уста на уста) (слух, клюка)
2. fam (turbulent werden) развихрям се:
jetzt geht’s rund започва се (якага)
rundheraus [YunthrVausl adv без усуква¬
ния. открито
rundherum l'runtht'rum] adv 1. (rings/ в
кръг, наоколо: (an allen Seiten) от всич¬
ки страни. отвсякъде 2. fig, fam ivöllig)
напълно, съвсем
rundlich adj 1. (annähernd rund) закръг¬
лен, заоблен 2. (Mensch) пълничък,
закръглен
Rundreise f s. Rundfahrt; Rundschrei¬
ben n окръжно cp, циркулярно писмо
rundum j'runt'um] adv s. rundherum
Rundung <-, -en> / (runde Form, Wölbung)
закръглена |и,ш заоблена] част: (von
Frauen) закръгленост ж
rundweg ['ront'vek| adv направо. без
усуквания
Runkel [Vurjkal] <-, -n> f.A, СИ (RunkelrübeI
кръмно цвекло Runkelrübe <-, -n> /
кръмно цвекло
runter [Tunte] adv fam s. herunter, hinun¬
ter
Runzel l'runtsal] <-, -n> / бръчка ж
runz(e)lig adj (Mensch) сбръчкан, на¬
бръчкан: (Frucht) спаружен
runzeln I. vt сбърчвам (чело, вежди)
И. кл.-sich - (Haut)сбръчквам се; (Frucht)
спаружвам се
runzlig adj s. runz(e]lig
Rüpel ]'ry:pel] <-s, -•> m pej простак м,
грубиян м
rüpelhaft adj pej просташки, грубиян-
ски
rupfen [Yupfan] vt lzupfen) дърпам, тег¬
ля; (Geflügel, a. fig fam: übeivorteilen) ску¬
бя, оскубвам: (Gras, Unkraut) скубя
ruppig l'rupiq] adj pej (grob) груб; (frech)
нагъл
Rüsche |'ry:Ja] <-, -n> /рюш м (гарни¬
тура на рокля и др.1
Ruß [ru:s| <-es, rar -e> m сажди ми
Russe ['rosa] <-n, -n> m руснак м; s. a.
Russin
Rüssel ['rvsa!| <-s, -> m (Flefanten-j хобот
м; (Schweine-) зурла ж
rußen |Yu:san| vi образувам сажди; /Lam¬
pel димя
rußig adj покрит със сажди; (von Rufi
geschwärzt) окаден. опушен
Russin (Tusm| <-, -nen>/рускиня ж; s. a.
Russe
russisch adj руски
Russland“ l’roslantj n, Rußland*" n < ■■■■;
Русия ж
rüsten |’rYstan| I. w M!L в-ьоръжавам се
II. w sich izu etw) ~ geh приготвям се
(за нщ)
rüstig |'mti<;[ adj жизнен, държелив
rustikal (rusti'ka:l| adj iStili прост, грубо¬
ват
Rüstung |'rYstur]| <-, -en>/l. mil вз»оръ-
женпе cp 2. (Ritter-) доспехи мн, риз¬
ница ж Rüstungsindustrie / военна
промишленост Rüstungskontrolle f
контрол м върху въоръжаването

500
rütteln
Rüstzeug
Rüstzeug n 1. /Werkzeug) инструменти
ми 2. (Kenntnisse) познания мн
Rute l'ruita) <-, -n>/I. (Gerte] пръчка ж;
(zur Züchtung) пръчка за бой 2. (Tier
schwänz] опашка ж (на лисица, вълк,
куче) 3. a. vulg (Tierpenis] мъжки член
у животни Rutengänger(in) ['ruitangtrjc)
<-s, -nen> mtf) търсач(ка) м(ж) на
подземни находища със специална
лескова пръчка, радиестезист м
Rutsch [rutf) <-(e)s, -е> тсвличане ср на
земна или скална маса; pol падане ср
от власт; in einem ~ fam наведнъж, без
прекъсване; guten ~ (ins neue Jahr)!
/ат всичко хубаво (за новата година)!
Rutschbahn f Rutsche <-, -п> / пър¬
залка ж
rutschen vi sein 1. (gleiten] плъзгам се.
пързалям се; (aus-) подхлз>звам се; (а.
Kupplung, Reifen] приплъзвам, хлъзгам
се 2. fam (Essen) слизам надолу 3. fam
(auf-) zur Seite - отмествам се 4. (hi¬
nunter-) плъзгам се надолу, смъквам
се
rutschfest adj който не се хлъзга
Rutschgefahr <-> kein Pi f хлъзгав п'ьт
(пътен знак)
rutschig adj хлъзгав, плъзгав
rütteln (’rvtalnl I. vt разтърсвам; jdn an
etw dat ~ хващам нкг за нщ и го раз¬
търсвам II. vi 1. (heftig bewegen) an der
Tür - разтърсвам вратата 2. (infrage
stellen) an etw dat ~ поставям нщ под
въпрос; daran gibt’s nichts zu ~! fam
това е неоспорим факт!

S, s
501
Sack
s
S,	s [es] <-, -> n C, c cp (деветнайстата
буква от немската азбука)
s abk von Sekunde astr сек
s. abk von siehe вж.
S 1. abk von Süd(en) Ю 2. abk von Schilling
шилинг M 3. abk von Sulfur chem сяра ж
S. abk von Seite стр.
Saal fza:l] <-(e)s, Säle> m зала ж
Saar [za:e| /geog Caap м
Saarland n geog Саарска област (феде¬
рална провинция в Германия)
Saat [zart] <-, -еп>/1. (Aussaat) сеитба ж
2. (Samenkörner) семе ср за посев Saat¬
gut п семе ср за посев
Sabbat [’zabat] <-s, -е> т rel шабат м
(събота, ден за почивка)
sabbern fzaben] fam I. vi лигавя се, оли-
гавям се II. vt (dumm reden) дрънкам,
дърдоря
Säbel [’zErbal] <-s, -> m сабя ж
Sabotage [zabo'tar^s] <-, -n>/саботаж м
Saboteur(in) [zabo'tore] <-s, -e; -nen>
m(f) саботьор(ка) м(ж)
sabotieren [zabo'ti:ren| <ohne ge-> vt са¬
ботирам
Sachbearbeiter[in) miß (in einer Behörde)
референт]ка) м(ж); (in einem Betrieb)
стоковед(ка) м(ж) Sachbeschädigung
/adm повреда ж на чужда движима или
недвижима вещ Sachbuch п специа¬
лизирана книга (по даден предмет)
sachdienlich adj adm целесъобразен,
уместен; -е Hinweise полезни сведе¬
ния, полезна информация
Sache [’zaxa] <-, -n> /1. (Ding) нещо cp;
(Gegenstand) вещ ж 2. ßg (Angelegenheit)
въпрос м, работа ж; jur дело ср; bei
der - bleiben не се отклонявам от
въпроса: nicht (ganz) bei der - sein
разсеян съм; das ist eine - für sich това
е отделен въпрос, това е нещо друго;
das ist nicht jedermanns - това не е
лъжица за всяка уста; das tut nichts
zur ~ това не променя нещата: die -
ist die, dass ... въпросът е в това, че
...; es ist Ihre - zu ... Ваша работа е
да etw von der ~ verstehen разби¬
рам шц от това: in eigener ~ по личен
въпрос; seiner - sicher sein сигурен
съм в себе си, убеден съм в правотата
си; zur - kommen минавам |или прис¬
тъпвам) към въпроса 3. pl (persönlicher
Besitz, bes Kleider) неща мн, дрехи жмн;
(Habseligkeiten) вещи мн, партакеши мн;
mit 100 ~n fam (Tempo) със 100 км в
час; seine ~n packen fam събирам \или
опаковам) си нещата
Sachgebiet п област ж (на знание),
специалност ж sachgemäß adj подхо¬
дящ. съответен; (fachmännisch) компе¬
тентен, професионален Sachkenntnis
/ (Fachwissen) познания мн, компетен¬
ция ж; (Kenntnis der Sachlage) компете нт¬
ност ж, вещина ж sachkundig adj
компетентен, вещ Sachlage / поло¬
жение ср на нещата, обстоятелства
мн; (bestehende Situation) ситуация ж
Sachleistung / натурална \или непа-
рична] престация [или облага]
sachlich adj (sachbezogen) предметен,
реален; (objektiv) обективен; (unpartei¬
isch) безпристрастен; arch строг; (Stil)
делови; - argumentieren аргументирам
по същество; - bleiben/sein оставам/
съм безпристрастен
sächlich l'zE^li^] adj ling -es Geschlecht
среден род
Sachlichkeit <-> kein Pt f обективност
ж; ui, Kunst предметност ж
Sachschaden m материална щета
Sachse fzaksa] <-n, -n> m саксонсц м; s.
a Sächsin
Sachsen ['zaksanj n geog Саксония ж
(федерална провинция а Германия)
Sächsin |'z£ksin[ <-, -nen> /саксоика ж;
s. а. Sachse
sächsisch adj саксонски
sacht [zaxt] adj (vorsichtig) внимателен:
(sanft) нежен; (leicht) лек; (unmerklich)
незабележим
sachte fzaxta] adv 1. (nicht so heftig) спо¬
койно. полека 2. (allmählich) постепен¬
но
Sachverhalt m (фактическо) положе¬
ние, обстоятелства мн
Sachverständige <ein -r, -n, -n> mf ве¬
що лице. експерт м Sachverständi¬
gengutachten пекспертиза ж, заклю¬
чение ср (на вещо лице)
Sachwert т 1. (Wert) вещна стойност
2. pl (Wertobjekt) материални ценности
Sachzwang т принудителни обстоя¬
телства
Sack |zal<) <-(e)s, Säcke> m 1. чувал м,
торба ж; mit - und Pack abziehen
потеглям c всичките си партакеши;
fauler ~! jarg лентяй; jdn im - haben
някой е в ръцете ми 2. vulg (Hoden-j

Sackbahnhof
502
Salat
ташак м Sackbahnhof m челна гара
sacken l'zaken] wse/лсвлпчам се: zur Seite
~ накланям се па една страна
Sackerl <-s, -n> n A iTüte/ кесия ж,
плик м
Sackgasse/сляпа [или затворена] ули-
ца:?/£зад 1>неиа улица Sackhüpfen <-s>
kein PI пскачане cp \или надбягване ср\
с чували Sacktuch п sücld, А, СН носна
к i,pna
Sadismus |za'dismus| <-> kein PI m садн-
3 1Л1 .11
Sadist(in) [za'distj <-en, -en; -nen> miß
садист1ка| м(ж)
sadistisch adj садистичен
säen ['z£.:an| vt a. ßg сея. посявам: dünn
gesät sein ßg рядко се срещам
Safari |za'fa:ri| <-, -s>/сафарн cp
Safe |seif| <-s, -s> m o n сейф .w
Safran |'zafran| <-s, -e> m шафран .iz
Saft [zaftj <-leis, Säfte> m /ObstPßan
zen~i сок m; t Bäume-) M i. jra ж; (Braten-/
сос m; /Humen-i сироп м/fam /Strom/ ток
м; fam (Benzin/ гориво cp; ohne - und
Kraft без живец, вял saftig adj 1. (Obs/,
Reisch! сочен; (Wiese/ тучен, свеж
2. /ат /Rechnung/ солен: /Ohrfeige! звъ-
иък; (Antwort) груб. цветист Saftpresse
/ еокоизстисквачка ж
Sage |'za:ga| <-, -п> /предание ср, ска¬
лите cp; iQölter-, Heiden~i легенда ж,
МИГ .1!
Säge |'zt:ga| <-, -n>/трион .w Sägemehl
n дървени трици
sagen l'za:gan| окачвам, говоря; fausdrü-
ckrnl нзразявим; /behaupten/ тв'1.рдя; (zu
jdm) guten Tag ~ казвам нкм добър
ден: Sie zu jdm - говоря нкм на Вие;
viel/nichts zu - haben имам/нямам
голямо значение; sich dat nichts -
lassen не давам да ми се каже нищо.
тв-ърдоглав съм; es sich dat nicht
zweimal - lassen не чакам да ми се
ка зва нщ по два пъти, не чакам пов¬
торна покана; sich dat etw gesagt sein
lassen запомням нщ. вземам нщ пред¬
вид; ohne ein Wort zu - без да кажа
дума: besser gesagt по-добре казано:
genauer gesagt по-точно казано: unter
uns gesagt между нас казано: gesagt,
getan речено-сторено: wenn ich so -
darf ако мога така да се изразя; sage
und schreibe действително, наистина:
~ wir ... да кажем ...: das sagt man
nicht така не се говори: das ist leicht
gesagt лесно е да се каже: damit ist
alles gesagt това обяснява всичко:
damit ist nicht gesagt, dass ... това не
(»шачава. че ...: das hat nichts zu -
ii;ПП< > ne значи: dagegen ist nichts
zu - срещу това нищо ne може да се
каже, на това ппщо не може да се
възрази; was ~ Sie dazu? какво ще
кажете за това?: was hat das zu ~?
какво означава това?: was wollen Sie
damit ~? какво искате да кажете с
зова?; könnten Sie mir ~, wie/wo ...?
можете ли да ми кажете как/къде ...?;
sag’ bloß! /ат не може да бъде!, не
думай!; ~ Sie mal! на какво прилича
това!; was Sie nicht (alles) ~! какво
говорите!, нима е възможно!: wem -
Sie das! на кого разправя те това!: das
sagt (mir) alles! това казва [или обяс¬
нява! всичко!: das kann man wohl ~!
може да се каже!
sägen fzt.-gan] I. vi fam lschnarchen) хър¬
кам II. vt режа. срязвам /с трион)
sagenhaft adj 1. /legendärI легендарен,
митичен 2. fam /wunderbar) приказен,
прекрасен
Sägespäne mpl стърготини ми Säge¬
werk n д-ьскорезиица ж, бпчкнджнй-
пица ж
sah |za:| I. и 3. pers sing imp von sehen
Sahara (za'ha:ra| /и.ое Сахара ж
Sahne |'га:пз| <-> kein PI f сме тана ж,
каймак .tz sahnig adj като сметана:
/Milch/ високомаслен
Saison (zt'z5:| <-, -s> /сезон .w; außerhalb
der ~ извън сезона
saisonal (ztzo'nailj adj сезонен
Saisonarbeit / сезонна работа
Saisonarbeiter(in) mjß сезонен работ¬
ник, сезонна работничка
saisonbedingt adj обусловен |или за¬
висещ! от сезона
Saite l'zaita) <-, -п>/струна ж ►andere
~n aufziehen ßg променям [или сме¬
ням] тона /ставам по-строг)
Saiteninstrument п струнен инстру¬
мент
Sakko l'zako) <-s, -s> m o n сако cp
sakral jza*kra:l| adj сакрален
Sakrament (zakra'mtntl <-(e)s, -e> n
1. /Zeremonie/ свято тайнство 2. kein PI
iHostie) свя то причастие
Sakrileg (zakri'le:k| <-s, -e> n светотат¬
ство cp, кощунство cp
Sakristei |zakns'tai| <-, -en> /сакристмя
ж /стая за у твари и одежди)
Salamander |zala'mande| <-s, -> т сала-
мандър м
Salami (za'la:mi) <-, -s> /сух [или траен)
салам
Salär [za'kie] <-s, -е> пА, CH, südd (Gehalt)
заплата ж
Salat [za'lait] <-!ejs, -е> т 1. /Speise/ са¬
лата ж 2.1Pflanzeiмару.зяж; gemischter
- мешана салата: da haben wir den ~!

Salatbesteck
503
Sanddorn
Jam ето ти сега беля!, на ти сега!
Salatbesteck п прибори мн за салата
Salatschleuder /устройство за под¬
сушаване на прясно измита салата
Salatschüssel /салатиера ж
Salatsoße / марината ж за салата
Salbe l'zalba] <-, -п> /мехлем м, мазило
ср
Salbei ['zalbai] <-s> kein PI m градински
чай, салвия ж
salbungsvoll adj pej сладникаво тър¬
жествен, умилителен
Saldo l'zaldo] <-s, -s o Salden o Saldi> m
HDL, FIN СаЛДО Cp
Säle pl von Saal
Saline |za'li:na] <-, -n> /стлница ж
Salm |zalm] <-(e)s, -e> m roo сьомга ж
Salmiak (гаГтдак] <-s> kein Pl m нишадър
M, амониев хлорид
Salmonelle |zalmo‘n£la] <-, -n> / салмо-
нела ж
Salmonellenvergiftung / салмонелно
отравяне
salomonisch [zalo'mo:niJ| adj соломоно-
вски
Salon [za'ISiJ <-s, -s> m салон м
salonfähig adj светски
salopp [za'lopl adj (Kleidung) небрежен:
(Haltung) лежереи, свободен; (Ausdrucks¬
weise) груб, неуважителен
Salpetersäure / азотна киселина
Salto |'zalto| <-s, -s o Salti> m салто cp
salü interj 1. CH (hallo) здравей 2. CH
(tschüs) довиждане
salutieren |zalu'ti:ran| <ohne ge-> й mil
отдавам чест. козирувам
Salve |'zalva| <-, -n> /ми. залп м
Salz |zalts| <-es, -e> n сол ж
salzarm adj (Diät) безсолен
Salzbergwerk n солодобивен рудник
Salzburg [’zaltsburk] n cfog Залцбург м
salzen <salzt, salzte, gesalzen> vt соля,
посолявам
salzig adj (Salz enthaltend)съдържащ сол.
солен
Salzkartoffeln fpl белени картофи, ва¬
рени в подсолена вода
Salzsäure/солна киселина
Salzstange / солета ж
Salzstreuer т солница ж
Salzwasser п (zum Kochen) подсолена
вода: (Meerwasser) солена вода
Samariter |zama'ri:tß| <-s, -> т самаря-
нин лг
Samen |'za:man| <-s, -> т I. fig rot семе
cp, семка ж 2. /SaatI семена мн |или
семе| за посев 3. (Sperma/ сперма ж
Samenbank/семенна банка
Samenerguss"1* т еякулация ж
Samenkorn п семка ж, семе ср
Sammelbecken п водоем м. събирате¬
лен резервоар: ßg ilreffpunkl) сборно
място, средище ср; die Partei ist ein ~
der reaktionären Kräfte партията u
средище на всички реакционни сили
Sammelbegriff т събирателно понятие
Sammelbestellung/колективна поръч¬
ка
Sammelbüchse /касичка ж
sammeln fzamaln] I. vt събирам: (Pilze,
Kräuter) бера. набирам; (aus Liebhaberei)
колекционирам: /Erfahrungen,i трупам,
натрупвам; seine Gedanken ~ събирам
мислите си. съсредоточавам се: (ver¬
sammeln: Kräfte) съсредоточавам, тру¬
пам; Spenden - набирам дарения II. er¬
sieh - 1. (Sachen) натрупвам се. на-
събирам се: (Personen) събирам се
2. (sich konzentrieren) концентрирам се.
съсредоточавам се III. й Шг etw ~
събирам за нщ
Sammelsurium Izamarzuiriumj <-s, Sam¬
melsurien> п pej сбирщина ж (от раз¬
ни неща)
Sammeltaxi п маршрутно такси, марш¬
рутна ж
Sammler(in) <-s, -; -пеп> m(J) колек-
ционер(ка) м(ж)
Sammlung <-, -еп>/I. (Sammeln) съби¬
ране ср; (von Spenden) набираме ср
2. (von wertwllen Gegenständen) сбирка
ж, колекция ж; (Anthologie) антология
ж, сборник м 3. fig (innere ~) съсредо¬
точаване ср, концентрация ж
Samstag |'zamsta:k| <-s, -е> т събота ж;
s. Dienstag
samstags adv в събота, всяка събота; s.
a. dienstags
samt [zamt| I. prp +dat c, заедно c II. adv
- und sonders всички до един, без
изключение
Samt [zamt] <-le)s, -e> m кадифе cp
Samthandschuh m jdn mit ~en anfassen
fig отнасям се деликатно \или внима¬
телно) с нкг
samtig adj кадифен, като кадифе
sämtlich [‘zrmtlic) adj всички: /vollständigj
в пълен състав, всички до един
Sanatorium |zana'to:rium| <-s, Sanato¬
rien> n санаториум м
Sand |zant) <-(els, -e> m пясък .и,- jdm -
in die Augen streuen fig хвърлям нкм
прах в очите: im -е verlaufen fig зами¬
рам, заглъхвам (оставим без резул¬
тат); wie - am Meer fam безброй,
безчет
Sandale |zan'da:la| <-, -n> /сандал м
Sandbank / пясъчен нанос, плитчи¬
на ж
Sanddorn т вот бодливо дърво

Sandelholz
504
Sandelholz |'zand9lh:>lts| n саидалово
дърво
sandeln ('zandaln| viA, pej, fam luntätigseinl
бе здс fiстав M. осъдел инча
sandeln |'z£ndaln| vi CH s. sandeln
Sandhaufen m купчина ж пясък
sandig ad/ 1. /Boden/ песъчлив 2. (mit
Sand bedeckt: Kleider, Oberfläche! покрит c
пясък: (voll Sandl пълен c пясък
Sandkasten m пясъчник .и (скала!
Sandkorn n песъчинка ж
Sandler <-s, -> mA 1. pej, farn (Obdachloser/
бездомник .w 2. pej, fam /untüchtiger
Mensch/ мързеливец .w
Sandmännchen n tMärchengestalt! Сън-
40 M
Sandsack m чувал м c пясък; sion' бок¬
сова круша
Sandstein rn пясъчник .и
Sandstrand m пясъчна плажна ивица
Sandsturm rn пясъчна буря
sandte |'zanta| /. и 3. pers sing imp von
senden
Sanduhr / пясъчен часовник
Sandwich l'sentvitfl <-(e)s, -(e)s> m o n
сандвич а/
sanft [zanft| adj (Gemüt! благ. кротък;
deicht/ лек; (Regen/ слаб: (Licht, Stimme!
мек; (zart) нежен, внимателен; (a. nicht
steil! полегат
Sänfte ['zEnfta) <-, -n>/покрита носил¬
ка, портшез .лг
sanftmütig l'zanftmy:ti<;| arf/кротък, благ
sang |zar)| 1. u 3. pers sing imp von singen
Sängerlinj l'ztrjel <-s, -; -, -nen> m(f)
(berufsmäßig! певец м, певица ж
sang- und klanglos adv fam - abziehen
оттеглям се без много шум
sanieren (za'ni:ran| cohne ge-> vt 1. (reno¬
vieren! реконструирам: (modernisieren/
модернизирам 2. wihisoh санирам. озд¬
равявам
Sanierung <-> kein Pi f саниране cp,
санация ж
sanitär [zani'tt:c] adj санитарен: -e
Anlagen санитарни съоръжения
Sanität [zani't£:t| <-> kein PI f CH, А 1. mil
(Sanitätsdienst! санитарна служба
2. !Krankenwagen! линейка ж, санитар¬
на кола
Sanitäter [zani'trite] <-s, -> m санитар м
sank |zar)k| /. u 3. pers sing imp von sinken
Sankt |zar)kt| <mv> adj свети: - Nikolaus
Свети Николай
Sankt Gallen [zarjkt ’galan] n geog Санкт
1ален .и 'кантон и град в Швейцария!
Sanktion izarjk’tsio:n] <-, -en> / 1. iup
!Bestätigung! ратификация ж 2. meist pl
:	. ■ ; санкции мн: ~en gegen jdn
verhängen налагам нкм санкции
sättigen
sanktionieren |zai]ky.jo'ni:ran| <ohne ge-, •
vt 1. (Gesetz., Vertrag/ ратифицирам
2. (mitSanktionen ^едел/сапкционирам
sann (zan| I. u 3. pers sing imp von sinnen
Saphir |'za:fie| <-s, -e> m сапфир м
Sarde l'zardaj <-n, -n> m жител м на
Сардиния; s. Sardin
Sardelle IzaCdtla] <-, -n> / zoo сардела ж
Sardin |'zardin| <-, -nen>/ жителка ж на
Сардиния; s. Sarde
Sardine |zar‘di:na| <-, -n> / zoo сардина ж
Sardinien |zar'di:ni9n| пс.юс, Сардиния ж
sardisch j'zardijl adj сардинскн
Sarg [zarkj <-(e)s, Särge> m ковчег м
Sarkasmus |zar'kasmos| <-, Sarkasmen>
m сарказъм м
sarkastisch adj саркастичен
Sarkophag |zarko'fa:k| <-s, -e> m сарко¬
фаг M
saß |za:s] /. u 3. pers sing imp von sitzen
Satan |'za:tan| <-s, -e> m сатана м
satanisch [za'LainiJ] adj сатанннски
Satellit (zat£'li:t| <-en, -en> m сателит м,
спътник м Satellitenfernsehen п са¬
телитна телевизия Satellitenfoto п
сателитна снимка Satellitennaviga¬
tionssystem п система ж за навига¬
ция чрез използване на сателитна
връзка Satellitenradio п сателитно
радио
Satellitenschüssel ffam сателитна чи¬
ния
Satellitenstadt / град-сателит м
Satin |za'te:] <-s, -s> m сатен м
Satire |га'б:гз| <-, -n> /сатира ж; eine -
auf etw akk сатира на нщ
satirisch adj сатиричен
satt (zat| adj 1. a. flg (gesättigtj сит; (viel
habend! преситен, презадоволен;
-machen засищам; - werden наяждам
|или нахранвам] се; sich - essen ям
Iили наяждам се) до насита 2. (Farbe)
наситен; etw -haben дотяга |или пис¬
ва! ми от нщ; sich an etw dat nicht -
sehen können не мога да се нагледам
на нщ
Sattel [’zatal) <-s, Sätteb mседло cp ►fest
im - sitzen fig стъпил съм здраво на
краката си
sattelfest adj in etw dat - sein fig добре
съм подготвен по нщ, запознат съм
добре с нщ
satteln vt оседлавам; (Packtier) натовар¬
вам
Sattelschlepper т седлови влекач
Satteltasche / (an Pferdesattelj кобур .и
[или джоб .и| на седло; (an Zweiradsattel)
чантичкаж за инструменти
sättigen j'zEtigan] I. vt 1. /satt machen}
засищам://)? (stillen) задоволя вам. удов-

505
Sauger
sättigend
летворявам 2. chem, ruvs, hdl насищам
II. и засищам
sättigend adj засищащ
Sättigung <-, -en> fl. (das Sattsein/ си¬
тост ж: fig удовлетворяване cp; (das
Sättigen) засищане cp 2. chem, phys наси¬
щане cp, наситеност ок
Sattlerlinj ['zatle] <-s, -; -nen> m(fj сед-
лар(ка) м(ж), сарач м
Saturn |za'turn| <-s> kein PI m Сатурн м
Satz [zat§] <-es, Sätze> m 1. ung изрече¬
ние cp 2. (These) теза ж, постановка
cp; мат теорема ок; (Grund-) принцип м,
максима ж 3. mus част ж 4. (Tennis-j
сет м 5. (Quote) квота ж, процент м;
(Gebühren-) тарифа ж, ставка ж 6. (zu¬
sammengehörige Dinge) комплект м; hdl
серия ж 7. тур набор м, набиране ср
8.	inform (Datensatz) блок м от данни
9.	(Sprung) скок м 10. (Boden-, Kaffee-)
утайка ж
Satzbau kein PI т ung строеж м на изре¬
чението
Satzlehre / ung синтаксис м
Satzteil т ung част ж иа изречението
Satzung |'zatsur)| <-, -en> f устав м,
правилник м
Satzzeichen п препинателен знак
Sau |zau| <-, Säue>fa.flg,j'arn (Hausschwein)
свиня ж; (Wild-) дива свиня, глиган м
► keine ~ fig, jarg ни кьорав човек, ни
жива дута: die - rauslassen jarg (feiern)
щурея: (wütend sein) ядосан |или бесен|
съм; jdn zur ~ machen jarg поставям
нкг на мястото му: unter aller - jarg
под всякаква критика: sein Englisch
ist unter aller - английският му е под
всякаква критика
sauber |'zaabe| adj 1. (nicht schmutzig) чист:
(auf Sauberkeit achtend! чистоплътен; etw
~ machen чистя \или почиствам] нщ: -
machen чистя: - sein (Kind) чист съм
(няма нуокда от пелени) 2. (gut и sorg¬
fältig) грижлив, акуратен; (genau)точен
3. (hübsch) гиздав 4. (anständig) порядъ¬
чен. почтен 5. iron, fam хубав, чудесен
Sauberkeit <-> kein Pi f \. (Reinlichkeit)
чистоплътност ок 2. (sorgfältigerZustand)
чистота ок 3. (Anständigkeit) порядъч-
ност ок, почтеност ок
säuberlich l'zoibeln;) adv чисто, грижли¬
во
sauber lmachenAlt vt, vi s. sauber 1.
säubern |'zDiben| vt 1. (reinigen) чистя,
почиствам 2. fig etw (von etw) - раз¬
чиствам нщ [от нщ): eine Partei -
почиствам партия, правя чистка в
партия
Säuberung <-, -еп> /1. (Reinigung) чис¬
тене ср, почистване ср 2. fig прочист¬
ване ср; го:, чистка ж; ethnische ~ е т¬
ническо прочистване, етническа
чистка
Sauce !'zo:saj <-, -n> f s. Soße
Sauciere (zo'sie:re| <-, -n> /сосиера ж
Saudi-Arabien jzaudia!ra:bi5nj nctoc Сау¬
дитска Арабия
saudumm ['zau'dumj ad)fam ужасно тъп.
тъп донемайкъде
sauer j'zauej adj 1. (nicht süß/ кисел
2. iverdorben: Milch) прокиснал; /Geruch)
вкиснат; - werden iMilchj прокисвам,
вкисвам се; fam (Mensch) вкисвам се.
ставам кисел 3. gastr (Gurke, Sahne,
Boden) кисел: /Heringj маринован
4. (Regentenem киселтен 5. /Pflichth'py-
ден, тежък; (Arbeit) изнурителен; -
verdient спечелен c много труд |или с
пот на чело) 6. fam (Mensch! недово¬
лен. намръщен; /Gesicht) кисел: -
reagieren (Mensch) сърдя \или мръщя]
се; auf jdn - sein fam сърдит съм нкм
Sauerampfer т вот киселец м
Sauerbraten т gastr печено говеждо
месо (предварително мариновано)
Sauerei jzaua'rai] <-, -en> f pej, fam свин¬
щина ок, безобразие ср; (a. Zote) цини¬
зъм м
Sauerkirsche fnот впиша ок
Sauerkraut п вот кисело зеле
säuerlich ('zoieliql adj кисел нчък; (herb, а.
Wein) тръпчив, с кисела жилка
Sauerstoff т кислород м
Sauerstoffgerät п кислороден апарат
Sauerstoffmangel т недостиг м на
кислород
Sauerstoffmaske / кислородна маска
Sauerstoffzelt п кислородна палатка
Sauerteig т квас м, подкваса ок
saufen (’zaufanl <säuft, soff, gesoffen>
vt, vi 1. (Tier) пия. лоча 2. jarg (Mensch/
къркам, наливам се
Säufer(in) |'zoife| <-s, -; -nen> m(J/ pej,
fam пияница м.
Sauferei [zaufa'rai| <-, -en> f fam 1. sing,
pej (Trunksucht) пиянство cp 2. pej (Gelage)
гуляй M. разпивка ок
Saufgelage n pej, fam гуляй м. разпла¬
ка ж
säuft [zoift| 3. pers sing pr von saufen
saugen ['zaoganl <saugt, sog o saugte,
gesogen ogesaugt> I. vi 1. смуча, смук-
вам: das Baby saugt an der Mutterbrust
бебето суче |или бозае| от майка си
2. lein-/ попивам II. vt 1. (Milch) суча
2. (ein-: Schwamm) попивам, всмуквам;
(Luft) засмуквам: Staub ~ нрахосмуча
säugen |'zaigan| vt кърмя, давам да суче
Sauger <-s, -> т 1. (auf Babyfläschchen)
биберон м; (Schnuller) биберон-за¬

506
Schaden
Säuger
лъгалка м 2. fam /Staub-/щглхоcniук а ч -
ка ж
Säuger <-s, -> т, Säugetier п бозай¬
ник .и
saugfähig adj хигроскопичен, конто
попива
Säugling |'z3iklir)| <-s, -е> т кърмаче ср
Säuglingsschwester /сестра ж от от¬
делението за кърмачета
Sauhaufen т ре/,/ат паемпна ж, сбир¬
щина ж
Säule |'2oila| <-, -п> / колона ж; а. fig
стълб .и, опора ж
Säulengang т колонада ж; /Säulenhalle/
галерия ж с колони, портик и
Säulenhalle / галерия ж с колони, пор¬
тик м
Saum [zaum| <-ie)s, Säume> m (Näh-/
подгъв м; fig iRandI край лг
saumäßig adj /arg /sehr schlecht/ безобра¬
зен. ужасен; /verstärkendI страшен,
ужасен: -es Glück луд късмет
säumen l'zDiman] vt /Saum nähen an/ под¬
гъвам, иор’ьбвам
Sauna |'zauna| <-, -s o Saurier» /сауна ж
Säure |'zDira| <-, ~n> / 1. sing /saure
Beschaffenheit/ киселинност ж 2. au-м
киселина ж
säurebeständig adj киселиноустойчпв
Saurier |'zaurie| <-s, -> m юп влечуго cp
от мезозойската ера
Saus |zaus| min - und Braus leben живея
безгрижно и разточително
säuseln fzoizalnj vi /Blätter im Wind, Wind in
den Bäumen/ шумоля; /Mensch/ говоря c
тих, нежен глас
sausen l'zauzan] vi 1. sein /Geschoss/ свис¬
тя, изсвистявам; /ат /Mensch/ фуча,
тичам, пзтпчвам /с голяма бързина/;
/ат (Fahrzeug/ профучавам, минавам
като вихрушка 2. haben (Ohren, Köpft
буча; (Wind, Sturm/свистя, фуча ►durch
eine Prüfung - /am пропадам на изпит;
etw ~ lassen /am /verzichten aufi отказ¬
вам се от нщ
Sauser <-s, -> m CH c,astr /gärender Most/
резняк M, ферментирала шира
Saustall m a. fig, fam кочина ж
Sauwetter n vulg отвратително време
sauwohl adj /am sich - fühlen чувствам
се страхотно [или отлично]
Savanne (za'vana] <-, -п> / савана ж
Saxofon“1 (zakso'fom] <-ie)s, -e> n саксо¬
фон M
Saxofonist!inl“1 |zaksofo'mstj <-en, -en; -,
-ner» miß саксофонисПка) м/ж/
Saxophon <-ieis, -e> ns. Saxofon
Saxophonist'ini <-en, -en; -, -nen> mlf/
: Saxofonist
SB If.s'be:] abk von Selbstbedienung само¬
обслужване c/>
S-Bahn |‘£sba:n| / градска железница
SBB |£sbe:'be:| / abk von Schweizerische
Bundesbahn Швейцарски федерални
железници
scannen vt iniokm сканирам
Scanner |'sk£ne| <-s, -> m imfoum скенер м
Schabe |'ja:ba] <-, -n> /у.оo хлебарка ж
schaben |'/a:ban| vt (ab-: Schmutz/ стър¬
жа. пзстъргвам: (Gemüse/ стържа, на-
стъргвам: den Lack vom Tisch ~ из-
стъргвам лака от масата
Schabernack |'Ja:benak| <-(e)s, -e> m jdm
einen - spielen изигравам нкм лоша
шега. погаждам нкм номер
schäbig |ф:Ьк;| adj 1. i/adenscheinig) оръ¬
фан. опърпан 2. fig (Charakter) мерзък,
подъл 3. (armselig) мизерен
Schablone Ца'Ью:па| <-, -п>/шаблон м;
fig pej (Schema/ шаблон, клише ср
Schach (Jax| <-s, -s> n (Spiel/ шах м,
шахмат м; (Stellung/ шах: ~ spielen иг¬
рая шах: in - halten fig държа нкг в
шах
Schachbrett п шахматна дъска
schachbrettartig adj шахматен, шах¬
матно подреден
schachern |Jaxt?n| vi pej um etw ~ пазаря
се за нщ
Schachfigur / шахматна фигура
schachmatt adj шахмат: - sein мат съм:
fig (erschöpft/ капнал съм от умора
Schachpartie <-, -п> / партия ж шах
Schachspieler(in) m(f) шахматист(ка)
м/ж)
Schacht (faxt) <-(e)s, Schächte> m шахта
ж; Fahrstuhl- асансьорна шахта
Schachtel f/axtal| <-, -n> /кутия ж; eine
- Zigaretten кутия цигари ►alte ~ pej,
/am бабишкера, дъртофелпица
Schachzug m шахматен ход; a. fig ло¬
вък ход
schade |'Ja:da| adj - sein жалко; sich dat
zu - sein für ищ е унизително за нкг;
es ist dass .../um ... жалко, че .../
за ...; wie ~! колко жалко!
Schädel |'j£;dal| <-s, -> m anat череп м
Schädelbruch m фрактура ж на черепа
schaden |'Ja:dan| vi jdm/etw dat - вредя,
навреждам на нкг/нщ; das schadet dir
gar nichts /am хак ти е, пада ти се; das
kann nicht(s) ~ това няма да навреди
Schaden <-s, Schäden> т 1. (Beschädi
gungi вреда ж, щета ж; тесн повреда ж,
авария ж; - anrichten причинявам
щета; zu - kommen повреждам се:
durch - wird man klug sprichw парен,
каша духа поговорка 2. (Nachteil) вре¬
да 3. tVerlust/ загуба ж 4. /körperlichI
телесна повреда, увреждане ср; iVerlct

Schadenersatz
507
schallend
zungj нараняване cp
Schadenersatz m обезщетение cp (за
вреди): (jdm) ~ leisten давам (нкм|
обезщетение, обезщетявам нкг
Schadenfreude / злорадство ср
schadenfroh adj злорад
Schadensersatz kein PI m jur s. Schade¬
nersatz
schadhaft adj (beschädigtj неизправен,
повреден; (Material) дефектен
schädigen [’/tidigan] vf навреждам на,
нанасям вреда на; jds Interessen -
накърнявам нечии интереси
Schädigung <-, -еп> /навреждане ср.
причиняване ср на вреди |или щети]
schädlich f/titli^] adj вреден
Schädling |/e:tlir)| <-s, -e> m вредител м
Schädlingsbekämpfung / борба ж c
вредители
Schadstoff m вредно вещество
schadstoffarm adjc ниско съдържание
на вредни вещества
Schadstoffbelastung /замърсяване ср
с вредни вещества
schadstoffgeprüft adj проверен за на¬
личие на вредни вещества
Schaf [fa:f] <-(e)s, -е> п 1. (Tier) овца ж;
schwarzes ~ fig черна овца 2. pej, /ат
(Dummkopf) тъпа нар м; (von Frau) патка
ж, гъска ж, тъпа овца
Schafbock т /оо овен .и, коч м
Schäfchen |/£:f<;an[ <-s, -> п 1. (kleines
Schaf) овчица ж; sein - ins trockene
bringen Jam оплитам си кошницата:
~ zählen Jam броя наум. за да заспя
2. pl (Gemeinde) паство ср
Schäfchenwolken fpl високи кълбести
облаци
Schäfer(in)	<-s, -nen> m(fj
овчар]ка) м(ж)
Schäferhund т овчарско куче
Schäferstündchen п тайна любовна
среща
Schaffell п овча кожа
schaffen1 Г/afan] <schafft, schuf, geschaf¬
fen vt 1. (er-, heworbringenI създавам,
творя; für etw wie geschaffen sein ся¬
каш съм създаден |или роден| за нщ
2. (bewirken) предизвиквам: (Vorausset¬
zungen) създавам; (Unruhe) предизвик¬
вам: (Ordnung, Ruhe) въдворявам; (Ersatz)
осигурявам; Abhilfe - намирам начин
да уредя нщ: Klarheit - изяснявам нщ
schaffen2 vt 1. (bewältigen)успявам, спра¬
вям се: eine Prüfung ~ вземам нзггит:
seine Portion ~ справя се. изяжда си
порцията; es - справям се; wir haben’s
geschafft! успяхме! 2. fam (fertigmachen)
агьршвам, довършвам нкг/нщ; ge¬
schafft sein fam (erschöpft) изчерпан съм;
jdm (sehrj zu - machen създавам икм
много работа и грижи 3. (befördern)etw
akkirgendwohin - занасям нщ някъде;
jdn irgendwohin ~ закарвам нкг някъ¬
де 4. dial (arbeiten, а. vij работя
Schaffensdrang т творчески порив,
жажда ж за творчески изяви
Schaffenskraft /творчески сили
Schaffnerfinj [Jafne] <-s, -; -, -nen> miß
кондуктор(ка) м(ж)
Schafherde /стадо cp овце
Schafott [falbt] <-(e)s, -e> n ешафод м
Schafskäse m овче сирене
Schaft [faft] <-(e)s, Schäfte> m (Stiel)
дръжка ж; вот стъбло ср; (Baumstamm)
ствол м; (Säule) тяло ср; (Waffel ложа ж;
(Stiefel-) кончов м
Schaftstiefel т висок ботуш
Schah [Ja:| <-s, -s> m шах .vi (титла!
Schakal [fa'ka:l| <-s, -e> m zoo чакал м
schäkern vi fam (scherzen) шегувам се.
занасям се; (flirtenI флиртувам
schal lfa:l] adj 1. (abgestandenI изветрял,
престоял 2. fig (fade, geistlos) плосък;
(Gefühl) неприятен, противен; (Leben)
празен
Schal [Ja:l| <-s, -s> m шал м
Schale |'/a:la| <-, -n> /1. (Gefäß) плоезж
съд; (Schüssel) кастрон м, купа ж
2. (Waag-) блюдо ср 3. (Obst-, Kartoffel-)
кора ж; (Pfirsich-) кожа ж; (Zwiebel-)
люспа ж; (Eier-, Nuss-, von Hülsenfrucht,
Schälender) черупка ж 4. fig (Äußeres)
обвивка ж 5. A, südd (Tasse) чаша ж 6.
(Muschel-) раковина ж, черупка от
мида >sich in ~ werfen fam докарвам
се. наконтвам се
schälen |j£:bnj I. vt беля, обелвам II. vr:
sich - (Schlangen) хвърлям кожата си:
(Haut) беля се. обелвам се
Schalentier п черупчесто животно
Schalk [[alkj <-(e)s, -е о Schälke> т шего¬
биец .vi; er hat den ~ im Nacken той е
голям шегобиец
schalkhaft adj дяволит, шеговит
Schall Ца1, pl: /ale о ftla] <-(e)s, -е о rar
Schälle> т звук м. шум м ►- und Rauch
sein без значение съм
schalldämmend adj звукопоглъщащ,
звукоизолиращ
Schalldämmung /звукопоглъщане ср.
звукоизолация ж
Schalldämpfer т звукозаглушнтел м.
шумозаглушител м; (von Auto/ ауспух
м; (von Waffe) заглушител м; ми? сур-
динка ж
schalldicht adj звуконепропусклив.
звукоизолиращ
schallen и звуча, кънтя
schallend atf/звучен. кънтящ: (Gelächter)

Schallgeschwindigkeit	508	scharf
гръмък: (Beifall) бурен
Schallgeschwindigkeit / скорост ж (на
разпространение) на звука
Schallgrenze / Schallmauer / звукова
бариера; die - durchbrechen премина¬
вам през звуковата бариера
Schallplatte / грамофонна плоча
Schallwelle /phys звукова вълна
Schalotte l/a'bta| <-, -n> / юг дребен,
нелютив лук
schalt (Jalt| I. иЗ. perssingimp кол schelten
Schaltanlage /електроразпределител¬
но устройство
Schaltbrett п командно табло
schalten |'/altan) 1. vt включвам: тесн
съединявам, комутирам: ш (Gang)
включвам, превключвам II. vi I. (ver¬
fügen) разпореждам се; frei - und walten
разпореждам се по свое усмотрение
2.	fam /kapieren) загрявам, схващам;
(reagieren) включвам, откликвам 3. т
включвам, превключвам: in den drit¬
ten Gang - включвам на трета ско¬
рост
Schalter <-s( -> т 1. тесн шалтер ,u; i:.i.
ключ м 2. (in Bank, Post, Auskunfts-)гише
cp
Schalterhalle f (in Bank, Post) касова (или
операционна! зала
Schalterstunden fpi работно време на
касите [или гишетата)
Schaltfläche / /Computer) работна по¬
върхност
Schalthebel т дръжка ж на прекъс¬
вач: fig ЛОСТ ЛЦ KFZ скоростен лост
Schaltjahr п високосна година
Schaltkreis <-es, -е> т\± превключва¬
ща схема, комутируема верига
Schaltplan т електрическа схема, схе¬
ма ж на съединение
Schalttafel / s. Schaltbrett
Schalttag m допълнителен ден във
високосна година (29 февруари)
Schaltung <-, -еп> /1. тесн електричес¬
ка схема, схема ж на съединения 2. ш
скоростна кутия
Scham (Ja:m) <-> kein PI f 1. (sich schämen)
срам л/; ich möchte vor - in die Erde
versinken иска ми се да потъна в зе¬
мята от срам 2. t-haftigkeitj свян м
3.	!-teile)външни полови органи, срам¬
ни части
Schambein п срамна кост
schämen [Jtrman] \-r sich (einer Sache
gern - срамувам се (от нщ|
Schamgefühl п чувство ср на срам
Schamgegend /външни полови орга¬
ни. срамни части
Schamhaar п окосмяване ср на външ¬
ните гюлови органи
schamhaft adj !züchtig) свенлив, цело¬
мъдрен: (verschämt) срамежлив
Schamlippe /дмдт срамни устни
schamlos adj безсрамен: (unverschämt)
безочлив, нахален; (Lüge, Frechheit)
безсрамен
Schamröte <-> kein PI f изчервяваме cp
от срам; mir stieg die - ins Gesicht
изчервих се от срам
Schande ['Janda| <-> kein PI f срам м; (a.
Unehre) безчестно cp; (Schmach) позор
м; jdm/etw dat - machen позоря |гглгг
опозорявам] нкг/нщ; ich muss zu
meiner (großen) ~ gestehen ... за мой
голям срам трябва да си призная ...;
das ist (wirklich) eine ~! това действи¬
телно е позор!
schänden l'/tndanl vi (entehren) позоря,
опозорявам: (besudeln) петня, опетня-
ва.м: (entweihen)скверня, осквернявам;
(vergewaltigen) обезчестявам
Schandfleck т позорно петно
schändlich adj 1. (niederträchtig) позорен,
долен; (empörend) възмутителен 2. fam
(sehr schlecht) ужасен, безобразен
Schandtat /срамна постъпка, безоб¬
разие ср: zu jeder - bereit sein scherz,
Jam готов съм за всякакви подвизи
Schändung <-, -en> / (Vergewaltigung)
обезчестяване cp; (Entweihung) осквер-
няване cp
Schanigarten m A, fam маси мн на тро¬
тоара пред заведение (изнасят се и се
обслужват само през лятото)
Schänke^ (’Jerjka) <-, -п> / кръчма ж
Schanze l'Janya) <-, -n> / 1. ми окоп м
2. spürt (Sprung-) ски-шанца ж
Schar (Ja:e| <-, -en> f (Menge) множество
cp, тълпа ж; (Vogel-) ято cp, орляк м;
in -en на тълпи
scharen )'Ja:ran] I. vt (versammeln) jdn um
sich akk - събирам [или струпвам) нкг
около себе си II. vr sich (um jdn) -
струпвам се (около нкг)
scharenweise adv на тълпи, на орляци
scharf Lfarf) <schärfer, schärfste> adj
1. (Schneide, Kante, Spitze) остър 2. (Speise)
лют. лютив: снпм силно разяждащ;
(Geruch) остър 3. (Wind) пронизващ
4.	(Stimme) рязък 5. (Bild, Umrisse) ясен;
(Augen) проницателен; (Gehör) остър
6. (Kurve) остър; - bremsen спирам
рязко 7. (Verstand) остър; - nachdenken
мисля усилено 8. (Worte) остър, хап¬
лив; (Kritik) остър, безпощаден 9. (Dis¬
ziplin, Überwachung) строг 10. ми бое-.
боеви: (Bombe) необезвреден; -е
Munition боеприпаси; -е Patronen бо¬
еви патрони 11. jarg (geilI похотлив, сла¬
дострастен; auf etw akk - sein fam

Scharfblick
509
schauderhaft
жадувам [или копнея] за нщ
Scharfblick т проницателност ж
Schärfe l'Jtrfa] <-, -n> / 1. (von Schneidej
острота ж 2. (von Speisej лютивина ж
3. (von Wind) пронизваща сила; /von
Stimme) рязкост ж 4. (von M//отчетли¬
вост ж, ясна очертаност 5. (Verstandes~j
острота 6. (von Worten) хапливост ж,
язвителност ж; (von Kritik) острота,
безпощадност ж 7. (Härte) твърдост ж
schärfen vt (Messer, Axt) точа, наточвам;
(Sinne, Verstand)развивам; (Gespür)изос¬
трям
scharfkantig ad) c остри ръбове
scharf Imachen vt fam подстрекавам;
(Hund) насъсквам
Scharfrichter m палач м
Scharfschütze m, Scharfschützin/снай-
перист(ка) м(ж)
scharfsichtig adj c остро зрение; ßg
проницателен, прозорлив
Scharfsinn m остър ум, проницател¬
ност ж
scharfsinnig ad/остроумен, проницате¬
лен
Scharlach1 l'Jarlax] <-s, rar-e> m A: n (Farbe)
алено [или пурпурно| червено
Scharlach2 <-s> kein PI m мш скарлати¬
на ж
Scharlatan [*/arlatan| <-s, -e> m шарлата¬
нин M
Scharnier [far’niig] <-s, -e> n шарнир м
Schärpe l'Jtrpa) <-, -n> f(an Uniform) шарф
M, широка лента; (an Kleidung) ешарп м
scharren ('Jaran| I. w рия; (Hühner,/ ровя;
mit den Füßen - (Studenten) търкам c
крака по пода (в знак па неодобрение)
II. vt (Boden) рия; (Loch) ровя, изравям
Scharte |'/arta| <-, -n> / 1. (Kerbe) на¬
щърбено място, щърбавина ж 2. ми
амбразура ж 3. (Berge) тясна седлови-
на
scharwenzeln (Jar'v£ntsaln| cohne ge-> vi
haben o sein fam um jdn - угоднича [или
докарвам се] нкм
Schaschlik ['/ajlik] <-s, -s> топ castr
шишче cp, шашлик ,u
Schatten ]]fatan] <-s, -> m 1. сянка ж; im
- von в сянката na; es sind 40° im -
температурата e 40 градуса на сянка;
jdn in den - stellen ßg засенчвам нкт;
nur noch ein - seiner selbst sein той
е заприличал на сянка (вследствие
па тежка болест) 2. (Figur, Gestalt) си¬
лует м
schattenhaft adj (Umrisse) призрачен,
неясен; ßg (vage) смътен, неопределен
Schattenkabinett п pol кабинет .и в
сянка (кабинет на опозицията, кой¬
то има готовност да поеме власт¬
та при спечелване на избориI
Schattenseite / сенчестата страна; ßg
(Kehrseite) обратната страна; (das Ne¬
gative) лошата [или отрицателната]
страна
schattieren [Ja'ti:ren| cohne ge-> vt щри-
ховам, нанасям светлосенки
Schattierung <-, -en>f (Vorgang) щрихо-
ване cp, нанасяне cp на светлосенки;
(schattierte Stelle) светлосянка ж; /^раз¬
новидност ж, нюанс м
schattig adj сенчест
Schattseite / CH s. Schattenseite
Schatulle (|а'ш1з| <-, -n>/ковчеже cp,
касетка ж
Schatz [[ats] <-es, Schätze> m 1. a. ßg
(Mensch) съкровище cp 2. pl (Reichtum)
богатство cp, имане cp
schätzen |]fsts9n| I. vt I. (Wert festlegen)
преценявам, правя преценка; (veran¬
schlagen) оценявам, пресмятам; einen
Schaden auf mehrere Millionen - оце¬
нявам щетата на няколко милиона;
wie alt schätzt du mich? на колко го¬
дини смяташ, че съм?; was schätzt du,
wieviel/wie lange ...? как смяташ
колко/докога ...? 2. (würdigen) ценя.
оценявам; sich glücklich ~ радостен
съм [или радвам се], че ...; jdn/etw zu
- wissen умея да ценя нкг/нщ II. vi
(vermuten, annehmen) ~(, dass ...) пред¬
полагам], че ...)
Schatzkammer / съкровищница ж
Schatzmeister(in) m(ß ковчежник м,
ковчежничка ж\ (eines Vereins, einer
Partei) касиер|ка| м(ж)
Schätzung <-, -en> / приблизителна
оценка, преценка ж; nach meiner ~ по
моя преценка
schätzungsweise adv приблизително,
около
Schätzwert т оценъчна стойност, стой¬
ност ж по оценка
Schau (Jau| <-, -еп>/1. (Vorführung) шоу
cp; (Ausstellung) изложба ж, изложение
cp; etw zur - stellen (ausstellen} излагам
нщ; ßg (Gefühle) демонстрирам нщ, из¬
лагам нщ на показ; (protzen mit) перча
се с нщ 2. fam (Spektakel, Theater) спек¬
такъл .и, театър м; eine - abziehen fam
разигравам театър; jdm die - stehlen
Jam засенчвам [или измествам] нкг
Schaubild п диаграма ж; (Skizze) ски¬
ца ж
Schaubude <-, -п>/павилион м за ат¬
ракции /на панаир)
Schauder JJaude] <-s, -> т (Kälte-) наст¬
ръхваме ср, студени тръпки: (Grauen)
ужас м, силен страх
schauderhaft adj (Verbrechen) отвратите¬

schaudern
510
scheiden
лен. ужасен; fam /Kälte/ прашен, жес¬
ток
schaudern vi 1. /frösteln/ настръхвам от
студ, побиват ме студени тръпки; es
schauderte mich beim Eintritt in das
Zimmer настръхнах от студ. като вля¬
зох в стаята 2. /Grauen empfindenI нас¬
тръхвам от ужас: mich schaudert bei
dem Gedanken an ... настръхвам от
ужас прн мисълта за ...; vor jdm/etw
dat ~ ужасявам се от нкг/нщ
schauen fjauan] vibessüdd, A, CHI. /sehen/
гледам, поглеждам; aus dem Fenster -
гледам от прозореца; schau, schau!
гледан \u.iti внж| ти! 2. (sich kümmern/
nach jdm - наглеждам нкг, грижа се за
нкг
Schauer IJaoej <-s, -> т метео /Regen-1
кратък проливен дъжд: /Hagel-/ гра¬
душка ж
Schauergeschichte / /Gruselgeschichtej
страшна история: fam /Lügenmärchen/
фантасмагория ж
schauerlich adj 1. /Anblick, Tat/ зловещ,
страшен 2. fam /sehr schlecht/ ужасен
Schaufel l'Jaufal] <-, -n>/лопата ж
schaufeln I. vt /Loch/ копая, изкопавам
II. w прехвърлям c лопата, рпна. на-
ривам; /Schnee/ рила, разривам
Schaufenster п витрина ж
Schaufensterbummel meinen - machen
разхождам се по улиците и разглеж¬
дам витрините ма магазините
Schaufensterpuppe / манекен м (кук¬
ла/
Schaukasten т витрина ж в музей
Schaukel l'Jaukal] <-, -п> / люлка ж
schaukeln I. vi 1. (mit Schaukel, Stuhl/
люлея се 2. /Boot, Fahrzeug/люшкам cc
II. vt (Kind auf den Knien/ люшкам, no-
люшквам; (wiegen/люлея, полюлявам
Schaukelpferd n дървено конче за лю¬
леене
Schaukelstuhl т люлеещ се стол
schaulustig adj любопитен да види.
жаден за зрелища
Schaum Цаит] <-(e)s, Schäume> т пя¬
на ж
Schaumbad п /Badezusatz! пяна ж за
вана: /Wannenbad) вана ж с прибавен
към водата препарат за образуване
на пяна
schäumen j'Jaiman| vi пеня се: vor Wut ~
кипя от ярост [или гняв]
Schaumgummi топ дунапрен .и. пе-
ногума ж
schaumig adj пенест, пенлив: etw -
schlagen ,;-s\v разбивам нщ на пяна
Schaumkrone /’ • Bier, шапка ж
Schaumstoff гп пепопласт м, дуна¬
прен .я
Schaumwein т пенливо вино. шампан¬
ско ср
Schauplatz т място ср на действие
schaurig |'Jaun<;| adj 1. /unheimlich/ зло¬
вещ. страшен 2. fig, fam /schlimm) лош
Schauspiel n пиеса ж; a. //£ спектакъл
м, гледка ж; jals Literaturgattungl дра¬
ма ж
Schauspielerin] m/fj thiat, item, iv ак¬
тьор M, актриса ж\ артист]ка) м/ж/
Schauspielerei kein PI f (Schauspielen/ ак-
тьорство cp; fig (Vorstellung) преструв¬
ки ми, комедия .)/<’
schauspielern vi (Theater spielen/ играя
театър: fig театралнича. преструвам
се
Schauspielhaus п драматичен театър
Schauspielkunst/ театрално изкуство
Schauspielschule / театрална акаде¬
мия
Schaustellerfin) <-s, -; -nen> m/ß чо¬
век. който се занимава с търговия
на колела и предлага стоки предим¬
но по панаирите
Schautafel /информационно |или свет¬
линно] табло
Scheck l/£k] <-s, -s> m чек м; einen ~
(iiber 100 Euro) ausstellen/einlösen
нздавам/осребрявам чек (за над 100
евро); ungedeckter - непокрит чек
Scheckbuch п, Scheckheft п чекова
книжка
scheckig l'Jekig] adj (von Kleid/ пъстър;
(von Tieren/ петнист, на петна
Scheckkarte /чекова карта
scheffeln vt (Geld) трупам
Scheibe |'Jaiba| <-, -n> fl. дискж, шайба
ж 2. Tech (Unterleg-/ (подложна) шайба;
/Töpfer-/ грънчарско колело 3. spokt,
ми (Schieß-/ мишена ж 4. (Fenster-)
стъкло cp 5. (Brot-/ филия ж; in ~n
schneiden режа на филии
Scheibenbremse / ш дискова спирач¬
ка
Scheibenschießen п spürt, mil стрелба ж
по мишена
Scheibenwaschanlage / устройство ср
за миене на стъкла
Scheibenwischer <-s, -> т чистачка ж
Scheich (fai<;| <-s, -е о -s> т шейх м
Scheide ['Jaida| <-, -п>/1. амат влага¬
лище ср, вагина ж 2. (von Waffe) нож¬
ница ж
scheiden fjaidan] <scheidet, schied, ge-
schieder» I. vt haben (trennen) разделям:
снел; отделям; /Ehe) разтрогвам: sich
(von jdm] - lassen развеждам се c нкг
II. vi sein /auseinander gehen/ разделям
се: aus dem Amt ~ напускам служба

511
Scherbe
Scheideweg
Scheideweg m am ~ stehen намирам
се на кръстопът
Scheidung <-, -en> / развод ж; die -
einreichen подавам молба за развод;
in ~ leben в развод съм
Scheidungsgrund т повод м [или при¬
чина ж\ за развод
Schein [[am]<-(e)s, -е> ml. (Bescheinigung!
удостоверение cp; (Erlaubnis-)разреши¬
телно cp; (Empfangs-, Gepäck-, Zins-)
разписка ж 2. /Fahr-) билет м 3. (Geld-)
банкнота ж 4. (an Universität) удостове¬
рение, документ м 5. kein PI (Licht-)
светлина ж 6. (Ап~) привидност ж;
(Aussehen) (външен) вид; den - wahren
пазя приличие; (nur) zum - (само)
привидно; der ~ trügt външният вид
лъже
Schein- (in Zusammensetzungen) привиден,
фиктивен
scheinbar adf (anscheinend] привиден:
(vorgeblich) мним
scheinen l'Jainan] <scheint, schien, ge¬
schienen> vi 1. (Sonne) грея; (glänzen)
блестя 2. (den Anschein haben) изглеж¬
дам; wie mir scheint както мм се стру¬
ва; wie es scheint както изглежда: es
scheint, dass ... изглежда, че ...
Scheinfirma /шх, ihr фиктивна фирма
scheinheilig ad) лицемерен
Scheinschwangerschaft /мш въобра¬
жаема [или лъжлнва| бременност
Scheinselbstständigkeit / привидна
самостоятел пост
Scheintod т mid мнима смърт
scheintot adj привидно мъртъв
Scheinwerfer <-s, -> т (zum Beleuchten)
ги-:м, мш прожектор м; kiz (Such-)
фар ,и
Scheinwerferlicht псветлина ж на про¬
жектор
Scheiß- |'Jais| vulg (in ZusammensetzungenI
гаден, кофти
Scheiße |'Jaisa| <-> kein PI f vulg лайно cp;
a.ßg боклук м; verdammte ~! по дяво¬
лите!. майната му!: in der - sitzen/
stecken загазил съм здравата; - bauen
върша глупости [или щуротии|
scheißegal adj fam das ist mir - все ми
е едно, все ми е тая
scheißen <scheißt, schiss, geschissen>
vi vulg сера, ходя по голяма нужда; auf
etw akk - плюя на ищ, пет пари не
давам за нщ
scheißfreundlich adj jarg прекадено
дружелюбен
Scheißkerl т vulg мръсник м, негодник
м
Scheit [fait] <-(e)s, -е о südd, А, СИ -ег> п
цепеница ж
Scheitel ['/aitai| <>s, -> т 1. (im Haar) път
м; (oberste Steile des Kopfes) теме cp; vom
- bis zur Sohle от главата до nenne:
fig изцяло 2. (höchster Punkt) връх м
3.	astt: зенит м 4. мат връх
scheiteln vt das Haar - разделям [или
реша] коса на път
Scheiterhaufen [‘/aitehaufan] т клада ж
scheitern [Jaiten] vi sein провалям се.
претърпявам неуспех: (Schiß)разбивам
се. претърпявам корабокрушение: an
etw dat - провалям се заради нщ; an
einer Mannschaft - spürt падам от про¬
тивниковия отбор: jdn/etw zum Schei¬
tern bringen провалям нкг/нщ: zum
Scheitern verurteilt осъден |или обре¬
чен] на неуспех [или провал|
Schelle (Jela] <-, -n> fl. (Türklingel) звъ¬
нец м 2. Tech затегателна скоба
schellen w звъня, иозвънявам
Schellfisch pjtlfij] m zog треска ж
Schelm ijtlm] <-(e)s, -e> m дяволит чо¬
век. шегобиец .w
schelmisch adj дяволит, закачлив
schelten <schi!t, schalt, gescholten> I. vt
карам се («ли скарвам се] на И. w ка¬
рам се
Schema [’Jeima] <-s, -s o Schemata o
Schemen> n схема ж, скица ж, плам .и;
nach ~ F pej правя нщ шаблонно (ме¬
ханически)
schematisch [[e'ma:ti[] adj a. pej схемати¬
чен, шаблонен
Schemel |‘/е:тз1] <-s, -> m 1. (Hocker)
табуретка ж, ниско столче 2. südd
столче ср за крака
Schemen pl von Schema
schemenhaft adj 1. призрачен 2. tun
deutlich) неопределен, неясен
Schenke |Jtr)ks| <-, -n> / кръчма ж. пив¬
ница ж
Schenkel |]£r)kal| <-s, -> т 1. лнлт бедро
ср 2. /vonZirkel)краче ср; .мат ivon Winkel)
страна ж 3. (Schere, Zange) рамо ср
schenken l’jEnkan] I. vt 1. fGeschenk) (jdm)
etw - подарявам Ihkm] нщ: etw ge¬
schenkt bekommen получавам пода¬
рък: das ist fast geschenkt fam това e
много евтино, това е направо подаре¬
но 2. (erlassen) опрощавам 3. fig jdm
Freiheit - освобождавам нкг. дарявам
нкм свобода: jdm Vertrauen - доверя¬
вам се нкм: jdm Aufmerksamkeit -
обръщам внимание нкм II. г/ sich dat
etw - спестявам см нщ; (darauf verzieh
tenj отказвам се от нщ
Schenkung <-, -еп>/дарение ср
scheppern ['[Epen] vi fam дрънча, из-
дрънчавам
Scherbe f'Jtrba] <-, -п> / парче cp; in ~n

Schere
512
schieben
gehen разбивам се па парчета: -n
bringen Glück sprichw счупеното носи
щастие
Schere |'/е:гз| <-, -n>/1. i Werlaeugl ножи¬
ца ж; / Blech-! лира ж 2. z.w /Krebs-!
Щ1ПЩП ми. щипка ж 3. stoüt IBasketball!
преса ж; /RingenI ножица
scheren1 |'Je:ran| <schert, schor, gescho¬
ren> vt liier) стрижа, остригвам:
/Mensch, Haar/ стрижа, подстригвам:
/Вагц скъсявам: /Hecke, Pflanze! кастря,
подкастрям
scheren2 I. vt fam was schert mich das!
какво ме засяга това! II. w sich um
jdn/etw nicht ~ ne ме е грижа за нкг/
нщ. пет пари не давам за нкг/нщ; scher
dich zum Teufel! върви по дяволите!,
пръждоснай се!: scher dich um deinen
Kram! гледай си работата!
Scherenschleiferlin I <-s,	-nen> m/fj
точилар1ка) м/ж)
Scherenschnitt m силует j/c /изрязан от
черна хартия!
Scherereien ([е:гз'гагап| jpI неприятнос¬
ти ж мн, ядове а/ мн; jdm - machen
създавам икм ядове |или неприятно¬
сти!
Scherz J/erts] <-es, -e> m шега ж;
schlechter ~ лоша шега: im ~ на шега:
~ beiseite! шегата настрана!
Scherzartikel m дребни предмети за
забавление
Scherzei <-s, -> n A /Anschnitt/ краеш-
ii11 к .\/ (първо парче, отрязано от нщ/;
(Witz! шега ж; oastr парче ср от говеж¬
да опашка
scherzen и шегувам се
Scherzfrage <-, -п> / весела гатанка
scherzhaft adj шеговит: /unterhaltend!
забавен
scheu I/di) adj (schüchtern! срамежлив,
стеснителен: /menschen-j боязлив,
плах: /Tier/ плашлив: ~ werden /bes von
Pferden! подилашвам се
Scheu <-> kein Pi f плахост ж, боязън
ж; /Schüchternheit! стеснителност ж; /von
Tieren! плашлнвост ж
scheuchen ['Jbiqanl кпюдплашвам. про-
нъждам
scheuen [Jaian] I. vt iKosteni избягвам:
iArbeit: бягам от: /Mühe.! щадя. пестя:
-Auseinandersetzung/ пазя се от: /Men¬
schen, Licht! страхувам се от. боя се от:
weder Kosten noch Mühe - не жаля ни
труд. ни средства! II. vr sich vor etw
•lat - Angst habeni плаша се от нщ: (zu¬
nickschrecken- уплашвам се от нщ III. vi
Pferd. подилашвам се
Scheuerbürste / четка ж за дъски
Scheuerlappen а? парнал .и за миене на
дъски
scheuern |jDien| I. vt (reinigen! търкам,
жуля: /Schuhlyöumm: /Kragen!жуля: jdm
eine ~ fam удрям нкм плесница, за-
и]левям нкг II. w sich (an etw dal) -
чеша се |в нщ|
Scheuklappe / meist pl, a. fig наочници
мн
Scheune l'Joina] <-, -n> /плевня ж
Scheusal |'Joiza:l| <-s, -e> n чудовище
cp, страшилище cp
scheußlich |'Jbisli<;| adj 1. /Anblick! отвра¬
тителен: /Verbrechen) чудовищен, стра¬
шен 2. fam /unangenehm! неприятен
Schi m s. Ski
Schicht <-, -en> / 1. пласт м;
sozio прослойка ж; /dünner Belag! слой
м; (Färb-) пласт 2. /Arbeitsdie Arbeiter!
смяна ж; - arbeiten работя па смени
Schichtarbeit /работа ж na смени
schichten |*Ji^tan| I. vt нареждам, под¬
реждам /един върху друг) II. vr: sich ~
наслоявам се. образувам пластове
Schichtwechsel m застъпване ср на
новата смяна
schichtweise adv 1. /Schicht für Schicht!
на слоеве, на пластове 2. /Gruppe Jur
GruppeI по групи, на смени
schick Lfikl adj 1. /elegant! шик. елеган¬
тен 2. fam Igroßartig/ страхотен, чуде¬
сен
schicken IJikan) I. vt /senden/ пращам:
(versenden! изпращам; jdn einkaufen ~
изпращам нкг на пазар II. vn sich -
(sich geziemen) подобавам: das schickt
sich nicht това не е прилично: sich in
etw akk- (fügen) приспособявам се към
нщ. примирявам се с нщ
Schickeria [fika'ri:a| <-> kein Pi f iron мо¬
ден елит
Schickimicki (fiki'mikil <-s, -s> m 1. fam
модни джунджурим 2. /Menschj който
се облича супермодерно
schicklich adj /anständig! приличен; (an¬
gemessen! подобаващ
Schicksal |jikza:l| <-s, -e> n съдба ж,
участ ж; /persönliches Geschick) орис ж;
jdn seinem - überlassen оставям нкг
на произвола на съдбата
schicksalhaft <г£//'съдбовен. съдбоносен
Schicksalsschlag m удар м на съдбата
Schiebedach п подвижен покрив: ш
люк .и, шибедах м
Schiebefenster п плъзгащ се прозорец
schieben |'ji:ban] <schiebt, schob, gescho¬
bert I. vt 1. (fortbewegen/ бутам, тикам:
die Schuld für etw auf jdn ~ fig пре¬
хвърлям вината за нщ върху нкг. при¬
писвам другиму вината за нщ: etw in
den Mund - пъхам нщ в устата си

Schieber
513
Schikane
2. pej, fam (handeln тЛ/снекулирам, тър¬
гувам на черно II. vi l. [träge, lässig gehen)
мъкна се. влача се 2. fam mit etw -
върша контрабанда |или търгувам на
черно) с нщ
Schieber <-s, ■> ш 1. тесн шибър
(Wasserbau) разпределителен плунжер;
(Riegel) резе ср 2. pej, fam (Schwarzhändler)
черноборсаджия м; (Drogen-) пласьор
м, трафикант м
SchiebetUr / плъзгаща се врата
Schiebung <-, -en> fl. (Geschäfte) черна
борса, гешефт м 2. (Begünstigung) про-
тежиране cp: sport машинации мн
schied [Ji:t| L и 3. pers sing imp von
scheiden
Schiedsgericht [‘/iitsgari^t) njuR арбитра¬
жен съд Schiedsrichter(in) mlfj jur ap-
битър(ка) м(ж1; sport съдия м, съдмйка
ж. рефер(ка) м(ж) Schiedsspruch mjuR
решение ср на арбитражна комисия,
арбитражно решение
schief (JTiif) adj (Linie, Mund) крив: (Rücken)
гърбав; (schräg) наклонен; (Turm) на¬
клонен; fig (falsch) погрешен; - ansehen
гледам накриво: das Bild hängt - кар¬
тината виси накриво; auf die ~e Bahn
geraten fig тръгвам по лош път, про¬
падам
Schiefer )'Ji:fe) <-s, -> m 1. (Gestein) шис¬
та ж, лиска ж; (Ton-) глинеста шиста
2. А, siidd (Holzsplitter) треска ж
schief Igehen vi вървя наопаки
schief Hachen vr: sich - fam умирам си
от смях
schielen ['Ji;lan| й кривоглед съм; nach
etw ~ fam поглеждам с крайчеца на
очите си към нщ Schielen <-s> kein PI
n кривогледство cp
schien (Ji;n| 1. u 3. pers sing imp von
scheinen
Schienbein n пищял .«
Schiene |'_р:пз] <-, -n> / 1. med шина ж
2. (Lauf-) еднорелсов път. ходова рел¬
са 3. bahn релса ж 4. тпси направлява¬
ща планка
schienen vt шинирам, поставям шина
Schienenbus т мотриса ж Schienen¬
fahrzeug п релсово превозно средст¬
во Schienennetz п коловозна мрежа
Schienenverkehr тжелезопътен рел¬
сов транспорт
schier [Jl:e| I. adj а. fig чист: -er Hohn fig
чиста подигравка II. adv (beinahe) поч¬
ти
Schießbefehl т команда ж за стрелба
Schießbude/павилион м за стрелба.
стрелбище ср Ina панаир/
schießen )ji:san| <schießt, schoss, ge¬
schossen> I. vt (Geschoss) стрелям; (Pfeil,
Rakete)изстрелвам; (Ball) шутирам; (ab-<
Wildi отстрелвам; ein Foto - jarn правя
|или щракам| снимка; ein Tor - вкар¬
вам гол; jdn ins Bein - прострелвам
нкг в крака; jdn zum Krüppel - осака¬
тявам нкг. като го прострелвам II. vi
1.	haben (SchützeI стрелям: auf jdn -
стрелям по нкг: daneben - не попа¬
дам в целта, не улучвам 2. sein (schnell
wachsen) израствам на височина, из¬
точвам се 3. sein (sich schnell bewegen)
стрелкам се: ein Gedanke schoss mir
durch den Kopf една мисъл се стрелна
в главата ми ►zum Schießen sein fam
(lustig) да пукне [или умре) човек от
смях
Schießerei [pisa'rai] <-, -en> / престрел¬
ка ж
Schießplatz т стрелбище ср Schie߬
pulver п барут.-и Schießstand тстрел¬
бище ср
Schiff (fif) <-(e)s, -е> п 1. naut кораб м;
mit dem - fahren пътувам с кораб
2.	arch (Kirchen-) кораб
Schiffahrt*" f s. Schifffahrt
schiffbar adj плавателен Schiffbau m
корабостроене cp Schiffbruch m ко¬
рабокрушение cp; - erleiden претър¬
пявам корабокрушение: fig претър¬
пявам неуспех schiffbrüchig adj кон¬
то е претърпял корабокрушение
Schiffbrüchige <ein -r, -n, -n> w/кора-
бокрушенец м, корабокрушения ж
Schiffchen ['Jrf<;an| <-s, -> n 1. m.:n (von
Nähmaschine, beim Weben) совалка ж
2. (Spielzeug) корабчс cp, лодчица ж
schiffen I. vi fam (urinieren) пикая II. vun-
perses schifft fam (heftig regnen) вали ка¬
то из ведро
Schiffer(in) <-s, -; -nen> w///морепла¬
вателна) м(ж), моряк м, морячка ж
Schifffahrt“/корабоплаване ср Schiff¬
fahrtsweg“ т 1. (V/asserstraße) воден
път /използва се за корабоплаване)
2. (Route) маршрут м при корабопла¬
ване
Schiffschaukel /гондола ж
Schiffsjunge т юнга .и Schiffsladung /
товар ,л на кораб Schiffsrumpf т
корабен корпус Schiffsschraube /
корабно витло Schiffsverkehr т lauf
See) морско корабоплаване: (auf Rüs
sen) речно корабоплаване
Schiit(in| [fii:t| <-en, -en; -, -nen> miß
шнит(ка) Mptc)
schiitisch adj шпптски
Schikane [fi'kaina] <-, -n>/l. /Erschwerung/
тормоз ,v/, мъчение cp 2. -.гои особено
труден участък от автомобилно със¬
тезание ► mit allen -n fam c всички

schikanieren
514
Schlachtplan
екстрп. много луксозен
schikanieren (Jika'niiran) <ohne ge-> vt
създавам излишни неприятности. тор¬
мозя
schikanös (Jika'no:s| adj /Mensch) създа¬
ващ неприятности: /Behandlung) дреб¬
нав: /Regelung/ некоректен: jdn - be¬
handeln създавам нкм неприятности,
тормозя и кг
SchikoreeRR (Jiko're: o'Jikore:) <-> kein PI т/
s Chicoree
Schilcher <-s, -> mA розн cp /вино от
райони на Вюртемберг, произведено
от червено и бяло грозде)
Schild1 (Jilt| oiels, -er> n /Zeichen, Aus¬
hänge~) табела ж, надпис м; /Hinweis-!
указателна табела: /Nummern-, Tür-/
табелка ж; /Etikett! етикет .и; /Preis-)
цена .)«•
Schild2 Ifilt) <-(ejs, -е> т 1. fig fnsг, ми.
щит м 2. /<«> черупка ж ►etw im -е
fuhren замислям нщ лошо
Schildbürgerstreich т pej глупост ж.
извършена с добри намерения, щуро¬
тия ж
Schilddrüse / щитовидна жлеза
schildern j'Jilden] vt /erzählen) описвам:
Iumreißen/ обрисувам, изобразявам
Schilderung <-, -en> / изобразяване
cp, обрисуваме cp; /literarische -/описа¬
ние cp
Schildkröte / костенурка ж
Schilf lfilf| <-(e|s, -e> n um /-pflanze)тръс¬
тика ж
schillern |'Jilen| и блестя c различни
цветове schillernd adj който блести
c различни цветове:/?£ неясен, трудно
разбираем
Schilling |'Jilig| <-s, - о -е> т шилинг м
schilt l/ill| 3. pers sing pr von schelten
Schimmel1 |'/imal| <-s> kein PI m вот пле¬
сен ж
Schimmel2 <-s, -> m zoo бял кон
schimm(e)lig плесенясал, мухлясал:
-	riechen миришещ на мухъл
schimmeln vi sein o haben нлесенясвам.
мухлясвам
Schimmelpilz m bim гъбна плесен
Schimmer |Jime) <-s> kein PI m /schwaches
Licht/ слаба светлина: /von Haar, Perlen,
Seide, Metall/ блясък м; keinen I blassen]
-	von etw haben fam нямам ни най-мал¬
ка представа за шц. нямам понятие от
нщ
schimmern vi :Licht, Kerze.: блещукам:
Mond, Haare, Perle. Seide, Metall/ блестя.
.'ГЬ щя
schimmlig adj s. schimmelig
Schimpanse !{im'panza| <-n, -n> m /w
iiiiiMiiaii ie cp
schimpfen |jimpfan| vi /ärgerlich sein/ ви¬
кам. ругая: /fluchen) псувам: /Vögeh г ра¬
ча, крякам: (Affen) крещя, врещя:
/schelten) хокам, пахоквам. карам се:
auf |о über] jdn/etw akk ~ хокам пкг.
карам се на нкг: /sich beklagen) оплак¬
вам се от нкг: mit jdm ~ карам се с нкг
Schimpfwort п ругатня ж, псувня ж
Schindel |'/indal| <-, -n> /(Holzbrett) шнн-
да ж, д ървена плочка /за покрив вмес¬
то керемида)
schinden ['Jxndan| <schindet, schund,
geschunden> vt измъчвам, тормозя
Schindluder nmit jdm/etw - treiben /зя?
гавря се c икг/нщ. издевателствам над
нкг/нщ
Schinken |'|ir)lon| <-s, -> т I. г.дик шун¬
ка ж 2. pej, fam (Gemälde) голяма кар¬
тина /с ниска художествена стой¬
ност); /Buch) голяма дебела книга:
/Film) дълъг филм Schinkenspeck kein
PI т шарена сланина
Schippe i'/ipa| <-, -n> f (Schaufel) лопата
ж ►jdn auf die - nehmen fam вземам
нкг на подбив
Schirm l/irm| <-(e)s, -e> m 1. /Regen-,
Sonnen-) чадър м; (Fall-) парашут м;
(von Pilz) калпаче cp 2. (Wand-) параван
м; /Ofen-) метална решетка: (Lampen-)
абажур м; /Mützen-)козирка ж 3. (Bild-,
Röntgen~) екран м Schirmherren] m/f)
патронм, покровител(ка)а/^/Schirm¬
mütze /каскет м, шапка ж с козирка
Schirmständer т стоика ж за чадъри
schissRR [fis] 1. и 3. pers sing imp von
scheißen
Schiss“1 |/is| <-es> kein PI m jarg (Angst)
страх м; - haben страхувам се
schizophren [fitso'fre:n] adj шизофрени-
чен. шнзофренеи
Schizophrenie (/itsofre'ni;j <-> kein PI f
шизофрения ж
schlabberig |'/labari^| adj fam 1. (wässrig)
разводнен, рядък 2. /schmiegsam) елас¬
тичен: /weich) мек: (locker) провиснал
schlabbern |'Jlaben| I. vifamX. pej (kleckern)
цапам се.оплесквам се 2. (Kleidung) вея
се, ветрея се II. vt fam (auflecken) сър¬
бам шумно, лоча
Schlacht [flaxtl <-, -en> f a. fig битка ж
schlachten ('Jlaxtanj vt коля, заколвам
Schlechteren] <-s,	-, -nen> m(f),
Schlächter(in) <-s, -; -, -nen> m(f)
nordd (Fleischer) колач(ка) м/ж), каса¬
пин м, касапка ж
Schlachterei [flaxta'rai| <-, -en> / nordd
/Fleischerei) месарница ж, касапница ж
Schlachtfeld п бойно поле Schlachthof
т кланица ж Schlachtplan т план
м на действие, оперативен план

Schlachtruf
515
schlagen
Schlachtruf m боен вик Schlachtvieh
n добитък M за клане
Schlacke ['Jlaks| <-, -n> / шлака ж
Schlaf |Jla:f] <-(e)s> kein PI m сън м; einen
leichten/tiefen - haben спя леко/дъл-
боко; einen festen ~ haben имам здрав
сън; den ~ des Gerechten schlafen спя
съня на праведниците (дълбоко и
несмущавано); jdn aus dem - reißen
изтръгвам нкг от съня; im - насън;
etw im - können мога нщ и насън
Schlafanzug т пижама ж
Schläfchen l'Jkifgan] <-s, -> п дрямка ж;
ein - machen Jam подремвам си
Schlafcouch /диван м, който се разтя¬
га до легло
Schläfe |/l&:fs| <-, -п> /слепоочие cp
schlafen |'Jla:fsn] <schläft, schlief, ge¬
schlafen> vi a. fig спя; gut/schlecht ~
спя добре/зле; - gehen лягам си, оти¬
вам да спя; mit jdm ~ спя с нкг; darüber
will ich noch - искам да премисля това
на спокойствие, утрото е по-мъдро
от вечерта поговорка; - Sie gut! при¬
ятни сънища!
Schläfer(in) l'Jkrfe] <-s, -; -nen> m(f)
спящ човек; ein unruhiger - sein не
спя спокойно, имам неспокоен сън
schlaff Iflaf] adj (Seil) хлабав, провиснал;
(Haut) отпуснат, провиснал; (Disziplin)
слаб, лош; fig (kraftlos) безсилен: -
werden отпадам, отслабвам; /^ставам
безволев |или мекушав| Schlaffheit
<-> kein PI / /von Seil) отпуснатост ж,
хлабавост ж; (von Muskeln) слабост ж;
(Haut) отпуснатост; (Kraftlosigkeit) безси¬
лие cp; (Trägheit) вялост ж; (Unentschlos¬
senheit) MeKyujaBOCT ж
Schlafgelegenheit /място ср за спане
Schlafkrankheit/сънна болест Schlaf¬
lied п приспивна песен schlaflos adj
1. (Mensch) - liegen лежа буден, сън не
ме хваща 2. (Nacht) безсънен Schlaf¬
losigkeit <-> kein PI f безсъние cp
Schlafmittel n сънотворно cp, прис¬
пивателно cp Schlafmütze / 1. (Kopf¬
bedeckung) Sone cp, нощна шапка 2. fig,
fam (Langschläfer) поспалан(ко) м
schläfrig ['Jleifnc;] adj (Mensch) сънлив: (a.
Tag) мрачен, който те кара на сън: jdn
- machen действам нкм приспивно,
приспивам нкг
Schlafrock /л хал ат.«, пеньоар.« Schlaf¬
saal т спално помещение (с много
легла) Schlafsack т спален чувал
Schlafstörung / безсъние cp; med на¬
рушен сън
schläft (Jk:ft) 3. pers sing pr von schlafen
Schlaftablette /сънотворна таблетка,
приспивателно cp (хапче) schlaf¬
trunken adj сънен Schlafwagen rnсма¬
лен вагон schlafwandeln vi sein o haben
ходя насън Schlafwandler!inj <-s,
-nen> m///сомнамбул м, лунатик м, лу¬
натична ж Schlafzimmer п спални ж
Schlag1 (fla:k) <-fe)s, Schläge> rn 1. fig
(Hieb) удар м; (mit Hand) плесница ж;
auf einen - (plötzlich) внезапно, извед¬
нъж: (alles auf einmal) c един удар. на¬
веднъж; jdm einen - versetzen нана¬
сям нкм удар; schwerer - ßg тежък
удар; ein - ins Gesicht fig шамар в ли¬
цето (тежка обида); - auf - fig без
прекъсване, един след друг 2. pl(Prügel)
побой м 3. (von Herz) биене ср, туптене
cp; (Puls-) пулс м, пулсов удар; - 8 Uhr
точно в осем часа 4. med i-anfall) (апоп¬
лектичен) удар 5. /elektrischer ~) токов
удар 6. (Blitz-) гръмотевичен удар.
гръм м; (Donner-) гръмотевица ж: mich
soll der - treffen, wenn ... гръм да ме
удари, ако ... 7. (von Singvogel) песен ж
8. (Art) вид .«, порода ж; Leute jeden
-es най-различни хора. хора от вся¬
какъв калибър 9. fam (Portion) порция
ж; ein - Suppe пълна чиния супа
Schlag2 (Jla:k] <-(e)s> kein Pl m A (Schlag
sahne) разбита сметана
Schlagabtausch m (beim Boxen) размяна
ж на удари; (verbal) пререкание cp,
размяна на реплики Schlagader /ар¬
терия ж Schlaganfall тапоплектичен
удар schlagartig I. adj мълниеносен,
внезапен II. adv внезапно Schlagbaum
т бариера ж Schlagbohrmaschine /
машина ж за ударно пробиване
SchlägelRR |'/le:gal) <-s, -> т 1. mus
(Trommel-) палка ж; (Glocken-) езиче ср
на камбана 2. (Holzhammer) миньорски
чук 3. südd, А, CH (Keule) бут м; (Hähri
chen~) бутче ср
schlagen ['Jla:gan| <schlägt; schlug,
geschlagen> I. vt 1. удрям, бия; (Bier)
чупя, счупвам; (Sahne) бия. разбивам:
jdm etw aus der Hand - избивам нкм
нщ от ръцете: etw in Papier - (einwi¬
ckeln) увивам [или загъвам] нщ в хар¬
тия: etw in Stücke - разбивам hui на
парчета: einen Nagel in die Wand -
забивам пирон в стената: die Hände
vors Gesicht - закривам лицето си c
ръце 2. (besiegen!побеждавам: (Schlacht)
печеля; (Rekord! поставям: sich ge¬
schlagen geben признавам се за побе¬
ден 3. (Baum)сека. отсичам; (Hotz)сека.
насичам 4. (läuten: Stunde) у прям: es hat
12 geschlagen удари 12 часът 5. (Тгот
те!) бия; (Saiteninstrument) свиря (дър¬
пам струните ) 6. (Kreis, Bogen) правя,
описвам; (Funken)разпръсквам ►einen

Schlager	516	Schlauberger
Purzelbaum ~ премятам се, праня к'ьл-
бо; Alarm - бия тревога; Profit aus
etw ~ извличам печалба от нщ II. vi
1. (Mensch, Gegenstand, Herz, Puls! удрям,
бия; nach jdm ~ замахвам [или пося¬
гам! да ударя икс: ßg (ähneln) приличам
на нкг; um sich - размахвам ръце и
крака; im Schlaf ритам на сън; mit dem
Kopf auf/gegen etw akk ~ удрям глава¬
та си в нщ 2. (Uhr) бия 3. (Blitz) in etw
akk - удрям в нщ 4. (singen: Vogel! пея
III. vn sich - (sich prügeln) бия се; sich
gut - бия се добре; sich um etw ~ a. ßg
бия се за нщ; sich auf jds Seite - бия
се на нечия страна
Schlager <-s, -> т 1. mus шлагер м 2. ßg,
fam iErfolg) хит м; (Buch) бестселър м;
шл. модна [или много търсена] стока,
пазарен хит
Schläger |'Jk:ge| <-s, -> т (Tennis-) раке¬
та ж; (Golf-, Hockey-) стик м
Schlägerei Ukiga'rai) <-, -er» /сбиване
ср, побой м
Schlägern [’jkigen] vi А (Bäumefällen) сека
дървета
Schlagersänger(in) /7?//естраден певец,
естрадна певица
schlagfertig adj находчив, остроумен
Schlagfertigkeit / находчивост ж, ос¬
троумие ж
Schlaginstrument п ударен инструмент
Schlagkraft /ßg (Wirkungskrafi) действе¬
на сила; ми. ударна сила
schlagkräftig adj (Boxer) със силен удар;
(Armee) боеспособен; (Argumente) убе¬
дителен, силен
Schlagloch п дупка ж (в настилката
па път)
Schlagobers <-> kein PI п А (Schlagsahne)
сметана ж
Schlagrahm <-(e)s> kein PI m A, südd s.
Schlagobers
Schlagsahne /сметана ж; (geschlagene)
- (раз)бита сметана
Schlagseite / naut наклоняване cp на
една страна; - haben scherz, fam кан¬
дилкам се, клатушкам се
Schlagstock т полицейска палка
schlägt tfl£:kt| 3. pers sing pr von schlagen
Schlagwort rar n 1. (Parole) парола ж,
лозунг м 2. IGemeinplatz) общоизвест¬
на истина, изтъркана фраза 3. (Stich¬
wort/ кратка бележка
Schlagzeile / едро напечатано загла¬
вие (вън вестник); ~n machen предиз¬
виквам голям интерес
Schlagzeug п ударни инструменти
Schlagzeuger^inj <-s, -; -, -ner» miß
и Hi ьлнитс;Пкп| лиж; на ударни инст¬
рументи. псркусиониет1ка.1 м(ж:
schlaksig |'Jlaksi<;| adj fam висок н недо¬
дялан
Schlamassel [[la'masall <-s, -> m o n fam
IDurcheinander) бъркотия ж. каша ж;
(schwierige /.age/неприятно положение;
da haben wir den ама че каша (за¬
бъркахме)!
Schlamm |Jlam| <-(e)s, rar-e oSchlämme>
m кал ж
schlammig adj (Weg, Schuhe) кален; (Was
ser) мътен
Schlammschlacht f fam 1. (Fußballspiel)
мач M на кален терен 2. (Streitj неко¬
ректен спор
Schlampe |'Jlamps| <-, -n> f pej, fam пов-
лекана ж; (Hure) курва ж
Schlamperei [jlampa'rail <-, -er» /1. sing
(Verhalten) разпуснатост ж, нехайство
cp 2. (schlechte Arbeit)лоша [или небреж¬
на! работа, мърлявщина ж
schlampig adj (Mensch) развлечен, раз-
мъкнат; (Arbeit) немарлив, небрежен
schlang [flarjl /. и 3. pers sing imp von
schlingen
Schlange |]larp| <-, -n> /1. (Tier) змия ж
2. Tech (Rohr) змиевик м, тръбна cep-
пентина 3. ßg pej (Frau) змия, прокле¬
тия ж 4. (Menschen-) опашка ж; (Auto-)
колона ж; - stehen стоя [или чакам)
на опашка
schlängeln [‘Jltrjaln] \r. sich ~ вия се.
лъкатуша
Schlangenbiss1111 т ухапване ср от змия
Schlangengift п змийска отрова
Schlangenlinie /лъкатушна линия
schlank (flarjk) adj (Mensch, Gestalt, Figur)
строен; (Taille) тънък
Schlankheitskur / лечение cp за от¬
слабване; (Diät) диета ж за отслабване
schlapp (Jlapl adj 1. (müde) уморен, кап¬
нал (останал без сили) 2. pej, fam (feige)
малодушен, страхлив 3. (schlaff: Seil)
хлабав, нровиспал
Schlappe ('Jlapa] <-, -n> ffam (Niederlage)
поражение cp, несполука ж; eine ~
einstecken претърпявам поражение
Schlapphut m широкопола мъжка
шапка schlapp imachen vi fam (zusam
menbrechen) рухвай, клеквам; (aufgeben)
изнемогвам, предавам се Schlapp¬
schwanz т pej, fam мижитурка ж, ба¬
ба ж
Schlaraffenland [Jla'rafanlant) п приказ¬
но царство на ленивците
schlau [flau] adj 1. (klug) умен; (pfifßg)
хитър; (listig) лукав 2. iron (dumm) умен
ирон; da bist du aber ~! голям умник
си! ►ich werde nicht - daraus fam не
разбирам нищо от цялата работа
Schlauberger <-s, -> т s. Schlaumeier

Schlauch	517
Schlauch [paox| <-(e)s, Schläuche> m
1.	(Garten-, Feuerwehr) маркуч м
2.	(Wein-j мях м 3. (Fahrrad-) вътрешна
гума 4. Tech (Zufuhr-) ръкав м
Schlauchboot п надуваема лодка
schlauchen [‘Jlauxanj vt fam jdn - (kör¬
perlich) изсмуквам |или изцеждам] си¬
лите на нкг; (seelisch) тормозя нкг
Schläue fjbial <-> kein Я/хитрост ж
Schlaufe ['Jlaufa| <-, -n> f (Schleife) клуп
м, примка ж; (Aufhänger)халкаж; (Halte¬
in Bus) дръжка ж
Schlauheit <-> kein PI f s. Schläue
Schlaumeier |'Jlaumaie| <-s, -> m fam
хитрец M
Schlawiner (Jla'vi:ne| <-s, -> m fam голям
хитрец, мошеник м
schlecht [flEqt] I. adj 1. (nichtgut) лош: mir
ist - лошо ми е 2. (verdorben) развален;
(Luft)застоял, мръсен; - werden (verder¬
ben) развалям се 3. (gemein) долен
4.	(Zeiten) тежък; (Ende) лош II. adv ло¬
шо; (mit Schwierigkeit) трудно; auf jdn/
etw ~ zu sprechen sein зле съм на¬
строен към нкг/нщ; immer -er все
по-лошо; - und recht криво-ляво, как
да е; nicht ~! не е лошо!
schlechtlgehenAlt v unpers s. gehen 1.1.
schlechtgelauntAk adj s. gelaunt
schlechthin l'Jkgt'hin] adv 1. (an sichjupoc-
To 2. (geradezu) иаправо 3. (absolut)
съвсем, напълно
schlecht Imachen к/jdn - изкарвам нкг
лош, очерням нкг, говоря лошо за нкг
schlecken ['Jltkan] I. vi bes nordd (Süßigkeiten
essen) похапвам сладки неща II. vi, vt
bes südd (Eis, Milchl ближа
Schleckermaul n fam лакомник ,vi
SchlegelAlt <-s, -> m s. Schlägel
Schlehe ]'Jle:a| <-, -n> / (Strauch, Frucht)
трънка ж
schleichen |'Jlai<;an] <schleicht, schlich,
geschlichen> I. vi sein движа се деб-
нешком, промъквам се; fig (Zeit) тека
\или минавам] бавно II. vr: sich - про¬
мъквам се
schleichend adj (Zerfall) бавно настъп¬
ващ; (Inflation) пълзящ; (Gift)бавно дей¬
стващ: (Krankheit) продължителен
Schleichhandel т черна борса, конт¬
рабандна търговия
Schleichweg т (по)таен път
Schleichwerbung / прикрита реклама
Schleie f/lais] <-, -n> fzoo лин м, кале-
иик .Vf
Schleier |'J!an?) <-s, -> m 1. a.flg було cp,
воал м; (am Hut) воалетка ж; (Dunst-,
Nebel-)пелена.vc, завесаж; den - lüften
fig разбулвам тайна 2. foto воал, за-
мъгленост ж; das Photo hat einen -
Schlepper
снимката е воалирана \или замъгле¬
на]
Schleiereule fim. забулена сова
schleierhaft adj es ist mir völlig	... fam
за мен е напълно необяснимо, ...
Schleife [‘Jlaifaj <-, -п>/1. (Schlinge)прим¬
ка ж, клуп м; (Schmuck) панделка ж;
(Kranz-) лента ж 2. (von Straße, FlussI
голям завой 3. аер.о завой м 4. snform
цикъл м
schleifen1 [flaifan] <schleift, schliff, ge¬
schliffen> \n (schärfen) остря, наострям;
(Glas, Diamantenj шлифовам; tech точа,
наточвам
schleifen2 vt 1. fam (mit-: auf dem Boden)
влача 2. mil (Festungsanlagen) сривам,
изравнявам със земята
Schleifstein т (für Glas, Diamanten) брус
ли шлифовъчен камък; (zum Schärfen)
точилен камък, точило cp; (Papierher
Stellung) дефибрационен камък
Schleim (Jlaim) <-(e)s, -е> т 1. (schleimige
Substanz) слуз ж; (Mund-) шга ж; (Nase-)
сопол м; (von Schnecke)слуз; (von Pflanze)
мъзга ж 2. са stk лека каша (от зър¬
нести продукти за коремноболни)
schleimen vi fam 1. (Schleim absondern)
отделям слуз 2. (schmeichelnd reden)
подмазвам се
Schleimer(in{ |'Jlaime| <-s, -; -nen> m(f)
pej подмазвач(ка) м(ж)
Schleimhaut /мен слизеста ципа. лига¬
вица ж
schleimig |'/laimi^| adj 1. (Flüssigkeit) ли¬
гав; (Auswurf Absondening)слузест; (Pflan
ze, Tier) слизест, лигав 2. pej (Mensch,
Art) безгръбначен; (Reden) угодничес¬
ки
schlemmen l'Jkman] vi пирувам, гуляя
Schlemmer(in) <-s, -nen> rnifj ry-
ляйджия M, гуляйджийка ж
Schlemmerei [fltmaVai] <-, -en> / (Mahl)
гуляй M, пируване cp
schlendern |]jl£nden| ’//' sein разхождам
се, шляя се
schlenkern |Jl£rjken) I. vi люлея се, по¬
клащам се; mit den Armen - размах¬
вам ръце. ръкомахам II. vf размахвам,
люлея
Schleppe l'jkpa] <-, -п> /шленф .м (ни
рокля)
schleppen l'/kpan] I. vt 1. (hinter sich her-)
тегля, влача 2. (tragen) мъкна, нося
II. vr: sich - a.flg влача се, довличам се
schleppend adj (Gang) бавен, тътрещ се:
(Unterhaltung! муден; (Melodie) провла-
чен; (Nachfrage) вял
Schlepper <-s, -> ml. ш влекач .м 2. naht
кораб-влекач м, буксир м 3. (von
Flüchtlingen, Asylanten) каиал-джия м

Schleppkahn
518
Schlittschuh
Schleppkahn m иесамоходен шлеп
Schlepplift m ски-влск м
Schlepptau n буксирно въже: in jds -
в нечие обкръжение; jdn ins ~ nehmen
fig влача и кг със себе си
Schlesien |'Jle;zian) п нюс, Силезия ж
Schlesier(in) <-s, -nen> m/ß сплсзп-
ец -w, силезийка ж
schlesisch adj силезийски
Schleuder |']bide| <-, -n>/l. праш¬
ка ж 2. IZentrifugeI центрофуга ж
3.	Анно катапулт м
Schleudergefahr /-! опасност от под¬
насяне!. хлъзгав път!
schleudern I. vt haben 1. Iwerfen/ мятам,
хвърлям 2. пън (Wäsche/ центрофуги¬
рам 3. д!:Но катапултирам II. vi sein о
haben занасям се. поднасям /превозно
средство/
Schleuderpreis т дъмппнгова цена
Schleudersitz т лико катапулт м
schleunigst adv незабавно, веднага
Schleuse |'Jbiza| <-, -п>/шлгоз м
schleusen vt (Schiff прекарвам през
шлюз; (Wasser/ пускам през шлюз; fam
/Menschen/ прехвърлям \или прекар¬
вам) през граница
schlich [fh^| /. и 3. pers sing imp von
schleichen
Schliche [Jli<;a| mpl хитрина ж, интрига
ж; jdm auf die - kommen разкривам
хитрините па нкг
schlicht Ifliqt) adj (einfach/ прост, обикно¬
вен; (bescheiden! скромен, семпъл;
(nüchternI трезв; - und einfach чисто и
просто
schlichten ('Jln;tan| vt 1. (Streit) изглаж¬
дам, уреждам 2. (glätten/ шлифовам,
заглаждам
Schlichtung <-, -en> / уреждане cp.
изглаждане cp (па спор/
Schlichtungsverfahren n арбитражно
разглеждане на трудови спорове
Schlick lflik| <-(e)s, -е> т нанос м, ти¬
ня ж
schlief /. и 3. pers sing imp von
schlafen
Schliere |'Jli:ra| <-, -n> / шлпра ж (де¬
фект на стъкло/
Schließe |'Jli:sa| <-, -n> / катарама ж.
тока ж
schließen |'Jli:san| <schließt, schloss,
geschlossen I. vt 1. /zumachenl затва¬
рям: -Lücke/ запушвам 2. /beenden!при¬
ключвам: /Sitzung/ закривам 3. (Vertrag,
fine, frieden, Freundschaft/ сключвам: jdn
in die Arme - прегръщам нкг 4. (folgern/
etw aus etw dar - правя извод \или
jnK.'iioHcHuej за нщ от ищ \пли сьдей-
ки и<> шп! II. vi 1. 'zugehen/ затварям се
2. /Geschäft) затварям 3. (aufhörenl |mit
jdm/etw) - приключвам (с икг/шщ
► von sich dat auf andere - сз.дя по себе
си за други те; auf etw akk - lassen водя
до извода
Schließfach п (Bank-) сейф м; (Post-/
абонаментна пощенска кутия; (Ge¬
päck-/ клетка ж за багаж
schließlich adv (am Ende/ пай-макрая; (im
Grunde) в края на краищата: (an letzter
Stelle/ накрая
Schließmuskel m anat сфинктер м
Schließung <-, -en>/1. (Betriebs-)затва¬
ряне cp 2. IBeendigungI приключване
cp; (von Sitzung) закриване cp
schliff [flif| /. u 3. pers sing imp von
schleifen
Schliff (Jlif) <-(e)s, -e> m 1. (Schärfen)
шлифоване cp, шлифовка ж; (von
Diamant, Glas/ шлиф м; etw dat den
letzten - geben jäm донзпипвам нщ
2.	fig, fam (Lebensart) добри обноски
schlimm [flim) I. adj 1. (schlecht) лош; (a.
böse) опасен; (immer) -er werden става
(все) по-лош 2. (ernst) сериозен; das ist
nicht - това не е сериозно: das ist
halb so - не е чак толкова сериозно
3.	(ärgerlich) неприятен II. adv лошо,
зле; -er по-лошо, по-зле; am -sten
най-лошо. най-зле
schlimmstenfalls adv в най-лошия |или
краен| случай
Schlinge ['Jliqa) <-, -n> f (Schlaufe) примка
ж, клуп м; MED обездвижваща прев¬
ръзка през врата; (Fanggerät) примка,
клопка ж ►seinen Kopf aus der - ziehen
fig измъквам се от капан
Schlingel l'Jligal) <-s, -> m пакостник л<,
обесник ,w
schlingen l’/lirjan) <schlingt, schlang,
geschlungen> I. vt (winden) ушили (око¬
ло нщ/ II. vi (hastig essen) лапам; (herum
terschlucken) гълтам III. vn sich - вия
се; (Efeu) увивам се
schlingern C/lirjen) vi (Schiffe) люлея се.
клатя се
Schlingpflanze /виещо се растение
Schlips [flips] <-es, -е> т fam вратовръз¬
ка ж ►jdm auf den - treten настъпвам
нкг по мазола, обиждам нкг
Schlitten j'Jlitan) <-s, -> т 1. (Rodel-)
шейна ж 2. (von Schreibmaschine) шей¬
на, плъзгач м 3. fam (Auto)голяма кола.
лимузина ж
Schlittenfahrt / излет м с шейна, тег¬
лена от кон
schlittern (jliten| vi haben osein пързалям
се
Schlittschuh m кънка ж; - laufen карам
кънки

Schlittschuhläufer
519
Schlüsselloch
Schlittschuhläufer(in) miß кънкьор(ка)
М(ж1
Schlitz [flifcsl <-es, -e> m (Spalt) процеп м;
(von Schraube) шлиц м, жлеб м; (Hosen-i
шлиц; (im Kleid) цепка ж; (Einwurf-)
отвор м, процеп м
Schlitzaugen npl дръпнати [или мон¬
голски] очи
schlitzen vt (auf-) разрязвам, цепвам
Schlitzohr п fam хитрец ж
Schlögel <-s, -> т А, südd castr (Keule)
бут м
schlossRR IJIds] /. и 3. pers sing imp von
schließen
Schloss“1 [Jbs| <-es. Schlössen* n 1. (Ge¬
bäude) замък м, дворец м 2. (Verschluss)
ключалка ж; (Vorhänge-) катинар м,
кофар м; (Gewehr-) затвор м; (Gürtel-)
закопчалка ж, тока ж; (von Tasche)
закопчалка; ins ~ fallen затварям се,
захлопвам се; hinter ~ und Riegei
bringen хвърлям в затвора |или зад
решетките|; hinter - und Riegel sitzen
лежа в затвора, в затвора съм
schloßt s. schloss
Schloßt* <-sses, Schlössen n s. Schloss
Schlosser(in) [][bse| <-s, -nen> m(f)
шлосер(ка) м(ж)
Schlosserei IJbsa'rai] <-, -en>/шлосер-
ctbo cp; (Werkstatt)шлосерска работил¬
ница
Schlossherr(5n)RR/77$ господар)ка) м(ж)
на замък, владстел(ка) м(ж)
Schlot [jlo:t| <-(e)s, -е о rar Schlöte> т
1.	(Fabrik-, von Schiff) комин .и 2. ре), fam
(Nichtsnutz) негодник м
schlott(e)rig |'Jbt(s)rn;| ad) 1. (zitternd)
треперещ 2. (Kleidung) провмсиал
schlottern [’Jbten] vi 1. (zittern) треперя,
треса се 2. (Kleidung) вися. провиснал
съм
schlottrig adj s. schlott(e|rig
Schlucht [|luxt| <-, -en>/l. (enges, tiefes
Tal) клисура ж, теснина ж, дефиле ср
2.	(tiefer, steilwandiger Einschnitt) урва ж,
пропаст ж
schluchzen |]fluxts3n| vi хълцам, хлипам,
ридая
Schluchzer <-s, -> т изхлштване ср
Schluck [Jluk] <-(e)s, -е о /arSchlücke> т
глътка ж; ~ Alkohol глътка алкохол:
ein tüchtiger ~ голяма глътка: etw in
einem ~ austrinken изпивам нщ на един
дъх
Schluckauf <-s> kein PI m хълцане cp,
x ьлцаиица ж
schlucken [flokan] I. vt 1. (hinunter-) гъл¬
там. поглъщам, преглъщам 2. fig (Be
leidigung) преглъщам 3. fam (kosten,
brauchen) струвам, изисквам: (Benzin!
харча, гълтам; (absorbieren: Schall) по¬
глъщам U. и' гълтам, преглъщам
Schlucker <-s, -> m armer - (am сиро¬
мах M, клетник M
Schluckimpfung /ваксинация ж c вак¬
сина на хапчета
schluckweise adv на глътки
schludern |'Jlu:den] vt, vi работя немар¬
ливо [или недобросъвестно]
schlug l/luik] 1. u 3. pers sing imp von
schlagen
Schlummer	<-s> kein PI m дрям¬
ка ж
schlummern w дремя: fig (Kräfte, Pläne)
дремя, крия се
Schlund [Jlunt] <-(e)s, Schlünde> m I.anat
фаринкс.и,- fRachen)гърло cp;(bei Tieren)
уста ж, паст ж 2. geh (Abgrund) бездна
ж, пропаст ж
schlüpfen JJlYpfan] vi sein 1. (gleiten) из¬
мъквам се, промъквам се 2. (in Klei¬
dungsstück) in etw akk- обличам си нщ,
напъхвам се в нщ: aus dem Ei ~ из¬
люпвам се
Schlüpfer <-s, -> т кюлоти мн, плик¬
чета мн
schlüpfrig l'Jlypfn^l adj 1. (rutschig) хлъз¬
гав 2. fig (anzüglich) двусмислен: (anstö
Big) циничен, неприличен
Schlupfwinkel <-s, -> m бърлога ж;
(Versteck) скривалище cp
schlurfen lyiurfanl vi sein гъгря се, влача
си краката
schlürfen l'jlYrfan] vt, vi (beim Essen/Trinken)
сърбам; (mit Genuss) пия иа глътки
Schluss“1 [Jlus] <-es, Schlüssen rn,
Schluß*“ <-sses, Schlüsse> m (Ende)
край.«;М0~Узавършване cp, приключ¬
ване cp; (-folgerung) заключение cp; (von
Debatte, Rede) край: ~ machen завърш¬
вам. приключвам: mit jdm - machen
скъсвам c нкг: mit etw dat - machen
слагам край на нщ: zu dem - gelangen,
dass ... стигам до извода, че am ~
von в края на: -! край!, стига!: - damit!
стига вече!, точка но този въпрос!
Schlussbemerkung“’ / заключителна
бележка
Schlüssel |‘JIys3I| <-s, -> т 1. а. fig IGe¬
genstand) MUS ключ M 2. [NfcORM код м
Schlüsselbein п a.na.t ключица ж
Schlüsselblume / юг иглика ж
Schlüsselbund т о п връзка ж с клю¬
чове
Schlüsselerlebnis п съдбоносно пре¬
живяване
schlüsselfertig arf/напълно завършен,
до ключ
Schlüsselloch п ключалка ж (дупка па
ключ о брава)

schlussendlich
520
Schmelzofen
schlussendlich^ |j'lus'?£ntli<;| adv най-на¬
края
schlussfolgern^ vi etw (aus etw| ~ вадя
си заключение за нщ |от шц)
Schlussfolgerung1™ / заключение ср,
1ГЧ1ЮД м
schlüssig (’/Iysk;) adj (Beweist убедителен:
iArgumentationj обоснован, издържан:
sich dat über etw akk ~ werden вземам
решение ча пщ
Schlusslicht1™ п стопове .и мп, задни
светлини: das ~ machen fig, Jam кретам
на опашката
SchlusspfiffRR <-teis, -е> /т? si< »нI после¬
ден сигнал Ш1 край па мачI
Schlussstrich1™ m einen - unter etw akk
ziehen fig тегля черга на нщ
Schlussverkauf1™ m разпродажба ж
SchlusswortRR п заключително слово:
INachwort! послеслов м
Schmach [fma:x| <-> kein PIf iSchande/срам
.w, позор м; /Entehrung! безчестно cp;
!Demütigung! унижение cp; /Beleidigung)
оск ърбление cp
schmachten l'fmaxtan) vi чезна, вехна; fig
/'sich sehnen! линея; vor Durst/Hunger ~
линея от жажда/глад; nach der Gelieb¬
ten - линея [или чезна] но любимата
schmachtend adjtMensch!влюбен: /Blickt
И31П.ЛИСН c копнеж
schmächtig l'/meqtiqj adj слабичък, тъ-
И'ЬК
schmackhaft [jmakhaft| adj Iwohlschme
ckendj вкусен; lappetitanregend! апети¬
тен: jdm etw - machen fig заинтригу¬
вам нкг c шц. създавам у икг интерес
КЪМ нщ
Schmäh <-s, -|s)> mA \. fam!Trick, Kniff!
трик .и 2. fam /Schwindelei, Unwahrheit!
измама ж
schmal (fma:l| <-er o schmäler, -ste o rar
schmälste> adj тесен; (Hände, Gesicht!
слаб; a. fig (mager) осюьден. недостатъ¬
чен
schmälern |'Jm£:len| vt (schmäler machen;
стеснявам; (verringern! намалявам; fig
• Verdienste, Bedeutung) омаловажавам:
iRechte) ограничавам
Schmalfilm m film тесен филм юш 16
мм:
Schmalspurbahn /теснолинейка ж
Schmalz1 [fmalts] <-es, -e> n 1. /Schweine-)
мас ж 2. /Ohren-/ jyiiiHai кал
Schmalz2 <-es> kein PI m pej, fam /Sen¬
timentalität- сантименталност ж; (Werk)
блудкав [или сладникав] шлагер
schmalzig adj pej, fam сладникав, санти¬
ментален
Schmankerl ijmarjkeli <-s, -n> n südd, A,
/1:f" L-'-Cr.erlasseЦ: .1ИКОМСТВО cp
schmarotzen IJma'ratjanl <ohne ge-> vi
lioi, лK> паразитпрам: pej /Menschi жи¬
вея на нечий грз.б, тунеядетвам
Schmarotzer yma'ntse] <:-s, -> m !'■ *i, /.<«>
паразит м
SchmarotzerlinI <-s, -nen> miß pej
(Mensch! търтей ,w, парази т м
Schmarren |jmaran| <-s, -> m 1. A, südd
(Eierkuchen! палачинка ж 2. pej, fam
!Unsinn! глупост ж, дивотия MC
schmatzen |'Jmatj3n| vi (laut essen! мляс¬
кам
schmausen |'Jmauzan| w гуляя, пирувам
schmecken |'Jm£kan] 1. vt (Geschmack
wahrnehmenl възприемам вкусово; (kos¬
ten, versuchen!вкусвам, опитвам на вкус
II. vi/gut -/вкусен съм: /рлоЬ/с/сн/1 опит¬
вам ] на вкус; jdm - вкусен съм на нкг;
gut - вкусен съм: nach etw ~ <з.//£имам
вкус на нщ: lass es dir ~! dat да ти е
вкусно |пл// сладко]!, добър апетит!;
das schmeckt mir gut/ausgezeichnet
много ми е вкусно: schmeckt's? fam
bkvcho ли е?
Schmeichelei (fmaiqa'lail <-, -en> / лас¬
кателство cp; j>ej подмазвачество cp;
(Kompliment! комплимент м
schmeichelhaft adj ласкателен
schmeicheln |'/тан;а1п| vi 1. (mit Worten)
jdm ~ лаская нкг; pej подмазвам се
[или умилквам се| на нкг 2. fig (vorteilhaft
aussehen lassen) подчертавам хубавите
страни; lange Röcke - ihrer Figur дъл¬
ги поли отиват на фигурата й
Schmeichler(in) <-s,	-, -nen> m(jj лас¬
кателна! м(ж); pej подмазвач(ка) м(ж!
schmeichlerisch adj ласкателен; pej
угоднически
schmeißen ['Jmaisanj <schmeißt, schmiss,
geschmissen> vt fam 1. /и/е//е/?/(за)хв'ьр-
лям 2. fam (bewältigen! справям се c; den
Laden - fig справям се успешно c нщ
3. (spendieren: Runde) черпя, почерпвам
Schmeißfliege ]Jmaisfli:ga| f /.ca) муха ж
синя месарка
Schmelz (Jmrlts] < es, -e> m (Glasur) гла¬
зура ме, глеч ж; (Zahn-) емайл м; (Klang)
кадифена звучност; (Glanz) блясък м
Schmelze |'Jm£ltsa| <-, -n> / 1. (Vorgangj
топене cp, стопяване cp; tf.ch топене,
разтопяване cp 2. (Schnee-j разтопен
сняг 3. п-см (Masse) разтопена маса,
стоп ил ка ж
schmelzen [Jm£:lyan| <schmilzt, schmolz,
geschmolzen> I. vt haben стопявам; тт.сн
топя. разтопявам II. vi sein топя се.
стопявам се; ш;н топя се, разтопявам
се
Schmelzkäse m топено сирене
Schmelzofen /л топилни пещ

Schmelzpunkt
521
Schmuck
Schmelzpunkt m точка ж на топене
Schmelztiegel т тоиилен тигел
Schmelzwasser п снежна вода
Schmerz [jhnErtsj <-es, -еп> т (körperlich,
seelisch) болка ж; (Kummer) мъка ж
schmerzempfindlich adj чувствителен
към болка
schmerzen geh I. vifig med etw schmerzt
нщ боли II. vtfig огорчавам, опечаля-
вам
Schmerzensgeld n обезщетение cp за
неимуществени вреди
schmerzhaft ad) a. ßg болезнен
schmerzlich ad) (Verlust) болезнен, те¬
жък; (Verlangen) мъчителен
schmerzlos adj безболезнен
Schmerzmittel n обезболяващо [или
болкоуслокояващо] средство
schmerzstillend adj притъпяващ бол¬
ката, обезболяващ
Schmerztablette / болкоуспокояваща
таблетка
Schmetterling ['JmEtelir)] <-s, -е> т zoo
пеперуда ж
schmettern fjmttenl I. vt 1. (werfen) хвър¬
лям. запокитвам; (Tür ins Schloss) за¬
тръшвам, блъсвам: sport (Ball) мятам,
хвърлям 2. (Lied) пея II. vi 1. (Trompete)
еча, тръбя; (Stimme)гърмя;(Mensch) пея
c пълно гърло; (Vogel) пея, кърша глас
2. sport нанасям косо удар по топка
Schmied [fmi:t| <-(e)s, -е> т ковач м;
(Huf-) подкован м, налбаитин ,д<
Schmiede ['Jmi:ds| <-, -п>/ковачница ж
Schmiedeeisen п ковано желязо
schmiedeeisern adj от ковано желязо
schmieden [Jmiidan] wf кова, изковавам;
Pläne - ßg правя [или кроя| планове
schmiegen |Jmi:gsn| wr sich ~ (Mensch)
притискам се. сгушвам се; (Kleid) при¬
лепвам плътно; sich an jdn - притис¬
кам се до нкг: sich in jds Armen -
сгушвам се в нечии прегръдки; das
Kleid schmiegt sich an den Körper рок¬
лята плътно прилепва към тялото
schmiegsam adj мек. гъвкав
Schmiere |'/mi:ra| <-, -n> f fam 1. (Fett)
смазка ж, грес ж; (Salbe) мехлем .-и,
мазило cp; (Schmutz) лепкава кал;
(Aufstrich) пастет м 2. pej (Theater) пос¬
редствена театрална трупа 3. fim -
stehen пазя. вардя (при обир и др.)
schmieren |'Jmi:ran) I. vt 1. тпен (mit Fett)
смазвам; /m/f Ö/Уомаслявам 2. (streichen)
мажа, намазвам; etw auf etw akk -
намазвам нщ върху нщ; Brot mit Mar¬
melade ~ мажа хляб c мармалад; mit
Butter ~ намазвам c масло 3. fam
(schlecht schreiben) драскам, иадрасквам;
(schlecht malen) мацам, цапотя 4. fam
(bestechen) гюдкупвам; jdm eine ~ fam
зашлевявам нкм плесница ^es läuft
wie geschmiert fam върви като тю вода
П. vi fam 1. (Süß) цапам; (Radiergummi,
Scheibenwischer) замазвам, зацапвам
2. (schlecht schreiben) драскам: (schlecht,
malen) мацам, цапотя
Schmiererei [fmhra'rai] <-, -er» ffam 1. pej
(schlechte Schrift) драсканица ж 2. pej
(schlechte Malerei) мацаница ж, цапани-
ца ж
Schmierfink mfam 1. pej (Autor, JournalistI
драскач.« 2. pej (Kind) мърл ьо м, прасе
cp
Schmiergeld n fam подкуп м, рушвет м
schmierig adj 1. (fettig) мазен, омацан
2. fig (widerlich) гаден, гнусен 3. fig, fam
(kriecherisch) раболепен, угоднически
Schmiermittel n смазка ж, смазочно
средство
Schmieröl п смазочно масло, смазка ж
Schmierpapier п хартия ж за чернова
Schmierseife/сапун м на каша, кали¬
ев сапун
Schmierzettel т листче ср за чернова;
(Zettel für Notizen) листче за водене на
бележки
schmilzt [fmiltstl 3. pers sing pr von
schmelzen
Schminke |’Jmir)ka| <-, -n> / грим м
schminken I. vt (jdn) гримирам II. vr:
sich - гримирам се
schmirgeln |'Jmirgaln| vt обработвам c
шкурка [или (за да шлифовам или
почистя повърхпост 11
Schmirgelpapier п шкурка ж
schmissRR [fmisj, schmißAU У. и 3. pers sing
imp von schmeißen
Schmiss™ [Jmisj <-es, -e> m, SchmißAu
<-sses, -sse> m 1. /Mensurnarbe/ белег
M от удар на сабя 2. fam (Schwung) за¬
мах м, размах м
Schmöker |'Jnri0:ke| <-s, -> m fam буле-
варден роман
schmökern |'Jm0:ken| vifamin einem Buch
-	чета c увлечение книга
schmollen [Jrrolan] vi (mit jdm | ~ цупя се
[или сърдя се] (нкм)
Schmollmund /пнацупени устни: einen
-	machen цупя се
schmolz (jYmltsI /. и 3. pers sing imp von
schmelzen
Schmorbraten rn castr задушено пече¬
но (от говеждо месо)
schmoren |'/mo:ran| I. vt задушавам II. vi
1. castr задушавам се 2. fam (in der Sonnet
завирам, пържа се
Schmuck <-(e)s, rar -e> m 1. /Juwelen/
бижута ми, украшения ми; i-stückt
бижу cp, украшение cp 2. (Verzierung)

schmücken
522
Schnee
украса ж
schmücken l'/rmkan) vt etw (mit etw) ~
украсявам шц (c нщ)
Schmuckkästchen n кутия ж за бижу¬
та: fig scherz /Haus/ кокетна къща. къ-
ща-бнжу ж
schmucklos adj a. fig без украса, сем¬
пъл
Schmuckstück п украшение ср; а. fig
бижу ср
schmudd|e|lig ('Jmod(s|ligj adj /unordent¬
lich/ разхвърлян, неподреден: (schmut¬
zigj мръсен
Schmuggel fjmugal) <-s> kein PI m кон¬
трабанда ж
schmuggeln I. w върша контрабанда
11. vT върша контрабанда c. доставям
контрабандно
Schmuggleriini <-s,	-, -nen> m/fi koh-
tраба11дист( ка) .и /ж/
schmunzeln j'Jmonyaln| и подсмихвам
се
schmusen |'Jmu:z3n| vi fam mit jdm ~
нежно галя и целувам нкг
Schmutz [fmuts| <-es> kein PI m нечисто¬
тия ж; /Kot, Schlamm) мръсотия ж, кал
ж; fig /Schweinerei/ свинщина ж; jdn in
den - ziehen fig натиквам нкг в калта
Schmutzfink т fam (Kindl мърльо м;
(unmoralisch/ мръсник м
Schmutzfleck т петно ср, леке ср
schmutzig adj (unsauber/ изцапан; (Arbeit/
мръсен: (beschmiertI омазан: (Geschäft,
Mittel/ нечист: /unanständig) непочтен;
(obszön) непристоен, неприличен; ~
werden изцапвам се
Schmutzwäsche kein Pi f мръсно бельо
Schnabel ['/na:bal| <-s, Schnäbeb m чов¬
ка ж, клюн м ►ich rede, wie mir der
~ gewachsen ist fam говоря естестве¬
но. без да подбирам думи: halt den ~!
fam затварян си човката!
Schnabeltier п 7.ао птицечовка ж
Schnake fjnaika) <-( -п> /1. / Weberknecht/
паяк-косач ,и 2. fam IStechmücke/ комар
.и 3. (Witz) шега ж
Schnalle f/nala) <-, -п>/1. (am Ende des
Gürtels/катарама ж 2. A (Türklinke)дръж¬
ка ж на брава 3. pej, fam курва ж
schnallen vt iGürtelI закопчавам: enger
- затягам колана: etw auf etw akk -
закопчавам нщ на/за нщ: etw von etw
dat ~ откопчавам нщ от нщ: etw - jarg
чаткам нщ
schnalzen l'/naltsan) \4 (mit den Fingern)
~ щракам ic пръсти!: mit der Zunge ~
цъкам c език
Schnäppchen rjnspcjanj <-s, -> n fam, dlal
изгодна покупка: ein - machen правя
изгодна покупка, купувам нщ на доб¬
ра цена
schnappen |'Jnapan| I. vt haben 1. (greifen)
хващам, грабвам; (Dieb) залавям 2. fig,
fam (erwischen/ спипвам; (frische) Luft ~
гълтам [или разхождам се на) (чист)
въздух II. vi 1. haben (beißen) nach etw
~ посягам да захапя нщ; nach Luft -
опитвам се да поема въздух, боря се
за въздух 2. sein (Schloss) щраквам;
(Feder/ изскърцвам
SchnappschlossRR п секретна брава
SchnappschussRR т fam моментална
снимка
Schnaps [fnapsj <-es, Schnäpse> m fam
ракия ж
Schnapsbrennerei ffam ракиджийница
ж; /Vorgang) варене cp на ракия
Schnapsidee ffam щурава идея
schnarchen ['_[паг<;зп| vi хъркам
schnattern [jnaten| vi (Gänse, Enten/ кря¬
кам; fam (schwatzen) дърдоря, бърборя
schnauben |'Jnauban| I. vi (Pferd) пръхтя;
vor Wut/Entrüstung ~ fig фуча от яд/
възмущение II. кг sich dat (die Nase) ~
секна се
schnaufen [Jnaufan| vi 1. (schwer atmen/
дишам тежко: (keuchen) пъхтя, сумтя
2. dial (atmen) дишам
Schnauz [Jnautsl <-es, Schnäuze> m CH
(Schnurrbart) големи мустаци
Schnauzbart m големи мустаци; (Mann/
мъж .« c големи мустаци, мустакат
човек
Schnauze |'Jnautsa| <-, -п>/1. (von Tier)
муцуна ж; (Schweine-/ зурла ж 2. (an
Kanne) чучур м 3. fam (von Flugzeug, Fahr¬
zeug/ охладител м 4. vulg (von Mensch)
мутра ж, сурат м ►die - voll haben jarg
омръзна |или дотегна) ми, дошло ми
е до гуша; (halt die) fam затваряй си
устата!
schnauzen vi fam гълча, хокам
schnäuzenRR [’JnDitsan] vr: sich ~ секна се
Schnauzer <-s, -> m 1. (Hunderasse)
шнауцер м 2. fam (Schnauzbart) големи
мустаци
Schnecke ['/neka) <-, -n> /1- zoo (mit Haus/
охлюв м; fig (Nackt-) a. castr гол охлюв;
jdn zur ~ machen fam отправям сери¬
озни упреци към [или ругая] нкг
2. Tech шнек м, червяк м 3. arcm (Volute)
волута ж; (Wendeltreppe) вита стълба
4.	CASTR iHefekuchenl навит на охлюв
сладкиш 5. ANAT охлюв (на ухото/
Schneckenhaus п къщичка ж на ох¬
люв
Schneckentempo п fam im ~ с бързина¬
та на охлюв, много бавно
Schnee (|пе:| <-s> kein Plm 1. (Niederschlag.
Ei-/ сняг .w; zu - schlagen castr разби¬

Schneeball
523
Schnellstraße
вам на сняг 2. sl (Kokain) кокаин м ► -
von gestern остаряла информация,
стара история
Schneeball т 1. /aus Schnee) снежна
топка 2. вот цвят м на картоп
Schneeballeffekt т ефект м на снеж¬
ната топка, лавинообразен ефект
Schneeballschlacht / бой м със снеж¬
ни топки
schneebedeckt ad) покрит със сняг
Schneebesen т тел ж за разбиване на
белтъци
schneeblind adj страдащ от снежна
слепота
Schneedecke / снежна покривка
Schneefall т снеговалеж м
Schneeflocke / снежинка ж
Schneegestöber <-s, -> п снежна буря,
снежна виелица
Schneeglöckchen <-s, -> п вот кокиче
ср
Schneegrenze / линия ж на вечния сняг
Schneekanone / машина ж за изкуст¬
вен сняг
Schneeketten fpl лито вериги ж мн за
сняг
Schneemann т снежен човек
Schneematsch т киша ж
Schneepflug т (Fahrzeug) снегорин м;
(beim Skilaufen) рало ср
Schneeregen kein PI т смесица ж от
дъжд и сняг Schneeschaufel/ Schnee¬
schippe / лопата ж за изриване на
сняг Schneeschmelze / топене ср на
снега schneesicher adj с достатъчно
сняг (за упражняване на зимни спор¬
тове) Schneesturm т снежна буря
Schneetreiben п s. Schneegestöber;
Schneeverhältnisse пр! условия мн на
заснежаване, снежна покривка
Schneewehe / преспа ж
schneeweiß adj снежнобял
Schneewittchen (JnerVitqanJ <-> kein Pi n
(Märchengestalt) Снежанка ж
Schneid [/nait] <-(e)s> kein PI m fam ку¬
раж M, смелост ж
Schneide [jnaids| <-, -n> / острие cp
schneiden l'Jnaidanj <schneidet, schnitt,
geschnitten> I. vt i. (zerteilen) режа,
нарязвам; (Hecke) подрязвам, кастря,
окастрям; (beim Überholen) засичам; мат
(Linie, Kreis) пресичам; klein - наряз¬
вам на ситно 2. fig (meiden) избягвам,
страня от 3. (operieren) оперирам; (Ge¬
schwür) изрязвам 4. Sport (Tennis, Ballspie
lei удрям топката странично ►Ge¬
sichter - правя гримаси; die Luft ist
zum Schneiden fam въздухът е много
замърсен |или тежък) II. vi 1. (Mensch)
рязък |или груб] съм; (Messer) режа
2. fig (Wind) пронизвам, режа; (Kälw
щипя 3. (operieren)оперирам III. vr;sich
- 1. (verletzen) порязвам се, наранявам
се 2. мат (Linien) пресичам се 3. fam (sich
irren) заблуждавам се
schneidend adj (Wind, Kälte) режещ, про¬
низващ; (Schmerz) остър, режещ; (Hohn,
Bemerkung) язвителен, хаплив; (Stimme,
Топ) остър, рязък
Schneider ['Jnaide] <-s, -> m fam (Gerätj
резач M, острие cp
Schneider(in) <-s, -; -, -nen> m!J) шп-
вач(ка) м(ж)
Schneiderei [/naidaVai] <-, -en> / ши¬
вашко ателие; (Vorgang) шиене cp
schneidern \t шия. ушивам
Schneidersitz /7? im - sitzen седя c кръс¬
тосани крака
Schneidezahn m резец м
schneidig adj енергичен, със замах
schneien f/naian] vi 1. haben es schneit
вали сняг 2. sein jdm ins Haus ~ fam
(Brief) пристигам неочаквано |или из¬
невиделица!; (Besuch) изтърсвам се в
дома на нкг без предупреждение
Schneise Dfnaiza) <-, -n> /1. (Wald-) про¬
сека ж 2. (Flug-) писта ж
schnell Цп£|| adj бърз; (Gang) забързам;
(plötzlich) внезапен; (flink, fix) пъргав,
подвижен; - machen! хайде по-бър¬
зо!. побързай!: -er gehen вървя по-
бързо; möglichst so - wie möglich
възможно най-бързо; auf dem -sten
Weg по най-бързия начин; ~! хайде!
Schnellboot п haut бързоходна мотор¬
на лодка, бързоходен катер
Schnelle<-, -n> f (Strom-)бързейм ►ein
Bier auf die - fam бира на крак; etw auf
die - machen fam правя [или претум-
вам] нщ набързо [или на бърза ръка|
schnellen vi sein стрелкам се; (Feder)
отскачам: in die Höhe - подскачам,
отскачам; fig (Preise) скачам
Schnellgericht n 1. ]ür съд, който изда¬
ва присъда по бързата процедури
2. c-astr набързо приготвено ястие, ала¬
минут м
Schnellhefter т класьор м, папка ж с
машинка
Schnelligkeit <-> tein PI f бързина ж,
скорост ж; (Flinksein) сръчност ж, лов¬
кост ж
SchnellimbissRR т (Restaurant) закусвал¬
ня ж; (Gericht)леко хапване, закуска ж
Schnellkochtopf т тенджера ж под
налягане
schnellstens adv колкото е възможно
по-бързо; (möglichst schnell)по най-бър¬
зия начин: (unverzüglich) незабавно
Schnellstraße /скоростна магистрала.

Schnellverfahren
524
schnüren
шосе cp c режим на скоростно движе¬
ние
Schnellverfahren п 1. тш! бърз метод
2. jus; бърза процедура
Schnellzug т бърз влак
Schnepfe l'Jnepfa] <-, -n>/I. zno бекаса/
2.	pej, fam развратница ж, уличница ж
schnetzeln ['Jnttsslnl vt südd, CH режа на
тънки резени (месо. салам/
schneuzenAlt & schnäuzen
Schnickschnack |'JnikJnak| <-(e)s> kein PI
rn fam 1. iwenloses Zeug/ джунджурин
а///; IBeiwerk! дрънкулки мн 2. IGeredei
празни приказки, дрънкане cp
schniefen |'Jni:fan| vi dial подсмърчам
schnippeln vifam an etw dal - клъцкам
нщ. режа малки парченца от нщ
schnippen |'Jnipan| I. w mit den Fingern
- щракам c пръсти II. vt (Broikrümell
отстранявам ic леко и бързо движе¬
ние па показалеца/
schnippisch l'jmpij] adj нахакан. оперен
Schnipsel j'Jnipsal) <-s, -> топ късче cp,
парче cp
schnipseln vt, vi fam s. schnippeln
schnipsen |'Jnipsan| vt, vifam s. schnippen
schnitt ([nit| /. u 3. pers sing imp von
schneiden
Schnitt <-(e]s, -e> m 1. (Schneiden/ раз¬
рязване cp; /ÖffnungI разрез м; (Wunde/
порязване cp 2. (Haar-/ прическа ж
3.	(-mustert кройка ж 4. (von Gesicht,
AugenI форма ж, черти ж мн; (von Profil)
линия ж, очертание ср 5. пий монтаж
м 6. (-punkt) пресечна точка; (Längs-,
Quer-/ разрез м, сечение cp; im ~ fam
(Durch-/ средно 7. млт der Goldene ~
златната среда
Schnitte <-, -п> /1. (Scheibe/ филия ж;
(von fisch, Fleisch/ резен м 2. (belegtes
Brot) сандвич м 3. .4 (Waffel! вафла ж
Schnittfläche / повърхнина ж на срез:
млт площ ж на сечение
schnittig adj /Sportwagen/ елегантен, шик;
(Tempo/ бърз
Schnittlauch т вот див лук
Schnittmuster п кройка ж
Schnittpunkt т млт точка ж на преси¬
чане: jvon Straßen/ пресечна точка
Schnittstelle / ixfo.tm интерфейс м
Schnittwunde / рана ж от порязване,
порязна рана
Schnitzel' IJmtsal] <-s, -> hgastp. шницел
м; Wiener - виенски шницел
Schnitzel2 <-s, -> п о т iPapier-j изрезка
ж. обрезка ж
schnitzen [Jnitsanj I. vt IFigur, Gegenstand)
etw aus etw ~ дялам [или изрязвам) нщ
от ши: ein Ornament in etw - правя
орнамент върху нщ II. vi дялам, нравя
фигура; (Ornamente) правя дърворезба
Schnitzer <-s, -> т fam (Fehler) греш¬
ка ж
Schnitzer(in) <-s, -; -, -nen> m(f) (Holz ~j
резбар)ка) м(ж/
Schnitzerei [[nitss'rai| <-, -en> f (Verzierung)
дърворезба ж; (Bildwerk) пластика ж
schnöd(e) |'Jn0:d(9)| ad) (schändlich) позо¬
рен: (gemein)подъл; (verächtlich)обиден,
унизителен
Schnorchel ['/пзг<;а1| <-s, -> m шнорхел м
schnorcheln wплувам под вода c шнор¬
хел
Schnörkel ('/ncErkal| <-s, -> m arch волута
ж, спираловиден орнамент; a. fig (in
Schrift) заврънкулка ж
schnorren l'/naran) vt fam (bei jdm) etw ~
прося нщ (от нкг)
Schnösel ('/n0:zal| <-s, -> m pej, fam ке¬
леш .и (млад човек, който е тъп,
нахален или арогантен)
schnüffeln |'JriYfaln| vi 1. (schnuppern)
душа, мириша; an etw dat ~ (riechen)
мириша [или иомирисвам| нщ; (Hund)
душа [или подушвам] нщ 2. pej, fam
(spionieren) in etw dat - ровя (или тър¬
шувам! в нщ. душа нщ; (als Spitzel)
шпионирам нщ 3. jargмириша лепило
(като заместител на дрога)
Schnüffler(in) <-s, -; -, -nen> m(f) pej
1.	(Spion) шпионин M, шпионка ж
2.	(Neugieriger) конто се тика [или си
вре носа| навсякъде
Schnuller fjnule) <-s, -> т биберон м
(залъгалка)
Schnulze l'Jnoiyal <-, -n> f pej mus слад¬
никава (сантиментална) песен; тнелт
блудкава пиеса
schnulzig adj pej, fam сладникав, санти¬
ментален
schnupfen l'Jnupfanl I. vi подсмърчам
II. vt (Tabak, Kokain) смъркам
Schnupfen <-s, -> m хрема ж; (einen) ~
haben имам хрема
Schnupftabak m тютюн м за смърка¬
не. енфие ср
schnuppe CJnups| adj das ist mir - fam
все ми е едно [или тая|
schnuppern Ifnupen] и an etw dat - ду¬
ша нщ, мириша нщ
Schnur lfnu:e) <-, Schnüre> / шнур м;
(Bindfaden) връв ж, конец м; (Kordel)
кордела ж; гоен тънък кабел
Schnürchen ['Jny:cqan| <-s, -> п etw wie
am ~ können fam справял! се чудесно
c нщ; das klappt wie am ~ fam нщ върви
като по вода
schnüren |'Jny:ran| vt (Schuhe, Reisig) връз¬
вам. завързвам; (Paket) завързвам c
канап

schnurgerade
525
Schöpfungsgeschichte
schnurgerade |'/пи:едз'га:сю| adj съвсем
прав
schnurios adj безжичен; -es Telefon
безжичен телефон
Schnurrbart m мустаци мн
schnurrbärtig adj мустакат
schnurren ['/noranj vi (Katze) мъркам,
преда; (Ventilator, Motor) бръмча
schnurrig adj (Geschichte) смешен, заба¬
вен; (Mensch) забавен
Schnürsenkel |'/пу:в2£г]кз1| m връзка ж
за обувки
Schnürstiefel т ботуш м с връзки
schnurstracks fjnuie'jtraks] adv fam на-
право, веднага
Schnute [’Jnuitsl <-, -n> / bes nordd, fam
(Mund) уста ж; (Schmollmund) сърдита
муцунка; eine - ziehen цупя се
schob l/o:p| 1. u 3. pers sing imp von
schieben
Schober |Jo:be| <-s, -> m südd, A (Heuschup¬
pen) лека дървена постройка, плевня
ж; (Heuhaufen) купа ж сено
Schock [fok] <-(e)s, -s o rar-e> m шок м
schockieren (Jb'kiiran) <ohne ge-> vt шо¬
кирам
Schöffe [/oEfa| <-n, -n> m съдебен засе¬
дател
Schöffengericht n съд ,н c участието на
съдебни заседатели
Schöffin J'JcEfin| <-, -пеп> /сздебна за¬
седателна
Schokolade lfoko’la:da| <-, -п> / шоко¬
лад м; (Getränk) (течен) шоколад
Scholle |'/з1а| <-, -п> / 1. (Erd-) буца ж
пръст: (Eis-) леден блок 2. (Fisch) вид
калкан
schon (Jo:n| adv 1. (zeitlich) още. вече; -
oft доста често: ~ wieder отново: ~ von
weitem още отдалече; das weiß ich -
lange знам това отдавна: es ist - lange
her това се случи доста отдавна 2. imit
nachfolgender Zeitbestimmung) още: -
damals още тогава: - jetzt още сега: -
als Kind още като дете 3. (gewiss, doch,
wohl) наистина, сигурно; (das) aber
... добре де. но ich weiß - знам
това; es wird - gehen сигурно ще ста¬
не: das mag ~ sein възможно е: wenn
ich das - höre само като чуя това: sie
wird - (noch) kommen тя сигурно ще
дойде; - gut! добре де!; mach ~! fam
!beeil dich!) побързай!: und wenn ~! fam
и какво от това!
schön (/0:n( I. adj красив, хубав; lange
nehm) мил, приятен; -e Worte (leere)
красиви думи; ~ werden (Wetter) опра¬
вям се: es ist - |o -es Wetter| времето
е хубаво: das ist ~ von dir много мило
от твоя страна, das ist ja alles ganz
aber ... fam всичко това е много хуба¬
во, но ...: das ist (ja) eine ~e Geschichte!
fam ама че история!; das wäre (jai noch
-er! fam това пък е върхът!: -е Grüße
много поздрави: -es Wochenende!
приятен уикенд!, приятна събота и
неделя! П. adv добре, хубаво
schonend I. adj щадящ, внимателен
II. adv внимателно, предпазливо; jdm
etw - beibringen съобщавам нкм нщ
внимателно [или предпазливо'!
Schonfrist / период, преди да влезе в
сила някаква санкция
schöngeistig adj художествен; -е Li¬
teratur художествена литература
Schönheit <-, -еп> / красота ж
Schönheitschirurgie / пластична хи¬
рургия
Schönheitsfehler т козметичен недо¬
статък; а. flg незначителен дефект
Schönheitsoperation /пластична |или
козметична! операция
Schönheitspflege / козметика ж (гри¬
жи за поддържане на лицето и тяло¬
то)
Schonkost / лека храна (при диета
или за болни)
Schonung <-, -еп>/1. sing (von Gesundheit)
пазене ср, щадене cp; (von Gegenstand)
пазене; (Nachsicht)пощада ж, сиизхож-
дение ср 2. (Wald) браншце cp; (Baum¬
schule) разсадник м
schonungslos adj (Behandlung, Kritik) без¬
пощаден; (Wahrheit) жесток
Schonzeit / забранен сезон (за лов)
Schopf (fDpf| <-(e)s, Schöpfe> m перчем
,w, гъст кичур коса; die Gelegenheit
beim - ergreifen възползвам се от |или
издебвам] случая
Schopfbraten т А gasth (Schweinefleisch
vom Nacken) свинско месо от врата
schöpfen |'/cEpfan| vt 1. (Flüssigkeit) греба,
черпя; Wasser aus der Quelle - черпя
вода от извора: Suppe - сипвам супа
2. geh Atem - поемам дъх: Mut - черня
кураж; Hoffhtmg/Kraft - черпя надеж-
да/сила: Verdacht - подозирам, изпит¬
вам подозрение 3. (neuen Ausdruck, Wort)
създавам, сътворявам
Schöpfer!in) <-s, -; -, -nen> mfi творец
,u, създател (ка) м (ж/
schöpferisch adj творчески
Schöpfkelle/ Schöpflöffel m черпак м
(дълбока лъжица за сипване на супа
и др.)
Schöpfung <-, -еп>/творение ср, твор¬
ба ж; die Krone der - венецът на сът¬
ворението (човекът) Schöpfungs¬
geschichte////? Bibel) сътворението ср
на света

526
schreiben
Schoppen
Schoppen |'/зрап| <-s, -> m 1. (Wein, Bier!
чаша ж бпра/вино (четвърт или
половин литър/ 2. südd, CH (Baby
flaschchen) бебешко шише с мляко
Schöpserne <-n> kein PI п А castr (Ham¬
melfleisch! овнешко месо
schor |/о:е| I. и 3. pers sing imp von sche¬
ren1
Schorf (Jbrf| <-|e)s, -e> m (auf Wunde! кора
ж на рана; (Hautkrankheit/ струнен м
Schornstein |'/:>rnjtain| m комин м
Schornsteinfeger!in) <-s, -nen> mlfl,
Schornsteinkehrerl in | <-s, -; -nen>
mf кс)мнночистач(ка) м/ж(
schossRR l/os|, schoßA" /. u 3. pers sing imp
von schießen
Schoß (Jo:s| <-es, Schöße> m 1. (Teil des
Körpers, Mutterleib! утроба ж; (beim Sitzen!
скут м; auf jds ~ в нечий скут: das ist
ihm in den ~ gefallen ßg това му дойде
наготово 2. ßg (von Kirche, Familie! лоно
cp 3. (Rock-! пеш м на дреха
Schoßhund т малко стайно куче
SchösslingRR (JcEslir]| <-s, -e> m, Schö߬
ling*" <-s, -e> m издънка ж. филиз .w;
(Pflanze) фиданка ж
Schote ['/o:ta| <-, -n>/l. not шушулка ж
2. /ат глупак м 3. naht iijkot м
Schotte |'Jbta| <-n, -n> m шотландец .w;
v. Schottin
Schotter l'/atel <-3, -> m чакъл м
Schottin |'Jatin| <-, -nen> / шотландка
j/c; .v. Schotte
schottisch adj шотландски
Schottland |'/Dtlant|	Шотландия ж
schraffieren (Jra'fi:ran| cohne ge-> vt
щриховам. защриховам
Schraffierung <-, -en> f Schraffur
(jVa‘fu:e| <-, -en> / щриховка ж
schräg [/re:k| adj (nicht gerade! кос, поле¬
гат; (geneigt! наклонен: (Wand! скосен:
(quer laufend! диагонално разположен;
- gegenüber косо насреща, по диаго¬
нал
Schrägstrich т наклонена черта
Schramme |'/rama| <-, -n>/ драскоти¬
на ж
Schrammelmusik |'Jramalmuzi:k| <-> kein
PlfA (Wiener Volksmusik) характерни за
Виена популярна музика, изпълнява¬
на от малък оркестър
schrammen vr драскам, одрасквам
Schrank [/rarjk] c-ie'ls, Schränke> mскрин
м;!Kleider-> гардероб м; (Wand-l шкаф
м; tGeschirr-i бюфет м; >Bücher-/ биб¬
лиотека ж: 1Geld-< каса ж
Schranke l'Jraqka] <-, -n> ffig вля:, бари¬
ера ж, прелез .и; /Gerichts-:■ граница ж,
рамка .»е; ßg граница: jdn in seine ~n
weisen поставям нкг на мястото му
schrankenlos adj (Bahnübergang! без ба¬
риера; ßg безграничен; (bes Macht! не¬
ограничен
Schrankwand / секция ж (мебел, коя¬
то заема почти цяла стена и се със¬
тои от отделни, съединени един с
друг шкафове)
Schraubdeckel т капак м на винт
Schraube l'Jrauba] <-, -п>/1. тпсн винта/,
болт м; bei ihm ist eine - locker fam
дъската му хлопа 2. naijt, aero витло cp
schrauben vt завинтвам: (fester -/ затя¬
гам: (loser -! отвинтвам: (in die Höhe -)
вдигам: (niedriger -I спускам се
Schraubenschlüssel m гаечен ключ
Schraubenzieher <-s, -> m отвертка ж
Schraubstock m менгеме cp
Schraubverschluss”” m запушалка ж
|или капачка ж| иа винт
Schrebergarten [Jre:begartan| т овощна
и зеленчукова градинка (с малка пос¬
тройка) в предградие
Schreck (frek) <-|e)s, -е> туплахаж, ужас
.и; einen ~ bekommen изплашвам се.
хваща ме страх: jdm einen - einjagen
плаша нкг, всявам [или вдъхвам| нкм
с трах: ach du (mein) -! fam какъв ужас!
schrecken I. vt haben (ängstigen) плаша:
(aufschrecken) изплашвам, уплашвам;
jdn aus dem Schlaf/seiner Lethargie ~
стряскам нкг в съня му/изваждам нкг
от летаргия II. vi sein aus dem Schlaf -
стряскам се насън
Schrecken <-s, -> m 1. (Erschrecken) уп¬
лаха ж; in ~ versetzen изплашвам [или
стряскам] нкг; mit einem - davon¬
kommen отървавам се само с уплаха:
- erregend будещ |или предизвикващ)
страх 2. meist pl (des Krieges! ужаси ми
3. (Entsetzen) ужас м
schreckenerregend*1' adj S. Schrecken 1.
Schreckgespenst n 1. (Person) страши¬
лище cp; das - des Krieges призракът
на войната 2. (drohende Gefahr) (надвис¬
нала) опасност
schreckhaft adj плашлив, страхлив
schrecklich adj страшен, ужасен; fam
(Start groß) страхотен
Schreckschuss”” m предупредителен
изстрел (във въздуха)
Schrecksekunde / миг ,и на ужас
Schrei (Jrai| <-(e)s, -e> m вик м, крясък
м; der letzte ~ Jam последният писък
на модата: einen - ausstoßen надавам
вик, изкрещявам
Schreibblock <-(e)s, -s> m блок м c
хартия за писане
schreiben (‘Jraiban] <schreibt, schrieb, ge-
schrieber» vt. vi пиша, написвам; auf
der Schreibmaschine ~ печатам на

Schreiben
527
schroff
машина; wie - Sie sich? как се пише
името Ви?
Schreiben <-s, -> п лом (Brief) писмо ср;
(Schriftstück) писмен документ
Schreiber l'JVaibe] os, -> т 1. (Gerät)
записващ телеграфен апарат, телекс
м 2. ти:н (Fahrten-) регистриращ апа¬
рат; (an Messgerät) пишещо устройство
Schreiber(in) <-s, -nen> mff) (Verfasser)
писател(ка) м(ж); (Brief-) автор(ка) м/ж)
на писмо; hist (а. Gerichts-) писар м
schreibfaul adjкойто не обича да пише
писма
Schreibfehler т правописна грешка
schreibgeschützt adj infgrm без достъп
за промяна на данните
Schreibkraft /машинописец м, маши¬
нописка ж
Schreibmaschine / пишеща машина
Schreibpapier п хартия ж за писане
Schreibschrift kein PI f курсивен |или
ръкописен] шрифт, курсив м
Schreibtisch т бюро ср, писалищна
маса
Schreibung <-, -еп> / начин м на пи¬
сане
Schreibunterlage /подложка ж за пи¬
сане
Schreibwaren fpl канцеларски мате¬
риали
Schreibwarenhändler(in) m(f)който тър¬
гува с канцеларски материали, кни-
жар(ка) м/ж)
Schreibwarenhandlung / книжарница
ж за канцеларски материали
Schreibzeug п принадлежности за пи¬
сане (писалка, молив)
schreien |'Jraisn| <schreit, schrie, ge-
schrie(e)n> I. vi (Mensch, Vogel) крещя;
(auf-) изкрещявам; (brüllen) рева; (rufen)
викам, извиквам; (reden) говоря (мно¬
го) високо; /weinen: Kind) плача, рева;
(Esel) рева; (Eule) викам: (Hahn) кукурп-
гам: nach jdm - плача за нкг: nach
Hilfe - викам за помощ: zum Schreien
(komischl sein ßm направо да си ум¬
реш от смях II. 1'Гкрещя, изкрещявам.
викам, извиквам III. vr sich heiser -
пресилвам [или преграквам] от вика¬
не
schreiend adj 1. (brüllend) викащ, кре¬
щящ 2. fig (Farbe) ярък. крещящ: eine
-е Ungerechtigkeit крещяща [или ужас¬
на] несправедливост
Schreihals mfam кресльо м, вресгшо м
Schrein [frain| <-(e)s, -е> т (Reliquien-I
ковчеже ср
Schreiner(in) l'Jrainp] <-s, -; -, -nen> miß
bes südd дърводелец .и, мебелист(ка)
м(ж)
Schreinerei (frama'rai| -en> f bes südd
дърводелство cp; (Werkstatt) мебелна
работилница
schreinern Ijrainen] vi, vt bes südd май¬
сторя от дърво
schrie 1/ri:] 1. u3. perssingimp schreien
schrieb [fri:p] 1. u 3. pers sing imp von
schreiben
Schrift Ifrift] <-, -en>/l. (-an) шрифт .a«;
(-System) писмо cp, азбука ж; (Hand-j
почерк м; (Auf-) надпис .w 2. (Gedrucktes)
печатно произведение; (literarisches
Werk) литературно произведение: (Ab¬
handlung) съчинение cp, труд м: die
Heilige - Светото писание 3. CH (Aus¬
weispapiere) документи мн за самолич¬
ност
Schriftdeutsch п книжовен немски език
Schriftführer(in) m(f) секретар(ка) м(ж)
(отговарящ за кореспонденцията,
протоколите на дружество, органи¬
зация)
schriftlich I. ad/писмен II. adv писмено;
~ festhalten в писмен вид
Schriftsprache / писмен език; (Hoch¬
deutsch) книжовен немски език
Schriftsteller)in] <-s, -; -, -пеп> rn(f)
писател(ка) м(ж)
Schriftstück п официален писмен до¬
кумент
Schriftverkehr kein PI т кореспонден¬
ция ж
schrill ([п1] adj проиизителеи
schritt ]Jrit| /. и 3. pers sing imp von
schreiten
Schritt [fnt] <-(e)s, -e> m 1. a. fig (beim
Gehen) крачка ж; drei ~e von ... ма з ри
крачки от ...; große ~е machen правя
големи крачки, крача; jdm auf ~ und
Tritt folgen вървя нкм по петите, след¬
вам нкг навсякъде; - für ~ крачка по
крачка: fig сгьпка по стъпка, посте¬
пенно: ~е unternehmen fig правя пос¬
тъпки: den ersten - tun fig правя пър¬
вата крачка; mit jdm/etw - halten ßs
вървя в крак с нкг/нщ 2. (von Hose)
чатал м
Schrittempo"* kein Pi п s. Schritttempo;
Schrittmacher m 1. fig spokf водач м
(този, който определя темпото при
състезание) 2. меп пейемейкър м,
кардпостимулатор м SchritttempoRR
kein PI п (im) - fahren карам съвсем
бавно
schrittweise adv крачка по крачка; fig
(allmählich) стъпка по стъпка, посте¬
пенно
schroff [Jrof] adj 1. (steil) стръмен: (jäh
abfallend) много стръмен, отвесен 2. fig
(barsch) рязък, груб; (plötzlich) рязък.

schröpfen
528
schuldhaft
неочакван
schröpfen l’/rapfan] vt fig скубя. оскуб-
вам: дера, одирам
Schrot Lfro:tj <-|e)s, -e> m o n 1. /Mehl)
грубо смляно жито: /Tierfutterj ярма ж
2. /Flinten-/ сачми мн; von altem ~ und
Korn от класа
schroten vt меля. смилам грубо /жито/
Schrott ЦпД| <-(e)s> kein PIm iMetallabfällej
метален шрот [или отпадък|: (AltmetallI
старо желязо: ein Auto zu ~ fahren
блъсвам кола и я превръщам в куп¬
чина старо желязо Schrotthandlerfin!
т/ конто търгува със старо желязо
Schrotthaufen т 1. /Ansammlung/ куп
м старо желязо 2. fam /altes Auto! брнч-
ка ж Schrottplatz т място ср за съби¬
ране на старо желязо schrottreif adj
/Auto/ конто е годен само за вторични
суровини Schrottwert т много ниска
цена /па предмет, който е годен само
за вторична суровини/
schrubben |'/rubsn) vt търкам, изтърк¬
вам /с четка с груби и твърди косми/
Schrubber <-s, -> т четка ж с дълга
дръжка и груби, твърди косми (за
търкане на под/
schrullig adj странен, чудат
schrumpfeflig |Jrumpali<;| adj (Äpfel, Kar¬
toffeln! ечлружеи: /Haut) сбръчкан, наб¬
ръчкан; {Bluse/ смачкан
schrumpfen |'jrumpfan| vi sein 1. (Gewebe)
свивам се: (Apfel) спаружва.м се 2. fig
/Vorrat, Kapital/ намалявам
schrumplig adj s. schrumpfe)lig
Schrunde |Jrunda| <-, -n> f (Haut-) para-
ди ми; (Fels-, Gletscherspalte! пукнатина
.w, цепнатина ж
Schub (ju:p| <-(e)s, Schübe> m 1. (Stoff
I’iiys тяга ж, теглптелна сила 2. mfd
пристъп м 3. /GruppeI група ж; /Anzahl/
количество cp Schubkarre / ръчна
количка Schubkraft / тяга ж, тегли-
телна сила Schublade /чекмедже ср
Schubs tfups] <-es( -е> т fam леко бута¬
не, побутване ср
schubsen l'Jupsanj vt fam бутам леко.
побутвам
schüchtern |'Jv<;tcn| adj (scheu/ плах:
/ängstlich/ боязлив Schüchternheit <->
kein Pif (Scheu/ плахост ж; tÄngstlichkeit/
боязливост ж
schuf lju:f| 1. u 3. pers sing imp von
schaffen1
Schuft (Juft| <-;e)s, -e> m pej негодник м
schuften rjuftani vifam работя като вол.
блъскам се
Schufterei jfofta'raij <-, -er» f fam (Pia-
•fereli блъскане cp
Schuh i/u:j	-e> rn обувка ж; jdm
etw in die -e schieben fig, fam припис¬
вам и км вината за нщ; ich weiß, wo
dich der - drückt//#знам къде те стяга
|или стиска) чепикът Schuhband п
връзка ж за обувки Schuhbürste /
четка ж за обувки Schuhcreme /боя
ж за обувки Schuhgeschäft п магазин
м за обувки Schuhgröße/ номера! на
обувки Schuhlöffel т обувалка ж
Schuhmacher(in) т///обущар.и Schuh¬
plattler |'Ju:platle| <-s, -> т вид бавар¬
ски народен танц Schuhputzer(in) m(fj
ваксаджия м Schuhsohle / подметка
ж Schuhspanner тобтегач м за обув¬
ки
Schukostecker® ['/u:ko/ttke| т щепсел м
..шуко"
Schulalter п училищна възраст Schul¬
anfang т тр'ьгване ср на училище
Schularbeit fl. (Hausaufgaben') домаш¬
на работа 2. А /Massenarbeit/ класна
работа Schulausflug т училищен из¬
лет Schulbank /училищна скамейка,
чин „и,- die - drücken fam търкам чино¬
вете Schulbeginn т (morgens/ започва¬
не ср на часовете (в училище); (Schul¬
jahresbeginn/ начало ср [или започване|
на учебната година; (nach Ferien) за¬
почване на училище Schulbesuch
т ходене ср на училище Schulbildung
/ училищно образование Schulbuch
п учебник м Schulbus т училищен
автобус
schuld [Jult| adj an etw dat ~ sein виновен
съм за нщ
Schuld |fult| <-, -en> fl. fin (паричен)
дълг. задължение cp; seine ~en be¬
zahlen плащам дълговете си; in jds ~
stehen a.figдлъжник съм на нкг 2. sing
IFehler, Vergehen, Verbrechen) вина ж,
провинение cp; die ~ auf sich nehmen
поемам вината върху себе си: jdm die
- (an etw dat) geben обвинявам нкг
[или държа нкг отговорен| (за нщ); das
ist meine ich bin schuld моя е вина¬
та. аз съм виновен schuldbewusst1"*
adj който осъзнава вината си, който
се чувства виновен; ~ schweigen мъл¬
ча виновно
schulden |/uldsn| и jdm etw ~ дължа
нкм нщ
schuldenfrei adj без дългове; (Grund
stück) без иепогасени данъчни задъл¬
жения
Schuldfrage / въпрос м за вината
Schuldgefühl п чувство ср за вина
schuldhaft adj виновен; ein ~es Zögern
виновно забавяне: einen Verkehrsunfall
~ verursachen предизвиквам катастро¬
фа но собствена вина

529
Schund
schuldig
schuldig adj 1. (schuldhaft, verantwortlich)
einer Sache gen | o an etw dai\ - sein
виновен \или отговорен] съм за нщ: ~
sprechen признавам за виновен: sich -
bekennen признавам се за виновен
2. (verpflichtet) задължен: (verschuldet)
задлъжнял: jdm etw ~ sein а.Удължа
нкм нщ; die Antwort - bleiben дължа
отговор, не мога да отговоря: die
Antwort nicht ~ bleiben давам отго¬
вор; was bin ich Ihnen какво Ви
дължа? 3. (gebührend) дължим, заслу¬
жаващ; die -е Achtung erweisen отда¬
вам нкм дължимото уважение
Schuldige <ein -r, -n, -n> mf виновник
M, виновница ж
Schuldigkeit <-> kein Plf цъпгм, задъл¬
жение cp: seine ~ tun изпълнявам
дълга си
schuldlos adj an etw dat - sein нямам
вина \или не съм виновен) за нщ
Schuldner(in) fjuldne] <-s, -; -, -nen> m(fj
длъжник .и, длъжница ж
Schuldschein т удостоверение за дълг
Schuldspruch т обвинителна присъ¬
да
Schule |'/и:ю| <-, -п>/1. sch училище ср:
Hohe - (Reiten) висша езда; höhere -
средно училище; - haben на училище
съм; in die - kommen тръгвам на
училище, ставам ученик; zur ~ gehen
ходя ма училище, ученик съм; heute
ist keine - днес няма училище 2. geh
(Erziehung, Kunstrichtung) школа ж; ein
Pädagoge der alten - педагог от стара¬
та школа; die venezianische - венеци¬
анската школа ► - machen имам |или
намнрам| много последователи: aus
der - schwatzen изнасям тайни от
кухнята
schulen vt (ausbilden! обучавам: (Auge,
Gedächtnis) тренирам; /Stimme, Ohr)
школувам: (dressieren) дресирам: ge¬
schultes Auge опитно око: geschultes
Ohr обигран слух
Schiiler(in) |'Jy:le] <-s, -; -, -nen> miß sch
ученик M. ученичка ж: flg (Anhänger)
ученик, последовател]ка) м(ж) Schü¬
leraustausch т обмен м на ученици
(организирано гостуване на ученици
от различни националности с цел да
се насърчат интернационалните
контакти) Schülerausweis <-es, -е>
т ученическа карта Schülerschaft <-,
-еп> / ученици мн Schülerzeitung /
училищен вестник
Schulfach п учебен предмет Schul¬
ferien р( ученическа ваканция schul¬
frei adj -er Tag свободен от учебни
занятия ден; - haben не съм на учили¬
ще Schulfreunden! m(fl (jetziger) учи¬
лищен приятел, училищна приятел¬
ка; (früherer) приятелгка) м(ж/ т уче¬
ническите години Schulgeld п учи¬
лищна такса Schulheft п тетрадка ж
Schulhof т училищен двор
schulisch adj училищен: seine ~en
Leistungen sind gut успехът му в учи¬
лище е добър
Schuljahr п учебна година Schulka¬
meraden) m(f) съученик .и, съученич¬
ка ж Schulkenntnisse fix училищни
(по)знания Schulkind лдете ср, което
ходи на училище Schulklasse / (учи¬
лищен! клас: (a. Klassenzimmer) класна
стая Schulleiter(in) miß училищен ди¬
ректор, училищна директорка Schul¬
medizin / преподаваните утвърдени
медицински познания schulmeistern
pej I. w давам наставления II. \i нас¬
тавлявам Schulpflicht / задължител¬
но обучение schulpflichtig adj под¬
лежащ на задължително обучение: im
~en Alter в училищна възраст Schulrat
т, Schulrätin /училищен инспектор,
училищна инспекторка Schulreform/
училищна реформа Schulschiff птп
учебен кораб SchulschlussRR kein PI т
кран м на учебните занятия Schul¬
stunde / учебен час Schultasche /
ученическа чанта
Schulter l'Julte] <-, -п> /рамо cp: - an -
рамо до рамо: jdm auf die - klopfen
потупвам нкг по рамото; etw auf die
leichte - nehmen не вземам нщ много
на сериозно: jdm die kalte - zeigen
обръщам нкм гръб, не обръщам ни¬
какво внимание на нкг
Schulterblatt п лопатка ж, плешка ж
schulterfrei adj с голи рамене schul¬
terlang adj{дълъг] до раменете (коса)
schultern vt 1. (auf die Schulter legen) сла¬
гам на рамо. нарамвам 2. (beim Judo,
beim Ringen) туширам
Schulung -en>/l. (Ausbildung!обуче¬
ние cp; (von Stimme) школуване cp.
школовка ж; (von Gedächtnis) тренира¬
не cp 2. /Lehrgang/ курс м на обучение
Schulunterricht т училищни занятия
Schulweg т път м до училището
Schulweisheit / школска мъдрост
Schulwesen kein PI п училищно дело
Schulzeit / време ср. прекарано в
училище Schulzeugnis п ученическо
свидетелство
schummeln |'Jumaln| vi fam (beim Spiel)
мамя. измамвам; (in Schule) преписвам
schumm(e]rig |,Jum[a)ri<;| adj слабо осве¬
тен. сумрачен
Schund [funtj <-(e)s> kein PI m pej бок-

schunkeln
530
schützen
.чук .w
schunkeln [jorjkalnl vi клатя се рит¬
мично под звуците па мелодия в гру¬
па от хора, хааиапш под ръка
Schuppe |'/ирз| <-, -п>/1. >:оо (а. Наш-i
люспа ж 2. iKopf-i пърхота/ ►es fiel
mir wie -n von den Augen ßg очите ми
се о твориха /разбрах истинатаI
schuppen I. vt (Fiscrti чистя [или почист¬
вам] от люспи II. vr: sich - лющя се
Schuppen |'Jupan| <-s, -> т навес м
Schuppenflechte / мтл псорпазие м
/кожна долееш/ Schuppentier п zou
броисносец .w
schuppig adj ;HautI люспест; tHaarj с
ПВрХОТ
schüren |'Jy:ran| 'Л /Feuer, Gluti разпалвам
/като разравям c ръжен!: a. ßg раз-
11алвам, подклаждам
schürfen C/vrfan| I. vt 1. jHautj одраск¬
вам. ожулвам 2. iBodenschätze! доби¬
вам II. vr: sich - ожулвам се. одраск¬
вам се; sich dat den Arm - ожулвам си
рчжата III. и (nach etw) ~ търся |нщ|
с шурфове
Schürfung -еп>/1. /Verletzung/ од¬
раскване ср, ожулванс ср 2. mix т-ьр-
сепе ср на валежи с шурфове
Schürfwunde <-, -п>/ рала ж от одрас¬
кване, ожулванс
Schürhaken т ръжен м
Schurke |'/игкз| <-n, -n> m, Schurkin
l'/urkinl <-, -nen> / негодник м, мерза¬
вец ,н
schurkisch adj долен, низчж
Schurwolle /стригана вълна; reine ~
чиста вълна
Schurz (jurts| <-es, -е> т к-ъса кожена
престилка; /Lenden-/ препаска ж /за
покриване на срамните части у ня¬
кои диви племена/
Schürze ]'JVrtsa| <-, -n> / престилка ж
Schürzenjäger т pej, fam женкар м,
донжуан а/
Schuss^ [fus| <-es, Schüsse> m, Schuß"1
<-sses, Schüsse> m 1. /einer Waffe/ из¬
стрел .u; stört /beimFußball/удара/; einen
- abgeben давам изстрел, стрелям; gut
in - fam /Menschi в добра кондиция;
/Auto, Firma/ в добро състояние: weit
vom - >in sicherer Entfernung/ на сигурно
разстояние: fern vom Mittelpunkt des
Geschehens, abseits/ далеч от центъра
та сьбнтпята! 2. - Wein. Essig/ малко
iKOjiiHiecTBOi: ßg /- Humor/ известно
количество 3. /beim Skiläufen/ шус м
дързо спускане по права отсечка;
4.	Weberei вт.тз>к .и 5. jarg iRauschgiftj
инжекция ж дрога особено хероин/
Schüssel j'Jysali	-п>/куна ж; /Suppen-i
супник м
schusslejlig1^ |'Jus|a)lig) adj, schußlig"1
adj pej, fam завеян, отвеяn
SchusslinieRR/ траектория ж Schuss¬
waffe1*11/огнестрелно оръжие Schuss-
wechselRR m размяна ж на изстрели;
die Entführer und die Polizei lieferten
sich einen - похитителите и полици¬
ята си размениха изстрели Schuss¬
weite^ /обсег м на изстрел; außer -
нзв-ьн обстрел; in ~ под обстрел
Schusswunde^ / рана ж от огнест¬
релно орч>жие, огнестрелна рана
Schuster |'Ju:ste) <-s, -> т обущар м; fam
/Flick-/ некадърник м, нескопосник а/
Schutt [fut] <-|e)s> kein PI m (Steinreste)
каменни парчетни [или отпадъци|:
(Reste eines Bauwerks/ руини ми; (Bau-,
bes Gips-/ строителни отпадъци; in ~
und Asche legen превръщам в прах и
пепел
Schüttelfrost т треска ж
schütteln ['JVtaln] I. vt разтърсвам, раз-
друсвам; den Kopf ~ клатя [или покла¬
щам! глава; jdm die Hand ~ ръкувам
се с и кг; vor Gebrauch - да се разкла¬
ти преди употреба II. vr треса се: sie
schüttelte sich vor Lachen гя се тресе¬
ше от смях
schütten |'jYtan| I. vt сипвам, насипвам;
(aus-/ изсипвам II. и es schüttet fam
вали като из ведро
schütter |'JVte| adj (Haar) рядък
Schutthalde <-, -n> / насипище cp
Schutthaufen m (голям] куп отпадъ¬
ци
Schüttstein m CH (Spülstein, Ausguss/
мивка ж
Schutz (JutsJ <-es> kein PI m защита ж;
(Zuflucht, Obdachj закрила ж, убежище
cp; - vor jdm dat [o gegen jdn| закрила
от нкг: - vor etw dat \o gegen etw|
защита от нщ; ~ bei jdm suchen търся
закрила при нкг: jdn in - nehmen
вземам нкг под (своя) закрила; im ~(е)
der Dunkelheit под прикритието на
нощта; unter polizeilichem ~ йод поли¬
цейска охрана Schutzanzug т защи¬
тен костюм, защитно облекло schutz¬
bedürftig adj който се нуждае от зак¬
рила Schutzblech п калник м; (schüt¬
zendes Blech) предпазен кожух Schutz¬
brille / предпазни [или защитни) очи¬
ла Schutzdach п стряха ж, навес и/
Schütze l'JVtsal <-n, -n> m 1. astr Стре¬
леца/,- er/sie ist lein) - той/тя е (зодия)
Стрелец 2. (Schießenderj стрелец; s. a.
Schützin
schützen f/Ytsan) I. vt пазя. предпазвам:
/in Obhut nehmenI закрилям: /durch

schützend
531
schwammig
ersetze! защитавам: jdn Ivor jdm/etw
dat \o gegen jdn/etw|.l ~ закрилям нкг
(от нкг/шц): gesetzlich geschützt защи¬
тен от закона: geschützte Tierarten
защитени видове животни: eine Ivor \о
gegen) Wind) geschützte Stelle защите¬
но (от вятър) място II. vrsich (vor jdm/
etw dal) - пазя се ют нкг/нщ): sich vor
Hitze - пазя се от жега schützend adj
конто пази. защитава
Schützenfest п празник м на стрелци¬
те
Schutzengel т ангел-хранител м
Schützengraben т окоп м Schützen¬
hilfe fßg jdm - geben оказвам нкм
подкрепа Schützenverein т спортно
дружество за стрелба
Schutzfrist / JUR срок м за запазено
право Schutzgebiet п 1. pol протекто¬
рата/ 2. (Natur-1резерват.» Schutzgeld
п пари мн, взети чрез рекет (парите,
които престъпни групировки вземат
от собствениците на заведения,
магазини и др., за да ги пазят от
кражбиI; von jdm -er erpressen репе¬
тирам нкг Schutzgitter п предпазна
решетка Schutzhaft / задържаме ср
под стража като защитна мярка; jdn
in - nehmen задържам нкг под стра¬
жа като защитна мярка Schutzhelm
т предпазна каска, защитен шлем
Schutzhülle /калъф м; (von Buchj под¬
вързия ж Schutzhütte / заслон м
Schutzimpfung / профилактично
ваксинирайе
Schützin (’/Ytsinl <-, -nen> / fern von
Schütze
Schützling |'JYtslig| <-s, -e> m възпита¬
ник M
schutzlos arf/беззащнтен Schutzmarke
/i-idl запазена марка Schutzpatronen)
светец-покровител м Schutzraum
m укритие cp. скривалище cp; (Luft-)
противовъздушно скривалище Schut¬
zumschlag m подвързия ж (за книга,
тетрадка и dp.) Schutzweg т А
(Fußgängerübergang) пешеходна пътека
Schutzzoll т защитно |или протекци-
онистично| мито
Schwabe |'Jva:ba| <-n, -n> rngeog шваб м;
S. a, Schwäbin; Schwaben |Jva:bdn| n
Швабия ж
Schwäbin |'/v£:bin| <-, -nen> / швабка
ж; s. a. Schwabe
schwäbisch adj швабски
schwach (Jvax| <schwächer, schwächste>
adj (nicht kräftig) слаб, немощен; (Hoff¬
nung; Licht, Kaffee, Leistung) слаб; (Geste,
Duft, Wind) лек; (Gesundheit) крехък; die
wirtschaftlich Schwachen икономичес¬
ки слабите: die ~e Stelle слабото мяс
то: -er Trost слаба утеха: - werden
/Kraft vediereru отслабнат ми силите,
силите ме напускат: fig нрг VeruHhuug
erliegen• не из;п>ржам \нли поддавам
се) на изкушение: mir wird - ст ава гни
лошо. прилепнава ми
Schwäche I'Jvecs! <-, -п> / слабост ж:
/Vorliebe/ слабост, влечение cp: eine -
haben für имам слабост към Schwä¬
cheanfall т пристъп м на слабост
schwächen vt a. ftg i Gegner. Position! от ¬
слабвам: /entkräften) изтощавам: lAnse
henj накърнявам: '<Einfluss/ намалявам,
ограничавам: (Macht) ограничавам
Schwachkopf m pej, fam олигофрен м.
тъпак м
schwächlich adj /körperlich schwach;
хилав, слабоват; (kränklichi болнав
Schwächling ['JVE£lir)| <-s, -e> m pej
слабак M. хилка ж; (Feigling) страхли¬
вец .w
Schwachsinn m 1. mcd олигофрения ж;
leichter - дебилност ж: hochgradiger -
идиотизъм 2. pej, fam (Blödsinn) тъпо¬
тия ж schwachsinnig adj 1. мип слабо¬
умен 2. pej, fam тъп, слабоумен
Schwachstelle/слабо място Schwach¬
strom m слаб ток
Schwächung <-, -en> fa. fig отслабване
cp; IEntkräftung) изтощаване cp; (Minde
rung) намаляване cp
Schwaden |'Jva:dan| <-s, -> m meist pl
(Rauch-) (гъсти) облаци дим; (Dampft)
(гъсти) облаци пара: (Nebel-) (гъсти)
талази мъгла
schwafeln |jva:faln| vt, vi pej, fam др ън¬
кам
Schwager |'Jva:ge| <-s, Schwäger> m
(Ehemann der Schwester) зет м; (Bruder des
Ehemannes) девер м; (Bruder der Ehefrau)
шурей M
Schwägerin <-, -nen> / (Ehefrau des
Bruders) снаха ж; (Schwester des Ehe
mannes) зълва ж; (Schwester der Ehefrau!
балдъза ж
Schwalbe ['Jvalba] <-, -n> / zon лястови¬
ца DIC
Schwall Lfval| <-(e)s, -e> m (Woge) вълна
Die; (Guss, Wort-) порой M
schwamm (Jvam| /. u 3. pers sing imp von
schwimmen
Schwamm (Jvam| <-(e)s, Schwämme> m
1. /Tier, Wasch-) гъба Die, сюнгер м 2. südd.
A (Pilz! гъба; - drüber! fam да забравим
това!, ни дума повече за това! (за нщ
неприятно)	.
Schwammerl <-s, -п> п А, südd, fam (Pilz)
гъба Die
schwammig adj мек и порест, като гъ-

