Патеричните разкази в българската средновековна литература - Николова С.

Автор: Николова С.
Теги: болгария тарихы тарихы урта гасырлар тарихы болгар әдәбияты болгар урта гасыр әдәбияты болгар фәннәр академиясе
Год: 1980
Похожие
Честотен речник на българската разговорна реч
История на Средновековния свят. Том 2
Морски руско-български тълковен речник справочник
Кой кой е в Средновековна България
Текст
                    ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
СВЕТЛИНА НИКОЛОВА
пдтеРичните рд?кд?и в вълглРскдтд оРедновековнд литордтурд
СОФИЯ • 1980
ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
СВЕТЛИНА НИКОЛОВА
пдтеРичните рд?кд?и в вълглРскдтд оРедновековнд литордтурд
СОФИЯ • 1980
УВОД
Патеричните разкази представляват творби, свързани пряко или косвено с живота на монасите. Те са създадени през периода от IV до VII в. на гръцки и латински език като съставна част на няколко сборника, носещи наименованието патерици, или отечници. У нас патериците са преведени още в най-ранния етап от развитието на старобългарската литература — периода до XII в. Произведенията, конто съставят патеричните сборници, се срещат в нашата ръкописна традиция извънредно често. Разпространението им се осъществява по различии начини — понякога те изпълват съдържанието на цели ръкописи, в други случаи се срещат като компактни групи в сбор-ниците със смесено съдържание, а най-често отделяй разкази биват помест-₽ани сред разнородни по форма и съдържание произведения.
Интересът към патеричните творби у нас не се ограничава в рамките на една историческа епоха. Преведени в периода до XII в., те са предмет на особено внимание през XIV в. Разпространението им продължава интен-зивно и през османското иго. Тогава те преминават през популярните дамаскини, за да стигнат до ръкописните сборници, писани от един закъс-нял разпространител на средновековните литературни произведения през XIX в. — даскал Тодор Пирдопски.
Активното преписване на патеричните разкази в продължение на векове свидетелствува, че по своята идейна насоченост те са били близки до духовните интереси на средновековния българин. Израз на подобна близост е и обстоятелството, че сюжетни схеми от патеричните разкази са преми-нали в устното народно творчество. От друга страна, значителното преработ-ване на някои от тези творби в процеса на разпространението им несъмнено е резултат от стремежа на българските книжовници да ги доближат още по-пълно до своите вкусове и разбирания.
Патеричните творби са били така радушно приети у нас не само по-ради идейното си съдържание. Те не са били чужди на българската литература и по своята художествена същност. Не случайно в оригиналната част от нашата стара литература съществуват заемки от патерични произведения. Така например в „Беседа против богомилите" от Презвитер Козма се откриват заимствувания от Скитския патерик.1 Между изворите, от конто черпи монахът Григорий при работата си над житието на Ромил, се на-режда и Синайският патерик от Йоан Мосх.2 Този патерик използува в своето творчество и Константин Костенечки.3
Популярността на патеричните творби в средновековна България, тях-ното идейно и художествено сродство с оригиналните произведения на
1 В. С- Преображенский. Славяно-русский скитский патерик. Опыт историко-би блиографическото исследования Киев, 1909, с. 158—161.
2 П А Сырку Монаха Григория житие преподобного Ромила. — В’ Памятники древней письменности и искусства. Т. CXXXVI. СПб . 1900, с. XVI, 13—14
3 И В Ягич. Рассуждения южнославянской и русской старины о церковно-ставян-ском языке. Исследования по русскому языку, Т. I СПб , 1885—1895. с. 390—571
старата българска литература определят значението им за нашага литера-турна история и дават основания за включването им в историята на бъл-гарската средновековна литература.4 5 *
Тъй като старобългарските патерични сборници са преводни памет-ници, преди да се пристъпи към анализ на проблемите, свързани с тях, необходимо е да бъде дадена обща представа за оригиналните патерици.
В славянската ръкописна традиция патеричните сборници са известии с две названия — патерик и; отечник. Първото от тях повтаря гръцкото наи-менонаниё-л«ткуих<'>', което значи книга на отците или книга за отците, а второго е буквален превод от гръцкия термин. Като се има пред вид, че отци са били наричани монасите, още от означението на сборниците става ясно, че патериците съдържат произведения, в конто се говори за монаси, или произведения, в конто монаси са разказвачи на представените събития. При това положение безспорно е, че създаването на патеричните сборници трябва да се свърже с възникването на монашеството като обществено явление.
Християнското монашество се заражда през III IV в.Б През ранния етап на развитието му негови характерни белези са бягството от обществото, изолираният живот, аскетизмът. Разбира се, те се появяват под непосред-ственото въздействие на действителността. Първите монаси, конто произ-хождат от средата на народа, напускат обществото в знак на недоволство от господствувашия робовладелски социален ред.
Основоположник на християнското монашество е египтянинът Антоний, живял от средата на III до средата на IV в. Въпреки че през неговия живот все още не са установени строги и напълно определени изисквания към монасите, Антоний създава точно фиксирана форма на монашески живот — отшелничеството. Отначало всички монаси живеят сами в пустин-ните местности на Египет. Не след дълго те започват да се обединяват в общини. През IV в. се организират и общежителни манастири. Създател на този тип манастири е монахът Пахомий (282—346). Към 320 г. той пост-роява в Горен Египет, в Тиваида, Тавенисиотския манастир. В него вече съшествуват ясни и категорични правила, определящи задълженията на монасите.
От Египет монашеството проьиьва в Сирия и Палестина. Тук бива възприета и организацията на египетските манастири. Но освен двата установени вече типа — отшелнически и общежителни — в Сирия и Палестина се уреждат и т. нар. лаври. В тях монасите живеят в самостоятелни, отда-лечени една от друга килии, но се подчиняват на един ръководител и се събират заедно за богослуженията.
В разстояние на няколко века монашеството се разпространява широко сред християнското население на споменатите области. Редица манастири и
4 Тук смятам за излишне да излагам полребио основания га за включванего на иревод-ните произведения в историята на старобългарската литература.  апоследък Д. С. Лихачов убедително доказа, че преводннте творби са органически част на южнославянските и източно-славянските средновековни литератури (Д. С. Лихачев. Древнеславянские литературы как система. — В: Славянские литературы. М., 1968, с. 12—14, 46—47; сьшо и в Лит. мнсьл. 1969, кн 1, с. 8 10, 35—36; Развитие русской литературы X—XVII веков, Л., 1973, С. 21—23)-
5 Раннатя история на христианского монашество е предмет на огромен брой изеледвавия. Тук ше споменем само никои от най-важните трудове, обнародвани през последимте десет го-дини . D. J. Chitty. The Desert a city. Ап Introduction to the Study of Egyptian arid Palestinian Monasticism under the Christian Empire- Oxford. 1966, G. Dagron. Le% moines et la rille. Le tronachisme a Constantinople jusqu’au concile de Chalccdolne (451). — In: Travaux et Memoires. T 4. Paris, 1970, p 229— 276; P. van C a u w e n b e r g h. Etude sur les moines d’Egypte depuis le conc’le de Chalcedoine (451) jusqu'a 1’invasion arabe 6640) Pans. 1914 (фо тотигно издание 1973 г.); E. N a I k i n. Saints moines d’Orient. London. 1973.
в История Византии в трех томах. Т- М . 1967, г.. 162-
много монаси стават извънредно популярни далеч извън пределите на местността, в конто се намират. Монашеското съсловие започва да играе важна роля в обществения живот на Византия. През IV в. то е най-актив-ната сила в борбата срещу езичеството. С особен авторитет се ползуват монасите през V в. С тяхното мнение се съобразяват най-висшите държавници. Така например пратеници на император Теодосий II посещават Симеон Стълпник и видният монах дава на правителството съвети по въпросите на църковната политика. През тази епоха монашеството дейно участвува в разприте между монофизитите и диофизитите. Египетските монаси-копти се опитват да осуетят осъждането на монофизитството на Халкидонския събор през 451 г. В Палестина защитниците на отхвърленото учение вдигат бунт, начело на който застава монахът Теодосий. С многоброен отряд той за-владява Ерусалим и завзема властта в Палестина, превръщайки църковните борби в антиправителствено движение. Възстановяването на монофизит-ската църква през VI в. е свързано с дейността на фанатичния монах епископ Яков Варадей. Бързото развитие на източното монашество обаче се прек ьсва през средата на VII в., когато всички най-важни византийски провинции в Азия и Африка окончателно са завладени от арабите.7
Наскоро след възникването на монашеството се появяват и първите литературни произведения, посветени на монасите. Това са цели сборници, съставени от творби, засягаши живота на монасите — патерици, — и жития на най-прочутите от тях.
Първият патерик е посветен на египетските отшелници Той е написан от неизвестен автор на гръцки език и има заглавие 'Н not Afyvmw r&v /iovox&v iowQla.8 Сборникът е съставен в края на IV в. (395—396). Той представлява описание на пътуване из Египет, предприето през 394—395 г. от трупа светски лица, сьпровождани от дякон. Това обстоятелство определи връзката между отделяйте произведения. 'Н хат Aiyvmov i&v цога-%ап' iatoQia се среща доста често в гръцките ръкописи. Свидетелство за го-лемия интерес към него е активното отношение на преписвачите към текста му, който е редактиран няколко пъти. Не случайно още през V в. па терикът е преведен два пъти — на латински език от Руфин Аквилейски (345—411) под заглавие „Historia Monachorum in Aegypto" и на сирийски език.9
7 От този момент центъръг на монашеский живот се премества в Констаитинопол. В столицата се строят ман .стири още от времето на император Константин, обаче те започват да изпълияват важни обществени функции едва след залеза на монашеството в източннте византийски провинции. Столичното монашество е първостепенна обществена сила в периода на иконоборчеството. След средата на VIII в. то се проявява като най-решителен противник на иконоборцнте. Известна е огромната роля, която играе в края на VIII — началото на IX в. вождът на иконопочитателпте, непримиримият и безкомпромпсеи игумен на Студийския ма-настир Теодор Студит. През втората половина на IX и през X в. пай-голямо влияние върху политический живот във Византия оказват провпяциалиитг манат при, между конто с осо-бена популярност се ползуват манастнрите на Олимп в Мала Азия По-късно крепост на монашеството стават атоиските маиастири. Активизиране на обществсната дейност на монасите се наблюдава ирез XIII и XIV в. грез XIII в. те се намесват енергично в кзграждането на отношенията с латинската църква, обявявайки се против к жвото и д i било сьглашателство с нея ; през XIV в. в тяхната среда възниква исихазмът.
8 Становището, че оргиналният текст на този сборник е гръцки. бе убедчтелно зашитсно напоследък от A.-J. Festugi»re. Le probleme Ftteraire de I’Historia Monachorum. — Hermes, 83. 1955, p. 257, 284.
9 E. Preuschen. Palladius und Rufinus. Em Beitrag zur Quellenkur.de des altesten Monchtums. Text und Untersuchungen. Giessen, 1897; R. R e 11 z e ns t e i n. Historia Monachorum und Histona Lausiaca. Eine Studie zur Geschichte des Monchstums und der fruchrist lichen Begriffe Gnostiker und Pneumatiker. Gottingen, 1916; Murphy. Rufinus of Atjuileia (345—411) His life and Works Washington. 1945. A.-J. F e s t u g i ё re. Historia mona
След няколко десетилетия (около 420 г.) също на гръцки език се поя-вява т. нар. Лаиосахбг.10 Негов автор е еленополският епископ Паладий (около 364 — около 430 г.). Той създава своя сборник по поръка на византийский велможа Лавса, от чието име идва и заглавието на този патерик. При написването на Лавсаика авторът може би е използувал в гръцки превод някои коптски извори, с което се обясняват редица белези на творбите. Важни особености на произведенията, включени в Лавсаика, са непосред-ствеността на изложението, разговорният тон, крайната примитивност на синтаксиса, прокарвана до голяма степей съзнателно. Интересно е да се от-бележи, че и тук, както в II х<п Afyvmov тсот ноу'г/ыу loToyia, отделяйте повествования се обединяват от обстоятелството, че са възникнали в ре-зултат на осъществено от автора пътешествие по местата, обитавани от прославени монаси.
Преводите на част от Лавсаика и почти целият първи патерик (прид-ружени от няколко други текста) са обединени в българските ръкописи в
Chorum in Aegupto. Edition critique du texte grec. Bruxelles, 1961 (2. разш. изд. Bruxelles, 1971); Sur une edition de i’Historia Monachorum. — Revue Archeologiqne, 1963, p. 210—215; P. Devos. Fragments copies de .I’Historia monachorum (Vie de s. Jean Lycopolis BHO, 515). — Analecta Bollandiana, 87, 1969, p. 417—440; B. Ry ba. Rufini Histone Monachorum reliquiae Altovadensis. — Studie о rukopisech, 12, 1973, p. 161—173; P. Devos. Les nom-bres dans rHistoria monachorum in Aegypto. Analecta Bollandiana, 92,1974, p. 97—108; и др.
;n C. Butler. The l ausiac History of Palladius. I. Cambridge. 1898; II. Cambridge 1904 (препечатано през 1967 г., Hildesheim, Olms); С H. Turner. The Lausiac History of Palla-dius. — The Journal oi Theological Studies 6 190a, p. 321—355; J. Phokylides. ПаМ-fiios inloKonoc tuvovao/xtos xai rf lavouMq ioiogla. — Xia —i(ov, XII, 1912, p. 398—419, 509—530; A. Lu cot. Palladius. Histoire lausiaque. Texte grec, introduction et traduction franjaise. Paris-1912; W. Bo us set. Komposition und Character der Histona lausiaca. Nachnchten der Gesell schaft der Wiss. zu Gottingen, 1917, p. 173—217; L. Clarke. Palladius The Lausiac History of Palladius. London 1919; Butler. Palladiana. The Lausiac History. Question of text. — The Journal of Theological Studies, 22. 1920, p. 21—35, 138—155, 222 —238 (отделю : Oxford, 1921); W. Bo us set. Zur Komposition der Historia Lausiaca.— Zeitschrift fur d. neutest Wiss., 21, 1922. p 81—98; F. Hal kin J’Histone Lausiaque et les Vies grecques de S. Pacho me. — Analecta Bollandiana, 48, 1930, p. 2Ь7—301; E. Schwartz Palladiana. — Zeitschrift fur d. neutest. Wiss. 36, 1938, p 161—204: G. B. Calvi. La storia Lausica di Palladio. -Salesianum, 1, 1939, p. 268—279, 385-406; 2, 1940, p. 204—223; 3, 1941 p. 129—156; S. Liner. Syntaktische und lexikalische Studien zur Historia Lausiaca des Palladios. Upsala, 1943; R. Dragnet. Le chapitre de Г.Histoire lausiaque* sur les Tabennesiotes derive-t-il d’une source copte. - Museon, LV1I, 1944, p. 53—145; LV1II, 1945, p. 15—95; L’authenticitc du proemium de 1’Histoire lausiaque. — Muston, LIX, 1946, p. 529—534; L'Histoire lausiaque. Une oeuvre ecrite daus 1’esprit d’Evagre. — Revue d’Histoire ecclcsiastique, XLI, 1946, p. 321— 364; XL11, 1947, p. 5—49; Une nouvelle source copte de Pallade: le ch. VIII (Amoun). — Museon, LX, 1947, p. 227—255, Un nouveau temoin du texte G de i’Histoire Lausiaque (Ms. Athenes, 281).— Analecta Bollandiana. 67,1949, p. 300—308; Un texte G de I’Histoire Lausique— Recherches de Science Religieuse, 40, 1952, p. 107—115; D. J. Chitty. Dom Cuthbert Butler, Professor Draguetand the Lausiac history. — The Journal of Theological Studies, N. S., VI, I95o. p. 102—110; R. Dragnet. Butleriaua Une mauvaise cause et son malchan-ceux avocat. — Museon, LXV1II, 1955, p. 238 —255 Un morceau grec inJdit des vies de Pa-chome apparie a un texte d’Evagre en partie inconnu. Mnseon, LXX, 1957, p. 267—306! R. T. Meyer. Lexical problems in Paladins’ Historia Lausiaca. — Studia Patristica. I. Berlin, 1957, p. 44—52; История Византии в трех томах, т. I, с. 420—421; Г. Мav г £ a д IА /у ;. ПаИабю;—In: 6>o»ya*etinX») ry»7»;z>; i'lnvxi.onaif>fla. ’ A&ijt’tu т. 9, 1966, р. 1102—1104; R. Т-Meyer. Proverbs and Puns in Paladius’ Historia Lausiaca. — Studia Patristica, VIII, p. Il (Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 93), 1966, p. 420—423; P. Devos. La .servante de dieu" Poemema d’apres Pallade, la tradition copte et Jean Rufus. Analecta Bollandiana, 87, 1969, p. 189—212 V. 7*. Bov/anoos, I J7. Ваыоъатоь. IlatXaSla Aavtuaxi; forooia. Kel/isvoir, Metdqpgaais. cyoAia McpofA. Msz&pgaoi;, eloayaryi], o%6Ua. ’A&fjvai 1970; A. d e Vogue. Points de contact du chapitre XXXII de I’Histoire Lausiaque avec les ecrits d’Horsiese — Studia Monastica. 13. Barcelona, 1971, n. 2, p. 291—294, B. Berg. The Letter of Palladius in India. — Byzantion XL1V. 1974. p. 5—17. G J. M. Bart elink Palladio La Storia Lausiaca. Testo critico e commento. Milano, 1975. D F. В u c k The Structure of the lausiac History. — Byzantion, XLVI. 1976, 1977, p 292 — 307, n др
един сборник с устойчив състав, означаван в славистиката с термина Египетски патерик.
Животът на египетските монаси е предмет и на стотиците произведения, познати във византологията под името awq &ёу,иата.11 Литературната
11 S. Vai lh с. Les apophtegmata Patrum.— Echos d’Orient, V, 1901, p. 39—46; F. Nan Le chapitre Use'1 avayo^tjzwv ayicov et les sources de la vie de Saint Paul de Thebes. Revue de i'Orient Chretien, 10, 1905, p. 387—417; Histoire des solitaires egyptiens (ms. Coislin 126, fol. 158 qq.). — Revue de I’Orient chretien II (XII), 1907, p. 43—69 ; III (XIII), 1908, p. 47— 66, 266—297; IV (XIV), 1909. p. 357—379; VII (XVII), 1912, p. 204—211, 294- 301: VIII (XVIII), 1913, p. 137—146; В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 11—145; М. Chafne. Le texte original des «Apophthegmes des Peres*.— Melanges de la Faculte Oriental, V, Beyrouth. 1912, p. 541—569; F. Nau. Notes sur le texte original des apophtegmes des peres. — Revue de I’Orient chretien, VIII (XVIII), 1913, p. 208—212; E. Porcher. Les apophtegmes des Peres. Fragments coptes de Paris. —Revue de I’Orient Chretien, VIII (XVIII), 1913, p. 168—182; П. В. Никитин. Греческий «Скитский* Патерик и его древний латинский перевод. — Византийский временник, XXII, 1915—1916, 1916. с. 127—173; A. Wil mart. Le Recueil latin des apophtegmes.— Revue Benedictine, 34,1922, p. 185—198; W. Bo us set. Apophthegmata. Studien zur Geschichte des altesten Monchtums. Tiibingen, 1923; L. V ill ecourt. Une meme parabole commune aux apophthegmes des Peres et a Calila et Dimna — Museon. XXXVi, 1923, p. 243—248; Th. Hermann. Einige beinerkenswerte Fragmente zu den Griechischen Apophthegmata Patrum. — Zeitschrift fur d. neutest. Wiss., 23. <924, p. 102—109 ; W. GemolL Das Apophthegms. Literar-historische Studien Wien, 1924 ; N. v a n W i j k. Das gegenseitige VcrhSltnis einiger Redaktionen der ’Jvdowr a-ylan- /IqMoc und die Entwiekelungsgeschichte des Мёуа Auhm’Aqiot. — Mededeelingen der Koninkliike Akademie van vvetenschappeii, Afdeeling letterkunde, Deel LXXV, serie A, Nr. 4, Amsterdam 1933, p. 91—155; R. Draguet. Le Paterikon de I’Addit 22508 du British Museum. Museon, LX1II, 1950, p 25—46; J. -C- Gut. Remarques sur le texte des Apophthegmata partum.— Recnerches de Science Religieuse. 13, 1955. p. 252—258; Note sur revolution du genre apophtegmatique. — Revue d’Ascetique et de Mystique, 32, 1956, p. 63—68; La collation des douze anachoretes.— Analecta Bollandiana, 76, 1958, p. 419—427; M. Ch a in e le manuscrit de la Version copte en dialecte sahidique des .Apophthegmata Patrum". Le Calre, 1960; J.-C. G u y. Les „Apophthegmata Patrum". In; Theologie de la vie monastique. Paris, 1961. p. 73—83; Recherches sur la tradition grecque des Apophthegmata Patrum. Bruxeiles, 1962 (2 id., 1971); P. Canart. Apophthegmes et recits monastiques dans le ms. 33 d’Ochrida. Analecta Bollandiana, 80. 1962, p. 22 —32. R. Draguet Ala source de deux apophtegmes grecs (PG 65. Jean Colobos 24 et 32). — Byzantion, XXXII, 1962, p. 53—61 : F. v. 1 ilienf eld. Anthropos Pneumatikos—Pater Pneumatophores: Nenes Testament und Apophthegmata Patrum. —Studia Patristica, V (Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur 80). 1962, p. 382—392 J.-M. Sauget, le Paterikon du ms. Minganae Christian Arabic 120 a. — Orientalia Chri« stiana Periodica. XXV111, 1962, p. 402—417; Collectio monastica. Texte ethiopien et traductio! latine par V.Arras. Louvain, 1963 ; Г. .V о >• а x. ’ Antxy&eyftara zdjv lle.zr<jc>v. — In: Hoioxtvtixii~ xal qAxij ёукгхлопш^ыа. T. 2. 'AOfjvai, 1963, p. 1233 — 1240; J. -M. Sauget. La Collectio») d’Apophtegmes du manuscrit 4225 de la Bibliotheque de Strasburg. — Orientalia Christiann Periodica, XXX, 1964, p. 485—509; J. -M. Sauget. Une novelle collection ethiopienne d’Apoc phthegmata Partum. Orientalia Christiana Periodica, XXXI, 1965, 177—182; R. Dragnet-Une section „isalenne* d’apophtegmes dans le Karakallou 251. — Byzantion, XXXV7, 1965, p • 44—61; J. -C. Guy. La tradition manuscrite des Apophtegmata Patrum. Etat present des re’-cberches. — Revue d’Ascetique et de Mystique, XLI. 1965, p. 113—124; Wiesung der Vater-Apophthegmata Patrum atich Gerontikon Oder Alphabeticum genannt. Eingeleitet und Uber-setzt von B. Milier. Freiburg, 1965; M. Д в а л и. Древнегрузинские переводы средневековых новелл. Т. I. Древняя редакция грузинского патерика в переводе Евфимия Афонского по рукописи XI в Тбилиси, 1966; Т. 2 Азбучно-анонимные патерики. Тбилиси, 1974 (на груз, език); Les sentences des Peres du desert. Introduction de D. L. Regnault. Solesmes, 1966; Ch. Astruc. Un recueil de textes ascetique (de 1’abbc Isaie, d’Isaak de Ninivc et du Ps. -Ma-caire): Le Parisianns graecus 915. — Revue d’Ascetique et de Mystique, XLI1,1966. p. 181 —191; P. Canart. Post-Scriptum a „Trois groupes de recits edifiants byzantins*. - Byzantion, XXXVI. 1966, p. 382—385 ;G Garitte Histoires edifiantes georgiennes. Byzantion. XXXVI, 1966, p. 396-423: Patericon ethiopien Texte aethiopieu et Traduction latine par V". Arras. Louvain, 1967: J -M. Sauget. S Abrakos on S Hierax ? A propos de I’apophthegme .Nau 33*. — Analecta Bollandiana, 85. 1967, p 65—74, M. Kaiser Literarische Tr ditionen in den Apophtegmata Patrum. — In Probleme der koptischen Literatur (Wissenschaft Beitrage de« Univ. Martin-Luthen. Halle — Wittenberg, 1968, p. 125—144, F. vonLilienfeld Paulos Zitate und paulinische Gedanken in den Apophthegmata Patrum — In Studia Evangelica. V. Berlin, 1968 ; •F’sus-Logion und Vatersprimh. Die synoptischen Jesus-Reden in der Ausjegung
история на тези творби е крайне неясна. Докато разгледаните два патерика са проучени всестранно, изеледванията върху многобройните алау&ёу-иша все още се намират в стадия на издирване и систематизиране. Твърде много са нерешените въпроси, евързани с тях. Поради това извънредно трудно е да се даде обща представа за сборниците, в конто те са събрани. При сегашното съетояние на проучванията тази представа несъмнено ще бъде до известна степей несигурна.
Кога са написани най-ранните ало<удёуиата, не е известно. Едни учени изказват мнение, че те са възникнали през втората половина на V в.12, други смятат, че датират още от средата и дори от първата половина на IV в.1'* Сигурно е, че подобии произведения биват писани до VII в.
Оформянето на цели сборници от алоф&ёуита не започва едновременно с появата на първите отделяй произведения. Обаче безспорно доказателство за съществуването на такива сборници в една ранна епоха се намира в der Agroikoi der ugyptischen Wiiste nach den Apophthegmata patrum —lu:Studia Byzantina Halle. 1969, p. 169—183; M. P. Д в а л и. Грузинские версии апофтегматичсских сборников.— В: Конференция по вопросам археографии и изучения древних рукописей в Тбилиси. Тезисы докладе Тбилиси, 1969, с. 11—13; J. - М Sauget. Le Paterikon du manuscrit arabe 276 de la Bibliotheque N.itionale de Paris — Museon, LXXXil, 1969, p 363—404; Les sentences des Peres du desert. Nouveau recueil. Apophthegmes inedits ou pen connus. Rassembles et piescntcs par D L. Regnault Solesmes, 1970; G. F r e i r e A versilo latina por Pascasio de Dutne dos Apophthegmata Patrum. T. 1, 2.Coitnbre, 1971 ; Manuscritos das .Sententiae Patrum Aegyptio rurrr de S. Martinho de Dume. — Repertorio de historia de las ciencias eclesiasticas en Espana. T 2 Salamanca, 1971, p. 83—97, С M. Battle Vetera Nova. Vorlaufige kritische Ausgabe bei Fosweyde fehlender VatersprUche.— In: Festschrift B. Bischoff. Stuttgart, 1971, p 32—42; F. von Lilienf eld. Die christliche Unterweisung der Apophthegmata Patrum. — Bulletin de Soc. Archtel. Copte, 1971, p. 85—110; B. Outtier, Un patericon annenien (Vitae Patrum II, p 505—63o). — Museon, I.XXXIV, 1971, p. 299—351 ; J. -M. Sauget. Paul Evergetinos et la Collection alphabetlco-anonyme des .Apophthegmata Patrum*. A propos d’un livre recent —Orientalia Christiana Periodica, XXXVII, 1971, p. 223—235; С M Ba ties. Die Adhortati ones Sanctorum Patrum(Verba seniorum) im lateinischem Mittelalter. Meinster, 1972; L Mor tari. I padri del deserto. Detti. Introduzione, traduzione e note. Roma, 1972; T. 2. Vita e detti dei Padri del Deserto. Roma, 1974; G. Freire Traductions latines des Apophthegmata Patrum — In: Melanges Christine Mohrmann. L’trecht-Antwerpen, 1973, p. 164—171; J. -M Sauget. La version sahidique des Apophthegmata Patrum et son modele grec. — Orientalia Christiana Periodica, XXXIX, 1973. p. 445—453; Un nouveau temoin de collection d’Apophthe-gmata Pairutn: le Paterikon de Sinai Arabe 547. —Museon, LXXXV1, 1973, p. 5—35; A. F V e r h e u I e. Wilhelm Bousset Leben und Werk. Ein theologie-geschichtlicher Versuch. Amsterdam, 1973; A. de Vog tie. L’anecdote pachomienne du Vaticanus Graecus 2091. Sonorigine et ses sources. — Revue d’ ascetique et de Mystique, 43, 1973, p 401—419; M. A u b i n e a u. Sept folios d’apophtegmes dans un ms. d’Oxford: Bodl. Greek Theol. b. 8. — 'Estst. ’Et.. BvL. EsovlXbv, 41, 1974, p. 101 108; D. J. Chitty. The Books of the Old Men. — Eastern Churches Review, VI, 1974, p, 15—21; J. G. Freire. Commonitiones sanctorum patrum. Una nova colecyao de apotegmas. Coimbra, 1974; G. Phil lippart. Vitae Patrum. Trois travaux recents sur d’anciennes traductiones latines. Analecta Bollandiana, 92, 1974, p. 353—365; L. Reg паи It. La pritee continuelle .monologistos" dans la litterature apoplitegmatiquc.— Irenikon, 47. 1974, p. 467—493; .1. -M. Sauget. Un exemplc typique des relations cultu relies entre I’arabe-chretien et I’ethfopien: un Patericon rteeniment publie. — In: IV Congress© Internationale di stndi etiopici. Roma, 1972. T. 1. Roma. 1974,p. 321 388; W. R. Veder. Vijest оstudijskim danima иChevetonu(Belgija). — Slovo 24, 1974, p. 263; G. Cou-illea u. Colloque de Chevetogne sur les Apophtegmes des Peres du Desert. — Revue d’as-cetique et de Mystique, 51, 1975, p. 333—334: M. van Esbroeck. Les apophtegmes dans les versions orientales. — Analecta Bollandiana, 93, 1975, p. 381—389; A. Guillaumont. Le probleme des deux Macaire dans Jes Apophtegmata Patrum.— Irenikon, 48, 1975, p. 41—59; J -C Guy. Bulletin d’histoire de la spiritualite. Le monachisme ancien. — Revue d’ascetique et de Mystique. 51, 1975, p, 323—327: G. Phi lippart. Les .commonitiones sanctorum yatrum* a Bobbio au Xе siecle —Analecta Bollandiana. 93, 1975, p. 28; Les sentences des Peres du desert. Troisieme recueil Tables. Pat D L. Regnault. Solesmes, 1976 ; B. Outiei. I e modfele grec de la traduction georgien des apophtegmes par Euthyme — Analecta Bollandiana 95, 1977, p 119—131.
18 C. Butler The Lausiac History..., I, p. 208—221.
1S F Nau L₽ chapitre Пвр1 ava/topTjT'vv dyttov, p 388—391.
знаменитата книга на патриарх Фотий Mvqk>PIPXc» д PiP'Aiofh'pT). В описанието на №198 Фотий говори за Miya Ae^covdQicr14. Този патерик е съставен вероятно между 470 и 520 г. Такъв сборник засега не е намерен. Новгръцките ръкописи често се помества патерик със заглавие ’Avdtcjy ayiaw pipXo-;. За него в Mv(>u>f}ifft.ov се съобщава, че е извлечение от горния сборник.
riyiaov Pifjkos е съставен не по-късно от 538 г. Що се отнася до състава му, трябва да се отбележи, че включените в него творби са групирани в около двадесет глави според темите, конто засягат.
Сред гръцките книжовници е популярен и друг сборник от алофРЁуцига. В първата му част произведенията са наредени по азбучен ред според имената на монасите-разказвачи. Втората част съдържа творби, в конто не се сочат такива имена. Тук подреждането е основано на тематиката. Този патерик обик-новено носи наименованието ’АжуМуиата т&г riyicov yfQovmv. Може би той е възникнал през VII в. Възможно е азбучно-анонимният сборник да е оформен също като самостоятелно и независимо от ’Л»’Й£о>»' ayluw fiipi.cs извлечение от големия патерик, за който пише Фотий.
Съдържанието на сборниците от алогрОеуиаш обхваща много продължи-телен период от време. Затова не може и дума да става, че техен автор е едно лице. Но авторите ва тези литературни произведения не са оставили имената си и почти невъзможно изглежда те да бъдат установени със сигур-ност. Едва ли някога ще бъдат открити и съставителите на разглеланите два основни вида сборници.
Многочислените аттгрРЁуцта са привличали вниманието на книжовници от различии народности. Още през VI в. те са преведени на латински език. При това стигналите до нас латински сборници, конто са оформени през VI в. — на дякон Пелагий и неговите продължители, на дякон Пасхасий и Мартин от Дюмио,- представят по-старо състояние на сборниците от fcw-rp&Ey/riT’j от съхранените до днес гръцки ръкописи. Освен на латински сборници от бпоу-РЁуцта са познати и на коптски, сирийски, арабски, грузински, арменски и други езици. Известии са и техни старобългарски преводи. Българският превод на ’AvPqcov aylcov fiipi.os се отбелязва в славистиката с термина Скитски патерик, а преводът на ’Anoq>fityiima та>г ayicov ysQovvcm' с названием> Азбучно-Ерусалимски патерик.
През първата четвърт на VII в. бива съставен друг патерик.15 В него е отразен животът на монасите според непосредствени впечатления от посе-
14 За този сборник и нроизлезлите от него ватерици вж. В. С. Преображенский Цит. съч., с. 11—145.
15 За него вж. Луг духовный, — Душеполезное чтение 1896, январь, с. 20—36 ; S. V a i-lhe. Jean Mosh. -Echos d’Orient V, 1901, p. 107—116; H. Gregoire. La vie anonyme de S. Geraslme.— Byzantinische Zeitschrift, 13, 1904, p. 103— 135; И. M. Смирнов. Синайский патерик (Aa/iwr mavpauxos) в древне-славянском переводе. Исследование в 111 частях. Ч. I. Греческий оригинал Патерика со стороны своего текста. Ч. 11. Обзор рукописей славянского перевода Патерика и сравнительный анализ их текста. Сергиев Посад, 1917, с. 1 —143; А. И. Соболевский. Отзыв о труде свяш И. М. Смирнова. — Изв. ОРЯС. т. XXlil, 1921 кн 2, с. 289—295; D.-С. Hesse ling. Jean Moschos. Morceaux chois is du Pre spirituel. Paris. 1931; Th. Nissen. Unbekannte erzahlungen aus dem Pratum spiritu-ale. — ByzantinischeZeitschrift. 47, 1938, p. 350—376; N. H. Baynes. The .Pratum Spiritu-ale“. — О rientalia Christ'ana Periodica, XIII, 1947, p. 404 —414; E. Miooi. 11 Pratum Spri-tuale di Giovanni Mosco. — Orlentaba Christiana Periodica, XVII, 1951, p. 61—9ч , E. M i-hevc —Gabrov ec. Etudes sur la si ntaxe du loannes Moschos. L ubljana, 1950 M. J. Rouet de Journel. Jean Moschus. Le pre spirituel Paris, 1960; G. Garitte La ver sion georgenne du „Ргё spirituel'. — Melange E. Tisserant II (Studi e Testi, 232). Poma, 1964. p, 171—185, M. Д в а л и. Неизвестный фрагмент Лимонария X века, — Вестник Отделения общественных наук АН Грузинской ССР. Серия языка и литературы, 1971, кн 1, с. 167— 172; Е. Mioni. Jean Moschus. — In: Dictionnaire de Spirituality asc6tique et mystique. T.
щения на манастири в Палестина, Сирия и Египет и разкази на техните обитатели. Авторът на този патерик е Йоан Мосх (около средата на VI в.— 634). Доскоро в науката се смяташе за безспорно, че той е гръцки монах от Палестина, написал единствено споменатия патерик. Напоследък обаче грузинските изследователи правят опити да дадат нова представа за лич-ността и творчеството на Йоан Мосх.16 Според тях Йоан е грузинец по народност. Той е наречен Мосх по наименованието на племето месхи, насе-ляващо областта Месхети, която се намира в Югозападна Грузия. Прави впечатление, че тази облает е център на грузинската култура в продълже-ние на редица векове; не случайно от племето месхи произхожда големият грузински поет Шота Руставели, живял през XII в. Благодарение на оживе-ните връзки между Югозападна Грузия и Палестина Йоан Мосх попада в палестинските манастири. В тях овладява така добре гръцки език, че пише литературните си творби едновременно на два езика. Първото си съчине-ние — патеричен сборник — той написва отначало на гръцки език под заглавие	лтвцнапиб?, а след това на грузински език с наслов „Рай*. Този
труд Йоан Мосх завършва окончателно в Синай, поради което получава прозвището Синаит. Това прозвище дава възможност да обясним как се е появило странното на пръв поглед название Синайски патерик, засвидетел-ствувано в най-стария славянски ръкопис от края на XI в. (появило се в ръкописа обаче не преди XIV—XV в.) и прието в славистиката за означение на славянский превод на Аецио? nvevuauxoG. Накрая интересно е да се отбележи посоченото от грузинските учени голямо сходство на Аацсог ^vEvuauxo? с грузинската версия на еднз твърде увлекателна белетристична творба — повестта „Варлаам и Йоасаф", — чието първоначално записване ка-то християнизирана редакция на легендата за Буда под заглавие „Мъдростта на Балавар” е осъществено според тях от Йоан Мосх отначало на грузински, а после на гръцки език. Патерикът на Йоан Мосх не е от най-попу-лярните творби в гръцката ръкописна традиция. Но независимо от това той е преведен изцяло или частично на латински, арабски, италиански, етиоп-ски, арменски и сирийски език.
Към патеричните сборници ще причислим и популярного съчинение на папа Григорий 1 Велики (около 540—604 г.) „Dialog! de vita et miraculis patrum Italicorum et aeternitate animarum".17 При все че византолозите не раз
8. Paris, 1973, р. 632 -640; Н. Chadwick. John Moschus and his friend Sophronius the Sofist. — The Journal of Theological Studies, XXV, 1974, p. 41—74; Ph. Pattenden. The Text of the P.atum Spirituale. — The Journal of Theological Studies, XXVI, 1975, p. 38—54.
ll! Ш. И. Нуцубидзе. К происхождению греческого романа .Варлаам и Йоасаф". Тбилиси, 1956, с. 94—142; История грузинской философии. Тбилиси, I960 с. 149—152, 180— 211, 241—268; К происхождению греческого романа .Варлаам и Йоасаф" (Обзор критических замечаний). — Византийский временник, XVII, I960, с. 250—257; и др.
М. Jugie. Le passage des Dialogues de saint Gregoire relatif a la procession du Saint-Esprit. — Echos d’Orient, XI, 1908, p. 321—331; B. Calatti. Dialogiri di s. Gregorio Magno. Tentative di indagine di spiritualita monastica. — Vita monastica, XI, 1957, p. 61—70; F r. Hal kin. Le pape s. Gregoire ie Grand dans 1’hagiographie byzantine. — OrieihuLa Christiana Periodica, XXI 1955, p 109—114; Ch. Chazottes. Gregoire le Grand. Paris, 1958; W. F. Bolton. The Supra-Historical Sense in the Dialogues of Gregory. — Aevuin. XXXIII, 1959. p. 206—213; B. de Gaifficr. Les heros des Dialogues de Gregoire le Grand inscrits au nombre des saints; en appendice A propos des saints du livre II des Dialogues. Analecta Bollandiana, 83, 1965, p. 53—74. F Tateo. La struttura dei dialoghi di Gregorio Magno. — Vetera Chiistianoruni, 1965 2, p. 101—127; G Dufner Die Dialoge Gregors des Grossen im Wandel der Zeiten und Sprachen Padoue, 1968 , G. P h i I i p p a r t. Un petit fragment des dialogues de S. Gregoire. — Analecta Bollandiana, 88, 1970. p. 22, M- Gatch The Fourth Dialogue of Gregory the Great. Some Problems of Interpretation. — Studia Patnsti са, X (Texte und Untersuchungen zur Geschichtc der altchristlichen Literatur, 107), 1970, p. 77—83, V. R e c < h i a La visione di S Benedetto e la compositio del secondo libro des Dia
глеждат тона съчинение като патеричен сборник, основателно в славистика-та то се счита за патерик поради жанровата еднородност на включените в него творби с патеричните произведения. Този патерик е написан на латински език през 593—594 г. Между 741 и 752 г. папа Захарий го превежда на гръцки език под заглавие hdzoyot ioroQiwl tibqI noi.neia^ fiiatpoQmv natifxov tv тц’ТтаТла dialai/yjanwv. Славянският превод на A af.oyoi iotooikoI се означава от славистите с термина Римски патерик. Що се отнася до структурата на сборника, тя се отличава~до известна степей от строежа на другите пате-рици. Произведенията са разпределени в четири големи дяла според тема-тиката си. Връзката между творбите обаче е твърде своеобразна. Патери-кът е изграден като диалог между Григорий и дякона Петър. Петър задана различии въпроси, в отговор на конто Григорий привежда едно или ня-колко отделни произведения, засягащи живота на италианското духовенство. Диалозите на папа Григорий са доста разпространени в гръцката книжнина. От гръцки те са преведени твърде рано на арабски (през 779 г), а също на грузински език (през 1011 г.)
Оформени като съставни части на едно цяло, творбите, включени в разгледаните патерици, твърде скоро започват да се разпространяват само-стоятелно. Сравнително рядко книжовниците преписват иълния текст на сборниците. Обикновено те подбират част от произведенията съобразно със своите задачи и лични предпочитания. С >сет за тъждеството на всички патерици в жанрово отношение преписвачите дори свързват в един ръко-пис откъси от различии патерични сборници.18 По този начин се увеличава значението на творбите като литературни съчинения, обаче те загубват до голяма степей стойността си на документи за бита и нравите на монашеството през определена епоха.
В патериците е отразен с голяма точност начинът на живот в мана стирите и отшелническите килии.16 Тази точност несъмнено се дължи на
loghi di Gregorio Magno. — Revue bcnedictine, 82 1972, Nr. 12. p. 140—155; M. Mahler. Evocations bibliques et hagiographiques dans la \ le de saint Benoit par saint Gregoire. — Revue benedictine, 83, 1973, p. 398—129 ; C h. Han nick Die griechische Uberlieferung der Dialogic des Papstes Gregorius und ihre Verbreitung bei den Slaven im Mittelalter. — Slovo, 24, 1974, p. 41 56; и ip.
18 Вж. например Vie et n'-cits d’anachoretes (IV—VIIе siecle). i. Analyse de ms. grec de Paris 1596 par 1'abbc F. Nau. 11. Textes grecs inedits extraits dn meme ms. et publifs par L. С1 u g n e t. — Revue de rOrient chretien, 7, 1902, p. 604— 617 , 8, 1903, p. 91—100; 10, 1905, p. 39 56.
18 Вж. например S. Vail he. lean Mosch, p. 107; 11. В. Никитин. Urn. ст., c. 127—130; .l.-C. Guy. Le Centre Monastique de Soete dans la litterature du V-e siecle. — Orientalia Christiana Periodica, XXX, 1964, p. 129-147; P- Nagel. Die Motivierung der askese in der alten Kirche und der Ursprun" des Monchtums. — Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 95, 1966; L. 1. e I о i r. Essai sur la silhouette spirituelle du moine d’apris la collection armenienne des Apophthegmes. — Revue des Etudes Armeniennes, 5, 1968, p. 199—230; G. Morin. Une demi-heure d’oraison chaque jour dans les monasteres de saint Benoit. — Studia monastica, XI, 1969, p. 99—103; R. T. Meyer. Palladius and Early Christian Spirituality. — Studia Patristica, X (Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 107), 1970, p. 378 390; [•’. H a 1 к i n. La juridic-tion supreme de pape dans tin recit des apophthegmata patrum. — Analecta Bollandiana, 89, 1971, p. 310; L. Leloir. La bible et les PLres du desert d’apres les deux collections arme-niennes des Apophtegmes. — In: La Bible et les Peres. Strasbourg, 1971. p. 113—134; La pri-ere des peres du desert d’apres les collections armeniennes des Apophthegmes. — In: Melanges liturgiques offerts a B. Botte. Louvain, 1972, p. 311—326; Les orientations essentielles de la spiritualite des Peres du desert d’aprLs les .Paterica" armeniens. — Revue de theologie et de philosophic, 24, 1974, p. 30 — 47; L. R e g n a u 11. La priere continuelle . . . ; A. Gtiiau-m о n t. Le probleme des deux Macaire . . . ; La conception du desert chez les moines d’Egypte. — Revue de 1’histoire des religions, 188, 1975, p. 3—21.
факта, че авторите пишат за своята с ьвременност — те са участвували в един от пресъздадените случки, други са наблюдавали отблизо, за трети са слушали от свои близки и познати. Благодарение на това действителността навлиза широко в патеричните произведения. Вниманието на писателите се насочва към разнообразии въпроси, много от конто нямат нищо общо с монашеството. Така се получава сравнително богата картина на обществе-ния живот в отделни области на Византия за периода от IV до VII в. От нея могат да се извлекат много конкретни данни за различните исторически сьбития и явления. Така например един от разказите, поместени в Aeiucov avevuj.riy.6^, дава основания да се смята, че първите славянски нападения в района на Солун се отнасят към втората четвърт на VI в., а не_ към 80-те години на VI в., както обикновено се приема.2’ Патерикът на Иоан Мосх дава сведения също за проникването на славяиите в провинция Азия през първата половина на VII в.2’ От този патерик може да се добие и представа за живота на арабите в края на VI и началото-на VII в. Тогава те бродели по пустините на Сирия и Палестина на малки групи или по един, срещали се с монасите, водели бедно, полугладно съществуване, из-вършвали човешки жертвоприношения.22 Поместените в патериците произведения хвърлят светлина и върху мирогледа на различии оэществени слоеве. Най-изчерпателно може да бъде изяснена идеологията на ранното монашество. Тя обосновава политическата и икономическата мощ на манастирите, стреми се да прикрие и да оправдае противоречията между монашеския идеал и поведението на монасите, извинява паразитного съществуване на голяма част от манастирските обитатели.23 Патеричните сборници предста вят обилен материал и за възстановяване жизнения път на най-старите мо-наси. Тези сборници биват изпотзувани винаги, когато се очертава биогра-фията на някой монах. Нещо повече, в отделни случаи патеричните произведения са единствените източници на сведения относно определено лице и само въз основа на тях може да се добие по-цялостна представа за живота му.24
Авторите на патерици са тясно свързани с монашеского съсловие — те или сами са обикновени монаси, или са били такива в своята младост, или пък са прекарали дълго време из различии манастири. Във всички случаи обаче личи, че познават подробно порядките на манастирския живот. Като претворяват богатите си наблюдения в художествени творби, писателите предназначават сборниците предимно за читатели-монаси. И наистина патериците се разпространяват най-интензивно сред монашеството. Те не само стават любимо индивидуално четиво, но откъси от тях се прочитат редовно на трапезата и при богослуженията.26 Несъмнено е обаче, че чрез патерич-
-0 В. Тъпкова - За и нова. Нападения .варваров" на окрестности Солуна в первой половине VI в. — Византийский временник, XVI, 1959, с 3—7.
21 К. С. Кекелидзе. Грузинская версия Лимонария Иоанна Мосха и ее значение для славянской истории. — В:Кекелидз е.К. С Этюды по истории древнегр\ зинской литературы. Т. VIII. Тбилиси 1962, с. 238—243
-- Н. В П и г у л е в с к э я. Арабы у границ Византии и Ирана в IV VI вв. М. —Л.. 1964, с. 264 -265.
С. В. Полякова. ' Куш 8ia tor Xoiotov iu'vs roi/ovc (О некоторых особенностях раннемонашеской идеоло! ни и быта согласно .Лавсаику* Палладия и сочинениям Василия Великого). — Византийский временник, XIV, 1958, с. 185—189
-1 Вж. например /До.- .оё A/ifJa Даиг;/. тоё Xxryudxtov. Vie et recit de i’abbe Daniel le Scctoile (VIе siecle). I Texte grec, publie par 1. Cl ng net. 11. Texte syriaque, publie par F. Nau. Texte copte, publie par 1. Guidi. Paris. 1901 ; и в Revue de 1’Orient Chretien. 5 1900, p. 49—73. 254—271, 370—406, 535—564 ;6, 1901, p. 51—87.
2” II. В. Никитин. Пит. ст., с. 144—145; П. СимиЬ. Богослужебна чнтагьа. Зборник Владимира Мошина. Београд, 1977, с 191, 192.
ните произведения писателите са се стремили да привлекат вниманието на по-широк кръг хора. С това се обяснява простотата на съдържанието им, достъпността на езика, в основата на конто лежи говоримата гръцка реч.
В гръцката литература съществуват доста произведения, конто не принадлежат към разгледаните шест патерика, но по жанровите си особености са напълно еднакви с патеричните творби. Такива са разказите на Давил Скитски, живял през VI в. в Египет,96 съчиненията на синайския монах Анастасий, писал около средата на VII в.,87 и др. Сътворени в духа на патеричните произведения, те биват преписвани наред с тях и постепенно се включват органически в състава на патеричните сборници. Ето зап:о с пъл-но право можем да ги считаме за същински представители на този литера-турен жанр.
Създаването на творби, подобии на поместените в шестте патерични сборника, свидетелствува, от една страна, за активното развитие на жанра, а, от друга — за голямата му популярност. Това заключение се подкрепя и от обстоятелството, че в редица сборници, съвършено различии от патериците, понякога се срещат произведения, подобии на патеричните. Така например в главния труд на синайския монах Йоан (около 525—около 600 г.) — Лествица — се откриват десетина разказа, сходни с патеричните творби;28 няколко откъса от словата на ава Доротей, живял в края на VI и началото на VII в., са сродни с произведенията, обхванати в патериците,29 и т. н. Проникването на пасажи от патеричните съчинения в други литературни жанрове също убеждава, че книжовниците са обграждали тези творби с необикновено внимание. Най-често се установяват заемки в житията. Няколко ano<pfley/uata от средата на IV в. са заимствувани в житието на Павел Тивейски, появило се през втората половина на IV в.30 Две глави от Лавсаика твърде рано преминават в житията на Пахомий.31 В анонимного житие на Герасим Иордански, писано през втората половина на VI в., е вмък-нат разказът за Герасим и лъва от Лацам nvevp,<mn6??2 Същият разказ е използуван в житието на св. Иероним.33
Голям интерес предизвикват патериците и сред българските книжовници. Вече бе отбелязано, че шестте патерика са преведени изцяло или частично на старобългарски език. Старобългарските текстове на Египетский, патерик, Скитския патерик34, Азбучно-Ерусалимския патерик, Синайския па
28 В1<к tov afSjia. JavitjA rov i.'fnina>wv . . .
37 F. Na u. Le texte grec des recits du moine Anastase sur les saints peres du Sinai. Oriens christianus, 2, 1902, p. 58—89; Les recits inedits du moine Anastase. Contribution й 1’histoire du Sinai au commencement duVIIe siecle. Paris, 1902; Le texte grec des recits utiles а Гйте d'Anastase (le Sinaite). — Oriens christianus, 3, 1903, p. 56—90 ; P. C a n a r t. Nou-veaux recits du moine Anastase. — In; Actes du XIIе congres international d’etude byzanti-nes. Beograd, 1964, p. 263—271.
2ti Преподобнаго onia нашего Йоана игумена Синайской горы Лествица в русском переводе с алфавитным указателем и примечаниями. М.. 1862, с. 38—39, 40—46, 47—48. 69—74, 112—114.
29 Ава Доротей. Църковпи слова. Преведе архим. Йосиф. С., 1954, с. 30, 47—48, 54—55, 72—73, 83, 86.
30 F. N а и. Le chapitre Ilggi avayoiQt;ra)v aylo» . . .
31 F H a 1 k i n. L’histoire Lausiaque et les Vies grecques de s. Pachome . . .
32 H. Gregoire. Op. cit.. p. 133—135.
33 Ibidem, p. 134.
34 Този термин се употребява със значението, което влага в него В. С. Преображенски. 11редложението на Н. ван Вейк Скитски патерик да се нарнча и патерикът, в който творбите са подредени според темата си, и азбучно-анонимният (N. van W i j k. Was ist ein Paterik Skitskij? — Annales Academiae scientiarum Fennicae, ser B, t. XXVII. Helsinki, 1932 (Melanges de Philologle offerts й M. J. J. Mikkola), p. 348—353) не e приемливо. Озиачаването на тези два различии сборника с един термин би внесло неяснота в употребата му. Значението на поня-
терик и Римския патерик са преведени от гръцки език (с изключение на предговора към версия А на Римския патерик, конто е преведен от латински». Но отношенията между гръцките и старобъл!арските текстове на патеричните сборници са все още недостатъчно проучени. Те са предмет на изследване главно сред сланистите, конто, пристъпвайки към анализ на славянските патерици, си поставят обикновено като първа задача издирва-нето на гръцките текстове на произведенията. В резултат на това вече са известии гръцките съответствия на всички патерични сборници.35 Напосле-дък бяха открити гръцки ръкописи, близки по състав до славянските текстове на Египетский патерик, Скитския патерик и анонимната част на Азбучно-Ерусалимския патерик.38 Досега обаче никому не се е удало да намери оригинатите, с конто са си послужили славянските преводачи. Голяма трудност при издирване на гръцките оригинали е липсата на критически издания на гръцките патерици (такива издания имат само Лавсаика и 'Н ят’ Jiyv^iwr to>v цоуауйг toioola). Изводите за гръцките прототипове из-хождат главно от забелязаните при сравняването различия между славянските сборници и познатите гръцки патерици. Създадените по този начин повече или по-малко сигурни представи за оригиналите несъмнено ще уле-снят по-нататъшното търсене сред новооткритите гръцки ръкописи.
Когато се твърди, че за науката са познати гръцките текстове на всички патерици, трябва да се има пред вид ограничеността на използуваните от отделните учени славянски ръкописи. Търсейки гръцкия оригинал на никой от патеричните сборници, те посочват съответствията според един славянски ръкопис, много често съвсем случаен. По този начин посочените гръцки текстове придобиват значение предимно за отделните произведения, но не и за целия сборник. Защото макар че патериците имат устойчив състав, при преписването той бива подлаган на извънредно големи промени. Поради това известните днес гръцки съответствия могат да играят ролята на ориентировъчен прототип. В непроучените още екземпляри на патериците, разбира се, ще са включени повечето от познатите съчинения, но има тието „скитски" в случая не е важно понеже тук става дума за условно название, коего служи само за да се различава този патерик от останалите. Не бива да се забравя, че въз-приегите в славнстиката означения на другите патерици също са условии.
•  За Египетский патерик вж. Н. В а н-В е й к. О происхождении Египетского Патерика.
В: Сбсрник в чест па проф. Л. Мплетич. С., 1933, с. 361—369; И. П Еремин. К истории древне-русской переводной повести. — ТОДРЛ, III, 1936, с. 37—57; М. С а р а 1 d о. Caratteristiche strutturaii е prototipi greci dell ’Azbucno-Ierusalitnskij e dell Egipetskij pate-rik. — Cyrillomethodiannm, III, 1975, p 17 22; за Скитския: В. С. Преображенский. Пит. съч. с 178 187, 220 -231 , N. van W i jk. La traduction slave de 1 ’ArSg&v Mwv ei son prototype grec. — Byzantion XIII, 1938, p. 233—241; W. R Voder. La tradition slave des Apophthegmata Patrum — Slovo, 24, 1974, p. 59—93; The Old Church Slavonic Translation of the Ai flpea- aylmv	In the Edition of N. v a n W i j k. Edited by
1). Armstrong, R. Pope and С. H. van Schooneveld. The Hague — Paris, 1975, p. 47—67; M. С a p a I d o. Sid prototipo greco dello Skitski paterik. — Зборнпк Владимира Мошина. Веоград, 1977. с. 53—55; за Азбучно-Ерусалимския: N. van W i j k. Die slavische Redac-tionen des Mrva Arijaovantos-. — Byz intinoslavica IV, 1932, p. 236—252; N. van W i j k. Подробный обзор церковнославянского перевода Большого Лимонария. — Byzantinoslavica, VI. 1935—1936, с. 38—83; М. Сара Ido. Op. cit, р. 22—27; М. Сара Ido. La tradizione slava della collezione Alfabetico-anonima degli Apophthegmata Patrum (Prototipo greco e stru-ttura della parte alfabctica). — Ricerche slavistiche. XXII—XIII, 1975—1976, p. 81—121; за Синайский : Синайский патерик. Издание подготовили В. С. Г о л ы ш е н к о, В. Ф. Дубровина. М., 1957, с. 10—15; за Римския: П. Сырку. К истории исправления книг в Болгарии в XIV веке. Т. I, вын. I. Время и жизнь патриарха Евфимия Терновского. СПб., 1898, с. 481—482; А. Соболевский. Римский патерик в древнем церковно-славянском переводе. Киев, 1904, с. 1.
3fi М. С а р а 1 d о. Caratteristiche strutturaii. . . ; М. С a pal do. Sul prototipo gre-o . . .
голяма вероятност те да съдържат и творби, чиито гръцки първообрази са неизвестни. При подобно състояние на проучнанията изследователите биха могли да насочат усилията си към издирване гръцките текстове на всички произведения във всеки отделен ръкопис37 или само на изолирани творби.3” Но тъй като гръцките текстове, съответствуващи на петте славянски патерика, са познатгГв бсновни линии, главната задача не бива да се търси в тази насОка. Дори ако се появят подобии изследвания за всички славянски ръкописи, не биха се увеличили и уточнили знанията относно взаимоотно-шенията между славянските и гръцките ръкописи, понеже няма да бъде решен въпросът за оригиналите, от конто са превеждали славянските кни-жовници. А докато не бъдат открити първообразите на славянските пате-рични сборници, всякакви изводи за начините и метода на превеждане не те имат голяма стойност, тъй като ще са в значителна степей условии. За да бъдат търсени успешно гръцките първообрази, сега е необходимо да се съберат изцяло съшествуващите екземпляри на патериците, да се из-вършат задълбочени и всестранни текстологически изследвания върху тях, в резултат на което несъмнено ще бъдат разкрити първоначалният състав и текст на славянските патерични сборници. Едва тогава ще бъде възмож-но да се реши важната проблема за техните оригинали.
Събирането и подробного проучване на всички текстове на славянските патерици е нужно и за разработване на важните въпроси, свързани с времето и мястото на превеждане на тези патерици, броя на преводите, патерика, преведен от /Методий, първоначалния състав на славянските патерични сборници и промените, настъпвали в него при преписването, генеало-гическите връзки между ръкописите, белезите на отделните редакции. До-сега интересът на изследователите е бил насочен главно към тези пробле-ми. Но тъй като учените изграждат своите трудове само върху част от материала, достигнатите резултати не са безспорни.
Патерикът като тип литературен сборник прониква в старобългарската литература заедно с най-старите преводи от гръцки език. Времето, когато за пръв път се появява старобългарски превод на патерик, е известно. В глава XV на Пространного житие на Методий след съобщението, че Методий превел почти цялата Библия, е добавено: Тъгдк же н номоккнонъ, |»екъше дхконоу правило н отьчьскънд книга положи.39 Знае се, че тези преводи са извършени между 882 и 884 г. Почти всички слависти смятат, че с израза „отьчьскънд книга" е означен някакъв патерик.40 Опитът на
87 Както това вече е правено (Вж. например N. van W i j k. Was ist ein Paterik Skitskij, p. 350—351; W. R. Veder. La tradition slave. . . ).
38 Вж. например N. van W i j k. Studien zu den altkirchenslavischen patenka. — Verhandehngen der Koninklijke akademie van wetenschappen te Amsterdam. Afdeeling le-tterkunde, nieuwe reeks, deel XXX, 1931, Nr. 2, p. 13—19; Die Erzahlungen des Sketioten Daniel im K'rchenslavischen. — Slavia, ХП, 1933, p. 335—352-
88 К л. Ox рн деки. Събрани съчинения. Т. 3. Простраини жития на Кприл и Методий. Подготвили за печат Б. Ст. Ангелов и Хр. Кодов. С., 1973, с. 191. През XIX в. някои слависти изразяват мнение, че това известие е къспа прибавка в текста на житието (вж. Е. D и m m 1 е г. D e pannonische Legende von h. Methodius. — Archiv fur osterreichischer Geschichte, XIII, 1854, p 197; В. А. Бильбасов. Кирилл и Мефодий. Ч. II. СПб., 1871, с. 103—104). Днес обаче никой не оспорва принадлеж юстта му към първоначалния текст
40 Вж. например F. Racki. KnjiSevan rad Sv. Cirila i Methoda. — In: Tisttcnica sla-venskih apostolah sv. Cirila i Metoda. Zagreb, 1863, p. 16, 26 ; F. P a s t r n e k. Dejiny slo-vanskych apostola Cyrilla a Methoda. Praha, 1902, p. 122—123, 296; I. Опенке. Костян-1ин i Мефодий, ix життя та д1ялынсть. 1сторично-литературна монограф!я. Ч. 11. Варшава, 1928, с. 81—22; Св Ни колов а. Ранните старобългарски преводи на патеричните сборници. — В: Константин-Кирил Философ. С., 1969, с. 229—230 ; J. В г a t п 1 i с. Zitja Konstanti-па Cirila i Metodija 1 staroslovenska asketskopoucna literature. — В: Кирил Солунски. T. I.

2 Патеричните раакаяв
17
НАРОДИЛ БИБЛИОТЕКА
к
»иВ I - Пловдив
Райко Нахтигал да лекаже, че под „отьчьсктт книга* трябва да се разби-ра сборникът от хомилии, който е бил прототип на Клоцовия сборник и подобен по състав на хомилиара на Миханович, не е убедителен.41 Доказа-телствата за моравския произход на Клоцовия сборник са неоспорими, оба-че не обосновават твърдението. че с думите „отьчкекъп*. книги* в Мето-диевото житие се отбелязва сборник от хомилии.42 Не са достатъчно обо-сновани и другите две схващания, конто бяха доста подробно развити — твърдението на Н. К. Николски, че „отеческите книги* могат да бъдат отъждествени с яякакъв вид тълкувания на библейски текстове,43 * * * * 48 и идеята
Ско je, 1970, с. 82—83 (Й. Братулич счита обаче, че патерикът е само част от Методиевите .отечески книги"); Д. Богданов uh. Стара српска библиотека. — Летопис матице српске, т. 14", 1971, кн. 408, св. 5, с. 426—427; Тг. Т р и ф у н о в и h. Азбучник средгьовековних кгьижеених назива. IX. Кгьчжевна исторн)а, IV, 1972, 15, с. 516 (отделно: Београд, 1974, с. 208—209); W. R. Verier. Was ist Methods Vaterbuch? — In: Dutch Contribution to the Seventh 'nternational Congress of Slavists. Haag, 1973, p. 157—158; F. V. Mares. S. Gregorii Magni Dialogorum Libri IV — Die ,Bucher der Vater" der Vita Methodii. — Slovo, 24, 1974, p. 17—18; G. Birkfellner. Gregorius 1. der Grosse und die slavischen .Paterika". — Slovo, 24, 1974, p. 125—126; В. P. Федер. Сведения о славянских переводных патериках. — Метопические рекомендации по опчеа- ию славяно-русских рукописей для Сводного каталога рукописей, хранящихся в СССР. Вып. 2, ч. I. М., 1976, с. 213; М. С а р а 1 d о. La tra-dizione slava . . , p. 83. Hafi-авторитетен защитник на това мнение беше Н. ван Вейк (вж. например Studien . . . ,р. 21—24; The Old Church Slavonic Translation . . . , p, 31— 32). Почти пъ:ен обзор на мненията относио идентифипирането на .отеческите книги" вж. у R. Pope. The Old Church Slavonic Translaton . . . , p. 1—17.
41 R. N a h t i g a i. Otbcbsky kbnigy (Zitije Metodovo pogl. XV). — Razprave Slovenske
Akademije znanosti in umetnosti. Razred za filoloske in literarne vede, I, 1950, p. 16—24.
У нас към мнението на Р. Нахтигал са склонны да се присъединят Д. Ивансва-Мирчева и
Хр Кодов, те също не привеждат доводи, за да докажат, че т. нар. .отечески книги" са
тъкмо хомнлиар (Д. Иванов а-М и р ч е в а. Хомилиарът на Миханович. — Изв. Инет, за бълг. език, XVI, 1968, с. 381; Кл. Охридски. Събрани съчинения, т. 3, с. 211). Без да анализират ко кретно въпроса за „отеческите книги", изхождайки най-ебшо от нуж-дите на християпската църква, някои слависти търсят този Методиев превод и в друга посо-ка. Така например Ив. Мальшевски пище: ,шо се отнася до „отеческите книги", избрани от
Методий за превод, несъмиено това са били книги или избрани произведения от онези отцн, над чиито преводи са се трудили след това в Болгария ученнците на Кирил и Методий, осо-бено Григорий Богослов, любимец на Кирил от детството му, Йоан Златоуст и други знаме-нити огни" (Ив М а л ы ш е в с к и й. Святые Кирилл и Мефодий, первоучители славянские. Киев. 1886, с 296). Ем. Георгиев отбелязва: .Трябва да се смята, че отеческите книги са съ-държали разкази за живота на известии христпягски дейци или евеитуално избрани произведения от отците на черквата. каквито пс-късно често се превеждат. Християнските Отечески книги са били нужни за възпитанието на християните славяпи; съдържащи образцы или напътствня за псведението на христианина, те са подпомагали Методий и сподвижнипите му да разпространяват християнгката вяра и морал" (История на българската литература. Т. 1 Старобългарска литература. С., 1962, с. 49; Ем. Георгиев. Кирил и Методий —осново-положници на славянските литератури. С., 1956, с. 260). Ив. Гош ев предполага: „Но нз- • глежда, че под „отечески книги", за конто ни разказва ЖМ, с по-голямо основание можем да съзрем сборник от оння светоотечески съчииения, коию през IX в. са се чели във време на богослужение по нареждане на устава и по -.радициониата практика на църквата" (Кирил и Методий. — Год. Соф. унив., Богосл. фак., XV, 1937—1938, с. 67); 3. Хауптсва и И. Па-цлова считат, че изразът ,.отечески книги" не е точен термин, който означава определен тип сборник, а общо название на небиблейски, главно патриотически съчинения (Z. Н a u р t о v а, I. Р а с 1 о v г. Staroslovenska a cirkevne-slovanska problematika па VII mezinarodnim sjezdu slavish. — Slavia, XLIII. 1974, p. 157).
4- Нови доказателства за идеитифипирането на „отеческите книги" именно като сборник от хомилии не прпведе и Е. Блахова, конто напоследък доразви тезата на Р. Нахтигал (Е. В 1 a h о v а. К otazee „otbfbskych knig*. — Slavia, XXXVIII, 1969, p. 582—590). Неотдав-на бе изказана, макар и мимоходом, догадка, че би могло Методиевите „отечески книги" да се търсят също сред сборниците, в конто патерикът е съчетан с хомилии (вж. W. R. V е-der. Was ist Methods Vaterbuch?, p. 158—159).
48 H. К. H и к о л ь с к и й. К вопросу о сочинениях, приписываемых Кириллу Философу. — Изв. по русскому языку и словесности, I, 1928, кн. 2, с. 399—457.
на Р. Айтцетмюлер „отеческите книги® да се търсят в някакъв сборник от типа на „Пчела'• *4. Напротив, мнението, че става дума за превеждане именно на патерик, може да се защити с най-серяозни доказателства.45 На пър-во място, употребеното от житиеписеца название „отьчьскжх книги® очевидно е превод от грьцкото жле&хбг (подразбира се fklWov).46 Това е без-спорно, още повече, че в единствените два пасажа от Пространного житие на Методий, в конто се говори за монаси, те са наречени отци.47 * Интересы-на Методий към патеричната литература е лесно обясним, като се има пред вид, че той е живял известно време в манастир на Олимп в Мала Азия, а според глава IV от житието дори е бил поставен за игумен на манастира Полихрон. Вероятно тук се е запознал с извънредно популярните патерици. Не бива да се забравя и обстоятелството, че патриарх Фотий, близък на Методиевия брат Кирил, описва в своята книга MvQiofttjttov няколко патерика, конто може би са били познати на славянските първоучители. Тъй като в житието не се съобщава кой патерик е превел Методий, налага се чрез анализ, предимно езиков, да се установи кой е най-старият превод на па-теричен сборник.
Архаичният характер на лексиката и граматиката, наличието на мора-визми в текста на Скитския патерик довеждат до мисълта, че той е преве-ден най-рано на старобългарски език — през последната четвърт на IX в.,44 не по-късно от началото на X в.49 50 Архаични езикови особености, отнасящи се към третата четвърт на IX и началото на X в., се наблюдават и в Си-найския патерик.60 Към тази най ранна епоха от развитието на старобъл-
14 R. Aitzet muller. Vennisclite Beitrage. 1 Zu den Vaterbiichern der Vita Metho-dii. — Anzeiger fur slavische Philologie, IV, 1970, p. 48—52.
15 По-различно e мнението на P. Поуп, който смята, че сегашиото състояние на проу«-ванията прави еднакво вероятии три ст изразените досега схващаиия: идентифицирането на ..отеческите книги" с патерик, а също тълкуванията на Р. Нахтигал и Н. К. Николски (вж. The Old Church Slavonic Translation , p. 8, 15—16).
w Наименоваиието яара 'nr през IX в. вече е широко разпространепо. За пръв път то ее среща у Доротей (края на VI -началото на VI! в.) (вж. В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 130); Върху няколко случая на упо’реба. на израза „отечески книги" в значение „патерик11, при това извлечен ! от славянската книжнина до XIII в. включителио, наскоро обър-иа внимание W. R. Veder. Was ist Methods Vaterbuch?. p. 157—158. Интересно e да ce посочп, че един от тях се намира в Житието па Теодссгй Печерски, поместено в Успенския сборник от XII—Xlil в., в чието съдържание е включен и най-старият известен досега препис на Пространното житие на Методий.
47 К л. О v р и д с к и. Събрани съчинения. т. 3, с. 187.
# N. van W i j k. Studien . . . , p. 27 -30; Два славянских патерика. — В zantino-slavica IV, 1932, p. 22—34; Zu den slavischen Paterika. - Zeitschrift fur slavische Philologie, IX, 1932, p. 357—359; О pateriku, przetlumaczonym przez sv. Metodego. — In: Il Mied-zynarodowy zjazd slavistow (filoh'gow slowianskich) Kiyga referatow. Sekcia I. JCzykozna-wstvo. Warszawa, 1934, p 167—169; L’adjectif inamu et les verbes mamiti, maniti. — Revue des etudes slaves, 14, 1934, p. 72—75; Рукописии патерик манасгира Крке. — Магазин Cje-верне Далмаци)е, II, Сплит, 1935, с. 108—11(1; Zwei Pannonismen mil об<.ъ) fiir оЦъ). — Zeitschrift fiir slavische Philologie, Xill, 1936, p. 83—88; Aksl. prileJati, п.тлп'г»’, crvmevacu. — Zeitschrift fiir slavische Philologie, XIII. 1936, p. 319—329; Die slavische Adjektive libb und libevK Slavia, XIV, 1936—1937, p. 510—515 ; О pateryku przetlumaczonym przez Metodego. — Prace filologiczne, XVII, 1937, p. 59— 65; La traduction slave . . . , p. 233; W. R. Veder. Was ist Methods Vaterbuch, p. 156; J. Rusek. Czy Metody przetlumaczyl Pateryk i ktory? — In: Vll Mi^dzynarodowy kongres slawistow. Streszczenia referatow i ko-munikatow. Warszawa, 1973, p. Ill—113; В Jovanovic. Pe6ki paterik. Tri jezifike redak-cije sloveuskog prevcda Skitskog paterika. — Slovc. 24, 1974, p. 142—147; The Old Church Slavonic Translation, p. 24, 33—89.
49 В. С. Преображенский. Цнт. съч. с. 151—158.
50 Архи м. Леонид. Сведения о славянских и русских переводах патериков различных наименований и обзор редакции оных. — Чтения в обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1890, кн. 4 с. 1 ; А. И. Соболевский Отзыв о труде свящ. И. М. Смирнова, с. 294 ; Т. А. И в а н о в а. Заметки о лексике Сипайского
гарската литература се отнася и Римският патерик.* 51 * 53 За твърде ранен про-изход свидетелствуват и езиковите форми, извлечени от Азбучно-Ерусалим-ския патерик.62 Като цяло обаче те не са така древни, както езика на Скитския, Синайския и Римския патерик.
Малко по-късно се появява славянският превод на Египетския патерик. Най-вероятно той датира от X в. Във всеки случай не може да има съмне-ние, че е приготвен след смъртта на Кирило-Методиевите ученици.63 От друга страна, през XI в. Египетският патерик вече прониква в някои ориги-нални староруски съчинения.54
Освен разгледаните патерици в българската средновековна литература ши:око сёЗ^азпространява т. нар. Своден патерик.55 Той съдържа произведения от Синайския, Скитския, Азбучно-Ерусалимския и Римския патерик. Досега се считаше, че текстовете на включените в него творби представят същите преводи, конто са поместени в отделните патерици. Поради това се приемаше, че Сводният патерик е компилация въз основа на напра-вените вече преводи, възникнала през XIV в. по времето на Иван Алексан-дър.56 57 (Сводният патерик обаче несъмнено се е появил в по-ранна епоха, тъй като’ в сакГОто начало на XIV в. вече са направени извлечения от него.67
Езиковите особености на патериците не дават достатъчно определени сведения и отиосно мястото на превеждане. Със сигурност обаче може да се твърди, че Синайският, Скитският и Римският патерик са преведени на
аптерика (к вопросу о переводе Патерика Мефодием). — В: Проблемы современной филологии Сборник сгатей к семидесятилетию акад. В. В Виноградова. М., 1965, с. 149—152; Ж. Леписие също напрлви заключение, че преводът на Синайския патерик е твърде стар; според него вероятно той има западем произход я някои грешки в текста говорят за същест-вуването на глаголически оригинал (J. Lepissier. Rapports sur les conferences. Langues et litteratures slaves du moyen age. — Annuaire Ecole pratique des Hautes etudes IVe section, 102, 1969-1970, 1970, p. 452; 103, 1970—1971, 1971, p. 494—496). Края на IX или нача-лото на X в. като време на превеждане на Синайския патерик посочи и Р. Поуп (The Old Church Slavonic Translation, p. 24). А. С. Лвов неизвестно на какви основания отнесе превода на Синайския патерик към епоха, не по-ранна от XI в. (Синайский патерик. — Советское славяноведение, 1971, кн. 6, с. 107—110).
51 А. Соболевский. Римский патерик. . . , с. 1—28; F. W. Mares. .Quosnam iibros patrum’s. Methodius Thessalonicensis in palaeoslovenivam veteri linguam* (За този доклад вж. V. Polak. Ill Kongressus internationalis historiae et philologiae slavicae Salisburgo-Ra-tisbonensis. — Slavia, XL, 1971, p. 313; F. W. Mares. Welches griechische Paterikon wurde im IX. Jahrhundert ins slavische tibersetzt? — Anzeiger der Osterreichischen Akademie der Wissenschaften. Philosophische-historische Klasse, 109 Jahrang, 1972, Nr. 19, 1973, p. 205— 221; S. Gregorii Magni . . . , p. 17—39; The Old Church Slavonic Translation, p. 24.
® N. van Wi j k. Два славянских патерика . . . , с. 24—30.
53 Н. В а н-В е й к. О происхождении Египетского Патерика . . . , с. 369
64 И. П. Е р е м и н. К истории . . . , с. 56—57.
00 За Сводния патерик вж. I. Е р ь о м и н. „Сводный** Патерик у пгвденно-слов’янських, укратнському та московському письменствах. — Записки {сторичио-фщолопчного виийлу Украш-ськоУ Академу! наук, 1927, кн XII, с. 46-77, кн. XV, с 54—101.
36 Пак там, кн. XV, с. 59—83; J. Rusek. О tzw. Pateryku kompilacyjnym. — Slovo, 24, 1974, p. 95—107. С някои добавки и съкращения тази статия беше препечатана през 1976 г.: Czy Metody przetlumaczyl Pateryk i ktory? — Slavia orientalis, XXV, 1976, p. 483—491.
57 В ръкопнс № 77 от сбирката на АБАН (за този ръкопис вж. тук : „Разпространение на патеричните разкази в България**). По този въпрос вж. също Св. Николов а. Постижения и задачи на изследванията върху прев >дните патерици в старите славянски литерату-ри. — В: Славянска филология, Т. 16. С., 1978, с. 63. Съмнения в предложеиата от И. Ерьо-мин датировка на Сводния патерик изказва и М. Капалдо (М. С а р a I d о. „Slovo", 24, 1974. 11 simposio di Vienna (19—22 maggio 1974) sul pateriki slavi di traduzione. — Ricerche Sla-vlstiche, 22 - 23, 1975, 1976, p, 278).
старобългарски език в Моравия или България5к Преводът на Азбучно-Ерусалимския патерик е извършен навярно в България. Къде е преведен Египетският патерик, може само да се гадае — в България58 59 или в Русия60. Съставянето на Сводния патерик се приписва на български книжовници.61
Още по-големи трудности възникват, когато се търсят преводачите на отделяйте патерици. Засега трябва да се признае за невъзможно да бъде открит книжовникът, превел Египетския патерик. Няма никакви определени цанни и за преводачите на другите патерични сборници.62 Не може да се смята за решен въпросът за патерика, преведен от Методий. Предположение™, че Методиево дело е Римският патерик, не бе доказано убедително от А. Соболевски63, но бе подхванато и в ново време.64 Неотдавна бе под-крепено мнението на архим. Леонид, че Методий е преводачът на Синайския патерик.65 Новите изследвания показват, че становищ»-то на Н. ван Вейк за Методий като преводач на Скитския патерик66, макар и да си ос тава засега най-добре аргументирано, също не може да бъде прието безре-зервно.
Съпоставянето и синтезирането на резултатите от проучванията на патеричните сборници, както и продължителните наблюдения над Сводния патерик ми дадоха възможност преди десетина години да обоснова мимоходом една нова хипотеза — че дело на Методий е именно Сводният патерик.67
Тези съображения естествено не могат да решат въпроса за Методиевия превод на патерика. Но в случая задачата не е да се разреши тази проблема. Предложената хипотеза има за цел преди всичко да обърне внимание на изследователите и върху възможността( водният патерик да е Методиево дело. Трябва да се има пред вид обаче, че категоричното решаване на въпроса за патерика, преведен от Методий, е възможно само в резултат
58 Вж. трудовете, посочени в бел. 48, 49, 50 51. М. Кульбакин. Материалы и заметки по славяноведению. — ЖМНП р., 1905, ч. CCCIX (май), "с. 8.
59 Н. В а н-В е й к. О происхождении Египетского Патерика, с. 369.
60 И. П. Ерем и н. К истории . . . , с. 51.
61 I. Ерьомии. „Сводный11 Патерик . . , кн. XV, с. 59—61.
“2 Не може да се смята за основателю допускането на А. С. Лвов, че Синайският патерик е преведен в същия преводачески кръг, чрез който в славянската книжнина премииава хрониката иа Георги Амартол (пит. ст., с. 108, 110), Изобилието на лексически вариаити и десетината случаи на сходства в лексиката, на конто се позовава Лвов, ие са от решавашо значение, тъй като те сближават Синайския патерик не само с Хрониката на Амартол, но и с други преводни паметннцн, включително паметници от Кирило-Методиевия кръг.
03 А. Соболевский. Римский патерик . . . , с. 4.
64 М. Weingart N. van Wijk. Studie о cirkevnSslovanskem pateriku. — Byzantinosla-vica, V. 1933—1934, p 461. Or 1970 г. усилено го доразвива Ф. В. Мареш (вж. трудовете му, посочени в бел. 51, и F. V. М а г е s. Die Anfange des slavischen Schriftums und die by-zantinisch-griechisclie Literatu . - Cyrilloaiethodianutu, Ill. 1975, p. 6—7. Мнение, че славян-ският превод на Римския патерик може да бъде приписан на Методий, изрази и К. Ханник (вж. статията му, посочена в бел. 17). Веднага обаче на това становище се противопоставиха Г. Биркфелпер (цит. ст., с. 127—133) и Й Хам (J. Hamm. Paterik kod Hrvata. — Slovo, 24, 1974, p. 189—192). Съмнения в аргументацията на Ф. В. Мареш изразиха и М. Сара 1 d о. „Slovo* . . . , р 276—277; X р. Кодов. Ново славистично списание. — В: Ста-робългарска литература. 3. С., 1978. с. 129
65 Т. А. Иванова Цит. ст, с. 149—152. Тук ше спомепем още извода иа Л. Мо-.шински, че не може да се изключи връзката между Синайския патерик и патерика, преведен от Методий (L Moszynski Rzeczowniki zloione Synajskiego pateryka па tie zlozeri ka-nonu staro-cerkiewno-slowianskiego. — Slovo, 24, 1974, p. 123).
66 Вж посочените в бел 48 грудове и N. v a n W i j k. Der grossmahrisclie Erzbischof Method als cbsrsetzer von Erbauungsliteratur. — Slavische Rundschau, X. 1938, p. 6—9.
67 Св Николов а. Ранните старобългарски пр вводи .	.. с. 232—234. Възражения
срешу това предположение направи Й. Русек (вж. статиите му, посочени в бел. 48 и 56). То беше взето пред вид обаче от Д. Бог дано вий Цит. ст., с. 23 : Та. Трифу новик. Цит съч . г 209 ; 1, На tnm. Op. cit., р 190.
от паралелното пълно проучване на текстовете на всички патерици. Частички изследвания върху отделки патерични сборници, каквито има натрупани достатъчно, не биха допринесли особено много за окончателното решение на въпроса.68 *
Изчернателното анализиране на всички патерици ще бъде полезно и за уточняване броя на преводите на различните патерични сборници. Уста-новено е, че Римският патерик е превеждан три пъти.6й Вторият негов превод е направен през XIV в., вероятно по времето на Иван Александър,70 а третият преврл (само на отделни творби) се намира в някои редакции на ^водния патерик.7^ В два независими един от друг превода, водещи началото си от~два гръцки оригинала, се срещат произведенията от Синайский патерик.'2 Само един превод е засвидетелсгвуван в преписите на Скитския патерик.73 * Не е известно обаче колко превода на Египетский и Азбучно-Ерусалимския патерик се разпрострэнкват в славянсычс ръкописи
В досегашните изследвания е отделен'' значително място на свързаните с патеричните сборницитексто.тогически проблеми. Най-пълно е изяснена текстовата история на (Сводния патерик} Според броя и реда на творбите ръкописите, съдържащи то"зи патерик; се разделят на три самостоятелни редакции.71 От една от тях водят началото си други 15 редакции, създа-дени през периода XIV -XVII в. Няколко пъти е бил редактиран Синайският патерик.75 Засега се счита, че от неговия пълен превод е направено извле чение. разпространяващо се под наименоваиието Лимонис.76 Смята се, че нървичната кратка редакция на Лимониса се отличава с антибогомилска насоченост и е съставена в Западна България по времето на Самуил. Пред-полага се, че авторът на тази редакция е близък съвременник на Презвитер Козма, добре запознат с „Беседа против богомилите". Още през XI в. Ли-монисът прониква в Русия, където се появява иегова разширена редакция. Там са познати и още три редакции на Синайския патерик. В основни линии е очертана текстовата история и на Скитския патерик. Приблизително е известен неговият първичен състав,77 в текста му се за-белязват две ранни редакции,78 открити са две групи ръкописи на Скитския патерик, оформили се вследствие на независимого и последователно преписване от глаголически първосбраз79. По-късно в Русия са създадени
68 По-подробно за пътя, по който трябва да се вьрви, за да бъде решена проблемам за Методиевия превод на патерика, еж. Св. Ннколова. Постижения и задачи . . . , с. 65.
32 А С об о л ев с к и й. Римский гатегик . . . с. 1. Вж. и питираките в бел. 40 и 51 статин иа Ф. В. Мареш и Г. Биркфелнер, а съшо G. Birk fell пег. Paulos Euergetinos und die dritte kirchenslavische Dbersetzung der Dialcge Gregors des Grossen. — Slovo, 28, 1979.
70 П. Сырку. К истории . . .с. 482.
71 G Birkfellner. Gregorius I der Grosse . . . , p. 130—131; Pauios Euergetinos...
72 N. van Wijk. Einige Kapitel aus loannes Moschos in zwei kirchenslavischen Ober-setzungen. — Zeitschrift fiir slavische Philologie, X, 1933, p. 60—66.
73 В. С. Преображенский. Цит. съч , с. 177—178.
71 За редакциите иа Сводния патерик вж. Ерьомин. „Сводный* Патерик. • . , кн. XII, с. 50—77. Съсбражеиия относио историята на текста та Сводния патерик вж. съшо у Св. Николов а. Постижения и задачи . . ... с. 63, Проблемы за иэдаванетг ня Сводния патерик. — Slovo, 28, 1979.
73 За редадпните иа Синайския патерик вж. И. М. Смирно в. Цит. съч., с. 158—272.
76 А. Соболевски е на мнение, че Лимсиисът представя първсначалния превод на Синай гкия патерик (Отзыв о труде свяш. И М. Смирнова, с. 293—294)
'7В С Преображенский Пит. съч. с. 179—188. 220—231 ; W R. Veder La tradition slave . , p. 59—93.
’8 N. van W i j k. Два славянских патерика, с 31—34.
” W R. Veder Der glagolitische Archetyp des Paterik Skitskij. — Dutch Contributions to the VUIth International Congress of Slavists Lisse. 1979, p 339—346
три нови редакции на Скитския патерик.80 Текстовата история на останалитё три патерика — Римския, Египетския, Азбучно-Ерусалимския — е съвършено непроучена.
Да се разкрие генеалогията на различните патерични сборници е особено трудно поради липсата на много и сыцествени звена от историяга на техните текстове. Най-неясни остават началните етапи от развитието на патериците, тъй като патеричните сборници са стигнали до нас, както по-голямата част от старобългарските литературни творби, в късни преписи — най-старите ръкописи на Сводцця и Египетския патерик са от XIV в.;81 пълният текст на Римския патерик също не е засвидетелствуван в ръкописи, по-ранни от XIV в., но извлечения от него се срещат в ръкописи от XII—XIII в.;82 първите запазени преписи на Скитския патерик датират от XIII в.,83 но откъси от него са поместени още в Изборника от 1076 г.;84 85 този изборник съдържа и няколко творби от Азбучно-Ерусалимския патерик,86 чийто пълен текст се открива в ръкописи едва от XIV в.86 Най-старият текст на патеричен сборник е един препис на Синайския патерик, направен в края на XI в.87
Поради непълнотите в текстологическите изследвания не е възможно да се установи точният брой на патеричните творби. Приблизителна лред-става за количеството на произведенията, поместени във всеки патерик, се получава от съдържанието на достъпните ръкописи. Три от патериците се разделят на части, конто съдържат отделни съчинения: Египетският е съставен от около 60 глави, в конто са разпределени към сто произведения; четирите книги на Римския патерик се състоят от около 150 творби; в повече от 20 глави са подредени почти 1000 произведения в Скитския патерик. В другите патерични сборници съчиненията обикновено не са групирани и при тях може да се търси само броят на съставящите ги творби. Знае се, че Синайският патерик обхваща над 300 произведения, а в Азбучно-Ерусалимския се наброяват средно 1000 съчинения. В Сводния патерик са включени над 200 произведения. Ако трябва да се уточни броят на всички патерични съчинения, необходимо е да се има пред вид, че Сводният патерик съдържа извадки от различии патерични сборници, а в Скитския и Азбучно-Ерусалимския патерик редица творби съвпадат.
От прегледа на досегашните изследвания става ясно, че те разработват предимно езиковедски и текстологически проблеми, анализирайки отделните патерици като цялостни сборници. При това интересът на учените е насочен
80 В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 194—209.
81 1. Ерьомин ,Сводный* Патерик. . . . кн. XII, с. 50; И. П. Еремин. К истории , с. 37. Вж. също тук: „Разпространение ia патеричните разкази в България*.
sa История русской литературы. Т. 1. М. — Л., 1941, с. 110.
83 В. Jovanovic. Op. cit.. р. 142—187; W. R. Veder. The Scaliger PateriKon. Tijd-schrift voor Slavische taal-en letterkunde, 1973.2, p. Ill—117; La traduction slave . . . ; The Scaliger Paterikon 1. Paleographic, Linguistic and Structural Descripton Inter Documentation Company at Switzerland. 1976. За Скитски ггатерак от 1296 г. съобщага Ф. Бу слаев Историческая христоматия церковно-славянского и доевне русского языков. М., 1861, с. 412-416.
84 Д. I. Абрамович 1зборнпк Святослава 1076 року i Патерики. — В: Науковий 36ip-ник Лешнградського товариства дослщниюв украГнськоГ Тсторй, песьмеиетва та мови. Т. П! Киев, 1931» с 11—13; D. F г е у d a n k. Der Izbornik von 1076 und die Apophthegmata patrum -Zeitschrift fiir Slawistk, XXI, p. 364—365
85 Д. I. Абрамович. Цит. ст., с. 13—15. Тези творби обаче не са извлечени от ръкопис на Азбучно-Ерусалимския патерик (D Freydank- Op. cit., р. 359—3641
ss М Сара Id о. La tradizione slava . .	, p. 84—85-
s’ Синайский патерик . . . с 29
към два основни момента — превеждането на патериците от гръцки език и историята им на славянска почва. Като се оставят наст рана многобройните нерешени въпроси, прави впечатление едностранчивостта на търсенията Тясно филологическият подход към патеричните произведения става причина редица проблеми, свързани с художествената същност на тези творби, да останат встрани от погледа на изследователите. Твърде малко е направено за изясняване на въпроса, защо дошлите отвън патерични произведения намират почва у нас и се вливат в потока на нашата литературна традиция. Недостатъчно изяснени са и въпросите за социалната обусловеност на патеричните творби, за идейните и етическите тенденции, прокарани в тях, за връзката им с фолклора, за връзката и прогиворечието между светска тема и религиозна идея. Все още съществува съвсем неопределена пред-става за жанра на произведенията, включени в патеричните сборници, а поради това и за мястото им сред останалите старобългарски литературни форми.
При определяне жанра на патеричните творби се допускат две основни слабости. На първо място. не се прави разграничение между тях по отношение на жанровата им природа. На второ място. няма еднаквост в разби ранията за жанровата същност на едни и еъщи патерични произведения. Оттук произтича и абсолютната неустановеност в употребата на термините, с конто биват определяни. Най-често патеричните произведения са наричани жития.88 В други случаи те са включени в рамките на агиографията, но изследователите долавят, че е невъзможно да бъдат приравнени с житий-ните творби.8 *® Привлечени от занимателността на някои от тях, част от уче-ните стигат до друга крайност — наричат ги новели и анекдоти.00 Други изследователи назовават тези творби повести, пренасяйки това означение от заглавията на някои текстове, без да влагат в него отношение към съшността на произведенията.91 * * Не изразяват становище за жанровата принадлежност
88 Срв. А. Н. Цыпин. История русской литературы. Т. 1. Древняя письменность. СПб. 1898, с. 134 ; История русской литературы, под ред. Е. В. Аничкова, А. К. Бороздина и Д. Н. Овсянико-Куликовского. Т 1. М., 1908, с. 57; и др.
89 В. А Келтуяла. Курс истории русской литературы. 4.1. СПб., 1906, с. 201—210; А И. Я ц и м и р с к и й. Из истории славянской письменности в Молдавии и Валахии XV— XVII вв. — Памятники древней письменности и искусства. Т. CLXII. СПб., 1906, с. XIX— XX; В. М. Петрин. Очерк истории древнерусской литературы. Петроград, 1922, с. 109—
110; Н. К. Гудзий. История древней русской литературы, изд. 7. М., 1966, с. 40—41 и др. Тук е интересно да се отбележи колебанието, което нроявява откосно жанра на патеричните творби забележителиият познавач иа старата руска литературата Д. С. Лихачев. До неотдавна той уверено поставите патериците сред сборкииите от жития (вж. История на руската литература в три тома. Г. I. С., 1960 с. 34; Д. С. Лихачев. Система литературных жанров древней Руси. — В: Славянские литературы.М., 1963, с. 54). Напоследък обаче. позовавайки се на статвя на Дм. Чижевски, в конто е отбелязано категорично, че по принцип жанрът иа патеричните произведения няма нишо общо с житията (D. С i 2 е s к у. On the Question of Genres in Old Russian Literature. — Harvard Slavic Studies, Cambridge, Mass., Il 1954, p. Ill), Д. С. Лихачов допуска, че освен жития патериците съдьржат и не-определени още жанрово разкази ('Отношения литературных жанров между собой. — В: Поэтика древнерусской литературы. Л., 1967, с. 47). Но в същата своя работа само след няколко страници той отново нарежда патериците между сборниците от жития (пак там, с. 49).
80 1 Ерьомин .Сводный" Патерик......кн. XII, с. 48—77, кн. XV, с. 5^—101 ; И. П.
Ере»: г н. К истории..., с. 37—57 ; N. v а п W i j k. Was ist ein Paierik Skitskij ?. p. 348—353, M. van Wijk. О pateryku przetlumaczonyrn przez Metodepo, p 59.
S! А. И. Яиимирский Цит. съч., 76 —95; А. И. Соболеве кий. Отзыв о труде свящ И- М Смирнова с. 294; Н К. Гудзий Цит съч. с. 40—41 статиите на И П Ерьо-чин и др.
на патеричните произведения и разппостранените термини разказ '2, сказание03, легенда°\
В същност не е възможно да се установи общ термин за означаване на всички патерични произведения, понеже в патериците се срещат два типа творби — едните представляват кратки поучения към монасите, а в другите са разказани събития, свързани пряко или косвено с живота на някои монах. * 95 Фактически посочените по-горе термини могат да бъдат отнесени само към втората трупа. Едва ли обаче е целесъобразно те да бъдат из-ползувани за означаване на произведенията, конто тя обхваша, тъй като едни от тях (житие, новела, анекдот, повеет) могат да доведат до заблуждения относно жанровата им същност, а други (сказание, разказ, легенда) не могат да я изразят точно и определено. Най-уместно е да се употребява терминът патерични разкази, защото той изразява както спецификата на произведенията, така и сходството им с останалите старобългарски разкази. Що се отнася до произведенията от първата трупа, те биха могли да бъ-дат означени с термина патерични поучения. С този термин се определи същността на жанра и същевременно се дава представа за неговото свое образие.
В сравнение с патеричните разкази патеричните поучения обхващат твърде тесен кръг въпроси. Тематиката им е ограничена главно в сферата на нор-мите за монашеския живот, докато в патеричните разкази вниманието е на-сочено към разнообразии жизнени явления. Анализът на патеричните поучения показва, че авторите им засягат и най-незначителните изисквания към поведение™ на монасите, оформяйки изложението като непосредствено мо-рализиране. Така например ава Йероним поучава: „Ащс ндешн въ грдъ нлн ВЪ ВЕСЬ, ДОЛЕ ИМ ЕН ОЧН НА ЗШАН, ДА Нв КЪДДКНГнеШН СЕБЕ JIATL ВЪ КАЕТН СБОИН J НС МОДН СЪПАТН ВЪ ДОМОу, ВЪ НСМЬЖС С|>ДЦе ТЕСК СЪТВОрНТЬ Г|)Е^Ъ ; Н АЩС TH СА СЪАОуЧНТЬ ОБЕДОВАТН НЕк’дС САЪПННШН ЖСНОу ХОТАШЮ ОБЕДОВАТН тоу, не СЕДАН въшнгж тоу, оуне б» ксть опсчаантн, Н 0СК|>ЪБЕТН ЗЪЕАВЪ-ШААГО ТА ; А НС СЪТВ0|>НТН БАОуДА ВЪ С^ДЦН СВОКМБ ОТАН, ПД7.1 ЖС ВЪ ПОуТЬ НН |)НЗ'А1 ЖСНБСК7» МОЗН ВНДЕТН; АЩС TH речсть ЖСНА „МН|> ТСБЕ“, WBEIIIAH
32 П. С ы р к у К истории* ... с. 484 , А. И. Я ц и м и р с к и й. Мелкие тексты и заметки по старинной славянской и русской литературы. XIII. — Изв. ОРЯС. т. XVI, 1911, ки. 2. с. 248—276 ; В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 161—162, 173, 231 и т. н. И. М. С м и р-н о в. Цит. съч.; N. v а п W i j к. Подробный обзор .... с. 38 ; В. М. И с т р и н. Цит. съч. с 110.
33 В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 161, 162, 172, 181, 182 и др.
91 Н. К Гудзий Цит. съч. с. 38, 40; В. П. Адрианов а-П еретц. В. Ф.Покровская. Библиография древнерусской повести. Вып. 1. М. — Л., 1941, с. 11.
95 Два типа творби в патериците разграничена например един от най-добрите иознавачи на гръцките патерици — Ж-Кл. Ги (Recherches ..., р. 232). Направеното от мене разде-ляне на патеричните творби на два типа беше прието от редица слависти (вж. например У. Р. Федер. Една новооткрита сбирка старобьлгарски хомилни. — Език н литература, 1974 кн. 1. с. 11. 27; М С a pal do. La tradizione slava..., p. 81). Преди няколко годинн P Поуп (О характере и степени влияния византийской литературы на оригинальную литературу южных и восточных славян: дискуссия и методология — In: American Contributions to the Seventh international Congress of Sla ists. II. Hague—Pans, 1973, p. 482—484) разграничи в сложния, вторичен жанр «патерик* три малки първични жанра анекдот, новела н изрече чие. Освен че ни се струва неоправдано избирането на обема на творбите като разграничи гелей белее на първичиите жанрове, съставяши жаира-ансамбъл „патерик", не бихме могли да приемем и пред.южената от Р. Поуп терминология, тъй като избраните от него названия не отговарят на единен критерий — първите две нмат дълго развитие в литературната теория и могат да бъдат схванати неправилио, а последният е буквален превод от термин, с който гръцките средновековни книжовници означават част от патеричните творби.
къ нсн въ срдцн свокмь декоу зъра (Синайский патерик, с. 393—394); друг старец съветва: „Сгдл. съно“ лоб-еж дксшн са с-еда их мхтв-е, победи стож н егдх оуныешн стож, )<одн, млацк са, и мщ охслхв-есшн м«а са, пои оуткръждхж са“ (АБАН, №80, л. 227а); трети настоява; Ацк пр!ндсть к тсб-е врьтц въдмн w лнцд свокго плхчь“ (АБАН, № 78, л 355 6); а четвърти категорично заявява: Nc лобхк ннокоу въпрхшхтн кхко к юнснцх н кхко к «нх“ (АБАН, №78, л. 357а). Тези особености на патеричните поучения свидетелствуват, че те са имали значение предимно като практическо ръководство за изграждане на съвършена монашеска личност. При патеричните разкази обаче усилията се съсредоточават върху изграждането на сюжета, оформен въз основа на богати наблюдения, изтъкан от проблеми, конто са сыцествени за различии обществени слоеве. По този начин патеричните разкази придобиват чертите на типични художествени произведения и за разлика от патеричните поучения се включват в рамките на повествовател-ните жанрове, конто заемат важно място в старата българска литература
Ето защо тъкмо патеричните разкази представляват по-голям интерес за нашата литературна история. С оглед на това в този труд ще бьдат анализирани само те. Ще бъде проследено разпространението на тези раз казн в българската книжнина. Освен това важна задача на изследването е да се определи мястото на патеричните разкази сред другите старобългар-ски литературни форми и значението им за историята на нашата литература чрез конкретен анализ на техните художествени особености.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПАТЕРИЧНИТЕ РАЗКАЗИ В БЪЛГАРИЯ
Патеричните разкази са едни от най-популярните творби в старата бъл-гарска литература.1 Ето защо извънредно интересно е да се очертае кар-тината на тяхното разпространение. Разкриването на начините за разпростра-няване на патеричните произведения, проникването в същността на промените, внасяни от кнлжовниците в техните текстове, проследявгнето на пътишата за достигането им до читателя, откриването на читателската среда, където те са били приемани с внимание - всичко това ще даде ясна представа за мястото на патеричните разкази в художественото съзнание на бълга-рина, а до голяма степей и за критерия, с който са били оценявани през средновековието. Тук обаче е невъзможно да се анализира пълно и подробно развитието на патеричните разкази, тъй като ръкописите, в конто те са по-местени, са разпръснати из книгохранилищата на няколко страни — СССР, Румъния, Югославия, Гьрция, Австрия, Чехословакия. Основа на това из-следване е непосредствената работа с преписите, конто се пазят в българ-ските ръкописни сбирки. Привлечени са и материали от намиращите се в българските библиотеки печатни описи на ръкописи в чужбина.2 Разбира се, тези материали в някои случаи могат да се окажат непълни, тъй като все оше редица славянски ръкописи остават неописани. Трябва обаче да се под-чертае, че липсата на непосредствени впечатления от намиращите се в чужбина сбирки от славянски ръкописи не може да доведе до съществени изменения в картината на разпространението на патеричните творби в България, нито да промени общата представа за етапите в тяхното развитие, очертани твърде ясно от анализираните ръкописи.
Както вече бе показано, началният етап от проникването на патеричните творби в българската литература е твърде неясен.
Първи документално засвидетедствуван текст на^патериченразказ срещаме^.в_Суцрасълския .сборник. Това. .е преписът_ на разказа .ла_Ъавел Препростия от Лавсаика.3 Наличието на този разказ в Супрасълския сборник не бива да ни изненадва, тъй като тук се намира още едно произведение, жанрово еднакво с патеричните разкази—разказът за Григорий папа Римски,4 който се среща в по-късните ръкописи на патериците. Освен това
' Още през 1846 г. В. М. Ундолски отбелязва(заславянские сбориици). .нет почти ни одного сборника, в котором не было бы статьи из патерика* (В. М. Ундолский. Библиографические разыскания по случаю выхода описания библиотеки Московского общества истории и древностей российских, составленного П. Строевым.—Москвитянин. 1846, № II—19. Г 198).
9 От използуваните тук рькописи, конто се намират в чужбина, непосредствено съм работила само с онези, конто се съхраияват в Румъния и в Библнотеката на Академията на науките на СССР в Ленинград. Наблюденрята над другите рт копией са каправети по ыикрсфилни
3 С Северьянов. Супрасльская рукопись.! I. СПб . 1904, с.168—174. Новобългар-ски превод иа този разказ вж. в Лавсаик или животопис на св отци от прегодобний Паладин епископ Еленополски. С . 1939, с. 59—62.
4 С Северьянов. Цит съч , с 119—124

преписаните тук жития на Йоан Мълчаливи и Яков Черноризец съдържат някои епизоди, конто по форма и съдържание наподобяват извънредно много патеричните разкази.5 6 Интересно е по какъв път разказът за Павел Препростия е достигнал до Супрасълския сборник. Сигурно е, че той не е извлечен от пълен славянски превод на Лавсаика, понеже гръцките текстове на този патерик представят съвършено различна редакция на текста,6 а освен това няма никакви следи от цялостен старобългарски превод на Лав-саика. Възможно е книжовникът да си е послужил с Египетский патерик, тъй като в него се съдържа тази глава от Лавсаика. Но най-вероятно разказът е бил преведен самостоятелно заедно с други произведения, съдър-жащи се в някой гръцки сборник със смесено съдържание, и оттук е пре-минавал в състава на новопреписваните български сборници.
В Супрасълския сборник е фиксиран един от най-характерните начини за разпространение на патеричните произведения в българската книжнина поместването на отделни творби в сборници със смесено съдържание. Тук патеричните разкази са представени сред хомилии и жития на християнски мъченици и монаси, но по-късните подобии сборници са значително по-пъ-стри по състав.
Оше през XI в. напълно различният по характера на съдържанието си Изборник от 1076 г. предлага на читателя няколко патерични творби.7 8 За разлика от Супрасълския сборник, където се среща патеричен разказ, в Изборника има и патерични поучения. Те са дори повече. Това се обяс-нява с факта, че тук отсъствува почти напълно сюжетното повествование. „Слово НЪКОКГО „КАЛоуГ£[!Л о чьтеннн КННГЪ“, „Слово нткокго ОЦА къ сноу свокмоу словесл дшепользнл1Л“, „Нлклзлннк боглтымъ", Кжс оуво првовъ|>ноу В-Б|)оу НМЪТН ЮСНОКЛНШЛ ДОБрЫН^Ъ ДЪЛЪ КСТЬ“, „Клклзлннге Ку)(НА прсзен-ТС|)л“, „lw 3*ьтоустллго слово рлзоумьнн Н ПОЛБЗЬНН 0Т7> прочнел НГО ДШС-ПОЛЬЗЬНЫНХ оучсннн“, „Стго Влснлшд КАКС подоблкть члвкоу вытн“, Дено-фонтл КЖЕ ГЛЛ К’Ь сномл свонмл1*, „ Лдлнлсневн ютвътн протнвоу нлнссенынмъ кмоу отьвътомт, ют нъкиуъ П(>леовъ|>ьны)(ъ“ и т. н. по форма са преки наставления из областта на християнския морал. И ако все пак в сборника намират място два патерични разказа—„За християнина, чиято дъщеря умряла некръстена"3 и „О мнлостнвъмь Созоменъ н о томь к мео дмлн ннцкмоу [1-[>нц«о прннме“9
5 С. Северь яиов. Цит. съч., с. 278—302, 513—532.
6 Вж. R. Aitzetmiiller. Die altbulgarische Uberzetzungder Vita s. Pauli Sitnplicis. Die Welt der Slaven, V, 1960, H. 3—4, p. 228.
7 Изборник 1076 года. Издание подготовили В. С. Голышенко, В. Ф. Дубровина, В. Г. Демьянов, Г. Ф. Нефедов, М.. 1965, с. 618—619, 627 - 631, 638—611, 644—645, 687 —700. Изборникът от 1076 г. севключва тук, тъй като преволите, използувани в него, са с българ-. ски пропзход.
8 Изборник 1076 года, с 644—645. Този разказ е пос-эчеи още от Д. I А бра мои и ч. Цит. съч., с. 14. В ръкопнса не е поставено заглавие на разказа. Тук и във всички други случаи, когато липсва оригинално заглавие, поставим наслов. по възможност най-точно отгова-рящ на съдържанието.
9 Изборник 1076 года, с. 687—700. Досега това произведение не е отбслязвано каго па-геричеи разказ. То еизвадка от житието на Нифонт (вж. I.Se vfienko. On some Sources of Prince Svjatoslav’s .Izbornik* of the year 1076.— In: Orbis scriptus. Festschrift fiir Dmitrij TschiZevskij zum 70 Geburtstag. Munchen, 1966, p. 723—738; J. Lepissier. Une source de ITzbornik de 1076.— Revue des Gudes slaves, t. 45, 1966, p. 39—47 H А. Мещерский. К вопросу об источниках .Изборника* 1076 года, ТОДРЛ, XXVII, 1972, с 321—328), обаче в Изборника текстът е променен до известна степей и е оформен като самостоятелно проиг веление в духа на патеричните разкази. Дали това е направил съставителят на Изборника.
основанията на книжовника могат да се търсят в изложените в някои произведения случки, конто са използувани, за да се разясни по-нагледно определено изискване на християнската нравственост (вж. например Атанасие-вите отговори).10
Сред ръкописите от XI в. е и най-старият пълен прение на Синайския патерик.’1 Обилието на русизми в него категорично определи руския про-изход на ръкописа, обаче цялостният облик на езика показва, че това не е руски превод на паметника.12 Нешо повече, смята се, че протографът на този препис е бил български ръкопис.13 * 15 Ето защо без колебание съставът и текстът му могат да се използуват, когато се проследява разпростране-нието на патеричните разкази у нас. Той дава представа за друг начин на запознаване на читателите с патеричните разкази. В случая целият ръкопис е изпълнен единствено от патерични произведения, съставящи само един патеричен сборник. Интересно е да се отбележи, че от 336-те творби в този препис на Синайския патерик около две трети са разкази.
Съдбата на патеричните разкази през ХП в. не може да бъде изяснена, тъй като не са запазени никакви техни преписи от това време. Но от ХШ в. до нас са достигнали няколко сборника, в конто продължава тради-цията да се преписват отделни патерични разкази. В това отношение спе-циално внимание заслужава известният Берлински сборник (намирал се е в Берлинската държавна библиотека, № 48).’4 Той съдържа пет патерични раз-каза : „IV шежждежн не госжждатн Б|)А“,„Евреинът магьосник Данил1*, „Музи‘ кантът Филимон", „Caow кртнненнцн жени еже пр-вврАтн мжжа своего елннк на вържж кутн1Аньскж“г „По8ченне w Лнмоннса ^одащнмь по ц^кеамь аатннь-ckliml н жндовскымь**. Поместени сред такива значителни творби на старата българска литература като прерабртката на „За буквите" от Черноризец Храбър, Апокрифен апокалипсис на Йоан Богослов, Слово на Методий Патар-ски, Притча за хромия и слепня и др., несъмнено те са били оценени твърде високо от книжовника, съставил сборника. Нещо повече, патеричните разкази са ангажирали активно неговото съзнание. Това проличава веднага при сравняване на техните текстове с по-старите преписи. Като пример тук ще бъде разгледан разказът пСло w кртдАннцн женъ еже п^ъе^атн мжжа своего сапна на втрж к^тнганьскжж,‘’5. От съпоставката му с текста на за-
както смятат Ж. Леписие и Н. Мешчерски, или редактирането е дело още на гръцките кии-жовници, конто също са преписвали понякога отделно тази част от житието на Нифонт, не може да се каже със сигурност.
10 Изборник 1076 года, с. 515—519.
11 Намира се в Москва, ГИМ, Синод. №551. Издаден е през 1967 г. — Синайский патерик.
12 В. Ф. Дубровина. Из наблюдений над употреблением грецизмов в переводном тексте русской рукописи XI в. — В: Источниковедение и история русского языка. М., 1964, с. 54—55; Т. А. Иванова. Цит. ст., с. 149; J. Lepissier. Rapports ..
13 И. И. Срезневский. Синайский патерик.— В : Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. LXXXI1. Приложение към Записки Академии наук Т. XXXIV, № 4 СПб., 1879, с 50
11 А. И. Я ц и м и р с к и й. Описание южнославянских и русских рукописей заграничных библиотек, СПб., 1921 (Сб. ОРЯС, г. XCV111, №2). с. 418—427); V. Jagic, Opisi i izvodi iz nekoliko, juZnoslovenskih rukopisa (Izbornikkr. biblioteke u Berlinu).—Starine, V, 1873, p. 43—68. Твърдението на Яиимирски, че ръкописът е писан в Босна, Херцеговина или Зета, не е пол-крепеио с никакви доказателства.
15 Той е обнародван от V. J a g 1 с. Opisi; 1 izvodi..., с. 59—60.
пазения прение от XI в18 става ясно, че в Берлинския сборник разказът е значително преработен. Промените в Берлинския сборник не се огранича-ват с частички изменения в някои детайли, а засягат цялостната структура на произведението, основни момента от съдържанието му. По-стсрият текст е насочен към прослава на християнската религия, като се утвърждава мисълта, че спазването на нейните морални норми винаги бива възнаградено, особено в труден момент. В другия случай стремежът е едипствено да се внуши на богагите, че е необходимо да се раздава милостиня, като се правят всички усилия да се подчертае колко големи печалби те им донесе това. Именно от съ-щественото изменяне на идейната насоченост на творбата, за което, разбира се, има предпоставки в нейния текст, произтичат и преобразованията, направени в Берлинския сборник. Сечействого на християнката и езичника вече не е бедно, напротив, „воглтьсткоу «го не ее к»ньца“. Ето защо раздаването на милостиня е мотивирано по съвсем друг начин. Докато в първия случай нуждата подтиква бедняците да дадаг парите си в заем, та да припечелят нещо, и тогава жената убеждава съпруга си да ги дадат чрез просяците на християнския бог, във втория мъжът просто започва да раздава имущест-вото си като милостиня. Но тук в двата текста се открива твърде същест-вено различие. В първоначалния текст мъжът приема християнството едва в края на разказа, когато се убеждава във величието на тази религия. В Бер линския сборник той става милостив, след като жена му вече го е приобщила към християнството. По този начин в преработката разказът загубва своя извънвременен смисъл и добива тясно практическа насоченост. Съще-временно обаче, свеждайки до минимум значението на приемането на християнството от езичника, книжовникът доближава произведението до кон-кретната историческа действителност, когато подобии случаи са анахрони-зъм. По-нататък фактическите разлики продължават. В първия препис езич-никът раздава на просяците 30 от техните 50 сребърника и когато след три месеца остават без никакви средства, отива на същото място, та хрис-тиянският бог да му върне част от парите. На никой не му донася пари, само намира един сребърник. Неудовлетворен, той се връща у дома си ц жена му, пояснявайки, че и това е дадено от бога, го изпраща да купи хляб, вино и риба. Когато тя започва да приготвя рибата, в нея открива скъпоценен камък, който мъжът тръгва да продаде. Според Берлинския сборник за три години мъжът раздава цялото си богатство и в дома му остава само една жълтица. С нескривано недоволство той се обръща към жена си: „Жспо moia, егдд не ee\l подпааь бога твоего, Л()ыбытокь>
многк к лому мосмь н длАтоу моем8 не бъ числа. Да гако поднахь богл твоего, оскждъ домь мои." На успокоенията на жена си, че бог няма да ги остави, и на поръката й да купи една риба за обяд, а останалите пари пак да остави на бедните, той отговаря с трезвия въпрос: „Жено, а вечеръ i]jo?“ Купил рибата, намира в нея скъпоценен камък и жена му го изпраща да го продаде. Прекрасната сцена на продажбата, изпълнена с много точни психологически наблюдения в първия текст, тук се свежда до няколко ла-конични изречения, лишени от всякаква изразителност. Любспитно е обаче колко пари получава мъжът за бисера. Докато в по-стария препис търго вецът започва от скромната сума пет сребърника, за да достигне, постепенно повишавайки цената, до 300 сребърника, в преработката той дава веднага 500 жълтици, а след това — 1000. Но това не задоволява книжов-ника. В края на разказа той съобщава, че по-късно богатството на това семейство се увеличило седем пъти в сравнение с предишното. 16
16 Синайский патерик, с. 296—301.
Ако се съди по насоката, в конто е преработен този разказ в Берлинский сборник,17 може да се допуске, че ръкописът е бил приготвен за еякой заможен българин. Ед на приписка от XVII—XVIII в., когато ръко-- сът се е намирал в Босна, косвено потвърждава това предположение. Тя аси: „Сил кннгд кнедь Бглунчк, к8пн е зь шестотнмь кспрн." Освен това --чинът, по който са променени произведенията, показва, че съставителят а сборника е бил опитен книжовник, притежавал е обширни познания буден ум.18 Естествено тези негови качества са могли да прввлекат вни-ианието на инкой богат българин, който му е поръчал да приготви книга за него, макар и книжовникът да е принадлежал към нисшето духовенство, както предполагат досегашните изследователи на Берлинския сборник.
Активно отношение към патеричните разкази е засвидетелствувано в друг ръкопис от XIII в. — Пролог № 72 от Сбирката на АБАН.19 В него е поместено само едно патерично произведение — „Герасим и лъвът" <л. 71а—72а)20, но то е значително променено21. Новата редакция на текста не засяга идейната същност на разказа. Тя се отличава предимно с редица съкращения и добавки, вероятно продиктувани от намерението да бъде приспособен разказът към характера на проложните съчинения. Различията започват от самого начало. Вместо подробного мотивиране на привърза-ността между лъва и Герасим, което до голяма степей я лишава от свръх-естественост, в проложния текст се срещат обширни славословия за монаха, съобщава се кой и кога е написал житието му. По-нататък се наблюдават и други фактически промени — магарето бива откраднато не когато пазе-щият го лъв се отдалечил, а когато той спи на поляната; не самият монах обвинява лъва, че е изял магарето, а неговият ученик; нищо не се говори за унинието на лъва, след като загубил магарето, и за срама му от укорите на Герасим; пропуснат е епизодът с войника, който дал три жълтици на монасите, за да купят ново магаре и да освободят лъва от носенето на вода; намерил магарето, лъвът не остава в лаврата, а бива освободен от Герасим и отива в планината, като веднъж в седмицата навестява стареца. В редактирания по този начин текст действието, очистено от всякакви отклонения, се развива много по-бързо, повествованието е лаконично, но е загубило своята непосредственост и свежест.
От ръкопис № 72 се добива представа за още един път, по който патеричните разкази стигат до читателите — поместването им в Пролозите. Наличието на патеричен разказ в български Пролог от XIII в. е интересно явление в литературната история на патеричните разкази, тъй като за сега се смята, че допълнителната част на Пролога се е появила в Русия преди средата на XIII в., като е била съсредоточена в края му, а през втората
17 Смитам, че разказът е преработен именно от съставичеля на Берлинския сборник, тъй като тук са установени зиачителни изменения в текстгвете н на други творби: разка-зите „Музикаигьт Филимон* (вж. V lagic. Opisi i izvodi..., с. 58—59), >По8ч<нп( w Хн-моннск )<одаЦ!Нмь по цукздмь лктнньск-ымь и жндоескымь" (срв. Синайский патерик, с. 282—284), ,3а буквите* (вж. К. М. К у е в. Черноризец Храбър. С.. 1967, с. 167—170).
18 До този извод стига и Н. Драгова, анализирайки работата на книжовника. прергботил ,3а буквите* (вж. Втората апология на българската книга и вейните извори. — В: Кон-стантин-Кирия Философ. С., 1969, с. 344—346).
18 Вж. X р. Кодов. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академии на науките. С., 1969, с. 135—137.
20 Проложната редакция на .Герасим и лъвът* е обнародваиа от А. И. Яиимирский. Из истории славянской письменности..., с. 76—81.
21 В сравнение с по-раиния текст, поместен в Синайския патерик, ГИМ, Синод. № 551 (вж. Синайский патерик, с. 182—187).
половина на столетието двете части са били обединени пак от руски книжовници.28 Преписването само на един патеричен разказ може да се счита по-скоро начало на процеса, при който към Пролога започват да се при-съединяват нови произведения, отколкото резултат от извличането само на този разказ от обогатения вече Пролог. При това интересно е да се отбе-лежи, че „Герасим и лъвът" не е поставен в края на Пролога, а при про-ложните жития, конто се четат на четвърти март. На същото място гой се намира обикновено и в по-късните преписи на Пролога, където е използу-вана и сыцата редакция на текста му.
* * *
Запазените ръкописи от XIV в. свидетелствуват за особено внимание към патеричните разкази. От това време са останали пълни преписи на почти всички патерични сборници. Познати са и доста сборници, в чийто състав са включени отделни патерични произведения.
Сед ем ръкописа представят историята на Скитския патерик. Два са от самото начало на XIV в : на л. 1—94а в ръкопис № 152 на Националната библиотека във Виена* 23 * * и на л. 1—926 в ръкопис № 93. I—II (М. 2513 I—II) в сбирката на А. Н. Попов в ГБЛ81. През 1346 г. е направен преписът, който се намира в ръкопис № 264/62 (л. 1—2246) от сбирката на манастира, намиращ се на о. Крк, Северна Далмация (Югославия)-5. През втората по ловина на XIV в. са направени други два преписа: на л. 126а—1576 в ръкопис № 316 от Библиотеката на Румънската академия на науките в Бу-курещ26 (текстът стига тук до глава 4) и на л. 161а—1806 в ръкопис
-- Ю. К. Бегунов. .Слова" пресвитера Козмы Болгарского в составе Пролога.— Slavia, XXXV, 1966, кн. 3 с. 383, 387.
23 Ръкописът е описан от Б. 11 о н е в.Славянски ръкописи във Виена.—Год. Соф. унив., Истор.-филол. фак., XXV, 1929, ки. 9, с. 23—26; А. И' Янимирский. Описание южнославянских и русских рукописей..., с. 184—187 (но под № 139(137); G. Birkfe liner Glagolitische und kyrillische Handschrften in Osterreich. Wien, 1975, p. 261—263. А И. Япи-мирски смята, че ръкописът е от първата половина иа XIV в. К. Ф. Радченко е на мнениее че той е от началото на XIV в. (вж. К. Ф. Радченко. Заметки о пергаменном сборнике XIV в. Венской придворной библиотеки. — Изв, ОРЯС, VIII, 1904, кн, 4, с. 179). Б. Цоне, и С. М. Кулбакин (С. М. К у л ьб а к и и. Материалы и заметки по славяноведению. — ЖМНПр. 1905, ч. CCCL1X (май), с. 1) обаче го отнасят към XIII в. Този препис стон в основата на повечето трудове на Н. ван Вейк върху Скитския патерик. Той е обнародван и изследваи и в излязлата 30 годяии след смъртта му книга The Old Church Slavonic Translation ...
К. Ф. Радченко. Отчет магистранта К. Ф. Радченко о занятиях рукописями в библиотеках и других ученых учреждениях Москвы и С.-Петербурга в течение сентября и октября 1896 г. — Унив. известия, т. XXXVIII, 1898, № 4, с. 47—49; П. А. Сырку. К истории .... с. 471.
-° Вж. Краткий отчет о занятиях за i раницей доцеита ими. С.-Петербургского университета П. А. Сырку за летние месяцы 1893—1894 г. — Изв. имп. Академии наук, т. II, 1896, № 5, с. 16; П. А. Сырку. К истории..., с. 467—471: Ван Вейк. Рукописни патерик манастира Крке, с. 108—110; V. Mosin, М. Radeka. Cirilski rukopisi u Sjevernoj Dalnia clji. — Starine, 48, 1958, p. 190—191. Дължа да изкажа благодарност на проф. Д. Богданович от Белград, който ми помогна да получа микрофилм от този ръкопис.
26 А. И. Я и и м и р с к и й. Славянские и русские рукописи румынских библиотек. СПб., 1905 (Сб. ОРЯС, т. LXXIX), с. 495—497. Тук той е отнесен към началото на XV в. Според вод-ните знаки (круша — подобен у С. М. В г г q u е t. I.es f iligranes. Dictionnalre historique des marques du papier. 2 ed. Leipzig. 1923, № 7376 от 1355—1356 г.; клещи — подобен у V. A. Mosin, S. М. Traljic. Vodeni znakovi XIII i XIV vijeka. Zagreb, 1957, № 7080 от 1350—1360 r.; два пресечени кръга — H. П. Лихачев. Палеографическое значение бумажных водяных знаков. СПб. 1899, № 331 от 1358 г., № 2053 от 1345—1360; арбалет — V. A. Mosin, S. М. Tra 1 j id Op. cit., № 241 ot 1348 г.) и почерка отнасям ръкописа към втората половина на XIV в.
Лё 673 от НБКМ27 (тексты тук включва творби от глави 2, 4, ЗЬ, с, 5.7 — 17, 18, 21). От края на XIV в. е преписът, поместен на л. 716—1056 от ръкопис № 1771 (510. 363) в сбирката на Уваров в ГИМ. Последният препис се е намирал на л. 1—141 в ръкопис от края на XIV в., съхраняван по-рано в сбирката на А. И. Хлудов (Хлуд. 185).28 Във всички ръкописи Скитският патерик е само част от тяхното съдържание. В първите пет са включени и редица отделни, независими помежду си произведения от други литера-турни жанрове: наред със Скитския патерик във Виенския ръкопис се на-мират няколко слова от Йоан Лествичник, Симеон Месопотамийски, Теофил Александрийски, житията на блажена Теодора и Симеон Юродиви, два апокрифа — житие на апостол Петър и „Слово w п^ъп|>ънн дшлволъ сь гдомь ншнмь“ и др.; ръкопис № 93 обхваща произведения от Йоан Лествичник, Теофил Александрийски, житията на Симеон Юродиви, блажена Теодора и т. н.; в ръкопис № 264'62 откриваме наставления на Атанасий Александрийски към монасите, слова на Теофил Александрийски, Ефрем Сирин и др.; преписите на Скитския патерик в ръкописи № 316 и 673 са придру-жени от разнообразии монашеско-аскетични творби. Последните два ръко-писа се състоят изцяло от патерични творби. Новото и интересното тук е, че за пръв път откриваме два пълни патерика заедно: в ръкопис № 1771 Скитският патерик се намира след текста на Египетския патерик, а в Хлуд. 185 — след Синайския патерик.
През XIV в. съставът на Скитския патерик претърпява значителни изменения. Във всички ръкописи е запазена съкратена по състав редакция (в сравнение с цялостния текст),29 конто има свои индивидуални особености в отделяйте преписи. Ръкописите обаче възхождат към незапазен до днес пълен по състав български препис на Скитския патерик. Безспорно свиде-телство за това е фактът, че всеки препис съдържа творби, липсващи в другите преписи, но съществуващи в цялостния текст. Дори в ръкопис № 1771, който е значително по-кратък по състав (в него има около 160 творби, извлечени от глави 2, За, Ь, с, 4, 6, 7, 9, 11, 12, 15, 16), са включени произведения, конто липсват не само в другите преписи, но и в сега познатия цялостен текст. Текстът на произведенията също претърпява про-мени, макар и минимални (вж. таблицата на страница 34).
Азбучно-Ерусалимският патерик съшо е привличал вниманието на кни-жовниците от XIV в. От това време са запазени четири негови преписа.
На първо място трябва да бъде разгледан преписът, който се намира в ръкопис № 3/2 от сбирката на Рилския манастир. Този ръкопис от края на XIV в.31 съдържа Азбучно-Ерусалимския патерик, след който на около
27	Б. Ц о н е в. Опис на славянските ръкописи в Софий ската народна библиотека, Т. II. С., 1923, с. 191—197.
28	А. Н, Попов. Описание рукописей и каталог церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. М., 1872, с. 372—373: П. А. Сырку. К истории..., с. 471. Къде се съхранява сега този ръкопис. не е известно. Според сведенията, съобщени през 1972 г. от М. В. Щепкина на Ил. Тодоров, през 1923 г. сбирката на Хлудов е била предадена в ГИМ без някои ръкописи; през 1955 г. при проверка на фонда е било коистатирано, че № 185 липсва. Прели по-стъпването иа сбирката в ГИМ тя се е намирала в Преображенския манастир.
29	Срв. съдьржанието му по Погодинския ръкопис № 267 от ГПБ у W. R. V е d е г. La tradition slave ...
31	Рилските ръкописи при описването им много често са датирани погрешно (вж. Б. Цонев. Ръкописи в библиотеката при Рилския манастир. — Бълг. преглед, VI, 1900, кн. 10, с. 89—96; Л. Милетич. Славянски ръкописи в библиотеката иа Рилския манастир. — Прил. на Църковен веэтник. II, 1902, кн. 4—6, с. 141—172; Е. Спространов. Опис на
3 Патеричните разкази
Оэ rf>-
Виена, № 152	ГБЛ, собр. А. Н. Попова, №93. 1—11 (М. 2513. 1—П)	Крк, № 264/62
RMTL	По ЕЛ1СТ	Подочкдет
КО Н,К0	БО ГЗкКО	Ко оькожо
|>ЫКЫ кь	^ЫБЫ КЬ	fbir.Ll въ
MOfe, TMCO	море, тхко	Moj?et тдко
НХМЬ Kb	НЬМЬ КЬ	н нхмь къ
келнж tlqjxth	колит, тьщкгн	келТж тыплтн
САу КДХ	СА, НДД.	СА ДЬ
кько ть	КЬКО	к« когдх
МОРДАШ* КН-В	МСуДАЦК KH’t	МоудАШС
ЗЛБЖДСМЪ	ЗЛБЖДСМЬ	ЗЛБЖДСМЬ
кьнжтоьнск	кнлпуьнок	ЕЪНАТ^ЬНМ
сь^днснне	сь^мкннк	съ^ьныЛе
(л. 1 а)	(л. 1 а)	(л 1а)
80 А. Н. Попов, Цит. съч..с. 372—373.
Рум. АН, № 316
НБКМ, № 673
ГИМ, Хлул. 185
По касте	По КАСТЕ	По КАСТ
О^КО ГДКО	1ДК0 II	1,0 1АК0
0b! БЫ ЕЪ	fblK'R КЬ	fURL! RL
мо^е, тако	uofc, ты<о	МОрС, ГАКО
Н НАМЪ ЕЪ	II НАМЬ кь	НАМЬ КЬ
kcaIa тыцатн	кслнж типи	КСАНЛч ТЫЦДТН
СА, СДА	<ДА	СА, егдА
КА КО	КОГ а	КА КО
MftfAAiue	моуДАШе	МауДА1|К ЕНЕ
ЗАкждемъ	ЗАБЖДеМЬ	ЗА БЖ де ML
кънАтрнее	КЫ1А7уьне«	кнйпуьне1е
съ^АНснТе	сь^мштн	cbWAHtHle80
(Л. 126 а)	(л. 161 а)	
40 листа са преписани слова главно от Ефрем Сирин. Със своите близо 900 произведения, от конто към 200 са патерични разкази, ръкопис № 3'2 е един от най-богатите по състав преписи на Азбучно-Ерусалимския патерик.38 Тук липсват началните творби, приписвани на разказвачи, чиито имена започват с буква а, но това се дължи на механическа повреда на ръкописа. Пропуснатите по-нататък около 50 произведения* 33 вероятно са отминати случайно или изобщо не са съществували в протографа на ръкописа. А може би те са били изоставени съзнателно от преписвача, служил си с два ръкописа, в единия от конто тези творби са били налице, а в другия — не. В полза на това предположение е и фактът, че тук има десе-тина добавени съчинения
Пълен препис на Азбучно-Ерусалимския патерик е съдържал и ръкопис № 42Г'Ьт~библиотеката на Хилендарския манастир.34 Тук са изчезнали пър-вите-Зб—листаХпопълнени през XVII в., но по ръкопис от друга редакция) и текстът започва с творбите, приписвани на ава Дула. Вероятно в ре-зултат от механическа повреда липсва и краят на Азбучно-Ерусалимския патерик, който тук завършва с 15-а глава. В съхранения текст са пропус-нати, вероятно случайно, само десетина произведения.
Интересен е и преписът на Азбучно-Ерусалимския патерик, поместен в ръкопис № 2/28 от с^ирката~на~Рилскйя~манйСтир.35 * * Тук не е представен пълнйят обём на патерика — изг}бено е началото му и текстът започва от произведенията, подредени под буква е\ след първия лист отново се установява голяма празнина в съдържанието, която се дължи на изчезва-нето на листове от ръкописа; от втория дял на патерика, където са поста-вени безименните творби, в ръкописа се намират само първите десетина съчинения. Но от оцелялата част, където в много случаи са запазени произведенията, пропуснати в ръкопис № 3'2, става ясно, че този препис на
ръкописите в библиотеката при Рилскпя манастир. С., 1902). Поради това съм датирала отново всички използувани тук ръкописи от библиотеката на Рилския манастир. Азбучно-Еру-салимският патерик № 3/2 досега е смятан за ръкопис от XVII в. (вж. Б. Ц о н е в. Ръкописи в библиотеката при Рилския манастир. с. 95; Е. Спрострчнов. Цит. съч., с. 50—51; Л. Милетич. Цит. ст., с. 160). Обаче водните знаци, конто се срещат в него, давят основания категорично да бъде отиесеи към края на XIV в (стомна — подобии у С. М. Briquet. Op. cit., № 12464 от 1322 г.. № 12465 от 1326 г., № 12466 от 1325 г., № 12469 от 1340 г., № 12470 от 1343 г., № 12471 от 1345 г., № 12472 от 1352 г.; цвете — V. A. Mo-sin, S. М. Т г a I j i с. Op. cit., № 3972 от 1330 1340 г.; череши — Н. П. Лихачев. Цит. съч., № 3752 от 1351 г.; два кръга, пресечени с нрава линия — V. А. М о s i п, S. М. Т г а -I j i б. Op. cit., № 1934 от 1355 г.; арбалет — Н. П. Лихачев. Цит. съч., № 337, 338 от 1358 г.; камбана подобна у С. М. Briquet. Op. cit., № 3961 от 1364 г ; буква — V- A. Mos in, S. М. Traljic. Op. cit., № 5537 от 1360—1370 г.). Макар да е от сръбски извод, този и друггте ръкописи от сбирката на Рилския манастир се използуват тук, тъй като, общо взето, голяма част от ръкописите в тази сбирка са писаии в самия манастир.
3-' Пълнйят състав на два “от най-старите цялостни прениси на Азбучно-Ерусалимския патерик — сръбските ръкописи от XIV—XV в., конто са се намирали в Народната библиотека в Белград (№ 461 (726), описан or Лэ. С т о j а н о в и h. Каталог народне библиотеке у Београду. IV. Рукописи и старе штампане ки.иге. Београд, 1903, с. 280—282), и в Държав-ната библиотека в Берлин (№ 40, описан от А. И. Я н и м н р с к и й. Описание южнославянских и русских рукописей..., с. 402—410) — е оповестен в статията на N. van Wijk. Подробный обзор церковнославянского перевода Большого Лимонария, с. 41—81. Вж. също М. С а р а I <1 о. La tradizione slava ...
33 В сравнение със споменатите сръбски ръкописи.
31 Датировката на този и другите ръкописи от сбирката на Хилендарския манастир вьз-
приемам от последний каталог (М. Matejic. Hilandar Slavic Codices. Columbus, Ohio. 1976,
p. 36).
ss По писмото и водния знак този ръкопис (буква — подобна j С. М. Briquet. Op. cit., № 8426 от 1359- 1360 г.) може да бъпе отнесен към края на XIV в. Досега е смятан за ръкопис от XVI в. (Е. С п р о с т р а н о в. Цит. съч., с. 48- 49; Л, М и л е т и ч. Цит. съч,, с. 160) или от XV в. (Б. Цонев. Ръкописи в библиотеката при Рилския манастир, с. 95)
Азбучно-Ерусалимския патерик е бил един от най-пълните. Като се просле-дява разпространението на патеричните разкази, заслужават внимание и дру-гите творби в ръкопис № 2 28. С изключение на няколко слова от Йоан Златоуст, Максим Изповедник, Симеон Нови Богослов, Атанасий Алексан-дрийски те са само патерични съчинения. Повечето са избрани от различии патерични сборници, а малка част (л. 130а—165а) са извлечени от Скитския патерик.
Нова, значително съкратена по състав редакция на Азбучно-Ерусалимския патерик се намира в ръкопис № 78 от сбирката на АБАН (л. 320а— 3736), писан през 60-те години на XIV в.36 Тази редакция съдържа само около една четвърт от произведенията, характерни за пълните преписи на патерика. Големите съкращения в състава на Азбучно-Ерусалимския патерик вероятно са били направени от преписвача, който при това навярно е имал пред вид съдържанието на целия сборник. Поместването на Сводния патерик преди Азбучно-Ерусалимския, добавянето на голям брой отделни патерични съчинения след него е правело излишно цялостното преписване в този ръкопис от 433 листа, запълнени с около 700 патерични произведения.
Вижда се, че преписите на Азбучно-Ерусалимския патерик се разли-чават по състава си. Текстовете на творбите обаче принадлежат към една редакция.
Няколко ръкописа свидетелствуват за разпространението на Сводния патерик през XIV в. Ръкопис № 1036 от сбирката на НБКМ съдържа ре-дакциЗГуПна Сводния патерик3’, допълнена с около двадесетина патерични разказа (л. 826—84а, 1176—121а, 127а—1276, 1316—132а, 137а—139а, 163а— 165а), между конто „За Лаврентий", „За Авакир", „За Акакий", „За Йоан Саваит или Антиох", „За Стефан", „За Исидор", извлечени от Лествицата на I оан Лествичник38 Освен Сводния патерик в него са поместени произведения, предназначени предимно за монаси: „Hchjc'ia п^зент^к къ Дсюлеу саоесса дшспоасзна", „П^влюбнаго юца нашего Nhaa w мтвт гаавъ у н нв“, „w по8чсн|'а стго Eachaia главы квлткы", „Нже въ сты юца нлшсго А&ЛНЛС1Л ЕСЛПКААГС ПАТрА|)\Л ЛлС§АД|)ЪСКЛГ0 СЛОВО ЮГЛАВЛСПО КЪ ЗАПОВЪДШЪ БЖН Н ВЪСЪМЪ ШЕрЪГШНМ СА MH|>A Н JC0TAIUH СП TH СА", „НЖС ЕЪ СТЫ)<Ъ WU.A НАШСГО НлА|)Н0НА W ОТВрЖСНН UHj)A ННЮЧКСКАГО |>ЛДН ЖНТ1А СЛОВО", „Повъстъ Am’mwhia минул о нзБ|'енын)<ъ Лцъ нже въ СТнлн н Рлн^оу", по няколко слова от Макарий Велики и Симеон Нови Богослов, съчиненията на Григорий Синаит и т. н.
Подобии произведения съдържа и ръкопис № 237 от сбирката на Хлудов в ГИМ, писан между 1340 и 1350 г.39 Наред с редакция у f на
38 X р. Кодов. Опис .., с. 159—169.
37 М. Стоянов, X р. Кодов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 111. С., 1964, с. 231—239. При класификацията иа ръкописите на Сводния патерик е използувано разпределението на 1. Ерьомин. „Сводный“ Патерик..., кн. ХП, с. 50—77.
38 Вж. Преподобнаго отца нашего Йоана игумена Синайской горы Лествица ..., с. 38—39, 40—41, 43—44, 69—74, 112—114.
39 За този ръкопис вж. А. Н. Попо в. Цит. съч., с. 462—475; К. Ф. Радченко. Отчет...,№ 4, с. 67—68; П. А. Сырку. К истории..., с. 484—487. Всички изследователи смятат за безспорен българския произход на ръкописа. Единодушии са също по въпроса
Сводния патерик* 40 тук се срещат и „Hctyk п^езкнте^ кт> Деюдоул8 сАО-ккк дшепслезнкк", „Слоел къ нак&дыЛю дшеполознк Велнкдго Вкснлнк"» _Стго Г^нгорк НТсккго whc нмль съ Феътомь**, „Анлстлах стго горн Сннкн-скыа что 8бо t знкккнТс съЕ|)Бшендго ><|>тнкнннк“, част от „Диоптра" на Филип Монотроп и др.
Редакция у f на Сводния патерик се съдържа и в други два български ръкописа от втората половина на XIV в.: № 418 (313) от библиотеката на Хилендарския манастир41 и № 4859/L от музея Casa Dosoftei в Яш.42 Хи-лендарският ръкопис е изпълнен единствено с текста на Сводния патерик, в който обаче има доста празноти, тъй като липсват немалко листове от книгата. В Яшкия ръкопис след Сводния патерик е преписано само едно произведение — житието на Евпраксия.
Съвсем различен е съставът на ръкописа, който се намира в АБАН, № 78. Както вече бе казано, той се състои само от патерични творби. Тук Сводният патерик, заемащ повече от половината обем на ръкописа, е в състав, най-близък до редакция yb
Несъмнено обаче най-интересен е преписът на Сводния патерик, пазещ се в Зографския манаетир, №83 [164 (II В 5)].43 Тук е представен пълнйят състав на редакция у Ь, която обаче е обогатена с никои от добавките на редакция у I.
Макар че шестте преписа на Сводния патерик са различии по състав, текстовете на отделните произведения претърпяват малки промени при пре-писването.
Когато обаче се сравняват текстовете на творбите от Сводния патерик с текстовете на същите произведения, поместени в пълните преписи ня отделните патерични сборници, резултатите са съвсем други. Налице са раз-лики, конто свидетелствуват, че в двата случая са използувани две отделни редакции на произведенията, а може би два различии превода или един
за времето на иаписването му — XIV в., най-късно XIV—XV в. Известният палеограф Н. П Лихачев дори се занимава специално с датирането на този сборник и установява със сигур-ност времето на иаписването му—1340—1350 г. (Н. П. Лихачев. Цит съч., ч. 1, с. XCIX— СШ). Ето защо недоумение буди необоснованото схващане на И. П. Ерьомин, че този ръкопис е руско копие, направено през XV—XVI в. от среднобългарски оригинал (I. Ерьомин «Сводный4 Патерик..., кн. XII, с. 52). Не е приемливо и гледището, че сборникът е от втората половина на XIV в. (вж. X. М и к л а с. Към въпроса за славянская превод на Филипо-вата „Диоптра*. — Старобългарска литература. 2. С., 1977, с. 170—176).
40 Вж. I. Ерьомин. „Сводный* Патерик.... ки. XII, с. 62.
11 М. Matejic. Op. cit., р. 36. Този ръкопис е посочен още от S. Chilandarec. Rukopisy a starotisky chilandarske. VestniK Ceske spolecnosti nauk, VI, 1897, p 35, под № 104. Съвсем неправилно обаче тук е означен като Скитски патерик. Невярна е и датировката на Сава Хилендарец — XV в. Почеркът на ръкописа, иаписан с т. нар. „поп Герасимово"
писмо, безспорно е от втората половина на XIV в. Тук дължа да изкажа своята благодариост на проф. М. Матеич от Държавния университет в Колумбус (Охайо) който изпрати иа Българската академия на науките микрофилми от хилендарските ръкописи, № 227, 418, 4г8 и 647, нужни за моята работа, както и на хилендарското братство за разрешение™ да използувам тези микрофилми
43 И двата ръкописа са написани с характерного „поп Герасимово* писмо. Бодните знаци на Яшкия ръкопис са. пвете — сходен у С. М. В г i q u е t, № 6309, от 1326 г.; ключ — С. М. В riq u et. Op. cit, № 3813 от 135ч г ; елен — Н П Лихачев Цит. съч., № 2289 от 1360 г.: свирка — от типа на V. A. Mos in, S М. Traljic Op cit., № 2337, 2338 от 1369 г
43 Г. А Ильиискнй. Рукописи Зографского монастыря на Афоне. — Изв русского археологического института в Константинополе, XII. 1908, с. 274.
превод, който обаче е бил сверяван с различен гръцки текст.44 По-съще-ствени отлики се забелязват в някои от творбите на Синайския патерик. Тези различия се отнасят предимно до отделни факти, но са твърде малко. Така например в разказа „Разбойникът Давид"45 46 в състава на Синайския патерик се съобщава, че случката е чута в Тиваида от Сотист Тивамон, което липсва в текста, поместен в Сводния патерик. В Сводния патерик не се сочи от колко души е съставена дружината на Давид, а в Синайския секазва-че брояла над 30 души. В началото на разказа „За Леонтий, папа римски, който написал послание до архиепископ Флавиан"48, който е поместен в Синайския патерик, подробно се обяснява от кого авторът е научил описаното събитие — римският архидякон Григорий е разказал на дошлия в Константинопол александрийски патриарх Евлогий; Евлогий го е предал на ава Мина, чрез когото е стигнало до автора. В Сводния патерик тези сведения отсъствуват. Освен това тук посланието е насочено само срещу Евтихий, а не и срещу Несторий, както е в Синайския патерик. Но докато в Синайския патерик не е означено името на палата, от когото е посланието, според Сводния той се е наричал Леонтий. В Сводния патерик Леонтий поставя посланието в гроба на апостолите Петър и Павел и те му се явяват на третата нощ, в Синайския палата слага посланието в гроба на апостол Петър, който му се явява след 40 дни. Текстът на „За стареца, който наклеветал юношата"47 в Сводния патерик се отличава с няколко сведения, неотбелязани в Синаи-ския патерик — тук се съобщава, че старецът е осъден от александрий-ския княз да бъде набит на кол, че на мястото за екзекуции имало ези-чески храм, посветен на Кронос.
В по-голямата част от общите за Синайския и Сводния патерик разкази обаче няма никакви разлики в съдържанието. В това отношение могат да се посочат „Отец Кириак и Богородица"48, „За двама монаси, конто обе щали да не се разделят никога"49, „За патриарха, който помогнал на обед* нялото сираче"50, „За магарето, което помагало на монасите"51 и др. Но дори когато съдържанието на цели разкази или отделни моменти е напълно еднакво, очевидни са значителните различия в текстовете на двата патерични сборника. За доказателство е достатъчно да се приведат примери от няколко разказа:
44 Според И. Ерьомин тези редакции водят началото си от един превод („Сводный* Патерик..., кн. XV, с 66 69). Г. Биркфелнер счита, че творбите от Римский патерик са пред-ставени в Сводния в превод, различен от цялостния превод на този патерик и свързан със създадении от цариградския монах Павел Евергегинос (умрял през 1054 г.) сборник ^ута/муу (G. Birkfellner. Paulos Euergetinos...). Като се има пред вид, че само две трети от включените в Сводния патерик творби от Римския патерик фигурират в сборника на Еверге-тинос, че съставителят на Сводния патерик е разполагал с пълеи текст па .Диалозите* (както подчертава Биркфелнер), а също фактът, че в -’vvayioytj са поместени само 15 произведения от Авцгап m'tviniixos на Йоан Мосх, който се използува широко в Сводния патерик, струва ми се в случая по-добре е да се говори за общи източнипи, отколкото за връзка между Сводния патерик и сборника на Павел Евергетинос
45 Вж. тук, № 45; Синайский патерик, с. 232—235
46 Вж. тук, № 52; Синайский патерик, с. 240—241
47 НБКМ. № 1036, л. 676—68а; Синайский патерик, с. 129—130
43 Вж.	тук.	№	49; Синайский патерик, с. 98—100.
49 Вж.	тук.	N»	141 ,	Синайский	патерик,	с.	168—171
50 Вж	тук,	Л6	160,	Синайский	патерик,	с	313—319
4 Вж.	тук,	Ns	126;	Синайский	патерик,	с.	256—257.
СВОДЕН ПАТЕРИК	СИНАЙСКИ ПАТЕРИК
Зографски препис	ГИМ, Синод. № 551
За монаха, който искал да наблюдава екзекуцията на убиец
Н ~лд емок-: вН почто но с-вдншн к’ кел!н «ЮН Н ПЛАЧСШН гув^ы СЕОЖ ?“ Н (1040 СМОу МНИ : ,Въ НСТННЖ. KfATC, 3-ЕМ Л-ЕИ00ТНЖ шдр>жнмъ еСМЪ Н ОуМНАСн!» но нмл ДШ» МОД. Сото |>АД11 ПрНДО^Ъ ВНДТТН СМ’(1ТЬ ТВОА едко дд пон-в снцо оумнленТе пу?нмж“ (я 736).
Онъ же, ше-ец|деъ, f04i кмоу: .То почьто не СВДНШН ВЪ КЛЕТЬЦ-В С БОНН ПЛАЧА СА Г|>уЪ свон^ъ?” Глд кмоу мьнн)<ъ: .Сжцио мн, EflATC, 3-ВЛО Д-ВнНЕЪ ксмь о семь Н СЪМ-Е(>СННГЛ дшд мн не нмдть н сего д-ела ндоу енд-етъ тсбо кдко оумулкшн дд пон-в тлко въ см-в-fCHHH ундоу.*52
За монахинята, конто избола оните са заради влюбения юноша
f&KO ннокын-к н-вкдд С-ВД-ВШО ЕОЗМЛЬВЬСТ. в8жфН въ кел!н своей н пекжщн са w hicohIh своемъ въ пощенТн mhos-е н въ бд-в. нТн П^-ЕБЫВЛЖфН Н МНОГЫ МЛТЫНА къ 8бо гынмь TBOfAiUH. Нж нендвндАн доврс д!а-ВОЛЪ, HO ТрПА ТАКО ВЫ Ж ДОБ^ОД-ВТ-ВАН ОЖ, ВЬЗДВНЖС НА НА Б|)АНЬ ; ВЪАОЖН Н-ВК00М8 ЮНОШИ ЛЮБОВЬ Б-ВСШЕ’СКЖА КЪ ИОН. Pj>-6-БывАДфо же вън-в дом8 еж юнын Сгдл KW )(WT-EHJC нншкын-в нзытн нс кл-втн своеж В ВЪ U.fKKE НТН НА МЛТВЖ, НС CVCTABA-ВДШе юнын съмжсрдж еж (л. 2016)
Мдидстунд н-вк’то, fCKU, С ЕДАМ IK ВЪ СЕОКМЬ домсу ЕезмлъвьсткоуНБшн н съмочуАЩн своей дшн въ постгу-ъ н въ къд-внннр. првы ВМЖЦ1Н Н М*Н0ГЫ МИЛОСТЬ! НА твормрн Нъ нжо къннеу во^егь с а съ чакы днелволь, но Tbf’llA ТАКОВЫН/Ъ AOEfOII|)AEHH ДВЫА. ВЪЗ-дкнже на ню вн\;ъ(>ъ. къзложн н-вкомж Н0Ш11	Желдннк COTOHHHO	(ЖНВАШО	же
СВ-ВНБ	Д0М0 К1Д оуиошл).	КгГДА	ЖО
ХОТААШе MAHACTfHfA НЗНТН	ИЗ ДОМС^
СВОКТО,	ХОТАЩН ВЪ МАТВЬННН	ДОМЪ	въ-
ННТН, ДА БЫ иомоанаа со, не остаклаашо су-НОП'Д ПАКОСТИ КН д-BA н CKflbEH КН TEOJIA,^
За Козмиани, жената на Герман патрикий
Пов-ЕДА НАМЪ ЮЦЪ AhaCTACIO Н(КЗВНТС(Ъ Н НАСТАВ'ННКЪ UjlKBO СТГО BbCKfCCHIА Хд БА НА. шого: ,1Дко еднно.ъ )>ече, п^Тнде зде Коз-miahh, женд Гозмана нат(Лк1а. Н въс^от-в —	А
къ едннж ношь стиж и ел а н\ едннп по-клоннтн са стомоу Г(юкеу i-д пдшего 1у Хд. Н КЪНОГДА ТЪЧНЖ П^НБАНЖН СА КЪ BfATO. МЪ СТЫЖ H.fKEC, Cf-ETC ОЖ СТАД БЦА (л. 290а) 55
55 Синайский патерик, с. 128
88 Синайский патерик, с. 114—115.
и Пак там с 102.
Пов-БДАШС НАМЪ ЛпАСТАСЪ ПуЗьНТО^Ъ Н ДО-модьу'жьи.ь стго къскуеннгд Ха ед i дшего 1лко: .Прншьдъшн сьдо Козмн1аннн, /ленд Гозмана пат|>нкн1а, въс^от е (ккъшн пон-в къ кднноу Н0Ц1Е СТЫА Н0ДЛА ПОКАОННТН СА КДННА стоумж Н ГЛНК0ТВ0(>АфЮМЛ' Г(>ОЕЛ|' гл ндшего |v Ха нстнньнлго ба. Н П(1нелнжа-•ЖЩН СА КН ДЕЬ(>Ь)(Ь СТЫА цркке «уСЪ|!-ЕТЪ-ШН К ВАДЧЦА Б'АША стыд еца.м
Несъмнена е и принадлежности на творбите, общи за Сводния и Азбучно-Ерусалимския патерик, към две различии редакции:
СВОДЕН ПАТЕРИК Зографски препис
АЗБУЧНО-ЕРУСАЛИМСКИ ПАТЕРИК Рилски манастир, № 3/2
За ава Иоан от Хузива. който бил убит от варварите
стго Савы, еектоанне еако ci д^гал лавр нже глет са ней же жнктше шшелннкт.
Близь ллЕ|>Ы пылишь, сеть Хл'знва. П(>Н нькын. именем?, levan?, сг. Ечеинк^мъ с конца Ечсникг. же ого, з(^ МАТежь и скрвь по кса дни выкаемыж w nef ctir/. к?> гтъмъ грлд-Б Ха ка нашего и |дж£ ^отк^ж были заплгст-кнна мл-вшг «цл с коего гл а (л. 106а).
кдннон лакрт: сед'молгстлго нък'то WtllbA ннкь днкьнь нменемь livin' СЬ СЕОНМЬ лгчсннкень съде. Оучшнкь же к го зрс смл’= цкн1нл н скуьвн БЫЕЛкщек на. кслкь днь w пер'шьнь стмоу г(ждл,- кк нашего ммаше wtia cEOKi о । л«
1л. .51а >.
За монасите от манастира. който се уплатили от трудная живот на отшелниците
Б|Атна нтклл нзшсше из монлсти|>-е, идошж к' плчтына посътнтн некоего есшелни-I
ка. Кидтк же и\ъ ста^ець н по еекычак А«	Д
пунжть н н съ (ЖМСтнж приложи т^пезж.
Н еаже им-каше кт. келТи скоси
(л. 71а—716).
Бр\ти»а из KHH0KHIC нзьшьшс н идсше вь пустыню к» ее’шьлннкеу н-бкокм<у. Онь же принт?. нуь сь радости». Н еакоже no evEbi-чаю нже к поустынннкомь кндтвь нуь трлр-Д	Л
АНЪ^Ь	НМЬ трытсзву п^ъже Е^МСНС
(л. 216а).
От XIV в. има запазени и други пълни преписи на патерици. Ръкопис от третата четвърт на XIV в., пазещ се в ГБЛ, собр. Моск. Дух. акад., Фунд. № 34, съдържа Римския патерик.55 Този патерик е поместен и в ръкопис от средата на XIV в., който се намира в ГПБ, Q. I. 275.Бв През XIV в. е приготвен и преписът на Римския патерик, който се пази във Ви-енската национална библиотека, № 22.Б7 Четвърти препис на този патерик от същата епоха се съхранява в Народния музей в Прага, IX F 15 (SV)-58
35 Вж. а р х и м. Леонид. Сведения о славянских пергаменных и бумажных рукописях, поступивших из книгохранилища свято-Троицкой Сергиевой лавры в библиотеку Троицкой духовной семинарии в 1747 г. Вып. 2. М.. 1887, с. 125—126.
66 Досега ръкописът не е описван. Сърдечно благодаря на акад. Д. С. Лихачов и М. А. Салмина, г чиято ценна помощ успях ла получа микрофилми от всички интересуваши ме ръкописи, съхранявани в Ленинград.
57 Датировката на този ръкопис не е безспорна — А И. Янимирски го отнася към XV в. (Описание южнославянских и русских рукописей с. 131—139), П. А. Сырку (К истории.. с. 478, 481) го смята за ръкопис от XIV в., а в Zu Geschichte des Glagolismus in Bdhmen (Archiv fur slavische Philologie, 21, 1899, p. 196) отбелязва, че ръкописът e от кртя га XIII — началого на XIV в. За него вж. нб Birkfellner. Glogolitische und ky-rillische Handschriften..., p 119—120.
38 Вж. П. А. Сырку. К истории . с. 479—481 А. И Яцимирский. Описание южнославянских и русских рукописей .., с. 727—741, J V a s i с a, J. V a j s. Soupis staro-siovanskycb rukopisu narodniho musea v Praze. Praha. 1957, p. 224—228.
4U
Пражкият ръкопис се отличава значително по своя състав от първите три — докато в тях е преписан единствено Римският патерик, Пражкият рькопис съдържа и други съчинения. Тук са поместени „Гажснаго Адас)'а а/\*кпкпа ХлеаАНдрнскАго къ AhaioxB кназ8 о мпогы н нжжны къдысканн .•*кнна“, откъси от хрониката на Георги Амартол, ,Жнт1е н жизнь п^пб„ наго юца нше Суфросннд показа". Интересно е да се отбележи, че в този ръкопис има и 15 патерични разказа, извлечени от Сводния патерик: „За отец Елисей, син Прокопиев", „(Д’ от|>оковнцн, погвкленнон w мт|>н еж", „IV мжжн нк-к«емъ нмене Cejirie нже н ста^ъншнна баждннца быстъ потом же нночъскын «крзь къземь н тако спсе са“, „За мъжа и жената, изплатили дълговете и благодарение на разбойника", „IV (>азбонннцт спасиим са нокаанкмь", „Понъсть о Двд-в Быкше ^азбонннцъ" и др.
Що се отнася до текста на Римския патерик, използуван в посочените преписи, трябва да се отбележи, че в тях е засвидетелствуван вторият превод, осъществен през XIV в., при това представен в ед на редакция.
Най-слабо се разпространява през XIV в. Егицетският патерик. До нас е стигнал само един иегов препис от края на века, и то непълен (ГИМ, собр. Уварова, № 1771 (510, 363).69
С цялостните преписи на патериците през XIV в не се изчерпват ръкописите, конто съдържат патерични творби.59 60 Съставителите на двадесетина сборника със смесено съдържание са използували нешироко богатството на патеричната литература.
Отделяй патерични творби биват преписвани в сборници още от началото на века. Най-ранният подобен сборник се съхранява в ГБЛ, собр. Севастьянова II, № 41/М. 1467.61оНаред с похвалата за Кирил Философ, жи-тията на Симеон Юродиви, Йоан Постник, Пахомий, блажена Теодора, Откровение Аврамово и др. тук са поместени и два патерични разказа: „Герасим и лъвът" и „За жената, конто била намерена от отец Марко на пуст остров". Интересно е да се отбележи, че в Севастияновия сборник, който е от типа на Чети-минеите и съдържа творби за никои дни от август до септември, двата патерични разказа са единствените творби, който не носят дати и се намират преди похвалата за Кирил Философ, конто е поместена на 6 април. Тези разкази влизат в състава на Сводния патерик, но очевидно не са заети от него:
59 Вж. И. П. Еремин. К истории..., с. 37-
60 Освен разгледаните лотук пялостнн преписи иа патеричните сборници известен ми е оше един български патерик от XIV в.: патерик № 55 от 1355—1375 г. намираш се в Це тинския манастир, Югославия (вж. V. Mosin. Cirilski rukopisi Cetinskogmanastira — Ljetopis Jugoslovensky Academije znanosti umjetnosti za god. 1954, kb. 61, 1965, c. 283). Този ръкопис обаче не е описан подробно и не е известно точно какво съдържа Не успях ла получа и микрофилм от него
61 Вж ИИ Срезневский. Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. СПб., 1867, XXXVI, с. 53—54 (Сб ОРЯС I, № 6); И. И Срезневский. Древние славянские памятники юсового письма. СПб., 1868, с. 71—73. 220—222; А. Е. Викторов. Собрание рукописей Севастьянова М., 1881, с 63—66.
Зографски препис шешл- ж* тн съ кгвмь кт, Копстлнднпь Г(1ЛДЪ ми с XWLUellJH покъдлтн сТл комл.', повъжь ОТЛП ЛЮЕОЕНЫНМЬ сконмь, дл не КЛЕО iv слышлии п^Тнджть нъц!н н ок^ащжть нл (л. 1216).
Що се отнася до първия разказ, ския патерик:
СВОДЕН ПАТЕРИК Зографски препис
IV вцн Ге^лсник гмоуже ЛЕК/. По^ЛЕОГЛ
СкЛДЛ НМЛ Н-ККЫН W «ць: ЕХко w Единого пъп-jhiux кьдлле стго IwfAMC-s ллкрд к нже кт. стуь ‘*цл нашего Герлснмл (.ч 606).
СИНАЙСКИ ПАТЕРИК ГИМ, Синод. № 551
IiXko w единого попь^нщл стго Нер'длнл (Гьк'ы лак'рл ЕСТЬ лк'кл Ге|>МНМЛ.вЗ
ГБЛ, собр. Севастьянова II, № 41/М. 1467 НДАЦКу же тн сь кмъ кь Констлнннь rfb.-дь, хще уощешн пок-вдлтн ндоже гъ бт. ПОКАЗАЛ тн ПОЕ’ЕДЛН. ИЖ ОуТЛН ОСТЯКЕ, СДЛ клко еткрнн гуншыле юЕрмржт нм зде (л. 34а).
по текст той е свързан със Синай-
ГБЛ, собр. Севастьянова, №41,'М. 1467
Сае» о стыь ГcfMHM-к ем8 же дк-суЕ по^лботл люта ETifbi его ралн. 1Дко w единого пьпрнщл СТГО Нордлн-Е f-ЕКЫ лмфд к юцл Герлснмл (л. 316)	,
Голям интерес представлява също пергаментният сборник № 77, АБАН, писан в началото на XIV в.* 63 Макар че е от сръбски извод, в него ясно личат следи от български оригинал. Тук в първата част на ръкописа са поместени творби от Азбучно-Ерусалимския патерик, а във втората (л. 1456— 249а) се чете голямо извлечение от редакция у b на Сводния патерик (около 50 разказа), което и по текст принадлежи към редакцията, представена в пълните преписи.
През втората четвърт на XIV в. (преди 1331 г.) се появява нов сборник, в който са включени патерични произведения. Той се съхранява в Биб. АН, № 13. 3 17.64 * Около половината от обема на сборника е заета от жи-тията на Марк Атински и Паисий, апокрифите „Детство Исусово" и „Откровение на Методий Патарски", Гръмника, Коледника, част от Номоканона, откъси от няколко Шестоднева. Останалата част от ръкописа (л. 46а—-796) е запълнена с патерични творби, извлечени главно от Скитския патерик под заглавие „Глаендпы еък^атцъ съложены еже w ста|>«кы)(ъ пмукнТн". Между патеричните произведения тук само десетина с а разкази.
Нови преписи на патерични разкази се откриват в известния сборник на поп Филип, писан през 1345 г. (намира се в ГИМ, Син. № 38).66 В него
® Синайский патерик, с. 182.
63 Хр. Кодов. Опис.... с. 155—159.
м К Ф. Радченко. Отчет..., № 4, с. 20—27 ; А. И. Яцимирский. Из славян-
ских рукописей Тексты н заметки. М., 1898, с. 144—151, Б. Ц о н е в. История на българ-  скай език Т- 1- С-, 1919, с 237—238; К. М. Ку ев. Съдбата на Ловчанския сборник, писан преди 1331 г В: Търновска книжовна школа 1371—1971. С,, 1974 с 79—88
<ч К ф Радченко- Отчет ., № 4. с. 3—20
е поместен разказът „За момичето, погубено от майка си“ (л. 135а) и един непознат в по-старите ръкописи разказ, повествуващ за спасението на ев-7-ин в силна буря поради изразената почит към православието (л. 1386).66 По форма и съдържание литературните творби, сред конто са поставени патеричните разкази в този сборник, не се отличават съществено от по-знатите вече произведения в разгледаните ръкописи. Сборникът на поп Филип съдържа Откровение на Методий Патарски, въпроси и отговори на К. Александрийски за св. Троица, Слово от Василий Велики, откъси от Жи-тието на Андрей Юродиви и от Шестоднева на Севериан Гавалски. Един-ственото произведение, което рязко се отличава от останалите, е Манаси-евата хроника, конто заема около две трети от обема на целия сборник.
Подобно е съдържанието и на друг ръкопис, съдържащ патерични разкази — Лаврентиевия сборник от 1348 г.67 В него са поместени преписи от „Написание за правата вяра“ от Константин-Кирил, „За буквите" от Черноризец Храбър, „Ь1нлк ерлософл восемь слови", „Нже вк ст\ь смцл нашего А-олнкснл л^пепкпк Алейлндръсклго къ Андночоу кнддоу", слова от Йоан Златоуст и Василий Велики, Житието на Йоан Милостиви от Леонтий Кипрски и др. Включените тук 13 патерични разказа (л. 70а—836) са извлечени от Синайския патерик. Половината от тях влизат в състава и на Сводния патерик, но несъмнено е, че монах Лаврентий не си е служил с него. Текстът на първия разказ — „Шутът Вавила" — съвпада напълно с пом астения в цялостния превод на Синайския патерик
ГПБ, F. 1. 376
ГИМ. Синод. № 551
Ском^ь 1-1: КЪ	ТлрСТ КиЛИкТнСТИМЬ
НМЕНЕМЕ Елкпъл Тъ HM-SUK ЛК-6 ЖЕН-6. Нма ЕДННСН Коуиитк, к дрлртн Nhkock. ЖиКЫ скврнно Н Д-6ЛЛЖ 1ЛК0ЖЕ ДОПОИТЬ Д-6НСТК0КЛТН СЪ Б-6СЕ1. СдННОЖ ЖЕ КЪННДЕ
КЪ UfKOKE И ГуНЛоуЧН СА ПО ЕЖИК СМОТРЕНИЮ чести са сулнс къ то м-ксто, ндсжс ПИШЕТЕ рЕК'ЫИ „ПОКЛИТЕ СА, ПрИБЛИЖИЛО СА ЕСТЬ пр ГКО НОСКОЕ “ (л. 70а).
Сммръхъ каше КЪ гргсд-s ТлрЕС!; Кил ИКИНС т-вмь HMEHEI.1I> Елкулл. Тъ ИМАШЕ ДЪК-6 жен-б. Нпа кдпнон Комнтл-, л дрсудии Нн-КОСК. ЖиКЪН СККЬр'НЬН-Б И Д-ВЛКА НсКОЖЕ ДОСТОИТЕ Д-6НСТК0КЛТН СЪ Б-БСЫ. КдиНОЕЖ ЖЕ КЪННДЕ КЪ црккь, TH npHAftfMH СА ПО БЖН№ СТрОЕгл чисти склн'гелнк- къ то м-бсто. И ДЕЖЕ ПИШЕТЕ СА реКЪШг "НОКЛНТЕ СА, ПрНБЛНЖИЛО БО СА КЕТЕ црствнк ИБСЕНОН" (л. 196).6*
Когато сравняваме обаче текстовете наследващия разказ—„За монахинята, конто избола очите си заради влюбения юноша", — между двата ръ-кописа се появяват различия:
156 К. Ф. Р а д ч е н к о. Отчет . . № 4 с. 17—19.
67 Намира се в Ленинград ГПБ. F. I 376. Вж. И. И. Срезневский Сведения и заметки. XXXVI, с 43—52; К. Ф. Радченко. Отчет. . № 9, с. 69—119, П. А Сырку. К истории, с 430—432, К. М. К у ев Съдьба сборника Ивана Атександра 1358 года. — ТОДРЛ. т, XXIV, 1969, с 117—121 Съдържанието на Лаврентиевия сборник е преписано безиикаквн изменения от руски киижовник през XVI—XVII в. (ГИМ, Барс. № 1498 За близостта м₽жлу двата ръкописа вж. К. М. К у е в Черноризец Храбър с. 238—239).
w Синайский патерик, с 74
ГПБ. F. I. 376
ГИМ. Синод. №551
Пок-кдашс мн % ft, и Софрои1н мл»жл бгобо-азннкь: .СжцгемА нама кт» Длс§Андр1н. ^ект»^ чрнорнзнид, речь с-кдише къ домер своем’ мльчаши и пекжц1Н СА скоса» дшсд» алъчбам с и бд-ынсмь ст»крт>шла>шн са н МНОГЫ МИЛОСТИ ТЕОрАЩИ. Il» ИЖС ПРИСНО fATb дръжжи НА ЧЛКЫ Д1АКОЛТ» НС МОГЫН 3fHTH ТЛЦТ\Ь ДОБрДТТБЛСН ДКЫ ГОЖ, КТ»-СТАКН НА НА КСЛНКЖ Б^рА И ПрАХТ». КЪЗЛО-ЖН БО ИА срце ЮНОШИ HTKOCMty ЛЮБОВЬ келнж КБ НОН САТАИИН.Т.
(л. 71а).
Повода намт» ник'то уолюкикь соущемь КТ» Дле§Андрн таково : „МлНАСтрн1& и-ек’то, рекы, С-ВДААШС КТ» С КОК МБ ДОМОу БСЗМЛТ»КЬСТКСу-НКЦ1Н И СЪМОТрАЩН СКОСИ ДШН кт» постись н КТ» КТ»Д'ЕНГН)СТ» пр'ЕБЫКЛ|ЖЩ11 И м’НОГЫ МН. ЛОСТЫНА ГКОрАШН. Nb нжс къниоу БОрСТЬ СА СТ» ЧЛКЫ ДНСАКОЛ1, ПС ТЬр*П А ТАКОКЫНХТ» ДОБРОНРАВИИ ДВЫА, ВЬЗДВНЖС НА НЮ КН^ЬрТ», ВДЗЛОЖН H-KK0I.I.T оуношн ЖСЛАНШС СОТО НИНО (л. 396—40а).68
Съпоставяйки другите разкази, констатираме същото съотношение между текстовете в двата ръкописа. Анализът на различията показва, че значителните промени в Лаврентиевия сборник са предимно езикови. Почти винаги измененията се дължат на стремежа текстът да се направи по-ясен и обикновено книжовникът успешно постига тази цел. С няколко примера ще илюстрираме конкретно работата върху текстовете. В „За ава Стефан и неговия брат белоризец"* 70 първоначалното „кмоу же нмд молнеаса" е заменено с „емоу же нма проречено есть Лнеа“, оставената непреве-дена от гръцки дума в израза „поеъда нама о анднмъ семь стАрьц,н“ (aoi^/ccs — прославен, прочут) е заместена с ясна за всеки читател българ-ска дума „сказа о слаенъмъ семь сткрцн (л. 72а). В „За жената, заклала децата си заради мъж“71 книжовникът се е опитал да заличи неяснотата в по-стария текст, където четем „Аз же iako еъ сън-в н&въклнръ нмы псчаль о корабли" и е написал „Дз же НАЕ'клнръ сын нмы псчаль о корквн“ (л. 73 б). В „За епископа-зидар и комиса Ефрем"72 началното изречение е оформено по-ясно в синтактично отношение. В ГИМ, Синод. № 551 то гласи.: „По-
ЕЪДАШе НАМЪ ОДННЪ ОЦЬ НЪ О КОМЬ епнекоупъ t&KO остаенеъ епнекоупнк СЕОК нде еъ Ан’тно^ннскын гркдъ“, а в Лаврентиевия сборник: „Повъдкше ны едннъ w суць о епкпъ шеоже шстаенеъ спкпьстео свое нде въ Андно)<Тн-скын грк“ (л. 756). Извънредно неясного начало на разказа „За момъка, който съблякъл мъртвата девойка в гроба" е изоставено в ръкописа от 1348 г.:
68 Синайский патерик, с 114—115
70 Пак	там,	с.	119
71 Пак	там,	с	134
72 Пак	там,	с.	82—84
ГПБ, F. I. 376
ГИМ, Синод. № 551
|WMIL
Гнгдт'склго MOHMTHjrt НГС^МСНЪ къ Антн-•хТнскы ^однкъ локъдккше ткко н,коже;
П(П; СНМЪ ГОДОМЬ МАЛЫ nfH.M къ мпъ кпъ мжжъ, гла мн : 1&коже ба рлдн, пр1нмн ма, <(Ц1Ж ВО Ч^ЪНЩЪ БЫТН Н KiATH СА ГрИХЬ <МН».“ Н ГЛАИ1С СЪ СЛЪЗАМН многамн н хьзды^лннемъ. Хз же iako кндъуб н зъло CLKfOVllItHA Н КБ КСЛНЦ’Б ПЕЧАЛИ СЖЦШ, ( ^Хь сил-<л. 746).
Н (кчеп-вн ftKbUJe пвкистн мн абик <л[ пост-(>АДАКЪ|||ААГО БЫ^ОМЪ, Д|>«^Г»Н НАМЪ НСКрЬНЧП тлквже лк'кл сь Ноапъ МАПАСТЫ^А Гнганъ, тъ нгоуменъ п^ншьдыиемъ еъ бжнн Г(!АДЪ ПОЕЪДА ГЛАШЕ ЖЕ ЕАКО .' .МлЛО ПрЕЖС л-втъ снул П()нде къ m’hi: iiuk’to cmhoiiia ГЛА МН 1АК0 ; „Ел ДЪЛА, П|ННМН МА, yOIUK> Ь'С СА ПОКАНСП1." ГлАШЕ БО СЬ м'ноглмн сльзлмн н Е7,здыулннн. Лзл же Ендъуъ н ЗЪЛО CT.KfKVIllEHA Н ЕЬ МНСЗЪ AfHbIHHH Е(Л'Ц)А, глахъ kmov.73
Чие дело са измененията в патеричните разкази от Лаврентиевия сборник? Дали монах Лаврентий е обикновен преписвач, който само е пренесъл в своя ръкопис направените преди него прсмени, дали той е преводач, осъществил нов превод от гръцки език, или е буден книжовник, отнесъл се критично към своя протограф ? Характерът на различията прави по-веро-ятно предположението, че сам Лаврентий е работил усърдно върху текстовете на патеричните разкази. Избрал за своя сборник патерични разкази, той е започнал да ги преписва, придържайки се строго към протографа. Но след като забелязал, че в използувания от него ръкопис има редица неясноти, възприел по-свободно отношение към текстовете, като настойчиво и последователно се стремял да ги подобри. При това много е вероятно, че в процеса на работата е сверявал славянския текст с гръцки ръкопис или дори, че е превеждал отново.
През третата четвърт на XIV в. се появява един извънредно интересен по своето съдържание сборник — ръкопис № Q. I. 899 от ГПБ.74 * Той се състои изключително от патерични разкази (45 на брой), подбрани из различии патерици.76 Според И. П. Ерьомин 20 от разказите, обхванати в сборника, са извлечени от редакция у на Сводния патерик.76 Действително разказите, конто Ерьомин сочи, влизат в състава на Сводния патерик, но голяма част от тях книжовникът не е преписал от ръкопис на този патерик.
При всички разкази, общи за Сводния и Синайския патерик, преписвачът е използувал единствено първоначалния пълен превод на Синайския патерик. Това се потвърждава убедително от сравнението на текстовете:
73 Синайский патерик, с. 140.
74 Вж. К. Ф. Радченко. Отчет,.., №9, с. 79—81; II. А. Сырку. К истории..., с. 472. Датировката вземам от Вл. Мош ин. Палеографски албум на (ужнослсвеиското ки-рилско писмо. CKonje, 1966, с. НО. У. Н. Б. Шеламаиова (Предварительный список славянорусских рукописей XI—XIV в., хранящихся в СССР. — Археографический ежегодник за
1965. М. 1966, с. 263), ръкописът е датиран от края на XIV — началото на XV в.
76 Съвсем погрешио той се определи обикиовено като Скитски патерик (вж. П. А. Сырку. К истории..., с. 472 ; Вл. М о ш и н. Цит. съч., с. 110 ; Н. Б. Шеламаиова. Цит. ст., с. 263).
76 I. Ерьомин. „Сводный" Патерик..., кн. XV, с. 57—58.
ГПБ Q. 1. 899
СИНАЙСКИ ПАТЕРИК ГИМ, Синод. № 551
СВОДЕН ПАТЕРИК Зографски препис
За отец Христофор
Въ ХлСДАПД^Н СЖЦК 11|)1нД0у<Л' КЪ АКВЕ ФссудБллг, СЖЩОМб ВЪ СТЕН СофТн нжс въ (|)л-jwh-e. Н пов-едаашс нлмъ стлрсЦЬ гла ;
Н\ко А^Ь BL КН-новТи оетщъх са иже кь сты суцл нашсго "ФвюсТъ СЖЩ0М8 КЪ ПАГС-ТЫНН СТГО ГрдА Ха БА НАшего. Н
Къ АлсДлид^нн СЛ'ЦК ндоуомъ кь АВ’КЕ феодвлж иже б-е къ ст-вн Софронии гаже сесть въ (р^оннн. Н пов-Едъше нлмъ стьрьць гла; „гАко ЛЗЪ ВЪ ОБЬЩН жнтнн
CVEf-ЕТОуЪ TAMO стлркА т,'тло ке-
лнкл нмснемъ
Xf> ТСУфо^А
острнгохъ са, иже ВЪ СТХЪ ОЦЬ HAUIL •фсОДОСНН, НЖС Б"Е В ПУСТЫНИ СТГО Хл БА НАШСГО Г(>А-ДА Н оь^итоуъ TOW стлрьцл ЗТЛО келн. къ нмспьмь Хрьсто-фо^л
(л. 706- 71а)77 78.
ПоЕ-ВДА ИА1.1Б ЮЦЬ 'О'е<л'д8лъ; „ШешБ мн, j>cte, къ ШБфсе жнтТе нже въ стыуъ СУЦА НА! и его ^flVOcTb KHIIOKIAfyA Н WEpt-. гоуь TAMO CTAfUA колика нис-пемъ X тофорл (л. 556).
(л. 361.
За семейственно на християнка и езичник
Кь Самонстт ост^окт
ПОКТДЛ НАМЪ БГоЛК-
ЬСЗМАА Н HHIIKAKEHUA
MajiIa, мтн кн^ь
Павла Кандидата гла*
Къ САМОМЬ OCTjIOKT ПОК-ЕДА НАМЪ КГОЛЮ-БИКЛ1А и ннцселкБи-КА1Л Ma^hia мтн Павла Кан’днтл глю-
Израаът липсва.
цен
(л. 236).
ФИ
(Л 1306).^
А факты, че в сборника са преписани и 13 разказа от Синайския патерик, невключени в състава на Сводния (например „Сбогуването на ава Агиодул с умрял монах", л. 1а; Синайский патерик, с. 51; „За наклеветения пред папата епископ", л, 22а; Синайский патерик, с. 244—246), показва, че книжовникът несъмнено е използувал Синайския патерик.
77 Синайский патерик, с. 176—177.
78 Пак там, с, 296.
Някои от разказите, конто влизат в състава както на Сводния, така и на Азбучно-Ерусалимския патерик, също не са взети от ръкопис на Сводния патерик. Но в тях не се открива пряка връзка и с текстовете в Азбучно-Ерусалимския патерик:
ГПБ Q. I. 899
СВОДЕН ПАТЕРИК Зографски препис
АЗБУЧНО-ЕРУСАЛИМСКИ ПАТЕРИК Рилски манастир, № 3/2
За Даниил Скитски, който убил сарацинин и служел на монах
IV АЕК’Е Дашнли	0 юцн Дмй'нль CKHTCT'BMZ	0 0VEHHCTE-E АКСА Да- ННАА
Тънже АКВА ДанТ-	Съ С^БЮ ЮЦЪ Дл-	Сьн АКВА ДанТнль НЗЬ
НАЪ НЗЬ ДТТЬСТКА	Hl нлъ w мллдсн-	Д-ВТННЬСТЕА MHfA WfCHC
0Е-ЕЦ1А СА ЕЬ СКНТЪ.	СТЕЛ юрче СА мн-	се н нде кь скнть. Н
Н нападшс ea^kajih	fh Н ЖНЕЪШе ЕЪ	НСПрЬКА CV60 ЕЬ WE.
ПАВННША его	синти. Н едннож	UJHMK ЖНТНН Ct М At ,
(л. 46а).	гунше шемъ вл|1-	поса-еад же кь кднпь-
	ЕЛ|?Ю н ЕЪЗеМШНМЬ	cTEt постн се, Наше
	его	ше KAf'EAfH Н ПАЕННШС
	(л. 1966).	НГО
(л. 10а).
Безспорно е обаче, че съетавителят на Q. I. 899 е използувал и Сводния патерик.
ГПБ Q. 1. 899
СВОДЕН ПАТЕРИК Зографски препис
За стареца, който се поддал на дяволските изкушения
Бы IltKbJH СТАЕШЬ HMt<K CTfAH-ноп^немлетво н прочима доб^о-AtTtAelTb 1^НАСЖЖ. КеНАЕНДАН же AWBfA дТаколъ, сего нсколн ВЬ Г^НМН ВСАНКЫМН HCKbQICHMH (л. 115а—1156).	Бы HtKtJH стауець нм-вж ctjau. H0nfHeMACTK0) Н IlfOlHMA AOEfW-диттлемь С А ТЪфАНкмЪ прнлежж. НенАкндАн же а.об^а д(акоаъ сего нскоссн къ трнмн веАнкымн нск^шенмн (л. 128а—1286).
От направените по-горе съпоставки между разглеждания ръкопис и пълния текст на Синайския патерик ясно проличава, че в Q. I. 899 има само езикови различия. Но във всеки случай степента на отдалечаване от първоначалния пълен превод тук е много по-малка, отколкото в Лаврен-
тиевия сборник.76 Неоспоримо свидетелство в това отношение е сравнява нето на съвпадащите в трите преписа разкази:
СИНАЙСКИ ПАТЕРИК
ГИМ, Синод. № 551	ГПБ, Q. 1. 899	ГПБ, F. I. 376
За монахинята, конто изболи очите си заради влюбения юноша
Поезда намь н-ек’то	ПоЕЪДА НАМБ Н'ЕКЫН	Покъдлше мн-к, ft,
ХОДЮБНЕЪ, СЛ'ЦКМЪ	Х^ТОЛЮБЕЦЪ БЫКШСЕ	н СофрнТн мжжъ
ЕЪ Але^анд^н ТАКОГО :	КБ ЛлЕ^АНД|1Н ТАКО-	ЕГОЕОЛДННКЬ : „Сж-
„Mahactjhia Н’ек’то	еое :	р,	ЦКЫЛ НЛМЛ КЪ Алс§-
^ЕКЫ СТДААШЕ EZ СКв-	HTKOTOfJAA СЪД'КШЕ	ЛНД^ТН, ftKt' чрно-
кмь домл; бсзмлъеь-	ЕЬ СЕОЕМЬ дсмт	р.шцл, рче, с-вдтпн
СТКМЖЦЖ	Б€ЗМЛЬСТЕЛ.’ЖфН	КЪ ДОМЛ’ С косм мль-
(л. 396—40а).79 80 81	(л. 76).	ЧАШН .
		(л. 71а).
За иомъка, който съблякъл мъртвата девойка в гроба
Н ^ечен-ьн |ккъшс по-	Н Л^БСЧ pc НН ЕН По-	
ЕТС ТН МН АБНК	ПО-	къстн н мы сами пос-	
СТрЬДАВЪШАД, 0 BbJ)(OM\	лБшлтслГс w постил-	
Д^ТОК НАМЪ нскрьн-	ал ШЛГО НДБЫХ^МЪ Af8-	
«К ТДКОЖЕ АЕ’КА СБ	rot же елнжлншсс клмь	
НоАНЪ MANACTbJfA Гн-	Н С«м8 рКНОСЧЕрзНО	levant Гнглт’склго
ГАНЪ ТЪ НГЛГМСН7»	лккл 1шлнь ОБНТВЛН	поплетите нгл’Мснъ
прншьдъшшъ ЕЛ БЖНН	Гпнлт’сттн нгБмепк.	къ АнтиоуТнскы
Г(>АДЪ ПОЕЗДА	п^нше къ бн-о-ннскын	гр уоднкъ покъ-
(л. 526) «1	ГуЛДЬ П0К*ЕДЛ	ДЛЛШС
	(л. 106).	(л. 746).
И така текстовете, извлечени от Сводния патерик, са преписани в Q. I. 899 буквално, при разказите от Синайския патерик се наблюдават ези-кови промени, а някои творби, поместени в Сводния и Азбучно-Ерусалим-
79 Не могат да се приемат таърденията на К. Ф. Радченко, че съвпадащите в Лаврен-тиевия сборник и в Q I. 899 два разказа от Синайския патерик са представени тук в два различии превода, като по-иов между тях и извършен по времето на Евтимий е преводът в Q. I. 899 (Отчет..., № 9, с. 80—81). Грешката на Радченко идва от това, че той не при-влича за сравнение текста на пълния старобългарски превод, засвидетелствуван в ГИМ, Синод. № 551. Направеного в този труд сравнение между трите текста показва, че в случая има само един превод, в който по-късио българските книжовници са внесли известии промени — по-незначителии са фиксирани в Q. I. 899, а по-съшествени се откриват в Лаврен-тиевия сборник; ако може да се ювори за втори по-късеи превод, той трябва да се търси в Лаврентиевия сборник.
Синайский патерик, с. 114—115.
81 Синайский патерик, с. 140.
ския патерик, в разглеждания сборник са в съвършено различна редакция. Трудно е да се допу сне, че един книжовник е могъл да проявява толкова диференцирано отношение към произведенията от отделяйте патерици. Поради това най-вероятно преписвачът на този ръкопис механически е пренесъл в своя сборник избраните от него текстове, някои от конто са били вече проме-нени в неговия протограф (или протографи).
От втората половина на XIV в. датират два ръкописа, в конто са по-местени патерични разкази.
Първият е ръкопис № 79 на АБАН.82 Четиридесетте патерични раз-каза, пръснати из ръкописа, тук съжителствуват с патерични поучения, произведения от Ефрем Сирин, Йоан Лествичник, Исак Сирин, Анастасий Си-наит и др. Десетина разказа са извлечени от Сводния патерик: „Ава Пимен и леопардът" (л. 37а), „За отец Стефан“ (л. 37а—376), „За монаха, който носил хляб на двама други монаси" (л. 416—426), „За ава Пахон“ (л. 46а— 48а), „За монаха, подлъган от дявола да навести родителите си“ (л. 496— 506), „За монаха, който бил обвинен несправедливо в кражба" (л. 536—56а), „Разговорът на Макарий Александрийски с двама ангели" (с. 56а—59а), „За отец Христофор" (л 59а—60а) и т. н. Другите са взети от Скитския патерик — „За монасите и семейството на Евхарист" (л. 32а -33а), „За мъжа, отишъл в манастир заедно със своя син“ (л. 73а), „Отшелникът и цар Теодосий" (л. 74а—746), „За монаха, който отключвал чужда килия" (л. 756— 76а\ „За философите, конто изкушавали монаси" (л. 101а—1016) и т. в.
При подбора и подреждането на патеричните разкази съставителят на сборника проявява голяма самостоятелност. Избрал най-разнообразни произведения, той ги разпределя твърде свободно в ръкописа не ги гру-пира нито според източника, от който ги е извлякъл, нито по тематическа близост. Когато започва да преписва текстовете обаче, отначало се при-държа педантично към протографа в разказите от Сводния патерик:
АБАН. № 79	Зографски препис
ПоК-ЕДЛ НЛМЬ Н Се WH.K Скв’.	Пок-едд нлмъ н се юц.ъ Слк-
КЛТНК- „С-ВДеЩОС MH, ft, КЬ лавр юцл (р^’мннх, единою НДОуь КЬ СКН , ГЛСМЫН Ро^КЛ КЬ vvuey Пнмннл-	влтТе; „С-едацкл? ин, реме, къ Аккр: юцл (раминь, единой, ндоуъ къ скнтъ, глемын Рл'кл КЪ СС'ЦЛ" Пнмннл’
(л. 37а).	(л. 74а—746).
Поввдл UM.IL ШЦЬ Длннль; „1ДкО, ч	С	м fi, кы нъкын мин , нменемь Доулл, нже кь келнкынхь will	ПоЕЕДЛ НЛЫЪ \Л'ЦЪ Дл1|1нЛЬ; п1Дко Т ч	х БЫ, р, Н'ЕК’ЫН МНН , НМЫШ.1Ъ Доела, иже къ ксликынхъ смцъ
кьм-внн се жнтне его	към-кнн са жнт!е erw
(л. 536).	(л. 93а).
В разказите от Скитския патерик са внесени незначителни изменения:
88 Вж. Хр. Колов. Опис..., с. 169—174.
4 Патеричните разкази
49
юнл же ft; „ Плетись к н плат И'КЦе“. Н къксде >д кь домь СИОН. Н 1ЛК0 БЫ КС fb П^ННДС Ск^гунсть н сь юкцлмн. Н кнд-екь WEA СТЛ^ЦЛ, ОЧТОТОКЛ НМЛ тр-пезоу н прннссе кодл.' шмытн НМЛ ноги (л 326).
юнл же ре; „Плетень есть н ПЛ.СТ WKU.A. Н къксдс -в кь домь окон- Н глко бы кечерь, прнде бклрнсть сь ivkuamh, н кнд-вкь ШЕЛ СТЛрЦЛ, 8Г0Т0КЛ НМЛ трл-пезж н прннесе кодж 8мытн
НОГЫ НМЛ
(л. 86а).
По-нататък книжовникът е започнал да прави някои промени и в текстовете, извлечени от Сводния патерик. Освен че внася езикови изменения, той изоставя някои места, обикновено съобразявайки се с характера на сборника. Така например в „За монаха, когото отец Мина водил при отец Макарий* (л. 67а—676) първото изречение „Подоено семоу лоеъдл нкмъ «цъ Мннк (дко“ (Зографски препис, л. 136а) е предал по следния начин: „Повъдк нл wub Мннк 1дко“. „Подоено семоу" тук е пропуснато, тъй като в АБАН, № 79, не е поместен разказът, който в Сводния патерик пред-хожда разглеждания. Характерът на промените, направени в патеричните разкази от АБАН, № 79, свидетелствува, че книжовникът не е преписвал механически. Вглеждайки се внимателно в текстовете, той ги е изменял на места, без да се отдалечава съществено от използувания препис.
Другият ръкопис от втората половина на XIV в. е сборник № 80 на АБАН, в който се открива сбирка от двадесетина патерични разказа.83 Тук разказите са подбрани от най-различни ръкописи и са размесени с много-бройни патерични поучения. Част от произведенията откриваме в Азбучно-Ерусалимския патерик — „За монаха, който вадил вода от кладенец* (л. 2276—228а\ „За философите, конто изкушавали монаси* (л. 2546—255а) и др. Текстовете не представят нов превод, но се отличават по език:
АБАН, № 80	АБАН, № 78
Н лене кдзыде кодл гори Н НСПЛЪННКИКГС врлтлр съ-сж окон н плкы сънндс кодл н стл нл свое мъстъ	Н ЛБТе КЬЗЫ&.О КОДЛ ГОрИ н нлпльннк’шлр ЕрЛТЛ’ СЬ- V €вуДЬ СКИ1, ПАКЫ CTAN0 КОДА НА M'ECT’t СЕОКМЬ
(Л 228а»	(Л. 3676).
Два разказа — „Горделивият монах* (л. 4016—402а) и „За отец Макарий, който възкресил мъртвец* (л. 4026—4046) — са известии от Сводния патерик. Съотношението между преписите и тук е същото, както в пред-ходните разкази:
83 Вж. Б. Ц о н е в. Славянски ръкописи в Българската академия. — Сб. БАН, VI, Клон истор.-филол., 1916, 4, с. 7—56: X р. Кодов. Опис..., с. 174—188
АБАН, № 80
Зографски препис
Горда гла ем8 стлрецъ: „КъЗМН ЗЛАТИН сын н ше къ грл к8нн севе I хл-есъ II МАСА I ЛНТрЪ И КННЛ ТАКОЖ С И ПрТнССИ САМО,** НлЧА Л-ЕО ПрНСкрЪБСНЪ ВЫТИ МНИ , WBA4C къземъ ЗЛАТННКЪ И КЪ Грлд8 ГрА-дтане. На пжтн же многу помыслы къложн (л. 4016).
Тогда гла емо^’ стлрецъ; „Възмн ЗЛАТННКЪ съ н нди
А	»
КЪ ГрА , Н K0WH ССБ-Е ДеСА ^Л-ЕБЪ, Н МАСА I ЛНГрЪ Н КИНО, тлкоже н принеси само.** Пача 8бш ирнскръЕснъ вытн мнн, ссвлче къземъ ЗЛАТННКЪ Н НДЪШС. Н НА ПАТИ МНОГУ ПОМЫСЛЫ КЪЛОЖН
IAKO
(л. 916—92а).
За останалите разкази — „За Диоклит, който станал от граматик философ “ (л. 257а—2576), „Монахът Ирон“ (л. 380а—381а), „За монаха, готвещ се да заколи своя син“ (л. 381а). „За Уалент, вярващ на дявола“ (л. 385а— 386а), „За съвършения монах, отишъл в Александрия и отдал се на разгулен живот1* (л. 3866—3876), „Птоломей“ (л. 3876—389а), „Падналата дев-ственица*1 (л. 389а) и др. — не може да се каже със сигурност от кой патеричен сборник произлизат. Но по текстовете си те съвпадат напълно с преписите, поместени в АБАН, № 78 и Рилски манастир, № 2 28:
АБАН №80
(\цц НС БН ТОГО снъ его
КНД*ЕАЬ чркзь VVEbl4AA НОЖЪ WCTfAI|IA Н КЖЖС I OTOtAiPA, нмже того Х0ТЕ1ЛС сказатн Н ЗЛКЛАТ!^ Л'БТЖАЛЪ Н ТАКО СВОБОД!! са злонрлкнлго того стлрцл (л. 381а).
Ше Ж< КЪ АлеЙАНДрНА, КЪДАСТЬ ееЕС БеСЧНННОМПр и екнискомЬ жнтТю. Н ВЪ СБЫТАЯ» СА НО иозорнсцо И 1-ОНСКЫ рнСТАН1Н)(Ь, ШБНТВЛЬ же его в-в къ кръчемннц,н ДНЬ И И01Ц1.
(л. 387а—3876).
АБАН, № 78
Аци не бн того снъ ier о ИНДТЛЬ чр-ЕСЬ СМБЫЧМД НОЖЕ CVCTfCIIIA II 0 же Г0ТОКСЦ1Л, ниже того хот-еше скезлгн И ЗЛКЛЛН1А ОСБЕЖЛ н тако СКОБОДН се ЗЛОНрлЕИАГО С глрцл (л. 416а).
Ше же кь Але^Андрню КЬДА СеБС БСС'ГЬСТНОМОС* И СКНН'СКОМОХ ЖНТНЮ. Н Б’ЕШе 1
скнтдк се по позО|>Н1ро н КОНЧКЫН рНСТАННХЬ( WBHTBA же wo б-е кь крьчьмннц.н ДНЬ Н HOL|lb (л. 418а)
Незначителните изменения, конто се наблюдават в текстовете на патеричните разкази в АБАН, № 80, вероятно са внесени при преписването от съставителя на сборника. Книжовникът, който се отнася към текстовете на патеричните разкази без прекалено уважение, проявява умение и в под-бирането на произведенията. Наред с патеричните произведения в АБАН, № 80, са поместени и следните: „ГрТорл СТнлнтх главы с кулегрхнесТемъ д-ёао полезны", „Сказана мллое Гргорл ннокх СТнлнтх о бсдемлееТн", „IV тнпнкх стыа гори о еже къ снъде н ннтТн количества и качества” „О полднике и пестъ н колънепоеклененн вЕДБ^лненын или повелънын“ и др.
От края на XIV в. са запазени няколко интересни ръкописа, в конто са включени патерични разкази, извлечени от различии източници. Най-голяма е групата патерични разкази в ръкопис № 2 25 от библиотеката на Рилския манастир.84 Тридесетината патерични разказа тук започват от л. 68а и са разпределени между други съчинения до края на сборника — преди тях са преписани слова от Иоан Златоуст, Василий Велики, а помежду им патерични поучения, творби от Йоан Дамаскин, Стефан Тивейски, Атанасий Алек-сандрийски. Потърсят ли се патеричните сборници, с конто си е служил съ-ставителят на ръкопис № 2 25, вижда се, че топ е черпил главно от Сводния, Азбучно-Ерусалимския и Скитския патерик, без да измени текстовете им. Така например от Сводния патерик са взети разказите „За монаха, който носил хляб на двама други монаси" (л. 85а—866), „За отец Макарий и дявола, носещ съдове, пълни с изкушения" (л. 150а—1536), „За монахинята, намерена в пустинята" (л. 1006—1026), „За кучетата и камилата" (л. 98а—99а) и др.; от Азбучно-Ерусалимския — „За ава Ор, забравил, че наближава Великден" (л. 1376), „За монаха, пред когото танцувал дяволът" (л. 117а—1176) и др.; от Скитския — „За двамата братя, дошли при Макарий" (л. 1286—131а), „За болния монах, съгрешил в Александрия" (л. 1676-1686) и др.
Особено внимание заслужава ръкопис № 2/27 от библиотеката на Рилския манастир.85 Той е запълнен почти изцяло с патерични произведения. Централно място в него заемат патеричните поучения. Наред с тях тук са поместени двадесетина патерични разказа, Житието на Пахомий, откъси от житията на Антоний Велики, Симеон Чудотворец, Йоан Милостиви. Три патерични разказа — „Разговорът на Макарий Александрийски с двама ан-гели“и (л. 926—97а), „За монаха, комуто князът отнел нивата" (л. 77б—786), „За Йоан Саваитин" (л. 88а—886) — сазаети от Сводния патерик. Но пър-вите два разказа са значително преработени главно по отношение на езика. В съдържанието са направени само някои съкрашения:
Рилски манастир, № 2 27	Зографски препис
НХкО (уБО КНД-К МН0ГЖ НЖЖДЖ Б^АТЪ НЕ 1ДкО 8EW Кнд-Е МГГОГЖ НЖЖЖ EfAT'i. Н НЕ СЕДЕТЬ КА КО умолнтн КНАЗА, ПОСЛИДН WX0- КЪЗМОГЪ КАКО 8М0ЛНТН КНАЗА H-EKEIMH, ПО.
81 Вж. Е. Сггростраиов. Цит. съч., с. 45—47. В описа на Спространов ръкописът не е датиран. Датировката на Д. Милетич (цит. съч., с. 159) е XV в. Почеркът обаче не оставя съмиение, че ръкописът е от края на XIV в.
85 Е. Спространов. Цит. съч., с. 48. Спространов смята, че ръкописът е от XVI в. Според водния знак (кръг—подобен у С. М. Briquet. Op. cit., № 3221 от 1379 г. и № 3220 от 1382 г., и у Н. П. Лихачев. Цит. съч., № 419, 420 от 1380 г.) и почерка от-касям сборника към края иа XIV в.
ДНТЪ КЪ НЪКО«М8 CTAfll8 6«ЗМЛЪЕСТК8лЦ18 А X
№ СТРАНА ТЕ ДОБ^ОД'ЕТ-ЕЛНа «ЖЦ18 нлрочнтв.
Прнхсднть ирлть къ н«м8 многажн. Стд^ец. »	т
жб wpr.EAAine «он шп8щааш« еъ кел!ж его ПлкЫ 8Б0 ГЛ КО КН \Т. ИНАДА НАЛОЖАША 6Ж« къзатн село, п^нд« к/, стдрс8 н глл «мВ (л. 776—78а).
Н«Ж« ЕЪСН I10MAI АА^Ж «MOV. Пвсл-вже Ж6 ,|Д« КЪ никсемо^" СТА|>Ц,<М БеЗМЛЪК'сТЕСу<ЕЦБЛ[ КЪ CTfAHT ТОН. ДОКрЮДЪТЪЛПА СЖЦ1Л Н /КАЛИМА шв'евуъ. Н Пр|ПАДЪ къ погама «го EfA, мо-Л-ЫПе Н ГЛА 1АК0 ДА ПОСЛбТЪ къ KHA3<Af ЮСТЖПНТН W ННЕЫ «ГО. СтАрЦ.7, Ж« ИфЪКАЖ KfATA и FAAti-KAj: .С-едн, КАЛог«ре, еъ к«Л1н «ко«н н ннчь«ож« им ен попеченп iv мнр^кыхь К«ЦИ.“ Брлт* Ж«, (АКО КНД-Е КНАЗА КЪЗИ.ГША ННКЖ его, П(ШДС КЪ CTAfU^ ГЛА 6MC\f (я. 1356)
Азбучно Ерусалимския патерик („За
Няколко творби са извлечени ава Лот, който приютил болен старец”, л. 38а—386, „За манихея, който станал православен”, л. 39а, и др.), а другите — от Скитския патерик („За монаха, който не молил да бъде освободен синът му”, л. 31а, „За мирянина, обеднявал, когато приемал подаръцй от монаха”, л. 316—35а, „За ава Данил, който не избягал от варварите”, л. 686—69а, „За ава Нистеро, избягал от змия”, л. 69а, „Посещението на ава Пиор при Лонгин”, л. 145а—150а, и т. н.). При това текстовете не представят нова редакция.
Не е възможно да се отговори със сигурност на въпроса, чие дело са промените, конто се наблюдават в текстовете на някои патерични разкази в ръкопис № 2/27. Може би те са внесени от самия преписвач. Но като се вземе пред вид, че в повечето творби книжовникът се придържа строго към източника си, по-вероятно той само е пренесъл измененията в своя сборник.
Тридесетина патерични разказа са събрани в ръкопис № 1037 от сбирката на НБКМ.86 Тук те са свързани с няколко жития (на мъчениците Ев-тимия, Пелагия, Гликерия) и слова от Йоан Златоуст и Ефрем Сирин. За историята на патеричните разкази у нас ръкописът представлява особен интерес, тъй като тези творби тук почти без изключение са извлечени от Сводния патерик. Трудно е обаче да се каже коя иегова редакция е изпол-зувал книжовникът. Ако се съди по присъствието на разказа „ЗаКозмиани, жената на Герман патрикий” (л. 1506—151а), поставен между „За жената, конто била убита от мъжа си” (л. 149а—1506) и „За монахинята, намерена в пустинята” (л. 151а—153а), може да се допуске, че преписвачът е при-тежавал ръкопис от редакция у.87 По текст по-голямата част от разказите съвпадат с преписите в пълните ръкописи на Сводния патерик:
86 Вж. М. Стоянов Хр. Кодов. Цит съч., т Hi, с. 240—243. Ръкописът е от края на XIV в. Макар че той е от сръбски извод, в него няма никак и типична сръбски езикови и правописни черти, затова като вземам пред вид, че през XVIII в- се е намирал в югоза падните български области, смятам, че е възможно да е бил иаписан там.
в’ За този бел₽г на редакция у вж I Ерьомин „Сводный" Патерик .. кн XII. с 60
НБКМ. № 1037
Зографски преий'
Юношата и елъхеата
11« Aiity же п-Екын шь прнл-Енн се н-екокмл-плт^кТ» МЛ'ЖЛ^ эдтолю-БНН<у И МЛТНЕ^ Н БС1СЦ1в^ се БЛ. ПрБЫЕ&Ш* С>. ВЬДЕЛ|>ЛК се сь ннмь. Кь кднчь оукс w дней сь кер, гльБвкъ плт-рнкТе же н кношл wiib ндоше псклоннтн се вь Ц(чсокь егкь нашего (л 239а)
По дпе)с же нъкын^ъ шедъ, 1МНЛ’ЕП| I са нздоемК nxTfHKfaf мжжсу хрТстолнвнкоу II МЛ " тнвоу И Божциу СА ЕЛ. ПрЕЕЫЕЛЛШС СЛ КЪДКЛрл СА съ ннм,_ Въ ед.чнъ оуво w дней къ вечер. глжвоьъ. плт-fHKic же >1 ЮНОШЛ CVII1. НД№ШЪ ПОКЛОННТН (А ЕЪ црьк-окь СпсЛ нлшего (л 98а)
За жената, конто била убита от свекъра си
Въ КДННОН ОБО w ношТн nflндоше друз1н локцн н покшс внлго 1лко дл шьше локет |>ыкл. 11о юшьстен же КНЛГО въстл юць нл ютаоьо-
Енцоу
(л. 128а).
Къ едннж 8во w нош!н гуТндошж Д|)8зн локцн н подпит, кннлго глко ДЛ шеше лоеатъ |)ыбы. По cvlucctkTh же ИНЛГО КЪСТЛ wilt его ИЛ IVTfO-КОВНЦЖ (Л. 2206).
Книжовникът следва точно своя протограф и в „За трите отшел-нички“ (л. 119а—123а), „За жената, конто била намерена от отец Маркова пуст остров" (л. 123а—1276), „За момъка, който съблякъл мъртвата де войка в гроба" (л. 1836—1866), „За монахинята, намерена в Йорданската пустиня" (л. 1536—160а), „За момичето, погубено от майка си" (л. 130а— 136а), в посочените по горе три разказа и др. Текстовете на седем разказа обаче се отличават от включените в Сводния патерик: „За царския прате-ник" (л. 2226—224а), „За събирача на данъци" (л. 2126—2146), „За блуд-ницата, конто дала някога цялото си богатство на един юноша, който искал да се обеси" (л. 2146—2156), „За семейството на християнка и езичник" (л. 2196—2226). „За христолюбивия схоластик в Аскалон" (л. 210а—212а), „За друг царски пратеник" (л. 2356—237а), „За богаташа, който раздал богатството си и намерил камък от дрехата на Арон" (л. 2176—219а). Всички те са преписани непосредствено един след друг и са обединени от идеята за проявяване на милосърдие към нуждаещите се. Прави впечатление, че тези разкази са съставна част и на други патерици едни влизат в Синайския патерик, някои — в Азбучно-Ерусалимския, а трети — ив двата Но текстовете им не съвцэдат с нито един от познатите досега преписи
НБКМ, № 1037
gb Г'рД-В Тур коу-МЛр'Л^Тн к-к ИЛКИСМЬ Мосуе. Пок-кдлше сл-мь многлщи гл к гл ко: „Соуцку мн коумер-КЛ(>Гн Кер' coyi|j<nf 312-м, ндоуь мытн ее н юкртоуь НЛ ПСуТН ЖСНоу еТОКЦКГу БЫТЕ. Н шь кь Шен нлчеуь гллтн IV БЛОуДТ. Онл же ШБ-ыцл ее нтн кьсЛ-ЕДь мене (л. 212 6).
СВОДЕН ПАТЕРИК
Зографски препис
Пок-вдл нлмь нт.к ын w оцъ : ,1Ако ндоую, ^ечс, кь ллвр, нже tb етынуъ wtu нлше-го Слкы кь нг8мен8 Сустлд1<м МЖЖ8 ДНК. н8 Н ДОБрЮД-БТЁЛНсу. Н пок-влд нлмь ен-це: Велмжжь, ft, бе нткын КЪ гулд-к cTfb-НЫ ТнрскЫЖ Н Б-к СЬБИрж ДЛИН црЫА. Н шсшемь нлмь едино ж, еьпок'вдл нлмь, гла; FAko	втуь,
ft, СЬБНрЖ ДЛИН Ufi-кы. едино»	вечер
ГЛЖБОКЬ ИДЖЦ18 мн НЗМЫТН СА ВЬ ЕЛИН. Нджщ8 мн пжтемь, окртоуъ жснж ето-жцгж. Внд-вк же ж креня зело н rip 13-клуь А кь сект. IV ил же пртекъ, начать ПОСЛЕДОКЛ ги мн (л. 1836—184а).
СИНАЙСКИ ПАТЕРИК
ГИМ, Синод. № 551
Прдоуомь кь 0БЫ11С жнтнге пещер лк'кл Слкы кь лк'кл €вь-етлфню нгоуменоу. Н пок-кдл НЛМЬ ГЛА |*ко: я Еъ Тсур KCV-мер кнлрГ б-е нме. немь Uccrcyb н повидл нлмь шьдъшемъ кь Тсур Неко: „Ссу. НПО мн коумерснлрк, вечер.' з-вло соуцло ндоуъ МЫТЬ СА и оБртоуь нл пвутн же. Н«у СТОАЦПО КЬ ТЕМИ. Аз. . . ШЬДЬ НЛЧАуь кь иен глхтн Опл же
ОЕ-Ыил СА НТН КЬ сь-вдь мене (л. 133а).88
АЗБУЧНО-ЕРУСА-ДИМСКИ ПАТЕРИК Рилски манастир, № 3/2
Ндоуомь кь киновПе нже кь етынуь юцд ншего Ськын кь t€y-стлдТю нгоуменоу н ПОБ-ЕДЛ нлмь to.ко: вВь Тир Б-БШС коу. мсрниуь. Eepv ГЛЬ-вокеу соутоу ндоуь wEKHHkTH ее HWEpToyb нл поутн женоу ето-гецюу кь прс-Енн. Азь же прстоупнуь к’ннн. IVна же покор ее (л. 256а)
СВОДЕН ПАТЕРИК
НБКМ, Хе 1037	Зографски препис
Пок-едь ньмь wu_b Дес*'НЬ.
FAko шешоу пн, рче кь
Еь Але§ьнд^1н пр Льве АлеЗьндрж кь плтрлрд'
88 <"инайский патерик, с 301
СИНАЙСКИ ПАТЕРИК ГИМ. Синод. № 551
Пск-едлсть ьккь Д со плетке ь Я Деодор слко; „Въ Але. £Лндрн пр Плкьл-ь плот
Г1ЛГГЕ ДЕЛ ИСКОВ. еУСТЛЕЛКНЛ
Плела; н слышл тьме н-вч-
ДЕЕЛ Ц-кКМА ОСТЛЕЛСНЛ ЕЬ1-
сиротою, родителю НМЛ'ЩН
нм-вннк, Бише н некршенл.
Кб кдннь же w дни прнХ'о-
децш скрозк кнногрлдл нже юстлкнстл родителю. ни ки. дт и-ккокго оуготоЕЛБШЛ се НЛ А'ДЛЕЛНИНК
(Я. 2146).
то сицекое нже и пок-естн
ДОсТОНИО.
К\ко емтрококипл
нтклл wBcHpoTtEiun, лрмер-iiici.ii. родителем!, еж и ivc-ТЛКЛЬШНМБ БОГЛТКСТЕО МНЮГО. Н ки iietjie нс кръщенл. €дн-нож 8ко ev дн1н хюдаЩн ен
кънАтръ слдшкТл, нже сестл-кншж родитель еж, зрнтъ никоего ЮНОШЖ ГОТОКАЦ1Л вжже
етъ снрото1Ж( родители hmov-iuhhijt, нм-бник, бт. же oipe некрь1||снл. Въ (един л же и днби нрохлжлн.щи са CI.Ro-зк крьтогрлдъ, I же ОСТЛКНШЛ «н родителе ка,сжт1, ко крьтъпи но ере \т огрлдл, кнд-s н+. КОГО ЛТОТСКАБШЛ СА НА 0V-длклсннк (л. 1556)»'
къ л’ДлкленТс секи
(л 12461.
Оказва се, че първите жовникът преписва доста
пет разказа са заети от точно текстовете:
Пролог а.89 90 При това кни-
НБКМ, № 1037
Еъ грл.д-6 Тури ксумлрклр!н Ее нменемь Мосхе. Пок вдлше слмь многмри глк; 1А.ко соущоу мн к-оумерклрГн Etpov сл-'цкл' зтло) ндо)С1> мытн се н лврттоуь мл поутн женоу стокцюу ЕЫГВ. Н ШЬ КБ нкн нлчеуь гллтн W клоуд-в, Оил же CVKHUIA се НТН КЬСЛЕДБ мене
(л 2126).
Кб Але§лндр1и при Льки плпп дел h-kkoia юстлвлкнл сиротою, родителю HMCyUIH НМ-8-ннк, BHitie и некртенл. Вь кдннь же w дни проводниц СБ'рОЗБ ЕНИОГрЛДЛ НЖе «СТЛКГСТЛ родителю. КК КНД’Б нпкокго cyi ОТОКЛЬШЛ се НЛ СуДЛЕЛКННН (л. 214 6),
Пролог
Ко грлд’Е Тнр в i;-E Н ЕКТО ДССАТННННКЪ нме-не Мбс^ъ. Н МНОГЛжДЫ CIC ПОВИДЛА. I ЛА ; h\i.o c8t|i8 мн къ к*8мерклр1и н емлющ8 де. сдтнн8 су люден гостащнхъ и тогю рлдн ссЕЕечернх са. Кечер8 же с8щ8 кслмн и пон-доуъ мытн са н юкрвтохъ нл п8тн жен8 при тми стоащ8. Н прнстбпль к' век нлчл-\ъ гллтн еи cv бл8ди. Онл же vvkhiiia са нтн къ слндъ мсне.91
Ко Алейлндр1и егупетстнн при Плул-s нлт-р!лрси ДИЕЛ никла мстлкленл ЕЫСТБ снро-тл w родители сконхъ нм8ц1л нмннТл мн-слтл, би. же еще не крещенл. Ко едннъ же w дней скеозт Е?ногрлдъ окон про^одАши нже сч'стленшл си родители еА и енд-е ни коего ПрНГОТОЕНКШЛ СА НЛ ОуДЛЕЛСНИ.92 93
89 Синайский патерик, с 346
В познатите български ръкописи на Пролога до това време не се среша нито един
от тези разкази
31 Пролог за септември — ноември. 26. X., М , XVIII в Екземпляр от него се намира в ЦИАМ, № 247.
93 Пролог за март — «ай. 8 IV Москва, 1747 (?) Екземпляр от това издание се на чира в ПИАМ № 975
Къде трябва да се търси началото на промените, направени в другите два разказа, трудно е да се каже. Възможно е те да са внесени от препис-вача на ръкопис № 1037.
Патерични разкази са поместени и в други три сборника от края на XIV в. Първият се е намирал в Галаи.93 Тук патеричните разкази са обкръ-жени от патерични поучения, творения на Симеон Нови Богослов и др. Вторият е бил в манастира „Нямц“.93 94 95 Разказите „Отшелникът Филимон", „За отец Елисей, син Прокопиев", „Герасим и лъвът" тук са придружени от поучения на Макарий Велики, слова на ава Доротей и Ефрем Сирин, житието на пустинника Онуфрий. И в трите разказа преписвачът проявява пълна зависимост от своя протограф. Третият се съхранява в библиотеката на Румънската академия на науките в Букурещ, № 298.96 Наред с патеричните разкази „За свещеника, който попаднал в блудство", „За монаха, който отключвал чужда килия", „За стареца, който учил учениците си да не остават в Александрия повече от три дни", „За отец Христофор", „Раз-говорът на Макарий Александрийски с двама ангели", „За отец Елисей, син Прокопиев" в този ръкопис са преписани слова от Ефрем Сирин, Йоан Златоуст. Атанасий Александрийски, Житието на Онуфрий, част от Житието на Андрей Юродиви и др.
От XIV в. са запазени още няколко сборника, в конто са поместени патерични разкази главно от Азбучно-Ерусалимския и Сводния патерик.
Ръкопис № 458 от библиотеката на Хилендарския манастир96 съдържа голямо извлечение от Азбучно-Ерусалимския патерик, придружено с произведения от Атанасий Александрийски, Стефан Тивейски, Василий Велики, Йоан Лествичник, Ефрем Сирин, Йоан Дамаскин, Йоан Златоуст, Теодор Студит и др. Нова голяма сбирка от патерични произведения от Азбучно-Ерусалимския и Сводния патерик (близо 100 разказа) се открива в ръкопис № 227 от същата библиотека.97 Тук се срешат също произведения на Григорий Синаит, Евтихий Ерусалимски, Йоан Дамаскин, Йоан Златоуст. Към 90 разказа от редакция у на Сводния патерик са поместени в ръкопис № 647 от сбирката на същия манастир.98 Около 120 творби от редакция yf на Сводния патерик се намират в ръкопис № 12. 3. 9 от Биб. АН.99 * В този ръкопис са включени още житието на Филотея от Евтимий Тър-новски, Проложното житие на Петка, житията на Евпраксия и Феврония,
93 Под № 5 този сборник е описан у А И. Ни и мире к и й. Славянские и русские рукописи..., с. 818—819. Сегашното местонахождение на ръкописа е неизвестно.
1,1 № 94 (45). Вж. А. И. Янимирский. Славянские и рус: кие рукописи... с. 783—785.
95 Съвсем погрешно П. Панайтеску (Р. Р. Р а п a i t е s с u Manuscrisele slave din blb-lioteca academiei R. P. R. Vol. 1. Bucurejti, 1959. p. 397—400) го отпася към XVI в. А. И. Яиимирски (Славянские и русские рукописи..., с. 447—451) го датира от началото на XV в. Въз основа на два водни знака и правописа към втората половина на XIV в. го отнася Й. Юфу (I. I u f u. Despre prototipurile literaturii slavo-romane din secolul al XV-lea. — Mitro-polia Olteniei, XV, 1963, 7—8, p. 515). Според почерка и водните знаци (буква — Н. П Л и х а ч е в. Цит. съч., № 2094 от около 1350 г., V. А М о s 1 n, S. М Т г а 1 j i с. Op. cit. № 5162 от 1350—1360 г.; круша — близки у С. М Briquet Op. cit., № 7376 от 1355— 1356 г., и у V. A. Mo si п, S. М. Тга 1 j i с Op. cit., № 4318 от 1355—1370 г ; цвете — С. М. Briquet Op. cit, № 6677 от 1366 г.; два ключа — Н П. Лихачев Цит. съч.. № 2221 от 1340—1358 г.; лък със стрела — подобен у Н П. Лихачев Цит съч. V? 120 от 1361 г.) отнасям ръкописа към края на XIV в.
°я S. Chilandarec Op. cit., р 36—37, № 109; М М a t е j i с. Op cit., р. 40.
37 S- Ch i 1 a nd а г ес. Op. cit.,р 36. № Ю8, М. М a t е j i с. Op at р 18 С. Хилендарец отнася ръкописа към XV в
98 М. Mateji с. Op. cit., р 57
89 На този ръкопис ми обърна внимание Кл. Иванова Гя ми услужи и с микрофилм
от него за което й благодаря
част от Житието на Андрей Юродиви и др. Интересно е да се отбележи, че в последните разгледани четири ръкописа от XIV в. текстовете на творбите от Азбучно-Ерусалимския и Сводния патерик са в редакцията, по-зната от пълните преписи на тези патерични сборници.
През XIV в. патеричните разкази стигат до читателите и чрез някои сборници с почти неизменно съдържание, в чийто състав влизат по няколко патерични творби. Сред тези сборници на първо място трябва да се отбе-лежат Пролозите. Така например писаният около средата на века Пролог № 1039, НБКМ100 притежава четири патерични разказа: „Отец Георги и патриархът" (л. 369а—3696), „Разбойникът Давид" (л.372а—3726,371а), „За монахинята, конто избола очите си заради влюбения юноша" (л. 372а), „За монахинята, намерена в пустинята" (л. 371а—3716). Тези разкази са поместени при творбите, конто се четат на 12 ноември. Редакцията на текста, поместена тук, очевидно е свързана със Синайския патерик, макар че творбите влизат в състава и на Сводния патерик :
СИНАЙСКИ ПАТЕРИК
НБКМ № 1039	ГИМ. Синод № 551
Поктдлше НЫТЬ лк'кл Длмнн>ннн, млъча-щннк мтн оцд Аднногсннн: „Банк нгсу мень на стен гор-в Chhahct-s, нменемь Геор’гн КСЛНКЪ Д-6Л0 Н КСЛЬМН СА КЪДД|>ЬЖА. CeMOV нгоуменду гео^гннг. къ келнкеунк сжеотоу седа ЕЬ КЛ-ЕТЬЦ-Е СКОКИ ПОМЫСЛИ СА (КК0уЦ|Н (л. 886).’ос
Патерични разкази съдържа и Пролог № 73, АБАН.* 102 Някои от тях („Видението на монаха Козма", л. 58а—616,103 „За монаха, който напуснал манастира и бил убит от езически княз", л. 78а—- 79а, „За семейството на бедния обущар", л. 153а, „Немилостивият Петър", л. 275а—276а) са вече познати от Сводния патерик, тук обаче са значително променени. Един па-теричен разказ („За враждувалите поп и дякон", л. 14а—166) не е поместен в нито един от разгледаните дотук ръкописи.
В края на XIV — началото на XV в. патерични разкази са включени в състава на още един Пролог — № 74, АБАН.104 * Четирите творби („За враждувалите поп и дякон", с. 31—35, „За монаха, който напуснал манастира и бил убит от езически княз", с. 155—157, „За семейството на бедния обущар", с. 332—336, „Немилостивият Петър", с. 634—636) са разположени при съ-щите дати, към конто са отнесени и в предходния ръкопис. Освен това използуваните текстове се покриват напълно.
През XIV в. чрез пълните преписи на Лествицата от Йоан Лествичник българските читатели са имали възможност да се запознаят и с нейните творби, сходни с патеричните-10* Двата ръкописа на Лествицата от това
к» М. Стоянов, Хр. Кодов. Цит съч.. т 1П, с. 246—259
’01 Синайский патерик, с. 212.
102 Хр. Кодов. Опис..., с. 137—147
103 Вж. А. И. Яни Мирский. К истории апокрифов и пегенд в южнославянской пись ценности. — Изв. ОРЯС, т. XIV, 1909, кн. 3, с 147—156
104 Хр. Кодов. Опнс.... с. 147—150
Ю5 За тези творби вж Увода
Пск-едаик нлмь лммл Дамнн»нн, МЛЬЧеЦ'НЖ мтн ivu.A АндТногенл спгскопл глище; „Бъл-ик нгсумень нл стен гори ниенемь Г«<л,рг1н КСЛНКЬ ДЕЛО н К«ЛНН кьзрьжс Ct. CtMAf нггу-менау Гсир нк> с-вдещомоу кь келнкок соувютсу кь кчлТн скоки, помысли се к мл/ ркомцму (л. 369а).
време, конто се намират в библиотеката на Рилския манастир (№ 3/11 от 1364 г.106 и № 3/10 от края на века107), съдържат тези произведения. Интересно е да се отбележи, че преписите се отличават незначително само по език от вмъкнатите сред произведенията на Сводния патерик в ръкопис № 1036, НБКМ :
Рилски манастир, № 3/10
НБКМ. № 1036
За Исидор
Nr.kbl МЖЖЪ НсНДОцЪ НМеНСМЪ W КНАЖЪС. К'АГО САНА ХаС,сАН (ЮКА Г^АДА КЪ Ilfl; ft НЪМЪ и’БШСМЪ ЖНТ1Н llfl-ВЖ t СН\'Ъ АЪГЪ IVfC CA, сгожс н азъ гоу Heine isijii ласта (я. 33a).
Некто ыж Нсндор, г.менсмъ iv ста^ъншнн-СКА ОДНА Г(1АДА Але£АНД)>ЪСКЛГО КЪ (КШГВМЪ IVKlIICMb ЖНтКн nj>t CHUH Е(ТМЯ1Ы пост(>нже СА, егоже н АЗЪ Гву СЖША WGf KTO (л. 119а).
Два разказа от типа на патеричните са поместени и в Паренесиса на Ефрем Сирин — „За монаха, който не вярвал в причастието*108 * и „Непо-корният монах Паладай“. Те фигурират и в двата български ръкописа от XIV в. — НБКМ, № 297 от 1353 г., л. 192а-1946, 466—47б106 и Рилски манастир, № 3/7, л. 1496—151а, 37а—38а.110 Първият от тях влиза в съ-става и на Сводния патерик, но текстовете не съвпадат напълно. Разли-чията обаче са незначителни, предимно езикови:
НБКМ, № 297
Зографски препис
I ЛА^Ж IV (ТС|1Е KfATK (АКО ; „БыКШС^ СЬВО-0V КЬ К(ЮМА НС АН Н КЬСТА ПО ШБЫЧАЮ КЬНН-ТН КЬ ЦрОКЬ. Н П0(1ЖГА СА СМЛ( доколь, кь помька-б гаа eiaoj* едко: вКаыо ндешн кь иуккь Н nflCMACUJH ^АТБЬ Н КИНО (АКО ТЪАО н KfbKb Kes/ Брлт же емше к-в^ж помыслу Н НС НДС КЬ IJ.(>KKL ПО CVKblMMO (л. 192а).
ГААА)<Ж о н-вкоемъ БрАТЪ : ЬХко еыкш8 съ-B0f8 КЪ ДНЬ НС АА КЪСТАКЬ по смбыча8 НТН КЪ UfKKb. Н КЪАОЖН ем8 Д!АК0АЪ помыелъ, ГЛА; „КАМО НДСШН, САКО ДА П^НЧАСТНШН СА прстВ )СЛЪБ8 н кнн8 Н ркжть TH (АКО ТЕЛО С Н куъкь X КЛ. Нс П^БЛЬШАН СА, НЪ СС ИСТИНА/ Б(>ЛТ' же К'Б(ЮКА Н0МЫСЛ8 н не Ириде къ црекь по субычл8 (л. 1866).
За широкого разпространение на патеричните разкази у нас през XIV в. свидетелствуват и запазените славяне румънски ръкописи от XV в. Тези ръкописи съдържат значителен брой патерични творби, конто несъмнено са евързани с българските преписи от XIV в. В славяно-румънската ръкописна традиция патеричните разкази са проникнали заедно с пре изведенията на нашата стара литература, конто българските книжовници са носели съе себе си. напускайки
106 Е. С п р о с т р а н о в Цит. съч . с 64—66
10? Пак там, с. 62—64
105 Вж. А. И. Я ц и м и р с к и й. К истории апокрифов и легенд в южнославянской пись менности — Изв. ОРЯС, г XV, 1910, с. 7—17
108 Б Ц о в е в. Опис иа ръкописите и старолечатните книги в Народната библиотека в
София Т. I С., 1910, с. 205—218
110 Е Спространов. Цит съч., с 58—60
Българин след падането й под османско иго или още в годините непосредствено преди унищожаването на българската държава. Възможно е дори между пре-писвачите на славяно-румънските ръкописи, съдържащи патерични разкази, да са били и някои от емигриралите български книжовници. Към такова предположение насочва обстоятелството, че патерични разкази се намират още в ръкописи от началото на XV в. — голямо извлечение от Скитския патерик се открива в ръкопис № 160 от сбирката на Румънската академия на нау-ките в Букурещ111; няколко гворби, извлечени от Азбучно-Ерусалимския патерик, са преписани в ръкопис № 315 на същата библиотека.112
В славяно-румънските ръкописи е отразен особеният интерес на бъл-гарските книжовници от края на XIV в. към произведенията на Сводния патерик. В по-голямата част от сборниците, в чийто състав са включени патерични разкази, е използуван единствено този патерик. Така например в известния сборник на монаха Гаврил от манастира „Нямц", който сборник е писан през 1448г.,113 114 са поместени около 40 разказа от Сводния патерик: ,3а момичето, погубено от майка си", „„За жената, конто била убита от мъжа си", ,3а монахинята, намерена в Йорданската пустиня", „Немилости-вият Петър", ,3а отец Пинуфий", «Герасим и лъвът", ,3а игумена, който не пожелал да приеме сиромаха", „За разбойниците, конто искали да на-паднат женски манастир" и др. Творбите на Сводния патерик заемат зна-чителна част от съдържанието и на друг сборник в същата ръкописна сбирка — № 154.11J В него са обхванати 30 разказа: „О ннокын-к бежавшей
Е п8стын-в“, ,1V н-вков мжжн нмене Celtic нже н стк^вншнн баждннца бы...“, ,1V отроEHU.II поев нон й СВЕКЛА ЕЖ", ,0 Т|>1£ ЖЕНЬ ЮБ^-ВТЕННЫН ЕЪ пропкстн", „О ДВОЮ Б()ХТ8 НЕНКЕНДАЩН Д|>8 Д(>8ГХ СЕБЕ", „ЗЭВИСТЛИВИЯТ монах", „Разбойникът Давид", „За царския пратеник" и т. н. Ако се съди по реда на произведенията, те са извлечени от редакция yd на Сводния патерик. Седемдесет и пет произведения от близка по състав редакция (yb) на Сводния патерик са използувани при подбора на творбите в ръкопис № 161 от библиотеката на Румънската академия на науките в Букурещ.115 116
Отглас от популярността на Скитския патерик у нас през XIV в. пред-ставляват два славяно-румънски ръкописа от XV в. — ръкописи № 7411е и 161 от библиотеката на Румънската академия на науките в Букурещ, в конто е поместена иегова съкратена редакция.
Славяно-румънските преписи на патеричните разкази са полезни за нашата литературна история и с оглед на представените в тях текстове, а също когато се изучава съставът на сборниците, в конто са поместени.
111 Вж. А. И. Янимирский. Славянские и русские рукописи.... с. 787- 788; Р. Р. Р а-n a i t е s с и. Op. cit., р. 238—240.
112 А. И. Янимирский Славянские и русские рукописи. , с. 493—495.
I*3 Намира се в библиотеката на Академията на науките на СССР в Ленинград, сбирка на А И Япимирски (Биб АН 13. 3. 19). Вж А. И. Яиимирский. Из славянских рукописей, с. 34—35 (тук ръкописът е посочен под №11); А. И Янимирский. Григорий Цамблак. СПб., 1904, с 369—376. Патерични разкази от този ръкопис са обнародвани от А. И. Ян и м и р с к и й Из истории славянской письменности . ., с. 66 —69, 79—81. 85—86. 87—92.
114 А. И. Я ц и м и р с к и й Славянские и русские рукописи .. с 759—761. Р. Р Panaitescu. Op cit., р. 216—219.
115 А. И. Янимирский. Славянские и русские рукописи , с 788—789, Р Р Р а-naitescu. Op. cit., р. 240—243.
116 А. И. Янимирский. Григорий Цамблак с. 377, 417 —418 А. И. Я н и м и р с к и Й Славянские и русские рукописи.. , с 208—210; Р Р-. Р а и a i t е s с u. Op. cit., р- 92—95.
В тях книжовниците предават с голяма точност текстовете на своите бъл-гарски протографи, като не променят и състава на сборниците, що се от нася до характера на обхванатите произведения. Така например ръкопис № 160 съдържа освен патерични творби словата на ава Доротей, слова от Ефрем Сирин, Симеон Нови Богослов; сборник № 1 ?. 3. 19 от Биб. АН при-тежава и слова от Григорий Цамблак, Йоан Златоуст, житията на Мария Египетска, Макарий Римлянин, апокрифите „Видение Исаево“, Сказание за Афродитиан и т.н.; в ръкопис №154 са прецисани и житията на пустинника Онуфрий, Мария Египетска, Макарий Римлянин, слова от Ефрем Сирин; в сборник № 161 се намират произведения на Ефрем Сирин, Симеон Нови Богослов, Атанасий Александрийски, Йоан Лествичник и др.
Показаното активно отношение към тектовете на патеричните творби в българските ръкописи, особено при включването им в сборници със сменено съдържание, естествено насочва вниманието към книжовниците, чието дело са направените през XIV в. преписи. Към кои слоеве на обгцеството са принадлежали те, за кого са били предназначени техните ръкописи, какви читатели са имали възможност да се запознаят с тях — това са най-интересните проблеми, конто могат да се поставят тук. Не е възможно да бъдат дадени изчерпателни отговори на всички тези въпроси, тъй като оставените приписки, конто са главен източник за решаването им, са твърде малко. Но те са достатъчни, за да се добие известна представа за средата, в конто са се разпространявали патеричните разкази през XIV в.
Между преписвачите на патерични творби през тази епоха няма нито едно светско лице: Скитският патерик, № 264/62 от сбирката на манастира „Крк“ е дело на „грешния и бедния, и последний в иноците“ монах Висарион;117 Римският патерик № 22 от Националната библиотека във Виена е преписан от някой „Тх мнн“, който не е отбелязал името си;118 * за сборника от преди 1331 г. (Биб. АН, № 13. 3. 17) приписката съобшава: „нхпнх же ржкож многрнъ моих Пх^омУх"110; ръкописът от 1345г. (ГИМ, Синод. № 38) е преписан от поп Филип;120 сборникът от 1348г. (ГПБ, F.I. 376) е „троудъ же н бохъднь АхврентУх мнсгогршнхго тх)<х сцкноннокх**121; за ръкопис Q. I. 899, ГПБ в приписката се казва: „ Нспнсх с а снх кннгх т^8до[м] н хкбовнж екх[нснх|)х] e|>WMCN.“122 Обикновено те работят в мана-стирите — монах Висарион пише в лаврата на архангел Михаил, в неизвестен манастир е съставен сборникът ГПБ, Q. I. 899. Но са намирали условия за работа и извън манастирските стени. Така например монах Пахомий е съставил своя сборник в „Бгослхсхемхго Лоечъ г^хдх". Прави впечатление обаче, че почти всички тези книжовници са монаси. Този факт не изненадва, тъй като през цялото средновековие манастирите са главните центрове за подготовка на българските книжовници.
117 Приписката е обнародвана от П. А. Сырку. К истории. ., т. 1,вып. 1, с. 468. Ново-български превод вж. Ив. Д уйчев. Из старата българска книжиииа. Т. 11 С., 1944, с. 128— 129; П. Д и и е к о в, К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература, 2. изд. С., 1967, с. 320—321.
118 А. И. Ячи мирский. Описание южнославянских и русских рукописей. . , с. 131
1,9 Приписката вж. у А. И. Япимирский. Из славянских рукописей, с. 144; Б. Ц о-н е в. История на българский език, с. 237.	•
120 Приписката вж. у К. Ф. Радченко. Отчет..., № 4. с. 20.
121 Приписката е обнародвана от И. И. Срезневский. Сведения и заметки, XXXVI, с. 44. Новобългарски превод вж. у Ив. Дуйчев. Цит. съч., II, с 134—135; П. Ди некое, К. Куев, Д. Петкаиова. Цит. съч., с. 231.
г-2 Издадеиа е от К. Ф. Радченко. Отчет. ., № 9, с 80.
Направените от духовни лица преписи на патерични творби обаче не са били предназначени изключително за нуждите на тяхната среда. Нещо повече, приписките показват, че подобии сборници са приготвяни дори за най-висшите кръгове на феодалното общество —сборникът на поп Филип е писан по повеля на Иван Александър, Лаврентиевият сборник е съставен също за него. Ето защо не може да има съмнение, че никои от преписвачите на патерични творби са били изтъкнати книжовници на своето време. Това се потвърждава и от наблюденията върху приписките. В някои от тях (особено в приписките на Висарион и Лаврентий) личи голяма литературна култура, умение да се изрази целенасочено и ясно в словесна форма основ-ната мисъл, съвършено владеене техниката на подобна литературна работа.
Патеричните произведения са привлекли вниманието и на такъв забе-лежителен книжовник като стареца Йоан, който през първата половина на XIV в. се заема да направи нови, високохудожествени преводи на редица гръцки съчинения. Един от неговите последователи, монах Методий, съоб-щава в приписка: „положи н нспнск кнк'гы нхъ же нменк	Лъст-
внцж, Нсллкх, Вкулххмх, До^ооск, пхте^нкь, AhtYw)<7> н ннл многл...“123.
Както се вижда от направения преглед на ръкописите, конто съдържат патерични творби, през XIV в. българските книжовници и читатели живо се интересуват от патериччата литература. П. А. Сырку дори поставя пате-риците на трето място по разпространение след сборниците с аскетически характер и Пролозите.124 Как може да се обясни големият интерес към патеричните произведения през тази епоха? Според К. Ф. Радченко „увле-чението от такъв род литература се намира във връзка с разпростране-нието на мистицизма в България през XIV в.“12Б. Като се има пред вид обаче, че по-голямата част от патеричните творби са лишени от какъвто и да било мистицизъм, трудно е да се приеме обяснението на Радченко. Несправедливо би било причината за популярността на патеричните произведения да се търси в общия подем на литературния живот през тази епоха. Естествено е, че във време на интензивна литературна дейност българските книжовници са се обръщали към патериците, конто в много отношения се отличават от широко разпространяваните преводни творби както по твърде широкия обхват на отразените в тях жизнени явления, така и по художествената си форма. При това те не засягат библейски личности, поради което допусканата на места свобода в подбраните теми не е довела до забраната на църквата и книжовниците са могли спокойно да изразяват своя интерес към тях чрез многократното им преписване.
* * *
Унищожаването на българската държава, което довежда до съществени изменения в книжовния живот у нас, се отразява и върху разпростране-нието на патериците. През османското иго може да се наблюдава процес на постепенно замиране на интереса към патеричните разкази. През XV в. този процес е все още трудно забележим — патерични творби нродължават да се преписват доста интензивно, очевидна е връзката на новите преписи с текстовете от XIV в. През следващите векове обаче броят на патерич-
® П А. Сырку К исгории .... с. 45 >; С h. Н a n n i с k. Zur Schrelbertatigkeit des leromonach Mefodie.— Die Welt der Slaven. XVII, 1972, 1974, p. 411.
121 П. А. Сырку. К истории.... с. 493.
123 К. Ф. Радченко. Религиозное и литературное движение в Болгарии в эпоху перед турецким завоеванием. Киев, 1898, с. 325.
ните разкази рязко намалява, книжовниците започват да подлагат съдържанието им на чувствителна обработка. Но въпреки това преписи на патерични разкази се правят до края на нашето средновековие, а отделни произведения биват преписвани дори през първата половина на XIX в.
През XV в. не настъпват съществени изменения в начините на разпространение на патеричните разкази. Отново се преписват пълните текстове на патериците или отделни патерични творби. Интересът към пълните текстове на патериците обаче е съвсем ограничен. Броят на преписите им значително намалява, някои от тях не са представени дори и в един препис.
Един препис е познат от Римския патерик — намирал се е в манастира „Св. Павел" на Атон (№47).126 * 128 129
От Сводния патерик също е запазен само един препис. Той се пази в библиотеката на Рилския манастир № З/З.127 Тук са преписани единствен© патерични произведения. До л. 358 сборникът е зает от редакция ?Ь на Сводния патерик, а после следват отделни творби от Азбучно-Ерусалимския патерик. Книжовникът се е отнесъл много грижливо към текстовете на произведенията и не е допускал почти никакви отклонения при преписването.
Книжовниците продължават и през XV в. да поместват патерични разкази в сборниците със смесено съдържание. Четиридесет и два разказа от редакция уе на Сводния патерик се намират на л. 1а—616 в ръкопис ПДА, Соф. библ. № 1366, ГПБ.128 Наред с тях -в ръкописа са включени жития (на Григорий Синаит, Василий Нови, Антоний Велики, Евтимий, Пахомий) и слова (за Рождество Богородично, за Обретение на честния кръст). Извлечение от Сводния патерик (десетина произведения), направено в началото на века, е поместено в ръкопис, съхраняващ се в ГИМ, Щук. №369.13у Наред с патеричните разкази този ръкопис съдържа главно слова от изтък-нати византийски писатели — Йоан Златоуст, Андрей Критски, Прокъл Константинополски, Атанасий Александрийски и др.
Азбучно-Ерусалимският патерик е представен в ръкопис №2и0 (1.229), който се е намирал в Народната библиотека в Белград.130 Той обхваща 40 патерични разказа, извлечени само от втората част на Азбучно-Ерусалимския патерик: „За монаха, пренесен от крокодил през реката". „За мъжа, отишъл в манастир заедно със своя син", „За философите, конто изкуша-вали монаси", „За видния езичник, който приел християнството", „За монаха, тръгнал да търси слугата си" и др. По текст те се покриват напълно с преписите в пълните патерици от XIV в. След патеричните разкази, разпо-ложени непосредствено един след друг в началото на ръкописа, в сборника са поместени разнородни съчинения — молитви, Слово от Йоан Дамаскин Шестоднева от Севериан Гавалски и др.
126 Вж. Арх им. Леонид. Словено-српска кн>ижииа на св. Гори Атонско) у мона-сгиру Хиландару и св. Павлу. — Гласник Српског ученог друштва, кн>. XLIV, 1877, с. 300—301.
г2‘ Е. Спространов и Л. Милетич отнасят ръкописа към XVI в. (Е. Спространов. Пит. съч., с. 51; Л. Милетич. Цит. съч., с. 160), а Б. Цоиев счита. че е от XVI—XVII в (Ръкописи в библиотеката при Рилския манастир, с. S5). Според водния знак (ножица — Н. П. Лихачев. Цит. съч., №840, 841 от 1412 г.) го отиасяме към XV в.
128 Д. И. Абрамович. Описание рукописей С.-Петербургской духовной академии. Софийская библиотека, вып. II. Четьи минеи, прологи, пагерики. СПб-, 1907, с. 274—277. Според И. П. Ерьомии този ръкопис е руско копие, направено през XVI в. от български оригинал (.Сводный' Патерик..., кн. XII, с. 51).
129 А. И. Я н и м и р с к и й. Опись старинных славянских и русских рукописей собрания П. И. Щукина. Вып. II. М., 1897, с. 72—76.
130 С. Матий. Опис рукописа иародне библиотеке. Београд, 1952, с. 145—154. Ръкописът е от края на XV—началото на XVI в.
Интересна сбирка от 15 патерични разказа съдържа ръкопис №3/5 от библиотеката на Рилския манастир.131 * По-голямата част от тях са извле-чени от Сводния патерик, като текстовете са преписани без изменения — „За пар Зинон“ (л. 54а—546), „За монаха, подлъган от дявола да продава произведено™" (л. 546—576), „Отшелникът и блудницата" (л. 130а —1316), „За свещеника, който се отказал от християнството, за да запази богатство™ си“ (л. 154а—160а), „За стареца, и младия монах, който излизал от кръчма" (л. 160а—161а) и др- Интересно е, че tvk се откриват и два патерични разказа, заети от Пролога: „За монаха, който напуснал манастира и бил убит от езически княз“ (л. 36) и „За семейство™ на бедния обущар" (л. 5а—56). По текст те съвпадат напълно с преписите, поместени в двата ръкописа на Пролога от XIV в., конто съдържат тези разкази — АБАН, № 73 и 74. Освен патерични разкази ръкопис № 3 '5 съдържа голям брой патерични поучения, Житието на Василий Велики, слова от Василий Велики, Иоан Златоуст, Исак Сирин, въпроси и отговори на Анастасий Синаит, значителна част от повестта „Варлаам и Йоасаф" и др.
От XV в. са останали още няколко сборника със смесено съдържание, в конто са поместени патерични разкази. Най-интересен от тях е Тиквешкият ръкопис, писан в края на века. Той се намира в НБКМ, №677.138 Тук са поместени три патерични разказа: „Монахът Мелетий"133 (л. 536—556), „Слово клко икоудн жспл Сфршл." (л. 566—57б)134 * и „Слово стлго кв трлтн'йл клко бысть“ (л. 70а—716)136 *. Тези разкази не се намират в никой от раз. гледаните дотук ръкописи, обаче особеностите на съдържанието и формата им показват, че безспорно принадлежат към патеричната литература.130 Тиквешкият ръкопис заслужава особено внимание и с оглед на обкръже-нието, в което са поставени тук патеричните разкази. В състава му влизат доста апокрифи („Слово w Слмгконъ**, „Слово ото Нлн [и] клко бъжл w ждав", „СЛОВО ПрО^ОКЛ ДЛЕНДЛ Н П.ЛрЛ клко длчс „Слово клко нспнсл Длвндк прь", „Слово w сьмртн н w жнтн Аврлмове'*, Видение Павлово, Разумника), рядко срещащи се белетристични произведения („Кръчмарката Теофана", „Кръвосмешение", „Езоп"), Солунската легенда, Физиологът.
Два сборника съдържат по един разказ от Сводния патерик. В ръкопис № 106 от Народната библиотека в Пловдив е поместен „W жент
131 Е. Спространов. Цит. съч., с. 52. Спространов отнася ръкописа към XVI в. Според водните знаци (връх — V. A. Mosin, S. М. TraljiC. Op. cit., .Ns6382 от 1397г., у С. М. Briquet. On. cit., подобен — №11653 от 1441—1454 г., стомна — С. М. Briquet. Op. cit., №6252—6256 от 1329—1404 г.) и почерка приемам, че ръкописът е от XV в.
182 Б. Цо и ев. Опис.... II, с. 208; Н. А. Начов. Тиквешки ръкопис. — СбНУ, кн. VIII, 1892, с. 389 -418, ки. IX, 1893, с. 85—160; кн. X, 1894, с. 69—195. Н. Начов твърди, че ръкописът е от XVII в. Б. Цонев го отнася към XV в. Б. Ст. Ангелов смята, че ръкописът е от края на XV — началото на XVI в. (Солунска легенда. — В: Из старата българска, руска и сръбска литература. Ки. II. С., 1967, с. 46). В. Антик го датира около 1480 г. (За Тиквешкиот зборник. — Современиост, 1970, 4, с. 283—292; Околу датиран)ето иа тиквеш-киот зборник. — Македонски (азик, 22, 1971, с. 113—116).
133 Текстът на разказа е издаден по този ръкопис от Н. А. Начов. Цит. ст., кн. IX, ’с. 85—87.
;3i Пак там, с. 87.
185 Текстът иа разказа е обнародваи по този ръкопис от Н. А. Н а ч о в. Цит. ст., кн. IX. с. 98—99.
136 Някои интересни исгорико-литературни бележки върху техиите сгожети е направил
Н. А. Начов. Цит. ст., ки. X. с. 161 — 163, 164. 174—175.
WEji'ETUlH СА ЕЪ ОСТрОВЪ съ снномь свонмъ" (л. 27а—286),137 а в ръкопис № 1047 от НБКМ — „О нъкосмь б^лтъ, вьимошп еъ бл8“ (л. 29а—32б).138
Между сборниците с устойчив състав само два съдържат патерични разкази. Интересно е, че това са минеи от началото на века, в конто са преписани и никои проложни съчинения. Първият ръкопис, в който се намира патеричният разказ „За враждувалите поп и дякон“ (л. 466—506), се съхранява в НБКМ, № 116.139 Вторият ръкопис се намира в Народната библиотека в Пловдив, №41, и съдържа разказите „За враждувалите поп и дякон" и „Отец Коприй".140
Трудно е да се отговори на въпроса, какви са били читателите и пре-писвачите на патеричните разкази през XV в. Обстоятелството, че почти всички пълни преписи на патеричните сборници от това време, както и ръкописите, съдържащи по-големи сбирки от патерични разкази, се пазят в манастирски библиотеки, навежда на мисълта преписвачите и читателите да се търсят главно сред монасите. Но единствената приписка от XV в. към ръкопис, включващ патерични разкази, показва, че интерес към тях е про-явяван и от светски лица. Римският патерик от 1409 г. (от манастира „Св. Павел" на Атон) е написан „вь Чрьнон гор, еъ стрнъ Скопыл грдк" от „многогршнИн и хсудын ЕЪ ВС-ЕХЬ ННОЦ-Е^Ь Горснмь", но „повслънкмь БЛКГО-ЕЪрЫК Н БЛКГОЧЬСТНЕЬК Н ЭДШТОЛЮБНЕЫГС госпогге деспотнце кур будскыгс, дьщн БллгоЕърнАге н хрнстомоБнвкго н еслпклго господина Г юрггл Eaa’uihkia н хнепсел великого к слхвнхго господних Констхдннх, сублхдхющн же тогдх сь велнкымь н слхвнымь господином^ ceohml Нзхуломь н cl сыномь нх Ге-орПШБ славным грхдомь 1Дниною и окрьстнымь стрхнхм ганинскымб" и япо-везл се вь слхеномь грхдоу 1Анинт. “,141
Първият по-осезателен признак за намаляване на интереса към патеричните разкази през епохата на робството е почти пълното пренебрегване на цялост-ните преписи на патериците. От XVI в. до нас е стигнал само един пълен препис на патеричен сборник — № 2/22 от библиотеката на Рилския манастир.142 В него на л. 956—3446 е преписан Сводният патерик в състав,
137	Вж Б Ц о и е в. Славянски ръкописи и старопечатии книги иа Народната библиотека в Пловдив, с. ПО—111.
138	М. Стоя но н, Хр. Кодов Цит съч., III, с. 298—299.
139	Б. Ц о н е в. Опис.... I с. 86—87.
140	За него вж. Б. Ц о н е в. Славянски ръкописи и старопечатии книги на Народната библиотека в Пловдив, с. 28.
111	Най-добра публикация иа приписката вж. у ,ГЬ. С т о j а и о вик Стари српски записи и натписи. !. Београд, 1902, с. 68.
142	Вж. Е. Спространов. Цит. съч., с. 42—43. Бодните знаци (ръкавина — подобен у С. М. Briquet. Op. cit., №10715 от 1495 г., и стрели — подобен у С. М. Briquet. Op. cit., № 6275 от 1483 г.) потвьрждават датировката иа Спространов. През 1974 г. беше съоб-щено за откриваието на български ръкопис на Скитския патерик от XVI в. (вж. Н. Ю. Б у б-н о в, И Ф. М а р т ы и о в. К истории библиотеки Белокриницкой старообрядческой митрополии. — В: Археографический ежегодник за 1972. М. 1974, с. 267, 271—272). В същност този ръкопис е дело на руски книжовиик, който, запазвайки текста и извънредио често ези-ковите черти на българския си протограф, се старае, особеио в първата половина на преписа, да русифицира според знанията си езика. Ето няколко примера. На л. 27а книжовникът пре-писва буквалио покръже, дльготръп-Е, дръжжшх ио след това прави добавки над реда между буквите в съответствие с руския език и думите придобиват следиия вид: лекаже, длъгстръпъ, дръжжщк. Често след като е написал вече думата с ж, преписвачът, без да го изтрива, лише върху него 8 (иапример вс8ждлтн_ л. 34а- р8к8 свож нх на, л. 406). Ясно е, че този ръкопис
5 Патеричните резкззн
65
най-близък до редакция ?е. При това книжовникът не е изменял използу-ваните текстове. Сводният патерик тук не изчерпва съдържанието на ръкописа. След този патерик, на л, 455а—5166, е поместено голямо извлечение от Скитския патерик. Освен това ръкопис № 2/22 съдържа и жития (на Теодор монах, Евпраксия, Феврония, Ксенофонт, Алексей човек божи, Симеон СТЪЛПНИК), „ГЛХКНЗНЫ ДОПрДЪТСЛНЫН ПрПБНХГО WU.X НКШеГО „Погксть АммонТь w о^Быен’ны стын^ь Лцк к Сннхн н и др.
През XVI в. е твърде малък и броят на сборниците със смесено съдържание, в конто са поместени патерични разкази. Освен това шестте сборника от тази епоха съдържат иезначително количество патерични разкази. Но някои книжовници все още проявяват жив интерес към този литера-турен жанр. Ярко свидетелство в това отношение е ръкопис № 3/4 от библиотеката на Рилския манастир.143 Наистина двадесетината патерични разкази представляват малка част от съдържанието на ръкописа, запълнен предимно със стотици патерични поучения. Но потърсим ли източниците на тези разкази, откриваме, че тук е представена непозната тяхна редакция.
Всички патерични разкази от ръкопис № 3/4 са известии от по-старите преписи на патеричните сборници. „Разговорът на Макарий Александрийски с двама ангели" (л. 175а—179а) и „За каещия се бл)дник, който непре-къснато съгрешавал" (л. 456—47а) влизат в състава на Сводния патерик; „За стареца, който не могъл да помогне с молитвите си на монах, мъчен от блудния бяс" (л. 36—4а), „За монаха, който имал сестра блудница" (л. 35а—36а), „За отец Сисой" (л. 77а—776) и др. познаваме от Азбучно-Ерусалимския патерик; няколко разказа са съставна част на два патерика — „Милостивият монах" (л. 76—86.1, „За любовта на монасите към някои предмети" (л. 27а—276, 78а), „За монаха, който бил обвинен несправедливо в кражба" (л. 61а—64а) на Сводния и Азбучно-Ерусалимския, „Отец Христофор" (л. 28а—286) на Сводния и Синайския и т. и. Но текстовете на преписите от сборник А? 3/4 не съвпадат с нито един от разпространява-ните преди това. В тях се наблюдават големи езикови изменения, както и промени в съдържанието. Интересен материал в това отношение дава сравнение™ на „За блудствуващия в селото монах" (л. 4а—5а) с преписа в ръкопис № 78, АБАН (л. 1536—-1546). На първо място, текстът в № 3/4 е много по-сбит. Без да се правят съкращения в съдържанието, съкращават се само отделни фрази и така текстът става много по-лаконичен. Ето края на разказа по двата преписа:
Рилски манастир, № 3/4
АБАН, № 78
Н глл>(8 ьрлтТл стл|)ц,8: яКдко можлнк то-лнко тряктТ кго?" Н гак нм стлань ; „3ft дТлколл КЪ«Г0 ТОГО МБЬЮМЧПЛ н клк-
Н ксл ГиБЦ1Л KpXTHIA клгодлршк прлклкин крдть. н pr.uit стлр!.оу: .CbTEopi ЛЮБОВЬ, ЛЕКЛ, Н рш НЛМЬ "|«С0 (!ЛДН толнко
гл о нс-
не може да се смята за български препис на Скитския патерик от XVI в. Той отразява само до известна стелен състоянието на някакъв по-ранеи български или най-вероятно славяио-ру-мъиски ръкопис.
1,8 Вж. Е. Спространов. Цит. сьч., с. 51. Спространов го отнася към XVII в. Да-тировката на ръкописа в тази работа се опира на водния знак (котва — подобна у С. М. В г I-q u е t. Op. cit., № 496 от 1560—1565 г., № 507, 508 от 1529 г., № 511, 512 от 1535 г., № 518 от 1545 г., и у Вс. Николаев. Водяные знаки Отомаиской империи. Т. I. С.. 1954, № 29 от 1546 г. и № 35 от 1550 г.) и почерка.
КЛГЦ1А К7. Ulff'E. А.ЗЬ ЖС K.S.billL ТЬ‘|Тю IljJbCTL Д^ЬЖА TfLfrtllltML H ЕПД’Е KL KICK ПоуЖоу 1"Сгда KLCXOTC СПС CKOK СЬЗАНТс, ИБО Д5САЖ-AtriJt н wkahmcihk кезЕрмсн'ноге ничто же БЛГОСЕО|)НТЬ (л. 5а)
Kjl'EUt ДАЫ'ОТ^ЬП'Е RJ3A ?“ Wil же |>С НМЬ ; „3ft aIakoaa за кдиноу рокоу д^ьжегрА КТО И EATKOVipA EL MHjJL II AALroTfl.lltllHK ч x
оудрьжьхь В АЗЬ Afovrow jJoylCO КГО 1АК0 да не е\'БАНченнк штндеть кь мгу. Кгда же нзеоан кь ептн TEAfb скок оужс ныамЫ XfOroVK ^оукоу КТО Н ВСЕГО САМОГО СпСА.
оужс нмамЫ САМОГО СпСА.
Добсон ovbo дльгот^ьп-епнк сь маткок егА ||ул]Т0С ИАШеиоу сьлоучнт се НАПАСТЬ. . . лге-нь быкь, оущед|>пть н спсеть сьг^'Ешнк-IUAI О ИБО ДОСАЖСННК Н CVBAH4eHHK
БСЗ'Кр:-
kiennoK ппчтоже вмоткорнть (л. 154а—1546).
Освен стилните времени в № 3 4 се откриват изменения и в съдържанието. В поновия текст липсва съобщението, че старецът е имал 12 ученицы. В АБАН, № 78, е оповестено началото на прегрешенията на монаха, уточнено е, че всеки ден след утринната служба той е отивал в селото и се е връщал на другата сутрин още вреди разсъмване. Рилският текст раз-казва: „Никто келнкь стлрсць нмъшс вменил и къпхдлше по кьес дны кь нлоу Н ПЬКН гуНХОЖДХЦК КЪ MXHXCTHf къ кехкон слоужвъ.“ По-нататък в двата преписа са представени по различен начин обстоятелствата, при конто старецът е изобличил монаха. В АБАН, № 78, старецът специално отива веднъж при ученика си, намира го току-що върнал се от селото, направо го пита чия е връхната дреха, и грешникът веднага се разкайва. В по-къс-ния препис старецът вижда случайно монаха, като тича за започналата вече утринна служба; забелязвайки, че е покрит с женска дреха, връща го в килията и го пита защо не идва заедно с другите в черква. Монахът отначало се опитва да излъже: „Прети, глко ккзрмхх' се в мллс.“ Едва то-гава старецът запитва: „ЧУн к шк^нль сь?“, Разбрал, че е разобличен, монахът се разкайва.
Другите патерични разкази в сборник № 3'4 са обработени според съ-щите принципи. Този факт дава основание да се счита, че редакцията на патеричните разкази, поместена в този ръкопис, е дело на книжовника, съ-ставил сборника.
Три патерични разказа са включени в състава на ръкопис № 1161 от сбирката на ЦИАМ.144 Интересно е, че това са същите три разказа, конто влизат в състава и на Тиквешкия ръкопис — „Слово стго Мслстгнл п8стннсжнтел1л“
(л. 956—986), „Сло клко юсоуА женл Сфремх" (л. 1006—102а) и „Слово стго GycTfXTix клко бы ‘ жнтысь его“ (л. 124а—127а). Сравнението на преписите показва, че и по текст те съвпадат:
144 Вж. Ст. Кож у х а р о в. Неизвестен препис на Солунската легенда. — Бълг. език, 1966, кн. 5, с. 491—492; Б. Ст. Ангелов. Солунска легенда, II, с. 47.
ЦИАМ, № 1161
€днн дне предо ЧЕКЕ НЕ ИСТОЧНИКЕ и но* ссще ЗЛете т перле и то у счГ н сн-едо Хлевв, еестеее юнде и зебн злете (л. 96а).
НБКМ, № 677
Н кинь ДНЕ прнде ЧЛЕКЕ не источнике и •—*	I
ношлшс много злете т перле и т8 седе и снеде улткЕ и еестеее юндс и зебн злето (л. 536).
Освен това двата ръкописа съдържат и други общи произведения — Словото за Иосиф Прекрасни, Физиологът, Солунската легенда, разказа за Езоп, Видение Павлово. Тук трябва да се отбележи, че общите творби са подредени в ЦИАМ, № 1161, и в НБКМ, № 677, по един и същ начин, което може да бъде указание за известна генеалогическа връзка между сборниците.
По характера на съдържанието си твърде близък до току-що разгле-дания ръкопис е Панагюрският сборник, съхраняван в НБКМ, № 433.14Б Тук са преписани патеричният разказ „Сло ккко юсъдн женк (л. 76а—77а), Физиологът, апокрифи (за Мелхиседек, Ходене на Богородица по мъките, Възкресение Варухово и др.), „Слово клко злчж ед слмовнлл" и др. В текста на единствения патеричен разказ обаче се забелязват езикови и смислови изменения в сравнение с преписа в ЦИАМ, № 1161:
НБКМ, № 433
СфрСМЕ БЕШС ЕЕ Поустннн 1ЛК0 ПрНСТЕ ВЛГО-Д'ЕТЕ W БЕ ЗЛБН 8МВ ЕЕ БЖТЕ'Е Н ПроЕНДТ w гр тс тун н w бозекопнн Н ре: „Что цр'Ге - ЧТО ОППН Н ПЕТрШЕрсН СО БЕ HO EHTL ЧТО ТЕСрЖТЕ. Почто КЕКС Г ЛАТЕ 110 ЕТДАще, ЕЗЕ НДЖ Н ЮСАЖЖ НХЕ (л. 76а)
ЦИАМ, № 1161
ёфрСМЕ KTHJe ЕЕ поустннн ЗЕКНЛ 0 ЕЕ ВЖТЕЕ поне се еггле! глешс н ре; „IV, вели чк КЕКС Н ПЕТрТлрСЕ! НЛН ЦрТе СЕТЕ ЕЕ Mllp'E Н <	л
СТрООТС СТН, Ноу ЕЗЕ Нд8 Н уоцюу KEpETH Н (л. 1006—101а).
С подобно съдържание се отличава и друг сборник от XVI в., в който са включени патерични разкази — Беляковският сборник, № 309 от сбирката на НБКМ.145 146 Тук са събрани апокрифи (Детство Ису сово, Разумникът), белетристични творби (Акир Премъдри, „П|ютлкковлнно bi съново Шхнкншк ц(>л“), част от Физиолога, три патерични разказа („За семейството на хри-стиянка и езичник, л. 1316—1326, 135а—136а, „За двамата обущари", л. 1366—1386, „За монаха, който бягал от манастира, понеже го обиждали”, л. 1126, 111а—1116) и др. Първият патеричен разказ е познат от Сводния, Синайския, Азбучно-Ерусалимския патерик. Обаче текстът на преписа в № 309 се различава от всички по-стари преписи. Източникът му се открива в Пролога. Оттук са извлечени и другите два разказа. При това книжовникът не внася промени при преписването:
145 Б. Цонев. Опис..., I, с. 442—449.
ыя Пак там. Опис..., 1, с. 254—257.
НБКМ. № 309
Пролен
К-вше женк нскхк эдтКы1нцд, нм8щн м8жк «ЛННк Н Б'ЕСТк ОКк СуБОГк ТЪКМО	II
ср:Б|>ьннк& к влнкы. Ре мог жене сквен: „Дкдн CfEE4bHHKU свое КБ 3k емь “ (л. 1316).
Б-е ж«ик wTixiik. нм8щн м8жк еллннк. 0v-
КОГк же Б-ECTk ОБк Н IIWEACTX TOKMVV срев-реннкъ патьдсса келнкн. Н «че м8жь к* жени своем; „Дххнмъ с^б^кнкн cia в Зкнмъ.“147
Прави впечатление, че трите патерични разказа от ръкопис № 309 не се срещат в нито един от разгледаните дотук български преписи на Пролога. Възможно е те да са заети от никой незапазен до днес ръкопис. Но има и друг път, по който биха могли да стигнат до българския книжов-ник — руските ръкописи на Пролога. За проникването им у нас през XVI в. свидетелствуват два ръкописа, намиращи се в НБКМ — Миней с пролози за април, № 131, български извод с руски примеси148 и Миней-Пролог за септември — ноември, № 158, руски извод, в който на места се употребява ж.149 150 * Първият от тях съдържа 11 патерични разказа, а вторият — 45. Между тях не се откриват трите разказа от сборник № 309. Но като се вземе пред вид, че голяма част от руските Пролози (ръкописните, а по-късно и печатайте) съдържат патерични четива за всеки ден, между конто са и споменатите три разказа, много по-вероятно е тъкмо те да са били използувани от българските книжовници през XVI и следващите векове.
От XVI в. са запазени още два сборника, в конто са поместени патерични разкази. Те представляват полуустойчивият по състав сборник „Пчела“. Първият от тях се съхранява в НБКМ, № 318.1Б0 В него са преписани де-вет патерични разказа: „За двама братя, конто се ненавиждали" (л. 31а— 376), „За разбойника, който се спасил с покаяние“ (л. 39а—406), „За мило-стивия човек, подир когото ходели сиромасите“ (л. 526—536), „За мило-стивия Тодор, който дал на един просяк четири ризи“ (л. 154а—156а), „За цар Зинон“ (л. 1586), „За свещеника, попаднал в блудство" (л. 180а—б, 167а—б), „За монаха, който напуснал манастира и бил убит от езически княз' (л. 172а—б), „Монахът и ученикът му“ (л. 5а—66), „Отец Коприй" (л. 1266—1286). Третият, седмият и деветият са заети от Пролога, а дру-гите — от патеричните сборници. При преписването обикновено се внасят промени в текстовете, за да се пригодят патеричните разкази към характера на сборника — в началото и в края им се добавят по няколко по-учителни изречения.
Вторият ръкопис на „Пчела" се намира в ЦИАМ, № 128.1Б1 Той съдържа също девет патерични разказа. Седем от тях съвпадат с разказите от ръкопис № 318, НБКМ и са преписани в същия ред. Но освен че не притежава последните два от посочените по-горе разкази, ръкопис № 128 се отличава и с наличието на „За монаха, който не вярвал в причастието"
147 Пролог за декември—февруари, 7 ХП, Москва. 1735 г Екземпляр от това издание се намира в ЦИАМ, № 248
148 Б. Ц о и е в. Опис..., I, с. 95
149 Пак там, с. 108.
150 Пак там., с. 278—280.
161 Е. Спространов. Опис на ръкописите в библиотеката при св Синод на българ-ската църква в София. С., 1900. с. 177—186. Тук ръкописът не е датиран. Отнасям го към XVI в. според почерка и водния знак (котва — С. М. Briquet- Op. cit., № 549 от 1567 г., № 558 от 1573 г ; Н. П. Лихачев Цит съч. Vs 624 от 1578 г.. № 1935 от 1571 г).
(л. 526—54а) и „За друг свещеник, отлъчен подобно на предишния" (л. 81а—82а).
През XVI в. българските читатели се запознават с патеричните разкази и чрез Пролозите. Най-голяма сбирка от патерични разкази се намира във Варлаамовия пролог за март—август от 1554 г., НБКМ, № 1041-1Б2 Тук са поместени „Герасим и лъвът“, „За картагенския воевода", „Философът Евагрий и епископ Синесий", „За монаха, който бил обвинен несправедливо в кражба", „За жената, която била убита от свекъра си“, „Папа Григорий Римски", „Павел Препростият", „Монахът Малх". Два патерични разказа („Видението на отец Козма", л. 276—316, и „За монаха, който напуснал манастира и бил убит от езически княз", л. 50а—51а) съдържа Пролог за септември—февруари, НБКМ, № 135.1БЗ В Миней и Пролог за януари, НБКМ, № 90S,152 153 154 * се намира „Немилостивият Петър" (л. 245а б).
Макар и малко на брой, приписките от XVI в. към ръкописи, съдър-жащи патерични разкази, дават разнообразии сведения за преписвачите и читателите на тези литературни творби. Между преписвачите повечето са
*	А
духовни лица, какъвто е „тл крмонх\ н мънш‘|Н къ нноцъ Вл лллм", чието дело е Пролог, № 1041. Интересно е, че за пръв път в тези приписки се откриват бележки, свързани с житейските грижи на книжовниците. Препис-вачът на патерик № 2/22 се оплаква: „С)с имел едвл не може мгдтнло w мрхз .“ Той намира за уместно и да изтъкне. „С)е нпсдешб мн, недвгь лю къпхде Петрь з8г|>х н иисрьклвнсь тет^кгь зк el дни нншо незнмж мкчтлс нъклмо. IVлк, злые болъстн, вле, вле, къ ix Бъснбен." В кратките приписки започват да намират място и някои обществен© значими събития, вълну-ващи читателите. Така например в ръкопис № 128, ЦИАМ е отбелязано: „С! а кннгл плръчснд Пчелл кВпн ел оть т^цнтн отв Рождество Хжстоко 1598."
От следващото столетие не е запазен нито един пълен препис на патерик.156 * Сред сборниците със смесено съдържание от това време само два притежават патерични разкази — НБКМ, № 684156 и 3261С7. Ръкопис № 684 съдържа 14 патерични разказа. С изключение на четири всички са препи сани непосредствено един след друг. Дванадесет от тях са извлечени от Сводния патерик: „Немилостивият Петър", „Йоан Милостиви и богаташът, който му изпратил завивка", „За семейството на християнка и езичник", „За трите отшелнички", „За монаха и дъщерята на хазяина му“, „За девойката, пленена от персите", „Разговорът на Макарий Александрийски с двама ан-гели", „За свещеника, който кръстил умряло дете", „За човека, който се изповядал пред образа на Христос", „За тримата отшелници", „За други
152 М. Стоянов, X р. Кодов. Цит. съч., III, с. 265—284.
153 Б. Ц о и е в. Опис.. , I, с. 97—98.
151 М. Стоянов, X р. Кодов. Цит. съч., 111, с. 75.
'55 Положенного с Азбучиия патерик № 349 от библиотеката иа Хилендарския манастир, за който пише S. Chiland зге с. Op. cit., р. 12, 74, не е твърде ясно. Според Д. Богданович съответният нов номер е 283. В новия катало) срещу № 283 има друг стар номер и е означен наистина като Азбучен патерик обаче руски (вж. М. Matejic. Op. cit.. р. 31). На стария № 349 в каталога отговаря № 444. ръкопис съвсем различен по съдържание (ibidem, р. 45)
tw Б. Цонев. Опис..., II, с. 224-232
15’ Пак там. I, с. 315—320. Б. Цонев не е датирал ръкописа. Нагировката вземам о’ Й. Иванов Произход напавликянитеспоред два български ръкописа. — Сп. БАН, кн. XXIV, 1922. с. 20. ' .тяробългарски разкази С., 1935. с. 175, 309.
трима отшелници", „За милостивия човек, по дир когото ходели сирома-сите“. Текстовете на тези патерични разкази са преписани почти без изменения. Много рядко книжовникът си позволява да промени текста. Така например началото на шестия от изброените разкази, което в Сводния патерик гласи: „Д|>8го склзлнк поено сш8 w ннъхъ слышьте" (Зографски препис, л. 346), той предана така: „С!е скдзлпк олышх “ (л. 191а). Промя-ната се обяснява с факта, че разказът, който в Сводния патерик предхожда „За девойката, пленена от персите", не е поместен в НБКМ, № 684. Два разказа са познати от Тиквешкия сборник: „За огшелника Ефрем" и „За Евстратий, убил родителите си". В текста на първия разказ са внесени не-значителни изменения, но съдържанието на втория, доколкото може да се съди по запазената част от него, е съществено преработено.
Освен патерични разкази сборник № 684 съдържа и други интересни творби — Житието на Алексей човек божи, Ходене на Богородица по мъ-ките, въпроси и отговори на Анастасий Синаит, разказа „Соломон и жена му" и др.
Подобен е съставът и на втория сборник със смесено съдържание, в който са включени патерични разкази. „Слово w фллвнлно вывши улз-боннн “ и „Слово клко шс8дн женл Сф^мл" тук съжителствуват главно с апокрифи („Слове w Адлмъ и о Сввъ“, „Слово w пр-кпн^ще лньтнэднетово сь геме имин 1у Х8“, „Слово клко ШС8ДН Мл(>ТЛ Пнллтл", „Слово W въ_ скуеийе Вл|>оу)(ово“ и др.), с повести и разкази („Акир Премъдри", „Как са станали самодивите", „Кръчмарката Теофана").
През XVII в. продължава и традицията да се преписват патерични разкази в Пролозите. Най-голям интерес между преписите на Пролога пред-ставлява Данииловият пролог за септември—февруари от 1620 г., НБКМ, № 1042.1В& Тук са поместени 18 патерични разказа: „За враждувалите поп и дякон", „За монаха, който напуснал манастира и бил убит от езически княз", „Монахът Филагрий", „За семейството на бедния обущар", „Мило-стивият монах", „Разбойникът Давид", „За монаха, който не вярвал в при-частието", „Немилостивият Петър", „Отец Коприй", „За милостивия човек, подир когото ходели сиромасите" и др. Четири патерични разказа съдържа Пролог за март—август от 1636 г., НБКМ, № 1044:1Б9 „Философът Евагрий и епископ Синесий", „Папа Григорий Римски", „Павел Препростият" и „Монахът Малх", В Миней-пролог от 1694 г., НБКМ, № 167158 159 160 * са включени сьщо четири патерични разказа: „За монаха, който напуснал манастира и бил убит от езически княз", „За семейството на бедния обущар", „Виде-нието на монаха Козма", „Отец Коприй".
Разпространението на патеричните разкази през XVII в. обаче се харак-теризира преди всичко с поместването им в дамаскините.'61 Патерични раз-
158 М. Стоянов, X р. К о д о в. Цит. съч., III, с. 285—286.
159 Пак там, с. 289—290.
11:0 Б. Цонев. Опис..., I, с. 113—114.
Iм Тук терминът „дамаскин" се употребява според съдържанието, което влага в него Д. Петканова-Тотсва. Дамаскините в българската литература. С., 1965. с. 4 -5. В мно-гобройните изследвания върху дамаскините досега не е отбелязано, че в тях се включват патерични разкази. В някои трудове авторите използуват патеричните разкази. но не по-сочват техните източнини (вж- например Д. Петканова Тотева. Цит. съч., с. 107, 124—125. 126—127)
казн вече съдържат някои от ръкописите, в конто е представен един от най-старите преводи на Дамаскиновото „Съкровище” — т. нар. „средно-горски“102 или „рилски"162 163 превод. Това са Луковитският дамаскин (ЦИАМ, № 134),164 Копривщенският сборник (НБКМ, № 685),165 Сопотският дамаскин от Народната библиотека в Белград (№ 420 (60)),166 Сарафовият сборник (АБАН, № 86),167 дамаскин № 470 от Народната библиотека в Белград.168 * Според по-нататъшното уточняване на класификацията на Д. Петканова, направено от Е. И. Дьомина въз основа на устойчивия състав на дамаски-ните от XVII в., тези ръкописи образу ват една трупа, наречена от нея „трети тип дамаскини на църковнославянски език“1С9. В устойчивия състав на тази трупа дамаскини влизат и седем патерични разказа: „Монахът Малх“, „За монаха, който имал две ризи“, „За презвитера, който видял как ангелите дават на различните монаси различии подаръци", „За жената, която заклала децата си заради мъж“, „За картагенския воевода", „Макарий и главата на елинския жрец“, „За монаха и дявола Зерефер" (по номерацията на Дьо мина — № 12, 16, 17, 22, 23, ’6, 27). Луковитският дамаскин съдържа и осми патеричен разказ — „За богаташа, който раздал богатството си и на мерил камък от дрехата на Арон“. В НБКМ, № 685, този патеричен разказ е друг — „За милостивия човек, подир когото ходели сиромасите“. Сопотският дамаскин притежава шест от патеричните разкази (№ 16, 17, 22, 23, 26, 27), Сарафовият сборник — три (№ 12, 16, 17), а Белградският дамаскин, № 470 — само един (№ 16). Тук трябва да се изтъкне, че по текст преписите на патеричните разкази, съвладаши в тези ръкописи, се покриват напълно. Интересно е да се отбележи и откъде е заел патеричните разкази съставителят на предполагаемия сборник, към който сборник косвено се отнасят разгледаните ръкописи от тази трупа.170 Два от патеричните разкази (№ 26, 27) той е взел от Сводния патерик, а пет творби са извлечени от Пролога (№ 12, 16, 17, 22, 23), като в текстовете им са внесени само някои езикови изменения:
ЦИАМ, № 134
Не «умхьчн нык'шее вхгтн кжТе нх уюдь чхчьскын не хьж'но во jjese: nHe yoiu8 СЪМ|>ЬТН грЕШ'ннкВ, нь ов„ fxiiicHle н жнкоть.“ Кь Кх^тхгенъ Аф^нгнстъмь
Пролог
Не оумодчв быешТа нхг th бжТа их род-в члчестъмъ не ложь во рекГн; яНе ;\'ош8 смерти гртшннкх, но VVBpXTH са н жнк8 вытн ем8.“ Еъ KxfTXrtllt АфрНКЙКТЪМ
162 Според терминологията иа Б. Цонев. Книжовни старини от Елена. — Год. Соф. унив., Истор.-филол. фак., кн. XIX, 7, 1923, с. 35.
1вз Според терминологията на Д. Петканова Тотева. Цит. съч., с. 46—48.
1м Вж Е Спространов. Опнс на ръкописите в библиотеката при св Синод, с. 211-217.
1® Б. Цоиев. Опис..., II, с. 232—236
166 Л>. С то j а нов и h. Цит. съч., с. 135—136
те? б Ст. Ангелов. Из старата българска. руска и сръбска литература, II, с 269 270, Хр Кодов. Опис..., с. 210—217.
188 ъ с т о j а и о в и h. Цит. съч., с. 306 За прииадлежността на изброеиите дамаскин 1 към този превод вж. Д. Петканова-Тотева, Цит. съч., с. 53—55.
189 е. И. Демина. Тихонравовский дамаскин. С.. 1968, с. 51—52
170 Пак там, с. 52.
ВЫ I.KVttL НЪКТО HUOKI.Ib
T bglwTb
(л. 160a).
I'fbA-K кыстъ м8жъ 1ГККТ6
TbgflVTb.171
Що се отнася до обкръжението, в което са поставени тук патеричните разкази, на първо място трябва да се споменат проповедите на Дамаскин Студит. Освен тях срещаме разкази от „Чудеса на Богородица** — трета част от книгата на Агапиос Ландос „Утешение на грешните**, откъси от повестта „Варлаам и Йоасаф" и др.
Патерични разкази съдържа и друга трупа дамаскини от XVII в. Тихонравовският дамаскин,171 172 Протопопинският дамаскин (НБКМ, № 708),173 Троянският дамаскин (АБАН, № 88),174 сборник № 1073, НБКМ,175 Народната библиотека в Пловдив, № 117,176 Дряновскияг дамаскин А (АБАН, № 89),177 Дряновският дамаскин Б (НБКМ, № 711),178 Тревненският дамаскин (НБКМ, № 710),179 Сливенският дамаскин (НБКМ, № 709).180 Те принадлежат към първите дамаскински сборници, писани на новобългарски език.181 В тях са поместени два патерични разказа. „За враждувалите поп и дякон* и „За монаха, който криел в килията си блудница** (в Троянския дамаскин е преписан само първият), конто навсякъде следват Словото за рождество на Богородица.182 Източникът на тези разкази се открива в Пролога, обаче в текстовете им са внесени извънредно големи езикови про-мени. Тук двата патерични разказа се намират сред проповеди на Дамаскин Студит, жития (на Симеон Стълпник, Сава, Мария Египетска, Алексей човек божи, Петка Търновска) и слова (за въздвижение на кръста, за Козма и Дамян, за апостол Матей, за апостол Филип и др.).
В каква среда са се разпространявали патеричните разкази през XVII в. ? Приписките очертават доста широк кръг от преписвачи и читатели. Както и преди, между познавачите на патерични разкази редовно се срешат ду-ховни лица. Прологът от 1620 г. (НБКМ, № 1042) е написан от
171 Пролог за март—май. М., 1747(?), 28. Ill.
172 Вж. Е. И. Демина. Цит. съч., с. 73—74.
173 Б. Ц о н е в. Опис ..., II, с. 339—347.
174 Б. Цонев. Славянски ръкописи в Българската академия, с. 62—68; Хр. Кодов. Опис..., с. 219—224.
175 М. Стоянов, Хр. Кодов. Цит. съч., Ill, с. 380—384.
176 Б. Цонев. Славянски ръкописи и старопечатии книги на Народната библиотека в Пловдив, с. 188—196.
177 Б. Ц о н е в. Славянски ръкописи в Българската академия, с. 68—72 ; X р. Кодов. Опис..., с. 224—227.
178 Б. Цонев. Опис..., II, с. 355—358
179 Пак там, с. 350—355.
180 Пак там, с. 347—350.
181 Според класификацията на Д. Петканова-Тотева (цит съч.. с. 61—65) тези ръкс писи се отнасят към т. нар. от нея „срецногорски новобългарски превод'. По класификацията на Е. И. Дьомина (цит. съч., с. 54—59) посочените сборници изпълват три групй дамаскини .дамаскини от I новобългарски тип*, «дамаскини от II новобългарски тип“, .дамаскини от смесен тип*.
182 Принципно неправилно е да се обединяват тези произведения с предхождащото ги слово, както прави това Е. И. Дьомина (цит. съч.. с. 73) въз основа на съвсем формалин съ-ображения. По съдържанието си двата патерични разказа нямат нишо общо със Словото ва рождество Богородично. Не може да се приеме и твърдението на Дьомина, че съставнтелите на сборниците не са ги разглеждали като самостоятелни творби. Макар и по въз.шно сфор мление те да са присъгдинени към предшествувашото ги съчинение, съставнтелите на да маскините ясно са съзнавали, че тоиа са други произведения. Свидетелство е отдетянето им с киноварни заглавия
Ддн'жл мдзлч“ „в мондстнр стлл Тронцд зовемы Кдрвнтецъ ндстоджем, дуовннкд Андон'|Д стдрго н млгерд Пд!«д н стдрцд Стефднд“. Преписвачът на миней-пролог (НБКМ, № 167) съобщава за себе си: „Азъ оуьо кг нно-ivtyb kpjvv Ршмднь .Зывуць нсппсх с1ю Проло 8 мондстн выше село Аозень с <	<		+	т f	—•
възнесен1е гл |д Кд въ «влд Cw при мнтрюполнд ку Гангоре въ лъ зсв.“ Но патерични разкази биват преписвани често и от светски лица. Така например за Пролог (НБКМ, № 1044) е известно: „.Здпнсд С1'ю кннг8 Кою дд-скдль w «ло Тътювъне... н лзк грдмдтнк kv съв|>ъшну.и А за Тревнен-ския дамаскин (НБКМ, № 710) е съобщено: „С1А кныгд глдголсмн длмл-СКННЬ КЛКО А НСПНСДХЬ дзь ддскдль Стоань w «ло Туввнл. “
Сред читателите на патерични разкази през тази епоха голям брой са монаси. Сводният патерик (НБКМ, № 1036) през XVII в. се е намирал в ма. настира „Св. Тодор Тирон и Тодор Стратилат" над Перущица. През 1687 г. в него е оставил бележка „Деюдосне кромонду многог(>ешнн“. Скитският патерик от манастира „Крк“, 264/62 се е намирал в Хилендарския манастир. яДд се знл сил кннгд мондстн|>д Кнлендл|>л стне горн Атонд н длше с нг8мен8 Внслрнонв у сто Троице зд цекнн 800 н дд с нмл плдтн ср'мондху Сердфнс\’н8“ — се съобщава в приписка към него. През 1666 г. у духовни лица се е намирал и друг патерик — №83 [164(11 В 5)] от библиотеката на Зографския манастир. Това научаваме от приписка, в конто се казва: „Къ-лвто зрод повезл се 0 а кннгд прн д!ке1'д Кнсдрюнъ д клнсдръ Пднс‘|А попъ д псвездн‘|см7» Курлъ мондхъ w грддд Крдцд.“ През 1696 г. монах е чел Азбучно-Ерусалимския патерик № 3/2 от Рилския манастир и е отбелязал : „Пн гр-вшнн по КТктюръ срмонд л вто зод.“
През XVII в. патеричните разкази са стигнали и до светски личности. В Сводния патерик (НБКМ, № 1036) е оставена следната приписка от 1689 г.: яДд се знде квгд пнсдхъ дзъ грщщн Мнно w Пдзлрьцй'къ“; за Пролог, № 1042, НБКМ е съобщено: „коупн го Гнно гръкъ кдсдпннъ w село бтрополе-; в дамаскин № 708 се чете: „Дд се знде кдко кочнхл w n	f	т
по Гсюпд c'ie ддмдскынь село w протопопнньцн11 и т. н.
Приписките от XVII в. дават възможност да се изгради сравнително по-пълна представа за читателите на патерични разкази от снова време. В края на своята приписка монахът Данил споменава събитие, с което вероятно са ознаменували продаването на книгата: „пн^ме крчмд оу Сннд-дннь“. Читателите обръщат внимание също на необичайни природни явления. В ръкопис № 684, НБКМ е отбелязано: „Дд се знде когд се трее земл!Д вь лето 3fijjs.“ През същата 1687 г. монахът Теодосий изтъква: „Дл се знде когд пргрьме мцд Гендлине вь ir ,\нк. .. велнкь грмь н влескд-внцд н вьс днь н снегь лете" (НБКМ, № 1036). Но най-много ги вълнува съвременната действителност. Безизходица и безкрайно страдание лъхат от лаконичната приписка, оставена през 1667 г.: „Пдкы дд се знде — после /1
мнил	н «де 8 Соф!л д дни к/. лето зрое ицл пошл з. То кс
гллднл годннл. Беше жито кило СофУнско но г хнмлтк и w м лспрп, тл ме«ул хлекл|)е wee н нчмн н помреже члцн iv галди. По Зегере н 8 Белн-гул вез’чнслд пом|>е, w. w, w Н8ждл тре рлдн нл “ (НБКМ, № 684). Важно стопанско събитие е отбелязал читател на ръкопис № 309, НБКМ: яДл се зиле когл Б|>л нл khvkhvhhtc евлтлнъ Меусметл м унлъдн дъекн ел лъ 3fne“ (1667). С внимание читателите на разгледаните ръкописи следят ця-лостното развитие на Османската империя и го евързват със своите кон-кретни интереси. В приписката от 1667 г. към патерик № 83[164 (II В 5)] се съобщава: „ел tw времд воевгд'В T8f>un нл Кунтъ н кисть п8ждл вслТа по всей земли нлннлче нл стън гор; по мо(ъ п по С8уо. Прнде везнр оу Сол8на н длдоумо MHorw пешкешь ю многы вецпп мцл 18Л1л bi дна." Не без удоволствие се подчертават военните неуспехи на Турция. Приписка в сборник № 684 гласи: яДл се знле когл мнил цуь пл СофУл тл нде нл млтлр н се пл Белнгр вл лето з о в (1664) мцл мл|>Ул кд вь с8ь8т8 велнк8... Тог л рлзБНше нхь млтлр н 8зе нмк н улднл, н топове, н вь«, н много w нн нсекоше, нны нлп8дн!пе н \л>ны елмы iioKeronie." Откриваме дори ясно изразена омраза към поробителите. В интересната летописна бележка на поп Петър от Мирково, поместена в сборник № 433, НБКМ авторът с не-навист пише: „при злочьстнвлго н.лрл сблтлнь Ме\медл, дл го вогь укне н дл го порлзн, че той рленнл хрнстънске кере н велнкн црккн н велнкн грлд«Ее.“
Ясно е, че сред читателите на патерични разкази през XVII в. е имало будни личности, с живо отношение към съвременната действителност.
По-нататъшното разпространение на патеричните разкази се характери-зира с някои интересни особености. На първо място, процесът на изме-стване на „класическите текстове" на патеричните разкази от проложната редакция е почти напълно завършен. Книжовниците вече не използуват патериците, а черпят патерични разкази от Пролога. На второ място, въпреки че броят на сборниците, в конто са включени патерични разкази, нараства. българските читатели имат възможност да се запознаят с малко патерични творби. Това е така, понеже през XVIII в. не е направен нито един пълен препис на патерик, а в тридесетината сборника най-често се поместват едни и същи патерични разкази, чието общо количество е едва осемдесет.
Както и през XVII в., патерични разкази биват преписвани изключи-телно в дамаскините. В центъра на дамаскините от XVIII в., съдържаши патерични разкази, стоят сборниците на Йосиф Брадати.183 Най-ранен между тях е ръкопис № 328, НБКМ, от 1750—1752 г.184 Тук са поместени четири патерични разказа („За младия смирен монах", д. 29а 30а, „За трите отшел-нички", л. 34а—37а, „Двамата монаси и блудницата", л. 386—396, „За мо
183 За неговото дело вж. Б Ст. Дигелов. Съвременници ни Паисий. I С., 1963, с. 23—85 Д. Петканова Тотев а. Цит съч с 134—160
Б- Ц о н р в. Опис . I. с. 322- 325
наха, който бил подобен на цар Теодосий", л. 146а—1476), конто са извлечени от Пролога, но значително изменени по отношение на езика и стила:
НБКМ, № 328
Пролог
Дкк кклвгадд	w п8сстнпн8. 11pm-
ДОуА КЪ TfbCHCb грдъ (*АДН IIEK0IA по-трБА Н лрнндо^к тъ «дина гостнАъннц.8 ДА nytllO'lEklTb ТАМО. Н ТАМ4 пандо^а три и. а МААДН МвМЪЦН, HMAXA при себе ба8лннп.н (л. 386).
Два н-skaa монаха ндаста iv пвстннн къ ТърСЪ ГрАДЪ П4Т4ЕБЫ рАДН И IVKHTACTA к ГвСТННННЦ-К ЕЖЕ т8 ПрЕПОЧНТН Н0Ц1Б. Н ПО смотрЕнТю БЖ1Ю ivnptTCETA т8 три юноши, нмвшл ЕЪ собою ба8дннц8.185
Новият сборник на Иосиф от 1752 г., представен в препис на Янкул Хрельовски (НБКМ, № 689),186 съдържа шест патерични разказа: „За блудни-цата, конто дала някога цялото си богатство на един юноша, който искал да се обеси“ (л. 325а—326а), „Иоан Милостиви и богаташът, пратил му завивка" (л. 359а—3626), „За Отец Елисей, син Прокопиев" (л. 402а— 407а), „Слово дшеполлдно рлн мнлостннл" (л. 4226—4246), „Папа Григорий Римски" (л. 452а—4526), „Епископ Павлин" (4526—455а). Те също са извлечени от Пролога и са изменени според принципите, възприети в пре-дишния сборник. Автографът на Йосиф, писан след 1752 г., НБКМ, №1085187 повтаря патеричните разкази от предходния сборник. Тук е пропуснат само третият разказ, но са добавени нови два: „За Картагенския воевода" (л. 1116—1136), „Отец Коприй" (л. 1196—1226). И в този случай извор на Йосиф е Прологът.
Още един сборник на Йосиф Брадати от 1756—1757 г., представен в препис на Никифор Рилски (ЦИАМ, №917), включва сбирка от 16 патерични разказа. Тук откриваме „За юношата, събличащ мъртъвци" (л. 65а—676), „За Исак, скарал се с брата си" (л. 676—69а), „За стареца, благодарение на чиито молитви завалял дъжд" (л. 72а 74а), „За монаха, криещ в килията си блудница" (л. 746—766), „За Агатон, изгонил бяс" (л. 766—77а), „Евлогий и прокаженият" (л. 80а—83а), „Монахът Филагрий" (л. 83а—84а), „За монаха, който отишъл да иска прошка от брат си" (л. 86а—87а), „За монаха от Нитрийската планина, плачещ по цял дев" (л. 87а—88а), „За милостивия човек, подир когото ходели сиромасите" (л. 88а—896), „За друг свещеник, отлъчен подобно на предишния" (л. 896—92а), „Немилостивият Петър" (л. 946—99а), „За стареца, осадил друг" (л. 1026—104а), „За стареца, който непрекъснато плачел" (л. 111а—113а), „За монахинята, конто кзбягала в пустинята" (л. 1526—161а), „За милостивите мъж и жена" (л. 197а—199а). Тези патерични разкази Йосиф заема пак от Пролога.
^Разказът „Немилостивият Петър" е бил поместен и в още един сборник на Йосиф с неизвестно местонахождение.188 *
Сборниците на Йосиф Брадати са източник, от който черпят патерични разкази редица негови последователи. На първо място между тях трябва
185 Пролог за септември—ноември, М., XVIII н., 14 IX
186 Б. Цонев. Опис, II, с. 249—269.
187 М. Стоянов, Хр. Кодов. Цит. съч.. III, с. 327—333
188 Вж. В. Качановский. Памятники болгарского народного творчества. Вып. 1, СПб ,
1882. Тук на с. 40—41 е поместен текстът на този препис на разказа.
да бъде поставен Никифор Рилски189. В сборника от 1756 г. (Сръбска академия на науките, № 85 (22)19°, писан в по-голямата си част от него, са включени три патерични разказа: „За монахинята, конто избягала в пусти-нята“, „За милостивите мъж и жена" и „Павел Препростият"191. Първите два разказа са преписани от Иосифовия сборник, а последният е взет направо от Пролога. Както бе споменато, 16 патерични разказа от Иосифов ръкопис Никифор е заел в своя сборник ЦИАМ, №917. През 1758 г. Никифор отново преписва патеричните разкази от ръкопис №917 в друг сборник (ЦИАМ, № 982). Той пропуска само третия и осмия патеричен разказ и добавя „Павел Препростият" от ръкопис № 85 (22) на Сръбската академия на науките, „За богатата девица, конто искала да посети ава Арсений", „За ста-реца, който не можел да запомня прочетеното" от Пролога. През 1768 г. по-мества дванадесетия и шестнадесетия разказ (според подреждането им в ЦИАМ, № 917) в ръкопис №343, НБКМ.192 Дванадесетият, петнадесетият и шестнадесетият разказ са включени в състава на сборник № 325, НБКМ.193 Патеричните разкази от ЦИАМ, № 917 Никифор Рилски преписва още веднъж в ръкопис № 691, НБКМ194 * (с изключение на осмия) и към тях добавя „За стареца, който не можел да запомни прочетеното". Един патеричен разказ („За жената, конто била намерена от отец Марко на пуст остров"), извлечен от Пролога, книжовникът помества в ръкопис № 323, НБКМ.196 197 Вижда се, че от двадесетте патерични разказа, конто Никифор Рилски включва в своите сборници, само четири са извлечени направо от Пролога. Другите разкази са заимствувани от Иосиф Брадати. При това много рядко Никифор си позво-лява да внесе в текста незначителни езикови промени.
Редакцията на патеричните разкази, създадена от Иосиф Брадати, използува и поп Тодор Врачански.196 В своя сборник от 1789 г. (НБКМ, № 1062)19,! той е преписал шест патерични разказа: „За младия смирен монах", (л. 1256—1266), „За трите отшелнички" (л. 1306—133а), Двамата монаси и блудницата" (л. 133а—134а), „Слово дикполлдно рщ мнлостннл" (л. 1406—141а), „За Картагенския воевода" (л. 145а—146а), „Епископ Павлин" (л. 175а—176а). Първите три разказа е заел от Иосифовия сборник, № 328, НБКМ, а останалите от ръкопис № 1058, НБКМ, като е внесъл някои незначителни езикови изменения.198
Поп Тодор вмества патерични разкази в още два свои ръкописа: НБКМ, № 338199 200 от 1761 г. и№10612°° от 1762 г. Но тук той вече не си служи с дамаскините на Иосиф Брадати. Първият сборник съдържа разказа „За враж-дувалите поп и дякон" (л. 385а—386а), извлечен направо от Пролога, и
189 За неговото дело вж. Б. Ст. Ангелов. Съвременнипи на Паисий, I, с. 86—109.
180 Л. С т о j и ов и 11. Каталог рукописа и старит штампаних кн>ига. — Збирка Српске крал.евске Академике, Београд. 1901, с. 51—55.
191 По този препис разказът е обнародван от Д. Маринов. Йеромонах Йосиф Брадати.— СбНУ, ки. XVIII, 1901, с. 117.
192 Б. Ц о н е в. Опис ... I, с. 357—361.
193 Пак там, с. 311—314.
194 Пак там, 11, с. 275—282.
193 Пак там. I, с. 306—308.
196 Вж. Б. Ст. Ангелов. Съвременници на Паисий. II. С., 1964, с. 84—116; Д. Пет-к а н ова-Т о т е в а Цит. съч., с. 169—177.
197 М. Стоянов, Хр. Кодов. Цит. съч.. III, с. 349—355.
198 Ако се съди по описанието на дамаскина от 1772 г., който се намира в Окръжния музей във Враца (Б. Ст. Ангелов. Съвременници на Паисий, II, с. 219—223), някои от тези патерични разкази, а може би и всички, се намират и в него.
199 В. Цонев. Опис..., I, с. 346—353.
200 М. Стоянов, Хр. Кодов. Цит съч., Ill, с. 338—349.
„За разбойника, който се спасил с покаяние“ (л. 276—286), в чието съдържание книжовникът е внесъл големи промени и не е възможно да се установи дали е зает от Пролога или от препис на Сводния патерик. Ръкопис № 1061 притежава пет патерични разказа. Три от тях („За стареца, който се смеел преди смъртта си“, л. 195а—1956, „За милостивия човек, подир когото ходели сиромасите**, л. 288а—2886, и „За Черноризеца Мартирий**, л. 287а—288а) поп Тодор е преписал от Пролога. Интересно е да се отбе-лежи, че другите два („За стареца, у когото влязъл бяс“, л. 1966, и „За монаха, канен на посещение при друг1*, л. 1956) са заети от Азбучно-Ерусалимския патерик.
Патерични разкази от ръкописите на Йосиф Брадати преписват и други съставители на сборници, свързани с неговата книжовна школа. Така например преписвачът на ръкопис № 329. НБКМ201 помества без изменения патеричните разкази от сборника на Йосиф, писан през 1756—1757 г. (представен в препис на Никифор, ЦИАМ, №917), като пропуска шестая и седмия разказ, а добавя „За стареца, който не можел да запомня прочете-ното“ от ръкопис №982, ЦИАМ, принадлежащ на Никифор. През 1782 г. Теофан Рнлски202 включва в свой сборник (ЦИАМ, № 179) два патерични разказа от редакцията на Йосиф: „Епископ Павлин“ и „Двамата монаси и блудницата**. Поп Йоан от Враца203 преписва в своя сборник от 1788 г. (АБАН, №90)204 * * шест патерични разказа Първите три („За младия смирен монах**, „За трите отшелнички**, „Двамата монаси и блудницата**) са взети от сборника на Йосиф Брадати от 1750—1752 г. (НБКМ, №328), а другите („Павел Препростият**, „За мъжа, който се отрекъл от дадената милостиня**, „За Макарий, използувал за възглавница елински череп**) водят началото си направо от Пролога. Два източника са употребени и в Михайловия дамаскин (НБКМ, № 688).20Б Тук три патерични разказа („За блудницата, която някога дала цялото си богатство на един юноша, който искал да се обеси“, „За монахинята, която избягала в пустинята**, „За милостивите мъж и жена**) са заети от Йосифовите сборници, а четири („За картаген-ския воевода**, „За мъжа, който се отрекъл от дадената милостиня**, „Макарий и главата на елинския жрец*, „За презвитера, който видял как ангелите дават на различните монаси различии подаръци**) — от Пролога. Вече бе споменато, че през 1754—1755 г. Янкул Хрельовски200 преписва в своя дамаскин (НБКМ, № 689) сборника на Йосиф от 1752 г., съдържащ патерични разкази. Три патерични разказа („За монаха, който не вярвал в при-частието**, „За Макарий, използувал за възглавница елински череп*', „Паф-нутий и разбойниците**) обхваща и другият ръкопис на Янкул (НБКМ, № 690),207 но те са извлечени направо от Пролога.
Патерични разкази съдържат още десетина ръкописа от XVIII в., но те не са свързани със сборниците на Йосиф Брадати. Най-интересен между тях е сборникът на поп Пунчо от 1796 г. (НБКМ, № 693).208 В него са поместени десет патерични разказа („Двамата монаси и блудницата**, „За трите отшелнички**, „За свещеника, който попаднал в блудство**, „Разбой-никът Давид**, „Немилостивият Петър**, „За игумена, който не пожелал да
«о1 Б. Цо не в. Опис ..., 1, 325—329.
20г За неговото дело вж. Б. Ст. Ангелов. Съвременници иа Паисий, II с. 117—139.
203 За неговото дело вж. пак там, с. 140—148
204 X р. Кодов. Опис.... с. 227—232.
ж Б. Цо не в. Опис. ... II, с. 241—249.
-об За неговото дело вж. Б. Ст. Ангелов. Съвременници на Паисий, I, с. 110—117.
207 Б. Ц о н е в. Опис ... II, с. 269—275.
208 Пак там, 284—306.
приеме сиромаха", „За милостивия човек, подир когото ходели сиромасите“, „За търговеца, обещал милостиня на бедняка", „За отшелника Ефрем", „Божието правосъдие"), извлечени от Пролога. При това книжовникът изменя езика и стила на текстовете, внася интересни промени в съдържа-н ието:
НБКМ. № 693
Пролог
деа д8ховнпка неком ндеха вдалеке, та дой-Д«уА V Taj’CA Г(>АДА ЗА IIEKolA ПОТОКА, ПА НЕМАН НИГДЕ КОНАКЪ ДА Г^ЕНОЩЕЕАЮ, НО П0ПНТА\8 ЕАМЬ-TAML ЗА NEKOtA АхЧННННЦА МАА'КО НЕЦ1С кн покече|>аан и дано кн т8ка п^еноЦ|8еаан. Н НАНД0/А МЕСТО ДА П^ЕНСЦКЕАТЬ. КоГН ЗАМ-^ЪКНАу8 TAMO Н ПОИЕЧЕ|5Ау8, ПА ЕНДОуБ 8 уН-ЖАТА трн М8Ж1Е МААДН Н П£Н НИуЬ СЕДИ ЖЕНА Ба8ДН1!11.А
(л. 114 а).
Два НЪКАА МОНАХА НДАСТА IV п8сТЫИН ЕЪ' Та|1С-Е Г|)АДЪ ПОТРЕБИ уАДН Н IVKHTACTA К гостнннци еже т8 п^епочнтн нон.ь, Н по СМоТренЪо БЖ1Ю IVBpiTOCTA т8 TfH юноши НМ8||1А съ собою БАЬдннцв.200
Цитираният патеричен разказ е преписан о г поп Пунчовия сборник без изменения в ръкопис № 722, НБКМ.910
Проложната редакция на патеричните разкази с но-големи или но-малки езикови и стилни отклонения от нея е използувана и в следните ръкописи от XVIII в.: НБКМ, № 3452П от 1752 г. („Божието правосъдие"); НБКМ, № 1056212 („За монаха, който не знаел как желае да бъде погребай", „За монаха, който имал две ризи", „Монахът Малх“); НБКМ, № 332,213 ръкопис на Мано Калпакчи от 1770 г. („За свещеника, който кръстил умряло дете", „Ава Данил и юношата"); НБКМ, № 1070214 от 1780 г., писан от Обретен Ганюв („Немилостивият Петър"); НБКМ, 1053215 („За свещеника, който кръстил умряло дете", „Ава Данил и юношата"); НБКМ, №105721G („За юношата, събличащ мъртъвци", „Разбойникът Давид", „Ава Сисой и болният", „За Исак, скарал се с брат си“); ЦИАМ, № 974 („За стареца и младия монах, който излизал от кръчмата").
Единствените два ръкописа от XVIII в., в конто са използувани по-старите преписи на патериците, са сборник № 741, НБКМ,317 писан през 1775 г. от Теофан Рилски, и сборник № 435, НБКМ,318 дело на Върбан от Пазарджик. Теофановият ръкопис обхваща 16 патерични разказа: „За монаха, който отключвал чужда килия" (л. 776—78а), „За монаха, който карал дявола да се моли" (л. 68а), „За монаха, който ходил четири месеца подред при друг монах" (л. 68а), „Монахът и вдовицата" (л. 69а), „Зафилосо-фът Евагрий и епископ Синесий" (л. 696—71а), „За семейството на христианка и езичник" (л. 71а—726), „За монаха, пренесен от крокодил през реката" (л.
>оя пролог за септември— ноември. М., XVIII в., 14. IX.
210 Б. Цонев. Опис..., П, с. 377—380. На с. 378—379 е обнародван текстът на този препис.
311 Б. Цонев, Опис..., I, с. 362—370.
212 М. Стоянов, Хр. Кодов. Цнт. съч.. III, с. 320—323.
2« Б. Цонев, Опис..., I, 331—333.
211 М. Стоянов, Хр. Кодов Цит. съч., III, с. 373—376.
218 Пам там, с. 314—315.
218 Пак там, 323-327.
317 Б. Ц о н е в. Опис ..., II, с. 404—406.
3,8 Пак там, I, с. 450 —453.
»
726—73а), „За мъжа, отишъл в манастир заедно със своя син” (л. 736), За монах, който вадил вола от кладенец” (л. 74а), „За видния езичник, приел хри-стиянството” (л. 786—79а), „За отшелника, намерил у брата си петдесет жъл-тици“ (л. 80а), „За монаха, комуто се приискал мек хляб” (л. 80а), „За каме-наря Евлогий”, „Монахът и разбойниците” (л. 78а—786), „За златаря Андроник и женам)' Атанасия” (л. 1056—1106). „За отец Пинуфий” (л. 1106—112а). За пръв път тук могат да се посочат протографите на тези преписи — ръкописи № 3 '2, 2 '25 и 3/5 от сбирката на Рилския манастир, от конто Теофан е преписвал, без да внася каквито и да било изменения.
Шестте патерични разказа, включени във Върбановия сборник („Епископ Троил”, „За трите отшелнички”, „Герасим и лъвът”, „За семейството на християнка и езичник”, „За милостивия Тодор, който дал на един просяк четири ризи”, „За протиктора Христофор”), са заети без изключение от Сво-1ния патерик, обаче между двата текста се наблюдават съществени различия:
НБКМ, № 435
Зографски препис
Н НА Т«ЗН MAHACTIjJb me Ж1КЕХА СТН IVU.H н СКАЗВЕАуА ЗА WU.A ГEfACIMA €дТнЪ ДНЬ НЗ-ЛАЛЬ ПОКуАН IlVfAAHA ДА СА 11|>0у0ДН Н СМЕШНА ГО ЕД1НЪ ^АСЛАНУ, Н фтр>д1 К1КАЦ1Е н скнмтеше. Нмашс на «дна нога |>ана лита, 8бел са беше нА «дТнь нсрлсь к VVTEKAA М8 6EU1E НОГАТА Н ГП0АСАЛА. Н КАТО КНДА ННОГОЗН СТАРЦА Н ПАЧЕ ДА СИ ПОКАЗАЛ НОГАТА И НО КТ^ЬДЕ 3« ДА KIKA Н ИСКА НС. Н.СЛ t HI t IV СТАРЦА. Н КАТО ГО кТдА WH3H СТАВИЛ, «ДИНО СА вПЛАШН, А Д^8г0 м8 до. мТлА КАТО ТОЛКОВА ПЛАЧЕ I СА МОЛИ. Н |)А-38i.it, че иска да м8 юздрдкн (iahata Н седна НА ЗЕМЛАТА И ЗЕ М\" НОГАТА
(л. 346 ).
Еъ ТЖ СА'БО лдврж lilt ItltMA НАМБ ПОВ’ЕДА. А^Ж НАМЪ ИЖЕ ТАМО ЖНКЖЦ1НН WU.H О WLI.H Гердснмв сине глАще: я1Ако ходацккг емл-НЕКОГДА П^Н Б(ГЕЗ-Е СТГО КсуДАН Е, C|)-ETt « о ЛЬКЪ кел’ми jUJKA.T, НМВАШе ВО R’ НОЗЪ скоен 1А3КЖ лют» w трети къпьэшжа екну. ЬХкО W СЕГО WTCKIUH II03-B его И ПЛЪН-L СЖЩН ГН01А. КХко WEO	СТАРЦА ЛЬКЪ
НАЧАТЬ ПОКАЗОКАТН емл' 110ГЖ ЛТАЗВеНЖА W трети Н нриомъ НТСКОНМЪ 1АК0 ПЛАЧА B'S Н МОЛА СА стАроу иц^ленис ПОЛЛ’ЧНТН. Еидек же его стА|>ец.ъ къ та ко кт. и нжж и н ьол-взнн и помнлока и. Н съдъ на зсма н премъ ногж его (л. 606—61а).
Разпространението на патеричните разкази през XIX в. не представлява интерес за историята на старата българска литература.219 Ето защо тук ще бъдат споменати само някои по-интересни ръкописи от първата половина на века, в конто са включени патерични разкази.
Най-важен сред двадесетте ръкописа от това време е Първият видински сборник на Софроний Врачански (НБКМ, № 356).220 Тук Софроний преписва 18 патерични разказа („За картагенския воевода”, „Философът Евагрий и епископ Синесий”, „Събирачът на данъци”, „За семейството на християнка
219 Тук не се разглеждат въпроенте, евързани със средата, в конто се разпространяват патеричните разкази през XVIII в. Проблемите, конто засягат личностите на дамаскинарите и читателите на дамаскинската литература, са изчерпателио осветлени в книгите иа Б. Ст. Ангелов. Съвременници на Паисий, и Д. Петканова-Тотева Цит. съч. Поставянето на тези въпроси в този труд би довело до ненужни повторения.
220 Б. Цоиев. Опис__ I, с. 389.
и езичник", „Немилостивият Петър**, „За разбойника, спасил се с покаяние**, „За каменаря Евлогий**, „За мъжа и жената, който изплатили дълговете си благодарение на разбойника**, „За тьрговеца, обещал милостиня на бедняка**, „Божието правосъдие** и др. Те са извлечени от Пролога и са променени по отношение на езика.
Патерични разкази помества в няколко свои сборници и един ревностен популяризатор на българската средновековна литература през XIX в. — даскал Тодор Пирдопски* 222 223. През 1826 г. той включва в свой ръкопис (ЦИАМ, № 923) два патерични разказа: „Три жени отшелнички" (л. 163а— 1676), „За търговеца, обещал милостиня на бедняка" (л. 1546). През 1840 г. преписва други два разказа: „За семейството на христианка и езичник" и „Ава Пафнутий" (АБАН, № 93,222 л. 476—496, л. 506—516). Първия от тях помества и в сборник № 1076, НБКМ,223 л. 936—966. „Милоствият монах" даскал Тодор вмъква в ръкопис № 234, ЦИАМ, л. 2266—228а. Тези произведения книжовникът заема от Пролога, но подлага на чувствителна обработка езика и съдържанието им.
Заслужава да бъде отбелязан и преписът на разказа „За монаха, който имал две ризи", поместен от известния Геро Добровпч в неговия сборник от края на XVIII — началото на XIX в. (НБКМ, № 1074).224 Той също е взет от Пролога, но книжовникът е внесъл в текста mj редица езикови изменения.
И така в продължение на девет столетия патеричните разкази са били интересно четиво за българина. Препис на патеричен разказ е засвидетел-ствуван още в старобългарските паметници (Супрасълския сборник). От XI в. познаваме пълен препис на Синайския патерик, както и преписи на отделни патерични разкази (Изборника от 1076 г.). През XIII в. патеричните творби са преписвани сравнително рядко (вж. Берлинския сборник, Пролог, № 72, АБАН). Но затова пък ръкописната традиция от XIV в. свидетелствува за необикновено внимание към патеричните разкази. От тази епоха са запазени по няколко пълни преписа на всички патерици. Много книжовници поместват редица отделни патерични разкази в съставените от тях сборници със смесено съдържание. Нов етап в разпространението на патеричните разкази започва с падането на България под османско иго. Бавно, но неотклонно се развива процесът на постепенно замиране на интереса към тях. През XV в. намаляват пълните преписи на патериците, по-малко са и сборниците със смесено съдържание, в чийто състав са включени патерични разкази. Интересно е да се отбележи, че за пръв път съставител на сборник със смесено съдържание се обръща и към проложната редакция на патеричните разкази, засви-детелствувана в български ръкописи. През XVI в. почти изчезват пълните преписи на патериците, все по-често книжовниците започват да извличат патерични разкази от Пролога. Изместването на „класическите" текстове на патеричните разкази от проложната редакция продължава усилено през следващото столетие, когато основни носители на тези литературни творби стават дамаскините. Разпространението на патеричните разкази през XVIII в
’21 Обзор на негсвите ръкописи вж. у М. С т о н и о в. Последний! дамаскинар даскал Тодор Пирдопски. — Лит. мисъл, 1978, кн. 3. с 128 -138.
222 X р. Кодов. Опис..., с. 241—245.
223 М. Ст ой но в, Хр. Кодов. Ци1. сьч., Ill, с. 386—387.
224 Пак там, с. 384—385.
6 Патеричните разкази
81
се характеризира преди всичко с повсеместного използуване на техните проложни текстове.
Анализът на особеностите в разпространението на патеричните разкази показва, че средновековният български читател е проявявал трайно внимание към тези литературни творби. Събраният материал дава основание да се твърди, че патеричните разкази са били един от най-разпростране-ните литературни жанрове у нас по това време. Какви са причините за големия интерес към този литературен жанр? На този въпрос може да се отговори едва след като се анализират специфичните белези на патеричните разкази като художествено творчество.
ХУДОЖЕСТВЕНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПАТЕРИЧНИТЕ РАЗКАЗИ. ИДЕЙНО-ТЕМАТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА.
ГЕРОИ. КОМПОЗИЦИЯ
Да се определи мястото на патеричните разкази в историята на старата българска литература — това означава преди всичко да се изяснят техните художествени особености, да се разкрие жанровата им природа. Досегашните схващания в това отношение са противоречиви и не почиват на обстойно проучване на тези разкази откъм тяхната литературна страна. Както вече бе изтъкнато, патеричните разкази са привличали вниманието на изследова-телите изключително в традиционния филологически план. Да се погледнат те като художествено творчество и от тази гледна точка да се намери мястото им в историята на нашата литература — такава е, може да се каже, централната задача на тази работа.
В каква насока трябва да се търсят онези художествени особености на патеричните разкази, конто определят спецификата им в сравнение с другите старобългарски литературна творби и дават възможност да се очертае сьотношението между тях? В съвременното литературознание жанровата структура на литературните творби се разглежда като страна на художе-ствената форма, но същевременно се подчертава, че тя е тясно свързана и със съдържанието на художествените произведения. Ето как се определи зависимостта на жанровия строеж от съдържанието на литературната творба в един от значителните съвременни трудове по теория на литерату-рата: „Единствено верният път към разбирането на жанра минава през разкриването на неговата собствена съдържателност. Жанрът, както и всяка художествена форма, е затвърдяло, превърнало се в определена литературна конструкция съдържание ... Ние трябва да изясним какво съдържание носят в себе си литературно-художествените форми и структхри. Ние можем да направим това, ако поставим нашия изследователски обектив при корена на художествените форми — там, където те израстват от почвата на живота.В| Следователно първата задача при очертаване жанровия облик на литературните произведения е да се разкрие кръгът от подбраните жизнени явления и гяхната идейна оценка, с една дума, да се направи идейно-тематичен анализ на творбите. Що се отнася до елементите на художествената форма, конто имат значение за характеристиката на жанра, най-важни сред тях са образите и композицията.1 2 В системата от образи най-съществена роля играят образите на героите, конто стоят в основата на всяка художествена творба. Като изследваме подбора на героите, принципите при изграждане на образите им, конкретните пътища, по конто се създават тези образи,
1 Г. Д. Гачев, В. В. Кожинов Содержательность литературных форм. — В : Теория литературы. Основные проблемы в историческом освещении. Роды и жанры литературы. М., 1964, с. 21, 22
2 Вж. В. В. К о ж и и о в. Жанр. — В : Краткая литературная энциклопедия. Т. 2. М., 1964, с. 915.
ние изясняваме съществени жанрови белези на литературного произведение. Анализът на композицията пък дава възможност да се открият най-устой-чивите, трудно поддаващи се на промени черти на литературната форма. Тук особено важно е да се проникне в начините за построяване и развитие на сюжета, в способите за повествование.
И така, едва след като се анализират подробно патеричните разкази с оглед на тематика, идейно съдържание, герои и композиция, може да се добие определена представа за тяхиата художествена същност.
* * *
Патеричните разкази са обединени от една обща тема — монашеския живот. Всички те пряко или косвено са свързани с всекидневието на мона-сите — едни представят религиозната страна на техния живот, други са посветени на житейските им отношения, трети — на отношенията им с околния животински и природен свят, четвърти описват връзките с действи-телността извън манастирските стени, а някои показват отделни явления в живота на светского общество, конто привличат вниманието на монасите.
Според тематиката си патеричните разкази могат да бъдат разпреде-лени в две големи групи: а) разкази за живота на монаси; б) разкази за отношенията на монаси с външния свят и за живота на светски лица, в конто събитията са разкрити през погледа на монаси.
В зависимост от характера на поставените проблеми в първата трупа произведения се открояват два типа теми: 1. Теми, в конто животът на монасите е представен откъм неговата религиозна страна. 2. Теми из житейските отношения на монасите, разработени в етичен план.
Религиозната страна от живота на монасите е представена в патеричните разкази чрез няколко теми. Тук най-голямо внимание се отдели на аскетическите подвизи на монасите, на пророчествата, конто те вършат, на молитвата, покаянието, преминаването на душата в отвъдния свят, ересите.
Централно място в тази трупа разкази за монашеския живот заемат творбите, в конто са показани аскетическите подвизи на монасите. Те са изобразени в различии форми, но винаги се оценяват като стъпка по пътя към желаното съвършенство. При това колкого повече страни от живота на монаха носят отпечатъка на аскетизма, толкова по-достоен за уважение се смята той. Разбира се, и проявено само в една насока, аскетического пренебрегване нуждите на човешката природа е предмет на възвеличаване. В „За ава Исай, хранил се с вода и сол“ (Рилски манастир, № 2/25, л. 1696) център на повествование™ е крайното въздържание на монаха спрямо храната. В горещ ден той има намерение да изяде само късче сол. Да пийне и вода го заставя само обстоятелството, че гърлото му е засъхнало и не може да преглътне солта. Темата за аскетизма е разработена и в „За болния ава Исак“ (Рилски манастир, № 3 2, л. 54а). Тежко болен, монахът отказва да вкуси варената храна, приготвена специално заради неговата изнемощялост, и дори заявява, че е готов да боледува още 30 години. Разнообразии прояви на аскетизъм са показани в „ О Доро-мн, нже сь wuh Ннтршскымн (АБАН, №78, л. 3906—391а). Доротей се старае по всевъзможни начини да измъчва тялото си. Денем без прекъсване строи каменни къщи и ги дава на онези, конто не могат да си построят сами. Завършил строежа, започва да прехвърля камъни от един куп на друг само за да изморява тялото си. Нощем се занимава с плетене на кошници от палмови листа. Храната му се състои от малко хляб, стрък зеленчук и
вода. Никога не ляга да си почине, не спи на легло, а дреме по време на работа или ядене.
Да се достигне съвършенсгво в аскетизма обаче е трудно, почти невъз-можно при постоянно общуване с хората. Дори манастирът не предлага благоприятна условия в това отношение. Най-у спешно се справят монасите със самоограниченията, когато живеят напълно изолирано. Ето зато в патеричните разкази темата за аскетизма се разработва обикновено върху материал из живота на монасите-отшелници. Нещо повече, в редица творби стремежът е да се покаже не толкова аскетизмът на монасите, колкото необходимостта от осъществяването му далеч от човешкото общество. Героинята от „IV ннскынн, бъжхешон еъ поустынн* (НБКМ, № 1036, л. 126а—1266) става отшелничка, защото от аскетическия живот я отвлича любовта на юноша. За да спаси душата си чрез краен аскетизъм, напуска мана-стира монахинята от „IV д^оугон гнокынн, онрътснон еъ поустынн" (НБКМ, № 1036, л. 135а—1366). Единствено в пустинята тя има възможност да живее 30 години, без да види човек, да се храни само от донесе ната в началото кошница с храна и да пие от взетия от манастира съд, да не се грижи за облекло, чиято служба успешно изпълняват дългите й коси. В „За монаха Йоан и Йоан Кръстител" (вж. тук, № 47) монахът бяга тайно от манастира, за да се спаси от настояванията на патриарха да стане игумен. Изпълнявайки тази длъжност, той не би могъл да мисли само за служене на бога.
Крайностите на аскетизма обаче са физически непостижими за всички, особено в хиперболизираната форма, конто е показана в патеричните разкази. Но християнската религия не затваря пътя към спасението пред онези, конто не са способни да издържат най-жестоките лишения. И умереният аскетизъм е достатъчен, когато човек следва неотстъпно нормите на християн-ството — това е идеята на „Желанието на ава Геласий да живее в пустинята11 (Рилски манастир, № 3/2, л. 9а—96). Геласий иска да сподели живота на монасите-отшелници. Но преди да отиде в пустинята, решава да изпробва техния начин на живот. Започва да ходи дълго време, но се уморява; не може да се храни като тях с билки, а поради своята немош хапва малко зеленчук; затруднява го много и спането под открито небе. Ето защо, съзна-вайки, че не може да живее като пустинниците, в края на краищата се отказва от намисленото, тъй като знае, че служейки усърдно на бога, и без да напуска килията, ще спаси душата си.
Интересни са разказите, в конто се разкриват пророчествата на монасите. Тук способността на манастирските обитатели да проникват в неизвестного не е представена като качество, което може да се придобие, и поради това липсват преки оценки и внушения, че всички трябва да се стремят да я притежават. В тези разкази пророческият дар е показан като израз на особено божие благоволение. Обикновено монасите предутаждат бъдещи събития. Те им биват открити в символична форма от ангели или от самия бог. Така например в „За ава Йоан от Хузива, който бил убит от варва-рите“ (вж. тук, № 87) на монаха, молещ се да узнае бъдещето, се явява разгневеният Христос и той разбира, че го чака смърт. И настина веднага пристигат перси и съсичат Йоан. Неумолимата строгост на бога, явил се на ава Георги от „Ава Георги затворник" (АБАН, № 78, л. I486—149а), подсказва на монаха трагичната съдба на Скитопол — на другия ден страшно земетресение разтърсва крайбрежието и страната е нападната от арабите. Някои творби повествуват и за чудотворного узнаване на събития, станали в далеччи области. Типичен е разказът „IV смцтн -o-ewpHyoEt: “ (НБКМ, Ns 1036,
л. 96а—966). Тук знаменит монах, живеещ на о. Линар, във видение узнава за смъртта на княз Теодорих. Пророческият дар на монасите стига дори до възможността да предсказват настъпването на смъртта. Предугаждането на смъртта е тема на „За Герондий“ (НБКМ, № 1036, л. 94а—946). В „Ава Илия арменец от Арселаа* (НБКМ, № 303, л. 876) е показано как монахът узнава, че ава Агагон Арменец, с когото живее, ще умре най-късно след десет дни. Илия видял Агатон да върви към царските двери, облечен в новите си дрехи, и Христос го приел с радост. Ава Илия предупреждена своя брат, който наистина умира след няколко дни.
Някои разкази са посветени на един от най-важните християнски обреди — молитвата. В тях особено се подчертава нуждата християнинът да се моли с благоговение и всеотдайност. Идеята, че пред бога е важно не количеството на молитвите, а тяхното качество, е най-ярко изразена в „Павел Фермейски“ (НБКМ, №303. л. )6а—96б).3 Времето на Павел е запъл -нено единствено с молитви. Но макар че извършва по 300 молитви на ден, той е недоволен от себе си, тъй като някои се молят много повече от него. Отец Макарий, комуто Павел се оплаква, му разяснява. че въпросът не е в броя на молитвите, а в това, дали използува максимално своите възможности да се моли и как се моли.
В някои патерични разкази се показват неооикновените възможности. конто притежава молитвата на добоодетелните монаси. Тези възможности свидетелствуват за особена божия благосклонност и се изразяват предимно в това, че бог винаги откликва незабавно на отправените към него молби. Когаго молитвите засягат земния живот на монасите, помощта на бога идва чрез извършване на чудотворно действие. Така например в „За Георги Ар-селаит, който напълнил бъчвите с масло“ благодарение на молитвите на монаха (вж. тук, № 41) празнлте делви в Синайската планина се напълват веднага с масло. В „Иоан Саваитин и отец Димитър" (НБКМ, №303, л. 89а—896) двамата монаси се спасяват от смърт с молитви. Видели на пя-съчния бряг на потока следи от голяма змия, те започват да се молят да бъде запазен животът им. И ето че по божие повеление змията бива въз несена до облаците и оттам пусната на земята. Най-често силата на молитвата се проявява в опрощаване на греховете. Интересни примери в това отношение са „О презЕнте|>н юлжчсномъ w своего спкоа“ (вж. тук, № 95 и „За монаха, чиито грехове били простени след смъртта му зара-ди молитвите на братята му“ (вж. тук, № 66). Първият разказ представя опрощаването на греха на свещеник след молитвите на монаси. Във втората творба се отива още по-далеч — предмет на изображение тук е прощаването на прелюбодеяние след смъртта на монаха. Грехът е извършен по време, когато монахът е бил изпратен по манастирски дела извън обителта, и поради това всички монаси се молят, за спасението на съгрешилия три денонощия. докато бог чуе молбата им Но тона още не е пределът за възможностите на молитвата. Праведникът е в състояние да измоли доли преместване от ада в рая. Такъв е случаят в „За препро-стия Павел, чийто ученик бил поставен в ада“ (вж. тук, № 74). След смъртта на ученика си добродетслният Павел се моли бог да му открие къде се намира младгжът. Видял го в ада заради грехонете, конто вършел тайно, наставникът му е твърде наскърбен и се заема да измоли милост за него. След някоткодневно постене и уси гени молитви Богородица му открива, че ученикът е спасен.
' Новобыгарски превод на разказа вж. в Лавсаик. или животопис на св отпи от препл дебннй Пзлладич епископ Епенополски, с. 54—5.5-
В патеричните разкази е отделено значително място и за такова важно религиозно задължение на монасите, каквото е покаянието. То е предста-вено като дълъг и труден прочее на изкупуване на греховете, като дейност, върху която се съсредоточава цялото внимание на грешника. Характерен е разказът „За монаха, който бил подлъган от дявола да продава произвел е-ното“ (вж. тук, № 15). След като накратко съобщава за извършвания по дяволско внушение грях, разказвачът започва обширно повествование за покаянието на монаха. Преодолял отчаянието си, героят се отдалечава от всички и се отдава на пост и разкаяние. Непрекъснато се моли на бога и накрая бива простен. Понякога покаянието е представено само като съжа-ление за извършените грехове и обещание да се води праведен живот. Но и в този случай милостивият бог опрощава грешниците. Подобна разработка на темата за покаянието се среща в „За Павел простия, който наблюдавал влизащите и излизащите от църквата хора“(вж. тук, № 90). Отиващите нацър-ква праведници Павел вижда със светли лица и придружени от ангел. Между тях е и един грешник, видян от Павел с черно лице и вързан от дяволите с верига. На излизане и той е с бяло лице, защото се разкаял за постъпките си и се зарекъл вече да не греши.
Особен интерес е проявен и към темата за преминаването на душата в отвъдния свят. Повествованието е съсредоточено върху моментите, непо-средствено предшествуващи смъртта, върху самата смърт или върху вре мето веднага след настъпването й. Според патеричните творби човек обик-новено бива предупреден за приближаването на смъртта. Така например в „IV нъкосмъ	(НБКМ, №1036, л. 101а — 1016) Антоний няколко
пъти поред чува глас, който му съобщава, че скоро ще умре. По време на служба е предизвестен за времето на смъртта си и епископ Касиан („Смъртта на Касиан“, НБКМ, № 1036, л. 105а).
Когато човек напуска земния свят, бог не оставя душата му да се лута сама. Той изпраща ангели или светии да я посрещнат. За душата на уми-ращия епископ Пров („О Прокъ еппъ“, НБКМ, № 1036, л. 90а) идват двама светии — Елефтерий и Ювеналий. Понякога пристигането на божиите служители предшествува появата на самия Христос. В „За Тарсила* (НБКМ, № 1036, л. 92а—926) патриарх Филакс се явява във видение на Тарсила, за да насочи мисълта й към Христос, който го следва.
Разказите, в който са показани миговете преди смъртта, са тържествено-патетични по тон. Героите приемат смъртта без съжаление. Тях ги вълнува само мисълта, дали са успели да изкупят всичките си грехове. Ако бог е простил прегрешенията им, те дори сечувствуват радостни, че са избрани да живеят в небесните селения. Празничната атмосфера се чувствува най-вече, когато в непрекъсната градация около умиращия се събират все нови и нови божи пратеници. Интересен пример е разказът „Смъртта наотецСисой“ (Рилски манастир, №3'3, л. 4106	411а). Когато наближава смъртният му
час, при Сисой се появява основоположникът на монашеството Антоний, след него пристигат пророците, после апостолите, а накрая идва и самият бог. Всеки новопристигнал Сисой посреша с все по-пцосветлено от ра-дост лице.
Преминаването на душата в задгробния свят е евързано преди всичко с момента, когато тя напуска тялото. Интересът към този момент е отраден в „За монаха, който видял как се разделя тялото от душата“ (вж. тук. №79). Тук е показано различного отношение към душата на праведните и грешниците. Монахът, комуто бог се съгласява да покаже как душата се отдели от тялото при смъртта, е заведен последователно при умираш греш
ник и праведник. Грешникът живее в манастир, смятан е от всички за велик от-шелник, и краят му предизвиква скръб в целия град. Единствено по отноше-нието към душата монахът разбира, че този човек в същност е грешен. В смъртния час за душата е изпратен страшен мъж, държащ в ръце огнен тризъбец. По божия заповед той насочва тризъбеца към сърцето на уми-ращия и след като го мъчи дълго време, изтръгва насила душата му. Пра-ведникът пък е захвърлен на пътя и няма кой да му помогне. За душата му идват архангелите Михаил и Гавриил. Сядат от двете му страни и уте-шават душата, като искат да я вземат от тялото. Но тя не желае да из-лезе. Гавриил предлага да я вземат насила, но Михаил заявява, че Христос е заповядал да я заведат доброволно. И за да не я принуждават, бог из-праща Давид да я привлече с прекрасно пеене.
В редипа разкази е показан и пътят на душата непосредствено след смъргта. Тук вниманието е насочено към времето преди окончагелното опре-деляне мястото на душата в задгробния свят. Между гворбите, в който се разработва тази тема, най-интересен е разказът „Разговорът на Макарий Александрийски с двама ангели“ (вж. тук, №37). Предмет на повествование тук е пътешествието. което извършва душата на умрелия в продължение на 40 дни след смъртта. Съпроводена от ангели, душата обхожда земята, рая и ада и едва след това научава къде ще живее постоянно.
Особен дял в патеричните разкази от първата трупа представляват творбите, в конто основна тема са ересиге. Тук вниманието е насочено пре-димно към борбата с тях. Разобличават се различии отклонения от офици-алните църковни догми — учението на масалиавите, отричането на въз-кресението на тялото, непризнаванего на причастието и др. Обикновено еретиците упорито поддържат своето мнение, но в крайна сметка биват раз-обличени. Победата се извоюва главно чрез използуване на подходящи цитата от християнската догматична литература и извършване на чудеса, до-казващи, че отстъпниците не са прави. В „За Отец Макарий, който възкресил мъртвец" (вж. тук, № 77) Макарий води борба с човек, който не вярва във възкресението на тялото и проповядва, че светът е създаден от три начала— бог, слънце и злоба. Много усилия са необходими, за да бъде приобщен заблудилият се към правоверните. Решаващо се оказва сбстоятелството, че отец Макарий успява да възкреси тялото на мъртвец, погребай 400 го-дини преди ражданего на Христос, а ерегикът не сполучва да възкреси душата. Невярващият в причастието стълпник от „За антиохийския патриарх Ефрем и стълпника-еретик" (вж. тук, № 106) осъзнава заблуждението си едва когато за доказателство Ефрем хвърля в огъня омофора си и той не изгаря.
В няколко разказа предмет ва повествование е възникването на ересите. Появата на отклоненията от официалната християнска идеология се свързва с намесата на дявола — ерегици стават онези, конто му се подчиняват. Интересен пример е „Мелит, предводител на масалианите" (АБАН, №78,л. 4206—422а). Монахът Мелит, ученик на Юлиян, отива веднъж в Синай със своя наставник. Чул разговори за достигнато съвършенство, той се амби-цира да придобие безстрастието, за което става дума. Напуска учителя си, отива в града и съгражда килия, в конто се отдава на краен аскетизъм. След време сатаната научава за неговата безмерна гордост и му съобщава, че бог го е сподобил с желаного безстрастие. Оттогава Мелит става послушен слуга на дявола, който за награда го прави масалианин.
Вторият тип теми за живота на монасите е резултат от навлизането на автора в необичайна за средновековната литература сфера на изображение— в света на неделимите от всеки човешки живот радости и тревоги, затруд-88
нения и задължения, победи и поражения. Колкого и да презират по принцип житейските въпроси, монасите са заставени от обстоятелствата да се занимават с тях. Необходимосгта сами да се грижат за прехраната си ги прияуждава да работят. От друга страна, във връзка с поддържането на манастира се налага да обсъждат и да уреждат различии админисгративни въпроси. В колектива, в който живеят, монасите по необходимост общуват помежду си. Непосредствените отношения, създаващи се в процеса на съ-жителствуване, водят до проявяването на различии човешки качества, който авторите на патеричните разкази превръщат в предмет на повествование. Монасите си завиждат, влизат в различии конфликги, не изпълняват задъл-женията си или се сприятеляват, помагат си в трудни часове, учат се един от друг. Заобиколени от животните и природата, те често общуват с тях. С една дума, постъпват така, както всеки човек извън стените на манастира би могъл да постъпи в подобно положение.
Въпреки че живеят при необичайни условия, монасите си остават обик-новени хора, с присъщите човешки слабости. Авторите на патеричните разкази не отминават тези слабости, не се стремят да създават идеални образи. Нешо повече, твърде често разкриването на нравствените недъзи заема централно място в произведенията. Когато вниманието се насочва към по-цялостно изображение на манастирското битие, в зрителното поле попадат разнообразии недостатъци на монасите. В тези случаи тези недостатъци се очертават особено релефно върху фона на всеобщото благочестие в манастира. Сред разказите, в конто е разработена темата за моралните недостатъци на монасите, привличат вниманието предимно „Наказами w Паллан чрнцн «же кг ст(а\л бича ек нгпокорсткъ пожнвь" (НБКМ, № 297, л 466— 476), „ Ава Зан“ (Рилски манастир, № 2/28, л. 1586—1606) и „За Отец Елисей, син Прокопиев“ (вж. тук, № 179). Героят на първия разказ отказва да обра-ботва градината заедно с другите монаси, да ходи на богослуженията, но охотно се присъединява към тях, когато се хранят, без да е поканен. Сниз-ходителното отношение към държането му го поощрява и той става все по-непокорен. „Ава Зан“ запознава читателя с други слабости на монасите. Героят никак не мэже да прогони размислите за семейството и роднините. Желанието да ги навести става все по-силно и му пречи да изпълнява съ-вестно своите задължения. За да осъществи намерението си, прибягва и до измама —• от името на баща си пише писмо, с което уж родителите му го викат да ги посети. След като не сполучва да се измъкне по този начин от обителта, нагрубява наставника си и самоволно напуска. По пътя съгрешава с една монахиня и после се разболява тежко. Най-интересен е последният разказ. Тук се описва твърде подробно как у станалия без желание монах Елисей е възникнала омраза към неговия духовен наставник отец Исай, как монахът започва да върши винаги противного на онова, което прави наставникът му, и счита за недостойно да прислужва на стареца. Елисей стига дори дотам, че клевети отец Исай, държи се грубо с него и накрая, открадвайки празничните дрехи на един монах, избягва от манастира.
Ограничавани прекомерно от нормите на живот в манастира, монасите често не успяват да преобразят коренно своя характер Но страхът от порицание не им позволява открито да проявяват пороците си. Така се стига до показната добродетелност, зад конто са скрити разнообразии недостатъци. Двуличието е предмет на „Лицемерният монах" (НБКМ. № 1036, л. 100а—1006'». Тук един монах от Геласийския манастир е смятан от всички за съвършен, тъй като се представя пред братята за изключителен постник. А в действителност той не само не пости, ио „къ таннъ вез нкдъше".
Сред пороците на монасите особено място се отдели на завистта. Един от най-интересните в това отношение е разказът „Завистливият монах" (вж. тук, № 39). Постъпките на централния герой в него са ръководени от силна завист. Той предоставя временно своя килия на един отшелник, до-шъл за известно време в манастира. При новодошлия обаче започват да идват мнозина, за да донесат, каквото му е необходимо, или просто да поговорят. Проявеното към отшелника внимание поражда завист у притеж'а-теля на килията, комуто брагята не засвидетелствуват никаква почит, ма-кар че той е от много години в манастира. За да си отмъсти, монахът няколко пъти праща младия си ученик при новодошлия с поръката да го предупреди да напусне килията, заплашва го, че ако не излезе, ще отиде да го изгони, и накрая тръгва, за да осъществи намерението си.
Завистта е основен двигател на действието и в „За монаха, наклеветил дякон. че е откраднал книгата му“ (Рилски манастир, №3 2, л. 3036—3046). Скромен и добър дякон е определен да бъде ръкоположен за свещеник. Но той се отказва от това внимание Отношението към него предизвиква завист у един от монасите и той решава да му напакости Из-лебнал момент, когато всички са в църква. монахът поставя своя книга в килията на дякона и веднага след това отива да се оплаче на игумена, че някой е откраднал книгата му. После той бива изпратен с оше двама монаси да претърси килиите и книгата е намерена у дякона. Така клеветникът постига целта си.
При продължителен съвместен живот неизбежно се появяват различията в характерите на отделяйте монаси. В резултат на това често се стига до крамоли в манастира Постоянните разпри междх двама братя са предмет на „Павел Космит и Тимотей* (Рилски манастир, № 3/2, л. 1206—121а). По най-дребни поводи непрекъснато се оскърбяват един друг. След време сва дите им дотягат и те се замислят как да ги избягват. Най-разумно им из-глежда да не реагират на обидите, конто си отправят.
Недоразуменията между монасите невинаги завършват благополучно. Злият нрав на някой от участниците в конфликта пречи в крайна сметка да бъде постигнато разбирателство. Такъв е случаят в „За монаха, затворил храната на стареца си" (Рилски манастир, № 3/2, л. 299а—2996). Отмъсти-телният младеж не само не се вслушва в укора на наставника си, но ядосан от забележката, затваря килията, в която поставят хляба, и оставя стареца да гладува 12 дни.
Порок, изобразен в патеричните разкази като масово явление сред монасите, е сребролюбието. Манастирските обитатели противно на всички предписания се стремят не само да съберат известна сума, която пазят лично за себе си, но и да я скрият колкото се може по-грижливо. Най-ревност-ните от тях дори преди смъртта си не съобщават, че имат скрити пари, с риск да бъдат посгавени в ада. Крайното скъперничество е тема на „За монаха, умрял, без да каже, че има скрито злато" (АБАН, № 78, л. 379а). Героят закопава под леглото си гърне злато. Братята случайно намират бо-гатството едва когато след смъртта му започват да развалят килията
В някои творби е показана не само алчността на монасите, но и възмез-дието, което ги постига за този им нравствен недъг. Наказанието е свър-зано с всекидневието и е предвазначено да вразуми жадните за пари Осъзнагането на вината в резултат от наказание е представено в „Монахът лекар Йуст" (НБКМ, № 1036, л. 1036—105а). Изкусният лечител живее в манастир, където е прието монасите да нямат нишо свое. Той не само спестява три жълтици и ги крие, но дори когато преди смъртта си осве ломява своя роден брат Копиос, че притежава злато, не му посочва къде
го е поставил. Копиос съобщава това на игумена и разгневен, игуменъТ забранява на монасите да посещават умиращия. Научил от брат си зато всички са го изоставили в последните му часове, Йуст горчиво съжалява за поведението си.
В патеричните разкази са показани и други нравствени недъзи. Не са редки случайте, когато монаси ограбват своите братя от манастира. Такъв случай е представен в „За монаха, който отключвал чужда килия“ (Рилски манастир, №3/2, л. 2966). Приспособил си ключ, с който може да отваря една от килиите, героят на разказа редовно взема всичко, каквото намери в нея. Веднъж обитателят на килията разделя вещите на две равни части и върху едната поставя бележка с молба крадецът да остави поло-вината. Но крадецът накъсва бележката и пак взема всичко. Представени са и случаи на толкова силно пристрастяване към кражбата, че става невъзможно дори при желание човек да се отклони от поетия път. Здраво вкоренената привичка да се краде лежи в ссновата на „Монахът-крадец“ (АБАН, № 79, л. 20а—21а). Започнал да краде храна, понеже не си дояждал. монахът не е в състояние да престане дори и когато, след като се е изповядал, му дават ядене в изобилие. При това той крие грижливо откраднатото и едва когато продуктите започват да се развалят, хвърля ги на животните.
В обществото на монасите вирее и пиянството. Героите често похарчват не само собствените си средства за пиене, но безгрижно разпиляват и чужди. Героят на „Монахът-пияница“ (Рилски манастир, №3/2, л. 2986—299а) всеки-дневно ходи да продава в селото изплетената през деня рогозка и изпива получените пари Когато при него идва да живее друг монах, в пиянство разпилява и парите на новодоштия, а вечер носи на съжителя си само малко хляб. Вразумяза се едва когато след три години живеещият с него монах умира в същност по иегова вина.
В значителна част от патеричните разкази, повествуващи за житейските отношения на монасите, се разработва темата за монашеските добродетели. Сред тях се открояват творбите, в конто е показано монашеското смирение То е представено в разни прояви. Смирението личи ту в безропотного посрещане на унижения, ту в абсолютного съблюдаване на всички заповеди, ту в неизчерпаемото търпение. Смиреното понасяне на заслужено наказание е тема на „За Авакир“ (НБКМ, № 1036, л. 120а). В продължение на 15 години почти всеки ден гонят Авакир от трапезата заради бъбривостта му и той често си ляга гладей. Монахът приема безропотно отреденото му наказание и дори смята, че подобно отношение към него свидетелствува за желанието на братята да проверят дали той е истински монах. Подобна е темата и на „Дякон Македонии (Рилски манастир, № 3/11, л. 346—356). Отлъчен от служба, загдето не се завърнал в определения срок от Александрия, Македонии посреша решението на игумена като нещо напълно естественс. Дори когато му се разрешава да участвува в службите, той отказва и предпочита да остане между новопостъпилите в манастира, та така да засвидетелствува още по-категорично смирението си.
В патеричните разкази се обръща особено внимание върху необходимости монасите да се подчиняват на нарежданията на всеки по-високостоящ в църковыата Иерархия. Естествено в този случай изискването за смирение е продвктувано от чисто практически съображения — непокорството би довело до сериозни сътресения в работата на църковните институти. Тези съображения обаче никога не се изтъкват. Повествованието не излиза извън рамките на събитието, в което се проявява пскорството на монаха, обаче винаги ₽ придружено с пряко изразена положителна оценка- По този начин е разработена темата в „За мъжа, отишъл в манастир заедно със своя
син“ (Рилски манастир, № 3 2, л. 270а—2706). Следвайки фанатично запо-ведта на игумена да не говори със сина си, монахът се отказва от предо-ставената му преди смъртта на сина възможност да беседва с него и с това предизвиква възхищението на братята. Чувство на преклонение пред покор-ството на друг монах е изразено отчетливо и в „За Лаврентий" (НБКМ, № 1036, л. 1196—120а). Игуменът оставя 89-годишния монах да стой пран час-два, докато трае обядът, а после го изпраща да каже пред друг началото на един псалом. Лаврентий безмълвно се подчинява.
Между монашеските добродетели не остава незабелязано и снизходи-телното отношение към чуждите прегрешения. На тази добродетел е посветен разказът „О лкь	нгуптънннъ “ (Рилски манастир, № 3/2, л. 94а—946).
При ава Марко редовно идва презвитер да го причестява. Но един ден му съобщават, че презвитерът е грешен и не бива да го приема. Отшелникът обаче не променя отношението си към свещеника и го посреща, както винаги, с радост, за което е възвеличен от бога.
Достойнствата на монасите са особено подчертани, когато са полезни за целия монашески колектив. В „За монаха, който пазел грижливо манастирското имущество" (вж. тук,№ 9) се изтъква усърдието и пестеливостта, с конто икономът стопанисва манастирското имущество. Един ден той влиза в магер-ницата и вижда няколко зърна от леща, разпилени по земята. Икономът наказва монаха, който се занимава с приготвянето на храната, задето не изпълнява съвестно задълженията си.
Животът на монасите невинаги преминава тихо и спокойно зад мана-стирските стени. Понякога настъпват и трудни часове, истинско изпитание за човешките харакгери и чувства. Братската подялба на несгодите, чувст-вото за другарски дълг са предмет на „За отец Сисой" (Рилски манастир, №3, 2, л. 1286). Нападнати и ограбени от сарацини, монахът Сисой и него-вият брат отиват да търсят нещо за ядене. Сисой намира две зърна от ечемик, едното от конто изяжда, а другото грижливо оставя за своя брат.
На монасите е нужно да се подкрепят взаимно не само в особено драматични момента от живота си. Трудности се срещат всекидневно. Взаимната помощ е извънредно необходима в трудовата дейност. На тази тема е посветен разказът „За монаха, който отстъпил камилата си на друг" (вж. тук, № 24). Старецът изпраща ученика си да доведе камили, с конто да откара изработеното от тях в Египет. На връщане друг монах среща ученика и се вайка, че не знаел къде отива, за да му поръча да доведе и нему добитък за превозване. Научил за това, старецът заръчва на ученика да даде камилите на монаха, като му каже, че техните съдове още не са готови, да слезе заедно с него в Египет и да доведе обратно животните, за да ги използуват и те. Улеснявайки другите, монасите често пренебрегват своите потребности, ио не изтъкват, че вършат добрина. Интересен пример е „За монаха, който дал дръжките на своите кошници" (Рилски манастир, №3/2, л. 30^6.) Героят на произведението сваля от готовите вече кошници дръжките и ги дава на съседа си. като заявява, че има много. При това той добре знае, че отстъпвайки дръжките, няма да може да продаде стоката си на скорошния празник
Както за всеки човек, така и за монасите са тежки моменгите, когато ги връхлетява болеет- В тези трудни часове те получават подкрепа отново от своите съжители. Грижите на един монах за болен старец са предмет на „За монаха, който гледал болен" (Рилски манастир, №3/2, л. 1776Y Заварил стареца болнав, дошлият да го навести започва да му вари ядене и да му носи вино. Това трогва измъчения старец. Понякога с истинско
себеотрицание героите се стараят да задоволят всички пришевки на боле-дуващите. Така например в основата на „За монаха, комуто се приискал мек хляб“ (Рилски манастир, №3/2, л. 3086—309а) стой готовността, с която друг монах изминава дългия път до Египет само за да донесе мек хляб на пожелалия това болен.
Контактите с природата често свидетелствуват за безсилието на човека пред природните стихии. Сблъскването на монасите с природните сили понякога има трагични последици. Отец Георги от „За монасите, конто умрели от жажда на пуст остров“(вж. тук, № 131) живее със свояученикна пуст остров. Те имат малка ладия и с нея ходят да си вземат вода от друго място. Веднъж оставят лодката край брега на морето, като я привързват за камък. През нощта от силното вълнение въжето се скъсва и ладията се разбива. Отшелниците вече не могат да напускат острова и да се снаб-дяват с вода. И когато след осем месеца на острова се отбиват монаси, те намират само останките на умрелите хора и черупка от костенурка, върху която са записали колко време след унищожаването на лодката умират.
Отношенията между монасите и животните са представени в атмосфе-рата на доверие и взаимно разбиране, без трагични конфликти с гибелни за едната или другата страна последствия. Хората и животните са приятелски настроени един към друг. Човекът се грижи за своите четириноги другари, подпомага ги, когато се нуждаят от помощ. Животните, без да бъдат олицетворени, са разумни същества, конто разбират човека. Те са способни да се привържат към него, помагат му в работата, изпълняват неговите поръки, подчиняват се на заповедите му.
Един от най-интересните сред тези разкази е „Отец Герасим и лъвът* (вж. тук, № 40). Тук отношенията между монаха и лъва са показани в развитие. Лъвът, излекуван от отец Герасим, се привързва към благодетеля си и го следва навсякъде. Тъй като получава храна в манастира, той остава там и дори ходи да пасе манастирското магаре. Когато търговци открадват магарето, лъвът е набеден, че го е изял, и за наказание Герасим му възлага службата на магарето — да носи вода на братята. Не след дълго търгов-ците отново минават край манастира, лъвът отнема магарето от тях и го връща на монасите. А когато отец Герасим умира, лъвът от скръб издъхва на гроба му.
В вПок-всть о они Копрнн"4 намереното от калугерите пред манастира бебе, наречено от тях Коприй, докато отрасне, е кърмено от коза. Тя сама се отлъчва от стадото в определено време, за да нахрани детето. И по-късно Коприй поддържа дружелюбии отношения със срещнатите зверове. Хващайки за ухото влязлата в градината мечка, той я извежда внимателно навън, за да не пакости. Друг път, когато събират дърва в планината, мечка ухапва магарето му. Тогава Коприй я заставя да пренася дървата, докато магарето оздравее, и после я пуска на свобода.
Получили подкрепа от хората, животните не забравят да изразят благодарността си. Според своите възможности и вкус те подбират за човека дар, който може да му бъде полезен. Признателността на животните към техните благодетели е основната нишка на „Йоан Саваитин, помогнал на дива свиня" (АБАН, № 78, л. 3756—376а). Дивата свиня донася сляпото си малко при Йоан. Монахът успява да го излекува. Тогава „п[|»н]елнжкшн се мхтн кго, цъхокх стопы стлана] н прнкмшн чедо, ходешн V	V	¥
н нг|>д1оц1н. Их сутр'ьн оупо пуннесе кь стхрцо мтн кднно зехк[о] всхню
4 А. И. Яцимирский. Из истории славянской письменности ..., с. 76—77.
с усты туоудомь многымь оЕрътшн." Подобен е сюжетът на м0 лккъ Мдрц'В Келнкынмь" (Рилски манастир, № 3 2, л. 67а—676). Тук благодарение на монаха проглежда малко мече и в знак на признателносг майката .донася на Марко голяма овнешка кожа.
Очевидно е, че в тези разкази фантастиката и хиперболата играят значителна роля. Трябва да се изтъкне обаче, че в тях невероятного въз-никва винаги върху основата на реалната действигелност и е тясно свързано с нея. Освен това фантастиката тук се използува не само за да задоволи едва потребност на човешкия дух — жаждата за необикновеното, изключи-телното, но чрез нея се подчертава по-релефно основната идея.
Прави впечатление, че във всички разкази животните са изобразени като активни участници в трудовата дейност на монасите. Те улесняват всекидневната работа на своите стопани. Темата за животните като помощница на човека е основна в „За магарето, което помагало на монасите" (вж. тук, №126). Високо в планинатадо Мъртво море живеят монаси-отшелници-Като източник за продоволствие им служи една градина, намираща се близо до морето Всеки ден те пращат магарето си само до градината да им донесе зеленчуци. Когато стигне до нея, то спира пред вратата; монахът-градинар натоварва продуктите и магарето се връща пак послушно при отшелниците. Същата тема е разработена и в разказа „За отец Стефан" (вж. тук, № 59). В него един леопард пази градината на монаха, за да не бъде унишожена от диви свине.
Патеричните разкази с тематика за отношенията между монасите и животните са интересни с отразените в тях философски схващания. В общуването с животинекия свят човекът е силен, пълновластен господар. Без да злоупотребява със своята сила и власт, той предявява различии изисквания към животните, дори ги наказва, когато се провинят. Те разбират разпорежданията му и обикновено ги изпълняват добросъвестно. Безуслов-ното господство на човека над животните е тема на „За кучетата и ками-лата" (вж. тук. № 114). Покорството на животните прави силно впечатление на двама монаси, конто посещават манастира. Стигнали до манастирската врата, те чуват силен лай на големи и страшни кучета, конто по заповед на игумена никога не хапят. В манастира монасите виждат камила, конто изважда вода от кладенец. Но щом чува църковното клепало, животного застава неподвижно според повелението на игумена.
Дори когато животните не се съобразяват с нарежданията на човека, в последна сметка биват принудени да му се подчинят. Така например в „За отец Павел, който хранел лъв" (вж. тук, № 56) животното, престъпило повелята на Павел да не яде месо, е заставено да се раздели с добрия монах, макар и да не желае. Лъвът от „За монаха, подслонил се в пещера" (Рилски манастир, № 3/2, л. 2876) също безропотно изпълнява волята на човека. През горещ летен ден монахът влиза да отдъхче в една пещера, където живее лъв. Стопанинът посреща недружелюбно гостенина, но въп-реки това трябва да напусне пещерата.
Самите Звереве съзнават надмощието на човека и при удобен случай засвидетелствуват почитта си към него. Интересен пример в това отношение е„ Ава Сергий и лъвът" (вж. тук, № 57). Срещнали се на тясна пътечка, монахът и животното не могат да се разминат, нито да се върнат назад. Гогава лъвът се изправя на задните си крака и пропуска Сергий.
Въпреки строгите предписания на християнската религия откосно живота на калугерите с идването им в манастира не се прекъеват многобройните нитки, конто ги евързват със светския живот. Общуването с външния свят
е неизбежно и то продължава под най-различни форми, предоставяйки нови теми на авторите на патеричните разкази. В зависимост от характера на по-ставените проблеми патеричните разкази за отношенията на монасите с вън-шния свят и за живота на светски лица могат да бъдат разделени на две групи: 1) разкази, в конто са изобразени различии социални явления6 2) разкази на етични теми.
В разказите от първата трупа е подчертано предимно социалисте неравенство. Господствуващата класа използува властта и силата, за да упраж-нява насилие над бедните. Несправедливостите понякога предизвикват отпор, но формите за социална борба по същество са пасивни и не отиват по-да-леч от личния протест.
От разказите със социална тематика се вижда, че имущестненото неравенство играе голяма роля в обществения живот. От него произтичат преди всичко различията в труда, с който са заети хората. Строгого разграничение на дейността на заможния и бедняка е показано в „За монаха, който произ-хождал от богато семейство, но не се срамувал да продана кошници в своя град" (вж тук, № 7). С удивление се съобщава как новопостъпилият монах се съгласил да върши работа, неподобаваща за предишното му богатство, слава и образование — продавал кошници на пазара. Различията в материалното состояние се отразяват и в отношенията към отделните членове на обществото. Богаташите се ползуват навсякъде с привилегии, а бедните биват пренебрег-вани. Най-откровено са представени тези отношения в „За игумена, който не пожелал да приеме сиромаха" (вж. тук, № 23). Първата молба на бедния да поговори с игумена е посрещната от манастирския наставник с нехайство. „Не кндншн лн ма, ре4 съ члкы бк-кдвткща, нж етжжкешн мн w н-ккоемь 8бс-se?“ —отговаря той на въпроса на вратаря. Цял ден чака сиромахът пред вратата на манастира, но игуменът не се сеща за него. Към пет часа идва вел-можа. Игуменът тича да го посрещне оше преди да е влязъл. Беднякът отново се обръща към него с молба, но без да го погледне, игуменът бърза да влезе в манастира, за да не чува гласът му и да започне обяда с болярина. Изпратил големеца, той съвсем забравя за чакащия го бедняк, който в същ-ност се оказва самият Христос.
При така очертаните отношения на класите естествено между тях ще възникват конфликти. И в патеричните разкази са разкрити тези конфликта, макар и в твърде ограничен брой произведения. Ярък пример е разказът „Монахът Давид на жътва", (вж. тук, № 122). Организираща роля в неговия сюжет играе сблъскването между жътваря-монах и стопанина на нивата. През лятото според установения в манастира обичай Давид заедно с некол-цина монаси отива да се наеме за жътвар. Един ден става непоносимо го-рещо и старецът решава да поседне в близката пещера, докато захладее. Стопанинът на нивата го намира там и започва ядосано да го упреква, че не работа, а получава пари за това време.
Социалната несправедливост, угнетяването на бедните са показани тьърде сполучливо в „За монаха, комуто князът отнел нивата" (вж. тук, № 117). Преди да приеме монашество, мирянин раздава цялото си имущество. За да може да се прехранва, за себе си запазва една нива. Тамошният княз иска да я купи от него или да му я замени с друга. Монахът отказва. На скоро князът бива поставен за управител. Използувайки властта си, той за-
6 Като носител на нажни социални функции разглежда този жанр, обърнат нар-често към широкий низов читател, С. Аверинцев. Судьбы европейской культурной традиции в эпоху перехода от античности к средновековью. — В: Из истории культуры средных веков и Возрождения. М., 1976, с. 34—41, 60.
почва да оскърбява монаха, гони го от нивата, пуска конете си в нея, докато най-после успява да я присвой. Онеправданият монах тръгва да търси помощ и накрая нивата му е върната.
Последиците от социалното неравенство в брака са предмет на п0 жени юкртнон въ 0СТ])0Е-к съ сномь (вж. тук, № 99). Бедна жена попада в богато семейство, но не намира щастие. Униженията, на конто е подлатана от новите си роднини, я принуждават да избяга от къщи и да се засели на пуст остров.
В патеричните разкази се открива и стремеж да се разкрие социалното неравенство откъм една иегова твърде съществена страна — въздействието, което оказва върху моралните принципи и психиката на човека. Тази задача е осыцествена най-успешно в „За каменаря Евлогий" (вж. тук, № 1). Докато е беден, Евлогий намира време и средства да подслонява в своя дом нуж-даещите се. Случайно намерил голямо богатство, той веднага се отказва от занаята си, отива в столицата, купува си висока длъжност и започва да живее охолно. Веднъж пред вратата му сяда монахът, който го е посегца-вал, преди да забогатее, но Евлогий не желае дори да го погледне и запо-вядва да го бият. Цяла седмица чака монахът в дъжд и сняг, но богата-шът не му обръгца внимание. След време новият цар започва да преследва Евлогий и загубил богатството си, той е принуден да избяга на село. Тук отново се връгца към предишния си начин на живот и пак се отнася ми-чостиво към бедните.
В разказите от тази трупа се поставят и други социални проблеми. В разказа за отшелника Ефрем например6 е наблегнато върху недоволството на монаха от най-висшите представители на властта. Разказът „О нккоемъ днхкопъ" (НБКМ, № 1036, 1006 101а) въвежда читателя в борбите около избирането на патриарх, заради конто дякон Пасхасий е наказан след смъртта си да прислужва в банята.
Най-голям брой разкази, повествувагци за връзките на монасите с вън-шния свят и за живота на светски лица, са посветени на проблеми из об-ластта на морала Тук широко са разработвани темите за милосърдието, саможертвата за спасението на изпадналите в беда, високата нравственост на добродетелни хора, честността, справедливостта, моралната поквара и др.
Една от най-често срещаните теми в тези разкази е темата за милосърдието. Интересът към нея е обясним в условията на тежкия феодален гнет, когато бедните живеят в ужасяваща нищета и са безпемощни пред желяз-ната ръка на феодалната държавна машина. И църквата, и държавата са заинтересовани хората от социалното дъно да бъдат залъгвани с дребни подаяния, за да се притъпи техният протест. Поради това авторите на патеричните разкази изобразяват в положителна светлина героите, оказвагци подкрепа на изпадналите в неволя. Така е представен патриарх Полинарий от разказа „За патриарха, който помогнал на обеднялото сираче" (вж. тук, 160). Виждайки сираче на богати родители, изпаднало в голяма нищета след потъването на корабите с богатството му и облечено в дрипи, Полинарий иска да му помогне. За да направи това, представя се за длъжник на бащата на момчето. Така момъкът няма да се засегне, а и неговата добрина ще остане в тайна.
Тук е изобразено и добросърдечието на онези, конто сами не живеят твърде охолно. Те дори са по-щедри и никога не се колебаят дали да по-
6 Слово клко очсоудн ж«нл Сф«мл. — В : Н . А. Н а ч о в, Цит. ст., кн. IX, с. 87.
могнат или не на нуждаещите се. Готовността, с конто монахът, отиващ да продаде в града произведените изделия, прибира захвърления на пътя болен странник, наема специално жилище и се грижи за него четири месеца, до-като оздравее, е предмет на „За монаха, грижил се за болен" (АБАН, № 79, л. 366—37а). Отзивчивостта на монах към молбите на болен е изобразена в „Ава Агатон и прокаженият" (АБАН, №78, л. 151а). Занесъл прокажения на пазара заедно с готовите съдове, Агатон не се поскъпява да му купува храна със спечелените пари, а когато продава стоката и си тръгва, занася и болния на мястото, от което го е взел. В патеричните творби са показани и случаи, когато целият живот на човек е низ от милосърдни дела. Интересен пример е разказът „За милостивия монах"7. Преди да стане монах, героят вземал воловете си, семе и отивал нощем да засява нивите на най-бедните. Станал калутер, продължава да живее по същия начин. Той ту помага на пътниците в носенето на товар, ту пренася малки деца, дава вода на минаващите или ги храни.
Милосърдието е потребност, безусловно необходима за феодалното общество. Ето защо авторите на патеричните разкази дори са склонни поня-кога да оправдаят лота постъпка заради проявяване на състрадание към сиромасите. Така например цар Зинон не е наказан за обезчестяването на девойка, понеже раздава много милостиня („За цар Зинон", вж. тук, № 146).
Нещо повече, милостивого отношение към страдащите е в състояние да заличи многобройните безнравствени дела от целия живот на един човек и дори да го направи равен на най-достойните. Ярък пример в това отношение е разказът н-вкоемь мжжп нменемь Се^гк, иже н стхр-к ивТн блж-днпцкмь бы, лотом же нночбскын юврдтд въземъ л тако елее са" (в к. тук, № 168). Сергий е старейшина на блудниците в Александрия, обича да пие и се весели по кръчмите. През живота си извършва две добрини — съжа-лява добродетелната жена, съгласила се с отчаяние да изпълни желанието му, и заплаща дълга и, отказвайки се от намерението си; освобождава мо-нахините от княза, нападнал техния манастир. Това е достатъчно, за да се изравни по заслуги пред бога с монаха Пир, служил през целия си живет единствено на господа.
Близки до разгледаниге са разказите, в конто е разработена темата за саможертвата заради спасението на хора, намиращи се в опасност. Ръко-водени от състраданието към нещастните, героите заставят над личните си интереси и правят всичко вьзможно за избавлението на попадналите в беда. Тези постъики също предизвикват винаги симпатия. Жертвуват се не само личното спокойствие, привичният начин на живот, богатството. Дори със свободата си героите се разделят без съжаление, когато става дума за спа-еяването на човек, намиращ се в безизходица. Най-интересен между тези разкази е „Епископ Павлин" (НБКМ, № 1036, л. 87а—886). Тук саможертвата на епископа е основната нитка, която евързва главните моменти на действи-ето. Дал всичките богатства на епископията си за освобождаването на пле-нените от нашествениците граждани, накрая той предлага себе си като откуп за пленения син на вдовица. След време Павлин е освободен. Всеотдайният епископ не желае нищо за себе си, а измолва да бъдат нуснати на свобода всички пленници от неговия град.
Истинско себеотрицание проявява отец Леонтий от „За Леонтий, по-жертвувал се заради братята си“ (вж. тук, № 142). Неговият манастир е на-
Синайски патерик, с 61—62.
7 Патеричните разкази
97
паднат от варвари, конто убиват част от монасите, а други вземат в плен. Между пленените са трима болни старци. Един от тях, придружен от вар-варин, отива в града и моли епископа да го откупи. Но парите не достигат и монасите остават в ръцете на нашествениците. След няколко дни Леонтий взема парите от епископа, настига завоевателите и ги мели да приемат парите и него в замяна на тримата болни. Скоро сам той изнемощява и бива убит.
Търсейки положителното в живота, авторите на патеричните разкази са привлече.ш от проявите на морална устойчивост и нравствено съвършен-ство. Предмет на особено внимание е нравствената чистота на жени и де-войки. Обикновено тя е противопоставена на плътските желания на други герои и чрез този контраст изпъква пи релефно. Не е забранено и възна-граждението за добродетелното поведение, което естествено би било най-силен стимул за читателя да следва същия път.
В тези разкази се изтъква преди всичко непоколебимостта в борбата за отстояване на моралните принципи. Героините мобилизират цялата си воля и умение, за да отблъснат всеки опит да бъдат тласнати към без-нравствени постъпки. Смелостта, с конто девойка брани своята чест, е раз-крита в „За девойката, пленена от персите" (вж. тук, №21). Красивата пленница на персите не желае да бъде опозорена от княза и е готова да жер-твува живота си, за да се спаси. С хитрост момичето постига своята цел, а князът остава измамен.
Разказът „За жената на търговеца“ (вж. тук, №91) представя поведе-нието на жена, конто остава вярна на съпруга си и не пожелава да се омъжи след неговата смърт. Богатият търговец Симеон, приятел на мъжа й, след смъртта му иска да се ожени за нея, понеже знае, че тя е добра и разумна. Жената мобилизира цялата си съобразителност, за да отклони предложението на Симеон.
В „За монаха и дъщерята на хазяина му" (вж. тук, № 19) на пороч-ността на монаха е противопоставена нравствената чистота на девойката. Монахът е изпратен по работа в града и отсяда в дома на добродетелен мъж-вдовец, който има едничка дъщеря. Обхванат от плътски желания, монахът търси удобно време да се срещне с момичето насаме. Заминава-нето на бащата за Аскалон му предоставя такава възможност. Монахът бърза да изпълни намеренията си, но среща непреклонния отказ на девойката, конто с разнообразии доводи успява да го убеди да се откаже от своето желание.
Моралната устойчивост обикновено се придобива с цената на много усилия. Героите дори си причиняват сами физически страдания, за да из-държат докрай. При това самоотвержеността на хората с висока нравстве-ност често оказва силно влияние върху порочните герои и те променят ко-ренно своето поведение. Твърде интересни в това отношение са разказите „За монахинята, конто избола очите си заради влюбения юноша" и „От-шелникът и блудницата" (вж. тук, № 161, № 12). В първия от тях предмет на изображение е поведението на монахиня, конто избожда очите си, за да се из-бави от преследващия я младеж. Изумен от постъпката на монахинята, сам юношата напуска светския живот. Във втория разказ е показана твърдостта, с конто героят се противопоставя на плътските си желания. Въпреки всич-ките си усилия блудницата, обзаложила се с двама юноши, че ще съблазни монаха, не успява. За да не отстъпи от принципите си, отшелникът стига дотам, че изгаря пръетите на ръцете си. Виляла това, блудницата се разкайва и до края на дните си живее почтено.
Честността е тема на много творби. Заслужава да бъде посочен разказът „Монахът Филагрий"8. Филагрий живее в Ерусалим и се изхранвд със собствен труд. Веднъж, продавайки произведените вещи на пазара, намира кесия с жълтици. Когато загубилият парите идва да ги търси, монахът връща кесията, отказва се от възнаграждение и не желае да се раз-гласява постъпката му.
Тема на някои разкази е справедливостта, съчетана с принципност и безкомпромисност. Героите оценяват безпристрастно събитията и взе-мат правилно решение. Тук особено се изтъква обстоятелството, че те не отстъпват от правдата в името на родствените отношения. Така например в „Ава Пимен и князът“ (Рилски манастир, №3/2, л. 102а—1026) монахът отказва да помоли княза за освобождаване единствения син на своята сестра и заявява, че той трябва да бъде съден според делата си. Разказът „За монаха, който не молил да бъде освободен сина му“ (Рилски манастир, № 3'2, л. 227а 2276) представя справедливото решение на героя да не проси милост за своя син от княза, тъй като с това ще огорчи друга майка, чийто син ще замести неговия. Справедливостта е изобразена и в „За монаха, който не дал хоана на сина си“ (Рилски манастир, №3/2 л, 2276—228а). Тук монахът смята, че неговото семейство трябва да живее в еднакви условия с останалите жители на селището. Ето защо, макар това да му струва усилия, в гладна година той отсъжда, че не бива да дава храна на сина си, когато другите гладуват.
Специално внимание заслужават разказите, в който на преден план е изтъкната идеята за възнаграждаването на извършилите добри дела. Интересною тук е, че възмездието не се схваща като нещо абстрактно и далечно, което ще дойде след смъртта на героя. Според патеричните разкази всяка добрина е наградена още на земята.
Пределно осезаем, земен характер има наградата на героя от „За царския пратеник" (вж. тук, №83). Царски пратеник напуска града, за да изпълни важно поръчение. На пътя забелязва гол мъртвец, слиза от коня и го покрива с една от своите дрехи. След няколко дни отново потегля по нареждане на царя. Но на края на града пада от коня и счупва крака си. Лекарите не са в състояние да го излекуват и решават да отрежат крака. Посланикът е отчаян. Към полунощ през прозорчето при него влиза човек. Разбрал причината за скръбта на царския пратеник, той намазва няколко пъти счупения крак с масло и болният оздравява. Едва когато дошлият си тръгва, посланикът узнава, че това е мъртвецът, когото покрил с дрехата си.
Обикновено героят е възнаграден за своя добра постъпка, когато най-много се нуждае от помощ. Друг царски пратеник от „IV нномъ мкгнст(>нкнъ“ (вж. тук, № 84) среща по пътя за Цариград слепец и му дава милостиня. На връщане в Палестина той пътува с кораб- Когато през нощта излиза на палубата, вълните го събарят в морето. Моряците не могат да му помогнат, понеже е тъмно и духа силен вятър. Тогава слепецът, комуто е дал милостиня, го носи над водата, за да не потъне, докато минава друг кораб, чиито моряци го изваждат от водата. Така той е спасен от явна смърт.
Прави впечатление, че възмездието в тези два разказа се осъществява но чудодеен, фантастичен начин. В други случаи обаче наградата за доброто цело идва по реален път. Характерни примери в това отношение са „За
8 Б. Цо и е в. Славянски ръкописи в Българската академия, с. 27—28.
семейството на християнка и езичник" (вж. тук, №159) и „За събирача на данъци" (вж. тук, с. № 145). Бедното семейство от първия разказ раздава последните си пари на просяците при църквата. Когато вече нямат какво да ядат, мъжът намира един сребърник, с който купува хляб, вино и малко риба. В корема на рибата откриват скъпоценен камък, който продават на висока цена и така се замогват.
Още по-интересен е разказът „За събирача на данъци“. Сюжетът му е твърде увлекателен. В късна вечер събирачът на царск^те данъци отива на баня. На пътя съзира жена, която му харесва, и той я завежда у дома си. Но когато започва да я целува, жената въздъхва тежко. Събирачът на данъци е развълнуван и се интересува какво я измъчва. Жената разкрива, че след като потънали корабите на мъжа й с тяхното и чу ждото имущество, той е затворен, а тя е принудена да се продава, за да се прехранват. Омилостивен, събирачът на данъци й дава сумата, която дължат, за да освободи мъжа си- След няколко години той е наклеветен, че е прахосал събраните данъци и е затворен. Застъпничеството на жената, към която по-рано се показал милостив, го спасява от смърт. Така е награден за проявеното състрадание.
В патеричните разкази са изобразени различии жизнени явления,разкрит е многостранно средновековният живот. Прави впечатление,че тук са отра-зени такива страни от действителността, конто обикновено остават извън тематичния обсег на старата българска литература. Авторите на тези разкази често спират погледа си върху нарушенията на моралните норми на обществото. Като един от най-типичните пороки на своето време те изтъкват прелюбодеянието. Сред произведенията на тази тема най-интересен е разказът „За жената, която убила мъжа си и синовете си заради един монах" (вж. тук, № 46). В пещера близо до Андинус живее монах, поддържащ връзки с мирянин, който има жена и седем сина. Веднъж мирянинът започва да бие жена си. Изтръгнала се от ръцете му, тя отива при монаха и го моли да я скрие. Минават няколко дни. Монахът предлага да напише писмо до мъжа й с молба да не й прави нищо лошо. Но преди да дойде мъжът й да я вземе, между нея и монаха се създава интимна връзка. Оттогава тя започва да посещава често отшелника. За да може свободно да ходи при него, един ден жената му предлага решително да убие мъжа си. Въпросът на монаха, може ли да направи това, тя схваща като съгласие. Като се връща в къщи, разпраща синовете си на различии места и убива мъжа си. Жената, решила да премахне всички пречки по пътя си, след време убива и синовете си. Остава жив само най-малкият. След дълги усилия той успява да я принуди да каже къде ходи и какво е станало с неговия баща и братята му. Тогава я предава заедно с отшелника на княза и те биват изгорени.
Във всички разкази, повествуващи за различии случаи на прелюбодеяние, този порок е осъден категорично. Но не навсякъде е наказан така жестоко, както в разгледаната творба. Разобличението на съгрешилия понякога се съпровожда единствено със снизходителни укори и наставления. Такъв е случаят в „За блудствуващия в селото монах" (АБАН, №78, л. 1536—1546). Героят на разказа всяка вечер отива при една жена в близкото село и се връща в манастира преди разсъмване. Веднъж неговият наставник го среща, след като току-що се е върнал от селото. Изобличава го в момента тъй като монахът е покрит с женско наметало, което в бързината е сбъркал със своята дреха. Но не наказва ученика си, а само го съветва да промени поведението си.
В някои творби съгрешилите осъзнават след време своята вина, раз-кайват се за извършеното и заживяват добродетелно. Интересен пример е разказът „Епископът и монахинята" (Рилски манастир, №3/2, л. 1806—1816). Веднъж на посещение при болния епископ идват една игуменка и две монахини. Епископът моли игуменката да остави сестрата, която му е харесала, за да го наглежда. Наскоро той влиза в интимни връзки с монахинята. Когато черковните служители започват да разпитват бременната вече жена кой я е опозорил, епископът признава вината си, отказва се от своя сан и отива на покаяние в манастир.
Понякога промяната в поведението не е резултат от дълбоко вътрешно съжаление. Тя настъпва, когато героите срещат добродетелни личности и сравняват своите постъпки с техните положителни качества. Затова за нея само е споменато в края на творбите. Героят от „За монаха, в чиято килия живеела жена" (Рилски манастир, №3/2, л. 193а—194а) никак не е обезпокоен от идването на монаха, който иска да живее с него в пустинята. Заявява му спокойно, че има жена и ако иска да има полза, трябва да отиде в манастир. Дошлият обаче не си отива. След време монахът решава да се премести с жената на друго място, за да не носи отговорност пред бога за душата на живеещия с тях. По пътя новият монах ги настига и заявява, че ще им служи навсякъде. Предаността му трогва притежателя на килията и той се разделя с жената.
В разказите от тази трупа са представени и други породи на времето измамничеството и борбата с него е тема на „За човека, който съхранявал пари" (Рилски манастир, №3/2, 3066—3076); предмет на „Монахът и вдови-цата" (Рилски манастир, №3/2, л. 262а) е скъперничеството; в „За ава Никон и дъщерята на Фаранит" (Рилски манастир, №3/2, л. 996—100а) е показан случай на оклеветяване на невинен човек, и т. н.
Трябва да се изтъкне, че както добрините са възнаградени по време на земния живот на човека, така и разплатата за престъпленията идва още на земята. Интересен в това отношение е разказът „За свещеника, който се отказал от християнството, за да запази богатството си" (вж. тук, № 67). В него алчността за пари довежда до тежки престъпления, заради конто свещеникът бива жестоко наказан. Павел заедно с пет монахини се крие в планината от езичниците. Човек, който знае убежището им, ги издава на персийския цар Саворий и му Дава съвет, какво да прави, за да вземе златото на Павел. Изправеният пред Саворий свещеник не се поко-лебава да изпълни поставеното условие — отрича се от християнството, за да запази парите си. Стремежът да съхрани състоянието си го довежда до там, че дори убива монахините. Но отмъщението, макар и косвено, не закъснява. Той бива удушен от роби на царя, понеже владетелят няма намерение да върне златото му.
За извършени престъпления заплаща с живота си и монахът от „За монаха, който искал да прилича на Исак или Йов" (вж. тук, №82). Горде-ливият монах желае да е равен по заслуги на Исак или Иов. За да бъде проверен дали е достоен за това, той трябва да устои на изкушенията. И ето дяволът, преобразен на войник, идва при него и го моли да приеме двеста литри злато, дъщеря му и сина му и да ги скрие някъде при себе си, понеже той е гонен от царя и трябва да бяга в чужда страна. След дълги увещания отшелникът се съгласява. Наскоро обаче той обезчестява момичето; разкаял се за това, за да скрие следите от стореното, го убива. Убива и момчето, за да не каже на баща си. После взема златото и бяга в страна, където воинът да не може да го намери Част от парите упот ребява за нзграждането на манастир. Когато манастирската църква е
завършена, идва воинът и започва да зове за помощ. Събират се хора и той с плач им съобщава, че с неговото злато е съградена църква. Гражда-ните не му вярват и го изгонват, а той се заканва люто на монаха. Въпреки това монахът е неспокоен. Напуска и това място, отива в далечен непознат град. Тук се оженва за дъщерята на велможа, след смъртта на когото според традициите наследява и службата му. Воинът-дявол го открива и в този град; разказва на княза и събралото се множество за деянията на монаха и той бива осъден на смърт.
Макар по принцип престъпленията да са наказвани жестоко, допуска се възможността да бъдат и изкупени. В съответствие със средновековния мироглед изкуплението се вижда само в една насока — като разкаяние. Идеята за разкаянието като средство за спасение, твърде стара и < бикната в средновековните творби, се разработва и в патеричните разкази. Но тук самото покаяние като че ли не стой в центъра на вниманието. За разказа се оказват по-съществени събитията, с който то е свързано, и затова тяхното представяне изпъква на преден план.
Най-често сюжетите се изграждат върху разкаянието на разбойници.9 Тези случаи привличат силно вниманието, защото разбойниците се смятат за носители на особено тежки престъпления и поради това ефектът от покаянието е най-силен. Сред творбите за разкаяние на разбойници със своя интересен сюжет изпъква разказът „За разбойниците, конто искали да нападнат женски манастир" (вж. тук, №38). Двадесет разбойника се канят да нападнат женски манастир. Те скрояват хитър план за проникване в манастира и вечерта главатарят им, предрешен като монад, се отправя към него. Планът успява и водачът е пусват да ношува в манастирската сграда. Монахините умиват краката mj и се благославят с водата, като при това една болна оздравява. Трогнат от това, разбойникът разкрива, че не е монах, разказва с каква цел е дошъл, разкайва се искрено за миналото си и решава да стане монах. Когато сутринта идват другарите му, той им съобщава за случилото се и те също се отказват от досегашния си живот.
От разбойническия си занаят се отказва и Давид от „Разбойникът Давид" (вж. тук, № 45), отказва се също жестокият разбойник, живял по времето на цар Маврикий („IV (’ьдбонннц.-в, спсшУнм са покллннемъ" (вж. тук, № 167). И двамата в момент на размисъл съзнават своята вина, дълбоко се раз-кайват и намират сили да започнат нов живот.
Идеята за разкаянието се среща не само в разкази, където главки герои са разбойници. Угризенията на съвестта понякога настъпват и вследствие на невол-ноизвършени престъпления. Такъв е случаятв „Слово стлго CbtjiktU клко кысть"10. Енданий има прекрасен и мъдър син на име Евстратий, който тръгва по света да се учи от царете и велможите. В Зипр се оженва за Ксениана и се установява да живее в нейната родина. Извикан от царя, той остава при него три месеца. В това време родителите му тръгват да го търсят. След дълги лутания откриват дома му. Ксениана ih посреща радостно и гостоприемно г и настанява в своята стая. През нощта се връща Евстратий и тайно влияя в стаята си. В тъмницата вижда на леглото си мъж и жена и мислейки, че това е неговата жена, съсича спишите. Но скоро той разбира,
“ Повече от десет такива сюжета съобщава А И. Япимирский Мелкие тексты ч заметки по старичной славянской и русской литерап рам. — Изв. ОРЯС. т. XVI. 1911. кн 7. с. 248—276
,fl Н- X. На чо в. Цит. съч . кн. ТХ. с 98—99.
че е убил родителитеси, и ужасен, раздава имота си и заедно с Ксениана напуска селището. Двамата отиват в Кипър, построяват си колиба на брега на Чрофеа и 20 години пренасят през реката минаващите хора, за да изкупят престъплението.
От разгледаните дотук произведения става ясно, че обект на пре-творяване в патеричните разкази е всекидневният живот на хората. В тези разкази липсва церемониалната показност, скована от задължителни норми, която съставя основного съдържание на житията, не присъствува светът на далечните библейски личности, изобразен в апокрифните разкази. И когато се явява необикновеното, невероятного, то винаги е на фона на всекидневието, в неговите граници. Така например трикратното чудотворно оживяване на хвърленото в горящата пещ дете от „За еврейчето, което не изгоряло в запалената пещ, понеже приело християнството* (вж. тук, № 104) е само епизод от живота на голямо палестинско село. Оживелият мъртвец лекува крака на болния царски пратеник с напълно реални средства. Слепецът не е в състояние да изнесе на брега падналия в морето посланик. а само го държи няколко часа над водата до идването на кораб, чийто екипаж спасява давещия се. Дори дяволът, този заклет враг на монасите, много често съвсем не притежава свръхестествени способности, а приема човешки образ и става част от всекидневния бит („За монаха, който искал, да прилича на Исак или Йон*).
Тясно свързани с обрисуването на всекидневието са и подробностите, в повечето случаи битови, конто изпъстрят разказа. Когато става дума за храна, авторът не пропуска да опише обстойно каква е била тя: „н прлс-жншж стлрн.8 comieo квкшено н нсвкрено зелк н ф’щнкы н водж, 8чсыюу же его постлвншж мало хлъбл н лащж влренж н рлствсукно вТно, ннокынъм жс Л
ПрЛОЖНШЖ BbfKHHK ^ЛДЛНЧНЛ Н |!ЫБЫ н вник доволно* (вж. тук, № 44). Понякога читателят вижда и как е приготвяна: „Еъдсм же стл^сцъ масс Н НК ЧАСТИ СЪСЪКЪ И прскежнъ WMbIBb, посоли и начать пещи* (вж. тук, № 105). С подробности е изпълнена и картината, рисуваща работата на Коприй в кухнята: „Съ въ повлеки служд Б-вше и котлу в|1Ащу и нскыпъщу и со-чнвоу П|>0ЛИВЛЖЩу СА И не ОБДАТЬ НЛСКО^Ъ ПОТрЪБНЖА лъжнцж, ржкож нлгож п-кны снемь, BjiKHHc устлвн...*11
Съсредоточени в някой възлов момент-от разказа, детайлите привличат вниманието на читателя върху него, той изпъква върху фона на останалите събития. Дванадесетте разбойника обмислят как да проникнат в женския манастир. Първото предложение — да потърсят прозорче, откъдето може да се влезе — не е прието. Огхвърлени биват и проектите на другите разбойници. Идва ред на главатаря. Неговият план, който играе важна роля в по-нататъшното развитие на действието, е изложен много подробно (вж. тук, № 38, края на втория абзац).
Към важен момент от творбата се отнасят и подробностите, свързани с приготвянето на фалшивата полица от патриарх Полинарий. Хартофилаксът написва полицата и я носи на патриарха. Но очевидно е, че тя е нова. Една незначителна на пръв поглед подробност. а в същност важен детайл, от който зависи ходът на действието. Момъкът не трябва да се съмнява в нейната истинност. И Полинарий нарежда: „Шсдъ псгрсБН сТе въ пшеннцж нлн въ
11 А И Япимирский. Из истории славянской письменности , с. П,
жчмыкъ, iako да не iabht сд iihcahic ново ежцк и плкы донес'! е“ (вж. тук, № 160).
Всички тези подробности оживяват слсчките, вливат в разказа живител-ните струи на дребните житейски грижи и с това доближават още повече творбите до обикновените хора.
* * #
Широката и пъстра тематика на патеричните разкази, почерпана от ежедневието, е една от най-важните особености, обуславящи спецификата в художествената им организация. Тази тематика оказва влияние на първо място върху подбора и изобразяването на героите.
В патеричните разкази рядко присъств^ват като действуващи лица героите от християнската митология. Свръхестествените същества тук сыцо не се срещат често; явява се единствено образът на дявола, но почти винаги като обикновен човек не само по външния си вид, но и с качествата си. По този начин и той се включва органически в галерията от образи на зем ни хора, типични за тези разкази. Това са хора от различии социални слоеве, конто действуват в делничната обстановка на обектийния свят, където човеш-кото съществуване не се определи изключително от догмите на църквата.
Пай-много са гер )ите-духовници. Обикновено те са монаси, поставени при различии обсгоятелства, в конто се проявяват и добродетелите, и пороците им. Твърде често виждаме монасите ревностно да изпълняват своя религиозен обет. Не бива да се отминава без внимание фактът, че не се премълчават съществуващите социални различия и сред духовенството. Монахът Давид и неговите другари ходят да жънат всяко лято, друг монах с всички сити се старае да запази нивата си, а трети, напуснал манастира, за да се ожени, не само не могъл да си вземе десет жени, както искал, но не може да изхрани и една („0 авва Пдфноутнн", Рилски манастир, № 3 2, л. 115а). Същевременно презвитерът Павел има толкова злато, че научавайки за богатсгвото му, сам царят се заинтересувал от него. Нещо повече, различай по социален произход и обществено положение преди ид-ването си в манастира, монасите и в него продължават да живеят по различен начин. Като типичен пример в това отношение може да послужи разказът „За двама монаси римлянин и египтянин“ (вж. тук, № 48). Във формата на въпроси и отговори е очертан накратко животът на египтянина: „въпросн н, гаа: „Коеж страны есн, wne, нлн коего грддд?“ Н гла егупт-ьнннъ: всъко нъсмъ грлжднннъ, нж поселън1нъ.“ Н «в-вща стдрецъ: „Н что къ деланно твое на сел-ь?“ IVh же рече: „Ратан бъ\ъ на «лв.“ Н гла емоу стАрецъ: „Нм-ьше лн постелд по cwro»“?IVh' же рече: „На ннвё ан хотъхъ пм-ьтн постелд по собсмж ?“ Въпросн же н стдрецъ: „Да како сп-ьш6 tamo ?“ Ть же рече: „Долоу на демлн.“ Н гла стАрецъ: „И что 1А.\т.ше на селъ нлн кое вино п?лше?“ Н Лвтшл : „Н ест лн пнща нлн п|'тне на сслв?“ Ста|>сп, же „Нж како жнвъпк гамо ?“ Wh же рече: „Снъдахъ мало ултБА н шл\ъ водж.“ Стлрец' же ivetniJARb рсче: „Келнкъ троудъ, Брдте!" Н прц-ложн. ПАКЫ рече: „Есть лн бант на селъ да нзмывастс са ?“ Н рече „Мн
нж gi> цщ-к «'дх \'ОЩ(мл нзмыкмм ca“ (вж. тук, № 48). Пълна противоположност на тази нерадостна картина е разкошният бит на римлянина. Той бил иьрвият между велможите в царския палат. Притежавал голямо богатство, златни били леглата му и великолепии постелите. Обедите му стру-вали скъпо, много роби му служели, звуците на различии музикални инструмента го веселели. Но ето че и двамата приели монашество. Според нор-мите на християнската религия под черното расо трябва да остане само мисълта за съвършено служене на бога, което се постига по точно определен път — чрез отстраняване на всички житейски въпроси, пренебрегване на всички житейски потребности. Така се заличават всякакви разлики в живота на хората. Поради това би трябвало дошлите в манастира египтянин и римлянин да бъдат поставени в еднакви условия на живот. Но нищо подобно няма в разказа. Бившият ратай е доволен, че тук има поне храна и легло, а знатният велможа отново живее в по добра обстановка.