Schwan
532
Schwarzes Meer
6a: pej (Leib! подпухнал: pej (Begriff) не¬
ясен. размит
Schwan [JVa:n] <-(e)s, Schwäne> m ivioi.
лебед .vf
schwand (Jvant| 1. u 3. pers sing imp von
schwinden
schwang [Jvar)| /. u 3. pers sing imp von
schwingen
schwanger l'Jvarje] adj бременен: - wer¬
den забременявам Schwangere <-n,
-n> / бременна ж
schwängern |'Jv£r]en| 'Л правя да забре¬
менее; mit etw geschwängert ^изпъл¬
нен съм c Н1Ц
Schwangerschaft <-, -en>/бременност
ж Schwangerschaftsabbruch m пре¬
късване cp на бременност Schwan¬
gerschaftstest m тест м за (установя¬
ване на) бременност Schwanger¬
schaftsurlaub т отпуск af по бремен¬
ност: - nehmen вземам отпуск по бре¬
менност
Schwank |/vaqk| <-fe)s, Schwänke> m
1. i.n сатирична пиеска 2. /lustige Bege¬
benheit/ весела (или комична] случка
schwanken Ijvarjkanj vi 1. haben /Äste,
Wipfel, Boot) люлея се. клатя се 2. sein
(-d gehen) клатушкам се. олюлявам се
3.	haben fig /Preise, Temperatur, Kurse) ко¬
лебая се 4. haben ßg /unentschlossen sein,
zögern) колебая се, двоумя се: zwischen
etw und etw - колебая се между нщ
п нщ; jdn ~d machen разколебавам нкг
schwankend ad) 1. /taumelndI клатуш¬
кащ се. олюляващ се 2. ßg (fluktuierend)
колебаещ се; (wechselnd) променлив
3.	fig (zögernd) колеблив
Schwankung <-, -en> / колебание cp;
(von Stimmung) променливост ж
Schwanz (Jvany] <-es, Schwänze> m
I.	(bei TierenI опашка ж; mit dem -
wedeln махам c опашка 2. vulg (PenisI
кур -Vf
schwänzeln |'Jv£ntsaln| vi (Hund! махам c
опашка
schwänzen |'/v£ntsan| fam I. vt кръшкам
от; die Schule - бягам от училище
II.	i? кръшкам, пзкръшквам. свивам
се
schwappen IJvapan] vi 1. haben (hin und
her) плискам се 2. sein (über-) разплис-
квам се
Schwarm ]Jvarm] <-ieis, Schwärme> m
1. - Insekten-i рой .u, рояк м; (Vogel-1 ято
cp. орляк .vi; 'Fisch-! пасаж .и; Men¬
schen--/ множество cp. гъмжило cp; -
Kinder орляк депа 2. /verehrter Mensch;
обожаван човек; fdol) идол ,v(
schwärmen j'/v£rmanj vi 1. sein /Insekten;
хвърча на рояци, роя се: мм. разсипвам
се във верига 2. haben fig für jdn/etw
-	(begeistert sein) вч.зхищавам се от нкг/
нщ; /verliebt sein) влюбен съм в нкг/нщ;
von jdm/etw - (begeistert reden) говоря
c възхищение за нкг/нщ
Schwärmer <-s, -> т 1. рТ/.оохарактер¬
на за тропиците пеперуда с дълги и
тесни предни и малки задни крила
2.	(Feuerwerk) фойерверк м. който при
запалване кръжи
Schwärmerin] <-s, -; -, -nen> m(J) меч¬
тател (ка) м(ж); (Fantast) фантазьор(ка)
м(жТ, (sentimentaler Mensch) сантимен¬
тален човек
Schwärmerei [fvtrma'rai] <-, -еп> /(буй-
но| увлечение
schwärmerisch adj (begeistert) екзалти¬
ран; rel фанатичен; (träumerisch)мечта¬
телен
Schwarte l'Jvartaj <-, -n> f\. (dicke Haut)
дебела кожа; (Speck-) кожа ж, кожич-
ка ж 2. pej, fam (altes Buch) дебела (ста¬
ра) книга
schwarz (jvarts) <schwärzer, schwärzes¬
te> adj 1. a. fig (Farbe) черен; (Gedanken)
черен, нерадостен; die ~e Liste черни¬
ят списък; ein -er Täg черен ден; -
werden ставам черен; ins Schwarze
treffen улучвам центъра (на мишена);
fig казвам/правя най-важното [или
същественото!: - auf weiß черно на
бяло; in den ~en Zahlen fix1 без финан¬
сови загуби; es sieht ziemlich - aus fig
работата върви на зле; es wurde mir
-	vor den Augen причерня ми пред
очите 2. (illegal) нелегално, на черно
3.	pej /katholisch) католически: s. a. blau
Schwarz <-(es), -> n черно cp; in ~ (Trauer)
в черно
Schwarzafrika n omc Черна Африка
/населената преди всичко с черноко-
жо население част от Африка на юг
от Сахара) schwarzafrikanisch adj
черноафрикански
Schwarzarbeit / работа ж на черно
(необявена официално) schwarz lar¬
beiten vi работя на черно Schwarzas
beiter(in) m(ß черноработник м, чер-
ноработничка ж
schwarzbraun з) черно-кафяв
Schwarzbrot п черен хляб Schwarze
<ein -r, -n, -n> mf негър(ка) м(ж)
Schwärze f/vertsa] <-, -en> / 1. sing
(Dunkelheit) т ъм н и на ж, мрак.и 2. (Farbe)
черна боя: (Drucker-) печатарско мас¬
тило
schwärzen vt (schwarz machen) правя \или
направям| черен, почерням; (mit einer
schwarzen Schicht bedecken) начерням
Schwarzes Meer n екк; Черно море

Schwarzfahren
533
Schweißausbruch
schwarz;fahren l'Jvartsfairan] <irr> vi sein
1.	lohne Führerschein) карам без шо¬
фьорска книжка 2. iohne Fahrkarte} пъ¬
тувам гратис |или без билет| Schwarz-
fahrer(in) m(f) 1. (ohne Führerschein/
който кара без шофьорска книжка
2.	(ohne Fahrkarte) пътник .и, пътничка
ж без билет, гратисчия м, гратисчий-
ка ж Schwarzgeld kein PI п мръсни
пари schwarzhaarig adj чернокос
Schwarzhandel m черноборсова тър¬
говия schwarz;hören vi слушам (ра¬
дио) контрабанда (използвам радио¬
приемник, без да съм го регистри¬
рал)
schwärzlich (/veryli^j adj възчерен
Schwarzmarkt т черна борса schwarz;-
sehen <irr> vi 1. (pessimistisch sein) песи¬
мист съм 2. ту гледам (телевизия)
контрабанда (използвам телевизио¬
нен приемник, без да съм го регист¬
рирал) Schwarzwald т ceog Шварц-
валд м schwarzweiß adj черно-бял
Schwarzwurzel / вот голям кокеш
Schwatz l/vats] <-es, -е> т fam бъбрене
ср, (сладки) приказки
schwatzen vi, vt, schwätzen | jvEtsan) vi, vt
dial (über jdn/etw akk) ~ клюкарствам
(за мкг/нщ)
Schwätzer(in) Ijvttse] <-s, -; -nen> m(f)
pej (Klatschmaul) дрънкало cp, плямпа¬
ло cp; (Schwaßer) клкжар(ка) м(ж);
(Angeber) самохвалко м
schwatzhaft adj pej (geschwätzig! бъбрив,
приказлив; (klatschsüchtig) клюкарски
Schwatzhaftigkeit <-> kein Plf бъбри¬
вост ж, приказливост ж; (Klatschsucht)
склонност ж да се клюкарства
Schwebe |'Jve:ba| <-> kein Pl f in der ~ в
равновесие;/£висящ, отворен Schwe¬
bebahn /лифт м Schwebebalken т
греда ж (спортен уред)
schweben vi 1. sein (fliegen) пося се; (Adler)
вия се, рея се; fig витая, рея се; in Ge¬
fahr ~ ßg намирам се в опасност 2. ha
ben (frei hängen) an etw dat - вися на нщ
3.	haben ßg (noch unentschieden sein) ви¬
сящ |или отворен) съм, не съм решен
Schwede | jve:da) <-n, -n> m швед м; s. a.
Schwedin
Schweden [jVeidan] n ceoc Швеция ж
Schwedin (jve:dm| <-, -nen> /шведка ж;
s. a. Schwede
schwedisch adj шведски
Schwefel (Jve:fal| <-s> kein PI m сяра ж
Schwefeldioxid <-s, -e> n chem серен
двуокис schwefelhaltig ad/съдържащ
сяра, сернист
Schwefelsäure /сярна киселина
Schweif [fvaif] <-(e)s, -e> m опашка ж
(на кон. лъв, комепии
schweifen l'Jvaifanj I. vi sein iMens' t>,
скитам, бродя; /Мг /;, Gedanke)блуждая
II. in haben ж:н /Metall/ изчукмам едно¬
странно (така, че оа получа оъп»об¬
разни очертание»; iHolz) изрязвам на
дъга
Schweigegeld п пари ми. с които се
купува мълчанието на нкг Schwei¬
geminute <-, -п> / минута ж мълча¬
ние ‘за почитане на памет/
schweigen [jvaigan] <schweigt, schwieg,
geschwieger» vi (nicht redem мълча;
(aufnören zu reden) млъквам, замлък-
вам; (Orchester)спирам [или преставам|
да свиря; (Sänger) спирам |или преста¬
вам) да пея: über etw akk (о von etw| -
мълча за нщ; ganz zu - von ... да не
говорим пък за ... Schweigen <-s> kein
PI n мълчание cp; das - brechen нару¬
шавам мълчанието: jdn zum - bringen
накарвам нкг да млъкне: sich in -
hüllen обгръщам се c мълчание
Schweigepflicht / ärztliche ~ лекар¬
ска тайна
schweigsam adj мълчалив Schweig¬
samkeit <-> kein Plf мълчаливост ж
Schwein [fvain] <-(e|s, -e> n 1. «>o свиня
ж, прасе cp;/-efleisch) свинско cp (месо)
2. pej, fam (Mensch) свиня, мръсник м;
kein - jarg (niemand) никой 3. fam (Glück)
късмет .4t, щастие cp; ~ haben fam
имам късмет Schweinebraten mсвин¬
ско печено Schweinefleisch n свин¬
ско месо Schweinehund m jarg свиня
ж, мръсник м Schweinekotelett <-s,
-s> n свински котлет Schweinepest
kein /V/свинска чума, чума ж по сви¬
нете
Schweinerei [fvaina'rai| <-, -en> f fam
1. (Unordnung, Unanständigkeit) свинщи¬
на ж 2. (Gemeinheit) безобразие cp
Schweineschmalz n мас ж Schweines¬
tall ma.fig кочина ж; das ist (ja) ein ~!
fam (та) това е кочина!
schweinisch adj fam 1. (schmutzig) мръ¬
сен 2. (anstößig)противен, отблъскващ:
(Witz) неприличен
Schweinshaxe <-, -n>/südd, Ac-astr печен
джолан Schweinsstelze <-, -n> / A
предварително осолен, варен джолан
Schweiß (JvaisJ <-es> kein PI m a. fig пот
ж: in - gebadet sein плувнал съм в
пот: im -е seines Angesichts c пот на
челото; der - trat ihm auf die Stirn no
челото му изби пот; bei der Krankheit
können ~e auftreten прп болестта може
да се появи потене Schweißausbruch
т избиване ср на пот, внезапно силно
изпотяване

Schweißbrenner
534
schwerfällig
Schweißbrenner m заваръчна горел¬
ка
Schweißdrüse / нотна жлеза
schweißen |'Jvaisan| vt, vi заварявам
SchweißfUße mpl - haben потят ми се
краката
schweißgebadet |'/vaisga'ba:dat| ady плув¬
нал в нот
Schweißperle f meist pl капчици мн пот
Schweißstelle / място cp ча заваря¬
ване schweißtreibend adj предизвик¬
ващ изпотяване Schweißtropfen т
meist pl капки мн пот
Schweiz (Jvaitsj fwa<, die - Швейцария
ж; die deutsche/französische - нем-
скоезична/френскоезична Швейца¬
рия
Schweizer <inv> adj швейцарски
Schweizerin) <-s,	-, -nen> miß (Be¬
wohner der Schweiz! швейцареца/, швей-
царка ж Schweizerdeutsch п швей¬
царски немски
schweizerisch adj швейцарски
schwelgen |'Jv£lgan| vi /üppig lebenI живея
охолно; im Überfluss ~ тъна в охол-
ство: in Erinnerungen ~ отдавам се на
(приятни) спомени; in Gefühlen - из¬
питвам блажени [или опияняващи!
чувства schwelgerisch adj (genießerisch!
за човек, който обича насладите а
.живота
Schwelle |Jvela| <-, -п> / (Tür-/ psyoi fig
праг м; (Eisenbahn~/ траверса ж
schwellen |'Jv£lan| <schwillt, schwoll,
geschwollen> vi sein (bedrohlich wachsenI
увеличавам се |или нараствам] запла¬
шително; (Gewässer! прииждам; мго
подувам се. отичам
Schwellenangst/породен от вътреш¬
на несигурност и недоверие към нови
и непознати неща страх на потен¬
циален купувач, заинтересовано лице
и др., когашо се налага да влезе в
магазин, в сграда на обществена
институция и др.
Schwellkörper т кавернозно тяло
Schwellung <-, -er» / мто подутина ж,
оток .1/
Schwemme |/v£ma] <-, -п>/1. ifiirs Vieh/
място край брега на река, езеро,
къдешо -особено при големи горещи¬
ни/ се къпят коне. овце 2. !Überflussу
свръхиредлагане ср /на определена
стока
schwemmen rrans Land/Ufer - изхвър¬
лям на сушата/брега
Schwemmland п напоена земя |или
почва!
Schwengel j'fvEgaK <-s, -> т /Glocken-j
ешк м; Pumpen-: дркжка ж
Schwenk |JvEt]k| <-(e)s, -s o-e> m 1. titm,
TV въртене cp на камерата (при снима¬
не! 2. (Drehung/ (рязко) обръщане
schwenkbar adj въртящ се; (drehbar/
обръщащ се
schwenken |'/v£f]kan| I. vt haben 1. (hin und
her bewegenj махам c; (schwingen! раз¬
махвам 2. (h\str запържвам леко (вече
сварени зеленчуци) 3. (spülen) плакна.
изплаквам 4. тссн (drehen) въртя, за¬
въртам; /wenden/ обръщам II. vi sein
завивам: er ist in das andere Lager
geschwenkt mit, tol той премина в про¬
тивниковия лагер
schwer [fve;e| I. adj 1. (gewichtig, ~fällig,
-verdaulich/ тежък; zwei Zentner - sein
тежа сто килограма; -es Geld machen
fam правя много пари; eine -e Zunge
haben надебслял ми е езикът (от
пиене/ 2. (ernst, schlimm) сериозен, те¬
жък; ein -er Winter тежка зима; ein
-es Los тежка [или горчива| участ
3.	(Gewitter, Sturm/ силен 4. (hart: Tag,
Arbeit/ тежък: (Tod/ мъчителен: (schwie-
rig) труден, мъчен; das ist nicht (so) -
това не е (толкова) трудно; Schweres
durchmachen преживявам трудности
5.	Istark, kraftvoll: Wein, Parfüm, Zigarre/
силен; /Fahrzeug/ мощен; лек (Boden/
тежък, глинест II. adv 1. /gewichtsmäßig)
тежко 2. istark, ernst) сериозно; (ent¬
täuscht/ силно; (beleidigt) много; (büßen,
bestrafen)тежко; - krank сериозно [или
тежко| болен: unsere neue Lehrerin ist
- in Ordnung новата ни учителка е
много добра 3. (hart: arbeiten) (много)
усилено; (mit Schwierigkeiten) трудно
4.	fam (sehr) много; - betrunken sein
много съм пиян; sich - täuschen мно¬
го се лъжа [или заблуждавам!
Schwerarbeit /тежка работа Schwer¬
behinderte rrf инвалид м Schwer¬
beschädigte <ein -r, -n, -n> mf тежко
пострадал (а) м(ж/
Schwere <-> kein Plf\. (Gewicht) тежест
ж, тежина ж 2. phys (Schwerkraft) грави¬
тация ж 3. (Ernsthaftigkeit) сериозност
ж 4. (Stärke: von Gewitter)сила ж 5. (Härte:
von Arbeit) тежест 6. (Schwierigkeit/ труд¬
ност ж schwerelos adj безтегловен
Schwerelosigkeit <-> kein Pl f 1. phys
безтегловност ж 2. fig (Leichtigkeit/ ле¬
кота ж
Schwerenöter |'Jve:ran0:te| <-s, -> m fam
прелъстител .и, донжуан м
schwererziehbarA" adj s. erziehbar
schwer fallen <irr> инщ се удава труд¬
но на нкг
schwerfällig adj/Gang, Bewegung, Mensch/
тромав: (Verstand/ бавен, муден: (Argu

535
schwindeln
Schwerfälligkeit
rnentieren) обстоятелствен: (Stil. Über
Setzung! тежък, тромав Schwerfällig¬
keit <-> kein PI f Ivon Bewegung, Mensch,
Stil! тромаBocT ж; (von Verstand! мудност
ж; ivon Argumentation! обстоягелстве-
НОСТ ж
Schwergewicht n 1. scherz stokt a. Jam
/Mensch! тежка категория 2. ßg !Nach¬
druck./ акцент м; das - auf etw akk legen
слагам акцент върху нщ schwerhörig
adj който не чува добре, недочуващ
Schwerhörigkeit <-> kein PI / недочу-
ване cp Schwerindustrie /тежка ин¬
дустрия Schwerkraft / гравитация
ж, гравитационна сила sch werkrank"'
adj s. krank
schwerlich adv едва ли
schwerlöslich |'Jve:g'l0:sliqj adj трудно
разтворим
schwer Imachen"' vt s. machen 1.4.
Schwermetall n тежък метал
Schwermut <-> kein Pl f меланхолия ж
schwermütig | Jve:gmy:ti<;| adj меланхо¬
личен
schwerl nehmen <irr> vf приемам нщ
трудно
Schweröl <-s, -e> n (Treibstoffi тежко
(двигателно) гориво, мазутм; (Schmier¬
öl/ смазочно масло
Schwerpunkt m 1. phys център м на
тежестта 2. ßg център: /HauptgewichtI
основна тежест; den - auf etw akk legen
поставям основната тежест върху нщ
schwerreich adj Jam много богат
Schwert (Jve:gt) <-(e)s, -er> n меч м
Schwertfisch m ?oo риба-меч ж
Schwertlilie/вот ирис л/. перуника ж
schwerl tun <irr> w: sich - трудно се
справям с нщ
Schwerverbrecher(in) miß тежък прес¬
тъпник schwerverdaulich"' adj s. ver¬
daulich; schwerverletzt"1 adj s. ver¬
letzen I.1.; schwerverständlich"' adj s.
verständlich 1.; schwerwiegend adj
(Gründej сериозен: (Entschluss/ важен
Schwester |'Jv£stej <-, -n> /1, a. ßg (Ver¬
wandte) сестра ж 2. (Kranken-j (меди¬
цинска) сестра 3. (Nonne/ калугерка
ж; (in der Anrede) сестра schwesterlich
adj сестрински
schwieg (/vi:k| 1. u 3. pers sing imp von
schweigen
Schwiegereltern ['Jvi:ge?dten| pl (Eltern des
Ehemannes) свекър и свекърва: (Eltern
der Ehefrau) тъст и тъща Schwieger¬
mutter /(Mutter des Ehemannes) свекър¬
ва ж; (Mutter der Ehefrau) тъща ж
Schwiegersohn m зет м Schwieger¬
tochter / снаха ж Schwiegervater m
(Vater des Ehemannes) свекър м; (Vater der
Ehefrau) тъст м
Schwiele fjvi:la] -r»/мазол м schwie¬
lig adj маволесз
schwierig |'Jvi:rxqj adj труден; :rnüh:.-:"n-
мъчителен: (verzwickt; сложен, запле¬
тен; (heikel: Lage. Situation: неприятен:
/Mensch, Charakter! труден, тежък
Schwierigkeit <-, -er» f трудност ж:
~en bereiten създавам проблеми [или
неприятности!; auf ~en stoßen натик¬
вам се на трудности Schwierigkeits¬
grad m степен ж на трудност
schwillt [fviltj 3. pers sing pr von schwel¬
len
Schwimmbad n плувен басейн, къпал¬
ия ж Schwimmbecken п плувен ба¬
сейн
schwimmen [’Jviman] <schwimmt,
schwamm, geschwommen> I. vi sein
1.	Sport плувам; - gehen отивам да плу¬
вам; auf dem Rücken/auf der Seite ~
плувам по гръб/настрана: über einen
Fluss ~ преплувам река 2. (Sachen/
плувам, нося се по водата: Kork ist
leichter als Wasser und schwimmt des¬
wegen коркът е по-лек от водата и
затова не потъва 3. etw schwimmt (in
etw dat) нщ е потънало [или плувнало!
в нщ; ihre Augen schwammen in Tränen
очите й бяха плувнали в сълзи
4. fam auf \о in| etw dat ~ потънал съм
[или къпя се| в нщ 5. ßg, fam (unsicher
sein) несигурен съм II. vt sein o haben
преплувам
Schwimmer |'Jvimc| <-s, -> m нлнт ша¬
мандура ж, буй м; rrcii (zur Regelung von
Zu- und Abfluss) поплавък м; (Anzeiger)
поплавъков датчик
Schwimmer(in) <-s, -; -nen> miß stört
плувец M. плувкиня ж
Schwimmflosse/плавник м Schwimm¬
haut/ Zoo плавателна ципа Schwimm¬
lehrerlin) miß учител(ка) м(ж) по плу¬
ване Schwimmsport m плувен спорт
Schwimmweste / спасителна жилет¬
ка
Schwindel f'/vindalj <-s> kein Pl m 1. ми;
виене cp на свят, световъртеж м; -
erregend предизвикващ световъртеж
2.	pej (Betrug) измама ж; (Täuschung/
заблуда ж; (Lüge) лъжа ж schwin¬
delerregend"' adj s. Schwindel 1.;
schwindelfrei adj - sein не ми се вие
свят schwind(e)lig adj мен mir ist - вие
ми се свят
schwindeln I. vil.fam (lügen) лъжа: (etw
sagen, was nicht ganz wahr ist) изопача¬
вам истината, послъгвам; das ist ge¬
schwindelt това не е вярно 2. (Schwin¬
del haben) mir schwindelt вие ми се свят

schwinden	536	Sechste
II.	vt fam вкарвам контрабанда
schwinden |'Jvmdan| <schwindet,
schwand, geschwunden> vi sein 1. lab¬
nehmenI намалявам: /schwächer werden)
отслабвам; im Schwinden begriffen sein
чезна, изчезвам 2. (dahin-, vergehenI
преминавам; IHoffnung) изчезвам, из¬
парявам се; iErinnerung! чезна, изчез¬
вам, избледнявам: jdm ~ die Sinne
някои изпада в безсъзнание
Schwindlerlinl <-s, -; -, -nen> miß (Lügner)
лъжец .w, лъжкиня ж; (Betrüger! измам¬
ник .», измамнпчкаж
schwindlig ad) s. schwind|e)lig
schwingen l'Jvirjan] <schwingt, schwang,
geschwungen> I. vt (Tücher. Waffen! раз¬
махвам: /Fahnen.) вея, развявам II. vr
sich auf etw akk - мятам се на нщ
III.	vi 1. iSchaukel, Pendel/ люлея се
2.	(Ski) спускам се в зигзаг 3. (vibrieren)
вибрирам; (Saite) трептя 4. flg (nach¬
klingen! звуча, усещам се
Schwingung <-, -еп>/1. (Schaukel, Pendel/
люлеене cp; phys трептене cp; in ~(еп|
versetzen привеждам в трептене 2. pl,
Jig seelische ~еп душевни трепети
[или вз.лнения)
Schwips (Jvips) <-es, -е> т fam леко
шишане; einen - haben леко съм (сп|
пийнал
schwirren |'Jviran| vi sein свистя, изсвис-
тявам. свиря, изсвирвам: (Vögel, Gedan¬
ken! пърхам; (Mücke) бръмча
schwitzen l'Jvitsan] I. vi (Menschen, Wände,
Mauern, Fensterl потя се. изпотявам се
II. vt oastr запържвам леко
schwoll (JvdI| 1. и 3. pers sing imp von
schwellen
schwören l’JvGiran] <schwört, schwor,
geschworen> vi, vt кълна се. заклевам
се; einen Eid - полагам клетва: bei
jdm/etw - заклевам се в (името на)
нкг/нщ; auf die Verfassung ~ заклевам
се в консти туцията: jdm/sich etw -
(versprechen) обещавам (тържествено!
нщ на нкг/себе си; auf jdn/etw - figfviel
halten von) вярвам в |tun гарантирам
за| нкг/нщ: ich möchte darauf dass ...
сигурен съм. че ...
schwul [fvu:l| adjfam конто се отнася до
педераст, педерастки
schwül [fvy:l] adj 1. / Wetter, Luft! задушен:
es ist - задушно e 2. fig (Atmosphäre)
тежък, потискащ 3. fig iDuft, Fantasien,
Träume'- възбуждащ
Schwule |'/vu:la| <ein -r, -n, -n> m fam
педераст .»
Schwüle ('/vyriaj <-> kein Plf\. (Witterung!
задуха ж 2. /Stimmung/ потиснатост ж
3.	fig iSinnlichkeit) чувственост ж
Schwulst (JVulstl <-(e)s, Schwülste> mpej
прекадена пищност
schwülstig |'Jvolstig| adjA, pej, schwülstig
(jwlstigl adj pej прекадено пищен
Schwund [fvunt| <-(e)s> kein PI m 1. fAb¬
nahme) намаляване cp, отслабване cp
2.	ши фира ж /загуби на тегло, обем)
3.	(Schrumpfimg) свиване ср; мш атро¬
фия ж
Schwung I/vurj] <-(e)s, Schwünge> m
1.	(Bewegung) силно, бързо движение:
(mit dem Arm) замах м; (von Skiläufer)
(рязък) завой 2. (Linienführung) извивка
ж 3. (Sprung) скок: - holen (auf einer
Schaukel)засилвам се, набирам скорост:
der Ball streifte ihn und verlor seinen -
топката го докосна и загуби скорост
4.	sing (-kraft, ЛлтеЬ/тласък м: jig (Elan)
порив.н, устрем,»;//" (mitreißendeKraft)
увличаща сила. патос м; eine Rede
ohne jeglichen - една реч без какъвто
и да било патос: in - sein в подем съм,
функционирам добре; jdn in - bringen
карам нкг да се раздвижи |или да се
активнзира|; etw in ~ bringen задвиж¬
вам \или давам тласък на| нщ; in ~
kommen задвижвам се. започвам да
функционирам (добре) 5. sing, fam
(Menge) маса ж schwunghaft adj акти¬
вен, оживен schwungvoll adj 1. (Be¬
wegung, Linie, Unterschrift) със замах
2.	(Rede) изпълнен c патос, пламенен;
(Aufführung, Musik) увличащ
Schwur [fvu:ej <-|e)s, Schwüre> m клет¬
ва ж;(Gelübde)обет,»; einen ~ tun, dass
... заклевам се, че ... Schwurgericht и
наказателно отделение на областен
съд с участие на съдебни заседате¬
ли, в което се гледат дела но особе¬
но тежки престъпления
Science-fictionAI( j'saians'fikjan] <-, -s> f
Sciencefiction^ <-, -s>/ научна фан¬
тастика
scrollen vt in form движа текст хоризон¬
тално или вертикално
sechs [z£ks| пит шест: s. a. acht
Sechs <-, -en> /1. (Zahl) шестица ж; s.
a. Acht' 2. (Schulnote: ungenügend) двой¬
ка ж, слаб .» (2)
Sechs-, sechs- (in Zusammensetzungen!
шест-, шесто-: s. a. Achts-, acht¬
Sechseck nшестоъгълник.» sechsfach,
6fach adj шестократен; s. a. achtfach
sechshundert пит шестстотин: s. a.
achthundert
sechsjährig, 6-jährigRR adj (sechs Jahre alt/
dauernd) шестгодишен; s. a. achtjährig
sechsmal, 6-malRR adv шест пъти: s. a.
achtmal
Sechste <ein -r, -n, -n> nrf шести .».

Sechstel
537
segeln
шеста ж: s. a. Achte
Sechstel <-s, -> л една шеста:a. Achtel
sechstens adv шесто, иа шесто място:
s. a achtens
sechstel r, si ad] шести: s. a. achtelr, si
sechzehn |'z£^tje:n| пит шестнайсет,
шестнадесет: s. a acht
Sechzehntel n една шестнайста; s. a.
Achtel; Sechzehntelnote / ми> шест-
найсетинка нота
sechzehntel r, si adj шестнайс1е)ти. ше¬
стнадесети; s. a achtelr, si
sechzig |'z£<;tsic] mm шейсет, шестде¬
сет; etwa ~ [Jahre alt) sein около шей¬
сетте [или на около шейсет iгодиниjj
съм; s. а. achtzig; Sechziger|in| <-s, -;
-nen> miß шейсетгодишен мъж.
шейс-етгодишна жена
Sechzigerjahre npl die ~ шейсетте го¬
дини
sechzigjährig, 60-jährigRR adj (sechzig
Jahre alt/dauernd) шейсетгодишен, ше¬
стдесетгодишен Sechzigjährige, 60-
jährigeRR <ein -r, -n, -n> mf шейсетго¬
дишен M, шейсетгодишна ж
Sechzigstel <-s, -> n една шейсета; s. a.
Achtel
sechzigste^, s) adj шейсети, шестдесе¬
ти; s. a. achte(r, s)
SED |£s?e :'de:| <-> kein /7/hist, pol abk von
Sozialistische Einheitspartei Deutsch¬
lands ГЕСП (Германска единна спип¬
ал 11етическа партия/
See1 [ze:| <-s, -n> m (Binnen-! езеро cp
See2 <-> kein PI /(Meer! море cp; glatte -
спокойно море; schwere - развълну¬
вано море; an der ~ на морето; in -
stechen отплавам, напускам приста¬
нище; auf - (на борда на кораб) в
морето; auf hoher/offener - в открито
море
Seeadler т zoo морски орел Seebad п
(Ort! морски курорт Seebär т scherz
морски вълк Seefahrt/1. /SchifffahrtI
корабоплаване ср 2. (einzelne) пъте¬
шествие ср с кораб Seefrachtbrief т
коносамент м (удостоверение за сто¬
ка, предадена на товарен кораб за
превозване) Seegang kein Pi т морско
вълнение; hoher - бурно море Seegras
п морска трева Seehafen т морско
пристанище Seeherrschaft / морско
господство Seehund т гоо тюлен л/
Seeigel тт.оо морски таралеж Seekar¬
te /морска карта Seeklima п морски
климат seekrank adj - sein имам [или
страдам от| морска болест Seekrank¬
heit / морска болест Seelachs m zoo
сьомга ж
Seele |'ге;1з) <-, -n> fa.fig (Menschj душа
ж: /у;!(кШ(1! дух м; ‘/PfjlPi чу ведно (р.
сърце ср: mit ganzer - <>i пяла/а си
душа. от цялото сп сърне: er/sie ist
eine - von einem Menschen дон/дя •.
душа човек: das ist mir aus der - ge¬
sprochen това напълно оди шари иа
моите мисли и чувства: aus tiefster -
hassen мразя от дъното на душ,мм си.
etw liegt jdm auf der ~ нш тежи икм на
душата [или сърцето)
Seelenheil <-(e!s> kein PI n i - l душеепа-
сение cp, спасение cp за душата See¬
lenleben n духовен [или вътрешен:
живот Seelenruhe /душевно спокой¬
ствие: in aller - съвсем спокойно, не¬
възмутимо seelenruhig ach' невъзму¬
тимо Seelenwanderung / метемпеп-
хоза ж, прераждане ср на душите
Seeleute рI моряци мн
seelisch ad/психически, психологичес¬
ки: - bedingt психически обусловен,
психогенен
Seelöwe m zoo морски лъв (вид океан¬
ски тюлен]
Seelsorge / грижа ж за душата Seel-
sorger(in) <-s, -пеп> m(ß |духовеи)
пастир
Seeluft / морски въздух Seemacht /
морска сила Seemann гп моряк ,н
Seemeile /морска миля /1В52 м/See¬
not / морско произшествие (ситуа¬
ция, в която съществува опасност
един кораб да потъне) Seepferdchen
<-s, -> п zoo морско конче Seeräuber
тпиратм, морски разбойник Seereise
/морско пътешествие Seerose / нш
водна лилия Seeschlacht / морска
битка Seeschlange/1. /оо морска змия
2. (in Mythologie) хидра ж Seestern т
вот морска звезда Seetang rn wл вид
морски кафяви или червени водорас¬
ли seetüchtig ad/годен за морско пла¬
ване (за кораби, лодки) Seevogel т
морска птица Seeweg т морски ггьт:
auf dem ~ по морски път Seezunge /
морски език
Segel |ze:gal) <-s, -> п платно ср; die ~
setzen вдигам платна Segelboot п
платноходка ж Segelfliegen плетене
ср с безмоторен самолет Segelflie-
ger(in) miß летец м на безмоторен
самолет Segelflug т безмоторно ле¬
тене Segelflugzeug п безмоторен са¬
молет. планер м Segeljacht / ветро¬
ходна яхта Segelklub т ветроходен
клуб
segeln vi плавам (с платна); sport зани¬
мавам се с ветроходство: (Wolken, Vogell
нося се, рея се; mit dem Wind -- плавам
с попътен вятър

538
sehr
Segeln
Segeln <-s> kein Pi n плаване cp (c плат¬
на)
Segelschiff n платноход .» Segeltörn
<-s, -s> m пътуване cp по море Se¬
geltuch n брезент M
Segen |*ze:gan| <-s, -> m 1. (gesprochener)
благословия ж; [am (Einwilligung) съг¬
ласие cp 2. i~ des Himmels) божия ми¬
лост 3. /GlückI щастие cp, благополу¬
чие cp; iWohltal) благодат ж segens¬
reich adj (wohltätig) благодатен; (glück¬
bringend) благополучен, щастлив
Segler |ze:gle) <-s, -> m 1. (Segelschiff!
платноход M 2. (Segelflugzeug) безмото¬
рен самолет, планер .и
Seglerlini <-s,	-, -nen> miß sroar вет¬
роходец .и
Segment |zr’gm£nt| <-s, -e> n сегмент м
segnen |'ге:дпзп| vt благославям
sehbehindert adj c увредено зрение,
недовиждащ: leicht/stark ~ sein имам
леко/силио увредено зрение
sehen |'ze:an| <sieht, sah, gesehen> I. vt
(optisch wahrnehmeni виждам; (an~) гле¬
дам: (erkennen) виждам, забелязвам:
(einsehen)виждам, разбирам: (beurteilen)
виждам, преценявам: (treffenI виждам,
срещам: etw gern/ungern - гледам/не
гледам на нщ с добро око. шц ми е/не
ми е приятно; bei jdm gern gesehen
sein добре дошъл съм при нкг; jdn
kommen ~ виждам нкг да идва [или да
се мрнблнжава|: das habe ich kommen
-	чувствах |или имах предчувствие¬
то!, 1ю това ще се случи: sich ~ lassen
(erscheinen) вестявам се, появявам се;
sich - lassen können (gut aus-) изглеж¬
дам добре, мога да се покажа пред
света: ich sehe nichts mehr не виждам
нищо повече; ich kann es nicht -, wenn
... не мога да гледам, когато ich
kann ihn nicht ~ /ausstehen) не мога да
го понасям; wenn man ihn (so) sieht
(така) като го гледа човек; das kann
man - това може да се види: das muss
man gesehen haben това трябва |или
си заслужава! да се види: das müssen
wir erst mal - нека първо да го видим:
das möchte ich doch mal ~! не мога да
повярвам!: das wollen wir (doch einmal)
-! нека (първо) да видим!: ich möchte
doch ieinmal) sehen, ob ... искам само
да видя дали ...: da siehst du, was dabei
herauskommt ще видиш какво ще из¬
лезе от тази работа II. ir. sich - /treffem
виждам се. срещам се: sich gezwungen
-	etw zu tun принуден съм да направя
um: sich in der Lage - etw zu tun мисля,
чс съм в състояние да направя нщ
III.	•// (mit den Augen; виждам: (in
bestimmte Richtung) гледам, поглеждам;
gut/schlecht ~ виждам добре/зле: ~,
dass etw getan wird гледам |или поста-
равам cej нщ да се направи; jdn vom
Sehen kennen познавам нкг по физи¬
ономия; auf etw akk - (Vorteil) гледам за
нщ: (Ordnung, Sauberkeit) държа на шц;
(Preis) обръщам внимание на нщ; aus
etw - (hervorschauen) гледал! |или пог¬
леждам! от нщ: in die Zukunft - гледам
в бъдещето; jdm ins Gesicht/in die
Augen ~ гледам нкг в очите; nach jdm/
etw dat ~ (sich kümmern) грижа се за
нкг/нщ; mal ~, ob ... ще видим дали ...:
wir wollen \о werden (ja schon || - ще
видим; daran lässt sich ~, dass ... от
това се вижда [или става ясно|, че ...:
siehe auch виж също; siehe oben/unten
виж по-горе/по-долу; sieh mal! виж!,
погледни!: lass mal -! нека да видя!:
darf ich mal може ли да видя?; siehst
du, ich habe es ja gesagt! виждаш ли,
какво ти казах!
sehenswert adj който заслужава да се
види. забележителен Sehenswürdig¬
keit <-, -еп> / забележителност ж
Seher(in) <-s, -; -, -nen> miß ясновидец
м, ясновндка ж
Sehfehler т зрителен дефект Sehkraft
/сила ж на зрението
Sehne |'ге:пз| <-, -п> /1. anat сухожилие
ср 2. (Bogen-) мат хорда ж
sehnen |'ze:nan| vr sich nach etw ~ (Ver¬
langen haben) горещо желая [или жаду¬
вам (за)) нщ; (Heimweh haben) изпитвам
носталгия по нщ; sich nach jdm -
копнея за нкг: ich sehne mich danach
zu +inf/, dass ... копнея за това да ...
Sehnerv т очен нерв
sehnig adj 1. (Fleisch) жилав (с много
сухожилия) 2. fig (nervig, kraftvoll) жи¬
лест
sehnlich adj mein ~ster Wunsch моето
най-горещо желание; jdn -st erwarten
очаквам нкг c (най-голямо) нетърпе¬
ние
Sehnsucht/1. (Verlangen) горещо жела¬
ние, копнеж м; - nach Liebe копнеж
за любов; - nach etw haben копнея за
нщ: vor - vergehen топя се [или чезна)
от копнеж 2. (Heimweh) носталгия ж
sehnsüchtig adj (voller Sehnsucht) изпъл¬
нен c копнеж; (schmerzlich verlangend)
жаден; (WunschI горещ; jdn/etw - er¬
warten очаквам нкг/нщ c (голямо)
нетърпение
sehr lze:e| adv много; - lang/schön мно¬
го дълъг/хубав: - bald съвсем |шш
много) скоро: - viel твърде много; -
im Rückstand много назад [или нзоста-

Sehschärfe
539
Seit©
пал]: wie ~ до каква степен: wie - auch
... кол кого и да zu ~ твърде много:
so ~ толкова много: bitte ~! моля!
Sehschärfe /острота ж на зрението
Sehvermögen п способност ж да се
вижда: das - verlieren губя способност
да виждам
seicht |zai<;t] adj 1. [Wasser/ плитък 2. fig
pej (flachj плосък
seid [zait] 2. pers p! pr von sein1
Seide fzaidaj <-, -n> / коприна ж; reine
- чиста коприна
Seidel ]'zaidal| <-s, -> n бирена чаша
seiden adj копринен Seidenpapier n
много фина и мека хартия (напр. за
опаковка на обувки) Seidenraupe /вот
копринена буба Seidenwaren fpl коп¬
ринени изделия seidig adj (мек и лъс¬
кав) като коприна (коса, козинаI
Seife ('zaifa| <-, -п>/сапунм Seifenblase
f a. fig сапунен мехур Seifenoper/са¬
пунена опера Seifenschale /сапунер-
ка ж Seifenspender т дозатор м за
течен сапун
seifig adj (voller Seife) сапунен; (Hände)
насапуиисан; (wie Seife)като сапун; ~en
Geschmack haben имам вкус на сапун
seihen fzaian| vt (filternlugjyn. прецеждам
Seil |zail| <-(e)s, -e> n въже cp Seilbahn
/въжен лифт
Seilschaft <-, -en>/група ж от свърза¬
ни един с друг алпинисти
Seiltänzer(in) m(fi въжеиграч(ка) м(ж)
sein1 |zarn| <ist, war, gewesen> vi sein
съм; (existieren) съществувам; (sich
befinden) намирам се; (stattfindenj със¬
тоя се; Lehrer - учител съм; 20 Jahre
alt ~ на двайсет \или двадесет| години
съм; ich bin es аз съм; hier bin ich ето
ме, тук съм; mir ist kalt студено ми е;
mir ist, als ob ... чувствам се като че
ли .es ist an dir zu + infor теб зависи
да; es ist schön(es Wetter) времето e
хубаво; es ist Winter зима e; es ist kalt/
warm студено/топло e; es ist lange her
отдавна беше; es waren viele Menschen
da имаше много хора: so ist es така e:
2 und 2 ist 4 2 и 2 е [или прави] 4: das
ist nichts für Sie това не е за Вас: das
mag - може и така да е; beinahe wäre
ich ... почти бях ...; als ob nichts
(geschehen) wäre като че ли нищо не
се е случило; da dem so ist, ... тъй
като това е така, sei es ..., sei es
... било то ... или ...; es sei denn
(, dass) ... освен ако не ...: es könnte
sehr wohl ~, dass ... може и да се случи
да ...: wie dem auch sei както и да е;
sei es auch noch so wenig колкото и
малко да е; sind Sie es? Вие ли сте?;
was ist mit Ihnen? какво Ви e?: was ist
das? какво е това?; wer ist das? кои o
това?: lass es ~! остави зова!: lass es
gut -! зарежи хили откажи се от] зова!
das ist es ja gerade! точно зов;» е!,
точно в това се ез,сзои рабоигга!
sein2 ргоп poss von er, es /adjektivisch;
негов, негова, негово
Sein <-s> kein PI nсъществуване cp; (Da-
съществувание cp
seine pron poss von er, es негов, негова,
негово: (pl) негови: das Seine tun правя
своето: jedem das Seine sprichw всеки-
му своето
seiner pron poss gen von er, es на него¬
вия. на неговата, на неговото: (pl) на
неговите
seinerseits adv от негова/евоя страна:
- war das ein reines Missverständnis от
негова страна това беше чисто не¬
доразумение: er - тон от своя страна
seinerzeit adv по това (или онова] вре¬
ме. тогава
sein(e)s pron poss gen von er, es на него¬
вия, на неговата, на неговото: (pl) па
неговата
seinesgleichen <inv> pron като [или
подобни на] него; jdn wie - behandeln
отнасям се към нкг като към равен;
unter - между себеподобни
seinetwegen |'zainat’ve:g9n| adv заради
него; (von ihm aus)c негово позволение
seinetwillen l’zainat'vilan] adv um ~ зара¬
ди него
seinilassenAlt s. lassen2 3.
seins s sein(e)s
seit [zait] I. ргр от II. konj откакто
seitdem |zait'de:m| I. advo'rvonwvd II. konj
откакто
Seite ('zaita] <-, -n> / 1. (von Körper,
Gegenstand, Fläche)страна ж; linke ~ (von
Stoff/ опака страна, опако cp; nr .лява
страница: rechte - (von Stoff лицева
страна, лице cp; typ дясна страница: -
an - един до друг, рамо до рамо; auf
allen ~п от всички страни; auf beiden
~п от двете страни; auf der einen - ...,
auf der anderen - ... от една страна ....
от друга страна ...; nach allen -п във
всички посоки: von der - отстрана; ми
флангово; von beiden -п двустранно:
auf die ~ legen a. fig (sparen/ слагам
настрана: zur - gehen/treten/fahren
отмествам се [или дръпвам се] на¬
страна; jdn von der - ansehen гледам
нкг отвисоко: jdm nicht von der -
weichen не се отделям от нкг; auf jds
~ stehen fig стоя на страната на нкг:
jdn auf seine - bringen fig спечелвам
нкг на своя страна: jdm zur - stehen /£

540
Selbsterfahrung
Seitenairbag
помагам na нкг 2. mai (von Gleichung/
страна, част ж 3. ICharakterzug, Aspekt/
страна, качес тво cp; jds starke/schwa-
che ~n вечни силнп/слаби страни \чли
качества|: sich von seiner besten ~
zeigen показвам се от най-добрата си
страна 4. /von Partei/ фракция ж, крило
cp; S- • i, ми. флангиг 5. (von Buch, Zeitung/
страница ж
Seitenairbag тмпо странична въздуш¬
на възглавница
Seitenansicht /страничен изглед, из¬
глед м отстрани: (Profil/ профил м
Seitenaufprallschutz т лиго защита ж
от страничен удар Seitenblick т кос
поглед: jdm einen - zuwerfen поглеж¬
дам нкг пзкосо Seiteneingang тстра¬
ничен вход Seitenflügel т странично
крило Seitenhieb т fig остра, критич¬
на нападка Seitenlage <-, -п> / стра¬
нично положение: jdn in - bringen
слагам нкг да легне на една страна
seitenlang adj дълъг цели страници
Seitenlinie /1. sroiri странична линия
2. Hahn второстепенна линия 3. (Gene
alogiel съребрена [или женска| линия
seitens prp +gen отстрана на
Seitenschiff п страничен кораб (на
църква/ Seitensprung т fig изневяра
ж; einen - machen изневерявам Sei¬
tenstechen kein Pi n странични боде¬
жи Seitenstraße / странична улица
Seitenstreifen т (von Straße/ странич¬
но |или аварийно] платно seiten¬
verkehrt adj обърна т наопаки Seiten¬
wind т страничен вятър
seither [zait'he:e| adv оттогава (насам)
seitlich I. adj страничен II. adv отстра¬
на. отстрани III. prp +gen встрани от
seitwärts |'zaitv£rts| adv (zur Seite/ настра¬
на, нас трани: (auf der rechten oder linken
Seite/ отстрана, отстрани
sek., Sek. abk von Sekunde сек
sekkieren |z£'ki:ran| <ohne ge-> vt ,4 (be¬
lästigen, quälen/ притеснявам, тормозя
Sekret |ze'kre:t| <-(e|s, -e> n секрет м
Sekretär [zekre'tere] <-s, -e> m (MöbelstückI
пнеалнщна маса-шкаф
Sekretär(in) |zekre'U:e] <-s( -e; -, -nen>
mifi IMensch./ секретар!ка| м/ж/
Sekretariat [zekretari'art] <-(ejs, -e> n сек¬
ретариат M
Sekt [z£kt] <-le|s, -e> m шампанско cp
' ВИНОI
Sekte i’ztkta] <-, -n> / секта ж
Sektion |z£k'tsio:nj <-, -en> /1. /Abteilung/
секция ж. отделение cp 2. mit дисек¬
ция ж; izur i-eststellung der Todesursache/
аутпепя ж Sektionscheflinj m(fi A
ресорен министър. ресорна минис¬
тър ка
Sektor ['zektoiej <-s, -en> m мат сектор м
sekundär (zekun'd£:e| adj второстепенен
Sekundararzt (zekun‘da:eartst) m, Sekun-
darärztin/4 (Assistenzarzt) асистиращ(а)
лекар(ка) Sekundarlehrer(in) |zekun'
da:ele:n?| m(fi CH учител(ка) м(ж)в сред¬
но училище
Sekundärliteratur / вторична литера¬
тура
Sekundarschule fCH(ca. 6.-10. Schulstufe/
средно училище
Sekunde Ize'kunda] <-, -n>/секунда ж;
eine bitte! (една) секунда, моля!
Sekundenzeiger m секундарник м
selbe s. selbe(r, s)
selber l'zLlbe] adv fam s. selbst
selbe) r, s) ['zdba, -be, -bas| adj същият,
същата, същото; (pH същите: im ~n
Haus в същата къща: im ~n Augenblick
в същия момент
selbst |z£Ibst] I. pron dem сам, самият,
самата, самото; (plj самите; (persönlich)
лично: das Haus - самата къща: etw -
machen правя ищ сам [или самичък):
von - от само себе си; wie von - като
(едното) нищо. с голяма лекота; das
versteht sich von - това се разбира от
само себе си; er ist die Güte ~ тон е
самата доброта; du hast es ~ gesagt ти
самият го каза; er wollte - kommen
той искаше да дойде лично II. adv
(sogar) дори, даже; - wenn дори когато
Selbstachtung / самоуважение ср, се-
беуважение ср
selbständig I'zelp/Undig] adj s. selbst¬
ständig Selbständigkeit <-> kein PI fs.
Selbstständigkeit
Selbstauslöser m самоснимачка ж (па
камера, фотоапарат/
Selbstbedienung /самообслужване ср
Selbstbedienungsladen т магазин м
на самообслужване
Selbstbefriedigung / самозадоволява¬
не ср Selbstbeherrschung /самообла¬
дание ср Selbstbestätigung /psycii се-
бедоказване ср Selbstbestimmung /
самоопределяне ср Selbstbeteiligung
f (an Kosten/ поемане от самия застра¬
хован на част от разходи от някак¬
ва злополука Selbstbetrug т самоиз¬
мама ж
selbstbewusst™ adj (selbstsicher) само¬
уверен: philos съзнателен Selbstbe¬
wusstsein™ п /Selbstsicherheit) самоуве¬
реност ж; philos самосъзнание ср
Selbstdisziplin kein PI /самодисципли¬
на ж
Selbsterfahrung / себспознанне ср,
опознаване ср на самия себе си

Selbsterfahrungsgruppe
541
Seltenheit
Selbsterfahrungsgruppe / групи, u
която no() контроли на психиатър
се тренира способността да опозна¬
еш самия себе си
Selbsterhaltungstrieb тинстинкт.м за
самосъхранение
Selbsterkenntnis /самоосъзнаване ср
selbsternannt adj самопровъзгласил
се Selbstfindung / намиране ср на
самия себе си
selbstgefällig adj самодоволен, със
самочувствие
selbstgemacht adj (Marmeladej домашно
направен |или приготвен]: (Pullovers
оплетен \или изработен] собствено¬
ръчно: (Geschenk)направен собствено¬
ръчно selbstgerecht adj (nicht selbst¬
kritisch) самомнителен; (Verhalten! висо¬
комерен, надменен Selbstgespräch п
монолог м; -е führen водя монолози
selbstherrlich adj деспотичен, тира¬
ничен
Selbsthilfe / помощ ж, която оказвам
ма самия себе си; in - без чужда по¬
мощ: zur - greifen прибягвам до само¬
защита \или самоотбрана] Selbsthil¬
fegruppe /група от хора със сходни
проблеми, които се опитват да ра¬
ботят заедно за преодоляването им,
напр. алкохолици, наркомани, болни
от рак и т.н.
Selbstjustiz /- üben раздавам собстве¬
но правосъдие selbstklebend adj са¬
мозалепващ се Selbstkostenpreis т
производствена цена; zum - на произ¬
водствена цена
Selbstkritik / самокритика ж selbst¬
kritisch adj самокритичен
Selbstlaut т гласна ж
selbstlos adj (uneigennützig! безкористен;
(zu Opfern £>еге/г/жертвоготовен Selbst¬
losigkeit <-> kein PI f (Uneigennützigkeit)
бсзкористност ж; (Opferbereitschaft)
жертвоготовност ж
Selbstmitleid kein PI n pej самосъжале¬
ние cp
Selbstmord m самоубийство cp; -
begehen самоубивам се Selbstmör¬
derin] m(f) самоубиец м, самоубийца
ж selbstmörderisch adj самоубийст-
вен; in -er Absicht c цел самоубийст¬
во; in -er Absicht handeln правя опит
за самоубийство Selbstmordversuch
т опит м за самоубийство; einen -
machen правя опит за самоубийство
Selbstschutz т самозащита ж selbst¬
sicher adj самоуверен: - auftreten дър¬
жа се самоуверено
selbstständigRR adj (eigenständig) самос¬
тоятелен; (unabhängig) независим; pol
автономен: sich - machen Чт ренф
ставам самостоятелен, от варял cof>
ствено предприятие; scherz •■гМсиФ-г,
kommen /изчезвам Selbstständigkeit’'"
<-> kein PI f il-igenständigMt; сам<»rroh-
телностж:(Unabhängigkeit;o •: am r>hom-
hoct ж selbstsüchtig adj себелюбив.
егоистичен selbsttätig adi автомвти-
чен. Vorsicht, die Türen schließen -!
внимание, вратите се затварят авто¬
матично! Selbsttäuschung /самозап-
луда ж. самоизмама ж Selbstüber¬
windung /преодоляване ср на вът¬
решната съпротива Selbstverleug¬
nung / себеотрицание ср selbstver¬
schuldet adj по собствена вина Selbst¬
versorger /77 който сам се снабдява (е
храна и др. стоки/; (in Urlaub) койт о се
храни свободно (сам осигурява прех¬
раната си)
selbstverständlich adj (sich aus sich selbst
verstehend! разбиращ се от само себе
си: (logisch) логичен; (natürlich) естест¬
вен: das ist - това се разбира от само
себе си. това е логично: etw ist ganz -
нщ е съвсем естествено: ~! разбира
се!, естествено! Selbstverständlich¬
keit /etw für eine - halten считам нщ
за напълно естествено; er tat es mit
einer erstaunlichen - топ направи това
по един удивително естествен начин;
das war doch eine това беше нещо
естествено!
Selbstverteidigung kein /^ /самоотбра¬
на ж Selbstvertrauen п увереност ж п
собствените сили, самоувереност’ ж
Selbstverwaltung / самоуправление
ср Selbstverwirklichung /реализация
ж на личността Selbstwertgefühl п
самочувствие ср Selbstzweck т са¬
моцел ж
selchen l'zdcan] vt А, südd oastk (räuchern)
опушвам
Selchfleisch kein PI n A, südd чдгли
(Rauchfleisch) пушено месо
Selen [ze'lemj <-s> kein PI n селен м
selig ]'ze:lic] adj 1. r<a блажен; - sprechen
причислявам към лика на блажени¬
те: Gott habe ihn ~! Бог да го дари с
вечно блаженство! 2. (verstorben) по¬
коен 3. (überglücklich) много щастлив,
честит Seligkeit <-> kein PI f 1. ш
блаженство ср 2. (Glücksgefühl) опия¬
няващо щастие
Sellerie fzdari] <-s, -(sj> m <-, ->/ цели¬
на ж
selten 1'zEltan] adj 1. (nicht häufig! рядък;
sehr - много рядко 2. (außergewöhnlich1
изключителен, рядък 3. fam (merk¬
würdig) странен, особен Seltenheit <-,

Selten heits wert
542
Sensationslust
-en>/l. sing (seltenes Vorkommen) ряд¬
кост ж 2. (seltenes Stück) рядкост, рядък
екземпляр Seltenheitswert m ~ haben
имам стойност на рядък екземпляр
seltsam adj странен, особен
seltsamerweise adv по странен начин;
~ bin ich gar nicht müde странното е,
че изобщо не съм изморен
Seltsamkeit <-, -er\> f(seltsame Art)стран¬
ност ж; (seltsame Erscheinung! странно
явление
Semester |ze'm£ste] <-s, -> n семестър м
Semikolon |zemi'ko:bn) <-s, -s oSemikola>
nзочка и запетая
Seminar |zemi'na:c| <-s, ~e> n 1. (Unterricht)
семинар .w 2. (Institut) институт м
3.	/Priester-, Prediger-) (духовна) семи¬
нария
Semit(in) |ze'mi:t] <-en, -en; -nen> m(f)
ceMUTlKaj м/ж) semitisch adj семитски
Semmel l'zEmal] <-, -n> f dial хлебче cp;
wie warme ~n Weggehen продавам се
като топъл хляб Semmelbrösel mplA,
südd gasir (Paniermehl) галета ж Sem¬
melknödel m A, südd gas TR (Semmelkloß!
вид киедли, направени от разкиснат
стар хляб
sen. abk von senior старши
Senat ]ze'na:t| <-(e)s, -e> m 1. pol сенат
M 2. (an Universität, Hochschule) академи¬
чен съвет 3. (an höheren Gerichten) ко¬
легия ж
Senator(in) (ze'na:to:e) <-s, -en; -, -nen>
m/fj 1. poi. сенатор м 2. (an einer Uni¬
versität, Hochschule) член м на академи¬
чен съвет 3. (an einem höheren Gericht)
член на колегия
Sendeanlage /предавателна станция,
предавателно устройство Sendean¬
tenne /предавателна антена Sende¬
bereich т Radio, rv радиус м на дейст¬
вие на предавател
senden1 ['zmdan| <sendet, sendete, ge¬
sendet iTRadio, TV предавам, излъчвам
senden2 l'zEndan] <sendet, sandte, ge¬
sandt vt пращам, изпращам
Sendepause /пауза ж между две пре¬
давания
Sender <-s, -> т 1. (Anlage) предавател¬
на станция, предавател .и 2. radio стан¬
ция ж; IV канал м
Senderaum т (предавателно) студио
Sendereihe/поредица ж от предава¬
ния SendeschlussRR kein PI т край м на
предаване Sendezeit / (Zeit, die einer
Sendung zur Verfügung steht/ времетрае¬
не cp на предаване; /Zeit, während deren
ein Sender Sendungen ausstrahlt) време¬
траене на излъчване
Sendung -en>/1. 'Beförderung! из¬
пращане cp, експедиция ж 2. (Gegen
stand) пратка ж; (Waren) партида ж
3.	radio, iv (das Ausstrahlen über einen
Sender)излъчване cp, емисияж;(Radio-,
Fernseh-) предаване cp
Senf (z£nf| <-(e)s, -e> m горчица ж
sengen ['zEganl I. vt (beim Bügeln) леко
изгарям, ожълтявам; gastr (Geflügel)
пърля, опърлям II. vi (Sonne) журя,
прнжурям; -de Hitze палеща жега
senil |ze'ni:l] adj сенилен
senior ['ze:np:e| adj (nachgestellt) старши:
Herr Lang ~ господин Ланг старши \или
баща|
Senior(in) |'ze;nio:g| <-s, -en; -, -nen> m(fl
1.	pl (alte Menschen) възрастни хора
2.	(Ältester) доайен м 3. sfort възрастен
спортист (според вида спорт над 18,
20, 21, 23 години) Seniorenkarte /
SeniorenpassRR т пенсионерска кар¬
та (за намаление при пътуване с влак
и др.)
Senke ('ztrjks) <-, -п> / падина ж
senken ('zegkan) I. vt 1. (Sarg) спускам;
(Kopf) навеждам; (Augen, Blick) свеждам;
(Stimme) снижавам 2. (Steuern, Kosten)
намалявам; (Preise) понижавам II. vr:
sich - (Boden) слягам (се); (Gelände) cm\-
шавам се; (Abend, Nacht) спускам се
Senkfuß m стъпало cp на крак със
смъкнат свод
senkrecht I. adj отвесен, вертикален;
мат перпендикулярен II. advаею верти¬
кално; (jäh) стръмно; ~ in die Höhe
право нагоре Senkrechte / перпен¬
дикуляр м Senkrechtstarter т 1. aero
самолет м с вертикално излитане и
кацане 2. flg (Mensch) силно пробивен
човек, човек ж. който нрави главо¬
ломно бързо кариера; (Buch) книга ж,
която невероятно бързо става бест¬
селър
Senkung <-, -еп> /1. sing (Bewegung nach
unten) спускане cp 2. (von Boden) сляга-
не cp, спадане cp; ceol депресия ж
3.	sing (von Preisen, Steuern) понижаване
cp
Senner(in) <-s, -; -, -nen> m(f) A, südd
(Almhirt) алпийски пастир, който пре¬
работва сам млякото и произвежда
масло и сирене
Sennhütte / А, südd овчарска хижа (в
Алпите)
Sensation [z£nza'tsio:n| <-, -en> f (Aufsehen)
сензация ж; (Ereignis) събитие cp
sensationell [z£nzatsio'n£l| adj който пре¬
дизвиква сензация, сензационен; (Fä¬
higkeiten, Angebot) невероятен
Sensationsgier <-> kein Plfpej жажда ж
за сензации Sensationslust / жела-

Sense
543
setzen
ние cp за търсене на сензации
Sense \'zf.nzd\ <-, -п> /ле# коса ж
sensibel (z£n‘zi:bai| adj чувствителен
sensibilisieren )z£nzibili'zi:ran) <ohne ge->
i-rijdn] für etw - обръщам вниманието
на икг върху нщ (като го запознавам
с някакъв проблем/
Sensibilität [z£nzibili‘t£:tj <-> kein PI f
чувствителност ж
Sensor fzenzoa?) <-s, -en> m тнен сензор
м, датчик м
sentimental [z£ntim£n'ta:l] adj сантимен¬
тален
Sentimentalität (zEntinuntali'tMt) <-, -en>
/сантименталност ж
separat |zepa'ra:t] adj отделен
Separatismus |zepara'tismus] <-> kein PI m
сепаратизъм м
Separatist!inj [zepara'tist) <-en, -en;
-nen> miß сепаратист(ка) м(ж/
separatistisch adj сепаратистки
September (zEp'tEmbej <-fs), -> mсептем¬
ври м; s. a. April
Sequenz [ze'kvEnts] <-, -en> / film, mus
секвенция ж
Serbe [’zprbsj <-n, -n> m сърбин
Serbien ['zfrbienj n geog Сърбия ж
Serbin |'z£rbin| <-, -nen>/сръбкння ж
serbisch |'z£rbij] adj сръбски
serbokroatisch [z£rbokro'a:tiJl adj сърбо¬
хърватски
Seren pl von Serum
Serenade [zere'na:ds| <-, -n> / серенада
ж (бодро звучаща музикална компо¬
зиция от няколко части за малък
оркестър )
Serie |'ze:ria| <-, -n> / серия ж; (Bände/
поредица ж
seriell [zerl'el] adj сериен
Serienausstattung / серийно оборуд¬
ване serienmäßig I. adj който спада
към определена серия, сериен И. adv
серийно Seriennummer /сериен но¬
мер Serienproduktion /серийно про¬
изводство Serienschaltung / после¬
дователно свързване serienweise adv
на серни,серийно
seriös (zeri’eis] adj (vertrauenswürdig: Firma,
Unternehmen/ сериозен; (solide wirkend)
солиден; in ~en schwarzen Anzügen в
строги черни костюми
Serpentine [z£rp£n‘ti:na] <-, -п>/серпан-
тина ж
Serum l'zeirum] <-s, Sera o Seren> n се¬
рум M
Server [’s<E:ve| <-s, -> m inform сървър м
Service1 (zerivirs) <-(s), -> n (Ess-, Kaffee-,
Tee-j сервиз м
Service2 l'zoievis) <-, -s> m o n 1. sing
iKundendienst) сервиз м; (Bedienung) об¬
служваме cp 2. iiennisl ссрнис м
servieren Izjr'vi.’ranj ' Ohne ge- ■ 1. vt cep
вирам II. vi 1. (am fisch i сервирам
2.	/ Tennis! бия сервис
Serviererin /сервитьорка :m. келнер-
ка ж
Serviertochter / CH iServiererin: сер¬
витьорка ж, келнерка ж
Serviette [z£r’vi£taj <-, -n>/салфетка .m
Serviettenring m ха.ака ж за салфет ¬
ка
Servobremse [’zErvobrEmza) / спирачка
ж c изпълнителен механизъм, серво-
спирачка ж Servolenkung / кормил¬
но управление със сервозадвижване.
сервоуправленне ср
Servus l'srrvus) interjA, südd /zur Begrüßung/
здравей(те); (zum Abschied} чао
Sesam ['zerzamj <-s, -s> m вот сусам ,и
► öffne dich! Сезам, отвори се!
Sessel fzEsalj <-s, -> m 1. (Polstern-/ крес¬
ло cp 2. A (Stuhl) стол M Sessellift m
седалков лифт
sesshaft’41 [’zEshaft] adj, seßhaft*1' adj
(Leben mit festem Wohnsitz) уссднал:
/wohnhaft) живеещ, установен; sie ist
jetzt in Paris - тя сега живее в Берлин;
~ werden заселвам се \или установя¬
вам се) за постоянно
setzen |‘z£ts9n| 1. vt 1. (hintun) поставям,
слагам; (sitzen lassen: Gast] настанявам;
(Kind) слагам да седне; jdn an Land -
изкарвам нкг на суша; etw auf die
Tagesordnung/den Spielplan ~ включ¬
вам нщ в дневен ред/програма; etw in
die Zeitung - помествам нщ във вест¬
ник 2. (Pßanze, Baum) садя, посаждам
3.	(aufstellen: Ofen) монтирам, инста¬
лирам; (Denkmal) вдигам, издигам;
(Segel) вдигам 4. typ набирам 5. (Geld/
залагам; feine Summe) auf etw akk -
залагам (сума) на нщ; alles auf eine
Karte - залагам всичко на една карта
6.	(schreiben: Punkt, Komma) поставям,
пиша, написвам: seine Unterschrift un¬
ter einen Brief ~ слагам подписа си под
писмо: etw auf die Rechnung - пиша
нщ на [или вписвам нщ в| сметка
7.	(fest-: Termin, Standard, Norm, Grenze,
Ziel) фиксирам, определям: jdm eine
Frist - поставям нкм срок 8. ßg seine
Hoffnung auf \o in) jdn/etw akk - въз¬
лагам надежди на нкг/нщ II. vr: sich ~
1. (Platz nehmen) сядам; (Vogel) кацам;
sich zu jdm - сядам при нкг; - Sie sich!
седнете! 2. (Kaffee, Tee) утаявам се:
(LösungI утаявам се, избистрям се
3.	/sich fest-: Staub) уталожвам се: der
Staub hat sich in die Ritze gesetzt npax-
та се наби в пукнатините III. vi auf

Setzer
544
Sicherheitsabstand
jdn/etw akk ~ a. fig имам доверие на
нкг/нщ; über etw akk ~ /springen, impfenI
прескачам нщ
Setzer(in) <-s, -nen> miß словосла¬
гателска) M(JIC)
Setzerei |z£tsa'rai| <-, -en> / наборен
[или словослагателен) цех
Setzkasten т наборна каса
Setzling ('zttslrrjj <-s, -е> т 1. аок фидан¬
ка ж 2. (bei Fischzucht/ млада риба за
разплод
Seuche l'zaiqa] -п>/еп!1дсмия ж; iTier~l
чума ж: fig напас т ж Seuchengebiet /?
епидемичен район Seuchenherd т
о1'нище ср на епидемия
seufzen |'z3iftsan| w въздишам Seufzer
<-s, -> m въздшика ж
Sex |z£ks| <-iesj> kein Pi m секс .u Sex¬
bombe ffam сексбомба ж Sexfilm m
порнофилм M
Sexismus |zt'ksismus| <-> kein Pi m сексн-
тьм м tдискриминационно отноше¬
ние някой от половетеj
sexistisch adj секспстки
Sexshop |zEksJ:>p| <-s, -s> m сексшоп м
Sextant (zEks'tantl <-en, -en> m секстант
M (ъгломерен инструментI
Sextelefon n телефон м за сексуслугп
Sextourismus т секстуризъм м Sex-
tourist(in) miß секстурнст(ка) м!ж)
Sexualerziehung IzEksu'a:l£Etsi:ui)| / сек¬
суално възпитание Sexualforschung
/сексология ж
Sexualität |z£ksuali'U:t| <-> kein Pi fee ксу-
алност ж
Sexualkunde / учебен предмет, в кой¬
то децата получават сексуална
просвета Sexualtrieb т полов нагон
Sexualverbrechen п сексуално прес¬
тъпление
sexuell |z£'ksu£l| adj сексуален
sexy 1'zEksi) <inv> adj секси
sezieren [ze'tsi:ran| <ohne ge-> t-г правя
дисекция; a. fig разчленявам
sfr, sFr abk von Schweizer Franken CHE
швейцарски франк
Shampoo l'Jampuj <-s, -s> n шампоан .w
Shareware <-, -> / iNFORM плащане за
допълнителна документация към
безплатен софтуер
Sherry |'/еп| <-s, -s> т шери ср /испан¬
ско десертно вино,1
shoppen w пазарувам
Shopping j/зргг)) <-s, -s> n 1. /Einkaufs¬
bummel; пазаруване cp 2. isform паза¬
руване в интернет
Shorts U^rtsj pl шорти ми
Show !/ooj <-, -s> / шоу cp; eine -
abziehen jarg правя голямо шоу Show¬
business <-> kein Pi n, Showgeschäft
kein Pl n шоубизнес м
siamesisch |zia'me:zij| adj сиамски; ~e
Zwillinge сиамски близнаци
Sibirien |zi'bi:ri3n| n оюг, Сибир м
sibirisch adj сибирски
sich (zxg| pron refi akk (betont! себе си;
(unbetont! се; dat (betont! на себе си;
(unbetontI си; - selbst fragen питам се;
-	selbst schaden вредя на самия себе
си; ~ die Hände gründlich waschen
хубаво измивам ръцете си; die Idee
an ~ идеята сама по себе си; an und für
-	всъщност, по принцип; bei ~ (Geld,
Waffel у себе си; für - leben живея сам;
etw von ~ aus tun правя нщ, без никой
да ме кара; wieder zu - kommen свес¬
тявам се, идвам на себе си (след при¬
падък/; etwas auf - haben fig важен
съм. от значение съм
Sichel |'zi<;al| <-, -п> /сърп м
sicher l'zi^ej I. adj 1. сигурен; (nicht
gefährlich! безопасен; sich bei jdm ~
fühlen чувствам се при нкг на сигурно
място; seines Lebens nicht (mehr) ~ sein
не съм сигурен (повече) за живота си;
vor etw dat - sein осигурен съм срещу
нщ 2. (ohne Zweifel, gewiss! сигурен,
несъмнен; (zuverlässig! сигурен, благо¬
надежден; (fehlerfrei/ безпогрешен;
einer Sache gen ~ sein сигурен съм в
нщ; ~ ist, dass ... сигурно е. че - ist
~ сигурното си е сигурно II. adv 1. /ge¬
fahrlos( безопасно 2. (höchstwahrschein¬
lich, gewiss) сигурно, със сигурност; ~
kommt er bald той сигурно скоро ще
дойде; er hat das - vergessen той си¬
гурно е забравил това; etw - wissen
зная нщ със сигурност; weißt du das
~? със сигурност ли знаеш това?
sicher;gehen <irr> vi sein действам на
сигурно, подсигурявам се срещу евен¬
туален риск; sie wollte ~ und konsul¬
tierte noch einen Arzt тя искаше да е
сигурна и се консултира с още един
лекар; um ganz sicherzugehen за да
бъдем съвсем сигурни
Sicherheit <-, -en> / 1. sing сигурност
ж; (Ungefährlichkeit) безопасност ж; in -
sein в безопасност |или на сигурно
място) съм; jdn/etw akk in - bringen
настанявам нкг/нщ на безопасно мяс¬
то; sich in ~ wiegen мисля, че се на¬
мирам в безопасност (но се заблуж¬
давам/ 2. sing (Gewissheit! сигурност,
увереност ж; mit - със сигурност
3. sing (des Urteils, Geschmacks) безпог-
решност ж; ISelbstbewusstseinI самоуве¬
реност ж 4. HN (Bürgschaft! гаранция ж;
gegen - срещу гаранция
Sicherheitsabstand т безопасна дис-

545
Siebzehntel
Sicherheitsbindung
танция Sicherheitsbindung / ски-аи-
томати мп Sicherheitsgurt rn предпа¬
зен колан sicherheitshalber adv за
по-голяма сигурност Sicherheitskopie
/inform резервен |или дуГ)лиращ| файл
Sicherheitsnadel / безопасна игла
Sicherheitsrat тсъвета/ за сигурност
SicherheitsschlossRß п секретна бра¬
ва Sicherheitsventil п предпазен кла¬
пан Sicherheitsvorkehrung <-, -еп> /
предпазна мярка; ~еп treffen вземам
предпазни мерки
sicherlich adv s. sicher
sichern I. vt 1. (schützen) осигурявам,
подсигурявам; ми охранявам 2. (garan¬
tieren, gewährleisten) осигурявам, гаран¬
тирам 3. (verschaffen) (jdm) etw - оси¬
гурявам (hkmJ нщ4. (befestigen!закреп¬
вам; (Bergsteiger! закрепвам c въже
5.	Tech (Maschinen) обезопасявам; eine
Schusswaffe - слагам предпазител на
огнестрелно оръжие II. vr: sich ~ (sich
schützen! осигурявам се; (beim Berg¬
steigen) закрепвам се с въже; sich vor
jdm/etw dat |o gegen] - осигурявам се
срещу нкг/нщ
sicher I stellen vt 1. (garantieren, gewährleis¬
ten) осигурявам, гарантирам 2. (in
Sicherheit bringen) настанявам на сигур¬
но място 3. (beschlagnahmen) конфис¬
кувам
Sicherung <-, -еп>/1. sing (Schutz] оси¬
гуряване cp; Mil (Deckung) прикритие
cp 2. sing lGarantie) гаранция ж 3. sing
(Festigung! закрепване cp c въже 4. (von
Schusswaffei предпазител м 5. el пред¬
пазител (на бушон) Sicherungskasten
/77 (електрическо) табло с бушони
Sicherungskopie / infohm резервен
\или дублиращ) файл
Sicht |zi<;t| <-> kein PI f 1. (-Verhältnisse)
видимост ж 2. fig (Blickwinkel) гледна
точка; (Ausblick) fin перспектива ж; auf
kurze/lange - в краткосрочна/дълго-
срочна перспектива; aus meiner ~ от
моя гледна точка; auf - zahlbar fin
платим при предявяване; in - sein
виждам се sichtbar ad) 1. (zu sehen)
видим 2. fig (offensichtlich) явен. очеви¬
ден; (Fortschritt) видим, явен; - werden
виждам се
sichten vt 1. /erblicken) забелязвам [или
виждам] (в далечината) 2. (durchsehen)
преглеждам; (ordnen) подреждам
Sichtgerät п (von Computer) дисплей м
sichtlich adj видим, явен
Sichtverhältnisse /?р/(завнсещи от вре¬
мето) условия за видимост Sichtver¬
merk /77 (in Visum) виза ж Sichtweite /
обсег м на видимост; in/außer - в/
извън обсега на видимост
sickern fzikenj vi sein in etw akk - и ми
чам |/7.7н просмуквам се] в нщ: durch
etw akk - процеждам се през ши; л.
Blut)‘просмуквам се през нщ; die Pläne
der Regierung waren in die Presse
gesickert плановете на правителство
то бяха изтекли в пресата
sie ]zi:j ргоп pers 1. пот 3. pers sing f тя
2. пот 3. pers pl те 3. sing, ah; von sie
(betont) нея: /unbetont! я 4. pl, akk von sie
(betontt тях: (unbetont) ni
Sie pron pers 1. nom sing, pi (Höflichkeitsform!
Вие: jdn mit - anreden говоря на икг
на Вие 2. sing, pl akk von Sie Ви
Sieb |zi:p] <-(e)s, -e> n (feines) сито cp;
igrobes) решето cp; (Gemüse-) цедка ж;
(Tee-, Kaffee-) филтър ,u; ein Gedächtnis
wie ein - haben имам много лоша
памет Siebdruck т трафаретен \icut
шаблонен] печат
sieben1 [‘zi:bsn] I. vt (Sand, Erde, Gold,
Getreide) пресявам; /Mehl) сея. преся¬
вам II. viflg (bei Bewerberauswahl, Prüfung)
пресявах!
sieben2 пит седем: s. a. acht
Sieben <-, -> / седмица ж; s. a. Acht
Sieben-, sieben- (in Zusammensetzungen!
седем-, седмо-; s. a. Acht-, acht¬
Siebenbürgen |ziban'bYrgan| /?шю Тран¬
силвания ж
siebenfach, 7fach adj седмо кратен: s. a.
achtfach
siebenhundert пит седемстотин; s. a.
achthundert
siebenjährig, 7-jährigRR adj (sieben Jahre
alt/dauernd) седемгодишен Sieben¬
jährige, 7-jährigeRR <ein -r, -n, -n> mf
седемгодишен ,и, седемгодишна ж
siebenmal, 7-та1пл adv седем мъти: s. а.
achtmal
Siebenmeilenstiefel l'ziiban'mailanjtbfdl]
mpl mit ~n много бързо
Siebensachen fzcban'zaxan] fpl seine ~
packen fam събирам си партакешитс
Siebenschläfer m zoo сънливец м fein)
съсел c дълга рунтапа опашка, чпя¬
то козина отгоре е сипа, а отдолу
бяла)
siebentausend пит седемстотин
Siebtel <-s, -> ледна седма; s. a. Achtel
siebtens adv седмо, на седмо място: s.
а achtens
siebtelr, s) ad/седми; im ~n Himmel sein
на седмото небе съм от щастие: s. а.
achte(r, s)
siebzehn пит седемнайсет, седемна¬
десет: s. а. acht
Siebzehntel п една седем нанета ж; s. а.
Achtel

siebzehnte
546
siebzehnte(r, s) ad/седем напети, седем¬
надесети; s. a. achte(r, s)
siebzig |'zi:ptsi<;] пит седемдесет: s. a.
achtzig; Siebziger(in) <-s, -nen>
rnß седемдесетгодишен мъж. седем¬
десетгодишна жена siebzigjährig,
70-jährigRR adj седемдесетгодишен
Siebzigjährige, 70-jährigeRR <ein -r, -n,
-n> nrf седемдесетгодишен м. седем¬
десетгодишна ж
Siebzigstel <-s, -> n една седемдесета;
s. a. Achtel
siebzigsteir, s) adj седемдесети: 5. a.
achtel r, sl
siedeln l'zkdalnj w заселвам се. посел-
вам се
sieden |'zi:dan| <siedet, sott o siedete,
gesotten o gesiedet> I. vt варя. сваря¬
вам II. и вря. кипя
Siedepunkt т 1. i’hvs точка ж иа ьсипене
2. fig!Höhepunkt)кулминацияж, най-ви¬
сока точка
Siedler!inj |'zi:dle[ <-s, -; -, -nen> m(ß
заселник м, заселничка ж
Siedlung <-, -еп>/1. (Ап~) селище cp
2. (Wohn-l жилищен квартал |в пери¬
ферията иа град) (с еднотипни сгра¬
ди!
Sieg [zi;k| <-|e)s, -е> т победа ж; den -
davontragen побеждавам
Siegel |'zi:gal| <-s, -> n печат м; unter
dem ~ der Verschwiegenheit под сек¬
рет Siegellack m воса.к м за подпе¬
чатване
siegen |'zi:gan| w über jdn/etw akk -
побеждавам нкг/нщ
Siegerjinl <-s, -; -nen> miß победи¬
тел (ка) м(ж)\ als ~ aus etw hervorgehen
излизам победител от нщ Siegereh¬
rung <-, -en> / тържествено връчва¬
не на грамоти и медали на победите¬
лите /в спортно състезание! Sieger¬
pose <-, -п> / поза ж на победител
siegesbewusst^, siegesgewiss^, sie¬
gessicher adj уверен в победата Sie¬
geszug т победоносен поход: a. fig
триумф М
siegreich adj победоносен; eine -е
Mannschaft отбор, извоювал много
победи
sieht |zi:tj 3. pers sing pr von sehen
siezen |'zi:tsan| I. vt говоря на нкг на
..Вие" II. '//-.-sich ~ говорим си на ..Вие"
Signal [zi'gna:l| <-s, -е> п сигнал м; das
- zu etw geben давам сигнал за нщ
signalisieren jzignali'zi:ran| <ohne ge-> vt
сигнализирам
Signalwirkung/- haben имам верижен
ефект: von etw geht eine - aus нщ
предизвиква верижен ефект
Single
Signatur |zigna'tu:g| <-, -en>/l. (Karten
Zeichen) условен знак 2. (Buchnummer in
Bibliothek) сигнатура .от-
signieren |zi'gni:ran| cohne ge-> vt мар¬
кирам
Silbe l'zilba] <-, -n> / сричка ж Silben¬
trennung/пренасяне cp на срички
Silber l'zilbe) <-s> kein Pin 1. (Metall, Farbe)
сребро cp 2. (Tafelgeschirr! сребърни
прибори Silberblick mfam леко кри¬
вогледство Silberfischchen n zoo мок¬
рица ж Silbergeschirr kein PI n сребър¬
ни прибори Silberhochzeit/сребърна
сватба
silb(e)rig ('zilb(a)ri^j ad/сребрист; (Lachen,
Stimme) звънлив
Silbermedaille /сребърен медал
silbern adj 1. (aus Silber) от сребро, сре¬
бърен 2. (silberig! сребрист; (Stimme)
звънлив
Silberpapier n станиол м
silbrig s. silbfejrig
Silhouette (zi'luEta) <-, -n> / силует м
Silicium, Silizium [zi'lkyium] <-s> kein PI
n силиций л/
Silikon |zili'ko:n| <-s, -e> ленш силикона/
Silo |'zi:lo| <-s, -s> m o n силоз м; im -
einlagern складирам в силоз
Silvester |zil'v£ste| <-s, -> n Нова година
(31 декември) Silvesterparty / ново¬
годишно тържество
simpel |'zimpal| adj 1. (unkompliziert) прост;
(schlicht) обикновен 2. pej (einfältig) npo-
стодушен; (beschränkt) ограничен
Sims [zims| <-es, -e> m o n arcii корниз
м; (Fenster-) перваз м
Simulantlin) |zimu'lant| <-en, -en; -nen>
miß симулант|ка) м(ж)
simulieren |zimuTi:ran| <ohne ge-> vi, vt
симулирам
simultan [zimul'ta:n| adj (Übersetzung) ch-
мултанен; (Schach) едновременен Si¬
multandolmetschen <-s> kein PI n cii-
мултаиен превод Simultandolmet-
scher(inj m(f) симултанен преводач,
симултанна преводачка
sind [zint| /. и 3. pers pl pr, bei Sie sing u pl
von sein1
Sinfonie [zinfo'ni:| <-, -n> /симфония ж
Sinfoniekonzert n симфоничен кон¬
церт Sinfonieorchester л симфоничен
оркестър
singen ['zirpnl <singt, sang, gesungen>
vt, vi a. jarg (gestehen) пея, изпя вам
Singen <-s> kein Pl n пеене cp
Single1 [siggl| <-, -(s)> /(Schallplatte! мал¬
ка грамофонна плоча c по един запис
от двете страни
Single2 <-s, -s mo-, -s f> mf (alleinlebender
Mann/ нессмеен мъж, ерген м; (allein

Single-Disco	547	Sittenverfali
lebende Frau) несемейна жена
Single-Disco/дискотека ж да несемей-
нн Single-Haushalt т домакинство ср
на несемеен мъж. несемейна жена
Single-Party /парти ср за несе.мейни
Singsang l'zigzag] <-(e)s> kein PI m моно¬
тонно пеене
Singular ['zirjgulaig] <-s, -e> m единстве¬
но число
Singvogel m пойна птица
sinken ['ziqkan] <sinkt, sank, gesunken>
vi sein 1. [nach unten -j движа се надолу
(бавно); (Schiß потъвам; (Ballon, Nebel)
падам; (Sonne, Stern) залязвам; [in wei¬
chen Untergrund) затъвам; erschöpft in
einen Stuhl ~ отпускам се изтощен на
стол; zu Boden - падам на земята; in
Ohnmacht - изпадам в безсъзнание
2. (sich senken: Boden) слятам (се); (Ge-
lande) снишавам се; (Fundament, Gebäude)
потъвам 3. (Wasserspiegel, Temperatur, Prei
se, Kurse) спадам, понижавам се 4. (An¬
sehen, Vertrauen) спадам; /Einfluss) нама¬
лявам; in jds Achtung - губя нечие
уважение; die Hoffnung/den Mut ~
lassen губя надежда/смелост
Sinn(zm|<-(e)s,-e> ml. (Wahrnehmungs~)
сетиво cp; die fünf -е петте сетива;
etw mH den ~en wahrnehmen възпри¬
емам нпд със сетивата 2. plIBewusstsein)
съзнание cp, свяст ж; jdm schwinden
die ~e някой губи съзнание \или изпа¬
да в несвяст]; nicht bei ~en sein не съм
на себе си 3. /Denken) ум м; etw im ~(е)
haben имам нщ наум; sich dat etw aus
dem ~ schlagen избивам си нщ от ума
\шт главата|; jdm in den - kommen
идвам нкм наум. хрумвам нкм 4. (Стр
fänglichkeit, Verständnis) усет м, чувство
ср; ~ für Gerechtigkeit чувство за спра¬
ведливост 5. fZweck) смисъл м; der -
des Lebens смисълът иа живота; der
~ der Sache liegt darin, dass ... смисъ¬
лът на цялата работа е в това да ...;
ohne - und Verstand без ум и разум;
das hat keinen - това няма никакъв
смисъл |или е безсмислено] 6. (Ве
deutung) смисъл, значение ср; keinen ~
ergeben не давам никакъв смисъл; im
~е des Gesetzes в смисъла на закона;
in gewissem -е в известен смисъл; im
eigentlichen/bildlichen -е в същинс-
кия/образния смисъл; im engeren/
weiteren -е в по-тесен/по-широк сми¬
съл; im wahrsten -е des Wortes в ис¬
тинския смисъл на думата
Sinnbild п символ м; der Löwe ist - für
Venedig лъвът е символът на Вене¬
ция sinnbildlich adj символичен; ~
darstellen представям нщ символично
sinnen l'zinanl csinnt, sann, gesonnen -
vi 1. inachdenken) (über etw аЩ - раз¬
мишлявам (върху ищ); was sinnst du?
за какво мислиш? 2. iplaneni auf etw
akJ; - замислям [или кроя] ши
sinnentstellend ad/изопачанащсмис i.-
ла
Sinneseindruck m възприятие cp
Sinnesiust/сетивно удоволствие Sin¬
nesorgan n сетивен орган Sinnes¬
täuschung / сетивна измама Sinnes¬
wandel <-s> kein Pl m промяна ж на
нагласата
sinnfällig adj ясен, лесен за разбиране
sinngemäß adj по смисъл; etw - wie¬
dergeben предавам нщ по смисъл
sinnieren |zi'ni:ren) cohne де-> и/размиш-
лявам
sinnig adj(Gedankejумен; (sinnreich) емче-
лен
sinnlich adj 1. (die Sinnesorgane betreffend)
сетивен 2. (Mensch, Mund, Genuss) чув¬
ствен Sinnlichkeit <-> kein Plf (das den
Sinnen zugewandte Sein) сетивност ж:
(sinnliches Verlangen) чувственост ж
sinnlos adj 1. (ohne Sinn) безсмислен
2. (widersinnig) абсурден; - betrunken
ужасно пиян 3. (vergeblich) напразен
Sinnlosigkeit <-> kein Plf безсмисле-
hoct ж; ~en begehen върша безсмис¬
лени неща |или глупости]
sinnverwandt adj близък по смисъл,
синонимен sinnvoll adj 1. (Satz, Aussage)
смислен 2. (vernünftig)р'с\ъу\лс\\\ (nützlich)
целесъобразен sinnwidrig adj който
противоречи иа здравия смисъл, аб¬
сурден
Sintflut |'дпЙ1и:1] / потоп м
Sinti l'zinti] р! синти мн (немски цигани)
Sippe l'zipa] <-, -n> / 1. (von Menschen)
племе cp; fam (Verwandtschaft) род м;
scherz фамилия ж 2. zog род
Sippschaft <-, -en> f meist pej племе cp;
sie bringt bestimmt ihre ganze ~ mit тя
със сигурност ще домъкне цялата си
фамилия
Sirene (zi'rerna] <-, -п> / сирена ж Sire¬
nengeheul п вой м на сирени
Sirup [’ziirop] <-s, -е> т сироп м
Site <-, -s> / iNi-oRM (Intemetseite) сайт м
Sitte ['zita| <-, -n> fl. (Benehmenj пове¬
дение cp, обноски мн; (moralische
Normen) нрави мн, морал м; gegen die
guten ~*n verstoßen престъпвам гра¬
ниците на благоприличието 2. (Brauch)
традиция ж, обичай м; nach alter -- по
стар обичай 3. (Gewohnheit) навик м;
etw ist - нщ е обичайно sittenlos adj
безнравствен, неморален Sittenverfall
т упадък м на нравите |или на мо¬

sittenwidrig
548
Skonto
рала| sittenwidrig adj um накърняващ
добрите нрави
Sittich ['ziti<;| <-, -e> m малък, пъстър
папагал
sittlich ad/нравствен. морален Sittlich¬
keit <-> kein Plf нравственост ж, мо¬
ралност ж Sittlichkeitsverbrechen п
тежко сексуално престъпление
Situation |zitua'tsjo:n| <-, -en> / ситуа¬
ция ж
situieren |zitu'i:ran| vt ситуирам; gut si¬
tuiert c добро положение, добре по¬
ставен
Sitz [zits| <-es, -e> m 1. (~gelegenheit)
място cp (ja сядане): (Stuhl) стол м;
(Sessel) кресло cp; (in Fahrzeugen! седал¬
ка ж; sein - ist leer geblieben мястото
му остана празно 2. pari. (von Abgeord
neten! място 3. (von Firma, Verein, Re
giemng! седалище cp 4. Ivon Kleidung!
dieses Weid hat einen guten ~ тази
рокля стои добре Sitzbad п седяща
баня
sitzen l'zrtsan] <sitzt, saß, gesessen> vi
1. (Mensch! седя: (Vogel) кацнал съм:
bleiben Sie ~! не ставайте!; jdn ~ lassen
/am (im Stich lassen) зарязвам нкг; (bei
Verabredung) карам [или накарвам| нкг
да чака напразно; das lasse ich nicht
auf mir ~! ие мога да се съглася с това!;
einen - haben Jam (betrunken sein) малко
съм пиян 2. (sich befinden) намирам се:
(leben und tätig sein/ живея и работя; fig
заседнал съм, загнездил съм се; in
einer Partei - (Mitglied sein) член съм на
партия; der Hass saß lange in ihm
омразата дълго не го напускаше
3.	Modell ~ позирам 4. (passen: Frisur,
Kleidung) стоя добре, отивам; wie
angegossen - стоя като изля т 5. (treffen:
Bemerkung) точен съм ►im Gedächtnis
- запечатвам се в паметта; im Ge¬
fängnis ~ лежа в затвора; - bleiben (in
der Schule) оставам (да повтарям кла¬
са); (unverheiratet bleiben) не се омъж¬
вам
sitzen i bleiben*1' s. sitzen 1.
sitzen I lassen"1 s sitzen 1.
Sitzgelegenheit / място cp за сядане
(стол, табуретка и dp.) Sitzordnung
/ ред а/ за сядане /е зала, около маса
и dp./; die - festlegen определям реда
за сядане Sitzplatz т място ср за ся¬
дане Sitzstreik т седяща стачка
Sitzung <-, -еп>/1. /allg! jur заседание
cp: die ~ ist geschlossen заседание при
затворени врати 2. гто!?;.: форум .и
Sitzungssaal гп заседателна зала
Sitzverteilung /гд; ; разпределение ср
на местата
Skala |'ska:la| <-, -s о Skalen>/скала ж
Skalp |skalp| <-s, -e> m скали м
Skalpell |skal'pd| <-s, -e> n скалиел м
skalpieren jskal'pinan) <ohne ge-> кГскал-
гшрам
Skandal |skan'da:l| <-s, -e> m скандал м
skandalös |skanda'l0:s| adj (anstößig) скан¬
дален, шокиращ; (unerhört) нечуван
Skandinavien |skandi'na:vian| n с;юс Скан-
дннавия ж
Skandinavier(in) <-s, -; -nen> m(f)
скандпнавец м, скандинавка ж
skandinavisch adj скандинавски
Skat |ska:l| <-(e)s, -e o -s> m скат м
Skateboard |'sk£itba:t| <-s, -s> n скейт-
борд м
Skelett [ske'lstj <-(e)s, -e> n скелет м
Skepsis l'skspsis] <-> kein Plf скепсис м,
скептицизъм м
Skeptiker(in) ('skeptikej <-s, -; -, -nen> m(fi
скептик M, скептичка ж
skeptisch adj скептичен; ich bin ~ нас¬
троен съм скептично, имам съмнения
Sketch |sk£tfl <- (es), -e(s) o-s> m скеч м
Ski (Ji;| <-s, -er o rar -> m ска ж; ~ fahren
карам ски Skianzug m stört екип м за
ски Skiausrüstung /екипировка ж за
ски Skifahrer(in) m(f) stört скиор(ка)
м(ж/ Skihose / скиорски клин Ski¬
langlauf т ски-бягане ср на дълги
разстояния Skilaufen <-s> kein Pl n
ски-бягане cp Skiläufer(in) m(f) ски-
ор(ка) м/ж) Skilehrer(in) m(f) ски-учи-
тел(ка) м(ж) Skilift т скн-влек м
Skinhead ['skinhct] <-s, -s> m скинхед м
SkipassRR m ски-карта ж Skipiste /
ски-писта ж Skischule /sport ски-учи¬
лище cp Skispringen <-s, -> nски-ско¬
кове MH Skispringer(in) m(fi състеза-
тел(ка) м(ж) по ски-скокове Skistock
т щека ж Skiträger т носач м за ски
Skizze |'skit§a| <-, -п> f (Zeichnung) скица
ж; (stichwortartiger Entwurf) план м, схе¬
ма ж; UT очерк м skizzenhaft adj схе¬
матичен
skizzieren |ski'tsi;ran) <ohne ge-> vt ски-
цпрам; den Text für eine Rede - на¬
хвърлям текста за реч
Sklave |'skla:vs| <-n, -n> m роб м; s. a.
Sklavin
Sklaverei jskla:va'rai| <-> kein Pl f робст¬
во cp
Sklavin I'sklaivin] <-, -пеп>/робиня ж;
s. a. Sldave
sklavisch adj (unterwürfig) раболепен; -er
Gehorsam сляпо подчинение; ~e Nach¬
ahmung сляпо подражание
Sklerose [skle'ro-.za] <-, -n> / склероза
ж; multiple ~ множествена склероза
Skonto |'slont:o| <-s, -s o rar Skonti> m o

Skorpion
549
Sofortmaßname
покоите cp (отстъпка от цената при
плащане в брой/
Skorpion |slor'pk>:nI <-s, -е> т 1.
скоргшом .и 2. äs i к Скорпион: er/sie ist
lein) ~ той/тя е (зодия) Скорпион
Skript |skript| <-(e)s, -en o -s> n 1. (Ma¬
nuskript) ръкопис M 2. (einer Vorlesung)
записки ми 3. film сценарий м
Skrupel l'skrurpal] <-s, -> m скрупули мн
skrupellos adj безскрупулен Skru¬
pellosigkeit <-> kein PI / безскрупул-
HOCT ж
Skulptur [skulp’tuie] <-, -en>/скулпту¬
ра ж
Slalom ]'sla:bm| <-s, -s> m слалом м
Slang (sltpl <-s> kein P! m 1. (saloppe
Sprache) сленг м 2. /Jargon1 жаргон м
Slawe |'sla:va] <-n, -n> m, Slawin ['s!a:vin]
<-, -nen> / славянин м, славянка ж
slawisch adj славянски
Slip |slip) <-s, -s> m (Damen-) бикини мн;
(Herren-) слип м Slipeinlage / тънка
дамска превръзка за ежедневна \mom-
реба
Slogan [sbugan] <-s, -s> m слоган м
Slowake [slo'varka] <-n, -n> m словак м;
s. a. Slowakin
Slowakei ]slova'kai| / мое die - Слова¬
кия ж
Slowakin [slo'va:kin| <-, -nen> / словач-
ка ж; s. a. Slowake
slowakisch adj словашки
Slowakisch <-s> kein PI n, Slowakische
<-n> kein PI n словашки м
Slowene [slo've:na| < n, -n> m словенец
и/; s. a. Slowenin
Slowenien [sloVeinian] n г.еос. Словения ж
Slowenier(in) |slo've:nie] <-s, -; -, -nen>
m(j) словенец м, словенка ж
Slowenin [slo've:nxn| <-, -пеп>/словенка
ж; s. a. Slowene
slowenisch adj словенски
Slowenisch <-s> kein PI n, Slowenische
<-n> kein PI n словенски м
Slum [slam] <-s, -s> m бедняшки квар¬
тал
Small talkAlt f'smoiltDik] <-s, -s> m,
Smalltalk“1 <-s, -s> m, Small TalkRR <-s,
-s> m непринуден разговор
Smaragd [sma'rakt] <-(e)s, -e> m сма¬
рагд M
Smog [srrokl <-(s), -s> m смог м Smog¬
alarm m тревога ж при опасност от
смог
Smoking |'smo:kir)] <-s, -s> m смокинг м
Snob |srop] <-s, -s> m сноб м
snobistisch |sno'bistiJ] adj снобски
Snowboard [’sroubrnt) <-s, -s> n сноу¬
борд M Snowboarder(in) m(f) сноубор-
дист(ка) м(ж)
s.o. abk von siehe oben виж iio-iopc
so |zo:| I. adv 1. lauf diese An und Weise; но
такъв начин, така: - oder - така или
иначе, във всички случаи: bald bald
-	ту така. ту иначе: und - fort и чака
нататък: und zwar - и то така: um -
besser още по-добре: - liegen die Dinge
така стоят нещата: - ist das Leben nun
mal такъв е животът: wenn dem - ist
щом това е така: - siehst du aus! farn
такъв си бил ти! 2. (solch) - einiej
такъв, такава, такова: ~ etwas такова
нещо: - etwas wie... нещо такова като
- ... wie толкова .... колкото: - gut
wie толкова добър, колкото: ~ etwa
около, приблизително: ~ ... auch
колкото и да; ~ sehr er (auch) schrie
колкото и да викаше: - sehr, dass ...
толкова много, че ...; - ..., dass тол¬
кова .... че ...: so dass ... така че
~ viel толкова много; ~ ziemlich müde
доста изморен: - (und -) oft толкова
често: ~ viel ist gewiss, dass ... едно е
ясно [или сигурно], че ...: du tust nur
-	ти само се преструваш: - ein Esel!
какъв идиот!; recht ~! така е добре! II.
konj (falls) ако. в случай че; - Gott will
ако е рекъл Господ III. interj ~! я!; ~,
~! я гледай ти!; ach ~! така значи!:
така ли?
SO abk von Südost(en) ЮИ
sobald |zo'balt| konj щом (като)
Socke 1‘zoks) <-, -п> /къс чорап; sich auf
die ~n machen fam потеглям, тръгвам
Sockel l'zokal] <-s, -> m (eines Denkmals,
einer Statue) постамент м; (Unterbau)
цокъл м
Socken ['zDkan) <-s, -> m CH, A, südd къс
чорап
Soda [‘zo:da] <-> kein PI n сода ж
sodass“* |zo’das] konj (so dass) така че
Sodawasser n сода ж, газирана вода
Sodbrennen |'zo:tbr£nan| <-s> kein PI n
киселини мн
Sodomie [zodo'mi:] <-, -п>/содомия ж
soeben |zo'?e:ban| adv (gerade jetzt) то¬
ку-що; (vor kurzer Zeit) преди малко
Sofa |'zo:fa] <-s, -s> n канапе cp, диван
M Sofa-Überwurf m покривало cp за
диван
sofern |zo'f£rn| konj в случай че, ако: - es
nicht regnet ако не вали
soff |zof] /. и 3. pers sing imp von saufen
Sofia [’zorfia] n geoo София ж
sofort [zo'fDrt] adv веднага; - zur Sache
kommen пристъпвам веднага към
въпроса Sofortbildkamera / фото¬
апарат .и за моментални снимки So¬
forthilfe /бърза помощ sofortig adj
незабавен Sofortmaßname/~п treffen

Softie	550	sollen
вземам спешни мерки
Softie ['sDftil <-s, -s> mfam мекушавец м
Soft-Porno l'SDftpDrno) <-S, -S> /77 COCj)T
порно cp
Software |'sDftw£:e| <-, -s> / софтуер м
iпрограмно осигуряване) Software¬
Piraterie /inform пиратство cp на соф¬
туерни продукти Software-Raubkopie
/ inform пиратско копие на софтуер
sog |zo:k) 1. и 3. pers sing imp von saugen
sog. abk von sogenanntelr, s) т. нар.
Sog |zo:k| <-(e)s, -e> m in den - des
Propellers geraten бивам засмукан от
витлото; in den - eines Strudels geraten
a. fig попадам във водовъртеж
sogar [zo'ga:e| adv даже, дори
sogenannt adj /wie es genannt wird) така
наречен; iangeblichjTWA наречен, мним
sogleich Izo'glaiq] s sofort
Sohle |'zo:la] <-, -n>/l. (Fuß-/ ходило cp,
стъпало cp 2. (Schuh-) подметка ж;
(Einlege-) стелка ж 3. geol (Tal-) дъно
cp; Mir: етаж м, хоризонт м
Sohn |zo:n| <-(e)s, Söhne> m a. fig син м;
der verlorene - блудният син
Soja |'zo:ja| <-, Sojen> f Sojabohne /вот
соя ж Sojaöl n соево олио Sojasoße /
соев сос
solange |zo'iagaj konj докато
solar [zo'larg] adj astr, mfteo, phys слънчев
Solar- |zo'la:e| (in Zusammensetzungen)
слънчев
Solarenergie kein PI/ phys слънчева енер¬
гия
Solarium |zo'la:rium| <-s, Solarier» n со¬
лариум M
Solarzelle / елемент м от слънчева
батерия
solch, solche(r, s| adj такъв, такава,
такова; (pl) такива; ein -er .../eine ~e
... един такъв .../една такава ...; ein
-er Mensch такъв човек; als -er като
такъв; ich habe ~e Angst изпитвам
такъв страх, толкова ме е страх; ich
habe ~еп Hunger изпитвам такъв глад.
толкова съм гладен; es gibt -е und -е
fam има ги всякакви
solcherlei ('zal^e'lai] <inv> adj такива, от
този вид
Sold [zolt] <-|e)s, -е> т заплата ж на
войник
Soldat [zol'da:tj <-en, -en> m войник м
Söldner l'zaldne) <-s, -> m наемник м
Sole ['zo:b| <-, -n>/солен разтвор
Soli pl von Solo
Solidarbeitrag [zoli‘da:ebaitra:kJ m принос
.w от солидарност
solidarisch [soli'dairij] adj солидарен;
sich - mit jdm erklären солидаризирам
се c нкг
Solidarität (zolidari't£:t| <-> kein Pl f co-
лидарност ж
solid(e) |zo'li:da| adj 1. (Haus, Möbel) соли¬
ден, стабилен 2. (gut fiundiert: Bildung,
Wissen) солиден 3. (Mensch, Lebensweisei
порядъчен, почтен 4. ein (Firma, Preise)
стабилен
Solist(in) |zo'list| <-en, -en; -nen> mlf)
солист(ка) м(ж)
Soll izal] <-(s), -(s)> /? 1. hin дебит м, за¬
дължение cp; - und Haben дебит и
кредит, приходи и разходи 2. (Plan-)
планово задание, норма ж; sein -
erfüllen изпълнявам си нормата
sollen1 j'zalan) <soll, sollte, sollen>
Modalverb /Pflicht) трябва, длъжен съм;
ich soll Ihnen sagen, dass ... длъжен
съм да Ви кажа, че ...; du sollst nicht
töten! не убивай!; du sollst doch nicht
rauchen! та ти не трябва да пушиш!;
du sollst mal sehen ... ще трябва да
видиш ...; du solltest lieber gehen
по-добре си върви; du hättest nicht
gehen - не е трябвало да си тръгваш;
das hättest du nicht tun - това не е
трябвало да правиш; er soll reich sein
(казват, че) бил богат; er soll sofort
kommen (нека) да дойде веднага: er
soll gesagt haben той бил казал; Sie -
wissen ... трябва да знаете ...; sollten
Sie ihn zufällig treffen ако случайно го
срещнете; man sollte meinen ... човек
би могъл да си помисли ...: man sollte
weniger essen трябва да се яде по-мал¬
ко; so etw sollte man vermeiden тако¬
ва нщ би трябвало да се избягва; mir
soll es gleich sein нямам нищо против:
das soll es geben нека да го има; es soll
geschehen нека стане; es sollten Jahre
vergehen, bevor ... трябваше да минат
години, преди да ...; es sollte nicht lange
dauern, bis ... няма да мине много
време, докато ...; wenn es regnen sollte
ако вали; soll ich kommen? да дойда
ли?; soll ich dir helfen? да ти помогна
ли?; sollte das möglich sein? нима това
е възможно?; was soll ich tun? какво
да правя?; was soll das heißen? какво
значи [или означава] това?; was soll
das kosten? колко ще струва това?;
was soll das werden? какво ще стане
от това?
sollen2 <soll, sollte, gesollt> I. к/soll ich?
длъжен ли съм?; was soll das? (was hat
das zu bedeuten) какво значи [или озна¬
чава] това?: (wozu ist das) за какво е
това?; was soll der Quatsch? fam какви
са тия глупости?; was soll ich dort?
какво да правя там?: was soll’s fam (etw
ist nicht zu ändern und man soll sich abfindenl

Solo
551
sonntags
как но да се прави II. vt das sollst du!
длъжен си да направиш това!: das
solltest du nicht не трябваше да нра¬
виш това
Solo |'zo:!o| <-s, -s o Soli> n соло cp
solvent |zDl'v£nt| adj платежоспособен
somit [zo’mit) adv (also, folglich) поради
което, следователно: (damit, hiermiti c
това
Sommer l'zamej <-s, -> m лято cp: im -
през лятото; mitten im - посред лято:
den - über цялото лято Sommerfahr¬
plan m лятно разписание за движение
(на автобуси, влакове и öp.j Sommer¬
ferien pi лятна ваканция Sommerfri¬
sche / лятна почивка, летуване ср
Sommerkleidung /летни дрехи som¬
merlich adj летен Sommerloch п fam
мъртъв сезон (период на отпуските
през лятото, когато активният
културен и обществен живот зами¬
ра) Sommermantel т шлифер м Som¬
merpause / лятна ваканция Som¬
merreifen тлятна (автомобилна) гума
Sommerschlussverkauf^ т лятна
разпродажба Sommersemester п ле¬
ген семестър Sommersprosse <-, -п>
/луничка ж Sommerzeit /1. (UhrzeitI
лятно часово време 2. (Jahreszeit) пято
cp; zur - лятно време, през лятото
Sonate [zo'naitsl <-, -п> / соната ж
Sonde ['zondal <-, -п> /сонда ж
Sonder- [’zonde) (in Zusammensetzungen)
отделен, специален Sonderangebot n
предлагане cp на стока c рекламна
цена; im - sein имам рекламна цена
Sonderausgabe / 1. (Buch, Zeitschrift)
извънредно издание 2. г-ш особени
разходи (които се приспадат при
определяне на данъка върху доходи¬
те на физическите лира)
sonderbar adj странен
Sonderbeilage / притурка ж Sonderfall
т изключение cp Sondergenehmi¬
gung /специално разрешение
sondergleichen l'sande'glai^anj <inv> adj
(nachgestellt 1 безподобен, безпримерен
sonderlich I. adj особен П. adv особено,
твърде
Sonderling fzandelir)) <-s, -e> m особ¬
няк M
Sondermarke / юбилейна (пощенска)
марка Sondermüll m вредни отпадъ¬
ци (които изискват особен начин на
отстраняване и съхранение)
sondern ['zanden) konj ами. а: nicht nur
...» ~ auch ... не само .... но и ...
Sondernummer / извънреден брой
Sonderregelung / специална уредба
Sonderschule / (общообразователно;
училище за депа с физически >пи
умствени увреждания Sonderstellung
/особено положение: :von Person) при¬
вилегировано положение Sonder¬
vollmacht /: т специално пълномощ¬
но Sonderzug т извънреден влак
sondieren jzan'dirran) cohne де-> ;7 сон¬
дирам
Sonett jzo'nat) <-|ejs, -е> п сонет .и
Sonnabend j'zan?a:bant] т събота ж: s. а.
Dienstag
Sonne fzansj <-, -п> /'слънце cp: in der
-	на слънце: die - scheint слънцето
грее
sonnen vr sich - пека се |на слънцеi:
sich im Ruhm/GIück/Erfolg - fg рад¬
вам се на слава/щастне/успех
Sonnenaufgang т изгрев м (слънце);
bei -- при изгрев слънце Sonnenbad п
слънчева баня Sonnenblume /слън¬
чоглед м Sonnenbrand т слънчево
изгаряне Sonnenbrille/тъмни очила
Sonnencreme / (защитен) крем про¬
тив изгаряне от слънце Sonnendach
п сенник тента ж Sonnenenergie /
слънчева енергия Sonnenfinsternis /
слънчево затъмнение sonnenhungrig
arf/зажаднял за слънце sonnenklar ad(
fam 1. (heil und sonnig! слънчев 2. (ein
deutig) съвсем ясен Sonnenkollektor
m слънчев колектор Sonnenkraft¬
werk n слънчева енергийна уредба,
хелиоуредба ж Sonnenlicht п слънче¬
ва светлина Sonnenmilch /тоалетно
мляко против изгаряне на кожата от
слънце Sonnenöl п (защитно) масло
против изгаряне от слънце Sonnen¬
schein т слънчева светлина; im - па
слънце Sonnenschirm т слънчобран
м; (großer! чадър .« Sonnenschutz kein
Pi т защита ж от слънце Sonnen¬
schutzmittel п средство ср за защита
от слънчево изгаряне Sonnenseite /
слънчева страна Sonnenstich тслън¬
чев удар Sonnenstrahl т слънчев лъч
Sonnensystem п слънчева система
Sonnenuhr / слънчев часовник Son¬
nenuntergang т залез м (слънце): bei
-	при залез-слънце Sonnenwende /
слънчев поврат. слънцестоене ср
sonnig adj 1. (Zimmer, Platz, Tag, Wetter)
слънчев 2. fig (Mensch: heiter] ведър,
жизнерадостен
Sonntag ['zonta:k| <-s, -e> rn неделя ж; s.
a. Dienstag
sonntäglich adj неделен; - angezogen
sein облечен съм празнично
sonntags adv в неделя, всяка неделя:
sonn- und feiertags в неделни и праз-

Sonntagsarbeit
552
soweit
Hii'iHii дни: s. a. dienstags
Sonntagsarbeit kein Pl f неделна рабо¬
та Sonntagsdienst m ~ haben имам
неделно дежурство; - (Hinweis: Arzt/цс-
журен лекар; (Apotheke/дежурна апте¬
ка
sonst |zDnst| adv 1. (andernfalls/ иначе:
idarüber hinaus/ освен това; (normaler¬
weise/ обикновено: kommt - noch je¬
mand? ще дойде ли още някой?; -
nichts Neues иначе нищо ново: ~ noch
etwas? (има ли) още нещо?: wie - auch
както обикновено 2. (früher/ по-рамо
sonstig ad/друг; unter der Rubrik „Sons¬
tiges“ под точка ..Разни"
sooft |zo'?Dft| konj винаги когато
Sopran |zo'pra:n] <-s, -e> m mus сопрано
cp
Sopranistin |zopra'nistm| <-, -пеп>/мш
сопрано cp
Sorge l'zarga] <-, -n> fl. (Angst/ страх м,
притеснение cp; (innere Unruhe/ безпо¬
койство cp, тревога ж; (Kummer/ гри¬
жа ж; jdm ~n machen създавам нкм
грижи: sich dat ~n um jdn/etw machen
безпокоя се за нкг/нщ; keine -! не се
тревожи!; du hast ~n! iron да ти имам
проблемите! 2. (Fürsorge/ грижа; dafür
~ tragen, dass ... грижа се за това да
lassen Sie das meine - sein! нека аз
да се погрижа за това!
sorgen 1. vi für jdn/etw - грижа се [или
погрижвам се| за нкг/нщ: dafür dass
... грижа се за това да ...; ich werde
dafür ~ аз ще се погрижа за това; dafür
ist gesorgt за зова сме се погрижили
II. к/ sich (um jdn/etw) - загрижен съм
|или безпокоя се| (за нкг/нщ)
sorgenfrei ad/безгрижен Sorgenkind п
проблемно дете: fig (а. Sache/ проблем
м sorgenvoll ad; (Leben/ изпълнен с
грижи: (Blick/ угрижен; (Worte) грижо¬
вен
Sorgerecht п родителски права
Sorgfalt |‘zarkfalt| <-> kein Pif (Behutsamkeit)
грнжливост ж; (Gründlichkeit) щател-
ност ж, старател ност ж; (Gewissenhaftig¬
keitI (добро)съвестност ж sorgfältig
l'zDrkfdtig) adj (Arbeit) старателен: /gründ¬
lich' щателен: /gewissenhaft/ (добро)съ-
вестен
sorglos adj (unbekümmert/ безгрижен;
/leichtsinnig) лекомислен, нехаен: (nach¬
lässig; небрежен Sorglosigkeit <-> kein
Pi f (Unbekümmertseinl безгрижност ж;
/Leichtsinn/ лекомислие cp, нехайство
cp; iNachlässigkeit; небрежност ж
sorgsam adj diebevoll, behutsam/ грижлив:
(sorgfältig! старателен: /bedacht, vorsichtig/
внимателен.предпазлив
Sorte l'zDrtsI <-, -n> / 1. (Art/ вид м
2. (Marke/ марка ж 3. (Qualität/ качест¬
во cp 4. вот вид; (Trauben, Rosen) сорт м
5. (Mensch/ сорт; er ist eine seltsame -
(Mensch) fam той е особен чешит 6. pl
(Devisen/ валута ж
sortieren |zDr'ti:ren| cohne ge-> vt (nach
Sorten zusammenstellenj сор-тирам; (ord
nenl класифицирам; (Briefe/ разпреде¬
лям
Sortiment [zarti'rmntl <-(e)s, -e> n 1. hdi.
асортимент.» 2. /Buchhandel)търговия
ж c книги на различни издателства
SOS [es?o:'?es| <-, -> n S.O.S. Междуна¬
роден радиотелеграфен сигнал за
бедствие на кораб, самолет)
sosehr |zo'ze:g] konj колкото и да
Soße |'zo:sa) <-, -n>/üASTft сос м
sott [zat| /. и 3. pers sing imp von sieden
Souffle [zu'fle:] <-s, -s> r\ SouffleeRR
[zu'fle:] <-s, -s> n gastr суфле cp
Souffleur (zu'floiel <-s, -e> m, Souffleuse
Izu'florzsl <-, -n>/суфльор(ка) м(ж/
soufflieren (zu'fli:ran| <ohne ge-> I. vi
работя като суфльор II. vt jdm etw ~
figподсказвам нкм нщ; тнплт суфлирам
нкм нщ
Soundkarte /intorm звукова карта
soundso |'zo:?unt'zo:] adv еди-колко си,
толкова и толкова; Herr/Frau Soundso
господнн/госпожа едикой си/еди-коя
си
soundsovielte)r, s) |'zo:?ontzo'fi:lta, -te, -tas|
adj едикой си: der - Kunde еди-кой си
(поред) клиент; am ~n Oktober на еди-
коя си дата през октомври
Souvenir |zuva'ni:g| <-s, -s> n сувенир м
souverän |zuva'r£:n| adj ßg (überlegen) c
чувство на превъзходство: (sicher/ су¬
веренен, сигурен: (unabhängig: Staat)
суверенен, независим; (mit uneinge¬
schränkter Macht: Herrscher) c неограни¬
чена власт
Souverän (zuva'rtinl <-s, -e> m CH poi.
(stimmberechtigtes Volk) население cp c
избирателни права
Souveränität [zuvar£ni't£:t| <-> kein Pl f
(Überlegenheit)чувство cp на превъзход¬
ство; (Sicherheit) суверенност ж, сигур¬
ност ж; (Unabhängigkeit) суверенитет ж,
независимост ж; (hoheitliche Gewalt/ су¬
веренна |или върховна] власт; (Oberho
heit des Staates/ върховно господство
soviel |zo'fi:l| I. adv s. viel II. II. konj до-
колкото; ~ ich weiß доколкото зная
soweit (zo'vaitl I. adve общи линии, като
цяло: - zufrieden sein в общи линии
съм доволен; - wie möglich доколко¬
то е възможно; - erforderlich колкото
е необходимо; bist du ~? готов ли си?:

sowenig	553	Spange
es ist ~ готов ci.M II. konj доколкото:
~ ich mich erinnere доколкото cn спом¬
ням
sowenig (zo've:nic) I. adv толкова мал¬
ко: ~ wie möglich възможно най-мал¬
ко; er weiß es - wie du и той знае
толкова (малко), колкото и ти И. konj
- ... auch колкото и малко да ...
sowie |zo'vi:| konj 1. (sobald) щом (като)
2. (und auch) както и
sowieso |zovi'zo:| ad/ и без това, така
или иначе; ich gehe ~ hin аз и без това
ще отида
Sowjet [zaVjet] <-s, -s> m народен съвет:
die ~s съветските граждани Sowjet-
biirger(in) m(f) съветски гражданин,
съветска гражданка sowjetisch adj
съветски Sowjetunion /die - Съвет¬
ски съюз
sowohl! [zoVo:l] konj- ... als auch ... както
... така и ...
sozial |zo'tsia:l] adj социален: ~e Einrich¬
tungen социални организации; die ~en
Verhältnisse социални условия; der ~e
Wohnungsbau социално жилищно
строителство Sozialabbau m отнема¬
не cp на социални придобивки Sozial¬
abgaben fpl осигурителни вноски
Sozialamt п социална служба Sozial-
arbeiter(in) m(f) социален работник,
социална работничка Sozialdemo¬
kraten) m(f) социалдемократ) ка) м(ж)
sozialdemokratisch adj социалдемок-
ратичен Sozialfall т социално слаб
човек Sozialhilfe/социална помощ,
социално подпомагане Sozialhilfeem-
pfänger(in) m(fj който получава соци¬
ални помощи
Sozialismus |zotsia'lismos| <-> kein PI m
социализъм м
Sozialist(in) |zotsja'list] <-en, -en; -, -nen>
m(f) социалист(ка) м(лс)
sozialistisch adj социалистически
Sozialleistung /социална придобивка
Sozialpartner mpl социален партньор
(при преговори за колективен тру¬
дов договор - работодатели или
наемни работници и техните сдру¬
жения или представители) Sozial¬
produkt п обществен продукт Sozial¬
staat т социална държава Sozial¬
versicherung / (задължително) об¬
ществено осигуряване Sozialwissen¬
schaften ,jpl социални науки Sozial¬
wohnung /жилище ср на държавен
наем за социално слаби хора
Soziologe |zotsio'lo:ga| <-, -п> т социо¬
лог м
Soziologie JzoL§jolo'gi;] <-> kein PI f со¬
циология ж
Soziologin |zotsjo'lo:gin| nen> /co-
циоложка ж
soziologisch jzotsk'/lccgij] adi социоло¬
гически
Sozius j'zo:tsiüsj -se> m 1. mi (Teilhaber!
съдружник M 2. (Motorrad-/ човек,
който пътува на втората седалка
на мотоциклет
sozusagen jzo;tsu'za:gan| ad' така да се
каже. в известен смисъл
Space-Wagon ('speisvaeganj <-s, -s> m
минлван м
Spachtel f/paxtal] <-s, -> m шпакла ж
spachteln I. if шпакловам, нанасям
кит II. vifam (essen) лапам здраво, на¬
гъвам
Spagat [fpa'gait] <~(e)s, -e> m o n 1. (allgi
шпагат м 2. A, südd (Schnur. Bindfaden!
канап M
Spagetti1* (fpa'gEti) pl. Spaghetti pl спа¬
гети MH
spähen [JpEian] vi наблюдавам скришом,
дебна; nach jdm/etw ~ озъртам се за
нкг/нщ
Spalier [fpa'li:g] <-s, -e> n шпалир м; -
stehen стоя в [или. образувал съм|
шпалир
Spalt (fpalt) <-(e)s, -е> т (Öffnungl цепка
ж, отвор м; (Mauer-, Fels-! цепнатина
ж, пукнатина ж; die Tasse hat einen -
чашата е пукната; die Tür einen ~
öffnen оставям вратата открехната
spaltbar adjphys който може да се цепи
spaltbreit adj колкото цепка; eine -е
Öffnung отвор, колкото цепка
Spalte ('Jpaltal <-, -п>/1. (Fels-, Mauer-,
Gletscher-/ цепнатина ж, пукнатина ж
2. typ колона ж 3. А (Schnitte Obst)тънко
отрязана филийки от плод във фор¬
мата на полумесец
spalten <spaltet, spaltete, gespaltet o bes
fig: gespalten> I. vt 1. (Steine, Holz) цепя.
разцепвам 2. fig (Gruppe, Land) разде¬
лям 3. phys (Atom)цепя. разцепвам; che.v,
разлагам II. г/vsich ~ 1. (sich teilen/ цепя
се, разцепвам се: (Atom) разпадам се.
деля се 2. fig (die Einheit verlieren) раз¬
цепвам се, разединявам се: gespaltenes
Bewusstsein раздвоено съзнание
Spaltung <-, -еп> /1- (von Material/ цепе¬
не ср, разцепване ср 2. fig pol разцеп¬
ление ср 3. phys разпадане ср, делене
ср; емш разлагане ср 4. (~ des Bewusst
seins, der Persönlichkeit/ раздвоение cp
Span [/pa:n] <-(e)s, Späne> m (Holz-)
треска ж; (bei Hobelni стърготина
ж; (Metall-) стружка ж Spanferkel
[Jpatnferkal] n прасенце-сукалче cp
Spange ('/pagaj <-, -n> / шнола ж;
(Schuh-) закопчалка ж на обувка

554
Spaß
Spanien
Spanien |'Jpa:nian] n c.iioc, Испания ж
Spanier(in) <-s, -nen> miß испанец
ас испанка ж
spanisch adj испански; -e Wand пара¬
ван; das kommt mir ~ vor /ат това ми
изглежда странно
spann Upan| 1. и 3. pers sing imp von
spinnen
Spann [fpan] <-(e)s, -e> m горната част
на ходило
Spannbeton т предварително напрег¬
нат стоманобетон Spannbetttuch111* п
долен чаршаф с ластик, който сс
обтяга върху матрак
Spanne l'Jpanal <-, -n> / 1. (Zeit--! про¬
междутък .w 2. /Handels-, Verdienst-!
марж .»/, разлика ж
spannen fjpanan| I. vt 1. Ian~l опъвам,
обтягам 2. (ein-, einkiemmenj закреп¬
вам. затягам: einen Bogen in die
Schreibmaschine - слагам лист хартия
в пишещата машина; vor den Wagen -
впрягам пред каруцата 3. (Schusswaffe!
натискам спусъка на. освобождавам
предпазителя на: (Bogen) опъвам те¬
тивата па 4. bes südd, А, fam (merken!
забелязвам II. vn sich - 1. (sich an-!
опъвам се, обтягам се 2. (sich wölben!
sich (über etw akk) ~ издигам се (като
свод) (над нщ| III. vi 1. (Kleidungsstück)
тесен съм. стягам: (Haut! опъвам
2. (Gewehr) готов съм за стрелба: (Ka¬
mera) готов съм за работа
spannend adj интересен, увлекателен
Spanner <-s, -> т 1. (Gerät) опъвателно
устройство, опъван (Hosen-) вид
закачалка за панталон, на която
крачолите се опъват; (Schuh-) обте¬
гач а/ за обувки 2. /оо (Schmetterling)
геометрида ж 3. fam (Voyeur) воайор м
(човек, който изпитва сексуално
удоволствие, като наблюдава сексу¬
ални действия на други хора/
Spannkraft / 1. ткен сила ж на опън;
(von Feder) еластичност ж, пъргавнна
ж 2. (von Muskeli тонус .и 3. fig (von
Mensch! енергия ж Spannteppich <-s,
-е> т CH !Teppichboden/ мокет м
Spannung <-, -еп> / 1. (von Seil, Feder,
Muskel! напрегнатост ж, опъване ср
2. п напрежение cp; unter - а под
напрежение 3. sing, fig напрежение:
'Ungeduld/ нетърпение cp; !Neugier;
любопитство cp; >-sgeiadenheit: von Film,
Buch, напрежение: etw mit - erwarten
очаквам нщ c нетърпение 4. singiner/
iich, innerlich' напрегнатост 5. meist pl
Feindseligkeit! <нггепгаги отношения
Spannweite /1. i Flügel-; Ai-m размах м
ширина на крилата) 2. (Brücken-;
разстояние ср между опори
Spanplatte / дървесноталапштиа пло¬
ча
Sparbrief т издавана от кредитен
институт средносрочна спестовна
влогова книжка с лихва над обичай¬
ната за спестовни влогове Sparbuch
п спестовна книжка Sparbüchse /
спестовна касичка Spareinlage /спес¬
товен влог-
sparen l'Jpairan) I. vi, vt 1. (sparsam sein)
пестя, спестявам: mit Lob - скъп съм
на похвалите 2. (von etw wenig verbrau¬
chen) an etw dat - пестя \или иконо¬
мисвам] (от) нщ; am Essen - пестя от
ядене II. vr sich dat etw - (nicht tun)
спестявам си нщ: ~ Sie sich dat die Mühe
zu ... спестете си труда да ...
Sparer(in) <-s, -nen> miß спестител
.u, тптуляр(ка) м/ж) на спестовен влог
Sparflamme /малък пламък, особено
на газова печка, който изразходва
минимално количество гориво; auf -
arbeiten fig. /ат работя, без да си да¬
вам зор
Spargel [][pargal| <-s, -> т аспержа ж; -
essen ям аспержи Spargelspitze /
крехко връхче на аспержа
Sparguthaben п наличност ж по спес¬
товен влог Sparheft п CH s. Sparbuch;
Sparkasse /спестовна каса Sparkonto
п спестовен влог
spärlich l'/peigln;] adj (knapp) оскъден;
/Gewinn) слаб; (Haar) рядък; - besucht
слабо посетен
Sparmaßnahme / мерки мн за иконо¬
мии
sparsam adj (Mensch) пестелив; (im Ver¬
brauch) икономичен; mit etw ~ umgehen
пестелив съм c нщ; ~ besiedelt слабо
населен Sparsamkeit <-> kein PI / (das
Sparsamsein) спестовност ж; (knappe
Bemessenheit) пестеливост ж Spar¬
schwein n спестовна касичка във фор¬
мата на прасенце
spartanisch [[par'tainij] adj спартански
Sparte l'/parta] <-, -n>/l. (Gebiet) област
ж; (Wissenszweig) дял м; (Geschäftszweig)
клон м. отдел м 2. (Zeitungsspalte) руб¬
рика ж
Spaß [fpa:s| <-es, Späße> m 1. sing
(Vergnügen) удоволствие cp; - machen
(Sache: angenehm sein) правя удовол¬
ствие: sich dat einen - daraus machen
etw zu tun доставя мм удоволствие да
(на)правя нщ: jdm den ~ verderben раз¬
валям нкм удоволствието: das war ein
teurer ~ /am това беше скъпо удовол¬
ствие: viel ~! весело прекарване!
2. !Scherz.! шега ж; - machen /Mensch:

spaßen
555
Speiseröhre
scherzen) шегувам се; - verstehen раз¬
бирам от шега; zum - ма шега; -
beiseite! шегата настрана!
spaßen vi /scherzen) шегувам се; er lässt
nicht mit sich dat - c него шега не бива:
damit ist nicht zu - c това шега не бива
spaßeshalber adv на шега
spaßhaft, spaßig adj (Geschichte) заба¬
вен, шеговит; /Mensch/ духовит Spa߬
verderber m човек м, който разваля
удоволствието на другите Spaßvogel
т шегобиец м, шегаджия м
Spastiker!in) IJpastike) <-s,	-, -nen> m(f)
Mm спастик M, спастичка ж
spät [fpc:t| I. adj (nichtfrüh) късен; am -en
Abend късно вечерта: bis in die ~e
Nacht (hinein) до късно през нощта;
(verspätet) закъснял; -е Reue закъсня¬
ло разкаяние II. adv късно; zu - твър¬
де късно; zu - kommen закъснявам;
jdn fragen, wie - es ist питам нкг колко
е часът: wie ~ ist es? колко е часът?;
es ist schon - късно е вече; es wird -
става късно
Spaten ||Jpa:tan| <-s, -> т лопата ж
später l'jpEite] I. adj 1. (nachkommend:
Generationjahrhunderte) по-късен, след¬
ващ 2. (zukünftig) бъдещ; damals lernte
er seine ~e Frau kennen тогава той се
запозна с бъдещата си жена II. adv
(danach) по-късно; nicht ~ als не по-къс¬
но от; einige Zeit - малко по-късно;
bis ~! доскоро!
spätestens adv най-късно
Spätfolge/ късни последици (пораже¬
ния на орган вследствие на по-ранно
заболяване или терапия) Spätherbst
т късна есен Spätlese/1. (Lese) късна
беритба 2. (Wein) качествено вино от
късната беритба Spätschaden т къс¬
но увреждаме (поражение на орган
вследствие на по-ранно заболяване
или терапия) Spätschicht / нощна
смяна Spätsommer т късно лято
Spatz [fpats| <-en о-еs, -en> m врабче cp
► die -en pfeifen es von den Dächern ftg
това е публична тайна; ein - in der
Hand ist besser als eine Taube auf dem
Dach sprichw по-добре врабче в ръка¬
та, отколкото орел в небето поговор¬
ка
Spätzle l'/pftsla] pl, Spätzli IJprtsli) pl CH,
siidd домашно приготвени макарони
(настъргано във вряща вода тесто)
Spätzündung/ш късно запалване на
двигател поради неизправност
spazieren [fpa'tsirran] I. visein разхождам
се; ~ fahren разхождам се с превозно
средство; ~ gehen излизам на разход¬
ка И. vt haben - fahren разхождам с
превозно средство
spazieren.fahren*1' x spazieren I., И.;
spazieren gehen*1' s spazieren I.
Spazierfahrt/разходка ж c превозно
средство Spaziergang m разходка ж
Spaziergängen in) [fpa'tsi:rg£qt?i <-s, -; •,
-nen> mftiразхождащ се човек Spazier¬
stock m бастун м
SPD fssper'de:] <-> kein P! f abk von So¬
zialdemokratische Partei Deutschlands
ГСДП (Германска социалдемократи¬
ческа партия)
Specht j/pE^t] <-(e)s, -e> m кълвач ,vr
Speck Up£k) <-ie)s, -e> ml. g.astr сланина
ж; durchwachsener - бекон 2. fam
(Fettpolster/ тлъстина ж speckig adj
1.	(schmutzig) мръсен: (Buch) мазен
2.	fam (dick1 дебел, тлъст
Speckstein m стеатит м
Spediteur [fpedi'torg] <-s, -e> m (експе¬
дитор M
Spedition jJpedi‘tsio;n] <-, -er» /1. (Ver¬
sendung) експедиция ж 2. (Speditionsab
teilung) експедиционен отдел 3. (Trans
portunternehmen) е. кспедиторска фирма
speditiv [fpedi'tiif] adj CH (rasch) бърз,
експедитивен
Speed |spi:t] <-s, -s> n jarg (Droge) нарко¬
тик M
Speer [fpe:e| <-(e)s, -e> m копне cp
Speerwerfen <-s> kein Pl n хвърляне
cp ма копие
Speiche |'Jpaic;a| <-, -n> fl. (an Rad) спица
ж 2. a;;.at лъчева кост
Speichel |'/pai^al( <-s> kein Pl m слюнка
ок: - absondem отделям слюнка Spei¬
cheldrüse /слюнчена жлеза
Speicher l'Jpai^ej <-s, -> m 1. (Getreide-)
хамбар M: (Lagerraum) склад м 2. (Dach
боо^л/таванско помещение 3. (Wasser-)
водохранилище cp 4. in form памет ж
Speicherkapazität / in гош капацитет
.и на паметта
speichern vt l. leinlagern) складирам
2. (Computer) запаметявам
Speicherplatz m inform капацитет ,w на
паметта Speicherschutz m inform за¬
щита ж на паметта
speien ['/paian| <speit, spie, gespie(e)n>
vt, vi (spucken) плюя: (sich erbrechen)
повръщам, бълвам
Speise (Jpaizaj <-, -n> / (Nahrung) храна
ж; (Gericht) ястие cp, блюдо cp; ~n und
Getränke ястия и напитки Speise¬
kammer / килер м за хранителни
продукти Speisekarte/меню ср
speisen I. vt 1. geh (zu essen geben) храня:
(essen)ям 2. tecm снабдявам, захранвам
II. vi geh (essen) храня се
Speiseöl n трапезно олио Speiseröhre

Speisesaal	556	Sphäre
/хранопровод,» Speisesaal mстолова
ж, трапезария ж Speisewagen m ва¬
гон-ресторант ,w
speiübel |'Jpai'?y:bal| adjmir ist - гади мм
се. повръща ми се
Spektakel1 (Jp£k'ta:kal| <-s, -> т farn IKrach,
Lärm1 дандания ж, шум м
Spektakel2 <-s, -> п (Anblick, Schauspiel/
гледка ж, спектакъл м
spektakulär l/p£ktaku'l£:e| adj зрелищен
Spektrum j'JpEktrum) <-s, Spektren o
Spektra> n спектър .и
Spekulanten) (Jpeku’lant] <-en, -en; -,
-nen> miß спекулант|ка) м(ж/
Spekulation |Jpekula'tsio:n| <-, -en>/спе¬
кулация ж; -en anstellen правя спеку¬
лации
spekulieren [[peku'lirran) <ohne ge-> vi
спекулирам; auf etw akk - jam правя си
сметки за Hut. кроя планове за нщ: an
der Börse - играя на борсата
Spelunke [Jpe'lur)ka| <-, -n> f pej долно¬
пробна кръчма, вертеп м
spendabel Upm'daiball adjfam щедър
Spende |'Jptnda| <-, -n> /дарение cp
spenden vt (Geld, Lebensrnittel! давам c
благотворителна цел; (Blut, Organ) да¬
рявам; (Wasser, Schatten) давам; (Licht,
Wärme) излъчвам: (Seife) пускам; (Sakra¬
mentI причестявам; (Segen) благосла¬
вям; /ХоЬ/хпаля: / 7rßs/y утешавам; Beifall
- ръкопляскам
Spendenaffäre /злоупотреба ж c даре¬
ния Spendenkonto n банкова сметка
за набиране на дарения
Spender <-s, -> т (Gerät) автомат м (за
носни кърпи, ножчета за бръснене и
dp.); (von flüssiger Seife) дозатор м
Spender(in) <-s, -; -, -nen> miß дари-
тел(ка) м(ж), донор(ка) м(ж)
spendieren [fp£n'di:ran| cohne ge-> vtfam
(jdm) etw - черпя (нкг) c нщ: (bezahlen)
плащам нщ (за нкг)
Spengler(in) [/р£Г|1е] <-s, -; -, -nen> m(f)
südd, A, CH тенекеджия ,w
Sperber |’/p£rbe| <-s, -> m zoo малък
ястреб-врабчар
Sperling |'/p£rlir)| <-s, -e> m zoo врабче
cp
Sperma (Jprrma) <-s, Spermen oSperma-
ta> n сперма ж
sperrangelweit [fp£r1?arjsrvait] adv fam -
offen широко отворено
Sperre (’jptraj <-, -n>/l. (Schranke) бари¬
ера .)/c. преграда ж; fStraßen~) заграж¬
дение cp: Mir блокада ж; (Tal-) язовир
.u 2. Vvf'M резе cp 3. (Verbot) забрана ж;
Nachrichten- забрана за даване на
ипформац|1я: (Embargo) ембарго ср
4.	лишаване ср от състезателни
права за определен период
sperren fjptran) I. vt 1. (ver~) преграж¬
дам. затварям 2. (Einfuhr, Handel) забра¬
нявам 3. п:си (Strom, Gas, Wasser) спи¬
рам; (Telefon) изключвам 4. typ шпаци-
рам, разреждам букви/редове 5. (Konto,
Kredit, Gehalt, Bezüge) з ari op и pам: (Scheck)
блокирам 6. (Spieler)лишавам времен¬
но от състезателни права; jdn in etw
akk - затварям нкг някъде 7. А, südd
(schließen: Fenster) затварям II. vr sich
(gegen jdn/etw) - противя се (срещу
нкг/нщ) III. vi А, südd (schließen) затва¬
рям: das Geschäft schließt um acht
магазинът затваря в осем часа
Sperrgebiet п отцепен район, забране¬
на (за външни лица) зона Sperrgut п
товар м с големи габарити (неудобен
за транспортиране или складиране)
Sperrholz п шперплат м
sperrig adj с големи габарити, неудо¬
бен за транспортиране или склади¬
ране
Sperrmüll т боклук който не може
да се изхвърля в обикновените кон¬
тейнери (обикновено стари мебели,
които се извозват от службите по
чистота по определен график) Sperr¬
sitz т запазено място в кино или
театър (за извънредни случаи) Sper¬
rstunde /полицейски час
Sperrung <-, -еп> /1. (Versperren) пре¬
граждане ср, затваряне ср 2. (Verbot!
забрана ж 3. itcii (von Strom, Gas, Wasser)
спиране cp 4. typ печат ,w c разредка
5.	(von Konto, Scheck, Gehalt, Kredit, Bezü
gen) блокиране cp 6. sport временно
лишаване от състезателни права
Spesen [’Jpeizsnj pl разноски мн
Spezi1 |]pe:tsi| <-s, -(s)> mA, südd (Freund)
близък приятел
Spezi2 <-s, -(s)> n A, südd, fam (Getränk)
напитка ж от лимонада и кола
Spezialgebiet (Jpe'yja:lgabi:t) п специ¬
алност ж
spezialisieren (Jpetsjali'zi:ran| cohne ge->
I. vt посочвам поотделно, диференци¬
рам II. wsich (auf etw akk) - специали¬
зирам се (в нщ)
Spezialisierung <-, -еп>/специализа¬
ция ж
Spezialist(in) [fpetsja'list] <-en, -en; -,
-nen> miß специалист!ка) м/ж)
Spezialität (Jpetsjali'tE.'tj <-, -en> / спе¬
циалитет M
speziell (Jpe'ts|£l| adj специален
Spezies ('jpe:tsks) <-, -> / biol вид m,
род M
spezifisch [fpe'yiifij] adjpiiys специфичен
Sphäre |'sf£:ra| <-, -n> / сфера ж sphä-

Sphinx	557	Spießruten
risch adj сферичен
Sphinx |sfir)ks| <-, -leb / сфинкс м
spicken l'Jpikan) I. vt. 1. fig (Redej изпъст¬
рям; /mitFeniern/пълня, напълвам; слят;
шпиковам (набождеш с късчета сла¬
нина, за да стане печеното месо
по-сочно/ 2. fam (bestechen/ подкупвам
II. vt /ат (abschreiben) преписвам (в учи¬
лище/ Spickzettel т /ат пищов м (за
преписване /
spie [/pi:| 1. и 3. pers sing imp von speien
Spiegel |]pi:galj <-s, -> m 1. a.fig огледа¬
ло cp; (von Arzt/ спекулум м; in den -
sehen гледам в огледало 2. (Wasser-j
морско равнище; (Alkohol-, Zucker-jсъ¬
държание cp 3. ми. (Kragen-/ обшивка
ж на яка (в друг цвят) Spiegelbild п
огледален образ; fig отражение ср
spiegelblank adj огледално лъскав
Spiegelei п яйце ср на очи spiegelglatt
adj огледално гладък
spiegeln I. vt a. fig отразявам II. vr: sich
~ 1. (sich betrachten/ оглеждам се; sich
auf dem Wasser - оглеждам се във
водата 2. (sich wider-) sich in etw dal -
отразявам се в нщ III. vi (glänzen/ блес¬
тя; (reflektieren/ рефлектирам
Spiegelreflexkamera /огледално-реф¬
лексна камера Spiegelschrift /огле¬
дален шрифт
Spiegelung <-, -еп> /отражение ср
Spiel (fpi:l| <-(e)s, -e> n 1. (zur Unterhaltung)
игра ж; Sport (Wettkampf) игра, среща ж;
(Fußball-) мач м; (Karten-, Schach-/ пар¬
тия ж; die Olympischen Spiele Олим¬
пийски игри; leichtes - mit jdm haben
fig справям се лесно c нкг; ein falsches
-	spielen fig играя нечестно; mit etw
sein ~ treiben играя си c нщ; etw aufs
~ setzen fig рискувам нщ; (Ruf, Zukunft)
залагам нщ; auf dem ~ stehen fig пос¬
тавен съм на карта; aus dem ~ lassen
fig оставям на мира; im ~ sein fig в
играта съм, участвам [или замесен
съм) в нщ; die Hand im - haben fig
имам пръст в нщ 2. theat (Stuck) пиеса
ж; (Darbietung) представление ср 3. mus
изпълнение ср 4. тесн луфт м
Spielautomat т игрален автомат Spiel¬
ball т 1. /Ball) Sport топка ж 2. fig иг¬
рачка ж Spielbank /игрално казино
Spielcomputer т компютър,и за игри
spielen I. vt 1. (Spiel) играя 2. mus свиря
на 3. TMF.AT представям; (Ro)le/ изпълня¬
вам 4. /Vortäuschen) правя се; die Dame
-	правя се на дама; was wird hier
gespielt? fig какво става [или се разиг¬
рава! тук/, какви са тези номера?
II. vi 1. (ein Spiel ~) sport играя; um 100
Euro - играя за 100 евро; mit jdm/etw
- fig играя си с нкг/нщ 2. ми;, свиря
3. (sichzutragen!случва се; die Handlung
spielt in Rom/im 15. Jahrhundert дей¬
ствието се развива в Рим/прев XV в.
spielend adv с лекота: das schaffst du
doch - c това ще се справиш много
лесно
Spieler(in) <-s,	-, -nen> mifi sport (a.
abwertend) играч м; (Schauspieler! apruer-
|'ка) м/ж)
Spielerei (Jphla'raij <-, -en> / 1. sing
IZeitvertreib) забавление cp; (Spaß/ шега
ж; (Kinderei/ детинщпна ж; (Leichtigkeit/
играчка ж, лесна работа 2. meist pl
/Kinkerlitzchen/ джаджа ж
spielerisch adj 1. /verspielt; игрив, палав;
mit -er Leichtigkeit c лекота, като на
шега 2. spurt (die Technik des Spiels/ спор¬
тен, техничен; theat /Können, Leistung)
артистичен
Spielfeld n игрално поле, игрище cp
Spielfilm m игрален филм Spielhölle
/ pej комарджнйски вертеп Spielka¬
meraden] /и/J? съотборник.«. съотбор-
ничка ж Spielkarte /карта ж за игра
Spieikasino пигрално казино Spiellei¬
ter (in) mj/i 1. theat, film (Regisseur) pe-
жисьор(ка) м(ж); tv водещ(а) м(ж)
2. (Schiedsrichter/ рефер м Spielmarke
/жетон м Spielplan т репертоар м
Spielplatz т игрище ср Spielraum т
поле ср на действие: тесн луфт м;
(Bewegungsfreiheit/ свобода ж иа движе¬
ние Spielregel/ правила мн па играта
Spielsachen Jpl играчки м мн Spiel¬
trieb т влечение ср към занимания с
игри Spieluhr / музикална кутия
Spielverderberfin) <-s, -; -, -nen> rn(f)
човек конто разваля играта на
другите Spielwaren jpl играчки ж мн
Iпредлагани като стока) Spielzeit /
1. theat сезон .и 2. sport (Spieldauer) вре¬
метраене ср; ISaisonI сезон Spielzeug
п a. fig (einzelnes/ играчка ж; (Sammet
begriff) играчки мн
Spieß l/pi:s| <-es, -е> т (Pike) пика ж;
(Wurf-/ копие ср; (Brat-) шиш м ►den
~ umdrehen fig отвръщам на удара с
удар: er schreit wie am - /ат реве, кат о
че ли го колят
Spießbürger(in) mff) pej еснаф(ка| м(ж)
spießbürgerlich adj pej еснафски
spießen fspkssn) I. vt etw auf etw akk -
набождам нщ на нщ II. vn sich ~ A
1.	(sich verklemmen) заяждам, запъвам
2.	(nicht wie gewünscht verlaufen) засичам
Spießerlin) <-s, -; -, -nen> s. Spießbür¬
gerlin)
spießig s spießbürgerlich
Spießruten fpl - laufen mil подложен

558
Spikes
съм на бон с пръчки при преминаване
пред строя (за наказание!; /ат подло¬
жен съм на злобни и подигравателни
погледи, когато минавам пред редица
от хора
Spikes (|paiks| pl l. /an Schuhen, Reifen!
шпайкове мн 2. /-reifen! автомобилни
гуми c шипове
Spinat [fpi‘na:t| <-le)s, -e> m гот спанак м
Spind l/pint| <-(e]s, -e> m o n шкаф .и,
долап м
Spindel i’Jpmdal) <-, -n> / /beim Spinnen/
вретено cp spindeldürr adj сух като
чироз
Spinett [fpi’nttl c-ieis, -e> n клавесин м
Spinne l'Jpina] -n> /лоо паяк м
spinnen ['Jpxnanl <spinnt, spann, ge¬
sponnen> I. vi 1. /Garn ■-./ преда 2. fam
/verrückt sein! не съм c ума си: /Unsinn
reden/ фантазирам си II. vt!GarnI пре¬
да. изпрндам
Spinnienigewebe n, Spinn(en|netz n
паяжина ж
Spinnerl in 1 <-s,	-, -nen> mffi 1. /Garn-i
предам!ка) м/ж/ 2. fig, fam /verrückte
Person! откамалка ж
Spinnerei |Jpina'rai| <-, -en> /1. /Betrieb/
предампица ж 2. fam /Blödsinn! измиш¬
льотини мн
Spinngewebe s. Spinn|en)gewebe, Spinn¬
rad n мекр ьк .и
Spinnwebe |'Jpinve:ba] <-, -n> /отделна
нишка или няколко нишки от паяжи¬
на
Spion Upjoinl <-s, -е> т /Guckloch! шпи¬
онка ж; /Pensterspiegel) огледало ср на
валидната страна на прозорец /за
наблюдаване па улица или входна
врата!
Spion(in) [fpio:n| <-s, -е; -, -nen> m/fl
шпионин м, шпионка ж; (GeheimagentI
таен агент
Spionage (Jpio'na^al <-> kein ///шпио¬
наж м Spionageabwehr /контрашгш-
онаж.н Spionagenetz n, Spionagering
<-|els, -е> т шпионска мрежа
spionieren [fpio'nnranj <ohne ge-> vi
1. Spionage treiben/ шпионирам 2. pej
:herum~i тършувам: in jds Schubladen
- тършувам в нечии чекмеджета
Spirale l/pi'raila] <-, -n> f‘ällg! .v.ed спира¬
ла ж
Spiritismus [fpiri'tismus] <-> kein Pi m
епнрптпзъм .1/
spiritistisch adj сгшрптически
spirituell iJ’piritu'El; adj духовен
Spirituose -n> /спиртна напитка
Spiritus j'/pi:ritusi -se> m /Alkohol!
спирт .и. алкохол м Spiritusbrenner m
. ■ спиртова горелка Spirituskocher
Spleen
mспиртник M
Spital Upi'ta:l| <-s, Spitäler> n A, CH, sonst,
alt!Krankenhausj болница ж
spitz [fprtsj adj 1. /Gegenstand) oстpoв• ь px;
/Bleistift] подострен 2. /Winket! остър
3.	/Gesicht) слаб. изгшт A. fig (Worte) хап¬
лив, язвителен
Spitz <-es, -e> m шпиц м
Spitzbart mостра брадичка Spitzbogen
m островърха готическа арка Spitz¬
bube ['Jpitsbu:ba| m I. pej/Gauner/ моше¬
ник ,w. измамник M 2. (Schelm] шегоби¬
ец .и, майтапчия м spitzbübisch adj
мошеннчески
Spitze |Jpitsa| <-, -n>/1. /von Gegenständen!
връх M, край м; (von Messer! острие cp,
остър край; (von Finger! връхче cp; etw
auf die ~ treiben прекалявам c нщ
2. /Berg-! млт връх 3. /Rang] челно мяс¬
то: die ~n von Kunst und Wissenschaft
/fiihrende Gruppe! водещи личности в
областта на изкуството и науката
4.	Ivordere Steile! spurt нападател м; an
der - stehen стоя начело 5. /Spitzen
geschwindigkeit! максимална скорост
6.	/boshafte Anspielung) злобен намек
7.	/Textil) дантела ж
Spitzel l'Jpitsal] <-s, -> m шпионин м;
/Polizei~! полицейски агент
spitzeln vi pej шпионирам
spitzen vt остря; die Ohren - наострям
уши
Spitzengeschwindigkeit / максимална
скорост Spitzenkandidaten) m[f) кан¬
дидатка) м/ж], който(която) оглавява
предизборна листа Spitzenklasse /
най-високо качество; der Rennfahrer
gehört zur ~ автомобилният състеза¬
тел спада кьм елита Spitzenlohn т
максимална заплата Spitzenreiter т
Sport водач м в класиране: fig (von Hit¬
parade! оглавя ваша/ класациите; (Firma]
лидер м, фаворит м Spitzensport-
lerlin) <-s, -; -, -nen> m/f] спортист!ка)
м/ж) от най-висока класа, елитен
спортист
Spitzer <-s, -> т (Bleistift-) острилка ж
spitzfindig adj извъртащ, изопачаващ;
pej /haarspalterisch! буквоедски Spitzfin¬
digkeit <-, -en> / извъртане cp; (a.
Äußerung) изопачаване cp; pej буквояд-
ctbo cp
spitz kriegen vt fam разбирам, проумя¬
вам Spitzmaus fzoo мишка ж c остра
муцунка Spitzname m прякор м
spitzwinklig adj остроьгълен, остро¬
връх
Spleen (Jpli:n| <-s( -e o -s> m /Geisteszu
standi меланхолия >/r, мрачно настрое¬
ние; /Marotte! (странна) привичка:

Splitt
559
sprechen
(sonderbare Idee./ приумица ж
Splitt (Jplit| <-!ejs, -e> m чакъл м
Splitter i'}plite| <-s, -> m iHolz-i треска ж;
iDiamamMetallGlas-, Knochen-! пар¬
че cp; lBruchstücki отломка ж. къс .к
splitterlfaserlnackt i'/pliteffarzei'naktj adj
ßam гол-голеничък. чисто гол
splittern vi sein цепя се |или разцепвам
се] (на парчета); IFensterscheibe! чупя се
|или счупвам се] (на парчета) "
splitternackt s splitter(faser)nackt
Splitterpartei / отцепническа партия
SPÖ |rspe:'?0:\fabk von Sozialistische Partei
Österreichs Австрийска социалдемок¬
ратическа партия
Spoiler rjpailel <-s, -> m auto спойлер .w
spendieren <ohne ge-> vi A Iden Magis¬
tergrad verliehen bekommenj получавам
магистърска степен
sponsern j'/ponzenj vt спонсорирам
Sponsion [/pan'sjo:n| <-, -en>/A (Verleihung
des Magistergradsl присъждане cp на
M агнета река сте п е н
Sponsor IJponzEl <-s, -en> m спонсор .и
spontan ([pan'ta:n| adj спонтанен
Spontaneität |/pDntanei’t.£:t| <-> kein PI f
спонтанност ж
sporadisch |/po'ra:diJ] adj спорадичен
Spore |'/po:ra] <-, -n> / вот спора ж
Sport |fport| <-(e)s, rar -e> m спорт м; -
treiben спортувам Sportabzeichen n
спортно отличие Sportanzug mанцуг
M Sportart /вид M спорт Sportgeschäft
/? спортен мага зин Sportlehrerl in] miß
учител(ка| м/ж! по спорт
Sportler|in) <-s, -nen> mißспортнст-
(ка) м(.ус/
sportlich adj спортен, спортсменски
Sportplatz m спортна площадка Sport¬
veranstaltung /спортно мероприятие
Sportverein т спортен клуб Sport¬
wagen т 1. i.Autol спортен автомобил
2. (Kindenvagen) спортна детска колич¬
ка
Spot (spDt| <-s, -s> m рекламен клип
Spott l/pot] <-(e)s> kein PI m подигравка
ж; (Gegenstand des -5/обект м на подиг¬
равка; (beißender) сарказъм м: seinen -
mit jdm/etw treiben подигравам се |или
присмивам се) на нкг/нщ spottbillig
adj смешно евтин
Spöttelei (JpcEta'lai] <-, -en> / подиграв¬
ка ж, тънка ирония
spötteln |'JpcEl:aln| vi über jdn - присми¬
вам се на нкг. иронизирам нкг
spotten Г/рт1зп| vi über jdn - подигра¬
вам се на нкг
Spötter!in) l'/pccti?) <-s,	-, -nen> miß
присмехулник м, присмехулнпчка ж
spöttisch adj подигравателен, присме¬
хулен
Spottpreis т безценица ж, смешно
ниска цена: zu einem - на бсзиенина
sprach (jpra:xj /. и 3. pers sing Imp von
sprechen
sprachbegabt adj c дар слово Sprach¬
begabung /дар слово cp
Sprache fjprarxa] -n>/l. (Sprachsystem:
език.ч; Sonder- специален език: frem¬
de - чужд език; lebende/tote - жив/
мъртъв език 2. sing (Sprachfähigkein
говор .u; iAusdruckweise} стил м на из¬
разяване: ISprechweisei начин м на го¬
ворене. реч ж: mit der - herausrücken
/ат заговорвам за нщ с неохота: nicht
mit der - herauswollen /ат не искам да
говоря за нщ: etw zur - bringen пос¬
тавям нщ на разискване, отварям дума
за нщ
Spracherkennung /intorm разпознава¬
не ср на речта Sprachfehler т езиков
дефект Sprachführer т разговорник
м Sprachgebrauch т езикова употре¬
ба: allgemeiner - общоезикова прак¬
тика Sprachgefühl kein PI п усстм к'ьм
езика Sprachkenntnisse fpi езикови
познания: mit deutschen ~п с позна¬
ния по немски език Sprachkurs m
езиков курс Sprachlabor п езиков
кабинет Sprachlehre / граматика ж
Sprachlehrer(in) miß учмтел|ка| м(ж)
по чужд език
sprachlich adj езиков
sprachlos adj - sein онемял съм. изгу¬
бил съм ума и дума lau момент от
уплаха или смайване)
Sprachraum т езикова област; im
deutschen - в немскиговорещите стра¬
ни Sprachreise/пътуване ср в чужда
страна с цел изучаване иа езика
Sprachrohr п рупор м; fig говори¬
телка) м(ж) Sprachstörung/наруше¬
ние ср на говора Sprachstudium п
изучаване ср на чужд език
Sprachwissenschaft /езикознание ср,
лингвистика ж Sprachwissenschaft-
lerlinl miß) езиковед1ка) м(ж)
sprang Ifprarjl /. и 3. pers sing imp von
springen
Spray IJpre:) <-s, *s> m o n спрей м
Spraydose s Sprühdose
sprayen l'Jpman] I. vi пръскам (със
спрей] II. ц пръскам |или напръск¬
вам! със спрей: das Haar - напръск¬
вам косата със спрей
Sprechanlage / разговорна уредба
Sprechblase/балонче ер с думите на
героите (в комшии)
sprechen l'Jprtgsn] <spricht, sprach,
gesprochen I. vi говоря; mit jdm über

560
Spritztour
Sprecher
etw akk- говоря c нкг за шц; laut/leise
~ говоря високо/тихо: für jdn ~ говоря
в полза па нкг. застъпвам cc за нкг;
gut über jdn/etw akk ~ изказвам cc
добре за нкг/ищ; schlecht auf jdn zu ~
sein ne искам да чуя за пкг/нщ. ядосан
съм на нкг/нщ; auf etw akk zu ~ kommen
подхващам iили говоря по) тсма/въп-
рос: jdn zum Sprechen bringen накар¬
вам нкг да говори; das spricht für sich
това c показател но/красноречиво: das
spricht für Sie з ова говори вз.в Ваша
полза; alle Anzeichen - dafür, dass ...
всичко говори за това. че ... II. vt
говоря, казвам; saus-i изказвам;
Deutsch/Bulgarisch - говоря немски/
бз.лгарски; kein Wort - не казвам нито
дума; nicht zu ~ sein не приемам ни¬
кого; ich möchte Sie ~ бих искал да
говоря с Вас; wir - uns noch! пак ще
си поговорим!, ме сме свършили!
Sprecherin) <-s, -nen> miß iWortfiih
rer) ;•:/•!.‘io, r. говорител|ка) м/ж n i Redner!
ораз ор(ка| м!ж!м:носнтел|ка) mi'.vci
на даден език или диалект
Sprecherziehung/обучение ср но го¬
ворна култура Sprechstunde / /von
Ärzten/ приемно време; Ivon Beamten!
работно време с клиенти: ivon Lehrern!
час Ai за консултация Sprechstun¬
denhilfe /помощник.и. помощничка
ж па лекар в приемен час Sprechweise
/ начин м на говорене, реч ж Sprech¬
zimmer // кабинет м; мгп приемна ж
spreizen (‘Jpraitsan) I. vt /Finger, Flügelj
разпервам: iBeine) разкрачвам II. vr:
sich - /sich sträuben! противя се. дър¬
пам се
Spreizfuß т меи крак м с извит навз.н
палец
Sprengbombe / фугасна бомба
Sprengel <-s, -> т I. /Amtsbereich eines
Geistlichen! епархия ж 2. А, sonst alt
■Amts. Verwaltungsbezirk, Dienstbereich!
ресор .и
sprengen f/pirrjanJ I. vt haben I. ;mit
Sprengstoff. Spielbank/ взривявам 2. tauf
brechen: Schloss. Tresor разбивам: a. ßg
:Fesseln, Ketten! разкъсвам 3. /Versamm¬
lung! прекъсвам, разтурвам 4. iWasser)
пръскам: /Garten. Rasen* поливам:
Straße- мия: /Wäschei пръскам [или
напръсквам) c вода -преди гладена
II. vi haben mit Sprengstoff взривявам
Sprengkopf rn взривна \или бойна) гла¬
ва: atomarer - ядрена бойна глава
Sprengkörper т взривна шашка
Sprengladung/взривен заряд Spreng¬
stoff т експлозив .и Sprengstoffan¬
schlag т бомбен атентат
Sprengung <-, -еп> /1. (mit Sprengstoff)
взривяване ср 2. /Aufbrechen) разбива¬
не ср 3. /von Versammlung) разтурване
ср 4. (von Rasen) поливане ср
Spreu Upoi| <-> kein PI f плява ж; die ~
vom Weizen trennen ßg отсявам плява¬
та от зърното
spricht ([prigt] 3. pers sing pr von sprechen
Sprichwort ['Jprigvartl n пословица ж,
поговорка ж sprichwörtlich adj пос¬
ловичен
sprießen ('Jpri:san| <sprießt, spross o
sprießte, gesprossen> vi sein пониквам,
покълвам
Springbrunnen mфонтанм, водоскока/
springen |‘/pnqan) <springt, sprang, ges¬
prungen> I. vi sein 1. /Mensch, Tier) ска¬
чам: iBalli отскачам; /mit einem Satz)
рппвам: über einen Graben - преска¬
чам ров; aus den Schienen - излизам
от релсите; etw - lassen Jam черия c
шц 2. /Schwimmsport) скачам вън вода
3. /Risse bekommen: Glas! спуквам се:
/Haut! напуква се 4. /reißen: Saite) скъс¬
вам се II. vt haben tRekordl чупя sprin¬
gend adj der ~e Punkt ist ... най-важ¬
ното e .... основният момент е ...
Springer <-s, -> m (Schach) кон м
Springer(in) <-s,	-, -nen> miß скачач
л/; (Schwimmer) съсз’езател(ка) м/ж/ по
скокове във вода
Springflut /висок прилив
Sprint Kprint] <-s, -s> m sbokг спринт м;
einen ~ einlegen спринтирам
sprinten (‘Jprintan) vi haben o sein сприн¬
тирам, бягам на къси разстояния
Sprit [fprit] <-!e)s, -e> m fam (Benzin) бен¬
зин M
Spritze (‘/pritsa| <-, -n>/l. med IInstrument)
спринцовка ж 2. iEinspritzung) инжек¬
ция ж; jdm eine ~ geben слагам и км
инжекция 3. (Feuer-i пожарна помпа
spritzen I. vt haben 1. пръскам, напръск¬
вам; (Straße) мия: (Garten, Rasen) поли¬
вам 2. /lackieren) лакирам |c пистолет)
3.	мед (Patienten) слагам инжекция на:
(MittelI инжектирам 4. (Zuckerguss, Mus
terj etw (auf etw akk) ~ шприцовам шц
(върху шц) II. vi 1. (Flüssigkeit) пръскам
2. sein fam /eilen) забързвам се. затич-
вам се
Spritzer <-s, -> т пръска ж; Ikleine
Menge; капка ж; (Fleck! петно м (от
напръскано\
spritzig adj iWein) щипещ езика, рез¬
лив: lAutoi бърг. fig i wendig) иърпт, под¬
вижен: /witzig! забавен
Spritzkuchen т шприцовани сладки
Spritzpistole / бояджийски пистолет
Spritztour /fam разходка ж с кола

561
spröde
Spur
spröde [/praidaj adj 1. (brüchig) трошлив,
чуплив: (hart! твърд: freu: Stimme) дрез¬
гав 2. (rissig: Haut) напукан 3. fig (Thema,
Stoß труден 4. fig hMensch) дръпнат,
недостъпен
spross“* [fpros], sproß"1 1. u 3. pers sing
imp von sprießen
Spross“* (Jposj <-es, -e> m, Sproß"1
<-sses, -sse> m вот издънка ж, филиз м
Sprosse l'Jpnsaj <-, -r\>f/Leiter-/ напреч¬
на летва на стълба: fig /Stu/el стъпало
cp Sprossenkohl m A /Rosenkohl) брюк¬
селско зеле Sprossenwand / sport
шведска стена
Sprössling1*1* |'JprcEslrr]| <-s, -e> m,
Sprößling"1 <-s, -e> m издънка ж
Spruch yprux] <-(e)s, Sprüche;- m 1. t.Aus¬
spruch) поговорка ж, афоризъм м;
lWeisheits-) мъдрост ж; (Lehr-) сентен¬
ция ж; (Bibel-) библейска мъдрост
2. JUR (Urteil) присъда ж; (Schieds-) съ¬
дебно решение: (Orakel-)предсказание
ср 3. pl, /ат /leeres Gerede) празни при¬
казки; Sprüche klopfen /ат парадн-
рам. хваля се Spruchband п лозунг м
spruchreif adj die Sache ist noch nicht
- още е рано да се говори за това
Sprudel l'Jprindall <-s, -> т (Mineralwasser)
газирана минерална вода
sprudeln V! 1. haben /schäumen: Wasser,
Bach) тека, пенейки се; (Sekt) пеня се:
(Limonade)образувам мехурчета, шумя
2. haben (kochen: Wasser) кипя: vor Freu-
de/guten Ideen ~ fig преливам от pa-
дост/добрн идеи 3. sein (hervor-: Quelle)
бликам; (WorteI извирам, лея се
Sprudler <-s( -> mA (Quirl) разЬивачка ж
Sprühdose / спрей м
sprühen l'/pryian] I. vt haben a. fig IFunken:
Feuer) пръскам, хвърлям; (Hass) излъч¬
вам II. vi 1. (Wasser) пръскам: (Funken)
пръскам искри 2. haben vor Ideen -
пълен съм c [или преливам от] идеи;
ihre Augen sprühten vor Zorn очите й
горяха от яд: ihre Augen sprühten vor
Freude очите ii искряха от радост
sprühend adj fig (Geist) буден; (Laune!
блестящ; (Temperament) жив Sprühre¬
gen m ситен дъжд
Sprung (Jprur]| <-|e)s, Sprünge> m 1. (Hüp
fen)скок м; (Satz) прескок м; (Kopf- beim
Schwimmen) скок c главата надолу:
(Gedanken-) скачане cp на мисълта:
keine großen Sprünge machen können
fig, /ат зле съм финансово: jdm auf die
Sprünge helfen /ат помагам на нкг (със
съвет); bei jdm auf einen ~ vorbei¬
kommen fam прескачам да видя нкг;
auf dem ~ sein /am бързам, нямам време
2. (Riss in Glas o Porzellan) пукнатина ж;
(in Hotz, in Haut: цепнат ииа ж: einen -
bekommen напуквам се. нан.енвам сс
Sprungbrett п а. fig (Turnen. Sch wimmern
трамплин м Sprungfeder / спирало¬
видна пружина (па матрак, канапе,
фотьойл) Sprunggeienk п скакател-
на [или глезенна] става
sprunghaft adj 1. (unzusammenhängend)
несвързан 2. (unbeständig1 не постоянен
3. /plötzlichi внезапен, скокообразен
Sprungschanze /шанца ж за ски-ско¬
кове Sprungtuch п спасително плат¬
но /при пожар, за акробати) Sprung¬
turm т кула ж за скачане
Spucke ['/риkg] <-> kein Pl f fam плюнка
ж; da bleibt mir die - weg fam загубвам
ума и дума
spucken vi, vt плюя; /sich erbrechen) пов¬
ръщам; große Töne - fam внеокопар-
нича
Spucknapf m плювалник .w
Spuk [fpu:k| <-(e)s, rar -e> m 1. (gespens¬
tisches Treiben) появяване [или гюява|
на призраци 2. (Erscheinung) видение
ср, призрак м 3. fam (Lärm) тропот ,и;
die Sache lohnt den ganzen - nicht
(Aufwand. Umstände) работата не си за¬
служава труда
spuken vi (Gespenst) бродя, витая: es
spukt (hier] (тук) витаят1 духове
Spülbecken п кухненска мивка
Spule |'/ри:1з| <-, -п> / г-им ролка ж:
!Nähmaschinen~) макара ж, масур м
Spüle |'/ру:1а] <-, -п> /кухненска мивка
spulen |'Jpu:lan| vt 1. (auf etw) навивам,
намотавам 2. (von etw) отмотавам
spülen |'Jpy:lan| I. vt 1. (Geschirr) мия.
измивам 2. (Wunde) промивам; (Mund,
Haar, Wäschei плакна, изплаквам
3. (schwemmen) etw ans Ufer ~ изхвър¬
лям нщ иа брега II. vi 1. (angeschwemmt
werden! an etw akk - бивам изхвърлен
на нщ 2. (in Toilette) пускам водата
3. (Waschmaschine) плакна
Spülmaschine /миялна машина spül-
maschinenfesf adj (Geschirr) подходящ
за миене в миялна машина
Spülmittel п препарат м за миене
Spülung <-, -en> /1. мш промивка ж
2. таи казанче ср
Spulwurm т дълъг чревен глист
Spur [fpu:e, pl: '/ри:гзп| <-, -en> /1. a. fig
(Fuß-, Fährte) следа, диря ж; (AbdruckI
отпечатък м; (Zeichen, Anzeichen) следа
ж; eine ~ verfolgen проследявам сле¬
да; ~en hinterlassen /доставям следи:
die ~en sichern събирам улики; jdm
auf der - sein fig по следите на нкг
съм, следя нкг: vom Täter fehlt jede -
от престъпника няма и следа 2. (Fahr

spürbar	562	Stachel
bahn) платно cp; (Rad-t следи ми от
велосипед; (Ski~) следи от ски върху
снега; (von Tonband) писта ж 3. (kleine
Mengej следи ми, малко количество
4.	pl (ÜberresteI останки ми 5. (-weite)
ьлн>; междурелсие cp; Ivon Auto) разсто¬
яние ср между колелата на автомо¬
бил
spürbar adj доловим, забележим
spüren |'/ру:гзп| vt IHunger; kalte, Schmerz)
усещам, чувствам; /Enttäuschung, Zorn/
изпитвам; /wahrnehmen) забелязвам
Spurenelement n микроелемент м
Spürhund m следово куче
spurlos adv - verschwinden изчезвам
безследно
Spürnase/eine sehr gute ~ haben при¬
тежавам много добър нюх Spürsinn
т а. fig проницателност ж, нюх м
Spurt (jport| <-s, -s o -e> m stört спринт
.u; End- a. fig финален спринт
spurten l'Jpürtanl vi haben o sein sport
спринтирам
Spurweite/1. ш коловозна широчина
(разстояние межОу колелата па ав¬
томобил,12. isaнк широчина ж на меж¬
дурелсието
Squash l'skvDj] <-> kein Pl n sport скуош м
Sri Lanka |'sri: 'larjka] n ceoc; Шрп Лаика ж
SS 1. abk von Sommersemester летен
семестър 2. abk von Schutzstaffel CC
j„ Отряди .за охрана“ па Iермапската
пациоиалсоциалисшическа партия,
създадени през 1925 г. като лична
гвардия па Хитлер/
St. 1. abk von Stück бр. 2. abk von Sankt
Cb.
Staat l/ta:t| <-|e)s, -en> m 1. (Staatsweseni
държава ж; (Land) страна ж 2. pl (USA)
die Vereinigten ~en (von Amerika) Съ¬
единени американски щати 3. sing
(Prunk! лукс м. разкош м; (Festgewand)
празнични одежди; mit etw - machen
блестя |или правя впечатление| с нщ
Staatenbund т конфедерация ж
staatenlos adj без гражданство Staa¬
tenlose <ein -r, -n, -n> mf човек ,u без
гражданство
staatlich adj държавен: /national/ нацио¬
нален: (öffentlich! обществен; ~e Unter¬
stützung държавно подпомагане; -
anerkannt официално признат: - ge¬
prüft дипломиран, лпцензнран
Staatsakt <-iejs, -e> m държавен акт
Staatsangehörige nf гражданин .w.
гражданка ж на определена държава
Staatsangehörigkeit / гражданство
cp Staatsanleihe/!. /Schulden des Staa-
т>. д вржавен заем 2. :Schuldverschrei
binij/j държавна облигация Staats¬
anwalt от, Staatsanwältin / главен
прокурор, главна прокурорка; (vor
Gericht) прокурор(ка) м(ж) Staatsan¬
waltschaft /главна прокуратура; (vor
GerichtI прокуратура ж Staatsbeamte
от, Staatsbeamtin //рьржавен служи¬
тел, държавна служителка Staats¬
begräbnis п държавно погребение
Staatsbesuch отдържавно посещение
Staatsbürger(in) mtf) гражданин м,
гражданка ж staatsbürgerlich adj
граждански Staatsbürgerschaft /
гражданство cp Staatschef (in) от///
държавен ръководител Staatsdienst
от държавна служба; im ~ stehen на
държавна служба съм Staatseigen¬
tum п държавна собственост Staats¬
examen лд'ьржавен изпит Staatsfeind
от държавен враг Staatsform/форма
ж на държавно управление Staats¬
gebiet п държавна територия Staats¬
geheimnis п държавна тайна Staats¬
gewalt /държавна власт Staatshaus¬
halt от държавен бюджет Staats¬
kosten pl auf - на държавни разноски
Staatsmann от държавник м staats-
männisch |'Jta:tsm£niJ| adj държавни¬
чески Staatsoberhaupt n държавен
глава Staatspräsident(in) m(f) държа¬
вен президент Staatssekretär(in) m(f)
държавен секретар Staatsstreich от
държавен преврат Staatstrauer / на¬
ционален траур Staatsverschuldung
/държавен дълг
Stab[fta:p| <-(e)s, Stäbe> от 1. (Stock)прът
м; (dünner: Dirigenten~) диригентска
палка; (kurzer) пръчка ж; (Eisen-) же¬
лезен прът, лост м; (Hirten-) тояга ж,
гега ж; (Bischofs-! жезъл м; über jdn
den - brechen fig осъждам нкг (за
поведението му) и скъсвам отноше¬
нията с него 2. sport (Staffel-) щафета
ж; (Stabhochsprung-) прът 3. ми /Führungs¬
gruppe,I щаб м 4. (Mitarbeiter-) екип м
stabförmig adj пръчковиден
Stabhochsprung от овчарски скок
stabil [/ta'bi;l| adj стабилен
stabilisieren [ftabili'ziiranj cohne ge-> I. vt
стабилизирам II. vr: sich - стабилизи¬
рам се
Stabilisierung <-, -er» / стабилизира¬
не cp
Stabilität (Jtabili't£:t| <-> kein Plf стабил¬
ност ж; —s- und Wachstumspakt i:u пак т
.u за стабилност и растеж
Stabmixer от миксер м за иаснранс,
пасатор м
Stabschef от началник-щаб ,и
stach (fta:xj /. иЗ. pers sing imp von stechen
Stachel (Jtaxal| <-s, -n> m (von Pflanzen.