Важно място заемат образите на обикновените бедни хора, незабеле-жими външно. По правило те са централни герои и въплыцават в себе си основната идея на произведението. Трябва да се изтъкне, че почти винаги са носители на нравствени добродетели, което е израз на определено положително отношение към тях. Техните действия се следят от разказвача с любов и уважение. Те са обикновено хора, отличаващи се със силно развито чувство за собствено достоинство. Някои от тях не се примиряват с несправедливостите в живота и се борят с тях с достъпните им средства. Тези герои проявяват упоритост и твърдост в преодоляване на затрудненията, конто възникват по пътя кьм начертаната цел. Познали нищетата, те са готови да помогнат на изпадналия в беда близък човек. Не забравят и да се отблагодарят за проявената кьм тях добрина. Обущар и жена м>, макар че живеят в нищета, правят само добрини („За семейството на бедния обущар"; вж. тук, №100). Жената, чийто мъж е затворен за дългове, с достоинство се отказва от предложението на велможата („За мъжа и жената, конто изплатили дълговете си благодарение на разбойника", вж. тук, №20). И тя, и мъжът й предпочитат затвора пред безчесгното освобождение. Благодарение на своята настойчивост и настоятелност монахът, който притежава само една нива, успява да я запази от домогванията на княза.
Героите на много произведения принадлежат към заможните класи — събирачът на данъци, царските пратеници, велможата Христофор, богатият евреин, предал детето си на смърт, понеже приело християнството, старей-шината на блудниците Сергий, князът, отнел нивата от монаха, и т. н. Сред тях се срещат както положителни, така и отрицателни образи. Заслу-жава да се отбележи, че и двата типа герои най-често се свързват с няколко определени качества. Най-високо се цени милосърдието на богатите, готовността им да се притекат на помощ на хората, конто живеят в сиро-машия. Тази оценка несъмнено съдържа скрит повик към богатия читател да се отнася също така благосклонно към бедните, както изобразените герои. От друга страна, предмет на постоянно осъждане и укори е алчността на богатите, свързана с прояви на безскрупулност и жестокост. Очевидно е трезвото и критично становище на патеричните разкази спрямо имотните класи.
Интересно е да се отбележи, че понякога т ькмо социалното положение на героите определи начина, по който те постъпват. Властта и силата, конто притежава князът, му дават възможност да отнеме насила нивата от монаха. От висотата на общественото си положение сродниците на ветмо-
жата, оженил сина Си за бедного, но добро сираче, отгледано от него, го укоряват за това, оскърбяват и унижават не само младата жена, но и мъжа й (W женъ, «е^втснон въ ост^ов-ь съ сно“еж“). Стопанинът на нивата, треперещ над своята собственост, не оставя Давид да си поеме дъх от работа.
Широкого представяне на различии социални категории отличава патеричните разкази от всички други старобългарски белетристични произведения, в конто се изобразяват предимно герои от определен социален кръг.
От гледна точка на художествената специфика твърде интересен е въпросът за средствата, начините и пътишата, по конто се изграждат образите в патеричните разкази. Героите в тези разкази са поставени в обстановката на ежедневието. Оттук естествено произтича вниманието към тичния живот на човека и ограниченото място, което се отдели на общест-веното му поведение. При това положение може да се очаква, че ще се появят образи със строго индивидуални черти. Но и тук, както във всички произведения на старобългарската литература, индивидуалните качества са несъществени за характеристиката на героя. Основного средство при изграж дане на образа си остава идеализацията.
Тя се осъществява по два начина. Първо, чрез изтъкване на едно единствено качество у героя и подбиране на материал, който дава възмож-ност да се прояви именно то. Монахът, приютил временно дошлия в манастира отшелник, е показан само като завистник; жената, убила мъжа си и синовете си, е само престъпница; за бедния монах, решил да запази на всяка цена нивата си, е характерна упоритостта; у жената, съсечена от свекъра си, е изобразена единствено твърдостта, с която тя брави честта си. На второ място, идеализацията се постига, като се рисуват образи, ярко положителни или ярко отрицателни. Патриарх Полинарий, девойката, пленена от персите, царските пратеници, велможата Христофор, бедният обущари т.н. са изцяло положителни образи. Мъжът, който иска да изнасили снаха си, жената, убила мъжа си и синовете си, презвитерът Павел, отказал се от християнството, и др. са представени в напълно отрицателна светлина.
Трябва обаче да се подчертае, че в патеричните разкази понякога се нарушават изискванията на нормативния идеал. Понякога наред с основного, нормативно качество са изобразени, макар мимоходом, и други черти на героя. Тогава образът става по-плътен, по-жив, като при това не губи релефността, която се създава чрез подчертаване най-важното качество, носещо идеята на разказа. Патриарх Полинарий е не само отзивчив към страданието на обеднелия момък. Той проявява усет да намери най-пра-вилния начин да помогне така, че помощта да не е обидна. Практическият му ум подсказва как конкретно да осъществи намеренията си — написаната фалшива полица, която трябва дори по външния си вид да не буди съм-нение, е предадена на младежа, пред когото патриархът не се издава с държането си нито за миг. У пленената от персите девойка наред с нравствената чистота са показани и дру ги черти — смелост, решителност, съобразителност, хитрост. Непорочного момиче. което не се съгласява да изпълни плътските желания на монаха, живеещ в техния дом, се ръководи от практически съображения: „сбачс саышн, кцк събаждншн съ множ, нмашн ан где пожтн ма н пнтатн? “(вж. тук, № 19) — пита го то трезво. Добродетелната жена от „За мъжа и жената, който изплатили дълговете си благодарение на разбойника" не е само покорна съпруга, целомъдрена и трудолюбива, но проявява и съобразителност. Изкопала съкровището на разбойника, тя ре шава, че ако изплати дълга наведнъж, всички с подозрение ще се цитат от-
къде е ввела толкова пари, и зараци това постъпва по следния начин: „иск |!Ь38М0МЬ ВЪДеМЬ, Н ПС МЛЛ8 ПО МКЛ8, ЮДЬ BECK ДЛЫ’Ъ СВОН. Н ТВ0|>БШ« с a iako w нимзлсмла. I I снце tbojia, свобсднстл «бс vv тсмннцж н дльгь" (вж. тук, № 20).
Освен това не във всички случаи един герой е открай докрай положителен или отрицателен. Главатарят на разбойниците от „За разбойниците, конто искали да нападнат женски манастир" заедно с другарите си обмисля подробно предстоящего си зло дело и дори го осъществява донякъде, но разчувствуван от доверието на монахините, разкрива кой е, отказва се от миналото си и решава да стане монах. Разбойникът, живял през царуването на Маврикий, е „мотъ зълс н нечлчень н енцевь сын, н пжта страны тож непруедны сътво|>н“. Много пъти мнозина силни воини се опитват да го заловят, но не успяват. Като чува за него, цар Маврикий му правда кръетовете си и го моли да не се страхува, а да дойде при него. Засрамен, разбойникът „Жвръгъ Н|>квь рьзБонннчьскын н въ wbha кротость сблъчс са“, а когато се разболява. със сълзи на очи моли прошка за злините, конто е вършил през целия си живот. И его че кърпичката, с която той е изтривал сълзите си, се оказва по-тежка от всичките му грехове. При монах, съвършен във всяко отношение, идва дяволът, преобразен като болен бедняк („За стареца, който се поддал на дяволските изкушения*. вж. тук, № 105). От гостоприемство старецът го въвежда в килията си, постила му да легне и го кани да хапне. Болният го моли да приготви месото, което е донесъл. Отшелникът не издържа и си взема от изпеченото месо, а после не признава, че е ял от него. След това, подведен от болния, се вмъква заедно с него в дома на богаташ, за да вземат злато оттам. Разбудените стопани го предават на княза и от затвора се отървава с лъжа, скроена от бедняка-дявол. Прави впечатление, че в тези случаи положителните и отрицателните черти в образа не само са рязко разгра-ничени по своята същност, но и хронологически се отнасят до различно време. До известен момент героят е напълно отрицателен, след това става напълно положителен и обратно. В същност изобразената личност е пре-търпяла развитие, но в разказа са показани само крайните точки от това развитие и образът си остава статичен. Въпреки това обаче е направена съществена крачка по пътя към художествено откриване сложността на човешкия образ.
В тази насока могат да се намерят примери, макар и малко, в конто процесът е отишъл още по-далеч. След като върлува с дружината си из планината, разбойникът Давид се разкайва за сторените престъпления, напуска другарите си и слиза в един манастир. Но все още той не се е отказал от средствата, с конто е действувал преди. Затова, когато игуменът отказва да го приеме в манастира, понеже е стар и не може да изпълнява строгите правила на монашеския живот, Давид не моли, а заплашва, че ако не бъде приет, ще доведе другарите си и ще опустошат манастира. Дори когато става образцов монах, старого непокорство все още живее в него. Той се осмелява да изрази недоумение и недоволство от заповедта на ангела да бъде ням, като му припомня, че даже когато е бил разбойник, е могъл да говори, и то всякакви непрчстойни неша Старейшината на блудниците Сергий гуляе и се весели по. кръчмите, управлява публичен дом, иска да купи бедната жена със самочувствието на богаташ, комуто всичко е разре шено Същевременно проявява необикновено милосърдие. като заплаща дълга на жената, без да се докосне до нея, спасява монахините. като
измамва похотливия княз, и при това жертвува богатството си. Тук доброто и злото се преплитат и съществуват едновременно. Ако героят притежава иоложителни качества, това не се явява пречка заедно с тях да е носител и на отрицателни черти. Но противоположните качества са разграничен!! категорично и не са в зависимост помежду си. Липсата на органическа връзка между различните качества пречи те да бъдат организирани като цялостен характер на героя. Поради механического им съединяване тук не е прекрачена невидимата граница, при преминаването на която конгломе-ратът от разнородни качества се превръща в обособен характер на героя. Очевидно е обаче, че изображението се приближава до откриването на човешкия характер.
Какви са конкретните пътища, по конто се създава художественият образ? Трябва да се има пред вид, че характеристиката в патеричните разкази не включва портрет на героя. Когато в редки случаи става дума за външността на изобразяваните лица, то е самб защото тя играе роля в развитието на действието. Поради това външният вид не се описва подробно. Събирачът на данъци среща жена	зъло“, „колено нмащж лнц.е“ и
затова се отклонява от пътя си. Персийците водят пленената девойка при своя княз, „еъ ew кндвткмь крхенх зълю“. При изграждане на художест-вения образ в патеричните разкази не се използува и цялостната биография на действуващите лица. Тук нито се проследява обстойно жизненият път на героите, нито се съобщават сведения за тях извън събитията, предмет на претворяване.
При съсредоточаване на вниманието върху развоя на случката естествено на преден план изпъкват действията на героя. Това в същност означава, че най-важно място в изграждането на образа заема косвената характеристика. Поведението на героя във всеки конкретен случай обикновено изразява определени негови качества. Готовността на епископ Павлин да помага на страдащите се проявява в пожертвуването на богатството и свободата заради освобождаването на заробените граждани. Милосърдието на царския пра-теник е изтъкнато чрез факта, че той се връща назад, за да даде милос-тиня на просяка, когото първоначално е отминал. Съчувственото отношение на богатата девойка, останала без родители, към юношата, който се кани да се самоубие, се изразява в това, че тязаплаща дълговете му, след което, сама останала без средства, е принудена да се продава („За блудницата, която някога дала цялото си богатство на един юноша, който искал да се обеси“, (вж. тук, №103). В някои разкази героите се характеризират единствено чрез своите действия. Това се отнася за старейшината на блудниците Сергий, за монаха, комуто князът отнел нивата, за жънещия монах Давид, за момичето, в чийто дом живял монах, и др.
В патеричните разкази наред с косвената характеристика се използува и пряката характеристика. Но образи, изградени единствено чрез нея, не се срещат. Винаги направо декларираното качество се изявява в някаква постъпка, в действие или пък служи за подсилване впечатлението, което се създава от държането на героя. Но и в единия, и в другия случай пряката характеристика е само допълнителна възможност за подчертаване най-важните особености в образа на героя. Бащата на покръетилото се еврейче не само е наречен „С1<вр>пнын“, но проявява жестокостта си, като праша собствения си син да бъде изгорен. Християнката, жена на езичник, е .Блкгечкстнвх“- Веднага след като е съобщено това, тя убеждава мъжа си да дадат последните си пари не в заем, а чрез бедните — на християнския бог. Жената на т^рговеца притежава „г\ое|Ч\>дьт!Л!>“ и „ц-влвмждрИе", освен
това е и „рзоумп&“. Тези й качества се припомнят нееднократно на читателя. Но те са подчертани и чрез действието. Находчиво намереното от жената условие за решаване на възникналата проблема представя много, по-ярко и запомнящо се нейния образ
Господствуващото положение, което заема косвената характеристика благоприятствува за създаване на конкретни образи, конто със своите земни грижи и неволи се приближават до читателя.
За изграждането на живи човешки образи, а не на сухи образи-схеми извънредно важно е до каква степей се прониква в психологията на героя. Прието е да се смята, че душевните преживявания на героите в среднове-ковната ни литература се изразяват чрез прякото им назоваване. Действи-телно за психологическа характеристика като творчески похват не може да се говори. В това отношение не правят изключение и патеричните разкази. В някои са представени едно-две обикновено контрастни чувства (радост— скръб). Но в много от тях се разкриват разнообразии, интересно уловени и показани душевни състояния. Дори когато са направо характеризирани, те са нюансирани или градирани така, че читателят получава точна представа. Князът, отишъл да се измие в банята, когато в горешата пещ е за творено покръстилото се еврейче, я намира студена. Ядосан, той упреква баняра „съ гнъкомь", че не е изпълнил заповедта му. Но породилото се чувство се оказва по-трайно от едно мимолетно избухване. И князът, „нс-плънь гнъва бывь“, отива сам да провери какво се е случило. Когато мла-дежът идва да поиска парите от Полинарий, патриархът „начатъ гако съмж-щатн са“, но втория път вече „начать пакы гако съ гнъвомь гаатн къ нем8“. Разореният момък се чувствува подтиснат от своята бедност и загова ходи „ лнцсмъ 8ныаа сжща**. Малка надежда блясва пред него с откритието, че патриархът е длъжник на баща му. Но веднага се ражда съмнението: „Н късн ah iako мощно с къзатн дльгъ тъ?“ Затова отива при патриарха „съ стыдбнкмъ MiiostM'£u. Двукратният отказ го хвърля в отчаяние и той „съ паачсмъ“ иска просто милостиня (вж. тук, № 160).
11онякога за преживяванията на героя не се говори пряко, но те проли-чават от всичко, което той върши и говори. В разказа за-завистливия монах няма никакво съобщение за психическото състояние на героя. Но на-растващото му раздразнение от присъствието на новодошлин се проявява ясно в градиращите се разпореждания. с конто изпраща своя ученик при отшелника. Отначало се задоволява да постави доста неопределено иска-нето пустинникът да напусне килията му: „нзыдн w келИж нашж, iako пот-|>вбна мп к“, после става по-настойчив: iakc ацк нс пзыдешн скор, азъ п^нше н нс уотАщоу тн нжсшк та съ жсзломъ “, а след това сам тръгва да го изгони.
Най-често лаконичните определения, конто освобождават читателя отнеоб-ходимостта сам да търси и да открива емоционалните и психическите подтици, предопределящи един или друг начин на реагиране, се съчетават с разкриване психологията на героя чрез неговите действия и размисли. Между най-интерес-ните постижения в това отношение се нарежда образът на отшелника Ефрем. Характеризиран предимно по отношение на своя вътрешен свят, образът е раз-крит с проникновено вникване в човешката душа. Ефрем, недоволен от патри-арсите и царете, напуска планината и отива в Ерихон. Влязъл в града, той крачи „с(>ъднто“, решил да ги укорява строго Вижда го жена, която, учудена от
появяването на пустинник в града, се спира да го гледа. Подразнен от това’ Ефрем се обръща заядливо към нея: „О жено, что стоншн зрдшн мд моно, что он не тво|>ншн рхсотж, что уоцкшн отъ мене’" Бързият и съобразителен ум на жената намира oti овор, който го поставя в затруднено положение. Този факт веднага понижава настроението му и предизвиква интересни раз-мисли у него. Традиционного и до голяма степей безлично съобшение „уднвн са вслмн“ далеч не е в състояние да изрази последвалите го раз-съждения, конто непосредствено и ярко показват настъпилото у Ефрем колебание и смущението му. „Аз kajiath ПАтрьрхы и епкпы м UfA прндо, одних жена по единой речи мне, коан епкпн паче нлн цре что jigktk мН'*** — мисли си Ефрем. И съзнанието за неизпълнимостта на замисленото логично и естествено го довежда до решението да се върче, без да е постигнал целта си.
Макар и рядко, дълбочинага на психологический анализ се изявява в майсторски нарисувани, богати психологически картини. Езичникът, женен за христианка, взема намерения в корема на рибата красив камък и без да подозира истинската му стойност, отива да го продаде. И тук пред по-гледа на читателя се разкрива пълна със завладяващ динамизъм картина (вж тук, № 159, седми абзац). Основаният на недоразумение пазарлък се развива в непрекъсната градация. В най-напрегнатия момент езичникът про-зира хитруванията на търговеца и отърсил се от пърноначалното смайване, пресъздадено с вещина, сам започва да иска все по-голяма сума.12 13
Анализът на образната система в патеричните разкази показва, че и в това отношение те значително се отличават от житията и апокрифните разкази. В тях образите не заемат винаги господствуващо положение в повествование™, както в житията, нито са почти напълно изместени от фанта-стическите описания, както в по-голяма част от апокрифните разкази. Тук те са равностойни по значение със сюжета и от това произтичат редица особености — относителното богатство на образите, използуването главно на косвената характеристика при изграждането им, интересът към социалното и общественото положение на героите.
* * $
Повествованието на патеричните разкази винаги е организирано в един цялостен и завършен сюжет, в чиито рамки са показани едно или няколко събития, тясно свързани помежду си. Важните функции на случките и събитията в патеричните разкази предопределят другия кръг от проблеми, конто трябва да бъдат решен и при очертаване художествения облик на тези творби — проблемите, свързани с тяхната композиция.18
Центърът, около който се изгражда сюжетът в патеричните разкази, обик-новено е едно събитие, което се състои от няколко по-дребни случки. То изчерпва идейното съдържание на разказа, в неговите рамки е разрешена поставената основна проблема и всяко излизане извън границите му не само не би обогатявало произведението, но би разрушавало художествената
12 Върху този момент от разказа обръща внимание също В. П. Адрианова-Перетц (вж. сб. Истоки русской беллетристики. Возникновение жанров сюжетного повествования в древнерусской литературе. Л., 1970, с. 85—86).
13 Тук поиятието ..композиция” се употребява в съответствис сьс схващането, според което композицията включва като своя съставиа част сюжета (вж. ГН. Поспелов Теория литературы. М. 1940, с. 164—177).
му цялостност и завършеност. Естествено е при това положение, че действу-ващите лица са малко, че са очертани образите само на главните герои, който играят важна роля в организацията на сюжета. Второстепенните действуващи лица не са изградени като художествени образи. Те се появяват в определен момент от повествованието, за да изяснят връзката между действията. Явили се по необходимост, веднага щом изпълнят своята задача, те. изчезват от погледа на читателя. Ядро на разказа за царския пратеник, покрил мъртвия с дрехата си е излекуването на счупения му крак от мъртвеца. Образът на царския пратеник свързва второстепенните герои — мъртвия, слугата, лекарите. Всеки от тях заема определено място в дей-ствието. Слугата се явява, за да пази коня, докато мъжът отива при мъртвия; за да вдигне господаря си и го заведе у дома, когато той пада от коня; за да научи мнението на лекарите. Мъртвецът е необходим само в края, за да излекува счупения крак. Лекарите са нужни, згщото тяхното решение да отрежат крака на болния е причина за вълнението, което не го оставя да заспи през нощта, когато идва мъртвият; те констатират оздравяването. Насилието на свекъра над снахата стой в основата на „За жената, която била убита от свекъра си“. Тук другарите на младия рибар са въведени, за да го извикат на лов; така свекърът и снахата остават сами в къщи и това вече обяснява как става възможно младата жена да бъде убита в собствения си дом Появата на другите ловци е свързана с откриването на престъплението. Князът изниква в края като въплъщение на общественото наказание.
Пределното сгъстяване на повествованието, стремежът всичко, което • се рисува, да е свързано с основною действие, несъмнено имат отношение към използуването само на една сюжетна линия почти във всички разкази.
Във връзка със строежа на сюжета особено интересен е въпросът за сцеплението между конкретните действия, за тяхната мотивировка. Обикновено всяка случка е свързана с предидущата и следващата непосредствено. Косвена връзка, която не се забелязва веднага, има само там, където раз-казьт се отклонява от основната сюжетна нишка. Но и в двата случая действията се свързват от общата тема.
По начина на свързване на действията патеричните разкази се различават съществено от житията, където хронологията е главният фактор при свързване на случките. Разбира се, в тези разкази действията се излагат съшо в хронологически ред, но не той е мостът помежду им. Това става ясно от разкази, съдържащи няколко значителни събития, чието разположение във времето остава неясно за читателя. Дали старейшината на блхдниците Сергий е помогнал на обеднялата жена, преди да спаси монахините от княза? Произведението не дана отговор на този въпрос. Двете събития са обединени от поставената една и съща проблема за разрешение и са подре-дени така, че да се получи градиране в разработката на темата. Поради това при художественото оформяне на материала за автора е без значение в каква последователност са протекли събитията.
Впечатлението за съществуване на вътрешна връзка между действията, изграждащи сюжета в патеричните разкази, несъмнено се поражда от логичността при изложение на действията. А тя се дължи главно на обсто-ятелството, че всяка нова случка, постъпка, жест се обясняват със случи-лото се преди. Обикновено причината за възникване на всяко събитие се корени в предходното. Жена търси убежище от побейте на мъжа си в пещерата на монах, понеже е близък на семейството им. След като мъжът, помолен от монаха, я прибира у дома си, тя продължава да ходи при отшелника, тъй като, докато е живяла в неговата пещера, между тях са
се създали интимни отношения. Убийствата, конто впоследствие жената извършва, са мотивирани с това, че мъжът и синовете й се противопоставят на нейните ношни излизания от къщи. Монахът Давид, отишъл да жъне. решава да си почине, понеже става много горещо. Бездействие то му предизвиква гнева на стопанина, а с невъздържаността на господаря се обяснява запалването на нивата.
. Като средство да се свьржат действията в повествованието наред със събитийната се използува и психологическата мотивировка. Предводителят на разбойниците се отказва от предишния начин на живот в момента, когато замисленото нападение над женския манастир е на път да се осъ-ществи, и сюжетът тръгва в съвсем друга посока — редят се случки, съвсем различии по съдържание от предшествуващите. Но този неочакван обрат не буди недоумение, защото е обоснован. Доверчивостта на монахиниге и тяхната вяра в разбойника го трогват и го подтикват да разкрие истината за себе си. Също така психически мотиви обясняват внезапното решение на неговите другари да станат монаси —не любов към бога ги тласка към него, нито разкаяние за сторените престъпления, а мисълта, че такъв силен и прославен човек като техния водач има намерение да остане в манастир.
Монашество приема и млад момък, който не се отличава нито с набожност, нито със склонност към аскетически живот („За момъка, който съблякъл мъртвата девойка в гроба"). Към манастира той се отправя в състояние на дълбок душевен смут. Причината е твърде необикновена. Той се научава, че дъщеря на богат човек е погребана, облечена разкошно, в манастир извън града. През нощта, „влъкомь сын w зааго weeihaa", влиза в гроба и съблича дрехите на мъртвата. В момента на излизането му девойката се повдига, сяда, хваща го за ръката и започва да сипе укори върху него. Тя е толкова възмутена от неговото злодеяние, че му заявява категорично: „Вт, нстннж, ты гакожс хотъ вънндс здс, ндыдешн же |&кожс не хоцкшн Лсжд8, нж гроБЬ съ wsiim бждсть мне н тск-е н дд не мнншн SEW tAKO АБ?С оумрешн, НЖ ЕЪ МНОГО Е(>ЪМА МЖЧНМЬ Н 1ДК0 ЗАЫН, ЗА'Е nerblBHClIIH.* Не помагат нито молбите, нито сълзите, нито обещанията на момъка, че никога няма да повтори стореното, ако бъде освободен. Мъртвата е непреклонна. Обзет от ужас, младежът е готов да направи всичко, което бъде поискано от него, за да се спаси. И не само се съгласява на поставеното условие — да се замонаши, — но дори обяснява, че като излезе, няма да мине през своя дом, а ще отиде направо в манастира. Гой е така уплашен, че дълго време, след като вече е там, не може да се успокой и от въл-нение не е в състояние да разкаже преживяното.
Твърде интересен случай на прокарване съединителна нишка между две действия чрез загатване за психологического състояние на героя се открива в „За свещеника, който се отказал от християнството, за да запази богатството си“. Пред Павел е поставено условие да се отрече от христи-янетвото, за да спаси състоянието си. „Тогда wicaahhkih Пдвсаъ, wb^ahie са и виде злато who лежжцк н гла: .<Нжс ацк ^ечешн мн сътворггн, сът-ворА." На читателя тук не се натрапва непосредствено обяснение за сми-съла на този жест. Нито една дума не намеква за решението на свещеника. Действието е показано и читателят е оставен сам да надникне в душата на героя и да размисли върху значението на станалото. А това не е трудно, тъй като в случая самото действие носи в себе си определено психическо състояние. Внушението идва незабелязано, затова е още по-убедително и не оставя никакво съмнение в логичността на представевите по-нататък
събития. Видът на златото е използуван и втори път в тази творба със същата цел. Този фактор безспорно свидегелствува за силата, която е обладавало това психологическо внушение върху средновековния човек.
В най-общ план изграждането на сюжета в патеричните разкази може да бъде разгледано в два аспекта: от една страна, как се мотивира изборът на сюжета, от друга — от чие гледище се излагат събитията. В някои разкази се пристъпва направо към същността на сюжета. Но по принцип авторите считат за свое задължение да обяснят пред читателя защо тъкмо изобразените случки са станали предмет на техния разказ. Навсякъде разяснението е едно и също — книжовникът е чул от друго лице разказа-ните случки и е решил да представи чутото в своята творба. Така в началото на произведение™ се оформя рамка, включваща обикновено едно изречение с повтарящо се при всички случаи съдържание: „Пок-ьдх нхмъ нъкын wifb гла, или „Глхше нъкын w мрь.или „Днхконк нъкын нменемъ Iwxhht. повъдл нлмъ гла вещь спцекж.и т. н. .
Понякога пътят до ядрото на сюжета е твърде сложен Интересен в това отношение е разказът „За тримата слепци“ (вж. тук, №102). Изло-жените тук събития авторът е научил от отец Йоан. Йоан съобщава как веднъж заедно със Софроний отиват в дома на философа Стефан, за да поговорят. Понеже той снял, налага се да го почакат. Затова влизат в притвора на една църква, където започват да четат книгите, конто носят у себе си. Тук неволно чуват разговора между трима слепци, който в същност е най-важната част от сюжета на разказа. Още по-усложнен е начинът, по който се стига до сърцевината на сюжета в разказа за Сергий, старейшина на блудниците. Монахът Авакум разказва как веднъж, разхождайки се, стигнал до пещера, в която намерил ръкопис. Следва съдържанието на едно от произведенията, поместени в него, включващо разказ за срещата на отец Елпидий с отшелника Пир. От своя страна Пир разказва как се запознал със старейшината на блудниците и едва тогава са представени случките из живота на Сергий.
Независимо от това, дали при съставянето на сюжета е използувано или не рамкирачето на главния разказ, най-често повествованието се води от името на трето лице, неучаствуващо в изложението. Но докато всички нерамкирани разкази си служат единствено с този похват на изложение, в някои от останалите се прибягва до въвеждане на разказвач, очевидец на събитията. По този начин се повежда разказ от първо лице. Разказвачът тук не е само безличен наблюдател. В разказите за старейшината на блудниците Сергий, за момъка, влязъл в гроба на девойката, за събирача на царските данъци събитията са представени през погледа на главния герой. В творбата за бедния обущар пък разказвачът, без да е главен герой в нея, взема участие в събитията. Но конструктивного значение на неговия образ е несравнимо по-голямо от значението на който и да е друг образ, понеже именно от иегова гледна точка се преценява значимостта на героите в постройката на сюжета и според това им се отделя подходяще място в него.
Прави впечатление, че служейки си с герой-разказвач, средновековният писател е съзнавал формалните ограничения, конто му налага този начин на повествование. Той добре е разбирал например, че в този случай произведение™ може да представя пред читателя само непосредствено наблю-даваните от разказвача случки. Затова отшелникът Пир, съобщавайки как Сергий схванал неговото предложение да отидат в дома му, веднага добавч: „,..1АК0же мн ехмъ послъжде съпокъдл".
8 Патеричните разкми
ИЗ
Разглеждането само на начините и формите, използувани при строежа на сюжета, не дава представа за живия процес на неговото развитие. От гледна точка на развоя на сюжета най-характерен белег на патеричните разкази е тяхната силно изразена конфликтност. Въпреки че в някои разкази божествените или бесовските сили са представени като източник на конфликтите, внимателният анализ показва, че в действителност сблъсъците се дължат на реални причини, възникват в конкретни житейски ситуации и се пораждат от жизнените обстоятелства и условия. Прищявката на княза да притежава нивата на монаха предизвиква конфликта, изобразен в „За монаха, комуто князът отнел нивата". Изневярата на жената довежда до задълбочаване на враждата в семейството, поради което се стига до тежки престъпления.
Разкрити като лични сблъсъци между героите, конфпиктите в същност носят дълбок обществен смисъл и тъкмо поради това са значителни. Общественото им значение се увеличава и от факта, че тук те имат пре-димно нравствен характер в съответствие с особеностите на тематиката. Възникнали най-често върху противоречието между нравствения идеал и реалното поведение на човека, конфликтите са изградени както в социал-но-битов, така и в психологически план. Преобладават битовите конфликта. Социалните и психологическите конфликта са сравнително по-слабо За-стъпени и се разкриват върху битов фон. Дълбоките класови противоречия са основата на борбата за земя между княза и монаха; спречкването между монаха Давид и стопанина на нивата е конкретен израз на соци-алната непримиримост; с ярко изразен социален характер се отличава конфликтът в разказа за жената, избягала на необитаем остров поради униженията, на конто била подлагана от богатите роднини на своя мъж. С психологическа насоченост се характеризират например конфликтите в разказите за отшелника Ефрем, за Евстратий, убил родителите си, и др.
Трябва да се подчертае, че конфликтите засягат не само отделни момента от прозведенията, а слагат отпечатък върху целия им идейно-емоционален облик. Затова и сюжетите са разгънати като цялостни конфликта, показани отчетливо в трите етапа — възннкване, развитие и разрешение.
Всеки патеричен разказ притежава кратко въведение. То е пределно лаконично и представя пред читателя само онова, без което по-нататъш-ното изложение би било неразбираемо. Тук се включва рамката, съобщава се мястото на действие. В експозицията се осъществява първоначалното запознаване с главните герои, като вече се изтъкват техни качества, конто имат отношение към възникването на конфликта. Понякога се скицират условията, при който ще се развива действието. Те съдържат винаги скрити възможности за изграждане на едно сблъскване между героите в по-нататъшния ход на сюжета. Така в „За семейството на християнка и езичник" е показана нищетата в семейството, а в „За патриарха, който помогнал на обеднялото сираче" — обедняването на момъка, подпомогнат по-късно от Полинарий. В някои разкази тук дори се представя случка, носеща зародиша на бъдещото развитие на действието. Вниманието, с което Герасим превързва наранения крак на лъва, е вече предпоставка за бъдещата силна привързаност на животното към монаха. Тя диктува следващите му постъпки, съставящи сюжета. Част от експозицията е епизодът с кръщава-нето на еврейчето, в който се крие причината за следващите действия.
Предметът на повествование се представя в най-общи линии още в началото на творбите. Но разказаното тук все още не дава възможност да се предвиди развоят на сюжета, още не е ясна темата.
Читателят се въвежда в темата чрез завръзката, която следва непос-редствено експозицията. Тя се разполага обикновено в една съвършено кратка сцена и представя действие, което създава веднага определени отношения между героите и поставя началото на конфликта в произведение™. Повратен пункт в развитието на действието в разказа за монаха Герасим и лъва е епизодът, в който се разказва как излекуваният лъв следва на-всякъде стареца, а пък той от своя страна започва да се грижиза прехра-ната му. Първата крачка по пътя към решителното сблъскване на жената с нейното семейство е направена, когато тя влиза в интимна връзка с монаха. Това начално сплитане съдиите на действувашите лица и пред-ставянето им в определено съотношение дава силен тласък за развоя на действието.
Именно развоят на действието заема най-голямо място в сюжета на патеричните разкази. Тук сюжетът се движи плавно, следвайки хронологический ред на действията. Не се наблюдават внезапни прекъсвания и резки обрати в течението на разказа. Потокът от действия се движи равномерно, без да се ускорява темпото при изложението на едни случки, а в други да се забавя. Вървейки сравнително бързо поради липсата на описания и отстраняването на всичко, несвързано с действието, разказът целенасочено напредва в установената посока. В тази фаза от сюжета окончателно се оформят образите на героите и в резултат от движението на събитията се подготвят условията ?а разрешаване на конфликта. Напрежението непрекъс-нато нараства, докато се стигне до момент на решително сблъскване.
По правило кулминационната точка в развитието на действието е макси-мално отдалечена и се намира към края на творбата. Тя е разгъната по-пространно от експсзицията и завръзката, обикновено в отделна сцена. Тук се открива една от най-интересните структурни черти на патеричните разкази. Сцената, в която действието стига до най-високата точка в своею развитие, се явявт същевременно момент на разрешаване на конфликта. Епизодъг за изцеряването на царския гратеник от мъртвеца не само довежда разказа до върховен момент на напрегнатост, но чрез него се постига изясняването на поставената проблема. Оживяването на еврейчето, хвърлено в горящата пещ, нажежава до краен предел атмосферата и едновременно свидетелствува за окончателната му победа над башата-юдей, като с това се изчерпва представеният конфликт. Предел, до който стига напрежението в развоя на конфликта между мъртвата девойка и момъка, влязъл в нейния гроб, е моментът, когато девойката поставя условието си за освобождение на юношата Б това условие се крие и развръзката. Убиването на девойката, пленена от персите, е както кулминация, така и развръзка на конфликта.
В кулминационните сцени рядко се про.звяват някои нови черти на героите. Тукразвитата в конфликт тема е проследена докрай и авторът няма какво повече да каже във връзка с нея. Затова в редица произведения с края на събитието, в чиито граници се развива сблъскването, идва и краят на творбата. В други следва само кратко обяснение на изобразеното, тъй като по-нататъшната съдба на героите не интересува автора, а и живите извори на действието са вече пресъхнали с разрешаванетото на поставената проблема. По изключение разказът продължава и след развръзката, но вече не е така целенасочен и губи своята динамичност.
Ярката конфликтност придава на патеричните разкази драматизъм, благодарение на който се изгражда динамичен и целеустремен сюжет. Освен това конфликтното развитие на повествованието довежда до създаване на творби с драматическа конструкция. Между нейните белези в случая на
първо място трябва да се постави изключителното внимание към действието и свеждането на статичните елементи до минимум. В това отношение е характерно грижливото оформяне на възловите моменти от сюжета, конто представят основните степени в развоя на конфликта и изтеглянето на кул-минацията към края на творбата. Тези особености в развоя на сюжета сближават патеричните разкази с класическата форма на новелата, оформила се през Италианския ренесанс.14 Същевременно те се нареждат сред признаците, разгра-ничаващи тези произведения от другите старобългарски белетристични творби.
Една от нан-важните проблеми, свързани с композицията на всяко литературно произведение, е въпросът за композиционното градиво. Старобъл-гарската литература познава разнообразии композиционни структури, нами-ращи се в различно съотнсшение помежду си в отделяйте литературни форми. Своеобразии са композиционните единици и в патеричните разкази. Поради ограничения обем на тези разкази и стремителния, целеустремен ход на“дей-ствието първостепенно значение придобиват най-малките единици — динамического повествование и диалогът.
Най-често използуваната композиционна единица в патеричните разкази е динамического повествование. Обикновено то заема по-голямата част от творбите, а в някои случаи дори ги обхваща изцяло. Единствено върху него са изградени например „За монасите, конто умрели от жажда на безводен остров", „IV нъкоемъ днхконъ", „За Отец Стефан", „За царския пратеник", „Отец Коприй", „За Евстратий, който убил родителите си" и др. Наистина в тези разкази на места е вмъкната пряка реч, но тя е едно-странна и не придобива формата на диалог.
Ролята на динамического повествование при различните елементи на сюжета е различна. Най-голямо е значението му в експозицията, която се изгражда винаги чрез него. То се употребив а често и при показване началото на конфликта. Завръзка, изградена'чрез разказване на събития, съдържат и разказите за патриарх Полинарий, за монаха, комуто князът отнел нивата, за разбойника, спасил се с покаяние, и т. н. По-рядко този начин на пове-ствуване се прилага при осъществяване развоя на действието. Но в разказите за разбойниците, който искали да нападнат женския манастир, за монаха Герасим и лъва и др., той е издържан напълно последователно. Из-ключение е кулминацията да бъде изразена с динамическо повествование.
За реализиране степените в развоя на конфликта се използува редовно и диалогът. Той се употребява твърде често при завръзката и кулминацията. Решението на езичника да даде последните си средства на бедните, което е завръзката в сюжета, се оформя в продължение на водения от двамата съпрузи диалог за ползата от такава постъпка. Диалогът между разбойниците и техния главатар, в който се обсъждат начини за проникване в женския манастир, също представлява начало на конфликта. В кулминацион-ните сцени на „За патриарха, който помогнал на обеднялото сираче", „За семейството на християнка и езичник" авторът като че ли няма тър-пение да разказва епически спокойно и затова направо показва пред читателя случката. Така се раждат диалозите между обеднелия юноша и патриарха, между езичника и търговеца. В отделни произведения се използува диалог при развоя на конфликта (разказите за монаха Давид, за монаха и дъщерята на хазяина му, за девойката, пленена от персите).
Диалогът в патеричните разкази е твърде кратък. Но той винаги е така жив и нзразителен, че още от самото начало приковава вниманието.
14 За структурните белези на новелата вж. Т. Cieslikowska. Novela. — Zagadnienia Rodzajow Literackich, 1961, t. IV, z .1 (6), p. 222-223.
Разказът „Монахът Давид на жътва" съдържа прекрасен образец на диалог, типичен за анализираните творби. Разговорът се води между Давид и стопанина на нивата, дошъл да провери как работи монахът: „П|>НЦ1С же гнъ ннкы н внд-в его ссдаша и глл шоу съ (алсмстнж: „Почто нс жъпешн, стлре? Nt късн лн (лко ц-ннж подлж тн? „wK-BipA смоу стл^си.ъ;" €н, НЖ понеже днон енленъ е н зрнл Л классов’ нсплдажтъ, сего ^адн мало (л>жн-е~»	с'	*—•
даж, дондеже прндстъ влр дневпы дл не юплгоувшин севе". Гнъ же ннвы глл смоу ПАКЫ: „ЕЪСТЛВЪ, Д ИЛАН Н ДА СЪГ0|>НТЪ ВЪСС! „Н глл смоу стлусцъ: „Н Xouiciini лн да съго^нтъ?“ Тъ же пакы ст, гнъвомъ глл смоу: „€н, (!Ъ\ тн!“ Тогда стл^сцъ въстлв?. нача жжтн“ (вж. тук, № 122). В майсторски съставения диалог се изразява и настроението на героите, и специфичната атмосфера на събитието, и движението на действието.
Типичен за патеричните разкази способ за повествование е съчетаването на динамического повествание и диалога. В „За мъжа и жената, който из-платили дълговете си благодарение на разбойника" се описват постъпките им спрямо велможата и се предава диалогът на жената с него. Действията на презвитера, видял как се отваря вратата на църква пред бедняк, и на-чинът, по който живее обущарят, се рисуват подробно, но в същото време на читателя се поднасят и диалозите на презвитера с обущаря и с неговата жена. Разказът за поведението на жената, убила мъжа си и синовете си, се съединява с диалог между нея и монаха. Редуването на диалога и динамического повествование благоприятствува за поддържане динамиката в творбата. Освен това така се постига нюансиране в значението на отделните моменти от съдържанието. Чрез диалог се представя винаги важного и същественото, снова, което трябва да остане най-трайно в пгметта и представите на читателя. А динамического повествование играе евързваща роля, чрез него се предават в сгьстен разказ действия, чието непосредствено из-вършване не може да се покаже поради ограничения обем на творбите.
Прави впечатление, че в разглежданите произведения липсват редица композиционни елементи, твърде характерни за някои старобългарски лите-ратурни форми. Почти напълно са изоставени цитатите от каноничните книги, с конто изобилствуват повечето произведения в старата българска литература. Описанията, свойствени на апокрифните разкази, тук се срещат по изключение. Монологът, присъщ на житията, също липсва. Интересно е обаче, че се прави крачка към създаване на една иегова разновидност — вътрешния монолог.
Кратките размисли на героите в някои разкази свидетелствуват, че се извършва процес, при който се обработва тази форма. За да личи ясно, че в случая става дума именно за вътрешен монолог, авторите навсякъде съ-общават: „(гкхк въ ссбъ“, „кт. cent глашс", „помыслив?, къ ссбъ“. Вътреш-ната реч възниква по повод на конкретно събитие, засягащо непосредствено героя, или като обяснение за поведението му. Разговорът между велможата и жената, чийто мъж е затворен за дългове, става причина за горчивите размишления на разбойника в конто той съпоставя достойного държане на двамата съпрузи със своя живот. Печалните размисли у отшелника Пир са породени от вестта, че е подобен на старейшината на блудниците. В същия разказ отказването на Сергий от първоначалните намерения спрямо жената става разбираемо, след като читателят е запознат с хода на разсъжде
нията му, предадени в кратък монолог: „Cia же слышавъ адъ н оу1Адвн)( са с|>цемъ н |гбхь въ «Et: „Аше c'ia енце сатъ, чьсо |>адн <л>скв|>ъна енцевж цъломждрнж женж? То понтоне ндж пачс къ блждмнц.лмъ, нжс н юбладасмы ежтъ множ н жже Л нн" )<01иж поемь., н нспьлъна жслани мое. “ Н юставль еж, Лп8СТН)(Ъ ВЪ ДОМЬ ОКОН НТН ТАКО Н СЪ ДЛАТОМЪ ДАННЫ“ ен.“
Освен най-малките единицы динамическо повествование, диалог и вътрешен монолог — в патеричнит? разкази е използувано композиционно градиво и от по-голям мащаб- Но трябва да се подчертае, че използуването на големите композиционни единици е твърде ограничено- Такива съставки като видения, чудес^ сънища, широко разпространени в житията. апокриф-ните разкази, тук се срегцат рядко. Притчата, която има съшествено значение в композицията на нравоучителните повести, почти не е позната. Ос новен градивен елемент от този тип композиционни структуры е случката, оформена като епизод. Повечето епизоди в патеричните разкази са сравни телно ясно разграничени. На места обаче те са съединени без всякакъв пре ход, в резултат на което се заличават граничите помежду им. Това се за-белязва особено в най кратките разкази, където е много трудно да се долови къде завършва един и започва друг епизод.
ПАТЕРИЧНИТЕ РАЗКАЗИ И ФОЖЛОРЪТ
Когато се анализират сюжетите на патеричните разкази, прави впечатление една твърде интересна тяхна особеност — близостта им до българ-ското народно творчество, по-специално до народните приказки. В случая тази близост ни интересува само дотолкова, доколкото от нея могат да се направят някои изводи във връзка с художествените особености на патеричните разкази. Поради това целта тук е не да се ваправи подробен сравнителен анализ на фолклорните и патеричните твсрби, а да се изясни ха-рактерът на отношенията между тях- Затова посочените сравнения не пре-тендират за пълнота.
При съпостагяне на патеричните разкази с народните приказки възни-кват въпроси във връзка с определяне приликите между двата типа творби, причините, породили сходството между тях, пътя, по който се възникнали техните общи особености, и т. н.
Близостта между патеричните разкази и народните приказки се проявява в две насоки : първо, в някои общи композиционни особености и конкретни мотиви; второ, в използуването на общи сюжетни схеми. В първия случай е трудно да се обясни как са се появили приликите — като плод на непо-средствено въздействие, вследствие на използуването на общи източници или в резултат от самостоятелно развитие. Общността при втората трупа примери очевидно се дължи на пряко пренасяне на сюжети от патеричните разкази във фолклора.
Най-често близостта между двата вида творби се проявява в еднаквото отношение към определени типове герои, както и в използуването при някои случаи на еднакви способи за изграждане на произведенията. В патеричните разкази откриваме например характерната за фолклора представа за най-малкия син като най-изкусен във всяко отношение сред братята си. На жената, убила мъжа си и шестимата си сина, се противопоставя реши-телно единствено най малкият, седмият брат; той успява да разкрие пре-стъпленията на майката. Изображението на дявола като обикновен човек, намесващ се непрекъснато в хорските работи и вземащ активно участие в тях, намира съответствие в цяла трупа на родни приказки.1 Принципът на композиционна трикратност, обикнат в приказките, съществува и в патеричните разкази. В „За еврейчето, което не изгоряло в запалената пещ, понеже приело християнството“ три пъти се повтаря хвърлянето на детето в горя-щата пещ. Мъжът, тръгнал да търси прошка за греха спрямо брат си, който умрял, без да е заличена омразата помежду им, се отправя за съвет три пъти последоватглно при пустинника, отшелничката и цариградския велможа („За двамата братя, конто се ненавиждали11, вж. тук № 98). Монахът, при когото дошъл дяволът в монашеско облекло, кара неканения гост на се моли три пъти f„3a мпваха. който карал дявола да произнесе
’ Вж И Ари а удов Български народни приказки.—СбНУ, кн. XXI 1905, с 92—97.
молитва", вж тук № 143). Отшелникът Пафнутий три пъти подред отправя молби към бога да му открие подобен нему човек (IV лввк Плфпотнн,Рилски манастир, №3/2, л. 115а — 120а). Разбрал, че добродетелни като него са един музикант, бивш разбойник, най-видният гражданин от близкия град и търговец на бисери от Александрия, той отива при тях, за да узнае как са живели. Героят на „Монахът-крадец" три пъти проявява желание да се откаже от кражбите. Ава Иоан, погълнат от плетенето на кошници, трикратно оставя без внимание искането на дошлия при него монах („Ава Йоан и монахът", Рилски манастир, № 3/2, л. 466). Камиларят, дошъл да вземе готовите кошници на ава Йоан, трябва да чука три пъти последователно на вратата на монаха, тъй като щом влезе в килията си, ава Йоан забравя, че вън го чакат („Ава Йоан и камиларят", Рилски манастир, №3'2, л. 466— 476). При ава Теодор един след друг идват трима дяволи, конто той не пуска в килията си („Ава Теодор и тримата дяволи", Рилски манастир, №3/2, л. 42а). Композиционна трикратност се открива и в „За ава Йоан Персянин" (Рилски манастир, № 2/22, л. 4956—-4966). Веднъж монахът взема в заем една жълтица и си купува лен за работа. Но няколко души му се примолват да им даде от него и накрая той не е в сьстояние да върне жълтицата. Тогава решава да отиде при ава Иоан и да го помоли да заплати дълга му По пътя вижда на земята жълтица, но не я взема и се връща обратно в килията си. Още два пъти идва заемодавецът да иска парите си, ава Йоан тръгва към Яков и по пътя вижда жълтица, която взема едва последний път, за да изплати задължението си.
Патеричните разкази са сходни с народните приказки и по отношение на някои конкретни мотиви. Голяма част от разказа за епископ Андрей заема повествованието за подслушания от евреина разговор на дяволите, когато всеки от тях дава отчет, какво е извършил, и за това, как евреинът предотвратил злото. Епизоди за подслушване на дяволите и заличаване на сторените злини се срещат и във фолклора. Като пример могат да бъдат посочени приказките „Гяолот, що ке оженеше четириесет каугери"2, „Пра-вината и кривината"3, „Двамата братя и дяволите"4, „Гявуло и двама брайкя“е, „Сватбата на един владика и потеклото на паяците“е, „Сватбата на един владика и произходът на мишките"7, „Дяволи се хвалят с лошите си дела"8. Както в разказа, така и в приказките са предадени не само хвал-бите на дяволите, но и оценката, която дава на извършеното техният пред-водител. В разказа четем: „Сил же слышхвъ пхчалннкъ лжкхвынмъ к-ьсомъ н д ело слатко иослоушхмне его н велико дх^овкше Блгодк|гыие его глко дшж тлковлго мжжл етл въ погнбъль въложнтн сътво^н" (НБКМ, №1036, л. 89а). Първата приказка разказва: „Ашколсун и тебе да ти е, бре кафпе, оти си напраил главна работа. Дайте му и нему еден стол да седни, оти е до-
2 СбНУ, кн. VIII. 1892, с. 164—167.
3 Българско народно творчество. Т. IX. Приказки вълшебни и за животии. С.. 1963, с. 130—433
1 К. А. Ш а п к а р е в. Сборник от български народни умотворения. Ч. 11. Простонародна българска философия или български народни приказки, верования, пословици, гатанки, чгри и пр. Отдел I. Български приказки и верования с прибавление на неколко македоно-влашки и албански. Кн IX. С„ 1892 с. 448—449 Г Поливанов. Народни песни и при казки от Софийско и Ботевградско.—СбНУ, кн XL1V; 1949, с, 490—491.
 СбНУ, ки. VIII, 1892, с. 159—161 Звездина, 1896. кн 4, е. 87—91. в СбНУ, кн XI, 1894, с. 91—94
СбНУ, кн IV, 1891, с. 126—128.
Д и м и т ъ р и К о с т а д и чГ М о л е р о в и Народописни материали от Разложко.—СбНУ. кн. XL VII 1954, с 350.
стоен, дайте му еден чибук и озгора едко каве"9 и по-нататък: „Ашколсун, бре кавпе, беше му рекъл големио, на свой маривет, ти що си го напраил да осмаскариш четириесет калугери"10. В старобългарския разказ и в някои от приказките главатарят подтиква най-добрия от дяволите към завър-шване на започнатото дело, като му предрича, че след това ще се прослави. Водачът на дяволите от народната приказка предсказва: „Ашколсун, ашколсун, ем щом ке я свършиш оваа работа, да си уверен, оти ке ти ни-кнат два рога"11 или: „ти си заработал голема работа, ама дегмеде да я свършиш и ако я свършиш, ще станеш майстор"12. В патеричния разказ предводителят обещава: „Аке нхчалъ «н, потъшн « сък^ъшнтн, 1Ш до w иадн11Н его ты сдннь поср прчТнхъ побъдъ кънецъ п^Тнмешн iv мене" (НБКМ, 1036, л. 896). Но докато в почти всички приказки дяволите съоб-щават как могат да се поправят злините им, в разказа за епископ Андрей евреинът сам съобразява как трябва да постъпи по-нататък.
В някои патерични разкази се явяват епизоди, в конто отшелниците се молят на бога да им покаже кому са подобии, и след като научават това, се отправят при посочените лица. Монахът Пир от „За старейшината на блудниците Сергий" иска да знае кой е равен с него по заслуги пред бога. Глас от небето м> отговаря, че прилича на старейшината на блудниците Сергий от Александрия. Желанието да разбере с какво този човек е заслужил честта да бъде равен на един съвършен монах, го кара да тръгне за Александрия. Тук той се среща със Сергий, който му разказва няколко случки от своя живот. Отшелникът, прекарал 0 години в пустинята, моли бога да му извести кой човек притежава достоинства, равностойни на не-говите („За монаха, който бил подобен на цар Теодосий", вж. тук, №178). Когато бог му съобщава, че това е цар Теодосий, старецът отива при него и го разпитва подробно за делата му. Двамата монаси, герои на „За монасите и семейството на Евхарист",13 искат да научат какво са постигнали чрез дотогавашното си служене на бога. Бог им открива, че още не са се изравнили с египетския овчар Евхарист и жена му Мария. Тогава монасите посещават посоченото село и се осведомяват от Евхарист и Мария за тех-ния начин на живот. Отшелникът Мелетий от „Монахът Мелетий"14 пита дошлия при него ангел каква степей на добродетелност е постигнал. Ан-гелът му разкрива, че е почти равен на един епископ, но все още е твърде далеч от ковача Атанасий. След това монахът отива да види как живеят епископьт и ковачът. Проследеният в посочените творби мотив се открива и в разказа за отшелника Пафнутий. Същият мотив присъствува и в при-казката „Постник и вдовица праведница"15. Тук в отговор на своите продъл-жителни мотиви отшелникът чува глас, който му съобщава, че свята кол-кото него е една бедна вдовица. Постникът посещава жената и наблюдава нейните постъпки.
В патеричните разкази и народните приказки се срещат и други общи мотиви. Както вече бе изтъкнато, някои патерични разкази повествуват за разкаянието на разбойници. Изоставят разбойническия си занаят и героите
° СбНУ. ки VIII. 1892. с. 164-
'10 Пак там. с. 166
11 Пак там, с. 167
« СбНУ кн XI. 1894, с. 92—93
13 The Old Slavonic Translasion. , p 296—297
14 H А Начов. Цит. ст., с. 85—87
15 СбНУ. кн. ХИ 1895, с. 166—167
на приказките „Архангел Михаил, архангел Гавраил и Богородица“1в, „Най-грешното на тоя свят**17, е „Покаяният грешник**18, „Най-големият грях**18, „Разкаялият се разбойник**21. Мотивът за преиасяне на праведник през река от животно се среща в разказа „За монаха, пренесен от крокодил през реката** (АБАН, № 78, л. 2686—2696). Тук монахът не може да премине
А	А
придошлата река, започва да се моли и „се njmuib корсоднль н по гемь гего v
п(1:несе съ их Д|)о гоуго стрхноу ^ъкъ1‘!. Този мотив се открива и в приказка-та „Постникот и владиката**21. По пътя за града, където е извикан от вла-диката, за да бъде съден, отшелникът стига до една река. След това се съобщава: „на крайот от реката му излегла една мечка и я викнал посни-кот, та я вявнал и го пренесла преку река**. В същата приказка има и вто-ри мотив, който я сближава с патеричните разкази. В отговор на обвинени-нта на владиката монахът изобличава висшия църковен служите л в прелюбодеяние. По негово настояване довеждат жената на съседа му, която има тримесечно дете. „Го зел в раце ашкетията детето и го преколнал до три пати детето, да прогоори и да кажит кой му йет татко. За големо чудо, да се прикажуат, беше прогоорило детето и беше си кажало, оти владика та му бил татко ** Посочването на истинския баща от съвсем малко дете играе важна роля и в патеричния разказ „Ава Данил и юношата**22. За да опровергае слуховете, ава Данил поръчва на младия човек да повика на кръщенето целия си род. Тогава „къдьмъ стхрыль дътнцж руцт. скон п^едь всеми глх отроЧАТн: „К’то ксть оць твои д-ктнцло? „Глх дътнщь
ТХКО, покхзх ПрЬСТОМЬ руЧЬНЪ1НМЬ оуношю, БЪ Ж? ДЪТНЦ1Ь ДНИ К1“.
В посочените примери вече се забелязват прилики между патеричните разкази и фолклорни творби както по отношение на съдържанието, така и в художествената форма. Но отношенията между фолклорните произведения и патеричните разкази могат да се проследят най-добре върху основа-та на разказите, чиито сюжетни схеми в повече или по-малко преобразен вид се разпространяват и във фолклора. Народните разказвачи следват точно сюжетните схеми на разказите- Затова на преден план изпъква порази-телната прилика в сюжетите, а не различията между тях. Отликите обик-новено се откриват не в основните моменти от сюжета, а в детайлите. Промените в приказките се движат предимно по линията на съкращенията, Както съкращенията, така и различията в тъканта на сюжета се обясняват добре от устното разпространение на приказките, при което паметта за-държа само общата схема и после я попълва с нови подробности. Но независимо от всички изменения при възприемането на сюжети от патеричните разкази в народною творчество важного е, че основната тема се запаз-ва непроменена и се разработва в същия дух. Образите са показани в ед-наква светлина с тази разлика, че в патеричните разкази са разкрити обик-новено върху по-широк фон от жизнени обстоятелства. Идейного съдъож.?-ние на представените събития също се чапазва непроменено. Като примери
16	СбНУ, кн III, 1890, с. 169—171
17	Пак гам, с 179—180 Българско народно творчество т X. Битови приказки и анек-лоти С., 1963, с. 378—379.
18	СБНУ, кн. VIII, 1892, с 191—192 Българско народно творчество, т. X с 376—377.
19	Българско народно творчество, т X, с. 379—381.
?0	Ст Г еоргиева-Стойкова Фолктор от За папните Розопи — СбНУ, кн XL, 1963, с 338
л СбНУ, кн XV, 1898, с. 97—98.
к Синайский патерик с 197—19°
Г 22
разкриващи този характер на взаимоотношенията межд) патеричните разкази и народного творчество, ше бъдат разгледани разказите „Слово ю кВднсцъ нже молитвою сотвори воддвигивтн са гори и воврецж се вл ГПлъ р вку“, „Немилостивият Петър“ (НБКМ, № 1036, л. 1066 —1086), „За каменаря Евлоггй", „Божието правосъдие"23, „Монахът Мелетий" в сравнение със съответству-ващите им приказки — „Колко е силна молитвата на праведника"24 25, „Богата Петре"26, „На лош човек добро да не правиш"26, „Дедо господ, ашке-тията и един сиромах*27, „Свети Петър, господ и сечокамик"28, „Ангело, кефил що се сторил за чоеко лош"2”, „Забогателият сиромах"30 31, „Калугери-нът и архангел Михаил"81, „Ангел божи и сиромаф терзия"32, „Сиромах ходи при господа"33, „Божието провидение"34 35, „Свети Илия кога гледал го-леми неправинье на земята“ЗЙ, „Зло за зло се връща"36.
Сюжетът на първата приказка е следният. Един паша желае хълмът, намиращ се близо до неговия палат, да бъде изравнен. Понеже чувал, че господ счуша молбите на българите, веднъж повикал три.а владици и им заповядал на свикат поповете и да се молят да се махне хълмът, в противен случай ще ги убие. Когато това се разчуло сред хората, една покваре-на жена отишла при златар, когото познавала като благочестив човек, уж да пазарува в магазина му. Но все се стремила да го съблазни. Като раз-брал що за жена е, златарят дори не я гледал. И когато я погледнал случайно, веднага избол окото си. Тогава жената се уверила, че е праведен, и отишла при един поп, комуто заръчала да каже на владиката да извикат при молитвите и златаря, защото иначе усилията им ще бъдат напразни. Наистина през трите дни, в конто се молили без него, молитвите не дали никакъв резултат. Едва когато златарят се помолил, хълмът се снишил. Като се сравни приказката със спомечатия вече разказ „Слово w к8диси.ъ, нже молитвою сотвори воздвнгнВтн са гое в и воврещн се еъ №лъ ржу', веднага проличава пряката връзка между двете произведения. И разказът, и приказката разработват темата за силата, която притежава молитвата на пра ведник, чрез представянето на едни и същи основни събития. Патеричният разказ също се гради върху поставеното неосъществимо изискване на управител-мохамеданин, и в него извънредно важни са отношенията на златар с покварена жена, и тук на владиката се съобщава за праведника и благодарение на молитвите на златаря бива изпълнено поръчението. Двете творби се различават главно в подробностите и до известна степей в ком-позицията. В разказа е определено точно мястото на действие. Управителят-мохамеданин поставя условие чрез молбите си християнитё да накарат пла-
23 Синайский патерик, с. 378—381.
24 СбНУ. кн. XII. 1895, с. 177.
25 Пак там, кн. X 1894, с 147.
26 Ил. Блъсков Перуника, 1883. с. 40—42.
27 СбНУ, кн VIII, 1892, с 173—174
» Пак там. кн. IX, 1893. с. 168—169.
39 Пак там. кн, XVI—XVII. 1900 II. Материали, с. 287
30 Българско народно творчество, т. X, с. 372—373.
31 СбНУ, кн V. 1891, с 153—154 Бъчгарско народно творчество г XI Народни пр» Дания и дегеиди. С., 1963, с. 351—354
32 СбНУ, кн. XV, 1898, с 93—95.
33 Пак там кн. XXVII, 1913. с. 323—324
34 К. А. Шапка рев. Цит. съ'-r., кн VIII. с 178—183
35 СбНУ, кн VI, 1891, с. 117—119.
36 Г. Поливанов. Особености на Шуменския говор — С6 БАН. кн XXXIV. клон истор-фнлол. и фитософско-обшествеи, 18. 1940 с. 450 — 451.
нината Адар да се хвърли в Нил. То е плод не на обикновена прищявка, а е грижливо обмислено, резултат е от ненавистта към православните и цели да ги унизи и подчини напълно. Щрихиран е образът на управителя с неговото насмешливо и презрително отношение към поробените. Отпра-вянето на планината към Нил се съпровожда със страшен шум и разруша-ване на сградите, което ужасява неверниците и ги кара да молят пощада. Накрая епископът спира планината. Повече място е отделено на случилото се между златаря и жената. Освен това златарят тук не остава пасивен, а откликва на предизвикателствата на красавицата. Този епизод е поставен в началото на разказа и е свързан много по-логично с втората сюжетна линия. В приказката жената отива при златаря специално за да се увери в неговата безгрешност и да съобщи това на владиката, а в разказа срещата се е състояла преди критичния за християните момент и съобщението на епископа за сериозността на положението само напомня на жената за пра-ведния златар и я подтиква да разкаже за срещата с него. Ясно е, че па-теричният разказ е по-богат по съдържание, а и формално е по-издържан.
В разказа „Немилостививият Петър" и в приказката „Немилостиви Петре" убедително се прокарва идеята за милосърдието. Сюжетът на разказа обаче е много по-пълен, наситен е с повече събития. Сюжетът на приказката значително е опростен. В нея са пропуснати или са променени по-несъществените моменти от повествованието на разказа и вниманието се съсредоточава върху основните случки. При това се запазва подходът към поставената тема, не се променя идейната насоченост на творбата. Имало един богат Петър, разказва приказката, който нищо не давал за бога, а само гуляел с богаташите. Просяците си припомнят, че никому той не е дал нищо. Един от тях се обзалага, че ще получи милостиня от Петър. Просяците обещават, че ако изпълни облога, ще му дадат всичко, което съберат през деня, но ако не успее, ще му вземат коня. В това време Петър дава угощение на приятелите си извън града. Просякът го среща, когато кара хляб и продукта. Ядосаният от просенето богаташ търси дърво да удари изпре-чилия се пред него и като не намира, удря го със самун хляб. Просякът взема хляба и отива да се похвали на другарите си. След известно време настъпва смъртният час на Петър. Идват дяволът и ангелът да мерят гре-ховете и добрините му. Дяволът туря на везните грехове, колкото една къща, а ангелът — самун хляб. Петър вижда това и моли да задържат душата му, а пък той вече ще знае как да живее по-нататък. Молбата му е изпълнена. Той раздана цялото си имущество и накрая сам се продава като роб. Веднъж заедно с пловдивските и самоковските чорбаджии (приказката е записана в Самоковско!) господарят на Петър отива на угощение в София заедно с роба си. Първенците, присъствуващи на гощавката, го познават и се чудят как богатият Петър е стигнал до това положение. Разбрал, че е разкрит, той иска от господаря си разрешение да излезе. Но немият и глух вратар не го пуска извън двора. Робът излекува вратаря, излиза от къщата и се възнася на небето. Гогава всички започват да жл-веят като него, но никой не успява да стане подобен нему.
От сравнението се вижда. че по-значителните промени в сюжета на приказката се дължат на стремежа да бъдат отстранени елементите, чужди на фолклорното повествование. Затова тук са пропуснати последните два съня на Петър изоставени са подробностите, конто отвличат вниманието на слушателя от главного действие — епизодите за срещата с моряка и продажбата на Петър, описанието на слугуването на Петър при Зоил. Въпре-ки различията очевидно е художественото родство между двете творби То се заключава в еднаквия подход към поставената тема, еднаквата идейна
насоченост, голямата близост в сюжетните схеми, дължаща се без съмнение на пряка връзка.
Несъмнена е също и пряката връзка между патеричния разказ „За ка-менаря Евлогий" и някои народни приказки. Както в разказа, така и в приказките в основата на сюжета лежи забогатяването на милостив сиромах по божия воля, след като за това се моли светец, настъпилата после про-мяна в поведението му и изгубването на богатството. Но разгънатсто повествование на разказа във вариантите на приказките е заменено с предел-но сгъстено изложение. Преди всичко в тези варианта отсъствува рамкиращият разказ за посещением на монаха и ученика му при обеднелия вече герой. Обширните пасажи за молбите към бога да бъде обогатен героят са сведени до кратки съобщения. Изоставени са двете видения на светеца, при конто той разговаря с Богородица и Христос. Измолилият обогатяването на сиромаха. ходи не два пъти. а веднъж да търси героя, за да провери как живее. Между патеричния разказ и приказките има и други съшествени различия. В нито една приказка не е запазено името Евлогий. Светецът не става поръчител за душата на сиромаха. Инициативата да се провери поведението на забогателия принадлежи не на монаха, а на бога. Добрите дела, заради конто светецът харесва бедняка, са ед ни в „За каменаря Евлогий", а други в приказките. В приказките новият богаташ не се премества в друго селите, както в разказа. Различии са конкретните постъпки след намирането на богатството. Народните разказвачи отминават всички сведения, конто свързват творбата с действителността във Византия. Те не се интересуват от поведението на Евлогий след обедняването.
Като цяло най-близко до патеричния разказ стой приказката „Дядо гос-1 под, ашкетията и един сиромах". Сюжетът й е следният. По времето, когато Христос и свети Петър били на земята, живее сиромахът Петре Пет-регале. На един кръстопът той кърти камъни, от което печели по двайсе-тина пари на ден. С тях купува хляб, за да вечеря с децата си. Веднъж един бедняк му се примолва да го прибере през ношта под своята стряха, което Петре прави охотно. Като изяждат заедно купения хляб, лягат да спят. Но старецът не е обикновен бедняк, а отшелник. Шом стопанинът заспива, той започва да се моли на бога да даде имане на този добър сиромах. Бог изпраща ангел да каже на монаха, че Петре „не е човьек за ногу имайне да има". Но отшелникът настоява и бог отстъпва — сиромахът става богат (намира под един камък много жълтици). Тогава Петре издига голяма къща, която обзавежда великолепно, наема слугини и дори поставя пазач на вратата След това ангелът изпраща монаха да види как живее сега каме-нарят. Отшелникът не намира Петре на кръстопътя, където работел по-ра-но. Отива у дома му, но тук го спира пазачът, а Петре заповядва да изгонят стареца. Монахът разбира грешката си и моли ангела да говори с Христос. Богът за втори път изпълнява желанието на стареца и ангела, Петре осиромашава и отново става каменар.
По-значително откъсване от литературния първообраз е засвидетелст-вувано в приказката „Ангело, кефил то се сторил за чоеко лош". Тук ангел намира каменаря, който за всеки камък взема по един грош; 25 пари оста-вя за себе си, а 15 дава на сиромасите. Ангелът съобщава за него на бога, но той му заявява, че това е много лош човек. За да убеди ангела, бог му заповядва да направи тъй, че каменарят да спечели много пари. Божият служител отива при каменоделеца и иска от него да му обработи точно определен камък. На другая ден занаятчията намира под камъка „азно царско". Взема част от парите, а останалите скрива. Издига си голямо жилище, изо-ставя сиромасите. Ангелът разбира, че е сгрешил, и признава на господа,
който му заповядва да отнеме богатството на каменаря. Тогава ангелът отнася човека при хайдуци, конто искат голям откуп, за да го освободят. Ка-менарят нише писмо до жена си да продаде цялото им имущество, без да се бои, защото той има още скрити пари. След като жената изпраща парите, мъжът е освободен. Отива да изкопае останалото имане, но не намира нищо и се връща към предишния си занаят.
Следваща степей в отдалечаването на народния разказвс.ч от патерич-ния разказ е представена в приказката лСвети Петър, господ и сечокамик*. „Имало сечокамик, Йовзн суримах, та главата му се гледала през капата" се казва в приказката. Свети Петър отива при бога да се моли каменарят да се замогне. Бог го убеждава, че беднякът ще се възгордее и ще започ-не да прави злини. Но Петър не отстъпва и господ посочва мястото, къде-то Иован трябва да копае, за да намери пари. Петър съобщава това на каменаря. Сдобил се с богатство, Иован изоставя работата си, построява си къща, става големец. След няколко години бог праща Петър да навести каменаря. В калугерски дрехи той влиза в къщата, обаче по нареждане на стопанина бива жестоко бутнат по стълбите. След това Петър заявява: „Какво знаеш, господе, правил И бог отнема богатството на Иован, кой-го пак започва да дяла камъни.
В четвъртата приказка — „На лош човек добро не прави“—е отделено особено място на поведението на каменаря след забогатяването. Съвсем накратко тук е разказано за разходката на Христос и свети Петър, при която видели сиромах, къртещ камъни за продан, та да се прехранва; за молбата на Петър към Исус да помогне на бедняка; за нежеланието на бога и настояванията на Петър; за намирането на пари на мястото, песочено от Христос. По-нататък започва обширен разказ за посешението на Христос и Петър при забогателия каменар. Една вечер по мръкнало те отиват в къщата му и молят неговата жена да ги пусне да преношуват, като я успокоя-ват, че са приятели на мъжа й. Жената ги предупреждава, че съпругът й е много опак човек, и ги настанява в една от най-лошите стаи. Прибира се мъжът. Пиян, той набива жена си, загдето е пуснала в къщи чужди хора, а после и Петър. На разсъмваие Петър пожелава да си смени мястото с Христос, за да не бъде бит отново, но сега стопанинът решава да даде урок и на другая неканен гост, така че пак Петър попада под ударите на домакина. След това двамата бързо избягват, за да не ги сполети нещо по-лошо.
Последната приказка („Забогателият сиромах") сюжетно почти не е евързана с патеричния разказ. Зависимостта й от литературната творба може да се установи само ако тя се анализира върху фона на разгледаните варианти. Ходейки по земята, Христос и свети Петър стигат до една река. Минава богат човек, но отказва да ги прекара. След него идва бедняк, чия-то кола теглят слаби крави. Той на драго сърце ги превежда през реката. Видял това, свети Петър обвинява бога, че не е справедлив. Въпреки уве-ренията на Христос, че ако има много, този човек ще бъде по-лош от бо-гатия, Петър се налага да го направят заможен. Героят вече живее добре, но забравя сиромасите, започва и да закъснява по кръчмите. В една дъж-довна вечер Христос и Петър отиват у дома му и молят неговата жена да ги пусне да пренощуват под сайванта. Предупреждавайки га, че мъжът й е много лош, тя га приютява. След време се връща пияният стопанин. Недоволен от постъпката на жена си, той набива свети Петър. После се връ-ша да набие и другая, но попада пак на Петър, тъй като междувременно по предложение на Христос двамата гости са разменили местата си
Фактът, че във вариавтите на приказките са представени различии степени на близост до патеричния разказ, прави малко вероятна възможността тези варианта да водят началото си направо от литературного произведение. Най-правдоподобно е да се допуске, че те произлизат (всички или някои от тях) от един или няколко незапазени варианта, пряко свързани с „За каменаря Евлогий". Свидетелство за това са и някои индивидуални белези на отделните варианта, който несъмнено са свързани с патеричния разказ — повторного търсене на богатство във втората приказка; боят, на който бива подложен застъпилият се за сиромаха в четвъртата и петата приказка; споменаването, че героят забравил сиромасите, в петата приказка. При това положение лесно са обясними големите промени в тъканта на сюжета при пълното запазване на съчетанието от най важните мотней, върху което се гради и патеричният разказ. Понятно става и как одновременно с възприе-мането на основната идея понякога народните разказвачи се опитват да прокарат по-различно пряко тълкуване на събитията. Във всички варианта идеята за неблагоприятного въздействие на богатството върху моралните качества на човека е ясно изразена чрез целия ход на действието. Но в „Ангело, кефил що се сторил за чоеко лош" накрая е отбелязано: „За тоа господ човека го обидува, му дава богатство, ама и той, що има, да по-гледуват сиромаси1*; в „На лош човек добро да не правиш" е подчертано: „на лош човек, ако му сториш добро, той по-лош става"; „Свети Петър, господ и сечокамик" завършва така: „Та господ знае, кому да даде и кому не."
Другите два разказа („Божието правосъдие" и „Монахът Мелетий") са били вече предмет на изследване като източници на народни приказки. С първия разказ подробно се занимава М. Драгоманов3^. Той обаче се основа-ва само на един приказен вариант („Калугеринът и архангел Михаил"), тъй като другите три са обнародвани по-късно. Новозаписаните варианта пот-върждават .мисълта на Драгоманов, че анализираната от него приказка не произлиза направо от патеричния разказ. В новите три варианта, конто, общо взето, са се отдалечили повече от литературного произведение, някои момента от повествованието показват по-голяма близост до патеричния разказ, отколкото „Калугеринът и архангел Михаил" (наличието на епизода с открадването на съд от скъпоценен метал в първата къща, който липсва в приказката, позната на Драгоманов. Това свидетелстьува за съществуването на преходни звена между „Божието правосъдие" и народните приказки, чиито текстове са останали незаписани. Новите варианта не оставят никакво съмнение, че в случая се касае за преминаване на литературна творба в народного творчество (Драгоманов прави този извод с известно колебание) — сюжетната схема на разказа е възпроизведена точно във всички приказки, непроменена остава и идейната същност на творбата.37 38
Но както и в разгледаните преди случаи на възприемане на литератур-ни сюжети във фолклора, тъканта на повествованието значително се изм е-ня при устного разпространение. Какво е конкретного съотношение между литературния източник и обнародваните след 1892 г. приказки? Най-рано записаният вариант („Божието провидение") е най-обширен, изпълнен е с
37 М. Драгоманов. Забележки вьрху славянските религиозни и етически легенди. СбНУ, кн. VII, 1892, с. 246—265, 290.
38 Драгоманов смята, че идеята на литературна га творба се заключена в съмнението на калугера в божието правосъдие, и отгук прави извод, че народният разказвач я променя. В същност идеята е да се покаже иеизмениата справедливост в действията на богл. Тя е съхране-на и в четирите приказки. Съыиенията на монаха са само един начин за въвеждане в същп-ната на повествованието. Това е второстепенен момент в изложението и съвсем естествено е, че претърпява изменения.
разнообразии подробности. За разлика от патеричния разказ и „Калугеринът и архангел Михаил" тук главен герой вече не е монах, а праведен сиро мах, който молел бога да го обогати. Той тръгва на път, воден не от съм-нение в справедливостта на божието поведение, нито от желание да види какво става по света, а за да спечели пари, тъй като господ не чува мол-бите му. Разказвачът се спира на изпращането на гурбетчията от роднини-те, проследява срешата му с другая гурбетчия, с когото решават да вървят заедно. Мотивирано е и по-нататъшното мълчание на сиромаха при видени-те неправди — слътникът му поставя условие, каквото и да види, да не говори нищо по повод на случилото се. Както в патеричния разказ, първата вечер те нощуват у любезен стопанин, техен познат, който гостоприемно ги нахранва. В приказката епизодът е доста разширен— говори се и за това, как били настанени да спят, как на сутринта им дали да закусят, снабдили га и с храна за път. Тук спътникът на главния герой също открадва скъпоценен съд, но това вече не е сребърно блюдо, а позлатена чаша, при това не го изхвърля, а го скрива в торбата си. След това в „Божието провидение" е вмъкнат един епизод, който липсва в литературното произведение. Поради това дните, през конто двамата пътници прекарват заедно, са вече не три, а четири. Втората вечер — съобщава разказвачът - те не намерили познат човек и отишли у един богаташ. Той обаче бил лош и скъпер-ник, карал се с домашните си. Но все пак подслонил неканените гости, дал им по парче хляб и малко гозба. На сутринта, без да га усети стопа-нинът, двамата другари напуснали дома му. Но открадналият чашата от добрия човек оставил скъпоценния предмет в къщата. Събитията от третий ден в приказката съответствуват на събитията от третия ден в разказа и на събитията от първия ден в „Калугеринът и архангел Михаил". При това тук приказката е по-близка до използувания от Драгоманов вариант, отколкото до патеричния разказ. В литературното произведение третата вечер спътниците попадат в изоставено село, нахранват се със суха-рите на монаха и остават да нощуват там. През нощта ангелът започва да разрушава постройката и отново да я гради. В приказката сиромахът и другарят му отсядат у бабичка-вдовица. Тя била много добра жена, но твърде бедна. Къщата й едва се крепяла, подпряна на три кола; имала възможност да ги нахрани само с хляб и сол. На сутринта жената отишла за вода, а пътниците си тръгнали, като при това вторият съборил къщата. В анализираната от Драгоманов приказка първата нощ калугерът и въоръ-женият човек преспиват в къщата на говедаря. Приема ги жена му. тъй като стопанинът е на работа. Вечерта говедарят ги нагостява и настанява да спят. На другая ден той излиза рано да изкара говедата. Тогава въоръ-женият човек заповядва на стопанката да изнесе покъщнината и да изведе децата навън и събаря едва крепящата се колиба въпреки молбите на жената да не прави това.
Според разглежданата приказка на четвъртата вечер пътниците са ио-канени от един добър стопанин, който ги приема много гостоприемно. На другая ден, когато си тръгват, присъединилият се към бедняка моли хазя-ина да пусне с тях сина си да ги изпрати. Като стигнали до средата на мост над голяма река, той блъсва детето в реката. Този епизод в „Божиего правосъдие" е отнесен към втория ден. От приказката се отличава по начина на убиване на момчето. Тук ангелът го удушва в присъствието на бащата, преди да напуснат къщата. В „Калугеринът и архангел Михаил" тази сцена, както в „Божието провидение", следва мотива с разрушаването на сградата. И тук детето е убито на моста, когато по молба на въоръже-ния другар на калугера изпраща гостите. После, както в литературната
творба и „Калугеринът и архангел Михаил", следват избухването на глав-ния герой, който не може да понася повече несправедливостите на спътни-ка си, и обясненията на другаря му. Конкретните разяснения в приказката са претърпели доста промени. Чашата е открадната, защото била пратена на добрия човек от душмани, конто я били покрили с отрова, а освен това била крадена и затова щял да почерни душата си; оставена е у дома на ло-шия човек, за да не види хаир; къщата иа бабичката бива съборена, за да намери тя в основите и закопания там казан с пари; детето е удавено, защото, като пораснело, щяло да стане лош човек и да умре на бесилото, като посрами добрия си баща и погуби собствената си душа. Според пате-ричния разказ ангелът хвърлил блюдото, защото било придобито с неправда и заради него човекът щял да погуби душата си; убил сина на втория стопанин, защото бил дяволско създание, та баща му да не попадне по-късно в грях заради него; разрушил зданието, за да не намери никой зази-даните в стените му жълтици, конто поставил там притежателят му — лош и несправедлив човек. Краят на „Божието провидение" също се отличава от завършека на литературната творба. За разлика от патеричния разказ и „Калугеринът и архангел Михаил" тук героят не само не бива укорен от ангела за поведението си, но получава от бога желаното богатство: ангелът му посочва дърво, чиито паднали листа трябва да събере; като напъл-нил торбата си, листата се превърнали в карагрошове.
Обнародваната през 1898 г. приказка „Ангел божи и сиромаф терзия" сюжетно е много близка до варианта от 1892 г. Главният герой, беден ши-вач, едва успява да изхрани семейството си, работейки денонощно. Недо-волна от него, жена му заявява: или трябва да носи в къщи всичко необходимо, или да отиде другаде да спечели пари. Терзията решава да отиде направо при бога, тъй като от занаята си никъде няма да има полза. По пътя среща момче, което също търси бога. То се съгласява да вървят заедно, но при условие, че шивачът няма да говори нищо за постъпките му; тогава ще го заведе близо до бога. Терзията склонява, за да отиде по-бързо при бога. Вечерта стигат до сиромашко село. Отсядат у единствения по-заможен стопанин, който им дава да пият с позлатена чаша. На сутрин-та момчето открадва чашата. Следващата нощ прекарват в по-скромна къ-ща, където ги приемат още по-гостоприемно. Тук момчето оставя чашата. Третата вечер нощуват у един сиромах. На другая ден семейството на стопанина отива на работа, а момчето подпалва сламената къща, която бързо изгаря. В път изминават и четвъртия ден. На мръкване са приети в дома на богат и добър човек. Като си тръгват, момъкът моли домакина да пусне с тях сина си, за да им покаже пътя. Но когато стигат до мост на голяма река, спътникът на терзията хвърля детето в реката. Тогава сирома-хът не успява да се въздьржи и започва да укорява момчето за сторените злини. Дори предлага да се върнат, тъй като само с добри дела може да се ходи при бога. Момчето заявява на бедняка, че бог го е пратил да му открие тайни неща — чашата е открадната, тъй като златото е взето от стопанина на втория дом, къщата е запалена, за да намерят в основата п пари, детето е удавено, тъй като щяло да }бие баща си. Терзията се инте-ресува дали бог не е казал нещо и за него. Тогава момчето му съобщава, че трябва да копае под прага на лратата си, където ще намери пари. Така терзията забогатява.
В последната приказка („Сиромах ходи при господа") се откриват еле-менти на близост както до „Калугеринът и архангел Михаил", така и до другите два варианта. С първия вариант я свързва съкращаването на дните, конто двамата пътници прекарали заедно, от три на два, и заколването на
9 Патеричните разкяеи
126
дегето, което ги изпраща вгория ден. В останалите основни момента на сюжета тя съвпада с другите две приказки — главен герой е сиромах, централки епизоди са епизодите с открадването на скъпоценния съд и убива-нето на дегето. Индивидуални белези на тази приказка се откриват един-ствено в подробностите: тук сиромахът тръгва да търси господа, за да пита защо го е направил така беден; по пътя си стига до съвсем празна колиба, в която седи старец; в къщата, където нощуват първия път, ги го-щават на златна софра със златни съдове; старецът заравя златните прибери в една дупка, която изкопава в стаята; синът на втория стопанин бива убит в гората; в отговор на недоволството, което проявява беднякът спря-мо постъпките на спътника си, старецът разкрива, че той е самият бог, и казва на главния герой защо е беден; след това обяснява действията си — скрил златните вещи, защото след време наследниците щели да се избият заради тях; момчето убил, защото щяло да стане разбойник.
Разказът „Монахът Мелетий” е посочен като извор на приказките „Свети Илия, кога гледал големи неправинье на земята” и „Зло за зло се връща“ твърде отдавна.39 Но все още не е изяснено напълно съотношение-то между литературното произведение и народните приказки. Изтъкнати са само голямата близост в съдържанието, моментите, конто правят приказките по-живи и изразителни от старобългарската литературна творба.
В същност за изключителна близост в съдържанието на „Монахът Мелетий” и двете приказки може да се говори само по отношение на основ-ните звена от повествованието и идейната насоченост. И в трите произведения сюжетната схема е напълно еднаква: златото на пътник остава на място, където той се отбина за вода; след него на същото място идва друг човек, който намира парите; после пристига трети; в това време първият открива липсата на златото, връща се и го иска от третия; не повярвал на уверенията му, че не е намерил нишо, убива невинния човек; накрая бива разяснен смисълът на събитията. Една и съща идея лежи в основата им — всеки получава заслуженото. Що се отнася до детайлите, както във всички анализирани дотук приказки, произлизащи от литературни източници, те се различават съществено. Веднага трябва да се изтъкне, че това е първият случай, когато народният разказвач привежда заетата творба в съот-ветствие с изискванията на фолклорното повествование не по пътя на съкращенията, а чрез добавяне на подробности в извънредно краткия текст на патеричния разказ и конкретизиране на някои твърде общи вести. Така например неопределеното „члвкь“, с което е означен първият пътник в „Монахът Мелетий”, в „Зло за зло се връща” е заменено с „един бабаитин”, а в другата приказка — с „еден коняник со оруже оружен”; вторият пътник, наречен в патеричния разказ просто „ду8гн“, а в първата приказка е турче.във втората — овчар; третият пътник, за когото в литературната творба отново е казано „др8гн“> според „Свети Илия, кога гледал големи неправинье на земята” е „сиромав чоек, окапан во алищата”, а според втория вариант — слепец. По отношение насищането на изложението с подробности особено
39 Вж. Р. Ангелова. Старобългарска литература и народно творчество. —Учил, пре-глед, XLI, 1942, кн. 3, с. 293. (Тук обаче не е отбелязано, че във фолклора е цреминала само първата му част.) Първата приказка е привлякла виимаиието още на М. Драгомаисв. Цит ст., с. 250 — 253, 276—278, 281—291. Разглеждайки я като образец иа разновидиост в мотива за божието правосъдие, той привежда богат сравнителен материал. За него обаче остава непознат нспосредственият източник на приказката. Но предположението му, че в източиата част на средиземноморски я басейн е съществувал вариант, от който са произлезли българският и ла-тинският, се потвърждава от нзеледването на Р. Ангелова (разказът „Монахът Мелетий” не-съмнено има гръцки произход).
интересен е моментът на срещата между първия и третия пътник. В патеричния разказ този момент е предаден по следния начин: „Н др8ги прнде н седс па месте томь снести хлекь. Кже забн злато юпоменсу сс и R7j3K|>ath се. Н «врите члена прлкл на месте седещд. Н 81'еть бн»ашс кго велико и немилостиво, прош[л]ше злато. IVhl не знлше глше: „Вь нс-тнноу не вс, Брдте." IVhl бивь и злила tero.“ В „Зло за зло се връща“ е раз-казано: „Подир турчето доходя един сляп. Тогава връща се онзи бабаитин за кемеро. „Сваря слепийо, като пиял удъ на чушмата, и му казал: „Дай кемеро!" Слепийо казал: „Бе човече, аз съм сляп, едва намерих чушмата, какъв кемер искаш от мене!" Бабаитино настоявал: „Кемеро! Кемер!" Па из-важда револвера и трак — убива слепийо? В другия вариант тази сцена е още по-ярка: „Не би час, втасал еден счромав чоек, окапан во алищата. Седнал до чешмата и си изваил от торбето сув лебец, та си го натопи от водата, за да му омекни. Одейки по пато, коняникот беше се сетил, оти мушамата беше му паднала до чешмата, и беше се вратил назад бодиня-ница со коньо що да можи да бодиня. И втасал кай чешмата, рипнал от кон долу и го грабнал сирамайог, що си ядеше сув леб, натопен со водичка. „ Мушамата, що я найде овде, бре чоече, оти сега ке те отепам" — му рекол наврекнато и навясено. „Аман, бре чоече божю, му рекол сиромаиот, не тоаряй ми се мене, оти яз еве сега я седнав овде, немат пет декини време, ни мушама сум видел, ни нищо.“ „Море тебе ти велям, бре пезевенг — му свикал налутено коняникот, — извай мушамата, оти ке загинеш на мърцина. Повторо сиромаиот му се колнел, дури месата си ядел, оти абер немал за мушама да нашол. Най-после, откога виде коняникот, оти нема да му кажит сиромаиот мушама, гърнал кубурот и го отепал на место."
Народните приказки се отличават от патеричния разказ и в други моменти. В тях наблюдател на случките не е монах, който живее в пещера близо до извора. В „Зло за зло се връща" това е човек, който бил пратен от Исус в трънак*близо до една чешма, за да получи тук отговор на въпроса си, бива ли наказан извършителят на зло дело. Според другия вариант свети Илия отива при бога, озадачен от големите непрзвди, конто вижда на земята. Прозрял миелите му, господ го изпраща да се скрие в клоните на яворово дърво, близо до чешма, и да гледа какво ще се случи, при това заповяд-вайки му вечерта да се върне, за да разкаже виденото. В приказките ке-сията на пътпика пада, когато се навежда да пие вода, а в патеричния разказ той забравя златото си (триста перпери), след като се е нахранил при извора. Различно е и обяснението на събитията в трите текста. Отшелникът получава следното разяснение в отговор на настояването си да разбере същността на случилото се: „нже к „злдтс злгоукнль тс к сь крнвнпомк ДОБНЛЬ, Л 1€Ж» ЗЛАТО ДОБНЛь, ТО Ю ДОБр Б8 П0СЛ0уЖНл J КЖС ЗЛНЛАНЬ БН, ТО т
ге другогд прдвл здклдль. „В зло за зло се връща" Христос заявява: „на бабаитино баща му беше намерил кемеро, а на турчето баща му беше го изгубил; пък на слепийо баща му беше убил на бабаитино баща му". Според втората приказка конникът, който загубил кесията, е спечелил парите нечестно — преди години откраднал триста овце от бащата на овчаря и ги продал; сиромахът бил много лош човек, изпратен от разбойници да погуби добър стопанин, баща на пет децз; конникът щял да се очисти от всички-ге си грехове, защото се разкаял за убийството на бедняка.
Несъмнено е, че в разгледаните пет случая близостта между патеричните разкази и народните приказки се дължи на заемане на литературни
сюжети във фолклора. Но дали народните разказвачи са използували непо-средствено патеричните сборници ? Към един възможен отговор на въпроса насочва сравнение™ на разказа „Немилостивият Петър” и приказката „Бо-гати Петре“ с проложната редакция на това патерично произведение.40 Осо-беностите на тази редакция дават основание тя да бъде определена като междинно звено в движението на „Немилостивият Петър“ към народного творчество. Общо взето, текстът й стой по-близо до литературната творба, но вече е прокарана тенденцията към съкращаване (както на отделни подробности, така и на цели епизоди), характерна за приказките. При това изоставените в Пролога епизоди (последните два съня на Петър, срещата с моряка) липсват и в „Богати Петре". Проложният текст на па-теричния разказ започва с краткого съобщение, че в Африка живял ми-тарят Петър, който бил твърде жесток към бедните и никога не давал милостиня. Но човеколюбивият бог, добавя редакторът, който се грижи за спасението на всички грешници, организира следните събития. Веднъж седящите на улицата просяци започват да обсипват с похвали милостивите и да укоряват немилостивите хора. Разговорът стига и до митаря. Един от просяците се обзалага, че оше същия ден ще изпроси милостиня от Петър. След това отива пред дома на митаря. Появява се Петър, който носи хлябове за обяд на княза. Просякът започва да иска милостиня. Петър не намира камък, с който да удари човека, и хвърля един хляб. След два дни героят се разболява тежко. Ангелите започват да теглят делата му и освен хляба не намират какво да противопоставят на лошите постъпки. Тогава те го връщат към живота, за да извърщи и други добри дела, та да не отиде в ада. Петър става милостив, раздава цялото си имущество на бедните и освобождава робите си. При това заповядва на един от тях да го продаде в Ерусалим. Робът го дава на Зоил, а получените пари раздава на бедните. Митарят започва да работи в кухнята и на лозето. След време у Зоил идват гости от Африка. По време на обяда те познават Петър, който прислужва. Разбрал това, Петър излиза от дома на Зоил, ^то изле-кува слепня и глух вратар. Присъствуващите излизат да търсят митаря, но не го намират.
Останалите разкази (с изключение на „Монахът Мелетий”) също са включени в Пролога. Но в тези случаи проложните текстове повтарят с не-съществени изменения преписите от патеричните сборници. Въпреки това обаче може да се предполага, че и с тези патерични разкази народните разказвачи са се запознали чрез Пролога. Косвено свидетелство е популяр* ността му сред дамаскинарите, конто черпят патерични разкази изклю-чително от него.
Проникването на патерични разкази в българския фолклор показва, че за народния разказвач те са били интереспи художествени произведения. Фактът, че в народните приказки се запазват най-важните черти от съдържанието и формата им, свидетелствува за близостта на тези разкази до худо-жествената структура на фолклорните творби. Възприемането на идейния смисъл на патеричните разкази без изменение е доказателство за допирните точки в мирогледа на писателите и народните разказвачи. В крайна сметка всички тези обстоятелства подкрепят твърдението, че патеричните разкази са били достъпни за обикновените хора и близки до техния светоглед.41
40 Пролог за септември—ноември. М., XVIII в., 22. IX.
41 Тук трябва да се изтъкне. че тъй като много патерични творби са възникнали най-веро-ятно въз основа на устни разкази, обяснимо е присъствието на редица архаичии фолклории теми и мотиви в тях, забелязано от някои изследователи (вж. например A. J. Fes tugi fere. Lieux communs littferaires et thfemes de folklore dans 1’Hagiographie primitive.—Wiener Studien, LXXII1, 1960, p. 142—152; R. T. Meyer. Proverbs and Puns...; M. Kaiser. Literarische Traditionen...; и др.). Несъмнено първоначалното влияние на фолклора върху патеричната литература е фактор, който е улеснявал по-късното обратно влияние.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От анализа на идейно-тематичните особености, образите и композицияга на патеричните разкази се вижда, че в случая са налице основания да се говори за една напълно обособена литературна форма. Ако трябва най-общо да се определи мястото на тази форма в жанровата система на старата българска литература, несъмнено ще я отнесем към белетристиката1. Но патеричните разкази се отличават от другите старобългарски белетристични произведения с някои специфични особености. На първо място трябва да се подчертае, че вниманиего тук не е насочено, както при почти всички оста нали белетристични творби, към изключителни събития и герои. Обект на изображение в патеричните разкази е ежедневието на обикновените хора. От тази особеност произтичат интересът към социалните въпроси и подби-рането на герои от различии социалнп слоеве — явления, твърде рядко срещани не само в другите белетристични творби, но и изобщо в старата българска литература. Спецификата на патеричните разкази се проявява и в тяхната художествена форма. Композицията на тези творби се отличава с особености, конто не са характерни за другите белетристични произведения — съсредоточаване на сюжета в едно значително събитие, силно изразена конфликтност, драматическа конструкция, грижливо могивиране на всяко действие.
Своеббразието на патеричните разкази като художествено творчество е правило впечатление на средновековния българин. Най-вероятно те са бу-дели интерес преди всичко със своя необикновено широк тематичен обхват и с многообразието от сюжети, в конто с удивление читателят е откривал и изображение на редица пороци, по принцип избягвани от средновековния писател като предмет на повествование. Тези особености на тематиката не са хармонирали напълно с целите на средновековната литература, макар че идейното осветление изхожда винаги от принципите на християнския морал. Въпреки че са представени с цел да поучат, случайте на нравствено падение, обикновено свързани с представителите на духовенството, длъжни да спазват най-строго кормите на християнската нравственост, все пак са насочвали вниманието на читателя в една не особено желана от църквата насока. Още повече, че когато се докосват до отрицателните явления, ав-торите на патеричните разкази показват изключително разнообразии жиз-нени ситуации, което съвсем не е характерно за изображението на положи-телните страни на действителността. Така че няма причини да виждаме в широкого разпространение на патеричните творби особена заинтересованост
1 По отношение на старата българска литература герминът «белетристика* се употре-бява в две значения В по-широк смисъл с него се определят творбите, отличавашн се с художествено оформен нялостен сюжет-жития, апокрифни разкази, повести и разкази. В по-тесен смисъл той означава само повестите и разказите. Ако се възприеме първото, по-широко значение на термина белетристика, принадлежността на патеричните разкази към тази литературна форма е очевидна. Но дори когато под белетристика разбираме само светската повествователна литература, eft. своята пъстра тематика, чийто характер обикновено излиза извън тясно рели гиозните въпроси, патеричните разкази несъмнеиосе намират непосредствено до нейннте граници.
на църквата, а освен гова е ясно, че средновековният читател е схващал някои различия (тематичните) на този литературен жанр в сравнение с другите познати нему литературни съчинения. И именно тези различия са при-вличали неговото внимание. Защото в никой друг жанр не е отразен така разностранно и изразително с достъпните на средновековната литература средства животът на обикновения човек от тази епоха. Единствено в повестите и разказите се засягат по-непосредствено преките човешки отношения, но техните герои принадлежат изключително към висшите кръгове на обществото. При това интересно е да се отбележи, че повестите и разказите са извънредно слабо разпространени в старата българска литература. Така че с основание може да се твърди: тяхната функция са изпълнявали патеричните разкази (не случайно през XV, XVI и XVII в. те биват помествани в сборници, конто съдържат повести и разкази). Навлизайки по-открито в делничните отношения между хората, патеричните разкази са задоволявали несъмнено съществуващата и у средновековния българин потребност да види изобразен живота и извън тясно религиозните въпроси, конто, разбира се, не са запьлвали човешкото битие и през средните векове. Богатството на теми и сюжети, конто тези творби предлагат, ги е правило интересни за различии слоеве от населението. Ето защо без колебание можем да обясним широкого разпространение на патеричните разкази у нас с особеностите на този литературен жанр като художествено творчество.
С разрешаването на въпроса за мястото на патеричните разкази в жан-ровата система на старата българска литература и определянето на причините за широкого им разпространение у нас през средновековието не се из-черпват проблемите, с конто този жанр може да привлече вниманието на литературная историк. Богатият материал, който предоставят патеричните разкази, дава възможност за наблюдения и върху интересните въпроси за авторского присъствие в повествованието, художествената измислица,зависи-мостта на стила от жанровите белези на творбите, влиянието на съдържанието върху формата на средновековните художествени произведения, отно-шението им към средновековната „смехотворческа* култура, връзките между отделните жанрове, перспективите за по-нататъшно развитие на жанра.
Когато се разглежда проблемата за присъствието на автора в повествованието, веднага прави впечатление, че в патеричните разкази отсъствува пряката авторска намеса в изложението, непосредственото тълкуване на събитията, така характерно за всички творби на старата българска литература (с изключение на повестите и разказите). Тук авторската позиция се отпечатва обикновено само в преките характеристики и в кратките поучения, помествани твърде често в края на творбите. Средновековният автор не може да се сдържи да не поучи читателя и да не му внуши своето разби-ране за представените събития. В заключение той накратко излага стано-вището си и обяснява показаните преди случки. Един от преписите на „За разбойниците, конто искали да нападнат женски манастир* завършва с раз-яснението: „Подовкить же н о семь, (мсожс н кь есъ^ь, прслкЕнтн вогк, зкнк же многкщн нкмь, не хотещнмь богдтн се «го, тън нъкымн суд-бкмн, нмн же еъсть скмъ, улквл1к«ть ндсь къ спксенню“ (НБКМ, №303, л. •536). В същност това пояснение съвсем не съответствува на посочените при изобразяването на случките психологически причини за разкаянието на разбойниците и техния главатар, но илюстрира много точно зрителния ъгъл, от който авторът гледа събитието. Така че когато се говори за ненамесата на автора, трябва да се разбира, че сюжетът се разкрива през погледа на един безпристрастен наблюдател. който излага виденото, без д^вземавмо-
мента отношение към него. По този начин се повишава ролята на сюжета в творбите и той добива до голяма степей самостоятелно значение.
Независимостта на сюжета определя свободного използуване на худо-жествената измислица, която, както е известно, в старобългарската литература се отхвърля категорично като естетически принцип. Поради това по-летът на въображението в патеричните разкази се проявява не в неудър-жимата фантастика, както в апокрифните разкази, а тъкмо в разработката на сюжетите.
В подкрепа на тази мисъл могат да се посочат случайте, когато в един ръкописен сборник са поместени две произведения с еднаква сюжетна схема. Така например Сводният патерик съдържа два патерични разказа за еврейче, което не изгорало в запалената пещ, понеже приело християнството (спо-менатия вече на л. 1256—128а и на л. 1786—1806 от Зографския препис). Схемата на сюжета е напълно еднаква — еврейче, пасящо добитъка заедно с християнчетата, се отказва от своята вяра; когато родит едите му разбират това, пращат го да бъде изгорено в пещта на банята; дошлият да се къпе високопоставен гражданин намира банята студена и открива, че причината е хвърленото в пещта дете, приело християнската вяра; накрая злодеявието е разкрито. Но в художествената тъкан, която изпълва с живот о5щата схема, се откриват значителни различия. Те са особено интересни, понеже не се отнасят само до конкретните факти, а засягат и някои по-съществени страни в повествованието — например мотивировката на действията. От фактическите различия по-важни са: различного място на действие, липсата на уводния епизод за обичая при паша във втория разказ, което довежда по-нататък и до отсъствието на епизода, повествуващ за падането на гръм и за нощуването на пастирчетата в планината; различават се обстоятел-ствата, при конто еврейчето бива покръстено — в единия случай, когато децата извършват служба, а в другия — след обяда, когато играят; в пър-вия разказ детето само заявява на баща си, че е приело християнството, а във втория — родителите се досещат по благоуханието, което се разнася от него; на баня идва князът в първия случай, а във втория — епископът; три пъти и съответно един път бива горено детето и т. н. Нееднакво са обосновани едни и същи постъпки. Например причина за приемането на християнството в единия разказ е желанието на еврейчето да участвува в служ-бата, а в другия — упреците на децата; според първия разказ бащата намис-лил да бъде изгорен синът му в пещта на банята, защото си спомня, че човекът, който работи там, е негов длъжник, но също така приемливо е обяснението на втория разказ — че родителите се страхуват сами да убият детето, за да не бъдат наказани от християните, и срещу голям подкуп убеж-дават евреина, който пали банята, да го изгори.
Въпреки посочените различия съвпадащите основни звена във веригата на повествованието се забелязват още от пръв поглед. Едва ли може да се допусне, че голямата близост не е направила впечатление на старобългар ския книжовник. Като се има пред вид, че и идейната насоченост на произведенията е обща, как да се обясни интересът едновременно и към двете творби ? Най-вероятното обяснение е, че вниманието на книжовника е било насочено към детайлите на сюжета. А това вече означава, че художестве нага измислица е осъзната като похват при изображението.
За осъзнато въвеждане на художествената измислица в патеричните разкази свидетелствува и честото пренебрегване на всякакви конкретни све дения за личността на героите, мястото и времето на действие- „ Гльхоу w НЪКЫМЬ GjlKT'K. П^НШЬШНМЬ КЬ СКНТЬ“, „БрсгУН СЛО'-’ЧН СС скрьвь ВЬ HT5CTS
НХЬ“, „Б|>ьте веп^осн", „г^нде ннвгдь кн«зе пикон", „бешс н-екто сревропро-дквьце“, „п^нде нног.ух отрче нсцълнтн ct w б-еск“, „в^тоу нькокмоу П|)|НДе Брль“, „БЪШС Н-БКТО СТК(>ЦЕ и слоужьше нмоу кдннх двид“, „ННоГХ НЕКТО КОТЕЛЬНИКь“, „ННОГДХ НЫСЫ ЖОНК НЪКМХ", „ПОЕЪДК НЕКТО W Б (АТ Е HEKOKME ЛЬАШПМЕ ЕЕ Гр-Е“, „БЕШС Н-БКТО ВОННЕ", ,,11|)Н)(0ЖЫиб НЕКТО епкпь НК ЕСККО ЛЕТО ЕЕ СКЕ1ТЕ", „Б|)КТЕ НДС ПОЧЕСТИ ВОДОу W jJ'fcKbl И VVEjEETE TKU0 жсноу nepyiyoy рнзы“, „Ерл1 некыи иослкнъ бы ‘ нк слоужвж w оцк свогего н П|НШ0Д НК МЕСТО НЕКОЕ, НМАЩЕЕ В0ДЖ“1 „ДЕ11.К Н-ЕККкК ЖНЕ-Е1Н0 ЕЕ ГрД"Е H'EKEIME, НМЪЮЩН СОуСЕДК ЕОННК“. „ ПОВ'ЕДКШС Н’ЁКТО W H EKEIM ННОЦ. Е" И Т. Н.— подобии пояснения се срещат в стогици патерични разкази. Когато спомена-тото явление засяга епизодични дейсгвуващи лица и се отнася до произведенията на т. нар. „висок стил1*, обикновено се тълкува като средство за абстрахиране, за откъсване на лицата и явленията от обкръжаващата ги битова обстановка, от конкретнага исторически среда.3 Но патеричните разкази съвсем не принадлежат към „високата** църковна литература, а са истин ска нейна противоположное г, Освен това липсата на конкретност тук се простира върху всички герои. Ясно е, че в този случай изоставянето на кон-кретните сведения не е само средство за абстрахиране. Повсеместного на-влизане на тази особеност в цялостната структура на творбите е евързано с отношението на книжовника към художествената измислица. То показва, че той не държи особено да подчертае достоверността на събитията.
Нещо повече, могат да се намерят конкретни, преки и недвусмислени изявления на книжовници, конто категорично отричат възможността изобра зеното да се е случило в действителност. Така например монах Варлаам, пре-писал през 1554 г. Пролог №1014 НБКМ, помествайки патеричния разказ „За жената, която била убита от свекъра си“, без колебание отбелязва в полето срещу този разказ: „зде скъгкк мнюго". Тук оставяме настрана въпроса, какво е смятал за лъжа Варлаам. Важного е, че той не вярва в раз-казаното и въпреки това преписва разказа. А това означава, че не само е съзнавал художествената измислица, но и е признавал правоте й на същест-вуване. Тъй че когато говорим за отхвърлянето на художествената измислица като естетически принцип, трябва да виждаме явлението в неговата сложност. Теоретического отричане на измислицата, водещо до постоянния стремеж да се внуши на читателя истинността на представеното в литера-турната гворба чрез различии способи, се е съчетавало с широкого й из-ползуване на практика,3 провеждано мълчаливо, но напълно съзнателно.
Интересен белег на патеричните разкази е яснияг стил, неусложнен от символика и обилие на тропи. Благодарение на него се постига простота и естественост при изложение™, непознати за витиеватия, тежък стил в житийниге творби и отчасти в апокрифните разкази, но присъщи на повестите и разказите. Тази стилна особеност на патеричните разкази несъмнено е евързана със съсредоточаването на усилията върху релефното очертаване последоватетността на действията. За да не се загубят техните очертания в общото повествование, нужен е лаконичен израз, ясен строеж както на отделните фрази, така и на целия разказ. Езиковите и стилните особености
- D*- Л- С Лихачев. Поэтика древнерусской литературы, с. 111.
4 Миозина изеледователи отбелязват използуването на измислицата (особено в анокри Фите) но гвт-рдят, че и в този случай всичко и’зобразеио е възприемано като лействитетно случило се
на патеричните разкази представляват голям интерес за изследователите на старобългарския език, използуващи до днес материали единствено от запа-зените старобългарски паметници, конто за съжаление са предимно бого-служебни ръкописи. След предварителното отделяне на по-късните наслоения историците на българския език ше имат пред себе си извънредно ценно свидетелство за спецификата на говоримия старобългарски език, който навлиза широко в патеричните разкази поради жанровите особености на тези художествени творби.
Патеричните разкази са интересни и с видимою въздействие, което оказва съдържанието върху формата на някои творби. Това въздействие може да се проследи в отстъплението от някои общи особености на жанра, което се наблюдава в произведения, отразяващи религиозната страна от живота на монасите. В случая характерът на тематиката се отразява и върху образите на героите, и върху композицията. В редица разкази от тази тематична трупа не само не може да се говори за каквото и да е богатство на образите, но понякога не се открива дори само набелязан образ на героя; косвената характеристика е сравнително слабо застъпена; психологията на героя не интересува автора. В областта на композицията се забелязват намаляване на вниманието към действието, забавяне на неговия ход поради това, че на места биват вмъквани описания и монолози.
Специално внимание заслужава въпросът за присъствието на средно-вековния смях в патеричните разкази. Особена актуалност този въпрос при-добива след забележителния анализ на старпруския смях, направен напос-ледък от Д, С. Лихачев и А. М. Панченко4 5, и интересною тълкуване на „снижаващите" тенденции в средновековната латинска литерат}ра (VI— XIII в) от А. Я. Гуревич6. Несъмнено при патеричните разкази трудно бихме могли да говорим за присъсгвието на един обърнат наопаки, недействителен, нелогичен, подчертано измислен свят, който противостоя на най добрите прояви на някаква идеална реалност; едва ли е правомерно да виждаме в тях и определена „смехотворческа" тенденция, съществуваща като неделим елемент на „сериозното". И все пак очевидно е, че в патеричните разкази съществуват моменти, конто ги свързват със света на средновековния смях. Тук е достатъчно да изтькнем например използува-нето в тези разкази като средство за изобличение на преобърнатите наопаки дрехи, конто в староруската литература са едно от олицетворенията на „антисвета", благодарение на който съществува староруският смях. Ето един извънредно интересен в това отношение разказ: „Глхуж нами тогожс мъста wuh w хеев tVjj’BHKTH: JXico еь едннж vv нсдъден въннде стл.рец.ь вь цуквь, нзе|)Хтнеь свои кожвхь н ндеьнь нааожнеь kocmia его. Стожщ8 же смоу ев ани.ъ, прнндошж нъцн ентажцк н еь юбыт-бан м-кстсу. Н fCKOUK стхрцекн: „КхАогере, почто тако вьннде вь ц.аквь, кожвуь свои нзе|>а-ТНЕК II (>АСПрЖ TEOpillIH ЕЬ НА Пр НН'ЁМН?" СтАрЬ ЖС CVE KIPAEL: „В|1 (1АЗВ|>атнан «тс Сннанскжа н ннкто что вамь рель есть, миг. же зхнежс
4 Д. С. Л и х я ч е в. А. М. Панченко .Смеховой мир древней Руси Л. 1976, Д. С. Лихачев Староруският емях —В: Готеччят свят на руската литература. С, 1976. с. 126-145
5 А Ч Гуревич. К истории гротеска .Верх” и .низ в средневековой .латинской
литературе — Изв АН СССР Серик тит. и языка, 34. 1975, с. 317—327 ; К истории гротеска О природе комического в .Старшей Эдие’. —Ияв АН СССР- С₽рия тит и языка. 35. 1476, с. 331- 332. 311—342.
ндв^тнвш8 мн Ko»o\j" мон, гнъвлете. Ндъта вы н неп^кенте кже рхзврл.-тнсте, н кдь нспрквлА, еже нзв(>хтн^ъ“ (Хилендарски манастир, № 227, 666—67а). Разбира се, изследванего на степента, границите и формите, в конто средновековният смях присъствува в патеричните разкази, е задача на бъдещите проучвания.
Твърде важна е проблемата за връзките на патеричните разкази с други средновековни жанрове. Естествено на първо място трябва да бъдат разкрити отношенията между патеричните разкази и патеричните поучения — двата жанра, здраво скрепени от средновековните книжовници в устойчи-вия състав на патеричните сборници. Несъмнено тях ги обединява на първо място темата за монашеския живот. Но докато в патеричните разкази инте-ресът е насочен към по-широк кръг явления, поученията са затворени единствено в сферата на необходимите за монасите наставления. Затова тук почти не се срещат поучения, конто биха могли да бъдат отнесени и към живота на светските лица. Различията в художествената форма на двата типа патерични съчинения са очевидни. Докато едните предсгавляват разгърнато изображение на разнообразии случки, другите поучават чрез преки напътствия, във формата на афоризми, въпроси и отговори или тълкувания на някаквапостъпка.Нэ решим ли да отделим патеричните разкази от патеричните поучения, извън типичните представители на двата жанра остават творби, конто не могат да се отнесат категорично към нито една от двете групи. Това обикновено са патерични поучения, в конто тълкуваната постъпка е изложена по-обширно и така се оформя подобие на сюжетно развитие, или патерични разкази с извънредно лаконичен сюжет. Тези творби са особен, преходен стадий между патеричните разкази и патеричните поучения, мост между двата жанра. Появата на подобии произведения е лесно обяснима — едни и същи книжовници са писали едновременно и патерични разкази, и патерични поучения, при което понякога са смесвали белези на двата жанра. Преходните творби като продукт на взаимно проникване на патеричните разкази и патеричните поучения безспорно са интересни от гледна точка на теорията на жанровете в старата българска литература.
Заслужава внимание също въпросът за връзките на патеричните разкази с житията. Вече бе споменато, че в някои жития се срещат заемки от патерични разкази. От друга страна, има жития от периода, когато са създадени патеричните разкази, епизоди от който са включени като самостоягелни произведения в патериците. В патеричните сборници тексто-вете им са променени до известна степей с оглед на превръщането им в отделни творби. Гака оформени, тези текстове са напълно еднакви по съдържание и форма с патеричните разкази. Неслучайно, извличайки от патериците отделни разкази за сборниците сьс смесено съдържание, кни-жовниците третират тези произведения наред с всички останали патерични разкази. Ярък пример^ е Житието на Йоан Милостиви, дело на автора на Синайския патерик Йоан Мосх. Няколко епизода от това житие(„Немп'о-стивият Петър“, „Епикоп Троил", „За монаха-евнух, който вървял с еврейско момиче", „Виталий и блудниците" и др.) са съставна част на Сводния патерик, а „Немилостивият Петър" се нарежда между най-популярните патерични разкази. На трето място, патеричните разкази и някои жития на монаси притежават редица общи мотиви. Така например в Житието на Сава се откриват два откъса, в който са разработени мотиви, срещащи се в патерични разкази. Както героят от „За монаха, подслонил се в пещера" влиза в жилището на лъв въпреки нежеланието на стопанина и заявява, че и за двамата има място, но ако лъвът е недоволен, трябва да си излезе,
което и става в последна сметка, Така Сава се настанява в пещерата на л ьв, животното се опитва да го изгони, но не успява, при това отшелникът е на мнение — „пецк(>к шн^окк зъло, могоущн овк ны въмъстнтн", обаче лъвът си отива.0 Вторият откъс свързва Житието на Сава с патеричния разказ „Герасим и лъвът".7 Веднъж Сава среща куцащ льв, който показва на монаха крака си, молейки за изцеление. Сава сяда, взема крака му и изважда забилия се трън. Оттогава в месопостни дни лъвът ходи след стареца и му помага. Когато праща ученика си Флавиан по работа, Сава заповядва на лъва да пасе неговото магаре. Лъвът послушно върши рабо-тата си, вечер напоява магарето и го завежда при монаха, докато един ден Флавиан съгрешава и лъвът изяжда магарето.
На какво се дължат посочените явления ? Възникващи обикновено като произведения, конто фиксират отделни случки от живота на прочути монаси, патеричните разкази са били широко разпространени. По същото време започват да се създават и първите жития на монаси. При написването им авторите са събирали различии сведения за героите. Навярно са били използувани и патеричните разкази, понякога включвани изцяло, макар и редактирани, в житието. При това се е получавала известна фрагментарност на житието, липса на здрава връзка между епизодите, в конто често обект на изображение са събития, засягащи само косвено живота на монаха-светец. Естествено в подобии жития лесно са могли да бъдат вмъкнати патерични разкази и след оформянето им, а отделни, относително самостоятелни епи-зоди от тях са могли да бъдат отделени като независими произведения; обясними са и общите мотиви. Но тук свършват сходствата между двата жанра. Защото за житийния жанр това е само една стъпка от развитието му, при което той преминава през различии промени, докато се стигне до неговата напълно .определена, завършена форма, а патеричните разкази вече са представени в своя окончателен вид. Така че като съпоставяме житийния жанр в типичния му облик с патеричните разкази, оказваме се пред две литературни форми, различии по своята същност.
Голям интерес представлява въпросът, какви произведения, аналогични на патеричните разкази, могат да се открият в другите европейски лите-ратури от епохата на средновековието. Вече бе отбелязано, че самите патерични разкази са преведени на латински език. Но в латиноезичната литература те не остават единствени по рода си. Тук се създава един особен литературен жанр, близък до патеричните разкази — г. нар. exemplum? Тези творби представляват обикновено кратки разкази, в конто са показани най-разнообразни събития с полуисторически, полулегендарен характер. Тези разкази са предназначени да илюстрират проповедите на свещениците, но често са били събирани в отделни сборници. Един от ранните сборници, в конто са поместени такива произведения, е „Disciplina Clericalis" от Петрус
’И. Помяловский. Житие св. Савы Освященного, составленного св. Ьчритом Скифопольским в древне-русском переводе. СПб.. 1890. с. 157—159.
7 Пак там, с. 255—261.
в J, Т. W е 11 е г. L’exemplum dans la literature religieuse et didactique du moyen age Toulouse, 1927; F. Tuba ch. Index Exemplorum. A handbook of medieval religious tales (FF Communications, № 204). Helsinki, 1969; R. Schenda Stend und Aufgaben der Exem-plaferschung. — Fabula, 10, 1969, p. 69—85. Подробна библиография върху тях вж. у J. Н. Fischer. The Medieval literature of Western Europe. Nev York, 1966, p. 24—25, 26. Любо-питно e, че у нас в началото на XX в. видният църковен дееп ьрхим. Неофит (видински нит рополит) пище голям брой такива произведения (Поучения в разкази. Ч. Т—II. Видин, 1904. 905 (2 изд. С., 1908); Старата година Поучение в разказ. Стара Затора, 1906 : Витка плата. Поучителен разказ, Русе, 1906)-
Алфонси (покръстен испански евреин, роден през 1050 г.).° Разцветът на жанра се отнася към XIII—XIV в.* 10 От този период са останали интересни сборници на френски, немски и италиански проповедници: Ален дьо Лил (?—1202)—„Summa de arte praedicatoria* и „De contemplu mundi", Жак дьо Витри (? — 1240)— „Sermones vulgares", Етиен дьо Бурбон (?— 1261) — „Tractatus de diversis materiis praedicabilibus", Цезариус фон Хайстербах (1170—1240)—„Dialogus miraculorum", Якопо Пасаванти (1300—1367) — „Specchio di vera penitenza", и др. Подобии сборници съществуват и в английската литература г11 „Specolum Laicortmi" (около 1279—1292) и „Вге-viloquim de virtutibus“ от английский законник Жан дьо Гал (XIV в.), „Lee contes moralizes" (около 1320 г.) от Никола Бозон и анонимните ръкописи от XIV в. под заглавие „De gestis", „Declamationes Senecae reductae et mo-ralitates" от Никола Триве (1258—1328), послужил като извор за трудовете на Робер Холко (?— 1349) — „Moralitates" (1342), „Liber sapientiae" (след 1325 г.) и ,,Convertimini“ (1323—1324). От тези сборници е черпил неизвест-ният съетавител на широко разпространения в Западна Европа сборник „Gesta Romanorum", създаден в Англия .между 1335 и 1342 г.12 От края на ХШ— началото на XIV в датира анонимният италиански сборник разкази „Novel-lino".13 Между 1328 и 1335 г. най-значителният испански писател от първата половина на XIV в. Хуан Мануел (1282—1348) пише своя сборник разкази „Conde Lucanor".14 Развитието на тези произведения очертава пътя, по който през тази епоха се стига до създаването на „Декамерон". Известно е, че в сборника на Бокачо, написан през 1350—1353 г., не са разработени само оригинални сюжети. Но черпейки от предходната традиция, талантли-вият писател съумява да долови слабо изразени тенденции в съдържанието и формата на използуваните произведения, да ги извлече, обобщи и развие. Като обработва формата на творбите и преодолява философските и етичес-ките концепции на средновековието (според сполучливия израз на Ф. де Санктис), Бокачо става създател на нов, възрожденски жанр. Но очевидно е, че този жанр е евързан с предходната традиция.15 Освен това трябва да се изтъкне, че и след появата на Бокачо се разпространяват някои от посочените сборници, писателите продължават да творят в духа на „екзам-плите". Но наред с тези творби се разпространяват и новелите на Бокачо, произведенията на неговите последователи. От XV до XVII в. сборникът „Gesta Romanorum" се преписва и се печата интензивно в Европа. Той е преведен на английски, френски, немски, чешки, полски език. През 1540 г. е преведен на полски език под заглавие „Historje rzymskie". От полски оригинал между 1663 и 1681 г. е направен руски превод — „Римские деяния".
А. А. Смирнов. Средневековая литература Испании. Л., 1969, с. 117 118; О. А. Державина. Фацеции. Переводная новелла в русской литературе XVII века. М., 1962, с. 12.
10 За появилите се по това време творби вж. Т. Krusz ewska-Michalowska. Rozne hystoryje Sttidium z dziejow novelistyki staropolskjej. Wroclaw—Warszawa Krakow, 1965, p. 114—123.
11 J. H. Mosher. The Exemplum in the Early Religions and Didactic Literatur of England. New York, 1911 (2 ed. 1966). Библиография върху тях вж. у F.. W. Bateson. The Cambridge Bibliography of englisch Literature. Vol 1. 600—1660. Cambridge, 1940, p. 301,306.
18 Вж. M. Грабар ь-П а с с e к. Античные сюжеты и формы в западноевропейской литературе М., 1966. с. 230 231.
is Вж. Фр. де Санктис. История и1альянской литературы. Т. 1 М., 1963, с 91—92.
14 А А Смирнов Цит. съч. с. 127—132; X у а н М а н у ел ь. Граф Луканор. М.—Л. 1961 , D. Devoto. Introduction al estudio de Don Juan Manuel у en particular de .El conde Lucanor* Una bibhografia. Madrid. 1972.
15 Вж. например C. Moore. The Favola of the ..Papere" in Boccaccio — A Study of Two Sources and Analysis. — Rackham Zit. Studies, 1972, № 3, p 9—22; G. Almansi. Alcune osservazioni sulla novella vedova, — Stud Boccaccio, 8, 1974, p. 137—145.
Сборникът „Historje rzymskie" стой в основата на интересния полски сборник „Rozne historyje" (около 1689 г.), но тук са използувани и новели от „Декамерон". През 14S1 г. в Холандия е написан друг известен сборник с „екзампли" — „Speculum exemploruni ex diversis libris in unam laboriose cellectum". Обогатен с голямо количество нови произведения, той е изпол-зуван от учения-езуит Йоан Майор (1543—1608) в сборника му „Magnum Speculum Exemplorum" (1603). През 1612 г. последният сборник е преведен от Шимон Висоцки на полски език под заглавие „Wielke zwierciadlo przy-cladow", а от полски текст през 1675—1677 г. е направен руски превод — „Великое зерцало"16. Близо до разгледаните, но в по-голяма степей свързани с възрожденската новела, са т. нар. „фацеции". Първият сборник — „Liber facetiarum" (1452) — е дело на италианеца Джан Франческо Поджо (Брачолини). В Германия автори на фацеции са Август Тюнгер (1486), Себастиан Брант (1496?); три книги с фацеции (1506 1512) създава Хенрих Бебел.17 18 От италиански и немски извори са съставени полските сборници с фацеции (1570 — 1572). През XVII в. тези творби преминават в Русин.14 В същото време в европейските страни прониква „Декамерон", явяват се редица последователи на Бокачо, чинто произведения обаче далеч не могат да достигнат равнището на „Декамерон". В Италия автори на новели са Франко Сакети (около 1330—1400, „II trecentonovelle"),19 Мазучо от Салерно („II novellino", около 1476 г.), Аньоло Фиренцуола („Ragionamenti d’amore" 1523—1524), Джовани Франческо Страпарола („Le Piacevolli notti", 1550 — 1553), Матео Бандело („Novelle", 1554) и др.20 Във френската литература между най-известните сборници с новели са „Les cent nouvelles nouvelles" (около 1462 г.), „Heptameron" от Маргарита Наварска (1542—1548), „Le Grand parangon nouvelles nouvelle" от Никола дьо Труа (около 1537 г.), „Nouvelles recreations et joyeux devis" от Бонавантур Деперие (1558), „Neuf matinees" от Никола дьо Шолиер (между 1585 и 1600 г.).21
Нито едно от посочените произведения на европейските литератури не е познаго в България. У нас патеричните разкази си остават единствени по рода си съчинения. До известна степей би могло да се свърже с тра-дицията на патеричните разкази у нас само т. нар. „Сказание за железния кръст"22 — цикъл от тясно свързани помежду си в единен сюжет десет разказа, възникнал най-вероятно още през X в. може би като компиляция от оригинални български и преводни гръцки разкази. Тази интересна творба на старобългарската литература, в която се съдържат редица важни данни за въвеждането на християнството в България и борбата против езичест-вото, за войните на цар Симеон с маджарите през 895—896 г., за българ-ския бит и обществен живот в края на IX — първата половина на X в.
16 О. А. Державина. „Великое зерцало' и ею судьба на русской почве. М. 1965; R. А 1 s li е 1 m е г. Das Magnum Speculum Exemplorum als Ausgangspunkt popularer Erzahltra-ditionen. Studien zu seiner Wirkungsgeschichte in Polen und Russland. Berne, 1971.
17 История немецкой литературы. T. I. IX—XVII в. М.. 1962, с. 209, 238—239.
18 О А. Д е р ж а в и н а. Фацеции ..
19 Фр. де С а и к т и с. Цит. съч.. т. I с. 420—423 ; Фр. С а к к е т т и. Новеллы. М.— Л., 1962, с. 315—355.
20 За новелистше от тази епоха вж. Фр. де Санктис. Цит. сьч., т. 1, 514—527, Итальянская новелла Возрождения. М. 1957, с. 7—44
21 Библиография върху тях вж. у J. Н. Fischer. Op. cit., р. 187—188; R. Du bins. Les Cent Nouvelles nouvelles et la tradition de la nouvelle en France an Moyen Age. Grenoble, 1973.
22 Този цикьл бе открит or Б. Ст. Ангелов. Сказание за железния кръст. — В: Старобългарска литература. Т. 1. С., 1971 с. 121—155.
(особено за наличието на българи-монаси в манастирите на Византия и на гръцки свещеници в Североизточна България), е изградена върху отделни епизоди от живота на герои — български монаси. „Сказанието за железния кръст" се доближава до патеричните разкази и чрез своя стил и някои композиционни похвати — оформянето на композиционна рамка, в която е вложен цялостнияг сюжет, рамкирането на някои от съставящите го разкази и вмъкването на разказ в разказа.
Едва в края на XVII в. в българската книжнина започва да се разпростра нява един сборник от 70 разказа, който са сходни с патеричните разкази по отношение на жанровата си природа—„Чудеса на Богородица" — трета част от книгата „Спасение на грешните", издадена през 1641 г. във Венеция от гръцкия писател-монах Агапиос Ландос23. Внасяйки нови теми и сюжети в нашата литература, сборникът не е напълно оригинален. Наред с петна-десетте оригиналки разказа, тук са поместени голям брой творби, извлечени от италиански инкунабули, в няколко случая Ландос е използувал Синайския патерик".24 *
Интересно е да се отбележи, че в част от посочените по-горе книги са включени патерични разкази или са използувани мотиви от тях. Така например във „Великое зерцало" се намират три патерични разказа: „За блудницата, женена за управител на областта" (Рилски манастир, № 3/2, л. 44а—44б)23 от Азбучно-Ерусалимския патерик, „За монаха, комуто помогнал отец Аполо" (Рилски манастир, № 2Z22, л. 485а —486б)26 от Скитския патерик и „Смъртта на целомъдрения презвигер" (НБКМ, № 1036, л. 87а)27 от Римския патерик. Седмият разказ от полския сборник „Rozne liistoryje" разработва мотива за божието правосъдие.28 Втората новела от първия ден на „Хептамерон" повествува за твърдостта на жена, предпочела да бъде посечена, но да не се подчини на слугата, опитал се да я насили в отсъствието на мъжа й.29 30 Този мотив е разработен в патеричния разказ „За жената, която била убита от свекъра си".
Сюжетите на патеричните разкази се оказват необикновено жизнени. Някои от тях с основание могат да бъдат причислени към т. нар. „странству-ващи" сюжети. Интересен пример в това отношение е разказът „За девой-ката, пленена от персите". Разработеният тук мотив за борбата с насилник чрез особена билка е проникнал дори в арабската литература от XIII—XIV в.; той е използуван от Лудовико Ариосто в поемата му „Безумният Ролан" и стига даже до творчеството на Дж. Лондон (вж. разказа „Lost Face", 1908).80
23 За него вж. В. К nos. L’histoire de la litterature neogrecque. Le periode jusqu’en 1821. Stokholm—Goteborg—Uppsala, 1962, p. 437—438. За проникването на сборника в българската книжнина вж. Д. П е т к а и о в а-Т о т е в а. Из гръцко българскиге кннжовни отношения през XVII—XVIII в. — Год. Соф. Унив.. Фак. по славянски филологии, т. LXI1, 1968, с. 61—87.
21 Изворите на Агапиос Ландос са изследвани твърде подробно от L. V i 11 е с о u г t. Les collections arabes des Miracles de la Sainte Vierge. — Analecta Bollandiana, XLII 1924, p. 21—68, 266—287.
-5 О. А. Державина. „Великое зерцало*.... с. 201.
26 Пак там, с. 302—304.
27 Пак там, с. 400— 401.
28 Т. Kruchewsk а-М ichatowska. Op. cit., р. 280—282.
28 М. На вар ска я. Гептамерон. М., 1967, с. 21—22.
30 За този мотив вж. G. Let i della Vida. La .stratageme de la Vierge* et la traduction arabe du „Pratum spiritnale* de Jean Moschus. — Annnaire de 1’Institut d’histoire et de philologie orientale. New York—Bruxelles, 7, 1939—1940, p. 83—106; A Christian Legend in Moslem Garb. — Byzantion, XV (Amer, series, 1), 1940—1941, Boston, 1941, p. 144—157, G. Bonner. The Maiden’s strategem —Byzantion, XVI (Amer, series, II), 1942—1943, p. 142—161.
Някои патерични разкази са използувани активно от средновековните славянски писатели и живописци. Вече бяха споменати заемките от Синайския и Скитския патерик в старобългарската литература. Подобии заемки съществуват и в староруската литература. Разказът „За антисхийския патриарх Ефрем и стълпника-еретик“ от Синайския патерик е послужил за образец на Епифаний Премъдри в един епизод от Житието на Стефан Пермски.31 Преработката на разказа „За слугата, който бил поставен за епископ" от Скитския патерик, включена в сборника „Измарагд", е характерно явление за руската обществена мисъл от края на XIV—първата половина на XV в.32 Най-старото руско изображение на шут от XV в. съшо води началото си от патеричен разказ.33 34 *
Сюжетите на патеричните разкази използуват и редица видни писатели от XIX в. Сред тях особено се откроява един от най-добрите руски писатели на тази епоха — Н. С. Лесков. През периода 1885—1891 г. той създава няколко призведения, в конто разработва теми, почерпени от патеричните разкази.3* Повестта „Гора"36 е свързана с разказа за праведния златар, благодарение на чиито молитви планината тръгнала към Нил, разказът „Повесть о богоугодном древоколе"36 води началото си от „За слугата, който бил поставен за епископ", разказите „Прекрасная Аза"37 38, „Скоморох Памфалон"33, „Легенда о совестном Даниле"39, „Лев старца Герасима"40, „Аскалонский злодей"41, „Невинный Пруденций"42 пресъздават сюжетите на патеричните разкази „За блудницата, която някога дала цялото си богатство на един юноша, който искал да се обеси", „За ава Пафнутий", „За Данил Скитски, който убил сарацинин и служел на прокажен", „Герасим и лъвът", „За мъжа и жената, конто изплатили дълговете си благодарение на разбойника", „За жената на търговеца". Лесков се запознава с тези патерични разкази чрез Пролога. Вниманието mj към тях съвсем не е случайно. „Разглеждайки Пролога като повествователен източник, аз намерих в него тъкмо сто теми или „прилози", конто дават повече или по-малко годен материал за възпроизвеждане в повествователното или пластическото изкуство"43 — пише той. За Лесков такива са темите преди всичко на вклю-чените в състава на Пролога патерични разкази. Свидетелство за това са преразказаните от него 35 съчинения на Пролога, конто са изключително патерични разкази44 45 както и собственото му творчество.46
31 Р. II о п. Несколько замечаний о литературном методе Епифания Премудрого. В: Культурное наследие древней Руси. Истоки. Становление. Традиции. М., 1976, с. 88 94.
3- А. И. К л и б а н о в. Византийское „Слово о старце” и русская публицистика XV в. — В' Феодальная Россия во всемирно-историческом процессе. М., 1972, с. 162—168.
33 Д. С. Лихачев. Древнейшее русское изображение скомороха и его значение для истории скоморошества. — В: Проблемы сравнительной филологии. М.> 1964, с 462—466.
34 За насоката, в която са обработени тези сюжети, вж. Б. М. Д р у г о в. Н. С. Леско в М., 1961, с. 108—137; В. Ю. Троицкий. Лесков — художник. М., 1974, с. 88—111; Д. С. Лихачев. Открыть человека. — Вопросы литерат}ры, 1976, кн. II, с. 194—195.
ss Н. С. Лесков. Полное собрание сочинений. Изд. 3-е. Т. 29. СПб., 1903, с. 3—90.
36 Пак там, с. 91—95
37 Пак там, с. 96—107.
38 Пак там, с. 108—165.
39 Пак там. Т. 30, 1903, с. 3—20.
40 Пак там, с. 21—28.
41 Пак там, с. 29—87.
42 Пак там, с. 112—178.
43 Пак там. Т. 33, 1903, с. 127.
41 Н. С. Лесков. Легендарные характеры. — В: Лесков, Н. С. Полное собрание сочинений. Т. 33, с. 126—195.
45 За тези творби на Н Лесков вж. В. Zelinsky. Leskovs Legenden. Eine interpre-
tierende Einfiihrung. — Die Welf der Slaven, XVI, 1971, p. 301—319.
Мотиви от патерични разкази използува и Л. Н. Толстой. В повестта „Дяволът"46 (18ь9—1890) той загатва за сюжета на „Отшелникът и блуд-пицата". Същият патеричен разказ лежи в основата на IV и V глава от повестта „Отец Сергий" (1890—1891).17 Разказът „Немилостивият Петър" е преработен от Ан. Франс в приказката „Черните хлябове".44
Дори в българската литература могат да се открият някои сходства с патерични разкази. Млад занаятчия-праведник избожда окото си, за да не се поддаде на очарованието на красива жена — това е един от мотивите в „Слоко о кузнсцъ, иже молитвою сотвори воздвигнута са горт и воврецш сс в Ннлъ рвку". Той е използуван от Елин Пелин в разказа „Очите на свети Спиридон" от цикъла „Под манастирската лоза". Тук красивият младеж-обущар, решен на всяка цена да се запази от съблазните на грешния свят, сам се лишава от очите си, когато неволно зърва крака на туркинята, дошла при него да й вземе мярка за обувки.
Очевидно патеричните разкази са интересно явление в българската средновековна литератора. Тематичното богатство, характернее черти при изграждане образите на героите, специфичните белези на композицията, интересните перспективи за по-нататъшно развитие — всичко тога определи мястото и значението на този литературен жанр в историята на старобъл-гарската литература. * 47
16 Л. Н. Толстой. Събрани съчинения в четирииадесет тома. Т. 12. С., 1956, с. 118.
47 Пак там, с. 236—246. За връзката между тази повеет и патеричния разказ вж. N. van W i j k. Noch енппа! Tolstojs Vater Sergij. — Zeitschrift fur slavische Pliilolopie, Xl, 1934, p. 356 -358.
Б. Пен ев. История на новата българска литература. Т. 11. С., 1932, с. 34.
i
ПРИЛОЖЕНИЯ
10 Патеричните разкази
la	CZFlHC/KNkX IV П08ЧСН1Н H IV FlOK’fcCTIH H IV ЖНТ1Н
HPW0/Z(0)EHLII 1X7. H Б(0)Г0Н0СНЫХ& WT^l# NMUHXZ.
1.	ПоКНСТН Ю(т)ЦЛ ДАНИЛА W CvAOliH КАМБНОС'КЧЦП. W(T)4C БЛ(ЛГО)с’(ЛО)КН.
Покнда нлмг нвкып iv о(те)цг гл(лгол)а : „Шсдшоу, рс»/(с), никогда Ю(т)Ц0у ДлН1НЛОу ПрсЗКНТСроу СКНТСКОМОу КЪ ДТКАНДЖ, ИМНЖ 07. СОБОЖ н ЕДИНОГО w оучсннкг СКОНуг. Н сгнндошж плокжцгс по рнц[н]°. Н сгплоукшемг нмг къ никоей кесн, повели стлрецг корлвниксумг прнстлтн кг крлю. [Н гл(л-гол)а] стлрсцг кь 8ченнкоу скоемоу: „3.V ующемг прнвытн днес*. Н начать 8*1еннкъ crvv ргптлти гл(агол)а : „Доколи скытлем са зде? Нднмг прочее кг] скнтъ!“ Стлриц’ же рс^(с): „Ни, нж зде прнвждсмг [днес]“. Н сндостл посридн сеЛА 1Ако стрл [hhhii.ii и гл(агол)а] 8чсннкг стлрц8.- „Оувюгодн лн [ес(т) в(ог)оу се да] 1лкоже мнр’стКн сиднмь зде?“ [Н гл(агол)а стлрцоу]: „Нднмг пони кг цр(г)кокь“. Гл(агол)а стлрсцг: „[Ни, нж зд]е прнвждемг“. [Н тоу прнкышж сндеще длжс до ке>це)рл глжбока. Н начать врл/n склрн ткорнтн сь стлрцелг, дослждлж кмоу н гл(агоЛ)а: „Оукы мни w тсве, стлрче, понеже рлдн тевс уощж оумрнтн“.
Сим же гл(лгол)емом, прТнде стлрсць мнрлнин вило прьстлрил сг ендь w мншг(ы) дн!н погргвлен же shavv. Н к'|дикь ю(т)ца Даншла, над на 16 ногоу кго и начать] || еувловызАтн сг елгзлмп, цнлоклк же н 8ченнкл его. Потом же гл(лгол)л нмг : „Хщс \ощсте, пдим’кг домг“. Ношлше же н скнтнл-ннкг, хода по оулнцлуг, нщж стрлн’ныж. Поем же стлрцл н вченнкА его, н др8гыА елнкы иврите стрлн'ныА, и кеде нуг кг домг скон. Н кгл1лкг кодж кг 8МЫКЛЛНПЦЖ, н 8мы нози стлрцоу н прочТнмг Брлт|'лмг, не нмиашс же иного ннкогоже кг дом8 скоемг, нн ннде ннгдеже, тгчнж единого б(ог)а. Н при<?-ложн нмг трлпезж. Н по вгнегдл вечернтн нмг, кгзем’ wctakuwa избытки, покргже селл того псомг. Снце во нмнше обычаи; и не здстаклнашс до ЗА8трл нн едннж кроупнцж w кечернЧиуг улнвг.
Н поемг его evcosb стлрсцг н веендовл дажс до злоутрл. Н привыстл весндоужщА w ползи сг елгзлмн мнознмн. Н злоутрл цнлоклкшс дрвгг др8гл, ечтндошж.
Ндж>ием же нмг кг пжть, егткори 8ченнкг метлнТе стлрц8 гл(лгол)а : „Сгткорн любокь, vv(t)4c [и поккжд] мн кто естг стлрсцг сг н кл[ко его егкнен". Н нс хоти стлрсць поки \лти емоу. Н плкы сьткорн врлт mctahic
а Липсващите на лист 1—2 от Зографския ръкопис буквн и пасажи (долната част иа тези листове е откъсната) се попълват според ръкопис № 12. 3. 9 от сбирката на Е. Калуж-няцки в Биб АН. Те са оградени в квадратик скоби
гл(лгол)а: „Них миюглл склзоук1ин мн, c'iix же 1лже w стлрцн сем не уо-1|1СШН ПОВЕДЛТН МН“ (БЕ ECV СТЛрСЦЬ ПОВ'ЕДЛЛ Ш8 MIIIVI'I.IA' С(КА)ТЫ* ДОВроД ВТВЛН). СтлрсЦЬ же НЛКЫ IK KLCyOT-E ПОВ'^ДЛТН БрлТОу 1ЛЖС w стлрцн. 2а Брлтоу же мнелго юскрьБыкшоу са] || н к томоу не въпроси его ннчсюже.
Пришедшим же нмь еъ свож келнж н нс въсуотв крлтъ принести стлрц8 ИО ШБЫЧЛ8 ВЪКвСНТН ХЛ'ВЕЪ (ЕЪ ДССАТЫН EVV ЧЛС ЕЪК8ШЛЛШС СТЛрСЦЪ НОЕСА дни). Вечера же вывшоу, прУнде стлрецъ къ к«лнж врлтл и гл(лгол)л емоу: „Что сг(т), чадо, 1лко хустлвнль ссн ю(т)цл своего гллдомь тлжц!Л?“ IVh же WBttiix: „Лзъ и\т)цл не нмлмъ. Аще бхм внуъ лзъ о(т)цл нмвлъ, мобиль 8бю бн свое чадо“. (Л’врлшь же с а стлрецъ, уотл\ нзытн vv келнж, постнжс его врлтъ н оудръжл и, и нлчатъ ц-вловлтн hose его гл(лгол)А: „Жнвь г(осгюд)ь 1лко не юстлкла та, дондеже поеедлсшп мн кто сг(т) стлрецъ онъ“ (не уотыис sw врлтъ ннклкоже юстлвнтн стлрцл оскръвлснл, понеже зтлех’ ливл-ешс стлрцл). Тогдл гл(лгол)л смоу стлрецъ: „Сътворн мн вък8снтн млло н склжж тп“. II по кънегдл ВЪК8СНТН нмь, гл(лгол)л врлтоу стлрецъ: „Нс бждн, чадо, жестокж нмтж выж. «Зъръдн пр-вкословнл твоего, еже нл ссЛ'Е, нс пов'Ьдлх тн. Блюди же дл не поввсн ннкомоу, 1лже слы-ШНШН.
Стлрецъ съ СулогУе нлрнчет са у[в]дожьсткома естъ клменоевчецъ. Р[лбот]лст же весь д(е)нь н ннчсхх>же еъкБшлж [длж]е до вечерл. Вечероу же бывш8, прнуо[днтъ] въ домь свон н елнкы оврАщетъ ст[рлнны]ж, приводить енж 26 въ домь свои и [пнтлетъ енж] >лкожс вид ель ecu, юстлв [шее же оу] кр8\ы пометле/?г ^мъ, Нмлт же двло се клменосчзчУл ю юности сеоеж длжс н до ннн'Е. Сстъ же инн-в стомь лвтюмь н множле. Н подлеть смоу б(ог)ь снлж нл дело се, 1лкожс и къ юности его. II сътвлрьетъ въссгдл но единой злл-тнцн нл д(е)нь. Юп8 же мн сжщ8 нрвжЛ М ле/п, къзыдоуь продлтн рж-код-влТе мое в?, весь онж. Вечере же вывш8, пришей н пожт ма в?, домь ОКОН, ПО СХ'ЕЫЧЛОу Н ПрОЧАЖ БрЛТНЖ, елнкы Wfip-ETC, Н Оучр'ЕДН НЛс, 1ЛК0ЖС Н ННН'Е ВНДЕЛЬ ссн. Ендев же лзъ доврсоДЕТЕЛЬ его II почюдну СА н нл-ЧА^Ъ ПОСТНТН СА ПО НСДЧзЛН II МОЛНТН В(ОГ)Л О НСМЪ, 1ЛК0 дл подлеть смоу множле HM-BHie, 1лко дл множлншжж стрлнннкы пнтлетъ. Н постив са г ис-Д'ЕЛА И МНОЖЛС Н НЗНСМОГОуЪ W ПОСТЛ, 1ЛК0ЖС МН СЛЕ ЖНВ8 СЖЦ18. Н се оузр-Е^ъ н-екосго с(ее)толепнл, прнше^шл къ мне и гл(лгол)А1|1л мн: „Что естъ, ю(т)че ДлнУнлъ ?“ Н р в^ъ къ немоу: „Слово положить къ в(ог)оу не въкоуентн ул-ЕБл, дондеже 8СЛЫШНТ ма зл Сулоп'л КЛМ-ЕНОС'ЕЧЦЛ и подлстъ смоу БЛ(ЛГО)г(ЛО)ВСН|'е 1ЛК0 дл ИНЫ МН0ЖЛН1ПЖЖ стрлнннкы 8поконтъи. Н гл(л-гол)л мн: „Ын, доврЕ есть 1лкоже естъ ннн-в". Н рвуь смоу: „Ни, г(осиод)н, НЖ ДЛЖДЪ смоу 1ЛК0 ДЛ ВЪСН НроСЛЛЕАТЪ ИМА [Т6»]С с(ка)Т0С“. Н ех>К'Е1ПЛ мн: „Дзъ, гл(лгол)А тн — доврв[естъ]. Аще ли ywiiieuiH дл подлмь смоу, За ЕН ТН ЛН yOlllCILIH нспоржчннкъ W Д(8)И|Н его 1ЛК0 ДЛ СП(Л)ССТ СА МНОЖЛН-шнмь нм-бнТсмъ, II лзъ подлмь емоу“. Рву же к немоу лзъ; “IV ржкоу моею
а Яипсващите в началото и края на следващите няколко реда букви са дописани от друга рька вероятно по-късно.
ВЪЗЫЩН Д(8)ШЖ его". Н се ГЛ(ХГОЛ)АШ®у МН, ОБУТОК са ixko въ с(ва)томь въскр(ъ)сен1И стожщБ мн и вид-Буъ отрочл с(в-б)толчзпно нх с(ва)тбмь кхмени с-бдацю н оузр-Бхь СулогУх w дсснжж его стожшх. Н послх къ мн-t строча оно единого w пртдстожцннуь емоу н гл(хгол)х ми: „Ты ли ecu нспо^яс-III вин с а зх (л'лопх?" Н р-вшж пр-вдстожики: „6н, вл(х)д(ы;ко, тъ есть"-Н гл(хгол)х мн пхкы; „Нспоржченк възыскхтн хоцж vv тсве". Н ртуь: „Си, вл(х)д(ы)ко, iv мене, тьч'|Ж оумножн hmehI'c его". И по семь вндтуь IXKO двх н-бкхх ВЪЛХГХЖЦЗЛ ВЪ Н'БДрХ СулогТоу ЗЛХТХ много s-bxvv и’ елико WHH ВЪЛХГХХуЖ, ТОЛНКО НЧзДрХ Сулогку ВЪМ-БШХХуЖ. Н ВЪЗБЪНЖВЬ W сънх И рХЗОуМ-БуЪ IXKO 8СЛЫШХНг БЫХЪ, и НроСЛХВНуЪ Б(ОГ)Х.
Cyxoric же по еувычхоу свосмоу нзшедъ нх дбло свое и оудхрТ въ кхмень и схышитъ ixko жтелъ. Н пхкы оудхрнвь, и овр-втс ixko шкньце мхло-II третнцеж оудхрнвь, и ^пр-кте пешерж1, нспльнь сжшж зххтх. 8жхсснъ2 вывв, гл(хгол)а: „Что сътворл нс вт.мь. Аше понмж сих въ домь мои, оуслышнть КНАЗЪ И ВЪЗМСТБ CIX, ХЗ же ВЪ НХПХСТ'Ь ВЪПХДНЖ. Нж VVBX4C 36 ВЪЗМЖ CIX И ПОСТХВХА НДС же ннктоже ВБСТЪ." II ИСКвПНВЬ3 СКОТЫ, рСКЪ IXKO дх кхменТс носить ими. Н ноцт1Яч привесе злхто къ puvi:. II wctxbh1 оно дсврое5 д-вло, еже6 твортше по вса дни присмлА стрхнныА. Н въземь ко-рХБЛБ, Д0ПЛ8 B7i КоСТХНТННЬ ГрХДЪ. Ц(Х)р(~ТЕОВХШС же ТОГДХ Ноустннъ, CTpHI OycTHHi'xHOBb. Н въдхг(т) злхто много н.(х)ревн и велмжжемь его и постх-вншж его спхрхх. Н к8пн сев-с хрхмы велики, нже гл(хгол)ат са Сгупстс'кыж дхже п до днсс.
Н ПО ДВОЮ ЛБТ8 ЗрА ЕЪ СБИТ. ОТрОЧлХ ОНО С(ВЕ)ТОЛ-БПНОС ПХКЫ ВЪ С(ВА)-ттмь въскр(ъ)сен'|'н. II рьуъ вт> cent 8bw : „Где есть Свлопс?“. Н по мхл-с чхс-б зрд Gyxorix нзгоннмх7 w хнцх отрочАте И КЛХЧИМХ8 W Н-БКОеГО моу-рннх. Н ВЪЗБЪНЖВЬ CV СЪНХ, р-БХЛ вь сев б: „О'"ЕЫ mh-б гр-вшномоу, что С'Ь-творну?., пог8внут> д(8)шж свож“. Н въземь мнлотхрь СВОН, НДОХЪ въ весь онж, ндежс прежде ее Сулоис, сътворнв са продхтн ржкод-Елк мое. Н южн-дхуъ npi'HTH Gyxori'8 и пожтн ma no evsbuxoy въ домь свон. Н се не быг(т) ннкогожс пожтн ма. Въстхвь 8BW и въпросивь9 едннж стхрнцж гл(хгол)а : „М(0)ЛА TH СА, MXTH, принеси МН МХЛО ХЛ-ББХ ДХ ВЪКЗШЖ, понеже НС СЫ1-Б-доул днсс“. IVhx же скоро шедши10, прннесс мн улББъ и вхрснТе. II с-бдь ВЛНЗ'Л МСИе, НХЧАТ7» ГЛ(ХГОЛ)ХТН КЪ МНБ д(8)уовнх и полсзнхх словесх. „Н\ко 4а нс полезно тн есть, рс'7(с), вт> мир/, еъуо.хи th. Nc виси ли ixko нночьскос ЖНТ1С БСЗМЛ|,В1С трквветъ*. Н НИХ МНОЖХПШХЛ ПОЛСЗНХ НЗГЛ(ХГОЛ)Х мн. Н рвуь ен: „8вю что мп повелвкхешн, ixko ржкод-БЛ|'е мое прТидоул продхтн". IVhx же vvBhiux мн: „Аше н р i кодт.лк продхешн, нж ювхче нс къспн енце нощиж въвссн". Аз же кь йен р-схь: „Си, тхко сеть". Н пхкы Еъпроснхь а: „Рьцн МП, М(Х)ТН, НБС(Т) ЛИ ВЬ ВССП CCH Н-БКЫП БОЖН СА Б(ОГ)Х и прнсмлА стрхн-НЫЖ?" Н ГЛ(ХГОЛ)Х МП ВЛЗДЪХНЖВ : „(А’(Т)ЧС И Г(ОСПОДН)НС, IIMbyWML зде КХМСНОСБЧЦХ Н БКОСГО И МНОГО твореше КЪ стрхннынмь МНЛЛ’СТЫНА. Н ВНД'БВЬ'1
а Отту к започва текстът в X.
1 песте^ел X. 2Доб. же X. 3 HCi<8ni X. *“5 добм iviio Л'. ° нже X. ~~~ь Пров. X. 9 късъ Г1(>ОСНЕЪ X. 10 шедъ Н X. 11 ВНД-В X.
в(ог)ъ д-ёло его, и длс(т) ем8 вл(а)г(о)<?(а)ть. Н слышнмъ о нсмь iako пхт^кне сс(т) днсс къ Koctxhaih и трлд-Ё". Слышав же лз! cia, къ ссв-ё: „Азь ove'hctro ci'c съткорн\ъ“.
Н ra-ёзъ кь корабль, л|>|ндо\’7> къ Кнзантнж. Н къпрсн^ъ н-ёкыж: „Х|>амы егупетскыж где юб^ащж, скажите мн?“ Н повёаашж мн. Hied oysvv н с-вдо^ъ прд дкермн хрхмх его, дондсжс нзыдетъ Сулог|'с. Н се зрА его, нзшсс>ша съ гръдостнж многож. Н възвах: „Помнлоун ма, н-ёчто ^ошж реши тн“. IVh же понт, нн възрЕтн на ма въс^от-в, нж н (jaevvme свонмь покел-ь внтн ма. Аз же пхкы на нно м-ёсто пр-кдкхрнкь, пхкы къз-кх)<ъ. IVh же” пхкы повсл-ё внтн ма множхе. II тхко правых д нсд*ла 4б np-bd ARCjJMH Д0М8 его, WB8j)eBACJf снигомь и дъждсмь, н нс къзмсго^ъ ЕССЁДОКХТН СМ8.
Тогдх стжжнв сн, ютндо^ъ II покръгохь севе nptd юврхзомь г(оспод)х нхшего 1(со)у(сл) Х(рнст)л съ слъзхмн. Н м(о)аа са гл(хгоа)х)<ъ : вГ(оспод)н, прстн МА W НСЛО()ЖЧСН|'Л ЧЛ(ОК'В)КА сего, АЦ1С ЛН ТО Н ХЗЪ НДЖ КЪ МН|>Ъ“. СТх КЪ ПОМЫСХ-Ь MOCML ГЛ(АГ0Л)АЦ|8 МН, ХВТс КЪЗД|>ЁМХу СА. Н СС МАТСЖЬ КСЛНКЪ НАЧАТЬ БЫВАТН. Н ГХ(ХГОХ)Х)СЖ: “Ц(Х)(>(Н)ЦХ Г(>АДСТЬ“. Н пр-ьднд ^ж п^-ёмо сн тъмы темами н тысжшж тысжщлмн народа. Н къзкхх гл(агоа)а: яПомнл8н ма, кл(х)с>(ы)ч(н)ц.е“. IVhx же стхкь н гл(агол)а мн: „Чтв сс(т) еже )(wujcujh?“ Н р^ъ сн: ,,«3х Cyxorix епх^х нспоржчн^ са н пов-ёлн ((хза^ьшитн ма vv нспо|)жчен1х того*1. Wha же йкшцх мн: „IV томъ хзъ ReijiH нс нмхм. 1Акожс ^vviiieuin нспльнн нспоржчсн|'е свое". Н възе8днв са, р:^ъ къ ссек: „Аше мн ес(т) н оумр-ЁТН, нс юстжпа В|>лтъ С-улогТсвъ, дон-деже нс бсс-ёд8ж см8“. Н ндохъ пхкы их прддке()|с. Н iako ^wtalij8 см8 НЗЫТН, ПХКЫ ВЪЗВХХЪ. Н прнтекъ СДННЪ Ю |>ХЕЪ crvv Н ТОЛНКО |)ХНЫ ДАСТ мн, ixko съкр8шнтн въсс Т'ёло мое. Тогда малод(8)шьствовавъ, р)<ъ къ ссе-ё: „Ндж въ скнтъ. II xiue \wlijctl б(ог)ь сп(х)сеть evAor'ix, нмн же сжд-ВХМН В'БСТЪ".
Шедш8 же мн на възыскхн|е корабле н ivEpsToxb птн въ 1\лс^ана(>нж, 5а н вънндо^ъ въ нь, еже поплвтн нхмъ. Н вълтзь, пх до^ъ w мхлод8ш1А 1АК0 мрътвь II ВЪЗД^ЬМАХ СА. Н 3fA ССБС ВЪ CbtTb 1АК0 ВЪ С(ВА)Т'ЁМЬ ВЪС-К^(Ъ)ССН11| Н WTj>04A ОНО СЁДАЩСС НА С(ВА)ТБМЬ КАМСНН ЧССТНАГО Г|)ОКА. Н ВЪЗ^'Ё НА МА СЪ ГН'ВКОМЬ, 1АКОЖС МН VV CTjlA^A ТрСПСТАТН 1АК0ЖС ЛНСТЪ II НС М0Ц1Н VVRj’bCTH 8СТЪ МОН^Ъ, VVKAMCHH EVV СА С|)(Ъ)дцС мое. Н ГЛ(АГОЛ)А мн: „Нс НДСШН ЛН НСПЛЬННТН НСПОрЖЧСнТе ?“ Н ПОВСЛ-К ДВ-ЁМА W П|>'Ё^СТ0Ж1|1НН^Ъ смоу; СВАЗАВШС, ПОВ-ЁСНТН МА. Н ЕНШЖ МА Д0В0ЛН0. Н ГЛ(ЛГОЛ)АЛ)<Ж мн: „Нс нхчннхн A’BAcv выше м-вры скож н нс съпнрлн са съ в(ого)мъ“. Аз же w CTjlA^A НС МОЖА^Ъ VVRjlbCTH 8СТЪ М0Н)(Ъ. Н СЦК ЖС RHCAl|J8 МН, СС ГЛАС ЕЫС(т) 1АК0 Ц(А)|)(Н)ЦЛ ГрАДСТЪ. Н енд-ёкв СНЖ, П^НА^Ъ Д(>ЪЗНОВеН|С. Н къ нсн тн^омь гласоме: „Помнл8н ма, вл(л)д(ы)ч(н)цс mhjjS". Н гл(агол)а мн: яПаКЫ ЧТО )(WUJCUJH?“ Н jnsJCB СН : „3^ НСП°(>ЖЧСН1С ^улогико пов-ёшснь ссмъ здс“. н гл(лгол)А мн: „Азь 8м(0)ла са w тсв-ё". Н вндёхъ шсдъ н
а Тук се прекъсва текстът в X.
НАЧАТЬ ОБЛОБЫЗЛТН НОЗ'Ё OTj>O4ATC МНОГО. Н ГЛ(АГОЛ)Л МН OTJO4A : „К Т0М8 да не еътворшн вещь снж“. Н учуъ: „Пн, вл(л)д(ы)ко. Азъ молнх са ю НСМЪ, 1АК0 ДА БОЛУН БЖДСТЪ. Съгршнуъ, кл(л)д(ы)ко, прости ма“. Н повели рздршнтн ма. Н гл(лгол)л мн: „Иди къ ксл'Уж свож. Аз же како прнвсдж 56 СулогУл къ првын его чннъ w семь тыа нс псцн са“. Н лбУс възб8днв с а If рАДОСТСНЪ ВЫВЬ З'ЁЛМ, НЗВЛКЛЬ СА ТАКОВЛГО НСПО|)ЖЧСН'|Л H БЛ(А)ГОДЛрХЬ в(ог)а н въсснспорчнжж ВЛ(А)С?(Ы)Ч(Н)Ц,Ж.
По TjMCy же М('Е)С(А)Це)<Ъ СЛЫШАСЬ 1АК0 8М|>ЁТЪ 18СТННЪ Ц(Л)()Ь н быс(т) ВЪ него М-ЁСТ00 ННЬ U.(A|>)U. Н НЛЧАТЪ ГОННТН ВСЛМЖЖА Нплтл н Де^нкртА и моего СулогУл сплрл. Н12 дка 8бю оувУенл выстл н рзгрвншж нм-ёнУл нуъ н воглтъстко (А-логУсво. Сам же ноцшж б-ёг8 са атъ w Костлнтннл Г|)АДА (КТ BCV ПОКСЛ'ЁЛЪ Ц(л)(»Ь НДСЖС ALlie IVfipAHJCT СА, ДА ОувУсНЪ вжде/и)-Бтжжц18 же ем8, п^Ундс въ пръвос место свое. Н нзм-ённ рзы свож, 1лкожс Н ПржЛ, СГДЛ ЕЁ оувогъ. Н СЪТСКОШЖ СА ВЪСН ЖНТСЛ1С ВССН ТОА енд-ётн его. Н ГЛ(ЛГОЛ)ЛЛуЖ ем8: „СлЬ1ША\ММЬ W TCEt 1АК0 ПЛТрУкУА СЪТВ0|>Н111Ж та“. IVh же Лкыпл: „Анк внхъ лзъ плтркУе постлвленъ былъ, к том8 мене не JCWTTCTC вндттН. Нж ннъ ес(т), w немже слышлстс. Аз же къ с(ва)т(Ы)мъ м-ёстомь ндо^ъ поклоннтн са“. Н Вт» севе прншсд, гл(лгол)ллшс: „См-ё^нын СулогУе, въстлвь, прнмн юрждУл СКОЛ Н 1НСДЪ диллн, понеже зде нкс(т) КоСТЛНТННЪ Г|)ЛДЪ, ДЛ НС КАКО Н ГЛАКЖ СеОЖ Н0Г8БНШН". И ВЪЗСМЬ ЮЛЖД1А скол н нзыдс къ клменю, ндежс пржде нмёнУс оно юврте, мн-ёв са cm8 iako н 6а дрглл юврцктъ. Н оудлрж вт, клмыкъ длже до шсстлго члс(л) н овртс ннчсюжс. Н нлчатъ въспомннатн ПНЩЖ н сладость сьн-Едемь, н\же нМ'ёшс В7> НОЛАТТ, Н ПрЛЬЦ1СН1А, Н ГрДСМСТН МНрЛ ССГО. Н ПЛКЫ ГЛ(ЛГОЛ)ЛЛШС въ ССБЁ; „КъСТАВЬ Д'БЛАН, ЗДС ECV СгНПСТЬ СГ(Т)“. Н ПО МЛЛ8 ПО МЛЛ8 8CTj>OH его с(ва)тос смтрочА оно н с(ва)тла вл(л)с>(ы)ч(н)ц.л наша къ пръкын его чннъ, н-Бсут) во нсн(>Авсдснъ в(ог)ъ зАвытн приднУн его троудъ.
По никосм же л-ёт-е ндо^ъ пакы въ весь сс’нж. Н се вечер njii'HAc н ПОЖТ МА ПО ПрВ0М8 СУВЫЧЛОу. Н ТЪчУж fAKO 83руь его, въздъунжвь Н П()О-СЛЪЗНК са, руъ; „УАко къзвелнчншж г(а) д-ёлл твол, г(оспод)н, въс-ё пр-мждрстнж съткорль ссн“ (Пс. 103, 24), (Пс. 76, 14) „Кто в(ог)ъ волен глко в(ог)ъ НАШЬ“ (Пс. 1 12,7). „КЪЗДКНВЛЖН W ЗСМЛА ННЩЛ Н W ГН0НЦ1Л ВЪЗНОСА 8В0ГЛ“. Чюдесл ТВОЛ Н СЖДВЫ ТКОЖ КТО НСПОВЁСТЪ, KA(A)d(bl)KO г(оспод)н. Аз же гршнын НЛЧАХЪ н „въ малё не въеелн са въ лдъ д(8)ша моа“ (Пс. 43, 17). Н въземь водж н оумы HOS-Ё МОН НО VVBbl4A8. Н приложи трлпезж. Н по кънегдл ВЪК8СНТН нлмъ, гл(лгол)лхь см8: “Како 1лже w тсб-ё, врте?“ IVh же гл(лгол)а мн: „М(о)лн зама, ю(т)чс, 1Ако чл(0В’Е)къ семь гршснъ н не нмамь въ ржк8 моек ннчешже". Аз же руъемоу; „Хот-бль 8вю внуъ да н их же пмлшн13 нс нмлшн“. Н гл(лгол)л мн: 66 „Почто, Г(0СП0ДН)Н6 Н W(T)4C, ничто ЛН ТА СЪБЛАЗННуЪ?“ Аз же руь смоу: „Что съблазннл ма ссн“. Тогда покидлуь смоу вс-ё н пллкАую.и вък8пт>. [Тлчс]11 ГЛ(ЛГОЛ)Л мн: „М(о;лн W Мн"Ё, дл понв ю ннн-ё НСПрВЛА са“.
12 Проп X. 13 Доб. дл X. 14 Попр. no X. 3 — тл же.
а Написано над реда. 6 Отгук продължава текстът в X.
Н гл(лгол)луь емоу: „Съ истин», врлте, дл нс емжндлешн к том8 стажлтн множлншее нм-енЧс, дондеже ссн въ жнтн семь, тьчнж едннъ зллтннкъ". Н се толнко л-етъ длрокл см8 в(ог)ъ тьчнж дневным ул-ЕВЪ.
Се склзлу тн, чадо, клко знлж сего. Ты же дл нс склжешн cia комоу".
Н сьурлнн Бчсннкъ не пов-едлтн ннкомвже длже до с(ъ)мр(ъ)ти с(ка)-т(л)го СТЛрцЛ ЧМДНТН же СА ССТЪ Б(о)ЖН8 ЧЛ(ОК-ё)КОЛМВ1М клко въ млл-е въз-несе толнко н плкы смирн къ полезнынмъ".
Пом(о)лнм же СА н мы см-Ернтн са къ стрлс-s г(оопод)л нлшего |(со)у(сл) Х(рнст)л, >лко дл оврАщсмъ м(н)л(о)сть upw стрлшнынмь Пр-ЁСТОЛОМЬ его м(о)л(н)твлмн пр(ь)ч(н)стыж в(огородн)цж н прнсно д(е)вы Нлрнж Н ЕС'ЕуЪ С(ВА)т(Ы)уъ, лмннъ.
2.	0(т)цл ПлллдТл о нномъ Сулоин
Поеедл нлмъ w«Z(e)Ub ПлллдЧс: „фнлософъ, pc'z(c), некто ю о(те)цъ, нменемъ СулогЧе, ю Лле$лндрнж грлдл, лмвокнж в(о)жнсж рлждсг с а, емкръже СА мнрл Н рЛСТОЧН КЪСТ НМ-ЕН1Л СКОЛ, СМСТЛКЛЬ CCB1S НЛ петрив» М\ЛЖ часть, злне д'Еллтн нс можлшс. Н шсдъ къ скнтъ нск8шллше севе. Н оувсм ниже съ множлншнмн ем(т)цн можлшс выти, ниже едннъ с-ед-етн уот-ьшс. 7а N-ёкогдл же нджщ8 см8 продлтн | ржкод-ЕЛне свое н оврьте нвкосго про-КЛЖСНЛ, повръжснл НЛ ПЖТН. Н Б-Е СНЦС ' ниже рЖК8 НМЫ, НН Н0Г8, ТЪЧ1Ж АЗЫК7» нмы, нмжс мнлмстына прошллше. Внд-ек же сего СулогЧс н оумнлнк СА ер(Ъ)<?-цемъ, н номолнк са въ оумк скоемъ къ в(ог)оу, н ОБ'Еншис положи къ в(ог)оу рекъ: „Г(оспод)н, имени твоего рлдн, къзмж сего проклженлго н оупокож его длже до с(ъ)мр(ъ)тн его, 1лко дл рлдн его н лзъ сп(л)сж са. Длр8н же мн г(оспод)н тръпкн1с къ слВжснЧе семоу“. Тлче нрнстжпль къ проклженомв н pc'i(e); „XcviiictiiH ли, кслнкын ю(т)чс, дл къзмж та въ келнж скож н 8покож та?" IVh же гл(лгол)л ем8; „Ащс уемцкшн понмн ма, нж лзъ нсдостоенъ есмъ“. Pe'z(e) же см8 Сулопс; „Пожс>н млло дондеже прнкедж скотъ н попмж та“. IVh же порлдовл са келмн. Прнксд же скотъ н къзать н, н нссе н въ скож ем8 vvbht-ель. Н в-е прнлежж см8 ем ксвуъ нужс тр-ЕБОКллше: мыж же н прнллглж нл рлны его пллстырА, н носа нл ржк8 своем 1лможе лцк усмтг.лше проклжснын, н прнлежн Е см8 къ вссмъ слоужлше, длже до « л е^.
Тлче къуоднть в-ьсъ лмтъ къ проклженлго н къемржжлет са нл Сулопл S’EACV, дослдлмн н злословнемъ плкостн д-ьж ем8 Н ГЛ(ЛГ0Л)А; „.Злонрлкне н в-ЕГоунм, нже г(осподн)нл своего оукрлдъ рлвъ ем8 сын, н т8ждлл нм-ешл 76 8 крлдъ, слмо прншсль ссн н еже сл8жнтн мне, уощсшн рлдн мене 8тлнтн са, тлче н въ свож \ызннж привел ма ссн, >лко дл мене рлдн сп(л)ссшн са!“ СулогТс же м(о)л-ешс его гл(лгол)а : „Ни, г(оснод)н, нс гл(лгол)н сЧл! Нж ръцн мн чнмъ юскръвну та н нспрлклА са“. Он же дослждлж см8 гл(л-гол)А: „Не уосцж ткол лъщсн1л. Еъзмн 8bvv н нссн ма нд?»с ма овр-Ете нл пжтн. Оунее мн есть тлмо лежлтн, нежели твоего покол“- СулогЧе же;
„ М(о)ЛА ТА, ГЛ(ЛГОЛ)ЛАШС, W(T)4C ВСЛНКЫН, 8TTIIIH СА Н1 VV Н)(ЖС СКрЪВНШН рЪЦН МН“. IVH ЖС МНОЖЛС ГН'ВВЮМЬ IAp-ЕШС СА Н ЗВАШС2 гл(лгол)а : „Не МОГЖ БЫТН С ТОВОЖ еДНН-ВМЬ, ИЖ МЛЬВЖ ^СМЩЖ многих". Гл(АГОЛ)А СМ8 СулогЧе: „Аз тн ннн-6 прнведж множества врлтнж". IVh же съ веплемъ възвл гл(агол)а: „Оуви мнт wkaahhomS, твоего лица не )<ощж внд-етн! Н уощешн привести мН П0Д0ВННКЫ3 ССЕ'В Т0уНе1ЛДЦА“. Н ПОКОЛ-ВВЛВЬ ССБС енце ВЪСКрНЧЛ: „ Нс xiviju;, нс )<смц1ж! Ндсже овр-вте ма на пжтн, tamo )<ющж. IV нжж<9д! Кръзн МА ндсже МА 0Вр-ВТб“. A.LUC 8BVV ржк8 НМ-ЕТН ^VVTBIIIC 4НЛН 8ДАВНТН севе ^ют-шие,5 или ножемъ заклал бн севе — енце его в-всъ овъдръжАлше. СуЛ0Г1С же НСДОбМ'ЁАШС са что сътворнтн. Съвт.тъ сътворн СЪ БЛИЖННМИ СМ8 8а постники нтн къ велнкомв АнтюнЧоу | въ горж НнтрЧнскжА, тако и съ про-КАЖСНЫНМЪ, И СКАЗАТН СМ8 CV ВСЦ1Н, ДА едкоже ЮНЪ ре^(с)тъ, енце сътворншн.
Бльстнвь 8BVV СулогЧе проклжендго, н въложнвь его ВЪ КОрАБНЦЪ, н нссс его до скнтл велнкллго Ahtwh4a, ндсже н c(ba)tuh прЧнтн х^т-вше ю гори ювогдл 8r.IV I Д(б)НЬ, СМВОГДД же6 к съ^юждллше съ гори, полей рлдн прнше^шннх врлтЧн. Прнлвчн же са сгда прЧнде СулогЧе прЧнтн н стлрц8 съ гори НДСЖС Б Б Б€ЗМЛЬВЬСТВ8Ж, всчер8 ГЛЖБ0К8, ЮВЛЬЧСНА7 въ одеждж ОВЧА, глкоже мн KpoHic оученнкъ его съпов-вда, понеже тлмо сжщ8 емоу тогда. Н етссдова стлрсц.ъ въе-вмь прншедшЧнмь къ нем8. Н с-вдъ, пакы помльчлвь. II възглл-енвь нменемъ СулогЧл, пр-вж^е вш ннколнже внд-ввь его нлн кто пов-вдлвь см8. СулогЧе же третицеж възвлнъ кис(т) нменемъ ю с(ва)т(л)го и ннчтожс ШВКЩА, MHUBb 8RCV fAKO ИНОГО ЗОВСТЪ ТВМЖДС НМСНСМЪ. СтлрбЦ ЖС ПАКЫ възгласн: „Тек в гл(лгол)а, СулогЧе8, нжс vv Але£лндрЧж нрншсдш8 тн“. Тогда vvb-вща ем8 Сулопс: „Что повсл-ввдсшн, вл(л)^(и)ко, м(о)ла th са?“. Гл(лгол)л см8 велнкин: „4bciv рлдн пршиель есн само?" U’btiiia СулогЧе: „Поввдлвин 36 TCKE НМА мое Н КЪС'В 1АЖ6 W МНВ СКАЖСТ тн“. Гл(ДГОЛ)А CM8 с(вА)ТЫН : „Оу-ввд-вуъ IV НСМЖС прншель есн, НЖ Н пр-6 ДЪ ВЪС-бМН БрАТ|\мн рС1/(С)ШН 1ЛК0 ДА Н ЕЪСН 8В6ДАТЪ“. ТОГДА ГЛ(ЛГОЛ)Л Сулопс nptd ВЪС-бМН, СЖЦ18 ЖС Toy Н проклжсном8: „Чл(ов-6)ЧС Б(0)ж1и, ССГО проклжсндго wEp-бТЬ НА пжтн повръженл н невр-вгомА ннким же, П0МНЛ8ВЛВ же его, прнвсдо)<ъ въ мож кел1ж. Пом(о)лнв же с а в(ог)оу длтн мн помощь въ слоуЖБ-ь сен н об-ьщл)С са Х(рнст)оу 1АК0 до кончнни ЖИВОТА 6Г0 П0СЛ8ЖЖ СМ8, »ЛК0 дд тъ 8П0К0ИТ са множ н лзъ его рлдн сп(л)сж са. Принес же его въ мож кльть н се et лт.т сл8жж ем8 протнвж енл в моен. 11нн в же по толнц-вхъ л-вт ь^ъ не в-вмъ что зло vv мене пострлдл н s-baw дослждлет мн. Н помыелнуъ того повръгнжтн ндеже н оврвтоуь его, том8 нл се нждАЩоу ма. Н сего рлдн пр|’ндо)(Ъ къ твоей с(ва)тынн, едко дл съв-втъ ш семъ длен мн что под(о)влет мн сътво-рнтн Н ПОМ(о)ЛН1ПН СА VV мн-в, понеже ЗЛ-В КОЛЕВЛСН есмъ в8реж“. Гл(лгол)л см8 с(ВА)тин Антюше 8корнымь н жестоц-вмь гллсомъ; „Повръгнешн лн его СулогТе? Къздвнгнетъ в(ог)ъ волщллго теве н въземь посл8жнть ем8“. Слышж же сТа СулогЧе,” тллше д(8)ша его скръвнж. Тлче юврлщ са (сва)тын къ
1 Проп. X. 2 зкдкше X. 3 подобны X. 1—5 Проп. X. 6 Проп. X. 7 соБЛЪчен X. 8 Проп. X. а Тук се прекьева текстът в X.
прокдженомв и нлчатъ досадными словесы |дзвнтн «го гл(дгол)а ; „I |рокд-9а женне н непотр-ввне н недостонннын н(е)воу н земли, не пр-встде ши лн
БОрА СА СЪ Б(0Г0)М7> Н ПрОГН-ВВАЖ ВрЛТД ? № ЕВСН ЛН Ь\К0 ТЪ 6С(Т) \(рН-сто)съ нже попеченТе н сл8жвж творить w тев-в? Клко см-веши нл Х(рнст)л сТл к-ыддтн ? Не Х(рнст)л лн рлдн севе порлБотнль естъ зл еже сл8жнтн тев-в ?“ Съкрвшнвъ 8bw того досадными словесы н оумльче. Н нлчатъ прочее вес-вдовдтн съ нн-вмн врлтТдмн, ком8ж<?о н)<ъ о полезный*. Н по мал в пдкы въепрнемь caobw къ бвлогТоу н къ прокджен'иом8, рече: „Нд-втд, чадцн мод, съ мнромъ н дл не рдзлжчнтл са к том8, и Лвръгшд w севе въе-вкж скръвь, нже W врлгл ПрНВЫВШЖЖ ВЛМЛ. Н СЪ ЧНСТОЖ ЛЮВОЕНЖ ВЪЗЕрЛ1|1ЪШЛ СА В7> свож келнж, в ненже пртвыстд пр-вжс>с, нсквшенТе sw се w b-bcwbb естъ, понеже 8Е'ВДЧз 1ДК0 КЪ с(Ъ)Мр(ъ)ТП ССТЛ ОВД Н ВВНСЦЪ ХОЦ1СТД ВЪЗАТН W Х(рнст)л — ты его рддн, н cvtib теве рлдн. Дл не 8bw нно мждръств8етд, дл не како прншед лгг(е)Л7. посланный ю в(ог)д и оврАшет вы не готовы н хюцктд в-внедъ погр-вшнтн“.
Ндостд же оба нл мисто свое н пр-ввыстл вт> съкръшснв любви. Тдче по трнеуъ дне\ъ почн w г(оспод)н влдженын СулогТе. По др8гыну же лз дней нзыде къ г(оспод)оу нже твломь проклженын, д(8)шеж же wc(ea)ui«H7>.
Скдзлвын же мн-в ит(()и.ъ Kpoti'ie в-вше прнл8чнл са тогда, егдд врлт|д *6 сътвдр-вдуж булопоу KI дней, проклже нном8 же трспн Д(е)нь. 1Аже 8втд квк КронТе н 8днвн са н пов-вдд еъс-вмъ о(т)и.емъ 1лже прореч(е) о нн\ь велнкын Ahtwh'ic н въекор-в СЪВЫШЖ СА.
3.	ТогожЛ о(т)н.л ДлнТнлд о Апдроинцв н о женв его
Пов-вдл ндмь w/n(e)u.b ДднТнлъ: „Кыс(т), ре'д(е), нвкын мжжь нменемь Андроннкъ В7> велнкон Ahtiw^ih, ^ЖДЮЖЬСТЕОМЪ ЗЛЛТОПрОДЛВСЦЪ. И П0ЖТ7. сев-в женж, дъцкре нъкоего срсБрюквзньцд. Нма ен Ao-ahacia, еже гл(лгол)ет са вес(ъ)мр(ъ)тТе, н в?> нстннж вес(ъ)мр(ъ)тТе, 1лкоже н конецъ пов-вддтн ^«чдетъ. Бт bw Андрюннкъ мжжк бл(д)гогое-вннъ н доврюд-втелмн 8крд-шенъ, тдкожде н женд его A^ahacia. Б-бстд же н богата staw. Сни.е же вв ЖНТ1С Н)СЪ, 1ЛК0 НЛ трн ЧАСТИ рДЗДТЛНСТД HMBHI6 свое: едннж часть оуво-гынх рддн, дрьгжж же въ цр^к^вь, трет'|жа же в?^ потрввж дом8 своем8. Грджддне же въен лювл-вуж н доври»д-вт-влн рлдн н кротюстн его. Роднстл же с(ы)нд н ндрекостл нма ем8 IwAHb. Потом же роднетд и дъцгере и нлре-кошж нма ен МдрЧл. Н к том8 не приложи прнм-вентн са женв своей, нж в-в ТЪЩАН|'е Н)(Ъ КЪ 8В0ГЫНМБ. Сь ИНЫМИ >Ср(Н)СТОЛЮБНЕЫМН мжжмп н женлмн нд If,a ес-бкж же нед-влА н понед-влннкъ, н ервдж, н паткл w свечерд | ддже до злоу/ярд къ цр(ъ)квн пр-вЛтож, под(о)БН-в же н женд его енце твор-вше.
II по двою лтт8 къ едннъ w дней пр'1нде Адандс1а злоутрд w цр(ъ)кве ПОС-ВТНТН ОТрОЧАТД1 СВОД. Н овр-вте WB-B СТСНАЦ1Н. Н СЪМЖТНВ СА,2 възыде нд
1 чада Л4Х. 2 Доб. н Alj.
а Оттук започва текстът в Afx.
одръ н стдс блнзъ ем. Андроник же носл-вждс прншед3 Л цр(ъ)кве н начать звдтн женж свож iako спашж. Она же юв-вщд ; „Не прогн-ввдн са на ма, г(оспод)н мон, понеже отрочАтд наша югнемь съдръжнмд сжтъ“. Мсазав же Н АндрЮННКЪ, Н ОБр'БТС ТАКО. Н ВЪЗДЪ)(НЖВЬ, отнде, гл(агол)а : „Воли г(оспод)Н'В да Бжде/и“. Н ютнде вънт грддд поклоннтн с а с(ва)том8 Isaiahs, tamo Ewl лежд^ж н роднтелУе его, здкъсн-вв3 же тамо дажс до ше-стаго часа. По сем же слышнтъ плачь н вепль быеджщУн въ домв ero.G IVh же смжтнв са тече въ домъ свои. Н оБртте весь грддъ сътеклъ са въ домъ его н внд'Б об-в отрочдтн свои лежжц1Н нл одр-в мр(ъ)твы. Н въшедъ вт> м(о)л(н)твнын домъ свон н повръже севе пр-вд оврдзомь сп(л)сл нлшего гл(д-гол)а: „Сдмь дзъ ндгъ7 нзыдо^ъ нс чр-ввд мдтере моеж, ндгъ пдкы отндж тдмо. Г(оспод)ь ДАСТЬ, Г(ОСПОД)Ь ВЪЗАТЪ. 1Акоже г(осподе)вн год-в быс(т), снце стггворн. Бждн нма г(оспод)не бл(дго)с(ло)всно ю ннн-в н до в-вкд“ (Иов. 1,21). Женд же его ^от-вше вддвнтн севе гл(агол)ац1Н ; пСъ чады свонмн да оумрж н дзьк. Сътече же са весь грлдъ въ погрсБснУе чадъ н><ъ, вакожс 106 Н ПАТрТдрв СЪ ЕСВМЪ КЛНрОСШМЪ ПрННТН. Н ПОГрбБОШЖ НХ въ Цр(ъ)КВН с(ва)т(а)го |8Л1днд, ндеже н д-вдн п)<ь лежд^ж.8
Потом же поемь плтрУлр^ъ Андроннкд, въ пдтрУдруУж отнде. Женл же его не у от в прУнтн въ домь свои, нж въ цр(ъ)квн пр-ВБЫс(т) ношнж. Въ пол8ноц1н же iaba-bct са ен с(ва)тын м(ж)4(е)н(н)къ въ оБрдзв мнн^д гл(д-гол)а ен: „Что не wctaeatciijh сжшУнхъ зде почнтн, w жено?“ IVha же (>сч(е): „Г(оспод)н, дд не юскръвншн са на ма, понеже скръБЛА есмъ. Дв-в 8sw чАдв нм-в^ н сУл п»грсБо)<7> днес высвл-в." Он же ^еч(е) къ нен: „Ко-ЛНЦ-ЬМЬ A'BTWAt Б’ВШЖ ОтроЧАТА ТВОД ?“ ОНА Ж6 рб4(С) : „СдННО Bf-МЪ A"BTW f, дрвгое же дссаТнмъ". Н ре4(е) ен ; ,,Н9 что oysw о нн^ъ плдчешн ? Волше естъ дще БН Гр-В^Ы СВОЖ ПЛАКАЛА. Гл(АГОЛ)А BW ТН, 1ЛК0 нмжс оБрдзомъ нщетъ есть-ство чл(ов-в)чьское сън'вдь н не мощно еже не ддтн ем8, снц,е н млдденцн просАтъ оу Х(рНСТ)Д ВЪ Д(6)НЬ СЖДНЫН ГЛ(ДГОЛ)АЩ6: „прлведнын сждУд, лн-шнль есн нас земнынуъ, нж не лншн нде н(е)в(е)снын)<ъ“. IVha же, слышавши се, 8МНЛН СА н пр-вложн скръкь НА РАДОСТЬ ГЛ(ДГОЛ)АШП: „Ащб 8BW ЖНВЖТЪ ЧАДА МОД НА Н(С)Б(6)СН, ЧТО ПЛАЧА ДЗЪ ?“ Н ОБрДТНВ СА, ПОИСКА10 МНН\Д ГЛ(дГОЛ)АЩЛГО къ нен н нс овр-вте. Н овьнскдвшн въса цр(ъ)к(о)вьт ннкогоже оврте. Н оуддрн врдтлр гл(дгол)ашн: „Где естъ w/n(e)u.b, нже КЪ МН-К НННТ БССЬДОЕД?“ Н рДЗБМ'БВЬ ПДрДМОНДрЬ IXKO ВНДТН1С внд-к н рече 11а къ нен; -Не внд(н)шн лн дверн здтворены н гл(дгол)ешн „где ес(т) мннх гл(дгол)ан мн-б“ ? Она же стрдхюмъ емвъдръжнмл, мол-вше с а нтн въ домъ свон.
Н пришедшн, ПОВОДА мжжоу CB0CM8 1АЖС ВНД'Б. Н оуволшж са. Н рече КЪ Н6М8: „Въ НСТННЖ, г(оспод)н МОН, Н ВЪ ЖНВ^ТТ ЧАДЪ НАШИХ Х®Т-ВХЬ реши тн вещь, нж съмн-в^ са. Се оуже по с(ъ)мр(ъ)тн Н)<ъ рекж тн :12 дще )<w-Ц16ШН, п8стнтна МА въ мондстнрь13 1ДК0 ДД ПЛАЧА са14 гр^^ъ М0Н)(Ъ“. Он же 3 прТнде Alt- 4 Доб. н 5 закынъ Alj. 6 скоемг Mj. 7 Проп. Мг. 8 Доб. н Afj. 9 Проп. М]. 10 понск^Е® Alj. 11 мн н(ы)н-ь	12—13 Проп. 14 Проп. Afj.
а В ръкописа преди думата над реда е добавено w, изглежда, от по-късна ръка.
реч(е) къ нен: „Ндн и нскЕсн помыслъ свои един» нсд-бла дд дщс пръвж-дешн Е?> помышленн томъ, смбд cv семь съв-ыилевъ“. Мид же дни многы СЪТВОрНВШН, Пр'ЕВЫС(т) ЕЪ ПОМЫСЛЪ ТОМЪ. Н ПрНЗВД БЛДЖеНЫН АндрОННКЪ о(т)цд еж. Н пръддшж емоу въее нмънТе свое гл(дгол)ацк : „Къ с(ва)тынмь мъстсммъ xwqicMb нтн н поклоннтн са. Дд дцк ндмъ сълвчнт са что нд пжтн чл(оеъ)чско, рдсточн hm bh'ic ндше шсоже уюшешн. М(о)лнм же та допрем сътворнтн д(8)шн своей едко дд волшщж стрдннынмъ сътворншн Д0М7> НМНЬ н стрдннопрнемьство мннут.1Ъ“.
1Л>нд же своводнстд въса рдвы свож. И въземь мдло бл(лго)с,(ло)всн'|л, нзыде нофнж съ женож своеж. Блджендд же АддндсТд, възръвь нзддлсче н вндъ13 домъ свои, възрквь нд н(е)во н реч(с)„Б(ож)е, рекын Аврддм8 н Сдрръ нзытп’ю землА свож н w рождсн|'д своего", (Бит. 12, 1), ты ндстдвн ндс въ стрдуъ свои.10 Се «стдвн\«.и домь ндшь17 нменн твоего рддн, не злтворн ндмъ 116 двери ц(д)рствнд твоего". Н плд кдвшд нд многъ чдс овд,18 отндсмстд.
Н постнгшд с(ва)тдд местд н поклоншд са н вссъдовдстд многымь о(т)ц,смь. Ндостд же н въ Але^дндрнж поклоннтн са с(ва)том8 Мннъ м(ж)-ч(е)н(н)к8. Къзръв же Андроннкъ въ чдс шестын н вндъ никоего мннуд fb МНрЪНННОМЪ свдры ТВорАЦ1Д. Н гл(дгол)д къ мнрънннЗ: „Почто СЕДрНШН СА съ мнн\омь?“ Н19 Лвъщд ем8: „Ел(д)д(ы)ко, въ скнтъ у от а нтн, нджть скоть МОН Н ГЛ(дГ0Л)А CM8 „НДТ.М7, HUNT IXKO дд нкств8смь Н0Ц1НЖ н зд8трд ддже20 до чдсд шестдго постнгнемъ въ скнтъ, пръжде ддже не бытн снлном8 зною", н не \чущетъ.“ Гл(дгол)д ем8 Андрюннкъ: „Нмдп1н лн н др8гын скотъ?*1 Гл(дгол)д „Сн“. „И led, реч(е), прнведГ н imco дд нск8пла и,31 понеже н дзъ в?, скнтъ х^.пж понтн“. Н рс^(е) жсне свосн Андрюннкъ: „Пръ-еждн зде, дондеже 22ндж въ скнтъ23 вл(дг о)с(ло)внти са Л о(те)ць“. Мнд же ре'/(е)6: „Понмн ма съ собож". IVh же къ нен ре'/(е): „Не нджтъ жены въ скнтъ*1- СМнд же съ плдчемъ pc't(e) ем8: „Словго нмдшн ддтп с(ва)том8 Мннъ, дцк ттдвншн М/Д дондеже не2’ пръддсн ма въ мондстнрь*1. Н цъловдвь еж, нде въ скнтъ. Н вл(дго)с(ло)вн25 са и» о(те)цъ въ коенждо лдвръ. Слышдв же (дже iv о(т)цн ДднТнл-ь н съ тр8домь велнкомъ шедъ н поклонп са ем8 н скдзд стдрц8 въсъ |дже w севъ. Н гл(дгол)д ем8 стдреи.ъ: „Шедъ н привела дн женж свож н сътворА тн пнслЦнТе шсо дд ведешТ ж въ Днвдндж, вт, мондстнрь Тдвенес|Чмтъ“. Он же ше<? н прнведе женж свож ноцйж къ стдрп.8. Н БССИДОВД КЪ ННМЪ СЛОВОМ СП(Д)ССН1Д. Н СЪТВОрН НМЬ ПНСДНТе, II WII8CTH нх нтн въ мондстнрь ТлЕеннс1смт'скын.
Андроник же пдкы къ стдрц.8 възврдтн са. II субльчс его стлреиъ въ 0БрД37> ННОЧЬСКЫН Н НДКД38Ж20 его нночьскомоу жнтТоу. Н иръвыс(т) съ ннмь bi Л15/« н по семь Бмолнвь стдрцд послдтн его поклоннтн са с(еа)тынмь мъстомь. Стдреи. же сътворнвь27 ем8 м(о)л(н)твж и wnSCT'i н.
12С
13а
3
15 епд-екь Mt. 15 16 ткон Mt. 17 Доб. юкрьстъ Mt- 18 Доб. н Л1г 1!1 Проп. Мр 20 же Мх.
21 Проп. Alj. 22_23 Проп. Л11. 24 Проп. М]. 25 Ел(дго)с(ло)кнк* Мх. 26 НДКДЗД Mj. 27 СЪТКОр! Ml.
* В рък. нзыдн. 6 В ръкописа над реда е добавено ем8, нзглежда от по-късна ръка.
р
ХюДА1||8 же w(t)h,8 АндроннкВ въ стрлнлуь Огнптл, СЕДЪ почнтн мало подл смрг.ч!смъ н-бконмъ. II се по съмотренТоу Б(о)жноу внд-в жс-нж свож къ МЖЖЬСТЕМЬ WBpA3'B, НдЖЩЖ II СНЖ КЪ 1ер(оу)С(л)Л(Н)МЬ. Н Ц-ВЛОВАСТЛ СА Др8Г7> Др8ГА, ПОЗНАВШИ 8БЮ ГОЛЖЕНЦЛ СЪПрЖГА своего, тън28 же нс познл еж.29 Клко kw ywTbine познлтн сна»30 8вадшж сж1цж въздръжлнТемъ и iako м8-ринл сжит ен. Н гл(лгол)л см8 она: „Клмо ндсшн, лвва?“ IVh же реч(е) ен: „Къ с(ва)тынмб м-встомь идж поклоннтн са“. Она же къ нем8: „Н лзъ, реч(е), тлмо ндж поклоннтн са н поне въкоупв нд-вмь. Нж мце ^wuicujh нтн нлмл вък8п-в, съ мльчл1исмь шеств8нмъ“. Онжереч(е): „НХкожс ующешн". Гл(лгол)л же к?» нсм8: „Къ нстннж, ръцн мн, не ты лн есн вченнкъ о(т)н.л 126 Длнн1лл?“ Н31 wbbiua: „Дзъ есмъ, ре'/(с)“. Гл(лгол)л же см8: I „Нс нма лн сс(т) твое Андрюннкъ ?“ Н гл(лгол)л: „Сн“. Н pe'z(c): „к1(0)л(н)твы с(ва)т-(л)го стлрцл дл съшестввжтъ съ нлмн“. IVh же реч(е): ,Дмннъ“. Поклоннвшл же СА ВЪ С(ВА)Т'ВМЬ грлД'Е II С(ВА)ТЫНМЬ M'BCTCVMb, П0’НДОСТЛ въ Дле$лн-дрнж поклоннтн са н32 СВАТ0М8 Мнн-в. Н гл(лгол)л лввл АдлнлсТе КЪ Ю(Т)Ц0у Андрюннкв (снцс бю првложн нма свое): „Хшшешн лн дл првБЖдемь обл въ едннон келЧн?" Н юв-вшл : „Дл пртЕждсмъ. Нж пръвве въпрошж стлрил, дл Aijie повелит мн“. Н рсч(е) ем8: „Ндн. Аз же пож^ж теке в?» скнт-в,
ГЛ(ЛГОЛ)СМОМБ Н1а . Н Л 1|1€ ПрНДСШН ДЛ33 1ЛКОЖС \ЮДНХ0В-Ь съ мльчлнТсмъ, сине н въ КСЛ1Н пр'ввждемъ съ мльчлнТемь. Аще лн нс можешн снце пр-в-бытн, не прнуодн, мне н wctabht та стлреиь. Аз же въ cvcmomb нл де-
„ШеАЪ II ВКЗЛКБН ШС<>, Пр-ВБЫС(т) съ еж. Множнцеж bw35
CATC СКНТ-Е \’Ю1ЦЖ П^ВБЫТН**.
Он же uied поктдл стлрп.8. Н рсч(е) ем8б стлреиъ: мльчлнк н iy-ввждн съ ннм, понеже нншкъ сстъ“. Н ННМЪ В7, СТ^ЛС-В В(0)ЖНН .\,р8ГЫХ В!31 ьът н не познл стл^ецъ |ун)(од-вл1не къ нн.м нлклзвж н\ъ 1лжс къ сп(л)сен!оу. Юдннож же
Прншес>ш8 КЪ ННМЪ Н МНОГО W ПОЛЯН НЛКЛЗЛВЬ НХ Н В7> СВОЖ КСЛ1Ж ВЪЗ-врлтнв са, н пргвж^е донтн ем8 до6 с(ва)т(л)го Мнны, постнже его ю/«(е)цъ Андуюннкъ гл(лгол)а : „М(т)че, wz?z(e)u.7J ДдлнлсТе къ г(оспод)оу юуоднтъ". Н възкрлтнв са стл рецъ, окр-вте его сугнсмь съдржнмл. Начат же плл-к[лтн]36в. ’Н гл(лгол)л емоу стлрсцъ: „Към-всто еже рлдовлтн са понеже ндсшн ср встн г(оспод)л, пллчешн?“ Н швещл : „Нс плача, тъчнж за w(tjua Андр^-ННКЛ. Нж сътворп AIOKWEL Н ПО ПОГреБСНН МОСМЪ СБрА1|КИ1Н кннжнцж нл въз-гллеЧн моемь. Н прочетъ, длждь с1жд о(т)цоу Лндрюннк8“. Н бывши м(о)л(н)тВ'В, ПрНЧАСТН С А н смтнде къ г(оспод)оу.
ПрТндошж же погревстн его н lVsp-втше же н niicAnie37 прн ву^згллвп Лндроннкъ 1ЛК0 ЖСНЛ его Б-В. II въен
овр'втошж iako женл б-б естьствомь. еж н п|>очетои1Ж. Н тогдл познл итп(е)цъ 1у0СЛЛВН1ПЖ б(ог)л.
RO М,. снжМ . 30 мг 31 Проп. Л!,. 32 Проп. -Ир зз Проп. МР 34 пТ Мх. зо же Mv 36 доб. о(те)цг ^длнлек Ми 37 нлпнеднИе
а Под in написано октодеклть. б Написано на г1 реда. в В рък — плл. г Написано пред реда. Д Оттук започва текстът в М.
Н 8СЛЫШЛН0 БЫс(т) ПО ВЪС-ЕуЪ ЛЛВрЛХЪ. Н ПОСЛЛ СТЛрСЦ7> Н ПрНЗЕЛ в’сА Ю(Т)ЦА нже ЕЪ СКИТЕ II ИЖС ВТ> ВЪНАТрЪНСН 118СТЫНН. Н ПрЧнДОША ВЪСА ЛЛВрЫ ^ЛССЛНДръСКЫЖ, И СКНТ'ЕНС КЪ БЕЛО СУБЛЪЧСНН (снце БЮ естъ овычлн СКНТ'ЕПОМЪ). 11 ПОГрСБОШЖ С(ВА)Т0638 Т ЕЛО БЛЛЖСНЫЖ39 Д^ЛИЛСНЖ, СЛЛВА1Ц6 В(ОГ)Л; длешлго ен толнко трьи-вни. Н прЕвыс(т)40 стлрецъ сътворнтн ен седмын д(е)нь. Н по семь въс)(ют-в стлрецъ пожтн съ совож ю(т)цл /Чндроннкл, н не въс-^от-в гл(лгол)а: „1Дко съ г(оспо)ждеж моеж погревж са н лзъ“. Н юстлвль его стлрецъ41, ютнде. Н42 длже не донтн ем8 до с(ва)т(л)го Мины, постнже его др8гын ннокъ гл(лгол)а: „1Дко ю/п(е)цъ Андрсуннкъ сводит?» къ г(оспод)оу“. 136 Н плкы послл стлрецъ къ скнтъ гл(лгол)а; „Прнд-ьте н43 посл-вдвнте мн до ю(т)цл ?Кндрсуннкл“. IVhh же прншедше н ОБр-Етошж его44 еще жнел.45 Н бл(л-го)с(ло)еишж са w него н съ мнромь къ г(оспод)оу ютнде.
Крлмол'Е же велнц-к бывши поерв^р-в) су(те)Ц7> скнтл сусмьнлдесАтнлго н скнт-внь гл(лгол)ащнх: „КХко нлшь ес(т) Ерл га н възатн его ^ющемъ въ скнтъ, 1лко дл помлглжтъ илмь м(о)л(н)твы его". Тлкож^е же н сусмь-нлдссатн1Н гл(лгол)ллхж: „1Дко съ сестрож его положнмь его“. Скнтвне же В^Ж МН0ЖЛН1НН. Н ГЛ(ЛГОЛ)Л лр^нмлндрнтъ СУСМЬНЛДССАТНЛЛГО скнтл: „Нже ре^(е)тъ стлрець, се сътворнмь". Стлрецъ же повели тлмо погревстн его. IVhh же не посл8шлл)(ж егю гл(лгол)Аще: „Стлрецъ выше стр(л)стсн ес(т) н к том8 не вонт са рлтсн. Мы же юнн сжще, ^сущсмь врлтл нлшего. Довлеть влм?> 1лко сустлен^су^и влмъ су(т)цл Л^лнлсТл“. Ёнд-кв же стлрецъ 1лко46 велнкъ МАтежь въ Ерлт^'л^ъ47 вывлетъ, гл(лгол)л къ48 врлтТлмъ: »iXi|ie не посл8шлете мене, то н лзъ зде прввждж н съ врлтЧлмн моими погрев ж £а“. Тогдл оумльчлшж въен н прннессушж врлтл н погревошж. Н р-вшж стлрц8: иНдвмь нроч££ еъ скнтъ“. Н реч(е) къ ннмъ: „(Лктлвитс ма с7/гворнтн з д(с)нь врлт8“. Н не сустлвншж его.
Помолнм же СА н мы достнгнжтн въ мврж су(т)цл /Хндрсуннкл н су(т)цл 14а АьдлнлсТл м(о)л(н)твлмн въст)<ъ с(ва)тыхъ49 еъ викы втксумъ лмпнъ. |
4.	Тогожде о(т)цл ДлнТнлл о еун8ст нже въ скнт-е
Свн8^7> Н'ЁКЫН Пр-ЕБЫВЛЛШе ЕЪ ВНАТрЪН'ЕН 118СТЫНН СКНТЛ. Нм-ЕЛШе же кел!ж свож1 длле imco hi пъпрнц1ь w скнтл. Сдннож же въ недклн прнуож-<?ллше къ2 о(т)ц8 Длн|’нл8 нощнж. Н ннкомоу же ееда1ц8 тъчТж 8чсннк8 его еднном8. Злпое-едле же 8ченнк8 своем8 стлрецъ iako дл приносить водоносъ воды том8 еун8^оу едннож В7> нсд-влн. Н прннес7> постлклт.еть его3 npsd двермн ем84 н тлъкнжвь су^однтн. Н ннчсюже съ ннм?» вес-вдовлтн, нж тъ-чнж блюсти 5дл егдл суврАШстъ6 зьдъ нлпнелнъ прн двере^ъ пещеры дл прннесетъ его съ собож.
38 Проп. М. 39 с(еа)ты<п М. 40 еыс(т) М. 41 Доб. н М. 42 Проп. М. 13 Проп. Afj.
м—45 жива, неще Ми 46—47 матсжъ еъ е|,лтн велнкъ М. 48 Проп Л1. 49 Доб. и Б(огородн)ц,ж М
4 Доб. въ М. 2 Проп. М. 3 Проп. М. 4 келнж его М. 5-6 Проп. М.
Ет, едннъ 8во‘ w днеп юБр-вте зъд?» нм-t ж нлпнслнТе снцево: „ПрТндн И СЪ СОБОЖ ПрННеСП8 ЮрЖД|-Л“. II прочетъ стлрецъ НЖС ИХ ЗЪДВ НЛ11НСХНОС и пллчемъ великом?» рыдллше. II гл(лгол)л къ 8ченик8 своем8: „Горе вънАтрънен пвстынн. Клковл стлъпл пог8вн днес". Н pe'z(e) 8ченнк8 своем8: „Еъзмн юрж-д'1'х н грАдн иослъд8ж9 мн. Тец-ьмъ скоро сдл клко постнгнемъ стлрцл, дл нс клко лншнм са м(о)л(н)тЕ7> его, понеже къ г(оспод)оу сводить". Н ше^шл въкоуп-к, н оврътостл и шгнемъ С7»дръжнмл. Н повръже севе стлрецъ нл пръен 146 его, н пллклвь много, н pev(e;: „Бллжснъ есн, cv(t)4c, ixko cv члст семь по-пеклъ са есн пртсмвндьвь ц(л)рство земное н1П |чл(овт)чьскжж еллвж11. Н гл(лгол)л ем8 евн8хъ: „Бллжень есн ты, новый Рсврллме н стрлннопрнемннче Х(рнсто)въ, ixko колнко трвд^вь прнемлеть б(ог)ь ю ржк8 твоем". Н гл(лгол)л ем8 стлрецъ: „Сътворн нлмь м(о)л(н)твж, ю(т)че“. Н реч(е) ем8 евн8уъ: „Азъ нлче потръвж нмлмь многых молнтвъ в?» чле съ". Н гл(лгол)л ем8 стлрецъ: „Аше внх! прк^влрнлъ ЧЛС СЪ, XWT-К^Ь о тев-в ПОМОЛНТН СА. Тогдл евнву?» въеклоннв12 са млло w постсла своеж н'3 прнсмь гллеж с(еа)т(л)го стлрцл н14 15сс'Бло1;ызлл111с гл(лгол)а16 енце: „Б(ог)ъ нлетлвнвын ма н прн-ведын ма въ мисто сне, тъ дл съвръшнтъ стлр^сть геол ьмсоже Мрллм8“. Еъзем же стлрецъ 8ченнкл своего н повръже н17 пръ<? ноглмл евноуул гл(лгол)а : „Бл(лго)с(ло;вн чадо свое, о(т)че“. IVh же18 прнемь н19 овловызлж его гл(л-гол)л1ие20: „Б(ог)ъ, чадо, пртЛтожн мн в?» чле съ рлзлжчнти ма w т-блл моего и в-вдын колнко стопъ с-ьтворнль осн въ келУж енж, тъ дл 8поконть ТА СЪ С(ВА)ТЫМН СВОИМИ, 1ЛК0ЖС оупоконль ес(т) ,\(8))<Ъ Нл'УННЪ нл Слисен, н нлре^(е)т са нма ю/м(е)цъ твонхъ нл тект“. И гл(лгол)л стлрцоу евноу^ъ: „Г(оспод)л рлдн, дл не съвл-кчете ма рнзы, н\же ношж, нж 1хкоже есмь, енце погреБнтн ма. II дл нс 8втстъ ннктоже21 «лже о мне, тъчнж выедннн". Н гл(лгол)л стлрц8: „Длждъ мн прнчАстнтн са". И прнчАстнв са, реч(е): 15‘а „Длднте мн жже w \р(н)стт лмбовь и пом(о)лнте са о мн-к". Н възръвь нл въетокь и одеенжж22 севе, н гл(лгол)л: ^Довр-в прУндюсте, нд-кмь".23 Н выс(т) лице его ixko югнь.24 Н сътворнвь23 нл оуст-кх?» свонхъ кр(ъ)стное знл-мен1с гл(лгол)а; „Б(ож)е1 енллмъ въ ржцк твои пръдлж д(8)уъ мон“. Н енце пръдлстт» д(8)шж свож въ ржцъ б(о)жнн. Н пллклешл много стлрецъ же26 н оученнкъ его, н27 нскоплвше грокъ прт<? келУж его, н съвлыс са стлрецъ Л рнзъ, нуже ношллше н реч(е) оученпкв своем8; „«блъцУн вр7»х8 рнзъ Н)<же ноентъ". Од-квлжн же его врлтъ н вндъ ixko С7»сцн его ixko женстн б-бхзс, н нсъушл 1лкоже двл лнетл н ннчсюже реч(е). Погревшл же его н сътворн-стл м(о)л(н)твж, реч(е) стлрецъ 8ченнк8 своем8: „Рлздркшлмь пость днег н сътворнмъ любовь нлдъ гровом?» стлрцл". 1¥кртт1пл же въ кел|’н евноухл МЛЛО ПОСМЛГЪ II сочиво квлшено, и сътворнвшл ЛЮБОВЬ нлдь ннмь, н въ-земшл н пленнцж жже нмыпе вт» келТн своей н ндостл въ ксл!ж28, вл(л)го-длрдшл в(ог)л w семь.
7 Проп. Л1[. 8 Доб. н Mi. 9 послтдвн М. 10—11 еллкж чл(ое-е^чккжж М. 12 къеклонч М. 13 Проп. Л?!. 11 Проп. М. 15—1,1 соелоеызлж гл(м ол)лхше Л1.17 Проп М. 18—20 БЛ(хго)С(ЛО)Кнкь его н ™елобнзле> и (44(044!- 19 Проп. М. 21 никто М. 22 w дкнжж М. 23 идите 24 лгг(е)лъ Mi, 25 сьткорн М. 211 Проп. М. 27 Проп. 7И1. 28 Доб. свож М.
Нджщнм же нмь еъ пжть, гл(агол)л Вченнкъ стлрц8: „Еесн лн, ю(т)че 1ЛК0 6ЕН8^Ъ ТЪ ЖСНА ЕЕ ? МдЕЕАЖ!1J8 '9 МН СГО, ВНДЕ)(Ъ СЪСЦЛ СГЮ 1ЛК0 женд вешс. Кешж sw съсцд его (акожс дел лнстл оувЕНжлд". Рсч(е) же ем8 стдрецъ: „Вемъ, чадо10, iako женд в-в. Н дще ^ющешн слышн, н поеем 156 тн 1лже w нен. Сн вешс31 пръвдд ндтр|'кУд32 33ц(д)рЕ НоустннУднл34. И Е7> -cywTE ц(д)рь сътворнтн ж осев ц(д)р(н)цж рлдн многдго еж рлзоумд. 8ве-две же се ц(д)р(Н)цд его Де(о)сМрд н рдзгнЕвд33 са нл на, н еъс^отв злточнтн ж. Она же сУе 8ведевь н нлатъ кордвль. Н ношнж еъложнешн !ПЕЪ НЕ37 НЕКЖЖ ЧАСТЬ CV НМЕН1Д своего н ЕЕгоу СА жть. Н постнже въ38 Але^дндрУж н въселн са тдмо, ндеже н мондстнрь създд( еже н гл(дгол)ет СА39 ДО ДНСС ПДТрНкТННЪ. Н ПО С(Ъ)Мр(Ъ)ТН P,e(O)tHvpbl оуВЕДЕ40 ПДКЫ 1ХК0 ц(д)рь )<оц1еть сУж пожтна сев-в женж и пдкы ноцпж ввжд w Але^дндрУж н прУнде но:|1нж зде. Н 8молнв ма ддтн ен келУж вънв скнтд. II победа мн подровнв все |дже w bciiih н длхь ен пецкрж сУж. Н пр-вложн са въ мжжь-скын юврдзъ. Се 8же кн леш нмдтъ днсс въ скнтв. II ннктоже ю нен оу-ВЕДЕ) Т7.ЧНЖ ТЫ Н Др8ГЫН ВрдТЪ, (АКО ССТЪ зде. КОЛНКО 8BW мдгнстрУлны посла ц(д)рь кустннУднъ нд възыскднУе еж. Не тъчнж же ц(д)рь, нж н пдт-р|дрх?> Але^дндръскын. Н ннктоже 8веде В7> коемь месте прввывдстъ ддже н до днсс. Енж^ь 8scv, чадо, колнцн еъ ц(д)ръскын^ъ домо^ъ въспнтдвшен СА КАКО ПОДЕНЗДЖТ СА НА дУдЕОЛА Н СЪТНрдЖТЪ ТЕЛССЛ СВОД. ПоМОЛИМ Ж6 са н мы iako дд спо<Хо)бнть ндс г(оспод)ь того тсченУд ПОЛ8ЧНТН н съ ю(т)цсмъ АндстдсУсмъ евн8\омъ стдтн (АндстдсУд вю нлрнцлдше са) м(о)-16а л(н)твдмн н моленУемъ влд дычнцж ндшж в(огородн)цж н въсех с(ва)-т(ы))<7> его дмннъ.
5.	[Отец Памво и ученикът му]'
lVw.(e)u.7> Пдмво посла вченнкд своего в?» грдд Але^дндрнж, проддтн ржко-делУс его. Сътворн же въ грддв днУн et, слкоже сказа намъ. Еъ нощн же снЕше въ пдпрьтЕ цр(ъ)кве с(ва)т(д)го Мдркд. Н виде чннъ цр(ъ)к(с)внын кдко пожтъ, нз8чн же н тропдрь. По сем же възврдтнв са къ стлрн.8. Реч(е) же ем8 стлрецъ; „Енж^ж та, чадо, съмжцкна едл пекла напасть прнлвчн са тевЕ В7> грддЕ? „IVbeijiab же врдтъ: „Сстьствомь, ю(т)че, В7> неврЕженн прЕпровдЖ()лем7» днн свож въ п8стынн сен. Ниже kahwhbi поемь, ниже тро-пдр|'н. Шб()ш8 же мн въ Лле^дндрУж, вндех чннъ црУъ)к(о)внын како пожтъ Н соскръвну СА 3EAW КДКО НС ПОСМЬ Н МЫ KAHWHbl Н ТрОПдрА“. Гл(ДГОЛ)Д ем8 стлрецъ: „Горе нлмъ w чадо, iako прУнджть днне iako да wctabate мннсн твр7>джА пнщж, рс^ннжж д(8))<омъ с(ва)тынмъ, Н П0СЛЕД8Ж ГЛАССУМЪ н пенУсмъ 1 Кос bcv 8мнленУе, кож лн слъзн рлж^лжт са ю троплрТн, егдл КТО ЕЪ Цр(Ъ)КЕН СТОНТ7. НЛН В7> КСЛ1Н Н ВЪЗВЫШАСТЬ ГЛАс СВОН IAKO B0AWEC.
29 Доб. ВО М. 30 Доб. Е-6Л/ М. 31—32 ПАТрТкнА пръкл М. 33—34 8СТНН1АНД Ц(Л)рТ М. 35 рДЗГНТЕАЕ М. 86—S7 ПрОП. М. 38 ДО М. 39 Доб. Н М. 40 8ее6(-Е)ЕЪ Ml.
а Тук се прекъсва текстът в М
1 1М(т)цд Памъел СЛОВО Л1).
Сгдл sw fip-E<? в(ого)мъ стонмъ въ мноз-в оумнленТн ДЛЪЖНН ССМЫ Пре<?СТО-ATII2, Л НС въ СМ-КС-Ь II ГЛ8МЛСН1Н, HEW НС НЗЫДОШЖ МННСН ВЪ П8СТЫНА дл СГДЛ 11р-В(?СТОЖТЬ ВЪ Цр(Ъ)КВН ДЛ ГЛ8МЛАТ с а И ПОЖТЪ ПВНТл н възвы-166 ШАЖТЪ ГАЛСЫ Н ТрАСЖТЪ рЖКАМЛ Н МНТ8ЖТЪа НОГЛМА , НЖ ДЛЪЖНН семы въ стрлсв е(о)жнн и трепст-в пр-вдъетолтн, слъзлмп же н стснанТсм?» Н ВЛ(л)ГО-гов-вннствомь н вл(л)го8мнлсн|'емъ н см-вренТемъ м(о)л(н)твы прнноентн б(ОГ)оу. Се BW ГЛ(ЛГ0Л)А ТН, ЧАДО, IAKO Пр'|НДЖТЬ ДН1С сгдл рлстлАтъ урнет! лис кннгы С(ВА)ТЫ);Е еу(ДГ)ГСЛ1Н Н С(ВА)т(Ы)^Ъ ЛП(о)б(то)ЛЪ Н С(ВА)ТЫуЪ прор(о)къ, ЗАГЛДЖ-ДДЖЩС С(ВА)ТДД ПНСЛН1Д Н ПНШЖЦ1С троПДрА И СЛЛННСКЛЛ ПНСДН1'Д н нлчь-НЖТЕ ПО8ЧАТН СА въ НН)(Ъ, WHA ЖС WCTABATb. СсГО рАДН W(T)H_H НАШИ р-ВШЖ 1ЛКО СЖЦ1СН ВЪ П8СТЫНН ссн дд3 нс пншжть жнтТл Н СЛОВССА С(ВА)ТЫНХЬ Wffl(c)Ub6 НЛ КОЖНЫН^Ъ \ЛрТ1ЛХЬ, \‘Ю1ПСТЪ BW НАСТОЖ1Н1Н родъ ЗАГЛДЖДЛТН ЖНТ1Д С(ВА)ТЫНХЪ Wffi(c)IJ,7. Н ПНСДТН ПО СВ0СМ8 yWT-KHloy, ВСЛ1А EW БИДЛ \wiijct прТнтн".4 Н гл(дгол)д врл/я: „Почто 8ew? Нзм-внат лн5 са шбычас-н пр-вдлн|'л урнстТднсклл ? II нс вждет ли попоеь въ цр(ъ)квлхъ 1ЛК0 дл СНЦСВЛЛ ВЖДЖТЪ?Й Н рс«/(с) стлрсцъ : „Въ ТЛ BptMCHA H3CAICHCTE ЛЮБЫ мно-ГЫН)(Ъ Н БЖДСТК СКр7>БЬ НСМЛЛЛ*1 (AlfiffZ. 24, 12), ЖЗЫКШМЬ НЛШССТВ1С, ц.(л)рсмь НСВСТрОСНТе, Н epeWMb ОБЫЛДСН1С, MHIIXWME НСВрВЖСН1С о свосмъ сп(л)сснТн, вжджт EW НГ8МСНН нсвр-вгжщс о свосмъ стдд-в, ТЪЦ1НЛ(н)ВН къ трлпезлмъ н ллс-кръдн, ЛЕННЕН ЖС НЛ М(о)Л(И)ТВЖ II нл оклсвстлнк готовн н скорн нл шежж-17а ^енТс жнтТоу w/m(c)ij.7. н словссъ, ниже ю(тс)и.ъ6 слышжц1с, ниже подрлжлжшс, НЖ ПЛЧС рЖГЛЖЩС СА Н ГЛ(ДГОЛ)АЦК, „1Л1СО ЛЦ1С EH\W.W БЫЛИ н мы въ днн С(ВА)ТЫНХ W/«(c)ll.b, ПОДВИЗАЛИ СА BHXWJf II МЫ“. СпНСКОПН ЖС7 ДН1Н ТИ)(Ъ БЖДЖТЪ СТЫДАЦ1С СА ЛИЦА СНЛНЫХ Н СЖДА1|К СЖДЪ ПО МЪЗД'Б, ЧНС ЗАСТЖ-•1ЛЖ1ПС 8В0ГЫНХ нл СЖД'В9, ЮСКръБЛ1;Ж1ПС ВДОВИЦА Н НЛСНЛ8ЖЦ1С енротлмъ. Въ-ННДСТ ЖС н въ люди нсвчзрТс, влждъ, ненлвнеть, мръзость, ЗЛВНСТЕ, тлтвы, пИлнствл". Н рсч(с) врлот: „Что 8sw сътворнтъ кто въ връменл тл, w(t)4c?“ Н гл(лгол)л стлрсцъ: „Чадо, въ вртменл тл сп(л)слжн сп(л)сстъ д(8)Н1ж свож Н RCAl'll ПЛрСЧ(с)Т СА ВЪ U.(A)pfTEH H(C)B(C)Lill5Mb“ (Мат. 5, 19).
6.	О П0СЛ8ШЛ1ПП
Пов кдл НЛМЬ Н БКЫН W 0(ТС)ЦЪ ГЛ(ЛГ0Л)/А: „Быс(т), рсч(с), IIШСЫН W/77(C)IVb, нлрнцлемын ПлТСрМОуц|С. Съ ВЪСХОТБ IVBp-BQJH са М|'рл II пр|'нд« ВЪ Ht-кос wBiijcc жнт|'с, н многы днн сътворп пр-ве? врлты монлетнр екымн ОЖНДАЖ. Нм-ВЛШС ЖС Н1 WTpO4A С(Ы)НЛ своего СЪ СОБОЖ. Н ТЛКО2 ТрЪПАЦ18 СМ8 пр-вд монлетнремъ, дондеже многое его тръп-BH'ie кнд-ввше w(t)h.h н по weei4a8 монлстнрском8 прнАшж н.3 Н по въшеств'|‘н не тъчнж рлзлнчнынмъ СЛ8ЖВЛМЪ въдлннл выстл, нж н кслТннлго пр-вкывлнТл рлзлжченл ВЫСТЛ, 1ЛК0 ДЛ снцсвынмъ
2 Доб. кь стрдс-к Mi- s Проп. Л11 1 сыти /Ир 5 Проп. Л/р Проп..Ht.7 Проп. Alp 8—9 н Л1р ' Проп. Л/р 2 Upon. Л1р 3 Проп. Л1р
а В рък. — мнтВжтъ, над реда с добавено са. б В рък. тук е написано и после зачер-
кнуто НД1ЛНХЪ.
11 Патеричните разкази
рЛЗЛЖЧСН|СМЪ ПО МЛЛ8 ПО МЛЛ8 ССТЬСТЪВНЛГО ПрНСТр(Л)сТ|Л СВОКОДАТ СА, 1ЛЖС БЛ(Л)Г(Ок}(Л)ТНЖ Х(р|1СТО)ВОЖ Н МН0Г1.1МЪ ШБ8ЧСН|'СМЪ НГвМСНЪ СЮ СВОБОДИ. Ннекогдл НСК8СНТН )(WTA ТОГО ДОБрСМД-ЬТ КЛК НГОуМСНЪ, 1ЛК0 СТЖЖНК СН НЛ ОТрОЧА, Н ПОКСЛЕ 176 w(t)L1.8 «ГО ЕЪЗАТИ Н ШСДЪ ПОВрЕ1|1Н въ рЕкж отрокл. Тогдл wht> нлко w в(ог)л ПОВСЛЕННОС СМ81 СЪТВОрН. Н IIOXLITHBE отрокл и oyTCKWJ/ КЪ БрЕГб рЕкы прнтсчс. И тъц1ж са сътворнтн повсленнос см8 съ теплож ВЕрож и посл8шлн'|'смк, 8дръ-ЖЛН ЖС БЕ1С(т) W БрЛТ1Н П0СТНГШ1Н)(Ь его, Н ВЪС^ЫТНВШТиуЪ ОТрОЧА W ржкй его. Толнко же втрл его w б(ог)л прнжтл быс(т), 1лкоже Лкръвсно бьк(т) w(t)u.8 его w б(ог)л imco дело Хврллмле съ’ сътворн. По млле же врЕменн реченнлго монлстнрЕ wwz(e)i|j> 8спс. Того ки свое мисто нгвменл монлстнрЕ6 СЪТЕОрн“.
7.	[За монаха, който произхождал от богато семейство, но не се с раму вал да продава кошница в своя град]
Дроуглго же bhaexwme Брлтл, Лрскшл са мнрл, великих н воглтыуъ сжщл родителе», ибо «от(с)цъ его къ воинстве келнкъ чпномъ <ын. Н чстенТв КНИЖН0М8 зело прнлежж. Съ СУСТЛВЛЕ своего W(T)HA ‘н кса мнре’кжж гръд-wc(t) н къ ннючьском8 жнтТоу2 8стръмнк са. Хота же %/г(с)цъ того4 ВЕрж ИСКВсНТН Н CM-SpeHIC, ПОВСЛЕ СМ8 I KWIIJHHLI.E КЪЗАТН5 и продлтн сЧж въ своеж СМ8 грлдв. Н нс едннож снуъ продлтн ЗЛПОВЕДЛВЬ СМ8, нж по едином кожждо нл въсекын д(с)не продлтн, 1лжс юнъ с?> всецемь тръпЕнТемъ н СМЕрСн1СМЪ сътворн. ЕъЗЛОЖНВЬ НЛ рлмо свое спнрнды Н СН)(Ъ НЛ ВЪСЕКЪ Д(С)НЬ К0ЖЖс?0 Ну Пр0ДЛСТ7> ПО ЗЛПОВЕДН Ю(Т)Ц.Л, ННЧЬСЮЖС ЕЪМЕННВЕ свое БЛ(Л)ГО-18а (,0Д1« Н КОЛИЧЕСТВО рлдн продл ЖС?А МЛЛЛГО wnoro рЖК0ДЕЛ1Л, ТЪШЛШС BCV СА ПОДрЛЖЛТСЛ'Е СЪТВОрИТН ССВС Х(рНСТО)Воу CMEpCHlOy 11 ПОСЛ8Н1ЛН|'оу.
S.1 О W(T)I1.H Г1НН8^>1'1|2
Нного же3 некосго w о(те)цъ внд-кульи о(т)п.л Пиноу<£|'л, мжжл въет-КЫМН ДОБриДЕТ-ЕЛМН БкрЛШСНЛ СЖ1|1Л, НЖС БЫС(Т) «СТ(е)ЦЪ НЕКОСГО еслнкл ЮБ'ЩЛ ЖНТ1Л4 МОНЛСТНрЕ НЖС въ Сгнпте, блнзъ грлдл, гл(лгол)смлго Пл-нефсу. Съ 8BW зрА ССБС СЛЛВПМЛ Л ВСЕХ доврюдЕТЕЛНЛГО рлдн ЖНТ1Л н стл-pwCTH, Н НСД08МЕЛШС ССБС КЛКО II КОСЖ ХЫТрОСТНЖ НЛВЫКНСТЪ СМЕрСНОМЖД-pi'oy, еж же нспръвл горАцюж любокнж п бллжснынме посл8шлн1'смъ нмелшс.
Ноц1нж w монлстнрЕ бег8’’ са жтъ,! въ дллнаж стрлнм ❖НВЛИДЖ СД1НЪ ВЪССЛН СА. Н СЪНСМЬ СЪ ССБС ЗДБрЛЗ’Ь нночьскин Н ОБЛЬЧС са въ мнре’кыж рнзы. Н ндс въ ОБЦке жнт1С въ Тлвенес1«тЕ1. Мневь Sew тлмо 8крытн са кто н Лкжд8 ССТЪ, МНОЖЛНШНнуЪ рлдн Брлт'1'н н рлдн МНОГЛГО Н ДЛЛНЕЛГО Лстолн|'л того монлстнрЕ, w него жс wtib нзыде. Многы Sew ahi тоу сътворн, м(о)ла Брлтпж н нгвменл 1лко дл прЧнмжть 11, II НС ХЮТЕ^Ж. По-
4 Проп. М. 3 Проп. /Ир Проп. М\.
1 - Проп. Мь 3 4 тог(о) w(T«)U.b Му. 3 млл(л)д8на М,.
1—2 Upon. Му. 3 Upon. Afj. 4 Доб. н-бкосго Му. 5—6 ;лт са Му.
сл-вжЛ н-вкогдл рлдн многллго тръпкнУл его7 нг8мснъ w врлт1ж оумоленъ нрнАТЪ его. II првдлшж его стлрц8 нвкоемв наК iako нспотрввнл мн-ввше9 нн 186 въ ‘ilccvm же, врътогрлдное попе ченУс првдлшж смоу съ ннвмь врлтол/. Смоу же повнноуж са, желанное свое10 послоушАнУе н смврснТс11 нсплент.ж и12 не тъчнж сеж сл8жвож доволенъ в-вше, нж и прочлл, н\же не можа\ж ннн съ-творнтн, тъ съ рлдостнж твор-вше. Н снцс таж са, сътворн тоу трнл-втное врт.МА. Йченнкюм же его ишжцшмь его по вссм8 Сгнпт8, позд-в же н-вкогда едва. Познань выс(т) w никоего врлтл, нже в-в прншелъ тамс на възЬ1склнТе емоу. Сгоже взр'ввь н познавь лица его зрлкъ, н недо8м-влшс са iako тън естъ. Съмлтр-влше же н глас его слышати, не можАше sw познатн его тьчУж W ВНД-BHlA, 3|>А ТАКОВА МЖЖА СЪСТЛрВВША СА И МОТЫКЖ ДрЪЖЖЦ1А, Н ЗеМЛА Д-ВЛАЖЦ1А, Н ГНОИ НА рЛМ8 СВОСЮ НОСАЩА, Н КЪ КОреН’Уоу зел1‘А ПрИЛЛГЛЖЦ1Л. Сгда же гласа его вестдж прилежно сьмотрнвь13 и оув-вд-в кто ег(т), повръже севе пр-вс* ногама егю. Н съ вслУемь воплемъ н пллчсмь възывллшс, ь\к» вс-лнкъ оужлсъ н оуднвленТе въсвмь сътворн, понеже bwu въен iako новоначална пмтуж н. Множле же пачс оуднвншж са13 сгда нма его оуслышАШж, нже првжс>е w нн^ъ велнкъ слышанъ в-вше. Н прощенУе16 въен Л него17 прошллхж, понеже сего въ нсв-вд-внУн съ новонлчалнымн въмвнншж. Молнвше 8siv его МНОГО II едвл въ свей монлетнрь Лп8стнвшж18 н.
19а Нджц18 же емоу въ пжть, плача рыдААше, по ноже свое желАнТе не съ-връшн вллженАлго посл8шлнУл и см-вренУл. Мало же вр-вмА въ свосмъ монл-стнрн сътворн, плкы рлж^ег са желлнУемь къ емвренномоу послоушАнТоу. Н оусмотрнвь19 вр-вмА, плкы отлн ношнж отнде, не к том8 же20 в?» '0'нвл-ндж, нж в?> ч8жс?ж21 и незнлемж стрднж. Еънндс bw къ корлвль, прУндс въ стрлны Пллестннскыж, мн-ввь 8вю тлмо 8TAHTH са. Бывш8 же ем8 въ Палс-стннт., 8стръмн са нтн к?, монлетнрю нже прн пец1ерв, въ пенже вл(а)<9(ы)ка наше Х(рнсто)с cv д(в)вы роди са. Нж н тоу ем8 прввывлж1дз8 не възможе 8ТАНТН са по вл(л)д(ы)чномоу глас8 гл(лгол)ац1ом8: „не можеть, ре'/(е), грлс* 8крытн са връ)<8 горы стож“. Пришейте ею ЕрлтУл w стрлны Стнпетьскыж нл поклоненУе с(ва)тымь м-встомъ н позплшж его. Н мнов'вмь рыдлнУемь н мо-ленУемъ поемше22 и23 ведюшж плкы В7> свои емоу монлетнрь.
Ссмоу же 8BCV с(вА)томоу мжж8 съжнтельствовлхъ лзъ лета доволнл въ Сгнпт’В. €тоже едннож слышась нлказ8ж1цл Ерлтл н-вкоего въ ноет прн-шесНпл въ монлетнрь. СУа же влмъ склзлвь, скончлж пов-всть.
В ьен ли, реч(е), врлте, колнко днУн пр-вс? врлты монлетнрекымн сътворпль ССН H днес lipilA^VVM ТА ? |\1|IC 8вю ПАВЫКНСШН 67* НАЧАЛ Е ОБЫЧАИ монл-стир-в и д-вланУа ини>чьскАго, можешн въ пжтн семь, егоже въж<?елвль еси 196 шествие творнтн21 и рлвл Х(рнсто)вл въекор-в сътворншн23 севе. 1Дкоже bw нже прнлежнв г(осноде)вн рлвотлжшУнмь, слаба и чьсть cvbeuia CzA, снцс и мж-
7 Проп. Му 8 Проп. Mi. 9 Доб. н Л11- 10—11 смхренУе н пошаБшлпк X. см-врсше ЛУЬ 12 Проп. М\. 13 8смотрУкъ М\. 14 Проп. ЛД. 13 Проп. X. |6—17 w пего къон. Л\. 18 wn-Естншж ХМ1. 13 оъмотрнЕЬ X. Проп Mi. 21 т8ждж XMi. а Доб его X. LJ Проп. X. 24 съткорнт(н) Л1,. 23 сьткорыпл. Afj.
а Оттук продьлжава текстът в X.
чснТе горкое оуготовлет са нже лтностнж н невр-кжешемь прнходАЦ1Тнмь кь ССМОу28 ННСУЧЬСКОМБ Д-ЕЛоу. „8нСС EW ССТ7. НО ПНСЛНН0М8 нс пом(о)лнтн СА нежели [помолнтн]2' аСА н нс 8слылшлноу выти (Екл. 5, 4). Н нысы реч(е)нно сс(т): „проклАтъ творли д-ело в(о)жнс съ нсБр-ЕженТемъ“ (Ерем. 48, 10). Сего EW рлдн НЛ МНОГЫ ДНН WBpATHyWM СА ТСБС И НС \0TEyWMb ПрНАТН ТСБе: НС BW 1ЛК0 не yOT'EyWML твоего сп(л)ссн)л, НЖ ДЛ НС IAKO дръзостнж н28 1АК0ЖС29 ПрНЛБЧН СА npiHMCM ТА, н w б(ог)л iako нерлзоумнн Н Непотр-ЕБНН еждъ прнмемъ н тсве тажчлншон мжц-е повинна сътворнмъ, н дл нс скоро ПрНАТЬ ЕЫВЬ И НСНЛВЫКЪ ПОДрСБН830 тАжесть ннючьсклго жнтТл н по ССМ7> ИСЕр-ЕЖЛНВЬ Н ЛЕННВЬ ОЕрАЦКШН СА. СеГЛ рЛДН 1ЛК0ЖС рСЧ(С) СА ВННЖ WpC-ченТл, дльжень ссн подрсвнВ31 оувидитн. Ацк bw сТе довр-Е оувьсн, можешн рлзоум-Етн ЧТО Под(о)БЛСТ тн32 ткорнтн.
0Уреч(с)нТс EW мнрл сего дл не мнннш iako ннчтожс есть рлзвк кр(ъ)стъ Н С(ъ)Мр(Ъ)ТЪ. К-ЕЖдь 8BW W ДНСС IAKO „БМрЪЛЬ ССН И рЛСПАЛ СА ссн мнр8, н мнръ тсвт“ (Галат. 6, 14) по в(о)ж(с)ствном8 лп(о)с(тол)оу и нлвыкнн что 20а еСТЕ СНЛ^ РСПАТ'Л «го, понеже прочес нс к тому сект жнвешн, нж юнъ жн-ВСТЬ ВЪ ТСБ"Е нже ЗА ТА рЛСПАТ СА. Снмъ 860 lVBpA30Mb нмже кл(л)д(ы)кл нл кр(ъ)стъ рлепдт са, снцс н мы рлспАтн са уюцкмь. Снртчь, своих воль H yWTTHIH, 1ЛК0ЖС H Б(О)Ж(с)сТВНЫН Д(л)в(н)дъ МОЛИТ СА, „стрлст в(о)жннмь, рсч(е), прнгвозднтн са пльтн сго“ (Пс. 118, 120). )Дкожс теломь пригвожденный къ дркв8 нс можетъ сътворнтн 1АЖС33 ^цоцктъ нлн помышлестъ, СНЦС Н В(о)Ж(С)сТВНСМ8 стрл^;8 нмын прнгвожденъ свона помыслъ, нспокол-еблсмъ пртБЫвлстъ къ встмь вол-емь свонмь; н:м 1лкоже къ кръетв пригвожденный НС К Т0М8 земнынх ПОМЫШЛЕСТЪ, НН СВОНМЬ ВОЛ-ЕМЬ П0ВНН8СТ СА, НН желл-нТсмь Н'ЕКЫНХ вецкн съмжщлет са ни попсчсн|'е еже стажлтн земнынуъ, ниже гръдостнж възноент СА, ниже ВЪПр-ЕКЫ Лв-Ещлвлетъ, ниже ненлвнетнж рлж-днзлет са, ниже w [ежцк’нуь]35 вецкн скръвнтъ, ниже w мнмошедш|Нуъ вкорени ЗЛ0П0МН-ЕН1С в-естъ, нсуождсн'|е с(ъ)мр(ъ)тное смжидлеть кр(ъ)стл рлдн, енце н wpeicbiH са мнрл въг’ нстннж н в(о)ж(е)гтвномв стрлуоу iako къ кр(ъ)ст8 прнгвозднвын са н еже w жнт)л сего нсуодл по вса днн члжн, нспоколеб-лсмь естъ н нсподвцжнмъ кт. в'секон волн своси н novvvT-uHioy пльт'скомБ.
Елюдн 8bw, врлте, дл не неклл w си^ъ въждел-Еешн, 1лжс юрек са счстлвнль есн, по вл(л)д(ы)чномоу гллсв гл(лгол)АЦ18 „възложнвы bcv, реч(е), 20° ржкж нл рлло Н ЗрА ВЪСПАТЬ, нс Впрлвлень сстъ въ ц(л)р |ство н(е)в(с)снос“ (Лук. 9, 62) н къ см кренынм же и земнынле вецкл* мнрл сего Л выссуклго ЖНТ1Л СЪ^ОДА ПЛКЫ ПрЕСТЖПН11К7> есть ЗЛПОВ-ЕДСМЬ Х(рНСТО)В-ЕМЪ, рскшомоу ,,Al)JC КТО сс(т) НЛ гор-E, ДЛ НС СЪЛ'ЕЗеТЪ ВЪЗАТН ЧТО38 ВЪ Д0М8 свосмь" (Мат. 24, 16). Съурлнн 8i;vv дл нс но пльтн родителем свонуъ нлн сърсчдннкъ любовь н прнстрлстТе въсном-енсшн н къ попсчснТоу ПЛКЫ17 ВЕКА сего38 въз-
а6 Проп. X. 27 Попр. по XMt. В 3 — по. 28 Проп. ТИр 29 im<o АГ,. 89 подровпв ЛЛ. 31 подровнВ Alj. 32 Проп. X. 33 злкоггл X. 34 Проп. Alp 35 Попр. по ХЛ^. В 3 — сжд1н)(ь. 36 нТчТО All- 37-48 КЬКЛ (ЛГО пхкы Alt.
о Написано над реда. 6 Тук се прекъсва текстът в X.
врлтнши са н нсЗпрлЕленъ окрАщсти са по вл(л)с>(ы)чном8 гллс8 ц(л)рств7л и(с)Б(е)гнллго.
Съурлнн 8ew дл не клко гръд-BHic иже нннк нлчинлж попирлти топлотож СМ-ВренЧл пакы нл СА ВЪСТЛВНШН НАН ^ЛЛТНрЕ 1138ЧНШН, НАН НЧзКЛЛ W пи-слнТл и39 по An(o)c(To)AfKoM8 гллс8 „ьлже рлзорнлв есн, сТл плкы съзнждеши“ првстжпникл севе сьтЕлрЕешн0 (Галат. 2, 18). Нж плче кмсожс начале есн н нспов-вдллъ смврсше првд б(ого)м7> н лгг(с)лы его, съблюди длже н до конца. Пос?(о)бнв же и трытвиЧе нже показа нр-пе? врлтЕ1 монлстнрскыми iako ДА ПрНАТЪ вждешн И СЪ СЛЪЗАМН МОЛА ЕЪСВуЪ, ПОТЪЩН СА ДО КОНЦА сне съурлннти. IVkaahho bw и оумиленно къ истннж, еже пос)(о)вноу тевв бытн н приллглти НЛ ЕСА ДНН КЪ ПрЪЕОН топлотт топлотж н къ съвръшенном8 ВЪСуСУДНТН, ПЛКЫ НА ЗАДНЕЛ ЕЪЗВрЛЦ1АТН TH СА. Не EW нже ДОЕрОС нлченыи, 21а ciH Бллженъ, нж нже до конца сЧе съвръшпЕк1Н. | Нео по земли плезажи ЗЬМ1Н прНСНО НАШЖ ИАТЖ Блюдетъ, СНр-ВЧЕ, НСуоДЛ нлшего свмлтр’встъ н длже до кончины зл пати нлмь нлчннлетъ. Н сего рлдн еже начати ком8 доврое, ннчтоже полвоуеть, нж еже начати и съврыинти. СЧе же Х(ристо)во см-врсн|'е, еже цинк поклзВеши, не ннлко съвръшлет са, нж лще до конца cie съвръ-IJIHIIIH И ТАКО ВЪЗМОЖСШН СЪКр8ШНТН ГЛЛВЖ ЗЕМ1СЕЖ.
Сгдл же нлнджт1 ти помышлснЧл, лвЧе49 сн\е из начала41 испов-вдвн, енце BW 8прлжн-вжт са начала b-bcwbckaa. Н не ерлмл-ви са нспое-вдоелтн CEOCM8 Ю(т)ц8. Н ТАКО ’2ЕЪЗМ0ЖеН1Н съкрвшнти43 ГЛАВЫ Б-ВСМВСКЫЖ, 1АК0ЖС н nHCAHie нлкАзВеть нас гл(лгол)а: „С(ы)не реч(е), лцю прнетжпнши рлвотлтн г(осподе)ви, 8готоЕН ср(ъ)<?це свое къ нлплстемь*’ (Сир. 2, 1). Не къ Беспечлл'|оу, нн къ покою, нн къ слмовол'|оу, нж къ нск8шен|'емь И КЪ СКрЪБСМЬ И К7> wc-вченпо СВОНМЕ ВОЛКМЕ. „Мнозвмн BW, рс*/(е)44, СКрЪБМН nod(o)BACTE НЛМЕ въ-пнтн £7j ц(л)рствоа н(с)Б(е)гное“ (Деян. 14, 22) н „т-венын и45 скръвнын пжте въводан въ жнкютъ, н млло ну естъ уодАцпнхЕ по нем8“ (Мат. 7, 14). Къннмлн 8BW ПОСП-ВШНВЫНМЕ И ДОБрЫНМЕ Н W ДОКр^Д-ВТ-ВЛ! Н\Е НЛПрЛЕ-ВН свое жнт!е. Не въннмлн же лт.ннеынме и невр'вжлнвынмъ^ лцк н мнозн ежтъ. „UhOSH ECV ЗВАНИИ, МЛЛО же НЗЕрЛННБ1Л‘‘ (Мат. 20, 16), И40 „МЛЛО СТАДО нм 2^ же изболи ^/и(е)цъ длти ц(л)рствТе“ (Лук. 12, 32). Нс млло ecv плденТе естъ еже посл-вдовлти abiihbeime и стръптивымЕ. Нж тъщи са възыти нл съвръ|нен'1е доБртед-втвлемЕ стспен|Н.
ПръЕыи степень довремд-вт-влемъ и начало нлшего сп(л)сен1А и оутвръж-dciii'A стрл\'ь г(осподе)нь сс(т). Того ecv47 рлдн и гр-вуюмЕ очишенЧе Бывлетъ, и доврсуд-втЕлемЕ урлненТе, н пжте къ е(о)жни въ д(8)шж вънндетъ, творнтъ н злБьвен'|с нже по плети съродпикъ
IV сну же CMtpcHi'e, еже ес(т) глава и нлчалсу въсвме доврюд-вт-влемъ. Пр-всувнд-вн1с ew и лишенЧе въсвме земнынмъ вешен к, смвренЧе Еывлеог.48
СЪЕрЪШСНЧВ БЫВЛетЪ. СтДЛ БСУ СТрлХ снж пр-вовидт.тн Еса мнрл сего ВСЦ1Н
39 Проп. Mt. ®—41 из начала сих Л1р 43—13 <ъкр8шнтн кадможсшн М. 44 Проп. Afj.
® Проп. X. 4К Проп. УИ). Проп. М,. «—19 Проп. Mt-
а Оттук продължава текстът в X.
См-БрнУе же снмн юврлзн поклзбет са н кывлетъ49 : пръвое 8бю, нлко дл 8мрътвнтъ кто севе свож вола ; вторе же нс тьчнж своих дтлнУн, нж и по-мышленУн ннчтоже оутлнтн w своего ю(т)цл; третье же не своей съвтхтн, нж ю(т)цд своего рлссжждсн1емь59 и пов-бленЧемъ вървлтн, жжждлж пенено н еллдц-к въннмлж того нлклзлнЧоу; четвртос, въ всемь повнн8ж са еговъмь повелън|'емь; патос же, не тъчнж елмъ дрзнжтн не ижесчестнтн кого50 51, нж н нже w иного пр|уодАЦ1се тн весчьстУе съ рлдостУж прнсмлтн; шестое же, 22а ннчссужс нлчннлн сътворнтн, крм-в нже w него злповтдлннл го тн, мне н w с(ва)тыхь пиелит слышлль есн; седмое, дл н въ мллых одеждлхь доволенъ кждешн н съ БЛ(л>годлрнЧемь прнемлА сЧл н недостоннл севе сътвор1тн енмь; wcMoe, 1лко дл послтднъншл плче въе-куъ севе въмтнъешн нстнннынзг ср(ъ д-цемь; девАтое, жзыкъ оудр>жлвлтн н не прдрзовлтн въ52 вес-вд-в н въз-вышлтн гллг; дссатос, еже не бытн готовь 53н гуъвьг’1 нл емтуъ. Снмн бю н под(о)внымн енмь знлменмн см-врнЧе познлвлет са.
Сже Л1|!С нстннож съвръшнт СА, ско О КЪ ВЫСЮТ'В ЛЮБЕН ВЪЗЕОДНТЬ СТА-жлвшлго с, въ немже стрлуь мжчспЧл нтстъ н нже55 къст, не к том8 съ СТ|>ЛХ^МЬ СЪурЛН'ЕЖТ СА, НЖ ЛЮБ0В1Ж везм Брюж н желлнЧемъ докрыл/- 1Дко дл възможешн постнгнжтн връх еже есть довремдвттлемь лкствнцл, повтстн же TH ДЛ БЖДЖТЪ КЪ ПОД|>ЛЖЛНЧо СЛОВССЛ ЖНВЖШЧнуЬ С ТОБОЖ ВрЛтЧн II БЛ(Л)-гоговтннство нхъа, еже bw подрлжлтн н злвндьтн посп-вшнвынмь, велнкл полвл быелстъ х^ташТнмъ къ съв|Ъ1нен|8 прЧнтн. Аше BCV възможешн въсвмь СНМЬ ПОСЛБДОВЛТН, H ВЪССМЬ ирЛЕНЛТ Д(8)Х0ВНТМЬ СУБШЛГО ЖНТ1Л ДО КОНЦ.Л бытн56, сЧл, нхже р'е(с) Д(л)В(н)дъ, къ сьЕлюденЧоу дл бжджтъ тев-в жн-тсльствовлтн съ БрлтУлмн. „Аз же, р'/(е), 1лко гл8уын не слышл\ъ н глко 226 нт.мын | не Лкръзох 8стъ своих. Н вых 1лко чл(овъ)къ не слышжн н не нмын въ оуст-вуь своих смвлнчснЧе" (Пс. 37, 14—15). (Аже ecv вн<?(н)шн >лко НЕ СЖТЬ КЪ СЪЗДЛНКу Н HOASH, 1ЛК0 СЛТПЪ БЖДН КЪ СНМЬ H 1ЛЖС слышншн, глко гл8уъ н нвмь н не нмын въ оуст-вуь юБЛнченЧе. Слнцн57 невврнн н нс НОСЛ81НЛНВН Н БССЧНННН СЖТЪ, 1ЛК0 Н1:МЬ н не СЛЫШЖ, CV СНХЪ ЛврШЛН СА. Аше тн сублнчснТл н оуничиженУл нлн по|>жглн|с прннесжтъ, неподвнжнмь бждн н не гн-ввлж са 1лкожс гл8\ын, пресно словесемь у^ллмл сего късегдл58 по8члж са: „f-вуь съэдлна пжтн мож дл не съг^шлж азыкомь монмь, положнуъ 8стомь монмь хрлннло, егдл въетлнеть грЕШНЫи нл ма“ (Пс. 38, 2). Н дл НС ВЪЗНеНЛЕНДНШН СНХЬ НЛН ШСЖДНШН, СНМЬ нркно по8члж СА Н СЪХуЛНБЖ вышер'/(е)ннынх. Къ енм же „бсз8мнл н нсв-еж^л севе по лп(о)с(толс)ком8 сло-весн въ семь‘‘ сътво|>нтн „1лко дл бждсшн мждръ“ (I Кор. 3, 18), по-КЛ38Ж 1ЛК0 ннчс^же (>ЛЗСЖЖДЛЖ НЛН СЪМНА СА TEOjlHTH нже w о(т)цл повс-л-вннлл тн, нж сь въе-вкож прстотож н втрж того тъчнж с(ва)тл с(ва)тымь въмтньж бытн н пртмжд|>л н полезнл сжц1л, нже ю него злпов-вдлннлл тн. Сим ew поЕННовлиУемь 8тврдн свое ср(ъ)(5це н тлко възможешн до конн,л трьпитн59 н ноентн вл(л)гын елрмь н легкое вркмА посл8шлнУл, н не въз-
50 рждеженУемъ Afj. 51 нТкего Л1] 53 Проп. Afi. оз—ы нспркл Мг.55 ниже ХМг. Доб.
тн Alp 57 Проп. Му оа Еъ сек-t Alt.*8 пр-ьтрпътн Alj.
а Тук се прекъева текстът в X.
23а можеть теве юлжчнтн ковАрство E'EcevECKoe w обшлго жнтУл. Трьп-к нТе же TBOC НС W ИНЫХ ДОЕрОД-ЕТ-ЕЛСН ДЛ НСПрЛВЛСНО КЖДСТЬ. Снр-ЕЧЬ: СГДЛ НН W кого прогн-ЕВлнь НЛН ВКОреНЬ нлн 8ннчнжснь, понеже не ТВОСЖ ДОБ^Д-ЬТ-ЬЛН есть се, ниже къ твоей волн лежнть, нж сгдл 8клр-Еемь н оуннчнжлемь н юкле-кетле.м сь кротостнж н емкренпемь трьпншн, се всм кь твоемь пронзволенн лежнть.
Нж oyBW cia вьс-е, 1лжеи1 продльжнвше р-Eyw.if, пр-Екрлтнвше вьскор-к нечто речемь, кь легкости твоего сьмыслл сТе вьспомнплтн. Слышн плкы по рАдоу клко вьзможешн кьзытн НЛ СЬКрЬШСНК- доврюд-Ет-Елемь л-естенцж: начало нашего сп(л)сенГл есть стрлхь в(о)жпн, w сего eiv рлждлст са вл(л)гое посл8шлн'|'е, cv того же рлж<9лст са &Ерьжсн|'е мнрл н прчдакнд-ЕнТе земнынх вецкн бьс-ехь, ю сего же см-кренИе, w смкрен|л же рлжс^лст са 8мрьщвен|'с свонмь волкмь, vv оумрыцвенТл же волк свонхь сллдостемь коренУл оувА-ДЛЖТЬ, Юа СНХ ЖС ВСА СТр(л)СТН Д(8)||1СКНЫЖ Н1!1АЗАЖТЬ, chm ew нцкзнжв-ШСМЬ, ДОЕрСМД ЕТ-ЕЛН ПЛОДЬ ТВ0рАТ7> II ПроЦВНТЛЖТЬ, W61 8МН0ЖСН1Л же62 докрюд-Етилемь чнетотл cp(b)c4j,8 рлж^лет са, чнстот-е же ср(ь)д(е)чнон рож-<?ъшн са, лп(о)с(толс)ки.'е сьврыненТе вывлеть.
9.	[За монаха, който пазел грижливо манастирското имущество]6
Н дрКгын шт(«)ць поккдл нлмь енце гл(лгол)а: „1Лко шедш8 мн, реч(е), вь евшее жнтТс- iioc-eukiiia рлдн w/n(c)u.b и правых тлмо днн доволны, сь-236 млтрЕЖ жнт'|'е пуь. Н едннож 8зр-ЕА' нкономл, выиедшл вь млгерннцж. II ВИДЕ НЕКОЛНКО Зрънь W ЛАЦ1Ж нл землн поврьженл н не пр-ьовнд-Е iako мллж вещь н ннчтоже сжщж, нж прнзвлвь врлтл, нже попеченку сл8жеж вл-ренУоу пмтлше н длг(т) ем8 злпрт;1цен|е, iako пртокндтвшл слвжвж, нже ю б(ог)л длннжж СМ8 н попрлвшл свож сьв-всть. Тлковож BCV втрож н толн-цтмь тьц1лН|£мъ сьелюдллхж сл8жбж свож, iako и тл, елже нлмь мллл н не-ПОТрТЕНЛ МНАТ СА, С1Л они сь вьсец-вмь Блюден'|емь глкоже с(ва)тлл нъклл сьурлнчзлхж. 1\те сьсждь ендешс не нл мсстт. лежжщь нлн нно что, сего сь стрлуюл/ нл свое смоу м-всто коеждо поллгллше, вврВжше iako н w семь1 w е(ог)л мьздж2 ПрНАТН.
10.	[За монаха, сыретил със сродницата си]
Стлрець н1:кын жнвкше къ дллнкн п8стынн. НмЕлше сърш<Л|нцж вь мнрч;. Н миоз'ьмн л-БТЫ вьж^елчз енд^етн егю. Испытавши же ю немь где ЖНВСТЪ II Вр-ЕМА 8Л8ЧПВШН, вьзыде въ пЗстына, овр-Етшн съпжтннкы клмн-ллрА. И вьннде сь ними вь п8стына (ее ewb гоннмл б-есомь). Н прУнде кь дверемь келнж стлрцл. II начать повед8влтн севе га(лгол)ашн: „1£мсо сьрод- 60
60 1&ко Mt. 61 н М\. 02 Проп.
1-3 МЬЗДЖ W EOI A X.
а Оттук продължава текстът в X. б в Л1, разказът липсва. в Tjk се прекъева текстът в X.
ннцл твол есмъ“. Н прьБЫс(т) 8 него нощь едннж, и въплдс стлрецъ къ блждъ съ нсж.
Бъ же ннъ стлрецъ мшелннкъ пртБывлж в?> ннон стрлн-ь, н нлчрнпл-24а лше члшж свож коды н въ вртмА с'нтдн его проврлщллше са чаша. По СЪМОТренТоу Б(о)жн8 гл(лгол;л въ1 сект: „Ндж въ п8стына н склжж сУл стлр-Цоу“. Н въстлвъ, понде. Ксчер8 же бывш8, нощнж спа въ цр(ъ)квн ндюл-стин. Н слышь къ hoijjh бесы гл(лгол)ащж: „ТАко вт> нощь снж новръ-royw.^2 мннул wnoro“ (нма рекъ ем8). Н3 слышлкь се w в-всмвь стлрецъ и юскръБН са. Н прншедъ къ стлрцоу н оБр’Ьтс его 8нылл. Н гл(лгол)л ем8: „Что сътворА, ю(т)че, iako нлпльнеж члшж воды н въ вртмА сьнтдснТл про-врлщлет са“. Н гл(агол)л см8 стлрецъ: „Ты прншель есн въпроентн ма iako чаша твол нроврлщлет СА. Р\3 же4 что сътворл IAKO ВЪ НОЩН сен 5ВЪ БЛЖДЪ къплдоуъ”11. Он же реч(е) емоу; „ГГ лзъ 8втдтуъ“. Н въпросн его клко 8вт:дт. Wh же реч(е): „ГАко снащ8 мн къ цр(ъ)ккн ндсмлстън, слышлуь б-есы гл(л-гол)ащж о тсб-е“. Н ре'Цс) стлрецъ: „Се н8 лзъ ндж въ мнръ“. Он же м(о)-л-ешс его гл(лгол)а: „Нн, w(t)4c, нж пркБывлн нл м-ест-е свосж, женж ж« Лжснн w севе. Cie evv нск8шенТе becwkckoc ес(т)“. Он же послоушлвь его н nj-в-быс(т) въ кслТн своен. Н дръжж нрлвнло свое, н по вса днн прнллгллше слъзы къ слъзлмь, дондеже плкы прТндс въ пръкын свои чннъ.
11.	[Как да бъоат. избягчати скверните масли]
Ерл/n въпросн стлрцл гл(лгол)а: „Что сътворл, сс(т)чс, iako съмжщлжт ма сквръннлл помышлсн|'л?“ Гл(лгол)л ем8 стлрецъ; „€гдл ywiyeTb м(л)тн юдонтн отрочА свое, горесть прнллглетъ нл съ ецл свол. Н приводить отрочл no W6U4A8 съслтн и w горести само суб-вглс/и. Н ты жс лще ywiucum, приложи горесть". Гл(лгол)л емоу ьрлт: „Что ес(т) горесть жже гл(лгол)сии1 прн-ложнтн?" Н рс>/(е) стлрецъ: „Горесть, гл(лгол)а, плмать с(ъ)мр(ъ)тнжж н мж-ченЧе бжджщлго высл“.
12.	[Отшелникът и блудницата]
и’щелннкъ нъкын живите въ ннжнеи стрлпт Сгнптл. Н б в велнкъ зьлю. II по нлвлжденТоу бтсювск8 жснл ньклл блждннцл, слышавши о немъ и слово сътворн съ н-екымн юношами гл(лгол)а : „Что \ющетс мн длтн и лзъ ннз-ЛОЖЖ ОШСЛННКЛ ЕЛШСГО?" IVtlll ЖС СЪКЬЩЛША длтн сн Н'ЫСЖЖ ц-внж.
Н изшейшн вечеръ и нр|'ндс къ }(ызнн-е его, iako злблжднвшн. Н трнщн ТЛЫС11ЖЕШН ей, лб|’с нзыде стлрецъ. II вндтвь а, смжтн са, рекъ: „Клко само пр|нде?“ Она we wb-ещл пллчащп: „Злблжднвшн3 прЧндоуъ само". Н 8мнло-еръднв са стлрецъ, въвсде ж въ пртддверТе свое. Н въшес? въ келнж свож, злтворн дверн. CVkaahha же wha начать зклтн гл(лгол)а : „О(т)че, зв^рТе
1 къЛ11. 2 Доб. въ бл;к<) Mi- 3 Проп. УИр 4 Проп. ТИ,. 5—6 къпадох еъ еажй Mi. 7 Проп,
Mf 8 Проп.
* Оттук продължава текстът в X.
СЬИТ.ДЛЖТ МА!" Он ЖС ПЛКЫ С7>МЖТИ СА н СЖДЛ Б(о)ЖНЛ 8БОЛЕ СА,
„1¥кжд8 прТнде мн1 напасть сТл!“ Н WKfbyi, дкерн, и въведе ж Еънлтръ.
Н НАЧАТЬ дТлВОЛЪ Сту-КЛ-БТН его НЛ НА. CVtl Же рлЗОуМТЕЬ БрЛНЬ ET-CWECKAA2 ГЛ(ЛГОЛ)ЛЛШС ВЪ ССБ-Е ; „ШжТАНУл ETCWECKAA ТЬМА СЖТЪ, ц(л)рсТВО 25а же в(о)жне ес(т) веселТе н рлдость". Къстлвь 8sw на възгн-втн югнь пллнм же w поуотн гл(лгол)ллше: „ТДко нже блжды д-вжшен еъ мжкж юенллжт са. НскЯен Sew "севе зде4 лще ywiycnni тръпьтн огнь в-кчнин". Н въложн пръетъ свои въ огнь и съжежс н. Н не wljiSth пллмене югньнлго w многлго рлждеженТл пльтьскаго. Н снцс творА до 8трл5, съжеже еса пръеты свож. CVkaahha же6 она зръше что сътворн стлрецъ, w стрлул wkamth-e.
Прншедше же7 злоутрл юноша они къ стлрц8 н р-Ешж: „ПрТнде лн зде женл къ но1ЦЬ снж?“ IVh же pe'z(e): „Сн. Се въндтръ спнть". Н въл-езшс, н оврктешж оТж мрътвж. Н ршнж ем8; „1¥(т)че, 8мртть“. Тогда юкры ржц-в СВОН II ПОКАЗА8 НМЬ ГЛ(АГ0Л)А J „Се ЧТО сътворн МН ДЬЦ1Н Д1АЕ0Л1: : ПОГ8БН пръеты мож“. Н гювтдл нмь вывшее гл(агол)а: „Писано сс(т) „не въздлждъ ЗЛО за зло". Н СЪТЕОрЪ Ы(0)Л<Н)ТВЖ9 въекркен ж. Н шедши, пожить въ ц-кло-МЖДрТн И ЧИСТОТ-Е до с(ъ)мр(ъ)тн свосж.1”
13.	[За монаха, който искал да се ожени за дъщерята на езичник]
Ерл//г нккын рлть прнемь w клжднллго веса. Прнл8чн же са емоу мн-нжтн сквози1 нъкжж весь въ стрлн-в Сгнпетьст-вн. Н вндт дъшере никоего ерел еллннсклго н въеуют-ь ен. Н реч(е) «(т)цоу еж: „Длждь мн сТж въ женж". Он же Ле-бщавь2 рече ем8: „Не могж сТж датн тсб-к, лцк не въп ошж б(ог)а моего".
256 II шед къ втсоу гл(агол)а ем8: „Се нккын иншкъ прТнде ywTA дъ -цкре моеж женж, дам ли ем8 енж ?“ 1Л>етшаеь бтсъ гл(лгол)а : „Дше юрнчет са б(ог)а своего и кръшенТл и we-eiiiahia нншчьскаго, вьпросн его". Н прн-шед иереи3, гл(агол)а минусу4: „Мвръжешн лн са б(ог)а своего и кръшенТл И ЮБ-БШЛН|Л ННОЧЬСКЛГО ?“ CVh же WBtLHA С А се сътворнтн И ЛБ'Уе ЕНД-Б 1ЛК0 голжбнцж нзшедшжА ю 8сть его и възлет-ЕЕшж нл н(е)Б(е)сл. Н шед крен къ дТ'лвол8, рече: „Се wpc»/(e) са трнех снуъ“. Тогда Лв-ешлеб бт.съ, реч(е) ем8: ,,Не длждь емоу дъшере свож въ5 женж, hew не [Лстжпн]6 в(ог)ъ его w него, нж неше помлглети ем8“. Н7 прншед крен гл(лгол)л мнну8: „Не могж длтн тек-в дъшере мож, неше ew8 б(ог)ъ твсн не Лстжпн w теве, нж неще по-млглет тн".
СТл же слышлвь крлтъ, ptv(c) въ сект: „Дцк толнкж 9кл(л)гость показа 10 нл мн-t б(о)гъ, аз же14 шкллннын Лвръгоу са его н с(ва)тлго кръшенТл
1 Проп. Л1|. 2 Доб. нко /И,, з—j зде «ке М}. 5 зл8трА X. fi Проп. ЛТ(. * Проп. X. я по-
казлеь Mi- 9 Доб. н Mi- 'о Проп. Л?1
1 ск'оз'Е ХМЪ 2 vvKTipA Afj. 3 Доб. н X. 1 ем8 X. 5 Проп. X. 6 Попр. по XMt. В 3 —
ттжпнть. 7 Проп Л)]. 8 Проп. Aft. 10 показа каагостъ Alj. 11 Проп. ЛТр
а Написано над реда.
H WETUJAHIA ННОЧЬСКЛГО, БЛ(Л)ГЫН ЖС Б(0)ГЪ ПОМАГЛСТ МН“. II ВЪ ССБС ирН-шед, 8мнлнв са н нзыде къ п8стына къ нчзкоемВ велике стлрц8 н сказа eMoy W ВСЦ1Н. Н Wfi-EUJABb СТЛрСЦЪ Н12 fi't(t) емоу: „С-вдн ЗДС съ множ къ пещер н постн са дв-е нсд-елн, къквшлж вторын д(е)нь, п пом(о)ла б(о>гл W ТСБ-е". И ПОБОЛ-Б СТЛрСЦЪ W Брт-Е н м(о)лт>шс б(о)гл ГЛ(АГ0Л)А : „Ц(о)ЛА та, г(оспод)н> длр8н мн д(8)шж енж н пршмн ен покалин". Н 8слышл его 26а б(ог)ъ. Н13 нспльинвшн са пръвон нсделн, прнде стлрецъ къ врлтз и къ-просн его гл(лгол)а: „Кпд-ель лн14 есн что въ днн снж“ ? И wbeiuakh Брлть, реч(е): „Сн, енд-ехь голжбнцж летлж1|1ж гор къ высгот-е н(е)Б(е)сн-Ен над?. гллвож моса стожщж". Н WB-ыилвь стлрецъ рече ем8: „Къннмлн ссб-е н м(о)лн са Б(ог)оу иепрстлнно". Н15 въ др8гжж нед(-Е)ЛА прнде стлрецъ къ врлт8 н въпросн его гл(лгол)а: „Внд-ель лТ ecu что?“ IVh же юв-ещавь, pev(e): „Вндьхъ голжбнцж прншедшж блнзъ главы моса“. Н злпов-едл емоу стл-рц.ъ: „Постн са н м(о)лн непрстлнно". Кончавши же са третТен нсе)(-Е)лн, пршде плкы стлрецъ и въпроси его гл(лгол)а: „Сдл множле нечто 8зр?“ IVh же шк-ешлвб, pe'z(e): „Кнд-вуь голжбнцж iako пр1нде н ста нлдъ гллкож моеж н простр-Е^ъ ржкж мож атн ж, юна же възлет-ЕКШн, въниде къ 8стл мол“. Н Бл(л)годлрн стлрецъ б(ог)л н реч(е) Брлт8: „Се прнжтъ б(ог)ъ нокл-лнее твое. Н прочее блюди сеБе“. Н юв-ещлвб Брлтъ16, р«(е): „Се w ннн i; бждж с тобож, ю(т)че, до с(ъ)мр(ъ)тн моса“.
14.	[За тивсйския старец, син на жрец, чу л разговора на дяволите]'
Дроугын стлрецъ -о-нвелнинь исв-еда нлмъ: „1<\ко лзъ к-ьуь, рече, чадо прел ндголсклго. Юн8 же мн кще сжщ8, с-ед-е^б едннож въ цр(ъ)квн н вн-д-ьуь о(т)цл моего въходаща н жрътвж СЪТКЛрЕЖЩЛ идолюмь. Сдннож ЖС отлн въшедш8 мн къ следь его н внд-ьуъ слтлнж стдаша н въее кони-266 стко его пр-в дъетожще емоу. Н се едннъ кназб его прншес*2 поклонн са ем8.
CVr-eujab же д'|лколъ и реч(е) ем8: „Мкждоу ты пр/нде?" Он же pe'z(e): „Къ веси Н Екоен Б-вуь (нма3 рекъ4) н въздвнгоуь многы рлтн н съмжцкн|'л. н пролитое многы кръве сътворн^ъ, н пр|'ндоуь къзв-еститн теБв“. Н реч(е) емоу: „Въ колике днОн се сътвориль есн?“ Он же pe'z(e): „Въ л дн|'и се съткорнхь“. Он же повелч; бнтн его рекъ: „Въ толнко лн дннн се сътвори?" Н се плкы др8гын прншедъ’, поклонн8 са ем8 н гл(лгол)л ем8: „Ты юкжд8 прТнде?" Wb-eijiab же б-есъ н реч(е): „Въ морн б-е^б н въздвнгоуъ БоурА и потопнхъ корлБЛА многы н многы чл(ок-е)кы пог8бнвьс, ирОндоуь ПОК-ЕДЛТН тсб-е“. Он же реч(е): „1& колнко вр-ЕМА се съткорнль есн?“ Бес же wb-eijia; „Сжть к дн|'н“. Повели же н того бнтн гл(лгол)а: „Почто толнко дшн Че тъчнж8
12 Проп. X. 13 Проп. Мр 14 Проп. X. 16 Проп. 16 Доб. н
1 vv др8гомъ Afi- 2 Доб. н X. 3 Доб. же Мг. 4 Доб. ен Мр 5 прннде ЛЦ. 6 пог8бнх Mj.
7-8 Tbifa; сс Д4].
* Тук се прекъева текстът в X.
сътворнль есн?“ Се н третьи прншедъ9, поклонн ед ем8. Рсч(с) же н10 къ ссм8: „Н11 ты юкжд8 пр'|ндс?“ Н Лв-ёшлвь рече; „Въ грлд-ь н-ькоемъ Брлцн бышж. Н въздвнго^ъ рлтн н много кръвопролнт|‘л сътворнуъ, елико н женнул н не-вистж ПОГ8БНТН. Н пршдоуь пок-вдлтн тек-в". Он же рсч(с): „Въ колнко дннн се С7>ткорн?“ IVh же юв-ыцл: „Въ12 i дн|'н“13. Повел-в же н сего 1лко къс-гькшл битн. Посл-ьждс же прнде н чстврътын, н поклонн са ем8. Н Ebnpoci °/а н: „1Л>кжд8 н11 ты прТ|Нде?“ Он же Лктшл: „Въ пвстынн втх се м л-в/и корд СД СБ МННуОМЬ НЫСЫНМЬ. Н ЕЪ Н0Ц1Ь снж низложить его плети въ БЛЖДЪ*1. Он же сне СЛЫШЛКЬ, КЪСТЛКЬ СЪ ПрЧзСТОЛЛ Н ОБЛОБЫЗЛ Н, Н ЕЪЗСМЬ нжс ношлше квнецъ, н положи нл гллкж его1*, н поелдн его съ собож нл нркстолт гл(лгол)д : „1Дко лгг(е)лл ннзложнль есн“.
Се жс кнд-вкь16 лзъ н ртх: „Въ нстннж келнкь сстъ чннь мнншьскын". Н Б(ог)оу П0СП-ВШЬСТК8Ж1и8 МН НЛ СП(Л)ССН|С, НЗЫДОХЪ H БЫХ МННуЪ н поденжж сд о сп(л)сенн мосмъ“.
15.	[За монаха, който бил подлъган от дявола да продава произведеното]
Пов-кдл нлмь нткын w о(те)цъ гл(лгол)д: „Ошслн! къ, pe‘z(c), н-вкын бе бл(л)гогоевннъ SCAW. Н къ П8СТЫНН жнкьше КЪ СТрЛНЛуЪ гл(лгол)смынх Рштнно8, (лкожс слышлуиьи w знлемынх емоу ннокъ. Н mhosh Л слокесъ его ползж нрнемлчзуж. Снцекв жс сжш8 емоу, ненлкнддн доБрл дУлколъ позлкнд-в ем8 н къложн см8 помыслъ гл^лгол^д: „1Лко нс полввешн сд, реч/е), сл8жен|‘с прнсмлд w нныуъ, нж п.\че ты тр-ьБ8ешн послвжнтн нн-вмъ. Дл лще не НМЛШН 1АК01 ДЛ П0СЛ8ЖНШН нн-вмъ, ПОНТ СЛМЬ СОБОЖ СЛ8ЖБЖ прнемлн. Н шедъ, ПрОДЛЖС^Ь СН рЖК0ДТЛ|'е КЪ ГрЛДЪ H |<8ПН СеБТ ПОТрТБЖ СВОЖ H Скоро въ келнж скож къзврлтн сд“. Сне же съв-вщл ем8 дГлволь, злкнда везмльвноу его II П0ЛБЖ МНОГЫМЬ, ЕЪСТЧЬСКЫ EW Д|ЛВ0ЛЪ \0ТД 8ЛОЕНТН его ТЪЦ1ЛШС сд. 276 IVh жс нртльстномя помысле (лко до Ер8 приложи сд. Нзыдс нс келнж своеж нже нткогдл днвень сын, не нск8сен же сын многлго лжклвствл ловд-ц|лго н Д1ЛК0ЛЛ. Н еже часто нсходнтн см8 въ мнръ, едннож бсстдовлвь КЪ ЖеНТ Н W НСКЪННМЛН|Л ПОПЛЪЗНЖВ СА. НДЖЦ18 ем8 въ пестынд, послт-д8ж1цн см8 н жемт, плдс- сь неж прн р-ьц-в въ блждъ. Рлз8мбе же нлко порлдокл са врлгъ о nA.xcHi'H его, ^от-кшс севе 1л1чллтн, понеже д(8)уъ Б(о)жнн смскръвн и с(ва)тыж его ЛГГ(С)ЛЫ Н С(ВА)ТЫА С\'(т)цл, W нн]<же въ грлдтуъ мнозн врлгл ПОБ'КДНШЖ, Н НН СДНН0М8 СН)<Ъ оупо<9(о)вн СА. Н СКрЬБЬШС S-KMV. Н ненлдеждно мн-ьше ю съгр-вш€Н1н ндоленИе. Н не къспомчзнж 1лко б(ог)ъ подлетъ енлж прилежно клжцннм са н 8ПОВЛЖЩ1НМЪ нл нь, нж въ недо8-м-ьнн быс(т) w Безмвстн-вмъ2 съгр'ьшсн|,н. Въсхот-в севе въ выстрннж р-вчнжж кърннжтн, къ съкръшснжж рлдость крлг8. CV многыж жс скръвн д(8)шскныж твломь нзнеможе. Рчще нс бн мнлюстнеын г(оспод)ь помоглъ см8 (лко дл нс съвръшенжж рлдость врлг8 сътворнтъ.
9 Доб. и All- 10 Проп. М^. 11 Проп. Mi. 12 Проп. М^ 13 Доб. се быс(т) Mt. ^Проп.Л!^ 15 см8 Ml- 16 ЕНД-6Х Ml-
1 Проп. М,. 2 везм-ьрпимь Ml.
ПОЗД-Е НТКОГДЛ ЕЪ САБЕ ПрНШС(? Н ПОМЫСЛН МНОЖЛН|111Н Тр8ДЪ Н ЗЛО-СТрл^(л)Н1С ПОКЛЗЛТН Н МОЛНТН Б(ОГ)Л СЪ СЛЪЗЛМН н3 рыдлн'|'емъ. Къзврлтнв же са пдкы въ свой; келнж н злгрлднвь дкерн кл-етн своеж н |дкоже до-28а ст»нтъ нлдъ мръткынмъ пллклтн, снце пллклдще н м(о)лчзше б(ог)л бдт.| -нТем же н постомъ н скръБ!Ж многож. Снце же творлщв ем8, нзнеможе къ конецъ т-ело его. Нзк-ЕЩсн!е же покдлнТоу 8же не б-е прнАлъ. Ерлт1лм же мно-жнцеж прНуОДАЩНМЬ КБ НСМ8 ПОЛБЖ рлдн ПО ЮБЫЧЛОУ, НЗЬ КЬНАТр71 гл(л-гол)длше къ ннмъ: „Не мощно влмь, есть4 всс-едовлтн къ мн-к, понеже слоем длуь Б(ог)оу едино л-ето нскръно покллтн са“. Мол-ешс же вс а м(о)лнтн б(ог)л о немъ. Къ недо8м-ЕНН же сын что wb-ещлстъ ixko дл не съвллзнат са слышжщен о немъ, понеже б-е w ннуъ чьтомъ н мннуь келнкъ s-елм.
Сътворн же въее л-ето въ пост-е н въ поклднТн прнлежн-Е. Вечер8 же плец-в прнсп-Евшв, въ нощн с(ва)тлго къскр(ъ)сенТл евнтлжщн нед-ЕЛн, къземь св-е-тнлннкъ новь н въложнвь его въ новъ скжделннкъ н покрыкь, н въетлвъ5 сь вечерл нл м(о)л(н)ткж гл(лгол)а : „Щедрин н м(н)л(о)стнкын в(ож)е, нже и кдрвлрммь умщешн сп(л)стн СА н къ рлзВмъ нстнннын прТнтн, К ТЕБЕ, г(ос-П0Д)Н, ПрНБ-ЕГЛЖ, Ю(Т)Ц8 КтрНЫЛ. ПоМНЛВН МА, МНОГО ТН СЪГр-ЕШЬШЛ, II не юстлвн мене погыбнжтн въ БезлконЧн моих въ конечнжж рлдость врлг8. Се бм мрътвъ семь волеж посл8щлвь его. Ты же, г(оспод)н, нсчьстнвыа н не-М(Н)Л(о)СТНВЫЖ МНЛ8ЕШН Н НСКръН'ЕГО ЛЮБНТН 8ЧНШН. 8ц1едрн мое CM-Epenie тсбе Elv немощно ннчьемже. „(Ако прТ лд-е рлсыпл са ixko пръеть" (Пс. 140, 286 7) д(8)шл мол. Сътворн нл мн-к, вл(л)^(ы)ко, м(н)л(о)сть недостоннн-кмъ, понеже бл(л)гь ссн нл свое създлнКс, умтАН и не сжщлл т-елссл въ д(е)нь 8ъскр(ъ)сен1’л еъздкнгнжтн. „8слышн ма, г(оспод)н, лко нщезе д(8)уъ мон“ (Пс. 142, 7) н wk-ллннлл д(8)шл мол, нстлл жен'* т-ело мое, нже мсквръннуъ, н к том8 не могж жнтн стрлумлс твонмъ нстллвь. Т-ем же нл та нлд-еж са. Прости7 ма покллн1л рлдн, мжнвн ма съкрвшеннлго н TBOCMS мгнк повели св-етнлннкъ сен къжещн, iako дл снце пр!нмж нзв-ЕЩенЧе п^ощенИл гр-кул моего. Н пожнвж прочее л-кто жнкотл моего въ покллнн н заповеди твож съблюдж, н стрлул твоего не юстжпла, нж нскръноа посл8жж тн ннн-е8 нлче пръвлго**. Н С|'л рекъ въ нощн с(ва)т(л)го къскр(ъ)сенТл съ слъзлмн многлмн н въетл внд-етн лще въжеже са светнлнн/с Н юкрывь9 н виде iako не въз-жеже са. Плдъ плкы нл лнцн своемь, м(о)лвше б(ог)л гл(лгол)а : 10„К-емъ, Г(ОСПОД)Н, ЕДКО ПОДВИГ Б-Е В-ЕНЧЛТН МН СА Н НС ВЪНАХ НОГЛМЛ МОНМЛ, НЖ повннжу са желлн'|оу пльтн моеА н съ нечьстнкымн мжчнтн с а достоенъ семь11. Пощждн 8бм ма,12 г(оспод)Н! Се бм плкы нспов ед8ж твоей бл(д)гостн мое ст8-дод-EAHi’e првдь дгг(е)лы твоими н прлведнымн въс-емн. FI лще не ен събллзнл рлдн было, н чл(ов-е)ксумь 8бю НСПОВ'ЕДЛЛЬ Бнуъ. Т-ЕМ же, вл(л)-29а д(ы)ко, 8щедрн д(8)шж мож, iako дл н нн-емъ w ‘врлзъ бждж покллн1оу. ^н, г(оспод)н, еужнвн ма“. Н снцс трнщн13 пом(о)лн са,11 оуслышлнъ быс(т), П ВЪСТЛВЬ, ОБр-ЕТе СК-ЕТНЛННКЪ ГорАЩЪ. Н рлдюстн МНЮГЫ НСПЛЬННВ СА н
3 Доб. съ Mf 1 Проп. Л11. 5 стл М). 6 Проп. 7 простнтн Mt 8 Проп. М. 9 vvicpw
М. кг-нПроп. М. 12 Проп. Мх. 13 Проп. AIV 14 Доб. н М
а Оттук продължава текстът в М.
чюда са, Бл(л)годлрсн1'с Efoijoy възснлллше, ixko нзв-встн ем8 w покллн'|н. II1’ гл(лгол)ллше; „Бл(Д)годлрА та, г(оспод)н, ixko нсдостонннл ма сжщл н(е)Боу н земли, помнл8кл велнкым снмь н нокынмь знлмен'|смъ“.
Снцс же пр-ьБЫВлжц18 см8 въ нспок-едлнТн и еже къ в(ог)оу вл(Д)годлре-HICMb16, ЛЕК 8Тр8 ЕЫКШ8 д(с)нь15 * 17 с(ва)т(л)го въскр(ъ)сен!'л. Н Б-Ь рл£^(О)уЖ СА w Г(ОСПОД)Н,18 ЗЛБЫВЬ Т'БЛССНЖЖ ПНЦ1Ж. СвЕТНЛННКЛ же ОНОГО СМГНЬ КЪ ВС-Б^Ъ днсуъ жнвотл своего съэдлнп, въсегдл слей ПрНЛНВЛЖ ,9къ немоу20 И БЛЮДЖ въсегдл дл не клко 8глснетъ. Н тлко плкы б(о)ж(С)ттвнын д(8)^ъ въселн са 87; НЬ Н БЫс(т) ВЪСТМЪ ЗНЛМСНПТЪ II СМТрСНОМЖДрЪ, СГДЛ ЖС XOTtlUC къ Г(оепод)оу WTHTH, рЛ38М1:ЕЬ въ инеръЕснТн КОНЧННЖ СВОЖ ЮСЖД8“.
16.	/За ава Пахомие]
Ър>.т нъкын гюв-ьдл нлмъ снце гл(лгол)а: „Сл8чн мн са, рс'/(е), стж-ЖЛСМ8 БЫТН ЧАСТО W БЛЖДНЛЛГО ВЪСЛ. Н СНЦС СТЖЖН МН БТС'Ъ БЛЖДНЫН, 1ЛК0 ни въ съннынх мьчтлнИн^ъ, ниже дннж П|ГБСТЛЛШС СЪМЖЩЛЖ МА. Н въ млл-ь не сътворн ма нзытн нс п8стына, З'ёлномв рлждеженТоу гонашом8 ма. БанжнУнм жс ю(т)цсмъ нс повтдлуъ w вещи, ниже 8чнтелю моем8, нж 296 jj-ьхъ снцс: „Н зыдж въ п8стына 1днТн еГ2 сътЕорнтн“.
БеСЕДОЕЛу ЖС ш(Т)ЦСМЪ нже въ скнтт, СЪСТЛр-БВНЙ'НМ са въ пветынн IV НН\ЖС Бес-вдовлуъ СДНН0М83 ЕСЛНК8 СТЛрц8, НМСНСМЬ Плх«>М|оу. ОвртТоу ECV1 ТОГО СЪЕрЦКИН-ЬНШЛ н5 гюстннкл велнкл. Къровлвь 8KW СМ8 н склзлуь см8 къст 1лже w мнт. Н ре</(с) мн снцс с(ва)тын: „Нс днвн са, чадо6, всщн ссн. Hew не стрлждешн се7 w нсБр-кжснТл, свид-втельств8ст ew th н8 место, н ювьрБдсн|'е потртвнынмь, II еже не бытн бсс-едлмъ женскынмь зде плче ЖС9 W ТЫ11ЛШЛ еже КЪ10 ДОВрЮДИТ'ЕЛН ПрНВЫВЛЖТЬ ТН С1Л W EllCWRb. Тръ-гоуБнл ew естъ рлть блжднлл нже въ пветынн жнвжцпнмь: ечвогдл 8sw НЛМЬ ПЛЕТЬ СТрЛСТНЛ СЖ1ЦН рлтн приносить; ювогдл же стр(л)стн помышленмн еъспомннлжтъ нлмъ; ювогдл же11 н елмын тъ б-всъ мжчнтъ нлс нснлвнстнж. Рез ew много рлсмотрнЕь овркто^ъ се. Се ew глкоже12 вндншн ма стлрцл13 сжц1л, м лк/n пмлмъ сътворНЕЬ въ келТп ссн попечснТе teojia о моемъ сп(л)-сенп, и до сеж стлрс^стн жже ёН()(н)шн, длже и до нннг. етжжлет мн“.
Н съ клатвож гл(лгол)ллшс: „Ьпсо по н лить нночьствл моего Ю БЛЖДНЛЛГО Е-ВСЛ пострлдл\ъ 61 ЛТЛГ Н ТОЛНКО СТЖЖН МН, 1ЛК0 ПНа Н0Ц11Ж, НН ^Оа дннж посллбн мн. Рлз8м-ьвь14 Sew ixko Лстжпн Л мене б(ог)ъ, того рлдн снце нлснл8смь есмъ w в-ьсл влжднлго, възлюбнхъ плче 8мрттн бсзъслоесснб, нежели сквръннож стр(л)стнж ЕЛЖДЛ WCKBpbHHTlI СА. Н нзыдо^ъ НС келнж мосж н Б1;\'ъ екытлж са по пветынн. [ |ецкрж же оврт.тъ льеоеж, повръго^ь
15 Upon. М. 1в Доб. н Mi- 17 Проп. М. 18 Доб. и	ш8 М.
1—2 « днн М. 3 iv нн^ь М. 1 Проп. AfAfj. 5 Проп. Afi. 6 Доб. снце М. 7 Проп. М.
8 Проп. М 8 Проп. М. 1(4v М. 11 Проп. М. 72 косо М. 13 стл|>л Мг. 14 рлзсумтх АГ].
а Добавено над реда — вероятно по-късно. Проп. ML.
севе15 нагл влнз7> еж iako дл исшсдшл SE-np-t сьнтдат ма. Fd\.ico 8ew быстъ вс«/(е)ръ по пнслнном8, „сл(ъ)нцс познл злплдъ скоп. Положи1” тьмж н быс(т) нощь и еъ ней пронджтъ еъсн sET.p'ic джБрлвн1Н, скнмнн рыклжщс въеуы-ТНТН И НСПросНТН 17VV Б(0Г)Л18 ПНЩЖ ССЕЪ“(Пс. ЮЗ, 19 21). Н3ЫД0СТЛ 8BW19 SET.pt, ЗЛШес)Ш8 СЛ(Ъ)НЦ8, Н ОБОНТСТЛ МА VV 11ОГ8 ДЛЖС И ДО ГЛАВЫ И VVBAH-ЗЛСТЛ МА. МНТВШ8 ЖС МН IAKO СЪНТХТН МА yWTATb, WHA ЖС WKbAyAEHIA МА, ЮТНДОСТА. КъсА ЖС НОЩЬ ПрТБЫЕШ820 МН21 ТЛМО II НС СЬНТДСНЬ БЫ^Ъ. По-МЫСЛНХ ЕЪСТКО IAKO П0ЩЖД13 МА Б(оГ)Ъ. Н ABIC ЕЪЗЕрЛТНу СА Е7> СВОЖ Хь|-ЗННЖ22.
Пожалев 8ew бтсъ млло днш, плкы приложи мн врлнь множлс пръвыж. ЬХкОЖС МН ЕЪ МЛЛ-Е не ПО)<8ЛНТН, ПрЬЮБрАЗНЕ23 СА 8BVV въ нткжж отроковнцж, ЖЖС БТ^Ъ НЕКОГДА ЕНД'БЛЪ къ юности моей нл сслт, сн24 жьнжщн. II снж МНТуЪ СТДАЦ1Ж НЛ ЛОНТ МОСМЪ Н ТОЛНКО рАЖ^С-ЖС МА, 1ЛК0 МНТуЪ23 съвлж-ДН^Ъ СЪ НСЖ2в. Рлзгнивлв ЖС С А лзъ Н оудлрнуь СА рЖКОЖ ПО 8СТОуЪ. 306 Н тдко ББ|С(т) НСЕН(?(Н)МЛ. Н ЕТроуН МН, ЧАДО, 1ЛК0 w смрлдл оного длже ДО ДВОЮ ЛТТ8 нс можлхъ къ ссвт принести рЖКЖ мож.
Н МНоЖЛС W ССГО27 МЛЛОДвШЬСТЕОЕЛЕЬ Н ДО КОНЦА W4AABb ССБС, И НЗЫ-ДО^Ъ СКЫТЛЖ СА ВЪ ВЪНАТрЬНАЖ П8СТЫНА. Н WEpTTO^b28 ЛСПНДЖ. Н СМЬ СНЖ Н приложить КЪ ТЛИННЫНМЬ МОНМЬ 8ДШМЪ, 1ЛК0 ДЛ ПОНТ VV НСЖ 8X011-ленъ, 8мрж. Н прнтрыуъ гллвж еж къ лономь монмь, 1лко внновномъ сжщсмъ рЛТН МОСН. Н НН ТЛЬО ЕЛЗЕСНЪ БЫ^Ъ, Б(ОГ)оу W МНТ ПрОМЫСЛЪ ТЕОрАЩВ. По ССМ ЖС СЛЫША* ГЛАС ГЛ(ЛГОЛ)АЩЪ въ съмыслт29 мосмъ енце: „Ндн Па^юмУс къ клтть СВОЖ Н ПОДЕНЖН СА. СсГО30 рлдн VVCTABH^ ТА СТЖЖЛСМ8 БЫТН TH31 W БТСЛ, IAKO ДЛ НС ВЪЗНОСНШН СА IAKO САМБ32 МОЖСШН ЕТ.СЛ ССГО ПОБТДИТИ, НЖ ДЛ
К71ССТДЛ ПрНБТГЛТИ33 КЪ ПОМОЩИ Б(о)ЖИСн“.
Н енце известие сн, възкрлтнв СА ВЪ СЕОЖ келнж. Н’4 стдоуъ прочес СЪ дрЪЗН0ВЛСН1СМЪ. Н CVTOAH НИКЛКОЖС ВЪНПДС ВЪ оумъ МОН Г10МЫШЛСН|С БЛЖДА, и прочлл л-втл Бмнрнв са Л рлтн сунож. Etc жс вндееь севе поерлмленл н к томе прочес нс прнклнжн С А къ мнт“.
Снцсвымн помыслы и рлтмн, нже КЪ БТС8 нм-e,35 с(еа)тын стлрецъ оут-ВрЪДНЕ МА Н ДОБЛССТЪЕНТНШЛ КЪ рЛТСМ7> сътворнв МА н тръпттн съ БЛ(Л)-ГОДАреН|СМЬ ковлре'твл Et; CVVKCKAA, Н VVH8CTHB МА ЕЪ КССМЪ36 БЫТН дръ-Зостнл37 къ рлтемь.
31а
17	(За монаха-затворник]
Повтдл нлмь н бкын vv о(те)цъ4: „1&ко гл(лгол)лшс, реч(е), смти(с)цъ2 дс(о)-dwpb IAKO БЫс(Т) ЯНТКЫН ЗЛТВорННКЪ4 ВЪ Гори Слсшнсттн 3TAW ПОДВНЖННКЪ. Рлтовлше же его клжднын б ксъ зтлю.5 Сдннож жс етжжн см8 зтло”. Начать oysw7
15 Доб. т8 ММ\ 1'; пележнлъ «и Мь 1Т~1Ь Проп. Мх is Upon. М. 20 пртЕЫ.г М.
21 Проп. М. 22 келнж М. 23 пртюврлзн М. 24 Прон ЛД 25 mh-sth мн iako М. 26 Доб. н М.
27 севе Mj. 28 Доб. т8 Мх. 29 мысли М. 30 Доб. ео ЛД. 31 Проп. Мх. 32 Доб. не Мх. 33 npiEt-
глешн Afj. 34 Проп. Л4 ле-37 дръзостнл бытн Л1.
’гл^лг олул Мр-'Проп. Л4Х. 3~4 злтворннкъ нткын М. 5 6 Проп. М. е Доб. н Afj. 7 же М
стлрецъ съпротпЕнтн са и гл(лгол)лтн къ вт;с8; „Доколи стжжлешн мп снцс? IlflOMC-C WCTArill W МСПС 1ЛК0 СЪСТЛрЕ СА СЪ МН0Ж“. к\кН же СА СМ8 Д|ЛЕ0ЛЪ ГЛ(Л-гол)А вкъ нем8у ьлвв: “Ръцн 8bw мн съ кл/ЛТЕож ixko не покъсн ннком8 10же 1ЛЖС11 ^Wiu»v TH рСЦСН НК Т0М8 НС рЛТ8Ж ТСБС“. Н клат са стлрецъ снцс гл(л)-Г0Л)А : „ТлКО МН ЖНЕЖ1ЦЛГ0 НЛ Н(С)б(С)ССХЪ, 1ЛКО не ПОЕЕМЪ ННК0М8ЖС 1ХЖС pe<z(c)u>H мн“. Тогдл гл(хгол)л ем8 в-есъ: „Не покллнен с а смврлз8 тоМ8 н к томе не рлт8ж тсбс“. Нм-Елше же стлрецъ шврлзъ нлпнелнъ вл(Х)д(ы)ч(н)цж нлшж в(огородн)цж н нл ржк8 дръжжедж г(оспод)л нлшего 1(со)у(сл) Х(рнст)л. Гл(лгол)л стлрецъ къ bi:c8; „Остлвн дондеже смотрА“.
Зьоутрл же ПОЕ'ЕДЛ Ю(Т)Ц8 ,O,e(o)dwp8, нже НЛМЪ С1Л съповтдл жнвжшн СМ8 ТОГДЛ ЕЪ ллврчз, гл(хгол)смен12 флрл. Стлрец же рсч(с) см8: „Еъ нстннж, W(T)4C, ПОрЖГЛНЬ ССН 1ЛКО КЛАТ СА13. Нж WBX4C ДОБр'Б СЬТЕорНЛЬ ССН, НСПОЕ'Е-ДЛЕЬ. Полезнее же тн естъ еъ стрлн-в сен не ivctxbhth влжднлнцк-, еже не 316 къннтн еъ не, нежели wpeipu са еже не покллнитн са шврлзоу г(оспод)л нлшего 1(СОу)СЛ Х(рНСТ)Л СЪ М(Л)Т(С)рНЖ CTVV Оутвръднв же его Н 8КрБППЕЬ МНОЖЛШННМН СЛОЕССБ1. СМТНДС ЕЪ СВОС CM8 МЕСТО.
1Дклчзст же са плкы ввеъ злтЕорннк8 н гл(лгол)с/п емоу: „Что се сс(т), кллогере? Нс клат лн са ixko нс поеедлтн ннкомвже? И клко еъс-е склзх ПрНШС^Ш0М8 К ТСБ'Е ? Гл(ЛГ0Л)А ЖС ТН, КЛЛОГСрб, 1ЛК0 КЛАТЕОПр'ЕСТЖПННКЪ yW-lUCHJii ежднти са еъ д(с)нь сж^пын“. IVe-eliix жс см8 стлрецъ : „Сже Sew клах СА, КЛАу СА. Н еже КЛАТЕОПрЕСТЖПННКЪ ССМЪ, иВ'ЕМЪ се. Нж ОБЛЧе М0С-М8 ЕЛ(Л)-<1(Ы)цс клАТЕопрветжпннкт, семь,15 теве жс не послоушлж, w теве bw16 злын С7,Е'ЕТЪ и КЛАТЕО11р-ЕСТЖПЛеН|С 1ЛК0 ПОЕНННЛ СЖЦ1Л енмъ, къ д(с)нь ежднын Г(ОС11ОД)Ь ЕЪЗЫЦ1СТЪ“.
18.	[За жената, която отклонила монаха от грях]
Брл«/ НЕКын поеллнъ выс(т) нл слВжвж Л о(т)цл своего н прншед нл место некос ПМАЦ1СС кодж, н овритс тоу женж, псржц1ж пллтно. ’Ерлн же ПрНАТЬ врлть НЛ НА Н ГЛ(ЛГ0Л)Л ен глко дл лсжнть ев неж2. Рс^(с) жс CM8 «нл: „Сже biv посл8шлтп теве, су(т)чс, 8довь cc(tj, нж еннл вждж тсве мнозт-н скръвн“. Н гл(лгол)л ен: „Клко сс?“ СУетянл онл : „По съвлжж6>сн|Н СЪ МНОЖ, оу1ЛЗЕНГЬ ТА СЪЕЕСТЬ, ДЛ 8BIV НЛП ЕЪ ЛчЛЛН|С ЕЪПЛДСШН НЛН многл тр8дл потрЕвл |лко дл еъ мврж прУпдсшн, ЕЪ нснжс3 ecu НННЧ’Д Мола же са твоей с(еа)тынн, ю(т)чс, ндн съ мнромъ нл слвжвж, 1лможс 32а поелл та «>/л(е)цъ твои, нрЕЖ^с не придти тн 1лзвж д(8)шскнжж“. Он жс се слышлвь, 8МНЛН са и вл(л)годлрвше в(ог)л, длвшлго’ рлз8мь женв снце6 WKEUJXTH см87.
Н прншсс! КЪ о(т)ц8 скоемоу Н ПОЕКДЛ 6М8 ЕСЦ1В. Н ПОЧЮДН СА рЛЗ«М8 еж стлрецъ. Н 8М0ЛН врл/и о(т)цл своего прочес не псуоднтн нз монлетнрк. Н8 СНЦС Пр'ЕВЫс(Т) НС НеуоДСН7л W ОБНТЕЛН длжс до с(ъ)мр(ъ)тн СЕОСЖ.
8~9 ш8 MMi. i° i’ нже тн М. 12 Upon. Мх. 13 Доб. ш8 М. 14—1Ь Upon. 1,; же М.
1 2 Ерлть жс глрлгол)л ен. крлнъ приеме, пл нл: .Лещи ^0Ц1.к с toeos* М. 3~4 нын с «н М. жсн-е снц.ек'А рлз8мь Л1. 7 Доб. тлко Л1. а Проп. ML.
19.	[За монаха и дъщерята на хазяина му]
Въ Анд|'ох’|'н велнкон плтрТлрхъ Анастаса повода нлмъ нечто снцско, под(о)вно пръвомв ; я1Дко ннокъ, ре^с), нвкын Л монлстнр-Е о(т)цд СевнрТана посллнъ кыс(т) на сл8жвж w1 о(т)ца своего въ стрлны Слсвдерополскыж. L\ko tew прТнде къ никоемб хр(н)стол10БНв8 мжж8, нмац)8 дъшере еднноршднж, м(л)-т(е)рн ew еж пр-Еж^е оумершн. Сътворн же2 ннокъ въ дом8 мжжл3 оного днУн Н"ЕКЫИХ. Присно же НСНЛЕНДАН роДА ЧЛ(оВ.Т)ЧЛ Д1*АВ0ЛЪ ВЪЛОЖН БрАТ8 помыслы ЛЖКЛВЫ, рАТЬ БЛЖДЛ ПрНАТН НА ОТроКоЕНЦЖ. Н НШ’ЕШС Вр-ЕМА ПО^(о)БНО WCOEb 4Н'ЕГДС ОБр'ЕСТН СИЖ5. Нж рлть Е7Л0ЖИВЫИ Д?АВ0ЛЬ, ТЪ И EpTMA П0-<Э(о)бно сътворн, о(т)ц8 ew еж wuiedws еъ Аскллонь, н-вкоеж рлдн потр-Евы нжж^ныж. Вндев же врлтъ, iako ннкто 6же ес(т/ Еъ дом8 нхц тъчТж слмъ тъ н отроковнцд, прншедъ къ нен, хота съ нжж^еж повннжт‘| ж. Wha жс 1АК0 ЕНД'Е его съмжщенл н въсего w стр(л)гтн пллнмл,8 гл(лгол)л ем8; „Ннч-сюже съмжц1лн са, ниже ничто бссчннно сътворн мне. М/я(е)цъ ew мон ниже 326 днес, нн9 злоутрл пр|'ндстъ10. Нж пръв-Ее слышн мене, 1лже гл(лгол)А тн н11 Е-ЬСТЬ Г(ОСПОД)Ь IAKO12 Н ЛЗЪ СЪ ДрЪЗНОВЛСН!сМЬа СЪТЕорА СЖС Х'Л’ШСШН*'. Тлче съ см ьренТемь гл(агол)л къ нем8: „Въ нстннж ты, w(t)mc н врлте, колнко л-е/и нмлшн еъ монлстнрн своелг?" Он жс wb-ешл: „31 ле/и“. Плкы ре«г(е; ем8: „Нмлшн ан нск8съ что Сс(т) женл?" Н реч(С) ен13: „Нн.“ (Л^е-ешавь14 отро-КОЕНЦЛ ре^(С) СМ8 : „Н X°4ICU1H ЛН ЕЪ СДННОМЬ ЧАСЕ П0Г8ЕНТН ТОЛНЩЕМЬ лв-TWMb тр8дл своего? Колнждн нзлнлль ссн слъзы iako дл т-ело свое чисто и нескврънно Х(рнст)оу Пр-ЬдСТЛЕНШН. Н весь тр8дъ wha мллыж15 рлдн СЛАДОСТИ16 XWLlleuJН17 ЛНШНТН СА ? ОбЛЧС СЛЫШН : ЛЦ1С СЪБЛЖДНШН съ множ, нмлшн лн где иогтн ма н пнтлтн?" Н га(агол)л врлт: „Нн“. Тогда ЙВ'ЕШЛ отроковнцл: „Въ НСТННЖ, НС ЛЪЖЖ ТСБС, лцк оскврънншн МА, мно-гынх злобъ18 BHHWECHb бждсши19". Н20 гл(лгол)л ен ннокъ: „Почто?" IVktiiia она: „Пръвье 8bw, П0Г8ВНШН д(8)шж скож; второе же21 iako н w д(8)шн моей НСТАЕЛНЪ БЖДСШН. Нж СНС ДЛ fi-ECH, w(T)4C С(ВА)ТЫН, tAKO СЪ КЛАТВОЖ НЗ-ВТЩЖ22 ТН, ТАКО мн пришедшлго СП(Л)сТН гртшннкы, 1ЛК0 лцк оскврънншн МА, ВЖЖСМЪ САМА СС-БС 8ДЛКЛА Н WEpAUIClUH СА Н 8Б1НСТЕО СЪТВОрНВЬ, II НЛ СЖД1: 1АК0 Д(8)ШС8В1Си.Ъ24 СЖДНШН СА. Нж М(0)ЛА ТН СА, О(Т)ЧС, ПрТЖеЛ НС БЫТН25 ТСБТ ВНН0ЕН82'1 Т0ЛНЦ.БМЪ ЗЛ0М7>, НДН СЪ МНроМЪ ВЪ27 СВОН МОНАСТНрЬ28. Н МНОГО ПОМ(о)ЛНШН СА КЪ М(о)л(Н;ТЕЕ СВОСН 29W МН'Ё П0СЛТЖ(?С-:,О“.
а Прншед ЖС ВЪ ССБС врлтъ |н оумнлнв СА, Н ABIC нзыде нз Д0М8 СА. Н иде Е7> монлстнрь къ31 w(T)ii_oy своем8. Н сътворъ32 метлик-, склзлвь33 ем8
1 Проп. М. 2 Проп М. со Alt- 3 «тцл At. 4 5 онж юсръстн нл еднн-в At. 6 7 н-сстъ
М. 8 Доб. n Mi- 8 Доб. же М. 18 ндстъ /И. п Проп. М. 12 Проп. At. 13 к-е нен Alt.14 wkeipa
At. 15-16 сладости рлдн At. 17 Проп. AI. 18-19 кждсшн покннснъ At. 28 Проп. AlAtj. 21 Проп.
At. 22 НЗВ-ЕЦ1ЛЖ At. 21 д(8)шег8Е«Ц'ь ЛД. 25—28 ehhokhS тес-к At. 27 —28 монлсту свои X. а’~38 и
посл'Ежде w мн-в М. 31 Проп. At. 32 сътворн At. 33 сказа At.
а Оттук продължава текстът в X.
ЕЪСЕ. H 8М(0)ЛН О(Т)ЦЛ К ТОМЬ ПС ПЗЫТН нз МОНАСТНр'Е. II сътворн 1 ЕЪ мо-нлстнрн г м(т)с(а)ца н къ г(оспод)оу ютндс.
20.	[За мъжа и жената, който изплатили дълговете си благодарение на разбойника}
Повидл плмь нгкын Cv о(тс)цъ: „НХко niccliiis мн, реч(е), еъ Аскалонь IIOCETHTH 1ГЕКЫЖ VV о(ТС)ЦЪ II ПОВЕДЛ НАМЪ ЛЕЕК Cvcceic га(лгол)а: „Квпсцъ, роде), некын Л грлдл hauici о haaeahic сътворн съ корлвлсмъ св»нмь въ Аф-рнкнж. 11 КЪ НСТОИЛСН1С ЕЪПАДЪ, П0Г8ЕН ВЪС’Е НМ’ЕПТл 1СКОЛ же2 И Т8Жс)АЛ, тъчнж ТЪ СДНПЪ С11(Л)ССНЪ EIJf(T).
ПрИШСДЪ 8BW КЪ ДОМ/. СВОИ, ЖТЪ БЫс(Т) W3 ЗЛСМЬ ДЛВШТНХЬ СМ8 II ВрЪЖСНЪ БЫ6(Т)4 ЕЪ Т«МННП.Ж, II Ы11ICHCV.M ВЫЕШеМЬ Н Д»МЛШНТНМЬ ЕГО. II не ivctaeiипж см8 ннчсожс, тъч'1ж 1лже пошхмпе одсжда тъ п жсна его. IVha жс iv многлго пепмыпл по грлд8 ’хода рлвотллше “да понт хлббъ СЬНТДАСТЪ II приносить И МЖЖ8 CEOCMOV.
€ДННОЖ ЖС СЕДАШН СИ И 1ХДЖЦ1Н СЪ МЖЖСМЬ СЖ8 ЕЪ ТСМНИИ.Н, ЕЪННДС НЕКЫН ЕСЛЪМЖЖЬ ДЛТН М(Н)Л(»)СТЫНА 9СЖ1р'|ИМЪ ЕЪ тсмпнцн1". Н 8зрьвь41 СЖ СЕДАЦ1Ж при МЖЖН СКОСМЪ,12 81ЛЗЕН СА Ср(ъ)<7ЦСМЬ, ВНДТКЬ КрЛСОТЖ СЖ. Gt BW ПОНСТИНТ 13 КрАСНЛ SEAW14. Н15 ЕЪЗЕТСТН1” СН, ПОСЛАЕЬ ПТКОСГО СТрАЖ-IIHKA. WllA ЖСа скоро НСТСКШН ЕЪНЪ, MHTEIIIH СИ М(И)Л(О)сТЫНА еъзатн. 336 Н ||»ЖТЬ СНЖ ЕСЛМЖЖЬ lVC0Eb,H17 ГА(ЛГОЛ)Л КЪ18 HCII: „Что СС(Т) ВИНА, ежже ради СТДНП1П къ темннцн ссн?“ Она жс скхзх СМ8 ЕСЕ Он жс къ пси; „АЩС, рС«/(С), НСК8ПЛА весь ДЛЬГЪ ЕАШЬ, СПНП1Н лн съ множ нощь снж?“ Онл ЖС, 1АК0 ЕЪ НСТННЖ крленх Д(8)и1СЖ II ЦЕЛОМЖДрх, рС4/(С) КЪ IICM8: „Слышаль ЛИ49 ССН, Г(ОСПОД)Н МОН, Л11(0)С(Т0)ЛЛ ГЛ(АГ0Л)А1]1Л, IXKO „жспл нс ^вллд8сть теломь свонмь, нж мжжь“ (I Кор. 7, 4). Идж 8BCV II ЕЪПрОШЖ мжжл моегоН прншед20 ПОЕ ЕДХ 31МЖЖ8 СЕ0СМ822 ГЛ(ХГ0Л)Ы ЕСЛМЖЖХ нсчнстхго. IVh жс рлзймх НСПЛЬНЬ СЫН II вьренъ КЪ СЕОСН ЖСН1:, ПС ЕЪСХЫПКНЬ БЫс(Т) БЛЖДНЫН.И IIME-HICMb СЕОБОДНТН СА IV ТСМ11НЦ.Ж, НЖ ЕСАМИ Е7>ЗДЪХНЖЕЬ ПрОСЛЪЗП СА Н рСч(«) КЪ СЕОСН женк: „ШсгЛ рсче, ссстро II VVRr.lHXH К7> ЕСЛМЖЖ8 : „Мы, Г(ОСПОД)Н МОП'23, ТАКОЕ© СЕОБОЖдСН1С ЕЛЖДА рАДИ НС X’WipCЧ НИ ПОНТ СЛЫШАТН. Пж ИМАМЫ Б(О1)А, рСКШАГО Прор(0)К0МК Д(А)Е(Н)Д»МК „НС НАД КНТС СА, р€‘/(С), НА ICHASA, [нн]24 НА С(Ы)НЫ ЧЛ(ОЕТ)ЧЬСКЫЖ, К7> ННХЖС НКг(Т) СП[А)ССН|Л“ (Пс. 145, 3). Нж2’’ ПОНСЖС В(0Г)Ъ Сс-(Т) НЖС НЛ ХерВЕИМИХЬ СТДАН Н ВИДА бсздиж, тъ зрнть II НЛг, С-ЕДА1|11П^Ъ ВЪ ТСМПНЦИ ССН Н ИМИ ЖС СЖДБЛМН В ЕСТЪ, НЗЕЛ-КНТН плс ^«шетъ. Ты жс идн съ мнромъ**. Н ВЪСТЛКШН ЖСПЛ 2,ill шс^‘27 къ КСЛМЖЖ8 Н рскь СМ8, 1ЛК0ЖС НАКАЗАНА ВЫс(Т)2,4 МЖЖСМЬ СВОНМЬ
34 съткорнкь X.
1 2 же скол М. 3 Доб. къ М. 1 Upon. X. “6 хождл^ше-^хкетхтн Л1 Проп. Л/, в скенмъ М. и 1и кь темннцн сжшнм'ь Л1. 11 8зрв М.	Л1|. 13 11 stxo крленх X. 15 Проп.
Л4]. 16 кьзкветнкъ М. 17 Проп. М. 18 Проп. Л1. hi Upon. Л1. i0 Доб. и М 21 22 Проп. Л1. 23 Прон. м. 21 Попр. по М. В 3 Alt ни 1ипсва 25 н М. 28 2- нде Л1. 28 еыкшн Л1.
а Гук се npeKbcBd тексты в X.
12 Патеричните разкази
177
Въ тыжж^е днн затворен бт 29еъ тсмннцн30 сь ннмн31 нткын рлзвон-ннкъ. Н съмлт^влше, слышж еъст, 1лже Л ннуъ гл(лгол)смлл и творнмлл. Н ЕЪЗДЫХЛЖ Къ'2 С«Б"Ь ГЛ(ЛГОЛ)ЛЛШе; „Се ВЪ К0ЛНЦ"В ТТСНОТТ, ПрБЫВЛЖТЬ 34а въ тсмннцн сен чл(оВ'Б)кл ci н ц-бломжа^'с свое не хоттстл оскврннтн, iako дл нс темннцж нзбаенгаса. Нж плче богатства чнетотч: своен вьсуот-встл Н 1ЛЖС ЕЪ ЖНТН СС-МЪ ЕЪСТ. П(> БОБНДТСТЛ, ДЛ Б(ОГО)ВН ТЪЧНЖ 8Г0ДНЛ БЖДСТЛ. Аз же мкллннын что сътео|>а, нже никогда33 понт'34 въ оумт35 помыолнвь iako ег(т) б(ог)ъ. Того ^лдн н 8eihctb8 многв повнненъ бых“.
Н прнзвлвь нуь къ сект окньцемь, ндеже б-е въвръженъ, н ^>е«^(е) нмь: „Дл ВЕСТА 1ЛК036 лзъ рЛЗБОНННКЪ БТуЪ н3’ многл злл Н Оув’|НСТВЛ сътво-|>нхъ н втмь доб|>т, iako еъ нже члг нгемонъ прУндстъ, нзведь нс темннцж, ГЛЛЕЖ МОЖ wc-ьчетъ. Н 8EW ЕНЖ^Ж ЕЛШС ЦТЛОМЖ Д^|С,38 вМНЛНу СА къ ЕЛМЬ. Н м(о)ла вас, iako дл по с(ъ)М|>(ъ)тн моей, шедшл нл м-всто, нма рекъ см8, КЪ ЗНЗД'В грлдномъ, H рЛСКОПЛЕШЛ, ЕЪЗМТТЛ ЗЛЛТО, СЛНКО VVEpAljlCTA. Н нм-в-нтл tie еъ ЛдллнУе ДЛЬГЛ ВЛШСГО Н ЕЪ ГуоЧАЖ потркж ЕЛШЖ. Н молите Б(ог)л Н38 W МН'В 1ЛК0 ДЛ Н лзъ П0Л8ЧА М(Н)Л(о)СТЬ w б(ог)л.“
По мллву же днеуь п^|ндс въ грлдъ нгемонъ40 повслт рлзвонннкл извести нс темннцж н гллвж ем8 wc'BtiiH.
[ Io днн жс сднномъ женл къ мжж8 своемй: „Повели мн, г(оспод)н мои, н ндж ндеже поклзл 14нлмъ (азбонннкъ42 скровнщс свое, лще нстннж повидл нлмъ“. Ен же fe«f(e): „Ндн“. Онл же, вечере еыеш8, въземшн мотыкж43 346 н прн шедши нл поклзлнное нмъ м-всто н нлчатъ коплтн- Н окртте скждел-ннкъ нлсыплнъ 44зллтннкы. Н съ рлзвмомь въземь н по млл8 по МЛЛ8 Лдлс(т)45 весь дльгъ свои. Н твор-ынс са iako w иных злсмла. Н снце tbojia, сеоводнстл севе w темннцж н дльгл“.
Гл(лгол)лше же склзлвын нлмь cia : „Се 1лкожс съу|>лннстл сТл злпов-вдь б(о)жнж, снце н г(оспод)ь46 възвелнчн м(н)л(о)сть свож нл ннхъ“.
21.	[За девойката, пленена от персите]
Д|>8го склзлнТс под(о)Бно сем8 w нн^хъ слышлх н елке полезно се взлуо ТТуБ ПНСЛН18 П^ДЛТН Е7> ПОЛЗЖ СЛЫШЖ1|11НМЪ.
0Т|)ОКОВНЦЛ НТКЛЛ въехыщенл выс(т)’ Л Пе|>С'БНЪ Н ВСДОШЖ С1Ж КЪ КНА-3»у нуъ. Еч; ew вндтн1емъ крленл 3tAW. Непрхтлннж же2 м(о)л(н)твж съ слъ-злмн къ3 вл(л)д(ы)Ц'Ь К(рнст)оу възенлллше, iako дл съх^лннтъ еж неюск-В|>ъненж w нечьстнвлго кназл. 8слышлнл же выс(т) м(о)л(н)твл еж Л в(ог)л.
Сгда ew EbcyoTT нечьстнвын юнъ съв|>ъшнтн свож поуоть съ неж, wha жс съмыслънл сжщн, гл(лгол)л къ нем8: „Се 4внждж, г(оспод)н5, iako Л37. cv дне сего женл твол есмъ н госпождл въс'км?» нминТемъ твонти. Нж лще нощь сТж WCTAKHUIH ма, дл склжж тн злоут|>л чмднж всц1ь“. Khas жс (>с‘/(с): „Н
2S-30 Проп. М. 3> Доб. и М. 32 Ml- 33 НН М. м—33 8момъ Af. 3(i Проп. М. 37 Проп. Mt. 38 Доб. н /И,. 33 Проп. М. 40 Доб. н Afj. 41 42 (>лзбонннл- нал M.4S Проп. Мг. 44 нлплъненъ М. 45 СуАЛдс М.46 б(ог)ь
1 BbiEujH М. 2 Проп. М. 3 Проп. /./. 4 Г(ОСПОД)Н внждж М.
» Написано над реда.
что се ег(т)?“ Whx же реч(е): „Ebixi'c нткое вьмъ, нже хшс повтм тн tic, дх Не 8Б0НШХ СА НХ рХТН НН МСЧХ, НН СТрЕХЫ, НН ИНОГО ШрЖЖТХ ЕрТЖб)ХЖЦ|Х ттло“. Wh же реч(е): „Зхоу/ирх повтдхешн мн ci’e, нннт. же жеххнТе мое нс-35а пхьнн“. Whx же къ нем8; | „Не mohjho сг(т)> реч(с), се Ebixi'c пов-едхно выти w жены рхстхнты, нж6 w нснск8сомжжны н нс-тх-енны д(1з)е(н)цж, понеже хцю не снцс тхкожс гх(хгох)а тн, то не дтнствветь euxic оно7”. Wh же, ci’e схы-шхвь, Лпвстн ж къ НОЩЬ тж.
Зх°утрх же гх(хгох)х къ нен: „Грлдн н скхжн мн быхТс ohw, нже ре^с)8**. Бххженхх же отроковнцх, шедши съ ннмъ сднньмъ и въземшн вы-хТе некос нже овртте тоу и реч(е) къ нем8: „Се Ebixie нже рву тн“. Он же къ нен: „Н кхко 8кемь, хще нстнчх есть ixko двнствзетъ быхТс- се, |хкоже ты гх(хгох)С1нн?“ Онх же къзсмь н помхзх новый своей, рекъ: „Бьз-мн мечь н оудхрн обемх ржкхмх схнко можешн, н w сего 8ввсн9 ixko не коснет са мене мечь твон“. Wh же вврмвхвь сховесемь еж н въземъ10 мечь и прннесе нхдъ гххвож cibajteh д(е)е(н)цн н Лсвче с(ва>тжа гххвж са. По-сх-ёжДс же рхз8мввь ixko поржгхнъ быс(т) w отроковнцж н нхчатъ скреже-тхтн зжвы нх нж. Whx же, жеххнТе свое /охбчнвшн2 н еже чистоты рхдн мж-ченТе11 пох8чнкшн и быс(т) суврхз?. нже чнетотж дръжхтн уотАцннмъ н нстхъннын ввнецъ w Х(рнст)х въспрнжтъ.
22.	[Монахът и ученикът му]6
Стхрецъ некын жив вше въ пещер к некоей въ стрхнххъ ^нвхнды. Нмвшс же н оученнкх неквенх з-exw. Обычхн же нм вше стхрецъ по еса вечеры нхкх-356 ЗОЕХТН БрХТХ О похзн. Н ПО HXKX3XHIH СЪТВХр'ЁХШС М(0)Х(Н)ТВЖ н Лп8щххше врхтх спхтн.
Съх8ЧН же СА СД1Н0Ж Пр'|НТН НЕКЫНМЬ МНрСКЫМЪ 4X(0R-t:)KWML БХХГОГОВЕНН-нымь, ввдацй'нмь многое въздръжхн'|е с(ва)т(х)го стхрцх. Н по wiijecTEi'8 нуъ седъ пхкы стхрецъ вечерь по шбычх8 нхкхзевхтн врхтх. Н бсседБж см8 съксдснъ быс(т) въ1 сънъ. Брхт жс сужндххшс дондеже възв8днт са стхрецъ н сътворнть ем8 мохнтвж н ЛпВстнть его. Еъ многы же чхеы седащ8 емоу н не възв8ж^хжщ8 са стхрц8, нхчашж помышхенТх етжжхтн ем8 нтн н спхтн везъ 1Л1П8шсн1Х н бх(хго)с(хо)всн|'х стхрчх. Н понжднвь севе, н съпро-ТНВН СА П0МЫСХ8, н пр-ввыс(т) ожндхж. Пхкы же МНОЖХС СТЖЖНШЖ CM8 по-MbimxcHix н2 не посх8шх нуъ отнтн. Снцс 8ew седмнцсж етжжншж емоу н съпротнвн СА nOMbICXWM?. БСЗЪ ЮП8Щ6Н'|Х НС WTHTH. По тохнкых же хжкхвыуъ помысхвуъ н првд оуспвнТн БрХТХ, ВЪЗБЪНЖВЬ Н С(ВА)ТЫН стхрецъ. Н вндввь врхтх прнсвдАщх ем8 н гх(хгох)х къ нем8: „Дхже хи до нннв, чадо, нс сутндс?” Wh жс реч(е); „Пн, w(t)4c, понеже нс w.iScth ма“. Стхрец жс: „Н почто, pc'z(c), не възв8дн ма?“ Wh же ре^с): „Понеже не хемтьчъ смскръвнтн
6 Доб. не Afx.  го М 8 гх(хгох)х мн М. 8 к-вен М. 10 прнемъ М. 11 пол8ченне М.
1 нх X. 8 Проп- X.
« Оггук продължава текстът в X. 61 В М разказът лнпсва. w стхрцн, 8чжщнл< 8чен1кх
своего w ползн Л4Р
Зба тевс“. Еъстхешх же н нхчастх пътн оутрънвх. Н по скончхн|‘н пвн‘(х супбстн СТХрСЦЪ КрХТХ.
II iako св де стхрецъ бсзмхьествьж въ kcaih своей, выс(т) xbic въ нстж-пхснТн. Н се нткын покхз8ж смВ мтсто пр-вслхвно н пистоль нх нсмь н нл томб пр-встол-в евнсцъ з.3 Еъпросн же стлрецъ покдз8жц|дго см8 ci’x; „Ч1’н сжтъ втнцн сн н пртстолъ ?“ IVh же Левщх: „Твоего 8чсннкх сжтъ. Престол жс 8Biv егоже внс>(н)шн, дхрсувх ем8 б(ог)ъ зх посх8шхнТс его. Снх же кт-НСЦЪ з ВЪ Н0Ц1Ъ С1Ж СТАЖХ“. СНХ СЛЫШЛВБ С(ВА)ТЫН СТДреН.Ъ II 8ДНЕН СА. Высвпт жс н прнстрхшснь БЫГ(Т).
ПрНЗВАЕ ЖС БрХТХ Н ГЛ(ХГОЛ)Х СМ8: „Ръцн МН, ЧАДО, ЧТО СЪТЕОрНЛЬ ССН въ нощь снж ?“ Он жс Левщх ; „Прости ма, w(T)4c, ixko ннчсюже втмъ секс С7>ТЕОрШХ“. СтХрСЦ ЖС МНЬЕВ IXKO СМ'КрСНОМЖДрТХ рХДН 4КрЛТЪа НС XWLJJOTI? ПОЕТДХТН, ГЛ(ХГОЛ)Х СМ8 СТХрсЦЪ: „Сс ДЛ EtCII, ЧАДО, 1АК0 НС WCTXKAA ТСБС дондеже "не поввддешн мн’ что сътворнль есн или помыелнль есн въ ноцш ссн“б. БрЛТ ЖС НС ЕВДЫ ССБС НН ЕЪ ЧССУМЖС СЪГр-ВШНЫНХ, НСД08МТХШС что cviirjjixTH стлрц8. Гл(хгол)х жс къ стхрц8 : „Прости ма, w(t)4c, ннчьссужс ЕТМЪ ССБС сътворшл, ТЪЧНЖ ССГО: БОрНМЪ БЫХЪ VV ПОМЫСХХ ССДМНЦСЖ WTHTH БСЗЪ Лп8Ц1СН|'х Н НС СУТНДОуъ". СХЫШХВ ЖС СС- стхрсцъ®, ХБ1С рхзвмъ IXKO СХНЖДН СЪПрОТНЕН СА ПОМЫСЛ8 НС CVTHTH, ВТПЧХЕХАШС СА IV Б(ОГ)Х. Врхт8 жс 366 W сНуЪ ННЧСШЖС ПОВ'ВДХ СТХрсЦЪ, НЖ CVBA4C ПОХЗЫ рХДН ПОЕ'ВДХ CIX Д(8)Х0Е-НЫНЛ1 СТХрЦСМЪ, tAKO ДХ НХКЫКНСМЬ IXKO II W МАЛЫХ |10МЫ1НЛСН1НХ, В'ВНЦА НХМЬ Б(ОГ)Ъ подхехсть. Доврю 8BW естъ нхмъ, врлт'ю, НЖДНТН СА г(оспод)х рхдн, „НЖЖНО EW сг(т) Ц,(х)ргтво Н(С)Б(С)СНОС Н НЖДАЦКН СА ЕЪСХЫЦ1ХЖТЬ С“. (Мат. 11, 12).
23.	[За игумена, който не пожелал да приеме сиро маха]
ПоЕТДХ НХМЬ НЕКЫН Л1 О(ТС)Н.Ъ ГЛ(ХГОЛ)А: „Юско БЫС(Т), pc'f(c), И'ВКЫП СТХрСЦЪ ЕСХНКЪ, НХЧАМ1НКБ СЫН НВК0СМ8 WEIIICM8 ЖНТЧоу. Н ББ СХХЕНМЪ W ЧХ(0ЕТ)КЪ МНОГО, Б'В EVV О(ТС)ЦЪ MHH\WМ IXKO ДЕВСТВ. Къ ссм8 г(оспод)ь, нжс нхе рхдн WEHHijixEbiH, 8вогх стхрц.х юврхзъ Еъспр|’смь, КЪ НСМ8 прТнде. Н2 мохвше врхтхрв гл(хгол)А: „М(о)ла th са, w(t)4c- с(еа)тын, шее! къ нг8-мсн8 н скхжн см8 енце: „ixko сунснцх врхть xiVLi,eTb вндттн та н cxobw къ тев-в рец1н“. Крхтхр жс шедт, къ w(tju8 н юврвтс его съ ннвмн бссвд8-ЖЦ1Х. Стхв же МХЛО Н3 nod(o)BHO ЕрВМА СУВрЕТЪ, ПОЕВДХ СУ(Т)Ц8 1ХЖС w оу-ВОГЫМЬ ОНОМЬ стхрцн, Н НС ЕВД'ЫиС IXKO X(ptlCTO)C есть. 1Л>/И(с)ЦЪ жс с’мж-THB1 СА НХ Ерхтхрт ГЛ(ХГ0Л)А : „Пс ЕНДН1ПН ЛН МА, рС^(с)5, СЪ ЧЛ(0Е'В)КЫ ЕС-СВД8ЖЦ1Х6, НЖ СТЖЖХСШН МН IV НЪКОСМЬ 8Б0&Е ?“ Крхтхр ЖС СКрЪБА отнде. Н гл(хгол)х къ ННЩ0М8 стхрц8: „Гх(хгол)сл/г су/и(е)цъ мон ixko htc(t) th Ер-ВМСНС БССТДОЕХТН КЪ МНТ: ннцв". ДхЬГОТръП'ВЛНЕЫН жс г(оспод)ь южн-дххиис np-bd врхты монхетнрт.
s Доб. н Mi. 4 5 не xoijjcm Брл/п Мх. 6 7 мн нс пок-ьдхешн Mv 8 Доб. н /И,.
1 Проп. М. 2 Проп. Mi- s Проп. М. 1 емжтн М. 5 Проп. Мъ 6 |’л(хгол)ащл М
я Написано над реда 6 Тук се прекъевт тексты в X
Прн чтск же патом?^ прУндс никын еслмжжь къ монлетнрь. Н къскорт 37а нгвмснъ сртггс н въцб | монлетнрь. €гдл жс 8зрьть его ввогын юнъ, нже къ
м(н)л(о)гтсхъ богатый, начать звлтн къ нсм8: „М(т)чс, нъчто хадил бсст:-ДоЕЛТН к ТСВТ;“. Он же НН ПОНЕ ЕЪЗрТН КЪСуЮТЕ КЬ НСМ8, НЖ СЪ БОГЛТЫНМЬ iVHEMb ЕЪННДС ЮБЕДОВАТН. II ТЪШЛШС СА CICOfO КЪННТН ДА НС ГЛАС(а) 8В0-ГЛГО СЛЫШНТЪ. По ЮБЕДОЕАНН ЖС ПЛКЫ СЪ МНОГОЖ ЧЬСТ|‘Ж ЮП8сТН БОГЛТЛЛГО.
Н ВЪЗК|>АТНКН СА МНОГЫНМЬ ПОПСЧСнИсМЬ ОБЪДрЪЖНМЪ, W оуБОГОМ же СТЛрЦН ЗЛБЬКСН1СМЬ МНОЗЕМЪ ННКЛКОЖС ПОПСЧС СА, оукы мне.
КсЧСр8 ЖС БЫКШ8, Н 9НН СНЦС1" СПо5(о)БП СА ПрНЖТН БЛАЖСНААГО юного II НСЗЛОБНКАГО СТАрЦЛ. П0СТНГШ8 ЖС КСЧ(с)^8, ЮТНДС СТлрСЦЪ, ГЛ(ЛГОЛ)ЛКЬ’1 КЪ врлтлрю снцс: „Шсг> и ръцн нг8мсн8 снцс; лзъ придел посетнтн тсбс пръвь-Н\Ъ12 рАДН ТрвДЮКЬ Н ПрЕДНЕЛГО TH рЛДП ЖНТ1А. I|ж ПОНСЖС СЛАКЖ ЧЛ(о-ВЕ)ЧАа КЪЗЛЮБНЛЬ ССН, VV ЧСТ|,|р^7> СТрЛНЪ МНрА ССГО СЛАКж ДАМ ТН, МОЖ ЖС СЛАКЖ НС НМЛШН13 ЕНДЕТИ, ЗАНС АЗЪ ССМЪ ПрЛКОСЖДАИ Г(ОСПОД)Ь“.
Н СНЦ» П03НА СА ЕЪССДрЪЖНТСЛЬ 8вогъ.
24.	[За монаха, който отстъпил камилата си на друг]
Гл(лгол)ААХЖ о некосмь стАрцн iako послл оучсннкл скосго въ Огупстъ, (АКО дл П0НЕСДСТ71 ВСЛБЖДЫ Н ЕЪЗМЖТЬ рЖ1<0ДЕЛ|е Н\Ъ Н НССЖТЪ ЕЛ СГН-ПСТЪ. Н 1АК0 ПрНЕСДС БрЛТЪ КСЛБЖДЪ* ЕЪ СКНТЪ, СрЕТС СГО ННЪ СТАрСЦЪ Н рС^(с) СМ8: „Аше БН\Ъ ЕЕДЕЛЪ Н А37> 1АК0 2уЮЦ1СШН НТН3 Е7> ОгИПСТЪ, \IV-376 т-ехъ реши тн iako дл н мне приведи нн С1* отъ“. Прншед же врл/п 4къ ю(т)ц8 СВОСМ8 Н ПОБЕДА СМ85 1АЖС СЛЫША IV СТАРЦА ОНОГО. Н Гл(ЛГ0Л)А СМ8 Ю//?(с)ЦЪ его: „Къзмн еслбждъ н длждь см8 гл(лгол)А: „1Дко мы неше не 8готов лснн семы. Ты жс въземь и сътворн потрЕвж свож“. Н послтд8н "емоу н ты7 до Сгнптл н приведи ПЛКЫ ЕСЛБЖДЪ 1ЛК0 ДЛ Н МЫ СЕОЖ съсжды слнсссмъ”. Шсд жс ьрлот къ стлрц8 оном8 н см8: „Гл(лгол)с/и ют(с)ць мон iako МЫ НСЦ1С НС SrOTOEHXW.tf СЪСЖДЫ НАША Н ЕЪЗМН СКОТЬ ССН Н СЪТВОРН ПОТрБЖ сеож“. Н въземь стлрц?» ЕСЛБЖДЪ Н ВЪЗЛОЖН еннрнды СКОЖ. Н 1ЛК0 прндошж ЕЪ Сгннетъ Н СЪЕрГОШЖ СЪСЖДЫ, ПОСМЬ Б|)лт СКОТЬ Н ГЛ(ЛГ0Л)Л КЪ СТЛр18: „М(о)лн за ма, о(т)че“. Он жс рчс см8й: „Къ скнть лн плкы ндсшн?“ "Б^л/п жс рч(с)10; „Он, ПЕЪ скнтъ НДЖ, ю(т)чс12, IAKO дл Н НЛШЖ съсжды П|)Н-несж“. 8м(Н)ЛНВИ жс са стлрцъ н сътворн врлт8 mctahic съ ПЛЛЧСМЬ гл(л-гол)А; „Прости ма, чадо, iako многлго рлдн Елшего cMEpcHiA тр8дь МОН еъзастс съ ю(т)цсмъ свонмъ“.
7 Доб. iako MMt fi ЕЪЗкрАТн ЛА. 9 io снце не п гл(агол)а Mlt 12 Доб. тн М 13 можешн Л1|,
1 Еелвждн /И.Ир2 3 нтн ^-оц|ешн	4—6 н поеъда Ю(Т\ц8 своем8 Л1. 6—7 ты см8
М 8 Проп. М 9 '° гл(Агол)А врлтъ М и 12 ю(т)че къ скутъ ндж М. 13 8мнлн М
• Оттук продължава текстът в Л'-
НАС BpA/W lOHHHIIIL 3HAW, ИСТОКАМИ). Н ВИДНЕЕ его СТЛрСЦЪ3, мне, похВлено вждеть нма б(о)-ВНДНМЬ где прИБЫЕЛСГИ".
Поем же его стлрецъ wcwe'a и
ЗДрЛЕОу, не П»3(о)БЛ6т’ TH ЕЪ БАНН многих сьвллзнисшн не тьчТж же
25.	[За младия монах, срещнат от отец Данил, когато излизал от банята]
Внднусмм же И Ю(Т)ЦА ПлЛАД1Л ДОБрОДНТНЛНЛГО И ПрОСЕИШСННАГО, нже И БССНДОЕЛ СЬ НАМИ Д(8)ШСП0АСЗНАА СЛОВССА И ПОЕНСТН, ЕЪ НН)СЖе И ПрНЛ8-ЧЬШАА СА ем8 СКАЗА1 НАМЪ И ICAK0 МОЛИТВАМИ ю(Т)ЦЛ ДлнТИЛА ДЛрОЕЛ СМ8 повндж в(ог)ь. Н yvvTA нас ползевлтн стлрецъ, повидл нлмь снце-. „Никогда, потрнви бывши2 «(т)ц8 ДлнТнл8 въннтн бъ Алейлндрнж, поемь и мене съ собож, въннде въ грлдъ. Н ернте ДАЦ18 ем8 W БАНА (бишс ею мыл са еъ въздъунжвь, ГЛ(ЛГ0Л)Л мн: „Съ Б|>л/П, 8еы жне о немъ, Нж поелндвнмь ем8 едл клко
Н шедше Еънндоусмл въелндъ4 его. гл(лгол)л см8: „Юнв тн сжщв, чадо, и НЗЪМЫЕЛТН СА. Еир8Н же МН ЧАДО, 1ЛК0
мнръекыж, нж н мннуы“. Weeijjae же Бокт къ стлрцВ: „Рмис внх, рс«с(е), 4A(oBb)KWMb Вглждллъ, Х(рнст)8 рлвъ не внуь былъ. Нж писано ес(т): „Не тжждлнте дл не юежжденн вждете“ (Мат- 7, 1; Дук. 6, 37). Тогда сътворн ем8 стлрецъ mctahic, гл(лгол)А: „Прости ма, чадо, г(оспод)л рлдн, злне глко чл(ови)къ съгрншнх**-
Н Ллжчьше са w него, wthao\w.w. Н гл(лгол)Ауъ5 стлрц.8: „Сдл клко не мосрень ес(т) Брл/и, о(т)че, н не нмлтъ грнхл?“ Въздъунжв же стлрецъ6, прослъзнв7 са, рече мн: „Дл нзвистнт'тн истина, крлте, iako множле н би-cwBb внднуъ послнд8ж1рнх ем8 н посыплжщнуь его смрлдомъ; н м8рннннл сндашн нл рлм8 его, н цнловлжшн его; н др8гл мврнннкл8 нджщн прид нн-w н рлздрлжлжшн его н вез?» ст8д? учАшн его; н окр(ъ)стъ его бисы нджша н веселАЦ1Ж са w немъ; с(еа)т(л)го же лгг(е)лл его не ЕНдиуъ 386 ниже блнзъ его, ниже нздллече его8. Тим же с'млтриж врлтл сего I iako есн-кыж дитнлн бнсмвскыа нспльнень ес(т) Сви дителстввжт bw н рнзы его, понеже козТчны н макысы сжтъ, н еже снце везъст8днн10 юнв сжщ8 ем8 по-срн^(н) енцевл грлдл привыблтн, ндеже мнозн постннцн н юшелннцн въуо-ДАТЬ11 н плкы скоро НсуоДАТЪ. Аше BW не БН БЛЖДОЛЮБНЕЬ12 13БЫАЪ н МНроЛЮБНВЪ14, ТО НС БН НН ЕЪ БАНА ЕЪХОДНЛЪ НЛГЪ Н ННЫ НЛГЫ БСЗЪСТВДН'Б възирллъ. К Т0М8 ЖС С(ЕА)ТЫНМ7» ю(т)ЦСМЪ НЛШНМ7> АнДЮН10у ЖС Н riAyW-м'|8, Амоун же н CepAnivvHb н прочТнмъ «(т)цемъ, заиое'Едлвшсмъ iako да ннктоже w нншкъ кромт, велнкы болезни нлн нжждж МОБНЛЖНТЪ ТИЛО свое, ШБрНТЛСМ же Н ТНХЪ рлдн НЖЖДНЫЖ потрнвы Н СЛ8ЖСН1Л ywTAipuyb рнкж прннтн Н корлвлю не СЖШ8 Н НН W КОГО ЕНДНМН, СТЫДИТ'!' СА П0СЛНД8Ж-Ц1ЛГО нмъ лгг(е)лл н нл на сТлжщлго СЛ(Ъ)НЦЛ еже НЛГЫ зритн СА нмъ W л8ча слънсчныж. Аше лн съл8чллше са ком8 w о(те)цъ рикж принтн н оу-

3
1 склзлк' Afv 2 быс(т) М 8 Доб. н Мр 4 пмлндъ М. 5 Доб. къ М. 6 Доб. и XMi-
прослъзн М. 8 мврннъкл Л1,Л1. 9 Проп. ХМУ. 10 Проп. М. 11 въсуодАТ X. 12 влжднкъ М.
13 14 Н МНрОЛКБНВЪ БЫЛЪ М
чсннк8 егс съ ннмъ сжц18, нс емвнлжллхж севе дондеже др8гъ Л дрвгл дл-ЛСЧС рЛЗЫД-ЕСТЛ СА (ЛКО ДЛ НС Др8ГЪ Др8Г8 нлготж ЕНДАТЪ“. С‘|Д жс рек мн стлрецъ, оумлъчс.
Пришедшим жс нлмъ еъ скнтъ н по 15мллт:уъ днеуъ16 ирншедше врл-тТл w Алс^лндрТж и пов'Едлшж шее врлт, нже еъ урлм-Е с(еа)т(л)го Нсн-39а дорл прншедын Л Констлнтннл грлдл, W вр-втс СА БЛЖДЪ ТЕОрА съ женож нплр^л. Н атъ быс(т) w рлвь его и блнжнш^ъ състдъ, н юртзлшж CM8 WET: Л О НТ: съ ТЛНННЫНМЪ17 8Д0МЪ. Н ЕОЛТ:ЕБ Г ДНИ, СКОНЧЛ СА. Н выс(т) ЕЪ-CT:ML MHH^WJW ПОрЖГЛН1С и оукоръ. С|Л СЛЫШЛЕЬ18 ЛЗЪ И СЪ СЛЪЗЛМН 18теко\'ь КЪ20 VV(T)H,8 ДлнТИЛ8 И WBpTTOXb 21СТ:ДА1|1Л СВ НИМБ22 Ю(Т)ЦЛ НсЛЛКЛ НГ8-менл скнтскллго и гл(лгол)л)<ь см8: „М(т)чс, cie н сне прнл8чн23 с а врлт8 WH0M8, нс)<одА1]1Ом8 нз блна н срттш8 иле, нже Н WAZZpc'f(e) СА твоего нлкл-ЗЛнУл“. Прослъзнв жс са стлрецъ24, рече; „ПоклзлнТс гръдынмъ плдснТс нхъ“. Н СКЛЗЛ)<Ъ СМТЛН ю(т)цоу Нсллк8 (лжс w стлрцл вн утннлл и рс^(с)ннлл къ25 МНТ. Т-ЕМ же tie К О ДОСТОНННЛ ПНСЛНТоу, ПОЕСЛ'Е см/и(с)ць Неллкъ нлпнелтн26 са н положнтн27 еъ кннзтз знлменоноснынх И«(с)ЦЪ къ ползн Н СЪЗНЗДЛНПО28 прочнтлжшнмъ.
26.	[За стареца, който учел учениците си да не оставит в Александрия повече от три дни]3
Повт:дллу;ж нлмъ оученнцн см(т)цл СулогТл: „1Дко егдл поенлллше нле стлрецъ въ Ллейлндр’|ж зл еже продлтн1 ржкодтлТе нлше, дллше нлмъ зл-пов'Едн дл не множле трнсх днс^ъ сътворнмъ. „Аше ЛН множле трнел' сът-ворнтс, pc'f(c), нс повнненъ ссмъ лзъ грт:у8 ЕЛШСМ8". Мы ЖС EbnpOCH^W и его : „Н КЛКО МННСН ВЪ ГрЛД'ЕуЪ Н СС-ЛО^Ъ СЪ мнрекымн Пр'ЕБЫВЛЖШС нсвр'бждлжт са?“ Мвръз жс стлрецъ нслъжнлл свел оустл, рс'г(е) къ нлмъ: „Ет:рж 2нмттс 396 мн3, чадл, глко Лнелн выуъ мнн)<ъ сътворнл' лн кът нс нзшедъ w скнтл |
И ПО СКОНЧЛНН ЛН ГО Л-ЕТЛ НЗЫДОХЪ СЪ см(т)цсмъ ДлнТнЛОМЪ КЪ ПЛП'Е €у«-Е|’84 въ АлейлндрТж, ПОТр-ЕБЫ рлдн н-ёкож. Н въшедшемъ НЛМЪ ЕЪ грлдъ, и EHAT^WMb МНОГЫ мннуы, И ЗР'ЬХ7' Н-ЕКЫА W ннуъ: CVBbl 8ew VV ЕрЛНОЕЬ ЗЛ-оушлемы, WEU ЖС НЛГЫМН ЖСНЛМН СМБЬСМЛСМЫ Н КЪ 8ШНМЛ шспшжщс нмъ, WEbl же W отрочншъ нже МЖЖСКЛГО ПОЛ8 нлгынмъ нгрлжцкмъ съ ними и смрлдомъ ЧЛ(ОЕ'Е)ЧНМЪ МЛЖЖЩС Н^Ъ, СМЕЫЛГ ЖС МАСЛ И ВИНО ^БЬАХЛТН ПрННОСАЩС, др8гыж ЖС зрт^ъ НМАЦ1Ж НОЖА Н рЪЖЖЩА МАСЛ ЧЛ(ОЕ'Е)ЧЬСКЛ И ДЛЖЦ1Л MHH^WJW VVH'EMb (ЛСТН. Н Л сего вв^дт^ъ глко кынждо мннх кос-ж стр(л)стнж ворнмь есть, енцевн e-ecwbc въ 8м-е рлтн прнллглжть емВ. Сего рлдн, ЕрлтУе, нс ^ощж влеъ късн-етн въ грлдт, ьлко дл НС w тлковы^ъ пемыслъ плче же Б'ЕССМЕЪ Борнмн Бждетс.
15 16 млл-к времени М. 17 Доб. его М. 18 слыш&х& М. 18 ° текс и
с-вддфл М. 23 сьпрнл8чншж М. 84 Доб. и М. ?5
28 съзндлнИ8 М. къ въздыхлнТю	/
1 Доб. нлле Мр 2 з мТ HM-sTe MY. 4
а В М разказът липсва.
Сулог18
Проп. М. 26 пнелтн
Afj.
Л4. 21 22 съ ннмъ
X. 27 положи X.
"27. [За сыция Евлогий]
\	I
Сем8 проскы|1снном8 СулогЧоу ми ri|*Hiii€c?iiie, 3eaw иолБСЕлушм са. Нс-K8IIJCII Б1Л> ET СТЛрСЦЪ БЕС WKCKIJIIT IIOMLICAW.tt- I |а ЕЪС EK BW Д(с)|1Ь СЪБНрЛЛ1 ПС БрЛТНЖ II НЛКАЗОуЖ ll\’7> КЛКО СЪПрОТНЕЛ ЬТП CA IIOMLICAWMfc ОУМНЫПМЪ. Гл(А-rOA)AAIUC Ew: „СлНКЫ СТр(л)сТН СЖТЪ E7> Д(8)ШН, ТОЛНКО II KECWEfc. H CEE-403 Л-’ЕТСЛСТКЙСТК Б(О)Ж(е)СТЕНОС HIICAHIC, IAKO НМЖС КТО HOE ВжЛнЪ ССТЪ, CCM8 II рЛБОТЛСТЪ. H1 * БЛЖД8 рЛБОТЛЖН H" СЛЛСТСМЪ, X(pilCT)A &ЕрЪЖС CA. Тъ1|1ССЛЛЕЧс ECV II ГрЪ,\\ЛТ(Т), СрСБрОЛЮБЧс ЖС3 II ЛЪЖЛ IV X(pHCTjA Т8Ж(?А СЖТ7>“.
28.	[За презвитера, конто видял как анге.гите дават на различайте монаси различии подаръци]3
Съ БЛЛЖСНЫН СулогЧе ПОБЕДА НАМЪ IAKO IV ИНОМ?», САМ ЖС BE ТЪ CIA EII-Д EELIII : „к\ко Е1|Д-Е\’Ь, pcv(c-), ИТКОСГО W СТЛрСЦЪ, СТОЖ1Ц8 СМ8 НА БД EHIH ВЪ С(ЕА)ТЖА НСДЕЛА II EpATIA СТОЖ1|1С ЛПКОЕС, ЛПКОЕС II ПОЖЦ1С Д(Л)Е(Н)^(о)ЕЫ флЛМЫ. Н ЕН Д Е С(ВА)ТЖЖ Цр(Ъ)К(О)ЕЬ ИСИЛЫ1Е СЕКТА, II АГГ’(С)ЛЫ ВЪСП-ЕЕЛЖ1ЦЖ СЪ БрАТЧлМН. И СГДА СЪЕрЪШН СА БДЕНЧс С(ВА)ТЫЖ ||«?(В)ЛА, НЗЫДЮШЖ АГ-Г(С)ЛН W С(ЕА)Т(А)ГО WATApE. Н ПОСТЛЕЛСНЫ ЕЕ11ПЖ ИрЕД НИМИ КОШНИЦА ЛС-ДЕИОЕНДНЫ, НСПЛЫ1Е СЖЦ1Ж ЗЛАТА II СрСБрЛ, И МЪДННЦА II Просфоры ЦЕЛЫ, Н 0уКр8СН МАЛИ, Н СЪСЖДЪ ЗААТЪ, НМАЦ1Е МНро ЕЛ(Л)ГОЕОНИО, II КАДПЛИНЦЛ ЗЛАТА, Н1 ЛНКЛНЪ HMAIJIH БЛ(Л)ГОЕОНСНЪ 3 EAW. Н СГДА ПрНХ»ЖС>ЛЛХЖ БрЛТЧЛ ПОКЛОННТН СА ЧБСТНОМ8 кр(Ъ)СТ8, СЖС НЗЫТИ ПЗЪ Цр(Ъ)КЕС II НТН ЕЕ СЕОЖ КС-ЛНЖ, WELI.W 8EW W МН11\7> ДЛА\’Ж А1Т(С)ЛН ЗЛАТННКЪ, НМА1|17> CVE|IA3b Г(«С-П0Д)А НЛШСГО |(СО)у(СЛ) X(plCT)A, CVEEM ЖС ЦАТЖ С|КБ|>ЪНЖ, ПМАЦ1Ж НЛ ССБ*Е К|)(Ъ)ГТЪ, VVE EM ЖС М ЕДННЦ.А EC37AVEpA3HLI, WE ЕМ ЖС МЕДНПЦА, НМАЦ1А СУКрЛЗЪ, Д^8ГЫНМ ЖС просфоры II, ЁЛЦ НН ЕМ ЖС 8кр8\ы. II WKI.I 8KW П0МЛ38ЕЛ-Л\Ж ЛГГ(С)ЛН W СЪСЖДЛ WHoro НМАШЛГО миро, дрВгыж же поклж^ллуж съ 406 кдднлницеж, дрввЧи жс w ни\'ъ ннчсшже къзнмллхж, пецЧн же и сажс еъ-ЗНМЛЛХ'Ж WCTAEA-EAy» СЧА Е7> Цр(ъ)КЕН Н ТАКО ЛХОЖЭЛАХЖ.
Н ПОМ(О)ЛН СА Б(ОГ)оу СТЛрСЦЪ W ТАКИЕ ССН, IAKO ДЛ П’КрЫСТЬ СМ8 ЕС1ЦК: 1ЛК0 ЕЪСН 8BW Еъкоуп-Б рЛЕНО ПОЖТЪ Н БДАТЬ, ,\ApwBC ЖС НХ НСрЛЕНН, Н WKpb-ЕСННО БЫС(Т) СМ8: IAKO НЖС ЗЛЛТННКЪ Пр||СМЛА1|1СН СЖТЪ НЖС СрЕДЖ II ПА-(ТО)КЪ II Нед(-Е,ЛА Н ГОСПО^СКЫЖ прлзнпкы БЕДАШСН IV скечсрл длже д» злоутрл СЪ Тр-КЗЕСН1'СМЪ; ерСБрЪНПК же ПрНСМЛАЩСН СЖТ1. ИЖС W П0Л8Н0Ц1Н БДАЦ1С Н ДО злоути(рл) : л НЖС МСДННЦА КСЗЪЮГ.рЛЗНЫ npHCMAAIJICII СЖТЪ НЖС нл П-ЕИЧнуЪ Т7>ЧНЖ БДАЦКН ; М-ЕДИИЦА ЖС НЖС WKpA37> ИМАЦ1ЖА UpHCMAAIJjeH СЖТЪ НЖС ЕЪ 1ТЕНЧнуЬ н у ллмвуъ; просфорж жс прнсмЛАшен сжтъ нже чс-тенЧемь кннжнын и прнлсжж1цси; л прнсмлАЦКн 8кр8уы сжтъ ноеоначалнн, НЖС не НСЦ1С СЪЕрЪШСН-К КЬ HHW4LCK0C жнтЧс ЕЪШесЛисН; Л НЖС MHpW.W помл-ЗЛСМН СЖТ71 НЖС Е7> ЕЪССМЪ П0СЛ8ШЛНЕН СЕ0СМ8 w(t)U.8 СЖЩСН Н ЕЪСЕМ7> СЛ8-ЖЖЦ1С, потоке EW НХЪ II Tp8.\WEC мнро нр-вд б(ого)мъ еъменншж са; л нжс
1 нес ХИ). - Upon. Д'. 3 кс Afj.
1 Проп. Л1).
’ВЛ! разказът липсва.
поклжс?лем|Н сжтъ нже мльвлмъ въдлкшен севе н тъчнж сгдл въннджтъ къ Цр(ъ;к(о)вь къ чмкъстко нрн\-юдАТЪ; & нже ннчсшже прнемлец1сн сжтъ не-връгжщеп своего сн(л)сен1л н не протнвАшен са сквръннынмъ помыслсч'.и, ниже 41а свое ср(ъ)(?це чнстлще cv стр(л)стен, нж cpeEpoAKE'is и чр-БВоиовылдснТоу севе къдлкше; л нже длрюклннлл ник остлвльшс къ цр(ъ)квн н тыипмл ржклмл нсуигдАшен сжтъ нже къ еллннскыж книги и оученТл севе оупрлжн каирец и кънкшн1нмь оучен|’емь севе въдлкшен н т шссллк'|емь н гръдмтгж, плче же чл(ов-ь)кюоугод|оу севе нръдлкше".
Cia нлмь просв-шпсннын €улог’|С оусты къ оустомъ вес-бдокл,2 з-kaw пол-SCKAXWM СА.
29.	[За отец Висарион, който подарил село на женски манастир ]Й
КпД-feyiVM же Н КСЛНКЛГО ПОСТНИКА KlICApilVHA, ЗЕЛО кроТЧЛППЛГО н оу-мнлсше iiMAiiiA, жже не кнд u\cv.w оу iihoi о постника. Сьдашнмь 8bvv нлмь н вес ьд8ж1Щ1МЬ, н vv него нлклзлемомь словВ сп(А)ссН1А1 н конмн хждсужк-сгкы можсмь сп(а)стн с a w многонлетенныпх с-ктен крлж!‘нхъ и клко лжка-кыпмь помысломъ съпротнкнм са. IVh же iako ivm(e)n,7. чада скоа нлклзбж, оуТЪШААШС НАС, IlfЬТрЪН ЬКАТН НАПАСТИ Н ПО МАЛИ В7. ПОКОН WTHTH. Н ННА МНОГЛ IV ПОЦ1СН1Н НЛМЪ БСС’бДОЕЛКЬ2, 31АIV nOASCKAXWM СА.
CiA же нлмь вес ьдВжцкмь, къннде к немоу емп(е)цъ Мнл!е п цьловлкь ci о, рсч(с) : „IVhchha слвжптсль нлшь, нже кт. поустынн сен часто iioctjjiaaiijc НАС, SMptT*. 11ж 1ЛК0ЖС ВЪ ЖИВОТЕ СВОСМЬ ДОВрК BCTfOII НМ'ЕНТл СКОА, снце н на <(Ъ)мр(Ъ)ТН скоси iieijic волшсс сътворн, ivctakh bw село свое колшес жсн-СК0Б<8 МОНЛСТНрЮ, НЖС СЪЗДА НлНА ПОСТННКЪ II СЪ6()Л КТ. НСМЬ TfHCTA НОСТ-416 ннцъ“. CiA же CALI IIIA:i СТА(1ецЪ1, начать плакати п рыдлтн, Н БНТН лнце ское, гл(агол)а : „Горе мнт, грсшномоу, понеже рлдость ст.творнль ес(т) вкс8 н пог8ы1 мъзс^ж скож. Поврт.дп же немлло н постннц/А оны“. Нам же негодо-ВАЕШеЫЪ н съпротнвк ГЛ(АГ0Л)АЦ1НМЬ, IAKO МНОЖАНШЖА МЪЗДЖ и по с(ъ)-мр(ъ)гн npiHMCTT., злые посътнль ес(т) постнн i.a. Достопны bcv сжть, понеже Х(рпст)оу 8НСКБСТНШЖ СА Н Б(ОГ)оу рАВОТАЖТЪ.
Гл(АГОА)А КЪ НАК1Б СТЛрСЦЪ; яК-кр8НТС МН, ЧАДА, IAKO Н’ ЛЗЪ СНЦС ПО-стрлдлхъ. Сжц|8 МН, ре'ЦС), К Н ПАТНМЬ ЛЪТОМЪ, СГДЛ КЪЗЫДОЛ' поклоннтн СА КЪ 1ер(оу)С(Л)Л(Н)МБ С(ВА)ТЫНМЬ MKCTIVMT., видку ЖС II CV(T)HA Гсрлснмл. Сгдл же плкы възврлтнх са еъ ЛлейАндрТж, слы1плуь о с(ъ>мр(ъ)тн его н клко лекь, рыклж пл гровт. его, нздыис. С<л слышась6, 8«азвнх са ср(Ъ)^-ЦСМЬ. II КЪСТЛВЬ, рлсточнхь ВЪСЧ; НМ ЫНА МОЛ. II НС WCT’ABHXT. ННЧС1Л>ЖС, тъчнж село едино, еже длтн то къ монлетнрь женскын7, сжш8 см8 при ЛлейлндрТн. II шее? къ cv(T)noy Исидоре 11нл8с'1нском8 н пов-вдлх емоу, гл(лгол)А ; „Лева, МЫСЛА В(ОГ)оу XWTAIII8 Лкрт.1ЦН СА MHpA Н рЛСТОЧНХБ ВЪСБ НМ ЫНА МОЛ,
2 БКБДОКЛКЬ All. 4
1 Доб. iako Mt. ксеъдокл Alp 3 слышакь XMi- 4 Доб. и Мр 5 Проп. М^. * слышлх
Af,. 7 Доб. н Л/,
» В М. разказът лиисва.
юстлвну же село едино, еже длтн е8 въ монлетнрь женскын. Н кназъ Авгоу-стлл|'е длет мн нл немъ зллто лнтръ о; длм лн «Те нлн нн?“ Н гл(лгол)л мн стлрецъ: „А'ье ес(т) достоин®-о; дхж^ъ—сне -зл н. Н въземъ зллто8, 42а длждъ въ монлетнрь постнн цлмь; н множлншж мьздж нмлшн, н w в(ог)л н w чл(0Е-ь)къ. Анк лн село то длен нмь, еъ многъ МАтежь н оунынк н леность еъложншн нуъ н длже до влждл, нже ес(т) ровъ погыб-елн, вънесешн нхъ“.
Аз же Пр-БСЛвШЛЕЬ НЛКЛЗЛнТе С(ЕА)ТЛГ0 стлрцл Н ЕЪЗЕрЛТНЕ СА, СЪТЕО-рНуЬ НО СЕОСН ЕОЛН, 1ДК0ЖС XWT-ЕуЪ. Н ДЛуЬ нмь село WHO СЪ рЖКОПНСЛН|СМЬ пр-Едъ естмь клнросомь н плтрУлруомь н нгемономъ. Н НЗЫДОуЬ ЕЪ скнть Н ВЫХ МННуЬ. Н СЪТЕОрНХ’Ь ВЪ СКНТ-К М(Е)С(А)ЦЪ SI. Н 3fA ЕЪ ЕНД-ЕНН НОЦЙЖ 1ЛК0 СЖЦ18 МН ЕЪ Кн-ОЛССМ-Ь НЛ М(0)Л<Н)ТЕТ. Н ЗрА ЕСА Цр(Ъ)|с(о)ЕЬ НСПЛЬНСНЖ СЕЕТ Л Н МЖЖА Н*ЕКЫЖ С(К-Е)ТОЛ-ЕПНЫ П0ЖЦ1А, Н ЖСНЖ Н-ЕКЖЖ БЛГрЫ рнзы носащж, енже крлеютж не мощно нспое-йдлтн. Мн-е же стрлхммъ ^БДрЪЖНМ8, н ХОТ-Е^'Ь &ТЖДоу WTHTH. Н нзыде с(Е-к)толтпень мжжь н стрлшно Еъззр-ЕЕЬ10 нл ма н жостеуцьмь гллсомь реч(е) мн: „Ръцн мн, Светлой, КЛКО ХОЦКШН слово въздлтн о монлетнрн ономь женскомь, 1ЛК0 Лнелн дл^(т) нмь село who, прогн-кклль ссн г(оспод)л б(ог)л н ннне оусъмрътл ТА, лще не нспрлвншн ьлже съгрвшнль есн?“. Ptx же лзъ къ немоу : „Г(осподн, лзъ дл\ъ село who съ рлвы н съ съпржгы EoлwEь, еже оупоконтн нуъ, л не еже прогн-ЕЕлтн б(ог)л“- ЦРвръз же с(еа)тлл свел оустл влгроноенлл женл онл н рече мн: „HpiiAywM тн, чадо, доврое произволение нж овр-Ете w сего вннж 426 дТлЕОЛЪ, пврлгъ Н12 НЛВ-ВТННКЪ Д(8)ШЛ МЬ НуЬ Н13 oytA3KH СЪ д(8)ШСЖ н т-елссл нх. Аще BW бн полезно было14 Mtinyw.w hm-ehic можлше б(ог)ъ по-еллтн нмь зллто и сревро 1ЛК0 енленъ дъждь Н ПОЕННЖТН нмь грлды Н ЕССН нл сл8жвж. Нж неполезно ес(т), hew Лрекын са мнрл ц(л)рстЕ1л рлдн ще)-Б(«)ГНЛГО, ЕЪ ПОТ-Е Н Троуд-Е Н ЕЪ мноз-Е см'Ереномждр1Н Н НСМАТеЖНО прн-БЛНЖНТН СА Б(ОГ)оу Н НС ЕЪ Чр'ЕКО1МБЬ1ЛДеН1Н Н ТЬЦ1ССЛЛЕ1Н Н БОГЛТЪСТВ-е". Н Простр-ЕЕШН ржкж СВОЖ, ПОКЛЗЛ МН ОНОГО НЖС СЪ МНОЖ ПрЪЕ-ЕС вес-ЕДОЕЛ, гл(лгол)а; „Съ естъ Кулнъ, оучнтель н нлетлкннкъ MHiiyw^- Н yoTAHien съ HHML БЫТН ДЛЬЖНН СЖТЪ ТОГО жнт'|'оу Н AOBpWAETEACMb ПОСЛ-ЕДОЕЛТН“. Н гл(лгол)л Кр(ъ)ст(нте)ль: „Г(оспо)жде н м;л)тн г(оспод)Н'Е, кжа потр-Евж нмлмы еъ монлетнрн ономь, Лнелн сен длс(т) село who? Н-ес(т) bw тоу стрлул в(о)жнл, нн тр-ЕЗЕ«Н1'л, нн рлзсжжг)ен|'л, нн оумиленЧл, НН тр8дл, НН СТЫД-ЕН1Л, НН ПОСТЛ, НН БД-ЕН1Л, НН СЪКр8ШеН|Л Ср(Ъ)(?Цоу, НН НСТАЗЛН1Л по-MWCAWMb, НН ЧИСТОТЫ, НН БеЗГН-ЕВ'|Л“. Тогдл ГЛ(ЛГОЛ)Л МН С(ЕА)ТЛЛ Б(ОГО-роднщл: „Ндн, ЧАДО, н ннцж нл се“. Н гл(лгол)л 1ЛК0 дл15 оумнымл очнмл
2
4.
НСлрЛВН МОНЛСТНрЬ orfL, H НМЛШН H MCHC ЛОМОЩ-къ Кр(ъ)ст(нте лк>: „кмлнне, знлменлн ср(ъ)<?це «го, зрнть врлгы свож н дл не мнить мъчтлнТе бытн
44
8 Проп. М\, 8 Доб. н Afj.
1Ь Доб. н Мх.
10 къзри Mj. 11 12 Проп. Мк. 18 Проп. XMi- 14 Проп. Afj
X ™ S3 W и W 33
w-ин I3 iihJosx os W HJ.Mikaj.'M eI -ijy н •gop’ 8I x ’uod[j у ’’IV wsit?h£ 9I -43 *4UvJhH8	VIB3tfVI8 ЭЬ^ЭЛЛ *H ‘4111*338 НГПЧУЗЧЬЭМ *73.(113 H JrtlV
‘7IH3.VH3 0J73VM*V H 0JVHVWV3 M **HloX»lJ *3f"Vl HnimilJll Vin(8)V H Э'ПНЗ B$f ‘4J.38f^V0U 3*01bHH ‘*3f."VI НГППЭиЛи *H ** l^Hlrtl’tfSev 4>i*J «Гн 41Н*ЗзАо h
00 и
. 9»
>
2
Э4
SC
=c
51
ЭС
эе
5
ЭС
г
E
36
2
s’ *
9»
2-
Я
X
3!
E
3f
9>
г
9=
X
г
34
36
z
2
9=
г
* >
я
г
E
p>
9»
36
E
9=
9=
эс
я
34
э<
эе
я
=И
>
rf
г
я
л
2
2
9»
*
Е
Е
эе
р>
t rf
9»
Я >
я
Э4
Z 9=
Э<
-3
я г э>
z 9>
2 9=
93 г
9»
Я
9»
2
X 9»
г Е
ст 93
Е
2 X 2 г
э« я
X о 3(
я
2
я
2
я
я й
Е
х д
О
Е >
34 =
S’ -
L0 г
>-=>
3 й
9f «г»
____£
34 Ч
i 2 is
я z
34
Я
= 93 «п г -
э« г