Stachelbeere
563
Stammtisch
von Igel! бодил м; /von Insekt} жило cp
Stachelbeere / цариградско грозде
Stacheldraht in бодлива тел Stachel¬
drahtzaun m ограда ж от бодлива тел
stachle)lig adj (Rose, Kaktee) бодлив: ugelj
c бодли; (Kinn, Bart} боцкащ
Stachelschwein n бодливо свинче
Stadel [Jta:d3l| <-s, - A auch -n, CHStädel>
m A, CH, südd IScheune} хамбар м
Stadion l'Jtardbn) <-s, Stadien> n стади¬
он M
Stadium |’/ta:dium] <-s, Stadien> n ста¬
дий M
Stadt [/tat] <-, Städte>/1. (Ort! град м;
die - Zürich град Цюрих: in die - gehen
отивам в града 2. (-Verwaltung! градска
управа stadtbekannt adj das ist - това
е известно в целия град Stadtbezirk
т район м |или квартал м\ на град
Stadtbibliothek /градска библиотека
Stadtbild п облик м на град
Städtchen |'Jtt(:)t^3n| <-s, -> п градче ср
Städtebau |'Jt£f:)t9bau] kein PI m градо¬
устройство cp städtebaulich adj гра¬
доустройствен Städtepartnerschaft /
побратимяване cp на градове
Städter(in) ['Jute] <-s, -nen> m(fj
гражданин м, гражданка ж
Stadtflucht kein /'//бягство cp от града
Stadtgebiet п територия ж на град
städtisch l'/tEti/l adj градски
Stadtkern т градски център Stadt¬
mauer / градска стена Stadtmitte /
централна част на град Stadtplan т
карта ж на град Stadtrand т перифе¬
рия ж на град Stadtrat т /GremiumI
градски съвет Stadtrat т, Stadträtin
/градски съветник, градска съвет-
ничка Stadtrundfahrt / обиколка ж
за разглеждане на града (с превозно
средствоI Stadtstaat т град-държа¬
ва м Stadtstreicherfinj <-s,	-, -пеп>
m/ß градски скитник, градска скитни¬
ца Stadtteil гп район м на град. квар¬
тал м на град Stadtväter mpl scherz
градски съветници Stadtverwaltung
/градска управа Stadtviertel п квар¬
тал ,и на град Stadtwerke пр! общин¬
ска комунална фирма
Staffel [ftafalj <-, -n> /1. Sport щафета ж
2. ми., а pro (Plug-} ескадрила ж
Staffelei [Jtafa'lai[ <-, -en> / статив м,
триножник м
Staffellauf m щафетно бягане
staffeln vt 1. /Gebühren, Steuern, Gehälter/
степенувам, градирам 2. (staffelweise
aufstellen) подреждам във вид иа пира¬
мида: Dosen pyramidenartig - подреж¬
дам консерви на пирамида
Stagnation [flagna'tsioin] <-, -еп> /стаг¬
нация .»/е. застой
stagnieren jjta'gni:ranj <ohne ge w на¬
мирам се в стагнация \илк в застой!
stahl ifta:lj I. и 3. pers sing Imp von stehlen
Stahl (fta:l| <-ie|s, Stähle orar-e> m(Metalli
стомана ж: Nerven aus - ßg железни
нерви Stahlbeton m стоманобетон
Stahlblech n стоманена ламарина
stählern (/te:lenj adj стоманен: a. ftg же¬
лезен
Stahlfeder / 1. (Schreibfeden стоманено
перо /за писане! 2. /Sprungfeder, стома¬
нена пружина Stahlgerüst пстоманен
скелет Stahlhelm m стоманена каска
Stahlindustrie / стоманодобив м
Stahlwerk п стоманодобивен завод
Stalinismus (Jtali'nismus| <-> kein Pi in
сталиннзъм м
stalinistisch (ftali'nistijl adj сталпнпсткп
Stall [ftal| <-(e)s, Stälie> m обор .w,-
(Hühner-l кокошарник u: {Pferde-,
Renn-} конюшня ж; (Schweine-)c винар-
ник м Stallknecht m ратай м, който
поддържа обори
Stallung <-, -еп>/голям'обор. крапар-
мИК Д(
Stamm IJtam] <-|e|s, Stämme> m
1. iBaum-J ствол .u. стебло cp 2. knu
корен M иа дума 3. /KundschaftI посто¬
янна клиентела 4. /Abstammung! про¬
изход м, потекло ср 5. (Volks-, Ringe
borenen-InncMC ср Stammaktie/обик¬
новена акция Stammbaum m родос¬
ловно дърво Stammbuch п (l-ämilien-l
семеен албум за вписваме на посве¬
щения от гости и приятели
stammeln |'Jtam9ln| iп, Сговоря трудно,
запъвам сс
stammen |Jtaman| >// 1. (abstammen) про¬
изхождам: !.!:;о произлизам: von etw -
произхождам от- мщ 2. (örtlich)aus Bonn
- родом съм от Бон 3. /zeitlich/ дати¬
рам: dieses Bild stammt aus dem Mit¬
telalter тази картина датира от Сред¬
новековието
Stammform / i;::c основна форма
Stammgast m постоянен гост Stamm¬
halter m продължител м на рода (пър¬
вороден син! Stammhaus п централа
ж на фирма
stämmig [Jt£mic| adj Ikräßigl як. силен:
/gedrungen! набит
Stammkapital п основен капитал
Stammkneipe / кръчма ж. в която
някой е постоянен гост. любима кръч¬
ма Stammkunde m, Stammkundin /
постоянен клиент, постоянна клиент¬
ка Stammplatz m обичайно място /в
ресторант, театърI Stammtisch т
запазена маса за постоянни посетите¬

Stammwähler
564
stänkern
ли Stammwähler(in) <-s, -; -nen> miß
избирател(ка) м(ж) от твърдия елек¬
торат на партия
Stamperl <-s, -n> n A (Schnapsglas) маша
ж за ракия
stampfen |jtampfan| I. vi 1. haben (MenschI
тропам c крак: flierj тъпча 2. haben
(Motor, Maschine) вървя \или работя)
шумно 3. haben o sein (Schiff) клати се
но надлъжната ос 4. sein istapfen) кра¬
ча c тежки стъпки II. vt haben 1. l/est~l
тъпча, трамбовам 2. (Trauben, Kartoffeln)
мачкам, смачквам: Um Mörser) чукам,
ечуквам
stand lftant| /. u3. perssingimp von stehen
Stand l/tant) <-(e]s, Stände> m 1. sing
(Stehen)стоящо, изправено положение;
bei jdm einen schweren - haben fig
трудно се разбирам c нкг 2. (Ort, Platz:
von Beobachter, Schütze) място cp; (Schieß-)
стрелбище cp; (Taxi-i пиаца ж за так¬
сита, стоянка жЗ. (Verkaufs-, Bude) щанд
м; (Verkaufslisch) сергия ж 4. sing (Ent¬
wicklungsstufe: von Geschäften, der Dinge)
стадни м; (Kurs-/ котировка ж; (von
Forschungen, Verhandlungen) състояние
cp; i.i" iiM (Spiet-) временен резултат: auf
den neuesten - bringen актуализирам,
осъвременявам: beim jetzigen - der
Dinge при сегашното състояние на
нещата 5. sing (Zustand! положение cp
6.	sing (Wasser-/ равнище cp, ниво cp;
(Thermometer-/ показание cp; (Kilome¬
ter-) километраж м; (Kassen-, Konto-)
наличност ж; (der Sonne, des Monds)
|месго|положение cp; den höchsten -
erreichen достигам най-високо мссто-
положение/зенпта 7. (soziale Stellung)
обществено положение, ранг м; (Ве-
mß~) |професионално) съсловие
Standard |/tandart| <-s, -s> m стандарт м
standardisieren [|tandardi'zi.Tan| cohne
ge-> \t стандартизирам
Standardisierung <-, -en> /стандарти¬
зация ж
Standbild n статуя ж
Ständchen |'juntqan| <-s, -> n серенада
ж; jdm ein - bringen правя нкм сере¬
нада
Ständemehr <-s> kein PI n CH pol (Stim¬
menmehrheit in der Mehrzahl der Kantone)
!преобладаващо) мнозинство в кан¬
тоните
Ständer j/tendej <-s, -> m стоика ж;
'Kleider-1 щендер м; (Noten-, пулт м
Ständerat ('[t£ndara:t| m CH I. pari, pni.
(eine der beiden Kammern des schweize¬
rischen Parlaments! Долната камара на
швейцарския нар.ишент 2. (Mitglieddes
Ständerates, член м на Камарата на
представителите на кантоните
Standesamt п служба ж по граждан¬
ското състояние standesamtlich adj
-е Trauung граждански брак Standes¬
beamte /77, Standesbeamtin / длъж¬
ностно лице от служба та по граждан¬
ското състояние standesgemäß adj
съответстващ на общественото поло¬
жение
standfest ad/устойчив Standfestigkeit
<-> kein PI fl. (sicherer Stand) устойчи¬
вост ле, устойчиво положение 2. (Stand¬
haftigkeit) твърдост ж, непоколеби¬
мост ж
standhaft adj твърд, непоколебим
Standhaftigkeit <-> kein PI /твърдост
ж, непоколебимост ж
stand I halten <irr> vi /Mensch) etw dat -
устоявам на нщ; (Gegenstand)издържам
на нщ
ständig |'Jt£ndi<;| adj (Mitglied, Ausschuss)
редовен: (Wohnsitz) постоянен; (ununter¬
brochen) непрекъснат; (fest: Einkommen)
твърд
Standlicht n кг/ габаритна светлина
(сигнална светлина на МПС, когото
е паркирано) Standort т 1. (von Mensch,
Schiff, Flugzeug) местоположение cp,
местонахождение cp 2. пот местона-
ходище ср 3. (Garnison) гарнизон м
Standpauke ffam конско (евангелие):
jdm eine - halten чета нкм конско
(евангелие) Standpunkt m гледна точ¬
ка: (Meinung) мнение ср, становище ср;
jdm seinen ~ klarmachen ясно и кате¬
горично излагам становището си; auf
dem ~ stehen, dass ... на мнение съм.
че ... Standuhr/часовник м с махало
/в стоящ на пода висок шкаф)
Stange |'Jtarp| <-, -n> /1. (Stab) прът м,
пръчка .»/е; (Kleider-, Teppich-) щендер
м; (Gardinen-) корниз м; (Metall-) лост
метален прът; (Geweih-) дебела
част от рог на благороден дивеч;
eine - Geld kosten fam струвам сума
(много) пари; jdm die ~ halten fam взе¬
мам страната на нкг (в спор); jdn bei
der - halten fam карам нкг да свърши
работата си докрай; bei der - bleiben
fam нзтрайвам докрай, свършвам за¬
почнатото: einen Anzug von der ~
kaufen купувам си костюм конфек¬
ция 2. (länglicher Gegenstand: - Siegellack)
пръчица ж червен восък: (~ Zigaretten)
стек м; (- Brot)франзела ж; Salzstangen
солети мн
Stängel1® CjUrjal] <-s, -> rn стъбло cp
stank [|tar]k| /. u 3. pers sing imp von stin¬
ken
stänkern |‘Jt£pken] vi fam предизвиквам

Stanniol
565
Station
спор. караница
Stanniol l/ta'nio:l| <-s, -e> n, Stanniol¬
papier n станиол .и
stanzen vf щанцовам. щамповам; (lo¬
chen! перфорирам, пробивам; laus-)
изрязвам \шш сека) на щанца
Stapel l'Jtaipal) <-s, -> т 1. (Haufen) (под¬
реден) куп 2. Maut (Dock; док .vt; ein Schiff
vom - lassen спускам кораб във вода
3.	(Warenlager) склад м за стоки 4. vom
- lassen ßg (abwertendt изказвам се не
на място; Flüche vom - lassen бълвам
проклятия Stapellauf т спускане ср
на новопостроен кораб във вода
stapeln vt редя на куп(чина)
stapfen IJtapfan] vi sein крача c тежки
стъпки; durch den Schnee - газя през
снега
Star1 |sta:g| <-(e)s, -e> m 1. (Vögel! скорец
M 2. Med grauer - катаракта ж, сиво
перде; grüner - глаукома ж, зелено
перде
Star2 [fta:gj <-s, -s> m film звезда ж
starb [Jtarb| !. u3. pers sing imp сол sterben
stark [/tark| I. <stärker, stärkste> adj
1. силен; (kräftig) як; (willensstarkj воле¬
ви; sich für jdn/etw -machen застъп¬
вам се за нкг/нщ; das ist ein -es Stück!
fam това е прекалено!, това е нечува¬
но нахалство! 2. (heftig) бурен; -er
Schnupfen силна хрема 3. (mächtig,
leistungs-) могъщ 4. (intensiv: Verkehr)
интензивен; (a. Farben) наситен 5. (be¬
trächtlich) значителен; -es Gefälle стръ¬
мен наклон 6. (tüchtig, beschlagen) си¬
лен, начетен 7. (dick: Mensch) пълен;
(Schicht) дебел; (umfangreich) обемист;
500 Seiten - дебел 50(3 страници; zehn
Zentimeter - дебел десет сантиметра
8.	//esr/твърд II. <stärker, am stärkster»
adv 1. (bei Verben)силно; (beträchtlich!зна¬
чително 2. (bei Adjektiven! твърде мно¬
го; - verschuldet много задлъжнял
Stärke l'Jtcrka) <-, -n>/1. (körperliche Kraft)
сила ж; (Energie) енергия ж 2. (Leistungs¬
fähigkeit) дееспособност ж 3. /Intensität/
интензивност ж 4. (Anzahl) численост
ж; Mil състав м 5. (Tüchtigkeit, Beschla¬
genheit, starke Seite) сила. силна страна
6. (Dicke: von Schicht) дебелина ж 7. (Fes¬
tigkeit) устойчивост ж, твърдост ж;
(innere ~) вътрешна сила 8. (-mehl)
нишесте ср, скорбяла ж; (Wäsche ~/
кола ж
stärken I. vt 1. а. fig (kräftigen: mit Nahrung)
засилвам; (Gesundheit)укрепвам 2. tWä¬
sche) колосвам II. er: sich - подкрепям
се (c храна)
Starkstrom ттокл c високо напреже¬
ние
Stärkung -en> /1. a. fig fKräftigung'-
засилване cp; Fori Gesundheit) укрепва¬
не cp 2. tprfmehung) лека закуска за
възстановяване на силите Stärkungs¬
mittel п укрепващо средство
starr (Jtarj ad) \. fig (nicht beweglich! п.сн
неподвижен; isteifi твърд: (vor Kälte)
вкочанен 2. (Blick! втренчен: /wie
versteinert! вкаменен: vor Schreck - sein
вкаменен съм от страх: vor Staunen -
вцепенен от учудване, смаян 3. (un¬
beugsam, unnachgiebig) непреклонен,
несломим 4. (Gesetze, Regeln! строг
Starre [‘/tars) <-> kein PI f 1. (Steifheit!
твърдост ж 2. (Feststehen) неподвиж¬
ност ж: MED вкочаненост ж 3. (Strenge)
строгост ж
starren [Jtaran] vi 1. (starr blicken! auf etw
akk - гледам втренчено нщ 2. /ragen)
стърча 3. (strotzen) von etw - пълен
\шш препълнен| съм c нщ: vor Schmutz
- потънал съм в мръсотия
Starrheit <-> kein PIf 1. /Starre/тв-ьрдост
ж: fig Tech неподвижност ж 2. fUnbeug-
samkeit) непреклонност ж 3. (Strenge)
строгост ж 4. (Starrsinn) тв'ърдоглавпе
cp, инат,и Starrkopf <-(els, -köpfe> m
pej твърдоглавец ,п. инат човек
Starrsinn m твърдоглавие cp, инат м
starrsinnig «^//твърдоглав: - sein инат
съм
Start [ftart| <-(e|s, -s o rar -e> m 1. sfoki
старт м; (a. -stelle) стартова линия
2. aero излитане cp на самолет; l-plalz!
място cp за стартиране; (von Rakete,
Raumschiff) стартова площадка 3. и/
стартиране ср 4. (Computer) пускане ср
5. fig (Anfangszeit) начало ср Startbahn
/гшета ж за излитане startbereit ad)
готов за старт; aero готов за излитане
starten I. vi sein 1. iaufbrechen) тръгвам;
SPORT стартирам, започвам състезание
2. Kfz потеглям 3. aero излитам II. vt
haben 1. (Rakete, Raumschiff! изстрелвам
2. fig Ki-z (in Gang setzen) стартирам, за¬
палвам двигателя
Starterlaubnis / aero разрешение cp
за излитане Starthilfe fl. aero пода¬
ване cp на ток от стартова количка
2. fig (finanzielle Hilfe) първоначална
финансова помощ Startkapital п на¬
чален капитал startklar ad) s. startbe¬
reit; Startmenü <-s, -s> n if.torm стар¬
тово меню StartschussRR m стартов
изстрел
Statik |‘Jta:tik| <-> kein Plfv\m статика ж
Station [[ta’tsjo:n| <-, -er» fl. /Bahnhof!
гараж, станция ж; (Radio-) (рйцио)стан-
ция ж; (Haltestelle) спирка ж 2. (im Kran
kenhaus) болнично отделение 3. fig (Halt,

stationär
566
steckbrieflich
Rast) спиране cp. престои м; ~ machen
спирам, правя престой
stationär (Jtatsjo'ruigl ad/ стационарен:
/ortsfest/ постоянен: ~e Behandlung mkd
er а циo H ариo лечение
stationieren (ftatsjo'nnranl <ohne ge-> vt
in. стацнонирам. разполагам
Stationierung <-, -ег»/ш. разположе¬
ние cp
Stationsarzt m, Stationsärztin / за¬
веждащ^ I м/ж/ отделение Stations¬
schwester/старша сестра на болнич¬
но отделение
statisch f/taitij] adj статичен
Statistiin} l/ta'tist) <-en, -en; -, -nen> m/fi
статист! ка) м/ж)
Statistik [fta'tistik) <-, -en> /статисти¬
ка ж
statistisch [fta'tistij] adj статистически
Stativ l/tati:f| <-s, -e> n статив м
statt (Jtat| I. prp +gen вместо II. konj ~ zu
■rin/, - dass ... вместо да ...
stattdessen^ adv вместо това
statt finden <irr> '//ставам: /Veranstaltung)
сьстоя се statt geben <irr> 1/ einem
Gesuch - давам ход на заявление: einer
Bitte - уважавам молба Statthalter т
губернатор .»/, наместник м
stattlich r/tatlic| adj 1. /Gebäude/ внуши¬
телен: lanse/inlichl представителен;
(prächtig/ великолепен 2. /Summe) зна¬
чителен, голям
Statue l'Jtaitus) <-, -n> / статуя ж
Statur (jta'tu:g| <-, -en>/снага ж. фигу¬
ра ж
Status |'Jta:tus] <-, -> m статус м, поло¬
жение cp; ihr |имуществено) състоя¬
ние: - quo статукво cp Statussymbol
n белег .u за имуществено състояние
Statuszeile / iniokm информационен
ред
Statut Lfta'tu:t| <-|e)s, -en> //статута/ /на
орган, организация), устав м /на коо¬
перация I
Stau (|tao| <-(e)s, -s o -e> m /Verkehrs-)
задръстване cp; /Wasser-) събиране cp
на вода/водни маси /при затруднено
оттичанеi
Staub Lftaop) <-(e)s, -e oStäube> m прах
а/ и ж; /Blüten-; тнчинков прашец: -
saugen чистя с прахосмукачка: -
wischen бърша прах ► (viel! ~ aufwir¬
beln fig, [am вдигам много шум; sich
aus dem - machen Jam офейквам. из¬
чезвам
Staubecken n водохранилище cp
stauben j'/tauban| vi istaubig seim праша
се. прашасвам: iStaub machen/ вдигам
прах
Staubfänger r'/taopfcг)е| <-s, -> m fam:
безполезен предмет, който само съ¬
бира прахте/ Staubgefäß пт\ тичин-
ка ж
staubig adj прашен
Staubkorn п прашинка ж staubisau¬
gen vi, vt чистя с прахосмукачка; den
Teppich - чистя килим с прахосму¬
качка Staubsauger т прахосмукачка
ж Staubtuch п кърпа ж за бърсане на
прах Staubwolke / облак м прах
Staubzucker kein PI т А, südd /Puder
zucker) пудра захар
Staudamm т бент л/, бараж м
Staude f/tauda) <-, -n> f (Pflanze) много¬
годишно тревисто растение; (Busch)
храст м
stauen l’Jtauanl I. vt l. (Wasser, Fluss/ пре¬
граждам: /durch Abbinden: Blut) спирам
2. nai.it товаря II. vr: sich ~ (Wasser) на-
събирам се; (Blut) спирам: /Verkehr) зад¬
ръствам се: (Menschen)rnmnn се: fig (sich
anhäufen) струпвам се, събирам се:
(Gefühle) натрупвам се
Staumauer /бент м, язовирна стена
staunen ['/taunan| //'учудвам се; /überrascht
sein) изненадвам се; über etw akk -
учудвам се на нщ: da staunst du, was?
чудно ти е. нали?
Stausee т язовир м
Stauung <-, -en>/(von Wässer/завирява-
не ср, заприщване cp; /durch Abbinden:
Blut) спиране ср чрез пристягане: (von
Menschen) струпване ср, тълпене ср
Std. abk von Stunde ч
Steak |ste:k| <-s, -s> n пържола ж, стек м
stechen |'Jtt<;an| <sticht, stach, gesto¬
chen> I. vt 1. lmit spitzem Gegenstand,
Insekt) убождам; /mit Messer) пробож¬
дам: (mit Finger) мушвам; ein Loch in
etw akk - пробивам отвор в нщ; es
sticht mich in der Seite имам бодежи
от едната страна 2. /Schlachttier) коля.
заколва.м 3. /Spargel, Torf) вадя 4. (beim
Kartenspiel) цакам 5. typ (in Kupfer, Stahl)
гравирам върху мед, стомана II. vi
1.	/spitzer Gegenstand) бода; (Insekt)жиля;
nach jdm - посягам да намушкам нкг;
ins Bläuliche - (Farbe) бие на синкаво
2.	(Sonne) прежуря 3. (beim Kartenspiel)
цакам III. vr. sich - убождам се: sich
in den Finger ~ убождам си пръста:
sich mit einer Nadel ~ убождам се c
игла stechend <5//бодящ; (Schmerz)про¬
бождащ; (Blick) пронизващ; /Geruch/
остър, натрапчив: /Sonne) прежурящ
Stechkarte /коз м Stechmücke /комар
м Stechuhr/контролен часовник
Steckbrief т публична обява за издир¬
ване на престъпник steckbrieflich adj
- gesucht издирван чрез обява

Steckdose
567
Steige
Steckdose /контакт м
stecken [’JukenJ I. vi 1. ihinein--; пъхам,
мушвам: lan-j прикрепвам; (Ring; сла¬
гам 2. (fest-) закрепвам; lm.it Nadeln!
забождам: /Broschei закопчавам, сла¬
гам 3. (Geld, Mühe, Zeit/ влагам; etw in
etw aldc - пъхам нщ в нщ; jdm etw -
/ат съобщавам нкм нщ. което му е
неприятно И. vi1. !festsitzen/ заседнал
съм; der Schreck steckt mir noch in
allen Gliedern още ме е страх 2. isich
befinden) намирам се: es steckt etwas
dahinter //£тази работа не е чиста, тук
има нещо; wo steckst du denn? /ат къ¬
де се губиш?
stecken i bleiben*11 £ bleiben 2.
Steckenpferd n 1. ISpielzeugj детско
конче (тояга c прикрепена към нея
конска глава) 2. fig (Hobby) хоби ср
Stecker <-s, -> т, Steckkontakt т el
щекер м, щепсел „и
Stecknadel /топлийка ж, карфица ж;
eine ~ im Heuhaufen suchen търся игла
в купа сено
Steckplatz т in-porm порт л/
Steckrübe / фуражна ряпа
Steg Ute:k| <-(e)s, -е> т 1. (Weg) пътечка
ж 2. (Fußgängerbrücke) тясно мостче;
(Boots-) пристан м 3. (Geigen-) мага¬
ренце ср
Stegreif |jte:kraif) т aus dem - sprechen
го во ря и м прови зирано
Stehaufmännchen п неваляшка ж (кук¬
ла, която винаги стои изправена)
Stehcafe |'Jte:kafe:| п кафене ср, в което
се пие на крак
stehen ['Jteianj <steht, stand, gestanden>
I. w 1. /aufrecht	Mensch) стоя прав
[или нзправен|; /Gegenstand) намирам
се; - bleiben спирам се; - lassen оста¬
вям. забравям; (an seinem Platz lassen)
оставям на мястото му; (dalassen)оста¬
вям нщ някъде: (nicht anrühren: Essen)
не докосвам: im Stehen essen ям на
крак; die Sache steht und fällt damit
работата зависи от това 2. (sein) стоя;
(sich befinden) намирам се: (freisein) сво¬
боден съм; (zugänglich sein) достъпен
съм; das Geld steht auf dem Konto pin
парите са в наличност по сметка; leer
~d празен, свободен; über etw dat - fig
стоя над нщ: unterWasser - наводнен
съм: unter jds Leitung - под нечие ръ¬
ководство съм: Tränen standen ihm in
den Augen очите му бяха пълни със
сълзи: es steht mir bis hier (oben) fig,
fam до гуша ми дойде; wie steht’s? (wie
geht's) как е?, как вървят работите?
3. (geschrieben, ged nickt sein) н а п и са н съм.
напечатан съм; das steht in der Zeitung
това го ниже jили има! във вестника:
darauf steht die Todestrafe за това се
полага смъртна присъда: davon steht
nichts im Brief за това не се споменава
нищо [или няма пито дума] в писмото
4. (sich nicht bewegen) стоя неподвижно:
(Verkehr) спрял съм 5. (anzeigenl показ¬
вам; das Spiel steht eins zu null резул¬
татът е едно на нула: das Thermometer
steht auf 30 Grad термометърът по¬
казва 30 градуса 6. ■hübsch aussehem
jdm - отивам нкм. стоя нкм добре
7. (Unterstützung) hinter jdm - fig под¬
крепям нкг: zu jdm - съм |или стоя|
зад нкг: zu seinem Wort - държа на
думата си ►auf jdn/etw akk - jarg (gut
finden) харесвам нкг/нщ. падам си по
нкг/нщ; es steht mir frei zu +inf свобо¬
ден съм да ... II. vrsich gut/schlecht -
pin добре/зле съм материално: sich gut
mit jdm - (verstehen) разбирам се добре
c нкг
stehen ibleibenAK x stehen 1.1.
stehend ad} 1. (aufrecht) прав. изправен
2. (nicht in Bewegung) неподвижен: (fest,
unbeweglich) постоя не н, neu ромеплип;
(Gewässer) застоял; ~e Redensart фра-
зеологичеи израз
stehen ilassenAtt s stehen 1.1.
Stehkragen m яка-столче ж Stehlampe
/лампион M
stehlen |'Jte;lan| <stiehlt, stahl, gestohlen>
vt, vi крада, открадвам: jdm die Zeit -
губя времето на нкг: sie kann mir
gestohlen bleiben! fam пет пари и е
давам за нея!
Stehplatz in място ср за правостоящи
Stehvermögen kein PI п 1. /Ausdauer)
търпение ср 2. (Durchhaltevermögen)
издръжливост ж
Steiermark |'Jtaiemark| / Щирия ж Iпро¬
винция в Австрия)
steif (ftaifj adj 1. (nicht biegsam) негъвкав.
нееластичен 2. (starr)втвърден; (-gefro¬
ren) замръзнал, вкочанен; -er Hals
схванат врат; - werden втвърдявам
се; (vor Kälte) вкочаиявам се; - und fest
behaupten fam заявявам твърдо и не¬
поколебимо 3. /dickflüssig: Pudding) гъст
4. (gestärkt: Wäsche) колосан 5. fig (ge¬
zwungen) принуден: (förmlich) престо¬
рен, неестествен
Steifheit <-> kein Plf 1. (Steife) твърдост
ж, неподвижност ж 2. fig/von Benehmen)
непохватност ж, вдървеност ж
Steigbügel т стреме ср
Steige <-, -п>/Д süddl. (kleine Lattenkiste!
щайга ж 2. (Lattenverschlag für Kleintierei
оградено c дъски място за гледане на
дребни животни

568
stellen
steigen
steigen |'/taigan| <steigt, stieg, gestiegene
vi sein 1. /hoch~) качвам се: (kletternI
изкачвам се: (hinunter-) слизам; über
etw akk - качвам се върху нщ; aufs/
vom Pferd - качвам се на/слизам от
кон: aus dem/in den Wagen - слизам
от/качвам се в колата: einen Drachen
- lassen пускам хвърчило 2.ßgfzuneh
men) увеличавам се; (Preise) раста, на¬
раствам: in jds Achtung - спечелвам
нечие уважение 3. fam (staufinden) със¬
тоя се, ставам steigend adj покачващ
се; но:. (Preise) нарастващ: им (Tendenz)
растящ, прогресивен
Steiger <-s, -> т min надзирател м на
миньори
steigern l'Jtaigen) 1. vt 1. (erhöhen, vergrö¬
ßern! увеличавам: (Produktion, Leistung)
повишавам 2. ging степенувам II. vr:
sich ~ 1. (anwachsen) нараствам, увели¬
чавам се 2. (sich verbessern) подобря¬
вам се, ставам по-добър; sich in etw
akk - (in Wut, Gefühl) нщ се усилва П1. vi
(bei Auktionen) наддавам
Steigerung <-, -en>/l. (Erhöhung) уве¬
личение cp; (Intensivierung)уеил ване cp;
allmähliche - постепенно нарастване
2.	UNO степенуване cp 3. (Verbesserung)
подобрение cp
Steigung <-, -en> /(Hang) склон м; (von
Straße) на нагорнище cp
steil Iftail] adj стръмен; fig (Karriere) бърз,
светкавичен Steilhang m стръмнина
ж Steilküste / стръмен бряг
Stein [ftain| <-|e)s, -e> m 1. (Material, Bau-)
камък м; (Fels) скала ж; (Kiesel) чакъл
м; den - ins Rollen bringen fig предиз¬
виквам нщ, ставам причина за нщ:
keinen - auf dem anderfeln lassen fig не
оставам камък върху камък, разру¬
шавам до основи; jdm -е in den Weg
legen fig спъвам нкм работата; da fiel
mir ein - vom Herzen fig падна ми
камък от сърцето, олекна ми 2. (Edel-)
скъпоценен камък; (in Uhr) камъче ср
3.	вот (Kern) костилка ж 4. mgd камъни
мн 5. (von Brettspiel)пул м; bei jdm einen
•> im Brett haben fig, fam добре съм си
постлал при нкг, радвам се на нечие
благоразположение
Steinadler т zoo скален орел steinalt
^/.престарял, достигнал дълбока ста¬
рост Steinbock т 1. zoo козирог м
2. astr Козирог: er/sie ist lein) ~ той/
тя е (зодия) Козирог Steinbruch т ка-
меноломналг. каменна кариера Stein¬
butt гп .?оо калкан м
steinern adj каменен: а. fig безчувствен
Steinfrucht/плод м с костилка Stein¬
gut пфаянс.и steinhart <?<//твърд като
камък
steinig adj каменист, каменлив: (felsig)
скалист
steinigen vt убивам с камъни (в мина¬
лото като наказание)
Steinkohle /каменни въглища Stein¬
marder т 7.оо бялка ж Steinmetz
Ijtainmey) <-еп, -еп> т каменоделец м
Steinobst п плод м с костилка Stein¬
pilz т вот манатарка ж steinreich adj
fam баснословно богат Steinschlag т
лавина ж от камъни Steinzeit / ка¬
менна ера; ältere/mittlere/jüngere ~
старо/средно/младокаменната ера
Steiß (Jtais| <-es, -е> т (~bein) опашна
кост; (Gesäß) седалище cp Steißbein п
опашна кост
Stelldichein |'Jt£ldig?ain| <-(e)s, -(s> n
среща ж; (zwischen Verliebten) рандеву
cp
Stelle l'Jttlal <-, -n>/l. (Platz, Ort, Fleck)
място cp; (in Buch) място, пасаж м; an
- von наместо/вместо; an deiner - на
твое място; an erster/zweiter ~ на
първо/второ място: auf der ~ (sofort)
веднага, незабавно; schwache - a. fig
слабо място: an jds - treten заемам
нечие място; von der ~ bringen пре¬
мествам нщ от мястото му: nicht von
der ~ kommen a. fig не напредвам (в
дадена работа); zur - sein на линия
съм 2. (Arbeits-) работно място; (An¬
stellung) назначение cp; offene - вакант¬
но място; offene ~n (Zeitungsmbrik) (сво¬
бодни) работни места 3. (Behörde) уч¬
реждение cp; (Dienst-) служба ж, ра¬
ботно място 4. млт място на знак в
десетично число
stellen |'/t£lan| I. vt 1. (hin-, auf-) поста¬
вям, слагам: (anlehnen) опирам, обля¬
гам: (Falle) залагам, поставям; kalt ~
(Getränk, Speise) слагам да се изстудя¬
ва: gut/schlecht gestellt sein rn в доб-
ро/лошо финансово положение съм;
ruhig - mgd (Arm, Bein) гипсирам; auf
sich (allein) gestellt sein разчитам на
собствените си сили 2. tech (ein-) на¬
гласям, регулирам; den Wecker auf
acht Uhr - нагласям [или навивам) бу¬
дилника за осем часа; die Heizung
höher ~ засилвам парното (отопле¬
ние); das Radio lauter ~ усилвам ради¬
ото 3. (Horoskop) правя; (Diagnose) пос¬
тавям 4. (fest-) установявам, конста¬
тирам 5. (bereit-)предоставям: /Zeugen)
представям; (Bürgschaft) давам; (Kaution)
внасям 6. (Verbrecher) залавям 7. (Frage)
поставям; (Termin) определям; (Aufgabe)
поставям, задавам; jdn vor ein Problem
поставям пред нкг проблем; eine

Stellenangebot
569
Sterbende
Entscheidung ~ карам нкг да вземе
решение II. vr: sich - I. (sich hin-, auf-!
заставам, нареждам се: sich gut/
schlecht - Mn в добро/лошо положе¬
ние съм: sich gut mit jdm - läuskornmen/
разбирам се добре е нкг: sich einer
Aufgabe/den Fragen - посвещавам се
на дадена задача/въпрос; sich gegen
jdn/etw - ßg против нкг/нш, съм; sich
hinter jdn/etw akk - ßg заставам зад
нкг/нщ; sich auf fdie) Zehenspitzen ~
изправям се на пръсти 2. adm sich der
Polizei - предавам се на полицията:
sich dem Gericht - явявам се в съда
3.	(sich ergeben: Frage, Problem, Aufgabe!
възниквам 4. (Vortäuschen) sich krank/
taub/tot - преструвам се на болен/
глух/умрял
Stellenangebot п предлагане ср на
работни места Stellenausschreibung
/ конкурс .и. за вакантно работно
място Stellengesuch п 1. (Nachfrage)
търсене ср на работа 2. (Bewerbung,1
молба ж за работно място Stellenver¬
mittlung / трудова борса: (Büro! пос¬
редническо бюро за намиране на ра¬
бота stellenweise adv на някои места,
тук-там Stellenwert т стойност ж
Stellung <-, -еп>/1. (Positionj положе¬
ние ср, позиция ж; IPosten, Rangj пост
м, ранга/; ми. чина/, ранг2. (Anordnung!
разположение ср; №£еГ<?л~/разстанов-
кажЗ. (Körperhaltung) стоика ж 4. (Stelle,
Ап~) място ср; (Amt! служба ж 5. (Ein¬
stellung! позиция ж, отношение- ср; -
nehmen zu вземам отношение към: ~
beziehen ßg вземам отношение
Stellungnahme |'Jt£lur)na:ma] -n> /
вземане ср на отношение; (geäußerte
MeinungI становище ср; eine - abgegen
вземам отношение: (Meinung äußern)
изл ага м ста но ви ще
stellvertretend adj заместващ Stellver¬
treterlin) m(fl заместник м, заместнпч-
ка ж Stellvertretung /заместване ср;
die - von jdm übernehmen замествам
нкг; in - von като заместник на
Stellwerk п стрелочен кантон
Stelze l'/tsltsal <-, -п> / кокили мн
stelzen vi sein вървя иа кокили
Stelzvögel mpl юо птици с дълги кра¬
ка и шии, напр. щъркел, пеликан
Stemmeisen п длето ср за дърво
stemmen ['Jt£man| I, vt 1. (stützenI подпи¬
рам 2. (Gewicht! вдигам II. vr sich -
1. (sich stützen! подпирам се 2. ßg isich
außehnenj sich gegen etw ~ съпротив¬
лявам се |или оказвам съпротива] на
нщ III. vi (beim Skiläufen! спирам
Stempel l'/tempalj <-s, -> m 1. (Gerät,
Abdruckj печат м. щемпел м; (Post-i
пощенско клеймо; (mf Metall;марка ж:
fig ■(*('präge! отпечатък м: etw dät
seinen - aufdrücken ßg оставям «лчю-
чатъка си върху нщ 2. ‘Münz-; мач ри-
ца ж: fPunzgj щемпел за пробно съ
държание 3. i- e плодник м Stempel¬
farbe /мастило ср за печат Stempel¬
kissen п тампон ..и за печат Stempe!-
marke /.4 ad:.; /Gebührenmarkei таксова
марка
stempeln I. vr 1. (bedrucken: щамноснам:
/Post! удрям печат: /entwerten/ унищо¬
жавам c печат: jdn zu etw - дамгосвам
нкг като нщ 2. /prägen/ отпечатвам,
сека: (punzeni щемпеловам jn.-in сла¬
гам печат| за пробно съдържание
И. 17 (Stempeiuhr betätigen; регистрирам
се на контролен часовник: ~ jgeheni
farn (arbeitslos sein) безработен съм
Stempeiuhr / контролен часовник
StengelAI1 <-s, > ms. Stängel
Stenograf(in)™ (fteno'gra:f| <-en, -en;
-nen> miß стенограф(ка) м/ж)
StenografieRR (ftenogra'fi:| <-, -n> / сте¬
нография ж
stenografieren™ (Jtenogra'fi:ran| <ohne
ge-> vt, vi стенографнрам
Stenogramm [fteno’gram| <-s, -e> n сте¬
нограма ж
Stenograph (in) <-en, -en; -nen> miß s.
Stenograf
Stenographie < , -n> f s. Stenografie
stenographieren <ohne ge-> vl, vi s.
stenografieren
Stenotypistin) [ftenoty'pistl <-en, -en;
-nen> m(f стенотппнст(ка) м(ж!
StepAR <-s, -s> m, Stepp™ [fUp| <-s, -s>
m /-tanz/ степ ,и
Steppdecke / юрган м
Steppe |jt£pa| <-, -n> /степ ж
steppen |'Jt£pan| I. vi {Stepp tanzen/ танцу¬
вам степ II. vt inähen/ тегелирам, пра¬
вя тегел
Stepper |'st£pe| <-s, -> m танцьор! кш м/ж)
на степ
Sterbebett п смъртен одър; auf dem ~-
liegen лежа на смъртно легло Sterbe¬
fall т смъртен случай Sterbegeld п
парична помощ при смъртен случай
Sterbehilfe /евтаназия ж
sterben |Jt£rban| <stirbt, starb, gestorbene
vi sein (an etw dat) ~ умирам (от нщ):
eines gewaltsamen/natürlichen Todes -
умирам от насилствена/естествена
смърт: daran wirst du nicht -! ßg, fam
няма да умреш от това! Sterben <-s>
kein Pi n умиране cp, смърт ж; im -
liegen умирам, иа смъртно легло съм
Sterbende <ein -r, -n, -n> л7/умнращ1а|

Sterbenswörtchen
570
м(ж) Sterbenswörtchen l'Jtrrbans' vart
<^зп| n kein ~ sagen ме казвам мито
думичка
Sterberate / смъртност ж Sterbesak¬
ramente npl последно причастие за
умиращ Sterbeurkunde/смъртен акт
sterblich adjсмъртен Sterblichkeit <->
kein PI / смъртност ж
Stereo ['/terreol <-s> kein PI n стерео cp
Stereoanlage /стереоуредба ж
Stereoskop (Jtereo'sko:p| <-s, -e> n сте-
реоскои м
stereotyp [Jtereo'ty:p| adj стереотипен
Stereotyp [Jtereo'ty:p| <-s, -e> n стерео¬
тип ,\t
steril (/te'ri:l| adj стерилен
Sterilisation (Jteriliza'tsjoin) <-, -en> /
стерилизация ж
sterilisieren (Jterili'zi:ran| <ohne ge-> vt
стерилизирам
Sterilität [Jterili't£:tj <-> kein PI f a. fig сте¬
рилност Ge¬
stern [ft£rn| <-(e}s, -e> m 1. (am Himmel)
звезда ж; (Gestirn) небесно тяло; -е
sehen /ат виждам звезди посред бял
ден (обикновено от удар или сблъ¬
сък I; unter einem glücklichen - geboren
sein Уде роден съм под щастлива звез¬
да; das steht in den -en geschrieben
така е писано 2. (Abzeichen, Orden)
отличие cp, орден м; ein Hotel mit vier
Sternen четирнзвезден хотел 3. тур
звездичка ж Sternbild п съзвездие ср
Sternenhimmel т звездно небе ster¬
nenklar adj (Himmel, Nacht!звезден, ясен
sternhagelvoll adj fam мъртвопиян
sternklar adj s. sternenklar; Sternkun¬
de /астрономия ж Sternschnuppe /
падаща звезда Sternstunde ffig звез¬
ден час Sternwarte |'Jt£:mvarta| <-, -n> /
обсерватория ж
stet, stetig [fte:t, '/te:tig| adj lallg) a. маг
постоянен; (ununterbrochenI непрекъс¬
нат; /andauernd'/ вечен
Stethoskop [fteto'sko:p| <-s, -e> n med
стетоскоп M Stetigkeit <-> kein Pi f
(Beständigkeit) постоянство cp; (Konti¬
nuität) непрекъснатост ж stets (jte:ts|
adv (immer! винаги; (ständig) постоянно
Steuer1 l'Jbie] <-s, -> n fig naut, aero (Füh¬
rung) управление cp: kfz кормило cp,
волан м; das - übernehmen fig поемам
управлението; am - sitzen kfz седя зад
волана; aero управлявам самолет
Steuer2 <-, -n> / ни данък м; ~n hin¬
terziehen укривам данъци; nach Abzug
der ~п след приспадане на данъците
Steueraufkommen п общ приход от
данъци Steuerausgleich я?изравнява¬
не ср на данъци steuerbegünstigt adj
Steuerung
с данч.чни облекчения Steuerbelas¬
tung / данъчно бреме Steuerbera¬
tern) m(fi консултамт(ка) м(ж) по да¬
нъчните въпроси, данъчен консул¬
тант Steuerbescheid т данъчно из¬
вестие |или съобщение| (за дължими
данъци)
Steuerbord п дясна страна на кораб/
самолет
Steuererhöhung / увеличение ср на
данъците Steuererklärung / данъчна
декларация Steuererleichterung /да¬
нъчно облекчение Steuerflucht /бяг¬
ство ср на облагаем капитал в чужби¬
на steuerfrei adj необлагаем Steuer¬
freibetrag т необлагаема сума, необ¬
лагаем минимум Steuerfuß <-es, -fü¬
ße> m CH ein (Steuer)anlsatz) данъчна
ставка Steuergelder npl данъчни при¬
ходи Steuerhinterziehung / укриване
cp на данъци Steuerklasse /данъчен
клас. данъчна категория (определя се
от семейното положение и броя на
децата/
Steuerknüppel тлоста/ за управление
steuerlich aöf/данъчен; aus -en Gründen
от данъчни съображения
Steuermann т кормчия м
Steuermarke /гербова/таксова марка
steuern I. vt haben 1. лито карам; naut
управлявам; aero пилотирам; (Rakete)
насочвам, направлявам 2. тесн направ¬
лявам 3. fig (lenken) ръководя, направ¬
лявам; (Gespräch) насочвам; Hormone -
die Tätigkeit der Keimdrüsen хормони¬
те регулират дейността на половите
жлези II. vi \. sein (fahren) (nach rechts)
- поемам |или потеглям] (надясно)
2. haben лито (am Steuer sein) седя зад
волан, карам; naut движа се в дадено
направление; aero насочвам се
steuerpflichtig adj подлежащ на обла¬
гане с данъци Steuerpflichtige <ein
-r, -n, -n> mf данъчно задължено ли¬
це, данъчен субект Steuerprüfung /
данъчна ревизия |или проверка|
Steuerrad п kfz кормило ср, волан м;
NAUT р>'Л М
Steuerreform / данъчна реформа
Steuerrückerstattung / Steuerrück¬
vergütung / възстановяване ср на
(платен) данък
Steuerruder п рул м
Steuersatz т данъчна ставка Steuer¬
schuld /данъчно задължение, дължим
данък Steuersenkung/намаляванс ср
на данък
Steuerung <-, -en> / 1. sing лито, naut
управление ср; aero пилотиране ср;
(Rakete)шсочтнс ср, направляване ср;

Steuerzahler
571
Stift
'••viRi'scn управление 2. (Steuervorrichtung)
регулиращо приспособление 3. sing,
fig ■!Bekämpfung! борба ж: zur ~ der
Wohnungsnot ni борба c жилищната
криза
Steuerzahler!in| m'fj данъкоплатец м
Steward |'stju:gt| <-s, -s> m стюард .и
Stewardess^ |'stju:ed£s| <-, -en> / Ste-
wardeßAit <-, -dessen> / стюардеса ж
stibitzen [fti’bitsan| <ohne ge-> vt fam
(stehlenj отмъквам. задигам (нщ дреб¬
но/
Stich [ftiq) <-(e)s, -e> m 1. [mitDorn. Stachel,
Nadel) убождане cp; (mit Waffe) пробож¬
дане cp, удар M 2. (Näherei) бод м;
(Kartenspiel) ръка ж 3. (Grafik) графика
ж 4. fig (ins Herz) пробождане cp 5. (ste¬
chender Schmerz) остра болка, бодеж ,м
6.	fig (Stichelei) ироничен намек ► einen
~ haben fam (Wein/ накиселявам: (Milch)
намирисвам, имам дъх: (Mensch)мръд¬
нал съм; einen - ins Grüne haben бия
ма зелено: im ~ lassen (нз)оставям на
произвола на съдбата: mein Gedächt¬
nis lässt mich im - паметта ми изневе¬
рява
Stichelei [ftica'lai| <-, -en> / (anhaltendes
Sticheln) иронизиране cp, присмиваме
cp; (einzelne BemerkungI и рони чен намек
sticheln |fu<;sln| vi 1. (gehässig reden /gegen
jdn ~ злословя по нечий адрес 2. (nä¬
hen) шия: (sticken) бродирам, веза
Stichentscheid m 1. (Entscheidung durch
Stichwahl) решение cp чрез балотаж
2. CH 1ч >i (Entscheidung durch die Stimme
des Präsidenten bei Stimmengleichheit) ре¬
шение cp. взето c гласа на председа¬
теля мри равен брой гласове
Stichflamme /пламък м с дълъг език.
островръх пламък
stichhaltig ad) безспорен, убедителен
Stichling [фкфг)| <-s, -е> т бодливка ж
Stichprobe / 1. (HandlungI контролна
проверка, сондаж .и (чрез произволен
избор) 2. (Sache) контролен образец
Stichsäge / малък островръх трион
(за изрязване на дупки)
sticht Iftigtl 3. pers sing pr von stechen
Stichtag ni ден м на падежа (определе¬
на дата за плащане, доставка)
Stichtagsregelung kein PI f (Europäische
WährungsunionIспоразумей ne cp за сро¬
ковете за въвеждане на еврото Stich¬
tagsumstellung kein PI f (Europäische
Währungsunion) адаптивен период за
преминаване към еврото Stichwahl /
балотаж м
Stichwort1 <-(e)s, -wörter> п (in Wörter¬
buch) (заглавна) дума
Stichwort2 <-|e)s, -e> n 1 .fig тиеат реп¬
лика ж 2. (Schlußwort) ключова дума
stichwortartig adj предаден c ключо¬
ви думи Stichwortverzeichnis n ука¬
зател M на ключовите думи
Stichwunde / лрободна рана
sticken PJtikanj et бродирам, веза
Stickerei ytikd'raij <-, -en,- f бродерия
ме. везмо cp
stickig [jtikicj adj (Luft; мръсен, лош:
(Raum, Zimmer; задушен
Sticknadel / игла ж за бродираме
Stickstoff [JtikJbt'l m азот м
stieben [/tiibanj <stiebt, stob o stiebte,
gestoben o gestiebt> vi 1. haben o sein
isprühen) разпръсвам се: (bes Funkern
хвърча 2. sein /sich bewegen/ разпиля
вам се
Stiefbruder |‘Jti:fbru:de] m доведен брат
Stiefel C/ti:fal| <-s, -> m ботуш м; (Bierglas)
бирена чаша c формата на ботуш;
(Schaft-) ботуш с висок кончов: (Halb-i
ботинки мн
Stiefeltern pl неистински родители
Stiefkind п доведено/заварсно дете:
er ist ein - des Glücks fig късметът го
изостави Stiefmutter / мащеха ж
Stiefmütterchen п вот градинска те¬
менуга stiefmütterlich adj fig безсър¬
дечен Stiefschwester /доведепа/зава-
рена сестра Stiefsohn т доведен/за-
варен син Stieftochter / доведена/
заварена дъщеря Stiefvater т паст-
рок ,к
stieg I. а 3. pers sing imp von steigen
Stiege |Jti:ga) <-, -n> f A, siidd стълба мс
Stiegenhaus n A, südd стълбтце cp
Stieglitz fjti:glits) <-es, -e> m щиглец .и
stiehlt [fti:lt| 3. pers sing pr von stehlen
Stiel lfti:l| <-(els, -e> m i. (von Blume, von
BlattI дръжка мс 2. (Griff) дръжка, ръ¬
кохватка мс: Eis am - сладолед м на
клечка Stielaugen пр! - machen fam
изскачат ми очи те (от изненада, лю¬
бопитство, завист)
stier j’/tire] adj (Blick) втренчен
Stier c-leis, -e> m 1. юо бик м
2. astr Телец м; er/sie ist (ein) - той/тя
е Iзодия| Телец
stieren |'Jti:ran| vi auf etw akk - гледам
втренчено нщ
Stierkampf m борба мс c бикове Stier¬
kämpfer m тореадор м. бикобореп. м
stieß ([ti:s| 1. и 3. pers sing imp von stoßen
Stift’ (ftiftl <-10)8, -e> rn 1. (Metall-) болт
.u. щифт .u; (Holz-) клечка мс; (Nagel)
пирон .u, гвоздей .и 2. Ißlei-i молив .w;
(Bunt-/ цветен молив 3. fam (Lehrjunge)
чирак ,it; (KnirpsI дребосък ,it
Stift2 <-(ejs, -e> n 1. (Stiftung) фондация
мс 2. (KlosterI манастир ,-w (католичес-

stiften
572
Stimmlage
ku) 3. /Altersheimj старчески дом
stiften |'Jtift3n| t>t l. (gründen) основавам,
учредявам: (errichten, einsetzen) постро¬
явам (ка го предоставям финансовите
средства), финансирам, създавам
2. (schenken, bezahlen} дарявам; (spendie¬
ren) черпя: einen Preis - учредявам наг¬
рада 3. (schaffen, bewirken) създавам,
причинявам; Frieden - установявам
мир; Unruhe - предизвиквам безреди¬
ци
Stifterlin) <-s,	-, -nen> m(fj 1. (Gründer}
осповател(ка) м)ж), учредител(ка)м(ж)
2. (Spender/партенки)м(ж13. /Urheber)
пнициатор(ка) м(ж/
Stiftskirche /манастирска църква
Stiftung <-, -еп>/1. /Institution, Gründung}
фондация ж 2. jur /Schenkung} дарение
ср
Stiftzahn т зъб м на щифт
Stil (Jti:l| <-le)s, -е> т стил ли großen ~s
със замах Stilblüte / езиков бисер
stilecht adjстилен stilgetreu adjверен
на определен стил; (korrekt! коректен
stilisieren [ftili'zi:ran| <ohne ge-> vt сти¬
лизирам
stilistisch adj стилистичен
still [Jtil] adj 1. (ruhig, lautlos} тих, безшу¬
мен 2. (schweigend, stumm) безмълвен,
ням; (schweigsam} мълчалив; - sein тих
съм, не вдигам шум; um sie ist es -
geworden около нея вече не се шуми;
(sei) ~! тихо! мирувай! 3. /unbewegt)
неподвижен, в покой 4. (friedlich) ми¬
рен: der Stille Ozean Тихи океан
5.	/heimlich} таен; hdi. (Partner, Beteiligung)
скрит: -er Teilhaber скрит съдружник;
- und leise тихо и кротко; im Stillen
/heimlich} скрито, тайно
Stille l/tila] <-> kein Pi fl. (Unbewegtheitj
покой .w 2. (Schweigen}тишина ж, мъл¬
чание cp; in aller - без шум, тихомъл¬
ком; (im engen Familienkreis) в тесен \шш
се.меен| кръг 3. (Ruhe/ спокойствие ср
4. (Frieden) мир м
Stilleben*11 п s. Stillleben
stillegenAU vt s. stilllegen
Stillegung*1' <-, -er» f s. Stilllegung
stillen vt 1.1Kindl кърмя 2. (Blutung) спи¬
рам: (Schmerz) облекчавам 3. (Durst,
Hunger) утолявам: (befriedigen) задово¬
лявам
still;halten <irr> vi 1. /sich nicht bewegen)
стоя мирно, мирувам 2. fig (sich nicht
wehren.i понасям търпеливо
stilliegen*11 vis. stillliegen
StilllebenRß n натюрморт .v<
stilllegenRR vt (Betrieb! закривам: (Verkehr}
спирам
Stilllegung**” <-, -er» / закриване cp;
(von Verkehr} спирано cp
stillliegenRR <irr> w не работя, бездей¬
ствам
stillos adj безвкусен, без стил
Stillschweigen л мълчание ср; - bewah¬
ren запазвам мълчание stillschwei¬
gend adj мълчалив
stilllsitzen <irr> w седя мирно, бездей¬
ствам; er kann nicht - той не може да
стоп. без да прави нещо
Stillstand т спиране ср, бездействие
ср; (Unterbrechung) прекъсване ср, за¬
тишие ср; zum - bringen спирам; zum
- kommen спирам stillistehen <irr> vi
I. (stehen bleiben} спирам 2. (nicht in
Betrieb sein) не работи; stillgestanden!
ми мирно!
Stilmöbel npl мебели ми в старинен
стил stilvoll adj със стил; (geschmack¬
voll} с вкус
Stimmabgabe / гласоподаване ср, гла¬
суване ср Stimmband п гласна струна
stimmberechtigt adjс право да гласу¬
ва Stimmbeteiligung / CH hol (Wahl¬
beteiligung) участие ср в избори Stimm¬
bruch m мутация ж на гласа Stimm¬
bürgern) <-s, -; -, -nen> m(f) CH poi
(Wahlberechtigterl гражданин м, граж¬
данка ж с право да гласува
Stimme l'Jtima] <-, -n> fl. fig I Organ} mils
глас M 2. (bei Wahl} избирателен глас;
gültige/ungültige - валиден/невалпден
глас; seine - für/gegen jdn/etw abgeben
давам гласа си за/срещу нкг/нщ; sich
der - enthalten въздържам се от гла¬
суване
stimmen ['Jtiman| I. vi (richtig sein) верен
съм; für jdn/etw - (wählen) гласувам за
нкг/нщ; da stimmt etwas nicht (nicht in
Ordnung) нещо не е наред; die Rechnung
stimmt nicht сметката е сгрешена:
stimmt es, dass ...? вярно ли е. че ...?;
(das) stimmt! вярно е! така е!; stimmt
so! (zu Bedienung} не ми връщайте!,
задръжте рестото! II. hTmus настрой¬
вам; jdn fröhlich/heiter - развеселя¬
вам нкг; jdn nachdenklich - навеждам
нкг към размисъл; jdn traurig - натъ-
жавам нкг
Stimmenauszählung / преброяване
ср на гласовете Stimmengewirr <-s>
kein PI n глъчка ж Stimmengleichheit
/ равенство cp на гласовете Stim¬
menmehrheit /мнозинство ср на гла¬
совете
Stimmenthaltung /въздържане ср от
гласуване Stimmgabel / камертон .и
stimmhaft adj ung звучен (гласни}
stimmig adj хармоничен
Stimmlage /mhs регистър м

stimmlos
573
Stöhnen
stimmlos adj I. /'tonlos; без глас; mit ~er
Stimme sprechen шепна 2. беззву¬
чен Stimmrecht n право cp на глас! v-
ваме|
Stimmung -en>/l. /Gemütsverfassung:
разположение cp на духа: /Launej нас¬
троение cp: - machen /gute LauneI съз¬
давам добро настроение; nicht in - sein
не съм в настроение: in guter/schlech¬
ter - в добро/лошо настроение 2. (von
Gesellschaft) атмосфера ж, климат м; -
in etw bringen създавам атмосфера
3.	(öffentliche Meinung) обществено мне¬
ние; - gegen/für etw machen създавам
настроения срещу/в подкрепа на нщ
4.	(von Musikinstrument) настройване ср,
акордиране cp Stimmungskanone ffam
веселяк м; eine - sein душата на ком¬
панията съм Stimmungsumschwung
тобрат.« в настроението stimmungs¬
voll adj (изпълнен) с настроение
Stimmzettel т избирателна бюлетина
Stimulation [ftimula'tsiо:п) <-, -er»/сти¬
мулиране ср
stimulieren (Jtimu'li:ran| cohne ge-> vt
стимулирам
Stinkbombe / бомбичка ж c неприят¬
на миризма, миризлива бомбичка
stinken fltirjkanl <stinkt, stank, gestun¬
ken> vi воня. смърдя; nach etw - воня
на нщ; aus dem Mund ~ мирише ми
устата; hier stinkt es fürchterlich! тук
вони ужасно!: an der Sache stinkt etwas
fig, fam работата намирисва: das stinkt
mir fam това ме дразни [или яцосва|
stinkend adj вонящ, смърдящ
stinkfaul adj fam уж а сн о м ъ р з е л и в, мър¬
зелив и в червата stinklangweilig adj
fam ужасно скучен Stinktier п zoo
скункс м Stinkwut ffam eine - (im
Bauch] haben ще се пръсна от яд
Stipendium [fti'prndium) <-s, Stipendien>
n стипендия ж
Stippvisite )'Jtipvizi:ta|//ä/7?KpaTKO посе¬
щение
stirbt (Jtirpt) 3. pers sing pr von sterben
Stirn [jtirn] <-, -er» / чело cp >die ~
runzeln сбръчквам чело. намръщвам
се; jdm/etw dat die - bieten противо¬
поставям се на нкг/нщ. опълчвам се
срещу нкг/нщ; die ~ haben etw zu tun
имам безсрамието да направя нщ
Stirnband п лента ж за чело Stirn¬
höhle / синус Ai Stirnhöhlenentzün¬
dung/фронтален |или челен) синузит
Stirnseite / (Vorderseite! лицева част;
arch фасада ж
stob (ftoipj 1. иЗ. pers sing imp von stieben
stöbern l'Jtßiben) vi (in etw dal) - ровя се
(в нщ)
stochern l’Jbxenj vi (in etw dat) ~ човър¬
кам |или чонля| (в rnnj; im Feuer -
разравям огън: in den Zähnen - чо¬
въркам си зъби те
Stock1 i/bki c-iets, Stock е > rn I. .‘Stab--
пръчка ж, тояга ж: (Spazier■■! бастун м.
ikleiner Takt-) диригентска палка: (Ski-/
щека ж: (Hockey-1 стик м: /Knick-! па¬
терица ж: ат - gehen зле съм физи¬
чески или финансово!: über - und Stein
през гори и поля, презглава 2. ?л
декоративен храст
Stock2 [(bk) <-(ejs, - о -werke> m arch
етаж au im zweiten - на втория етаж
stockbesoffen adj fam пиян-залян
stockdunkel adj fam тъмно като в рог
Stöckelschuh m дамска обувка с тъ¬
нък. висок ток
stocken ['fbkan] vi 1. (nicht vorangehen! ме
вървя (гладко), спирам (временно):
(Gespräch! секвам, замирам: (im Sprechen)
заеквам, запъвам се; ins Stocken ge¬
raten /RednerI не говоря гладко: (Ge¬
spräch/замирам: (Verkehr, Produktion!спи¬
рам временно 2. (Stillstehen: Puls, Herz!
спирам: /AtemI секвам stockend I. adj
секващ: /Rede! със запъване II. adv (re¬
den! говоря със запъване
Stockerl <-s, n> n A /Hocker} табурет¬
ка ж
stockfinster adj es ist - fam тъмно e
като в рог Stockfisch m a.flg pejмераз-
говорлив, скучен човек
Stockholm l'Jbkhalm o JtDk'hDlm) n Mion
Стокхолм M
stockkonservativ adj fam ужасно кон¬
сервативен stocksauer adjjarg ужасно
сърдит stocksteif adj fam вцепенен,
вдървен
Stockung <-, -en>/l. (BehinderungI за¬
екване cp 2. iStillstandj застой м 3. (Ver
kehis-l временно спиране 4. (im Ge¬
spräch! временно прекъсване
Stockwerk n етаж м
Stoff |Jtof| <-(e)s, -e> m 1. вещество cp;
lGewebel плат м, тъкан ж 2. /Materie,
Substanz) материал au fi-iii.os материя ж
3. ßg (GegenstandI предмет м; (Grundlage/
основа ж; - zum Nachdenken предмет
за размисъл
stofflich ad/?ни.os (materiell) материален:
/den Inhalt betreffend! отнасящ се до
съдържанието
Stoffrest m остатък от плат Stofftier
п плюшена играчка Stoffwechsel m
обмяна ж на веществата
stöhnen |'Jt0:nan| vi стена, охкам, пъш¬
кам: vor Schmerz - стена от болка: über
etw akk ~ (sich beklagen! оплаквам се от
нщ Stöhnen <-s> kein PI n охкане cp.

stoisch
574
stoßen
пъшкане cp
stoisch l'jtoaj] adj стоичсски
Stola |'Jto:laJ <-, Stolen> /стола ж (про¬
дълговат шал, който се намята
върху раменетеj
Stollen |]Ъюп) <-s, -> т 1. (Gebäck) дъл¬
готраен коледен сладкиш със ста¬
фиди, бадеми 2. min, ми. подземна га¬
лерия
stolpern |'Jblpt>n| vi sein über etw akk -
спъвам се в нщ
stolz Lftoly| adj 1. (voller Freude) - auf jdn/
etw akk sein гордея се c нкг/нщ 2. (hoch¬
mütig) надменен 3. fig (imposant/ импо¬
зантен, внушителен 4. fam (Summe)
голям, значителен: (Preis) доста висок
Stolz <-es> kein PI m 1. (Freude) гордост
ж 2. fHochmut! надменност ж 3. (Selbst
wertgefühl') самочувствие cp
stolzieren [jbl'yhran] <ohne ge-> vi sein
надувам се, пристъпям важно
stop™ (/Dp) intetj стон! спри!
stopfen l'jbpfanj I. vt 1. (voll ~) пълня:
(Kissen) тъпча 2. /zu-) запълвам: a. fig
(Loch) запушвам 3. (hineinpressen) на¬
тъпквам; in etw akk - натъпквам в нщ
4. (flicken: Kleidung! закърпвам 5. (mästen:
Gänse) угоявам II. vi 1. (satt machen)
насищам 2. (den Stuhlgang hindern) запи-
чам, затягам
Stopfnadel / игла ж за реприз (дебела
игла за мрежесто изкърпвано на
бельо, чорап, дреха)
stoppAlt ЦЪр| interj s. stop
Stopp <-s, -s> m 1. (Anhalten)спиране cp
2. (Einstellung! прекратяване cp (за
кратко време) 3. (Pause) пауза ж
Stoppel [jtapal) <-, -n> /1. (Getreide-)
стърнище cp 2. (Bart-) наболи къси
косми но брада Stoppelbart т небръс-
нага брада Stoppelfeld п стърнище
cp stopp(ejlig adj (Bart, Haar) четинест,
бодлив (брада, коса)
stoppen I. vt 1. fanhalten: Auto, Maschinen)
спирам 2. (mit der Uhr) меря c хрономе¬
тър II. vi (Auto) спирам
stopplig x stopplejlig
Stoppschild n стоп м (пътен знак)
Stoppstraße / улица със знак стоп
на излаза към улица с предимство
Stoppuhr / хронометър м
Stöpsel ['/t<xpsal| <-s, -> т I. (an Becken)
запушалка ж; (Korken! тапа ж 2. а
/Stecker1 щепсел м, щекер м 3. scherz,
fam (kleiner Junge) тапа ж
Stör [/t0:e| <-(e)s, -e> m zoo чига ж
Storch (Jbr<;| <-(eis, Störche> m zoo
щъркел .и
stören l'Jt0:ran) I. vt rahio смущавам;
(Frieden/ нарушавам: (belästigen) безпо¬
коя; lassen Sie sich nicht не се при¬
теснявайте!. не се безпокойте! II. vi
преча; störe ich? преча ли? III. wsich
an etw dat - дразня се от нщ, нещо ми
е неприятно
störend adj смущаващ, пречещ; etw als
~ empfinden нещо ми пречи, нещо ме
безпокои
Störenfried |'/t0:ranfri:t| <-(e)s, -е> т pej
нарушители/ на обществените поряд-
ки
Störfall тавариялс (обикновено в АЕЦ)
Storni pl von Storno
stornieren <ohne ge-> vt сторнирам,
анулирам
Storno )([brno| <-s, Storni> то n сторно
cp, анулиране cp
störrisch l'JtcEnJ] adj (widerspenstig) виро¬
глав; (Haare) непокорен; (Material) не¬
податлив; (unfolgsam) опърничав
Störung <-, -en> / смущение cp; (von
Ruhe) PSYui нарушение cp; (Unterbrechung)
прекъсване cp (поради смущение); (Be¬
lästigung) обезпокояване cp; roai неиз¬
правност ж, повреда ж; eine ~ beheben
отстранявам повреда Störungsdienst
т аварийна служба
Stoß (Jto:s) <-es, Stöße> m 1. (Schubs)
тласък м; (Schlag) удар м; (mit dem
Ellenbogen) сръгване cp; (mit der Faust/
mit dem Kopf, Degen-) удар м; geben Sie
Ihrem Herzen einen отпуснете ду¬
шата си! 2. (Anstoßen) блъсване cp;
(Aufprall) сблъсък м; (Zusammen-) ката¬
строфа ж 3. (Kugelstoßen) тласкане cp;
(Schwimm-) загребване cp 4. (Trom¬
peten-) изсвирване cp; (Wind-) порив м
5.	(Stapel) куп м, камара ж; (Bündel)
връзка ж; (~ Holz) наръч м дърва
6.	(Erschütterung) сътресение cp; a. fig
трус м; (im Wagen) друса не cp Sto߬
dämpfer т амортисьор м
Stößel l'Jteisal) <-s, -> т чукало ср (на
хаван че)
stoßen |'Jto:san| <stößt, stieß, gestoßen>
1.	vt haben 1. (schubsen) блъскам; (schie¬
ben) бутам, тикам; (an-, - gegen) блъс¬
вам, удрям; Sport (Kugel) тласкам;
(hinein-) натиквам; (hinaus-) избутвам,
изтласквам 2. (zerkleinern)раздробявам
II. кл. sich ~ (an-) блъсвам се, удрям се;
sich an etw dat ~ (an-) блъсвам се в нщ;
fig (Anstoß nehmen) шокирам се от нщ,
дразня се от нщ III. vH. haben (schubsen/
блъсвам, удрям; mit den Hörnern nach
jdm/etw ~ блъскам нкг/нщ c рогата:
mit dem Messer nach jdm/etw - на-
ръгвам |или намушквам| нкг/нщ с нож
2.	sein (treffen, prallen) auf/an etw akk -
сблъсквам се \или срещам се) с нщ; auf

Stoßgebet
575
Strahlenschäden
etw akk - '/indem попадам \u.ui натък¬
вам ee| па нщ: ibegegnen: Widerstand:
срещам нщ: (Freundschaft! намирам нщ:
auf jdn - ijdn treffen') натъквам се на
нкп срещам нкг: zu jdm - (sich anschlie¬
ßen) присъединявам се към нкг 3. sein
an etw akk - iangrenzen) гранича c нщ:
(Zimmer, Grundstück) опирам до нщ
Stoßgebet n кратка, гореща молитва
/при внезапна опасност) Stoßseufzer
т тежка въздишка Stoßstange /
броня ж на автомобил
stößt [|t0:st] 3. pers sing pr von stoßen
Stoßverkehr m пиково движение sto߬
weise adv 1. (ruckartig) на тласъци: /mir
Stößen) c бутане 2. (in Stapeln) на куп.
на камара Stoßzeit /пиков час
Stotterer |jbtare| <-s, -> m, Stotterin
l'Jbtann) <-, -nen>/конто заеква, пел-
тек м
stottern lJtDten| I. vi 1. /Мт75С/?/пелтеча.
заеквам 2. ш прекъсвам, работя с
прекъсване |или неравномерно! II. vt
нзломотвам. изговарям със заекване
Str. abk von Straße ул.
stracks Utraks| adv 1. (geradewegs) напра-
Bo 2. (sofort) веднага
Strafanstalt/затвор м Strafantrag m
предложение cp за привличане под
отговорност: (von Staatsanwalt) предло¬
жение cp за наказание Strafanzeige /
съобщение ср за извършено престъп¬
ление; ~ gegen jdn erstatten повдигам
наказателен иск срещу нкг Strafarbeit
flvon Schüler) домашна работа за нака¬
зание strafbar adj lallg) a. iur наказуем:
-e Handlung наказуемо деяние: sich ~
machen извършвам престъпление
Strafe |’Jtra:fs| <-, -n> / наказание cp;
(Geldbuße) глоба ж; eine - verbüßen
излежавам |или изтърпявам) наказа¬
нието лишаване от свобода: eine -
verhängen постановявам |или налагам!
наказание: bei - под угроза от нака¬
зание: zur - за наказание: du bist
wirklich eine ~! fig, fam тп си цяло
наказание!
strafen vt наказвам
Strafentlassene <ein -r, -n, -n> mf осво¬
боден (а) м(ж/от затвора StraferSassRR
m помилване cp; (AmnestieI амнистия ж
straff [ftraf| adj 1. (gespannt: Seil, Haut)
опънат: (Brust)стегнат: - spannen опъ¬
вам 2. (stramm)стегнат, напет 3. (streng:
Zucht) строг 4. (bündig: Still сбит. стег¬
нат
straffällig adj аш - werden подлежа на
наказание
straffen 1. vt 1. (Seil) обтягам: (Haut)
опъвам: (Organisation) стягам, затягам
2. ßg ikomath сбивам II. vr: sich - I. >-:h
spannen- опъвам cc 2. sich im
изправям се. изпъвам се
straffrei adj - ausgehen отървавам се
без наказание Straffreiheit / безна¬
казаност ж Strafgefangene nf за т¬
ворник м Strafgericht п 1. ; к наказа¬
телен съд 2. fig ■Bestrafung, наказание
cp Strafgesetz п наказателен закон
Strafgesetzbuch пнаказателен кодекс
Strafjustiz kein PI f наказателно пра¬
вораздаване
sträflich l'JtrEifliq] adj наказуем, престъ¬
пен: iunverzeihlich/ непростим
Sträfling |‘Jtrc:flir)| <-s, -e> m затворник
ли затворничка ж
straflos s. straffrei: Strafmaß n размер
.и на наказание strafmildernd ad/смск-
чаващ наказанието strafmündig adj
JUR наказателно отговорно лице Straf¬
porto п глоба ж за нетаксуваиа или
недостатъчно таксувана пощенска
пратка Strafpredigt /jdm eine - halten
чета нкм конско (евангелие! Straf-
prozessRR т наказателно дело Straf¬
prozessordnung111' / наказателно съ-
допропзводство Strafpunkt т наказа¬
телна точка Strafraum т наказател¬
но поле Strafrecht п наказателно
право strafrechtlich adj мака зателпо¬
правен Strafregister п регистър м на
осъжданите лица Strafsanktionen fpl
IEuropäische Währungsunion) наказател¬
ни мерки Strafstoß т наказателен
удар Straftat / престъпно деяние,
престъпление cp Straftäterfin) miß
престъпник м, престъпиичка ж Straf¬
versetzung /наказание ср с премест¬
ване на друга работа Strafverteidi-
gerfini miß адвокат!ка| м(ж/ защи тник
Strafvollzug т изпълнение ср на на¬
казанието лишаване от свобода: of¬
fener - неизпълнено наказание Straf¬
zettel т fam фиш .и за глоба
Strahl (ftra:l| <-feis, -en> m fig mai. mit-
лъч .vf; (Wasser-) струя ж
strahlen vi 1. (Licht, Sonne) блестя, све¬
тя: Iradioaktiv ~i излъчвам: Wärme -
и злъчвам топлина, грея: vor Sauberkeit
- блестя от чистота 2. fig iMensch)сияя:
übers ganze Gesicht - цялото ми лице
сияе
Strahlenbehandlung / мш лъчева те¬
рапия Strahlenbelastung /облъчване
ср
strahlend adj (leuchtend! блестящ: a. fig
(Schönheit) сияещ: (Gesicht) лъчезарен:
(Tag) сияен
Strahlendosis / доза ж на облъчване
Strahlenschäden mpl (an Dingen! нов-

Strahlenschutz
576
sträuben
реди мн от облъчване/радиация; (beim
Menschen) поражения мн от облъчва-
пе/радпацпя Strahlenschutz т закри¬
та ж от излъчване, радиационна за¬
щита strahlenverseucht adj радиоак¬
тивно заразен
Strahler <-s, -> т I. (Heiz-) топлинен
източник 2. (Licht-) светлинен източ¬
ник
Strahlung <-, -en> / (von Energie) лъче¬
ние ср, излъчване cp; (radioaktive ~/ ра¬
диация ж. облъчване cp Strahlungs¬
wärme /топлина ж на излъчване
Strähne l'Jtmnaj <-, -п>/1. (Haar-) къд¬
рица ж;!getönt/ кичур м 2. (Strang) чиле
ср 3. fig /Reihe) редица ж 4. (Phase) фа¬
за ж
strähnig adj (Haar) на кичури
stramm [ftram) adj I. (straff: Sei)) опънат;
- sitzen iKleidung) стоя стегнато 2. (ge
rade aufgerichtet) изправен; ~e Haltung
стегната стоика 3. fig (kräftigI здрав, як
4. fig (Disziplin/ строг stramm;stehen
<irr> 'А стоя мирно
Strampelanzug m рнтанкн мн
strampeln |jtramp9ln| vi I. (mit Beinen)
ритам, цанам (за пеленаче! 2. Jam (sich
abmühen) трепя се от работа, блъскам
Strand [(tränt) <-(e)s, Strände> m (Bade-!
плаж м; (Ufer) бряг ,u; an den - gehen
отивам на плаж Strandbad n къпалия
ж иа брега на река или езеро
stranden l'Jtrandan] vi sein I. (Schiff) зася¬
дам. претърпявам корабокрушение
2. fig, geh (scheitern) пропадам, прова¬
лям се
Strandgut п a. fig изхвърлени на бре¬
га предмети (при корабокрушение)
Strandkorb т плажен плетен кош със
седалка, странични стени и козирка
за защита от слънцето и вятъра
Strandpromenade /крайбрежна алея
Strang [/trarjJ <-(e|s, Stränge> m 1. (Seil)
въже cp; am gleichen ~ ziehen fig имам
[или преследвам! однп и същи цели с
нкг; über die Stränge schlagen ßm ка¬
рам го [или ударил съм го) през про¬
сото 2. Ei. фаза ж на намотка; tel
линия ж 3. (Nerven-) нервен възел
4. [Woll-, Garn-) чиле ср
strangulieren [ftrar)gu'li:ran| <ohne ge->
ir удушавам
Strapaze (Jtra'paitsaj <-, -n> / голямо
натоварване, съсипия ж
strapazieren [ftrapa'tsi:ren| <ohne ge-> vt
1.	/Menschen; преуморявам; /Nerven)
съсипвам: fig ;Geduld/ изчерпвам
2.	'Gegenstände; изхабявам, износвам;
fig /Begriff! изтърквам от употреба
strapazierfähig adj iKleidung/ траен, из¬
дръжлив (на носене)
strapaziös [ftrapa'tsi0:s| adj уморителен
Straps |Jtraps| <-es, -e> m жартиера ж
Straßburg |'Jtra:sburk| n cioc Страсбург м
Straße [’/traisa) <-, -n> / 1. (in Städten,
Ortschaften) улица ж; a. fig (Fahr-) път „u;
auf der - на улицата; auf offener -
насред улицата; über die - gehen пре¬
сичам улицата; ~ gesperrt! затворена
улица!; auf die - setzen figjam (entlassen)
изхвърлям на улицата; (Mieter) изхвър¬
лям от квартира; auf die - gehen про¬
ституирам; fig (demonstrieren) демонст¬
рирам 2. (Meerenge) проток м Straßen¬
arbeiter m пътностроителен работник
Straßenbahn / трамвай ,ti Straßen¬
bahnlinie / трамвайна линия Stra¬
ßenbahnnetz n трамвайна мрежа
Straßenbau m пътно строителство
Straßenbelag m пътна настилка Stra¬
ßenfeger <-s, -> m уличен метач; fig:
телевизионно предаване, при което
улиците опустяват Straßenführung
/прокарване ср на улица, трасиране
ср на път Straßengraben т канавка
ж Straßenhändler(in) л?///уличен тър¬
говец Straßenjunge т pej гамен .и
Straßenkarte/карта ж на пътищата
Straßenkehrer <-s, -> т s. Straßenfeger;
Straßenkehrmaschine / машина ж
за почистване на улици Straßenkreu¬
zer т fam лимузина ж (обикновено
американска) Straßenkreuzung /
кръстовище ср Straßenlage /кг-z ус¬
тойчивост ж на автомобил (особено
на завои и лош път) Straßenlaterne
/ уличен фенер Straßenmarkierung
/ пътна маркировка Straßennetz п
пътна мрежа Straßenrand т бордюр
м Straßenschild п улична табелка:
I Wegweiser) пътепоказател м Straßen¬
sperre /улично заграждение Straßen¬
tunnel т уличен тунел Straßenver¬
hältnisse npi пътни условия Straßen¬
verkehr т пътно движение; im ~ в
движението по пътищата Straßen¬
verkehrsordnung / Закон м за дви¬
жение по пътищата
Stratege [/tra‘te:gs| <-n, -n> m стратег м;
s. a. Strategin
Strategie [|trate'gi:| <-, -n> /стратегия ж
Strategiespiel n inform стратегическа
игра
Strategin [ftra’teigrn) <-, -nen> f s. Stra¬
tege
strategisch (Jtra'te:giJ] adj стратегически
sträuben (ftniban) I. vt der Hund sträubt
das Fell козината на кучето настръх¬
на II. vr: sich - 1. (Haare) изправям се:
(Fell) наежвам се, настръхвам 2. fig (sich

Strauch
577
Streifer»
wehreni sich gegen jdn/etw ~ противо¬
поставям се [или вьзпротипявам се]
на нкг/шд
Strauch (Jtrauxl c-ie.ls, Sträucher> mхраст
м; (Buschj храсталак м
straucheln |'Jtrauxaln| vi sein fig (auf die
schiefe Bahn geraten! тръгвам по накло¬
нената плоскост
Strauß' [ftraos] <-es, Sträuße> m (Blumen-!
букет M
Strauß2 (Jtrausj <-es, -e> m zoo (Vogel!
щраус M
Strebe l'/trerba] <-, -n> / разпънка ж
(напречна пръчка или греда за под¬
пора) Strebebogen т дъгов контра-
форс. дъгообразен подпорен свод
streben {'Jtre:bsn] vi стремя се: nach etw
~ стремя се към нщ; nach Erfolg ~
стремя се към успех Streben <-s> kein
PI n /TrachtenJ стремеж м; (Suche)търсе¬
не cp; das - nach Erfolg стремеж към
успех
Strebepfeiler m контрафорс м, над¬
ай д м
Streber(in) <-s, -; -, -nen> m(f) pej кари-
ерист(ка) м(ж); (in Schule) натегач(ка|
м(ж) streberhaft adj кариеристичен:
(Schüler) който се натяга
strebsam ^/амбициозен Strebsamkeit
<-> kein Pi f амбицнозност ж
Strecke [‘Jtreka| <-, -n>/l. (Abschnitt! от¬
сечка ж: bahn участък м (между две
гарир auf der - bleiben fig (scheitern)
провалям се 2. (Entfernung! разстояние
cp 3. (Weg, Route) път м; (Fahr-, Flug-] a.
Sport разстояние: (Verkehrslinie!линия ж.
маршрут.» 4. min хоризонтална гале¬
рия 5. мат от сечка ^zur - bringen (Tier)
убивам; (Verbrecher! хващам, залавям
strecken fjtrclon] I. vt 1. (Hals, Armj про¬
тягам; (Knie, Rücken) изпъвам, опъвам:
lang gestreckt протегнат: die Zunge aus
dem Munde ~ изгшезвам език: den Kopf
aus dem Fenster ~ показвам глава от
прозореца; den Finger - вдигам ръка
2. Med (im Streckverband)стягам 3. (Metall!
изтеглям 4. (Vorräte, Geld! разпределям
икономично; (Arbeitl протакам: gastr
смесвам c добавки, за да стане пове¬
че; (verdünnen! разреждам II. vr: sich -
1. (sich dehnen) простирам се; (sich aus-j
изтягам се 2. (sich recken) протягам се
Streckenabschnitt я? участък ,и от път
Streckennetz п пътна мрежа stre¬
ckenweise adv в определени участъ¬
ци; (zeitweise) на моменти
Streetworkerfin| |'stri:twCE:l<B| <-s,
-nen> m(f! социален работник (който
се грижи за проститутките, нарко¬
маните, малолетните престъпници
и др. в оаоен район пещ срана!
Streich [ftrai<;i <-ie)s. -е> mfiglSchabemadu
лудория ж: (zum Spaß) номер м: jdm
einen üblen - spielen погаждам нкм
мръсен номер
Streicheleinheiten fp! farn (Zärtlichkeit/
нежност ж; (Lob) мили думи. похва.та ж
streicheln f/traicalnj vr милвам, галя
streichen j'Jtrai^snj <streicht, strich,
gestrichen> I. vt haben 1. (mit der Hand)
гладя, поглаждам; (zäniichj галя. по-
галвам; glatt - (Stoff) заглаждам: (Haare)
прпглаждам 2. (auftragen! [etw auf einen
Gegenstand) - мажа [или намазвам| (нщ
върху някакъв предмет) 3. (an-) боя¬
дисвам: (tünchen) баданосвам: frisch
gestrichen! пази се от боята! 4. (aus-,
durch-jзачертавам, задрасквам 5. (Zug)
отменям; (Flug, Auftrag) анулирам;
(Zuschuss) режа. отрязвам; (Plan) не
приемам II. vi I. haben über etw akk -
прокарвам ръка по |или поглаждам|
нщ: (zärtlich) погалвам нщ 2. sein (um
herstreifen! скитам 3. sein /wehenf по¬
лъхвам; ein leichter Wind - über die
Felder лек вятър подухва над гюлето
4.	(ohne bestimmtes Ziel) бродя; abends
streicht er durch die Straße той броди
вечер по улиците
Streicher mpl mus музикант м, който
свири на струнен инструмент
streichfähig ао/който може да се маже
Streichholz п кибрит м Streichholz¬
schachtel /кибритена кутия Streich¬
instrument п струнен инструмент
Streichkäse т меко сирене за мазане
Streichorchester п струнен оркестър
Streichung <-, -en> f (von Wort, Satz) за¬
чертаваме cp, задраскване cp; (Kürzung)
съкращаване cp; (von Schulden! отпис¬
ване cp; (von Auftrag, Flug!анулиране cp;
(von Zuschuss! рязане cp. отрязване cp:
(von Zug! отменяно cp
Streichwurst /мек колбас за мазане
Streife |'Jtrarf3| <-, -n> fl. / Personen) пат¬
рул M 2. (Gang! патрулен обход
streifen |’/traifan| l. vt haben 1. a. fig (be¬
rühren: Thema! засягам; nur leicht -
(Гнета! засягам бегло 2. ((weg)ziehen)
den Ring auf den Finger - слагам пръс¬
тен на пръста си: den Ring vom Finger
- свалям пръстен от пръста см: die
Kapuze über den Kopf - нахлузвам си
качулката II. vi I. sein (umher-! скитам
2. haben fig (angrenzen/ an etw akk -
гранича c нщ
Streifen <-s, -> m 1. (Stoff-, von Landl
ивица ж; (Papier-j лента ж; (Zebra-) зе¬
бра ж; (Speck-/ резен м 2. (Strich, Linie!
щрих м, линия ж; (an Stoff райе ср

Streifenwagen
578
Stricher
3.	(Klebe-} тиксо cp; (Loch-} перфолен-
та ж 4. (Film] филм м; (Ausschnitt} от¬
къс .и
Streifenwagen т патрулна кола
StreifschussRR т и зстрел .и. които само
леко одрасква кожата; /Verletzung} по¬
върхностна рана (от изстрел/Streif¬
zug т (Erkundigungszug} разузнавателен
обход; ми набег .и
Streik l/traik| <-(e)s, -s> rn стачка ж; in
den - treten излизам в стачка; einen ~
ausrufen обявявам стачка Streikbre¬
cherlin) miß стачкоизменник м, стач-
коизменнпчка ж
streiken vi 1. (Arbeiter! стачкувам 2./am
(Motor, Fernseher! отказвам да работя;
(nicht mitmachem не участвам Streiken¬
de <ein -r, -n, -n> /??/стачкуващ|а) м/ж!
Streikposten m стачен пост
Streit [ftrait| <-|e|s, -e> m (Zank, Zwist}
кавга ж. разпра ж; (mit Fätlichkeiten}
разправия ж; fhefiiger Wortwechsel) пре¬
пирня ж; (Meinungs-) спор м, диспут м;
(Rechts-) съдебен спор; mit jdm - an¬
fangen започвам кавга с нкг; mit jdm
in - geraten влизам в спор с нкг. скар¬
вам се с нкг
streiten fjtraitan] <streitet, stritt, gestrit¬
ten I. vi 1. (zanken! карам се; (hand¬
greiflich) разправям се 2. /mit Worten}
(über etw akk) - споря (за нщ); darüber
lässt sich - но това може да се спори
II. vr sich - карам се
Streiterei Iftaita'rai) <-, -en> / pejразпра¬
вии ми
Streitfall m дим im - в случай на спор
Streitfrage / спорен въпрос
streitig ad) jdm etw ~ machen оспорвам
HKM нщ
Streitkräfte fplвъоръжени сили streit¬
lustig adj войнствен streitsüchtig s.
streitlustig
streng lftrtr)| adj 1. (hart, unnachsichtig)
строг; eine ~e Erziehung строго въз¬
питание; ein -er Lehrer строг учител;
ein -er Winter сурова зима 2. CH, A,
südd ianstrengendI уморителен, напрег¬
нат; eine -e Arbeit уморителна работа
3.	(genau!стриктен, точен; - genommen
строго погледнато; -е Bettruhe строг
постелен режим; das ist -stens verboten
това е абсолютно забранено 4. (herb!
остър, силен; ein -er Geruch остра
миризма; ein -er Geschmack остър
вкус
Strenge [‘Jtrrrpi <-> kein Pi f 1. (das
Strengsein: Haltung, Einstellung. Aussehen!
строгост ж; (Striktheiti стриктност ж
2. •;Schmucklosigkeit; строгост ж 3. (von
Geruch, Geschmack/ острота ж; /von
Winter} суровост ж
strenggenommenA" adv s. streng 3.;
strenggläubig adj силно набожен
Stress“1 [ftres) <-es, rar -e> m, StreßA"
<-sses, rar -sse> m стрес м; im - sein
в стрес съм
stressen vt стреспрам
stressfrei“1 adj непредизвикващ стрес;
(ruhig) спокоен stressgeplagtRR adj из¬
мъчван от непрекъснат стрес, сгре-
енран
stressig adj /ат стресиращ
StresssituationRR /стресова ситуация
Streu [Jt:r:>i| <-, -en> f слама, която се
настила на пода и служи като пос¬
теля за животни, хора
streuen ['Jtmen| I. vt (Sand, Blumen} ръся,
пръскам, разпръсквам: a. fig (Gerüchte}
разпространявам; die Straße mit Salz -
посипвам улицата със сол; Salz/Zucker
auf etw akk - поръсвам нщ със сол/
захар II. vi (Salz-, Zuckerstreuer} ръся
streunen l'Jtninan) vi sein o haben /am
скитам
Streusalz <-es> kein Pi n сол ж за посип-
ване на пътищата
Streusel |'Jtnizal| <-s, -> т о п трохи мп
/бучки от масло, брашно и захар, с
които се ръсят плодови пити)
Streuselkuchen <-s, -> т сладкиш м
от маслено тесто (поръсен с трохи
от тесто)
Streuung <-, -en>/(Statistik)отклонение
cp; PHYS разсейване ср
strich [ftri<;| /. и 3. pers sing imp von
streichen
Strich Uirigl <-(e)s, -e> m 1. (mit Schreib¬
gerät} черта ж; (a. Pinsel-} щрих м; (Linie!
мдт линия ж; (kurzer ~, Gedanken-} тире
cp; ISchräg-I наклонена черта; (Quer-)
напречна черта: nach - und Faden /am
порядъчно, както трябва; einen -
unter etw akk ziehen fig приключвам c
нщ. тегля чертата; jdm einen - durch
die Rechnung machen fig обърквам
сметките \или осуетявам плановете|
на нкг 2. /Richtung: von Haar, Feil) посока
ж на растежа (на косми, козина и др.1;
gegen den - срещу посоката на расте¬
жа: es geht mir gegen den - /am това
ми обърква сметките 3. mus (Bogenfiih
rungl теглене cp на лъка (по струнен
музикален инструмент} 4. fig, /ат
(dünner Mensch} слаб човек, вейка ж
5.	jarg (Prostitution/ проституция ж; auf
den - gehen jarg проституирам
Strichcode <-s, -s> m щрнхов код
stricheln </t щриховам. защриховам
Stricher <-s, -> m fam, Strichjunge m
jarg проституиращо момче, проститу¬

Strichkode
579
strukturieren
иращ (млад) мъж
Strichkode <-s, -s> m s. Strichcode.
Strichliste / списък м на присъства¬
щите Strichmädchen п jargпроститут¬
ка ж Strichpunkt т точка и запетая
strichweise adv метео на места
Strick IftnkJ <-(e)s, -е> /п 1. (Seil) въже
ср, дебела връв: jdm aus etw einen -
drehen fig, /ат окачвам нкг на въжето
за нщ: wenn alle ~е reißen /ат в краен
случай, когато ножът опре до кокала
2./ат (Schlingel) лудетина ж. немирник
м
stricken |'Jtnkan| vi. vt плета, изплитам
Strickgarn п прежда ж за плетене
Strickjacke/плетена жилетка
Strickleiter / въжена стълба
Stricknadel /кука ж за плетене Strick¬
waren /р1 плетени изделия Strick¬
weste <-, -п>/плетена жилетка Strick¬
zeug <-(e)s, -е> п принадлежности мн
за плетене
striegeln vt 1. (bürsten/ чеша с чесало
2. fig, /ат (schikanieren) заяждам се с.
тормозя
Strieme |'Jtri:ma] <-, -n> / Striemen
|^tri:man| <-s, -> m кърваво-синя ивица
fследа от удар с камшик, пръчка)
Striezel <-s, -> т А, südd 1. (Hefegebäck)
кифла ж осморка 2. /Lausbub) нахално
хлапе, гаменче ср
strikt [ftrikt] ad) (genau) точен; (streng)
строг; (BestimmungI стриктен
Stringtanga m бикини мн тип „праш¬
ка“
Strip |stripj <-s, -s> m стриптийз м
Strippe |jinpa| <-, -n> //am 1. (Schnur)
шнур M, връв ж 2. fig (Tele/on) телефон
At; an der - hängen /am вися постоянно
на телефона
strippen l'stripanl vi/am правя стриптийз
Striptease |'stripti:s| <-> kein PI m o n
стриптийз м Stripteasetänzer(in) m(ß
стриптиз ьор (ка) ,i / (ж)
stritt [[tat] l. u 3. pers sing imp von streiten
strittig |/tntiq) ат//спорен, оспорван; -er
Punkt спорна точка
Strizzi <-s, -s> m A (Zuhälter) сутеньор м;
(Subjekt, das sich am Rande der Legalität
bewegt) полукриминален тип
Stroh (Jtro:| <-(e)s> kein PI n слама ж; -
im Kopf haben fam нямам мозък в
главата см strohblond arf/сламенорус
Strohblume / вот бял, жълт смил
strohdumm adj /ат ужасно глупав
Strohfeuer п буен огън, който лумва
и бързо угасва; fig мимолетно увлече¬
ние Strohhalm т сламка ж; (Trinkhalm)
сламка за пиене; sich an einen -
klammern хващам се за сламката
Strohhut т сламена шапка Stroh¬
mann т fig чучело ср Strohsack >и
сламеник м Strohwitwe / сламена
вдовица Strohwitwer т сламен вдо¬
вец
Strolch [ftrafqj <-;eis, -е> т ре; (übler Kerl;
хайманам;/ат (Schlingeljпалавник м.
немирник м
Strom [ftro:m] <-(eis, Ströme> m 1. (Fluss)
река ж; (Strömung) течение cp: fig (von
Blut, Tränen!потокм;(Menschen-, Lava-',
поток: gegen den -/mit dem - schwim¬
men fig плувам срещу/по течението:
in Strömen fließen тека като порой: es
gießt in Strömen вали като из ведро
2. p.l (електрически) ток, електриче¬
ство ср: den - ab/einschalten изключ-
вам/включвам тока: unter - stehen fig
стоя под напрежение
stromab!wärts) [/tro:m'?ap(vErts|] adtv по
течението
stromauf! wärtsj |ftro:m'?auf(vEry)| adv
срещу течението
Stromausfall m спиране cp на тока
strömen ('Jtr0:msn| vi sein 1. (fließen) тека;
(Blut) лея се; bei -dem Regen при про¬
ливен дъжд 2. (aus-) aus etw - изти¬
чам 3. (Menschen)нахлувам, прииждам
Stromerzeugung /производство cp на
ток |или на електрическа енергия]
Stromkabel п електрически кабел
Stromkreis т електрическа \или то¬
кова! верига stromlinienförmig ad)
аеродинамичен Stromnetz пелектри¬
ческа мрежа Stromquelle / токоиз-
точник м Stromrechnung /сметка ж
за ток Stromschnelle / бързей м (на
река) Stromstärke /сила ж на елект¬
рическия ток Stromstoß т токов
удар. токов импулс
Strömung <-, -en> /a. fig течение ср
Stromverbrauch т консумация ж на
електрическа енергия Stromversor¬
gung/електрозахранване ср Strom¬
zähler т електромер ,«
Strophe (Jtro:fa] <-, -n> / строфа ж, куп¬
лет м
strotzen l'Jtratssn] й vor etw dal - (voll
seinI препълнен съм c нщ: /wimmelnj
гъмжа от нщ; vor Gesundheit - пращя
от здраве
strubbelig f'Jtrobalig] adj чорлав, рошав
Strudel |‘Jtru:dalj <-s, -> n? 1. a. fig (Wasser/
водовъртеж .и 2. bes A, südd (Gebäck)
щрудел M
Struktur [[truk'tu:e| <-, -en> /структура
ж, строеж .41
strukturell [/trüktu'rEl] adj структурен
strukturieren [/truktu'rkran] <ohne ge-> vt
структурирам

Strukturierung
580
Stumme
Strukturierung <-, -en> /структурира¬
не cp
Strukturwandel <-s> kein PI m струк¬
турна реформа
Strumpf (Jtrumpfl <-(e)s, Strümpfe> m
чорап .и Strumpfband <-(e)s, -bänder>
n uiMpoK ластик за чорап Strumpf¬
halter m жартиера ж Strumpfhose /
чорапог ащник м Strumpfwaren fpl
чорапи ми Предлагани като стока)
struppig l'Jtropi^l ad/ iHaarl чорлав: (Bart)
четинест; (Tier) рошав
Stube |'Jtu:bs) <-, -n> / 1. (Wohnzimmer)
стая ж 2. (in Kaserne, Internat) обща
спалня; die gute - г остна Stubenarrest
m домашен арест Stubenfliege /до¬
машна муха Stubenhocker m pej до-
мосед м stubenrein adj (Haustier) чист
Stuck [ftük] <-|e)s> kein PI m мазилка ж
Stück |JtYk| <-(e)s, -e> n 1. парче cp, къс
м; ein - Schokolade парче шоколад;
ein - Seife калъп сапун; in (tausend) ~e
gehen разбивам се на (хиляди) парче¬
та; - für - къс по къс, парче по парче;
zwei Euro das - две евро парчето
2. (Teil-) част ж; (Buch) откъс м, пасаж
м; ich komme ein - mit /des Weges! ще
те придружа малко; das ist ein starkes
~! Jam това е вече прекадено!, ама че
безсрамие!; aus freien ~еп добровол¬
но; wir sind ein gutes - weitergekom¬
men (bei Arbeit) доста напреднахме (в
работата), отхвърлихме доста рабо¬
та; auf jdn große -е halten държа много
на нкг 3. гнплт пиеса ж; (Musik-) музи¬
кално произведение
Stuckateuren)1*1* (Jtuka't0:e| <-s, -е;
-nen> m(J) мазач м
stückeln IftYkaln) vt hdi. продавам на пар¬
че
Stückgut nединична пратка Stückpreis
m единична цена stückweise adv на
отделни парчета, парче по парче
Stückzahl /бройка ж \или брой м\ на
изделията
Student(in) [Jtu'dentj <-en, -en; -, -nen>
miß студент!ка) м/ж) Studentenaus¬
weis m студентска книжка Studen¬
tenfutter n смес от стафиди, бадеми
и фъстъци Studentenheim п сту¬
дентско общежитие Studentenwohn¬
heim s. Studentenheim; studentisch adj
студентски
Studie !'Jtu:dia) <-, -n> / студия ж, изс¬
ледване cp; (literarisch) етюд м
Studienabbrecherl’inl <-s, -; -nen> mff)
който е прекъснал следването си
Studienanfängerfin) <-s, -; -, -nen> miß
нървокурсник M, ггьрвокурсничка ж
Studienbeihilfe / стипендия ж Stu¬
dienfach n специалност ж Studien¬
gang m програма ж на обучение
Studiengebühr / студентска такса
Studienplatz т студентско място Stu¬
dienrat т, Studienrätin / титла па
гимназиален учител Studienreise /
пътуване ср с образователна цел
Studienzeit / времето ср за следване
studieren [/tu'di;ran) cohne ge-> vt, vi (an
einer Hochschule) следвам; (untersuchen)
изследвам; (prüfend durchsehen) проуч¬
вам; (Rolle)разучавам Studierende <ein
-r, -n, -n> m/s. Student(in); studiert adj
Jam следвал
Studio l'/turdio) <-s, -s> n 1. thtat, tv, raoio
студио cp 2. (Einzimmerwohnung) едно¬
стайно жилище
Studium ['/tu:dium| <-s, Studien> n след¬
ване cp
Stufe |'Jtu:fa) <-, -n> /1. (Treppen-, Ent-
wicklungs-/ стъпало cp; Vorsicht ~! вни¬
мание стъпало! 2. fig (Ebene) ниво cp;
(Rang) ранг м; sich mit jdm auf eine -
stellen Jig поставям се на едно ниво с
нкг 3. Tech (a. von Raketen) степен ж
Stufenbarren т смесена успоредна stu¬
fenförmig l'Jtuifsnfdrmi^l adj стъпало-
образен; ßg стъпаловиден stufenlos
adj Tech безстепенсн Stufenschnitt m
(Fiisur) подстригване cp на стъпала
stufenweise adv постепенно, поетап¬
но
stufig adj 1. (Land)стъпаловиден 2. (Haar)
на стъпала
Stuhl [(tu:l| ^(ejs, Stühle> m 1. (Möbel)
стол м; elektrischer - електрически
стол; der Heilige - Светият престол;
zwischen zwei Stühlen sitzen /£седя на
два стола; das haut einen vom - jarg
ще припаднеш от изненада (от това)
2.	(-gang) ходене ср по голяма нужда
3.	(Lehr-) катедра ж; der - für Linguistik
катедра по лингвистика Stuhlbein п
крак м на стол Stuhlgang т ходене
ср по голяма нужда; -/keinen - haben
(не) страдам от запек Stuhllehne /
облегалка ж на стол
Stukkateurfinl^k-s, -е; -nen> m(f) s.
Stuckateur
Stulle |'Jtula| <-, -n> /diat сандвич ai (на¬
мазана филия хляб със сирене, салам I
stülpen [jtYlpsn] i/Г etw nach innen/außen
- обръщам нщ навътре/навън; den
Kragen nach oben - вдигам яка наго¬
ре; etw auf/über etw akk ~ нахлузвам
Iили нахлупвам] нщ на/върху нщ
stumm [ftumj adj 1. (sprechunßhig) ням;
(vor Angst, Wut) онемял 2. (schweigsam!
мълчалив 3. i.iKii беззвучен Stumme
<ein -r, -n, -n> mf ням(а) м/ж)

Stummel
581
stürzen
Stummel l'Jtumalj <-s, -> m fBleis riß-;
остатък м; (Zigaretten-) фас м. угарка
ж; (von Körperglied, -schwänz) чукан м;
(Kerzen-) угарка
Stummfilm m ням филм
Stümper(in) (ftYmpe) <-s, -nen> miß
pej некадърник м, некадърница ж
stümperhaft adj pej нескопосен; -е
Arbeit лошо свършена \iunu недоизпи-
пана] работа
stumpf Iftumpf] adj 1. (nicht scharf, nicht
spitz) тъп; (Nase) чип; ~ werden (Messer)
изхабявам се; (Stift) нзтъпявам се; fig
затъпявам 2. (Winkel) тъп; (Kegel) пре¬
сечен; (Reim) мъжка рима 3. (glanzlos,
matt) без блясък, матов 4. (unempfind¬
lich) безчувствен; (teilnahmslos) без¬
участен: (gleichgültig) безразличен; (ab¬
gestumpft) притъпен
Stumpf [Jtümpf] <-(e)s, Stümpfe> m
(Baum-) пън ,и,- (von Körperglied! чукан
м; (Zahn-) остатък м от зъб; (Kerzen-)
уг арка ж
Stumpfheit <-> kein PI f 1. (von Messer)
изхабеност ж; (von Spitze) изтъпеност
ж 2. (Glanzlosigkeit) матовост ж 3. (Un¬
empfindlichkeit) безчувственост ж; (Teil¬
nahmslosigkeit) безучастност ж; (Gleich
gültigkeit) безразличие cp; (Abgestumpf¬
theit) притъпеноCT ж
Stumpfsinn m затъпяване cp; (Lang
weiligkeit) скука ж; (Monotonie) еднооб¬
разие cp, монотонностж stumpfsinnig
adj (geistig ~) тип. тъноумен: (monoton)
еднообразен, монотонен; (stupide) ог¬
раничен
Stündchen |JtYnt<;9n| <-s, -> n fam около
(един) час
Stunde fjtunda] <-, -n> / 1. (Zeiteinheit,
Zeitpunkt) час .и: eine geschlagene - fam
цял час; eine halbe - половин час; zur
~ на часа. в момента: zu später - в
късен час; meine - hat geschlagen
часът ми удари 2. (Unterrichts-) учебен
час; ~п geben/nehmen давам/вземам
частни уроци
stunden vt jdm eine Zahlung ~ отсроч¬
вам \iuiu разсрочвам| (нкм) плащане
Stundengeschwindigkeit / скорост ж
в час Stundenhotel п почасов хотел
(в който двойки наемат стая за ня¬
колко часа) Stundenkilometer т ки¬
лометра мн в час stundenlang I. adj
траещ часове, продължителен II. adv
с часове Stundenlohn т почасово
заплащане Stundenplan т график м,
учебна/работна програма stunden¬
weise adv по часово
stündlich |'JtYntli<;j adj 1. (jede Stunde)
ежечасно, на всеки час 2. (von Stunde
zu Stunde; от час на час. с всеки изми¬
нал час
Stunk (Jtorjkj <-> kein Pi m - machen (am
пред извиквам c к ан дал
Stuntman fsUntmarnj <-s, Stuntmen> in
каскадьор .«
stupfen [Jtupfanj vtsüdd. A, CH s. stupsen
stupidfe) [ftu'piit ijtu'pirdsi] adj (beschränkt:
тъп, глупав: (langweilig, monoton) ску¬
чен, монотонен
Stups [Jtups| <-es, -e> m [am блъсвапе
cp, удар M
stupsen vtfam блъсвам, бутвам
Stupsnase/чип нос
stur lftu:e) adj твърдоглав, упорит
Sturheit <-> kein PI f твърдоглавие
cp, инат ,w
Sturm (fturm| <-(e)s, Stürme> m 1. fig
meteo буря ж: - läuten звъня на пожар
(на вратата) 2. fig (Aufregung) вълна
ж; - der Entrüstung auslösen предиз¬
виквам вълна от възмущение 3. ми.,
si’OKT (Angriff) нападение ср. атака ж; ge¬
gen etw - laufen fig бурно протести¬
рам срещу нщ 4. fig (Ап~) щурм м: im
- nehmen превземам с щурм
Sturmbö <-, -еп> /бурен вятър
stürmen []Ъттзп| I. vi 1. haben т:т> (Wind,
Sturm) бушувам, вилнея; es stürmt бу¬
шува буря 2. sein (rennen) auf jdn/etw
akk- връхлитам върху игк/мщ 3. haben
Sport (als Stürmer spielen) играя като на¬
падател; (offensiv spielen) играя напада¬
телно II. vt haben 1. мн. (angreifen) ата¬
кувам 2. a. fig (im Sturm nehmen: Banken,
Geschäfte) щурмувам
Stürmer(in) <-s,	-, -nen> miß Sport
нападател!ка| м(ж)
Sturmflut/висок прилив (поради буря)
stürmisch l'/tYrmiJ] adj 1. meteo (Wind)
силен; iWetter) ветровит: (See) бурен,
бушуващ 2. fig (ungestüm) необуздан:
(Liebhaber)страстен: (heftig)бурен, буен:
-er Beifall бурни аплодисменти: -е
Tage fig бурни времена; nicht so ~! ne
толкова буйно!, по-спокойно!
Sturmschäden mp! щети мн от буря
Sturmwarnung / предупреждение ср
за (предстояща) буря
Sturz IftortsJ <-es, Stürze> m 1. (Fall,
Umstürzen) падане cp, сгромолясвано
cp 2. IZusammenbruch/ рухване cp, ернв
.дг: /Preis-) срив. рязък спад: /von Re
gierung)сваляне cp 3. aroh (Fenster-, Tür-)
щурц м, горен пречник
stürzen |'/tYrtsan| I. vt haben 1. (fallen lassen!
бутам: (herab-) катурвам: vom Dach -
бутам от покрива 2. a. fig (umstoßen,
umkippen) обръщам, събарям; (Regie¬
rung) свалям 3. (umdrehen: Pudding) об¬

Sturzflug	582	Sud
ръщам II. visein 1. (fallen) падам, обръ¬
щам се 2. /rennen) втурвам се, връхле-
тявам 3. (ein-, а. Preise) надам стреми¬
телно, сривам се III. vr sich auf jdn -
хвърлям се върху нкг; sich auf die Zei¬
tung ~ нахвърлям се на вестника; sich
in Schulden - нравя дългове; sich in
Unkosten - влизам в разноски; sich
ins Vergnügen - отдавам се на разгу¬
лен живот
Sturzflug тпикиране ср, стръмно спус¬
кане Sturzhelm т каска ж
Stute |'Jtu:t3j <-, -п> /кобила ж; (Kamel-)
женска камила; (Esel-) магарнца ж
Stuttgart l'/tutgartl п с,ю(, Щутгарт м
Stütze l'/tYtsa] <-, -n>/1. (zur Unterstützung)
опора, подпора ж 2. (Pfeiler) дирек м,
подпорен стълб; tfiir Baum) подпорен
прът 3. fig (Hilfe/ помощ, опора ж;
(Haushaltshilfe! домашна помощница
stutzen l'/totsan) I. vt (kürzen) скъсявам;
(Hecke) кастря; (Haare, Bart) подстриг¬
вам; (Flügel, Schwanz) подрязвам II. vi
(erstaunt innehalten) смайвам се. изумя¬
вам се; (zögern) стъписвам се. колебая
се
Stutzen l'Jtutsanl <-s, •> m I. (kurzes
Gewehr) карабина ж 2. A (Kniestrumpfl
три четвърти чорап 3. ггсм (Ansatzrohr)
тръбна наставка
stützen |'JtYtsan| I. vt (ab-) подпирам; fig
подкрепям II. vr: sich - 1. (sich auf-)
sich auf jdn/etw akk - опирам се на
нкг/нщ 2. (auf etw beruhen) sich auf etw
akk - основавам се \или базирам се| на
нщ
stutzig ad/ - machen слпсвам, изумя¬
вам; (argwöhnisch machen) озадачавам;
-	werden изумявам се, озадачавам се
Stützpunkt т база ж, опорна точка
stylen l'stailan] 1. кг оформям; sich dat die
Haare - правя си прическа II. vr. sich
-	firm обличам се стилно
Styropor® (Дуго’ро:в| <-s> kein PI n сти-
ponop M
s.u. abk von siehe unten виж по-долу
Subjekt [zup'jskt] <-(e)s, -e> n 1. linü, philos
подлог .и 2. pej iMensch/ субект .u
subjektiv |züpj£k'ti:f| adj субективен
Subjektivität [zopj£ktivi't£:t] <-> kein PI f
субективност ж
Substandardwohnung fA iAltbauwohnung
ohne eigene Toilette) старо жилище без
собствена тоалетна и течаща вода)
Substantiv j’zupstantiifj <-s, -е> п съще¬
ствително име
Substanz izup'stanyl <-, -en> / 1. /'Stoff)
вещество cp, субстанция ж 2. iWesem
същност ж 3. (Besitzi имущество ср,
капитал м
substanziellRR [zupstan'tsi£lj adj същест¬
вен. важен; (nahrhaft) питателен
Substitut(in) |zupsti'tu:t| <-en, -en; -, -nen>
mf) CH заместник м, заместничка ж
subtil |zop’ti:l| adj 1. fein) фин; (verfeinert)
усъвършенстван; (mit Feingefühl) фин.
деликатен 2. /kompliziert) сложен
subtrahieren |zuptra'hi:r3n| cohne ge-> vt
изваждам
Subtraktion ]zuptrak'yjo:n[ <-, -en> /
изваждане cp
Subtropen l'zuptroipsnl plgeoc субтропи-
ци ми subtropisch adj субтропичен,
субтропически
Subvention |zupv£n'tsjo:n] <-, -en> / фи¬
нансова помощ
subventionieren [zupv£ntsio'ni:ran| <ohne
ge-> vt подпомагам финансово
subversiv (zopvzr'ziifj adj превратаджии-
ски
Suchaktion / издирване cp Suchdienst
m служба ж за издирване на изчезна¬
ли лица
Suche ['zu:xa| <-, rar -n> / търсене cp.
дирене cp; auf der ~ nach etw sein търся
нщ; auf die - nach etw gehen тръгвам
да търся нщ
suchen ['zu:xan| vt, vi търся; nach jdm/
etw - търся нкг/нщ; bei jdm Rat - търся
съвет от нкг. Streit mit jdm - заяждам
се c нкг; was hast du hier zu ~? какво
търсиш тук?
Sucher <-s, -> m 1. (Mensch) търсач м
2. юто визьор м
Suchgerät n уред м за търсене (напр.
радиолокатор, металотърсач)
Suchmaschine / inform (im internet) тър¬
сач ка ж
Sucht [zuxt] <-, Süchte> / 1. med при-
страстеност ж, зависимост ж; die -
nach Rauschgift зависимост от нарко¬
тици 2. fig (übersteigertes Verlangen) бо¬
лезнен стремеж, мания ж; die - nach
Erfolg болезнен стремеж към успех
süchtig l'zY^tigl adj 1. (an einer Sucht leidend)
зависим, пристрастен; - nach etw sein
пристрастен съм към нщ, зависим съм
от нщ 2. (versessen, begierig) вманиачен,
алчен Süchtige <ein -r, -n, -n> mf
(Rauschgift-) наркоман(ка) м(ж); (Alko¬
hol-) алкохолик м, алкохоличка .vr,
(Nikotin-) страстен \или закоравял|
пушач, страстна \или закоравяла) пу¬
шачка Süchtigkeit <-> kein Pl f (Rausch¬
gift-) наркомания ж; (Alkohol-) алкохо¬
лизъм м; (Nikotin-) зависимост ж от
никотин
Sud jzu:t) <-ie)s, -е> т бульон м; (Bra
tensaft) сос м; (Abkochung) извлек м
Süd [zy:t| <-le|s> kein Pt m (allg) naht, mftfo

Süd-
583
Superlativ
юг м
Süd- |'zy:tj (in Zusammensetzungeni юго-.
южен
Südafrika n шх; Южна Африка
Südamerika n geoo Южна Америка
Südamerikanerfin] <-s, -nen> miß
южноамериканец м, южноамерикан-
ка ж südamerikanisch adj южноаме¬
рикански
Südasien п ceog Южна Азия
süddeutsch adj южногермански Süd¬
deutsche m/южногерманец.и, южно-
германка ж Süddeutschland п cfog
Южна 1ермаиия
Sudelei [zuida'lai] <-, -en> / /Gesudel)
мръсотия ж, свинщина ж; (beim Schrei¬
ben) драсканица ж; (beim Malen) цапа-
ница ж
sudeln |'zu:daln| vi (schmieren) мажа. ца-
пам; (beim Schreiben) драскам
Süden ]'zy:danj <-s> kein PI m юг m; (Gebiet)
южни страни: in den - reisen пътувам
за южните страни: im - von на юг
|или южно] от: nach - на юг: von - от
юг
Sudeten [zü'de:tan| pl сюс Судетскн пла¬
нини. Судетн лш
Südeuropa п оюс Южна Европа Süd¬
frucht / южен плод Südhalbkugel
kein Plf южно полукълбо Südhang т
южен склон
Südkorea f'zy:tkore:a] п сюс Южна Ко¬
рея
Südkoreaner(in) |'zy:tkorea:ne| <-s, -;
-nen> /л/^южнокореецлк южнокорей-
ка ж
südkoreanisch adj южнокорейски
Südländer(in) ]'zy:dltnde| <-s, -; -, -nen>
m(f)южняк M, южмячка жsüdländisch
adj от южните страни
südlich I. adj южен: in -er Richtung в
южна посока П. prp+gen южно \или на
юг] от III. adv ~ von южно [или на юг]
от
Südostasien [zy:dbst?a:zi3n| п сюс. Юго¬
източна Азия
Südost(en) [zy:d'?ast!sn)] т югоизток м
südöstlich |zy:d'?CF.stlic] adj югоизточен:
- von ... югоизточно [или ма югоиз¬
ток] от ...
Südpol т Южен полюс Südsee / юж¬
ната част на Тихия океан Südtirol п
епос Южен Тирол
südwärts ]'zy:tv£rts| adv в южна посока.,
на юг
Südwesten [zyidVsstan] т югозапад м
südwestlich [zy:dV£stliq:| ad/югозападен:
~ von ... югозападно |или на югоза¬
пад! от ...
Südwind т южен вятър
Suff |züf]	kein Pl rn /am f&etnjn-
kenheiij пияно състояние: {Trunksucht!
алкохолизъм м: sich dem - ergeben
пропивам се; im - в пияно състояние
süffig i'zYii^j adi иивък. приятен за пи¬
ене
suggerieren jzoge'ri:ran! cohne gev‘
сугестирам. внушавам
Suggestion [zugEstiom] <-, -en> /сугес-
тня ж. внушение cp
suggestiv [zug£s'ti:f] afl/сугестпвен. кои¬
то внушава
suhlen l'zurlan] vrsich (in etw dat] ~ вър¬
галям се (в нщ| (зп глигани и сърни;
Sühne |'sy:na| <-, -n>fgeh 1. rel изкупле¬
ние cp 2. /allgemeine Strafe) възмездие
cp 3. IUR наказание cp
sukzessiv |zuktst'si:f| adj постепенен
Sulfat |zul'fa:t] <-(e)s, -e> n сулфат м
Sultan |'zulta:n| <-s, -e> m султан м
Sultanine |zulta'ni:ns| <-, -n> /иог едра
стафида без семки
Sulz <-, -en> М (Sülze) пача ж Iжелира¬
но месо или риба)
Sülze I'zyI^ssI <-, -п>/пача м
sülzen l'zYltssn] vi, vt castr желирам: [am
(quatschen) бъбря, плещя
summarisch |zu'ma:ri/| adj резюмиран;
etw - darstellen излагам ищ в резюме
Summe |'zuma| <-, -n> /сума ж, сбор ж
summen |'zumsn| I. vi (Insekt, Motor) бръм¬
ча II. vt (Lied) тананикам (си)
summieren |zu'mi:ran| cohne ge-> I. vt
събирам, сумирам II. vr: sich ~ насъ-
бирам се, трупам се
Sumpf |zumpf| <-(e)s, Sümpfe> m a. fig
блато cp. тресавище cp Sumpfgebiet
n блатиста местност sumpfig adj бла¬
тист
Sünde [‘zYnda] <-, -п>/грях м. прегре¬
шение cp Sündenbock m изкупителна
жертва: jdn zum ~ machen превръщам
нкг в изкупителна жертва Sündenfall
m грехопадение cp
Sünderlin) <-s, -; -nen> miß грешник
.и. грешница ж
sündhaft adj грешен, греховен: - teuer
безбожно скъпо
sündig adj грешен, греховен
sündigen vi fig ш. извършвам грях.
съгреша вам
sündteuer adj А, fam isündhaft teuerI без¬
божно скъп
super |'zu:pe| <inv> adj fam супер
Super(benzin) <-s> kein Pl n супер(бен-
зин) .л
Supercomputer m infokm мега компю¬
тър м
Superlativ |'zu:pelati:f] <-s, -e> m пре¬
възходна степен

Supermacht	584	Systematik
Supermacht /велика сила
Supermarkt m супермаркет .и
Superrechner m i:	s. Supercomputer
Superstar <-s, -s> m мегазвезда ж
Suppe |'zupa| <-, -n> / супа ж; die -
auslöffeln	нзсърбвам nonapara.
нося сн последствията: du hast dir die
- selbst eingebrockt fig сам си си за¬
бъркал кашата Suppengrün <-s> kein
PI n корени ми за супа (връзка от мор¬
ков, целина, магданозi Suppenhuhn
п пиле ср за супа Suppenkelle/чер¬
пак а/ Suppenschüssel / супник .и
Suppenteller т супена чиния Sup¬
penwürfel т кубче ср кондензирана
супа
Supplierstunde/А IVertretungsstunde! час
а/ по заместване на титуляр
Surfbrett п дъска ж за сърф. сърф м
surfen fsGF.:fan| vi 1. сърфирам 2. /Internet!
сърфирам: im Internet/Web - сърфи¬
рам в штгернет/в мрежата
Surfer(in) <-s, -nen> miß сърфист-
1ка) м1ж/
Surrealismus |zurea'lismus| <-> kein PI m
сюрреализ'ъм м
surren ['zoran| w 1. haben (InsektI жужа:
(Motor! бръмча 2. sein (sich bewegenl
бр-вмча c кола. мотор
suspekt |zus'p£kt| adj подозрителен; das
kommt mir ~ vor зова ми се струва
подозрително
suspendieren |zusp£n'di:rsn| <ohne ge->
vt суспендирам; (des Dienstes entheben!
(временно) отстранявам от длъжност;
(zeitweilig aufhebenj отменям временно;
die diplomatischen Beziehungen zu ei¬
nem Land ~ прекъсвам дипломатичес¬
ките отношения е дадена страна
süß [zy:s| adj 1. /Gesellmack! сладък 2. fig
IangenehmI мил; (Duft! приятен: träume
~! приятни сънища! 3. fig (niedlich/
миловиден, сладък 4. pej (übertrieben
freundlich! сладникав
süßen vi, vt подслаждам
Süßholz n сладко коренче: ~ raspeln fig
ласкагелствам, нравя мили очи
Süßigkeit <-, -еп>/лакомство ср (бон¬
бони, шоколади и dp. i
süßlich adj сладникав
Süßmost т шира ж, мъст ж süßsauer
adj сладко-кисел Süßspeise /десерт..«
Süßstoff т захарин м Süßwaren fpl
сладкарски изделия Süßwasser пслад¬
ка вода /речна. езерна! Süßwein т
сладко вино
SW abk von Südwesteni 103
Sweatshirt i'sw£tfcE:t| <-s, -s> n суичър
M цитирана горна дреха: елек, яке с
качулка, конто се закопчава с цип/
Swimmingpool |'svimiQpu:l| <-s, -s> rn
плувен басейн
Symbiose |zYmbi'o:zaj <-, -n>/симбио¬
за ж
Symbol (zYm'bD:l| <-s( -e> n символ м
Symbolfigur /символ м (личност)
symbolisch adj символичен
symbolisieren [zYmbolizi;ran| <ohne ge->
vt символизирам
Symmetrie |zYme'tri:( <-, -n> / симет¬
рия ж
symmetrisch |zY'me:tri(| adj симетричен
Sympathie |zYmpa'ti:| <-, -n> /симпатия
ж; - für jdn empfinden изпитвам сим¬
патия към нкг Sympathiekundgebung
/стачка ж в подкрепа на други стач¬
куващи
Sympathisant(in) |zYmpati'zant) <-en( -en;
-, -nen> m(ß симпатизант!ка) м(ж)
sympathisch (zYm'pa:ti/| ad/симпатичен;
jdm -/nicht ~ sein симпатичен съм/не
съм симпатичен на нкг
sympathisieren |zYmpati'zi:ran) <ohne
ge-> vi спмпатнзира.м
Symphonie |zYmfo'ni:| f s. Sinfonie
Symptom [zYmp'to:m| <-s, -e> n (Anzei
chenj белег м, признак м; мпп симп¬
том м
symptomatisch [zYmpto'maitiJ] adj (für
etw) - sein симптоматичен [или пока¬
зателен! съм (за шц|
Synagoge (zyna'go:ga| <-, -п>/синаго¬
га ж
synchron |zYn‘kro:n| adj синхронен
Synchronisation (zYnkroniza'tsio:n| <-, -en>
/синхронизация ж
synchronisieren |zYnkroni'zi:ran| <ohne
ge-> vt синхронизирам; ihm озвучавам
Syndikat (zYndi'ka:t| <-(e)s, -e> n imi
(Kartell) картел м; (Verbrecher-) групи¬
ровка ж
Syndrom |zYn'dro:m) <-s, -e> n мш синд¬
ром м
Synode (zy'no.-da) <-, -n> / синод м
synonym |zyno'ny:m] adj синонимен
Synonym <-s, -e> n синоним м
syntaktisch (zYn'taktiJl adj синтактичен
Syntax ('zYntaksl <-, -en> /синтаксис м
Synthese [zYn'te:za| /синтез ,u, синте¬
за ж
synthetisch |zYn'te:tif] adj синтетичен,
синтетически
Syphilis ('zy:filis| <-> kein PI /сифилис м
Syrer(in) ('zy:re| <-s, -; -, -nen> miß сирн-
ец м, сирийка ж
Syrien j'zy:rian| п eine. Сирия ж
Syrier)in! <-s, -; -, -nen> miß s. Syrer(in)
syrisch adj сирийски
System [zYs'te:m| <-s, -e> n система ж
Systematik (zYste'ma:tik| <-, -en>/1. /Ord■

585
systematisch
nungi система ж 2. i>!ol систематика ж
systematisch |zYste'ma:ti{] I. дд/системен.
систематичен II. ad'v систематично
systematisieren [zYstemati'ziirsn] <ohne
ge-> vt систематизирам
Systemkritiker(in) miß pol критик .и на
режима
systemlos adj без система, хаотичен
Szenarium [st§e‘na:rium| <-s, Szenarien>
n тнелт, film сценарий м
Szene [’stseina] <-, -n> f fig тнш, film
szenisch
сцена ж; jdm eine - machen прана нкм
сцена: in - setzen fig тнш поставим па
сцена: fig организирам, устройвам
2. jarg (Jazz-, Alternativ-/ среди мн (гру¬
пи от хора с определени интереси <
Szenenwechsel тсмяна ж на кулиси¬
те
Szenerie [stsens’n:| <-, -n> /декори ми.
сцена ж
szenisch adj сценичен

T t
586
Tagescreme
т
X t [te:| <-, -(s)> n X T cp (двайсетата
буква от немската азбука/
t abk von Tonne т
Tabak l'tabak] <-s, -e> m тютюн м
Tabaksdose /табакера ж
Tabaksteuer / акцизен данък върху
тютюна Tabaktrafik <-, -еп> / А fVer
kaufsstelle) будка ж за тютюневи из¬
делия; Stempelmarken bekommt man
in der - таксови марки могат да се
купят в будката за тютюневи изде¬
лия Tabakwaren jpl тютюневи изде-
л ия
tabellarisch [tab£'la:rij| adjтабличен; -er
Lebenslauf автобиография ж в табли¬
чен вид
Tabelle (ta'bdaf <-, -п> /таблица ж; sport
класация ж Tabellenführer <-s, -> т
sport водач .» в класацията
Tablar ftabla:e, pl: ‘tabla:ra| <-s, -e> n CH
(Regalbrett) дъска ж на рафт
Tablett |ta'bl£t] <-(e)s, -s o rar-e> n таб¬
ла ж
Tablette |ta'bl£ta| <-, -n> / таблетка ж
Tablettenmissbrauch11* m злоупотре¬
ба ж c лекарствени таблетки
tabu (ta'bu:] <inv> adj табу Tabu <-s, -s>
n табу cp
tachinieren <ohne ge-> vi А 1. fam (bei
der Arbeit untätig herumsteheni лентяйст-
вам, скатавам се 2. fam (etw Vortäuschen/
манкпрам
Tachinierer <-s, -> m А I. fam (Faulenzer!
лентяй M 2. fam (jd, der etw vortäuscht)
манкьор .и
Tacho ftaxo| <-s, -s> mfam, Tachometer
|taxo'me;te| <-s, -> m o n тахометър м
Tadel |'ta:dal| <-s, -> m порицание cp,
мъмрене cp tadellos adj безупречен,
безукорен
tadeln iT упреквам. порицавам, мъмря
tadelnswert adj осъдителен
Tadschikistan <-s> n Таджикистан .w
Tafel |’ta:fal| <-, -n> /1. /Platte/ табло cp;
!Schreibtafel/ черна дъска; (kleine, a.
Schokoladen-/ плочка ж; (dünne -) пла¬
ка ж 2. geh iEsstisch) маса ж, трапеза ж
3. /Schildi табела ж
tafeln vigeh храня се на масата, угоща-
вам се
täfeln fu.-falnj vt (mit Holz/ облицовам c
дървена ламперия
Tafelspitz<-es, -e> mA I.oastr(Rindfleisch
von der Hüfte) говеждо месо от бут
2. g.-vstu (gekochter -/ варено говеждо
месо от бут
Täfelung <-, -еп> / ламперия ж
Tafelwasser п трапезна минерална
вода. сода ж Tafelwein т трапезно
вино
Taferlklassler(in) <-s, -; -, -nen> m(f) А
(Schulanfänger) първолак м, първолач-
ка ж
Taft [taft| <-(e|s, -е> т тафта ж
Tag [ta:k, pl: 'ta:ga] <-(e)s, -e> m 1. (Zei¬
teinheit, ~esiiehtI ден м; (im Verlauf) през
деня; ~ und Nacht ден и нощ, дено¬
нощно; guten ~! добър ден!; eines
(schönen) -es един (хубав) ден; jeden ~
всеки ден; jeden zweiten - на (всеки)
два дни; den ganzen ~ (lang |о über|)
през целия ден; ~ für ~ ден след ден;
am folgenden - на следващия ден; von
-	zu ~ с всеки изминат ден; von einem
-	auf den anderen от днес за утре; vor
acht ~еп преди седмица; in acht -en
след седмица; heute/Sonntag in acht
-en днес/неделя след една седмица; es
wird - съмва се; es ist heller - пладне
e; an den - kommen (нщ) излиза наяве;
etw an den ~ legen демонстрирам,
показвам; in den - hinein leben живея
си безгрижно ден за ден; über ~е
(Bergbau) над земята; unter -е под зе¬
мята; zu -е fördern \о bringen| fig из¬
карвам нщ на бял свят; das ist ein
Unterschied wie ~ und Nacht разлика¬
та е от земята до небето; man soll den
~ nicht vor dem Abend loben sprichw
човек не трябва да се радва предва¬
рително; es ist noch nicht aller ~e Abend
sprichw още нищо не е решено 2. Pl,
fam (Menstruation) sie hat ihre ~e тя e
неразположена, тя е в мензис
tagaus (ta:k'?aus| adv tagein всеки ден,
ден след ден
Tagebau т открит рудник Tagebuch п
дневник м Tagedieb т pej лентяй м
Tagegeld п дневни пари
tagein |ta:k'7ain| adv s. tagaus
tagelang adv дни наред
Tagelöhner(in) <-s, -; -, -nen> m(f) над¬
ничар M
tagen ['ta:gan| vi 1. (eine Tagung abhaltenj
заседавам 2. geh (Tag werden) es tagt
развнделява се, просветва
Tagesanbruch m bei - на зазоряване;
vor - преди разсъмване Tagescreme/

587
tanzen
Tagesdecke
дневен крем Tagesdecke /покривка
ж за легло Tagesfahrt / еднодневно
пътуване Tagesgericht п слш специа¬
литет на деня Tagesgeschehen п ак-
туални събития на деня Tagesge¬
spräch п тема ж на деня Tageskarte /
1.	(Speisekartei меню ср за деня 2. (Fahr¬
karte! еднодневна карта за пътуване
Tageslicht п дневна светлина: ans ~
kommen /^излизам наяве Tagesmutter
/детегледачка ж (най-често у дома
си, заедно със своите деца) Tages¬
ordnung / дневен ред; an der ~ sein fig
на дневен ред съм: zur - übergehen
преминавам към точките от дневния
ред Tagesschau /обзор.« на деня Tages¬
zeit /време ср на деня; zu jeder ~ по
всяко време на деня; zu jeder Tages¬
und Nachtzeit по всяко време на де¬
нонощието Tageszeitung / ежеднев¬
ник м
tageweise айV - aushelfen помагам в
определени дни
Taggeld п СН надница ж
taghell |'ta:k'h£l| adj светло като ден
täglich ['terkli^j I. adj дневен, делничен;
/а//-/всекидневен II. adv дневно; (jeden
Tag) ежедневно; einmal - един път
дневно
Tagsatzung <-, -еп> /А (Verhandlungster¬
min bei Gericht) насрочена от съда дата
за заседание
tagsüber adv през деня
tagtäglich (‘ta:k'tE:kli<j] I. adj всекидневен
II. adv всеки ден. ежедневно
Tagung <-, -en> / (Kongress) конгрес м;
(Sitzung) заседание ср
Taifun |tai'fu:n| <-s, -е> т тайфун м
Taille l'taljsl <-, -п> /талия ж, кръст м
tailliert ltal'ji:et| adj втален
Takt' (takt) <-(e)s, -e> m mus такт ,«/
(Rhythmus, Tonfall) ритъм м; den - schla¬
gen давам такт; im - bleiben, den -
halten спазвам ритъм; aus dem - kom¬
men излизам от ритъм, обърквам
се
Takt2 <-(e)s> kein Pi m (Feingefühl) такт
тактичност ж
Taktgefühl n 1. mus чувство cp за ритъм
2.	fig (Feingefühl) тактичност ж
Taktik l'taktik] <-, -en> / тактика ж
Taktiker(in) <-s, -; -, -nen> m(f) тактик
M taktisch adj mil тактически
taktlos adj - sein нетактичен съм Takt¬
losigkeit <-, -en> /нетактичност ж
Taktstock m mus диригентска палка
taktvoll adj ~ sein тактичен съм, имам
чувство за такт
Tal (ta:l, pl: 'Ц:1в| <-(e)s, Täler> n долина
ж, низина ж
Talar (ta'la:g, ph ta'la:ra| <-s, -e> m май-
тия ж
Talent (ta'lent) <-ie)s, -e> n талант
дарба ж: - für Sprachen haben имам
талант да уча чужди езици
talentiert jtakn'tiigt) adj талантлив
Taler (tarlej <-s, -> m üist талер м ире-
оърна монета, в обращение а Герма¬
ния до Х\'1П в. I
Talg jtalk, pl: ’talga) <-(e)s, -e> m лой ж;
(von Haar) мас ж Talgdrüse / мастна
жлеза
Talisman j'tarlisman] <-s, -e> m талис¬
ман Al
Talkessel m котловина ж
Talk-Show"1 (toikjou) f TalkshowRR /ty
токшоу cp
Talschaft <-, -en> f CH 1. /Bewohner)
населението cp на дадена долина
2. (Tal! долина ж, низина ж Talsperre /
язовир.« Talstation / начална (долна)
станция на лифт
Tamburin [’tamburim] <-s, -е> п дайре ср
Tampon l'tampan] <-s, -s> m тампон ,w
Tandem l'tandtm] <-s, -s> n тандем .«
Tang [tarjl <-(e)s, -e> m кафяви водорас¬
ли
Tanga |'tar}ga| <-s, -s> m бикини мн
прашка
Tangente |tarj'gtnte| <-, -n>/млт тамген-
та ж, допирателна ж
tangieren [tag'gi:ran| <ohne ge-> vt допи¬
рам се до шц, докосвам; fig засягам,
касая
Tank [tarjkj <-s, -s o rar-e> m резервоар
м: ми танк м
tanken I. и зареждам (c гориво) II. vt
(20 Liter) Benzin ~ зареждам (20 лит¬
ра ) бензин
Tanker <-s, -> m танкер м
Tanklastzug m камион-цистерна м
Tankstelle/бензиностанция ж Tank¬
warten) <-(e)s, -e; -, -nen> miß paOo-
тещ(а) м(ж) на бензиностанция
Tanne l'tana) <-, -n>/ела жTannenbaum
m l.fam(Tanne)елаж 2. (Weihnachtsbaum/
елха ж Tannennadel /игличка ж от
ела Tannenzapfen т шишарка ж
Tante l'tantaj <-, -п> /леля ж, вуйна ж
Tante-Emma-Laden (tanta'£mala:dan] т
квартална бакалия
Tantieme |tä'tje:ma] <-, -n> / процент .«
от приход
Tanz |tants, p/.-'ttntsa) <-es, Tänze> /птанц
м; jdn zum ~ auffordem каня нкг на
танц
tänzeln l'Untsaln] vi haben o bei Fortbewegung
sein ходя c лека танцова стъпка
tanzen [tantsan) I. w играя, танцувам;
die Mücken - über dem Wasser рояк

Tänzer
588
tätowieren
комари кръжи над водата II. wтанцу¬
вам: Walzer ~ танцувам валс
Tänzer(in) l'Untse) <-s, -; -nen> m(f)
танцьор! ка) м/ж)
tänzerisch adj танцувален
Tanzfläche /дансинг м Tanzkurs т курс
м по танци Tanzlehrer(in) <-s, -; -nen>
miß учнтел(ка) по танци м Tanzlokal п
заведение ср, в което се танцува
Tanzmusik / танцова музика Tanz-
partner(in) miß партньор!ка) м(ж) за
танци Tanzschule /школа ж по танци
Tanzstunde / урок м по танци Tanz¬
turnier <-s, -е> п състезание ср по
танци
Tapete [ta'peita] <-, -n> / тапет м Ta¬
petenwechsel т fig, /ат смяна ж на
обстановката
tapezieren |tape'tsi:ran| <ohne ge-> vt
облепвам c тапети
tapfer ['tapfe) adj храбър; (mutig) смел;
sich ~ schlagen бия се храбро Tapferkeit
<-> kein PI f храброст ж; (Mut) сме¬
лост ж
Tapir ['taipiiB, pl: 'ta:pi:ra] <-s, -e> m zoo
тапир M
tappen l'tapan) vi sein вървя шшнешком
[или c несигурни стъпки|
tapsen l'tapsan] vi sein /ат вървя неси¬
гурно
Tarantel <-, -n> / юо тарантула ж; er
sprang wie von der - gestochen под¬
скочи като ужилен
Tarif [ta’ri:f| <-s, -e> m тарифа ж
tariflich adj тарифен
Tariflohn m тарифна заплата Tarif¬
partner mpi партньор м в тарифно
договаряне Tarifverhandlungen fpl
договаряне ср на тарифни заплати
Tarifvertrag т тарифен договор
tarnen l'tarnsn) vt маскирам, прикривам
Tarnfarbe / маскировъчен цвят Tarn¬
firma <-, -еп> /фирма, която служи
като прикритие за извършване на
преследвана от закона дейност: пра¬
не на пари. укриване на данъци и др.
Tarnung <-, -еп>/ маскировка ж, при¬
критие ср
Tasche [’tajs] <-, -n> /1. (in Kleidungsstück)
джоб м 2. (Hand-, Schul-) чанта ж: etw
aus eigener \o der eigenen] ~ bezahlen
плащам нщ от собствения си джоб;
jdm auf der - liegen /am лежа на чужд
гръб Taschenausgabe /джобно изда¬
ние Taschenbuch п книга ж джобен
формат Taschencomputer т inform
джобен компютър /електронен бе¬
лежник/ Taschendieb(in) miß джебчия
м Taschenformat п джобен формат
Taschengeld п джобни пари Taschen¬
krebs т zoo вид рак м Taschenlampe
/джобно фенерче Taschenmesser п
джобно ножче Taschenrechner т
джобен калкулатор Taschentuch п
носна кърпа Taschenuhr / джобен
часовник
Taskleiste <-, -n> / inform мето, в кое¬
то се намират стартираните прог¬
рами
Tasse l'tasa] <-, -n>/ порцеланова чаша;
eine -- Tee trinken изпивам чаша чай;
nicht alle ~n im Schrank haben /am не
съм c всичкия си
tassenfertig adj готов за разливане по
чашите
Tastatur |tasta'tu:e, p/;tasta'tu:ran] <-, -en>
/клавиатура ж
Taste ['tastaj <-, -n> /клавиш м, бутон м
tasten |'tastan| I. vt пипам, опипвам II. vi
nach etw ~ търся нщ, опипвайки
Tasteninstrument n клавишен инстру¬
мент Tastentelefon n телефонен апа¬
рат c бутони
Tastsinn m оссзание cp
tat |ta:t] I. u 3. pers sing imp von tun
Tat |ta:t] <-, -en>/(Handlung) постъпка ж,
дело cp; (Stra/~) деяние cp; etw in die ~
umsetzen претворявам нщ в дела; in
der - действи телно; jdn auf frischer ~
ertappen залавям нкг на местопре¬
стъплението Tatbestand т фактиче¬
ско състояние на нещата
Tatendrang т устрем м tatenlos I. adj
бездеен, пасивен II. adv einer Sache dat
- zusehen наблюдавам нщ пасивно
Täter(in) |'t£:te| <-s, -; -, -nen> m(ß извър¬
шите л(ка) м(ж)
tätig l'teiti«;) adj деен, активен; er ist als
Bankkaufmann - работи в банка; in
einer Firma - sein работя във фирма;
in einer Sache ~ sein geh adm ангажи¬
ран съм в дадена дейност
tätigen vt правя нщ, извършвам нщ;
feinen Kau/ ~) пазарувам
Tätigkeit <-, -еп> /1. (das Tätigsein) дей¬
ност ж; (Arbeit) работа ж 2. sing (von
Maschine) работа; eine Anlage in - setzen
пускам съоръжение в експлоатация
Tätigkeitsbereich т сфера ж на дей¬
ност
Tatkraft/активност ж, енергичност ж
tatkräftig adj активен, енергичен, де¬
ен; jdn - unterstützen подкрепям ак¬
тивно нкг
tätlich ['Uitlig] adj ~ werden налитам на
бой
Tatmotiv п мотив м за действие
Tatort т местопроизшествие ср, място
ср на престъпление
tätowieren |t£toVi:ran] cohne ge-> vt та-

Tätowierung
589
Taxifahrer
туирам
Tätowierung	-en> /татуировка ж
Tatsache / факт м; auf Grund dieser ~
въз основа на този факт: - ist, dass ...
факт е. че	jdn vor vollendete ~n
stellen поставям икг пред свършен
факт
tatsächlich I. adj действителен II. adv
действително, фактически
tätscheln |’t£tfaln| vt милвам, галя
Tatverdacht т jup. подозрение ср за
извършено престъпление tatverdäch¬
tig adj Jur заподозрян
Tatwaffe / jur оръжие cp, c което е
извършено престъпление
Tatze |'ta£sa| <-, -п> / лапа ж
Tau1 [tau] <-(e)s> kein PI m meteo роса ж
Tau2 <-{e)s, -e> n haut въже cp
taub |taup] adj 1. /gehörlos} глух: sich ~
stellen преструвам се на глух: auf
einem Ohr - sein не чувам c едното
ухо 2. (Körperteil') изтръпнал 3. /Ähre,
Nuss) празен: (Blüte) ялов taubblind adj
сляп и глух
Taube <-, -n> / гълъб ai Taubenschlag
m гълъбарник м
Täuberich fbibarn;] <-s, -e> m мъжки
гълъб
Taubheit <-> kein PI / 1. (Gehörlosigkeit)
глухота ж 2. (von Körperteilen) изтръп-
малост ж taubstumm adj глухоням
tauchen ftauxan] I. vi haben o sein пота¬
пям се, гмуркам се II. vt haben потапям
Taucher(in) <-s, -nen> m(fjsn:m гмур¬
кан м; (mit Ausrüstung) водолаз .w Tau¬
cheranzug m водолазен костюм Tau¬
cherausrüstung / водолазна екипи¬
ровка Taucherbrille / водолазни очи¬
ла
Tauchsieder <-s, -> m бързовар а/
tauen l'tauan] vi haben o sein топя се.
стопявам се; es taut времето омеква
Tauern l'tauen] pl Тауерн (планински
масив в Австрия)
Taufbecken п купел лг за кръщение
Taufe l'taofa] <-, -п> /кръщение cp; etw
aus der - heben ßg основавам [или
учредявам] ищ
taufen vt кръщавам
Täufling |'t)iflir)| <-s, -e> m кръщелник
M, кръщелница ж
Taufpate m, Taufpatin / кръстник м,
кръстница .wc¬
taufrisch adj окъпан в роса
taugen l’taugan] vi 1. (wert sein) струвам:
nichts ~ нищо не струвам 2. (geeignet
sein) zu etw - ставам \или годен съм]
за нщ 3. А, fam (ZusagenI das taugt mir
sehr това много ми харесва
Taugenichts <- o-es, -е> т pejнекадър¬
ник м
tauglich ао/подходящ; ;зн годен: zu etw
- sein годен съм за нщ
Taumel j'taomalj <-s> kein Pi m 1. (Schwin
de!)замайване cp; i Benommenheit;-mm-
яност ж 2. (Bauschf опиянение cp
taumeln vi sein олюлявам се. залитам
Tausch [taq/j <-!e!s, -e> m размяна ж: im
~ gegen в замяна срещу-
tauschen I. vt заменям; etw gegen etw
~ заменям нщ за нщ II. w сменям: ich
möchte nicht mit ihm - не бих искал да
съм на неговото място
täuschen ]'toifan| I. vt мамя, л ъжа: wenn
mich nicht alles täuscht ако не се л ъжа
П. vt: sich ~ лъжа се. заблуждавам се:
sich über etw akk ~ заблуждавам се за
нщ: sich in etw dat - излъгвам се в нщ:
wir haben uns alle sehr in ihr getäuscht
всички ние много сгрешихме с нея
III. V? das täuscht това лъже
täuschend I. adj измамлив II. adv sie
sehen sich dat ~ ähnlich приличат си
поразително
Tauschgeschäft n бартерна сделка
Tauschobjekt n обек т м на размяна
Täuschung <-, -еп> /1. (Betrug) измама
ж 2. /Irrtum) заблуда ж; optische - оп¬
тическа измама Täuschungsmanöver
п заблуждаващ трик
tausend |’tauzant| пит хиляда; ungefähr
~ приблизително хиляда; ~ und aber ~
с хиляди; ~ Dank! хиляди благодар¬
ности!; s. а. acht, achtzig
Tausend l'tauzant, pl: 'taozanda] <-s, -e> n
хиляда ж: einige ~ няколко хиляди;
vier vom - четири ма [или от| хиляда:
zu ~еп с хиляди
Tausender <-s, -> rn 1. млт хиляда ж
2. fam (Geldschein/ хилядарка ж, бои м
Tausendfüßler |‘tauzantfy:sle] <-s, -> rn 'äio
стоножка ж tausendjährig ^/хилядо¬
летен tausendmal adv хиляди пъти
Tausendstel <-s, -> n хилядна ж
tausendste(r, s) adj хилядният
Tauwasser <-s, -> n вода ж от топене
на снегове Tauwetter п времето ср.
когато снегът се топи: es ist - време¬
то е меко.снегът се топи
Tauziehen <-s> kein Pl n s!-or<r теглене cp
на въже: ßg премерване cp на силите
Taxameter (taksa'me:te| <-s, -> n o m так¬
симетър m, такси Cp
Taxcard ['Ukskaiet] <-, -s> / CH fTele/on-
wertkarte) импулсна карта за телефон¬
ни разговори
Taxe |'taksa| <-, -n> / 1. (Gebühr) такса ж
2. (Taxi) такси cp
Taxi f'taksi] <-s, -s> n такси cp Taxifah-
rer(in) miß таксиметров шоф!»ор Та-

Taxistand
590
Telefon
xistand m таксиме трова Стоянка
Tb|c) [te:'be: (te:be:'tse:J| abk von Tuber¬
kulose ТБЦ
Team |ti:m| <-s, -s> n екип ,w, отбор ,w,
колек'тив л/ Teamarbeit kein PIf рабо¬
та ж в екип Teamchef m ръководител
м на екип Teamgeist kein PI m колек¬
тивен дух
Technik |'t£<;nik| <-, -en> /техника ж
Techniker(in) <-s, -; -, -nen> лд//техники*
technikfeindlich adj враждебно на¬
строен към техниката
technisch ad/техничсскн; -er Ausdruck
технически израз; Technische Hoch¬
schule |o Universität! Технически уни¬
верситет; aus ~en Gründen по техни¬
чески причини
Techno 1'tEkno) <-|s> kein PI m o n mhs
техно cp (стил в музикатаi
Technologie <-, -n> / технология ж
Technologiepark m технологичен
парк
technologisch adj технологичен
Techtelmechtel |t£<;tarmE<;tal| <-s, -> nfarn
флирт M, свалка ж; sie hat ein - mit
dem Chef тя се сваля c шефа
Teddybär |'t£dib£:e| m плюшено мече
Tee |te:| <-s, -s> m чай м; /Aufguss von
anderen Pflanzenj запарка ж Teebeutel
m пакетче cp чай
Teebutter kein PI JA (Markenbutter/ висо¬
ко ка чест вейо мас. ? о
Tee-Ei п яйцевидна метална цедка за
запарване на чай Teekanne /кана ж
за чан Teelöffel т чаена лъжичка
Teenager |'ti:n£id$i?| <-s, -> т тийней¬
джър! ка) м(ж)
Teer |te:e, p/.''te:ra| <-(els, -e> m катран .w
teeren |'te:ran| vt мажа c катран, насмо-
лявам
Teeservice n сервиз ,w за чай Teesieb n
цедка ж за чай Teestube / чайна ж
Teewurst / вид (пушен) колбас
Teich [taigj <-(e)s, -е> т малко езеро;
(Fisch-) рибарник ,w
Teig ftaik, p/.-'taigal <-|e)s, -e> m тесто cp
teigig ['taigig| adj 1. (Kuchen) клисав.
недопечен 2. (Beschaffenheit) от тесто
Teigwaren fpl тестени изделия
Teil1 |tail| <-(e|s( -e> m част ж; zum -
отчасти; zum größten - в по-голямата
(си) част
Teil2 <-!eis, -e> n (einzelnes Stück) част ж,
дял м
Teil3 <-ie)s, -e> топ /Anteil, Beitrag) част
ж. дял ,w; ich für meinten) - аз от моя
страна; zu gleichen -en поравно; sich
■lat sein - denken запазвам си мнени¬
ето що даден въпрос)
Teilansicht / частичен изглед teilbar
adj делим Teilbetrag т частична сума
Teilchen |'tail<;an| <-s, -> п 1. itiys частица
ж 2. dial (Gebäckstück) дребни сладки
teilen I. vt 1. (zer-, zerlegen) разделям;
мдт деля 2. (auf-, ver~) разпределям
3. (Anteil nehmen an) участвам 4. (Mei
nung, Ansicht) споделям II. кг sich - /aus
einander gehen, auseinander fallen! разде¬
лям се; (Weg) разклонявам се; sich dal
etw - поделяме си. разделяме си
teil I haben <irr> w участвам; an etw dat
~ вземам участие в нщ Teilhabern)
<-s, -nen> m(f) hdi. съдружник м
Teilkaskoversicherung /частична кас-
ко застраховка
Teilnahme |'tailna:ma| <-> kein PI f 1. (An
Wesenheit)участие cp; (Mitarbeit)сътруд¬
ничество cp; - an etw dar участие в нщ
2. /Mitgefühl) съчувствие cp; (Beileid)
съболезнование cp
teilnahmslos adj равнодушен, апати¬
чен Teilnahmslosigkeit <-> kein PI j
равнодушие cp. апатия ж
teilinehmen <irr> vi 1. (bei etw. mitma¬
chen! участвам; an etw dat - вземам
участие в шц; an einem Projekt - учас¬
твам в проект; an einem Lehrgang -
посещавам курс 2. (bei etw mitfühlen) an
jds Schmerz - съчувствам |или съпри¬
частен съм] на нечия болка Teilneh¬
merin) <-s, -> m(f) Sport участник м,
участничка ж; (Verkehrs-) участник в
движението Teilnehmerwährung /
/Europäische Währungsunion) валута ж на
страна-членка на ЕС
teils adv -	- ... отчасти отчасти
- blieben sie, - gingen sie един
останаха, други си тръгнаха
Teil stück п част ж
Teilung <-, -еп> / делене ср. разделе¬
ние ср, разделяне cp; (Spaltung) wissen
разпадане ср
teilweise I. ad/частичен II. adv отчасти
Teilzahlung / частично плащане; auf
- kaufen купувам на изплащане Teil¬
zeitarbeit /работа ж на непълно ра¬
ботно време teilzeitbeschäftigt adj
работещ на непълно работно време
Teint |te:] <-s, -s> m тен м
Telearbeit / inform работа ж вкъщи с
телекомуникации и компютър Telear-
beiter(in) m(f) човек м, който работи
вкъщи Telearbeitsplatz т inform ра¬
ботно място вкъщи с компютър и
п 1 елекомунакации
Telebanking п т. телебаикинг и* (сис¬
тема на разплащане по телефона или
по интернет)
Telefax l'te:lefaks| <-es, -е> п |телс)факс.и
Telefon [tele'fo:n| <-s, -е> п телефон м.
телефонен апарат; ат - на телефо-

Telefonanruf
591
Terminal
ма: ans ~ gehen вдигам телефона:
schnurloses - безжичен телефон Te-
iefonanruf щ телефонно позвънява¬
не Telefonanschluss^ т телефонна
връзка, извод м за телефон
Telefonat |telefo'na:t| <-|ejs, -е> п теле¬
фонен разговор
Telefonauskunft kein PI f телефонни
справки Telefonbuch п телефонен
указател Telefongebühren jpl теле¬
фонни такси Telefongespräch п теле¬
фонен разговор Telefonhörer <-s, ->
т телефонна слушалка
telefonieren (telefo'niiren) <ohne ge-> vi
телефонирам; mit jdm - говоря c нкг
по телефона; ins Ausland ~ звъня в
чужбина: ich habe mit Julia telefoniert
разговарях c Юлия по телефона
telefonisch (tele'fo:niJ] I. ad} телефонен
II. adv по телефона
Telefonkarte / телефонна карта Tele¬
fonleitung / телефонна линия Tele¬
fonmarketing n маркетинг .и но теле¬
фона Telefonnetz лтелефонна мрежа
Telefonnummer / телефонен номер
Telefonrechnung / сметка ж за теле¬
фон Telefonseelsorge /телефон м на
доверието Telefontarif /лтарифа ж на
цените на телефонните разговори
Telefonverbindung /телефонна връз
ка Telefonzelle / телефонна кабина
Telefonzentrale /телефонна центра¬
ла
Telegraf |tele'gra:f| <-en, -en> m теле¬
граф .vi Telegrafenamt n телеграфна
служба
telegrafieren |telegra'fi:ran| <ohne ge-> vi,
и телеграфирам
telegrafisch [tele'gra:fij] I. adj телегра-
фически II. adv по телеграфа: - über¬
weisen изпращам пари с телеграфен
запис
Telegramm |tele'gram| <-s, -е> п теле¬
грама ж; ein ~ aufgeben подавам те¬
леграма Telegrammstil ттелеграфен
стил
Telekolleg ['te:lelole:kj <-s, -s> n телеви¬
зионен курс |или университет)
Telekommunikation <-> kein PI f теле¬
комуникация ж
Teleobjektiv [‘te:le?Dpj£l<ti:f| n тото теле-
обектив м
Telepathie |telepa'ti:| <-> kein Pi f теле¬
патия ж
Teleskop (tele‘sko:p) <-s, -e> nтелескоп м
Telespiel |'te:lejpi:l] n телевизионна |или
компютърна| игра
Telex |'te:ltks| <-, -e> n телекс ,w
Teller ['tele| <-s, -> m чиния ж; flacher/
tiefer ~ илоска/дълбока чиния: er hat
zwei - Spaghetti gegessen той изяде
две чинии спагети Tellergaricht п яс-
чие ср. което се поднася в чинни
Tempel i'Umpalj <-s, •> т храм м
Temperafarbe : Umpuraiarb.) /темперна
боя
Temperament [tEmploiramenti -Meis, -e -
n 1. (Wesensart} нрав м 2. • Lebhaftigkeit!
темперамент .и temperamentvoll adj
(lebhaft! темпераментен: (schwungvoll!
енергичен
Temperatur [t£mp3ra'tu:e, р/;Цтр0га!Ш:г0п|
<-, -en>/температура ж; - haben имам
температура: die - messen меря тем¬
пература Temperaturanstieg m покач¬
ване cp на температурата, затопляме
cp на времето Temperaturrückgang
<-(els, -gänge> mспадане cp на темпе¬
ратурата. застудяване cp Tempera¬
turschwankung / температурни ко¬
лебания
Tempo' l'trmpo, pl: 'UmposI <-s, -s> n
IGeschwindigkeit) темпо cp, скорост' ж;
mit hohem - c висока скорост: -! fam
по-бързо!
Tempo2 l'tempo, pl: 't£mpi| <-s, Tempi> n
мит темпо cp
Tempolimit n ограничение cp на ско¬
ростта
Tendenz [tcn'dcntsl <-, -en> /тенденция
ж; steigende/fallende \o sinkende] -
възходяща/инеходяща тенденIщя
tendenziell |t£nd£n'tsj£l| adj според тен¬
денцията
tendenziös |t£nd£n'tsi0;s| adj тенденцио¬
зен
tendieren |t£n'di:ran| <ohne ge-> vi проя¬
вявам тенденция; zu etw - клоня към
нщ
Tennis <-> kein Pl n тенис м Tennisball in
топка ж за тенис Tennisplatz т корт
м Tennisschläger т ракет а ж за тенис
Tennisspiel п игра ж па тенис Tennis¬
spielerin! m!fi тенисист 1ка) м(ж! Ten¬
nisturnier п турнир м по тенис
Tenor1 |'te:ror| <-s> kein Pi m iSinnj сми¬
съл M
Tenor2 [te'no:g, p/.- te'nsiraj <-s, Tenöre> m
Mus тенор M
Teppich l'lxpiq) <-s, -e> m килим м; auf
dem - bleiben fam ост авам на земята,
проявявам разум Teppichboden т
мокет .w Teppichklopfer т тупалка ж
за килими
Termin |t£r'mi:n| <-s, -е> т /festgesetzter
Tagt определена дата; (Frist! срок м;
(Arzt-) час м за преглед при лекар:
einen ~ einhalten спазвам срок: einen
- versäumen пропускам срок
Terminal1 ftGE.'minalJ <-s, -s> топ 1. (Flug¬

Terminal
592
Theaterkasse
haßen) летище cp 2. /ßahnhoß железо¬
пътна гара
Terminal2 <-s, -s> n iniorm терминал и/
Termindruck <-(e)s> kein PI m недостиг
M на време: in ~ sein сроковете ме
притискат termingemäß, terminge¬
recht ^/своевременно, в срок Termin¬
kalender т календар бележник м
Terminologie |t£rminolo'gi:, pt: ttrminolo'
gi:an| <-, -n> /терминология ж
Terminplaner m органайзер м
Termite |Ur'mi:ta| <-, -n> f/:■<:> термит .w
Terpentin |t£rp£n'ti:n| <-s, -e> n терпен¬
тин .и
Terrain |t£'re:| <-s, -s> n терен м
Terrakotta |t£ra'k:>ta, pl: Ura'lotan] <-,
Terrakotten> / теракота ж
Terrarium [U'rairium, pl: t£'ra:rian| <-s,
Terrarien> n терариум м
Terrasse |U'ras3| -n> / тераса ж
Terrier l'Uriej <~s, -> mrcpncp.u /порода
куче/
Terrine |U'ri:na| <-, -n>/супник м
territorial |Uritori'a:l| adj териториален
Territorium (Uri'toTium, pl: t£ri'to:risn| <-s,
Territorien> n територия ж
Terror |'trro:e| <-s> kein Pl m терор м
Terroranschlag m терористичен акт.
атентат м
terrorisieren |trrori'zi:ran| <ohne ge-> vt
тероричпрам
Terrorismus |uro'rismus| <-> kein Pl m
тероризъм .и
Terrorist(in) |uro‘nst] <-en, -en; -nen>
miß терорпст|ка) м/ж/
terroristisch adj терористичен, теро-
ристкп
Terz |trrts| <-, -en> /mus терца ж
Terzett |t£r'ts£t) <-le)s, -e> n mus трио cp
Tessin |t£’si:n| n Тичпно cp пашпиш в
Швейцария)
Test |t£st| <-(e|s, -s o-e> ттест.и, изпи¬
тание cp; CHEM, Tech изпитване cp
Testament |ttsta'm£nt| <-(e)s, -e> n заве¬
щание cp; das Alte/Neue ~ Старият/
Новият завет: sein - machen правя
завещанието си
testamentarisch |t£stam£n'ta:rij| I. adj
съгласно завещанието, по завещание,
според последната воля II. advcъглас-
но завещание
Testamentseröffnung /отваряне ср на
завеща ние TestamentsvolIstrecker(in j
<-s, -; -nen> m/f изпълнител м на
завещание
Testbild п г. пробна таблица за наст¬
ройка на телевизор
testen l'ttstan) vt тествам: etw auf seine
Haltbarkeit - изпробвам устойчивост -
ia на ши
Testfahrer (inj <-s, -; -, -nen> miß amto
автомобилен пилот-изпитател Test¬
person/лице cp, на което се пзвьрш-
ват проби Testreihe / пробна серия
Tetanus |'t£tanus о 'te:tanus| <-> kein Pl m
Mi.ii тетанус м
Tete-ä-tete [t£ta't£:t| <-, -s> n тет-а-тет,
на четири очи
teuer |'bie| adj 1. (kostspielig) скъп: teurer
werden поскъпвам: wie ~ ist das? кол¬
ко струва това?: etw ~ bezahlen a. fig
плащам скъпо за нщ: das wird dich -
zu stehen kommen /затова ще ти изле¬
зе скъпо 2. geh /liebI скъп. мил
Teufel fbifall <-s, -> m дявол м; den - an
die Wand malen fam викам дявола; jdn
zum ~ jagen fam пращам нкг по дяво¬
лите: er ist ein armer ~ Jäm клетият
човечец, damit kommt man in ~s Küche
fam така човек попада в леговището
на дявола: wo/wie/wann zum ~? fam
къде/как/кога по дяволите?; pfui ~! fam
каква гадост!; zum ~ mit ...! fam по
дяволите с ...!: scher dich zum ~! fam
върви по дяволите!, разкарай се!
Teufelskreis т дяволски |или омагьо¬
сан! кръг
teuflisch 1'tDifliJI adj дяволски, адски
Text (t£kst| <-|e)s, -e> m (Wortlaut, Wortlaut
von Lied) текст м; (von Oper) либрето cp
Textaufgabe / текстова задача Text¬
buch n либрето cp Textdatei /jnfokm
текстови файлове
texten |'t£kstan| vt (Werbetexte, Schlagertexte)
съчинявам текст
Texter(in) <-s, -; -, -nen> m(f) (von Werbe¬
texten) автор M на рекламни текстове:
(von Schlagertexten) текстопнсец ,w
Textilien (t£ks‘ti:lian) pt текстилни изде¬
лия
Textilindustrie / текстилна промиш¬
леност
Textmarker <-s, -> m маркер м, флу¬
мастер м
Textverarbeitung / inform текстообра¬
ботка ж Textverarbeitungsprogramm
п in form текстообработваща програма
TH (te:'ha:| <-, -s> / abk von Technische
Hochschule ТУ
Thailand ['tailant] n Тайланд м
Thailänderlinj ('taikndel <-s, -; -, -nen>
miß тайландец м, тайландка ж
Theater |te'a:te| <-s, -> n театър м; ins ~
gehen отивам на театър; ~ machen fam
правя сцени: das ist alles nur - fam
всичко това са преструвки Theater¬
aufführung /театрално представле¬
ние Theaterbesuch т посещение ср на
театър Theaterkarte / билет м за те¬
атър Theaterkasse/ каса ж на театър