тЗ
Э4
Я
Я
9»


2
9f

9»

?
34 >
Е ч
rf
2
х 9»
36
эс

E
E
E
9=
2 Z 9=
я
9»
г
91
Z
9=
ЭС
2
я 2
Z
z
9=
я

я
я
U) x
2-
г
34
Е Я
Е Э1 >
Z
9=
х 2 Е
E
z
э>
9>
г
9= Ъз Е 9=
36
?
Li сч w 9» -=.
9=
E
93 to >
9>
я > -3 Я. 9»
~3
ЭС
г
9*
Z з
9=


9=
2
_я о X Е *
г z
*П Н
3 г ~
2
Е
9*-S
34
я
2 г 9=

г
Э4 эе
я
*
>
2-1
10 я ₽} Э«


Е
Е Э)
2 Е Э<
2 S
2
г 9>
9»
2 и
2
Е г 9=
<ЖДоу рЛТИ, ПЛЧЕ ЖЕ C-liTH, КЪЗНрЛЖШН H 1ЛЗКЖ ПрНЕМЛА1ЦН. €ГДЛ KW MHfK CTIH КИДАТЬ HHOKUHA БЛ(Л)ГО1\'КрЛЗНЫ, НрНЛЕЖНО ЕЪЗНрЛЖТЬ HA HA 11 8lA3-КТЖТ CAj ННОКЫНЪ ЖЕ, Л1ЦЕ II ДЕЛА Г|> К\Ч\'КНАГО 8БЕЖ11ТБ, IA3BA ЖЕ24 КЪ Д(8)|ПН ЕЖ ПрЕБЫЕЛЕТ?, Н МНОЖНЦЕЖ IA3KHT СА. СеГО рЛДН25 т’ВорАН MHAW-СТЫНА 87. ЕНЦЕЕЫНЛ' Б(ОГ)А рЛДН СТОрНЦЕЖ МЪЗ<9ж НМЛТЬ СЛ8ЖЖЦ11Н\Ь СЛЕ-ПЫНМЬ II ПрОКЛЖЕННЫНМЬ, ПОНЕЖЕ26 ЛЮБКЕ рЛДН Б(0)ЖНЖ ПрЕ^БЫД-ЕШЖ МнрСКЖЖ ГрЪДЫНА Н ЕЪЗНЕНЛЕНДТШЖ МНрЛ СЕГО МЛКЕЖ II ВЪЗЛЮБНП1Ж Х(рНСТО)ЕЫ ЗАПОВЕДИ, ПАЧЕ НЕЖЕЛИ НЛСЛЛДНТП ЕА крЛЕНЫНХЪ МНрЛ СЕГО ; ВЪЗЛЮБШНЖ НСТЬ-1|1ЕСЛАЕНОЕ ЖНТ1Е И Е¥£ТЛЕПН1Ж НЕПРАВЕДНОЕ Б0ГЛТ7АТЕ0, СТАЖАН1Л И ПМТ.Н1Л liptlVKH.X КЕШЕ Н СбЕТЖ мнрл СЕГО II СЪПрАГОШЖ СА Х(рНСТО)КЕ ЛЮБВН, ЕрСБрО ЖЕ II ЗЛАТО НЕНАВИДИМО БЫС(т) ИМИ II НЕ ЕЪЗЛЮБШПЖ рЛБЫ II рЛБЫНА НМЕТН, НЖ ПАЧЕ САМЫ ПОрАБОТНШЖ С А СЛОужИТН ННГ.МЬ ЛЮБКЕ рЛДП Б(0)ЖНЖ. СЕГО рАДН М0П.1П творнтп ЕЪ ПНОКЫН 1:\'Ь М И Л(0)ГТЫНА, КЕЛНКЖ МЪЗ^Ж И 27ККНЕЦ.7> ТЛ-КОЕЫН 8 lipiHMETb II ДЛЬЖЕН/. ЕСТЬ ГЛКОКЫН CTpA\W.W Б(О|Ж11Е.М ОГрЛЖ(?АТН СЕБЕ, НБЮ стрл\7> Б(0)ЖНН НЕ WCTAEA ЕЕТЬ Д(8)|ПЖ К7. БСЕЧНН10у СЪВрЛ1ИЛТН 44б са. Тем же 8kw дажн села монлстнрю мжжьеком8 или женском8 оврлшлЕ/и
ПЛКЫ ЕНЖ ВТ, МНОГОПЛЕТЕННЫЖ СЕТИ МПрЛ СЕГО. ГЫ \WTAH TKOpHTH М Н)Л(О)-ГТЫНА КЪ MHHXIV3/ ИЛИ ННОКЫНЕМЪ НЛП ШПЕНПЦж/ НЛН ЕОЧНЕО, ИЛИ ЗЛЛТННКЪ, НЛП ЕЛЪНЖ Н28 ЛЕН7> ДЛ ПОДЛЕТЕ НМБ. Сил EW Н ЕНЦЕЕЛЛ ТКорАТЪ ИНОКА БЕЗМЛБЕСТВОКЛТН КЪ КЛТТН ЕВОЕН Н СНЦ.ЕКЛЛ МНЛОСТЫНЪ СЪЕрЪ1ПЕПЛ Е^(Т) Н ПрНАТНЛ IV К(О)ГЛ“.
ClA КЪ МНТ3" стлрц.8 рскш8, О ГИДЕ ЕЪ СВОЛ СП. Хз ЖЕ съткоръ МЕТАНЕ, НДОХЬ ЕЪ СКНТЪ“.
30.	IV жене пришедшей НСНОВТДЛТН СА”
ПрНЕНО ПОМННМЫП Cy^HMIE, ДОБр^Д ЬТ ВЛН1.1П ННОКЪ, НЖЕ ЕЪ МБНТКЛН Пр(-К)П о)с)(о)БНЛГО W(T)U,A НАШЕГО XpCEHlA НОЕЛГО НОЕТННЧЬЕКОЕ ЖНТ1Е ПрЕБЫ-КЛЖ1Ц8, ТЪ ПОВИДЛ НЛМЪ EHH.fi:
„1Дко ЖЕНА, рЕЧЕ, НЕКОЕГО ПрТСЛЛКНЛ МЖЖЛ ПО С(Ъ)Мр(Ъ)ТН МЖЖЛ СВОЕГО припиши ВЪ ЧЮВБСТЕО И СВОЛ ПрТГрТ1ПЕН1Л ЕЪС1ЮМТНЖВ1ОН Н С(Ъ)Мр(Ъ)ТНЫН1 стрлшнын ЧЛС7> И В7> 0\*МТ lipilEMLIIH СТрЛШНЫН2 Б(0)Ж|Н СЖДЪ, ПрИнДЕ3 КЪ cv(T)u,oy Hew<£iit8 н поклонпк са 1см8 рече’: „Етроужп1Н прТидоуъ къ с(еа)-ТЫНИ ТВОЕЙ, EVIT)4E ЧБСТНЫН, НС1ЮЕТДЛТН МОЛ Пр-Бгртшен’|л“. Оном8 же Б0Ж1118 са н гл(лгол)ai|j8 : „Нтс(т> мн мощно, ре'<(е)6, cv7 жено, нрнсмлтп жены въ ненок 1:длнТе“. IVha же evktiiia; „IV(t)4e с(ка)тын, г(оспод)ь нлшь 1(со)у(с) Х(рнсто)с НСТНПНЫН Б(0Г)Ъ, В7>Е||рНЕМЫН НАШЬ сукрлзъ, С7> мытлрн и гр-вш-45а ннкы 1лдт.шс п сжшк емоу въ дом8 Снмонл проклженнлго, не Е’мрннж прн-ШЕсГшЖА 8КЪ НЕМ8Я БАЖДННЦл, СЪ СЛЪЗЛМН Л0БЗАЖЦ1Н Пр(Т)Ч(н)сТТИ HOSTS ЕГО
Проп. X. 26 Доб. н 26 Доб. it's Alj 27~гя тлкокин н к-енець Мр 21‘ нлн XMt. 30 Проп. И(.
1 Доб. н Л1,С. - Доб. и С. 3 lyniucAb ЛЛС. 4—5 jeefe) o.icv С. fi Проп. MC. w М. 8-9 ем8 М
'•* Оттук започва текстът в С.
11 ИСПОВЕДАВШИ СЕОЛ СЪгркШСН1Л, ТЫ же evi OHIIUIH МА ПОКЛЛТИ СА Х'ОТАЩЖН сп(х;стн са? Ci’x слышлее ннокъ, webiijx: „Понеже eix e-kiiixcihii, cv чадо, н съ вврож прТнде къ,п мосмоу смкрснТоу, еънндеме 8bcv прочее къ цр(ъ) к(о)кь п гл(хгол)нн съкроу ijiciiht:me ср(ъ)^цемв н смкрснож мждршетнж къ ЧЛ(ОЕЕ)КЮЛЮКЦоу И М[Н)Л(о)СТНКОМ8 Б(ОГ)Оу СВОД ДЕЛА, СЛЕ11ПЖЦ18 И Mill; сТл 12грьшном8 н пенотрЕШ1ом8“. Онл же сТл слышжтн, въннде11 въ цр(Ъ)К(О)ЕЬи СЪ ,аС(ВА)ТЫНМЪ СТЛрЦСМЕ1® II ПО M(0)A|H)TKt НОКЛОНПВШН СА Н СТХ IXKO Бсз-глАснх и нечюкъсткнх. IViioms же чюдашб са ii гл(Л1 ox)Ai|i8: „Что се сс(т), чадо, пр-ЕЖ^с кш мене нсдостопннлго нжд-ешс нспоеедлтп са и17 ннне18 нпчтоже Е-ЕЦ1ХСШП". U’tix же Лктшл, рскъ: „Не смъж H3pci|in сТл, честны ю(т)че, ювдръжжт r;w ма iiomuhiaciiTx рлзлнчнл". Стлрсц же реч(е); „Дх лще, W ЧАДО, W НОМЫСЛЪ съдръжнмх1” не \4VIJICIIIH нзрешн, HXIIHUIII СИХ, А1|1е к-есн пнслнТе, и лзъ 2"прочетж ci'x21 нркдъ Б(ого)мъ, иже22 2 ,тхпннхх въда-IJ10M824 II НрХ1|1ХЖ1|10Моу ПО МНОЗ'ЕИ его М(Н)Л(»|<ТН п Безмкрномоу его ЧЛ(О-ЕЕ)колк>кТоу грЕ\’ы паша**. Онх же реч(с): „Ниже21* сего могж сътворптнд I огдх стлрецъ оумомъ нх мног?> час охмлечаке2®, рсч(с); „Xwiiiciuh лн дх 456 нзрекж тн елнкл еъ жнтТн пр Erptinciii'x, едх се естъ нлн оно, нлн hhw?**
Whx же weuiiix: „Ел(Д)год ьтпж ею,жнж н рлдн м(о)Л(И)Тке тн с еа)тынх27, честный о(т>че, ннчсоже d> сн\’7, сътЕорнхъ28, w ннхже рекл?; есн, них ыл> ежтъ мол съгр'Б111сН1л“. IVh жс рече: „Анн ннл ежть кромт н\жс изрекоук, не ktme“, 29hi;w Н’ЕСмь ср(ъ)с?цокЕДсц?ъ ниже тлннлл сье-еме"30. Она же, гю-клоншн са, реч(е): „Моли11 зл ма, ю(Т)че, л 1лже cv мнт. |лкоже хотеть Г(ОСПОД)Е, снцс С7»ткорнтъ.“ Сил32 тон peicuin II ПОКЛОН1ПП СА стлрц8, нм ютнде.
Нджтн же ен по никоей стынь, виде стлрцл нвкосго мнн\х, лежжщл нл земли проклженл н никоего попсченТл34 юкжд8 пмашл. Н къ пем8 реч(с): „Хощешн лн длза понмж та е?» доме мои н Впокож та есеко? €дл клко w мосмь окхлнъстЕЧ; МОЛИП1Н Б(огл?“ Он жс рсч(с): ,,Ai|ic:IB хощешн, Г(ОС-ПО)Ж<?еЯ', С71ТЕ0рН М(Н)Л(0)ГТЕ ПЛ МШ: Гр'Е1ПНЫМЬ II недостоин емъ“.38
UJe^iiiH же онл къ доме своп п оуготовн кел|'ж п постсла. Н поелл рлкы СВОЖ K8IIIITH рПЗЫ/ННОЧЕСКЫЖ. Н ЗЛПОВ-ЕДЛК11111 НМЬ, ВЪЗАТН проклженнхго ннокл къ блна гР® wmeith40 н облт1Цн его въ41 ризы, и прннссше, постл-внтн42 его нх. 8готоЕленнон постели. Сем8 же быешБ, слмл же ev секк слВжлшс смоу 4;!рл№1 его14 П0МЛ38ЖЦ1И II ВЪС-ЕЧЬСКЫМН СЛ8ЖБЛМН СЛ8ЖЖЦ1Н,В CM0V16.
Въ ,;КСЛНКЕ1П жс С(ЕА)ТЫН48 ЧСТКръТ0К7>, ||рНСПЪКН111 С(ЕА|ТОН ЛНТ8рГ1Н*9, рсч(с) къ стлрцоу  „ВсЦ1Ь \'0Ц1Ж, 5”w(T,4C, К ТСБ1?1 С7»ткорптн, нж тръпи ннч-
10 Проп. М. 11 Доб. съ XMtCM.	н кьнндс къ Цкаггаа ц^ъЧкМкъ Л1ь
13 Доб. с(ка)тжа ХСЛ1. н Доб. с(ка)тжж СМ. '5“ 13 стлрцомъ с(ка)тымъ Л1. 17 Проп. М}С-16 Доб. же С. 18 Доб. ecu п М. сил прочетж М. 23 Проп. М. 23 1,4 гедащшВ тлннлл М. 25 нн С. 26 8млъчд .И. 27 Проп. М}. 23 съткорнлл есъмъ М. Проп. С. 31 Доб к(ог)д С. 32 н сна М. 33 Проп. С. 31 Доб. ни Л1. 37 Доб. и X 33 |дкоже С. 37 Доб. иол М. 33 Доб. н ЛД. 39 Прон. ХМ,С. 10 Доб. н С. 11 Доб. 8t отоклены ЛЕ 42 постлкнте С. в—46 Upon. М 44 ем8 Afj. 46 сл8жлл1ие С. 47—43 скатын жс келнкын С. 49 Доб. н С. 60—61 к Теси ютче С
46а тмкс гъ'ьгол)а“. 1Л’н же: „И I же хощешн, гюспо)жс>е моь, сътворн“. Чьс8 же прншсдшБ62 с(еа)тыж лнт8ргнж, н53 нреоу сна сътвьр-ЕжщВ еъ домоу еж, н iako начать гл(ьгоъ)ьтн с(ЕА)тое еуд)г(ге)Л1'е „1соус)оу вывшоу еъ Вн^мпн еъ домоу Снмонь прокьженньго, прТнде къ немв жень стькътннцж мнрь но-caqjh многоценные “ (Мат. 26, 6—7) н прочх*., тькожде н c’ib въземшн мир стькленнцж прУндс къ мннхв н еъзМ'ъ на ногеу его, ц,еловьжцп1 снх’В н слъ-ЗЫЛН 0МЫВАЖЦ1Н, "*Н ЕЛЬСЫ ГЛАВЫ СВОСЖ ОТНрЬЖЦЖ'’5, Н НСП0ЕЪД8Ж1ДН СВОЖ Гр)(Ы. ClA66 ТЕОрАЩН ОНА, БЫС(т) ТрЖСЪ ЕСЛНКЪ — НС ЕЪ ЕССМЬ Гр\оу 8Б0, нж тъчнж еъ дом8 еж. Н по тржсе пр|'нде глы, гл:ыол)а: „СУстылижт СА ТСББ Гу-БСН". ТоМоу ЖС Б(0)Ж(с)С’ТВН0М8 ГЛЛС8 npHJJcdlll8, ЕЪСТЬ МНН^Ь ECCL ЗДрЬЕЬ, не НМБЖ 1ДЗВЖ НА. TEAt СЕОСМЬ, СЛАБЛА Н ВЛ(Л)ГОДАрА непрестлнно Г(0СП0Д)А Нашего |(СО)у(СА) Х(рНСТ)А, ТЕОрА1ДАГО днвнаа и стрлшнлл57 чю-десь. Еллженлл же оно» жснл, преминь58 остьвлен|'е свонмь съгрешенТемъ68 w Б(0)Ж(С)СТЕНАГ0 ЧЛ(0Ве)К0ЛЮБ1А, прочлл летл ЖНЕСМТЬ60 своего еъ иокаанТн по-ЖНТЪ Н [къ]61 Г(ОСПОД)оу отнде, ПОВеСТЬ ДОВрЖА бСТЬЕЛЬШН yOTA’tli'HMb npi-ХСДНТН62 КЪ ПОКЬЬнЧоу Н03 НСТНННОМоу НСПОВ-БДЬН|'оу КЪ Б(ОГ)оу, XOTAIJJOMOy „ВЪСВМГ 4M0E'E)KVVMb СП(Ь)СТН С А Н ЕЪ |>b30vMb 2, 4), ем8 же сььвл въ е-екын, nmiv".
нстнннын пр!нтн“ (1 Тим.
пртжде с(ъ)мр(ъ)тн его
„1Дко нрезвнтсръ нткын Н ВЪ С(ЕА)ТЫН нночьскын ЕЪ МНПИККЫН ОБрЬЗЪ, СЪ-
31.	IV мжжн, съпнржфнм СА СЪ Б-ЁСЫ трн чьем 466 Пое-кдь ньмь Н'ёкын w о(те)цъ, гл(ьгол)А: прнде въ моньстнр н моъ-кше нгоумень объ-ыдТ оврзъ. Прием жс его нгвмень н огльс!’ н н од-вь творнЕЬ ем8 нма Петръ. Съ бльжснын докр-к подвнзьв са и достоннно по ов-кщмиоу ПОЖНЕЬ, ПОНЖЖб>СН ЖС W 0(Т)ЦЬ своего II СУЛЖЧН СА IV МОНЬСТНр'Б1 н жне-бшс едннъ Bopenie нночьское про\одА.
Къ едннъ 8бо w дней Бесвдоуж1Д8 мн съ снмь вльженымь мжжсмъ, н о НС^ОДБ Д(8)ШН БССБДоуЖЩНМЬ, Н КЬКО НСТАЖСТ СА IV Д8уоЕЬ лжкьвых, тъ жс wshijib мн, гл(ьгол)а: „Неще, речс, сжц|8 мн еъ мнрг, слышьте о нбкос-и ЛЮБОЕНЫМЬ МНИ, IAKO БОЛНТЪ, Н НД0\Ъ ПОС'ЁТНТН СГО. Он же ВНД'БЕ МА рь-достенъ быеъ; реч(е) къ мн-к: „Зрл Bsw севе, вл(Ь)(?(Ы)ко с(еа)тьн> шсо БЪНЗЪ семь КЪ С(Ъ)Мр(Ъ)ТН Н МДС ег(Т) ВОЛЕ С(ЕА)ТЫНН тн, дь НСПОВБДЬМЬ тсбчз съгртшен'|Ь моь?“ Мнт же2 рскшв: „Гл(ьгол)Н, 1ьже xwijjcluh бсзь зь-зорь, ЕЪСН BCV МЫ 1ЫС0 ЧЛ(0В15)Н.Н ПО ЕСА ДНИ СЪГр-ЬШЬСМЪ, Борнмн W БК-CWEb, НСНЬЕНДАЦПНХЪ НЬС, НЖ НЬДЪСМ СА НЬ ЩедрЦ’ТЫ Б(0)ЖНЖ 1ЫСС нс' поб-бднть множество гр-вук НЬШНХ ЧЛ ОЕ1:)КОЛК»В'|е СГО Н БЛ(Ь ГОСТН мде по-кььн1смь нстнннынмь н нспоЕ'ВДьнИемь прнетжпнмь къ немоу". Снь слышьвь онъ н болшжа дръзость прнемь, НЬЧАТЬ ГЛ(ЬГОЬ)ЬТН СВОЬ СЪГр-ЬШеН1Ь.
з
4
62 прнсп-вкшоу СМ. 63 * Проп. MiCM. ы—ь& проп. Му 56 Проп. М. Доб. же С. 57 пр-ь-
слден&& С. 68 пр!емшн С 69 г^-ь^омъ С. 60 ж нтн г. ХС. 61 Попр. по ХЛ^СМ 3 — проп.
62 прТнтн С. 63 Проп. МуС.
1 Доб. своего Му 2 Проп 7ИГ 3 Проп. X.
По нсповъдлн|'н же его съродннкъ ем8 нккын прУнде посктнтн его. Ct-473 дашпм же4 нлм н сь неджжны.и бсс-кд8жщнмь, вънсзллпж кь дрвгон стрлнт постели оБрлтнв са, реч(е): „Б(ог)ъ дл 8множнть льтл твол, г(оспод)н мои". Нлм же	днЕАфем са и стрлуш.и одръжнмомь,	он же	невклонно зрл
|лвлыилго са	ем8,	гл(лгол)ллше: „€н, г(оспод)Н мои,	и5 се	сътворнхъ, нж
нспое'Ьдлх icpeoBH".	Н плкы: „Лъжжть, г(оспод)н мон,	сего не	сътворнуъ, нж
овлъгвжт ма.	Мел	же imco сътворнх нй нспоЕ-ьдлуъ".	По сну	же гл<лгол)л:
„О КИНЗЕ, О НеНЖк ГЛ(ЛГОЛ)АТЬ, Г(ОСПОД|Н МОН, ВЕСТЬ Г(ОСПОД)Ь МОН, 1ЛК0 не уоттуь еьзатн еж, нж нл8чншж ма ннн везВмнн по<9(о)бн!н мнъ: „НХко вкрлдн снж w млтере своеж н длждь а рлвоу, н длсть тн зллтннкъ. Н нмлшн мьздж W б(ог)л“. Н се ЕЪ НСТННЖ, Г(ОСПОД)Н МОН, СЪТЕОрН\“. Н ПЛКЫ ГЛ(Л-гол)ллше; „Аъжжть потЕлржще ма. Мблчс понщн дл лцк сжть нстнннл, 8бТн ма“. Н плкы гл лгол)ллше: „Ндн, г(оспод;н мон, н по трех днеуь плкы прУндн". Н плкы: „8бон са Б(ОГ)Л н пойми ма съ собож HHtlt, HGW не могж мжчнтн са три днн“. Н плкы; „Ндн, н по трнех днехъ8 плкы прндн“. Н плкы pe'/fej; „Б'огць дл «множить втн л-ктл10, г(о)с(подН)Не мон“
Нлм же, слышжц)нмь сТл, стрлую-И н трепетом ь одръжнмн Б-кусу-и н дн-еацюм са w сТ|Лшнкмь ономь съпрснТн. Болан же къ нлмь оврлтн са. Къ немоу же лзъ р-кхъ; „Что к-ьшж, Брлте, 1лже гл(лгол)ллше н къ комоу с|'л Етщллше?“ Мн же къ мне: „Мнншн лн11 iako нз8мнх са н не нмлмь 476 оумл своего ? Нлн слкин естс н не || зрнте ц(л ревл чл(ов-к)кл н слленыж мжжа, нже сь ннмъ прншедшжА н м8рнны, стожщжа прн врАТ^уъ?" Аз же плкы къ нем8; „Коего’ ц<л)рекл •1л(ов-к)кл гл(лгол>ешн ?“ Он же: „Оного гл(лгол)а, еун8ул, нже12 длже13 до иннк съ множ бсст>д8жц1Л. Смоуже лице плче сл(Ъ)нц,л с'|лж Б-ьше и14 рнзы его iako свтт блнстллхж. Съ еънндс зде съ HHtMH сллвнымн мжжмн. Н М8рннн нщ1н прУндошж злоеУБрлзнн, нмже очн 1ЛК0 МГНЬ. Н СТОЛуЖ пун Е|)ЛТТХЬ. Н обльглжщс ма, гл(лгол)ллуж нуже6 СЪТЕОрНуЬ Н нуже не СЪТЕорнуЪ. Свн8у8 же КЪ Milt ГЛ(ЛГОЛ;АЦК>у ; „Нстнннл лн сжтъ, нуже гл(лгол)ать ?“ Аз же елнкл е-бдтдь iako15 сътворнуъ, гл(л-гол)луь: „Сн, г(оспод)н мон, сТл сътворнхь н нсповъдлуъ презвнтер8. А нуже16 ккдкуь iako не сътворнуь, гл(лгол)лхь: „Аъжжть, cia не сътворнуъ, нж обльглжт ма“. Аз же плкы р-куъ къ нем8: и Кннгж же17, w ненже гл л-гел;ллуж, что Б-ьше? М сем бю ннчсоже мн есн нсповидллъ**. Мнъ же vvbk-1ил8Ь18, рчс MH^jUn-yyb oyEw се19 iako ннчтоже есть н20 сего рлдн не нспо-вчздлу21 тн“. Аз жс плкы къ нем8: „Н что есть кннгл онл?" Он же |»еч(е)22: „Рлбл некоего нмтшс23 млтн мол. Н сътворн ем8 прощенж кннгж, гл(лго-л|ащн: „ЬАко егдл 8мрж, дл длдать ем8 сТж, дл Нчможе х’Шеть, ндетъ“. Он же Л-БННВЬ24 СЫН, НЛЖТЬ НТКЫЖ ЮНЫ, ПОДОБНЫ МНЕ, Н ПОНЖДНШЖ МА
4 Проп. Alp 6 Проп. X. к нж М}. 7 Проп. Aflo 8 Доб. н М- 8 10 Л'втл Alj. 11 Доб 8бо
All- 12 н С. 13 Доб. н С 11 Проп. Mi. 16 Доб. не С. 16 Доб. не Aft.M. 17 Проп. СМ^ ,8еек-вЦ1л
М 18 w еем М. 20 Проп. С. 21 поктдлх Aij. 22 Доб. ин М. 23 нмъ Л1. 24 лжклкъ С.
« Оттук започва текстът на разказа в С, б Оттук започва текстът на разказа в Л1
оуКрАСТН КНИГ Ж ОНЖ 2’\v МЛТсре моеж2'5 II ДАМБ27 С1Ж Т0М8?8, WE tlllAKIUC29 СА 48a длтн мн на зллтннкъ зл то. Аз жс, прълъшснъ w нНд, бкрлдъ кингж
И ДЛ\Т> f/ДЬСоу 0Н0М81". Тъ ЖС ЕЪЗСМЬ КННГЖ11 я,к томоу12 НС ХОГ1?3 БЫТН р&БЪ МАТСрН моей. Онг* ЖС 110НСКЛКШН кингж и нс оБрЕтшн, СТЖЖНК СП клъ-Н'ВШС оукрЛДШЛГО КННГЖ. Аз ЖС МНОГЛЖДп СЛЫШЛХ'Ъ 31КЛЪНЖ1|1Ж енж35 и ИС нспоК1:.\дхъ. Се 8EW естъ, еже гл[лгол)ллхж c^iwnii они. Гл(м ол)ллхж же3'1 Н ННЛ МНОГЛ, НХЖС НС ЕБДТ5)СЪ. ЕъГ|рАШАЖЦ18 ЖС 1ЦЛ)рСКОу ЧЛ(ОК'Б)КОу мене, vve-biuax*»37 : „Мблъглжт ма. 1\’влче 113ЫЦ111 1ЮДрОБ||8, ДА6 М|1С истинна ежгь, норхзн ма“. Тогда скттлып он/. мжже моурнны Лгнаеь н ре'Де) къ мне: „ОугОТОЕП СА II ПОСТрНГ СА, ОБЛБП.Н С А КЪ MHIIIIII.CKLIH WKpA3'6. II ПО ТрСХЬ 8*днеуь плкы39 нршдж II понмж та". Аз жс рвхъ: ,,Ai|ic '"ее х®|цен1п41 съ-ГЕОрНТН, Г(ОСПОДН|НС МОН, II0HMII МА ПП1Г1:, IIKW ПС МОГЖ МЖЧНТН СА енж ТрН днн“. IVh жс рс‘/(с): „Ин. Нж съткорп пржОс (мсоже гл лгол)А тн, и по трнех днех’ъ нршдж н понмж та“. Н42 тогда ртхъ>^К(ог)Ъ да оумножнтк ЛЕТА ТКОЛ, Г(ОСПОДН)НС“. Н ABIC тъ II нже СЪ ННМ1, отпдЬтпжЛ^
Uli жс cia слышлвше w него, Вднкнхшм са н оужлсо\чхи, помышл вжше КЫН КОНСДЪ НАС ОЖНДЛСТЬ СТрАШСНЪ. CVh же ДОБр К СЪТКОрн43 ЕС К, 1АЖС СЛЫША W ЧЮДНЛЛГО WHoro ЮНОШЖ Н WKALK СА ЕЪ С|ЕА/ТЫН WEpA37» МННШБСКЫН, Н ПО ТрНбТ ДН уъ КЪ Г(ОСПОД)оу СС'ТНДС 1ЛКОЖС |iev(c) 44СМ8 1АЕЛСН С А СЛЛЕНЫН WHL ЮНОША45 46Н ,\ПЕНЫ114Т.“
4^6	32. W MHii\w\’b плкнепынхъ къ АсЬрнкТж
Еъ стрлнлхъ, гл(агол;смынх Каллева, cc(tj въ iiSctlihii монлетнрь. Еъ нем ЖС ЖНЕБХЖ Million БЛ(Л1ГОГОЕБННН1Н Н Л,ОБрW.XETr.AHH, СдНН ЖС W МННХ т-куъ окрктс ОТрОЧА продлсмо II К8П1 Н. Н ЕЪСПНТА II ПрНЛСЖНО, Н НЛоуЧ! И1 [СЕАТЫНМЪ2] КНИГЛМЪ, МЫСЛЬ ЖС HMT.MI1C острнпп IIя ’ll WKAEIin Н5 ЕЪ МННШ-СКЫН С(ЕА)ТЫП ОБрЛЗЪ.
Еъ едпнъ oygw w днТн нзше<9ше,м трне.и miihxw.w нл море, в?. СЖС ЛОЕНТН рЫБЫ. 11ДЖ1|1НМ ЖС НМЬ, ПОЖШЖ СЪ СОКОЛ II6 МАЛЛАГО WTpOKA. Еыг(т) же7 СГДА ПрНБЛНЖНШЖ СА къ морю, вънезллнж онрьтошж г(а) ерл-цннп w Афрнк1ж пр|пис<?шс н емше, заесдошж еъ скож нмъ зсмла. Се 8кк-д-беь ьпгоумсн же9 Н О(Т)Ц.П, ИЖС-1" К7. монлетнрн, НСМЛЛО юекрЪБНШЖ СА, множле же о;те,ц,ъ отрочпц1Л.
По днех же н икынуъ къ mhhxwml рсч(е) нгоумснъ: п Нспрлкедно сг(т), W(T)I1.H Н EpATie, ЗЛБЫТН Брлтнж НАША11 КЪ ПЛЕНСПТН СЖ1|1Ж н нсчьстпкымъ
25^2В IJATCpH МОСН Л1. -'7 ДАТН СМ. '-8 Доб. Н /Ир и‘ OB-EII1KKL ж* MtC. 30 гш8 М.
31 Доб. н С. 31 3- Проп. М. 33 еъсхоТ'*: М. 31 33 енж кллпжщж XMtCM. зс Проп. /VI.
37 СОК-ЕЦЛКААХЬ С. 58 39 ПАК1.1 ДПС М Ю 4> XOHJCUIH СС С. 4- ПрОИ. С. 11 C/.TKOOHKA II ЛД.
44 4б славны wht. юноша 1АКлсн са см8 М. |8“"47 Проп. М.
1 Проп. М. 2 Попр. по ХМ'СМ. В 3 — с(ка)тын. 3 его X. 4 Проп. Al,. 6 Проп- AfjAI
7 Проп. С. 8 Вкид-Е М. Доб. жс Л11. 8—9 жс п Вменл Л11. а—'о н нже ел нилг О(Т)ПН Mt.
11 Доб. нже Л!1.
а Написано над реда Проп. АД. с Написано над реда.
49е
ЧЛ(ОЕЕ)КСУМК И12 ЕлрЕЛроМЬ рЛБОТЛТН. Нж Л1|К КТО VV ЕЛС НМЛТЪ ПроНЗВОЛСНУе, дл ндетъ къ ур(н;гтолюбвеымъ чл(овт)кл>мъ н м(н)Л(о)стнвымъ н испросить13 М(Н)Л(о)СТЫНА, В СЪБОрсгЪ МЛЛО ЗЛЛТЛ, СЛПКО БЛ(Л)ГОВОЛНТ* Г(0СНОД)Ь, И HCK8-пнтк врлтнж нлша“. С|Л Т0М8 рекш8, СМ/7/(е)ЦЪ отрочнщл ivb-ещл: „кзъ, 140(Т)ЧС С(ЕА)ТЫН, ПОНДЖ15 СЪ С(ЕА)ТЫМН 16ТН М(0)Л(Н)ТВЛМН17 Н проСА18 М(Н)-Л(0)СТЫНА VV урНСТОЛЮБНВЫу’Ъ мжжТн, В ТЛКО ПОНДЖ ЕЪ | Лфрнснж нсклтн БрлТНЖ НЛШЖ. Н СЛВКО уоЦ1СТЬ В(О)ГЪ, СЪТЕОрНТЬ О ННуЬ“.
Нзикдшоу ЖС МННу8 вз монлетврт В BJcd къ ур(Н)сТОЛЮБНЕЫМЪ ЧЛ(ОЕТ)-
KWMb В БОЖЩНМ СА Б(ОГ)Л, Н СЪВЪКоуПН f зллтннкъ. Н въземь снж19, вде ЕЪ Афр'|КНЖ.
Н БЫС(т) у0ДАЩ8 CM8 ноертдт ТрЪЖНЩЛ, ср ЕТС В ОТрОЧНЩЬ его. Н сего wEbCMb н субловызл20, съ слъзлмв въпрлшллше его: „Чадо мое, где въдвл-р-Бешн са?“ ОтрочА же vve-ыцл: „Чл(оее)къ, рече, врлгъ б(о)жнн нскоупн ма, ЧЬСТНЫН О(Т)ЧС, Н НЛ ЕЪСЪКЪ Д(е)НК МЖЧНТ МА, НЖДА МА еже БЛЖДВТН съ
МНОЖ. Нж НЛДТЖ СА НЛ Б(ОГ)Л Н НЛ С(ЕА)ТЫу ТВ М(0)Л(Н)ТЕЪ, 1ЛК0 НС ПО-ввнж са емоу се сътЕорвтн, лще в до с(ъ)мр(ъ)тн пострлж<?ж“. Сел 8bw темь Бестдвжщнмь, се н ерлцннннъ прУнде, вже отрокл нмвше. Н21 к\ко енде минул, БССЕД8ЖЩЛ СЪ отрочвщемь, СЛОВССЛ НСПОТр-ЕБНЛ Н БССЧЬСТНЛ нзрече нл нь, прострет же н ржкж сеож оудлрнтн его зл ллннтж. Н22 лбУс 23ржкл его выс(т)24 соуул. Прнтекш8 же в др8гом8 ерлцннннв в23 уотдцгё в оудлрнтн, оусъше26 в томоу ржкл его.
Вндквше27 оуво н проч'Ун срлцннв Бывшее знлменУе, поуытнвше минул н ведошж н къ кндзоу своемв, егоже гл(лгол)дт7> свонмь жзыкомь лмнрл. Н р-ишж емоу енце: „Мннуъ съ вльувъ ес(т) н елъшсбнож уытростнж своеж уотдщУнуъ его зл ллннтж оудлрнтн 8съуошж дееннцд нуъ“. Снл слышлвше28 496 етдАщен29 съ кназсмь еслмжжн, ртшж: „Реше ес(т) влъ| увъ, не можетъ НСЪуШ1НуЪ ржкъ нцтлнтн, лще лн сътворнтъ М(0)Л(Н)ТВЖ np-fed ЕЪС-КМН нлмн н нцел-ежтъ, нзв-ьстно Е-вр8емъ3(\ елко рлкъ б(ож)нн31 естъ“. Сел3* рекше, по_ келтшж минув сътворнтн м(о)л(н)твж. Он же пр-ьклонъ колтнт нръкте нл 34МЛА, тлче еъстлеъ и33 нл н(е)Бо въздьвь ржц.'Б, рече: „Г(оспод)н 1(со)у(се) Х(рнст)е, сътЕорнвын въ мирт стрлшнл н велнкл чюдесл, твоего рлдн В7>чл(о-Е-Б)ЧеН1Л мр(ъ)твыж въз^внгнжвъ, проклженныж очнетн34 Н СЛЕПЦА npOCEE-тнвъ36, н нсъушжж ржкы нцтлнль есн, бслышн ма гртшнллго н недостонн-нлго рлБЛ твоего, н нсъушжж снуь36 ржкы37 нцелв“. Сел рекш8 ем8 н знл-менТе кр(ъ)стл сътворнвь38 нл ржк839 нуъ40, лвТе нц-елешж ржкы нуъ41. У&ко 8ew42 внд'ьшж влрвлрн вывшее знлменТе, оуднвншж са, гл(лгол’)ащс: „Въ нстннж рлБъ Б(0)жнн сг(т) мннуъ съ“.
12 Проп. С. 13 просить М. м—16 пондж и^трн С. ю—17 нолителм! ткониУ Л/р 18 нспросд С. 19 Доб. н Afj 20 юблобызлеь С. Доб. и Alt. 21 Проп. Mi- 22 Проп. М. 23—24 быс(т) ржкл его С. 25 Проп. М. 20 исъшс М^М. 27 Доб. же ХМхС. 28 Доб. н М. 29 Доб. и М\. 30 к-ьмы М 31 Доб. н М. 32 Доб. жс С. 33 Проп. Aft. 34 witcTfsbAfi 35 проск-ктн М. 38 Проп. АДМ 37 Доб. СИМЕ AljAf. 38 сътворн СМ. 39 ржклуъ С ржцтмъ Л1. 40 Доб. и С. 11 Доб. н С. 42 Проп. М
13 Патеричните разкази
Тогда прнзвАВь43 его лмнрл, рч((): „Что ищж прншелБ ecu в/.14 мисто се?“ Мину же рсч(е>: „Три мннуы ЗД«*5 * плинены съ едннтмь отрочнцкмь10 пр'|ндоуъ възысклтн“. Khas же ре«(е): „Нмлшн лн злато длтн н нскВннтн нуъ?“ Мину же vvktiiia: „Зллтннкъ у vv ур(н)гтолюБНЕЫнх мжжь нспроснуъ н прннесоуъ елмо. Н лцк сътворнте м(Н)л(о)сть, възмтте сёл н длднте мн плтненыж". Khas же плкы реч(е): „Понеже, кллогере, извкстнучсм сн iako рлвь 47есн Б(о)жнн18, трн мнн^ы н ютрочншл тоуне длрвем тн, iako дл въ 50а МОЛНТЕлуЪ ТЕОНуЪ КЪ Б(ог)оу W МНЕ П0М(0)ЛНШН са, сто же49 ЗЛЛТННКЪ, 60нуже ноеншн61, длждь’2 н к8пн нныж плтнннкы". Сёл рекъ кназъ, послл н прнкедюшж трн мннуы н отрочшрл, рекше: „Къзмн своих, кллогере, н ндн съ МНрОМЪ".
IVh же енж въземъ н вл(л)годлрше б(ог)л. Ше<9 же н въдлс(т) f зллтннкъ н нсквпн дрбгыА53 плънннкы. Н прнше<? плкы къ54 лмнр, pegfe): „По твоемв повелтн!оу коупнуъ плтнннкы. Рьцн же мн клко нзведж снхъ^сусждВ, ниже корлвлъ, ниже нлнмь нмацк?“ Он же: „Н се зл м(о)л(н)твы тн съ-творА". Тогда повели оуготовнтн корабль н вст нже56 нл потртБЖ нмъ. Н плкы прнзвл единого w ерлцннъ, втрнл ем8 и hmauia нсквсъ пллклнёоу ко-рлБномВ. Н реч(е) емв iako въ танит: „Мннуы сёж н прочАЖ плтнннкы пое^и57, отвези нуъ глможе лцк уотлтъ. Елюдн же ты н58 нже с тобож ерл-цнне ЧТО уоТАТЪ творнтн59 МННСН ЕЪ КОрЛБЛН и00 что ес(т) жнт’к ИХ, IAKO01 дл повтсте мн лцк въ нстннж 02рлБН б(о)жнн03 сжтъ: iako снцоеб мннуь прёнде нл къзысклнёе дрВгыуь мннх и сътворн знлменк нл нсъушннх ржкъ уОТАШёнуЬ БНТН его, Н ПЛКЫ М(0)Л(Н)ТВ0Ж СНуЪ04 ЗАБАВЫ сътворн".
Сёл СЛЫШАВ!.65 срЛЦННННЪ, нзыде ССТЖДВ. Н СЪБрЛВЬ00 уОТАЦ1ёнуЪ кръ-МНТН КОрЛБЛЬ, Н ВЪННДОШЖ ЕЪ нь, 07въведъ н08 мннуы съ прочими09 плтн-ннкы. 70lVBecLiKM же71 са w Лфрёкнж н нлченшемь пллвлтн, днвлтуж же и0 СА СрАЦННН, ЗрАНК МННуА IIOCTAIIJA СА ПО ВСА ДНН Н МО | ЛНТВЖ Д-БЖЦ1Л, н №(те)чьсклл словесл БеС'Ед8жц|л къ72 проч|'нмь мннуюлг3.
1Дкоже74 къ сустровь нбкын пр1ндошж З'вло Безводенъ, еъзВ'Бл75 съпро-тнвенъ в-Бтръ. Н пр'Бвышж еъ vvcTpoBT томъ днн многы. Скончавши же са и води нже нмтуж въ корлБлн, пртБЫшж г нлн д дни жжже^еж тлемн. Кндтв же мнн)<ъ нжждж70, нже стрлжджть жжж^са тлемн, pe'i(e) къ ннмь: „Плпльннте съсжды свож водж морскжА и принесите къ мнт“. Онн же нл-пльннвше77 съсжды н прннесюшж78 къ нем8. Тъ же прьклонъ кольни, помелив78 са, гл(лгол)а: „Г(оспод)н 1(со)у(се) К(рнст)е, с(ы)не н слово б(о)жис, нже прор(о)комъ80 Слнсеюмъ веллдн горкыж воды и плкы въ с(еа)т1;мь
43 прнзЕЛ М}М. 44 нг, М. 45 Проп. М. 4С Доб. зде М. 17 48 с(о)жнн ссн М. 4:1 Проп. С.
5°-51 Проп. М. 62 дам М. 63 нныл М. 54 Прон. Мг. 55 нх 58 ia»c МгС. 57 прнсмъ М.
58 Доб. ннн Л1|С. 59 сътворнтн Л1]. 60 Проп. М. 61 Проп. М. са—63 б(о)жТн рлвн Мх. 64 Проп.
М. ® СЛЫША М. 66 СЪБрА М. 67—68 ЕЪК(д0ШЯ; Н ПроЧАЖ М. 69 ПрОП. С. 70—71 VVEf3tlJf С. 72 ПрОП.
М. 73 Доб. Н С. 74 IAKO М,- 79 ЕЪЗКТАЕЪ С. 76 Доб. НХ Мх. 77 НАПЛЪННШйС МХС. 78 Доб. H.V С.
79 пом(о)лн Мг. 80 Доб. н С.
н пльтьстимь п|>ншеств1Н твоемъ сътворн ведя; въ вине81, 82снце н83 нннт оуслхдн водж енж, ixko дх пнжтъ нже съ множ ежцкн BUjiHiti же н неви|>-н7н, оуднвн н възвелнчн своеж84 енлнож држхвож н пуослхвн г1|ис(ВА)тое85 н стрхшное нма твое пинт н въ вткы ввкюлг xmiv“. Сеж м(о)л(Н)твож по-м(о)лнв86 с а н знхмеме ку(ъ)стх87 сътво^нвь88 нх съсждвуъ нспльненынуъ кодож мо|ккож, н хкне оуелхдншж с(А). Пнкше же въен плвнннцн же89 н ерхцнне н п^оелхвльше99 б(ог)х и91 првышж пнжше днн многы. Скончхвшн же са пхкы води н еще втт(>8 92съп[>отнвн8 сжц|89:|, пхкы прндошж къ мнну8 вен молАще94 номнловхтн93 жжждед тхжшнуъ. IVh же пхкы98 повехт 51а 97съ ежды98 нхпльннтн99 w mojib н помохнв с а пхкы, н крстное знхменТе СЬТВО^Н1", пхкы оуслхдн са водх. Чюжс>хуж же са ерхцннн, н ixko хгпе)лх В(О)ЖНХ 3|>БуЖ его.
ВТТ(|8 же Д0Б|Юу ВЪЗВТХВШ8, НЗЫДОШЖ W ОСТ()ОВХ Н 1уНЕСДО||1Ж мнн\ы ВЪ СВОЖ НМЬ ЗСМЛА Н ГуОЧАЖ ПЛ'ВНННКЫ.
Н101 ЕЪЗВ(1ХТНШЖ СА ВЪ Аф^НКНЖ. Н пов-вдхшж хмнр въе-в, гхже вн-дтшж. IVh же, ci'x слышхвь, оуднвн са, н бнж лице свое, гл(хгол)ххше; „Го|>е МНЕ, ЧТО СЪТВО|)Нуъ, IXKO ТХКОВХ ЧЛ(ОВГВ)КХ ПОСЛХ Б(ОГ)Ъ |02ВЪ |)ЖЦТ мон103 н не 8држхуь его"14, ixko дх з^а w него бывхсмхх чюдесх н пр-елхвнхх знхмен‘|х“. Въ тъ же чхе нхпнех nocxxH'ie н поехх къ мннхв, гл(х-гох)а снце: „Мола твож с(ва)тость, ixko дх п^Тндешн къ мнт нткоеж |)хдн ПОТрБЫ (WB-BHIXB105 СА ДХТН ем8 ПЛ'ВНННКЫ елнкы уОЦ1СТЪ)“.
Он же гуочеть nocxxHie100, fe'z(e): „Азъ 107н се еже108 сътво|>нхъ н нзы-ДОуь IV 109С(ВА)Т(Х)Г0 МН MOHXCTHjHs140, по нжж<?н СЪТВО[1НуЪ, мнлввхвь414 nxTtieni.iA о(т)цх моего мннуы. IV ннн-в же дх не сътворнтъ г(оспод)ь нзытн мн w112 монхстн|)х дхже до последн-блго мн нзднухн|'х. Амнрх же113 хще уощетъ сътво()нтн дов|>о 11‘своей д(8)шн115, дх сътв^нтъ, свободнвь пл'ВН-ннкы елнкы уоцютъ, мене же дх не нхдъет с а "^енд-ьтн к том8“117.
Възе^лтнвшсм же148 са послхннынмъ119 ерхцнномь н скхзхвшемь120 с(ва)-516 т(х)го мннух словесх121, почюдншж са въсн доБ^дттилномоу его житЧоу. Aqje же н не въеуот-вшж остхвнтн 122свож нмь прльцкннжА1*3 в-врж н къ У|)НСТ,|ХНСКЖА OBjIXTHTH СА НСТНННЖА Н НЗВ'ЬСТНЖА ВТ|)Ж, НЖ ОБХЧС 8ДНВНШЖ СА^С^КА)т(х)гО мннух124 125КЪ Б(ОГ)оу Д|>ЪЗНОЕеН1Х1,Г’ Н ДОБ|МД'ЬТ'ЬЛН.
bi Доб.	н С. 82-83 н	8з	Проп. С. 84	ткоеж	М. 85 с(ка)тос М. 88 помолн М.
87 Kf(b)CTHO	М. 88 |1СЛ(о)Ж1ЕЪ ЛГг	СЪТЕС|>Н	М. 89	НЖС С. 90 П|>ОСЛХЕНШЖ МуС.
91 Проп. Mi	вг—93 ежцку сыуотнвноу	С. 91 Доб. н С.	95 Доб. ж ХМхСМ. 96 Проп. М.
»7—99 НХПЛЬННТН съсжды С. 98 Доб. плкы М. 100	Доб. Н	С. СЪТКОрНЕЪ М. 101 Проп. МХМ.
мни М. 104 Доб. н не 8къ0('е)хъ w нелс Mt. Доб. н не ^"ктдт^ь его С. 105 whtuix Л11. 106 пйлнТе С. ют—и» нже Л11е к»—по монлетнр с(ка)т(л)го мн X. 111 мнлоеа^ь С. и-’ нз СМ. из Проп. Alt.114—1,5 д8шн сЕоен С. и6-1,7 к томоу ендттн МуС. 118 Проп. С. 119 Проп. М. 120 склзлЕше СМ. 124 Доб. н С. «я—из |1Мъ п^-елынснжа сеоа М. 124 Доб. еже С. 425—12С Д(>ъзноЕеН]А къ ы(ог)8 М.
33.	О нсповедлвшУнмъ свол съгр-Е1нен1Л к?> cibajtoms стлрцВ
Мннхь н-екын бл(л)гогов-еннъ, нменемъ Coc^poHie, прншсе? w гори Олнмвл, ПОВ-ЕДЛ мн1 вещь ПО<?(о)БНЖ, ИЖС ВЪ ЛТСТВНЦН НЛПНСЛНН-ЕН, гл(лгол)ллше ею: „КХко стлрецъ никин стд-ыие 2в(о)гоносенъ въ гори тон Олнмб-е3. Н къ немоу прншс(?шемь мнозтмь мнн^ю.м, еже слышлтн ю него слово сп(л)сеН|'л, 4с(ва)том8 же стлрц8 къ врлтУлмъ Еестд8жн18 н ю(те)чьскы нлклзвж н^ъ, н поклзвж нмь пжть сн(Л)сенУл“5.
ПрУнде 6къ нем87 едУнож н8 н-екын мир-внинъ н поклоннв® са стлрц8, н стлнж. С(ва)том8 же стлрцв, възр-ввшоу нл нь н въпрсснвшв н коеж рлдн внны прншель ес(т) къ news, wh же реч(е): „Нспов-едлтн10 "прУндо^съ мол съгр-ЕшенУл12, с(ва)тын н чсстн-еншУн о(т)че“. Стлрец же къ нем8: „Нл еднн-Е лн ^ощешн реши 13къ мн-в сУл14, чадо, нлн пр-ве? въевмн врлтУлмн?" IVh же: „Лще велншн1*, ю(т)че, пр-ве? в/.сёмн врлтУлмн рекж сУл“. Стлрец же16 къ нем8: “Н17 гл(лгол)н сУл, чадо, незлзорно"18. Нлчат же гл(лгол)лтн тлковлл, 52а ц)<же не л-вть ес(т) чл(ов-Е)к8 слышлтн нлн пнслнУоу пр-в | длтн19. СУл том8 НСП0В-БДЛЖЩ8 съ слъзлмн20, столше оунылъ доле поннкъ съ съкр8шенн-вмъ ср(ъ)е?цемь. С(ва)тын жс стлрецъ къ нсм8 рече: „Хощешн лн, 21чадо, овл-ещн са22 въ с(еа)тын оврлзъ нночьскын ?“ VVh же реч(е): „Сн, ю(т)че, желлж сего. Нмлм же н юд-ълнУе23 юврлзоу томоу". 241Л’гллснв же25 его с(ва)тын стлрецъ н острнгъ, овльче н въ 26мнншьскын с(ВА)тыигт оврлзъ, н юпоустн28 его, рскъ: „Ндн, чадо, въ монлетнрь съ мнромь н к томоу не съгрвшлн". IVh же, сътворь метлнУе, ютнде, вл(л)годлрА в(ог)л.
Мнн)сюм же днвАщем са н гл(лгол)ащсмь ! „Клко, чьстнын29 ю(т)че, СНЦСВЛЛ том8а НСП0В-ВДЛВШ8 пр-ве? ВСЕМИ нлмн н нс длс(т) емоу30 мллж зл-пов-вдь нлн злпр-вщенУе?" IVh жс юв-вщл ; „То не вндвстс лн, лювнмлл чадл, стрлшнлго мжжл, стожщлго зде, ем8же в-в лнце iako млыил н одилнУе его б-ело iako св-Е/га31. Н въ ржц-в своей32 нм-елшс улртнж написаны, НСПОВ-ЕДДВШЛГО СА Гр-ЕуЫ. Нм-ЕЛШС ЖС II ЧрЪННЛО Н ТрЪСТЬ, ДЛ 1ЛК0ЖС чл(о-В-Е)къ 33КЪ мн-E34 КЫНЖ<?0 rp-EX НСНОВ-ЕДЛДШе пр-ЕС? ВСЕМИ ВЛМН, С1Л тъ35 тръетнж злгллж<?ллше. Дл понеже чл(ов-Е)колювецъ в(ог)ъ н м(н)Л(о)стнвын С1Л прости, кто есмъ лзъ rp-ЕШНЫН ПОДЛТН Т0М83“ ЗЛПОВ’ЕДЬ нлн злнр-Е-щ»нУе?“.
526
СУл слышлвше МННСН Н стрлуюмъ юдръжнмн, ПОКЛОННШЖ С(А) С(КА)Т0М8 стлрцоу, ЕЛ(Л)ГОДЛрАЩе Г(0СП0Д)Л нлшего |(СО)у(СЛ) Х(рнст)л БЛ(Л)Г0СТЬ37 Н ЧЛ(0В-Е)К0ЛЮВУс. Н ЮТНДОШЖ, ДНВАЦ1С СА велмн || О rip-ЕСЛЛВНЫНХ Д'ЕЛ'ЕХ м(н)л(о)стнвлго в(ог)л нлшего".
1 НЛМЪ С. 2—3 КЪ сор ТОН СМЛН-ХБЛ Б(о)сопосен1. .ТЕЛО М. 4—5 Проп. М. <м8 М.
8 Проп. МГМ. я поклонн М. Ю Доб. тсб-е С. 11 мол съгртикнТл	п^ннде^ъ	М. >3 14 енл	къ
мнт М. 15 покелншн М^С. 16 Проп. С. 17 Проп. С. 18 кеззлзорю	Afj.	19 Доб. н	С. 20 Доб. н	С.
21—22 СА ЧАДО ЮБЛ-ЕШН М. 23 Доб. СГО С. 21—25 сиГЛДСНЕШС С	2в—27 с(кА)ТЫН	МННШССКЫН	М
28 WnScTNEb М. 28 Проп. М. 30 ПОНТ С Доб НН М. 31 СН-ЕГЪ	М.	32 СГО М.	33—34 Проп.	М.
36 Доб н М^С 86 KoMocf С. 37 ел(л)г(о)с)(л)т1. его С.
а Написано над реда.
34.	О ИСПОВБДЛВШУНМ СА КЪ ОБрЛЗЙ Г(ОСНОД)Л НЛШСГО 1(СО)у(СЛ) Х(рИСТ)Л
Мжжь НИКИН W СЛЛВНЫИХ НМБЛШС 'ВТрЖ ВСЛИКЖ2 КЪ ВСЛИКОМ8 Крлр)<8 X(pHCTO)B8 IlVAHHoy ,3ллто8стом8. Еъ БОЛЕЗНЬ ЖС ТАЖКЖ въплдс н нс оудовъ ЦТЛИМЖ. ПоКСЛ'Б ЖС3 pABCVMb СВОИМЪ НССТН его ВЪ ЧЬСТНЫН )(рЛМЬ С(ВА)ТЫуЬ ЛГ1(О)С(тО)ЛЪ, НДСЖС ССТЪ С(ВА)ТЛЛ4 рЛКЛ Пр(Т:)П(О)<?(о)БНЛГО Ю(Т)ЦД нашего 1юлнл Злдто8стлго. Прннссенн8 же емоу вывш8 въ тлковжж чьстнжа5 цр(ъ)-к(о)вь н ном(о)лнвш8 са" съ многими слъзлмн, възлеже нл оуготовьннтж см8 постели. Лежжщ8 же емоу и злт стрлж^ж1у8, и прнзывлжшБ с(ва)тыж 7Х(рНСТО)ВЫ ЛП(0)С(т0)ЛЫ8 И С(ВА)Т(Л)ГО кчлннл Зллто8стлго мола оумолнтн Б(ОГ)Л ЗЛ НЬ 1ЛКО ДЛ простить емоу СЪДТДННЛЛ CM8 Безмчзрнлд ПрГргБШСН|Д9 1ЛК0 8EW С1Л ПОМЫШЛТЖ, ПЛЛЧА ГЛ(ЛГОЛ)ЛЛШС ; „8вы М1ГБ, ГР'БШНОМБ и10 НС П0КЛЛВШ8 СА, клко поидж11 пжть12, w негоже нс възирлщж СА и клко прттръпА стрлхь трепстнлго СЖД1Ж, и в-ьчныня И ЛЮТЫХ МЖКЪ?“ СУЛ Т0М8 ГЛ(ЛГОЛ)АЩ8 И МНОЖЛС СИ^Ъ, И рЫДЛН|СМЬ ПЛЛЧА1П8 ДЛЖС ДО 13ЧЛСЛ S го14, рлБомъ же его w него юшесУшнмь, и15 юстлль втше елмъ едннъ. Еъзртв жс къ връу8 с(ва)т(л)го эдлмл *"н Бзр'Бвь17 юврлзъ Г(ОСПОД)Л НЛШСГО |(СО)у(СЛ) Х(рнст)л18 нлчать гл(лгол)лтн къ нсм8 снцс; ,Anie'9 твоего юврлзд, вл(л)-53а д(ы)ко, нже ржклмл сътворсннлго зрА и вож са кл ко же та стрлшнлго СЖД1Ж 8зрА, ОКЛЛННЫН лзъ, СГДЛ ПрУнДСШИ СЖДНТН ВЪСТЧЬСКЫМЪ ? Съгр'БШИ^*, Г(ОСПОД)Н, прости МА, не СЪ^рЛННВШОМ8 ТВОЛ ПОВСЛТН1Л“. С|Л Т0М8 ГЛ(ЛГОЛ)А1Ц8, нлчатъ нсповбдовлтн свол съгртшенТл КЪ С(ВА)Т0М8 юврлзВ. По НСПОВТДЛНН же въечзуь, елнкл нм-ьлше, рече плкы: „Н нно люто съгртшснУе сътворн^ь, вл(л)д(Ы)ко, нж не емтж ci’e нзрещн, не смиж, чл(овгБ)кюлювчс, не емтж, м(н)л(о)стнвс“. СТл же гл(лгол)ащ8 см8, прУнде къ нсм8 гллс ю с(вж)т(Л)го ОНОГО20 шврлзл21, ГЛ(ЛГ0Л)А22: „Рьцн и снс, рьцн и нс стыди са“. IAko 8BW И ССГО НСПОВ-ВАЛ, npiHAC ПЛКЫ ГЛЛС W С(ВА)Т(Л)ГО И’крлзд, ГЛ(ЛГ0Л)А : „IVcTAB-Л'БЖТ СА гртсн твои". ССМ8 ЖС стрлшном8 ГЛЛС8 прУшсЭш8, въетл весь здрдкь. Н плдь нл лнцн свосмь, и вслУсмь гллс^мъ вл(л)годлрныж птенн въсснлллшс чл(ов'Ь)ки1ЛЮБЦ8 в(ог)оу, нс у отащомВ'23 с(ъ)мр(Ъ)тн гр'Бшномв, нж оврлтнтн са 2,н жнв8 вытн см825, и южндлж26 оЕрлщснУл И ПОКЛЛН1Л его27, И )<0ТА-ц|ом8 въетмь чл(овгБ)ксммь сп(л)стн са и въ рлз8мъ истинный прУнтн. Покло-ннв жс са28 гров8 пр'Бпо<?(о)внлго w(t)iu 1^лннл Зллто8стлго29, WTHAC въ домъ свои, рл^оуж са. Пожнтъ въ цчзломждрУн прочес жнк^тл своего и къ Г(ОСПОД)оу WTHAC.
Зрите оужс", 31врлтУе, енлж32 покллнУоу и [нспов'ЬДЛнУв]33. Т-ьм жс нс стыдим'1 са нсповбдовлти са в(ог)оу и чл(овв)к^мъ д(8)/\овньы/. Лщс BIV
*-2 еслнкл> Etf.n AfjC. 3 Проп. X. • чьстплл С. '> Проп. ЛЦС. Проп. С. 8 апостолы Хаустовы М. !1 съгр-вшенУд С. 10 Проп. С. 11 Доб. къ С. 12 Проп. .Ир is—и s-ro часа X. I5 Проп. С. 16—17 енд'е С. 16 Проп. ЛУр 17 83ft М. 18 Доб. н С. 19 Доб. кто С. 20 Проп. М. -1 КЪ нен М. 22 Доб. CVCTAEAtAT СА rftci ТЕОН Л1р 28 Доб. емоу С. 24—25 н ж 1к8 БЫТН ТИр 26 Доб. его ЛУХ. 27 Проп. Л1р 28 Доб. н С. 2V Доб. н С. 30 8бо ЛУр 31—32 снля> крлтне ЛУ. 33 Попр. по АТИЛЛУ. 3 — проп. 34 постыднм ЛУр
Н СТЫДИМ СА ЕЪ МЛЛТ НСП0ЕТД8ЖШе СА ВЪ ВТЦТ ССМЪ, НТК ЕЪ ВЖДЖЦКМЪ 536 втцт пртЭ лгг(е)лы н чл(овт)кы осжжденУл н ст8дл [свовожддем]35 са н съ дръзновленУемь [пртдстлнемъ]3,; Сгцд)с8 Х(рнст)оу, [нмащс]37 съ совож ПО\’ВЛЛЖ НСПОВТДЛН1Ю, ГЛКОЖС НС38 СЪТВсрНВШЛ39 ГрТ\Ь НЛН ПЛДСНУе НТК ОС.
35.	[Зя момъка, който съблякъл мъртвата девойка в гроба]
Повидл1 нлмь дввд2 1юлнъ, нжс3 повтдл ем8 нткын ю о(те)цъ: „Пртждс, рс'«(с), млло нткымн лтты, прУнде къ мн-t 4нткын юношд5 н гл(лгол)л мн: „Г(ОСПОД)Л рлДН, Ю(Т)Че°, Прими МА БЫТН С ТОВОЖ, )<0ЩЖ BW7 покддтн са“. СУд же гл(дгол)АЦ18 ем8 съ многими слъзлмн н ву.здыуднУсмъ, дз8 же, |дко вндтуъ его енце9 съкр8шенл н въ мнозт скръвн сжщд, гл(лгол)д^ь ем8: „Рьцн МН, ЧАДО, ЮКЖД8 СТАЖЛ толнко 8мнлсн|'е? ПовтжЭь мн нжждж свож н вннж н б(ог)ъ сътворнтъ ixko19 хо1иетъ“- IVh же ю слъзъ не моги понт Лвтц|дтн мн. ПртБЫХ же нл многъ члг оуттшлж его н сдвд възможе wet-Ц1ЛТН МН. Н ВЪЗДЪуНЖВЬ НЗ ГЛЖВННЫ, н гл(лгол)л мн: „Еъ нстннж, ю(т)чс, многогртшенъ есмъ“. Лз же плкы гл(дгол)л\ь ем8: „Етрж мн нмн, чадо, злне гдкожс многы н рлзлнчны сжтъ волтзнн, енце многл н рдзлнчнд сжтъ11 нцтленУд. Н лще xoineiuii нцтленУе пол8чнтн, ръцн мн въ нстннж дтлл СВОЛ, 1ДК0 ДЛ Н лзъ ПО^(о)БНЛЛ ВрДЧеВДНУл прнложж12. Ннлко BW ЦТЛНТ СА ЕЛЖДННКЪ Н ННЛКО 8Б1НЦЛ, н ннлко чдродтн, н ннлко грдвнтслю ВрдчСВДН|С, Н ННЛКО ЛЪЖЛ ЦТЛНТ СА, Н ННЛКО ЦТЛНТ13 СА ТДТЬ, H ННЛКО ПрТЛЮБОДТН. Н ДЛ не ПО рАд8 ЕЪСА стрл)стн ГЛ(ДГ0Л)А I тн; 1ДК0ЖС BW14 ТТЛесНЫА К 0-лтзнн рлзлнчУ'с нмат, енце н д(8)шевныА сто(л)стн“. IVh же еслмн въздъ)<-нжвь н нлчатъ внтн лице свое, н ^юблУл севе слъзлмн’6, Н W многлго съ-мжцкнУд, нже нмтше въ д(8)шн своей, пртпемдгддше н17 нн понт 18гллс можллше19 нспбстнтн. жс, >лко вндтхь его 20снце в?> толнкж скръвь21 не-оуттшнмж въплдтл н ннкдкоже могжщл свож ем8 скръвь нсповтдлтн22, гл(л-голдхь къ нсм8: „Чадо, послвшлн мене н понждн млло23 свои помыслъ, н рьцн вещь, н хоцтетъ Х(рнсто>с в(ог)ъ ндшь подлтн тн24 помощь, нвю зл неизреченное его чл(овт)колюв|с н нензмтрнынхь25 его I цедр wrz> въет нлшего рлдн сп(л)сен'1л пострдд(д), мытлрт не емврлтн са н влждннцж нс гнжшле са, н рлзконннкл прнАтъ 2,!н др8гъ гртшннкю.м вывь, послтж^с жеа н рлз-пАтУе прнАть27. Тъ28, чадо, н тсве прТнметъ, клжщд са, н шбьнмст та съ рлдостнж, веселА са о теосмь оврлщенн, не \ощет вю с(ъ)мр(ъ)тн гртшном8, нж iako29 оврлтнтн са н жнвоу вытн емоу“. Тогдл, понжднвь севе, н млло слъзлмь сго посллБнвшемъ, н30 сдвл Лвтщл мн енце;
35 Попр. по CM. 3XMt — скоБлждлетъ. 36 Попр. по С. ЗХМ^М — |утдстонтъ.
37 Попр. по С. ЗХМ1М — ими. 33 пн ХМ^СМ. 311 н/гкорил С.
1 Af8ro «м8 подобно склзд XMtCM. - о(те)ць XAJjCM. 3 еже М. 4—5 юноюл нткын
ХСМ. 6 Доб. мон Л1. 7 Проп. С. 8 тд Aft. s Проп. М. 10 (лкоже ХМ. и Доб. н ХСМ. 12 положи; С. 13 лтчнт С. 14 Проп. СМ. 15-ю слъзлмн соблнд севе М. 17 Проп. С. 18 Доб. не М\. 18—19 можлше ,'ЛДС М. 20—21 кь ТОЛНКЖ скръвъ енце М. 22 покъддтн С. 23 Проп. Mt. 24 Проп. С. 25 Безмтрных С. 26—27 Проп. М. 28 тдкожде С ты М. 29 Проп. С. 30 Проп. М.
а Написано над реда.
„Менс, ю(т)че, егоже вндншн, нже въс-бкого гриуд нспльнснл н недо-стонннын н(е)Б8 н земли, пр-Бжде cia дел днн слышдуъ, iako дъшн некоего W БОГДТЫуЪ Д'БЕД СЖЦ1Н, оумр-втъ н погревеннл выс(т) многими рн-ЗДМН Н31 МНОГОЦ-БННЫМН ЕЪ еднномъ монлетнрн ЕЪНТ грлдл. Н ндоуъ нощнж, 546 ВЛ1: I; БОМБ СЫН W ЗЛЛГО ЮБЫЧАА32, нл тлковое злое Д-БЛО. Н ВЪЛ'БЗЪ ЕЪ ГроБЪ33, НДЧАуЬ СЪВЛДЧНТН Ж. Н 1ЛК0 СЪВЛ-БКО\Ь СНЖ W ECtyb, НуЖС34 ношллше, НН НОН'Б ВЪНАтрЬНАЖ рнзж ОСТЛЕЛЬ35, НЖ НЛГЖ, 1АК0Ж6 родн СА, снце сустдвнуь енж. KwtaijjS же мн нзытн нз гроба, въстд abic отроковнцд н ripud множ с-бдс. Н простртть ржкж свож, н ат ма за деснжж ржкж, н гл(дгол)д мн: „О, чл(овт)че, снце лн по<?(о)Блдше тн80 съвл-бшн ма ? Oyscv не ВОНШН ЛН СА В‘0Г)А? 8sw не ВОНШН ЛН СА СЖДА Н уОТАЩДГО БЫТН въздллн1л? Nc пони лн 8BW iako мр;ъ)твж не иомнлввл ма? Почто 8ew не Встыд-ь са пони37 женсклго ес(ть)ствд, нж урнстУднннъ сын3, снце ма юстлвн ндгж нтн къ г(оснод)оу? Пе 8бо лн w женскдго сс(ть)стел 38н ты родн са39, oysw не н40 свож лн41 млтсрс носрдмнль ссн, снцс съвлъкъ мене? IV12, окд-ЛННС ВЪ ЧЛ(ОЕ'Б)ЦБуь! Кын WETTb yWLjJCUJH ДАТН W МНВ 43Х(рНСТ)оу нл стрлшн-кмь его сжднщн44? Нею жнв-б мн сжсдн, чл(ов-б)къ твждь не енд-е оврдзл моего, ты же по с(ъ)мр(ъ)тн съвл-Ече ма н внд-ё т-ело мое наго. Горе ЧЛ(ОВ-Е)ЧЬСТВ8, ВЪ КОС IVKAAHCTBS Н ННЦ1СТЖ ДОСГГЕ! КаКОЕОЖ СЪВ'ЕСТНЖ прнчА-iijacluh са с(ва)ты\ь н весмр(ъ)тныу ь ТДННЪ К(рНСТ)Л Б(ОГ)Д нлшего?" Аз жс, iako вид-вук н слышлуь сТл, оуднвну45 са н прнстрлшенъ ВЫВЬ4®, Н ТрАСЖ а са s-eacv, р-ьуь къ нен: „IVhScth мене н к том8 47сего не сътворА48**. IVha же wb-ешл мн: „Еъ нстннж, ты глкоже уот-ь вънн де зд«, нзыдешн же глкоже не уощешн юсжд8. Нж гровъ съ weijih вждеть49 30мни н тев-в51. Н дл не MHHIIIH 8BW, IAKO ABIC ОумрСШН, НЖ ВЪ МНОГО ЕрТ.МА МЖЧНМЬ, И JAKO ЗЛЫН, ЗЛ-Б погыбнсшн". Аз же МОЛ-БХЬ еж съ слъздмн IAKO да WI18CTHT МА Н ЗД-клнндхь с‘|ж в(о'|Гомь въссдръжнтслемь: „1Дко лше ЙП8СТНШ1132 МА, К Т0М8 нс сътворА 53сего везлконнлго54 д-бла". Тогда 8bw по мноз-е моленн н слъз-нынмь точсн|'емъ, wb-ещдвь, ре'/(е) мн: „Аще оув8 уощсшн жнвь бытн н нз-GABHTH С А ржк8 МОНО, ДДЖ^Ь МН СЛОВО, 1ЛК0 Д1| 16 ЮГ18Ц1Ж ТА, НС тъчнж сего БСЗДКОННДГО ЛстЖПНШН Д-БЛД, НЖ ABIC ВЪ ТЪ ЧАС Ш€<?55 Н «ВрЪЖСШН СА МНрЛ, Н БЖДСШН мннуь, СЛ8ЖЖ ВЪ Г10СЛ8ШЛНН стлрцемь, Н ТЛКО 1Л>П8||1Ж та". Аз56 же клАу са ен, гл(дгол)А: „Тако мн в(ог)д, прншедшдго сп(д)стн грвш-ннкы, не тъчнж57 елнкл мн злпов-бдл сътворА, нж ю днешн-Бго дне нн въ ДОМЬ МОН ПОНБ58 ВЪННДЖ, НЖ Лсжд8 МН НС\ОДАЦ18, НДЖ еъ монлетнрь". Тогда гл(дгол)л мн отроковнцд: „1¥вл-вцн ма, гакожс иврите ма". 1¥влъкш8 же мн еж, пдкы възлегъ оумртть. Asi’c же дзъ шкллннын н гр-Бшнын нзы-дохъ нз гровд съ’9 стрл\«л>.и н трепетомь н прУндоуь само".
31 Проп. ХМуСМ. :иДоб и Л4[. 33 Доб. н 31 нже М. 35 суставн^ъ М 36 Проп. СМ_ зг Проп. С. 38 39 |>од! са и тын Mt. 40 Проп. С. 11 Проп. Afi. 42 Проп. С. 43~м ид стрдш-н-вмъ ежднщн X(ficT)8 М. 8дТк1в Мх. 46 выуъ СМ. 4‘—48 нс сътворА ссго С. 48 Доб. н ХМ. “О—51 ТСБТ Н МН-Е М]С. 52 CvnoCfCTHT С. 53—Ы ЗЛДГО ссго М. 55 Проп. Af. 5*! едко Му‘ 57 Доб. жс М. 88 Проп. М. 59 Проп. С.
а Нап исано над реда.
556
56а
СТА. СЛЫШАВЬ ЛЗЪ Л ЮНОШЖ Н НАКАЗАТЬ ?Г0 w НОКААНУН ®°Н W ЕЪЗДрЪ-жлнУ'н. Н01 по сднномь л-ётт пострнгоуь его н®2 ювлъкохь еъ нночьскын ЮБрЛЗЪ. н ЗЬТЕО |рНХЬ его ЕЪ ncijjcp'fe нх връ^ь горы63, ЕСЛМН ВЛ(Л)Г0ДЛ-слщоу б(ог)х н®1 тъщж®5 са w сп(л)сенУн своемь Н ТАКО БИ П0ВНН8Ж са съ рмирснУемь".
36.	’[О ютцн ХрУсто<^>оргв]2а
Поеида нлмь ют(е)цъ -0еюд8лъ: „Шсдш8 мн, рсч(с), къ юбщсс жнтУс, НЖС ЕЪ С(ЕА)ТЫН^Ь Ю(Т)ЦЛ НЛШСГО •0'С(О)<?ЮС1А КННОбУлр^Л3, Н WEpBTOXI. TAMO СТЛрЦЛ ЕСА НК А НМСНСМЬ Хр(н)СТофорЛ, рНМЛТНННЛ СЖЩЛ роДЮ-И- СдННОЖ ЖС сътЕорнхь ем8 мстлнУс, гл(агоа)а: „Сътворн любовь, см(т)че, н поЕ'Бждь мн дбллнУл свол, нже cv4 начала сътворнль есн“. Н много помльчлкь стлрецъ, н5 рлсмотрн iako полбж рлдн въпрлшлж его, н повидл мн снце:
„УХко СГДЛ ivpCKOX са мнрл, ЧАДО, многж нм-б^ь топлотж о нночьскш.и ЖНТ1Н. Въ ДНН oysw вПрАЖНИА^ са нл прлвнло мое, нощнж же ^ождл^ь въ гроБннцж, ндеже лежнть нже въ с(ва)ты^ь ют(с)цъ наш' 'О-с(о)<9юсУе н проч’Ун Ю(Т)ЦН. Н М(о)Л(Н)ТВЖ ТВОрА Ц8 МН ТЛМО ®Н СЪХОДА1Ц8 МН7 КЪ ГроБЮЛГ въ пещерж8, сътвлрьхь б(ого)вн метлнУж нл кынждо степень р, б-бшж жс степени чнеломь HI. Сгдл же сънндт^ь Д0Л8 КЪ rpoBCVJW, ТЛМО плкы м(о)л(н)твы Н ПОКЛОНЫ БССЧНСЛЪНЫ творчз^ь, дондеже 8длрнтн БНЛ8 Цр(Ъ)К(О)ЕНОМ8. Н ТАКО прн^ождл^ъ съ врлтнж нл прлвнло цр(ъ)ковное. По вънегдл же сътворнтн мн ci льт, творАцгё диллнУс® се съ мнозъмь постомь н слъзлмн, въ едннж же w нощен 1ЛКОЖС10 пр'Ундо^ъ по ЮБЫЧАО^ въннтн въ пещерж, н по сътво-рснУн w бычнынх метлнУн, н егдл ^отчдъ сьннтн къ дън8 пещеры, лвУе бы)сь въ нстжплснУн. Н зрА кънАтрънее11 пещеры, нспльнено свбтнлннкы. Н ювы 8ew гордщж, ювы же не горАщж. ЗрА же н двл юноши, юд-елны въ [^ллмУды12], нлпрлвл'Бжщж свбтнлннкы юны. Хз же риХь нмь: „Почто постлвнсте свьтнлннкы енж н не можемь въннтн н помолнтн са?“ IVhh жс сч’втщлшж мн, гл(лгол)ащс: „УХко св-бтнлпнкы снж ажс13 вндншн, сжтъ ют(с)цъ, лежжщУн^ъ здс“- Хз же плкы рт^ь нмъ: „Н почто 8ew wei.i го-рАтъ, wEi.i11 же не горАтъ ?“ Онн жс юк'кщлшж мн: „Нже доьрт подвнзлшж £(А), въжегошж СВ-БТНЛННКЫ СВОЖ, Л нже НС ВЪС)<0ТБШЖ ДОБр-Б ПОДЕНЗАТН СА, охргленшж СЕТТНАННКи СЕОЖ“. ТОГДА ГЛ(АГ0Л)Л^Ъ нмь: „Сътворнтс ЛЮБОВЬ н въжсБ'Втс св-втнлннкъ мон“. Онн же р-вшж13: „Хще довр-Б потрвдншн СА, въжежемь его". Н ртгкь: „Н еще лн потрвдА са? До ннни же что творг.><ъ ?“ Н сУл рскшз мн, въ ссб-б бы\;ъ н юврлщ са, ннкогожс внд'Б^’ъ. Тогда рт^ь къ10 ссбг: „Смирснын Хр(н)стофор«, лще )<ющсшн сп(л)стн са, тр8дъ мно-
®°—62 Проп. С. 61 Проп. Л1. 63 Доб. н С м Проп. С. 65 тыилше С.
2 Попр. no С. ЗХМу — проп. 3 (л'НЦНжнчхл'Е С. 4 из ЛГ,. 5 Проп. ЛТр о—7 съхсж-AAA^b С. 8 Доб. Н С. 9 Доб. « Мг. w IAKO С. 11 EbHATfb С. 1а Попр. ПО МгС. ЗХ — Хл2к-Н1ДЫ. 18 С. 14 др8знн С. 15 Доб. мн С. 16 еъ Mi-
а В М разказът липсва.
ждншУ'н трБк. Злоутр же къземъ жезлъ мои н1 нзыдоуъ нз мондстнр. н ндо^ъ въ гор; Сннлнскжа, н18 ннчсюжс ими съ сокож, тъчУж нуже но-шд^ъ. Н по вънегдл сътвортн мн тдмо н лт/й, еъ постт н нжждн келнцт, 566 гуУнде мн глдг, гл(дгол)ацгъ : „Хр(н)сто<£ор Х^(нсто)Ао|>с1в, ндн въ | окцлее ЖНТ1С, ндсже ПрЖ(?С подвнзд СА, iako дд прстдвншн СА СЪ Ю(Т)ЦЫ своими2" тдмо“.
Н по мллт^ъ дне^ь iako21 р/(е) мн сУд стдрецъ, ютнде къ г(оспод)оу с(вд)тдд его д(8)шд съ мнрмъ“.
37.	[Разговорът на Макарий Александрийски с двама ангела]'
1¥(т)цд МдкдрУд 27\лейлндрсклго Бченнкъ3 гюетдд ндмь енце;
„1Хко никогда, |>еч(е), ^одащнмь ндмъ ет> пвстынн съ Ю(Т)цемь монмъ4, внд-б^ъ дед дгг(с)лд шеств8жщл съ ннмъ: единого ю десныж5 стрны, д Дргдго Ю Н18АЖ. II енце НДЖЦ1НМБ НДМЪ, ЮБрТС СА11 7нд пжтн трпъ* мртьвъ8, нсп8щдж смрдъ многъ зклю. Н рзвмквь10 ю/й(ещъ Мдкд^Уе смрдъ ЮНЪ, ЗЛТЬКНЖ ноздр свож смрдд рдн юного. Сътворшж же II ДГГ(€)ЛН ТАКО. "КнДТЕ ЖС12 СТДрСЦЪ13, ГЛ(ДГОЛ)Д нмъ; „Клевртд мод, енце лн н кы юш81цлете смрдннУе 14мнр сего15 злое?“ Мид же рстд: „Нн, нж н16 мы, тсбс вндтвше, енце сътворую-w. Мы ею смрдъ тъ не юц18щлемъ, НЖ смрдъ ГрШНЫНХЪ Д(8)ШЬ р38М-Б€МЪ, 1ДК0ЖС 17 ТЫ ННН-tS М|1(Ъ)ТЕДГО 18трпд сего18 2"ювртн са21.“ Стлрец же, почюднв са, гл(дгол)д нмъ: „М(о)ла СА ВДМЬ, Г(ОСПОДН)НД мод, смрдъ гршндго Д(8)ШЖ Heine лн въ ттлссн ежфж юш8ц|дете нлн по с(ъ)М|>(ъ)тн, н кдко д(В)шд чл'ое'Ючьскыж 22iv тт.-лесъ премлете ЕТрж1цн\’1. къ г(оспод)л23 н невт^жщУнуъ24 ? М(о)ла са камл, склжнте мн, дще ювртоуъ бл(д)г(о)С?(т)ть пре? вдмн?“ Р-ешж же25 дгг(е)лн: 57 а ,,Слышн, рве в(о)жнн Мдкдр, гршнд28 8бю сжщн27 д'8)шд н28 въ тили сжщн нецк, злосмрдУе злын^ъ дтлъ глвл-ветъ еж, д(8)Н1д воюсеБ-в скитлд н чнетд естъ, понеже чнетдго свита естъ въдоуновленУе, нж въ тнлн сжц1н ен, юскврннет са ючастн рдн груд, ювд 8бо млло, юед же множде. Л еже кдко28 д(8)ша Л ттлд рзлжчтжт са втры^'Ъ же н невт.рын^ъ, слышн! Ест земндд оврзъ нткын сжтъ н(е)Б(е)снынмъ, рве б(ож)!н Мдкд^Уе. Е\коже 3°бо лще31 ю ц(л)р земндго поелднн бжджтъ32 воннн првестн никоего н свАзлкше его, повтдлжтъ емоу повелвнУе ц(л)|>(е/Е0, юн же поклднтет са покелиннк ц(д)|>(е)воу, трпегует же н држжщнн^ъ н есдж<пнх его пемн-лостнвно къ пжтномоу шествУоу; енце н лгг(е)лн, егдд поелдннн бжджтъ пожтн д(8)шж чл(о)в(т)коу нлн прведндго нлн гршндго, оуждедет 3SCA оуво34 струомъ’5, трпешет же"1 и37 iifiuiecTKiA лгг(с)лъскдго поеллнныхъ
17	Прон. С. 18 Проп. ЛТ,. 19 Проп. С. -п твоими Л4(. 21 1лкоже С-
1 д|>8гое кьспомУпднУе полезно Mf 3 8чоннкъ длеДдндрнУпл М 4 Проп ,Mt. 5 Доб. сго Л/р 6 Проп. Afp 7—8 т(>8пъ нд пжтн Л1. 8 Проп. М. ю рдз^ми СМ. 11 12 енд-е С. 13 Доб. н СМ. м—и его Mt. 16 Проп. М,. 17 Доб н X. 18—ift сего тр<упд С. ЭД—21 ^дзВм-есшъ М. ’2—гз ктрж еъ господа пришлете w т-елд М. 24 Доб. же М. 25 Проп. Aft. 26 гршнлго С. 27 Проп. С. 28 Проп. Mi 29 Проп. М. 30 ео Mt. м—31 Проп. М. 32 сжтъ М. 33—34 во са н /Ир 35 Доб. н MiC. 36 ео Mt. 37 Проп. С.
пожтн его. bw тогдл д(8)шл гришндд н ненотриБндд прпшествУе родд н съречдннк*, н лъжнлго воглт'ствл, слъзы же н пллчь приЛтожшнхъ рл-зоумиетъ, ювишлтн же къ ннмъ не можеть. ДУвнт же ед н нлпрлсномоу н38 w дгг(е)л7> позвлн'но. Бонт же ед и невидомлго39 пжтишествн. ДОвдръжнт же40 его н жллость кдко юстлвнтъ лъжнос боглт'ство. Сднно же тъчУж оути-шенУе нмлтъ w своеж съвистн, дще нмлтъ 4,довры дитилн4'2. /\iiie лн съ-протнвнлл динствоувл, снцевлл д(8)шл н прижде ювитл сждУннл w съвистн непристлнно сжднт43 сд“.
1¥/?г(е)цъ же МлклрУе пдкы Лв-ыдл: „Г(о)с(подн)нл мод, мола од влил 576 гдко дд н сУе скджетд мн, понеже w с(вд)т(Ы)хъ ю(те)цъ придлно кс(т) вирнымъ въ третУн д(е)нь н въ девдтын н44 въ четырндесдтнын молнтвы н плмдтн w45 оумсрцну въ цр(ъ)К(О)кь б(ож)|д прнноснтн, чесо рлдн се п?и-ддно быс(т) н кдд40 ползл w сего wiue^iiioH д(8)шн вывлетъ?" Ришж же дгг(е)лн: „Слышн, нз’врлннын б(ож/Ун МлклрУе! Не везмистно17 н ненепо-лезно48 въ своен цр квУ в(ог)ъ49 творнмынмъ повели бытн, нж вси ’,он(е)Б(е)с-ндд его51 тлннстел въ цр(ъ)квн 82сътвл(;итн ед повели в(ог)ъ53. Въ третУн бо А(е»нь по смр’тн чл(о)В(и)к8, вывшоу прнношешоу плмдтн его въ с(вд)тин цр'квн, оутишенУе Л скръвУ прижс^е бывп1жа ен w рлзлжченУл ттлеснллго прнемлетъ д(8)шл н рдзоумиетъ w воддщлго д’4 дгг(е)лл, гдко пдмдть н молнтвл еж рлдн вт> цр(ъ)ковъ в(ож)Уж прннесе55 сд, н прочее рлдостнл вывлеть w семъ. Къ двл swS0 днн юстлвлиет сд д(8)шл съ лгг(е)ломъ )(однтн нд земли, ндеже лще уощетъ. Д(8)шл же оукю глкоже57 нльтолювнл сжц1Ы, ходить мвогдд оуво къ домоу, w негоже рлзлжчн сд, ™вогдл оуво къ гровоу, ндеже тило лежнтъ, w негоже нзыде. Н снце творнтъ к днн, нщжшн ьдкоже’,в птУцл свое гниздо. /\ijje лн гег(т) довро(?(и)тилнл д(8)1ил, уоднтъ въ мъстд, ндеже нмвше ювычдн диллтн нрдвдж. Еъ третУн же д(е)нь въсуожденТе въс'вкон д(8)шн ур'|стндн'скон новели бытн, нже w мр(ъ)т-выуъ39 третУн д(е)нь въскръсын Х(рУсто)с б(ог)ъ ндшъ. По ^врлзоу же въскр-сенУд его въ третУн д(е)нь въсуоднтъ д(8)1ид поклоннтн сд ХУрУ)с(т)8; довр-Б 8бо дръжнтъ цр'квн въ третУн д(е)нь пдмдть творнтн зд вмсршддго. По вънсгдл же поклоннтн сд Х(рУ)с(т)оу, прнуоднтъ повел'БнТе w него |дко дд 58а ведше нвп покджжтъ ен рдзлнчныж крдсоты н,и юбУт-елн с(ва)т(ы)хъ, н рдн-СКЖА крлсотж И БЛ(Д)Г0В0Н1е’12. Н СИЛ BCI: възнрлеть Д(8)ШЛ въ дроугых S днУн, чюдАшн са н слдвдцж сътвор'шллго н оукрлснвшдго СНД В(ОГ)Л. Н снд ecu възнрлжшн, прилдгдет са прочее н злБЫвлеть скръвь, прижде быешжа ен w рдзлжченУд тилесндго, н Д(оугл скръвь сУж прнемлеть. Н плче лцзе03 гришнд нв4 повнннд бждстъ, възнрлет во слдвж н крлсотж с(вд)тынуъ, рлБотдвш1'нхъ Б(ог)оу, нлчьпет бо скръвитн н оукдритн'й севе96, гл(лгол)Д1Цн:
38 Проп. СМ 3:1 1КДОЕ'ЕДСМЛГО С. 10 Проп. Ml- 4|—42 ДОБ|№Д-ВТ-6ЛЫ С. 43 мжчнт М.
44 Проп. Му. 4:' Проп Му. № клко Му. 47 бозк-естно М. 48 неполезно МуС 4И Проп. М.
5°-5i н(е)Б(е)сндл М. и—53 поксдъ б(ог)ь сътел|>'етн са М. 64 Проп. Л1|. 55 приносит М-
56 <л|*бо Му. 57 ixko С. 58 сдкоС 59 Доб. къМ *“'Проп. М. 61 Проп. ХМуС. 62 вл(д)гоЕолен|е С.
63 Доб. н Му. 64 Проп. X. в5 ^клр-кАЦ|Н М. вв Доб. н М.
„ОуВЫ, МНТ, КАКО ПреЛЬСТИ>< СА лзъ въ соуетномъ мире ГОНОМЪ Н ВЪ Н0)<0-те^ъ жнт1л сего оупрлжнежщн са, дни живота67 моего нстыдн^ъ н не ПОИСКОВ СА ПОСЛОуЖНТИ68 * Б(ОГ)Оу, 1ЛК0ЖС ПОДОЕЛЛПК, 1ДК0 ДЛ Н ЛЗЪ СПО<?(о)БЛА СА е9СЛЛКЫ Н рАДОСТИ70 сеж. ОуВЫ Ml ГБ, 1ЛК0 Без оуМЛ НЖ<?Н\'Ъ ДНН СВОЖ ! Оувы, WKAAHHAA Д(8)ШС, ЧТО71 ПОЛЗСВЛШЖ ТСБС урЛМИ 72нуже73 СТАЖА НА 36МЛН, ЧТО ЛН ПрИБЫТОКЪ МНТ Л Н)(Же НАСАДНХЪ В|НОГрЛ<?И И САДОВ1Л, кжж74 лн мн оутвуж подлеть нзръждлвшее тлмо злато75 ? Горе мне, оувогомоу, что пострлд(л)^ъ! Горе мне клко прельсти^ са не ведА! Горе мне, iako мллое ТЪЩеСЛАВ16 ВЪЗЛЮБНВЪ, ВечНЖА ННЦ1СТЖ ВЪС^ЫТН^Ъ70! OvBBI мне, глко ннк-тоже КС(т) ПОМЛГЛЖН 7’МИ Н(Н)Не78, IAKO ДЛ WKAAHHAA мн д(8)шл милость полвчнтъ w г(оспод)л б(ог)л моего, н прлведнлго н нелнц.емерънлго сждТа“. Н по вънегдл79 вндетн вса крлсшты н рлдостн прлведнын^ъ н веселие рлн-ское въ шсстТнХъ ahi'h, плкы приводит са нл поклонен'|'е вюг)оу. Тим же оуво ДОБрТ дръжнт' Ц,р(ъ)КВН ПЛМАТИ W оумерш’|'Н)<Ъ творнтн. По вторем же 586 оукю поклонении исходить повелтн|е w всехъ вл(а)<?(ы)кж б(ог)л нлшего съ-вестн снж80 въ ьдъ и показлти ен 1лже тлмо мжчен|'л и рлзлнчнлл скро-ВНЦ1Л адова, и рлзлнчное оуготовАнТе мжченТоу нсчьстнвых. Н вндить тлмо проче стдац|их Д(8)ша множество и непртстлнно рыдлжшж и зжбы скреже-1ужц1ж, н плче лцк и81 w скоеж съвестн сждат са, Н по82 енцевын^ъ ме-стоуъ рлзлнчныну* И МЖЧНЫ)(Ъ ВОДИМА КС(т) Л ДН1И ОКЛЛННЛА Д(8)ШЛ, вожцж са и рыдлжцш севе, едл клко дл не и тл въ тлковое место жжднт с а мжчнтн с а. Къ д(е)нь же чстырндесАтнын приводит с а плкы поклоннтн са г(осподе)вн. Тогда прочее протнвж деломь д(8)шн износить нл на сждУн прлведнын место мжчен'|л и прнемлеть свое мисто. Довре же83 оуво дръжнтъ с(ва)тлл цр(ъ)квн и81 четырндесАтнын д(е)нь п смены83 сътклретн мр’твынмъ. К се оуво w кр'цкнынхъ д(8)шл)съ сътвлреет са. Пс имацПих *c крцкнУл не тлко гег(т), нж всекымъ злпры|1СН|'емъ въсхы1плжтъ д(8)ша лгг(е)лн н влекжще, внжтъ86, гл(лгол)ацк: „Грдди, нечьстнвлл д(8)шс, и оукежОъ кто кс(т) вл(л)д(ы)кл твои87 въетхъ Г(оспод)ь“. Н длже до пръвлго н(е)в(е)се нрнведше, постлвать ж и поклзоужтъ ен нздллече88 еллвж С(ва)т(ы))(Ъ лг-г(е)лъ, гл(лгол)А1це; „Снмъ въе^мъ г(оспод)ь кс(т) |(с«у)с Х(рТсто)с с(ы)нъ В(ОГ)А ЖИВАГО, егоже ТЫ НС въеуотт ПОЗНАТН И П0КЛ0Н1ТН са емоу, нж къ покои препроводи днн свож. Сего рлдн ведешн са къ под(о)внынмъ теве нечьстнвымъ, длъжнл сжщн с' ними нлелтдовлти въчнын югнь и весы и лгг(е)лы н^'ъ, нмже послоужн iako б(о>гомъ въ животе своемъ“.
Н c’i’a рскше лгг(е)лн и целовАвше рлвл в(ожУ1Л МлклрТл, нев|’днмн вышж w нлеъ. Н мы шествовл^омъ пжтемъ свонмъ, хвьлацк и сллеацк Б(ог)л w нзвещенн сел/“.
67 жнт1л ХСМ. б® са<а-жнтн С. е9“-7о радости н славы М. 71 Доб лн С. 79 нже М '
74 Доб. же ХМГСМ. 75 Доб. w С 76 пс^ытнхь М. н(н)нт мнт М. 79 вънегдл MYC
80 ж С. 81 Проп М,С. 82 Проп. ХЦМ. 83 Проп. С. 84 въ С. 85 поменъ С плматн М 88 Доб. ж
М. 87 Доб. н СМ^М. 88. Проп. М.
59а	38. [3cz разбойниците, който искали да нападнат женски манастир]1
Къ еднномъ мьстч: стрлны Антнюх'Уж монлстнрь кс(т) жсн’скын, нмиж постннцъ g И кс(т) 3-ЁЛО оуТВрЪЖ^СНЪ.
РлЗБОНННЦН же НБцУН ЧНСЛОМЪ К! II СЪ СТЛрЪНШННОЖ СВОПМЪ СЪВ1ЯНЛ1ПЖ СА2 ПрУнТИ НОЦ1НЖ НЛ НА. Гл(ЛГОЛ)ЛЛШС же стьрн3 рЛЗБОНННКЪ сднномоу комоуждо нуъ: „Клко възможсмъ въннтн къ ним?" Н гл(лгол)л едннъ ю ннуъ: „Мбышлмъ весь монлстнрь н х'ошемъ cvspucTH юкнецъ4 пли нно что, ждоу възможемъ5 в'ннтн". Н рече емоу: „Не в-ьсн что гл(лгол)сшн 1“ Тл-кожс“ н прочннуъ въпросн, н коемоужс*ю нуъ7 гл(лгол)ллшс: „Не висн что гл(лгол)ешн“. Ръшж же емоу whh: „Ты же что гл(лгол>сшн?“ IVh же рече: „Къзмж рнзы н «Брлзъ мнншъскын, н съкрыж вллсы гллвы мосж. Н СМБЛЪК са въ млн'тнж, н съкрыж мочь мои. Н прнндж ноци1Ж въ вечеръ глжвокъ, 9лко стрлненъ ннокъ9. Н рекж дверннцн: „УДко стрлнснь ннокъ1" есмъ н СТЫЖС>Ж С А вннтн въ грлд, нж сътворн" ЛЮБОВЬ Б(0Г)Л12 рлдн н длднте мн едннъ рогозъ. Н въведнтс14 ма въ прьд'верно сплтн тоу, злоутрл же ндж ВЪ ПЖТЬ МОН14*1.
Снце же15 съв-ыилвъ16 рлзБонннкъ, глкоже п сътворн. Н прУнде къ дверннцн н рече ен вс-ь елнкл съвтшл. Двсрннцл же »лко w д(8)уокнл н с(еа)тл минул СЛЫШЛЕШН, ТСКЪ, рл^(о)уж1ун СА H НОВ'БДЛ НГОуМОННН BCA ГЛ(ЛГ0Л)Ы рлзБОН-ннкл. Снл же оууытрнвъ №НЪ, 1ЛКО дл н прочннмъ ,7нощнж йвръзетъ въннтн18. НгоуменУл же, 1лко слышл w дверннцж, повели въвестн н. Н съврлвшн ВЪСА сестры, н пр|нде КЪ СТЛрЪНШНН-Б рЛЗБОНННКШМЪ БЛ(ЛГО)С(ЛО)ВПТП CA W него. Н повели принести оумывллннцж. Н сътворпшж двл ликл и тлко оумышж NO31S емоу'9. Н юкропншж СА вьса20 w воды тож бл(лго)с(ло)вс' ннл рлдн. Сдннл жс w них слоужллше единой сестра неджжнон, лежжщн ен нл гор-ННЦН, рЛСЛЛБЛСНЛ СЖЩН МНОГЫМН литы. СлоуЖЖ1ННЛ жс сн прнтскъшн и въ-ЗАТЬ IV 8МЫВЛН1Л «НОГО. Н прннде, ГЛ(ЛГ0Л)А къ нсд(ж)жнои: „Кслнкъ 21мнпх н с(вд)тъ22 прУнде 23в’ монлстнрь нлшъ днес24. Н оумыуомъ ноз-к его И БЛ(ЛГО)С(ЛО)ВНХОМ СА и юс(ЕА)тнуомъ2* w воды тож. Прннссоу жс н тсвъ, шсо дл н ты «с(КА)тншн са“. Неджжнлл жс съ в-ьрож и тл оумыв са н лбУс еъ тън члс нсцтлт. Хотащи же плкы съннтн слоужитслниНн, и26 гл(лгол)л сн немоц1нлл: „Пожды млло и с’нндж н лзъ с товож, >лко дл И ЛЗЪ БЛ(ЛГО)С(ЛО)ЕА СА IV С(ЕА)Т(Л)ГО СТЛрЦЛ“. Н ВЪСТЛВП1П, с’нИДС с' НСЖ. Н приводе снж къ рлзБоннпкоу. Н склзлшж емоу чюЭ(о), нже cv пемощнон вывшее. Къса же сестры, >лко внд-ёшж27 рлз'сллвлснжА уодАшж, днеацю са, сллвлвл\'ж Б(ог)л w пръсллвнчзмъ чюдссн н прнплдллуж къ ноглмл рлз-БОНННКЛ, npoCAHJC С(ЕА)ТЫЖ СГО М(0)Л(Н)ТЕЫ. VVh же глко ендъ И СЛЫШЛ С1Л, оуднвн СА. Н оумнлнв СА, рс«/(с) КЪ ннмъ: „К(ОГ)Ъ ККСТЪ 1ЛК0 ЧЛ(ОВ-ЫКЪ
1 Дрвглл цок-ытъ Му - Проп. С. 3 стлр-ыпиТн С. 1 юкънцс М£М. 5 умремь М. к н тлкс м. Проп. С. 8~9 Проп. С. 10 мннуъ ХМ{СМ. 11 сътЕорнте XMiCM. 12 г(оспод)л С-13 къкедн С. 14 Свон XMiCM. 15 ПрОц. С- 16 сък-ырл MtM. i?-18 ivKfb^era нощТж н кънУджл! Му. 19 его М. 20 Проп. С. 21~22 н с(ка)тъ мннуъ М. а3-24 днес монастырь нлшъ М. Доб. са М. 26 Проп. XMiCM. 27 мд-бЕше Mi-
60а
ГрНКНЪ ССМЪ Н СТЛрН111|Н28 * * * рЗ ВОНННКШМЪ; н се хотать прнтн н друзн SSBI рЗБОНННКЪ3" ЕЪ НО1[1Ь> СНЖ. Пж ННЧЬСОЖС ОуБОНТС СА“. Н ПЗВЛЪКЪ МСЧЬ свои, н поврже" нл землл. Постница же ьхко32 8слышлшж гл(лгол)ы енж н внд-ёшж33 мечь его, «ц-бп-бн'ёшж. Н првышж w вечер3* длже до зл-Оутр БЪДАЦК Н МОЛАЦК СА.
I&K0 8BW НрНДОШЖ Н 11рЧ|Н рЗВОНННЦН, нз'шедъ стлрншннл нмъ н поебдл35 нмъ въе-ь прнлоучьшлл са емоу. Н: „1Лко W ННН’Ь38 н лз?> БЖДЖ мннуъ и рвотлж Б(ог)оу“. Друзн же его ршж емоу: „Дл лцие ты снце енленъ сын и преллвенъ и уошешн бытн мннуъ, еъ нстннж н мы мннсн вждемъ".
Н СЪ КЛАТВОЖ Н ЗЕ-ЬСТН НЛМЪ ГЮЕ'Г.ДЛКЫН НЛМЪ37 сТл: „1Дко38, р«/(е), есн вышж мннсн. Н цкдше въ поустынА, поЭвнзлшж СА w свое.к СП(Л)С€НН. Тем же н39 в(ог)ъ мнозтмн чм^(е)сы преллвн нуъ. НицУн so w о(те)цъ ве-СТДОЕЛЕШе с' НИМИ II ИЗВЕСТНО нлмъ w ннуъ склзлшж н тлко вол'шс втр-EAywM7. ".
По^(о)влет же и w ссмъ, 1лкоже н въ вс-ьх прсллвлЕтн*0 в(ог)л, злне многлшн41 нлмъ, не хотацшмъ болтн са его, тън нъкымн ежд'влмн, нмн ЖС 42СЛМЪ В-ЕСТЪ43, оуллвлтеть НЛС7> КЪ СП(Л)ССН1К.
39.	[Завистливият монах]
Повидл нлмъ нбкын w о(те)цъ: „1&ко выс^т), рче, нткын юшелннкъ бело рз'еждлнв'. Н прнде првытн въ cki’tt, н нс ювртллше келТж пр-ВЫТН ВЪ1 МЛЛО ДН1Н. 2Б'Ь же3 тоу 4СТЛрЦЪ другын3, НМ-ЕЖ КСЛ1А БСЗМЛЪВНЖ. Н 8М0ЛН его стлрцъ, ГЛ(ЛГ0Л)А ПрНТН Н СТСТН6 ТЛМО, дондеже WKfAUItT СА келУл. 7Послоу1илв же8 его стлрцъ н прнде. №ц?н же нлченше прнходнтн к’9 немоу iako къ1П стрннсу, н пртошллуж емоу нже кто11 нм-елшс. Uhos'i же инн ползж рдн пруождллуж н тъ съ рдостнж премл-ьше нуъ.
Плчат же12 рптлтн стлрцъ, длвын ем8 келнж, н злословнтн его, гл(л-гол)а: „Koahkw лттъ сътворхъ лзъ зде в' пости мнозк н ннктоже пруо-ДНТЪ КЪ МНЕ. Съ же ПрЛОГЛТЛН МЛЛО ДНИ! сът’ворн Н ЕСН ПруОДАТЪ к немоу". Н рче оученУкоу своемоу: „Шедъ н рцн смоу: „Нзыдн w кел|'ж НЛ1НЖ, 1ЛК0 потрвнл МН11 кс(т)“.
Н принес? оученнкъ н сътвор,14 метлик стлрлоу15, ркъ: „Гл(лгол)етъ лввл1” мон клкуо првыЕлешн, довр лн ecu?" VVh! же ювтцсл: »Ръцн w(T)-цоу своемоу дл помолнт са17 w м’н-ь, понеже волАдоуж млло".
Н прчшес? юнын н рче стлрцв своем8: „Рс-к^уъ стлрл8 п «впщл мн снце'8: иМвр.то\7> келнж н ндж йеждоу".
28 СТЛрИшУнЛ	2И-30 рзЕоНННЦН 81 Л1. 81 Дсб. Н С. 32 tAKOfKC С. 33 Kfl\-t;KUK С.
34 стер Л1|. 35 еккзл М. 3,; Доб. рч(е) С. 37 Проп. С. 38 елкоже С 39 Проп. С. 40прслл.
ЕНТН М^С. 41 МНОГЛ С. 42-43 К-ЕС(Т) елмъ X.
1 Проп. С. 3 Etnie М. 4—5 лргын стлрц.ъ СМ. 6 прпытн С 7—8 послорлкше С.
9 Проп. М. 10 Проп. X. 11 Доб. что М. 12 Проп Л1г. '3 нлмъ М-^С ни М 41съткорс СМ.
15 Доб. н С. 16	С. 17 Проп. Му. 18 Доб. н С.
60б Плкы жс по нткынуъ днел' гл(ьгол)ь оученнкоу своемоу: „Шег? н ръцн емоу: „1Лко ы[1с не нзыдсшн €коро, лзъ пришей, н не уотАЩоу тн, нжденж та еъ жезломъ".
Н шед врлтъ н19 гл(ьгол)ь емоу: „Слышь мп(е)цъ мон едко болншн и зтло шскръвп са н нослл ма носвтнтн та“. IVruliia емоу стлрецъ: „Ръц,н w(T)ii.oy свосм8: „1Лко зь молнтвъ тн доврт есмъ“2".
Пр'ппед оувш н гл(ы ол)л стлрцоу: „h\i<o до нсдтла, рече стлрецъ, нзыдж, Б(СГ)Оу )<0ТАЦ10у“.
1Лко оуво прУндс нсд(т)ЛА н не нзыде, въземъ жезл?. н понде бнтн его н нзгнлтн. Рече жс емоу оучсннкъ его: „Пожди оуво, ш(т)че, н прьдклрА мьло, едл клко вжджтъ тлмо н-ьцТн н съвллзнат са“. Н пр-вдъвлрнвъ, повтдь21 стлрцоу: „1¥(ТС)ЦЪ МОН ГрАДС/И оумолнтн ТА н пожтн въ кслнж нмиж H ОуЧр'ВДНТН"22. IAKO оуво23 СЛЫШЬ24 1МС0 стлрецъ грАдстк, въскорт нзыде въ cptTCHHc емоу. Н25 нздллсче сътворъ26 метьнУе, гл(лгол)а : „Лзъ прУндж К TCBt Н НС троудн С A, W(T)4c“. Kl1,\tB27 же Б(0Г)Ъ Д’ВЛЬНЧс мнлго, оумнлн ю(т»ць его. Н повръгъ28 жсзлъ, нже ношььшс, тсчлшс нь ц-вловлнне стьрць. Н по ц-вловлннн поемъ его н веде н въ кслнж iako ннчвсожс29 слышьвшл.
Гл(лгол)ь жс стьрсцъ оучсннкв своемоу: „Ннчьсоже лн рече емоу, w нуже рскоу тн?“ Н рече: „Пн“- Порьдовьв30 же са стлрецъ н рлзоумт11 сько зл-внсть врьжнь в-в32. Тогдь плд33 стьрецт. nptd ноглмь оучсннкоу своемоу, гл(ьгол)а:“ Тын сит(е)цъ мон w нннъ, ьз же твои34 оучсннкъ, понеже рлдн ТЕОСГО ДГ.ЛЬННЬ ЮБОНуЪ д(8)ша сп(л)ссны вышж35“.
40.	4V о(т)цн Гсрьснмв, смоужс лввъ порьвотл2
Скьзл3 нлмъ нвкын w о(те)цъ: „КХко4 w единого пъпрнщл въдьле с(ва>-Т(Ь)Г0 IwpAbHt льврь кс(т), НЖС ЕЪ С(ВА)Т(ы)уЪ ю(т)ць НЛШСГО Гсрлснмь, нже и’ ньрнчет са Клльмонъ. Къ тж оуво льврж шедшемъ нлмъ, пов-ьдь-61а л|уж нлмъ нже тлмо жнвжщнн ицт)цн о ю(т>цн Гсрлснмт, снце6 гл(ьго-л)АЦ1с:
„УЛКО у’ОДАЦЮу емоу НТКОГДЬ7 IipH BpT3t С(ВА)Т(Л)Г0 IwpAbHt, cptTe его лввъ всл’мн рыклж, нм-влше во в' H03t своей сьзвж лктж w тръетн въньзшжа емоу, 1лко w сего wtckuih нозт. его н плънт ежцен ruoib. 1Дко оуво оузр-в стьрць ЛВВЪ, НЬЧАТВ ПОКЬЗОВЛТН емоу НОГЖ® 0у1ЬЗВеННЖАЯ W тръетн. Н нрьвомъ НИКОНМЪ 1ЛК0 ПЛЛЧА fit Н МОЛА СА Стлрцоу imtACHHC полоучнтн. Кндтв же его стлрецъ въ тьковтн нжждн н колтзнн н помн-ловь н. Н ctAt нь земА н прнемъ ногж его. Н мазлеъ10 ьлзвж н нстръгнж11 ЕЪНАЗ'ШЖА тръеть, СЪ MH03tMt ГНОСМЪ Н СЪКрЪВНЦЖ. Н ПpHЛCЖHt WMHCTHBt12 рьнж, Н ПОВАЗЛВЪ43 пльтомъ ногж его, н Лпоустн н.
19 Проп. М. 20 Доб. н С. 21 поктдькъ 92 Доб. н С. 23 Проп. Мх. 2« 8сли,ил. ХМхС.
25 Проп. М. 26 сътворн М. 27 вндт Aft. 2» покръже м 29 н1чыо Мг. 30 порьдокь М. 3> порл-
з8мт М. 32 БЫф’) МХС. 33 плд« М- 31 тсет Л1]. 35 Проп. X.
!—2 Проп. Alj. 3 (1октдл 4 Проп. СМ. ь Проп. С. 6 Проп, М^С. 7 Проп. М, 8 Доб.
СКОЖ М. 9 1ЛЗКЫП1ЖЖ МуМ. 10 СССА?Л Ml- 11 НЗАТЪ С. 12 CV4HCTH М. 1S ПОКАЗЛ MtC.
ЛсЕЪ ЖС НСЦТАСШС НОЛОуЧНЕЪ, ПрОЧСС, НС ЛлЖЧН СА W СТЛрЦЛ, НЖ 1ЛК0 iipHCNl.H1 ОуЧСНИКЪ, 1АМ0ЖС АЦ1С ИДЫПС СТАрСЦЪ, 110СЛТД0ЕЛЛ1НС емоу, 1ЛК0ЖС "н СТЛрЦОу W ССМЪ13 ДНЕНТН СА II ПОХВАЛ ТТН1'1 ЗЕТр ТСЛОЕССНОС ДОЕрОрАЗОуМНС. Т-ьм же н стлрецъ начать пещн са w немъ н п|'щж подаатн емоу: смеогда ЖС17 уЛТВЪ, ШВОГДА СОЧНВО КЕАШСН0. АСЕ ЖС ШБрТАЖ ПНЦ1Ж CCS I:, ННКОАНЖС МТЖПН W18 ЛАВрЫ.
ИмТАуЖ же ВЪ ЛЛЕрТ единого WCAA, НМЖС ЕОДЖ ГуННОШААуЖ W С(ЕА)-ТАГО КмрДЛНТ ВЪ СЛОуЖСНТб БрЛТТлМЪ. СтлреЦ ЖС 860 ПрТДАСТЪ ЛСЕОу WCAA, iako да прнуодд19 къ вртгоу рткы пассть20 его тамо. Нже н ТЕортше лсеъ ПО ВСА ДНН ЗАПОВГ.ДАНОе СМ8 W СТАРЦА. Сдннож оуво ПАСОМОу WCAOy W ЛЬВА, Лстжнн w него мала никоего21 wctoahha емселъ, лъв8 же ннлмо 8прлзннвш8 616 са. Н22 се въпезАлпж к8пцн съ есл'вжды своими грАджще н поемше wcaa | СЪ СВОИМИ Еел'вЖДЫ Н23 ПрННДОШЖ24 ВЪ СЕОЖ НМЪ СТрЛНЖ. Аьвъ же, по-ИСКЛЕЪ25 WCAA Н НС WfipTTb, ЕЪЗВрЛТНВ2" СА ЕЪ ЛЛЕрЖ КЪ27 С(ЕА)Т0М0у СТЛр'-цоу скръвенъ зтло н 8мнленъ w плгоувт wcaa.
Мите жс стлрецъ, iako юселъ ентденъ28 выс(т) w льва н гл(агол>а къ леЕоу: „Где кс(т) телъ, его же повелтх тн блюсти ?“ Мн же столше долоу ПОННКЪ Н оумнленъ, Н29 НС СМТЖ ПОНТ ЕЪЗртТН НЛ ЛНЦС С(ВА)т(Л)ГО СТЛрЦЛ. Плкы же к нсмоу рече: „Где нс(т) wcca?. ? 1Дкоже мна сънтлъ есн30 его311 Бл(л)госаоеснъ г(оспод)ь, iako слоужвж, Аже32 твортше мкслъ, w шн)нт ты уощешн ТЕОрНТН КОЛИКА AIJJC- ETCH, IAKO ДА нлвыкнешн съ стрлуомъ БЛЮСТИ ЗЛПОЕТДАННЖА ТН СЛОуЖБЖ". МТОЛН ОубО ПОЕСЛТЕШОу С(ЕА)ТОМОу СТЛрЦОу н възложншж НЛ ЛЬВА елмлрь, HMAIJJ. д скжделннкы, н тонн и w единого Брлтл, прпношллше ЕОДЖ Е7. ЛЛЕрЖ ЕЪ СЛ8ЖСН1С БрЛТ1ЛМЪ.
Къ едннъ оуво w днТн прУиде НТКЫН ЕОННЪ БЛ(ЛГ0)С(Л0)ЕНТН са W стлрцл И Е1ДТ ЛЬЕЛ, НОСАЩЛ ВОДЖ. Н ОуЕТДТЕЪ33 В1НЖ, И34 ОуМНЛНЕ35 СА И ЕЪЗСМЪ36 Г ЗЛЛТННКЫ Н37 ДЛС(т) БрЛТ1ЛМ7> коупитн смслл н38 приноентн ЕОДЖ И СЕОВОДАТЬ38 ЛЬЕЛ W ТАКОЕЫЖ СЛОуЖВЫ, НЖС49 Н ВЫС(т).
Л втоу же нткоемоу МННЖКШ8, НО ВЪНСГДЛ своводнтн сго w слоужвы, нзыде млло w ллвры проуоднтн са. Н се 8зрт коупцА wHbi, нже wcaa въземше и НДЖЦ1Ж СЪ Есл’вжды СВОИМИ ЕЪ С(ВА)ТЫН Грлд продлтн ПШСННЦЖ, HMAHJC н WCAA СЪ СОВОЖ. Н nptuicd41 IwpAAHb, н по прнлоучтю ертте Н ЛЬЕЪ. Кндт-ЕЪШС ЖС коупи.11 ЛЬВА 42Н оуВОЛШЖ СА, Н WCTAEA'AIUC ВСЛ ВЖДЫ СЪ WCAOM’b, н43 44втгоу са жшж45. Аьв же, познав'4" сеосго wcaa н17 съ рлдостнж прн-тече к' нсмоу н прнжтъ оусты своими оуздж его. Н48 ведтые 49его н50 съ 62а прочими вслвжды въ ллврж къ стлр'цоу, рлдоуж СА ЕЪ коупт Н СКАЧА н ВеССЛА СА W OKp-bTCHIH ПОГЫВШЛЛГО WCAA. Сгоже ВНДТЕЪ51 стлрец?! Н fipATlA, и-is w С{л( н стлрц.8 МрИ. 16 Доб. w сшъ М. 17 Проп. ХМуСМ. 18 Проп. С. 19 прн^о. Анть С. го пасти С. 21 Проп. С. 22 Upon. СМ. 23 Проп. ХМ^М. 21 ндошж ХСМ. поиска М. 26 къзврлтн СМ. 27 Проп. М. 28 нз-ьденъ М. 29 Проп. МгС. 30 сн С.81 Проп. А". 32 нже М. 33 8втд(-в) Mt. 34 Проп. С. 35 оумнлн CMjM. 36 п^нсмъ М. 37 Проп. М 38 Проп. XMiCM. 39 скоеоднтн М. 49 еже С. 41 пртшедшемъ нмъ С. 42* 43 Проп. С. «-45 WTl_ Бъгошж М. 4,1 позна С.17 Проп. MiC. 48 Проп. С. 43-ьо Проп. М. ’“О Проп. MjC. и КНД-Е ХМ.
626
ГЮрЛДОЕЛШЖ СА НС ТЬКМО CV OBpTTCHIH СУСЛА, НЖ IAKO НСПрАВСДИТ СУ мнъннл СУ£ЛЪГЛ1НЖ ЛЬВА. СтлреЦЪ ЖС, ПОКАЛВ32 СА КБ ЛЬЕОу, Н СЪТЕОрН СМОу MCTAHIC. Сътворн ЖС мПМА смоу52 * 54 * |сУрДАНЬ.
65СъТВ0рН ЖС56 ОуБО ЛЬВ7> СЪ СТЛрЦСМЪ ЕЪ ЛАЕр Н В ПОуСТЫНТХ С ЛТТЪ н множле н ннклкожс сулжчн са су него, нж Ессгдл кт послтдоуж емоу. Сгда же къ г(оспод)оу 57сутнтн хотчелше58 пр(т)п(о)О(о)кнын стлрецъ н су О(ТС)ЦЪ ПОГрСБСНЪ БЫС(Т), ПО СМОТреННОу Е(0Ж)10у не СУБрТТС СА ЛЬВ7> МЕЪ ллврт60. По днеу же нткынуъ прншед н нсклше стлрцл. Н зртше смлтрьж САМО Н СУНЛМО61 ЕНДТТН СГО, Н IAKO ЕЪ НСТННЖ ЕЛ(Л)ГОрЛЗОуМСНЪ ОуЧСННКЪ своего о учитель възыскллше. Пр(т)п(о)<?(о)ЕНллго жс су(т)цл 8ченнкъ, нменсмъ Caratic, вндтеъ его прилежно НЦ1ЖЦ|Л стлрцл, гл(агол)л к немоу: „Етен ли’12, 1орДЛНЮ, IAKO СУ(ТС)ЦЪ и оучнтсль НЛШЪ СУСТЛЕЛЬ63 нлсъ енрын, КЪ Г(ОСПОД)оу сутидс?64 Ты оуво не скръвн, нж npiHMH н въкоусн пнщж“. Лев же въкоуентн оуБо нс уоттлше. Часто жс очнма възнрлж само н сунлмо и нщж вИдттн стлрцл своего н нс могы тръпттн рлзлжченнл о(т;члма рыкллше часто н уотд65 ссес оуморнтн, нежели плчс жнтн н нс ендттн оучнтслт™. 0(те)цъ же*17 оуво СлЕЕАТ^ Н ПрОЧ1Н 0(Т)ЦН гллдтуж его ПО ЛАДВНЛуЪ, гл(лгол)ащс СМ8: „Мтнде су/и(с)цъ нлшъ къ Г(оспод)оу, сустлвлъ68 нлсъ сиры. Ты жс не скръвн, нж съ нами бл(лго)д(л)рн“. Н С1'л ттмъ н ннл гл(лгол)ашпл< к немоу, не ВЪЗМОГОШЖ его СУ скръвн првложнтн. Нж СЛНКО СУНН СЛОВСУМЪ 8Т0ЛНТН еговя, сун же70 множле плчс71 рыкллше, скръЕА, и всплемъ множлншнл/72 възывлж73 И74 рЫДЛН1С оуМНОЖЛАШС, поклзоуж ОЧНМА БОЛЕЗНЬ, ЖЖС ВНАТрЪ НМТАШС не вида стлр'цл своего.
Тогда гл(лгол)л смоу о(те)цъ Слввлтне: „1¥нелн нс втроуешн нлмъ, грдди съ множ и склжж тн где ЛСЖН/И О(ТС)ЦЪ нлшъ“. Н75 поемъ его, н веде,
ндеже погрсЕен ет пр(т)п(о)д(о)кнын. VVctoauic же мтсто су цр(ъ)кве iako единого пъпрншл. Н пришей до гровл с(ВА)т(л)го стлрцл о(те)цъ Caebati'c, нлчатъ ПЛЛКЛТН Н MCTAHIC творнти. 1<\ко оуЕо ВИДЕ се ЛБ8Ъ) НЛЧАТЪ н тъ ТВОрИТН MCTAHIC7® нас) ГрОБСУМЪ, Е1Ж ГЛЛЕЖ СВОЖ CV ЗСМЛА 8ТЛ0 и рыклж. Н СНЦС ЛЕ1С ПАС? НЛ ГрСБТ с(ВА)Т(А)Г0 И НЗДЪШС".
Сне ЖС ВЪС Б ЕЫС(т) НС IAKO словеснж Д(8)ШЖ НМАШОу львоу, НЖ IAKO Е(оГ)оу уОТАЦЮу просллвлтжш'|'нуъ СГО ЕЪЗЪПрОСЛЛВНТИ, НС ТЪЧНЖ ЕЪ ЖНЕОТ Ё НуЪ, НЖ Н ПО съмр'тн, И ПОКЛЗЛТН НЛМЪ КОС ПОВННОЕЛН1С "нМТАуЖ SET.pilC78 къ ^длмоу прыжке пртслоушлн'|л7в заповеди е(о)жнж 80н нжеи) НЗГНЛТН СА емоу нз рлн-СКЫЖ ПНЦ1Ж.
52 ПОИЛА CAljAf. 53 54 н НМА С ш8 НМА Л'Л11Л!, 85 56 СЪТЕО^НКЪ С. 57 58 Х«ТТШ«
wtM Л11. 59 60 къ ллк|)-в лькь XMjCM. Я суклмо Мъ 62 Доб. cv С. 63 wctakh С. м Доб. н С
64:1 стлрчл С. 65 ^оттше С. 86 Доб. скоего М. 67 Проп. М. 68 сустлк! М±. 69 Доб.
толнко С 70 Проп. С. 71 Проп. М. 72 Доб. ск^ъба М. 73 къзыкллш*	М. 74 Проп. С.
75 Проп. С. 78 Проп. Мь 77 78 зкирк нмлхж М. 79 шса8шан1Л М. 80 81 еже С.
41.	[3« Георги Арселаит, който напълнил бъчвите с пасло]
Погвдлшж нлмъ к се w о(т;цн ГсюргТп, плрнцлсмымъ Ар’селлнтъ, нже1 кыс(Т) поустынное b?aiiitxhic и2 ицтдемъ вслнклл похвллл, w нсмже мно-гл.г< пов-кдовллхж3 чк^(е'Сл.
„Мскжд-ввшоу ew, рече, некогдл млслоу кь с(КА)ттн гор СИнлнскон4, съннде np(t)niо)0(о)бнын м/П(е)цъ 1юлннъ5 нгьмснъ въ скнтъ, гл(лгол)емын Лрселлоу. Н оумолн ю(т,цл Pewprlx възытн нл горж С|нлнскжд. Стлрец’же, не могъ прислоушлтн, възыде с' ннмъ. Еъвсд же его [нгвмень]6 въ млсло-эдлннлннцж н молшнс н сътворнтн молнтвж нлдъ дел'влмн млслънымн. Гл(лгол,л же О(ТС)Ц,ъ I ewprie къ нгоумсн8: „Нлд един-в.м тъкмо7, о(Т)че, съ-сждеммъ еътвормъ молнтвж, понеже лще нлЭ вс-вмн сътворнмъ, н(н*нъ юкж-плем са въ млели зде“. Сътвор’шоу же ем8а молнтвж нлд едннъмъ съсждюмъ, 63а н лвТе нзыде imco w нсточннкл. Н гл(лгол)л къ слоужнтелемъ, почрьплж ще: „Нлплъннтс прочдж дел'вьГ. Н нлплънше вс а н еще- не нр-встллше, кыпа Л него. Къс^отж8 же нг8менъ нлрещн нма съсждоу шномоу нмснемъ ю(т;цд Гсюрпл. IVh же рече емоу; „Лще се сътворншн, плкы юскжд-ветъ млело. Нж плче нлръцн его въ нма вл(л)д(ы)ч(н)цж нлшж к(огородн,цж“. 1Акоже н выс(т).
Н нс(т) длже н9 до днес съсжд емнъ. Н горнтъ клнднло въ нма вл(л)-^(ы)ч(нщж нлшж в(огородн)цж длже н до днес.
42.	[Георги Арселаит и осмината сарацини]
Семоу е(ВА)Томоу н1 велнкомь ГеюргУоу пр|'ндошж нъкогдл н ерлцннъ ЛЛ’ЧНН ВЕЛО. Н не ПМАЦКу стлр'цоу чьсо длтн нмъ снистн, БЫЛНС BW 1лдише стлрецъ, гл(лгол)емое клплръ. Вида жс нуъ гллдемъ нстллвшж, рече къ едн-номоу НХЪ; „Къзмн лжкъ свон н пртндн ^ЛЪМЪ СЪ (ПОКЛЗЛЕЪ емоу ржкож своеж2). II ivr.pAHicujH тоу стлдо плежще дТвнн^ъ козъ. II оусгр-влн едннж ннх’ъ. Н дл не ПОК8СНП1Н са н дроугж 8стртлнтнГ Шед жс ерлцннннъ н оустрвлн едннж3. Не сътворн же глкожс злпов-ьдл емоу стлрецъ, нж покоусн са оустрьлнтн и дрвгжА. Н лБ1с ськроушн са лжкъ его. Пришей же н принеси4 macvv, повидл3 же н дроугсумъ свонмъ прнлоучшее са.
4б. [Отец Георги и патриархът]
Н дроугое пок-ьдхл^ж w томжде О(т)цн TecvpriH. 1Ако едннож въ с(ва)тжа 'н въ2 вслнкжа сжвютж3 възыде въ с1ВЖ/гжа’ горж СТнлнскжа, \ot«x прнчА-етнтн са въ с(КА)тън кжп|Н'Е. К'ъ вечернып3 чле прУнде емоу желлнТе ivnp-LCTH СА емоу ВЪ С(ВА)Т-ЁМЪ ВЪСКр|Ъ)СеН1Н Н Нр(Ъ)Ч|Н)СТЫНХЪ ТЛННЪ ТЛМО ПрНЧА-СТНТН СА, Н6 ЧЬСТНОМОу Н ЖНВОТЕОрАШОМОу ГроБОу ВЛ( л)д(ы)ЧН8 ПОКЛОННТН СА. Н
1 Доб. и М. 2 Проп. Mi. 3 пок-вдллхл ХСМ. Сннднст-вн С Сннлн -И. & Проп. С. 6 Попр. по ХМ^СМ. 3 — проп 7 тьчнж М. 8 Kbix°T'EK Г. 9 Проп. С.
1 Проп. С. 2 Проп А',И1СМ. 3 Доб. и Mv 4 процесс МХСМ 5 покидлк С.
1 3 сжботж кел'/кжА Л41 2 Проп, СМ 4 Проп. X 6 Доб. же ХМ±СМ 6 Доб кь С.
а Написан^ над реда
14 Нетеричните
asi'c вънезллпж късхыщенъ быс(т), 1лкоже нткогдл npop(©)i<-b /Ккклквмъ Л 1оу-деж къ Влк'|'лонъ, енце н еъ ю горы С|нлнекыж К7>е^ыц1енъ н кънезллпж 636 ювртте са въ „С(ка)ттмъ Къск|'сен|'н“, къ тъ час, къ нж» плтр|'лрх прнчА-шллше люд(н) пр(т)ч(н)стынхъ тлннъ. Поклоннк же са с(ВА)томоу гровоу н НДС ПрНчАСТНТН СА. ЕНДТК ЖС СГО П8кТр'1'др^Ъ Н рЛДОСТСНЪ БЫС(т) БТЛО, HEW н7 прежде кидтлше8 его. Гл(лгол)л къ дУлконоу екосмоу плтрУлр^ъ; „Приведи МН СТАрЦЛ ЮНОГО, НЖС Ю горы СУНЛНСКЫЖ Пришедшего" (ПОКЛЗАКЪ емоу ржкож). Стлрец жс по кънегдл прнчАститн® са емоу1", пакы къс^ышснъ быс(т) vv 1ер(оу)с(л)л(н)мл и кънезллпж ювртте са къ келУ'н скоси. Прншсд же оуче-ннкъ его изъ цр(ъ)к«с и рече емоу: „ПрТндн дл причАстнши са, о(т)чс“. Шсд же н прнчАстн са н тамо, ннчьсоже поктдл11 вченнкоу екосмоу vv бык-ш'1н)сь. ДУлкон жс ПАтрУлр^оБЪ, много понскакъ12 н, нс юкрвте. Склзлкъ13 П(ЛТ)р1Ар^(Оу И ПОДНКН СА.
По лётт." же нт.коем15 слышлкъ18 плтр|лр>съ ю стлр’цн, iako къ келУн скоен сс(т)17, сб<9, напнса енце къ о|тщемъ горы СУнлнскыж, нмашс шсаннс ТЛКОКО, ГЛ(АГОЛ)А: „0(Т)ЦСМЪ Н БрАТУлМЪ МОНМЪ. Плтр'|лр)съ емтреннын молит са с(ВА)Т(Ы)нн клшен, iako дл поквстс мн о ю(т)цн ГеюргУн, почтю ТАКО пръзрт СЬН'МЛ нлшего". н СЪ ТЛК0КЫ1. Ъ пТСАННСМЪ ПОСЛА И Д1ЛК0НЛ юного.
Шедше18 дУлкюнъ и къдлс(т)18 пУслнне о<т)цсмъ, н прочлл 20склзл нмъ21 глжс ю кешн. IVihi жс прочетше пУслнУс, ртшж къ дУлконоу22; „Чадо, не ETCH ЧТО ГЛ(АГ0Л)СШ1|“. VVh жс пртпУрллше СА семоу ТАКО выти. СУнУ же, IAKO К1ДТШЖ СГО НСПрТКЛОННЛ, ртшж къ нсмоу ПЛКЫ: „Пртльстнлн СА есте н мьчтлнУе вытн ктшлете". Н нлпнелшж къ плтр'|лр^8 пУслнУс, нмашс енце: „Кл(л)д(ы)кю, мы доврт втмы, iako юте(с)цъ ГсюргУе с нлмн пртвывлеть
64а
се g лттъ н ннколнже 23ктмы его24 къ 1ср(оу)с(л)Л(Н;мъ шедшл, нж с нлмн ПрНЧАСТНКШЛ СА НЛ КЪСКр'сСнУс. Ты ЖС не КТМЫ КЛКО ГЛ(ЛГОА)СШН ПрНЧАСТНКШЛ СА Ю ржкоу ТКОСЮ. Нж МОЛИМ С А ТВОСН СКА ТЫНН, ПрТСТЛНН НСК8ШЛЖ НЛс“. Н къ-ДЛКШС дУлКОНОу П1САННС25, 26ютпоуетншж27 съ мнрюмъ.
Принес128 же дУлконъ писанТс29 и покеда плтрУлрхВ енце; „Кл(л)д(ы)кю, НС ТЪЧНЖ IAKO30 НЗЕТСТНШЖ НАМЪ Ю КСЦ1Н, НЖ Н ПрТЛБЦ 1СНЫ 31СЪТКОрНШЖ нлс“82. Слышав жс се плтрТлр^ъ и плкы посла къ ю(т;цсм', гл(лгол)а : „^зъ нс пртлкстн)< са, »лкоже вы мннтс, нж дл висте, ьлко нс пртетлнж енце нспытоуж, дон'деже нзкъшж сн ю кешн". Ендтк жс ю/и(с)цъ ГеюргУс, iako плтр'|'лрхъ не пр-Бстлетъ приложит нстАЗоуж, покеда ю(т)цсмъ выкшее. Папка же н къ плтр|'лрх8 енце: „Кл(А)д(ы)кю с(ка)тын, ю кешн, ю ненже въ-прлшлеши н(н)нт, не могж склзлтн тн. Пж се ктждъ, iako по s -мъ м(т)-с(а)цн нл къздоугв ювл 8зрнкл СА н тлмо склжж тн“.
7 Проп. С. 8 кнд-BAiue М. 9 отчасти ХМ. юЦроп ХМАСМ. Ппок-бдлк ХМхС. 12 Доб- его
М. 13 сказа С ю дн«х М. 16 нткопхъ М. 1® слыша М. 17 Доб. н С 18 шей же ХМ^СМ.
16 ПОДАЕЪ М. 20 (КАЗАКА Afj. 20 21 СКАЗАКА М. 22 НСМ8 М. 23 24 (ГО В'ВМЫ С. 25 ПОСЛАнЧе С.
Доб. н Л11 С. 26—29 Проп. М. 27 Доб. н С. 28 прнн*« С. 39 Доб не ХМ1.СМ
31~32 нас съткорншл; М.
646
Н но s тнм?> м(н)С(А)Цн прнстлвн са велнкын33 ГеюргУе. Подровноу же нспытлвше о(т)цн, iako н плтр|’лрхъ еъ тъ д(е)нь прнстлвн са. Н вен про-СЛЛВНШЖ В(ОГ)Л
44.	[За Даниил Скитски и монахинята. която се преструвала на паяна]
Къзыде мнкогдл су/и(е)цъ ДлнУнлъ съ 8ченнкюмъ свонлс w скКтд въ горндж ДУвлндж, еъ скпъ, ндеже жнвнше и>/«(е)цъ Аполло. Н слышлвше w(t)uh пришествие €2(0), нзыдошж въ срнтенУе его 'въ длле w скУтл2 »лко Зпъпрнщъ з4. Бише же множле iako3 е тысжщъ мжж1И. I I Би6 вид нтн н\ъ по пнекоу лежжц1ж шц', (лкоже чУн7» лгг(б)лъскын южндлжеуе прнжтн7 глко Х(р¥-ст)л8. Wei Sew рУзы свож постнллл)<ж npnd нУмъ, ннУ же кокшлы свож про-СТИрЛлуЖ9 nod НОГЛМЛ его. Н КН ВНДНТН W ОЧНК нуъ !ЛК0 ИСТОЧНИКЕ! слъзъ. Н прУнде лруУмжн'дрнтъ н поклонп са емоу се^мнж^ы, п(>нЖ(?е длже не10 прУнти стлрцоу к' немоу. Н цнловлвшл севе сь люковУж, и молншж стлрцл слышлтн слово w него, понеже bw11 не скоро гл(лгол)лше къ комоу. Н сн-дошж вънн монлетнрн нл пнецн, злне не мошн еъмн! стнтн н\ъ цр(ъ)квн. Повели же w/n(e;u,7> ДлнУнлъ 8ченТксу своемоу12; „Нлпншн: „лще уоцк-те сп(л)-гтн са, нестАЖлнк н млъчлнУе дръжнте13, въ двою bw сек злповнд|оу все нночъекос жнтУе вУсНтъ". йченнкъ же его нлпнелв14, »лкоже рече емоу стлрецъ н въдлстъ15 ннкоемоу16 cv врлтен. Н прочьте енл егупет’скы17 врлтнлмъ. Н 8мнлше са, плллкл)<ж въен,
Н18 нзше^шоу же емоу Лтждоу, прТнде въ СрУмоуполь19. Гл(лгол)л оу-ченнкоу своемоу: „Ндн въ монлетнрь юнъ жен’скын н тлъкнжвъ, ръцн къ нг8мен!н: „Кнждь, нско се грАдж“. Сеть bw монлетнрь еенъ, гл(лгол)емын сс(т)цд 1еремнж, н жнвжи глмо т женъ постннцъ.
Hied же оученнкъ н тлъкнжвъ. Прншедшн же дверннцл н тненмъ глл-сомъ Лвнцсл емоу Лв'ндтръ: „Сп(л)сн са20, доврн прншелъ есн. Н21 что уо-шешн?“ Мн же рече ен22. „Къ нгоуменУн 23слово уощж'1 реши1*. Мнл же рече: „Не веендоуетъ нУ къ26 комоуже, нж ръцн нже уоцкшн, н рекж ен“. Wh же рече: „HJedSB ръцн ен: „1Ако мнТуъ ннкын уощетъ веендовлтн к27 тевн“. Мнл же скоро wed28, повидл ен29. Припиши же нгоуменУл н тен'цнмЪ гллсомъ рече к* немоу; „Сп<л)сн са, врлте, что ^оцкшн?" Н гл(лгол)л врлтъ: „1АкО30 СЪТВ0рН11!Н ЛКВОВЬ, ДЛ ЮВЛАГЖ ЕЪ H01JJE енж зд« сь еднннмъ СТЛр’ЦСМЪ дл не клко с'ннденн вждемъ w SEnpiH". Рече же емоу велнклл: „НЧколнже, врлте, 31не въннде мжжъ32 зде33. [Полсзнне во]31 33влмъ естъ3® с'ннденомъ вытн w 37еънншьнТн\ъ зкнрУн38, нежели cv вънАтръ1ин1н\ъ“. Гл(лгол)л врлтъ: „0(те)цъ
33 о(т«)ц.ь
i-а iv скнтл къдлле М. 3~4 се^мъ пънршиъ С. 3 Прон. С. 6Проп. С. 7 Доб. его С. 8 Доб. н С. " псстнллл^ж СМ. ю Проп. С. 11 Проп. М. 13 Доб гл(лгол;А С. 13 «уложите С. 14 нлпнел СМ^М.15 Доб.н ХСМ. 16 единому С. 47 егнпткынмь С. w Upon. XAliCAl. 19 Доб. н С. 20 Доб. чадо С. 21 Проп. ХМ. 23 Проп. С. аз—24 ^ощЖ слово М. 35 Проп. С. 36 Доб. н М^С. 27 Проп. М. 28 Доб. н С. 29 Доб. н С. 30 Доб. дл ХМДМ. 31—32 Мдсжь не къннде ХМ^СМ. 89 елмо М. 34 Попр по XMiC, ЗМ — полезна бо е 33—38 ес(т) клмъ М 37—38 кънтшн-бго зв-кои М
ckit'ckuh кс(т) ДлнТнлъ". Мил жс слышлкшн, юкръзс юбож39 дверн н нзыде, дверУи Ц'БЛО-
ТСКЖЦЖ. ТлК0Ж(?С же10 Н ЕСА П0СТН1ЦА. Н ПОСТНЛЛЛуЖ рзы СКОЖ W 65а монлстнр'Б длже до м-бстл, нде же б-б стлрецъ. Н покллн'Бжцю са,
вллуж ноз'Ь его.
Н въведошж его еъ велнкож рлдостнж н веселнслс в монлетнрь. Н по-всл-б вслнклл принести леклнь.41 Н вълнлвшн водж топлж н вылУе нткое БЛАГОВОННО, н постлвн в‘са ПОСТНИЦА ЕЪ двл лнкл, елмл жс свонмл рж-КЛМЛ ЮМЫ НОДБ его, тлкож^с и оученнкоу его, Н ПрНВОДАЩН по едннон нлд ОумЫВЛЛННЦЖ42, КрОПЛА НуЪ Ю С(ВА;Т(Л)Г0 юного43 юмывлнТл. Посд-вж^с же44 ВЪС'Ё^Ъ ЕЪЛНЛ45 ВЪ н-вдрл СКОЛ Н НЛ ГЛЛВЖ СВОЖ. Б-Б же ВНД'БТН НуЪ ГЛКО клменТе бсз’гллсны: мллннсм'бо вссгдовллхж дроуглл къ дроугон, б-б жс н46 по шествУе н 17внд-Бпне нхъ4в лгг(с)лъско. Н гл<лгол)л стлрецъ къ велико н: „Нлс лн стыдат са сестры нлн снце сжтъ вссгдл?" Wbtuiabluh же вслнклл: „Снце «.жтъ всегдл рлвынА твож, вл(л)<?(ыжо, нж моли ю ннуъ". Рече49 ен50 стлрецъ: „Ръцн вченпсоу мосмоу дл нлвыкнеть Л енхь61 млъчлнТоу, понеже 1лко годннъ привыЕлеть съ множ“.
СдННЛ же 52Б'Б ю ннуъ53 ЛСЖЖЩН 64 ПОСр-БД-Б дворл Н СПА1ЦН, Н рлз'-дрлны рнзы HocAiiiH. Гл(лгол)л стлрецъ къ велнкон: „Кто естъ сТл лежж-Ц1нл?“ Wb-бщл емоу56; „Сдннл 1ес(т) Л ссстръ шлннцл н что сътворнтн ен не В'Бмъ. Мгнлтн снж нз6в монлстнр-Б, вож са гр-вул, юстлвнтн еж плкы, нж СМЖЦ1ЛСТЪ 1естры“. ГЛ(ЛГ0Л)Л стлрецъ оученнкоу своемоу; „Еъзмн Вмывлл-ннцж н възЛ'БН нл на". IVh жс сътворн тлко. Мнл жс 1лко ю оутвлннл внноу въетл. Н57 рече вслнклл: „Снце кг(т), вл(л)д(ы)кю, в'ссгдл, »лкоже В1ДНШН". 36 * * *
Пожт же вслнклл ют цд ДлиУилл н въвсд(с) его въ трлпезж. Н сътворн всчсрА сестрлмъ, н рече: „Бл(лго)с(ловн, Ю(Т>чс, рлвынА свож, iako дл въкоу-сатъ пред тобож". IVh же вл(лго)С(ло',вн нуъ. Слмл жс н в'торлл с-бдошж с* 656 ннмъ. Н пр-ьдложн шж стлрцй СОЧ1ВО квлшено н невлрено зелТс, н ф|'ннкы, н водж; Вченпсоу же его постлвншж млло ул-Бвл н лац!ж влренж, н рлстворено вУно; ннокын'ём же пръдложншж влреннл рлзлнчнл н рывы, н вннл доволно. Н ннктожс ннчьсоже в-БЦ1л38. По вънсгдл же59 въетлтн ev трлпезы, гл(лгол)л стлрецъ къ велнкои: „Что кс(т) се, еже60 сътворн? Нлмъ под(о)вллше сн-бстн бол'шлл, вы же снтдосте ил Г Рече жс вслнклл къ стлрцоу: „Ты, вл(л)-д(Ы;кю, злне мннх ссн, сего рлдн н п'|щж мнншъекжд прБдложнуом тн; вченнкоу же твосмоу понеже оучсннкъ кс(т) мннхоу61, пнцеж нночьскжа по-длхем' емоу; МЫ же НОВОНЛЧАЛНЫ СЖфЖ, ПНЦ1Ж НОВОНЛЧАЛНЫуЪ СЦЁД0у0МЪ“. Н рече стлрецъ: „Б(ог)ъ дл нсплъннть любовь клша, з-бло62 пол’зевлуом са“ Мшс(?шсм! жс въс-бмъ сплтн, гл(лгол)л стлрецъ оученТкоу своемоу: „Шсд, смотри где уоц1сть сплтн пнлннл юнл, нже поср-ьд-Б дворл лежжщнл". Wh
36 кса М. 40 Проп. С. 41 8иыкллн1цж М\. 42 Доб. н СМ^М. 43 Проп. МгС. 44 Проп.
С.45 Доб. н Alj.46 Проп. .WjC.47—48 н^ъ кндънне Afj М 49 Доб. же къ С Доб. же М.50 нен С. 51 нн^ъ
ЛБСЛ! 52~63 w нн^ъ Et ХСМ.64 спасцн Л. 55 Доб. сенл С. 56 w MjC.67 Проп. ЛДь8 секищл М±СМ
59 Проп, С. 60 нже М. 64 мннхоеъ М. 6- Доб. бо С.
же смотрнвъ63, склзл’4 емоу: „1Дко ндеже сътвлръжтъ85 плрлкель “потръвж тълеснжжв7“. Н рече стлрецъ вчсннкоу свосмБ: „Побднмъ еъ нощь снж млло“. Сгдл же оуснжшж вса ннокына, пожтъ стлрецъ оучсннкл своего н прншсд клнзъ68 мъстл, ндеже еъ пУлинл сунл. Н зрлть >лко въстл н въздъ89 ржцъ свои нл н(е)во, н слъзлмъ еж глко70 потоке тскжщнмъ, н бссчнслъно множъ-ство колъноупоклоненТн71 твордщн. Сгдл же и>щоуц1ллн1с нъкжа Л постннцъ, прншсдшж нжждж рлдн тълсснжа, повръгъ секс нл зсма н творъше севе 1лко72 спащж н урлплдщж. Снцс же творъше по е’са вечери.
Рече73 стлрецъ оученнкоу своемоу: „Прнзовн мн еслнкжа ютлн“. Н шед н74 прнзвл75 еслнкжа76 н вторжд по нен Н в’са нощь смлтрълхж77 снж »лжс 66а творъше78. Ке лнклл же 7!|нлчать съ пллчемъ86 гл(лгол лтн: „IV, колнклл 81лзъ злл82 сътворн^ъ к’ нен!“ Сгдл же оудлрн бнло црк’внос, шее» велнклл н83 повъдл въеъмъ постннцлмъ вывшее. Н еыс(т) пллчь всл|'н w нен. 1¥нл же рлзоумъвшн глко оуЕъдънл еыс(т), приводить ютлн ндеже бъ стлрецъ спа-h. Н оукрлд жезлъ его съ мнлотлремъ, н леУс <л>връзс81 дверн, н нлпкл нл-пнелнне85 нл двереуъ, гллгол;ащс енце: „М(л>т(е'|рА н сестры мож, простите ma w нхже съгръшн^ъ вл.м н молите w мнъ“.
Сгдл же еыс(т) д(с)нь, понсклшж86 еж н не сскрчтотж. Н прншедше КЪ Ерлтшмъ МОНЛСТНрЪ, юврътошж дверн ЛврЪСТЫ H НЛПНСЛН1С87 WHO нл врл-тъх, еллжснлл же ннгдеже wsp-tTe са. Н быс(т) лвТе пллчь еслнн н ры-длн1С 88е! монлетнрн w нен89. Н гл'лгол)л стлрецъ къ велнкшн: „Лзъ сеж рЛДН Пр'|НДО>(Ъ СЛМО. СнЦеЕЫНХ'Ь EW90 П1ЛННЦЪ любнтъ е(ог)ъ“. Н нлчашж вса постница нсповъдовлтн къ стлр’цоу плкостн, нже сътворншж к* нен.
Н сътворь стлрецъ молнтвж сестрлмъ, н нзыде лвТе нз монлетнръ. Н НДС ВЪ КСЛ1А СВОЖ, ЕЛЛГОДЛОА Н СЛЛВЛ/Л е(ог)л, нже СЪКрЪЕСННЫН)СЪ рЛБЪ СВОИХ СВЪДА, н не попоущлж н^ъ в' м«озъ оутлнтн СА, нж Лкрывлж сн\ъ ВЪДОМОМЪ БЫТН W ЕСЪ^Ъ ВЪ ПО)<ЕЛЛЖ Н СЛЛЕЖ С(ВА)Т(о)МОу IIMCHH СГО, НС ТЬЧНЖ ЕЪ ЖНВОТЪ НХЪ,91 нж н по смр’тн.
45.	[Разбойникът Давид]
Повъдл НЛМЪ НЪКЫН Л О7П(с)ц: „Рлзвонннкъ, рсч(е), къ въ стрлнъ1, гл(л-голЧмън Срмополь, нменемъ Д(л)К(Н)дъ. Н многыж плкостн2 сътворн въ стрл-НЛ)(Ъ тъ\ъ: СУЕЫЖ СЪКЛЛЧА, МНОЖЛНШЖ ОуЕ1ВЛЖ. Н въкоупЪ рещн многл ЗЛЛ сътворн, 1ЛКОЖС ннъ ннктожс.
Къ едннъ 8ко w дней, ьмсо съддщоу емоу въ горъ н рлз'вож твордщв, npi’HAC ЕЪ С А н оумнлнв3 С А, л>4 н^жс съгръшн. Н юстлвль дроугы свож,
63 Доб. н ХМ. м склзлкъ Л1±. 65 Доб. къ С. 66—67 Проп. М. 68 до Aij 69 къзй-ккъ Л!,.
70 Проп. С. 7i KOAtHonptKAOHtHiH М. 72 Проп. М. 73 Доб. же X. 74 Проп. ХСМ75 позклС-
76 еже М. 77 съмлтрлше М 73 сьткорлше X. 79—80 съ пллчеле нлча/п Л^. 8i~82 злл лзъ
X. 81 Проп. М. 83 Проп. М. 84 шкръзь ХСМ. 85 п'клнТе ХМ. 86 понсклсше ХМ. 87 пКлнЦе
ХСМ. 88—89 w нен къ монлетырн М. 90 Проп. С. 91 семъ М^.
1 Доб. никоей М. 2 нлплстн М,. 3 8мнлн М. 4 cv М.
666 ДЖС НМЁНК СЪ СО ’БОЖ, Н ПрННДС к’ МОНЛСТНрЬ, Н ТЛЬКНЖ ЕЪ ДЕерн. Н* ПрН  икс?5 6 крлтлръ и съ смБренУемъ гл(лгол)л емоу. „Что уоцкшн, Брлте?" 'Меё-щье же8 рлз'вонннкъ: „Минул бытн уотд, прУндох слмо“. Ше<? же Ерлтлрь н ПОВИДЛ съ рлдостнж W(T)qoy ПрУик<? жс нг8менъ н оузр-ьвъ9 его, im<o стлръ кс(т), гл<лгол)л см8: „Чадо, нс можешн [бытн сь нлмн, понеже многь т|>8дъ нмАОТ врлтУл н ЕъздрьжлнУе много. Ты же, стлръ сын, нскожс енждж та, не можешн]10 прлвУлл11 монлетнрь дръжлтн". Н12 рлзвонннк же мол вше н, ГЛ(ЛГ0Л)А; „ен, дръжлтн могж, тъчУж сътворн любовь н прннмн ма“. lVw/(e)UX же прЁБЫвллше, гл(лгол)а: „В'ст.кс не можешн бытн!" Тогдл гл(лгол)л емоу НЛЧАЛННКЪ рЛЗ БОНННКЮМЪ : „СЛЫШЛЛЪ ЛН ССН, W(T)H6, Д(Л)Е(Н)ДЛ, НЛЧАЛННКЛ рлз'воннТкюмъ ?“ IVh жс рече: „Сн, слышлх". IVh'13 же рече емоу. „Дл еёсн, о(т)че, (мео лзъ есмъ Д(Л)Е(Н)дъ рлз'БоннУкъ, егожс слышншн. Н сего рлдн прУ-ндоуъ елмо, елко дл пллча са грвуъ МОНХЪ. Лцк лн нс уоцкшн прУжтн ма, съ клатеож нзв-ыдж тн: тлко мн прУшедшлго СП(л)СТН rp-ЁШнУКЫ, НДЖ ПЛКЫ Н НМЖ СА пръвлго ДЪЛЛ M06ITV, Н ПрНЕЁДЖ нуже нмлмъ съ совож14, Н ЕЪСА ЕЛСЪ НЗБНЖ Н СМПрОЕрЛТА МОНЛСТНрЬ ВЛШЪ®.
Снл15 слышлеъ «т(е)цъ1в, еъесдс н е’ монастнрь н пострнгъ его, н17 «БЛЪЧС18 ЕЪ ННОЧЬСКЫН и’БрЛЗЪ.
IVh же лвУе нлчать въздръжлтн са н послйшлнУемъ н сМ'ьрснномждрУемъ еъса нже в монлетнрн прьвъеуоднтн, Бт жс множле о врлтен еъ монлетнрн н естмъ нелицемерно слоужлше, еъса пол?б8ж, н всём?, посл8шлнУл н см'ьре-номждрУа оврлзъ бывъ.
едннож же, СТДАЩ8 емоу к' келУ'н своей, пр-ьс?стлвъ емоу лгг(е)лъ в(о-Ж)Ун, гл(лгол)А; „Д(л)в(н)д, Дрл)вУн)дъ, прУжтъ Б(ог)ъ покллнУс твое н прости В*СА ГрЧзуЫ ТЕОЖ. Н СНЦС ПОЕСЛ'Ь БЛ(Л)ГОСТЬ его, тлко w нУн ь ДЛ19 БЖ-дешУ нёмъ". IVh же Лв-ыцл снцс къ лгг(е)л8; „То жс, г(оспод)н мон20, что 67а сс(т) нспрлЕдл сТл ? То сгдл лн бел рлз'воннУкъ, тлже х°тёх гл(лгол)ллуъ жзыкммъ монмъ въс-t21 нспос?(о)бнлл, дл кгдл уотуж СЛЛЕОСЛОЕНТН т'вор'ц* мокго в(ог)л, се гл(лгол)ешн22 дл вждж нчзмъ?“ Тогс?л гл(лгол)л емоу лг-г(е)лъ: „Нс тлко тес(т), тлкожс ты мнншн- Нж егдл прчзБЫвлсшн въ келУн сеосн, тогдл дл сллеословншн н прочнтлешн, тлжс youjcuiH, егдл же лн ссн ПОСрЁД-Б врлтнн ЕЪ БССЁДЁ, ТОГДЛ БЖДСШН немъ". Н снтл рскь ЛГг(е)ЛЬ, Лстжпн w нсгии.
IVTOAH oysw ПрЁБЫС(т)23 НЁМЪ. Н слышлуж его БрлтУл въ клттн СЕОСН СЛЛВОСЛОЕЖ1ЦЛ II ВЛЛГ0ДЛрЖЦ1Л Б(ОГ)Л, егдл же ЛН ПрННД-ЁШС24 поср-Едь врл-ТНЖ, ПрЁБЫВЛЛШе НГМЪ. Н ДНЕЛБуЖ СА, ВЛ(Л)ГОДЛрАЦК Б(ОГ)Л, 1ЛК0 БЛА<?-ННКОМЪ Н рЛЗБОНННКТОМЪ ХОЦ'СТЪ25 дл сп(л)сжт СА Н ЕЪ рлзоумъ нстнннын прннджтъ11.
5 Проп. ХСМ. 6 Доб. же ХСМ. 7—* юкъщл М. 9 8зр-в ю Попр. по ХСМ.
проп. 11 повило ХСМ. 12 Проп ХСМ. 13 ^лзбонникъ С. 14 множ ХМ. 45 Доб же ХСМ.
16 Доб н С. 17 Проп. С. 18 Доб. н МуС. 19 Проп. С. 20 Проп. М. 21 Проп. М. 22 Доб. мн С.
23 п^кыелапн XMjCM. 21 прнуождллше М- "*ь Доб. н,ке ХСМ.
46.	[За жената, която убила мъжа си и синовете си заради един монах]
Минув нъкын именем?» Аеввлкоумъ пов-вдл нлмъ, гл(лгол)а: „1Лко прн грлд-ь никокмъ, рекомнмъ1 Лнднно8, жив-вше нвкын минув въ пещера н2 нмвлше некоего мнрчзнннл любовна емоу3 вило, нмашл женж н 4с(ы)новъ з5. Ссмоу свБЛЛЖнвшоу са нл свож емоу женж едннож н двлщн, н по семъ нл-клзлвъ а и злпр-ьтнвъ, множнцеж же и бнвъ еж, зллго рлдн нрлвл еж. бдннож же6 с'мжтнв' са нл нж б-ьло
Онл же, нз’б-вг’шн Л ржкоу его, ютлн прнде кв ннокоу юномяу, жнвж-цюмоу7 bl пецкрт. Н м(о)л-вшс са прнАтн енж н8 ввнжтрв9 н евкрытн, еже н сът'ворн Правивши же10 ен въ пецкрт двл нлн т'рн днн11, гл(лгол)л ен12: „Доколн ywijjcniH пр-ББнвлтн13 зде? Нж плче дл нлпншж кв мжжоу т’вокмоу м(о)ленТе н вироуж, iako не сътворнтв тн никоего же зллл“. Н нлпнелвъ, пос'лл. Н н-ькокмоу длс(т) нести14, прншсдш8 къ нем8 тогдл. Н Лпоущен8 676 быв шоу пнелнноу, н прежде длже15 прннтн мжжоу еж поатн а, плде I с нса мннуъ въ влжд. Потомь же 16прТнтн мжжоу са пожтн а17.
IV того же дне нлчатв часто прнуоднтн кв м'ннуоу18 блждащн19 с ннмв. Плкы же мжжоу еж съБЛлзнвшоу се нл на н нлчать бнтн а. CVha же' прншедшн, гл(лгол)л кв20 минусу: „К* том8 не могоу прнуоднтн елмо, понеже МЖЖВ МОН СЪБгЛЛЖН-ЫеТг СА НЛ МА. Е 6WA СА дл не kakw бс'м'рътнть мене. Нж лще ушшешн, плче ты прнндн блнзв тлмо“. Ономоу же рекшоу: „Толнко ЛТТВ нмлмв нс нзьшед Леждоу, дл лще в'елко ВНДНТВ МА кто нзвшедшл, не събллз'ннт лн са?“ IVha же реч(е): „То не нмлмь тн что сътворнтн71. Х\лчцешн лн прочее дл оукнА его?“ Он же Лв-ьшл: „Н можешн ‘1Н?“ Онл же Лв-^шл22: „Сн“. (Л’нв же реч(е): „Сътворн иисоже уоцкшн“.
Шедши жс онл н рлс'послл з с^ы)новъ свонуъ елмо н онлмо23, н суки мжжл сКокго. Тогдл прочее полвчнвшн24 в’римА елмоволньл, часто прнуождл-лше кв м ннуоу, глко м'ножнцса н тлмо мб'ношсвлтн.
С(Ы)ноу же на стлртншомоу, з’рАщн еж ввив домоу еж25 прт.льглАшж Н29 СЬБЛЛЗНН27 СА28, ЗЛПОВ’БДЛВШОу20 же30 ен снцс: „1Дко 31ЛЦК VVCCAH32 Пр’Б-лежншн в'нт домоу нлшего, к’ томоу не прнуодн слмо“.
Шедши же онл н повода33 минусу. Н прнложнвъ, гл(лгол)л кмоу: „^цк уоцкшн, оуморА н того". Онв жс злповъдлвь34 ен33 то сътворнтн, онл же OKAt&HHAtA 8морн Н ТОГО. Н ПрОСТО рСЩН, BtCOy ПОСПЕП1ЛАЦЮу, 8БНТВ СДННОГО по кднномоу мжжл свокго н седемь с(ы)новъ своих.
М’стлв'шоу же твч?а36 мен'шемсу в'с-вув врлт8 н множнцса н том8 зл-прттнв'шоу37 н внвшоу, онл же прввнвллше, съпротнв'нлл дъац1н. Сдннож
1 нлрнцдемымъ С. 2 Проп. МХС. 3 Проп. М. 4—5. з сынокъ М.6 Проп.С. 7 нже С 6 Проп.
XM}Ct 8 проп. М.10 Проп. ХМ "Доб. н Мх. 12 Доб. и X. 13 пр-ввытн М. w Проп. М. 15 Доб.
не М. 10—17 прТнде мжжъ еж н пожть ж ХСМ. i8 Доб. н С. Доб. wH°m8 М. i9 блжднтн
20 Проп. ХМ^СМ. 21 Доб. н С. 22 рече ХМ^СМ. 23 wkamo Mi. 21 прМчнкшн X. 25 Проп.
М.26 Проп. С. 27 еькллжнтлше С. 28 Доб. и едннож С. 29 злпоетдл С. 30 Проп. С. si—32 <лкелн
дше С. 33 Доб. сна ХМ. 34 злпок-еда С. 36 Доб. н М£М. 33 Доб. н С. 37 Доб. ен ХМ^СМ.
же, СТЖЖНВЬ СН, ГЛ(ЛГОЛ)Л кн: „ДоКОЛН С1ЦС ПрЪБЫЕЛЖ38 рЛСТЛЧЛСШН39 домъ 68а нлшъ1 Еъ нстннж, aiiic нс поб-е сн40 мн где прЕЛ-Егмешн. Лхода, н что
БЫг(т) W(T)Uoy MOHMjy II БрЛТН1ЛМЪ МОНМЪ, НС МОЖеШН ПрЪБЫТН41 с' множ". Н НАЧАТЬ НСТАЗОуВЛТН СА Н БЫТН. МцЛ ЖС, прнНЖЖ^СНЛ, Н 1КВОЛСА. сказа кмоу ЕЪгб (10 [рАДОу]42.
ОгДЛ, поемь сна съ ежперннкгомъ43 м'ннуюмъ н прЕдлс(т) нуь к'нАзоу АМНр К. IV НЪ ЖС ПОВСЛ'Ь НЛ МН03-Б БНТН н\ь, КОНСЧ’н ЕЮ же огнемъ съжсгь44 нуъ.
47.	[За монаха Йоан и Йоан Кръетител]
Нов-едл нлмъ н-екын1 ю(тс.ць, гл.'лгол)а: „Быс(т), рс«/(с), некын стлрець, пр-квыЕЛА въ обители ц'(т>цл СвЧтор гнл, нменемъ Iwahi, егоже 3ПЛТ‘рН1ЛруЬ Нлнел вьсуотъ3 ‘сът'корнтн нгоуменл5 ЕЪ с'воюм?, МОНЛСТНрН, злне бнтн юмоу чьст'ноу Н ДОБрОД-ЕТ AHOV. IVll ЖС НС \CTTIUC, ГЛЛГОЛ)А; „Еъ ГОрж Сннлн-с'кЖЖ МЫС ЛА НТН". 1 iM'pHKXf'xt, жс НЖД’ЪШС ИГО "н М-,0)Л1;111С7 S-БЛО.
Стлр’ЦБ ЖС 1ЛК0 ВИДЕ ПЛт'рН1Др!ХЛ НС осллвлеащл ЮМ8, нзыде8 ОТЛН н9 БЕГОу СА АТЬ. Н10 Оуст’рЪ.МН СА ПЖТСМЪ НЖС КБ ГОр-Е СННЛНСТЕН, НМ"ЕА Н оучсннкл своего СЪ СОБОА. Н пртшедшнмъ нмъ 1«удлнъ IAKO единого ЦЪПрНЩЛ, нлчеть стлрецъ трАслвнцсА болътн. ог’нсмъ сьдръжнмъ. Н iako не могь стлрецъ )<однтн, овр-вть пещерж11 мллж 12н в'ннде к’ на, еже почнтн млло13 Ь\ко Пр-ЕБЫС(Т) НСМОЩНА ОБЬд'рЪЖНМЪ Н НС ВЪЗМОГЪ уоднтн14, сът'воръ16 г ДНН ВБ ПСЦКр, Н з’рНТЪ стлрецъ ВЪ С!НЪ НЪКОЮГО С(Е'Б)ТОЛТПНЛ, ГЛ(ЛГ0Л)А1ЦЛ кмоу: „Рцн мн, кллогере, клмо уощешн нтн?“ Он! же cvb-ещл; „Еъ горж СУнлнскжа ндж“. Он же рс'Дс) емоу: „Нн, мола та, нс ндн тлмо“- Стлрецъ же пр-ЕБЫВЛА18, не повнноуА са. С ве)тол-еп’нн же онь, iako енд-е стлр'цл не Хоташл, ютндс А него. Неджгъ же17 нлчеть м’ножле18 «въдръжлтн стлрцл. Плкы же ВЪ ПрНШеС^ШЖА НОЩЬ при^стлвь емоу С(Е-Е|ТОЛЕПНЫН WHb, гл(л-686 гол)А: „То же, кллогере, ч(то ><ощсшн троуднтн са въ Сннлж, нж створн послоушлнне н пръвывлн зде“. Реч(с) же емоу стлрецъ: „Ты же к’то юсн, посподЩ мон?“ СУе-ещлв* жс глвлен са: „Азь есъмь 1«лнъ Кр(ъ)стнтелъ. Н ссго рлдн гл'лгол)а тн не нтн ннклмо, нбго пещерл chia мллл^л волЧил Кс(Т) горн СННЛНС’КЫА. МНОЖНЦСА BW Н Г(ОСПОД)Ь НЛШЪ 1(С0)у(С) Х(рНСТО)С внндс въ пещерж сна, въ еже пос-ethth ма. Дл лще пр-Евждешн зДе, лзъ вждж1В попечению творА29 тсб-е. Нж тъчна длжгД мн словсм, глко21 дл22 пр-ЪЕждсшн з’дс н w НСДЖ1 л лвне23 свовождж та“. Днв'ннн же юнъ стлрецъ н нс хста, обещл са Божсс'т'в'номоу Кр(ъ)стнтелю, длже ДО КОНЧПНН СЕОСА
38 пр-вБЫклешн М. 39 рлстлчлж J7. 40 пок-t длешн С. 41 пр-бвыклтн ХМ 42 Попр. по X М^СМ
3 — д'реБ'ноу 48 ne'jjepHHKOLib ХМУСМ. 44 сьжеже /ИДЛ1
1 Доб. w С. 2—3 кых«тт плтрКлрхь Нл?л М. 4—5 нгоуменл сътворнтн С. ®—7 Проп. М..
8 Доб. ютжд8 М. 9 Проп. ХМ^С. 40 Проп. С. 14 Доб. стлрецъ АД >2—43 еже почнтн млло н
къннде т8 н М. 43 Доб. н ХС. 44 Доб. н Мх. 15 съткорн ХМГСМ 46 пр-ввыст С. пр-ввыклАше
ХМ. ,7~48 множле начать Мх. 19 Про”. АД 20 нмлиъ ткернтн М. Дсб. w .Мг. Доб. на ХСМ.
21 Проп. М. 22 Проп. X. 23 бъс кор-в С.
нс нзытн нз24 псшерн erw. Н лене неджгъ Лат са 25w него26 къ тъ чде н з’д'рдвне сьвръшен'ное подсучи Н прБЫС(т) к пещер-в дджс до Лшес*т*вн1Д с'воего нже къ гУо)сУпод)оу. Ндрнцлкт' же27 са нма м-ьстоу шномоу Сдугдфосъ
48.	[За двама чонаси — римлянин, и египтянин]
Прнндс н-вкогдд нъкын ннокъ рнм'лч.нУнъ, велнкъ бывь в' олдтт. ц(Д)-(>нн. Н жнв-ьше въ с'кнтт клнзъ цр(ъ)квс. Нм-ьдше же1 н единого в’рлтд, слоужжшлго емоу. IVmfemr же с’кнтьскн, вндввъ немощь его, н оувъдтвъ2 Л клкшвл жнтн1А н покогд гес(т), н елнко еже дще рнпоенлдлше б(ог)ь въ Цр(Ъ)К(0,ВЪ, подллше'1 Т0М8, Н сътворн КН ЛНТЪ ВЪ CKS'TT, БЫС(Т) I розор’-лнвъ н нменнтъ.
Слышлв' же w немъ нькын ‘стлрецъ велнкъ’ сгуп'тънннъ н прннде к’ немоу, хота впдктн 8 него м’нождншнн год'внгъ тилеснын. Пришед же н Ц'вловлвъ6 его, н сътвор’шемъ М10)Л(Н,твж, съдостл. Вндт.в же его сгупт-ь-нннъ, носащл рнзп мак кы, н плкы вндт- его нл одр к лежжшл7, кожд нт,-КД1Д ПОСТ ЛДНД Н въз Т’ЛЛКНС МДЛО НМАЦ1Д, НМАЩЛ же Н НОЗ'В чисть н об8-69а венд въ едн'ддлнж. Н chia вн д-ьвъ8 сгТптънннъ н? смжтнв10 са рекъ: „Въ-соус троудну СА, HEW ГЪ Б'Ь НМЪЖ ВСЛНКЪ ПОДВИГЪ ВЪ М1;СТЪ СВОСМЪ”-Р'МЛ'БННН’ же прозор’лнвъ сын, рдзоумт11 НсКО СЪБЛДЗНН са егупт-ьнУнъ. Н л(дгол;д оученУк<у своемоу; „Сътворн ндмъ прлздннкт, стдрцл рлдн днес”. CVrpETf жс са тогдд оу нею мдло зелнд. Н сът’ворт8 Брдтоу мдлое who з«-лнцс, н с-ьдше, |ддошж. Нмълше жс н мдло вУнл, немощи рддн стдрецъ, н НСТД. Н12 1ДК0 ВЫС(Т) вечеръ, НДЧАШЖ ПЪН|’е BI — ТНМЪ угДДМОМЪ. Н по ____ТОМЪ ндошж епдтн. Тдкождс13 н здоутрд под(о>8но п-ьшж.
Въстдв же здоутрд сгунт-ьнннъ н сътворн14 метлнУе, 1Д(Д!ол)А: „Молн w мн-ь“. Н нзыде16, ннчьсожс олзевд16 са, Н iakw Лстжпн Л него мддо ЛстоднУе, хота стдрецъ ползевдтн его 17н съзнддтн18, поелд оученнкд своего н । рнзвд н.
Н егдд рндс, въпросн н гл(дгол)А: „Коеж стрдны ссн, w(T)4e, нлн коего грддд?“ Н л(д ол)д егупт-внннъ; всько нтсмъ19 грджйднннъ, нж по-сслън1нъ“. Н Лк-ыуд стдрецъ: „Н что въ дт.лдннс твое нд сел-в?“ IVh жс рече20.- „Рдтдн бе\ъ нд ссл-б“. Н21 гл(дгол)д емоу22 стдрецъ2-’: Нмкше лн Постелл nod омбож?“ СМн’жс рече: „Нл ннв-в лн хот-вхъ нмвтн постсла nod cokwtk ?“ Въпросн же н стлрецъ: „Дл клко сцвше тдмо?“ Тъ же рече: „До-лоу нл землиН л(лгол')л стлрецъ: „Н что 1лд-вше нд селт, нлн кос внно пУдше?“ Н24 Лв-вщл:я Н2Б ест лн пнщл нлн пУтне ндсеЛ'Ь?“ Стлрсц* же; „ Нж клко жнквше тлмо26 ?“ IVh же рече: „Снвдд\ъ мдло хл-ьвл н пУдхъ водж”. Стдрец'
21 IV Ач. 25—26 Проп М. 27 Проп М.
1 Прон. ХС. 2 88-ед-в Л1. 8 Доб. н ХМ. 4—6 келУкъ стдрецъ Мр 6 ц-влекд ЛД. 7 Доб н ХСМ. в кнд-в М. о Проп. С. ю съмжтн ХМ^М 11 рлзоумикъ С. i2 Проп. Afj. 13 Доб. нже С. 14 съткоръ ХМ. 15 Доб. w него XM^CAl. ю ползекдк ХМгМ. 17—16 Проп. М. 18 съанзддтн X. 19 нт сжиь X. 20 ive-кщд М. 21 Проп. С. 22 Проп. ХМ 28 Доб. н ХС. 24 wh же С. 25 Проп. С. 26 нд сели М
же йввшлкъ, рче27: „Велнкъ троудъ, брлте“, Н приложи26, плкы рече. «Сет лн влит нл селт дл нзмывлетс29 сд?“ Н рече „Пн. Пж еъ р-Ецт егдл х° цкмъ нзмывлем са“.
696 (Ако oysw нспытл е о iv всемъ i ркмждрын съ30 стлрецъ н i розорлнвын н бвид-ь пръвлго емоу жнтУл пртмногжд емоу31 скр'вь32, уотА пол’зеклтн его пое'ЬДл емоу н тъ пръвлго 33жнтУл своего81 np-Еувллное пр-ввывлнУс, гл(л-(0Л)А: „Мене емтреннлго, сгоже вндншн, «(т)че85, велнклго грлд(л) РУм*-, СКЛГО36 ССМЪ, I рЪЕЫН Н37 велнкъ38 БЫВЪ в’ ПОЛЛТ'Е Ц(Л)р'|Н“.
бпптпннн 38же, елко40 слышл начало пое-бстн, оумнлн са ср(ъ)дцс его н грнлежн-в (ослос'шллшс л(лгол)емлл.
ДУстленхъ, рече. РУмъ н прнндоуъ е поустынА енж. Н плкы мене, его же вУдншн, урлмы нм-Еуъ велнкы’ н боглт’стео много. СМстлвлъ оуво41 енл е’с-ь42, прУндохъ е' кслна снж. Н плкы мене, его же зрншн, юдры все зллты НМ'ВуЪ, НМАЩЖ МНОГОЦХННЫ ПОСТСЛА. Н ЕЪ МЕСТО WH-ЕуЪ, ДЛСТЪ МН Б(0Г)Ъ юдръ съ н поетелА сна. Н плкы шдеждл мол многоц-енне достоннл б-е. Н. ЕЪ МЕСТО WHt\’b ношж уоудыж СНА рнзы Пл «в-ед-ё жс моемъ много зллто нстъшлемо в-в. Н въмтсто есного, длсть мн господа43 мллос се зелие н “вУ’но се млло45. Ее у ж же н16 слоужжщен мн рлвн мнозн. Н се въ-М-ЕСТО ЮН-Е^Ъ, НЛСТЛЕН Б(0Г)Ъ БрЛТЛ ССГО ЕЪ СЖС ПОСЛОуЖНТН47 МН. Н ВЪ МЕСТО БЛНА, жже нмвуъ, ЕЪЛНЕЛЖ МЛЛО ВОДЫ НЛ НОЗ-Е МОН н елндллнж. рлдн немощи моеж. Н плкы въм'Есто моуснкУж н пр-вгждннцъ48, н пУшллнн, пож bi : еллмл. Под(о)вно же н в ношн въмт.сто гр-вул нже сътвлр-вуъ, съ покоемъ н(н)н-в се49 нсплън-еж мллое се слоуженне. Мола же та50 чьстн-вншнн о(т)чс, ДЛ НС КЛКО СМЖТНШН СА, НСМ0Ц1Н 51моеж рлдн52“.
Снл слышлвъ егупт-ЕННнъ, въздъхнжвъ, рече: „8вы мне, гр-вшномоу, глко Оа Л многл53 троудл мнрл сего прУндоуъ въ покон н глже не нм-вуъ тогдл, ННН-Е СТАЖЛХ. Ты же IV МНОГЛ ПОКОСА прУнде ВЪ Тр8<? Н Л МНОГЫ СЛЛЕЫ н боглт'ствл прУнде въ смЕрснУе54 н ннщетж СЛМОВОЛНЖА".
Много же ползсел33 са ег^пт-ЕНННЪ, ютнде58 еъ свол ch. Н Л’толн быс(т) см8 лкбУмъ57 зело. Н часто прнхождлл1пе 58к немоу50, ползы рлдн. Б-е во рлз'еждлнвл стлрецъ и нсплънт. вл(л)гожханУл с(ва)т(л)го д(8)ул,
49.	[Отец Кириак и Богородица]
Победа нлмъ шт(е)цъ КУрнлкъ, нгоуменъ ллвры гл(лгол)емыж Кллл-монъ, нже влнзъ с(еа)т(л)го |«рдлнв: „У\ко едннож спАцюу мн в' ношн, ЗрА женж ЧЬСТНЖ влгры рнзы НОСАШЖ. Н С НСЖ ДЕЛ МЖЖЛ сУв^)ТОЛ'ЕПНЛ, стожшнх пред келУж моеж. Познлуъ oysvv елко вл(л)д(ы)ч(н)ЦА нлшл кстБ с(ва)-
27 Проп С. 28 прСложъ ХМ. 29 нзмыете С. 30 Проп М. его М. 32 Доб. н М. зв—34 своего жнтнл М. 36 Доб. w ХМ. 36 Рима М. 37 w С.38 ксликынхъ С. з9—40 сысожс С. 41 Проп. М. 42 Доб. н М. 43 е(ог)ь XMjCM. 44~45 млллго снсго вннл М. 46 Проп. С. 47 слоужнтн С. 48 пръгженнцъ Af. 48 Проп. XMiCM. 50 Доб. 8 у во ХМ£М. 51—и ^дн моеж М. 53 Доб. ео М. 54 Доб. Безм-врное ХМ. 55 полбселк ХМ^М. 56 понде М. 67 лювезепь М. 58-59 ем8 М.
а Написано над реда.
ТЛЛ Б(ОГОрОДН|ЦЛ И ЕСЛНКЫН 1сУЛНЪ Пр(Б)(?(Ъ)Т(С)ЧЛ н кУЛННЪ еглгг(с)лнстъ И БО(ГО)СЛОВЪ. Нзшед ОуБЮ и молБуъ снж в*ннтн н сътворнтн молнтвж б’ кслТн моей н не лншнтн мене тлкоблго посбцкнУл н бл(лго)с(ло)всН|'л. 1^нл же нс въсуотБ сего сътворнтн. ПрББЫуъ 8бо, мола снж1, н съ съкроушеннемъ ср(ъ)/?цд i л(л ол)лтн2: „Дл нс възврлшж са, бл(ь)'?(ы)ч(Н)Ц.с, смБрснь н по-ерлмленъ рлвъ твои. Ниже пр-ьзрн молснУл моего смБренлго н Л'врлтншн Л мене । рьчнстос лице твое3 в(ог)овнднос“. Н дроугл нбклл прнложъ, въпнлуъ ВЪ БОЛБЗНСуЪ Д(8)ШЖ МОЖ. 1Л>НЛ ЖС МНЛОСТНВЛ И ЧЛ(О)В(Б)КОЛЮБ1ЕЛСЛ, >лко вн-ДБЕ МА СНЦС рНЛСЖЖ1|1Л Н МОЛАЦ1Л СА, ЛвБЦ1Л МН. ЖССТОЦБМЪ ГЛЛСОМЪ рскшн; „Ты нмлшн врлгл моего в’ келУн своей н клко лзъ уоцеж в'ннтн внАтръ1 ?“ II енл рскшн5, ютнде.
Аз же® възвьнжуъ’ Л сьнл н нлчах пллклтн н помышлБлуъ, едл что въ оумБ мосмъ съгрБшнуъ к' нен. Много8 ПОНСКЛЕЪ H ННЧЬСОЖС WSp-UTb съ-706 ГрБШНЕШЛ ССБСВ К нен. Н10 СЛКОЖС ВНДБуЪ ССБС СКрЪБНЖ МНОГОЖ СМДрЪЖНМЛ, | ВЪСТЛВЪ11 Н ВЪЗ АХ КННГЖ, СЛК® ДЛ ПОНБ Л прочнтлннл скръвь ЮНЖ Л'рннж. Е-БХ SW ВЪЗАЛЬ Л’ Н-БКОСГО КННГЖ БЛЛЖСНЛЛГО НснуУл, презвнтерл |ср(оу)Г(Л)Л(Н)М-(с)клго. Рлзгънжбъ оуво кннгж, vvBp-БтоА- нл концн дв-б слов-Б НссторУл нс-ЧЬСТНВЛГО 1аН прОКЛАТЛГО13 НЛПНСЛНБ. Рлзоум-Бх же ЛБ1С ссго вытн врлгл ГрБ-ЧНСТЫЖ Б(ОГ)Оум(Л)Т(С)ре. Н въземъ кннгж н Л’нссоуъ врлтоу, длвшомоу мн снж14, рскъ емоу: „Еъзмн кннгж свож, врлте. Не толнко во ползевлх са Л неж, елнко ехплгоувну15 са“. Он же w плгоувк прнлсжнБ нспытлв ма, лзъ жс поклзлул смоу в словб бсзбожнллго Иестор'Ул н нуъ16 рлдн прнлоучшлл МН СА в’сБ. Wh же енл слышлвъ, лвУе въ тъ чле нстръгнжвъ дв-ь словб сунб н огню прБдлстъ сУл, рскъ: „1к прБвждстъ въ келУ'н моей 8Л(л)д(Ы)Ч(Н)цж моеж врлгъ"
50-	[Отец Кириак и несторианинът Теофан]
Ссмоу C(BA)TOMOy Н ВеЛПКОСУМОу КУрНЛКОу НСЦН ежцеоу ВЪ ЛЛВрБ С(ВА)-т(Л)го ГерлсУмл, рскомын Клллмоносъ, едннож прнндс к* немоу врлтъ нбкын НМСНСМЪ •ф’еофлнъ ползы рлдн. Стлрсц ЖС МНОГО НЛКЛЗЛЕЫН1 его W 6(0)313 н ЗБЛО оутвръднвъ.
Гл(лгол)л же къ стлр’цоу врлтъ: „Въ нстннж, о(т)че с(ВА)тын, понеже ЛКВЛА ПрББЫВЛТН С ТОБОЖ, В'СБ СЛЖС W МНБ СКЛЖЖ ТН. Аз?> ВЪ СТрЛНБ моей нссторТлномъ прнчдшлж са“. УДкожс слышл сУл* стлрецъ, сускръвн2 са. Н нлчать молитн врлтл Лстжпнтн w3 тлковыж сресн н прнетжпнтн с(еа>тбн4 СЪБОрНБН Н ЛП(о)Г(ТО)Л(С)ТБН Цр(Ъ)КВН, ГЛ(ЛГОЛ)А, САКО НБС(Т) ИНОГО СП(Л)С6-нУл, тъчнж еже прлвт мждръетвовлтн н въровлтн въ нстннж в^огородн^цж бытн прнсно д(Б)вы Млр'УА. Брлт же	Лебшл стлр’цоу:	„Въ нстннж, «(т)чс,
1 са МгС. 2 гл(лгоЛ|ллхь С. 3 Доб. и	i къ на /И.	5	Доб. н	.Ир в Проп. С
7 кдзбънжкъ Mi 8 Доб. бо С Доб. жс X.W.	9 Проп. М. ю Проп.	ХМ^СМ..	ч въетлх М}.
12—13 Проп. М. м Доб. н М. 15 плгоуБну С.	16 Доб. же С.
1 нлклзлкъ ХМуСМ. 2 сускллнн С. 3 Проп XMtCM.4 Доб. н С.
в Написано над реда
ВЪСА СрсСН ТЛКО ГЛ(АГОЛ)АТЬ КЬждо Н\Ъ „1ЛкО5 Л!ДС6 С НЛМН Н€ ПрНЧАСТНШН 71а са. нс сп(л)сешн са “ Н что сътворнтн7 нс ведь. Мола 8та 8бо9 ьлко10 дл ПОМОЛНШН Б(ОГ»Л HMCO11 ДЛ НЗВ-ЬСТНТ мн см-врсномоу н нлстлвнть къ нстнн-Н'ВН в-врв“. Стлрец жс съ рлдостнж прнжть слово сго. Н ГЛ(ЛГ0Л)Л емоу „ПрВБЖДН, ЧАДО, МЛЛО ДНУН въ пещер: МОСН12 Н ВТрОуЖ Е(0Г)0ВН ГЛКО ЛкрЫ-СТЬ ТН БЛ(Л)ГОСТЬ СГО НСТНННЖА В-ВрЖ*.
Н юстлвль сго к* пещср-в своей стлрецъ, елм же нзыдс къ Мрътвомоу морю, МОЛА СА 13 Б/Ог)оу IV БрЛТ-В.14 Н ВЪ Вторы Д(€)НЬ при чле-в ДССАТ-ВМЪ1: вывлеть въ нзетжпленн. Н зрнтъ никоего стрлшнл, прншедшл 18къ нсмоу н рскшл17: „ПрУндн н18 внж^ь нстннж". Н госмъ его, 1введе н29 въ м-всто темно 21Н смрлдл НСПЛЪНЪ" Н ОГНИ. Н ПОКЛЗЛ емоу СЖЦ1Н\'Ъ 8Ъ «ГНН23 нл-чалннкы еретнк«мъ: Слвелнл, ?\р'|Л, Днюскорл, Сутнунл, (Кполннлрнл24, <Л’рн-генл н нны многы. Н гл1лгол>л 2’къ нсмоу2" (лвлеи са. „Сс мисто оуготовн са срстнкюмъ н посл'вдоужшнхъ оученню Н\Ъ. Дл Л1|К годв тн кс(т) м-в-СТО се, пр ЕБЫВЛН въ BHfB СЕОСН. ?\шс ли уошешн гонезнжтн2' мжкы снж, прнетжпн къ28 с(ва)тбн 2,‘н съБорнтн30 н лностол'сТ'ЕН цр(ъ)квн, к’ ненже н34 стлрецъ (авт нлетлелтетк та. Гл(лгол)а же тн: iako лцк в‘са злпов-вдн съурлннтъ чл(О)Вск)къ, нс ввроует же прлв-в, въ место сне приводить"
Н по словссемъ32 прУнде в‘ са врл/n. Прнше^шоу жс н стлрцоу33, п°в-вдл емоу Брлтъ, 1АЖС ВИДЕ. Н ВЪКОуПЪ БЛ(Л)ГО<?(л)рНСТЛ Б(ОГ)Л34. НсПОВИДЛВ СА, прнетжгн КЪ С(ВА)ТТ;Н35 36Н СЪБОрННН н лп(о)с(то)л(с)т-вн37 цр(ъ)квн н ПрНЧАСТН са. Н въ нстннж проклАть в са сресн. Пр-ввысУт) жс прочес съ стлр’цемъ д л-втл В послоушлнн МНОЗ-Ь38, ТЛКО СКОНЧЛ СА « г(сспод)н. 51
51. [За монасите от манастира, конто се уплатили, от трудния живот на отшелниците]*
716 БрЛТНЛ н-вклл нзшедше нз монлетнр-в, ндошж в поу СТЫКА ПОсВТНТН н-вкоего юшелннкл. Внд-вв же н^ь стлрецъ н по «вычли прнжть нуъ, н съ рлдостнж пр-вдложн трлпезж. Н1 слже нмвше в келУн своей, пр-вдетлвн нмъ, н ovnoKOH елнко по силе свосн. Н егдл быс(т) вечеръ2, нлчатъ с ними стл-Рецъ bi пс!Л|л'мл. Подавно же н в’ нощи сътворн нмъ млло повд-втн н прочес «стлвн ж оупоконтн са « троудл. Тъ жс «собь б'да, слышл ж къ ссб-ё гл(лгол\ащж : „УДко «шелннцн в' пветынн множлншн почУвлжтъ, йплче нле6, нже в’ монлетнрн".
ХотАфсм же нмъ нтн злутрл къ нномоу стлрцоу със-вдоу его,3 рече нмъ4: „Ц-вловлнте5 стлрцл iako" Л мене н ръц-вте емоу: „1Дко енце тн нл-р-вковл стлрецъ: „сътворн любовь, о(т)че, н дл не ылпоншн зелне“.
5 Проп. С. 8 Доб. не 7 сьтверсте С. ®—9 во та Му <уБ« та ХСМ. ю Проп. ХМЬ 11 Проп С. 12 сен М ,6—14 б(о г)8 М. 15 дскат-кмь ХСМ. l6—17 н рскшл къ нем8 Л1.18Проп.Л1 is—2<i н кед( до. го Проп. ХС. 2|—22 нсплънсно смрлдл М. 28 Проп. 44, 24 Доб. Слеслсл М. 2б—2в (м8 М. 27 нзблкнтн са С- 28 Проп. М. 29—30 Проп. М. 31 Проп. С. 32 СЛОКССН семь СМ. 33 Доб.н СМ. 34 Доб. н XMLC. 36 Доб. н С. з8-37 Проп. ХМ. 38 Доб. н ХСМ.
1 Проп. С. 2 Доб н .Ир 3 Доб. н С. 4 Доб. стлрецъ С. ' цтл ун. < С. 8 Проп. С.
а В М рлзказът липсва. 6 Написано над реда.
IVh же слышлвъ, сътворн по гл(лгол)оу стлрцл н дръжл’ нуъ ллчнынн д-вллжшж длже еъ всчеръ глжвокъ. Н 1Лкоже выс(Т) вечерь, сътворн кдтнк велико, рекъ нмъ: „ Рлз^ръшнмъ влеъ рлдн, чадл, с'нбстн млло, понеже w троудл осте. Мы bw не нмлмы овычлн по вса днн 1лстн, влс! жс рлдн с'нбмь млло“ Н постлвн нмъ по еднномоу посмлгоу соу^оу н соль. Н рече: „Достонтъ, врлтУе, влеъ рлдн днег сътворнтн прлзЭннкъ!“ Н вълнл млло юцтл въ соль н епт.дошж Н въетлвше, съткорншж Б'д-ьнУе до злоугрл. Н pe^ic) к ннмъ: „Не могж влеъ рлдн съвръшнтн късего прлвнлл Moerw, нж дл почнете млло, понеже w пжтУ есте“.
Оутроу же быв шоу, въеуотынж бкжлтн. IVh же жт са по ногоу нхъ нй мол-шие са9, гЛ1ЛГол)А: „Прввжд-ьте н-ьколнко вркмА съ множ. Лцк лн нн, понв злновидн рлдн г дннн“. IVhh же, елко внд-ьшж стлрцл не ттлвлт.жшл нхъ wthth, въстлЕше, в-вжлшж ютлн“
52 [За Леонтий, папа римски, който написал послание до архиепископ Флавиан]
Пов-вдлшж или w нже въ С|ВА(Т(Ы)хъ w(T)HH нлшел/ Леондн, плпв fiMCTUMb, 1лко егдл нлпнел посллнУе къ фллвнлноу, лруУел(У)СК(оу)поу Kwh*-стлн’тннл грлдл, нл нечьстнвлго СутнуУл, постлвн сне въ грови прихвлл-ною н връуовною лп(о)с(то)Л(ю)МЪ Петрл н Плвлл Н въ трё днн молчзше с(ва)-тыж лп(о)с(то)лы съ слъзлмн, гл(лгол)А- „Влмл оувБренл* 1 гес(т) цр/ъ)к(о)вь Л Г(0СП0Д)Л НЛШСГО l(CO)V(CX) Х(р'|СТ)Л. Дл 1ЛЖС СЛКО ЧЛ(0)8(Т)КЪ съгрчзшнуъ в’ пнелнн ссмъ, пр^четшл, нспрлвнтл". Н въ третнж нощь слвлчзжт са емоу2 С(ВА)тлл лп(о)с(то)лл, гл7лгоЛ1А1|)е: „Се по прошению твоемоу прочьтшл, нспрл-BHyw>w“. Еъз’бънжв3 же w сънл, н текъ, възатъ' посллнУе. Н wEp-ьте5 пнел-Ni'c WHO, WBX oysw словссл злгллжденл, wвл же ВЪ МЕСТО НХЪ нлпнелнл, н Ше словссемъ MOKfww сжщемь. Н проеллвн в(ог)л плтрУлрхъ, н вл(Л)Го<?(л>ре-Hei'e възъенлллше връховнынмъ лпocтoлwмъ
53.	[За папа Леонтий, който слязъл в гроба на апостол Петър]
Гл(лгол>лл)<ж плкы w немъ, 1лко прежде оуспснУл его млло врвмА, еннде въ гровъ велнклго лпостолл Пет^л н м дн'Ун на ношен тлмо пр-ввывъ не въ-коуенвъ1 ^л-ебл. Н молите лпостолл съ слъзлмн многлмн, елко дл ймолдть в(ог)Л простнтн емоу, слже елко чл/о>в('В къ съгртшн в' мнр-Б. Н по вънегдл скончлтн емоу м днУн, слвл-ежт са емоу в' ношн връуовнлл лп(о)г(то лл, гл(л-гол;ацк: „Молнхсумт. в(ог)Л w тсбе много. Н се простнль ьестъ тсв-ь вен сыр-вшеннл твол, кромт. )ори!тоннж. Ne послоушл ко мене2 чл(о)в(Т'колювеи.ъ3 въ4 семъ, нко нлн доврт xHpwTOHi^b есн нгкыж, нлн змз — w т-вхь X»-
7 8д|гьжл X. 8 Проп. 9 ж X Проп. С
1 във-Еренл С. - Проп. С. 3 къзбънж X. 4 и>земъ 6 Доб 8eo М
1 къкоусн ХС. 2 Проп. X нлю С. 3 Доб. врг)Ъ 4 w М.
а Написано над реда
Шешн слове длтни. IV» же сил слышлвъ н s-бло скръвенъ бывъ. Н въ млло дн'|'н къ г(оспод)оу счтнде.
54.	[За картагенския воевода]
Къ л-бтл Hhkitli плтрнкУл, въ Клдлр’ген-в1 ЛфрнкУ'нет'БИ быс(т) нечто2 726 lHU-e8®3: Восведд нъкын4 въ преторн въ мноз-б\ъ rp-ByoiiAxAHiiiyb Г'рьБывлж, cMf тоносноу жс вр-ьменн НБкоемоу нл стлвшоу, съ въ оумнленУе прннде. Оу-прлзнн са въ никое JcBoe село6 п^н грлдт., поемъ съ собож7 свож женж. Присно же ненлвндАн доврл и нокллнУл 8чловбчл дУлволъ9 въвръже10 тлмо воеводж въ пр-клюБод-БЛнУе съ женоА рлтл!Д своего. Н no днеуъ нбкынх въплд въ БОЛ-БЗНЬ Н ТЛКО СКОн’чЛ СА.
Монлстир же б-б тоу блнзъ, въ нже текши женл его и оумолн минуй, и прншедше, възашж тило его и ногревошж11 въ ц.р(ъ)квн. Б-б же12 шсо члс г. Пожцкм же его н въ гровъ вълож’шемъ въ гроБннцн, при члсб же д-т-ьмъ, сЛЫШЖТБ гллс влко из' ГЛЖБННЫ въпнжщъ: „Помнлоунте ма, помнлоунте!" ПоСЛ-БДОВЛВШС же июумоу ГЛЛСНОМОу, прнндошж ДО гровл Н Лвръзше, ЮБр-Б-тошж чУнонлчалннкл13 въпУжшл. Н вънъ нзнесше его и рлстръг ше повнтыж пллцзеннцж14, 8ввд-бтн въпрлшллхж вндБннынуъ Л него. Мн же Л мно-глго рыдлнУл не моги15 ннчьсоже поввдлтн, мол вше же нуъ вести его къ рлвоу Б(О)Ж?оу ДлллсУ8, нже в са АЛрнкТж оукрлснвшлго. hXico оувю ведошж его къ пр('Б)п<о)(?(О)БНомоу, нов-бдл емоу всъ бывшлл. ПрвБЫс(Т) же велнкын ДлллсУе, 16нлклзоуж и поучлж17 мжжл. Н по трнеуъ днехъ повел-Б емоу гл(л-гол)лтн, н\же внди1и. Сдвл оуво въ д-тын д(е)НЬ възМоженснулкнтнжзыкъ свои Л множъствл18 рыдлннл и пов’Бдоуж съ слъзлмн гл(лгол)ллше: „Лзъ, «>(т)че, егдл прнндоуъ скончлтн са, зр-БХ нькыж моурУны пр-Б^стожшж мн нм’же слмое то вндтнУе въсбкож мжкы лютБНшее б-бшс. IV ннуже н-бкыж ЗрАцш, д(8)шл мол съмжшллше са н съБнрллше са к сеББ. Дл 1лкожегс пр-в^столуж мн стрлшнУн сУн21, смжщллуж МА, се оузр^х двл юношж вллго-73а вУднл22 прншедшл н тъчУа гдко оузръ нуъ д(8)шл мол 1 лбУс нскочн въ ржц-в нхъ. Н iako възлетБвше, ид-вуо.!/ нл высютж и въздоух пр-БуодАще, счврБТЛлуом же23 МЫТЛрЬСТВЛ БЛЮДЖЦ1С въсуод н оудръжлжшл въсуодАЩнуъ. Н коеж^ю нхъ мытлрьство свож гр-Бхы нстАзллше; cvkh же24 лъжж, ннн же мъцкнне, дроуБ’ш же гръдостнин. Н просто рецзн кынждте гр-вуъ25 свож слоугы нмбшс нл въз-Доус-Б. Н26 егдл27 дръжнмъ Б-Ьуъ НБКЫМН Л ТБуъ28 н 29 лвне ВНДБуЪ во-ДА1ЦЛ МА юноши, носашл едко н-Бкое скровище, доврлл д-блл мол, w него же нземлАще и30 поллглжше31 нл мврнло къ злынм 32д-бл«мъ монмъ,33 ну же прнношллуж лжклвнн д(8)сн34, и едвл нскоупогвлуом са. Скончлнном* же85
6 Rf-BMA М.
1 Клрдлсен-в ХС. - н-вкто Л'1. 3 снце М. 4 Доб. б-в ХМ. 5—6 седо свое С. 7 Доб. н ХМ 6—° д1лволъ чл(ок-в)чд М. 10 Доб. н ХМ и Доб. е ХС. 12 во М. >3 воеводж М 14 Доб. н С. 16 могъ X. и—ст по8члж н нлкдз8ж М. 18 Доб. н С. 19 многл М. 20 глже М. Доб. н М,. 22 в(о)гокнднл С. 23 Проп. СМ. 24 о\ро XMiCM 25 Проп. X. 26 Проп. ХМ^ W. 27 Доб. же ХМ 28 ннуъ С. 29 Проп. ХСМ. 30 Проп С 31 поллгллхж С 33 монлг д-влол 34 б-всн ХМГСМ. 33 Проп Mr
Бывшее доБрынмъ д-влммъ36, къ врьтомъ Н(е)Б(с)СНЫнмъ прнсп-ввшемъ37 ньмъ, прн ннх*же мытьрство влждное б-в, жтъ выуъ Л мрьчнынхъ 38юн-вхъ моурннъ39 *, нже4П прннесошж Бьждньь 41д-вль моь42, нже дьже Л> bi л-втъ сътворнхъ юкььннын. СУв-вшьвььуж же юношж whh cv мн-в, гл(Ьгол)Аще: „КХко глже въ грьд-в сътворенньь процкннь бышж ncKbbHi'cMb1*. 1¥нн же. „Сн, рече, нж н18 по нспов-вдьнТн пькы съблждн н тько оумр-вть*1. Тогдь ьгг(е)лн се ели шьвше, ттьвншж44 ма н еъсхытншж45 ма, рь<?(О)ужи1е са, м8рннн whh. Н б!жцк, сведошж ма нь зсма, н зннжвшн, пожжет ма. Н се цуБр-втоу са въ скровнцкх ьдов-вуъ, ндеже множество д(8)шж мжчнмы в-вуж, н ,,ovru“ вьпньх^, нм „помьгьжщьго не б-в “ (Пс. 106, 12). Съ ннмн же н лзъ ньчахъ мжчнтн са н плькьтн. Вънезььпж же, зрА юношж юны пькы пр1шес/шь къ МН-В, ЖЖС МОЛ-ВуЪ H3R6CTII МА Л МЖКЫ, 1ЬК0 ДЬ ПОКЬЖ С А47. Р-всть48 къ 736 мн-в: „Еъсоуе троудншн са. Инктоже 49можеть сСсждоу нзытн50 до юпшь
го еъстьннь“. 1Л’бьчс 8молень выешь54, пькы въ т-вло мое въз’врьтнсть ма Н ТЬКО НЬЧАуЪ ЗЕЬТН НЗ Г|)ОБЬ
Пол'зж же нрнемшемъ вс-вмъ, мол-вхъ его въкоуснтн пищ». U’ti же нн-коьнже въсхот-в. Нж юбхода52 по цр(ъ)квьуъ, пометььше севе лнцемъ нь ЗемлА, гл(ьгол)А; „Горе непокььвшннм са!“ Пр-ввыс(т) же дн!н м, поста С A H ПЬЬЧА63, ТЬКО СКОНЧЬ СА W г(оспод)н, ПреоуВ’ВДЬВЪ свож см’рть пр-вжде ДННН 61.
55.	[За монаха, който искал да наблюоава екзекуцията на убиец]6
Повадь ньмъ1 ю^цещъ Пьльдне, 1лко въ Днвьндъ жть бы6(т) н-вкын мннуъ, »ько oysi'HCTBo сътворъ. Мсжждснъ же выс(т; нско дь Лс-ьчет са гььвь его. Н 1ько оувю вед-вх» «го, внд-в его ннъ ннокъ н посл-вдовь емоу, у от а внд-втн 2его см'рть3. Хотан же пос-вченъ бытн енд-в мннх& юного, посьв-доужшь ем8, н рече к немоу: „Къ нстннж ты, г(оспод»н мон1 ю(Т)че, не нмьшн [ьнр келнж н ржкод-вьнь?“ 1¥ввщд мннхъ; „Сстьствомъ, о(т)че, н ржко-д-влне, н келнж нмьмъ". Н гл(ьгол)ь емоу; „Н почто не стдншн в' кел‘<н своей н пльчешн гр-в^ы евож?“ Н рече емоу мннх: „Въ нстннж, врьте, звло л-вностнж |!«дръжнмъ есмъ н оумилешь не нмь/w д(8)шь моь. Сего рьдн прУндохъ внд-втн см'рть твоа, 1ько дь пон-в енце оумнлен|’е пр!нмж“. 1Мн же гл(ьгол)ь емоу; „Шео, г(оспод)Н мон8 Брьте, н с-вдн в' кл-втн своей н бль-годьрн Х(ркт)ь сп(ь)стн прнше^шьго ньс, Лнелнжс тъ въчл(О)В(-В)чн са н пострь<?(ь) ньг рьдн гр-вшнынхъ, к томоу чл(О|В(-в)къ не оумнрьетъ“.
36 Доб. и ХСМ. 37 до<п-вкшм/ ХМ^М. 38~39 мврннь лнтх’ь М. 10 До5. н XMtCM.
41—42 мод дтль М,. 43 Проп. М. 44 ivctakIi’kuk М]. 45 похытУшж М. 46 Проп Alp 47 Доб
и С. 48 Доб. же М. 4В—50 юсжд.8 может нзытн ХМ}С. еуеждв нзытн может М. 43 Доб во
ХМ. Б1 высть н С. 52 вБхождьмне М. 53 Доб. н XMiCM.
1 Доб. н-екын Mi. 2-3 съмртъ его XMiCM. 4 Доб н X 5 Попр по XMiC 3 — проп.
®—7 есъмъ ювъдръжнмъ ХМгС. 8 Доб, н XMiC
я В М разказът липсва
56.	[За отец Павел, който кране л лъв]
ДроМГЫ БрЛТЪ сповтдл нлмъ; „К\ко ШС^ШОу МН, рСЧС, едннож къ ю(Т;Ц.оу ПлЕЛоу, Н СЧЗДАЦЗСМЪ НЛМЪ Е?> ПеЩерТ trc Н БеС’БД0уЖЦ1НМЪ 1ЛЖС w ползн н се нткын прншед1 н тлъкнж къ двтрн его. Стлрсц же шжвръзе емоу. Н въземъ 74а улткь н сочиво квлше но 2н постлвлъ3 пръд ннмъ, н4 елдтше Аз же МНТ.ВЪ fAKO НЪКЫ КС(Т) W СТрлННЫХЪ, Н’ ПрЪННКНЖВЪ6, ЕНД'ЬуЪ, НхКО львъ «с(Т). Рту же7 стлрцоу: „Почте кллогере, длешн емоу пнфж ?“ Н wbtuja мн • в Понеже злповтдлуъ емоу не i ifTWBi дттн ниже” чл(о)В(тз;кл, то ни скот»., НН какова же, нж „приводи, рече, и по еса днн подаж тн пнц1ж“, н се нмлтъ 3 М(Т С(А)ЦЪ Н приходить ДЕЛ1ЦИ ДНСМЪ Н ПОДАЖ емоу ПНЦ1Ж“.
Н плкы по нткых днеуь ндо\ъ къ томоужде Бллженомоу Плвлоу. Н егдл побсстдоелх^мъ, ртуъ емоу: „Что, W(T)4«, клко нс(Т) львъ?" IVh же сказа мн: „Въ мнмошедшнн д(е»нь прннде зде по юбыча8 н вндтуъ оустл его се'кръвлвленнл. Н рт\ъ емоу: „Что еег(т) се? Пртслоушлл ма есн н ентлъ МАСА. Ел(лГО)с(ЛО)ВСНЪ Г(0С110Д>Ь, К ТОМоу Не ПОДАМ ГН ВЪКОуСНТН С(ВА'Т(Ы)уЪ ш(Те)цъ ПНЦ1Ж, mac л глджцгоу тсбчз. Ндн прочее Лсждоу, понеже к томоу не енндсшн в мож клчзть"9. Wh же поннкъ долоу н нс уоттше wthth Тогда въземъ жезлъ н длуъ емоу рлмы доволны, н тлко ютндс“.
57 [Ава Сергий а ивъгп]
11овтдлшж нлмъ н се w о(Т)Ц,н СергТн, едко пртьывлжгроу емоу в i орт Сннлнсттн, сътворн его нкономъ воурдоунлрт «ъ ннтмн* г.рлчТлмн Сдннож же2, нджцзнмъ нмъ в1 пжть, ерт.те нхъ львъ нл нжтн. К\кожс3 oysw видбшж НрОЧЛЛ БрЛТ1Л ЛЬВА4, СССТЛКЛЪШН СКОТЫ, БТЖЛП1Ж. AbB же ПрУшеО КЪ lV(T!lloy Серпоу н поклонъ глдвж скож5, про1иллше н-ьчто прнжтн w него. Ww(c цъ же Ceprie, въземъ® млло бл(л1 ои?л(о)вен1л 7н подлеть львоу8, гл|лгсл4.а; „Къзмн бл(лго)-с(ло)венТе‘'&о(те;цъ нттжпнйпжтн нлшего11. Н въземъ львъ тгТ^тнде
5[Ава Пимен и ьеопардът]
Повтдл нлмъ н се ю/П(€)Ц.ъ Слвклт|'е: „СъдАЦку мн, рече, въ ллкрт 74б и>(т)цл ф|'рмннл, едннож ндохъ въ скнтъ, гл'лголюмын Роувл къ w(T)u,oy Пнмнноу. Н wKpTTOx1 стлрцл н2 и.тловлвъ3 его. Н шеоже быс(т) вечеръ, въ-ннде стлрець въ пецкрж н мнт повелт въннтн въ дроугж. Сло^чн же са къ нофь юнж знмл велнкл н стрлжсАхъ знмож. Прншс-d4 стлрець злоутрл5 н гл(лгонл мн: „Чтокстъ, чадо, клко въ6 нощь сТж?“ Н ртхъ емоу: „Прости ма, лввл, люто посгрлдлхъ къ Hoijji. снж7 зимы рлдн". Wh жс рече мн:
1	Проп. .И, г—3 постави .И. 4 Проп Л1. 5 Проп. X. 6 Доб. н ХЛ1|Л4. 7 Доб къ С. 8 нн М. 8 келнж Л4.
1	др8гымн Л1. 2 Проп. 3 iako .И. 4. Доб. и Л^. 5 Доб. и С. с приема .И.7—9 Проп. X 9 емоу С.
окр-втъ MjCM. 2 Проп С. 3 ц-влоеаг С. ц-влокл Л/Ц 4 Доб же X VI. 6 Проп Л4
6 пр-вмде С 7 Доб, w С
„естъствомъ, чадо, лзъ ннчьсоже псстрлдлуъ-. Почюднв жс са лзъ, ртз\ъ емВ: „Г!очто, w(t)mc?“ (b-s во нлгъ). Н сув-ыдл мн: „1Ако леюллрдъ прУнде Н ПРИЛОЖИ \рЪБСТЬ СВОН КЪ8 ХрЪВТОу M0CM0V И ГрЪЛ МА КЪСА НОЦ1Ь. Н се ннн-ь длхъ емоу хл'ьвъ н штнде".
59. [За отец Стефан]
Тъжс^с врлтъ поввдл нлмъ н w Стсфлнт w(T)UH: „К\ко сидАЩоу емоу> рече1, въ пвстынн горы СУнлнскыж н носил севе нъколнко млксдоннсь, 2гл(л-гол)етъ3 коуднментл4, Г1рихожс)ллуж же днвна сбннна н wba oysw сънтдллуж, ОЕЛ же ПОПИрлЖЦК, ПЛКОСТН ДТлуЖ. СдННОЖ же, СТДАЦЮу стлрцоу н скръвА-ироу, зрнтъ леоплрдл прншсдшл к' немоу. Н прнзвл его5 стлрецъ влнзъ. Прн-шс^шоув SEtyio н сидшоу при ногоу erw, рсч'е) к немоу стлрецъ: „Сътворн любовь н не юуодн Лсждоу, нж съмлтртн мллос сне зелие, н смлешн днвУж свнннж н снидлешн".
Н ЮТОЛН Пр-ЬБЫС(Т) 7С ННМЪ8 лсоплрдъ ЛЁТА ДОЕОЛНЛ, СЪБЛЮДЛЖ мллое who зелне, дондеже стлрецъ къ г(оспод)оу ютнде.
60. [За отец Йоан, който отхвърлял тялото на другия ионах]
Повъдл нлмъ с¥/И(С;цъ Крнстодоулъ: „У&ко пр-вс) млл'вмн лтзты выс(т, см'ртоносне в поустынн нлшен горы СУнлнскыж Н1 прсстлвлъшоу2 са hiskocmS Пр(-В)П(о)^ОБНоу мжжоу Н ДОБрО<?(-Б)Т'БЛНОу, Н ПОСТЛВЛСНОу рЫВШОу В* ГрОБННЦН, 75а злоутрл же плкы оу мр-ьтъ дроугын врлтъ vv л-бнУв-бишнл3, постлвлен выс(т) нл тал-в пр('Б)п(о)(}(о)Бнлго юного ю(т)цл. По третУнм же днн прт.стлви СА н дроугын врлтъ. Н4 прТндохомъ постлвнтн н того6 в' грокннцн. Н юврътоуомъ, >лко Лвръглъ б-б Л севе пр(чз)п(о)д(о)Бнын юнъ стлрецъ тало лъннвг.ншлго ьрлтл. Мн-ввше жс Нкко w прнл&члл выс(т) се, л нс по никоемоу чю^(о)тво-ренню, въземшс6 плкы тало врлтл н постлвншж е7 нл моиехъ пр-впо^о^вилго. Н злоутрл прншедше н8 ювр'втошж плкы врлтл ювръжснл Л стлр'цл. Оув-ьдчзв же с’|л о(гс;цъ монлстнр-в ”н ирншс^, кннде10 в* гровннцж. Н гл(лгол)л np(is)-n(o)d(ojBHoMoy н11 оумер'шоу ю(т)цоу: „Лввл 1шлнс, въ живота своемъ кротокъ н тръпт.лнвъ сын, ннн-в же нетръпълнвъ ювртте са?“ Н въз«мъ тало врл»г(л) свонмл ржклмл, н положи е плкы нл стлрцл, н рече смоу12: „Носн врлтл своего, лввл, глкоже н13 в(ог)ъ носнтъ съгръшенУл мнроу“- Н Л того 8воа дне к то-моу14 нс ювръже стлрець 16тало врлтл,16 нж съ въетцтм?, тръпчзнкмъ н по-слоушлнУсмъ ношллше17.
8 Проп. М.
1 Проп. С. 2—4 Прон ХМ 9 гл(лгол)смын С гл(лгол)ш» Mt. 1 Доб н Л1ь j н М. 6 Доб. жс ХМ т—8 Проп. X.
1 Проп. С. 2 Доб же С. 9 Доб. н ХСМ. 4 Проп. М. 5 Доб. Т'влс ХМ. 6 къзеи жс М. 7 Проп ХМ. 8 Проп. СМ. 6—10 г.рУпде С. 11 Проп. С 12 къ нсм8 ХМ. 19 Проп С. 14 Доб. же М. 15~18 врлтл т-вло М 17 Доб н С
3 Написано над реда
it Патеричните
225
61.	[За отец Хриспюдул, който чувал ехото от литургията]
Тъжйе ю/п(с)цъ ХрТстодоулъ гл^лгол а; „И\ко едннож творАшемъ нлмъ прлзйннкъ с(ва)тыж Пенднкостнж н вожсствнчзн лнтоургнн сътвлрешз НЛ С(ВА)Т13МЪ ВрЪСТЗ горы, Н СГДА ВЪЗГЛАСИ крон ПОВТЗДНЖЖ ПЪС(Н) вслел-йпныж славы, н1 ювтзшлшж горы вса2 вслнемъ гласюмъ, 3гл(лгоМацк трнщъ1: „С(КА)ТЬ, С(ВА)ТЬ, С(ВА)ТЬ Г(ОСПОД)Ь СлВАШДЪ". Н Пр-ЬБЫс(Т) глас тъ нл многъ час шоумдщъ5, е1лко полъ час7. Галс же тъ не вен слышлшж, нж тъчнж имацки тлковчзн оушн, w ннхжс8 рече Г(оспод)ь-. „Нмчзжн 8шн слышлтн, дл слышнтъ" (Мт. II, 15; 13, 9, 43). Н оуднвнхом с а слышлвше"
62.	[За стареца и двамата екзекувитори]
Повъдлшж нлмъ н1 се; „(Ако s пъпрнщъ въдлле горы С|нлнскыж мисто 756 ость глж воко, гл(АГол>емое Тнрвлнъ. Въ томъ м-ьст-ь стздтшс нчзкын стл-рець зтло чюд(е)нь, нмъж съ совож2 единого оучсннкл. Сдннож жс прнндостл в ексек8внторннл3, врлтл сжшл по плътн н влнзнъцл Л Константина грлдл. И пострнгостл СА В ГорЧЗ СШЛИСТКИ 8 Пр(Ъ)П(О)^| О)бНЛГО ю(т)цл нгоумснл Iwahha. Н сътворшнмъ дет лтзтчз в монлстнрн, н ше^шл въ Тнрвлнъ, ндеже ВТ и стлрецъ, н Борена бсзъмлъвнл дръжлетл СА. Н сътворше и тлмо лътъ млло, и скончлстл са. Еъзсмшл же чьстьныж нуъ моши стлрецъ4 и оученТкъ его5, погрсвошж6 въ никоей пещерт.
Н по мллтуъ дне)<ъ скончл с а н припос)(о!внын стлрецъ. Хота же почьстн ю(т)цл своего оучен'|къ, шей н положи моши ю(пцл меж^ж двою whom7 ексекоу-внтороу. Н въ TpcTiH д(е)нь пришей8 поклднтн моши стлрчл, ювръте ювръ-жено тчзло его Л оною сксскоувнтороу vv ертды ею. Н ®юскръвн са10 зъло. Къзсм же пакы 11тбло Ю(т)ца своего12 и положи с поертдт13 ею. 11Н пакы пришей15 юврттс10, iako нзвръгошж и. Н17 се18 выс(т>18 третнцеж.
Тогда бчсннкъ стлрцл начать 20рыдлтн и21 пллклтн, iako ш(тщслюбсцъ своего оучнтелъ. Къкоупт же и се22 помышлтлше; „Оувю едл нтзкжа ересъ нмъше въ д(8)шн своей стлрецъ и мнтз не въдАШоу, или нно23 никое съгрт-шенне, прогнтвАжшее Б(ог)л, iako енце новоначалънин cih, iako24 w ертды севе нзрннжшж 26его се26 третнцеж". Сна емоу съ слъзлмн помышлъж и оу, въ ношь же тж пртйстлшж емоу юна дел врлтл, гл(лгол)Аше: „Что енце, w чл(о)-в(т)чс, пллчеши, прънемлглж, и непсй(о)внлА помышлъеши в'севтз? Нж втроуи, 76а врлте, iako ю/п(е)цъ твои ниже еретнгъ fi t;, ниже нно что имлтъ, нж съ връ-шенъ 27рлвъ Х(рИ)с(то)въ28 iec(T). Ты же почто не рлеждн, iako мы, въ едн-
1	Проп. Л М. 2 Проп. М. 3—4 TfHipH гл(аг«а)ацк М. о Доб. и X. 6—7 Проп. М. 8 нн^ъ С
1	Проп. М. 2 Доб. н ХМ. 3 еД«к8внто|>л ХМхСМ. 4 Доб. жс ХМхМ. 6 Доб. н С. 6 Доб. их ХС. 7 Проп. С 8 шедъ Af. 9—10 wck-pbEu XMjCM. п—12 о(т)ца своего тило XMiCM. 19 мсжд8 М. 14—16 п^КшеЭ пакы и С. 16 Доб. и М. 16 Доб. плкы ХМ,М. 17 Проп. С. 18 Доб. же С. 19 Доб. н М. "—si Проп. М. с- 7л къ сект: ХМГСМ. 23 Проп МХС. 24 Проп. С. 25—-хб н М. 27—28 Х(р!)с(то)къ рАВЪ С.
НО 20рОДНХОМ СА30 VVEA Н ВЪ СДННО ЕОСВАуоМЪ ЗСМНОМОу Ц(А)рК>, н въ едннож гюстрнгше са31, въкоуп-s же н32 оумръхомъ Н ПОГрСБОуоМ СА, н въкоупт пръ-стонвчз кл(А)д(ы;щз нлшемоу X(pi)c(T|oy, ты же емчзллъ есн рлздтлнтн свжзъ БрЛТСТЕЛ Н ДроуГАГО ПОЛОЖИТЬ МСЖ(?Ж нлмл?“ Сил СЛЫШАВЪ II ЕНДТВЪ33 БрАТЪ И H3KTIHCHIC ПрНСМЪ34 W 0(Т)ЦН СВОСМЪ, И ПрОСЛАВН Б(ОГ)Л, И ТАКО wcTABH w(T)u,A своего лежлтн влнзъ ею“.
766
63.	[За монаха, който не знаел как желав да бъде погребай]
Повидл нал/ нт.кын Л о(те)цъ, гл(агол)а: „Ь\ко стлрецъ, рече, нткын велнкъ* 1 жнвчзше въ cicitt. Нснскоусен же в-в въ в-ьр2. Ндеже лцк прнлоучллше СА емоу, ПрНЧАСЦАЛШС СА БОЖССТ'ВНЫуЪ XpICTOS ТАННЪ НерАЗСЖДНО.
Сдинож же 1ЛВН са емоу лгг(е)лъ, гл(агол;а: „Ръцн мн, кллогере, лцк оумрешн клко уошешн дл погревсм та: »лкоже лн егнпетстнн мшен погрн-влжт СА3 нлн 1ЛК04 кр(оу)С(А)Л/Н)млтпс? “ Стлрец же рече: „Не етмъ**. Тогда гл(лгол)л емоу лгг(е>лъ: „Рлсмотрн н по трнеуъ нед'чцлчзуъ прнндж, н ре-чешн мн«.
Шс<? же стлрецъ5 нномоу стлрцоу рлежднтелноу н повидл емоу, слже слыша cv лгг(е)лл. ЕКкоже енл слыша стлрецъ, днвлъше са в!в севт ю тл-KOgUM* СЛЫШАНН H възнрлж НЛ НЬ, 1ЛК0 НЛ МНОЗ'В н Л вожест’вныж7 БЛ(А)-Г0с)(1з)тн подвнжнмъ, рече емоу: „Ръцн мн, кллогере, прнчАЦ1ен1е с(ВА)тыну71 таннъ где 8прнчАЦ1лешн са0?“ IVetiha стлрецъ: „Ндеже лцк оврАш<к“. Тогда гл(агол)л емоу: „Да не мннть10 тн са кроми с(ва)тыж цр'кве прн-чащлтн с а, ндеже нменоужт с a uc(ba)tih12 въссленстТн13 съворн н14 в’ Ннкен гн1 с(ва)тынХъ ю/«(с)цъ съврлвшТнм са, н нже в' KwncTAHTHHt грлд-ь рн’ н въ ^фес-is пръЕ-ьс р, н15 нже къ Хллкндонтз ул. Н егдл прУндеть лгг(е>лъ, | ръцн емоу „К\коже 1ер(оу)с(л)Л(Н)Млинс погрнвлжт са, снце н лзъ уошж“
По трнехъ оуво нед(т)лту нрнше-д лгг(€)лъ н16 рече емоу: „Что КС(Т), стлрче? Смотри лн, 1лкоже р-вх тн?“ Weeiiia емоу стлрецъ: „Си, 1лкоже 1ер(оу)С(А)л(н)М-л-кне уошж“. Н гл(лгол)л лгг(е)лъ: „Довро, довро“. Н лг.Уе стлрецъ прт.длстъ А(В))СЪ.
Се же въее выс(Т), дл нс стлрецъ троу<? свои толнцъмн лтты погоувнтъ н съ еретнкы в'мтненъ вждеть, н сссжднт са."
64.	[За монаха, който бил ръкоположен за свещеник от епископ еретик]
Сказа же1 нлмъ н се тъжде ют(ещъ: „К\ко стлрецъ н-ькын довродчз-ТТЛСПЪ Н С(ВА)ТЬ2, сгдл сътвлртзтн емоу БОЖССТВНЖА лнтоургнж, АГГ(е)ЛЫ зрчзше СТ0Ж1ЦЖ3 w дсснжа1 3н cv шоуж емоус. Тъ же пт прнжлъ презвнтер*-
2‘j—зо СА рднхиы /И. 31 Доб. н Л11- * Проп. ХС. 33 кнд-в X. 31 прКнжтъ ХМ^СМ.
1 Проп. М. а Доб. и X. 3 Проп. ХМ. 1 гАкоже М. 3 Доб къ ХМ. 6. w М. 7 б(о)жс стьеных Л1. 8—9 прУемлешп ХМгСМ. 10 Доб. ан .И. и—13 кселенытУн c(l>a)thh М. i2 Проп С. 14 Проп. С. 15 Проп. Mi. 16 Проп. М.
1 Проп MiC. 2 Доб н Ci- 3 Проп М 4 Доб. же М 3-6 емок,' н w шоуж С. d Проп М.
ствл чип?, vv нъкоего сп(н)ск(о)пл еретнкл н iako простъ н гржвъ7, плче же нснскоусснъ вожествныуъ пнслнш н8 внегдл9 слоужнтн емоу еъ простотъ не въдълше въ чсмъ съгръшлеть.
Но съмотрен'|оу же в(ож)ноу прТнде к немоу нъкын врлтъ, нскоусъа нмъа Божествномоу пнслнТоу. Слоучн10 са11 стлрцв 12прн немъ сътворнтн емоу бо-жсствнж лнтоургТА13 н гл(лгол)л емоу врлтъ14, дТлкюн бю въ: „Сил, 1лж« гллголешн въ лнтоургн, о(т)че, нъ сжтъ прлвосллвныж въры, нж ерстнчьсклл н невърныуъ сжтъ.“ Стлрец же, нлдъж са, глко с(ва!Тыж лгг(с)лы зрнтъ внегдл слоужнтн емоу, не вннмллшс гл(лгол;емымъ ю врлтл. Кръплълше же са н врлтъ, гмлгол)А емоу: „|&ко уоулншн, о(т)че. 1 |е приемлет' bw снл с(еа)-тлл н вожествнлл15 цр ъ'квн“. Н\ко oysw вндъ его стлрецъ кръпАшл са н ЮБЛНЧЛЖ1ЦЛ его, 8зръ1в лГг'е)лы по швычлю слоужжщж сг ннмъ н въпросн ж17, гл(лгол)а; „Се слышите дТлконл что гл(лгол)еть: „Ръцлтл же мн лще довръ съвъщлвлст’ мн“. Ръшж18 смоу лгг(с)лн: „Послоушлн его, понеже довръ 77а съвъшлвлет’ тн“. Рече жс к* ннмъ || стлрецъ: Н почто не ръсте мн вы и уотъх нспрлвнтн са ?“ й’въшлшж19 емоу whh : „Понеже в(ог)ъ повелъ дл чл(0)Е(т)къ iv чл(0)в(ъ>кл ползеклет са.“
Н прочес нспрлвн са стлрецъ. Н всл'мн вл!Л)Го^(л)ръше в(ог)л, iako не попоустн его конечнъ пръльстнтн са и погоувнтн троуд свои*
65.	[За мъжа, който се опгрекъл от дадената милоептня]
I I дроугын ю/я(с)цъ поеъдл нлмъ : „1Лко въ АлекслнъдрТ'н, рече, въ нъкын БОГЛТЪ ЗЪЛО1. Сълоучн СА емоу ймрътн2. Н оустрлшнв СА смр'тн, ВЪЗСМЪ л лнтръ зллтл н длстъ оувогымъ. Потом же3 млло дн'Тн поволъвъ н лвТе здрлвъ выс(т).
Н нлченъ скръвътн ю рлздлнн зллтл4. Нмълше5 любовна нъкоего бллго-гоеъннл н склзл емоу вещь скръвн, нже w рлздлнн зллтл. CVh ж* рече к немоу: „Пн, мола та, врлтс любнмын, нн помышленТл нъкоего прТнмн рлс-кллтн сд w рлздлннн6, нж плчс достонть рлдовлтн СА w ссмъ, лювнмнче7. Плчс млло в мънн® томоу9 прннсслъ ссн н можеть снл плкы съ прнвыт’кюмъ ПОСЛЛТН ТСБЪ-“ Снл н множлншлл рекъ смоу, йтъшлж10.
IVh же пръвыс(т) скръвА зъло н не йтъшлж са. Ел(л)гогоеъннны же юнъ мжжъ, елко вндъ его, не могжшл оутъшнтн са, гл(лгол)л смй; „Се л лнтръ (БЪ BW н ТЪ БОГЛТЪ). Ндн оувю КЪ С(ЕА)ТОМОу Мннъ н ръцн снце: „1Лко нъемъ лзъ сътворнвын мнлостына, нж съ. Н възмн снл Л мене".11
7 Доб. и М. 8 Проп. ХС. о {гдь С. 10 Доб. жс XMjC. 11 Доб. н С. В!—19 сътворнтн
Е(о)ж(е)откн^А лнтоу(1Г1Ж г^н немъ С 11 Доб понеже С. 15 съворнал С. 16 Доб. н С 17 Проп
с. ‘8 Доб. же МХС. 1® доб. же С.
1 Доб. н X. 2 бол-втн даже къ е(ъ)м^ъ)тн С. 3 во М±. 4 Доб. н С. 5 Доб. же С. 6 Доб.
зллтл /Иг 7 Доб. понеже е!л б(ог)8 длл есн н къ м-ыто многих X. 8 къмън1тн X hmtshic
С. 9 же къ Цо^гоу С. 18 Доб. н С. До его 11 Доб. н AfjC
а Тук се прекъева текстът в М.
776
78а
ПрННДОСТА12 КЪ С(ВА;Т0М0у МНИТ Н ВЪЛТЗШСМЪ 13СЪТВорН ТЬКО14, ГЛКОЖС ГЛ(АГ0Л)А18 >;рнсТ0ЛЮВ1ВЫН WHb МЖЖЪ Н ВЪЗеМЪ Л ЛНТрЪ ЗЛАТА, Н СГДА ^ОТТЛСТЛ НЗЫТН из ВрАТЪ Цр(Ъ)КВе Н ВЪНСЗЛЛПЖ ПАДЪ, НЗДЪШ«. Нтцнн же, юкрътшен са тоу, ртшж г(о)с(подн)ноу злата : „Пр|‘нмн сна, понеже твол сжтъ". IVh* же р«ч(е):|| „Не вждн мне сего сътворнтн. IVhcah sw дал сна вл(А1д(ы)Ц1з моемоу Х(рУст)оу, тогова сжтъ, нж плче длднте енл 8богымъ“. Сже н выс(т).
Н ВСН СЛЫШАВШС16, ПроСЛАВНШЖ В(оГ)А, ТВорАЩОМОу велнклл н дненла14.
66.	[За монаха, чиито грехове били простени след смъртта му заради молитвите на братята му]
Се н дроугж повъеть сказа* 1 нткын Л2 о(те)цъ: „Быс(т), рече, нькын ВрАТЪ В НТКОСМЪ «ПЦ1Н-И ЖНТ1Н Н Б-в оугоденъ БрЛТНН НА ВСТ.КЖ СЛОуЖБЖ. Поснллем же би Л Брлтнн в’сегдл в' мнръ, еже творнтн сл8жвж монлстнр'скжА. НеньвндАН же доврл дТлволъ едннож злпать емоу н върннж н в’ ровъ лю-БОДТАННА.
По мллъу же днехь прнлоучн са емоу оумрттн. Н кт вндттн «лтрлзъ его, 1Акоже нткоего eftiwfiA. М/п(е)ЦЪ же монлетнрт д(8)\овенъ сын, елко вндт его3, прнзкл4 вса врлтнА н рече къ ннмъ: „Кнднте лн, врлтИе н о(т)цн, vako врлтъ нлшъ нзыде8 жнт|'л сего. Н втсте iako рьдн нашего покоа н везмльвнл всед(В,шно твортше слоужен’|'е нл.и. Н6 поплъзе са н тъ iako чл(о)-в(т)къ завнстнж Л7 ошрАГо врлГА. Да понеже )<ота оугоднтн нлмъ сне по-СТрЛС>(л)), прундтте Н сътворнмъ МОл’вЖ W НСМЪ Н ПОМОЛНМЪ 4A(O;B(T)KWAIOBUA б(ог)а, hew „щедроты его нл встуъ дтлт)съ его“ (Пс. 144,9). Н8 начашж же съ слъзамн молнтн s(or)A w немъ.
Н мннжвшемъ тремъ днемъ н трнемъ ноцкмъ н пртвышж вен вез* ент-ден|А. Н скръвАЩе рыдлл^ж w погыбтан врлтл.
Н по трТеуъ дне\ь н но!Цеуъ вывлеть aeic к>гше)цъ монлетнрт iako въ нзетжпленнн. Н вндт Сп,л)сл помнловлвшл врлтл моленнл ®рлдн нхъ10. Д|‘л-вол же стож съпротнвъ, оуннчнжлж н, гл(лгол)а: „Кл(л)д(ы)кю мон, есть сън мое дтло сътворнлъ есть н лзъ сътворнхъ его съдтллтн11 се. ПрлвосждАН есн, J г(оспод)Н, прлвоеждн!“ IVbtuja12 емоу Сп(л)съ гл<'агол)ла; „ПрлвосждАН ССМЪ, НЖ Н МНЛОСТНВЪ. Н ПрЛВДТ Н ЧЛ(О)в(т)кОЛ1ОБНК моемоу НТСТЪ КОНЦА. Дл понеже мнлостнвъ есмъ н чл(о)В(Т)колювнвъ, достойно кс(т) не пртзрттн толнкых мжжь молен'|л, прнноснмы)<ъ w еднномь съгръшъшнмъ н плче нуъ рлдн плдшомоу въ енцевын гртхъ. Можллше ew н тъ въ монлетнрн 13ст-дътн вез’млъвъетвоуж14, 1лкоже н в'сн, н неоу1лзвенъ пръвытн w стрълъ врл-Ж1Н)(Ъ, нж рлдн слоуженнл БрЛТ1'Н Н ТЪ 1ЛК0 ЧЛ'О)В(Т)КЪ поплъзнжв15 СА. Нлн не вндншн kakw в(сн нл с(ъ)мр(ъ)ть пртдлшж са его рлдн н вен оу-
12 Доб. же X. 13—14 cbTBofhTA С. 15 Доб. ем8 Мр 1в Доб. н С.
1 Доб. нлмъ ХМУС. 2 Проп Л/р 3 вывшее XMiC. 4 п^зклкъ XMV 5 Доб. w С. в Проп.
С. 7 Проп. ХМ}С. 8 Проп. ХС. ®—,0 нх рлдн С. 11 сътко|>нт(н) М. 12 соб-вшавь МуС. 13—14 въ
еезъмлъвУн с-ед-етн ХМхС. 15 поплъзе
мнрлжтъ единого рлдн? и’клче сътвор! нхъ пристлтн Л моленУл, еже не мо-лнтн ма, и възмн сего. Ante mi нн, то клко лзъ првзрътн хощж толнко Д('8)ШЬ ГЛЛДСМЪ ТЛЖЩНХЪ Н OVMpHTH Х’ТАЩНПМЪ, Tfl ДН1П И TfH НОЦ1Н сь слъзлмн молащс с а зл нь, нже не оумышленТемъ нлн слмоволнемъ плдшл, слкоже ты гл(лгол)ешн, нж въсхышеннемъ въ гртхъ имею чловъкл в’плдшл. Н не достоит лн полоучнтн прошение н\'ъ? Аще во кто ц(л)рю земномоу съ-гртзшнтъ и нл с(ъ)мр(ъ)ть и’сжжденъ вждеть, не оумолнм лн вы влет сво-нхъ вел'мжжь не прт.длтн его см'ртн ? Kiva мн плче лзъ сын ц(л)рь ц(л!рь-СТВОужЦ1НМЪ, нже въ нстннж прлвъ н чл(о)в(т,)колмбнвъ, длроуж монмъ воннюмъ едино прошение н моленк приносимое мн w едином д(8)шн“. Снл г(осподе)вн рекшоу, поерлмн са дТлволъ и невнднмъ выг(т).
Къ севт;16 вывъ iv вУдтннл нгоуменъ, псвтздл все вид^ннлл врлт|’емъ. Н възвеселншж са, вл(л)год(л)рАщс в(ог)л. II начать лице врлт8 шчнщлтн са vv чрьностн «нож и H3BisuicHie прТемше, глко прнчьте г(оспод)Ь д(8)шж врлтл 786 еъ чнноу прл ведных. Н лвне погревошж17 тт.ло его, рлд(о)ужше са ю Бывшей пр'веллвн'вмъ сп(л)сенТн врлтл. К\ко „влнзъ г(оспод)ь всъмъ вожщну са его и прнзывлжщннуъ нстннож" (Пс. 144,18).
67.	[За свещеника, който се отказа г от християнството, за да запази богатството си]
Пов-ёдл нлмъ нчзкын ю/п(е)цъ, гл(лгол)а. „Быс(т), рече, нт.кын презвн-геръ, жнтельствоуж въ гори н-вкоен. Н в-в крыж са, стрдхл рлдн ндолослоу-жнтель,1 нм-вж* много зллтл съ совож. К немоу же прУндошж е ннокынь Д(Ъ)ВЫ Н пртзвывллуж С ННМЪ. Снж oysw Д(1з)ВЫ Б13ШЖ X(ptCT)oy86 СНЛЖЩС дов1’од('Е)т'ВЛМна н вллгожулнТемъ с(ва)Т(Л)Го д(8)ул нспльнсны. Н нел'вно-стно рещн по<?(о)вны шнтзмъ мждрынмъ д(ъ)влмъ, нуже вожествное еу(лг)-г(е)лне помннлетъ. Снце н сна оукрлшены втшж постничьскынмъ жнтнемъ н4 жнвъуж съ Плвломъ, пожще н слоужжше с’ ннмъ, дъллжще д(б)нь н нощь вожест'вныж злповвдн.
НенлвндАИ же доврл дУлволъ не тръпд в(о)ж(е)ствнлго и нночьсклго нхъ по^внгл, нже д(е)нь дне пр вдоуептзвллхж, слышн ttw съвъщлвлетъ w ннуъ. Кннде в' никоего чл(О)В(1з)кл, в-бдащлго нуъ где крыжт са 6н ше<?6 ПОВИДЛ НЛЧАЛННКОу влъувомъ — Слвор'|'л Ц.(Л)р15 персклго н склзл емоу снце: nh\Kw есть, рече, презвнтеръ нтзкын хр'1'стнлнннъ, нмъж7 зллтл много, с* ннмже и е ннокынь прт.вывлжтъ, крыжще са. Н лще уощешн възати зллто его, пръйстлвн его ежднщоу, тлк« н съ постннцлмн, нуже нмлтъ съ СОВ^Ж. Н Т'ВМЪ не уОТАЩНМЪ ввры СВОА WBptUIH СА, н тлкю 8секнжеъ нуъ, възмешн зллто cvho“. IVh же, снл слышлвъ, к'незллпж лв!е пръдстлвн нхъ сжд|Щ8, н съ постннцлмн, н съ зллтомъ презвггерл.
16 Доб. же X. 17 непогревошж С.
1 Доб. н С. 2 нм-вжн С. 3 Проп. XMLC. 4 Проп. С. °—6 шедъ н С. 7 нм-вжн ХС. а В С думата е изчегъртана. б Написано над реда.
ТОГДА в'ННДС Д|АЕОЛЪ ВЪ Ср(ъ)Йце ПрСЗВНТСрл Н ГЛ(АГОЛ)А К7> KHAS8: 79а „Почто въсуышлсшн нмыне мое, нн въ чьсомжс теве ювндъвша?" IVh же к* немоу рече „Понеже урУстнАННнл та сжшл гл(агол)ать бытн н не урл-нащл та злповъдн ц(л)р(е)ЕЫ“. Плвелъ же к! немоу: „Н что повслъвлсшн8, г(оспод)н мон, творнтн?" IVh же: „Аше поклонУшн са сл(ъ)нцоу, рече, възмн свол н ндн гаможс уошешн*. Тогдл шкллннын Плвелъ, говрлш са н вндъ зллто who лежжцк, н гл(лгол)л; „Нже лук речсшн мн сътворнтн, сътворА“. Н abic поклонн са сл ъ)нцоу, н сънъстъ w ндоложрът’внынуъ н пнвъ Л кръвн нуъ. Ельувт, же, вндъвъ9, глко не пол8чн желАнУе свое, рече к' немоу: „Аше сътворншн, pc'f(e), н постница, нже с товож, тлкшжйе поклоннтн са сл(ъ!нц8, 1лкюже н ты, н пожтн ссбъ мжжа н блжднтн, тогдл въземъ свое зллто н постница и ндн глможе уошете"
Тогдл Плвелъ, шей къ ннокынъмъ и10 рече: „Кназъ, въземъ нмтнТе мое, повелъвлеть и влмъ сътворнтн повслънУс ц(А)р(е)во. Н се лзъ поклоннх са сл(ъ)нц8 н c'h-eawx ндоложрътьвнлл, н повслъеасть н влмъ се сътворнтн"11. Постница же пръвъе попльвлшж лице смоу и по ссмъ глко едннъмн 8сты ръшж смоу: „IV окллнне, не довлет лн тн сеол погывъль, нж н къ нлмъ смъллъ есн въшлтн се? Се и ты днес ювръте са вторы 1оудл, глкшже во Н12 WHb зллтл рлдн продлстъ CEOCrw оучнтелъ Н ВЛ(Л)д(Ы)КЖ нл смр'тъ, н въземъ зллтю н шей, 8длвн са. Се н ты, wkaahhc, дроугы 1оудл н'рлвюмъ овръте са, зллтл рлдн погоувнвъ Д(8)ШЖ свож. Н понъ ниже въ оумъ прн-СМЪ13 БОГЛТЛГО wnorw НМАЦ1ЛГ0 БОГАТСТВО МНОГО Н ГЛ(ЛГОЛ )АЦ1ЛГ0 Д(8)ШН своен: „Д(8)ше, нмлшн зллтл MHorw, тн н14 весели са. Ссго рлдн н слышл, везоумне, въ снж ношь д(8)шж твож нстажж w теве. А слже оуготовл ко-796 моу вж джтъ?" (Лук. 12, 19—20). ГлГлгол'смже тн, iako пръй б(о гомъ сто-жш« iako wboia нл тевъ съвжджт са, 1лже w |оудъ н w богатомъ". Н снл рекше, плкы поплъвллуж лице его iako ЛстжпнУкв. Тогда повслънУемъ кназл внены БЫШЖ С/ВА)ТЫЖ ПОНСТННЪ Д(Ъ)ВЫ WHbl нсшждно НА многъ члс. „Бнемы 8BW жезлнемъ, мы г(о)с(под)оу нлшемоу Ксо)у(соу) Х(рУст)8 покллнъем са, гл(а-гол)ллуж, повслънноу же твоего ц(л)ръ не повнноуем са мы. Н еже уоцкшн творнтн, твори".
Клъувъ жс, въеъкымн уоврлзы 8уытръА клко наслъдоватн зллто Павлово, повелъ ржкож Плвлеж мечемъ 8съшн главы мждрынм1 понстннъ wh-бмъ д(ъ)влмъ, мнъв бо, iako не въеуошетъ 15сего Плвелъ16 сътворнтн и тлко възметь злато его. CVkaahhuh же wiib, сне слышлвъ, и плкы юврлш са, вндъвъ17 свое зллто, и рече: „Нже лцю повелншн мн, сътворА".
Н въземъ мечь, и прУнде къ постннцлмъ. С(ва)тыж же понстннъ д(ъ)вы, вндъвше его, 8днв|'шж са. Н едннъмъ rAAcwMb ръшж к немоу: „IV окллнне, плстырь сын нлмъ длже до вчерл, нннъ же прншелъ ссн iako влъкъ съ-нъетн нлсъ ? Се лн есть оученУс твоеа нже нлсъ по вса днн нлклзоуж, еже ЗА X(piCT)A 8мрътн, САМ же нн мала въеуотъ пострлй(л)тн зл нь, нж вез
8 Доб. мн XMtC. 9 кндъ Л/,. 10 Проп. С. 11 творнтн С. Проп. ХМуС-
13 пр!жтъ ХМуС. 14 Проп. AfjC. >5—18 riiviAz, сего ХМуС. 17 вндъ XMLC.
а Оттук продължава текстът в Л1.
нжждж Лвръже са его? Се лн есть с(вА)Тос тило н кръвь, нже Л нечистою 18ржк8 твоею19 npHCMAnxwMb? Киждь, едкю мечь, нже въ ржк8 твоею, житию20 ввчном»у нам 21ходдтдн есть22. Мы оуво23 Лходнмъ къ 8чнтелю нлшемоу X(pjCT;8. Ты ЖС ШСОЖС ПрИ^реКСУХОМ TH [съ ЗЛДТОМЪ Н Д(8)ШЖ СВОЖ ПОГ8-вншн]24 Скоро вжжемъ оудлвленъ БЖДСШН. Н съ оучнтслемъ своимъ 1оудож с(ы)нъ гееннн бждсши“2в Снл н дроуглл ннкдд рекшс к' немоу, н сътворшсмъ 80а моли твож, оуснчсны вышж главы нх Л ржкоу его.
Тогда влъхкь глгаголгл к немоу: „Кнж^ь, Плвле, iako нн 26въ сдиномъ27 Л ХуУстнлнъ 28не внд'вх'ь снцс сътвсршл29 вола ц(д)р(с)вж, нскоже ты. Сего рАДН БСЗ ПОВСЛНННД Ц(Д1р(С,ВД н» могж йпоустнтн ТСБС. ^ЛНС мне снце оу-внетъ, >лже iv теки, мнна повнддвшоу емоу, велнцин чьстн спод(о)витъ тевс. Ннни възвесели са съ нами н прнвждн къ келнн своей при нас. Н зоутрд же30 склжсмъ щд)рю31 w тсви.“ й’кдлнны жс wbhiija: „Бждн |дкожс рсклъ ссн".
Еъ тж же ногиъ посла влъувъ рдьы свож вжжемъ оуддвнтн Плвлл Злоутрл жс прншед, iako дд пос-втнтъ его, н юврито его внсащл вжжсмъ н оуддвденд. ТоГДЛ МЖДН32 его 1ДК0 СДМСМОувУНЦЖ ССВ-В Н ПОВИЛИ 33вънъ нз-нести34 и35 нз грддд н поврншн ncw-M нд спиде нк. Н снцс нжж^еж д(8)шж свож ю/»дас(т). Клъувоу же злдто его нлслндовАВШоу н съвръшн с а прореченное Л’ С(ВА)Т(Ы)ХЬ WH-Вуь Д(Н,ЕЪ, «КЛЛНН0М8 же Плвлоу соугоувж смр’тъ присмш8’6, 1&коже37 Вчнтсль его 1оудд.“
68.	[Философът. Евагрий и епископ Синесий]
Пов-вдлшж нлмъ Iwah жс и СофронУе, гл(дгол)ац1с: „К\ко едннож, рече1-2, шедшемъ нлмъ въ Алсксдндриж и слышдхюмъ никыж ю(Т)ца гл(д гол)А1уж cv Сннесн еп'н)ск(о)пв. Сгдд, рече, поставлсн?, выс(т) сп(н)ск(о)пъ въ грлдн Кнр|'нсн, иврите тлмо никоего нменсмъ СвАГрнд, фнлосссфл сжшл н того, еллнннд же втуож н з-вло гунлежжц|д къ ндолтлоуженноу, Кнд-вв ЖС его СП(Н)СК(О)ПЪ, НДКЛЗДН1С нмащл фнлос^фскюмоу оучснТсу НеКОЖС н3 едмъ, н нлчать лювнтн его втзло. Н не П|)'встддн1е ндклзоуж его вынй^, 806 н нжда са4 &в[>лтнтн его w ндоли>сл8жсн’|д н привести его къ в(о>горлзоу-мноу5. Н® ЮБЛЧС П03Д13 нвкогдд сътворн его БЫТН хрнстнлнннл Н Кр(Ъ)СТНВЪ его, нлкдзддше его7 w ежд-в и cv8 въздднн, cv стрдниолюв) н ю милостыни. Б-в во СудгрГе НМ-ВЖ СТАЖЛННЛ многа И ЗЛЛТО тлкожде немдло, жкток жс н нсмнлостивъ толики», елнкоже не възможс сп(н)ск(о)пъ никлко же® кмакчнтн жестость его ннкым жс н'рдвм w н въ мнлоеръдне пр-вложити. Конечн-ве же, едвл никогда оученУемъ10 пр(-в,п(о)<?(о}БНлго Chhcc'i'a никла капли в(о)ж(е)ст-вныж вл(л)Г(о)д(н)тнп вънидс въ ср(ъ)дцс его. Н гл(лгол)а къ сп(и)скопоу;
18—iu TEOtw |,^Kg ХМ\СМ. 20 жнкот8 Л1. 2l—~ ес(т) х°ДЛтан М. я Проп. Л1. 24 Попр. по ХСМ ЗМ^—проп. ® Доб. н М. 26—27 4д|ц#1-0 М 28—29 ц4 съткоршА снце М. 30 Проп. MtCM 91 Доб. ю.же М. 32 оежднвъ MiCM- 33—34 нзпсстн кгиъ AfjC. нзвктн его кнъ М. 35 Проп. СМ. 36 НАСА-ВД0КАЕШ8 М. х Доб. н СМ.
!—2 Проп. М. 3 Проп. М Доб. в-в н СМ. 4 его Mt. 6 ЕААГорлз8мн8 М. в Проп С. Проп. МХСМ. 8 Проп. СМ. 9 Проп. М. пТколнже -И!. 10 Доб. же М. 11 Проп. М.
' Тук се прекъева текстът в X.
„Не смла, w(T)4c, в-ьры, глкоже ты оучншн Х(р|)с(т)оу гл(лгол)Ацку, iako рлздлтн hmish’i'c оувогынм?- н сторнцеж Л X(pi'cT)A прнжтн н жизнь в-вчнжа нлслидовАТн н зьне12 неверно мн се мннт са. Сего рлдн не )<оц1Ж свонмл ржклмл сне рлздлтн оувогынмъ, нж лцк в-всн iako истина сжтъ13 1лкоже14 гл(лгол)ешн, прУнмн w мене злато г15 литры н сътворн мн свое ржкопнсАнТе iako прнжтн мн сторнцеж16 w Х(рИст)л17 Къземъ сне18, рлсточн 1лможе уо-|цешн. Н въст.ко нмж тсв-t върж 1Акоже ты гл(лгол)ешн“. Послоушл же его СЪ рЛДОСТНЖ1" еп(н)с(ко)пъ20 и рлздлноу вывшоу зллтоу ржклмл еп(н)с(ко)пл. СуАгр'й же въземъ Л него ржкопнслн|с н урлн-Блше ci'e съ твръдостнж.
Пожнт* же потоки лита доволнл и въ болезнь въплде. Н въ послтднТн чл<" прншед. заповтзда с(Ы)нюмъ свонмъ вънегдл погревжтъ его, дл и ржко-пнелнТе еп^н)с(ко)пА погревж/т? съ нУмъ, въложьше въ ржкж его, и тако клме-нТемъ покрыж/n. Еъземше же с(Ы)Нове его пнслнне who и хрлнилуж сТе прилежно21. Оумершсу22 w(T)U,oy нуъ, сътворншж 1лкоже23 запов-кда нм.
Н по трУех днехъ iaba-bct с а СннесУоу еп(н)с(ко)поу СулгрТе, гл(агол)А 1а „ПрТндн, г(оспод)н мон еп(н)с(ко>пе, нла гровъ мон и възмн ржкоп'|слн1е свое. Аз BW ДЛЬГЪ МОН въспрнжуъ W Х(рТсТ!А по твоемоу нспоржчен'/ю и ни24 нмлмъ никоего же слова к тевт н къ нзвицкнню твоемоу, своеж ржкож нл пнслуъ нл хлрт|'н данной мн товож". Не в-вд-ьше во еп(н)ск(о)п7> iako по прево сд с' ннмъ ржкечп|слнне who нспоржчен1А. Н зл(о)у/и(рл) вывшоу, прнзвл 25с(ы)ны СвАгр’|евы26 к* сев-is н въпрлшллше лще погребение есть27 пнслнУе who28 съ w(T)u.eM7> нуъ. IVhh же гл(АГол)ллхж: „Ннчьсоже 2впогревюуомъ, вл(л) d(u)Kw30, кромт юдеждж его". €п(н)ск(о )пъ же: „Ни31 понт улрт1А сь32 по провосте с' ннмъ?" Тогда емтроцн въспом-внжвте: „Си, BA(A)<?(biiKW“> ръшж. „Сгдл хот-вше скончлтн са, длстъ намъ х^ртнж мллж, рекъ: „Снж кннгж, СГДА положите МА въ гровъ, въложнте въ ржкж 33мож кннгж снж,34 ннкомоу же в-в да шоу вывшее .
Asie36 еп(н)ск(о)пъ съ ютрокы н съ клнрнкы30 цр(ъ)ковнымн н н-вкымн в(ог)олмвезнымн37 мжжнн къ гровоу Свлгрнл дошедшс38 н Лвръзше, wspis-тошж Свлгрнл BA(A)rowBpA3His лежж1Цл, н никое жс злоеуврлзне не39 нмащл, нж кннгж тъчнж въ своей ржцв hmaijja, ажс въземъ еп(н)ск( о)пъ и прочетъ снж40 въ слышАН1С вс-вмъ, НМАЦ1Л пнслН1С снцево: „Азъ, Свлгрне фнлюссуфъ, тев-в нр("1з)п(о)д(о)Бнъншомоу eriHCKwnoy Сшесноу, w г(оспод)н,рАдовлтн са! ПрнАуъ весь длъгъ мон w Х(рТст)л Moerw и11 ннчнм же мн есн длъженъ12, нс нмлмъ СЛОВА 43W сем’41 4ЛК TOST никоего46 же II BA|A)rWC?(A)pA В'ОГ)А Н ТВОЖ С(ВА)Т(Ы)НА, VAKW СТОрНЦСЖ прнжхъ скровнше НЛ Н(С)В(С)СН17 Н ЖИЗНЬ ВТЧНЖА, САКССЖС wbtsljjaa
12 зл С.13 Доб. ciA .И.14 1ажс MiCМ.15 т СМ Ир 16 Доб се ИгС. 17 Доб. н М. 18 Доб н Mi. 49 Доб. vv семь Л11С/И, 20 Доб. о им М. 21 Доб. н СМ. 22 Доб. же MtM. 23 iako С 24 не М. so—ae CvArpeEbi сыны X. еыс(т) М. 28 w клс М. 29~30 кл(лк)(ы)ко погревохомь М. 31 Доб. лн ХСМ. 32 Проп. X 33—34 Проп. Mi- 35 Доб. же ХСМ. 36 клнросомъ М. 37 ел(а)го-либнкымн X е(о)голюенкыын AftC в(о)1олкенЫмн М. 38 прКшедше С. шедше ХМ. 39 Проп XMiCM. 49 Проп. М. 41 Проп. М. 42 Доб. н ХСМ. 43—44 Проч. М. 45—48 никоего къ тев-к М. 47 Доб. w Х(р|'ст)А моего н М
а Оттук продължава текстът в X
МН СА48 ССН“. СНЛ ЕСТ ПрОЧЬТСНЛ БЫШЖ КЪ П0СЛ0УШЛН1С49 * ВСТМЪ Н ВНДТШЖ КЫН, 1ЛК0 ПНСЛнУе ВТ НОВО Н ®°ГЮЗНЛВШС HS1 СЛОВА IAKO €уЛГрНСВЛ БТуж. Н плче 816 множле w C!bi)HWB2> его квтрншж с(а): I „КХко едннл тъчнжржкопнслн|'леп'н)с-к(о)пл62 БТШЖ, егдх въ грокъ сне въложнхи>мъ Н ПЛЧС НОВЬ БТШЖ пнслннлл“ Бзривше53, ОуДНКНШЖ СА ВСН Н НЛ МНОГЫ Ч\СЫ ЗОВЖ1ЦС „г(оспод)н помнлоун" НзГОШЛАШС жс нлмъ нже СНЛ ПОВТДЛВЫН54, IAKW н то ннелнне въ сж съдохрлннлпнцн въ епнекопн положено лежнтъ длжс н до днес, въ 8ктрен|'е в'стмъ н еже w непоржченн пнелнне, поклзвж iako ветуо сжще н ржкож еп(н)-ск(о)пл нлпнелно, В5л нже56 по съмр'тн iv бвлгрнл нлпнелное ново н ржкож его нлпнслк[о].
69.	[ Видението на отец Козмар*
Повтдлшж нлмъ н се: „КХко вт, рече, нткын ют(е)цъ велнкъ нмснсмъ КЮЗМЛ, НЖе Д0Б|’0^)Т'6ЛМН МНОГЫМН Н СНЛОЖ С(ВА)Т(Л)ГО Д(8)уЛ просвтшень сын н многымн чюд(е)сы н знлменмн iakw сл(ъ)нцс снлжц1л. Къ енм же неше wm(e)ub сын нткосмоу wnuiCMoy жнтню мннуимъ монлетнрт, нже прн ртцт, гл(лгол)емтн Слглръ. По мнозтхъ2 нтконхъ лтттуъ сълоучн са смоу въ болезнь ЛЮТЖ ВЪПЛСТН Н БОЛИ3 R HCH ВрТМА доводив, по СКОНЧЛНН же ПАТНМЪ мтсацсмъ, прн третнемъ член днн млло въепрънжвъ4 н въ сект быеъ, н у ОТ А ЕЪСКЛОННТН° СА Ч СТСТН. Н ВТ дрЪЖНМЪ W НТКОСЖ БрЛТНА W ОБОЮ стрлноу, Н снце стдАцюу емоу, быс(т) лбИс въ нзетжпленн w трстнлго часа длжс до дсватдго, ючнмл възнрлж къ връхоу кслУн ч оусты шептжцюу глже6 ннктоже втдтше гл(лгол)«мынуъ.
Мннжвшнм же гл(дголИмымъ7 члеюмъ, въ севе млло прншед, въпрдшдлше стдАЩнуъ прн нелг. „Длднте мн, рече, в 8кроуул соухлго ултвл, иже ю ЧЬСТНДГО стлрцл ПрНАуЪ“. Н СНЛ ГЛ(ДГ0Л|А к ннмъ, юсазллшс н н-вдрл свол ржкож ШЕрТСТН НСКОМЛЛ Н'БЦ1Н же W СЖЦ1ННХЪ тоу БрЛТ!Н мъч’тлнне мнтуж 82а плче, л не вндвн’|С бытн н нлчашж въпрлшлтн его; „Ръцн нлмъ, w(t)4c, н не оутлн или полезнлл, где въ толнкы члсы быдъ ссн. Къ кос 8жс ан8 видинТе оумъ свои възнссс н10 суснт; окон гыблж, комоу бсс'Кдовллшс ? “ IVh же, зело рыдлж1немъ нлмъ: „Пристдн-втс, чадл, гл(лгол)ллше, н г(о)с(под)-оу помогшоу11, лще прнндж въ са, прошение влше нсплъна.“ Н Л въеждоу врлтнлмъ сътекшсм са к’ немоу, снцс нлчатъ повтдоелтн12 ;
„Подровноу 8BW БрЛТ|С, ВЪСБ внд кнлл13 множ ивъ ев15 оумъ НЛН ЖЗЫКЪ ЧЛ(о)В( Ё)ЧЬСКЫН СКЛЗЛТН НС МОЖСТЪ, СУБЛЧС 1ЛЖС МНОЖ ПОМННМЛЛ, НС ЮБЛТНА са склзлтн16 влмъ. KXicw 8во скд'вхъ нл юдрь н w двою врлтоу дръжнмъ мнтх са, зрл iako w лтвыж стрлны моеж МНОЖЪСТВО ЧЛ(0)В(-К)КЪ БССЧНСЛЪНО
48 Проп ХСМ. 49 елышлнй М “-ы познлшж М. °2 {п(нско)повл М. 99 8зршж н М
54 подлвын С. 55 Проп. С- 59 М.
1 песьдл душеполезна wjt)u.a Козмы yVJi- 2 Д°б- же ХМ±С. 3 пол-ьеъ ХМхС. 4 въе-
прс «ж ХС. 5 къелопнтн ХМхС. 6 вЛ'о С. 7 р^ченпыгмъ ХМ^С. 8—9 л! ж« ю Проп Му
11 помокшу X 12 покидлтн ХС. 13 кндТмлл XMtC. 14— ’’ Проп. /.1жС. 16 поенддтн ХМгС.
» В М разказът яипсва.
ЧрЕНЛ НМАЦК ЛИЦА ПАЧС СМОЛЫ, Н17 ЮВН ОуБЮ НСКрНВЛСНЛ НМАЦ1С ЛНЦЛ, ЮВН ЖС W4H рлзврАШеННЫ, ДроуЗНН ЖС ШСЮ SBTpHC възнрлжцк БТХЖ, ЮВН жс оуСТА рАз’крНВЛСНЛ НМАЦК Н ДСБбЛОу ОусТНОу. СнЦСВН ЖС ЧЛ(0>В(Т)Ц.Н къ юдроу моемоу прншедше, тъщллуж са въеуытнтн МА ю влеъ. Н нспръвл 8БЮ ок р(ъ)с(Т)Е стожшж мене, влеъ възнрллуъ н ннклкюже оустрлшлл^ са н)(Ъ Не втда же клкю оуеднншоу мн са ю вас18 лбЧс ю нн)<ъ въс^ыцкнъ был'. Н прочее поемше ма дръзюстнт н ювн |дкю злодтл влтчлхж ма, ннн19 съ-ЗЛДН потыкллуж, н ювн оувю ННЪ ННЛМЮ ВЛТЧЛШС МА, ApoysiH же ЗТЛО БНЛ\'Ж МА ЛЮТТ, КЮНСЧНТС жс прнведше МА къ нткосмоу прТВСЛНКОу БрТГ8, смоуже 8БЮа ШНрЮТЛ ЕЪ 1ЛКОЖС20 връжсннс клиент ВНДТННСМЪ, ГЛЖБННЛ ЖС до Бездны бт, к' нен21 нещждно влтчлуж ма. Къ едннон же стрлннт БрТГЛ ЮНОГО БТШС стъзл22 ТТСНА н прнскръвнл, ШСЮЖС слтдл ножнлго въ 826 мтстнтн понт. По тон же оувю ттентн н скръвнтншн23 стъзн нжждеж влткюм' втуъ ю ннуъ, къ деентп жс стрлнт плче въекллнтлу СА, дл не клко 8тръг24 СА, въ нснсуоднын юнъ ровъ въплднж. Къ проплети ЖС ЮНОН ВОЛНА рткл СЛЫШАЛШС СА. Н рЫКЛЖ БрЪЗОСТНЖ25, СЪ ВСЛНЦТМЪ 8БЮ стрл^юмъ ттснын28 пжте пртндоуъ. КХко къ276 въеточнтн стрлнт нджщсмъ къ кюнцоу стрлшныж юнож проплети, дверн НТЬЫЖ велнкы ЮБрТТО)<ЮМЪ. Пртд ннмн же стдтше нткын мжжъ стрлшснъ глкожс сполннъ28, чрънъ оувю вндтн|'емъ, стрлшнтншн же лнцемъ, смоуже ючн рлзврлцкны29 зтлю н пллмснь югненъ иногъ stao нспоушллуж, югне же съ енлнымъ дымомъ юрыгллше30; жзыкъ жс его дльжле падн вънъ нспоушллше, деенлл же его ржкл нл въздоух прострътл, дроуглл же егс ржкл iako еръпъ нзощрснл, съ нежже повннныж въ проплстк юнжв вмттллше. К’мттлемн нже въ рювъ тъ „горе нлмъ“ н „оувы" възывллуж. ПрНБЛНЖШС ел31 стрлшномоу Т0М8 н мрлчномоу мжжоу н ВНДТВ* МА, ВЪЗЪПН КЪ В0ДАЦЛ1НМ МА: „Съ ЛЮБНМЪ КТЪ МНТ много". Къкоупт же н ржкж прострттъ, поуытнтн ма хота. Лз же стрл^юмъ вс-лнемъ съдръжнмъ, stao съдръгнжу СА Н ABIC в'незллпж слвнста СА МЖЖЛ два състлртвшл са зтлю н крлснтншл всл'мн, н)<же JAKW Лндрсл н Iwaha с(ва)тыж лп(о)с(то)лы мнтх бытн. Снуъ вндтвъ смрлднын юнъ н мръекын мжжъ, лвУс оусъмнтв СА н скры32 СА.
Чьстнл жс снл 33мжжл юбл34 посмшл ма аюбсзнт н юбаобызлстл. Н прочес провсдостл МА сквозт35 ТТСНЛА ЮНА ЕрЛТЛ н нзыдю^омъ в' нткое крлентнше н чюдно зтло поле, въ немже крленлл сслл н свттлл зтло 83а б-вшж. Н пртшедшемъ нлл« днвнлл тл селеннл н36 ждолъ зллчнж н зтло весел ж юврттохюмъ, енжс крлеютж н веселие склзлтн нлн оумыелнтн жзыкъ чл(о)в(т)коу не можеть. Посртдт же мтстл юного чюднлго стлрецъ нткын стдтше37 крлеютож н весслнсмъ нсплънень н юкр(ъ)стъ севе нмтше стожшж множество ютрочнщъ крлены STAO н чюдны 38н толнкю множъство, плче птскл мор'склго39. Тогда 8бю лзъ стрл^ъ вссе юложе, тнхю нтклко водашл ма 17 Проп. Л4,. 18 Доб. н Alio. 19 Доб. же С. 20 iako Мг. 21 Доб. же С. 22 Доб. s-bao ХМ\С. 23 ПрТсКрЪБНТН Alj. 24 втръгпжк 2а ДрзоСТНЖ С. 26 Доб. ТЪ ЛИ1С. 27 Проп XMiC. 28 исполнит ХМгС. 29 Доб. ктуж ХС. 30 нспВЩААШе Alj. 31 Доб. 8во XMiC.32 сыуЫЕ Mi. 33—34 wet мткжа XMYC. 35 скозт ХС. 36 Проп. Л1(С. 37 столик Mt. 38~39 Проп. С.
а. б, в Написано над реда.
ЕЪПрОСНХЪ. „Кто 8Б« НС(Т) СЪ ПрТСТЛрТЕЫ СА Н С(ВТ)ТОЛТПНЫН Н ЧТО СЖТЪ нжс «кр(ъ)с(т)ъ его Бесчнслъно мномжъстве «трочи'.нъ?“ „Съ гес(т), ртшж, его же слышншн о(те цъ Лврллмъ н ньдрл Лврллмлт." Н повелтвшл мн поклоннтн са емоу, еже н сътворнхъ съ рлдостнж, Н цтлоелхъ егоже гл(л-гол)ллхж Лврллмл кытн. Н тько плкы своего пжтт ах«л< са. Н пртшсд-шемъ нлмъ крлснжл онжа доль, въннд«хомъ к никое слдявне дивно, iako МНТТН МН рЛН БЫТН CCMOV, емоуже числа дртвессмъ БТ 1дкоже MNA множлс БЕТЗДЪ Н(е)Б/С)СНЫНХЪ н потъ кынмждш ДрТВ«МЪ СТНН40 КрЛСНЫ БТХЖ, Н прН к«езжд« стнн «дръ, н нл коемжд« «др чл(о)В(т)къ. IV них же многы ПОЗНАНЬ; IVEbl оув« ННОКЫ, «ВЫ Жс41 Л МНр’сКЫХЪ, нныж же42 « монлстнрт нлшего мннхы. Еъстхъ б« снхъ, ихже познлуъ, пртд сумевши бтуж. Дн-EALIJOy же МН СА Н МЫСЛАЦЮу В ССБТ Н уОТАЩСу ВЪпрОСНТН 8BW КОСГО Н Ч1Н есть рли съ, стлриА же «нл прт^клрнстл моего въпрошен|'л н ртстл мн; „Что енце помышлтеши „чни есть енцевыи н толикы слдъ сън, нлн что сжтъ гаж с в немъ“л Chia сжтъ, рече, 1лже слышншн; „Многы «кТттлн 8 тсбс сп(л)се 836 сжтъ" (Иоан 14,2), по елноу в’стмъ рлздтлтж, по чнелоу доБрод(т)ттлемъ.“
Пр *лдовн же «номъ грлд втше велнкъ, емоуже крлс«тж н простотж43 н съвжзы н знздьннл44 клменноу нс моц1но нзрешн н bi сттнъ вндтше са имттн н не в!са стены w единого клиент нлн единого бнзданна15, нж « МНОГЛГО Н РАЗЛИЧИЛ БТХЖ. Е'сА Же ОуБО СТТНЫ W ЧЬСТНЫуЪ El КЛМСНН БТ^Ж н кллжЭ« нуъ стБпл w единого състлвленл бтшс клиент. Н что кс(т) МНОГО [ГЛ1ЛГОЛ)ЛТН]46 длъготж нуь и шнр«тж TOAHKW, CAHKW не М0Ц1Н скл-злтн. Еъ СТТНЛХ же «нтуъ врлтл зллтомъ н клменнемъ н кнср«мъ 8тво-ренл БТХЖ, Еънлтръ жс ждоу грлдл пртстолн зллтн н помножил злата, грл<^ же весь НСПЛЬНЬ СЕТТЛ Н рЛДОСТН, НСПЛЬНЬ БЛ(Л)ГОЖуЛН!Л, НСПЛЬНЬ БЛ(А)ГО-д(т)тн нензре%(е>нныж. Еъшсдшнмъ оув« нлмъ въ днвнын тън грл^ н б(о-г)осъздлннын ниже чл(о в(т)кл, нн скота, нн птнцж, ниже нно что нже по земли и47 по въздоуст лттлсмое 8зртх«мъ. Къ крлю же грлдл того чюд-ннн дворове и поллты ц(л)рскыж създлны втшж. Еъ поллтлх ясс «нтуъ чрьтогъ нткын свттель. IV единого крл!л нмтше трлпезж прострътж, длже до дроугого крл!л. Н вндтнне трлпсзы «нож |лкоже крнстллъ н толнк« w ЗСМЛА НЛ ВЫСОТЖ «СТ0ЖЦ1Н, 1ЛК0ЖС48 не М0Ц1И ЧЛ(О'К(Т)КОу ВЪЗНрЛТН. Н БТ НСПЛЪНСНЛ МНОЖЪСТВОМЪ нлродл ВЪЗЛСЖЖ'ПНХЪ. Свттлынм же СВТТОМЪ Н БЛЛ-ГОЖХЛН1СМЪ и Бл1л|год(т)тиж нспльнен бт весь домъ тън. При чрътозт же «немъ въсхос? нткын бт ; нл въеходт же19 «номъ прнтворъ нткын оутвръж-<^ен’ бт; из негоже свттовнднл два юношж пртннкшл н лице нуъ iako млън1н вндтнисмъ зртше са н всекож свттлостн свттлтншнн. Н ртшж къ стлрцомл жнтмл водащннмъ ма ; „Дл прТндстъ н съ нл трлпезж снж“. 84а Еъкоупт же съ слов«л< поклзлетл мн и50 мтсто стстн, ндеже прнведшл
МА ПОСЛДНСТЛ Б(0)Г0ЛТПНЛЛ51 «НА СТАрЦА, САМА ЖС W ЧрЬТОГЛ «НОГО [ВЪНЪ
40 скннТж XMiC. 41 Доб. н ХС. 42 Доб. н X.VfjC. 43 пъстротж ХС. 44 зданИл X. 45 Здл. iiU XMiC. 44 Попр. по ХМ]С.З — гл(лгол)л. 47 нлн ХС. 40 «<о С4П Проп. С 50 Проп. Мь 51 БЛ ( Иголиппл X.
нзшсдъша, съдоста. Юноша;52 юнн, iako]53 къ54 въиАтрънъншнн\ъ чрьтогх внндошж н нх многъ чхсъ покъснътх. ЕъзрзХ53 жс азъ нх Тр\ПСЗЖ н по-ЗНХ^Ъ МНОГЫ Ю ЕЪЗХСЖЖЦЖНХЪ ; ЮВЫ ОуБО Ю миркмух, СЪ ннмнже Н НЪ-Ц1Н Ю 0Б1ТЪХН нхшсж нноцн, нъкыж ЖС Н Ю ВОННЪ Ц1X^(С-В-Е^Ъ.56 МнОГЮМ ЖС ЧАСЮМЪ МННЖЕШСМЪ, ПХКЫ ЮН0Ш7К ЮНН (1|)НШС^ШС н старца юны ПрНГХХ-енвше, ^шж; „Кт>зб()хтнтс ссго, рче, >хко много рыдхжтъ ю немъ нже по Е(0)ЗЪ ЧАДА его Б(0Г0)М0БНВНН МННСН. Н ОуМНХОС|)ЪДН СА Ю НСМЪ Ц Х)(1Ь н Хошеть его бытн къ нночьекюмъ жнтУн. Н сего ннъмъ пжтемъ юведше н к него м-ьсто прнвсдътс A-o-xhxcix мннух, нже Л обТт-блн ркомыж Т|»хнхн»у“ Н ABIC СТАРЦА ЮНА поемшх МА ю чртогА ЮНОГО Н ГрАДХ Н ННЪМЪ пжтемъ нзыдюхюмъ.
Нджц1ннм жс нхмъ н ее юв^тоуюмь езер з, нспхънь смрдд н мжкы: юво оуво тьмы нсплънсно, другое жс югнемъ, нно жс смрдомъ н мъгхож; н прете рейн, коеждю нхъ рзхнчныхъ мжкъ нспхънено, в ннхжс5’ множество НАрДА БЪ111е МЖЧАШНХ СА, 8MHXCHt БНЖШНХ СА Н rOjiKW Kj>H4Al|JH3< ВС1;МЪ Н СНХ оувю СЗС|>Х П(№ШСДШСМЪ НХМЪ( Н се ПХКЫ С(ВЪ)ТОХЪПНАГО юного СТАРЦА ЮБ|>ЪТОХЮМЪ, СГ0Ж6 БЫТН ГХ!ХГОХ;ХХХЖ Аврххмъ. Н прнетжпль ПХКЫ, цъховАуъ его. IVh жс мн златж стькхъннцж въдхсть, непхъненж biha пхче медх ехх^чхншж, н ухъвА с8уА, Н58 оукроухы трн, Л ннхже оувю едннъ въ bih» юно59 юмочнвъ, 1хкоже мна, н снидюхъ, н biho въее нспнхъ, ApystH 846 ЖС ДВЪ ЧАСТИ ВЪ Н'БДр МОХ ВЪХОЖНХ, ГХЖС ВХМЪ СНХ ПрСНуЪ. Н ПО мхх-в пхкы по стъзн юнон тъенън пондохомъ, ндеже нспохннъ юн’ и злосм^х^нын мжжъ съдъше, еже н внд-вв’ ма, скржетххше зжкы «.вонмн note нх ма н съ гнивомъ н горстнж гххгох)ххше: „IV нннъ гонезнж Л мене, ювхче не прстхн^ прчсс НХ ТА въюужжхж СА СЪ чЛОУГХМН СВОИМИ60, ГХКЮ Н НХ ВСА. нже под тобож в' монхетнрн твосмъ".
Снх 8бо гхжс до зде възмогохъ повидАТн вхмд врхтне; кхко же61 въ севе гунндохь, въеико не в-ьмъ“.
Ссмоу 8ВО СКХЗХННОу СНЦС Еывшоу, ВЪ ТЪНЧХС ХБНС ПОСХХШЖ ВЪ М0НХСТН|)Ь юнъ ркомын Т|)хнаноеъ. Н юврзтошж ю(Т)цх А-охнхсТх & ткхх нзше^шх н нх юдр нз кехТж его нзноенмх. Нспытхвшс же когда п^-кстхвн са, н скх-ЗХШЖ62 НМЪ, ГХКО ВЧС|>А П(!Н ДСКАТ-БМЪ ЧАСЪ, 1ХК0ЖС СКХЗХННО ВЫС(Т) Ю ОДДА Кюзмы. IVT0XH ОуБО Н ЮБА МОНАСТН|>Ъ ВЪ СДННО СЪВЪКОХПНШЖ СА Н Ю 01ТДА Козмы НАСТАЕЛ'ьемн б^хж, н оученнемъ его мнозн сп(А)сенн бышж.
70.	[За монаха, пойти напуснал манастира и бил убит от езически княз]
Схышлх^м же н се Л некоего ю(т)ца, гх(хгол)авша н повтдоужц1Х н-б-кымъ мннхюмъ :4 „ЬсХко мннх, рче, нткын б-б въ скнтъ, посхоушхнЧемъ по-внноуж СА Ю(Т)Ц8 своемоу ЛЪТА довохна. Завнстнж же бъсюв’скож ПОСЛОуШАН-НАГО ВЪНЦА ЮПАДС Н НЗЫДС2 KpVMT, Н1КОСЖ же3 ВИНЫ ПАГОуБНЫЖ нз ржк8
и Доб. же М,С. 53 Попр. no ХМУС ВЗ— проп. 54 къ XMtC.66 къзрЕ ЛрС.58 Доб. по МГС. 87 них С. 88 Проп. ХМ^С. 89 Проп. М^С. 60 монмн X- 61 Доб ън ХС. 62 еккзъкшА Alj
1 ю(т)цемъ Л41 2 нже Afx- 3 Проп Л4Х
СТЛрЦЛ. Н НН ВЪ ЧТОЖС ВМЕННВЪ ЗЛПрЕШСН1С стлрцл, НЯ! ШБЛ'К КЛАТВЛ ссбе бывъ прЕслоушлннсмъ wm(mx е'нндс же въ гуьд Длекслндръскын. Н жтъ БЫГ(/Я) W СЖЦ1ЛЛГО TOV4 КНАЗЛ. СъВЛЕК же СЪ него ННОЧЪСКЫН3 ШБрЛЗЪ н нж-дешс его пожрЕтн6 ндолеемъ. IVh же нн словюмъ повннж са см87 повсле-85а нн8 кназл, повсле бнтн его жнллмн нсмнлостнвно н тлко мечсмъ 8гллвж его повела8 оусЕкнжтн н тело его вънъ нз грлдл нзвлещн н псюмъ по връгнжтн.
Се же хрнстолкБнвнн нецУн възсмше [н вонемн н пллщлннцлмн повУвшс]10, въ рлкж въложнвше, въ цр ъ)квн постлвншж11, влко м(Ж)Ч(е)Н(н(кл. Сътвл рЕемЕ же божсствнен лнтоургнн възгллснвшоу юреоу, „елико сугллшенн нзы детс“, вънсзллпж жезрАцшмъ въсемъ, лвУе рлкл слмл не^ождллше, ннкомоу же гывлжшоу еж) н прЕБыкллше въ плпрътЕ цр|Ъ)к(о)внЕМЪ, длже до wnoy-шсннл, н плкы слыл w test въ\ож(9ллше н нл свосмъ месте столше, ндеже нспръвл положенл бе. Семоу оуво вывлемоу, 8днвлелшс зрАШЖА. Сне оувЕ-девъ некын l2w велнкын^ъ е\у«(е)цъ13, помолн в<ог)л w семъ, нже н въ-скорЕ прошение полоучн Агг(С)Лъ ew прс^стлвъ н рече емоу „Почто чюдншн са w вывшемъ? Не прнжшж лн лп(о)с(то)лн вллсть, еже вазлтн н рлздрЕ-шлтн ? Н w ннуъ плкы нже по нн^ъ оученнцн нхъ ? Съ же 8bw14 врлтъ, нже кръвь свож зл К(рУст)л пролил и въ цр'квн нс могы БЫТН Б(0)Ж(с)сТ-внен жрътвЕ сътвлрЕсмЕ сжцш, w лгг<е/лл нзгоннмъ есть въне цр’квс. Съ постннкоу ew13 твосмоу iHMA рекъ ем8/ оучсннкъ его быг(т) н w послоушлннл адплде н достоннт свазлнъ выс(т) w него. Н 8bw елко мжчсннкъ вепсцъ полоучн w в(ог|Л, нж зл еже бытн емоу ^ВАЗ^нб стлрцл своего, нс можеть бытн въ цр'квн егдл сътвлргет са б(о)Ж(С)гтвплл лнтоургУл, лцю нс рлз-др'вшенъ БЖДСТЬ W СВАЗЛВШЛГО н“
Снл ОуВЕДЕВЪ W ЛГГ(С)ЛЛ Б(О)Ж(еуТВНЫН WHb стлрецъ Н ЕЪЗСМЪ жезлъ свон н нде къ стлрцоу, егоже оучсннкъ въ мжчсннкъ съ. Н пов-ьдл емоу все вывшлл. Н посмъ его1'5, нрнндостл ювл въ АлсйлндрУж. Н нрншедшл 856 къ цр’квн, нде же [тело мжчснУкл лежлше, н Лкръзшс ковчсгъ, 1Тнде же ТЕЛО МЖЧСНИКЛ]18 лежлше18, ПрОСЦенУе ВЪКОУПЕ СЪТЕОрНСТЛ, Н ЦЕЛОЕЛЕШЛ С|ВА;-тое тело его, н плкы ковчег?, злтворшл. Н Лтоли тело мжченнкл прЕБы-вллше ВЪ цр'квн, СЪТВЛрЕСМЕН Б(О)Ж(С)сТВНЕН лнтоургУн.
71.	[За отец Паве.ц който спрял кипенето с ръка]
Поведл нлмъ ev/7?(e>Li.E Снлоулнъ, гл(лгол)А; „ЬХко въ сднномъ, рече, ПЛЛССТННСКЫНХЪ монлетнрн быг(т) НЕКЫН мннхъ, нмснемъ Плвслъ, ВЪСЕМН довро<?(Е)тЕлмн енлж въ ьрлтУн, влкоже некос дроугос1 ел(Ъ)нце, множле же послоушлннемъ ПрЕВЪС\ОДА въсехъ нже въ монлетнрн СЖЦ|НХЪ, влкожс по-слеж^с слово поеедлтн хотеть.
4 Проп. Mi- 5 о>гг(С)л(-кын Мх. е' жритн X. 7 Проп. ХМх. 8—9 покох-ь гллкя; ere
10 Попр. по ХС. В ЗИ( — проп 11 пол(о}ж1ша Х1х. 12-13 w/n(e)ub w кел!кынх /Иг 14 Проп
A/i Л-БО С. 16 Доб и Мх 17—19 Проп Мх 18 Попр по ХС. В 3 — мжчсннкъ
1 Проп. X
N-ВКОГДЛ BW СМОу СМОЛЖ ВЛрАЦЮу СЪ ИНЫМ» БрЛТТЛМН, смол-в жс вслмн ЕЪЗВЛрНВШН са н w s-влнлго ВЪЗВр-ВННЛ2 ЕЪНЪ НС KOHOfi-B КЫПАЩН НЛ ЗСМЛА, Плвелъ ж*, зрА погоувлесйе смолное, не wEp-вт же нн др-ввл, нн нно что токовое елко дл Бтолнтъ вр-внИс смолное, лкне ржкж свож юбнлживъ, въ ко-ноеъ въложивъ, смолнос вр-вние 8толн3. Ржкл же его невр-вжс>снл4 съьлк><?(е; <а. Сс же ВНДГ.ВШС врлт5л, нже съ ннмъ’, вднвншж са. Нс wbh оуво w Бр\Т1Н ШСО единого W Б(О)ГОНОСНЫНхЪ НОМЫШЛВЛуЖ rorw бытн и чьт-вуж его, дроузнн же не в-вровллуж въс-bkw. 1¥н жс зсмла н пепелъ севе вм-вн-влше бытн.
Сдннож жс посллнъ выс(т) нл слоужвж н-вкжа сътворнтн емоу тлмо л-вто едино. Мномоу же съ см-врсннемъ прнемъ злповт.дь w(t)u& и юшедшоу.
ТоГДЛ нгоуменъ СЪЗВЛ БЛ(Л|ГОГОЕгННН-ВНШЖА мннуы ННЛЧАШЖ молнтвж творнтн съ въздръжлннемъ мноз-вмъ w бллжсн-вмъ Плел в, гл(\гол)АЦ1е енце: „Г(оспод)н, лще н недостоннн есмы, поклжн нлмъ глкожс мощно есть внд-втн 86а врлтл нлшего Плвлл Ijoyfiw въ кож м-врж достнже н въ кын чннъ 8строенъ Мт)“. Вола7 вожщну еж его творд б(ог)Ъ, сътворн оувю въ едннж нощь оуенжтн ВЪС-ЕМЪ врлтнлмъ Н МЛЛННСМЪ В(О)ЖНСМЪ въеуыщеннн БЫВШС ВЪ Н'БКЫН рЛн бело крлсень Н толнко вл(л)гожулннл нсплънншж СА, елнкю нн мощно КС^Т) НСПОВ'ЕДЛТН. ДнвАЩСМ же СА НМЪ W Пр-ВСЛЛВН-ВМЪ ТОМЪ ВНД'ЕННН, вне-ЗЛЛПЖ Ж» ВНД'ЕШЖ Н Плвлл ТЛМО уОДАЩЛ, Н ПОКЛОННВ СА, любсзно в’са Ц'ЕЛОВЛВЪ. IVhH же оувтд-мн помышлтлуж ВНД-ВННЛЛ, слышлшж Плвлл съ мноз-вмъ см-врсннсмъ гл<лгол)ащл: „Рлн съ, wiT/ЦН н врлтне, бю)жнн есть н нлеъ рлдн сътворснъ выс(т). Н молнтвъ рлдн влшнхъ, НЖС КЪ Б(ОГ)Оу творнмын)(ъ w мн-в, въсуотвстс ссго енд-bth н мене жнвжщл в немъ8 поть-шлете са 8вгдгтн. 1Мблчс вез всякого злзорл и стыд-вннл възм-вте eV ннуъ9, нжс что1" космоуж^ю влеъ любовно есть н еже хощеть, и идите с мнрюмъ Нл слоужвж же нл нажс мене поелллн ввете, в!м-всто мене поелнте иного, понеже мене к томоу нс можете внд-втн. IVhh же цвловлвше Плвлл н wBb sew w Брлтсн цв-вты крлены w рл»л wnoro въземъ, дроугын жс в-вне, дроугын жс лнетвне крлено, нн же были вл(Л)говонно, hbh’ih же w ннуъ плоды рлзлнчны севе въземше; и просто реши, кынжсМ» нуъ нжс въехот-в сне ВЪЗАТЬ. Н тлксу въен въкоуп-в11 възвънжвшемъ н в с-вмъ въкоуп в сътскшем
ЕНД-ЕННЛЛ Пропов-вдллуж12 Н ПрОСЛЛВНШЖ Б(ОГ)Л. Н WBb оуво поклзовллше КгЬне нже възал б-в тлмо, нн же нно н13 въкоуп-в нжс ввшж възалн къждю
ПОКЛЗОВЛЛХЖ СНЛ, ДрЪЖЖЩС ВЪ ржклх СВОНХЪ Н НСПЛЪНЪ СЖЩС БЛ(Л)Г0-Жулн’|Л в'сн.
Бллжен нын жс юнъ Плвелъ, иже понстнн-в см-вреномждрын в-вглж чл^о-в-ВуЧЬскыж еллкы, wm^'6 слоужвж юнж, нл нажс поеллнъ б-в, н къ 1е-р(оу)с(л;л(н)моу встръмн СА. II ПОСТНГЪ М-ВСТЛ С(ВА)ТЛЛ Н ПОКЛОННВ С А н ПЛКЫ ПОМОЛНВ СА, WTHAC ВЪ WCTpOB Кнпръскыи. Н ЕЪЗЪШед нл горж Н-ВКЖА wcтpoEл, пр-ВБЫс(т) тлмо л-втл нт>клл. Сллв-в же w немъ по веждоу протекши,
2 Доб. н XAI|C 3 8тол1'вг .Му. 4 невръднил ХМ^С. 5 Доб н С. 6 Проп Мх.
‘ Доб. жеХС.8 Доб. 7И1. 9снхь ХС. 10 Доб н A/j 11 Доб w съне ХМ\С 12 пое-вдллх3'
ХС 43 Проп. С.
кгск.ор-6 14л.Б1Ч с^тжд816а сстндс. Н кг i оръ, нже кг ЕнзлнтУн прнлсжжшн пхкы 8стргмн са н множле в(ог)оу оугоднвг, кг ненже16 глас в(о)Ж1Н оу-слышлтн спой(о)вн са, 1лкоже дрсвлс Е(ог)овндецг Mwich „Вгзыдп, Плкле17, нл горж, iako дл тлмо пристдЕНШн са“. IVh же нд выслтж горы кгзгше^ И ПОКАОННВ СА Б(ОГ)Оу, Н МЛЛО ДН1Н Пр-КБЫС(т) тлмо, н тлко оуспс W Г(ОСПОД)Н
7'2. [За отец Макарий, който отгледал две гъвчета]
ПоВЕДЛШЖ НАМг НТЦ1Н три стлрцн W ОВУГБЛН СЖЩе С(ВА)Т(Д)ГО (ХСКЛН-пнл, нже вг иссопотдмУн Снрннстин, оумыслнвшемг нгкогдл доврг сгвттг, МЫСЛЬ НМАЦ1С ВСА ‘кюнца земли2 WBTCIJJH н смотрнтн |дже нл нен. Н ше-ствовлтн абУс нлчашж н многы скргвн- нл пжтн лкрттотж: ювы oysw скргвн w чл(о;В(Е,кг, wbu же Л вв-врУн сескргвлтемн н сузлобл-бсмн, н тж СЛМЖА нже IV БЫЛНЛ ПНЩЖ лншлемн.
IVbahc многынмг днемг пжтьшсствовлвшс4, шврътошж место некос, по-клзоужще чл(ojBi'fe ча стопы. По немоу же шедше, схЕрттошж псщсрж некжа, iako жнлнщс чл(О/В('В)кл нмац!Ж. Вг на жс вгшедше ^жнддлуюмь, кн дттн ^отащс3 жнвжщдго в' нен Мало же пожддвшсмг, вл(л)говонУе никое ющоутнхомг н вгзрЕвшемг, вндгуомг подобУс мжжл, w делиУс нмдЩЛ w 87а свон)<г ем8 вллсг, Сг жс st пр(Е;п(о)д(о)внын с*т(е)цг нлшг МлклрУе рнмлЕ-нннъ. ГрАДЕше же оуво кг своей пещерЕ. Н лбнс нздллечс юцюутн нлсг н поврггг севе стлрецг нл зсмла, н молнтвж сгтворн Нв вгзвлвг гллссммг велнцЕмг7 н8 рече: „Лще w бона ктс, поклжнт» мн. Аше лн cv вЕссУвг есте, Лстжпнтс Л мене грЕшнлго н сМЕреннлго". IVhh же Лее1|1Лшж, гл(д гол)Аще; яБл(лго)с'(ЛО;ВН нлсг, рлвс Б|Ог>л вышнеаго. АрУстнлче семы н мы н дУлволл иуекоуом са“. Тогда стлрецг вгетлвг н прУнде к ннмг. Н ютриБНвг9 ВААСЫ Л»10 лнцл своего11, БА| лго)с(ло;вн нуь. Б-ешж же вллен его в-елн jako12 енггг. Т'ьло же его б-е, 1акожс кожа жсавенд w многлго сг стдртннл. Очн жс смоу покрыты БЧ^Ж В^ЖДАМН. Поктн жс ржкоу н ногоу его длгжде надн бт\ж. Валсн же Брлды его досазллхж ддже до ногоу его. Н начать в’нрдшдтн: „Мкждоу естс, 13чадцд мод н чьсо рлдн само прУндосте14 ?“ IVhh же ноВ'Едлшж смоу вс-к, |дже w сев-ь. Wbtijia жс whz: „Чадл мол, ннктоже w земнынуъ15 можеть оувид-ктн енлж б;ож)Уа. Н16 лзг bw недостойный потгщлу са се егтворнтн н в нощн iaeh мн са н-ккын, га(л-гоа)а: „Не вгехощн некоуентн створшлго та. Не можешн во17 множле нтн Л18 мтстд ссго". Лз же впроенхг его „Чьссм рлдн, г(оспод)н мон?" IVh жс рече мн: „Понеже Лсждоу к пгпрнщг вгдлле 18есть сттнл20 мьднд н зл21
14—I5 WTai.\ov лвУс X ’в Доб. н Mi. 17 Доб. гл(Агол)ац1н ХМ^С.
1—2 земли конца С. 3 Доб. дБне М. 4 ше:ткокдкшш1 М. 5 хол.ацк С. е—! къзвл ке-лУел ( лдсол ML 8 Проп X 9 ют^-ьен М[М 10 Проп. М. 11 Доб. н Л1х 12 (акожс ХС.13— 4 Проп X 16 Доб не С. 16 Проп. М. 17 Проп С 18 Проп М 19—29 ст-ьнл сс(т) М 21 залъ М
« Написано над реда
СТ'ВНЫ ТОЖ СЖТЪ НТЦН ЧЛ(о)В(-В)ЦН ГЛЛВЫ нуЪ зьмТнны н т-вло длже де чр-ввл н ногы же нуъ Львовы, ржкы же нуъ крнстллъ вид-биномь. Н въ рж-клуъ свонуъ дръжжше юржжУл огньнл н стр-вгжцк мвстл «нл, еже не при-нтн ннкомоуже тлмо“. Снл слышлвше whh, 8болшж22 са зтло.
Бссвдоужщим же нмъ н23 кыс(т) лбУс24 къ вечеру25. Н гл(лгол)л нмъ 876 стлрецъ; „Чатцл мол, юлжчнте са юсждоу млло, нмлм во двл штрокл зде26 къ всчероу прнуодАШ»*, дл не клко оустръмнвшл са, не познлвше влеъ, юзлобать". СМстжплъшсмъ же нмъ млло н се двл львл прншедше w27 поу-стына, прнплдостл къ ноглмл его рыклжцю. Whh же внд-ввше сне, плдошж w стрлул нл зсмлА. Н положи стлрецъ ржкж свож нл львл «нл, рекь: „Члдцл мол, w землА чл(о)в(-в)чьскжа прнндошж врлтнл къ мне н дл не повредите нуъ ннчтоже". Н лвУе стлрецъ «ьрлтн са къ мнну«мъ28 рече: „Приндите, врлтне, дл сътворнмъ вечернее птнУе". Н елко въетлшж сн съ стрлу«мъ, тскъше львл н «влоьызллуж29 ноз-в нуъ.
И потомъ гл(лгол)ллуж стлрцоу; „Ръцн нлмъ, чьстнын «(т)че, клкю елмо прУнде?“ IVh же «в-вшлвъ, рече: „Лзъ, чадл мол, с(ы;нъ в-вуъ никоего еннклнтнкл въ РУмв, нменемъ 1«лнл. Н «вржчншж ма роднтелне мон жени, н30 мн-в не уотлшоу. Н сътворншж н врлкъ. Н сгдл уоттуж злтво-рнтн НЛС ВЪ чрьтозт, нлродоу же нгрлжщоу Н МЛЬВАШОу много, нзыдоуъ лзъ едннъ ютлн, н съкрыуъ севе въ уызнни вдовнцж нткыж оувогы. Н31 ВЪ з ДН1Н ПЛЛЧАЩНМЪ «н-вмъ32 Н НШЖШНМЪ МА. По снуъ же в' полоунощь въетлл, прТндоуъ нл пжть н-вкын. Н «вр-втоуъ н-вкоего стлрцл н р-вуъ 33к немоу34: „Клмо шествоусшн35, о(т)че?“. IVh же, «втшлвъ36, рече мн: „Ндеже н ты мыелншн нтн, тлмо н лзъ ндж“. Н посл'вдовлуъ емоу. Н въ г лито прнндоуъ37 38с! ннм’ зде39. [Нспръвл 8бо егдл прУндох зде]40, едннож спа-ернмл нлмл, вънезллпж нещезе Л очню моею. Къзбънжвшн41 мн w сънл н42 НЛЧАуЪ ПЛЛКЛТН Н СКрЪБ'БТН. Н ЛБ1С НсВН мн са, гл(лгол)а : „Лзъ есмъ 43Рл<Ьлнлъ лрулгг(е)лъ45. 8бо дл не оустрлшншн са, нж длждъ еллвж б(ог)оч. Се oysw пр-виде тъмж н прУнде нл свить1*. Н снл рекъ, възат са w очню 88а моею. Лзъ же лбУс нлчах шествовлтн н въ е днУн дондоуд46 зде. Н «вр-в-тоуъ в’ потерт ссн47 львнцж мрътвж лежжщж н двл снл львнчншл, ле-жжщл нл нен н пллчашл, н не «врттлжшл ннчьсоже съслтн w hca. Н въ-земъ, въепнтлуъ снл връшнемъ джбнынмъ, ьлко прненл мол чадл. Львнцж же въземъ н погревоуъ48 въ земли.
Н по сътворенУн дв-в л-вти нзыдоуъ въ з чле н евдоуъ съ львнчнщемл енмл. Н се възр-ввъ49, н внд-вуъ рнзж 60нл землн лежжшж s-вло тьнкж н
22 о^’еолкшс Му 23 Проп. XMiCM. 2i~25 гунтер М.26 Проп. М.27 нс	28 Доб. н М. 28 we-
лоБнзсвллу» ХМ,СМ. 30 Проп. ХСМ. 31 Проп. СМ. 32 о мн-в М. зз~34 ewg зз HASU1H м.
33 WE-ВЩЛ М. 37 Прнндоуомь М. 38-ЗВ Доб. н X. ® Попр. по XMiCM. В 3 — проп. 01 Доб. жс С. 42 Проп. С. 43—45 лрх(гк)гг(е)лъ Рлфлнлъ М,. 16 прУндоуъ ХСМ 47 Проп. С.
48 погу-ьвъ М. 49 кьзръуь XMi- 50—51 тенкж лсжжщж нл зсмлн б-елж М
16 Патеричните разкази
велж61. Н оуднвну са въ оумЕ мосмъ н |>Еуъ: „Мкжд8 се есть"52. Змутуь же плкы wspToyb кллнга съ зллтомъ оупъстрсны. Н 8днвну са w53 обою енденУоу. Н възрвъ плкы, н вндЕуъ женж, 54седащж нл клмснн55 *, крлснж ВСЛМН Н СУДСЖДЛМН ЗЛЛТЫМН Н МНОГОЦЕННЫМИ ОуК^ЛШСНЖ. Н ВЪП|!ОСНуЪ А : „1Мкждоу п^Унде слмо н что естъ becwb’ckkih съ сме^лзъ?" 1Мнл же, плл-ЧАШН, гл(лгол)ллше: „Лзъ шкллннлл, дъщн есмъ 66|>нмленннл некосго снн-ГЛНТНКЛ57 Н ПОНЖДНШЖ МА |>ОДНТСЛ1'е МОН СЪЧЬСТН СА58 врлкоу, МНЕ не уо-taujh. Н гонсзнжуъ w очню нуъ ютлн, ннкомоу же59 ВЕДА!иоу мене. Н бе-гоу СА ЖуЪ, Н60 ЗЛБЛЖЖДЬШН61 ПО Г0|>ЛМЪ Н уЛЪМОМЪ Н62 WEpTOy СА ЗДС. Н СС ПрЕБЫВЛЖ НС ЕЕДАЦ1Н МН КЛМО НТН. МОЛА ЖС 8BW ТВОА С(ВА)ТЫНА ДЛ не възгнжшлсшн са мене, понеже н63 лзъ твлрь Б(о)жУл есмъ". 1Мнл жс нс-коушенУе бе н льстнж64-65 П|>елыдллшс ма, мне же не вЕДАЩоу. РЕу же къ нен; „Н®6 КЛМО 8BW МЫСЛНШН нтн, злне лзъ НС СУСТЛВЛА ТА СЪ МНОЖ БЫТН?"
886 Же	п8стЬ1НН сен н *зъ уоц1ж жнтн"67. Н пожуъ сна н
въведоуъ68 въ мож пещерж. Н длуъ сн »лстн w в^ъш|'л । джбнлго, w него же н елмъ 1лдЕуъ. Слъзы же кж улкожс69 нсточннкъ тсчлуж70. Д(8)шл ж с мол т|>епетомъ судр>жнмл бе. €гдл же всчс^ъ постнжс н всчсрНАА съвръшнуъ МОЛНТВЖ, вънндоуъ ВЪ В'НАТ|)ЪНЕНШЖА псщсрж ПОБСЗМЛЬСТВОВЛТН млло. Н ЛБНС НЛЧАТЪ СЪМЖЩЛТН МА БЕСЪ. Н ГЛЖС ННКОЛНЖС НМЕуЪ П0МЫШЛСН1Л скв|>ъннлл къ поуотЕнТоу женскомоу, въсуотЕуъ ОТрОКОВНЦН WH0H ШСО БЛЖДНТН съ цсж. Н се вънезллпж невнднмл выс(т) w мене. Н рлзоумЕуъ, влко съ-гршнуъ прдъ б(о)гомъ, н руъ; „Съг^ешнх п|>ес) тобож, г(оспод)н, н по-мнлоун ма“. Н съв^ъшенЕ въ севе прУндоуъ, н рлзоумтуъ влко велнкл выс(т) псгыбель мол. Hew н71 львл сил не п|>нуождлстл къ72 мне длже до дс-СА/ге днУн, влкоже73 пржде п|>нуождлст л. Н оумыелнуъ бежлтн Лсждоу дл нс клко74 плкы прльщенъ бждж н йунновенъ БЖДЖ75 w лнцл г(оспод)не.
Н76 въетлвъ77, нзыдоуъ w пещерж снж. Н ндоуъ ДВЕМЛ дньмл пжть, н прдстл мн лгг(е)лъ г(осподе)нь, гл(лгол)а ; „Клмо ндешн, Млклрс?" Н руъ смоу:„ W лнцл груъ монуъ БЕЖЖ, г(спод)н мон“. Н ювещл мн лг-г(е)ль;„€днно лн нскоушен Ус п|>ет|ъпетн нс възможе? Къзв|?лтн са оувю еъ келнж свож". Лз’ же ргуъ емоу78: „Кто оувю ты есн, г(оспод)н79?“ IVh же; „Лзь есмъ, ^(е), Рлфлнлъ, шествовлвын с тобож н прнведын та слмо". Н енлрекъ, невнднмъ выс(т) Л» мене. Н възЕрлтну са въ пещерж снж, пр-КЛОНЬ КОЛЕНЕ КЪ Г(ОСПОД)Оу. Н ДН1Н М БСЗЪ СЪНЕДН П|>ЕБЫуЪ. Н ВЪСТЪВЪ, н вндЕуъ пещерж снж, непльненж светл Б(о)ж(е)ствнл н рлдостн, н мжжл ЧУДЕЛННЛ ВЪ ПО|>ф||>Ж, Н ВЕНеЦЪ ЗЛЛТЪ НЛ ГЛЛВЕ его W КЛМСН1Н МНОГОЦЕН-89а ныуъ, н въспевллшс пенУл чюднл н нснспове||днмл, н гллс его »лко нлрдл МНОГЛ П0ЖЦ1НХ. Н СГДЛ СКОНЧЛ ПЕН1С who Б(о)ж(е)ствнос, лвне вллгожулнУе80
52 БЫ'.ТЬ М. 53 W Проп. М. 54—55 ПрОП. М. 56—57 НИКОЕГО СНПЪГЛНТУкЛ W Р1'МЛ М
58 ма М.59 Проп. М. 6° Проп. М. 61 злвлжднкшн С. злБлждТуъЛ!. 62 Проп. XMjC. 63 Проп. М.
64—65 Проп. М. 66 Проп. С. 67 бытн М. 68 Доб. й; М. 63 iako Мь 70 лет-ьуж М. 7i Проп.
С 72 Проп. М. 73 Доб. н М. 74 Проп. М 75 Проп М. 76 Проп. С. 77 къстлх Мг въстл)(ъ
н Л4.78 кь нем8 М. 79 Доб. мон Л!,. 80 еллгоко. ‘/е М.
896
нсплънн са псшерл н прочее невидим* выс(т) 1лвлсн са.81. КъсуодАцюу 82же емоу83 нл н(е)во, вышж млънна и Громове, и тржсн. Лз же 8днвлъ са и Безгльсенъ ПрЖЫуЪ, ЧАДЦД мох, ДН1Н о. жс тогдх х^тол/ мн,
Снл слышлстс w мене, врлтТе84, дл лше можете трънътн, пръвждъте с* нлмн, лцк лн нн, г(оспод)ь дл нлстлвнтъ влс (лможе уоцктъ85".
Н снл рекъ стлрецъ, юпоустн нуъ, гл(лгол)а: „Сп(л)снте са о г(оспод)н, д(8)уовнлл чадл, н w мнъ молите СА“.
Н всдошж ну* львнчнщл «нл триемъ днем* пжтъ. Н потом* цъло-влвше стопы ногоу нуъ, плкы к* стлрцоу възврлтншж са. Мннсн же шест-вовлвше къ мнроу днн нъкыж н къ ръцъ никои прнспъвше, прн ненже млло посплвше, въсуыц1енн вышж w лгг(е)лъ, н 86постлвншж снж87 въ |ср(оу)-с(л)л(н)мъ. IV сънл же възбънжвшс н88 рлзоумъшж колнкл «столжл въ СЪН-6 ПрЪНДЮШЖ, Н ПрОСЛЛВНШЖ Б(ОГ)Л. Н М(0)Л(Н)ТВЖ СЪТВОрШС, поклонншж СА С(ВА)ТЫМЪ мъстом'. Н ВЪСКОрЪ В*ЗК(>ЛТНШЖ СА ВЪ СВОН МОНЛСТНрЬ, по-ВЪДЛЖЩС ВЪСЪМ* W С(ВА)ТЪМЪ МлкЛр’|Н.
73.	[За ангела, заради когото у мрели някои от грешните селяни]
Повъдл нлмъ нъкын w о(те)ць, гл(лгол)а : яЕыс(ту рече, нъкын «/и(е)цъ, ЖНЛНЦК НМЪЖ ВЪ ВЬНАТрЪНСН поустынн нл многы днн, нже Н* СТАЖЛ длр«-влн'|е прозрънТл, 1лкоже н вссъдовлтн емоу съ лгг(е)лы. Прнлвчн же са2 вещь снцевл:
Двл нъклл минул слышлстл 1лже w немъ н въжделъстл вндътн его н ползсвлтн са w него. Н3 нзыдостл w келУн свонуъ н пжтк въдлстл севе, н ВЪ ВЬНАТрЪНАА ПОуСТЫНА ВЪННДОСТЛ НСКЛТН рЛБЛ Б(0)Ж1Л. Н MH0SKMH ДНЬМИ | ШССТЕОВЛВШЛ И4 ПрНБЛНЖНСТЛ СА КБ врът поу стлрцл. Н зрнтл нздллече СЛКО нъкоего чл(овъ)кл стожщл нл единой cv горъ юнъуъ, нже прн келТн стлрцл, |лко г пъпрншл въдлле. Н възгллсн къ ннмл, гл(лгол)А: „Брл Tie, Брлтк5 * и ю(т)цн“. Мнл же «въшлстл: „Кто есн ты н что уошешн?"-Тъе же рече нмъ7: „Ръцътл «(т)цоу, къ немоуже ндетл бссъдовлтн: „К\ко помънн моленТс, еже ръ\ тн“.
Мил же прншсдшл н «врътостл стлрцл. Н цъловлвшл его, н съдошж. Н въпрлшллуж его словл полезнл реши нмъ. Н8 весъдовлвшл съ9 ннмъ, бъло ползевлшж са. Повъдлшж смоу w чл(овъ)це юномъ, егоже вндъшж, нджщл къ немоу, н нлръковлнЧе его, нже рече нмъ10 въспомънжтн о(т)цоу w немъ. Стлрець11, слышлвъ12 н рлзоумъ13 кто есть и сътворн севе 1лко не въдътн кто естъ, рекы14: „1А.ко нъс(т) иного чл(овъ)кл жнтелствоужшл зде“. IVhh же нжждллуж н15 реши нмъ кто гес(т) вндънын ими чл(овъ)къ, творАще смоу часто мстлн’|е н дръжжцк са по ногоу его, цъловллуж стопы его. IVh
81 Доб н М ем8 Л'/1 вг~81 Доб М1. «5 хоцкте СМ в6—8; постлкленУ бншй;
М 88 Проп ХМ±СМ
1 Проп С. 2 Доб. ем8 МА 3 Проп. Mi 4 Проп. X 5 Проп Мг 8 он М 7 Проп. М
8 Проп Mi. 9 къ Л!;. 1°Проп. М 11 Доб Kt ХМ 12слышл М.13 ^лзВмъкъ М 14 jick* ХСМ 15 Проп
УИр его М
же въздвнже нуъ, гл(лгол)а: „Длднте мн слово шсо дл ннкомоуже склжетл w мн-ё, дондеже есмъ въ жнтн семь, н повёмъ въмъ cv томъ“. IV нл же юб-ё-Ц1лстл са по словесн ю(т)цл. Н гл(лгол)л нмл:
„Сего, егоже внд-ёстл гл(лгол)лвшл къ влмъ, лгг(е)лъ г(осподе)нъ кс(т), еже н прУнде къ мнё н помолн са моемоу смЁренТоу, гл(лгол)а; „Помолн са г(осподе)вн cv мнё1 шсо дл въведетъ мене въ чннъ мон понеже скончл са прочее повслённос мн 16лёто Л б(ог)л“17. Азъ18 въпроснуъ его; „Н что есть вннл злпрЁЦ1ен|'л твоего?“ Н Лвещл мн: „Сълоучн са1В въ нёкосн весн мно-ЗЁМЪ ЧЛ(ОВЁ)КЮМЪ ВЁ МНОЗёХ ГрЁСЁуЪ ПрОГНЁВЛТН б(ог)л. Н послл ма съ мнловлнТемъ нлклзлтн20 нуъ. Аз же, вндёв21 нуъ зёлнё прнлежжщж къ 90а гр-Ёуоу, гор’ч-ЁншжА | >лзвж нлведох нл на, (лкоже нёцнн22 бморенн бышж Л мене. Сего рлдн н Л лнцл Лвръженъ выуъ посллвшлго ма вл(л)д(ы)кж“. Лзъ23 р-Ёхь емоу: »Н клко доволенъ есмъ лзъ молнтн б(ог)л ю лгг(е)ЛЁ?“ Тъ же рече мн24: „Адк не внуъ вёдёлъ глко послоушлетъ б(ог)ъ нскръннх рлкъ свонуъ, оувю не внуь прнуоднлъ лзъ н стжжллъ тсбё". Аз же25 въ ссбё помыслнвъ неизреченное м(н)лосръд|‘е г(оспод;не н непостнжнмжА благость, Аже къ чл(овё)кюмъ, блко спо(?(о)бн его ендётн и бссёдовлтн съ лг-г(е)лы н слоужвж cv ннуъ прнемлтн сътворн, >лкоже н26	н КорннлТе,
H 27ПрОр(0)КЪ НлТл28 Н ПрОЧ|Н С(ВА)Т1Н, н просллвнуъ Бл(л)гожтроБне eriv, 8днвлъ с а цкдрютлмъ его".
Н по вънегдл склзлтн снл Бллженомоу wnoMoy ю(т)цоу къ прншедшнмъ врлт1лмъ, въ тъ члс почн cv г(оспод)н. Н погревостл его врлтл чьстн-ё съ ПЁСНЬМН н молнтвлмн.
Сго же доЕршд-ЁТ-Ёлем26 потъщнм са н мы спод(о)Бнтн са, снлож г(ос-П0Д)Л НЛШСГО 1(С0)у(СЛ) Х(р'1СТ)Л, „уОТАЩЛГО ВЬСЁМЪ ЧЛ(ОВЁ)КЮМЪ СП(Л)СТН са н въ рлзоумъ НСТНННЫН npiHTH" (I Тим. 2, 4).
74.	[За препростия Павел, чийто ученик бил поставен в ада]
Пов-ёдл нлмъ вллженын Плвелъ простын: „У&ко нмЁуь, реч(е)1, оученнкл н въплдлше въ рлзлнчныж грЁуы, н мн-к не втдАЩоу. Прнлоучн же са томоу 8мр-ЁТН. Н мол-ку са б(ого)вн непр-ЁСТлнно w немъ. Н помолну са с(ва)-тён в(огородн)цн поклзлтн мн его, въ конуъ мёстёуь есть по нсуожденн его Л тълес*. Н пртБывлжщоу мн въ2 м(о)л(н)твё нл многы днн, н едннож выуъ въ нзстжплен'|н. Н вндёх моего 8ченнкл, воднмл н-ёкымн, н нсплънъ сжщл по въсждоу кремен'|смъ многымъ, w гллвы длже до ногоу, н нн едннж довроД'ЁТ'ЁЛЬ НМАЦ1Л, ниже т-Ёлеснж, ниже д(8)шевнж, ниже гл(лгол)АЦ1л 906 въсёко, нж шсо (мклмен’ЁЕШЛ. | Н3 4помёнжв же® лзъ слово г(оспод)не, гл(л-гол)АЦке; „Не юд-ёлннлго въ юдеждж врлчнж, свазлвшс емоу ржц-Ё н ноз-ё, връзъте его въ тьмж кром-ЁШНАА; тлмо вждеть пллчь н скрежеть зжбюмъ“
16—17 е(ог)л кр-БМА М. 18 Доб. же ХСМ. 18 Доб. jie4(e) М. 80 поклзлтн ХМ^СМ. 21 Ендтуъ М±М. 22 Доб. w н!уъ XMtCM. 23 Доб. же ХСМ. 21 Проп. М. 25 Проп. С. 26 Проп. М 27—28 1лнл пр(ор)къ М. 29 Доб его М.
1 Проп. С. 2 нл М}М. 3 Проп. ХСМ. 4—5 пом-енжешо М^.
Мат. 22, 11—13). 1&коже vv внд-ёнУл юного възбънжл:, ^ече, нлчАуъ з-бло скръв’втн н прБнемлглтн, н м(н)л(о)гтына творнтн плотика; снл-б ew немъ7, Н ПрнНОШенУе, Н МОЛНТН С(ВА)ТЖА в(огородн)цж помнловлтн его н помолнтн чл(ов-б)к<л>любцл. в(ог)л w немъ помнловлтн его. Н нлчАуъ троуднт(н) са по-СТОМЪ Н ББДБНУеМЪ, Л8 Н ВЪ ТОЛНЦ-Ё CTXjJWCTH сын.
По днеу же oysw н-вкынуъ зрл пр(-Б)ч(н)стжА в(огороднц)ж, гл(лго-л)АЦ1ж мн: „Что скръвншн н пр-Ёнемлглешн, стлрче?“ Н р-вуъ ен: „,3л оуче-ннкл моего, г(оспо)жде, скръвА, злне внд-Ёуъ его ккоже не уот-вуъ". Н wb-ё-Ц1лвъ, рече мн: „То не ты лн молн са, уотА® ендттн его? Н се виде его" (\з же р-Ёуь ен: „Мола та, лзъ помолну са вндбтн н10, нж не уот-Б\ъ енце внд-бтн его11 н пллклтн, н рыдлтн w немъ“. Н гл(лгол)л мн с(ва)тлл в(огородн)цл: „Ндн, стлрче, рлдн троудл твоего н см-ЁренУл, лзъ поклжж тн его дл не скръвншн". Н въ оутр-БН вндвуъ плкы врлтл, нджцзл къ мн-ё н s-ёло рлдостнл. Н гл(лгол)л мн: яМолнтвы твож, су(т)че, 8М0ЛНШЖ с(ва)-т-ёа в(огородн)цж, понеже збло любнт’ та. Н 8молн Сп(л)сл, н рлздр-ЁШн ма w азъ, понеже азлмн гр-пуъ монуъ свазлнъ в-Ёуъ". Сил ВрЛТОу КЪ МН-Ё рекшоу н12 рлдостн лзъ нсплънну са. Н лвне плкы зрл с(ва)тжа е(ого|>о-дн)цж н рече мн: „Нзв-ёстн лн сн, ю(т)че пон-ё ннн-ё?“ ?кз же13 р-Ёуь: „Сн, вл(л)д(ы)ч(ы)це мол. Н14 з-бло юврлдовлу са, злне внд-Буъ его въ и>рлд-Б“. 1¥нл же реч(е) къ мн-ё: „Дл не юбл-ённшн са, нж въеегдл помннлн врлтл 91а въ молнтв-ё15 своей16 н м(н)л(о)стынеж н17 прнношенУемъ, з-ёло ew помлглеягЦ 8мершом8 м(н)л(о)стын-ё н прнношенУе, приносимо w немъ.
75.	[Горделивият монах]
Еыс(т)1 н-бкын мннуъ въ (Нвлнд-ё, нм-ёж велико пошенУе н жнтУе, въ б’д-ённ мнозб н въ м(о)л(н)твлуъ пр-ЁБывлж, нестАжлнУе же вбс-бко съ по-стомъ н трвдомъ т-ёло свое нзноурвж. Нспръвл 8bw2 сочиво квлшено по едннон гръетн Зпо вса вечеры сън-ёдлж4, [тлче]3 по л-ёт-ё н-пкоемъ въ ювычлн прннде н6 нлчать сне едннож въ нс<?(-ё)лн сън-ёдлтн7. IV нсд-ёла bw длже до не-д-ёла вечеръ въкоушллше сочиво нлн вылУе. Н8 многл же л-ётл пр-ЁБЫ0(т) творА енце.
ПенлвндАН же® доврл дУлволъ позлвндё семоу, н нлчатб въллглтн емоу помыслы гръдостныж. Н нлча/п помышл-бтн енце: „УДко въ толнц-ё пост-ё н бьд-ённ, еже ннктоже10 Л чл(ов-ё)къ пснцсво сътворн12, под(о)Блетг же тн Лселн н13 чюдесл творнтн, н чл(ов-б)кы ползевлтн, вндацн 14знлменУл бы-влемлл16 w теве, по рекшомоу Х(рУ)о(т)оу, „1лко дл оузрАтк чл(о)В(-ё)цн доврлл д-ёлл влшл н просллвАтв ю(т)цл влшего16, нже нл н(е)в('е)сн“ (Мат. 5, 16).
6-7 Проп. М. 8 лще С. 9 Проп. М. 10 его М. 11 Проп. М.12 Проп. ХСМ.13 Проп. X. 4 Проп. М. 15 м(о)л(н)тклхъ Л1- 16 свон^ъ М. 17 Проп. СМ.
1 Доб. fе(ч)е М. 2 Проп. М. 3—4 сън-вдлж по вса веч(е)|>Е1 М. 6 Попр. по ХМ^СМ. В 3 — тлже. 6 Проп. М. 7 вък8шхтн М 8 Проп. ХСМ. 9 Проп. М. 10 ннколнже С. 10—12 сТцево w чл(о)к(-б)къ сьтворТ Afj.11—42 можеть снц.е сътворнтн ХС енце можеть сътворнтн М. 13 Проп. С. t4—i5 еыехсмлл знлменУл ХМ^СМ. 16 влшл его С.
Нспрошж 8бю чюдотворен1Л длръ. Тъ ew слмъ Сп(а)съ pe«z(e): „Пасите н npiH-мете“ (Мат. 7,7). Н начать мннуъ снцсво прошение непртстлннож м(о)л(Н)твож молнтн са Б(ог)оу. Чл(овт)колюбнвын жс н бллгын б(ог)ь, „нже въстмъ чл(о-ВТ)КЮМЪ уОЦ1еТЬ СП(А)СТН са" (I, Тим. 2, 4) ВНДТВЬ17 ПОГЫБТЛЬ его, н по-мтнж18 * троуды его н пощснТа, нс попоустн врлгоу въ конець нсквснтн его Н ПОЕрЪГНЖТН его ВЪ ЛКТТНШН рюВЪ 18ГрЪДОСТНЫН Н ПАГОуБНЫ20, ю немже н пророчьскос СЛОВЮ О ТОМЪ ГЛ(АГ0Л)С/И СНЦС: „СГДА СА ПАДСТЬ, не съмжтнт са, tAKO г(оспод)ь подъемлсть ржкж его“ (Пс. 36, 24). (\eic прнде емоу по-МЫСЛЪ Н 21ВЪСП0МТНЖ АП(о)с(то)ЛЪСКО6 СЛОВО22, ГЛ(АГОЛ)АЦ!СС: „1&К0 нсдоволснъ есмъ w сект помыслнтн“. Да ащс 8бю Павслъ ап(о)с(то)лъ23 снцсвъ сын н24 916 гл(&гол)ет' „шсо нсдоволснъ есмъ, что ю сект помыслнтн" (II Кор. 3,5).
КОЛМН ПАЧС АЗЪ П08Чен'|А тртБоу. Ндж 8БЮ къ юшелннкоу юномоу (нма р€КЪ) н шкс лцк26 рс<г(е)т мн н съвтт8е/и, iako ю в(о)жТнуъ оустъ прУнмж cia". Кт же СТЛрСЦЪ юнъ, къ нсмоужс НДС, велнкъ н нменнтъ, Н 8ТЛЮ пртоуептлъ въ доврюдтттлеуъ, н енленъ ползевлтн прнхожАЦ1|нуъ къ немоу.
Нзыдс же врлтъ юнъ нзъ кслнж свож н нде къ стлрцоу. Н възртвь стлрецъ н вндт26 двл е-еКюпл, стдащл на рлмоу его, н вернглмн свазлнл, нмацк мннул, н кынждо нуъ къ сект влтщн нждтстл его. Н се вндтв27 днвнын юнъ стлрецъ, н познл вещь (бт ею прозорлнвъ н бю)го8чснъ мжжъ). Къздъунжвъ, ПрОСЛЪЗН ЮТАН. Н 110 ЮБЫЧНОН М(0)Л(Н)ТВТ Н ЦТЛ0ВЛН1Н ст-ДОСТА, МЛБЧАЦ1Л 1АК0 ЧТС СДННЪ (СО БО БТ ЮБЫЧЛН ТЛМО Ю(Т)ЦСМЪ). ПОТОМ же прогл(лгол)л прншедын мннуъ: г1¥(т)че, ползевлн ма н длждъ мн зл-повтдь н пжть сп(л)сен1л“. 1¥втщлв же стлрецъ: „Недостоннъ есмъ лзъ, чадо’ семоу, егоже ты проеншн. Нею н слмъ лзъ тртвоуж нлстлвлен|'л“. IVh’ же рече къ немоу; „Не юрнцлн са, г(оспод)н 28мон ю(т)че28, еже30 ползевлтн ма, понеже нзвтцюнТе велико нмлмъ к31 тсбт н слово постлвнуъ съ в(о)гомъ по-слоушлтн съвттл твоего". IVh же възннкъ, гл(лгол)л емоу: „Понеже не послоу-шлешн мене н сего рлдн ЛрнчА са ннчьсожс рещн тн“. Плкы жс мннуъ нзвтстовллшс емоу н длстъ емоу слово iako 1лже лще речеть емоу, послоушлтн его iako лгг(е)лл. Тогда гл(лгол)л емоу стлрецъ: „Къзмн зллтннкъ съ н ндн въ грлд, н коупн сект досади \лтбъ, н масл i лнтръ, н вино тлкожде, н принеси само". Ылча/и 8бю прнскръвенъ выти мних, ювлче въземъ зллтннкъ и ндтше.
92а Н нл пжтн мно||гы помыслы въложн: „1Дко что въеуотт са стлрцоу семоу Н КЛКО лзъ КОуПА МАСА ДЛ СЪБЛЛЗНА МНр'СКЫА ЧЛ(0ВТ)КЫ, ВНДАЦ1С32 масл коупоужщл?" Плача оувю и рыдлж, и33 юти де въ грлдъ. Н стыда са слмъ коупнтн, нж нномоу длстъ коупнтн уЛТБЫ и нномоу 34длс(т) плкы35 коупнтн МАСО, н дроугомоу МОЛИВ СА вино коупнтн. Н гл(лгол)ллшс въ сект: „Оувы МНТ, ЮКЛАННОМОу, КЛКО 36МАСА И уЛТБЫ37К0уП0уж".
17 вндт М. 18 помтнжвъ Mi- 19-го паг8бнын н гръдос(т)нын М. 21—22 помтнж слово
лп(осто)льское М 23 Проп. С. 21 Проп. С. 25 Проп. МгС. 26 еУд-ееъ М±. 27 кнд-е М.
2в—29 IVT4C мон М. 30 Проп. М. 31 W М. 32 Доб. МА ХМ^С. 33 Проп. ХМуСМ. 34—35 плкы
ДАС(т) ХСМ. 36—37 ^ЛТБЫ Н МАСА М.
Н въземъ сИл н нссе къ стлрцоу. Н Р€ЧС емоу38 стлрецъ: „Нспецн масо се“. IVh же нспечс съ С'втовлн|'емъ н скръБ-внкмъ. Тогдл гл(лгол>л емоу стлрецъ: „Квсн лн шсо длл' мн есн слово послоушлтн мене, нже лще рекж тн? Еъзмн 8ew снл н ндн къ кслн1А свож. Н съ м(о|л(н)твож прнемлн снл ве-черъ, н сън-вдлн по еднномоу ул-ввоу 39н по еднномоу кръчлгоу вннл, н п«а едннон лнтр-в масл40 нл въс-вк' д(с)нь. Н по дссАТ1нуъ днеуъ прИндн слмо“. IVh же слышлвъ снл, ннчтожс смвлшс wb-вщлтн. Н въземъ, ютнде, пллча н днкла са w вещн. 1Ако w колнкл41-14 постл н въз^ъжлыл въ кое прАсл» постнже 1
Н помышл-влшс въ сек-в: „СътворА лн нлн не сътворА ? Аще45 не сътворА, бждж съпротнвл-вж са Б(ог)оу, понеже слово снце положить съ ннмъ, шсо нже46 лще рсч(с)т! мн стлрецъ, ьлко w б(ог)л47 прТнмж се. Н ннн-в, г(ос-подщ, прнзрн нл мое юкллн’ство н помнлоун ма, шсо се неволеж нжднмъ есмъ съд-влтн, плчс же нмвуъ въздръжлнТс д-вло**.
Н‘8 снце СКрЪБА СЪ СЛЪЗЛМН, ВЪННДС ВЪ КЛ-ВТЬ СВОЖ Н сътворн ШС0Ж6 Злпо8-едл емоу стлрецъ. Множлншж плче м(о)л(н)ткж стажл. Н егдл уот-вше, 1ЛСТН, ЮМЫВЛЛШС СНЛ СЛЪЗЛМН, H49 въздыулж, Н ГЛ(ЛГОЛ)А : „Г(ОСПОД)Н, состл-внлъ ма есн“. Снцс же50 8sw54 52внда б(ог)Ъ63 cM-BpcHie его н покллнИе, длстъ 926 множлн | шее St-bilichic въ д(8)шж его. Н въ рлз8мъ съгр-вшен'|л своего прТнде, н Бл(л)годлргвшс Б(ог)л54, нспое-вдллшс са Б(ог)оу, прор(о)чьское WHO слово ВЪСПОМННЛЖ55, ГЛ(ЛГОЛ)АЩСС: „1А|СО ВСВКЛ прлвдл ЧЛ(ОВ'В)КОу ШСОЖС рЖБЪ юклл-внъ н повръжен!“ (Ис. 64, 6); н плкы: „Лще не г(оспод)ь съзнждстъ домъ, въеоуе троудишж са внжджщсн” (Пс. 126, 1).
Но ПО ДССАТН^Ь днеуъ НДС къ стлрцоу с-втовномъ лнцемъ н т-вломъ нз-немогъ. Н 8нылъ множле плчс, нежели егдл веса нед(-в)лА в®бсзъ сънвдн пр^БЫВллшс67. Внд-вв жс его стлрецъ тлко емвренл58, лнцемъ же59 св-втл-вншл, рЛ(-}(о)уж са прнАтъ н. Н сътворшл М(0)Л(Н)ТВЖ, с-вдостл МЛЪЧАЩЛ. [Тлче]60 гл(лгол)л стлрецъ: „Чадо, чл(оВ'Е)колюбсцъ б(ог)ъ пос-втнл та есть н не по-поус ТН врлгоу WБЛЛДЛTH ТА ВЪ КОНСЦЪ. Прнсно EW ДССНЫМН WEBI4C С'ВТЬМН AOBpwATT-BAH проуодащИнмъ злпннлтн. Н въ гръдостное мждршвлыс върн-нжтн покоушлет са, с мт у оу сътворнтн снж подържчннкы н м-вры велнкын нспрлвлснТл нлчннлтн нмъ повел-ввлет' шсо дл снце снж въвсдсть въ съмр'т-НЛЛ скрокнщл ЛДОВЛ. Н-ВСТЬ BW пр-в<? Б(0)Г0МЪ мръз ЧЛНШ1Л стрлсть, ШСОЖС гръдын-в. Н ПЛКЫ Н'ВС(т) пр-вд ННМЪ ЧЬСТН'ВНШЛЛ ДОБрОД'ВТ'ВЛЬ, 1ЛК0ЖС см-в-рснТ'е. Н съмотрн wБoл61 Л мытлр-в н®2 флрТссл прнтчА. Hew н63 н-вкын w w(TC)n.b гл(лгол)ет; „(Ако ь\жс пр-взь м-врж, w в-всювъ сжтъ“. „Пжтемъ 8ew ц(Л)рскымъ ujccTBoyH641* (Числа 20,17; 21,22) по пнелнномоу н не оукллн-вн са нл десно нн нл л-вво, нж ср-вдннцж стажн въ сън'вденн твосмъ, въ м-врж сън-вдлж по
38 Проп. /И. 39—40 н по едином лнтр-в млел и по еднном8 крьчлг8 кннлЛ!. 41 * *—«толнко М.
45 Доб. бо С. 46 (лже ХС. 47 Доб. дл X. 48 Проп. С. 49 Проп. ХМ. 50 Проп. С. 51 Проп. М.
52—53 Б(ог)ъ СИДА М 54 Доб. Н ХМ. 55 ПОМННЛЖ М. бв—57 noCTtllK СА М. 58 Доб. н Му
о® Проп. Afj. во Попр. по XAIjCM. В 3 — тлже. 61 8ко М. 62 Доб cv Му 85 Проп. С.
64 родите М.
а Написано над реда.
RCA ВСЧеры. Лц1С ЛН ПОТр-ЁБНО БЖДСТЬ, БСЗЬ рАСЖЖДСН|А проВЛЖДЛН Вр-ЁМА. АфС АН66 Пр-ЁЗЬ Д(б)НЬ ВЪК8ШСН1С БЖДСТЬ, дл нс рлсждншн, „HEW н-ёсмы подъ злкономь, нж подъ бл(А)Г(о)<?(-ё)тнж“ (Римл. 6, 15). СЪН-ЁДЛЖ ЖС НС ЕЪС-93а )(0 II UJH Пр-ЁСЫ1ДАТН СА, нж съелюдлн ССБС ВЪЗ^рЪЖАТН СА МЛЛО, ПЛЧС ЖС W всчсрнлго СЪНЕДСНУЛ. См-ЬрСНЛЛ ЖС ЕрЛШНЛ ЛЮЕН ВЪССГДЛ Н Ср(ъ)(?ЦС свос съ-БЛЮДЛН Пенено ПОСТА С А СЕ СМ-ЁрСНУсМЪ, „ЖрЪТВЛ EW Б(ОГ)Оу, ГЛ(ЛГОЛ)СТЬ OfO-((0)къ, д(8)уъ съкроушенъ, ср(ъ)<?це съкроуШСНО Н СМЕЖНО в(ог)ъ нс оуннчн-жнть“ (Пс. 50, 19); н плкы тъжде Д(л)в(н)дъ гл(лгол)етъ: „см-врну са Н СП(Л)СС МА Г(ОСПОд)ь“ (Пс. 114, 6), Н ПрОр(0)К0МЪ |сА1СМЪ ГЛ(ЛГОЛ)С/72 г(ос-П0Д)Ь: „НЛ КОГО ПрНЗрА, НЖ НЛ КрОТКЛГО Н СМ-ЁрСНЛГО Н ТрСПеЦ|ЖЦАГО МОНуЪ словесъ" (Ис. 66, 2). „Еъсе ео йповлнУс свос възвръгъ нл г(оспод)л“ (I П. 5, 7; Пс. 54, 23), шествоун съ мнромъ пжть свои н „тъ сътворнть н нзве-ДСТЬ tAKO се-ётъ прлвдж ТВОЖ Н СЖДБЖ твож (ако полоудне" (Пс. 36, 6). СНЦС OyfiW ПОЛЗСВЛВЪ Б|>ЛТЛ Н ОуТВрЪДНВЪ, Н (!Л(?(о)уЖ СА, Лпоустн СГО W г(оспод)н.
Н нджцюу ем8 въ пжть, енце гл(лгол)лшс: „Бл(л)годлрА та, г(оспод)н, ИДЛ WEpATAT МА Б0ЖЦ1СН СА ТСЕС Н В-ЁДАЦ1СН СВ-Ё<?(-ё)НУл ТВОЛ" (Пс. 118,79). Н плкы: „Илклзлж66 НАКАЗА МА Г(0СП0Д)Ь67, СЪМр?ТН же68 нс прдлсть МА68 (Пс. 117, 18) н „нлклжст70 ма прлведннкъ мнлостнж н WEAH4HT ма“ (Пс. 140, 5). Н къ ссб-ё гл(лгол)ллше: „IVspATH са, д(8)шс мол, въ покон твои, (АКО Г(ОСПОД)Ь AOEjWV сътворн тсб-ё“ (Пс. 114, 8) н прочлл. Н ТАКО прншедъ въ келнж свож н пожить (дкоже злпов-ёда емоу стлрецъ. Н съ см-ЁренУемъ скончл въс-ё л-ёта своа, в дондеже досп-ё въ мжжъ съвръшснъ, н71 въ мгрж ВЪЗрАСТЛ НСПЛЬНСНУЛ72 Х(р'|СТО)ВЛ“ (Еф. 4, 13).
76.	[За монаха, който бил обвинен несправедливо в кражба]
Пов-Едл нлмъ юга(е)цъ ДанУнлъ: „1Дко быс(т), рс<г(е), н-ёкын мннх, нменемъ Доулл, нже1 въ велнкынуъ юяг(с)цъ въм-ённ са жнтУс crw. Съ oysw ю/я(е)цъ ДлнУнлъ нспръвл oysw въ юпщемъ жнтУн сътворн 2л-ёл« м3 н гл(л-гол)ллше енце: „1Дко въ общсмъ жнт!н множлс плче н скореншее пр-Ё<?оусп-Ё-ВАЖТЪ ВЪ Д-ЁЛАНУЛ ДОЕрЮД-ЁТСЛеЛ/, рАЗЛНЧН-Ё EW некоуенвъ4, WEp-ЁТОуЪ сне, 936 АЦ1С НСТН IННЫМЪ ср(ъ)дцемъ пр'ЁЕЫВЛЖТЬ НЛ М'ЁСТ'Ё.
Быс(т) EW, рс^(е), врлтъ Н-ЁКЫН ВЪ ШПЦКМЪ ЖНТ|Н, WEpA30Mb5 СМ-ЁрСНЪ н оуннчнженъ, съмыслом же велнкъ н чьстенъ. Снце же сын въс-ёмн оуннчн-жлемъ н поржглемъ, рлдовлше са н всссл-ёшс. Брлт|'л же нснлвнстна дУлволеж wcкpъБлБЛ)cж его въеегдл. Н Чмв-ёмъ oyfiw бнжшсмъ7 его, ннн же поплъвллуж н8, н сна в!с-ё тръплА длже до к л-Ё/и.
«S Доб н ХСМ 66 показа* М\С. 67 Доб. н М. 68 Проп. М. № мене СМ. 70 поклюет МгСМ. 71 Проп. ХСМ. 72 неплъненнл С.
1 Доб. н ХСМ. 2-s м лъть ХСМ. 4 неквенл- н Мъ 5 Доб. 8бо ХСМ. ь-7 weh же бТа^ж М. 8 Доб. кеегдл М.
Въ ннуже не тръплд вргъ вл(л)годоушнос его т^ъп-ёнТс, въложн въ оумъ HtKOCMOy В|>ЛТОу ВЪННТН ВЪ ЦрЪ)|С0ВЪ Н ВЪСА с(ва)щснныж съсжды вКрЛСТН. Н СМТЛН НЗЫДС, ВЪСЁМЪ БрТ'кмЪ СПАЦКМЪ. Н шсожс еыс(т) Е|>-ЁМА пёН|8, въннде прзвнтср поклднтн, юБрте съсжды въса оукрдсны. Н прн-шедъ, пов-ёдл см(т)цоу вывшее. Н повсл-ёно быс(т) оудрнтн бнло н съвртн СА ВЪСЁМЪ В|)ЛТ|ЛМЪ. Н НЛЧАШЖ МН-ЁНкМЪ ГЛ(ЛГОЛ)ЛТН : „Н\КО ННКТОЖС С1Л възатъ, тъчнж юнснцл вртъ. Н сего рдня нл бьд-ёнТс не10 прнде въ съ-воръ, ьлкоже11 въссгдл®.
ПОСЛЛШЖ 8EW Н ЮБ(ГЕТ0ШЖ н нл м(о)л(н)тв-ь стожшл. Н тлъкнжвшс, вънндошж. Н посмшс его съ нжждеж, wh же мол-ёшс нуь, гл(лгол)а: „Что есть вннл мол, w(t)uh?“ IVhh же оукоры н дослдлмн вл-кчлуж его, гл(лго-л)ашл: „С(ва)тотлтчс, нже нн жнтн достоенъ есн. Не довлст’ лн тн, глко толнц-ёмн л-ёты съмжшлешн НЛСЪ, НЖ Н ННН-Ё Д(8)ША 12нлша млъвы нс-плъннлъ есн?13“ IVh же гл(лгол)ллшс: „Простите ма, ш<о съг^-ёшнх".
Н првсд’шс его къ стлрцоу, н14 р-БШж: „1¥(т)че, съ естъ нже нсгуъвл рлзврлшлж монлстнрь нлшъ“. Н нлчашж едннъ по еднномоу гл(лгол)лтн: „Н\ко лзъ внд-Ёуь его 15ютлн зслТс (лджц1л“16. Дроугын же17: „&зъ внд-Ёуь 94а его крлджшл ул-ьвы н длжшл нуъ18 вънъ нз монлстнр-Ё**. Нн же: || ,Дзъ доврос внно wEp-Ётох18 его пнжц1л“. Н въсн лъжжше оув-ьр-ЁЛуж с a. IVh же см-ь^кж са; „ен, тлко естъ“, гл(лгол)ллше.
20Съвльк же21 нгоуменъ Л него нночьскын юврлзъ, гл(лгол)а: „К\ко не сжтъ снл нночьскл“. Н юксвлвше его н22 пр-Бдлшж его нкономоу ллв|>ы. IVh же съвл-ёкъ его н бнвъ говаждлмн жнллмн, въпрлшллше лше нстнннл сжтъ гл(лгол)емлл нл нь. IVh же юскллбнв са, гл(лгол)л: „Претите ма, ггисо съ-rj’-EUiHX". Рлзгн-ёвлв же са нкономь множле w семъ н поесл-ё въвр-ЁЦ1н его въ темннцж, н нозчз его23 злбнтн еъ кллд-ё. Н нлпнслвъ24, послл къ кнАЗоу w вещи. IVh же послл лбнс слоугы свож н нзведше нс темннцж, н въел-днн1Ж н нл скотъ неюседллнъ, н нл выж его възложнвше жел-ьзл тажкл, н ведошж его посади грлдл25, прнведошж28 н къ сждТн.
Н въпросн н; „Клко нлрнчешн са нлн Лкждоу есн? Н чьсо рлдн мнн-Ц1ъствок*тн юб-бц1л са?“ IVh жс множле нс wb-ёшл, тъчнж: „Съгр-Ёшнуь, lipoCTH". КнАЗЬ же рЛЗГН-ЁВЛВ* с а н повели, повръгше, бнтн его жнллмн нс-мнлостнвно. IVh жс юскллбн-ёмъ лнцсмъ рсч(с) къ кнАЗоу: „Енн, вин, ервр» мое чнст-ёншл съд-евлсшн“- Кназ жс Лв-ешл : „!\зь тн б-ёл-ёншс снтгл по-КЛЖЖ МЖЧСН1б“. Н ПОВСЛ-Б wrHb подъсыплтн под чр-ЁВО его, Н СОЛЬ СЪ СУЦТОМЪ см-ёснтн, н пот^ывлтн рлны его. П|ГЁдстожц||н жс днвл-ьуж са толнкоме т|)Ъп-ЁН1оу его н гл(лгол)ллуж емоу: „Ръцн нлмъ где съкрылъ есн с(ва)ц1сн-ныж съсжды, н Лпоушснъ бждсшн“. IVh же Лв-ёшлвллшс ; „&зъ ю^ждТл 27w семъ28 нс нмлмъ“.
8 Доб. нн ХСМ. 10 Проп. ХС. 11 Доб. н ХСМ. 12~13 Н(Л)ШЖ нсплънУлъ есТ млъвы Afj
14 Проп. М. 15—16 зелне 1лд.жщл и>тлн X. зелУе ютлн 1лдащл Af. i6 Доб. н М.
17 Проп. М. 18 снл М. 19 внд-куъ М. 20—21 сь едькшс Мх. 23 Проп. ХСМ. 23 Проп. С. с4 нлпкл Мг. 26 Доб. н ХМ^СМ 26 ведошж ХМхС. 27—28 Проп. X.
€гдл28 жс нъкогдл повелъно быс(т) w мжченТл пръетлтн «го, въ темннцж ПОВеЛЪ ВЪВрЪЦ11 Н. Н ЗЛоутрЛ ПОСЛА ВЪ ЛАВрЖ Пр'|НТН 29 30MHHyiVMb съ 94б н гоуменомъ31. Н прншедшемъ нмъ, гл^лгомл къ нши кнабъ: „Много зъло мжчнвъ его н ннчьсоже могол юкръстн 8 него" Н32 ръшж емоу мннсн: „Ел(л)Э(ы)ко, н ннл многл зллл сътворн нлмъ; н в'оНл рлдн тръпъуе^мъ его, южндлжцк «дл клко юврлтнт са. Н се множнцеж въ гор’шее въпл-длеть“33. Реч(е) же нмъ кназъ: „Что 8бю сътворА емоу?" IVhh же34: „Сжс уощешн н еже злконъ покелъвлеть". Он же къ ннмъ гл(лгол)л35: „Злконъ повелъвлетъ с(ва)тотлтцсмъ ржцъ Лсъшн". IVhh же ръшж: „По злконоу дл мжчнт СА".
Кназъ же Лпоустн36 мннуы, повелъ привести врлтл. Н съдъ нл сжднщн, гл(лгол)л З'къ немоу38; „Скажи мнзВ, wkaahhc, н свободншн са горклго мж-чен|'л“. СОвъшлв же Брлтъ: „Лще повелъвлешн рещн шке нъ сжтъ, рекж". Кнабь же: „Не уощж дл речешн шке нс въсн". Брлт же реч(е): „Ннчтоже въмъ севе сътворшл колн w нуже въпрлшлете“49. Кндъв же кназъ iako ннчтоже гл(лгол)еть, повелъ мжчнтн его. Н41 поемше н слоугы его н42 ве-ДОШЖ ДЛ МЖЧАТЪ н.
Брлт же 8крлдын съсжды пржде въ оумнлен|‘е н гл(лгол)л въ ссбъ ; „Нлн нннъ, нлн послъжде познлнн вжджть съсждн. Рецк лн оутлншн са зде43, «кллнне, что сътворншн ВЪ Д(«)НЬ ЮНЪ, егдл СЖДНТЬ Б(ОГ)Ъ тлннлмъ44 ЧЛ(ОВЪ)ЧЬСКЫМЪ ?46 Клко Лвъцзлсшн W ТЛКОВЪМЪ дълъ ?“ Н прУнде къ нгоу-мсноу н гл(лгол)л емоу: „М(Т)чс, поелн скоро дл не мжченъ вждеть врлтъ, понеже уеБрътенн вышж съсждн".
Послл же су/и(е)ць н повъдл кнАзоу. Н wnoyijienb выс(т) врлтъ. Н4К по-еллвше47, прнведошж н въ монлетнрь н нлчашж вьсн прнплдлтн 48къ немоу49 н гл(лгол)лтн: „Съгръшнуюмъ50 тевъ, нж Лп8стн нлмъ". IVh же начать съ пллчемъ гл(лгол)лтн: „Простите ма, штцн, шсо велико вл(л)годлрА вас. KVco 95а рлдн । млллго 51сего нскоушенТл52 велнцълг благюмъ спод(о)вну с а. .Зъло bw рлдовлу СА егдл СЛЫШАЛ83 ВЛСЪ, ГЛ(ЛГОЛ)АЦ1Н\Ъ84 БеЗЬМЪСТНАЛ W мнъ. h\ico зл малых снуь оуннчнжен|'н велнцъи cvhoh сллвъ спод(о)вну са. Множле же нннъ рлдоуж са, понеже въ ц(л)рство н(б)в(е)сное въеелнтн са ндж. Нж скръв’ мн есть велнкл, врлт|е, влшеж рлдн плгоувы".
Пръвыс(т) же врлтъ г днн н къ г(оспод)оу ютнде. 85Прншед же56 врлтъ нъкын посътнтн его, ювръте его нл колънсу ннчаша. Къ bcv стож нл м(о)-Л(Н)ТВЪ Н ТВОрА ПОКЛОНЫ, Н СНЦ6 пръдллъ57 Д(8)уъ СВОН ВЪ ржцъ Б(0)Ж|Н, на8 тлко неук пръвывллше тъло его нл мю)л(н)твъ. Шед же врлтъ н повъдл ю(Т)Цоу. Н повелъ принести тъло его въ цр(Ъ)ковь и тоу погрести и. Прннесеноу же вывшоу тълесн, повелъ оудлрнтн вило шсо дл всъ врлт|Л съ-
29 с дел ХСМ. з°—31 нг8мсп8 съ мннуы М. 32 Проп. Мх. 33 Доб. н А/,. 34 Доб. р-еш»
Mi- 35 Проп. М 36 1¥п8стнеъСМ 37—38 см8 М. 39 Проп. ХСМ. 40 Доб. ма Мъ 41 Проп. М
42 Проп. ХСМ. 43 Доб. w ХС. 44 т\ннлл ХС. 45 чл^в^кшмъ ХС. 46 Проп. М. 47 Доб. н
Mi- «з-4» ем8 М. м Доб. w Х.51-52 Нск8шепУл сего М. 33 Доб. w Wp 34 Доб. н С. прЬ
шедше С. 87 прдлс(т) С. 88 Проп.
956
ВЪКОуПАТ58 СА И СЪ СЛАВОЖ ТТЛ О СГО ПОГрТБЖТЪ. Н ГЛКОЖС СЪБрАШЖ СА БрЛТ1А> уОТТу Ж КЪЖДО иуЪ ПрНЖТН БЛ(АГО)С(ЛО)ВСН1С66 cv него. Видтв жс юяг(ё)цъ tAKO61 МЛЬВЛ ВСЛНКЛ БЫБЛСТЪ, ПОВСЛТВЪ HCCTH ТТЛО СГО ВЪ С(ВА)ТЫИ ШЛТЛрЬ, И ТВрЪДОСТНЖ ВрЛТЛ ЗАКЛЮЧИ, «ЖНДАЖ И Л ДроуГЫЖ ЛЛВрЫ KpATHA, tAKO ДА ВЪКОуПТ ТТЛО СГО ПОГрСЕЖТЪ. tAKO 8БЮ Пр|Н<?С Ю/П(С)ЦЪ ДроуГЫЖ ЛЛВрЫ съ БрлтТлмн и сътворшемъ уубычнжа м(о)л(и)твж, гл(лгол)лшж ю(т)цоу: „Мвръзи Ц.р(Ъ)КОВБ н принеси ттло ДА ПОГреБСТ СА, понеже -о- ’часъ есть прочее". Н W-ВрЪЗЪ, ННЧЬСОЖС ЮБрТТС, ТЪЧНЖ рНЗЫ СГО едины Н СЛНДЛЛНА. Н ВЪСН ПОЧЮ-днвше62 са, нлчашж славнтн Б(ог)л 63съ слъзлми61 гл(лгол)лти65: „«Зрнтс, Б|>АТ1С, коликж еллвж спо<2(о)блтст са имтжи тръптнТе н емтренТс. ЬАкожс ВН-ДНТС, СНЦС 66ТЪЩНТС СА н ВЫ67 ТВОрНТН68, ТрЪПАЩС 8ННЧНЖСН1С И НСКоуШСН|А, ПОНСЖС Ц(А)рГТВ1Оу Н(С)Б(С)СНОМ8 )<0ДАТАН Кс(Т) М ЖИЗНИ ВТЧНТИ".
77.	[За отец Макарий, който еъзкресил мъртвец!
Стлрецъ нткын повтдл намъ ю о(Т)ци Maka^ih, гл(агол)а: „КХко въ мтстт рс^(е), нткоемъ, гл(лгол)смтмъ Лреснонтъ* 1, жнтслъствоваашс нткын ннокъ многими ЛТТЫ, ЖССТОКЫНМЪ И ПОСТННЧЬСКЫНМЪ ЖНТ|СМЪ ПрТБЫВАЖ. Сго жс прт-ЛЬСТН Д8)(Ъ ПНДОНСКЫН ТЪЩеСЛАВНЛЛГО рЛДН ЖНТ1Л сго и гръдости. Н2 пръвте оувю3 пртльсти сго Л истинныж втры Лплсти, и въвсдс сго въ мждровлнТс ВТрОВЛТН ерсСН, ГА(ЛГОЛ)еМТН крлкитс, нже ГЛ(ЛГОЛ)АТЬ, tAKO нс прижтъ Сп(Л)СЪ чл(овт)чьскос ттло, ниже въекръенжтн ттлсссмъ нлшимъ нл въскръсснЧс, И tAKO три СЖТЪ НАЧАЛА; Б(0Г)Ъ, И СЛ(Ъ)НЦС, И ЗЛОБА ; и w сн\ъ въет сътворснл ЕЫ1ПЖ. СиЦС оуБО WKAAHHblH ТЪ ПОПЛЪЗНЖВ СА И ЮБрЛТН ВЪСЛТДЪ ССБС tAKO двестт д(8)шъ, л4 еже прор^о)чьствовлти емоу лъжнал и5 прогл(лгол)АТН емоу6 НТКЫНМЪ ПЕКЛА, tAЖC ДТНСТВОМЪ БТСЮВСКЫНМЪ СЪБЫШЖ СА, многлждн BW И БТСЫ НЗГНЛ 7Ю ЧЛ(0ВТ)КЪ8 ПО еуАг(С)ЛЬСКОМОу СЛОВССН: „tAKO ДАДАОТ, рс*г(с), ЗНЛМСН1А и чюдссл, еже пртльстити и8а многы w нзБрлннин)<ъ“ (Мат. 24, 24) STAO БЮ НАЧАЛНОМоу БТСОу повиноужт СА прочий ETCWBC КЪ ПОГЫ-БТЛН Д(8)ШЛМЪ.