Theaterstück
Theaterstück n театрална пиеса
theatralisch [tea'trailij] adj театрален
Theke |'te:ka) <-, -n> / (Schanktisch, Laden¬
tisch) тезгях M
Thema |'te:ma, pl: ’terman) <-s, Themen>
n тема ж; (Gesprächs~) тема на разго¬
вор; das - wechseln сменям темата;
vom - abkommen отклонявам се от
темата
Thematik |te'ma:tik| <-> kein Pl /темати¬
ка ж
Theologe [teo'loigaj <-n, -n> m теолог м,
богослов м; s. а. Theologin
Theologie |teolo'gk, pl: teolo'giran] <-, -n>
/теология ж, богословие cp
Theologin [teo'lorgin] <-, -nen> / гео¬
ложка ж, богословка ж; s. a. Theologe
theologisch fteo'lorgij] adj теологичес-
ки, богословски
Theoretiker(in) [teo're:tikcJ <-s, -; -, -nen>
m(f) теоретик м, теоретична ж
theoretisch |teo're:tiJ] I. adj теоретичен
II. adv теоретично
Theorie [teo'ri:, pl: teo'ri:an| <-, -n> /тео¬
рия ж
Therapeut(in) [tera’pDit] <-en, -en; -nen>
m(j) терапевт(ка) м(ж) therapeutisch
adj терапевтичен
Therapie |tera'pi:( pl: tera'pi:an| <-, -n> /
терапия ж
Thermalbad [t£r'ma:lba:t| n топла мине¬
рална баня Thermalquelle / топъл
минерален извор
Thermometer |t£rmo'me:te| <-s, -> n тер¬
мометър .vf Thermometerstand rn по¬
казание cp на термометър
Thermosflasche® [‘tErrrosflaJej / тер¬
мос .Vf
Thermostat [Urmo'stait) <-(e)s, o -en,
-e(n)> m термостат м
These |'te:za] <-, -n> / теза ж; eine ~
aufstellen излагам теза
Thon (to:n) <-s, -e> m CH oastr /ThunfischI
риба ж тон
Thriller l'önle] <-sr -> m трилър м
Thrombose [tnm'boiza] <-, -n>/тотром¬
боза ж
Thron |tro:n| <-(e)s, -e> m трон .vz, прес¬
тол м; den - besteigen (въз)качвам се
на трона
thronen к/седя царствено, седя като на
трон
Thronfolge / наследяване ср на пре¬
стол Thronfolger(in) <-s, -; -, -пеп> mffj
престолонаследник м
Thunfisch |'tu:nfijl т риба ж тон
Thurgau [’tuiggau] т Тургау (кантон в
Швейцария/
Thüringen |'ty:rir)an| лТюрингия .ж (про¬
винция в Германия)
593	tiefschürfend
Thüringeriin i <-s, -; -nen> iJilfj жител
.vf на Тюрингия
thüringisch adj тюрингски
Thymian ['tyimiainj <-s, -e> m мащер¬
ка ж
Tick [ükj <-(e)s, -s> m 1. fam /Eigenart!
странна приумица 2. med тик m
ticken [’tikan] w цъкам, тиктакам; nicht
richtig - fam не съм c ума си
Tiebreak j'taibrerkj <-s, -s> m o n spürt
танбрек .и fгейм в тениса, който
решава резултата на сет при равен¬
ство)
tief [ti:f] I. adj 1. a.fig (nicht flach) дълбок:
-er Schnee дълбок сняг; im -sten
Australien навътре в Австралия; im
-sten Winter посред зима 2. (niedrig)
нисък: er hat eine sehr ~e Stimme има
много нисък глас 3. (Farbe) тъмен,
наситен II. adv 1. (nach unten) дълбоко:
ein - ausgeschnittenes Weid рокля c
дълбоко декол те: - gesunken sein flg
затънал съм дълбоко |z/.'7Zf яко] 2. (stark)
силно; - atmen дишам дълбоко; bis -
in die Nacht hinein до късно през нощ¬
та; das lässt - blicken това е много
поучително
Tief <-s, -s> n мито депресия ж, зона ж
на ниско атмосферно налягане
Tiefbau <-(e)s> kein Pl m подземно \илп
н а з е м и о] стро и тел ст во
tiefbetrübt |’ti:fba’try:pt| adj дълбоко
опечален
tiefbewegt adj дълбоко развълнуван
Tiefdruck <-(e]s> kein Pl m 1. .метро ниско
(атмосферно| налягане 2. typ дълбок
печат
Tiefe ftiifa] <-, -п> /дълбочина ж, про¬
паст ж
Tiefebene / низина ж
Tiefenpsychologie / психология ж на
подсъзнанието Tiefenschärfe / го го
настройка ж на обектив в дълбочина
Tiefenwirkung / дълбоко въздейст¬
вие. стереоскопичен ефект
Tiefflug т ниско летене: im - в бръс¬
нещ полет Tiefgang т 1. naut дълбо¬
чина ж на газене на кораб 2. fig
(Tiefgründigkeit) за дъ л бо че ност ж Tiefga¬
rage / подземен гараж tiefgefroren,
tiefgekühlt adj дълбоко замразен
tiefgreifend, tiefgründig l'tkfgraifant,
'ti:fgrvndi<;| adj радикален, основен
Tiefkühlfach n замразяваща камера
Tiefkühlkost /дълбоко замразена
храна Tiefkühltruhe /фризер м Tief¬
land п низина ж Tiefpunkt т най-нис¬
ка точка Tiefschlaf <-|e)s> kein Pl m
дълбок сън Tief schlag rn a. flg удар м
под кръста tiefschürfend adj задъл-

Tiefsee
594
Titelleiste
бочен. основен Tiefsee /морски дъл¬
бочини Tiefsinn т 1. IGedankentiefe]
задълбочсност ж, дълбокомислие ср
2. ISchwermut/ меланхолия ж, депре¬
сия ж tiefsinnig adj 1. (tiefgründig! дъл¬
бокомислен, задълбочен 2. (schwermü¬
tig) меланхоличен Tiefstand m най-нис¬
ко ниво tief istapeln w подценявам
Tiefsttemperatur /най-ниска темпера¬
тура
Tiegel ['tiigalj <-s, -> mтиган .u; (Schmelz-!
тигел .w
Tier (ti:e, pl: 'ti:re| <-le)s, -e> n животно
cp; ein hohes - ßg, fam голяма клечка,
важна птица Tierart / животински
вид Tierarzt т, Tierärztin /ветерина¬
рен лекар, ветеринарна лекарка Tier¬
garten т зоологическа градина
tierisch adj 1. (Tiere betreffend) животин¬
ски 2. ßg pej froh) зверски 3. fam (stark!
жесток; -er Emst съвсем сериозно
Tierkreiszeichen n astr зодия ж, зодиа¬
кален знак tierlieb arf/обичащ живот¬
ните; sehr - sein много обичам жи¬
вотните Tierpfleger(in) <-s, -; -, -ner»
miß гледач(ка) на животни м Tier¬
quälerei /измъчване ср на животни
Tierreich п животинско царство Tier¬
schützerlin) <-s, -; -ner» m(ß защит¬
ник.1/ на животните Tierschutzverein
т дружество ср за защита на живот¬
ните Tierversuch т опит м с животни
Tierwelt /животински свят, фауна ж
Tiger(in) |'ti:ge| <-s, -; -, -nen> m(ß тигър
.и, т игрица ж
tigern |'ti:gen| vi sein fam препускам, кра¬
ча бързо; durch die Stadt - препускам
и 3 града
Tilde l'tilda] <-, -n> /тнлда ж (печатар¬
ски знак)
tilgen |'tilgan| vt 1. geh (beseitigen) унищо¬
жавам, заличавам 2. hn погасявам
Tilgung <-, -en> / 1. geh (Beseitigung!
унищожаване cp, заличаване cp 2. rn
погасяване cp
timen l'taiman] vt festsetzen) правя раз¬
чет на времето; deine Ankunft war gut
getimt твоето пристигане беше точно
навреме
Timesharing ['taimjcirir)) kein Pl n inform
използване cp на компютър от някол¬
ко души едновременно
Timing l'taimir)] <-s, -s> n измерване cp
на време c хронометър, определяне
ср на срок; /Koordinationj координира¬
не ср, синхронизация ж; das war per¬
fektes -! това беше идеално разчете¬
но време!
Tinktur |tir)k'tu:e, р(: tigk'tu:ran| <-, -en> /
тинктура ж
Tinte l'tintal <-, -п> /мастило cp; in der
-	sitzen fam оплескал съм я. загазил
съм TintenfassRR п мастилница ж
Tintenfisch т юо сепия ж Tinten¬
strahldrucker <-s, -> m inform мастиле-
ноструеп принтер
Т»рА" <-s, -s> /77, TippRR [tip| <-s, -s> mfam
идея ж, съвет м; gib mir mal einen
wie ... дан ми съвет как ...
Tippelbruder |'txpalbru:de| m scherz, fam
скитник .VI
tippen 1‘tipanJ I. vt fam почуквам леко c
пръст; sich an die Stirne - почуквам c
пръст челото си в знак. че някой не
е наред II. vi 1. fam (maschineschreiben)
пиша на машина 2. (klopfen) (an etw
akk) - (мо)чуквам леко (нщ) 3. fam
(wetten) обзалагам се; auf jdn/etw akk
-	обзалагам се за нкг/нщ; im Lotto -
залагам на тото
Tippfehler mfam печатна грешка Tipp¬
schein т фиш м за залагания
Tippse l'tipsa) <-, -n> /pej, fam машино¬
писка ж
tipptopp 1'tip'tDpl adj fam тип-топ
Tirol |ti'ro:l| лТирол .u Tiroler(in) <-s, -;
-nen> m(J) тиролец м, тнролка ж
Tisch [tij] <-(e)s, -e> m маса ж; (Ess-.l
маса за хранене; sie sitzen (gerade) bei
-	те са (в момента) на масата, те ядат
(в момента); den - decken слагам
масата ► mit etw reinen - machen fam
уреждам нщ, разчиствам сметки; sich
an den gedeckten - setzen ßg, fam сядам
наготово; etw unter den - fallen lassen
ßg, fam не вземам нщ под внимание;
so, das wäre vom ~! fam c това работа¬
та е приключена! Tischbein п крак м
на маса Tischdecke / покривка ж за
маса Tischfußball т футбол м на ма¬
са (игра) Tischgesellschaft /компания
ж на маса Tischgespräch п разговор м
на маса Tischkarte/картичка ж, по¬
сочваща мястото на госта на масата
Tischlampe / настолна лампа
Tischler(in) l'tifle) <-s, -; -, -nen> m(f)
дърводелец м, мебелист м
Tischlerei <-, -er» / дърводелска ра¬
ботилница
Tischnachbar(in) <-n, -n; -, -ner» m(fj
съсед(ка) м(ж) по маса Tischordnung/
начин м на подреждане на гостите на
масата Tischrede /тост м
Tischtennis п тенис м на маса, пннг-
понг м Tischtennisball <-(e)s, -bälle>
т топка ж за тенис на маса
Tischtuch п покривка ж за маса
Titel ftiitel] <-s, -> т заглавие ср; (Rang)
титла ж Titelbild /?, Titelblatt п заглав¬
на страница Titelleiste <-, -n> / inform

Titelrolle
595
Tomate
заглавна лента
Titelrolle / главна роля Titelseite /
заглавна страница: auf der ~ на пър¬
ва страница Titelverteidiger(in) miß
шампион.«, който защитава титлата
си
t\a |tja| interj/ат хм, така
Toast [to:st] <-(e)s, -е о -s> т 1. (Brot)
нарязан хляб м 2. (Trin/cspruchf тост м.
наздравица ж
Toastbrot п (getoastetes Brot/ печени фи-
лийки: (Brot zum ToastenI хляб м на
филийки
toasten I, vt (Brot/ пека на скара II. vi
(Trinkspruch ausbringen) вдигам тост
Toaster <-s, -> т тостер м
toben |'1о:Ьзп] vi 1. (wüten) беснея
2.	(Schlacht) бушувам: (Gewitter) вилнея
3.	(ausgelassen spielen1 лудувам
Tobsucht / буйство ср, бяс ,u tobsüch¬
tig ad) буйстващ, бесен
Tochter l'toxte, pl: 'tcE<;te| <-, Töchteo /
дъщеря ж Tochtergesellschaft/wirtsoh
дъщерна фирма
Tod [to:t, pl:'to:da] <-(e|s, rar-e> m смърт
ж; eines gewaltsamen/natürlichen -es
sterben умирам от насилствена/ес-
тествеиа смърт: jdn zum -е verurteilen
осъждам нкг на смърт: dem ~ ins Auge
sehen изправям се очи в очи със
смъртта: sich Garden - holen разболя¬
вам се смъртоносно: sich zu -е schä¬
men умирам от срам. потъвам в земя¬
та оз' срам: zu -е erschrocken sein
изплашен до смърт: ich kann ihn auf
den ~ nicht ausstehen fam изобщо не
мога да го понасям
todernst |'to:t'?£rnst] adj крайно серио¬
зен
Todesangst/1. (Angst vor dem Tod! страх
M от смъртта 2. (große Angst) смъртен
страх: Todesängste ausstehen страху¬
вам се до смърт преп Todesanzeige /
смъртна вест. некролог м Todesfall т
смъртен случаи Todesgefahr/смърт¬
на опасносз- Todeskampf т агония ж.
борба ж на живот и смърт Todes¬
kandidaten) тф обречем на смърт
todesmutig ае/безстрашен Todesopfer
п жертва ж; zahlreiche ~ fordern кост¬
вам много жертви TodesschussflR т
(gezielter) - (премерен) смъртоносен
изстрел Todesstrafe /смз>ртно нака¬
зание Todestag т 1. (Sterbetag) ден м. в
който е настзлшла смъртта 2. /Gedenk■
tag) годишнина ж от смъртта Todes¬
ursache /причина ж за смъртта To¬
desurteil п см ъртна присъда Todes¬
verachtung/ презрение ср към смърт¬
та: mit - scherz, /ат с убийствено пре¬
небрежение Todeszelle -гъ-/килия
ж на осъден на смърт
Todfeind ('to:tfainti гп смъртен врат
todkrank (‘to:t'krarjk[ ad) смъртно болен
todlangweilig l'tort’larjvaili^j ad) скучен
до смърт
tödlich ['to:tli^j I. adj смъртоносен, убий¬
ствен II. adv смъртно: - verunglücken
загивам при злополука: - verletzt |о
verwundet) смъртно ранен
todmüde |'to:t'my:d3| adj /ат см ъртно
уморен todschick ('toitjik] adj fam супер
издокаран todsicher ['to:t'zi<;e| adj fam
абсолютно сигурен Todsünde / ri.i
смъртен грях todunglücklich |'to:t'?on
glvkli^) adj fam крайно нещастен
Töff [tGEf| <-s, -s> n o m CH, fam мотоцик¬
лет .u
Tohuwabohu [to:huva‘bo:hu| <-[s|, -s> /?
б ъркотия ж, хаос м
Toilette1 [toa'ktaj <-> kein Pl f geh (Körper
pflege) тоалет ~ machen правя en
тоалета
Toilette2 <-, -n> //WC) тоалетна ж; auf
die - gehen отивам до тоалетната
Toilettenartikel m тоалетни принад¬
лежности Toilettenpapier n тоалетна
хартия
toi, toi, toi |bi toi toi| interj fam (Wunsch)
да чукаме на дърво
Tokio |'to:kioJ n Токио м
tolerant jtole'rantj adj толерантен Tole¬
ranz |tole'rants| <-, rar -en> /толерант¬
ност ж
tolerieren |tole'ri:ran| <ohne ge-> vtтоле¬
рирам
toll |d(| adj fam 1. (unglaublich! страхотен,
щур 2. (herrlich) готин: ein -er Bursche
loKerlj той е готимо момче 3. /schlimm)
страшен: es zu - treiben прекалявам
страшно
Tolle <-, -n> / перчем м
tollen |'tolan| vi 1. (toben/ лудувам, бес¬
нея 2. sein (laufen/ тичам: durch die
Wiesen - тичам по поляните
Tollkirsche /еог беладона ж
tollkühn adj безумно сме.л. дърззж
Tollkühnheit/дързост ж
ToIlpatschRR l'blpatfl <-(e)s, -е> т fam
смотаияк м
tollpatschigRR adj fam смотан, непохва¬
тен
Tollwut / бяс .w tollwütig l'blvyitic;] adj
бесен
Tolpatsch*" <-|ejs, -e> m s. Tollpatsch
tolpatschigAU adj s. tollpatschig
Tölpel l'talpal) <-s, -> m ре/дървеняк .и,
простак .«
Tomate |to'ma:ts] <-, -n> /домат м: hast
du -n auf den Augen gehabt? scherz, jarg

Tomatenketschup
596
torpedieren
къде ти бяха очите? Tomatenket-
schupRR топ кетчуп м Tomatenmark
п доматено гноре Tomatensalat т са¬
лата ж от домати
Tombola fbmbola, /?/;'bmbolas o'bmbolan|
<-, -s o Tombolen> / томбола ж
TomografieRR Jtomogra'fi:, p/:tomogra'fi:an|
<-, -n> f Tomographie <-, -n> / mi:d
томография ж
Ton1 |to:n) <-(e)s, -e> m (Erde zum Töpfern)
глина ж
Ton2 (toin, pl: 't0:na| <-|els, Töne> m (a.
Klang/тон m; iBeionung)ударение cp; der
gute - бонтон; den ~ angeben давам
тон; Д/да вам тон в живота, диктувам
на нкг (какво да нрави); ich verbiete
mir diesen -! забранявам да ми се
говори с този тон; jdn/etw in den
höchsten Tönen loben Jam възхваля¬
вам нкг/нщ до небето; keinen - von
sich dar geben не обелвам зъб, не из¬
давам звук; einen anderen ~ anschlagen
fig сменям тона; ohne einen ~ zu sagen
без да кажа дума; hast du Töne! /ат не
може да бъде! нямам думи! tonan¬
gebend ас//даващ тон Tonarm т вилка
ж на грамофон Tonart /тоналност ж
Tonband <-(e)s, -bändeo п 1. (Magnet¬
band) магнетофонна лента 2. (-gerät/
магнетофон м Tonbandaufnahme /
запис м на магнетофонна лента Ton¬
bandgerät п магнетофон м
tönen (’t0:nan| I. vi (klingen) звуча, звънтя
II. vt (färben) тонирам. придавам опре¬
делен цвя т и оттенък
Tonerde/глинеста почва, глина ж
tönern ]'t0:nen) adj глинен
Tonfall т акцент м; (Rhythmus) каденца
ж, ритъм м Tonfilm гп озвучен филм
Tongefäß п глинен съд
Tonhöhe / височина ж на тона
Tonic(wasser) |‘bnik(vase)| <-(s), -s> n
тоник м
Toningenieur(in) m(f) тонинженер м
Tonkopf т магнетофонна глава
Tonkrug т стомна ж
Tonlage s. Tonhöhe; Tonleiter /гама ж.
нотна стълбица tonlos adj беззвучен;
(Stimme) унил
Tonnage [Ь'па:за] <-, -п> / тонаж м
Tonne [’bna] <-, -n> /1. (Fass/ бъчва ж
2. (1000 kg) тон .и Tonnengewölbe п
цилиндричен свод. арка ж tonnen¬
weise adv в бъчви, с тонове
Tonspur /film пътечка ж върху филмо¬
ва лента, на която се записва звукът
Tonstörung/шю, нш, ту смущение ср
в звука Tonstudio п звукозаписно сту¬
дио
Tontaubenschießen <-s> kein Pin стрел¬
ба ж по панички
Tontechniker(in) m(f) тоноператор .и
Tonträger т звуков носител
Tönung <-, -en>/1. (Vorgang) оцветява¬
не ср 2. (Frgebnis) оттенък м
Тор jbpj <-s, -s> п фланелка ж, блуз¬
ка ж
Topas |to'pa:s| <-es, -е> т топаз м
Topf (bpf, pl: 'tapfaj <-(6)3, Töpfe> m
1.	(Koch-) тенджера ж; alles in einen ~
werfen fig, fam слагам всичко в кюпа
2.	(Nacht-) нощно гърне 3. (Blumen-)
саксия ж
Topfen ['bpfan| <-s> kein Pl m A, südd
(Quark) извара ж
Töpfer(in) |'tCEpfe| <-s, -; -, -nen> m(f)
грънчар M
Töpferei jtapfa'rail <-, -en> / грънчар¬
ска работилница
töpfern ['tOEpfen] I. vi занимавам се c
грънчарство II. vt (Kunst) eine Vase ~
изработвам ваза от глина
Töpferscheibe / грънчарско колело
Töpferwaren jpl грънчарски изделия
topfit l'bp'fitl adj fam в много добра
кондиция
Topflappen т ръкохватка ж за горещи
тенджери
Topform /fam in - sein във върхова
форма съм
Topfpflanze /саксийно растение
Topmanagement п топмениджмънт м
Topmodell п топ модел м
Topograf ie“ <-, -п> fs. Topographie
topografisch1^ adj s. topographisch
Topographie |topogra'fi:, pl: topogra'fi:an]
<-, -n> /топография ж
topographisch [topo'graififl афтопограф-
CKII
Tor1 [toiB, pl:'to:ra) <-(e)s, -e> n 1. (große
Tür) порта ж 2. spürt гол м; ein -
schießen вкарвам гол; im ~ stehen пазя
вратата, вратар съм
Tor2 |to:g, pl: ’to:ran| <-en, -en> m geh
глупак
Torbogen m свод м на врата
Torf [brf] <-(e)s> kein Pl m торф м
Torheit <-, -en> /geh глупост ж
töricht ('t0:ri<;t] adj pej глуповат, тъпи¬
чък
torkeln l'brkaln] vi haben o bei Fortbewegung
sein залитам
Torlinie / spürt голова линия
Tornado jbr’naido] <-s, -s> m mqteo rop-
надо cp
Tornister jbr'nistel <-s, -> m 1. (der Sol
daten) войнишка раница 2. (von SchülerI
ученическа чанта
torpedieren |brpe'di:ran) <ohne ge-> vt
ми торгшлирам, минирам

Torpedo
597
Trackpad
Torpedo [tar'peidoj <-s, -s> mm. торпедо
cp
Torpfosten m spürt греда ж Torschluss-
panik!W ffam страх ж да не изпуснеш
последния влак Torschütze т sport
голмайстор м
Torso j'tarzo, pl: 'tarzos o 'torzi| os, -s o
Torsi> m ici’nst торс м
Torte ['tortaj <-, -n> /торта ж Tortenbo¬
den /7? блат м за торта Tortenheber т
лопатка ж за торта
Tortur [tor'tu:g, pl: br'tuiran) <-, -en> /
мъчение cp, изтезание cp
Torwart |'to:gvart| <-(e)s, -e> m вратар м
tosen l'to.-zan] vi (Wind, Meer) буча, рева;
~der Beifall бурни аплодисменти
tot jto:t| adj мъртъв; (verstorbenI умрял;
am починал; das Tote Meer Мъртво
море; - umfalten падам мъртъв; kli¬
nisch ~ sein намирам се в клинична
смърт; er war auf der Stelle ~ той умря
на място; mehr - als lebendig sein ни
жив, ни умрял съм; an einem ~en Punkt
ankommen стигам до мъртва точка:
das Telefon ist - телефонът не работи
total [to'tailj I. adj цялостен, тотален
II. adv Jam (völlig) съвършено, напълно
Totalausverkauf m пълна разпродаж¬
ба
totalitär |totali't£:g| adj тоталитарен
Totalität (totali'tertj <-> kein Pl J съвкуп¬
ност ж, цялостност ж
Totalschaden m пълни |или цялостни]
щети на МПС
totlarbeiten vr: sich - /ат пребивам се
от работа totlärgern i-г sich ~ Jam
ядосвам се до смърт
Tote <ein -r, -n, -n> rrj мъртвец .и;
(VerstorbeneI покойник м, покойница ж
töten |'t0:tan| vt убивам, умъртвявам
Totenbett п смъртно легло totenblass“1
('to:tan'blas] adj смъртноблед Toten¬
glocke /камбана ж, която бие за ум¬
рял Totengräber l'toitangrrrbe] <-s, -> т
гробокопач м, гробар м Totenkopf т
черепи?, мъртвешка глава Totenmesse
/панихида ж Totenschein т смъртен
акт Totensonntag т Задушница ж
Totenstarre /вкочаняване ср на труп
totenstill l'toitanjtil] adj es war - царе¬
ше мъртвешка {или гробна) тишина
Totenstille |*to:tan'/tila| / мъртвешка
[или гробна) тишина Totentanz 7»танц
м на смъртта Totenwache/ бдение ср
край ковчега на покойник; die - bei
jdm halten бдя край покойник
totlfahren <irr> Ц прегазвам totikrie¬
gen vt er ist nicht totzukriegen scherz,
Jam не можеш да излезеш па глава е
него totilachen vr: sich - Jam умирам,
пукам се от смях
Toto |'to:to! <-s, -s> mfam тото cp, тота¬
лизатор м Totoschein m фиш м за toi о
tot sagen vt разпространявам слухове
за смъртта на нкг
tot'schießen <irr> w застрелвах?
Totschlag mm убийство cp tot schla¬
gen <irr> vt убивам; die Zeit -- fig уби¬
вам времето Totschläger m 1. /Mörderi
убиеца?, убийца ж 2. (Waffe)оръжие cp
на убийство
toti schweigen <irr> ^премълчавам, не
обелвам дума toti stellen i-т: sich -
преструвам се на умрял
Tötung <-, -еп>/умъртвяване ср; (von
MenschenI убийство ср; fahrlässige -
непредумшплено убийство
Touch Screen <-s, -s> m inform сензорен
екран
Toupet |tu'pe:| <-s, -s> n 1. (Haarteil} тупе
cp 2. CH IFrechheit} нахалство cp
Tour [tu:e, pl: 'turrsnj <-, -en>/пътуване
cp, обиколка ж; auf ~en kommen fam
набирам скорост; auf vollen ~en fam na
пълни обороти, c пълна мощност; in
einer ~ fam непрекъснато Tourenzahl
/теси брой Ai на оборотите
Tourismus [lu'nsmusj <-> kein Pl m тури¬
зъм At
Tourist(in) Itu’nst] <-en, -en; -, -nen> miß
турист] ка) м(ж)
Touristenklasse / туристическа класа
Touristik |tu'nstik| <-> kein Pl/туризъм м
touristisch adj туристически
Tournee |tur'ne:, pl: tor'neis o tor'neran)
-s o -n> /турне cp; auf - gehen зами¬
навам на турне
toxisch l'bksij] adj токсичен, отровен
Trab |tra:pj <-]e)s> kein Pl m тръс м: im -
в тръс: jdn auf - bringen fam накарвам
икг да прави ищ
Trabant |tra'bant| <-en, -en> m astm спът¬
ник Ai, сателит м Trabantenstadt /
сателитен град
traben l'traibanj vi sein препускам в тръс
Tracht [traxt] <-, -en> /(Kleidung) облекло
cp; (Volks-} носия ж; (Schwestern--} сест-
ринска униформа, одежда ж на мона¬
хиня: jdm eine ~ Prügel geben fam на-
пердашвам нкг
trachten |'traxtan| vi geh стремя се: nach
etw ~ стремя се към нщ. домогвам се
до нщ; jdm nach dem Leben - искам да
отнема живота на нкг
trächtig ['tre^tig] adj бременен (за жи¬
вотни)
Trackball <-, -s> т inform компютърна
мишка, при която топчето е отгоре
Trackpad |“lrakpcd] <-s, -s> n inform под¬
ложка ж за мишка

Tradition
598
Träne
Tradition |tradi'tsio:n| <-, -en> / тради¬
ция ■>/('
traditionell |traditsio’nd| ^//традиционен
traditionsbewusstRn ^//спазващ тради¬
циите
traf [tra:f| I. u 3. pers sing imp von treffen
Trafikant(in) |trafi’kantj <-en, -en; -( -nen>
miß А IBesitzer einer Tabaktrafik/ собстве¬
ник .и па магазинче за тютюневи из¬
делия
Tragbahre / носилка ж
tragbar adj 1. /Gerätej преносим, порта¬
тивен 2. /а. Kleiden ставащ за носене
3. fig ierträglich! поносим, приемлив
trägiel |'tr£:g(ai] adj 1. (Mensch! ленив,
мързелив: (geistig! муден: /Bewegungj
бавен, отпуснат 2. rnvs инертен
tragen |'tra:gan| <trägt, trug, getragen>
I.	vt 1. iweg~, am Körper -, haltenI нося:
sein Haar lang/kurz - нося дълга/къса
коса 2. /Frucht, Erfolg! нося. давам
3. (Namen, Aufschrift! нося 4. ier~i пое¬
мам, понасям: die Konsequenzen/Ver-
antwortung - поемам отговорност/
понасям последствия: etw mit Fassung
- понасям нщ със самообладание
II.	vi 1. lEis/ издържам: zum Tragen kom¬
men//^намирам приложение 2. /Früchte
hen'orbringenl раждам III. vr. sich -
1.	IKleidung! dieser Pullover trägt sich
gut този пуловер е удобен за носене
2.	/in Erwägung NebenI sich mit dem
Gedanken - etw zu tun обзет съм от
мисълта да направя нщ
Träger l'trege) <-s, -> т 1. (an Kleidung)
презрамка ж; (Hosen-! тиранти мн
2. it:ai подпора ж, носещ елемент:
/~balkenf трегер .и 3. /Institution! носи¬
тел а/, представител .и
Träger!inj <-s,	-, -nen> miß 1. (Gepäck-!
носач .и 2. /von Kultur, Idee/ носител(ка|
М(Ж!
Trägerrakete / ракета-носи тел ж
Tragetasche / торба ж, чанта ж
tragfähig adj устойчив
Tragfläche /also носеща площ
Trägheit <-> kein Pl f 1. (von Menschj ле¬
ни boct ж; Igeistig! мудност ж; Ivon Be
wegungi мързел .u 2. rnvs инертност ж
Tragik |'tra:gik] <-> kein PI f трагизъм м
tragikomisch [tra:gi'ko:miJ o 'tra:giko:miJ]
adj трагикомичен
Tragikomödie Itragiko'moidja o 'tragiko
mo:d]a| /трагикомедия ж
tragisch adj трагичен: etw ~ nehmen
fam приемам нщ по-трагнчно, откол-
кото е
Tragkraft / товароподемност ж Trag¬
last /товароносимост ж
Tragödie [tra'geidjaj <-, -п> /трагедия ж
trägt |lrt:kt| 3. pers sing pr von tragen
Tragweite ffig важност ж, значение cp;
ein Ereignis von grosser ~ събитие от
голямо значение
Trainer(in) |'tr£:ne| <-s, -; -, -nen> mifi
TpeHboplка) .и(жi, инструктор!ка) м(vci
trainieren |tr£'ni:ran otre'ni.-ranj <ohne ge->
I.	vt тренирам; jdn/etw auf etw akk -
тренирам | или йод готвя м| нкг за нщ
II.	к/тренирам; auf etw акк ~ тренирам
[или подготвям се| за нщ
Training |'tr£:mg| <-s, -s> n тренировка
ж, тренинг л/ Trainingsanzug m анцуг .w
Trakt |trakt| <-(e)s, -e> m,\m\ крило cp на
сграда
Traktandenliste (trak'tandanlista| fCHm,\,
I’ol, iiiK (Tagesordnung) дневен ред
Traktandum (trak'tandum, pl: trak'tandan]
<-s, Traktanden> n CHаш, юг, jur (Tages¬
ordnungspunkt! предмет м на обсъжда¬
не
Traktor ['trakto:e, pl: trak'to:ran| <-s, -en>
m трактор м
trällern ['trElenj vi, vt тананикам
Tram1 |tram| <-s, -s> n CH трамвай .w
Tram2 <-s, -en> mA /Dachbalken! дървена
греда
Trampel |'trampal| <-s, -> m o n pej, fam
тромав |или непохватен] човек
trampeln ('trampaln] I. vi (mit den Füßen
treten! ходя тромаво II. vt etw platt -
утъпквам нщ
Trampelpfad тутъикана пътека Tram¬
peltier n 1. ли) двугърба камила 2. pej,
fam (ungeschickter Mensch! непохватен
човек
trampen |'tr£mpan| vi sein пътувам на ав-
тостоп
Tramperjinj <-s, -; -, -nen> /7?//?(авто)сто-
паджня м, (авто)стопаджинка ж
Trampolin |'trampoli:n о trampo'li:n| <-s,
-е> п трамплин м
Tran |tra:n| <-|e)s, rar-e> m (Leber-) рибе¬
но масло; das hab’ ich im ~ ganz ver¬
gessen fam в унеса си съвсем забравих
за това
Trance |'träs(3)| <-, -п> / транс м; in -
fallen изпадам в транс
tranchieren (trä'Jlrran) <ohne де-> vt раз¬
рязвам на парчета
Tranchiermesser п нож м за рязане на
месо
Träne l'trcma) <-, -п> /сълза ж; ~n lachen
смея се със сълзи; ohne eine - zu
vergießen без да пролея шгго сълза;
den ~n nahe sein готов съм да се раз¬
плача; in ~n aufgelöst sein избухвам в
сълзи; zu ~n gerührt sein т рогнат съм
до сълзи; mit ~n in den Augen със
сълзи в очите; mir kommen (gleich)

tränen
599
die -n! hon, fam ей сега ще се разпла¬
ча!
tränen и сълзя
Tränendrüse /слъзна жлеза Tränengas
п сълзотворен газ Tränensack т слъз¬
на торбичка
tranig adj 1. (nach Tran schmeckend/ c вкус
на рибено масло 2. pej, fam (langsam)
туткав, липкав
trank (trarjkJ 1. u3. perssingimp кол trinken
Tränke [’trerjka] <-, -n> /поилка ж, място
cp за водопой
tränken vt 1. (Tiere) поя 2. (durchnässen)
напоявам; etw (mit etw) - импрегни¬
рам нщ (c нщ)
Transaktion |trans?ak'yjio:n] /трансак-
ция ж
Transfer |trans'f£:e] <-s, -s> m трансфер м
Transformator [transfDr'ma:to:e, pl: trans
brma'to:ran| <-s, -en> m трансформа¬
тор M
Transfusion (transfu'zioinj <-, -en> / med
трамсфузия ж, преливане cp
Transistor |tran'zisto:e, p/ztranzis'torran] <-s,
-en> m транзистор м
Transit |tran’zi:t o tran'zxt| <-s, -e> m тран¬
зит м, транзитно преминаване
transitiv j'tranzitnf o tranzi'tiif) adj linc пре¬
ходен. транзитнвен
Transitverkehr m транзитно движение
transparent [transpa'rsnt] ad) прозрачен
Transparent <-(e)s, -e> n (Spruchband)
транспарент м Transparenz (transpa1
rtnts| <-> kein PI f прозрачност ж
transpirieren (transpi‘ri:ran| <ohne ge-> vi
отделям пот |или влага]
Transplantation |transplanta'tsio:n| <-, -en>
f 1. пот присаждане cp 2. med транс-
плантация ж
transplantieren |transplan'ti:rsn] <ohne
ge-> vt присаждам, трасплангирам
Transport |trans'part| <-(e)s, -e> m транс¬
порта/ Transportband <-(els, -bänder>
n транспортираща лента
Transporter (tran'spartar] <-s, -> m (Schiff,
Flugzeug) транспортен кораб, самолет;
(Auto) ТИР м
transportfähig adj превозим
transportieren |transp:ir‘ti:ren| cohne ge->
vt транспортирам, превозвам
Transportmittel n транспортно сред¬
ство
transsexuell ftransseksu'el] adj транссек-
суален
Transvestit |transv£s'ti:t| <-en, -en> m
травестит м
transzendental |transts£nd£n‘ta:l| adj
трансцеидентен
Trapez |tra'pe:ts| <-es, -e> n трапец ,w
trat |tra:t| 1. u 3. pers sing imp von treten
Träumer
Tratsch [tra:tfj <-(els> kein Pl rn fam клюки
MH
tratschen vi fam клюкарствам. б ъбря
Traualtar meine Frau zum ~ führen вен¬
чавам се
Traube jtrauba] <-, -n> / 1. (Beere, Blu¬
tenstand) чепка ж, грозд м; iWein-j гроз¬
де cp 2. pl iWeintrauben! лозя мн 3. fig
(dicht gedrängte Menge/ множество cp,
гъмжило cp Traubensaft <-(e)s, -säfte>
m гроздов сок Traubenzucker m гроз¬
дова захар, гликоза ж
trauen l'trauan] I. vi (ver~) jdm/etw -
вярвам на нкг/нщ; jdm nicht über den
Weg - Jam изобщо не вярвам на нкг;
seinen Augen nicht - не вярвам на
очите си II. кг sich - etw zu tun осме¬
лявам се да направя нщ III. vt (verhei
raten)венчавам: sich - lassen венчавам
се
Trauer ('traue] <-> kein Pt f скръб ж; (um
einen Toten) траур м; - tragen нося тра¬
ур Traueressen <-s, -> n CH (Totenmahl)
ядене cp след погребение Trauerfall m
смъртен случаи Trauerfamilie / CH
(Verwandten des/der Verstorbenen) опеча¬
лени ми Trauerfeier/погребална |или
траурна] церемония Trauerkleidung /
траурно облекло Trauerkloß т scherz,
fam ревльо м, ревла ж
trauern к/тъгувам, скърбя; um jdn/etw
- скърбя за нкг/нщ
Trauerspiel п трагедия ж Trauerweide
/ вот плачеща върба Trauerzirkular
<-(e)s, -е> n CH (Todesanzeige, die mit der
Post verschickt wird) некролог м. който
се изпраща гю пощата на близки и
роднини
Traufe l'traufa] <-, -п> /капчук м
träufeln [tmfalnl кг капя
Traum |traum, p/.-'toima] <-(e.ls, Träume>
rn сън .и, мечта ж; im - наез.н; der
Mann ihrer Träume мъжът на мечтите
й: ich denke nicht im - daran!, das fällt
mir nicht im - ein! fam и през ум не ми
минава!, дори и насън не би ми хрум¬
нало!: aus der --! fam събуди се!, ела на
себе си!
Trauma l'trauma, pl: 'trauman o 'traumatal
<-s, Traumen o Traumata> n med, psych
травма ж
traumatisch |trau'ma:tifl adj med, psvch
травматичен
Traumen pl von Trauma
träumen l'tniman] и сънувам; мечтая;
von etw/jdm ~ мечтая за нщ/нкг; mit
offenen Augen - сънувам c отворени
очи; das hätte ich mir nicht ~ lassen не
съм и сънувал подобно нщ
Träumer(in) <-s, -; -, -nen> m[ß мечта¬

Träumerei
600
Tretboot
тел|ка) м/ж/
Träumerei |tnima'rai| <-, en> / мечта¬
ние cp
träumerisch adj мечтателен
traumhaft adj 1. /am /überaus schön)
приказен, прекрасен; das Kleid ist ~
(schön) {am роклята е приказно краси¬
ва 2. ’.vissiN нереален
Traumpaar n пдеална(та) двойка
traurig l'traunq) adj 1. /betrübt! тъжен: -
machen |o stimmen] патъжавам; ~
werden патъжавам се 2. /schmerzlich)
скръбен, печален 3. (kläglich) жалък
Traurigkeit <-> kein PI f скрз.б ж, пе¬
чал ж
Trauring гп венчален пръстен, халка ж
Trauschein гп брачно свидетелство
Trauung <r-, -еп>/венчавка ж; kirchli¬
ch e/standesamtliche - църковеи/граж-
дански брак
Trauzeuge гп, Trauzeugin/свидетел(ка)
м/ж) при сключване на брак. кум|а)
М/Ж)
Treff )tref] <-s, -s> m fam 1. (das TreffenI
среща ж 2. (Treffpunkt) място cp на
среща
treffen l'trrfsnl <trifft, traf, getroffen> I. vt
1. (begegnen) срещам 2. (durch Schlag,
Schuss) улучвам, уцелвам; jdn am Kopf
-	уцелвам нкг по главата: der Schuss
traf ihn in den Rücken изстрелът го
уцели в гърба: mich trifft keine Schuld
нямам вина 3. fig (kränken) засягам
4. (be~)засягам, отнасям се 5. Auswahl
-	избирам; Maßnahmen - вземам мер¬
ки 6. (erraten, herausfinden) den richtigen
Ton - налучквам верния тон; auf dem
Foto bist du nicht gut getroffen не cn
излязъл добре на снимката II. vi(Schlag,
Schuss) уцелвам. улучвам III. vr: sich -
I.	(Zusammenkommen) срещам се 2. (ge
schehen)става; es trifft sich gut/schJecht,
dass... добре/лошо стана, че ... Treffen
<-s, -> n среща ж treffend I. adj спо¬
лучлив: eine ~e Charakterisierung спо¬
лучлива |или точна] характеристика
II.	adv точен, на място
Treffer <-s, -> т 1. (beim Fußball, beim
Schießen! сполучлив удар. точно попа¬
дение 2. (in Lotterie) печалба ж 3. fig
(Erfolg) сполука ж, късмет м
trefflich adj geh отличен, превъзходен
Treffpunkt т сборен пункт, място ср на
среща
treffsicher adj сигурен, точен
Treibeis п плаващ лед
treiben j'traibsn] <treibt, trieb, getrieben>
1.	vt haben 1. /jagen) гоня: /Vieh) карам
2.	dn Bewegung setzem задвижвам: /Rad)
подкарвам 3. (an-J карам, подтиквам:
jdn zu etw - подтиквам нкг към ищ;
jdn zur Verzweiflung - довеждам нкг
до 014аяние 4. /hinein-, hineinschlagen/
забивам: /"Tunnel, Stollen! дълбая 5. (be¬
treiben, П//?/занимавам се, упражнявам:
Ackerbau und Viehzucht ~ занимавам
се със земеделие и скотовъдство; es
zu weit |о zu bunt fam\ - прекалявам;
es mit jdm ~ fam имам сексуална врз.з-
ка с нкг II. vi 1. sein (fortbewegt werden)
движа се: (auf dem Wasser) нося се; sich
- lassen fig оставам се на течението
2. haben tun (wachsen) попарвам 3. haben
(TeigI бухвам Treiben <-s> kein PI n fig
(der Welt) движение cp; (auf der Straße)
оживление cp treibend adj die ~e Kraft
движеща сила
Treibgas <-es, -e> n газово гориво Treib¬
haus n парник M, оранжерия ж Treib¬
hauseffekt <-(e)s> kein PI m парников
ефект Treibholz <-es> kein PI n дървен
материал Treibjagd/гонка ж, лов м с
хайка Treibstoff т гориво ср
Trenchcoat l’trcntflout] <-(s), -s> /лтренч-
кот м (вид мъжка горна дреха)
Trend (trent] <-s, -s> m тенденция ж;
modischer ~ модна тенденция Trend-
setter(in) |'trmtsEte| <-s, -; -, -nen> m(f)
инициатор .w на нова мода Trendwende
/смяна ж в тенденцията
trendy l'trtndi] adj модерен
trennbar adj делим
trennen |'trman| I. vt 1. (entfernen) отде¬
лям; (Zusammengehöriges) разединявам
2. (ab-, a. Menschen) разделям: jdn/etw
(von jdm/etw) - разделям нкг/нщ (от
нкг/нщ) 3. rin. прекъсвам разговор
II. w: sich - разделям се
Trennung <-, -еп> /раздяла ж; (TeilungI
разделяне ср; а, ш. прекъсване ср
Trennungsstrich т тире ср
Trennwand /преградна стена
treppab [trtр'?ар] adv надолу по стълби¬
те
treppauf |tr£p'?auf| adv нагоре по стъл¬
бите
Treppe l'trcps] <-, -п> /стълба ж, стъл¬
бище ср; die - hinaufVhinuntergehen
качвам се/слизам по стълбата Trep¬
penabsatz т стълбищна площадка
Treppengeländer п стълбищен пара¬
пет Treppenhaus п стълбище ср Trep¬
penlift т ескалатор м Treppenstufe /
стълбищно стъпало
Tresen |'tre:zan| <-s, -> т nordd (in einer
Gaststätte) тезгях м
Tresor |tre'zo:g, pl: tre'zo:ra| <-s, -e> m
1.	(Panzerschrank) (бронирана) каса
2.	/-raum) трезор м
Tretboot n водно колело

treten
601
Tritt
treten |'tre:tan| <tritt, trat, getreten> I. vi
1. sein (einen Schritt tun) стъпвам, при¬
стъпвам; (ein-} влизам; Ins Zimmer -
влизам в стаята; unter/vor/hinter etw
akk ~ заставам под/пред/зад нщ; in eine
Pfütze - стъпвам в локва; über die Ufer
-	излизам от коритото (река!; ~ Sie
näher! елате по-близо!, приближете
се!; in den Streik - обявявам стачка; in
den Hintergrund/Vordergrund - fig ми¬
навам на заден/излизам на преден
план 2. haben (einen Tritt versetzen,i рит-
вам; gegen jdn/etw |o nach jdm/etw] -
ритвам нкг/нщП. vthaben 1. (mit Fußtritt!
настъпвам, карам c крака 2. (Pedal)
натискам; die Bremse/Kupplung ~ на¬
тискам спирачка/съединител
Tretmühle f pej, /am колело, въртележ¬
ка; morgen geht es wieder in die ~ утре
отново ще ме завърти колелото
treu (toi| adjверен; (ergeben) предан; jdm
-	sein верен съм нкм
Treue <-> kein PI f вярност ж; (Ergeben¬
heit) преданост ж; jdm die - halten
оставам нкм верен
Treuhänder(in) l'toihmde] <-s, -; -, -nen>
m(f) ji.ir попечител м, синдик м
Treuhandgesellschaft /\т доверителен
фонд
treuherzig ^/'чистосърдечен, доверчив
Treuherzigkeit <-> kein PI f чнстосър-
дечност ж, доверчивост ж
treulos ad) неверен: (verräterisch) веро¬
ломен, предателски Treulosigkeit <->
kein PI f изменимчество cp; (Verrat) ве¬
роломство cp
Triangel ftriiarpl] <-s, -> /7? триъгълник м
Tribunal [tribu'na:!] <-s, -e> n трибунал
M, съд At
Tribüne [tri’by:ns] <-, -n> /трибуна ж
Tribut |tri'bu:t] <-(e)s, -e> m данък м; etw
dat ~ zollen плащам данък на нщ
tributpflichtig adj данъчно задължен
Trichter ['trifte] <-s, -> m 1. (zum Einfällen)
фуния ж 2. (Granat-, Bomben~) кратер
взривна яма trichterförmig |'trr<;tefcF.rmic]
adj фуниеобразен
Trick |tril<] <-s, -s o -e> m foto, film трик
M, похват м; (raffiniert) хватка ж. хит¬
рост ж; ein gemeiner/fauler - подъл
номер Trickaufnahme /трикова сним¬
ка Trickbetrüger(in| miß изпечен мо¬
шеник Trickfilm ///анимационен филм
trieb |tri:p] I. и 3. pers sing imp von treiben
Trieb [tri:p, pl: 'tri:ba| <-(e|s, -e> m 1. biol
ИНСТИНКТ .Vf,* PSYC1I импулс Ai 2. (An-)
подтик Ai, подбуда ж; (Neigung) влече¬
ние cp, нагон At Triebfeder / 1. tecii
двигателна пружина 2. fig (Beweggrund)
вътрешна подбуда triebhaft adj инс¬
тинктивен. първичен Triebkraft/!.:
движещ,а сила 2. fig. Triebfeder' вътреш¬
на подбуда, вътрешен импулс Trieb-
täterlinj miß маниакален jили сексуа¬
лен! престъпник Triebwagen гп мот¬
риса ж Triebwerk /? Kfz мотор м; д;-.;
двигател м
triefen ptriifan] <trieft, triefte o geh troff,
getrieft o rargetroffen> vi 1. sein /Flüssig
keif) капя 2. haben Inasser Gegenstand!
тече. капе; vor Fett/Wasser - разта¬
пям се/вир-вода съм
Trier ]tri:e| n Трнр м
trifft |traft] 3. pers sing pr von treffen
triftig l'trxftic] at//основателен, уважите¬
лен
Trikot <-s, -s> n трико cp
trillern l’trilen] \i пея c трели
Trimm-dich-Pfad ftnmdiepfait] m трени¬
ровъчна пътека
trimmen l’triman] I. vt 1. idurch Sport) под¬
държам форма 2. naht, aero уравиове-
сявам. балансирам (товари, баласт);
(verstauen) разпределям добре товара
3. (Hund) стрижа; (Rasen: scheren) кося
II. vr: sich ~ тренирам
trinkbar adj годен за пиене; (Wasser)
питеен
trinken l'tnrjksn] <trinkt, trank, getrunken>
vt, шшя; aus der Flasche - пия напрано
от бутилката: in |omit| kleinen Schlu¬
cken - иия на малки глътки; was möch¬
ten Sie -? какво искате за пиене'/: ei¬
nen - /ат пийвам |или гавр ьтвам| едно:
einen - gehen Jam отивам да пийна
едно: auf jds Wohl - пия за нечие здра¬
ве
Trinkerlinl <-s, -; -, -nen> mtj) пияч м,
пияница м
trinkfest adj издръжлив на пиене
Trinkgeld п бакшиш м Trinkglas <r-es,
-gläser> п чаша ж с дръжка Trinkhalm
тсламка ж Trinkspruch т наздравица
ж, тост м; einen - auf jdn ausbringen
вдигам тост за нкг
Trinkwasser п питейна вода: kein ~!
водата не е за пиене! Trinkwasser-
aufbereitung/пречистване ср на во¬
дата, за да стане годна за пиене
Trinkwasserversorgung / снабдяваме
ср с питейна вода
Trio |'tri:o] <-s, -s> n mi;s трио cp
Trip |trip] <-s, -s> m 1. /am (Ausflug) излет
и/, пътуване cp 2. jarg (Rauschgift-/ ха¬
люцинации ж ми
trippeln l'tnpaln] vi sein ситня
Tripper ['tripe| <-s, -> m трипер Ai
tritt Itratj 3. pers sing pr von treten
Tritt Itratj <-(e)s, -e> m 1. (Schritt) стъпка
ж 2. (Fuß-) ритник m; jdm einen ~ geben

Trittbrett
602
trotzdem
\o versetzen] ритвам нкг Trittbrett n
стъпало cp, педал м Trittbrettfahrer m
pej авантаджпя м
Triumph |tri'omf| <-(e)s, -e> m триумф м
Triumphbogen m триумфална арка
triumphieren ]trium'fi:ran| <ohne ge-> vi
триумфирам, тържествувам trium¬
phierend I. adj триумфиращ II. adv
тържествено
Triumphzug m триумфален марш
trivial |tri'yia:l] adj тривиален, обикно¬
вен
trocken l'tokanl adj 1.1nicht nass, a. Wetten
cyx: lausgetrocknet, regenfrei: Luft, Boden,
Язи/у изсъхнал. пресъхнал: das ~e Land
<*.<><, суша ж; im Trockenen /vor Regen
geschütztj на сухо. на сушииа: - aufbe¬
wahren! да се съхранява на сухо мяс¬
то!: auf dem Trockenen sitzen fig на сух
режим съм 2. / Wein/ сух 3. fig /nüchtern!
трезв; (langweilig/ скучен; /Antwortj ла¬
коничен Trockenhaube / сешоар .«.
фризьорска каска Trockenheit <-, -en>
/сухота ж; а. fig суша ж trocken i legen
vt 1. IKindl подсушавам 2. (Sumpft пре¬
сушавам Trockenmilch / сухо мляко
Trockenobst n сушени плодове Tro¬
ckenrasur <-, -en> / бръснене cp на
сухо
trocknen l'toknan] I. vt haben суша. изсу¬
шавам II. vi sein съхна, изсъхвам
Trockner <-s, -> m сушилня ж
Trödel ]'lro:dsl] <-s> kein PIm\./ат IDinge)
вехтории лш 2. s. Trödelmarkt
Trödelei [traida'lai] <-, -en> ffam суетене
cp, туткаме cp
Trödelmarkt m бптпазар .и
trödeln ]'tr0:d9ln| vifam туткам се
Trödler(in) <-s, -; -, -nen> m(ft 1. (Altwa¬
renhändler! вехтошар м 2. fam (Bummler!
скитник .w
troff (tof| I. u 3. pers sing imp von triefen
trog |tro:k] l. u 3. pers sing imp von trügen
Trog |tro:k, pl: 'troigal <-(e)s, Tröge> m
корито cp
Trommel |'tnmal| <-, -n> / барабан м,
тъпан м; die - für etw rühren fam правя
шумна реклама на нщ Trommelfell п
anat тъпанче ср
trommeln vi (auf Trommel) барабаня; auf
etw akk ~ барабаня по нщ
Trommelwirbel m тремоло cp на бара¬
бан
Trommlerlin) <-s, -; -nen> /7?//бараба-
нист м, барабанчик .»
Trompete |tnm'pe:t3| <-, -n>/тромпет.»
trompeten cohne ge-> vi свиря на тръ¬
ба. тръбя
Trompeteriinj <"-s,	-, -nen> /??//тромпе-
i и er тръбач .»
Tropen |'tro:psn[ pl тропици мн Tropen¬
helm m тропическа каска Tropen¬
krankheit /тропическа болест
Tropf |tnpf] <-(e)s, -e> m mi-:d система ж;
am - hängen закачен съм на система
tröpfeln 1'trcEpfalnl I. vt haben капвам
II. vi haben o sein (herunter-) капя; es
tröpfelt fam (es regnet) ръми
tropfen [‘trapfan| I. vi haben o sein капя;
der Schweiß tropfte mir von der Stirn
пот се стичаше от челото ми II. vt
haben сипвам |или наливам) на капки
Tropfen <-s, -> т капка ж; bis auf den
letzten - до последната капка; ein guter
-	добро вино; das ist ein - auf den
heißen Stein fam това е капка в морето
tropfenweise adv на капки
tropfnassRR l'tropf'nas) adj мокър (от
който капе вода) Tropfstein т (Ab-)
сталактит м; (Auf-! сталагмит м Tropf¬
steinhöhle /пещера ж със сталакти¬
ти и сталагмити
Trophäe Jtro'fcra] <-, -п> / трофей м
tropisch adj тропически
Trost |tro:st] <-es> kein Pl m утеха ж; als
[ozum] - bekommst du ... за утеха ще
получиш ...: du bist wohl nicht ganz \o
rectit] bei ~? Jam ти нещо да не си
мръднал?
trösten l'treistan] I. vt утешавам II. vr:
sich ~ утешавам се; sich mit etw -
утешавам се c нщ: sich mit einer an¬
deren Frau ~ намирам утеха при друга
жена
tröstlich adj утешителен; (beruhigend)
успокояващ
trostlos adj 1. (Mensch) безутешен
2. (Sache, Zustand) отчайващ; (hoffnungs
los!безнадежден Trostlosigkeit <-> kein
Plfl. (Untröstlichkeitj неутешимост ж 2.
(Hoffnungslosigkeit! безнадеждност ж
Trostpflaster n дребен подарък или
жест като компенсация за претър¬
пян неуспех Trostpreis т утешителна
награда
Trott (tnt| <-(e)s, -е> т Т. (von Pferd)тръс
.и 2. fig, fam (eintöniger Ablauf) еднообра¬
зие cp
Trottel <-s, -> m pej, fam наивник м,
глупак м
trotten vi sein тътря се
trotz [totsj prp +gen o dat въпреки; -
all(ed)em въпреки всичко
Trotz [tots| <-es> kein Pl m упорство cp,
инат м; aus ~ на инат; jdm/etw dat zum
-	на инат \или иук| на нкг/нщ Trotzalter
п трудна възраст (в която детето се
опитва да се налага!
trotzdem I. adv въпреки това II. konj
fam въпреки че

trotzen
603
Tücke
trotzen vigeh противопоставям се. ина¬
тя cc: jdm/etw dat ~ противопоставям
\ti.itt съпротивлявам) се на нкг/нш
trotzig adj упорит, инат
Trotzkopf т инат м. твърдоглавец м
Trotzreaktion / реакция ж на инат
trüb(e) (try:p (’try:ba)J adj 1. (Flüssigkeitt
мътен: (Glasscheibe, Spiegelj помътнен;
(beschlagenj запотен; im Trüben fischen
fam ловя риба в мътна вода прен
2. (Himmel! мрачен: (Wetten навъсен:
(Augen) мътен 3. (-sinnig) унил. печа¬
лен
Trubel l'truibal) <-s> kein PI mблъсканица
ж, суматоха ж
trüben I. vi 1. (Flüssigkeit) мътя. размът¬
вам 2. fig (Stimmung, Freude, Freundschaft)
помрачавам: (Blick, Urteil) замъглявам
II. vr: sich - (Himmel) помръквам
Trübsal l'tryipza-.l) <-> kein PI f geh печал
ж, униние cp: ~ blasen fam изпадам в
мрачно настроение trübselig adj ме¬
ланхоличен, печален Trübsinn т ме¬
ланхолия ж, униние cp trübsinnig adj
унил. меланхоличен
Trübung <-, -еп> / помътняване ср,
помрачаване ср
trudeln [4ru:daln| vi sein Ai-.ко летя в свре¬
дел
Trüffel l'tryfal) <-, -п>/1. (Pilz! трюфел м
(вид подземна пдивна гъба) 2. ikugel
förmige Praline! вид шоколадов бонбон
trug (tru:k| 1. и 3. pers sing imp von tragen
Trug jlru:k| <-(e)s> kein PImgeh (Täuschung!
измама ж; (Schein! илюзия ж Trugbild
n мираж м
trügen |'try:gsn| <trügt, trog, getrogen>
1.	w мзмамвам II. i-г лъжа. заблужда¬
вам: wenn mich nicht alles trügt,... ако
не се лъжа. ...
trügerisch adj измамен, лъжлив, илю¬
зорен
Trugschluss’*” т. лъжливо заключение,
софизъм м
Truhe l’truia) <-, -п> /ракла ж, сандък м
Trümmer [*trvme| pl (Bruchstücke! разва¬
лини мн; (Ruinen, Schutt!руини мн: etwas
in - legen превръщам нщ в развалини
Trümmerhaufen т купчина ж разва¬
лини
Trumpf |trumpf, p/:'trYmpfaj <-(e)s, Trümp¬
fe> m коз м; ~ ausspielen хвърлям коз:
alle Trümpfe in der Hand haben fig
държа всички козове в ръцете си
Trunk |trur|k, p/.-'UYQka] <-fe|s, rarTrünke>
m geh 1. (Getränk! питие cp, глътка ж
2.	pej (-sucht/ пиянство cp, алкохоли¬
зъм м
trunken adj geh пиян: vor |o von| etw -
sein пиян |hau опиянен| съм от ищTrun¬
kenbold l'trugksnbDlt, pi: 'tror)k->nb Ад->
c-i'eis, -e> m ре; пияница м и м Trun¬
kenheit <-> kein Pli пияно състояние.
- am Steuer шофирано в пияно състо¬
яние
Trunksucht / алкохолизъм м trunk¬
süchtig adj пристрастен към алкохо¬
ла
Truppe l'trups] <-, -n> /1. ми огрял .u.
войска ж 2. :Schauspielтрупа ж
Truppenabzug <-|eis> kein Pl m изтег¬
ляне cp на войски Truppenübung /
военно учение Truppenübungsplatz m
полигон м
Truthahn |'tru:tha:n| m ,oo пуяк м
Truthenne /zoo пуйка ж
Tscheche ['tfr<;a] <-n, -n> m чех м; s. a.
Tschechin
Tschechien |'^Ефп| n geoc Чехия ж
Tschechin |'tfEc;in| <-, -пеп>/чехкиия ж:
s. a. Tscheche
tschechisch ad/ чешки
Tschechoslowakei |lj£<;oslova'kai| / die -
insr Чехословакия ж
tschechoslowakisch |t/£<;oslo'vo;l<ij| adj
Hisr чехословашки
tschüs, tschüss”” |tjvs| interj farn чао
T-Shirt |'ti:J<i:t| <-s, -s> n тениска ж
TU |te:'7u:| <-, -s> f abk von Technische
Universität ТУ
Tuba ['turba, p/:'tu:ban| <-, Tuben>/1. мг ,
туба ж 2. Ml-ъ тръба ж
Tube ['tu:ba| -п> / туба ж; auf die -
drücken fam давам газ
Tuberkulose |tub£rl<u‘lo:za| -n> f <.\\\,
туберкулоза ж
Tübingen |'ty:bir)an| n ceog Тюбипгеп .*./
Tuch1 [tu:x| <-le)s, -e> n (Stoff хавлия ж,
сукно cp
Tuch2 <-|ets, Tücher> n (Stück Stoff кър¬
па ж; (Kopf-i забрадка ж; (Hals-./ шал м
Tuchent <-, -en> / А (Federbettl пухена
завивка
Tuchfühlung /auf ~ gehen установявам
непосредствен контакт: in - bleiben
поддържам тесен контакт
tüchtig ptYcticj I. adj 1. (gut/ добър: (fähig:
способен: (erfahren! вещ; (fleißig! стара¬
телен. прилежен 2. fam (groß, stärkt
голям: /beachtlich,t порядъчен II. adv farn
isehr, viel! порядъчно много: (mit Kraft
здравата Tüchtigkeit <-> kein Pl f iFä
higkeit! прплежност ж; (Tüchtigsein/ ста¬
рите л пост .vc
Tücke l'tYkal <-, -n> /l. sing (Bosheit) ко¬
варство cp: die - des Objekts прокле¬
тията на нещата (неочаквани труд¬
ности при работа с даден предмет!
2.	/heimtückische Tat) вероломство ср
3.	(Gefahr! коварна опасност

tückisch
604
Turnen
tückisch adj 1. /heim-) вероломен, по¬
дъл 2. (unberechenbarI коварен
tüfteln l'tvftalnl vi Jam мъдрувам
Tugend |'tu:gant, pl: 'tu:gandan| <-, -en> /
добродетел ж tugendhaft adj добро¬
детелен
Tüll [tvl| <-s, -e> m тюл .w
Tulpe |'tulpa| <-, -n> /üOT лале cp
tummeln |'tumaln| vr:sich ~ 1. (umhertollen/
тичам насам-натам, лудувам 2. dial/sich
beeilen/ бързам
Tumor ['tu:mo:e, pl: tu,mo:ra|n)| os, Tu¬
moren o /am Tumore> m med тумор м
Tümpel 1‘tYmpal) <-s, -> m вир м; (größerer
~i езерце cp
Tumult jtu'mult| <-le|s, -e> m безредие
cp, суматоха ж
tun |tu:n| <tut, tat, getan> I. vt\. (machenj
върша, правя: gut ~ правя добре; Gutes
~ B'bpnia добро: sein Bestes - давам
най-доброто от себе си; viel/wenig zu
~ haben имам много/малко работа: mit
etw nichts zu - haben нямам нищо
общо с нщ; damit ist es nicht getan c
това работа та не се изчерпва: so etw
tut man nicht не се нрави така; meine
Uhr tut es nicht fam часовникът мн
отказва да работи; das tut nichts zur
Sache това няма нищо общо със слу¬
чая, това не е от значение: du kannst
- und lassen, was du willst fam можеш
да нравиш, каквото см искаш: tu, was
du nicht lassen kannst! fam прави, как¬
вото щеш!: tu mir |bitte) nichts! не ми
причинявай (моля те) зло!; kannst du
mir den Gefallen - und ...? би ли ми
направил услуга и ...?; was kann ich
für Sie ~? какво мога да направя за
Вас? 2. Isetzen, stellen, legen/ слагам
II. и правя, отразявам се: wohl ~ geh
правя добро; langenehm sein/отразявам
се добре; (lindernd sein/ облекчавам; so
als ob ... правя се сякаш ...; er tut
nur so той само се преструва: tu doch
nicht so dumm! fam не се прави на
глупав!; Sie täten besser daran zu
schweigen по-добре би било да мъл¬
чите III. vr sich - /geschehenj ставам,
случвам се: hier hat sich inzwischen
einiges getan тук междувременно се
случиха някои неща
Tun <-s> kein Pl п 1. /Beschäftigung/ дей¬
ност ж. дело ср 2. iVerhalten/ действия
мп, постъпки МП
tünchen vr варосвам. боядисвам
Tuner j'tjumarj т ;:l тунер м
Tunesien [tcTneizianj п ,-еог. Тунис м
Tunesierin '-s, -; -, -nen> mif тунизи-
eii. м. туннзинка ж
tunesisch adj тунизипски
TunfischRR rn s. Thunfisch
Tunke l'turjka] <-, -n> /c.astk coc m
tunken vt dial топя
tunlichst j'tuinligst) adv etw ~ vermeiden
избягвам по възможност нщ
Tunnel l'tonal) <-s, - o -s> m тунел м
Tunte ftunta| <-, -n>/ре/ 1. (Frau) лслка
ж 2. (Homosexueller) педераст м
Tüpfelchen |'tYpfal<;an| <-s, -> лточицаж
tupfen ['tupfan) vt 1. (tippen) докосвам
леко, потупвам 2. (ab-) попивам
Tupfen <-s, -> m iFleck) петънце cp;
(Punkt/ точица ж; mit weißen - на бели
точици
Tupfer <-s, -> m 1. (Fleck) попивателна
ж 2. Med тампон м
Tür [ty:g, pl: 'ty:ran| <-, -en> / врата ж;
(Wagen-/ врата на автомобил; bei ver¬
schlossenen ~en при закрити врати; -
an - mit jdm wohnen живея c нкг врата
до врата; zwischen - und Angel fam на
прага, набързо: jdm die - vor der Nase
zuschlagen затръшвам нкм вратата
под носа: jdm die ~en einrennen fam
изтърквам му прага; offene ~en ein¬
rennen fam ритам срещу отворени
врати: mit der ~ ins Haus fallen fam
започвам от вратата за главата; vor
der - stehen figwа прага съм, чукам на
вратата; ihm stehen alle -en offen fig
всички врати са отворени за него
Turban ['torba:n| <-s, -е> т тюрбан м
Turbine [turbiinal <-, -п> / турбина ж
turbulent Iturbu'knt) adj турбулентен
Turbulenz |turbu'l£ny| <-, -en> /турбу-
лентност ж
Türflügel <-s, -> m крило cp на врата
Türgriff m дръжка ж на врата
Türke 1'tYrka] <-n, -n> m турчин м; s. a.
Türkin
Türkei Itvr'kaiJ ferne, die - Турция ж
türken vtfam (Interview) §атш\<\ппщгам\
(Angaben, Papiere/ подправям
Türkin 1'tYrkinl <-, -nen> /туркиня ж; s.
a. Türke
türkis |tYr'ki:s| <geh: inv> adj тюркоазен
türkisch ftyrkij] adj турски
Türklinke / др ъжка ж на врата
Turm [torm, pl: 'tYrma) <-(e)s, Türme> m
1. (BauwerkI кула ж 2. ми, naht, леко на¬
блюдателна кула
türmen ['tYrman) I. ц натрупвам II. vr:
sich - трупам се, насъбирам се III. vi
sein fam (weglaufen) измъквам се, избяг¬
вам
Turmspringen <-s> kein Pl n sport скоко¬
ве мн във вода от кула Turmuhr f
часовник .w на кула
turnen ['tornanj vi правя гимнастика
Turnen <-s> kein Pl n гимнастика ж

Turner
605
tyrannisieren
Turner(in) <-s, -nen> miß гимнастик
.и, гимнастичка ж
Turngerät n гимнастически уред Turn¬
halle /гимнастическа зала
Turnier |tür'ni:e, p/.-tur’nhra] <-s, -e> n със¬
тезание cp; (Ritter-, Tennis-) турнир м
Turnsaal m A (Turnhallej гимнастически
салон Turnschuh m гуменки мн Turn¬
unterricht m час M по гимнастика
Turnus j'turnosl <-, -se> m цикъл ,w; im -
von ... на всеки ...
Turnverein m гимнастическо дружест¬
во
Türöffner m механизъм м за автома¬
тично отваряне на врата на жилище
с домофон Türpfosten т отвесна част
от рамка на врата Türrahmen т каса
ж на врата TürschlossRR <-es, -schlös¬
sen п ключалка ж, брава ж Tür¬
schnalle <-, -п> / А (Türklinke) дръжка
ж на врата Türschwelle / праг ,-м на
врата Türstock <-s, -е> т А (Türrahmen)
каса ж на врата
turteln l'turtaln] vi а. ßg гугукам
Tusch |tuj] <-(e)s, -e> m туш м (кротко
музикално приветствие)
Tusche |’tu/s| <-, -п> /туш м
tuscheln l'tojaln] и шушукам си
Tuschzeichnung/чертеж .и с туш
Tussi ('tusi| <-, -s> fpej, (am so eine blöde
~! каква тъпа (досадна) жена!
Tüte ['ty:ta| <-, -n> /(kleine, spitze) фуний¬
ка ж; (größereI кесия ж, плик м; (das)
kommt nicht in die -! (am и дума да не
става
tuten j'tüitsnj vi свиря, тръбя: von Tuten
und Blasen keine Ahnung haben Jam xa. i
хабер си нямам, нищо не разбирам
TÜV [tvf] <-isi, -s> т abk von Technischer
Überwachungs-Verein Съюз за техни¬
чески контрол: durch den - kommen
минавам технически преглед: mein
Wagen hat noch ein Jahr - технически¬
ят преглед на колата ми е валиден
още една година
Twen |tv£n] <-(sl, -s> /77 двадесетгоди¬
шен младеж
Twist <-s, -s> m (Tanz) ту пет м
Typ (ty:p| <-s, -en> m тип м; er ist nicht
mein ~ jam той не е моят тип, не ми
допада
Type f'ty:pa| <-, п> /1. typ буква ж 2. ре/'.
fam (Mensch) скица ж
Typhus |'ty:fus| <-> kein PI m тиф .и
typisch l'tyipijj adj типичен
typisieren |typi'zi:ran| <ohne ge-> vt A (ein
Gerät prüfen und zulassenI стандартизи¬
рам
typographisch [typo'gra:fiJ| adj типо¬
графски
Typus |'ty:pus, pl: 'ty:pan| Typen> rn
тип ,U
Tyrann(in) |ty'ran] <-en, -en; -nen> rnffi
тиранин M
Tyrannei [tyra‘nai| <-, -en> /тирания ж
tyrannisch adj тираничен
tyrannisieren |tyrani'zi:ran| <ohne ge-> vt
тиранизирам

u, u
606
überbetonen
и
U, u |u:| <-, -ls]> n У y cp (двадесет u
първата буква от немската азбука/
u. а. 1. abk von und andereis) п др. 2. abk
von unter anderem между другото
U-Bahn |'u:ba:n| / метро cp
übel |'y:bal| I. adj (schlecht! лош. неприя¬
тен: mir ist \o wird| - лошо ми е. при¬
лошава ми: [das ist gar) nicht Iso) - fam
Ггова съвсем) не е гголкова) лошо \iutt
зле): er hat einen üblen Ruf той има
|или носи му се) лоша слава II. adv
лошо, зле: - riechen мириша лошо: ~
dran sein лоша |или спукана] ми е
работата: ich hätte nicht - Lust zu ...
много би ми се искало да ... Übel c-s,
-> п зло ср, злнна ж; das kleinere -
по-малката злнна; ein notwendiges -
необходимо зло; zu allem - на всичко
отгоре, като капак на всичко übel-
gelauntA" adj s. gelaunt; Übelkeit <->
kein PI f гадене cp, нрилошаване cp
übelinehmenAI( vt s. nehmen 8.; übel¬
riechend^1 adj s. riechen 11.2.; Übeltat
/geh злодеяние cp; (Verbrechen/ прес¬
тъпление cp Übeltäter(in) m(ß зло-
деп(ка) м(ж); (Verbrecher! престъпник, м,
престъииичка ж
üben |'y:ban| I. vt 1. (trainieren/ упражня¬
вам; (Gedächtnis/ тренирам 2. (tun) из¬
вършвам: Kritik an etw dat ~ критику¬
вам нщ; Verrat an jdm - geh предавам
нкг, извършвам предателство спрямо
нкг II. I//'нравя упражнения III. w. sich
~ упражнявам се; sich in etw dat -
упражнявам се в нщ; sich in Geduld -
уча се на търпение
über |'y:be| I. ргр +akk о dat 1. (Lage) вър¬
ху: (Richtung/през: ioberhalb! над; (jenseits/
оттатък: /- hinweg! над; (quer ~/ напря¬
ко. косо през: (auf dem Wege, vermittels/
през; - einen Graben springen преска¬
чам ров; ~ die Straße gehen пресичам
|u.ui прекосявам| улица; das geht mir
-	alles andere предпочитам това пред
всичко друго: nach Münster - Krefeld
за Мюнстер през Крефелд: - Bord
gehen падам във водата: bis - beide
Ohren verliebt sein влюбен съм до уши
2. während) по време на. при. ио: (in¬
nerhalb в рамките на:,hindurch/ през; ~
dem Lesen bin ich eingeschlafen заспал
съм при четене \iuii с книга в ръка):
-	Weihnachten fahre ich nach Hause но
Коледа ще си отида до вкъщи; - Nacht
fig (ganzplötzlich/внезапно, неочаквано
3. /kausalI покрай, заради; ~ der Auf¬
regung habe ich vergessen, sie anzurufen
покрай тревогата забравих да й се
обадя по телефона 4. (von, betreffend)
за, относно; ein Film ~ Gandhi един
филм за Гандн 5. (vermittels) посредст¬
вом 6. (in Höhe von) за, в размер на;
eine Rechnung ~ 3000 Euro сметка за
3000 Евро 7. (von mehr als) над; Kinder
~ 6 Jahre деца над 6 години 8. (häufen
weise) Fehler - Fehler грешка след
грешка 9. (Überordnung) над, повече от;
~ etw/jdm stehen ßg стоя над нщ/нкг;
ich liebe Erdbeeren - alles обичам
ягоди повече от всичко 10. (Grenze/
над: 12 Grad - Null 12 градуса над
нулата II. adv 1. (mehr, länger als) над,
повече от: ~ fünfzig (Jahre alt) sein над
50-годишен съм 2. (völlig/ ~ und ~
напълно, изцяло 3. (Zeitraum) die ganze
Zeit ~ през цялото време; s. a. überha¬
ben
überall |y:be'?alj adv навсякъде überall¬
her (y:be'?arhe:e) adv von - отвсякъде,
от всички страни überallhin [у:Ье'?аГ
hin) adv навсякъде, във всички посоки
Überalterung [yibe'altsruryj <-> kein PI f
застаряваме cp; ~ der Vereinsmitglieder
застаряваме на членовете на дружес¬
твото
Überangebot /? свръх предлагане cp; ein
- an etw dat свръхпредлагаис на нщ
überanstrengen (y:be'?anjtrerjan| cohne
ge-> I. vt пресилвам, преуморявам
II. vn sich - преуморявам се, пресил¬
вам се Überanstrengung / преумора
ж, пресилване ср
überarbeiten |y:be?arbaxt3n) cohne ge->
I. vt преработвам II. vr: sich - преумо¬
рявам се от работа
überaus |'y:be?aos o y:be'7aus] adv извън¬
редно, много; er ist ~ geschickt той e
много сръчен
überbacken [y:be'bakan) cirr, ohne ge-> vt
загшчам
Überbau <-(e)s, -ten> m sing philos, auch
надстройка ж
überbelasten cohne ge-> vt претовар¬
вам
überbelichten cohne ge-> кгюто прсекс-
понирам
überbetonen cohne ge-> vt акценту¬
вам прекомерно, подчертавам |или

überbevölkert
607
überfliegen
изтъквам] извънредно много
überbevölkert adj пренаселен Über¬
bevölkerung /пренаселване cp
überbewerten <ohne ge-> vf надценя¬
вам
überbieten [y:be'bi:tan] <irr, ohne ge->
I. vt 1. (bei Auktion) наддавам: jdn um
1000 Euro ~ предлагам 1000 евро по¬
вече от друг 2. (übertreffen) das ist an
Unverschämtheit nicht mehr zu - това
е ненадминато |или нечувано] безсра¬
мие II. vr: sich ~ надминавам себе си:
sich gegenseitig in etw dat~ надпревар¬
вам се \или конкурирам се] с нкг в ищ
Überbleibsel |'y:beblaipssl| <-s, -> п /Rest)
^ остатък м; (Relikte) останки мн
Überblick т 1. (Übersicht) общ поглед,
цялостна представа; eine - über etw
akkhaben имам общ поглед върху нщ:
den ~ verlieren губя ориентация [или
представа| 2. (Aussicht) изглед м; ein
guter ~ über die Stadt хубав изглед към
града 3. (Zusammenfassung) обзор м.
(кратък) преглед: ein kurzer - über
etw akk кратко резюме на нщ
überblicken |y:be'blrlon[ cohne ge-> vt
1. (Ausblick haben über) виждам, обхва¬
щам c поглед: vom Turm aus ist die
ganze Stadt zu ~ от кулата може да се
види целият град 2. fig (Übersicht haben
über) имам цялостна представа за:
(Situation) ориентирам се в, прозирам:
die Tragweite des Geschehens lässt sich
im Moment noch nicht - значението
на случилото се в момента все още
не може да се прозре
überbringen |y:be'bnr]sn] cirr, ohne ge->
vt geh предавам
überbrücken [у:Ье’Ьгткзп| <ohne ge-> vt
fig (Gegensätze) преодолявам; (Zeit) за¬
пълвам
überdachen (yrbe'daxan] cohne ge-> vt
покривам
überdauern |y:bt?'dau3n| cohne ge-> vt
надживявам
überdenken |y:be’d£f]lon| cirr, ohne ge->
vt премислям
überdies |y:be'di:s] adv освен това: (oben¬
drein) на всичко отгоре
überdimensional |'y:bt?dim£nziona:l] adj
прекомерно [или необикновено! голям
Überdosis /свръхдоза ж
überdreht adjfam прсвъзбуден
Überdruck c-(e)s, -drücke> /л iws свръх-
налягане cp
Überdruss”” |‘y:bedrus| c-es> kein PI m,
Überdruß*” c-drusses> kein Pi m доса¬
да ж. отвращение cp; bis zum - до
втръсване überdrüssig |'y:bedrY$i<;| adj
einer Sache gen - sein/werden нщ ми
е омръзнало |или дотегнало. вчр |.ена
ло]
überdurchschnittlich adj над среднощ
ниво
übereifrig <?<//прекадено усърден, кон¬
то се престарава
übereilen [y:bi?7ailan| cohne ge-> vt из-
бързвам c. прибързвам c übereilt aui
1.	/überhasten прибързан 2. ; unüberlegt:
необмислен
übereinander |y:bB?ai'nande| adv 1. jäurn
lieh) един над друг. един върху друг
2.	teinander betreffend! един за друг
übereinander legen vt поставям един
B'bpxy друг übereinander!liegen 17
лежа един върху друг
überein I kommen [y:be?aink:>man| cirr> vi
sein споразумявам се: dahin dass ...
споразумявам се ja това да ... Über¬
einkommen c-s, -> л споразумение cp.
спогодба ж
überein!stimmen vi 1. (diegleiche Meinung
haben) mit jdm (in etw dat\ - съгллси-
вам се [или на едно мнение съм| с пкг
(за нщ) 2. (gleich sein) съвпадам: mit
etw - съвпадам с нщ übereinstimmend
adj (einheilig) единодушен; (gleich) съв¬
падащ. идентичен: ~ mit съвпадащ с:
etw ~ erklären заявявам шц единодуш¬
но Übereinstimmung / съгласие ср.
единодушие ср;(Нагтоп/е/хармония ж,
унисон ,и; in - bringen привеждам в
съзвучие [или хармопия|: in ~ mit в
съгласие с
überempfindlich adj свръхчувствите¬
лен. прекадено чувствителен
überfahren |y:be'fa:ran| cirr, ohne qe-> vt
1. (Mensch, Tier) прегазвам 2. (Ampel) не
съблюдавам 3. fam !überrumpeln/ npe-
цаквам
Überfahrt / прекосяване cp. премина¬
ване cp (ни море. океан!
Überfall m нападение cp; der - auf jdn/
etw akk нападение над нкг/нш: /Raub~)
кражба ж с взлом, обир м: bewaffneter
- въоръжен обир
überfallen |y:be'falan| cirr, ohne ge-> vr
1. (angreifen, herfallen üben нападам: a. fig
засипвам c. обсипвам c: (Land, Bank!
нападам 2. fig (Gedanken. Stimmung, Schlaf
обземам, налягам; iNachtt сварвам:
/ Gewittert изненадвам
überfällig adj 1. /Verkehrsmittell закъсня¬
ващ. имащ закъснение: seit zwei Stun¬
den - sein закъснявам едва часа. имам
два часа закъснение 2. /WechselI про¬
срочен
Überfallkommando п fam полицейска
оперативна група
überfliegen |y;be'fli:gsn| cirr, ohne ge-> vt

überfließen
608
überhaupt
1.	(hinwegfliegen über/ прелитам над
2.	fig llextl прочитам набързо, хвър¬
лям бегъл поглед на
über'fließen <irr> vi sein 1. (Flüssigkeit,
Gefäß) преливам 2. fig разтапям се.
преливам; vor Dank - разтапям се от
благодарности
Überfluss^ nt излишък м, изобилие ср;
etw ist im - vorhanden нщ е в изоби¬
лие: - an etw Erhaben имам нзлпнгьк
от нщ: im - leben живея в охолство;
zu allem ~ на всичко отгоре Überfluss-
gesellschaftRR/ презадоволено обще¬
ство überflüssig adj излишен: (unnütz)
ненужен, безполезен
überfluten |y:be'flu:tanj <ohne ge-> vt a.
fig заливам
überfordern |y:bB'brden| <ohne ge-> vt
претоварвам, изисквам прекалено
много
überfragen ]y:be'fra:gan| cohne ge-> vt
питам повече, огколкото може да ми
се отговори; da bin ich überfragt не
мога |или не съм в състоянпе| да отго¬
воря на този въпрос, не знам шпцо по
този въпрос
Überfremdung |y:be'fr£mdur)| <-, -en> /
попадане ср йод силно чуждо влия¬
ние (на общество, език, култура)
Überfuhr <-, -er» / А (Fährboot) фери¬
бот ,w
überführen |y:bB'fy:ran| <ohne ge-> vt
1. (transportieren) превозвам; (Gefangene)
премествам, прехвърлям 2, (Verbrecher)
уличавам
überfüllt |y:be‘fvlt( adj препълнен, пре¬
тъпкан
Übergabe /1. (Aushändigung) предаване
cp, връчване cp 2. mit предаване cp
Übergang m 1. (Überqueren) пресичане
cp, прекосяване cp; (über Gebirge, Fluss)
преминаване cp 2. (Stellezum Überqueren)
място cp за преминаване |или преси¬
чане!; (Bahn) прелез м; (Fußgänger -)
пешеходна пътека тип „зебра“ 3. fig
! Wechsel) преход м, преминаване ср; der
- von der Schule zum Beruf преход от
училището към професията 4. sing
(Zwischenlösung! временно решение
übergangslos adv без преход Über¬
gangslösung / временно решение
Übergangsphase / преходна фаза
Übergangsstadium п преходен стадий
Übergangszeit /1. (zwischen Ereignissen,
Тросhem време cp на преход 2. (zwischen
Jahreszeiten) преходен период
übergeben |у:Ьв'де:Ьап) <irr, ohne ge->
1. vt 1. (aushändigen) предавам, връч¬
вам; (anvertrauen; поверявам; (übereignen/
прехвърлям 2. д мн. предавам II. vn
sich - повръщам
über'gehen1 |'y:bege:an| <irr> vi sein
1. (den Besitzer wechseln) преминавам;
vom Vater auf den Sohn ~ преминавам
от бандата в ърху сина: in andere Hände
- преминавам в други ръце 2. fig (die
Tätigkeit ändern! минавам, преминавам;
zu etw - преминавам |или пристъп¬
вам) към нщ 3. (sich wandeln) премина¬
вам, превръщам се; in etw akk - пре¬
минавам |или превръщам се| в нщ;
ineinander ~ (Farben) преливам се
übergehen2 |y:be'ge:an) <irr, ohne ge-> vt
1.	(auslassen) пропускам 2. (nicht berück¬
sichtigen) не обръщам |или не вземам
под] внимание 3. (nicht beachten) пре¬
небрегвам
übergeordnet adj висшестоящ; (Bedeu¬
tung, Aufgabe, Problem) първостепенен
übergeschnappt [’yibegajnapt] adjfam от¬
качен, побъркан
Übergewicht n 1. sing (zu viel Gewicht)
свръхтегло cp; - haben имам наднор¬
мено тегло 2. fig (größere Bedeutung)
превес м; ~ haben имам превес, пре¬
обладавам
überglücklich adj безкрайно щастлив
überl greifen <irr> vi (sich ausdehnen) раз¬
простирам се; auf etw akk - премина¬
вам върху нщ; die Epidemie hat auf
andere Gebiete übergegriffen епидеми¬
ята обхвана и други райони
Übergriff т 1. ми. вмешателство ср
2.	(Verletzung) посегателство ср; ~ auf
etw akk посегателство върху нщ
Übergröße / (Kleider-) голям размер:
(Schuh-) голям номер
üben haben <irr> vt fam 1. (satt haben)
jdn/etw ~ някой ми е дотегнал, нщ ми
е омръзнало 2. (übrig haben) ich hatte
nur zwei Mark über бяха ми останали
само две марки
überhand Inehmen ]y:be'hant'ne:man| vi
надделявам, вземам връх |или надмо¬
щие]
über;hängen' <irr> vi haben o sein над¬
виснал съм; ~de Felsen надвиснали
скали
überl hängen2 vt мятам, намятам: dem
Kind eine Decke - намятам детето c
одеяло; sich dat die Tasche ~ мятам
\или премятам] чантата през рамо
überhäufen [yibe'haifan] <ohne ge-> vt (mit
Geschenken) обсипвам, отрупвам; jdn
mit etw - обсипвам нкг c нщ; jdn mit
Geld ~ отрупвам нкг c пари; jdn mit
Vorwürfen - засипвам нкг c упреци;
jdn mit Arbeit ~ претоварвам |или от¬
рупвам] нкг c работа
überhaupt [y:be'haupt| adv 1. (im Allgemei-

überheblich
609
Überlegenheit
nen) изобщо, въобще 2. /besonders/още
повече, особено 3. /bei Verneinungen:ganz
und garj съвсем; ~ nicht съвсем не: ~
nichts съвсем нищо; ich denke - nicht
daran zu ... аз въобще и не мисля за
това да ...; ich habe - keine Ahnung
нямам никаква представа, понятие си
нямам 4. (in Fragen: eigentlich) всъщност,
въобще; gibt es diesen Ausdruck ~?
този израз съществува ли въобще?;
was will er denn - von dir? той какво
всъщност иска от теб?
überheblich [у:Ьв'Ье:р1к;| adj надменен
überhöht |y:be'h0:t| adj (Geschwindigkeit!
превишен; (Preis/ прекадено завишен
überholen' [y:be'ho:lan| <ohne ge-> vt
I.	(vorbeifahren, -gehenj задминавам, из¬
преварвам: spürt изпреварвам, надми¬
навам 2. Ti:Ui (überprüfen/ преглеждам;
(instand setzen/ ремонт ирам: etw gründ¬
lich - правя основен преглед/ремонт
па нщ
überlholen2 |'у:ЬеЬо:юп] w'naut наклоня¬
вам се силно
Überholspur /лента ж за изпреварване
überholt adj (veraltet) остарял
Überholverbot п забрана ж за изпре¬
варване
überhören |y:be’h0:ran| <ohne де-> vt не
чувам; (absichtlich/ преструвам се |или
правя се), че не чувам: (nicht achten auf)
ме обръщам внимание на; das möchte
ich überhört haben! Jam това въобще
не съм го чул!
Üher-Ich п psych супер его ср
überirdisch adj неземен; (göttlich/ бо¬
жествен
überkleben [y:be'kle:ban| cohne де-> vt
lAufschrift, Plakat! залепвам отгоре: etw
mit etw - лепя [или залепвам! нщ върху
нщ: einen Gegenstand mit etw ~ облеп¬
вам някакъв предмет с нщ
überl kochen vi sein кипя. нзкипявам: vor
Wut - кипя от яд
überkommen |y:be'koman| I. cirr, ohne
ge-> vt sein ihn überkam (diel Furcht
обзе го чувс тво на страх II. adj (über¬
liefert) завещан, унаследен: (herkömm¬
lich) обичаен, традиционен
überladen [y:be'la:dan| cirr, ohne ge-> vt
jdn (mit etw) - претоварвам \ujw пре¬
трупвам! нкг (c нщ)
überlagern [y:be'la:genj cohne ge-> I. vt
(über etw liegen, überlappen) покривам: fig
(überschneiden) съвпадам c, припокри¬
вам се e; dies Alles wird überlagert durch
... всичко това се доминира от ...
II.	vr: sich - (Interessen) застъпвам се.
припокривам се; (Sender/ наслагвам се
Überlandbus <-ses, -se> т междусели-
щен автобус
Überlänge/прекомерна дължина: ein
Film mit - прекадено дълъг филм
überlappen [y:be'lapan| cohne ge-> ; .••sich
- застъпвам се. припокривам се
überlassen iyibe'lason) cirr, ohne ge-> v;
1. (zur Verfügung steilen/ предоставям:
(abtreten) отстъпвам 2. (anvenrauen- по¬
верявам 3. (anheim steilen)предоставям
hkm нщ: das überlasse ich Ihnen пре¬
доставям това на Вас: - Sie das bitte
mir! оставете това на мен!: diese Ent¬
scheidung müssen Sie schon mir ~ ще
трябва да ми предоставите правото
на това решение 4. {preisgeben/ jdn
seinem Schicksal - изоставям |или
оставям) нкг на произвола на съдба¬
та: jdn sich dat selbst - оставям нкг да
се оправя сам
überlasten |y:be'lastan| cohne де-> vt пре¬
товарвам
Überlastung c-, -en>/претоварване cp
überilaufen1 |'y:belaufan| ciro vi sein
1.1Flüssigkeit, Gefäß/преливам 2. ми пре¬
минавам: zum Feind - дезертирам.
преминавам па страната на неприя¬
теля
überlaufen2 )y:be'laufan| I. cirr, ohne ge->
vt I. (Gefühl, Angst) обземам 2. fig es
überlief mich kalt (dabeij студени трьп-
ки ме побиха II. adj претъпкан, зад¬
ръстен
Überläufer m дезертьор м
überleben [у:Ьв'1е:Ьзп| cohne ge-> I. vt
etw/jdn - надживявам пщ/икг II. vt:
sich - изоставам от времето си. оста¬
рявам: das hat sich längst überlebt това
е вече отживяло Überlebende cein -r,
-n, -n> rrf оцелял(а) м(ж/. останал(а)
м!ж)жнв|а] überlebensgroß adj иo-ro-
лям от човешки ръст
überlegen' |у:Ье'1е:дзП| I. cohne де-> vi
мисля, обмислям; sich dat etw gut \o
reiflich| -- обмислям нщ добре: es sich
dat anders - променям решението си:
ich will es mir ~ ще трябва да си по¬
мисля: wohl überlegt добре премисле¬
но; wohl überlegt Vorgehen действам
много обмислено И. cohne де-> vi
мисля, размишлявам; [lange) hin und
her - (дълго) премислям [или се чудя):
ohne lange zu - без много, много да
му мисля
überlegen2 adj самоуверен, с чувство
за превъзходство; jdm an etw dat -
sein превъзхождам нкг по нщ Über¬
legenheit с-> kein PI f превъзходство
cp; seine -- jdm gegenüber zeigen де¬
монстрирам превъзходството си над
нкг

überlegt	610
überlegt I. adj добре обмислен; (beson
neni разумен II. adv обмислено, разум¬
но
Überlegung <-, -en> / обмисляне cp.
премисляно cp; nach reiflicher - след
задълбочено обмисляне; ~en anstellen
o б M и c л я .\ i. и p е M и сл я м
über leiten vi zu etw ~ водя \им< създа¬
вам преход| към Überleitung / пре¬
ход м; /Verbindung/ връзка ж; die ~ zu
etw преминаване ср към нщ
überliefern |y:be'li:fen| cohne ge-> vt пре¬
давам Überlieferung/!. iSagel преда¬
ние cp 2. Iüberkommener Brauch! тради¬
ция ж
überlisten |y:bellistan| <ohne ge-> vt над¬
хитрям
überm |'y:bem| fam - über dem x über
Übermacht / превъзходство cp; (Vor¬
herrschaft/ надмощие cp; in der - sein
имам надмощие übermächtig adj 1. /In¬
stitution! мощен; (Gegner) свръхмощен
2. iGefühlt извънредно силен; /Wunsch,
Verlangen! ne n реодол 11м
Übermaß n извънредно голямо коли¬
чество; /ÜberflußI изобилие cp; das - an
Arbeit прекалено много работа; etw
im - haben имам нщ в изобилие; im ~
прекомерно, извънредно много über¬
mäßig I. adj прекаден: (maßlosI преко¬
мерен, безмерен II. adv прекомерно;
(allzu viel! извънредно много
Übermensch т свръхчовек а/ über¬
menschlich adj свръхчовешкп
übermitteln |y:be'mitaln] <ohne ge-> vt
иЗП pa щам. предавам
übermorgen adv вдругиден
übermüdet |y:be'my:dat| adj преуморен
Übermüdung <-> kein PIf преумора ж
Übermut m (Überheblichkeit.I надменност
.)/c, високомерие cp; (ausgelassene Fröh¬
lichkeit! необуздана веселост übermü¬
tig |'y:bemy:tiq] adj (überheblich/ надме¬
нен. високомерен; /ausgelasseni палав,
буен; -er Streich лудория ж
übern |'y:ben| fam = über den s über
übernächsteir, s! <з//'по-следващият: die
- Haltestelle по-следващата спирка: ~n
Montag по-с.тедващпят понеделник: -
Woche по-следващата седмица
übernachten [y:be'naxt3n| cohne ge-> vi
пренощувам
übernächtig ('у:ЬепЕф<;| adjA i übernächtigt;
недоспал übernächtigt |y:be'n£Cti<;t o
y;bt?‘n£<;tikt| adj недоспал
Übernachtung <-, -en>/нощувка ж; -
mit Frühstück нощувка със закуска
Übernahme |'у:ЬБпа:тз| c-, -n> fl. /von
Schulden. Ата поемане cp; /Methode/
и i. шрисмане cp. заимстваме cp; feind-
Uberreste
liehe ~ wiriseii недружелюбен прием
2. iAnnahme1 приемане cp
übernatürlich adj свръхестествен
übernehmen |y:be'ne:man| cirr, ohne ge->
I. vtl. (Geschäft, Amt, Kosten, Verantwortung,
Aufgabe, Verpflichtung} поемам, нагърб-
вам се; (Methode) възприемам, заимст¬
вам 2. /entgegennehmen} приемам; sk>in
поемам II. i//*/sieb - пресилвам се; sich
bei der Arbeit ~ претоварвам се по
време на работа: er hat sich finanziell
übernommen гой надцени финансови¬
те си възможности
über ordnen vt поставям над нщ; jdn
jdm - поставям нкг над другиго; etw
etw dat ~ поставям нщ над нщ друго
überparteilich adj надпартиен
überprüfen [yibe'pryifan] <ohne ge-> vt
проверявам \пли преглеждам] повтор¬
но: (kontrollieren! контролирам повтор¬
но; /als Sachverständiger! преразглеждам
überqueren [y:be'kve:ran| cohne ge-> vt
пресичам, прекосявам
überragen1 |y:be'ra:gan| cohne ge-> vt
1. (an Größe! по-висок съм, надвиша¬
вам: etw um Haupteslänge - надвиша¬
вам нщ c цяла глава 2. fig (übertreffenl
jdn an etw dat ~ превъзхождам нкг в
нщ
überragen2 ]'у:Ьегадзп| vi (überstellen!
стърча
überragend [yibuTa.-gsnt] adjßg забеле¬
жителен
überraschen |y:be'rajan] cohne ge-> vt
изненадвам; (a. freudig -/поднасям нкм
приятна изненада; jdn beim Stehlen -
спипвам |или мзненадвам| нкг при
кражба; lassen wir uns - да видим с
какво ще бъдем изненадани, да ви¬
дим какво ни очаква: ich war ange¬
nehm überrascht бях приятно изнена¬
дан überraschend I. adj изненадващ;
(unerwartet) неочакван II. adv- kommen
нщ идва неочаквано; - schnell изне¬
надващо \нлп неочаквано| бързо
Überraschung c-, -еп>/изненада ж
Überreaktion c-, -en> / свръхреак-
ция ж
überreden [y:be're:dan| cohne ge-> vt уве¬
щавам. убеждавам; jdn zu ~ увеща¬
вам нкг да направи нщ: sich - lassen
оставям се да ме склонят Überre¬
dungskunst /изкуството ср да убеж¬
даваш. красноречие ср
überregional adj надрегионален
überreichen ]у:Ьв'гак;ап] cohne ge-> vt
предавам: (feierlich}поднасям, връчвам
Überreste mpl 1. (Zurückgebliebenes! ос¬
танки ми; die sterblichen - тленни ос¬
танки 2. (Ruinen} развалини ми 3. снш

Uberrollbügel
611
übersetzen
остатъци мн
Überrollbügel m предпазна рамка Ib
състезателна кола)
überrumpeln [yrbe’rumpaln] <ohne ge->
vt изненадвам, хващам натясно; jdn
mit einer Frage ~ задавам нкм неочак¬
ван въпрос
überrunden |у:Ьв'гипсюп] <ohne де-> vt
1.	Sport изпреварвам c една обиколка
2.	fig (übertreffen) надминавам, изпре¬
варвам
übers |’y:bBs] Jam - über das 5 über
übersät lyibe'zEit) adj осеян, покрит: mit
\o von] etw - sein обсипан c нщ
übersättigt lyibe'zEtiqt] adj преситен: -e
Lösung (пре)наситен разтвор
Überschallflugzeug n свръхзвуков са¬
молет Überschallgeschwindigkeit /
свръхзвукова скорост
überschatten [y:be'Jatan| <ohne ge-> vt
lBaum) хвърлям сянка на/върху, засен¬
чвам; fig (Ereignisse) помрачавам
überschätzen |y;be‘j£tsan] <ohne ge-> vt
надценявам
überschaubar [y:be'Jauba:e] adj 1. (Menge)
обозрим 2. fig (klar, übersichtlich) ясен,
прегледен; (beschränkt: Mensch) пред¬
сказуем Überschaubarkeit <-> kein Pi
f (Kosten) обозримост ж; (Risiko) пред-
видимост ж; (Firma) прозрачност ж
überschauen |y:be'Jauan] <ohne ge-> vt s.
überblicken
überlschäumen visein 1. (Flüssigkeit, Gefäß)
преливам: vor Temperament ~ прели¬
вам от темперамент 2. a. fig (Bier, Cham¬
pagner) кипя. пеня се
überschlafen (y;bejla:fan| <irr, ohne ge->
vtetw ~ fam отлагам решението на нщ
за следващия ден
Überschlag т 1. stört прескок м с пре¬
обръщане 2. aero лупинг.и 3. (ungefähre
Berechnung) приблизителна сметка,
грубо пресмятане |или изчисляване]
4.	а прехвърляне ср на електрическа
дъга
überschlagen1 (y:bejla:gan| <irr, ohne ge->
1.	vt 1. (auslassen) прескачам, пропус¬
кам 2. (ungefähr berechnen) пресмятам
|шш изчислявам] грубо |или прибли¬
зително] II. wr sich ~ I. /MenschI пре¬
мятам се, претъркулвам се: ш преоб¬
ръщам се; леко нравя лупинг: sich vor
Liebenswürdigkeit -- fig раз тапям се от
любезност, скъсвам се да любезнича
2.	(Stimme) минавам във фалцет, ста¬
вам писклив 3. fig (Ereignisse) струпвам
се, застъпвам се
überlschlagen2 ]'y:b(?Jla:gan| <irr> vt
I. (Funke) прескачам; a, fig /übergehen)
преминавам 2. (Arme) кръстосвам; mit
überschlagenen Beinen sitzen седя. пре¬
метнал крак върху крак
über'schnappen visein fam 1. /den Vor
stand verlieren) откачам, побърквам ee
2. /Stimme) минавам във фалцет
überschneiden [y:be'Jnaidan] <irr, ohne
ge-> vt: sich - 1. (räumlichi пpеснчам се
2. (zeitlich) съвпадам
überschreiben (y:be‘Jraib3n| cirr, ohne
ge-> vt 1. (mit Überschrift) слагам загла¬
вие на. озаглавявам 2. 'übertragen)пре¬
хвърлям; njR приписвам 3. im възла¬
гам; (Übertrag) прехвърлям, пренасям
überschreiten (y:be'/rait9n| <irr, ohne ge->
vt 1. (hinweggehen über) преминавам:
(überqueren) пресичам, прекосявам: а.
fig (Schwelle) прекрачвам 2. fig (hinaus
gehen über) надхвърлям: (übertreten)
престъпвам: seine Befugnisse - преви¬
шавам правомощията си; das über¬
schreitet seine Fähigkeiten това над¬
хвърля \или излиза извън] неговите
^възможности
Überschrift /заглавие ср
ÜherschussRR т излишък лг, остатък м;
der - an etw dal излишък от нщ über¬
schüssig [’y:bBjYsiq] ad) излишен, в по¬
вече
überschütten [yibe'JYtan] cohne ge-> vt
1.	/bedecken) посипвам, засипвам: etw/
jdn mit etw ~ засипвам нкг/нщ c нщ
2.	fig (überhäufen) обсипвам, засипвам;
jdn mit Fragen ~ обсипвам икг c въп¬
роси; jdn mit Vorwürfen - обсипвам
нкгc упреци
überschwänglich1™ |‘y:bej'vEr]li<;| adj пре¬
кадено възторжен, екзалтиран; (Lob)
възторжен
überschwemmen |y:bt?'JvEman] cohne
ge-> vt a. fig заливам, наводнявам: mit
Informationen ~ затрупвам c инфор¬
мация Überschwemmung <-, -en> /
наводнение cp Überschwemmungs¬
gebiet n район M на наводнения
überschwenglich"' adj s. überschwäng¬
lich
Übersee / in/nach ~ отвъд океана:
von ~ презокеански, отвъдокеанскн
übersehbar [y:be'ze:ba:e| adj 1. (Gelände)
който може да се обхване с поглед
2.	fig labschätzbar) обозрим
übersehen |y:belze:an| cirr, ohne ge-> vl
1. (Gelände) обгръщам [или обхващам]
c поглед 2. fig (abschätzen) преценявам
3.	(nicht bemerken) пропускам, не забе¬
лязвам 4. (ignorieren)пренебрегвам, иг¬
норирам
überl setzen1 j'yibezEtsanl I. vt haben (mit
Fähre) превозвам [или прехвърлям] на
другия [или отвъдния] бряг II. vi sein

übersetzen
612
Übertragung
прехвърлям се на другия |или. отвъд-
нпя) бряг
übersetzen2 (y:be'2£tssn) <ohne ge-> vt
превеждам; aus dem ... ins ... - пре¬
веждам от ... на ...
Übersetzerl in) <-s,	-nen> m[f) iipe-
водач(ка) м(ж) (на писмени преводи)
Übersetzung <r-, -en> /1. uw; превод м
2. ш:н предавка ж
Übersetzungswissenschaft / теория
ж на превода
Übersicht <-, -еп>/1. sing (Überblick)общ
поглед, цялостна представа; (Orien¬
tierung! ориентация ж; die - über etw
akk haben имам общ поглед върху нщ
2. /Darstellung) сбито изложение; (Ta¬
belle! таблица ж; /Abriss) кратък пре¬
глед, обзор м
übersichtlich adj 1. (GeländeI лесен за
ориентиране, прегледен; (KreuzungI с
добра видимост 2. (klar, überschaubar)
ясен, прегледен
über i siedeln vi sein 1. (umziehen) пре¬
мествам се; nach Berlin/Bulgarien -
премествам се в Берлин/България
2. (emigrieren) емигрирам, изселвам се;
(ins Land коттеп/засспвам се Übersied-
ler(in) <-s, -; -nen> m(f) /Ausreisender)
изселникM, изселничкаж;(Einreisender)
заселник м, заселничка ж
übersinnlich adj свръхестествен
überspannt adjfig 1. (übertrieben) прека¬
ден. краен; (Forderung) прекалено ви¬
сок 2. (exaltiert) екзалтиран
überspielen [y:bejpi:lan| <ohne ge-> vt
1. И/ЧЖ), [V дублирам звукозапис, пра¬
вя презапис 2. fig (verdecken) прикри¬
вам умело; (peinliche Situation) заглаж-
дам
überspitzt (yibe'/piyt) adj пресилен, пре¬
увеличен
überlspringen' l'yibe/prirjan] <irr> vi sein
1. (Funke) прескачам 2. fig (Fröhlichkeit)
заразявам, предавам се на останали¬
те; auf etw akk - преминавам |или
скачам) към нщ
überspringen2 [yibe'Jpnrpn] <irr, ohne
ge-> vt 1. (Graben) прескачам; (Hindernis)
преодолявам 2. fig (auslassen) преска¬
чам
überstehen1 |y:bE'Jte:an) <irr, ohne ge-> vt
(überwinden) преодолявам, надмогвам;
iKrankheit) справям се c; (ertragen) пона¬
сям. издържам; (überleben) преживявам;
das wäre überstanden! c това се спра¬
вихме!; das Schlimmste ist schon über¬
standen най-лошото вече мина
über stehen2 j'y:be/te:an| <irr> vi haben o
sein !her/orragen) подавам се \или стър¬
ча! iiuu) нщ)
übersteigen [y:be'Jtaigan| <irr, ohne ge->
vt 1. (Absperrung, Zaun) ирекачвам се
през 2. fig (hinausgehen über) надхвър¬
лям, превишавам; das übersteigt alles
(bisher) Dagewesene това надминава
\или надхвърля] всичко познато (до¬
сега)
überstimmen (yibe'/timanl <ohne де-> vt
побеждавам при гласуване, получавам
мнозинство от гласовете; (Antrag) от¬
хвърлям с мнозинство на гласовете
überstrapazieren <ohne де-> vt jds Ge¬
duld - подлагам на изпитание нечие
търпение
überlstülpen vt нахлупвам. нахлузвам
Überstunde/наднормен |или извънре¬
ден! работен час; ~n machen работя
извънредно (или наднормено|
überstürzen |y:be'JtYrts3n| <ohne де->
I. vt прибързвам; nur nichts ~! само нс
прибързвай! II. wvsich - бързам, при-
гшрам: die Wellen - sich вълните се
гонят; die Ereignisse - sich събитията
се развиват много бързо
übertariflich adj wirtsch извънтарифен,
които надхвърля определената тари-
..Фа
Übertopf т декоративна керамична
или порцеланова саксия
Übertrag j'y:betra:k, pt: 'y:betr£:ga| <-(e)s,
überträge> m пренос м
übertragbar |y:be'tra:kba:g) adj I. med за¬
разен 2. Jur, Tin който може да бъде
прехвърлен; etw ist auf etw akk - нщ
може да се приложи \или отнесе| към
нщ
übertragen (y:be‘tra:gsn| <irr, ohne ge->
I. vt\. med eine Rankheit auf jdn - пре¬
давам |или пренасям| болест върху
нкг, заразявам нкг с болест 2. (Besitz)
прехвърлям; etw auf jdn - прехвър¬
лям нщ нкм; jdm die Leitung des Pro¬
jekts ~ възлагам \или поверявам) нкм
ръководството на проект; jdm eine
Vollmacht ~ давам нкм пълномощно
3.	(übernehmen) etw auf eine andere Seite
-	прехвърлям \или пренасям| нщ на
нова страница 4. (anwenden) etw auf
etw akk - прилагам нщ към нщ; in -er
Bedeutung в преносен смисъл 5. (über¬
setzen) превеждам; ins Bulgarische -
превеждам на български 6. radio, iy
предавам; тесн транслирам, предавам;
direkt - предавам директно 7. inform
/umwandeln) превръщам II. vn sich -
пренасям се, предавам се: sich auf jdn
-	a. fig пренасям [или предавам) се
върху нкг
Übertragung <-, -еп>/1. med предаване
cp; (Ansteckung) заразяване ср, прена-

übertreffen
613
überziehen
сяне на зараза cp 2. (von Besitz! пре¬
хвърляне cp; (von Amt, Aufgabe/ възла¬
гане cp, прехвърляне 3. (Abschrift/тран¬
скрипция ж 4. /Anwendungj прилагане
cp 5. /Übersetzungj превод м 6. radso, rv
предаване cp; tech транслация ж
übertreffen (y^e'trrfan) <irr, ohne ge->
I. vf jdn (an etw dat] - превъзхождам
нкг (в нщ); das übertrifft alle Erwartun¬
gen това надминава |шш надхвърля|
всички очаквания II. \r sich selbst -
надминавам себе си
übertreiben [y:be'traiban| <irr, ohne ge->
vt, vi преувеличавам; (mit Training.
Sparsamkeit! прекалявам Übertreibung
<-, -en>/преувеличение cp; (Handlung!
прекаляваме cp
über'treten1 ['y:betre:tsn| <irr> vi sein
1. (Fluss} излизам от коритото 2. spürt
настъпвам маркировъчна линия 3. fig
преминавам; zu anderer Partei ~ преми¬
навам към друга партия; zum Katholi¬
zismus - преминавам към католициз¬
ма
übertreten2 [y:be'tre:tsn| <irr, ohne ge->
vt 1. (Grenze! нарушавам 2. (Regel, Vor
schrift, Gesetz] престъпвам. нарушавам
Übertretung |y:be'tre:tur)| <-, -en> / на¬
рушение cp. престъпване cp
übertrieben |y:be'tri:ban| adj преувели¬
чен; (übermäßig!\\рек<м\ен. прекомерен;
(Preis) завишен
übertrumpfen |y:be'trümpfan| cohne ge->
vt 1. (beim Kartenspiel! иадцаквам 2. fig
(jdn ~l превъзхождам нкг; (jds Leistung
~) показвам по-добро постижение от
нкг; побеждавам нкг
überwachen |y:bB'vaxan] cohne ge-> vt
надзиравам, наблюдавам; (kontrollieren/
контролирам; (beschatten) следя Über¬
wachung <-, -en> /надзор .и. наблю¬
дение cp; (Kontrolle) контрол м
überwältigen [y:be'v£ltigsn| cohne ge->
vt\. (bezwingen)надвивам, побеждавам;
der Dieb wurde überwältigt крадецът
беше обезвреден; von Müdigkeit über¬
wältigt werden бивам надвит \iuni на¬
легнат) от умора 2. (erschüttern! пора¬
зявам. завладявам; ich war von seiner
Schönheit überwältigt бях поразен от
красотата му
überwältigend (y:be'vrltigant| adj (sehr
groß) много голям; (großartig! поразите¬
лен. завладяващ; /Mehrheit) внушите¬
лен; nicht gerade - не много убедите¬
лен; ihre Leistungen sind nicht gerade
- постиженията й не са блестящи
üben wechseln visein преминавам, пре¬
хвърлям се; zur Gegenpartei ~ преми¬
навам на страната на противника
überweisen |y:be'vaizan| cirr, ohne ge ■
vt 1. (Geld/ превеждам; auf jds Konto -
превеждам по нечия сметка 2. Tarier:
ten, Kunden/ насочвам, изпращам: jdn
zu einem Facharzt - насочвам нкг към
{или изпращам нкг на| лекар-специа¬
лист. давам на нкг направление за
лекар-специалист; eine Akte an eine
andere Firma - препращам документи
|(/лн преписка| към друга фирма
Überweisung / 1. (Geld-) превод .и
2. (-sschein vom Arzti талон .и
überwiegen [y:bB'vi:gan| cirr, ohne ge->
ii преобладавам, надделявам über¬
wiegend I. adj преобладаващ, no-ro-
лям; die ~e Mehrheit преобладаващо¬
то мнозинство II. adv предимно, глав¬
но
überwinden |y:be'vindan| cirr, ohne ge->
1.	vt 1. (besiegen! побеждавам 2. (Schwie
rigkeit, Hindernis! преодолявам: (Angst,
Enttäuschung, Scheu! превъзмогвам II. vr
sich ~ etw zu tun налагам си да на¬
правя нщ Überwindung/1. (von Schwie
rigkeit, Hindernis) преодоляване cp
2.	(Selbst-! вътрешна борба, превъз¬
могване cp; es hat mich - gekostet стру¬
ваше ми голямо усилие, трябваше да
превъзмогна себе си
überwintern jy;be'vintt?n| cohne де-> vi
зимувам, ирезимувам
Überzahl / in der - sein превишавам
по брой, представлявам мнозинство
überzählig ['y;bels£:lic| adj - sein изли¬
шен [или в повече| съм
überzeugen [y;be'tsDig9n| cohne ge-> I. vt
(durch Gründe, Beweise) jdn (von etw) ~
убеждавам нкг в нщ: ich bin davon
überzeugt, dass ... убеден съм |или
уверен съм] в това. че ...; sich von jdm
-	lassen оставям се някой да ме убеди:
sehr von sich selbst überzeugt sein твър¬
де съм самоуверен, имам голямо мне¬
ние за себе си II. vr: sich - убеждавам
се. уверявам се; sich von etw - убеж¬
давам се в нщ: - Sie sich selbst! убе¬
дете се сами!
überzeugend adj убедителен
überzeugt adj убеден
Überzeugung / убеждение cp; der -
sein, dass ... убеден съм, че ...: zu der
-	kommen, dass ... идвам до убежде¬
нието. че ...; aus - по убеждение Über¬
zeugungskraft <-, -kräfte> / убеди¬
телност ж, сила ж на убеждението
überiziehen1 |'y:betji:an| <irr> vt (Klei¬
dungsstück! обличам отгоре ►jdm eins
-	firn удрям нкг
überziehen2 [yibe'tsiisnl cirr, ohne ge-> vt
1. (mit Stoff, Leder] etw (mit etw) ~ обли¬

614
um
Überziehung
чам |или иокривам) нщ с нщ; ein Bett
(frisch) ~ сменям спалното бельо 2.
(belasten/ das Konto um hundert Euro
натоварвам \или дебитирам) сметка
със сто евро (изтеглям сума, надви¬
шаваща авоарите) 3. клпю, tv (a. vij
просрочвам
Überziehung [y:bt?'tsi:or]) <-, -en>/i-i?t над¬
вишаване ср на наличностите по смет¬
ката Überziehungskredit |y:be'tsi:ur}s
kredi:t| т м.\ кредит м в размер на
превишението над наличността по
разплащателна сметка, овърдрафт-
кредит
Überzug т I. (Schicht! тъньк пласт
2. (Bezug) покритие ср, кал ьс\>м; (Bettbe¬
zug) покривка ж (за легло|
üblich |'y:plicl adj общоприет: Igeläufig!
обичаен: (normalI обикновен; wie -
както обикновено; es ist ~ zu ... об¬
щоприето е да das ist (hier) so -
(тук) така е прието
U-Boot |'u:bo:t] п подводница ж ^
übrig |'y:bri<;| adj останал; das Übrige
останалото; die Übrigen останалите:
im Übrigen впрочем, освен това; - sein
оставам; für Kunst hat er nichts ~ не се
ин тересувам от изкуство, нямам сла¬
бост към изкуството: ich habe noch
ein Bonbon ~ остана ми още един
бонбон; - bleiben оставам, в повече
съм; es bleibt nichts anderes als ...
ие остава нищо друго освен .... нямам
друг избор освен ...; da wird mir wohl
nichts anderes - bleiben! в такъв слу¬
чаи ме ми остава нищо друго!; jdm
etw ~ lassen оставям нкм нщ: zu
wünschen ~ lassen има още какво да
се желае; etw lässt nichts zu wünschen
- нщ е идеално
übriglbleibenAlt s übrig, übriglhaben
vtJig für jdn nichts - не храня симпатии
към нкг
übrigens |'y;bngsns| adv (außerdem/ освен
това. впрочем, всъщност; (nebenbei
bemerkt) впрочем, всъщност
übrig ,lassenAlt х übrig
Übung ['у:Ьиг)| <-, -en>/I. uni, rel, mus, ung
упражнение cp: spurt тренировка ж: ми.
учение ср 2. sing /PraxisI практика ж;
aus der ~ kommen загубил съм навик,
не съм във форма; in - bleiben във
форма съм: ~ macht den Meister sprichw
трудът прави майстора
UdSSR |u:de;?£s?£s'?Er!/hls; abk von Union
der Sozialistischen Sowjetrepubliken
СССР
UEFA-Cup |u'e:fakapj <-s, -s> m купата ж
na УНФА	"
Ufer j'u:fe| <-s, -> n бряг .ч; am - на
брега: über die ~ treten излизам от
брегове те uferlos adj flg безкраен;
etw führt ins -е нщ е безкрайно
Ufo, UFO |'u:fo) <-(s), -s> n akr von
unbekanntes Flugobjekt НЛО
u-förmigRR adj, U-förmig |'u:fc£rmi<;| adj
U-образем
U-Haft |'u:haft] <-(s), -s> / abk von
Untersuchungshaft /ат следствен арест
Uhr |u:g, pl: ’urran) <-, -en> / 1. (Gerät!
часовник м; die ~ nach/vorstellen
сверявам часовник; nach meiner - ist
es ... по моя часовник е ...; meine -
geht (5 Minuten) vor/nach часовникът
ми мзбързва/изостава (c 5 минути); er
ist rund um die - beschäftigt постоянно
е зает; rund um die ~ arbeiten работя
без прекъсване 2. (bei Zeitangaben) час
.и; um acht (~) в осем часа; um 12 ~
mittags/nachts в дванадесет часа на
обяд/през нощта; es ist halb drei (~)
часът е два и половина; wie viel ~ ist
es? колко е часът?; um wie viel -? в
колко часа? Uhrmacher(in) m(f)часов¬
никар! ка| м(ж) Uhrwerk п часовников
механизъм Uhrzeiger т часовникова
стрелка Uhrzeigersinn т entgegen
dem/im ~ срещу/ио посока на часов¬
никовата стрелка Uhrzeit / часово
време
Uhu ('u:hu| <-s, -s> /77 zoo бухал .u
Ukraine |u'krama| / geoc, Украйна ж
Ukrainer(in) |u'kraine| <-s, -; -, -nen> m(f]
украинец м, украинка ж
ukrainisch adj украински
UKW |u:ka:'ve:| abk von Ultrakurzwelle
УКВ
Ulk [ulk| <-(e)s, -e> m шега ж, майтап .»/;
aus - на шега |или Maimmj
ulkig adj /ат смешен
Ulm |ülmj п (TOG Улм м
Ulme |'ülma| <-, -п> / вот бряст м
Ultimaten pl von Ultimatum
ultimativ |ultima'ti:f) adj ултимативен
Ultimatum |ulti'ma:tum, pl: ulti'maitums o
ülti'ma:tan| <-s, -s o Ultimaten> n улти¬
матум м: jdm ein - stellen поставям
нкм ултиматум
Ultrakurzwelle |ultra'kurtsv£l3| /radio, phys
ултракъси вълни ultra-orthodox adj
ултраортодоксален
Ultraschall m phys ултразвук м Ultra¬
schallgerät n ехограф м Ultraschall¬
untersuchung /изследване cp c улт¬
развук
ultraviolett adj phys ултравиолетов
um |um| I. prp +akk 1. (~ herum) около
2. inebenI край 3. (bei Uhrzeiten! в; (bei
ungefähren Zeitangaben!около, към; ~ fünf
Uhr K'b.M пет часа; - Ostern (herum)

umarmen
615
Umfeld
около [или по) Великден 4. /Differenz
angebend! с; ~ zwei cm kleiner c два
сантиметра по-малък \или по-къс]
5. (ßrj за; es tut mir Leid sie жал ми
е за нея; nicht - alles in der Welt würde
ich ... за нищо на света не бих ...; ~
jeden/keinen Preis на всяка цена/в
никакъв случай 6. (wegen! заради,
поради 7. (Wiederholung!Stunde - Stunde
verging, ohne dass er anrief минаваха
час след час, без той да се обади 8. (in
Verbindung mit Verb) за; ich bitte (Sie) ~
Ruhe моля за тишина; darf ich Sie -
Feuer bitten? мога ли да Ви помоля
за огънче? II. prp +gen - ... willen за.
заради; - Gottes willen! за Бога!
III. коп/ - zu ... за да ... IV. adv /ат
(ungefähr) около, приблизително
umarmen |um?arm9n| cohne де-> vt пре¬
гръщам Umarmung <-, -еп> / пре¬
гръдка ж
Umbau <-s, -е о -ten> т 1. (das Umbauen)
преустройство ср. реконструиране ер;
wegen -s geschlossen затворено пора¬
ди реконструкция 2. (Gebäude) рекон¬
струирана сграда
umlbauen1 l'umbausn] vt преустройвам;
(restaurieren) реставрирам; Idas Bühnen¬
bild) - сменям декора
umbauen2 |um'bauan| <ohne ge-> d ог¬
раждам c постройки
um I benennen <irr, ohne ge-> if преи¬
менувам
umIbesetzen <ohne ge-> \t разпреде¬
лям по друг начин; тнеат правя прераз¬
пределение на ролите; рог. преразпре¬
делям постове; ein Ministerium ~ пра¬
вя промени в състава на министерст¬
во
umIbiegen <irr> I. vt haben извивам,
огъвам II. visein завивам, правя завой
umIbilden ^променям. преобразувам;
дом преустройвам: (Regierung/ реорга¬
низирам
um I binden <irr> vr sich dat etw - връз¬
ва м си |или завързвам си| нщ
umiblättern w обръщам страница
um I blicken vr: sich - 1. (in die Runde, um
sich herum! оглеждам се 2. (zurück) по¬
глеждам назад
Umbrien fumbrianl n Умбрпя ж
umlbringen <irr> I. vt убивам; a. fig по¬
губвам; diese Schuhe bringen mich fast
um /ат тези обувки ще ми вземат
здравето [или ме убиват ужасно| II. vr:
sich ~ самоубивалг се; а. fig разсипвам
се, съсипвам се; sich für jdn fast - fig
готов съм на всичко за нкг
Umbruch т 1. toi прелом .и, обрат м
2. sing rvr (das Umbrechen! страниране
cp: !umbrochener Satz! евч.рзан па стра¬
ници набор
um buchen vt 1. :• т. прехвърлям, пре¬
веждам 2. fReisei сменял] [или npt >чгс-
ням] дата на билет [или резервация!
um denken <irr> vi променям начина
на мислене
um disponieren <ohne де-> vi намирам
друго решение, изготвям друг план
um:drehen I. vt haben 1. /drehen1 зав ър¬
там; iArm. Hals!извивам 2. (auf die andere
Seite) обръщам на другата страна
3. (auf den Kopf stellen! обръщам наопа¬
ки II. vi haben o sein обръщам, връщам
се III. vr: sich ~ обръщам се; sich nach
jdm/etw - обръщам се [или обр ъщам
глава] след нкг/нщ: dabei drehte sich
mir der Magen um fam стомахът мн се
обърна при гази гледка
Umdrehung |um'dre:ur]|/обръщане ср;
(um die eigene Achsel завъртане cp; (um
einen anderen Körper)въртене cp Umdre¬
hungszahl/брой ,u на оборо тите, ско¬
рост ж на въртене
umeinander ]um?ai'nandi?| adv 1. (räumlich)
един до друг 2. (einander betreffend!еди 11
за друг
umifahren1 |'umfa:ran| <irr> vt (niederfih
ren) събарям икг/нщ
umfahren2 [um'fa:ran| <irr, ohne ge-> vt
(herumfahren um) заобикалям
Umfahrung |um'fa:rur]| <-, -en> / A, CH
1. (Umgehung; заобикаляне cp 2. (Umge¬
hungsstraße! обиколен път
um fallen <irr> visein 1. (hinfallen) падам;
(umkippen) катурвам се 2. fam lohn mächtig
werden) припадам; zum Umfallen müde
sein уморен съм до см ърч 3. pej, fam
(seine Meinung ändern) променям стано¬
вището си; fnachgebeni отстъпвам
Umfang m 1. (Ausdehnung) обхват м.
обем .и; (Größe) големина ж 2. fig !Aus
maß) размер м: in großem - в голям
размер 3. -’.'.vi дължина ж на окръж¬
ност, обиколка ж umfangreich ad/'ooc-
ммет. обширен; (umfassend) обстоен
umfassen |um'fasan| <ohne ge-> vt
1. (umarmen, umschlingen! прегрч.щам.
обгр ъщам c ръце: der Brillant soll
umfasst werden (festhaitenj брилянтчт
трябва да се монтира (да mv се напра¬
ви обков) 2. ми. (einfiieden) обкръжа¬
вам 3. (enthalten) съдържам, състоя се
от umfassend adj обстоен, обширен:
(vollständig) изчерпателен, пълен; -е
Maßnahmen широки [или мащабнн|
мерки
Umfeld п обкръжение ср. обкръжава¬
ща среда: im - von ... в обкръжението
на ...

umformen	616	Umkleideraum
umiformen vt преобразувам. проме¬
ням форма та na: etw in etw akk - пре¬
връщам нщ в um
Umfrage / анкета ж
um funktionieren <ohne ge-> vt etw -
променям функциите на нщ: die alte
Fabrik zu einer | o in eine| Diskothek -
превръщам старата фабрика в диско¬
тека
Umgang т /Beziehungen! контакт м,
връзка ж; /Gesellschaft! компания ж;
schlechten - pflegen движа се в лоша
среда: mit jdm - haben общувам [или
дружа] с нкг: im ~ mit... muss man ...
при контакт с ... трябва да ...: das ist
kein - für dich! това не е подходяща
компания да теб!
umgänglich [‘omgerjli«;! adj /gesellig/ об¬
щи теле11: /freundlieh)дpyжелюбен. м11л
Umgangsformen fpl обноски ми. ма¬
ниери ми
Umgangssprache / разговорен език
umgangssprachlich adj разговорен
umgarnen [om'garnan| cohne ge-> vt ßg
оплитам
umgeben |um'ge:ban| <irr, ohne ge-> v[
заграждам. ограждам: den Garten mit
einem Zaun - заграждам градина c
ог рада: eine Stadt mit einer Mauer -
ограждам град със стена: jdn mit Liebe
-/"обграждам \ii.w заобикалям| нкг
с любов
Umgebung <-> kein Plf\. г.гог. околност
мс, околна среда; Köln und - Кьолн п
околността; gibt es hier in der - ein
Hotel? има ли наблизо хотел? 2. sozio
/Milieu/ среда мс; (Gesellschaft/ обкръже¬
ние cp
umgehen' |um'ge:an] <irr, ohne ge-> vt a.
fig заобикалям: /Frage/ отбягвам; jver
meidenI избягвам
um gehen2 ['umgeianj <irr> vi sein 1. /Ge
spenst) бродя: /Gerücht/ разпространя¬
вам се. нося cc 2. /mit Personen/ общу¬
вам; /mit Dingen/ боравя, служа си: mit
jdm grob - държа се грубо c нкг: er
kann mit den Leuten - той умее да
общува с хората: mit etw sparsam -
пестелив съм с нщ
umgehend ['umge:ant| I. adj незабавен
И. adv веднага, незабавно
Umgehungsstraße |um'ge:ugs/tra:s3) /
обиколен път
umgekehrt I. adj 1. (umgedrehtу обратен
2. fig;entgegengesetzt/ противоположен:
in -er Reihenfolge по обратен ред; in
-er Richtung в противоположна посо¬
ка: es war genau - беше тъкмо обрат¬
ното II. adv 1. umgedreht) наопаки 2. fig
umtgxengeset/.t} обратно
umigraben <irr> Wпрекопавам, разко¬
павам
Umhang m наметало cp, пелерина мс
um i hängen vt 1. /an andere Stelle hängen/
закачам на друго мяс то 2. (um die Schuf
ter/ намятам: (Gewehr, Rucksack/ слагам
|или мятам| през рамо Umhängeta¬
sche / чанта мс, която се носи през
рамо
umIhauen' chaut um, haute um o geh
hieb um, umgehauen> vt (Baum/ сека.
отсичам
umihauen2 chaut um, haute um, umge¬
hauen o dial umgehaut> vt fig, fam es hat
mich fast umgehauen, als ich das sah
едва не припаднах, като видях това
umher |um'he:g| adv наоколо umheri-
blicken vi оглеждам се. озъртам се
umher gehen <irr> vi sein обикалям,
ходя насам-натам umheriirren vi sein
лутам се. скитам насам-натам umheri-
laufen <irr> vi sein (ziellos herumlaufeni
скитам се. бродя: (spazieren gehen) раз¬
хождам се; im Garten - разхождам се
из градината: in der Stadt - скитам се
из града
umhin i können [um'hinkcEnanl <irr> vi
nicht - zu + inf не мога да не
um hören vn sich - ослушвам се; ich
werde mich danach - ще поразпи там
за това
umkämpft |um'k£mpft| adj оспорван
Umkehr |'umke:e| <-> kein PI f връщане
cp umkehrbar adj обратим
um i kehren I. vt haben 1. (umdrehenj сме¬
ням посоката, обръщам 2. (im entgegen¬
gesetzten Sinne wenden/ обръщам в про¬
тивоположното II. w sein връщам се
III.	vn sich - 1. isich umdrehen/ обръ¬
щам се 2. (ins Gegenteil/ насочвам се в
противоположната посока
um'kippen I. vt haben обръщам, съба¬
рям II. vi sein 1. (umfallenj падам, катур-
вам се: (Boot) преобръщам се; (das
Gleichgewicht verlieren) губя равновесие
2.	fam (ohnmächtig werden/ припадам
3.	pej, fam (seine Gesinnung ändern) про¬
меням възгледите си. отмятам се
4.	fam /ins Gegenteil UmschlagenI проме¬
ням се рязко 5. /Gewässer) ставам не¬
годен
umklammern [um'klamen| cohne ge-> vt
обгръщам здраво; ш обкръжавам
Umklammerung [от'к1атзгог)| <-, -en>
/ обгръщаме cp; (Umarmung/ прегръд¬
ка мс
Umkleidekabine / (in einer Sporthalle!
съблекалня мс; (in einem Bekleidungsge
schäft/ пробна мс; (am Strand/ кабина ж
за преобличане Umkleideraum тсъб-

umkommen
617
umschließen
лекалня ж
um kommen <irr> vi sein 1. >sterben•
умирам, загивам 2. fig. famумирам: уог
etw dat - умирам от нщ; vor Hitze/
Angst ~ умирам \iuu загивам] от жега/
страх 3. /Lebensmitteli развалям се
Umkreis <-es> kein PI m околност ж;
/von Personenj обкръжение cp; (Nähei
непосредствена близост: im ~ von zehn
Kilometern в радиус от десет километ¬
ра	'
umkreisen [um’kraizan| <ohne ge-> vt
обикалям; a. fig въртя се около
um I krempeln |'иткг£гпрз1п] vt 1. (um¬
schlagen) запретвам, навивам нагоре
2. fig lauf den Kopf stellen, durchsuchen/
обръщам наопаки, претърсвам основ¬
но 3. fig, fam (Haus, Zimmer, Mensch) про¬
меням коренно, преобразявам
umlBaden <irr> \t претоварвам, npe-
хвърлям
umlagern |um'la:gen| <ohne ge-> vt (um
geben) заобикалям
Umland <-(e)s> kein PI n крайни райони,
зависещи икономически и културно
от даден град
Umlauf т 1. sing (Kreisen) въртене ср;
(einzelne Kreisbewegung) завъртане ср
2. sing (von Geld! обращение ср; in -
bringen [о setzen] пускам в обраще¬
ние; im - sein в обращение съм 3. sing
astr въртене ср 4. /Rundschreiben) цир¬
куляр м Umlaufbahn /.astr орбита ж
Umlaut /тшкс 1. /~ъл£/преглас.и 2. (um
gelauteter Vokal) гласна ж с преглас
um liegen vt 1. (Kleidungsstück)наметвам;
(Verband) превързвам, поставям пре¬
връзка 2. (niederwerfen) повалям 3. fam
(zu Boden strecken) тръшвам. свалям
4.	jarg (töten) пречуквам 5. (Hebel) пре¬
връщам: (Kragen) обръщам 6. fverlegen)
премествам; etw auf etw akk-премест¬
вам нщ върху нщ 7. (verteilen) разпре¬
делям; die Ausgaben auf die Beteiligten
- разхвърлям разходите върху участ¬
ниците
um I leiten ^отбивам, насочвам по друг
път Umleitung /отбиване ср; IStrecke/
обиколен път
umliegend adj околен, разположен
наоколо; (naheliegend) близък, съседен
um| melden I. vt регистрирам на нов
адрес И. vr: sich - регистрирам се на
нов адрес
umnachtef |om'naxtat| adj geistig - умо-
помрачеп, душевноболен
um I pflanzen vt пресаждам
umIpflügen vt ора, изоравам
umiquartieren cohne ge-> vt. премест¬
вам в друга квартира
umranden |om'randdnj '-ohne ge-.- .7 etw
;mit etw: - ограждам ши c нщ
um!räumen it tZimmer > преустройвам,
пренареждам: iBücher; премествам
um rechnen vt преизчислявам, пре¬
смятам
Umrechnungsgebühren fpl п:-: комиси¬
онна такса за преизчисляване на
валута Umrechnungskurse.///курсм
на преизчисляване, валутен курс-
um! reißen' l'umraisan] <irr> vt miederrei
ßen) събарям, повалям
umreißen2 [um'raisan] <irr, ohne ge-> IT
fig очертавам, обрисувам накратко
um rennen <irr> ir събарям пова¬
лям], тичайки
umringen |um'mpn| <ohne ge-> vt об¬
кръжавам, заобикалям
UmrissRR m. UmrißAlt m очертание cp,
контур м; in groben Umrissen zeichnen
нахвърлям |или чертая] c едри щрихи
umIrühren vt бъркам, разбърквам
ums |ums| - um das x um
um I satteln vi fig, fam (den Beruf wechseln)
сменям професията си, преквалифи¬
цирам се; von etw auf etw akk ~ прена¬
сочвам се от нщ към нш.
Umsatz т оборот м Umsatzsteuer /
данък ,w върху оборота
umIschalten I. iT м. превключвам II. vi
Radio, IV превключвам, включвам на
друга програма; ins Stadion ~ включ¬
вам стадиона; wir schalten um zum
Westdeutschen Rundfunk nach Köln
включваме Западногермаиското ра¬
дио в Кьолн
Umschau /(nach jdm/etw) - halten ог¬
леждам се (за нкг/шц|
um schauen х umsehen
Umschlag m 1. sing i Wechsel) рязка про¬
мяна 2. (an Kleidung/ маншетм 3. /Buch-i
обложка ж, подвързия ж 4. (Brief-i
плик .w 5. meu компрес,'./ 6. sing eimer
iGüter-i пласмент .и,- fUmladeni прето¬
варване cp, прехвърляне cp
umi schlagen <irr> I. vt haben 1. (KragenI
обръщам: (Ärmel/запретвам: /Buchseite/
обръщам 2. (Bäumet сека. отсичам
3.	iGüter) претоварвам, прехвърлям
II. vi sein 1. iumkippen) падам, катурвам
се; (bes Wagen) преобръщам се: :;лст об¬
ръщам се 2. (Wind! внезапно проме¬
ням посоката си; (Wetter, Stimme) про¬
меням се внезапно: ins Gegenteil -
променям се в противното
Umschlagplatz т място ср за прето¬
варване на стоки
umschließen [om'JIksan] <irr, ohne ge->
vt 1. (einschließen! обграждам; мн. об¬
кръжавам: (umfassen) обгръщам, об-

umschlingen
618
umstehend
хващам; jdn mit beiden Armen fest ~
притискам нкг в обятията си 2. fig
(beinhalten! в кл ю ч ва м
umschlingen lum'Jlirpn] cirr, ohne ge-> vt
1.	{umarmen) прегръщам; (umfassen)
обгръщам, обхващам 2. (Pflanze) вия
[или увивам| се около
um schnallen vt иреиасвам. занасвам
um schreiben1 |'umjraiban| <irr> vt 1. (über
tragen/ транскрибирам 2. (neu schreiben!
преписвам c преработки; (ändernj npe-
нанисвам 3. п_ж /Grundbesitz! прехвър¬
лям; etw auf jds Namen ~ прехв ьрлям
нщ па нечие име
umschreiben2 jom'Jraiban] cirr, ohne ge->
vt 1. imit anderen Worten) описвам, изра¬
зявам описателно [или с други думи|
2.	(festlegeni определям, фиксирам
3.	тг описвам /окръжност)
um schulen vt 1. (auf andere Schule! ripe-
хвз,рлям в друго училище 2. /beruflich)
преквалифицирам; jdn von etw auf etw
akk - преквалифицирам нкг от нщ в
гнц 3. ро!. превъзпитавам Umschulung
/1. lauf andere Schule! прехвърляне cp
в друго училище 2. (beruflich/ преква¬
лификация ж
um schütten vt 1. (umfüllenj пресилвам
2. (Gefäß! събарям, бутам; (verschütten!
разсипвам
Umschweife ['umjvarfa) pl ohne - /gerade¬
heraus,I без заобикалки, иаираво
Umschwung<-|e)s, -schwünge> ml. (Ver¬
änderung, Wende) прелом м. обрат „u
2. CH (zum Gebäude gehörendes umgeben¬
des Land) земя ж, принадлежаща към
сграда, schönes Haus mit viel - zu ver¬
mieten дава се под наем хубава къща
с принадлежащата към нея земя
um Isehen <irr> vr: sich ~ 1. (zurücksehen)
поглеждам назад, оглеждам се 2. (um
sich herum sehen) sich nach etw ~ оглеж¬
дам се [или озъртам се| за нщ; sich in
der Stadt ~ запознавам се c I/ш/ раз¬
глеждам) града 3. (suchen) sich nach
jdm/etw ~ търся нкг/нщ c поглед, ог¬
леждам се за нкг/нщ
umseitig adj конто се намира на гърба
на страницата
um setzen I. vt 1. (anders setzen!премест¬
вам 2. etw in etw akk - i umwandeln)
превръщам нщ в нщ 3. (verkaufen) про¬
давам 4. /anwendenj прилагам; etw in
die Tat - осъществявах! нщ. превръ¬
щам нщ в реалност; etw in die Praxis
-	прилагам нщ в практиката II. wvsich
-	(Platz wechseln) премествам се
Umsicht / благоразумие ср, пред¬
пазливост ж umsichtig adj благора¬
зумен; (vorsichtig) предпазлив, внима¬
телен
um siedeln I. vt haben преселвам II. vi
sein преселвам се
umsoRR )'umzo| konjтолкова по-; je -
... колкото .... толкова по- ...; -
besser/schlimmer толкова по-добре/
по-зле
umsonst |um'zDnst| adv3. (gratis!безплат¬
но. да ром 2. (vergeblich! напразно; nicht
~ (nichtgrundlos) не без причина, не без
основание
umsorgen lum'zorgsn) cohne ge-> vt по¬
лагам грижи за, обграждам с грижи и
внимание
umispringen ['um/prir)an| <irr> vi sein
1. (Wind) обръщам се, променям посо¬
ката см; auf Nordwest - обръщам се в
северозападен 2. (Ampel! von Rot auf
Gelb - превключвам от червено на
жълто 3. pej (behandeln) mit jdm - от¬
насям се с нкг. so kannst du nicht mit
ihr - не можещ да се отнасяш така с
нея
Umstand т 1. ihr обстоятелство ср;
mildernde Umstände смекчаващи ви¬
ната обстоятелства 2. (Tatsache! даде¬
ност ж, факт м; (Einzelheit) подробност
ж; die näheren Umstände подробности
3.	pl (VerhältnisseI обстоятелства; (Lage)
ситуация .ж, положение cp; unter
Umständen евентуално, може би; unter
diesen Umständen при тези обстоятел¬
ства; unter allen Umständen на всяка
цена; unter keinen Umständen в ника¬
къв случай, при никакви обстоятелс¬
тва; in (anderen) Umständen sein бре¬
менна съм; es geht mir den Umständen
entsprechend (gut) чувствах! се (добре)
за състоянието, в което се намирам
4.	pl (Aufwand, Mühe/усилие ср; (Förmlich
keiten) формалност мс, церемония мс;
Umstände machen (Sachen) създавам
проблеми; (Personen) притеснявам се
[или безпокоя се); machen Sie sich dat
meinetwegen keine Umstände! не се
притеснявайте за мен!
umständehalber l'um/ttndahalbel adv
предвид обстоятелствата; das Haus ist
- zu verkaufen къщата трябва да се
продаде предвид обстоятелствата
umständlich I'om/tendtliq] adj 1. (ausführ¬
lich! подробен; (weitschweifig) обстоя¬
телствен 2. (verwickelt) заплетен, сло¬
жен; das ist mir viel zu - това е много
сложно за мен 3. (beschwerlich) труден,
мъчителен 4. (förmlich) церемониален
5.	(übergenau) педантичен
Umstandskleid п рокля ж за бременни
umstehend |'omJte:ant| adj 1. (um etw
herum stehend) заобикалящ 2. /umseitig!

umsteigen
619
umwerfend
който се намира на гърба на страни¬
цата
um!steigen <irr> vi sein 1. (in Bahn, Bus;
прекачвам се. сменям превозно сред¬
ство; in den Zug nach Frankfurt - пре¬
хвърлям се във влака за Франкфурт
2. ßg, fam (überv/echselnj von etw auf etw
akk ~ сменям нщс нщ: auf vegetarische
Ernährung ~ преминавам към вегета¬
рианска храна
umlsteilen' |‘om/ulan] I. vt 1. (andersstellenj
премествам 2. fig (anpassenj приспосо¬
бявам, нагаждам; etw auf etw akk ~
приспособявам нщ към нщ; auf andere
Erzeugnisse - преминавам към произ¬
водство на други изделия И. \r sich
(auf etw akk) - fig нагаждам |или прис¬
пособявам! се (към нщ)
umstellen2 |um'Jt£lan| <ohne де-> vt об¬
граждам; ми. обкръжавам, обсаждам
Umstellung / 1. (Positionsänderung) пре¬
местване cp 2. ßg (Anpassung) приспо¬
собяване cp; (von Betrieb) преустройст¬
во cp; ~ auf etw akk преминаване cp
|или преход ж| към нщ; - auf Computer
приспособяване |или преминаване]
към работа с компютър 3. (Verände¬
rung) промяна ж
umlstimmen \{ jdn - променям мне¬
нието на нкг
um Istoßen <irr> vt I. (umwerfen) съба¬
рям, бутам 2. fig (Plan) отхвърлям
umstritten |um'Jtnt3n| adj спорен;
(Mensch) оспорван
umlsfrukturieren cohne ge-> vf iipe-
структурпрам
umIstülpen \4 преобръщам, обръщам
c дъното нагоре; fig обръщам наопа¬
ки
Umsturz т преврат м; (Umwälzung) ре¬
волюция ж
umlstürzen I. vt haben събарям, обръ¬
щам; а. ßg свалям, провалям; fol сва¬
лям, събарям II. vi sein падам, рухвам:
(umkippen) обръщам се. катурвам се
Umtausch т 1. um. смяна ж, замяна ж;
diese Waren sind vom - ausgeschlossen
смяната \или подмяната! на тези сто¬
ки е недопустима 2. fin обмяна ж
um {tauschen vtl. (Waren)etw\gegen etw)
~ сменям, заменям 2. rn обменям: Euro
(in Leva) ~ обменям евро (в лева)
U-Musik |'u:muzi:k| <-> kein PI f забавна
музика
Umwälzung <-, -en> / прелом .и., прев¬
рат м
um i wandeln vt etw (in etw) ~ превръ¬
щам нщ |н низ) Umwandlung / пре¬
връщане cp; (von Charakter) преобразя¬
ваме cp
Umweg m път .«. коти заобпка.ia.
отклонение cp. einen - machen saoGn-
калям: auf -en по обиколен m.i
Umwelt /околна среда Umweltbedin¬
gungen /Ь/условия мн. характерни за
околната среда umweltbelastend adj
замърсяващ околната среда Umwelt¬
belastung /замърсяване ср на окол¬
ната среда umweltbewusstRR adj кой¬
то целенасочено пази околната сре¬
да: sich ~ verhalten стремя се да не
замърсявам околната среда Umwelt-
bewusstseinRR п съзнание ср за отго¬
ворност към околната среда Umwelt¬
einflüsse mplвлияние ср на околната
среда Umweltforschung /екология ж
umweltfreundlich ad) екологичен; -е
Plastiksäcke екологични пластмасови
торбички Umweltgefahr <-, -еп> /
заплаха ж за околната среда umwelt¬
gefährdend «?<# застрашаващ околна¬
та среда umweltgerecht adj съобра¬
зен с околната среда, екологичен
Umweltgift <-(e)s, -е> п отровни не-
екологичнм продукти Umweltgüte¬
siegel локо печат.« за екологичиост
Umweltkatastrophe / екологична
катастрофа Umweltkriminalität /еко¬
логична престъпност Umweltminis-
ter(in) <-s,	-, -nen> л?//мш1исгър|ка)
м(ж) на екологията Umweltpolitik /
екополитика ж umweltschonend adj
щадящ околната среда Umweltschutz
т защита ж на околната среда Um-
weltschützer(in) <-s, -; -, -nen> m(ß
природозащитмнк .и, природозащит-
ничка ж Umweltschutzmaßnahmen
pl мерки мн за опазване на околната
среда, екологични мерки Umwelt¬
schutzpapier п рециклирана хартия
Umweltsteuer <-, -п> / екологичен
данък Umweltsünder т сковрсдитсл
.« Umweltvergehen п Око екологично
провинение, екологична простъпка
Umweltverschmutzerl in | <-s, -; -, -nen>
miß замърсител|ка) м!ж) на околната
стреда Umweltverschmutzung / за¬
мърсяване ср на околната среда
umweltverträglich adj екологичен
/който не е вреден за околната сре¬
да/ Umweltverträglichkeitsprüfung
<-, -еп>/проверкаж за екологичиост
umwerben [um'vrrbanl <irr, ohne ge-> vt
ухажвам
um I werfen <irr> vt 1. /umschmeißenI съ¬
барям, обръщам 2. ßg. fam (Plan, Ord¬
nung) провалям 3. fam (aus der Fassung
bringen) изваждам от равновесие
umwerfend adj /sehr beeindruckend) стра¬
хотен

umwickeln
620
unausstehlich
umwickeln (um'viloln) cohne ge-> vt
увивам: etw mit Binden - превързвам
нщ. слагам превръзка па нщ; etw mit
Papier - увивам нщ в хартия
umzäunen |um'tjDinan| cohne ge-> vt
ограждам
um ziehen <irr> I. vi sein (in andere Woh¬
nung,i пренасям се; (in andere Stadtj пре¬
селвам се. премествам се: nach Stutt¬
gart - премествам се в Щутгарт II. vr:
sich ~ преобличам се
umzingeln [um'tsirjaln] cohne ge-> vt
обкръжавам
Umzug m 1. /Festzug/ манифестация ж;
id:i. шествие cp 2. /Wohnungswechsel/
преместване cp
UN |u:'?£n] f abk von United Nations OH
unabänderlich |on?ap?£ndeli^] adj неиз-
меняем: /unwiderruflich! неотменим
unabhängig adj независим; (Staat) суве¬
ренен; von jdm/etw - sein независим
съм от нкг/нщ: ~ davon, ob/wann/wie/
wo/wer ... независимо от това. дали/
кога/как/къдс/кой ... Unabhängigkeit
/независимост ж; (staatliche) суверени¬
те!' м
unabkömmlich |'un?apkcEmlig| adj неза¬
меним. необходим
unablässig |on?ap'l£siq:| I. adj постоянен,
непрестанен II. adv постоянно, непрес¬
танно
unabsehbar |on?ap'ze:ba:e| adj 1. (unkal¬
kulierbarIнепредвидим, непредсказуем;
auf ~e Zeit за неопределено време
2. (räumlichj необозрим, необятен
unabsichtlich adj неумишлен, непред¬
намерен
unachtsam adj (unaufmerksam/ невнима¬
телен; (nachlässig! небрежен Unacht¬
samkeit c-> kein PI f /Unaufmerksamkeit!
невнимание cp; (Nachlässigkeit) небреж¬
ност ж
unanfechtbar |un?an'fE$tba:e| adj неос¬
порим. неопровержим
unangebracht adj неуместен, непод¬
ходящ
unangefochten ао/неоспорван, безспо¬
рен
unangemeldet I. adj без предизвестие;
/Besucher! неочакван: er kam - гой
дойде без предизвестие [н.?н без да се
обади предварително) II. adv без пред¬
известие. неочаквано
unangemessen adj неуместен, неподо-
баващ
unangenehm adj неприятен; (misslichj
досаден: 'ärgerlich! дразнещ: - auffallen
правя лошо впечатление: Ivon etw) ~
berührt sein неприятно съм засегнат
■от IицI: es ist mir sehr ~ много ми е
неприятно
unangetastet adj непокътнат; etw -
lassen оставям нщ непокътнато
Unannehmlichkeit / неприятност ж;
jdm ~en bereiten създавам нкм непри¬
ятности
unansehnlich adj невзрачен, неугле¬
ден; (Nahrung) неапетитен
unanständig adj неприличен, непри¬
стоен
unantastbar [un?an'tastba:g] adj а. iur не¬
прикосновен; liiii. непоклатим
unappetitlich adj неапетитен; (unästhe¬
tisch! неестетнчен; (schmutzig) мръсен
Unart/1. (schlechte Angewohnheit! лош
навик 2. (unartigesBenehmen!неприлич¬
но държане: (von Kindern) непослушн¬
ице cp, лошо поведение unartig adj
немирен, непослушен
unästhetisch adj неестетнчен
unaufdringlich adj 1. (Parfüm)дискретен
2. (Mensch! деликатен
unauffällig I. adj дискретен, небиещ на
очи II. adv дискретно, без да се забе¬
лежи
unauffindbar |'un?auffintba:g| adj неот-
крпваем
unaufgefordert I. adj незван, неканен
И. adv без покана, по собствен почин
unaufhaltsam |un?aufhaltza:m о 'un?auf
haltza:m| adj неудържим
unaufhörlich |un?auf'h0:eli<; o 'un?auf
heieligl I. adj непрестанен, непрекъс¬
нат II. adv непрестанно, непрекъсна¬
то
unauflöslich |un?aufl0;sliq o'un?aufl0:sli<;)
adj (Widerspruchj неразрешим; (Vertrag!
който не може да бъде развален
unaufmerksam adj 1. (unkonzentriert! не¬
внимателен, разконцентриран; (zer-
streutl разсеян 2. (nichtzuvorkommend) не-
любезен Unaufmerksamkeit /невни¬
мание cp; (Zerstreutheit) разсеяност ж
unaufrichtig adj неискрен, лицемерен
unaufschiebbar |'un?aufji:bba:e о un?auf
Ji:bba:g| adj неотложен
unausgeglichen adj неуравновесен
Unausgeglichenheit / неуравновесе¬
ност ж
unausgeschlafen adj недоспал
unausgewogen adj неуравновесен
unauslöschlich |'un?auslcEjli<; o un?aus‘
IcE/hgl adj geh незаличим, незабравим
unaussprechbar ['un?ausjpr£qba:e o un?
aus'Jpr£<;ba:g| adj неизговорим, непро-
износим
unaussprechlich |ün?aus'JprE<;li<^ o 'un?
aus/pr£<;li<;| adj неизразим; (Eiend, Freude,
Leid,j неописуем
unausstehlich |un?aus'Jte:li^ ö'un?ausjte:li<;|

unausweichlich
621
unbeschadet
adj нетърпим, непоносим
unausweichlich [ün?aos'vai^lic o ’on?aos
vai<;liq| adj неизбежен
unbändig ['unbtndK;] adj необуздан, не¬
укротим; sich - freuen радвам се страш¬
но много, побърквам се от радост
unbarmherzig adj жесток, безжало¬
стен
unbeabsichtigt adj неумишлено, не¬
преднамерено
unbeachtet adj незабелязан; etw - las¬
sen не обръщам внимание на нщ
unbeaufsichtigt adj (Bahnübergang) неох-
раняван; (Kinder) без надзор, без кон¬
трол
unbedarft adj наивен
unbedenklich I. adj небудещ съмнение
II. adv без колебание
unbedeutend adj 1. (unwichtig) малова¬
жен, без значение 2. (geringfügig) не¬
значителен, несъществен
unbedingt I. adj 1. (absolut) абсолютен;
(bedingungslos) безусловен, безпрекос¬
ловен 2. CH Jur (ohne Bewährung) без
право на условна присъда, ефекти¬
вен; er wurde zu drei Jahren - verurteilt
той получи три години ефективна
присъда II. adv непременно; das hat
nicht ~ etw mit ... zu tun това не е
свързано непременно с ...
unbefangen I. adj 1. (natürlich) естест¬
вен, непринуден 2. (unvoreingenommen)
непредубедеи. обективен 3. (unpar¬
teiisch) безпристрастен II. adv непри¬
нудено. естествено
unbefriedigend adj незадоволителен,
иеудовлетворитслен unbefriedigt adj
незадоволен
unbefristet adj безсрочен
unbefugt adj неправомощен; (Waffen
besitz) неправомерен Unbefugte <ein
-r, -n, -n> mf~n ist der Zutritt verboten
вход за външни лица забранен
unbegabt adj бездарен, ненадарен: ffür
etw) - sein нямам дарба (за нщ):
musikalisch ~ sein нямам музикална
дарба, не съм музикален
unbegreiflich (onbs'grarfli^ o'unbagraifli^l
adj непонятен, неразбираем
unbegrenzt adj неограничен
unbegründet adj необоснован
Unbehagen n неудоволствие cp, непри¬
ятно чувство
unbehaglich adj (ungemütlich) неуютен.
неприветлив; (unangenehm) неприятен,
неудобен; sich ~ fühlen чувствам се
некоифортно
unbeherrscht I. adj неовладян; (Person)
нев ьздз.ржам; du bist immer so unbe¬
herrscht! винаги си толкова невъздър¬
жан! II. adv невъздържано
unbeholfen l'ünbahalfanj adj несръчен,
непохватен: (plump) тромав Unbe-
holfenheit <-> kein PI f несръчност ж.
непохватност ж; iStil) тромавосг ж
unbeirrbar [unba?irba:g o'ünbs?irba:e| adj
непоколебим, уверен unbeirrt |onbs'7m
o 'unba?irt] adj сигурен
unbekannt adj непознат: adm, ihr неиз¬
вестен. непознат; er ist - verzogen тон
се е преместил на неизвестен адрес:
das ist mir - това не ми е известно
Unbekannte т/непознат!а) м(ж): лвм,
UJR непзвестен(а) м(ж!
unbekümmert |'unbakYmt?t] adj безгри¬
жен
unbelastet adj 1. (frei) свободен, необ-
ременеи; ~ von Sorgen/Pflichten необ-
ременен с грижи/задължения 2. iin
иеобременен (с дългове, данъци, ипо¬
теки), без вещна тежест
unbelehrbar |'unbale:eba:e о ипЬа'1е:еЬа:в|
adj непоправим: (halsstarrig) оп ъ рн и ч а в.
твърдоглав
unbeliebt adj който ие е обичан, не-
симпатичен; (unpopulär) непопулярен;
~ bei jdm sein неси.мпатичен съм на
нкг: sich - bei jdm machen ставам и км
несимпатнчеи Unbeliebtheit/иеполу-
лярност ж, омраза ж
unbemannt adj без човек |или екипаж|
на борда
unbemerkt I. adj незабелязан И. adv
незабелязано, без да прави впечатле¬
ние
unbenommen [unba'naman о'ипЬзпзтап)
adj es bleibt Ihnen - sich zu beschweren
всеки е свободен [или в правото cnj да
се оплаче
unbeobachtet adj ненаблюдавап. без
наблюдение
unbequem adj 1. (Sessel) неудобен 2. fig
(lästig) досаден
unberechenbar |ипЬа'г£<;зпЬа:в o 'onba
r£<;anba:e| adj неизчислим: (a. Mensch)
непредсказуем
unberechtigt adj неоснователен, неоп¬
равдан
unberücksichtigt adj койго не е взет
под внимание; etw - lassen не вземам
нщ под внимание, игнорирам: etw
bleibt - нещо не бива взето под вни¬
мание, нщ бива игнорирано
unberührt adj 1. (nicht berührt) непокът¬
нат. недокоснат 2. (jungfräulich) девст¬
вен
unbeschadet |unba'Ja:dat o'unbaja:dat| prp
+gen geh 1. (ohne Rücksicht auf, trotz) не¬
зависимо от. въпреки 2. (ohne Nachteil
für) без да се засяга: (in Einklang mit) при

unbescholten
622
unecht
запазване действието na
unbescholten adj безукорен. безуирс-
чеп; /Mädchenj неопетнен; (Bürger) по¬
рядъчен
unbeschränkt ['unbajrtqktl adj неогра¬
ничен: jdm ~e Vollmacht geben данам
iiKM неограничени пълномощни
unbeschreiblich ['unbajraipli<;| adj неопи¬
суем
unbeschrieben adj (Papier) нензпнеан
чнст| jiiict: er ist Inoch) ein -es
Blatt /am /von jdm weiß- man noch nichts]
той не е известен na никого: ler hat
wenig Erfahrung) той е (още) неолитен
unbesonnen I. adj 1. (Entschluss) необ¬
мислен. прибързан 2. /.Mensch/ безраз-
съдеи II. аг/убечрачеьдио. необмисле¬
но
unbesorgt <?с//спокоен. безгрижен: seien
Sie ~! бъдете спокойни!
unbeständig adj 1. /wechselhaft] промен¬
яни. непостоянен 2. iPersonl непосто¬
янен
unbestechlich (onba'/U<;lic; о 'unbsjt£<;lic;|
adj неподкупен
unbestimmt ас//неопределен; (vage) не¬
ясен. смътен: der ~e Artikel i ini; neon-
ределмтелеп член: auf ~e Zeit за не¬
определено иреме: es ist noch wann
... ne е ясно още кога ...
unbestreitbar |unba'jiraitba:e o'unba/trait
ba:e| adj неоспорим, псопронержим;
(Erfolg, Fortschritt) иесьмнен
unbestritten |onba'Jtntan o 'unbajtritan|
I. adj безспорен: es ist dass ... беч-
спорпо е. че ... II. ach' безспорно
unbeteiligt |unba'taili<;t o 'unbatailiql] adj
безу11асте н. бечрачл и че п
unbetont adj неударен. без ударение
unbeugsam |un'baikza:m o'unbaikza:m| adj
непреклонен: /standhaftI твърд, иесло-
мпм
unbewacht adj неохранявап; /schutzlosj
беч охрана, незащитен; ein -er Park¬
platz неохранявап паркинг
unbewaffnet adj невъоръжен
unbeweglich (onbaVekli^ o‘unbavekh<;| adj
неподвижен; fest! недвижим: /starr)
скован; /geistigi вцепенен; (BlickI втрен¬
чен; /Auffassung/ закостенял
unbewohnbar [‘unbavo:nba:e o unba1 vo:n
ba:ej adj необитаем, негоден ча обита¬
ване unbewohnt adj необитаван. пра¬
зен: /Insel/ пуст. безлюден
unbewusstRR adj, unbewußtAI( adj нево¬
лен: i’SvcH несъзнателен, неосъзнат:
/instinktiv) инстинктивен: das war ganz
- зова беше с ъвсем пес ъзнателпо
UnbewussteRR <ein -s, -n> kein PI nnv.tw
нсосъчна тото cp
unbezahlbar |unb3'tsa:lba:g| adj (kostbar/
безценен: /zu teuer) който не може да
бъде платен, твърде висок
unblutig adj безкръвен
unbrauchbar adj негоден, неизползва¬
ем; jungeeignet) негоден, неподходящ
unbürokratisch adj небюрократичеи
und |unl| konj 1. (in Aufzählungen, bei
wiederholten Komparativen, anreihend) а. мдт
и: größer - größer все по-голям и по-го¬
лям; - so weiter |ofort| и така нататък;
drei - zwei ist fünf з ри и две е равно
на пет: geh - hole mir ... иди и ми
донеси ...; sei so gut - mach das Fenster
zu б 1.ДП така доб ър и затвори прозо¬
реца: - ob! fam и още как!; -? и?: па ~?
/ат и какво от 'това?, е та? 2. (zum
Ausdruck eines Gegensatzes) а (пък): er hat
gewonnen - ich nicht той спечели,
а (п ък) аз не 3. (zum Ausdruck einer
Ursache Folge Beziehung) и ето защо
4.	(einschränkend) дори и 5. (erläuternd) и
то
Undank т неблагодарност ж; - ernten
срещам |или жъиа| неблагодарност; -
ist der Welt Lohn sprichw хршт куче да
те лае поговорка undankbar adj ие-
благодарен; gegen jdn - sein неблаго-
дарон съм к ъм икг
undatiert adj без дата
undefinierbar |undefi'ni:gba:g о 'unde
fini:gba:g| adj който не може да се оп¬
редели. неопределен; der Kaffee
schmeckte - кафето нямаше вкус на
нищо
undemokratisch adj недемократичен
undenkbar |un'd£T)kba:g| adj немислим
undeutlich adj неясен, смътен; (Foto)
неясен, размазан; (Schrift) нечетлив;
Haut) неясен; sich - ausdrücken изра¬
зявам се неясно
undicht adj пропускащ; (Fenster) неуп-
дътнеи; der Wasserhahn ist ~ кранче¬
то на чешмата тече
Unding nes ist ein - zu ... абсурдно |или
глупаво| е да ...
undiszipliniert adj недисциплиниран
undurchdringlich |undur<;'drir)li<; o 'un
dorgdnr)liq| adj непроходим; (Finsternis)
непрогледен; (Gesicht) непроницаем
undurchlässig аа/непропусклив, непро-
пускащ
undurchschaubar |'undur^Jauba:g o un
durc'Jauba:g| adj непроницаем
undurchsichtig adj 1. (nicht durchsichtigI
непрозрачен 2. fig (undurchschaubar! не¬
проницаем
uneben adj неравен
unecht adj неистински, фалшив; (künst¬
lich) изкуствен

unehelich
623
unersetzlich
unehelich adj IKind■ извънбрачен
unehrenhaft adj непочтен, безчестен
unehrlich adj нечестен, непочтен Un¬
ehrlichkeit / нечестност ж, непочте-
ност ж
uneigennützig adj безкористен
uneingeschränkt adj неограничен
uneinheitlich adj нееднороден, разно¬
роден; -е Meinungen различни мне¬
ния
uneinig arf/неединен; (bes Partei) разеди¬
нен; in diesem Punkt sind wir uns - no
този въпрос не сме на едно и също
мнение Uneinigkeit/разногласие ср
uneins <inv> adj s. uneinig
uneinsichtig adj (unvernünftig) неразумен,
безразсъден; (verstockt) твърдоглав,
упорит
unempfindlich adj 1. (unsensibel) равно¬
душен, безразличен; gegen etw ~ sein
безразличен |или равнодушен! съм
към нщ 2. /widerstandsfähigI gegen
Krankheiten - sein устойчив съм ма
болести
unendlich |un'?£ntli<;| I. adj безкраен,
неизмерим, необятен, безпределен
II. adv безкрайно много; sie haben ~
lange diskutiert те дискутираха без¬
крайно дълго Unendlichkeit <-> kein
PI / безкрайност ж; (Unermesslichkeitj
бсзконечиост ж. нсобятиост ж
unentbehrlich |un7fnt'be:elig о 'un?£nt
be:gliq| adj незаменим: (unbedingt not
wendigI (абсолютно! необходим
unentgeltlich |on?Ent'gEltli<: o'un?EntgEltli<;|
I. adj безплатен, безвъзмезден II. adv
безплатно, безвъзмездно
unentschieden adj 1. (Mensch) нереши¬
телен 2. (Frage, Angelegenheit! неразре¬
шен. нерешен 3. sport - enden \ostehen]
завършвам при равен резултат: -
stehen равен резултат, реми cp Unent¬
schieden <-, -> п Sport равен резултат,
реми ср
unentschlossen ^/нерешителен: - sein
нерешителен съм Unentschlossen¬
heit / нерешителност ж
unentschuldbar |ün?£ntjultba:B о 'un?£ntf
ultba:e| adj непростим, който не може
да бъде извинен
unentschuldigt adj неизвинен: -es
Fehlen отсъствие ср без уважителни
причини
unentwegt |ün?Ent've:l<t о 'un?Entve:kt|
I. adj постоянен, непрекъснат: (ипег■
müdlich) неуморен II. adv постоянно,
непрекъснато
unerbittlich |un?Ee'bitli<; о ’urtfEebitlicI adj
неумолим, непреклонен: (а. Schicksal)
неумолим
unerfahren adj неошпен: in etw /	-
sein неошпен съм в нщ Unerfahren¬
heit <-> kein Pi/ неопитност ж
unerfindlich ;un?Ee1'intlic; o on?£i?f:mlic|
adj aus -en Gründen по непонятни чии
необясними! причини
unerfreulich adj нерадостен: ;unange¬
nehm! неприятен
unergiebig adj 1. ,■ Bodeni неплодородеп
2. iThemai безплоден, безрезултатен
unergründlich iun?£p'grYntli^ о:оп7£вдптЦ
Ixcj adj необясним, неразбираем: ;Lä
chein, Bück; загадъчен
unerheblich adj незначителен, несъ¬
ществен
unerhört [ün?EB'h0:Bt| I. adj I. :unglaublich:
невероятен, невъобразим: •außerordent¬
lich) нечуван 2. pej (empörend! възмути¬
телен: das ist ja wirklich -! това наис¬
тина е нечувано |или възмутително!!
II. adv /überausI страшно, ужасно
unerkannt adv неразпознат, неиденти¬
фициран: ~ entkommen изпл ъзвам се
\или измъквам се), без да б ъда раз¬
познат
unerklärlich |on?Ee'klE:eli<; о *un?f t?kk:glic|
adj необясним: es ist mir wie ...
необяснимо [или непонятно! ми е
как ...
unerlässlich1** ]an?ce'l£sli<; o'un?£elEsli(;| adj
наложителен, крайно необходим: (Vor
aussetzung, Bedingung/ задължителен
unerlaubt adj непозволен, неразрешен
unerledigt adj несв ършен: (Post) необ¬
работен: (Rechnung) неуреден, непла¬
тен
unermesslich** |un?Ee'mEsli<; o 'оп?ер
m£sli<;] I. adj неизмерим, безмерен: fun
endlich) безпределен, необятен: (riesig)
неимоверен II. ^неимоверно. извън¬
редно
unermüdlich {on?£c'my:tli<; o’ürtfEemy.-tlicj
adj неуморим
unerreichbar |ип7£в'гзк;Ьа:е o 'оп?евг
ai<;ba:e| adj 1. (Ort- непостижим, недое-
тпгае.м 2. ftg /Leistungj непостижим
unersättlich |on7£e'z£tlic o !un?EBZ£tli<;j adj
ненаситен
unerschöpflich |ün?Ee'/apflr(; o 'un?EB
JcEpfli^l adj неизчерпаем
unerschrocken adj неустрашим, без¬
страшен
unerschütterlich |un?EB'jYtelic o 'un7EB
/Ytelig) adj непоколебим, непоклатим:
(Ruhe) не в ъ з м ут1t м
unerschwinglich |un?Ee,Jviglic о 'оп7ев
Jvirjli^] adj (WareI недостъпен: (zu teuer)
прекадено скъп: (Preis) прекадено
висок
unersetzlich |un?£e'z£t§lic o 4jn?Eez£t§li<;|

unerträglich	624	ungehemmt
adj 1. (unersetzbar! незаменим 2. (nicht
wiedergutzumachen] който ие може да
се възстанови, невъзстановим
unerträglich [un7£e'tr£:kli<; о 'un?£Btr£:klic;|
ad] непоносим, нетърпим
unerwähnt афюспоменат; etw ~ lassen
отминавам нщ, без да го спомена
unerwartet ['un?£Bvartat| I. adj неочак¬
ван: (plötzlichi внезапен И. adv неочак¬
вано. внезапно
unerwünscht adj нежелателен: /unge¬
legen) нежелан
unerzogen adj невъзпитан
UNESCO ju'nEsko] <-> kein PIfЮНЕСКО
unfähig adj неспособен, некадърен:
/inkompetent/ некомпетентен; zu etw -
sein неспособен съм за нщ Unfähig¬
keit /1. (Inkompetenz!некомпетентност
.?/(' 2. lArbeits-) неспособност ж
unfair adj некоректен, нечестен; sport
неспортсменски. груб
Unfall т катастрофа ж, злополука ж,
произшествие cp; einen - haben пре¬
търпявам катастрофа: bei einem -
ums Leben kommen загивам при ка¬
тастрофа Unfallarzt т, Unfallärztin /
лекар(ка) м(ж)ог „Бърза помощ“ Un¬
fallchirurgie / спешна хирургия Un-
fallfahrer(in) miß шофьор м. причи¬
нил катастрофа Unfallflucht <-> kein
///бягство ср от местопроизшествие;
~ begehen бягам от местопроизшест¬
вие unfallfrei adj без произшествия
|или катастрофи], безавариен Un¬
fallopfer п жертва ж на катастрофа
Unfallschaden т лом щета ж. причи¬
нена от катастрофа Unfallstation /
отделение ср за спешна медицинска
помощ Unfallstatistik / статистика
ж на произшествията Unfallstelle /
място ср на произшествие, местопро¬
изшествие ср Unfallursache <-, -п> /
причина ж за злополуката Unfallver¬
sicherung / застраховка ж „Злопо¬
лука" Unfallwagen т 1. (Rettungswagen!
санитарна кола за бърза медицинска
помощ 2. /beschädigter Wagen] катаст¬
рофирала кола
unfassbar811, unfasslich88 [unfasbaie, un'
faslic o 'unfasbaie, ‘unfasli<;| adj непоня¬
тен, неразбираем
unfehlbar (un'ferlbaiB o 'onfe:lba:e| I. adj
безпогрешен: (Mensch) непогрешим;
/unweigerlichj неизбежен, неминуем
II. ad/ неминуемо, непременно Un¬
fehlbarkeit <-> kein PI f безпогреш-
HocT ж, непогрешимост ж
unfein adj неизискан: /unhöflichj невеж-
лив: (grob) груб
unförmig j‘onfcErmi<;| adj безформен
unfrankiert adj нетаксуван, необлепеи
c пощенски марки
unfreiwillig adj нсдоброволсн
unfreundlich adj 1. (unliebenswiirdigl не¬
приветлив. нелюбезеи; (barsch) недру¬
желюбен, груб 2. (Wetter] лош. непри¬
ятен
Unfriede(n) т раздор м. вражда ж
unfruchtbar adj неплодороден; (zeug¬
ungsunfähig) безплоден, ялов
Unfruchtbarkeit / неплодородие ср;
(Zeugungsunfähigkeit] безплодие ср, сте¬
рилитет м; а. fig безрезултатност ж
Unfug l'anfuikj <-(e)s> kein PI m 1. (etwas,
was Schaden anrichtet} безчинство cp,
безобразие cp; - treiben правя пора¬
зии 2. (Unsinn] глупости мн; red’ doch
keinen -! не дрънкай глупости!
Ungar(in| fuqgar] <-n, -n; -, -nen> miß
унгарец ,и, унгарка ж
ungarisch adj унгарски
Ungarn l'urjgarn) n епос Унгария ж
ungeachtet |unga'?axtat o 'unga?axtat| prp
+gen въпреки: - dessen |o dessen ~|
независимо от; dessen ~ въпреки това:
- der Tatsache, dass ... независимо от
факта, че ...
ungeahnt |onga'?a:nt o ‘unga?a:nt| adj не¬
подозиран
ungebeten adj -er Gast неканен гост
ungebildet adj необразован
ungeboren adj нероден Ungeborene
<ein -s, -n, -n> n неродено cp
ungebräuchlich adj излязъл от упот¬
реба
ungedeckt adj 1. (ohne Bedeckung) непо¬
крит; -er Tisch нсзастлана |шш не¬
покрита! маса 2. sport непокрит 3. pin
необезпечен, без покритие
Ungeduld / нетърпение ср ungeduldig
adj нетърпелив
ungeeignet adj неподходящ; für etw -
sein неподходящ съм за нщ; ein -er
Moment неподходящ \или неудобен|
момент
ungefähr (unga'fere о 'ungafciel I. adj (an¬
nähernd] приблизителен II. adv около,
горе-долу; - 100 Euro около 100 евро;
nicht von - неслучайно; wo ~? къде
горе-долу?
ungefährlich adj безопасен; (harmlos!
безобиден
ungehalten adj geh невъздържан; über
etw akk - sein ядосан съм за нщ; -
werden ставам раздразнителен [или
невъздържан!
ungehemmt adj 1. (durch nichts gehemmt!
свободен, невъзпрепятстван; (zügelllosl
необуздан 2. (frei von inneren Hemmun¬
gen] без задръжки

ungeheuer	625
ungeheuer lunga'haie o ‘ungahoiel I. adj
необикновено голям/силен: (Mühe) не¬
имоверен; /Schmerzenj нетърпим: [Wis¬
sen) невероятен; !riesig; огромен II. adv
ужасно, страшно
Ungeheuer lungs'haie o'ungahaiej <-s, ->
П чудовище cp
ungeheuerlich [unga'haielK; o'ungahaielicj
adj pej lunerhörtJ нечуван: (empörend)
възмутителен, скандален
ungehindert adj zu etw ~en Zugang haben
имам безпрепятствен |или свободен)
достъп до нщ
ungehobelt [unga'horbalt o'ongaho:bslt| adj
pej недодялан
ungehörig adj неприличен, непристо¬
ен; [frech! нахален Ungehörigkeit <-,
-en>/неприличие cp. нелристойност
ж; [Frechheitj нахалство cp
ungehorsam adj непокорен, непослу¬
шен Ungehorsam m непокорство cp.
непослушание cp
ungeklärt adj (Frage, Ursache/ неизяснен,
неясен: /Verbrechen) неразкрит
ungekündigt adj in -er Stellung е не-
прекратен трудов договор
ungekürzt adj (Text, Ausgabe! несъкратен
ungeladen adj 1. (Schusswaffe! незареден
2. (Gast) неканси
ungelegen adj (a. zeitlich! неудобен, не¬
подходящ; komme ich -? в неудобен
|или неподходящ| момент ли идвам?
ungelenkig adj непохватен, несрочен
ungelernt adj -er Arbeiter неквалифи¬
циран
ungeliebt adj необнчан; - sein не съм
обичан
ungelogen adv fam наистина, без пре¬
увеличение
ungelöst adj нерешен, неразгадан
ungemein [unga'main о 'ongamainl adv
(ganz besonders, äußerst! особено, извън¬
редно; (außerordentlich groß) страшно
ungemütlich adj 1. (nicht gemütlich! не-
уютен 2. fig (Wettert неприятен: (Person!
неприятен, груб; - werden fam ставам
груб
ungenau adj неточен Ungenauigkeit /
неточност ж
ungeniert |ün3e'ni:gt o 'üri3eni:et| I. adj
непринуден, нестеснителен II. adv на-
право; (frei! свободно, без стеснение
ungenießbar |unga'ni:sba:e o'ungani:sba:g|
adj 1. (Speise) негоден за ядене, разва¬
лен; (Getränk) негоден за пиене, про-
киснал 2. scherz, fam (Person) непоно¬
сим, нетърпим
ungenügend adj неудоилстворителеи,
незадоволителен: (а. Schulnotel слаб (2)
ungenutzt adj неизползван; die Chance
ungesüßt
-	verstreichen lassen допускам да ми
се изплъзне шансът
ungeordnet ad! неподреден, в безпо¬
рядък
ungepflegt adj неподдържан, занема¬
рен
ungerade adj iZahl) нечетен
ungerecht adj несправедлив
ungerechtfertigt adj неоправдан, неос¬
нователен
Ungerechtigkeit /несправедливост ж.
неправда ж: - gegenüber jdn/etw не¬
справедливост по отношение на нкг/
нщ
ungeregelt adj неподреден, безпоря¬
дъчен
Ungereimtheit <-, -en> f fig нелепост,
ж, безсмислица ж
ungern adv с нежелание, неохотно
ungerührt j'ungaiyiet) adj равнодушно: -
Zusehen наблюдавам равнодушно
ungesalzen adj безсолен
ungeschehen adjetw ~ machen връщам
станалото назад: das ist nicht mehr -
zu machen станалото - станало
Ungeschick <-ie)s> kein PI n, Unge¬
schicklichkeit <-, -en> / несръчност
ж. непохватиост ж
ungeschickt adjиесрзшен, непохватен:
IFormulierung! несполучлив, неумел
ungeschlagen adj лот без загуба, ие-
победен
ungeschlechtlich adj uk.i|. безполов
ungeschliffen adj 1. (Edelstein! не шли¬
фован 2. fig pej (Manieren/ недодялан,
груб
ungeschminkt adj 1. (Person! негримп-
ран 2. (Wahrheit! гол
ungeschoren adj - davonkommen из¬
мъквам се невредим. разминава мм се
ungesehen adj незабелязан, невидян
ungesellig adj необщптелеи. саможив
ungesetzlich adj незаконен
ungesichert adj (Schusswaffe/ необезопа-
сен. с вдигнат предпазител
ungestört I. adj необезпокояван II. adv
необезпокоявано
ungestraft adj ненаказан: - davonkom¬
men измъквам се безнаказано
ungestüm l'ongajtyim] I. adj geh буен.
необуздан: (heftig! бурен, вихрен II. adv
geh бурно, разпалено, поривисто Un¬
gestüm <-je|s> kein PI n geh буйност ж.
необузданост ж; mit jugendlichem - c
младежки жар. c младежки порив
ungesund adj 1. (Speise, Klima/ нездраво¬
словен; (schädlich/ вреден; für jdn/etw
-	sein вреден съм за икг/шц 2. (kränk¬
lichI болнав, нездрав
ungesüßt ad/п е подсладен: Tee - trinken

626
unhörbar
ungetrübt
пия чай без захар
ungetrübt adj 1. (Wasser) бистър, пераз-
мътеи 2. fig (Freude, Glück) непомрачен
Ungetüm j'ungstyim] <-(ejs, -e> n стра¬
шилище cp; /Monstrum! чудовище cp;
ein - von einem Hut ужасна шапка
ungeübt atf/неопитеи. необпгран; in etw
dat - sein не съм опитен в нщ
ungewiss”” ad)\ ungewißAlt adj несигу¬
рен. неизвестен; jdn über etw akk im
Ungewissen lassen оставам нкг в не¬
ведение относно [или за] нщ Unge¬
wissheit”” /несигурност ж. неизвест¬
ност ж
ungewöhnlich adj 1. /ungewohnt/необик¬
новен 2. i außerordentlich) ижпючитчяеи
ungewohnt adj необичаен
ungewollt I. adj неволен, непреднаме¬
рен II. adv неволно, непреднамерено
Ungeziefer l'ongatsiifel <-s> kein PI n па¬
разити мп, вредни насекоми /бълхи,
Оървеиици, въшкиI
ungezogen adj /bes Kinder) невъзпитан;
/frech) нахален
ungezügelt adj необуздан, неедържан
ungezwungen 1. adj непринуден: /natür¬
lich) естествен II. aebv непринудено,
естествено
ungiftig adj пеотровен
Unglaube т 1. /Zweifel) поверие ср, не¬
доверие cp 2. i<i:i. безверие cp, безбо-
жие cp
unglaubhaft adj недостоверен, неправ¬
доподобен
ungläubig adj 1. /zweifelnd) недоверчив,
скептичен 2. ш невярващ Ungläubige
mf kr неверник м, а теист м
unglaublich ]'unglaupli<;| adj 1. /nicht zu
glauben) невероятен 2. fig /unerhört) не¬
чуван
unglaubwürdig adj I. /Mensch/ на които
не може да се вярва 2. /Nachricht/ не¬
правдоподобен: /Zeuges недостоверен
ungleich I. adj неравен: /verschieden)
различен: /unähnlich/ нееднакъв; /nicht
zusammenpassendi неравностоен: -е
Gegner неравностойни противници
II. adv/vor Komparativen: weitaus/ несрав-
нено. много
Ungleichgewicht <-| eis, -е> лднсбаланс
м, липса ж на равновесие
ungleichmäßig adj 1. /unregelmäßig) не¬
равномерен 2. nicht zu gleichen Teilen)
непропорционален
Unglück <-'eis, -e> n Unheil/ нещастие
cp: /Pech, Missgeschick/;юш късмет: —fall
нещастен случай: /Elend/ беда ж: vom
- verfolgt werden нещастието ме прес¬
ледва: zu allem - ... за нещастие |или
беда] das bringt ~ това носи нещас¬
тие: ein - kommt selten allein sprichw
едно нещастие |или зло| никога не идва
само: in sein - rennen ßm тл.рся си
беля та; jdn ins - stürzen 'тласкам нкг
към нещастие; ~ im Spiel, Glück in der
Liebe sprichw който губи в играта,
печели в любовта
unglücklich I. adj 1. /traurig) нещастен,
злочест 2. /widrig) неблагоприятен; -
ausgehen свършвам |или завършвам|
зле; eine ~е Liebe нещастна любов
II. adv ►unglücklich verliebt sein не¬
щастно влюбен съм ► - stürzen /unge¬
schickt/ падам много зле
unglücklicherweise adv за нещастие
unglückselig adj 1. /Mensch) нещастен,
злочест 2. /Schicksal, Geschehen) злопо¬
лучен. фатален
Unglücksfall т нещастен случай, зло¬
полука ж
Ungnade / немилост ж; bei jdm in -
fallen изпадам в немилост пред нкг
ungnädig adj неблагосклоиен; etw -
aufnehmen посрещам нкг недруже-
л юбно
ungültig adj недействителен: яж нева¬
лиден: für - erklären обявявам за не¬
валиден: ~ werden (nach Ablauf einer Frist)
ставам невалиден; /durch Verjährung)
бивам просрочен
ungünstig I. adj неблагоприятен; -er
Augenblick неблагоприятен момент
II. adv неблагоприятно
ungustiös adj A /undelikat/ неапетитен
ungut adj ein -es Gefühl haben имам
лошо предчувствие, имам неприятно
чувство: nichts für -! не се сърдете!,
без да се обиждате!
unhaltbar |on'haltba:e о ’unhaltbaig] adj
1. мп. неудържим 2. stört неспасяем
3.	/Zustände) нетърпим, непоносим
4.	/These, Theorie) несъстоятелен
unhandlich adj непрактичен, неудобен
Unheil п geh бедствие cp; (Unglück) не¬
щастие ср, беда ж; - anrichten причи¬
нявам нещастие |или беда|
unheilbar [un'hailbaig о ’unhailbarg] adj
неизлечим; - krank sein неизлечимо
болен
unheilvoll adj гибелен, пагубен
unheimlich I. adj 1. /beängstigend) стра¬
шен, зловещ 2. Jam (sehr viel, sehr groß)
ужасен, страшен II. adv /ат (sehr) из¬
вънредно, страшно
unhöflich adj неучтив, невежлпв Un¬
höflichkeit /неучтивост ж, невежли-
вост ж
unhörbar ('onhoigbaig о un'hoigbaig] adi
/nicht hörbar/ недоловим; (kaum hörbari
едва недоловим

627
unhygienisch
unhygienisch adj нехигиеничен
uni ly'ni:| <inv> adj едноцветен
Uni |'uni) <-, -s> f abk von Universität /am
университет м
UNICEF l'umitsEf) <-> kein Plf УНИЦЕФ
Uniform luni'brm] <-, -en> / униформа
ж; in ~ в униформа
Unikat [uni’kait) <-|e)s, -e> n 1. iUnikum)
уникум M 2. (Schriftstück! уникат .и
uninteressant adj неинтересен, безин¬
тересен
uninteressiert adj незаинтересован: an
etw dat - sein не съм заинтересован
от нщ
Union (u'nio:n| <-, -еп>/съюз At
universal |uni£r'za:l| афуниверсален Uni¬
versalerbe m, Universalerbin / един¬
ствен наследник, единствена наслед¬
ил чка Universalgenie п универсален
гении
universell (uniEr'zEl| adj универсален:
(vielseitig) многостранен
Universität |uni£rzi't£:t| <-, -en> / уни¬
верситет м; die - besuchen следвам в
университет Universitätsbibliothek /
университетска библиотека Univer¬
sitätsstadt /университетски град
Universum |uni'v£rzom| <-s> kein Pi n все¬
лена ж
Unke l'uqlo] <-, -n> / 1. гоо вид жаба
2. fam (Schwarzseherjчерногледец.и. пе¬
симист м
unkenntlich adj неузнаваем Unkennt¬
lichkeit <-> kein Plf bis zur ~ entstellt
обезобразен до меузнаваемост
Unkenntnis/незнание cp; in - über etw
akk sein в неведение съм за нщ; jdn in
~ lassen оставам нкг в неведение: in ~
gen в неведение относно
unklar adj inicht klar zu erkennen) неясен,
смътен; (trüb!мътен: (undeutlich)неясен:
(unbestimmt) неопределен; /Unverstand
lieh) непонятен, мъгляв: (fraglich) съм¬
нителен. под въпрос: im Unklaren über
etw akk sein в неведение съм за нщ. не
съм наясно с нщ: jdn im Unklaren
lassen оставам нкг в неведение
unklug adj неразумен, неблагоразумеи
unkompliziert adj прост, обикновен
unkontrollierbar |'unlontnli:<?ba:e| adj
неконтролируем
unkonventionell adj 1. (ungewöhnlich)
необичаен, иеконвенционален: sich -
kleiden обличам се неконвенционал-
но 2. (ungezwungen) непринуден
unkonzentriert adj конто не е концен¬
триран. разсеян: bei etw - sein не съм
концентриран в нщ: - arbeiten рабо тя
разсеяно: schnell - werden бързо се
разкоицентрирам
unmöglich
Unkosten pi разходи ми. разноски ми:
sich in - stürzen охарчвам се; die -
trägt die Firma разноските се поема т
от фирмата Unkostenbeitrag <-iejs,
-träge> т дял м от направените раз¬
ходи
Unkraut п бурени м мн. плевели м ми;
-	vergeht nicht spnchw черен гологан
не се губи поговорка
unkritisch adj безкритичен
unkultiviert adj fig некултурен; sich ~
benehmen държа се невъзпитано
unkündbar lun'kYntbarg o 'unl<Yntba:t?| adj
/Vertragi несрочен. неподлежащ на
прекратяване: (StellungI безсрочен:
/MenschI несменяем
unlängst c?aV наскоро, неотдавна
unlauter adj geh 1. (unehrlich) непочтен,
нечестен 2. (unfair) нелоялен; -er Wett¬
bewerb нелоялна конкуренция
unleserlich [оп'1е;ге1к; o 'unle:zeln;| adj
нечетлив
unliebsam adj неприятен; (nicht willkom
men! досаден
unlogisch adj нелогичен
unlösbar |on'l0:sba:e o 'onl0:sba:e| adj не¬
разрешим
unlöslich |un'l0:sli<; o ’unloisln;] adj нераз¬
творим
Unlust/неохота ж, нежелание cp; mit
-	c неохота
unmäßig I. adj който не знае мярка,
невъзд-ьржан: (überaus groß) прекоме¬
рен: (im Genuss) без мяра II. adv преко¬
мерно. прекадено много
Unmenge /огромно количество: eine -
an |ovon] etw dat огромно количество
от нщ; ~n essen ям много
Unmensch т pej чудовище ср. изверг
.и. звяр м unmenschlich |ün'm£n/lic о
'иптгп/1к;( adj 1. (menschenfeindlich: Gesell¬
schaft! безчовечен: (grausam; жесток
2. (menschenunwürdig) нечовешки 3. fig
(ungeheuer) чудовищен Unmenschlich¬
keit/безчовечност ж. жестокост ж
unmerklich [un'mErklie о 'unmErklic| adj
(nicht merklich! незабележим, недоло¬
вим: (kaum merklich) едва забележим,
едва доловим
unmissverständlichRR |unmisf£g'Jl:£ntli<;
о 'unmisf£Bjt£ntli<;| I. adj недвусмислен
II. adv недвусмислено
unmittelbar adj не посредствен: - davor/
darauf непосредствено предн/след то¬
ва
unmöbliert adj немебелнран. нсобза-
веден
unmodern adj иемодсрен. демоде: (An¬
sichten) старомоден
unmöglich [un'moikln; o 'unm0:kli<;| adj

628
unsauber
Unmöglichkeit
невъзможен; es ist ~ zu ... невъзмож¬
но е да das kann ich - schaffen
невъзможно ми е да се справя с това
Unmöglichkeit/ невъзможност ж; das
ist ein Ding der - това е невъзможно
[или неосъществимо!
unmoralisch ad/неморален, безнравст¬
вен
unmotiviert I. adj (unbegründetj немоти¬
виран, безпричинен; lohne Lust zu etw)
демотивиран II. adv немотивирано,
безпричинно
unmündig adj непълнолетен
unmusikalisch adj иемузикален
Unmut <-(e)s> kein PI m geh 1. (Missfallenj
недоволство cp, негодувание cp 2. (Är¬
gst) яд M
unnachahmlich |unna:x'?a:mliq o'unnaix?
a;mli<;| adj неподражаем
unnachgiebig adj неотстъпчив
unnahbar |un'na:bae| adj недостъпен
unnatürlich adj 1. (nicht natürlich) неес¬
тествен; /abnorm/ противоестествен
2. (geziert) изкуствен, предвзет
unnormal adj ненормален; /außergewöhn
lieh) необичаен
unnötig adj ненужен, излишен
unnötigerweise adv напразно, без нуж¬
да
unnütz |'unnYt5| adj безполезен; (über¬
flüssig) ненужен
UNO | u:no] <-> kein Pi f akr von United
Nations Organization OOH
unordentlich adj разхвърлян; (Zimmer)
неразтребен; (nachlässig) небрежен,
немарлив
Unordnung / безредие cp; (Durcheinan¬
der) безпорядък ,w, хаос м; in - в без¬
порядък; etw in - bringen разхвърлям
шц, довеждам нщ до безпорядък
unparteiisch adj обективен, безпри¬
страстен
unpassend adj (Bemerkung) неуместен,
неподобаващ; (Zeitpunkt) неподходящ,
неудобен
unpassierbar [unpa‘si:eba:g o'unpasi:eba:e)
adj непроходим; die Brücke war - no
моста не можеше да се мине
unpersönlich adj безличен
unpolitisch adj аполитичен
unpopulär adj непопулярен
unpraktisch adj непрактичен
unproduktiv «//непродуктивен, непро¬
изводителен; (nichts erbringend, unergie¬
bigi безрезултатен: -er Streit безсмис¬
лен спор
unpünktlich adj неточен: (verspätet) за¬
къснял
unqualifiziert adj 1. (Person/неквалифи¬
циран 2. (Bemerkungjнепрофесионален
unrasiert adj небръснат
Unrat |'unra:t| <-(e)s> kein Pi m geh бок¬
лук M, смет ж
unrealistisch adj нереалистичен, нере¬
ален; etw - einschätzen преценявам
нщ нереалистично
unrecht adj 1. geh (falsch) погрешен;
(ungerecht)nccnp'tm£i\m\n, неправ 2. (Au
genblick) неудобен, неподходящ
Unrecht n неправда ж; (Ungerechtigkeit)
несправедливост ж; im - sein jo -
haben! не съм прав; jdm ~ tun извърш¬
вам неправда спрямо нкг, не постъп¬
вам правилно с нкг; zu ~ несправед¬
ливо, неправилно; nicht zu - с право,
не без основание
unrechtmäßig adj неправомерен, не¬
законен
unregelmäßig adj неправилен; (Leben)
нередовен; (Pulsschlag) неравномерен
unreif adj 1. (Obst) неузрял, зелен 2. fig
(Mensch) незрял; (nicht ausgereift: Idee,
Plan) недоузрял, незрял
unrein adj a. fig нечист; (schmutzig) мръ¬
сен
unrentabel adj нерентабилен
unrichtig adj погрешен; juü неверен;
(ungenau) неточен
Unruhe /1. (fehlende Ruhe) неспокойсг-
впе cp; (Aufregung) вълнение cp; (Ruhe¬
störung) безпокойство cp 2. (Besorgnis)
тревога ж; (innere ~) вътрешно безпо¬
койство; (nervöse Hast) припряност ж,
смут м 3. pl pol (Krawalle) размирици
мн, вълнения мн
Unruhestifter)in) m(f) pej размирник м,
нарушител м на обществения ред
unruhig adj 1. (nicht ruhig) неспокоен;
(Meer) развълнуван, бурен 2. (Leben,
Mensch) неспокоен; (Zeiten) неспокоен,
размирен 3. (besorgt) тревожен, загри-
жем; ~ wegen etw sein загрижен съм
за нщ
uns [uns| I. pron pers 1. dat von wir (betont)
на нас; (unbetont) ни; von - (unsererseits)
от нас, от наша страна; ein Freund von
- един наш приятел; unter ~ gesagt...
между нас казано ...; hier sind wir unter
-тук сме сред свои; du gehörst zu - ти
си един от нас 2. akk von wir (betont)
нас; (unbetont) ни; ist das für ~? това за
нас ли е? II. pron refl akk von wir се; dat
von wir си; wir sehen - morgen ще се
видим утре
unsagbar |onlza:kba:g] adj неописуем
unsanft adj груб, безцеремонен
unsauber adj 1. (schmutzig) нечист, мръ¬
сен 2. (nachlässig) немарлив; (nicht exakt)
неточен 3. (anrüchig) нечист, съмните¬
лен; ~e Geschäfte machen въртя не¬

unschädlich
629
unter
чисти сделки
unschädlich adj безвреден, безобиден:
jdn - machen обезвредявам нкг
unscharf adj (fig, Ton/ неясен: (Foto; раз¬
мазан, неясен; (Fernglas] нефокусиран:
(nicht präzise) неточен, непрецизен
unschätzbar [un‘j£tsba:g o ’unjEtsbaig) adj
неоценим; (kostbarj безценен
unscheinbar adj невзрачен
unschlagbar funjla:kba:e o on|[la:kba:ej adj
непобедим
unschlüssig adj нерешителен, колеб¬
лив; ich bin mir noch - darüber, was ich
tun soll все още се колебая какво да
правя
Unschuld /1. (Schuldlosigkeit) jhr невин¬
ност ж: seine - beteuern .ihr кълна се
[или давам честна дума|. че съм неви¬
нен; eine ~ vom Lande scherz, fam прос-
тодушно [или нашзно| селско момиче
2.	(Jungfräulichkeit) девственост ж un¬
schuldig adj 1. (schuldlos) невинен: - an
etw dat sein не с-ъм виновен за нщ: jdn
für ~ erklären iur обявявам нкг за не¬
винен 2. (jungfräulich) девствен
unselb|st)ständigRR adj (Mensch! несамо¬
стоятелен; (а. Länder) зависим: Ein¬
künfte aus -er Arbeit adm приходи, ре¬
ализирани чрез наемен труд
unselig adj geh (verhängnisvoll! злополу¬
чен, фатален
unser |'unze| I. pron poss von wir (adjekti
visch) наш; - Haus нашата къща: -е
Verwandten нашите роднини II. pron
pers gen von wir er bedarf ~ тон има
нужда от нас
unsere £ unsere(r, s)
unsereiner, unsereins pron indef хора
ми като нас, някои като нас
uns(e)re(r, s) |'onz(a)ra, -re, -res| pron poss
von uns (substantivisch) наш, наша. наше:
(plj наши; der/die/das unsere нашият,
нашата, нашето; das sind die unseren
това са нашите
unsererseits |'unz|a)re'zaits| adv от наша
страна
uns(e)resgleichen l'unzlslres'glaiqanl <inv>
pron indef хора мп като нас. такива ка¬
то нас
unser(e)twegen |'unzet've:gsn f'unzarst
ve:gan)] adv заради нас, за нас
unseretwillen |'unz3rat'vilan| adv um -
заради нас. за нас
unsicher adj 1. (gefährlich! несигурен,
опасен: die Gegend - machen fam вре¬
менно се настанявам някъде (за раз¬
влечение, разнообразие) 2. (ungewiss!
несигурен; /zweifelhaft/ съмнителен
3.	(nicht selbstbewusst) нсупсрсн, несигу¬
рен 4. (gefährdet! необсзопасен Un¬
sicherheit /несигурност ж Unsicher¬
heitsfaktor m фактор м на несигур¬
ност
unsichtbar adj невидим
Unsinn m 1. i'Unsinnigkeit; безсмислица
ж 2. iUnfug.i глупост ж. щуротия ж; ~
reden говоря глупости: das ist idochi -
това си е (чиста) гупост unsinnig adj
1. (ohne Sinn; безсмислен, глупав 2. 'sehr
groß, sehr intensiv) ужасен, безумен
Unsitte / лош навик
unsittlich adj безнравствен, неморален
unsolide adj 1. (Angebot, Person! несери¬
озен: /LebensweiseI разпуснат, непоря¬
дъчен 2. (Möbel! нестабилен
unsozial adj асоциален, несоцпален
unsportlich adj 1. (keinen Sport treibend!
който не спортува 2. (nicht fair! не-
спортсменскп
unsre!r, s) x unsere(r, s)
unsrige pron poss geh /üruns(e)re(r, s) der/
die/das - нашнят/нашата/нашето; die
-n нашите
unsterblich |'onJt£rpli<;| adja./«'безсмър¬
тен; sich - verlieben fam влюбвам се
безумно, влюбен съм до смърт Un¬
sterblichkeit /безсмъртие ср
Unstimmigkeit l'unJtimiQkait] <-, -en> /
1.	(in Rechnung) несъответствие cp,
грешка ж; (Widerspruch! противоречие
cp 2. meist pl (Meinungsverschiedenheit!
разногласия мн
Unsumme <-, -n> /твърде голяма [или
огромна| сума
unsymmetrisch adj несиметричен
unsympathisch atf/несимпатичен: er ist
mir ~ той не ми е симпатичен
untadlejlig |un'ta:d(a)lic o 'unta:d(ajlxc| adj
безупречен, безукорен
Untat /злодеяние cp; (Verbrechern прес¬
тъпление cp
untätig adj бездеен
untauglich adj für etw ~ sein (Mittel!
неподходящ съм за нщ: /nicht fähig! a.
ми негоден за нщ
unteilbar |un'tailba:e o 'untailba:e| adj не¬
делим
unten ['ontanj adv 1. (tief) долу; da - там
долу: hier - тук долу: nach - надолу:
von - (her) отдолу: rechts - долу вдяс¬
но 2. (am unteren Ende, an der Unterseitei
в долната част: - an der Seite долу
встрани 3. (im Text; weiter - по-долу:
siehe ~! виж по-долу! ►er ist bei mir -
durch fam тон много ми падна в очите
untengenanntAU adj s. nennen 3.
unter ['untej pip +akk o dat 1. (räumlich!
под; (-halb von! по-долу от, под; sie
wohnen ~ uns те живеят под нас
2.	(zwischen) между; (inmitten! сред: -

Unterarm
630
unterhalten
anderem между другото; ~ uns (gesagtl
между нас казано; ~ vier Augen na
четири очп 3. (weniger alsj под; nicht ~
100 Euro не под 100 евро; 10 Grad ~
Null 10 градуса под нулата 4. /begleitet
vom ~ Schmerzen c болки; ~ Tränen през
сълзи: ~ der Bedingung, dass ... при
условие, че ... 5. /Unterordnung/при. по
време на: - der Regierung ... при уп¬
равлението ...: ~ der Militärdiktatur по
време на военна та диктатура 6. (Zuord¬
nung! was verstehen Sie ~ ...? какво
разбирате под ...
Unterarm т подлакътнпца ж (ръката
от лакътя до китката)
unterbelichtet adj 1. //Ъто./педоекспоип-
ран. недос татъчно експониран 2. /ат
!PersonI които не е много интелиген¬
те н
unterbesetzt adj personell - sein c по-
малко персонал съм: der Kurs ist ~
курсът е непопълнен
unterbewusst”” adj подсъзнателен; das
Unterbewusste подсъзнателното Un-
terbewusstseinRR n подсъзнание cp
unterbezahlt adj недобре \или зле| пла¬
тен
unterbieten |unte'bi:tan] <irr, ohne ge->
vt. jds Preise ~ подбивам нечии цени:
einen Rekord ~ счупвам рекорд
unterbinden |unte'bindanj <irr, ohne ge->
vt (verhindern) предотвратявам, преси¬
чам; ;.шр (Blutung! спирам
unterbleiben |unte'blaiban| cirr, ohne ge->
vi sein 1. (nicht stattfinden/ не се състоя,
отпадам 2. (nicht wieder Vorkommenl не
се повтарям
unterbrechen |unte'bir<;an| cirr, ohne ge->
vt прекъсвам Unterbrechung c-, -en>
/прек'ьсване cp; mit ~en c прекъсва¬
ния: ohne ~ без прекъсване
unterbreiten |unte'braitan| <ohne ge-> vt
geh jdm etw - представям нкм нщ;
einen Vorschlag - внасям предложе¬
ние
unter;bringen <irr> vt 1. (Möbel, Gepäck!
намествам, смествам: a. fig вмествам
2. (beherbergen) настанявам, подслоня¬
вам; мм. разквартирувам З./ат (in einer
Stellung! настанявам, осигурявам на¬
значение на Unterbringung <-, -еп> /
настаняване ср, подслоняване ср
Unterbruch <-lels, -brüche> т CH (Unter¬
brechung) прекъсване cp
unterderhand^1 |untede:e'hant| advs. Hand
unterdessen) [unte'deslanji ad/ между¬
временно. в iсъщотоl това време
Unterdrück c-ieis, -drücke> m ниско на¬
лягане
unterdrücken [onte’drYkanJ <ohne ge-> vt
1.	(Menschen! потискам: (Aufstand) поту¬
шавам: (Information)скривам: (Tatsachen!
премълчавам 2. (Gefühl) потискам,
сдържам: (Seufzer, Tränen] сподавям
Unterdrückung c-, -en> / 1. (von
Menschen] потисничество cp, тирания
ж 2. (von Aufstand) потушаване cp; (von
Gefiihl) потискане cp, сдържане cp
unterdurchschnittlich adj под средно¬
то ниво
untere £ unterefr, sj
untereinander |onte?ai’nande] adv 1. (räum
licht един под друг 2. (miteinander) един
c друг. помежду си; (gegenseitig) един
на друг. взаимно
unterentwickelt adj слабо развит: (Kind)
недоразвит, изостанал в развитието
си
unterernährt adj недохранен Unterer¬
nährung /недохранване ср
untere!r, s) l'untara, -re, -ras| adj (unten
gelegen! долен: (a. untergeordnet) ио-до-
леи
Unterführung |unte'fy:rur|| / подлез ,w
Untergang m 1. (von Gestirn) залез -w
2.	•-.aut потъване cp 3. fig (Verfall) залез,
упадък м; (Scheitern, Verderb) гибел ж:
(Welt-) гибел, край м
Untergebene |unte'ge:bana| <ein -r, -n, -n>
mf подчпнен(а) м(ж]
unten gehen <irr> vi sein 1. /Gestirn) за¬
лязвам 2. Maut потъвам 3. fig (verfallen)
залязвам, упадам; (zugrundegehen) про¬
падам; (umkommen) загивам 4. fig (sich
verlieren! потъвам; seine Worte gingen
im Lärm völlig unter думите му потъ¬
наха в шума, шумът заглуши думите
му
untergeordnet adj 1. (Position) подчинен
2. fig (Bedeutung) второстепенен
Untergeschoss”” n сутерен м
Untergewicht n тегло cp под нормал¬
ното
untergraben [unte'gra:ban| cirr, ohne ge->
vt подкопавам, подривам: (Gesundheit)
разклащам
Untergrund m 1. geol подпочва ж, под¬
почвен пласт 2. arch основа ж, фунда¬
мент м 3. (Malerei) грунд м, фон м 4. fig
pol нелегално съпротивително движе¬
ние Untergrundbahn / подземна же¬
лезница, метро ср Untergrundbewe¬
gung / нелегално съпротивително
движение
unterhalb ргр +gen под, по-долу от
Unterhalt т 1. (Lebens-) а. jiir издръжка
ж 2. (Instandhaltung) поддръжка ж
unterhalten junte'haltan) cirr, ohne ge->
I. vt 1. (ernähren) издържам; (a. in Betrieb
habenI държа 2. (Bauwerk) поддържам:

unterhaltsam
631
Unternehmensspitze
(Anlage) държа в изправност, поддър¬
жам II. vr: sich ~ l. (sprechen) sich 'mit
jdm) über jdn/etw akk - разговарям ic
нкг) за нкг/нщ; sich (mit jdm) auf
Japanisch ~ рзговарям (c нкг) на япон¬
ски 2. (sich vergnügen) забавлявам се
unterhaltsam ad/забавен, занимателен
Unterhaitsanspruch m ium право cp на
издръжка unterhaltsherechtigt adj
който има право иа издръжка Unter¬
haltskosten pl разходи мн за издръж¬
ка Unterhaltspflicht / алиментация
ж, задължение ср за плащане на из¬
дръжка Unterhaltszahlung < , -еп> /
плащане ср на издръжка
Unterhaltung |unte'haltor]| /1. (Gespräch;
разговор м 2. (Vergnügen) забавление
ср, развлечение ср: gute ~! приятно
прекарване! 3. sing (Instandhaltung) под¬
дръжка ж Unterhaltungselektronik /
елек тронна музикална техника Unter¬
haltungsindustrie / развлекателна
индустрия Unterhaltungsliteratur /
забавни четива
Unterhändler(in) |‘untetundle| m[j) пос¬
редник м, емисар м; ми. парламен-
тьор(ка) м(ж)
Unterhaus п pol Долна камара. Камара
ж на общините
Unterhemd п долна риза. фланелка ж:
(ärmellos) потник .и
Unterholz п млада, ниска гора
Unterhose /долни гащи
unterirdisch ad) подземен
unterijubeln vt/ат jdm etw ~ пробут¬
вам икм нщ
Unterkiefer т долна челюст
unten kommen <irr> vi sein 1. (Unterkunft
finden) подслонявам се. настанявам се:
in einem Hotel ~ настанявам се в хо¬
тел 2. /ат /Arbeit finden) намирам рабо¬
та 3. bes südd, А (begegnenI so etw ist mir
noch nie untergekommen! такова нещо
никога не ми се е случвало!
unter! kriegen vt /ат sich nicht - lassen
не се предавам, не падам духом
unterkühlen (unte'ky:l3n| <ohne ge-> vt
охлаждам; мю хибермирам unterkühlt
adj и т, Kunst хладен, резервиран Unter¬
kühlung/охлаждане ср; (Med) хнбер-
ниране ср, хибернация ж
Unterkunft l'untekunft, pl: 'untekynftal <-,
Unterkünfte>/подслон м. квартира ж;
~ und Verpflegung храна и квартира:
jdm ~ geben давам нкм подслон
Unterlage /1. lallgemein) подставка ж;
(Schreib-) подложка ж; IGrundlage) ос¬
нова ж 2. р! IAkten) документи мн.
книжа мн
Unterlass^ |‘onü?las| wohne ~ нспрекъс-
нато, непрестанно
unterlassen iünte'lasani <irr, ohne ge-> vt
1. inicht tun; не правя., не извършвам:
/bes schuldhaft/ пропускам: ~e Hilfeleis¬
tung неоказана помощ 2. idarauf ver¬
zichten/ отказвам се от: idamit aufhören)
спирам c; es - zu ... преставам да ...
unterlaufen1 [unte’laofanj <irr, ohne ge->
I. vi sein появявам се. възниквам: mir
ist ein Fehler - допуснал съм грешка
П. vt haben ■ Bestimmungen. Gesetze! обез¬
силвам. отменям
unterlaufen2 adj mit Blut - посинен,
насинен
unter legen1 ]'untele:gan| vt подлагам:
jdm etw - подлагам нкм нщ. слагам
нщ под нкг
unterlegen2 |onte'le:g9n| ас//по-слаб. сто¬
ящ по-долу: jdm (zahlenmäßig) - sein
някой ме превъзхожда (по численост)
unterlegen3 cohne ge-> vt 1. /mit anderem
Material versehen) etw mit Stoff - под-
платявам нщ 2. Inachträglich versehenI
einen Film mit Musik - озвучавам филм
Unterleib w долната част на корема
unterliegen |unte'li:gan) <irr, ohne ge-> vi
sein 1. (besiegt werden) бивам победен,
претърпявам поражение: jdm - бивам
победен от нкг 2. /erliegen) ставам
жертва: einem Irrtum ~ ставам жерт¬
ва на заблуда 3. {unterworfen sein) под¬
лежа; es unterliegt keinem Zweifel, dass
... не подлежи на съмнение, че ...
Unterlippe/долна устна
unterm |'untem| /ат = unter dem s. unter
untermauern |unte'mauen| cohne ge-> vt
1. arch укрепвам 2. fig (Behauptung,
Theorie! подкрепям c аргументи, аргу¬
ментирам
Untermiete/пренаемане cp; zur - bei
jdm wohnen живея при нкг под наем
Untermieten in | mifi квартирант(ка|
.и (ж)
unter mischen \{ прибавям, примес¬
вам: die Nüsse Idem Teigi - прибавям
орехите (към тестото)
untern l'unten] /ат - unter den 5. unter
unternehmen |onte'ne:m9n| cirr, ohne
ge-> vt предприемам: einen Versuch -
правя опит: dagegen muss man dringend
etw ~ срещу това трябва да се пред¬
приеме нщ: was sollen wir heute Abend
-? какво ще правим довечера?
Unternehmen <-s, -> п 1. (Vorhaben! на¬
чинание ср. мероприятие ср 2. (Betrieb)
предприятие ср, фирма ж Unter-
nehmensberater(in) mifi фирмен кон¬
султант: фирмена консултантка Un¬
ternehmensspitze / ръководство ср
на предприятие \tt.an фирма]

Unternehmer
632
unterstreichen
Unternehmer(in) <-s,	-, -nen> m)f)
иредпрнемач(ка) м(ж)
Unternehmung <-, -en> / CH iFirma)
предприятие cp, фирма, ж
Unternehmungsgeist m предприсмчн-
i!ocT.i/c unternehmungslustig adjnpen-
прмемчив
Unteroffizier m ми. подофицер м; (Diens
tgradj сержант .w
unter ordnen I. vt подчинявам II. vr:
sich ~ подчинявам се
Unterredung )unte're:dür)| <-, -en> / съ¬
вещание cp, разговор а/
unterrepräsentiert adj слабо предста¬
вен
Unterricht l'unteriqt) <-le|s, rar -e> m
обучение cp; (-sstunden) |учебнп| заня¬
тия [или часове|; - in etw dat geben
преподавам по шц; der - fällt aus за¬
нятията отпадат
unterrichten |unta'ri(;tan| <ohne ge-> vr
1. (Unterricht geben/ преподавам: jdn in
etw dat ~ обучавам нкг по нщ 2. jinfor¬
mieren) jdn von \o über| etw akk ~ осве¬
домявам [или ннформпрам| нкг за нщ;
unterrichtet sein информиран [или
осведомен) съм
Unterrichtsfach п учебен предмет,
учебна дисциплина Unterrichtsminis¬
terium c-s, -rien> п А (Kultusministerium)
Министерство ср на образованието
Unterrichtsstunde / учебен час
Unterrock т комбинезон м; (ohne Ober¬
teil) фуста ж, подплата ж
unters ['untesj fam = unter das s unter
untersagen |unte'za:gan| cohne ge-> vt
забранявам; etw ist strengstens unter¬
sagt нщ е строго забранено
Untersatz m поставка ж, подложка ж\
ein fahrbarer - scherz, fam лека кола
unterschätzen |unte'j£tsan| cohne ge-> vt
подценявам
unterscheiden |unte'Jaidan| cirr, ohne ge->
I. vt etw (von etw) ~ различавам [или
разграничавам) нщ (от нщ) II. vi (einen
Unterschied machen) zwischen Richtigem
und Falschem - правя разлика между
правилно п грешно III. vr sich (von
jdm/etwl - различавам се (от нкг/нщ);
worin - sich Ulla und Veronika? no
какво Ула се различава от Верони¬
ка9 Unterscheidung/различаване ср,
разграничаване ср
Unterschenkel <-s, -> т подбедрица ж
iчаст от крака между коляното и
сипналото!
Unterschicht <-, -еп> / нисше съсло¬
вие
Unterschied j'untefirt, p/:'unteji:daj <-(e)s,
-e> m разлика ж, различие cp; ein ~ in
der Qualität разлика в качеството:
einen ~ machen zwischen ... und ...
правя разлика между ... и im - zu
за разлика от; mit dem dass ... с
тази разлика, че das ist ein ~ wie
Tag und Nacht разликата е от небето
до земята; das ist ein gewaltiger ~! това
е огромна разлика! unterschiedlich adj
различен
unterschlagen1 ('unte/largan) <irr> vt
(Arme) скръствам, кръстосвам; (Beine)
кръстосвам, подвивам; mit unterschla¬
genen Beinen sitzen седя iro турски
unterschlagen2 (unte'Jlaigan) cirr, ohne
ge-> vt 1. (Geld) присвоявам, злоупот¬
ребявам c: (Briefe) укривам 2. (verheim¬
lichen) премълчавам Unterschlagung
<-, -en> / злоупотреба ж
Unterschlupf l'untejlopf) <-(e)s, -e> m
1. (Obdach) подслон м 2. (Versteck) убе¬
жище cp
unterschreiben (unte'/raiban| cirr, ohne
ge-> vt подписвам
Unterschrift/подпис .w, seine - unter
etw akk setzen слагам подписа си под
нщ
unterschwellig adj неосъзнат
Unterseeboot s. U-Boot
Unterseite <-, -n> /долната невидима
страна
untersetzt |unte'z£tst| adj набит
unterste s unterstefr, s)
unterstehen |unte'Jte:an| cirr, ohne ge->
I. vi jdm - подчинен съм на нкг II. vr
sich -* etw zu tun дръзвам [или осме¬
лявам ce| да направя нщ; untersteh dich
ja nicht, das zu tun! да не си посмял да
направиш това!
unter;stellen' ('unteftdan) I. vt (zur Auf¬
bewahrung) поставям [или слагам) на
закрито място, прибирам II. vr sich
(vor etw dat) ~ скривам се (от нщ); das
Auto in der Garage - вкарвам [или при¬
бирам) колата в гаража
unterstellen2 |untE'Jt£lan| cohne де-> vt
1.	(unterordnen) поставям под ръковод¬
ството на; jdm - ми. подчинявам |или
поставям под командването! на
2.	(unterschieben) приписвам 3. (anneh-
теп) приемам, допускам; ~ wir einmal,
dass das wahr ist да допуснем, че това
е истина Unterstellung /1. /Unterord¬
nungI подчиненост ж 2. (falsche Behaup¬
tung) невярно твърдение
unterstefr, s) l'untesta, -te, -tas| adj Superlativ
von untere 1. (örtlichj най-долен 2. (im
Rang) най-нисък 3. (letzte! последен
отдолу
unterstreichen junte‘Jtrai<;an| cirr, ohne
ge-> vt a. fig подчертавам

Unterstufe
633
Untreue
Unterstufe f (an Schule/ начална степен,
долен курс
unterstützen (unte’JtYtsan) <ohne ge-> vt
1. (finanziell/ подпомагам: /helfen/ пома¬
гам 2. /moralisch) подкрепям, съдейст¬
вам на 3. (begünstigen) благоприятст¬
вам; (fördern) подпомагам, стимулирам
Unterstützung <-, -en> / 1. (Beihilfe)
подпомагане cp, подкрепа ж; (Subven¬
tion) държавна субсидия 2. (Beistand!
съдействие ср, подкрепа 3. l Förderung;
подпомагане, стимулиране cp
Untersuch [unte'zinx] c-le)s, -e; m CHo:;;.;
(Untersuchung) проучване cp, изследва¬
не cp
untersuchen |onte'zu:xan| cohne ge-> vt
1. (prüfen) проверявам, преглеждам;
(analysieren) анализирам: iabhandeln) из¬
следвам, проучвам; jdn auf etw akk ~
проверявам нкг за шд 2. /nachprüfen)
проверявам; (polizeilich) разследвам
3. (Patienten) преглеждам: sich ärztlich
-	lassen нравя си медицински преглед
Untersuchung <-, -еп>/1. (Analyse) ана¬
лиз м; (Nachforschung, Erkundung) проуч¬
ване ср, изследване cp; (Abhandlung}
студия ж, научна статия; bei näherer
-	при по-за/гьлбочено проучване |или
изслсдване| 2. (beim Zoll) проверка ж;
(beim Arzt) преглед м 3. (polizeilich/
разследване ср; gerichtliche - съдеб¬
но разследване Untersuchungsaus-
schussBR т следствена комисия Un¬
tersuchungshaft / следствен арест
Untersuchungsnchter(m) mJfi съдия-
следовател м
untertags |unü?'ta:ks| adv А. CH (tagsüber)
през деня
Untertan(in) <-s o-en, -en:	-nen> mtfi
поданик M, подамичка ж
untertänig |’untct£;ni<;J ad/подчинен. под¬
властен; /ergeben) покорен
Untertasse / чаена |или кафейна) чи-
нинка; fliegende - летяща чиния
unteritauchen 1. vt haben потапям (във
вода) II. visein потапям се, гмуркам се;
/£изчезвам. потъвам; in der Großstadt
-	потъвам в големия град
Unterteil п долна част
unterteilen [onte'tailan| <ohne де-> vretw
(in etw akk) ~ подразделям нщ (на шд)
Untertitel т подзаглавие ср
Unterton <-(e)s, -töne> т 1. ;ли? унтср-
тон м 2. (Beiklang) оттенък м, нотка ж;
er sagte es mit einem - von Spott топ
каза това c нотка на присмех
untertreiben |unte'traiban] <irr, ohne ge->
I. vt подценявам, омаловажавам II. vi
подценявам се
untervermieten cohne ge-> vt, w npe-
отдавам под наем. давам под наем на
поднаемател
Unterwalden j’ontevaldsn; п ,; ■ Унтер-
валден м кантон в Швейцария;
unterwandern jonteVanden: cohne ge->
A etw - прониквам постепенно в иш
(с цел да го разруша
Unterwäsche /бельо ср. долни дрехи
unterwegs |ünte've:ks) adv по пътя: ;ги(
der Reise; иа път: limmerl - sein все съм
на път: der Arzt ist schon - лекарят е
на път |плп е тръгнал): bei uns ist ein
Baby - fam чакаме бебе
unterweisen [onte'vaizan] cirr, ohne ge->
vt geh }dn (in etw dsn - давам указания
\или наставления] на нкг (за нщ)
Unterwelt /1. (Totenwelt! царството на
мъртвите, отвъдният свят 2. (idas Mi¬
lieuу von VerbrechernI прссгьпнпят свят
unterwerfen |unte'v£rfan| cirr, ohne ge->
1.	vt (Volk) покорявам, подчинявам:
(unterjochen) поробвам, заробвам: etw
dar unterworfen sein подложен сьм на
нщ II. iwsich - подчинявам се; sich jds
Befehl - подчинявам се па нечия запо¬
вед Unterwerfung -en> / 1. (eines
Volkes) покоряване ср, заробване ср
2.	(Untertänigkeit) uojywmcwwc ср; - unter
jdn/etw akk подчинение па нкг/нщ
unterwürfig |'unteVYrfi<;| adj pej раболе¬
пен. ссрвилен
unterzeichnen |ünte'tsai(;nan| cohne ge->
vtлг<м подписвам Unterzeichnerin) miß
adm подписал (а) м(ж! Unterzeichnete
cein -r, -n, -n> mft-.uh\ долуподписаният
.w, долуподписаната ж Unterzeich¬
nung /adv, подписване cp
unter-ziehen' fontetsnan] <irr> vt 1. (Klei
dungsstücke! обличам отдолу 2. ozvw
(FJscimee, Sahnet прибавям, като бър¬
кам внимателно
unterziehen2 fonte'tsiranj cirr, ohne ge-^
I. \t jdn/etw etw dat - подлагам нкг/
нщ на нщ II. :r sich [jdm/etw dati -
подлагам се на 1нщ/нкг)
Untiefe/плитчина ж; (sehr große Tiefet
гол я ма дъл боч и на
Untier п а. fig звяр .и, чудовище ср
untragbar |un'tra:kba:B о 'untra:kba:e) adj
непоносим, нетърпим: ми непосилен
untrennbar |un'tr£nba:e о 'untr£nba:e) adj
неделим: mit jdm ~ verbunden нераз¬
ривно свързан с нкг
untreu adj неверен: jdm - werden изне¬
верявам нкм; sich dat selbst - werden
изневерявам )//.m изменям| ма самия
себе си Untreue / 1. igegenüber Men¬
schen! невярност ж, изневяра ж 2. пч-
злоупотреба ж с доверие; (im Amt! не¬
лоялност ж

untröstlich
634
Unverschämtheit
untröstlich |an'tro:stli<; o 'antroistliq] adj
n е уте ш и м. бе з у те шен
Untugend / порок м, лоша привичка
untypisch adj нетипичен
unüberhörbar |'uny:beh0:gba:g о ипу:Ьв'
h0:gba:g| adj I. flaut! силен 2. {offensicht¬
lich/ янен; -er Vorwurf явен упрек
unüberlegt adj необмислен, прибързай
unübersehbar |un?y:be'ze:ba:g o 'on?y:be
ze:ba:e| adj 1. /Mengej огромен, не¬
обозрим 2. fig (Folgen/ неизмерим, не¬
обозрим
unübersichtlich adj труден за ориенти¬
ране: ‘Anordnung! не и ре гл е де н. неясен:
(Kurve/ е лоша видимост
unübertrefflich [un?y:bB'tr£fli<; о 'un?y:be
trefliql adj непостижим, нсдостижпм
unübertroffen |un7y:bB'traf3n o 'un?y:be
trafanl adj ненадминат
unüberwindlich |un?y:bi?'vintli(; o'un?y:be
vintlic] adj IGegnerj непобедим: /Schwie¬
rigkeiten/ h e ri реодол им
unüblich adj необичаен, нетипичен
unumgänglich [un?um'g£qli(; o 'un?um
gtqliq) adj неизбежен, неминуем
unumschränkt |un7um'fr£r)kt o 'un7um
Jrtrjktj adj неограничен
unumstößlich |un?um'Jt0:sli<; o 'un?um
Jt0:sli<;| adj неопровержим, необорим
unumstritten |on?um'Jtritan o 'оп7
ornjtritanl adj неоспорим, безспорен
unumwunden |un7um'vondan o 'un?
umvundan) ach' ~ zugeben признавам
откровено |или направо)
ununterbrochen |un?ontt?'boxan o 'un7
unt.ebnxan| I. adj непрекъснат, посто¬
янен II. adv непрекъснато, постоянно
unveränderlich (unf£g'?£ndt?li<; o 'unfcg?
endoli<;| adj непроменлив: linu нензме-
няем; млт константен, постоянен, не¬
променлив
unverändert |ünf£g?£ndet о 'unf£g7Endet|
adj непроменен
unverantwortlich |unf£g'?antv:>rtli<; o
'ünf£B7antvartli^| adj безотговорен
unverbesserlich [unfEg'bEselic o 'unfcg
beselig adj непоправим
unverbindlich [unfEg'bintlrq o'unfEgbintli^l
I.	adj 1. !nicht bindend) необвързващ.
незадължителен: ~e Preisempfehlung
препоръчителна цена 2. / nicht entgegen¬
kommend/ въздържан, резервиран
II.	adv без ангажименти
unverbleit adj безоловен
unverblümt |unf£g'bly:mt o 'unf£gbly:mt|
adv без заобикалки, направо
unverdaulich |onf£e'dauli<; o 'unf£gdauli<;|
adj a. fig несмплаем. трудно смилаем
unverdient |unfcg'di:nt o 'unf£gdi:nt| I. adj
незаслужен II. adv незаслужено
unverdorben adj 1. iLebensrnittel/ не ра з¬
вален 2. fig (rein, unschuldig! непорочен,
непокварен
unverdrossen [unfcg'dosan o 'unf£gdnsan|
adj неуморен, усърден
unvereinbar |onf£g'7ainba:g o'unf£g7ainba:g|
adj несъвместим
unverfälscht |onf£g'f£lJt o 'unf£gf£ljt| adj
неподправен, нефалшифицирам
unverfänglich |unf£g'f£qli<; o'onfcgfcrjliql adj
/frage, Situation!безобиден: /Antwort/без-
xи тростен. просгодушен
unverfroren |unf£g'fro:ran o 'unf£gfro:ran|
adj дързък. безочлив
unvergänglich |unf£g'g£qliq o 'unf£gg£qli<;|
adj непреходен; (unsterblich) нетленен;
(ewig) вечен
unvergessen adj незабравим; sie wird
|uns| - bleiben тя ще остане незабра¬
вима за нас
unvergesslich1*" |unf£g'g£sliq о 'unf£gg£sliq|
adj, unvergeßlich"1 adj (Abend, Augenblick,
Erlebnis/ незабравим
unvergleichlich |unf£g'glan;li<; o 'unfeg
glai<;li<;| I. adj (ungewöhnlich) изключи¬
телен: (einzig) уникален II. adv изклю¬
чително: sie ist - schöner тя е несрав¬
нимо по-хубава
unverhältnismäßig |unf£g'h£ltmsm£:siq)
ао/несъразмерен. непропорционален;
(übermäßig) извънредно голям
unverheiratet adj незадомен: (Männer/
неженен; (Frauen) неомъжена
unverhofft lonfEg'haft o 'unfeghaft) adj не¬
очакван. ненадеен
unverkäuflich (unfcg'loiflig o 'unfcgkaifln;)
adj 1. (nicht zum Verkauf bestimmt/ който
не се продава: -es Muster непродава¬
ема мостра 2. (nicht zum Verkauf geeignet)
непродаваем, който не може да се
продаде
unverkennbar |unf£g'kEnba:g о 'unf£gk£n
ba:g| adj очевиден, несъмнен
unvermeidbar, unvermeidlich )unf£g‘
maitbaig, unf£g'maitli<; o 'unfcgmaitbaig,
'unfEgmaitli«;) adj неизбежен, неминуем
unvermindert adj ненамален, пълен
unvermittelt I. adj неочакван, внезапен
II. adv неочаквано, внезапно
Unvermögen n неспособност ж, безси¬
лие cp
unvermutet adj (unverhofft) неочакван,
ненадеен; (Schwierigkeiten1 неочакван,
непредвиден
Unvernunft / безразсъдство cp, нера-
зумностж unvernünftig афнеразумен.
безразсъден; (törichtI глупав
unveröffentlicht adj непубликуван
unverschämt adj безсрамен, безочлив,
нахален Unverschämtheit <-, -en> fia.

unverschuldet
635
unwissentlich
Außerung)бсзерамuc cp, бе зочие cp, на-
халстио cp
unverschuldet [onfEg'Juldat o 'unfEgfüldat)
adj, adv 1. /ohne Schuldenj без дългове
2. (ohne Schuldl без вина, невинен
unversehens [unf£g'ze:ans o 'unfEgzeiansj
adv ненадейно, неочаквано
unversehrt |unf£g'ze:gt o 'unfaezeigt] adj
lMenschen) невредим, здрав и читав:
lPackung,, Siegel'/ цял. непокътнат: (Dach)
незасегнат; lAuto/ невредим
unversöhnlich |unf£g'z0:nli<; ö'unfEgzarnlic]
adj IMeinungen, Gegner) непримирим
unverstanden adj неразбран
unverständlich adj непонятен, неясен,
неразбран
unversucht (unfEg'zu:xt o 'unftgzuixt] adj
nichts - lassen опитвам всичко въз¬
можно
unverträglich |unf£g'trE:kli<; c> 'unf£gtr£:kli<;|
adj 1. (Speise) труди осм ил аем 2. (Mensch!
свадлив, иесговорчив 3. /GegensätzeI
несъвместим
unverwechselbar l'unfEgvEksalbarg ounfEg'
veksalbaig] adj който не може да бъде
сбъркай, който сс познава веднага
unverwundbar |unf£g'vuntba:g о 'unfEg
vuntbaigl adj неуязвим, ненараним
unverwüstlich |unfEgVy:stli^ o 'unfsg
vy:stli<;| adj траен, здрав; ~e Gesundheit
желязно здраве; /Menschi песломим;
(Energie, Humor) неизчерпаем
unverzeihlich [unfEg'tsailn; o ’unfEgyailic;)
adj непростим
unverzichtbar |'unf£gtsi<pba:g o unfsg'
tsi<;tba'.g] adj необходим; (Maßnahme) на¬
ложителен ; lBedingung! задължителен
unverzollt adj необмптен
unverzüglich |unf£g'tsy:kli<; o 'unf£gtsy:kli^|
I. adj незабавен II. adv незабавно
unvollendet lunb'lEndat o 'unbkndatj adj
недовършен, незавършен
unvollkommen [unbl'fomsn o'unblkoman|
adj 1. (mangelhaft/несъвършен 2. (unvoll¬
ständig) непълен
unvollständig [unbl'JtEndK; o’ünbljtendi^l
adj непълен
unvorbereitet adj неподготвен; /Rede!
импровизиран
unvoreingenommen adj непредубеден.
безпристрастен; IobjektivI обективен
unvorhergesehen adj непредвиден, не¬
очакван
unvorsichtig adj невнимателен
unvorstellbar |unfo:g'Jt£lba:g o 'unfo:g
JtElbaigj adj невъобразим, много голям
unvorteilhaft adj /Geschäft) неизгоден;
(das Aussehen beeinträchtigend! неподхо¬
дящ, неудачен; das Kleid ist sehr - für
dich роклята не ти отива
unwahr adj неверен, лъжлив
unwahrscheinlich I. cdj 1. (kaum d-r
Wirklichkeit entsprechend/ неправдопод* >
бен 2. /unglaublich■ невероятен 3. /ат
/sehr viel, groß! огромен П. advfam неве¬
роятно; (sehr: много; - dick невероят¬
но дебел; sie hat sich - angestrengt тя
много се стара
unwegsam [‘onve:kza;m| adj непроходим
unweigerlich [unVaigeln; o'unvaigeli<;| adv
неизбежен, неминуем
unweit I. prp egen недалеч от II. adv -
von недалеч от
Unwesen n sein - an einem Ort treiben
pej безчинствам \iuli върша поразпп|
някъде
unwesentlich adj несъществен: (unbe¬
deutend) незначителен: sie ist nur ~ älter
als meine Mutter тя е малко по-въз¬
растна от майка ми
Unwetter п буря ж, много лошо време
unwichtig arf/маловажсм; es ist ob ...
няма значение |или без значение е|
дали ...
unwiderruflich |onvi:de'ru:flig о 'unvi:
deruiflit;] adj неотменяем; (endgültig!
окончателен
unwiderstehlich (unvr:cJc'/te:li<; o 'unvi:
defteili^f adj 1. (Verlangen) непреодолим
2. (so schön od. angenehm, dass man nicht
widerstehen kannj неустоим
unwiederbringlich lunviide'briglic o ’un
vi:dcbrirjli<;| adj geh безвъзпратeif;
/5Шга/ел/безвъзвратноотминал; das ist
- dahin това е загубено безвъзвратно
Unwille m geh /Missfallenj недоволство
cp, възмущение cp. негодувание cp; -
über etw akk недоволство от нщ: jds
-n erregen събуждам нечие недовол¬
ство |или възмущение) unwillig I. adj
недоволен, сърдит: ~ über etw akk sein
сърдит съм за нш. недоволен съм от
нщ И. adv twideiv/illigi с неудоволствие,
с негодувание
unwillkommen adj нежелан
unwillkürlich (onviTkyrglic о 'unvilky:gli(;|
adj неволен; (automatisch! машинален:
ich musste - lachen неволно се раз¬
смях
unwirklich adj geh нереален, недейст¬
вителен
unwirksam adj неефикасен: ihr без
ефект, безрезултатен
unwirsch ['unvir/l adj груб. рязък
unwirtschaftlich adj нерентабилен
Unwissen <-s> kein /7 n невежество cp
unwissend adj неосведомен, иезпаещ:
/unerfahren/ невеж, неопитен
unwissentlich I. adj неумишлен, не¬
преднамерен II. adv неволно, несъз-

unwohl	636	Urlaubsgeld
натслно
unwohl adj /unpässlich/неразположен; ich
fühle mich seit gestern ~ отвчера не се
чувствам добре; sich in jds Gesellschaft
~ fühlen /unbehaglich/ не се чувствам
добре в нечия компания Unwohlsein
п неразположение ср
unwürdig adj недостоен
Unzahl/eine ~ von ... безброй ...
unzählig |un'ts£:li<; o ’unts£:li<;] adj без¬
броен; ~e Menschen безброй хора; ~
viele Menschen безброй много хора
Unze |'unya| <-, -n> / унция ж (28.35 г/
unzeitgemäß adj 1. /altmodisch/ старо¬
моден 2. /WitterungI необичаен за го¬
дишното време
unzerbrechlich |ontS£e'br£<;li<; o 'ontsre
brcqlit;! adj нечуплнв. нетрошлив
unzertrennlich |ants£e'tr£nli<; o 'untsce
tr£nlr<;| adj неразделен
unzivilisiert adj нецивилизован. некул¬
турен
Unzucht /ju!■; блудство cp, разврат м; -
treiben блудствам, развратнича un¬
züchtig adj развратен; /Schuften/ без¬
нравствен
unzufrieden adj недоволен; - mit jdm/
etw sein недоволен съм от нкг/нщ
Unzufriedenheit / недоволство cp
unzugänglich adj недостъпен
unzulänglich ['ontsukrjli^l adj geh недос-
татъ чеи. ме задоводиге л е и
unzulässig adj недопустим
unzumutbar adj неприемлив, прекоме¬
рен /който ие може да се изисква или
очаква от икг/
unzurechnungsfähig adj невменяем;
jdn für - erklären lassen обявявам нкг
за невменяем
unzusammenhängend adj несвързан;
/ohne Sinn/ безсмислен
unzustellbar adj (als Vermerk! който не
може да бъде доставен на посочения
адрес (за писма или пратки/; falls
zurück an den Absender ако не може
да се достави, да се върне на подате¬
ля
unzutreffend adj неверен; Unzutreffen¬
des bitte streichen моля зачеркнете
невярното
unzuverlässig adj на който не може да
се разчита, несериозен; er ist ein -er
Mensch той е несериозен човек
unzweideutig adj недвусмислен
Update ['apd£it| <-s, -s> n ikform 1. (Up¬
daten! актуализиране cp 2. (aktualisierte
Version■ актуализирана версия
üppig |Vprc| adj /Vegetation, Haar/ буен.
пищен; /Mahl/ обилен, богат; (Formen/
пищен
up to date |7vp ta 'dext| adjfam модерен,
съвременен
Urabstimmung |'u:g?apjtimur3| / гласу¬
ване cp на персонала (в предприятие!
за провеждане ма стачка
uralt adj прастар
Uran |u'ra:n| <-s> kein PI n аим уран м
urauflführen vt представям за първи
път Uraufführung / премиера ж
Urbild п първообраз .и, прототип м
ureigen ['u:g'?aigan] adj личен, собствен;
in ihrem ~en Interesse в техен собст¬
вен интерес; das ist meine ~e Angele¬
genheit това си е мой личен проблем
Ureinwohner(in) m(fl коренен жител;
/Urbevölkerung) коренно население
Urenkel(in) m(ß правнук .»/, правнуч-
ка ж
Urgeschichte / праистория ж urge-
schichtlich adj праисторически
urgieren <ohne ge-> vt A, form (drängen/
настоявам, напирам
Urgroßeltern pl прародители ми, пра¬
дядо и прабаба Urgroßmutter / пра¬
баба ж Urgroßvater т прадядо м
Urheber)in) miß a. fig пнициатор(ка)
. w (ж I; /Schöpfer/ а вто p (к а) и //JA'/Urheber¬
recht n jui; авторско право urheber¬
rechtlich adj jui; по Закона за автор¬
ското право; - geschützt защитен по
Закона за авторското право
Uri pu:ri| т cd io У ри .w (кантон в Швей ¬
цария/
urig |'u;rig| adj fam (Mensch/ странен, осо¬
бен; (urwüchsig) самобитен, неподпра¬
вен
Urin |u'ri:n| <-s, -e> m урина ж
urinieren |uri'ni:ran| <ohne ge-> vi урини¬
рам
Urknall <-(e)s> kein Pl m Големият взрив
urkomisch |'u:e'ko:miJ] ad; много смешен
Urkunde ['inekundaj <-, -n> fa. jijr писмен
документ, грамота ж Urkundenfäl¬
schung/фалшифициране ср |или под¬
правяне ср\ на документи
urkundlich adj документиран, удосто¬
верен
Urlaub l'inglaup, p/:'u:glauba] <-(e)s, -e> m
отпуск M, отпуска ж; - haben имам
отпуска, в отпуска съм; in - fahren |о
gehen] заминавам в отпуск; im - sein
в отпуска съм; letztes Jahr haben wir
~ in Bulgarien gemacht | o waren wir in
Bulgarien im ~| миналата година пре¬
карахме отпуската си в България
Urlauberlin) fuiglaube] <-s, -; -nen> m(ß
отпускар(ка) м(ж/, курортист(ка) м(ж/
Urlaubsgeld п добавка ж към трудово¬
то възнаграждение при ползване на
годишен отпуск; (gespartes Geld/ пари

urlaubsreif
637
UV-Strahlen
.uh за отпуск urlaubsreif adj fam - sein
готов съм за отпуск Urlaubsvertre¬
tung / заместване ср по време на
отпуск: meine - заместникът .-и ми по
време на отпуск; - machen замествам
отпускар
Urne ['игпа] <-, -п>/урна ж
Uroma |’u:g7o:ma] <-, -s> ffam прабаба ж
Uropa |'и:е?о:ра] <-s, -s> m fam прадя¬
до M
urplötzlich ['u.-e'plaEtsli^j I. adj внезапен,
неочакван U. adv изневиделица, вне¬
запно
Ursache/причина ж; (Grund) основание
cp; (Beweggrund) мотив м; IAnlassj повод
м; keine няма защо!, няма нищо!
ursächlich adj причинен, каузален
Ursprung т произход м; (Anfang) нача¬
ло cp; seinen ~ haben in +dat водя
началото си от, произхождам от
ursprünglich fuiefprYrjIn; о u:g'JprYr]li<;|
1.	adj 1. (in der Ursprungsform) първичен;
(anfänglich) първоначален 2. (echt) ис¬
тински; (natürlich) естествен, непод¬
правен II. adv първоначално
Urteil ['urtarl| <-s, -e> n 1. jur (richterliches)
присъда ж; (der Geschworenen) съдебно
решение; ein - fällen постановявам
съдебно решение [или прпсъда|
2.	(Beurteilung, -skraft) преценка: (Mei¬
nung) мнение cp: ein - abgeben давам
мнение: sich dat ein - über etw akk
bilden съставям си мнение за нщ; nach
dem ~ von по мнение |или преценка]
на
urteilen vi (а. beurteilen! преценявам,
съдя: über jdn/etw акк- изказвам мне¬
ние |или правя преценка] за нкг/нщ:
vorschnell - съдя jtun отсъждам* при¬
бързано: nach seinem Benehmen zu -
ако се съди по поведението му
Urteilsbegründung f"'i. обосноваване
\кли аргументиране] на съдебно ре¬
шение |и.ш присъда| Urteilskraft/спо¬
собност ж за преценка Urteilsspruch
т присъда ж; (der Geschworenen/ съдеб¬
но решение
urtümlich j'u:ety:mlic] adj първичен, са¬
мобитен: :Landschaft! девствен
Ururgroßmutter/прапрабаба ж Urur-
großvater т прапрадядо .и
Urwald т девствена гора; (Dschungel)
джунгла ж
urwüchsig ['u:evy:ksn;] adj (natürlich/ ес¬
тествен. неподправен: (wild) див. пър¬
вичен
Urzeit /in |ovor| \o zu| ~en в праисто¬
рическо време; seit ~en от незапом¬
нени времена, от памтмвека
USA [u:7«7a:] pl САЩ
usw. abk von und so weiter и т. м.
Utensil <-s, -ien> n принадлежност ж,
прибор м
Uterus l'u.’terus, p/:'u:teri| <-, Uterb- /hmiii
матка ж
Utopie |uto'pi:, pl: ulo'piian] -n> /уто¬
пия ж
utopisch |u'to:pij] adj утопичен, утопп-
чески
u. U. abk von unter Umständen евентуал¬
но, може би
u.	v. a. |m.) abk von und vieles andere
(mehr) и ми. др.
UV-Strahlen |u:'faujtra:lanj тр/ултравш>-
летови лъчи

v, V
638
verächtlich
V
V.	v |fau[ <-, -(s)> n фау cp (двадесет u
втората буква от немската азбукаI
V abk von Volt волт м
Vaduz Ifa'duts o va'du:ts| n епос Вадуц м
Vagabund(in) Ivaga'bunt, pl: vaga'bundanf
<-en, -en; -nen> m(f)скитник м, скит¬
ница ж
vag(e) |va:k (Va:ga]| adj неопределен,
мъгляв
Vagina (va'gima, p/:va'gi:nan| <-, Vaginen>
/anat вагина ж, влагалище cp vaginal
(vagi'na:lj adj вагинален, влагалищен
Vakuum |'va:kuum( pl: 'va:kua o Va:kuan|
c-s, Vakua o Vakuen> n вакуум м va¬
kuumverpackt adj вакуумиран
Valuta |va'lu:ta, pl: va'lu:tan] c-, Valuten>/
валута ж
Vamp |v£(:)mp| <-s, -s> m жена-вамп ж
Vampir |'vampi:g o vam'pkg, pl: vam'pirra]
c-s, -e> m вампир .и
Van |Van| <-s, -s> m ван м
Vanille |va'ml(j)a| <-> kein Pl f ванилия ж
Vanilleeis n ванилов сладолед Va¬
nillezucker <-s> kein Pl m захар ж c
ванилия
Variante (vari'anta) <-, -n> / вариант м
Variation [varia'tsiorn] <-, -en> /вариация
.vc, разновидност ж
Variete <-s( -s> n, VarieteeRR |varie'te:| <-s,
-s> n вариете cp
variieren [vari'i:ran| <ohne ge-> vt, vi ва¬
рирам, променям
Vasall [va’zalj <-en, -en> m hist васал м
Vase |'va:za) <-, -n> / ваза ж
Vater |'fa:te, pl: fEite] c-s, Väteo m баща
м; er ist ganz der ~ цял бащичко е,
метнал се е на баща си Vaterland п
отечество ср
väterlich [*fe:teli^| I. adj бащин II. adv
бащински väterlicherseits |'f£:teli<;e
'zaiy] adv от страна на бащата, по
бащина линия
Vatermord т отцеубийство cp Vater¬
schaft <-> kein Pl f бащинство cp
Vatertag m Ден м на бащата
Vaterunser ('fa:te'?unze] <-s, -> n „Отче
наш"
Vati |'fa:ti| <-s, -s> m/am татко м
Vatikan Ivati'kain) m der - Ватиканът м
Vatikanstadt/die - Ватиканът.«
V-Ausschnitt |'fauaus/nit| m остро \или
шпиц| деколте
v. Chr. abk von vor Christus np. Xp.
VEB (fao?e:'be:j <-lsj, -s> m abk von
Volkseigener Betrieb държавно пред¬
приятие
Veganer(in) [ve'ane] c-s, -; -, -nen> m(f)
строг вегетарианец, строга вегетари-
анка (който не яде храна от живо¬
тински произход в никаква форма!
Vegetarier(in) [vege'ta:rie| <-s, -; -, -nen>
m/j) вегетарианец м, вегетарианка ж
vegetarisch adj вегетариански
Vegetation |vegeta'tsio:n[ <-, -en> / ве¬
гетация ж
vegetativ [vegeta'ti:f] adj med, biol веге¬
тативен: ~es Nervensystem вегетатив¬
на нервна система
vegetieren |vege'ti:ran| cohne ge-> vi ве¬
гетирам
Vehikel [ve'hi:kal] <-s, -> л I. pej, /am
(Fahrzeug) бричка ж, таратайка ж 2. fig,
geh (Mittel) средство cp
Veilchen ffail^an) c-s, -> n 1. вот теме¬
нужка ж 2. /am (blaues Auge) синина ж
Velo fve:lo| c-s, -s> n CH велосипед м
Vene (Ve:na| <-, -n> / anat вена ж
Venedig |ve'ne:dig| n ceog Венеция ж
Venenentzündung / флебит м (въз¬
паление на вена)
Ventil [ven‘ti:l) <-s, -е> п 1. гпсн клапан м,
вентил м; fig отдушник м 2. mus кла¬
па ж
Ventilator [v£nti'la:to:g, p/:vtntila'to:ran] <-s,
-en> m вентилатор м
verabreden [f£g?apre:dan] <ohne ge->
I. vt уговарям (устно); wir hatten
doch verabredet, dass ... но ние се
бяхме разбрали, че ... II. vr sich (mit
jdm) - уговарям се (с нкг), уреждам си
среща (с нкг); (mit jdm) verabredet sein
имам уговорена среща (с нкг)
Verabredung <-, -еп> /1. (Vereinbarung)
уговорка ж 2. (Treffen) (уговорена) сре¬
ща
verabreichen |f£g'?aprai<;anj cohne ge-> vt
давам; ein Medikament intravenös ~
инжектирам лекарство венозно
verabscheuen cohne ge-> vt ненавиж¬
дам, гнуся се
verabschieden cohne ge-> I. vt 1. (Person)
изпращам, прощавам се 2. parl (Gesetz)
приемам; den Haushalt - гласувам
бюджет II. vr sich (von jdm) ~ сбогу¬
вам се [или прощавам се| (с нкг)
verachten cohne ge-> vt презирам
verächtlich |f£g'?£^tli<;] I. adj 1. (voller
Verachtung) презрителен 2. (verachtens-

Verachtung
639
Verband:s zeug
weit/ презрян II. adv презрително
Verachtung / презрение cp
verallgemeinern cohne ge-> vt обоб¬
щавам Verallgemeinerung <-, -en> /
обобщение cp
veralten <ohne ge-> vi sein остарявам:
Iungebräuchlich werden/ излизам от упот¬
реба; lMode) отминавам veraltet adj
!Ansichten, Ausdruck) остарял: Zunge
bräuchlichj излязъл от употреба: fMode/
старомоден
Veranda |ve'randa, pl: ve'randan] <-, Ve¬
rändere /веранда ж
veränderlich adj маг, meteo променлив:
миг; изменяем: IWesen/ изменчив, непо¬
стоянен
verändern cohne ge-> I. if променям:
(verwandeln) изменям II. vn sich ~ про¬
меням се; (berußen) сменям (работно
място); sich zu seinem Vorteil - проме¬
ням се към добро
Veränderung /промяна ж; (Verwandlung)
преобразуване cp; (Abänderung) изме¬
нение ср
verängstigen cohne ge-> \4 изплаш¬
вам
verankern cohne ge-> vt 1. naht закот¬
вям 2. fig (im Gesetz) уреждам, утвърж¬
давам: etw in der Verfassung - утвърж¬
давам нщ в конституция
veranlagt adj zu etw - sein склонен съм
към нщ; mit предразположен съм към
нщ; homosexuell ~ sein имам хомосек¬
суални наклонности: praktisch - sein
практичен съм: romantisch ~ sein с
романтична нагласа съм
Veranlagung c-, -еп> / предразполо¬
жение ср, склонност ж
veranlassen cohne ge-> vt 1. Ibewegen/
jdn - etw zu tun накарвам нкг да из¬
върши нщ: sich veranlasst sehen zu ...
виждам се принуден да ... 2. lanordnen/
нареждам, разпореждам; ich werde
dass ... ще разпоредя да ...
Veranlassung с-> kein Plf\. (Veranlassen/
разпореждане ср; auf - von по нареж¬
дане на 2. (Grund/ повод .и, причина ж;
keinerlei - haben, zu ... нямам никак¬
ви причини да ...
veranschaulichen cohne ge-> vt она-
гледявам
veranschlagen cohne ge-> vt изчисля¬
вам, пресмятам: die Kosten mit drei
Millionen - изчислявам разходите на
три милиона; zu hoch/niedrig - завп-
шавам/заиижавам
veranstalten cohne де-> vt 1. (organi¬
sieren) орг анизирам 2. (abhalten, geben/
провеждам
Veranstalter(in) c-s, -nen> m/fi ор¬
ганизатор KH; M ;ж
Veranstaltung c-, -en> / 1. sing !ati;
kein организиране cp. устройване cp
2. (Fest, Konzert, sportliche проява ж.
мероприятие cp Veranstaltungska¬
lender m календар м на мероприяти¬
ята
verantworten cohne ge-> I. ir отгова¬
рям. поемам отг оворност: das kann ich
nicht - не мога да отговарям за това
II. \т sich ivor jdm/etw dat\ - отгова¬
рям (пред нкг/нщ)
verantwortlich adj 1. (Person/ für etw -
sein отговорен съм за нщ: jdn für etw
- machen държа нкг отговорен за нщ
2. (Stellung) отговорен
Verantwortung c-, -еп> /отговорност
ж; die - für etw tragen |o übernehmen!
нося \или поемам| отговорността за
нщ: jdn zur ~ ziehen привличам пкг
под отговорност; auf jds - па нечия
отговорност
verantwortungsbewusst1“* adj съзна¬
ващ отговорността си, отговорен ver¬
antwortungslos еК//бсзотговорсп ver¬
antwortungsvoll adj 1. (Aufgabe, lat) от¬
говорен 2. (Person) c чувство за отго¬
ворност
verarbeiten cohne ge-> vt 1. a. fig /bc
handeln) преработвам: Eisen zu Stahl -
преработ вам желязо па стомана: (geh
tig, psychisch/ асимилирам, осмислям
2. (verbrauchen) употребявам 3. г.том.-г
обработгзам (данпи)
Verarbeitung c-, -en^ / преработване
ср; Won Daten) обработ ка ж
verärgern cohne ge-> и раздразвам,
ядосвам
Verarmung с-> kein Pl f обедняване cp
verarschen cohne ge-> vt jarg jdn - по¬
дигравам се c нкг
verarzten cohne ge-> vt fam превьрз-
вам. оказвам първа помощ
Verästelung c-, -en> / разклоняване
cp. разклонение cp
verausgaben cohne ge-> vr: sich -
finanziell) охарчнаи ce: (kräfte mäßig/ раз¬
давам се
veräußern cohne ge-> vtvav. 1. (übereignen!
преотстъпвам 2. (übertragen/ прехвър¬
лям
Verb (vtrp, pl: Vtrban| c-s, -en> n uro.
глагол ,ч
verbal |v£r'ba:l| adj вербален
Verband c-|e)s, Verbände> m 1. Mir
превръзка vc 2. /VereinigungI съюз м.
обединение cp 3. .ми войсково съеди¬
нение. военна част Verbandfslkasten
/псандъче ср с превързочни матери¬
али Verband|s|zeug c-(els, -е> п пре-

verbannen
640
verborgen
вързочни материали
verbannen cohne ge-> vt заточавам,
прогонвам; jdn ~ a. fig прогонвам нкг
Verbannung <-, -en> / 1. sing (das Ver
bannenI заточение cp, прогонване cp
2. (Exil/ изгнание cp
verbarrikadieren |f£gbarika'di:ran] cohne
ge-> I. if барикадирам II. vr. sich ~
барикадирам се
verbauen cohne ge-> vt 1. a. fig (versperren/
закривам, затварям; die Aussicht ~
закривам нкм изгледа 2. pej (schlecht
bauenj строя неправилно
verbergen cirr, ohne ge-> I. vt \. (ver¬
stecken! jdn/etw Ivor jdml - укривам
пкг/нщ юг нкг) 2. (verheimlichen) (jdm)
etw ~ скривам нщ (от нкг) II. vr: sich
~ скривам се. крия се
verbessern cohne ge-> I. vt 1. (besser
machen) подобрявам 2. (berichtigen) по¬
правям II. vn sich - 1. /beim Sprechen)
поправям cc 2. (finanziell, beruflich) оп¬
равям се. подобрявам се
Verbesserung/1. (Veränderungzum Besse
ren) подобрение cp 2. (Korrektur) по¬
правка ж Verbesserungsvorschlag m
предложение cp за подобрение
verbeugen cohne ge-> vr sich (vor jdm/
etw dai\ ~ покланям се (пред нкг/нщ|
Verbeugung/поклон .w
verbiegen cirr, ohne ge-> I. vt изкривя¬
вам II. vn sich ~ изкривявам се
verbieten cirr, ohne ge-> 1>t забраня¬
вам; jdm ~ etw zu tun забранявам нкм
да направи нщ; jdm das Rauchen ~ заб¬
ранявам нкм да пуши; jdm den Mund
~ забранявам нкм да говори
verbilligen cohne ge-> I. vt намалявам
цена II. г/vsich - поевтинявам verbilligt
ad/ намален
verbinden cirr, ohne ge-> 1. vt 1. (vereini¬
gen) etw (mit etw) ~ свързвам нщ (с
нщ) 2. (zusammenbinden! връзвам 3. ,mlt>
превързвам 4. гесн свързвам, съеди¬
нявам; (koppeln! окачвам 5. tel свърз¬
вам; (Sie sind) falsch verbunden! имате
грешка!, грешите номера! 6. fig (Men¬
schen, Gedanken! свързвам 7. (mit sich
bringenI die damit verbundenen Kosten
свързаните c това разходи 8. geh (zur
Dankbarkeit verpflichten) ich wäre Ihnen
sehr verbunden, wenn ... ще Ви бъда
много задължен, ако ... 9. (assoziieren/
свързвам, асоциирам; einen Namen mit
etw - свързвам дадено име с нщ 11. vn
sich - свързвам се; сне;.; съединявам
се
verbindlich adj 1. /freundlichi любезен,
учтив 2. \verpflichtend) обвързващ, за¬
дължаващ: für jdn/etw - sein задъл¬
жителен съм за мкг/нщ
Verbindung / 1. (von Orten, Zug-) die -
(nach Austrialien/Rom) връзката (за
Австралия/Рим) 2. гесн съединяване
cp; (Kopplung) скачване cp; (Metall-)
спойка ж 3. ти връзка ж 4. (Vereinigung)
обединение cp; (Bündnis! съюз м 5. (Zu
sammenhang) in ~ mit заедно |или във
връзка| с; jdn/etw mit jdm/etw in ~
bringen свързвам нкг/нщ c икг/нщ
6.	(Beziehung) връзка, контакт м; sich
mit jdm in - setzen свързвам се c нкг;
mit jdm in ~ stehen имам връзка c нкг
7.	сги;м съединение cp; eine - mit etw
eingehen влизам в съединение c нщ
Verbindungsmann <-(e)s, -männer o
-leute> m посредник м, връзка ж прен
Verbindungsstück п свързваща част,
свързващ елемент
verbissen [f£g'bisan| I. adj 1. (hartnäckig)
ожесточен 2. (Gesichtsausdruck) напрег¬
нат. сгърчен, изкривен И. adv дреб¬
наво. педантично; man darf das nicht
so - sehen fam не бива да бъдеш тол¬
кова дребнав
verbitten cirr, ohne ge-> vt sich dat -,
dass ... не позволявам да ...; das
verbitte ich mir! няма да позволява
това!
verbittern cohne ge-> vt огорчавам,
озлобявам
verblassen cohne ge-> vi sein 1. (Farbe,
Stoff избелявам 2. fig (schwinden) из¬
бледнявам, изчезвам
Verbleib |f£g'blaip| c-(e)s> kein Pi m geh
1. (Ort! местонахождение cp 2. (Verblei
ben) ich weiß nichts über den ~ dieses
Briefs нищо не знам за местонахож¬
дението на писмото
verbleiben cirr, ohne ge-> vi sein 1. geh
(übrig bleiben) оставам 2. (bleiben, sich
einigen! споразумявам се; wir sind so
verblieben, dass ... разбрахме се да ...
verbleit [f£g‘blait| adj оловен
verblenden cohne ge-> vt заслепявам
verblöden cohne ge-> vi sein fam затъ-
пявам. оглупявам
verblüffen |f£g'blYfan| cohne ge-> vt из¬
умявам, списвам, смайвам
verblühen cohne ge-> vi sein процъф¬
тявам
verbluten cohne ge-> vi sein умирам от
загуба на кръв; wenn nicht bald Hilfe
kommt, verblutet er sich ако скоро не
дойде помощ, кръвта му ще изтече
verbohrt adj pej, fam твърдоглав, вма¬
ниачен, инат
verborgen (f£g'bDrgan| adj (versteckt! скрит;
~ halten държа на скрито място; im
Verborgenen bleiben оставам скрит

Verborgenheit
641
verdammt
Verborgenheit <-> kein Pi f скрнтоет
ж,	закътаност ж
Verbot <-(e)s, -e> n забрана ж
verboten [fte'boitsn! adj 1. i untersagt! за¬
бранен 2. fam (unmöglich/ невъзможен
Verbotsschild n забранителен знак
Verbrauch m разход м. изразходване cp.
консумация ж; ~ von etw |о an etw
+dai\ разход на нщ: sparsam im - ико¬
номичен при употреба
verbrauchen cohne ge-> vt 1. /konsu¬
miereti) консумирам; a. fig ■abnuizen/
изхабявам, използвам; (Luft! застоя¬
вам; unser Wagen verbraucht zu viel Öl
автомобилът ни изразходва твърде
много масло 2. iausgebenj изразходвам
з.	(aufbrauchen) изчерпвам
Verbraucherin] <-s, -; -nen> miß пот¬
ребителна] м/ж), консуматор|ка| м/ж)
verbraucherfreundlich adj лесен за
работа Verbraucherschutz <-es> kein
Pi m защита ж на потребителите Ver¬
braucherverband т Съюз л< на пот¬
ребителите
verbraucht ad/изразходван, употребен;
(Luft) застоял: (Mensch) изхабен
verbrechen cirr, ohne де-> vt fam was
habe ich (denn) verbrochen? къде съм
сгрешил (naK|?:washaterldenn] schon
wieder verbrochen? какво е сбъркал
пак?, в какво се е провинил този път?
Verbrechen <-s, -> п престъпление ср;
das organisierte - организираната
престъпност Verbrecher]in] <-s,	-,
-nen> м/у? престъпник и/, ирестъпнич-
ка ж verbrecherisch adj престъпен;
IRegime) престъпен
verbreiten cohne де-> 1. vt (Nachricht)
разпространявам: (Wärme, Licht. Gerücht)
разпространявам: (Schrecken) сея:
(Krankheit! разпространявам: (Ideen,
Lehre) разпространявам II. vn sich -
1. a. fig разпространя вам се: (Schrecken)
обхващам 2. pej sich über etw akk -
разпростирам се върху нщ Iнадълго и
нашироко)
verbreitet adj разпространен: eine weit
-е Meinung/Krankheit широко раз¬
пространено мнение/разпространена
болест
Verbreitung <-> kein Pi f разпростра¬
нение cp
verbrennen <irr, ohne ge-> I. vt haben
изгарям; (Leiche) кремирам II. vi sein
изгарям; (Person) изгарям III. vr: sich -
изгарям се; sich dat die Finger - изга¬
рям си пръстите; fig опарвам се
Verbrennung <-, -en> f sing a. uii-.m, mf-:u
изгаряне cp; (Leichen-) кремация ж, из¬
гаряне: ~en ersten Grades изгаряния
първа степен Verbrennungsmotor л
двигател а; с вътре ни ю юрене
verbringen cirr, ohne ge-> к/прекарвам
verbrüdern jfEe'bryidenj cohne ge-, v;
sich imit jdml - побратпмявам се ic
НКГ1
verbrühen cohne ge-> I. \t попарвам,
заливам c вряла вода II. w: sich ~
попарвам се
verbuchen cohne ge-> vt iin вписвам,
завеждам: a. fig отбелязвам
verbummeln cohne ge-> i-f fam 1. iwr
trödeln) пилея, пропилявам 2. (vergessen.)
забравям, пропускам от разсеяност
Verbund c-(e)s, -е> т 1. wnnsai обеди¬
нение ср. съюз .и 2. ш и свръзка ж,
сглобка ж. вр ъзка ж
verbunden |f£g‘bundan[ adj 1. /verknüpft)
свързан; mit etw ~ sein свързан съм c
нщ: /gekoppeltI свързан: damit sind
Probleme - това ще донесе проблеми
2. (dankbar).Уй)\июкс\\\ich bin Ihnen sehr
- много съм Ви задължен
verbünden [fre'bYndanl cohne ge-> vr sich
(mit jdml - съюзявам се (c нкг)
Verbundenheit <-> kein Pi f привърза-
HocT ж, близост ж
Verbündete cein -r, -n, -n> ////съюзник
.и. съюзничка ж
verbürgen cohne ge-> vr sich für jdn/
etw - гарантирам за нкг/нщ
verbüßen cohne ge-> изтърпявам
наказание
verchromt adj хроммран
Verdacht |f£e'daxt| <-ie)s> kein PI rn по¬
дозрение cp; - erregen събуждам по¬
дозрение: - wegen etw schöpfen усъм-
нявам се в нщ: in - geraten попадам
под подозрение: jdn in - haben подо¬
зирам нкг: in |о imj ~ stehen, etw getan
zu haben заподозрян с ъм в извършва¬
нето на нщ: ich habe den dass ...
подозирам, че	über jeden - erhaben
sein geh извън всякакви подозрения
съм
verdächtig [fee'dcqtic;] adj подозрителен
Verdächtige cein -r, -n, -n> m/-заподо-
зрян|а) м(ж/
verdächtigen cohne ge-> \t jdn (einer
Sache gen\ - подозирам нкг ]в ищ|
Verdachtsmoment п пд; улика ж
verdammen jke'damanl cohne ge-> vl
осъждам, проклинам: p.f.l анатемосвам
verdammt I. adj pej, fam проклет: -er
Mist! по дяволите!: diese ~en Kopf¬
schmerzen! това проклето главобо¬
лие! II. adv fam ужасно, с трашно: -
kalt ужасно студено III. interj fam -
(noch mal)! по дяволите!, да му се не
види!

642
verdunsten
verdampfen
verdampfen cohne ge-> vi sein изпаря¬
вам cc
verdanken <ohne ge-> vt jdm etw ~
дължа и км нщ
Verdankung <-, -en> f A, CH лом (Dank,
Bedankungj благодарност ж; das Proto¬
koll wurde nach - genehmigt протоко¬
лът беше приет с удовлетворение:
unter - der geleisteten Dienste c бла¬
годарност за услугите
verdarb |fte'darp] /. и 3. pers sing imp von
verderben
verdauen |ftg'dau9n| <ohne ge-> vt, vi
смилам
verdaulich adj leicht - лесно смилаем:
schwer - трудно смилаем
Verdauung <-> kein Pi f храносмилане
cp Verdauungsstörungen fpl смуще¬
ния cp ми в храносмилането
Verdeck n 1. naht горна палуба 2. auto
гюрук м; mit aufklappbarem ~ със сгъ¬
ваем гюрук
verdecken cohne ge-> vt 1. (bedecken/
покривам, закривам 2. (verbergen/скри-
вам; fig (kaschieren) прикривам
verdeckt adj 1. (nicht sichtbar) покрит
2. (verborgen) скрит; ~e Ermittlungen
та ii 11 o разся едва не
verdenken cirr, ohne ge-> vt geh das kann
ihm niemand ~ за това никои не може
да му се сърди
verderben |fee’dcrbanl everdirbt, verdarb,
verdorben> I. vt haben a. fig развалям;
(sittlichI нокварявам; sich dat die Augen
~ развалям cu очи те: jdm die Freude ~
развалям нкм удоволствието; es mit
jdm ~ развалям си отношенията c нкг:
es mit niemandem ~ wollen не искам
да си развалям отношенията с нико¬
го II. vi sein 1. (иткоттеп/ загивам
2. (schlecht werden) развалям се Verder¬
ben <-s> kein Pi n 1. (Lebensmittel) раз¬
валяне cp 2. (UnglückI гибел ж; jdn ins
- stürzen тласкам нкг към гибел ver¬
derblich adj 1. (Lebensmittel! развалящ
се; leicht - лесно развалящ се 2. (.schäd¬
lich/ гибелен
verdeutlichen cohne де-> ir поясня¬
вам. онагледявам
verdichten cohne де-> I. <л а. fig кон¬
дензирам. сгъстявам И. vr.sich - сгъс¬
тявам се: •Verdacht! увеличавам се Ver¬
dichtung /1. riivs. chlu кондензация ж
2. fig сгъстяване ср
verdienen <ohne ge-> vt 1. >Lohnj пече¬
ля: seinen Lebensunterhalt - изкарвам
прехраната си: sich dat sein Studium
selbst - сам си плащам следването
2. //•; ■(.<■/;, -.V/.//V-• заслужавам: womit
habe ich das verdient? iron c какво
заслужих това?
Verdienst1 c-(e)s, -e> m (Einkommen)
възнаграждение cp, доход м, заплата
ж; (Gewinn) печалба ж
Verdienst2 c-(e)s, -е> п (Leistung) заслу¬
га ж; -е um etw erwerben имам заслу¬
ги за нщ; das ist alles nur ihr ~ това e
изцяло нейна заслуга
Verdienstausfall m загуба ж на възнаг¬
раждение
verdienstvoll adj 1. (Handlung) похвален,
заслужаващ похвала 2. (Person) заслу¬
жил
verdient adj 1. (Sache)заслужен 2. (Person)
заслужил: sich um etw ~ machen имам
заслуги за нщ
verdirbt [f£g'dirpt| 3. pers sing pr von ver¬
derben
verdoppeln cohne ge-> vt удвоявам
verdorben [ke'darbanl I. pp von verderben
II. ad/развален; fig (moralisch) покварен
verdorren [fce'dorenl cohne ge-> vi sein
изсъхвам
verdrängen cohne ge-> vt 1. (wegdrängen)
jdn laus etw) ~ измествам нкг (от нщ);
jdn von seinem Platz - измествам нкг
от мястото му 2. I'Sych потискам 3. (er¬
setzen) измествам
Verdrängung с-> kein Pi f (von einer Stelle)
изместване cp; psyoh потискане cp
verdrehen cohne ge->	извъртам,
изкривявам
verdreifachen cohne ge-> vt утроявам
verdrießlich adj (Mensch, Gesicht) навъ¬
сен, намусен
verdrossen [fcg'dnssn] adj навъсен, на¬
мусен; (unzufrieden)недоволен; (unlustig)
начумерен Verdrossenheit c-> kein Pif
навъсеност ж; (Unzufriedenheit) недовол¬
ство cp; (Unlust) лошо настроение
verdrücken cohne ge-> I. vt fam (essen)
излапвам 11. vr: sich ~ fam (verschwinden)
измъквам се
Verdruss1*® (fcg'dros) c-es> kein PI m, Ver-
druß^* c-drusses> kein PI m (Unzufrie
denheit) навъсеност ж, недоволство cp;
(Ärger) яд м; jdm - bereiten създавам
нкм ядове
verduften cohne ge-> vi sein fam (ver¬
schwinden) изпарявам се. изфирясвам
verdunkeln cohne ge-> I. vt затъмня-
вам: fig помрачавам II. vn sich - по¬
тъмнявам; a. fig помрачавам се Ver¬
dunkelung c-> kein Pi f I. (das Verdun
keim затъмняване cp: fig помрачаване
cp 2. jHR потулване cp
verdünnen cohne ge-> vt (dünner machen)
изтт.иявам; (Flüssigkeiten) разреждам
verdunsten cohne ge-> vi sein изпаря¬
вам се

verdursten
643
verfärben
verdursten cohne ge-> vi sein умирам от
жажда
verdutzt |f£g'dutst] adj слисан, смаян,
стъписан
veredeln cohne ge-> vt 1. agr облагоро¬
дявам 2. (.Rohstoffej обогатявам 3. fver
feinem} castr подобрявам
verehren cohne ge-> vt 1. p.el почитам:
geh (anbeten) обожавам; sehr verehrter
Herr/sehr verehrte Frau Müller много-
уважаеми г-н/многоуважаема г-жо
Мюлер; verehrtes Publikum многоува-
жаема публика 2. scherz Ischenken! jdm
etw ~ подарявам нкм нщ
Verehrerin| c-s, -nen> miß 1. (von
Mann, Frau) почитател(ка] м/ж/ 2. /Be¬
wunderer) обожател(ка) м/ж)
Verehrung / почитание ср. обожание
cp
vereidigen cohne ge-> vf jdn lauf etw
akk) ~ заклевам нкг (в нщ)
vereidigt adj заклет; ~e Übersetzerin
заклета преводачка
Vereidigung c-, -en> / клетва ж
Verein |teg'?ain| c-(e)s, -e> m (Vereinigung)
сдружение cp, съюз м; (Klub) клуб м;
si’odt дружество cp; eingetragener ~
регистрирано дружество
vereinbar [f£g'?ainba:e| ad) съвместим
vereinbaren cohne ge-> vt 1. (verabredenj
уговарям: (festlegen} споразумявам се
2. (in Einklang bringen) etw (mit etw) -
съгласувам нщ (c нщ)
Vereinbarung c-, -en> f a. pol споразу¬
мение cp; (durch AnmeldungI уговорка
ж; eine ~ treffen споразумявам се за
нщ: nach vorheriger ~ по предварител¬
на уговорка
vereinen cohne ge-> 1, vt geh обединя¬
вам; /GegensätzeI изглаждам, примиря¬
вам; mit vereinten Kräften c обединени
сили II. и? sich - geh обединявам се
vereinfachen cohne ge-> vt опростявам
vereinheitlichen cohne ge-> vt уеднак¬
вявам
vereinigen cohne ge-> I. vt a. fig съеди¬
нявам; (zusammenführen! събирам; alle
Stimmen auf sich - обединявам всички
гласове около кандидатурата си И. кг-
sich ~ съединявам се, обединявам се:
(in Klub} сдружавам се: (Rüssel събирам
се
Vereinigung /1. (zu einer Einheit! обеди¬
няване cp; (Verbindung!съединяване cp,
събиране cp; wirtsui, pol обединение
cp 2. (Verein! дружество cp; (Bündnis!
съюз M
vereinsamen cohne ge-> vi sein ставам
самотен
Vereinsamung c-> kein Pi f са мота ж,
усамотение cp
vereint jhe/aintj adj обединен: Vereinte
Nationen Обединени нации
vereinzelt adj 1. ; einsam' отделен 2. -spo
radischi единичен
vereisen cohne ge-> I. vt haben обез-
болявам c лед II. w заледявам ee
vereiteln cohne ge-> vt осуетявам
vereitern cohne ge-> vi sein гноясвам
verenden cohne ge-> vt sein умирам
verengen cohne ge-> I. vt стеснявам
II. vt? sich -- стеснявам се
vererben cohne ge-> vt 1. /BesitzI jdm
etw ~ оставям нкм нщ в наследство
2. iiiOL, ,\шп etw (auf jdn) - наследявам
нщ (от нкг)
Vererbung с-> kein PI f imol, mit преда¬
ване cp по наследство
verewigen cohne ge-> I. vr увековеча¬
вам II. vr sich (in einem Buch) ~ fam
обезсмъртяna\j името си (чрез киш а)
verfahren1 cirr, ohne ge-> I. vi sein
I. Л'0/££7?ел/процедпрам:пас11 dem glei¬
chen Schema ~ процедирам по съща¬
та схема 2./behandeln/ шегъитт; gut/
schlecht mit jdm ~ поспшвам c нкг
добре/зле II. vn sich - (falsch fahren)
обърквам се. загубвам се III. vt (Benzin)
харча
verfahren2 adj (ausweglos! безизходен
Verfahren c-s, •> n 1. (Vorgehen! проце¬
дура ж; (Methode! способ м 2. ihr дело
cp; das - gegen jdn einstellen прекра¬
тявам дело срещу нкг
Verfall т 1. (von Bauwerk) разпадане cp;
Ivollständig/ разруха ж 2. (von Kultur,
Familie, Kunst, Sitten! упадък м; (von In
sritutionen/ разрушаване cp 3. iUngültig
werden! изтичане cp
Verfalldatum 5. Verfallsdatum
verfallen cirr, ohne ge-> visein 1. (Bauwerk!
разпадам се 2. (körperlich, geistig, sittlich,
kulturell! западам 3. (ungültig werden, ab
laufen /изтичам 4. /abhängig werdeni)6m/
etw - попадам във властта на нкг/шц;
dem Alkohol - sein подвластен съм на
алкохола: sie ist diesem Mann völlig -
тя е напълно във властта на този мъж
5. /kommen auf! wie bist du darauf ~? как
ти хрумна това?
Verfallfsldatum n срок м на годност
verfälschen cohne ge-> vtfфалшифици¬
рам: (Lebensmittel! подправям
verfangen cirr, ohne ge-> vr sich in etw
dal ~ заплитам се в нщ: sich in Wider¬
sprüchen - fig заплитам се в противо¬
речия
verfänglich |f£e'f£r)li<;| adj щекотлив
verfärben cohne ge-> vn sich ~ сменям
цвета си. оцветявам се

verfassen
644
Vergänglichkeit
verfassen cohne ge-> г/съчипявам. на¬
писвам, съставям
Verfasser!in) <-s,	-nen> m[f) ав-
тор(ка) м(ж), сьстаи11те.ч|к;|) м(ж)
Verfassung /1. sing (Zustand) със тояние
cp; (Stimmung) настроение cp; körper¬
liche - физическо състояние: ich bin
nicht in der ~ zu +inf \\c съм в настро¬
ение за 2. гот конституция ж
verfassunggebend adj учредителен
Verfassungsbeschwerde /ihr конститу¬
ционна жалба Verfassungsgericht п
Консти туционен съд Verfassungskla¬
ge / ihr конституционен иск Verfas¬
sungsschutz т конституционна защи¬
та verfassungswidrig adj противо¬
конституционен
verfaulen cohne ge-> vi sein нзгнивам
verfechten <irr, ohne ge-> rr отстоявам,
отбранявам, защитавам Verfechterl in)
miß защитник ,w, защитннчка ж
verfehlen cohne ge-> vt пропускам;
!Person! изпускам: у^сбърквам; seinen
Beruf - сбърквам си професията; das
Thema - отклонявам се от темата; das
Ziel ~ пропускам целта; ßg не улуч¬
вам: seinen Zweck - разминавам се с
целта: diese Rede hat ihre Wirkung
verfehlt тази реч не произведе нуж¬
ния ефект; das halte ich für völlig
verfehlt смятам това за напълно пог¬
решно
verfeinden cohne де-> ersieh mit jdm ~
ставам враг c нкг
verfeinern cohne ge-> vT изтънчвам;
(verbessern) правя по-фин
verfilmen cohne ge-> vtфилмирам Ver¬
filmung c-, -en> /филмиране cp, ек-
ранизация ж
verfilzt adj 1. (Wolle)степан; (Haar)сплъс¬
тен 2. fig pol, hdl преплетен, сраснал се
verfinstern cohne ge-> vr: sich - при¬
тъмнявам, смрачавам се
Verflechtung c-, -en> / преплитане cp;
fig взаимовръзки мн
verfliegen cirr, ohne ge-> I. visein 1. (Zorn,
Duft) изпарявам се 2. (Zeit) отлитам
II. vn sich ~ AtRO обърквам се
verflixt jfEg'flikst] fam I. adj проклет, дя¬
волски; das -e siebte Jahr scherz прок¬
летата седма година от брака II. interj
~ noch mal!, - und zugenäht! прокля¬
тие!, дявол да го вземе!
verfluchen cohne де-> vt проклинам,
ругая
verflucht adj fam проклет; - noch mal!
проклятие!, по дяволите!
verflüchtigen cohne ge-> vr: sich - 1. a.
figент изпарявам се; (Geruch) изветря-
вам 2. scherz, fam (Person) изчезвам, из¬
парявам co
verflüssigen cohne ge-> I. vt втечня¬
вам II. vn sich ~ втечнявам cc
verfolgen cohne ge-> vt 1. a. fig (hinter¬
hergehen) преследвам; /Verbrecher) гоня;
vom Pech verfolgt sein преследва ме
лош късмет 2. (Entwicklung, Spur) про¬
следявам; (beobachten) следя
Verfolger(in) c-s, -, -nen> miß пре¬
следва ч(ка) м(ж/
Verfolgung c-, -en> f a. rt.i.., toi. преслед¬
ване cp Verfolgungswahn m psvai ма¬
ния ж за преследване
verformen cohne ge-> I. vn sich - де¬
формирам се II. vt деформирам; (for¬
men) изливам
verfrachten cohne ge-> vt изпращам;
(verladen) натоварвам; jdn ins Bett - fam
пращам нкг в леглото
Verfremdung c-, -en> /отчуждение cp
verfrühen cohne ge-> vn sich - подра-
нявам verfrüht adj преждевременен,
прибързан
verfügbar adj на разположение, нали¬
чен
verfügen cohne ge-> I. vt разпореждам
II. w über etw akk - разполагам c нщ
Verfügung/1. (Disposition) разположе¬
ние cp; sich zur ~ halten стоя на раз¬
положение; jdm zur - stehen на разпо¬
ложение на нкг съм; jdm etw zur -
stellen предоставям нкм нщ на разпо¬
ложение 2. (Verordnung) разпореждане
cp; (Dekret) декрет м; (Maßnahme) мярка
ж; einstweilige - временна мярка
verführen cohne де-> vt l. (anstiften) jdn
zu etw - изкушавам нкг c нщ 2. (sexuell)
съблазнявам, прелъстявам Verfüh¬
rerin) mß съблазнител(ка) м(ж) ver¬
führerisch ^//съблазнителен, прелъс-
тнтелен Verführung / съблазън ж,
изкушение ср; ~ Minderjähriger съб-
лазияване ср на малолетни
vergammeln cohne де-> fam I. vi sein
(Brot) развалям се; (Obst) скапвам се
II. vt haben (Zeit) пилея, пропилявам
vergangen [ftg'gagan] adj минал; im -en
Jahr миналата година Vergangenheit
c-> kein PI f минало cp; (Geschichte) ис¬
тория ж, минало; der ~ angehören
принадлежа на миналото; die Vorgänge
der jüngsten ~ lehren uns, dass ... съ¬
битията от неотдавнашното минало
ни учат, че ... Vergangenheitsbewäl¬
tigung с-> kein PI f преодоляване cp
на \iuiu заставане ср лице в лице с)
миналото
vergänglich [fte'gtqligl adj преходен
Vergänglichkeit с-> kein PI f преход¬
ност ж

vergasen
645
vergraben
vergasen cohne ge-> vt 1. тю; превръ¬
щам в газ 2. <durch Giftgase/ умъртвя¬
вам
Vergaser <-s, -> m лито карбуратор м
vergaß [feg’gaisj 1. u 3. pers sing imp von
vergessen
vergeben <irr, ohne ge-> vt 1. Iweggebew
давам, раздавам; (zuweisen) възлагам:
eine Arbeit (an jdn) - възлагам работа
(на нкг); jdm einen Auftrag ~ давам нкм
поръчка; die Stelle ist noch zu ~ мяс¬
тото още не е заето; es tut mir Leid,
ich bin schon - (verlobt, verheiratet) съжа¬
лявам. но вече съм обвързан|а| 2. geh
(verzeihen/ jdm etw - прощавам нкм
пир, jdm die Sünden vergeben опроща¬
вам нкм греховете 3. (seinem Ansehen
schaden) du vergibst dir nichts, wenn ...
няма да сн навредиш, ако ...
vergebens adv напразно
vergeblich I. adj напразен II. adv s.
vergebens
Vergebung <-> kein Pi f geh прошка ж,
опрощение cp; jdn um - bitten моля
нкг за прописа
vergegenwärtigen cohne ge-> vr sich
dat etw ~ припомням |или представям)
си II щ
vergehen cirr, ohne ge-> I. vi sein 1. (Zeit)
минавам, преминавам: wie (doch) die
Zeit vergeht! как (само) минава време¬
то! 2. (aufhören)отишо.шм\ (sich verflüch¬
tigen) изчезвам: mir ist der Appetit ver¬
gangen мина ми апетитът 3. (schmach¬
ten) vor etw dat ~ изнемогвам от нщ;
vor Hunger/Angst - умирам от глад/
страх И. vr: sich ~ 1. (verstoßen) sich an
etw dat - провинявам се спрямо нщ
2. (sexuell) sich an jdm - насилвам нкг
Vergehen <-s, -> n простъпка ж, про¬
винение cp
vergelten cirr, ohne ge-> vt отплащам
се; vergelt’s Gott! A, siidd Бог да те
възнагради!
Vergeltung / разплата ж, отплата ж;
(Rache) отмъщение cp; ~ für etw üben
отмъщавам за нщ Vergeltungsma߬
nahme /наказателни мерки
vergessen |fEB'g£ssn| evergisst, vergaß,
vergessen> I. vt забравям: (auslassenj
пропускам; das kannst du ~! fam (това
го) забрави!; das werde ich dir nie ~
ldankbar) никога няма да забравя това.
което направи; (rachsüchtig) никога
няма да ти го простя И. i'/vsich - забра¬
вям се, самозабравям се Vergessen¬
heit с-> kein P!f забрава ж; in ~ geraten
потъвам в забвение
vergesslich1”* adj, vergeßlich*11 adj раз¬
сеян, който често забравя Vergess-
lichkeitRR kein Pi / разсеят мл м<
vergeuden е g3idsni --ohne ge - ;
прахосвам: iGeidi пилея
vergewaltigen cohne ge-> • " насилвам,
изнасилвам Vergewaltigung <-, -en,- /
насилване cp, изнасилване cp
vergewissern cohne ge-> vr sich ieiner
Sache gen) - уверявам се in nuri
vergießen cirr, ohne ge-> ir разливам:
(Tränen, Blut) проливам
vergiften cohne ge-> 1. vt отравям II. vr
sich (an etw dat) - отравям се |c ш.щ
Vergiftung c-, -en>// мтп отравяне cp
vergilben |fee‘gilban] cohne ge-> vi sein
пожълтявам
Vergissmeinnicht1”* |ftg'gismaini^t] c-jels,
-le)> n, Vergißmeinnicht*" c-|e)s, -(e)>
n rot незабравка ж
vergisst1”* |feg'gist]. vergißt*" 3. pers sing
pr von vergessen
Vergleich |f£g'glai<;j c-|e)s, -e> m 1. (das
Vergleichen! сравнение cp; ein - mit etw
едно сравнение c нщ; einen - zwischen
... und ... anstellen правя сравнение
между ... и ...: im ~ zu в сравнение е;
das ist doch kein ~! и дума ne може да
става за сравнение! 2. um спогодба ж;
einen - schließen сключвам спогодба
vergleichbar adj (mit etw) ~ sein срав¬
ним съм lc нщ)
vergleichen cirr, ohne ge-> I. vT etw (mit
etw) ~ сравнявам нщ (c нщ); es ist nicht
zu ~ mit ... не може да се сравнява с
...•.vergleiche Seite 21 сравни страни¬
ца 21 II. vn sich ~ ihr помирявам се.
споразумявам се
vergleichsweise advn сравнение с. срав¬
нително
vergnügen Ikc'gnyigan) cohne ge-> wvsich
- забавлявам се Vergnügen c-s, -> n
удоволствие cp; (Genuss) развлечение
cp; (Freude, Spaß) забавление cp; ~
bereiten създавам удоволствие; zum -
за удоволствие: mit ihm zu arbeiten, ist
kein - да се работи c него не е никак¬
во удоволствие!: mit-! с удоволствие!:
viel ~! приятно прекарване! vergnügt
adj доволен, радостен
Vergnügung <-, -en>/1. sing забавле¬
ние ср 2. /Veranstaltung/ забава ж Ver¬
gnügungspark m увеселителен парк
vergnügungssüchtig adj жаден за
развлечение
vergolden cohne ge-> vt a. flg позлатя¬
вам
vergöttern Ike'gcEtEn] cohne ge-> vt обо¬
жавам. боготворя
vergraben cirr, ohne ge-> 1. vt закопа¬
вам. заравям; sein Gesicht in beide
Hände - скривам лице в ръцете сн

646
verhauen
vergrämt
II. wvsich - ßg заравям cc; sich in seine
Arbeit - заравям cc в работата си
vergrämt adj измъчен, угрижен, огор¬
чен
vergreifen <irr, ohne ge-> irsich ~ 1. a.
сбърквам; sich im Ausdruck - ne
намирам подходящия израз; sich im
Ton ~ /unverschämt werden; държа не¬
подходящ тон 2. ßg (sich aneignen/ sich
an etw dat- присвоявам си нщ; sich an
Geld ~ присвоявам си пари ►sich an
jdm - посягам па нкг
vergriffen jfcP'gnfan) adj hdi разграбен,
изчерпан
vergrößern |f£e'gr0;sen| cohne ge-> I. vt
I.	iallgj DPT, готе увеличавам, уголемя¬
вам 2. a. ßg разширявам, увеличавам
II.	vr: sich ~ уголемявам се, увелича¬
вам се
Vergrößerung <-, -еп>/1. lallgj гето, oft
увеличение ср 2. IVerbreiterung) раз¬
пространяване ср 3. (Erweiterung/ раз¬
ширяване ср 4. iVermehrung) умножа¬
ване ср 5. ßg (Verschlimmerung! увелича¬
ване ср Vergrößerungsglas п увели-
чително стъкло, лупа ж
vergünstigt adj (Preisj c отстъпка
Vergünstigung <-, -en>/облагодетел¬
стване cp; (bei Freist отстъпка ж. нама¬
ление cp
vergüten |f£g'gy:tan) <ohne ge-> vt 1. adm
/bezahlenj заплащам 2. /zurückerstatten)
възстановявам 3. пън (verbessern)обез¬
щетявам; (Stahl) легирам
Vergütung <-, -en>/1. (Arbeits-j запла¬
щане cp 2. (Zurückerstattung) възстано¬
вяване cp; [für Schaden) обезщетение
cp 3. тен подобряване cp; (von Stahl)
легиране cp
verhaften cohne ge-> vt задържам, аре¬
стувам Verhaftung/задържане cp
verhalten1 cirr, ohne ge-> vr sich -
1. (Person) държа се; sich ruhig - дър¬
жа се спокойно 2. (Sache) die Sache
verhält sich so въпросът стои така
3. млт отнасям се; а verhält sich zu b
wie x zu у а се отнася към b, както x
към у
verhalten2 adj (unterdrückt) потиснат,
сдържан; (Töne, Farben)приглушен; mit
-er Stimme със сподавен глас
Verhalten <-s> kein Pi n държане cp;
/HaltungI поведение cp; j-sweise) начин
M на поведение Verhaltensforschung
/изследване cp на поведението ver¬
haltensgestört adj c проблеми на по¬
веденческо ниво Verhaltensweise <-,
-п> / начин м на поведение
Verhältnis [fte'hdtnisj <-ses, -se> n 1. iRe¬
lation, Beziehung) отношение cp; im - zu
(verglichen mit) в сравнение c; im - von
1 zu 2 в отношение 1 към 2; das steht
in keinem - zu ... това няма никакво
отношение към ... 2. /ат (Liebes-)
връзка ж; ein - mit jdm haben имам
връзка с нкг 3. pl (Bedingungen) усло¬
вия мм; in ärmlichen -sen leben живея
в мизерни условия; in guten \о ge¬
sicherten! -sen leben осигурен съм
материално; über seine ~se leben
живея свръх възможностите си; klare
~se schaffen поставям от ношенията на
ясна основа, слагам ред в отношени¬
ята verhältnismäßig adv 1. (relativ) от¬
носително 2. (angemessen, entsprechend(
съобразно
verhandeln <ohne ge-> I. v/jur разглеж¬
дам (депо) II. vi (mit jdm) über etw akk
-	преговарям (c нкг) за нщ
Verhandlung fl. a. wirtsch, dipl прегово¬
ри мм; ~en aufnehmen, in -en eintreten
започвам преговори 2. jur разглежда¬
не cp (на дело! Verhandlungsbasis /
основа ж за преговори verhandlungs¬
fähig adj jur подлежащ на договаряне
Verhandlungspartner(in) <-s, -; -, -nen>
miß jur, wirtsch договаряща се страна;
/Prozesspartei!страна ж по дело; (Vertrag)
контрагент м
verhangen |f£g'haqan| adj покрит, забу¬
лен
verhängen cohne ge-> vt 1. (zuhängen)
etw (mit etw) - забулвам нщ (c нщ)
2. (anordnen) eine Strafe über jdn - на¬
лагам hkm наказание
Verhängnis <-ses, -se> n зла участ, орис
ж, гибел ж; jdm zum - werden ставам
причина за гибелта на нкг, превръ¬
щам се в проклятие за нкг verhäng¬
nisvoll adj съдбоносен, фатален
verharmlosen cohne ge-> vt омалова¬
жавам, представям като безобидно
verharren cohne ge-> vi haben o sein geh
(bleiben) оставам неподвижен; (bei Ent¬
schluss, auf Standpunkt)упорствам; in etw
dat - настоявам на нщ; in Schweigen -
мълча упорито
verhaspeln [fte'haspalnl cohne ge-> vr/sich
-	fam 1. (beim Sprechen) заплита ми се
езикът 2. (bei Bewegungen) обърквам
се
verhasst™ adj омразен; sich (bei jdm) -
machen ставам омразен (нкм); es ist
mir - zu ... мразя да ...
verhätscheln cohne ge-> vt разглезвам
Verhau c-(e)s, -e> m o n (Draht-) телена
преграда
verhauen everhaut, verhaute, verhauen>
fam l. vt 1. (verprügeln) натупвам 2. (Prü¬
fung, Klassenarbeit) оплесквам II. vr: sich

verheerend
647
verkehrsarm
~ /sich verkalkulieren; обърквам
verheerend adj 1. (katastrophal! опусто¬
шителен 2. fam (furchtbar) ужасен
verhehlen cohne ge-> vt geh скривам,
прикривам
verheilen <ohne ge-> i4 sein заздравя¬
вам: (vernarben/ зараствам
verheimlichen cohne ge-> vT I jdm) etw -
скривам нщ (от нкг)
verheiraten cohne ge-> ersieh (mit jdm)
~ оженвам \u.au омъжвам) се (за нкп:
sich wieder - оженвам се повторно
verheißen cirr, ohne ge-> vt geh (verspre
chenI обещавам: /prophezeien/ предри¬
чам Verheißung c-, -en> /geh обеща¬
ние cp verheißungsvoll adj многообе¬
щаващ
verhelfen cirr, ohne ge-> w jdm zu etw
- помагам нкм за нщ: jdm zum Sieg/
Erfolg - съдействам за победата/успе-
xa на нкг
verherrlichen cohne ge-> И превъзна¬
сям, възвеличавам
Verherrlichung c-, -еп>/ възвеличава-
ne cp, възхвала ж
verhexen cohne ge-> Bf о магьосвам: das
ist doch wie verhext! fam това е като
омагьосано!
verhindern cohne ge-> Опрела: (vermei¬
den)' предотвратявам: verhindert sein
lnicht kommen können/ възпрепятстван
съм; das lässt sich nicht ~ това не може
да се предотврати
verhindert adj възпрепятстван: ein -er
Künstler неосъществен творец
verhöhnen cohne ge-> и подигравам,
осмивам
Verhör Iftg'he:?, pl: ff.e'h0:ra| c-(e)s, -e> n
разпит ,-w; jdn ins - nehmen разпитвам
нкг
verhören cohne ge-> I. vt разпитвам
II. vn sich - чувам погрешно
verhüllen cohne ge-> покривам, за¬
булвам: а.^прикривам verhüllend adj
евфемистичен
verhungern cohne ge-> vi sein умирам
от глад
verhüten cohne ge-> vt /Schaden, Schwan¬
gerschaft) предпазвам: (verhindern./ пре¬
дотвратявам Verhütung c-> kein Pi f
предотвратяване cp; iEmpfängnis
предпазване cp от бременност Verhü¬
tungsmittel n предпазни средства
verinnerlichen cohne ge-> vt придавам
|или изп'ьлвам c| | вътрешно) съдър¬
жание, задьлбочавам
verirren cohne ge-> vn sich - заблужда¬
вам се
verjagen cohne ge-> vt a.ßg прогонвам,
пропъждам
verjähren cohne ge-,- ./ um н :пг!;г.;
бавност verjährt ad;n з/ei: i,.i Verjäh¬
rung c-> kein Pi f давност ж
verjüngen |>£Е]уг}ап] cohne ge-.- I. c!
подмладявам II. *,r sich - 1. jünen
werden.! подмладявам се 2. /dünner
werdeni изтънявам
verkabeln cohne ge-> и окабелявам
Verkabelung c-, -en>/окабеляване cp
verkalken cohne ge-> vi sein 1. iKessel.
Maschinei натрупвам варовик 2. <?. fam
!Arterien, Mensch.) склерозирам
verkalkulieren cohne ge-> vn sich ~
изчислявам погрешно
Verkalkung c-, -en> fl. tech, мг.«» отла¬
гания мн /варовити) 2. fam jvon Mensch!
склерозиране cp
verkannt jfre’kant) adj iGenie! непризнат
verkappt adj прикрит, преоблечен
Verkauf m 1. (das VerkaufenI продажба ж;
ia. Absatz! пласмент .w; etw zum -
anbieten предлагам нщ за продан
2. sing (-sabteilung) отдел „Продажби“
verkaufen cohne ge-> I. vt продавам;
jdm etw (für 20 Mark] - продавам нкм
нщ (за 20 марки): zu - за продан: jdn
für dumm - fam правя нкг на глупак
II. vr: sich - продавам се; das verkauft
sich gut това се продава добре
Verkäufern] miß продавач(ка| м/.w)
verkäuflich adj 1. (angeboten/ за продан
2. (geeignet) продаващ се; schwer -
трудно продаваем: leicht - .месно про¬
даваем
verkaufsoffen adj -er Samstag пазарна
събота (с убължено работно време)
Verkaufspreis т продажна цена Ver¬
kaufsschlager т пазарен хит
Verkehr \kv'ke:v\ c-s> kein PI m 1. (Land-,
Luft-, Wasser-) транспорт м; (Straßen-.
Umlauf) движение cp: öffentlicher -
обществен транспорт; etw für den -
freigeben отварям нщ за движение: etw
aus dem - ziehen из теглям нщ от дви¬
жение: für den - gesperrt за творен за
движение 2. (Umgang! общува не cp; das
ist kein - für dich това не е (подходя¬
ща! компания за тебе 3. tGeschlechts-)
полово сношение
verkehren cohne де-> I. vi 1. haben о sein
■ Verkehrsmittel/ движа се 2. haben (Mensch <
общувам: in einem Cafe - чест посе¬
тител съм на дадено кафене: bei jdm
- чест гос т съм у нкг: mit jdm - движа
(често) с нкг: (geschlechtlich) ходя с нкг:
mit jdm brieflich - кореспондирам с
нкг II. vt преобръщам: etw ins Gegen¬
teil - обръщам нщ наопаки
Verkehrsampel /све тофар м Verkehrs¬
amt п s. Verkehrsverein: verkehrsarm

Verkehrsaufkommen
648
verkommen
ло/без много дипломно, тих Verkehrs¬
aufkommen <-s, -> n интензивност.)«
на уличното движение verkehrsbe¬
ruhigt adj ~e Zone лона на ограничен
трафик Verkehrschaos ^транспортен
хаос Verlcehrserziehung / изучаване
cp па нравилата за движение по пъ¬
тищата Verkehrshinweis /7? информа¬
ция ж ла движението но пътищата
Verkehrsinsel / ос тров м ла бозопас-
ноет !tun ла пешеходци) Verkehrs¬
knotenpunkt т транспортен въдел
Verkehrsmittel п превозно средство
Verkehrsnetz п транспорт на мрежа
Verkehrsopfer п жерт ва ж ма пътно¬
транспортно прои зшествие Verkehrs¬
ordnung / Правилник а/ ла движени¬
ето по пътищата Verkehrspolizei /
пътна полиция Verkehrsregeln fpl
правила ср ми ла движението по пъ¬
тищата Verkehrsregelung / регули¬
ране ср на движението по пътищата
verkehrsreich adj оживен verkehrs¬
sicher adj технически изправен Ver¬
kehrssicherheit / безопасност ж на
движение Verkehrssünder!in| <-s, -;
-nen> miß farrt нарушитсл(ка) м(ж) на
правилата за движение Verkehrsteil¬
nehmerlin) miß участник м, участнич¬
ка .)/<• в движението по пътищата Ver¬
kehrstote т/ загинал в пътнотранс¬
портно произшествие Verkehrsunfall
т пътнотранпортно произшествие,
катастрофа ж Verkehrsverbund <- (e)s,
-е> т обединение ср на транспортни
предприятия Verkehrsverein т бюро
ср за туристическа информация Ver¬
kehrswesen п съобщения мн, тран¬
спорт' м verkehrswidrig I. adj проти¬
воречащ на правилата за движение
II. adv против правилата за движение
Verkehrszeichen п пътен знак
verkehrt I. adj /falsch) погрешен; das ist
gar nicht so Jam това не е чак тол¬
кова абсурдно! II. adv (umgekehrt! об¬
ратно; [falsch; наопаки; herum/ надо¬
лу с глават а, на обратно; etw - herum
anhaben облякъл съм нщ наопаки; das
Buch ~ herum halten държа книгата
на обратно: - gehen \о fahren] обърк¬
вам път; etw ~ anfangen започвам нщ
не както трябва; etw - machen правя
нщ погрешно
verkehrtherum^1 adv s. verkehrt II.
verkennen <irr, ohne ge-> vt (falsch
beurteilen!не преценявам правилно; /Се-
nie; не признавам; (unterschätzen) не-
дооценявам: das ist nicht zu - това не
може да се сбърка; es lässt sich nicht
dass ... не може да не се види.
че ...
Verkettung <-, -еп> / преплитане ср,
стечение ср; eine - verheerender Um¬
stände стечение на катастрофални
обстоятелства
verklagen <ohne ge-> i^jdn (wegen etw)
~ оплаквам се (от нщ): jdn auf etw akk
~ давам нкг под съд
verklappen cohne ge-> vt изхвърлям
отпадъци в морето
verklärt [f£g'kte:gt| adj сияен, грейнал
verkleiden cohne ge-> I. vt\. /Menschen)
преобличам; /kostümierenj маскирам,
костюмирам 2. (Wand!облицовам II. vr
sich (als Clown) - преобличам се (като
клоун] Verkleidung /1. (von Menschen!
преобличане cp; /Kostümierung/ маски¬
ране cp 2. iBedeckung) облицоване cp
verkleinern cohne ge-> I. vt 1. (kleiner
machenj смалявам: /MaßstabI умалявам:
(vermindern) намалявам; etw um 10 Zen¬
timeter - намалявам шц c 10 санти¬
метра 2. fig /schmälern) омаловажавам
II. ersieh - (Betrieb!свивам се; (Abstand!
намалявам Verkleinerung <-, -en> /
1. (das Verkleinern) намаляване cp 2. tech,
гето умалено копие Verkleinerungs¬
form /LiNG умалителна форма
verklemmt adj fig (Person) скован, неес¬
тествен
verklingen cirr, ohne ge-> visein заглъх¬
вам
verknallen cohne ge-> vr sich (in jdn) ~
fam влюбвам се до уши (в нкг); in jdn
verknallt sein Jam смахнал съм се по
нкг
Verknappung c-, -en> / недостиг м,
оскъдица ж
verkneifen cirr, ohne ge-> vrsich datetw
~ fam /verzichten) въздържам се от нщ,
не си позволявам нщ; (unterdrücken!
сдържам |или потискам) нщ; er konnte
sich dat nicht - zu ... той не можа да
се въздържи да ...
verkniffen adj разкривен
verknittern cohne ge-> vt измачквам
verknoten cohne ge-> vt връзвам на
възел
verknüpfen cohne ge-> vt 1. (verknoten)
завързвам 2. (in Beziehung setzen) etw
(mit etw) - обвързвам нщ (c нщ); mit
dem Vertrag sind viele Bedingungen
verknüpft договорът е обвързан c
много условия
verkohlen cohne ge-> I. vi sein (Holz)
ставам на въглен II. vt fam (Personj
майтапя, будалкам
verkommen I. cirr, ohne ge-> vi sein
1. (verwahrlosen) пропадам 2. (Person: im
Aussehen! заиемарявам; (sittlich) npona-

verkorksen
649
Verlassenschaft
дам 3. (Gebäude] зил ада м 4. iLebensmittel/
развалям се II. adj 1. (verwahrlost/ за¬
паднал 2. iPerson: ungepflegt!занемарен,
изпаднал; (verderbt/ развален
verkorksen Ifte'iorksan) cohne ge-> vt
Jam изпортвам, развалям; eine völlig
verkorkste Ehe напълно съсипан брак
verkörpern <ohne ge-> vt 1. (personifi¬
zieren! въплъщавам, олицетворявам
2. г-1Ш, niE/vr превъплъщавам Verkörpe¬
rung c-, -еп>/въплъщение cp. олице¬
творение cp
verköstigen {fee'kcEstiganJ cohne ge-> vt
храня, снабдявам c храна
verkrachen cohne ge-> w sich (mit jdm)
- /ат скарвам се (c нкг) verkracht adj
/ат Igescheitert/ пропаднал, провален;
er ist eine -e Existenz той е един про¬
паднал човек
verkraften cohne ge-> vt (bewältigen!
справям се; (Erlebnis! преодолявам; (Be¬
lastung! понасям
verkrampfen cohne ge-> be sieh ~ 1. (sich
zusammenziehenj свивам се 2. fig (ge¬
hemmt sein) сковавам се
verkrampft adj свит; (Lächeln) скован;
(Haltung) стеснителен
verkriechen cirr, ohne ge-> vr: sich -
скривам се, завирам се; /bes Tiere) муш-
вам се
verkrümmen cohne ge-> wr sich - из¬
кривявам се; (sich verformen! деформи¬
рам се
verkrüppelt adj (Arensch) осакатен: (Baum!
заболял
verkrustet adj покрит c коричка
verkühlen cohne ge-> vr: sich - dial (sich
erkälten! настивам
verkümmern cohne ge-> vi sein 1. (Pflan¬
zen, Mensch) линея, залинявам: !Fähig¬
keiten) закъриявам 2. mf.d атрофирам
verkünden [fee'kvndsnl cohne ge-> vt geh
1. (ankündigen, erklären! оповестявам;
(prophezeien! вещая 2. (bekannt machen)
възвестявам; /Gesetz, Urteil! обявявам
verkuppeln cohne ge-> vt скапвам, съ¬
единявам
verkürzen cohne ge-> I. vt скъсявам;
(Weg, Wartezeit) съкращавам; (verringern!
намалявам; etw um 10 Zentimeter ~
скъсявам нщс 10 сантиметра; verkürz¬
te Arbeitszeit намалено работно вре¬
ме II. vr: sich - скъсявам се
verladen cirr, ohne ge-> vt товаря; kaut
натоварвам; fam изигравам, измамвам
Verladung c-, -en> / товарене cp, на¬
товарване cp
Verlag |fec'la:k, p!: (ee'laigal c-(e)s, -e> m
издателство cp
verlagern cohne ge-> I. vt премествам;
•'überführen- прехвърлям: etw von ... auf
... akk - премествам ищ от ... на \n.m
върху; ... П. vr. sich - премествам ec:
sich von ... auf ... akk - премествам ec
от ... на |п.?п върху] ...
Verlagerung c-, -en>/1. -von Interessen.
Arbeitsgebiet; прехвърляне cp: :örtlich
преместване cp: - nach ... премества¬
не на ... 2. mf.tio преместване
Verlagsbuchhandlung / книжарница
ж на издателство Verlagsrecht п и з¬
дателско право, право ср на издаване
Verlagsredakteuri in) m(fiредактор!каI
м!ж!в издателство Verlagswesen c-s,
-> п книгоиздаване ср
verlangen cohne ge-> I. vt изисквам:
(Rechnung! поисквам: mehr kann man
nicht ~ повече от това не може да се
иска; das ist zu viel verlangt гова е
твърде много като изискване; Sie
werden am Telefon verlangt викат- ßn
на телефона II. vi (sich sehnen! желая,
жадувам: nach jdm/etw - жадувам за
икг/мщ Verlangen c-s> kein PI n geh
1. (ForderungI изискване cp; auf ~ von
при поискване от 2. (Wunsch, Sehnsucht)
копнеж .и. жажда ж: - nach etw haben
копнея за ищ; (Lust) желание ср; kein
- haben zu ... нямам желание да ...
verlängern |1ер'1ег)вп| cohne ge-> I. vt
I.	(räumlich, zeitlich!уц ипжинам: (Vertrag,
Wechsel) продължавам; ein verlängertes
Wochenende дълъг уикенд (нипр. съб¬
рани празнични дни от четвъртък
до неделя) 2. (Soße! разреждам II. vr:
sich - 1.1zeitlich)удължавам се 2. (räum¬
lich) продължавам се III. vi м-ент про¬
дължавам
Verlängerung c-, -en> /1. (räumlich, zeit
lieh) удължаване cp; (von Frist! продъл¬
жаване cp 2. SPOi-.'T продължение cp Ver¬
längerungsschnur / ti. удължител
verlangsamen cohne ge-> I. vt забавям
II.	vr: sich - забавям се
VerlassRR |fte'las| c-es> kein Pt m, VerlaßA"
c-lasses> kein Pi m auf ihn ist kein ~ на
него не може да се ра зчита, darauf ist
kein - на това не може да се разчита
verlassen1 cirr, ohne ge-> I. vt 1. iOrtt
напускам: (Tnema) изоставям; beim
Verlassen des Hauses при напускане
на къщата 2. /Familie, Menschen! напус¬
кам. изоставям; seine Kräfte verließen
ihn силите го напуснаха II. vn sich -
осланям се: sich auf jdn/etw akk -
осланям се на нкг/нщ; - Sie sich darauf!
разчитайте на това!
verlassen2 adj 1. (allein gelassen) напус¬
нат’ 2. (einsam! изоставен: (öde! пуст
Verlassenschaft c-, -еп>/Д CH (Nachlass)

verlässlich
650
verlocken
наследство cp
verlässiichRR jf£g'l£slic;| adj, verläßlichA" adj
1.	(Mensch! благонадежден 2. (Infor¬
mation! достоверен, надежден: aus -er
Quelle от достоверен нтгочннк
Verlaub |tee'laup] m geh mit ~ c (ваше)
позволение \или разрешеине|
Verlauf т 1. (zeitlich, а. von Krankheit;
протичане cp; iEntwicklung! ход м; im ~
des Abends в продължение на вечер¬
та: im weiteren ~ при по-нататъшния
развой 2. (von Straßei посока ж, на¬
правление cp; (von Fluss/ 'течение cp
verlaufen <irr, ohne ge-> I. vi sein 1. lab¬
laufen, sich entwickeln}nротичам 2. (Gren¬
ze, Weg, Fluss; преминавам 3. (Farbe;
разтичам се: (Buhen разтапям се II. vr:
sich - 1. (sich verirrenI изгубвам се
2.	(sich verlieren: Menschenmenge! раз¬
пръсвам се, разпилявам се: /Wasser)от¬
дръпвам се
verlautbaren [fee'laatbairanj <ohne ge->
vT съобщавам, разгласявам
verlauten cohne ge-> vi sein etw/nichts
- lassen обявявам/не обявявам нщ
verleben <ohne ge-> vt (Zeit; прекарвам,
преживявам verlebt adj (Person! изха¬
бен
verlegen1 cohne ge-> I. vt 1. (an andere
Stelle/ премествам 2. (Veranstaltung,
Termin/ отлагам: etw von ... auf ... акк
~ отлагам нщ от ... за ... 3. (an die
falsche Stelle/ забутвам раз? 4. (Buch!
издавам 5. (Kabel Fliesen/ поставям II.
vr sich auf etw акк - залавям се c нщ
verlegen2 adj (unsicher, schüchtern) смутен,
несигурен: nie um eine Antwort - sein
винаги имам готов отговор Verle¬
genheit <-> kein Plf 1. sing iBefangenheit/
стеснение cp, смущение cp; jdn in ~
bringen поставям нкг в неловко |или
неудобно] положение 2. (unangenehme
Lage) неудобство cp; hn затруднение
cp; jdm aus der ~ helfen измъквам нкг
от затруднение
Verleger(in) <-s, -; -, -nen> т/f/ изда¬
тел) ка) м(ж/
Verlegung <-> kein Plf 1. (an andere Stelle/
преместване cp 2. (von Termin, Veranstal¬
tung; отлагане cp; ~ auf nächste Woche
отлагане за следващата седмица
Verleih jfrelai] <-(e)s, -e> m 1. sing (das
Verleihen! .даване cp под наем 2. (-stelle/
заемна ж: film видеотека ж
verleihen <irr, ohne ge-> vt 1. (ausleihen/
заемам: (gegen Gebühr] давам под наем
2.	(Orden, Preis, Titel) удостоявам
3.	(Glanz, Schönheit/ придавам; (Kraft/
придавам
Verleihung «:-> kein PI fl. (das Verleihen/
заемане cp; (gegen Gebühr/ даване cp
под наем 2. (von Titel, Orden, Preis/ удос¬
тояване cp
verleiten <ohne ge-> vt jdn (zu etw) -
изкушавам нкг (да извърши нщ)
verlernen cohne ge-> vt забравям, от-
учвам се
verlesen cirr, ohne ge-> I. vt 1. (Text/
прочитам (па глас/; (Namen) прочитам
(публично/ 2. /Obst, Gemüse, Salat) под¬
бирам. почиствам II. кг: sich - прочи¬
там погрешно
verletzbar adj раним, уязвим
verletzen |f£e'l£tsan| cohne ge-> I. vt
I.	(verwunden/наранявам: leicht/schwer
verletzt леко/тежко ранен 2. fig (krän-
ken/ наранявам, засягам 3. fig (Interessen!
накърнявам: (Gesetz, Sitte/ нарушавам;
seine Pflicht ~ пренебрегвам дълга си
II.	vr: sich ~ наранявам се verletzend
adj (Bemerkung/ язвителен
verletzlich adj уязвим, раним
Verletzte cein -r, -n, -n> /7?/ранен(а|
м(ж/
Verletzung c-, -en> / рана ж, нараня¬
ване cp
verleugnen cohne ge-> vt отричам; sich
~ lassen (am Telefon/ нареждам да ка¬
жат. че ме няма: es lässt sich nicht
dass ... не може да се отрече, че ...
verleumden Ifse'bimdanl cohne ge-> vt
клеветя, оклеветявам Verleumdung
c-, -en> / клевета ж
verlieben cohne ge-> wsich (in jdn/etw)
~ влюбвам се (в нкг/нщ)
verliebt adj (in jdn/etw) ~ sein влюбен
съм (в нкг/нщ)
verlieren |feeTi:ran| cverliert, verlor, ver¬
loren> I. vt губя, загубвам; den Kopf/
Verstand - загубвам си ума/разсъдъ-
ка: den Mut - загубвам смелост; jdn
aus den Augen - изгубвам нкг от очи;
hier hast du nichts verloren fam нямаш
работа ту к; darüber brauchen wir kein
Wort mehr zu ~ няма смисъл да си
хабим думите повече II. vr: sich - из¬
губвам се III. vi an etw dat - губя нщ;
an Bedeutung ~ загубвам значение (в
някаква степен)
Verlierer(in) c-s, -; -, -nen> m(fj 1. (von
Dingen/ човек м, който губи 2. (von Spiel,
Wette, Kampf/ губещ(а) м(ж); er ist ein/
kein guter - той умее/не умее да губи
Verlies (fre'li:s| c-es, -e> n подземна тъм¬
ница
verloben cohne ge-> vr sich (mit jdm) -
сгодявам се (за нкг) Verlobte cein -r,
-n, -n> mf годеник м, годеница ж Ver¬
lobung c-, -en> /годеж м
verlocken cohne ge-> vt geh с ъблазня-

verlockend
651
Vermögen
вам. примамвам verlockend adj при¬
мамлив: das klingt - това звучи при¬
ма мл и мо
Verlockung <-, -еп> / примамка ж;
(VerführungI съблазън ж
verlogen [f£g'lo:gan| adj 1. /Menschi лъж¬
лив 2. (Moral, Versprechungen) фалшив,
лъжлив
verlor [fEg'loie] 1. u 3. pers sing imp von
verlieren
verloren [feg'lo:r3n| I. pp von verlieren
II. adj загубен; ~ gehen загубвам се.
изгубвам се; das Spiel - geben отказ¬
вам се от играта: sich - geben преда¬
вам се
verloren | gehen s verloren 18.
verlosen <ohne ge-> vt разигравам (на
томбола, лотария) Verlosung <-, -en>
/томбола ж, лотария ж
Verlust (ftg'lust| <-(e)s, -е> т а. г-in загуба
ж; mit ~ verkaufen продавам на загу¬
ба; ~ bringend губещ verlustbringend*"
adj s. Verlust; Verlustgeschäft n сдел¬
ка ж [или търговия ж\ на загуба
Verlustmeldung <-, -еп> / обявяване
ср [или оповестяване ср\ на загуба;
eine - machen обявявам [или съобща¬
вам за] загуба verlustreich adj 1. hdi.
носещ големи загуби 2. ми (Schlacht)
донесъл големи загуби
vermachen <ohne ge-> vt 1. (vererben)
завещавам 2. fam /schenken) подарявам
Vermächtnis [frg'mEQtnis] <-ses, -se> n
завещание cp. завет м
vermählen [f£g'm£:lan| <ohne ge-> кг sich
(mit jdm) ~ geh оженвам/омъжвам се
(за пкг) Vermählung <-, -en> f geh бра¬
косъчетание cp. женитба ж
vermarkten <ohne ge-> vt I. wistsch пла¬
сирам 2. /’verwerten! печеля от нщ
vermehren cohne ge-> I. кгувелнчавам;
(erweitern) разширявам; (zahlenmäßig)
умножавам II. кг sich ~ 1. (größer werden)
увеличавам се 2. biol размножавам се
Vermehrung / 1. (das (Sich)vermehren;
умножаване cp; (zahlenmäßig! увелича¬
ване cp 2. biol размножаване cp
vermeiden <irr, ohne ge-> vt избягвам:
es lässt sich nicht dass ... не може
да се избегне ...; um Missverständnisse
zu - за да избегнем недоразуменията
vermeintlich |f£g'majntlic| adj мним
Vermerk (fEg'mErk] c-(e)s, -e> m бележка
ж. отбелязване cp
vermerken <ohne ge-> vt отбелязвам
vermessen1 cirr, ohne ge-> I. \i меря.
измервам; /topographischI измервам
II. кг: sich - 1. (falsch messen) измервам
погрешно 2. geh (sich anmaßen) sich ~
etw zu tun имам дързостта да направя
нщ
vermessen2 adj geh 1. 'ioiHüi;': .i ьр; »,i.
2. /überheblich; самонадеян: es ist ~ zu
behaupten ... самонадеяно е да ic
твърди ... Vermessenheit <-> kein p) f
gen 1. iKühnheit дързост ж 2. tUberhcb
lichkeit! самонадеяност ж
Vermessung /мерене cp; ■■topographisch.
измерване cp
vermieten cohne ge-> iT давам под наем:
„Zimmer zu ..стан под наем“ Ver-
mieteriinl miß 1. /von Wohnung) наемо¬
датели^! м)ж'< 2. /von anderen Dingen>
който дава под наем
vermindern cohne ge-> I. vt 1. /geringer
machen) намалявам 2. /abschwächeni
понижавам II. vn sich ~ 1. /geringer
werden) намалявам 2. (sich abschwächen)
отслабвам
vermischen cohne ge-> I. vt a. ßg смес¬
вам, раз.месвам II. л: sich ~ I. (sich
mischen) sich mit etw - смесвам ec c
нщ: die Rassen haben sich vermischt
расите се смесиха 2. ßg/Hiemente, «länge,
Farben) смесвам
vermissen cohne ge-> vt jdn - липсва
ми някой, чувствам нечия липса: ich
vermisse dich sehr много ми липсваш;
vermisst werden липсвам: als vermisst
gemeldet sein обявен съм за изчезнал;
ich vermisse meine Brille липсват ми
очилата Vermisste"" cein -r, -n, -n> mf,
Vermißte*" cein -r, -n, -n> mf изчез-
нал(а) м(ж) Vermisstenanzeige""/съ¬
общение cp за издирване на изчезна¬
ло лице; eine ~ aufgeben пускам обява
за издирване
vermitteln cohne де-> I. vt 1. (beschaffen)
посреднича 2. та свързвам за разго¬
вор 3. (aushandeln/ помирявам 4. fig
предавам II. и посреднича: zwischen
den Parteien - посреднича между
партии [или страни]; für jdn vermittelnd
eintreten играя ролята на посредник
за нкг
Vermittler!ini c-s,	-, -nen> miß по¬
средник м. посреднмчка ж
Vermittlung c-, -еп>/1. (das Vermitteln/
посредничество cp; iEinschaltung) наме¬
са ж 2. Tel iTelefonzentrale) телефонна
централа: (Mensch) телефонист(ка)
м/ж) 3. (Stellen-) бюро ср по труда,
трудова борса Vermittlungsgebühr /
vvTRTscH комиснона ж за посредниче¬
ство
vermodern cohne ge-> к/ sein изгипвам.
мухлясвам
Vermögen c-s, -> п 1. sing, geh (Fähigkeit)
способности ж мн, сили ж мн 2. (Geld
besitzI капитал м. имущество ср; das

vermögend
652
verpflichten
kostet ein ~ топа струпа цяло състоя¬
ние vermögend adj заможен, състоя-
телеп Vermögenssteuer /дашьк м
върху имуществото Vermögensver-
hälfnisse пр! финансово \шт иконо¬
мическо! състояние vermögenswirk¬
sam adj печелинш. увеличаващ иму¬
ществото: ~е Leistungen плащания от
страна на работодателя в гюлча на
спестявания на работника /които
водят до увеличаване на имущест¬
вото MVj
vermummen (ke'mumanj cohne ge-> er¬
sieh - маскирам се, иродрешвам се
Vermummungsverbot [ke'mumorjsfceboit]
n забрана ж за участие и демонстра¬
ция па маскирани или забулени лица
vermuten |fct?'mu:tan) <ohne ge-> 11 до¬
пускам: /entarten! предполагам: es ist
zu dass ... може да се предполага,
че ...: das hätte ich nicht vermutet не
бих допуснал такова нещо
vermutlich I. adj предполагаем: (wahr¬
scheinlich) вероятен II. adv вероятно
Vermutung <-, -en> / предположение
cp; ~en über etw akk anstellen правя
догадки за нщ
vernachlässigen cohne ge-> if прене¬
брегвам, заиемарявам; seine Pflichten
~ пренебрегвам задълженията cn Ver¬
nachlässigung <-, /аг-еп> /занемаря-
ване ср, пренебрегване ср
vernageln cohne ge-> vt заковавам
vernarben cohne ge-> vi sein зараствам
c белег
vernarren cohne ge-> vr sich in jdn -
влюбвам се до уши в |или загубвам си
ума по| нкг
vernehmen cirr, ohne ge-> vt 1. geh fhörenI
дочувам, долавях» 2. geh (erfahrenj до¬
чувам. разбирам 3. jur разпитвам,
изслушвам Vernehmen <-s> kein PI n
dem ~ nach според сведенията
Vernehmlassung <-, -en> /CH 1. adm, jur
/amtliche Bekanntmachung/ съобщение cp
2. jur /StellungnahmeI позиция ж
vernehmlich adj отчетлив; /hörbar1 ясен
Vernehmung <-, -en> / jur разпит м;
/von ZeugenI изслушване cp
verneigen cohne ge-> vr sich (vor jdm/
etw dat) ~ geh покланям се (пред нкг/
шц! Verneigung /geh поклон м
verneinen cohne ge-> vt 1. (mit Nein
antworten) отговарям отрицателно
2.	(ablehnenj отричам 3. linc отричам
verneinend adj отрицателен Vernei¬
nung -en>/l. /Antwort/ отрицание
cp 2. /Leugnung, Ablehnungj отричане cp
3.	; r.'., отрицание
Vernetzung -en> / свързване cp;
iNioRv, свързване в мрежа
vernichten cohne ge-> vt унищожавам:
/zerstören! разрушавам; /ausrotten) из¬
требвам: /Unkraut) изкоренявам ver¬
nichtend adj 1. (Kritik, Blick) унищожи¬
телен 2. /Niederlage) съкрушителен;
jdn - schlagen sfort удържам съкру¬
шителна победа над нкг Vernichtung
с-> kein /V/унищожение ср; (Zerstörung)
разрушаване ср; /Ausrottung) изтребва¬
не ср; /Unkraut-) изкореняване ср Ver¬
nichtungslager c-s, -> п лагер м за
масово унищожение
vernieten cohne ge-> vt заши вам
Vernissage |v£rni'sa:3a| c-, -n> / верни-
саж л/
Vernunft [f£B'nunft| c-> kein PI f разум м;
~ annehmen вразумявам се; jdn zur -
bringen вразумявам нкг
vernünftig (ke'nYnftigl adj 1. (besonnen)
рационален 2. /sinnvoll) разумен 3. fam
/ordentlich! разумен, приличен
veröffentlichen cohne ge-> ^публику¬
вам Veröffentlichung c-, -en> / пуб¬
ликация ж
verordnen cohne ge-> vt 1. мш предпис¬
вам 2. (anordnen, verfügen) разпореж¬
дам. нареждам; /festsetzen) определям
Verordnung / 1. mid предписание cp;
nach ärztlicher ~ по лекарско предпи¬
сание 2. (gesetzlich) наредба ж, правил¬
ник м
verpachten cohne ge-> vt отдавам под
аренда
verpacken cohne ge-> \4 опаковам
Verpackung / опаковане cp, опаковка
ж Verpackungsmüll c-s> kein PI m ам¬
балаж M, остатъци при опаковане
verpassen cohne ge-> vt 1. a. fam изпус¬
кам 2. fam (geben) давам, връчвам; jdm
eine ~ fam шамаросвам нкг
verpatzen cohne ge-> vt fam развалям,
оплесквам
verpesten cohne ge-> vt отравям, за¬
мърсявам
verpetzen cohne ge-> vt fam einen Mit¬
schüler beim Lehrer ~ обаждам |или
издавам] свой съученик на учителя
verpfänden cohne ge-> vt залагам, ос¬
тавям в залог
verpfeifen cirr, ohne ge-> vtfam (verraten)
издавам, изпявам жарг; (anzeigen) до¬
насям
verpflanzen cohne ge-> vt пресаждам,
трансплангирам
verpflegen cohne ge-> vt грижа се за
прехраната Verpflegung с-> kein PI f
храна ж, продоволствия мн; volle ~
пълен пансион
verpflichten cohne ge-> I. vt\. (eine Pflicht

Verpflichtung
653
Verruf
auferiegenj jdn jzu etwi - задължавам
нкг (c нщ); ich fühle mich verpflichtet
etw zu tun чувствам се длъжен да
направя нщ; ich bin Ihnen zu tiefem
Dank verpflichtet дължа Ви голяма
благодарност 2. (Künstler) ангажирам
II. vn sich - (Zusagen) задължавам се,
ангажирам се
Verpflichtung <-, -en> f la. moralisch)
задължение; (Pflicht)дълг м; berufliche/
finanzielle -en професионални/финан-
сови задължения; seinen ~en nach¬
kommen изпълнявам задълженията
си
verpfuschen cohne ge-> vifam 1. (Arbeit)
развалям, изпортвам 2. fig (Leben) съ¬
сипвам
verpissen cohne ge-> vr: sich - vulg раз¬
карвам се, измитам се
verplappern cohne ge-> vn sich - fam
изпускам се, издрънквам
verpönt |f£g'p0:nt| adj - sein непозволен
съм
verprügeln cohne ge-> vt набивам, на-
пердашвам
verpuffen cohne ge-> vi sein 1. (explodie¬
ren) избухвам 2. ßg нямам желания
ефект
Verputz m мазилка ж
verputzen cohne ge-> vt 1. (Gebäude,
Wand, Decke) измазвам 2. fig, fam (auf
essen) излапвам, омитам
verqualmt adj задимен, опушен
verquatschen cohne ge-> fam I. vt no-
бъбрям си. прекарвам времето в при¬
казки II. vn sich ~ (sich verplappern/
изпускам се
verquollen fftc'kvolanj adj подут, подпух¬
нал
verramschen cohne ge > vf продавам
на безценица
Verrat c-(e)s> kein Plrn предателство cp,
измяна ж; ~ üben предавам; - an jdm
begehen извършвам предателство
спрямо нкг
verraten cirr, ohne ge-> I. vt 1. a. fig
(Geheimnis) издавам: verrate nieman¬
dem etwas! не издавай никому нищо!
2. (Treue brechen) предавам: ~ und ver¬
kauft sein fam изоставен съм на про¬
извола, издавам II. vn sich - издавам
се
Verräterin] |f£B'r£:te| c-s, -; -, -nen> mffi
предател]ка)м(ж), изменник.и, измен-
ничка ж verräterisch adj 1. (Person)
предателскм: (heimtückisch) вероломен
2. fig (Miene, Blick) издайническн
verrechnen cohne ge-> I. уреждам
(сметка); (gegeneinander auf rechnen)
уравнявам; igutschreiben) минавам по
сметка II. vn sich - I. /falsch rechnen.
пресмятам погрешно: sich um 50
Pfennig - сбърквам c 50 пфенига
2. fig, fam (sich täuschen; излъгвам cc; da
hast du dich aber schwer verrechnet!
fig, fam крива ти излезе сметката!
Verrechnung /н.\ разплащане cp: nur
zur - само за безналично \u.au безка¬
сово] плащане Verrechnungsscheck т
FiN чек м за получаване на пари по
сметка
verrecken cohne ge-> vi sein ivig пук¬
вам. хвърлям петалата: er wird es ums
Verrecken nicht tun /arg ще пукне, ама
няма да го направи
verregnet adj дъждовен
verreisen cohne ge-> vi sein заминавам,
отпътувам: geschäftlich [o dienstlich! -
пътувам служебно: verreist (sein) за¬
минал (съмК на път (съм)
verreißen cirr, ohne де-> vt fig, fam
(vernichtend kritisieren) съсипва м. у н и що-
жавам
verrenken [he'nrjkanl cohne де-> vl къл¬
ча: (Arm, Fuß) изкълчвам Verrenkung
c-, -en> / 1. (von Körper) кълчено cp
2. mld (von Gelenken) изкълчване cp
verrennen cirr, ohne ge-> vr: sich - на¬
стоявам упорито; sich in eine Idee ~
упорствам за някаква идея
verrichten cohne ge-> vt извършвам,
изпълнявам; seinen Dienst - изпълня¬
вам задълженията си
verriegeln cohne ge-> vt залоствам.
затварям c резе
verringern [fEe'nrjen] cohne ge-> I. vt
намалявам II. vn sich - намалявам
Verringerung c-, -en> / намаляване
cp. намаление cp
VerrissRR c-es, -e> m, Verriß*" c-sses,
-sse> mfam унищожителна критика
verrosten cohne ge-> vi sein ръждясвам
verrotten (he'rDtan] cohne ge-> vi sein
1. (Laub, Яой/изгнивам 2. (Gebäude)раз¬
рушавам се. разпадам се
verrucht |f£e'ru:xt] adj нечестив, скверен:
(verworfen) пропаднал: (lasterhaft/ поро¬
чен. греховен
verrücken cohne ge-> vt премествам
verrückt adj луд. побъркан: - spielen
fam побърквам се, превъртам; jdn -
machen fam побърквам/подлудявам
нкг: auf etw ~ sein fam луд съм по нщ;
auf jdn |o nach jdm] ~ sein fam луд съм
по нкг; wie - fam като луд; ich werd’
-! fam u;e се побъркам!, ще откача!
Verrückte cein -r, -n, -n> л7/луд|а| м/ж!
Verruf m in - bringen създавам лошо
име на нкг: in - kommen излиза ми
лошо име

verrufen
654
verschleißen
verrufen adj (berüchtigt/ съмнителен:
/Vierte!. Lokal/ c лошо име
Vers |ftrsj <-es, -e> m стих ..и
versachlichen cohne ge-> vt ове шест¬
ия нам. конкретизирам
versagen <ohne ge-> I. vt geh fnicht ge¬
wahren/ (.о казвам: jdm etw ~ отказвам
111 и. на и кг: sich dat etw ~ отказвам се
от um 11. vi 1. (Maschinen, Bremsen/ от¬
казвам: ■;Waffen/ засичам: die Stimme
versagte mir гласът ми изневери
2. /Person/ провалям се Versagen <-s>
kein PI n 1. ü засечка ж; кг;-: отказ ,и
2. ßg /von Menschj провал .и; menschli¬
ches - човешка грешка
Versageriin! <-s, -; -nen> miß неудач¬
ник .и. неудачница ж
versalzen <irr, ohne ge-> vt 1. (Speisen!
пресолявам 2. fig.fam [verderben/ разва¬
лям
versammeln <ohne ge-> I. иг събирам:
(zusammenrufeni свиквам II. vr: sich ~ a.
■: събирам се
Versammlung/1. (Vorgang! събиране cp
2. /versammelte Menschen/ събрание cp;
eine - einberufen свиквам събрание
Versand [fse'zant] <-[ejs> kein PI m I. (das
Versenden/ изпращане cp 2. (~abteilung/
експедиция ж, снедицпя ж Versand¬
handel т каталожна т'ьрговия Ver¬
sandhaus п фирма ж за каталожна
търговия Versandkosten pl разходи
ми по изпращане Versandtasche /
подплатен плик (ли опаковане на
малки пощенски прашкаI
versauen <ohne ge-> vt jarg 1. /schmutzig
machen/ освиивам 2. (verderbenl скап¬
вам. провалям
versäumen <ohne ge-> vt 1. (Zug) изпус¬
кам 2. (Unterricht, Pflicht. Gelegenheit/
пропускам: nicht - etw zu tun не про¬
пускам да направя нщ Versäumnis
<-ses, -se> n пропуск .w
verschaffen <ohne ge-> 1. vt набавям,
доставям: was verschafft mir die Ehre?
geh на какво дължа честта? II. кг sich
dat etw - сдобивам се c нщ: sich dat
Respekt - спечелвам си уважение
verschämt adj срамежлив, свенлив
verschandeln cohne ge-> :f загрозя¬
вам. обезобразявам
verschärfen <ohne ge-> I. vt a. ßg изост¬
рям: (Tempo/ ускорявам: (verschlimmern!
влошавам: /Strafe, Lage/ утежнявам
II. vr: sich - изострям се: (sich verschlim¬
mern,i влошавам се
verschätzen cohne ge-> vr.-sich - обърк¬
вам (в пресмятането, оценката на
НЩ!
verschenken cohne ge-> vt раздавам
като подарък, дарявам
verscherzen cohne ge-> vr sich dat etw
- проигравам нщ
verscheuchen cohne ge-> vt пропъж¬
дам. прогонвам
verschicken cohne ge-> vt 1. (Post/ раз¬
пращам 2. (zur Erholung/ изпращам
verschieben cirr, ohne ge-> vt 1. (ver
rücken! etw (um einen Meterl - преме¬
ствам нщ |c един метър) 2. (aufschieben)
etw (auf nächste Woche) ~ премествам
нщ laa следващата седмица): etw (um
eine Woche) - отлагам нщ (със седми¬
ца) 3. fam (Devisen, WarenI пласирам
(незаконно/, спекулирам
Verschiebung /1. (Aufschiebung/ отлага¬
не cp 2. (das Verrücken/ преместване cp
verschieden [f£g'Ji:dan| adj 1. (unterschied
liehl различен: (~ artig! разнообразен:
das ist ~ това е различно: sie sind -
groß те са различни по големина
2.	(mehrere, einige/ разни; Verschiedenes
разни (раздел) verschiedenartig adj
I.	(ungleichartig/ различен 2. (mannigfal¬
tig/ разнообразен Verschiedenheit <-,
-en>/l. ('Unterschiedlichkeit) разлика ж;
iUnähnlichkeitI различие cp 2. (Mannig¬
faltigkeit/ разнообразие cp verschie¬
dentlich |frg'/i:d£ntli<;| adv неведнъж,
няколко пъти
verschiffen cohne ge-> vt изпращам,
превозвам (c корав)
verschimmeln cohne ge-> vi sein плесе-
нясвам, мухлясвам
verschlafen1 cirr, ohne ge-> I. vt a. fam
проспивам II. vi успивам се
verschlafen2 adj сънен, сънлив: ßg ску¬
чен. заспал
Verschlag m малко помещение, скова¬
но от дъски
verschlagen I. cirr, ohne ge-> vt 1. (mit
Brettern) сковавам, съединявам; (mit
Nägeln) заковавам 2. (nehmen: Atem)
отнемам: das verschlug mir die Sprache
това ми отне способността да говоря
|или глътнах си езика); das verschlug
mir den Appetit това ми секна апетита
3.	(an einen Ort) изхвърлям, запращам
II.	adj (schlau, listig) лукав, прикрит
verschlechtern cohne ge-> I. vt влоша¬
вам II. vr. sich - влошавам се Ver¬
schlechterung c-, -en>/влошаване cp
verschleiern cohne ge-> I. vt 1. (mit
Schleier verhüllen) забулвам; (Blick) пре¬
мрежвам 2. ßg. (nicht genau erkennen
lassen/ потулвам II. vr: sich - забулвам
се; (Himmel) покривам се c облаци
Verschleiß [fee'Jlais) c-es, -e> m износва¬
не cp, изхабяване cp
verschleißen cverschleißt, verschliss,