Мтстл ЖС 8БО10 IVHOro СП(Н^К(О)ПЪ съ клиросомъ Пр|НДС КЪ Ю(Т)Ц,оу Мл-KApi’oy, мола сго прТнти и помощи нмъ. „hyie бю, 11рсч(с), ты12 нс прТидсшн ПОМОЩИ НЛМЪ, ВЪСН ВЪСЛТС? СГО ЮБрАТАТ13 са, втроужщс пртльсти СГО“. 1А>7П(С)Ц,Ъ жс МАКАрТе 14къ ннмъ рече15: „Сс оувю приуождж и гржвости мосж что съ-ТВОрА смоу?“ Сп(Н)СК(О)ПЪ же ПрТБНВЛЛШС, МОЛА СГО И ГЛ(АГ0Л)А: „tAKO СНЦС втроуж: лще ew16 пр|'ндешн, б(ог)ъ оумирить цр(ъ)ковь свож. Ь’ножицсж ew )(ОТТ)СЬ принти И ВЪЗБрАНСНЪ Быуь Л клирикъ Нинт жс не ТрЪПЛА погы-БТЛН СТАДА Х(р|)С(ТО)ВЛ, ДроуГОС ПАКЫ СЖДЛ Б(0)Ж1Л БОЖ СА, ГЛ(АГОЛ)АЩЛГО:
59 съБтржт М. в0 Доб. сект М. 61 Проп. Aft. 62 почкдншж М. м—w Проп. М. гл(агол)ацк 66—67 н тьщнте са М. 68 сътворнтн
1 ЛрселАнтъ X. 2 Проп. ТИр 3 Проп. М. 4 за С. 6 Проп. X. 6 Проп. ХМГСМ. 7—8 Проп.
М. 8 Проп. MiM. io Проп. М. и—12 ты pw(e) М. 13 wcpATiM	14—15 реч(с) къ н!мъ X.
1в Проп. С.
а Написано над реда
96a г1Дко кръвн н)<ъ iv ржкоу твоею нзыш«“ (2 Цар. 4, 11). Н в(ог)оу посллвшоу ма, прТндох къ17 тсб-б“. Wh же въставъ18 н19 посл-бдовл нмъ.
Н ндошж до Хызннж20, ндеже жнв-бшс пр-Бльстннкъ wnb Н оузр-ьвь его и>77г(е)цъ UAKApic н21 гл(лгол)а кь еп(н)ск(о)поу: „Съ, егоже вндншн, нлчалнын д8уъ нмлтъ. Н дл в-бсн ьлко мое д-бло н-бс(т) се. Нн ew къ СНЦСВЫМЪ EtCWMb 22HCipe БрЛНЪ23 сътворнуъ. Двл EW ЧННЛ E-BCWBbCKA естл. Гл(лгол)еть wm(e)n.b24: едннъ oyEw нже сластолюбк въллглеть т-Блоу, дроу-гын же, нже пр-Бльстн д(8)шлмъ въллглеть, нже н жесточлншн есть st.aw н непокорнвъ. Снл ew прнллглстъ б-бсъ влъ^вомъ н пр-Бльстнн^мъ, н ересе нлчалннкчумъ, н чл|пуд-бсмъ“. Н гл(лгол)л еп(н)ск(о)пъ: „Н что сътворнмъ?“ Н рече стлрецъ: „М(о)л(н)тв-б потр-ББЛ н2Б словомъ ew ннчтоже оусггБсмъ26".
Повсл-бшж 8ew нзытн емоу. Тъ же нзыдс къ ннмъ. Aei'c же еп(н)ск(о)пъ ср-ьте его словесы н гл(лгол)л емоу; „Клко толнко л-бтъ сын зде н не прТнде къ нлмъ?“ Wh же йв-ырл: «Понеже не мждръетвоуете прлв-Б“. Гл(лгол)л емоу w/w(e)u.b Млклре: „Ты же оуво довр-Б лн мждръетвоуешн?" Wh же: „Н s-бло довр-Б мждръствоуж“, рсч(е). Ww(e)u.b же: „Н что есть, рсч(е)27, нже 28мы не мждръетвоуемъ прлв-к?29“ Он же; „1Дко пльтн н костемъ, pe<z(c), гл<лгол)ете въекръенжтн. Къ семоу же н б(ог;л гл<лгол)ете пльть н костн нм-бтн“- Гл'л-гол)л w/7Z(e)pb МлклрТе: „Аше мы w севе гл(лгол)емъ сТл, то достонтъ нс в-Бровлтн нлмъ. Ацк лн пнслн|'л еьс-б снце нстннс’твоужтъ, ты что съпротн-вословншн?30 Нж дл не многл продлъжнмъ словесл, гл(лгол)ем тн иже мж-дрствоусм’, ДЛ ЛЦК В-БроуСШН, ДОБр-Б СЪТКОрнШН, ЛЦ1С лн нн, съ б(ог)омъ нмлшн еже н запов-бдн его Лмешешн са“. Wh же „№ь пръв-Бе гл(л-966 гол)д в-ьрж свож“. Wm(e)ub же31 wb-бшл: „Зал в-Брл, нн32 дл нменоуст са. Нж дл реч(е)мъ с(ва)тыа н съворныж црГъ'нсве в-Брж“. Н повсл-б еп(н)ск(о)поу реши, пр-Бдстожцюу н в’семоу нлродоу Нз: нлчат жс еп(н)гк(о)пъ снце нстнн-НЖА втуж ГЛ(ЛГОЛ)ЛТН: „К-Б|Юуж въ единого Б(ОГ)Л W(T^A ВЪССДрЖИТСЛ-Б н въ сднносжшное его слово, нмже в-вкы сътворн, нже нл кончннж B-bicwMb пльтЬ въепрнемшл, wctabachia 34грБуъ рлдн35 НАШИХ, АЖС W С(ВА)ТЫЖ Д('Б)6Ы Млр1А въепрнжтъ, рлспеншлго СА н оумершл, н погревенл, н въекръешл въ36 TpCTIH Д(С)НЬ, Н възшедшл37 НЛ Н(е)Б(е)СЛ, Н С'БДАЩЛ W ДеСНЖА W(T^A, н плкы )<0ТАШЛ npiHTH ВЪ ЕЖДЖШ1Н В"БКЪ, сжднтн жнвымъ н мрътвынмъ; н въ д(8))<л с(ва)т(л)го, еднносжшнлго wiTmoy н словоу его. В-Бр8ем же н38 въе-кръсенТе д(8)шн н т-Блоу, глкоже лп(о)с(то)лъ гл(лгол)етъ: „с-бст са, p€«f(e), т-бло д(8)шевно, н въетлетъ т-бло д(8)уовно“ (I Кор. 15, 44); н плкы: „по-д(о)влет ew тл'Бнномоу семоу weaeqjh са въ 39нстл-бн|'с, н съмрътномоу40 семоу wea-euih са въ41 Бссъмрът|’с“ (I Кор. 15, 53). Зрншн лн клко гл(лгол)еть се?“ Wh жс къ немоу wb-бшл: „Uh-б нже w словл в-ьрж не повъдоун, нж нд-бмъ къ rposwMb н единого w тоу лежжшнуъ въздвнгнн. Н ТОГДА В-Б-
17 Проп. М. 18 еъста Л1|Л4. 18 Проп. С. 20 ^л-квннж М. 21 Проп. М. 22—23 врнь
еще М 24 ivtu,h ХСМ. 25 Проп. ХСМ. 28 8спвет Alj. 27 Проп. М. 28—2» не мждуъстввемъ мы
П|>лк-б М. 30 п|>от1кослое1|||1н Mi- 31 Проп. Afj. 32 н С. 33 Проп. ХСМ. 34~35 рлдн гр-в^ъ М.
36 Проп. ХМ. 37 къшедшл М 38 Доб. еъ Мъ 39—41 Проп. М. 40 мртЕНом<у С.
роу» елко довр-Е мждръстввете. .Злне лзъ д(8)шлмъ въскрсеще 42кром-Е т-Елесе проповЕдоуж43". Мврлщъ же44 са wm(t)u,b. Млклр!е къ еп(н)ск(о)поу, рече: „Ее-лнкл злобл, шсо н б(ог)л нскоушлемъ! Нж нн ДрЪЗНОЕЛен'|’е нмлмъ толнко ПОМОЛНТН Б(ОГ)Л ТЛКОВО ЗИЛМСНТс сътворнтн зл единого Б’ЁСНОуЖЩЛ са“. Гл(л-гол)л еп(н)с)ко)пъ: „Нн, ю(т,че с(ва)ты, нж зл еъссго нлродл“.
Тогдл пондошж къ гроБо.и, посл-Едоужщоу н нлродоу. Н НЛЧАТЬ Пр-ЕЛЬ-Ц1СНЫН <Л>НЪ М(0)Л(Н)ТВЖ творнтн, прнзывлж Б-ЕСЛ, Н НС ОерСП'Ё ннчьсоже, НБО 97а д(8)шн кром-Е тклесн не мощно въскръснжтн. Н плкы помолнв са, ннчьсоже оусггЕ. Съпротнвл-Елше EW СА емоу45 А(8))СЪ с(ва)тын, нже ЖНЕ-ЕШе въ д(8)шн46 МлклрЧл. Гл(лгол)л въ ннмъ злочьстнеын тън: „.Зл нсв-Ep'ie влше не могж въскр'Еснтн ftfi'ie же 47<л>/п(е)цъ Млклрк повръгъ севе48 нл зсмла, 49пр-Еклонь КОЛ-ЕН-Е60 Н МОЛНТЕЖ СЪТЕОрН, Н ВЪССМв НЛрОДоу ПОВСЛЕ ЗВЛТН „Г(ОСПОД|Н, ПО-мнлоун“. Н оудлрн жезломъ свонмъ единого гровл, н лбнс нзыде чл(ов’Ь)къ. Н не въскор'Е неклко оумершл, нж w древнн)<ъ. Н прнгллсн w/n(e)Ub пр-Ель-щенллго н гл(лгол)л емоу: „Еъпросн мрътвлго51 сего лще въстлнжтъ т-Елесл съ д(8)1плмн“. IVh же шсо мрът въ столше, днвла са w толнц-е знлменКн. Е-ессммъ юшедшемъ cv него, прнплде къ ноглмл с(ва)т(л)го52 съ в'семъ нл-родомъ. Нщжщнм'53 людемъ 8бнтн его, не попоустн cv/n(e)ub Млклр1е, нж поемъ его 54въ поустынА съ собож56. Еъпросн шж же въстлвшлго нз гровл, лще в-естъ нлн слышлль56 о Х(р1)с(т)'Е. Н vvb-ещл : „К\ко жнвоу мн сжщоу неще, нн слышлль пон-е cv немъ“. Съчеть же слмъ н ювр-Бте шсо чстырнстл л-е/п пр-Ежде рождьствл Х(рТ)с(то)вл Вмрълъ бе. Кръстнв’ же его ют(е)цъ МлклрТе н «Елысъ въ нночьскын смврлзъ, н нм-Елше его съ собож л-етл г. Н прочее нстнннынмъ съномъ оуспе, о г(оспод)н. Н събыс(т) са нл немъ слово г(ос-под)не, гл(лгол)Ащее: „J&ko нн съ съгр-ЕШН, нн роднтел'|с его, нж дл (лват са д-елл б(о)ж|'л нл немъ“ (Йоан 9, 3).
78.	[Юношата и влъхвата]
Слышл^шмъ н се н-екыж, пов-едлжщл: „1Дко въ ц,(л)рство, рече, Млврн-К1л ц(л)р'Е выс(т) н-екын влъ)<въ ьъ К«л>стлнднне грлд-Е. Н толнко снлснъ сын влъшевнож ^ытростнж, елнко пр-Евъзытн емоу веса, нже w в-екл влъ^вы. ^76 Съ СТАЖЛ ЛЮБОВЬ СЪ Н-ЕКОНМЪ ЮНОШЖ ^р'ктОЛЮБНВЛ СЖЩЛ Н БОЖЩЛ СА б(ог)л. Нжд'Еше же са елнко мощно прЕльститн его н вльшевн-Ен )<ытростн нлоу-чнтн.
Еъ едннъ oyBW вечеръ оумолн его въс-естн нл конь н съ ннмь нзытн из грлдл. Н къ полоунощн ^здащсмъ нмъ по н-ЕКоемоу полю рлвноу, въ нем-же ниже селл б-е^ж, ни1 жнвжщнх въ нн^ъ. Ходащнм же нмъ по тлковомоу
12—43 пропоктдвж кром-Е твлссс М. 44 Проп. М. 45 Проп. М 46 Доб. о(Т)ЦЛ ХСМ. 47—48 покръг севе ю(Те)цъ ЫлклрУе М. 48-ъ0 Проп. М. 51 мр(ъ)ткцд Mj. 52 Доб. Млклрл М. 53 Доб же ХСМ. 64—Б5 съ соеож въ п8стына ХСМ. 56 слышл С Доб. еже ХС.
1	Доб. же ХСМ
Рлвъ есмъ ю(т)цоу
полю, вънсзллпж же шврттошж грлдъ. Н състдшемъ нмъ н2 прнвдзлвшемъ КОНА СВОД, ТЛЪКНЖ ЕЛЪуВЪ ВЪ3 ДВСрН Н СС’ЕрЪЗОШЖ4 НМЪ.
Срттллуж же н5 ецтловллуж влъхвл7 множество е-е-Топъ, вестдоужше н по-слтдоужцк емоу, дондеже прТндшшж еъ нт.кжа поллтж било еслнкж. Еъ нен же суврттошж никоего моурннл стддшл н ннн пртстолн множество w дсснжа Н W шоу» его, Н МНОЖЕСТВО СЕТТНЛННКЪ горлщнуъ ЗЛЛТН ЖС Н СрСБръНН. Н WEH 8sw ст дну ж w дсснжа сго, дроузн8 же w шоуж емоу. Прнстжплъ® же влъувъ н прнплде къ ноглмл, нже нл пртстолт стддшомоу еыссуцтмъ. IVh же прнжтъ его съ любоенж, рекъ къ немоу: „Что уощешн, господи мон? Сжтв лн тевт оугоднл въст?“ Къ немоуже Летшл, гл(лгол)А10; „Сн, вл(л)й(б1)ко1]. Н сего рлдн прТндох поклоннтн сд тоет н БЛ1Л)годлрнтн та“- Гл(лгол)л емоу: „Сще множлс длрсувлн1с длстъ тн са. Прочее оувю, садн“. Н стдс нл пръвомъ пртстолт w дсснжа сго. Юношл жс pc"z(c), нже съ влъувомъ еънндс12, зртше В CA MOypHHEI сжщж н гнжшллшс сд понт прнвлнжнтн СА сднномоу нхъ. Шед' же н столик прн нсчестнвб1нмъ юномъ влъувт. „Еъзртв же нл 98а ма, рсч(е), (повтдллше юношл), кназъ моурнномъ \л»нтмъ н въ , просн влъувл, гл(лгол)д: „Что кс(т) чл(овт)къ съ, прншсдв1н с тобож ?“ 1¥втц|лв же влъувъ; „Рлвъ теон осте, вл(Л)й(в1)ко “. Тогдл въпросн юношж кназъ btcob'ckeih ; „Ръцн мн, w юноше, рлв лн есн мнт?“ Скоро жс юношл Лвтшл, въкоупт же Н ЗНЛМСНЛВЪ ССБС кр/ъ)стнв1нмъ знлмсн'|емъ, н рсч(с):
Н C(EI)HOy Н е(ВА)Т(О)МОу Д(8)у8“. Сгдл ЖС СНЦС нсповтдл13, лвне плде НЛ ЗСМЛА нже нл пртстолт отдан н пртстолъ его norEiEC, н свттнлннцн оуглсошж. Моурннн же вънезллпж ншсзошж. Хрлм же 14юнъ н грлдъ15 нн въ чтожс рл-ЗВ1де са. Влъувъ же онъ невнднмъ beic(t) лбнс. Н просто едино рсщн, вот невнднмл н1С нн еъ чтоже бмшж. Ннгдсжс гллг, ннгдсже ннктоже, тъчнж СДННЪ ЮНОШЛ ЮНЪ WEpTTC СА Н ПрНЕАЗЛНН1Н КОНЮ. ЮнЕ1Н ЖС ннклко же пождл17 нлн понсклеб18 влъувл wnoro, нж еъстдъ нл кона н къ Кюнстлнднноу грлдоу въско т оустръмн СА.
Пришей же н тлвкнж еъ дверн грлдл, юнждоу же вечсръ нзв1достл. Н повтдл врлтлремъ в’ст бб1Ешлл. Н ндс въ домъ сеон, ннкомоужс прочес ПОЕТДЛЕЪ.
По днсу ЖС НТКЫНХЪ шедъ18, прнлтпн СА нткосм8 плтрнкюу, мжжоу ypi-СТОЛЮБНВОу Н М(Н)Л(о)сТНЕоу Н вожшоу СА Б(ОГ)Л20. ПрТБВ1ЕЛЛШС СЪ ВЪДЕЛрТЖ СА съ ннл/. Еъ едннъ оуво W днсн, въ всчсръ глжвокъ, плтрнкю жс н юношл ЮНЪ НДСУШЖ ПОКЛОННТН СА еъ цръковк Сп(л)сл нлшего. Стожщсмл ЖС ЮБТМЛ пртй СУВрЛЗОМЪ Г(ОСПОД)Л НЛШСГО |(С0)у(СЛ) Х(р1СТ)Л, емврлзъ зртше НЛ ЮНл О. 1ДкОЖе СС ЕНДТ плтрнк’|с, ПОСТЛЕН ЮНОШЖ W ДроуГЕ1Ж стрлны. Н ПЛКЕ1 тл-кожде юврлшьшн С А СУБрЛЗЪ Сп(Л)СОЕЪ, зртше нл юношж. Тогдл повръже 986 ССБС плтрнкк пртй ^врлзомъ СП(Л)СЛ НЛШСГО | Н СЪ СЛЪЗЛМН МНОГЕ1МН молтше Х(р!ст)л, гл(лгол)а; „Нс юврлтн, вл(л)й(в1)ко, лнцл твоего w мене, нж прнзрн НЛ МА Н П0МНЛ8Н МА. ,ЗЬНС гртшенъ есмъ, ЕЛ(Л)Й(В1)КСУ, съетм’ бо, ювлчс
2	Проп М. 3 Проп. С. i Доб са М. о Проп М. 6~7 клъукл ц-БЛоклуж М. 8 окнж М. а пр1стжп| Л11- 10 Проп. М. 11 Проп М, 12 сутнде М 13 поктдл С. 15 и грл^ 1° Проп. Mi. 17 пождлкъ Мг. 18 Прнскл XMiC. 19 пришей М. 20 Доб. и ХСМ.
не съв-вмъ21 снцево съгр-вшенИе сътворшл, jxkw дл тлко юврлщлешн лице свое w мене“. Сшх плтр'|'кню нх многъ чхс сь слъзлмн ГЛ(ЛГОЛ)АЦ1Оу н нспов-в-длжщоу са, зрлшоу же суврхзоу къ юноши, н22 къ пхтрИкню we-вшл: „Теве oyBW BX(\)rod(x)j>A tXKO W Н^ЖС ДЛрЮВЛу тн, прнносншн MH МНЛОСТЫНА. 23Н сего24 ixko въ мноз-в стрлс-в н въ вр-вмА нжжйы не ювръже са мене н в-вры своем, нж нспов-вдх ю(т)цл н с(ы)нл н с(еа)т(л)го д(8)^х. Еъст.ко же н въ вр-вмА въздлн1Х достоннж мъздж въздлмъ емоу".
Слышлстс лн, врлтТс, пов-всть стрлшнжА ? Слышлсте лн вещь въс-вкож ПОуЕХЛЫ Н ПОЛЗ» НСПЛЬНЪ СЖШЖ? I&KW 25въс-вуъ вл(л)й(ы}кл26 Н Г(ОСПОД)Ь р^воу своемоу гл(лгол)еть: „ixko вл(л)го<?(л)рА та н длъженъ тн есмъ, н достоннж МЪЗДЖ ЕЪЗДЛМ тн".
79.	[За монаха, който вид ял как се раздела тялото от душата]а
99а
Врлтъ н-вкын въпросн стлрцл* 1: „Нма лн кс(т) сп(хклж нлн д-в.ло?" We-вщх стлрецъ: „Кнд-ь^ъ лзъ врхтл, молнтвж творАшл н молащх са в(ог;оу. В-в bw прншелъ емоу помыслъ: „hXiccv ^отвл внуъ внд-втн д(8)шж гр-вшнлхго н прлведнллго рлзлжчлемы w т-влесе". Б(ог)ъ же, не )<ота юскръвнтн врхтл w жслхнТл его, едннож же евдАЩоу емоу н w семъ молАЩоу са, въннде же2 к немоу влькъ н оусты своими ем са по рнзж его н вл-вчхше его вън'. Wh же въстхвъ н посл-вдовх емоу, дондеже въведе3 н4 въ грлй н-вкын. Н тхмо шстхвлъ его, ютнде.
ЬХко3 с-вд-вшс врлтъ в'нс грлдл прн нвкоемъ монлетнрн, hmaiijx никоего жител и в' немъ | стажхешх нма велнкл wihcxhhkx. Н в-в бола н южндлж СМр'ТНЛГО ЧХСЛ. «ЗрНТЪ oysw врлтъ МНОГЖ МЛЬВЖ, МНОЗ-ВМЪ СЕ'ВТНЛННКЮМЪ н св-вщлмъ и кхнднлс¥Мъ оуготовлсн1е. Н весь грлй пллчллшс са его рлдн6, ГЛ(ЛГОЛ)АЦ1С : „Ь\ко в(ог)ъ рлдн молнтвъ его ул-ввъ н водж подлеть нлмъ. Н весь грлй нхшъ" сп(л)слхше са его рлдн. Лщс оуво8 емоу см'рть прнлоучнт са, въсн погывнжтн уощсмъ". Бывшоу же смр тоносномоу9 чхсоу, се зрнтъ врлтъ н-вкосго стрлшил прИше^шх, нмащл же в' ржц-в свои трнзжвецъ wr-нен'. Н слышл н глхс, снце гл(лгол)ащъ : „1Д|соже не оупокон мене6 д(8 шл ег» нн едннъ чье, н ты не пощждн его10 нн единого чхсл нстръзхж съ нжжЛж д(8)шж его, hew не почнтн нмлтъ в’ в-вкы". Стрлшнын же генъ оу-стръмн тръзжвецъ югнънын въ ср(ъ)(Эце его. Н нл многъ чхс мжча н, нстръгнж д(8)шж его съ нжждсж.
По сн)( жс в’ннде врлтъ въ rpxd н с-вдъ нх едннюмъ м-вст-в, плхча Н рыдлж W ВЫВШННМЪ. Н ВНДВ стрлннл врхтх НСДЖЖс)НЛ, НХ ПЖТн повръ-женл н не нмашл слоужжщлго емоу. Н шей къ немоу, пр-ввыс^т) с нн^ Д(е)нь едннъ. Н въ вр-вмА 8спен1Л его зрнтъ врлте двл лгг(е)лл, Мн^лнлл н Гху-
-1 Доб. севе ХМ^С. 22 Проп. X. 24 шл8 же юноши длъженъ есъмъ и люба его н Бл(л)годлрд ХСМ. 26~26 кл(л)д(ы)кл къотш X.
1 Доб. гл(лгол)а ХС. 2 Проп. ХС. 3 кед(е) X къниде С 4 Проп. С 5 Доб же ХС. 6 Доб
н My 7 Проп. С. 8 во X. 9 съмр(ъ)тном8 ХС. 10 Проп. ХСг.
а В М разказът липсва. б Написано над реда
pi’HAA, прншедшл пожтн д(8)шж erw. Н сндшл едннъ cv деснжж его, а дроугын IV ШоуЖ емоу. Н СНДОСТЛ оуТНШАЖША Д(8)ШЖ Н yOTAI|JA пожтн ж. Тон же не X СТАЩИ WCTAEHTH тъло и нзытн11, гл(агол)а Гдуршлъ къ Мнуднлоу: „Понмн сна н ютндемъ*. VVe'UUJxe же к' немоу Мнуднлъ: „Повелино естъ намаэ w Ел(Х)д(ы)кы не съ нжждеж пожтн сна. Сего рлдн не можсмъ нжднтн еж“. Въз’глдсн же Мнуднлъ глас1л>мъ еслнсмъ н рече; „Г(оспод)н, что повелн-996 вдешн w д(8)шн сен, понеже не уощетъ нзытн". ПрУн||де же нмь глас, гл(а-Г0Л)А : „Се посилаж Д(а)е(н)да съ гжсльмн н еъса пожщжа, tAKO дд слышавши крдсютж пннУа нуъ12 нзыдетъ съ рддостнж. Вы же не нжднте снж*. Н се енсздапж прнндошж съ Д(А)В(н)домъ ннцУн крденн мжжне н начашж 13ПНН1А ПНТН14 КрДСНА 3TSAO. Н СНА СЛЫШАВШИ Д(8)ША, Н W рАДОСТН НЗЫДС нз тнлд н прУнде на рждн Мнуднлоу. Н поемшн снж, възыдошж на н(е>-Б(е)СА, рА(5(О)уЖШС са“.
80.	[За стареца, който стоял пред вратата на умиращ богаташ]
Тъж<?е стАрецъ повидл намъ н се w ннкоемъ стлрцн: „НХко нде, рече, никогда еъ грА<Э продАтн ржкоднлне свое. Н по прнлоучАоу сиде прн двсрех никоего БОГАТА, yoTAIHA СКОНЧАТН С А. СнДАШОу ЖС eMoy Н СЪМАТрНЖЩоу, Н ABIC зрнтъ1 КОНА2 чръны Н ЕЪСАДННЦН НуЪ ЧрЬНН Н СТрАуА НСПЛЪНеНЫ, НМАЦ1С н® югнъны жезлы еъ ржкдуъ сЕонуъ. Пришедшим же къ Ерлтомъ н4 юставншж КОНА СЕОЖ В* НТ>, Н е’нНДОШЖ. Н ЕНДНЕЪ НуЪ ВОЛАН, ЕЪЗЕА ГЛАСЮМЪ ВС-лнемъ, гл(агол)а; „Г(оспод)н, помнлоун". Рншж же к немоу прншедшУн whi: „Нннн лн, егдл сл(ъ)нце злнде, прншелъ есн помннжтн б^ог)а? Почто сен-тджшоу дню того не еъзыскалъ есн? Нннн же ннсть тн части ВповлнУоу нн 8тншенТю. Н ЕъдржзнЕША юржжУл сеоа въ ср(ъ)дце его, и takw съ нжждеж нстръгостА д(8)шж его".
81.	[За отец Маркел, в чийто образ дяволът изкушавал жените от едно село]6
ПоЕНДА НАМЪ Ю/И(е)цъ ДеоНА W С(ЕА)ТНМЪ1 МдркеЛН, tAKO 2вн всзмлъе'-СТЕОуЖ® БЛИЗЪ ННКЫЖ ЕССИ ЕСЛИКЫ ЕЪ СТрАНАХ ЛНЕ1Ж, В* 4ПеШ6рН НИКОН5.
Би же, ®рече, тъ7 суто(е)цъ Млркелъ 8бнло кротокъ9 и вл(л)гоговнннъ10, ’’чнетотж же н цнломждрУемъ 8крАшенъ12. Мжжне же стрдны13 тож 14нмнлуж ЮОа велнкж внрж н любовь’5 к немоу, >дкюже16 мнознмъ17 приходи тн 18н пооучлтн19
11 Доб н Afj. 12 Доб. н М\С. 13—м млп-ылтн o-ehU никад ХС
1 Доб. стдрецъ ХС. г HtKOTK Afi- 3 Проп. АД. 4 Проп. ХС.
1 отцн Л1г. 2—3 Бсзьмлькьстк8е ее реч(е) авва Млркель М->. 4~5 подкрылн н-екыж горы
к пецкр-Б Л12. 6—7 Проп. Л12. 8—8 кроток етдо н м(н)а(о)стыкЬ ЛГ2. 10 Доб. н Л12. и—12 чисть
н ц-Едсмжл.рь /И2. 13 ккн М2. 14~15 многж втры н желлще нмнуж М2. 16 ю.ко н Л12. Доб. w
ннуь М2. 18-19 кь нем8 н наказВкатн М2.
а Написано иад реда, 6 В Mi са поместени 2 преписа на този разказ: на л. 98а—99а и
на л. 2666—2676. Вариантите по втория препис озн лавам с М2.
CA W него. СъТЕОрН2 3’’ ЖС Е* 21ПСЦ1СрП ТОН22 S ЛЕТЪ 23П0(АмЪ МНОГЫ СКрЪЕН21 W БЪСЮЕЪ.25 2,iH НС ЕЪЗМОГОШЖ сго понт, из келнж НЗЕССТП Н2Т W БСЗМЛЪЕПЛ 28ПрЪСТЛТИ. Е'СТ БIV ПрННОСНМЛЛ емоу IV E'LCWBb СЪ БА(Л)ГОс)(Л)-реннемъ29 тръпъшс.
:,uHc ТрЪПА ЖС ВрЛГ! ТрЪПЕННЛ Н БСЗ'МЛЪВТЛ С(ЕА)Т(Л)ГО стлрцл, шее) Пр'В-юкрлзн СА къ юврлзъ с(еа)т(л)го стлрцл31 Н32 НАЧАТЬ льстнтн жены, нжс к' грлдъ жнвжшнуъ МЖЖН1, ксчеръ И злоутрл СрБТЛЖ Н ЦВЛОЕЛЖ ПХЪ12а, н НЖДА нуъ БЛЖДНТН С! НИМИ, И ЕССЕДОуЖ 32бК ННМЪ* БССЪДЫ НС11Од(О)БНЫ, 11 8ЧА нуъ 1ЛК0 НТСТЪ гръх НЖС32Г «ТЛИ БЛЖДНТН. Сил 32дОуБ« Б ВСЪГ НС СДННОЖ НЛН ДЕЛЦ1П, НЖ МНОЖНЦСЖ ТЕорА, НДСЖС SW ЕНД'ЕШС СДИНЖ ЖСНЖ уоДАЩЖ, пръшврлжь СА ЕЪ стлрцл, БССТДОЕЛШС к' НСН.
Жены же нрншес/шс, свонмъ мжжемъ ноеъдлшж. Н процесс са слово по е'-ССМ8 грлдоу. Н СЪБрЛШЖ СА МЖЖ1С ЕЪ НСС>(Ъ)ЛА ЕЪ Цр(Ъ|К<?ЕЪ. Н ПрНЗЕЛЕЪ32ж КНАЗЪ жены, II ЕЪПроСН Ж ЛЦК НСТНННЛ (с(т) гл(лгол)смос. Жены жс множлс к въуж, ЖЖС ПОЕВДОЕЛЛуЖ, ГЛ(ЛГОЛ)АЦ1С: „ЬХко НС СДННОЖ НЛП ДЕЛЦШ, нж множни.еж НЖДН НЛС БЛЖДНТН с' НЛМН“.СНСЛ СЛЫШЛЕЪ КНАЗЪ Н перлзоумк tAKO Пр'ВЛЬ-СТЬ |СС(Т) БЪС«ЕСКЛЛ, ПОСЛЛ ЮНОШЖ tAKO ДЛ «ЗЛОВАТЪ стлрцл н юженжтъ н33 w пръдтлъ СВОИХъ.
Шедше же14 ЮНОШЖ И ЖСЗЛНСМЪ НСМНЛОСТНЕНО впшж стлрцл, Н ЕЛВ-КЖЦК35, НСТрЪГОШЖ ЕЛЛСЫ ЕрЛДЫ его, Н ЕНЪ КСЛ1А НЗЕрЪГОШЖ. Н БНЕШС н36 нсшждно Н «СТЛЕНШЖ НЛ ПЖТН СЛЪ ЖНЕЛ.
Нджцк же37 НЕЦ1Н W Кнрнтл, WEp-БТОШЖ стлрцл ПОЕрЪЖСНЛ н рлнлмн 81ЛЗЕСНЛ37д, КрЪЕСМ ЖС W рлнъ erw 1ЛК0 потокоу ТСКЖ1Ц8. Ймнл'шс ЖС СА, ЕЪПрЛ шллуж оув-вдвтн прнключшлл са емоу. Стлрецъ же МОЛЪШС Н\Ъ 1ЛК0 дл еънссжтъ н еъ пешерж сго, еже н выпт).
Мжжне ЖС ЕССН «НОЖ, ЙВВД'ВВШС НАКО ЕЪ пещер В СЕОСН ПЛКЫ ПрЪБЫЕЛСТЪ, ПрН)СОДАЩС и3 оукоры н ржглннсмъ дсслжддллуж емоу. Стлрецъ жс тръ-П'ВШе, БЛ(Л)ГОс)(Л)рА Б(ОГ)Л. СъТЕорН ЖС ПЛКЫ Е ПСШСръ39 СДННО ЛИТО Н S40 М(-в)г(а,цъ енце поржглемъ н Йклрвемъ w Есъуъ. Тъ41 44« ннхъ *акъ Б(ог)оу МОЛНТЕЖ44 ТЕОрА45 ЕССГДЛ 1ЛК0 ДЛ СП(Л(сЖТЬ СА.
По ССМЪ4в 47W Б(0Г)Л «КрЪЕСННО ББ1Г(Т)*8 КНАЗОу ЕЪ СЫ1Е МЪЧТЛНПС «ПО ETCWECKOC, НЖС КЪ ЖСПЛМЪ. МлЧАШЖ ЖС49 ЮНОШЖ БЪСНОЕЛТН II ПЕНЫ ТЕЩНТН, тлкож^е н жены нотЕорнЕШЖА стлрцл. Н рлскллвше са грлждлне ю нуже СЪТЕОрнШЖ стлрцоу, НЗЫДОШЖ СЪ ЖСИЛМН Н СЪГ,и ДЪТМН, ПрОСАЦЮ npomCHlC
20 сътеорнк С. птстт то.н Л12.	-4 * * * * н lhiciak нскйшснИа прьтрыгв Alj. 25 Доб.
тлмо М2.“е—''7 глкожс послтжЗс скл^л	мн уотоцк его н,чьг!|ЛТН w пецнрТн	н	^лпатн
М,- 28-4» ||Л, ш КЪЗМСГОШЖ, ТЬ ЕО ЕСА	hckSiikbi'c етсокскос приуодАЦ1е«	пл	иь	кртпци
М2- 30—31 П0СЛТ1Ж1 С же Пр'ЁСУЕрЛЗН СА дИлКОЛЬ Н.К0 КЪ ОБр: 'К стлрцл М‘2	32 Проп. AJj.
3-а Проп. М. 326—с, HIJb м. ®’г Проп. М.	зьд-с Проп. Л1. з:® прнзкл Л1 33 Проп.	ХМ^.
81 Проп. С. 35 Доб. н АГ,. 38 Проп.	ХС. 37 Проп. С. 37а оеложспл	М.	38	же Л1,.
Проп. М. 33 Доб. сунон Alj. 10 г Л1. 11 Доб. же ХСМ. 41 vv ннуъ м(о)л(н)ткж гъ Е(оГ)8 СХ
Н(0)Л(Н)ТКЖ О Ц|.уъ КЪ Е(0Г)8 М. 43 -15 М(о)Л(Н)/ИЕЖ ТЕОрА КЪ С(ОГ)8 All- 46 Доб. же
ХСМ i7~48 уукръкепо еыс(т) w еогл X. 49 Доб н М. 50 Проп. ХСМ.
17 Патеричните разкази
257
I01a
iipiXTii w него. Тъ же wtxh ношнж ютнде Н шс<? въсслн са в* гоцж Нн-Тр'НСКЖА.
Гл(хгол)хшс же мн стхрецъ: „0(Т)Чс Дсюнх, хще ^оцкшн вез емжцкннх npiELIKXTH ЕЪ ЖНТН СВОСМЪ52 Н НС ДХТН53 ЕННЖ Б-ЬСЮМЪ НХ СА, НС ЖНТСЛЪ-СТЕОВХН ННКОЛНЖС БЛНЗЪ весн нлн гухдх, н почнешн*154.
82.	[За монаха, който искал да прилика на Исак или Иов]
ПоЕТДХ НХМЪ НТКЫН W1 о(те)ц,ъ W ННОЦЪ НТКОСМЪ, МОЛАЦЮу Б(ОГ)Х шео дх спо(Э(о)бнтъ его бытн шеоже 1юеъ нлн гхкожс2 1сххкъ, нже3 нткогдх выв-Ш1Н)съ пхт|>'|Л|)уъ, нлн iakiv единого w п|>о|>(о)къ. Н по мнози его моленн прндс емоу глхе ю в(ог)х, гл(хгол>ащъ: „Не можешн бытн н^коже 1сххкъ“. Vi’gisujxB же мннх: „Аше не вждж ixko4 кххкъ, дх понт шею ’ювъ“. Пхкы же к немоу Б(о)ж(е)ствнын глхе: „Аше побтсдншн, рече, гхкоже н3 юнъ д'|х-волх, можешн бытн**. Мннх же юб-бшх са тхко бытн. |Н слышх пхкы глхе, гл(Хгол)ашъ емоу: „Ндн рсч(е), въ кслнж свож, н шеоже проенлъ ссн бжднтн**.
з?—м н нхчать прлыцхтн жены чл(ок'вусь rybKin-г грд(х) того, кеч(еуь н зхутр уотА БЛЖДНТН СЬ ННМН, Н ГЛ(ХГ0Л)А КЬ ННЛ ГЛ(ХГ0Л)Ы НеПО<?(о)БНЫН, НЗЕ-BCTeSa НМЬ IXKO еже ЕЛЖДНТН wtxh н-всть грх. Clix же в-всь не тьчнж едннож нлн дкхщн, нж многхщУн сТж ткор, ндеже кнд-вше женж )<оддц4Ж нх еднн-в, npwBfX3HE са дУхеоль еь юврзь стхуцх н ЕесвдокхшА ен. Жены же гунше^ше ное'Вддхж сконл мжжемь н п^онесе са слов(о) еь грд-в w сел н CbBfXELUCM СА rpxd(x) ТОГО МЖЖСл/ ЕЬ Д(С)НЬ Не<?(в)ЛНЫН Н ГуНЗЕХКШе жены, ЕЫуХН1Х^Ж 8ев-двтн нстннж. Жены же кь нымже в-в дУхколь вес-вдокхль, бв^ж множхе к, жже нзквето-ех^ж гл(хгол)Аще •_ ,Ne едннож нлн дехщУн, нж н множнцеж нждн нхе влжднтн сь нхмн“. СУх слышлешс мжжУе н сь клнрАл, не рз8мвше кокхретко в-всокьское, послхша нерзЬмнкы wt^okbi злххго зл-в быешс нзьгнхтн стлуцх. Пршьдше же юношж нхпхдошж нх CTxpi.x жезлУемь н Елвкжше нстргошж влхен врды его н выжще его н нзьгнхшж нзь пещеры, н 8|хзкнкше его вило, ссстлкншж нх пжтн ел-в жнех. Мнмоходащс же н-вцн w Енртх, ювртошж CTxpix пок|>ьженх н ьрькы ixko рц-в w |>хнь его нсхо-дацпн, нже н кыуоснн1Ж н нок-вдхтн нмь [унключшее са ем8. Стхрен. же м(о)л-вше н\-ь вьнестн его кь пещерж. Мжж!е поелше вънесошж н къ пешуж. Г^хж^хне же Вк-вд-ввше 4хко тхмо пхкы fy-ВБЫкхеть, прн^одАще, злослов'вхж, н досхждх^ж ем8. .Аз же, |>еч(е), т^ьпа, Бл(х)ГОДХрХЬ, М(0)ЛА са в(ог)8 w них. Сьткор!^ же по/и(о)мь еь пещер юнон м(-е)с(а)ць hl w ЕС-в^ь 8кхремь н еувьргхемь, м(о)л(н)твы w нн-r кь в(ог)8 твор, ixko дх сп(х)сжт са“. По chjc же юкркено кыс(Т) еп(нк(ко)п8 грг)л того вь сьн'в в-всокское who мчтхнк, нхча же н женн «ны в-всноехтн са н кношж вывше нмж, нхчашж П'вны т-бщИтн. „Н рзЕм-ввше грждхне, нзндошж сь женхмн н д-втмн ixko дх ел(хго)сл(о)еат са w мене, хз же 8бвгь w ннх, нрншьд вьселн)С са еь гор ныт^1нскжа“. Н гл^хгол^хше мн стхрець: .1¥(Т)че 'O'ewnx, хще ^ощешн весь сьмжщенИх првывхтн дн1н жнеотх своего н не дхтн вынж в-всомь нх се, дх не кьселншн са блнзь rjixd(x) нлн весн н сь покоемь пожнвешн дн1'н скоа М2. 52 сел М. 68 нхводнтн X.
1 Проп. М. 2 ЬАко М. 3 Проп. М. 4 Доб. же ХСМ. 5 Проп. ХС.
По днеу же нъкынуъ, np-bWBpX3iiE° са дУлволъ еъ никоего воннл, Н пришей къ минусу, рече; „М(о)ла са тЕоемоу пр(ъ)п(о)й(о)БНоу, w(T)4c, помн-лоун ма гоннмл w никоего ц(л)ръ. Н въземъ снж н7 с лнтръ зллтл, н vvpo-коенцж снж, н мтрочмул, н съкрын оу севе ндеже въсн. Аз* же, рече, ндж еъ ннж стрлнж, ндеже ц(л)рь 8ювръстн мене не9 можеть“. Мину же не рл-зоумъ сътн д'Улеолл, рече к немоу: „Чадо, не могж10 снл еъзатн понеже смтренъ есмъ чл(о)е(ъ)къ н не могж сн!Л съурлннтн**. Конн же нжждллше минул не пръзрътн молен1л его. Мнн\ же Леынл к немоу; „Шей, рече, чадо, н подложи11 снл под клменемъ". Конн же м(о)лъше его прилежно: „О(т)че, прТнмн снл слмъ н положи ндеже12 еъсн“. Ктрес'Елк же мннх гл(лгол)емымъ w висл н13 еъзатъ зллто who, н ютроковнцж, н ютрочнщл, поржглемъ W висл.
По днеу жс нъкынуъ bbw въллглетъ минусу рлть нл ютрокоЕнцж н рлстлн снж14. Рлсклле же15 са w прнлоучшннм СА емоу, ВЪСТЛЕЪ16 н ВВНТЪ ютрокоЕнцж. Гл(лгол)л 17к немоу18 помыслъ: „Къстлвъ,19 8внн ютрочнщл, 4ЛК0 ДЛ не ПОВЪСТЬ 20w(T)UOy CBOCM8 ВЫЕШЖА вещь21". Къстлв же лвне22, 8внтъ н сутрочнщл. Рече же к немоу помыслъ: „Къзмн23 Еържчснное тн зллто н еежн въ ннж стрлнж, ндеже еоннъ не еъзможсть ювръстн та“.
IViued24 в нъкжж стрлнж н създл 25севи w зллтл wHorw26 монлетнрь. По съвръшенн жс цр(ъ)кве, се еоннъ прУнде, нже wБpлзwмъ дУлеолъ, н нлчатъ 1016 е'пнтн 27гллсюмъ велнемъ28: „IV, нжжйл, помознте29**. Нлродн же30 сътскше са, гл(лгол)ллуж емоу: „Что снце зовешн, w чл(о)в(ъ)че?“ IVh же съ пллчемъ Лешил; „Мних съ w моего зллтл, пртдлннллго смоу, създл цр(ъ)коЕъ снж“. Къстлвше жс чл(о)Е(ъ)цн мъстл того, н съ бссчьстнсмъ н рлнлмн Лгнлшж, иже юврлзомъ еоннъ, естьстЕом же31 д|‘леолъ. Тъ32 нл минул гнивлж са, wthac, гл(лгол)а: „Азъ снл сътворА тн, глже33 3,ннколнже нн еъ оумъ СЕОСМЪ35 помыслнлъ есн36". Н снл рекъ, wthac. Мнну же БОрА СА съ37 помыслы сеонмп 38д(с)нь н нощь не пртстл39, дондеже wthac40® wt.\h мт.стл wnoro, рекъ: „1Дко се явленно выс(т) дъло мое, нж дл въземъ wctabuicc мн зллто н ндж еъ грлй нигде41 дллече, ндеже еоннъ42 13пр|’нтн не възможетъ"44.
Шей oysw въ грлй незнлемъ дллече. Н 8зр-к тлмо ютроковнцж нъкжа зъло крленж, дъшере сжщн некоего рддинкл. Н гл(лгол)л w(T)uoy еж, н пожтъ снж женж сект.. По летъ же нъкосмъ 8мретъ ютецъа отроковнцж. Кназ жс грлдл того некллше в него мтсто постлвнтн иного рлдннкл. Ръшж же
6 п^-вшнрлзн М. 7 Проп. ХМ}СМ 8—9 не ЮБристн мене М. 10 Доб. лзъ М. 11 полож! Мг. 12 Доб. слмъ М. 13 Проп. ХСМ. 14 Доб. и Mi. 15 Проп. Mt. 16 къстл М. 17—18 ем8 М. 19 Доб.
н Мь го~ 21 кещъ w(t)u8 скоем8 быкшжж М. 22 Доб. н М. 23 въземъ CAljAl. 24 емшебику же С. Доб. же ХМ. 25—26 w зллтл wnoro сект М. 28 велнемъ гллсомъ М -9 Доб. м1‘ Л1,. 39 Проп. Мг 31 Проп. М), 32 Доб. же ХСМ. 33 нже М. 34—35	8мв своемъ ннколнже
ХМ^С. 34—зв Hj къ cg0H помыслнлъ есн ннколнже М 37 Проп. ХСМ. зи—39 не пртстл д(е)нь н нощь М. 10 юлжчн са ХМ^СМ. 41 ннъ М. 42 Доб. сонъ ХМ\С. 43—44 , е прнндетъ могы М.
а Написано над реда.
155 CA нл Бесчинный его гллс. Нлчат же НБВ .Пристлнн, чл(о)в(и)че, w веечнннллго к^нчаепнл58 склжн нлм". ДОвищлв же воннъ къ кнАзсу,
емоу мжжне грлдл того: „Мвычлн естъ грлдл ссго 1Лко нжс понмстъ женж нлн дъщсрс оумершллго рлдннкл, тъ прннметъ енп.ево слоужснне, лще н не уотА“. Рече же к ннмъ кназъ: яН45 ест лн оуво 48ннни 46 478 нлеъ тлкоеын ЧЛ(0)В(и)КЪ“48. IVHH ЖС риШЖ : яСс(т), ЬЛКОЖС МНИТ СА НЛМЪ, 1ЛК049 * нночьскл чннл бытн его гл(лгол)ать приж(9е еывшл". Кназ же рече: „Шсдше, приведите его слмо“. IVhh жс шедше прнведошж н къ кназ8. Wh жс н нс уотд, ЮЕ-ШНЛ СА ПрНЖТН ТЛКОЕО СЛ8Ж6НН6. ЕЪПЛДЛЖЩНМ жс никымъ ЛЦ1С Н ЕЪ млло съгришснне, тъ же, нже никогдл быеын мннх н постннкъ, н(н)ни же рлд-1О2а ННКЪ, ПОЕСЛиЕЛЛШС МЖЧНТН НСМНЛОСТНВНО СЪГриШШЖА; ОЕЫ же КНАЗОу ВЪ-ДЛЕЛЛШС ЗЛТЕЛриТН СНЖ ВЪ ТСМННЦ.Н н ногы нуъ ЗЛВНТН ЕЪ кллди, дроугыж же гоЕАжднмн жнллмн вЧж8 8млрилше, нныж же смолож горАЩож супллиж. Множлншлл же61 г\же52 творишс, повидлтн бс(с) слъзъ нс могж. Еъ сну же 8прлжнижщоу СА нже нт.когдл 33мнну8 н сушслннкБ54 сжщоу, HHH't; же рАДННКОу, се н дЧлеолъ прЧнде ЕЪ WBpK3t еоннл. Н нлчат зелтн н гллсы нспоуц1лтн, tAKO Н НЛрОДОу многоу СЪТСКП10уГ” КНАЗЪ ЕЪНрЛШЛТН его, рекъ ": н съмыслъно Б91лже w теви80
рскъ: „Ендншн лн рлдннкл сего сгоже нмлте въ грлди елшсмъ? Съ мнн\ SU НиКОГДЛ. Мни жс ПрНЛОуЧН С А I оннмоу БЫТН W HUKOCI О Щ Л)ри, Е^ЖЧНХЪ емоу зллто много, къ сем8 жс н дъщерс мож д(В)ВЖ сжЦ1ж, н ютрочнтл единого". Н просто рещн, 81подровноу склзл ecu прнлоучшлл СА емоу62. КнАЗоу жс прилежно w ecijjh послоушлжцюу, прнвыткл рлдн своего. Н въпросн БЫЕ-шллго никогдл мннул, пнни же рАДНнкл лще нстнннл сжтъ нже w еоннл гл(лгол)смлл. IVh жс н не уотА, нсповидл ecu по[рАдоу]ез: н w 8бЧснн wt-рОКОЕНЦЖ Н СУТрОЧНЩЛ, Н KAKW Н КЛМО НСТЪЩЛННО БЫс(Т) зллто WHO. Кназ же ГЛКО Енди, 1ЛК0 ннкын 84же прнвытокъ нмлтъ85 88прнжтн W зллтл WHOrO87, повели смр'тн лютон придлтн erw88.
Е0ДНМ8 же емоу89 BHU грлдл КЪ смр'тномоу мистоу, СС Н Д|ЛЕОЛЪ, нжс 1026 въ юврлзи еоннъ, ори тс его нл пжтн, ведомл нлродюлъ Н ре^(е) к нсмоу: „Еисн лн, леел, кто ссмъ лзъ ?“ IVh же рече ° к нсм8; „Сн. Ты есн воннъ, реч(су егоже зли познлх". Еонн же к* нсмоу рече: „Лзъ ссмъ, сгоже слы-шллъ есн слтлнл, нже пръвоздлннлго'1 прильстнх Рсдлмл н рлтоуж чл(о)-в(и)кы, н не сустлвлиж72 ннкогоже сп(л)стн са нлн бытн (лкоже кллкъ нлн елкоже Куеъ, нж тъщж са сътворнтн е'са 1лкожс ^унто^>ели whoi o, нлн »лко73 |оудл Склрнютннъ, НЛН 1ДК0ЖС Клннъ, НЛН74 ЕЪ Влвулюни стлрцн, Н ПО(Э(О)БН'|Н тимъ. Еироун жс, fAKo н ты енце75 поржглнъ выс(Т) w мене, н не оувиди рЛТОЕЛТН СЪКрЪЕСННЖА БрЛНЬ78**. СИЛ ЖС реКШОу BUC8 Н ННЛ МНОЖЛНШЛЛ Н ЛБ|'е
46 Проп. М. 16—48 ТЛК’ОКЫ Н(Н)Ни ЧЛ(ОК’Е)КЪ 8 НЛС М. 47~18 ТЛКОКЫН ЧЛ(ОЕТ^КЪ 8
нле XMiC. 49 Проп М. ьо |км(н)л(»)стнкно М. 51 Проп. М^ 5- Проп. С. м—54 wukkhhkS н
мнну8 М. 54 Проп. С И. 55 сътощн ХМ£. 56 Проп. ХМ£М. 57 гл(М'ол)а Afj.
58 ГЛЛОЛ М. 5»—60 Проп. 61—62 CKX3k KtT прнключынлл СА ш8 подрокн8 М. 63 Попр. ПО
XAijC’Al. В 3 -- Д|>СБН<|у. 64—65 НМЛТЪ ПрНЕЫТОКЪ М. 66—87 W ЗЛЛТЛ WHOro прнжтн М. 68 юного
ЛГ 89юнон8Л1. 78 Проп. ХМ£М. 71 поъкосъз •- лннлаго ХСМ. 72юстлкла М. 73 нлеоже AJ. 74 н нже
ХМ£М. 75 Проп. С. 78 рлтъ М.
103а
НСЕНДНМЪ ЕЫС(Т). МкЛЛННЫН ЖС ТЪ МННХ, ПЛЧС ЖС рАДННКЪ, |10еТрЛ(Э(Д) сметное 8ДДВЛСН1С, поржгдемъ W БЪСЛ ЗЛ ТЪЦ|ССЛДЕНОС7‘ ЕЫССУКОМЖДрне**.
Н МЫ oyECV Е^ЛТНС СЪЕЛЮг)(Ъ)М' С А НСЕЫСееКеС'МЖ ДрНСМЪ Пу’оСНТН W Б{0Г|Л ЕЫШС МЪ|’Ы НЛ1НСЖ Н НДЧННЛСМЪ78 ДЪЛЛ, НуЖС НС ЕЪЗМОЖСМЪ80 съвръшнтн. ДоБ|Ч¥ же81 ШССТЕОЕДТН 82Ц(Д)р'сКЫНМЪ ПЖТСМЪ,83 НМЖС \0ДНШЖ С(ЕА)ТНН CV(T)U,H НДШИ, НС оукЛЛНЕЖШС СА НЛ ДССП0 НДН НД Ш8с, Н СП{Д)СТН СА VV ЛЬСТНДДГО51 ЕЪКЛ ССГО, НМАЦК ЕЪ ЕССМЪ СМБрСНН0МЖДр1С.
83.	[За царския пратеник]
Гл<лгол)ддшс нъкын w о(тс)цъ: „1Ако быг(т), рече, нъкын млгнетрнлнъ ЕЪ КЮСТДНТИНЪ ГрЛДЪ. Н СДННОЖ ПОСЛДНЪ БЫС'Т) 'lV Ц(ду>ъ НД НЪКЫН ЛеЪТЪ2. Ндж!роу ЖС смоу ПЖТСМ7., lVI>pi;TC 3НД ПЖТН НЕКОСГО Мрт'вЦД, НДГД ЛСЖЖЦ1Л4. Н ОуМНЛОСрЪДНЕ5 СА, реЧС КЪ*1 WTjtOKOy своемоу: гГ1снмн КОНА енж н икд МЛЛО, ПОЖ0Ы мснс“. МлГНСТрНДН ЖС СЪЕЛЪКЪ СДНЯЖ CV рНЗЪ СЕОПХЪ, Н НО I КрЫ НДГД ЛСЖЖЩДг( О) МрТ ЕЦД, н wthac.
По днеу же нъкынуъ ПДКЫ ПОСЛДНЪ еыс<т) тъжде мдгнетрнлнъ 7w ц(мръ нд дроугы ювътъ8. Прнлоучн ЖС СА смоу, "нсуодАчюу нз грддд, плстн съ КОН-Е10 Н съкрушнтн11 ногж СЕ0Ж. Н12 ссмоу ЖС ВЫЕШОу, КЪЗЛОыгН13 его14 нл конь ютрокъ его Н ЕСДС н въ домъ его.
ПрНШС<?ШС ЖС ЕрЛЧСЕС ПрНЛСЖЛДХЖ смоу. ИнНЖЕШСМ ЖС ПАТНМЪ днемъ, ПОЧрЬНЪ HOI Л его. ЕНДЪВШС же ЕрЛЧСЕС ЕДКО ПОЧрЬНЪ НОГЛ его, ПОМДЕЛЛХЙ' Другъ КЪ15 другоу VVC-EHJH СА нозъ его, ПОНСЖС СЪГННТН ХОЦКТЪ въсс тъло его н оумретъ. Ръшж же къ немоу ЕрЛЧСЕС: „Злоутрл прнндемъ н нсцълнм ТА**, илгнетрнлн ЖС ПОЕСЛЪ СУТрОЧНЩОу СВ0СМ8 НЗЫТН16 CVTMI ЕЪСЛЪС? нуъ н оувъдътн ЧТО СЪЕКЦ1ЛЕДЖТ7, VV НСМЪ. ВрлЧСКС ЖС17 ЕНДЪВШС СГО, рЕШЖ к‘ немоу: „Погд Г(0)с(Г10ДН)НЛ твоего ПОЧрЬНЪ, ДД Л'ЦС НС ЛсЪЧСТ СА, ПоГЫБНСТЪ. Злоутр же ПрннДСМЪ Н еже уоцктъ К(ОГ)Ъ, то сътво^нмъ**.
КъЗЕрТНЕ18 же СА ееуочшръ, 19НЛЛЧА, КЪ Г(о)С(ПОДН)НОу своемоу2" Н рче21 СМ8, 1ДЖС23 слышл w врчевъ. Слышлв же ешь млгнетрднъ Н2;| НЛЧАТЬ млло-Д(8)ШЪСТЕ0ЕЛТН, Н W МДЛ0Д(8)ШНЛ24 ЕЪСА НОЩЬ БЬДА Н25 НС ЕЪЗМОГЪ26 ОуС-НЖТН. Бъ ЖС Toy Н КЛНДНЛО rojJAIJJC. Къ полоунощнън же27 стржн, зрнтъ чл(о)е(ъ)кл, въшсдшд к немоу юкънцемъ, н гл(лгол)л емоу: „Что снце, СКЪЕА ПЛЛЧСШН, W ЧЛ< О)Е(Ъ)ЧС ?“ МдГНСТрНЛН же С¥ВЪЦ1Л : „Г(ОСПОД)Н, съкроушн СА НОГЛ Мод, н се СЪВЪЩЛШЖ W МНЪ Ердчсвс28**. Гл(дгол д емоу (ДЕлен са: „Поклжн мн »лзеж“. IVh же йкрывъ ногж свож, н поклзд смоу
77 Доб. его XMjC. 76 съурннм М. 79 ндчнндтн ХМ^СМ. 80 можшъ М. 81 Доб. плче
ХМ-СМ. 82—83. (1ЖТСМК Ц(л)рс|<ымъ М. 84 пръльстндго ХМ^СМ.
1-2 нд нъкын ескътъ w ц(л)ръ М- 3—4 мр(ъ)ТЕЦл нъкоего нл пжтн лежнмл нлгл М.
3 8м(н)л(о)срдн М\М. 8 Проп. М. 7—8 нл др8гы севъть w п.(луъ М °—10 сплети съ кони
нсуолАЦ18 ем8 нз грлдл М. 11 съкр8шн М. 12 Проп. ХСМ. 13 къзложнкъ ХМхС. 1 н М.
16 Проп. Мь 16 нзыдн С. 17 еже С. 18 къзкртн М. 19—-° къ г(осподн)н8 скоем8 съ пллчемъ
М. 21 покъдл М. 22 нже М. 23 Проп 24 Доб. пръьыс(т) М. 25 Проп. М. 20 Проп. М.
27 Проп. С. 28 Доб. н М.
рлнж. 1Двлсн же са29 емъ ногж сгш ржклмл свонма н помлзл 30ш горАщлго 1036 клн'днлл рлнж31 его32 млсломъ. Н рсч(е) см8: „Къстлнн н ходи". Неджжнын ЖС ШЕТЩЛ: „СъКроуШСНА КС(Т) нога мол н клко могж уодчти?" Гл(агол)а емоу 1ДЕЛСЧ са: „ВЪЗКЛОНН СА НА МА“. Н ВЪЗКЛОННВ33 СА, уоЖДААШС, урОМЛА мало. Рече емоу невлен са: „Нсще лч хр^млешн? Еъзлазн пакы на шдръ свои". Н начать плкы помлзовлтн ногж его. Н ГЛ(АГОЛ)А емоу: „Къстлнн нннт н ходн!“ Еъстлв жс н начать ходнтн здрлвт. Рече же34 емоу: „Годи лн тн сеть понт нннт?“ Млгнстрилн же шеища: ,,Gh, г(оспод)н, доврт семь33 н Б(ОГ)Ъ дл нспльннть мжздж твож“. Гл(агол)а емоу 1АВЛеН СА : „ВьЗЛАЗН НА ПОСТеЛА свож38 н почнн“. Гл(АГОЛ)А же37 емоу н нтклл словссл Ш милостыни, 1лкш рече г(оспод)ь: „Бллженн мнлостнвн, iako тн помнловлнн бжджт" (Мат. 5, 7); н плкы: „вез милости сж<? не створшУнмъ милость" (Як. 2, 13) H СЛНКЛ ТАКОВЛЛ. Н сил рекъ, гл(лгол)л 38кь немоу39: вСп(А)сн са“. МлгУстрнлн же шетщл: „Муодншн лн?“ IVh же рече: IVhcah ЗдрАВЬ ссн, что 40прочсе ХОШСШН41 ?“ Гл;АГОЛ)А емоу млг|'стрнлнь: „3^-КЛННЛЖ ТА б(о)ГОМЬ, lipiLUcdl IJA СП(Л)СТН ГрТШННКЫ, IAKO ДЛ ПОВТСН МН 42ТЫ кто есн43.“ Рече же44а емоу невлен са: „Еьзрн нл ма“. IVh жс зрвше нл нь прилежно. Гл(лгол)л емоу мжжь шнъ дУвнын; „Познлвлсшн лн доврт рнзж снж?“ Млгнстрнлн жс 44рсчс: „ен43, г,оспод)н, моа сеть". Гл(лгол)А емоу невлен са : „Лзъ семь, егоже ты швртте мр’твл нага н нл пжтн поврьженл, н по-врьже мн рнзж снж. Н посла ма б(ог)ъ нсцтлнтн та. Бл(л)г(о)длрн оувю Б(ог)л в'сегдл". Цтловлвшл же са др8гь дрзгл, н48 нзыде плкы шкънцемъ НМЖС ВТ въшелъ.
Врлчеве же 47злоутрл прншедше48 шетщн ногж его н шврттошж его здрлвл Ходаща н нн едннож же рлны нмащл на нозт своей. Н оуднвншж са 104а зтло. Н оувт 1дтвше вывшее, проеллвншж БУогул, длвшлго емоу тлковое19 нсцтленнс".
84.1 IV нномь млгнстрнлнт2
Тъжде ш/и(с)ц,ь повтдл нлмь ш нномь млгнстрнлнт, прише^шнмь 3еь КшстантУнъ грлд ш стрлны Пллсстннскыж4. Нджщоу же емоу пжтемь, срттс нткосго слтпл5 на пжтн, не нмащл водАщлго н. Слышав же слтпець НЗАА-лече кшнное рнстлнне, 8клонн севе млло ш пжтт. Н простерь ржкж своа кь млгнстрнАноу, прошллше мнлостына. IVh жс пртзртвь, мнмонде его. Wined мало, рлскллв са, н вьзврлтнв са, длстъ ем8 зллтннкъ едннъ. Прием* же слтпецъ зллтннкъ н рече емоу: „Етр8ж в(о)говн, iako злповтдь сУа избавить та ш НАПАСТИ". ПрУсМ ЖС МАГНСТрУлнЪ СЛОВО СЛТПЦ.Л съ рлдостнж н нде въ Костлн-дннъ грлдъ.
29 Доб. ем8 М. 30—31 р^нж w горАщлго клнднлл ХСМ. 32 Проп. ХСМ. 83 къзъслонГк X. 34 Проп. М. 35 Доб. нннт М. 36 тксж Мг. 84 * * 87 Проп. Мх. з®—39 ем8 М. 4°—41 ^оцкши прочее М. 42—13 кто есн ты ХСМ. 44а Проп. М. 44—4з ен, рече С. 44 Проп. ХМ. 48 Проп. ХМуСМ. 47—48 прУшедше злвтрл ХСМ. 49 енцеко М.
1—2 Проп. М. ®—4 w стрлны Пллестннъскыж къ Костлнъдннъ грлд М. 5 слтпцл MiМ.
С^вр-вте же8 оу ц,(х)р-в7 нныж вслмжжа, уотАЦ1ж юплоутн къ Пхлестнн-в. Пр5БЫС(Т) ЖС СЪ НИМИ оу Ц,(Х)р-В H-fiKOAHKO ДНН Н СЪ НИМИ ЕЪЛ-ЬЗЪ въ корхвлъ, н8 плхвххуж. 8годноу же в-втроу дыухжщоу н съ рхдостнж нд-вуж. Прнлоучн же СА МХГНСТрНХНОу в’ НОЦ1Н нджщоу® НХ НЖЖЙНЖА ПОТрБЖ, Н уОДАЩОу емоу по оустн-в корхвлч:, съвръженъ быс(т) w влъны мор’скыж в’н-в корхвл-в вг морс. Енд-ввшс жс корхвннцн иске въпхде вг море, нж понеже нощь в-в н в-втръ оугодснъ, не възмогошж его нсуытнтн.
Носнмъ же в-в мхгнетрнхнъ водож мор’скож mxxhic.m же10 * в(о)ж,|,емъ. Бывш8и дню, ювр-вте са ннъ корхвъ пловжщъ. Н внд-ввше erw корхвннцн потхпл-вемх влънхмн н прнвез’ше са, въеуытншж его въ 12корхвь свон13. 1046 Н прнстхшж къ грхд8, ндеже н корхвь в-в прнстххь, ы негоже нспхде14. ||
Корхвннцн же vvBoto керхвлю нзшейше нх зсмла, съврхшж са въ [кръ-чемннцн]15. Прнлоучн жс са н-вкосмоу w корхвннкъ, юнжд8 же в-в нспхлъ мхгТстрнхнъ, въепом-внжтн н рещн: „8бю ЧТО БЫС(Т) MXrHCTpiXHOy WHOMOy?" Слышхвшс же се др8гхго корхБЛ-впловчнж18 въпроеншж н w коемъ мхгнетрнхн-в се гл(хгол)еть. Н оув-вд-ввше вывшее, р-вшж к ннм: „1Дко мы ювр-втоуомъ его потхпл-вемх в* пжчнн-в н въеуытнвше, сп(х)сюуомъ его. Н нмхмы его в корхвлн нхшемъ". IVhi же слышхвше, порхдовхшж са. Н прншейше17 възашж н18 въ СВОН19 корхвлъ.
Пов-вдх же нмъ мхгнетрнхнъ: „ГЛко сл-впецъ юнъ, емоуже дхуъ зххт-ннкъ нх пжтн, ТЪН НОШХХШС МА, уОДА по води". Н се схышхвшс, проелхвншж Сп(х)сх нхшего Х(рТст)х.
Н w сего 8ew оувидвусумъ txico милостыни съ прнлежхннемъ дхемх, не погывхетъ, нж въ вр-вмА скръБН въздхн|'е Л в(ог)х прТсмлетъ по гл(хгол)а-щомоу п1схнню: „не йрнцхнм са довро творнтн, егдх ржкх нхшх можетъ" (Притч. 3, 27); н пхкы: „мнл8жн20 ннщх, в(ог)оу 19, 17).
21въ зхсмъ дхетъ22 (Притч.
85.	[За богаташа, който раздал богатството си и намерил камък от дрехата на Арон]
Пов-вдх нхмъ н-вкын w о(те)цъ; „1Ако быс(т), рече 4въ Нс(рхн)лн н-вкын мжжъ2 вогхтъ s-вло. Б-в же богхтъство3 съБрхнно w грхБлснТх н w непрхвды. Съ оуво н-вкогдх 4въ севе5 пришей н8 въепом-внж чхе смр’тнын (елхвж жс н чьсть прхведныиуъ [н нсмнлостнвное мжчен'|'е гр-вшныуъ]7) н часто въздыухж н недооум-вж са что сътворнтн. Въ един же w днж шей [къ]7 н-вкоемоу вчнтсхю н рече8; „Мола те, 8мъ мон пл-внень гес(т) въ земнынуъ® попсченТн мнрх сего, нж нхкхжн ма Неко дх не погывнетъ д(8)шх мох“.8чнтелг же въземъ н дхстъ
8 Доб. н М. 7 Доб. н ХС. 8 Проп. М. 9 Доб. ем8 М. ю Проп. XMiCM. н Доб.
же М. 12—13 tKeH кобель ЛЛ^СМ 14 е-в нспхлъ М. 13 Попр. по XMiCM. В 3 —
кръчсБНнцн. 1® кс^ХЕл-впллкне М. 17 Доб. н МгМ. 18 его М. 19 Доб. нмъ С. 20 Доб. рече ХС.
21—ги дг,(т къ злемъ XMi СМ.
!—2 н-вкын мжжъ къ 1с(рлн)лн М. 8 Доб. его XMiCM. 4—5 Проп. ЛД. 6 Проп. М.
7 Попр. по ХСМ. В 3Mi— проп. 8 Доб. ем8 М. 9 Проп. М.
105а
емоу кннгж, в нснже естъ пр.мждрпт Солсумонв н |ккъ емоу: „Шее? въ ДОМЬ (БОН н гуочьтн1" кннгж снж н по I дгнн приди слмо н рКЖ тн“.
IVh же шее? н прчьтъ. Н «Брте пе нен12 13нлпнслнно снц,е14: „Мнлоужн ншрь cfor'oy длетъ еъ зле.и“ (Притчи 19, 17). По гуочьтснн13 кннгж 16nie<? н въдлстъ снж1' йчнтелю, ркъ; „Н кто нот) ввриспшн б'ог^л, нже съ лнхеож ВЪЗДЛСТЬ МН ДЛСМСС томоу18 КЪ ЗЛСМЪ1Г> МНЛОуЕЛНТЛ |>ЛДН еуБОГЫХЪ ?2,“
Шее? въ Д0М7> СВОН Н£1 ДОТОЧИ НМЫПЛ СЕОЛ ЕБОГЫНМЪ. Н нпчьсоже сев в ЮСТЛЕЛЪ, ТЪЧНЖ ЗЛЛТННКЫ Д. БыВШОу жс емоу ЛБ1С 8вогоу н ннктоже БТ мнлоуж его н22 подла емоу потрБНЛЛ. Н бт, ет^лждж клко едннъ vv 8богыЛ Н ГЛ'ЛГОЛ'Л С7> ССБТ>: „НДЖ ВЪ |С|1 оу,С(Ъ)Л.'Н)МЪ къ23 г(оспод)оуа Богоу МОСМ°У Н СЪП|>Ж СА СЪ ННМЪ, 1ЛК0 ПрСЛЬСТН МА рсточнтн24 НМТННЛ МОК25 0уБ0ГЫНМь-Н сс ннни лншлемъ ссмъ и тж слмжа26 нжж(?нжа пнцьт.27 н ннктоже сеть мнъоужн МА“.
Нджщоу же емоу ПЪ 1ерОу‘СТЛ!Л'Н)ПЪ, ЕНДЬ нл. hath дел. мжжл СЕЛ^Б-жшл са меже?оу собож. Б-ёстл civ ссб^влл клменъ погоувлепын vv одеже?ж Алгона Л|>\нсрнскжА. Н не втдигтл мжжл го.тл клкоеъ н что cciti клмень тъ. Рече Av к ннмъ: „Что евлретл са, w мжжл"? Мнл же ртстл: „Клмень «тлитохомъ н 28недооум ьем са2и что есть". IVh же р'/'с) къ ннмъ: „Длднте мн сего н възмитс vv мене д зллтннкьГ. IVhh жс съ |>лдост!1ж длшж емоу клмень.
Шее? еъ 1ероу)С(л}Л(н мъ н поклзл его ЗАлто|уодлвцоу нъкоемоу. II ен-дтвъ его, н80 глелголд 31къ немВ32: „Где «е^втс клменъ съ? Шее? 8kvv н принеси его к?> лруТероу н «боглтнтъ та cahkcv ^оцкшп. Сс ecv г лттл гкко потнее са весь |с|Гоу)с(л.)Л(Н)мъ, шиж клменъ сън“-
Ю5б Нджигё жс емоу въ ц|>(ъ)к(о)еъ, лг г(е)Л7, i (осподе нь i л(лгомл К7> лру'|с-(’«у.33 „Сс члю)В(т:)къ n|j;iyoA'iT7rn 33к Test34, iijuriocA37 ног8клсчнын клменъ. II длжг?ъ емоу к'мьсто ci о зллтл н C|>ci;|)A елико уощегъ и kamchih много-и.ти1нын/хъ множъство. Н оудл|»нвъ сго по ллннть II pun емоу: „Пе съмнн СА ВЪ С^ц.11 свосмъ, ниже нс38 вьрун Б(ог)оу. Сс длу тн ссе?морнц,сж К ЕЬЦ.В ССМЪ Н ВЪ БЖДЖЦ11Н ЖНВСЧ’ТЪ кьчнын".
86.	[За монаха, който носил хляб на двама други монаси]
Слышл\см же и1 н-ькосго vv 01те;пл новт;длж1!!л енце: „Быс(т), рече, НВКЫН MHHJC БСЗМЛЪВ ствоуж В H EKOCil HOyCTLIIl'i. Блпзъ2 сго жнвише дуоугын3
10 пометь С. гуочетн ,1/. п—’-с Проп. М. 13—10 11 * * * енце нлпнелно М. 15 * Доб. же ХСМ.
is—дьс(т) ж шедъ М. Проп. Л1. 19 Доб. крг)В М. 20 Доб. н СМ. 21 Проп. М. 22 нлн
ХСМ. 23 Пр-эп. М. 24 рлсточнх X. 25 скол М. 26 Проп. ХМГСМ. 27 потрбвж М. 28~29 не ктмы
М. 30 Проп. ХСМ. 31~•*- ем8 М. 33 Доб. н С. 31 npipAA М. 35~36 Проп. М. 37 гуннкнтъ М.
39 Доб не XMt.
1 Проп. М. 2 Доб. же ХСМ. 3 б-бкон М.
а Написано над реда
СТЛрСЦЪ, НМЕЖ КСЛНЖ CBOm ЕЪ ДЛЛее IAKO ‘пЪПрНЩЪ Р IV НЕГО. Еъ ЕДИН ЖЕ w днш прннесе емоу некто хлебъ едннъ. Н гл(лгол)л вемоу помыслъ7; „Како ДАЯ СЪНЕСН9 10СЛМЪ XAl5K,b съ11? Нж ШС<?12 приЗ’ВН13 СТЛрЦЛ И СЪНБСТЛ14 CVEA1' ВЪКОуПЪ". Н ПЛКЫ ГЛ(ЛГ0Л)Л В СЕБЕ: „Зл ЕДИНОГО ЛН ХЛЕБА ПОТроуДА16 стлрцл I пьпрнщъ? Нж ПЛЧС 17СЛМЪ АЗЪ18 IHcd НрННОсЖ СМ8 ПОЛЪ уЛЕБЛ“-Н въземъ, ндъшс к?> келш стлрцл. Нджщоу же смоу пжтемъ, прътъкнж ПрЪСТЪ ПОГЫ СВОЖ CV КАМ НЪ. ТеКЖЦШ ЖС КрЪВН cv НОТЫ его, НЛЧАТЪ ЮНЫМ мних IIAAKATH w еользнн. Н се лгг(с)лъ Г(осноде>нь прншед, гл(лгол)л емоу: „Что пллчешн19, w мпнше?“ Гл(лгол)л смоу мних: „Съкроушнхъ ногж мож и бола“. IVbeijia емоу лгг(е)лъ: „Н сего 20лн рлдн21 пллчеши? Не плачи прочее, нж рл<?(о)ун са. Hew стопы, жже творншн22, 23 троудА са къ стлрцоу21, IV Г(0СП0Д )Л нечьтены СЖТЪ И ЕЪ МНОГОЖ МЪЗДОЖ пр чд ЛНЦСМЪ Б(0)-жУнмъ2* стожгъ. Нж «'влче дл множле нзвещж тн: се пръе) токож въземаа28 cv кръке твоеж н прнносА npt;d eioiia iako мгро бл(а)г оконное". Тогдл мних, БА(А|Гос*(л рА б «гл, течлше пжчемъ свонмъ, рлдоуж са. Н шеб къ стлрцоу, 106а длстъ емоу2, хлебъ, нже ношллше, склзлв же28 емоу бы | вшее пл пжтн глвленне и гл(лгол)лнне лгг(е)лл.
Къзврлтнв28 же са въ келнж свож, плкы по еднномъ дн!н въземъ дроугын ПОЛЪ ХЛЕБА 30Н ПО ДЕ31 КЪ ДроуГОМОу3" СТЛрЦОу. НдЖЦКу ЖЕ СМОу, ПОСТНЖЕ нъкоего мннхл нл пжтн, нджщл къ тоноужде стлрцоу. Н гл(лгол)л къ немоу, нже хлъбъ носан: „Скровнше нмех'ъ н хощешн оукрлстн е!“ 331Мн же cvbe'JJa емоу34: „Не съмжщлп са лввл, понеже нигде писано кс(Т), iako тесно еыт) ца рство н(е)к(е)снос и нс въмъщлст7> нлсъ, нж плче iako слышнмъ iako „многы cve.it ьлн“ (Иоан 14, 2) нмлтъ п ком8ж<Лл> нротнвж троудоу длетъ33 са w мъздодлтсле Х(рТст)л. Мола же та, лкбнмын крлте, wctabii н мене съвъннтн с тобоа“. Бсскдоужшемл жс нмл, пръдстлвъ36 лгг(е)лъ г(осподс)нь н гл(лгол)л нмъ; „ПрЕпчрлнне се елше еъ бона бл(л)говолсннл37 възыде nptd Б(0Г0)Мъ“-
87.	[За ава Йоан от Хузива, конто бил убит от варварите]
Блнзъ ллвры С(ВА)Т(Л)ГО Сары, WCTOAHHC IAKO ei пъпрнщъ, есть дроуглл ллврл ‘нже гл аголют са2 Хоузнвл. Прн нен же жнвешс Зюшелннкъ нъкын1, нменемъ 1юлнъ, съ 8ченнкшмъ свонмъ. 8ченнк же его,5 зрА МАтежк н скръБЬ8 ВП0 ВСА ДНН БЫКЛСМЫЖ7 VV персънъ ВЪ С(ВА;ТБМЪ грлдк X(p'|CT)A Б(ОГ)Л НАШЕГО Н глже ^ОТЪХ'Ж БЫТН ЗЛПОуеТЕННЛ, М(о)лъше Ю(Т)ЦЛ СВОЕГО, ГЛ(ЛГ0Л)А :
4—5i пыущц-b М. R—’ еъ помысле сессмъ М. 8 Проп. С. я НЗЕМЪ М. Ю—11 улъеъ съ слмъ М. 12 Проп. Л!., Доб. н М. 13 |унзоЕЖ М. ’4 сънтмы М. 15 его М. 18 т^8да X. 1?—18 ЛЗЪ СЛМЪ V. 1я Доб. СА МуС. 20—21 |>ЛДН ЛИ М. 22 TEOjJA М. 23—24 КЪ СТЛ(|Ц.8 Т|>8да са Лу. 5 его М. 2С еъзмж М. 27 Проп. М. 28 Проп. М. 29 възврлтА М. 30—31 нде М. 32 нномоу ХС 33~34 vveeqia же ем8 оопъ М}. 35 подлет М}. 36 п^ъдстл М. 37 кллг оконГл ХСМ. БЛ(Л)ГОЖ^Л1ПЛ
2 гл(лгол)емлл М. 3—4 пекын шшълн1къ ЛУ- Б Проп. М. 8—7 сыклемжж по кса днн М.
„В-Ероуж, о(т>чс, к'ко елнкл уоцктъ бюшь сътворнтн, не скрыетъ w тсбс. 8Мола жс та8 * дх склжсшн10 мн БЖДСТ лн злпВст-ённс грлдоу семоу “. Стлрсц жс гл<лгол)л емоу: „Не нждн мене, чад«, hew ktw ешь лзъ н «кждоу могж в-едетн сна, чл(о)В(-е)къ гр-вшснъ сын“. 8ченнк! же, ВВ'ЕД'ЕТН уотА, пр-ЕБы-ВААШС11, 11,'ОЛА «(Т)ЦЛ. ТОГДА, ПрОСЛЪЗНВ12 СА СТЛрСЦЪ, рСЧС : „ПоНСЖС ЕНЖ(?Ж 1066 ТА, « ЧАДО, СЪ БОЛ"ЕЗ | ННЖ 8В-ЕДЁТН уОТАЩЛ W ССМБ, ЛЗ* ТН СКАЖЖ, СЛНКА Б(ОГ)Ъ ПОКАЗА МН.
Пр-Еждс снуъ с ДН1Н бех мола са w семъ. II оузрвуъ севе въсуышснл НА крлнкво м-ECTO С(ВА)ТОС. Н весь нлродъ съ клнросшмъ 30ВЖЦ1С „г(оспод)н, помнлоун“. Н ВЪЗр-ЕВ ЖС Н ВНД-ЁХЪ Г(ОСПОД)А НЛШСГО ||СО)у(СЛ) Х(рТст)л, прч-гвсжденл НЛ кр(Ъ)СТ-Е, Н Пр(-Е)Ч(Н)СТЖА Б(ОГОрОДН’,ЦЖ ВЛ А)С?|'Ы)Ч(Н цж мнроу, М0ЛАЦ1Ж СА W ЛЮ<?(С)уЪ. IVh жс «врлшллшс лнцс свое w нлродл, гл(лгол)а „Не послВшлж н\ъ, понеже «скврънншж цр(ъ)ковБ моа“. По зелнн же дюднн „Г(ОСПОД)Н, помнлоун“, Лндохомъ ВЪ Ц.р(Ъ)КОВЪ С(ВА)Т(АТ0 Кон(стлит!нл, зовжщс н тлмо: „г(оснод)н, помнлоун". Ндох же н лзъ 13съ клнросюмъ ЕЪ11 Цр(Ъ)К(0)ВЪ15. Шсдшоу жс мн-E ПОКЛОННТН СА НЛ М-ЕСТО, ндеже «БрЕТСНО БЫС(Т) Др-ЕЕО ЧЬСТНЛГО кр(Ъ)СТЛ, Н СС ОУЗр'ЕуЪ16 ПОТОКЪ Н'ЕКЫ:! смрлдл, ТС-КЖ'ЦЪ НЗЪ Ц.р(Ъ>КВС. Столуж ЖС 17Н ТЛМО18 ДЕЛ стлрцл С'В-Е/ТОЛ-ЕПНЛ н въ-проснуъ (Л: „Не Бонте ЛН СА Б(ОГ)Л, iako нн19 помолнтн са можсмъ w смрлдл сего? 1¥кждоу злосмрлдне се нсуоднтъ?" Стлрцл же «нл р-Естл мн: „IV бсзл-kohi'h клнрнкъ места ссго“. Аз же рвуъ к ннмъ; „Н не можете лн ючн-CTHTH СС, 1ЛК0 ДЛ ПОНЕ МОЖСМЪ29 ПОКЛОННТН СА ?“ IVhh ЖС рЕШЖ мн: „Есроун, ЛЕВА, IAKO не «ЧИСТА21, 1АЖС вндншн, тъчнж «гнемъ“.
Снл же22 рекъ стлрецъ, прослъзн са. Плкы жс гл(лгол)л къ ВчсннкВ своемоу ; „Се гл'лгол)А тн, чадо, iako повелЕНне нзыдс w гюспод)л моего Х(р|'ст)л, iako дл wc-ечспл вждетъ глава мол. Н много молну са в(ог)оу iako дл не; ПОПвСТНТЪ семоу БЫТН н пов-едл мн: „1Лко въс-еко23 събждст24 са реченное". 107а Снл ЖС ТЕМЪ СКрЪБАЩНМЪ н гл(лгол)а щнмъ, се влрвлрн нлплдошж нл ннх. Н лб'!с оучсннкъ оуволв25 са, в-Егоу са жтъ. Стлрцл жс емше,26 27WCtK0-шж гллвж его28 н Лндошж. Пришей жс оучсннкъ его н wsp-ETc «(т)цл Вс-ечснл плдъ пл вын его пллкллше горко. Н въземъ положи его въ гроБ-Еуъ «(с)чьс-кынуъ.
88.	[За отец Макарий и дявола, носещ съдове, пълни с изкушения]
ХоДАЦЮу Н-ЕКОГДЛ «(Т;ЦОу Млклр7оу ВЪ ВНАТрЪПСН поустынн Н ср-ETC никоего стлрцл, БрЕмспсмъ ташкьги «вртмснснл S-ЕЛО. Н по вссмоу его ттлоу МНОЗН СЪСЖДН вне-вуж Н ВЪМ-ЁСТО «Д-ЕЛН1Л, «Д-ЕЛНЪ ВЪ СЖСЖДЫ «НЫ Б-ЁШС. С(ВА)ТЫН жс въз'слоннв СА НЛ ЖСЗЛЪ СВОН Н СТЛ лнцемъ къ лнцоу. IVh же
8~8 м(с)лаца М. 10 скажи С. и пртЕЫс(т) М. 12 прослъзн М. 13—15 къ цръкокъ СЪ клн-
роси>л XMiC. 14—15 и нлродомъ М. ю Доб. и нлродюмъ	16 зртуъЛ11,17—18 тлмо н С. 18не
20 можете М 21 ючнста са ХСМ. wiJct’It са Mt 22 Проп. М. 23 Проп X. 24 Доб. тн ХМуСМ.
26 8бол М. 26 Доб. и Afj. 27—28 гллкж «мВ wc-вкошж М.
tAKO рЛЗБОНННКЪ yOTA оустрЛШНТН С(ВА)Т(Л)Г0 Н ГА(ЛГОА)ЛКЪ НСМ8 Г „Что ТЕО-рншн къ поустынн «и, заблжднвъ?" 1Л’втшл емоу ем«г(с)ц,ъ Млклрк: „Б(ог)л ювртстн уоц1ж, бтглж пртльстн. Ты ж? кто осн, w стлрчс, повтждь мн. Странно ew ВНЖдЖ ЗрТН|'е твое, чловтчьсклго сп(л)сснТл. Ръцн жс ин что сжтъ съсждн,1 съ нмн2 ЖС СУБрТМСНСНЪ ССН ТЛШК0“. IVh ЖС, СЛЫШЛВЪ СНА, Н НС уОТА, НСПОЕТДЛ, рСКЪ : „Сгоже гл(лгол)стс сатана н дКлволъ лзъ ссмъ. Сжсждн3, нужс ВНДНШН, СЖТЪ, НМНЖС Чл(о)В(Т)КЫ рЛЗЛНЧНЫМН н'рЛВЫ прНВЛЛЧА К* ССБТ, Н1 КОСНжЛу СТрЛСТН кынждщ СЪСЖС* ТЫ|1Ж СА ПрнНССТН. Н ПОСЛОуШЛЖЩЖА МА рЛЗЕрлЩАЖ Н ПрНВЛЛЧА КЪ [поуОТТНИоу]3 НВ ВСССЛА СА W ПАДСН1 нуъ“. Снл СЛЫШЛВЪ ю/п(е)цъ МлклрТе н дръзость прнемъ, рече к! нсмоу: „Длклннлж та б(о)гомъ жнвынмъ7 прТДЛВШ1НМ ТА НА ПОржГЛН1С СВОНМЪ СМОу8 pAEWMb, СКАЖИ МИ ПОДроБНОу И Ю/б косгожсАу съсжда дтнетво. Не ее sw и показа мн са iako да 8етмы много-
ПЛСТСНЫНМ ТН у’ЫТрОСТСМЪ ЛЖКАЕСТЕО И НЛЕЫКНСМЪ ЛЖКЛВНЫНх’ ТИ СТрТЛЪ пртльстн, и не поенном са твоей волн“. IVh же съкрытн не могъ; „Гл(агол)а тн, рече, и не хота, мое художество. Hew не могж съкрытн, 1ажс самъ ен-ДИШН. СлЫШН 8KW Н ВННМЛН косгожску СЪСЖДА дтнетво.
Ащс ШБрАШЖ КОГО ЕЪ 3AK0HHT Б0Ж1Н ПриСНО® ПООуЧАЖЦ1А СА, ЗЛПННЛЖ емоу ГЛАЕОБ1Л>ЛНСМЪ, порженвъ Н ПОМАЗЛВЪ W СЪСЖДА, НЖС НЛ ГАЛЕТ, моей. Л НЖС БЪДТТН уОТАЩЛГО ВЪ МОАНТВАЛ н птнннуъ10, въземъ W нужс11 нл втждлхъ МОНуЪ СЪСЖДА, Н ПОМАЗЛВЪ ОЧН Н;хъ, ВЪ СЪНЪ ПОНЖЖ^АЖ дртмлнне ПрННОСА. Л нжс нл оуш8 моем съсждн, нужс12 зрншн, въ пртслоушлннл ДТЛ8 8ГОТОЕЛСНЛ сжтъ. Н енмн сътвлртж не слышлтн истинное СЛОВО уОТАЩНМЪ СП<Л'ГТН СА. А НЖС НЛ ноздрех монуъ СЪСЖДН БЛ(Л)ГОВОП|С мнынмъ Блждное ДТЛО СЪТЕЛрТЖ. к нже НЛ 8СТТуЪ монуъ 8ГОТОВЛСНЫН съсжд пртлыдлж пост-ннкы ентдмн рлзлнчнымн, wkacbctahhcm же н сквръннословнсмъ. X нже нл еын моей съсждъ гръдтннсмъ ннзллглж емтренномждрыж; w сну БО нжс МОЛ 13ЛМБАТЬ 14дтал нмттн15 ВЪ ЖНТН ССМЪ, СЛЛВЖ Н БОГАТСТВО н ннл въет ДТЛЛ, 1АЖС MIIAT СА БЫТН БЛ(Л)ГЛЛ W Б(ОГ)Л ЖС СУЛЖЧЛЖТЪ. А НЖС НЛ ШЪ-ссуъ монуъ зрншн, М0СМ8 рлзоумоу сжтъ скровнщл; нз ННХ жс нлплж ср(ъ)оц,л ВЪ П1ЛНСТВО НСЧЬСТНЛ, WCA-бПНВЪ Бл(л)гочьстнвыуъ рлзоумы; у 0ТАЦ1ННуЪ16 ПОМННТН БЖДЖЦ1ЛЛ, ЗЛБЬВСННСМЪ ПЛМАТН НуЪ П0Г8БЛ-ЁЖ. А НЖС НЛ Чр-ЕВТ мосмъ съсжс?17 естъ нсчмв'ствомъ нсплънснъ; нмже всз’словеснт н скот’скы 108а съ| твлр-вж нерлзоумныж н звтрскынмъ нрлвшмъ жнтн ттуъ пооушлж. А нже НА пжпт мосмъ сжтъ Блждно н нечистотт сквръннон прнмтшлтн са сътвлртж. А НЖС НЛ ржкоу моем зрншн, ВЪ 8Б1НСТВ0 на мъсть слоужсннл СЖТЪ 8Г0Т0ВЛННЛ. А НЖС СЪЗАДН18 моем н нл уръптт лежжщлл, помрлченне 1ВКС(Т) н тъмл монмъ дтлеммъ20, нмнжс кртпцт ПОДВНЖЖ СА нл нже21-22 мене ^лтовлтн тъ-П1ЖЦ1Ну СА. А НЖС НЛ БСДрЛХ Н НЛ ЛЫСТСХ ЕНДНШН, СТТМН И КЛАПЦЛМН сжтъ неплъненл; W НИХ23 НЗЛНЛВЪ, съмжшлж пжта прлвыуъ н злпннлж
1~2 сн нм С. сн нмн ХМГМ 3 Доб. же ХМ. 4 Проп. Mi 5 Попр. по ХСМ. В ЗЛ11— х«-
ттнЧк,. 6 Проп. Му. 7 Проп. XMiCM. 8 Проп. X. 9 Проп. М. и Доб н М\. 11 нжс ХСМ. 12 нже Л41.
13—15 Д-ЕДК HMTTI ЛЮБАТЪ М±. 14~15 НМАТН ДЕЛЛ М. 16 Доб. ЖС AIj. 17 Доб. мон AI. 18 Доб.
нл рлм8 ХСМ. |9—го н тъмл монмъ дтломъ ес(Т) ХСМ ci_22	д/. 23 доб. ХСМ.
а Написано над реда.
Ht24 Т6Ц1Н ПЖТСМЪ БЛ'ЛЧ ОЧЬСТНЛ НЖ23 МОНМЪ ПЖТСМЪ ТСЦ1Н СЪТВЛрЪЖ, нл. IffeAt EW ПЖТЁ ОТДА ЖНВЮТОу Н СМр ТН, 8КЛЛНЕЖ ТЕ\Ъ КЪ M0.IM7, лжкл-ВЫНМ7, СТЪЗЛМЪ, НМЧЖС ШССТВОуЖЦКН йрнЦЛЖТ СА пжтн нстнянлго. Ты же нс въс\оте послоушлтн мене пони едином, iakcv дл пмлмъ мллж йттдж, НЖ ПОПЛЛЕсШН МА ВССГДЛ, «ржЖ!С ИНМЕЖ велико2' Х(р1СТ)Л. ТкМ ЖС СПЕШЖ бежлтн w теве и нтн къ монмъ люьленнкшм'. Ты же нмлшн докрл вл(л;-<?(Ы)КЖ СЪ CWEOM Н СЖ1ЦН С Т0Б0Ж крот'ци Бсс-ьдоужцсн С TOKCVM 1ЛК0 съ28 СВОНМЪ ЧАДОМЪ,".
СлЫШЛВ ЖС СНЛ НСКОуСНЕИШИН СТрлСТОТр ПЦЪ Х*р|’)С(ТО>ВЪ знлменл2® ССБС ЗНЛМСННСМЪ Кр|Ъ)С(Т)НЫНМЪ, рсКЪ; ,Бл<Л ГОСЛОВСНЪ Б(0Г)Ъ прЕДлвын ТА въ поржглн|'с. 8поелжц1ИМ7. нл нь н мене съБЛ1од(с)Тъ еъ консцъ w твоем првльстн, IXKW ДЛ 11ОБ-ЕДНЕ ТА, lip'lHMM ВТНСЦЪ w моего КЛ(Л)д(Ы|КЖ. БтЖН прочес, W ПрЪЛЬСТННЧС, оунрлжнЕЖЦКу та Х(рнс(т;оу н к томоу не НрНБЛНЖЛИ СА тес-1086 НЫНМЪ Н СКрЪБНЫНМ7> ПЖТСМЪ \0ДАЩ1НМЪ.“ РеКШ8 ЖС С(ЕА;Т(0)М8 СИЛ,ЛБНС НСЕНДНМЪ ЬЫС(Т) Д|ЛЕ0ЛЪ н дымъ съ пллмснсмъ нспоустн. ПрТ.КЛОН же КОЛ-ЕНЪ С(ВА)ТЫН, ПОМОЛПВ СА, (СКЪ; „СЛЛВЛ ТН, Х(р'|СТ|С, ПрНБ'ЕЖНЦК WEOy-рСВЛСМЫМЪ Н СП1Л)ССННС к тобе прчБъглжщнмъ".
89.	[За отец Макарии и дяволът, който носел пшкви на монасите]3
Повгдллуж w тонж<?с w(tihh Млклрн: „1&ко жнвъше, рче, В7> въна-ТрЪНСН поустынн, СДННЪ прЕЕЫВЛЖ в пен. Блнзъ1 его бъшс дроуглл поустын-Е, в ненже живвуж множлншлл крлтнл. Стлрц жс стрижлшс пжть н зрнть Д'|ЛЕ0ЛЛ, НДЖЦ1Л ВЪ СУБрЛЗ’Е TA'O.BIEjTI, Н уОТАЩЛ мимо нтн блнзъ его. Еъше жс юд-елннс его нже ношллше, елъ»гено гжсто, н нл кынждо нрлмснь ВНСЪШС2 ТНКВНП.Л. Н ГЛ(ЛГ0Л)Л смоу стлрцъ: „Клмо ПДСШН, ТАГЛрО?" IVbe-ШЛВ3 ЖС Д1ЛВ0ЛЪ; „Н\Ж ПОСТТНТП Б|>лтнж“. Стлрц ЖС p'Z(c): „Н ЧТО СЖТЪ ТНКЕНЦА, Н^жс ПОСНШН?" Н WBELIJX: „ВъК8Н5С:11Л НССЖ БрЛТ|ЛМЬ“. Рече жс стлрцъ: „Н с!л лн въсе?“ IVgeijjx: „Сн, лик не бждсть годе еднномоу едино, пр|нссж смоу нно. Лице ли нч се годе1 кждетъ емоу, подлмъ5 смоу HHO, ДЛ ПОНЕ w сн^ъ въс-Еуъ лцк едино годи кждетъ смоу“. Н® снл ркъ дТлволъ, wthac.
Стлрц же прБЫ-г(т) ст()егын пжгь, А®нл.ежс плкы възв(>лтнт са. Н плкы |.\ко оузрв его стлрцъ въ^врицъшл са, гл(лгол л емоу: »Сп(л)сн са“. 7IVh жс Сувещл: „Н8 где естъ мне сп(л)сснТе?“ Гл<лгол)л смоу стлрцъ; „Почто?" IVh же рче: „Понеже вс-е б^лтТл iako aibhh зетре бышж м>ге н нн сднн же послоушл мене". Н гл(лгол)л смоу стлрцъ; „То 8kw нн единого лн® нмлшн тлмеч?" IVh жс сл>в-ец1л; „Он, единого тъчнж нмлмъ10 врлтл н нон-е тъ мене
и Проп. XMiCM. 25 н ХМ,СМ. 20—27 eiaIko нм-еж С. 28 Проп. С. 29 знлмснлеъ М\С.
1 Доб. же ХС. 2 Доб. н ХС. 3 we-ещл X. 4 Доб. не ХС. 5 подлкъ С. 6 Проп. М^
7—8 evE-EipK юнъ Mt. 8 Доб. не Мр 10 Доб. тлмо XMiC.
а В М разказът липсва.
109а
1096
послоушлстъ. Н11 сгдл видит ма, крътнт са iakw пъпрнцл". Н въ проси его стьрць: „Клко нлрнцлет с а г,вмп ть?“ IVh жс рече: „0'сопсмтъ есть нма емоу". Снл же рекъ, смтндс.
Н къстлкъ стлрецъ12, НДС ВЪ СКНТЪ КЪ Б. лтнн. Слышаешс жс врлтнл, НЗЫДОШЖ ВЪ СрЕТСННС емоу СЪ ВЛНСМЪ II ВЕТВЬМН. II кыжс^о Н\Ъ ГОТОВА ЕП1С кслнж скож, мна к! немоу )<ощстъ ‘"кънптп стлрецъ14. IVh же въпрлшллше: „Кто естъ нлрицлемын О еопемтъ в' горт ссн?" И юБрьтг» его, кнндс- к немоу. 0’еопемтъ же* 1’ прнАтъ его съ рлдостнж. Начать же стлрецъ вескдовлтн к немоу: „Клко елже w тсбе, врлтс?" IVh же: „Молитвами тн, о(т)ЧС1В, доБрв есмъ". Рече же стлрецъ: „Сгдл корпмъ ссн w помыслъ?" IVkeuiak же; „IVBA4C ДОБрЕ семь» (СрЛМЛЕЛШС во са реши). Гл(ЛГОЛ)Л СМ8 стлрсць: „Се лзь колнцемп леты есмъ поста са и почнтлемь есмъ w к\туъ, н се17 мне, стлрцоу сжщоу, етжжлет мн18 д8хъ блжднын". IVbeuia19 же •Оеопемтъ: „Ее-роун мн, wT4c, iako н мне етжжлетъ". Въпроси жс его стлрецъ: „Клко по-CTriiini са ?“ IVh же рече: „Длже до дсватлго часа". Гл‘лгол»л емоу стлрецъ: „Постн са до кечерл н 8чн нзъвстъ w сулг(ге)лнА н w пны<ъ пнелнН Н лше когда прТндсть ты20 номьклъ, ннклкоже вънсмлп емоу н ннклкоже съксденъ ЕЖДП долоу, нж въссгдл гори к’пнмлн И Г(ОСПОД)Ь поможет тн“. II оуткръ-днвъ врлтл стлрецъ, wTHAc еъ скож iioycTLiiiA и21 стрыын пжть.
Н плкы зрнтъ еесл wiioi о грАДЖЩЛ. Н22 рсч\ емоу: „Камо23 ндсшн?“ IVh жс: „Посетнтн врлтнж ндж къ скптъ". II тнде. ЬХкожс лек въекорЕ ВЪЗЕрЛТН СА, къпросн СГО С(ВА)ТЫН: „Клко ЕрЛТ1Л?“ VVtl жс рече: „Злс“. Рече жс стлрецъ: „Почтсу?" IVbeujab же: „По неже въен евертпЕНШН еышж н множле зло, iako н24 егожс нмв\ъ лменмл, пн тъ нослоушлст?, мене, нж н тъ не веде Л кого рлзврлтн са н ннклкоже къннмлеть МНЕ, нж плче вывук С1:ер-Еп1;нш|н выг(т) нл ма. Н клатвож прокл.Ахь секс не нтн тлмо длже ДО дроуглго ЛЕТл“. Н СНЕС рСКЪ, WTHAe, WCTABAE СТЛрЦЛ.
Стлрецъ же ВЪННДс, БЛЛГОДАрА Б(ОГ)Л, къ кслнж свож".
90.	'О простомъ Павле2
Бллженын3 wm'C/цъ Плкслъ простын, вченнкъ елчтдл Ahawhia, победа 1Л1(Т)ЦСМЪ, ГЛ(ЛГ0Л)А Е61ЦЬ снцсвж: „1Ако икдъиюу МН, рсЧ(е), ВЪ ПЕКЫН мо-нлетнрь, П0СЕ1|1С1НЛ рлдн БрЛТТн II ползы, Н ПО WBEI4HEH МОЛИТВЕ Н БССЕДЕ кънндюшж еъ цр;Ъ)Ковъ съткорнтн wEEiHtioc HEii'ic вечернее. Бллженын же Плкслъ СЪМЛТрЕЛШС *ВЪСА КЪХОДАЩЖА' ВЪ Цр!Ъ)КОКЬ oyEw клко н конмь и>ЕрЛ30МЪ ВЪуоДАТЪ КЪ СЪЕОрЪ6 (НМЕЛН1С EW И ТЛКОВОС ДЛрШВЛ111С 7W Б(ОГ)Л ДЛННОС емоу8, 1ЛК0 зрвтн К0СГ0ЖС>0 КЛКОЕЪ есть Д(8)Н1СЖ, 1АК0ЖС Н МЫ Зрнмъ дроугъ дроугоу ЛНЦС).
11 Проп. М}. *' Доб. и Мр is—и (тлрщъ къпМ Mt. 16 Проп. Afj. 16 w ча \о Mt. 1’ Доб. п А'. 18 Проп Му. 19 ivBTijjAK МуС.20 Проп. С. 2i Проп. X. 22 Проп. ЛД. 23 Доб плкы ХС. 4 Проп. 1|.
1 -2 Проп. С. 3 Доб. же МуС. *—9	кса М. 6 ш(ъ)ковъ М. 7—8 длпое ем8 w
е(ог)л М
ВННЛ глковомоу и ТОЛНКОМ8 рыдл-
Ёъс-ем же въходащнмъ св-етломъ лнцсмъ н ей конмжЭо нуъ лгг(е)лъ рдоуж са ю немъ9. Сднного же, рече10, ну, виде чрнл н помрченл лн-цемъ, в-есы же vv овождоу сго уодАщж и ел-екжщж сго къ ссб-е, сеазлвшс ве|>нглмн зл ноздр, с(ВА)т(л)Го же лгг(е)лл его нздллечс послтдоужшл емоу 8нылл н с-втоужщл о немъ, Плвслъ же, прслъзнв11 са, и12 внж13 прей свож, С-6ДВШС Пр<? Цръ)квнж ПЛАЧА И р1ДЛЖ S-бЛО14 Ю 1АВЛСНЫНМЪ емоу.
Они же, внд-евшс скорое прложен|'с мжжл нл тлковын пллчь прлежжщл, въпршллуж, молацю его15: Что се16 вннл глковомоу н толнкомв рдл-Н|Оу?“ ([МНАЩС]17 едл КЛКО ЕЪ Н-ЕЧОСОМЪ ЗЛЗр нм'). Мол-вуж жс сго н въ 110а Ц|>(ъ)ковь къннтн съ ними18. Плвслъ18 || не послоушлж нл, нж вън-е седа, пллкллше горе о.
Ne по мноз-ь жс съвору съвршнвшоу СА Н ВЪСЕМЪ НСуоДАЩНМЪ, плкы Зршс Плвслъ коегождо нуъ, уотА оув-кд-ьтн клковн нсуодАтъ нзъ ц,|>(ъ)кве. Н ВНД-В МЖЖЛ ЮНОГО чрнлго Н мрчно НМАЦ1Л ЛНЦ.С ПрЖ<?С, НСХ0ДАЦ1Л НЗЪ И|>(ъ)квс 2всвт.тлл лнцсмъ21 н б-елл т-влюмъ. Бесы ЖС ЮНЫ 22Н-6ГДС НЗДА-лече23 посл-Едоужщж; с(ва)т(л)го же лгг(е)лл его24 блнзъ сго уодАщл н вссс-ЛАЩЛ СА Ю МЖЖН З-ЕЛО. ПлВСЛЪ ЖС СЪ рДОСТНЖ БЛ(л)Год(л;рЕШС Б(ОГ)Л, ГЛ(ЛГОЛ)А : „IV НСНЗ^ЧСННЛГО 25ЧЛ(0)В(-Е)К0ЛМБНЛ Б(0)ЖНЛ26 Н БЛ(Л)Г0СТН27“. Пр|-шедъ жс н въстскъ нл степень высюкъ, велнемъ гллсюмъ възлпн: „Прсд-ктс Н ВНДНТС Д ЕЛЛ Б(0;ЖНЛ tAKO стрлшнлл Н ВЪС-ЁКОГО 8ЖЛСЛ нсплънсны“ I (Пс. 45, 9); прнд-втс н видите „уоткщлго въс-екого чл(о)в(-ё)кл сп(л)стн са28 н въ |)лз8мъ нстнннын прнтн“ I (I Тим. 2, 4); „прд-etc29 прплдн-Емъ къ нсмоу (Пс. 94, 6) н рц-ЁМъ: „ты едннъ можешн ючнщлтн груы“. Сътскошж же СА ВЪСН СЪ ТЪЩЛНТбЛГ, уотАЩС СЛЫШЛТН Гл(лГОЛ)СМЫНуЪ. Н СЪТСКШСМ СА ВС-ЁМЪ, НЛЧАТЪ СЪПОВ-ЕДОВЛТН30 Плвслъ ВНД-ЕННЫНуЪ ю него пржде въуодл ЦрЪ)кОвНЛйГ0, Н НкЖС ПЛКЫ по СНуЪ Н М^0)Л-ЁЛШС МЖЖЛ ЮНОГО НСПОВ-ЁДЛТН вннж, жже рдн тлковос прложеннс длрвл емоу Б(ог;ъ в’нсзллпж. Чл(о)-в(-е)къ же юблнчснъ ю Плвлл несомненно пр<? в'с-емн нспов-едл, гл(лгол)А ; „кръ, рчс, ЧЛОЕ-ЁКЪ ссмъ гршенъ, н многими ЛЕТЫ ВЪ БЛЖДЕ жнвъ длже до днес. Къшед жс н(н)н-е въ с(вА)тжа в;ожрж ц.ръ)ковь, слышлуъ с(ва)-Т(Л)ГО Пр^(О,КЛ 1слнж гуочнтлемл, ПЛЧС ЖС Б(ОГ)Л, НМЪ ГЛ(ЛГ0Л)А1ЦЛ : „НЗ-МЫНТС СА Н ЧНСТН БЖД'ЕТС И31 ЮНМТТС ЛЖКЛв'сТВ1Л Ю С()(Ъ)д(с)и,Ъ влшнуъ 1106 прд ОЧНМЛ монмл н нлвчнтс С А доб^ю творггн: Н Л ще Бжд(ж)ТЪ грен ВЛШН tAKO ЮБ^ОЩСНН, ГЛКО СНТГЪ 8БЕЛА ; Н АЩС уОЩСТС ПОСЛОуШЛТН МСНС бл(л)глл земн32 с!н-ёстс“ (Ис. 1, 16—19). /\з же, реме, влждннкъ, ю словссп пр(о)рчьскомъ Омнлну СА д(8)шсж н въздъунжвъ ВЪ ПОМЫСЛЕ моемъ на рХъ къ в(ог)оу: „Ты лн3’ есн Б(ог)ъ, пршедын въ мнр гршннкы сп(л)стн, 1ЛК0ЖС31 П|>(0)|>0КЮМЪ СВОНМЪ Пров-ЕША ? Снл д-клюмъ съвршнвъ35 МН-Е Грш-
18. Плвслъ18 || не послоушлж их, нж вън-е с-еда,
9 Доб. н Afj. 10 Проп. М. 11 прлъзТ Mi- 1а Проп. Mi 13 Доб. къ М. ы Прон. Л4М
13 Доб. н С. 16 есть ХСМ. 17 Попр. по ХС. мна лцк М. 3My — молацк. 18 Доб. нж М^
19 Доб. же ХСМ 20—21 ск-етдо нмащл лице М. 22-28 нзъдллече нигде XMiCM. 2i Проп. М.
20-26 е(о)жнл ЧЛ(оЕ-Е)КОЛЮБНЛ ХСМ. 27 Доб. Н М. 28 Проп. СМ. 29 Доб Н С. 30 ПОЕ-ЕДОЕЛТН X.
31 Проп. ХС. 32 земнлл XMiCM. 33 Проп. ХСМ. 34 Доб. нннт ХСМ. 35 сък|>ъшн М.
2 Написано над реда.
нтмъ н нсдостоннъмъ, се 8r,w wccah ^втщлвлж са н Л ср(ъ)дц,х нсповъ-ДОуЖ ШСО К тмму НС СЪТВОрА ННКОСГОЖС ЗАЛ, НЖ ЮВрЪГЖ СА3® в’сЪКОГО БСЗЛ-К0Н1А Н рЛБОТЛЖ TH W НННЪ НСТОЖ СЪВТСТНЖ, BAvb)d(bl)KW. Н W НАСА «го ПрННМН МА, 36 37КАЖЦ1А СА Н ПрНПАДЛЖШЛ38 ТНЗВ И ССКТЖПЛА ПрОЧК В’СЪКОГО ГрЪуЛ. Снмн ЖС, рсЧ(е), ЮБЪЩЛНМН нзыдю^ъ W40 ц.р(ъ)квс, сжднвъ положил ВЪ МОСН Д(8)ШН К ТОМОу никоего жс зла сътворнтн пртд б(ого)мъ“. Слышлвше же ВЪСН, ГЛЛСЮМЪ ЕСЛНСМЪ ВЪЗЪПНШЖ КЪ Б(оГ)Оу: „ВКко ВЪЗЕСЛНННШЖ СА дълл твол, Г(оспод)н, ест пртмждрюстнж сътворнлъ ссн“ (Пс. 103, 24).
Видите ЛН, БрлтТс, КОЛНКЖ ЛЮБОВЪ НМЛТЪ Б(ОГ)Ъ КЪ НЛ(0)В(Т1КЮМЪ, прн-БЪГЛЖЩННМЪ К НСМ8 ЕЪрОЖ Н )<0ТАЩНМЪ СП(л)сТН СА, Н41 ПОКЛЛНИСМЪ НЖС пртжде съгртшеннлл нспрлвлтетъ н подлвлетъ «бтщаннлл бл(а)глл, нлкл-ЗОуЖ НАС НС в’мстлтн ССБС ВЪ WHAAHIC, ШСОЖС 1сЛНСМЪ WBTHJA ПОГрЖЖСНЫНМЪ ВЪ ГрЪСТуЪ, НЗМЫТН СА Н ЧНСТОМЪ БЫТН, ШСОЖС 1лрннл Н СНТГЪ 8БТЛНТН СА НМЪ Н БЛ(Л)ГЫНМЪ Н(С)Б(С)СНЛЛГ0 |ер(оу)Г(л,Л'Н)МА СП0<?(о)БНТН. СнЦС ПЛКЫ прор(о)комъ 1сзекннлемъ съ клатвож нлмъ нзвъщлелстъ нс ючлвлтн ссбс: 111а „ЖНЕЖ АЗ*, рече, ГЛ(ЛГОЛ)СТЬ г(оспод)ь, шсо не ^ощж смр’тн гртшннк8, || нж счврлтнтн са н жнвоу бытн смоу“ (Иезек. 33, 11).
97.	[За жената на търговеца]3
Повтдл нлмъ нъкын cv ww(c)u.b, гл(лгол)а: „1Лко коупцл, pe'z(e), два CV СДННОЖ ВССН Б’ЪСТЛ, НМАЦ1Л ЛЮБОВЬ къ ссбъ Сднн ЖС СЮ БЪ БОГЛТЪ зъло, дроугын жс не по толнкоу, женж же нмъшс зъло крленъншж н цъломж-дрънж, шеоже вещь послтж^с поклзлтн Хощетъ. 8мср ew мжжоу еж н wcta вдовьствоужщн. Коупсцъ же юнъ дроугын, въды доБрсчдтттль еж н цъло-мждрЧс, въеуотъ пожтн ж ссбъ женж. Срлмлълшс же са реши ен едл клко нс въеуощетъ. Нмъшс же кьссгдл помыслъ НЛ НА.
IVha же, рлзоумнл ежцш, рлзоумъ что уоцють сътворнтн. Н СДННОЖ ГЛ(ЛГОЛ)Л смоу: „Брлтс Н Г(О)с(пОДН)НС ChMCVVHC, ВНЖДЖ ТА CV П0МЫШЛСН1Н СЪМЖШЛСМЛ, НЖ ръцн МН БСЗЪ в’съкого СЪМНЪН1Л, ГАЖС уошешн, н лще мошно бждсть, нзвъщж тн". IVh жс пръвъе стыдъше са повъдлтн вещь, послтжде жс нсповъдл н молъшс сна пожтн сс-бт женж. IVha жс Лвъшл смоу: »Аше сътворншн, глжс заповедай тн, н лзъ сътворА вола теож". Гл(лгол)л ен: „Нже лще злповтдлсшн мн, сътворА въекоръ". Рече же1 смоу: „Ндн въ домъ свои н ннчтоже въкоусн, дондеже прнзовж та“. IVh жс съ рлдостнж СС CVEI.IJIA са сътворнтн2. Нс дас(т) же смоу днн 8рс^(е)ны КОГДА прнзоветь его.
Мннжвшоу же пръвомоу, н второмоу, н трет|'смоу дню, н нс прнзвл его. IVh же, любвс рлдн еж, тръпъшс кръпко, Б(ог)оу с|'л по смотрснюу сътворшоу, въдАЩомоу где ^'ощеть прнзвлтн его. Въ чстврътын жс д(е)нь посла кь немоу.
36 Доб. w С. а7-38 прнплдА^ЩА н КАЖЦ1А -И. 39 Доб. са М. 40 нс М 41 Проп. Мр
1 Проп. х 9 Доб. н Мь
а В СМ разказът липсва.
Wh же Еъ мллт не пцкзс- гллдомъ. Н не възмогъ ноглмл евонил принтн Л изнеможешл, юблчс носнмъ н-вкыимi прТнде.
1116 (¥нл жс 8готовне'ши трлпезж и постсла тлкождс и гл,лгол)л емоу: .А трлпсзл н шдръ. Что побсльелсшн пртжс?е съч корнтн ?“ Н" рс'е(с) ен: „I 1омн-ЛОуН МА И ДЛЖ(9ъ МП Прежде ВЪК»уСИТН, ПОНСЖС НЦ1ЛЗЛЖ, ниже помыелл ПОНТ4 ИМЛМЪ ЧТО есть ЖСНЛ W 0ДрЪЖЖ1|1ЛГ0 МА ГЛЛДТ.“. ТоГДЛ ГЛ(ЛГОЛ}Л емоу whx: „Се егдл еъзллкл и мене и вьс-вкы поуотн злкы, тъчнж дл ултБЛ нлсытншн са. Сгдл жс прТнджт TH CHIICBIH помысли, тлковж лбчьеж ПОСТЛ Еъспрнмн И НЗЕЛВНШН СА ВЬСТКОГО ПОМЫСЛЛ ЛЖКЛВЛ. К|;рЖ ЖС мн ими, врлтс, елко но съмръти мжжл моего ниже тсет, ниже нномоу съвъкоуплл СА, нж покровомъ Х(р!'ст)Л моего снце нрткждж въ чистоте*1. Тогдл 8милне са мжжъ и ночюднв са рлзоумоу еж и цтломждрню, н гл(лгол)л он: „Понеже БЛ(Л)ГОВОЛН Е(0Г)Ъ СП(Л)СТН МА ТВОСГО рЛДИ рЛЗОуМЛ, ЧТО СЪВ1:1|1ЛВЛС1иИ мн СЪТВОРНТН ?“ 1¥|1Л же, КОЖ1ЦН СА ЮНОСТИ рлдн Н СЖ1ЦЖА CH KpbCIVTU, Б01М11С СА ДЛ НС КЛКО П СЛМЛ Еръмснн ЗОВЖЦЮу СНИ.СВО поетрлждеть II ГЛ(ЛГ0Л)Л емоу: „Мна 1лко не любшли никогоже е(ог)л рлдн 1лкоже мене. Аз же въ НСТННЖ Б(ОГ)Л рлдн ЛЮЕЛА ТА, НЖ II0IKЖе ЗЛПОЕВДЬ НМЛПЫ ЕЛ(Л)(?(Ы)КЖ НЛШСГО, ГЛ( ЛГОЛ )А1|1Л: „АЦК КТО \0||КТЬ ПО МНЕ Hl’,1 н не възненлвнднть «(Т)ЦЛ Н М Л)Т(с)ре СВОЖ, Н ЖСНЖ СВОЖ, И ЧАДЛ, Н КрЛТНА CROA, Н СССТрЫ, Н съродннкы СВОЖ5, II CIJIC ЖС Н Д(8)ШЖ СВОЖ НС МОЖ.СТЬ БЫТН МОН 8Ч»ННКЪ“ (Лука 14, 26); н лцк Ч’оцкши дл оъвтшлж тн, вдллнмъ секс дроуг ev дроугл, Е(ОГ)Л рлдн 1ЛК0 ДЛ ЕЪМБПНТЬ Н ТСБС Б(0Г)Ъ I.MCO Лрсче СА жены своеж его рлдн, МНТ же тлкожде \Л ВЪМГ.ННТ СА 1ЛК0 Лрекох СА мжжл моего6 Н со оужс моплстпрь сеть еъ стрлпт нлшен н лцк въетко жсллсшп IVplHJH СА мнрл, ТЛМО ШСДЪ, ШрСЦН СА Н 8Г0ДНШН ЕЪ НСТННЖ 11(ОГ)Оу“.
112а IVh же, лвТс | рлсточнвъ еоглтство свое ннщнмъ7, нде въ монлетнръ юнъ Н ПрЪБЫГ(Т) тоу до съмртн своеж. Н БЫС(Т) нскоусенъ ННОКЪ. ПоС>(о)ЕНО жс Н КЛЛЖеНЛЛ Н ЦТЛОМЖДрЪНЛЛ СУНЛ Ше<? въ монлетнръ жен'скын н оугодн Б1 ОГ)оу“.
Сн1\ же еьс-6 елмын тъ цти(е)ц,ь С’мееунь съпов-бдл нлмъ н проеллвнхюмъ Б(О,ГЛ.
92.	[За младия смирен монах]
Слышлуи>м ЖС Н ИНОГО «(Т)ЦЛ П0ЕБДЛЖШЛ1 „Мнринннъ, pc'z(e), нъкын нм-ешс дъ1цсрс. Прнлоучн же с а сн мжчнме бытн w ебсл. Родители же еж прнведюшж многы мннуы помолнтн са w нен, н не нсц-елн са. (Ако oyEw въ пс-дооумт:11|11 МИОЗЕ ЕЫИ1Ж W ДЪЦКрН СЕОСН, СДНПОЖ ГЛ(ЛГ0Л}Л НМЪ МНН\’Ъ нткын люкнм?» ттмъ: „к\ко лцк уоцктс дл иецтлт.еть дъщн влшл, изыдите ЕЪ ПОусТЫНА И ТЛМО ШЕрАЦКТС МНОГЫ С(ВА)ТЫЖ CV(T|U,A. (I Е ЕрОуЖ Б(ОГО)ВН 1ЛКО рлдн С(ВА)Т(Ы)ХЪ М(0)Л(И)ТЕЪ ИХ’Ъ НЦ-ЕЛТСТЬ ДЪЦЛ! влшл“. 3
3 Проп. X. 1 Доб. не ML. 5 Проп. /И,. 6 своего /Ир 7 Доб. н
Они ЖС ПОСЛОуШЛЕШС «ГО, НЗЫДОШЖ ВЪ П8СТЫНА. НрНЛОуЧП ЖС СА IIT-КОеМОу Ю11ТНШ8 минусу НЗЫТН W ПОуСТЫНА II *ВЪ МНрЪ НТН2. Н ВНДТЕШе его нздллече н порлдовлшж «а, гл(Лгол)ац!с : „Се посла нлмъ б(ог,ъ единого Л мнн^ъ, нхжс слышл^гом, дл не по поустынн сен злблжднвшс, погыбнсмъ". Н глко къ немоу ПрНБЛНЖИШЖ СА, ПОВрЪГОШЖ ССБС НЛ ЗСМЛА, ТЛКО3 съ от-роковнцеж, молацю его н гл(лгол)ацк; „Дъцтн нлшл сн мжчнмл есть w д8)<л нечисты о. Нж 4г(оспод)Л рлдн5, ю(т)чс с(еа)тын, номолн са w нен дл нсцтлтетъ*1. Мних же Cvetijia нмъ: „Простите ма, грлтк, понеже лзъ Л тл-ковы)(ъ нтсъмъ, 1лкоже вы мните, нж лзъ чл'овтжъ гртшснь есмъ“. IVhh же молт^ж н, гл(лгол)АШ«: „Г(оспод)л рлдн, ю(т)чс с(ВА)Тын, не сирнцлн 1126 СА Чътворнтн СЪ НЛМН7 М(И)Л(0)СТЬ. Нж плчс оумнло сръдн СА нл ны н по-молн са w нен iako8 дл нсцтлтеяг'“. Мнтвшс жс whh iako смтренТл рлдн СНЦС Лрнцлет СА, И ПрТБЫВЛЛ)<Ж МОЛАЦК сго. Плкы же мнн^ъ 9КЪ ннмъ ПОЙ(о)БНО1и 1АК0ЖС И ПрЪВТС &ЕТЦ1Л. IXlCO OyEW Пр ЬБЫЕЛЛХЖ WHH, НЖДАЦТС его, н11 рлзгньвлЕ12 са мнн)(ъ н нзатъ нзъ нтдръ свонхъ МЛЛЖ КННГЖ, Н ГЛ(Л-ГОЛ)Л НМЪ СЪ КЛАТВОЖ : „1Ако въ нстннж, крлтТс, КННГЖ СНЖ, АЖС внднте, оукрлдъ, нзыдоуъ vv13 скнтл". Н рскшоу минусу caoew ее, льне етсъ въне-зллпж нс ,4възмогъ тръпттн15 смтрсн|'е кнлго мнн^л, нзыдс w отроковнцж. Н1е нецтлт w члсл юного конечнлго рлдн смтренТл минусу, множлс же рлдн несоуменныж1, нх'Ь втры нже къ мннуоу“-
93.	[За иконома, който прозрял, че ще умре]я
/\ввл Полнурон|'е повтдл нлмъ, га(Лгоа)а: „ЬХко въ ллврт' гл(лгол)смтн Пнргнл пръстлвн СА HliKblH Брлтъ. 11 ГЛ(ЛГОЛ)Л мн нкономъ: „Сътворн ЛЮБОВЬ, врлтс, и прТндн съ множ, глко дл съсжды врлтл прнпесемъ въ монлстнрь2
Лл 1ЛКОЖС НЛЧАу«МЪ СНА ПрННОСНТН, зрл НКОНОМЛ ПЛЛЧАЦ1Л И ГЛ(ЛГО-л)АЦ1л къ мнт: „Еъ нстннж ты, врлте н w(T)4e, 1лкоже3 днсс крлтнА съсжды прнноснмъ, н по двою дню дроузн мож съсжды прннесжтъ". Н ПО двою дню почн w г(оспоД)Н днвнын тъ нкономъ, Г(оснод)оу единого пл оуповлнТс въселнвшоу его“.6
94.	О тр!е)<ъ Женъ юБр-ьтсных въ проплстн
Повтдл нлмъ нткын w о(тс)цъ, гл(лгол)д: „При КюстлндТнт ц(л)рн, рсч(е), С(Ы)нт Львовт, посллн?- еыс(т) нткыч w велъмжжъ w нткосн потрьБТ
*—2 нтн еъ мнръ М. 3 Доб. н XMtCM.i—5 рьдн Х(р!ст)д М. 7 съ нлмн сътворнтн ХС. 8 Проп. М. в ~10 iW(o)eho къ ннмъ М. 11 Проп. ХСМ. 12 рлзгнткл М. 13 нс М. i4~16 сътръп-к М. 16 Проп. С. 17 Доб. рлдн М.
1 гсрт Мь ~ Доб. н С. 3 iako XMjM.
а В М разказът липсва. б ТуК се прекъсва текстът в С.
18 Патеричните разкази
273
113а
1136
Ц(Л)рК0Н4 2НЛ ВЪСТОКЪ3. Н НДС ПОКЛОННТН СА въ едннъ Л монлетнрн тлмо сжщнх Нзыде же нг8менъ съ Брлт!лмн въ ертенТе емоу1. Н ц-бловлешс другъ другл, с-бдошж въ двор. Б-бхж же тоу сбдое'|Л рлзлн| чнл, нсплънъ ПЛОДЮВЪ. СбДАЩНЛ жс нмъ н Бсс-Бдоужшнлг, прнуодъ,хж ПТИЦА н 8тръ-ЗЛЛ^Ж ’ЕБТВНС Ю СЛДОВ1Л ЮНОГО®. Н ВЪСуЫЩЛЛ^Ж С1Л СЪ ПЛОДОМЪ Н Ю)(0Ж-ДЛЛ)(Ж, скор Л6ТАЦ1С. Енд-бв ЖС велмжжъ тъ енцево Пр-БСЛЛВНОС подо, въпрл-шллше мнн)<ы, гл(лгол)а: „Клко нс сън-бдлжтт, птица сна плоды, нж юносатъ7 снж съ плодов!“ IVhh же юв-бшлвшс: „1Ако днсс естъ м л-Б/га шсо снцс творлтъ прнуодАше птнца“. IVh же рче8: „Что естъ се?“ Онн же ршж; ,,Ne в-бмы“. Б(о)гом же нжднмъ, рче къ ннмъ: „К-бдомо бждн влмъ, шсо КЪ ННОКЮМЪ Н'БКЫМЪ ВЪ ГОрЛ)(Ъ ЖНВЖ1ПНЛ ЮНОСАТЪ ПТНЦА плоды сна“. Н еще 9емоу гл(лгол)АЩоу10, се прнде врлнъ н оутръгъ стъбль съ плодомъ, н ютндс. Рече же11 къ нгоуменоу н къ мннхюмь: „Посл-Бдоунтс мн.1“ Сн же СЪ ТЪЩЛНКМЪ ПОСЛ-БДОВЛВШе, врн ЖС ПрБдЛ-БТЛЛПК НЛМЪ, 12Н0СА СЪ ТН)(О-СТНЖ13 Н14 СТЪБЛЬ.
ЕъС)<ОДАШНМ ЖС НЛМ7, НЛ Г0[)Ж, с-бдо^юмь почнтн млло. Ерлн жс, поемъ15 СТЪБЛЬ н1® възыде нл высютж н плкы сънндс въ проплсть Н-БКЖА н въ-зыдс, юстлвль тлмо стъбль, н ннчьсоже носа, н Ллжчн са ю нлс зовы. Прншедшемъ оувю17 нлмъ въ подъкрнл'|’е проплстн юнож, ндеже внд-б^юмъ врнл юного сьшедшл18, Н ЕЪВрГОХ’ЮМЪ19 клмен|'с, ЮВ-БЦ1ЛШЖ же долоу н-ьцИн, гл(лголА)ше: „Лще сете ypiCTiAHC, не оувнвлнте нлс“. Мы же въпросн^юмъ: „Н кто ссте вы?“ Онн же р-Бшж: „Лще ^ощете 2Сендттн нле21, връзитс нлмъ трн юдсжда, понеже22 нлзн семы. Н по ссмъ стъзж 23поклжсмъ влмъ24 не-про^однж ежже къ нлмъ прТндете“. СТл слышлвше юнн25, въ тъ чле съвлъ-кошж трУе мннсн рнзы свож н връгошж долоу, ндеже гллс слышлшж. IVhh ЖС ШСОЖС ПОВСЛ'БШЖ нм' съшсдшс съ горы Н26 ЮБрБТО^ЮЛС СТЪЗЖ непро^однж Н 6 ДЕЛ ПрНДО'ХЮ-М СКОЗ'Б СЖ. 27Н ВНД'Б^Ю.И28 Н се ТрН жены, оузрБВШС НЛС, ерБТОШЖ Н ПОКЛОННШЖ СА ДЛЖС ДО ЗСМЛА. Н29 ПОКЛоНН)(ЮМ ЖС СА н мы Т-БМЪ Н М(0)Л(Н)ТВЖ СЪТЕОрШС30, С-БДО^ЮМЬ. С-ЬДб же Н едннл Ю ННЛ, ПрЧАА
же пр^дстолуж31 нлмъ. Тогдл нгоуменъ къ с-бдащом рч(с): „Мкждоу есн, г(«спо)ж<?е мол32 м(л)тн, н клко елмо пр’нде?“ Wha жс юв-бщл: „Азъ чьстнын ю(т)чс ю Кюстлндннл грлдл ссмъ. Мжжл же33 нм-б^ь протоспл-олрл. Н семоу СКОНЧЛВШОу СА, ВЫХ ЕДОВЛ Н БСЗЧАДНЛ. Аз ЖС, ЮНЛ СЖШН, (ЛКО л-бтомъ кв, ПЛЛЧАШН34 мн н рыдлжшн, юве 8бю глкс вдое-е МН35 СЖШН, ЮВО ЖС3® 1ДК0 БСЗЧА^НОН. Н37 ПО ДНС)( ЖС Н’БКЫМЪ СЛЫШЛ ЕСЛЬМЖЖТ, Н'БКЫН 1ЛЖС Ю МНБ н ю опщлго врлгл нлвлжденъ, поелл слоугы свож въе^ытнтн38 ма съ нжждеж.
1 цркокн-ЕН М 2—3 къстокл М. 4 его М. Б—6 w садое!а юного к-бткк М. 7 носа/п М. 8 Доб. н ХМ. 9-10 гл(агол)ац18 ем8 ХМхМ. 11 Проп. М. 12—13 съ тнуостнж носа М. 14 Проп. MtM. 15 прел Afj. 16 Проп. Afj. 17 Проп. М. 18 нзъшедшл М 19 кръго^ож ХМ. 20—ai нлс Кц_ ДИТН М. |М<0 М. 23—24 ПОКБЖСЛ М. 25 Доб. H Afj. 26 Проп. М. 22—28 Проп. М. 29 Проп. М. 30 Доб. нал Afj. 31 Доб. cv ннх’А М. 32 Доб. н Мх. 33 Проп. Мх. 34 Доб. же ХМ. 35 Проп. М. 36 во Мр Проп. М. 37 Проп. Мх. 38 iio^uti.th М.
оувогымъ. Ееспечллнл же oysw80 бывши w всего стажлн'1Л моего61,
Аз же къ ннмъ "съпротнвнлл Лвтшлвъ48, възврьтншж са есздтлнн, (КК-шнмъ къ севт: „.Зьоутрл пр|‘ндсмъ н понмемъ4’ сна съ нжждеж н ведемъ къ нлшемоу вл(л)д(ы)цт“. Мощна же стрл^омъ ^дръжнмк, молту б г(о-спод)л нлшего 1(со)у(сл) Х(р|‘ст)д длтн мн слово въ швръзенк оустомъ монмъ н дл Лженст w мене лжклеллго сего чл(овт)кл, уотАШЛГо д(8)шж мож съ ттломъ рлстлнтн. Мыслту же oysw лцк пр1ндж/и 42плкы чл(овт)цн43 whh, что Лвтшлж нмъ. Пришедшим же нмъ44 злоутрл и нждащнмъ ма и45 ртх нмъ: „IV г(с)с(подн)нн мон и врлтТл, не рлдоуж лн са и лзъ прТнтн 48къ влшемоу пръсллвномоу вл(л)д(ы)цт4т. Нж смвъдръжнт ма неджгъ лютъ н уошж ицтзлнтн са. Потръпнте же48 дондеже3 нсцтла са. Н49 тогдл пр|‘ндж 58къ немоу51 съ вгвкож рлдостнж. Н мна iako до526 м дней нсцележ“. Сёл53 слы-шлкше, штндошж, гл(лгол)ашс: „Оувю лще снце естъ до м дней, г(оспо)-д(н»нъ нлшъ пождетъ тсбс“. Абнс же54 по вънегдл wthth нмъ, рлвы мож 114а въса свободнх, юстлвлъ55 и58 се б-к дет сн отроковнцн’’7, н\же видишн.
Тлкодже58 н hmthic мое въсе69 вдовнцлмъ н снрс¥тлмъ н оувогымъ рлсточнуъ. 8молну же нткоего урктолюБнвл w съродннкъ монуъ, н клатвлмн стрлш-НЫМН ТОГО оутвръднвшн, ГЛКО ДЛ продлстъ СТАЖЛН1Л мол и урлмы II ДЛС(Т) Н0Ц1НЖ ПОАуЪ СН ДЕТ: «СТрТ МОН, ЕЪННДОХ СЪ НИМИ ВЪ КОрЛБЛЬ. Н Б(0Г0)МЪ НЛСТЛВ-лтеми, npi'HAoxwMb нл мтсто сне. Н се Л1 лтт‘ кг(т) днег82, Лнелнже чл(о-вт)кл не вндтуюмъ, тъчнж влс днес. 1Мдтлн|‘е же нлше многымъ днемъ мннжвшемъ, рлстлн са“. Сёл®3 слышлвъ нг8менъ н84 реч(е) къ нен: „(Л’кждоу же г(оспо)жде мол имеете пншж?“ Мил же йвтшл: „Бллгын н чл(овт)ко-ЛМБНЕЫИ Б(ОГ)Ъ, нже 1(срл)нлт прзпнтлвын85 м ЛТОТ В2> поустынн, тъ н нлмъ недостоннымъ рлвммъ свонмъ пншж подлетъ, нл къждо bw лтто свонмъ уо-ткнТемъ птнца прннесАтъ нлмъ wbohjhc рлзлнчно, не тъчнж 1лже нлмт> до-волнл, нж н выше потртвы88. Не тъчнж87-88 се, нж н нлготж нлшж покрывлетт, и гртетъ своеж вл(л)г(о)д(т)тнж89, 1лкоже нн стоуде, нн ентжлны рлзоумттн нлмъ; ниже въ жжтвж знон. Н есмы зде глкожс70 въ рлн пншж въдвл-ртжше са, непртстлнно сллващс пртс(ВА)тое нма еднносжщныж н нерлздтл-НЫЖ71 тро(н)цж, Ю(Т)ЦЛ Н С(Ы)НЛ Н С(ВА)Т(Л)ГО Д(8)ул“.
Снл72 слышжщсмъ нлмъ н днвАщем са, реч(е) къ нен нгоумень: „Аше повелтвлешн, г(оспо)жде73, дл посла единого врлтл вз> монлетнрь н прнне-сетъ потртвнлл 1лко дл съ влмн въкоуенмъ!“ 1^нл же ре^(е); „Аше )сошешн
39—40 WK-ElJJAEb СЪпроТНКНАЛ М 4<> ПрОП. X. WK’tL|l2kt Alp 41 ПО^ЫТНКЬ М. 4-—43 ЧЛ(ОКТ)ЦЫ плкы Af. 44 Проп. А1. 45 Проп. М. 46—47 пртсллкном8 елшш8 М. 48 Проп. М. 49 Проп. X. 50 61 ш8 М. 52 Проп. Af. 53 доб же с. 84 Проп. А1. 55 н ^стлкнх ЛД. 56—57 дЕг снж wTpoKOE'in'i 8 севе ЛГр 56 Проп. СМ. 58 доб. С. 69 Проп. Af. 80 Проп. Af. ®i своего Af. 62 Проп. Mt. 63 Доб же С. 64 Проп. ХСМ. 63 пнтл М ев Доб. н X. в?-в8 доб. же С. 69 ел(а)гостнж М 70 imco AfjAf. 71 Доб. и 1^тс(ка)тыж Af. 72 Доб же С. 73 Доб. мол Af.
а Оттук продължава текстът в С. 6 Написано над реда.
сне сътворнтн, повели iako л л н презвнтерт» монлстирскын прУндетъ само Н СЪТВОрНТЬ БеЗСКрЪВНЖА74 слоужвж75, tAKO ДЛ ПрнЧАСТИМ СА чьстных н жн-1146 ВОТВОрАШ1Н)СЪ ТАННЪ | Х(р'|СТ)Л Б(ОГ)А НЛШСГО. МНСЛНЖС БО ЛлЖЧН'ХСХМ/ СА VV мнрл, не спод(о)Бн^юм са прнчАстнтн са таковаго т(вА)фенУл“.
СУл вънвшнвъ нгоуменъ, послл ннокл 76въ монлстнрь77 принести съ прнзвн-теромъ и78 потр'ББНлл. ПрУшедшоу же icpe8, и в(о)ж(е)^твнжА съвръшнвшн78 слоужвж, И ПрНЧАСТН Н'ХЬ С(ВА)Т(Ы))СЪ И Б(О)Ж(е)сТВНЫ)<Ъ тлннъ. Н въкоуснв-шсмъ нмъ съ мнн\ы, ре^(е) вллженлл къ нгвменоу: „Мола твож с(ва)тына, ю(т)че с(ВА)тын80, дл пртвждсшн зде трн днн“. IVh жс wetqja са про-шенУоу еж. «Злбтрл же вллженлл по vvEbi4Aoy въстлвшн н въздтвшн ржцт, Н ПОМОЛНВШН СА, ПОЧИ IV г(оспод)н. Сж ЖС СЪ у'ЛЛМЫ Н ПТСНЬМН н слъзлмн многими погревшс, гровоу пртдлх^мъ81 чьстное еж ттло. Въ втюрын же д(с)нь сдннл Л слоужсБннцъ еж къ г(оспод)оу ютнде. ТлкоЖде82 и дроуглл въ трети д(с)нь оуспс.
Н СН'ХЪ БЛ(А)ГОГОВТННТ СЪ ЛЮБОВНЖ погревшс, BbJSBpATH^WM83 СА ВЪ МО-нлстнрь, ^ВЛЛАЩС X(piCT)A Б(0Г)Л нлшего, ТВОрАЩОМОу ДНВНЛЛ И ПртСЛАВНАА чюдссл, нмже нтстъ чнслл“.
95.	О прнзвнтсрн Ллжченомъ vv своего еп(н)ск(о)пл
ПрезЕнтеръ нткын vv своего еп(н)ск(о)пл Ллжчснъ быс(т), еже нс творнтн емоу в(о)ж(е)ствнжА лнтоургУА. Н выс(т) 1wthth емоу2 въ весь нткжа w НТКОСН ПОТрТБТ. По юшествУн же3 сго прнлоучн са сп(нХк(о)поу СКОНЧЛТН СА. Презвнтсрь же IAKO4 ПртБЫС(т) ВЪ ЮЛЖЧСННН, ВЪ скръвн И5 Пр-БНеМАГАНН ®выс(т) велнцт7. Н недо8мтлше что сътворнтн.
Н възыде въ KwHCTAHAiHb грлд. ПрУнде къ 8лр^Усп(н)ас(оу)поу нтиоемоу9, чл(овв)коу в(о)жУоу. Н нсповтдл см8 1лже о всшн. IVh жс рече емоу: «Скажи мн съгртшенУе свое. Да ашс пртз* змсонъ Ллжчн та сп(н)ск(о)пъ твои, подам тн рлз^ртшенУе ЗАпртщенУоу“. IVh же къ нсмоу рече: „Нл потртвж нткжа И5а поснллАше ма, вл(а)^(ы)ко, и не бт | протнвъ 10мосн снлт11 да съвръшж а, рлзгнтвлв са, юлжчн ма“. ЛрхУепУскоуп же рече: „ПртгртшенУе твое, чадо, 1лкоже12 гл(лгол)ешн, ннчтожс естъ, н пртз змсонъ еп(н)ск(о)пъ твои юлжчнлъ та есть. Нж ашс н енце естъ вешъ, глкоже мна, нтс(т) достойно13 да ннъ важстъ, а дроугын дл14 рлз^ртшлетъ. CVea4c гакожс г(оспод)ь уоцктъ, СНЦС да сътворнтъ 1АЖе w тсбт“.
Поем жс лр^Уепнскоупъ прнзвитерл и нде въ едннъ vv монлстнрен. Н рече къ нгоуменоу н къ БрлтУлмъ: „Chia н снцсвал прнл8чншж са презвнтероу семоу. Н мола вы, w(t)^ с(ва)тУи, г(оспод)а рлдн, потроуднте СА Не^(т)ЛА
74 воссккрнжж Л^. 75 жрьткж М. 16—^ Проп. М. 78 Проп. СМ. 79 съкръшУ М^ 80 Доб. н>к’о ХМ. 81 пртдАшж Мх. 82 Доб. же ХС. 83 къзкрлтншж М.
1-2 ем8 ютнтн М. 3 Проп. X. 4 Проч. С. 5 Доб. къ М. ®—7 келнц-в выс(т) ХСМ. е~8 нткоемв еп(н)с(ко)п8 М 1Э~11 снлт моей М. 12 iako С. 13 Доб. iako ХМ. 14 Проп. М.
276
115(5
СНЖ ЕЪ ВЪДЕН1С, Н НЛ15 ПОСТЪ Н НХ М(0)Л(Н)ТЕЖ. Н Б10Г)Ъ МОЛНТВЪ 18ВХШНХ рлдн17 помнлоуетъ презвнтерл сего, нже вес прлвды юлжченлго". IVhh же рЕШж : „ПоВСЛЕЛЪ есн, ВЛ(Л)<?(Ы)КО, Н18 СЪТВОрНМЪ ТЕоеЖ рЛДН С(ЕА)ТЫНА“. ПрЕБЫЕ-Шоу ЖС Лр^1СП(н)с’(КОу)ПОу1в СЪ ПрНЗВНТерОм' ТЛМО Н БЬДЕН1СМЪ Н МОЛНТВОЖ П0СТАЦ1СМ СА В2> СЪКроушеНН Ср(ъ)ЭцЛ.
Скончлвшн же са нс^(е)лн, еъ 8трънсмъ сллвослов'ш ехвн20 са21 еп(н)с(код1ъ, Ллжчнеын презвнтерл, nocpsd(E) юот(е)ць стож и нож съ ннмн. БзрЕЕ же его Хрх‘|СП(Н)С(КОу)ПЪ, ГЛ(ЛГОЛ)Л22 ПрСЗЕНТерОу; „Познлвлешн лн стожщхго съ нлмн?“ IVh же рс«<(е): „Сн, вл(л)д(ы)ко, еп(н)ск(о)пъ мон естъ"23. Гл(хгол)л емоу: „Шсд, поклонн са емоу, шсо дх пршмешн процкнк". Шедъ 8biv презвнтеръ н пхдъ нх ногоу его, гл(хгол)а: „Прости ма, вл(л)д(ы)ко, Г(оспод)л рлдн“. IVh же йвещл трнщн: „Б(ог)ъ, чадо24, простит' та". Н cntx рекъ, нсенднмъ быс(т). Вндев $е лру'1еп(н)ск(оу)пъ съ игоуменомъ н25 врлт1лмн вывшее знл-менне26, проеллвншж в(ог)л, тЕордщлго днвнхх и нснследовлннлл чюдесл, нм же нес(т) чнелх.
96.	О нномъ презвнтерн, Ллжченомъ под(о)вно семе
ПоВЕДЛ НХМЪ НЕКЫН W Ю(ТС)ЦЪ, ГЛ(ЛГ0Л)А ; „€п(н)ск(о)пъ некын юлжчн презвнтерл Л 1с(ва)тыж ц,р(ъ)кве2. Н юше<? презвнтеръ whe въ ннж стрхнж некосж рхдн потр-Евы, жтъ быс(т) | Л ндолтлоужнтель Н МЖЧСН1С много пострлд(л) Х(р'|ст)х рхдн. Кназ же некын стрхны тож, ур|'стол1окнвъ сын, много зллтл въдхстъ3 мжчнтелемъ и въземъ тело м(ж)ч(е)н(н)кл’.
Н ПрЕСТХВШОу ГОНСНТоу, Ц.р(Ъ)КОЕЬ сътворн КНАЗЪ5 ЕЪ нма м(ж)ч(е)н(н)кл. Н СЪТВОрНЕЪ рхкж, н6 ВЪЛОЖИ ТЕ2> на8 тело с(ва)т(л)го. Прнвед же н еп(н)г-К(0)ПЛ сътворнтн WC(EA)UjeHie цръквн. Н 1ЛК0ЖС ТЪЧНЖ НЛЧАТЪ Б(О)Ж(е)СТЕНЖА лнтоурпА, w чюдо, нзыде ковчегу, съ тъщлнТемъ нз цр(ъ)кве. Стрл)( же н трепетъ ювъдръжллше въсЕуъ. Кназ же9 гл(лгол)ллше въ ссбе: „1&ко зл гръуы мож вышж cHtx". Мощна же глвлест са м(ж)<<(е)н(н)къ еп(н)ск(о)поу, гл(хгол)А емоу снце: „1Дко презвнтеръ есмъ н юлжченъ есмъ Л еп(н)ск(о)пл моего не слоужнтн (покхзхвъ н10 нма еп(н)ск(о)поу) н лще не пришей рхз-Дртшнт ма, не могж съслоужнтн11 съ вхмн".
Н ВЪСТХЕЪ еп(н)гк(о)пъ, ПОВЕДЛ КНАЗоу ВНДЕН1С H Прочсмоу СЪБОроу. Н ЛБ1С ндюшж къ еп(н)с(ко)поу н поведлшж смоу въсе бывшлл. Н12 прТндостх WBX еп(н)с’к(о)пл съ кназсмъ къ цр(ъ)квн. Н стхвъ еп('н)ск(о)пъ м(ж)*<(с)н(н)кл прЕ<? всемъ нхродюмъ1-3, възглхснвъ14 велнемъ16 ГЛХСОМЪ: „X(pi'CTO)c, ЧАДО, нже 16моего рхдн17 смЕрен/х сеазлвын та, рхз^ртшлет’ та рлдн кръве, ажс нзл'|'х его рлдн. Кънндн прочее и слоужн съ нлмн“. Н бе вндетн чюдо стрлнно. Слмъ КОВЧСГЪ W ССБЕ въннде ЕЪ ц.р(ъ)ковъ. Н съвръшншж е(о)ж(с)ст-ЕНЖА ЛНТОурГНА, Н ПрЕБЫШЖ СЛЛВАЩе Б(ОГ)Л. * 81
18 Проп. М. 16-17 pAjH нлшнх мъ 18 Проп. М. 19 tnOOcMnSXnjC.H 20 Доб. же AfjAf
81 Доб. нмъ X. 22 Доб. кь ХСМ. 23 Доб. н С. 2* Проп. С. Доб. ДЪ ХМ. 28 Доб. съ С.28 Доб. н с.
1—2 цр(ъ)кке с(ка)тыж М. 3 къдхс С. въдхвъ М. 4 м(ж)ч(енн)коко М. 8 велмжжъ М. « Проп. С. Проп. М. 8 Проп. ХС. 10 Проп. XMtCM. и слоужнтн С. Upon. С. 13 Доб. н ХСМ. и възгллен ХМ±. 1Ь кслнцемъ С. i»-” рлдн моего ХМ.
97.	О нномь презвнтсрн, нже вь блждь вьплдцпнмь
Победа нлмь н се дроугын w/7?(e)ub: „1Ако прсзвнтерь нъкын вь Kwctah-днне грлдъ w денстел дУлволе вьплдс ВЬ БЛЖДЬ. Н по днсуь1 HEKUX рлзоумЕ свое сьгрЕшенУс велико сжше. Вь оумЕ же прнемь стрлшное сжднщс н д(е)нь нспытлнУл н рыдллше севе, гл(лгол)а: „Оувы мне, сскллнномоу, WCKBpbHHBlJJOM8 2ТЕЛ0 Н Д(8)ШЖ3 свож! || Что СЬТВОрА 1<\КО1 дл полоучл5 wctabachic монмь сьгрЕшенУемь ?“ Бллгын же® н чл(ове)колюбнеын б(ог)ь, нже нн единого7 погоувнтн уотл, вьложн вь оумь емоу нтн нл Млнмвь горж гл(лгол)емжА н тлмо нсповедлтн свол съгрЕшенУл оу единого w о(тс>ць, 8ЖНВЖШНХ ТЛМО9, 1ЛКОЖС н сьтворн.
Шедь оувю н еднномоу w о(тс)ць бссидовлвь10, и нсповедл свол сьгрЕ-шенУл, высоупЕ же н БЛждное who плденне. Стлрець же j<b немоу рсч(е) •_ „Чадо, по плденн тлковлгоа сьгрпшенУл дрьзнжль лн есн слоужнтн?" IVh же; „€н, чьстнын w(T)4e, н се сьтворнх, понрлвь свож сьвесть". Стлрець жс рече: „Ееждь, чадо, глко лщс крен вь тлково сьгрЕшенУе вьплднеть, дроуго нсцелсннс нс вемь, тьчна стетжинти" б(о)ж(с)ствныж лнтоурпА н нстнннымь ПОКЛЛНУСМЬ прндс/тг КЬ ЧЛ(ОВЕ)КОЛЮВЦОу Б(ог)оу, Лщс лн дрьзнсть по пл-денУн слоужнтн, не Лпоустнт са сьгрЕшенУе who". Презвнтср* жс wb-khjk: „Н нес(т) лн покллнУл, w(T)4c, нж дл Лчлж севе?“ Стлрець же: „Прости ма, г(оспод)л рлдн, врлте. Кто семь лзь енцевлл слышлтн н ежднтн? Аз! swlla свонуь грех не могж пллклтн". IVh жс сУл слышлвь, сьтворн мстлнУс н wthac,
СКрЬБА.
Н нджцеоу емоу еь горы, еритс ю(т)цл Пстрл. Н елко виде его стлрець скрьБНЛ, рс*/(с) кь немоу: „Что тн есть, чадо ?“ Прсзвнтсрь жс кь немоу реч(с): „Кь стлрцоу, рсч(е), ндох (нма рскь емоу) н нсповЕдлуь емоу свол помышлснУл, н вь ЛчллнУс вьложн ма“. Гл(лгол)л емоу чюднын Пстрь;„Мннт МН СА, ЧАДО, 1АК0 НЕС(т) ГрЕу'Ь, П0БЕЖ(?ЛЖН ЧЛ(ОВЕ)КОЛЮБНС Б(О)Ж1С. Пр|НДН OyEW СЬ МНОЖ ВЬ КСЛНА Н СКЛЖН МН СВОЛ СЬГр-ЫиенУл Н 1ЛК0ЖС116 уоцють г(оспод)ь, сьтворнть г\жс о тевЕ“.
СьшеЭ11® oyBw сь ннмь вь кслУа его н нсповедл емоу свое плденТе. Pc'z(e) жс стлрець: „Oynw довр-Б ре^(с) тсб-б стлрець, iako icpcoy енцево сьгрЕшенУе ташко кс(т) понстнне. Нж йнелн сьлоучн СА, что сьтворнмь! Ты12 WHHH-Б К томоу ДЛ не слоужншн. Н13 пострнгь СА, ВЬЗЛОЖН WBpA3b нночьскын Н ПОКЛН СА прилежно. Н оуповлемь НЛ БЛ(Л)ГОЖТрОБ|С Б(О)Ж|С tAKO сьтворнтн НМЛТЬ С ТОЕОЖ М(Н)Л(о)сТЬ, 1АК0ЖС Н СЬ ВСЕМИ НЛМН, КЛЖ1ПНМН са“. Снел
1166
слышлвь презвнтерь, плде нл ногоу его, гл(лгол)а : „Понеже г(оспод)ь в(ог)ь НЛШЬ ПОСЛЛ МА ВЬ ржЦЕ ТВОИ С(ВА)ТЕН, НС ЛЛЖЧА С A CV ТСБС“. ВнДБК ЖС стлрець сльзы его н сысроушснос мждровлнУс, реч(е) кь немоу; „Аше годи тн есть, 14чадо, кытн15 сь множ, не Лгона тсбс, рече bw г(оспод)ь, ьлкожс н1в
1 Доб. же С. 2 -3 д(8)шж н т-ело М. 4 Проп. /И. 5 8л8ча М. 6 Проп. М. ~ Доб. же ХМ^СМ. 8—8 тлмо Ж1ЕЖЦ11НХ Af|. ю ссстдокл Мх. н юетжпн С 11а Проп. С "б iako Aft-11в шедь XMtC. is Доб. же С. 13 нж С. 14—15 бытн чжАо Mt. 18 Проп. С.
а Тук се прекъева текстът в М.
ты съвтсн : „1Дко грлджщлго къ мн-к не нжс7енж вънъ“ (Иоан 6, 37). По дне)< же1ва нткых, «гллснвъ его стлрецъ, «елтчс въ17 «врлзъ мннш’скы Н КТ СЪ ННМЪ ВЪ ПОКЛЛНН Н ВЪ18 ПОСТТ, Н СЪ СЛЪЗЛМН МОЛА СА в(ог)оу кынж. Нмтлше же стлрецъ келнж к земн19.
По лттт20 нткоемъ вмолн его презвнтеръ повелттн емоу iako дл пртвж-де/zz въ нен. Мн же прошенУс его нсплънн н подлстъ21 емоу кслна «нж. Съшсд22 же «нъ н23 сътворн вернгы24, прнвАзлвъ25 w вын своей, крлн же дроугы вернзт пригвозди къ сттнта. Н iako 8б« трнемъ днемъ мннжвшемъ н не прУндс къ стлрцоу, съннде стлрецъ къ немоу. Н вндтвь26 его вернгож прнгвожденл, рече къ нсмоу: „Что естъ, еже сътворнлъ есн, чадо? Н клко нзыдсшн енце свазанъ сътворнтн понт ттлеенжа потртнж ?“ МнжеЛвтщл: „Лзъ, ю(т)чс с(ва)тын, в’-СТХ СЛЛДКЫХЪ Н БЛАГОВОННЫХ мир Л ССГО НЛСЫТНОС СА, под(о)влст ЖС МН зде творнтн потртвж ттлсснжа27. УЛкожс28 благовонных мнрл сего НЛСЛЛДН)С СА, 29снцс н30 злосмрлдУе прУнмж, нжс Л мене нсходац1СС. Пж лще б(ог)ъ нлетлвняг' с(ва)тына тн по двою нлн31 трУсуъ днеуъ прнноентн мн млло Хлтел н воды, И7а потртвы рлдн ттлссныа". Мвтц1Л в же са стлрецъ, еже прнноентн емоу по-тртБнлл, «н же, оумыВлж лице свое слъзлмн н32 енце Х^твъ свои сънтдллше.
Пртвывшоу же емоу въ тлковтмъ нстнннтмъ покллнУн г лттл, нзвтщено же быс(т) стлрцв « б(ог)л въ вндтнУн, шео прнжто быс(т)33 покллнУе сго и XOllJCTb пртстлвнтн СА W ЖНТ1Л ссго. Съннде оув« стлрецъ къ нсмоу, прн-блнжн са рлз^ртшнтн его w вернгы «нож, рскъ емоу: „1Лко ^ощешн пртстлвнтн са“. Мн жс молтше стлрцл нс рлздртшнтн н, нж енце емоу пртстлвнтн са. Стлрецъ же: „Пн, чадо, нс пос?(о)блстъ енце бытн“. Рлздртшнвь оув« его н повелт емоу м(о)л(н)твж сътворнтн. Н еще м(о)л(н)твт сжщн въ оусттуъ сго, пртдлстъ Д(8))(Ъ СВОН г(осподс)вн въ покллнн н нсповтдлнн нстнннтмъ".34
98.	IV ДВОЮ БрЛТОу НСНЛВНДАЦСИ'ХЪ дроугъ дроугл ССБС®
Н се повтдлшж нлмъ: „Бтстл, ре^(е), двл врлтл по пльтн въ в(о)гоурл-ннмтмь Констлндннт грлдт. Н W ДТНСТВЛ Д1ЛВ0ЛТ СНЦС ВЪЗНСНЛВНДТСТЛ севе, елко не моцзн нмл1 дроугъ дроугл2 вндттн. Н енце3 4врлждн въ нн^с' СЖЦ1Н3, прнлоучн СА оумрттн еднномоу6 Ендтв же врлтл своего с(ъ)мр(ъ)ть дроугын врлтъ н стрлх«мь ов’дръжнмь выс(т), НЛЧАТЬ рыдлтн Н БНТН лнцс свос и пллчемь севе7 оумывлж, енце гл(лгол)лше; „Горе мнт, «кллнномоу, нс съэдлннвшомоу ЗЛПОВТДН б(о)жнж, нж въ злын^ь дтлтуь ЖНТ1С мое кон-ЧЛ)(Ъ.8 Клко вънндж въ цр(ъ)к(о)вь в(о)жнж н смтж9 въздттн ржцт МОН
18а Проп. С. и X. 18 Проп. С. 19 Доб. н X. 20 Доб. же С. 21 длстъ С. 22 шед Л/1С. 23 Проп. 24 Доб. и С. 25 Доб. н ХС. 26 кндт Мг. 27 Доб. дл X. 28 Доб ео Afi. 29~39 н сТцс Afj. 31 Доб. по Mi- 32 Проп X. 33 Доб. w Богл AfP 34 Доб. лмУпъ Мг.
1 Доб. севе МХС. 2 Доб. ссес М. 3 енцект ХСМ. 4—5 къ нн^ъ крлждн сжщн С. 6 w Дсб. МХМ. '• Проп. М. 8 екончл^ъ ХМгС- 9 дръзнж X.
а Тук се прекъева текстът в С. б Оттук прояължава текстът в СМ.
нь м(о)л(н)теж, како полоучл процкнТс 10бссчнслъных мн грвуь11 Л в(ог)л чл(ов-В)кюлювца12, нже нн своемоу врлтоу eviioycTHyb13 къ мн-в съгрвшнвшоу*1.
CiA н снм под(о)внлл гл(лгол)АШоу смоу въ мнюгы днн н недо8мтж СА 1176 что сътворнтн. Чл(ов'В)кшлювнвы же в(ог)ъ, „нже въсьм’Н чл(овъ)кшмь zxotaii14 сП(А)СТН СА Н ВЪ рАЗОуМЬ НСТНННЫН Пр|НТН“ (I- Тим. 2,4), ВЪЛОЖН ВЪ Ср(ъ)С?ЦС erw НТН В7> ГОрЖ ОлнМБЪ ГЛ(ЛГОЛ)СМЖЖ, Н н-ькоемоу Л СТЛрСЦЪ НСПОВ'ВДЛТН свое съгрт.шен|'с, нже w злопомнтн|'н. Шсдшоу же емоу н овр-ьтшл 15стлрцл с(еа)тл16 прнплдс къ ноглмл erw н ср(ъ)дцсмь съкроушснимь нсповъдл свож гриуы Еъкоунъ же н злопомн-ыпл неджгъ нспов-бда. Стлрец же, слышавь, рече: „М, ЧАД», не СЛЫША ЛН ДНВНАА СЛОВССА С(ВА)Т(А)ГО СфрСМЛ, нужс'7 W злопсмнтшш нлпнсл’8, въ нн^жс гл(лгол)ет: „1Ако нм-ьжшен врлждж междоу собож н рлзлжчнвшс са w ЖНТ1А ссго, не конечно мжчен'|с нмать 19н iako20 МрЪСЦН КрОМТШНОН ТЬМЪ21 ПриДЛДАТ СА, 1ДК0 ВЪЗНСНЛВНД'ЬЕШе Х(рнСТ)Л, рскшлго; „лк>внтс дроугъ др8гл “ (Йоан 13, 34) н „прлшлнте длже до о сед-мнцсж“ (Мат. 18, 22). Metuia же; „Н что сътворА, чьстнын ют)че?“ Стлрец же: „Втрж мн нмн, чад», нсдобм-вж са что we-вшлж тн. Мелчс лцк yw-Ujcllih полоучнтн прошсн'!с, ндн еъ пос?крнл!е горы сеж н оврАщешн джвъ велнкъ, гл(лгол)емын косттшъ. Н пр-КЕЖдн22 тоу два нлн трн днн, влнзъ bw тоу ЕЪДЕАр-ЬСТ СА НЪКЫН23 СТЛрСЦЪ С(ВА)ТЪ, НАГ ЖС ВЪСЧЖЫЖ ОДСЖС^А Н ПрН-Ходнть едннож в недълн ноцй'ж къ дръвоу »номоу н съвнрлеть w плода crw, 24 ПНЦ1Ж рлдн2® севе. Пож^н 8bw tamo, вда н мола са. Н егдл npi-ндеть тлмо стлрецъ, п нплднн къ ноглмл его с(ва)тымл н ръцн гркуъ свои. Н еже лще реч(с)т! тн, сътворн н шЕрАшешн м(н)л(о)гть“. СИл слышлеь н26 по-КЛОННЕ27 СА стлрцоу Н28 »ТНДС.
Шее? же нл место, ндеже показа емоу н пръЕЫс(т) тоу. Н въ третУж нош Еъз'зръвь н се пр|'нде чл(св-в)къ нлгъ глкоже родн са. Н вънезллпж ЕЪСКОЧНВЬ29 Н АТ СА ПО НОГОу СГ», ГЛ(ЛГОЛ)А : „ПоМНЛОуН МА, W(T)4e С(ВА)ТЫН Мн же „wctabh ма, wctabh ма“ зовъшс. Ссмоу же оуднвнвшоу са н трепе-Н^а twmb съдръжнмоу30, н юпоустТ н. Мн же abic юскочнеь31 cv него, ре><(с):|| „Б(ог)ъ дл помнлоует та, врлте, понеже twahko лъ«г сжшв мн зде н енцево и. Пострлдлуь ннколнже. Мвлчс лше32 ywipciuH весидовлтн къ33 мосмоу емт-ренТоу, връзп мн едннж w рнзъ своих, iako дл »вл-вкж са, женл sw семь н нагл, глкоже вндншн непокръвенъ нмащн естьствл жснсклго стоудъ“. Мн же сТл слышлвь, скор» съвлтзк с а н повръже ен едннж ю рнзъ свонхъ. Онл жс, С1Ж въземшн н »влькшн са34, прнетжпн къ немоу н peif(e): „Что х^цкшн, ч(ло-втз)че?“ Мн жс рс«/(с): „М(л)тн мол цва)тлл, междж множ н врлтомь монмь врлждл велнкл выс(т), iako нс мощи нлмл ендттн дроугъ др8гл3®. Снцс 8bw
10—11 ЗДЫМЪ монмъ гркуомъ М. ю—12 W КОГО. ЧЛОК-ВКОЛЮКЦЛ ЗА бсзчнсаьннх мн гртсн X. 13 ЮП5\[СТНКША М. 14 yOlllCTE С. 16 СВАТА СТЛрЦА М. 17 ИЖС С. 18 ПНСЛ М. 19~20 1ЛК0 н С. 19 Проп. М. 29 Доб. н С. 24 мт.цт Alt- 22 пр-квждешн С. 23 Проп. М. 24-2Б рхдн ПНЦ1Ж М. » Доб. н С. 26 Проп. X поклон! М. 28 Проп. С. 29 скочн М. 30 игБДръжнмсу XM-tCM. 31 WCK04H М. 32 Доб. что МгСМ 33 Проп. М. 34 Доб. н М. 35 Доб. н С.
СЖЩСМЬ НЛМЬ. ОуМрЪТЪ БЙЛТЪ МОН. ЛЗЪ ЖС38 по С(Ъ)мр(Ъ)ТН erw рлзоумт^ь съгркшсн1с мое, прУндохь кь с(ВА)тжж горж с1'ж н ндоуь къ с(ВА)томоу стг^иб, н3' нсповидлхь38 гр-ьуь39 мон. IVh же лысы послл ма къ ткоен с(ва)тынн40. Мола же та 8ew н прнплдлж41 къ с(еа)тынмь стоплмь твонмь iako дл вцкдрншн мое шкллн ство н длсн рлздр'ВшенУе моемоу сьир-ЕшенУоу**. IVнл же42 слышлвшн, we-eqia : „Азъ, врлте, что сътворнтн тевъ не нмлмь. Нж възврлтн СА КЪ Ц(Л)рСТЕ8Ж1|1ОМоу ГрЛДОу н възышн домь некоего велмжжл (нма рекъ емоу) н кънндн 43къ немоу44 н еклжн емоу съгртшенУе свое н еже речет тн сътворн н wspAuictUH процеенТе". IVh же сувшцл: „Горе мнт, 45с(еа)тлл м(л)тн мол48, нско ты, нже в(ог)оу рлвотлжцш не помнловл мое wkaahcteo, нж къ47 мнр’скомоу чл(овъ)коу поснллешн ма!“ IVha же; „Пондн, рече, н48 не стон. Дроуго ew caobw нлн ювътъ не слышншн Л мене“. Н c'ie рекшн, wth,\c въ поустынА.
IVh же съ слъзлмн съннде съ горы н пр'Унде въ щл)рствсужшУн грлд. Н wcpim домь реч(с)нном8 велмжжоу, н вънндс къ немоу. Н вндт erw рл-1186 вотлж ц|Л н попеч£н'(е нмащл49 w никынх50 51потръвл/хь ц(л)рскынх52. Н реч(е) къ немоу: „Хогьуь г<оспод)н мон, пов-бдлтн тевт нчзкое словам". IVh же; „Не вндншн лнвз, врлте, кюлнкъ спчз^ь нмлмь н гл(лгол)ешн мн сУл?“ Н плкы «нъ ре^(с); „Caobw тъчУ’ж млло усмт'вуъ реши тн, г(оспод)н мон“. IVh же рсч(е); „Дове</(с)рл лцк оупрлзнА са, ръцн мн елже ^wlikuih". Мномоу же сужндлжцюу н вечероу присп-ввшоу, енд-б erw оупрлзннвшл са н54 нсповидл емоу вс'Б н злопомнън|'с ohw, нже къ Брлтоу своемоу, н въс)<о<?, нже нл горж Олнмвж, и бсс-кдж нже къ с(ВА)томоу стлрцоу, Н КЛКО ПОСЛЛ его с(ва)тлл женл къ немоу. IVh же, 35сТл слышлвь58, реч(е): „Пръльстнл са есн, врлте мон, не вндт лн длже до ннн-в клковь подвнгъ н57 неоупрлжненУе нм-вуь н сёл гл(лгол)ешн къ мни, чл(ов-к)коу мнр скомоу, слвжжцюмоу ц(л)рскыж рлки»ты?“ IVh же сУлЬ8 слышлвь, плдъ нл лнцн своемь, ем са по ногоу erw гл(лгсл)а: и Не въстлнж, дондеже не 59 помнлоуешн ма“. Къпнж же гл(лгол)ллше: „По-мнлоун ма, в(ог)л рлдн, рекшллго „мнлоужн68 помнловлнъ вждетъ61“ (Мат. 5,7). IVh же рече къ немоу: „Етрж мн нмн, врлте, елкоже рекоу тн, лзъ чл(о-въ)къ грипкнь есмъ н недостоннъ н(е)в(е)сн н земли н82 сеж вр-Бмен’ныж жнзнн. Нж понеже w с(ва)тыж жены посллнь есн н съ върюж прншель есн, прУндн вт> четврътын члс носцн въ прнтворъ63 велнкыж цр(ъ)кве н и»врАшешн ма тлмо84. Н гдкоже уюцктъ г(оспод)ь, сътворнть елже w тев-к“.
Шед же65 wHb въ речевое емоу м-бсто86 емвр ите erw в7вън-Б цр(ъ)кве, въ прнтворт?8 стожц1л н молнтвж творлшл. Вндъв же erw, поклонн89 са емоу. [Он же къ нем8; „Последвн мн, ре^(е)“. IVhom8 же послтд8жш8]7П, н iako npiH-
36 Проп. 36 37 Проп. М. 38 Доб. дълъ мон^ъ М. 33 Проп. М. 40 Доб. н Afj. 41 прн-пьдлмъ М. 42 доб. c))& ХСМ. 43~44 (м8 Af. «—да млтн мод уЕА)тлл С. 47 Проп. X.48 Проп С. 43 ТЕОрАЩЛ Af. 50 Проп. Af 51—52 u(A)j)CKtJXb ПОТр-бЕЛ^Ъ XAfjCAf. 53 Доб. МА С. 64 Проп. С. 55—5й СЛЫШАВ с!л X. 57 Проп. Af. 58 Проп. С 59 Проп. С. 6(1 помнлоун С. 61 ЕЖДСШН М. 82 Доб. нн ХСМ 63 Проп. Af. 84 Доб. въ прнткорт М. 85 Проп. С. 68 Доб. н СМ. в7—*» въ прнткор-6 вън-ь
цръкке С. 89 поклонТк Aft. 70 Попр. по ХСМ. В — проп.
Awctk до71 вън-ешн1НХъ врлтъ н сътворнвшемь г метлнТж, слмл о ссбе врлтл ЮВрЪЗОША с(А). BbHHAO^WM же Н КЪ ВЪНАТрЪН'|НМЬ Н С1Л .ЗАТЕОреНА ЮБрЕТО-119а )(WMb, Н ПЛКЫ ПОКЛОН* КОЛЕНЕ TpllljlH Н С1Л VV ССБЕ VVBpb3WHIA Г(А)72. ГЛкоже
ВЪНАТрЪ С(ВА)ТЫЖ Ц.р(Ъ)КВС BbfXW.W Н73 ННКОМОу74 VV СТр'ЕГЖЦ|1НХ не ВЕДАШОу, гл(лгол)л къ немоу велмжжь: „Прклонн колене нл молнтвж". ПрЕклоншл же ОБЛ КОЛЕНЕ Н М0ЛАЦ1НМ СА НЛ MHWrb ЧЛС СК'ЕТОу ВСЛНКОу ВЪС1ЛКШ8 въ с(ва)тен75 цр(ъ)квн ю светнлникъ сж1П1нхъ тлмо. Еъстлвшемь 7с8ею нмь77 IV МОЛНТВЫ78, ОВрЕТе СА СЪ ННМН Н ДроуГЫН ЧЛ(ОВЕ)КЪ. Н78 г(ллгол)л велмжжь сжшомоу съ ннмь; „Познлвлешн лн чл(ове)кл сего?" IVh же р««(е): г€н, господи мон80, врлтъ мон81 естъ“. Pev(e) же къ нсмоу: „Прнплдъ 82къ нсм883 н прими прошение vv него". IVh же плдъ нл ноге crvv, рсч(е): „СъгрЕ-шн^ь, врлте мон, прости ма г(оспод)л рлдн". IVh жс Лвешлвь84: „Б(ог)ъ ДЛ ПрОСТНТ ТА, БрЛТС М0Н“. ЕъСТЛВШСМЬ НМЬ Н VVEbCMLUCM СА Н ЦЕЛ0ВЛ8ШСМ са н пллклвшемь нл мнить члг. Рече8’-87 къ ннмь велмжжь: „Късеко ннне НЗВЕСТНСТЛ сн дроугъ дроугоу н понеже г(оспод)ь б(ог)ъ сътворн88 по сьмотренУоу свосмоу, юетжпнмь прочее vv 89с(ва)тыж цр(ъ)кве сТж90". Дл 1лкоже91 прнвлн-жН1иж с(а) нзытн из дверен с(ва)тыж цр(ъ)кве, третУн sew, B2wh же93 пр-кжде оумръл БЕ ЛБ1С НСВНДНМЬ ВЫС(Т). Нзшсдшем же94 ВЪНАТрЪНУнХЬ н вън-ешн1нхь врлтъ плкы елмы о ссве злтворншА с(а).9° Реч(е)98 В7къ нсмоу98 ВСЛМЖЖЬ : „Ндн СЪ MHpVVMb ВЪ ДОМК СВОН99, съхрлнн же н'00 еЛЖС ВИД-ЕЛЬ есн101 нс повЕждь ннкомоуже длже до кончины жнвсутл моего. По юшествн ЖС МОСМЬ НЖС VV ТЕЛЛ ГЛКОЖС \VV1|ICILIH сътворн8.
Зрнте 8ew врлтУе102 лювнмлл везмЕрное 1О3чл(оЕЕ)ки>лювУе в(о)жнс104 н благость 1ДК0 НС ТЪЧУ'Ж еъ поустынЕуь н въ105 монлстырсуъ оуглждлжтъ в(ого)вн, нж н поср-ЕД-в плнщевь н мАтежеуъ108 мнр скых прЕВЫВлжцчен. Сллвл еднномоу чл(овЕ)ки>лювц8 в(ог)оу, подлжцюмоу МЪЗДЖ ком8ждо протнвж троудюмь crvv 1196 н възвелнчнвшомоу н проеллвнвшомоу чкдесы н вс лнкымн делы. Что рсч(е)мь МЫ, нже МННМ СА 1ЛКО VVBpbroXWM СА мнрл н вт> с(еа)тын оврлзъ овлъкшен са н въ лености прЕвывлсмь, нж107 вл(л)^(ы)кс г(оспод)н 1(со)у(се) Х(рнст)с, въсУлвын прЕжде въсЕуь векъ Л бсзнлчалнлго н прненшежшлго тн vv(t)ua н плкы нлшего рлдн сп(л)сенУл vv с(ва)тыж н прнсно д(е)вы МлрУж нлше CMEHJCH'ie ПрНАТЪ Н сътворн ВЪ МНрЕ стрлшнлл Н ПрЕСЛЛВНЛЛ н днвнлл чю-дссл, оуднвнн 10*HH нл109 недостоннных рлвъ свонуь110 твож м(н)л(о)сть и пригвозди стрлс-в твоемь плъть нлшж н спсс?(о)бн ны сътворнтн ВОЛА твож и вндетн лице твое, съ дръзновен|'емъ сллвАШну пр-Ес(ЕА)тое нма твое съ БСЗНЛЧАЛНЫНМ TH w(T)UCMb Н ПрЕС(ЕА)ТЫНМЬ141 Д(8)уОМЬ112 В7> ВЕКЫ113 ЛМНН.
71 Проп. X. 72 Доб. н С 73 Проп. С. 74 Доб. же М^М. 7ь келнкон М. 76—77 обонмъ С.
78 Доб. н М\. 79 Проп. С- 80 Проп. MiM. 81 Проп. X. 82—вз нл нозт его М. 84 wk-ещл
ХМ}СМ. 85-87 Доб. же М. 88 Доб. екмн ХМ. Доб. съ ккмн X. 89—эо ц|)(ъ)кке снж с(вА)Тж
М. и IAKO М. S2-93 нжс МгС. 84 Доб. НЗЪ М. 95 Доб. н М±. 98 Доб. же ХМ.. »7-98 ем8
М. 99 Доб. н Му 10° Проп. Му 101 Доб. н С. 102 Доб. мол М. :оз—1М в(о)жне чл(ок^колкБне
ХМгМ. «в Проп. СМХМ. 486 Доб. н Му 487 Доб. w С. к»-489 н нл икс ХМх н нкс СМ.
418 ТКОН^Ь ХМ1М. 414 Доб. Н БЛ(Л)ГЫНЛ Н ЖТкоТЕОрАЦЛИЛС М*. 143 Доб. ТИОНЛ/ Му Доб.
ннн-Е н прнсно н М. 143 Доб. ЕТКОМЪ С.
99.	О жени wBp-KTCHoH въ островт съ с(ы)номь еж
Еллженын кг с(ва)ты\ъ по нстннт vv//z(c)u.'b1 Млрко, състлкнвын монл СТНрЬ БЛНЗЪ С(ВА)т(Л)Г0 м(Ж)«/(С)ННКЛ АгЛ-ММННКЛ ВЪ ТОМЖС КоНСТЛНТННЕ ГрЛДТ, СЪ СКЛЗЛ НЛМЬ, ШСОЖС2 KfOMWIA^t? БЛ(Л)Г0Г0ЕТННЪ СЪПОВ'БДЬ емоу, гл(лгол)а: „1Дко пловжшоу мн, рс^(е), Л стлрлго Рнмл къ ссмоу ц,(л)рскомоу грлдоу съ корлвлемь, прннлоурсмь въ н-ккин wcTpoBb поустъ4. Съпротнвноу в-ктроу въз-В ТЛВШ85, np-fcBbiyWMb въ ост^ов к ономь днн доволны. Еъ едннь 8бо W дней, СТЖЖНВ СН ВЪ КОрЛБЛН Н НЗЫДОуЬ ЕЪНТ ПО^ОДНТН ПО WCTfOEoy МЛЛО. Н ПОРОДИ Biuoy МН МЛЛО ЮСТ0ЛН1Л Н ЛБ1С ВЪЗ^-БХЬ ВЪДЛЛС, Н ЕНД'КуЬ шсо синь ЧЛ(оЕК)КЛ НЛГЛ. ClCOpW ЖС К^Ъ ПрНТСКЪ Ня ПрНБЛНЖНу СА къ нквлснномоу. И слышлеь гллс снцс: „Лще ^ющешн вндттн мое см-ьренУе, чл(оет)чс б(о)ж'|'н, Н М(0)Л(н)ТВЖ длтн мосмоу недостоннствоу, връзн мн едннж W рнзъ своих7, ЖСНЛ EW семь Н НЛГЛ 1ЛК0ЖСя вндншн н НС достоит мн лице9 кндттн твое С(ВА)ТНТСЛЬСТВО“. С'|Л ЖС ЛЗЪ СЛЫШЛВЬ Н10 СЪВЛЪКЪ СЪ ССБС едннж w рнзъ 120а моих,Иц повръгох ен. Онл жс въземь н облькшн са, оврлтн са къ въетокоу. Н пртклоншн КОЛ-БНИ, НОМОЛН СА. Тлче ВЪСТЛВШН Н11 ВЪЗД-БВЬ ржц-ь СВОН НЛ H(C)SO Н ВСЛУбМЬ гллсюмь гл(лгол)ллшс: „Сллвл ТСБТ, г(оспод)н12 1(со)у(се) Х(рцстс)13 Н CAOBW б(0)ЖНС, ШСО ЖСЛЛН1С MH'S11, нсдостонннт.н рлвт твоей, нсплъ-ННЛЬ ССН Н СПОС?(О)БН ма оузр-ктн с(ва)т(нтс)Л'е твоего днсс“. С|'л рекшн ен, сврлтн с а къ мни н поклонн с а. Тлкожде н тън къ нен. Н по молнтв-к ст-достл. Тогдл гл(лгол)л ен15: „Ц’кждоу есн16, г(оспо)ж^е мол, н клко елмо прУнде, н колнко л-ьть есть Лнелн въ островь съ пр’|ндс?“
Онл ЖС ЛвТЩЛ, ГЛ(ЛГ0Л)АЦ1Н: „Хзъ ЧКСТНТНШ1Н о(т)че( w стрлны едннж17 семь, гл(лгол)смыж Слллдл, грлдл жс нлрнчемлго Ллрнсл. E-куь дъшн оуво-гы)<ъ роднтелУн. Оумершнм жс он-вмь, н18 остлуь енроткл. №кын же Л всл-мжжь оумнлоеръднв19 СА, ПОЖТ МА ВЪ ДОМЬ СВОН Н ВЪСПНТЛВ МА н НЛКЛЗЬВЬ прнлежнт, глкоже свож дъцкре. ПрншеЭшн жс мн въ мврж възрлстл, с(ы)нл же HMT.IIIC едннороднл Хр(Н)СТОЛЮБНВЫН онъ мжжь,20 съпрАжс МА емоу въ ЖСНЖ, НС ВЪЗГНЖСНВ СА МОСЖ ННЦКТЫ Н НСДОБрОрШД1Л. Съчстлн-к ЖС БЫВШИ с(ы)ноу его ШСОЖС ДОСТОНТЪ, ЛЮБНМН жс нъцУн н съри>дннц.н мжжл моего оуклрклуж его нл къждо д(е)нь, гл(лгол)ашс: „Что естъ се нже сътворн тев-ь и>т(е)ц.ъ твои? 1Дко Ne овр-ьтс21 са женл, 22по<?(о)бнл твосмоу вл(л)горю-д!оу23, нж сТж оувогжж н нсвл(л)горсмднжж сътворн тев-в жснж?“ IVh же wbu-шлвллше нмь: „Нже сътворн мн-к с(ва)тын ш/я(с)цъ мон, 24н ее25 лзъ лмбла, понеже онъ с'|ж въепнтлль естъ н е-ьдешс шсо доврл н рлзоумнл естъ, не Въеуот-Е БОГЛТЬСТЕоу НЛН БЛ(Л)Г0р1УД10у, НЖ ДОБрСУДТТ-БЛЬ Б(ОГ)оу ПрНБЛНЖЛЖШОН ’ СА Н С1Ж мн длстъ женж “.СТл ТО || М8 ГЛ(ЛЮЛ)АЦ1оу КЪ26 0уКЛр-БЖШ1НМЬ erw, онн же не нртстллуж плкы оуклр-кжцк его. Мн-к же зрдщн erw въеегдл 8ннчн-
1 Доб. нлшъ М. 2 (лко MiC. 3 Доб. нъкын ХСМ. 4 Доб. н ХСМ. 5 Доб. н С. 6 Проп.
Мр 7 тконуь М 8 Доб. ма XMiC. 9 сТце Afj. Upon. М. W Проп ЛДЛТ. 11 Проп. С. 12 Доб.
мон X. Проп. Afj. 13 Доб. г(оспод)н Mj. 14 мое М. 15 Доб. н С. 1В Проп. ХМ. 17 Проп. С.
18 Проп. ХСМ.19 8м(н)л(о)ср(ъ)дн Alj. 20 Доб. н С. 21 Доб. лн С. 22 Проп. Mt. гг—23 бллго|>однл
ткоемв подобнВ М. 24—25 со н ХСМ 26 ПрОц. С.
жлемх w дроужннж н w сърюдннкъ erw’27, гл(лгол)лхь емоу: „Сувон са б(ог)л ча(ов-б)чс, н wnoycTH ма нтн въ монхстнрь. Ты же понмн ссб-в жснж сллвнж н боглтж, н вл(ь)го(Нмднж“. Он же гл(лгол)ллше: „Лзъ бладснУл нуь 28нн въ сътворн мнв с(ва)тын <л>т(е)ц,ъ мон“32. н къ онкмь, онн же не пр-встллуж оукл-съвктлуь wtxh wthth, еже33 н сътко-ОуТХНВШН СА34 ВЪС-ВуЬ, БКЖХуЬ ОДНИХ, въ нсмже б-вх облъчснл. Прншедшн же33
чтожс29 въм-внкж, н30 любла еже31 СУл томоу Гл(ЛГОЛ)АЩоу къ мн-к ркжшс н. IV вс-ву же юскръвлкемх, рн\ь. ЕъСТХВШН МН 8SW Н0Ц11Ж н ННЧСЮЖС СЪ CWE0?K ВЪЗ«МШН, ТЪЧ’Уж МН КЪ морю Н WBp-КТШН корлвль, вънндоуъ въ нь н в(ог)оу смкръмл-кжцюу МА, ВЪННДОХЪ ВЪ WCTpOBK СЪ, не ВКДАфН же мн ixko зхчдуъ въ чр-вв-в. Пр-вслхвно жс д-kxw yvvuiTK възв-встнтн36 тсб-в чл(ок-в)чс б(о)жнн, глко кхко зде стрхж^жшн мн н глхдсмъ мржшн н едвх съБнрлжцш былТх въ потр-ввж ОКХХННОМОу семоу Т-ВХССН, КХКО ЮЖНТЪ Н възрхстс WTpO4A 0HW ВЪ ATpWEK моей. Ыж Б(о)ж’|нуъ чюдесъ н пр-всллвнынх вещен кто можстъ нспов-вдхтн! НспЛЪННВШНМ же СА ДСВАТНМЬ М(К)г(А)ЦСМЬ, 3,родн СА38 WTp04A мжжьскын полъ. Н сънсмшн cv рнзъ моих, нже ккуъ облъчснх, н повнуъ erw. Н неизреченными39 UICApwTXMH ТВорАЦЮМОу ДНВНХХ 1ЛК0ЖС ywiHCTK ЕЪСПНТХ40 н. Н естъ ннн-к л-btwmk трндесАТНМь. Н тъ нхгъ глкожс н41 мене вндншн42. Мо-xaujh б(ог)х нх всккъ д(с)нь помнховхтн мое смкренУс н послхтн lepcx про-СВКТНТН ,3М0СГ0 с(ы)НХ44 С(ВА)ТЫНМЬ КрЪЦ1СН1СМЪ Н НННК НС пркзрк Г(ОСПОД)Ь
12М0ЛСН1С НСДОСТОННКН рх БК своей, нж послх та своего оугодннкх нсплъннтн мое желхнУе. Мола же sew твож с(ва)тына, чьстнын w(t)4c, нтн въ корхкль н принести ,5с(вА)тнтельскжж свож46 w,\^6fe н с(ва)тос н чьстнос прнчА1деН|с, tXKO дх с(ы)нх моего просвктншн с(ва)тымь кръщснТемь н обою спод(о)вншн с(кА)томоу прнчАЩСнюу г(оспод)х н б(ог)х н47 Сп(х)сх НХШСГ0 |(СО)у(Сх) Х(рн-ст)х. Мола же н се твож с(ва)тына: принести рнзж гхко дх облкчсшн с(ы)нх своего w с(ва)т(х;го кръцкнТх. Н дх не повксн ннкомоу48 гхжс w нхс. Аз же нх мкстк семь ж<?ж дондеже възврхтншн49 са н въкоупт къ50 с(ы)ноу М0СМ8 ПОНДСВК,
IVh же c’ix слышлвь, сътворь51 мстхнТс н52 53възврлтн са54
11
ВЪ КОрхБЛЬ.
Н въземь с(ва)шснннчьскжж свож wдeждж н с(ва)тос прнчА1иен1е н5Б прУнде, ннком8же пов-вдлвь. Н овр-кте сУж ндеже й6б-в остлвнль87 еж58. Рече59 емоу: „Аще повелншн, w(T)4e, нд-вмь къ моемоу с(ы)ноу,6() твоемоу же6’ рхвоу.62 Нджщнм же нмь, wh жс внд-ввь63 мхтере свож юблъчснж н мннух, нджщх съ нсж. съкры севе въ лжгъ н чашж. Прнстжпльшн жс къ немоу м(х)тн erw,®4 рече 8Г’къ немоу66: „Что творншн, 4aaw ? Нс нл въс-вк лн д(с)нь гл(лгол)лу тн МОЛНТН г(оспод)л НЛШСГО 1(со)у(сл) Х(рНСТ)Л ЕХКО дл послетъ прсзвнтсрл кръс-
27 Проп. М. 28—29 къ ННЧТОЖС С. 30 НЖ. 31 НЖС ХМ\СМ. 32 Доб Н Ml 38 НЖ9 М.
34 Доб. w С. 35 Проп. С. 36 нзе-встнтн С. 37—38 рвднх ХМ. 39 Доб. в(о)жУнмн XAf. 40 кьс-пнтлх ХСМ. 41 Проп. СМ. 42 зрншн ХМ. 43—44 С(Ы)НЛ моего С Проп. М. 45~46 скож с(еа)тн-темкжА С. 47 Проп. М. 43 ком8 ХСМ. 43 еъзк^лтне X. юврхтншн М. 50 Проп. СМ. 31 сътворн СМ. 52 Проп М. 53 —54 възврАтТЕ са М. тетндс С. 55 Проп. С. “б—57 юстлвнлъ бе С 58 Доб. и ХМ. 33 Доб. же С. во доб. и М. 61 Проп. М. % доб. и X. 63 енд-в Му 64 Доб. и М.
№—66 ем8 М.
12^
тнтн та ? Ct л оуже г(оспод)ь в(ог)ъ суслишь моленк нлшс н послХ своего tepeX ГЛКО дь Кр(Ъ)сТНТ ТА. НЗЫДН ОуЖС, ЧАДЮ, Н ПОКЛОНН СА прншес>шомоу П|>0-ск-ьтитн та“. IVh же с‘/л слышлкь87, нзыде н поклонн са емоу. Н тъ плкы къ немоу. Рече же м(л)тн егю88: „Нд-емь къ нсточннкоу кръетнтн егю“. Шедшим же ювонмь09 кък8пт н югллен70 егю, н къса прочАЖ слвжеж съкръшнкь74, н кръетн егю къ нма ю(тдл н с<ы)нл н с(ва)т(л)го д(8)ул. 72Съткоршсм же73 Н С(КА)ТЖЖ ЛНТОурГ|Ж, прНЧАСТНША СА КЪСН С(КА)Т(Л)Г0 ТТЛЛ Н ЧЬСТНЫЖ 1216 кръке Х(рнст)л б(ог)л нлшего, н по «ко | нчлнн къкоуенвше ю нужс74 прннесе.
Рс^(с) же къ немоу вллженлл онл: „Г(оспод)Л рлдн, егдл ндешн75 въ корлвль, ннком8же поктж^ь |дже кндт. Шедшоу же тн съ е(о)гоМь къ Констлндннь грлдъ, лще уюшешн повтдлтн сел комоу, повтждь отлн люеоенынмь свонмь, ДЛ не КЛКО Ю СЛЫШЛН1Л ПрТнДЖТЬ НОД1Н н оврАШЖТЬ НЛС, НЕЮ кс-е летл нже78 сътворн\юмь зде, чл(ов-е)кл нс внд-вуюмь, тъч'/ж тсве днсг“.
С1Л ТОН рскшн Н съткоршн М6ТЛН16, Н М(о)Л(Н)ТВЖ къземшн съ с(ы)номь сконмь ю 1ерсл, къ дроугжж стрлнж юстрокл отндюшж. IVh же, прослъзнв са, Н БЛ(Л)ГОДЛрНКЬ'7 Е(ОГ)Л творлшомоу 78днкнлл н стрлшнлл78 чюдссл, н по-чюднк80 са того келнчьсткоу н нензелтднмынмь СЖДБЛМЪ, къзкрлтнк СА ЕЪ корлвль Н ннкомоужс ннчьсюже пок-едлкъ, дондеже къннде81 къ Констлнтннъ Грлдъ.
100.	О оувогымь нже въ урлмт с(еа)тыж врогород^цж1 къ ХллкопрлтУн
Презвнтсръ нткын повтдл нлмь, гл(лгол)а: „РДко къ урлмт пр(т)ч(н)-стыж в(огородн)цж къ Хллкопрлт|'н къ едннь ю дней, ПАТКОу сжщоу, н2 шедшоу мн тлмо еже бытн3 нл бдтнУн, юскнтлжшн сжвютт iako4 5столуь ТЛМО8, МОЛА СА7, ПОЖ, ЗрА НЕКОСГО 8ЕОГЛ ЕЪ ННЩНуЬ рНЗЛуЬ НСПрТСТЛННО МО-ЛАШЛ СА СЪ СЛЪЗЛМН МНЮГЛМН Н К О Л Е НТ ЧАСТО прТКЛЛНТЖЩЛ. ЧюДАЦЮу ЖС МН СА, зрлшоу тлкокос8 оумнленк. Н КЪ КОурОГЛЛШСН|'оу9 НЗЫДС ю с(ка)тыж н.р(ъ)ккс.
Нзшед же н лзъ н10 послтдовлуь емоу нздллсчс. Къннде11 къ крлтомь Ц,р(Ъ)КЕС С(ВА)Т(Л)Г0 ЛП(о)с(ТО)ЛЛ V еу(Л)2(ге)ЛНСТЛ 1ЮЛННЛ Б(О)ГОСЛОКЛ Н np-E-КЛОНЪ 1гтрншн КОЛ-ЕНЕ13 Н14 ПОМОЛИВ15 СА, Н ЗЛТЕОрбНОМ* ДЕСреМЬ Ц.р(Ъ)К(О)В-НЫНМЬ, СЛМЫ Ю ССЕТ ЮКрЪЗОША С(А) Н КЪШСДЪ ЕЪНАТрЪ. МНТ ЖС, СТОЖЦЮу КЪНТ ЕЪ СЪКрЪКСНТ МТС Т Е Н ЧЮДАЩоу СА Ю БЫЕШбМЬ ЗНЛМСН1Н, тъ же ПОМОЛНВ СА*6, НЗЫДС. Н ЛЕ1С ПЛКЫ17 СЛМЫ дкерн ЗЛТЕорНША с(а) с(ва)тыж цр(ъ)квс. Тъ же ндтше долоу къ келнкон ц,р(ъ)квн. Посл-Едовлкшоу же мн 122а плкы емоу н18 кндтуь глко къ ннде въ едннж 8вогж ксл'|'ж, ндеже ВбюеУн КЪ ПрНТКОрТЛ С(КА)ТЫЖ цр(ъ)кке ЖНКЖТЬ. Н КЪШСДЪ ТЛМО Н19 ЗЛТКОрН КСЛ1Ж. Дз жс крлтл КСЛ1Ж сго нлзнлменлуь н възврлтну СА.
67 слышл М. 68 Доб. кыуну С. 69 къс-вмьС. Ги шгллсТкъ Мх. 51 югллсТкъ съкръшТн Л41 йг—73 съевши нмъЛ1. 74 нну ХМуСМ. 75 прТндешн С. "л нужс ХЛ^С. 1лже М 77 вллго-ДЛ|>Н М. 78—79 стрлшнлл Н Д?ЕНЛЛ Мг 80 ПвЧЮдТ Ml- 79СТ(1Л|111ЛЛ ХМ. 81 КЬЗЫДС ХСМ.
1 Доб. нжс С. 2 Проп. СМ. 3 Доб. ын ХМ. 4 Проп. М. 5—6 тлыо стож М. 7 Доб. и ХСМ. 8 Доб. сго ХСМ. 9 патлогллн1сн)'8 ТИр 10 Проп. 11 н шедъ С |2* 13 кол-ен-к Т(1ншн С 14 Проп. С. 16 помолн ю Доб. н М. 17 Проп. Мр i8 Проп М. 16 Проп. Л1х
Н ОупрЛЗННу СА ЕЪ НТКЫНХ f\ElVT\\b Е СЖ#(о)ТЖ Н Е НСд(Ъ)ЛА Н НС Пр'|НДОуЬ НХ ВЪЗЫСКЛН1€ ТЛКОВЛГО чл(ов-ь)кл.
Еъ понед-влннк же шедшоу мн, оБрътоуь знлменк, нже Е-ьуъ сътворнлъ нл врлт-ьуъ erw. Н вндчзуь женж, сьдашж тоу. Н въпроснуь а: „Где есть чл(ов-е)къ, нже 20зде жнветъ21?" Онл же рсч(с): „Мжжл лн моего ywyjcwH, г(оспод)н мон?“ Аз же къ нен: „Чл(ое-е)кл1 гл(лгол)а, жнвжщлго зде!“ Онл
же плкы рече: „Зде ортвыЕЛм лзъ съ мжжсмь монмь22. Н естъ оусмошьвецъ, н ржкодт:Л|'е свое ндс23 продлтн. Что24 лн ywnicniH cv него, г(оспод)н мон?" Аз' же въздуь слоем еж, ръуъ; „Хмщж емоу рещн дл сътворнт мн овоу-т-кль". Онл же рече: „Аtrie ующешн, г(оспод)н мон, пожс/н его млло25 дондеже възврлтнт са. Н еже ywijiciun сътворнтн26, сътворнтъ27". Аз же възлуь пъназъ н дл\ь ен, рекъ; „Шедъ н коупн нлмл потр-ВБЖ глко дл зде съ влмн въкоусд". Онл же рече; пЕъ смрлд-ь лн семь, г(оспод)н мон, н въ seos-eh сен келТн въкоусншн?" Азъ28 ptyb:„ Се ннчтоже естъ, hew awmk мон дллече есть н нс могж тлмо нтн н плкы възврлтнтн са елмо". Онл же шедши н повел'ьн'ное ен сътворн н прннссе.
ПрншедшБ же мжжоу еж н пеклонн мн са н въпросн: „Что се29 естъ30, г(оспод)н мон?" Аз же къ немоу р-куь; „ПрТндоуъ реши тн ме8щжН1 сътво-рнтн чл(ов1з)кюмь монмь". Юн же рече: „Г(оспод)н мон32, нтсмъ енцевь уж-дшжннкъ, еже сътворнтн тек-ь д-ьло33 глкоже ты ywmeuiH". A3 же34 плкы къ немоу: „Чл(окё)кс\мь монмъ уюшешн сътворнтн, дл елковы бжджтъ. Оелчс дл въкоуенмь ул-ьБЪ н тлко и.тнж състлвнмь35". Он же реч(е): „Къ 8богон36 сен келТн ywujciiiH въкоуентн, г(оспод)н мон?" Аз же плкы къ немоу 1226 Р’Ьуъ:" Се ничто же37 естъ. Зде ум'.шж днес въкоуентн". Къкоуснвшем же нлмь, р-ьуъ къ жен-ь его: „Ндн елможе умщешн въ мллъ чле, уошж ew ничто 38решн мжжоу твоемоу39 нл едини". Тон же мше^шн, р-ьуь къ чл(ов-ь)коу: „К СЖЕЮТЖ, глкоже Б-ьуъ40 НЛ БДВНН въ урлмв С(ВА)ТЫЖ Б(ОГОрОДН)Ц.Ж въ ХллкопрлтТн, внд-ьу та, молашл са нспр-ьстлнно. Н нзыде въ коурогллше-Hie41, нзыдоуъ и лзъ, посльдоуж тсб-к, Н 1лко прУнде къ дверем с(еа)т(л)го урлмл с(ва)т(л)го лп(о)с(тол)л । еу(л)г(ге)лнстл кмлнл Е(о)гослшвл н Лвръзошж тн42 са елмы дверн. Н плкы нзъшедшоу тн, злтворншА с(а)43 слмы w ccet. С1Л ЕНД-ЕВШОу МН44, НЗВ-ВСТНу СН 1ЛК0 рЛБЬ ССН Б(0)Ж|Н. 8еон СА 8EW45 Б(ог)л н дл не съкрыешн w мене свонуъ доврюд-ьтълТн, глко дл н лзъ енмь по-дрлжлтель еждж46, полоучА прошеше мнюгыу мн rpisywBb47". IVh жс, сТл слышлвь, н оужленжв СА, Н ПОЗД-Ё НЪКОГДЛ CVB-ЕШЛ мн: „Азъ, г(оспод)н мон, тоуж^ь семь вс-ькыж доБрюд-ктилн. Нж понеже въпроенл ма есн реши ТН48 1АЖС тверд49 Б(ог)оу вкр-впл-ьжшоу МА, Не съкрыж твоей с(ва)тынн. ЬХкоже50 вндншн51 о Хр(н)сттз оусмошьвецъ есмъ уытрмстТж. Н 1лжс д-ьллж, творд
2°—2! живете, зде М 22 свонмъ Л1. ютнде С.24 Доб. же X. 25 Проп. М. 26 Проп. С. 27 Доб. тн С. 28 Доб. же CAljAl. 29 Проп. ХС. 29—30 кс(т) се Мг. 31 wEgTtAb М. 32 Проп. М. 33 Доб. се Мт. 34 Проп. X. 35 сътворнл М. 36 Доб. лн С. 37 Проп. X. 38—39 мжж<у твоему peiiiH МХС. 40 Е-в М. 41 Доб. н Л1(С. 42 Проп. Mi- 43 Доб. плкы М. 44 Проп. С. 45 Проп. Л1. 48 Доб. и СМ. 47 съгршеннн М. 48 Проп. М. 49 сътворА X. 50 Доб. ма С. 51 Доб. ма М.
cis трн части : единя; 8bw еъ н\шж потртБж, дрвгжж же 52длж ббюгынмь монмь Брлт1лмъ53, трет'/я; же 54въ нотрткж ржкодтл'юу моемоу55. Ностнм же са нл въеткъ д(е)нь длже до вечерл, хзъ жс н рхкл твол, ннчтожс нно СЪНТДЛЖЦЗС, ТЪчТж )(ЛТБЪ Н ВОДЖ, Н БДТН1СМЪ н молнтвож еъса нощь прт-бывлж ьс. Сжт жс днес ке лт/и юнелн подуь женж с7ж н г(оспод)ь нлшь 1(СО)у(£) Х(рНСТО)С СЪБЛЮДС НЫ ЕЪ дтвьствт длже до днсс“.
СУл слышлвъ56 хзъ, проеллвнуь Б(ОГ)Х Н ПО С(Ъ)Мр(Ъ)ТН нхъ CIX ПОЕТДХХЪ67, полбж рхдн слышжшУнмъ11.
101.	[ Милостивият монах ]а
Повтдл нхмъ нткын w о(те)цъ, гл(хгол;а : „Стлрецъ, рсч(е), нткын нх-123а стлвннкъ сын нткосмоу емкцюмоу жнтТоу, въетцтмн до |Бршдттьлмн оукрл-шенъ сын, пхче же въ смтрсномждр7н н кротюстн, къ енм же бт н м(н)л(о)-СТНВЬ STXW Н ЛЮБ0В1Ж прТВЪСуОДА МНЮГЫХ. Съ МОЛТП1С Б(ОГ)Л нспртстлнно, Гл(хгол)А: пГ(оснод)н, втмь севе гртшнл сжшл, нж нх цкдрюты твож нхдтж Са сп(х)стн са. Мола же твож вл(л)гость, вл(л)д(ы)ко, нерлзлжчноу бытн мн w моеж врлтУж ниже въ втцт семь, ниже въ бжджщсмь, нж н ттуъ Чпо-£?(о)бн 2съ множ3 ц(л)ргтвн твосмь рлдн бл(х)гостн твосж“. Часто ew4 н въ-сегдл сеж м(о)л(н)твож стлрецъ б(ого)вн молтшс са. Чл(овт)К1млюбнеын же б(ог)ъ, нс ywTA озлобнтн стлрцл5, снцсвынмь еуврлзомь нзвтстн емоу.
Xwtthic бытн прхздннкъ въ нткоемь нномь монлетнрн, юстожщоу въдхле немхло. Н ywTAtjjoy емоу6 нтн тхмо прлздннкл рхдн н слышнтъ въ сънт: „1Хко НДН, прт^поелн ЖС оученнкы СВОЖ 7ПрТЖДе нтн тхмо8 и нбтомь н ты ндешн".
Обннщлвын же нхе рхдн Х(рнсто)с и вЧтмь въетчьскын бывь ixko дх ВСТЧЬСКЫ ВСА сп(х)сетъ, ННЩЛГО ЮБрХЗЪ ВЪСПр7сМЪ н ixko прокхженъ поертдт ПЖТТ ЛСЖЛШС. ПрНШССТие ЖС 8ЧСННЦН стлрцл Н OEpTTWUJA егю БОЛАЩЛ. Еъ-проеншж жс н коеж рлдн внны9 зде лежнтъ. IVh' жс къ ннмь рече: „Недж-женъ есмъ 1дкожс ма внднтс, н нл скотт стдАЩоу мн н зде повръг ма, оуБтжс. Н не нмлмь кого помлглжщлго мн“. Whh жс ртшА къ немоу10: „Что дл сътворнм тн, ю(т)че, понеже11 н мы птшн есмы“. Н юстлвльше сго, ютн-дюша.
Н по мллт част се пр7ндс1г ю/«(е)цъ нхъ н овртте ббоглго 13нх пжтн лежжщл н нзнсмлглжц1Х14. Н въпросн н тъ. Н оувтдтвь вннж, н15 ре (е) емоу: „Ис пр|'ндю1пж лн еждоу мннсн нтцУн пртж^с млло н оврттюшА та снцс?“ Wh жс: „Сн, ре«/(с). Нж оувтдтвше кннж, отндюша, рекше къ мнт: 1236 „1А.ко н мы птшн есмы, что тн ^юцземъ сътворнтн11. Гл(хгол)л ем8 ют(е)цъ:
52—5S	ПОТ^-бБ/Ь ^ЖКОДИЛНЮ М«СМ8 М. 54—55 дхж 8бОГЫМЪ МОНМЬ BfATIXUL М.
58 СЛЫШАСЬ М. 57 Доб. Н Af.
!—3 сь множ епсд(о)Бнкь ХМ{. множ спод(о)Бнвъ С. 2—3 кь М. 4 же Afj. 5 Доб. н М. 6 том8 М. 7—8 нтн тлмо прж^е М. 7 Доб. тсбс ХС. 9 Доб. енце М. 10 Доб. н С.11 Доб. Ев С. 12 Доб. н ХСМ. 13—14 нзнемогжщл нл пжтн лежжщл М. 15 Проп. СМ.
а В Мх. има заглавие: дТкное чюдо БрлтТен пов-ьетни.
„Можешн лн млло понтн н пондемь въкоугтв?“ IVh же рсгде); „Не могж“ Н гл(лгол)л емоу стлрецъ: „ПрТндн 168Ew н17 понесж18 та19. Н в(ог)оу помлгл-жщоу нлмь н ндсмь“.
Он же pe«z(e): „Клко можешн мене понести толнко дльготж пжтн, нж ндн съ MHpwMb н молн о мн-ь“. IVh жс къ немоу; „Не истлела тсвс, j>£«z(c)20- С* клмень Н ПОСТЛВЛА ТА, Н ПОДЬСМЬ I 0Н6СЖ 7А“. Н сътворн стлрець тлко. Н нспръкл 8БО ющоушллше ТАГОТЖ 1ЛК0 ЧЛ(ОЕ-Ь)КЪ, тлче легчлн БЫС(Т) но-снмын. Н снце вида стлрецъ лекчннж бывшжж, днел-ешс са 31 aw. Еъне-зллпж же нсвнднмь выс(Т) носнмын. Н гл(лгол)л къ стлрцоу, рекъ снце: „Понеже ты въсегдл молншн са w оучсннцвуь свонх (лкс дл с тобож еж-джтъ въ ц(л)рствн н(е)Б(е)сН'Вмь, се нно прдсло твое, нно гг.уь. Нлоучн 8ew н т-ьуъ прУнтн въ м-врж твож н полоучншн прошен|'е свое, понеже лзъ прлво-«жднеь21 семь н снце длж комоужск- по двлммь его“.
102.	[За тримата слепца]
Повидл нлмь лввл 1сслнъ: „НХко едннож шс^шнмъ нлмъ, лз же н ю/и(е)цъ Co<£pwHVc, въ домь Стсфлнл фнлософл, еже поесс-кдоелтн1 2съ ннмъ о ползи3. Къ bw чле полоудне. Н |-\ко oyBw тлъкнжуммь въ дверн домоу erw, нз-шес>шн отроковнцл н гл(лгол)л къ4 нлмъ: „Ь\ко спнтъ господннъ мон н пож-длтс мллw“.
Тогдл ГЛ(ЛГОЛ)Л)СЪ КЪ ю(Т)Ц0у MOCM8 Co<^pwHioy: „Нд-ьмь еъ прнтворъ велнкыж цр(ъ)кве н тлмо поспнмь мллw“. Сстъ же прнтворъ емнъ велнкыж цр(ъ)кве staw чьстенъ ллейлндр-ы^мь, гл(лгол)а/я ew, 1лко mwijih с(ва)Т(л)го &прор(о)кл 1ерем’|ж въземь6 Л Сгнптл Алс£лндръ ц(л)рь н тлмо с(ж положи. Н 1ЛК0 8EW npiHAOyWMb ВЪ прнтворъ, ННК0Г0Ж6 WBpfeTO^WMb, ТЪЧ1Ж трн СЛ-ЬПЦА, Б'В EW полоудне. npHCT»nH)(WMb 8EW БЛНЗЪ Н\'Ъ СЪ ЕЪСВКОЖ ТНуСУСТ1Ж и 124а 1г>8 мльчлн'кмь, н ctAoywMb, нмашс кннгы съ собож. Н нлчах^мь по8чл||тн СА IV Б(о)Же<?ТВНЫХ ПНСЛН1Н®.
Бест д о ел ш а же н сл-кпцн къ10 сев-в, не знлжшс нлс. Гл(лгол)л едннъ11 дроугомоу: „Еъ нстннж ты12, врлте, ръцн мн клко13 выс(т) сл-епъ?“. Он же wb-ьшл, гл(лгол)а; „Неше кноу мн ежцюу, реч(С), корлвннкъ Б-ьуь. Н пло-вжшемь нлмь w АфрнкУж, въ пжчнн-ь осльпоуь, еелмо пр'/емь нл очку моею". Гл(лгод)л же н къ дроугомоу слъпцоу : „Ты жс, клко wtAbnc ?“ Мвешле же Н тъ: „Стъкллрь В-В^ъ ^ЖДWЖЬCTBOMЬ Н CV HcpWCTH WTHbHbl» HCTCKWUJA очн мон н вых сл-ьпъ". Р-ьша же емоу14 онн: „Ты же клко еыс(т) сл-впъ?". lr’lVn же16 Лвишлвь17; „Нстннж рскж клмь, Брлт'|с. Сгдл Е1:уь юнъ, рече, нс yw-т-ьуъ д-вллтн ржклмл монмл, еже ПНТЛТН СА. ,кКъ семоу ЖС ЕЧзуЪ Н ЕЛЖД-ннкъ. Не нмы же Лкждоу пнтлтн са'9, прочее крлд-ь^*20. По вънегдл жс
16-17 Проп. М. 18 прТнесйчХ’. 19 Доб. млл« М.	50 Проп. X. 2*	Доб. н	ХСМ..
1 Доб. нлмъ С. 2—3 о ползи съ ннмъ С. 1	Проп. М. ь-«	еъзсмъ	пророкл	кремня;	м
‘ Проп. М. в Проп. СМ\М. 8 Доб. н М.10 Проп. М.11 Доб къ XAfjCAl.12 Проп. М' 13 Доб. ты М. Ч н къ нем<у С. 15-16 Проп. М. 17 Доб еъ	С. 1В—20 н cv	еже нс	нм-ъ^ъ	с¥кждлр	пнтлтн са, прочес крлд-Е^ъ. КЪ CCMsy ЖС ЕТХЬ Н	БЛЖДННКЪ С lfi—19 Проп. М
СЪТЕОрНТН МН MHWro ЗЛЛ, ДНВЛ-Ьу СА ЧТО СЪТВОрНТН. Ко СДНН ЖС W ДН1Н, СТОЖЩоу МН НЛ ТрЪЖНЩН, Н 3|)А НЪКЫЖ НССЖЦ1Ж Мр(Ъ)ТЪВЦЛ НЛ ПОГрСБеН|'с, одтлнл жс въ рнзы честны, посл-кдовлвь 8bw нмъ, ixko дл внждж где ПОГрСБЖТЬ его. IVhh жс прннссше н21 въ цр(ъ)к(о)вв с(ва)т(л)го (шлнл н положнша н въ гров-к. Н22 Шс5 жс 86W лзъ Н0Щ|Ж ВЪ ГрОЕЪ Н СЪВЛЕКОуЬ его23 w рнзъ, 24нуже25 НОШЛЛШС, Н26 ОСТЛВЛЕ27 смоу СДННЖ рнзж ТЪЧ|Ж28. Ь\КО 86W XWT-feyb нзытн нз гровл КЪЗСМБ МНШГЛ S-bAW, ЗЛЫН шеычлн гл(лгол)л мн: „Къзмн н рнзж erw, (лко доврл естъ“. Къзврлтну28 же са ижллннын н »лко ywT-byE съвл-ьщн рнзж erw H ЮСТЛЕНТ! н нлгл, въетлвь30 мр(ъ)твын н сиде придъ множ. Н про-стрттъ ржц-ь СВОН НЛ МА н пръеты своими съдрл ЛНЦС МОС Н НЗАТЪ овт W4H МОН. Тогдл WK-ЛЛННЫН лзъ (Л'СТЛВЛЬ въе-ь н СЪ MHWГ0Ж екрЪБ|Ж нзыдоуъ нз гровл. Сб, БрЛТ1С МОЛ, СКЛЗАуЪ ВЛМЬ КЛКО ЕЕ1уЪ СЛ'ВПЪ".
1246 Н глкоже ci’tA слышлуюмъ мы, помлл мн ю/п(с)цъ Co<£pw Hie н юлжчнуюм са w ннх. Н гл(лгол)л мн ют(с)цъ: „Къ нстннж, w(t)4c 1юлне, Mnwro ползс-клуюм са днсс“. Плпнелуюм жс сТл ползж рлдн слышжцпнмь, глко дл оув-ь-ДАТЪ въен, понеже31 всткъ творАН зллл не можеть оутлнтн СА w е(ог)л.
103.	[За блудницата, която някога дала цялото си богатство на един юноша, който искал да се обеси]
Повтдл нлмь ю/п(е)ц.ъ Деюнл: „ЬХко шедшоу мн, рече, въ <Хле£лндр|'ж КЪ плтр|'лруоу Плвлоу Н СЛЫШЛЛ' ТЛМО Н-КЧТо CHUCBW, нже Н ПОВ'КСТН достойно. 1Ако ютроковнцл никл л wBCHpwT'BBiuH, оумершемь родителем^ еж, н юстлв-лыинмь БОГЛТЬСТВО MHWro, н ее неще некръшенл. Сдннож 8EW W ДН1Н, yw-дац1н ен вънАтръ слдюв1Л, нже юстлвншж родители еж, зрнтъ никоего юношж, ГОТОКАфЛ ВЖЖС ВЪ оуДЛВЛСН|'е ссб-к Прнтек жс Bbw’ отроковнцл н гл(лгол)л емоу: „Что творншн, чл(оВ'В)че?“ Wh жерехе) ен: „Къ нстннж, w2 жено, юстлвн ма, понеже въ MHW3-B скръвн ссмъ“. СУвтшл емоу ютроковнцл: „Къ нстннж, ръцн мн, whwhjc, что естъ вннл 3оудлвлсН|'л твоего4. 3Н лще6 възмюгж, по-могж тн“. IVh жс гл(лгол)л: „Mnwro зллтл длъженъ есмъ н гоннмъ есмъ w злнмодлвецъ монуъ. Н нзколнуъ въскори оумрътн, нежели злт жнтн“. IVk-ьц'л смоу wTpoKOBHUM „Мола та, ее, елнкл нмлмъ въ домоу моемъ, въземъ, длж^ъ, тъкмо не погоувн д(8)шж свож“. Н въземь w неж елнкл yw-ттше н Лдлстъ весь дльгъ свои н ютюлн сеободн са въс-ько.7
Мбннц1лвшн же ютроковнцл н нс нмащн пскжщлго са cv нен, неволеж НЛЧАТЪ БЛЖДНТН. Н снце БЛЖДАЩН ен, НЛЧАТЪ пнтлтн севе.
По врименн же н-вкоемъ въ бол-кзнь въплде. Н въ севе прншедъ, н оумнлн СА, Н МОЛ-ЬШе Н'ЬКЫЖ w сжс-ьдъ свонуъ, гл(лгол)а : “Г(оспод)л рлдн, сътворнте м(н)л(о)сть СЪ МНОЖ Н оумолнте ПЛТрТлруЛ, 1ЛК0 ДЛ сътворнт МА ХрНСТ1ЛНННЖ“. 125а Н въен ржгллуж са ен, гл>лгол)ащс ; „Ktw sbw ywmc ть кръетнтн сУж,
21 Проп. 22 Проп. ХСМ. 23 Доб. лзъ М. 21 ~ 25 нже М 26 Проп. ХСМ. 2> еестленх Мг. 28 нже ношллше М. Доб. н С. 29 ЕЪзврлтТв М. 30 въетл М. 31 1лк» М. Доб. н С.
1 Проп М. 2 Проп. ХМГСМ. 3—4 твоего ВдлвленТл ХСМ. 6 лще н С. 7 Доб. н М^
19 Патеричните разкази
289
БЛЖДННЦЖ СЖЦ|Ж“. СлЫШЖЩН ЖС ОТроКОВНЦЛ ГЛ(ЛГОЛ)еМЛЛ Л ННуЬ Н СКрЪБ-БШе s-ьлю. Снцс же ен скръвАщн н не нмашн помлглжщлго, на молнтвж севе юврлтн, гл(лгол)ащн : „Г(оспод)н, нже пр-ьждс влждннцж премии покллвшжж са, також^с н рлзвонннкл испое-ьдаеша са прнАТЪ, пр'Унмн и мене гришнжж СЖЦ1Ж, И ОуМНЛОСрЪДН СА НА МА, НС НМАЦ10Н ПОМОЩИ НИ Ю когожс. Нж теве МОЛА, ю(Т)ЦА СНрЫНМЪ И СЖД1Ж ВДОВНЦЛМЪ, ННЩОН И СНрЮТЬ МНВ БЖДИ помощник?;, понеже тсв-в юстлвлснъ естъ ннщУн". Бл(л)гоАтрювнвын же8 в(ог)ъ, нже еъса чл(овгь)кы ующстъ сп(л)гтн, оуслышл моление еж и послл лгг(е)лл еъ юврлзт юношж оногю, съ ннмже сътворн м(н)л(о)сть, и гл(лгол)л ен: „Что скръвншн, отроковице?“ Она же юв-ьщл: „Не уюцкшн лн дл скръвд, г(оспод)н мон, понеже урнстУлнкл выти желлж и ннктоже ^ющетъ реши пл-трТлр^оу ю мн-е". Гл(лгол)л ен гавлсн са юноша; „Къ нстннж лн желлешн?*1 CVha же реч(с): „Сн, г(оспод)н мон9, въ нстннж желлж". Гл(лгол)а ен ; „Нс скръвн ннчтожс, хз вю прнведж никыж н кръстАт’ та". Ше<? же глвлен са10, приводе дроуглл двл лгг(с)лл. Н поемше отроковнцж н нссюшж а въ цр(ъ)ковь. Н плкы Пр-ВЮБрЛЗНША с(а) лгг(е)лн въ н-ьклл лнцл юнюшь крленынуъ, (АКО ю рлвъ ежцпнуъ КНАЗЛ АвГОуСТЛЛ1Л. Н ПрНЗВАША въ нстннж нткыж Л клнрнкъ, презвнтеры н д|‘лкюны, нже втшж оучнненн на то. Клнрнцн жс р-ыиА къ лгг(е)люмь, к\клъш1нм са iako чл(оет)кюмъ: „Хюцктс лн нспоржчнтн са за ютроковнцж с|'ж?“ Н юв-ьщлшж: „Сн, [мы нспоржчлем са за на к томоу нс влж-днтн ен]11". Посмшс же клнрнцн н кръетншж еж. Н прннесше въ домь еж ПОСТАВНШЖ Н ABIC НСВНДНМН БЫША12 ЮНЮШЖ ЮНН.
Блнжннн жс еж13, вид-ввше с’|ж14 в-елю носащж ю кръщенУл, по юшсствн 1256 юнюшь р-ьшА къ нен: „Кто естъ кръетнвын тсвс?" Н повидл нмь, гл(лго)ла :
„КХкО Н^ЩН ЮНОШИ Пр|НДЮША Н ВСДЮША МА В Цр(Ъ)К(О)ВЬ Н ПрИЗВАВШС15 клнрнкы16, кръетншж ма“. Н гл(агол)а^ж ен17: „Познлвлешн лн ттуь кто сжтъ?" [ЬХко оуво не възможе пов-ьдлтн нмъ18 кто сжтъ]19, шедше, възв'Е-стншж плтрУлруоу.
Н прнзвлвь20 плтр|'лруъ клнрнкы, нже б-ьша нл то оучнненн21, pe«z(e) нмь: „и>НЖ отроковнцж (НМА рекъ СН) ВЫ ЛН кръстнстс?" Онн ЖС р-БША : „Сн, понеже оумоленн выуюмь ю отрокъ Авгоустлл|’л кназл" (пов-вдавшс нма22 отрокюмь). Послав23 жс плтрУлруъ н прнзвл отрюкы они н пытллше, лше тн нспоржчншА с(а) юнен? Н ютетшлша, рскшс; „ЬХко нс в-ьмы севе сего съ-творшн, 1лжс вы гл(лгол)стс“. Тогдл рлзоум-ьвь24 пхтр'|'лр)съ iako б(о)ж(с)ствнос дтло естъ25, прнзвлвь26 отроковнцж, гл(лгол)л ен ; „Ръцн мн, дъщн, что доврю сътворнлл есн въ жнвютт твосмь27?" IVetljja къ плтрУлр^оу ютроко-ВНЦЛ: „Кл(А)<?(Ы)К0, ВЛЖДННЦЛ СЖЦ1Н, что доврю уот-ьуъ сътворнтн?" Рс«/(с) сн плтр‘1'лр^ъ: „Ннклкоже28 лн въен севе ннчсюжс29 вл(л)го сътворнвшж?" Гл(л-гол)л30: „Нн. Тъч1Ж некогда вндт!)(* никоего юношж, ^ютащл оудлвнтн са,
8 нже С.8 Проп. Af. 18 Доб. н ХСМ. 11 Попр. по ХСМ. В ЗЛц —upon. 12 Доб. w нож М.
is Проп. Л4. и еж Af. is прнзкьшж Af. 16 Доб. н Af. 17 Доб. н Af. i8 темь Af. хв Попр. по
ХСМ. В ЗАД — проп. 28 0|)нзк\ Af. 2i Доб. н ХСМ. 22 Доб. и CAf. 29 послл XAf. 21 рлзвмБ
СМ. Доб. н ХСМ. 20 прнзвл Af. 27 сксеиъ Af 28 никогда Al. 28 Upon Af. 30 Доб. ем<у
ХМуСМ.
гоннмоу w злнмодлвецъ ercv, и въсе hmuhi'c мое шдлуъ н своведнуъ erw“-Н31 cie рекшн отроковицл, ДБ'/е почн, w г(оспод)н. Почюднв же са плтрУлруъ, рсч(е): „Прлведень есн, г(оспод)н, н пелен сждн твон“ (Пс. 118, 137).
104.	[За еврейчето, което не изг.оряло в запалената пещ, понеже приело християнството]
Пов-ьдл нлмъ 1ыт(ь)и.ъ ЕлснлУс стлрецъ н юшелннкъ2, нжс w новыж ЛЛЕрЫ БЫВЫН МННуЬ, 1ЛК0 3Н'1:КЫ СЛЫШЛ4 ур(н)ГТОЛЮБНВЫ МЖЖА, П0ВТ;ДЛЖЦ1А тлковое чюдю.
ЕХко въ стрлни пллестнн'ст'ьн, къ н-ькоен мн«сочл(ок-к)чнон кесн, къ нен жс жив-вуж урнстТлне5 н юуден®, нмащс скотты мнотгы7, нм-ьуж жс снцевь ОЕЫЧЛН Л рОДНТСЛ1Н Прдлннын: ПО8 КСА АНН 9П0 ШБЫЧЛОу10 СЪБНрлЛуЖ скюты къ дкерсмь	грлдл н къждо	поснлллше	съ своими скотты	wee	8бот |
с(ы)нл своего, отв	же11 оттрокл. Н	възсмлашс	12скотты отротцн13	н	ул-ЬБЪ
СЕОН, HU отуОЖ^ЛЛуЖ. Н ПЛСЬуЖ СКОТТЫ СВ0Жа ДЛЖС ДО ВСЧСрЛ. По ЗЛуоЖ-tliHH16 СЛ(Ъ)ПЦЛ, ПЛКЫ прНВОЖ<?ЛЛуЖ	скотты16 въ	домы свож.
Въ СДННЪ 8БО	ОТ ДН|Н НДОТША	ИО ОТБЫЧЛОу	ПЛСТН СКОТТЫ СНЫ.’7	Къ	ВрЪМА
8BW СЪНИД€Н1Л съвъкоупльше СА, рША ДроуГЪ КЪ ДроуГ8 урНСТТлН*СТ1Н отротцн: „ПрУндитс и мы дл сътворнм* слоужвж зде, (лкожс творлть поповс ЕЪ Цр(ъ)КВЛуЬ“. 18Н 18П0СТЛВНША единого еП(н)с(КО)ПЛ2°. Тъ ЖС СЪТВОрН ПроЧАЖ OTpWKbl ОВОГО ПрОЗВНТсрЛ, дроугыж же Д1ЛКОТНЫ, ННЫЖ ЖС П0ДЪД1ЛКОТНЫ, ПроЧАЖ ЖС ОТрОТЧНЩА сътворн ЧСТЦА21. Постленша ПЛОЧА едннж ВЪ ЧННБ жрътвннкл. ПрннесотшА же и принешснУс, снричь просмотры, къжЭо от своего ул-ЬЕл, нжс ношллше22.
Ен же съ ними н отротчнщв евренскын, с(ы)нъ сжщь лру|'ереовь. Н мел-ьше отрюкы, гл(лгол)а: „ПрУнкгате МА съ совож, дл н лзъ прннссж просмотры, 1лкожс н вы“. Они же wp-ьвллуж его23, гл(лгол)ащс: „Не можешн ты съ нлмн прнношенУе ткорнтн24, 2Бевреннъ сын**26. Он же рсДе): „Дл бждж и27 лзъ урн-стУлнннъ". Реша28 къ немоу ютроци: „Аше Бждешн урнстУлнннъ, пр1нмсм та съ нлмн“. Ов-кщлЕшоу же са ем8 и прнАШЖ и. Сътворенын же Л ннуъ еп(н)-с(ко)пъ кръетн его въ код-в, сътворь вст по швычлоу. Потом же28 и реченнжж жрътвж прннесшшА. Н егдл нлченшемь 3,)нмъ гл(лгол)лтн31 „едннь с(ва)тъ, едннъ г(оспод)ъ32“ (I Кор. 8, 6), съннде югнь с н(е)в(с)сс н повлеть вс-к прт-дълежж|рлл. Отрюцн же ю стрлул плдюша [н бышж 1лко мр’твн.
31 Проп. ХМ.
!—2 стлрец ВлсТлне ошелинкъ М. 3—1 слышл нткыж ХМхСМ. ъ дОб. же ХСМ. 8 Доб. н С. 1 Доб. и С. 8 еь Alp 9—10 Проп. М. 11 <уво С. 12~13 «>троц.н скоты М. 14 Проп М. 15 Доб. же ХСМ. 18 Доб. свож М. 17 свож М. ie-^о Проп. Л1(. 19—20 сьтворншж еп(н)с(ко)пл единого w ину ХСМ. 21 Доб. и ХС. 22 ношллуж М. 23 Проп. С. 24 Проп. Мь к-28 сыне еурелнннъ М. 27 Проп. С. 28 Доб. жс XMtCM. 2а Прон. С. 3°—31 гл(лгол)лти нмь Afi- 32 Проп. XMtCM.
а Оттук нататък текстът на този разказ в М е много повреден от влага и на места не се чете
Вечере же бывш8, ндошй; скоты по welpixS въ грьд, отроцн же не прУ-ндошж]33. .Злоутрл жс шсдше роднтелУе34, възысклвшс35, овр-втоША oTpwKbi ел-в жнвы. Н посмь къждо свое отрочд, веде въ домь свои. Н по трнсхъ днсуъ едвк п|>'|Ндюша въ севе от^мцн. Къпроснмн же 36быша37 w роднтелУн свонуъ37а: 1266 вЧто выс(т) прнлоучьшсс са ы.м?“ | Онн же пов-вдлша въгв быешхл.
С(ы)нъ же сврсннл молнм в-в Л своего ю(т)цд въкоуентн ул-ввъ н не по-слоушл его, гл(лгол)а: „1Лко лзъ урнстУлнннъ семь н не уощж к томоу юуденсклл глстн". СУл же слышлвь скврън’нын онъ, съв-вщл лют-вн с(ъ)мр(ъ)тн пр-вдлтн erw.
Б(ог)ъ же, нже тлнннлл съв-ьда н нспытоуж ср(ъ)дцх н ATpwBbi, лжкл-ЕОС оумышленк СКВрЪННЛГО |СрСЛ СЪВ-ЬДА, оуготовн KHASX ГрЛДЛ того нста-ЗЛТН О БЛНН БЛНЛр-Б, I&KO Пр-ВОБНДАЩЛ38 Н НС ТВОрАЩЛ СЛОуЖБЖ БЛННЖЖ довр-ь. Н рече къ немоу: вСе колнко л-втъ нмлшн пр-вовндА въе-ьуъ? Hew Н38 лзъ СГДЛ ПрНуОЖ^Ж НЗМЫТН СА, стоудснж ОБр-ВТЛЖ БЛНА. Нж КЛЪНЖ СА велнкынмъ б^гомъ, ixko40 лще не довр-в оужежешн н оврАщет са днсс не-оуплленл, нж стоуденл, гллвж твож wc-вкж". IVh же ов-вщл са41 42сътворнтн по оугож^енУоу43 кназл.
СУл жс оув-ьд-ьвь евренсклго WTpoKx юяг(е)ц,ъ44, мн-ьвь Д1лвюлгскынмъ ко-влръетвомъ оудръжлтн, н поелл къ влнлрю, н прнзвл erw, рекъ45 емоу снцс: „Кьсн лн, w дроужс, елке длъжен мн есн I зллтннкъ?" IVh жс: „Он46, тлко естъ". Н гл(лгол)л емоу: „Аше съвръшншн злпов-ьдь, ажс злпов-ьдлж тн, весь дльгъ тъ Лпоущж тн“. IVh же we-вщл смоу: „Нже лще злпов-вдлешн мн, сътворА въекор-ь, тъчУж дл СВОБОЖ^Ж СА ТАЖеСТН длъгл моего". Бсзлкон-нын же н нечьстнвын гл(лгол)л емоу: „Оув-вд-вуъ елко злпов-ьдлно тн естъ Л кназл рлждещн пещь блннжж. Н47 понеже нмлмъ н-ькоего ютрокл прогн-в-влжщл ма, ующж ixko егдл оугорнтъ пещь н ywHJCiLiH злгрлднтУ ж, поеллвь къ мн-в, пов-вж^ь мн. Н егожс посла въпроентн та гхко лще досп-ь пещь, j2?a оудръжлвь его48, връзн въ на н злгрлдн48 кр-ьпко, ixko дл пон-ь снце нз-БЛВЛА СА зллго НрЛВЛ crw“. СУл СЛЫ; ШЛВЪ Блнлрь Н80 уОТА ДЛЬГЛ81 СВОБО-ДНТН СА, ОБВфЛ СА СЪТЕОрНТН ЗЛПОВ-ЬДЛННОС.
Н шедъ болзннж кназл юдръжнмь, рлжЛже пещь плче м-ьры. Свренн же егдл рлзоум-в гхко оужеженл82 выс(т) пещь83, поелл с(ы)нл своего, рекъ: „Шедъ внждь, лще оугор-в пещь“. Блнлр же по WB-вщлнУоу по^ытнвь84 отрочнщл не-порючнлго н връже н въ пещь. Н злгрлднвь дверн, wthac.
Кназ же sbw злоутрл прншедъ оумытн55 са н овр-ьте блна стоуде-н-ьншж плче пръвынх днУн. Н прнзвлвь Блнлр-ь, гл(хгол)л емоу съ гн-ьвомь: „Злонрлвнс, НС ЗЛПОВ-ЬДЛХ лн тев-в довр-в злпллнтн БЛНА? Н почто пр-взр-вль есн н ст8дснн-вншж сътворнль есн?“ Он же нлчатъ проклннлтн севе: „ЬХко
33 Попр. по XMiCM. В 3 — проп. 34 Доб. н ХСМ. 85 понсклешс М. зв—з?а цодТтелТнхъ
сеснх?> еышж М. 37 Доб. ют|!оцн Afj. 33 не рлддшл М. 33 Проп. Afj. 40 Проп. X. 41 Доб.
тлко ХСМ. 42~43 по 8гожскн'|8 сътЕорнтн М. 44 Доб. и ХМгСМ. 45 н реч(е) М. 46 Доб. рече
ХСМ. 47 Проп. С. 43 Доб. н С. 48 Доб. его .Ир 50 Проп. АГр 51 Доб. своего С. 52 рлждеженл
М. 53 Доб. н Afp 64 по^ытн Afj. 65 нзмытн С.
ТрН ЧАСТИ ДрЬВЬ МНОЖЛС СЬГ0р-В, КОЖ СА, yWT-B^b66 оугоднтн тсв-в. 1Л>кждоу же енце стоудснл57 овр-вте са, не в-вда. Лще лн монмь словсссмь не в-в-роусшн, пргндн н68 внждь пещь нйВ w агглТл рлзоумъешн глко не льжж“. Сн ЖС, НСПЛЬНЬ ГНВВЛ ЕЫЕЬ, НДС СЬ HHM* КЬ ПСЩН. Н МКрЫЕК ДЕСрН, ОЕр-ВТС отрочнцгл вь нен с-вдащл. Н ре'/(с) кь Блнлрю- „tVK-ждоу отрочнщь сь оврвтс са зде?" Блнлр же склзл емоу вьс-в. Е\ко вь нстннж отрокь вес прлвды вьврьжень есть60, сгоже тшлнкл пллмсне 61сьжсщн огнь нс вьзможе62. Кназ1 жс, льжно мнввь гл(лгол)смос, л нс истинно, гл(лгол)л КЬ ЕЛНЛрЮ : „ Гвинеей мн63 дрьвл н стожщоу мн зде, злпллн пещь". Н семоу вывшоу, кназ жс вьпрлшллше штрочнщл; „Которлго w сврсн с(ы)нь есн? Н косж рлдн вины вь пещь с!ж вьврьжень есн?" Н64 оув-вд-ввь 65глко злне66 еытн емоу урнстглннноу н не уют-ввшоу емоу глстн юудснсклл сьн-вдснгл: „1Ут(с)ц.ь МОН ПОСЛЛ МА зде, ГЛКО НСНЛ'ЩДА урНСТАНСКЛЛ, мрьзост БМ злочьстнвомоу бл(л)гочьсТ|'с“. Кназ же, вьземь отрокл, рлзгор-ввшн с а пс щн н 67врьжс н68 69вь пещь70, гл(лгол)а: „Ащс прьвое оеллль ссн пещь не сьгор-втн вь нен, ННН-Ь ЖС НС ОуБЪЖНШН ржкоу моею". Б(ОГ)Ь ЖС, НЖС ЕЬССГДЛ ТВОрА ВСЛ1Л н чюднлл71 н еже влнзь вьс-вуь прнзывлжщнуь сго нстннож, по<?(о)вно глкоже н72 прьвте, пллмень ПСЩНЫН 8ГЛСН н отрокл сьурлнн НСЕр-ЬДНМЛ. Прншсд жс кназ «(з)мытн са, овр-вте плкы стоуденвншж пещь плчс прьвьгж ГЛКО мнвтн СА73 ЗЛ НСД-ВЛА74 * ЕЫТН сн нспллен-в76. IV сем же КНАЗЬ вь оуднвленн выс(т). Н прншедь, мврьзе БЛНА76 Н МБрВТС ютрочнщл ОНОГО77 СВДАЩЛ СЬ ВСССЛГСМЬ н лнцс емоу сьвта са глко лгг(е)лоу.
Тогдл кназь оуднвн с а пр-веллвномоу чюдссн н скорм тскь, повидл CIC сплруоу. IVh жс се слышлкь 78вьскор-в кь влнн79 пргнде. Н повел-в плкы тре-тгцеж злпллнтн пещь, н с-вдАЩоу емоу тоу, дондеже оугорнть мнмжле прь-выуь. Н ЛБг’е 80ВЬЕрЬГЮ111А 81плкы отрокл82 ВЬ НА. Н злгрлднвь дверн, положи печлть н стрлжннкы. 88Потом жс вьннде84 оумытн СА Н вь м-всто то-плоты, 85стоуденн мнмгы н зимы86 нспльнн са. Н лв'ге нзшедь, Лврьзс дверн пещныж. Н овр-вте отрокл с-вдащл веселл s-влм. Вьпросн же87 н ть чнн есть88 с(ы)нь. Н оув-вд-ввь глко юрел есзлконнынх 18дсн 89с(ы)нь есть80 н глжс нл сели еывшлл, глкожс н выше пнел^юмь91, н злне92 еытн ем8 урнст'глннноу н нс уот-ввшоу 93емоу прнчАстнтн с а94 юудснскынх сьн-вден нечнетынх, енце-вомоу мгню пр-вдлнь выс(т) w своего ю(т)цл с(ъ)мр(ь)тон»сномоу мжченгоу, Н Б-В внд-втн, глкожс н-вкогдл влвнлмн’склл пещь трн отрмкы сьурлнш|'л, енце н ссго зде сьурлнн.
Тогдл повсл-в нплр^ь привести ю(т)цл ютрочнщВ. Н гл(лгол)л кь нем8: ,Кын Лв-вть "умщешн длтн96 в(ог)оу w нем жс сьтворнль ссн д'г'лвмлекое
56 )(ота ХСМ. Проп. М. 68 Проп. Mi. 59 Проп. Му. 60 выст Mj. el—62 wrni> не
EZ3r.io:zt сьжешн Afj. 63Проп.ХСМ. 64Проп. ML65—66 зл «же М. 67~68 кькрьже М:. ю—70Проп.
М. 71 чмдеенлл М. 72 Проп. Mj. 73 Проп. М. Доб. глко XMtCM- 74 Доб. не М. 73 пллнм-б М.
76 пецгъ блннаж ХСМ. 77 Проп. М. 78~79 кь блна скоро М. 8°-81 плкы вькрьгошж М{. вг—82
ютрокл плкы М. 83—8J Кън|де ПОТОМЬ же Х.85—88 2НМЫ н ст8денг многы И. 87 н Л4. 88 ссн
Л1. 89—ЭО ес(т) С(Ы)НЪ М. 81 HKOHCK^WMb ХС. 92 Доб. же М 93~94 ПрНЧАСТНТГ СА см8 ХМуСМ.
96—98 длтн ^ощешн М.
128а с« н нспрлвсдное || д-бло? Ты 8evv мн-блъ есн 8тлнтн Л б(ог)л н iv чл(ов-Б)къ. Нж в(ог)ъ к-вды97 лжклвлл твол съе-бщан'/л не wctabh теве съвръшнтн, нж СУБЛНЧН Соурокс-ГЕС Д(8)ШЖ ТВОСЖ. Ты ЖС ТОЛНКО НСМ(Н)Л(о)Ср(Ъ)ДНе показа, iako твоеж Атровы плодъ тлковбн съмр'тн пр-вдлетъ! Нж понеже злое се д-вло СЪТВОрНЛЪ есн Н ПрнЧАСТ11НКЫ Н НАС НСЧНСТОМ8 ТН НЛЧННЛН|Оу БЫТН СЪД'БЛЛЛЪ есн, того рлдн н°8 * ты лютож съмр’тТж" погыкнешн, iako дл не н дроувн по-(?(о)БНН ТСБ-Б ТЛКОВОжЛ СЪТВОрАТЬ". Н ТЛКО Повел-Б ГЛЛВЖ его 100ВЪН'Б ГрЛДА tvc-ьщн101 нл поуст-Б мвет-в, нл съньдснЧе зв-ьремъ н птнцлмъ.
Повел-Б же прнзвлтн в’са отрокы vvhbi н подровноу vv ннуъ глже нл сел-ь ПрНЛОуЧЬШЛЛ СА НМЪ НСПЫТЛВЪ, Н ВЪДЛСТ* ВЪСА ВЪ МОНЛСТНрЬ ВЪСПНТЛТН СНА тлмо, н нлрнцлтн102 нменемъ 1лкоже къждо нлреченъ быс(т). Нлреченомоу ew еп(н)ск(о)поу (Ако сп(н)ск(о)поу пр-ВБЫВЛТН. Тлкожде н нлреченомоу презвнтероу, н д!лконоу тлкожде, н подТлконоу, н чьтцемъ. Н просто рещн: комоуждо 103по степени н по чнноу101 злпое-бдл почнтлтн н\ъ н пнщж дллтн нмъ.
105С|Л же106 въе-вуъ Б(0Г)Ъ Н107 СЪД-БТеЛБ ЕЛ(Л)ГОВОЛН БЫТН въ нлшж ур|'ст1ЛнекжА помощь н злстжпленУе [еже поклзлтн вс-вж жзыкомъ сп(л)сен'|е свое]108 Н СЪПрОТНВЛ-БЖЩНМ СА НЛМЪ ЮуДССУМЪ WEpAQJCHl'e къ г(оспод)оу нл-шемоу 1(со)у(соу) К(р»Тст)оу> н въ оутвръжден'|с в-ьроужщнмъ нлмъ въ нстннж. По<?(о)влет109 г(оспод)ню словесн съвытн са, нже рече къ юудесумъ: „лзъ пр|'ндо)<ъ въ нма еу(т)цл моего н не приемлете ма, нж лще дроугы пр'|ндеть въ нма свое, того приемлете" (Иоан 5, 43) п „оумрете въ гр-вс-вуъ влшнуъ" (Иоан 8, 21, 24) н въ д-вл-вх ваших лжкавынх.
105.	[За стареца, конто се поддал на дяволските изкушения]
Быс(т) н-вкын стлрецъ, нм-вж стрлннопрнемъство, н прочнмъ ДОБрСУД-БТ-Б-1286 лшъ С71 тъщлн1смъ прнлежж НенлвндАн же доврл Д|'лволъ, сего нскоу || енвъ трнмн велнкымн нскоушенмн, енр-вчь: въ vp-ьвнос гоБылденТе1, въ срсБролмБ|Л желлнТс н въ лъжное злклннлн|'е.
Сдннож же2, пртлуврлзнвь севе д|‘лволъ iako единого ннщл н болнл3, пр1нде къ стлрцоу н тлъкнж4 въ дверн его6. Нзшед6 стлрецъ по еуБычлоу стрлннолмБ1Л н внд-бвъ его въ оуБоз-вн рнз-в н iv неджгл нзнемогшл, н емъ 7его зл ржкж8, въведе н въ свож кслна, постсла н покол елнко мощно3 емоу сътворнтн. Н по вънсгдл 8П0К0НТН его, въпроен его лще )<ощетъ въкоуентн сън-вдь. IVh же нспръкл не въс)<от-е болсстн рлдн. По млл-в же чле-в 9плкы просн10 стлрцоу 1ЛСТН н гл(лгол)л: „Хощж, VV(T)4e, iako11 дл сътворншн о мн-в милость12 vv масл, егоже прпнесоуъ, нспекъ нл югнн н1а принеси мп iacth.
97 сък-бды ХСМ. 98 Проп. М]. 89 Доб. дл М. too—«и uitijjii еънъ грлд(л) М. 102 Доб. са
ХСМ. 103-ю» по ЧЦ118 н по степени ХМАСМ юз—ю’ Проп. М. ,07 Доб. кс-б^ъ М. 10,4 Попр. но
ХСМ. В ЗМг — проп. юэ Доб. во ХСМ.
1 Доб. н СМ. 2 Проп. М. 3 Доб. н М. 4 тлъкнАВ-ь М. 8 Доб. н С. 6 нзыде М. 7—8 зл
ржкж его СМ. 9—ю проси плкы М. 11 Проп. М. 12 Доб. н С. 13 Проп. М
а Оттук започва текстът на разказа в X.
Нж НС уОЦ|Ж 14дл нномоу ДЛСН15 40НСПеЦ1Н СНС17, нж имъ18 сконмл ржклмл 19СНС СЪТКОрН2", 1ЛК0 ДЛ ТКОНМЪ 6Л(ЛГ0)Г(Л0)кенУеМЪ W НСДЖГЛ СКОБОЖС^Ж СА“ (Б-К BW ДУЛКОЛЪ прннеслъ МАСС НЛ Пр-ВЛЬШСНТс стдрц.ь>)-
Еъзем же21 стлрецъ масс н нд астн със-екъ, н прнлсжн-в сумыкъ, посели Н НЛЧАТЪ ПСЦ1Н. Н КЪ Г1О\ОТТН|е кслнко кънлде стлрецъ, Иске Н*ВКЖА ЧАСТЬ къземъ, сън-встн. Сжс н22 съткорн. Прочес жс прннссс неджжномоу, гл(лгол)а ; „Въстлнн, ‘адо, н сънвждъ, едл клко къзможешн". IVh же къстлкъ н кнд-в шсо н-вс(т) въее масо, нж Н'Вкыа части С\> него сън-вдены. Нлчат же пр-в-р'ВКОКЛТН стлрцоу: „СеЛНКО ЧАСТ1Н Б'В МАСЛ, HUH'S ЖС НС ВЪСБ СЖТЪ, НЖ23 сън-влъ есн Л ннх“. Стлрец’ жс нлчаот съ клаткож юрнцлтн са, гл(лгол)а: „f&Ko ннчьсоже сък-вмъ". КХко 8bw кнд-в дУлколъ шсо24 съ клаткоа льжж съткорн н уотА его25 къ иных 8Л0КНТИ, см-врнк са, гл(лгол)а; „Прости МА, ю(т)че26, тлко есть, елкоже реклъ ссн, нж лзг прт.льстну са“-
Съткорнкъ 8BVV оу стлрцл МЛЛО ДН1Н Н СДННОЖ 8МНЛНК СА, къ стлрцоу 129а гл(лгол)а ; „Е-всн лн, w(t)4c, глко || келнкоу н воглтоу родителю 27с(ы)нъ ссмъ28 лзъ29. Н воглтлго vvHoro съреудннкъ есмъ30, нма рекъ емоу. Тъ жс по съмр’тн ц>(т)цл моего рлзгрлБН31 нмвнУе мое. Н нс нмын что съткорнтн емоу снце стрлждж, (дкоже ма32 кндншн. Нж лц1е послоушлсшн мене н теве бо-глтл съткорА, и севе толнкы ннцкты сковождж. Н лще севе еувоглтншн, мно-жлншее стрлннолювне стажншн". IVh же стрдннолювУл стр-влож оу<лзкнк са, юв-вщл; „Нже Л1це уощешн съткорА". IVh же рече: „Посл-вдоун мн! Еъ снж EW нощь длроуж тн зллто много". Стлрец же к-вроклкъ33 рсченомсу н посл-в-докл смоу.
Н прнксде его къ домъ н-вкоего воглтл34, Лкръзь дкерн, въксдс и. Еъз-шед35 oyEw звнл горннцж в-всъ37, ндеже вв зллто многю, н помстллше къ38 стлрцоу нл зсмла. Поел'вжде же кръже блюдо кслнко39, зкацлнТсмъ къзвоудн къс-вуъ, нже къ домоу, еже40 кстлкше41 н ашж стлрцл. Н42 многы рлны КЪЗЛОЖЬШС нл нь, къ темннцж къелдншж, клко43 оутроу выкшоу, пртДЛДАТЪ его кнАзоу. Стлрец же многож скръкнж “еудръжнлг в-вше45 къ темннцн. Промыслом же чл(ок'в)колювцл в(ог)л, уотАгплго къев.мъ чл(ок-в)кеумъ сп(л)стн СА, прУнде 46б-всъ плкы47 къ стлрцоу, гл(лгол)а смоу: „Не скръвн, лккл, понеже МНОГЛ БОГЛТЪСТКЛ НСПЛЪНА ТА ЗЛ Сб“. ЗлоуТрЛ ЕЮ48, СГДЛ ТА КЪ КНЛЗОу прнкеджтъ, ръцн снце: „УАко потклр-вет ма чл(ок-в)къ сън. Аз evv здъчУн есмъ н съ своими нлемннкы създлуъ домъ его. Н ннчъсоже ю него къземъ, ннн-в же прУндох възатн мъздж мож. Тъ же смъ, къелдн ма къ темннцж. Н лцк нстннж оук'вд-втн уощешн, поелн къ домъ его н cvEpAijjeujH еурждУл мол; теслы же н сскыры, н прочлл. Н49 w50 ccrw познлешн нкко нстннж гл(лгол)а“.
14—15 нномоу длен М. ,в—17 iako дл нспечетъ М. 18 Проп. С. 19—20 съткорн сне М. 21 Проп М. 22 Проп. М|. 23 Проп. СМ. 24 Проп. М. 25 Доб. н М. 26 Доб. iako М. 28 есъмъ С(ы)нъ М. 29 Проп. М. 30 Доб. лзь М1М. 31 Доб. кет М. 52 Проп. М 33 ктрокл ХС. 31 Доб. н M-iM. 33 въшед М. зв—37 Бъсъ горннцж М. 38 Проп. М. 39 Доб. н ХМхСМ. 40 доб. н ХСМ. 41 стлкше Мх. 42 Проп. С. 13 Доб. дл ХМ^СМ. ’»—1»	идетжчтп М г- Проп.
Mt. 46—47 БЪСЪ ХСМ. 48 Проп. М. 40 Проп. М. SO Проп. Му.
1296 Сжс н быстъ. | Кназ жс, се слышлкъ, лвнс йпоустн его.
Еъзем же стлрецъ множьстко зллтл wHoro н нд-вше, рлд8ж са. Плкы же нл пжтн елки са емоу дТлколъ, гл(лгол)а ; „Ацк н млло поскръв-в61, w(t)4c, нж нмлшн 51 52много зллтл531*. Нджщнм же нмъ къкоуп-в, прндошж до никоего рЛСПЖТ1Л. Гл(лгол)л Д1ЛК0ЛЪ къ стлрцоу;„ Ты оуво, w(t)4c, снмъ пж-темъ уощешн нтн, лз жс дроугынмъ. С-вдшс oysw н рлз^влнмъ зллто1*. Н с-вдъ54 д|'лволъ н55 сткорн 56г астн57. Н гл(лгол)л емоу стлрецъ: „Клко 8ew58 мы дкл сж1ие, г части съткорнлъ есн?“ IVh же рег/(е); „Дк-в oysw части нлмл evs-вмл, третТл же нз-вдшомоу масо“. Стлрец же лбн съ клаткож нлчатъ гл(лгол)лтн: „НХко лзъ сне сън-вдохъ“. Поржглем же оувю выкъ стлрецъ Л ввел59, рекшл къ нем8: „Ндн, стлрче, къ кслнж скож н молн са в(ого)кн, понеже къ оувннстко къложну та“.
Стлрецъ6" цктлкль зллто н оустыд-вк СА, ВТ. Ж Л КЪ КСЛНЖ СКОА. Н плкы КЪЛОЖН НЛЧАЛО61 скос н постнжс съ в(о)гомъ пръкын CROH чннъ.
106.	[За отёц Козма от лаврата Фара]
Пок-вдл нлмъ еуяг(е)цъ ЕлснлЧс, гл(лгол)а ; „1Дко сжщоу мн к & еополн, НДОуЪ СДННОЖ КЪ плтр'|'лруоу Грнгор|'оу. Н СВДА’ИСу мн съ ннмъ, се прУндс къ немоу vv 1ер(оу)с(л)л(н)мл еу/п(с)ць Ксузмл w ллкры гл(лгол)смыж флрл, ннокъ доврсуд-вт-влснъ н бл(л)гочьстнкъ, н рскннтель в(о)ж(е)сткномоу злконоу. Б-В BW н рлзоумъ НМ-ВЖ С(КА)Т'Ы)уЪ пнслнТн доколно. Н съткорь тоу млло днТн, пр-встлкн са.’ Поксл-в плтрТлруъ, ПОЧЬСТН уОТА стлрцл, т-вло его ЕЪ гровннцн положнтн, къ гров-в ндеже т-вло еп(н)с(ко)пл лежлше.
Сдннож же2 НД0уе¥МЪ® поклоннтн са гровоу стлрцл н ц-влоклтн 4с(ка)-тыж его мощи5, н wsp-втох прн гров-в его н-вкоего 8вогл лежжцел рлеллвленл, ПрОСАфЛ М(Н)л(о)СТЫНА W КЪуоДАЦШХ КЪ Цр(Ъ)КОКЬ6. L\ko 86W кнд-в7 МА 130а рлеллвлены н съткорнкшл8 трн метлнТА къ гровоу стлрцл, гл(лгол)л мн; |1 ,,IV(t)4c н г(о)г(подн)не, къ нстннж келнкъ сын стлрецъ съ8, сгожс погрсвостс здс“. Н гл(лгол)луъ емоу: „Н клко к-вен сго?“ IVh жс йк-вщл мн; „Еъ нстннж, vv(t)4c, лзъ рлеллвленъ вых л-вт’ Ki, н стлрцл рлдн сего нсц-влн ма б(ог)ъ. Сгдл bw скръвл вол-вуъ10, прнуождллше 8т-вшлж ма. Мблчс дроуго пр-веллкн-внше слышн w немъ. Ц’нелн вс погрсвостс его длже до днсс слышж его по кса нощи зовжщл н гл(лгол)ащл къ еп(н)ск(о)поу; „№ прнвлнжлн са, НН прнклелн СА МН-В, еретике! ВрЛГЪ BW ССН ПС(КА)ТЫЖ Н СЪБОрНЫА12 Б(0)ЖНЖ, цр(ъ)ккс“.
СТл ЖС ЛЗЪ слышлкъ Л нсц-вл-вкшлго, ндох н пок-вдлх къс-в плтрТлру оу елко дл къзмемъ13 т-вло стлрцл н псложнмъ ем къ нномъ гров-в. Тогдл ГЛ(ЛГОЛ)Л МН плтр'1'лруъ : „Е-Вроун МН, АДО, 1ЛК0 ннчтоже плкостно емоу W
51 скръЕ-в X. 52—53 зллто много М. 64 с-вде Mi. 55 Проп. М. м—5? часпн г М 58 Проп.
Му. 69 Ерлгл М. 60 Доб. же ХСМ. 61 Доб къ д-бло ХСМ.
1 Доб. н С. 2 Проп. М. 3 ндох С. 4-5 его с(ка)тыз; мощи М. 6 Доб. н ХС. 7 кнд-ьк
С. 8 сътЕорТшл ЛД. 9 Проп. МуМ.10 еол-беъ Му. и—12 съЕсрныж н М.13 еъзмстъ М.14 сне ХСМ.
СреТНКЬ, НЖ СС15 ЕСЛНе16 БЫС(Т), IAKO ДЬ ДОБ|>СУД-БТТЛЬ СТЬрЦЬ Н рЪКСН|С «го (ькнт са н по съмр'тн. Тькожде н ересь еп(н)ас(о)пь »ьклень вждеть ньмъ, нско дь не нмьмы его прькослькнь, нж юлжчень ю с(ка)тыж цр(ъ)кке“.
107.	[За отец Иринеи, избягал в Газа]
Wmtyipb Нрннеп повтдь ньмъ: „У&ко егдь прТндошж вьркьрн къ скнтъ, БЪЖЬуЪ н ндох къ стрьны Гьз’скыж. Н дьшж мп келнж къ лькрчз. Н нс-ПрОСНуЪ КННГЖ оу1 НГвМСНЬ, tAKO ДЬ ПрОЧНТЬЖ. Н ПрОЧНТЬЖЦЮу МН, WEjTBTOX ГЛЬКНЗНЖ СНА: „УДкО ВрАТЪ Н-БКЫН НДС КЪ СТЬрЦОу н гл(ьгол)ь емоу: „Молн ЗЬ ма, су(т)чс“. Стьрец же Лктщь ем8; „Сгдь б-б съ ньмн, молтусумъ зь ТА. Ынн-Б ЖС КЪ СВОЖ СТрЬНЖ емшелъ2 ссн н к томоу не МОЛА W ТСБ-Б“. Н iako 8BW прочьтоуъ сне, съгнжкъ кннгж, р-ьуъ къ3 ссбт. : „Горе тсб-к, Нрн-неоу, горе тсбт, понеже къ скол прншелъ есн н w(t)u,h нс молатъ w тсб-к“. Н ьб1с въдьх кннгж нгоумсноу н къзкрьтну са 4пькы къ скнтъ5. Н вес пе-ЧЬЛН0 8БЮ7 Пр'ВБЫКЬЖ**.
108.	[За антиохийская патриарх Ефрем и стълпника-еретик]
1306	Дроугын ю/и(с)цъ пок-ьдь нлмъ ю блажсн-е-и €<£ремт., пьтрУ ьреи велн-
кыж ЛндУюуУ'А: „ЬАко б-к s-вло ревнитель w в(о)ж(с)гткн-кн ктрт. Н слышь w н-вкосмъ стльпинц-к къ стрьньуъ крЬПОЛСКЫуЪ, еько сресн Сскнрокы прнчА-щьет СА. Н НДС къ нсмоу уОТА 8ктрнтн СГО. Н НЬЧАТЪ нькьзокьтн сго н молнтн, еже прнвтгнжтн емоу къ ьп(о)с(то)лъскомоу пр-ьстолоу Н ПрНЧАСТНТН СА 1С(ВА)Т’БН Н ЬП(о)с(ТО)ЛЪСТ’БН СЪВОрНТ.Н2 цр(ъ)ККН’. 1УвТШЬ84 ЖС СТЛЪП-ннк’ н рече Зкъ нсмоу6; „УДко ьзъ съБорнчзн цр(ъ)ккн нс прнчАсцьж са гакожс прнлоучн са“. Н гл(ьгол)ь емоу бльжснын Сфрсмъ: „Н кько уоцкшн дь нз-к-вшж тсб'В, (ько бл(ь)г(о)<?(-к)тнж г(оспод)ь ньшего 1(со)у(сь) Х(р'|СТ)Ь прькчз дръжнтъ С(ВА)ТЬЬ Ц.р(Ъ)КОКЬ И ЧИСТЬ СЖ1ПН W КЪС-ВКОГО 8ЧСН|'ь еретнчьскьго ?“ Н7 cvk-кщь емоу стльпннкъ: „Възжез-вмъ сугнь н вънндтмъ ьз же н ты, н нжс нзыдетъ некр-вжденъ, съ прьвослькснъ естъ н томоу достонтъ послт-довьтн“. Се же гл(ьгол)ь гько дь оустрыннтъ пьтр’/ьруь. Н гл(ьгол)ь емоу пьтрТьруъ: „Достоит’ тн, чадо мое, (ько ю(т)ц.ь своего8 послоушьтн мене н нса множье нскьтн еже некоуентн9 б(ог)ь. Иж Лнслн10 проенлъ есн вещь прткъсуодАШж мое см-врснТе, оупокьж нь щедроты в(о)жнж елко сп(ь)ссн1'е рьдн д(8)шж ткосж н сс съткорА**.
Тогдь покел-ь бльжснын Сфрсмъ пр'вдъетожцлнмъ; „Прннсс-вте зде дръкь". Н къзжегъ снн« пьтрУьруъ прн стлъптз н гл(ьгол)ь стльпннкоу: „Се11
15 Проп. Afj. 16 еъсс сне ХСМ
1 Проп. С. 2 прншелъ М. 3 къ ХСМ. *—6 къ скнтъ плкы М. 6 печьлнлг М- 7 8же ХС. жс М.
•—2 л(юс(толс)тен с(ка)т-вн МАМ. 3 Доб. н Mi. 4 wk-вщь М. Б—6 см8 М]М. 7 Проп. М.
8 Проп. М. Р нск8шьтн ХС. 1° Доб. же М. 11 Доб. н ХСМ.
a Написано над реда.
югнь 1лкоже сжднлъ есн. Сънндн оуже н вънндекв субл". Стлъпннк же12 оуднвн са о дръзнокенн н w ктрт плтр^лр^ок-в нже къ б(ог)8, и съннтн не въс^отт:. Гл(лгол)л смоу плтр?лрхъ: „Не се лн естъ, еже гл(лгол)лше сътко-рнтн? Н почто ннн-в сего13 не х°шешн сътворнтн?" Тогдл бллжснын Сфремъ, съклъкъ съ севе омофоръ, нже ношллшс, н прнстжпль къ югню14, съткорн 131а м(о)л(н)ткж, гл(лгол)а: „Г(оспод)н l(co)y(ce) X(picT)c, нзколн кын 15къ нстннж16 плътнж роднтн са vv с(ка)тыж вл(л)д(ы)ч(н)цж нлшж в(огородн)ц,ж н присно Д(т.)кы Млр'|А, поклжн нлмъ нстннж". Н скончлкъ молнткж, кръже «мофоръ свон nocp-tdp-t)17 wrtre. Н тлко юстлкн къ югнн гор-ктн длжс до18 трн члсы, дондеже съгор-вшА дръкл. Потом же нзашж омофоръ цтлъ н некр'Бждснъ н нн едины кнны w огни не пострлд(л)кшл. Тогдл стльпннкъ кндт вывшее н в-врокл. Н проклдтъ Ссвнрл н того срссн. Н пр'|'нде кьс-вчьскы рлд(о)уж СА КЪ С(КА)Т'ВН18 СЪБОрН-БН Цр(Ъ)ККН. Н W рЖКОу БЛЛЖСНЛГО СфрсМЛ ПрНЧАСТН СА. Н просллклъ В(ОГ)Л20, ТЛКО СКОНЧЛ СА".
109.	4V Tp'icx21 е\'шелнн11.туъ2
lVttZ(c)ltb Млт-О|'л повидл нлмъ: „КХко сжщоу мн къ гор-в Сннлнст-вн н3 ПрНЧАЩЛЛ^Ъ БрЛТ|А, ЖНВЖШЖА КЪ ПоуСТЫНН VVHOH. Н НМВуЪ КЪ ХрлННЛННЦИ къ с(ва)тьн цр(ъ)квн с(ка)тос прнчАЦ1ен'|е 8твръжйсно н злключсно. Множнцсж OyEVV ПрНХОДАЦЮу МН ЕЪ НС^(-б)ЛА Н ЮБр-БТЛЛ)<Ъ 4рЛЗКрЪЗеНЖ )(рЛННЛННЦЖ3, НМАЦ1ЖА С(КА)ТОС npUMAHJCHIC, Н СКрЪБ-Б^Ъ w семъ. [Тлчс]6 НЛЧАТЪ Пр-БСЧН-ТЛТН" КроуПНЦА С(ВА)т(Л)Г0 ПрНЧАЦКШЛ Н ВОСКОМЪ ЗЛПСЧЛТНКЪ ХРгкННЛННЦ.ж-
Прндох же къ дроугжд НС<?(-В)ЛА Н «Брктох Ц.-ВЛЖ ПСЧЛТЬ Н КЛЮЧА оуткръждены. Н еувръзъ, пр-вчетох кроупнцА, н8 не е¥Бр-вто1нж са трн w нн^ъ части. Н лб'|с Быкшоу мн къ мнозт скръвн. Къ прншедшжА же НСС*(т)ЛА ЕЪ ноц1н пр-вдстлшж мн трн мннсн, гл(лгол)Аще: „Къстлнн, понеже вр-вмА есть п-внТоу цр(ъ)ковномоу“. Еъпроснх же8 лзъ: „Кто oyBW10 есте, w(t)h.h11) н с\’кж-доу пршдосте?" 1¥нн же р-вшл: „Мы есмы гр-вшнТн, нже прнходАще, прн-чашлсм са. Н прочее не скръвн w семъ". Тогдл рлзоум-ь^ъ »дко c(ka)tih ЮШСЛННЦН СЖТЪ. Н Бл(л)годлрнхъ Б(ОГ)Л, нже длрсмкл МН ТЛКОКЫЖ СК'ВТНЛ-ННКЫ КНД-БТН".
1316	ПО. 4V иных тр!е^ъ юшелннцихъ2
;;Пок-едл нлмъ адга(е)ц.ъ Мнслнлъ4: „1&ко егдл съткорншж maj дУлконл нл с(ка)ттмъ връс-к горы (днлнскыж н къ едннж нощь стожшоу мн н мо-ЛАЦ]0у6 СА КЪНАТръ С(КА)ТЫЖ Цр(Ъ)ККС, н късчзмъ дкеремъ злткореномъ сж-щемъ, н се зрл тр1! мжжа въшсошж. €днн же7 8во w ннх ношллше плрл-
12 Проп. М. 13 Проп. М. 14 Доб_ н М. is—1S Проп. М. 17 къ М. 18 Проп. ХМуСМ.
19 Доб. н С. 20 Доб. н Мг.
1—2 Проп. М. 3 Проп. С. 4~6 Х(лннльннцж рдзкръзенж М. 6 Попр по ХМхСМ. В 3 —
тьже. 7 пръчнтлтн ХМ^М. 8 Проп. М. 9 Проп. С. t0 Доб вы ХСМ. 11 Доб. кы М\.
1-2 Проп. М. s—4 ю(те)цъ Мнслнлъ псе-вдл нлмъ М. 5 Доб. р;ч(е) М. 6 Доб. мн М.
7 Проп. М.
МЛНТЪ, ДВЛ же ДроуГЛЛ МЛНТ1А ВЛЛСТНЫ. ЙВТДТШЖ ЖЕ 1ЛК0 Н ЛЗЪ ОуЗрТуЪ нуъ, оуднвншж са н тлко р-ылж къ мнт; „Мощно лн есть прнчАстнтн са нлмъ8, врлте Мнслнлъ?" Н® рту же1*1 къ ннмъ: „Сн, vv(t)ii.h. Нп лще фоните дл възвоуждж просмонлрУл ?“ Ртшж же къ мнт: „ Мн, дл не емжтншн его" (етшж bw двери жрътвннкл затворены н злключены, ндеже в-в урлннл*-ннцл НМАЦ11Л с(ВА)тое прпчАщенТе). Прншед///е же сътворншж метлннс пр-вс? с(ва)тымн двермн жрът’вннкл. Н лвГе елмы w сект йвръзошж са двери, тлкожде н урлннлннцл. Н по прнчАщенн плкы елмы 12дверн w сект13 злтво-рншж са. 1¥нн же сътворше къ мнт метлн'|с н11 прочее невнднмн вышж".
///. [За двамата монаси, който о шивали към върха на Синайската планина]
Семоу же по(?(о)бно псвт.дл нлмъ смг(е)цъ АнлстлсТе: „Двл, реч(е), нтклл w о(те)цъ горы С|'нлнскыж пртжде снуъ е лт/и въсуодАЩнмъ нмъ нощнж поклоннтн са1 нл с(еа)тын връу горы, w ннуже едннъ2 жнвъ естъ, >лко 8EW прнБЛНЖНСТЛ СА КЪ 3С(ВА)Т0М0у ВрЪуоу1 ДВТ ПЪПрНЩН, НЛЧАШЖ5 ШЩОу-щлтн нткое дивно вл(л)говон1е. Оученнк же стлрцл мнтше (лко плрлмонлрь поклждлеть цр(ъ)ковь. Гл(лгол)л емоу стлрецъ; „Нте(т) вл(л)говон|'е се, чадо, земнлго о-см|,лмл “. Прнвлнжьшнм жсса нмъ къцр(ъ)квн н'! зрА/га вънАтръ 1лко пещь гордщж vvrn-Б енлнлго н нсуождллше двермн н сукнъцы, н покрывллше въса цр(ъ)ковь. Йченнкъ же се вндтвъ, оустрлшн са тлковлго зртнУл. 1¥/п(е)цъ 132а же его оукртплтлше его, гл(лгол)А; „Что || 8жлслешн са, vv чадо? Сне, нже зрншн, лгг(е)лскыж 7снлы сжтъ". Нс оустрлшлн са, th ew нлшемоу ест’ствоу покллнтжт са нл н(е)Б(е)сеуъ“. Н тлко вез стрлХл елко въ пещь въ цр(ъ)ковь въшедше, поклонншж са. Н тлко плкы възыдошж нл с(ва)тын връуъ.
Оутроу же БЫЕиюу, вндтвь нуъ плрлмонлрь н оужлее СА, ВНДТВЬ9 BW лнцл нуъ проеллвленл н просвтщенл, »лкоже нткогдл лнце Mwyceoy. Н гл(л-гол)л къ ннмъ: „Кндтстл лн что въеуодлщл елмо?“ 1¥нл же оутлнтн са уОТАЩЛ, р-БСТЛ ; „Нн, w(t)4c.“ Плрлмонлр же н тъ рлвъ б(о)жТн сын, гл(л-гол)л къ ннмъ: „Етроунте мн, су(т)цн, >лко вндтн'|с нткое 8зр-БСтл. Н се ЛНЦЛ ВЛ1ПЛ СНАЖТЪ еллвож с(ва)т(л)гс д(8)ул“. Сътворшл же емоу метлик, 8М0ЛНШЖ н ннкомоуже ПОВБДЛТН. Н поклоншл с а плкы въ с(ва)тбн цр(ъ)квн, VVTHAVVLHS."
112.	[За христолюбивая схоластик от Аскалон[
Еыг(т) нткын 'урктолювнвъ сусуллстнкъ2 въ ^скллонт, нмтж длръ мн-лостынн н стрлннолюБНм. Толнко жс выс(т) емоу стрлннолювне, елнко н дол? свон стрлннопрнемннцж сътворнтн н прнемлтн въетуъ, волшее же мннуы. Нм-вше
R Проп. М. я Проп. ХСМ. ю Проп. Alt. 11 Проп. М. ,а—13 w сев-к дкерн М-и Проп. ХСМ.
1 Доб. нмъ М. 2 Доб. Httjie ХСМ. 3-4 кръув с(ка)тыя; горы М. 6 Доб. же С. 6 Доб. се ХСМ. г—8 сжтъ силы М. 8 Доб. н М. я кнд-к ХСМ.
!—2 С)(0ЛЛСТНКЪ )<р(|)сТ0Л10Б11КЪ М.
же н стажан'|Л многл, глжс нстъшн къ8 мннуюмъ н не тъчнж прнугдАШнмъ въ домъ его, нж н къ 8вогымъ монлстнрсмъ 4по вс-е лтта поснлллшс5 по-тр-Евнлл. Сже н н-вкогдл сълоучн СА шоу «гда уоттше посллтн къ монл-стнрсмъ не нмттн что еже посллтн къ w(t цемъ. Н скръБ-Бше w ссмъ, iako едх КЛКО ЛНШНТ СА БЛ(ЛГО)С(ЛО)ВСН'|А С(ВА)т(Ы)уЪ6 СТЛрСЦЪ. Н ВЪНСГДА скръ-б-етн емоу енце въ домоу своемъ, се пршдс отмочишь его, гл(агол)а : „Ста-рецъ нткын хоцкт’ гл(агол)атн к7 тсбт*. Н гл(агол)а от^очншоу привести его (БТ EW с(ВТ)Т0ЛТП6НЪ ВНДТН'|СМЪ).
1326 Н iako стдостл, гл(лгол)л | 8къ нем89: „Что скръвншн, г(оспод)н суолл-стнкс ?“ IVh же: „Гртл 10рлдн монуъ11, 12речс, скръБА13“. Снце ew нмтше шбычлн гл(агол)атн. Н пакы второе гл(лгол)л емоу: „Нн, нж дроугж скръБь нмашн“. Тъ же пакы тожде слово wbtuja. Тогда третнцеж гл(лгол)л емоу: ,ЛЗЪ ВТМЪ W ЧСМЪ СКрЪБНШН, нж мола та, не скръвп, ни сттоун w семъ. Не втсн лн iako 14б(ог)ъ попеченТе нмлтъ15 о всткомъ дыхлнн?“ Н нзсмъ16 w нтдрл своего вжзелъ н17 длетъ емоу, гл(аггл)а: „Се нмлшн т златннкъ-Сътворн оуво швычное тн приношение къ18 ц>(т)цемъ“. НХкоже въземъ суолл. стнкъ зллто19, вънесе въ внетнлръ свои. Н нзшедъ, ннкогоже смкрттс. Н нл ЧАТЪ СТЖЖАТН СН НА СЖЦ1ЖА ВЪ ДОМОу СГО, КЛКО ЮСТАВНШЖ СГО НЗЫТН20’ IVhh же съ клатвож 11звтшлвллуж емоу, гл(лгол)А1Нс: „1Дко ннкогоже вн-A’BXWM-a 21въш«?шл зде нлн нзшедшл22“. Тогдл рлзеумт iako w е(о)ж(с)-ствнлго съмотрен'|л еыс(т) сне. Плдъ23 нл лнцн своемъ, съ слъзлмн енце24 гл(лгол)ллше: „Кто есмъ лзъ, сквръннын н нечнетын, г(оспод)н, глко сТл тво-рншн мнт недостонномоу!“
Дроугонцн во25 потртвт емоу бывши26 въ тлковое слоужеопс сътворнтн къ27 ю(т)цемъ, два минул оузрт, 1лкожс гл(лгол)лше прншедшл къ немоу28, ДЛВША емоу ЗЛАТО ДОВОЛИО. 1ДКОЖС Н WH-Еуъ МОЛН СЪНТСТН еъ ННМЪ уЛ'ЕБЪ н не послоушлшж сго, нж ртшж къ немоу: „8 с(вА)т(ы)уъ су/и(с)цъ егнпст’-скы\ъ сънтдоуомь н нл вечсрА прнзовн нлс“. Еечероу жс вывшоу, посла въ цр(ъ)ковь, ндеже втуж реклн емоу, н29 wspTTe ннкогоже. Н въпрлшлвше въ цр(ъ)квн W ННХ, Н йвТЩЛШЖ: „Снцсвы мннуы ННКЛКОЖС ВНДТус\>МЪ“. Н въ грлдт тлкожде неклвше нуъ30, не wBp-Етошж. Тогдл рлзоум-Е гако б(о)ж(с)-гтвъно дтнетво быс(т) н проеллвн б(ог)л.
133а Се слышлетс, БрлтТе, в(о)жнж бл(л)гоотб, клко малы вины wEp-ЕТъ н выше м-вры подлетъ AApwBAiHA. Довре же сетъ подвнзлтн са протнвж снл-б, ПОДЛЛТН дроугъ дроугоу ПОТр-ЕБНАЛ31. Н СНЦС ТВОрАЦК, СП(Л)ССН1'е полоучнмъ. з * * * *
з Проп. М. 4—5 поснллАше на егб л-sta М. 6 Проп. Л1(. 7 Проп. М. 8—9 ем8 М.
1°—п моих (>ад| АГр 12—13 скръБД |>ече М. 14—15 пспечени бсгъ нмлтъ М. 1® къземъ М,
17 Проп. X. 18 Проп. М. 19 Доб. н ХМхМ. so Доб. ем8 М. 21—22 нзшедшл нлн въшедшл
зде М. 23 доб. ХС. 24 Проп. М. 26 Проп. М. 26 быс(т) М. 27 Проч. М. 28 Доб. н ХСМ.
29 Доб. не М. зо Проп. М. 3i t^eoeahia М.
113.	[За отец Маркиан, в чиято брада имало скрито пшеничено зъоно]
Стлрцъ НГ.КЫН ПОВИДЛ НЛМЪ W О(т)ЦН к^рМЛНИ, СЖЦЛНМЪ ЕЪ С(КА)Т'ЕМЪ Ен-олесмн; »лко бн стрлннолюБецъ въс-емъ прнуодАЦЙ'нмъ хкъ немоу2.
Въ ннуже 3сАа прнлоучег1 w(T)n.oy -0-e(o)<?wcicy, вслнкомоу кнновТлруоу, прннтн КЪ НСМОу, ВЪСуоДАЩОу5 емоу Л с(ва)т(л)го грлдл СЪ СВОИМИ 8ЧСННКЫ. Н ПОСТЛВН ТрЛПСЗЖ ПО ОБЫЧЛОу. Н ПрИДЛОЖН СОЧНЕО КВЛШСНО, Н БЫЛ1С гл(л-гол)емое коуднментл. Дл 1лкожс пост.д-ыиж млло н нс прндложснн вышж улт.вы, гл(лгол)л оучсннкчумъ свонмъ юяг(с)цъ -Ocfo^wc'ie: „Не прнносАтъ [лн]6 Хлебы ?“ IVhh жс р-вшж : „Оувю лще бн нм-клъ нс бн лн пр-вдложнлъ НЛМЪ?“ Н повели: „С'ЛНКО уЛЕВЪ НМЛТС, ПрННСС-БТС СЛМО7 Н ПОСТЛВНТС НЛ ТрЛ-ПСЗЖ“. Н ПО СЪН'ЕДСНН СЪТВОрНШЖ м(о)Л(Н)ТВЖ Неко ДЛ НМЖТ СА пжтн своего.
По съмотрсшоу8 В(о)ЖНОу зрнтъ ит(е)ць •$'c(o)dvvcic НЛ БрЛДН w(T)ll.0y Млрк1лноу зръно пшеннчно н гл(лгол)л емоу: „Гл(лгол)сшн „1лко нс нмлмъ пшеннцж" н се зде пшеннцл съкрытл*.
По whjccteh же еу(т)цл 'О'с(о)Лмс|'л въземъ еу/я(е)ць Млрк!лнъ зръно9 пшеничное съ в-ьрож н длстъ с1" келлрю, гл(лгол)А: „Шедъ11, връзн сне12 въ жнтннцж и злтворн“. Ксллръ жс, в-крж емъ ю(т)ц8 н сътворн (лкожс повели смоу. По днеу же ннкыуъ ювръзе жнтннцж н емврг.те са13 плънл пшсннцж, елнко съ нжждеж йвръзошж врлтл. Еъкоупн жс трепещж н рлдоуж са, прн-тсчс нкъ ем(т)цоу15 Млрк!лноу, гл(лгол)а смоу вывшее. IVh жс поелл къ ю(т)цоу -O'CfO^VVC'ioy, ГЛ(ЛГ0Л)А : „Г(оспод)л рлдн, Пр1НДН ДО ЗДс“.
1336	Н16 iako еънндс въ монл стнрь, гл(лгол)л емоу ю/я(с)ць МлркТлнъ: „Се
внждъ что сътворншж молнтвы твож! Hew жнтннца нсплънншж са пшс-ннцж17 w зрънл, нже длст мн. Н въшес) ит(с)ць ^(o^wcic н сжцлн съ ННМЪ, Н ВНДНШЖ множество пшеннцж, и проеллвншж Б(0Г)Л. Н гл(лгол)л плкы w#z(c)ub '0c(o)c\vcHe: „Азъ w семь вецзн нс нмлмъ. IV врлды18 твоеж то възАуъ“. Мвнщл жс wm(c)Ub МлркТлнъ: „18€н, дл20 что сътворн дондеже БЕ НЛ БрЛД'Б моей?"
Внднвшсн жс и слышлвшен вывшее чмдо н21 проеллвншж б(ог)л, д-е-нствоужщлго еъ с(вА)тыуъ свонуъ велнкын н дивны вецш.
Помолнм же СА22 Н МЫ23 ПОСЛ-ЬДОВЛТН ПО СТОПЛМЪ С(ВА)ТЫуЪ Wffz(c)ub.
114.	[За кучетата и камалата]
Дроугын урТстолквецъ повтдл нлмъ: „1Дко ндоуечм’ н-екогдл еъ wnipce жнт1с Н'ккссго ю(т)цл с(еа)тл в '(Нелнд-б. Н 1ЛК0 прнвлпжнучмм СА КЪ МО-нлетнрю, се пен велнцн н стрлшнн, стожке нл грлд-Б, нлчашж лллтн [нл] нлс.
1-2 ем8 М. з-4 прнл<учн са ХСМ. 6 Доб же М 6 Попр. по ХСМ В 3Mt — проп. 7 Проп. М. 8 Доб. же ХСМ. в Доб. uno ХМ. 10 Проп. С. 11 Доб н Mt. 12 е Mt. 13 ж С 14—15 w(t li.8 Л1. 16 Проп. Л1]. 17 Проп. М. 18 Доб. gw ХС. ю—го н ХСМ дл Mt. 21 Проп СМ. 22 Проп. М. 23 понжднмъ М.
а Написано над реда.
134а
ОуБОЬЕ ЖС СА	сплети съ кони. Сжцлн же съ множ, ’нскоусъ
НМАIцен ШБЫЧЛН2 ПСОМЪ СМН^МЪ, р-БШЖ КЪ MH'S; „Не 8СТрЛН1ЛН СА, г(оспод)н. ЗьПСК-ЕДЬ EW1 ИМАТЬ пен ю нгоуменл не СЪХОДНТН *VV ГрЛДЛ5, нж тъчнж ЛЛЛТИ. 1ТкКОГДЛ БЮ нлплдошж нл Н-БКОСГО н вр-кдншж его нсмлло. Н сувт.-д-бкъ 6vvffz(e)ub се7 змюеёдл8 нмъ нс съходнтн 9ю грлдл10. Н тлко твордть пен НеКОЖС ЗрНШН11".
Еъшедшем жс нлмъ н бл(лго)с(ло)внвшсм са vv с(ва)т(л)го стлрцл н [vvl ИУП(е)ЦЪ, ВЪ BjJUMA ЖС msHib ЗрНМЪ ВСЛБЖДЛ, НЗВЛЛЧАЩЛ 12В0ДЖ нзъ ръ-веннкл13, елико слышь внло п.р(ъ)ковнос, стл пеподкнжнмъ лб'|с. Еъпроснуигм ЖС МЫ ПОЧТО ВСЛБЖДЪ СНЦС СТЛ БСЗДТЛСНЪ. II ШЕ'БЦ1ЛШЖ нлмъ: ,,W^(c)U.K снце злпокт.дл вслвждоу, нисс егдл оудлрнтъ било цр(ъ)кокнос нл n-fenie, не ХОДНТН ЕСЛБЖДОу, дондеже съвръшнт са прлвнло цр(ъ)ковнос. Н-БКОГДЛ14 п’БНюу цр(ъ)ковномоу съ J твлр-ммоу II МЛЪВЫ рЛДИ КОЛЛ СЪТЕОрСНЛГО нл ръвс-ННЦ'Б, БрЛТЪ нже БЬ НЛД7. СЛОуЖБОЖ сеж, НС СЛЫШЛ БНЛО цр(ъ)ковнос НТН нл п-енТс. Пришей же нгоумспъ къ ръвспнкоу н гл(лгол)л Брлтоу: „Почто нс прГнде еь цр(ъ)ковь?“ Wh жс pc'z(c): „Прости ма, ю(т)чс, 1лко нс слышлуъ. Млъвл EVV колссннцж СНЖ НС ИКТЛЕЛТЗСТ МА слышлтн“. Тогдл СТЛЕЪ15 VVffZ(c)llb Н ЗЛ-прттн велБждоу, нзвллча1цом8 водж, рекъ; „Бл(лго)с(ло)еснъ г(оспод)ь, дл сгдл оудлрнть внло нл птше, дл не поетжпншн дондеже съвръшнт са прлвнло". Н снцс хранить вслбждъ злпов"Едь. Н не тъчнж съ, нж егоже лцк въло-жнмъ16 еъ слоужвж снж снце съХрлн-ьстъ злпов-едь“.
Снл же МЫ СЛЫШЛЕШС17, ПрОСЛЛЕНу^МЪ Б^Г)Л, длвшлго скотммъ енцево ПОСЛОуШЛН1С.
115.	[За монаха, който продавал кошница]*
Въ Ллейлндр1н слышлхюмъ пов'кдлжщж н-ккыж; „КХко въ цр(ъ)квн с(ва)-ТЫЖ МлрТА МОЛИТВЫ рлдн ЕЪХОДАШСН ЕЪ цр(Ъ)КОЕЬ МЖЖНС ДОБреМД-БТ'ЕЛНН грлдл ТОГО зр-вуж Н-ЕКОСГО минул състлръвшл СА, СБДАЦ1Л ЕЪНТз врлтъ цр(ъ)ковныуъ Н ПрОДЛЖ1ЦЛ МЛЛЛ-ООУНА6. Р-ЕШЖ1 къ ссб-к мжжне : „СУнелн зрнмъ стлрцл ССГО продлжщл спнрнды, НС СЛЫШЛХШМЪ его пр-ЕКОСЛОКАШЛ въ чьссмъ либо. Прнд-втс оувю н нскоуснмъ его". Н прнетжпльше, р-БШЖ емоу: „Ръцн нлмъ, стлрчс, продлсшн лн спнрнды сна?“ Wh жс къ ннмъ; „Сн, рсчс“. Whh же плкы: »По колнкоу?“ Н гл(лгол)л нмъ: »По дссаи ноум|’нв“. Р-ешж2 къ немоу: „Много есть по i ноумнн, нж въземемъ сна по с hovmhh“. Стлрецъ же къ ннмъ; „1Ако х°Шете възм-Бте“. Н плкы р-БШж; „Н по е много нс(т) сцк. Лцк X°UJeuJn по единой н8мнн възмемъ снж“. Н плкы гл(лгол)л стлрецъ;
!—2 юбычлю н нск8съ нмАще М. 3 Проп. С 4—5 съ грлт Afj. в--7 се ш(т)сцъ ХСМ. ь злпок-вдлкъ Afj. о—10 съ грлд Л!,. п кндншн С Доб. н М. 12—13 изъ ръкеннкл кодж М. 13 Доб. н С. 14 Доб. во ХСМ. 15 стл Mt. 1® къложншн М. 17 Доб. н кид-вешс ХСМ.
1 Доб, же ХС. - Доб. же С.
а В М разказът липсва. 6 В полето от този ред към горния край на листа е поставена следиата бележка: плетены а кошннца гл(лгол)а/п мллл^на. в В С и Mj в полето има следното обяснение: тоурнссА нлн п еназа гл(лгол)а« н8мна.
„1Дко )<оцкте възмттс сна". Н длкшс по н8мнн, къзашж w него кьса спн-рнды. Стлрецъ3 * къземъ жезлъ скоп н; ндтше къ келнж скож.
1346 IVhh I же |лко кндткшс5 доБрюдтттль “н нсзлобнс стлрцл7, постнгшс его8, ртшж; ,,IV(t)hc, что съткорн?" Тл(лгол)л нмъ; „Что сътворн); ?“ Ртшж1и емоу: „И\ко рече нлмъ no i н8мнн нл спнрндл)<ъ. Н pT)<wM тн; „1Ако много естъ, нж възмн по е ноумнн". Н рече: „1Акоже ^ошетс възмтте1*-Н плкы ртух«м тн: „По единой ноумнн лще уошешн възмн“. Н шбтщл са нлмъ н къзатъ по н8мнн“. Н съткорншж емоу метлик, гл(лгсл) ашс : „Г(оспод)л рлдн, ръцн нлмъ почто сне съткорнлъ ссн?“ IVh же Лвтщл нмъ: „Лзъ енце нлкыкох w vvw(c)u.K дрсвнТн^ъ гл(лгол)лтн цтнж ржкодтлУоу н еже что дл-дат мн, то прнемлА". Н молншж его нтн съ ннмъ въ кслна его.
Н шсОшс тлмо, ЮБрттошж кръчлгъ коды н члшж. Н ртшж емоу: „По-келтвлешн лн, ю(т)че, дл съткорнмъ млло клренТл, 1лко дл къкоуенмъ с тобож н бл(лго)с(ло)кнм са?" Н рсч(с): „Съткорнте“. Н съткорншж. Н рече нмъ стлрецъ: „НДТТС ВЪ11 к'НАТрЪНАА поустынд, КЪ Цр(ъ)КОКЬ СМ(Т)ЦЛ ЧЬ(о)с)ЮС1Л. Н WEpAQJCTC тлмо стлрцл, продлжшл ciupOKH-opiA. Н ръцтте емоу: „Гл(лгол)етъ съжнтсль ткон: „Пршдн дл сънтсн млло клрешл съ БрлтТлмн".
IVhh же шедше, юврттошж н. Н гл(лгол)лшж емоу |дкожс покелт нмъ12 стлрецъ. Тъ же въпросн ж плкы: „Клко покелт стлрецъ?“ IVhh жс ртшж: “„Снцс покелт: „пршдн, рече, елко дл сънтсн млло клренТл съ Брлт1лмн“. Н гл(лгол)л нмъ; „То не рече лн „дл сънтмы“? IVhh же ртшж: „Не ре'/(е) „дл сънтмы“, нж „дл сънтсн“ съ Брлт|'лмн“. Снл же 1лко 8слышл стлрецъ, прослъзнк са, гл(лгол)л нмъ; „Скоро тецтм, чадл, понеже пртстлкн са стлрецъ".
IVhh же слышлвше, емжтншж сд о слокесн. Н поемше врлтл н13 np’in-дсушж. Н юврттошж стлрцл пртстлклъшл са. Н птнТе съ пллчемъ съткорше, ПОГреБОШЖ С(ВА)ТЫЖ СГО М01ДН. Н прочее М0ЛТ)<Ж стлрцл, ГЛ(ЛГОЛ)А1Це : „Г(ос-135а под)л рлдн, ю(т)чеб, ст |дн къ келш скоен н мы приносим тн потртвж тт-леснжА, ^кс дл молншн w нлс". Тъ же гл(лгол)л нмъ; „Прндтте14 седмын д(е)нь н лще wEpAUJCTc ма жнкл, съткорпте (лкожс гл(лгол)етс. Слоко ew съткорнлъ съ бллжснымъ стлрцемъ, нже пртжде оумретъ, 8молнтъ б(ог)л, глко дл н др8гого понметъ13 къ седмы д(е)ньи.
Н съткорншж тлко )фстолюБНЕ1Н whh мжжТе, пршдюшж къ з д(е)нь, Н СУБрТТОШЖ его пртстлкльшл са. Н погревошж сго, ндсже н дроугын стлрецъ лсжлше“.
116.	[За отец Исак от Тиваида]
Въ '0ЧЕЛНДТ горл есть нтклл, к ненжс стдт);ж нноцн мнозн. Н тлмо СЖЦКМЪ НЛМЪ, СДННОЖ НДО^У-М къ «(т)цоу Нсллкоу, -бНКеЛНННЛ СЖЦ1Л родомъ.
3 Доб. же ХС. 4 Проп. С. 5 кндтшж МХС. в~7 стлрцл незг.свУе С.8 Доб. н ХС. 9 Доб. н ХС.
1° Доб. же ХС. 11 Проп. С. 12 Проп. С. 13 Проп. ХС. 14 Доб. въ ХС. 16 пршметъ С.
а—б В това място от листа е изрязано и е попълнено по-късио от руски книжовиик-
Н повъдл нлмъ, гл(лгол)а : „Сдннож, рече1, ст да шоу мн2 въ келТн1* н дъ-ллжшоу’ ржкодъл'|с мое5, емдте ед ржкодъл'|с мое, н скръвъуъ, не къзмогъ нспрлвнтн. Сътворн)< же весь д(е)нь съкроушлж сд н нсдоБмтж что сътво-рнтн8. Се юкнъцсмъ монмъ въннде юношл, гл(лгол)а мн „Зъвлжднлъ есн въ ржкодълн своемъ, w(t)4c! Нж длждъ мн дл нсирлвлд е“. Ръх же смоуа. ,ДЛ>стжпн ты7 Лсждоу“. Н «>въшл мн: „СУтъшетншн севе лш« не нспрлвншн сне“. Ръу же емоу: „IV семъ ты не скръвн". Плкы гл(лгол)л мн; „Мнлоуж та, iako дл не троудъ свои пог8бншн“- Тогдл ръуъ емоу; „Злъ прнндс зде съ прнвсд'шнмн та". Н гл(лгол)л мн; „Въ нстннж, ты 8прнвсдс ма9 зде н w нннъ мон ссн". Н ръуъ ем8: „Клко лзъ прнвсдоу тд?“ Тъ жс йвъшл: „Нмлшн трн нс<?(ъ)лд, прнчлшлж са н врлждж нмтж къ Блнжнемоу своемоу11. Азъ жс ръхъ; „Аъжно гл(лгол)ешн!“ С¥въшл же; „Пн, не лъжж. Зл млло бо лашж врлждоусшн нл врлтл своего. Н Лселн мои есн, HEW лзъ есмъ врлжйы слоужнтсль". Аз жс, iako 8слышлх сне, юстлвль10 келнж мож, ндох къ врл-1356 тоу. Н сътворнх6 метлнТе н cbMHpnywM сд. Н възврлтнв сд, юврътол съ-жежсно w въсл ржкодълнс мое н рогозннл, нл ненже творъуъ метлнТж мож.
117.	[За монаха, комуто князът отнел нивата]
Брлля нъкын, юрск'сд мнрл, въсъ нмън|'л свол рлсточн. 1Л>стлвн севъ едннж ннвж тъчнж, w нсжже еъзсмлстъ потръвж свож- Кназ же мъстл того въсуотъ ннвъ тон. II множнцсж молн его продлтн емв ннвж тж нлн мъннтн нл ннон, н не уотъшс.
Прнлоучн жс сд кнДБоу томоу прнжтн вллсть ’стрлны тож w ц(л)ръ2. Н нлчд съ нжжб)еж йгоннтн мннул w ннвы его.8 Н нлпоушлж кона свож нл ннвж ннокл, н шскръвлъше его доволно. 1Ако 8bw вндъ многж нжж^ж врлтъ н не възмогъ клко вмолнть кназл нъкымн, понеже въен помлгллуж емоу.
Послъждс жс нде къ нъкосмоу стлрцоу Безмлъв'ствоужшоу ЕЪ стрлнъ ТОН, ДOБpwДЪTЪЛHЛ СЖШЛ н увллнмл W в’съуъ. Н прнплдъ къ ноглмл его врл/я, МОЛЪШС Н ГЛ(ЛГ0Л)А 1ЛК0 ДЛ ПОСЛСТЪ КЪ4 КНАЗоу ттжпнтн W ннвы его. Стлрецъ же, юрьвлж врлтл н гл(лгол)а смоу: „Съдн, кллогере, въ келТн своей н ннчьсоже нмън попечснТе w мпр'скыуъ вешсх“.
Брлт жс, олко вндъ кназл въземшл ннвж его, прнде къ стлрцоу, гл(л-гол)а смоу: „Се кназъ възать ннвж мож н5 г(оспод)л рлдн, помовн мн нлн нлпншн 6къ немоу7". КАко 8bw вндъ стлрецъ етжжлжшл смоу, нлпнел послл-Hie, НМА1ЦС снце: „Хотан вытн мннхъ, ссго рлдн йрнчст са мнрл, »лко дл ннчьсоже стажнтъ мнрл сего, w немже уоцктъ е¥вндънъ вытн. Аше лн что СТАЖНОТ, ДЛ WBHAHT СА, понеже нс нночьскы жнветъ". Н ЗЛПСЧЛТНЕЪ ПНСЛ-нТе, длстъ мннув принести8 кндзоу.
1	Проп. Mv 8ео М. 2 Доб. реч(е) Afj. 3 Доб. моей М. 4 Доб. мн М. 5 Проп. М 6 Доб н М. 7 Проп СМ. 8—9 ма прнЕеде ХСМ 10 wctxbhx7, М
2	w ц(л)ръ етрлны тож М. 3 тож М. 4 Проп. С. 5 Доб. мола та М в—7 «м8 М 8 Доб. къ СМ-
а-б В Mi това място от листа е изрязано и попълнено по-късно от руски книжовник. 6 Тук се прекъева текстът в X.
Снлж же пнслнТемъ не в-вд^ше Б^кт. Шед оувю кг кндвоу н въдг^т) 136а пнслнЧе. Тъ же, прнемъ еъ многож чьстнж н ц'еловлеъ, рлздръшн н прочьте. Н въпроси врлтл, гл(лгол)А: „Бъсн лн что пишетъ зде стлрецъ? IVh же сув-ьщл: „Пнше/и тлко дл йстжпншн w нивы мосж“. Н почкдн9 ед кназъ доБреуд'ЬТ'Ьлн стлрцл. Н повела прочьетн са посллыоу10 придъ нлродомъ. Н ТЛКО ДОЕрСС’Д'ЁТ'ЕЛН рлдн СТЛрЧА ЮСТЖПН W ннвы минул.
ПоЧЮДНМ11 же СА W сего ВЛ(Л)ГОСТН В(о)Ж|Н Н СНЛЪ ДОВреУД-БТ-БЛН клко НЛПНСЛ стлрецъ ННКЛКОЕО МОЛ CHIC НМАЦ1С. Н зрн ТЛКОЕОС ПНСЛН1е клко оумолн КНАЗЛ Н ЙСТЖПН W ННВЫ МННуЛ.
778. [За стареца, който не желаел да изгонва бесове и да лекува]
Брл/П въпросн стлрцл, ГЛ(лГ0Л)А : »IV(T)4C, КЛКО Н'ЕЦ|Н зрА/n 11\>КрЪЕСН1Л н вндънУл2 лгг(е)лсклл ?“ Н ре</(е) стлрецъ: „Бллженъ кс(т), чадо, нже зрнтъ гриум свож въеегдл, понеже енцевын въссгдл тр-ьзкит са“. Н плкы врлтъ ГЛ(ЛГОЛ)Л : „АзЪ, W(T)4C, вид-^уъ врлтл н-вкоего, нзгнлвшл висл w врлтл3". и’в'ьщл емоу стлрецъ: „Азъ, чадо, не внуъ уотълъ дл нзгона висы н неджгы НСЦ'ЕЛ'ВЖ, нж уощж Н МОЛА са в(ого)вн, елко дл не вънндетъ въ ма въеъ, нж дл cv4H цж севе ю всъкож сквръны н се w сего велнкъ вывъ. Реще bw кто йчнетнтъ свое ср(ъ)дце w скврънных псмышлен1н н нелъностно СЪВрЪШНТЪ прлвнлоа свое Н ЧЛСЫ СВОЖ, лзъ нспоржчннкъ ВЖДЖ, 1ЛК0 съ великими ю(т)цы въмъннт с а в ц(л)рстви н(е)в(е)снгвмъ“.
779. [За монаха, когото отец Мина водил при отец Макарий]
Под(о)вно семоу повидл нлмъ су/и(е)ць Мннл: „1&ко с-ьдАщоу мн нт-когдл въ кслТн моей, пр!нде къ мнт стрлнен врл/zz, мола ма и гл(лгол)а: „Бедн ма къ ю(т)цоу Млклр’/у". Н въетлкъ1, ндох съ ннмъ къ стлрцоу. Н сътворн НЛМЪ М(0)л(н)ТВЖ И СЪДОуСУМЪ. Н ГЛ(ЛГОЛ)Л врлтъ КЪ стлрцоу ; „IV(T)4C, нмлмъ л лтги, не въкоуенвъ масл, что ецк СЪТВорА ДЛ СП(Л)СЖ СА ?“ Н ¥0ЕТ!Ц1Л 1366 емоу стлрецъ: „Не гл(лгол)н, чадо: „1&ко л лттп нмлмъ2 не въкоуенвъ масл“, НЖ сне МН НЗЕ'ЁСТН, | ЧАДО, Н ръцн МИ3 НСТННЖ : КОЛНКО ДН1Н НМЛШН, 1ЛК0 нс Чуклсестлл7> есн5 врлтл своего, ниже сс'сжднл ®ссн влнжниго7, ниже нзыдс слово прлзно w оустъ твон\ъ“. Н сътворнвъ8 метлнне врлтъ, гл(лгол)а: „Прости МА, ю(т)че Н W НННЪ ВЪЛОЖЖ9 НЛЧАЛи>“.
9 Доб. же ЛГ;. 10 П1СЛН18 Mj. 11 почюд!к Мг
1—е внд-вн1л и е^кръкешл М. 3 Доб. н СМ.
1 кытл)(Ь MtM. 2 нмлшн ХС. 3 Проп. AI 4—5 ^клекетл М. 6—7 Проп С. 8 Проп.
ХМ. 8 съткорн М. 9 пол(о)жж М.
а Оттук продължава текстът в X.
20 Патеричните разкази
137а
720. [За стареца и младая монах, който излизал от кръчмата]а
Стлрецъ нткын w келнкынх нзшеО vv скнтл едннож, н прУндс къ ?\ле-ЙлндрУА продлтн ржкод-влне скос. Н зрнтъ никоего ннокл юнл, къшсдшл къ кръчемннцж. Н се бзрткь стлрецъ, шскръвн са много. Н столше кънъ, сужндлйч, глко дл егдл нзыде/и, вестдоует' емоу. Сже н выс(т).
Сгдл же нзыдс юнын, емъ его зь ржкж стлрецъ, н поемъ vvcobb, гл(л-гол)л емоу: „Чадо н врлте, не късн лн глко къ юврлзъ лгг(е)лскы с¥Дгвлнъ есн? Не etch лн 1лко юнъ есн? Не к-вен лн >лко многы с-втн сжтъ дУлеола? He КЪСН ЛН 1ЛК0 H VV кндънУл, Н VV СЛЫШЛН1Л, Н VV оврлзл МННСН ПОГЫБЛЖТЪ къ мнр-в? Ты жс къ кръчемннцж еъ^ода н >лжс не уощешн зрншн, н съ нечистыми мжжн же н женлмн съмвшлж са. Нн, мола та, нн, чадо мое! Нж Б'ВЖН к?, поустынА, ндеже помощнж б(о)жна можешн СПЛСТН СА“. и’К'ВШЛ емоу юнын: „Ндн, кллогерс, съ миром', б(ог)ъ ннчьсожс тртвоустъ vv чл(окт)кл, тъчнж ср(ъ)Оце чисто".
Тогдл стлрецъ къзд'ввъ ржцъ6 нл н(е)во, рече: „Сллкл тсв-в, б(ож)с, глко се н л-bwz нмлмъ къ скнтъ н не стджлуъ неще ср(ъ)Оцл чнетл. Съ же къ кръчемннцн съ суврлщлж са, стажл ср(ъ)Оце чисто". Н «врлцзъ са къ врлтоу, глл(гол)л емоу: „Прости ма, чадо, понеже везоумнъ гл(лгол)луъ к тевъ“.
Н кр(ъ)£тнынмъ знлмснУемъ ^грлднкъ севе стлрецъ н1 cvthac w юнлго
727. [За благородничката, която искала от епископа жестока монахиня]
Дроугын ю/п(е)ць покъдл нлмъ: „1\ко н-вклл сннглУтнкн прУндс поклоннтн СА с(ка)тымъ мъстомъ. Н по покло ненн с(кА)т(ы)уъ МЪСТЪ, НДС и до Ке-слр|А. Н1 сувъуодА м-встл стрлны тож, бгодно выс(т) сн везмлък’сткоклтн тлмо. Н молъшс сп(н)ск(о)пл съ смърснУсмъ гл(лгол)ащн : „Длждъ мн едннж ННОКЫНА, »лко дл2 внжшн, нлклзоуст ма стрлуоу в(о)жУоу“. Нзврлка же еп(н)с-(КО)ПЪ едннж W стлрнцъ ВЛ(л)ГОГОКЪННЖ И СМЪрСНЖ Н ДЛС(Т) СН. Н4 ПО ЛЪТЪ нъкосмъ весъдоуж съ неж еп(н)с(ко)пъ, къпросНА; „Клко пръвыклстъ с тобож длнлл тн ннокынъ?* С¥нл жс Лкъшл: „Вл(л)й(ы)ко, siavv смърснл естъ н не ползоус/п д(8)шж мож, понеже сютлвлъст ма ткорнтн къса кола мож“.
Поем жс сп(н)с(ко)пъ ннж ннокына жссточлншж н длстъ ен, 1лже® по КСА днн доелдлмн н 8коры плкостн сн творъше, множнцеж жс н внжщн, рлнлмн оу^зкълше еж. По лътъ же6 къпросн а сп(н)с(ко)пъ: „Клко ннокынъ, нжс с товож?" 1Унл же wk-вшл см8: „Къ нстннж, вл(л)д(ы)ко, сУл ползж МНОГЖ7 ТКОрНТЪ Д(8)ШН МоеН". Н ТОЛНКО ПросУл СМ-ВрСНУеМЪ Н ННЪМН AOBpW-Д'ВТВЛМН, Неко ДНКНТН СА кьевмъ н еллкнтн в(ог)л w нен“.
Внднте лн, врлтУс, клкокн ежт плодн смърснУл? Сже Лсъцлтн скож КОЛА Н ТрЪП-ВТН СЪ CM-BpeHlCMb оукоры н поношснУл, глко не тъчнж w в(ог)л ПрОСЛЛКАТ8 СА, НЖ Н W Ч(ЛО)К(Ъ)КЪ.
1 Проп. С.
1 Доб. 1лко ХСМ. 2 Проп. ХСМ. 3 нзБрл М. 4 Проп. С. 5 >лко С. 6 Доб. плкы ХСМ. келнкж М. 8 просллкл-кст СМ
а В М разказът липсва. 6 Написано над реда.
ev/пчьскомоу 138а (Ерем. 48,
122.	[Монахът Давид на жътва]а
Гл(лгол)ллше ю/?г(е)ць Де(о)йюръ, нже w КнлТкТа: „1Дко съдАшоу мн еъ скнтъ н въ тоу стлрецъ, нменемъ Л(л)е(н)дъ. Н едннож съннде въ мнръ НЛ ЖЖТВЖ СЪ ННЪМН Ю(т)ЦЫ. Се ЕЮ ВЪ ЮВЫЧЛН СКНТЪНЮМЪ ПО EC'S ЛЪТЛ.
Шей же стлрецъ, 1лкоже ръуюмъ, н нлжт са 8 никоего, нмац]л ннвы. Н неко1 нлчатъ жжтн въ едннъ ю дней, въ члс s выс(т) знон велнкъ. Шей стлрецъ въ прнлежжшжА тоу пещерж н съде. Пришей же г(о)с(подн)нъ ннвы н вндъ его съдашл, н гл(лгсл)л смоу съ глрюстнж: „Почто не жъ-нешн, |стлрче? Не въен лн >лко цънж подлжтн?" 1Мвъц1л смоу стлрецъ; „Он. Нж понеже зной снленъ ег(т) н зрънл ю кллссуе' нсплдлжтъ, сего рлдн млло южндлж, дондеже пръндетъ влръ дневны, дл не юплгоувншн севе". Г(о)С(по-дн)нъ жс ннвы гл(лгол)л смоу плкы: „Въстлвъ, дъллн, н дл съгорнтъ въсе! “ Н гл(лгол)л смоу стлрецъ: „Н уоцкшн лн дл съгорнтъ?" Тъ жс плкы съ гнъвомъ гл(лгол)л емоу: „Сн, ръу тн!“ Тогдл стлрецъ въстлвъ2 нлча жжтн. Н се вънсзллпж въжеже са ннвл. Сс жс вндъвъ г(о)с(подн)нъ ннвы н оувол3 са, н wthac нл дроугж стрлнж, ндеже 4НН0ЦН ЮНН5 ЖЪНЪуЖ. Н МО-лъше нуъ npIHTH н оумолнтн стлр'цл 1ЛКО ДЛ помолнт СА н пръстлнетъ югнь.
Пришедшем же стлрцемъ, сътворншж смоу метлик. Тъ же pc«z(e) нмъ; „То лзъ лн есмъ въложнлъ югнь? Тъ же6 слмъ повелъ горътн ннвъ его, н се горнтъ". и’влче вмоленъ бывъ ю ю(те)ць, н стлвъ7 посръдъ съгоръвшжА Н не СЪГОрЪЕШЖА ннвы, н сътворн М(0)Л(Н)ТВЖ. II ЛЕНС пръстл югнь, н сп(л,сс СА юстлвшлл ннвл."
123.	[За любовта на монасите. към някои предмета]6
Тъж^с ю/п(с)ць гл(лгол)лше: „Мнозн ю мннуъ рлсточншж нмънТл свол н юстлвншж ю(т)цл н м(л)т(е)ре, врлтнд н сърюдннкы б(ог)л рлдн. Еъшейше жс въ юпшес жнт1с ю мллынуъ н ннчьсоже сжшнх1 всщен злпснше са, бышж подържчннцн ВЪСЮМЪ, ЗЛН6 СТАЖЛШЖ ССБЪ оувроуСЦА пъетры Н МЪШЦА, н рлклы, нмАцк еъ ннуъ ювоцнл н мъшель, НГЛЫ ЖС Н НОЖНЦА2, н полсы пъетры. Нже ю непрлвъ уодАщнх нлоучншж са, 3проклАТ1е же4 плче, л не ВЛ(ЛГО)с(ЛО)ЕеН|е полоучншж. Н ШСО ПрОКЛАТН ЕЪ ТЪМЖ КроМЕШНЖА поенллжт са по гл(лгол)АЦ]омоу пнслнТоу: „проклАт вю, рече, не уодАН по пръдлнку н плкы: „проклдтъ творАн дъло б(о)жнс съ невръженкмъ “ 10). ОучАСТ|'оу БО Ренни5 н Анлн'1нноу СЪ СЛМф|рОЖв СПоЙ(о)БНШЖ С А, оученнцн вюв нуъ7 н нлелъдннцн 8слмн сътворншж9 СА“.
1 1лкоже С. 2 Доб. н ХС. 3 суволв С. 4—5 ннн ю(т)цн ХС. 6 Проп. ХС. 7 стл
1 Проп. М' 2 ножьчьцд X. ножеца С. з—1 клатеж М. 3 Проп. М. 6 слпфТрож ХС. 7. Проп.
М. 8—9 споЭ(о)бншж са слмн М.
а В М разказът липсва. б в М± разказът липсва. в Тук се прекъева текстът в X.
124.	[За стареца, който спасал младеж от сарацините]
Дрсугын wm(e)ub Николае пов-ёдл нлмъ: „УАкс еъ нлчалт ц(л)рствл4 ЦлврнкУл Ц‘Л;ръ, егдл прщдошж срлцннн 2н плинншж3 зсмла нлшж, еъ едннъ W ДН1Н )(0ДАЩоу МН ПО ПоуСТЫНН СТрЛНЫ 1ордлНСКЫЖ Н се зрА 4г срлцнны6, ВОДАЩЖ ®СЕАЗЛНЛ СДННОГО ЮНОШЖ7 ВНДТНУсМЪ 3"EAW КрЛСНЛ, ПЛЁНСНЛ W ННХ н воднмл. 1Хко 8rw вндт ма юнын, нлчатъ оумывлтн СЛЪЗЛМН8 лнцс- свое н съ рыдлнУемъ рсч(е) къ мни: яIV(T)4C с(еа)тын, едл мощно естъ нс^ытнтн МА W 9СН\'Ъ ЕЛрВЛрЪ10 ?“ A3 ЖС 1ЛКО ендтхсъ ЮНЛГО СНЦС ПГ0рК0 рыдлжщл,12 жтровл мол рлстръвллше са. Н нлчатъ молнтн срлцнны whli едл клко vvnoy-стать кношж. С днн же w ннх wb-ёщл мн гръчьскымъ жзыкомъ: „Въсоуе троудншн са, стлрче, мы13-14 сего Лпэустнтн не уощемъ". Рт)< же къ ннмъ: „Дл понт въ М'ёсто его възмттс менс“. Р-ёша же мн плкы: „Не Лпоустнмъ его". Н плкы ртуъ къ ннмъ: „Длднте мн сего н лзъ, шедъ15 въ грлд, прн-несж влмъ цтнж елнко )<ощстс“. Н йвтщлшж мн: „Нс можсмъ Лпоуститн его, понеже презвнтсроу нлшемоу wbtuja^wm са :„ 1Ако лще что довро плтннмъ, приведем тн се н сътворн46 жрътвж в(ог)оу нлшемоу “. Тогдл пртклонБ кол-ён-ё, помолнв17 са къ в(ог)оу, гл(лгол)а: „Г(осп«д)н 1(со)у(се) Х(рТст)е, пл,ёнснынмъ нзблентслю, сп(л)сн рлвл своего w влрвлръ СН)(Ъ, дл нс когдл рскж/n где естъ в(ог)ъ Н)<ъ“. Н лвУе вънезлглпж срлцннн онн възвтснтшж. Н нзвлъкше МСЧА СЕОА Н18 ДроуГЪ ДроуГЛ СЛМН ЗЛКЛЛШЖ19.
Н поемъ кнлго съ совож въ пещерж мож20, н к томоу не въс)(от-ё wthth w мене. Нж оумолн ма пострнщн его. Н пр'ЁБыс(т) съ множ въ всёкомъ по-1386 слоушлнн нсъ емтре нТемъ повнноуж са. Н сътворъ21 з лттга въ нночьскомъ WBpA3'B н съ мнромъ къ г(оспод)оу WTHAC“.
125.	[За кучето, което съпрозодило монах до Хоривския манастир]
же н ш/п(е)ць СофронУе ндоусумъ въ ллврж, гл(лгол)смжа Клллмоносъ ВЛНЗЪ СЖЩЖ С(ВА)Т(Л)Г0 1орДЛНТ. Н СЁДО^М* съ w(tHi_cmt Алейлндромъ, нгоуменомъ сжщнмъ1 ллвры тож н бссёдовл^мъ съ ннмъ 1лже о ползн. Н пов-ёдл нлмъ, гл(лгол)а: „1А.ко пр-Ё^ енмл дё'ёмл дньмл прУнде нткын )Ср1СТОЛ»БНВЪ мжжъ,2 прннесъ многы зллтннкы длтн въ монлстнрА. Н ДЛСТЪ въ монлетнръ нлшъ елнкл въе^отт. Възыдс жс н въ дроугжА ллврж, гл(л-гол)смжа Клзго, тлкожде н тлмо длвъ м(н)л(о)стына. 8молнв жс нгоуменл ллвры тож, гл(лгол)а: „Сътворн лкбове, w(T)4e, < поелн въ дроугжд ллврж, »лко дл прУндАтъ възатн м(н)л(о)стынА. Тогдл нгоуменъ послл врлтл въ ллврж къ нгвменоу, рекъ емоу: „ПрУндн въ ллврж Елзго н3 възвтстн же4 н въ монлетнръ Хшрнвскын ДЛ Н ТН Пр'|НДЖТЪ с товож". 1¥в,ёщл же къ врлтоу
1 Проп. СМ. 2—3 НЛ С. 4—6 срлцннн Г М. б—7 ЮНОШЖ СКАЗЛНЛ М. 8 Проп. С. 9-10 клръЕлр енх'л М. 11—12 рыдлемл MjM. ч Проп. М. 13—14 Доб. же Му. Доб. ew СМ. 15 кыиед Mi. 1® съткорншн С. сътюрнмь М. ч псм(о)лн)( CM. 18 Проп. М. 1® Доб. са СМ. 20 скож М. 21 сътворн М.
1 Upon. М. 2 Доб. н 3 Проп СМ. 4 Проп. М.
нгоуменъ: „Чадо, не прнлоучн са вннни зде6 снцевын врлтъ, iako дл посла сго. Нж сътворн съвръшенж мъздж н шедъ,7 възвтстн нмъ". 1¥етц!л же8 БрЛТЪ: „Прости МА, W(T)4C, ГЛКО ННКСЛНЖС НД0)(Ъ9 ТЛМО И НС СЪЕВМЪ10 ПЖТ'Ь6". Тогдл НГоуМСНЪ, ПрНЗВЛВЪ11 Toy СЖЦ1ЛГО пел и повел-ь емоу нтн съ врлтомъ и привести его до монлетнр-в Х^рнвсклго, >лко дл сътворнтъ wb-втъ. Песъ же, поемъ врлтл, и веде его длже12 до 13дверей монлстнр'скых14. Н се ЕНДТЕ71 Брлтъ, БЕЛО ПОЛЗСВЛ15 СА. Н ДНЕЛЬШС СА ПССНСМОу ПОСЛОуШЛН|Оу, понеже iako чл(овт;)къ словесенъ слоужвж съвръшн".
Кндту-WM же16 и мы пел vvnoro, шедше въ монлетнръ тъ.
126.	[За магарето, което помогало на монасите]8
Дроуго под(о)вно семоу повтдлстл1 нлмъ тьилжде2 ю(т)цл3: „Горл ес(т), 139а рече, прнлежжщн въз крлн Мрътвлго моръ высслчсл 8-в|ло. Къ тонжде гор-ь жнвж»7 4мнозн Лшелннцн5. Нмат же и6 Ерътогрлдъ, йстожщъ w них въе крлн MOpt длже ДО S7 пъпрнщъ, ВЪ НСМЖС нм-вуж врлтл, ТЕОрАЦ1Л връто-грлдъ сунъ. Н въ нже члг уот-вуж шшелннци зелие нлн нно что w връто-грлдл, юседллвше, поенллжтъ8 сслл, рекше емоу: „Ндн въ врлтогрлд къ врлтоу н принеси нлмъ зелие". Осел* же уодА въ врътогрлд стож пртдъ врлты. Н лвне врътогрлдлръ възложи9 нл нь зелТе n*w прочнуъ, нже10 нмлтъ, ю-енллетъ его въ монлстнрь къ ю(т)цемъ. ПН вт ендттн нл къждо д(е)нь оелл, уодАЩл единого и слоужжщл ю(т)цемъ12 и ннклмо13 же w нн)съ14 смълше15 wthth".
127.	[За монаха, който видял двама голи отшелници]
€дннож же1 ндоу^мъ къ w(T)u,oy Стефлноу, нже w Клплд«к!а. Н повидл нлмъ, гл(лгол)а: „ГДко ежцюу мн въ Рлндоу н сднноа стожцку мн въ цр(ъ)квн, н в(о)ж(е)ствнтн лнтоург?н съвръшлеМ'Б, н еъсемъ су(т)цемъ тлмо стожщнмъ, н се зрл 2двл никла3 Лшелннкл, въшедшл въ цр(ъ)ковь. Н внетл нлгл. Н ннктоже ннъ w о(те)ць вндн4 iako нлзн сжтъ, тъчнж лзъ едннъ. 1Хко 8bvv прнчАстншж са вл(л)д(ы)чнемоу т-ьлоу н кръвн, нзыдошж W монл-стнри wthth. Н нзыдох н лзъ съ ними н сътворнуъ нмъ метлик, гл(л-гол)а: „Сътворнте любовь, w(t)uh, н понмъте н мене съ совож". Нин же
5—6 ЗА« н(н)н-в М. 7 Доб. н М^. 8 Проп. С. 9 ^одн^ъ М. 10 к-клс 11 п^нзвл М^М. 12 Проп. С. 13—11 МОНЛСТНРЕ rtft:5 Е|\тн М. I5 ПОЛЗСЕЛЕ С. 1® БО М.
1 пое-едл М. 2 тьнжде М. 3 ^(т)ецъ М. 4—5 ющелннц.н иного М. ® Проп М. 7 г М. 8 По-енллл^ж М. 8 къзложнеъ ХС. 10 н^же ХЛ^СМ. и—12 Проп. М. 13 ннклко М. 14 снуь М. 1® см-бжщл ХСМ.
1 Проп. С. 2—3 Н-БКЛЛ ДЕЛ М. 4. Доб. их СМ.
а В С над редовете преписвачът е отбелязъл: .слышн, пр вслл|,шлнвын мннше н Йстыдн са псПлго посл8шл{нТл]'. 6 Оттук продължава текстът в X. в В С в полето под текста преписвачът е написал: „слышн, пр-всл8шлнвын мннше, скотсклго посл8шлн1'л н постыдн са*.
рлзоумившс (лко вндч^ъ нуь нлгы, ртшж мн: „Н зде доври сидншн, вез-млъв'ствоуж". Аз' же плкы еъ пллчемъ сътворнх5 метлиц, мола6 н)<ъ, гл(л-Г0Л)А IA.KO ДЛ ПОНМЖТ МА СЪ СОБОА. ТоГДЛ рН|Ж МН : „Не МОЖСШН Пр1НТН съ нлмн. С-вдн, понеже н зде довр-ь везмлъв’ствоусшн". Н сътвор’шс мн М(О)Л(Н)ТВЖ, ПО МрЪТВОМОу МОрю 1ЛК0 ПО Соуу8 пр’кндшшж НЛ WHb ПОЛЪ Мор-Б. Аз же се вндтвъ, възкрлтнх са, БЛ(л)годлрд н сллела б(ог)л. Н вих мола СА Б(ОГО)ВН 1ЛКО ДЛ реВННТеЛЬ БЖДЖ ЖНТ|'оу н>съ“.
1396	128. [За Дамиана и Йоан Златоуст].
lVffi(c)u.b Длллсне повъдл нлл<, »лко слышл w сестры свосж ДлмУлин, гл(лгол)ащж : „1Ако егдл вслнкын Зллтооустъ злточенъ быс(т) въ Коуквсы, въ домоу нлшемъ пр'Бвывллше. Н 4v семъ2 много дръзновен|с н любовь hmtxw-w къ немоу". Гл(лгол)лше: „АдслфТс врлот мон, глко егдл пръстлвн са въ нзгнлшн бллжснын Зллтооустъ, скръвь нмъ)<ъ вслнкж, 1лко снцевъ мжжъ, нже Еъселснин оучнтель, иже б(о)готочнымн словесы шсо строу1лмн цр(ъ)-ковь б(о)жнж нлпонвъ, вънт своего® пристолл оумр'Бтъ. Н мол-ь^ъ в(ог)л съ многымн слъзлмн, глко дл поклжет мн его въ коемъ оустроенн естъ, н лще съ w(T)u,bi н съ плрт‘|лруы прнчетенъ выс(т). Къ мнозт же врименн w семъ молну СА.
Сдннож же выуъ клко в» нстжпленн. Н зрл мжжл Ззъло крлснл4 вндт-н’|'емъ, емшл ма зл дсснжа ржкж, н ведшл ма въ мбсто светло, н сллвы многы нсплънено. Н поклзл мн цр(ъ)ковныж оучнтелА. вАз же6 съмлтръл^ъ внд-бтн w немже н желлнТе нмиуъ велнкллго 1шлнл възлювленлго мни. 1Ако oysw поклзл мн вьсъхъ, коегождо по нменю, вода жс ма плкы зл ржкж, н7 нзкедс вънъ. Аз же скръвА, посл-ьдоелх емоу, понеже не взр-ьуъ съ ю(т)цы велнклго к¥лнл. 1<Хко ssw нс^одащнмъ нлмъ, стожн прн двсрс^ъ ВЪЗрЪВЪ8 нл ма9, гл(лгол)л мн: „Ннктоже w въуодАЦ]н)<ь Зде скръвснъ исходить, ты жс клко10 прнскръвнымъ лнцемъ нс^одншн11?" Тогдл ръ^ъ смоу: „Прнс-КрЪВСНЪ ССМЪ, ПОНСЖС ЛЮВНМЛГО МН'Ь |сулнл плтрУлрул не оузртуъ съ прочими Вчнтелн цр'ъ)ковнымн“. Тъ же плкы швъщл мн: „Коего 1шлнл гл(лгол)сшн, покллнню лн пропов-вдннкл?" Ртх12 смоу: „Сн". Тъ жс плкы гл(лгол)л мн: 1 Оа „Того Кулнл чл(овт)къ нсщс въ плътнЦсын 13не можс/га енд-ьтн14. Тъ bw 8 пр-кстолл вл(л)д(ы)чнл предстоит'".
129.	[За отец Анастасие, който бил обвинен в кражба]
1¥(тс)ць АнЛСТЛС1С ПОВ'БДЛ нлмъ, нгоумснъ сын монлстнр'Б нже въ Рлндоу: „Юноу МН, рсч(е)1 2сщс сжщоу3, СУЛЖЧН^ЮМ СА лз ЖС Н W/n(e)U,b мон Л Рлндоу н нзыдоусс’мъ4 въ Пллестннж. II пр'ьвывлусумъ влнзъ никоего стлрцл. Нмтше5
5 Доб. нмъ М. 6 мол вх Alj.
i-г С6Го рьдн С. з—4 крлснл звло СМ. З—6 нх*е Mi- 7 Проп. Af. 8 къзрк Мг. 9 Доб. н
Mi. 10 Доб. снце С. 11 Доб. снце М. 12 Доб. же С. 13~14 кнд-ьтн не можетъ СМ.
1 Проп. М. 2—з сжц18 неще М. 4 ндох«мъ М. 5 Доб. же М.
а Тук се прекъева текстът в X.
стлрецъ едннъ зллтннкъ н злбывъ где постлвн его. Н мнееъ стлрецъ »лко лзъ еъзах его, »лко юнъ, пов'Едовлшс же н ю(т)цемъ м-естл того: „1Ако врлтъ АнлстлсУе оукрлде зллтннк мон“. Слышле жс се ю/п(е)ць мон н прнзвлвь, гл(лгол)л мн: „Ръцн мн, чадо, ты лн веъзалъ есн7 зллтннкъ стлрцл?“ Аз же р-Еуь: „Нн, ю(т)чс, ннчьсоже съеъмъ “8.
НМ"Еу ЖС оуВЮ одсждж съворнжА н продлуъ А нл сднномъ зллтннцъ. Н възсмъ, н ндюх къ стлрцоу. Н сътворь емоу® метлше съ CM-EpcHicMb, гл(л-гол)а: „Прости МА, г(оспод)н, ю(т)чс, 1ЛК0 д!леолъ пр-Ельстн ма н вкрлдоуъ зллтннкъ твон“. По прнлвчлю же ювр-Ете са тлмо н10 едннъ мнрЕнннъ. Н гл(л-гол)л мн стлрецъ; „Чадо, нс погоувнуъ ннчьсоже". 1Ако Sew нс в-ЕроЕлуъ, гл(лгол)л мн мнрънннъ юнъ: „Г(оспод)н ю(т)че, вчерл пр!'ндоуъ зде11 н ювр'втох стлрцл ПЛЛЧАЩЛ Н ВЪ скръвн МНОЗ-Е. Н 1ЛК0 ВНД'ЕуЪ его СКрЪВАЩЛ, гл(л-гол)луъ емоу: „Сътворн любовь, лвел, н склжн мн, что есть о немжс скръ-бншн?“12 Склзл мн13 стлрецъ: „1Ако врлтл ювлъглх, iako 8крлдс зллтннкъ мон. Н се ювр-Етох его ндеже14 в-Еуъ положнлъ".
Тогдл стлрецъ ползевл са cv мене, (лко н не възсмъ, прннесоуъ емоу, гл(лгол)а : „Възмн зллт’ннкъ свон, понеже лзъ оукрлдоуъ егю“.
130.	[За монасите, който ходили на лов за риба]
БрлтУл неклл ю ллвры, гл(лгол)смыж флрл, пое,едлшж нлмъ: „1Ако едннож шедшемъ1 въ Чръмнос морс ловнтн рывы, н молнтвлмн ю/га(е)ць 1406 оуловнвше МНОЖЕСТВО рывъ Н възврлтнуиолг СА. Н ВЪСуОТ'ЕуЮМЪ пр-ьплоутн I КЪ Рлндоу, Н ВЪЗБрлНН НЛЛ£ съпротнвснъ Е'ЕТрЪ. Н нл многы днн троуднвше са, ннчьсоже всп'Еуюмъ". Тогдл юстлвльше корлвль, 8СТрЪМНуЮМ СА нтн по поустынн.
Въ2 многы жс 8BW днн скытлжщем СА нлмъ по пветынн ЮНОН, ЮВр'ЬТОуЮЛ/ въ н-екосн пещер’Е г юшелннкы пр'Естлвлъшж сая. Н въземше с(еа)тыж нуъ мощи, прннссоуюл въ корлвнцъ НЛШЬ. Н Л В16 вънезлвхпж оукротн С А море. Н съпротнвжн в-Етрн3 посовнн нлмъ вышж. Бес троудл же пр-Ешедшс, прТн-доуюмъ въ4 Рлндоу н погревоуюмъ СНА съ древннмн тоу с(ва)тымн5 ю(т)цы “.
131.	[За монасите, който умрели от жажда на пуст остров]
Тыжжде ллвры ю(т)цн пов'Едлшж нлмъ н се ю о(т)цн ГсюргТн н1 о вЧСННЦ'Е его, ГЛ(ЛГОЛ)АЩС 1ЛК0 ВЪ СДННОМЪ остров-E Чръмнлго МОр'Е ЖНЕ'ЕСТЛ. Остров же тъ не нм-ешс воды, нж ю вън-е прнношллуж водж въ потр-Евж ССВ'Е. Нм'Еуж же2 н корлвнцъ мллъ, нмже нсуождлстл. Сдннож 8БЮ, юстлв-ЛЪШС ЛЛДНА3 НЛ крлн МОр'Е, ПрНВАЗЛЕШС КЪ КЛМСНЮ Н ЕЪ НОЩЬ ЮНЖ ВЫС(Т)
6—7 8крлде М. eel' еъзалъ 8 екмь М^СМ. 9 Проп. 10 Проп. М^. 11 Проп. М.
12 Доб. н М±СМ. 13 емсу С. 14 Доб. н М.
1 Доб. нлмь МГСМ. 2 н нл М 3 Доб. н С. 4 къ X. 5 Проп. ХМ.
1 Проп. С. 2 Проп. М. 3 КорЛЕНЦ М.
а Оттук продължава текстът X.
КЪ МОрН4 СЪМЖЩСНТс ВСЛТе. Н ПрТТрЪГШОу СА ВЖЖОу, ПОГ8ЕЛ6НЛ БЫС(Т) ЛДД1Д. Н ПрТВЫСТД ИЧТЩД НС НМАЦ1Л КАКС НЗЫТН Н ВЪЗАТН ССБТ ВОДЖ. Н ПО WCMHX Ы|Т/(А;ЦеуЪ НД0П1Ж БрДТ|Д W РднДоу Н СУВрТТОШЖ СУ(Т)ЦА 8МСрШЖ. Н WBpT-ТОШЖ НА ЧрТПНКТ ЖСЛЕТНТ НАПИСАНО СНЦС: „1&КО ВрАТЪ НлДАНДНЛЪ ЮНТНШН кн дн|'н нс пнвъ5 воды, 8мрттъ. Аз же дш'н л не пнвъа, оумнрлж". Н еъ-ЗСМШС БрЛТ1Д М0Ц1Н НуЪ, ПрННССШС, ПОГрСБОШЖ ЕЪ РдНДОу ВЪ Гр«ВТ)(Ъ СУТСЧЬ-СКЫХЪ.
132.	[За отшелника, който умрял в гроба на стареца си]
ЛроуГЫ «7Я^)ЦЬ ПОВТДЛ НАМЪ ; „ДкА WUICAHHKA, 1J>C«z(c), ЖНЕТСТЛ2 ВЪ ГОрТ, гл(лгол)емтн ПтернгТю, елнзъ сжщж рткы 1ордднт. Къ тон же поустынн КГ(т)3 ЛЛЕрд Ю(т)ЦД Дс(о)с\уС1Д. Н ПО ЛТТТХ НТКЫНХ ПрТСТДВН СА СТДрСЦЪ. 141а Оучсннкъ же его сътворъ м(о)л(н)твж н нддгровное птн|'сб съ пллчел« сътворн, н погреве с(еа)тыж СГО МОЩИ ЕЪ ТОНЖдС поустынн.
Н4 по мдлту жс днсуъ съннде къ 1орддню. Н суврттс никоего мнн^а ДТЛЛЖ1|)Л ЗСМЛА Н ГЛ(ДГОЛ)Д СМ8; „Сътворн ЛЮБОВЬ, КАЛОГере, н ЕЪЗМН мо-тыкж н лоплтж, н грАдн съ множ". Брлт! же5 послоушд ЮШСЛПНКД. Н tAKO ЕЪЗЫДОСТА НА горж, ПОКАЗА ВрлТ8 ГроВЪ С(ЕА)Т(Д)ГО СТАрЦА Н ГЛ(ЛГ0Л)Д СМоу; „ Копан зде“. Н iako начать копатн врлтъ, юстжпн w него сушслннкъ н СТА нл м(о)л(н)твт. Н съвръшнвъ МОЛНТВЖ, ЦТЛОЕЛЕЪ врлтл, рече: „Молн о мнт, г(оспод)н мон врлте“, 8Н съшед въ гровъ7 н възлежс8 прн су(т)цн своемъ н пртддстъ д(8)уъ. БрД^! ЖС, ВЛЛГОДЛрНЕЪ в(ог)л, пръстнж плкы покры гровъ9. Н СУШСДЪ W ГрОВА tAKO връжен|е клменн, гл(лгол)л въ севт : „Клко не еъзах нткое вл(дго)с(ло)вен1е w с(еа)т(ы)хъ“- Н възЕрлтнв10 са, нс юврттс гровъ, понежемднТсмъ б(о)ж!смъ покръвенъ выс(т;“.
133.	[За Талелео, ученик на отец Георги]
Гл(лгол1л^ж же плкы w томж^с с\’(т)цн ГсюргУн: „1Дко жнвжщоу емоу въ тонжде горт, нмтше иного1 вченнкл. Н 8мершоу емоу, не нм-ьше стлрецъ СЧ’рЖдТл, tAKO дл” рлскоплвъ, погревстъ ттло юнлго. Съннде W горы къ морю Н VVBpTTC корлвль плоувжщъ н молтше корлвннкы 2tAKO дл пр!ндж/я3 съ ннмъ въ горж н погревжтъ ттло врдтл. Whh же прнлежнт послоуз лвше4 стлрцл н въземше шрждУд, възыдс¥шж съ ннмъ нл горж. Н нскоплешс5 гровъ, погрсвошж ттло юнлго. Сдннъ же w корлвнькъ, юноша нменемъ Дл-acacw, оумнлн са о довр«>дтттлн Н ПОЦ1СНН ЮНАГо, молтшс стлрцл ДА съ ннмъ пртвждс^г. Стдрець жс възврднтлшс емоу, гл(дгол)а ; „Нс можсшн, надо,
1 нощи Л1. 5 пить М.
1—2 жн ’тстл pt't(e) М. 3 Доб. н СМ. 4 Проп. ХСМ. 5 Доб. кб(с ХСМ. в—7 Проп. М.
8 Доб. къ гроЕ-Е М- 9 а(8)\ъ М. ю къзкрьтн М^
1 ед|'ного Mi- 2—3 прТнтн С. 1 пссл^шлшж СМ. 6 нскоплшж МА.
а Тук се прекъсва текстът в X. 6 Оттук продължава текстът в X. в Тук се пре-късва текстът в X.
1416
142а
СЪ МНОЖ БЫТН н носнтн троуды постннчьскыж. Мнын же гл(лгол)ллшс: „бн, късъко тръпттн ^сщж“.
Н прочее пръвыс(т) съ стл рцемъ лтто едино, тр8дд сд къ постт и вдънн. [По]8 KTwpou* жс attt съткорн метлнТе стлрцоу, гл(лгол)д: „Моли w мнт, ю(т)че, 1лко б(ог)ъ м(о)л(н)тклмн тконмн къзатъ iv мене тджесть7 троудл постннчьсклго н к томоу вес печллн дъллж“. Стлрец же вл(лго)с(лс)кн его.
Н ПрЪБЫС(Т) съ ннмъ8 дроузън дкъ лътъ врлтъ Дллслесу. Н9 про8ктдт 8спснне10 ское11 н молъше стлрцл, гл(лгол)д: „Понмн ма нтн къ с(ка)тын грл<? 1ер(оу)с(л)л(н)мъ, 1лко дл поклона са чьстномоу кр(ъ)ст8 н с(кд)томоу Х(р'|СТ)Л б(ог)л нлшего къскр(ъ)ссн'|оу, понеже къ мллы)<ъ сн^ъ дне^ъ г(оспод)ь понметь мд къ ссвъ“. Стлрецъ же поемъ его, съннде къ с(кд)тын грлдъ н поклоншл СА С(КА)ТЫМЪ мъстомъ, сънндостл же н къ с(кд)т(о)моу 1орДЛНЮ Н 8МЫКШЛ12 са13. По шсстнх дне^ь пръетлкн са врлтъ Дллелеи». Н погреве его стлрецъ къ ллкръ, гл(лгол;емън Кондрлдл".
134.	[За монаха Геласий, който помел пещта с дрехата си]
Дроугын с\’/?г(с)ць Tccvprie покъдл нлмъ, нгоумснъ сын субнтълн су(т)цл нлшего Дб(0)3^сЧл, прнлежжщжд къ с(кд)т(о)моу грлдоу Х(р|'СТ)Л В(ОГ)Л нлшего. Тъ сутга(с)ць поктдллше мнъ н <л>(т)цоу СофронЧоу; „1Дко 'мы, рече1, врлтл зде, нмснемъ ГеллсЧл, родомъ сжщл КлплдижЧд. Сдннож 8bw врлтЧлмъ съткоршемъ ^л-ьвы, врлт же Гсллснс въ плла пещь. Н лвЧе 8горъкшн ен, нс и>врътс нмже 2помсстн )<отъшс3 пещь (врлтЧлмъ4 скрывшем сне5, ^отдще нскоу-ентн его). Тъ же къшед, помете пещь съ рнзлмн сконмн н ннчьсоже кръжденъ быс(т) Л сугнъ. Азъ жс се слышлкъ, злпрътн)<ъ врлтЧлмъ дл не к томоу нскоушлжтъ его".
735. [За отец Сисиний и ученика му]
ТъжЗе и>/и(е)ць Tciv^ri'c покъдл нлмъ; „ЧДко едннож шедшоу мн къ Лшелннкоу су(тга)цоу СнсннЧоу! Бъ жс тъ «т?г(с)цъ СнсннЧс сч’стлкнлъ1 еп(н)г-(ко)пъстко скос2 в(ог)л3 рлдн. Н прншедъ, жнкъше къ горъ, юстожшн с(ка)-т(л)го 1ордлнъ, пъпрнщъ Йе. 1\ко 8bw ндо^ии/ къ стлрцоу Н ТЛЪКНЖ^СУЛ/, н по мл лъ члеъ прЧнде ЬчснТкъ его н Лкръзс нллъ Н гл(лгол)л къ нлм!: „ Въ нстннж, w(t)4c4, рлзволъ са стлрецъ н прннде5 до съмр’тн. Н помолн сд в(ог)оу нс нзь1тн w жнтЧл сего, дондеже пр|'ндсшн къ стрлны нлшж“ (сушел* bw въ)<ъ къ Кттлндннъ грлдъ рлдн нъкоеж потръвы, къ вл(л)го-чьстнкомоу ц(л)рю ТнкерЧ'оу). 1\ко 8bw къзыдс оученнк’ стлрцл н повидл смоу w мнъ, по мллъ члеъ прЧнде, гл(лгол)а мн: „Грддн". Н къшедъ, сувръто^ъ стлрцл пръетлклъшл са. Рлзоумъх же <лко егдл оуслышл стлрецъ »лко ЛЗЪ
8 Попр. по СЛ4. В — проп. 7 Проп. ТЦ. 8 стлрц,емъ М. 9 Проп. СМ. 10 сьг.1р(ь)тъ М.
11 скож М. 12 8мыстл М. 13 Доб. н М.
1 Проп. С. 2—3 х’тише помести MiM. 4 Доб. bw СМ}М. 5 сего М.
1 юстлкль С. 2 Проп. М. 3 г(оспод> М. 4 о(т)ц,н М. 5 Доб. длже М.
есмъ тлъкын въ дверн его, тогдл къ г(оспод)оу ютнде. Н iako прнннкох ц-вловлтн его, тн\о гл(лгол)л къ мн-в 8мерын ю/п(е)ць Довр-в прншелъ есн, чадо ГесургУе". Н потом’ плкы оуспе. Тогдл поеллхъ въ монлетнрь iako дл пр!'нджтъ Брлт|'л погрести пр-впод(о)внлго стлрцл. Пришедшем же нмъ н нл-ченшемъ коплтн гровъ, сътворн нлмъ метлнТе 8ченнкъ стлрцл: „Сътворнте любовь, мола вы, н гровъ множле рлскоплнте, iako дл «бою нас въм-встнтъ Н нлченше нмъ коплтн, сътворъ м(о)л(н)твж н възлегъ нл рогознннцж н пр'ЕДлетъ Д(8)хъ. Н въ еднномъ гров-в погревох«к стлрцл н оученнкл6".
136.	[За отец Антим от планината Кутила]
Тыжжде ллвры «<т)цн пов-вдлшж нлмъ: „ КХко пр-вдъ сим' л-втомъ пр-в" стлвн са 'зде стлрецъ2, нменемъ Хнднмъ. Съ въ3 вс-в л-етл жнеютл своег® np-ЕБЫВЛЛШе всзмлъв'ствоуж еъ гор-Е, гл(лгол)ем-Ен Коутнлл. Сдннож БО (АК° ежгроу4 въ поустынн, се ерлцннн прТндшшж въ стрлны тыж. Н оузртшж его-Н едннъ w нн^ъ нзъклъкъ мечь свои, 8стръмн са нл стлрцл. Стлрецъ ж« оузр'Евь5 его грлджшл къ немоу, възр-ЕВЪ нл н(е)во н рече: „Г(оспод)н 1(со)у(се) X(piCT)e, еол-е твол дл Бжде/п“. Н лвк ювръзе са зсмл-е н пожр-в/п ерлцн-нннл. Стлрец’ же пр'ЕБЫс(т) вллгодлрА в(ог)л“.
137.	[За игумена Юлиан и елена, който му показал мощите на отшелник]
1426 Въ тонжде wbht-елн сжили w(T)UH пое-едлшж нлмъ : | „1Дко юшелннкъ н-екын везмлъв’ствовллше въ гор-в сен н в-в велнкъ по б(о)б,е. Н многымн л-еты Без-млъв'ствовлвъ тлмо, скончл са въ единой пецкр-в млл-в. Мн-ввшем же нлмъ, iako въ ннж поустынА ютнде. Сдннож же въ сънв прншедъ, (лвл-Еет са нгВменоу нлшем8, ю(т)ц8 1оул‘|лн8, гл(лгол)а: „Понмн h-екыж iv Брлтнн н ВЪЗМН МА ЮСЖДОу Н ПОГреБН МА ВЪ ЛЛВр'Е СЪ СУ(т)ЦЫ. ЛбЖЖ BW ВЪ ГОрТ, гл(лгол)ем-ЕН Сллфосъ1"-
Поем же ю/п(е)цъ нлшъ н-вкыж ю врлтен2, нзыде нл възысклн|*е Лшел-ннкл. Н въ многы днн понсклвше, не суБр-втошж moqjh его (в-в бо ю мно-гы)(Ъ л-в/n Зпешерл злгрлжденл4 лнстомъ н дрАжднемъ). Н5 не мвр-Етшем же нлмъ, гл(лгол)л нгоуменъ: „Понд-емъ, чадо, въ монлетнръ". Н съ^ода-шнмъ нлмъ съ горы, се елень прншед, стл въдлле6 w7 нле iako връженТе кл-мене, н нлчатъ ноглмл свонмл коплтн зсмла. Взръв же ю/п(е)ць нлшъ н гл(лгол)л нлмъ: „Етроунте мн, чадл, тлмо лежнть т-вло с(ва)т<'л)го ю(т)цл“. Н шед’ше, йкры^юмъ н wEp-ETo^wMb т-вло его ц-вло. Н прннесше, пог^ево-Х«МЪ ЧЬСТН'Е ВЪ ЛЛВр'Е ВЪ ГрОБ-Е^Ь WffZ(e)4ECKEI^b“.
6 Доб. erw СМ.
!—2 стлрецъ зде М. 3 Проп. С. 4 Доб. емлр MiCM. 5 83ft Мг.
1 еленъ М. 2 Доб. н М. 3—4 злгрлжденл пецкрл М. 3 Проп. СМ. 6 дллече М. 7 Проп-МгМ.
138.	[За монасите, който в неурожайна година не дали милостиня]
ПоВ-ЕДЬШЖ НЬМЪ ПЬКЫ ГЛ(\ГОЛ)АЦК: „F&.KO ЮБЫЧЬН Б"Е ПО EC'S л-еть въ с(ва)тын н велнкын четврътокъ прн^однтн зде еъс-емъ 8вогымъ, вдовн-ЦЬМ Ж? Н CHpWTbMb СТрЬНЫ сса н подььтн нмъ по еднномоу КЪБЛоу пше-нни,ж Н ПО 01 ^Ь-ЕБЪ н по е п-еназъ, н по кръчьгоу вннь, н по дроугомоу кръчьгоу медь н мьсль.
Н 8sw прежде снуъ трТеуъ л-етъ быс(т) шскжд-ЕнТе пшеннцн на про-дььше са пшеннць въ стрьн-e сен нь еднномъ къбл-е bi зльтннкъ. КХко Sew прнсп-ЕШЖ c(ba)tih велнцнн постн, ршж н-ецТн w ю/п(е)цъ къ нгоу-143а ыеН8: „Г(оспод)н ю(т)че, се прнсп-Евьетъ велнкын че || тврътокъ н блюдн дь не дьсн1 wEKHHoe БЛ(ьго)с(ло)вен|'е 8вогынмъ ixko дь не оуттсннт са мондстнрь ндшь, понеже пшеннць не wEp-Етьет са“. 1У//г(е)ц,к же ндчатъ гл(ьго-л)ьтн Брьт|'ьмъ: „Блюд-етс, чадь, дь не рьзорнмъ2 юбычдн мондстнр-Е, понеже зьпов-едь есть w(T)Ub ньшего 'O'e(o)<)wci'b3. Неполезно есть ньмъ пр-Е-слоушьтн зьповтдь w(t)4a, въ нстннж ew4 * тъ попечение нмьтъ о ньс“. Брьт!ь же пр-Евышж нждацк нгоумень не дьтн ннчьсоже 8богынмъ. Тогдь нгоу-менъ юскръвнв са, гл(ьгол)ь нмъ; „Шедше н еже уоцкте сътворнте". Прн-шедшоу же велнкомоу четвръткоу н3 не дьшж по ювычьоу 6м(н)л(о)стына 8богынмъ7. 3^8трь же въ с(ва)тын патокъ8 нде въ жнтннцж врлтъ по н-екосн потр-ЕБ-в. Н ювръзъ, зрнтъ, ixko вс-е пшеннць пробьете. Н велнкынмъ троудомъ н нжждеж едвь възмого\юл< нсыпьтн прорьстьшжА пшеннцж въ море. Тогдь нгвменъ ньчатъ досьждьтн врьт1ьмъ: „Пр-Естжпьжн зьпо-в-едь w(T)ULb своего снцевьь стрьждетъ. Н(н)нт 8ew9 троуды вьша пьче же Болезни вьшего пр-ЕСЛвшьиТь пожън-Ете: е сътъ къвелъ ^ot-eXwm?, Лдьтн 8Б0ГЫНМЪ Н 8П0К0НТН Н)СЪ, Н ПОСЛоушЬНЧЬ рьдн ЗЬПОВ-ЕДН ^OT-E^WMb НМ'ЕТН w(t)u,x ньшего 'G'e(o)dwcib пекжшь са w ньс; нж се погыве множье етысжщъ къвелъ10 пшеннцж н что ползевь^юмъ севе!" Къ нстннж дв-е сн лжкьвН'Е cbTBopnywMb: едино, ixko зьпов-едь w(T)u.b ньшего пркслсушь^юмъ; второе, (ЫСО НЬ Б(ОГ)Ь оуповьн‘|'е не възложн^юмъ, нж нь жнтннцж ньшж.
Ттзм же Брьтк w сего ньвыкН'емъ (ько б(ог)ъ есть пнтьж въс-екого чл(о-в-е)кь н11 1ько с(ва)тын O'£(o)dwcie невндом-Е12 печет са w 13ньс, чадъ14 свон^ъ
178а	139. [За еврейчето, което децата кръстили в пустинята с пясък]
1786 1Пов,ЕДЬ ньмь см//г(е)цъ ПьльдТе, гл(ьгол)а2: „1Лко слышь^ъ, | ре^е), н-Екоего w о(те)цъ, повгЕД8ж1ЦЬ енце, ем8же нма Рсндреь, съ ннмже н мы
1 WAxdl Afv 2 fX30jiHTe М. 3 Доб. н ХСМ. 4 Проп. Mi. 5 Проп. С. ®—7 Ббогымъ м(н)-
ь(«)стына М. 8 четЕрток С. 9 же МХМ. 19 Проп. М±. 11 Проп. МуС. 12 нсенднмо С. 13—14 че-
дс^ъ Af.
1—2 Тъжде 1л>(т)ецъ ПхлхдИе н се пое-едх ндмъ ХСМ. Тъжде ют(е)цъ ПьлддУе п»-
е-ьдл ндл н се Мр
а Оттук продължава текстът в X.
[Я
гв
гЯ
м
гв
гЯ
*
LC
«а
ей
2
2
«О X
2
36
м
гЯ
3
2
2
1ё
2
te
2 (3
еЯ 2
36 сЯ
сЯ
2
э te
гЯ Z
3
£ 3
э сЯ
f3 И
сЯ
□а
В Е «3
гЯ" 2 2
эе
2
!ё
5
з
зе
2
Эё
5
<4
3
5
гЯ ./5
а
сЯ
3
3
гЯ
Эё
<4
2
3
3
э
«з
4
3
3
2
«з
£
<4
=~
в
<4
<4
эе
2
£3
3
□
«з эе
гЗ
=4 3
(3 z
2
гЯ
2
54
3
(3
эе о
2 СП i<a
еЯ
'а
2
?я 2
св Вй
? > (3
(Я 2
И
2
<4
2
te 33
э
:ё
а
f3
{3 Z
Э
te
в о
2
>= эе
2
2
В X . £ ‘Е-
S-Тя
2
Й с 2 о
2
э (ё
эе
н
2
te
►3
3
<4
«а
£
54
эе
2
te
36
ьа
ё
2
эе
о
2
СП
2
3
(3 2