Verschleißerscheinung	655	verschweigen
verschlissen> I. it haben изхабявам,
износвам II. vi sein изхабявам се. из¬
носвам се
Verschleißerscheinung / признаци м
мн на износване \или изхабяване)
verschleppen cohne ge-> кг 1. (Personen!
отвеждам, откарвам (насила): /entfah¬
ren) отвличам 2. (Krankheit] влача разг
3. (weiterverbreiten) разнасям 4. (hinaus¬
zögern] протакам Verschleppung <-,
-en> /1. (von Personen] откарване cp;
IEntführungI отвличане cp 2. /von Krank¬
heit] влачене cp раз? 3. (Weiterverbreitung!
разнасяне cp 4. (Verzögerung/ протака¬
не cp
verschleudern <ohne ge-> vt 1. (Waren!
продавам ма безценица |или загуба]
2. ре] (Geld) прахосвам
verschließen <irr, ohne ge-> I. \t за¬
ключвам. затварям II. if sich jdm -
затварям се спрямо нкг; sich etw dat\o
gegen etw) - оставам глух за нщ, не
искам да зная за нщ
verschlimmern cohne де-> I. vt влоша¬
вам II. vr: sich - влошавам се
verschlingen <irr, ohne ge-> I. vt a. fig
преплитам, сплитам, обвивам II. vr:
sich ~ преплитам се
verschlissRR Ifrg'Jlis], verschlißAU /. u 3.
pers sing imp von verschleißen
verschlissen |f£g'Jlisan) I. pp von ver¬
schleißen II. adj износен
verschlossen |f£g'/bsan| adj (Person! зат¬
ворен. необщптелен
verschlucken cohne де-> I. vt I. a. fig
/unterdrücken] преглъщам 2. ßg (Wörter,
Sätze) изпускам, изяждам II. vr: sich -
задавям се: ich habe mich verschluckt
задавих се
verschlungen |f£gjlur)an| adj (Weg) крив.
лъкатушещ
VerschlussRR m, Verschluß*11 m приспо¬
собление cp за затваряне: (Schloss)
брава ж; (DeckelI капак м; tStöpsel) тапа
ж; etw unter ~ halten държа нщ под
ключ
verschlüsseln cohne ge-> vt шифро¬
вам; inform кодирам: verschlüsselte Da¬
ten inform кодирани данни Verschlüs¬
selung c-, -en> / inform кодиране cp
verschmähen |feg'JmE:an| cohne ge-> vt
geh отхвърлям; /ablehnen) отблъсвам
verschmelzen cirr, ohne ge-> I. vt haben
стопявам, сллавям II. vi sein сливам се
verschmerzen cohne ge-> vt прсжал-
вам; das ist leicht zu - това се прсжал-
ва
verschmieren cohne ge-> vt 1. (zuschmie
гел/измаввам. замазвам 2. (verstreichen/
размазвам 3. /schmierig machen) омаз-
вам. зацапвам
verschmitzt jfEeJmilstj adj дяволи/, хи¬
тър. закачлив
verschmutzen cohne ge-> 1. vT haben
изцапвам, измърсявам: 1 Umwelt; за¬
мърсявам II. vi sein изцапвам се
Verschmutzung c-, -en>/замърсяване
cp; (Umwelt-) замърсяване
verschnaufen cohne ge-> w поемам си
дъх. отдъхвам си Verschnaufpause f
кратък отдих
verschneit adj заснежен
verschnörkelt ад/завъртян, със заврън¬
кулки
verschnupft adj 1. /erkälten хремав 2. fig,
(am Iverärgert) засегнат, нацупен разг
verschnüren cohne ge-> vt завързвам
verschollen |f£g'Jolan| adj безследно из¬
чезнал
verschonen cohne ge-> vt пощадявам;
jdn mit etw ~ спестявам нщ ма нкг: von
etw verschont bleiben бивам пощаден
от и щ
verschönern [f£t?'/0:nen| cohne ge-> vt
разкрасявам, разхубавявам
verschränken [fEe'Jr£r]l«n| cohne ge-> vi
(Arme) скръствам; (Beine) кръстосвам
verschreiben cirr, ohne ge-> I. vt 1. ми>
предписвам 2. (Papier) изписвам II. vr:
sich - 1. (falsch schreiben) написвам по¬
грешно. сгрешавам при писане 2. /sich
widmen) отдавам се verschreibungs¬
pflichtig ad/който се дава само срещу
рецепта
verschrieleln |f£e'Jri:(s|n| adjc лоша репу¬
тация
verschroben |1£е'/го:Ьзп| adj особен, ек¬
сцентричен пейор
verschrotten cohne ge-> d нарязвам
за скрап; ш предавам за старо желя¬
зо Verschrottungsprämie / държавна
парична премия за клиент, който
предава старата си кола на вторични
суровини
verschüchtert jfEg'jY^tet) adj наплашен;
(schüchtern,i плах
verschulden cohne ge-> I. vt haben вино¬
вен съм. провинявам се II. vi sein, vr:
sich ~ задлъжнявам; hoch verschuldet
sein много съм задлъжнял Verschul¬
den c-s> kein PI n вина ж; ohne mein -
вината не е моя Verschuldung с-> kein
PIf задлъжняване cp, дългове .u мн
verschütten cohne ge-> vt\. (versehentlich
ausschüttenl разливам, разсипвам, по¬
сипвам 2. (unter sich begrabenj затруп¬
вам
verschwägert |f£g'/v£:get| ad/сват съм |c
икг)
verschweigen cirr, ohne ge-> vt jipe-

verschwenden
656
versiert
M ълчавам; jdm etw ~ нрсм ълчавам um
пред нкг
verschwenden [ke'/vindanl cohne ge->
vt прахосвам. пропилявам Verschwen¬
der! inj <-s, -nen> miß прахосник .-w.
прахосница ж verschwenderisch adj
1. iMensch! разточителен 2. (üppig!
екстравагантен Verschwendung <->
kein Pi f прахосничество cp, разточи¬
телство cp
verschwiegen |(£g'Jvi:gan| adj 1. (Person)
по гаси: izurückhaltendmucKpcrcH 2. /0/7/
потаен, скрит
verschwimmen <rirr, ohne ge-> vi sein
мержелея се. сливам се
verschwinden <irr, ohne ge-> vi sein a. ßg
изчезвам: ~d klein нищожен: ver¬
schwinde! fam изчезвай!
Verschwinden <-s> kein PI n изчезване
verschwistert |f£g'Jvistet] adj'- sein братя
и сестри |//лп от едни родители] сме
verschwitzen <ohne ge-> vt 1. (Kleidungj
измокрям от пот 2. fig, /ат (.vergessen)
забравям
verschwitzt adj мокър от пот
verschwommen [ftgJVomanl adj размит:
тото неясен: (vage) мъгляв
verschworen |f£g'jvo:ran| adj затворни¬
чески. съзаклятиически: ein -er Hau¬
fen сплотена групичка, приятелска
група
verschwören cirr, ohne ge-> vr sich
(gegen jdn) - заговорнича (срещу нкг);
alles hat sich gegen mich verschworen
всичко се е съюзило срещу мене Ver¬
schwörung <-, -еп> / заговор м
versehen cirr, ohne ge-> I. vt 1. fausstatten/
jdn mit etw - снабдявам нкг c нщ: etw
mit seiner Unterschrift - поставям под¬
пис под нщ 2. / ausüben) грижа се II. vr:
sich - 1. /sich irren) сбърквам. недо¬
глеждам 2. (sich gefasst machen) ehe man
sich’s versieht до като се огледа човек
3. (sich versorgenI sich mit etw - снаб¬
дявам се c нщ Versehen c-s, -> n ilntum!
грешка ж; /kleiner Fehler) недоглежда¬
ме cp; (Unachtsamkeit) невнимание cp;
aus - по погрешка [или невнимание|
versehentlich [f£g'ze:sntli<;] adv по по¬
грешка [или невнимание]
Versehrte |f£g'ze:gta| <ein -r, -n, -n> mf
инвалид .и
versengen cohne ge-> vt опърлям; (bes
Stoff) обгарям
versenken <ohne ge-> vt 1. (Schiff) пото¬
пявам 2. п-см /Schraube) завинтвам (до¬
край!. зенкеровам
Versenkung / I. (von Schiffen) потопя¬
ване cp 2. ßg (Meditation) потъване cp
3.	iигаг трап M ►in der - verschwinden
fig, fam погивам (в неизвестност); aus
der - auftauchen ßg, fam изниквам от
небитието
versessen |f£g'z£san] adj auf etw akk ~ sein
вманиачен съм по нщ, обсебен съм
от нщ: (auf Süßigkeiten) маниак съм па
сладкото
versetzen <ohne де-> I. vt 1. /an andere
Stelle)премествам: /Pflanze)пресаждам;
(Wort, Buchstaben! пренасям 2. /Schüler)
минавам /в по-горен клас); nicht ver¬
setzt werden не преминавам 3. /in Zu
stand bringen) jdn in Angst - уплашвам
нкг: jdn in Wut - разярявам нкг
4.	/mischenI смесвам; etw mit etw -
смесвам нщ c нщ: Wein mit Wasser ~
смесвам вино c вода 5. (Schlag, Hieb,
Stoß) удрям (неочаквано); jdm eins -
fam зашлевя вам ма нкг един (шамар)
6. /verpfänden) залагам 7. fam /vergeblich
warten lassen) връзвам 8. /antworten)
отвръщам II. ersieh in jds Lage - вли¬
зам в положението на нкг
Versetzung <-, -еп>/1. (an andere Stelle)
преместване cp; (von Wort) пренасяне
cp 2. /von Schüler) минаване cp (в по-го¬
рен клас) 3. (Vermischung) смесване cp
verseuchen <ohne ge-> vt a. fig заразя¬
вам; (mit Giß) отравям
versichern cohne ge-> I. vt 1. (als gewiss
hinstellen) (jdm) etw - уверявам (нкг) в
нщ 2. (Versicherung abschließen)jdn (gegen
etw) - застраховам нкг (срещу нщ)
II. vr: sich - 1. (sich Gewissheit verschaffen)
sich (einer Sache gen) - уверявам се (в
нщ) 2. (Versicherung abschließen) sich (ge¬
gen etw) - застраховам се (срещу нщ)
Versichertenkarte /осигурителна кни-
ЖКЙ
Versicherung / застраховка ж; eine -
abschließen сключвам застраховка
Versicherungsbetrug т застрахова¬
телна измама Versicherungsfall т
застрахователен случай Versiche¬
rungsgesellschaft / застрахователно
дружество Versicherungsnehmer(in)
c-s, -; -, -nen> miß застрахован(а) м(ж)
Versicherungspolice <-, -п> / застра¬
хователна полица Versicherungsprä¬
mie /застрахователна премия Ver¬
sicherungssumme / сума ж на за¬
страховка Versicherungsvertreter) in)
miß застрахователен агент
versickern cohne ge-> vi sein просмук¬
вам се
versiegeln cohne ge-> vt 1. (Briefi запе¬
чатвам 2. (Parkett) полирам
versiegen cohne ge-> vi sein пресъхвам
versiert (vtr'zhgt] adjer ist sehr - in diesen

versilbern
657
Verständnis
Dingen той е много обигран в тези
неща
versilbern <ohne де-> vt 1. теск посреб¬
рявам 2. fam /zu Geld machen) осреб¬
рявам
versinken <irr, ohne ge-> vi sein 1. (im
Wasser) потъвам: (im Schlamm, Schnee)
затъвам 2. (sich hingeben/ in Gedanken
versunken sein потънал съм в мисли
versinnbildlichen cohne ge-> vt симво¬
л и з и pa м, ол и 1 jctbo ря в а м
Version [ver'zj.orn] <-, -en> / версия ж.
вариант лг
Versklavung <-, -еп> / поробване ср
Versmaß п i rr стихотворен размер, сти¬
хотворна стъпка
versnobt ad] ре) превърнал се в сноб
versöhnen |kg'z0:nan| cohne де-> I. vt
помирявам II. vn sich - помирявам се
versöhnlich adj примирителен: (Worte)
помирителен, миролюбив Versöh¬
nung <-, -еп>/помирение cp, одобря¬
ване cp
versorgen cohne ge-> I. vt 1. (sich küm
mern um) грижа се 2. (unterhalten) из¬
хранвам, осигурявам 3. (beliefern) jdn
(mit etw) - снабдявам нкг (c нщ| II. vr
sich mit etw ~ снабдявам се c нщ
Versorger)in| c-s, -; -nen> miß wmrseii
снабдител(ка) .и/ж/
Versorgung c-, -en>/l. sing (Rente) пен¬
сия ж 2. sing (Unterhalt) издръжка ж;
(Alters-) пенсионно осигуряване (за
прослужено време и старост) 3. /Бе
lieferung) снабдяване cp versorgungs¬
berechtigt adj имащ право на пенсия
(за прослужено време и старост / Ver¬
sorgungslage /положение ср в сфе¬
рата на снабдяването
Verspannung c-, -en> / схващане ср,
спазъм м
verspäten cohne ge-> vr. sich - закъс¬
нявам: sich um zehn Minuten - закъс¬
нявам c десет минути verspätet I. adj
закъснял II. atfy късно Verspätung c-,
-en> /закъснение cp; (drei Minuten) -
haben имам ( три минути) закъснение
verspeisen cohne ge-> vt geh изяждам
versperren cohne ge-> vt 1. (blockieren)
преграждам: jdm die Aussicht - затул¬
вам |или препреивам| нкм гледката:
jdm den Weg - препречвам нкм пътя
2. bes А (verschließen) заключвам
verspielen cohne де-> I. vt 1. (Geld)
проигравам 2. (spielend verbringen! пре¬
карвам в игра II. w (bei jdm) verspielt
haben fam загубвам (нечие) уважение
|или (нечия) благосклонност! verspielt
adj игрив
verspotten cohne де-> vt подигравам.
осмивам
versprechen cirr, ohne ge-> I. i? обеща¬
вам: das Blaue vom Himmel - свалям
нкм звезди от небето: ihr Blick
versprach nichts Gutes погледът и не
обещаваше нищо добро: das Wetter
verspricht schön zu werden времето
обещава да се оправи П. ir.sich ~ (beim
Sprechen) сбърквам. ich habe mich
versprochen казах го по погрешка: sich
dat etw von etw/jdm - (erwanew очак¬
вам нщ от нщ/нкг Versprechen c-s, ->
n обещание cp; jdm ein - geben давам
нкм обещание: ein - halten удържам
(на) обещанието си Versprecher c-s,
-> т грешка ж на езика Versprechung
е-, -еп> /обещание ср: jdn mit leeren
~en hinhalten залъгвам нкг c празни
обещания
verspüren cohne ge-> iY усещам, чувст¬
вам. изпитвам
verstaatlichen cohne ge-> \i одържа¬
вява м, и а ц и o н а л и з i ip а м
Verstädterung |Га?'/и(:)1згиг)| c-, -en> /
урбанизация ж
Verstand [fee/tant] c-|e)s> kein RI m
(Denkfähigkeit) ум м; (Urteilskraft) разсъ¬
дък м; (Vernunft) разум м; (gesunder Men
schenverstandl здравият (човешки) ра¬
зум: den - verlieren изгубвам разсъ¬
дък; bei vollem ~ sein напълно c ума
си съм: das brachte ihn wieder zu -
това го вразуми; das geht über meinen
- fam умът ми не го побира
verständig (fep'/tendi^] adj 1. /einsichtigi
благоразумен 2. /vernünftig) разумен
3.	(klug) умен
verständigen cohne ge-> I. vt съобща¬
вам; jdn von \o über etw аЩ - уведо¬
мявам нкг за нщ II. vr: sich - i. (sich
verständlich machen/ разбирам се 2. (sich
einigen) sich (mit jdmi über etw akk ~
разбирам |илп споразумявам!cc ,c нкп
за нщ Verständigung с-> kein Р( /
1.	(Benachrichtigung) уведомяване ср
2.	(Einigijngj разбирателство ср 3. (Kom¬
munikation) разбиране ср
verständlich (fce/tcntliql adj 1. (begreiflich,
hörbar) разбираем: leicht/schwer ~ sein
лесно/мъчно разбираем 2. (einsehbar,
fassbar) понятен: jdm etw - machen
обяснявам нщ на нкг; sich - machen
обяснявам verständlicherweise |ftr
■JUntli^eVaizal adv по разбираеми при¬
чини
Verständlichkeit c-> kein Plf разбирае¬
мост ж; (Hörbarkeit/ чуваемост ж
Verständnis |f£e/tEntnis) c-ses> kein PI n
1. (Begreifen, Mitgefühl) разбиране cp;
dafür habe ich kein - не мога да иро-

verständnislos
658
verstummen
явя разбиране към тона 2. /Sinn, Gefühli
усет .и verständnislos adj без всякак¬
во разбиране. перазбпращ verständ¬
nisvoll adj изпълнен c разбиране
verstärken cohne ge-> I. vt 1. /stärker
machen! укрепвам, подсилвам 2. (ver
mehren, vergrößern} увеличавам 3. Radio
усилвам И. '//:■ sich ~ 1. /stärker werden)
усилвам се. засилвам cc 2. (sich vermeh¬
ren'! увеличавам се Verstärker <-s, ->
rn te-i'.h, Ri. kabio усилвател м Verstär¬
kung/!. /das Verstärken; засилване cp.
подсилване cp; мм. подкрепление cp
2. /Vermehrung; увеличение cp 3. ionio
усилване cp
verstauben cohne ge-> vi sein събирам
прах. прашасвам рсш
verstauchen cohne ge-> 11 навяхвам;
sich dal die Hand - навяхвам си ръката
verstauen cohne ge-> W смествам, на¬
мествам. нам iaiквам
Versteck |kc’juk| c-lejs, -е> п скривали¬
те cp: ~ spielen играя ма криеница
verstecken cohne ge-> I. vt a. fig крия.
прикрия II. w.sich - крия се. скривам
се Versteckspiel п игра ж на криени¬
ца versteckt ad/ 1. Iverborgenу скрит
2. fig IAndeutung, Bemerkung, LächelnI
прикрит; /heimlichI таен
verstehen cirr, ohne ge-> I. if разби¬
рам; jdm etw zu ~ geben давам и км да
разбере нщ; - Sie mich recht! разбе¬
рете ме правилно!; verstanden? fam
разбрано?; davon verstehst du nichts
нищо ие разбираш от това; was
versteht man unter Gehirnwäsche? как¬
во се разбира под промиване на мо¬
зъци? II. vn sich ~ 1. (sich vertragen/
разбирам се; sich mit jdm ~ разбирам
се c нкг 2. (beherrschen! sich auf etw akk
~ разбирам от нщ 3. (selbstverständlich
seinI das versteht sich (von selbst) това
се подразбира [innt разбира от само
себе еи|
versteifen cohne де-> ersieh auf etw akk
~ настоявам на нщ
versteigern cohne ge-> \i продавам на
търг
Versteigerung /търг м
versteinern cohne ge-> vi sein (zu Stein
werdeni вка.менява.м; /7»вкаменявам се
Versteinerung c-, -en>/1. sing (Vorgang)
вка.меняване cp 2. /Gegenstand) вкаме-
нелосг ж
verstellbar -заУсгъваем. подвижен, кой¬
то може да се регулира
verstellen cohne ge-> I. vt 1. (an anderen
Ort; a. r:;cü премествам 2. Iversperrenj
препречвам 3. (Stimme, Handschriftj
преправям II. vr: sich - 1. премествам
се 2. fig (Mensch/ преструвам се
Verstellung / 1. п:<;н преместване cp,
нагласяваме cp 2. sing, fig ivon Mensch/
преструвка ж
versteuern cohne ge-> vt плащам да¬
нък Versteuerung c-, -en> /плащане
cp на данък
verstimmt adj a. mhs, med разст роен;
(verärgert/ раздразнен
Verstimmung c-, -en>/1. rsvcH раздраз¬
нение cp 2. ,mus дезакордираност ж
3. iMeinungsverschiedenheit} разногла¬
сие cp
verstockt adj pej (trotzig) заинатен; (Sün¬
der! закоравял
verstohlen [fee'/toilanj adj (Blick, Lächeln)
скрит, прикрит; (heimlich! скришен
verstopfen cohne ge-> I. vt haben (Loch,
Ritzen) запалвам, запушвам; (Straßej
задръствам; (Ohren, Nase) запушвам;
(Stuhlgang) заничам II. vi sein запушвам
се, задръствам се verstopft adj 1. (Stra¬
ße) задръстен 2. (verschlossen) запъл¬
нен 3. med запечен Verstopfung c->
kein /7/1. (Verschließung) запълване cp
2. (von Straße! задръстване cp; (von Aus¬
guss) запушване cp 3. med запек м
verstorben [fEgJbrban] adj покоен; der
Verstorbene покойният
verstört adj разстроен; (verwirrt) обър¬
кан
Verstoß m нарушение cp; ein - gegen
die Verkehrsordnung нарушение на
правилника за движение
verstoßen cirr, ohne ge-> I. vt (vertreiben)
пропъждам; jdn aus dem Elternhaus -
пропъждам нкг от бащината къща
II. и/gegen etw ~ нарушавам нщ; gegen
das Gesetz ~ нарушавам закон
verstrahlt adj облъчен
verstreichen cirr, ohne ge-> I. vi sein geh
(Zeit) изминавам; (Frist) изтичам II. vt
haben 1. (Färbe, Salbe) etw (auf etw akk\
- нанасям (нщ върху нщ) 2. (Fugen,
Ritzen)замазвам; (verspachteln)запълвам
verstreuen cohne ge-> vt 1. (ausstreuen)
посипвам; (unsystematisch) разпилявам
2. (versehentlich) разсипвам
verstricken cohne ge-> I. vt 1. (Wolle)
изплитам 2. fig, geh (verwickeln) запли¬
там. забърквам II. vr: sich - fig sich (in
etw akk) - заплитам се (в нщ)
verstümmeln (fse'JtYmaln) cohne ge-> vt
осакатявам, обезобразявам Verstüm¬
melung c-, -en>/осакатяване cp, обе¬
зобразяване cp
verstummen cohne ge-> vi sein geh (Per¬
son) онемявам; (Gesang, Geräusch) спи¬
рам, замлъквам; vor Schreck ~ оне¬
мявам от ужас

Versuch
659
Vertrauen
Versuch |fEg'zu:x| c-(e]s, -e> m 1. iHand¬
lung/orwt m; beim ersten ~ при първия
опит; das kommt auf einen ~ an въп¬
росът е да се опита 2. twissenschaftlich]
експеримент м, опит
versuchen cohne ge-> I. vt 1. a. oastr
опитвам; ~ etw zu tun опитвам да
направя нщ 2. geh (in Versuchung führen:
изкушавам; versucht sein etw zu tun
изкушен съм да направя нщ П. wsich
(an etw dat) ~ опитвам силите си (в
ищ)
Versuchsanlage /опитна станция Ver¬
suchskaninchen п flgpejопитно зайче
Versuchsperson /лице ср, с което се
извършва опит Versuchsreihe / се¬
рия ж опити Versuchsstadium <-s,
-stadien> /? експериментална фаза Ver¬
suchstier попитно животно versuchs¬
weise adv пробно
Versuchung <-, -en> / изкушение cp:
in - kommen | o geraten] etw zu tun
изкушавам се да направя нщ; jdn in ~
führen изкушавам нкг, взшеждам нкг
в изкушение кпиж
versunken [fre'zuqkan] adj 1. (Kultur) из¬
чезнал 2. ßg потънал, улисам, вглъ¬
бен; (ganz) in Gedanken - sein потъ¬
нал съм в мисли (напълно)
versüßen cohne де-> vtfig подслаждам
vertagen cohne ge-> vt отлагам
vertauschen cohne ge-> vtetw (mit etw)
-	разменям нщ (c нщ) (по погрешка)
verteidigen [fEe'taidigan] cohne ge-> I. vt
защитавам II. vr sich Igegen jdn/etw)
-	защитавам се (срещу нкг/шц)
Verteidigern) c-s, -, -nen> miß за¬
щитник .w, защнтничка ж
Verteidigung c-> kein PI f защита ж; in
der - в защита Verteidigungsminis¬
terium n Министерство cp на отбра¬
ната
verteilen cohne ge-> I. vt 1. (vergeben!
разделям; (zuteilen! раздавам 2. (auftei¬
len) разпределям 3. (Salbe) размазвам
U. vr: sich ~ 1. (zeitlich) разпределям се
2. (örtlichI разполагам се; 50% der Be¬
völkerung verteilt sich auf |o über| das
übrige Land 50% от населението се
разпределя в останалата част от стра¬
ната
Verteiler c-s, -> т 1. (Person) човек .и,
който разпространява нщ. дистрибу¬
тор м 2. (Betrieb) разпределител м
Verteilerkasten т а разпределител¬
но табло
Verteilung /1. (das Verteilen) wühscn раз¬
пространение cp 2. (Aufteilung) разпре¬
деление cp
verteuern cohne ge-> I. vt оскъпявам
II. vn sich - поскъпвам
Verteuerung c-, -en>/оскъпяване cp.
поскъпване cp: - um 3% поскъпване
c 3%
vertiefen cohne ge-> I. vt правя по-дъл¬
бок; a. ßg задълбочавам II. vn sich -
1. ttiefer werden/ задълбочавам се 2. ßg
sich (in etw akk:) - задълбочавам се ib
нщ! Vertiefung c-, -en>/l. (Hohlraum.
вдлъбнатина ж: (Senke, Mulde! падина
ж 2. sing, fig tSichvertiefenj задълбочава¬
не cp
vertikal |v£rti'ka:l] adj вертикален
Vertikale [vErti'ka:la| c-n, -n> /вертнкал
.vt.- in der ~n по вертикала
vertilgen cohne ge-> vr 1. (Unkraut) уни¬
щожавам; (Ungeziefer) изтребвам 2. fam
(aufessenl излапвам, изяждам
vertippen cohne ge-> vr: sich - fam на¬
писвам погрешно (памашини, компю¬
тър)
vertonen cohne ge-> vt пиша музика
(към филм или текстI
Vertrag (ftg'tratk, /?/.* f£g4rt:ga| c-(e)s, Ver¬
träge> m договор .в; einen ~ (ab)schlie-
ßen сключвам договор; jdn unter -
nehmen вземам нкг па договор; unter
- stehen имам договор (с нкг): - von
Amsterdam i n Договорът от Амстер¬
дам
vertragen cirr, ohne ge-> I. w понасям:
er kann viel - fam (beim Trinkenfnm може
да носи много (на пиене) Н. vr: sich -
I. (sich versteheni sich (mit jdmj - раз¬
бирам |или погаждам| се (с нкг| 2. (ver
einbar sein) sich (mit etwi - съчетавам
\или връзвам| се 1с ищ)
vertraglich I. adj договорен II. adv по
договор
verträglich |f£e'tr£:kli<;| adj 1. (Mensch)
поносим, разбран 2. (Speisen) лесно
смилаем
Vertragsabschluss^ пгсключване cp на
договор Vertragsbruch гп нарушение
cp на договор vertrage brüchig adj -
werden нарушавам договор
vertragschließend adj ~en Parteien до¬
говарящи се страни
Vertragshändler c-s, -> m оторизиран
търговец, дистрибутор м Vertrags¬
partner /7? страна ж по договор, кон¬
трагент .и vertragswidrig adj проти¬
воречащ на договор, в нарушение на
договор
vertrauen cohne ge-> w jdm ~ доверя¬
вам се на нкг; auf jdn/etw ~ уповавам
се на нкг/нщ
Vertrauen c-s> kein PI n доверие cp: -
erweckend будещ доверие; - zu jdm/
etw haben имам доверие на нкг/нщ;

vertrauenerweckend
660
jdn ins ~ ziehen доверявам па нкг ищ;
im ~ доверително: im - darauf, dass ...
c надеждата, че ... vertrauenerwe¬
ckendAU adj s. Vertrauen; Vertrauens¬
arzt m, Vertrauensärztin / доверен
лекар, доверена лекарка Vertrauens¬
bruch т злоупотреба ж с доверие
Vertrauensfrage / гл.;а. die - stellen
поставям въпрос за гласуване вот на
доверие Verirauenslehrer(in) <-s,
-nen> nifft учител!ка] м(ж). който пос¬
редничи между учители п ученици при
проблеми Vertrauenssache /das ist ~
това е въпрос на доверие vertrauens¬
selig adj доверчив; (leichtgläubig! леко-
верен vertrauensvoll adj изпълнен с
доверие; sich - an jdn wenden обръ¬
щам се към икм без колебание Ver¬
trauensvotum п iv-Ri вот м на доверие
vertrauenswürdig adj достоен за до¬
верие
vertraulich adj 1. !geheim! таен. повери¬
телен. секретен 2. tvertraut) доверите¬
лен, приятелски Vertraulichkeit <-,
-еп> /1. sing tEigenschaft, Haltung! пове¬
рителност ж 2. (Aufdringlichkeit! заду¬
шевност ж, фамилиарност ж; plumpe
~en )xj фамилиарничене ср
verträumt adj замечтан
vertraut adj познат; (Freund! близък, ин¬
тимен; sich mit dem Gedanken - ma¬
chen, dass ... свиквам c мисълта, че
...; sich mit etw - machen запознавам
се c |или вниквам в| нщ Vertraute <ein
-г, -n, -n> mf доверено лице
vertreiben <irr, ohne ge-> vt 1. a. fig го¬
ня. прогонвам; (Durst) залъгвам; sich
dat die Zeit ~ запълвам си времето
2.	(verkaufen! разпространявам Vertrei¬
bung <-, -en> / прогонване cp; die -
aus der Heimat прогонване от родина¬
та
vertretbar adj 1. /Maßnahme, Standpunkt)
който може да се поддържа, защи¬
тим 2. ihr заместим, заменяем
vertreten <irr, ohne ge-> I. vT 1. (ersetzen)
замествам 2. a jur представлявам
3.	(Meinung, These! застъпвам, поддър¬
жам 4. (zugegen sein! - sein присъст¬
вам, бивам представен II. \r sich dat
die Füße [o Beine] - поразтъпквам се
Vertreter! in) c-s, -, -nen> m(Jj 1. (Stell-j
заместник .и. заместничка ж 2. (Reprä¬
sentant, Handels-! предсзъвител (ка) м(ж)
3. (Anhänger, Verfechter) застъпник м, за-
стъпничка ж
Vertretung c-, -еп> /1. (,Stell-) замест¬
ване cp; die - von jdm übernehmen
поемам задълженията на нкг: in -
(von) (in Briefen)изпълняващ длъжност¬
Verurteilung
та 2. и di. представителство cp; diplo¬
matische - дипломатическо предста¬
вителство
Vertrieb m 1. sing (Verteilung!разпрос тра¬
нение cp, пласиране cp 2. (Abteilung!
пласмент м
Vertriebene |f£g'tri:bane| <ein -r, -n, -n>
л?/прогоиеи(а) м(ж/, прокуден(а) м(ж)
(от родината!
Vertriebskosten pl wiinsai разходи м мп
но разпространението Vertriehslei-
ter|in| miß ръководител м пласмент
vertrocknen cohne ge-> vi sein изсъх¬
вам, пресъхвам; ßg съсухрям се
vertrocknet |fte'tokn3t| adj изсъхнал,
пресъхнал
vertrödeln cohne ge-> vt pej, fam (Zeit)
пропилявам
vertrösten cohne ge-> vt jdn auf später
- давам на нкг надежди за бъдещето
vertun cirr, ohne ge-> I. vt (vergeuden)
пропилявам II. vr: sich - fam сгреша-
вам, сбърквам
vertuschen cohne ge-> vt fam замазвам;
(Skandal} потулвам
verübeln cohne ge-> kt jdm etw - сърдя
се на нкг за нщ
verüben cohne ge-> vt извършвам (ти,
.loiuo.i
verunfallen cohne ge-> vi sein CH (verun
g/wote/?/пострадвам, претърпявам зло¬
полука
verunglücken cohne ge-> vi sein 1. (Per¬
son) пострадвам, претърпявам злопо¬
лука; (a. Fahrzeuge! катастрофирам;
tödlich ~ пострадвам смъртоносно
2. scherz (missraten) не сполучвам
verunmöglichen (кеип'т0:к1к;зп] cohne
ge-> vt CH (verhindern) възпрепятствам
verunreinigen cohne ge-> vt изцапвам;
(Umwelt! замърсявам
verunsichern cohne ge-> vt оставям в
несигурност |или съмнение]
verunsichert |f£g'?unzi<;et| adj (verwirrt)
объркан; (unsicher) несигурен
Verunsicherung c-> kein Plf (Verwirrung)
объркване cp; (Zweifel) съмнение cp
verunstalten |f£g'?unjtaltan| cohne ge-> vt
обезобразявам, загрозявам
veruntreuen cohne ge-> vt jur злоупот¬
ребявам Veruntreuung c-, -en> / jur
злоупотреба ж
verursachen cohne ge-> rfпричинявам;
(Skandal, Zorn) предизвиквам
Verursacher(in) c-s, -; -, -nen> m(f) при¬
чинител (ка) м(ж)
verurteilen cohne ge-> vt (allg) jur осъж¬
дам; jdn zum Tode - осъждам нкг на
смърт; zum Scheitern verurteilt осъ¬
ден на провал Verurteilung c-, -en> /

vervielfältigen	661
lallg) л;н осъждане cp
vervielfältigen [fte'felfdtigan] <ohne ge->
vt размножавам; (fotokopieren) фотоко-
пирам Vervielfältigung <-, -en>fl. sing
(Kopieren) размножаване cp 2. (Kopie)
копие cp
vervierfachen <ohne ge-> vt учетворя¬
вам
vervollkommnen [fEg'follomnanj <ohne
ge-> vt усъвършенствам
vervollständigen cohne ge-> vt допъл¬
вам, комплектувам
verwählen cohne ge-> vr: sich ~ fam
набирам погрешно
verwahren cohne ge-> 1. vt (aufbewahrenj
съхранявам, пазя II. vr sich gegen etw
~ протестирам |или възразявам| сре¬
щу нщ
verwahrlost (f£g'va:glo:st| adj 1. (Mensch,
Äußeres) занемарен 2. (moralisch) про¬
паднал, разпуснат
Verwahrung c-> kein ^//съхранение cp,
пазене cp; in - nehmen вземам нщ на
съхранение
verwaist adj 1. (elternlos) осиротял 2. fig
(verlassen) пуст, безлюден
verwalten cohne ge-> vt a. pol управля¬
вам, администрирам
Verwalter(in) c-s, -nen> miß ynpa-
нптсл(ка) м(ж); (Treuhänder) пълномощ¬
ник .u, пълномощничка ж
Verwaltung c-, -en> / управление cp,
администрация ж Verwaltungsapparat
m административен апарат Verwal¬
tungsbezirk m административен ок¬
ръг Verwaltungsgericht n админи¬
стративен съд
verwandeln cohne ge-> I. vt 1. (allg) etw
(in etw akk) ~ преобразявам (или про¬
меням] нщ (в нщ): sie ist wie verwandelt
тя е като преобразена 2. сннм, phys
превръщам II. vr sich (in jdn/etw| -
преобразявам се (в нкг. нщ] Ver¬
wandlung/преобразяване ср
verwandt (feg'vant] adj 1. (von gleicher
Abstammung) (mit jdm) - sein роднина
съм (на нкг) 2. fig (von ähnlicher Art) (mit
etw) - sein сроден съм (на нщ)
Verwandte cein -r, -n, -n> mf роднина
M, ж; die ~n роднините; entfernter/na-
her -r далечен/близък роднина: er ist
ein ~r von mir |o mein ~r] той ми е
роднина Verwandtschaft c-, -en> /
1. (Familie, Beziehung) родство cp 2. fig
(Ähnlichkeit) сродство cp; die ~ mit |ozu|
... сродството |или подобпсто| c ...
verwarnen cohne ge-> vt a. spurt предуп¬
реждавам; jdn gebührenpflichtig - пре¬
дупреждавам нкг чрез налагане на
глоба Verwarnung fa. snmi предупреж-
Verwendung
дение cp; gebührenpflichtige - прелу-
преждение за глоба
verwaschen adj /Farben/ избелял, iLinien.
Konturen: размит
verwechseln cohne ge-> п сбърквам.
смесвам: (vertauschen! разменям по
погрешка; jdn (mit jdm) - сбърквам
нкг (c нкг): die beiden sind sich zum
Verwechseln ähnlich двамата толкова
си приличат, че е трудно да ги раз¬
личиш Verwechselung <-, -еп> /
смесване cp; (Vertauschung! размяна
ж; (IrrtumI объркване ср
verwegen (f£gVe:gan) adj безразсъден,
дързък: (а. Kleidung) екстравагантен
verwehen cohne ge-> vt haben 1. (zuwe¬
hen) etw (mit Schnee) - засипвам |или
навявам] нщ (със сняг) 2. (wegwehenl
отвявам. отнасям
verwehren cohne ge-> (jdm) etw ~
забранявам нщ (на нкг)
Verwehung c-, -еп>/навяваме ср
verweichlicht adj (körperlich) пзиежсн;
(charakterlich) pa з г л е з е и
Verweigerer c-s, -> т, Verweigererin
c-, -nen>/човек ,м. който отказва да
се подчинява на дадени обществени
очаквания, изисквания; (desMiliüirdiens
tes) човек м. който отказва да служи
войник
verweigern cohne ge-> vt отказвам; (а.
Gesuch) отхвърлям Verweigerung /
отказ м
verweilen cohne ge-> vi geh 1. (sich
aufhalten) престоявам, пребивавал?
2. fig занимавам се; bei einem Thema
~ спирал? се на дадена тема
verweint adj (Augen) зачервен от плач:
(Gesicht) подпухнал от плач
Verweis [feg'vais] c-es, -е> т 1. (Tadel)
укор м; (Rüge) мъмрене ср; jdm einen
- erteilen правя забележка на нкг
2. (in Buch) препратка ж; ein ~ auf eine
andere Seite препратка към друга
страница
verweisen cirr, ohne ge-> vt 1. geh (tadeln)
укорявам, мъмря 2. (hinweiseni посоч¬
вам: jdn auf etw akk ~ посочвам нкм
нщ 3. (Auskunftsuchendej jdn an eine
andere Abteilung - насочвам нкг към
друг отдел
verwelken cohne де-> vi sein увяхвал?
verwendbar adj приложим, използва¬
ем: vielseitig - c лшогостранно прило¬
жение
verwenden I. itfупотребявам. ползвам,
използвам II. vr sich (bei jdm für jdn)
~ geh застъпвам се \u.iu ходатайствам!
(пред нкг за нкг)
Verwendung / употреба ж: - finden

Verwendungszweck
662
Verzerrung
намирам приложение: für etw keine ~
haben не мога да намеря приложение
за нщ Verwendungszweck т цел ж на
употреба
verwerfen <irr, ohne ge-> I. vt отхвър¬
лям И. vn sich - 1. (Holz! пзмятам се
2. i.roi пришгьзвам се verwerflich aclj
осъдителен
verwertbar adj използваем, годен
verwerten cohne ge-> if използвам:
/ ausnutzen! o n o;i зотво ря вам
Verwertung / използване cp; (Ausnut¬
zung! оползотворяване cp
verwesen |f£g've:zan| cohne ge-> vi sein
разлагам се. гния Verwesung <-> kein
Pi f разложение cp, гниене cp
verwickeln cohne ge-> I. vt (hineinziehen/
jdn in etw akk ~ въвличам нкт в нщ:
jdn in ein Gespräch ~ включвам нкг в
разговор II. vc sich ~ (Wolle, Schnur,
Fäden! заплитам се: sich in Widersprü¬
che akk - ßg заплитам се в противо¬
речия verwickelt adj fig (kompliziert,
schwierig)заплетен, сложен Verwicke¬
lung c-, -en> /1. (Verwickeltsein) seine -
in diese Affäre ist umstritten негово¬
то участие в тази афера е спорно
2. (Schwierigkeit/ усложнение ср
verwildern cohne ge-> vi sein 1. /GartenI
обраствам, запустявам: (Tierj подивя-
вам (отново! 2. ßg (verrohen! разхайт-
вам се
verwildert adj 1. (Garten! обрасъл, за¬
пуснат 2. (Tierj подивял 3. (Aussehen!
занемарен; (Kindl разхайтен. изпуснат
verwirklichen cohne ge-> I. vt осъщест¬
вявам, реализирам II. vr: sich ~ 1. (Wirk¬
lichkeit werden) осъществявам се
2. (Mensch! реализирам се Verwirkli¬
chung c-> kein Pi f осъществяване cp
verwirren cohne ge-> I. vt 1. (Fäden, Haar)
заплитам 2. /durcheinander bringen, ver-
stören/ обърквам II. vr. sich ~ 1. (Fäden,
Haarj заплитам се 2. fig обърквам се
verwirrend adj объркващ
Verwirrung c-, -en> / 1. (Durcheinander}
бъркотия ж 2. (Verstörtheit! объркване
cp
verwischen cohne ge-> I. vt размазвам,
заличавам П. vn sich - заличавам се.
изглаждам се
verwittern cohne ge-> vi sein разпадам
се (под влияние на времето!
verwitwet adj овдовял
verwöhnen |f£g'v0:nan| cohne ge-> vt
разглезвам
verwöhnt [fEgVemt] adj 1. (Kind] разгле¬
зен 2. ianspruchsvoll) придпрчив; (Ge¬
schmack} и 3T ънчен
verworfen jfcg'vorfan] adj geh порочен.
развратен
verworren |f£E'voran| adj объркан, за¬
плетем
verwundbar adj уязвим, раним
verwunden cohne ge-> vt ранявам, на¬
ранявам
verwunderlich adj 1. (erstaunlich) учуд¬
ваш, 2. (sonderbar) удивителен
verwundern cohne ge-> vt учудвам,
удивлявам
Verwunderung c-> kein PI f учудваме
cp; zu meiner - за мое учудване
verwundet adj ранен Verwundete cein
-r, -n, -n> rrf ранен(а) м(ж! Verwun¬
dung c-, -en>/нараняване cp
verwunschen adj омагьосан
verwünschen cohne ge-> vt проклинам
Verwünschung c-, -en> / проклятие
cp; ~en ausstoßen сипя проклятия
verwurzelt adj a. fig (in etw dat) - sein
пуснал съм корени някъде преи
verwüsten cohne ge-> vt опустошавам
Verwüstung c-, -en>/опустошение cp
verzählen cohne ge-> vn sich - обърк¬
вам при броене
verzahnen cohne ge-> vt I. tecm зацеп-
вам 2. fig (verbinden) свързвам Verzah¬
nung c-, -en> / тг.сн зацепване cp
verzaubern cohne ge-> vt a./^омагьос¬
вам; jdn in etw akk - превръщам нкг
в нщ
verzehnfachen cohne ge-> Ff удесето¬
рявам
Verzehr |f£g'tse:g| c-(e)s> kein PI m консу¬
мация ж
verzehren cohne ge-> I. vt консумирам,
изяждам II. vn sich - geh топя се; sich
vor Kummer - топя се от мъка
verzeichnen cohne ge-> vt 1. (aufzeichnen)
отбелязвам, регистрирам 2. (falsch
zeichnen) нарисувам |или обрисувам|
погрешно
Verzeichnis c-ses, -se> n списък м; (in
Buch) опис M, регистър м; inform дирек¬
тория ж
verzeigen cohne ge-> vt CH (Anzeige er¬
statten) заявявам, донасям Verzeigung
<-, -е>/ CH заявление cp, донесение cp
verzeihen (fEg'tsaian] everzeiht, verzieh,
verziehen> rf(jdm) etw - прощавам нщ
(на нкг): - Sie! простете!
verzeihlich adj простим
Verzeihung c-> kein Pi f прошка ж, из¬
винение cp; jdn um - bitten моля нкг
за прошка (или извинение); ~! извине¬
те!
verzerren cohne ge-> vt I. (Gesicht, Mund)
изкривявам 2. (Optisches)деформирам:
fig (verfälschen) изопачавам
Verzerrung fl. a. fig изкривяване cp

Verzicht
663
viel
2. (Verfälschung! изопачаване cp
Verzicht |f£.g’tsi<;tj <-(eis, -e> m отказ м:
- auf etw akk отказ от нщ
verzichten <ohne ge-> V отказвам се:
auf etw akk ~ отказвам се от нщ
verzieh [fce'tsi:] /. и 3. pers sing (mp von
verzeihen
verziehen1 Ifee'tsiienJ <irr, ohne ge-> I. vT
haben 1. (Kindl възпитавам лошо
2. (Mund, Gesicht! изкривявам: keine
Miene ~ мускул не трепва по лицето
ми II. кг: sich - 1. (Holzt изкорубвам се
2. (Gewitter, Wolken! разнасям се: /Nebel)
разсейвам се 3. fam /sich zurückziehen!
оттеглям се книж; verzieh dich! /'arg
изчезни! III. visein (umziehen! премест¬
вам се
verziehen2 pp von verzeihen
verzieren cohne ge-> vt украсявам Ver¬
zierung <-, -en> / украса ж
verzinsen <ohne ge-> I. vt олихвявам:
mit sechs Prozent verzinst sein нося
шест процента лихва II. vr:sich - нося
лихва, олихвявам се
verzogen (fce'tsoigan) adj 1. (Holz, Tür)
изметнат 2. (Kind) разглезен 3. (umge¬
zogen l ~ sein преместил съм се: unbe¬
kannt - новото местопребиваване
неизвестно
verzögern cohne ge-> I. \t забавям:
(hinausschieben) протакам II. кг sich ~
1. (später eintretenj отлагам се 2. /sich
hinausziehen! забавям се Verzögerung
<-, -en>/забавяне cp
verzollen cohne ge-> vt обмитявам: ha¬
ben Sie etwas zu ~? имате ли нщ за
обмитяване?
Verzug т забавяне ср, изоставане ср;
in - geraten/sein изоставам с нщ: (mit
Zahlung) просрочвам: Gefahr ist im -
отлагането е опасно
verzweifeln cohne де-> \i sein an jdm/
etw ~ отчайвам се от нкг/нщ: es ist
zum Verzweifeln! човек просто да се
отчае!
verzweifelt adj отчаян
Verzweiflung <-> kein PI f отчаяние cp;
jdn zur - bringen докарвам нкг до
отчаяние: aus - от отчаяние Verzweif¬
lungstat /акт м на отчаяние
verzweigen cohne ge-> vn sich ~ раз¬
клонявам се Verzweigung c-, -en> /
1.	(das Sichverzweigen) разклонение cp
2.	CH (KreuzungI кръстовище cp
verzwickt [fce'tsviktj adj fam завързан,
заплетен
Vesper1 l'lrspel c-, -n> /ki-.i вечерня ж
Vesper2 c-s, -> n siidd следобедна за¬
куска
Vesuv |ve'zu:f| m Везувий ,n
Veteran jvete’rainj <-en, -en.- m •/. fu;
ветеран м
Veterinär en' jveteri’nsig, prveten ru:ra, •' s,
-e; -, -nen> mf; ветеринар ,u, ветери¬
нарен лекар
Veto j'veitoj c-s, -s> n вето cp. sein -
gegen etw einlegen налагам вето на
нщ Vetorecht п право ср на вето
Vetter l'fftel c-s, -n> /?? братовчед м
Vetternwirtschaft /pej шуробаджапа-
щина мс	'
v-förmig |'fauf<irmiq| adj под формата иа
латинската буква „v; със заострена
форма, шпиц
vgl. abk von vergleiche cp«.
VHS (fauha:'?es| c-, -> f abk von Volkshoch¬
schule вечерно училище (курсове .ui
възрастни!
Viadukt [via'dokt] e-|e)s, -e> m o n виа¬
дукт- .w
Vibration |vibra'lsio:n] c-, -en> /'вибра¬
ция MC
vibrieren |vi'bri:ran| cohne ge-> vi вибри¬
рам
Video |Vi:deo| c-s, s> n видео cp; etw auf
~ haben имам ши, на видео Video¬
aufzeichnung / видеозапис м Video¬
clip c-s, -s> m видеоклип м Videoka¬
mera /видеокамера мс
Videokassette <-, -n> /видеокасета мс
Videokonferenz	-ел^- /i:;ihit/., hi
видеоконференция мг Videorecorder
[Vi:deorekDrdej c-s,	rn записващо ус¬
тройство за видео, видео ср раи
Videospiel <-(e)s, -е> п видеоигра мг
Videothek |video'te:k] c-, -en> / видео-
тека мс Videoüberwachung / наблю¬
дение cp c камера
Vieh |fi:| <-le|s> kein PI n 1. .v,; добит ък
м: 100 Stück ~ НЮ глави добитък
2. fam (Tier, Mensch! добиче cp. живот¬
но cp Viehbestand rn наличен брой
Viehhandel rn търговия ж c добитък
Viehherde c-, -n> / стадо cp говеда
Viehseuche c-, -n> / зараза ж по до¬
битъка Viehzucht <-> kein P! f жи¬
вотновъдство cp
viel |fi:l| I. emehr, meiste> adj много: -e
hundert Bücher стотици книги: durch
-es Lesen от много четене; -en Dank!
много благодаря!: - Glück! много
щастие!; - Vergnügen! приятно пре¬
карване! II. emehr, am meisten> adv
много: ~ kosten струвам много: - zu
tun haben имам много работа; -
besser/schneller/weiter много по-доб-
ре/по-бързо/по-далече: sehr ~ доста
много: so ~ толкова много: so ~ wie \о
als| толкова, колкото; noch einmal |о
doppe!t|/dreimal so ~ още веднъж \н.т

vielbeschäftigt
664
vierstimmig
два/трп пътн| по толкова: so - ist sicher
|оsteht fest], dass ... поне 1сдно/това| е
сигурно, че ...: wie - колко: wie - er
auch verdient, er ist nie zufrieden кол-
KOTO и да печели, псе не е доволен:
wie - schöner wäre die Weit, wenn ...
колко по-хубав би бил светът. ако
wie ~ Uhr ist es? колко е часът?:
ziemlich - доста много: zu - твърде
много: einer zu - един в повече; - zu
-	премного, прекадено много: das ist
zu - des Guten iron това е вече прека¬
дено: da kriege ich zu - в такива слу¬
чаи побеснявам \iuu не издържам): mir
ist heute alles zu ~ farn днес всичко ми
идва в повече III. pron indef много: -е
мнозина: -es много: das ist ein bisschen
-	auf einmal farn това е малко прека¬
дено: es fehlte nicht - (daran) und ...
малко оставаше да ...: wie -е? колко
(много)?
vielbeschäftigt*“ adj s. beschäftigt 1.;
vieldeutig adj многозначен Vieleck n
многоъгълник M
vielerlei ffi:le'lai| <inv> adj 1. Iattributiv!
(много) различен 2. (substantivisch) най-
различни неща
vielerorts |'fi:le'?i>rts| adv на много места
vielfach I. adj 1. (Kabel, Schnur/ многожи¬
чен 2. (viele Male! многократен; auf ~en
Wunsch по многократно изказано
желание II. advfam (häufig) многократ¬
но
Vielfalt |'fi:lfalt| <-> kein PI f многообра¬
зие cp; - an etw dar многообразие на
шц
vielfältig |'fi:lfEltig| adj многообразен:
lMensch) M H o гостране н
Vielfraß <-es, -e> m fam лакомник м,
ламя ж ше?
vielgeliebt*“ adj s. lieben
vielleicht [fi'laiqt| adv 1. (eventuell) може
би, евентуално: könnten Sie mir -
helfen? може би Вие бихте могли да
ми помогнете? 2. (etwa, ungefähr;/ може
би 3. fam (wirklich) наистина; du bist -
gemein! fam ама и ти си подъл!
vielmals adv ich bitte - um Entschuldi¬
gung много моля да ме извините: ich
danke Ihnen - благодаря Ви много
vielmehr (fi-.l'me’.e o'fi:lme:g| adv 1. (richtiger,
genauer) по-точно 2. (eher) по-скоро
3. (im Gegenteil) напротив
vielsagend adj изразителен, красноре¬
чив: (a. Blickl изразителен
vielschichtig adj 1. (aus vielen Schichten)
многопластов, многослоен 2. (komplex)
сложен
vielseitig adj /Mensch,I многостранен;
/Interessen) разностранен; (Bildung) ши¬
рок; - anwendbar широко приложим
vielsprachig adj многоезичен
vielversprechend adj многообещаващ
Vielvölkerstaat <-(e)s, -en> m много¬
национална държава
Vielzahl / голям брой; - an etw dat го¬
лям брои от шц
vier |fi:g| пит четири; s. а. acht ► alle
Viere von sich dat strecken fam изтягам
се хубаво; sich auf seine ~ Buchstaben
setzen scherz сядам си на три те букви:
auf allen Vieren fam на четири крака;
unter - Augen на четири очи
Vier <-, -en> /1. (Zahl) четворка ж; s. а.
Acht1 2. (Schulnote: ausreichend) тройка
ж (3/
Vier-, vier- четири-: s. a. Acht-, acht¬
Vieraugengespräch |fi:g'augang3jpr£:<;|
<-fe)s, e> n fam разговор .w на четири
очи
Vierbeiner <-s, -> m fam четириного cp
vierblätt(e)rig ('fi:ebkt(3)ri<;| adj четири¬
листен
Viereck n четириъгълник м viereckig,
4-eckigRfi adj четириъгълен
Viererbob m чстирмместен бобслей
vierfach, 4fach adj четирикратен; s. a.
achtfach
Vierfüßler ['fi:gfy:sle| <-s, -> m четири¬
ного cp vierhändig |'fi:gh£ndi<;| adj, adv
Mus за/на четири ръце
vierhundert ffi:g'hundGt| пит четиристо¬
тин: s. a. achthundert
Vierhundertjahrfeier / празненства cp
мп по случай четиристотингодиш-
нина
vierjährig, 4-jährigRR adj (vier Jahre alt/
dauernd) четиригодишен; s. a. achtjäh¬
rig; Vierjährige, 4-jährigeRR <ein -r, -n,
-n> rrf четиригодишен м, четириго¬
дишна ж vierkantig adjc четири ръба.
четириъгълен vierköpfig l'fiigkcEpfn;)
ad/четириглав; (Familie) четиричленен
Vierlinge ['fiiglirpl mpl четирима близ¬
наци, четиризнаци мн
viermal, 4-malRR adv четири пъти; s. а.
achtmal
viermotorig adj четиримоторен Vier¬
radantrieb m c четири задвижващи
колела vierrädfejrig ['fi:gr£:d(3)nq| adj
четири колела Viersitzer <-s, -> m m.
четириместна кола viersprachig adj
(Mensch) четириезичен; (Übersetzung,
Konferenz) на четири езика vierspurig
adj 1. (Straße) c четири платна 2. (Ton¬
band) c четири пътеки vierstellig adj
четирицифрен Viersternehotel (‘fi:g
’JtErnahoUl] n четиризвезден хотел
vierstimmig adj, adv (Gesang) четири-
гласен; (Stück) за четири гласа Vier¬

Viertaktmotor
665
Vogelkirsche
taktmotor m днто четиритактов дви¬
гател
viertausend |'fi:e'taozant| пит четири
хиляди: 5. 3l achttausend
vierte s viertel r, s)
vierteilig adj от четири части
viertel [‘firtstj <inv> adj четвърт: ein -
Pfund четвърт пфунд <125?!; s. a. achtel
Viertel <-s, -> n 1. (Teil} .uat, astr четвърт
ж. една четвърта: s. a. Achtel 2. iStadt
квартал м ►akademisches ~ академи¬
чен час: ~ vor/nach zwei два без/и
петнадесет: ein ~(e) (Wein) fam. dial
четвъртинка [вино] Viertelfinale л spurt
четвъртфинал м Vierteljahr |'firtal'ja:e|
n тримесечие cp vierteljährlich adj на
тримесечие, тримесечен Viertelliter
|'firtal'li:tB| топ четвърт литър
vierteln \4 нарязвам на четири (парче¬
та)
Viertelnote / mus четвъртина ж
Viertelstunde l'firtal'/tunda] / четвърт
час viertelstündlich I. adj на (всеки|
четвърт час II. adv на (всеки) четвърт
час
viertens adv четвърто, на четвърто
място: .9. а. achtens
viertele s) adj четвърти: s. a. achtelr, s)
viertürig adj (Haus. Autoj c четири врати
Viervierteltakt |fi:e'fxrtaltaktj m че¬
тири четвърти такт. 4/4 такт
vierzehn |'fi:ese:n| пит чстирннайсет.
четиринадесет: - Tage четиринадесет
дни: heute/morgen/Montag in - Tagen
ма днешния/утрешния ден |или в по¬
неделник] след две седмици: s. а. acht:
vierzehnfägig [’fi:ese:nt£:gi<;] adj двусед¬
мичен vierzehniäglich adj на всеки две
седмици vierzehnte^, sl ааУчетирнна-
десети; s. а. achtelr, s)
vierzig |'firtsi(;| пит четиридесет: s. a.
achtzig
vierzigjährig, 40-jährigRR adj (vierzigJahre
alt/dauerndi четиридесетгодишен: s. a.
achtzigjährig; Vierzigjährige, 40-jäh-
rigeRR <ein -r, -n, -n> mf четиридесет¬
годишен м, четиридесетгодишна ж
vierzigstefr, s) adj четиридесети: 5. a.
achtefr, s|
Vierzigstundenwoche ['firtsig 'Jtundan
vaxa], 40-Stunden-Woche / четириде-
сстчасова работна седмица
Vierzimmerwohnung |Ti:e'tsimevo:nur)| /
четиристайно жилище
Vietnam |vi£t'nam| n oi-rx; Виетнам м; in
~ във Виетнам
Vietnamese [victna'me.'za] <-n, -n> m,
Vietnamesin |vi£lna'me:zin| -nen> /
виетнамец „w, виетнамка ж
vietnamesisch adj виетнамски
Vignette [vin'jEtsj -n> / винетка ж
Vikar jvi‘ka:g, pl: vi*ka:raj <-s, -e- rn •,
викарин .и
Villa jVila, pl: Vilan] <-, Villen>/niua ж
Villenviertel n вилна зона
violett [viokt] adj виолетов: s. a, blau
Violine [vio'liina] <-, -n>/.v,iT цигулка ж
Violinistin! [violi'mst] <-en, -en; -, -nen^
miß mls цигулар!ка) м(ж;
Violinschlüssel m .\иключ м сол
V8P, V.l.P. |vip, Vi:ai'pi:| <-lsi, -s> mf BMI1
Viper l'viipe] -n> /zoo пепелянка ж
Viren pl von Virus
virtuell [virtu'd] adjiv.urm виртуален: -er
Raum виртуално пространство
virtuos |virtu'o;s] adj виртуозен
Virus l'vkrus, pl: Vi:ran| <-, Viren> n o m
Med, inporm вирус .и Virusinfektion <-,
•en> / MF.n вирусна инфекция Virus¬
krankheit /вирусно заболяваме
Visa p! von Visum
Visage Ivi'za^a] <-, -n>/1. pej.fam мутра
ж 2. (Miene) гримаса ж
Visagist(in) |viza'3ist| <-en, -en; -nen>
m(ß грнм1.ор(ка) м(ж)
Visen pl von Visum
Visier |vi'zi:e, pl: vi'zkral <-s, -e> n низьор
m; (Gewehr-1 мерник .и
Vision |vi'zjo:n| <-, -еп>/визии ж
Visite |vi'zi:t9| <-, -п>/мм> визитацпя ж
Visitenkarte f a. fig визитка ж
Viskose |vis'ko:z9| <-> kein Pl f онш вис¬
коза ж
visuell |vi'zu£l| adj визуален
Visum |'vi:zom, /;/;'vi:za o'vi:zan) <-s, Visa
o Visen> ii виза ж
vital |vi'ta:l| adj витален, жизнен
Vitalität [vitali't£:t| <-> kein Я/виталност
ж, жизненост ж
Vitamin [vita'mi:n| <-s, -e> n витамин м
Vitaminmangel m авитаминоза ж vi¬
taminreich adj богат на витамини,
витаминозен Vitamintablette / таб¬
летка ж с витамини
Vitrine |vi'tri:na| <-, -п> / витрина ж
Vizepräsident!in) miß вицепрезидеит-
[ка| mLvcI
Vogel ['forgal, pl: 'feigal] <-s, Vögel> m
1. zoo птица ж; einen - haben /ат имам
бръмбари в главата: den ~ abschießen
fig.fam печеля (шщ, удрям кьоравото:
jdm den - zeigen показвам нкм с жест.
че е куку 2. fig.fam (Kerli чудак м; das
ist ein komischer - fam той е странна
птица Vogelbeerbaum т вот офикн ж,
калина ж Vogelbeere /вот плод ,и на
калина vogelfrei adj извън закона,
беззащитен Vogelfutter п храна ж за
п тици Vogelhaus п клетка ж за пти¬
ци Vogelkirsche / пот дива череша

vögeln
666
vollelektronisch
vögeln |‘fo:goln| vi, vt vulg чукам се
Vogelnest n птиче гнездо Vogelper¬
spektive/h'iiimii поглед: etw aus der ~
betrachten наблюдавам шд от птичи
поглед Vogelscheuche |To:galJ:>ic;a| <-,
-n> / а. fig (бостаиско! плашило
Vogel-Strauß-Politik |fo:gal'/trauspolili:k|
Tполитика на пренебрегване на проб¬
лемите
Vogerlsalat <-iejs> kein PI m А lFeldsalatI
маруля ме
Vogesen jvo'ge:zdn| pl die - Bore ли мн
Vokabel |vo'ka:bal| -n> / дума ж /от
чума) език)
Vokabular |vokabu'la:e, /?/;vokabu'la:ra| <-s,
-e> n речник .w, терминология мс
Vokal |vo'ka:lj <-s, -e> m i.ikg вокал м,
гласна мс
Volk |blk, pl: ’fcElkej <-ie)s, Völker> n
1. /Gemeinschaft/ народ м 2. sing (Einwoh¬
ner/ население cp; (Nation) нация мс
3. sing, /am /Leute/ хора мн; (Menschen-
menge/ народ: etw unters - bringen раз¬
пространявам hiц сред народа, попу¬
ляризирам нщ 4. sing, pej iuntere Bevölke
rungsschichten! простолюдие cp 5. zoo
/Insekten) рой ,u; /Vögel) ято cp
Völkerbund |'fcElkebunt| <-(e)s> kein Pi m
Общеспю cp на народите Völker¬
gemeinschaft / общност мс на наро¬
дите. международна общност Völ¬
kerkunde/ етнография мс, е тнология
мс Völkermord т геноцид м Völker¬
recht п международно право Völker¬
verständigung / разбирателство ср
между народите Völkerwanderung /
scherz a. шя преселение cp
Volksabstimmung / toi. референдум м
Volksbefragung / roi. допитване cp
до народа Volksbegehren n toi пети¬
ция мс за провеждане на референдум
volkseigen adj одържавен, народен
Volksentscheid т pol референдум м,
плебнецит м Volksfest п народно ве¬
селие Volksfront /tol народен фронт
Volkshochschule/1. (Einrichtung/ вече¬
рен университет 2. (Kurse) курсове м
мн за възрастни Volksinitiative <-, -п>
/ CH tol /Volksbegehren/ законодателна
инициатива на народа Volkskrankheit
<-, -еп> / болест мс. разпространена
в национален мащаб volkskundlich
adj етнографски Volkslied п народна
песен Volksmärchen п народна при¬
казка Volksmehr <-s> kein Pl n CH pol
/Mehrheit der Stimmberechtigten der ganzen
Schweiz bei einer eidgenössischen Abstim¬
mungj мнозинство cp от гласоподава¬
тели Volksmund m im ~ heißt das ...
както казва народът ... Volksmusik/
народна музика Volksrepublik / на¬
родна република Volksschule -п>/
А, südd (Grundschule) основно училище
Volkssport /?? масов спор т Volksstamm
/77 племе cp Volkstanz т народен танц
volkstümlich |'blksty:mliqj adj народен,
народностен Volksversammlung /
1.	toi. народно събрание 2. /MassenVers¬
ammlung! масово събрание Volks¬
vertreter /7? народен представител;
/Abgeordneten депутат м Volkswirten]
m/J) икономист м Volkswirtschaft /
народно стопанство volkswirtschaft¬
lich adj народностопански Volkswirt¬
schaftslehre <-> kein Я/икономика мс
на народното стопанство Volkszäh¬
lung / преброяване ср на население¬
то
voll (bl) I. adjl. igefüllt) пълен; - von etw
sein пълен съм c нщ: gerammelt - fam
претъпкан; halb ~ наполовина пълен:
~ gepfropft/gestopft претъпкан; mit
~em Mund c пълна уста; aus dem Vollen
schöpfen//£черпя c пълни шепи от нщ
2.	/üppig) закръглен; /Busen! пълен,
голям; (Haar) гъст 3. (Geschmack) ярко
изразен; (Топ) плътен: (Farben) наситен
4.	/ständig, ganz) пълен, цял; die ~е
Wahrheit цялата истина; -е zwei Jahre
цели две |или две пълни| години; ~е
drei Stunden цели три часа; aus ~em
Halse с пълно гърло; in ~er Fahrt в
пълен ход; in ~er Größe в цял ръст;
den ~en Preis bezahlen плащам пъл¬
ната цена; jdn nicht für ~ nehmen fam
не вземам нкг на сериозно 5. (erfüllt) ~
von etw sein изпълнен съм от нщ
6. fig, fam (betrunken) пиян до козирката
II. зт/кнапълно; etw - ausnützen изпол¬
звам н!ц изцяло; - und ganz напълно;
~ hinter etw dat stehen fig заставам
изцяло зад нщ; (sich dat) die Hose -
machen fam напълвам гащите
vollauf |‘bl?auf o bP?auf] ad/ напълно,
изцяло
vollautomatisch adj автоматичен Voll¬
bad n баня мс за цялото тяло Vollbart
m брада мс на цялото лице Vollbe¬
schäftigung / wiRTscH пълна заетост
Vollbesitz /7? im ~ seiner Kräfte в раз¬
цвета на силите си Vollblüter <-s( ->
т zoo чистокръвен кон Vollbremsung
<-, -еп> / пълно (окончателно) спи¬
ране
vollbringen [bl'bnrjan] <irr, ohne ge-> vt
извършвам (нщ изключително)
Volldampf m mit ~ fig; fam c пълна пара
Völlegefühl |'fcElBgafy:l] n чувство cp на
преситеност
vollelektronisch adj (напълно) елек-

vollenden
667
voneinander
тронизиран
vollenden |bl'?£ndan| <ohne ge-> vt 1. /ab¬
schließen! завършвам 2. (Lebensjahr.•
навършвам
vollendet |br?Endat] adj завършен, съ¬
вършен
vollends l'bltnts] adv напълно, оконча¬
телно
Vollendung/1. (Beendung! завършване
cp 2. (Lebensjahr) навършване cp; mit
[ o nach| - des 17. Lebensjahres c |или
след| навършване па 17-ата година
3. sing (Vollkommenheit! съвършенство
ср
voller - voll von - Fehler sein пълен c
грешки съм
Völlerei |fcEla’rai) <-, -еп>/ре/лакомия ж
Volleyball [\olibal] ml. (Ball!волейболна
топка 2. sing (Spiel/ волейбол м
voll Ifressen <irr> er: sich - a./am iPerson!
ям до насита, преяждам
vollführen |bl'fy:ran] <ohne ge-> vt 1. (voll
bringen)извършвам 2. (ausßhrenlизпъл¬
нявам. правя
Vollgas n mit ~ c пълен газ. газ до дупка
разг; ~ geben давам газ
vollgepfropft*“ adj, vollgestopft*“ adj s.
voll I.1.; Vollidioten] <-en, -en; -, -nen>
m(f! pej, fam пълен идиот
völlig l'taliql I. adj пълен II. adv напъл¬
но, съвсем
volljährig adj пълнолетен
Vollkaskoversicherung/ пълна застра¬
ховка тпп ..каско“ vollklimatisiert adj
(изцяло) оборудван с климатицп
vollkommen l'falloman| I. adj iperfekt)
съвършен: (vollständig, völlig! пълен
II. ad\' напълно Vollkommenheit <->
kein PI / съвършенство cp
Vollkornbrot n пълнозърнест хляб
voll!machen if пълня
Vollmacht <-, -en> / пълномощие cp.
пълномощно cp; jdm (eine) ~ erteilen
давам пълномощно на нкг: - haben
имам пълномощия
Vollmilch /пълномаслено мляко Voll¬
milchschokolade <-, -п> / фин мле¬
чен шоколад Vollmond т пълнолу¬
ние cp Vollnarkose / med пълна упой¬
ка Vollpension /пълен пансион voll¬
schlank adj въздебел. закръглен
vollständig adj окомплектован, пълен
Vollständigkeit <-> kein PI f пълнота
ж; der - halber за пълнота
voll I stopfen fam vr: sich - натъпквам се
vollstrecken |bl‘Jtr£kan| <ohne ge-> vt
изпълнявам; das Todesurteil an jdm ~
привеждам в изпълнение смъртната
присъда на нкг
Vollstreckung /ши изп ълнение cp Voll¬
streckungsbefehl пг;:\ изпълнителна
заповед
voll.tanken v? напълвам догоре
Volltextsuche <-, -n> / ;х;о;търсене
ср в целия текст Volltreffer т попаде¬
ние ср точно в целта vollumfänglich
[bl?umf£qli<;] adv СН в пълен обхват
Vollversammlung / пленарно заседа¬
ние Vollwaise / кръгъл сирак Voll¬
waschmittel п перилен препарат за
пране при всяка температура
vollwertig adj -er Ersatz пълноценен
заместител
Vollwertkost <-> kein PI f пълноценна
храна
vollzählig adj в пълен състав
vollziehen [bl'tsi:sn| cirr, ohne ge-> I. vt
a. ihr изпълнявам: die Ehe - извърш¬
вам бракосъчетание II. vn sich - из¬
вършвам се
Vollzug |bl'tsu:k| <-(e)s> kein P! m a. mi:
изпълнение cp
Vollzugsanstalt / лпм изправителен
дом. затвор м
Volontär! inl [vobn'Ure, pl: vobn'U:ra| <-s,
-e; -, -nen> miß доброволен, ,.w. добро¬
волка ж
Volt |vDlt| <- o -(e)s, -> n mvs, i i волт ,и
Volumen |vo'lu:man, pl: vo'lu:man o
vo'lu:mina| <-s, - o Volumina> n обем .w
vom (bm| = von dem jdn - Sehen kennen
познавам нкг по физиономия; - Mor¬
gen bis zum Abend от сутрин до вечер:
heiser ~ Schreien прегракнал от вика¬
не; ich bin - Fach аз с ъм от занаята:
s. a. von
von |bnj prp vdat от: der Bahnhof - Köln
гарата в \или на| Къолп; eine Komödie
-	Goldoni комедия от Голдони: ein
Mann - 50 Jahren човек на 50 години:
der Tod - 20 Menschen смъртта на 20
души: eine Zeitung - gestern вестник
от вчера: einer ~ meinen Freunden един
от моите приятели: neun - zehn Lesern
девет от десет читатели: vom Bahnhof
(her) от гарата (нататък): vom Fenster
aus от прозореца Iнавън|: - Berlin от
Берлин; - Seiten gen от страна на: -
Land zu Land от държава в държава;
-	Zeit zu Zeit от време на време: -
weitem отдалече: - nahem отблизо; -
vorn/hinten/oben/unten отпред/от-
зад/отгоре/отдолу: ~ heute an от днес
нататък: - klein auf от мал ък: - mir
aus от мен да мине: - selbst от само
себе си: was sind Sie - Beruf? какъв
сте но професия?: grüßen Sie ihn - mir
поздравете го от мен
voneinander |bn?ai'nandB| ach' един от
Друг

vonstattengehen
668
vorbei kommen
vonstatten i gehen (bn'Jtatsn-l adv про¬
тичам. извършвам cc
vor |fo:o| I. prp 1. +<ikk o dar (räumlich!
пред: ~ dem Haus пред къщата; - sich
hin reden говоря па себе en 2. -t-dat
/zeitlich! преди; (bei Uhrzeitj без; - dem
Winter преди зимата: - zwei Stunden
преди два часа: heute ~ zwei Wochen
na днешния ден преди две седмици;
fünf Minuten - elf единадесет без пет
3. dar (Ursache)поради, от; - Aufregung
от вълнение; - Kälte/Hunger/Angst от
студ/глад/страх 4. (in festen Verbindungen>
~ allem преди всичко: sich ~ etw dat
hüten пазя се от ищ: jdn ~ etw dat/\dm
warnen предупреждавам нкг за нщ/
нкг: Angst ~ etw dat haben страхувам
се от нщ: Schutz ~ dem Regen suchen
търся спасение от дъжда II. adv ~ und
zurück напред п назад: nach wie ~
както преди: Freiwillige ~! добровол¬
ците (да излязат) напред!
vorab |fo:e'?ap) adv (zuerst! на й-нап ред; (im
Voraus) преди всичко
Vorabend /7? навечерие cp Vorahnung /
предчувствие ср
voran |fo'ran| adv 1. (vorn)отпред 2. (\weiter,
vorwärts) напред voran igehen <irr> vi
sein 1. (vorausgehen)предхождам; (ander
Spitze gehen) вървя начело 2. fig (Fort¬
schritte machen) напредвам 3. (zeitlich)
etw dat - избързвам малко voranI-
kommen <irr> vi sein a. fig напредвам
Voranmeldung / предварително запи¬
сване Voranschlag m предварително
изчисление (на приходи и разходи)
voran {treiben <irr> иг ускорявам
Vorarbeit /предварителна работа, под¬
готовка ж; die ~ für etw leisten из¬
вършвам предварителната работа по
нщ Vorarbeiten I. vi 1. (vorbereitend)под¬
готвям 2. (im Voraus) изработвам II. vn
sich ~ (vorankommen) придвижвам се
напред Vorarbeiter)in) m(f) ръководи¬
тел (ка) м(ж/ на група работници
Vorarlberg |'fo:e?arlb£rk] п geoc Форарл-
берг м (федерална провинция в Ав¬
стрия)
voraus (fo'raus, aber, im 'fo:raus| adv (vor
anderen) отпред; (an der Spitze) начело:
im Voraus предварително; er war seiner
Zeit weit - той далеч беше изпрева¬
рил своето време
voraus gehen <irr> vi sein 1. (vorn gehen)
вървя напред; a./^предхождам 2. (frü¬
her gehen) изпреварвам
vorausgesetzt adj dass ... при поло¬
жение |или условие), че ...
voraus haben <irr> vt jdm etw - превъз¬
хождам нкг c нщ: er hat mir viel voraus
топ ме превя,зхожда c много неща
Voraussage/ предсказание cp vorausi-
sagen \t предсказвам
vorausschauend adj предвидлив
voraus!schicken vt 1. (mit der Post) пра¬
щам предварително |или първо) 2. fig
(einleitend sagen) казвам най-напред,
пояснявам
vorausIsehen <irr> vt предвиждам; das
war ja vorauszusehen! това можеше да
се предвиди!
vorausisetzen vt предполагам, допус¬
кам Voraussetzung <-, -en> / 1. (An¬
nahme) допускане cp 2. (Vorbedingung)
предпоставка ж, условие cp; unter der
dass ... при условие, че ...
Voraussicht / предвиждане cp; aller -
nach според всички предвиждания
voraussichtlich I. adj вероятен II. adv
както изглежда
Vorauszahlung / предварително |или
авансово) плащане
Vorbau <-(e)s, -ten> т 1. arch веранда
ж, балкон м 2. scherz, fam (Busen) бал¬
кон м
Vorbedacht <-(e)s> kein PI m mit ~ пред¬
намерено, умишлено
Vorbedingung <-, -en> / предварител¬
но условие
Vorbehalt ['forebshalt) <-(e)s, -e> m уго¬
ворка ж; unter dem dass ... при
условие, че ...; unter üblichem - при
обичайните условия vor I behalten <irr,
ohne ge-> sich dat etw - запазвам си
нщ; sich dat ~ etw zu tun запазвам си
правото да направя нщ; alle Rechte ~
веичкн права запазени; Irrtümer - без
отговорност за грешки vorbehaltlich
prp +gen ad.m при условие vorbehaltlos
adj безрезервен
vorbei |fo:e'bai о br'bai| adv 1. (räumlich)
an ... - покрай ...; lassen Sie mich ~!
пуснете ме да мина! 2. (zeitlich: ver¬
gangen, vorüber) минало; es ist drei Uhr
~ мина три часът; aus und - свърше¬
но; - ist ~ миналото си е минало
vorbeiifahren <irr> vi sein преминавам,
отминавам; an jdm/etw - минавам
покрай нкг/нщ
vorbei {gehen <irr> vi sein 1. (entlang-,
vorübergehen] (an jdm/etw) - премина¬
вам (край нкг/нщ), отминавам (нкг/нщ);
ich habe sie im Vorbeigehen gegrüßt
поздравих я, докато отминавах; bei
jdm ~ наминавам при нкг 2. (Wurf,
Schuss) минавам покрай 3. (zu Ende
gehen) преминавам; eine Gelegenheit ~
lassen пропускам възможност
vorbeil kommen <irr> vi sein 1. {an eiw
dat) ~ (an einer Stelle) минавам (покрай

vorbeilassen
669
Vorfeld
нщ). преминавам (покрай нщ): tan Hin¬
dernis) преминавам 2. fam (besuchenj на-
минавам: bei jdm - отбивам се при
нкг
vorbei I lassen <irr> vi fam пускам да
мине, пропускам
vorbei (reden и aneinander ~ говорим
за различни неща; an etw dat - не
говоря по същността на нщ
vorbeil schauen vi fam bei jdm - отби¬
вам се при нкг; schau mal vorbei! мини
някой път!
vorbelastet adj erblich - sein наслед¬
ствено обременен съм
Vorbemerkung / уводна бележка
vorIbereiten cohne ge-> I. vt подгот¬
вям II. vr sich auf etw dal - подготвям
се за ищ Vorbereitung <-, -еп>/под¬
готовка ж; ~en treffen правя приго¬
товления; in ~ в процес на подготов¬
ка
vorI bestellen cohne ge-> vt (Kinokarten,
Buch, Hotelzimmer, Tisch) запазвам, ре¬
зервирам Vorbestellung / запазване
cp, резервация ж
vorbestraft adj осъждан преди; nicht -
неосъждан досега
vor I beugen I. w einer Krankheit dal -
вземам предпазни мерки срещу бо¬
лест- II. vr: sich - /nach vorn beugen/ на¬
веждам се напред III. vt (Kopf! навеж¬
дам напред vorbeugend adj предпа¬
зен. превантивен; müd профилактичен
Vorbeugung /1. (Schutzmaßnahme) прер-
пазване cp 2. мш профилактика ж;
zur ~ zwei Tabletten täglich 2 таблетки
на ден профилактично
Vorbild п (Muster) образец .и; /Beispiel)
пример м; sich datjdn zum - nehmen
вземам нкг за пример vorbildlich adj
образцов, примерен
Vorbildung / предварителни знания
Vorbote т fig предвестник м vor!brin¬
gen <irr> vt 1. (Wunsch, Meinung) изказ¬
вам; (Gründe) изтъквам: (Beweise) при¬
веждам 2. fam (nach vorn bringenI изкар¬
вам, изнасям
vorchristlich adj предхристнянски
Vordach n навес м
vor Idatieren cohne ge-> i'/поставям бъ¬
деща дата
Vordenker(in) c-s, -nen> miß пред¬
сказател з/, прорицател м
Vorderachse l'brdeaksa] / предна ос Vor¬
derasien |'brde'?a:zi0n| n ccoc Предна
Азия
vordere/, s) fbrdora, -re, -ras| adj преден
Vordergrund m преден план; im - stehen
fig стоя на преден план; in den - rücken
|ostellen]//# поставям na преден план:
sich in den - schieben fig излпшм
на преден план vordergründig j'brdp
grYndi^] adj повърхностен, незадълбо-
чен
Vordermann m човекът отпред; jdn auf
- bringen fam строявам нкг; etw auf ~
bringen въвеждам ред в нщ
Vorderrad п предно колело Vorder¬
radantrieb т предно задвижване
Vorderschinken т шунка ж от свинска
плешка Vorderseite/предна страна;
Аксн фасада ж
vorderste!r, s) adj Superlativ von vordere
най-преден
Vorderteil пот предна част
vor1 drängeln рг sich - ßm бутам се
напред
vor (drängen щ sich ~ провирам се
напред
voridringen cirr> vi sein напредвам,
прониквам; in unbekanntes Gelände -
напредвам през непозната местност
Vordruck c-|e)s, -e> m (|юрмуляр м
vorehelich adj предбрачен
voreilig adj прибързан; (unüberlegt) не¬
обмислен: ~e Schlüsse ziehen вадя при¬
бързани заключения
voreinander |fo:ß?ai'nande| adv един
пред/от друг
voreingenommen adj (gegen jdn/etw) -
sein предубеден с-ьм (спрямо нкг/пщ)
vor:enthalten <irr, ohne ge-> vf (jdm)
etw - (nicht geben) не давам (икм) шц;
(nicht sagen) не казвам |или спестявам|
(нкм) нщ
Vorentscheidung / предварително ре¬
шение
vorerst ['fo:e?e;est о fo:e'?e:est| adv п i>p-
во. на първо време
Vorfahr ['fo:efa:e, pl: ’forefairan) c-en, -en>
m 1. (die -enj предни ми 2. jur възхо¬
дящ роднина
vor:fahren <irr> I. vi sein 1. (vorn fahren,
vorausfahren) карам отпред, изпревар¬
вам 2. (vor Haus etc/ пристигам 3. (vor
rücken. nach vorn fahren) \минавам (ио-|на-
пред II. vt haben (weiter nach vorn fahren/
закарвам напред, прекарвам
Vorfahrt/ предимство cp; ~ haben имам
предимство; die ~ beachten спазвам
предимството Vorfahrt(s|straße/ ули¬
ца ж c предимство
Vorfall m 1. (Ereignis)случка ж;(Zwischen-
ßllj произшествие cp 2. .um (Prolaps!
смъкване cp на вътрешен орган, про-
лапс м
vori fallen <irr> vi sein 1. (geschehen! спуч-
вам се 2. (nach vorn fallen) падам (на¬
пред)
Vorfeld <-|e)s, -er> n im - von etw в

vorfinden
670
vorige
предхождащата фаза ма нщ. преди шц:
im - der Veranstaltung и навечерието
па проявата
vor finden <irr> vt заварвам, намирам
Vorfreude / радостно очакване \илн
прсдвкусване|; in ~ auf ... предвкус¬
вайки ...
vor fühlen 1 ■/ (bei jdm| wegen etw -
проучвам |nmt разузнавам| (за) нщ(при
нкг|
vor-führen vt 1. jUR довеждам 2. /ModeI
представям; /Kunststücke)иоказвам; (Ver¬
such, Gerät/ демонстрирам
Vorführung /1. тдовеждане ср 2. /von
Mode, Kunststück'! показване cp; (von Ver¬
such, Gerät! демонстрация ж
Vorgabe /sport аванс м
Vorgang m 1. (Ereignis! протичане cp;
iHergang!хода/; шот, снш, tech процесм;
schildern Sie uns einmal den - опише¬
те ни какво се едучп 2. :ur, adm (Akten!
досие ср
Vorgänger(in) ['fo:eg£ge| <-s(	-, -nen>
mifj предшественик м, предшестве¬
ничка ж
Vorgangsweise <-, -rt>/A (Vorgehensweise)
ПОДХОД Al
vorlgaukeln |'fo:egaukaln| \t jdm etw ~
залъгвам нкг c нщ
vorigeben <irr> vt 1. (behaupten) твърдя;
(vortäuschenj използвам като претекст
2. (nach vorn geben) подавам 3. sport да¬
вам аванс |или преднинна|
Vorgebirge п предпланина ж; (Кар)
нос м
vorgeblich adj мним; er ist - krank той
уж бил болен
vorgefasst™ adj -е Meinung предубе¬
дено мнение
vorgefertigt adj произведен предвари¬
телно
vorigehen <irr> vi sein 1. (vorrückenI ми.
настъпвам 2. (handeln) вземам мерки;
gerichtlich gegen jdn - предприемам
съдебни мерки срещу нкг 3. /ат s.
vorausgehen 4. fig (den Vortritt haben)
вървя отпред 5. (Uhr) избързвам; mei¬
ne Uhr geht (eine halbe Stunde) vor ча¬
совникът ми избързва (c половин час)
6.	(wichtiger sein) имам предимство
7.	(geschehen) ставам; was geht wohl
jetzt in ihm vor? какво ли става c него
сега? Vorgehensweise / подход м
Vorgeschmack т предвкусване ср,
предварителна представа; - auf etw
akk предвкусване на нщ
Vorgesetzte <ein -r, -n, -n> mf начал¬
ник м, началничка ж
vorgestern л^уонзи ден; - Abend онази
вечер
vor greifen <irr> vi etw dal ~ избързвам
c пщ. изпреварвам нщ; jdm bei etw ~
изпреварвам нкг за нщ
von haben <irr> vt 1. (beabsichtigen) - etw
zu tun възнамерявам да направя нщ
2. (geplant haben) планирам; was haben
Sie heute Abend vor? какво смятате
да прави те тази вечер? Vorhaben <-s,
-> п I. (Absicht) намерение ср 2. (Plan)
план м
Vorhalle /преддверие ср
von halten <irr> I. vt 1. (vor etw halten)
държа (отпред) 2. fig (vorwerfen) натяк¬
вам II. vi fam (ausreichen) стигам Vor¬
haltungen fpl упреци Ai ми, натяква¬
ния cp mh; jdm wegen etw - machen
натяквам на нкг за нщ
Vorhand /1. stört форхенд м 2. (von Pferd)
предница ж
vorhanden )fo:e'handan) adj (existent) съ¬
ществуващ; (verfügbar) наличен; - sein
налице съм Vorhandensein n същест¬
вуване cp; (Verfügbarkeit) наличие cp
Vorhang m а. тнелт завеса ж
Vorhängeschloss™ n катинар .n
Vorhaut / AN.M препуциум м
vorher |'fo:ghe:e| adv преди това, по-ра-
но; am Abend - предишната вечер; am
Tag - в деня преди това; kurz/unmittel-
Ьаг - малко/непосредствено преди
това
vorherbestimmt [fo:e’he:gbaJtimt| adj пре¬
допределен
vorherI gehen <irr> vi sein предхождам
vorherig [fo:e'he:n<; o fo:ehe:n<;| adj nach
-er Vereinbarung съгласно предишна
уговорка
Vorherrschaft / надмощие cp; (Vorrang¬
stellung! господство cp; (Hegemonie) хе¬
гемония ж
vor (herrschen и преобладавам, гос¬
подствам; über etw akk - господствам
над нщ vorherrschend adj преобла¬
даващ, господстващ
Vorhersage /предсказание cp; (Wetter-)
прогноза ж за времето
vorherIsagen vt предсказвам; (Wetter,
Folgen) прогнозирам
vorhersehbar adj предвидим vorherI-
sehen [fo:e'he:eze:an| <irr> vt предвиж¬
дам
vorhin [foie'hin o 'fo:ehin| adv преди мал¬
ко
vorhinein ['fo:ehinain| adv A im Vorhinein
още преди това, предварително
Vorhof m 1. arch преддверие cp 2. anat
предсърдие cp
Vorhut <-, -en> /ми авангард м
vorige(r, s) ffornga, -ge, -gas| adj преди¬
шен, минал; ~s Jahr предишната [или

Vorjahr
671
vornehm
миналата) година: das ~ Mal предиш¬
ният път
Vorjahr n предходна [или минала] годи¬
на
Vorkämpfer!in) m(f) поборник м. раде¬
тел (ка) м/ж/
Vorkaufsrecht п ihr право ср на покуп¬
ка с предимство
Vorkehr |'fo:eke:e, pl: 'fo:eke:ran] <-, -en> /
CH (Vorkehrung) предохранителни |/u/v
предпазни] мерки
Vorkehrung <-, -en> /предпазна мяр¬
ка. die nötigen -en treffen вземам не¬
обходимите предохранителни мерки
Vorkenntnis <-, -se> / предварителни
знания
vor l knöpfen vt fam sich dat]dn ~ дърпам
ушите на нкг фиг
vorIkommen <irr> vi sein 1. (nach vorn
kommen) излизам 2. (geschehen) cтавам,
случвам се: das soll ~! такъв е живо¬
тът!; das soll nicht wieder ~! това да не
се повтаря повече! 3. (vorhanden sein,
sich finden) намирам се, срещам се
4. (erscheinen) струва ми се 5. (scheinenI
вижда ми се: ich komme mir überflüssig
vor струва ми се. че съм излишен: Sie
kommen mir bekannt vor струвате ми
се познат: das kommt dir nur so vor
само така ти се струва: du kommst dir
wohl sehr schlau vor! /ат мислиш се за
много хитър! Vorkommen <-s, -> п
1. sing (das AuftretenI поява ж 2. meist pl
min находище cp Vorkommnis <-565,
-se> n произшествие cp
Vorkriegszeit / предвоенно време
voriladen <irr> i{ призовавам /пред
съда) Vorladung / призовка ж
Vorlage/1. sing (das Vorlegen) представя¬
не cp, подаване cp 2, (Gesetzes-1проек¬
тозакон M 3. (Muster) образец .w 4. sport
/beim Fußball) подаване cp напред
vor!lassen <irr> vl l.fam (vorgehen lassen)
пропускам 2. izulassen, empfangen) до¬
пускам
Vorläufer!in) tn(f) 1. (Wegbereiter) пред¬
вестник ,w, предвестннчка ж 2. (Ski)
скиор(ка) м(ж), който проверява пис¬
тата преди състезание
vorläufig I. adj предварителен: (provi¬
sorisch) временен П. adv (einstweilig! на
първо време: (fürs Erste) първоначал¬
но
vorlaut adj нескромен, нахален
Vorleben п предишен живот, минало
ср
vor liegen vt 1. (da-, anbringeni поставям
отпред 2. (bei Tisch) сервирам /по чи¬
ниите) 3. (Pass, Ausweis, Gesetzentwurf,
Plan) представям: (Frage) поставям
vor lesen <irr> vt прочитам на Mac
Vorlesung f (einzelne лекция ж: • srHhr.
лекции мн: in die - gehen отивам na
лекции Vorlesungsverzeichnis n спи¬
сък .u на лекциите
vorletzte^, sl adj предпоследен
Vorliebe/предпочитание cp: eine -- für
etw haben имам предпочитание към
нщ: etw mit ~ tun предпочитам нщ
vorlieb nehmen i v mit jdm/etw ~ задо¬
волявам се c нкг/нщ
von liegen <irr> vi 1. (vorhanden sein на¬
лице съм: da muss ein Irrtum - тук
трябва да има някаква грешка: es liegt
nichts gegen ihn vor няма нищо |/лш
никакви улнки| срещу него 2. (einge
reicht sein) намирам се (в нечии ръце),
предоставен съм; im -den Fall в даде¬
ния случай
von lügen <irr> itfjdm etw - fam разпра¬
вям HKM някаква лъжа
vorimachen vt fam 1. (zeigen) показвам
2. fig (jdn täuschen) залъгвам, заблуж¬
давам: sich (selbst) etw - залъгвам
се. правя си илюзии
Vormachtstellung /господство ср. хе¬
гемония ж
vormalig |’fo:ema:li<;| adj предишен
Vormarsch т настъпление ср: auf dem
-	sein настъпвам
von merken vt 1. (eintragen, notieren) от¬
белязвам (нщ прс(кпюящп) 2. (reser
vieren) записвам: sich für etw - lassen
записвам се за нщ
Vormieter(in) <-s, -; -nen> m(f) преди¬
шен наемател, предишна наемател ка
vormittag*" adv s. Vormittag
Vormittag m предобед м; gestern/heu-
te/morgen - вчсра/днес/утре преди-
обед: im Laufe des -s в течение на
първата половина от деня
vormittags adv преди обед
Vormund <-1615, -е о Vormünder> т
1.	(von Minderjährigen) настойник .л
2.	(von Entmündigten) попечител м Vor¬
mundschaft <-, -еп> /1. (von Minder
jährigem настойничество ср 2. /von
Entmündigten) попечителство ср
vorn |brn| adv I. отпред: (im Vordergrund)
на преден план: nach - напред: nach
-	laufen тичам напред: von - отпред:
von - bis hinten fam отначало докрай
2. (an der Spitzel vorne an | o in] etw dat
начело на нщ 3. (am Anfang) отначало:
von ~ отначало: (wieder) von - anfan¬
gen (пак) започвам отначало
Vorname m малко име
vorne s vorn
vornehm |‘fo:ene:m| adj 1. (kultiviert) фин.
изтънчен 2. (adlig) waren', (edel) благо¬

vornehmen
672
vorschwärmen
роден; ~ tun ßm нажнпча 3. /elegant/
изискан
vor nehmen - irr.- I. vt 1. /durchführen!
предприемам 2. (in Angriff nehmen! за¬
хващам H. vr 1. /beschließen! sich dat
etw ~ решавам да направя нщ 2. /ат
(ermähnen; sich dat jdn - чета морал ма
нкг
vornehmlich advgehnpenii всичко, глав¬
но
vor neigen I. ;i: sich - навеждам се
иинрео II. vt накланям, навеждам
vorneweg j'brnavrk o brna'vrk) adv 1. (zu¬
erst! мап-нанред 2. (an der Spitze} най-от¬
пред
vornherein ['brnhsram o brnht’rainl adv
von - поначало, отначало
Vorort rn предградие cp; die ~e пред¬
градията Vorplatz m свободно място
и ред здание
vorprogrammiert adj 1. (automatischI
(предварително! програмиран 2. fig
Ivorbestimmtj заложен предварително
Vorrang |'fo:erar)| т 1. /Bedeutung; Stellen-
wen! първенство cp, предимство cp
2. (Reihenfolge/ преднина ж: den - vor
jdm haben имам преднина (или пре¬
димство! пред нкг 3. kein PI, А (Vorfahrtj
предимство cp; jdm den ~ lassen/neh-
men съобразявам се/не се съобразя¬
вам с нечие предимство vorrangig adj
с предимство Vorrangstellung /eine ~
einnehmen (ohaben| придобивам пър¬
востепенно значение
Vorrat т запас м; «• an etw dat запаси
от нщ; etw auf ~ haben имам нщ в
запас; solange der ~ reicht докато с тиг¬
нат запасите
vorrätig |'fo:grt:ti^| adj (verfügbar/ наличен;
(auf Lager! на склад
Vorratsraum m килер м
Vorraum m антре cp; (von Kino, Theaterj
фоайе cp
vor I rechnen кг jdm etw - laufzählen) пре¬
смятам нщ пред нкг; /Vorhaltenj уко¬
рявам нкг за нщ
Vorrecht п привилегия ж
Vorreiter(in) <-s, -; -, -nen> m!f)/ат пио¬
нер м
Vorrichtung / приспособление cp, ус¬
тройство cp, механизъм м
vor rücken I. vt haben бутам \или местя]
напред II. vi sein премествам се на¬
пред; in vorgerücktem Alter в напред¬
нала възраст: zu vorgerückter Stunde в
късен час
Vorruhestand т ранно пенсиониране
/доброволно)
Vorrunde /Sport предварителен кръг
vor sagen vt, vi подсказвам
Vorsaison /време ср преди пастъпиа-
нето па сезона (в курортни местаI
Vorsatz т 1. (Absicht!намерение cp; IEnt¬
schluss! решение cp; ihr умисъл ж; einen
- fassen вземам решение; mit dem ~
zu ... с намерението да mit ~ ии< с
умисъл 2. typ форзац м
vorsätzlich |'fo:ez£tsli<;| I. adj преднаме¬
рен; ли: умишлен II. аг/кпреднамерсно:
.ihr умишлено
Vorschau/1. г. прегледа/ на програ¬
мата 2. гп.м кинопреглед м 3. iniorm
предварителен изглед на документ,
превю ср
Vorschein т zum - kommen излизам
наяве; fig (ans Licht kommenJ разкривам
се; etw zum - bringen показвам нщ
vonschieben <irr> vt 1. (nach vorn
schieben! избутвам \пли премествам!
напред: den Riegel ~ бутвам резето 2.
fig /vorschützenl използвам като оправ¬
дание 3. fig (für sich handeln lassen) под¬
ставям
vorischießen <irr> I. vt haben fam (Geldl
давам в аванс II. vi sein fam изскачам,
излитам
Vorschlag m предложение cp; auf mei¬
nen ~ (hin) по мое предложение
von schlagen <irr> vt предлагам
vorschnell adj прибързан; (unüberlegt!
необмислен
vorischreiben <irr> vt 1. (als Vorlage
schreiben) показвам как се пише 2. (be¬
fehlen1 предписвам
Vorschrift/ предписание ср; (AnweisungI
инструкция ж; лпм, ми. разпоредба .wo¬
gegen die ~en verstoßen нарушавам
разпоредбите vorschriftsmäßig I. adj
съобразно предписанията; мш (Dosis)
по лекарско предписание II. adv съоб¬
разно предписанията vorschriftswid¬
rig adj противоречащ на предписа¬
нията
Vorschub т jdm/etw dat - leisten давам
предимство [или съдействам) на нкг/
нщ
Vorschulalter п предучилищна възраст
Vorschule / предучилищна подгото¬
вка Vorschulerziehung / предучи¬
лищно възпитание Vorschulkind
<-(e)s, -ег> п дете ср в предучилищна
възраст
Vorschuss811 т, Vorschuß*" т аванс м;
jdm einen ~ geben давам нкм аванс
vor!schützen vt давам като претекст;
keine Müdigkeit fam и без оправда¬
ния с умора!
von schwärmen vi възторгвам се (пред
нкг); jdm von etw ~ разказвам възтор¬
жено на нкг за нщ

vorschweben
673
Vorstellungskraft
vor:schweben '//mir schwebt eine ande¬
re Lösung vor върти ми се iсъвсем;
друго решение в главата
vor i sehen <irr> I. vt 1. /planen предвиж¬
дам; wie vorgesehen както е предви¬
дено; der Vertrag sieht vor, dass ... до¬
говорът предвижда да ... 2. ibestimmen!
предназначавам; jdn für etw ~ пред¬
виждам нкг за нщ П. vr: sich ~ пазя се;
sich vor jdm/etw - пазя се от нкг/нщ:
sich dass \odamit] nicht... пазя се от
|или да не| ...: sieh dich vor, dass du
nicht fällst! оглеждай се да не паднеш!
Vorsehung <-> kein PI f провидение cp
von setzen vt 1. (davorsetzen) поставям
(отпред) 2. mach vorn setzen/ премест¬
вам (напред) 3. (anbieten) предлагам
4.	fig, fam ILügen, Geschichte, Erklärung!
сервирам
Vorsicht/предпазливост ж; -! внима¬
ние!; Glas! внимание, стъкло!; das
ist mit ~ zu genießen fig scherz това
трябва да се приема с резерви; zur ~
habe ich ... за всеки случай имам
- ist besser als Nachsicht! sprichw три
пъти мери. един път режи! поговор¬
ка vorsichtig adj предпазлив, внима¬
телен vorsichtshalber adv за всеки
случай Vorsichtsmaßnahme / предо¬
хранителна мярка; ~n treffen вземам
предохранителни мерки
Vorsilbe /linc; представка ж
vorlsingen <irr> I. и/ |jdm| etw - изпи¬
вам нщ (нкм) H. wjdm - запявам пред
нкг
vorsintflutlich adj a. fig scherz, fam допо-
топен
Vorsitz m председателство cp: den -
bei etw führen |o haben] председател¬
ствам нщ; den - übernehmen поемам
председателството; unter dem - von
под председателството на Vorsitzende
<ein -r, -n, -n> л/нредседател(кai .wp/n
Vorsorge /1. (Fürsorge) грижа ж 2. i Vor¬
sichtsmaßnahme) предварителна мярка
[или грижа|; - für etw treffen погриж-
вам се предварително за нщ vor -
sorgen к/гюгрнжвам се предварител¬
но; fürs Alter - подготвям се за ста¬
ростта Vorsorgeuntersuchung / про¬
филактичен преглед vorsorglich I. adj
профилактичен II. ach> за всеки слу¬
чай
Vorspann ['foigjpan] <-(e]s, -е> т 1. ivon
Artikel) глава ж 2. film, iv надпис .w (по¬
коление иа участниците в дадена
продукции!
Vorspeise /слята предястпе ср
Vorspiegelung / unter ~ falscher Tat¬
sachen чрез изопачаваме на фактите
Vorspiel п 1. прелюдия м-, 2. 1
пролог м 3.bei Geschlechts--, erkehti i ирс,-1
варителна) любовна игра
vorIspielen vt 1. v.i!> свиря пред нкг; е-
играя пред нкг; jdm etw - изсвирвам
[или изигравам] нкм нщ 2. fig n'ortäu
sehen) преструвам се. играя театър
vor sprechen <irr> I. vt 1. (zum Nachspn
chem изговарям; jdm etw ~ произна¬
сям нщ пред нкг 2. пшлт (zur Probe: ре¬
петирам II. ui 1. -wegen Anliegen aufsu
chen){bei jdml - поставям въпрос [пред
нкг) 2. THtAT играя в пролог
vor springen <irr> visein 1. /plötzlich) из¬
скачам 2. (henorrageni изпъквам; в
издавам се (напред)
Vorsprung т 1. аксн еркер м 2. /Abstand!
преднина ж: einen - (vor jdm) haben
имам преднина (пред нкг|
Vorstadt / предградие ср
Vorstand т 1. (Gremium) управа ж; (Ver
eins-) председателство ср; Ifirmen /
ръководство ср 2. (Person) s. Vorstands¬
mitglied; Vorstandsmitglied n 1. (von
Firma) член ,w на ръководство 2. (von
Verein) член м на председателство
vorlstehen <irr> vi I. (her-) стърча, из¬
пъквам; лиси излизам (напред) 2. geh
(leiten)etw dat~ председателствам |n.-nt
оглавявам| нщ Vorsteher(in) "-s, -;
-nen> m(f) (Leiter, Direktor, Büro-) ръко¬
водителка ) м(ж); (Schul-) директор! ка)
м(ж/
vor stellen I. vt 1. (davorstellen) поставям
(пред нщ) 2. Inach vorn stellen) премест¬
вам 3. (Uhr) премествам [напред); um
eine Stunde - премествам c час на¬
пред 4. (bekannt machen, vorführeti) пред¬
ставям; darf ich Ihnen Frau K. -? мога
ли да Ви представя г-жа К.? 5. (dar
stellen, bedeuten) изобразявам II. /г/sich
- 1. /sich bekannt machen) представям
се; sich in einer Firma - представям се
в дадена фирма 2. (sich ausrnalem sich
dat etw ~ представям си нщ: das kann
ich mir nicht - не мога да си предста¬
вя такова нщ; darunter kann ich mir
überhaupt nichts ~ това не ми говори
нищо: stell dir vor! представи си!
Vorstellung / 1. /Einführung/ представя¬
не cp 2. пдл представление cp 3. sing
i-skraft) въображение cp 4. (Bild, Begriff•
представа ж; eine - von etw haben
имам представа о г нщ; sich dat von
etw eine - machen създавам си пред¬
става за нщ; davon hast du ganz falsche
-en имаш съвсем погрешна предста¬
ва за това Vorstellungsgespräch п
интервю ср (за радопш) Vorstellungs¬
kraft / Vorstellungsvermögen п въ-

vorstoßen
674
vorzeitlich
поражение cp
vor stoßen <irr> I. vt heben придвижвам
напред (рязко, ненадейноi II. vi sein
прониквам. пробивам сн п ът
Vorstrafe / и*;,: предишно наказание,
предпиша присъда
vor strecken vt 1. (Arme, Hände! протя¬
гам напред 2. fig /Geldi заемам. предо¬
ставям временно
Vorstufe /предварителен етап
Vortag т преден ден: (von Ereignis! наве¬
черие ср
vor täuschen vt симулирам, ппецеиирам
Vortäuschung / симулация ж, ин¬
сценировка ж
Vorteil гп предимство ср, полза ж. из¬
года ж; die Vor- u Nachteile предим¬
ствата и недостатъците; -е bringen
нося печалба |нлн изгода|: ~е aus etw
ziehen извличам печалба от шц; jdm
gegenüber im - sein имам предимство
спрямо пкп für jdn von - sein от полза
съм за икг: sich zu seinem - ändern
променям се към добро vorteilhaft adj
изгоден, полезен: das Kleid ist ~ für Sie
роклята подчертава добрите Ви стра¬
ни
Vortrag (’foietraik, pl: 'fo:gtr£:ga| <-(e)s,
Vorträge> m 1. /Rede, VorlesungI лекция
ж; !BerichtI доклад м; einen - halten
изнасям доклад 2. /von Gedichti реци¬
тация ж; /von LiedI изпълнение cp
voritragen <irr> vt 1. (Gedicht! рецити¬
рам: (Lied! изпълнявам 2. (darlegenj
и3л ага м, при веждам
vortrefflich adj отличен, превъзходен
voritreten <irr> vi sein 1. (nach vorn treten/
пристъпвам; einen Schritt - излизам
крачка напред 2. fam fhenviragenl из¬
пъквам
Vortritt <-s, -e> m 1. /Gelegenheit voran-
zugehenl предимство cp, първенство
cp; einer Dame den ~ lassen давам път
на дама 2. CH /Vorfahrt! предимство
vorüber [fo'ry:bs| adv 1. /räumlichj покрай:
an jdm/etw ~ покрай нкг/нщ
2. /zeitlich! минало vorüber,gehen <irr>
vi sein 1. /räumlich! (an jdm/etw) - мина¬
вам покрай (нкг/нщ) 2. /zeitlich! отми¬
навам: (zu Ende gehenI преминавам
vorübergehend adj преходен, време¬
нен
Voruntersuchung /1. med предварите¬
лен преглед 2. :ur предварително след¬
ствие Vorurteil n предразсъдък м,
предубеждение ср vorurteilsfrei, vor¬
urteilslos adj непредубеден Vorver¬
handlung / предварителен разговор
Vorverkauf т предварителна продаж¬
ба Vorverkaufsstelle / пункт м за
предварителна нродажоа
vor verlegen <ohne ge-> vt пренасям
Iii.iii изтеглям| напред
vorvorgestern adv но онзи ден, преди
три дни
Vorwahl/1. toi. предварителни избори
2. тт1 код м за автоматично избиране
Vorwand ffoievant, pl: 'fo:evmd9| <-|e)s,
Vorwände> m предлог .и, претекст ,и;
etw zum ~ nehmen използвам шц като
предлог; unter dem ~ etw zu tun под
предлог, че имам някаква работа
vor: warnen vt предупреждавам /пред¬
варителноI Vorwarnung / предвари¬
телно предупреждение
vorwärts |'fo:ev£rts о 'brv£rts| adv напред
Vorwärtsgang т пън преден ход
vorwärts igehen vi fam напредвам
vorwärts:kommen vi напредвам
Vorwäsche <-, -n> / предпране cp
voriwaschen <irr> iTnepa на предпра¬
не
vorweg [fo:e'v£k| adv 1. (vorher! преди,
най-напред 2. lim Voraus) по-напред,
предварително 3. (an der Spitze! наче¬
ло 4. fam (von vornherein! отначало
5.	(vor allem! преди всичко, най-вече
vorweg Inehmen <irr> vt изпреварвам
Vorweis |'fo:evais| <-es, -e> m CH пред¬
ставяне cp, показване cp vorlweisen
<irr> vt представям, показвам
vorl werfen <irr> vt 1. fig (tadeln) (jdm|
etw - обвинявам |нлн упреквам) (нкг)
за нщ 2. (hinwerfen! jdm/einem Tier etw
- хвърлям на нкг/някакво животно
нщ (за ядене)
vorwiegend I. adj преобладаващ II. adv
предимно
vorwitzig adj 1. (neugierig! любопитен
2. (vorlaut) нескромен, нахален, мио-
гознаещ
Vorwort1 <-(e)s, -е> п предговор м
Vorwort2 <-(e)s, Vorwörter> п А (Präpo¬
sition! предлог м
Vorwurf т упрек м; (Tadel) укор м; jdm
etw zum - machen упреквам нкг за
нщ; sich dat wegen etw Vorwürfe ma¬
chen упреквам/обвинявам се за нщ
vorwurfsvoll adj укорителен, обвини¬
телен
Vorzeichen п 1. (Anzeichen! признак ,vr;
/О/лел/предзнаменование ср 2. мат, mus
знак .и
vorzeigbar adj fam за показ
vor1 zeigen ^показвам; (a. vorlegen)пред¬
ставям
Vorzeit /in grauer ~ в древни времена,
във време оно vorzeitig adj прежде¬
временен vorzeitlich adj древен, пра¬
исторически

vorziehen
675
vulkanisch
vor!ziehen <irr> vt 1. (nach vorn ziehen,
vor etw ziehenJ изтеглям; !VorhängeI
издърпвам, придърпвам 2. (her-! из¬
дърпвам 3. (lieber mögen! etw etw dat ~
предпочитам нщ пред нщ 4. (früher als
geplant erledigen) изтеглям
Vorzimmer n приемна ж, чакалня ж
Vorzug т 1. sing (Vorliebe! предпочита¬
ние cp; (Vorrang) предимство cp, приви¬
легия ж; etw dat den ~ geben отдавам
предпочитание на нщ 2. (Vorteil) преи¬
мущество cp; den - haben, dass ...
имам предимството, че ...
vorzüglich |fo;g'tsy:kli(; o ’fo:gtsy:kli<;J adj
отличен; (Weih, Essen) превъзходен
Vorzugspreis m специална цена vor¬
zugsweise adv (mit Vorliebe/ преимуще¬
ствено; (hauptsächlich/ предимно
Votum [Vo:tom, pl: 'voitan o Vo:taj <-s,
Voten o Vota> n вот м
Voucher [Vaotjej <-s, -(s)> m o n [Touristik/
ваучер M
Voyeur (in) |vga'j0:gj miß воайор .«
vulgär [уиГдеге} adj вулгарен
Vulkan lvül'ka:n| <-s, -e> m вулкан м;
erloschener/untätiger/tätiger - загас-
нал/недействащ/действащ вулкан Vul¬
kanausbruch т изригване ср на вул¬
кан vulkanisch adj вулканичен

W, w
676
Waffeleisen
w
W,	w |ve:| <-, -(sj> n В. в cp /двадесет u
третата буква на немската азбука)
W 1. a bk von West(en) 3 2. abk von Watt
ват .w
Waadt |va:11 /	• u, Bo м /кантон в
Швейцария /
Waage |Va:ga| <-, -n>/l. ii-ch везни мн;
(Personen~i кантар м. теглилка ж; sich
dat die - halten изравнен [или уравно¬
весен! съм 2. Л5П! Везни: er/sie ist (eine]
~ той/тя е (зодия! Везни
waagfejrecht adj хоризонтален
Waagschale / блюдо cp на везни; er
legt jedes Wort auf die ~ той нремерва
|или премисля| всяка своя дума
wabb(e)lig | vab(a)li<;| adj /am пихтиест
/нудинг, желе и dp.)
Wabe j'varba} <-, -n>/пчелна пита
wach |vax| adj 1. /nicht schlafend) буден: -
werden събуждам се 2. fig (aufgeweckt)
жив, отворен; /Sinn, Verstand) буден
Wache |Vaxa| <-, -n> / 1. (Wachdienst,
mannschaft) караул м, стража ж, часо¬
вой м; /Wachposten) караул, пост м; -
haben дежурен \нли на ггост| съм
2. (Wachlokal) караулно помещение;
(Polizei-) полицейски участък 3. (Kran¬
ken-) рсжурстт ср до легло на болен;
bei jdm - halten бдя до нкг
wachen vi 1. geh (wach sein) будувам,
бодърствам 2. (Wache halten) bei jdm -
бдя до нкг 3. (aufpassen) über jdn/etw
akk - бдя над нкг/за нщ
Wachhund ткуче ср пазач Wachmann
<-(e)s, -leute> m 1. (Wächter] пазач м
2. A (Polizist) полицай м
Wacholder |va'xalde| <-s, -> m 1. вот хвой¬
на ж 2. (-schnaps) джин м
Wachposten £ Wachtposten
wachi rufen <irr> vt (Erinnerungen) събуж¬
дам; (Vergangenheit) възкресявам
Wachs (vaks) <-es, -e> n восък м; - in jds
Händen sein ßg мекушав съм, правя
всичко, което някой попска
wachsam adj бдителен; (Blick, Auge) зо¬
рък
wachsen ['vaksanj <wächst, wuchs,
gewachsene I. vi sein 1. (größer werden)
раста, пораствам; hoch gewachsen
израсъл, избуял: in die Breite/Höhe -
расл а на пшрочина/височина; sich dat
einen Bart/die Haare - lassen пускам
си брада/(дълга| коса 2. ßg (zunehmen)
изпълнявам; (sich ausdehnen) наедря-
вам; die -de Rezession растяща реце¬
сия; mit -der Sorge c нарастващо без¬
покойство >jdm gewachsen sein мога
да се меря с нкг; etw dat nicht ge¬
wachsen sein не съм дорасъл за нщ,
нщ не ми е по силите II. vt haben (mit
Wachs versehen! мажа c восък
wächsern [Vsksen) adj a. fig восъчен
Wachsfigur /восъчна фигура Wachs¬
figurenkabinett n паноптикум м /му¬
зей c восъчни фигури на забележи¬
телни личности! Wachsmalstift т
щифт м за восъчна живопис
wächst [vekst] 3. pers sing pr von wachsen
Wachstuch n мушама ж за маса
Wachstum <-s> kein Pi n растеж м
wachstumsfördernd adj стимулиращ
растежа wachstumshemmend adj за¬
бавящ растежа Wachstumshormon
<-s, -e> n хормон M на растежа Wachs¬
tumsrate/ wir-Isen процента/ на иконо¬
мически растеж за определен период
Wachtel l'vaxtal] <-, -n> / zoo пъдпъ¬
дък м
Wächter(in) |'v£gte| <-s, -; -, -nen> m(Jj
пазач м; (Nacht-) нощен пазач
Wachtmeister |'vaxtmaiste| m старшина
M, фелдфебел а/ Wach(t|posten m ча¬
совой а/, пост а/ Wacht(t)urm m на¬
блюдателна кула, вншка ж
wack(ejlig adj 1. (Stuhl, Tisch) нестаби¬
лен, клатещ се; (a. Zahn) разклатен
2. fam (schwach) - auf den Beinen sein
клатят ми се краката /положението
ми е критично) 3 .fig, fam (Unternehmen,
Position) несигурен
Wackelkontakt m нестабилен [или лош|
контакт
wackeln (Vakaln) vi 1. haben (Möbel, a. Zahn)
клатя се; (zittern)разклащам се; mit den
Ohren - мърдам c уши 2. haben fig, fam
(Herrschaft, Position) разклащам 3. sein
(unsicher gehen) клатушкам се, олюля-
вам се
wacklig 5; wack(e)lig
Wade [Va:da] <-, -n> / прасец м
Waffe [Vafa| <-, -n> /оръжие cp; zu den
~n rufen мобилизирам; die ~n strecken
капитулирам; /£капитулирам, преда¬
вам се; jdn mit seinen eigenen ~n
schlagen fig c неговите камъни по
неговата глава
Waffel [Vafal] -п>/ вафла ж, гофрета
ж Waffeleisen п гофретник м

Waffenbesitz
677
Waffenbesitz m притежаване cp на
оръжие: illegaler - незаконно прите¬
жаване на оръжие Waffenembargo
<-s, -s> n оръжейно ембарго Waffen¬
gewalt /mit ~ c военна сила Waffen-
händler(in) mffjтърговеца« на оръжие
Waffenlager n оръжеен склад, арсе¬
нал м Waffenlieferung / доставка ж
на оръжие Waffenruhe / I временно |
прекратяване на военни действия Waf¬
fenschein т разрешително ср за при¬
тежаване на оръжие Waffenstillstand
т примирие ср
wagemutig adj смел. безстрашен
wagen |'va:gon| I. vt 1. /sich nicht scheuen!
осмелявам се. смея: (es) - etw zu tun
осмелявам се да направя нщ: wage bloß
nicht, mir zu widersprechen! ne се ос¬
мелявай да ми противоречиш! 2. (ris¬
kieren) рискувам, дръзвам; dieser
Ausschnitt ist sehr gewagt това декол¬
те е доста предизвикателно: wer nicht
wagt, der nicht gewinnt spnchw който
рискува, печели поговорки II. vr sich
- (etw zu tun) осмелявам се (да напра¬
вя пщ): sich nicht aus dem Haus ~ не
смея да изляза от къщи
Wagen |Va:gan] <-s, -> т 1. (Personen-)
лека кола. (лек) автомобил: (Lastkraft-)
товарен автомобил; (Liefer-l транс¬
портна кола 2. (Zirkus-, Zigeuner-, Plan-)
фургон .и,- /Pferde-i каруца ж; (Straßen¬
bahn-) мотриса ж; IEisenbahn-/ вагон м
3. (Einkaufs-) количка ж; (Kinder-) дет¬
ска количка 4. astr der Große/KIeine -
Гблямата/Малката мечка Wagenfüh¬
rer т машинист м; (Straßenbahn) ват¬
ман а/ Wagenheber ткрик.u Wagenko¬
lonne /колона ж от автомобили Wa¬
genladung /товар .и на една кола/
вагон (мярка за товар/ Wagenpark т
автомобилен парк: bau:; вагонен парк
Waglgjon1^ |va'g5: о va'gorg) <-s, -s> m
вагон .-и
waghalsig (Va:khalzi<j| adj 1. (Mensch) лу¬
дешки. безразсъдно смел 2. (Unterneh¬
men) рискован, изключително опасен
Wagnis |'va:knis| <-ses, -se> n 1. (Risiko)
риск м; ein - auf sich nehmen поемам
риск 2. (Unternehmen) рисковано дело
|гш< начинание!
Wahl |va:l| <-, -en> /1. (a. Aus-) избор .и;
nach ~ по избор: seine - treffen правя
своя избор; keine (andere) - habeni,
als ...) нямам друг избор (освен ,..);
wer die ~ hat, hat die Qual spnchw не
е лесно да имаш избор 2. (Qualität)
качество ср; erste - wiiit.sch първо ка¬
чество 3. mi. избори мн; sich zur ~
aufstellen lassen кандидатирам се на
Wahlsystem
избори: zur - gehen нриегьпвам към
избори
wählbar adj избираем
Wahlbenachrichtigung/изборно извес¬
тие wahlberechtigt ad/ишщ прави да
участва в избори Wahlberechtigte -'.ein
-r, -n, -n> /77/който има право да участ¬
ва в избори Wahlbeteiligung / изби¬
рателна активност: eine hohe - висо¬
ка избирателна активност Wahlbetrug
<-[eis> kein Pim фалшифицира не ср на
избори, изборни машинации Wahl¬
bezirk /7? избирателен район
wählen |Ve:lan| I. vt 1. (aus-) избирам,
подбирам 2. pol избирам: jdn zum
Abgeordneten - избирам нкг за депу¬
тат: jdn Ln den Bundestag ~ избирам
нкг в Бундестага 3. ги (Nummer) изби¬
рам II. vi 1. (aus-) избирам, подбирам
2. roi. (abstimmenl гласувам 3. ти наби¬
рам
Wähler)in) <-s, -; -, -nen> miß избира¬
тел |ка| м(ж)
Wahlerfolg m изборен успех Wahler¬
gebnis n изборен резултат
wählerisch adj (Käufer, Kunden) взискате¬
лен. претенциозен; (im EssenI нрнднр-
ЧИВ
Wählerschaft <-> kein Pi f избиратели
мн Wählerstimme -n^- / избирате¬
лен глас
Wahlfach n (Schule) свободно избираем
\u.in факултативен! предмет wahlfrei
adj (Schulfach) свободно избираем, фа¬
култативен Wahlgang т избирателен
|ала изборен) тур; im ersten ~ па in.p-
вия изборен тур Wahlgeheimnis п
изборна тайна Wahlkampf т предиз¬
борна кампания Wahlkreis т избира¬
телен район Wahllokal п избирателна
секция
wahllos adv безразборно, наслука
Wahlniederlage / изборно поражение
Wahlplakat п предизборен плакат
Wahlprogramm п предизборна прог¬
рама Wahlrecht п 1. (Recht) избирател¬
но право: aktives/passives - активно/
пасивно избирателно право: allgemei¬
nes - общо избирателно право 2. /Ge¬
setzt1 право ср на избор
Wählscheibe /телефонна шайба
Wahlschein т удостоверение ср, с ко¬
ето може да се гласува в друга изби¬
рателна секция Wahlsieg т изборна
победа Wahlsiegerlin) <-s, -, -, -nen>
miß гюбеднтел(ка) м(ж) в избори
Wahlsprengel <-s, -> m/lroi (Wahlbereich
mit einem Wahllokal) избирателен район
само c една избирателна секция Wahl¬
spruch т изборен лозунг Wahlsystem

Wählton
678
Waise
n избирателна система
Wählton <-(e)s, -töne> m !звуков) сиг¬
нал при набираме па телефонен но¬
мер
Wahlurne / избирателна урна
wahlweise adv но избор
Wahn |va:n| <-(e)s> kein PI m 1. geh
i-Vorstellung! илюзия ж, заблуда ж,
химера ж 2. ;.ш» халюцинация ж, ма¬
ния ж
Wahnsinn т 1. мио лудост ж 2. /ат
!Unvernunft! безумие ср, безразсъдст-
но cp; das ist doch | hellen ~! това е
чиста лудост! wahnsinnig I. adj I.
iverriicktj откачен, побъркай; мш луд:
jdn - machen fim побърквам нкг 2.
/ат taußerordentlich! умопомрач ителен,
страхотен; -е Schmerzen /ат страхот¬
ни болки Н. adv fig, /ат isehr) страшно
i много); ich habe mich - darüber gefreut
Jam страшно се зарадвах Wahnsinnige
<ein -r, -n, -n> /7?/'луд(а) м/ж)
Wahnvorstellung/фикс-идея ж, илю¬
зия ж
wahr (va:ej adj 1. (der Wahrheit entsprechend!
истински; (-heitsgetreu) действителен;
nicht ~? нали?; daran ist kein -es Wort
в зова няма капка истина [или една
вярна дума|; so - ich hier stehe! това
е цялата |или пз>лната| истина!; das
darf doch nicht - sein! /аттова не може
да бъде! 2. (wirklichI реален; (echt) ис-
тпнски; ~ werden осъществявам се;
etw ~ machen осъществявам нщ; er
hat sein Versprechen - gemacht той
изпълни обещанието си; sein -es
Gesicht zeigen показвам истинското
си лице; im -sten Sinne des Wortes в
истинския смисъл на думата 3. (ausge¬
sprochen) истински; eine -е Pracht съ¬
щински разкош
wahren |'va:ran| vt geh 1. (be~j пазя; (а.
Geheimnisj запазвам; den Schein - да¬
вам вид, подхранвам лъжливо впечат¬
ление 2. (Interessen, Rechte) защитавам,
съблюдавам
während [Veirsnt] 1. prp +gen o dat no
време на, в продължение на II. konj
докато
währenddessen [ve:rant'd£san| adv в това
време, междувременно
wahr haben vt nicht - wollen, dass ... не
мога да повярвам, че ...
wahrhaft I. adj geh (echt, ehrlich) истин¬
ски; /wirklich) действителен II. adv geh
наистина, действително
wahrhaftig (vaie'haftrg) I. adj geh (wahrheits¬
liebend) правдив II. adv geh (tatsächlich)
наистина; ~! действително!
Wahrheit <-, -en> / истина ж; in - в
действителност; um die - zu sagen да
си кажем привичката, да си кажем
истината в очите; das ist die reine -
това c чистата истина wahrheitsge¬
mäß, wahrheitsgetreu ach' правдив,
правдоподобен
wahrlich adv geh наистина
wahrnehmbar adj видим, забележим,
осезаем
wahr I nehmen <irr> vt 1. (Geräusch,
GeruchI възприемам, долавям 2. (be¬
merken) забелязвам 3. (Chance, Gelegen¬
heitI възползвам се от; (Termin, Frist)
спазвам; (Interessen) защитавам
Wahrnehmung <-, -en> / 1. (sinnlich)
възприятие cp 2. (von Termin) спазване
cp; (von Interessen) защитаване cp
wahrsagen, wahrlsagen I. vi предсказ¬
вам, пророкувам; sich dat ~ lassen
гледат ми (ясновидка) II. vt предсказ¬
вам Wahrsager(ön) <-s, -; -, -nen> m(ß
ясновидец M, ясновидка ле, гадател(ка)
м(ж)
Wahrsagung <-, -en>/l. sing (das Wahr¬
sagen) предсказване cp 2. (Prophezeiung)
предсказание cp. пророчество cp
währschaft ['verefaft| adj CH 1. (tüchtig,
kräftig) свестен, способен 2. (solide) со¬
лиден; ein -es Kleidungsstück солидна
дреха
wahrscheinlich [va:e'/ainlig| I. adj вероя¬
тен; es ist nicht -, dass ... малко веро¬
ятно е да ... II. adv вероятно Wahr¬
scheinlichkeit <-, -en> / вероятност
ж; aller - nach по всяка вероятност;
wie groß ist die dass ...? каква e
вероятността да ...?
Wahrung <-> kein PI / пазене cp, съх¬
раняване cp
Währung |'vE:ruq) <-, -en> / валута ж
Währungsausgleich m изравняване cp
на валути Währungseinheit / валутна
единица Währungsfonds m валутен
фонд Währungskorb m валутна кош¬
ница Währungsordnung /валутен ред
Währungspolitik <-> kein PI/ валутна
политика; die gemeinsame - der Mit¬
gliedsstaaten der Europäischen Union
обща валутна политика на страните-
членки на Европейската общност
Währungsreform / валутна [или па¬
рична] реформа Währungssystem п
валутна [или парична| система Wäh¬
rungsumstellung /s. Währungsreform;
Währungsunion / Europäische - Ев¬
ропейски валутен съюз
Wahrzeichen п отличителен белег, сим¬
вол ..и
Waise |Vaiza] <-, -п> /сирак м Waisen-

Waisenhaus
679
Wanderung
haus n сиропиталище cp, приют .и за
сираци Waisenkind п сирак м Waisen¬
rente / пенсия ж за сирак
Wal [va:l| <-fe|s, -е> т zoo кит м
Wald (valt, pb'vtIde] <-(e)s, Wäldeo mгора
ж; a. fig лес м; den - vor Bäumen nicht
sehen fam не виждам очевидното: wie
man in den - hineinruft, so schallt es
heraus sprichw каквото повикало, та¬
кова се обадило поговорка Wald¬
arbeiter т горски работник Waidbe¬
stand т горски фонд Waldbrand т
горски пожар Waldlauf т крос м в
гората Waldmeister т вот същинска
лазаркиня
Waldorfschule [Vakbrfju:la| / антропо-
софско училище
Waldrand т покрайнина ж на гора: ат
-	ма края на гората Waldschaden т
горски щети Waldsterben п измираме
ср на дървета поради силно замърся¬
ване на околната среда Waldweg т
горски път, горска пътека
Wales |w£ils| <-> п сюс Уелс м
Walfang т улов м на китове Walfänger
|Va:lf£(]e| т 1. /Mensch) китоловец м
2. /Boot) китоловен кораб
Waliserlin) |va'li:ze| <-s, -пеп> т/f/
мъж .и. жена ж от Уелс
Walkie-TalkieRR <-{s), -s> п уокн-токи
ср
Walkman® <-s, -men> т уокмен м
Wall |val, pl: Vtla) <-(e)s, Wälle> m /Erd-/
насип м; /Schutz-/ вал м, дига ж
Wallach [Valax| <-[ets, -e> m zoo скопен
жребец
wallen [Valsn| vi /spmdelnj кипя: /wogen)
бушувам, вилнея, вълнувам се: -des
Haar падаща на вълни коса: -des
Gewand диплеща се дреха
Wallfahrerl in) <-s, -; -, -nen> т/f/ пилиг¬
рим м, поклонник .и, гюклонничка ж
Wallfahrt [Valfaiet)/пътуване ср на по¬
клонение Wallfahrtsort т свещено
място за поклонение
Wallis l’valis] п gk><; Вале м /кантон в
Швейцария)
Wallung <-, -er\> f/Sieden! кипене cp; fig
/Erregungj вълнение cp. възбуда ж; in
-	bringen възбуждам, развълнувам
WalnussRR l'valnos] / вот орех м Wal-
nussbaumRR m p/.t орех м
WalrossRR |'valr:>s| /?, WalroßAlt n zon
морж M
walten [Valtanj vi geh 1. /wirkenI дейст¬
вам: /beherrschen/ управлявам, разпо¬
реждам (се) 2. (üben) Gnade/Vemunft -
lassen проявявам мнлост/разум
Walze l'valtsa) <-, -n> / валяк м, цилин¬
дър м; m валц м
walzen l'valyanj vt /glätten/ зарапиивам.
изглаждам: : Metall Stahl; валцувам
wälzen J'vtitsan] I. vt 1. /rollen. търка¬
лям: die Schuld auf jdn - нрехвърлям
вина върху нкг 2. fam ;Akten, Bücher
ровя се в. прелиствам: ;Probleme'' боря
прен, решавам 3. са>те овалвам, отър-
колвам: etw in Mehl ~ овалвам нщ в
брашно II. 1-тг sich - търкалям се.
въртя се: sich schlaflos im Bett - въртя
се буден в леглото: sich im Schlamm
-	/SchweinI въргалям се в калта
walzenförmig [ValtssnfcErmiql ad/ цилин¬
дричен
Walzer fvaltsp] <-s, -> m валс м
Wampe |Vampa| <-, -n> f pej, fam шкембе
cp. търбух .и, тумбак м
wand |vant| /. u 3. pers sing imp von wän¬
den1
Wand |vant, p/.-Vendsl <-, Wände>/степа
ж ►-an - wohnen живеем врага до
врата: spanische - параван; die Wände
haben Ohren fam и стените имат уши;
in meinen vier Wänden н собствения
мм дом; weiß wie die - бял като пла т¬
но; jdn an die - spielen fig засенчвам
нкг; mit dem Kopf durch die - wollen
fig, fam проявявам твърдоглавие: mit
dem Kopf gegen die - rennen fig бл ис¬
кам си главата в стената: da kann man
ja die Wände hochgehen! fam това e
нечувано!, напрано можеш да полу¬
дееш!
Wandel |Vandsl| <-s> kein PI m промяна
ж; im - der Zeiten през годините, c
течение на времето
wandeln |'vandaln| I. vi sein geh /gehern
ходя, разхождам се: sie ist ein -des
Wörterbuch scherz, fam тя е жива ен¬
циклопедия II. vt променям III. w; sich
-	променям се
Wanderausstellung/ п ътуваща излож¬
ба Wanderbühne / пътуваш теат ър
Wandieirer |'vandlaire| <-s, о т. Wand-
(rlerin l'vandlr|ann| -nen> / пъте¬
шественика/. ггътешественичка ж. ту¬
рист! ка) м/ж/
Wanderkarte / туристическа кар та
wandern l'vandenj vi sein 1. /zu Fuß gehen;
ходя: /einen Ausflug machen) отивам на
излет, правя туризъм 2. geh /von Ort zu
Ort ziehen/ странствам, скитам: ?.<»>
мигрирам 3. iumherschweifeni лутам се:
/а. Blicke) рея се: /Gedanken! блуждая
Wanderpokal т преходна купа Wander¬
schaft <-> kein Pl f пътешествие cp:
auf - gehen тръгвам на пътешествие;
auf der - на път
Wanderung <-, -en>/l. fAusflugI поход
.и. излет .w 2. /von Völkern) преселение

Warcderverein
680
Warmwasserheizung
cp: ia. von Tieren; миграция ж
Wanderverein m туристическо дру¬
жество Wanderweg rn туристически
маршру т Wanderzirkus m пътуващ
цирк
Wandgemälde n стенопис м
Wandlung [Vandluq) <-, -еп>/1. (Verände¬
rung,i промяна ж; (Verwandlung) превръ¬
щане cp. преобразуване cp 2. им пре-
осъщеетвлеиие ср
Wandrersin] mfß у Wandielrer
Wandschrank т стенен шкаф Wand¬
spiegel ,7? стенно огледало Wandtafel
/ черна дъска
wandte |vanta| /. и 3. pers sing imp von
wenden2
Wanduhr / стенен часовник
Wange l'vaqa) <-, -n> f geh буза ж; ~ an
- плътно един до друг
wankelmütig j'var)folmy:ti<;] adj geh колеб¬
лив. нерешителен
wanken |'vaqkan| vi 1. haben ischwanken)
клатя се; ins Wanken geraten разлю-
лявам се. разклащам се 2. sein (schwan¬
kend gehenj залитам, клатушкам се
wann |van| adv кога; seit ~? откога?; bis
~? докога?: von ~ bis ~? откога доко¬
га'/: ich weiß nicht, - sie kommt не
знам кога ще дойде: ~ auch immer
когато и да е
Wanne l'yanaj <-, -п>/1. (Bade-! вана ж
2. км (ÖI-I картер м
Wanst jvanst, pl: VenstaJ <-es( Wänste> m
pej, /ат шкембе cp, тумбак м; sich dat
den ~ vollschlagen натъпквам си тум¬
бака
Wanze l'vantsa) <-, -n>/1. zog дървеница
ж 2. tb::ii (Abhör-) бръмбар .w
WAP-Handy /? мобилен телефон c ин¬
тернет достъп
Wappen |'vapan| <-s, -> n rcpo.u Wappen¬
schild m щит ,w на герб Wappentier n
животно, изобразено върху герб на
държава. град и др.
wappnen [Vapnan) ir sich gegen etw -
geh подготвям се за нщ, въоръжавам
се за нщ
war (va:g| /. и 3. pers sing imp von sein1
warb [varp| I. u3. pers sing imp von werben
Ware [Va:ra| <-, -n> / стока ж; (Artikel)
артикул м; eine - führen продавам
определена стока: heiße - jarg: конт¬
рабандна, крадена стока, наркоти¬
ци, оръжие Warenangebot п предла¬
гане ср на стоки Warenaufzug /стова¬
рен асансьор Warenautomat т моне¬
тен автомат за продажба на стоки
Warenbestand т стокова наличност
Warenhaus п универсален магазин
Warenhauskette / верига ж универ¬
сални магазини Warenkorb т пазар¬
ска кошница Warenlager п склад .и
Warensendung / стокова пра тка Wa¬
renumsatzsteuer -n> / CH rn (auf
den Warenumsatz: erhobene Steuer) данък
м оборот Warenzeichen п фабрична
[или заиазепа| марка: eingetragenes -
регистрирана фабрична марка
warf jvarfj 1. и 3. pers sing imp von werfen
warm [varm] <wärmer, wärmste> adj 1. iallg,
a. Farben, Töne) топъл: es ist ~ топло e;
mir ist ~ топло ми е; - halten (Kleidung)
държа топло: zieh dich - an! облечи
се топло!; ~ machen затоплям: sich ~
laufen загрявам: den Motor - laufen
lassen загрявам мотор 2. fig l-herzig)
топлос ърдечен: mit jdm nicht ~ werden
Jäm някой ми е несимпатичен [или
неприятен|. не мога да си пасна с нкг:
dieses Restaurant kann ich wärmstens
empfehlen препоръчвам горещо този
ресторант: sich dat jdn - halten /am
запазвам нечия симпатия
Warmblüter |'varmbly:tE| <-s, -> m 7.0o
топло K p ъ B H o жив от H o
Wärme |'v£rma| <-, rar-n> fa. fig thys топ¬
лина ж; ist das eine - (hier)! колко e
топло (тук)! wärmebeständig adj т:м
топлоустойчив Wärmedämmung <-,
-en> / топлоизолация ж wärmeemp¬
findlich adj топлочувствителен Wär¬
meenergie /топлинна [или термична|
енергия Wärmehaushalt т топлинен
баланс Wärmekraftwerk птоплоелек¬
трическа централа Wärmelehre /phys
термология ж, наука ж за топлината
wärmen I. vtf vi топля, затоплям, грея.
загрявам II. кг.-sich - топля се, грея се
Wärmepumpe / термопомпа ж Wär¬
mequelle /топлоизточник м Wärme¬
speicher ттоплинен акумулатор Wär¬
mestrahlung/топлинно лъчение [или
изл ъчване) Wärmezufuhr / топлопо¬
даване ср
Wärmflasche/грейка ж, термофор м
Warmfront <-, -еп> /метео топъл (въз¬
душен) фронт
warmihalten*11 14 s. warm 1.
Warmhalteplatte / блюдо cp, в което
яденето се държи топло
warmherzig adj топлосърдечен
warm laufenAlt vis. warm 1.
Warmluft/топъл въздух
Warmmiete //am наем ,м е включени
консумативи
Warmstart <-(e)s, -s> т inform „горещо“
стартиране
Warmwasserbereiter IvarmVasebaraite]
<-s, -> m електрически [или газов)
бойлер Warmwasserheizung / парно

Warmwasserspeicher
681
waschecht
отопление Warmwasserspeicher m
бойлер .и Warmwasserversorgung /
снабдяване cp c топла вода
Warnanlage f предупредителна [или
алармена) система Warnblinkanlage /
Auto аварийни светлини Warndreieck
п Aino предупредителен триъгълник
warnen l'varnan] vt предупреждавам:
jdn vor etw dat - предупреждавам нкг
за нщ: ich habe dich oft genug vor ihm
gewarnt достатъчно често те предуп¬
реждавах за него
Warnmeldung / предупредително съ¬
общение Warnschild п предупредите¬
лен знак WarnschussRR т предупре¬
дителен изстрел Warnsignal п пре¬
дупредителен сигнал Warnstreik т
предупредителна стачка
Warnung <-, -еп> / предупреждение
cp; - vor etw dat предупреждение за
нщ: ohne vorherige - без предупреж¬
дение: das soll mir eine - sein това
трябва да ми е за урок: das ist meine
letzte - това е последното ми предуп¬
реждение
Warnzeichen n 1. /Warnschild! предупре¬
дителен знак 2. fig/Warnsignal) предуп¬
редителен сигнал
Warschau l'varjauj п ши.; Варшава ж
Warschauer Pakt <-(e)s> kein Pi m ror
Варшавски договор
Wartehalle f s. Warteraum; Warteliste /
списък Ai на чакащите
warten |Vartsn| I. vi auf jdn/etw akk -
чакам нкг/нщ: warte mal! почакан!,
поспри малко!: mit etw - изчаквам c
нщ. не бързам да направя нщ: nicht
auf sich - lassen не карам да ме чакат,
не закъснявам: darauf ~, dass ... чакам
да ...: worauf wartest du (denn) noch?
какво чакаш още?; na warte! Jam ча¬
кай. ще видиш тп!; da kannst du lange
-! Jam |ще1 има дълго да чакаш! II. vt
(Maschine/ обслужвам: /Аию) поддър¬
жам
Wärter(in) (Verte) <-s, -; -, -nen> miß па¬
зач (ка) м/ж); IGefängnis~/ надзира¬
тел (ка) м/ж)
Warteraum т, Wartesaal т чакалня ж
Warteschleife <-, -n> fl. ai.üo ~n ziehen
изчаквам, кръжейки, докато получа
разрешение за кацане 2. гш ich bin
schon seit Minuten in der - чакам връз¬
ка вече няколко минути Wartezeit /
време ср за чакане Wartezimmer п
чакалия ж
Wartung <-, -еп> /1. ттеи (техническо)
обслужване 2. кг/ поддръжка ж
warum |va'rum| sc/'/защо?: - nicht? защо
(ii'i.K) ne?; - nicht gleich so? Jam така
трябваше да стане от самото начало!
Warze fvartss] <-, -п> /1. :Наш~; брада¬
вица ж 2. !Brustзърно ср
was jvas) I. pron intet 1. -welches Ding
weicher Grund; какво, що: - ist das?
какво е това?: - willst du? какво ис¬
каш?: - ist geschehen? какво се е слу¬
чило?: was ist jogibt’s]? какво има |ллг/
става|?: - ist Ihr |о sind Sie von| Beruf?
какъв сте (по професия)?: - Sie nicht
sagen! какво говорите!, не мога да
повярвам!; ach -I/ат я виж тп! 2. ~ für
einlei...? какздз. каква, какво ...?. що
за ...?: - für eine Wohnung sucht ihr?
какво жилище търсите?: - für eine sie
ist, weiß ich auch nicht и аз не знам що
за човек е тя: - für ein Unsinn! що за
глупост!: - war das für eine Anstren¬
gung! fam ама че напрежение беше
това! 3. fam /wie viel/ - kostet das? кол¬
ко струва това? 4. fam iwie bitte?) ~?
какво? рп.зг моля? 5. fam (nicht wahr)
das hättest du nicht gedacht, ~? ne cn
очаквал (това), нали? 6. fam (warum)
защо: - lachst du? защо [или какво| се
смееш? II. pron rel което, какво(то):
nicht wissen, - man tun soll не знам
какво да правя: alles, - ... всичко,
което das Beste, - ... най-доброто,
което (das,) - er sagt (това,) което
тон казва: - du auch (immer) sagen
magst каквото и да кажеш |или раз¬
правяш! И1. Рюп indeffam /etwas/ пешо.
das ist - anderes това е нещо друго:
das ist immerhin - това все пак е нещо.
ist ~? има ли нещо?: hat man so - schon
gesehen? виждал ли е някои подобно
нещо?: nein, so ~! не. и дума да не
става!: (erstaunt) я виж ти!
Waschanlage / 1. fAuto-i автомивка ж
2. /5сЛе?'Ьел~/система ж за миене стьк-
ла на автомобил Waschanleitung /
инструкция ж за пране waschbar adj
който може да се пере Waschbär rn
zoo CHOT.il. миспда мечка Waschbecken
п мивка ж. умивалник м
Wäsche l'vtja] <-, -п>/1. sing (Bett-, Tisch-,
Unter-) бельо cp 2. (das WäschenI пране
cp 3. sing (~ zum Waschen) пране: -
waschen пера 4. /Legalisierung,/ die -
illegaler Gelder пране на мръсни \или
нелегални| пари ►dumm aus der -
gucken fam гледам като теле в желез¬
ница, пуля се. seine schmutzige - (vor
anderen Leuten) waschen fig изкарвам
кирливите си ризи (на показ|
waschecht adj 1. (Farbe) нензбеляващ
при пране: (Kleidungsstück) иепускащ
боя та си при пране 2. ßg (typisch) ein
-er Berliner истински берлинчанин

Wäscheklammer
682
Wäscheklammer / щипка ж ja пране
Wäscheleine / въже cp за простираме
па пране, простор .и
waschen jVafanl -.'wäscht, wusch, ge¬
waschen::- I. vi пера 11. vi Mпя: Waschen
und Legen iöeirn Friseur] миене n водна
ондулацня III. vr: sich - мия се ► eine
Ohrfeige, die sich gewaschen hat fam
звучна плесница
Wäscherei [ve/a'rail <-, -en> /пералня ж
Wäscheschleuder / центрофуга ж
Wäscheschrank m. шкаф .w за бельо
Wäscheständer m сушилнпк м Wä¬
schetrockner <-s, -> m I. Hi. сушилня
ж 2. (Ständer; сушилнпк м
Waschgang oieis, -gänge> in етап om
процеса па пране а перална (машина!
Waschküche / 1. iWaschraum] пералня
.vr 2. J'arn (dichter Nebel! баня ж Wasch¬
lappen т 1. izum Waschen! кесия ж за
миене, тригзка ж 2. pej, (am (Feigling!
етрахоиъзлt>o .и Waschmaschine /
пералня ж waschmaschinenfest adj
които може да се пере в пералня
Waschmittel п перилен препарат
Waschpulver п прах м за пране
Waschraum т умивалня ж Waschsa¬
lon /п обществена пералня Wasch¬
schüssel /леген а/ Waschstraße/мпо
автомивка ж
wäscht |vt/t| 3. pers sing pr von waschen
Waschung <-, -en> / измиване cp
Waschweib nfig pejwiюкарка ж Wasch¬
zeug <.-|e|s, -e> n принадлежности мн
за миене
Wasser |'vasc| <-s, -> n вода ж; etw
schwimmt (o treibt) auf dem ~ нщ плува
[//.? и се н ос и | но водата: unter -
(überflutet] наводнен: ~ abstoßend \о
abweisend| водоотблъскващ. непро¬
мокаем ► Kölnisch - одеколон; bei -
und Brot на хляб и вода (в ареста); -
lassen (urinieren) пускам (една) вода
разг. ходя по малка нужда: ins - fallen
fig. /ат пропадам, не се състоя (напр.
концерт. представление. /; jdm nicht
das - reichen können _ljg не мога да
стъпя на малкия пръст на нкг: nahe
am - gebaut haben fig, fam сълзите ca
на очите ми: mit allen ~n gewaschen
sein fam врял и кипял съм. минал съм
през огън и вода: sich über ~ halten fig
свързвам двата края. крепя се: das ~
läuft mir im Munde zusammen потичат
мн лигите: das ~ steht ihm bis zum Hals
fig затънал е до гуша: - auf jds Mühle
sein fig наливам вода в нечия водени¬
ца разг; bis dahin fließt noch viel - den
Bach loden Rhein) hinunter още много
вода има да изтече дотогава wasser¬
Wasserspeier
abstoßend'"1 adj s. Wasser; wasserab¬
weisend^1 adj s. Wasser; Wasseran¬
schluss1™ m включване cp към водо¬
провод Wasseraufbereitungsanlage
<-, -n> / водопречпетваща инстала¬
ция Wasserbad n im ~ kochen варя на
водна баня Wasserball т 1. sing (Spiel!
водна топка 2. (Ball für !.] водна топка;
(aufblasbarer Spielball) надуваема топка
Wasserbett п водно легло
Wasserdampf т водна пара wasser¬
dicht adj N.un (водонепропусклив:
(Regenmantel/ непромокаем; (Uhr] водо¬
устойчив wasserdurchlässig adj водо-
пропускащ. промокаем Wasserenthär¬
ter <-s, -> т омекотптел м за твърда
вода Wasserfall т водопад м ►wie ein
- reden fam дърдоря [или бърборя|.
без да спирам Wasserfarbe/акварел
.и, водни бои wasserfest adj водоус¬
тойчив Wasserfloh т хоо водна бълха
Wasserflugzeug п хидроплан м Was¬
serglas п 1. /Trinkglas] водна чаша
2. sing снсм водно стъкло Wassergra¬
ben т ров а/ с вода Wasserhahn т
кран м на чешма Wasserhaushalt т
kiol, MF.D воден баланс
wässerig |'v£sarx<;| adj 1. (mit Wasser ver
dünnt]разводнен 2. мпо серозен 3. (Sup¬
pe] блудкав; /Obstj воднист
Wasserkessel m 1. (in Küche] казан м за
варене 2. if.ci-i парен котел Wasserko¬
cher <-s, -> т уред м |или кана ж\ за
варене на вода Wasserkopf т мпо хид-
рокефал м Wasserkraft /водна сила.
хидроенергия ж Wasserkraftwerk п
водноелектрическа централа Wasser¬
lauf т воден поток Wasserleitung /
водопровод м Wasserlilie /вот водна
лилия wasserlöslich adj водоразтво¬
рим Wassermann т astr Водолей м;
er/sie ist (ein) - той/тя е (зодия) Водо¬
лей Wassermelone / вот диня ж Was¬
sermühle /воденица ж
wässern |'v£sen) vt 1. (stark begießen] напо¬
явам 2. gastr (Heringe) накисвам във
вода. за да обезсоля
Wasserpfeife / наргиле cp Wasser¬
pflanze /вот хидрофит м, водно расте¬
ние Wasserpistole / воден пистолет
Wasserrad п водно колело Wasser¬
ratte/1. гоо воден плъх 2. scherz, fam
(eifriger Schwimmer) страстен плувец
Wasserrohr п водопроводна тръба
Wasserschaden т щети мн ог навод¬
нение wasserscheu adj който се бои
от вода Wasserschutzgebiet п воден
резерват Wasserski <-s> kein PI n вод¬
ни ски Wasserspeier <-s, -> m барба-
кан м (декоративен чучур, обикнове¬

Wasserspiegel
683
wedeln
но c форма ни глава на животно:
Wasserspiegel m 1. (Wasserstand! ниво
cp на вода 2. (Wasseroberfläche) водна
повърхност Wassersport m воден
спорт Wasserspülung /казанче cp на
тоалетна, сифон м Wasserstand т
ниво ср на вода
Wasserstoff т снем водород .и Wasser¬
stoffbombe / водородна бомба
Wasserstrahl т водна струя Wasser¬
straße / воден път Wassertropfen т
водна капка Wasserverbrauch т пот¬
ребление ср на вода Wasserver¬
schmutzung <-, -ел> / замърсяване
ср на вода Wasserversorgung / водо¬
снабдяване ср Wasservogel т гею вод¬
на т ип,а Wasserwaage / нивелир м,
либела ж Wasserweg т воден път: auf
dem —(е) по вода Wasserwelle / водна
ондулация Wasserwerfer <-s, -> т по¬
лицейска водопръскачка (за разпръс¬
ват' на демонстранти) Wasserwerk
п водна помпена станция Wasser¬
zähler т водомер м Wasserzeichen п
воден знак
waten [Vartan] vi sein durch etw ~ газя
\или джапа.м] през \или в] нщ
Watsche [Vatjal <-, -n> / А, südd, fam
(OhrfeigeI шамар м, плесница да-
watscheln l'vaijslnl И sein вървя, клатуш¬
кайки се (като патица!
Watt1 (vat| <-(els, -en> n ciior, крайбреж¬
на плитчина,, която се показва над
водата при отлив
Watt2 <-s, -> /? i-Bvs, Tech ват м
Watte [Vatal <-, -n> / вата ж, памук м
Wattebausch т тампон м Wattestäb¬
chen [Vata/t£:p<;sn| п клечки мн за уши
wattieren jva'ti:ran| cohne ge-> vt вати¬
рам
WC |ve:‘ye:| <-(s), -|s)> n тоалетна да-
weben |Ve:ban| <webt, webte o alt, fig
wob, gewebt o alt, fig gewoben> vt, vi
тъка
Weber(in) <-s, -nen> mtfi тъкач|ка|
м(ж)
Weberei [ve:ba'rai| <-, -en> f (Betriebt тъ¬
качница ж
Webpelz m имитация ж на естествена
кожа
Webseite <-, -n> / Web-Site <-, -s> /
imiokm уеб-странпца ж
Webstuhl m тъкачен стан
Wechsel (VeksBl) <-s, -> m 1. (Änderung!
промяна да- 2. (abwechselnd) редуване
cp; im - редувайки се 3. (Aus-) смяна
ж; I Geld-)обтпи\ ж; ein - der Regierung
смяна на правителство 4. гт: (-schein)
менителница да, полица да Wechselbad
п a. fig редуване ср на топъл и студен
душ Wechselbeziehung / взаимоот¬
ношения мн: in - zueinander stehen
имаме взаимоотношения един с др\т
Wechselfälle mpi die - des Lebens geh
превратности на съдбата Wechselgeld
n 1. /Kleingeld/ дребни пари 2. {beim
Bezahlen zurückbekommenes Geidi ресто
cp wechselhaft ad; <Wetten променлив:
/Menschi непостоянен: n'n Leistungen:
колеблив Wechseljahre npl крити¬
ческа възраст: ibei Frauen; климакте¬
риум .и
Wechselkurs <-es, -e> птк валутен курс
Wechselkursmechanismus <-, -mecha¬
nismen> m (Europäische WährungsunionI
механизъм м на валутния курс Wech¬
selkursrisiko <-s, -s o -risiken> n ui.'
риск M на валутния курс Wechsel¬
kursschwankungen fpl ein колебания
мн на валутния курс Wechselkurs¬
system <-s, e> n пи система ж на ва¬
лутни курсове
wechseln I. vt 1. (ab-, aus-, лл7~/сменям,
обменям: Lewa in |o gegen| Euro -
обменям левове в евро 2. (größere
Münzen/Geldscheine in kleinere Umtauschen/
развалям: kannst du mir 50 Euro -?
можеш лп да ми развалиш М) евро?
3. (Worte, Blicke) разменям И. vi проме¬
ням |се|: /а. sichab-/редувам се: Wäsche
zum Wechseln бел ьо за смяна: ich kann
nicht ~ (Geld) ис мога да разваля wech¬
selnd adj сменящ се: (Wetter) проме¬
нящ се: (Glück! променлив
wechselseitig adj 1. (abwechselnd)рецип¬
рочен 2. (gegenseitig! взаимен Wechsel¬
spiel п das - der Farben und Lichter
игра на цветове и светлини Wechsel¬
strom т Е!, променлив ток Wechsel¬
stube /обменно бюро wechselweise
adv 1. (abwechselnd! реципрочно 2. tge
genseitig! взаимно Wechselwirkung /
взаимодействие cp; in ~ stehen нами¬
рам се във взаимодействие
wecken pvekanj vt !Schlafende, Appetit.
Wunsch) будя. събуждам: /Erinnerungeni
възкресявам: (Bedarf, Neid, Neugier;пре¬
дизвиквам
Wecken <-s, -> m A, südd 1. (Brot in läng
lieber Form! продълговат пшеничен бял
хляб 2. (kleines längliches Gebäck! про¬
дълговато хлебче
Wecker <-s, -> m будилник м ►jdm auf
den - gehen \o fallen| fam досаждам na
нкг
wedeln I. vi 1. haben (rasch hin u her
bewegen) mit etw - махам c нщ. размах¬
вам нщ: mit dem Schwanz - /HundI
в ъртя |или махам c| опашка 2. haben о
sein (beim Skifahrenl движа се в ритъм

weder
684
wegI haben
наляво-надясно II. vt haben (mit Schwung
entfernenI etw von etw - махам нщ от
нщ: die Krümmel vom Tisch ~ и збърс¬
вам трохи от маса: der Wind hat den
Hut vom Kopf gewedelt вятърът отвя
шапката от главата
weder j'veide] коп/ - ... noch ... нпто ....
пито ~ das eine noch das andere
пито едното, пито другото; - mein
Bruder noch ich haben es gesagt и и го
брат ми. мито аз сме го казали
weg |v£kj adv 1. ifortj - sein (nicht da seinj
няма ме: /~gegangen sein! излязъл съм:
/~gefahren sein!заминал съм; (verschwun¬
den seinj изчезнал съм: /verloren sein)
изгубен съм; weit ~ von jdm/etw да¬
леч от нкг/нщ: ~ da! махай се (оттук)!;
- mit euch! изчезвайте!; Hände ~! долу
ръцете! 2./ig, /ат (hingerissen) von jdm/
etw ganz ~ sein прехласнат (или зах¬
ласнат! съм от нкг/шц 3. fig/fam (hin-!
über einen Verlust - sein преодолял
|или превъзмогнал) съм загуба
Weg [ve:k, ph've:ga| <-(e|s, -e> m 1. (allgl
път m; (Pfad) пътека ж 2. (Reise-) ту¬
ристически маршрут; (Strecke) път; auf
halbem ~(ej на половината път; auf
dem ~ nach Berlin на път за Берлин;
sich auf den ~ machen тръгвам [шш
потеглям! иа п'ьт, отправям се за ня-
кз>де; jdm etw mit auf den - geben давам
на нкг нщ за из път 3. (Mittel)средство
cp; (Methode) метод м; (Art und Weise)
1гьт, начин ,и. способ м; auf diploma-
tischem/dienstlichem -е по диплома-
тически/служебен път: auf schrift¬
lichem ~е чрез писма |или кореспон¬
денция!: auf dem kürzesten \о schnell¬
sten] ~(е) по най-бързия възможен
начин; auf diesem - по този начин ►auf
dem -е der Besserung sein geh на път
съм да се възстановя; vom rechten ~
abkommen отклонявам се от правия
път; jdn/etw aus dem ~ räumen пре¬
махвам нкг/нщ от пътя си; jdm über
den - laufen засичам се с нкг (случай¬
но); jdm/etw aus dem ~ gehen избяг¬
вам нкг/нщ: gehen Sie mir aus dem ~!
махнете се от пътя ми!; jdm im - stehen
ßg преча на нкг; jdm auf halbem ~(e)
entgegenkommen ßg подавам нкм ръ¬
ка в нужда; etw in die ~e leiten за¬
движвам нщ; sie war auf dem besten
-e, Karriere zu machen тя беше на път
да направи кариера; alle -е führen nach
Rom sprichw всички пътища водят за
Рим поговорка
weg bekommen <irr, ohne ge-> vt fam
1. /entfernen können) махам, отстраня¬
вам 2. /kriegeni die Kinder sind nicht
vom Schaufenster wegzubekommen де¬
цата не могат да се откъснат от вит¬
рината
Wegbereiter(in) <-s, -; -, -nen> m(ß пи¬
онер м; der - für etw човек, който
проправя пътя за нщ
wegibleiben <irr> vi sein fam 1. (nicht
kommen) не идвам; mir blieb die Spucke
|o Luft| weg глътнах си езика, сскна
ми дъхът 2. /ausgelassen werden) dieser
Satz kann ~ това изречение може да
отпадне
weg;bringen <irr> vt 1. (fortbringen) от¬
насям, пренасям: (Personen) отвеждам,
откарвам 2. fam (von der Stelle bewegen)
отмествам, премествам; (zur Reparatur)
нося на поправка 3. fam (beseitigen:
Fehler, Fleck) отстранявам
wegidenken <irr> sich datetw ~ опит¬
вам се да си представя, че нещо го
няма: der Computer ist aus unserem
Leben nicht mehr wegzudenken живо¬
тът ни вече е немислим без компю¬
тър
wegen |Ve:gan| prp +gen o dat 1. (aufgrund
von, infolge) заради, поради; ~ Umbaus
geschlossen затворено поради преуст¬
ройство 2. (bezüglich) относно ►von -!
fam изключено!, в никакъв случай! от
къде на къде!
weglfahren <irr> I. vi sein заминавам
II. vt haben закарвам (c кола)
weg Italien <irr> vi sein отпадам; (unter¬
bleiben) бивам отменен; etw ~ lassen
отменям нщ
weg Ifliegen <irr> vi sein (Blatt, Vogel, Flug¬
zeug) отлитам
weg Iführen I. vt (fortbringen) отвеждам,
откарвам; jdn vom Thema - отклоня¬
вам нкг от темата II. vi отклонявам
се
wegigeben <irr> vt давам
Weggefährte <-n, -n> m, Weggefährtin
<-, -nen> / спътник м, спътница ж
weg;gehen <irr> vi sein 1. (fortgehen)
отивам си, тръгвам си, заминавам
2. fam (entfernt werden können: Fleck)
махам се; (verschwinden: Schmerzen) ми¬
навам, отшумявам 3. fam (Ware) харча
се, разпродавам се; - wie warme
Semmeln продавам се като топъл хляб
weg gießen <irr> vt изливам
wegIhaben <irr> vt fam (Fleck) махам,
отстранявам; seine Strafe - получавам
си (заслужено) наказанието; er hatte
sofort weg, wie das gemacht wird fam
той схвана веднага как става това; er
will mich aus der Firma - той иска да
ме махне от [или не ме иска във|
фирмата

weg hören
685
wehmütig
weg'hören vi затварям си ушите, пра¬
вя се. че не чувам
weg:jagen vt прогонвам, пропъждам
weg!kommen <irr> vi sein fam 1. ;Weg¬
gehen) отивам си, тръгвам си, замина¬
вам; mach, dass du wegkommst! изчез¬
вай (orryKj!. да те няма! 2. (abhanden
kommen) изгубвам се. изчезвам 3. (ab
schneiden, davonkommen! gut/schlecht bei
etw ~ отървавам се добре/зле от нщ
4.	(hinwegkommen) über etw akk - пре¬
одолявам \или превъзмогвам) нщ
Wegkreuzung <-, -еп> /кръстопът м
weg Hassen <irr> vt 1. (gehen lassen) пус¬
кам 2. fam (auslassen) изпускам, про¬
пускам
wegllaufen <irr> vi sein бягам, избяг¬
вам: von zu Hause - бягам от къщи
weg liegen vt 1. (zur Seite legen/ оставям
[или слагам] настрана 2. (wegräumen)
отстранявам
weg Imachen I. vtfam махам, отстраня¬
вам II. vr: sich - fam махам се. отивам
см
wegImüssen <irr> vi fam 1. ifortgehen
шшаел/трябва да си тръгвам \или ходя|
2. (fortgebracht werden müssen) die Ware
muss heute noch weg стоката трябва
да бъде изпратена още днес: das muss
weg това трябва да се махне
weg Inehmen <irr> vt 1. (fortnehmen)
махам 2. (entwenden) задигам, от.мък-
вам 3. (Platz) заемам: (Zeit) отнемам,
ангажирам
Wegrand т am ~ blühen viele Blumen
покрай пътя цъфтят много цветя
weg!rationalisieren cohne ge-> if Per¬
sonal - съкращавам персонал
wegi räumen vt 1. (forträumenI разчист¬
вам 2. (einräumen) нареждам, подреж¬
дам; (Geschirr) прибирам, разднгам
wegIrennen <irr> vi sein s. weglaufen
wegl schaffen vt 1. (fortschaffen) премах¬
вам. отстранявам 2. s wegräumen
weg!schauen vis. wegsehen
weg'schicken vt 1. /А/елзсЛел.^отпращам.
изпъждам 2. (Brief, Paket, Waren) изпра¬
щам
wegl schieben <irr> vt отмествам, изме¬
ствам
wegi schmeißen <irr> vtfam изхвърлям,
захвърлям
wegischnappen vt fam jdm etw - из¬
мъквам нщ под носа на нкг
wegl schütten vt изсипвам
weg!sehen <irr> vi\. (wegblicken) отвръ¬
щам поглед 2. fam (hinwegsehen) (über
etw akk) - нравя се, че не виждам (нщ)
weglsetzen I. ^премествам, слагам па
друго място: /wegräumen) разчиствам
II. кг sich über etw akk - fam m;mi лч tv
над нщ. не обръщам внимание на ши
weg stecken vtfam 1. laufoewahrert; при¬
бирам. вдигам; ;heimlich: скривам
2. ihinnehmen) понасям
weg stehlen <irr> \n sich - измъквам
се незабелязано
weg.stellen if премествам: (wegräumen-
разчиствам
weg'stoßen <irr> vt отблъсквам
Wegstrecke/участък.u от път; schlech¬
te - лош участък от пътя
wegi tragen <irr> \t отнасям
wegitreten <irr> vi sein отдръпвам се;
ми давам команда ..свободно" ►geistig
weggetreten sein fam отнесен съм.
витая в облаците
weg'tun <irr> vt fam 1. (beiseite räumen)
премествам, слагам на друго място
2. (wegwerfen) изхвърлям
wegweisend |Ve:kvaizsnt| ad) пътеводен
Wegweiser <-s, -> m гп/геиоказател ли
пътеводител м
weg werfen <irr> vt изхвзфлим: das ist
weggeworfenes Geld fam това са пари.
хвърлени на вятъра
Wegwerfgesellschaft /пренебрежнше-
яен израз за препаситено общестао,
в което стоките са за еднократна
употреба
weg'wischen vt избърсвам
wegiziehen <irr> I. vt haben отдръпвам,
дръпвам настрана II. vi sein 1. (aus
Wohnung) премествам се 2. /Zugvögel/
отлитам
weh [ve:j I. interj 1. (klagender Ausruf) o ~!
проклятие!, олеле!. какъв ужас!
2. (drohender Ausruf) wehlei ihm, wenn
er das noch einmal macht! горко му.
ако го направи още веднъж? II. adj
1. fam (schmerzend) болезнен: jdm - tun
причинявам нкм болка, наранявам
нкг: sich dai - tun причинявам сп бол¬
ка.. удрям се. наранявам ее 2. geh
(traurig) ihr ist ganz - zumute много й е
мъчно \нян тъжно| 1на душата |
wehe jVe:a] interj wenn ...! горко ти.
ако ...!
Wehe l'vera) <-, -п>/1. meist р! (Geburts- :
родилни болки; in den ~n Hegen гърча
се в родилни мъки. раждам (болезне¬
но) 2. (Schnee-) пряспа ж
wehen |Ve:sn| I. vi (WindI духам: tGeruch!
лъхам: ffahne) вся се: (Haar) развявам
се II. vt fort-) отвя вам
wehklagen vi geh оплаквам wehleidig
ad) pej хленчещ, плачлив Wehmut
|Ve:mu:t| <-> kein PIfgeh меланхолия ж.
тъга ж wehmütig [Ve:my:tr<;] ad) ме¬
ла нхоличcн. тъжен

Wehr
686
Weihnachtsgeschenk
Wehr' | ve:e, pl: Ve:ran| rar -en> /
1/:сисплг'11П1ЮЖ1\рт\ команда >sich zur
-	setzen geil тащитавам cc. отбраня¬
вам cc
Wehr2 jve:i?, p/:'ve:ra| <-ieis, -e> n IStauwerk}
бент .u
Wehrdienst rn посипа служба Wehr¬
dienstverweigerer <-s, -> tn конто
откачил да служи и армията Wehr¬
dienstverweigerung /отказ .и ча от¬
биване на военна служба
wehren |‘ve:ranj I. ersieh i gegen jdn/etw|
-	sich verteidigen защитавам cc iot hki7
um..: sich widersetzem сч.нротивляиам
cc та пкглпщ П. vi geh einer Sache dar
-	вi, {препятствам пщ. преча на пщ
Wehrersatzdienst <-ieis, -е> rn а.тгер-
иатппна ноениа служба
wehrios adj беззащитен
Wehrmacht/;::: Вермахт.1/ /въоръже¬
ните <it.iii на фашистка Германия
Wehrmann <-iejs, -männer> т СН, А ми
rSoldati войник м
Wehrpflicht / военна служба |или по¬
винност] wehrpflichtig adj подлежащ
на военна служба: im ~en Alter ма
възраст. когато трябва да служи вой¬
ник Wehrpflichtige <ein -r, -n, -n> rnf
кон то подлежи па военна повинност
wehrtauglich <?<//годен ча военна служ¬
ба
Weih |vaip, pl: Vaibe] <-le|s, -er> n же¬
на ж
Weibchen |Vaip<;an] <-s, -> n лш жен¬
ска MC
Weiberheld m pej жемкар м
weibisch adj pej ein -er Mann женствен
M ч.ж
weiblich adj ja. feminin! женски: jfraulich!
женствен Weiblichkeit <-> kein Pl f
женственост ж
weich |vaic| adj 1. inicht hart, nicht zähl
мек: - gekochte Eier рохко сварени
яйца 2. /bieg-, schmiegsam! гъвкав: (Bett,
Kissen* мек. удобен 3. /sanft, milde/ мек:
iLicht! слаб: /Farbton/ нежен 4. /empfind¬
samj чувствителен: /nachgiebig/ мек.
отстъпчив: - werden fam Mensch/ раз¬
нежвам се: machgebew размеквам се.
ставам отстъпчив: ein -es Herz haben
fig имам меко сърце
Weiche |Van;a] <-, -n> /з,\нк стрелка ж
► die -n für etw stellen fig давам насо¬
ка за ши. поставям жалони за нщ
weichen1 l'vaican] <weicht, wich, gewi¬
chen.- vi sein 1. /sich entfernen; отдале¬
чавам се: /sich zurjckzieheni отдръпвам
се. отмествам се: nicht von jds Seite -
ne cc 01ДС.1ЯМ oi нкг: nicht von der
Stelle - не чю-мръдвам от мястото си
2. /Platz machen/ правя място 3. fig
■ nachlasseni отстъпвам: vor jdm/etw
dal - отстъпвам пред нкг/пщ 4. /ver¬
schwinden, Weggehen/ (>тст i. п ва м: allmäh¬
lich weicht der Tag der Nacht посте¬
пенно деня т отстъпи на нощта: alles
Blut war aus ihren Wangen gewichen
кръвта се беше отдръпнала от стра¬
ните н
weichen2 |Vaican| <weicht, weichte,
geweicht> I. vt haben /weich machen/
омекотявам, правя да омекне II. visein
/weich werden/ омеквам
weichgekochtAU adj s. kochen 11.1.
Weichheit <-> kein Pl f мекост ж: а. fig
мекота мс
weichherzig adj мплозлив. c меко сър¬
це: /mitfühlendi състрадателен Weich¬
käse m меко сирене /напр. крема/
weichlich adj pej 1. iwillensschwachj ме-
кушав 2. /schwächlich/ немощен, сла-
боват 3. iveiweichlichti пзиежен. кре¬
хък
Weichling <-s, -е> тpejмекушав човек
Weichsel |Vaiksal| /\.rr«, Висла ж /река в
Помии/
Weichspüler <-s, -> т омекотите.!! м ча
пране Weichteile npl слабини ми
Weichtiere npl дю мекотели мн
Weide l'vaida] <-, -n> / 1. üot вл.рба мс
2. дчи пасище cp Weideland п пасище
ср
weiden I. vt, vi паса II. vr sich an etw dat
- наслаждавам се па пщ
Weidenkätzchen l'vaidankty^an] <-s, -> n
пот върбова реса
weigern |'vaigen| ir sich - (etw zu tun]
отказвам |или противя ce| (да направя
нщ)
Weigerung <-, -еп> /о тказ м; die - etw
zu tun отказ да направя нщ
Weihbischof т ш. впкариен епископ
Weihe |'vaia| <-, -n>/т. освещаване cp;
/Priester-/ рчжополагане cp
weihen vt кгд. посвещавам, освещавам,
ръкополагам
Weiher [Vaie| <-s, -> m bes südd малко
изкуствено езеро, рибарник .w
Weihnachten <-, -> n Коледа мс; (zu) -
Ino |им/ за]) Коледа: fröhliche ~! весе¬
ла |или честнта| Коледа! weihnacht¬
lich adj коледен Weihnachtsabend т
Бъдни вечер Weihnachtsbaum т ко¬
ледно дърво Weihnachtsfeier /колед¬
но тържество Weihnachtsfeiertag
<-le|s, -е> т коледен празник: der
erste/zweite - първият/вторпятден на
Коледа Weihnachtsfest п коледно
тържество Weihnachtsgeld п колед¬
на премия Weihnachtsgeschenk п