в «3
te
зе
54
В

эе
гЯ
2
54 3
)ё
•о эе зе эе
<4
3 х
<4
3
2 z
В СЪ
U* а сЯ
[Я f- ,
<4 '.
и
ta 2
= а
)ё
2 = э <4
£
te

(ё
<4
2
2
э
(ё
1Ф
Е-
<4
2
2

эе
«з 2 О* {3
в ьа {3
± Эё
сЯ 2 «з
3 а «а
«3 а «3
м гЯ
<4
2
гЯ 2

3
£
<4
54 3 X V
Эё
Зё
2

С. « Ht -V1- 17~19 Проп. Mt. 18-19 егс 2D Проп. М. 21 сл(ь)н(с)чпм о М. 22 Проп. М. 23 Проп. М. 21 CEOtrO М. 25-26 Проп М. 27 ЖС Мр 28 ПрОП. М. 29 НСД0НЫСЛАЦ1НМ М. 30 Cl.TEOfHTH М' 31 Проп. Л4р 32 ЕЪЗМОГО^ОМЪ ДЕНГНЖТ1 М. 33—34 СЪЕЛ-ЕЦИ Н М. 35 Проп. Мг. 36 Е0Г0М7. М
37 Проп. AfpW.
Пришедшем же38 нлмъ къ Аскалоне, всдо^.м его къ БЛАженомоу Д'1'w-ннс!оу, еп(н)с(ко)п8 грлдл того. Н пов-еда)сю.и ем8 сълзчьшлл са нлмъ нь пжтн. Бллженын жс 38въ нстннж40 Д1шннс1е слышлвь се, къ недо8м-Бн!'н выс(т) w пр-Бсллкнтмъ семъ чюдесн. Прнзвьв41 же съворъ н повидл нмъ42 вывшее. Н начашж нстазлтн мие въмънн са ем8 кръшенТе п-бсчлнос who посыпьте нлн нн. Н wbh гл(агол)ьа)(;ж : „43достонно ес(т) въм-бннтн са ем8 рьдн пр-Бсльвнльго чюдесн“. Ннн же гл(ьгол)ььхж44: „Nh. Hew ГрнгорТе в(о)-гословь въс-б кръцкн|'ь нсчнтьетъ: кр(ъ)щен1'е гл(агол)а Uwhccwbo, нж въ вод-в н пр-вжде сего въ wEAbU.-s н45 морн; нно же кр(ъ)Ц1ен1С Iwahoeo, нс к том8 юуденскы въ вод-в тьчнж, нж н въ покььнТе; кръшлет |(соу)с, нж въ д(8)с-в с(ва)т-емъ, се же н съвръшенное; ввмы же н четврътое кръшенТе, нже w слъзъ Бывьсмое. Кое же w сн^ъ кръстн ег , шсо46 дь н мы в-Бр8емь iako въм-ънн са ем8 кръшенТе. Н пьче г(оспод)оу къ Ннкоднм8 рекш8: „(Дко ыде некто породит с а водож н д(8)^;омь, не вънндетъ въ ц(ь)рство н(е)Е(е)сное“ (Йоан 3,5). IV ннх же н-вцТн wb-ешлеаьхж : „Что 8ew, зьнелч не пншетъ w С(ВА;ТЫ)СЪ ЬП(О)С(ТО)Л'ЁХЪ IAKO НС Кр(ъ)<?ТНШЖ С(а), ТО Не ВЪННДЖТ ЛН ЕЪ ц(ь)рство н(е)Б(е)сное?“ Къ снм же н дрбзн Лв-ещавль^ж, гл(ьгол)ацк: „Сн, еъ нстннж кр(ъ)СТНШЖ с(а) ьн(о)с(то)лн, шсоже н Клнментъ ВЪ ПНСАНН)(Ъ 180а своих пов-ед8 етъ. Гл(ьгол)ет ew ьп(о)с(то)л(с)кое caobw: „Кл(ь)годлрА, iako нн единого же47 вас кр(ъ)стц)(ъ“ G Кор. 1, 14). Гл(лгол)ет же iako Х(рнсто)с Петрь кр(ъктн, Петр же Анджел, Андрен же Iakwea н Iwahha, cia же про-Ч1нуь“. Сим же н множьншТнмь реченомь, въс^отв бл(а)ж(с)нын еп(н)с(ко)пъ ПОСЛЬТН отрочншь ВЪ кчрдьнь ОМЫТН48 СА, БОЛШЬАГО рьдн W4HUie.4!A. Сътворн же н отрокь кр(ъ)стнвшьго н дТьконь, похвалы рлдн н wc(BA)iueHi'b своей цр(ъ)квн“.
140.	[За монаха, който не искал да погребват върху него жени]
Къ 'O'ewnobb едннож шедшемъ нлмъ, нвкын стлрецъ но в-в да нлмъ о н-е-космъ w(t)uh 'О'ом-1:: „(Ако посльнъ выс(т) w моньстнр-в1 стрлны гл(лгол)емыж АплмТь. Н прТнде въ -O-cwno ^ нвкыж рьдн потрвкы моньстнрскыА. Н iako, рече, сътворн зде днн н-ъкыж, пр-встьвн са въ цр(ъ)квн с(ва)тыж СфнмТж. Того же 8ew Миста клнрнцн погреБошж его iako стрлнннкь вън-в цр(ъ)кве. Къ дроугын же д(с)нь по съл8чь8 2н-вкьл жен а3 змр-втъ. Н положнвше връх8 мнн^л н погревошж. Кб же iako час в дне. Н къ д«ватом8 члс8 нзвръже сТж земли. КндБвше же се м-ьсть того люди н вднвншж г(а). Тьже плкы до вечерл погревошж а1 въ томжде гров-Б. Къ оутрин же д(е)нь овр-Бтошж сТж връ^Б гровл нзвръженж. Къземше же т-бло еж, погревошж въ нномь гров-в. По млл-в^ же дне^ъ оумр-втъ дрвгь жень. Н прннесше, положншж5 връру 1806 мнн)сь н погревошж8, не | рлзоум-ввше, iako не wcTABA-BCTb мнн^ъ женж по
38 Проп. М. 39—40 Проп. М. 41 прнзкл М. 42 Доб. късе Мг 43—44 Проп. С.
43 Доб. въ СМ. 46 Проп. С. 47 Проп. М. 48 нзмытн М.
1 Проп. М. 2—3 ЖЖА Н-ЕКАА М. 4 Проп. М. 5 Доб. А Л41- 6 пол(о)жншж ВО Ml-
грести връу8 его. IAk® 8bw н7 снж земли нзвръже, Тогдь рьзбм-ьшж8 шсо стьрецъ не ^ощетъ жснт погрести са връ)(8 сго. Тогдл шеоше, поВ'ёдьшж пьтрТлру8 Домнине. IVh же съ въс-ьмь клнросомь и грьждлны пришей къ9 грокй стьрць, СЪ СКТ1ЦЛМН и пинТемъ, И ВЪЗСМШС MW1|JH Пр(Ъ)п(О)<?(о)БНЬГО ю(т)цл оного и положншж их въ гровннцн, ндсже многы мощи с(ва)т(ы)^ъ м(ж)^(е)н(н)къ и пр(т:)п(о)д(о)БНЫнхь лежжтъ. Сътворн же н мьлж и.р(ъ)к(о)вь нлдъ ттломь с(ва)т(ь)го“.
141.	[За двама монаси, конто обещали да не се разделят никога]
Пов'ёдл ньмъ ю/п(е)цъ 1шьнъ «шелннкъ: „ЕКко слышлвъ, реч(е), noB't-дьжщь ю(т)ць Стефьнь: „Сжсрв мн, рече, въ швцкмь жнтТн велнкььго1 ю(т)ць феодюсТь кннов’|ьр^ь, в-в^ж тьмо двь врлтл сътворшь ов-вшлиТе, iako нн въ ЖНВЮТЪ Н^Ъ, ниже по с(ъ)мр(ъ)тн рьзьжчнтн СА2 др8гъ W ДрВГЬ. ЕЧКО 8BW Б'ЕШЖ въ моньстнрн въстуъ пол88жще, едннъ ею ньчатъ рьтовьтн СА Л Б'всь влжднльго. Н не възмогъ тръпптн врьнь, гл(ьгол)ь врьт8 своем8: ,.CVn8-стн мене, врьте, понеже рьтеемь семь вьждомъ н х°-иж нтн въ мнръ“. Брь/п же ньчатъ моьнтн его, гь(ьгол)а; „Нн, врьте мон3, дь не пог8вншн тр8дь своего". Он же гл(ьгоь)ь ем8: „Грлдн съ множ въ мнръ дь нспьъна жельнТс свое нлн юп8стн мене нтн“. Брьт жс не )<ота Лпйстнтн его, нде съ ннмъ 181 а въ грлдъ. ||
Брьт же рьтвсмын въннде въ влжднлнще, дрвгын же вънт стож, въземь пръсть н посыпь4 гльвж свож, слъзьмн юмывьж севе н съкрешьж. Е^ко 8bw нзыде нз влжднлнцеь сътворнвын дело влждное, гл(ьгол)ь ем8 дрвгын врьтъ; „Что ползевь севе, врьте, w влждь? Нж нд-емъ прочес въ монлстнрь ньшь“. IVh же Лвъщь емоу: „К том8 не могж нтн въ пВстына, ты же ыпе )<юцшвн, ндн, понеже ьзъ въ мнрт ^офж пръвывьтн". Екко 8вю много молн его врьтъ н не възможе оутолнтн его посл-едовьтн ем8 въ пВстына, ньчатъ Н ТЪ 6СЬ ННМЬ пръвывьтн® ВЪ МНр'Б. Н НЬСМЬ творъсть WBb7 1ЛчКО дь пн-тьеть са.
Къ то же вр-вмА ю/и(е)цъ АврььмТе монлстнрь8 знздььше, нже н прежде въ Костлндннн грлдт монлстнрь създл, еже9 н гл(лгол)ет са АврллмТевь, посл-Бжде же въ Сфсс-в выс(т) еп(н)с(ко)пъ довръ н кротокъ З’влю. Шсдшь 8BW ОБЛ Врлтл ТЛМО10 Н ТВОр-ЕСТЬ НЬСМЪ, Н ВЪЗСМЛ'ЕСТЬ ньре^(е)ннжж НМЛ мъздж. Н )(0ДА ПО ВСА всчеры Х1ВЪ грлдъ12 врьтъ ЮНЪ, Н нзнврвж Clb въ БЛЖД'Е, др8гын же врьтъ ПО ВСА днн .пост-вшс СА съ еъс-ептмь мльчьнТемъ н нн къ13 комбже всстдВж.
Зъдчнж жс, сего зрАЩе по вса днн ниже 1лдж1пл, ниже къ ком8 вс-С'бд8жшл, нж съ въс-еп/емь мльчьнТемъ н см-вреномждрТемъ въннмьжщь сект, 1816 пов'ЕДЬшж вллжсном8 /КврльмТоу (лжс w немъ н w пр-ввывьнТн его. Тогдь вс-
182
7 Проп. 8 рлзо^м-«кше М. 8 до Л4.
1 Проп. М. 2 Доб. нмъ М. 3 Проп. М. 4 Доб. пепеломъ М. ь-6 пръвыкьтн съ ннлс Мг.
7 Проп. С. 8 тео^шс моньстыръ М. 8 нже X. 10 Проп. М. н-12 Проп. М. « Проп. ХМ.
лнкын ЛкрллмУе прнзвлвь* 14 его н гл(лгол)л см8: „ДОкжд8 есн, врлте, н что ес(т)15 дтло твое?" IVh* же въст по рлд8 нсповтдл ем8: „1Дко врлтл рьдн 1йвъст тръплА17 iako дл внднть б(ог)ъ скръвь мож18, сп(л)сете врлтл моего". Н19 сУл слышлвь20 бллжснын РсврллмУе, гл(лгол)л ем8: „Н г(оспод)ь21 длровл-тн д(8)шж врлтл твоего". 1Дко 8бо22 wobcth врлтл ют(с)цъ АврллмУс н нзыдс w23 кслнж его, се н24 врлть его прУнде, гл(лгол)а ем8: „Брлтс26 лювнмын, понмн мене въ п8стына iako дл сп(л)сж са“.
IVh жс лвУе поемъ его н веде н26 въ пещерж блнзъ с(ва)т(л)го 1юрдлнл, Н ЗАТВОрН его Toy. Н ПО МЛЛТуЬ ДНСуЪ МНОГО ПО Б(о)ЗТ ПрТДЬЗСПТВЬ27, 8спе w г(оспод)н. Пртвыс(т) же врлть по с(ъ)мр(ъ)тн его въ тонжде пещср-в по wEmyiAHioy, iako дл н тъ скончлст са тоу. Сем8 же врлте СТДА1У8 БЛНЗЪ с(ва)т(л)го lop длит по 8спенУн врлтл его, прУнде къ немоу нткын стлрецъ w ллвры28 с(ва)т(л)го Герлснмл, н гл(лгол)л см8; „Ръцн мн, врлте, въ толнко лтт бсзмлье'|’л твоего н пощснУл что нспрлвнль есн?" Н гл(лгол)л ем8 врлт: „Ндн въ кслнж свож, ю(т)че, н по дссатнпх днеуъ прУндн н склжж тн".
Стлрецъ же по десАтУнуъ днеуъ прншедъ н wsp-bTc врлтл пртстлвлыил са. Н нл зъдт овртте нлпнслно снце; „Простн ма, лвел, iako ннколнжс творАЩв мн прлвнло мое, юстлвнуъ нл земли 8мъ мон“.
142.	[За Леонтий, пожертвувал се заради братята си]
Кнд-вуюм жс 1н иного2 стлрцл вслнкл н по б(о)бт | жнтсльстввжщл, ро-\wM сжщл Клплдокнж, нма жс емоу Acwhthc. IV нем же мнозн многл н чкднл повтдллуж нлмь. Мы же въ3 вестдж о томь прншедшс н4 нс-к8съ многъ5 w пр(т)п(о)д(о)внлго 6мжжл сего7 приемок, вслмн полвсвлуюм са. Н плче w смтрснТн его н w8 мльчлнн н9 нсстажлнн сго10~п н о люввн, жжс нмтше къ в.стмъ. Гл(лгол)ллшс же нлмь12 прнснопомннмын13 стлрецъ снцс: „Ктр8нте мн, чадл, iako ц(л)рствовлтн уощж. Мы же rA(AroA)Ayw>n см8: „Къ-р8ел<, ю(т)чс, iako w Клплдокнж ннктоже ц(л)рствовл когда, нж льстить тсвс помыслъ сен". Он же плкы съпротнвь гл(лгол)ллше: „Къ нстннж, чадл, ц(л)рствовлтн уощж". Н ннктоже възможс 8толнтн его w помысла сего.
Сгдл же14 8ew прУндошж влрвлрн н въса стрлнж тыж поплтнншж, 1впр¥ндюшж н тлмо, ндеже стлрецъ жнвтше16. Н многы мннуы 8вншж, мно-жлншжА же плтннвше, юведошж. Къ нну же вт w ллвры тож нменемь 1шлнъ, БЫВЬ ЧСТСЦЪ велнкыж цр(ъ)кве ВЪ КоСТЛНТННЬ ГрлДТ, Н С¥(Т)ЦЛ CyCTA-O-fA рнмлтнннл, н иного чюднл17 стлрцл нменемь O-e(o)dwpb. Бтшж bw н18 трУс сн воЛАЩе н лежжщс въ волннцн. Пл-ehchwm жс нмь сжщсмь н воднмомъ w влрвлръ, гл(лгол)л ют,е)цъ IwAHb къ влрвлромъ; „Кедтте ма въ грлдъ н оум(о)ЛА19 сп(н)с(ко)пл н длстъ влмл зллтннкы кд“. Поем же его едннъ
14 прозвл М. 15 Проп. М. 16—17 ТрЪПА ЕС-Е М. 18 Доб. н X.19 Проп. С.20 слышь М. 21 б(ог)ъ М. 22 Проп. М. 23 нс М. 24 Проп. М. 25 Доб. мон М. 26 ег» М. 27 Доб. н ЛУр 28 Проп. М.
1 Проп. М. 1—2 нногдл ЛУ1- 3 Проп. С. 4 Проп. С. 5 Проп. ЛУ. в—7 сего мжжл М. 8 Проп. XMiCM. 9 Доб. w X. io—И Проп. М. 12 Проп. М. 13 почто помнУмын Мь
14 Проп. М. 15-ю Проп. ЛУ1- 17 Проп. М. 48 Проп. Му Доб. сн М. 19 м(о)ла Му
1826 клрвлръ н приводе его къ грлд8, н въннде ю/п(с)цъ 1юлнъ къ спнскоп8. По прнл8чл8 же юврътс са н20 ю/и(е)цъ ЛеюнтТе еъ грлдъ н ннн мнозн vv о(тс)цъ, понеже21 атн бышж ch w ыукьуъ. Къшедъ оуко ют(с)цъ |юлнъ н нлчатъ молнтн епнскопл »лко дл зллтннкы ДЛс(Т)	Сп(н)с(ко)п' же22
не овръте са нмы множле, тъчнж н зллтннкъ. Късртъшж же 23длтн сТл24 влрвлр8 н не прнжть сн^ь, гл(лгол)а: „Нлн длднте мн кд зллтннкы, нлн длднте мн мнн)<л“. Нжждеж же 26грлждлне не въс^отъшж28 длтн27 ю(т)цл I СУЛИЛ ВЛрВЛр8, ПЛЛЧАЦ1Л Н рЫДЛЖШЛ ГОрКО.
Поем же его нечьстнвын «нъ влрвлръ н есдс его28 къ СЕоен дрвжннъ. По трнеу’ же oysw дне^ь въземь ю/и(е)цъ ЛеюнтТе н зллтннкъ н29 нзыде30 въ поустынА, ндеже н31 влрвлрн лежл^ж. Н молъше нх, гл(лгол)а : „Къзмътс снж н зллтннкъ н мене н юпвстнте снхъ, понеже неджжнн сжтъ н ^ошсте32 8кнтн н^ъ33, злне не могжтъ слвжнтн влмь. Аз во н здрлвь есмъ, н множле посл8жж влмь". Елрвлрн жс къземше н зллтннкъ н су(т)цл ЛеюнтГл, н Лп8стншж ТрН w(t)u.a whu.
Шествовлв34 жеЗБ 8bw39 Ю;я(е)ЦЪ ЛеюнтТе съ влрвлры до нъкоего мъстл н нзнемогъ прочее, н не нмАще что сътворнтн ем837, сусъкошж гллвж его. Н нспльнн w/7Z(e)Li.7j AcwhtTc пнслнТе, гл(лгол)АШее: „ Н\ко волшее снж люввс ннктоже нмлтъ, дл38 положить д(8)шж свож зл Дрвгл своего39” (Йоан 15, 13).
Тогдл н мы познл)(ю.и елко се въ нже гл(лгол)ллше „шсо ц(л)рствовлтн 183а ^ощж“ въ нстннж bw въц(л)рн са, „положь | д(8)шж свож зл др8гы свож“ (Йоан 15, 13) по словесн еулг(ге)лском8.
143.	[За монаха, който карал дявола да произнесе молитва]
Склзл нлмь Чут(е)цъ СусевТе2, нг8менъ ллвры нже въ Рлн-о-оу, едннож къ нем8 прншедшемъ нлмъ: „Нмъ^сулс, рече3, зде никоего4 стлрцл велнкл5 везъмльвьств8жц1л вънъ монлстнръ. Н° едннож прТнде къ нем8 дТлволъ въ шврлзъ мнн^л. Н ТЛБКНЖВШ8 ем8 въ дверн7, йвръзе стлрецъ, рекъ8 къ нем8: „Сътворн м(о)л(н)твж“. Н гл(лгол)л дТлволъ: „Н9 нннъ н прнсно н въ въкы въкюлс, &!mvu. Стлрец же плкы гл(лгол)л ем8: „Сътворн м(о)л(н)твж“. ДТлвол же плкы 1Огл(лгол)л: „Н11 нннъ н прнсно н въ въкы e-ekwjk, &/mvu. Стлрец же третнцеж 12ре^(е) къ нем813: „Сътворн м(о)л(н)твж“. ДТлвол же плкы гл(л-гол)л; 14„Н нннъ15 н прнсно н въ въкы въксумь18, а(11ги. Тогдл гл(лгол)л ем8 стлрецъ; „Сътворн м(о)л(н)твж н ръцн „сллвл ю(т)цоу н с(ы)н8 н с(ва)-том8 д(8)\8 н17 нннъ н прнсно н въ въкы eukwjw, a/uiva. Н сТе рекъ стлрецъ, лвТе дТлволъ imco w огнъ пллндг, невнднмь выс(т)“.
2<< Проп. Mt. 21 Доб не М. 22 Проп. М. 23—24 снл ДЬТН М. 25—26 Ne CttyoTtUI?; грлждлне ХС. Е7.суот-ьшж длтн грлждлне М. 28 н М.29 Проп. X. зо нде Мь 31 Проп. М. зг Доб. н М. 33 Проп. М. 34—35 шесткоклвше Afp м шсствоел М. зв Проп. М. 37 Доб. н 38 н ХМгСМ. 39 Доб. н С.
4—2 Свъс-евне отецъ М. 3 Проп. М. 4 Проп. М. 5 Проп. М. 6 Проп X. 7 Доб н Мг. 8 рече ХСМ. 9 Проп. М. 10—u Проп. М. 18—13 реч(е) ем8 Mt. гл(лгол)д ем8 М. 14—15 Проп. М. 16 Проп. М. 17 Проп. ХСМ.
144.	[Отец Зосима и отшелникът]
Тъжде ют(е)цъ ан се6 поктдл нлмъ: „Юноу мн, реч(е), неще сжщ8 къ гор к Сннлнсттн ндоуъ еднноя; къ ю(т)ц8 Зоснмт, нже бт w Кнлнкнж. Н бт юстл-кнлъ стлрецъ епнскопъ бытн н wtmi бтжллъ къ скож ем8 келнж1. Бт ew стажллъ келнко noipcHie. Н поктдл мн енце: „1Ако юн8 мн, реч(е), 2сжш8 Нефе3, НЗЫДОуЪ W Горы СННЛНСКЫЖ Н НДОуЪ КЪ КЪНАТрЪНТНШЖА П8СТЫНА, 1836 глко дл пртвждж тлмо къ пещерт нткоен. Н юврттоуъ тлмо стл| рцл никоего. Н елко кндт ма стлрецъ, пртжде длже цтлоклтн мн его гл(лгол)л мн: „Что пр|'нде елмо, Зеснмл? Ндн съ мнрюлг Лсждв, hew не можешн прт-быклтн зде“. Мнту жс лзъ 1лко познлклет ма н съткорнуь ем8 метлнТе, гл(лгол)а: „Съткорн любокь, лккл, н поктждь мн Лкжд8 ктсн4 мене“. Н склзл мн, рекъ: „Пртждс дкою дню (лкн мн са нткын5 ®юношл екттлоюврлзенъ7, гл(лгол)а: „1Дко се прнуоднтъ 8к тевт® нткын мннуъ, нменемъ 5®енмл н дл нс ЮСТЛКНШН СГО ПрТБЫТН зде. Хющж EW TOMB къктрнтн Цр(Ъ)К(о)КЬ Влкн-лонскжа". Н се рекъ стлрецъ, юстлкль10 ма н ютндс w мене мльча, (лко кръжен|'е клмене. Н съткорн тлмо (лко дел члс(л), м(о)ла са. ПрТнде къ мнт н цтлоклкъ лнцс мое, гл(лгол)л мн: „Къ нстннж, чадо, доврт прншель ссн11. Б(ог)ъ прнкел та естъ зде елко дл погревешн ттло мое“. Рту же ем8 лзъ: „Колнко лтть нмлшн зде, w(t)mc?“ Он же гл(лгол)л мн: „ме лт/и съкръшнуъ до днес“. Н бт кндттн лнцс его iako югнь, н гл(лгол)л мн: „Ынръ тсбт, чадо, н молн w мнт“. Н сТл рекъ, къзлегъ, 8спс w г(оспод)н“. Аз ЖС съ многими слъзлмн погревоуъ с(ка)тыж 12СГ0 М01ЦН13. Н ПО ДКОЮ дню къзкрлтну СА къ монлстнрь, СЛЛКЛА в(ог)л“.
145.	[За събирача на данъци]
Повтдл нлмъ нткын w о(те)цъ: „1Ако ндоуюл*1, ргче, къ ллкрж, нже ЕЪ С(КА)ТЫНуЪ Ц1(т)цл НЛШСГО СлКЫ, КЪ НГ8М6Н8 Оустл-o-ioy, МЖЖ.8 ДНКН8 184а н доврюдтттлноу. Н по ктдл нлмъ снцс: „Велмжжь, ре^(е), бт2 нткын къ грлдт стрлны Тнръскыж. Н бт съБнрлж длин ц(л)рскыА. Н шедшемь нлмь едннож, съпоктдл нлмь, гл(лгол)а: „1Ако втуъ, реч(е), съвнрлж длин ц(л)-рекы, едннож кечеръ глжбокъ нджш8 мн нзмытн са къ блнн. Н3 нджщ8 мн пжтемь, оБрттоуъ женж стожцеж4. Ендтк же ж5 крленж зтло н® прнзклхь7 а8 къ сект. Мнл же прнтекъ, нлчатъ послтдоклтн мн. Аз же елко кндтхь а® енце крлено нмац1ж лнце, w рлдостн дТлколскыж не късуоттуъ понт нн10 WMbITH СА, нж скоро къзкрлтну СА НЛ КСЧСрА. Н много нжднуъ А ПрНЧА-СТНТН са врлшн8 н не късуотт. Послтжде жс ндоуюлг СПЛТН. Н IA1CO КЪСХО-ттуь цтлоклтн снж11, къздъунж келнцтмъ гллсомъ съ слъзлмн: „Оукы мнт, юкллннон,“ гл(лгол)ллше. Трепетен же быкь12 лзъ н къпроснуь а:
1	Доб. и Afi- 2—8 ноте сжш8 М. 4 познлвлешн Л1 5 Проп. А1. в—7 сеттло^бслзонъ юношл ХМ\С. 8—9 Проп. М. 10 мстлен М 11 Доб. н С. 1г~13 м:щн его А^.
1	ндох CMj. Проп. М. 2 Проп М 8 Проп. С. 4 Доб. н Мр 5 Проп в Проп см 1 прнзЕлвъ М 8 Проп. Alj. 9 Проп. Л4. 10 Проп. Alj. 11 Доб. н Af^ 12 вых AfiAf.
а~6 Написано над реда.
21 Патеричните разкази
321
13„Коеж рьдн вины 14снце тажко15 въздъхнж?16". Онл же множле прослъзнв1’ са, гл(лгол)л мн: „НХко мжжь мон квпецъ есть н 18потопленъ быс(т)19 ко-рлвль его, н пог8бн свол hmthia н тоуждлл. Н атъ быс(т) тоуждллго рлдн hmthia н злтворенъ въ темннцн. Н не нмагцн что сътворнтн iako да понт2С пнтлж севе н мжжл. моего21, н w нжждж въдл^ъ т-вло мое блжд8 iako дл пншж оврттлемь22 сект, въст ew hmthia наша рлзгрлвленл вышк". Аз же рт)<ь къ нен: „Колнко естъ длвгл влшего?" Н гл(лгол)л мн: „н лнтръ 1846 зллтл". Н възсмъ зллто н | лнтръ н длуь ен, рекъ: „Се рлдн лювве в(о)жнж не прнкоснж^ са тевт. Длждь 8ew зллто се н нск8пн мжжл своего н молите о мнт".
[Тлче]23 по лттт нткоемъ клеветл быс(т) къ ц(л)рю нл ма, iako длин ц(л)ревы злт24 рлсточнхь. Н послл ЩА'рь н въс^ытншж25 26въст hmthia мол27. Мене же свАЗЛвше, прнведошж въ Констлндннъ грлд, н въ темннцж въвръженъ бывь, въ ненже лтто некое сътворн^ь. Въ един’ же w дней слы-шлхъ iako съвттъ сътворн ц(л)рь II повелт wctujh гллвж мож. Н прочее жнваутл моего Лчллу са. Н w многы печллн н пллчл Вснж^ь лвТе.
Н се вънезллпж зрл женж онж, енже ДЛ)<ъ зллто нск8пнтн мжжл своего w темннцж, прншедшж къ мнт н рекшн: „Что ес(т), w немже скръ-бншн, г(оспод)н мон ? Н что ес(т) вннл, ежже рлдн въвръжень есн въ темннцж снж?“ Мнт же къ нен рскш8: „Мблъглнъ бы^ь къ ц(л)рю. Н слышл^ъ iako съвтщл ц(л)рь w мнт оувнтн ма“. 1¥нл же швтщл мн: „Н jCwyjeiiiH лн дл помола са ц л)рю w тевт?" Рт^; же28 къ нен; „То втст’ лн теве ц(л)рь?“ Н гл(лгол)л мн: „Сн29. Плче доврт втс(т) мене". Н сУл рекшн къ мнт, невнднмл выс(т). Аз же w сънл възвънжвъ н помышлтуъ въ севт: „Что выс(т) мьчтлнТе се?" Н плкы второе н третнцеж iabh мн са, тожде слово рекъ: „Дл нс оувоншн са, г(оспод)н мон, злоутрл во30 мгёшенъ вж-дешн".
185а Свнтлжш8 же дню прншед | ше посллнн|'н w ц(л)рт н поашж ма въ поллтж къ ц(л)рю. Сгдл же вънндо^ь н поклонн^ са ем8, вндтв31 ма въ сквръннт н рлздрлнт рнзт32, гл(лгол)л мн: „Се прлщлж та нннт, н прочее нспрлвн са". Н зртуъ женж юнж w дсснжа ц(л)рт стожшж Н ГЛ(ЛГ0Л)АЦ1Ж къ мнт: „Дръзлн н нс вон са".
Н П0В6ЛТ Ц Л)рь ДЛТН МН ВЪСТ HMTHIA мола н ннл множлншлл. Н съ велнкож чьстнж послл ма въ домь мон, сътворнв33 ма । епнкернт севт ц(л)рь.
Въ ноц1ь же тж 341лвлтет мн са плкы36 чюднлл 36wha женл37, гл(лго-л^ацш38: „Втсн лн, г(оспод)н мон, кто есмъ лзъ? Азъ семь нже сътворн съ множ м(н)л(о)сть н не прнкоенж са ттл8 моем8 лювве рлдн в(о)жнж. Се н лзъ НЗБЛЕНХ ТА W ТОЛНКЫ БТДЫ. ЕНЖ<?Ъ ЧЛ(ОВТ)КОЛЮВТс Б(о)Ж|'е: ЗЛНС ты съ-
13—16 Проп. М. п-15 ташкс еще Мх. 17 п(>:слъзн М. 18—ю потопи са М. 20 Проп. М. г’ своего Л11. 22 прнюБрттдмъ М. 23 Попр. по ХМ^СМ. В 3 — тлже. 24 Проп. С.25 рьс^ытншж Л4. 2в—27 нманнл мел ест М. £8 Проп. Ми 29 Доб. н ХС. 30 Проп. М. 31 ендт М. 32 Доб. Н Ми 33 СЪТЕС|!Н М. 84-35 ПЛКЫ |ЛЕЛТСТЪ кН СА М. 38—27 ЖСНА WHA М 38 Доб. къ МНТЛСМ.
а Написано над реда.
ТВбрН СЪ МНОЖ М(Н)Л(о)сТЬ, ТТМ Же н вл(л)гын б(ог)ъ длровл тевъ 39м(н)-л(о)сть СВОЖ4°“-
146.	[За цар Зинон]г
СлЫШЛуюЛ£ же Н ИНОГО W(T)U> W «Зннон-Е Ц,(Л)рН ПОВ'БДЛЖЩЛ, шсо жен-Б н-ъкоен въс^ытн* дъшере и юскврънн. СМнл же часто прнуождллше къ п.р(ъ)квн ВЛ(Л)д(ы)Ч(Н)ЦЖ НЛШЖ С(ВА)ТЫЖ Б(огородн)и,«2, М(0)ЛАШН са ен н3 съ слъ-злмн гл(лгол)ашн; „Мьстн мене w .Зннонл ц/л^-б". 1Ако sew се въ многу днн твор-вше женд (лвл-ьет са ен с(ва)тлл Б(огородн)и,л, гл(лгол)ашн: „Кврж мн нмн, жено, шсо множнцеж въс^от-б^ъ сътворнтн юмъцкнТе твое, нж деснлл его ржкл възврлн-Бет мн, б-б bw м(н)л(о)стына творл многу".
147.	[За свещеника, отлъчен от епископа]
Къ и.р(ъ)к(о)внынх пов-Бстеуъ слышл^к н-бчто снцево: „НЧко въ вр-вме-1856 неуъ Гонен'|А еп(н)с(ко)пъ н-бкын | юлжчн презвнтеръ w с(ва)туж лнтвргнж. Съл8чн же са презвнтерв том8 нтн въ весь н-бкжа потр-Бвы рлдн. Н атъ быс(т) w елннъ нл мжченИе. Н многымн мжклмн нскбшенъ быс(т), н не по-вннж са. Посл-Бжде же1 гллвж его 8с-бкошж Х(рнст)л рлдн.
Кназ же стрлны тож, эднстТлнннъ сын, многож ц-бнож нскЯпн т-бло с(ва)т(л)го м(ж)^е)ннкл w еллннъ. Пр^стлвш8 же гоненку, създл кназъ и.р(ъ)к(о)вь въ нма м(ж)ч(е)ннкл. Н положи т-вло его въ рлц-Б вънАтръ цр(ъ)кве. Съврлв же ВЪСА стрлны ГрЛДЛ ТОГО СЪ епнскопомъ, yWTA сътворнтн WC(BA)-Ш«нТе )срлмл, н iaico тьчнж нлчашж в(о)ж(е)ствнжА лнтерпж, рлкл с(ва)т(л)го м(ж)ч(е)ннкл слмъ w ссб-б нзыде нз’ цр(ъ)кве. Стрл^ же н трепетъ прнАТъ въс-б^ъ. Н прннесше вжжл, еъ нлродюмь плкы въвл-бкошж рлкж въ цр(ъ)-к(о)вь нл м-бсто свое. Н плкы еп(н)с(ко)п8 второе длвшв „мнръ въстмъ", тл-кожде 2рлкл плкы3 нзыде нз и.р(ъ)кве.
Нлчатъ 8б« кназъ съ въс-бмъ домомъ свонмъ скръБ-БТН н пллклтн н нспов-бдовлтн са Б(ог)оу> MHTBiije шсо зл грьуъ н^ъ не уюцктъ м(ж)ч(е)ннкъ np-ББЫЕЛТН ВЪ Цр(Ъ)КВН НХ. ПоСТНГШН же HOIHH, пртдъстл с(ва)тын м(ж)'^е)-ннкъ еп(н)с(ко)п8, гл(лгол)а: „Сътворн любовь н ндн въ грлдъ (нма рекъ ем8) къ еп(н)с(ко)п8 моем8. Н сътворн его рлз^р-вшитн ма w злпр-ыценТл, понеже юлжчн мене Б(о)ж(е)ствныж лнт8ргнж н сего рлдн не могж слвжнтн съ 186а кьмн. К-Бнец bw м(ж)ч(с)н!л w Х(рнст)л прнАТъ, || лице же Х(рнсто)во не вн-дтуъ, понеже смлжчень есмъ w цръкве. Н дл не мнншн ниже дл нлчьнешн рлздртшнтн ма ты. Аше bw не свазлвын ма рлздр-Бшнть мене ниже съ влмн могж съсл8жнтн4, нн лице Х(рнсто)во вндттн, понеже елмь поесл-б ie-реомъ: „елнкл лик свАЖете нл земли, вжджть свазлнл нл н(е)Б(е)сн“ (Мат. 18, 18).
39—4° скож М(Н)Л(О)СТЬ М.
I по^ытн М. 2 Доб. н М. 3 Проп. М.
1 Проп. ХСМ. 2—3 плкы рлкл X. 4 слеужнтн С.
а В М разказът липсва.
жс поемь сп(н)с(ко)пъ КНАЗЬ И КЛН^ОС-Ь И НДС5 КЪ СПНСКОП8 П0ВТДЛНН0М8 W М(Ж)Ч(с)Н(Н)КЛ. Н ПОВТДЛ СМ8 1ЛЖС W МЖЧС11НЦТ, Н ГЛВЛЬШЛЛ СА емоу къ съит w него. Къстлк жс епнекопъ въекорт н послтдовл нмь. Н прншед, поклонн СА МОЦКМЬ С'ЕА)т(л)Г0 М(Ж)Ч(с)ННКЛ, н pc'z(c): пХ(рНСТО)С СЕАЗЛЕЫН ТА МОНМЬ® СМТрСН1СМЪ, ТЪ рЛЗДртШЛСТ ТА крЪЕС рЛДН ТЕОСЖ, НЖС сго рлдн пролИлль ссн. Кънндн прочес Н СЛ8ЖН СЪ НЛМН". Н ЕЪНССШС ЕЪ и,р(Ъ)К(О;ЕЬ рлкж С1КА)Т(Л'1Г0 м(ж)ч(с)ННКЛ Н НЛЧАШЖ Б(О)Ж(с)СТгЕНЖА ЛНТ8рПЖ. Н К Т0М8 прочес нс нзыдс нзъ Цр(ъ)КЕС.
148.	О прсзкнтсрн Кр(ъ)стНЕШ0М8 8мсршес ютрочА
1/\лС¥Д|КНЛ грлдъ сеть, КЪ НСМ8ЖС прнлежнтъ горл ЕСЛНКЛ, ЕЪ ненже ЖНВЖТЬ МНОЗН МННСН, ДОБрЮДТТТЛМН рЛЗЛНЧНЫМН Др8ГЪ др8гл ПрТЕЪСуОДАЩС. Еъ ТЖ BW горж ШСДЫН С¥ОТ(С)ЦЪ повтдл НЛМЬ, 1АЖС СЛЫШЛ W ТЛМО ЖНЕЖ-цннуъ ннокъ вещь днвнж. „Презкнтеръ, ре«/(е), нткын кт зде, нже пртжде снуъ ДЕОЮ ЛТТ8 СКОНЧЛ СА. Къ ССМ8 ЕЪ СДННЖ Н0Ц1Ь npi'HAC НТКЫН КНАЗЪ 1866 М0ЛА СГО съ ТЪЦ1ЛН1СМЬ npi'HTH скоро н кръетнтн | отрочА сго 8мрттн уотл-UJCC. ЕЪСТЛВ ЖС презкнтерь W П0СТСЛА СЕОЖ Н ЛБ1С НЛЧАТЬ 2гл(лгол)лтн м(о)-л(н)ТЕЫ3 кръщенюу, пжтемь НДЖЩ8. €гдл же прТндс къ домь кназл н оу-ГОТОЕН ЕОДЖ КрЪЩСНЮу Н С(ЕА)ТОС МЛСЛО, ЛБ1С ОТрОЧА 8мртТЪ НСКр(Ъ)1ДСНО. Н въземь презкнтерь отрочАто, н постлв'| с пртд кръетнлннцеж, рекъ: „Тевт ГЛ(ЛГ0Л)А, СЪСЛ8ЖНТСЛЮ4 М0СМ8 ЛГГ(С)Л8, W онож ЕЛЛСТН, ежже длс(т) нлмь icpcwMb Х(рнсто)с ВАЗЛТН н рлздртшлтн НЛ Н(С)Б(С)СН н нл ЗСМЛН, къзврлтн Д(8)ШЖ отрочншл ЕЪ ттло сго, дондеже КрЪСТА его. Нтстъ BW ТСБТ ПОЕС-лтно сТе некръщсноа пожтн5. Етст bw вл(л)д(ы)кл твои жс н мон iako не ЮБЛТННу СА, НЖ СГДЛ ПОВТДЛ МНТ КНАЗЪ, ЕЪ ТЪ ЧЛГ НЛЧА^Ъ М(0)Л(Н)ТВЫ КрЪ:)1СН|'оу“. С|’л ПрСЗЕНТСрв КЪ ЛГГ(С)Л8 рСКШ8, ЮЖНЕС ЮТрОЧА Н КрЪСТН С. Н ПО кръшенТн ПЛКЫ 8СПС W Г(0СП0Д)Н.6“
6 НЗЫДС Мь 6 СЕОНЛ Mj.
I-6 Повтдл нлмъ н се тъжде о(те)цъ: ,1<\ко еыс(т), рсч(е), нткын прссвТтеръ въ Лло-днкнн. Н едннож въ нощи прТндс бкъ нем8 нткын велъмжжъ® н съ тьшлнТемъ м(о)ла са см8 нтн н кръетнтн отрочА его хотацюс1 8мрттн. Вънезллпж же въетлвъ пресв!теръ н« начать гл(лгол)лтн м(о)л(н)твые кръцкн1<л*. Шедш8 же преевктерБ н ювртте отрочА 8мерше. I I въземъ пресвТгерь отрочд н постлвн его пртд кръетнлнТцеж н реч(с): „Тевт лггел8 в(о)жн8 гл(лгол)а н съсл8жнтелю моем8, вллсть жже длс(т) нлл< lepewMb Х(рнсто)с вазлтн н рлздртшлтн нл земли н нл ||(е)в(е)сн1 тевт гл(лгол)а: длждъ* д(8)шж отрочА г№ въ ттлео его. Ктстъ во теон вл(л)й(ы)кл н мон( елко не vobathTjc са н рлдн моеж лтностн 8мрттъ сни,е“. Н лвГе южнть отрочд н кръст! н. Н по кръц|снК8 плкы ипочн w г(оспод)н отроЧАй“. £ъ нстннж, врлт1с, велико естъ дтло юрсюмь iako плче лгг(е)лл възможе слово lepewBo, колмн плче чл(овт)къ ХСМ. г-3 м(о)л(н)твы гл(лгол)лтн MY. 4 съсл8жсвннс8 Afj. 6 cie пр!жт! Мъ в Написано над реда. б~в нткын велмжжъ къ нем8 М. г Доб. емлу С. а Проп. С. е Доб. СВАТЛГО С. ж възкрлтн с. 3 Доб. ССГО М. и~й ЮТроЧА почн w г(оспод)н М.
149.	[За монаха, който не вярвал в причастие то]3
Гл(лгол)ллуж о н-вкоемъ врлт-в: „ (Ако вывш8 съворВ въ д(с)нь нс<?(-в)ла1 ВЪСТЛЕЬ ПО ЮВЫЧЛ8 НТН ВЪ Цр(ъ)К(О)ВЬ, Н ВЪЛОЖН CM8 Д1ЛЕ0ЛЪ помыслъ, гл(л-гол)а: „Клмо ндсшн, ьлко дл прнчАстншн са прост8 ул-вв8 н вннв? Н ре-кжть тн глко т-вло ес(т) н кръвь Х(рнсто)вл. Не пр-вльщлн са, н-вг(т) со нстннл“. Ерлт? же в-вровл помысле н не пр'<ндс въ цр(ъ;к(о)вь по юбычл8.
lV(T)u,eM же въс-вмь стожщемъ н южндлжцшмь врлтл того. Снце ew /а ес(т) ювычлн п8стынн: не творлт ew съворъ донде || же въсн съвсржт са. Мжндлжщнм же его нл мноз-в, whom8 же не прнуодАщ8. Къстлвше, npiHAwuift къ немв, гл(лгол)ац)о едл клко волад8стъ нлн н2 оумр-втъ. УДкоже прТндошж въ кслнж его, въпрлшллуж н3: „Почто не прУнде въ цр(ъ)к(о)вь, врлте?“ Он же стыд-вше са пое-вдлтн нмь. Рлзвм-ввшс же о(т)цн b-bcweckoo злоуытрь-ство, сътворншж ем8 метлнУе, глко дл нспов-встъ нмъ врлж'Ун съв-втъ. Он же пов-вдл6 нмь, гл(лгол)а: „Простите ма, врлтУе, глко въстлуь по швычл8 прУнтн въ цр(ъ)к(о)вь н гл(лгол)л мп помыслъ: „Е\ко н-вс(т) т-вло н кръвь Х(рнсто)вл, нже ywmciBH ПрНЧАСТНТН са, нж ул-ввъ простъ н внно“. Нж лцк уоцкте дл прУндж съ влмн въ цр(ъ)к(о)вь, нзе-встнтс мн w вещи сен“. Онн же р-вшж ем8: „Въстлвь, грАдн съ нлмн. Н мы оумолнмъ в(ог)л (лко дл поклжет’ тн Б(о)ж(еУ'твнжж снлж съуодАЩж“. Н еъстлеъ, прУнде съ ннмн въ Цр(Ъ)к(О)ЕЬ.
Н вывш8 мног8 моленУоу къ в(ог)оу w немъ, 1лко дл (лвнть ем8 тлннж Е(о)ж(е)ствныж СЛ8ЖВЫ. Н ТЛКО НЛЧА1ПЖ С(ЕА)ТЖА лнт8ргУж, постлвльше врлтл поср-вд-в цр(ъ)кве, дондеже съвръшнт са сл8жел. Ерлт’ жс не пр-встл юмывлж лице свое слъзлмн. По скончлнн же лнтвргнж прпзвлвше врлтл, въпросншж н гл(лгол)ацк : „УДже4 поклзл тн г(оспод)ь, ползы рлдн склжн нлмъ, (ЛКО дл н мы НСК8СН-ВНШН вждемъ“. IVh же съ пллчемъ нлчатъ гл(лгол)лтн: 1876 nh\K0 егдл выс(т) прлвнло п-внУл н прометено выс(т) лп(о)с(то)л(с)^е 8чснУе н нлчатъ дУлконъ честн с(ва)тос еу(лг)гелк, внд-вуь покровъ цр(ъ)ковнын йвръстъ, (лко зр-втн мн до н(е)в(е)съ. Н кынждо гл(лгол)ъ с(еа)т(л)го еу(лг)-гслУл тлко wrnb выг(т) н постнзллше до н(с)в(е)съ. УДко 8ew скончлн8 вывш8 с(ва)том8 су(лг)гел|'оу н3 npiHAwiijs презЕнтерн съ дТлконы w проскомндТж, носацк с(ЕА)тынуъ тлннъ прнчАЦкнУе, внд-вуь плкы Лвръстл н(с)в(с)сл н wrHb СЪ^0ДАЦ1Ь, Н ПО WrHH ТОМЪ МНОЖЕСТВО с(ва)тын^ь лгг(е)лъ, н нлд’ ннмн др8з-в дв-в лнцн s^w крлсн-в, н)(же кpлcwтж не л-вть естъ нспов-в-ДЛТН (В-В BW ВНД-BHl'e нуъ г\ко мльннж). Н поср-вд-в 6ДВ0К ЛНЦ87 WH0I0 СЕ-ВТЛОЮ ОТрОЧА МЛЛО I Н 8BW ЛГГ(С)ЛН СТЛ1ПЖ окр(ъ)стъ С(ВА;ТЫА ТрЛПСЗЫ. Дв-в же лнцн wh-b нл с(ва)т-вн трлпез-в стлшж н отрочл поср-вд-в нуь. Н глко пр|'ндошж презЕнтерн рлздровнтн ул-ввы пр-вдложешл8-9, внд-вуь дв-в лнцн он-в, нже нл с(ва)т-вн трлпез-в клко дръжлуж ржц-в н ноз-в отрочАТю нже в-в
1 Проп. С. s Проп. ХМГС 3 Доб. и С. 4 кмсоже Afj. 6 Проп. Afi- 6—7 лУцн Aft. в—9 прт-\ожен‘<л Мг.
а В М разказът липсва. о Тук се прекъсва текстът в х.
ПОСр-БД-Б НХЪ. Н10 НМАЦ16 НОЖЬ Н ЗЛКЛЛШЖ ОТрОЧАТО, Н НЗЛ1ЛШЖ кръвь «го еъ члшж нже б-б нл трлпез-Б с(еа)т-бн. Н съдроБНЕ1пе т-бло его н постленшж НЛДЪ ;ХЛ"ЬБ0МЪ. Н БЫс(т) )(Л-ББЪ ТЪ Т-БЛО. Н ПОМБНЖХ ЛП(о)с(тО)ЛЛ, ГЛ(Л-гол)ац!Л : „Hew плс^л нлшл эь ны пожр-ьт са Х(рнсто)с“ (I Кор. 5, 7). (АкОЖС ПрНЕЛНЖНШЖ С А ЕрлтУл ПрНЧАСТНТН С А Wa С(ВА)т(л)го ПрННОШСНУл, 188а въдлл ше са нмь т-бло. Н нско еъзгллшлл^ж гл(лгол)Аще „лмннъ“, бы-
ЕЛМНС ^Л-ББЪ ЕЪ 8СТ-Б)(Ь н^ъ. Сгдл же Н ЛЗЪ Пр1НДО)СЪ ПрНЧАСТНТН СА, ЕЪДЛНО БЫС(т) Н МН-Б ТБЛЮ Н НС ЕЪЗМОГО^Ъ11 ПрНЧАСТНТН СА. Н СЛЫШЛВЪ еъ 8ш'|о^ моею гллс12, гл(лгол)ацгъ мн: „Чл(ов-Б)че, почто не прнчАЦ1лешн СА? Не се лн естъ, w немже нстлзлешн?" Аз же р-Б^ъ: „М(н)л(о)стнв' мн БЖДН, ГОСПОД 1Н, Т-БЛ8 не МОГЖ ПрНЧАСТНТН СА“. Н плкы гл(лгол)л мн: „Al|JC 8BW БН ВЪЗМОЖНО БЫЛО ЧЛ(0Е-Б)К8 Т-БЛ8 ПрНЧАЩЛТН СА, Т-БЛО СА БН ЮБр-тлло глкоже н ты ювр-Бте. Нж ннктоже можеть сьн-бдлтн т-блю н сего рлдн поесл-б г(оспод)ь )<л-бвы пр-БдложенУ'л, глкоже bw нспръвл Адлмь ржкож б(о)-жнеж създлнъ быс(т) пльть н еъдъ^нж б(ог)ъ еъ нь н быс(т) д(8)^ъ жн-еютснъ6, н пльть 8бю юлжчн са еъ з«мла, д(8))<ъ же13 пр-Бвыс(т), тлко н Х(рнсто)с длвлегга свож пльть съ14 с(еа)тынмь д(8))<омъ, н пльть Sew wc(KA)-|рлетъ оумь, д(8)^ъ же стонтъ въ ср(ъ)(?ц,н. Н 8ew лцк в-Брвешн, прнчлстн са (лже15 нмлшн въ о^ст-Б)<ь свон^ь". Аз же16 р-Б^ь; „К-ьр8ж, г(оспод)н“. Н се рекш8 мн, лбТс быс(т) т-бло нже дръжл^ъ ^л-ббъ н Бл(л)годлрнвь б(ог)л, ПрНЧАСТН^47 СА С(ЕА)ТОМ8 ПрННОШСнУоу. IAKO 8EW СКОНЧЛНН-Б БЫВШИ БОЖССТЪВН-БН СЛ8ЖБ-Б, ЕНД-Б^Ь ПЛКЫ ОТрОЧА ОНО ПОСр-БД-Б ДВОЮ ЛНЦ8 ЕЪС^0ДАЦ1НМЬ НЛ н(е)Б(е)сл“.
СУл слышлешс БрлтУл н много 8мнлен'1'е прнемшс, ютндошж къждо18 въ СВОЖ КелТж СЛЛВАЩе H ВЛ(Л)ГОДЛрАЦК в(ог)л“.
150.	[За монаха, който считал, че думите и делата трябва да се съгласуват]'
1886 ПрУнде н-бкогдл н-бкын врл/я къ стлрц8 н-бкосм8 н гл(лгол)л ем8: „Клко пр-ББЫвлешн, w(T)4e?“ IVetiiikek стлрецъ; „Злъ, чадо“. Гл(лгол)л врлт; „Почто, w(T)4e?“ Тогдл гл(лгол)л стлрецъ: „Се л л-б/tz н1 нл къждо д(е)нь стож пр-ьд б(ого)мъ въ м(о)л(н)тв-б своей н севе проклннлж, гл(лгол)а б(о-го)ен: „Не 8щедрн еъса творлщжА Безлкон|'е“ (Пс. 58, 6) н „въса гр-Бшныж ПОТр-ББНШН" (Пс. 144, 20) Н „ПрОКЛАТН 8КЛЛН-БЖЦ1еН СА W ЗЬПОЕ-Бден ТЕОНХ“ (Пс. 118, 21)“. н ПЛКЫ ПО ЕСА ДНН ЛЪЖЖ, ГЛ(ЛГОЛ)А къ Б(ог)оу: „Пог8бншн ЕСА ГЛ(ЛГ0Л)АЦ1ЖА лъжж“ (Пс. 5, 7). Н ЗЛ0П0МН-БН1е НМБЖ нл врлтл моего2, ГЛ(ЛГОЛ)А Б(ог)оу: „МсТЛЕН НЛМЬ, (ЛКОЖС Н МЫ ЮСТЛЕН)(ЦьИН въсе попе-ченУе3 нм-бж къ сьн-вденУ8, гл(лгол)а ; „ЬАко злбых сьн-бстн )<л-ббъ мон“ (Пс. 101, 5). Н спа длжс до злоутрл, гл(лгсл)а: „Пол8ноц1Н еъстл)<ъ нспо-
10 Проп. С. 11 Доб. сне МХС. 12 Проп. С. 13 Проп. 14 Проп. С. 15 жкоже Л41-
16 Проп. 17 лрчАсПк Mj. 18 Проп. С.
1 Проп. Л1р 2 с Коего АД. 3 Доб. мое ХАДС.
а Написано над реда. б Оттук продължава текстът в X. в В М разказът липсва.
в-едлтн са тев-Е" (Пс. 118, 62). Н вмнленУл никлкоже стажлеь, гл(агол)а; я8тр8ди)< са еъ4 еъзды^анУн мосмъ“ (Пс. 6, 7). Н плкы; „Бышж слъзы мож мн-б ул-ввъ д(е)нь н нощь" (Пс. 41, 4). Н еъ ср(ъ)дцн моел< помышл-еж ЛЖКЛЕЛЛ, гл(лгол)а ‘къ в(ог)оу: „Ь\ко ПО8чеН16 ср(ъ)дцл моего Пр-Б<? ТОБОЖ вынж" (Пс. 18, 15). Н плкы постъ никлкоже нмлмь, гл(лгол)а: „Кол-ен-е мон нзнемогост-в w поста" (Пс. 108, 24). Н весь нспльненъ ссмъ гръдюстн н покол т-елссналго н ссб-е ржглж са, гл(лгол)а: „Кнждъ см'Ь^енёе мое н Тр8ДЪ МОН, Н ЮП8СТН ВЪСА Г(-ЕуЫ М0Ж“ (Пс. 24, 18). Н ПЛКЫ весь. НС8ГОТОВ-ленъ ссмъ, гл(лгол)а б(ого)ен: „Готово ср(ъ)дце мое, в(ож)е, готово3 ср(ъ)дце мое" (Пс. 107, 2). Н просто въс-е м(о)л(н)теа мол въ ювлчченУе н еъ ст8дъ мне ег(т)“. Гл(лгол)л врлте стлрцв: „Мн а, ю(т)че, iako w ссб-е Д(л)е(н)дъ 189а с‘|л ес-е гл(лгол)л“. Тогдл стлрецъ Еъздъунжвь5, гл(лгол)л къ врлт8: „&Ер8и мн, чадо, (лко лще нс съурлннмь 1дже пр-Ed в(ого)мъ поемъ, въ погыб-ель ндемъ".
151.	[За епископа-зидар и комиса Ефрем]
ПоЕ’ЕДЛ НЛМЬ Н’ЕКЫН W о(ТС)ЦЪ W НЕКОеЛ« СП(Н)С(ко)П-Е iako: „Мстлвль свое сп(н)£(ко)пство н нде въ -O’ewnoAb. Н нлемннкл сътворн севе, сл8жж н рЛБОТЛЖ ЗЪДЧ1ЛМЪ. Въ Вр-ЕМА ЖС 0HW КОМНСЪ НЕКЫН W ЕЪСТОЧНЫЖ СТрЛНЫ, НМСНСМЬ С4>рсмъ, МЖЖЬ М(Н)Л(О)СТНЕЬ Н )((рН)с(т)0Л10БНЕЬ, Н ПОСТЛЕЛСН б-е плдъ ЗДЛН1Н Н(Л)рСКЫМН (Б-Е BW ГрЛДЪ ПЛА СА W ТрЖСЛ). Еъ СДННЬ 8Б0 W ДН1Н зрнть Сфремь еп(нХ(ко)пл спащл н стаьпъ счгненъ w него длже до н е>в(с)съ въсуодА. Снл же нс едннож нлн двлцт енд-е, нж н множнцеж. Н въ 8днв-ленУе прУнде Сфремь, б-е bw чюдо стрлшно6 н сужлел псплънь. Н помыш-л-Елше еъ ссб-е: „Что 8bw се вждетъ?" Нн ew е-ед-елшс Сфрсмъ глко нл-емннкъ юнъ еп(нк(ко)пъ быс(т). Клко ew ^от-елшс е-ед-етн1 iako еп(н)с(ко)пъ естъ, зрА власы главы его не пострижены н wдcжЙA сго скврънлвы н рлз-дрлны, Н оувогл МЖЖЛ CM-EpCHICME П0КрЫКЛЖ1|1Л севе, н teaojm нстллешл W МНОГЛГО ПОСТА Н ЕЪЗДрЪЖЛН1Л, Н СЪКр8ШСНЛ W S-ЕЛНЛЛГО ВЪД-EHIA Н СЛ8ЖБЫ. Поснллет* же 2къ нем83 Сфрсмъ н-екосго w сл8жжщУн;<ь ем8 и прнзвл н къ сев-E4, yWTA H къпроентн WCOEb Н ОуВЕД-ЕТН w него кто н и>кжд8 сс(т) сн-цевын мжжь, н w коего грлдл прУнде само н клко нма твое нлрнчет са. Wh 1896 же съ см-Ереннемъ we-euja ем8: „Азъ семь, г(оспод)н мон5, едннъ w 8вогынх грлдл сего, Н нс нмы йкжд8 пнтлтн севе, нлемннкл севе сътворн^ъ, н пн-тлет ма в(ог)ъ w тр8дл моего". Б(о)Ж(е)ствнож жсг> енлюж подвиг са дненыи Сфремь, WE-ELUA къ нсм8, рекъ: „В-е^ж мн нмн iako не wctaeaa теве, дондеже МИ 7ВЪС-Е ПО рАД88 НСПОЕ-ЕДЛСШИ 1АЖС W ТСБ-Е". Нс ВЪЗМОГ* ЖС9 ССБС еп(н)с(ко)пъ 8ТЛНТН, we-euja см8: „Длждь мн caoew iako дондеже есмъ въ жнтн семъ, ннком8же пое-еси 1лже w мн-е н10 лзъ склжж тн глжс w мн-е".
4 Проп. ХС. 5 къздъхнл Му.
1 Доб. его М. 2-3 Проп. М. 4 Доб. н М. 8 Проп. М. 8 Проп. Мх. 8 по рлдл[ къс-6 All- 8 Проп. М±. io Проп. Л1].
а В рък. — гтк. 6 Тук се прекъева текстът на разказа в X.
Тогдл юв-вгцл са ем8 Б(о)ж(е)ствнын Сфрсмъ: „К\ко нс рекж11 ннком8же12 ю тсб-б, дондеже хющеть 13в(ог)ъ теве14 еъ жнеют-в семь бытн1’.
Он же гл(лгол)л ем8; „Азъ еп(н)с(ко)пъ есмъ. Любес15 рддн в(о)жнж ^СТЛЕН\Ь еП(Н)С(К0)ПЪСТЕ016, ПрШДО^Ь зде 1ЛК0 ЕЪ НСЕ-ВДОМЖ СТрЛНЖ. Н Д'В-ллж ржклмл свонмл н пнтлж са ю трбдд моего17. Нж ты елнко можешн Приложи КЪ М(Н)Л(о)СТЫНН, ЕЪ МЛЛ-ВХ BW ДНС^Ь Б(ОГ)Ъ ЕЪЗЕедет’ ТА нл лп(о)с(то)л(с)кын пр-встолъ грлдл сего цр(ъ)квс, гдко дл 8плсешн стлдо его, нже СТАЖЛ ЧЬСТНОЖ СЕОСЖ18 кръвнж К(рнсто)с19 НСТНННЫН Б(0Г)Ъ нлшь. Дл 1ЛК0ЖС рт.^* TH W М(Н)Л(о)ГТЫНН Н W ПрЛЕОСЛЛЕ1Н потъшн СА. Снмн BW жрът-ЕЛМН 8ГОДНШН20 г(осподе)Ен“.
С’|л слышлвь21 Б(о)ж(е)стЕнын Сфремъ, проеллвн б(ог)л, гл(лгол)а: „Ко-лнко рлвъ НМЛТЬ Б(0Г)Ъ ЕЪ ТЛНЬГВ Н Т0М8 СДНН0М8 ЕВДОМН сжтъ".
152.	[За монаха, подлъган от дявола да навести родителите си]а
190а Стлрецъ н-вкын жне-вшс въ пещер-E н-вкоен, | нм-вж съ собож единого 8чс-ННКЛ. Н егдл ЕЪС^ОТ-В1 Пр-ВСТЛЕНТН СА стлрецъ, ГЛ(ЛГОЛ)Л 8ЧСННК8 СЕ06М8: „С-вдн зде, еъннмлж ссб-в2. Дл лцю съ^рлнншн злпов-вдь снж, нмлшн н мене еъссгдл пожц)л съ собож по и>вычл8, елкожс н пр-вжде". Н iako пр-в-стлен са стлрецъ, погрсвс н оучсннкъ его еъ тонжде пещер-в. Н лко Еъстллше врлтъ ПО ЮВЫЧЛОу НЛ ПрЛЕНЛО свое, wsp-втллше СА IL стлрецъ пож сь ннмь, 1лкоже н пр-вжде. Н в-в тверд се еъ много вр-вмА.
НенлвндАН же доврл дТлволъ, нже прнсно нс уотд сп(л)ссн!л чл(ое-в)чь-склго, въложн еъ 8мь врлт8, гл(лгол)а: „Ннн-в родителю ТЕОН что гл(лго-л)ать о тсб-в: „8мр-вт лн 8вю с(ы)нъ нлшь нлн жнвь естъ“. Нж лцк бн ншель едино и внд-вль нх ноц|нж н плкы възврлтнл са еъ свож кслнж, н прочес 8твшнЕЬ роднтелА свож, н ты вес печллн с-вдншн**. Ерлт* же послвшл лжклкллго съе-втл3, нде, пр-всл8шлвъ СТЛрЧА ЗЛПОВ-ВДЬ.
Къзврлтнвш8б же СА СМ8 плкы, прнсп-в Ер-ВМА П-BHIOy. Н К Т0М8 гллсл стлрчл не слышл4 въеп-ввлтн сь ннмь, (лкоже пр-вжде. Н юстлвль п-внТе, нлчатъ ПЛЛКЛТН НЛДЪ ГрОБОМЪ стлрцл, ГЛ(ЛГОЛ)А: „Мстлен лн ма, леел?“ Пршде же5 ем8 гллс ю гровл, снце гл(лгол)а : „Одл лзь юстлвну' та ? Ты пр-ветжпнль есн злпов-вдь, ажс пр-ьдлу' тн. Сдл лзь Б-В)(Ь пож с! товож? 1906 Нж Б(ОГ)Ъ ЧЛ(ОЕ-В)КМЛЮВНЕЫН, прнсно ПСКЫН СА СП(Л)Сен'|СМ7> ЧЛ(ОЕ-В)ЧЬСКЫНМЬ, послл с(еа)т(л)го лгг(с)лл еъ юврлзъ мон п-втн с’ ТОБОЖ. Аз' EW еъ м-вст-в своелг есмъ, ндеже повел-внно мн естъ пр-ввывлтн. Агг(с)л же б(о)жнн юлжчн са w теве зл пр-всл8шл»Пс твое. С-вдн 8sw, пллча юкллнстео свое, н в(ог)ъ поможет тн“.
и пск-емъ М. 12 Доб. ел же М. 18—ю теве вогъ МгМ. 15 Доб. же МгСМ. 16 Доб. н М1М. 17 своего ЛД. 18 Проп. М. 19 Проп. М. 20 угодивши С. 21 слышь М.
1 ^от-вше Мг. 2 тев-в С. 3 Доб. н Alp * слышлвь X. 5 Проп. Мр
а в Л/ разказът липсва. 6 Оттук продължава текстът в X.