Weihnachtslied
687
weisungsberechtigt
коледен подарък Weihnachtslied n
коледна песен Weihnachtsmann m
Дядо Коледа Weihnachtsmarkt m ко¬
леден пазар
Weihrauch m тамян м Weihwasser n
светена вода
weil |vail] konj защото. понеже
Weilchen [VailqsnJ <-s, -> n es wird noch
ein - dauern ще продължи още мъ¬
ничко fвреме|
Weile [Vaila| <-> kein Plf известно време;
IAugenblickI момент м; eine ganze -
доста време; nach einer - след извест¬
но време; vor einer - преди известно
време; vor einer ganzen - преди доста
време; du kannst eine ~ hier bleiben
можеш да останеш тук известно вре¬
ме
Weiler |Vaile| <-s, -> гп махала ж /малко
селище сами от няколко домакинст-
ва/къщи/
Wein [vain| <-(e)s, -е> т 1. (GetränkI вино
ср 2. sing (Pflanze) лоза ж; ~ (an|bauen
отглеждам лозя; wilder - дива лоза
3. sing /-trauben) грозде cp ►jdm reinen
~ einschenken//£ казвам на нкг самата
истина Weinanbau т, Weinbau <-(els>
kein PI m лозарство cp Weinbaugebiet
n лозарски \или винарски] район
Weinbeere / гроздово зърно Wein¬
berg т лозе ср (разположено терисо-
видно на стръмен теренi Weinberg¬
schnecke f юо градински |ядлнв) ох¬
люв Weinbrand т бренди ср
weinen l'vainanl w плача; über etw +akk
~ плача за нщ: um jdn ~ плача за нкг:
vor Freude/Wut - плача от радост/
ярост; es ist zum Weinen mit diesem
Kind! ужасно дете!
weinerlich |Vainelig| adj плачлив, сълз-
лив; mir ist ganz - zumute плаче ми се
Weinessig m винен оцет Weinfass"” n
бъчва ж за вино Weinflasche/бутил¬
ка ж за вино Weingeist <-leis> kein Pi
m винен спирт, алкохол м Weinglas n
винена чаша Weingut п имение ср с
лозя Weinbauer! in | <-s, -> miß А (Winzerj
лозарм Weinjahr nein gutes/schlechtes
~ добра/лоша винарска година Wein¬
karte /листа ж с предлаганите вина
в заведение Weinkeller т винарска
изба
Weinkrampf т истеричен плач
Weinlese / гроздобер м Weinprobe /
дегустация ж Weinrebe /иот лоза ж
weinrot adj виненочервен Weinstube /
нмнариа ж Weintraube/гот 1. (einzelne,
Form) грозд м 2. meist pl IObstI грозде ср
weise adj мъдър
Weise1 |Vaiza| <-, -n> /1. (Art! начин: auf
diese - по този начин: in der dass ...
по такъв начин, че ...: in gewisser - hat
sie Recht в известна степен тя има пра¬
во 2.	■Singмелодия ж. песен ж
Weise2 <ein -r, -n, -n> л/мъдрец м; die
Idreii -n aus dem Morgenland м ьдре-
цнте от Изтока, тримата влъхви
weisen jVaizsn| <vveist, wies, gewiesen -
1.	vt 1. ; zeigen; ijdmi etw - показвам,
посочвам 2. ;ver-~i изгонвам, изпъж¬
дам: jdn vom Platz - stört изгонвам нкг
от игра: etw von der Hand - отхвър¬
лям нщ II. w auf etw akk ~ соча нщ
Weisheit <-, -en>/l. sing iKlugheit! мт.д-
рост ж; /Wissen, Kenntnisse) знания мн
2.	(weiser Spruch! мъдрост ►mit seiner
- am Ende sein /ат виждам се в чудо
/не знам какво да нравя I; die - lauchl
nicht mit Löffeln gefressen haben fam ne
съм особено умен; das ist nicht der ~
letzter Schluss това не е идеалното
решение Weisheitszahn т мъдрец м
(зъб!
weislmachen vt fam jdm etw - опитвам
се да убедя нкг в нщ. което не отго¬
варя на истината, опитвам се да заб¬
лудя и кг: das kannst du anderen ~! тия
ги разправяй ма някой друг!
weiß1 |vars| adj бял: das Weiße Haus
Белият дом; Weißer Sonntag п ървата
неделя след Великден: - (an)streichen
белосвам; - im Gesicht werden пре¬
бледнявам: s. a. blau
weiß2 /. u 3. pers sing pr von wissen
weissagen vt /Voraussagen/ предсказвам:
(prophezeien! пророкувам, предричам,
предвещавам Weissagung -en> /
предсказание cp, пророчест во cp
Weißbier n светла бира Weißblech n
бяла ламарина, бяло тенеке Weißbrot
п бял хляб Weißdorn <-(e)s, -e> rn от
глог м
Weiße <ein -r, -n, -n> rnf бялЦп möici,
белокож(а| м/ж/
weißen vt белосвам. боядисвам в бяло
weißglühend adj c цвета ма нажежен
метал Weißglut / лен бяло калено
►jdn (bis) zur - reizen |o bringen| fam
вбесявам нкг Weißgold n платина ж
weißhaarig adj белокос Weißkäse
<-s, -> m dial Пяло сирене Weißkohl m
nordd гот бяло зеле Weißkraut n südd
fit i'[ бяло зеле Weißwein m бяло вино
Weißwurst /наденмчкп мн от телеш¬
ко месо. които се попарват в ъв вря¬
ща вода /баварски специалитет!
Weisung <-, -en> fl. !Befehl1 разпореж¬
дане ср 2. geh /Ап~1 указание ср
weisungsberechtigt агУ/упълпомощен
да дава указания

weit
688
weiterkommen
weit (vaitf I. adj 1. /räumlich ausgedehnt,
breit! широк: /lang/ просторен; (groß!
обширен. ~e Kreise der Bevölkerung
широки кръгове от населението; die
~е Welt широкият (бял) свят; das Weite
suchen нобягвам надалеч. изчезвам
2. /geräumigj просторен; /Kleidungsstückj
широк; /Öffnungj |'олям 3. /entferntI от¬
далечен; ~ gereist шьтувал много; in
-er Ferne liegen намирам се далеч
II. adv 1. ■'räumlich entfernt/ далеч, нада¬
леч: ~ lin der Welti herumkommen
пътувам надалече 1но света): von ~em
отдалеч: - weg много далеч: ist es -
von hier? далеч ли е от чук?; wie - ist
es bis Berlin? какво е разс тоянието до
Берлин? 2. /zeitlich entfernt! далеч (вч.в
времето) 3. /räumlich ausgedehnt! - offen
\ogeöffnet! широко отворен: - verbrei¬
tet широко разпространен: - und breit
надлъж и Iна)шир 4. /sehr, erheblichI
далеч, много: - über die 50 sein пре¬
хвърлил c'b.M отдавна 50-те ►bei ~em
далеч, много: bei ~em nicht so gut wie
... далеч не толкова добре, колкото
...: bei ~em nicht vollständig далеч не
толкова пълен: es - bringen стигам
далеч, преуспявам: etw zu - treiben
прекалявам с нщ; ~ davon entfernt sein
etw zu tun далеч счлм от мисълта да
направя нщ: - gefehlt! абсолютно
погрешно!: so so gut дотук добре:
so ~ ich mich erinnern kann доколкото
си спомням: bist du so ~? fam готов ли
си?: wie - bist du? докъде стигна?;
diese Behauptung ist (aber) - hergeholt
това твърдение (обаче) е много пре¬
силено: das geht zu ~! това е прекаде¬
но!
weitab |Vait‘7ap) adv - von jdm/etw да¬
леч от нкг/нщ
weitaus (Vait'?aus| adv 1. vor Komparativ (in
hohem Maße) далеч, много: - besser/
schlechter sein als ... далеч но-добър/
по-лош съм от ... 2. vor Superlativ
(eindeutig) er ist ~ der beste Schüler той
безспорно е най-добрият ученик
Weitblick т далновидност ж. прозор¬
ливост ж weitblickend adj далнови¬
ден. ирозорлив
Weite <-, -n> / 1. (Ausdehnung) шир ж.
ширина ж 2. /Geräumigkeit, а. von Kleidung)
широчина ж 3. /innerer Durchmesser)
вътрешен диаметър: (eines Rohres) ка¬
либър м 4. sing (Ferne) далечина ж;
(Entfernung) отдалеченост ж
weiten I. разширявам, разтягам II. vn
sich ~ разширявам се. разтягам се
weiter j'vaite) I. adj Komparativ von weit fig
по-нататчинен: das |o allesj Weitere
всичко осччшало; bis auf -es до в торо
нареждане: ohne -es напрано, без
всякакви уговорки II. adv fig (außerdem)
още: (sonst/ освен това: - oben по-на¬
горе: (in Text) по-горе; - unten по-на¬
долу: iin /<?ач/по-дол у: - weg още по-да¬
леч; und so - п така нататчж: ich kann
nicht mehr - не мога повече; das hat
-	nichts zu sagen това още нищо не
означава: nichts ~! това е всичко!; nur
~! продължавайте!
Weiter arbeiten и' продължавам да
работя
weiter bilden I. vt усьвършенствам
II. vn sich - усъвчфшенствам се, ква¬
лифицирам се Weiterbildung f(in einem
spezifischen Fach) усъвършенстване cp,
квалификация ж; zu meiner - lese ich
... за да се усъвършенствам |или за да
обогатя общата сп култура|, чета ...
weiter; bringen <irr> vf придвижвам
(напред ), помагам: das bringt mich nicht
weiter това не ми е от полза (при
решаване на проблем) weiten emp¬
fehlen <irr> ^препоръчвам (на други]
weiter entwickeln cohne де-> I. vt
развивам (прогресивно), усъвършен¬
ствам II. vn sich - развивам се (прог¬
ресивно). усъвършенсчъам се weiten¬
fahren <irr> vi sein продч.лжавам (да
пътувам)
Weiterfahrt /продължение ср (на пъ¬
туване)
weiterlführen vt, vi 1. (fortsetzen) водя
по-натагьк. продч>лжавам; -de Schule
училище, в което ученикът може да
продължи образованието си след
завършване на задължителната
степен на обучение (девети клас); die
Polizei führt die Untersuchungen weiter
полпциячч! продължава разследване¬
то 2. (weiterbringen) водя до, довеждам
до: das Jammern führt doch nicht weiter
вайкането няма да доведе до нищо
[или няма да помогне)
Weitergabe//Übermittlung) предаване ср
weiter'geben <irr> vt (Nachricht, Befehl)
предавам; (Gesuch) препращам weiter |-
gehen <irr> vi sein продължавам; (a. im
Verkehr) придвижвам се; so kann es nicht
-	така не може да продължава пове¬
че: wie soll es jetzt ~? какво ще пра¬
вим оттук нататък? weiter I helfen
<irr> wjdm (bei etw) - подпомагам нкг
(в (или за) нщ)
weiterhin adv 1. (immer noch) все още
2. (künftig) в бъдеще, занапред 3. (außer¬
dem) освен това
weitenkommen <irr> vi sein напредвам:
a. fig издигам се; so kommen wir nicht

weiterleiten
689
Welt
weiter Jig така няма да стигнем далеч
weiter leiten vt iübermitteln! etw an jdn
~ предавам (по-нататък) нкм иш: eine
Nachricht an jdn - предавам новина
на нкг weiter machen vt, w продължа¬
вам (да действам по същия начин!
weiters ['vartes| adv А освен това
weiter!sagen vt казвам на останалите,
разгласявам: nicht ~! не казвай на
никого!
weitgehend adjстигаш далеч, значите¬
лен, обширен: ~е Übereinstimmung
erzielen постигам значително едино¬
душие weitgereistA,‘ adj s. weit 1.3.;
weitherzig adj c голямо сърце, вели¬
кодушен weitläufig I. adj 1. IGebäude.!
просторен: (ausgedehnt!обширен 2. iEr¬
zählung! обстоятелствен 3. /Verwandte!
далечен II. adv далечно; - verwandt
sein имаме далечно родство weiträu¬
mig adj обширен; die Unfallstelle ~
umfahren заобикалям отдалече мяс¬
тото на катастрофата weitreichend
adj iumfassend) стигащ \или простиращ
се| надалеч, обстоен; (Vollmachten}мно¬
го голям weitschweifig adj много
подробен, прекадено обстоятелствен
Weitsicht <-> kein Р! / s. Weitblick;
weitsichtig adj 1. Mi:n далекоглед 2. fig
/vorausschauend} цитюпнтн. прозорлпв
Weitsichtigkeit <-> kein Ptfl. мш да¬
лекогледство cp 2. fig далновидност
ж. прозорливост ж Weitsprung m
д ълъг скок weitverbreitet adj широ¬
ко ра зпространен Weitwinkelobjektiv
n mro шнрокоъгълен обектив
Weizen |Vaitsan| <-s, -> л?вот пшеницаж,
жито cp Weizenbier <-(e|s, -e> n свет¬
ла бира Weizenmehl n пшеничено
брашно
welche!r, s| l'vrl^a, -cje, -cas| I. pron inter
кой, коя. кое; (pH кои: (in Ausrufen!
какъв, каква, какво: (pl! какви: ~s
Haus? каква к ъща?; ~r von den beiden?
кой от двамата?: -s ist der Unterschied
zwischen ...? каква е разликата между
- Freude! каква радост! II. pron
rel, rar който, която, което: (pH които
III. pron indef\. ietwas} малко: ich habe
noch -s имам още малко: ich brauche
Streichhölzer, haben Sie ~? трябва ми
кибрит, имате ли? 2. pLfam (einige Leute!
неколцина
welk |v£lk| adj повехнал, увехнал: iHaut)
сбръчкан, набръчкан; fij посърнал
welken vi sein повяхвам. увяхвам: fig
иосървам
Wellblech /? вълнообразна ламарина
Welle |'v£la| <-, -n> / 1. a. fig (im Wasser)
piivs, t'.Anii) вълна ме; eine - der Begeis¬
terung вълна на възторг: grüne Welle
Auto зелена вълна 2. то •; вал м ► 'hohe
~n schlagen fig предизвиквам сенза¬
ция
wellen I. vt къдря, накъдрям II. vn sich
- къдря се
Wellenbad n басейн м c изкуствени
вълни Wellenbrecher т вълнолом м
Wellengang <-ie)s> kein Pi m движение
cp на вълните Wellenlänge /дължина
ж на вълна ►auf einer ~ liegen, die
gleiche - haben fig, [am настроени сме
на една н съща вълна Wellenlinie /
вълнообразна линия Wellenreiten <-s>
kein Pl n водни ски Wellensittich m /оо
вълнист папагал
wellig adj вълнист, вълнообразен
Wellness / здраве cp
Wellpappe/велпапе cp (вълпоопрсшш
му кат}
Welpe |Vdps| <-n, -n> пгло пале cp /мал¬
кото па вълк. куче или лисица/
Wels |veIs| <-es, -e> m am сом .w
welsch jveljj adj CH (diefranzösische Schweiz
betreffendI отнасящ се до френски го¬
ворещата част на Швейцария Welsch¬
land l'vcl/lantf kein Pl n CH, Welsch¬
schweiz <-> kein Pl f CH (die französische
Schweiz) френски говорещата част на
Швейцария Welschschweizerl in j < s,
-nen> miß CH мъж ,u, жена ж от
френско говорещата част па Швей¬
цария welschschweizerisch adj СН от
френски говорещата част на Швей¬
цария
Welt (vtltj <-, -еп> /свят м; (Erde} земя ж
► auf der - на света: auf die - |о zur ~|
kommen идвам на бял свят. раждам
се; bis ans Ende der - до края на свсз а:
die Alte ~ Европа. Старият свят: die
Neue - Америка. Новият свят: die
Dritte -- Третият свят. развиващите се
страни: Wissenschaftler aus aller - уче¬
ни от цял свят; alle ~ fam цял свят: vor
aller - пред целия свят. пред всички:
etw aus der - schaffen ликвидирам |или
премахвам| нш от лицето на земята:
ein Gerücht in die - setzen пускам слух
в общественото пространство: nicht
um alles in der - за нищо на света: für
seine Frau brach eine ~ zusammen за
жена му светът се срути: uns trennen
-еп разделят ни светове /коренно
различни сме}; Ute ist die beste Mutter
der - Уте c най-добрата майка на
света: wann/wie/wo/wer in aller |oum
alles in der| ~? Jam кога/как/къде/кон
за бога?: ich versteh’ die ~ nicht mehr!
не разбирам вече този свят!: das kostet
doch nicht die -! Jam това не струва

Weltall
690
Wendeplatz
цялото члато ма снега!: das hat die -
noch nicht erlebt! Jam такова чуло не
се с виждало! Weltall п вселена ж,
космос .и Weltanschauung / свето¬
глед .и. мироглед м Weltausstellung /
световно и зложение Weltbank <-> kein
И/ Световната банка weltbekannt
ad/световио известен weltberühmt ad/
световно прочут Weltbevölkerung /
населението ср на земята Weltbild п
представа ж за света Weltbürger(in)
miß космоиолпт|ка| м/ж) Weltcup
(Vtltkapl <-s, -s> m stört световна купа
Weltenbummler in <-s, -nen> miß
човек .w. които пътува много по света
Welterfolg тсветовен успех weltfremd
aclj/wirklichkeitsfremd!от къснат от дейс¬
твителността: maiv; наивен Weltfrie¬
den т световен мир Weltgeschichte /
световна история; in der ~ herumfahren
scherz, /ат кръстосвам света Weltge¬
sundheitsorganisation / Световната
здравна организация Weltkarte /кар¬
та ж ма света, световен атлас Welt¬
krieg т световна война; der Erste/
Zweite ~ Първата/Втората световна
воина Weltkugel / земно кълбо; /ат
глобус м
weltlich adj земен; iBauwerk, Kunst) свет¬
ски (като антоним на църковен, ду¬
ховен,j
Weltmacht/ велика сила weltmännisch
l'vEltmtni/J adj светски Weltmarkt т
wirtsch световен пазар Weltmeer п
океан м Weltmeister)in) т(/ световен
шампион, световна шампионка Welt¬
meisterschaft /световно първенство
weltoffen adj широко скроен, буден
Weltrangliste <-, -п> / spürt световна
класация
Weltraum т космос м Weltraumbe¬
hörde /Агенция ж за изследване на
космическото пространство, НАСА
Weltraumfähre / космическа совалка
Weltraumforschung / космически
изследвания Weltraumschiff п косми¬
чески кораб Weltraumstation / ко¬
смическа станция
Weltreich п световна империя Weltreise
/eine ~ machen правя околосветско
пътешествие Weltreisende rrf човек
.и, който пътува по цял свят Weltre¬
kord т световен рекорд Weltschmerz
т kein PI, geh мирова скръб Weltsicher¬
heitsrat т Съветът за сигурност към
ООН Weltsprache / световен език
Weltstadt /световен град Weltstar т
световна знаменитост, звезда ж Welt¬
untergang т краят .и на света Weltun¬
tergangsstimmung /крайно потисна¬
то |или песимистично! настроение
Welturaufführung |vilt'?u:p?auffy:ror|| /
световна премиера Weltverbesserer
<-s, -> т ре/ човек м. който иска до
оправи целия свят weltweit arf/свето¬
вен Weltwirtschaft /све товно стопан¬
ство. световна икономика Weltwirt¬
schaftskrise /световна икономичес¬
ка криза Weltwunder п die Sieben -
седемте чудеса на света
wem |ve:m| ргоп dat von wer на кого,
кому; mit ~? с кого?; von -? от кого?
wen |ve:n| ргоп inter akk von wer кого; an
на кого?; für ~? за кого?
Wende |'v£nda| <-, -n> / 1. (Veränderung/
рязка промяна, обрата/, поврат.и;уог/
nach der ~ преди/след промените (па¬
дането на Берлинската стена и раз¬
падът на социализма} 2. sport (Schwim¬
men/ обръщане cp; (Turnen) салто ср
Wendekreis т 1. окх; тропик м; der
nördliche der - des Krebses северен
тропик, тропик на Рака; der südliche
der ~ des Steinbocks южен тропик,
тропик на Козирога 2. kiz пай-малки-
пт възможен кръг, който външните
гуми на автомобила описват при
завой
Wendeltreppe |'v£ndaltr£pa| / вита стъл¬
ба
Wendemantel т пал то ср с две лица
wenden1 fvtndsn) I. vt (auf die andere Seite
drehenI обръщам; (in andere Richtung:
Auto) обръщам в обратна посока; bitte
-! (Blatt) моля, обърнете! ►man kann
die Sache drehen und wie man will
... ßg както и да го въртиш и сучеш,
все тая, от която и страна да го по¬
гледнеш ... II. w обръщам се, вземам
друга посока
wenden2 <wendet, wandte о wendete,
gewandt o gewendet> I. vt (Schritte)
обръщам; (Blicke/ извръщам; keinen
Blick von jdm ~ не свалям |или откъс¬
вам) поглед от нкг II. vr: sich ~ 1. (sich
drehen) sich irgendwohin - обръщам се
нанякъде; sich nach etw ~ отправям се
[или насочвам се] към нщ 2. (kontak¬
tieren/ sich (mit etw) an jdn ~ обръщам
се (c нщ) към нкг 3. (Buch, Film) sich an
jdn - адресиран \или насочен) съм към
нкг 4. /entgegentreten) sich von jdm/etw
- отвръщам се от нкг/нщ; er hat sich
endgültig von ihr gewandt той се отка¬
за окончателно от нея; sich gegen
etw/jdn - обръщам се срещу нкг/нщ
5. (sich verkehren)sich zum Guten - тръг¬
вам на добре, имам положителен
обрат
Wendeplatz т място ср за обръщане

Wendepunkt
691
werden
(на автомобили, трамваи и dp. / Wen¬
depunkt т 1. мат повратна точка 2.fig
преломен момент 3. astp. най-северно-
то/южното слънцестоене
wendig adj 1. (Fahrzeug/ маневрен, лес¬
но управляем 2. /Personj ловък, сръ¬
чен
Wendung <-, -en> / 1. (Drehung; обръ¬
щане ср. 'завои м 2. fig !Umschwung!
обрат ле поврат м; eine schlimme -
nehmen тръгвам на зле. вземам лош
обрат 3. //?ео'<?~/израз.я, словосъчета¬
ние ср
wenig |Ve:ni^] adj, adv малко: ein - мал¬
ко. мъничко: ein Iganz) klein - съвсем
мъничко; zu - твърде малко: ~е ня¬
колко; nur -е Schritte von hier само на
няколко крачки оттук: mit ~en Aus¬
nahmen с малки изключения: es Fehlte
~, und er hätte geschossen малко оста¬
ваше (да започне) да стреля
weniger |Ve:nige] I. adv Komparativ von
wenig по-малко: - als ... по-малко от
...: ~ werden намалявам; immer - все
по-малко; je - ..., desto - ... колкото
по-малко .... толкова по-малко ...:
mehr oder - повече или по-малко: nicht
~ als не по-малко от: er ist nichts - als
klug той е всичко друго, но не и умен:
um so ~ glaube ich ihm толкова по-мал¬
ко му вярвам: viel - много по-малко
И. konj'минус, без: 10 - 3 ist 7 10 минус
3 прави 7
wenigstens adi' поне: /mindestens.) най-
малко!™)
wenigste^, s) adj Superlativ von wenig das
~ иап-малкого: die ~n малцината: sie
hat die -n Fehler тя имаше най-малко
грешки: am -п най-малко (от всичко/
всички|: er hat am ~n Geld тон има
най-малко пари
wenn [v£n| konj 1. /kondinonail ако: - ...
jefmalsl/überhaupt ако ня кога/i побщо
...: ~ ... nicht ако не ...: ~ ... nur само
ако ...: außer - освен ако; - man ihn
sieht, könnte man glauben ... ако чо¬
век го види. може да си помисли ...
2. /zeitlich! когато. като: jedesmal -
всеки път. когато 3. /konzessiv! - auch
дори и да. ако и да. макар и да: - er
auch noch so arm ist дори и да е тол¬
кова беден 4. I Wunschi - er doch käme!
ах, да дойдс(ше)!: - er nur nicht zu spät
kommt! поне \или даио| да не закъс¬
нее!
wenngleich |vm'glai<;| konj geh макар н
да. ако н да
wennschon adv dennschon fam ако
ще е гарга, да е рошава
wer |ve:cj I. pron inter кон; - ist da? кои
е там?: - sonst? кой друг?: - von beiden?
кой от двамата? II. ргоп ге! кант» >: -
auch immer конто и да е: - es auch
i'immer! seiln möge) кой го и да е: mag
kommen, - will да идва който иска III.
ргоп indefifam някой: - sein някои съм.
почитан съм. имам тежест
Werbeabteilung/рекламен отдел Wer¬
beagentur / рекламна агенция Wer¬
befachfrau / Werbefachmann т спе-
цпалист(ка| м:ж. по рекламата Wer¬
befernsehen п реклама ж по •телеви¬
зията. рекламен блок Werbefilm т
рекламен филм Werbegeschenk п
рекламен подарък Werbekampagne /
рекламна кампания Werbeknüller т
рекламен хит |пл// шлагер|
werben iVcrban) <wirbt, warb, geworben>
I. vt 1. (Kunden> печеля, привличам
2. IArbeitskräftetнабпpам 3. /Soldaten/рек-
рутнрам II. w für jdn/etw - нравя
реклама за нкг/нщ: toi агитирам |//.ш
пропагандирам! за нкг/нщ: um jds
Gunst - старая се да спечеля нечие
благоразположение; um ein Mädchen
- ухажвам момиче
Werbepause/пауза vr за реклама Wer¬
beprospekt т рекламен проспект
рекламна брошура Werbeslogan т
рекламен лозунг Werbespot |'vf.rb3sp>t|
<-s, -s> m рекламен клин Werbetext гп
рекламен текст Werbeträger т рек-
ламоиосител .и (радио, теле ви.ши,
вестници/ Werbetrommel/die - (für
etw) rühren бия барабана (за iiinj.
правя шумна реклама Ша нш.| Wer¬
beunterbrechung /ирект.сванс ср за
(излъчване на! реклама werbewirk¬
sam adj рекламираш ефикасно
Werbung <-, гаг-еп> /1. sing шя рекла¬
ма ж: io;, агитация ж. пропаганда ж;
für etw - machen рекламирам миг. т ■
агитирам за нщ 2. sing (Werbeableitung;
рекламен отдел 3. <Ап~! набиране ср
на работници Werbungskosten plпри¬
също необходими разходи
Werdegang т процес м на развитие:
IberuflichI кариера ж
werden [Ve:gdan| <wird, wurde geh o ward,
geworden> I. vi sein 1. iZustandsverän
derungf ставам: alt - остарявам: krank
~ разболявам се; verrückt - полудя¬
вам: es wird Frühling запролетява се.
настъпва пролет: es wird Winter зази¬
мява се. настъпва зима: mir wird kalt
става ми студено 2. fVerwandiungi пре¬
връщам се в. ставам иа; das Wasser
wurde zu Eis водата стана ма лед
3. (Entwicklung} ставам, превръщам се
в: das Kind ist zum Mann geworden де-

werfen
692
Wert
тото етапа мъж; -de Mutter бчщеща
майка; Arzt - п апам лекар; was willst
du einmal ~? какъв искаш да станеш
един ден?; was nicht ist, kann noch -
/ä/ярано плп късно, всичко е възмож¬
но: aus dir wird nie etwas |~j от те Ci
нищо няма да излезе; was soll (nun
daraus ~? какво ли ще излезе от цяла¬
та тази работа?: es ist nichts daraus
geworden от това нищо не излезе 4.
IResultat! die Fotos sind gut geworden
снимките станаха добри; er ist 40
geworden той стана на 4) |годиниi:
wird’s bald? /ат какво става?, няма ли
да побързаш? II. <wird, wurde,
worden> vi sein Hilfsverb 1. izur Bildung
des Passivs/ ce: jetzt wird (aber] gegessen!
fam сега ще се яде! 2. Izur Bildung des
Futurs) ще; er wird morgen um 9 Uhr
kommen той ще дойде утре в 9 часа:
es wird schon wieder (-] fam (спокой¬
но.) нещата ще се оправят 3. izur Bil¬
dung des Konjunktivs/ würdest du mir hel¬
fen? би ли ми помогнал? 4. (Vermutung)
sie wird wohl schon unterwegs sein тя
сигурно е вече на път
werfen |'vtrfan| <wirft, warf, geworfen>
1.	vt 1. (Ball, Stein, Speer/ хвърлям, мя¬
там: a. fig lBlicke) хвърлям: jdn ins
Gefängnis - хвърлям нкг в затвора;
jdn aus dem Haus - изхвърлям нкг от
къщи 2. (Falten/ образувам; /SchattenI
хвърлям: (Wellenj правя 3. (Tierjunge)
раждам II. vr: sich ~ 1. (sich schmeißen)
sich auf jdn/etw akk- хвърлям се върху
нкг/нщ: a. fig мятам се върху нкг/нщ
2.	(sich verziehen) нзмятам се; (Holz/ из-
корубвам се III. vi 1. (als Wurfgeschoss
benutzen) замерям: mit etw (auf jdn) ~
замерям (нкг) c нщ; mit Geld um sich
-fam играя си c пари 2. (Junge bekommen)
раждам
Werft [v£rft| <-, -en> / NAHT корабостро¬
ителница ж; atro самолетостроителен
завод Werftarbeiter m корабострои-
телен/самолетостроителен работник
Werk (verk) <-(e)s, -e> n 1. kunst, üt про¬
изведение cp, творба ж 2. kein Pi
(gesamtes Schaffen/ творчество cp, про¬
изведения мм, дело cp; ausgewählte ~e
избрани произведения: sämtliche -e
пълно издание на трудовете [или съ¬
чиненията] 3. kein Pi, geh (Arbeit) работа
ж, дело; ein gutes ~ tun върша добро
дело; am - sein работя; ans - gehen,
sich ans ~ machen пристъпвам към
[или залавям се за| работа 4. (Betrieb)
завод м; (Fabrik) фабрика ж; (Unter¬
nehmen/ предприятие cp; ab ~ фран¬
ко завода 5. тк:н (Mechanismus) механи¬
зъм .и
Werkbank <-, -bänke> / работен тез¬
гях. работна маса
werkeigen adj заводски, който е на
предприятието
werkgetreu adj верен с оригинала
Werkmeister т началник-цех м, брига¬
дир м Werkschutz т охрана ж на за¬
вод [или предприятие!
werkseigen adj s. werkeigen; Werks¬
gelände <-s, -> n терен на завод
Werk(s)spionage / промишлен шпи¬
онаж
Werkstatt <-, -stätten> fl. (Handwerker~j
работилница ж, цех лг 2. (Auto-) сер¬
виз .w 3. (Künstler-) ателие cp
Werkstoff m работен материал Werk¬
stück /7 (vor der Bearbeitung) заготовка
ж; (während der Bearbeitung) обработва¬
ем предмет; (nach der Bearbeitung) изде¬
лие cp Werkstudent(in) m(f) работещ
студент Werksvertrag <-(e)s, -träge> m
s. Werkvertrag
Werktag m работен ден. делник м
werktags adv в делничен ден
werktätig adj -е Bevölkerung работе¬
що [или трудещо се] население Werk¬
tätige <ein -г, -п, -п> /?7/:трудещ(а) се
м, труженик м, труженичка ж Werk¬
vertrag т договор м за поръчка
Werkzeug <-(e)s, -е> п а. fig (Instrument)
инструмент м; (а. Kollektivbezeichnung)
инструменти мн Werkzeugkasten т
кутия ж с инструменти
Wermut |'ve:gmu:t| <-(e)s> kein PI m 1. вот
пелин м 2. (Wein) вермут ,i< Wermut¬
stropfen m fig, geh горчивина ж, гор-
чилка ж
wert [ve:et| adj etw ~ sein струвам нщ,
ценен съм; nicht viel - sein не струвам
много; was ist dieser Ring -? колко
струва този пръстен?; der Mühe - sein
струвам [или заслужавам] си труда;
Lübeck ist eine Reise ~ Любек си за¬
служава да бъде посетен; das ist schon
viel ~ това е много ценно; sie ist es
nicht dass man sich solche Sorgen um
sie macht (тя) не заслужава, човек да
се притеснява толкова много за нея
Wert <-(e)s, -е> т 1. kein Pi, а. fig (Preis)
стойност ж, цена ж; einen - von 50
Euro haben струвам 50 евро; an -
verlieren/gewinnen печеля/губя стой¬
ност: im -е von ... на стойност от ...
2. /wertvolle Sache) ценност ж 3. fig
(positive Bedeutung) значение cp; ~/
keinen ~ auf etw akk legen отдавам/не
отдавам значение на нщ; das hat doch
keinen - fam това няма никаква стой¬
ност, това е пълен боклук 4. pl (von

Wertarbeit
693
Wettbüro
Test, Analyse) резултати мн; tech стой¬
ности мн Wertarbeit / качествена ра¬
бота [или изработка! wertbeständig
aclj c постоянна \ияи стабилна] стой¬
ност Wertbrief т ценна пратка три
евентуална загуба пощата затгаща
стойносттаj
werten vt 1. (be-j оценявам: (beurteilen)
преценявам; (benoten) давам оценка
2.	Sport (mit Punkten benoten) давам точ¬
ки; ein Tor nicht - не признавам [или
зачитам| гол
Wertewandel <-s> kein PI m промяна ж
на ценностите
wertfrei adj безпристрастен, без су¬
бективна оценка
Wertgegenstand гп ценност ж. ценен
предмет
Wertigkeit <-> kein P/fcum, u:;c валент¬
но ст ж
wertlos adj без стойност: a. fig нищо
неструващ, непотребен
Wertmaßstab т критерии м Wertpa¬
pier п hin ценна книга Wertsache f s.
Wertgegenstand; Wertschätzung fgeh
признание cp. (дълбоко) уважение
Wertschrift <-, -en>f CH fin (Wertpapier)
ценна книга
Wertstoff <-(e)s, -e> m вторични суро¬
вини Wertstofftonne / контейнер м
за разделно събиране на вторични су¬
ровини (напр. на стъкло, хартия и
др.)
Wertung <-, -еп> /оценка ж: spürt кла¬
сиране ср. точки мн
wertvoll adj (a. Mensch) скъп. ценен
Wertvorstellung <-, -en> / ценностна
представа
Werwolf |'ve:g\olf| m вълколак м
Wesen |'ve:zan| <-s, -> n 1. sing iGrund■
eigenschaft) природа ж. естество cp;
iT 11 los ст>щност ж; das gehört zmn - der
modernen Kunst това е характерно за
модерното изкуство 2. sing (Art, Cha¬
rakter/ характер ,u, нрав м; sein wahres
-	zeigen показвам истинското си лице
3.	(Lebe-) същество cp; (Mensch) душа
ж; (Tier) твар ж; es war kein lebendes
-	zu sehen не се виждаше жива душа
Wesensart /характер .w, нрав м We¬
senszug /7?характерна черта, белег.и
wesentlich ['ve:zsntlrc| I. adj съществен:
(grundlegend) основен: /bedeutend'/ зна¬
чителен; das Wesentliche съществено;
im Wesentlichen по същество II. adv
съществено; (beim Komparativ) значи¬
телно; es wäre mir - lieber, wenn ...
(определено) бих предпочел да ...; sie
hat ~ zum Erfolg beigetragen тя значи¬
телно допринесе за този успех
Weser j'veizcj /■ -l;- . Везер .w реки н U p
мания
weshalb ivcshalpj adv 1. ;fragend> заши.
по каква причина 2. :relativisch; поради
което; der Grund, - ... причината,
поради която ...
Wespe j'vEspsj <-, -п> / гол оса ж Wes¬
pennest п zoo гнездо ср на оси
wessen jVEsanj I. pron inter 1. gen von wer
чий. чия. чие; ;pl) чии: ~ Schuld ist es?
чия е вината? 2. gen von was чийто
II. pron ret 1. gen von wer чийто. чпято.
чието: (p!) чиито: - Schuld es auch sein
mag чпято и да е вината 2. gen von was
чието
Wessi [Ves'i] <-s, -s; -s> mf fam западно-
гермаиец .u, западногерманка ж
West |v£st) <-> kein PI m naht, .v.i.tto запад м
Westberlin ('vestb&r'li:n| <-s> n hist Запа¬
ден Берлин
westdeutsch adj западногермапскп
Westdeutschland n Западна Гер¬
мания
Weste [Vesta] <-, -n>/жилетка ж. елек
.м ►eine weiße |oreine| - haben fig имам
чиста съвест, имам безупречно рено¬
ме
Westen 1'vEstan] <-s> kein Pt m (Himmels
richtung) запад м; der - нл Запад, за¬
падните страни: der Wilde - Дивият
запад
Westentasche / джоб ж па жилетка
► etw wie seine ~ kennen fam познавам
нщ като пръстите на ръката си
Western ['vEsten] <-(s(, -> т уестърн м.
каубойски филм
Westeuropa п сиг, Западна Европа
Westfale |v£st'fa:la] <-n, -n> m вестфа-
лец м; s. a. Westfälin
Westfalen (vest'fa.’lan) nmr, Вестфалияж
Westfälin |v£st’f£:lrn) -nen> / жена
ж от Вестфалия; s. a. Westfale
westfälisch |v£st'fE:liJ] adj вестфалски
westlich ас(/западен; - von западно от
Westmächte fpl Западните велики си¬
ли /обозначение за съюзниците през
Втората световна война: Франция.
Великобритания. САЩ/ Westwind
т западен вятър
weswegen [v£s've:ganj s. weshalb
Wettbewerb 1'vEtbavErp, pl: VabavErba]
<-(e|s, -e> /77 1. (Veranstaltung) конкурс
Sport състезание cp 2. sing v.-umcH
съревнование cp. конкуренция cp: in
- mit jdm treten конкурирам се c нкг
Wettbewerbernj miß състсзател(ка)
м/ж!, конкуреит(ка) м/ж/
wettbewerbsfähig adj конкуренто¬
способен
Wettbüro n пункт .w. в който се правят

Wette	694
залози за (kohiiii'i състезания
Wette |'vita| <-, -n> /обзалагаме cp, об¬
лог и, öac .u; ich gehe jede ~ ein, dass
... обзалагам се на i исичко) какво го
поискаш, че um die ~ laufen над¬
бягвам се: was gilt die на какво се
обзалагаме?
Wetteifer т (Wunsch, die anderen zu über
treffen1 ус ърдие cp. борба ж за превъз¬
ходство wetteifern vi mit jdm um etw
- cъревновавам се \iimi с ъпернича сп|
с и кг за ш ц
wetten vi, vi 1. (eine Werre abschließen!
обзалагам се. хващам се на бас; mit
jdm um etw - обзалагам [или баснрам|
се е нкг за нщ: zehn gegen eins - сто
на сто с ъм сигурен: ich möchte dass
... обзалагам се. че ...: (wollen wirl
Iискаш ли) да се хванем на бас? 2. /bei
Wettspielen! (auf etw akk\ - залагам (на
ИЩ|
Wetter l'vctej <-s, -> n мсп.о време cp; bei
schönem/schlechtem ~ при добро/
лошо време: wie ist das ~? какво e
времето? Wetteramt n метеороло¬
гична [или спиоптпчна| служба Wetter-
aussichien fpl метеорологична [или
сииот ичпа| прогноза Wetterbericht т
метеорологичен бюлетин wetterbe¬
ständig ad/ устойчив на атмосферни
влияния Wetterdienst т метеороло¬
гична прогноза Wetterfahne/ветро-
показател м wetterfest s wetter¬
beständig; Wetterfrosch т 1. /ат (Tier)
вид дървесни живи, държани в бур¬
кан, но чиепю поведение се прогнози¬
ра времето 2. scherz (Meteorologe! ме¬
теоролог .и, сииоитпк .и wetterfühlig
adj чувствителен към промени на
времето Wetterhahn т ветропоказа-
тел м с формата на петел Wetterkarte
/ метеорологична [пли синоптична)
карта Wetterlage / състояние ср на
времето Wetterleuchten <-s> kein PI n
просветвания мн от светкавици в да¬
лечината, предвещаващи буря
wettern [Vctenj vi fam (schimpfen) (gegen/
auf jdn/etw akk) - ругая [или псувам)
(нкг/нщ)
Wetterprognose <-, -n> / метеороло¬
гична |плн синоптнчна| прогноза
Wettersatellit т метеорологичен са¬
телит Wetterstation /метеорологич¬
на станция Wetterumschwung т (ряз¬
ка) промяна на времето Wettervor¬
hersage/прогноза ж за времето
Wettkampf т с ъревнование ср, състе¬
зание cp Wettkämpfer! in) m(fj състе¬
зател (Kai м‘ж> Wettlauf т надбягване
ср, надпревара ж; ein - mit der Zeit
widerborstig
надбягване c времето Wetiläuferlini
тЦ] бегач(ка) м/ж(
wett i machen vi fam 1. /ausgleichen) из¬
равнявам; (Rückstand}наваксвам 2. (wie
dergutmachen/пьжтииопяппм. компен¬
сирам
Wettrennen n s. Wettlauf; Wettrüsten
<-s> kein Р/ n надпревара ж във въо¬
ръжа валето
wetzen l'vEtsan) I. vr haben точа, остря
II. vi sein fam препускам, тичам б ързо
Wetzstein т брус м
WEU |ve:?e:‘7u:| <-> kein PI f abk von
Westeuropäische Union 3EC, Западно¬
европейски съюз
WG |ve:'ge:| <-, -s> f abk von Wohngemein¬
schaft fam комуна ж
Whisky l'wiski) <-s, -s> rn уиски cp
wich [vic;] I. u 3. pers sing imp von weichen
Wichse jViksdl <-, -n> /fam (Schuhcremei
вакса ж
wichsen I. vt 1. fam (polieren: Fußboden)
полирам; (a. Schuhen) лъскам 2. fam,
dial (verprügelnI н ату п вам, н an ерда ш вам
II. vi jarg, vulg (onanierenI онанпрам
Wichser <-s, -> m vulg чекмджия м
Wicht |vi^t] <-(e)s, -e> m 1. /Zwerg im
Märchen) джудже cp, дребосък м 2. pej
твар ж, същество ср; armer ~ клето
същество; elender - жалка твар Wich¬
telmännchen п джудже ср, гном м
wichtig |'vi<;tig| adj важен: sich dar ~
Vorkommen придавам си важност: hast
du nichts Wichtigeres zu tun, als ...?
нямаш ли друга работа, освен да ...
Wichtigkeit <-> kein PI f важност ж;
von größter [o höchster! - от най-голя-
ма важност wichtig (machen кг: sich ~
важнича, надувам се Wichtigtuer(in)
jViqtigtu:g| <-s, -; -, -nen> m(f) pej фук-
льо м, фукла ж, перко м
Wickel l'vikal] <-s, -> т 1. (Knäuel) кълбо
ср; (GerolltesI нещо ср, навито на къл¬
бо 2. мш (Umschlag) компрес м 3. (Lo¬
cken-/ ролка ж за коса ► jdn am [оbeim|
- packen [о nehmen| fam хващам нкг за
яката (критикувам яко)
wickeln vt 1. (ein-, auf-) навивам, зави¬
вам: (zu einem Knäuel) свивам; (Draht)
намотавам 2. (Säugling) повивам
Wickelrock m пола ж c прихлупване
Widder [Videj <-s, -> m 1. zoo овен м
2. a.str Овен: er/sie ist (ein) ~ той/тя e
(зодия) Овен
wider (Vi:de| prp +akk geh против, про¬
тивно на, контра; das Für und (das)
Wider за и про тив: - Erwarten против¬
но на |или въпреки) очакванията
widerborstig |'vi:deborsti<;) adj 1. (Person)
оггьрничав. твърдоглав 2. (Haar!непо¬

widerfahren
695
wie
корен
widerfahren |vi:de'fa:ranj <irr, ohne ge->
vi sein случвам се на, сполетявам
Widerhaken т кукичка ж 1с контра]
Widerhall [Vi:dchal| т 1. iEch.Oi ехо ср,
отзвук м 2. fig (Resonanz) резонанс м: ~
finden намирам отзвук
widerlegen [vi:de’le:gan] cohne ge-> vt
опровергавам, оборвам
widerlich adj противен, отвратителен
widernatürlich adj противоестествен:
(unnatürlich: Verhalten) неестествен
widerrechtlich adj противозаконен:
sich datetw ~ aneignen присвоявам си
\или заграбвам| нщ противозаконно
Widerrede /ohne ~ без възражение, без¬
прекословно; keine - dulden не търпя
(никакви] възражения
Widerruf т (einer Anordnung) отмяна ж;
(einer Aussage, Behauptung) опроверже¬
ние cp; bis auf - gestattet разрешено
до второ нареждане
widerrufen |vi:de'ru:fan) <irr, ohne ge-> vt
(Befehl, Erlaubnis) отменям; (Behauptung,
Geständnis) опровергавам, оттеглям:
(Nachricht) оборвам
Widersacher!in) |'vi:dezaxe| <-s, -; -, -nen>
m[f) противник .и, противнпчка ж
widersetzen |vi:de'z£ts3n| <ohne ge-> vr
sich jdm/etw dat - противопоставям
се |или съпротивлявам се| на икг/нщ
widerspenstig |'vi:di?Jptnstig| adj опър-
ничав, упори т, непокорен: /eigensinnig/
твърдоглав, своенравен; -е Haare не¬
покорни коси
widerlspiegeln I. vt а. fig отразявам,
рефлектирам II. тг sich (in etw dat\ -
отразявам се |или рсфлектпрам| (в
нщ): fig намирам отражение |в нщ)
widersprechen |vi:de‘Jpr£can] <irr, ohne
ge-> I. vi jdm/etw dat ~ в ъзразявам на
нкг/нщ II. vr sich dat (in etw dat) -
(Personen)противореча си (в нщ1: /Dinge.
Aussagen) намирам се в противоречие
(с нщ)
Widerspruch т 1. / Gegensätzlichkeit! про¬
тиворечие cp; im - zu etw stehen на¬
мирам се в противоречие с нщ: sich in
Widersprüche verwickeln оплитам се в
противоречия 2. sing lEinwand! възра¬
жение cp; IProtest) протест м, обжал¬
ване cp: - gegen etw einlegen обжал¬
вам нщ: er duldet keinen - топ не
търпи (никакви) възражения wider¬
sprüchlich |Vi:deJprY(;li<;] adj противо¬
речив widerspruchslos adj безпреко¬
словен
Widerstand m с ъпротива ж. с ъпротив¬
ление ср, о тпор м; ~ gegen etw leisten
ока там съпротива срещу мин - gegen
die Staatsgewalt съпротива срещу д ър
жавната власт: auf - stoßen срещам
|или натъквам се на! съпротива Wider¬
standsbewegung / съпротивително
движение widerstandsfähig eä/l gegen
etwi - sein устойчив съм жъм Uutt naj
нщ| Widerstandsfähigkeit / устойчи¬
вост ж. съпротивителна способност
Widerstandskämpfer)in! mtf; борец.и.
боркиня ж от съпротивителното дви¬
жение: .Partisan! партизанин м. парти¬
занка ж Widerstandskraft / съпро¬
тивителна сила widerstandslos adv
1. (ohne Widerstand zu leistem безропо т¬
но, без да окажа съпротива 2. {Ohne
auf Widerstand zu stoßen/ безпрекослов¬
но. без да срещна съпротива
widerstehen |vi:dc'Jte:an| <irr, ohne ge->
■//jdm/etw dat~ съпротивлявам cc \ii.ut
устоявам| на нкг/нщ: ich kann der
Versuchung nicht - не мога да устоя па
изкушението
widerstreben |vi:dp'Jlre:ban] cohne де-.-
vi 1. (zuwider sein) противно ми c, не¬
приятно ми е: etw widerstrebt jdm нщ
е противно на нкг: es widerstrebt mir,
darüber zu sprechen ne ми е прия тно
да говоря за това 2. geh (sich widersetzen)
jdm - противя се [//.?// съпротивлявам
се| на нкг Widerstreben <-s> kein PI n
1. (Widerstand'! съпротива ж 2. (Wider
willen) антипатия ж. неохота ж
widerwärtig |'vi:dev£rtic| adj 1. (abstoßend!
неприятен, отбл секващ: (ekelhaft) про¬
тивен. гаден 2. (ungünstig) неблагопри¬
ятен
Widerwille т антипатия ж. отвраще¬
ние ср. погнуса ж: ~ gegen jdn/etw
empfinden изпитвам антипатия |или
отвращение| към нкг/нщ: mit ~п с
нежелание, с отвращение, с неохота
widerwillig adj. adv (ungern, widerstrebendj
c нежелание, c неохота
widmen [Vitmanl I. vt ijdmi etw - пос¬
вещавам нщ та нкп II. :vr sich jdm/
etw dat ~ посвещавам се \или отдавам
се] на нкг/нщ
Widmung <-, -еп>/посвещение ср: ei¬
ne Widmung an jdn посвещение на нкг
widrig [Viidnc] adj (Umstände) неблаго¬
приятен: /Geschicki превратен
wie [vi:] I. adv 1. (interrogativ) как: (auf welche
Weise) по какъв начин; (in welchem Maße!
колко, в каква степен: - bitte? моля?;
- das? fam как така?: - groß? колко
голям?; - lange? колко дълго?: - oft?
колко често?: ~ teuer ist es? колко
струва?; ~ viele? колко?, какво коли¬
чество?:. - alt sind Sie? на колко сте
години?:. - heißen Sie? как сс казва¬

Wiedehopf
696
wiederholt
те?: - machen Sie das? как го нравите
топа?: ~ meinen Sie das? какво имате
предвид?; ~ geht es Ihnen? как сте?; ~
gefällt es dir? как го намираш?; ~
kommt es, dass ...? как стана така. че
...?; ~ wär’s mit einem Sherry?fam какво
ще кажете за по едно терм?: ~ wäre
es, wenn wir nach Hause gingen? какво
ще кажете да си тръгваме за вкъщи?:
~ dem auch sei както и да е 2. irelativischj
колкото: in dem Maße, - ... дотолко¬
ва. доколкото ... 3. /ат /nicht wahn
нали?; das gefällt dir, ~? харесва ти.
пали? 4. (ausrufend) колко: ~ gut, dass
... колко е добре, че glücklich ich
bin! колко съм щастлив!; - schade!
колко жалко!: ~ schön! колко хуба¬
во!: und ~! /ат и още как! II. 'konj
1. /vergleichend/ като: А - Anton А като
Антон: so groß - ich висок кол кото
мен; stumm - ein Fisch ням като риба:
~ ischon) gesagt както (вече) се каза:
- gewöhnlich както обикновено: -
noch nie както никога досега; das Auto
ist - neu колата е като нова 2. (sowie)
große ~ kleine мало и голямо 3. /mit
Objektsatz/ как: ich sah, - er über die
Straße ging видях как тон пресече
улицата
Wiedehopf |Vi:dah3pf| <-(e)s, -e> m юо
папуняк м
wieder |Vi:de| adv пак; immer - отново
и отново, непрекъснато; nie ~ никога
(повече); schon ~ пак лн; - einmal
отново, пак: - anfangen започвам пак
(отначало); sich - anziehen обличам
се отново; ich bin gleich ~ da връщам
се веднага; da bin ich ~! ето ме отно¬
во!; da ist er ~! ето го/върна се (пак)!
Wiederaufbau |vi:de?aufbau) т възста¬
новяване ср
Wiederaufbereitung |vi:de'?aufbaraitur)] /
рециклиране ср, обогатяване ср за
повторна употреба Wiederaufberei¬
tungsanlage / инсталация ж за ре¬
циклиране
wiederaufladbar*“ (vi:de'aufla:tba:e| adj s.
aufladen 3.
Wiederaufnahme [vi:dB?aufna:m3]/l. (das
Wiederaufnehmen) възобновяване cp; jur
подновяване cp 2. (in Gruppe, Verein)
повторно приемане
wieder;auf:nehmen*“ [vi:de?aufne:m3n]
<irr> ift s. aufnehmen 4.
wieder bekommen <irr> vf получавам
обратно: ich bekomme noch zwei Euro
Wechselgeld wieder трябва да получа
още две евро ресто
wieder beleben cohne де-> vt (Person,
Kunstj съживявам Wiederbelebung /
1.	(Person) съживяване cp 2. wiriscu
оживление cp; ~ der Wirtschaft ожив¬
ление на икономиката Wiederbele¬
bungsversuch m опит м за съживява¬
не
wieder I bringen <irr> кг донасям обрат¬
но: /zurückgeben) връщам обратно
Wiedereinführung |vi:de?ainfy:rur)| / по¬
вторно въвеждане
wiederlein setzen |vi:de'?ainz£y9n| vi
започвам отново wiederIerkennen
<irr, ohnege-> опознавам; nicht wieder¬
zuerkennen sein променил съм се до
неузнаваемост
Wiedereröffnung /откриване ср (след
ремонт, паузи и др.1; (Wiederaufnahme)
възобновяване ср
wieder finden <irr> I. vt s. finden II. vr:
sich - съвземам се. идвам на себе си:
er fand sich plötzlich im Gefängnis
wieder тон се озова внезапно отново
в затвора
Wiedergabe /1. (Rückgabe) връщане ср
2.	(Schilderung) описание ср, възпроиз¬
веждане ср 3. Mus, typ (Reproduktion)
репродукция ж
wiederIgeben <irr> vt 1. (zurückgeben)
връщам обратно; (Wechselgeld) връщам
ресто 2. (schildern)описвам: (ausdrücken)
изразявам 3. (reproduzieren) възпроиз¬
веждам 4. (übersetzen) превеждам
5.	(vermitteln: Eindruck, GefiihI) предавам
6.	(widerspiegeln) отразявам
Wiedergeburt / 1. un прераждане cp
2. geh (Renaissance) възраждане cp
wieder I gewinnen <irr> vt (Geld) спечел¬
вам обратно; (Gleichgewicht, Selbstver¬
trauen) възстановявам, възвръщам
Wiedergewinnung <-, -en> / Око ре¬
циклиране cp
wieder! gut Imachen |vi:de?gu:tmaxan| vt
(Fehler, Schaden) поправям; das kann ich
gar nicht ~ не мога да поправя това;
das ist nicht wiedergutzumachen това е
непоправимо Wiedergutmachung <-,
-en> /1. (Handlung) възстановяване cp;
(Kriegsentschädigung) репарации мн
2. (Entschädigung)обезщетение cp, ком¬
пенсация ж
wieder ! her {stellen [vi:de?he:e[t£lsn] vt
(Ordnung, Beziehungen, Gesundheit) въз¬
становявам; (Gebäude) реставрирам
wieder! holen1 [Vi:deho:lan) vt (zurückholen)
връщам си обратно
wiederholen2 |vi:de'ho:lsn) <ohne ge->
1.	vt 1. (noch einmal machen) повтарям
2.	/Aufgabe, Gelerntes) преговарям II. vr:
sich ~ повтарям се
wiederholt [vi:de'ho:lt| I. adj повторен;
zum -en Male за пореден път II. adv

Wiederholung
697
Wille
wienern :t fern лъскам, чистя
/ wies jvi:sj /. u 3. pers sing inrp von weisen
Wiesbaden |'vi:sba:dsn) n •• Висбален
повторно, многократно
Wiederholung |vi:de'ho:loQj <-, -en>
повторение cp Wiederholungstäterjini
miß) Jur рецидивист! ка| м !ж)
Wiederhören п auf ~! дочуване!
wiederI kauen |'vi:deloian] vt 1. /'Tierej
преживям 2. ßg pej /ständig wiederholen)
дъвча \шш повтарям] едно и също.
предъвквам Wiederkäuer <-s, -> т и.ю
преживно животно
wieder'kehren vi sein geh 1. (heimkehrenj
връщам се (обратно! 2. (sich wiederho¬
len) повтарям се 3. ßg Iwiederkommen:
Thema) ставам отново актуален
wieder! kommen <irr> visein връщам се
(обратно); ich komme gleich wieder
връщам се веднага
wiederI sehen <irr> Ц виждам отново
Wiedersehen <-s, -> n нова среща; auf
-! довиждане!; (Hößichkeitsform)до нови
срещи!
wiederum |’vi:darum| adv 1. (aufs neue)пак.
отново 2. (andererseits) от друга стра¬
на; ich ~ bin der Meinung, ... от своя
страна съм на мнение, че ...
wiederIvereinigen cohne ge-> vt (ver¬
söhnen) помирявам; г<ч, wirtsch обеди¬
нявам Wiedervereinigung/повторно
съединение; roi. обединение ср /след
период па разделение, разцепление);
(Versöhnung)сдобряване ср. помирение
ср
Wiederverwertung / повторна употре¬
ба
Wiederwahl /преизбиране ср
Wiege |'vi:ga] <-, -п> / люлка ж Wiege¬
messer пдъгообразен готварски нож
с дръжки от двете страни за кълца-
не на продукти
wiegen' [Vkgan] <wiegt, wog, gewogen>
I.	vi (Gewicht habenj тежа; ßg / von Bedeu¬
tungsein) от значение съм; seine Argu¬
mente - schwer аргументите му са
сериозни | или убедителни] П. i-у тегля,
претеглям, премервам
wiegen21. vt 1. (Kind! люлея: (Kopf) кла¬
тя. поклащам 2. gastr (Kräuter) кълцам
II.	vr: sich - 1. /sich hin und her bewegen/
люлея се; sich (zur Musik) - поклащам
се (в такт с музиката) 2. (fälschlich
glauben) sich in Sicherheit - самозалъг¬
вам се. че съм в безопасност
Wiegenlied п люлчена |или приспивна]
песен
wiehern |Vi:en| vi 1. (Pferd) цвиля 2. ßg,
fam (vor Lachen) заливам се от смях
Wien |vi:n] n cror; Виена ж
Wiener <inv> adj виенски; ~ Schnitzel
виенски шницел: - Würstchen винер-
вюрстхен
.ч
Wiese (Virzsj <-, -п>/ поляна ж. ливада
ж
Wiesel [Virzal] <-s, -> n zoo невестулка
ж ►flink wie ein - пъргав като невес¬
тулка
wieso [vi'zo:] adv как така
wievieiAU .s: viel II.
wievielmal adv колко пъти
wievielte) r, s) adj der/die Wievielte bin
ich? кой/коя съм по ред?: den Wie¬
vielten haben wir heute? коя дата сме
днес?: das - Mal war das? за кой път
беше това?
wild |vilt| adj 1. (Tier. Pflanze, Mensch) див;
- wachsen раста в див вид; - wachsend
диворастящ 2. /Landschaft/ див: (Volks
stamme) първобитеи, дивашки 3. (Kind:
lebhaft/ буен. необуздан; (lärmend) вди¬
гащ врява: seid nicht so ~! укротете се
малко!, поспрете (се| малко! 4. (heftig,
stürmisch) бурен, стихиен; (wütend) бе¬
сен. луд: - drauflosschießen стрелям
безразборно във всички посоки: -
werden полудявам: auf jdn/etw - sein
fam луд съм по нкг/пщ: - entschlossen
sein fam твърдо съм решеп; das ist
halb so - fam това не c толкова лошо
5.	(nichtgenehmigt) нелегален, незако¬
нен: (unkontrolliert) стихиен, безразбо¬
рен: -er Streik стихийна стачка
Wild <-ieis> kein PI n диви животни: a.
GASTR дивеч M
Wilde |'vild3| <ein -r, -n, -n> rrf дивак м.
дивачка ж\ wie ein ~r fam като див)ак|
Wilderer <-s, -> m. Wilderin -nen^ f
бракониер(ка| мд/а
wildern l'vilden] vi бракониерствам
wildfremd [Vilt'frtmt] adj абсолютно не¬
познат. съвсем чужд
Wildheit <-> kein Pi f диво състояние:
(Vngezügeltheit) дива um на ж
Wildkatze / ff-o дива котка
Wildleder n велур м
Wildnis <-, -se>/пустош .u, пущинак м
Wildpark m ловен парк
Wildschwein n ?/у> дива свиня, глиган .и
wildwachsendA,( adj s. wild 1.
Wildwechsel m дивечова пътека
Wildwestfilm |viltVtstfilm] m каубойски
филм. уестърн .и
will |vil| /. и 3. pers sing pr von wollen',
wollen2
Wille |Vils| <-ns, rar-n> m воля ж; (Wollen)
желание cp; (Absicht) намерение cp;
(EntschlossenheitI ре и и ne л 11 ост ж. гото в -
пост ж; jdm seinen ~n lassen оставям

willen
698
windschief
някого да прани, какаото пека; aus
freiem ~п доброволно, по собствено
желание; gegen |о wider| meinen ~n
lohne Erlaubnis! против волята ми. на
сила: du sollst deinen ~n haben да бъде
па твоето, да бъде така. както искаш:
daran kann ich beim besten ~n nichts
imehri ändern и при най-добро жела¬
ние нищо (повече) не мога да проме¬
ня: wo ein ~ ist, ist auch ein Weg sprichw
c желание всичко се постига пого-
чорки
willen prp +gen um - поради, заради:
um deinet~/seinet~/ihret~ заради теб/
него/иея: um Himmels ~! за Бога!
willenlos adj безволев
willens adj ~ sein etw zu tun geh имам
желание да направя шц
Willenskraft <-> kein Pl f сила ж на во¬
лята. уПОрИТОСТ .)/('
willentlich [Vilantliy] adv geh преднаме¬
рено. нарочно
Williamsbirne ['wiljamzbirnal / вилямо-
ва круша
willig I. adj IHelfer, Arbeiter,i старателен:
(Kind/ послушен: (bereit) готов; - sein
etw zu tun проявявам готовност да
направя нщ II. с?с/иохотно, с готовност
willkommen |vil'loman| adj (Person! доб¬
ре дошъл; (Sache) желан; (herzlich) ~!
добре дошли!: jdn - heißen приветст¬
вам нкг е ..добре дошъл": das ist mir
sehr - това ми е добре дошло
Willkür |'vilky:g) <-> kein PI f произвол
м, своеволие cp; /politisch) беззаконие
cp; jds - ausgeliefert | o preisgegeben|
sein (нз)оставен съм ма нечий произ¬
вол willkürlich I. adj 1. (selbstherrlich)
произволен, своеволен; /Maßnahme)
деспотичен 2. (zufällig: Auswahl) случа¬
ен 3. (bewusst: Bewegung! произволен,
съзнателен, волеви II. adv произвол¬
но
wimmeln |Vimaln| vi гъмжа; es wimmel¬
te von Menschen гъмжеше от хора;
im Text wimmelt es ja von Fehlern fam
текстът бъка от грешки
wimmern fvimen) w стена, ридая
Wimmet |'vrmat| <-s> kein PI m CH гроз¬
добер .и
Wimpel l'vimpall <-s, -> m вимпел м (мал¬
ко триъгълно знамепце/
Wimper |'vimpe| <-, -n>/мигла ж ►ohne
mit der - zu zucken без да ми мигне
[или трепне) окото Wimperntusche /
туш м за мигли
Wind |vint, pl: ’vinda) <-(e)s, -e> m вятър
M ►bei ~ und Wetter независимо от
времето: den - im Rücken haben имам
попътен вятър: in alle ~e zerstreuen
(раз1пръсвам в i.b всички посоки; viel
-	um etw machen fam вдигам голям
шум за шц: jdm den - aus den Segeln
nehmen Ду, fam осуетя вам нечии наме¬
рения. подкопавам нечия позиция: in
den - reden ßg говоря па вятъра; etw
in den - schlagen не обръщам внима¬
ние на шц: von etw - bekommen fam
надушвам шц. научавам шц: jetzt weht
hier ein anderer - ßg гук вече задуха
друг вятър: jetzt merke ich, woher der
~ weht ßg, fam сега разбирам откъде
духа вятърът, сега разбирам каква
била работата; daher weht der ~! ßg,
fam такава била (значи) работата!
Windbö(e) / порив м на вятъра
Winde |Vinda) <-, -п>/1. гген лебедка ж;
(kleinere! скрнпец м; (Garn-) макара ж
2. вот поветмца ж
Windel l'vindal] <-, -п> / пелена ж ►die
Sache liegt noch in den ~n ßg работат а
е още в зародиш
windelweich ['vind3lVai<;| adj fam jdn -
prügeln съдирам |или смнлам| нкг от
бой
winden1 |'vindan| <windet, wand, gewun¬
den> I. v; 1. geh (flechten) вия; Blumen zu
einem Kranz - вия [или плета| цветя на
венец: etw um etw - навивам |или
увмвам| нщ около нщ 2. (wegnehmen)
jdm etw aus der Hand - вземам нщ от
нкг, като му извивам ръката II. кг;sich
-	1. sich (um etw) - (Pflanze) увивам се
(около нщ); (Schlange)пия се (около нщ)
2.	(Fluss, Weg! sich durch das Tal - лъ¬
катуша [или вия ce| през долината
3.	(Mensch) sich vor Schmerz ~ гърча се
[или превивам се) от болка 4. flg, fam
(Ausflüchte machen) намирам си оправ¬
дания, усуквам се
winden2 и es windet духа вятър
Windenergie <-> kein Pl f енергия ж.
получавана от вятър windgeschützt
adj на завет Windhose /метео ураган м,
смерч м Windhund т 1. zoo хрътка ж
2. flg, fam (Luftikus) ветрогон м, вейхай-
вей м
windig adj 1. (Tag, Ort) ветровит; es ist
-	ветровито е 2. flg, fam (Mensch) вя¬
търничав; (Ausrede) несериозен; (Sache)
несигурен, съмнителен
Windjacke /винтяга ж Windkraftwerk
<-(ejs, -e> n вятърна електростанция
Windmühle/вятърна мелница Wind¬
pocken fpl Med варицела ж Windrad n
вятърна турбина Windrichtung / по¬
сока ж на вятъра Windrose /метео, haut
румб м Windschatten т (von Berg! за¬
вет м; im - sein на завет съм wind¬
schief adj oft pej изкривен, килнат (от

Windschutzscheibe
699
wirklichkeitsgetreu
вятъра/ Windschutzscheibe / ллъ •
предно стъкло Windseite/ подветре-
на страна Windstärke /сила ж на вя¬
търа windstill atf/безветрен Windstille
/ безветрие cp Windstoß т порив м
на вятъра windsurfen vi карам сърф.
сърфирам Windsurferfin] mfi сър¬
фист) ка) м(ж)
Windung <-, -en> / 1. fallgi кривина ж;
[Kurve) завой м; [Fluss-/ извивка ж
2. Ivon Schraube) витка ж: (von Spule) на¬
вивка ж
Wink |viQk| <-le)s, -е> т 1. iZeicheni знак
м 2. fig [Ratschlagj съвет м; (Tipp) указа¬
ние cp; (Warnungj предупреждение ср
► ein ~ des Schicksals знак на съдбата;
jdm einen - geben давам нкм знак
Winkel [Virjlol| <-s, -> m I. мат ъгъл .и;
spitzer/rechter/stumpfer - остър/прав/
тъп ъгъл; toter ~ мъртъв ъгъл 2. (Ecke,
abgelegenes Plätzchen) кътче cp 3. та:и
(-maß) екер м Winkeladvokat т ре/
некадърен \ii.nit пишмаи| адвокат
wink(e)lig adj ъглсст, ъгловат; (voller
Winkel) с много ъгли
Winkelmesser <-s, -> mтранспортир м
winken |Vir)lon| <winkt, winkte, gewinkt
o d/<?/gewunken> I. vi 1. /ein Zeichen geben)
jdm - давам знак на нкг; jdm mit der
Hand/den Augen - давам знак на нкг
с рз.ка/с очи 2. ■grüßen! mit der Hand -
махам c ръка за поздрав 3. fig (in
Aussicht stehen) предстои; ihm WinJet eine
hohe Belohnung очаква го високо въз¬
награждение II. if jdn zu sich dat -
повиквам нкг; давайки му знак
winklig s; winkfejlig
winseln [Vinzalnl vi скимтя, хленча
Winter l'vinte] <-s, -> m зима ж; im -
през зимата; mitten im - посред зима;
es wird ~ зазимява се. настъпва зима
Wintereinbruch <-(e)s, -brüche> m вне¬
запно настъпване на зимата Winter¬
ferien pl зимна ваканция winterfest
adj iPflanzei студоустойчив; das Auto -
machen подготвям колата за зимата
Wintergarten т зимна градина Win¬
terkleidung /зимни дрехи
winterlich adj зимен
Wintermantel т |зимно| палто Winter¬
reifen m зимни гуми Wintersaison <-,
-s>/зимен сезон Winterschlaf т зи¬
мен съм; - halten спя зимен сън
Winterschlussverkaufnn т зимна раз¬
продажба Wintersemester п зимен
семестър Winterspeck т scherz, farn
тлъстинм мн. натрупани през зимата
Wintersport т зимен спорт Winter¬
urlaub -'-leis, -е> т зимен отпуск
Winterzeit / 1. lUhrzeiU зимно часово
време 2. -Jahreszeit зима ж
Winzer in [Vinjse] <-s, -nen>
лозаржа, л;:ж
winzig i'vrntsi^) ас/дребен. миниатюрен;
ibes Haus, Zimmer; много малък
Wipfel j\npfalj <-s, -> m връх м на дърво
Wippe [Vipaj <-, -n> f;Schaukel! клпмуш-
ка ж
wippen vi 1. (auf lllppei люлея се на
климушка 2. rauf und ab1 клатя се на-
горе-иадолу; mit dem Fuß - пружини¬
рам c крак
wir [vi;e| pron pers 11. pers ph ние; - beide
hiie двамата; - selbst ние самите
Wirbel l'virbal] <-s, ->ml, a. fig iWasser -.
Staub-) вихър м; a. fig (Luft-.l вихрушка
ж, тайфун а/ 2. fig (Trubel) бъркотия ж.
суматоха ж; /Aufsehen!голям шум; mach
nicht so einen fig,fami\c вдигай такъв
шум! 3. д;.д1 l-knochem прешлен .и
4.	(Haar-i връх м 5. /Trommel-I тремо¬
ло ср
wirbeln I. v( haben въртя в кра.г; завих-
рям: (Trommel) тремолирам II. vi sein
въртя се вихрено
Wirbelsäule / a .ai гръбначен стнлб
Wirbelsturm гп ураган .w, тайфун м
Wirbeltier <-le|s, -е> п /<п гръбначно
животно Wirbelwind т I. (Wind) вих¬
рушка ж. ураган .и 2. fig scherz /Person/
тайфун -и, фурия ж
wirbt |virpt| 3. pers sing pr von werben
wird fvirt] 3. pers sing pr von werden
wirft |virft| 3. pers sing pr von werfen
wirken |'virkan| I. vi 1. (Wirkung haben/
действам, имам ефект; beruhigend ~
действам успокоявани) 2. (ein-, auf
jdn/etw akk- въздействам върху нкг/
иiц 3. /einen Eindruck machen) правя
впечатление; jugendlich - младея
4.	/zur Geltung kommen/ изпъквам: das
Bild wirkt auf der bunten Tapete nicht
картината не изпъква ма пъстрите та¬
пети 5. geh iberuflich tätig sein) работя:
in einem Dorf als Arzt - работя като
лекар в село II. vt 1. iweben/тька. плета
2. /hervorbringen! Wunder - правя |или
върша] чудеса
wirklich l'virkligl I. adj /tatsächlich/ дейст¬
вителен: (echt; истински II. adv наисти¬
на: /tatsächlich) действително: das ist -
nett von Ihnen това е наистина много
мило от Ваша страна: das habe ich -
nicht gewusst наистина не знаех:
наистина ли? Wirklichkeit <-> kein Plf
действителност ж. реалност ж: die
raue - суровата действителност: -
werden ос ьществявам се; in - в дейст¬
вителност wirklichkeitsgetreu adj
правдив, реалистичен: etw - schildern

wirksam
700
Wirtsleute
11зобразявам правдиво
wirksam adj (Mittel) ефикасен, дейст¬
ващ: (Maßnahme/ действен, резултатен,
ефективен; gegen etw - sein действам
ефикасно срещу ищ: ~ werden jur вли¬
зам в сила Wirksamkeit <-> kein PI f
ефективностж, действеностж, резул¬
татност ж
Wirkung <-, -еп> / действие ср; (Ein~)
въздействие ср, влияние cp; (Wirksam¬
keit) ефект м; auf etw akk eine ~ haben
оказвам влияние върху |или на| нщ:
keine - haben, ohne - bleiben не давам
(никакъв) ефект, оставам безрезулта¬
тен; seine - verfehlen не произвеждам
нужния ефект, не давам очаквания
резултат: mit - vom 21. April adm счи¬
тано [или в сила] от 21 април Wir¬
kungsgrad т коефициентм на полез¬
но действие Wirkungskreis т радиус
м |или обсег л/| на действие, сфера ж
на влпяннс/дсйствис wirkungslos adj
безрезултатен: bei jdm ~ bleiben не
мога да постигна нищо при нкг, уд¬
рям на камък при нкг wirkungsvoll
adj (wirksam) ефикасен, действен, ефек¬
тивен; (effekb'oli) ефектен; - sein ефи¬
касен съм
wirr |vir| adj 1. (ungeordnet) неподреден,
разхвърлян; (Haar) чорлав 2. fig (ver¬
worren: Verhältnisse, Gedanken) заплетен,
хаотичен: (Rede) объркан; -es Zeug
reden говоря хаотично \или обърка¬
но] Wirren (Viran| pl размирици ми
Wirrkopf m pej сбъркан |или хаоти¬
чен! човек Wirrwarr |Virvar] <-s> kein Pl
m бъркотия ж. суматоха ж; (Chaos) ха¬
ос м
Wirsing(kohl) |Virzir)(ko:l)| <-s> kein Pl m
вот къдраво зеле
Wirt(in) fvirt] <-(e)s, -e; -, -nen> m(f)
1. (Gast-, 5с/?ал/с~/съдържател(ка) м (ж)
на заведение 2. (Gastgeber, Haus~)cтопа-
нни м, стопанка ж. хазяин м, хазяйка
ле 3. BIOL гостоприемник м /на пара¬
зити/
Wirtschaft [Vir^aft| <-, -en> /1. (Volks-)
стопанство cp. икономика ж; (-ssystem)
икономическа система; freie - свобод¬
на икономика: die - ankurbeln съжи¬
вявам икономиката 2. (Gast-/ гостил¬
ница ж
wirtschaften vi (haushalteni водя дома¬
кинство. домакинствам: (geschäftig ar¬
beiten) стопанисвам: gut/schlecht -
стопанисвам добре/лошо |или зле]
Wirtschafterlinl <-s,	-, -nen> mifj
1. v/if-i . икономист!ка) м(ж/2. (Verwal¬
ten иконом! к 111 м(ж), управител (ка)
м!жI
wirtschaftlich adj 1. (die Wirtschaft
betreffend) стопански, икономически
2. iin рентабилен, доходоносен 3. ira
tionell) рационален; (lohnend) доходен,
изгоден 4. (sparsam) пестелив, иконо¬
мичен Wirtschaftlichkeit <-> kein Pl f
1. (Rentabilität/ рентабилност ж, доход¬
ност ж 2. (Sparsamkeit) пестеливост ж,
икономичност ж
Wirtschaftsabkommen п икономичес¬
ка спогодба Wirtschaftsberater)in) m(ß
икономически съветник Wirtschafts¬
bereich т икономическа \или стопан¬
ска! сфера Wirtschaftsentwicklung /
икономическо (или стопанско! разви¬
тие Wirtschaftsexperte т, Wirtschafts¬
expertin/икономически експерт Wirt¬
schaftsflüchtling <-s, -е> т икономи¬
чески емигрант Wirtschaftsgeld п
пари мн за домакинството, бюджет м
Wirtschaftshilfe / икономическа по¬
мощ Wirtschaftsjahr п отчетна годи¬
на Wirtschaftskriminalität /икономи¬
ческа престъпност Wirtschaftskrise/
икономическа [или стопанска) криза
Wirtschaftslage / икономическо със¬
тояние Wirtschaftsleben п икономи¬
чески живот Wirtschaftsmacht <-,
-mächte> /1. (bedeutendes Land) иконо¬
мическа сила 2. (eines Landes) стопан¬
ска мощ Wirtschaftsministerium п
Министерство ср на икономиката
Wirtschaftsordnung <-, -еп> /иконо¬
мически ред Wirtschaftspolitik /ико¬
номическа [или стопанска) политика
Wirtschaftsprüfer(in) m(f) одитор(ка)
м(ж) Wirtschaftsraum т 1. wirtsch
Europäischer - европейско икономи¬
ческо пространство 2. (Wirtschaftsge¬
bäude) стопанска сграда Wirtschafts¬
sanktionen fpl икономически санк¬
ции Wirtschaftsteil т (einer Zeitung)
икономически раздел Wirtschafts¬
und Sozialausschuss <-es> kein Pl m ш
комисия ж за икономически и соци¬
ални въпроси Wirtschafts- und Wäh¬
rungsunion <-> kein Plf икономически
и валутен съюз Wirtschaftswachstum
<-s> kein PI n икономически [или сто¬
пански! растеж Wirtschaftswissen¬
schaft / стопански [или икономичес¬
ки! науки Wirtschaftswissenschaft-
ler(in) miß икономист(ка) м/ж) Wirt¬
schaftswunder п fam икономическо
чудо Wirtschaftszweig т икономичес¬
ки [или стопански] отрасъл
Wirtshaus п гостилница ж; (Gaststätte)
ресторант м Wirtsleute pl 1. (von Wirts¬
haus) съдържатели мн 2. (als Zimmer¬
vermieten ха нш мн

Wisch
701
Witzfigur
Wisch |vij] <-|e)s, -e> m pej.fam парцал м
wischen l'vi/зп] I. и mit der Hand über
die Stirn ~ прекарвам ръка по челото
см II. vt 1. /entfernenj etw (von etwj ~
бърша |или избърсвам) нщ (от нщ);
Staub ~ бърша прах; sich dat den
Schweiß von der Stirn ~ избърсвам си
потта от челото 2. (mit einem Tuch säu¬
bern) бърша, мия; er wischt gerade den
Fußboden/das Badezimmer той тъкмо
мис пода/банята 3. /Ohrfeige! jdm eine
— fam зашивам |или забърсвам) шамар
на нкг
Wischiwaschi (viji'vaji) <-s> kein PI n pej,
fam alles, was er sagte, war nur - всич¬
ко, което наприказва. беше празни
приказки
Wischlappen т, Wischtuch п 1. (Staub¬
tuch/ кърпа ж за бърсане на прах
2. IScheuertuch/ бърсалка ж
Wisent |'vi:z£nt| <-s, -е> т zoo зуб'ьр .н
Wismut |Vismu:t| <-(e)s> kein PI n емьм
бисмут м
wispern |’vispen| vt, vi шептя, шепна
Wissbegier(de|RR f Wißbegier(de)AU /
любознателност ж wissbegierig™ ad)
любознателен
wissen l’visanl <weiß, wusste, gewusst>
I. vt 1. (können! умея. мога: nicht aus
noch ein - безпомощен съм: sich zu
benehmen ~ умея да се д ържа: sich dat
zu helfen - умея да се оправям: etw zu
schätzen - умея да ценя нщ 2. die
Kenntnis besitzen) знам. зная: ich weiß
nicht, wo er ist не знам къде e: ich
weiß, was ich will знам какво искам:
woher soll ich das ~? отк ъде да знам?:
du weißt genau, dass das verboten ist
знаеш много добре, че това е забра¬
нено; soviel ich weiß доколкото знам:
alles besser ~ wollen претендирам, че
знам повече ог другите: ich wusste,
dass es so kommen würde знаех си [или
предчувствах!, че така ще стане: als
ob ich das wüsste! fam като че лп съм
знаел!: was weiß ich! fam откъде да
знам!: das musst du (selber) ~ fam това
го знаеш по-добре от мене: weißt du
was? wir gehen ins Kino знаеш ли
какво? хайде да отидем на кино: das
hätte man - sollen! това трябваше да
се знае ио-рано!: ich habe ihn werweiß
wie oft gesehen виждах го бог знае
колко често; Sie müssen ~, dass ...
трябва да знаете, че ... 3. /erfahren)
durch jdn etw ~ научавам нщ от нкг;
jdn etw ~ lassen съобщавам нкм нщ;
ich will von ihm/davon nichts ~ не
искам п да чуя за не го/затова 4. (sich
erinnern) спомням сп; weißt du noch?
спомняш ли си?: weißt du seine Adresse
noch? помниш ли адреса му? II. ./
tinformiert sein; зная. информиран с ъм:
von etw - информиран съм за ши: ich
weiß von nichts нищо не знам: wer weiß
кой знае: nicht, dass ich wüsste не знам
такова нещо: man kann nie ~ fam чо¬
век никога не знае
Wissen <-s> kein Pi n знание cp;:Kennt¬
nisse; знания ми, познания мн; meines
-s доколкото знам: nach bestem - und
Gewissen съзнателно и отговорно;
ohne mein - без мое знание: wider
besseres - противно на убежденията
си
Wissenschaft <-, -еп> / наука ж Wis¬
senschaftler) in I < s, -; -, -nen> m/f'yчен
м, научен работник wissenschaftlich
adj научен
Wissensdrang m. Wissensdurst m жаж¬
да ж за знания Wissensgebiet n об¬
ласт ж от човешкото познание Wis¬
senslücke f пропуск .и в знанията
wissenswert дс//заслужаващда ес знае
wissentlich [Visantliq) I. adj /absichtlich!
съзнателен, нарочен, преднамерен
II. adv (bewusst) съзнателно; /vorsätzlich!
нарочно, преднамерено
Witfrau l'vitfrau) <-, -en> / CH /Witwe!
вдовица ж
wittern |Viten| I. vt подушвам, надуш-
вам: Gefahr - подушвам \плн предусе¬
щам) опасност II. и душа. мириша
Witterung <-> kein Plf \. /Wetter! време
cp: bei günstiger ~ при благоприятно
време 2. /Geruchssinn/оСюшншс cp, нюх
.ч; /Geruchj миризма ж Witterungsver¬
hältnisse лр/метеорологичниусловия
Witwe fvitva) <-, -n> /вдовица ж Witwer
(Vitvel <-s, -> m вдовец м
Witz (vits) <-es, -e> m 1. sing /Espritf
остроумие cp. м ъдрост ж; tGeistj духо¬
витост ж 2. /witzige Geschichtej виц м;
(Scherz! шега ж: ein dreckiger/fauler ~
мръсем/плосък виц: -e erzählen |o
reißen fam\ разправям |или пускам)
вицове: mach keine ~e! fig, fam ne ce
шегувай!, не се занасяй!; das soll doch
wohl ein ~ sein! не може да бъде!,
сигурно се шегуваш!: der - an der
ganzen Sache ist, dass ... цялата рабо¬
та се състои в това. че ...: das ist der
ganze ~ fam /darauf kommt es anj точно
за това става въпрос Witzbold l'viisbalt,
pi: Vitstnlda] <-(e|s, -e> m шегаджия .w.
майтапчия м
witzeln и über jdn *- шегувам ce |ii.an
майтапя се) c нкг: über etw akk - oct-
роумнича е шц
Witzfigur <-, -en> / човек м. който чес¬

witzig
702
wohl
то стана за смях
witzig а//остроумен: la. geistreich) духо¬
вит: (lustig) шеговит: ikomisch/ комичен
witzlos adj 1. lohne Witz/ тъп, скучен.
плосък 2. Jam izwecklos/ безсмислен
WM |ve:'?£.m] <-, -s> fabk кол Weltmeister¬
schaft световно първенство
wo |vo:| I. adv 1. linterrogativ) къде; - bist
du? къде cn?; - denn? къде (точно)?
2. treiativisch) където;!zeitlich/ когато: -
auch immer където и да e: dort, - ...
там. където ...; überall, - ... навсякъ¬
де. където ...; am Tage/im Augenblick,
-	... в деня/в мига, когато ...: ach |oi)
~! /ат как ши пък| не! II. konj 1. ida!
когато 2. !obwohl, während) макар че.
докато
woanders |vo!?andcs] adv някъде друга¬
де; mit den Gedanken - sein мислено
съм някъде другаде, отнесен съм
wob |vo:p| fig, alt I. и 3. pers sing imp von
weben
wobei |vo'baiJ adv 1. (interrogativ/къде, как:
-	bist du gerade? къде сп в момента?:
-	ist das passiert? как се случи това?
2. (relativischj при което: (bei welcher
Gelegenheit! по какъв повод
Woche (\оха| <-, -п> /седмица ж; letzte
|о vergangenej/nächste ~ предишната
[или пзмпналата|/следващата седмица;
jede ~ всяка седмица: jede zweite - на
две седмици; zweimal die - два пъти
седмично; heute in einer - днес след
една седмица; die - über през седми¬
цата Wochenbett п мгв послеродов
период (6-8 седмици след раждане¬
то, когато организмъш на жената
възстановява напълно функциите
си/ Wochenblatt п седмично издание
Wochenende п уикенд .л, събота и
неделя: langes \о verlängertes! - дълъг
уикенд (заради празник или отпуск);
am/übers ~ през уикенда: schönes ~!
приятен уикенд! Wochenendhaus п
вила ж\ в която човек прекарва по¬
чивните дни Wochenendticket [Vaxn
endtikat] <-s, -s> n rahn билет със спе¬
циална отстъпка, важащ за събота
и неделя Wochenendurlauber(in) m/f/
хора, използващи уикенда за (актив¬
на; почивка извън дома
Wochenkarte/седмична карта (за град¬
ския транспорт) wochenlang I. adj
продължаващ няколко седмици II. adv
седмици наред Wochenlohn тседмич¬
ни в ь шаграждение Wochentag тдел¬
ник м; , Werktag! работен де и wochen¬
tags .;<i' н делничен Ден: ! werktags) в
| >;и X > 1 eil дсП
wöchentlich !I va coiillic! I. седмичен
II. adv седмично; dreimal - три пъти
седмично
Wochenzeitung -еп>/седмичник .л
Wöchnerin (VcE^narin|/родилка ж
Wodka l'vDtka] <-s, -s> rn водка ж
wodurch |vo'dur<;| adv 1. (interrogativ) no
какъв начин, как; ~ wollen Sie das
erreichen? по какъв начин [или как|
смя тате да постигнете това? 2. (relati-
visch/ чрез което; das Mittel, ~ ... сред¬
ството. чрез което ...
wofür Ivo'fyie] adv 1. (interrogativ/ за |или
от| какво; - halten Sie mich? за какво
|или какъв човек| ме смятате?; -
interessieren Sie sich? от какво се ин¬
тересувате? 2. (relativischj за което; er
ist nicht das, ~ er sich ausgibt гой не е
онова, за което се представя
wog |vo:k| /. и 3. pers sing imp von wiegen'
Woge |'vo;ga| <-, -n> /a. fig, geh вълна ж;
eine - der Begeisterung вълна на въз¬
торг ► die ~n glätten fig успокоявам
страстите [или духовете|
wogegen (vo'geiganj I. adv 1. (interrogativ/
срещу какво 2. (relativisch/ срещу кое¬
то; (durch Tausch! в замяна на което
II. konj срещу което
wogen |'vo:gan| vi geh вълнувам се, бу¬
шувам
woher |vo'he:e] adv 1. (interrogativ) откъ¬
де; (auf welche Weisej по какъв начин; ~
kommt der Brief? откъде е писмото?;
-	sind Sie? откъде сте?: ~ weißt du
das? откъде знаеш (това)?; ~ kommt
es, dass ...? как стана така, че ...?
2. /relativischj откъдето; aber - denn!
/зя? откъде накъде! (и дума да не ста¬
ва)
wohin [vo'hin| adv 1. (interrogativ/ (на)къ-
де; - damit? jam къде така? 2. (relati¬
vischl (на)където; - du auch gehen magst
където и да отидеш
wobi |vo:l| I. adv 1. (gut, gesund, angenehm)
добре; sich - fühlen чувствам се доб¬
ре; - oder übel волю-неволю, така или
иначе; ~ bekomm’s! наздраве!; mir ist
jetzt -er сега съм по-добре; mir ist nicht
-	bei der Sache тази работа малко ме
притеснява (имам известни съмне¬
ния/; leben Sie ~! останете си със здра¬
ве! 2. (durchaus) съвсем добре; ich habe
-	bemerkt, dass ... (добре) успях да
забележа, че ...; das kann man ~ sagen!
точно така! 3. (wahrscheinlich/ вероят¬
но: ich muss mich ~ erkältet haben
вероятно съм настинал: - kaum мал¬
ко вероятно: er könnte - noch kommen
може и да дойде по-късно: er wird -
krank sein трябва да е болей: ob er ~
schreiben wird? дали ще minie?: du bist

Wohl
703
Wohnung
- nicht gescheit! да не си се побъркал!
4. (etwa, ungef'ähn около, нриблмзнтел-
но: es waren ~ (an die) 200 Leute da
имаше сигурно около 200 човека
II. konj (zwar) наистина; er wusste
dass es gefährlich ist, aber ... той зна¬
еше добре, че е опасно, но ...
Wohl <-(e)s> kein PI n благо cp, добро cp;
/-befinden!самочувствие cp; /Gesundheit!
здраве cp; auf jds ~ trinken пия за нечие
здраве; auf Ihr/euer -!, zum ~! за Ваше
здраве!, наздраве!; zum ~ des Landes
за благото на страната
wohlauf [vo:l'?aof| adj - sein geh в добро
здраве |или жив и здрав] съм
Wohlbefinden п самочувствие cp wohl¬
begründet |Vo:lba'grYndst| adj geh добре
обоснован wohlbehalten adj /Person! в
добро състояние. жив и здрав; /.Sache!
добре запазен wohlbekannt adj geh
добре известен: /vertraut/ познат wohl¬
durchdacht |Vo:ldur^’ daxt] adj добре
обмислен Wohlergehen <-s> kein PI n
благополучие cp, добро здраве wohler¬
zogen |'vo:l?retso:gan| adj geh благовъз-
питан
Wohlfahrt / социално подпомагане;
von der ~ leben живея от социални
помощи Wohlfahrtsstaat /л социална
държава
Wohlgefallen п удоволс твие ср. насла¬
да мс; iZufriedenheit! задоволство ср; -
an etw dat haben намирам удоволст¬
вие [или паслада| в нщ; sich in ~
auflösen уреждам се по начин, удов¬
летворяващ всички засегнати страни:
iron, fam /auseinander fallen! разпадам се
wohlgeformt adj добро оформен: (Kör¬
per! изваян wohlgemeintAlt adj s. mei¬
nen 5.; wohlgemerkt adj, adv трябва
да се отбележи; er war, ~, erst 20 Jahre
alt гой беше. обърнете внимание, едва
на 20 години wohlgeraten adj geh
1. !gut gelungen! сполучлив 2. /gut er
zogen!добре възпитан wohlgesinnt adj
jdm ~ sein благоразположен \n,nt
благонамерен| съм към нкг wohlha¬
bend adj заможен, състоятелен
wohlig adj приятен
wohlklingend adj geh благозвучен, хар¬
моничен wohlmeinend adj geh добро¬
намерен. доброжелателен wohlrie¬
chend adj geh благоуханен wohlschme¬
ckend adj geh (много) вкусен
Wohlstand m благосъстояние cp, бла¬
годенствие cp Wohlstandsgesellschaft
f благоденстващо общество Wohl¬
standsmüll m pej:боклукът пи npenu-
ciimenomo общество
Wohltat / 1. (gute Tat! благодеяние cp
2. sing !Linderung.- благодат ж; das ist
eine - това е истинска благода т Wohl¬
täterin mjfjблагодетелiкаi д/ мс wohl¬
tätig adj /Handlung: благодатен, благо¬
творен: ;Person, HMvблаготворителен:
zu ~en Zwecken за благотворителни
цели Wohltätigkeit / благотворител¬
ност ж Wohltätigkeitsveranstaltung /
благотворително мероприятие
wohltuend adj благодатен, благотво¬
рен WOhl tUnAI‘ i-7 5. tun II.
wohlüberlegtA" adj s. überlegen I.;
wohlverdient adj напълно заслужен
wohlweislich |'vo:lvaislic;j adv благора¬
зумно
Wohlwollen n благоразположение cp:
/Gunst! благоволение cp, благосклон¬
ност ж; (Geneigtheit! симпатия ж: sich
dat jds ~ erwerben спечелвам сп нечие
благоразположение: etw mit - betrach¬
ten гледам благосклонно на шц wohl¬
wollend I. adj благоразположен, бла¬
госклонен II. adv благосклонно,
доброжелателно
Wohnanlage <-, -п>/жилищен комп¬
лекс Wohnbau <-(e)s, -bauten> m жи¬
лищен блок. жилищна кооперация
Wohnblock <-!e)s, -s o GH -blöcke> in
жилищен блок Wohncontainer <-s,
m бунгало cp
wohnen |'vo:nan| и живея: /Unterkunft
haben! обит авам: /vorübergehend -/ пре¬
бивавам: bei jdm ~ живея при нкг: zur
Miete - живея под наем: im Hotel ~
живея в \или на| хотел
Wohnfläche / жилищна площ Wohn¬
gegend <-, -еп> / жилищен район
Wohngemeinschaft /комуна ж /поло¬
вете на общо жилите от несемеинн
лица, които си белят разноските/
wohnhaft adj живущ: - in ... живеещ
в ...
Wohnhaus п жилищен дом. къща ж
Wohnheim п общежитие ср Wohnkü-
che/стая ж с кухненски бокс Wohnla¬
ge /местоположение ср на жилище:
in günstiger - на хубаво мяст о
wohnlich adj уютен
Wohnmobil |'vo:nmobi:l| <-s, -e> n кара¬
вана ж Wohnort m местожителство cp
Wohnquaiität <-> kein PI /качество cp
па условията за живеене Wohnsilo m
o n pej голям панелен блок Wohnsitz
/77 местожителство cp. адрес м; ohne
festen - без постоянно местожителс¬
тво. без постоянен адрес
Wohnung -еп> / жилище ср; /а.
Unterkunft) квартира мс; (Etagen-/ апар¬
тамент м; eine З-Zimmer— тристайно
жилище: eine eigene ~ haben имам

704
womit
Wohnungsbau
собствено жилище: die ~ wechseln
сменям жилището Wohnungsbau
<-|e)s> kein PI m жилищно строител¬
ство; sozialer - социално жилищно
строителство ina евтини жилища с
държавни субсидии / Wohnungsbedarf
<-(ejs> kein PI m жилищни нужди
Wohnungseigentümer|in) miß собст¬
веник и/, собственичка ж на жилище
Wohnungsinhaber(in| miß притежа¬
тел! кщ м(ж) на жилище Wohnungs¬
markt т пазар м на жилища Woh¬
nungsnot / жилищна криза Woh¬
nungsschlüssel т ключ .w от жилище
Wohnungssuche / auf - sein търся
квартира \или жилище| Wohnungstür
/врата ж на жилище
Wohnviertel п жилищен квартал Wohn¬
wagen т каравана ж. фургон м Wohn¬
zimmer п хол а/, дневна стая
Wok |vdI<| <-, -s> т вок м /голям тиган
с дебели стени за приготвяне на
китайска .храна/
wölben IVcElban] I. vt давам форма на
дъга/свод; arch засводявам II. xr sich
(über etw akk) - извивам се като дъга
(над нщ|
Wölbung <-, -еп> /заобленост ж; arch
свод м; (Bogen/ арка ж
Wolf |valf, pl: ’valfal <-(e)s, Wölfe> m
1. »;o вълк .u 2. (Fleisch-j месомелачка
ж; das Fleisch durch den - drehen сми¬
лам месо c месомелачка ►ein - im
Schafspelz sein вълк в овча кожа съм;
Hunger wie ein ~ haben fig, fam гладен
c bm като в’ьлк: mit den Wölfen heulen
fig правя, каквото правят (и) другите
(от страх или но принуда/
Wölfin |'vcElfin| /гоо вълчица ж
Wolfram 1'vDlfram] <-s> kein Pl n uilm вол¬
фрам ,u
Wolfshunger ['vDlfs'hurjeJ s. Bärenhunger
Wolga |\о1да| /Y.f.og Волга ж
Wolke ('valkal <-, -п>/облак м ►aus allen
~n fallen падам от небето: in den ~n
schweben//^витая в облаците Wolken¬
bruch m порой .w Wolkendecke / об¬
лачна покривка Wolkenkratzer m не¬
бостъргач .w wolkenlos adj безоб¬
лачен. ведър
wolkig adj (за)облачен
Wolldecke /вълнено одеяло
Wolle ('vDlaj <-, -n> / вълна ж; reine -
чис та вълна ►sich in die - geraten fam
хващаме се за косите, счепкваме се
wollen1 |\о1зп| will, wollte, gewollt> vi,
//1. 'mögen/ желая:	wünschen тским:
etw unbedingt - непременно искам нщ:
machen Sie es,' wie Sie - ; постъпете.!
как i < > наме ри те :л лобре: er macht nur,
was er will нрави, каквото си иска:
was - Sie von mir? какво искате от
мен?: wo - Sie hin? къде отивате?; du
hast es so gewollt ти го искаше; er will
seine Ruhe иска спокойствие то си; was
willst du mehr? какво искаш още?: ich
wollte, es wäre Sonntag ще ми се да е
вече неделя: man muss daran teilneh¬
men, ob man will oder nicht човек
трябва да участва, независимо дали
иска или не; das kann man, wenn man
so will, Diebstahl nennen това. ако
щете. може да се нарече и кражба
2. (beabsichtigen/ искам, възнамерявам:
etw tun - възнамерявам да направя
нщ; Verzeihung, das habe ich nicht
gewollt! извине те, направих го, без да
искам! ►da ist nichts zu - fam нищо не
може да се направи повече: du hast
hier nichts zu ~! нямаш работа тук!
wollen2 <will, wollte, wollen> Modalverb
1.	(mögen/ желая, искам; ich will nichts
davon hören не искам и да чуя за това
2.	(beabsichtigen/ искам, възнамерявам;
etw tun ~ възнамерявам да направя
нщ: was ich noch sagen wollte онова,
което бих искал още да кажа; was ~
Sie damit sagen? какво искате да ка¬
жете с това? 3. (auffordeml wenn Sie
bitte Platz nehmen - седнете, ако оби¬
чате!; willst du (jetzt) wohl aufstehen!
Jam няма ли най-сетне да станеш!
4.	(behaupten) твърдя: etw getan haben
~ твърдя, че съм направил нщ; er will
dich gestern gesehen haben твърди, че
те бил видял вчера: und so jemand will
Arzt sein! fam и това ми било лекар!
5.	(müssen/ das will überlegt sein това
трябва да се обмисли (добре) ►das will
ich nicht gehört haben! (това) все едно,
че не съм го чул!; das will ich hoffen/
meinen! иска ми се да е (точно) така!:
dz^ Wetter will (und will) nicht besser
werden времето все не иска да се
оправи: das will nichts heißen това още
нищо не значи: das - wir mal sehen!
ще видим (тази работа)!
wollen3 adj вълнен
wollig adj вълнен, влакнест
Wolljacke/вълнено яке Wollknäuel т
о п кълбо ср вълнена прежда Wollsie-
gel п знак м за истинска вълна
wollte ['vDltal /. и 3. pers sing imp von
wollen1, wollen2
Wollust (vDlust) fgeh сладострастие cp.
noxoT .w wollüstig [\olYStic| adj сладо¬
страстен. похотлив
womit |vo'mrt| adv 1. tinterrogativ* c какво:
- kann ich Ihnen dienen? c какво мога
да Ви услужа?: ~ soll ich anfangen? е

womöglich
705
Wortgefecht
какво да започна? 2. (relativisch/ с ко¬
ето:	- ich nicht sagen will, dass ...
.... c което не искам да кажа. че ...:
das ist es, ~ er nicht zufrieden ist това
е.	от което не е доволен
womöglich |vo’mcE:kli^] adv може би: -
kommt er schon heute може би ще
дойде още днес
wonach |vo'na:x] adv 1. /interrogativ( на
какво: ~ schmeckt das? на какво има
вкус това? 2. (relativisch/ според който/
която/което/които: /'gemäßI съгласно
който/която/което/които: ein Gesetz,
- ... закон, според който ...
Wonne [VDna| <-, -n> f geh блаженство
cp, върховна наслада: es ist eine
(wahre) ~, ihm zuzuschauen истинска
наслада е да го г ледаш
woran [vo'ran[ adv 1. /interrogativ/ за |или
на| какво: - denkst du? за какво мис¬
лиш?; - liegt es, dass ...? на какво се
дължи, че ...?; ~ erinnert Sie das? на
какво ви напомня тона? 2. (relativisch/
(на) какво; nun weiß ich (Wenigstens),
~ ich bin сега (поне) знам на какво
мога да се надявам: ich weiß nicht, ~
ich bei ihm bin не знам какво мога да
очаквам от него
worauf |vo'rauf| adv 1. /interrogativI (за/на)
какво: ~ warten Sie? какво чакате?
2. /relativisch/ на/за кое го: (zeitlich! след
което: - du dich verlassen kannst! /ат
на което можеш да разчиташ!
woraus |vo'raus| adv 1. (interrogativ/ от
какво 2. /relativischi от което: er kam
nicht, - ich schloss, dass ... не дойде,
от което заключих, че ...
worin |vo‘rin| adv 1. /interrogativ! в какво:
~ besteht der Unterschied? в какво се
състои разликата? 2. treiativischj в/ио
който/която/което/които; es gibt
vieles, - ich mich von dir unterscheide
има много неща. по конто се разли¬
чавам от теб
Workaholic |wa:ka'h3lik| <-s, -s> m /arg
работохолик .и, работяга .и Workshop
|'w3:kjDp| <-s, -s> /в работен семинар
jили курс|
Worldcup |'wa:(e|llkap) <-s, -s> m stuki
световна купа
World Wide Web <-s, -> n iniop.m светов¬
на информационна мрежа
Wort [vDri| <-le)s, -e/Wörter> n 1. /р/ Worte)
дума ж; /Ausdruckj слово cp; /Begriff)
понятие cp 2. ipl Wörter/ име. (отделна)
дума: die Wörter in einem Text zählen
броя думи те в текс т ► - für ~ дума по
дума. дословно: das - ergreifen взе¬
мам думата: jdm das - erteilen давам
дума та на нкг: das - haben имам дума¬
та; das letzte ~ haben имам последна) а
дума: jds - haben имам нечия дума:
sein ~ brechen изменям на думата си:
jdm sein - geben давам думата си па
нкг: sein - halten удържам на думата
си: sein eigenes - nicht verstehen не
чувам собствения си глас /много е
шумно); kein ~ verstehen не разбирам
ннто дума: kein - herausbringen ikön-
пеш не мога да пророня \н.т обеля|
нито дума: ein gutes - für jdn einlegen
застъпвам се за нкг: ich habe mit ihm
ein ernstes ~ zu reden трябва сериозно
да си пог оворя с него: große -е machen
говоря гръмки слова: seine ~е auf die
Goldwaage legen обмислям добре вся¬
ка своя дума: aufs ~ gehorchen |ohören|
разбирам от една дума: jdm aufs -
glauben вярвам на нечия дума: jdn beim
- nehmen хващам се за думите на нкг:
in -е fassen давам словесен израз: eine
Sprache in - und Schrift beherrschen
владея устно и писмено даден език:
ohne ein ~ zu sagen без да кажа пито
дума; ums - bitten моля за дума та; sich
zu ~ melden вземам думата, обаждам
се: nicht zu ~ kommen ме мога да взе¬
ма думата; jdn nicht zu - kommen
lassen не давам на нкг- да вземе \плн
сп каже| думата; auf mein ~ честна
дума: in einem - с една дума: in ~ und
Tat на думи и дела: in ~en /ausgeschrie¬
ben) с думи: mit anderen ~еп с други
думи; ein ~ gab das andere und
schließlich gerieten sie in Streit от дума
на дума се стигна до кавга: es ist kein
wahres - daran в това няма зрънце
истина: es war mit keinem - davon die
Rede н дума не е ставало за това:
darüber brauchen wir kein ~ mehr zu
verlieren не си заслужава да се говори
повече за това: das letzte - in dieser
Angelegenheit ist noch nicht gesprochen
последната дума по този въпрос още
не е казана: hat man da ~е? fam нямам
думи!, как е възможно подобно не¬
що?: dein - in Gottes Ohr! fam от тво¬
ите уста в Божите уши!
Wortart /11;.т, част ж на речта wort¬
brüchig adj ~ werden престъпвам ду¬
мата сп. ме удържам на обещанието
си
Wörtchen |'vcErt<;sn| <-s, -> n ein -
mitzureden haben fam и аз имам какво
да кажа
Wörterbuch |Va:rlebu:x| п речник м Wör¬
terverzeichnis /? регистър .w на изпол¬
званите думи
Wortführerl in) miß говорител! Kai м/ж:
Wortgefecht п словесна престрелка

wortgetreu
706
Wunde
|или бптка| wortgetreu I. adj досло¬
вен. буквален II. adv дословно, бук¬
вално wortgewandt adj красноречив
wortkarg adj 1. /Mensch/ мълчалив
2. (Äußerung/ лаконичен Wortklauberei
[vxtklauba'rail <-, -еп>/ре/'буквоядство
cp. педантнзъм .и. педантичност ж
Wortlaut т дословен \tuti буквалеи|
текст; ihr точен текст; im - в |пълен|
текст; ... hat folgenden - ... гласи
следното
wörtlich (VcErtliqj I. adj ioriginalgetreu/
дословен, буквален, точен; i.int; пряк;
-е Rede пряка реч II. adv дословно,
буквално, сочно; - zitieren цитирам
дословно |или дума по дума|: etw -
nehmen 1въч|прнемам нщ буквално;
etw - übersetzen превеждам нщ дос¬
ловно
wortlos I. adj безмълвен, безсловесен,
мълчалив II. adv безмълвно, мълча¬
ливо. без да кажа пито дума Wort¬
meldung /заявка ж за изказване; ~еп
liegen nicht vor няма желаещи да се
изкажат Wortschatz т словесно бо¬
гатство; /<з. einer Person) речник м
Wortspiel п игра ж на думи, каламбур
м Wortstellung / üno словоред м
Wortwechsel т geh словесен двубои
wortwörtlich l'vartVaErtli^l I. adj досло¬
вен, буквален II. adv дума ио дума
worüber |vo'ry;be| adv 1. jinterrogativ) за
какво 2. frelativisch) за което
worum [vo'rum| adv 1. (interrogativ) за
какво; - handelt es sich? за какво ста¬
ва въпрос? 2. /relativisch) за което
worunter |vo‘runte| adv 1. /interrogativ) от
какво; (zwischen welchen Dingen) сред
|или между| какво?; - leidet sie? от
какво страда тя? 2. (relativisch) от ко¬
ето; manschen denen) между които
wovon |vo‘bn| adv 1. /interrogativi за как¬
во; - sprechen Sie? за какво говорите?
2. /relativisch/ за което
wovor (vo'fo:g| adv 1. iinterrogativ) от как¬
во; träumlich) пред какво: - hast du
Angst? от какво те е страх? 2. (relati¬
visch) от което, пред което: das einzige,
- ich mich fürchte,... единственото, от
което се страхувам. ...
wozu [vo’tsu:! adv 1. iinterrogativ! за какво:
;a. indirekt1 c каква цел: - ist das gut? за
какво става това?: - brauchst du das?
за какво ти е зова? 2. /relativisch/ за
което: das, - ich dir rate онова, rjai
кое го те сз.ветвам
Wrack jvrakj ^-ieis, -s o rar-e> n 1. /Schiffs-!
< icTaiiKii ми; f imzeug-, Auto--: развали¬
на .>/<• 2.	!•;/!! ivöllis) verbrauchter Mensch
pa ica mii.i
wringen |Vriqon| <wringt, wrang, gew¬
rungen > vt 1. (auswindem извивам
2. (durch Wringen auspressen/ изстисквам,
изцеждам
Wucher |Vu:xi?| <-s> kein Pi m pej лих-
варство cp. спекула ж; - (mit etw)
treiben спекулирам |c нщ): das ist
(doch/ja) -l fam това е (напрано) плад¬
нешки обир!
Wucherer <-s, -> m, Wucherin <-, -nen>
/pej кожодер .и, лихвар(ка) м(ж). спе-
кулант(ка| м)ж/
wucherisch adj лпхварскп. спекулант-
ски
wuchern |Vu:xen] vi 1. haben o sein hoi
избуя вам: ßg moi разраствам се буйно
2. haben (Wucher treiben/ лнхварствам.
спекулирам
Wucherpreis m pej спекулативна цена
Wucherung <-, -en> f (Gebilde) образува¬
ние cp; gutaritige/bösaritge - добро ка¬
чествено/ злокачествено образувание
wuchs [vu:ks| /. и 3. pers sing imp von
wachsen
Wuchs |vu:ks| <-es> kein PI ml. (Wachstum)
растежа/; пот растене cp 2. (Gestalt)pwt
м. снага ж, бон м
Wucht jvuxtj <-> kein PI /мощ ж, тежест
ж; а. fig сила ж; mit voller ~ с всичка
сила ►das ist eine ~! fam това е стра¬
хотно |нлн върха|!
wuchtig adj мощен: (Schlag) силен, те¬
жък; (Stil) внушителен
wühlen |Vy:lan) I. vi 1. (graben) ровя; (mit
Schnauze) рия 2. fam (suchen) in etw dat
(nach etw dat\ - ровя се \или тършу¬
вам! в нщ (за нщ| II. кг sich durch etw
~ проправям си път през нщ. ровей¬
ки: sich durch eine Menschenmenge -
fig пробивам си път през тълпата
Wühlmaus / ;<oo und полска мишка,
конто копае подземни тунели Wühl-
üsch т fam маса ж с купчина преоце¬
нена стока
Wulst |vulst, p/.-'wlsta) <-es, Wülste m o-,
Wülste f> m о/издутина ж. подутина
ж; Med бучка ж; (Verdickung) удебелява¬
не cp: arch окрупняване cp wulstig adj
издут, надебелен
wund (vunt| adj разранен, пзранен: sich
dat die Füße - laufen разранявам си
краката от ходене; sich - liegen изли¬
зат ми рани по кожата от залежава¬
не: -er Punkt болно място /нещо. за
което чоиек предпочита да не гово¬
ри/
Wunde l'vunda) <-, -п> / <?. fig рана ж;
:Verletzung! нараняване cp; offene -
отворена рана: alte ~n iwiederi auf¬
reißen fig разчов врквнм с тара рапа

Wunder
707
würfeln
Wunder l'vundt?! <-s, -> n чудо cp; ia.
bewundernswerte Sache/ чудеса мн; ~
wirken a. fig в ьрша чудеса; an ein ~
grenzen гранича c чудо: wie durch ein
~ като по чудо; kein dass er krank
ist нищо чудно, че е болен: (das ist
doch) kein ~! (това е съвсем) естестве¬
но!: er glaubt, - was getan zu haben fam
въобразява си, че е направил бог знае
какво
wunderbar adj (schön/ чудесен, вели¬
колепен; sie singt - тя пее великолеп¬
но 2. (wie ein Wunder/ чуден, необикно¬
вен
Wunderheiler(in) <-s,	-, -nen> mifi
лечител-чудотворец м Wunderkerze
<-, -n> / бенгалски огън Wunderkind
n вундеркинд м, дете-чудо cp
wunderlich adj чудат, причудлив, стра¬
нен
wundern I. vr sich (über jdn/etw akk) -
чудя се [или учудвам ce| (на нкг/нщ):
ich muss mich doch sehr ~ /ат много
бих се учудил: du wirst dich noch
fam ще има да се чудиш! II. vt учудвам:
das wundert mich това ме учудва: es
würde |о sollte) mich nicht wenn ...
не бих се учудил, ако ...
wunder inehmen <irr> vt CH Iinteressieren/
es nimmt jdn wunder, ob/wie/dass ...
някой се чуди дали/как ...: es nimmt
mich wunder, wie sie von der Sache
erfahren hat интересно ми e \tuw чудя
се] как е разбрала за това
wunderschön jVunde'Joai] ad/прекрасен.
чудно красив
wundervoll adj чудесен
wundlliegenAU i-г sich - s wund
Wundsalbe <-, -n> / мехлем .i« за рани
Wundstarrkrampf m мш тетанус ,w
Wunsch |vonJ, p/.VYnfs| <-(e)s, Wünsche>
m желание cp; IVerlangen) искане cp:
ißitte) молба ж; (Glück-/ благопожела-
нне cp: der - nach etw желание за нщ:
den ~ haben etw zu tun имам желание
да направя нщ; jdm einen ~ erfüllen
изпълнявам нечие желание: jdm jeden
- von den Augen ablesen чета всяко
желание по очите на нкг: auf (jds) ~ по
(нечие) желание: mit den besten Wün¬
schen c най-добри пожелания: nach ~
по желание: es geht alles nach - всич¬
ко става така. както пскам(е): dein ~
ist mir Befehl scherz твоето желание е
закон за мен: haben Sie (sonst) noch
einen ~? желаете ли още нещо?
Wunschbild п идеал м, мечта ж
Wünschelrute |'wnjalru:ta| /багета ж
wünschen l’wnjan) vt желая; (wollen) ис¬
кам: ibitten) моля; /als Glückwunsch sagen)
пожелавам: ~ etw zu tun имам жела
ние да направя нщ: sich da; etw -
пожелавам си нщ: jdm etw - пожела¬
вам нкм hui: zu - übrig lassen има какво
да се желае: es wäre zu -, dass ... би
било желателно да ...: ich wünsche
Ihnen alles Gute желая Ви всичко
най-добро: ich wünsche nicht, dass du
dorthin fährst geh не искам да замина¬
ваш там: Sie -?, was - Sie? какво оби¬
чате? wünschenswert adj желателен,
желан
Wunschkind лискано \или желано| дете
Wunschkonzert п rahm концерт .и по
желание wunschlos adj- glücklich sein
неизказано щастлив съм Wunsch¬
traum /и, Wunschvorstellung / жела¬
на мечта, блян м Wunschzettel т спи¬
сък .и с желания
wurde |'vurda| I. и 3. pers sing imp von
werden
Würde ['vYrdsj	-n>/l. sing / Wen, Haltungj
достойнство cp; ich halte es für unter
meiner ~, so etw zu tun под моето
достойнство е да направя подобно нщ:
das ist unter aller - зова е под всякак¬
во достойнство 2. /Rang/ сан м; (Titel!
титла ж würdelos adj без достойнство
Würdenträgerl in) /и///сановинк.и, вел¬
можа м würdevoll adj достолеиен
würdig adj 1. (wert/ einer Sache gen -
sein достоен евм за нщ; jdn einer Sache
gen für - halten считам нкг достоен за
нщ 2. /würdevollI достолеиен
würdigen vt 1. (anerkennen) ценя. оценя¬
вам: iVerdienste/ зачитам, признавам;
etw zu - wissen умея да ценя 2. (für
würdig befinden! jdn einer Sache gen -
удостоявам нкг c нщ; jdn keines Blickes
- не удостоявам нкг c поглед
Würdigung <-, -en>/l. sing ‘Anerkennung/
оценка ж. оценяване cp;/Wertschätzung;
признание cp 2. lEhrungi честване cp
Wurf |vurf, pl: 'vYrfa] oleis, Würfe> rn
1.	(das Werfen! хвърляне cp; sport мята¬
не cp 2. fig igelungenes Werk) щастливо
попадение, щастлив удар 3. i<r> коти¬
ло cp
Würfel l'wrfal] <-s, -> m 1. iSpiel-j зар ли
зарче cp: (Brüh~) кубче cp; (Zucker-/
бучка ж; - spielen играя на зарове
2.	/Muster,: Karo! каре cp, квадрата/ 3. ма;
куба« ►die - sind gefallen fig жребият
е хвърлен Würfelbecher т чаша ж за
хвърляне на зарове
würfeln I. vi iWürfe! spielen/ играя на
зарове: /Würfe! werfen/ хв з>рлям зарове:
um etw - надхвърлям се на зарове за
някакъп облог II. vt 1. (in Würfel schnei¬
den) режи на кубчета 2. (eine Zahl!хвър¬

Würfelspiel	708	Wz
лям със зарче; eine Sechs ~ хвърлям
шестица
Würfelspiel n игра ж със зарове
Würfelzucker т захар ж на бучки
Wurfgeschoss^ п метателно тяло /гра¬
натабумеранг, камъни и dp.) Wurf¬
sendung /рекламни материали, раз¬
пространявана по всички пощенски
кутии Wurfspieß т (метателно) ко¬
пие
würgen ('vYrgsnl I. \t душа. удушавам
II. vi (nicht hinunterschlucken könnenI an
etw dat - задушавам се. задавям се с
нщ
Wurm (vorm, pl: 'vYrme| <-(e)s, Würmer>
m /00 червей м ►da ist der - drin fig,
/am работата (ми) изглежда гнила |или
подозрителна!
wurmen vtfam es wurmt mich нещо ме
яде [или човърка! от вътре
Wurmfortsatz т мш апендикс м
wurmstichig adj (Holz/ червясал; (Obst)
червив
Wurst |vurst, pi:'wrstdj <-, \NÜTSte> f/ßrat-,
Brüh-) салам м, колбас м, наденица ж;
/~au/schnitt) (предварително нарязан)
салам на филийки ►das ist mir wurst
|o wurscht] fam все ми е едно; jetzt geht
es um die ~! Jam сега е решителният
момент!
Würstchen l'vYrstcanl <-s, -> n 1. gastr
кренвирш M 2. fig, fam armes - беднич¬
кият човечец
Würstel <-s, -> n A (Würstchen) крен¬
вирш M
Wurstwaren fpl колбаси мн, колбасар¬
ски изделия
Württemberg |'vYrtamb£rk| n geoc Biop-
темберг M
Würze jvyrtsa] <-, -n>/подправка ж
Wurzel (Vürtsal) -n> / корен м; ~n
schlagen /Pflanzen) a. fig (Menschen) пус¬
кам корени, die ~ aus ... ziehen
намирам корен от die - allen Übels
ßg коренът на злото Wurzelgemüse
<-s, -> n кореноплодни зеленчуци
wurzeln win etw dat - вкоренявам се в
нщ; diese Pflanze wurzelt in feuchtem
Boden това растение се вкоренява във
влажна почва
Wurzelzeichen п мат радикал м (знак за
извличане на корен)
würzen vt подправям, слагам подправ¬
ки на/в; ßg разнообразявам
würzig adj iLuftj ароматичен; (Speisen,
Getränke) е подправки; a. fig пикантен
Würzstoff m ароматично вещество
wusch |vu:J) /. и 3. pers sing imp von
waschen
Wuschelkopf mJam 1. (Kopß'iopmum |или
рошава| глава 2. (Mensch) чорлио м,
рошльо м
wussteRR l'vosta], wußteA,t I. и 3. pers sing
imp von wissen
Wust1 (vu:st) <-(e)s> kein Pl m бъркотия
ж, хаос м
Wust2 |vust| f CH ein abk von Warenum¬
satzsteuer данък-оборот M
wüst |vy:st| adj 1. (öde) пуст; (unbebaut)
необработен, пустеещ 2. (unordentlich)
разбъркан; /w/лгУ безпорядъчен; (Haare)
рошав, чорлав; hier sieht es ja ~ aus!
тук цари страхотен хаос [или безпо¬
рядък]! 3. lungezügelt, ausschweifend)
необуздан, разюздан 4. (gemein) вул¬
гарен; (rüde) груб 5. (schlimm, furchtbar)
ужасен 6. (abstoßend, hässlich) гаден,
отвратителен
Wüste |'vy:sta| <-, -п>/1. сюс пустиня ж;
die - Gobi пустинята Гоби 2. fig, fam
(unwirtliche Gegend) пустош ж, пущинак
м; in eine ~ verwandeln fig опустоша¬
вам, превръщам в пустош ►jdn in die
- schicken fig, fam зарязвам нкг
Wüstling l’vyistlirj] <-s, -e> m pejразврат¬
ник M
Wut |vu:t] <-> kein Plf ярост ж; a. fig (Zorn)
гняв M, яд м; eine - auf jdn haben тая
\или изпитвам) ярост към нкг; eine ~
im Bauch haben fam ще се пръсна от
яд; seine ~ an jdm auslassen изливам
яда си върху [или на) нкг; jdn in ~
bringen вбесявам нкг; in - geraten
побеснявам; vor - kochen кипя от яд
Wutanfall т пристъп м на ярост Wut¬
ausbruch т изблик м на ярост
wüten l'vy:tan| vi 1. (Mensch) беснея от
ярост; fig буйствам 2. (Elemente) бушу¬
вам; (a. Epidemie) вилнея
vuüiend adj побеснял, яростен; auf jdn/
etw akk - sein бесен съм на нкг/заради
нщ; ~ werden побеснявам
wutentbrannt |'vu:t?£nt'brant] adj побес¬
нял от ярост
wutschnaubend adj кипя от гняв, ноз¬
дрите ми се издуват от ярост
WWU |ve:ve:'?u:I <-> kein Pl f abk von
Wirtschafts- und Währungsunion ико¬
номически и валутен съюз
WWW п abk von World Wide Web светов¬
на информационна мрежа
Wz abk von Warenzeichen фабрична [или
запазена! марка

X, к
709
zahlbar
X
X,	x [iksj <-, -(s)> n двадесет и четвър¬
тата буква от немската азбука
x-Achse j'iksaksa] /мат абсциса ж
Xanthippe jksan'tipa) <-, -n> / pej Ксан-
типа ж (зла, свадлива жена/
X-Beine пр( криви крака (с формата
на буквата X)
x-beinigRR adj, X-beinig adj кривокрак
x-beliebig |'iksba'li:bi<;J adj fam произво¬
лен; jeder -е всеки, които и да е
xenophob |kseno'fo;p] adj ксенофобски
Xenophobie |k$enofo'bi:j <-> kein PI f ксе¬
нофобия ж
x-fach piksfax] adj fam многократен; ein
- erprobtes Mittel многократно изпи¬
тано средство
x-förmig j'iksfdrmi^l adj, X-förmig adj
хиксообразен. c формата на X
x-mal adv fam безброй пъти: ich habe es
dir doch schon - gesagt сто пъти ти
казах вече
x-temal ('ikstama:!] adv das - пореден път
(след много пъти!: zum x-tenmal за
пореден път
Xylofon™1 |ksylo’fo:n) <-s, -е> п, Xylophon
<-s, -е> п ксилофон м
Y
Y,	у |'ypsibn| <-, -(s}> п инсплон м (два¬
десет и петата буква от немската
азбукаI
y-Achse |Vpsibnaksa) / mai ордината ж
Yacht |jaxt| s. Jacht
Yak [jak] <-s, -s> m лю як м (тибетски
бикI
Yen Ijtnj <-(s), -|s)> m йена ж (паричка¬
та единица на Япония!
Yeti Cjeitif <-s, -s> m Иети м (митични¬
ят снежен човек от Хималанските
планини, чисто съществуване не е
научно доказано I
Yoga |'jo:ga| s. Joga; Yogasitz <-es> kein
PI m иогистка поза
YoghurtAlt <-|s), -|s)> m o n s. Joghurt
Ypsilon [Vpsibn| <-(s], -s> n 1. (lateinisches
Alphabetj ипенлон м 2. (griechisches
Alphabet! игрек м
Yucca l'joka) <-, s> / Ю! юка ж (вид
малка палма/
Yuppie |‘jupi| <-s, -s> m юпи а/
z
Z,	z [tS£t| <-, -(s}> n Ц, Ц cp (двадесет u
тестата буква от немската азбука)
zack [tsak| interj - ~! хоп-хоп!
Zacke |'tsaka| <-, -n> f Zacken |'tsakan|
<-s, -> m 1. (Gabel-, Kamm-! зъбец м;
(Fels-) зъбер м 2. (Spitze) чука ж, чукар
м 3. (Zinke) зъбец zackig adj 1. (gezackt)
зъбчат: (Felsen! назъбен 2. fam (Mensch)
буден, динамичен; (Bewegung) рязък,
отривист; (Musik) бодър. маршов
zaghaft adj (sehr vorsichtig! предпазлив,
плах: (ängstlich) боязлив, страхлив;
(zögernd) нерешителен
Zagreb |'za:grtp| п <.вк, Загреб м
zäh |tsc:| adj 1. (fest, hart) твърд: /Fleisch/
жилав 2. (-flüssig) гъст 3. fig (beharrlich!
упорит 4. fig (-lebig/ издръжлив, жи¬
лав 5. fig (schleppend) бавен, муден
zähflüssig adj 1. (dickflüssig! г ъст 2. fig
(Verkehrt |за)бавен
Zähigkeit <-> kein Pt f 1. (Widerstands
Fähigkeit/ съпротивителна способност
2. (Ausdauer! издръжливост ж 3. (Be
harrlichkeitl упоритост ж
Zahl |tsa:l| <-, -en>/1. мм чисто cp; (Ziffer;
цифра ж; gerade/ungerade - четно/
нечетно число: vierstellige - четири¬
цифрено число: in den roten -en sein
на червено съм 2. sing iAn-, Menge/
брои .и. количество cp; eine große ~
von ... голям брой от ...; zehn an der
- десет на брой: in großer - в голямо
количество, много на брой
zahlbar adj платим, подлежащ па пла¬
щане; - bei Lieferung/in drei Monaten
подлежащ па плащане при доставка/

zahlen
710
Zahnpasta
след три месеца
zahlen |'tsa:lan| I. плащам: /ein-) вна¬
сям; (Rechnung) уреждам, плащам II. vi
1за)плащам: bar - (за)плащам в брой;
in Raten ~ изплащам на вноски; Herr
Ober, bitte келнер, сметката моля!
zählen |'ts£:lsn| I. vt 1. (ab~) броя. пре¬
броявам; seine Tage sind gezählt дните
му са преброени 2. (rechnen) jdn zu
seinen Kunden ~ причислявам икг към
клиентите си 3. (sich belaufen auf) въз¬
лизам на: er zählt vier Jahre гой е на
четири години II. vi 1. (Zahlenfolge her
sagen) брш. изброявам: bis zehn ~ броя
до десет 2. fig (gelten) важа; die Pause
zählt nicht als Arbeitszeit почивката не
cc зачита за работно време 3. (gehören
zu) принадлежа към: sie zählt zu den
besten Tennisspielerinnen der Welt тя e
сред най-добрите тенисистки в света:
Schriftsteller zählen zu den Freiberuflern
писателите спадат към свободните
професии 4. (sich verlassen) auf jdn ~
разчитам на нкг
Zahlenfolge / последователност ж на
числата, числена последователност
zahlenmäßig I. adj числен, изразен
в числа II. adv числено; - überlegen
sein числено превъзхождам Zahlen-
schlossRR п секретна брава с код
Zahler|in) <-s, -; -, -nen> m(f) платец м
Zähler <-s, -> m 1. rucH брояч м 2. млт
числител ,и (/ю дроб) Zählerablesung
/отчитане ср на брояча Zählerstand
т показание ср на брояча
Zahlkarte /формуляр м за пощенски
превод zahllos adj безброен, безчме-
лен zahlreich I. adj многоброен, мно-
гочислен 11. adv в голямо количество,
много Zahltag т ден м за изплащане
(напр. но заплати и др.)
Zahlung о, -еп> / плащане ср; (Ein-)
вноска ж; etw in ~ geben връщам
употребявана стока като част от це¬
ната за нова стока: etw in ~ nehmen
калкулирам в цената на нова стока
върната от клиента употребявана
стока: gegen - срещу заплащане
Zählung <-, -еп> /преброяване ср
Zahlungsanweisung / платежно на¬
реждане Zahlungsaufforderung / по¬
кана ж за плащане на просрочено за¬
дължение (предупреждение j zahlung¬
sfähig adj платежоспособен Zahlung¬
sfrist /срок м за плащане zahlungs¬
kräftig adjfam платежоспособен Zah¬
lungsmittel г/ платежно средство
пори. чек;; gesetzliche - законно пла-
ic/KHo средство zahlungsunfähig adj
пекла I ежоспособин Zahlungsverkehr
/п плащания ми, разилащапия ми
Zahlungsverzug <-(e|s> kein Pl т про¬
срочване ср |или забавяне ср\ на пла¬
щане; in - geraten просрочвам плаща¬
не
Zahlwort <-(e)s, -wörteo п i.ino числи¬
тел но име
zahm |tsa:m) adj 1. (Tier) питомен: /ge¬
zähmtj опитомен 2. fig (gemäßigt, milde)
кротък, мек
zähmen |'у£:тзп| vt 1. (zahm machen)
опитомявам: a. fig укротявам, овладя¬
вам 2. fig (zügeln) обуздавам
Zähmung <-> kein PI f 1. (das Zähmen)
опитомяване cp; a. fig (von Charakter)
укротяване cp 2. fig (das Zügeln) обузда¬
ване cp
Zahn |tsa:n, pl: 'tSE:na| <-(e)s, Zähne> m
AM-vr, Tech зъбм; y.oo (Hauer, 5гой~Убивнпк
м; Zähne bekommen поникват ми зъби;
die dritten Zähne scherz чене cp; der -
der Zeit fam разрушителната сила на
времето: einen ziemlichen |oganz schö¬
nen) - draufhaben fam карам c бясна
скорост; jdm auf den ~ fühlen fig под¬
лагам нкг на щателна проверка; jdm
die Zähne zeigen fig озъбвам се нкм;
sich dat an etw dat die Zähne ausbeißen
fig напразно се опитвам да се справя
с нщ; Haare auf den Zähnen haben fam
не си поплювам, не се давам лесно;
bis an die Zähne bewaffnet sein въоръ¬
жен съм до зъби: das ist etw für den
hohlen - fam на сто вълци кози крак
поговорка Zahnarzt т зъболекар м: s.
a Zahnärztin; Zahnarzthelferin / по¬
мощничка ж на зъболекар Zahnärztin
/зъболекарка ж; s. а. Zahnarzt; Zahn¬
ausfall т падане ср на зъбите Zahnbe¬
handlung <-, -еп> / зъболечение ср
Zahnbelag т зъбна плака Zahnbürste
/четка ж за зъби: elektrische - елек¬
трическа четка за зъби Zahncreme s.
Zahnpasta
zähneknirschend adv скърцайки сгьс
зъби; (unwillig) с негодувание, с неудо¬
волствие; sich ~ fügen подчинявам се,
скърцайки със зъби
zahnen vi ein Baby zahnt на бебето му
никнат зъби
Zahnersatz т изкуствен зъб, зъбна
протеза Zahnfäule / кариес м Zahn¬
fleisch п венец.» на зъба Zahnfleisch¬
bluten <-s> kein Pl n кървене cp на
венците: - haben венците ми кървят
Zahnfüllung/;.;! п зъбна пломба Zahn¬
gold <-!e)s> kein Pl пул ъ зъболекарско
злато Zahnlücke/празнина ж между
зъбите /от паднал или изваден зъб•'
Zahnpasta / паста ж за зъби Zahn-

Zahnpflege
711
Zeche
pflege / грижи ми за зъбите Zahn¬
prothese / з ьбна протеза Zahn¬
putzglas п чаша ж за миене на зъби¬
те Zahnrad /гт;н зъбно \или зъбчато]
колело Zahnradbahn / пън зъбчата
железница Zahnschmelz т зъбен
емайл Zahnschmerz <-es, -еп> т зъ¬
бобол м Zahnseide <-, -п>/конец м за
чистене на зъби Zahnspange /зъбна
шина Zahnstein т зъбен камък Zahn¬
stocher ['tsa:njbxe| <-s, -> т клечка ж
за зъби Zahntechniker! ini mif зъбо¬
техник м, зъботехничка ж
Zander fyande| <-s, -> т юо бяла риба
Zange l'tsarp] <-, -п>/клещи ми; (Kneif-/
плоски клещи: мш щиици ми; jdn in
die - nehmen fig притискам нкг (да
направи нщ) Zangengeburt / ражда¬
не ср с форцепс
Zank |tsapk| <-(e)s> kein PI m караница ж.
кавга ж
zanken vr: sich - карам се: sich um etw
- карам се за ни;
zänkisch |'ts£r|kij| adj свадлив. заядлив
Zäpfchen l’tsEpfqan] <-s, -> n 1. anat мъ¬
жец .w 2. ми) свещичка ж
zapfen l'tsapfsn] vt точа. източвам
Zapfen j'tsapfanl <-s, -> m 1. вот шишар¬
ка ж 2. тесн цаифа ж; /Dübel) дюбел м;
(Spund) запушалка ж; (Holz-) чен м;
(Fass-) канел ка ж
Zapfenstreich т ми вечерен час за
прибиране в казармата
Zapfhahn т канела ж Zapfsäule/бен¬
зинова колонка
zapp(e)lig adj fam (Kind) който не седи
мирно, шавлив; (innerlich unruhig)неспо¬
коен. изнервен: jdn - machen изнер¬
вям нкг /като го карам да чака пре-
калеио дълго или го държа в неиз¬
вестност/
zappeln ['tsapaln| viмахам с [или размах¬
вам! ръце и крака: /strampeln! ритам:
(Tier,I мятам се: jdn ~ lassen fig, fam
държа нкг в мъчителна неизвестност
zappen |'yapan| vi jarg (beim Fernsehen!
щракам, превключвам (програми с
дистанционното управление/
zapplig х zapp(e)lig
Zar(in) jtja:e, p/:'ya:rsn| <-en, -en; -nen>
miß цар(ица) м(ж)
zart |tsa:et| adj 1. /Fleisch, Gemüse, Alter,
Gestalt) крехък 2. (fein! фии: (Haut! не¬
жен: (Farbe) нежен, мек: (Duft) лек.
дискретен: (zerbrechlich! чуплив: (leicht)
лек. ефирен 3. (feinfühlig) деликатен
zartbesaitet |'ya:etba'zaitat| adj чувст¬
вителен zartbitter adj леко горчив
zartfühlend adj чувствителен Zart¬
gefühl n (Empfindlichkeitt чувствител¬
ност ж; ilaktgefühl;тактм. дсл11катш >ст
ж
zärtlich |'ts£:etli<;j I. adj нежен: :a. liebevoll:
ласкав II. adv нежно Zärtlichkeit <-,
-en> / 1. sing /Eigenschaft' нежност ж
2, /Liebkosung, ласка ж. милувка ж: -en
austauschen разменяме си нежности
Zaster [‘tsastej <-s> kein Pl m jarg кпити
ми, мангизи ми
Zäsur |ts£'zu:e, pl: ye'zu:ran| <-, -еп>/це-
зура ж
Zauber ['tsaube! <-s, -> m 1. i Magie' магия
ж, вълшебство cp; das ist alles fauler
-fam това са шашмп | или гнили номе¬
ра] 2. fig (Reiz) чар м. обаяние cp; der
- der Musik магията на музиката
Zauberei jyaoba'rai] <-, -en> / 1. sing
(Magie) магия ж 2. (Zauberkunststück)
фокус ,w
Zaubfelrer <-s, -> /??. Zaub(r)erin <-, -nen>
/магьосник M. магьосница ж; (a. Zau
berkünstler)фокусник м, илюзионист.и
Zauberflöte / вълшебна флейта zau¬
berhaft adj вълшебен, възхитителен
Zauberkünstler! in) mlf) ii л юзио1i ист( ка)
м(ж); (Taschenspieler) фокуснпк м Zau¬
berkunststück n фокус м
zaubern I. vi 1. (Magie betreiben) нравя
магия; ich kann doch nicht ~ fam не
мога да върша чудеса, не сьм въл¬
шебник 2. (Zaubertricks vorführen) показ¬
вам фокуси II. vt (herbei-) върша нщ
като с магическа пръчка: ein herr¬
liches Essen ganz schnell - успявам да
приготвя много бързо великолепно
ядене
Zauberspruch т заклинание ср, маги
ческа формула Zauberstab т маги¬
ческа пръчка Zaubertrank т вълше¬
бен еликсир Zaubertrick <-leis, -s> т
фокус м Zauberwort <-(e|s, -е> п в ьл-
шебна дума
Zaubrerlin) miß s. Zaublelrer
zaudern |’yauden| w колебая се
Zaum |tsaum, /з/.-Ъаипз) <-leis, Zäume> m
юзда ж; im ~ halten fig обуздавам,
държа под контрол
zäumen ['tSDiman| vt слагам юзда на
Zaun |yaon, pl:'tjDinaj <|e)s, Zäune> m
ограда ж; einen Streit vom - brechen
започвам кавга без повод Zaungast т
зрител .и. който гледа гратис през
оградата Zaunkönig т < • мушптрьн
че ср Zaunpfahl т кол .и от ограда:
ein Wink mit dem - груб намек
z. В. abk von zum Beispiel напр.
Zebra |'ye:bra| <-s, -s> n /пп зебра ж
Zebrastreifen m пешеходна тгьтека,
зебра ж
Zeche |'у£<;з| <-, -п> /1. (Rechnung! смет-

zechen
712
Zeile
ка ж; die ~ prellen (am iüm ьквам се.
без да платя сметката 2. iBergwerk!
рудник .u, шахта ж
zechen (’tseqanl и пия. гуляя
Zeck (tsek] <-s, -е o -en> m A, siidcl, Zecke
|'tst.ka| <-, -n> /700 кърлеж м Zecken-
bissRB <-es, -e> m ухапване cp от кър¬
леж Zeckenimpfung <-, -en>/ваксина
Ж против кърлежи
Zedernholz n кедрово дърво
Zeh |tse:| <-s, -en> m s. Zehe 1.
Zehe |'tse:a| <-, -n> /1. wvi прз.ст м na
крака: große - палец па крака: kleine
- малък пръст на крака 2. пот (Knob¬
lauch-j скилпдка ж Zehenspitze /връх
м на пръстпзс: auf (den) ~п на пръсти
(много предпазливо!
zehn (tse:n| пит десет: etwa - близо
десет; 5. a. acht
Zehn <-, -еп> / десетка ж; s. а. Acht
Zehn-, zehn- Hn Zusammensetzungen! де¬
сет-. десето-: 5. а. Acht-, acht¬
Zehner <-s, -> m 1. м.м десетица ж 2./ат
s. Zehnpfennigstück
zehnfach, 10fach adj десетократен,
десеторен; s. a. achtfach
Zehnkampf m sk>rt десетобоп .и
zehnmal, 10-malRJl adv десет гп>ти: s. a.
achtmal
Zehnmarkschein ['tsem'markjainj m бан¬
кнота ж от десет маркп
Zehnpfennigstück |'tse:n'pf£niqftYk| n мо¬
нета ж оч’ десет пфенига
zehntausend |'ye:n'tauzant) пит десет
хиляди: die oberen Zehntausend /ат
хайлайф
zehnte х zehntelr, s)
Zehntel <-s, -> n една десета; s. a. Achtel
zehntens adv десето, на десето място:
s. а. achtens
zehnte(r, s) adj десети: s. a. achtelr, s)
zehren |’tse:ran] vi 1. Heben, sich ernähren/
von etw ~ живея [или изхранвам ce| от
нщ 2. (mager machen! an jdm - изтоща¬
вам нкг
Zeichen |'tsaic;an] <-s, -> n 1. (Mal! .\u:s
знак м; jSymbol’j символ м; (Merk-! бе¬
лега/; (Ab-i отличителен знак; (Akten-!
сигнатура ж; (Namens-! монограм м;
/Waren-1маркаж. знак: (Tierkreis-/знак;
im - des Stiers geboren sein роден съм
под знака на Телеца 2. (Signal! сигнал
.и; (Beweis': доказателство cp: ein ~
geben давам знак: (Wink! махам с ръка;
tBlick; давам знак с очи: das - izu etwi
geben давам знак (за mm: als |ozum| -
von в знак na 3. A/or-t предзнаменова¬
ние cp; [An—: признак .u;	\> симптом
м: das ist ein gutes ~ това е добър
iiiai-:. зова е доб))о предзнаменование:
es geschehen noch - und Wunder! scher;/
доживяхме и зова чудо! 4. inh<!>:.! знак
Zeichenblock <-(e|s, -s> m блок .w за
рисуване Zeichenbrett n чертожна
дъска
Zeichenerklärung / обяснение cp на
символите
Zeichensatz <-es, -sätze> m ixtorm на¬
бор M от знаци
Zeichensetzung <-> kein PI/ поставяне
cp ма препинателните знаци, иункту-
ация ж Zeichensprache / език м с
жестове
Zeichentrickfilm т мултипликационен
филм
zeichnen Суакщзп) I. vt 1. (malen) рису¬
вам: (skizzieren! скпцирам; technisches
Zeichnen техническо чертане 2. (kenn-!
отбелязвам, маркирам 3. (unter-! rie
подписвам, парафирам II. и подпис¬
вам се; für etw ~ дом (verantwortlich sein!
нося отговорност за нщ
Zeichnerlin) <-s, -; -, -nen> miß (Maler)
художник а/, художничка ж\ techni¬
scher - чертожника/, чертожничкаж
zeichnerisch adj копзо се отнася до
рисуване, рисувателсн; (grafisch!графи¬
чен; -es Talent талант за рисуване; etw
- darstellen представям нщ графично
Zeichnung <-, -en> / 1. (Darstellung,
Entwurf Muster) рисунка ж, скица ж,
чертеж м 2. rn парафиране ср
Zeigefinger т показалец м
zeigen l'tsaigan) I. vt l. (allgl показвам;
(vorführen/ демонстрирам; hlm, theat да¬
вам. показвам; (Weg! соча; (Wirkung)
оказвам: dir werd’ ich’s ~! /ат ще те
науча аз зеб! 2. н;сп (ап~) показвам
3. (an den Tag legen) демонстрирам: (au/
weisen! проявявам II. vi auf jdn/etw -
показвам [или соча| нкг/нщ; mit dem
Finger auf jdn/etw - соча c пръст нкг/
Hin- nach Süden - соча на юг; die Ampel
zeigt auf Grün светофарът свети зеле¬
но; zeig (doch) mal! покажи!, дан да
видя! III. vn sich - показвам се; (sich
sehen lassen) показвам се между хора¬
та; (sich zur Schau stellen) излагам се на
показ: es zeigt sich, dass ... ясно е, че
...: das wird sich - то ще си покаже; sie
zeigte sich wenig gerührt über diesen
Vorfall тя не даде вид на много раз¬
вълнувана от инцидента
Zeiger <-s, -> т (Anzeiger! показател .w;
(Nadel, Uhr-) стрелка ж
Zeigestock т показалка ж
Zeile l'tsaila) <-, -п>/1. flexi-1 ред м; jdm
ein paar ~n schreiben пиша ма нкг
няколко реда: neue ~! (beim Diktat( нов
ред!: zwischen den ~n lesen чета меж¬

Zeilenabstand
713
Zeitpunkt
ду редовете 2. /Häuser-, Baum-, редица
ж Zeilenabstand m разстояние cp
между редовете
Zeisig l'tsaizi«;, pl: ’tsamga) <-s, -e> m//■■•.>
скатия ж
zeit [tsaitj prp +gen - meines Lebens през
целия ми живот
Zeit [t§ait] <-, -en> / време cp; /-raum,
-spanneI период м; (-alten епоха ж;
l~punktj момент м; (Jahres-> сезон .и;
(Uhr-) час м; schlechte ~en лоши вре¬
мена; - brauchen нуждая се от време;
~ gewinnen/verlieren иечеля/губя вре¬
ме; keine ~ haben letw zu tum нямам
време (да направя нщ); sechs Stunden
~ haben имам шест часа на разполо¬
жение; eine - festsetzen фиксирам час/
срок; jdm - lassen давам/ирсдоставям
нкм време; sich dat~ lassen не бързам;
sich dat - nehmen отделям време за
нщ; viel ~ in Anspruch nehmen отне¬
мам много време; die - imit Lesen)
verbringen прекарвам времето |в че¬
тене); ~ raubend отнемащ време; ~
sparend пестящ време; auf - spielen
sroki бавя земно то ма игра. за да пече¬
ля време; mit der ~ gehen в крак съм
с (духа на) времето; auf - срочен, за
определен период; für alle -еп зави¬
наги; im Laufe der ~ c течение na
време то; in der ~ vom ... bis zum ... за
времето от ... до ...; in jüngster - в
най-ново време; in kurzer - в скоро
време; in letzter - в последно време;
in nächster - в близко време; in unserer
~ в наше време; in alten ~еп в стари
\u.ui древни| времена: das waren andere
~еп това бяха други времена: mit der
~ с времето: seit der \о dieser| ~ от
тогава: die ganze - (über) през цялото
време; um diese - по това време: um
dieselbe | о die gleiche) - по същото
време; um welche ~? по кое време?:
von - zu -- от време на време: vor langer
- преди много време: zur - понасто¬
ящем. в момента: zur - von по време¬
то на: zur gleichen - по сз>щото време:
zur rechten - в подходящото време:
(rechtzeitig! тъкмо навреме: zu jeder ~
но всяко време; zu meiner ~ но мое
време: eine ~ lang известно време: das
hat - има време, това може да почака:
es wird (allmählich) dass ... (посте¬
пенно) настъпва време за ...: es ist an
der ~ zu t/// време е да ...: ach, du
liebe •>! по дяволите!: alles zu seiner ~!
всяко нещо c времето си!; wie die ~
vergeht! как лети времето!: kommt
kommt Rat sprichw утрото е по-м з.дро
от вечерта поговорка
Zeitabschnitt т период м <>г време
Zeitalter п епоха ж. ера ж Zeitangabe
/1. /Uhrzeh• посочване ср на астроно¬
мическото време: -Datum- посочване
на дата 2. linc, обстоятелствено пояс¬
нение за време Zeitansage / обявя¬
ване ср на точно време Zeitarbeit /
работа ж по съвместителство Zeit¬
aufwand т разход м на време zeitauf-
wändigRR adj отнемащ много време
Zeitbombe / бомба ж с часовников
механизъм Zeitdruck <-ieis> kein Pl m
недостиг .и на време: unter - stehen
притиснат съм от липса на време
Zeiteinteilung / разпределение ср на
времето: gute/schlechte ~ добро/лошо
разпределение на времето Zeitfrage
<••> kein Pl fl. imit Zeit verbunden) въпрос
M на време 2. (in einer bestimmten Zeit
aktuelilактуален проблем въпрос|
Zeitgefühl <-|els> kein Pl n чувство cp
за време Zeitgeist тцу\м на време то
zeitgemäß adj съобразен c време то;
(aktuelil актуален: (gegenwärtig) съвре¬
менен Zeitgenosse m, Zeitgenossin /
съвременник .и, съвременничка ж
zeitgenössisch l'tsaitganasij) adj c i.вре¬
менен Zeitgeschehen <-s> kein Pl n ак-
туални събития, сз.битпята.т/ на деня
Zeitgewinn т печелене ср па време
zeitgleich adj едновременен: - durchs
Ziel gehen преминаваме едновремен¬
но финиша
zeitig I. adj ранен: am ~en Nachmittag в
ранния следобед II. adv рапо: ~ auf¬
stehen ставам рано
Zeitkarte / абонаментна карта zeit¬
kritisch adj злободневен ZeitlangAlt fs.
Zeit
zeitlebens |tsait'le:bsns) adv през пелия
си живот
zeitlich adj по отношение на времезо.
u:.е времеви: tvergänglich! временен,
преходен: - zusammenfallen съвпадам
по време: - begrenzt ограничен във
времето: - passt es mir gut удобно ми
е /като време); das Zeitliche segnen
geh завършвам земния си път
Zeitlimit п лимит ср от време zeitlos
adj вечен: tKleidung, Kunst! непреходен
Zeitlupe / гп.м забавен кадз.р: in - в
забавен кадз.р Zeitlupentempo /?im ~
като в забавен кад ьр /много бавно!
Zeitmangel т липса ж \пм/ недостиг
к| на време: aus - поради липса на
време Zeitnot <-> kein Pt f цайтпот .u.
липса ж на време: in - sein в цайтпот
сз.м: um nicht in - zu geraten за да не
се изпадне в цайтпот Zeitpunkt т
момент .и,-1 Datum! да за ж; zu diesem -

Zeitraffer
714
Zentren
в този момент Zeitraffer <-s> kein PI m
ihm забързан кадър zeitraubend*1' aclj
s. Zeit; Zeitraum m период м от време
Zeitrechnung /летоброене cp; christ¬
liche - хрпстпанско летоброене; nach/
vor unserer - след/предп нашата ера
Zeitschrift / списание cp
Zeitspanne / период м от време zeit¬
sparendAlt aclj s. Zeit; Zeittafel /хроно¬
логическа таблица Zeittakt m m. брои
M импулси в минута Zeitumstellung
<-, -er» / смяна ж на времето
Zeitung |'tsaitur)| <-, -en> / вес тник .w;
in der - lesen чета във вестник; elek¬
tronische - електронен вестник Zei¬
tungsannonce /обява ж във вестник
Zeitungsartikel т вестникарска ста¬
тия Zeitungsausschnitt т изрезка ж
от вестник Zeitungsausträger)inj miß
разносвач(ка) м(ж! на вестници Zei¬
tungsbericht т дописка ж във вест¬
ник, кореспонденция ж Zeitungs¬
meldung /съобщение ср във вестник
Zeitungspapier п вестникарска хар¬
тия Zeitungsverkäufer(in) m(fj прода¬
вачка] м/ж) на вестници
Zeitunterschied т разлика ж във вре¬
мето Zeitverschiebung <-, -еп>/ пре¬
местване ср на времето Zeitver¬
schwendung/ пилеене ср \или губене
ср\ на време Zeitvertreib ['tsaitftetraip,
pl: 'tsaitfretraibsj <-(e)s, -e> m прекар¬
ване cp на времето; zum - за убиване
на времето
zeitweilig |'tsaitvaili<;| adj Izeitlich begrenzt)
временен; (vorläufig) предварителен,
неокончателен
zeitweise adv (manchmal) понякога; (von
Zeit zu Zeit) от време на време; (eine
Zeitlang) за известно време
Zeitwort <-(e)s, -wörter> n ling глагол .w
Zeitzeuge <-n, -n> m, Zeitzeugin <-,
-nen>/ свпдетел(ка) м(ж/ (на сгьбшпип
с важно историческо значение); iZeit
^flösse/съвременник .и, съвременнич¬
ка ж Zeitzone <-, -п> / времева зона
Zeitzünder т часовников механизъм
та бомба със закъснител)
zelebrieren [tsele'bri:ran| cohne ge-> vt
празнувам тържествено
Zelle |'ts£la| <-, -n>/l. imol клетка ж; die
ikleinenl grauen -n scherz, fam (малки¬
те i сиви клетки 2, pol ядро cp 3. (kleiner
Raum; килия ж; iTelefon~, Wahl-/ кабина
ж 4. • i елемент м
Zellgewebe /? клетъчна тъкан Zellkern
т т клетъчно ядро Zellstoff т целу¬
лоза ж Zellteilung / мм делене ср
на клетката
Zellulitis Дуlu'li:!rs, pl: l£{.luli'ti:cJanj
Zellulitiden> / ,vu;i> целулит м
Zelluloid |ts£lu'l3it| <-lels> kein Pl n целу-
лопд M
Zellulose lydu'loiza] <-, -n> /целулоза ж
Zelt |ls£lt| <-(6)8, -e> n \4\mvYKu ж; (Zirkus-/
шатра ж; ein ~ aufschlagen/abbrechen
рази ъвам/развалям палатка; seine -е
abbrechen fig scherz вдигам |или съби¬
рам) си иартакешнте
zelten vi живея в палатка; - gehen оти¬
вам на палатка
Zeltlager п налатков лагер; (Ferienlager)
летен (ваканционен) лагер Zeltpflock
т колче ср на палатка Zeltplatz т
къмпинг м Zeltstange / подпорен
прът за палатка
Zement [tse'ment) <-(e|s, -е> т цимент м
zementieren (tsemm'tiiranl <ohne ge-> vt
1. (mit Zement, Beton versehen) цимонти¬
рам 2. fig (endgültig machen) бетонирам
(нщ негативно)
Zenit [tse'nirtj <-(e)s> kein Pim 1. astr зенит
.w 2. fig (Höhepunkt) връх м, апогей м; im
- seines Ruhms в апогея на славата си
zensieren (ts£n>.i:ran) <ohne ge-> vt 1. (Bü¬
cher, Filme, Zeitungen) цензурирам 2. (be¬
noten) оценявам, пиша бележка на
Zensur |ts£n'zu:e, pl: t$£n'zu:r3n| <-, -et» /
1. sing (staatliche Kontrolle) цензура ж;
durch die - gehen минавам през цен¬
зурата 2. (Note) бележка ж, оценка ж
zensurieren [ts£nzu'ri:rsn| <ohne де-> vtA,
CH (zensieren) цензурирам
Zentimeter |ts£nti'me:te| m o n сантиме¬
тър M Zentimetermaß n шивашки
метър
Zentner l'tsmtnel <-s, -> m 1. (Maßeinheit
von 50 kg) центнер м 2. CH, A 100 кг
zentral |js£n'tra:l| adj централен Zentral¬
amerika (ts£n'tra:la'me:rika| n güog Цен¬
трална Америка Zentralbank <-, -er»
/пи Централната банка Zentralbank¬
Präsident <-en, -en> mi:.u президенти/
на Централната банка Zentralbank¬
statut <-(e)s, -er» nai статут,и на Цен¬
тралната банка
Zentrale <-, -n> / централа ж; га. те¬
лефонна централа; (Hauptgeschäftsstelle)
централен офис; (Taxi-) диспечерски
пункт
Zentralheizung /централно отопление
zentralisieren (ts£ntrali'zi:ran| <ohne ge->
vt централизирам
Zentralkomitee n централен комитет
Zentralnervensystem <-s, -e> плю, ,\пъ
централна нервна система Zentral¬
verriegelung <-, -er» io централно
заключване Zentralverwaltung/ цен¬
трално управление
Zentren pl von Zentrum

zentrieren
715
zerreiben
zentrieren \i центрирам zentriert adj
IText) центриран
Zentrifugalkraft / центробежна сила
Zentrifuge (ts£ntri‘fu:gaj <-, -n>/центро¬
фуга ж
Zentripetalkraft / центростремителна
сила
Zentrum ftSEntrum, p/;'ts£ntran| <-s, Zent¬
ren > n център м: im - des Interesses в
центъра на вниманието
Zeppelin ['ts£pali:n] c-s, -e> m цепелин м.
дирижабъл м
Zepter |'ts£pte| <-s, -> n rar m скиптър .w
zerbeißen cirr, ohne ge-> vt разкъсвам
със зъби
zerbomben cohne ge-> vt разрушавам
c бомби
zerbrechen <irr, ohne ge-> I. vt haben
счупвам, строшавам: sich datden Kopf
über etw akk - блъскам си главата над
нщ II. vi sein чупя се. троша се: а. fig
съсипвам се: an Kummer dat - съсип¬
вам се от грижи
zerbrechlich ad} (leicht zerbrechend} чуп¬
лив. троиш и в: (Figur} крехък
zerbröckeln <ohne ge-> I. vt haben тро¬
ша, натрошавам II. vi sein роня се; a. fig
(Mauer} руша се: das Reich zerbröckelte
империята се разпадна
zerdrücken cohne ge-> vt мачкам, смач¬
квам: die Zigarette im Aschenbecher -
гася цигарата в пепелника (като я
смачквам}
Zeremonie |yeremo'ni: о tsere'moinia, pl:
yeremo'nnan o tsere'mo:nian| <-, -n> /
церемония ж
zeremoniell |tseremo'ni£l] adj церемони¬
ален Zeremoniell c-s, -e> n церемо¬
ниал M
Zerfall m 1. (allmähliche Auflösung. Zerstö-
nmgl рушене cp; a. fig ciie.m разпадане
cp; niYS разпад м 2. fig (VerfallI упадък
M. разложение cp
zerfallen <irr, ohne ge-> vi sein 1. (aus
einanderfallen}разпадам се: (bes Bauwerk)
руша се; zu Staub - превръщам се в
прах 2. ((in einen Zersetzungsprozess be
griffen sein}} разлагам се 3. (Werte) yna-
дам. западам: Moral und Kultur waren
- моралът и културата бяха в упадък
4.	(sich gliedern: in Abschnitte, Phasen) etw
zerfällt in etw akk нщ се подразделя
|или дели) на нщ
zerfetzen cohne ge-> vt (in Petzen reißen}
късам на парчета, скъсвам: (a. zerfiel
sehen) разк ъсвам
zerfleischen cohne ge-> vt разкъсвам
zerfließen cirr, ohne ge-> vi sein 1. (Flüs¬
siges) piwu mim се. разтичам се 2. (flüssig
werden: Butter, Schokolade) разтапям се
3. fig /Hoffnungen■ изчезвам, изпарявам
се
zerfressen cirr, ohne ge-> vt : Motten-
прояждам: tNeid. Säure, Rost: разяждам
zerfurcht jtjEe'fur^tj adi ;Weg! набразден:
iGesicht} набръчкан
zergehen cirr, ohne ge-> vi sein топя се.
стапям се: auf der Zunge - топя се в
устата
zergliedern cohne ge-> vt 1. ■sezieren
правя дисекция, разчленявам 2. ;ana
lysierew анализирам, разлагам на със¬
тавните части: ein Verhalten - анализи¬
рам поведение
zerkauen cohne ge-> vt сдъвквам
zerkleinern cohne ge -> vt (Fleisch, Gemüsei
нарязвам на парчета; (BrotI надробя-
вам: (HolzI насичам
zerknirscht adj - sein изпълнен съм c
разкаяние; sie machte ein -es Gesicht
лицето ii показваше, че се разкапва
за грешката си
zerknittern cohne ge-> vt мачкам, смач¬
квам, измачквам: ein -es Gesicht от¬
чаяна физиономия
zerknüllen cohne ge-> Ц смачквам на
топка (хартия, салфетка)
zerkochen cohne ge-> I. vt haben прева-
рявам. разварявам II. vi sein разваря-
вам се. сгава.м па каша
zerkratzen cohne ge-> vt издрасква.м
zerkrümeln cohne ge-> I. vt haben на¬
трошавам II. vi sein натрошавам cc
zerlassen cirr, ohne ge-> tf стопявам:
~e Butter разтопено масло
zerlegen cohne ge-> vt 1. iMöbel} раз¬
глобявам: пъп /abmontieren} демонти¬
рам: etw in seine Einzelteile - разгло¬
бявам нщ на части 2. (Fleischt разфа-
совам 3. енкм разлагам 4. и:;», разчле¬
нявам
zerlumpt (ts£p'lumpt] adj (in Lumpen geklei
detl парцалив. дрипав: /sehr abgetragen,
zerrissen) износен, ск ъсан
zermalmen |ts£e'malm3n| cohne ge-> vt
(zerquetschen! смазвам., премазвам: (mit
den Zähnen) сдъвквам
zermartern cohne ge-> \t sich dat den
Kopf - блъскам си г лавата
zermürben cohne ge-> vt съсипвам, из¬
тощавам: das Warten war ~d чакането
беше и зто щ и те л н o
zerquetschen cohne ge-> vt (schwer be
schädigen, zerstören) смазвам, премаз¬
вам: (zerdrücken} мачкам, смачквам
Zerrbild n изопачен образ, изопачена
картина
zerreiben cirr, ohne ge-> vt стри вам; (zu
Pulver} стрпвам па прах; fig (vernichten)
унищожавам

zerreißen
716
Zettelkasten
zerreißen <irr, ohne ge-> I. vt haben ск i.c-
вам: Ibes durchreißen) скъсвам на две:
(in Stücke) накъсвам; das Tier zerreißt
seine Beute животното разкъсва пляч¬
ката си II. vi sein късам се, скъсвам се
III. vr sich für jdn - скъсвам се за икг
(не жаля сили, .ш да помогна или у го¬
дя на икг)Zerreißprobe/1. т:и проба
ж за изпитване на скъсване 2. fig из¬
питание ср
zerren |’tseran| I. vt /ziehen) дърпам, тег¬
ля: (schleppen) влача: (sich etwüberdehnen)
разтеглям си нщ II. vi an etw dat -(rei¬
ßen) дърпам \или тегля] за нщ; die
Mutter am Rock ~ дърпам майката за
полата; der Hund zerrt an der Leine
кучето тегли въжето
zerrinnen <irr, ohne ge-> vi sein 1. (zer¬
fließen) разливам се. разтичам се: der
Schnee zerrinnt an der Sonne снегът се
топи на слънцето 2. fig (Jahre, Zeit)тека.
отминавам: (Hoffnungen, Geld) изпаря¬
вам се, стопявам се
zerrissen [tste'nson] adj 1. (in Stücke gerissen)
скъсан 2. fig раздвоен, разкъсан
Zerrung <-, -en> / разтегляне cp на
сухожилие
zerrütten |ts£t?'rYtan| cohne ge-> vt(Neiven)
съ c и п в а M: (Gesundheit! разклаща м:
(Geist, Ehe) разстройвам: (Finanzen) раз¬
клащам; (Ordnung) разрушавам
zerschellen <ohne ge-> vi sein разбивам
се: das Flugzeug zerschellte an einem
Berg самолетът се разби в един хълм
zerschlagen1 <irr, ohne ge-> I. vt 1. (ent
zweischlagen! чупя [или счупвам] иа две
2. (durch Fallenlassen) троша, строша-
вам 3. /durch Darauffallen) разбивам
4.	fig (Widerstand) разгромявам; /PläneI
провалям II. vn sich - fig разбивам се.
претърпявам неуспех
zerschlagen2 adj изтощен, смазан
zerschlissen |ts£e'Jlisan] афпносен. про¬
трит
zerschmettern <ohne ge-> vt 1. /zertrüm¬
mern!разрушавам: (besKörperteile)смаз¬
вам, раздробявам 2. fig (Nachricht) сък-
рушавам
zerschneiden <irr, ohne ge-> vt 1. (durch¬
schneiden> разрязвам; (in Stücke) наряз¬
вам 2. /verletzen/ порязвам; die Dome
zerschnitten ihm die Beine бодлите му
изподраха краката
zersetzen <ohne ge-> I. vt a. fig енп:.;
разлагам: tbes Sitten> развалям: /unter
graben: нодрпвам II. vr: sich - разлагам
ec
zersplittern --ohne ge-> I. vt haben раз¬
дробявам. Ha i рошавам II. vi sein 1. -in
'./.-Huer zerfallen. ставам на трески 2. fig
гсч разцепвам се
zerspringen <irr, ohne ge-> vi sein пръс¬
вам се; /explodieren) екенлодпрам
zerstampfen cohne ge-> vt (zertreten/тъп¬
ча, стъпквам: (im Mörser) чукам, счук-
вам; (zerquetschen) мачкам, смачквам
zerstäuben [tsec'/tDibanj cohne ge-> vt
(Flüssigkeit) пулверизирам; (Pulver) раз-
ирашвам Zerstäuber c-s, -> m разпра-
шптел ,w; пън пулверизатор м
zerstechen cirr, ohne ge-> Wнадупчвам,
набождам: (Insekten) нахапвам; (Bienen,
Wespen) нажилвам
zerstören cohne ge-> vt 1. (vernichten)
унищожавам; (a. Gebäude) разрушавам;
(verwüsten) опустошавам 2. fig (Gesund
heit, £7?е/съсипвам. разбивам; (Hoffnung,
Träume. Glück) разбивам zerstörerisch
adj разрушителен
Zerstörung fl. (Vernichtung) унищоже¬
ние cp; (a. von Gebäuden! разрушаване
cp 2. fig разрушение cp Zerstörungs¬
wut /вандализъм м
zerstreuen cohne ge-> I. vt 1. (verstreuen)
разпръсвам 2. fig (Zweifel, Verdacht! раз¬
сейвам 3. (ablenken) отвличам внима¬
нието; /unterhalten) развличам II. vr:
sich - 1. (sich verteilen! разпръсвам се
2. /sich ablenken) разсейвам се; (sich
unterhalten) развличам се zerstreut adj
fig разсеян Zerstreutheit c-> kein PI f
разсеяност ж
Zerstreuung /1. sing (das Zerstreuen) раз¬
сейване cp 2. (Unterhaltung) развлечение
cp 3. sing (Zerstreutheit) разсеяност ж
zerstückeln cohne ge-> vt (Leiche) нщжз-
вам на късове, разчленявам; (Land,
Fläche) разпокъсвам
zerteilen cohne ge-> vt (zerreißen) раз¬
късвам; (zerbrechen) разчупиш; (trennen)
разделям; (zerschneiden)разрязвам; den
Braten in Stücke - нарязвам печеното
па парчета
Zertifikat |tsf.rtifi'ka:t] c-(e)s, -e> n 1. (Be¬
scheinigung) сертификат м 2. (Diplom!
свидетелство cp, диплома ж
zertreten cirr, ohne ge-> vt тъпча, стъп¬
квам; (Insekt) мачкам, смачквам c кра¬
ка; (Glut) гася |или погасявам] с крака
zertrümmern cohne ge-> vt разбивам,
натрошавам: а. fig разгромявам
zerwühlen cohne ge-> vt (Erde) разра¬
вям: (Haart разрошвам
zerzausen (tsse'tsauzan] cohne ge-> vt jdm
das Haar ~ разрошвам \или разчор-
лям] косата на икг
zetern vi крещя
Zettel |'y>£tal| c-s, -> m листче cp; :be¬
schriebener бележка ж; (Kassen-- ка¬
сов бои \u.iu. фиш] Zettelkasten т

Zeug
717
ziehen
картотека ж
Zeug |t§Dik| <-(e]s> kein PIn X. fam (Sachen>
неща лш, вещи ми; реj нещо cp :което
не сн заслужава да бъде назовано по
име/; was kostet das ~ da? колко стру¬
ва това там? 2. pej, fam (Unsinn/ глупост
ж; dummes пълни глупости! 3. /Fähig¬
keit) способност ж; das - zu etw haben
бива ме за нщ ►sich ins ~ legen fam
старая се, пипам здравата: sich für jdn
ins ~ legen fam застъпвам се за нкг: sie
rannten, was das ~ hält fam тичаха c
всички сили
Zeuge l'tpiga] <-n, -n> m свидетел м; als
~ aussagen давам показания като сви¬
детел; vor ~п пред свидетели; s. a.
Zeugin
zeugen |'ypigan| I. vi 1. /erkennen lassenI
von etw ~ свидетелствам за нщ 2. (als
Zeuge aussagen/ давам показания II. vt
1. {KinderI създавам (от мъжка стра¬
на/ 2. fig, geh причинявам
Zeugenaussage / свидетелско показа¬
ние Zeugenstand т свидетелска бан¬
ка: in den - treten заставам на свиде¬
телската банка Zeugenvernehmung /
разпит м на свидетели
Zeugin |'tpigin( <-, -nen> /ihr свидетел¬
ка ж; s. a. Zeuge
Zeugnis ('tsDikms] <-ses, -se> n 1. mtii
мед и ни и с к о с в и д е те л ст во: (А rbeits -1
удостоверение cp; (Schul-/ свидетел¬
ство cp; jdm ein ~ ausstellen издавам
нкм удостоверение 2. IBeweis! доказа¬
телство ср
Zeugung <-, -еп> / създаване ср на
поколение zeugungsfähig adj спосо¬
бен да създаде поколение zeugungs¬
unfähig adj неспособен да създаде
поколение, стерилен
z. Н., Z. Hd. abk von zu Händen лично до
(в бизнсскорсспондсчщия I
Zicke ('tsikaj <-, -n> / 1. /weibliche Ziege/
коза ж 2. (Frau) крава ж 3. pl, fam
(Dummheiten/ глупости мн; ~n machen
върша глупости
zickig adj pej, fam /launischI капризен:
(eigensinnig/ дръпнат, своенравен
zickzack l'tsiktsak] adv зигзаг; - fahren
карам на зигзаг
Zickzack (’tsiktsak] <-(e)s, -e> mзигзаг.u;
im - gehen вървя на зигзаг
Ziege [ tsi:ga| <-, -n> / коза ж; blöde! -
fam тъпа крава!
Ziegel |'tsi:gal| < s, ••> m 1. (Baustein) тух¬
ла ж; (quaderförmig/блокче cp 2. (Dach-/
керемида ж; (flach/\\\\rm\ ж Ziegeldach
n керемиден покрив
Ziegelei |tsi:ga'lai| <-, -en> /тухларска
фабрика
Ziegelstein m тухла ж; •quaderfünm;.
блокче cp
Ziegenbock m козел м Ziegenkäse m
козе сирене Ziegenmilch <-> kein Pi f
козе мляко
ziehen )'tsi:sn) <zieht, zog, gezogene I. vt
haben 1. (allgi тегля: /zerren1 дърпам:
•schleppenj влача: idehnen! опъвам: jdn
an etw dat ~ дърпам нкг за нщ: Fäden
~ тегля [или източвам) нишки: den Ring
vom Finger - свалям пръстена от пръс¬
та: jdn an sich - придърпвам нкг към
себе си; ein Boot an Land - изтеглям
лодка на брега: jdn auf seine Seite ~
привличам нкг на своя страна: alle
Blicke auf sich - приковавам всички
погледи върху себе си: etw nach sich
dat - fig влека след себе си /последи¬
ци/; es zieht mich in/nach ... влече ме
към ... 2. (heraus-/ изваждам: (Zahn)
вадя. изваждам; //.os/тегля. изтеглям:
IWurzel) изтръгвам: Schlussfolgerungen
~ вадя си заключения: Zigaretten (aus
dem Automaten) - изваждам цигари
(от автомат): die Pistole ~ вадя писто¬
лет: jdm Geld aus der Tasche - fam
измъквам нкм нари от джоба; aus dem
Verkehr - изваждам от обрьщенпе;
Nutzen aus etw - извличам полза от
нщ 3. (in etw hinein-/ въвличам; jdn in
etw akk ~ въвличам нкг в нщ; jdn ins
Vertrauen - доверявам нкм нщ4. (beim
Schach) пра вя ход. местя фигура 5. (Roh
re.) изтеглям; (Mauer) издигам: (Graben/
прокарвам 6. (Linie/ тегля, чертая
7. Umstellen) произвеждам: IPflanze) т -
глеждам; (Tiere) въдя, развъждам II. vi
1. haben (allgi (an etw dat) ~ д ърпам Iot
нщ): an einer Zigarette - смуквам [или
дръпвам| от цигарата 2. haben!weh tun/
боли: jdm zieht es irgendwo нкг го боли
някъде 3. sein (wandern/ пътешествам:
(Zugvögel) отлитам: iWolken/ движа се.
нося се: durch den Wald ~ бродя през
гората 4. sein (weg-/ изселвам се; in
den Krieg - отивам на воина 5. sein
(umziehen! премествам се: in die Stadt
- премествам се в града: zu jdm -
пренасям се при нкг: von Krefeld nach
Stuttgart ~ премествам се от Крефелд
в Щутгарт 6. haben (Kochgut in Wasser)
кисна, накисвам: den Kaffee ~ lassen
оставям кафето да поеме 7. haben
(Auto) тегля 8. haben fig, fam (zugkräftig
sein) въздействам: bei jdm - приемам
се добре от нкг; das zieht bei mir nicht
jam такива на мен не ми минават
9. (Luftzug!es zieht става течение III. vr:
sich - (sich erstrecken)простирам се: sich
über etw akk - разпростирам се в ърху

Ziehharmonika
718
zimperlich
нщ; sich in die Länge ~ проточвам се:
dieses Thema zieht sich durch den
ganzen Roman тази тема преминава
през целия роман
Ziehharmonika / акордеон м, хармо¬
ника ж
Ziehung <-, -еп> / теглене ср /ни ло¬
тария, тото и <)р./
Ziel |tsi:l| <-(e|s, -е> п 1. (von Reise/ цел ж.
крайна точка на пътуване: am - (seiner
Reise| ankommen стигам крайната
точка (на пътуването си) 2. /-scheibe!
мишена ж; das - verfehlen пропускам
цел та; über das - hinausschießen /am
преминавам границата на допустимо¬
то 3. flg /Zweck/ цел; /Absicht} намере¬
ние cp; ein - verfolgen преследвам
дадена цел; sich dat ein ~ setzen \о
stecken] поставям си цел; sein - er¬
reichen постигам целта си 4. stört
финиш м, финал м; (als Erster) durchs
-	gehen преминавам (пръв) през фи¬
ниша zielbewusst"” adjugлеустремен.
целенасочен
zielen vi 1. /mit Waffe/ (auf jdn/etw akk) -
прицелвам се (в нкг/ищ) 2. fig (anspielenl
auf etw akk ~ намеквам нщ, визирам
шц; //.um Ziel haben/ поставям си нщ за
цел. целя шц; s. a. gezielt
Zielfernrohr п оптичен мерник, визир-
на тръба Zielgerade /stört финална
нрава Zielgruppe /целева група ziel¬
los adj, adv безцелен Zielscheibe /
мишена ж Zielsetzung <-, -еп> / пос¬
тавяне ср на цел zielsicher I. arf/сигу¬
рен. уверен II. а^сигурно Zielsprache
/ име целеви език zielstrebig I. adj
целеустремеи II. adv цслеустремено
ziemlich 1. adj (beträchtlich/ значителен:
eine ~e Menge значително количест¬
во; das ist eine ~e Frechheit това е доста
голямо нахалство II. arfeдоста, почти:
-	sicher почти сигурно: - viel доста
много: das ist so - dasselbe fam това е
поч ти същото
Zierde |'t§i:eda| <-, -п> / украшение cp.
украса ж; zur - за украса
zieren |'tsi:ran| I. vt geh украсявам II. vr.
sich - pej превземам се. преструвам
се: /beim Essen'превземам се на масата
Zierfisch т декоративна рибка Zier¬
garten тградина.жс декоративна рас¬
тителност Zierleiste/1. arch /an Möbel¬
stück. Auto/ декоративна лаистна 2. тур
|декоративен! линеен орнамент
zierlich adj /klein, fein: фи»: igrazil: граци-
oieii: iy.arv крехък: iSchrifti дребен
Zierpflanze /'декоративно растение
Ziffer l'tsiffjj ■ ’ , -n - /1. {Zahlzeichen: пиф-
pa Ж. arabische/römische ~n арабски'
римски цифри; in -n в |или с| цифри
2. Цп einem Gesetz, Vertrag/ точка ж.
пункт м Zifferblatt п циферблат' .и
Ziffernblock <-s, -blöcke> т /von der
ComputertastaturI цифров блок
zig |tsi^| <inv> adj fam безброй; - Leute
много хора
Zigarette |tsiga'r£ta] <-, -n> / цигара ж;
sich dat eine - drehen свивам си цига¬
ра Zigarettenautomat m автомат м за
(продажба на] цигари Zigarettenetui
п табакера ж Zigarettenpapier п ци¬
гарена хартия Zigarettenpause <-, -п>
ffam почивка ж за по една цигара
Zigarettenschachtel /цигарена кутия
Zigarettenspitze / цигаре ср Ziga¬
rettenstummel т угарка ж, фас м
Zigarillo |tsiga'rilo| <-s, -s> топ пуре-
та ж
Zigarre [tsi'gara] <-, -п> / пура ж
Zigeunert in | |tsi'gDine| <-s,	-nen> miß
циганин .w. циганка ж Zigeunerleben
n чергарски |или скитнически] живот
Zigeunerschnitzel <-s, -> n castr те¬
лешки или свински шницел без пини-
ровки в сос от лук, червени чушки и
домити
zigmal |'tsic;ma:l| adv fam безброй пъти;
ich habe dir - gesagt повтарях ти без¬
брой пъти
Zikade |tsi'ka:d8| <-, -n> f ухю цикада ж
(вид щурец/
Zimmer |'t§ime| <-s, -> n стая ж; Hotel~
хотелска стая; eine Wohnung mit drei
—n тристайно жилище; auf [oin| seinem
- sein в стая та си съм: - frei стаи под
наем (в обяви) Zimmerantenne /стай¬
на антена Zimmerdecke / таван
а/ на стая Zimmerkellner т келнер м.
който обслужва гостите на хотел по
стаите Zimmerlautstärke /das Radio/
Fernsehen auf - stellen нагласявам
рачиото/телевпзора на стайна сила на
звука Zimmermädchen п камериерка
ж Zimmermann <-(e)s, -leute> т дър¬
воделец м
zimmern ftsimen] I. vt 1. (aus Holz her-
steilen/ правя |или изработвам] от дър¬
во 2. fig laufbauen! градя, изграждам
II. w an einem Regal ~ майсторя поли¬
ца: sich ein neues Leben - Доградя нов
живот
Zimmerpflanze <-, -n>/стайно расте¬
ние Zimmertemperatur / 1. (in einem
bestimmten Zimmer/ температура ж в
определена стая 2. /mittlere Temperatur:
стайна температура Zimmervermitt¬
lung /квартирно бюро
zimperlich |'tsimppli<;| adj pej предвзе т,
лигав: sei doch nicht so - не се прев-

Zimt
719
Zivilschutz
земай |//лн лигави|
Zimt |tsimt| <-:e)s, -e> т<-к;п' канела ж
Zink |tsirjl<| <-iejs> kein Pl n цинк м
Zinke ['tsiqlol <-, -n>/зъбец .1/
zinken vt jarg (Spielkanei бележа
Zinn (tsinj <-le)s> kein PI n I. chem калай
.u 2. l-geschirr) калаени съдове
zinnern adj калаен
Zinnober [tsi'noibe] <-s, -> m I. iMineral,
Farbe) цинобър м 2. sing, pej, Jam
(wertloses Zeug) брътвеж .и; /dummes Zeug/
глупости лш; einen ~ machen вдигам
излишен шум zinnoberrot adj червен
ка то цинобър
Zinnsoldat m оловен войник
Zins1 |yins| <-es, -en> m meist piлихва ж;
-en bringen нося лихви
Zins2 <-es, -e> m bes siidd, A, CH (Mietei
наем M
Zinsertrag m доход .н от лихви Zin¬
seszins m сложна лихва: jdm etw mit
Zins und - zurückzahlen fig връщам
HKM ши c лихвите zinsgünstig adjiü: c
изгодна лихва zinslos adj безлихвен
Zinssatz <-(e|s, -sätze> m лихвен про¬
цент
Zipfel l'tjipfal) <-s, -> m вр'ьхче cp, oc-
тровърх край (на покривка, престил¬
ка, въз?лавпш(а и dp.) Zipfelmütze /
шапка ж с пискюл
zippen wiNTOKM архивирам, зппвам ралг
zirka |'lsirka| ade около
Zirkel |'tsirl«l| <-s, -> m 1. п.ки пергел .w
2. (Kreis) кръг .u; (Klub) клуб .u. кр ьжок .w
zirkulieren |tsirku'li:ran| <ohne ge-> 17
haben 0 rar sein циркулирам
Zirkus l'tsirkusl <-, -se> m 1. (mit Clowns,
Artisten etc) цирк ,н; in den ~ gehen
отивам на цирк 2. sing, pej, fam iCetuel
цирк: (Durcheinander) бъркотия ж, хаос
.w Zirkuszelt n циркова шатра
zirpen l'tsirpan) vi iCrillen) свиря: (Vogel)
цвърча
zischen |'tsijan| I. б съскам; (heißes Fett-
пращя: (Limonade) шумя И. м гаврът-
вам: einen - fam гаврътвам му една:
du kriegst gleich eine gezischt! fam сега
ще ти плесна едни
Zischlaut т i.ir.c ембплант м (предно-
е.шчен със кае и ишптц звук!
Zisterne itfis'ttrna) <-, -п>/цистерна ж,
резервоар ж за дъждовна вода
Zitat |tsi'ta:t[ <-(e|s, -е> п 1. iTextstelle)
цитат м 2. (geflügeltes Wort) крилата
мисъл
Zither l’tsite! <-, -n>/miss цитра ж
zitieren |tsi'ti:ran| <ohne ge-> vt 1. /wörtlich
anrufen) цитирам 2. /vorladen) jdn vor
Gericht - призовавам нкг пред съд: jdn
zu sich dat ~ извиквам нкг при себе си
Zitrone itsitrornaj --n • j '■ лимон
mit - ;Getränk слимон: jdn ausquetschen
\o auspressen) wie eine - fam и запек-
вам нкг като лимон Zitronenbaum ■
f. : лимон .w zitronengelb adj лимоно¬
во жълт Zitronenlimonade /'лимона¬
да ж Zitronenpresse /'преса .ж за лп-
мони Zitronensaft т лимонов сок:
iGetränk' цитронада ж Zitronensäure /
лимонена киселина, лимонтузу ср
Zitronenschale /лимонена кора
Zitrusfrucht l'tsiitrusfroxi, pl: 'tji:lrosfrY<;la|
<-, Zitrusfrüchte>/:ч'м цитрусов плод
zittielrig j'tsitoin^j adj треперещ
zittern [’yitenj 1/ треперя: /schwingen
трептя: vibrieren вибрирам, треса се;
vor Kälte - треперя от студ; vor Wut -
треса се от гняв: vor jdm - треперя
пред нкг: am ganzen Körper - треперя
с цялото си тяло: wie Espenlaub -
треперя като трепетлика: mir - die
Knie треперят ми краката: mit -der
Stimme с разтреперан глас
Zitterpappel /в«>т трепе тлика ж
zittrig .s: zittielrig
Zitze |'tsilsa| <-, n> /цицка ж
Zivi |'yi:vi| <-fsi, -s> m fam 1. abk von
Zivildienstleistende(r) отбиваща/ алтер-
нативиа военна служба 2. abk von
Zivilpolizist цивилен полицаи
zivil Itbi'vi:l| adj 1. inichtmilitärisch) циви¬
лен. граждански 2, fig, fam (Preise) при
личен, премлпв: (Chef/ свестен, раз¬
бран Zivil <-s> kein Pl n цивилно об¬
лекло: in - облечен в цивилни дрехи
Zivilbevölkerung /цивилно население
Zivilcourage <-> kein Pl f гражданска
доблест Zivildienst т алтернативна
военна служба: ~ leisten отбивам ал¬
тернативна военна служба Zivil¬
dienstleistende <ein -r, -n, -n> rrf от¬
биващ .и ал тернативна военна служ¬
ба Zivilgericht п граждански евд Zivil¬
gesetzbuch <-ieis, -bücher> п СНграж¬
дански кодекс
Zivilisation |tsiviliza'y.io:n| -en-> f ци¬
вилизация ж Zivilisationskrankheit /'
болест ж на цивилизацията
zivilisatorisch |yiviliza'to:rj/j adj цивнлп
заторскп
zivilisieren |tjivili'zi:r3n| <ohne ge-> vt
цивилизовам
zivilisiert |tsivili'zi:et.| Аз/цпвплизовап: sich
- benehmen държа се цивилизовано
Zivilist |tjivi'list| <-en, -en; -, -nen> m
цивилен гражданин
Zivilkleidung /цивилно облекло Zivil¬
person /цивилно лице ZivilprozessRR
т граждански процес Zivilrecht п
гражданско право Zivilschutz т

720
zu
Zmittag
1. (Schutz der Zivilbevölkerung! граждан¬
ска отбрана 2. (-korpsl отряд м на
гражданската отбрана
Zmittag <-s> топ kein PI, CH (Mittagessen!
обяд .11
Zmorgen <-, -> m o n CH (Frühstückl за¬
куска ж
Znacht <-s> m o n kein PI, CH ,'Abendessenl
вечеря Ж
Znüni |'tsny:ni| <-s, -s> m o n CH (zweites
Frühstück! нредобедиа \или итора| за¬
куска
zocken l'tsokan] vi/ат играя комар
Zofe |'yo:fa] <-, -n>/камериерка ж
Zoff |'tsDf| <-s> kein PI m Jam кавга ж; ~
haben имам разправии
zog [yo:l<| !. u 3. pers sing imp von ziehen
zögerlich |‘tso:geli^| adj колеблив
zögern |'ts0:gen| vi бавя се, забавям се:
(schwanken! колебая се, поколебавам
се: - etw zu tun колебая се да направя
шц: ohne zu ~ без да се колебая: er
zögerte nicht die Operation durchzu¬
führen той не се поколеба да направи
операцията
Zögling |'ts0:klir)| <-s, -е> т възпитаник
м, питомец м
Zölibat |y0li'ba:t| <-(e)s> kein PI n o m
целибат.и. безбрачие cp (особено при
католически духовници)
Zoll1 [tpl, р/.-’tscElal <-(e)s, Zölle> m 1. (Ab¬
gabe! мито cp, данък м; Straßen- пътен
данък; für |o auf] etw akk - bezahlen
плащам мито за нщ 2. sing (Dienststelle}
ми тница ж; den - passieren минавам
митницата
Zoll2 |tpl| <-(e)s, -> m hist (Längenmaßl
ЦОЛ M
Zollabfertigung / митническа обра¬
ботка Zollamt n митница ж Zollbe¬
amte m, Zollbeamtin / митнпчар(ка)
м(ж!
zollen vt geh оказвам: jdm Respekt -
оказвам нкм уважение [или респект|:
jdm Beifall - аплодирам нкг
Zollfahndung /държавен митнически
контрол zollfrei adj безмитен Zoll¬
grenze <-, -n> / митническа граница
Zollkontrolle / митническа проверка
Zöllner!inj l'tscElne) <-s, -; -nen> mlfifam
IZollbeamten митничар!ка) м(ж(
zollpflichtig adj подлежащ на обмитя¬
ване Zollschranken Jpl митнически
бариери
Zollstock гп сгъваем метър
Zombie l'yjmbi]	-s> m зомби cp
Zone j'(jo:na! -n> /зона ж: die tropi¬
sche - тропически пояс Zonengrenze
ffilm зонална граница ■граница
межоу uKvmuinu/iiiume .ипт па тери¬
торията на Нрманин след Втората
световна воина/
Zoo [tso:| <-s, -s> m зоологическа гра¬
дина
Zoologie |tsoolo'gi:| <-> kein PIf зооло¬
гия ж
zoologisch |yoo’lo:gijl adj зоологически
Zoom (zu:m| <-s, -s> n ihm, foto варио-
обектнв м
zoomen |'zu:msn| и film, fot<> снимам c
вариообектпв (приближавам или
отдалечавам снимания обект)
Zopf |tsapf, pl: 'tscEpfaJ <-(e|s, Zöpfe> m
плитка ж ►das ist ein alter - това e
отживелица
Zorn |tsarn] <-|e)s> kein Pl m яд м; (Wut)
гняв м; jdn in - bringen ядосвам нкг:
in - geraten изпадам в ярост: im - sagt
sie oft Dinge, die sie später bereut в
гнева си тя често казва пещи, за кои¬
то после съжалява zornig I. adj гне¬
вен: auf jdn - sein разгневен съм на
нкг: - werden разгневявам се II. adv
гневно
Zote (tso:ta( <-, -n> /pef циничен [или
мръсен] виц
Zottel |'tsDtal| <-, -n> / meist pl, fam\. (Haar
büschelj фъндък .w 2. /TroddelI пискюл
M zottfejlig adj чорлав, рошав
zottig ['tsDticI adj 1. (Fell) рунтав 2. pej
(Haar, Frisurj сплъстен, чорлав
zottlig s. zott(e)lig
z. T. abk von zum Teil отчасти
zu [yu:| I. prp +dat 1. (Richtung! към, на;
/LageI мри, у, в; - Hause вкъщи; ~m
Bahnhof/~m Markt/~r Schule към ra-
рата/на пазар/на училище: der Weg -m
Hotel пътят към хотела; von Haus -
Haus от къща на къща; ~r Tür hinein
през вратата навътре: -m Fenster
hinaus през прозореца навън; etw -
jdm sagen казвам шц на нкг; - beiden
Seiten от двете страни; ~r Linken/
Rechten отляво/отдясно; - Bett gehen
geh лягам си да спя; - Boden fallen geh
падам на земята 2. (da~l etw - etw
essen/trinken ям/пия нщ с нщ; sich -
jdm setzen сядам при нкг 3. (zeitlich) -
Anfang в началото; -r Zeit Karls des
Großen по времето на Карл Велики;
~m ersten Mal за първи път; ~r Stunde,
—г Zeit в настоящия момент, сега; -
Weihnachten/Ostern/Pfingsten по Ко-
леда/Велнкден/Петдесстница; ~т
Schluss накрая 4. (Preis! ein Eis - zwei
Euro сладолед за две евро 5. (mit Zah
lenangabe; - dritt но зрима |души!: wir
sind - dritt in den Urlaub gegangen гри¬
ма ia заедно заминахме в отпуска: sie
kommen immer - zweit те идват вина-

zuallererst
721
zudecken
ui но двама: - Dutzenden/Hunderten c
дузини/със стотици: ~ einem Drittel
до една трета: ~r Hälfte до половина
6. (Art und Weiset ~ Fuß пеша 7. /Zweck
Zielt за: -r Belohnung за награда: -m
Geburtstag за рождения ден: ~r Probe
за проба 8. !Verhältnisj към. на: 2 - 1
sroRT два на един II. adv 1. /Richtung!
nach Süden - в южна посока: nur ~!
хайде!, даван! (подкана! 2. (all-; твър¬
де; ~ groß/wenig твърде голям/малък:
~ viel/sehr прекомерно много: das ist
~ schön, um wahr zu sein fam прекаде¬
но е хубаво, за да е вярно 3. fam
(geschlossen)затворено 4. (zeitlich/ab und
~ от време на време III. konj 1. (mit
Infinitiv! да; ich habe - tun имам работа:
sie ist heute nicht - sprechen днес не
приема; er befahl ihm, aufzuhören тон
му нареди да престане: hier hast du
nichts - sagen! тук нямаш думата!
2. (mit Partizip! nicht - übersehende
Schwierigkeiten 'трудности, конто не
могат да останат незабелязани
zuallererst |tsu'?ale'?e:est) ad' най-на¬
пред. на първо място
zuallerletzt lyuVale'kyt) adv най-накрая,
на последно място
Zubehör |'tsu:bsh0:e( p/;’tsu:bah0:ra] <-|e)s,
-e> n принадлежности мн Zubehörteil
fi отделна част от принадлежностите
zuibeißen <irr> г/ захапвам здраво със
зъби: (Hund! впивам зъби
zu Ibereiten <ohne де-> vt приготвям
Zubereitung <-, -еп>/приготвяне cp
zu! billigen vt (zugestehen, einräument приз¬
навам: (gewähren! разрешавам, давам
zu ibinden <irr> vt завързвам: /Schuhe/
връзвам
zu l blinzeln i'/ jdm - нампгвам нкм: sich
dat |o einander! - смигаме си
zu!bringen <irr> vt 1. (verbringen! пре¬
карвам 2. fam (schließen können! затва¬
рям c усилие
Zubringer <-s, -> m 1. /StraßeI улица ж.
която извежда на автомагистрала
2. (Bus) автобус м за връзка с летище,
гара или пристанище Zubringerdienst
т автобусна връзка с летище, гара
или пристанище
Zucchino |tsu'ki:no, p/;tsu'ki:ni| <-s, Zucchi¬
ni> m тиквичка ж
Zucht [tjuxtJ <-, -en> /1. (Pflanzen-) рас¬
тениевъдство cp; /Perlen-j култивира¬
не cp; (a. Bakterien-j отглеждане cp;
(Tier-) животновъдство cp 2. sing, alt
(Disziplin)mcniuuiнна ж; - und Ordnung
ред и дисциплина Zuchtbulle m бик м
за разплод
züchten l'tsvqtanl vt a. fig (Pflanzen, Perlen/
отглеждам, култивирам:	//■ ;•: pa:
въждам
Züchten im <-s, -; -, -nen> nvf / Pflanz--n-
растенневъд1ка.' м.ж ■; > Vieh- ■’ ското-
въд|'ка'! м(ж„ животновъд:кт М-Ж.’
Zuchthaus n 1. (Gebäude> затвор м 2. sing
t-strafe.■'затвор: zu 20 Jahren - verurteilt
werden осъден съм на 20 години зат¬
вор: darauf steht - за това се полага
затвор
Zuchthengst т жребец .и за разплод
züchtigen ftsY^tigsn] vt geh наказвам е
бой Züchtigung <-, -en> /geh наказа¬
ние ср с бон
Zuchtperle/култивирана перла Zucht¬
tier п животно ср за разплод
Züchtung <-, -еп> / култивиране ср.
създаване ср на нови видове
zucken |'yukan| I. vi 1. /zusammenfahrenI
трепвам 2. (geschlachtetes Her! потреп¬
вам конвулсивно 3. /Blitze, Rammen!
светвам, просветвам, блясвам, про¬
блясвам II. vt die Achseln - |по|вдпгам
рамене (в знак на незнание)
zücken ['tsYksn! кг изваждам б ързо: ein
Messer - вадя иож
Zucker l'tsükej <-s, rar-> m 1. /Nahrungs
mittel) та\арж: ein Stück - бучка захар
2. sing, fam i-krankheit! захарна болес т,
диабет м; - haben имам захарна бо¬
лест Zuckerbäcker m А (Konditor! слад¬
кар м Zuckerbrot n mit - und Peitsche
с моркова и тоягата Zuckerdose/за¬
харница жZuckergussRR /лзахарна гла¬
зура: mit - с ъс захарна глазура Zucker¬
hut m шапчица ж от захарна глазура
zuckfelrig ['tsukiaincj adj захарен, от за¬
хар
zuckerkrank adj болен от захарна бо¬
лест Zuckerkrankheit /захарна болест,
диабет .w
Zuckerl l'yukel] <-s, -n> n A, siidd 1. /Bon
boniбонбон M 2. (etwas Besonderes;нещо
специално
Zuckerlecken n etw ist kein ~ fam това
не е като да си клатиш краката
zuckern vt\. '.mitZuckersüßem подслаж¬
дам със захар 2. (mit Zucker bestreuen,
поръсвам със захар
Zuckerrohr п вот захарна тръстика
Zuckerrübe / вот захарно цвекло
zuckersüß |'yoke'zy:s| adj сладък като
захар Zuckerwatte/захарен памук
zuckrig s zucktejrig
Zuckung <-, -en>/трепване cp. потреп¬
ване cp, треикапе cp; nervöse ~en
нервни спазми \или конвулсии!
zu | decken I. vt etw (mit etw) ~ покри¬
вам ши (c ПЩ); jdn (mit etw) - завивам
пкг (c ши) II. vr: sich - завивам се

zudem
722
zudem |tsu'de:m| adv geh npii тона. освен
тона
zu i drehen vt 1. / Wasserhahn! завъртам,
затварям 2. /Gesicht; Rücken/ обръщам:
jdm den Rücken ~ обръщам нкм гръб
zudringlich adj досаден, нахален: jdm
gegenüber ~ werden задирям нкг. до¬
саждам нкм с'ьс сексуални мераци
Zudringlichkeit / нахалство cp; /sexuell/
задиряне ср
zu drücken vt затварям |с натиск) ►jdm
die Kehle ~ удушавам нкг
zueinander |tsu?ai'nande] adv един спря¬
мо друг: - passen подхождаме си един
на друг: seid nett - уважавайте се.
бъдете мплп един с друг
zu erkennen <irr, ohne ge-> vt /Preis, Aus
Zeichnung, bei Versteigerung/ присъждам:
/Recht/ признавам
zuerst (tsu*?e:est| adv 1. (als Erstes) първо:
wer - kommt, mahlt ~ sprichw кой(то)
превари, тон завари поговорка 2. /zu¬
nächst) най-напред 3. /anfangs/ отнача¬
ло 4. (zum ersten Mal/ за пръв път
zu fächeln ersieh Kühlung ~ вея cn
хлад
Zufahrt /1. /Einfahrt/ достъп м, вход ,w
2. (Fahrweg zu einem Gebäude/ път м; die
~ zu etw sperren затварям пътя до нщ
Zufahrtsstraße / нът .w, който води
до определено място: (zur Autobahn)
път. конто извежда на аутобан
Zufall т случайност мс; etw dem -
überlassen предоставям ни; на случай¬
ността: durch ~ случайно: der - wollte
es, dass ... но една случайност стана
така. че es war reiner dass ...
беше чиста случайност, че ...: welch
ein ~! каква случайност!
zuifallen <irr> visein 1. (Tür)затварям се
(от само себе си), хлопвам се: mir fielen
vor Müdigkeit die Augen zu очите ми
се затваряха от умора 2. (Aufgabe, Erbe>
jdm - падам се на нкг
zufällig I. adj случаен II. adv случайно:
rein - напълно случайно: ich war - da
бях там случайно
zufälligerweise х zufällig II.
Zufallstreffer т случайно попадение
zu fassen vi хващам (бързо), сграбчвам
zu fliegen <irr> vi sein auf etw akk ~ летя
към шц: alle Herzen fliegen ihm zu той
печели лесно всички сърца: die Tür ist
zugeflogen (km вратата се затръшна
tun хлопиа|
Zuflucht / убежище cp, подслон м; ~
vor etw dat finden намирам убежище
от um: zu etw - nehmen //»търся убе¬
жище и iihi imnp. в (i.iivtjxn.i. ()рпга
Zufluss™ tu приток M
zugänglich
zuf lüstern wjdm etw - шепна нкм нщ
zufolge Itsu'blga) prp + dat o rar»елепоред
zufrieden |tju'fri:dan| adj доволен: mit
jdm/etw - sein доволен съм от нкг/нщ
zufriedenigeben vn sich - задоволя¬
вам се c нщ Zufriedenheit <-> kein Pi
/задоволство cp; (Befriedigtsein! довол¬
ство cp, удовлетвореност ж; zur
allgemeinen ~ за всеобщо задоволст¬
во zufrieden:lassen vt jdn ~ оставям
нкг на мира zufriedenistellen itf задо¬
волявам. удовлетворявам zufrieden¬
stellend™ adj удовлетворителен; (Be¬
finden, Leistung) задоволителен
zu frieren <irr> vi sein замръзвам
zulfügen vt 1. lantunl причинявам:
(Niederlage! водя (или довеждам до|
2. /hin-) прибавям, добавям
Zufuhr |'tsu:fu:e| <-> kein Plf\. (Versorgung/
снабдяване cp 2. mm подаване cp, за¬
хранване cp; мгт.) приток м
Zug1 (tsu:k, pl: ‘tsy.-ga] <-|e]s, Züge> m
1.	bahn влак м; mit dem - c влак; den
- verpassen изпускам влак; der - ist
(für ihn) abgefahren fig, fam той изпусна
влака /прашиft възможностите си/
2.	(bei ßretispiell ход м; Sie sind am ~
Вие сте на ход; zum —(е) kommen на
ход съм 3. sing, fig (Tendenz/ тенденция
ж; (Neigung/ склонност ж 4. (Atem-)
вдишване cp; (beim Rauchen) смукване
cp; (beim Trinken/глътка cp; (beim Schwim¬
men) замах м; einen - an der Zigarette
machen |o tun| дръпвам един път от
цигарата: sein Glas in einem - leeren
изпразвам чашата си на едни дъх: etw
in vollen Zügen genießen наслаждавам
се на нщ с цялата си душа: in den
letzten Zügen liegen Jäm лежа в пред¬
смъртни издихания, агонизирам 5. sing
/Luft-/течение cp 6. sing (von Kamin, Ofen/
тяга ме 7. (Schrift-, Gesichts-, Wesens-/
черта ме, характерна линия: in großen
[ogroben| Zügen в общи линии 8. (Men¬
schen) колона мс. върволица мс; (Fest-)
Hel шествие cp, процесия мс
Zug2 |tsu:k| n ci-oc Цуг м (кантон и град
в Швейцария)
Zugabe/1. (Zusätzliches/ добавка мс; (beim
Kauf! бонус .и 2. мш, тньм ~! бис!: eine
~ geben изпълнявам на бис
Zugabteil <-(e)s, -е> п купе ср на влак
Zugang т 1. (Zutritt, Zugriff/ достъп м; ~
zu ... достъп до ~ verboten! влиза¬
нето забранено! 2. /Eingang, Einfahrt!
вход .и 3. /von Waren, Neuerwerbung, Pa
lieri/em нови постъпления
zugange jtsu'garp! adj fam mit jdm/etw -
sein занимавам се c нкг/нщ
zugänglich |Ъи:сд.г|1к| ad( > erreichbar) до¬

Zugbrücke	723	Zugzwang
стъпен: /Mensch:aufgeschlossen,стю^чн.
достъпен
Zugbrücke / подвижен мост
zu;geben <irr> vt 1. ieinräumen, gestehen:
признавам: jdm gegenüber etw - приз¬
навам HKM nun zugegeben, das war nicht
leicht, aber ... признавам, ме не беше
лесно, но ... 2. ihinzufiügenj прибавям,
добавям: miis, шш изпълнявам на бис:
(zusätzlich geben) давам като бонус
zugegen |tsu‘ge:gan] adj geh ibei etwi -
sein присъствам (на нщ)
zu;gehen <irr> vi sein 1. form •■Nachricht,
Brief/ jdm etw akk - lassen изпращам
пкм ищ: die Bescheinigung geht Ihnen
in Kürze zu скоро me получите c ъоб-
щснисто 2. fam /sich schließen lassem
за тварям се 3. ihingehenj auf jdn/etw
akk - отивам при нкг/нщ: die Arbeit
geht dem Ende zu работата скоро ще
приключи: auf die Fünfzig - наближа¬
вам петдесетте 4. Ivor sich gehen! hier
geht es nicht mit rechten Dingen zu тук
стават странни |пл// необяснимн|
неща; es ging bei ihnen zu wie im
Irrenhaus при тях е като в лудница
zugehörig adj принадлежащ: etw dat -
sein принадлежа |чан спадам] към нщ
Zugehörigkeit <-> kein ///принадлеж¬
ност ж: die - zur Familie/zu einer
Gruppe принадлежност кьм семепст-
во/към трупа
zugeknöpft adj fig. /ат резервиран,
сдържан
Zügel |'уу:дз1| <-s, -> т юзда ж; die -
anziehen а. fig дърпам юздите, die -
locker lassen |olockern| a. fig о тпускам
юздите
zugelassen adj 1. /gestattet! разрешен:
nicht - неразрешен: staatlich - \ зако¬
нен. лпцензпран: zum Verkauf - раз¬
решен за продажба 2. /registriert: ре¬
гистрирай
zügellos adj разюздан
zügeln ['tjy:gsln| 1. vt haben 1. iPferd! обуз¬
давам 2. fig /Gefühle! овладявам 3. CH
Itransportieren) пренасям II. vi sein CH
iumziehen/ пренасям се /в друго жили¬
ще/
Zugeständnis п отстьпка ж: ein - an
etw akk признание към ищ
zu'.gestehen <irr> vt 1. /.zubilligen! (jdmi
etw - разрешавам |или нризнанам|
IiikmI нщ 2. izugebeni признавам, съг¬
ласявам се е
zugetan adj привързан: dem Alkohol -
sein обичам \или падам сп но] алкохо¬
ла
Zugfahrt /'пътуване ср с влак: auf der
~ von ... nach ... по време на нътува-
нето с влак от ... до ... Zugführer ' ■
:	. началник-влак м
zugig ;tsurgic; ad/ изложен на -в ьздчи-
но течение: hier ist es -- тук пана
течение
zügig (tsy:grqj adj бърз. ритмичен
Zugkraft/1. ъ теглнтелиа сила. тяга
ж 2. sing, fig :Anziehungskraft- притега¬
телна сила zugkräftig adj притегате¬
лен: iTitek привлекателен
zugleich itsu'glaicj adv gleichzeitig' едно¬
временно: :a. ebenso също така. съ¬
щевременно
Zugluft / въздушно течение Zugma¬
schine/влекач м Zugpferd п 1. Her'
впрегатен кон 2. fig ;jmd. der andere
mitreißti лидер м
zu greifen <irr> vi 1. /zufasseщ хващам
здраво: ibei Tisch > вземам си: ein An¬
gebot annehmen приемам предложе¬
ние 2.1 schwer arbeiten/ работя здравата
Zugrestaurant <-s, -s> n вагон-ресто¬
рант .w
Zugriff m 1. /das Zugreifeni хващапс cp:
sich dem ~ der Polizei entziehen пз-
мъквам |н.7п изплъзвам| се от (клоп¬
ката ши полицията 2. т.тогм достъп и;
iZugreifen auf Daten! извикване ср. по
впквапе cp Zugriffsgeschwindigkeit /
скорост- ж па намиране /штр. пи ин¬
формация/
zugrunde |tsu'gruncla] adv - legen пост а¬
вям в основата: etw dat - liegen лежа
в основата на ищ: - gehen luntergefieni
пропадам: /sterben, иткоттеп/ умирам,
загивам: - richten съсипвам, унищо¬
жавам
Zugschaffnerlin! m/f копдуктор!ка)
М1Ж/ на влак
Zugtier п впрега тно животно
zu gucken vi fam гледам, наблюдавам:
mir wird schon vom Zugucken schlecht
прилошава ми .дори само от гледане
Zugunglück п железопътна катаст ро¬
фа
zugunsten |yu'gonstanj prp -gen - von
+dat в полза на
zugute |tsu'gu:ta( adv geh jdm etw -halten
признавам нкм нщ пойно извинение
за лоша постъпка с jdm -kommen 'vom
Nutzen seim от полза съм за нкг. /sich
positiv auswirkeru в ърша нкм добра ра¬
бота
Zugverbindung /1. /zwischen zwei Orten!
връзка ж с влак 2. /zwischen zwei Zügen/
връзка с друг влак. влакова връзка
Zugverkehr т движение ср на влако¬
ве Zugvogel т прелетна птица Zug¬
zwang т принудителен ход: in - sein/
geraten принуден с ъм да действам

zuhaben
724
zuletzt
zu|haben <irr> fam 1. vi ILaden, Museum,
Behörde) затворен съм II. vt ( Tür, Augenj
затварям; sie hatte die Augen zu тя
беше затворила очи; hast du die Tür
richtig zu? добре ли затвори вратата?
zu ihalten <irr> I. vt 1. затварям; jdm
den Mund - затварям нкм устата; sich
dat die Ohren - запушвам си ушите
2. igeschlossen halten/ държа затворен
II. vi auf etw akk ~ държа курс към нит
Zuhälter ['tsurhdte] <-s, -> m сводник м,
сутеньор .и
Zuhause jtsu'hauza) <-> kein PI n (собст¬
вен) дом. домашно огнище
Zuhilfenahme |£su'hilfana:ma| <-> kein PI
/unter/ohne - von ... с/без помощта
на ...
zu hören vi\jdm/etw) ~ слушам внима¬
телно (нкг/нщ) Zuhörer(in) miß слуша¬
тел! ка) м (ж) Zuhörerschaft /слушате¬
ли ми /в зала, аудитория)
zu jubeln и (jdm) ~ аплодирам (нкг),
посрещам (нкг) с бурни овации
zu i kehren vt jdm das Gesicht - обръ¬
щам лице към нкг; jdm den Rücken ~
обръщам гръб на нкг
zu!klappen I. vt haben затварям c шум,
захлопвам II. vi sein затварям се c
шум, захлопвам се
zu Ikleben vt залепвам
zu I kneifen <irr> vt стискам
zuIknöpfen vt закопчавам
zu I kommen <irr> vi sein 1. (sich nähern)
auf jdn/etw akk~ приближавам се [или
отивам] към нкг/нщ; du musst das alles
in Ruhe auf dich - lassen трябва да
изчакаш спокойно как ще се развият
пощата 2. /zustehen) jdm ~ полагам се
на нкг; es kommt ihm nicht zu, über
dein Verhalten zu urteilen няма право
да съди поведението ти 3. geh Iüber¬
mitteln! jdm etw - lassen /Nachricht) пре¬
давам нкм нщ: iGeldl изпращам нкм
нщ
Zukunft l'yu.-konft] <-> kein PI f бъдеще
cp; Uno бъдеще време; in - в бъдеще;
ivon jetzt an) отсега нататък; in naher/
ferner - в блнзко/далечно бъдеще;
(eine große) ~ haben очаква ме блес¬
тящо бъдеще, имам (голямо) бъдеще
zukünftig I. ad/бъдещ: mein Zukünftiger
fam бъдещият ми мъж II. adv в бъде¬
ще; 'von jetzt an,/ отсега нататък
Zukunftsaussichten fpl изгледи ми за
бьдещето Zukunftsforschung / фу-
rvpo.ioi ня ж Zukunftsmusik /fam ху¬
бави намерения; das ist inoch; - това
са 'все ощеi само хубави намерения
Zukunftsperspektive <-, -п> / пер-
снекгпва ж sa бъдещето Zukunfts¬
pläne mpl планове ми за бьдещето
zukunftsträchtig ас//'многообещаващ,
с голямо бъдеще zukunftsweisend adj
прогресивен, перспективен
zu! lächeln vi jdm ~ усмихвам се на нкг
Zulage / (Geld-) парична добавка;
(Gehalts-, Lohn-! добавка ж, допълни¬
телно възнаграждение: (Leistungs-)
премия ж
zu Hangen vi fam 1. (bei Arbeit) работя
[или пппам| здравата 2. Ibei Tisch) взе¬
мам си
zu I lassen <irr> vt 1. fam lgeschlossen lassen)
оставям затворен 2. (Zugang gewähren)
допускам, пропускам да мине 3. (dul¬
den) търпя; (gestatten) позволявам
4.	(amtlich) разрешавам; (Arzt) издавам
разрешително за упражняване на
дейност: (Auto) регистрирам
zulässig arf/ допустим, разрешен; -е
Höchstgeschwindigkeit разрешена мак¬
симална скорост
Zulassung <-, -en> / 1. /Gewährung von
Zugang) разрешаване ср на достъп
2. (Erlaubnis) разрешително ср 3. (amt¬
lich! лиценз м; (als Arzt, Anwalt) разре¬
шително за упражняване на дейност;
(von Autoргапои м на МГГСZulassungs¬
beschränkung / ограничение ср в
достъпа до нщ; (an Universität) огранм-
чен прием (лимитиран орои за сту¬
денти по дадена специалност) Zu¬
lassungsnummer / регистрационен
номер (напр. на автомобил) Zulas¬
sungspapiere npl талон м на МГ1С
Zulassungsstelle /служба ж. където
се издават разрешителни
Zulauf т наплив ,и. търсене ср; großen
|о starken) ~ haben (Arzt) имам много
пациенти; (Anwalt) имам много клиен¬
ти: (an Publikum) имам много публика
[или висока посещаемост|
zu laufen <irr> vi sein 1. (rennen) auf jdn/
etw akk - тичам [или затичвам ce| към
нкг/шц 2. fam (sich beeilen) lauf zu! fam
тичай! 3. (Katzen, Hunde) jdm ~ при-
сламчвам се към нкг 4. (eine bestimmte
Form haben) spitz - завършвам със
стеснена [или заострена| форма
zu i legen I. vt fam (hinzufügen) прибавям,
добавям II. vifam (an Tempo, Gewicht) an
etw dat - увеличавам се III. vr (sich etw
kaufen, anschaffen) sich ein Auto - fam
сдобивам се c автомобил
zuleide |tsu'laida| adv jdm etw - tun
iSchmerz, Schaden/ причинявам нкм нщ
zuletzt ftsu'lrtst] adv 1. (als Letztes: най-
накрая. па последно място: bis - до
последно: ;undi nicht - wegen ihrer
Beziehungen bekam sie die Stelle иаз-

zuliebe
725
Zunge
начпха я не на последно място карали
връзките и 2. /als Letzter,- последен: der
~ Gekommene последният дошъл
3.	fam /zurrt letzten Mali за последен път
4.	/schließlich/ в крайна сметка
zuliebe [tsu'li:ba] advjdm - заради нкг /за
да му у годя!
Zulieferbetrieb т, Zulieferer <-s, -> т
преднриятис-поддоставчик ср, достав¬
чик м на междинна продукция
zu I liefern vt снабдявам с. доставям
zum [tsum| = zu dem - Beispiel напри¬
мер: - Glück за щастие: - Spaß за
удоволствие; - Teil отчасти: „Zum
Goldenen Adler“ „При Златния орел"
(име на заведение, хотел и dp.i; es ist
~ Heulen J,am положението е плачев¬
но: s. a. zu
zu imachen fam I. vt ischließenl затварям:
/Lochj запушвам: (mit Knöpfen, Gürtell
закопчавам II. vi 1. ischließenl затва¬
рям 2. (sich beeilen) бързам: mach zu,
wir warten alle nur auf dich! побързай
всички чакаме само теб!
zumal Jtsu'ma:!] I. adv особено II. konj ~
(, da) още повече (. че)
zu i mauern vi зазиждам
zumeist |tsu'maist) adv rar най-вече,
най-често
zumindest [tsu'mindast| adv най-малко¬
то. поне
zumutbar ad/ допустим
zumute |tsu'mu:ta| advmlr war dabei nicht
ganz wohl - при това не се чувствах
съвсем добре: mir ist nicht zum Lachen
- не ми е до смях: wie ist Ihnen как
сте?, как е настроението?
zu'muten |'yu:mu:tan| ifjdm etw ~ очак¬
вам от нкг Hщ. c което той трудно би
се справил: jdm zu viel ~ надценявам
твърде много нечии възможности
Zumutung <-, -еп>/прекадено изиск¬
ване; /UnverschämtheitI безсрамие ср.
наглост .vT
zunächst lyu'na^st) adv 1. /anfangsi най-
напред 2. (vorläufigI на първо време: -
einmal засега
zu inähen vt зашивам
Zunahme flsinnarmal <-, -n> / нараст¬
ване cp, увеличение cp; - der Krimi¬
nalität нарастване на престъпността:
eine ~ um 5% нарастване c 5%
Zuname m презиме cp
zündeln |'tsYndaln| vi играя си c огън
zünden |'tsYndan| 1. vi 1. /Feuer fangenj
запалвам се 2. fig /Begeisterung herrrufen!
in,зил вменя вам. предизвиквам въз¬
торг II. vt lanzündeni запалвам: (Bombe)
взривявам: (Rakete)стартирам zündend
adj запалителен
Zunder 'tjundc! ••-s, m прахан
brennen wie - горя кат прахаи
Zünder <-s, -> m детонат op м. запалка
ж на взривно устройство
Zündflamme /пламък м за запалване
на газта три газови печки, котлони
Zündholz <-es, -hölzeo п А. südd
IStreichholz) кибрит .и Zündholzschach¬
tel <-, -n> / кибритена кутия Zünd¬
kabel п агго кабел .ч към запалителна
свещ Zündkerze / а:ю запалителна
свещ /на двигател с вътрешно горе¬
не: ZündschlossRR п дшо контактна
ключалка Zündschlüssel т м-го кон¬
тактен ключ Zündschnur/фитил м
за взрив Zündstoff т 1. /leichtentzünd
liches Material) запалително вещество:
iExplosivstoff) експл о й 1 в м 2. fig (Konflikts¬
toff) причина ж за конфликт
Zündung <-, -еп>/дито запалване ср
zu nehmen <irr> I. vi 1. <größer werden,
wachsen) уголемявам се. раста, нара¬
ствам: Isich vermehren) увеличавам се:
an Erfahrung - увеличавам опита еп;
an Größe/Höhe dat ~ нараствам на ви¬
сочина 2. /schwerer, dicker werden) на¬
пълня вам. надебелявам 3. fig /sich
verstärken)усилили се 4. /beiHandarbeiten)
наддавам /бримка при плетене) II. vt
elf Kilo - наддавам единадесет кило¬
грама zunehmend I. adj увеличаващ
се; (Mond) растящ: -е Geschwindigkeit
нарастваща скорост: mit ~em Alter с
напредване на ва.зрастта II. adv все
повече
zu neigen I. wetw dat - клоня кз.м пщ.
имам предпочитания кз.м ищ; jdm
zugeneigt sein изпитвам симпатия кз.м
нкг II. vr: sich ~ накланям се, das Jahr
neigt sich dem Ende zu годината си
отива
Zuneigung/симпатия ж. влечение ip:
- Für jdn/etw симпатия кз.м нкг/нщ
Zunft [tsonft, pl: 'tSYnftaj Zünfte> /
браншова организация та занаятчии,
търговци и Ори
zünftig [:tSYnfti<;| adi добре свършен,
професионален: eine -е Arbeit добре
свл.ршена работа
Zunge l'tsuqal <-, -n> /1. a. fig anai език
m: jdm die - herausstrecken изплезвам
се иа нкг: sich dat eher die - abbeißen,
als etw zu sagen по-скоро ще умра.
от кол кото да кажа нщ: eine scharfe [о
spitze) ~ haben имам остър език: sein
Name liegt mir auf der - името му ми
е на езика: böse ~n behaupten, dass ...
злите езици говорят, че ... 2. пъп /RiegeI)
езиче ср /на брава, везна, спусък и
dp. I; (an Blasinstrumenten) ппску и м 3. /»к>

züngeln
726
zurückfahren
(See-) морски език fein) риба/
züngeln |'tSYr)aln| vi /SchlangenI правя
бързо движение c език: /Rammen/ из¬
вивам се като змийски език
Zungenbrecher тfam трудна за произ¬
насяне дума zungenfertig adj с обиг¬
ран език, витпеват ZungenkussRR т
целувка ж с език Zungenspitze/ връх
м на език
Zünglein |’t§Yr)lam| <-s, -> п das ~ an der
Waage sein fig накланям везните, in-
рая решаваща роля за изхода отдаде¬
но положение
zunichte [tsu'ni<;ta| adv ~ machen /vernich
tent унищожавам, съсипвам: lPläne/
осуетявам, провалям; /Hoffnungen/раз¬
бивам
zu nicken vi jdm - кимвам на нкг
zunutze |yu'notsa| adv sich da/ etw ~
machen /verwenden/ използвам нщ:
/ausnutzen/ възползвам се от нщ
zuoberst [tsu'7o:bestl adv най-отгоре
zu Iordnen vt причислявам: н\ч, съгла¬
сувам
zu.packen vi 1. (zugreifen/ сграбчвам,
хващам здраво 2. /die Gelegenheit er
greifen/ използвам случая 3. (Hand an-
legen/ помагам /в някакво работа/
zu!parken it заиречвам /като парки¬
рам неправилно/
zupfen l'yupfan] vt тегля, дърпам; /Un¬
kraut) скубя, оскубвам; (Padenj издърп¬
вам. изтеглям: /Saiten) дърпам; jdn (an
etw dal) ~ подръпвам нкг (за нщ)
Zupfinstrument <-(e)s, -e> n струнен
инструмент /на който се свири чрез
дърпане на струните с пръсти/
zu Iprosten |'tsu:pro:stan| w jdm ~ вдигам
чаша към нкг за наздравица
zur |tsu:e о yur| = zu der - Zeit понасто¬
ящем; ~ Schule gehen ходя на учили¬
ще: „Zur Krone“ „При короната" /име
на заведение, хотел и dp.!; s. a. zu
zu I raten <irr> vi auf mein Zuraten no
мои съвет
zurechnungsfähig adj вменяем
zurecht finden |tsu'r£:<;tfindsn| <irr> vr:
sich ~ 1. /sich orientieren können/ ориен¬
тирам се 2. fig ivertraut werden/ sich in \o
mit) etw dat - оправям се (добре) c нщ
zurecht kommen <irr> vi sein mit etw -
справям се (добре) c нщ: (auskommen:
mit Geld- оправям се c нщ: mit jdm -
посаждам |или разбирам) се c нкг
zurecht legen г? приготвям, подготвям
zurecht machen fam I. vt Bett, Zimmer/
приготвям И. ///sich - издокарвам се.
прпго | вям се за излизане, за гоени/ >
zurecht weisen - irr..- у/jdn - смъмрям
hki. съпл.м чин поставям) нкг на мяс¬
тото му
zuireden vi (überreden! jdm ~ прпдумвам
и кг: /ZuratenI съветвам нкг: (ermutigen/
насърчавам и кг
zu ireiten <irr> I. vt haben обяздвам II. vi
sein auf jdn/etw akk - препускам на
кон към нкг/нщ
Zürich l'tsyirig) п gt.oi; Цюрих м
zuIrichten vt (Essen/ приготвям; /Holz,
Steinl обработвам: (Leder/ ща вя; (Stoff/
апретпрам: jdn übel - подреждам нкг
здравата (при побой/; etw übel - по¬
вреждам шц много лошо
Zurschaustellung |tsu:e'jaujt£lur)| / изла¬
гане ср на показ
zurück |tsu'rYk| adv 1. a. fig (weiter hinten,
rückwärts, -geblieben/ назад 2. (-gekehrt/
обра тно; ~ an Absender! обратно на
подателя!: - zur Natur назад към при¬
родата: hin und ~ отиване и връщане:
es gibt kein Zurück mehr няма повече
връщане назад; seit wann ist Heinz ~?
кога се върна Хайнц? zurückibe-
kommen <irr, ohne ge-> vt получавам
обратно; ich bekomme noch zwei Euro
zurück дължите ми ресто от две евро
zurück bilden vn sich - намалявам
zurückIblättern прелиствам назад;
auf Seite 10 - прелиствам назад на
десета страница zurückIbleiben <irr>
vi sein I. a. fig (hinten bleiben/ изоставам,
оставам назад 2. /nicht mitkommen) ос¬
тавам; hinter den Erwartungen - не
оправдавам очакванията 3. (übrig
bleiben) оставам zurück (blicken vi (auf
etw akk] ~ поглеждам назад (към нщ):
auf seine Vergangenheit ~ поглеждам
назад в миналото си zurück'bringen
<irr> vt 1. (wieder herbringen/ донасям
обратно 2. /wieder wegbringen/ връщам
zurückidatieren cohne ge-> vt (Brief/
поставям задна дач а; die Rechnung auf
letzten Monat ~ завеждам фактурата
към предишния месец zurückldenken
<irr> vi (an jdn/etw akk] - връщам се в
мислите си (към нкг/нщ), спомням си
(за нкг/нщ); soweit ich - kann докол-
кото мога да си спомня zurück (drän¬
gen vt 1. ми. отблъсквам; (wegdrängen/
изтласквам 2. fig (eindämmenj потискам
zurück (drehen vt 1. (Knopf, Zeiger/ вър¬
тя назад 2. (Heizung, Lautstärke! намаля¬
вам zurück erobern cohne ge-> vt пре¬
вземам |или завладявам) обратно
zurück erstatten cohne ge-> \t връ¬
щам обратно, възстановявам /сума/
zurück fahren cirr> I. vt haben закар¬
вам обра тно II. vi sein 1. izum Aus¬
gangspunkt: връщам се обратно 2. fig
zumchveichen: дръпвам се назад zu¬

zurückfallen
727
Zurückschlagen
rück fallen <irr> vi sein 1. /wieder feilen,
verfallen; iauf/in etw akh ~ изпадам ш
и 1HJ 2. s;’ui:! изоставам 3. i leistungsmäßig:
спадам 4. /an Besitzer; an jdn - връщам
cc в немия собственост zurück finden
<irr> vi намирам обратния път: findest
du allein zurück? можеш ли да се вър¬
неш сам?: wieder zu sich dat selbst -
намирам отново пътя към себе си
zurück . fordern vt изисквам обратно
zurück führen vtetw auf etw - извеж¬
дам шц от нщ: etw auf jdn/etw akk -
обяснявам нщ c нкг/нщ. отдавам нщ
на нкг/нщ zurück geben <irr> \С връ¬
щам обратно: iWechselgeld, Ball, Kompli¬
ment} връщам
zurückgeblieben adj изостанал: geistig
~ умствено изостанал
zurück I gehen <irr> vi sein 1. izum Aus¬
gangsortI връщам се: denselben Weg -
врз.щам се обратно по стадия из.т; ~
lassen (Warensendung) врз.щам 2. /nach
hinten, rückwärts) вз.рвя назад: /zurück
weichen} спстътглм назад: drei Meter -
отстъпвам з ри метра 3. fig (abnehmenI
отслабвам, намалявам: /Hochwasser,
Fieber, Preise} спадам: (Schmerz, Sturm!
утихвам 4. fig (herstammen/ auf etw akk
~ дз.лжа се на нщ. произхождам от
нщ
zurückgezogen ad) усамотен, уединен
Zurückgezogenheit <-> kein PI / уса-
мотеност ж, уединение ср
zurück igreifen <irr> vi auf etw akk -
врзидам се назад в миналото /разказ¬
вайки шц); auf seine Ersparnisse ~ /von
etw Gebrauch machen/прибягвам до спес¬
тяванията сн
zurückI halten <irr> I. vt 1. (nichtfortlassen!
държа, зад з.ржам: laufnalteniзадържам
2. (abhalten/ jdn ivon etwi - предпазвам
нкг (от нщ) 3. /unterdrücken) потискам:
i'l'ränen) сдържам 4. /Informationen■' за¬
държам. запазвам II. vi mit etw - из¬
чаквам c нщ: mit seiner Meinung/
seinem Urteil - изчаквам c мнението/
преценката си: mit seinem Lob nicht -
ме пестя похвалите си III. и: sich ~
1. (sich beherrschenI владея се: /beim
Fssen.i въздържам се 2. /sich im Hinter
grund halten! оставам в сянка, не взе¬
мам участие
zurückhaltend adj/reserviert!резервиран,
сдържан: /unaufdringlich! скромен
Zurückhaltung / резервираност ж.
сд з.ржаиост .»/е
zurück holen \{ донасям обратно zu¬
rück kehren vi sein (за1врзпдам се: aus
Deutschland - врз.щам се от Германия:
nach Deutschland/Berlin ~ запра.щам
се в Германия Ьерлин zurück kom¬
men <irr> vi sein 1. v i-K ••-••• • ■	\
zurückkehren 2. fig -wieder aufm. 4, n
връщам се: um auf ... -akk zurück¬
zukommen за да се вз.рнем на ...: darf
ich auf dein Angebot von gestern ~? m< >i a
ли да се върна на предложението ти
от вчера? zurück lassen <irr> vt 1. - hü;
ter~, ver~: оставям, изоставям 2. s: ■:
überholen. изпреварвам 3. fam /zurück
kehren lassem пускам да се върне zu¬
rück legen I. vt 1. an seinen Platz- врз.¬
щам Ut.iii слагам обратио| на старото
му място 2. ih'opfi отпускам назад
3. -Geld. Waren- слагам настрана, заде¬
лям 4. /Strecke* изминавам II. vn sich -
полягам назад zurück1 lehnen wr sich
-	облягам се назад zurück1 liegen <irr>
\-i е в миналото: das liegt fünf Jahre
zurück това беше преди пет годи ин
zurück melden vr: sich ~ обаждам cc.
че съм се върнал Ina началника си, па
работното си мястоI
Zurücknahme |lsu'rYkna:ma| <-, -п>/1. Ivon
Ware, Geschenk! приемане cp образно
2. fig ivon Bestellung! отказване cp; Ivon
Behauptung, Klage, Gesetzentwurf! оттег¬
ляне cp; Ivon Anordnung, Zustimmung/
отмяна ж
zurück'nehmen <irr> vt 1. iWäre, Ge
schenk/ приемам образно 2. fig IBe
Stellung! отказвам: /Behauptung, Beleidi
gung! оттеглям, вземам образно: /Vor
sprechen, Klage, Gesetzentwurf! озтеглям:
/Gesetz!o'тменям: nimm dein Arm sofort
zurück! веднага си махни ръката!
zurück prallen vi sein 1. /Ball! отскачам
2. fig IMensch/ ivor Schrecki ~ отстъп¬
вам назад zurück rufen <irr,- -л из¬
виквам \или повпквам| образно: jdm
etw ins Gedächtnis - припомням нкм
нщ: sich dat etw ins Gedächtnis - спом¬
ням сн за нщ zurück schalten vt ■
превключвам на по-ниска скорост: in
den ersten Gang - превключвам об¬
ратно на и ьрва скорост zurück -
schauen vi lauf etw akk\ - поглеждам
назад псьм нщ| zurück scheuen vi sein
ivor etw dat\ - плата се ют шщ: vor
nichts - не се спирам пред нищо
zurück schicken vt I. -.Post; etw ian jdm
-	врз.щам нщ (на нкг) 2. /Personen/
о тпращам обратно zurück schieben
<irr> if избутвам шд на старото му
място: (nach hinten! избутвам нщ назад
zurück schlagen <irr> 1. vt 1. (Angriff,
Feind! отблз.еквам 2. (Ball! удрям об¬
разно. врз.щам 3. /Decke, Schleier) от¬
мятам: IKragen!стпш II. vi 1. Iden Schlag
erwidern! отвръщам на удар 2. /sich

zurückschrauben
728
zusammenbrechen
nachteilig auswirkenj lauf jdn/etw akk) ~
отразявам се неблагоприятно (па нкг/
Hui) zurück!schrauben vt занижавам,
намалявам; seine Erwartungen -- занп¬
жавам очакванията сп zurück!schre¬
cken vi haben o sein vor etw dat ~ /zurück
fahrenl дръпвам се уплашено назад; fig
IzurückscheuenI плаша |или изплашвам!
се от над; vor nichts ~ ме се плаша от
нищо zurückisehnen vr sich nach etw
-	копнея по нщ отминало zurück:-
setzen 1. vt 1. (an frühere Stellet връщам
|или поставям обратно| на старото му
място 2. mach hinten) отмествам назад
3. ! benachteiligen) оиусппкт, пренебрег¬
вам 4. (Auto) премествам назад II. er¬
sieh ~ премествам се \iutt сядам] по-на¬
зад III. vi!mit Fahrzeug) връщам (малко)
назад zurück:stecken j. w l. (an alten
Platz) връщам обратно на старото му
място 2. mach hinten) слагам по-назад
II. vi 1. /weniger Ansprüche stellen) задо¬
волявам се с по-малко, намалявам
претенциите си 2. leinlenken, nachgeben)
отстъпвам, съгласявам се zurückIste¬
hen <irr> vi 1. (weiter hinten stehen) стоя
отзад 2. (nicht gleichwertig sein) hinter
jdm ~ отстъпвам на нкг 3. (nicht berück
sichtigt werden) hinter etw dat - оставам
на заден план zurück!stellen vt 1. (an
seinen Platz) връщам |или поставям
обратно] на старото му място 2. (nach
hinten, а. Uhr) връщам назад 3. (Waren)
запазвам 4. (aufsc)iieben)orm\raм 5. (Wün
sehe, Hobbys) оставям на заден план
zurücklstoßen <irr> vt 1. (wegstoßen)
бутам, избутвам обратно 2. fig (absto¬
ßen) отблъсквам zurücklstufen vt по¬
ставям в по-ниска категория zurück ¬
treten <irr> vi sein I. (nach hinten gehen)
отстъпвам назад; bitte ~! моля, отстъ¬
пете назад!; einen Schritt ~ отстъпвам
една крачка назад 2. fig (weniger wichtig
werden) отстъпвам; hinter jdm - linden
Hintergrund treten) отстъпвам пред нкг
3. fig von einem Amt - оттеглям се от
служба 4. fig (von einem Vertrag, Kauf,
Recht)отказвам се от zurück! verfolgen
<ohne ge-> vt проследявам назад във
времето прен zurück: versetzen cohne
ge-> I. vt 1. (in den früheren Zustand)
връщам в предишното му състояние
2. (Schüler; връщам в по-долен клас;
!Lehrer) премествам в старото му учи¬
лище II. ;т sich i in die Vergangenheit)
-	пренасям се в мислите си !в мина¬
лото' zurück weichen -'.irr> vi sein ivor
jdm/etw dat] ~ отстъпвам шред нкг/
ши.' zurück weisen - irr.:- vt 1. /zurück
v7>/'"//•//.<n пращам обратно 2. -Angebot,
Vorschlag) отказвам 3. jßehauptung,
Vorwurf Beschuldigung! отхвл.рлям zu¬
rück i werfen <irr> vt 1. /77? Ausgangsrich
tung) хвз.рлям обратно; /а. Ball) пода¬
вам обратно 2. (nach hinter» хвз.рлям
назад 3. fig (Feind) отблъеквам 4. i üvs
/Strahlen, Schall) отразявам 5. /wirtschaft¬
lich) врзадам назад; (gesundheitlich) вло¬
шавам; das hat uns um Jahre zurück¬
geworfen това ни в'ьрна c години на¬
зад zurücklzahlen it връщам пари
|или сума] >das werde ich ihm -! fig,
/ämтъпкано ще му го върна! zurück -
ziehen <irr> I. vt haben (Klage, Beschwerde,
Zusage) оттеглям: (Truppen) изтеглям;
(Gardine) дърпам: jhn (Forderung) изтег¬
лям: (Auftrag) анулирам II. vt: sich -
оттеглям се; (Truppen) изтеглям се: sich
aus der Politik - оттеглям се от поли¬
тиката: sich von seinen Freunden ~
отдръпвам се от приятелите си III. vi
sein връщам се обратно
Zuruf m подвикваме ср, възглас ,н
zu'rufen <irr> vt (jdm) etw - извиквам
\umt подвиквам| нщ |иа нкг)
Zusage / (Versprechen) обещание cp;
(Zustimmung) съгласие cp; jdm seine ~
geben давам съгласието си на нкг
zu|sagen I. ^обещавам; Hilfe - обеща¬
вам помощ II. vi 1. (sein Einverständnis
erklären) съгласявам се, давам съгла¬
сието си; (Einladung annehmen) приемам
покана; - etw zu tun (sich verpflichten)
обещавам да направя нщ 2. (gefallen)
харесвам се, допадам: etw sagt jdm zu
нщ се харесва |или допада] на нкг; diese
Wohnung sagt mir nicht zu това жили¬
ще не мп харесва
zusammen jtsu'zamsnj adv 1. (gemeinsam)
заедно; mit jdm ~ sein заедно съм c
нкг; alle ~ всички заедно 2. (insgesamt)
общо: (im ganzen) като цяло: das macht
- vicT Euro това прави общо четири
евро
Zusammenarbeit /сътрудничество ср;
in ~ mit ... в сътрудничество с ...
zusammen larbeiten vi сътруднича си,
работя съвместно zusammen i bauen
vt сглобявам zusammen Ibeißen <irr>
vt die Zähne - стискам зъби zusam¬
men: binden <irr> vt връзвам, завърз¬
вам. Blumen zu einem Strauß - правя
букет от цветя zusammen!bleiben
<irr> vi sein оставам заедно: mit jdm -
оставам \umt продължавам да сз>м|
заедно с нкг zusammen brechen <irr>
vi sein рухвам, срутвам се: vor Erschöp¬
fung ~ припадам от изтощение; der
Verkehr ist völlig zusammengebrochen
движение то спря изцяло \u.ui е изцяло

729
zusammenbringen
zusammenpacken
парализирано! zusammen bringen
<irr> vt 1. iVermögen! натрупвам: 'Geld
събирам 2. 'Menschen; събирам: ;ver
söhnen/ одобрявам 3. fern /Gedanken.
Worte, Sätze,1 връзвам
Zusammenbruch rri 1. a. fig рухване cp.
сгромолясване cp 2. /Bankrott■ банкрут
.и, фалит м 3. /Nerzen-; срив м
zusammen;drängen I. vt 1. /Menschen,
наблъсквам 2. fig /Fakten, Schilderung•
сбивам II. кг: sich ~ блъскам се. тълпя
се zusammen drücken \i притискам,
сплесквам zusammen fahren <irr>
1.	vi sein I. /Zusammenstößen/ imit jdm/
etw) - сблъсквам се lc нкг/нщ] 2. fig
/erschrecken/ (vor jdm/etw dat) - сепвам
се (от нкг/ищ) II. vt haben Jam 1. /Fahrzeug/
разбивам, превръщам в старо желязо
2.	/Menschen/ блъскам, бутам: itotem
прегазвам zusammen fallen <irr> vi
sein 1. (einstürzeni срутвам се. рухвам
2. /Fallen, Teig} спадам: fig/Mensch!отпа¬
дам. слабея 3. /zeitlich/ съвпадам по
време zusammenIfassen vt 1. /verei¬
nigen) обединявам: die Teilnehmer zu
Gruppen ~ групирам участниците
2. (in Bericht) резюмирам, обобщавам:
~d lässt sich sagen, dass ... в обобще¬
ние може да се каже. че ...
Zusammenfassung /1. / Vereinigung/ обе-
дпняваме ср 2. /Überblick! резюме ср
zusammertf ließen <irr> vi sein сливам
се zusammen fügen vt geh сглобявам,
съединявам: /Steine zu einem Mosaik/
нареждам zusammen führen vt събп-
рам; Familien - събирам разделени
семейства zusammen gehören <ohne
ge-> vi /Dinge/ образувам |едно| цяло:
(als Paar! образувам чнфт/двонка:
/Kunstgegenstände: принадлежа към
един стил: /Menschen; заедно сме: die
drei gehören zusammen тримата са
заедно
zusammengehörig ad; тясно свързан
един с друг: sich - fühlen чуетвам се
част от ищZusammengehörigkeit <->
kein PI f принадлежност ж Zusam¬
mengehörigkeitsgefühl п чувство ср
за принадлежност: /einer Gruppe! чув¬
ство за общност
zusammengesetzt adj ein zusammen¬
gesetztes Wort сложна дума zusam¬
mengewürfelt ad/' ibeliebig zusammen
gesetzt/ разнороден: /nicht aufeinander
abgestimmt • събра 11 orryк-оттам
Zusammenhalt m 1. tt.ui сцепление cp,
сведииеппе cp 2. fig /innere Bindung!
сплотеност vc
zusammen halfen -"irr.:-1. vl\. (verbinden!
свързвам. държа заедно 2. [am sein
Geld - дт.ржа си |tun не сп харча
парите II. :: дт.ржа се сплотен»»
Zusammenhang rn /Beziehung вр ьзка .*
/innerer- взаимовръ зка ж. зависим» к; i
ж; :im 1Ъл логическа връзка, после¬
дователност ж: der ~ zwischen ... und
...i връзката между ... ш ..л: etw aus
dem - reißen изваждам нщот контекс¬
та: etw mit etw in - bringen свързвам
нщ c нщ. правя връзка между две
неща: im -- mit etw stehen свързан съм
с нщ: im -- mit dieser Angelegenheit
във връзка с тази работ а: in diesem -
в тази връзка
zusammen hängen <irr> \i mit etw ~
свързан съм c шц: das hängt damit
zusammen, dass ... това е свързано c
това. че ... zusammenhängend adj
/innerlich/ свързан: iununterbrochen! (ло¬
гически l свързан, последователен
Zusammenhang!silos adj несвързан
zusammen klappen I. vt haben сгъвам:
/Buch. Messer1 затварям II. vi sein fam
/Personi капвам от умора, грохвам
zusammen knüllen vt смачквам zu¬
sammen kommen <irr> vi sein 1. /sich
treffen! срещам се; /sich versammeln! съ¬
бирам се 2. /sich ansammeln! натрупвам
се 3. /sich gleichzeitig ereignen! струпвам
се zusammen krachen vi sein 1. /Dach.
Gestell! срутвам cc 2. /Zusammenstößen/
сблъсквам се zusammen kratzen vt
fam ich habe mein letztes Geld zusam¬
mengekratzt едвам ei,брах последни¬
те сп пари
Zusammenkunft lyu'zamonkonft, pl: isu'
zamankvnftal <-, Zusammenkünfte.^ /
среща ж; iVersammlung/ събрание cp.
сбирка ж; /Sitzung! заседание cp
zusammen laufen <irr> vi sein 1. iMen
sehen/ събирам се 2. /Flüsse/ сливам се
3. /Linien, Straßen; съединявам се zu¬
sammen leben vi imit jdmi - живея
заедно |или съжителствам! lc нкп
Zusammenleben п съвместен живот,
ст,жителство ср zusammen legen vt
I.	/zueinander legen:с \лт\га\\. слагам па
едно място 2. ,zusammen/altem сгъвам
3. : vereinigen, gleichzeitig stattfinden lassem
сливам 4. /Geldsumme> събирам пари
общо: wir legten für ein Geschenk
zusammen събрахме общо пари за
подарък zusammen nehmen <irr> I. vt
вземам заедно, ст.оирам: alles zusam¬
mengenommen всичко, взето заедно
II.	vn sich - 1. /sich anstrengem напря¬
гам се. копнеш рнрирам се 2. /sich behcr
/sehen!овладявам се. вземам се в ръце
zusammen, packen vt 1. /wegpackeШ
прибирам 2. /zusammen einpacken! она-

zusammenpassen
730
zusammenziehen
ковам заедно; (in Koffer! събирам
zusammenipassen vi(Dinge!отивам си;
(PersonenI подхождам си zusammenl-
pferchen vt натъпквам (като сардели|
Zusammenprall m сблъсък лъ a. fig
колизия ж
zusammen prallen vi sein (mit jdm/etw)
~ сблъсквам се (c икг/нщ); a. fig коли-
дира.м zusammen;pressen vt (zwei Teile
von etw ~! стискам: /zusammendrücken)
притискам, сплесквам zusammen -
raufen vn sich ~ farn постигам разби¬
рателство zusammen I rechnen vt съ¬
бирам; alles zusammengerechnet общо
zusammen reimen i'fsich clatetw - fam
връзвам cc едно c друго: ich kann mir
das nur so ~ само така мога да си го
обясня zusammen reißen <irr> wvsich
~ fam овладявам се, вземам се в ръце
zusammen rücken I. vt haben смест-
вам II. vi sein смествам се, сгъстявам
се zusammen;rufen <irr> \t свиквам
zusammen sacken vi sein fam 1. (Haus!
срутвам се. рухвам 2. (Person! рухвам
zusammen!scheißen <irr> vtvulgнару-
гавам. разгонвам фамилията на zu¬
sammen! schlagen <irr> vt haben 1. (zer¬
schlagen/ разбивам 2. (Hände! плясвам c
ръце 3. (falten) сгъвам 4 .fam (verprügelnI
jdn - пребивам икг от бой zusammen l-
schließen <irr> vr sich (gegen jdn/mit
jdm) - обединявам се (срещу/с нкг);
sich mit einer Firma - обединявам се
c фирма Zusammenschluss^ m обе¬
диняване cp; (von Firmen! обединение
cp, сдружение cp zusammenischrau¬
ben vt съединявам c винт, завпнтвам
един към друг zusammen!schrecken
vi sein подскачам от страх zusam-
menischreiben <irr> vt 1. (Wörter)пиша
слято 2. pej, fam (gedankenlos hinschreiben)
пиша \(uit написвам], без да мисля,
съчинявам: wer hat denn diesen Unsinn
zusammengeschrieben? кон съчини
тези глупости? zusammen;schweißen
vt 1. тг:ск заварявам 2. fig (Menschen)
сплотявам zusammen!sein^' vis. zu¬
sammen 1.; Zusammensein n 1. (Beisam¬
mensein! съвместен живот 2. (Zusammen
kunft/ среща ж zusammen'setzen I. vt
1. (nebeneinandersetzen)слагам \u.-w под¬
реждам] един до друг 2. (zu einem
Ganzen! сглобявам 3. /montieren) мон¬
тирам II. :77 sich ~ 1. 'sich nebeneinander
setzen! сядам заедно: /sich treffen: сре¬
щам се. събирам се: sich zu Verhand¬
lungen - сядам заедно на масата за
преговори 2. ■ besiehe/)! с ъстоя се: sich
aus etw - състоя се от нщ
Zusammensetzung •	-еп.- / състав м
Zusammenspiel п 1. пи-м, ансамб ъл
м, синхрон м 2. si’oki съгласуваност .«•
на играта 3. fig (von Kräften! взаимо¬
действие cp
zusammenistauchen vt 1. (zusammen
drücken! смачквам 2. fam (maßregeln! jdn
~ скастрям нкг zusammenistecken
1.	vt забождам (плат c топлийкиI
► die Köpfe - fam обсъждам нщ тайно,
шушукам си II. vifam в комбина съм
с zusammenIstehen <irr> vi 1. (neben¬
einander) стоя заедно 2. (einander un¬
terstützen) подкрепям се взаимно zu¬
sammen; stellen vt 1. (nebeneinander
stellen!entwarn един до друг 2. (anordnen!
подреждам; (Menü) съставям: (Farben/
съчетавам: (gruppierenj групирам: (sor¬
tieren! сортирам: (klassifizieren! класифи¬
цирам. систематизирам; /kompilierenj
компилирам
Zusammenstellung/1. (Anordnung! под¬
редба .vr 2. (Zusammensetzung) състав м;
(Gruppierung! групиране cp; /Klassifizie¬
rung! класификация ж 3. (Übersicht) из¬
ложение cp. обзор м
Zusammenstoß m сблъскване cp; n. fig
сблъсък M, стълкновение cp
zusammen!stoßen <irr> vi sein 1. (Ver¬
kehrsmittel, Meinungen! сблъсквам се
2.	(Grundstücke) гранича, имам обща
граница zusammen!strömen vi sein
1. (Flüsse) сливам се 2. fig (Menschen)
стичам се zusammen!stürzen vi sein
сгромолясвам се zusammen!tragen
<irr> vt събирам от различни места
zusammen!treffen <irr> vi sein 1. (Per
sonenl срещам се 2. (Ereignisse) съвпа¬
дам zusammen!trommeln vt fam die
Belegschaft ~ свиквам спешно персо¬
нала zusammen ;tun <irr> I. vt fam
събирам II. wsich (zu etw) - обединя¬
вам се (в нщ) zusammen!wachsen <irr>
vv jcin 1. (in eins wachsen) сраствам се:
(a. Wunde! зараствам 2. fig (Städte) сраст¬
вам се; (Menschen) сприятелявам се
zusammen iwirken vi 1. geh (Zusammen¬
arbeiten) с ътруднича си, действам съв¬
местно 2. (Umstände) оказвам влияние
3.	(sich gegenseitig beeinflussen) взаимо¬
действам си
Zusammenwirken <-s> kein PI n взаимо¬
действие cp; das - der Natur erforschen
изследвам взаимодействието в приро¬
дата
zusammen zählen vt събирам, пребро¬
явам zusammen ziehen <irr> I. vt haben
1. (enger machen/ свивам, стягам: (ver
kürzen)скз.сявам: и;; >! стягам 2. / Truppen>
съсредоточавам 3. .Vi-yi събирам II. rvv
sich ~ 1. :kontrahieren1 етиi ам се: /<?. Stoff

zusammenzucken
731
Zustand
сипвам се 2. (Gewitter, Unheil; надавам
се III. vi sein mit jdm ~ съонрам се да
живея наедно с пкг zusammen zucken
vi sein ivor jdm/etw dat\ - трепвам,
потрепвам (от нкг/нщ)
Zusatz т 1. (.!!Г:М /-mittel! добавка ж.
примес.» 2. (Ergänzung!допълнение ср.
притурка ж; (zu Testament! кодицнл м:
(Nachtrag! анекс .и Zusatzgerät п до¬
пълнителен уред, приставка ж
zusätzlich |'tsu:z£tsli<;l I. adj допълпите-
леи II. adv допълнително
Zusatzversicherung / допълнителна
застраховка
zu schauen s Zusehen
Zuschauerfinj <-s, ■; -nen> miß зрн-
тел(ка) м(.ж); (Fernseh-! телсзрител(ка|
м/ж/ Zuschauerraum m зала ж Zu¬
schauertribüne /трибуна ж за зри¬
тели (ни апа<)иоп/
zu!schicken vt изпращам
Zuschlag т 1. (bei Ausschreibung, Auktion,
von Aufträgen) възлагане cp 2. (Preis-!
добавка cp, надбавка ж; (zu Gebühr!
допълнителна такса: илик доплащане
cp
zulschlagen <irr> I. vt haben 1. (Buch!
затварям (шумно): (Fenster, TürI хлоп-
вам. затръшвам 2. (bei Ausschreibung,
Auktion, Auftrag! възлагам 3. /Zuspielern
подавам топка /С7>г стик, хилка, ра¬
кети и ()p.l 4. fig iaufschlagen/ приба¬
вям. добавям II. т/ 1. sein /Fenster. Tür>
хлонвам се. тръшнам се 2. haben /einen
Schlag tun) удрям |c юмрук): fig нанасям
удар 3. fam izugreifen) bei diesen Preisen
muss man gleich ~ npn тези цени чо¬
век трябва веднага да реагира п да
купува zu schließen <irr> if заключ¬
вам zu I schnappen vi I. sein (Schlossi
щраквам 2. haben imii Händenj сграбч¬
вам; (zubeißem захапвам zu schneiden
<irr> \*t кроя. скроявам: das ist auf ihn
zugeschnitten fig това е направено 1ся-
каш) точно за пего zuischnüren vt
(Paket. Schuhe! нав врзва.м: % (zusammen
ziehen! стягам: die Angst schnürte ihr
die Kehle zu тя се задушаваше от страх
zu'schrauben vt 1. (Schraubverschluss,
Deckell завиптвам 2. /Glas, Flasche! зат¬
варям zu schreiben <irr> i-f припис¬
вам: (Summe! прехвърлям: das hat er
sich dat selbst zuzuschreiben вината e
изцяло негова
Zuschrift/ писмо cp (tut читател, ери-
тел, слушател c мнение по даден
e hiipot j
zuschulden |tsujuldan| ade sich dat etw ~
kommen lassen провипявам се в \или с|
ши.
Zuschuss1*” т	па-
рпчна помощ: /staatlich субсидия ж: jdm
einen - zu etw geben 4 gewähren
подпомагам нкг финансово 'или оси¬
гурявам нкм финансова помощ: на iiiii
zu schütten vt 1. /auffülietc наспивам, на¬
пълвам 2. fam 'hin-, доспивам
zu sehen <irr> vi 1. ais Zuschauer jdm
bei etwi - гледам |нкг как прави inni:
man kann doch nicht itatenlosi wie
... човек не може да наблюдава (безу¬
частно I. как ... 2. -dafür sorgen; ~ dass
... погрижвам се да ... zusehends
|'yu:ze:ants| adv /merklich! забележимо,
видимо
zu sein <irr> 17 sein затворен съм
zu senden <irr> x zuschicken; zu set¬
zen I. vt 1. /7?inzufugeni добавям, приба¬
вям 2. (Geld!губя. заг\ бвам: nichts mehr
zuzusetzen haben нямам повече нари
за губене II. vi fam 1. (bedrängen! (jdm
mit etw) - досаждам (нкм c пщ| 2. (mit
nehmen, treffen! jdm - разстройвам нкк
отразявам се нкм зле zuisichern vt
(jdmi etw - обещавам твърдо \или
гаран тирам) (нкм) пщ zu sperren vt А.
südd iabschließem заключвам, за тварям
zu (spielen vt iBall/ подавам, подхвър¬
лям: a. fig подхвърлям: die gefälschten
Tagebücher wurden der Presse zugespielt
фалшифицираните дневници бяха
подхн'ърлени на преса та zu!spitzen vr:
sich ~ (Lage, Konflikt) изострям се
zu sprechen <irr> I. vt 1. geh (zuteil
werden lassen; въздействам c думи: jdm
Mut - вдъхвам нкм кураж, окуража¬
вам нкг: jdm Trost ~ давам нкм утеха,
утешавам нкг 2. izuerkennen< присъж¬
дам: jdm einen Preis - присъждам нкм
награда 3. : т присьждам: das Kind
wurde der Mutter zugesprochen детето
беше присъдено на майката II. vi I.
'gutZureden; jdm - утешавам \или успо¬
коявам) нкг 2 .fig, geh etw dat - хапвам/
пипвам си ши.: einer Speise - похапвам
сп от някакво ястие: beim Fest wurde
dem Wein kräftig zugesprochen па праз¬
ника се наблегна порядъчно на вино¬
то
Zuspruch т geh 1. ‘'Aufmunterung! окура¬
жаване ср; (Trost/ утешаване ср 2. 'An-
klangi отзвук .и/ 'Zulauf Andrang! наплпв
м. голямо търсене: sich großen ~s
erfreuen имам много клиенти
Zustand т състояние ср: (Lage', поло¬
жение ср: der gegenwärtige - настоя¬
щето положение: in angetrunkenem -
в пияно състояние: in gutem/schlech-
tem - в добро/лошо сьстоянпе ►Zu¬
stände kriegen fam побеснявам: das sind

zustande
732
Zutun
ja schöne Zustände! fam това положе¬
ние е нетърпимо!
zustande |tsu‘Jtanda| adv etw - bringen
успявам да направя [tun постигна| нщ;
~ kommen осъществявам се /въпреки
определени трудности/ Zustande¬
kommen п осъществяване ср (въпре¬
ки определени трудности/
zuständig ad/ /Gericht, Behörde, Stelle/
компетентен; /befugt/ оторизиран,'ов¬
ластен; /verantwortlich! е гговорен; dafür
bin ich nicht ~ не съм компетентен
[или не отговарям] за това Zustän¬
digkeit <-, -еп> /1. (Kompetenz/ компе¬
тентност ж 2. i-sbereich) сфера ж на
компетентност
zu stehen <irr> w(jdm) - полагам се |на
нкг) /по право/ zu'steigen <irr> vi sein
качвам се в превозно средство /след
началната спирка/; noch jemand zu¬
gestiegen? някой да се е качил по-къс¬
но?
Zustellbezirk т район м за доставка
(напр. от поща на писма и пратки/
zuistellen vt 1. (versperren/ препречвам;
ein Fenster mit etw ~ запрем вам про¬
зорец c нщ 2. form (übermitteln/ преда¬
вам; (Brief, Paket/ доставям; (Post/ раз¬
насям, раздавам; ihr връчвам
Zusteller(in) <-s, -; -, -nen> m(f) разнос-
вач(ка) м/ж), раздавач(ка) м(ж)
Zustellgebühr / такса ж за доставка
Zustellung /form доставка ж
zu |steuern I. vi sein auf etw akk - насоч¬
вам се към нщ; das Land steuert auf
eine Katastrophe zu страната върви
към катастрофа II. vt haben 1. /hinlenken)
насочвам; den Wagen auf den Wald -
насочвам колата към гората 2. fam
(beisteuern)своя дял; Geld zu einer
Party ~ плащам своя дял за партито
zulstimmen vi (jdm) - съгласявам се с
(нкг); einer Sache - одобрявам нщ;
einem Plan/Programm ~ одобрявам
план/програма zustimmend adv одоб¬
рително Zustimmung / /Einverständnis)
съгласие cp; /Billigung/ одобрение cp;
die - zu etw съгласие за нщ; allgemeine
-	finden намирам всеобщо одобрение;
seine ~ geben давам съгласие; seine ~
verweigern отказвам подкрепа
zu ;stoßen <irr> 1. vt haben /Tür/ затръш¬
вам. затварям със сила II. vi 1. haben
;mit Messen наръгвам. намушквам
2. sein >Unglück; случвам се: hoffentlich
ist ihm nichts zugestoßen дано не му се
С СЛУЧИЛО нищо лошо
Zustrom гп ivon hilft; приток м; ;von
Мепигит; нашит .и. стичане cp; großen
-	zu verzeichnen' haben радвам се на
голям наплпв
zu istürzen vi sein auf jdn/etw akk - на¬
хвърлям се върху пкг/пщ
zutage |tsu'ta:ga| adv fig ~ fördern \o
bringen| fg изкарвам (или изваждам)
на бял свят. показвам; - kommen \о
treten] Jig излизам па бял свят. показ¬
вам се: offen ~ liegen явен )//.?// очеви¬
ден) съм
Zutat / meist pl 1. г.дяк продукти ми
2. fig /Beiwerk/ допълнение ср
zu'teilen \t jdm etw ~ /Aufgabe, Rolle/
давам [или възлагам| нкм нщ; (Dinge,
Lebensmittel/ разпределям (нкм) нщ
zuteil .'werden |tsu’tail-| adv geh jdm ~ от¬
реден съм нкм; jdm etw - lassen от¬
реждам на нкг нщ
zutiefst (tsu'ti:fst| adv (sehr/ много; (im
Innersten/ дълбоко; ich bereue es -
дълбоко [или много| съжалявам за
това
zuItragen <irr> I. vt 1. (hintragen) (jdm)
etw - нося. донасям (нкм) нщ 2. fig, geh
(heimlich mitteilen) (jdm) etw - донасям
(нкм) нщ II. vr: sich ~ geh случвам се,
ставам
zultrauen vt jdm etw ~ считам нкг спо¬
собен ма нщ: jdm nicht viel - не очак¬
вам особено много от нкг; das traue
ich mir nicht zu не смятам, че мога да
направя това; das hätte ich ihm (gar)
nicht zugetraut (изобщо) не съм мис¬
лил, че той е способен на подобно
нщ, (изобщо) не съм очаквал подобно
нщ от него; ihr ist alles zuzutrauen от
нея всичко може да се очаква Zu¬
trauen <-s> kein Pl n вяра ж, доверие
ср; - zu jdm/etw haben имам вяра в
нкг/нщ: er gewann das ~ seines Chefs
той спечели доверието на шефа си
zutraulich adj (Kind/ доверчив, общите¬
лен: (Tier) питомен, кротък
zu W affen <irr> vi 1. (richtig sein) верен
[или правилен) съм; (wahr sein) истина
съм 2. (gelten) auf |о für) jdn/etw akk ~
B сила съм за нкг/нщ zutreffend adj
верен, правилен: (Bemerkung) уместен,
подходящ: Zutreffendes bitte unterstrei¬
chen моля подчертайте верния отго¬
вор
Zutritt т (Zugang/ досгьп м; (Eintritt) вход
м; zu jdm/ etw ~ haben имам достъп
до нкг/ нщ; sich dat zu etw ~ verschaffen
издействам си дос п,и до нщ: kein -!,
~ verboten! вход забранен!
zu tun <irr> vt fam 1. (hin-/ добавям,
прибавям 2. /schließen/ затварям; ich
konnte die ganze Nacht kein Auge ~
цяла мощ не можах да мигна Zutun
•'-s.- kein Pl n ohne mein - без мое

zuungunsten
733
Zwangsernährung
участие, без моя намеса
zuungunsten |yu'?üngunstanj prp -- uer> ~
von + dat fi ущърб на
zuunterst [tsu‘?untest| adv най-отдолу
zuverlässig !'tsu:f£el£si<;| ааг/1благо)надеж-
дсн (на които момее да се разчита!:
(gewissenhaft! съвестен: /glaubwürdig
достоверен; aus -er Quelle от досто¬
верен източник Zuverlässigkeit <->
kein PI f (благо)надеждност мс; iGewis¬
senhaftigkeit! добросъвестност ж;!Glaub¬
würdigkeit1 достоверност мг
Zuversicht |'yu:f£ezi^t| / увереност мг.
оптимизъм м; in der festen dass ...
c твърдата увереност, че ... zuver¬
sichtlich adj изпълнен c увереност,
оптимистичен
zuvielAlt s. viel II.
zuvor (yu'foig) adv преди това: am Tag -
предния \u.iu предишния] ден: sie war
glücklicher als jemals ~ тя беше по-щас¬
тлива откогато и да било (ио-рано)
zuvorI kommen <irr> vi sein etw dat -
изпреварвам нщ; jdm ~ изпреварвам
и кг: jemand ist uns zuvorgekommen
някои ни изпревари zuvorkommend
adj любезен, внимателен Zuvorkom¬
menheit <-> kein PI f любезност мг.
внимание cp
Zuwachs l'lsuivaks, pl: 'tjuivcksa] <-es,
Zuwächse> m 1. /Anwachsen! нараства¬
не cp. увеличение cp; - an etw dat
нарастване на um 2. /Mehrwert! при¬
раст м; - um etw прираст c нщ: die
Familie hat ~ bekommen семейството
ни се увеличи (с още едно дете)
zuIwachsen <irr> vi sein 1. (Wunde! за¬
раствам 2. /mit Pflanzen! обрасвам 3. fig
izufallen! jdm ~ надам се на нкг
Zuwachsrate /|процентен) показател
за прираст
Zuwandererl in) < -s, -; -nen> m/fi пре¬
селник м. преселничка мг. /Ausländen
имнгрант(ка) м/мг/
zui wandern vi sein заселвам се /е даде¬
на страна като преселник, имиг¬
рант/ Zuwanderung /'преселване ср:
/aus dem Ausland) имиграция ж
zuwege (tsuVe:ga| adv etw - bringen ус¬
пявам да направя низ
zuweilen |tsu'vailan| adv geh понякога
zu weisen <irr> '//предоставям. посоч¬
вам
zuiwenden <irr> 1. vi 1. /Gesicht. Rückern
обръщам 2. fig IAufmerksamkeit) отда¬
вам. посвещавам II. vr sich jdm/etw
dar - 'sich hinwenden zu.) обръщам се
към мкг/шц; fig isich widmen! посвеща¬
вам се na HKi'/ninZuwendung/l. /Geld
betrag) субсидия мс, парична помощ:
.'Schenkung, дарение ip 2.
Beachtung1 .побои ж. внимание ср
zuwenig*11 !tyu've:nic: adv s. wenig
zu werfen <irr> vt 1. 'für- трт.пшам.
затръшвам 2. (Graben, Loch■ запълвам
3. /Gegenstand;нюдхвърлям: jdm einen
Blick - хвърлям HKM поглед
zuwider [tsu'virde] I. prp +dal против,
противно на: er hat den ärztlichen
Anweisungen ~ doch geraucht въпреки
лекарските предписания тон пушеше
II.	adv /unangenehm неприятно: rwider
wärtigi противно: er ist mir ~ гои ми е
противен zuwider handeln vi einem
Gesetz/Befehl - нарушавам закон/за-
повед
zu winken и jdm - махвам е ръка на
нкг
zu. ziehen <irr> I. vt haben 1. /Tür! затва¬
рям: /Vorhang) дърпам: /Schlinge, knoten!
затягам, пристягам 2. /konsultieren)
привличам като консул тант 3. ibekoni
men! sich dat eine Krankheit/Verletzung
~ навличам си болест/коптузия, sich
dat jds Zorn - навличам си нечии
гняв II. vi sein (in Ortschaft! преселвам се
III.	vr. sich - 1. /Schlinge) затягам се
2.	(Himmel! покривам се (c облаци)
zuzüglich |'tsu:tjy:kln;| prp vgen включи¬
телно. заедно c
zu zwinkern vi jdm - намигам |или
смигам] на нкг
zwang |tsvar)| !. и 3. pers sing imp von
zwingen
Zwang [tsvarp p/.- 'tsvE.r)a| <-|e|s, Zwänge.-
m 1. (NötigungI принуда мс; /Gewalt) на¬
силие cp; iDruck! натиск м; auf jdn -
ausüben упражнявам натиск върху
нкг; einem inneren - folgen ;ieiici вам
но вътрешна принуда; etw unter - tun
нравя нш по принуда: sich dat keinen
- antun не се притеснявам 2. /Verpflich¬
tung! задължение ср; gesellschaftliche
Zwänge (обществени'! условности
3.	•'Notwendigkeit) необходимост мс
zwängen |'yvf.gan| I. vt (hindurch-/ про¬
мушвам. промъквам: 'hinein-:вкарвам
с мъка. натъпквам II. vr; sich - (sich
hindurch~/ промушвам се. пром ъквам
се: /sich hinein-/ вкарвам се с мъка.
натъпквам се
zwanghaft adj/Handlung/неконтролиру¬
ем: /Bedürfnis! натрапчив, натраилпв
zwanglos I. adj /natürlich, frei; естест¬
вен. непринуден II. adv lohne Umstände/
непринудено, без формалности
Zwangsarbeit / принудителен труд
Zwangseinweisung / принудително
в ъдворяване Zwangsernährung /при¬
нудително хранене /при отказ от

Zwangshandlung
734
zweifelsfrei
храна на психично болен, затворник
и dp.) Zwangshandlung / неконтро¬
лируемо действие (безмислено дейс¬
твие в резултат на психично забо¬
ляване) Zwangsjacke / усмирителна
риза: jdn in eine ~ stecken слагам нкм
усмирителна риза Zwangslage/безиз¬
ходица ж; sich in einer - befinden на¬
мирам се в безизходица, в безизходно
положение съм zwangsläufig fyvarjs
bifig) adj задължителен: /unvermeidbar)
неизбежен, неминуем; (Entwicklung)не¬
обратим Zwangsmaßnahme / прину¬
дителна мярка; roi. (Sanktion) санкции
мн Zwangsräumung / принудително
изваждане от жилище zwangsumsie-
deln fyvar)Sümzi:cialn| et изселвам (при¬
нудително] Zwangsverkauf т при¬
нудителна публична разпродажба
Zwangsversteigerung / принудител¬
на публична продай (на недвижим
имот на длъжник) Zwangsvorste¬
llung/ натрапчива представа; (fixe Idee)
фнкс-идся ж zwangsweise adv 1. (er
zwungen) насила: дл< принудително
2. (zwangsläufig) задължително, неиз¬
бежно
zwanzig |'tsvantsi<;| пит двадесет; s. а.
achtzig
Zwanzigmarkschein |'yvanyi<;'markjain| т
банкнота ж от двадесет маркн
zwanzigste s. zwanzigste(r, s)
Zwanzigstel <-s, -> n една двадесета
част; 5. a. Achtel
zwanzigste^, s) adj (a. bei Datumsangaben!
двайсти, двадесети; s. a. achte (r, s)
Zwanziguhrnachrichten fpl новините
мн в осем часа (централната нови¬
нарска емисия)
zwar |yva:e| adv 1. (erklärend) und - и то;
bleib stehen, und - sofort! спри, и то
веднага! 2. (einräumend) наистина, дей¬
ствително; es ist ~ anstrengend, aber
es lohnt sich наистина е уморително,
но си заслужава
Zweck [yvrk] <-(e)s, -e> m (Ziel) цел ж;
(End-) крайна цел; (Absicht) намерение
cp; (Sinn) смисъл .w; einem guten -
dienen служа на добро дело; Mittel zum
- средство за постигане на целта; die
Maßnahme hat ihren - erfüllt меропри¬
ятието постигна целта си; zu diesem -
за тази цел: zu welchem ~? с каква
цел?: das hat keinen ~ това няма сми¬
съл: der ~ heiligt die Mittel sprichwцел¬
та оправдава средствата поговорка
zweckdienlich ad) I. (nützlich/ по¬
лезен .за целта! 2. (angebracht, passend!
VMeCiсн. подходящ
Zwecke >|улкз' П.-/1. iHefi--. кабар¬
че ср 2. (Schuh-I цннт м, цинтаж /късо
гаоздейче. е широка глава)
zweckentfremden <ohne де-> vt из¬
ползвам не по предна значение
Zweckgemeinschaft <-, -еп>/общност
ж.	изградена върху някаква цел
zwecklos adj безсмислен, безполезен
zweckmäßig adj целесъобразен: (sinn¬
voll) смислен: (nützlich) полезен Zweck¬
mäßigkeit /целесъобразност .w; (Nütz
lichke.it) полезност ж, полза ж
zwecks prp +gen лг>м с цел да
zweckwidrig adj нецелесъобразен
zwei |tsvai| пит две; s. a. acht ►(nur) wir
- (само) ние двамата; sie arbeitet für -
тя работи за двама
Zwei <-, -en> /1. (Zahl) двойка ж; s. a.
Acht1 2. (Schulnote: gut) много добър (5/
Zwei-, zwei- (in Zusammensetzungen) дву-,
две-; s. a. Acht-, acht-; zweiarmig adj c
две рамена (полилей) Zweibeiner <-s,
-> m двукрако cp (човек) Zweibett¬
zimmer n стая ж c две легла
zweideutig adj 1. (doppeldeutig) двусмис¬
лен 2. (schlüpfrig)неприличен, циничен
Zweideutigkeit <-, -en>/1. sing (Doppel
deutigkeit) дву см нелепост ж 2. (Witz)
цинизъм м
zweidimensional |'yvaidim£nziona:l| adj
двуизмерен (представен в двуизмер-
на координатна система)
Zweidrittelmehrheit jyvai'dntalmerghait]
/ pol mit ~ c две трети мнозинство
zweieiig adj двуяйчен
Zweierbeziehung /отношение cp меж¬
ду двама партньори Zweierbob /п sport
двуместен бобслей
zweifach, 2fach adj двукратен; ein -es
Verbrechen двойно престъпление; s. a.
achtfach
Zweifel ('yvaifal| <-s, -> m съмнение cp;
(Ungewissheit) несигурност ж; - wegen
haben \o hegen| съмнявам се от¬
носно нщ; über jeden - erhaben sein
извън всякакво съмнение съм; es steht
außer dass ... извън съмнение е, че
...; ohne (jeden) ~ без (всякакво) съм¬
нение; es besteht nicht der mindeste \o
leiseste| ~, dass ... не съществува ни
най-малкото съмнение.че ... zwei¬
felhaft adj 1. (fraglich) съмнителен; es
ist ~, ob ... съмнително е дали ...
2. (verdächtig) подозрителен zweifellos
adv без съмнение
zweifeln w lan jdm/etw dat) - съмня¬
вам се !в нкг/нщ): Idaranl ~, dass ...
съмнявам се (в това), че ...
Zweifelsfall т случай м. който буди
съмнение: im ~ в случай на съмнение
zweifelsfrei I. аг//неподлежащ на съм-

zweifelsohne
735
zwicken
пение II. adv ба съмнение, несъмнено
zweifelsohne |'tsvaifals?o:na| adv без
съмнение
Zweig |tsvaik, pl: tsvaigaj <-ieis, -e> m
КЛОН .tf
zweigeteilt adj разделен на две части
(през средата/zweigleisig ad/двурел-
сов
Zweigstelle /филиал м, клон м
zweihändig |'tsvaih£ndn;| adj а:;ат с две
ръце: Mus за/на две ръце: - spielen сви¬
ря на две ръце
zweihundert |'tsvai'hündet| пит двеста: 5.
a. achthundert
zweijährig, 2-jährigRR adj 1. /zwei Jahre
alt) двегодишен, на две години 2. (Z'wei
Jahre dauernd) а. пот двугодишен: 5. а.
achtjährig; Zweijährige, 2-jährigeRR
<ein -r, -n, n> mf двегодишен .и, две¬
годишна ж; s. а. achtjährige
Zweikampf т 1. IDuell! дуел м 2. sr< и-т
двубой м
zweimal, 2-malRR adv два пъти ►- täg¬
lich (oam Tag) два пъти дневно \или на
ден|; sich dat etw nicht - sagen lassen
не чакам да ми казват нщ два пъти
/изпълнителен съм); s. а. achtmal;
zweimalig adj двукратен; nach -er
Aufforderung след повт орно напомня¬
не
Zweimarkstück ['tsvai'markJlYkj n монет а
ж от две марки
zweimotorig adj двумоторен Zweipar¬
teiensystem |tjvaipar'laienzYSte:m| п rm.
двупартийна система zweipolig adj
двуполюсен, бпполярен Zweirad п
велосипед .и, колело cp zweiräd|e)rig
|'tsvairf.:d(a)n<;| adj с две коле.тета
zweireihig adj двуреден
Zweisamkeit <-> kein PI f съвместен
живот (c партньор]: in trauter - ин¬
тимно. насаме /само двамата/
zweischneidig adj двуостър, с две ост¬
риета; das ist ein -es Schwert fig това
е нож c две остриета zweiseitig adj
двустранен: /Stoff/c две лица zweisitzig
adj двуместен zweisprachig adj дву¬
езичен: (in zwei Sprachen abgefasst! па два
езика Zweisprachigkeit <-> kein Pl f
двуезпчностж zweispurig adj (Straße! c
две платна: /Bahnstreckenl двурелсов:
(Tonband) двуппетов zweistellig adj
двуцифрен zweistimmig adj (Gesang/
двугласен: (Stück! за два гласа zwei¬
stündig |'tsvaijtvndi<;| ad/двучасов Zwei¬
takter <-s, -> m, Zweitaktmotor in див >,
ii‘H двутактов двигател
Zweitälteste!r, s) |'lsvait'?£ltast3/ -te, -t3s|
adj в тори Inn възрастi
zweitausend l’lsvai'tauzanti пит две хи¬
ляди:	a. achttausend
Zweitausfertigung / дубликат м. пре
пие .и от оригинала zweitbeste r, s
['tsvait'bEsta, -te, -tasj adj втори в класа¬
ция/
zweite s. zweite r, si
Zweite jyvaita) <ein -r, -n, -n> л/втори
м. втора ж: /anderer, weiteren други»'
м(ж): s. a. Achte
Zweiteiler <-s, -> т fam 1. /Bikini- бики¬
ни мн бански костюм син две части
2. :Kleid: дреха от две части, джем-
пър .1/
zweiteilig adj състоящ се от две част
zweitens adv второ, на второ място; s.
a achtens
zweite(r, sl adj втори: (anderer, weiteren
друг: eine - Jeanne d’Arc втора Жана
д'Арк: -r Klasse втора класа: aus ~r
Hand от втора ръка; aus -r Ehe от
втория брак: in -r Linie, an ~r Stelle на
второ място: s. a. achte I r, sl
zweitklassig д^/второкачсствсн zweit-
letztelr, sl ['yvait'kyta, -te, tas| adj пред¬
последен zweitrangig adj второстепе¬
нен Zweitschlüssel <-s, -> m втори
ключ Zweitstimme/i'i >т глас м. кой то
избирателите за Бундестага дават за
партийната листа па дадена провин¬
ция
zweitürig adj с две врати (лека колаI
Zweitwagen т втора кола (на едно
семейство) Zweitwohnung / второ
жилище (в което се прекарваш по¬
чивните дни или отпуската)
zweizeilig adj от два реда
Zweizimmerwohnung |yvai'yimevo:nur)|
/ д вуста й но ж I ui и ще
Zwerchfell ['tsvtr<;f£l| п диафрагма ж
Zwerglini |tsv£rk, /?/.- rtsv£rg3| <-ie!s, -е;
-nen> mf/ джудже cp zwergenhaft adj
като джудже Шного дребенj Zwerg¬
huhn n специална порода много дреб¬
ни домашни кокошки Zwergpudel т
много малък пуде.т Zwergwuchs т
наниз ьм .и '.спиране на растежа при
заболяване на ендокринните органи /
Zwetschigie |'ljv£i/|g)sj <-, -n> /:/ ■! синя
слива Zwetschigienbaum m-vv слива
ж Zwetschigienwasser п сливова ра¬
кия. сливовица ж
Zwetschke -n> f А iZwetschig/ef синя
слива
Zwickel I tsvikalj <-s, -> т 1. tan Kleidungs
stückenI триъгълно парче 2. а;;-.и пан-
дантпв м
zwicken j'tsvikon) vt 1. bes А, siidd ikneifen)
щипя. ощипвам 2. A iFahrscheine locheni
дупча, иродуичвам 3. A imit einer Klare
mer befestigen! прикрепвам c кламер

Zwicker
736
Zwischenspiel
Zwicker <-s, -> m bes A, südd помене cp
Zwickmühle //am (schwierige Lage! бези з¬
ходица ма in einer - sein fig, /am в
безизходно положение съм
Zwieback |'tsvi:bak, p/.-'tsvkbaka o‘tsvi:b£lo|
<-[e)s, -e o Zwiebäcke> m сухар м
Zwiebel ftsviibal] <-, -n>/1. пот (Gemüse-)
лук .w 2. (Blumen-) луковица ж zwie¬
belförmig |'tsvi:balfarmiq| adj c форма
на луковица Zwiebelkuchen тлумник
.и Zwiebelsuppe / лумена супа Zwie¬
belturm т кубе ср
Zwiegespräch |'tsvi:ga/prf:g| п geh инти¬
мен разговор, разговор м на четири
очи
Zwielicht /? сумрак .и. здрач м; ins ~
geraten fig изпадам в съмнителна си¬
туация zwielichtig adj неясен, съмни¬
телен
Zwiespalt <-(e)s, о rar -е о -spälte> т
раздвоение cp; in einen ~ geraten из¬
падам в раздвоение zwiespältig [’£svi:
Jp^ltiql adj раздвоен: (Gejühi) противо¬
речив
Zwietracht ('tsvi:traxt| <-> kein Pi / geh
раздор м; - säen сея раздор
Zwilling l'tsviliql <-s, -e> m\. (Geschwister)
близнак м; eineiige/zweieiige ~e едно-
яйчни/двуянчни близнаци 2. astr Близ¬
наци мн; er/sie ist (ein) - той/тя е (зо¬
дия) Близнаци Zwillingsbruder лгбрат
а/ близнак Zwillingspaar п брат и сес¬
тра близнаци Zwillingsschwester /
сестра ж блнзначка
Zwinge |'tsvirp| <-, -п>/ткен 1. (Metall-
ring) метален пръстен или цилиндър
(върху дървена част на инструмент
или бастун, който пази от износва¬
не)2. (Schraub-) винтова стяга; (Schraub
stock) менгеме ср
zwingen |'t§viqan| <zwingt, zwang, ge¬
zwungen> I. if принуждавам, заста¬
вям; jdn zu Boden/in die Knie - заста¬
вям нгк да падне на земята/на колене;
ich sehe mich gezwungen abzureisen
принуден съм да замина II. кг sich (zu
etw) - насилвам се да направя нщ: sich
- wach zu bleiben държа се насила
буден zwingend adj (Norm) задължи¬
телен: (überzeugend)убедителен; (schlüs¬
sig) логичен: (Nobwendigkeit/не отложен:
(Gründe) важен
Zwinger <-s, -> т (Hunde-j клетка ж за
кучета
zwingt 3. pers sing pr von zwingen
zwinkern ftsviqkenj vi (mit den Augen) ~
намигам
Zwirn |lsvrrn| ' -leis, -e> m пресукана
прежда, конец м
zwischen |Tsv/Jan| ptp akk o dar hinter
zweien, mehreren) между: (in der Milte)
помежду; ~ uns между мас; es ist aus
-	uns между нас всичко е свършено:
-	fünf und sechs Uhr между пет и шест
часа Zwischenablage -n> / ixiorm
буферна памет Zwischenaufenthalt т
кратък престой по време на пътува¬
не Zwischenbemerkung/реплика ж,
апостроф м Zwischenbericht т пред¬
варителен доклад Zwischenbilanz /
краткосрочен баланс; eine - ziehen fig
правя си сметката предварително
Zwischendeck п междинна палуба
Zwischending п/ат нещо ср средно;
ein ~ zwischen ... und ... sein нещо
средно съм между ... и ...
zwischendurch |'tsvijsn'dur<;| adv 1. (in der
Zwischenzeit) междувременно 2. (ab und
zu) понякога; (nebenbei) между другото
Zwischenergebnis n междинен \или
временен| резултат Zwischenfall т
1. (Ereignis) инцидент .и; die Demonstra¬
tion verlief ohne Zwischenfälle протес¬
тът протече без инциденти 2. pl (Un-
ruhenl размирици ми, безредици мн
Zwischenfrage /jdm eine - stellen
прекъсвам нкг c въпрос: erlauben Sie
mir eine ~? може ли да Ви прекъсна
с един въпрос? Zwischengeschoss^
п полуетаж м Zwischengröße / меж¬
динен номер (между два стандартни
размера за дрехи, обувки) Zwischen¬
halt <-(e)s, -е> т CH (Zwischenstation)
междинен престой; er machte in Zürich
ein paar Tage ~ той прекъсна пътува¬
нето си за няколко дни в Цюрих
Zwischenhandel т търговия ж на
едро, посредническа търговия Zwi-
schenhändler(in) m(fi търговец м па
едро. търговски посредник
Zwischenlager <-s, -> п междинен \или
временен) склад zwischenIlagern vt
складирам временно
zwischen I landen vi sein кацам междин¬
но Zwischenlandung / междинно ка¬
цане
Zwischenlösung / временно решение
Zwischenmahlzeit /междинно ядене;
(am Nachmittag) следобедна закуска
zwischenmenschlich adj -е Bezie¬
hungen междуличностни отношения
Zwischenprüfung / междинен изпит
Zwischenraum т (räumlich) междинно
пространство; (zeitlich) интервал .и; от
интервал; (Abstand) разстояние ср
Zwischenruf т реплика ж Zwischen¬
runde/лгтт полуфинален кръг Zwi¬
schensaison / междинен сезон Zwi¬
schenspiel п fig iijbvr иптермедии мг:
': интермецо ср. питерлюдия мг zwä-

zwischenstaatlich
737
zz. zzt.
schenstaatlich adj междудържавен
Zwischenstation/междинен престой:
~ machen нравя междинен престой
Zwischenstecker m н. преходен ще¬
кер Zwischenstück п междинна част.
преходен елемент Zwischenstufe /
междинно стъпало, междинен стадий
Zwischensumme / междинна сума
Zwischenwand / междинна стена
Zwischenzeit /1. /Zeitraum/ интервал м.
промеждутък ,н; in der - междувре¬
менно 2. Я'Окт междинно време zwi¬
schenzeitlich adv междувременно
Zwischenzeugnis п 1. ;,-i/ueiis-i атеста¬
ция ж 2. (Universitäts-j семестриално
свидетелство: (Schul-/сшщстспстно ср
та завършен срок
Zwist |tsvist| <-es, -е> m geh разправия ж
zwitschern |‘tsvi^en| I. wчуруликам II. vt
einen ~ fam гаврътнах« му едно
Zwitter l'tsvite) <-s, -> mхермафродитм
zwitterhaft adj хермафродитен. дву-
полов
zwo [tsvo:| num fam tit две
zwölf [tsvalfl m/о?дванайсет, дванадесет:
(ein Dutzend} дузина ж; (um) - Uhr
mittags/nachts (в) дванадесет часа на
обяд/нрез нощта: fünf Minuten vor ~
ßg, fam в последния момент; s. а. acht
Zwölf-, zwölf- 5. a. Acht-, acht-; Zwölffin¬
gerdarm m л::д] дванадесетопръстник
M Zwölfkampf msmui двападесетобоп
.w (многобой при мъжката гимнасти¬
ка. при който на шестте уреда се
изпълнява по едно задължително и
по едно свободно упражнение/
zwölfte х zwölftel r, s]
Zwölftel <-s, -> n една дванайста: 5. a.
Achtel
zwölftens aöVдванадесето. на дванаде¬
сето място: .v. a. achtens
zwölfte1 r, s adi дванадесет и:	, ach¬
ter, s
Zyanid [tjyanirt, pl: tsyaneda: ■ -s, -e ’
цианид м
Zyankali |yyan'ka:lij <-s> kein Pl n • •
цианкалий м
Zyklen pl von Zyklus
zyklisch ['tiy:klij] adj цикличен
Zyklon jyy'klo.-nj <-s, -e> /;?■ циклоп
M. тайфун .и
Zyklop [tsy'klo:pj <-en, -en> m циклоп м
Zyklus l'tsyiklus o ’tXYklus, pl: 'yy:klan o
'tjvklanj <-, Zyklen> m цикъл м
Zylinder |yi'linde oyy'lindel <-s, -> m ;Hui-
'!L! цилиндър .w zylinderförmig [tsi'lm
defcErmiq o yY'lindefaErmi<;] adj цн.типд-
ричен Zylinderkopf m neu глава ж па
цилиндър Iпри двигател е вътрешно
горене\
zylindrisch (ts/lindn/l adj цилиндричен
Zynikerlinl |'tsy:nike| <-s, ; , -nen> miß
циник м, цпнпчка ж
zynisch adj циничен
Zynismus lyy'nismos, pl:yY'nismon) rar
Zynismen> rn цинизъм .u
Zypern |'Уу;рвп| л <;«:*и; Кипър .w
Zyprer)in| miß s. Zypr(i)er
Zypresse |lsy'pr£sa| -n>/r,oi кипарис м
Zyprlijerfini ['tsy:pr(i)e| < s, -, -nen> miß.
Zypriot!in) |tsypri'o:t| <-en, -en; -nerix
miß кипърец .н, кппърка ж
zypriotisch, zyprisch adj кипърски
Zyste l'bYstal <-, -n> / киста ж
Zytoplasma Itjyto'plasmaj nwc цмтоп.таз-
ма ж
z. Z., z. Zt. abk von zur Zeit засега
zz., zzt. abk von zurzeit в момина, по¬
настоящем

739
Deutsche unregelmäßige Verben Немски неправилни глаголи
Die einfachen Zeiten unregelmäßiger Verben sind Основните форми на неправилните гла-
in den Spitzklammern (<>) nach dem Stichwort голи са дадени в остри скоби (< >) след
angegeben. Zusammengesetzte oder präfigierte заглавната дума. Сложните глаголи или
Verben, deren Formen denen des Grundverbs глаголите c представки, чиито форми на
entsprechen, sind mit in markiert. Außerdem спрежение съвпадат c тези на основния
gibt das Wörterbuch die unregelmäßigen Formen глагол, са маркирани c in. Речникът дава
zusammengesetzter Verben an, die sich anders информация и за неправилните сложни
verhalten als ihre Grundverben. Die Verben, die глаголи, които се спрягат по различен
mit sein oder alternativ mit sein oder haben начин от основния глагол. Глаголите, ко-
konjugiert werden, sind entsprechend im ито се спрягат със sein или алтернативно
Wörterbucheintrag gekennzeichnet. Wenn das със sein или haben, също са обозначени в
Hilfsverb nicht eigens angegeben ist, wird die речника. Ако спомагателният глагол не
Perfektform mit haben gebildet.	е даден специално, миналото време се об¬
разува с haben.
Infinitiv
2./3. Pers. Sing.
3. Pers. Sing.
Konjunktiv II
Imperativ
Partizip
Präsens
Präteritum
Sing./PI.
Perfekt
backen
backst o bäckst/
backte o alt
backte o alt büke back(e)/backt
gebacken
backt o bäckt
buk
bedürfen
1. Pers, bedarf
bedarfst/bedarf
bedurfte
bedürfte
bedarf/bedürft
bedurft
befehlen
befiehlst/befiehlt
befahl
beföhle o befähle
befiehl/befehit
befohlen
beginnen
beginnst/beginnt
begann
begänne o selten
begönne
beginn(e)/beginnt
begonnen
beißen
beißt/beißt
biss
bisse
beiß(e)/beißt
gebissen
bergen
birgst/birgt
barg
bärge
birgt/bergt
geborgen
bersten
birst/birst
barst
bärste
birst/berstet
geborsten
bewegen
veranlassen
beweg? t/bewegt
bewog
bewöge
beweg(e)/bewegt
bewogen
biegen
biegst/biegt
bog
böge
bieg(e)/biegt
gebogen
bieten
bietest/bietet
bot
böte
biet(e)/bietet
geboten
binden
bindest/bindet
band
bände
bind(e)/bindet
gebunden
bitten
bittest/bittet
bat
bäte
bitt(e)/bittet
gebeten
blasen
bläst/bläst
blies
bliese
blas(e|/blast
geblasen
bleiben
bleibst/bleibt
blieb
bliebe
bleib(e)/bleibt
geblieben
bleichen
bleichst/bleicht
bleichte o alt
bliche
bleich(e)/bleicht
gebleicht o alt
blich
geblichen
braten
bratst/brät
briet
briete
brat(e)/bratet
gebraten
brechen
brichst/bricht
brach
bräche
brich/brecht
gebrochen
brennen
brennst/brennt
brannte
brennte
brenn(e)/brennt
gebrannt
bringen
bringst/bringt
brachte
brächte
bringlej/bringt
gebracht
denken
denkst/denkt
dachte
dächte
denk(e)/denkt
gedacht
dingen
dingst/dingt
dang o dingte
dingte
ding|e)/dingt
gedungen
dreschen
drischst/drischt
drosch
drösche
drisch/drescht
gedroschen
dringen
dringst/dringt
drang
dränge
dring(e)/dringt
gedrungen
dünken
dünkst/dünkt
dünkte
dünkte o veraltet
gedünkt o
o veraltet
deuchte
veraltet
deuchte
gedeucht
empfangen
empfängst/
empfing
empfinge
empfang(e)/
empfangen
empfängt
empfangt
empfehlen
empfiehlst/
empfahl
empföhle
empfiehl/empfehlt
empfohlen
empfiehlt

740
Infinitiv
2./3. Pers. Sing.
Präsens
3. Pers. Sing.
Präteritum
empfinden
empfindest/
empfindet
empfand
erküren
erkürst/erkürt
erkor
erlöschen
erlischst/erlischt
erlosch
erschallen
erschallst/erschallt
erscholl o
erschallte
er¬
erschrickst/
erschreckte o
schrecken vi
erschrickt
erschrak
vr
erschrickst/
erschrickt
erschreckte
essen
isst/isst
aß
fahren
fährst/fährt
fuhr
fallen
fällst/fällt
fiel
fangen
fängst/fängt
fing
fechten
fichst/ficht
focht
finden
findest/findet
fand
flechten
flichst/flicht
flocht
fliegen
fliegst/fliegt
flog
fliehe
fliehst/flieht
floh
fließen
fließt/fließt
floss
fressen
frisst/frisst
fraß
frieren
frierst/friert
fror
gären
gärst/gärt
gärte o gor
gebären
gebärst/gebärt
gebar
geben
gibst/gibt
gab
gedeihen
gedeihst/gedeiht
gedieh
gefallen
gefällst/gefällt
gefiel
gehen
gehst/geht
ging
gelingen
gelingst/gelingt
gelang
gelten
giitst/gilt
galt
genesen
genes t/genest
genas
genießen
genießt/genießt
genoss
geraten
gerätst/gerät
geriet
gerinnen
gerinnst/gerinnt
gerann
geschehen
geschiehst/geschieht geschah
gestehen
gestehst/gesteht
gestand
gewinnen
gewinnst/gewinnt
gewann
gießen
gießt/gießt
goss
gleichen
gleichst/gleicht
glich
gleiten
gleitest/gleitet
glitt
glimmen
glimmst/glimmt
glimmte o
selten glomm
graben
gräbst/gräbt
grub
greifen
greifst/greift
griff
halten
hältst/hält
hielt
hängen vi
hängst/hängt
hing
vr.
hängst/hängt
hängte o dial
hing
Konjunktiv II
Imperativ
Sing./Pl.
Partizip
Perfekt
empfände
empfind (e)/
empfindet
empfunden
erköre
erküre/erkürt
erkoren
erlösche
erüsch/erlöscht
erloschen
erschölle o
erschallte
e rschai le/erschall t
erschollen
erschreckte o
erschrickt/
erschreckt o
erschräke
erschreckt
erschrocken
erschreckte
erschreckt
erschreckt o
erschrocken
äße
iss/esst
gegessen
führe
fahr(e)/fahrt
gefahren
fiele
fall(e)/fallt
gefallen
finge
fang(e)/fangt
gefangen
föchte
ficht/fechtet
gelochten
fände
find(e)/findet
gefunden
flöchte
flicht/flechtet
geflochten
flöge
flieg(e)/fliegt
geflogen
flöhe
flieh(e)/flieht
geflohen
flösse
fließ(e)/fließt
geflossen
fräße
friss/fresst
gefressen
fröre
frie(e)/friert
gefroren
gärte ogor
gär(e)/ gärt
gegärt o
gegoren
gebäre
gebier/gebärt
geboren
gäbe
gib/gebt
gegeben
gediehe
gedeih(e)/gedeiht
gediehen
gefiele
gefall {e)/gefallen
gefallen
ginge
geh(e)/geht
gegangen
gelänge
geling(e)/gelingt
gelungen
gälte o gölte
gilt/geltet
gegolten
genäse
genese/genest
genesen
genösse
genieß(e)/genießt
genossen
geriete
gerat(e)/geratet
geraten
geränne
gerinn(e)/gerinnt
geronnen
geschähe
geschieh/gescheht
geschehen
gestände o
gestünde
gesteh(e)/gesteht
gestanden
gewönne o
gewänne
gewinn(e)/gewinnt
gewonnen
gösse
gieß(e)/gießt
gegossen
gliche
gleich(e)/gleicht
geglichen
glitte
gleitjej/gleitet
geglitten
glimmte o
selten glomm
glimm(e)/glimmt
geglimmt o
selten
geglommen
grübe
grab(ej/grabt
gegraben
griffe
greif(e)/greift
gegriffen
hielte
halt(e)/haltet
gehalten
hinge
häng(e)/hängt
gehangen
hängte
häng(e]/hängt
gehängt o dial
gehangen

741
Infinitiv
2./3. Pers. Sing.
Präsens
3. Pers. Sing.
Präteritum
vr
hängst/hängt
bängte o clial
hing
hauen
haust/haut
haute o hieb
heben
hebst/hebt
hob
heißen
heißt/heißt
hieß
helfen
hilfst/hiift
half
kennen
kennst/kennt
kannte
klimmen
kJimmst/klimmt
kämmte o
klomm
klingen
klingst/klingt
klang
kneifen
kneifst/kneift
kniff
kommen
kommst/kommt
kam
kriechen
kriechst/kriecht
kroch
küren
kürst/kürl
kürte o selten
kor
laden
lädst/lädt
lud
lassen
lässt/lässl
ließ
laufen
läufst/läuft
lief
leiden
leidest/leidet
litt
leihen
leihst/leiht
lieh
lesen
liest/liest
las
liegen
liegst/liegt
lag
lügen
lügst/lügt
log
mahlen
mahlst/mahlt
mahlte
meiden
meidest/meidet
mied
melken
melkst/melkt
melkte o
veraltend molk
messen
misst/missi
maß
misslingen
misslingst/misslingt
misslang
nehmen
mmmst/nimmt
nahm
nennen
nennst/nennt
nannte
pfeifen
pfeifst/pfeift
pfiff
preisen
preist/preist
pries
quellen
quillst/quillt
quoll
raten
rätst/rät
riet
reiben
reibst/reibt
rieb
reißen
reißt/reißt
riss
reiten
reitest/reitet
ritt
rennen
rennst/rennt
rannte
reichen
riechst/riecht
roch
ringen
ringst/ringt
rang
rinnen
rinnst/hnnt
rann
rufen
rufst/ruft
rief
salzen
salzst/salzt
salzte
saufen
säufst/sä'uft
soff
saugen
saugst/saugt
sog o saugte
schaffen
= erschaffen
schaffst/schafft
schuf
schallen
schallsi/schallt
schallte o
scholl
Konjunktiv H
Imperativ
Partizip
Sing./Pl.
Perfekt
■bängte
häng[e)/'hängt
gehängt o üiai
gehangen
haute ohieb
haulej/haut
gehauen o dial
gebaut
höbe
heb(el/hebt
gehoben
hieße
heißiel/heißt
geheißen
hülfe
hilf/helft
geholfen
kennte
kennfel/kennt
gekannt
klimmte o
klimmjel/kiimmt
geklommen o
klomm
geklimmt
klänge
kling(e)/klingt
geklungen
kniffe
kneif(e)/kneift
gekniffen
käme
komm(e)/kommt
gekommen
kröche
kriech (e)/kriecht
gekrochen
kürte o selten
köre
kür(e)/kürt
gekürt
lüde
ladfe)/ladet
geladen
ließe
lass/lasst
gelassen nach
Infinitiv lassen
lief
lauf(e)/lauft
gelaufen
litte
leid|e)/leidet
gelitten
liehe
leih(e)/leiht
geliehen
läse
lies/lest
gelesen
läge
liegle)/liegt
gelegen
löge
lüg(e)/lügt
gelogen
mahlte
mahl(e)/mahlt
gemahlen
miede
meid(e)/mcidet
gemieden
melkte o mölke
melkfej/melkt
gemolken
mäße
miss/messt
gemessen
misslänge
misslmg(e)/misslingt misslungen
nähme
nimm/nehmt
genommen
nennte
nenn(ej/nennt
genannt
pfiffe
pfeif(e)/pfeift
gepfiffen
priese
preisle'l/preist
gepriesen
quölle
quill/quillt
gequollen
riete
rat(e)/ratet
geraten
riebe
reib(e)/feibt
gerieben
risse
reißfej/reißt
gerissen
ritte
reit|e|/reitet
geritten
rennte
renn[e)/rennt
gerannt
röche
riech|e)/riecht
gerochen
ränge
ringfei/ringt
gerungen
ranne
rinn(e)/rinm
geronnen
riefe
ruffej/ruft
gerufen
salzte
salzie)/salze
gesalzen o
selten gesalzt
söffe
sauflej/sauft
gesoffen
söge o saugte
saug(e)/saugt
gesogen o
gesaugt
schüfe
schaff(e)/schafft
geschaffen
schallte o schölle
schall(e)/schallt
geschaht

742
Infinitiv
2./3. Pers. Sing.
3. Pers. Sing.
Konjunktiv 11
Imperativ
Partizip
Präsens
Präteritum
Sing./Pl.
Perfekt
scheiden
scheidest/scheidet
schied
schiede
scheide/scheidet
geschieden
scheinen
scheinst/scheint
schien
schiene
schein(e)/scheint
geschienen
scheißen
seheißt/scheißt
schiss
schisse
scheiß(e)/scheißt
geschissen
schelten
schiltst/schilt
schalt
schölte
schilt/scheltet
gescholten
scheren
schers t/schert
schor
schöre
scher(e)/schert
geschoren
=,stutzen
schieben
schiebst/schiebt
schob
schöbe
schieb(e)/schiebt
geschoben
schießen
schießt/schießt
schoss
schösse
schieß(e)/schießt
geschossen
schinden
schindest/schindet
schindete
schünde
schind(e)/schindet
geschunden
schlafen
schläfst/schläft
schlief
schliefe
schlaf(e)/schlaft
geschlafen
schlagen
schlägs t/schlägt
schlug
schlüge
schlagfej/schiagt
geschlagen
schleichen
schleichst/schleicht
schlich
schliche
schleichfej/schleicht
geschlichen
schleifen
schleifst/schleift
schliff
schliffe
schleif(e)/schleift
geschliffen
= schärfen
schließen
schließt/schließt
schloss
schlösse
schließ(e)/schließt
geschlossen
schlingen
schlingst/schlingt
schlang
schlänge
schling(e)/schlingt
geschlungen
schmeißen
schmeißt/schmeißt
schmiss
schmisse
schmeiß(e)/
schmeißt
geschmissen
schmelzen
schmilzt/schmilzt
schmolz
schmölze
schmilz/schmelzt
geschmolzen
schnauben
schnaubst/schnaubt Schnaubte o
schnöbe
schnaub(e)/
geschnaubt o
veraltet
schnaubt
veraltet
schnob
geschnoben
schneiden
schneidest/
schnitt
schnitte
schneid(e)/schneidet geschnitten
schneidet
schrecken
vt schreckst/schreckt
schreckte
schreckte
schreck(e)/schreckt geschreckt
vi schreckst/schreckt
schrak
schräke
schrick/schreckt
geschroken
schreiben
schreibst/schreibt
schrieb
schriebe
schreib{e)/schreibt
geschrieben
schreien
schreist/schreit
schrie
schriee:
schrei{e)/schreit
geschrie(e)n
schreiten
schreitest/schreitet
schritt
schritte
schreit(e)/schreitet
geschritten
schweigen
schweigst/schweigt schwieg
schwiege
schweigfej/schweigt geschwiegen
schwellen
schwillst/schwillt
schwoll
schwölle
schwill/schwellt
geschwollen
schwimmen schwimmst/
schwamm
schwämme
schwimm(e)/
geschwommen
schwimmt
schwimmt
schwinden
schwindest/
schwand
schwände
schwind(e)/
geschwunden
schwindet
schwindet
schwingen
schwingst/
schwang
schwänge
schwing(e)/
geschwungen
schwingt
schwingt
schwören
schwörst/schwört
schwor
schwöre
schwör(e)/schwört
geschworen
sehen
siehst/sieht
sah
sähe
sieh(e)/seht
gesehen
senden
sendest/sendet
sandte o sendete
sendete
sende/sendet
gesandt o
=schicken
gesendet
sieden
siedest/siedet
siedete o sott
siedete o sötte
sied(e)/siedet
gesiedet o
gesotten
singen
singst/singt
sang
sänge
sing(e)/singt
gesungen
sinken
sinkst/sinkt
sank
sänke
sink(e)/sinkt
gesunken
sinnen
sinnst/sinnt
sann
sänne
sinn(e)/sinnt
gesonnen
sitzen
sitzt/sitzt
saß
säße
sitz(e)/sitzt
gesessen
spalten
spaltest/spaltet
spaltete
spaltete
spalt(e)/spaltet
gespalten o
gespaltet
speien
speist/speit
spie
spiee
spei(e)/speit
gespiefejn
spinnen
spinnst/spinnt
spann
spönne ospänne
spinn(e)/spinnt
gesponnen
sprechen
sprichst/spricht
sprach
spräche
sprich/sprecht
gesprochen
sprießen
sprießt/sprießt
spröss o spießte
sprösse
sprieß! e)/sprießt
gesprossen

743
Infinitiv
2./3. Pers. Sing.
3. Pers. Sing.
Präsens
Präteritum
springen
springs t/springt
sprang
stechen
stiehst/sticht
stach
stecken vi
steckst/steckt
steckte o geh
stak
stehen
stehst/steht
stand
stehlen
stiehlst/stiehlt
stahl
steigen
steigst/steigt
süeg
sterben
stirbst/stirbt
starb
stieben
stiebst/stiebt
stob o stiebte
stinken
stinkst/stinkt
stank
stoßen
stößt/stößt
stieß
streichen
streichst/streicht
strich
streiten
streitest/streitet
stritt
tragen
trägst/trägt
trug
treffen
triffst/trifft
traf
treiben
treibst/treibt
trieb
treten
trittst/tritt
trat
triefen
triefst/trieft
triefte o geh
troff
trinken
trinkst/trinkt
trank
trügen
trügst/trügt
trog
tun
I. Pers, tu(e)
tust/tut
tat
überessen
überisst/überisst
überaß
verbieten
verbietest/verbietet
verbot
verbrechen
verbrichst/verbricht
verbrach
verderben
verdirbst/verdirbt
verdarb
verdingen
verdingst/verdingt
verdingte
verdrießen
verdrießt/verdrießt
verdross
vergessen
vergissl/vergisst
vergaß
verhauen
verhaust/verhaut
verhaute
verlieren
verl i erst/verliert
verlor
verlöschen
verlischst/verlischt
verlosch
verraten
verrä'tst/verrät
verriet
verschleißen
verschleißt/
verschleißt
verschliss
verstehen
verstehst/versteht
verstand
verwenden
verwendest/
verwendete o
verwendet
verwandle
verzeihen
verzeihst/verzeiht
verzieh
wachsen
wächst/wächst
wuchs
wägen
wägst/wägt
wog o wägte
waschen
wäschst/wäscht
wusch
weben
webst/webt
webte o geh
wob
weichen
weichst/weichr
wich
weisen
weist/weist
wies
wenden
wendest/wendet
wendete o geh
gewandt
werben
wirbst/1wirbt
warb
Konjunktiv II
Imperativ
Partizip
Sing./Pl.
Perfekt
spränge
sprmg(e)/springt
gesprungen
stäche
stich/stecht
gestochen
steckte
■sieck(e)/steckt
gesteckt
stünde o stände
steh/steht
gestanden
stähle
stiehl/stehlt
gestohlen
stiege
s te igf e (/steigt
gestiegen
stürbe
stirb/sterbt
gestorben
stöbe o stiebte
stiebfel/stiebt
gestoben o
gestiebt
stänke
stinkiej/stinkt
gestunken
stieße
stoß(e)/stoßt
gestoßen
striche
streich(e|/streicht
gestrichen
stritte
strei t( e }/s tre I tet
gestritten
trüge
trag(e)/tragt
getragen
träfe
triff/trefft
getroffen
triebe
treib(e)/treibt
getrieben
träte
tritt/tretet
getreten
tröffe
trief(e)/trieft
getrieft ogeh
getroffen
tränke
trink/trinkt
getrunken
tröge
trüg|e)/trügt
getrogen
täte
tu|e)/tut
getan
überäße
überiss/überesst
übergessen
verböte
verbiet(e)/verbietet
verboten
verbräche
verbrich/verbrecht
verbrochen
verdürbe
verdirb/verderbt
verdorben
verdingte
verdingiej/verdingt
verdungen o
verdingt
verdrösse
verdrieß|e)/verdrießt verdrossen
vergäße
vergiss/vergesst
vergessen
verhaute
verhauje|/verhaut
verhauen
verlöre
verlierfej/verliert
verloren
verlösche
veriisch/verlöscht
verloschen
verriete
verrat|e)/verratet
verraten
verschlisse
verschleißte)/
verschleißt
verschlissen
verstünde o
verstände
verstehlc)/versteht
verstanden
verwendete
venvendle'i/
verwendet o
verwendet
verwandt
verziehe
verzeihiej/verzeiht
verziehen
wüchse
wachste |/\vachst
gewachsen
wogte o wägte
wägjej/wägt
gewogen
wüsche
waschfel/wascht
gewaschen
webte o geh
web(e)/webt
gewebt o geh
wöbe
gewoben
wiche
weichlej/weicht
gewichen
wiese
weiste.l/weist
gewiesen
wendete
wend(e)/wendet
gewendet o
geh gewandt
würbe
wirb/werbt
geworben

744
Infinitiv
2./3. Pers. Sing.
Präsens
3. Pers. Sing.
Präteritum
werfen
wirfst/wirft
warf
wiegen
= auf Waage
wiegst/wiegt
wog
winden
= schlingen
windest/windet
wand
winken
winkst/winkt
winkte
wissen
/. Pers. weiß
weißt/weiß
wusste
wringen
wringst/wringt
wrang
ziehen
ziehst/zieht
zog
zwingen
zwingst/zwingt
zwang
Konjunktiv II
Imperativ
Sing./Pl.
Partizip
Perfekt
würfe
wirf/werft
geworfen
wöge
wieg(e)/wiegt
gewogen
wände
wind(e)/windet
gewunden
winkte
wink(e)/winkt
gewinkt o dial
gewunken
wüsste
wisse //ter/wisset
liter
gewusst
wränge
wring(e)/wringt
gewrungen
zöge
zieh(e)/zieht
gezogen
zwänge
zwing(e)/zwingt
gezwungen

745
Die Hilfsverben sein, haben und werden
Спомагателните глаголи съм, имам и ставам
sein
Präsens
Präteritum
bin
war
bist
warst
ist
war
sind
waren
seid
wart
sind
waren
Futur
Konjunktiv I
werde sein
sei
wirst sein
seist
wird sein
sei
werden sein
seien
werdet sein
seiet
werden sein
seien
haben
Präsens
Präteritum
habe
hatte
hast
hattest
hat
hatte
haben
hatten
habt
hattet
haben
hatten
Futur
Konjunktiv I
werde haben
habe
wirst haben
habest
wird haben
habe
werden haben
haben
werdet haben
habet
werden haben
haben
werden
Präsens
Präteritum
werde
wurde
wirst
wurdest
wird
wurde
werden
wurden
werdet
wurdet
werden
wurden
Futur
Konjunktiv 1
werde werden
werde
wirst werden
werdest
wird werden
werde
weiden werden
werden
werdet werden
werdet
werden werden
werden
Perfekt
Plusquamperfekt
bin gewesen
war gewesen
bist gewesen
warst gewesen
ist gewesen
war gewesen
sind gewesen
waren gewesen
seid gewesen
wart gewesen
sind gewesen
waren gewesen
Konjunktiv 11
Imperativ
wäre
wär(e)st
sei
wäre
seien Sie
wären
seien wir
v/är(e)i
seid
wären
seien Sie
Perfekt
Plusquamperfekt
habe gehabt
hatte gehabt
hast gehabt
hattest gehabt
hat gehabt
hatte gehabt
haben gehabt
hatten gehabt
habt gehabt
hattet gehabt
haben gehabt
hatten gehabt
Konjunktiv 11
hätte
Imperativ
hättest
hab|e)
hätte
haben Sie
hätten
haben wir
hättet
habt
hätten
haben Sie
Perfekt
Plusquamperfekt
bin geworden
war geworden
bist geworden
warst geworden
ist geworden
war geworden
sind geworden
waren geworden
seid geworden
wart geworden
sind geworden
waren geworden
Konjunktiv П
würde
Imperativ
•würdest
werd(e)
würde
werden Sie
würden
werden wir
v/ürdet
werdet
würden
werden Sie

746
Die Modalverben
Модални глаголи
können
Präsens
Präteritum
Perfekt
Plusquamperfekt
kann
konnte
habe gekonnt
hatte gekonnt
kannst
konntest
hast gekonnt
hattest gekonnt
kann
konnte
hat gekonnt
hatte gekonnt
können
konnten
haben gekonnt
hatten gekonnt
könnt
konntet
habt gekonnt
hattet gekonnt
können
konnten
haben gekonnt
hatten gekonnt
Futur
Konjunktiv I
Konjunktiv II
werde können
könne
könnte
wirst können
könnest
könntest
wird können
könne
könnte
werden können
können
könnten
werdet können
könn(e)t
könntet
werden können
können
könnten
dürfen
Präsens
Präteritum
Perfekt
Plusquamperfekt
darf
durfte
habe gedurft
hatte gedurft
darfst
durftest
hast gedurft
hattest gedurft
darf
durfte
hat gedurft
hatte gedurft
dürfen
durften
haben gedurft
hatten gedurft
dürft
durftet
habt gedurft
hattet gedurft
dürfen
durften
haben gedurft
hatten gedurft
Futur
Konjunktiv I
Konjunktiv II
werde dürfen
dürfe
dürfte
wirst dürfen
dürfest
dürftest
wird dürfen
dürfe
dürfte
werden dürfen
dürfen
dürften
werdet dürfen
dürf(e)t
dürftet
werden dürfen
dürfen
dürften
mögen
Präsens
Präteritum
Perfekt
Plusquamperfekt
mag
mochte
habe gemocht
hatte gemocht
magst
mochtest
hast gemocht
hattest gemocht
mag
mochte
hat gemocht
hatte gemocht
mögen
mochten
haben gemocht
hatten gemocht
mögt
mochtet
habt gemocht
hattet gemocht
mögen
mochten
haben gemocht
hatten gemocht
Futur
Konjunktiv I
Konjunktiv II
werde mögen
möge
möchte
wirst mögen
mögest
möchtest
wird mögen
möge
möchte
werden mögen
mögen
möchten
werdet mögen
mög(e)t
möchtet
werden mögen
mögen
möchten

747
Die Modalverben
Модални глаголи
müssen
Präsens
Präteritum
Perfekt
Plusquamperfekt
muss
musste
habe gemusst
hatte gemusst
musst
musstest
hast gemusst
hattest gemusst
muss
musste
hat gemusst
hatte gemusst
müssen
mussten
haben gemusst
hatten gemusst
müsst
musstet
habt gemusst
hattet gemusst
müssen
mussten
haben gemusst
hatten gemusst
Futur
Konjunktiv I
Konjunktiv II
werde müssen
müsse
müsste
wirst müssen
müssest
müsstest
wird müssen
müsse
müsste
werden müssen
müssen
müssten
werdet müssen
müss|e)t
müsstest
werden müssen
müssen
müssten
sollen
Präsens
Präteritum
Perfekt
Plusquamperfekt
soll
sollte
habe gesollt
hatte gesollt
sollst
solltest
hast gesollt
hattest gesollt
soll
sollte
hat gesollt
hattet gesollt
sollen
sollten
haben gesollt
hatten gesollt
sollt
solltet
habt gesollt
hattet gesollt
sollen
sollten
haben gesollt
hatten gesollt
Futur
Konjunktiv I
Konjunktiv 11
werde sollen
solle
sollte
wirst sollen
sollest
solltest
wird sollen
solle
sollte
werden sollen
sollen
sollten
werdet sollen
soll(ejt
solltet
werden sollen
sollen
sollten
wollen
Präsens
Präteritum
Perfekt
Plusquamperfekt
will
wollte
habe gewollt
hatte gewollt
willst
wolltest
hast gewollt
hattest gewollt
will
wollte
hat gewollt
hatte gewollt
wollen
wollten
haben gewollt
hatten gewollt
wollt
wolltet
habt gewollt
hattet gewollt
wollen
wollten
haben gewollt
hatten gewollt
Futur
Konjunktiv I
Konjunktiv 11
werde wollen
wolle
wollte
wirst wollen
wollest
wolltest
wird wollen
wolle
wollte
werden wollen
wollen
wollten
werdet wollen
woll(e)t
wolltet
werden wollen
wollen
wollten

748
Die Zahlwörter
Grundzahlen
null
einer, eine, eins;
ein, eine, ein
zwei
drei
vier
fünf
sechs
sieben
acht
neun
zehn
elf
zwölf
dreizehn
vierzehn
fünfzehn
sechzehn
siebzehn
achtzehn
neunzehn
zwanzig
einundzwanzig
zweiundzwanzig
dreiundzwanzig
vierundzwanzig
fünfundzwanzig
dreißig
vierzig
fünfzig
sechzig
siebzig
achtzig
neunzig
hundert
hundert(und)eins
hundert(und)zwei
hundert(und)zehn
hundert(und)zwanzig
hundert(und)neunundneunzig
zweihundert
zweihundert[und)eins
zweihundertfundjzweiundzwanzig
dreihundert
Числа
числитслни бройни
нула
едно
две
три
четири
пет
шест
седем
осем
девет
десет
единайсет
дванайсет
тринайсет
четиринайсет
петнайсет
шестнайсет
седемнайсет
осемнайсет
деветнайсет
двадесет
двадесет и едно
двадесет и две
двадесет и три
двадесет и четири
двадесет и пет
тридесет
четиридесет
петдесет
шестдесет
седемдесет
осемдесет
деветдесет
сто
сто и едно
сто и две
сто и десет
сто и двадесет
сто деветдесет и девет
двеста
двеста и едно
двеста двадесет и две
триста
0
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
30
40
50
60
70
80
90
100
101
102
110
120
199
200
201
222
300

749
vierhundert
400
четиристотин
fünfhundert
500
петстотин
sechshundert
600
шестстотин
siebenhundert
700
седемстотин
achthundert
800
осемстотин
neunhundert
900
деветстотин
tausend
1 000
хиляда
tausend(und)eins
1 001
хиляда и едно
tausend(und)zehn
1 010
хиляда и десет
tausend(und)einhundert
1 100
хиляда и сто
zweitausend
2 000
две хиляди
zehntausend
10 000
десет хиляди
hunderttausend
100 000
сто хиляди
eine Million
1 000 000
един милион
zwei Millionen
2 000 000
два милиона
zwei Millionen fünfhunderttausend
2 500 000
два милиона и петстотин хиляди
eine Milliarde
1 000 000 000
един милиард
eine Billion
1 000 000 000 000
един трилион
eine Billiarde
1 000 000 000 000 000
един квадрилион
Ordnungszahlen
(der, die, das)
erste
zweite
dritte
vierte
fünfte
sechste
siebte
achte
neunte
zehnte
elfte
zwölfte
dreizehnte
vierzehnte
fünfzehnte
sechzehnte
siebzehnte
achtzehnte
neunzehnte
zwanzigste
einundzwanzigste
zweiundzwanzigste
dreiundzwanzigste
dreißigste
1.
1
2.
2
3.
3
4.
4
5.
5
6.
6
7.
7
8.
8
9.
9
10.
10
11.
11
12.
12
13.
13
14.
14
15.
15
16.
16
17.
17
18.
18
19.
19
20.
20
21.
21
22.
22
23.
23
30.
30
числителни редни
първи(-а,-о)
втори(-а.-о)
трети (-а,-и)
четвъртина,-о)
пети(-а,-о)
шести (-а,-о)
еедми(-а,-о)
осми(-а.-о)
девети(-а,-о)
десети(-а.-о)
сдинпйсти(-а.-о)
дванайсти(-а.-о)
тринайсти(-а.-о)
четиринайсти(-а.-о)
петнайсти(-а.-о)
шестнайсти(-а,-о)
седемнайсти(-а.-о)
осемнайсти(-а i-o)
деветнайсти(-а,-о)
двадесетима,-о)
двадесет и първи(-а,-о)
двадесет и втори(-а.-о)
двадесет и трети(-а.-о)
тридесетима,-о)

750
einunddreißigste
31.
31
тридесет и пърии(-а,-о)
zweiunddreißigste
32.
32
тридесет и вторн(-а.-о)
vierzigste
40.
40
четиридесети(-а.-о)
fünfzigste
50.
50
петдесети(-а.-о)
sechzigste
60.
60
шестдесети (-а,-о)
siebzigste
70.
70
седемдесетима,-о)
einundsiebzigste
71.
71
седемдесет и първи(-а.-о)
zweiundsiebzigste
72.
72
седемдесет и втори(-а.-о)
achtzigste
80.
80
осемдесети(-а.-о)
einundachtzigste
81.
81
осемдесет и първи(-а,-о)
zweiundachtzigste
82.
82
осемдесет и втори(-а.-о)
neunzigste
90.
90
деветдесети(-а,-о)
einundneunzigste
91.
91
деветдесет и първи(-а.-о)
neunundneunzigste
99.
99
деветдесет и девети(-а,-о)
hundertste
100.
100
стотен (-на, -но)
hundertunderste
101.
101
сто л първи(-а.-о)
hundertundzehnte
110.
110
сто и десети(-а,-о)
hundertundfünfundneunzigste
195.
195
сто деветдесет и пети(-а,-о)
zweihundertste
200.
200
двестотен(-на, -но)
dreihundertste
300.
300
тристотен(-на, -но)
fünfhundertste
500.
500
петстотен(-на, -но)
tausendste
1 000.
1 000
хнляден(-на, -но)
zweitausendste
2 000.
2 000
двехиляден(-на, -но)
millionste
1 000 000.
1 000 000
милионен(-на, -но)
zehnmillionsie
10 000 000.
10 000 000
десетмилионен(-на, -но)
Bruchzahlen
дробни числа
ein halb
1/2
една втора
ein Drittel
1/3
една трета
ein Viertel
1/4
една четвърта
ein Fünftel
1/5
една пета
ein Zehntel
1/10
една десета
ein Hundertstel
1/100
една стотна
ein Tausendstel
1/1000
една хилядна
ein Millionstel
1/1 000 000
една милионна
zwei Drittel
2/3
две трети
drei Viertel
3/4
три четвърти
zwei Fünftel
2/5
две пети
drei Zehntel
3/10
три десети
anderthalb,
1 1/2
едно и половина.
ein(und)einhalb
едно и една втора
zweifundjeinhalb
2 1/2
две и една втора
fünf drei Achtel
5 3/8
пет и три осми
eins Komma eins
M
едно цяло н едно.
едно цяло и една десета

751
Поименна азбука
Das Buchstabieralphabet
Deutsch	Български
А
wie
Anton
A
като
Айтос
В
wie
Berta
Б
като
Бургас
С
wie
Cäsar
B
като
Варна
D
wie
Dora
Г
като
Габрово
Е
wie
Emil
Д
като
Добрич
F
wie
Friedrich
E
като
Елхово
G
wie
Gustav
Ж
като
Жеравна
Н
wie
Heinrich
3
като
Златоград
I
wie
Ida
11
като
Ихтиман
J
wie
Johannes
Й
като
Йонково
К
wie
Kaufmann
K
като
Карлово
L
wie
Ludwig
Л
като
Ловеч
М
wie
Martha
M
като
Монтана
N
wie
Nordpol
H
като
Никопол
0
wie
Otto
o
като
Омуртаг
Р
wie
Paula
П
като
Пловдив
Q
wie
Quelle
p
като
Русе
R
wie
Richard
c
като
София
S
wie
Samuel
T
като
Търново
wie
Siegfried
У
като
Угърчин
Т
wie
Theodor
Ф
като
Филиповци
и
wie
Ulrich
X
като
Хасково
V
wie
Viktor
Ц
като
Царево
W
wie
Wilhelm
4
като
Чирпан
X
wie
Xanthippe
Ш
като
Шумен
Y
wie
Ypsilon
Ш
като
Щръклево
Z
wie
Zeppelin
ъ
като
Ъглсн
b
-
H)
като
Юндола
Я
като
Ябланица

752
Maße und Gewichte
Dezimalsystem
Mega
M
Hektokilo
hk
Myria
ma
Kilo
k
Hekto
h
Deka
da
Dezi
d
Zenti
c
Milli
m
Dezimilli
dm
Zentimilli
cm
Mikro
P
Längenmaße
Seemeile
sm
Kilometer
km
Hektometer
hm
Dekameter
dam
Meter
m
Dezimeter
dm
Zentimeter
cm
Millimeter
mm
Mikron, My
P
Millimikron, -my
mp
Ängströmeinheit
Ä
Flächenmaße
Quadratkilometer
km2
Quadrathektometer
hm2
Hektar
ha
Quadratdekameter
dam2
Ar
a
Quadratmeter
m2
Quadratdezimeter
dm2
Quadratzentimeter
cm2
Quadratmillimeter
mm2
Kubik und Hohlmaße
Kubikkilometer
km3
Kubikmeter
m3
Ster
st
Hektoliter
hl
Dekaliter
dal
Kubikdezimeter
dm3
Liter
1
Deziliter
dl
Zentiliter
cl
Kubikzentimeter
cm3
Milliliter
ml
Kubikmillimeter
mm'1
1 000 000
M
100 000
XK
10 000
-
1 000
K
100
X
10
да
0,1
Д
0,01
c
0,001
M
0,000 1
ДМ
0,000 01
-
0,000 001
MK
1 852 m
-
1 000 m
KM
100 m
XM
10 m
дам
1 m
M
0,1 m
ДМ
0,01 m
CM
0,001 m
MM
0,000 001 m
MK
0,000 000 001 m
MMK
0,000 000 000 1 m
-
1 000 000 m2
KM2
10 000 m2
XM2
xa
100 m2
дам2
a
1 m2
M2
0,01 m2
ДМ2
0,000 1 m2
CM2
0,000 001 m2
MM2
1 000 000 000 m3
KM3
1 m3
M3
0,1 m3
ХЛ
0,01 m3
дал
0,001 m3
ДМ3
л
0,000 I m3
«л
0,000 01 m3
сл
0,000 001 m3
см3
0,000 001 m:i
мл
0,000 000 001 m-1
мм3
Мерки и теглилки
десетична система
мега
хектокило
мириада
кило
хекто
дека
деци
санти
мили
децимили
сантимили
микро
мерки за дължина
морска миля
километър
хектометър
декаметър
метър
дециметър
сантиметър
милиметър
микрон
милимикрон
ангстрьом
мерки за повърхнипа
квадратен километър
квадратен хектометър
хектар
квадратен декаметър
ар
квадратен метър
квадратен дециметър
квадратен сантиметър
квадратен милиметър
мерки за обем
кубичен километър
кубичен метър
хектолитър
декалитър
кубичен дециметър
литър
децилитър
сантилитър
кубичен сантиметър
милмлитър
кубичен милиметър

753
Gewichte
Tonne
t
1000 kg
T
мерки за маса
тон
Doppelzentner
q
100 kg
U
центнер
Kilogramm
kg
1 000 g
КГ
килограм
Hektogramm
hg
100 g
xr
хектограм
Dekagramm
dag
10g
даг
декаграм
Gramm
g
1 g
r
грам
Karat
•
0,2 g
KT
карат
Dezigramm
dg
0,1g
ДГ
дециграм
Zentigramm
cg
0,01 g
er
сантиграм
Milligramm
mg
0,001 g
МГ
милиграм
Mikrogramm
Pg, Y
0,000 001 g
МКГ
микрограм
Temperaturumrechnung
Преизчисляване на температурата
Fahrenheit
- Celsius
Celsius
- Fahrenheit
Фаренхайт
- Целзий
Целзий
- Фаренхайт
°F
“С
°с
°F
0
-17,8
-10
14
32
0
0
32
50
10
10
50
70
21,1
20
68
90
32,2
30
86
98,4
37
37
98,4
212
100
100
212
Zur Umrechnung 32 abziehen und mit 5/9 multipli- Zur Umrechnung mit 5/9 multiplizieren und 32
zieren-	addieren.
За преизчисляване na температурата от градуси За преизчисляване на температурата от градуси
по Цслзии в градуси по Фаренхайт извадете 32 по Фаренхайт в градуси по Целзий разделете
и умножете по 5/9.	на 9/5 „ прибавете 32.
("F
32) X 5
= "С
”С х 9
32 = ‘F
9
5

754
Deutschland
Länder (und Hauptstädte)
Baden-Würtemberg
(Stuttgart)
Bayern
(München)
Berlin
(Berlin)
Brandenburg
(Potsdam)
Bremen
(Bremen)
Hamburg
(Hamburg)
Hessen
(Wiesbaden)
Mecklenburg-Vorpommern
(Schwerin)
Niedersachsen
(Hannover)
Nordrhein-Westfalen
(Düsseldorf)
Rheinland-Pfalz
(Meinz)
Saarland
(Saarbrücken)
Sachsen
(Dresden)
Sachsen-Anhalt
(Magdeburg)
Schleswig-Holstein
(Kiel)
Thüringen
(Erfurt)
Österreich
Bundesländer (und Hauptstädte)
Burgenland
(Eisenstadt)
Kärnten
(Klagenfurt)
Niederösterreich
(St. Pölten)
Oberösterreich
(Linz)
Salzburg
(Salzburg)
Steiermark
(Graz)
Tirol
(Innsbruck)
Vorarlberg
(Bregenz)
Wien
(Wien)
Германия
федерални провинции (и столици)
Баден-Вюртемберг
(Щутгарт)
Бавария
(Мюнхен)
Берлин
(Берлин)
Бранденбург
(Потсдам)
Бремен
(Бремен)
Хамбург
(Хамбург)
Хесен
(Висбаден)
Мекле-нбург-Предна Померания
(Швернн)
Долна Саксония
(Хановер)
Северен Рейн-Вестфалия
(Дюселдорф)
Ренания-Пфалц
(Майнц)
Саарска област
(Саарбрюкен)
Саксония
(Дрезден)
Са ксония-Анхалт
(Магдебург)
Шлезвиг-Холщайн
(Кил)
Тюрингия
(Ерфурт)
Австрия
федерални провинции (и столици)
Бургенланд
(Айзеищат)
Каринтия
(Клагенфурт)
Долна Австрия
(Санкт Пьолтен)
юрна Австрия
(Линц)
Залцбург
(Залцбург)
Щирия
(Грац)
Тирол
(Инсбрук)
Форарлберг
(Брегенд)
Виена
(Виена)

755
Die Schweiz
Kantone (und Hauptorte)
Швейцария
Кантони (и главни градове)
Aargau
(Aarau)
Appenzel Außerrhoden
(Herisau)
Appenzel Irmerrhoden
(Appenzel)
Basel-Land
(Liestal)
Basel-Stadt
(Basel)
Bern
(Bern)
Freiburg
(Freiburg)
Genf
(Genf)
Glarus
(Glarus)
Graubünden
(Chur)
Jura
(Deldmont)
Luzern
(Luzern)
Neuenburg
(Neuenburg)
Sankt Gallen
(Sankt Gallen)
Schaffhausen
(Schaffhausen)
Schwyz
(Schwyz)
Solothurn
(Solothurn)
Tessin
(Bellinzona)
Thurgau
(Frauenfeld)
Unterwalden nid dem Wald
(Stans)
Unterwalden ob dem Wald
(Sarnen)
Uri
(Altdorf)
Waadt
(Lausanne)
Wallis
(Sitten)
Zug
(Zug)
Zürich
(Zürich)
Аргау
(Арау)
Апенцел Аусероден
(Херизау)
Апенцел Инероден
(Апенцел)
Базел-окръг
(Лизтал)
Базсл-град
(Базел)
Берн
(Берн)
Фрибург
(Фрибург)
Женева
(Женева)
Епарус
(Diapyc)
Граубюнден
(Кур)
Юра
(Дслсмонт)
Люцерн
(Люцерн)
Нюшател
(Нгашател)
Санкт Huieii
(Санкт Hüten)
Шафхаузен
(Шафхаузен)
Шпиц
(Швнц)
Солотурн
(Солотурн)
Ти НИНО
(Белинзона)
Тургау
(Фрауенфелд)
Унтервалден нид дем Валд
(Щанс)
Унтервалден об дем Валд
(Сарнен)
Урп
(Алтдорф)
Во
(Лозана)
Вале
(Спои)
Цуг
(Цуг)
Цюрих
(Цюрих)

756
Falsche Freunde
,Falsche Freunde“ sind Wörter der fremden
Sprache, die Wörtern der eigenen Sprache for¬
mal und lautlich mehr oder weniger ähnlich
sind, aber eine mehr oder weniger verschiedene
Bedeutung haben. Genauere Information über
die Übersetzungen finden Sie im Wörterbuch.
Значение на
deutsch
немската дума
агенция ж.
Agentur /
представителство ср
висшист м
Akademiker m
действителен залог i.ing
Aktiv n
тревога ж
Alarm т
възвръщам се,
sich amortisieren
изплащам се
КОСТЮМ М
Anzug т
слаг ам апост роф
apostrophieren
цирков артист
Artist m
бивам повишен.
avancieren
издигам се
1. кутия ж, консерва ж
Dose f
2. контакт м тесн
дубльор(ка) ж(ж)
Double n
специален, отделен
extra adj
бъчва ж, буре ср
Fass n
пърля
gasieren
1. търговия ж
Geschäft n
2. магазин м
3. фирма ж
част ж,глава ж
Kapitel n
(от книга)
1. карабина ж
Karabiner m
2. закачалка ж с пружина
керван м
Karawane f
1. инкасирам,
kassieren
прибирам (пари)
2. вземам, конфискувам
3. подавам касационна
молба jur
падеж м име
Kasus m
бисквита ж
Keks mon
комисия ж
Kommission f
1. объркан (случай)
konfus adj
2. смутен (човек)
фалит м.
Konkurs m
несъстоятелност ж
сътрудничество ср
Kooperation f
лечение ср
Kurf
фалшиви приятели
..Фалшиви приятели“ са думи от чужд език,
които повече или по-малко приличат по
форма и звучене на думи от собствения ни
език, но имат повече или по-малко различ¬
ни значения. По-подробна информация за
преводите ще намери те в речника.
bulgarisch
Bedeutung des
bulgarischen Wortes
агентура ж
1.	Geheimdienst m
2.	Mitarbeiter m einer
Agentur
академикм
Akademiemitglied m
актив м
1.	ein Aktiva pl,
Aktivbestand m
2.	Verdienst m
аларма ж
Alarmanlage /
амортизирам се
sich abnutzen,
verschleißen
анцугм
Sportanzug m
апострофирам
jdm in die Rede fallen
артист м
Schauspieler m
авансирам
Vorschuss zahlen
доза ж
1.	Dosis/
2.	Portion/
дубьлм
film Einstellung/
екстра
super, prima
фас м
Kippe /
газирам
mit Kohlensäuren versehen
гешефт .и
Schiebung / Spekulation/
капител м
Ален Kapitell п
карабинер м
Karabiniere т, Polizist т
караванаж
Wohnmobil п, Wohnwagen т
касирали
annulieren
казусм
jur, mild Fall т
кекс м
Napfkuchen т
комисиона ж
Provision /
конфузен
конкурсм
peinlich
Wettbewerb m
кооперацияж
1. Genossenschaft /
кур.«
2.	Konsum m
3.	Mehrfamilienhaus n
Jam Pimmel rn

757
Falsche Freunde
.Falsche Freunde' sind Wörter der fremden
Sprache, die Wörtern der eigenen Sprache for¬
mal und lautlich mehr oder weniger ähnlich
sind, aber eine mehr oder weniger verschiedene
Bedeutung haben. Genauere Information über
die Übersetzungen finden Sie im Wörterbuch.
завой м
Kurve/
фенер м
Laterne/
урок м, поука ж
Lektion /
хитрост ж, лукавство ср
List/
1. лотариен билет
Los n
2. жребий м
1. склад м
Magazin n
2. пълнител м (на оръжие)
3. списание ср
4. магазинно предаване
5. кутия ж за диапозитиви
(официална) среща
Meeting n
мъст м, шира ж
Mostm
музикант м любител
Musikant m
махало ср
Pendel n
полюс м
Polm
полиция ж
Polizei /
ПОЛО ср SPORT
Polo n
поща ж
Post/
комнсиона ж
Provision /
тримесечие cp
Quartal п
чувал м, торба ж
Sack т
I... шайба ж, диск .д< тисн
2.	мишена ж spürt, mil
3.	стъкло ср (на прозорец)
4.	филия ж
Scheibe/
1.	сланина ж
2.	тлъстина ж
Speck т
1.	прътпръчка ж
2.	корниз.«
3.	франзела ж
4.	солета ж
Stange/
таблица ж
Tabelle/
резервоар м
Tankm
килим м
Teppich m
потниче ср
Top n
Л: будка ж(за
Trafik/
цигари и вестници)
визнтация ж мт
Visite/
пура ж
Zigarre /
фалшиви приятели
..Фалшиви приятели" са думи от чужд език.
които повече или по-малко приличат по
форма п звучене на думи от собствения ни
език, но имат повече или по-малко различ¬
ни значения. По-подробна информация за
преводите ще намерите в речника.
курва ж
Hure/
латерна ж
Drehorgel / Leierkasten т
лекцияж
Vorlesung/ Vortrag m
лист м
1. Blatt n
2. Bogen m
лос „и
zoo Elch /77
магазин м
Geschäft n, Laden m
митинг м
Kundgebung /
мост м
Brücke /
музикант м
Musiker //?
пендел м
Hängelampe /
полм
Geschlecht n
полицайм
Polizist /77
поло ср
1.	Sport Polo /7
2.	Rollkragenpullover m
пост м
1.	Posten /77
2.	Wache /
3.	Fasten n
4.	Telefonanschluss m
провизииж
Proviant /77, Verpflegung/
квартал м
Viertel n
сак м
Reisetasche /
шайба ж
1.	Tuch Scheibe /
2.	Puck /77 (im Eishockey)
шпек .u
Dauerwurst /
щанга ж
Hantel /
табела ж
1.	Schild п
2.	Tafel/
танк м
Panzer /т?
тепих.и
Matte /
топ м
1.	mil Kanone /
2.	Turm /77 (im Schachspiel)
3.	(Stoff)ballen m
трафик м
1.	Verkehr m
2,	Warenhandel m
визита ж
Besuch /7?
цигара ж
Zigarette /

758
Nützliche Redewendungen
Wie drücke ich mich aus, wenn ich
jemanden begrüßen möchte?
Guten Morgen!
Guten Tag!
Guten Abend!
Grüß Gott!(süc(d)
Hallo!
Grüß dich!
Wie geht es Ihnen/dir?
Wie geht’s?
Wie drücke ich mich aus, wenn ich mich
verabschieden möchte?
Auf Wiedersehen!
Tschüs!
Bis morgen!
Bis später!
Viel Vergnügen!
Gute Nacht!
Grüßen Sie/Grüßle) Frau Schmidt von mir.
Wie drücke ich mich aus, wenn ich eine Bitte
ausdrücken möchte oder mich bedanken
möchte?
Ja, bitte.
Nein, danke.
Danke, sehr gern!
Danke, gleichfalls!
Könnten Sie mir bitte helfen?
Bitte sehr. Gern geschehen.
Vielen Dank.
Das ist doch nicht der Rede wert.
Wie drücke ich mich aus, wenn ich mich
entschuldigen möchte oder mein Bedauern
ausdrücken möchte?
Entschuldigung!
Ich muss mich entschuldigen.
Es [o Das] tut mir Leid.
Es war nicht so gemeint.
Schade!
Wie drücke ich mich aus, wenn ich jemanden
beglückwünschen oder jemandem Erfolg
wünschen möchte?
Herzlichen Glückwunsch!
Viel Erfolg!
Viel Glück!
Gute Besserung!
Schöne Ferien!
Frohe Ostern!
Frohe Weihnachten und ein gutes neues Jahr!
Guten Rutsch!
Alles Gute zum Geburtstag!
Meine besten Wünsche zum Geburtstag!
Ich drücke dir die Daumen.
Полезни изрази
Как да сс изразя, когато искам да поздравя
някого?
Добро утро!
Добър ден!
Добър вечер!
Добър ден!
Здравей/те!
Привет!
Как сте/си?
Как си?
Как да сс изразя, когато искам да сс
сбогувам?
Довиждане!
Чао!
До утре!
Доскоро!
Приятно прекарване!
Лека нощ!
Поздравете/Поздрави г-жа Шми г от мен.
Какво да кажа, когато искам да изразя молба
или благодарност?
Да, благодаря.
Не, благодаря.
Благодаря, с (голямо) удоволствие!
Благодаря, подобно!
Моля, бихте ли ми помогнали?
Моля. Няма защо.
Много благодаря.
Не си струва да говорим за това.
Как да се изразя, когато искам да се извиня
или да изразя съжалението си?
Извинете!/Извинявай!
Моля за извинение.
Съжалявам (много).
Нямах предвид това..
Не исках да Ви/те засегна.
Жалко!
Как да се изразя, когато искам да честитя
псщо на някого или да му пожелая успех?
Сърдечни благопожелания!
(Желая) Много успех!
Много щастие!
Скорошно оздравяване!
Приятно прекарване на отпуската/ваканцията
Честит Великден!
Весело прекарване на великденските
празници!
Весела Коледа и честита нова година!
Добър старт в новата година!
Честит рожден ден!.
Всичко най-хубаво за рождения Ви/ти ден!
(Приеми) Моите най-добри пожелания за
рождения Ви/ти ден!
Стискам ти палци.

759
Wie drücke ich mich aus, wenn ich etwas
über mich erzählen möchte?
Ich heiße...
Ich bin Biügarin./Ich komme aus Bulgarien.
Ich wohne in Varna.
Das ist in der Nähe von ...
Das ist nördlich/südlich/westlich/östlich von ...
Ich mache hier Urlaub/Ferien.
Ich besuche hier einen Sprachkurs.
Ich bin Austauschschüler(in).
Ich bin mit dem/meinem Fußballverein hier.
Ich bleibe einen Tag/fünf Tage/
eine Woche/zwei Wochen.
Im Moment/Während meines Aufenthalts
wohne ich in/bei...
Mein Vater arbeitet (als ...) bei ...
Meine Mutter ist...
Ich habe eine Schwester/zwei Schwestern
(und einen Bruder/zwei Brüder).
Ich besuche die Hauptschule/
Realschule/das Gymnasium in ...
Ich gehe in die ... Klasse.
Ich bin ... (Jahre alt).
Ich spiele gern Fußball/Schach.
Wie drücke ich mich aus, wenn ich etwas
über andere erfahren möchte?
Wie heißt du?
Woher kommst du?
Wo wohnst du?
Wo ist/liegt das?
Was machst du hier?
Wie lange bleibst du hier?
Was macht dein Vater? Wo arbeitet er?
Was macht deine Mutter? Wo arbeitet sie?
Hast du Brüder oder Schwestern?
In welche Klasse/Schule gehst du?
In der wievielten Klasse bist du?
Wie alt bist du?
Was machst du gerne?
Was sind deine Hobbys?
Wie drücke ich mich aus, wenn ich
der gleichen Meinung bin?
(Das) stimmt'/Genau!
Ich auch (nicht)!
Ja, das finde ich auch gut/töll/Klasse/
Spitze/super!
Wie drücke ich mich aus, wenn ich nicht
der gleichen Meinung bin?
(Das) stimmt doch gär nicht!
Nein!
Doch!
Nein, den finde ich blöd/doof/ätzend!
Wie drücke ich mich aus, wenn ich meine
Meinung sagen will?
Ich glaube/denke/meine/finde, dass...
Ich glaube/denke/meine/fjnde nicht, dass...
Meiner Meinung nach ...
Как да cc изразя, когато искам да разкажа
пешо за себе си?
Казвам се ...
Аз съм българка. /Аз съм от България.
Живея във Варна.
Това се намира близо до ...
Това е северно/южно/западно/източно от ...
Тук прекарвам отпуската/ваканцията си.
Тук съм на езиков курс.
Аз съм курсист(ка) на разменни начала.
Тук съм с моя футболен клуб.
Ще остана един ден/пет дни/
една седмнца/две седмици.
В момента/По време на престоя си тук
живея в/при ...
Баща ми е работи (като ...) в ...
Майка ми е ... (по професия).
Имам една сестра/две сестри
(и един брат/двама братя).
Уча в основно учнлище/средно училище/
гимназията в...
Уча в... клас.
Аз съм на ... години.
Обичам да играя футбол/шах.
Как да сс изразя, когато искам да научи
нещо за другите?
Как се казваш?
Откъде си?
Къде живееш?
Къде се намира това?
По какъв повод си тук?
С какво се занимаваш тук?
Колко време ще останеш тук?
Какъв е баща ти по професия? Къде работи?
Каква е майка ти по професия? Къде работи?
Имаш ли братя или сестри?
В кой кдас/кое училище учиш?
В кой клас си?
На колко си години?
Какво обичаиг да нравиш?
Кои са любимите ти занимания?
Как да сс изразя, когато съм на същото
мнение?
Така е!/Точно така!
Аз също (не)!
Да, и аз считам това за добро/прекрасно/
ндеално/върха/супер!
Как да се изразя, когато пе съм на същото
мнение?
(Това) изобщо не е вярно!
Не!
Напротив!
Не, намирам го глуиав/тъп/гаден!
Как да сс изразя, когато искам да кажа
мнението си?
Вярвам/мнсля/считам/намирам, че ...
Не вярвам/мнсля/считам/намирам, че ...
Според мен ...

760
Wie drücke ich mich aus, wenn ich dem
anderen zeigen will, dass ich zuhöre?
Echt?
Ehrlich?
Wie drücke ich mich aus, wenn ich nach
dem Weg fragen will?
Entschuldigung, wo ist der/die/das (nächste)...?
Entschuldigung, wie komme ich zur/zum
(nächsten)...?
Können Sie mir sagen/erklären,
wo der/die/das (nächste)... ist?
Wie drücke ich mich aus, wenn ich sagen will,
dass es mir gut geht?
Mir geht's heute echt gut!
Ich bin heute voll gut drauf!
Ich fühle mich heute super/Spitze!
Wie drücke ich mich aus, wenn ich sagen
will, dass es mir schlecht geht?
Mir geht’s heute nicht gut/echt schlecht!
Ich bin heute voll mies drauf!
Ich fühle mich heute echt mies!
Wie drücke ich mich aus, wenn ich sagen will,
dass mir etwas gefällt?
Das ist wirklich super/spitze/klasse/spannend!
Wie drücke ich mich aus, wenn ich sagen will,
dass mir etwas nicht gefällt?
Das ist wirklich blöd/doof/langweilig/ätzend!
Wie drücke ich mich aus, wenn ich einen
Freund/eine Freundin anrufe?
Hallo, Karin, hier ist (der/die)...
Hallo, ich bin’s.
Also dann bis morgen/später/um ... (Uhr)!
Tschüs!/Ciao!
Wie drücke ich mich aus, wenn ich telefoniere?
Guten Tag, Herr/Frau ..., hier ist/spricht...
Kann ich bitte mit... sprechen?
Ist... da/zu Hause?
Soll ich ihr/ihm etwas ausrichten?
Nein, danke. Das ist nicht nötig. Ich rufe später
noch mal an.
Ja, könnten sie ihm/ihr bitte ausrichten/sagen,
dass ...
Vielen Dank! Auf Wiederhören!
Wie drücke ich mich aus, wenn ich auf einen
Anrufbeantworter sprechen muss?
Guten Tag/Hallo! Hier ist ...
Ich wollte (nur) fragen, ob ...
Ich wollte (nur) sagen, dass...
Ich bin (bis... Uhr) unter der Nummer... erreichbar!
Danke und tschüs!
Как да се изразя, когато искам да покажа па
събеседника си, че следя разговора?
Наистина ли?,Така ли?
Вярно?, Честно?
Как да се изразя, когато искам да попитам за
пътя?
Извинете, къде се намира (най-близкият/
близката/близкото),..?
Извинете, как мога да стигна до
(най-близкия/близката/близкото) ...?
Можете ли да ми кажете къде се намира
(най-близкият/близката/блнзкото) ...?
Как да се изразя, когато искам да кажа,
че съм добре?
Днес се чувствам наистина добре!
Днес съм в супернастроение!
Днес се чувствам сунер/върха!
Как да се изразя, когато искам да кажа,
че не съм добре?
Днес не съм добре/съм направо зле!
Днес съм в ужасно настроение!
Днес се чувствам направо ужасно!
Как да се изразя, когато искам да кажа,
че нещо ми харесва?
Това наистина е супер/върха/чудесно/
вълнуващо!
Как да се изразя, когато искам да кажа,
че пещо не ми харесва?
Това наистина е глупаво/тъпо/скучно/гадно!
Как да се изразя, когато звъня на
приятел(ка)?
Здравей, Карин, обажда се ...
Здравей, аз съм.
До утре/скоро/... (часа)!
Дочуване!/Чао!
Как да се изразя, когато телефонирам?
Добър ден, г-н/г-жо ..., обажда се ...
Може ли да разговарям с...?
Дали ... с гам/у дома?
Да ii/му предам ли нещо?
Не, благодаря. Не е необходимо
[или няма нужда). Ще позвъня по-късно.
Да, бихте ли му/й предали/казали, че ...
Много благодаря! Дочуване!
Как да се изразя, когато трябва да оставя
съобщение на тслефонсп секретар?
Добър ден/Здравей/те! Обажда се ...
Исках (само) да попитам дали ...
Исках (само) да кажа, че ...
Можете да ме намерите (до ... часа) на
телефон ...!
Благодаря, дочуване!

761
Floskeln für den Beginn und den
Schluss eines Briefes:
Изрази за начало и край на писмо:
DIE ANREDE
ОБРЪЩЕНИЕ
Sie schreiben:
Когато пишете:
an einen guten Bekannten oder Freund
до добър познат или приятел
Liebe Daniela!
Lieber Christian!
Hallo, Markus!
Скъпа Даниела!
Скъпи Кристиан!
Здравей, Маркус!
Vielen Dank für deinen Brief.
Ich habe mich sehr gefreut von dir zu hören.
Entschuldige/Es tut mir Leid, dass ich so
lange nicht geschrieben habe.
Много благодаря за писмото ти.
Много се зарадвах на писмото ти.
Извинявай/Съжалявам. че не ти писах
толкова дълго.
an jemanden, den Sie gut kennen
до някого, когото познавате добре
Liebe Frau Klein,
Lieber Herr Meisner,
Скъпа госпожо Клайн,
Скъпи господин Манснер,
an Firmen oder Organisation
до фирма или организации
Sehr geehrte Damen und Herren,
Sehr geehrte Frau Meiser,
Sehr geehrter Herr Kreuz,
Уважаеми дами и господа.
Уважаема госпожо Маниер,
Уважаеми господин Кройц,
Ich möchte mich erkundigen, ob ...
Ich möchte nachfragen, ob ...
Würden Sie mir bitte ... schicken.
Бих желал да се информирам дали ...
Бих желал да попитам дали ...
Бихте ли ми изпратили ...
an eine Person, deren Titel Sie kennen
до лице, чиято титла знаете
Sehr geehrter Herr Dr. Müller,
Sehr geehrte Frau Professor (Stein),
Уважаеми господин доктор Мюлср,
Уважаема госпожо професор (Щнйн).

762
Die Grußformel
informell:
Viele herzliche Grüße an euch alle, auch von ...
Bitte grüße auch ... von mir.
Ich würde mich freuen, bald wieder
von dir/euch zu hören.
Grüß’... von mir.
Schreib doch mal wieder.
Hoffentlich höre ich bald wieder etwas von dir.
Mach’s gut!
Bis bald!
Viele liebe Grüße
Viele Grüße
Herzliche Grüße
Mit besten Grüßen
Alles Liebe
Alles Gute, Dein(e) ...
Tschüs!
Ciao!
formell:
In Erwartung Ihrer Antwort verbleibe
ich mit freundlichen Grüßen
Mit freundlichen Grüßen
Mit freundlichem Gruß
sehr respektvoll:
Hochachtungsvoll
Поздравителни изрази
неофициални:
Сърдечни поздрави на всички вас също и от .
Поздрави, моля те, и ... от мен.
Ще се радвам, ако скоро пак ми пишеш/
пишете.
Поздрави ... от мен.
Пиши пак.
Дано скоро пак ми пишеш.
Всичко добро!
Доскоро!
Сърдечни поздрави!
Много поздрави!
Сърдечни поздрави!
С най-добри поздрави!
С обич!
Всичко най-хубаво, твой/я...
Чао!
Чао!
официални:
В очакване на Вашия отговор оставам с
приятелски поздрави
С приятелски поздрави
С приятелски поздрав
много официални:
С (най-голямо) уважение

763
Вашият личен речник

764

НОВ УНИВЕРСАЛЕН РЕЧНИК
НЕМСКО-
БЪЛГАРСКИ
Универсалният речник за тревод и справка
Книгата:
О Думи от ежедневието и бизнеса, важни термини от различни
области
0 Удобни ориентири за намиране на правилния превод
О Полезни приложения
Електронният речник за смартфон и таблет:
0 Лесна инсталация (работи с платформите Android и iÖS)
0 Двупосочен речник с над 398 000 думи, изрази и преводи
0 Бърза и лесна проверка на думите - работи 100% офлайн
0 Озвучаване на немските заглавни думи
0 Специализирани термини от областите икономика, информатика,
право, природни науки, финанси, банково дело
www.pons.bg
Цена: 27,00 лв.
РЕЧНИК
□ i
Download