191а
1916
153.	[За милостивия О лимба]
Слышл^юм же1 иного ю(тщ.л пов-бдлжшл: „Въ днн, реч(е), АрклдЧл Д(>)С1еП(н)^(кО)ПД КупрЪСКЛГО БЫСТЬ Н-БКЫН МЖЖЬ КЪ КоСТЛНдТН, ГЛ(ЛГОЛ)СМ-БН МЛНМБЛ, нже МНОГО ЗЛЛТЛ къ оувогынл/ н снротлмъ рлсточнвь. Н просто рещн, весь ем8 прнвытокъ Л зсмла же2 н w мор-Б3 къ м(н)л(о)стына нстъ-щллше. Д-бнством же нснлкндагцлго доврл дТлколл нм-бшс н стр(л)сть влждл. Въ стлрость же посл-бднаж постнже н тлко скончл са, ниже 4м(н)-л(о)гтына творА пр-Бстл, ниже W ВЛЖДЛ ЮСТЛЕН СА5.
Много 8вю нстаблнТс 6быс(т) о немъ7 w еп(н)с(ко)пъ н w лр^1'еп(н)с(ко)пл. Wfi-БМЪ 8EW гл(лгол)ацнмъ: „Н\ко сп(л)се са м(н)л(о;стына рлдн. Пишет' ew „нско м(н)л(о)гтын-в мжжоу покрывлетъ множьство грт.уъ велнкыуъ“. Дрвгым же гл(лгол)ашимъ : „Нн, понеже пншетъ прор(о)къ 1езек1нлъ: „|Дкв въ немже юБрлшж та, еъ томъ н сжж^ж тн“. Н клко мошн® Мт) прочее сп(л)стн са ®не юстжплъшом8 w гр-ьул длже до с(ъ)мр(ъ)тн“.в Мноз-б же рлспрн БЫВШИ W семъ,10 ТОГДЛ ЛБ16 лр^1еп(н)с(ко)пъ ЗЛПОВ-БДЛ БЫТН11 пос/п н вд-внГе, възк-бстпкь н монлетнремъ, н1а стлъпннкюлг, н злтворннкюл< помолнтн са б ог)оу w семъ, шсо дл глвнтъ нмъ н-бкынл йкръвснТемъ13, въ кон)(ъ м-бстох 8мерш|Н мжжь пр-Бвывлетъ.
Н сем8 бывш8, юкръвено выс(т) нъкоемв Л стльпннкъ, мжж8 днвн8 н ДОБрюД-ЬТИЛНВ О(Т)ЦОу Млн8мии, МПОЗ'КМН Л-БТЫ ЖНВЖЦ18 ВЪ гор-ь Ннтр|НСТ'БН ЮБОНЪ ПОЛЪ ЧрЬМНЛГО МОр-Б. Н ПОСЛЛ КЪ Пр(-Б)П(О)д|О)БНОМОу АрКЛД|'оу лр^|'е-п(и)г(ко)п8 н ежцинмь сь ннмь еп(н)с(ко)помъ. Н пов-бдл нмь снце: „Бы^ь iako въ нзъетжпленш, pty(c), въ ношн сен н внд-б^ь м-бсто никое, w деенжд 8BW НМАЩЛ рлн Н-БКЫН, НСНСПОЕ-БДНМЖ СЛЛВЖ НМАЦ1Л, W Л-БВЫЖ ЖС СТрЛНЫ пещь Н-БКЖА ВЪЗГОр-БВШЖА СА, снжс пллмень ДОСАЖЛЛШС ДО ШБЛЛКЪ н15 оумершллго16 МЖЖЛ СТОЖШЛ поср-Бд-Б овою, н възнрлжщл нл крленын юнъ рлн, н часто въздыулжшл. Снце же том8 горко въздышжцгё, зрл 17вънс-зллпж н-бкосго се-бтлоноснл18 юношж прншедшл н гл(лгол)ашл ем8: „Светно въздыулнТе твое, w чл(ое-б)чс! Не множнцеж лн нлклзлу та, рекъ: „Пр-Б-стлнн w влждл “. 19Се bw20 рлдн твоса м(н)л(о)с?тына нзблвн та 21в(ог)ь родьствл югньнлго22. Рлдн же неттжплсшл твоего нже cv влждл лншенъ выс(т) рлдостн рлнекыж".
Дл СЛЫШЖТЬ 8BW ГЛ(ЛГОЛ)АЦКН: „1Дко ЛЦК и ВЛЖДА, нж м(н)л(о)стына творА н )сошж сп(л)стн са“. Нстнннлл bw м(н)л(о)стын-к естъ, кЛКО23 дл || пр-ьжде севе помнлвсть кто. Злне явъс-ккын гр-куь, нже лш«21 сътворнть кто, кром-ь т-блл ес(т), влждан же въ свое т-бло съгр-Бшлстъ“ (I Кор. 6, 18). Снр-Бчь 1лко w того сжшьствл пльтн твоса25 шсо жрътвж н-ысжж прнносншн26 Д1лкол8, нже влждл рлдн нс^одашлл поуоть. Н дл нс речешн мн: „1Дко
1 Доб. н М. 2 Проп. М. 3 Доб. же М. 4—6 w влждл юстлвн са, ниже мнлостына
творА пртстл М. ®—7 о немъ выс(т) М. ®_® Проп. ю немъ М. 11 Проп. MY 12 Проп. М.
13 Доб. н 14 Мл?8мт X. 15 Проп. 16 Доб. же Мг. 17—18 некоего евттленеенл въне-
здлпж М. ев—го сего ХМ^ 21—22 родьствл югнънлго в(ог)ъ М. 23 Проп. М. 21 Проп. М^.
26 сеосж М. 26 прТноснтъ Afi-
уоттл виуь н лзъ МЖКЫ ТЬЧИЖ НЗБЛВНТИ СА, н довлет мн. Что гл(лго-л)ешн, чл(ов-Б)че! Велико лн мннт са тсеб3, еже лншнтн са тъчнж югн-б?27 Аз же гл(лгол)а: „(Ако лют-бншн ес(т) плче лншнтн са тсвб ц,(л)рств1л н(е)в(е)снллго, нежели тьмы мжчешл". Что ew ес(т) сего лют-Бншее, нже vv б(ог)л ЛНШНТН СА ВЪ в-ысы B-EKVVJK. Б(ОГ)Ъ 8EVV ce-б/п ес(т). Т-бм же лншлжн СА w в(ог)л въ тьм-б въс-бко Пр-ББЫЕЛСТЪ. Т-БМ же не Пр-БЛЬЩЛН СА, нж слышн Х(рнст)л Плелов-бун 8сты гл(лгол)А1рл: „Пе пр-вльщлнте севе: нн БЛЖДННЦН, НН Пр-БЛЮБОД-БН, НН МЖЖСЛОЖЦ.Н, НН МЛЛЛКНЖ, НН П1ЛННЦА, НН клеветннци царствие Б(о)жне нлсл-бдовлтн не могжтъ“ (I Кор. 6, 9—10). Н С1Л словесл 8тв?ъждлж Х(рнсто)с, гл(лгол)е/и: „Н(е)во н земл-Б мнмондетъ. словесл же мол не мнмонджтъ** (Мт. 24, 35). Т-бм же миръ гоните н с(ва)тына, вез нежже ннктоже 8зрнтъ г(осподл“.28
154.	[За протиктора Христофор]
N-бкын vv о(те)цъ пое-бдл нлмь, гл(лгол)а: „(Ако сжщ8 мн, реч(е), въ Костлнтнн-б грлд-Б, внд-ьуъ 1свонмл очнмл2 пр-Бсллвно Н'Бчто Л б(о)гоноснл мжжл сътворенное чюдо.
192а Мжжь Н’Бкын ур(н)гтолю внвь нменемъ Христофор» воинство нмы въ по-ЛЛТ'Б Ц(л)|>СВ-Б, СЛНОМЪ ПрОТНКТОрЪ, нже ПО ВСА ДНН О^П^ЛЗН-БЛШС СА ЕЪ по-ллт-б ц.(^)^еВ'Ь н не въкВшллше ннчьешже длже6 до Зсл(ъ)н(е)чнллго злуедл.4 Плче же вечерь прнемл-БЛше пнщж ул-Бвл с8ул н млло воды, н сочиво квл-шено. Н доволенъ вывллше енмн тьчнж, рлзлнчныну же врлшенъ велмн огр-БВлж са. В-Бше же од-Блик его вънАтръ 8evv вллс-бно, вън-б же много-Ц-БННО, 1ЛК0 8ТЛНТН СА6 уОТА6 VV МНОГЫХ.
Стдл же по ювычлоу вечеръ юуождллше въ домь свои и юенлллше посл-БдВжщИнуь ем8, когождо въ свол ем8, елм же тъ по веч(е)рн еъс-бмь спа-щнмъ юуождллше къ сревропродлвцоу н-бкосм8. Н възнмллше tv него зллт-ннкы н сревръннкы. Н тлко елмъ юуодА7 по темннцлуь и по ввогыуъ н8 ВЪСА НОЩЬ ПОДЛЛШе Тр-БЕ8Ж||1ШМЬ ПОТрББНЛЛ.
Въ едннж жс нощь, уоддщв ем8 по ювычлв9, прТнде въ колибж никоего врлтл. Н10 нзатъ w н-ьдрл11 своего ДЛТН СМ8 М(н)Л(О)сТЫНА. Н12 t\KO ювръзе дверн келнж его13 подлтн14 ем8, юн’ же никлкоже wb-бщл. Тогдл юсазлвь16 его ржкож, ювр-Бте его 8мершл. Шее) же oysvv16 въ н-бкжа кръчемннцж, влнзъ сжщж тоу и тлъкнжвь н проси17 8 кръчемннкл св-бщж н едннъ18 кръчлгъ воды, нмже уот-Блше юмытн вмершллго врлтл. Длвь н зл се том8жс)е кръ-1926 ЧСМННК8 едннъ сревръннкъ, шее) же съ винопродлЕцемь н 8мы оумершлго врлтл.19 [Тлче]20 плкы шедъ къ продлжщшмь рнзы,21 длвъ н томоу ц-бнж, н въземь 22w него23 1лже нл погревенк; тлкожде н св-бща въжегъ, 8чннн его по nodPoJsioy,
27 Доб. н ЛТ1- 28 Б(«Г)л
1—2 шчнмл сконмл М. з—4 злуодл слънечнллго М. 5 Доб. 8ео М. 6 Проп. М. 7 юуож-дллше М 8 Доб. тлко М. 9 Проп. Мг. ю Проп. М. 11 1лд|>л М. 12 Проп. MiM. и Проп. X. 14 длтн М. 15 «едзл М. 16 Проп. М. 17 нспрсн М 18 Проп. М. 1® Проп. М. 29 Попр. по XMiCM. В 3 — тлже. 21 Доб. н Му 22—23 Проп. М.
а Тук се прекъева текстът на разказа в М. 6 Написано над реда.
положив24 же н нл пръсе^ь его г ЗЛЛТННКЫ, рлдн )C0TAI4JH)Cb тр8днтн25 СА погрнвлтел|н26. По сем же27 гл(лгол)л къ вмершомоу: „Еъстлеь, врлте, длждь мн нже cv Х(рн)с(т)т итловАже*. Wh же словомь лв|'е въстлвь н цтловл28 его с(ва)тынмь лобзлн'кмь. Н плкы възлсгъ, 8спе. Cie же2® вндтвь вннопродлвецъ н трепетенъ выо’(т) стрл^^мъ и>вдръжнмь, выс(т) iako мр(ъ)т(ъ)въ, ьхкоже н многымь повтдлтн c’ie 30нже вндт пртсллвное чюдо31, Н32 въстмь чюдащнм са н сллвацзнмь б(ог)л. Wtoah 8бю пртвыс(т) вннопродлвецъ, ткорл н33 тъ МНОГЫ М(Н)Л(о)СТЫНА34 ОувОГЫНМЪ, БЛ(Л)ГОДЛрА Н СЛЛВЛА Б(0Г)Л.
Н ннктоже дл не35 мннтъ iako лъжнл сжть гл(лгол)емлл. Помннлж Д(л)в(н)дл, гл(лгол)Ащл: „Кола божцй'н^ са3® его37 сътворнтъ н моленИе38 нуь оуслышнть н сп(л)сеть ж* (Пс. 144, 19).
155.	[За монаха, който имал две риза]
Еыс(т) нткын юшелннкъ, нмтж дет рнзт; едннж прлзннчнж н’ др8гж повседневнжА. Сдннож же2 прУнде Зкъ нсм84 нткын оувогъ, носа рлздрлны 3TAW рнзы, н прошллше iv него рнзж, тлемь w мрлзл, понеже знмт сжьин. Wuicahhk' же подлеть ем8 ^лтвъ, рекъ: „Не нмлмъ рнзж, еже длтн тн*. 193а Оувогын же молтше н гл(лгол)а: || „Помнлоун ма, лева, рнзж \оц|ж, понеже мрлзол< тлж“. 8м(н)л(о)ср(ъ)днк же с а мннуь,5 въннде н ювлтче са еъ съ-ворнжж рнзж н длсть ем8 всдчлншжа. Н по мллт члст въннде ем8 помыслъ, гл(лгол)а® снце: „Не сътворн7 съвръшеннжА любовь Х(рнсто)вж, злне длстъ вст)<жа рнзж оувогом8“. Н8 прнзвл9 оувоглго въ келнж свож н10 гл(лгол)л ем8: „Длждь мн рнзж, Аже дл^;' тн, врлте, н възмн болшжа“. Н съелькъ его, длс(т) ем8 съворнжА свож11 рнзж.
Оувогын же юнъ възсмъ рнзж н шедъ въ грлдъ н продлсть а жент влждннцн. Wiia же, носащн рнзж, мнмонде едннож н двлщн, ндеже мнн)<ъ пртвывллше. Ендтв же мнн^ь,12 13нлзнлменлвь н познл14 iako еговл 15рнзл есть16, жже нмтлше нткогдл съворнжА. Н юскръвнв са, ютнде въ келнж свож (вт bw тогдл прнлвчнл са въ грлдт) н гл(лгол)л еъ севт: „Еъ нстннж, н тж, АЖе17 сътворнуъ мллжа м(н)л(о)гтына, нн cia прнжтл ВЫГ(Т) IV в(ог)л, HBW АЦ1С ПрНАТЛ БН 18ВЫЛЛ IV Б(0Г)Л19, НС БН ПрННШЛЛ КЪ БЛЖДННЦН 20СЪ-ворнлл МОЛ21 рнзл“.
Еъ едннон же нощн млло въздртмлв са, зрнть г(оспод)л нлшего |(со)у(сл) Х(рнст)л пртдъстлв1ил ем8, носащл же н рнзж его н гл(лгол)л см8: „Врлте, врлте!* IVh же възртвь22 н вндт сети ecai'h н рече: „Се лзъ, г(оспод)н“. "л(лгол)л ем8: „Еъззрн нл ма“. Uhh)<! же, възртвъ нл нь н вндт поклз8жц1л ем8 рнзж н гл(лгол)ац|л ем8: „Познлвлешн лн рнзж снж?“ Wh’ же рече: „Сн, 24 положи М. 25 потр8днтн М. 26 Доб. н Му. 27 Проп. Му. 28 циловлвъ М. 29 Проп. М. 30—81 пр-всллкное чюдо нже кпдт М. 32 Проп. Му. 33 Проп. М.34 Доб. къ ХСМ.35 Проп. Му. 86 Проп. Л4. 37 Проп. ХС. 33 м(о)л(н)твж М.
1 Проп. Му. 2 Проп. М. 3-1 Проп. М. 5 Доб. н Му 6 Доб. ем8 М. 7 сьткорнх X. 8 Проп. Mi, 8 прнзклвъ ХМуС. 10 Проп. М. 11 Проп. Му. 12 Доб. н Afj. 13—44 нлзнлменл едннож н ДКАЦ1Н М. 14 ПОЗНЛКЪ Му. 15—16 есТ М. It ьцк X. 18—19 W ЕОГЛ Му. 20—21 МОЛ СЪБОрНЛЛ М. 22 къзрт М.
1936 г(оспод)н, съворнлл естъ мол“. Тогдл гл(лгол)л емоу iabach сд: ,Азъ есмъ 1(соу)с. Т-вм же не скръвн зл рнзж свож, нж плче вл(л)годлрн в(ог)л. IVhcah BW23 ДЛСТЪ сТж 8В0Г0М8, ЛЗЪ ВЪЗАуЪ С1Ж носнтн“.
Н възвънжвь21 мннуь ю сънл, юврлдовл СА ю тлков-вмь съмотренУн, БЛ(Л)ГОДЛрА Н СЛЛВЛА Б(ОГ)Л.
156.	[За милостивия Тодор, който дал на един просяк четири ризи]
Въ A.HTiw^'iH вслнц-вн вы^(т) ’мжжь н-вкын2, творл м(н)л(о)стына многы, ем8же нма Де(о)дюръ. Мвычлн же3 в-в емоу нл вс-вкъ д(е)нь просАщУнмь дллтн, нже лцк кто )<отвлше. 1<8п8вллше же >лже нл потр-ввж комвждо «дежс^А н юввт-влн н подллше 8вогынмь нскоже р-в^юл/, по злповвдн г(ос-под)нн, гл(лгол)ац!он : „нлгъ в-в^ъ н юд-влсте ма“ (Мт. 25, 36). ДллнУоу же4 рнзномв вывш8 »лкоже рече са, прУнде н-вкын врлтъ н въземъ ю него рнзж, не тъчнж едннож нлн двлщн, нж н третнцеж. Х(рн)стюлювнвын же юнъ мжжь познл его, въземшл5 двлщн н трнщн, помыслн 6рец_1Н ем87 ю семъ.8 Н9 (лко 8BW чстврътое прУнде възатн, сътворн севе iako нл 8богыж съвллз-ннвшл са, гл(лгол)л см8: „Се, врлте, третнцеж н чстврътое възатъ10 н ннчтоже ю мене слыша. Прочее ввю11 дл нс к том8 ссго сътворншн, понеже и др8зн под(о)внУн тев-в тр-вв8жтъ възатн, ысожс н ты“. Кхко 8во ютндс Л него 8вогын поерлмленъ.
Въ прншсдшжА нощь зрнть севе хрнстолювнвын тъ мжжь стожц1л нл нвкоемь мтств, гл(лгол)см-вмъ Херввнмъ. Сет’ же м-в сто who s-влю чьстно.	jc
Въ М-ВСТ-В ЖС ТОМЪ, 1ЛК0ЖС гл(лгол)ать внд-ввше н, стонтъ юврлзъ стрл-ШСНЪ Г(ОСПОД)Л нлшего |(со)у(сл) Х(рНСТ)Л. Ь\коже внд-в тлмо ссбс стожшл, З^нть Сп(л)сл нлшего ю юврлзл оного съшедшл къ нсм8 н гл(лгол)лвшл: „Что тлко прнскръвснь ссн, врлте Де(о)дюре?“ Оном8 жс мльчаш812. Гл(лгол)л глвлен са: „Въс-вко за рнзы лн скръвншн, жже възатъ оувогын?“ Томе же плкы мльчац|8. ДОкрыв же Сп(л)съ рнзы, нхжс ношллше, н показа ем8. Н начать пр-вчнтлтн пр-кд ннмь, рекъ: „Се сдннл рнзл, се н др8глл, се н трстУл. Под(о)вно же се н четкрътлл. 8вю нс скръвн, прочее. В-вр8н же глко юнелн13 сУ* длль есн 8вогом8, мнв сУс юд-влнУе выс(т)“. Познав же юдсжйа юны нзв-вСтно х(?н)СТ0ЛК>БНЕЬ,Ь|14 мжжь, прнплде къ ноглмл его, рекъ:„ По-мнл8н, вл(л)д(Ы)ко, мллод8Ш|'е мое, понеже iako чл(ов-в)къ сУа помыслнхъ “.
Н възвънжвь ю сънл, вл(л)годлрвше в(ог)л поклзлЕшлге емв тлковос нзв-в-щенУе. Н ютолн въ простота н рлдюстн подллше въе-вмь просАЩ'шмь15 см816.
Н въен слышлвше н 17сллвл-вхж н вл(л)годлр-вуж18 в(ог)л.
23 же СМХМ. 21 еъзбънж М.
!—2 нткын мжжь М. 3 Проп. М. 4 Проп. Mi- 5 Доб. н М. 6—'! емоу рещн X. 7—8 w сел емоу Alt. в Upon. С. 10 въземъ Л4. и Проп. 12 Доб. н Afj. 13 Доб. же Л1|Л4. 14 Доб. ежъ М. 15 тр-ЕЕ8жц»1М М. 16 w него М. 17—18 Ел(л)годАртхж н еллвлт^ж М.
157.	[За друга еврейче, което не изгорало в запалената пещ, понеже приело християнството]
Д|'ьконъ нткын нмснемь IwbH псв-ьдь ньмъ, гл(ьгоь)а вошь снцсеж; „1&К0 ЕЪ ЛрЬЕ1Н, ЕЪ ГрЬДТ НТКОСМЪ, ЕЪ НСм’же GtlllS СТЬДЬ WE4b МНОГЬ, ПрНЛ8ЧН ЖС СА ПЬСТН ЕЪК811Т ОТрОЧНЦКМЪ урНСТ1ЬНСКЫ«МЪ. Съ ннмн же пьстше1 1946 н2 отрочА (некоего СЕреннь. Еънегдь же пьстн нмь нь полн, къ едннъ w ДН1Н Звъ поь8дне съврьвшсм са нмъ по юбычь8 еък8пъ4, с-едошж отрмчнцж нгрьтн н (ьстн w ннуже нмъьуж потртвъ. Въкоупт же н отрочнщъ еврейский съ ннмн. По сьнтденш же ньчашж нгрьтн др8гъ съ дрвгомъ. Ньчашж же® досьждьтн еурснском8 ютрочнш8 урнст!ьнст1н wTpwuH, гл(ьгол)А1це: „Почто, юкььнне, не вждсшн урнст|'ьнннъ (ькоже н мы?“ IVh же съ Бмнленкмь про-слъзнв6 са гл(ьгол)ь нмъ: „Жсльж н ьзъ, врьтТе, 7урнст‘1'ьнннъ бытн8, нж бож са роднтелТн монуъ". Ртшж же см8 '•урнстТьньстТн отрюцн10: „Н уоцкшн ьн зде дь съткорнм та хрнстЧьнннь ?“ IVh же <ъ рьдюстнж «лттшь: „Хющж рече1'. Отрюцн же ьб'|'с ньчашж гь(ьгоь»ьтн 11нткыж гл(ьгоь)ы w цр(ъ)к(О)Е-НЬГО 8СТЬЕЬ12 1ьже13 БТ^Ж СЬЫШЬЬН ЕЪ Ц,р(Ъ)КЕН. Н НЬЧАШЖ WMUEbTH ЕОДОЖ н кръшьтн сго, гь(ьгол)Аше: „Кръшьет са рьвъ б(о)ж1'н Демдзлъ, еъ нма ю(т)ць н с(ы)нь Н с(ЕА)т(Ь)Г0 Д(8)уь“. Н ЕЪЗСМШе W уЛТЕЪ, нуже14 НОШЬЬ^Ж ЕЪ сънтден'|'е сек-ь, н ртшж: „Х(рнст)е, бь(ьго)с(ьо)ен“. Н дьшж ем8, гь(ьгол)Аще „ ПрШДН Н ПрНЧАСТН СА С(ЕА;Т(Ь)Г0 ПрНЧАЩЬШЬ 1ЬК0ЖС Н МЫ“. Н ЕЪЗСМЬ отрокъ екренскын н сьнтстъ. Н прочее быс(т) ^рнстТьнннъ. Н15 снь 8бю нь НОЛИ съткорншж 0TpWU.ll ГЬКО НСЗЛОБНЕН; б(ог)ъ же, „нже еъс-бмь чл(ое-б)^мъ 195а ^юшетъ сп(ь)стн са н въ рьз8мьнстнннынпр'1нтн“ (I Тим. 2, 4), рекын | „ьще не юврьтнте са н Бждете »ько д-ктн, не вънндете еъ царство н(с)Б(е)сное“ (Мт. 18, 3) д-ььо ютрочнсрь прншествнемъ с(еа)т(ь)го д(8)^ь покьзь.
ПрНсп-ьЕш8 же вечере, кыждо ютрочншъ wthac еъ домъ свои съ юеньмн. Тькож^е н wTpo4HUJb еуренскын, пьче же нстннн-ьншее реши, новопросв-ьшеннын, ютнде н тъ въ домъ свои къ роднтеьемь. Н вънегдь с-вдшемъ нмъ нь вечерн (ьстн, ньчашж родители его субьа)<ьтн БЛ(ь)гокон1е мнрь многь, iako мн-ьтн нм нспльннтн са Еъсемоу Д0М8 Н)(Ъ. Н недо8м-кь^ж СА что се еС(Т), мн-ькше же16 кько ю блнжнн^ъ эднтьнъ нс^однтн снц,еком8 кл(ь)гоА)<ьн1оу. Н Еъстьвше, зьтворншж дверн н смкньць дом8 своего. Тогдь же пьче мно-жьншсе Бл(ь)гож^ьн1'е нспльнн са домъ. Ньчашж же н др8гъ др8гь юбьа^оеьтн. Н нн нь едином 17же н)(Ь18 окр-вте са тькоеьь кони, нспрнчАстнн ew ет.шж просвтшен|о\р с(еа)т(ь)го кръщен‘|ь. Глкожс прТндошж къ отрочншоу ювъж^ьтн его, wBp-ьтошж его w гльвы дьже до ногоу муромъ бл(ь)гоеон1'ь нспьънень. Ньчашж же къзнрьтн нь нь съ гн-ьвомь. Вък8п-ь же н бнтн его ньчашж. 8боье же са отрочншь н скьзл нмь въс-ь выкшьь. Тогдь 8bw дУьволТж зькнстнж нспььнснн, ньчашж бнтн отрокь нем(н)л(о)гтнвно.1в Съет.щьшж жс
1 в-вше С. 2 Проп. .Мр 3—4 съврЬЕшнмь са кък8п-е по юбычь8 въ полйднс М. 5 Проп.
Ml. 6 П|10СЛЪЗН М. 7—8 ЕЫТН ^(Н)СТ|\нТнЪ Ml- ®—10 ОНИ М. Ч—12 VJ ЦръКОВНЬГО 8стькь H-EKUJC
гл(Ьгол)ы М. 13 нжс М. 14 нжс М. 13 Проп. М. 16 Проп. С. 17~48 ш ннуъ М. « Доб. н Mv.
Междоу собож, рекше: Дще оувнемь20 н н оувтдтно вждетъ Л урнстИлнъ, foKo 8E1HU.A н мы Л ннуъ оувТенн вждемъ н оумремъ злт“. Съвтщлвше же 1956 д|'лвол1Н || съвтть снце о(т)цн н нлчалннцн SeihctbS, внвцн Клнновн.
Bis же въ грлдт томе нткын Блнлрь еврелнннъ н тъ, нже блна грлдл того твортшс. Н б-к любнмь роднтелсмь отмочить, рлдн едннож втры бытн нмь. Сего прнзвлвше ютлн н длшж ем8 зллто много, н склзлвше ем8 глже о ютрочнщн. Н рекше емоу: „Сгдл рлждежешн пещь блнн н уощешн злгрл-днтн дверн,21 връвн22 ютрочд се »лко дл съгортвь, вждеть23 прлуъ, ►лко йстжпннкъ втры нлшеж“.
Н ннктоже влеъ, лквнмнцн, дх мннтъ нлн помышлтетъ 24лъжнл бытн25 гл(лгол)емлл. Слышж у^ллмопнсцл о пртдтдтх нуъ въпнжщл26: „пожртшж с(ы)ны свож н дъщерд свож бтсюмъ** (Пс. 105, 37); н плкы въ ц(л)рскынуъ кннглуь пншетъ: „н прннесошж чадл свол югневн“ (IV Царства 21, 6).
Възем же зллто евреннъ, н приведено выцт) емоу отрочд Л роднтелТн его, въ члс27, въ нже повелтнно выс(т)28 нмь. Еъземь, въвръже н егдл уо-ттлше злгрлднтн дверн пещныд. Н злгрлднвь дверн, отнде.
По съмотренТоу же в(о)жноу злоутрл пр!нде еп(н)с(ко)пъ грлдл нзмытн са въ блнн. Н въшедъ, н29 wspTTe блна ствденж, (лко мнттн нн злпллент бытн въ днн многы. Hew съшедын лгг(е)лъ въ пещь елвнлонскжа къ с(ва)-тымь онтмь трЧемь отрокомъ, тъ н къ отрочнщв сем8 въшедъ, оуглсн плл-мень пещнын, въквпт же н юстннвипл его вл(л)г(о)д(т;ть 30с(ва)т(л)го д(8)ул31 196а w с(еа)т(л)го кръщен1л. Пл чат же еп(н)с(ко)пъ стжжлтн сн нл строители блнн, нисо невртгжщл w злплленн блнномъ. Wh* же свтдттелА прнведе втрны нже вчерл нзмывш|'ну с а въ блнн. Тогдл еп(н)с(ко)пъ прнведъ влнлрт, нлчатъ прнлежнт нстабовлтн его, гл(лгол)а: „Почт© не злжеглъ есн пещь по шбычл8, глкоже н пртжде, нж крлдвж нткжа сътворнль есн?“ IVh* же отвт-щлвллше: в1Лко выше мтры плче нннт злплленл быс(т) блнт“. Днвлтше же са еп(н)с(ко)пъ н не втрвж, гл(лгол)лше: „Ндтмь въ пещь 1лко дл свонмл очнмл оузрд32 клко злплленл выс(т)“. Шедъ оувю н ювр-ьте дверн пещныж злгрлждены съ твръдостнж. Н повелтвш8 смв югрлднтн. Н сем8 бывш8, н ЛЕ|'е нзыде отрочнщ невртжденъ, нмтж лице свое глко лице лгг(е)лл.
Оуднвнв33 же са о пртсллвнтмь чюдесн еп(н)с(ко)пъ, повели привести стронтелА блнн. Н прнведенн бышж къ немв, нстаблсмом же нмъ34 w вещи отрочнщл, н ртшж: „1Лко въ вечеръ съ 34еуреннВ повелтуотг15 злгрлднтн пещь“. НстАжем' же выс(т) еуреннъ, нлчатъ 36нсг.овтдовлтн въса нстннж37 w отрочнщн. Hew ннз8 съкрытн можлше, hew пртсллвное то39 чюдо н не ywTA, юьлнчллше его. 1¥трок' же столше, егоже мнтшж прлуъ бытн, ттмь овртте са wБлнчнтeль н бт вндттн въ нстннж пртсллвное чюдо, глко свтт-лтншЧн вндтше са юврлзъ ютрочнщв, плче wntyb трнех отрокъ. Нн sw
19/
20 8бн«мы ХМ. 21 Доб. н Л11. 22 къкрьзи ХМуСМ. 23 Доб. ixko н М.21—25 бытн лъжнл М.
26 гл(лгол)ашл Af. 27 Доб. же ХМ. 28 Доб. ем8 М. 29 Проп. М. :i°—31 Проп. Af. 32 кнда М.
33 8днкн AfjAf. 31 ЕЫкшсмг Af S4~35 покелтусмь еуреннв Af. se—37 же еъса нстннж нснокт-
доклтн М. 38 не С. 39 Проп. Afj.
1966 1ЛК0ЖС Н40 ЮННМЪ ВЛЛСН ГАЛВЫ41 0Тр0ЧНЦ18 ЮПЛЛНШЖ С А, НН ,ЖС44 ЧТО ЗНЛ-МСНУе ЮГНН 1ЛВН СА НА НеМЪ.
Гл(лгол)ллше же ютрочнщъ прнд всимн: „Н\ко егдл въвръженъ вых въ пещь югньнжа, зрн)<ь женж никла, влгры носащж рнзы, н пллмень погл-шлжшж, н югнь въ рос» прнтвлрнжшж*'. Нже слышлвше рлзвмншж, iako то внше с(ва)таа в(огородн)цл, ежже м(о)л(н)твлмн 43въсн дл спо^(о)бнм са съэдлненн вытн44 въ прлвосллвннн вир н югнн внчнлго нзвлвленомъ бытн.
Сп(н)с(ко)пъ же поемь45 съ совож ютрочнщл н въспнтл46, н нлвчн его в(о)-ж(е)ствнынмь кннглмъ, н ювлькъ его н47 въ нночьскын юврлзъ, н сътворУ н дУлконл своей ем8 цр(ъ)квн, въ ювлнченУе Б(о)говюрнын)(Ъ юуден“.
158.	О1 ю(т)цн Даншли скнтстнмъ
Съ оувю ю/п(е)цъ ДлнУнлъ ю мллденствл Лрече2 са мнрл н жнвнше въ скнтн. Н3 едннож4 прншедшемъ влрвлрюлс н въземшнмь его, н прнЕыс(т) сь ННМН ДЕН ЛНТН. Н ННКЫН ^((рН)СТОЛЮБНВЬ МЖЖЬ НСК8Г1Н его W НН)(Ъ. Н плкы по л-вти ннкоемъ прУндошж5 влрвлрн н плннншж н. Нв сътворн съ ннмн s7 м(н)с(а)цъ, н оувиже ю нн)<ъ. Н плкы третнцеж прнше^ше, плннншж н. Н8 юзлоеншж его многымн мжченУн н рлнлмн нем(н)л(о)<?тнвно. Сдннож 8вю въземъ клмень н 8длрн нечьстнвлго9 влрвлрл, н оумритъ.
Н ПО ЮБИЖСНУн ю(т)ц8 ДлнУнлв ю влрвлръ, рлсклл с а ю вещн 8Б1НСТВЛ, нже10 сътворн. Н прншедъ въ Алейлндрнж н11 повидл ТнмодеБ плтрТлруЯ ю вещн12. Н слышлвь13 плтрУлруъ ю вещн, оукорнЦего, рекъ: „1&ко в(ог)ъ н> Блвлен теве двлщн ю ннуъ н третнцеж можлше нзвлвнтн та. Нж юблчс оувУнство HHf(T) се, звири ею14 8бнль есн“.
15Еълнз же16 въ корлвль ю/и(е)цъ ДлнУнлъ н допл8 до17 Pima. Повидл18 н тлмо плтрУлрув ю вещн. Повидл19 ем8 н ю слови, нже20 ре^(е) ем8 пл-трУлруь Алейлндръскын. Н йвнщл ем8 плпл рнмскын: „1Дко доврн рече тн плтрУлруъ Алейлндръскын*1.
Ше^ш8 же ем8 н въ Констлнтннъ грлдъ, н въ Сфесъ н въ 1«р(оу)с(л)-л(н)мъ, н въ АндУюунж, повидл21 плтрУлр^юмъ 1лже ю оуЕУнствн, н тож^е слово ю всиуъ22 плтрУлр^ъ слышл.
Плкы же23 възврлтнв24 са въ Алеалндрнж25 гл(лгол)л въ севн: „ДлнУнлъ, ДлнУнлъ, 8бУнство сътворнвын, оувинъ вждетъ“. Н шедъ къ сждУлмь, гл(лгол)л: „Понеже крлмолж сь ннкымъ сътворн)<ъ н въземь клмень, н о^вн^ь его26, м(о)ла же27 влсъ, прндлднте28 мене кназ8, iako дл 8морнтъ мене зл Seihctbo, нже сътворн^ъ, iako дл лншенъ бждж внчныж мжкы“. Слышлвше же сУл сждУж,
40 Проп. MiM. *1 гллкнТн М. 42 нн С. 43—44 н мы дл съ^рлненн вждемъ М. 45 къспрнемъ
М. 46 Доб. « М. 47 Проп. МгСМ.
1 Доб. томжде С. 2 wftK МгС. 3 Проп. СМ. 4 Доб. же. 5 прншедше МХС. 8 Проп. М.
1 г М. 8 Проп. М. 9 нечнстллго М. 10 еже С. 11 Проп. С. 42 Доб. н М. 13 Доб. же С. слыша
М. 14 Л]’ео С. !5—48 къл’ЕЗъше С. 17 Проп. MiC. 18 псеъдлкъ С. 19 Доб. же AfjC. 20 еже
С. 21 поеъдлкъ С. 22 Проп. М. 23 Проп. С. 2i Еъзкрлтн СМ. 25 Доб. н СМ. 26 Доб. сего
рлд(н) С. 27 Проп. С. 28 пр-Едлтн X.
въслдншж н въ темниц,». Н прнЕЫс(т)29 въ нен Л дннн. Потом же склзлшж кназ8 |дже w немь. Khas же нземь30 его нс темниц» и нстазл клко seihctbo сътворн. Н повидл емоу стлрецъ въса истин». Khas же почюднв31 са w рлзс»ждсн1н стлрцл82, Лтпвстн его, гл(лгсл)а : „Шедъ33 молн зл ма, лввл, 1976 лще ен и дрвгыж з влрвлръ оувнлъ“. Стлрец же гл(лгол)л въ соей: „Оупо | вл» нл чл(овн;кс\'люеТс в(о)жне, глко к томоу не въмьннт мн выти34 8bihctbo ел(л)гость его. IV нннн же въссго 35въдлж севе36 Х(рн)с(т)оу, >лковъ вса днн жнвотл моего слоужнтн мн еднномоу проклженнв, въ мисто 8е|’нствл нже сътворнуъ“.
Н възатъ стлрецъ единого w проклженных н слоужлше емй. Н гл(лгол)л въ ссен:„ Г^чко лще вмреть проклженнын съ, нд» въ Сгнпстъ н възм» иного37 въ мисто сего. Еъсн же 8ео38я скнтнне39 внднуж его <лко нмлтъ проклженл. Ннктоже можлше внднтн лице сго, тъчнж стлрецъ едннъ. Еъ едннъ же 8ею Л ДН1Н прнзвл стлрецъ вченнкл своего сьннстн улнвъ по 1л>еычл8. Н по съмотрснТоу в(о)жноу прнлоучн са 40злвытн стлрц841 н юстлвнтн 42дверн Лвръсты43 келн» свое». Н сидите нл сл(ъ)нцн стлрецъ, слбж» проклженном8. 44Бн же15 прокл-женномв съгннлл въсв пльть его w множьствл рлнъ лютынуъ. 8ченнк8 же его46 нджщ8 къ стлрцБ, н юврнте дверн келн» его Лвръсты47, вндн стлрцл клко слвжлше проклженном8. Еъшед ew48 въ келнж н прннесъ сънтдъ, н въ-ллгллше въ 8стл сго, злне не нмнтн проклженномВ ржцн, н злне49 не мощи см8 поглнтлтн сьнидь, понеже бытн см8 до концл съгннлВ оустнлмл. Стлрец же въллгллше 50въ 8стл сго свонмл ржклмл51. Н »лжс не можллше сьнндлтн, 198а нзнмллше стлрецъ нзъ 8сть сго н52 елмъ сел63 сънндллше. Енднв же 8ченнкъ его дивное днло, еже творите стлрецъ н оуднвн са н54 проеллвн е(ог)л ю тлковтмъ днлн, подлжщлго тлковое тръпннТе стлрцВ, еже енце слвжнтн про-КЛЖСННОМ8.
159.	[За семейството на християнка и езичник]
4Слышлуюм же н иного ю(т)цл, повндлжщл нллс се2: „Екко въ грлдн Хлейлндрн» выс(т) женл ннклл ел(л)гочьстнел. Н нмнше мжжл виры сжщ» еллннскыж. Бистл же3 жнвжщл въ ннщетн мнозн. Еъсс же hmbhic ну ен н срсЕръннкъ тъчнж. Сднно» oysw мжжь гл(лгол)л къ жени своей: „Длднмь сревръннкы сн» въ злемъ, iako дл w ннуъ нмлмы ’никое етишснТе5, понеже по еднном86 СДНН0М8 уюцкмь нстьщнтн снуъ“. Мвнщлвшн7 женл н рече ем8: „Длднмь снуъ въ злемь в(ог)оу урнст‘|лнском8“. Н гл(лгол)л мжжь:
29 съткорн М. 30 нзкеде МгСМ нзведъ X. 31 почкдн MiCM. 32. Доб. н АДС 33 Доб. н С. 34 Проп. М. 3=—30 севе въдлж М. 37 Проп. АД др<углго С. 38 Проп. СМ. 39 Доб не С. 4о—41 стлрц.8 злбытн М. скрыты двери М. «—45 е-ешс С. 46 Проп. С. 47 Доб. нСМ. 48 Проп. М. 48 Проп. Му- so—51 свонмл ржклмл къ 8стл сго М. 52 Проп. Af. 63 Проп. МГС 54 Проп. MY.
1—2 Тъжде естецъ повидл нлмъ н сс ХМ^СМ. 3 Проп. М^С. 4—6 млло 8т-ешсннс никое Af. 6 Проп. Afj Доб. н С. 7 Доб. же AfcAf.
а Написано над реда.
„Н8 где ес(т) в(ог)ъ эднстИлнскын?" Н рече ем8 юнл: „Хзь поклжж тн его. Н хще томе длмы 9С|‘л въ злел/10, 41не тъчнж се възврлтнть, (лже длмы ем812, нж н съ лнувож подлстъ нлмъ седморнцеж". IVh же гл(лгол)л ен: „Шедъ н поклжн мн н длмь емоу въ злел/“.
Прнвед13 же его женл въ цр(ъ)к(о)вь н поклзл ем8 тоу жнвжщжа 8богыж н рече ем8: „Снмь лше подмен, в(ог)Ъ урнст'|лнскын въземлеть сУл“. IVh же лв|'е съ рлдостнж подлстъ н сревръннкъ оувогынмь. Н възврлтнетл са СМЕЛ14 въ домъ свон.
По трнсу же мсЁ)с(А)цеуъ оут-ьеннвшем15 са нмъ н не нмащнмъ чьсо 1986 сьн-ьстн18, гл(лгол)л мжжъ||къ жен-ь своей: „Жено, не под(о)влет лн Е(ог>оу урнст'|'лнском8 подлтн нлмь что w сревръннкъ witty, нхже17 длу«л/ смоу?“ IVe-eujk ем8 женл, рекъ: „Сн. Шедъ, ндеже длсть сТл н подлеть тн съ въс-ёкож рлдостнж“.
IVh же текомь шедъ въ цр(Ъ)К(о)вь. Н вывш8 емоу нл месте, ндеже сревръннкы рлздлстъ18 оуЕогымь, н не внди ннкогоже подлтн ем8 что19 Л дльгл 1лкоже мн-ешс, нж тъчнж юнн Seosih. Н ехко 8ею помышл-елшс стож ком8 реши нлн w кого нстазлтн дльгъ, зрнтъ20 пр-ьд совож едннь среврьннкъ лежжщъ21, w ннуже подллше22 оувогынмъ. Н въземь сего н23 нде ВЪ ДОМЪ СВОН, ВЪЗДЫуЛЖ Н СКрЪЕА.
Н реч(с) жен-ь своей: „Се ндо)<ъ въ ц,р(ъ)к(о)вь 24къ в(сг)оу2В влшемоу. Н в-ьрж мн нмн, жено, ннчтоже28 подлстъ нлмъ27 е(ог)ъ твои (лкоже рече28 ты29. Тъчнж сревръннкъ съ ювр-втоуъ лежжщъ нл м-ест-е, ндеже длуомъ сревръннкы 8ео-гымъ“. Тогдл гл(лгол)л ем8 женл; „Дл в-ьсн, »лко в(ог)ъ хрнстТлнскын вт нже30 подлеть тев-ь сего невидимо, понеже н тъ невнднмь есть н невнднмож енлож н ржкож 31мнръ весь32 пнтлетъ. Ндн oysw н к8пн нлмъ33 дл сьн-ьмы днес н плкы зл(о)у/тгрл длстъ нлмъ еже34 слмъ в-естъ“.
IVh же шедъ н к8пн ул-Евъ н внно, н мллж рывж. Нлчать 8бю женл чнетнтн рывж юнж. Н рлспрлвь, wEp-ьте въ жтров-ь еж клмень з-ьлю чюдснъ, шео 8днвнтн са жен-ь w томъ. Прнзвлв же мжжл своего н дл<?(т) ем8 кл-199а мень, нже овр-ьте, гл(лгол)а: „Се клмень съ овр-ьтоуъ въ рыв-в". Он же внд-ввь35, 8днвн са крлеют-в его. Не в-ьд-кше же что ес(т) клмень тъ.
Възем же его38, нде къ н-ькоем8 к8пц,8. Б-е же вр-ьмА вечере. Н гл(лгол)л къ срсвропродлви.8: „Что мн уоцкшн длтн н продлм тн клмень съ“. Квпец жс гл(лгол)л ем837 : „Что проеншн нл немъ 37а/лко дл38 длм тн ? “ IVh же 39къ нем840 : „Длж^ь мн еже уюцкшн1*. Гл(лгол)л квпецъ: „Възмн н зльтннкъ н ндн съ мнромь“. IVh же, мн-евь 1лко ржглж са гл(лгол)еот ем8 сел, 41ю-втшл ем842 : „Пл лн длвлешн нл немъ ?“ Мн-ьв же квпецъ, елко глбмла са
8 Проп. Afj. 9—10 еъ злемъ снл М. н_12 Проп. Afp 13 прскеде М. 14 Доб. лене М. is сът-есннкшсмъ М. 1е Доб. н Afp 47 нже М 18 длс(т) М 16 Проп. М. 20 Доб. же М. 2*. Проп. М. -2 дллше М. 23 Проп. М. и—25 е(ог)8 М. 28 Доб. мн М. 27 Проп. Af 28 |еклл ссн М. 29 Проп. М. 30 ндеже С. 31—32 кесь мнръ М. 33 Доб. елке Afv 34 елкоже М. 35 кнд-s н М. 36 Доб. н Afp 37 къ нсм8 М. Эта—зв кгкК0 с. зе—ео ПрСп. Л1. 41—« Проп. М.
22 Патеричните разкази
337
гл(лгол)е/тг ем8 мжжь н гл(лгол,л43: „Еъзмн р зллтннкъ н довлет тн“. IVh же пхкы mh-ееь, ixko ржглет са ем8 квпецъ н столше, зрл нх hl н днел-ешс са. Гл(хгол)х ем8 пхкы41 коупецъ: „Др8же, възмн дв-ест-е". IVh же стож, мльчхше, н ннчсюже &В'ЕЩлвллше. Квпецъ45, ixkc енд-е его мль-чащх, mh-ееь ixko гн-ввлет са мжжь, понеже48 мххо ц-ены длеть47 ем848, НЛЧАТЪ ГЛ(ЛГОЛ)ЛТН CM8 : „Н ЕЪЗМН Т НХН19 ©у, НЛН ПАТЬСЪТЪ“, Н възыде дхже до тысжщж зллтннкъ, рекъ; „Къ нстннж се дхж тн н множхе ннчь-ссуже дхж тн“. Тогдх продлжн клмен* БОпр1нде въ севе, рекъ: „ЕКко51 лще не ен клмень52 съ многоц-енснъ быхъ, не ен квпецъ съ толнко ц-ены длллъ нх немь“. Тогдх нлчатъ мжжь множлншеж ц-енож ц-вннтн клмень. Н по млл8 по млл8 к8пецъ въс^ода длс(т) ем8 дет53 тысжщн зллтннкъ.
1996 Къзем же злхтннкы мжжь, въдлвь кл мень51, прУнде къ жени своей, рлд(о)уж са. IVhx же, внд-евшн его, гл(лгол)л: „Еъ колнко п-бнабъ продлит)55 клмень, г(оспод)н мон?“ Мн-еешн eiv ен ixko i нлн к мндннцъ ^ощетъ еъ-Затн нл немь. IVh же нзнесъ58 дет57 тысжщн зллтннкъ н длс(т) ен. IVhx же почюднвшн са е(о)жнн вл(л)гостн, гл(лгол)л ем8; „Се, г(оспод)н мон, дл Бе-есн, колнко вл(л)гъ естъ е(ог)ъ ^рнст'|лнскын Н МНЛЮСТНЕЬ, Н БОГЛТЪ. Зрншн ЛН IXKO НС ТЪЧНЖ Н срсвръннкъ СЪ ЛН^ЕОЖ ПОДХс(Т) НЛМЬ, нж въ МЛЛО ДН1Н сторнцсж 8МН0ЖН СНХ? В'Еждъ ОуБЮ58 IXKO Н’ЕСТЬ иного е(ог)л ниже58 нл н(е)в(е)сн, ниже нл земли, тъчнж тъ сдннъ“. IVh же в-Еровлвь н80 ЕЫс(Т) ЭДНСТТЛНННЪ.
Н ОуЕ’ЕД'ЕВШС, ВЪСН ПрОСЛЛВНШЖ Е(ОГ)Л, ПОЧЮДНВШС СА Н В-Ер-Е ЖСНЫ ТОЖ.
160.	'[За патриарха, който помогнал на обеднялото сирачер
Се н дрВго под(о)ЕНо сем8 скхзх нлмь ннъ стлрецъ, гл(лгол)а : „НХко еыс(т), рече, юношх н-екын въ Ллс£лндр’1н, с(ы)нъ велмжжл никоего грлдл того, велнчьствомь н боглтьствомь кыпащх. Бмсршемл же родители его, н3 юстлвльшемл ем8 вогхт'ство много, по лнтн же ннкоемъ въсе пог8бль н въ ПОСЛ’ЕДНАЖ ННЦКТЖ ДОСПНВЪ, НС СЬННДЬ С1Л ЗЛИ НЛН ЕЪ ЕЛЖД'Е рЛСТОЧНЕЪ, НЖ ЧАСТЫНМЬ ПОТОПЛеН|СМЬ КОрЛЕЛ-Е его С1Л ВЪС'Е ПОГ8ЕПВЬ.
СТЛ СЛЫШЛВЬ1 ЕЛЛЖСНЫН5 (шлнь8а плтр'|’лруъ Н ВИДА мнлго въ толнцнн н7 200з П0СЛЧзДН^н ннцктн, внднше ею н кл коеынх родителю бн н колнко боглть-
43 Доб. н М. 44 Проп. С. 45 Доб. же СМ. 46 Проп. М. 47 длж Мх длклж М. 48 нл немъ М. 19 Доб. н КЪЗМН М. Е0~51 8кв<Зе М. Проп. Mt. 53 с М. 54 Доб. н С. 65 продлде М. 56 еъзсм М. 57 е М. 58 Проп. М. 59 нн XM-fiM. 60 Проп. М. 64 почкднк же М.
1—2 др8го по<Э(о)бно еем<у Aft. 3 Проп. М,. 4 слишл М. 9 Проп. М. 6 Ашолннлрне ХЛЦЛ! Полннлрне С. 7 Проп. MYM.
а В ръкописа 1млнь е написано с кнповар и с едри букви върху заличен текст, който не може да се разчете, обаче той заема точно толкова място, колкото да се напише Пелннлрне. Възможно е първоначално написаното »Полннг,рн{“ да е било заменено от иякой читател на ръкописа с името на съвременен нему патРиарх Йоан. Интересно е да се отбележи, че до XIX в. по-следният цариградски патриарх, който е носил името Йоан, е Йоан XIV Калека (1334—1347).
CTBO ПОГвБН, н уоттшс помнловлтн ого н длтн см8 млло нткос бл(лго)сл(о)-венУс, н стыдтше са. Н8 iako 8bw зртше его въеегдл снцс, тллше д(8)шсж9, вида его )<одац1л рнзлмн сквръннымн н рлздрлннымн н лнцемь 8нылл сжщл w псслтднаж нищеты. Н глко 8вю еъ тлковтмь попеченУи сын10 пл-тр?лр)( w в(о)ж(с)ствныж вл(л)г(о)<3(т)тн подвнжемь, съвтщлвъ ссвт 41чюдснъ съвттъ12. Н поеллвь13, прнзвл Л клнрнкъ единого ^лртофнллкл. Н посмь его юсобъ,14 гл(лгол)л ем8: „Хощешн лн 15съ)<рлннтн мн тлннж нткжа1*, г(ос-под)н ^лртофнллкл ?“ IVh же ювтщл: „Оуповлж нл в(ог)л, 1:вл(л)д(ы)ко, н нл с(ВА)т(ы)уъ тн м(о/л(н)твь18, неко ьлжерсч(е)шн рлвв свосм8, ннком819 жесклжж". Тогдл гл(лгол)л ем8 плтрл^ъ: „Шедъ, сътворн мн пнелше дльжно20 сжще н лнтръ зллтл, н<ко w плтр'/лрунж ю(т)ц,8 юношж оного (нма рекъ см8). Къпншн же н свтдттсла 21нткыж, чл(овт)кы22, нже пртж^е вмртшж. Н принеси мн пнелнк то слмо“.
Хлртофнллк* же повслтнное ем8 сътворн въекорт н прннесе пнслнТе. Н23 гл(лгол)л ем8 плтрУлруъ: „Шедъ погревн cie въ пшеннцж нлн въ жчмыкъ, 1ЛК0 ДЛ НС 1AEHT С А ПНСЛНТс Ново сжщс, н плкы донеси с“.
Н24 по днеуъ мллтуь прннесе )<лрто<рллкъ пнслнТс ohw, сътворсно шеоже 25повслтно выс(т)26 см8. 27Н гл(лгол)л ем828 плтр!лр^ъ: „Шедъ нннт н ръцн 2006 юнтншомв whom8: „Что мн у^щешн длтн| н длм тн кннгж, дльгъ нмащж
н лнтръ зллтл ?“ Блюдн жс дл нс множлс трнех зллтннкъ възмешн. Н длждь СМ8 кннгж
Шед же улртофнллкъ н гл(лгол)л юноши; „Что 29мн ующешн30 длтн н длм* тн кннгж дльжнж сжщж тевт зллтл многл“. Н wb-ещл ем8 юнын: „Нжс лще проеншн мн31“. И гл(лгол)л улртофчллкъ; „Пртж^е снуь с ahih, НЩЖЩ8 мн кннгы нткыж, оврттоуъ КННГЖ СНЖ. Н ПОМНА, САКО wm(t)U,K ТЕОН любовь нмтж къ мнт, длс(т) мн снж съурлннтн ВЪ МЛЛО ДН1Н. Н оумершв СМ8, Прнл8чн СА ПрТБЫТН оу MCHC ДЛЖС ДО ДНСС. Н не npi'HAC въ оумь МОН длтн 32тевт снж33“. Н рсЧ(е) юношл: „Н что повслтвлешн ДЛТН ТСБТ ?“ Гл(л-гол)л улртофнллкъ: „Длж^ъ мн трн зллтннкы“. Мвтщл юношл: „Н34 втсн лн iako мощно ес(т) възатн дльгъ тъ?“ Н гл(лгол)л35 улртофЧллкъ : „Сн. Въ НСТННЖ МОЩНО еС(Т) H Без* Тр8ДЛ с1л ЕЪЗМ€ШН“. Тогдл ГЛ(ЛГОЛ)Л CM8 юношл: „Втстъ в(ог)ъ, г(оспод)н мон улрто<Ьнллкл, нско нс НМЛМЬ НННТ нн единого птнабл. Иж лще възмж дльгъ мон, сгоже гл(лгол)ешн, тогдл множлс длм* тн“.
Въземь 8BIV кннгж юнын, прншедъ нзе въдлс(т)37 снж плтр|'лрх8. Възем38 жс снж плтрТлр^ъ н прочетъ39, НЛЧАТЪ ь\ко съмжщлтн са н ГЛ(ЛГОЛ)ЛТН юноши: „Где быль ссн толнко лттъ? 1¥т(с)цъ твои множле i лтт нмлтъ
8 Проп. М. 9 Доб. н С. 1° ожцюмь М. и—12 сък-етъ чюд(е)нъ Mi. 13 посла М.. 1* Доб. н М. 15—16 Мц СЪЭДАННТН ТЛННЖ МОЖ М. 17—18 н НА С(КА)ТЫ^ МН М(Н)Л(о)СТЪ КЛ(л)(ДЬ1)К0 М. 1® ННКАКО С. so ЛЪЖНО М. 21——’ ЧЛОЕТКЫ НТКЫЖ М. 23 Проп. Ml. 24 Проп. М. 25—26 БЫС(Т) ПОКСЛТНО ХС. покелт М. 27—28 Проп. М. 29—30 ^ОЦКШН мн М-з1 Доб. дам тн М. за-за снж Т(Ег 34 Проп. Mi- 33 Доб. см8 Му 36 Проп. М. 32 дас(т) Afj. 38 къз« М. 39 Доб. н Мх.
201a юнелн40 8мрттъ, ты же нннт дльгъ поиска. Ндн съ мнромъ, чадо, | понеже ннчьсюже възмешн w мсне“. LVethia жс юнын съ мнобтмъ смтренТсмъ; „Въ НСТННЖ, ЕЛ(Л)д(Ы)КО, не НМТ)<Ъ ЛЗЪ кннгж снж, нж ^АрТофНЛЛКЪ; н мнт НС втдащ8. Н нннт повтда мн слмъ“. ПлтрТлр^ъ же юп8стн его, рекъ: „IVctabh ма нннт, дондеже съмотрА".
По едннон же нссДтрн пхкы пр!нде 41къ плтрУлр^оу юноша съ стыдт-н|'смь мнозтмъ42. IVh жс, вндтвь его и43 начатъ пакы iako съ гнтвомь гл(а-гол)атн 44къ нсм845 : „Почто 8къснтль ссн толнко лттъ н нннт прншсль есн НСКЛТН дльгъ съ лъжсж?“ Юнын же НАЧАТЬ ГЛ(АГОЛ)АТН СМ846 съ пллчсмь: „Б(0Г)Ъ47 ВТСТЪ, ВЛ(А)С>(Ы;КО С(ЕА)ТЫН48, tAKO НС НМАМЪ ННЧНМЖС49 ПНТАТН С А. Н слнкл нлвчнть б(ог)ъ твож с(ва)тость, подаж^ь мн Г Тогдл гл(агол)а СМ8 ПЛТр|ЛрХЪ . „Втждъ, ЧАДО, tAKO ДЛЬГЪ ТВОИ ДАМ ТН. М(0)ЛА ЖС ТА да нс лнхвж възыш«шн50 w цр(ъ)кве“. Пад* же на ног8 его юноша н гл(а-гол)л: „Вл(л)д(ы;ко, н61 Л дльга лщс ^оцкшн възмн“. ПлтрТлр^* жс Лвтшл: „Пн. Нж довлстъ нлмъ лн^вж тьчнж дл юставншн". Тогда възсмъ па-ТрТАрХЪ н ДЛс(Т) CM8 Н литр ЗЛАТА, Н ЮП8СТН его. Н БЛ(А)ГОДАрНВЬ его,52 БЛ(АГ0)£'Л0ВН53 W ОСТЛВЛСНН ЛН)<ВТ. 54Н ТОЛМН ЮНОША55 рЛЗБОГАТТ м(о)л(н)т-ВЛМН С(ВА)Т(А)ГО плтрл^л, 1АК0ЖС ПрТВЪЗЫТН БОГЛТЪСТВОМЪ СЖШ1Н)<Ъ въ грлдт ТОМЪ БОГАТЫН^Ъ58 “.
161.	[За монахинята, която избола очите си заради влюбения юноша]
Къ ссн жс повтстн приложи Н ДрвГЖА, гл(агол)а тъжде ютп(е)цъ: „1Лко 2016 сжц18 мн, рече, въ Алейлндрш слыша* нткыж, повтдлжщжж снцс: „К^ко ннокынт нткаа стдтше 1везмльвьств8жшн въ кслТн своей2 н пекжшн са w СП(А)ССН1Н СВОСМЪ, ВЪ П0Ц1СН1Н MHOST Н ЕЪ БДТН1Н ПрТБЫВАЖШН Зн многы М(Н)Л(о)сТЫНА КЪ 8В0ГЫНМЬ TEOpAIJJH4. Пж5 НСНЛВНДАН6 ДОВрА Д1АВ0ЛЪ, НС тръпА тлковыж довродтттлн еж, ВЪЗДВНЖС НЛ НА БрАНЬ : ВЪЛОЖН7 НТК0СМ8 юноши любовь бтсов’скжа КЪ НСН. ПрТБЫВЛЛШС ЖС ВЪНТ Д0М8 еж юнын. Сгдл bw ^оттше ннюкынт нзытн8 нс клети своеж н въ цр(ъ)к(о)вь нтн НА М(о)Л(Н)ТВЖ, НС ЮСТЛЕЛТАШС юнын съмжщлж еж. Гл(лгол)алшс жс къ нен 9НТКЛЛ СЛОВССЛ10 НСПОТрТЕНА11 Н БЛАДНВА, tAKO ПрОЧСС СТЖЖНТН СН ННОКЫНН W юношж юного н не възмошн ен нс^однтн нс клттн своеж.
Сдннож 8EW12 ПОСЛЛ ННОКЫНТ СЛ8ЖЖЩЖА СН КЪ ЮН0М8, гл(агол)ашн: „ПрУндн iako )<ош€т! та г(оспо)ждл моа“. IVh’ жс, рл<?(о)уж са, прТнде, мнтв СА П0Л8ЧНТН ЖСЛАГНе свое. Ннокынт ЖС СТДАШН Н СВОЖ ПрАСЛНЦЖ дтллжшн. Н ГЛ(ЛГОЛ)А юноши; „Садн“. Н СТДШ8 см8, гл(агол)а 13къ НСМ814 ннокынт: „Въ нстннж ты, г(оспод)н мон н15 врлте, чьсо рлдн снцс юскръвлтешн МА
40 Доб. же М. 41~42 юноша съ стыдънкмъ многомъ къ пАТрнАр^В Af.
43 Проп. М. 44 -и см8 м. 46 Проп. Aij. 47 Доб. ДА Afj. 48 МОП М. 49 ннчнм X. мкъзмешн М.
51 Проп. М. 62 Доб. н 53 ЕЛ(АГО)С(ЛО)КНКЪ Л/, м—аз Проп. Af- 56 Проп. ХС. 64~56 Проп. Af>.
1—2 къ келнн скоен бсзмлъкъсте8жшн Af. 4 Проп. AfP 5 Проп. С. 6 Доб. жс С.
7 Доб. во ХЛ1. 8 нзлтстн Afi. 8—10 слокесА н-екаа Л1. 11 нсподоенаа ХМ1С. Прол. М.12 Проп
Л1. 13—14 ем8 Af. is Проп. Af.
н не wctaeatciijh ма нзытн нз16 дом8 моего?" IVe-вша ен17 юноша: „Бирж мн нмн, г(оспо)жде мол, iako18 3taw любла та. Н19 iako 8зрА та тъчнж, весь iako лтнь вывлж“. IVhx же къ нем8 рече: „Н что довро зрншн нл мни а iako дл снце лювншн ма?“ 20IVh же рече21: „1¥чн твои221 вида н съмжшхж са“. IVhx же iako слыша23 iako шчн еж пртльшхжть его, дръжжшн врттено свое, лвТе вдлрнвь н нзврътт24 ючн свои. Бндтв’ же юнын iako его рлдн нзать ючн свои, оумнлнв са, н2Б ндс въ скнтъ. Н28 прочее выс(т) н тъ нск8сснъ МННуЪ".
162.	[За монаха, който дал златото си на игумена и после съжалил за това]а
ПрУнде нткын мнртнннъ пострншн са въ юбцкмь жнтУн въ монлетнрн гл(лгол)емтмь Пендоуклл. Н сътворн т8 вртмА нсмлло, н много1 полвевлв2 са Л жнвжшУнуъ т8 w/w(c)u.b, принес’3 же злата доволнл н длс(т)4 игумене. Нг8мсн же, мжжь сын5 доврс«д'кт’вленъ н вож са в(ог)а, нс уотт прнжтн ЗЛАТО, НЖ ГЛ(АГ0Л)А СМ8: „СУл МЫ, ЧАДО, НС ТрТБ8СМЬ ЗД«. Нн EW, 1ЛК0ЖС САМЬ ЕНДТЛЬ ССН, МНОГЫ ПОТрТЕЫ уОШСМЬ ; НЖ МАЛЫМИ ПОТртБАМН доволнн ССМЫ, ВЪ П8СТЫНН пр'ЕБЫЕАЖШС, ПЛЧС ЖС ПО ЗАПОВТДН Г(ОСПОД;НН. ШсДЪ Н длждъ CIA оувогынмъ Н НМАШН СКрОЕНЦК НА H(C)E(C)«y “. IVh ЖС ПрНЛСЖААШС, м(о)ла его н гл(агол)а: „IVbtuiahic сътворнуъ, ю(т)чс, iako да ндеже по-стрнгж са, тоу н сУс длмъ“. Гл(лгол)А ем8 wm(e)u,b: „Азъ, чадо, ацк възмж сТе, оувогынмь уошж датн8 сс“. IVh’ же: „УАможе лще уощешн длж^ъ7". Тогдл см/п(е)Ц,ъ въземъ зллто н оумльче.
Нск8сен* же сын ю/п(с)ц.ъ, нс рлсточн зллто who, нж южндллшс, уотА ендттн пронзволснУс врлт8. Н ннктоже вьдтше iako нгвменъ урлннтъ злато WHO.
Брлт’ же въ начали топлотж нмтж н8 съ въетцтмь послВшлнУемь ПО-2026 Еслтннлл | емоу твортше. Лтт8 же нткоемв мннжвшв, начать рлслАЕленУс нмттн. Н НС К Т0м8 тожде ПОСЛ8ШЛН1С П0КА30ЕАТН9, НЖ СЪ рЪПТАН1СМЬ НТКЫМЪ НАЧАТЬ ГЛ(ЛГОЛ)АТН: „АЗЪ ЗЛАТО доволно длуь въ монлетнрь Н уЛТБА тоуне ннколнже10 сьнтдоуъ“. СУл же слышлвше нтцТн w врлтсн н съвллзнншж с(а). Оувтдтв же 11сТл ш/п(е)цъ12 н прнзвлвь13 его14, гл(лгол)л см8: 15„Не ТЫ ЛН ПОНЖДН МА, врлтс, Пр‘|ЖТН ЗЛАТО?18 Нс рЛСТОЧСН1Л ЛН рлдн 8Б0ГЫХ длстъ сне? Н ННН-Е ръпшж, съблажнисшн Брлтнж. Нн, чадо, пртстлнн! Не слышал17 лн Х(рнст)л, гл(агол)аша : „Блюдите дл не съвллзннте единого Л малых снуъ“ (Мат. 18, 6). Многл же18 н рлзлнчнл оучснУл наказаеь его ит(е)цъ н нс възможе19 оутолнтн его w обычнаго ем8 ръптлнТл.
18 w М. 11 Проп. С. и Проп. М. 1® Проп. М. го—si Проп. Л1.22 Доб. реч(е) М. 23 оуслы-
шл С. 24 Доб. Б-Е ХСМ. 25 Проп. Мъ 28 Проп. Л1р
1 Проп. М. 2 полз«е& СМ. 3 прннесе С. 4 Доб. t М. 3 Проп. М. 8 податн М. 7 подхжд
М. 8 Проп. ЛТх- 9 нм-et? Mt. 10 Доб. не Мг. н—i2 wznfe)q,b снх М. 13 прнзкл М. w Доб. н М.
15—16 Проп. Мь 1’ слыша ХМуСМ. 18 Проп. С. г9 може М.
а В С в полете е отбелязано w мнртннн-в.
H\KO 8nw20 ЕНЛТ. Ю/И(б)ЦЪ НСПр^ЛОЖНОС СМ8 ПОМЫШЛСШС, ВЪ «ДННЪ W ДН1Н гл|лгол)л см8: „ГрАдн, врлте, н сънндсмъ къа 1юрдлноу“ (тлмо ew21 прнле-жллше22 монлстнрь тъ). Сьнндостл же овл тъчнж. Н уодАщемл нмл пс Е^-кгоу Нордлнл, нлчатъ ю/п(с)цъ нлклзовлтн врлтл. Н НЗАТЪ ЗЛЛТО WHO злпечлтлинно н гл(лгол)л см8; „Познлвлешн лн ci'c?“ IVh’ же гл(лгол)л „Сн, вл(л)<5(ы)ко“. Н реч(с) ем8 ю/и(с)цъ: „Възмн, чадо, зльто свое, н лще уощсшн длждь cie оуЕсгыилЕ, лще лн уощешн имьтн cie, н кръвь твол нл тевъ вждн. Аз’ во рлдн твоего зллтл не уощж рлзорнтн прлвнло монлстнр-203а скос, ниже врлтнж мож23 съмжщж тсес рлдн н е(ог)л прогнивлж. Не мощно || ею24 теви еытн съ нлмн кромв СЛ8ЖВЫ монлстнръскыж, елкожс н прочлл ЕрЛТ1Л творАтъ. Нж н мене, сгоже вндншн ю(т)цл сжщл25 въс-вмъ въ юности моей ВЪСЖКЖ СЛ8ЖЕЖ П0СЛ8ЖН)(Ъ, Н длже ДО ННН-Е НЖЖ(?Ж СА протнвж СНЛ'Е мосн творнтн, ЕЛКОЖС н слмь вндншн “. Брлт’ ЖС ЕН Д ТЕК ЗЛЛТО н слышлвь26 тл-ковл словесл w о(т)цл,27 повръжс севе нл ног8 сго, гл(лгол)а: „Простн ма,’ лввл.28 Понеже лзъ в(ог)оу длуь сЧл н влмъ, н не прнемлА се“. Стлрец же( Лвьщл: „Б(ог)ъ нс тртгБеть сёл, чадо, того ew сг(т) въс-б твлрь; трьввет же сп(л)ссн!с д(8)шлм’ нлшнмь. Дръжлтн ew29 cie 30к том831 нс могж“. IVh же пр-ьБЫЕллшс дръжж са по ноге его н гл(лгол)а: „Нс въстлнж w ног8 твоею, дондеже длен мн слово не понжднтн ма еъзатн cie“. 1Дко 8ew32 енД'Б стлрецъ прилежное мслеше его, гл(лгол)л см8: „К-кр8н мн, чадо, елко5 нн тсес понжж^ж възатТ с, ниже лзъ 33нм-етн уощж34 сс“. Ьдчко 8ew въстл3, врлтъ w ногоу сго, рлзлртшн стлрецъ зллто Н ГЛ(ЛГОЛ)Л врлт8: „Сс, ЧАДО зллтннцн твои1*. Брлт' жс Лвтщл: „ГАкоже юеищл мн са, w(t)4c, к том8 прочес нс гл(лгол)н мн w семь". Стлрец' же еускллвнв38 са, реч(с): „Нн, 37чадо, к томе38 не )<ощж дръжлт! с“. Н39 сёл рекъ, пр-вд очнмл сго връже с1л въ выстрннж р'ЕЧНЖА. Н ГЛ(ЛГОЛ)Л врЛТ8: „С|Л, ЧАДО, nptWEHA'ETH 4Онлоучнхюм са w г(оспод)л41, рскшл: „Клл ползл чл(оее)к8 лще весь мнръ прнюврАщетъ42, 2036 д(8)шж же43 свож ютъще |тнтъ“ (Мат. 16, 26). Н клко нмащсн еоглтьствс 8Д0ЕЬ ВЪ Ц(Л)р<"ТЕО Н(С)Б(С)СНОС въннтн нс могжтъ. Пр’шдн 8ew еъ монлстнрь, чадо, н тр8дн са съ врлтнсж нл въе-ькж СЛ8ЖВЖ оуеръдно, НОСА НГО Х(рн-сто)во съ СМ-БреШСМЪ, ПОМННЛЖ ТОГО СЛМОГО Г(оСПоД)Л, гл(лгол)ащл: „1Дко НС пр'|'ндо)съ дл мн поелнжжтъ, нж дл посл8жж“ (Мат. 20, 28; Марко 10, 45). Енд-вв’44 ЖС крлть Е(О)ГОЛЮБНОС Ю(т)ЦЛ ПрТДЛ0ЖСН1С Н ЗЛЛТЛ npTWBH,M:Hic, 8МНЛНВ43 СА ВЪ стрлхъ Б(О)ЖНН Н възврлтнв49 СА ЕЪ МОНЛСТНрЬ Н СТАЖЛ велико смЕреше н послВшлнЧе къ вежмъ, н вл(л)г(о)^('К)тнж в(о)жнеж скончлв47 СА ВЪ монлетирн ВЪ СЪВрЪШСНН-ЕМЪ посл8шлн'|'н,48 сътворнвь49 ССБС съсждъ НЗБрЛНСНЪ Е(ог)оу.
Е0 Проп. М. 21 Доб. н М. 22 Доб. н Л11С. 23 Проп. С. 24 Проп. М. 26 Проп. М. 26 слышл М. 27 Доб. н Л1х. 28 Доб. н Afx. 22 же М. 30—31 Проп. М. 39 Проп. М. 33~31
HM-ETl М±М. 33 ЕЪСТЛЕЬ С. 36 1МКЛЛКН М. 37—33 к том8 ЧАДО X. 39 Проп. М. м>—4! W Х^1ст)л млвчн^ом ед М. 41 б(ог)л Л^. 42 Доб. л М. 43 Проп. М. 44 кнд-в Мь 46 8мТл1 Mv 43 къзкрлтн М. 47 скончл М. 48 Доб. н Mj. 49 съткорн М.
а Написано над реда.
163.	W жнтТл с(ва)т(л)го AhawhTa новлго
Съ пр(-Е)п(о)<^(о)Бнын ю/п(с)цъ нлшь Ahawhic w славных н вогатынх сын, воглт’ство ЖС Н СЛЛВЖ WCTABAb1, ННОЧЬСКОС ЖНТ1С ВЪЗЛЮБНЕЬ2 н въ горж нткжа въсслн са, въ нснжс треды многы3 н подвнгы севе вдржчллше. Н СНЦС ВЪ ВСЗМЛЬВТН Пр'ЕБЫЕЪ4 многымн л-еты. По енх же прочнтлжшБ СМ85 СДННОЖ AOEpwA'IlT'EACML В(О)Ж(С)СТВНЖА ЛЪСТЕНЦЖ Н WEfUTC нл кончине 6НЖС W7 ПОСЛ8ШЛН1Н СЛОВА, ГЛ(ЛГОЛ)АЩСС СНЦС8: „Аше КТО ВЪ ВСЗМЛЬВТН стднтъ, познл9 СВОЖ немощь, Н прншед, П0СЛ8ШЛН10у севе ПрСДАСТЪ10, СЪ СЛЕПЪ БЕ н вез тр8дл, къ Х(рнст)оу прнтскъ, прозрЕ“. СТе oysw11 caobw въ оумт свосмь прнсно помннлж, гл(лгол)ллшс въ септ: „По толнцехъ тредохъ н подвнгоуъ12 204а пошсн1Л неще слтпь есмъ! Н когдл 8!ibw прозрттн уощж ?“
Н13 wctabae келнж свож н п8стыннос who жнтТс, н въдлсть севе въ wb-Шллго жнтТл трнзнж. Пришей жс въ стрлны ЕндннТж н wsp-ьть ВЪ 14НЕК0СН ГОрЕ15 монлетнрь пртеллвенъ 3EAW. Н пръвыс(т) оу врлть МоНЛСТНр'Ь въ стрлн-нопрнемннцн, tAKO едннъ Л стрлннын^ъ, ННК0М8ЖС ннчтожс рекъ.
Пр-ЬВЫВЛЖШ8 ЖС СМ8 СЪ стрлннымн ДНН НЕКЫЖ, НС ^ОТЕАШе 1ЛСТН Т8НС уЛЕБЪ СВОН, НЖ уОДАШВ СМоу ВЪ СЖЦ1ЖА 1вГ0рЖ ТЛМО17 Н СЪБНрЛЖ ДрЪВЛ Н НЛ своею рЛМ8 НОСА СТА, ПОЛЛГЛЛШС ПрЕС? дверн МОНЛСТНР'Ь. Сго же ВИДА врлтъ нже нлдъ слоужвож стрлннопрнемствл, гл(лгол;л ем8: „Что творншн, лввл! Nc тртвоуеть монлетнрь тр8дл твоего, HBW зде ПрН)(ОДАШеН м(н)л(о)стына сьне-длжтъ, вл(л)годлрАш« в(ог)л“. 1¥еешл къ нем8 AhawhTc: „Н лзъ ВВЕДЕШЬ, W(T)46 е(ВА)ТЫН, ГАКО СНЦС «СТЪ, НЖ ЗЛНС прлзденъ СЕДЕТН не )<0Ц1Ж, СТе СВОНМЬ ПроНЗКОЛСН<СМЬ ТВОрА“. ПрЬБЫЕЛЖШЗ жс емз при монлетнрн, Н ПО ВСА днн снце творАцгё, н19 ннкомЗже ннчтожс гл(лгол>аш8, шед же врлтъ юнъ, нже попсчснТс нмын стрлннопрнемъствл, н склзл w немъ нг8мен8. Ее же тогдл нг8мснъ19 вллженын НгнлтТе, нже бе монлетнрь тъ 20сбонмн тр8ды21 w г(ос-под)н създллъ. Гл(лгол)л oysw юот(е)цъ къ стрлннопрнемц8: „Къпросн его, 2046 что ywTA южндлетъ прн двсреуъ монлетнрЕ1*. Къпрл шлем’ же Ahawhic, къ врлтоу Лв-ешл: „Стрлнень 8во семь m-есть снуь, уошж же съ в(о)гомъ жн-тслствовлтн съ влмн полны рлдн“.
С’1Л ЖС 8ВЕДЕЕЬ нгвмень, ПОВСЛ-Е въвсстн его.22 Н вндтвь его23, познл Н24 КТО ССТЪ. Бе EW СЛЫШЛНТе НМЫ EblCWKAATO н постннчьсклго его25 пртвы-ВЛН1Л. Тлче гл(лгол)л см8 нгвменъ: „Что къ нлмь потр8днтн са въс^от-ель есн, лввл ?“ Гл(лгол)л см8 Ahawhic: „1Лко дл еждж н лзъ едннь w елс29 ДOBpWA'ET'EЛHЖ“. IVb-ЕШЛ кь HCM8 нгвменъ: „Нс МОЖСШН БЫТН ВЪ П0СЛ8ШЛН1Н, толнц-емн лтты въ слмоеол1Н пртвывь. Мнозн BW нже елмоволнемь жнвшен н нткыж AospwA'ET'EAH нлчсншс нспрлвншж, гл(лгол)а жс въздръжлн|'с27>
1 Доб. Н X. 2 ЕЪЗЛЮБЛЪ М. 3 Доб. HMtJ М. 4 Пр-ЕБУ М. 6 Проп. Ml- е—7 W М. 7—8
Проп. Мх. 9 познлеъ М. 10 продлс(т) XM-jCM. и Проп. М. 12 Доб. н ML. 13 Проп. М. 14—13
гор-в НЕКоен ХМ^СМ. 1в—17 тлмо горж М. 18 Проп. Afv 19 Проп. М. 2°—24 свонмъ трвдомъ
М. 22 н М. 23 Доб. н С. 24 Проп. М. 25 Проп. МгМ. 26 Доб. съ М. 21 Доб. н Mt.
постъ, нсстажлн’|с, злострлдлн|'е телесное, нхже многлщн юещлго жнтКл нск8-снвь28 ЗЛКОНЪ рлдн смтреномждрУл н СНЖ НСНСК8СНЫ CVEp-BTC, н въ НН)(Же МН'ВКШе28 СА ДОВрЮДВТ-ВЛе^Ъ НСК8СНН БЫТН30 НСПОТр-ВЕНН 1ЛКНШЖ с(а)“. Мк-ещь Ahtcvhic; „Сне н лзъ нлвыкъ cv в(о)годъхнокеннынх ют(е)цъ оучен|'н, t&KO нн нлченъ неще пжт-в довр^д-вт-влемъ, приведешь31 севе къ клмь продлтн въ рЛВОТЖ, 1ЛКО ДЛ CV КЛС НЛЧАЛО Пр'|НМЖ IV XpfHjCT'B НЛКЛЗЛН1С ДОБрДОД'ВТ'ЕЛ-нлго мн жнт|'л“. По речен|'н же гл(лгол)ъ сн)<;ъ прндтъ быс(т) АндюнТе.
Покел-внно выс(т) емоу cv о(т)цл цръкокное ткорнтн32 сл8жен|'е, в\ко33 таж-члнше сжще н многими немощно ткорнтн ci'e. ПртБис(т) | же въ слежв-в тон л-вто нткое н недоколно выс(т) ем8 тлковое сл8жен|е, прншедъ, гл(лгол)л нг8мсн8: „Азъ, w(t)4c, рлдн множлншлго тр8дл прУндоуъ зде. Н жже мн зьпов'вдь ткорнтн сл8жвж лекчлншн ес(т) мн-в“. Cia слышлкь нг8менъ, пр-в-длс(т) его д-вллтелю кнногрлдл, еже д-вллтн ем8 сь ннмь къ кнногрлдв.
Не нскБсен’ же сын Ahtwnic тлкокыж слвжвы, множнцеж слувзВкллше скож пръсты, нже н34 не л-вностно къ сл8жб-в злпок-вдлннон ем8 прнлежллше. Н пр-в-быс(т) въсе кр-вмА р^злиЧл лознлго. Плкы же къ кр-вмА коплыл множле тр8«-дллше са д-вллж. Вр-вменн же прншедшБ зр-влиИл гроздку35, блюсти том8 ci'e ЗЛИОК-ВАЛНИО БЫС(Т). ПрНусС'ДАЩН же Н-ВЦ.1Н CV ЕрЛТСН Л'ВННВ'ВНИ11Н нлн плче нск8шсн1Л рлдн, прошлл\ж см8 грозд|е сьн-встн. Къ ннм же гл(лгол)ллш« : „Простите ма, БрлтТе, 1лкозв не повел'внно мн естъ37 38се сътворнтн39. Се кнно-грлд пр-вдлежнтъ влмъ. Н лще х^щете слмн 40къзм-вте cv сев-в41. Н плкы лще къзмете, нжждл нллежнт’ мн42 пок-едлтн ю(т)ц8, (лкоже н по вса днн-склз8ж ем8 скол помышлеН1л“. С|‘л слышжще врлт'|л, ю)сождлл)<ж везд-влин
С-ВДАЩ8 же ем8 въ пол8дне н43 съвнрллше въшн Л свонмъ рнзъ н по мысли B'BcvvKCKbiMH съмжщлемъ, къспомннлжщнм' bw ем8 поустынное, плче ж слмоволное его пр-ввыклиТе, у^тдще его йлжчнтн | трнзнж послоушлн!л. Къ ннм же юнъ44 Лктщлкллше: „Сжщ8 мн къ пбстынн н45 къ бсз'мльк1Н гл(лгол)лсте „1лко ннчс«1же ползВешн са, 46стрлждж зд«47“> 48прншедш8 же мн зде49 плкы вллжнте н поуклл-вете тр8ды н везмльк1е ohvv, уотлще 50Лтръгнжтн ма51 ПОСЛ8ШЛН1Л к-внцл*. С1Л съ слъзлмн къ вол-взни ср(ъ)дцл помышл-вж н снце-кымн помыслы AHTWHie кол-вплемь, тръп-вше нлплстн в-всмкскыж, бжджщлго рлдн мъздокъздллнУл.
По пр-вшесткн же грозднлго съврлн|'л, къдлнно выс(т) ем8 трлпезное сл8-жен|'е. Еъ нем же сълоучн са емоу множле тр8днтн са длже до третУлго члсл НОЩН IV КЪуоДАЩ1Н)(Ь Н НСу^ДАщТНуХЪ СЛ8ЖСН1Л рлдн, w ннуже н52 множнцеж 53везчкст1смь н дослжденТемь54 шмывлем* в-в, нже дльжно ес(т) множнцеж ТЛКОВЫНМЬ СЪЛ8ЧЛТН СА. 1¥б8члсм' же къ тлковынуъ слБжвлуъ Вр'ВМА доколно, рнзлм* же его н ^ейтвлн съдрлкшем са, н)<же юд-влтн са cv Плклл еп('н)с(ко)пл оумоленъ быкъ, злне егдл къ пБстынн жик-вше, къс'В л-втл скол
28 нсквсн М. 29 мн-ьше Mi- 30 выкше Af. 31 Доб. М. 32 стронтн М. 33 Доб. къ С.
34 Проп- ЛТГ. 85 ЛОЗНОГО М. 86 Проп. М. 37 ЕЬ>С(Т) М. 38—39 ttrc ТКО£|1ТН М. 40—11 w С(|; Е
ЕЪЗМ-STC М. Проп. М. 43 Проп. М. 44 Проп. С. 45 Проп. Af. 46—47 стрлждя; Af.
48—49 Проп. С. 50—51 МА СМТрЪГНЖТН Af. 52 ПрОП. Af. 53—54 досЬЖДСПНеМЪ Н ЕКЪЧЬСТНСМ?. Af.
не възложн нх ноз-ь свои юе8-гьль. Съдрлн-ь же сжщн юдсждн юнон cz> юе8-ттлнж глкожс ртуюмъ, знм-ь же зтлнт сжцш, тллше мрлзомъ. Нг8мсн8 же нск8сл рхдн не )(ютац18 55дхтн см8 т-ьлсснжа юдсждж56, мъзды рлдн мно-206а жлншжа. Ттм же н nos-ь его 8(дзв-ьсм-ь Л многлго мрлзл. । ЕндАфе же сго ЕрЛТ|Л ЕЪ ТОЛНЦ-Ь НЖждн Н СТрлд(л)нУН Н ЮВЬ 8ЕЮ КОЖЖ ЮВЧА подметллше под ноз-ь его, нн’ жс кллнгнж въ еже ое8тн са. Добрый же стрлдллсцъ н выш-н-ьлго 1ер(оу)с(л)л(н)мл 67грлждлнннъ ДндюнУс58 ю длсмын)(ь ем8 ннчьсюже въземл-ьшс, нж нх пр-ьдстожшлго сждъ възнрллше, гл(хгол)а къ врлтУн ; „Е-ьмь довр-ь ю(т)цл нлшего, txKo внднтъ мене тр-ьв8жфл сУл н нх того въсе попечснУс58 мое възложнуъ. Н60 сгдх е(ог)ъ нзв-ьстнть см8, тогдх по-дхст’ мн моего рхдн см-ьренУл“.
«Знм-ь же юнон лмт-ьн мнмошсдшн, л-ьт8 жс н есснн прншедшн, пхкы Д.ндюнУе въс-ькож нхготож пр-ьвывллше, никоего промыслх ю нг8менх прнемь. Енд-ьв’ же севе въ толнц-ь нлгот-ь н стрхд(х)нУн н Л помыслъ Е-ьсювскынуъ пов-ьждснъ, прншед едннож къ нг8мсн8, рече: „Ел(л)д(ы)ко, лцк нсдоволень естъ монлстнрь дхтн н мн-ь потр-ьвнлл, повели мн н61 Л н-ькыуъ знлсмынуь62 нспрошж глжс нх потр-ьвж ссв-ь63*1. Б(о)ж(е)ствнын жс юнъ плстырь, слышлвь CIX, Н КЪ NCM8 VVB-bUJX: „Еъса лн жжс о Хр(н)ст-ь врлтнж пнтлстъ монлстнрь мон64, л тсвс не может* лн 65пнтлтн н66 юд-ьлтн? Пръв-ьс 8вю67 слышлвъ ю тев-ь txKo подвнжннкъ есн н тръп-ьлнвъ въ т-ьлеснынуь стрлдлнУнх, ннн-ь же ю Н)(же слышлвъ ннчсюжс внждж въ тсв-ь. Еъс-ь ею68 нм-ьнУл свол рлсто-2066 чнль ссн в(ог)л рлдн н въ трэды севе н68 нншетж въдлстъ, бсзмльвъство 1 влвь довр-ь въ поустынн МНОЗ-ЬМН л-ьты н въе-ькж нжждж тръп-ьвь70 н нл-готж т-ьлсснжа, егдл жс прУнде къ нлмь, тогдл мллод8шснь н нетръп-ьлнвь поклзл са въ мллыуь сн)<ъ юв8чснУнх, Н ПОКОЛ НЩЖ 1ДК0 едннъ ю л-ьнн-выуъ н нн мллл възнрлжщнуъ въ великое Х(рнст)л в(ог)л нлшего мъздо-въздллн1с“. СнцсвЛл жежснУл н жсстоклл словесл 71ю нгоуменл слышлвъ72 стрлд(л)лецъ Х(рн)£(то)въ ДндонУе, столше мльча, Х(рнсто)во см-ьрснУс въепрнемъ. 1¥гнлв же его ю/п(е)цъ73 въе-ьц-ьмн 8коры н доелдлмн.
IVh* же по вса днн 74слъзлмн севе75 8мывлж н въздръжлн’мн рлзлнч-нымн т-ьло свое нзн8р-ьж (в-ь ею 76см8 повсл-ьно77 Л нлетожфлго постнтн жс са н подвнзлтн елнкл можетъ78, txKo дл не мннт са ем8 tXKo лншенъ выс(т) пръвлго ем8 въздръжлнУл нжс нм-ьше въ п8стынн), т-ьм’ жс нн нл юдр-ь въе-уот-ь сплтн, нж нл стол-ь79 с-ьда 80млло сънл81 прнемл-ьлше, н пр-ьжде члел оудлренУл бнлнлго въстлж, н Д(л)в(н)д(о)вы ^(л)лмы въсп-ьвлж.
Енд-ьвше же сго врлтУл (лко въ вс-ькж сл8жвж нсквсснъ82 естъ, посмл-ьуж его съ сювож, н мотыкж вържчнвше ем8, повел-ьвлл^ж коплтн. Тр8дом же
65—56 (Ы8 дын одежд» т-блеенж М. ДндонТе гулждлнннъ М. 59 8п<клнТе Afj. 60 Проп. М. 61 Проп. Afi. 62 Доб. мн-6 Af. 63 мн-6 Af. 64 Проп. М. os—66 Проп. М. 67 Проп. М. б8 Проп. AfP 69 Доб. къ X. 70 пр-Етрп-ккъ С. 7i—72 слышл w нг8менл М. 73 Доб. съ Aft-74—75 teE( слъзлмн Af. те—77 поксл-ЕНо емсу X. 78 ем8 СНЛЛ М. 79 юдрб А1. 80—Я! сгнъ м^лс Af. 82 нсквшенъ Af.
207а
2076
83МН0Г0МЪ Н ПОТОМЬ83 84 8МЫЕДСМЪ85 *, ЕЪЗДЫ^ДНМН же н слъзлмн многымн мль-чднТемъ къ в(ог)оу молтше са: „Г(оспод)н, енж^ь см-преше мое н тр8дъ мон н IVH8CTH ЕЪСА гр-ъ^ы мож“.
Въ едннж же 8бо88 w ноцй'н зрнтъ къ сънт мжжд никоего прислл | енд, M-EfHAO ДрЪЖЖШД. Н зрнтъ НД ЛИВОН СТрДНИ МНрНЛД ВЪЛОЖСНЛ ЕЪСН, нже w юности его съгр-вшенТд, десндд жс еъса донр^дьт-ЕЛН его н поденгы. Стожшнмд же юбъмд частмд мтрнлд, ндчатъ прптАьдтн нже iv87 лт.выж стрдны88 ПОЛОЖСННДД СЪГр-ЕШСН1А89. Пр-ЕСЛДЕНЫН ЖС 90ЮНЪ МЖЖЬ91 ЕЪЗСМЬ МО-тыкж, сжже копддше Андюн|'е, н еъзложн нд дсснжа стрднж, <дже н ПрНТАГШН, рдсточн СЪГрНШеН1СМЬ ТАГОТЖ. Възр-ЕЕ* же НД АНДОНТД Пр'ВСЛДЕНЫН юнъ92 мжжь н93 рече; „Се покдзд тевт г(оспод)ь94 тр8ды теож н прости еъст съ-ГрНШОНТд ТЕОД“.
По сем* же внднвь95 нг8мснъ еъ толнко лттъ тръп-EHi’e его н96 iako до-ЕОЛНО НСКО^СН СА СТрДСТОТрЪПСЧЬСКЖА П0СЛ8ШЛН|'Л трнзнж, н положи помыслъ сеон тръП'Етн еъС'Кко нск8шен'|'е и злострдддн|'е, прнзвдвь97 его юсобь н гл(д-гол)д ем8: „Б(ог)ъ дд еъзддсть тн мъздж, ю(т)че, полбседеш1Н)< са д(8)шь, прншествнд рлдн теосго нже къ ндмъ, н еже по b(o)sh жнтТа твоего. 1Ако ННКОГДД ПОЛБеЕДШЖ СА 98СНЦС ВрДТТд", нже СЪ МНОЖ, 1ДК0ЖС ТЕОНМЪ Б(О)ГО-ПОДрДЖДННЫНМЬ П0СЛ8ШДН1СМЪ“. Н ЕЪЗСМЪ1 ДДСТЬ ем8 ЮДСЖДА100 н сдпогы н прочАж потрнБж. Н Лтолн подддше ем8 потрнвидд101 |дкоже н прочннмъ врдтТдмъ. Прочее же 1ажс видише нгвменъ iako трнвветъ, самб еъ келнж его прнношддше ютдн, |дже прн^одА, «врътддше Ahawhic. Н тдко в(о)го8-ГОДНО102 ПОЖНТЪ, СКОНЧД СА w г(оспод)н посл8шдн!д вннецъ Пр’|СМЪ. I
20!
164.	IV пдтсрнкд глдензны душеполезны, нмже есть начало се w мннст, выкш|'нмъ еъ гори Сннднстнн1, потом ж с шедъ н быс(т) евреинъ
Скдзд ндмь нткын w о(те)цъ; „Мнн^ь, pc«z(e), нткын жнвтше еъ гори Сннднсттн многымь постомъ н бдтн'|смь ттло свое нзнбртж, еъ келТн ЗЛ-ТБОрНЕ СА МНОГЫМН ЛТТЫ, ПоСЛТЖ<?С НТКЫНМЪ 2СУКрЪЕеН1СМЬ Д|ДЕ0Л1НМЪ3 н4 СЪННЫМН МБЧТДН1Н поржгднъ, къ юхрденскон Етрт. охрстръмн СА, ПОКДЗДЕ EW СМОХ)" дТДЕОЛЪ МНОЖНЦСЖ5 СЪН1Д СЪБЫЕШДД СА. Н СНМЬ Пр-ЕЛЬСТНЕЬ ЮКДДННДГО, покдздеь6 ем8 потомь съворъ дп(о)с(то)лскын н м(ж)«/(е)н(н)чьскын, Н Пр('Е)-п(о)д(о)Бнын)<ь. Н просто рефн, еъса )Срнст1'дны темны н’ мрлчны н еъс-екого ст8дд нспльнены. Нд ином же м-кстт: Uwiicca н прор(о)кы, н в(о)гомръскдго съворд юуденскдго сеътлынмь се-етомъ тк-ьшлемы н еъ рлдостн нензре^(е)н-нчгн ЛНК8ЖШЖ.
83- м н потомъ многомъ М. 85 бнкашь М. 8s Проп. М. 87 нд М. 88 Доб. мирилд М.
89 Доб. его М. 90—91 мжжь will, М. 92 тьн ML. 93 нж( с. »е б(ог)ъ М. 95 енд-6 его М.
96 Проп. ХМуС. 97 ПрНЗКД М. 98—99	СНЦЕ м. 199 рНЗЫ М. 191 ЕСА ПОТр-ББЖ М.
I02 БЛАГОРОДНО М.
1 Доб. н Afj. а—3 дТдёолТнмъ WK-ръЕеннемъ ХМ^М 4 Проп. Мь 5 Проп. Afv 6 Доб. во
М. 7 Проп. Af.
Сна оузрнвь8 помеченный тъ мннуъ н не могъ рлзсжднтн khcweckoc МЬЧТАНУе, НЖ Д1АВОЛСКОЖ ПрКЛЬСТНЖ поржглнъ, въставь прочее н wctabae горж Сннанскжа, н оутекомъ прУнде въ Пллестннж къ сьнмнщВ юуденскомв. Н сказа нмь вндннУе who ehcweckoc, iako Б(о)ж(е)сгвно сжще. Н лвУе въ тъ час по законВ юуденскомВ wEp-ьзА9 са н женж поатъ. Начат же шкааннын 208а 10у8лнтн на урнстУлны11 iako прнльщены сжщж, н юуденскжА | оутвръж^лтн ересь гако доврж сжщж н е(о)го8годнж. Тим же н е€законнУн юуден вллжлуж его Н НМНуЖ ТОГО12 (АКО Др8ГААГ013 ЛврААМА. Н ЕН внднтн 8МНЛ6НН0 вн-ДНН|'е Н СЛЪЗАМЬ ДОСТОЙНО: МЖЖА “въсего СИДА Н ВЪ ПОСТИ13 СЪСТАрНВША са н1в трБднуъ нночьскыуь жени нечнстнн17 прнвАЗАВША са н w неж по-рЖГАСМОу, Н MACWJH НСЧНСТЫНМЬ18 ПрНЧАЩЛЖЩА СА Н Х(рНСТ)А уБЛАЩЛ, оувы мни, н не стыдаща са, ем8же прнжде гако в(ог)оу покллннлше са, сего tAKo Е(о)гопротнвннкА wMCTAAUie са н c(ba)toc кръщенУе ржгАЖ са, у8лнше.
Сего снце внднвше, аз же н ннцУн ел(А)гоговнннн1н мннсн въ тлковнмъ ЕбЗЪЮЕрАЗУН Н прнльстн EHCWEbCTHH, МНОГО W семь nAAKAywHt.
По мали же врименн постнже его гннвь е(о)жнн н18 нстаа тнло его Л многаго съгннтУа н смрлдл, ГАКО н чрьвемъ МНОГЫМЬ НСуОДНТН w него20. Н снцевож нжждеж д(8)ша его iv тила рлзлжчн са“.
165.	[За каещия се блудник, който непрекъснато съгрешавал]3
Къ сем8 же н дроугое прнложнвь, рекъ1: „Брл/n, ре</(е), никын повнжденъ ЕЫс(т) W БИСА ЕЛЖДНААГО. Н ПО ВСА ДНН ОБрИТААШб СА ВЪ ЕЛЖДИ ПрН-бываж. Да глкоже снце ЕН еажда по вса днн, уодл въ цр ъ)к(о)вь н м[о)л(н)твамн н слъзлмн е(ого)вн м'о)лнше СА. НсуОДАЩв же w3 цр(ъ)кве, ПЛКЫ W ЗЛАГО WEM4AA ВЛНКОМЬ СЪВрЪШААШС ГрнуЪ. По СЪТЕОрСНН ЖС ГрНуА плкы въ цр(ъ)к(о)вь течлше н тлмо възнрлж WБpлзъ г(оспод)л нлшего 2086 |(со)у(сл) Х(рнст)л, прнплдллше прнд ннмь съ горкымн слъзл | мн гл(лгол)а; „Помнлвн ма, г(оспод)н, нечнстлго н стр(л)стнлго н whmh врлнь снж Л мене. Поенж-денъ выуь, вл(л)д(ы)ко, Л неж н порлвощенъ wkaahhuh. Н помощи севн3 могж ннклкоже, ниже своводнтн са могж кромн твоеж помощи. Н не нмлмъ дръз-новленУл вллже възрнтн нл чьстнын шБрлзъ твои, понеже юслнпленъ есмь w горести влждныж н есмь посрлмленъ. Нж самь въскорн прндвлрн, незловнвс, М(о)ЛА ТА НЗБАВНТН Н СП(а)стН МА К ТСБН ПрНБНГЛЖЩЛ". Н1 CIA реКШ8, ПЛКЫ нсуодд w цр(ъ)кве, въ тьжде5 плкы ровь въпАДЛЛше. Нж wgauc ннколнже Лчлл са, нж въуодА въ цр(ъ)к(о)вь, под(о)внлл пръЕынмь вищллше къ чл(о-вн)кюлювц8 в(ог)оу. Доволнымн же литы снце творА не прнстл: ниже Л грнул прнстл, ниже w нсповндлнУл. Множнцеж же дръзнжвь съ клатеож рещн къ в(ог)оу( гл(агол)а; „Теве, г(оспод)н, нспоржчннкл постлвлнж w ннни, ГАКО ДЛ Лрекж СА СКВрЪННАГО 8ВЫЧЛЛ Н К Т0М8 не ндж къ грнуоу влждл.
8 8зр-б М 9 юЕрнзлк* Afj. 10—11 нл урУстнлны уБлнтн Af. 12 его Af. 13 вторлго
Af. w—is Проп. Af. ю Доб. къАГ. х7 Проп. Af. ю сккрънлвынм Af. w нжЛТ. 20 Доб. тнллего Af.
1 реч(е) Aft. 2 нз С. 3 Доб не Afp 4 Проп. Afj. 5 Доб. д(е)нь Мг.
а В Af разказът липсва.
Тъчнж прости, п р-Евл (л, гын, елже нспръвл длже н де ннн-в съгр-Ешнуъ“. Сгдл ЖС уОТ-ЕШС СЪТЕорНТИ СТрЛШНОС WHO WEf.lIJMIlf, ПЛКЫ злое WHO ДЕЛО уОДА, сътвлр-Елше. Н недоволно б-е ем8 сквръннос то всзлкон'|е, нже твор-Еше, нж н ЕЪ КЛАТЕОПрЕСТЖПЛСН1С ЕЪПЛДЛЛШС шкллннын.
Н б-е внд-ети неизреченное вл(л)гожтров1е в(о)жне, тръпдшл незловнв-Е МНОГЫЖ ВЛ(Л)ГОСТН ^ЖНДЛЖ1|1Л по-емвычлл своего. Не сътворн ew еъ । л-е/п н множле. Днвнтн же са в(о)жннмь клко въсегдл тръпнтъ6 енце БЛЖДА Н WE-EU^HIK стрлшнл
209а нензче/П(е) иное пр-встжплен1с врлтл н Л кллН1с н ЛврлцкнТе сквръннлго н зллго томъ л-ето едино нлн дв-е нлн трн, нж естъ ВЪ НСТННЖ БОГЛТЫНМЪ ЦКД^ТЛМЪ wжндлж покллнГе нлше. Се bw н зде7 тверд, ПЛКЫ ЛЪЖЖ WBp-ЕТЛЛШС СА. Съ КЛАТВОЖ BW Пр-Е<? В(ОГО)МЪ гл(лго-л)ллше к томоу не сътворнтн гр-Еуъ, въскор-Е же w цр(ъ)кве исхода, клатво-np-ЕСТЖПННКЪ ОБр-ЕТЛЛШС СА. Е(ОГ)Ъ же ДЛЬГОТръПА w чл(ов-е)^любТл ПОБ-ЕЖ-длемь, пр-Езнрлж н пр<?р( о)чьское caobw, гл(лгол)ашсс : „пог8бншн въса гл(л-гол)ашжа лъжж“ (Пс. 5, 7).
Еъ едннъ ОуБО W ДННН tAKO БЫС(т) се, съвръшн BW ПО WBUMKOy Гр-ЕуЪ, въ цр(ъ)к(о)вь прнтече н повръже севе нл зсмла. М(о)л-Еше в(ог)л съ рыдл-НУСМЬ Н СЛЬЗЛМН сътворнтн СЬ ННМЬ М(Н)Л(о)сТЬ Н НЗВЛВНТН сго w смрлдл гр-Еховнлго. Енд-ев же дУлволъ глко ннчcwжc нмлтъ Л него >лже8 bw тъ ГрТДЛ рлдн СЪШНВЛЛШС, С1Л МННХ'Ь ПОКЛЛН|СМЪ рлстръзллше, БССТОуДН-Е въ-шедъ въ цр(ъ)к(о)вь въсл-едь его н стлвь пр-Et? двермн цр(ъ)к(о)внымн н 1ЛК0 внд-е его, прнплдшл къ ноглмл вл(л)д(ы)чнымл, НЛЧАТЪ звлтн къ чьстномоу wБpлз8 г(оспод)л нлшего 1(со)у(сл) Х(рнст)л, гл(лгол)а: „Что мн-е н тсб-е, г(оспод)н I(со)у(се) Х(рнст)с? Почто енце wbhahujh ма? Что се твое ненечетенное вл(л)гожтроБ1с? Почто прнемлешн сквръннлго сего, влжднллго н 2096 помрл ченнлго, нже н по вса днн лъжжа ржглет са твоей вллстн н пр-Еовн-днть твож дръжлвж, н словл нстнннл 8сты свонмн решна не уошетъ. Почто НС WIIAA-ECIUH СГО ЛЮТЫМИ МЛЬНТЛМИ, НЖ ТОЛНКО ТрЪПЛА WЖHДЛCШH П0КЛЛН1С СГО. Ты BW 1ЛК0ЖС СЛЫШНЛе, уоцКШН СЖДНТН БЛЖДНН^-М Н Пр-ЕЛЮБОД-ЕСЛС н въса гр-Ешннкы погоувнтн, то клко9 ссго wжндлeшн П0КЛЛН1С? Еъ нстннж н-ECH прлвсдснъ СЖД1Н. Нж ндсже уогцешн нл лнцл еждншн н прлкеднл СЖДЛ Н-ЕСТЪ ВЪ ТСБ-Е. MCHC BW 10МЛЛЛГ0 рлДН11 ЕЪЗНОШСН|Л w н(е)в(с)се нл зсмла ннз'връжс н никлкоже пощжд-E мене; съ же влждннкъ и лъжь, прнемлешн его прнлежн-Е и толнкл ЗАЛ творАщоу12, прнкллн-Еешн 8ШН СВОН нл м(о)л(н)твж н покллн'|е его. Се лн сжтъ Х(рнст)е прлведн|'н еждн твои: 1лко w нечистоты прншедшоу семоу н слъзъ рлдн мнл8ешн13 его н не wp-Евлешн ? То почто нлрнчешн14 с а бпрлведнын сжд|'н, нл лнцлв зрА и непрлведно СЖДА?“
С‘|л же гл(лгол)Ащоу дТлволоу съ многож горестнж н жллостУж, елко н15 пллменю темноу нс^однтн w иоздрУоу сго. По сем же выс(т) гллс 1лко w
6 длъготръпнтъ ХМ\С. 7 сь MY. 8 «.коже М±. 9 тлко X. 10—11 |>лдн млллго С. 12 Доб. н Mi- 13 помнлоуешн С. 14 нлречеиш С. 15 Проп. X.
а. б-в Написано над реда.
С(ЕА)Т(Л)ГО ЖръТЪВННКЛ, >лкожс громь ГЛ(ЛГОЛ)АЦШ; „IV, ЗВмУоу ЛЖКЛВЫН н плгоувннче, не нлсытн лн свон лжклвын нрлвв, нже въсего мнрл погльтнль есн, НЖ н ПрНВ'ВГШЛГО КЪ М(Н)Л(о)СТН ВЛ(Л)ГОЖТрОЕ1Л моего ТЪфНШН СА ВЪС-уытнтн н погльтнтн, юкллнне! Нмлшн лн толнкл съгр-бшенТл его, елнко 210а въложнтн сну в авъ м-ирнло6 н нствкмнтн съ чвстнож моеж кръвнж жже нл кр(ъ)Гтт внса нзлУлув его рлдн? ЗлколенУе ew мое н с(ъ)мр(ъ)тв простншж въс-ь съгр-ншенУл его. То се лн ег(т) непрлведенъ сждъ, нечвстнвын дУлволе? Ты не Лглнткшн его, къ гриуоу прнуоддшл, нж съ рлдостнж прнемлешн его, уотд нлсл-ьдитн его. Н мне дослждлешн нкко скоро нрнемлА мое съз-длнУе, егоже рлдн н1® чл(овк)къ вв1ув, чл(овт;)кол1оеУл рлдн17 многл н его18 рлдн кр(ъ)ст! н с(ъ)мр(ъ)ть пострл^(л)уъ. Нже19 връуовномоу лп(о)с(то)лоу Петре повелтув седмвдссдтв седмнцеж нл д(е)нь прлцзлтн съгр'ьшлжщлго, то колмн плче лзъ простд н помнл8ж его, нже естьствомв бл(л)гын н м(н)-л(о)стнвв есмь въ нстннж. Понеже нрнплдлетъ къ мне, не Лврлфж са его дондеже нлследа его. Азъ ew влжднынх рлдн елмв еолсж рлепду са, н везлконнынув н гр-кшнынуъ рлдн н с(ва)тен мон дллнн нл кр(ъ)стЕ про-стрЕув, елко дл уотдн сп(л)стн са, прнБтгъ, сп(л)сет са. Пн единого же С\>ЕрЛЦ1ЛЖ СА, н2" нн единого ЙГЛНЕЖ, ПрНБИГЛЖШЛГО къ моей ЕЛЛГОСТН21, ЛЦК Н ТЫСЖЦ1ЛМН нл д(е)нв въуоднтъ къ мне н етжжлж мн, плкы wyo-днтъ22. Hew „не прУндох прнзвлтн прлведннкы, нж грчзшннкы нл покллнУе“ (Марко 2, 17).
'ллсоу же семоу вывшоу, лвУе выс(т) дУлеолъ трепе ш ж н не еъзмогъ оувЕжлтн. Н плкы Еторнцеж прУнде гллг, гл(лгол)дц1ъ: „Слышн, прЕлвстннче, w немже съмжшлешн са. „Азъ прлведенв есмъ н прлвдж еъзлюбнхь" (Пс. 2106 ю, 7). Н „въ немже оврдшж чл(ове)кл, | еъ томе н сжж^ж емоу“. Се нннт: оврЕтоув его еъ покллнн н НСПОВЕДЛнУН прн ног8 моею лежжшл н поведн-тсле тн 1ленешл са. ПрУимж же23 д(8)ув его 1лко единого w с(вд)тынуь, понеже толнцемн леты Л теве рлтвемв, ннклкоже wчлл севе своего сп(л)сеН|'л. Ты же зрн еллвж д(8)шж сеж н рлстръгнн са злвнстнж н зловож своеж, wкллннe 1 “
Брлт же, лежж нл лнцн своемв, пллча н рыдлж, лвУе прЕДЛг(т) д(8)уъ. Прочее же гневе е(о)жУн ньплде нл дУлволл, Неко wrHE wпллEЖ н поьхдлж его зл мръекое вез'стоудне его**.
(Л>сжд8 248bw нлвыкнеме25 не wчлвлтн са своего сп(л)сенУл, нж проентн вестоудно вл(л)д(ы)чнАж м(н)л(о)ств. Слнко же лцк вжджть съЕр-ьшенУл нлшл много, нж wБлчe число нматъ, в(о)жне жс м(н)л(о)сръдУе вссчнслъно. БсзлконУл НЛШЛ »ЛК0 АГЛ1С WrHBHO, ЕЛ(Л)ГОАТроЕ1е же в(о)жнс шео пжчннл морсклл. Колнко, ръцн МН, АГЛ1Л wrnt^ro ПЖЧННЛ морвсклл ПОГЛСНТН МОЖСТЪ? Н НеКОЖС гръеть п-ьскл въплдшн въ пжчннж морскжА ПОТЛПЛ-ЬСТ СА Н НСВНДНМЛ ЕЫ-влетъ, снце въе-ккого чл(овт:)кл сьтр-ьшенУл къ множестве шедр^тъ в(о)жннуъ, непов'кднмл во26 естъ вл(Л)Гость в(о)жнл w зловъ н гр-вув чл(овт:)чьскынх.
16 Проп. Mi. V Проп. Af. 18 Доб. же ХМГС. i8 Доб. н 20 Проп. Мь еллгодлтн X. 22 нсуоднть Afj. 23 оуже ХМ±С. 2^—25 нлкнкн-бмь 8ео Afp 26 Проп. С.
з-о Написано над реда.
166.	Ннл ПОЕ'ЕСТЬ ЧЮДНЕНШЛ пръвыха
Прочес же къ ссмоу слышн: „Некын ю с(ва)тынх стлрецъ келнкъ н про-211а зорлнвь, пр-Евъзшедъ б-есювсклл нскоушен|'л, к томоу нн въ чтоже ко | влр!-СТВЛ нуь ЕЪМЕЦ-ЕЛШС, НЖ Б-t ЗрА 4ioectehe Н ЛГГ(С)ЛЫ, Н В1.СЫ клко пекжт СА W ЧЛ(ОВ-Е)ЧЬСТ-ЕН ЖНЗНН, КЪЖ^О нуь ПОДЕНЗЛЖЩе СА ЮЕрЛЩЛТН нуь къ своей части. Снцс жс велнк б-е въ доБрюд-Ет-Елеуъ iako дослждлтн н рж-ГАТН СА нечнетынмь д(8)уомь, множнцеж же Н1 ЮСКрЪЕЛ-ЁЖ НуЪ, въепомннлж тт.мь нже ю н(е)Б(е)се ннзвръженИс н вжджщее нмь въ югнн мжчен|'с. Т-ем ЖС Н Б"ЕСН Др8ГЪ КЪ2 Др8г8 уВАЛ-ЕуЖ СТЛрЦЛ3 юного велнклго; „1Дко ннктоже нас см-елтн ю ннн-е прнвлнжнтн са къ немоу, злне прнтн емоу въ великое н съвръшеное Бсстрлст'|е, юб(о)жнв са с(ва)тынмь д(8)уомь“. 1Ако 8бю енмъ снце Бывшсмь, едннъ ю б-есювь гл(лгол)л къ др8гом8: „Брлте «Зерсфсръ (се4 б-е нма б-ес8 том8), оувю лще кто ю нас поклет са, примет лн его въ 6покллН1е E(orjb6 нлн нн?“ IVh же къ нсм8 Лв-ещл снце: „То кто се сь-в-естъ ?“7 Зер«ф«р же: „Хощешн лн, рче, н ндж къ велнкоюмоу юномБ8 стлрцВ, н нск8са его ю семь?" IVh же: „Ндн, ре^(е), нж блмдн понеже стлрцъ про-зорлнвь естъ н рлз8м-Есть твое лжклвство, н нс въеуощеть въпрентн б(ог)л ю семъ. ДОвлче ндн едл клко жсллсмое поЛ8чншн“.
Тогдл шедъ .Зсрефсръ къ стлрцв н пр-Еюврлзнвъ севе iako чл(ов-е)кл, нл-ЧАТЬ ПЛЛКЛТН Прьд ННМЪ н р1ДЛТН. Б(ОГ)Ъ же, уОТА ПОКЛЗЛТН fAKO нн единого же юврлщлет са уотАщлг(о) покллтн са, нж въс-Еуъ прнсмлеть прн-2Нб твклжщТнуь къ немоу, нс покл ,зл стлрцБ съв-еть б-есювскын, нж tAKO чл(о-В’Е)ка сего зр-Еше, л не iako висл. Гл(лгол)л кь нсм8 стлрцъ: „Что тлко рыдлж9, пллчешн, чл(ев-Е)че, съкрушлж н мож д(8)шж своими слъзлмн?" Else же: „Азъ, ю(т)че с<ва)тын, н-есмь чл(ое-е)къ, нж б-есь, »лкожс мна, множества рлдн всзлкоН1Н моих". Н стлрецъ: „Н что уощешн дл сътворА тн, врлте?“ Мн-ее вю стлрецъ нско ю многлго смърсн|'л севе б-есл нлрнцлетъ, в(ог)оу не ЮБЫАВНВШ8 емое вывлемое. Гл(лгол)л в-есъ: „Не ю нномь м(о)ла ТА, Ю(Т)ЧС С(ВА)ТЫН, рЛЗЕ-Ё ДЛ П0М(0)ЛНШН В(ОГ)Л прилежно fAKO ДЛ ЮБЬ^КНТ тн лще прУнмсть. дТлволл въ поклАнТе. Дл лще оного прУнмсть, то и мене прУнмстъ, под(о)внлл том8 д-елл сътворшл". Стлрец же: „ЬХкожс уощешн сътворА. СУвлчс ндн днес въ домь свои н злоутрл пр!ндн н рекж тн что ю семь повелнть в(ог)ъ“-
Н сем8 вывш8, вечер жс тъ възд-еавь стлрецъ пр(-Е)под(о)вн-ЕН ржц-Е свои къ чл(»в-е)колмвц8 в(ог)оу поклзлтн смоу лще пр|’нметь дТлволл юврлщьшл СА КЪ nOKAAHl'oy, Н ABIC ЛГГ(б)ЛЪ Г(ОСПОДе)НЬ Пр-ЕДЬСТЛ СМ8 tAKO мльнТн н реч(е) къ немоу снце; „Гл(лгол)ега г(оспод)ь в(ог)ъ твои10 что глко молншн ю в-ЕС-Е мож дръжлвж, тъ во лжклвствомк нскБшлж11 теве пр!нде“. Стлрц* же: „Н клко, ре</(е), мн-е г(оспод)ь не юкры вывшее, нж съкры ю мене, еже
1 Проп. Mi. 2 Проп. Mi. 3 Проп. X. 4 Доб. ео ХМхС. 5—6 е(ог)ъ кь покллнТе MY.
7 EtcTb Mi. 8 Проп. С. 9 рыдлешн н Mt. 10 Проп. С. u нск8шлет Mv
а В М разказът липсва.
не рлзоумнтн?" Н лгг(«)лъ :~„Дл не съмжтишн са, pe<z(e)12, w вещи сен. Съ-212а мотрен|е ew никое се вывле/и дивно, къ полей съгрншлжцпнмъ, | iako да не
&ЧЛЖТ СА СЪГрНПЯЖЦКИ ЯКО НН Л13 еДННОГО СУЕрЛЦЯеТ СА ПрКБЛ(А)ГЫИ Б(0Г)Ъ, ПрНуоДАЦЯГО КЪ немоу, АЩС Н САМЫЙ ТЪ ДЯВОЛЪ Пр|НДСТЪ, ПО<?(о)ВНН же ЯКО ДА ЯВИТ СА СИМБ WBpA30MB Н BHCWBCKOC ЖССТОЧЬСТВО Н W4AAHIC. СТДЛ же 8bw прУндетъ къ тевн нск8шлжн, да не съвллзнншн его нспръвл, нж рьцн емоу енце: „Да веси iako чл(овн)^лювецъ б(ог)ъ ннколнже кого wbjja-Ц!Ает са прнуодАцяго къ немоу, лще н дяволъ вждетъ, н ее «б-ыца са н теве прнжтн, нж лще съхрлнншн повелнннлл w него". Сгдл же продеть въ се н речетъ: „Н что ес(т) нже повелтнное мни w него?", ръцн къ немоу: Снце гл(Агол)еет г(оспод)ь в(ог)ъ: „вида та14 кто есн н юкждоу прТндс НСК8ШАЖ, ТЫ BW есн ДрСВННЛ злоба И15 ДрСВННЛ ЗЛОБА16 НОВА AOEpWAH-тнль 17вытн не можетъ18, наеыкнжеь въ г(>ъдостн своей н клко възможешн емнрнтн са въ покллнТе н wspncTH м(н)л(о)сть, нж не нмлшн се нзеттъ Лвнщлтн въ д(е)нь ежднын „iako уотнуъ покллтн са н не прнжтв мене б(ог)ъ“, съмотрн жс гл(лгол)емынх клко уощешн покллнГе начати." Снце гл(л-гол)е/п г(оспод)ь: съвръшншн трн лита нл еднномь мнетн стож, теврАЦ! са къ въетокомъ, ноц||ж н дннж възывлж велТемь гллсомъ: „Б(ож)е, помнл8н ма древнАЖ зловж"; гл(лгол)а сУе р н плкы др8гое сто тлкожде гл(лгол)а пВ(ОЖ)е, помнлоун МА мръзостн ЗЛПОуСТНН1Л“, н плкы тлкожде „Б(ож)е, сп(л)сн ма, помрлченнжА пртльс(т)". 19СТл възывлн20 къ г(оспод)оу непрнстлнно, HEW не нмлшн тнлеснын съсждъ21-"22 н тр8дно вждетъ теки нлн нзнеможешн. Сгдл 2126 же съвръшншн cia съ смнреномждр|'емъ, тогдл npiATt, вждешн въ пръвын твои чннъ н съпрнчтешн са съ лгг(е)лы в(о)жннмн“. Дл лще 8bw овнщлет са се сътворнтн, прими его въ поклАнТе. Нж внмь iako древнее зло ново довро вытн не можетъ. Нлпншн же cia послндн|нмь poAWJX, iako дл не ЛЧАВАЖТ СА уОТАЩСН ПОКЛЛТН СА, 3HAW ВО 8ЕНрАТ СА w сеж гллвнзны чл(овт.)цн оудовь не Лчлвлтн са своего сп(л)сен|'л“. Cia рекъ лгг(е)лъ къ стлрц8, възыде нл н(е)во abic.	,
Оутрв же ВЫВ1118, прТнде н д!лволъ. Н начать нздллече рыдлж, пллклтн. Н къ стлрц8 прншедъ, поклонн са. Стлрец же нспръвл не wbahth его, нж въ оумн своеле гл(лгол)ллше: „Зли прУнде, лъжоу Д|'лволе, древнее зло, ядовитый зьмЬу въеелжклвын". Тлче гл(лгол)л къ нем8: „Дл виси, яко молнуь г(оспод)л в(ог)л моего якоже овнщлу тн са. Н прнемлеть теве въ покллнТс, лще прУнмешн яже множ злповндлет тн дръжлвнын н въееенлнын г(оспод)ь“. Бис же: „Н что сжтъ, ре'/(е), яже повели в(ог)ъ сътворнтн мн?" Стлрец же Лвища; „Злповндл тевн 23в(ог)ъ снц£24: яко дл стоншн нл еднномь мнет в г ЛИТЛ, WBpAHJ СА къ въстокомь, възывлж въ днн Н ВЪ НОЩИ „в(ож)е по-мнл8н ма, древнее зло", гл(лгол)а cie чнеломь р; н плкы дрБгое р гл(лгол)а „в(ож)е, помнл8н ма, мръзостн злп8стнн'|Л“; н плкы тожде число „в(ож)е,
12 Проп. ХМхС. 13 Проп. ЛТр 14 Проп. С. 16 Проп. Му 17 ~18 не может бытн XAfjC.
19-го K1.3HKMI сТл Afj. 21—22 сждъ С. 23—21 енце б(ог)ь Му
помнлоун ма, помрлчспнжА пртльс(т)“. Н егдл cia сътворншн, тогда съпрнч-ТСШН25 СА СЪ ЛГГ(е)ЛЫ В(о)Ж1НМИ, 1АК0Ж6 Н Пртждб“. Зсрефер ЖС, ЛЬСТНЫН WHb flOKAAIIIA WBpA3b юкргъ, ЕЪСМ1ЛВ26 СА ЕСЛМИ Н ГЛ(АГОЛ)А КЪ СТЛрЦб: ДУ, КА-2133 когнре! Азъ ац1с вн^ъ ртт лъ 27нлрешн севе28 „древнА зловж“ н „мрьзость
ЗАП8СТТН|'л“, Н „ПОМрЛЧСННЖА ПрТЛЬСТЬ", ПрТЖДС Н W НАЧАЛА се )(0ТТ)(Ь сътворнтн н сп(а)стн са. Nhht же др«кмее зло лзь? № вждн то! Н кто се гл(лгол)е/и! Аз ew длже до нннт днвень н сллвень вт^ъ н въсн божш« са повнн8жт са мнт, н лзъ слмь севе нлрекж вмръзостн злп8сттн|с“ н „помрл-ченнжж пртльсть“ ? Нн, клкогнре, нн! Длже до нннт овладсва^ь гртшнымн н нннт плкы сътворА севе рлвл непотртвнл? Нн, клкогнре, нн! Не вждн то, tAKo дл лзъ въ таково везчьст|е севе въложж"! Cia28 рекъ д|‘лволъ1 лвне невнднмь выс(т). Стлрец. же въстлвь, вл(л)годлртше в(ог)л, гл(лгол)а: „Къ нстннж гл(лголл)ль есн г(оспод)н, iako древнее зло ново довро бытн не можетъ".
Cia же30, врАтТе, не просто понждн^юм са нл сртдж привести, нж iako дл нлвыкнете вл(л)д(ы)чнее вллгоАтровТе. |Дко лш» н д'|'лволл прнемлетъ покллвшл са, то колмн плче чл(овт)кы, зл нн^же н кръвь скож прол|’л, Гртшен лн есн, поклн са. Аше лн нн, то горшн btcwbk ^whkujh мжчнтн са въ гееннт wrnbHTH. Не iako съгртшн, ннкто ew вез грт^л, въсн ew съгртшлемь, нж понеже не въс^стт покллтн са н оумолнтн сжднж пртжде кончины своеж, глкоже ew оврА1|1сть с(ъ)мр(ъ)ть, коегождо нас 31снц.е и поснллеть32 его тлмо. A ute bw 8мрешн вес покллн|'л, рлвотлж дТлволБ MnorowBpA3HbiMii н рлзлнч-НЫМН ГрТ^Ы, ВЪСТКО И СЪ Д1ЛВОЛОМЬ WCЖДHШH СА ВЪ ВТЧНТМЪ WrHH, оугото-2136 ванный Д|лвол8 и Arr(e)AwA< его. Аше лн пртжде кончины счвтгъ w грт^л, Г(ОСПОД)еВН 8Г0ДНШН ПОКЛЛН1СМЬ н НСП0ВТДЛН1еМЪ, W, К0ЛНКЫ)<Ъ вл(л)гъ по кончннт спод(о)вншн са и вллженствВ, свттлымн лгг(е)лы въводнмь, ндеже KpACWTA нензре^(е)ннлл н прнсно сжшное весеЛ|'е.
Достойно же зде къ сем8 и ннж повтсть прнложнтн".
167.	IV рлзЕоннндт сп(л)сш'|нм са покллнУемъ
Быс(т), pe«z(ej, нткын рлзвонннкъ въ лттл1 UAEpHKiA 2вл(л)гочьстнвлго ц(л)рт3, въ стрлнлх 0 рлк'ц|скы^ь, лютъ зтло н нечл(овт)ченъ, н снцевь сын, iako н пжта стрлны тож непро^одны сътворн. Сего множнцеж многымн н СНЛНЫМН ВОННЫ АТН поквснкше СА н не ВЪЗМОГОШЖ.
Слышав' же ц(л)рь UABpiKie w немь w нткоего мношж, послл къ немоср кр(ъ)сты свож, н)<же 4слмь ц(л)рь5 ношллше6. Н съ клатвож нзвтстн ем8 не волтн са, „тьчнж прУндн", рече. Рлзвонннк' же дтнсткомъ в(о)жнемъ ц(л)ревл слова 8СТЫДТВ' са, Лкръгъ нрлвь рлзБонннчьскын н въ WB4A кротость овлтче са. Н прншед, прнплде къ ноглмл ц,(л)ревомл съ нсповтдлн1емь.
25 сьпрнчдстншн Af,. 26 кьсмТл Мь tfEe	Af1# 22 Доб. же ХМУС. 30
Проп. M. 31—32 н снце пмнллетъ С.
1 днн М. 2—3 ц.(д)£-й бллгочьстнкааго М. 4~5 ц(л)рь самб ЛГ]. 4-8 ношлше слмъ ц(а)|>ъ
М. 7 8стыдт М.
[Тлче]е мллтмъ днсмь мннжвшемь, въ неджгъ въплде рлзвонннкъ. Н въз-лежлше въ волннцн, гл(лгол)см1:н Слмуонови. IV неджгл же млло въспръ-нжвь н еъ са прншедъ, нощн сжцк прочее, вндьвь севе къ с(ъ)мр(ъ)тн 8же прнвлнжьшл9 са н w жнтЧл сего нсуодАщл, нл м(о)л(н)твж прочее10 къ всс-214а шедросммоу в(ог)оу юврлтн11 са12, съ слъзлмн нсповъдВж са. Н npoiiicnie сео-| нмь сырншснЧемь проел, гл(лгол)ллше: „Не прошж w теве 13ннчси>жс иного, чл(овт:)колюбчс14, нж елнкл та нспоЕ'ЕДлнТемъ оумолн прежде мене вывын рЛЗВОНННКЪ, H 1ЛК0Ж6 НЛ ЮНОМЪ рлЗБОНННЦ-Ь, снце н нл мни рлзвонннц-к оуднвн м(н)л(о)сть 16чл(овт)колюе|л твоего16. Н прУнмн мое се къ с(ъ)мр(ъ)тн прнБЛНЖьшее са17 рыдлнЧе. Н (лкоже юн-ъуъ, нже18 въ19 едннын нл десАте члс прншедшЧнуь н ннчсоже достойно мъзды сътворшЧнуь, снце н мене 20снмн мллымн21 слъзлмн очисти н прощенЧе мн длрВн. Н не нстаз8н Л мене ннч-сюже множле, hew не суврАшсшн въ мни нн единого дтлл доврл, влрншж22 BW МА БСЗЛКОН1Л МОЛ Н КЪ ВСЧСр8 ПрНБЛНЖНу СА ПрОЧСб. Нж 1ЛК0Ж6 ПрНАТЪ Петрово горкое рыдлнЧе, снце н мое23 мллое покллнЧе прЧнмн, чл(ови)к<л>лювчс. Нзлин мож снж слъзы нл ржкопнслнЧе моих съгръшснЧн24 н гжвож твоего вл(л)гоАтров1Л иггрын вссчнслъныж мож гр-ну ы“. СЧл же н ннл множлншлл СНМЬ ПО<9(о)ВНЛЛ НЛ МНОГЫ ЧЛСЫ НСП0ВНД8Ж СА рЛЗБОНННКЪ, Н СВОНМЪ 8Бр8С-цемъ слъзы26 8тнрллше, н тлко д(8)уь свои26 пр-ьдлстъ (глкоже н ннн мнозн влнзъ его лежжцнн нсповндлшж27).
Ерлчсм* же нлчалннкъ, мжжь бл(л)гогов-1:ннъ, нже вт н28 волннцж онж СТр»А, ВТ29 ВЪ ТЖ НОЩЬ СПА въ дом8 своемъ. Н30 зрнтъ 31ВЪ ТЪ ЧЛС ЕЪ сьн-ь32 въ нже33 рлзБонннкъ скончл34 са никыа м8рнны множьствл, съ мно-2146 гымн || кинглмн, нмащж гртуы его нлпнслны. [Тлче]33^36 зрнть н н-ьклл 37двл юноши38 свитлл39, прннесшл мирило. Н въложыиемь мВрннюж век рж-К0ПНСЛН1Л рлзвонннчл Н Пр-ВТАЖе едннл стрлнл, др8глл жс стрлнл ГОр'В въ-зыде, легкл сжшн. Ртстл жс къ ссвт 40свхтллл «нл41 юноши; „Еъ нстннж мы не нмлмы зде ннчъсожс". Гл(лгол)л жс др8гын: „Н что уошемь42 нмитн? Не неше sw43 дссать днЧн нмлтъ прншедъ w 8бЧнствл44 рлзБонннчьствл своего. Н что бллго нцкмъ ю него ?“. Дл нскоже сЧе ристл др8гъ къ др8гоу, НЛЧАШЖ ЮСАБЛТН ЮДрЪ СГО СДЛ КЛКО С\1БрАЦ1ЖТЬ НИЧТО ВЛ(Л)ГО НЛ НСМЪ. Н едннь сю wsp-вте юврбссцъ юнъ, нм'же рлзвоиникъ слъзы свож 8тирллше. Н гл(лгол)л къ др8гом8: „Еъ нстннж, не нмлмы зде ннчсоже, тъчнж овр8-сецъ45 съ слъзлмн его. Нж въложнмь его въ др8гжж стрлнж мнрнлл н съ ннмъ прнложнмъ чл(ов-в)колюБ1€ в(о)жне, н внднмь что вждетъ". Н 1ЛК0 тьчнж въложнетл его въ дсснжа 46н легкжд47 стрлнж мтрнлл прнтАгнж вънезллпж
8 Попр. по ХМуСМ. В 3 — тлже, 9 прншедшл Af. 10 Проп. Af. 11 юб^лтне XAfjCAf. 12 Доб. н	М. 13—14 пне	чл(оЕЪ)кслюЕче ннчьсоже	Af.	15~18 твоего	чл(оет)колюб1Л Af.
17 Доб. покллнТе	н Afj. 18 нужс	Af. 19 нл X. 20—21	снмн А1. 22	В X тази дума е
в началото на реда и пред нея вторият преписвач е добавил пртд. 23 Доб. се XMLCM. 24 rji-буъ Af. 25 Доб. свож Af. 28 Проп. М. 27 съповъдлшж СМ. 28 Проп. Afj. 29 Проп. Aft. 30 Проп. Afj. 31—32	въ СЪН1: ЕЪ ТЪ	ЧЛС ХМуСМ. 33 Доб. ЕЪ М.	34 СКОНЧЛЛЪ	М. 33—38 Попр. по
ХМуСМ. В 3 —	тлже. Доб. н	Afj. 37—38 юноши дел	М.	39 Доб. звло А1. 40—41 и,Нл
СЕЪТЛЛЛ Af. 42 ^ощетъ А1 43 Проп. Af. 44 Доб, н CMtM. 45 Доб. съ AfxAf. 46-47 Проп. Afp
23 Патеричните разквзи
353
Къшедшв же34 мн въ кръчемннцж н въпроснвш8 мн его; „Ты лн есн Сергее?** Тъ же wb-ьщл: „Сн, реч(с), лзъ есмъ“. Тогдл рхь ш8^	лк>-
217а ковь сътворнтн с’ тобож1*. IVh же ювъщл мн: „Довр-ь прнше ль есн, сади". Н повел-ь кннопродлкцв принести 1лже нл сьнъдсн'|с потрвБнлл. Н еже толн-ЦТМН ЛТТЫ 35 ХЛ-ЬБОМЬ ЖТрОБЖ МОЖ36 НС НЛСЫТНХЪ, ТОГДЛ ПОНЖДНХ СА W ЕС-БХЪ пръдложеннынхъ МНЬ ЕЪКВСНТН, ПОМЫСЛНВЬ еъ ссб-ь: „(\щс б(ого)ен СНЦС НЗЕОЛН са прнчестн СЪ МНОЖ Жр-ББ1Н сго, то не дльжсн’ лн ссмъ н лзъ СЪТЕОрНТН ЛЮБОВЬ Н СЪНТСТН СЪ ННМЪ?** Н С-ВДЬ СЬ ННМЬ, СЬН-бДОХЪ w пр-кдъпостлвленнынх'Ъ нлмъ. Н потомь р-ьхъ см8: „Нмлшн лн ты домь свон?** IVh жс Лвтшл; „Сн“. Н гл лгол)лхь ем8; „Нд-вмь въ домъ твои, злне нмлмъ н-вчто гл(лгол)лтн к37 тсб-is**. IVh’ же съмжтн38 са, въ ссб-ь по-мышл-ьлше н мньшс 1лко, едл клко w съпротнвнллго првльстнв38 са хо|иж10 блжднтн41. Н часто възнрлж нл ма, чюждллшс СА ВЪ ССБТ Н МНТ ЗЛЗИ-рллшс клко въ толнц-ь стлростн поБ-ьжденъ быс(т) снцсвож стр(л)стнж (глкожс мн слмъ послтждс съповтдл).
Шедшемь 8бю нлмъ въ домъ сго н сътворь м(о)л(н)твж, р-ьх'ъ кь нем8: „Мола та, г(оспод)л рлдн, (лко дл бсзъ въсткого злзорл Лкрысшн мн ЖНТ1С свос н что бл(л)го сътворнль ссн въ жнтн42 свосмь. IVhom8 же w семь ДНЕАШ8 са, рече къ мнт: „Чл(ов-ь)чс б(о)жнн, не втсн лн глко въ кръчемннцн WBpTTe МА СЪ БЛЖДННКЫ 1ЛДЖЩЛ Н ШПНЕЛЖЩЛ СА, 43н сквръннымн словссы ГЛ8МЛАЦ1Л СА44? /\з’ БЮ ССМЪ СТЛрТН1ШН НЛД ННМН Н НЛДЪ ВЪСТМН БЛЖД-2176' ннцлмн. Н кромт моего повелтн!л | нн 13едннон vv них46 прнклслст с а кто, нж47 мене48 въпрлшлстъ. Н жже кто хоцкть, подлж комвждо нхъ' Ты жс въпрлшлешн 8втдттн жнтТс мое! Сс слмовндецъ быс<т), что w мене 8вт-ДТТН ТрТБ8еШН ?“ МнТ ЖС НЛ МНОЗЬ 49М0ЛНВШ8 Н КЛАТВЛМН ЗЛКЛННЛЖЩ830 его нс съкрытн51 ю мене, лще что бл(л)го сътворн въ жнтн52 свосмь. IVh* же ннчсоже бл(л)го сътворшл ссбс гл(лгол)ллше. Вндтв’ же лзъ53 глко ннчсожс XwiycTb повтдлтн мн, тогдл прочес склзлхь ем8 съ н(с)Б(с;се прншебшллго къ54 мнт гллсл. IVh’ же53 слышлвь, днвлтше са чл(овт)колюБТоу б(о)жн8. Н въздъхнжвь, гл(лгол)л мн:
„Прости ма, ю(т)чс, лше сёл снцс сжтъ. Помпа ew56 * * * едннож, (лко въ-шсдш8 мн 37по юбычл838 въ кръчемннцж38, н зрл тлмо едннж женж 60крлснж ЗТЛЮ61, СТДАЦ1Ж Н ДТЛЛЖЩЖ МЪЗДЫ рлдн. Сн ЖС ST6W ВЪждсЛТВЬ62, р-^Х7* къ жент продлжцюн внно: „Мкжд8 н кто сс(т) женл сТл?* Н63 Лвтщл мн: „IV грлдл ссго ес(т)“. Н р^х21 £|1: „Гл(лгол)н 64къ нен63, едл клко въех®-щеть66 лащн съ множ**. Мнл жс wb-ыцл мн; „Не могж енцевл словесл рещн 67къ нен68, злне лще н вндншн снж68 снце 8богж, нж бтло w Бл(л)горюд-
54 Проп. ML. 35—36 апуоБЖ мож xArbECMb Ali/И. 37 Проп. МХМ. 38 съмжтнкъ М.
39 прлыръ М. 40 ХОЦН"! X. 40—41 БЛЖДНТН Х01ЦЖ Alj. 42 ЖНЕ0ТЕ Х/И^М. 43—44 ПрОП. /И,.
45—46 едннъ М. 47 Л1ЦС М. 48 Доб. НС М. 49-50 ЗЛКЛ1НЛЖЦ18 мТ Н КЛАТКЛМН ЗЛКЛННЛЖЦ18 мн
М. 60 Доб. мн ХС.51 8тлнтн М. 52 жнкот-в М. 53 Проп. М. 54 Проп. С. 55 Проп. 36 же М. 57—58
едннож М. 59 доб. п0 ечвычлж /Ир во—6j з^ло куленж /И. 62 Еъздел-Екъ X. въждел-ЕХ
63 Проп. /И- м—65 ен Л11- 66 x«Uie/n MiM. 67 —68 сн М. 69 ж А’Л11Л'1.
НЫНХ ЕСТЬ Н БОЖ1РН^ СА Б(о)Гл“. h?* ЖС ХОТА ОуЕТДТТН КОСЖ рХДН ЕННЫ ЕЬ толнкж ннцктж достнже, н Лвтщл; вДлъжн8 сжщ8 мжж8 еж 70кназ8 р лнтръ зллтл71, н емъ, въслдн его еь темннцж, н дет wi-рочАтн его прт-218а длстъ еь рлвотж. C'ix же скытлет са, рлво тлжщн д(е)нь н ношь, едх кхко еьзможсть72 сеободнтн нхь“. C'ix же слышлвь лзъ, рт^сь кь нен: „Шед н ръцн ен лещн сь множ н лзъ подлмь ен елнкл тртБ8етъ“. Whx же пхкы Лет-ijix мн : „Рт)< тн, (хко не могж c'ix словесл втшлтн ен, понеже етыждж са понт нх лице еж възнрхтн. Втм* бо юпхснт iako цтломждрънл ес(т)“. ?\з’ же пхкы рт)<ь кь нен: 73„Шед н74 рьцн ен едх кхко еьсхоцкть. i\me лн не Еьс^офеть, то кхх нхмь пакость w семь?" CVnx же посл8шхвь75 н76 шедъ, реч(е) ен. Цтломждрънхх же whx слышавши, еьздьхнж. Н сльзхмн НАЧАТЬ оуМЫЕХТН ЛНЦС СВОЕ. МбАЧС ПОЕННЖ СА Н НЕ Хота. Н 9™- яКоЛНКО ЛТ/П НМХМЬ, НЖДАЦ1Н СА 7Н01|1Ь Н Д(С)НЬ78 рХБОТХЖ, едх КХКО СЕОБОждж мжжх моего79 сь чады, н не могж. Н прочее что сьтворнтн недо8мтж. Нж втмь tAKO чл(ОЕт)кюлюБецъ сын б(ог)ь и80 простить Безхкон'|е мое се, троись рхдн моих д(8)шь( стрхжджцлн)<ь ЕЬ темннцн толнко лтть. Ет.СТ EW слмъ нспыт8жн ср(ь)дцх н жтр°Бы, txKO длже до нннт не познхх иного мжжл, кромт моего. Нннт же по нжждн пртдхж ттло мое нх грт)(ь“. Прншедшн же кь мнт крьчемннцн н рекшн, iako wktiua са, Теко^ же81 лзь еь домь мон и принесешь р лнтрь зллтл. Н скоро пртчеть, длхъ еь ржцт ен. IVha же въземъ82 сь многымн сльзхмн н вьздыхлшемь, бижшн лнцс свое, гл(л)-2186 гол)ллше: „Г(оспод)н, ты втсн скрьвь мож н коеж рлдн нжждж83 прн^ождж пог8бнтн д(8)шж мож. Ттм же мола та глкоже древле блждннцх онл, про-стнтн84 мн Безлкон|'е мое". C'ix жс слышлвь лзь н85 оу!лзвнх са ср(ь)дцемь Н рТ)(Ь ВЬ СЕЕТ „PklJJC c’ix снце СЖТЪ, ЧЬСО рлдн86 WCKBpbHA енцевж цтло-мждрьнж женж? То почто не ндж 87плче кь блждннцхмь88, нже н89 wbxa-дхемы сжтъ множ, н жже w них ^огцж поемь н90 нспльна желлнТе мое". Н wcTxsxb еж, Лп8стн\ъ въ домь свои нтн, 91тлко и92 съ зллтомъ длннынм ен. Н свободнаь мжжл еж, тлко н93 съ двтмл отрочнщемл ею".
C'ix же лзъ слышлвь81 Л Cepr'ix, проелхвнвь95 е(ог)а96, рт^ъ: „Слава едн-Н0М8 ЧЛ(ОВТ)КОЛЮБЦ8 Б(ОГ)8! Еъ НСТННЖ, ЧАДО, Д0СТ0ННТ97 ВЪМТНН СА ЖрТБ|Н мон с! товож“. IVh’ же плкы въздъхнжвь, рече мн: „Еъ нстннж, w(t)4c, хще се 8годно быс(т) б(ого)вн, 1акожс гл(хгол)ешн88, ixko Л б(ог)л послхнь есн КЪ МНТ гртшном8, Н Др8ГО ПОМНА, 1АК0ЖС98 мннт мн СА Болшее сего бытн.
КнА38 EW НТКОСМ8100 СНЛН8 Н ГрТХОЛКБНВ8 н <л>т8жден8 Л с(еа)тыж цр(ъ)кве прншедшв въ сен (Члейхндръскын грлдь н по въса днн въземла w мене блждннца, сътЕлртлше мръекжл свож полоть. Съл8чн же са ем8 едннож
70—71 р лнтръ зллтл кназ8 М. 72 можетъ М. 73—74 н шедъ М 75 послвшл М. 76 Проп. 77—78 д(е)нъ н нощъ МуМ.79 своего М Доб. н С.80 Проп.М 81 Проп. Adj. 82 къжемъ X. 83 кипы С. 81 прости СМ.85 Проп. М^ 66 Доб. л,л ХМ^М. в1?—88 къ блждннц,л.« плче М. 39 Проп. Mi. 90 Проп. С.91—82 н тлко Mi. 93 Проп. Mi. 91 слышлхъМ.96 проеллвнхъ MiM. 96 Доб н Mi.97 Проп. С. 98 Доб. н М. 99 елке М. 100 Доб. ейпрж Mi.
нжеь13 * его, )(wta 8стрхшнтн отроковнцж, гл(хгол)а: „Ацк не посл8шхешн мене, съ мечемъ снмъ Лс-ыцн ршж глхвж твож“. IVhx же Лв-ыдх ем8: „Лше н нх 8ды съсвчешн мене, Бсзхконное се дт.ло ,4ннкхкоже сътворА15 “. IVh же |држтнж рхждег с а, пхче же16 смвлхдхемъ д’|хволомъ, Лстче глхвж С^ТроКОЕНЦИ. Н XBIC ГНТзВОМЪ б(о)жннмъ юслъпе. Н ЮБрДА17 нскххше ДВСрН Дом8 сеосго, н не №Бр-Бтххшс.
Прншедше же дрвзн ловцн, ншжцк с(ы)нх его нтн нх ловъ н нхчашж 221а зехтн. 1Уга(е)цъ же его we-bujx: и1\’тнде с(ы)нъ мон ловнтн“. Выпоен же нх; „Где ежт дверн дом8 моего, txKo с¥слъпо><ъ“ ? Онн же Лвръзше18, еънн-дошж н внд-кшж отроковнцж лежжшж мрътвж. Н рече нмъ: я€мше пртдх-днте МА КНАЗВ ГрхДХ, tXKO 8б'|НСТВО СЪТВОрН^Ъ".
Н емше, пр-ьдхшж н19 кназ8. Кназ же hctasxbl н 8ет>дъ2" w него въса нстннж. Н много мжчнвь его, въ темннцж въвръже.
Потом же глСхгол)х ю/и(с)цъ ДхнУнлъ оученнк8 сеосм8: „Шедше внднмъ MOHJII С(ВА)ТЫЖ 0Тр0К0ВПЦЖ“. Н внд-бешс21, възврхтншж СА въ скнтъ, гл(х-гол)емын 22cvkto ке декхт8, енр-ьчь23 wcmluxaccatuh. Н слышхвше 24w немъ25 мннсн скнтъстУн26, н27 нзыдошж еъ срттенУе ем8. Н гл(хгол)х 28нмъ стхрецъ29: „Шедше, прннсс-ьте мошн отроковнцж ехмо. Ne достоит sev положнтн СА ТТЛО еж СЪ МНрСКЫМН ЧХ(0Е’Ь)КЫ, НЖ СЪ с(ВА)ТЫМН ю(т)ЦЫ“. МтцУн же Л мннхъ нхчашж ръптхтн, г\ко тело женско повел-ЬЕхетъ положнтн съ с(ва)-тымп сс(т)цы30. IVethjxeiiiS же стлрн.8 къ ннмъ: „Ci'x31 отроковнцх, Аже нсгод8ете 32схмо принести33, м(х)тн естъ н34 мн-ь н вхмъ, понеже ц-ьломждрУх рхдн 8мрттъ“. Тогдх прочее 35ннктоже см-вхше36 протнвнтн са стхрц8. Н по-гревошж снж 37въ гровннцн съ с(ва)тымн ю(т)цы38. Потом же ЦЪХОЕХ стх-рецъ ВЪСА Ю(Т)ЦА н възврхтн СА съ Бченнкомъ СВОНМЪ ЕЪ СВОН СМ8 скнтъ.
Въ един же 8бо39 ю днУн врх/тг н-бкын 40въ скнт-б41 врхнь прнемъ Л 2216 Б-ьсх бхжднхго, н прншед, пов-бдх стхрц8. Н гл(хгол)х ем8 стхрецъ: „Ндн въ скнтъ 7\лс£лндръскын. Н въшедъ въ гровннцж с(ва)тынх ю/п(е)цъ, н ръцн : „Б(о)же, м(о)л(н)твхмн42 м(ж)ч(е)ннцж -0-омхндж, помозн мн н нзбхкн ма w НСКбШСНУх БЛЖДНХХГО1*. Н 8ПОВХЖ НХ Б(ОГ)Х, (ХКО СВОБОДНШН С A w рхтн сна“. Брхт же м(о)л(н)твж н зхповтдь ю(т)цх възем43, прУнде въ скнтъ смсмьнхдесАтын. Н сътворн (хкоже зхпов-бдх ем8 стхрсцъ. Н xsi'e пркстх врхнь Л него. Н възврхтнв44 са45 въ скнтъ46, прнпхде къ ногхмх пр(-в)п(о)-д(о)внххго стхрцх н гх(хгох)х: „М(о)Х(н)твъ 47рхдн твон)<ъ48, вх(х)д(ы)ко, в(ог)ъ своводн ма w рхтн49 бхждныж". Въпросн же н50 стхрецъ: „Кхко сво-бодн са ?“ Н гл(хгол)х см8 'врхтъ: „Тъчнж si метхнш сътворн^ъ н положить глхвж мож нх гровннцж н 8снж\'ъ. Н се прУнде н-ькхх ютроковнцх
13 нстргнж М. w—Jo не сътворА ннкхкож(с) Мг. 16 Проп. СМ. 17 Доб. н С.
18 ^врьзошж н Mi- 19 Проп.ЛЛ11. 20 (т^к-ед-ек!. С. 21 Доб. н С. 22—23 Проп. М. 2а—25 Проп. М.
26 скутх М. 27;Проп. М. 28-29 стхрсц. нмъ М. 30 Доб. н Му 31 Доб. же С. 32-33 принести
ехмо М. 34 Проп. М. 35~3« не см-ЕХше (икто М. з7-38 съ с(ка)тымн «(т)цы еъ гроБННци М.
39 Проп. М. 4°-41 Проп. М. 42 Проп. XMlC. 43 прнемъ М. 44 възврхтн М±СМ. 45 Доб. плкы
М. 46 Дсб. и С. 47~48 твоих рлд(и) Му 49 рлБстн М. 50 Проп. Му
н гл(лгол)л мн: „1Л>(т)Ч€, ю(т)че, np’iiiMH Бл(лго)с(ло)кен‘|'е сс н ндн съ мнромъ къ келнж скож“. Аз же, къземъ бл(лго)с’(ло)ксн|'с ohw, н лб'|с свободна са w рлтн. Что же быс(т) бл(лг0)с(ло)ксн|'с ohw, не док-бда“. Н гл(лгол)л ем8 стлрецъ: „Снцеко дръзнокленУе нматъ оу б(ог)л подкнзлжщен са w ц-бло-МЖДр'|'н“.
170. О мнлостынна
Кодащ8 мн н-бкогдл по стъгнг, грлдл, рсч(с) нт.кын стлрецъ, н къзр-ьх w деснжА мене. Н се чл(ок-ь)къ постнже ма, ем8же посл-ьдокллше1 множь-стко ввогынуъ2, просАцк w него м(н)л(о)стына. IVh* же, ткорд са (лко3 до-222а слждлж нмъ н Лр-Бклж, къллгллше ком8ждо4 къ ржцт миЦлостына. Се же ТКОр-БШе (ЛКО 8ТЛНТН СА уоТА5 Л ЧЛ(ОКБ)КЪ. НХкО 8BW се зр-Буъ6, къзврлтнх с а къ w(t)u,8 Стефлн8 н склзлуь ем8 доБрод-ьт-кль мжжл. Н Лв-ыилкъ с(ка)тын стлрецъ н7 гл(лгол)л мн; „Бирж мн нмн, чадо, ixko келнкъ ес(т) ПО E(o)S*fe ЧЛ(ОКГБ)КЪ ТЪ. Аз* EW8 СЪЕ-БМЪ СГО, HSW н множнцеж бссбдоелх сь ннмъ9. Сдннож же н10 къпроснуъ его w AOEpwA-feTtAH тон iako дл речетг мн. Н поктдл мн стрлнно чюдо w семъ:
„К)н8 мн, рсч(с)> неще сжф8 глко л-ьтюж ki, н едннож къшсЭш8 мн по-МОЛНТН СА къ цр(ъ)ккн с(ка)т(л)го лп(о)с(то)лл -0-ОМЫ, WEp-БТОуЪ 10атлмо некоего11 стлрцл ОуЧАЩЛ Н НЛКЛ38ЖШЛ ЛЮДИ W М(Н)Л(о)сТЫНИ 1ЛК0 МНЛ8ЖН ННЦ1Л том8 слмом8 кл(л)д(ы)ц-ь Х(рнст)оу къ ржц-fe сёл подлеть. Сёл, рече, лзъ СЛЫШЛВЪ, ЛЪЖНЛ БЫТН МН-ЬХ гл(лгол)емлл VV С(КА)Т(Л)ГО стлрцл. МнЪК* BW лзъ нл н(е)Б(е)сехъ бытн Х(рнст)л w дсснжа су(т)цл н клко нл земли wspA-щет са, 1лко дл къзметъ что, нже 8богынмъ длемлл. 1Дко 8бсу грАДжцю мн пжтемъ н сёл помышл-бжш8, по прнл8члоу ср-Бтоуъ н-ькосго 8богл ржБнщы wa-ьлннл. Н се нл гллкь его столше юврлзъ г(оспод)л нлшего 1(со)у(сл) Х(рнст)л. НХкО 8EW ГрАДЖЦгё пжтемъ оувогом8, се Н-ЬКЫН у(ри)с(т)ОЛЮБНКЪ мжжь ср-ьте н, н подлеть ем8 оукр8\ъ ул-ББНыи. Дл iako 8sw простр-Бтъ ржкж СКОЖ ПОДЛТН HHLJJOM8 ХЛ-ББЪ, н сс Х(рнсто)с простеръ ржкж скож н 2226 прнАтъ ул-ькъ тъ. Н Бл(л)годл 'рнкь мжжл того н прочее длсть его къ ржц-ь 8БОГОМ8. Подлкын ЖС м(Н)Л(о)стЫНА МЖЖЬ Н оуБОГЫН НС 8КИД-БШЖ что съткорн СУБрЛЗЪ Сп(Л)СОКЬ КЪ WEOHyb. IVtOAH 8EW йк-крнх са, 1ЛК012 подлемлл НН1Ц1НМЪ къ ржц-ь б(о)жнн сёл къллглетъ. Н гл(лгол)лше13: я1Дко сгдл подла 8богынмъ, зрл юкрлзъ г(оспод)л нлшего 1(со)у(сл)14 К(рнст)л нлдъ ГЛЛКОЖ НХ СТОЖЩЛ Н ПрНСМЛАЩЛ подлемлл МНОА. Н ссго рлдн стрл^юмъ келнемъ судръжнмъ ССМЪ, Д-ВЛЛЖ протнкж СНЛ-Ь МОСН ДОБрЮД-БТ-ЬЛЬ С1Ж, Н НЛД-6Ж СА МЪЗДОКЪЗДЛЛН|С npHATH w К(рнст)л мосг(о), нже къс-бмъ сп(л)-Сен'|С ТКОрАШЛГО многими и рлзлнчнымн нрлкы“.
1 посл-вдоклешс Mi. 2 Доб. н Afi, 3 (лкеже Afj. 4 Доб.	ХМ]. 5 Проп. Mt. в
ХС. 7 Проп. С. 8 Проп. Мр 9 Доб. н С. 10 Проп. Aft. «а—и никоего тлмо X. 12 Доб. дл С.
13 Доб. тъ XMiC. 14 Проп. X.
а В М разказът липсва.
севе tAKO ЕСЛНКЛ ПОДВНЖННКА. Н Л ВСТХЪ СЛАВНМЪ бт^ъ н почнтасмъ.
€гдл же 8мрттъ цы)нъ мон, пр!'ндошж 9къ мнт10 въсн велмжжне грлдл11 «же 8ттшнтн ма. Н но можлуъ оуттшнтн СА. Нж Л МНОГЫ СКрЪБН ВЪ БОЛЕЗНЬ ВЪПАДОХЪ Н ДЛЖС ДО С(Ъ)Мр(Ъ)ТН БЫВШ8 мн. Н мннжвшемъ седмТнмъ м(т)г(а)ц.емъ, сдеа w болтзнн 8стрАБну са12. Потом же13 сьтворн^ъ ВЪ Д0М8 МОСМЪ Др8ГЫЖ д лттл протнвж снлт МОСН ПОДЕНЗАЖ са. Н къ жент моей ННКАКОЖС ПрНБЛНЖНВ14 СА, НЖ ИМТ^Ъ СНЖ tAKO СССТ|>Ж Д(8))<0ВНЖАб. Н СГДЛ ВНД-Б^Ъ МИН^А W СКНТА, поемлтхъ его ЕЪ домъ мон сънтстн 15съ множ1® ХЛТБЪ. Н НСПЫТОВЛХЪ W НП^Ъ ЧЮДеСЛ БЫВАСМЛЛ W С(ЕА)Т(Ы)^Ъ СТЛрСЦЪ. Н по МАЛ8 ПО МАЛ8 ПрТнДС МН ЖСЛЛН1С17 БЫТН18 МНН\’Ъ. Н поемъ женж МОЖ, ВЪЕС-до)(ъ въ монлетнръ жснскын. № же шедъ въ скнтъ къ ю(т)ц.8 Iwah8 н 225а 19сътворн ма мнн | ха20 (бтх ew знасмъ стлри.8).
НмьАше же блажснын н нна два оученнкл. Въсн 8bw вндащс ма въ Ц,р(Ъ)к(О)ВЬ Д|)ЪЗАЖФА, пргДЪПОЧНТААХЖ МА. СъТВОрНВЬ 8БО ЕЪ СКНТТ tAKO 21м(т)с(а)цъ е22 н23 прочее начать блжднын бтсъ стжжатн мн stao, не тъчнж же21 на женж мож, нж н на рлБынд, Аже нмт^ъ еъ дом8 моемъ. Не нмтх же покоа нн единого часа. .Эрт^' же н с(еа)т(а)го стлрцл шеоже дЧа-КОЛА Н С(ЕА)ТАА СГО СЛОВССА tAKO СТрТЛЫ 81АЗЕТЖфЖ МА ВЪМТНТуЪ. €ГДА же СТОА^Ъ ВЪ Ц.р(Ъ)КЕН НА БДТН1Н, не МОЖАХЪ Лвръстн W4IIO моею Л СЪНА. НХкоже мн едннож н многлждн пр’штн въ Лчаан’|с, w многаго Яныж'а. Бортше же МА Н ЧрЪВОШБЪ1АДСН|Л БТСЪ, tAKO Н МНОЖНЦСЖ КрАСТН МН Якрв^Ы Н WTAH iacth н пнтн. Н что потртБА много гл(лгол)лтн ? Сътворншж ма помышле-HIA НЗЫТН Н БТЖАТН W СКНТА Н НТН25 НА ВЪСТОКЪ, Н ВЪННТН ВЪ ГрАДЪ, ндеже ннктоже 26съвтстъ мене27, н тамо нлн съблжднтн, нлн пожтн сект женж. Стлрец’ же28 по 29еъса днн енда ма30 лнцемъ нзмтненл, гл(лгол)лш« мн: 31 „Чадо, что ес(т)32 мльвл н съмжщен|'е н помысломъ лжклвынмъ, нж« д(8)шж твож33 съмжщлжтъ34 н не нсповтд8ешн н^ъ? Дз* же гл(агол)ахъ: „Нн, w(t)4C, не нмлмъ никоего же35 помышлсжа, нж гр-в^ы свож помышлтж Н СКрЪБА WCCMb".
2256 Сьтворн^ъ OyEW ВЪ ТАКОЕЫНуЪ СКЕрЪННЫХЪ | н лжклвых помыслох М(Т)-с(а)цъ ci. Н едннож евнтлжщн недтлн, зрА севе въ сьнт tAKO wEpTTOjc са въ /\лейАндр’|Н. Н прТндохъ3® къ с(еа)том8 еу(лг)г(е)лнст8 МлркЯ поклоннтн са. Н се37 As’i'e ерттошж ма множьства едТюпъ. Н емше ма, сътворншж wKp(b)-стъ мене iako два анка. Н прннесше38 зьмнж чрънж, сеазлшж ржцт мон. Н Др8ГЖ ЗЬМНЖ сътворнвше39 tAKO ювржчь, ВЪЗЛОЖНШЖ нл выж мож. Н нны възложншж НА рлм8 моею Н ПрНЛТПНШЖ С1Ж10 къ оушнмл монмл. Н съ дрвгож зьмнеж пртполелшж чртелл мол. Н прнведше жены м8рннл, жже нткогдл нмтхъ въ дома моемъ,
9~10 Проп. АГ.11 Доб. къ Af.12 Доб. н Aft- 13 Проп. Mi- 14 пунвлнжнх А1. 15~16 Проп.АГ.
17 Доб. еже ХЛ1|С. 18 Доб. мн Af 19~20 бы^ъ мни^ъ М. 21—22 е м(-в)с(а)Ца AL 23 Проп. Afj.
21 Проп. Afj. 26 WTHTH Af. 26—27 MeNt 3HXfTb Af. 28 ПрОП. Aft. 29—30 КНде MA no gCA ДН1Н Alp
31—32 4T0 jc(t), чадо Af. 33 свож Afp 34 сьмжцжешь Afr 35 Проп. Afv 36 ндох XMiCM-
37 Проп. 38 njtHHccoiu» Afp 39 сьтв°(>Н1иж Afp 40 са Afp
о В Af следващите редове са твърде зацапани от влага и текстът на места не се чете.
нхчашж whli ц-вловхтн ма н попльвлтн41 лнцс мое. Аз? же, cvkxxhhbih, не можлуъ ТрЪПВТН СМрЛДХ Н^Ъ, нхчашж же42 Н43 ЗМНЖ СЬН"ВДЛТН ноЗ"В мон н лнцс съ ючнмл монмх. Н44 м8рннн жс стожцкн юкр(ъ)стъ мене ювръзххуж 8стх мох н съ югнънож лъжнцсж въллгхл)<ж смрхдъ чл(о8-в)чь, ГЛ(ЛГОЛ)АЦК мн; „ЧАждъ, tXKO45 дх нлсытншн са“. Н прннссшс чхшж, гл(лгол)л)<ж: „Прннес-вте кино н водж 46н нлпонтс47 его“- Н нхпоншж ма смолы горАфж, съ жвпелсмъ съ-М-ЬШСНЫ. Н Б1ЛуЖ МА съ жсзл'|смъ ЮГНЪНЫНМЪ, ГЛ(ЛГОЛ)АЩС: „ Еъвсд-вмъ его ЕЪ СДСССКЫН ГрЛДЪ Н ПОржГЛСМ СА CM8 тхмо“. Сж1Д8 же МН ВЪ ТЛКОЕВН ЕВДВ, CC 3|>А НВКЫА МЖЖЖ СВВТЛОНОСНЫ, НЖС |( КрЛСОТЫ НХ НС М01ДН0 нзрсшн, 226а нсуоДАЩНм’ жс нмъ нз' цр(ъ)кве с(еа)т(х)го Млркл, н^'жс внд-ввшс м8рннн, хбнс бвжлшж. Азг жс къ ннмъ нлчАуъ48 звхтн, гл(лгол)а : „Помнл8нтс ма 1“ IVhh же къ мнв прше^шс, рвшж: «Что сс(т) одръжжцке та, w чл(ое-в)чс ?“ Аз' жс къ ннмъ: „Еъ цр(ъ)к(о)вь поклоннтн са ндоуъ н еъ рлзвонннкы еъ-плдо^ъ н се зрнтс что сътворншж мн“. Н гл(лгол)л къ мн-в сдннъ w нн\ъ: „ДоБрТ сътворншж тн! Н МНОЖЛС СН)(Ъ ДОСТОНТЪ сътворнтн ТСБВ. Ннктоже bw можетъ рлздр-вшнтн тсбс ю азъ снуъ, тъчнж «т(с)цъ келнъ, сь ннмже ТЫ ПрТ.БЫЕЛСШН СЪ HCEBpiCMb “. Н ЮСТХЕЛЬШС МА МЖЖЛ CVHX СВВТЛ0Н0СНЛЛ49, ютндошж. Аз! же30 къ ннмъ нхчахъ звхтн: „.Зхклннлж вы въ еднносж-Ц1НЖА тро(н)ц.ж, П0МНЛ8НТС МА Г Н снце 30ВЖЦ18 мн, Пр’|НД0ШЖ БрЛТ1Л 51въ келнж МОЖ52 53Н ЕЪЗБ8ДНШЖ34 ма, шблТлнх сжшх МА55 слъзлмн.
Еъстхвъ oysw H56 прнтскъ прнплдоуъ КЪ 57пр('Б)П(о)<?(о)БНЫМХ ноглмл68 стлрц.8 н склзл^ъ см8 59въсв по рАд860. Н гов-шил мн стхрецъ: „Мврннн 8bw ежтъ e-bcwbc; зьмнж же — скврънн?н помысли, н^жс нс нсповъдовлхше; югньнхл же зьмТх — рлть ввел блжднллго ; жены же м8рннА — помышле-Н1Л лжклвлл; сьн вдлжцЯл же61 та зьм1Л естъ юклеветлн1С; югньнлх жс лъ-2266 жнцл, йвръзлжцД'л тн 8стл ежтъ ввен с¥сжждсн'|л; члшл же съ нежже нл-поншж та — плетеше лжклвынмъ помысло.и, нже нл ма н нх врлтнж по-мышлвешн; смрхд же, егожс глд-вше н смолл н ж8пслъ — ^лвбь естъ, его-же крлды (хд’вше н водх жже ютхн пнхше. Се oyBw ввждъ, чадо, tXKO ДОБрЮД-ВТ-бЛН, ЖЖС твор-вше ВЪ мнрв СЫН, СЪМВШСНЫ В-ВШЖ ВЪЗНОШСН1Л н гръдостн. Н БД-BHi'e, нже вдвше, н постъ, н еже въуоднтн тевв пръвве въ ир(Ъ)К(О)ВЬ, н м(н)л(о)стына, жже творвше, w поувхлы ЧЛ(ОЕ-В)ЧА се тво-рвше62. Сего рхдн н д|'лволъ не ^отвхше рлтовлтн та. Ннн-в жс енд-вв' ТА Е0ННСТВ8ЖЩЛ НЛ НЬ, ПОДВНЖС СА Н ТЪ НЛ ТА. ПрОЧСС ЖС ГЛ(ХГ0Л)А ТН, чадо: ixko егдл вндншн севе въ мноз-в съмжшен'Чн н воурн w лжклвыуь ПОМЫШЛСН1Н, СКЛЖН МНВ, 63свосмоу ю(Т)Ц864, НЛН БрЛТ1ЛМЪ, НЖС ежтъ с* то-БОЖ. Н оуповлж НХ Б(ОГ)Х tXKO ПОМОЦ1Н TH Х0Ц1Ж, tXKO не ТОЛНКО БОЖТ СА рлзви>нннцн единого, ГХКОЖС МНО8Вуъ“.
Н нлклзлв' МА стхрецъ, WII8CTH въ свож келнж. Н Лтолн НХЧАХЪ скх-ЗОВЛТН СВОЛ П0МЫШЛСН1Х. Н прочес пр-ввы^ъ въ вс-вкомъ ПОКОН“.
41 плькхтн Afj.42 Проп. Ali.18 Проп. A4j.44 Проп. ХМ^СМ. 48 Проп. М. дь нлпонмъ М. 48 Доб. xsh Af. 48 Доб. н iWj. “О Проп. Afp 51~52 кюл еъ ксл!ж М. 53—54 еьзбжднтн 55 СЬ Afj. 56 Проп. Af. 57—58 НОГХМХ Пр(-ЕПС)д(О)ЕНХГО Af. 59—во пс ()Дд8 gbC-E Afj. 61 Проп.СМ. 62 сътвор-suK X. ®—34 отц8 свсемв X.
229а
2296
ма, рве Б(о)ж|н“. IVh* же д(8))<омъ |>лз8Мт коеж рдн вины прУнде женл н wbtujx къ нен: „Мстжин Л мене, жено, ixko чл(овт)къ 63ссмъ гршенъ64 н трБ8ж н65 хзъ прцкн1Х“. IVhx же, повръГъ ххртнж66, рг(с): я?ср|,сп(н)с(ко)пъ ПОСЛХ МА к' ТСБТ; IXKO дх помохншн СА Б(ог)оу W МНИ Н ПОТрБНТЪ БСЗХ-конТе мое, нже къ67 ^х pin нхпнсхнное. Прочхх bw онъ помолнв са, потр-бнль естъ. Ты же не wbathh с a w еднномъ грет б(ог)х помохнтн, понеже к* тевт посххнх есмъ“. П|>(т)л(о)^(о)бнын же б^емь wbtlux: „Мн, чадо, нн! Нже бо w многы^ъ възможс оумолнтн б(ог)х, колмн пхче w еднномь множхе не68 можетъ? Ттм же ютндн69, чадо, н не къснн, iako дх постнгнешн его прж^с дхже не нзытн ем8 Л ттлесе“. Жснх жс, поклоншн са по(т)п(о)д(о)в-Н0М8, Еъзврхтн СА ЕЪ КсСА^НЖ.
Н 1акожс70 ^оташн ен въннтн еъ грлдъ, срте несомх нх погревенТе ттло С(ВА)Т(Х)ГО. Н ЕНДТВШН, НХЧАТЪ ЕЪПНТН, СЪПНрАЖ СА СЪ С(ВА)ТЫМЬ снце: „Оувы мнт, [wkxxhhoh, гл(лгол)лхше, 8еы мн-t;]71 w(t)4c с(еа)тын, что сътворнль есн. Ссго лн рхдн послх ма еъ п8стына, iako дх бсз! мене къ г(оспод)оу72 wthaclljh ? Н сс хзъ 73нз п8стына вездтлнл74 еъз-Е|>ХТН)( СА, въс8с троуднвшн СА толнкх дльготж пжтт. Се ДХ СЖДНТЪ Б(ОГ)Ъ мсждоу МНОЖ Н ТОБОЖ, IXKO М0ГЖЦ18 ТСБТ 8М0ЛНТН Б(ОГ)Х W МНТ75, КЪ ННОМ8 76послх ма“77. Cix гл'хгол)ац!Н ен, повръже )(лрнж връ\8 wAp, ндеже лежхше С(ВА)ТЫН. Н П0Д|)0БН8 ПОВТДАХШе 78ВЪССМ8 НХрОД879 W Бывшей ЕСЦ1Н. Нткын жс w клнросл80, }<ота 8втдттн что ес(т) сыршснУе, нже бт81 въпнсхно въ82 улрТн, въземъ н Лвръзс ^хртнж, н we рте потрыто Лнждъ съгртшен'1'е ohw. Н ВЪЗЪПН КЪ ЖСНТ ECXi'eM глхсомь, гл(хгол)А: „ПоТрТБЛСНХ СЖТЬ, W жсно, съгртшсн1Л твох н что тр8ды дтешн с(ва)том8, нс втдащн вывшее нх тент чл(овт)колюв'|с83 б(ог)х нлшего". Нлродн жс, вндтешс нртслхвное то ЧЮДО, ПроСЛХВНШЖ Б(ОГ)Х, НМАЦ1ХГ0 ВЛЛСТЬ НХ земли WCTXBATTH ГрТ\Ы 84н ДХЖЩОМОу БЛ(Л)Г(о)<?(Т)ТЬ pxBWM СВОНМЬ II ПО С(Ъ)М|>(Ъ)ТН ЦТЛТТН85 ВЪСТКЪ неджгъ н въсткж болезнь, н86 не тъчнж болезни, нж н грт)<ы87, нже сь Е крож КЪ ННЖ П|>Н^ОДАЦ|ТнМЪ“.
174. [За Василий Велики и лекаря-евреин Йосиф]
Тъж^е ю/и(с)цъ н се повтдл нлмъ, гхже бт слышхлъ Л в(о)гоноснынл: wHT^b w/n(e)n.b, поктдлжщн^ъ w томж^с ‘«(т)цн нлшсмъ2 ВлснлТн: „1&ко бт, ре*г(с), въ томж^е грлдт Кеслрнж Hwcn<£b нткто3 мжжь, jioawac ек|>сннъ. 3txw нскбсенъ сын4 в|лчевнтн хытростн. Н толнко нск8сенъ бтшс, елнко xipc КЪ БОЛАфОМ8 ПрБЛНЖНЛ СА БН, ТЪЧНЖ W WCA3XHIX |>ЖЧНЛГО рЗоуМТХШС5 ixko нлн трнемъ днсмъ нлн патнмъ ^ощстъ оумртн. Н съвък8пльше рин снцевъ 8bw бт, ixko нснхвндимь быс(т) w въст^ь врчевъ мллын^с же н ве-
63—м гршенъ есмъ С.66 Проп. Мг. ее доб. н М 67 нл М. ® ыене ХМ^СМ. 69 гюндн М. 70 ixko СМ. и Попр. пс ХМ}СМ В 3 — проп. 72 Е(ОГ)8 Мь 73—74 Еезд-ьлнл къ п8стына М. 75 Доб. н Мх. ма псслл ХМАСМ. т«—79 нЛ|>од8 късем8 М. 80 клнрнкъ М. 81 Проп. М. 82 нл ХСМ. 83 Доб. вывшее нл тев-6 Mt. si—8? Проп. С. 85 нсц-елнтн ЛД.86 Проп. С.
!—2 келнцтзмь М. з проп. Mt. 4 Доб. н С. 5 знлеше М.
лнкы>съ. К(о)гоноенын же w/n(eyub нлшъ ВлснлУе w в(о)ж(е)сткнлго никоего ЛкръвенУл рлзвм-ьвь6 ^отАщее бытн ем8 длроклнУе Л с(ва)т(л)го кръщенУл н staw лювлъше его. Н часто прнзыклж его, Бесвдокллше съ ннмъ, оучА н нлклз8ж его нстнннынмъ пжтемъ шествовлтн б(о)ж(с)ствнын)<ъ злпов-вден7. 230а Множн и.еж же8 молнкь его нлклзоуж Лстжпнтн® Л каатвы злконл н кр(ъ)-ЩСН1Л рЛДН WKABIJJH СА КЪ Х(рНСТ)Л, н не ^от-вше, га(лгоа)а: „УДкО къ к-вр-в, еъ ненже родн)< с а, въ тон н10 оумрттн аюбаа“. Великин же ю/п(е)цъ гл(лгол)ллше ем811: „В-вроуж, 1и>снфе, iako не оумрешн нн ты же, нн12 лзъ, дондеже породит та13 Х(рнсто)с водож н д(8))сомъ. Кром-в bw сн^ь немощно чл(ов-в)к8 въннтн въ п.(л)ргтво нев(е)сное. Сдл н14 ю(т)ц,н твои не кр(ъ)стнп1Ж са оу Мюуеел въ weaau.'B н морн н ш'луж Л д(8)^чкнлго пнвл посл-вд8жще клменн; „клменъ же15 в-в Х(рнсто)св, нже16 въ17 послвднаа днн 18w д(-в)кы1в въплъщъ са н нлшего рлдн сп(л)сен’|'л къчл(о)к(-в)чн са, н пострлд(л) w о(те)ц,ъ ткон^ъ плътУа, н третУн д(е)нь въскръсе н нл н(е)Б(е)сл къзыде, н с-вде w деснжА w(t)ua; н уощет плкы прУнтн къ сллв-в мнобвсъ лгг(е)лы CROHMH, СЖДНТН ЖНВЫМЪ Н мр'ткыж, н ЕЪЗДЛТН комоуждо ПО Д-BAWMb его. Не мощно 8bw въе-вкомоу чл(ов-в)к8 20глкоже реч(е) са21 въннтн еъ ц.(л)рстко Б(о)жне, ТЪЧ'Уж КОДОЖ Н Д(8)уомъ, Н прНЧАСТНТН СА ЖНВЮТК0рАЩ1НуЪ тлннъ т-влл н кръке г(оспод)л нлшего 1(со)у(сл) Х(рУст)л“. 1юсн<Ь’ же енцеклл по8ченУл слышж, не >соттше повннжтн са.
Сгдл же бл(л)гоеолн б(ог)ъ подлтн емоу с(ка)т(л)го д(8)^л бл(л)г(о)<?('6)ть, ^OTAijjoy 8sw с(ка)том8 ВлснлУоу w жнтУл сего wthth. Прнзкл его к лчскъскыа рлдн )сытростн, iako крлчевлтн са w него. Н реч(е) емоу с(.еа)тын: „Клко съ-млтр-бсшн глже22 w мн-в?“ IVh же юсаблнТсмъ ржчнынмъ рлзоумввъ силы его 2306 т-влссныа н съмр!т.. его вк-вд-в. |Н гл(лгол)л къ слежжщУнмъ ем8 глже къ съмр'тн прнготовнтн. Гл(лгол)л емоу велнкын ВлснлУе: „Не ктсн что гл(лго-л)ешн !“2з (Vb-ёщлемоу евреннъ24: „В-вр8н мн, кл(л)д(ы;ко, iako сл(ъ)нц.е съ сл(ъ)нц.емъ злндетъ днес“. С(еа)тын же реч(е): „Тлче, лще не 8мрж до 8трънАж, что бж-дет“ ? 1Л>къщл екреннъ: „ Не мощно, 2Г>вл(л)д(ы)ко, ссм826 бытн. Сдкл bw едннъ члг д(8)шл ткол вжде/n въ тсбв. Нж злпов-вдан глже w цр(ъ)квн ткоен н о проч! нуъ, нуже27-28 уощешн. Прежде ew злуож<Дн|'л сл(ъ)н(е)чнлго Л жн-тУл нзыдешн". Гл(лгол)л къ нем8 с(еа)тын ; „8bw дл лще пркБждж зл8трл длже29 до s го члел, что съткорншн?" Свренн же: „Дл 8мрж рече“. С(ва)-тын же гл(лгол)л: „Сн, дл 8мрешн гр-в^8, жнвешн жс Х(рУст)8 моемоу1*. Св-ренн же, рлзоумивъ30 iako w кръщенн гл(лгол)ет емоу н рече: „Вимъ, кл(л)-д(ы)ко, »лже гл(лгол)ешн, н сътворА по слокесн ткосм8, лще вжде/n кмеоже реклъ есн“. Н съ клаткож кслнкож wetlua са31: „1Дкоже лще жнкъ пр-ЬБж-дет до зл8трл w/n(e)n,B Влснлуе, прУнмж н лзъ печлть с(ка)т(л)го д(8)ул кръщенУемъ“. Помолнк’ же са в(ог)оу пртпод(о)внин прнложенУе жнRwтoy длтн
6 рлз8мт М. 7 Доб. н Му 8 Проп. All. 9 юетжпн С. 10 Проп. X. 11 къ нем8 Alp 13 Доб. же Alj. 18 са М. w Проп. Aft. 16 Проп. X. 46 н С. 17 нл М. is—is ^кн СА М. 20—21 Проп. А1. 82 Проп. А1. 23—21 WH ЖС С. ®—26 cfMg КЛЛДЫКО Al,. 27—26 нже М 29 Проп. С. 30 (>лз8м-в А"Л1. 31. Доб ем8
24 Патеричните разкази
369
са емоу, ixko дх сего сп(х)сетъ, гртшнжА жс сунж женж прУнметъ възврх-ЩЪШЖА СА W Пр(в)п(о)<3(о)БНЛХГО СфрСМХ32 БСЗД-БЛНЖ н прошснк еж33 нс-плъннтъ.
.Злоутрл 8kw34 с(ва)тын лоснлхстъ прнзвхтн еврсннх. IVh жс въпроснвъ35 ХЦ1С ЖНЕЪ КС(т) Н несено МН'БШС. Мн-ЬВЪ 8BW tXKO ПрНШС^36, WEpALjJCTb 231а его 8мершх. Прншсд же н wBp-t те его жнех. Н еъ 8днелсн'|Н быеъ, н прн-ПХ<?' НХ Н0Г8 С(ЕА)Т(Х)Г0, pC'/fe) : „Нстннж ГЛ(ХГ0Л)А, tXKO ВСЛНКЪ юс(т) Б(0Г)Ъ XpICTTxH СКЫН Н Н'Еб’(т) ННЪ Б(СГ)Ъ, рХЗВ'Е ТОГО, СХ’рНЦХЖ СА оужс37 Б(о)гоМрЪ-СКЖА ВТрж 18ДСНСКЖА Н ПрН)<0Жс)Ж ЕЪ^ОЖ КЪ HCTHH1S. ПоЕСХН oyBW, ЧЪСТНЫН w(T)4C, ДХТН МН ВЪСКОрТ X(pi)c(TO)KO 3HXMCHIC С(ЕА)т(х)го КуЪ1|1СнТх, МНЕ же н Еъссмоу родоу38 моем8“. Гл(хгол)х смоу с(еа)тын : „Лзъ монмх ржкхмх крырж та“. Прнстжпль жс евреинъ н емъ его зх ржкж дсснжа н pc*z(c) смоу: „Нзнеможе СНХХ ТЕОХ Ел(х)д(ы)кО, н сстьство до концх wcxxB'ts". Гл(хгол)х емоу с(еа)-ТЫН: „Нмхмы сстъствоу СЬЛ^ЕТСЛТ 8крТПЛ'ЬЖ1Д0М0у нхс“. Н ЕЪСТХЕЪ, XSIC ^ОДА, ЕЪННДС ЕЪ С(ЕА)ТЖА Ц.р(ъ)КОЕЪ. Н е’сВМЪ НХрОДОМЪ КрЪСТН СГО Н ВССЬ домъ ем8. Нхрече же нма смоу Iwxh*. Н прнчАстн его жнЕОТЕорА1Д|'нуъ тхннъ Х(р|)с(то)къ. Поем же его зх ржкж н еъвсдс н къ сеож kcxia. Н пръдложнЕЪ Т^ХПСЗЖ, ДХСТЪ смоу IXCTH. Н HX4AWZ оучнтн СГО W В'ЕЧН'ЕН жнзнн. Н приложи39 СГО къ стхдоу С(ЕА)ТЫЖ Ц,р(Ъ)КЕС СЪ ЖСНОЖ Н СЪ ЧАДЫ его, tXKO но-вонхреченны ВОННЫ.
Прочдж же днн с(еа)тын w/n(c)u.b нхшъ смБъу<л>ждххше с(ва)тыа цр(ъ)квн, ПОДХЖ 8Б0ГЫНМЪ ДХННОС емоу ЗЛХТО W CBpCHHX Н прочхх 1ХЖС НХ ПОТр-ЕБЖ 8богымъ.
Въ един’ 8БО40 W ДН1Н прн Д-МЪ ЧХСТ ЕЪННДС еъ Цр(ъ)К0ЕЬ н сътворн Б(о)Ж(е)сТЕНЖА ЛНТОург'|Ж. Н ПО СК0НЧХН1Н Ц'ЁЛОВХЕЬ ЕЪСЬуЪ ЛОБ'зХН1СМЪ С(ЕА)-2316 ТЫНМЪ41, Еъкоупь ЖС Н СЪ НОЕОКрЪЦЕНЫНМЪ евренномъ. Н ЕЪЗЛОЖН ЕЪС'ЕХ нх ЕСЛНКХГО пхстыр-к X(piCT)X Н ЕЪЗЛСГЪ НХ WAp-fe СЕОСМЪ, БЛ(х)Г0Дхр"Ы11С Б(0Г)Х W 0ШССТЕ1Н42 СЕОСМЪ Н W КрЪЦКН|Н СЕрсННХ. Н ецте СЖ1П8 БЛ(х)ГОДХрсН1Оу ЕЪ 8ст Буъ его, придхс(т) д(8)\-ъ. Вид ее же в-ьроЕхвын свреннъ шсо тхко быс(т), 1ХК0ЖС Н43 рсч(с) С(ВА)ТЫН, np'ECTXEACHl'e СГО, ПХДЪ НХ ПрЪСН СГО СЪ СЛЪЗХМН гл(хгол)ххшс; „Въ нстннж, рхвс б(о)жТн Bxchxic, xijic нс бн схмъ ^от-елъ, н ннн-е не бн оумрълъ, нж сп(х)стн мене )<ота, се сътворнлъ есн“.
175. 1IV отроковнцн погоукленон ю м(х)т(е)ре еж2
Пое-едх нхмъ	1юхнъ: „1Ако ндоуссмъ н-екогдх хз! же н cwz(e)n,b
СофронТе въ Ллейхндр‘1ж къ и»(т)цоу Пхвлоу. Н noxscExywM са w него з-ьлю. PtywM же къ немоу: „Повтждъ нхмъ, ю(т)чс, кхко быс(т) мннх“.
Стхрецъ ЖС, ЕЪЗДЪ'Х'НЖЕЪ, WE-EHJX КЪ3 НХЛС „Втроунтс МН, ЧАДХ, tXKO ннчьсоже 8ТХЖ W ехс. Сгдх б-ь^ъ еъ мнр-ь, многж втрж Н ЛЮБОВЬ нм-ьх къ
32 Доб. ЕЬЗВрХШЬШЖД СА Ml. 33 Проп. С. 34 БО М]. 85 КЪП(>0СН М. 36 Доб. же Н Alt-
37 8во Afj. 38 дом8 XMiCM. 39 прнхожнЕъ С.40 Проп. М. 41 Доб. н 42 шсстеЧн С.
43 Проп. М^
1—2 Проп. М. 3 Проп. Л11.
Мннуел'Мъ. H ндеже ^врттллуъ мннул продлжщл ржкодтлЧе свос, посмлтуъ СГО СЪ ЧЬСТЧж ВЪ ДОМЪ МОН4. Н 1ЛЖС ЛЩС уОТТШС, подллуъ емоу.
Въ СДНН ЖС Л ДНЧН ПрНЛвЧН СА рлЗБОЛТТН СА ДЪЩСрН МОСН. Н прНШе^ШС врлчсвс, ртшж: „Приготовите3 (лже w съмр'тн са, понеже 8мрттн уощстъ“. Въетм же cbpoAHHKWMb нлшнмъ и състдюмъ съБрлвшсм са къ нлмъ, еже 8ттшнтн нле, гл(лгол)л же къ мнт врл/n мон: „Шед, призови кр(ъ)стоурл-232а ннтслт iako дл сътворн^ сн м(о)л(н)ткж | едл клко или5 нецтлтет, или понт 6дл нзыдс/n скоро7 ®д(8)шл еж9 дл не мжчнт са. Нджщоу же мн, ертте ма ю/п(с)ць Злкуен. Н 8зртвъ очи мон нсплънены слъзъ, гл(лгол)л мн: „Что есть, чадо, ю ннуже пллча скръБншн ?“ Рту же10 къ нсмоу; „Дъщере еднночАднж нмтх и сс нннт 8мнрлетъ. Н ндж къ кр(ъ)сто\рлннтелю 1лко дл пришей сътворнтъ м(о)л(н)твж нлдъ неж, едл клко понт нлн южнве/п нлн 8мрстъ въекорт н нс мжчнт са“. Стлрец' же гл(лгол)л мн : „Възврлтн са, ГЛКО ДЛ Н лзъ шедъ, ВНЖДЖ сж“. Н ЛЩС СЖТЪ НТЦ1Н тлмо, повели нмъ нзытн вънъ“. Н11 прншед нзгнлх въса, нжс въ домоу мосм8. Н въшед стлрецъ, коенж са ржкоу отроковнцн н гл(лгол)л мн: „Келнкъ б(ог)ъ. Се «гнь горд кромт дръвъ н wrHT“. Н възртвъ стлрецъ, плкы гл(лгол)л мн: „Съ-урлнншн лн глже лще рскж тн? Н длроует' тн б(ог)ъ жнкютъ сж“. Рез же прнплдъ КЪ НОГЛМЛ СГО, (Л>БТ1ЦЛЕ СА СМОу СЪТВОрНТН 1ЛЖС лще повелит'мн. Н въземъ водж стлрецъ н сътворн м(о)л(н)твж кр(ъ)стнынмъ знлмснТсмъ12, сукропн 'нл лице отроковнцн. Н глко пртд г(о)с(по)дсмъ еллвы врлтЧе, снцс въетл отроковнцл, ГЛКО НС НМАЩН слтдл болтзнн. Н гл(лгол)л мн: „Сс Б(0Г)Ъ МОЛНТВЪ рлдн Ю/П(е)ць, 8ПОКОНКШЧну СА въ домоу твосмъ, длрювл тн жн-вотъ еж. Блмдн же дл не Лдлсн еж врлкоу, нж 8нсвтстн еж н(с)б(с)сном8 женнуоу X(pi)C(T)oy б(ог)8 нлшсм8“. Н снл рекъ 13стлрец' къ мнт14, ютндс. 2326 Рез же н м(л)тн еж проеллвн уюлг б(ог)л, н въсн слышлвшеи. Вт же отроковнцл ТОГДЛ WCMIHMT ЛТТи’МЪ. й’толн 8BW НЛЧАХ етжжлтн ЖСНТ моей, 1лко дл въведсмъ еж въ монлстнрь жснскын. Мнл же съпнрлж са, гл(лго-л)лше мн: ДУстлвнмъ15 сна, дондеже прЧндетъ злконнлго възрлстл". Бывши же ен лттшмъ д|, плкы ртуъ м(л)терн еж: „Се быс(т) злконномоу възрлстоу, что оуже16 дръжпмъ еж?“ Н юктщл мн съ гнтвомъ: „Въ нстннж, нс юстлела снж мнншьствовлтн, нж въдлмъ еж мжжевн". Н пртвых все лтто мовогдл евлры дтж, множнцеж же лъста н нлклзоуж, многлж^н же н бнж, елнко длже н нл еждъ прЧнтн нлмъ. Сже н ртшж нлмъ нл еждт глко дл еъ-проент са отроковнцл н едино Л двонуъ нзверстъ ссбт. М(л)тн же еж н17 съ ннтмн женлмн бт 8чащн еж (лко дл речей: „Мжжсвн уощж“. Сже н быс(т). Тогдл гл(лгол)л мн кр(ъ)стоурлннтсль: „Дл не юскръвншн са w семъ, нж шедъ н коупн отроковнцж д(т)вж н въ мтсто дъщерс твосж въведн снж
4 скон М 6 Проп. Му 6-7 скоро дл нзыде/и Л4Ь в—9 д(л^шеж С. 10 Проп. Afp
11 Проп. Му 12 Доб. н Му 13—U къ мн-в стлрецъ С. i5 wc-глен Х/И^.16 8бо X. 17 Проп.ЛД.
а Тук се прекъева текстът в М. Поц редовете е написано: снж покъстъ въ ннол< м-вст-в
естъ пнелнл того рлдн ж остлкн^.
еъ монлетнрь. Н б(ог)ъ np'irMwn снж елкожс юнж“. Аз же съ рлдостнж прнжуъ слово его. Н шсЭ, коупнуъ отроковнцж д(-е)еж л-бтюмъ сжцеж18 еТ. Н еъ-ведох снж въ монлетнрь, н глрлгол)луъ м(л)т(с)рн Прокопш: „Пршмн отро-ковнцж снж. Н уоцестъ ю мене нм-втн пнц1Ж н юд-блнУс еъ еса днн жн-233а вютл моего. Н нл съмр’тн моей юстлела ен зллтннкы п“. Н прочее Лдлдоуюл/ дъцкрс нлшж врлкоу.
Н по юемнуъ днеуъ по сътворснУн крлкл, ет> сън-в спац!8 мн, юврвтоу СА 1ЛК0 НДЖ1иоу мн съ н-вкынмъ мжжемъ СЕ ВТЛОНОСН'ЕМЪ еъ грлдъ емссъ.19 Н нджщсмъ нлмъ тлмо н се прУндоуюмъ нл поле н-вкос, еъ немже б е нлрод многъ. Н гл(лгол)л мн нже в-в съ множ: „Еъннд-бмъ еъ съворннк сне, едл клко нлн20 прнвытокъ юБрАщешн, нлн погоуБншн". Дошедшем же еънндо-уЮМЪ. Н ЗрА КОЛНБЫ НЕКЫЖ Н ЖНЛНЦ1Л Н'ЕКЛЛ тсмнл н злосмрлд’Ул нсплъ-нснл, Н оулнцА грлдл ЮНОГО НСПЛЪНЬ Б-Буж СД|ОПЪ мрлчнынуъ- VV нну! жс Б-ВШЖ МНОЖЛНШНН моурннъ ЮНЕуЪ Д-БЛЛЖЩе СКЛСПЦА21, HHH ЖС Мр’ЕЖ1С ПЛСТ-БуЖ, A.poySIH же СЕТИ ПОЛАЦЛЛуЖ Н ЧЛ(0ё'Б)КЫ 8ЛЛЕЛ-ЁЛуЖ, ННН ЖС рЮЕЫ КОПЛЛуЖ Н ЧЛ(0Е"В)КЫ 22ЕЪНАТрЪ ЕЪрБЕЛЛуЖ23. ДроуГЫА ЖС ЗрЕуЪ П;-ЕВЫВЛЖЦ1Ж-ГО Л-БНН ЧЛ(ОЕ-Б)КЮМЪ Н Оу1ЛЗЕ'ВЖ1ПЖ Нуъ. Др8ГЫЖ ЖС Зр-ЕуЪ ЕЬЗЛЛГЛЖШЖ Есрнгы нл кыа ннбмъ ю чл(оеб)къ н ЕЛ'Вкжцеж24 въ езсро смрлдно всстоудно БЛЖДНТН еЛЕССТЪЕНО н възнрлтн дроугъ дроугоу Н НС СрЛМЛЁТН са. Бчзуж же ЕЪСН рЛД8ЖЩС СА Н СЕОСЖ ВОЛСЖ ПОСЛ'БДОуЖЩС моурннюмъ WH-БМЪ. Н просто рсцен, НС М0Ц1Н ЧЛ(0Е-Б)К8 НСЧЬСТН КОЕЛр’сТЕЛ нуъ Н В6СТ0уД|Л, нмже нлклз«-вллуж ТЕОрНТН ЧЛ(оВЕ)КЮМЪ. Н прнхождллуж НЕЦ1Н ю едУопъ юн-ex Н Ц'Е-2336 ЛОЕЛЛ уж МА Н лзъ ПрНЛСЖН'Б ЦЕЛОЕЛЛуЪ нх. Н въпрлшллуж ма: „Когдл сътворншн врлкъ, елко. ДЛ Н25 МЫ ПОЕСССЛНМ СА С Т0Б0Ж?“ Аз ЖС къ ннмъ р-вуъ: „Се внднтс колнко тъщлнк нмлмъ ю ссмъ“. Н в-вуъ28 елко подвнжж са н готова елжс ю врлц-в. Н едко съврл са нлрод многъ съ жсннуомъ, с-е-ДОШЖ 1ЛСТН н пнтн. Н ВЪННДОХ ЛЗЪ н женл мол, н прнведоуюмъ дъцкрс нлшж. Н В'Б лице еж н выел, н мышца, н пръен, н дллнн ржкоу еж длже ДО ПОЛСЛ 3BMIA МЛЛЫ Н ВСЛНКЫ ЕНСАЦеЖ по нен н прнлъпшж. Н поелднуюмъ еж ювЕдоЕлтн съ жсннуомъ. И прншед едннъ w моурннъ, сбдс ю л-ёеыа СТрЛНЫ СН H НЛЧА/И ЛКБСЗНЕ ЦЁЛОЕЛТН СЖ. ПОТОМ ЖС ЕЪСТЛуЮМЪ W ОБТДЛ н лв1с ювр-Бтошж са моурннн юнн множле Ю ЧЛ(0В-Б)КЪ. Н НЛЧАШЖ плссклтн ржклмп н см-Буы вссчннны27 тЕорнтн. Ннн жс тнмвлны Бнелуж, др8зн же сЕнр'ЁЖЦ|Тнмъ прнгллшллуж, ннн ЖС КЛДНЛННЦА дръжжщс, нмашж смрлдл нссътръпнмл Н НЖДАЦ1С прнношлуж НЛМЪ ЮБЪЖуоВЛТН. Н дл НС много ГЛ(ЛГ0Л)А, ПрОЕЛЖдЛЖЦее НЛС, ПрНЕСДОШЖ ДЛЖС ДО Н'ЁКЫА цр(Ъ)КЕС. Н 8МЛЪК-НЖШЖ38 ЕЪСН Ю БССЧНННЫНХ29 юн-вуъ ПЛАСЛН1Н. Н ннктоже ю моурннъ т-куъ нс въннде съ нлмн еъ цр(ъ)ковь. Н плкы елко ютждоу нзыдоуюле, посл-бдо-Еллуж НЛМЪ ПО пръвомй ЧННоу.
18 Проп. Aft. 19 €д«ъ Afi- ь0 Проп. Afj. 21 клепцА ХМгС. 22~23 къпдтръ р-вЕллуж X-
къ на кър-вкллуж С. 24 Доб. tj.v ХМгС. 25 Проп. М}. 26 ев С. 27 веечклъны AJt. 28 8млъ-
КОШЖ X. 29 Б«ч1сЛЪННЫЦХ Alt.
234а Н се плкы вънезллпж wcp-EToy са съ || св-ётлоноснынмъ wh-ёлх мжжемъ. Н нджцкмъ нлм!, wiuoyTHyb Бл(л)говонТе н-ёкос, еже ннколнже юкъж^луъ. Н се лбц прнвлнжн^юм са къ грлдоу н-ЁКоемоу в-ьлю днЕноу, 30егоже31 крл-cwtli оумоу чл(ов-ё)чю не мощно нзрешн, еъ немже ввуж слдоеУл рлзлнчнл, w ннуже н Бл(л)гоЕон'1'е who нсуождллше. Н гл(лгол)л мн сжцнн съ множ; „Стлнн! Недостоен* bw есн еъннтн Еъндтръ, нво н32-33 дъшере свод Лсждоу СУЛЖЧНЛЪ есн Н ВЪрННЖ ЕЪ |МВЪ смрлднын, Н СКрЪБН Н ВОЛ-ЁЗНН тон уодлтлн БЫС(т)“. Н С1Л |)СКЪ КЪ МНЁ, ЛБ16 W СЪНЛ ЕЪЗБОуДНХ СА.
Н склзлуъ ендсн|’с who жсн-ё моей. 1¥нл же склзл мн: „Нмлмъ н лзъ трн ДНН Н трн НОЩН, 1ЛК0 ЗрА моурннл смрлднл ЕНД-ЁНТСМЪ, WKbCMAAL|J& МА Н ЧАСТО Ц-ЁЛ0ЕЛЖШЛ Н ГЛ(ЛГ0Л)А34 мн: „Бл(л)годлрд ТА МНОГО, 1ЛК0 множле Х(р'|ст)л мене еъзлюбн н почъте. Н волу са пое-ёдлтн тсв-ё". Тогдл гл(л-гол)луъ ен: яТо не р-ьуъ35 лн тн! Ннн-ё же прУндн дл ндемъ еъ монлетнрь н вждемъ мннсн. Н пон-ё w ннн-ё пллчемъ гр-Ёуы нлша“. Н cve-ёшл мн: „Лзъ, w^\H№^, елмл погоуБнуъ дъшере мож, ннн-ё же клко wctabaa еж. Нж се лзъ сътЕорнтн не могж".
Ёъстле36 же злоутрл,37 ндоуъ къ w(t)u8 ,3лкус8. Н не \от-ё прнжтн ма, нж нлпнел мн нл дъечнцж: „Прости ма, врлте! Б;ог)ъ суврлтн са тсбс, лз же кто ес’мъ придти теве?“ Тогдл скръвлд, ндоуъ къ ллвр-Ё с(еа)т(л)го 2346 СуднмТл. Н по е-ёдлх прнлоучшлл мн са Плвлоу, мжжоу доврод-вт-ЁЛНоу. Н гл(лгол)л мн стлрецъ: „Въ нстннж, чадо, пр-ЁЛЪстнл* са есн, еъдлеъ wt-рОКОЕНЦЖ МЖЖСЕН. Н СЪЕ-ЁТОЕЛЕЫН Т6БЁ С1Л НС Х®Т-ЁШС СП(Л)ССН1оу ТЕОСМОу. Можлше bw н Лврллмъ, егдл ре«/(е) емоу б,ог)ъ злкллтн с(ы)нл своего, длтн ЕЪ М-ЁСТО его ДССА/П рЛБЪ; Н ефдлс, ЛШС БН Е-ЁД-ЁЛЪ 1ЛК0 прнемлетъ се в(ог)ъ, уотвше злкллтн въ м-ёсто дъшере своеж деедтп рлкъ. 38Б(ог)ъ bw39 коупленжд отроковнцж w теве прнжтъ н дъшере твоеж w тсбс нстажстъ. Н уошете ты Н женл ТЕОЛ Е’ЁЧНОМоу WrHK Пр-ЁДЛТН40 С А 1ЛК0 np-ЁСТЖПННЦН. ЕёСН ЛН 1ЛК0 в(ог)ъ не подр'ЁЖлет са, пнслно bw естъ „нсуоддшлл w оустъ монуъ не Лвръгж са". Нж шед, чадо, н пллчн гр-Ёуы свод",-
Тогдл ЕЪЗЕрЛТНу СА ЕЪ домъ мон. Н по тр|'еуъ днеуъ WBp-ЁТОуЪ мннуы НДЖШЖ ЕЪ горж С1НЛНСКЖА. Н ШСДЪ СЪ ННМН, ВЫ К мннуъ БЛ(Л)г(о)д(-Ё)ТНЖ Х(р|)с(то)Еож. Н се нмлмъ ле л-ёт-ё, мола са в(ог)оу Д(С)НЬ Н НОШЬ, едл клко простнтъ мн многлл съгр-Ёшен'/л".
СУл же мы слышлвше, npocAAEHywMb в(ог)л41, нлпнcлxwм же сне еъ пол’вж слышжшТнмъ.
2386	176. [За жената, в която влязъл бяс по молба на отец Данил]
Тогожде w(t)^ Нсл'|’жа Зченнкъ Петръ пое-ёдл нлмъ: „!Ако с-ёдаш8 мн 239а н-ёкогдл съ w(T)neMb монмъ Н |сл|'ж 8 w(t)^ МлклрТл, прЧндошж н-ёЦ|'н w Ллейлндрнж, нмдше съ собож едннж ннокына лют-ё Б'ёснВжшя; н стрлжджшж.
3°—31 еже X. за-33 Проз. С. 34 гл(лгол)дц]л ХМЦС. 85 гллголлу ХМгС. 36 къетлу М. 3? Доб. н МТ. эе—33 Проп. С. 40 длтТ Afr. 41Доб. н МХС.
а Оттук продължава текстът в М.
Н1 МОЛТуЖ СТЛрЦЛ ГЛКО ДЛ ОуМНЛОСрЪДНТ СА Н НЦТЛНТЪ СЖ. Ет EW ННОКЫНТ ЛЮТТ СЪНТДЛЖЦГН пльть сеож. Кндте’ жс снж стлрецъ снцс стрлжджцгж, сътворнЕъ2 знлмснк кр(ъ)ггнос н злпрттн втс8. Бтс’ жс Летшл3 къ4 стлрц8: „Не послвшаж теве, ниже нзыдж w нсж. 5Нс волсж бо, нн ywTA6 вънндоуъ еъ на. Съ постннкъ бо Теон ДлнУнлъ ПОМОЛН Б(ОГ)Л ГЛКО ДД ЕЪННДЖ въ на“. Гл(лголл стлрецъ: „Кынмъ нрлвомъ вънндс еъ на?“.
Wh жс we-ыул: „Снж сажс зрншн, 8годннцл7 мнт. Нлоучну’ бо еж БССТ8ДНС 8крЛСОЕЛТН ССБС Н уоДНТН ЧАСТО ЕЪ БЛНА. Н МНОГЫуЪ оуСТрТЛТХ Н ОуГЛЗЕТуЬ еж рлдн, снж жс плкы ттуъ рлдн, нс тъчнж жс простыж люди, НЖ КрСЖ СЪТЕЛрТЛуЪ БЛЖДНТН СЪ НСЖ. Н W ЕНДТН1Л W4HI0 еж Н ЕЪ Н0Ц1Н мъчтлнгл сътвлртуь НМЪ НСТНЦЛНМН СКЕрЪНННМН. Прнлбчн ЖС С А едннож Т8НСГЛДЦ8 ДЛН1НЛ8 СрТСТН СА, НЗМЫЕШЖ СА ЕЪ БЛНН. Н ЕЪЗДЪуНЖЕЪ КЪ Б(ОГ)оу, Н8 ПОМОЛН9 СА, ГЛКО ДЛ ПОСЛСТЬ НЛ НА НЛКЛЗЪ, СДЛ КЛКО Н С1Л сп(л)сст СА н нны ннокына цтломждръно ПОЖНЕЖТЬ, НЛКЛЗЛЕШе10 СА W СНЖ. Е(ОГ)Ъ ЖС 8СЛЫ-ШЛЕЪ11 МОЛСН?С СГО Н ПОП8СТН МНТ ЕЪННТН ЕЪ на“.
СТл жс слышлеь стлрецъ, рече; „Пртдлвын снж бтс8 можетъ н нцтлнтн". Н WnoyCTH н\ъ стлрецъ КЪ12 сл>(т)цоу ДЛН1НЛ8“.
2396
177.	[За монаха Йоан, взел златник от един иконам]
Мннуъ нткын нменемъ ^лнъ 8стръмнЕ4 са w ЛндноуУж нтн н поклоннтн СА С(ЕА)ТЫМЪ МТСТОМЪ, Н КЪСНТЕШ8 СМ8 ТЛМО, НСДОСТЛ СМ8 ПОТрТБЛ ТТЛССНЛЛ Н НСД08МТ ЧТО СЪТЕОрНТН, СТДТШС ЕЪ СДННОМЪ ЖГЛТ цр(Ъ)КОЕНТМЪ, скръвлА w ссмъ! Н млло ЕъздртмлЕ са, оуспе.
Н зрнть 1с(оус)л, гл(лгол)ащл см8: „Ндн къ нкономЭ с(еа)т(л)го въс-кръеенгл н ръцн см8: „ГЛко |с(оус)ь поелл ма кь тевт, глко дл длен мн СДННЪ ЗЛЛТННКЪ. Н СЪТЕОрА ТН рЖКОПНСЛН1С дл2 сгдл пргндсть 1(соу)с, длс(т) ТН ССГО3“. Къз’в8дНВ ЖС4 СА мннуь Н ЕТрОЕЛ ЕНДТН18, Н ПОМОЛНЕ СА, нзидс.
Н шедъ, WEpTTC НКОНОМЛ5, гл(лгол)л CM8, ГЛКОЖС н6 ПОЕСЛТНО выс(т) ем8. Нконом жс Лвтгдл: „Н когдл прУндеть 1(соу)сь подлтн7 зллтннкъ нлшь"? Мину* же: „Лзъ8, реч(е), глкожс9 слышлуъ, ртуъ елмъ. Вы жс глкожс10 yw-цгетс сътЕорнтс". Тогда гл(лгол)л нкономъ: „Сътворн ржкопнслнТс". Н11 стдъ мннуъ, нлпнел снце: „Лзъ, 1«лнъ мннуъ, прншедын w ЛндУоунж Снр’скыж НСПОЕТД.8Ж ГЛКО ПрНАуЪ W СтсфлНЛ Б(0)ГОЛЮБНВЛГО ПрСЗЕНТСрЛ12, НКОНОМЛ с(еа)-ТЫЖ Цр(ъ)КЕС ЕЪСКр(ъ)ССН1Л13 Х(р'|СТ)Л Б(ОГ)Л НЛШСГО, ПОТрТБТ МН БЫЕШН ЗЛЛТ-ннкоу СДНН0М8. Н КЪ НЗЕТЦГСН|8 ТЕОСМ8 сътЕлртж ржкопнслнгс сне, глко едл14 прнндеть 1(соу)с, длс(т) тн ссго". Н ЕЪЗСМЪ ЗЛЛТННКЪ W НКОНОМЛ, WTHAC.
1 Проп. Мг. 3 съткорн М. 3 юктцглк' МР 4 Проп. С. 5—6 не скоеж колол М. ? Доб. бт
ХСМ. 8 Проп. М. 9 ПОМ(0)ЛНК MjAf. Ю Доб. же Afj. 41 слышл М. Проп. М.
1 Встръмн М. 2 н ХСМ,М. 3 его М. 4 Проп. М. 5 Доб. н ХМ^. 6 Проп. Afj. 7 Доб.
м! М^ 8 Доб. же С. 9 глко Mt. 10 глко XMtC. 11 Проп. 12 Доб. н XMtCM. 13 Проп. М.
14 егдл MiM.
Къ прншсдшжж же15 нощь зрнтъ нкономъ въ сънт никоего прншсдшл н гл(лгол)ашл ем8: „ПрУнмн Л мене зал тннкъ свои н 1вдлждъ мнну8 ржкопнслнУе ег«“- Тъ же,17 съмна са, гл(агол)а: „WHb18 рече мн19: „НХко 1(соу)с длстъ тн“. Н wbtuja емоу: „Хзъ есмъ |(соу)с. Прими оужс зллтннл свон н длждъ ржкопнслнТс минусу". Н еъзеъижвъ20 W СЪИА21 днвлтше СА.
Н послл чл(овт)кы по мннст, гл(лгол)а : „Ндеже лцк wspAijjcTC его, скоро прнведтте н слмо“. Онн жс юврттше, ртшж смлр: „Грддн, глко зовет та нкономъ". Wh жс 228стрлшнв са, рече нмъ; „Нлн рлскллв са, уоцктъ възатн зллтннк?" Н понде, кож са. Сго же вндтвъ, рече к’немоу: „По нстннт, курн лввл, днсс ws-ЁДоусшн 8 мсне“. Wh жс плче оустрлшнв са зл зллтннкл iako уотл въздлтн его. Къ ситдснн же рече нкономъ: „Кнрн лввл, прУнмн н д(8гыж зллтннкы, слнко уошсшн н сътворн мн пнслн|’е“. Wh же рече: „Прости ма, ннж не тртвоуж. Довлст мн cia". Нконом жс повтдлвъ емоу ендтнУс, молтше са емоу, гл(лгол)а: „Пр'|'нмн дссатъ лнтръ и сътворн мн ржкопнслнУе свое". Мину же рече емоу; „По нстннт не прУ’нмешн мн иного ржкопнслнУл, нн bw рсклъ мн естъ 1(соу)с прнжтн банк. (Хще лн весь втроусшн Х(рУст)оу, мнозн СЖТЪ TBOpAIJJCH TH рЖК0ПНСЛН1Л pAEHOCHAHA1'2’.
Н ПОЧЮДНШЖ24 СА СЛЫШАЕШСН 25 (Хр|)0(ТО)ВА НСЛЪЖНЛЛ ЮБТШАНУл26.
178.	[За монаха, който бил подобен на цар Теодосий]*
Стлрець нткын стдтше еъ поустынн, пртБЫЕъ въ нен лт/n м въ постт mhost. Пн чл(овт)кл Sew вндт въ въстх чстырндесдтнуъ attwx, нж съ евтрмн живы нагъ. Спо^(о)бн са длроу провндномоу. Молтше во са Б(ог)оу, 2406 гл(лгол)а: „Г(оспод)н въседръжнтелю, iaeh мн с’ кымъ нмлмъ часть“.|| 1¥кры жс емоу в(ог)ъ гл(лгол)а: „Съ ДсодтесУсмъ ц(л)рсмъ нмлшн часть11. Слышав’ жс стлрецъ, съжллн сн 3taw, гл(лгол)а : „Хзъ толнко нмы въ поустынн пекы СА влромъ ДНСЕНЫМЪ Н ЗНМНЫМЪ мрлзомъ нлгъ, чл(овт)чъсклго WBpA3A не ЕНДТуЪ, уЛТБЛ НС 1ЛД0уЪ, НЖ ГЛАДОМЪ Н ЖЖЖДСЖ ПрТЕЫВАЖ ЛТ/П М Н ПО толнкыу’ TpoyA.WX Н ПоДВНГСУуъ СЪ мнр’скымъ, НМАШОу женж н еъ пиши жнвжцоу часть моа прнчстл!" Н плдс ннцъ пртд г(оспо)демъ
15 Проп. Aft. 16—17 Проп. Мг. 18 Доб. же М. ю Проп. М. 20 възбънж М\. 21 Доб. Н ХМуС. 22—23 8Е0АЕ СА ПОМЫШАТАШС ЕЪ сект. „СдА КАКО рАСКААВ6 СА Нв уОШСТЪ ВЪЗАТН ЗЛатнУкъ?" Н грАдтше, съмна са. 8зртв же его нкономъ,г га(агоа)А ем8: „Къ нстннж, о(Т)Че, сего рлдн прнзвлх та, Дгако да смбтд8сшн съ множе- Кънсгда же нести нмъ, глрл-гоа)а ем8 нкономъ: „Бръте н ю(т)че, къзмн н др8гыж заатн1кы елнко ^оцмшн н сътворн мн ржкопнсАн1е“. “Сказа же ем8 н внд-BHi'e. Н пакы м(о)л-бше н; „Пр1нмн I лнтръ н сътворн мн ржкопнсАнТеиз Wetijja же ем8 мни^ъ: „Къ нстннж не сътворА тсб-б др8го ржкопнслнУе, нн во реч(е) мне г(оспод)Ви множле възатн. Ацп лн вс-вко в-врВешн ХррТ)гт(8) многы WBpAUicLUH еже датн нмъ н сътворАТ тн ржкопнслн1е“ ХМхСМ. 24 вднвншж М. 23—26 в(о)Ж1НМЪ нелъжьнынмъ WETIPAHICMA XMiCM.
а Е XM-iCM този разказ не е поместен.6 рлсклет М. вПроп. Afj гДоб. н ЛТр а—е съ множ об-едБсшн М. Доб. днес Mv ж—з Проп. MjM. и Проп. М.
СЪ ПЛЛЧСМЪ ВСЛНКЫМЪ, СЪКр8ШЛЖ ССБС Н ГЛ(ЛГОЛ)А : „Г(оспод)н, еъссснлнс, НИКАК® толнкыж мойс троуды н подвиги нн еъ чтожс м-енншн. Нж нзвбстн мн с* кымъ нмлмъ часть". Н прнде лгг(с)лъ г(осподе)нъ къ немоу н гл(лгол)л емоу; „Рбх тн, стлрчс, iako съ Дсодюснемъ ц(л)рсмъ нмлшн часть. „Стлрец* жс рче: „Толнко лн есмъ оуннчнженъ н непотр-ЁБСНъ np-вд г(оспо)д(с)мъ, iako ДА СЪ Мнр'сКЫМН ПрНЧ*ТСНЪ БЖДЖ НЛН ПЛКЫ МНЪ естъ ДОВр1УДЁТЁЛ1Н н д-б-AHIH БЛАГИХ НСПЛЪНСНЪ? Пондж oysw Н ЕНЖДЖ ЖНТ1С емоу".
ПрНЖТЪ oyBW КОЖННЦЖ СВОЖ Н ЖСЗЛЪ СВОН ВЪ рЖКоу Н ПОНДС ЕЪ Кюн-СТАНДННЪ г^д. Н се прншсдъ ЕЪ поллтж ц(л)рсвж ЕЪННДС. Ae'ic жс пое-бдлшж СТАПННЦН Ц(А]рСЕН ПрНШССТЕ1С СТЛрЧе. Н ПОЕСЛБ Ц(Л)рЬ ЕЪННТН смоу. Б'ЁШС ЕЮ Ц.(*)рь ДсодюсУс, 1акожс пртждс рсчсно выс(т) мннх^лкбсцъ s-ёлю. Нзыде же н тон въ ср-ьтснк стлрцоу. Н ср-втс его съ рлдостнж. Н сътЕорнстл wea 241а дроуГЪ Др0уГ8 MCTAHIC. Н БЫЕ111Н М(о)Л(Н)ТЕ'Ё VV СТЛрЦЛ, ВЪСТАСТА Н ЮВЛ, ДАШЖ ЖС ССБТз Ц-ЁЛОЕАнТе. Н СМЪ ц(Л)рЬ СТАрЦЛ ЗА рЖКЖ, рсЧ(С) К* НСМОу : IV(T)4C, юкждоу ССН? Н ЧССО Д-ЁЛМА къ нлмъ прншслъ ссн?" Стлрц* жс рсч(е) къ ц(л)ревн: „Нмлмъ Н-ЁЧТО WCOBb К ТсБ-Ё рЦ1Н“.
Въшедшсмл ЖС НМЛ ЕЪ К8ЕоукЛЪ, рче КЪ Ц(л)р» стлрцъ: „Ръцн мн, чадо, дела свол". Рече жс к* немоу ц(л)рь; „Кал д-ёлл тн уошж рц1Н, мнр-скин ЧЛ(ОЕ'Б)КЪ сын?" Н рче к немоу стлрцъ: „Г(оспод)а рлдн, ЧАДО, ръцн МН ИСТИННО КЛКО ЖНЕСШн!" Ц(Л)рЬ ЖС Пр'ЁЕЫЕЛШС ЕЪ СМ'ЁрПОМЖДрН, ГЛ(ЛГ0Л)А къ стлрцоу: „IV(t)4c, vv мнреклго чл!ОЕ-ё)ка чюждж са каково действо н жнтТс нцкшн? Д-ёнстео н жнтТс съвръшснымъ мжжемъ естъ iakh лева Лн-TWHIC, ЛЕЕА MAKApIC, ЛЕЕА Плу^мТс, ЛЕВА ПНМННЪ Н Под(О;ЕН1Н Т'ЁМЪ. ^3 ЖС, w(T)4C, ЧЛ(0Е-Е)КЪ есмъ мнр’скын Н Гр'БШСНЪ. Се EW 1ЛК0ЖС вндншн ц(л)рь есмъ". Стлрец* же рече къ немоу; „В-кроун, чадо, лзъ нмлмъ еъ поустинн ЖИВЫ ЛЕТИ М СЪ SE-Ёрмн ЖНЕИ Н НС ЕНДЧзуЪ ЛИЦА ЧЛ(0Е1з)ЧЛ, НН EW уЛ-ЁБЛ !АД0уЪ, НЖ НАГЪ СЪГЛрАСМЪ ЕЛрОМЪ ДНСЕНЫМЪ Н СТОуДСНН 31МНЫЖ, МОЛНу СА oysw в(ог)оу 1ЛК0 да Лкрыст МН С* КЫМЪ НМЛМЪ ЧАСТЬ, н юкры мн в(ог)ъ, ГЛ(ЛГОЛ)А „1АК0 съ Деодюс’Тсмъ ц(л)рсмъ НМАШН ЧАСТ*". ^3 же СЛЫШАЕЪ, ЮПСЧЛЛНу СА З'ЁЛСМ, гл(лгол)а: „Реше толнкымн л-ёты н толнкымн троуды Н ПОДВИГИ Н ТОЛНКЫМЪ ПОСТОМЪ СЪ ЖСНОЖ Б'ЁЛЦОу сжщоу Н Пр-ЕВЫЕАЖЦЮу въ 2416 ПНЦ1Н уощеть ЧАСТЬ МОЛ прнчтлтн СА, горе МН'Б, IAKO ПОГЫБОуъ!" При-1| БЫЕЛХ оуБЮ СЪ МНОГИМИ СЛЪЗЛМН МОЛА СА б(ОГ)оу, IAKO ДЛ 1ЛЕНТ* МН С* КЫМЪ НМЛМЪ ЧАСТЬ. Н IAKO по днеуъ трТюуъ прнде лгг(е)лъ г(осподе)нь къ мн-в н гл(лгол)л мн: „Чьсо тлко секс съкроушлсшн, СТЛрЧС? P-Ey TH IAKO съ Дсодюс1смъ ц(л)рсмъ нмлшн часть". Н се рекъ лгг(е)лъ, ютнде w мене. Лз же р-куъ ЕЪ ССВ'Е : „1Д|СО ЛЗЪ ТОЛНКО ЛН ССМЪ Гр'БШСНЪ Н ЕЪ ннчтоже ЕЪМ'ЁНН СА Троудъ МОН ТОЛНКО Л'ЁТЪ 1АК0 ДЛ СЪ МНр'сКЫМЪ НМЛМЪ 8ЧАСТ1С? Нж WEA4C Д'БТ'ёль мжжл того бждсть лн съвръшснл rip-fed г(оспо)д(о)мъ ? Пондж оувю Н ЕНЖ<?Ж ДЕЛО СГО. Се 8BCV, ЧАДО, НЗВ-ЁСТНу* ТН 1ЛК0 СС г(ос-под)ь поелллъ ма естъ к тсВ'Б, Не оукрын оуво ы мене д-банТл сеол".
Ц< А)рь ЖС ДсоДЮС1С 8вол СА стрлуомъ ВСЛ1СМЪ. Н СЪТЕОрН MCTAHIC стлрцоу, гл(лгол)а : „Прости ма". Н быешн молнтв-е w стлрцл, рсч(с) ц(л)рь къ немоу:

242а
2426
„Хзъ пръкое к-вмъ «же нмлмъ къ ц л)рстк-в лв/и лд н нмлмъ л-в/n л, iako вънАтръ по твлоу ношж кллсвнлл н къ днн нзъкъноу ношж влгръ“. Стлрецъ жс рече къ немоу: „Се ннчьсоже сеть, Хцк лн нмлшн нно что, ръцн!“ Реч(с) же ц(л)рь: „Нмлмъ лк л-вт-в не прнвлнжну са жен-в скосн, нж къ чнстот-в прввыклмъ*. Рече жс стлрецъ: „Се ннчьеоже сеть. Атце лн нмлшн нно что, ръцнГ Ц(л)рь же pe'i(e): „Поста с а къссднскно прнсно, дроугонцн жс н дкл днн, н три, н нсдвлсж немъ. Н не к-вмъ >лко дл 1ллъ вждж w поллты, нж w ржкодбл'|л све его г\мъ“. Стлрецъ жс реч(с) къ нсм8: „Нн се нвс(т) чьсо. Хцк лн нмлшн нно что, ръцнГ Рече плкы ц(л)рь: „СМшлж са елна н колемыуъ. Н лцк прндстъ къ мн-к кто оенднмъ, нс постжплж w того м-встл, дон’деже опрлкдлнк емоу къздлмъ. Едокнцлмъ ПОМЛГЛЖ, CHpWTBI ЦКДрА. Н нл кс-вкж Holub проуодА 8лнца, н прнткоры, н тсмннца грлдъекыж н ПОДЛЖ КЪС'ВМЪ тр-ввоужщнмъ СЖ« НЛ ПОТр-ВБЖ. Н МЗЛОВЛСНЫМЪ н проклжс-НЫМЪ ПЛЬТН СКОНМЛ рЖКЛМЛ 8МЫКЛЖ н ютнрлж н ннл потр-ввнлл нмъ слоужж“. Pc«L(e) же къ нсмоу стлрецъ; „В-вроун, чадо, доврл 8бю д-влнЧл н чюднл. Нж юврлзоу ншемомв нлмн ннч’соже н-встъ. Алце лн нмлшн нно что, ръцн*.
Ре^(е) же ц(л)рь к нсмоу: „К-вроун, ц»(т)чс, 1лкожс пр-вжде р-вуъ, нмлмъ 1лко ссмъ ц(л)рь л-втеммъ лд. Н «гдл Быклетъ конное рыстлнТе по ювычлоу грлдском8, С-ВДА Н лзъ ПО ЮБЫЧЛЮ ц(л)рьскомоу, НОСА к-внецъ н порфнрж н пншж. Н нлродоу стожшоу Н СЛЛКАЦЮу МА н гл(лгол)Ашоу мн поукллы. Текжщнм же н колееннцлмъ, н юдол-вжцшмъ н юдол-вклсмеомъ н къ сев-в рлтоужшнм СА, ГЛЛСЫ OyECV СЛЫШЖ, ННКОГДЛ же МН W Д'ВЛ'В ПОМЫСЛЪ, 1ЛК0 дл кнждж что д-вжтъ, нж кънсмла 8чен|'оу н ржкод-влТоу, ннкогдл жс къз-ННЧА БЪШНЖ. Н КЪНСГДЛ ВЖДЖ/И ПОВ-ВДЫ, длжт’ МН Е'ВНЦА ПЛТр1К1Н пр-вд-стожцйн, н длж длры пов-вждъшнмъ, не зрд лице ннкомоуже чл(ок-в)коу, нж въссгдл долоу зрА. Мола тн са Sew, лккл, дл не съ бллзнншн са о мн-в. Чл(ов-в)къ bw ссмъ гр-вшенъ, просд w г(оспод)л звстжплен’|е н пр-вч(н)-стыж его м(л)т(с)рс пр-вс(кА)тыж в(огородн)цж рлдн 8ПОКЛЖ СП(Л)СТН СА“.
Стлрецъ же ci л слышлкъ, оужлсс са мыслнж скоеж в-влю. Н плдъ ННЦЪ НЛ ЗСМЛА ПОКЛОНН СА Ц(Л)рСКН, ГЛ(ЛГ0Л)А: „Бллжснъ есн, ЧАДО, 1ЛК0 тлкоквн вл(л)Г(о)д(-в7тн спод(о)внлъ са ссн. Бл(л)г(о)двтЬ жс в(ог)оу w не-нзрсч(е)нн-вмъ сго длрюклнн, 1Лко часть мож прнчетлтн с товож we-вшл са. По НСТНН-В к-вроклуъ, 1ЛК0 не съвллзннлъ са ссмъ, нн погоувнуъ троуды. Хзъ BW, ЧАДО, ТЛКО МН ЛЮВК'В, КЪ ЧИСЛО ДОВрЦД-ВТ'ВЛН ССЖ НС ДОСП'ВЛЪ есмъ. Нж молн са w мн-в, г(оспод)л рлдн“. Реч(е) жс къ нсмоу ц(л)рь; „Ты 8sw, кллогнре, 1лко юстлклъ къс-в жнтснеклл н нсплкоетно рлвотлж Х(р1)с?(то)кн, МОЛН СА W МНВ, 1ЛКО дл н лзъ спод(о)влснъ БЖДЖ къ стлд-в Х(р|)с(то)к-В WBp-BCTH СА“. Стлрецъ же ПОМОЛНК СА о ц(л)рн, ВЪ СКОЖ П8СТЫНА възкрлтн са, сллкла н вл(л)годлрА в(ог)л, подлкшомоу тлковжА вл(л)г(о)д(-в)ть СЛОуЖЖШНМЪ Н ЛЮЕА1иНМЪ его СЪ К'ВрОЖ н нстннож.
179.	[За отец Елисей, син Прокопиев]1
Повидл нлмъ су/п(с)цъ Слнсен: „НХко к>ноу мн сжцку, Болнуъ до съ-мртн. lVm(e)u.b же мон бн часто2 по еса члсы3 прнзывлж врлчл, много тъ-iiiahic нмы глко дл бншж ма нцнлнлн. Ерлчеве же1 много труждьше СА, не еъзмогошж волнзнь5 нцнлнтн. Конечное же 8вю гл(лгол)а/п6 моемоу 243а ю(т)цоу: „Съ юношл до третТлго дне 78мрнтн нмлтъ8". и>/я(е)ць же | мон, С1Л W ЕрЛЧСЕЪ СЛЫШЛЕЪ, МНЛЪ СА днж. Съ многымн слъзлмн потсче ЕЪ Цр(ъ)-коеь с(еа)т(л)го Млркл еу(лг)г(е)лнетл. 1¥Брнт же 1лкоже гл(лгол)ллше въндтръ Хрлмл никоего мннул стлрл зёлсм. Вндне* жс су(т)цл моего псчллнл, гл(л-гол)л емоу: „Что9 естъ, господи Прокоше? Что тжжншн?" Гл(лгол)л10 емоу ю/п(с)ць мон: „Ь\елсн тсб-ё нма мое склзлтн тн нмлтъ н11 еннж". Н гл(л-гол)л стлрецъ; „Понднмъ до домоу твоего".
Прншед' жс стлрецъ поентн12 мене н гл(лгол)л су(т)цоу моемоу: „Прн-ЗОВН13 СЪПрЖЖПНЦЖ СЕОЖ (БН ЕСУ М(Л)ТН МОЛ ур1СТОЛЮБНЕЛ Н МННуюЛЮБНЕЛ, су/и(е)цъ 14же мон15 мннхоненлвндецъ знлсу). Н гл(лгол)л къ сутцоу моемоу: „Трн гллензны нфстъ б(ог)ъ w тсвс н лще еъурлнншн нуъ, длроустъ ТСБН б(ог)Ъ жнвсутъ его". Н гл(лгол)л су/я(е)цъ мон: „Нспоржчннкъ мни с(еа)тын Млрко еу(лг)г(е)лнстъ16“- Н17 гл(лгол)л стлрецъ: „Се нмлшн et лит' прилювы ТЕОрА Н БЛЖДА, Н СКЕрЪНА ЛОЖС ЖСНЫ СЕОСЖ. Н С6ГО ДИЛИ18 ЧАДЛ ТЕОЛ пать Безврнмсннож съмр'тнж юенче19 б(ог)ъ. Вторлл ГЛЛЕНЗНЛ юношж сего врлкоу дл нс суд лен, нж сътворн сго ннокл. ТретТл20 гллензнл съ лрТлны н21 деодос’Улны не к томоу прнчАцулн са“. Н гл(лгол)л су/п(е)цъ мон: „СъурлнА22 словесл твол23 еъса днн жнесутл моего". Н сътворнвь мн24 м(о)л(н)теж стлрецъ, ЕЪ трн ДНН 3<?рЛВЪ Быуъ.
Н тлко сътворнхъ г лнтл еъ домоу су(т)цл моего. Н шедъ су/п(е)цъ 2436 МОН25, СУБрЖЧН МА зл ЛНС^СЖ ЖСНЫ НГСМСУНОВЫ. Н су(т)цоу М0СМ8 ГОТОЕАЦЮу 1ЛЖС W Брлц-Ё, прнлоучн26 СА ОТроКОЕНЦН W ЛЮТЛ БНСЛ СЪМЖШСНН27 БЫТН Н НСМНЛОСТНЕНО Н люто мжчнтн са. Сътворше же 28отроковнцА родителе29 Н МОН СУ/П(с)ЦЪ м(и)-г(а)ца з въздс н въеждоу еъ цр(ъ)КЕлуъ, СЛКОЖС Н КЪ ЧЛреУД-ЁСМЪ н влъу-ЕСУМЪ СНЖ ПрНЕОДНТН Н ННЧТОЖС 8СП-ЁТН30, НЖ ПЛЧС ВЪ ГОрее31 ТОН 8СПЁТН32. Тогдл СУБ!Ш1Н рлзоумъ Н СЪЕ'ЁТЪ прнемше33, тож34 прнЕсдо^счмъ35 къ ю(т)цоу Млклр|‘оу36. Шед жс н лзъ съ неж н ю/и(е)цъ мон. Н въземъ стлрецъ млело н сътворъ37 м(о)л(н)теж нлдъ млсломъ38, повели млтерн еж ЮМЫТН еж н тлко помлзлтн еж39 су гллвы длже до ноктен.40 Тон же помлзлнн бывши41, нлчатп
1 су плтерУкА М. 2 Проп. М1 з днн ЛИ,С 4 Проп. М. 5 Доб. мож ХМГС. 6 гл(агол)ашж
XMiC. 7—з нмлтъ «умр’втн М. 8 Доб. тн XMtCM. if мк-Бфл ХМГС. п Проп. С. 12 пос-етУт!
Mi. is Доб. н М. прнкедн ХМгСМ. и Проп. Мj. t4—15 мон же М. te Доб. глко съэдднд 1лже
мн злпокъдмшн ХМхС Доб. iako съхрлнА М 1? Проп. С. 18 рлдн XMtC. i9 посиче ХМгС.
20 Доб. же XMiC. 21 Доб. съ М±. 22 ^рлнл М. 23 Доб. по X Доб. къ М}СМ. 24 Проп. XMfi.
25 Проп. С. 26 съл8чн ХМАС. 27 съмжшлем-в X. 2R—29 роднтелне уутрококнцж ХМ]С. 30 ВспъкшУ
Мх. 31 горшлл XMiC. 32 къпадатн XM-iC. 33 сътворше ХМГС. 34 Проп. ХМхС. 85 Доб. снж
ХМуС. 36 Млрк8 X. 37 съткорн ХС. 38 ннмъ н ХМ^. 89 Доб. масломъ XMtC. 4°—44 помазан-в
же быкшн ен XM-fi.
бъсъ звлтн: „Горд, горд!". Н нзшед Л откровнцж, прнлъпн са мне, ссдмо-рНЦСЖ МЖЧА42 МА. СъТЕОрЪ oySCV ДН1Н Л 43W ВЪСА нсмнлестнвно мжчнмъ44, се стлрецъ, нже н пръвъе ю(т)цоу моем8 бссъдоелвын н w болъзнн нцъ-лнеын45 ма. Ендъе* же его ю/и(е)ць мон, повъже ю него. Поем же мене стлрецъ46 ЕЪ К6Л1А СВОЖ, Н47 ЕЪСА НОЩЬ ЕЪ М(о)Л(Н)ТВЪ ВПрЛЖНЪЖ СА, Н КОЛЪНЪ ПрЪКЛАНЪЖ, 4ЛТНЛ БЪСЛ W МСН6. Н ЦКТрНГЪ ВЛАСЫ ГЛАВЫ моеж, Н48 и»ДЪЛВ’49 ма 50юдеждеж w козы н вллсъ всл’вжждннуъ51, тлкожде н въ млндУа52, ПрЪДАСТЪ МА W(T)ll.oy HCAIH.53
Еъ же54 стлрецъ нмъж и55 иного58 Бчсннкл, нменемъ Петрл. Сътворъ 8бю67 244а м(ъ)с(а)цъ д, слышлвъ58 59мон и>т(с)цъ60 1лжс о мнъ, посла д етрокы съ wcmhmh есл’бжды, швръменсны въсъцъмн врлшны н шеоцЛ'а. Посла же н пн-слнУе къ мнъ. Прнсм* же лзъ пнслнУс н пречьтъ, нлчдх плакатн. Кндъв’жс ште(е)цъ НсаУл пнслнУс еъ ржк8 моею еъстлеъ81 въсуытУ62 е ю63 ржкоу моем н съдрл84 е. Мнъ же негодовлвшоу, нача стлрецъ досаждлтн мн про етрокы w(t)u.a мое о.
Н85 W ЧАСА86 8BW ОНОГО ^ГрЪСТН МА БЪСЪ НСНЛВНСТНЫН. Н НС МОЖААуЪ НН67 ЕНДЪТН, НН СЛЫШЛТН ГЛЛС(Л) СГО, НЖ ЗрХЪ С| ° IM<C CK0Mf*X& Н СЛО-весл сго нмъу' iako стрълы н iako мсча ювождоуюстры. Стож же съ ннмъ НЛ м(о)л(н)твлуъ Н68 ЕЪ69 бдънн, клънъу* сго. Н Л многыж ненлвнстн н 78w71 многыж72 мрзостн, жжс нмъуъ къ нсмоу, множнцсж Еъстллуъ HOUJHA 8бнтн сго. Болу* же са н оужлсллуъ нжс въ съ множ 8чсннка Петр. Стлрец* жс не прстллшс нлклзоуж Н ОуЧА. Н73 МЕОГДА 8ECV молълшс, ювогдл же н ПрЩААШе. ГрАДЖШОу ЖС МН ПрНЧАСТНТН СА, ЕЪЗБрАНЪЛШ^74 Н СЪ ДОСЛЖДС-н|'смъ wpBAAUje. Н w трлпсзы сл’лжчллшс ма75, гл(агол)а : яНс НМЛШН IACTH, донелнже76 речсшн: „Съгръшнх, простн ма“. Лз* же сжпротнЕное тверд, ютлн крлды, Нкдъуъ. Н томоу молнтвж дъжщоу, ЛЗЪ77 съдъуъ; томоу Б*ДАШОу, лзъ СПЪуЪ ; томоу 78ЧЫГЖ1Д0у, лзъ ПрАЗНОСЛОЕЪХ, томоу79 ПЛАЧАШОу, ЛЗЪ СМЪАХ 2446 «А. Такова же ма юврътъ80 въсъ послеушлнЕл емоу въ вссмъ быешл. Начат МН81 СЪНОЕЫ Н МЪЧТАНУл НЛ СТЛр*ЦА I ОКЛЗОЕАТН. НлЧАуЪ 8EW ОуБОГЫН82 МНЪ-нУсМЪ 83М0НМЪ ЕЪрОЕЛТН84 Н НЛ СЪНОЕЫ Н МЪЧТАН1А БДАШоу ТОНКО85, ЧАСТНО86 н 87прнсно н88 тръз’вно възнрлтн. Н помыслюмъ 89сквръннымъ 90н злымъ91 н ЛЖКЛВЫМЪ92 Н НСЧНСТЫМЪ, НЖС въндтръ ср(ъ)дцл моего НСТЪКЛЖЦ1НМЪ 93Н НА стлрцл НЛЕЛЖДАЖШНМЪ94 Н СМЖШАЖШНМ* МА95, НЛЧАуЪ ВЪрОЕЛТН Н ПрНСТЛЛТН
42 мжч1 Мх. 43—44 мжчнмъ нем(н)л(о)ст(н)кно W ЕЪСА XMtC. 45 нзеакУкын Atp
46 Доб. н прнкеде ХМ{С. 47 Доб. пр-ББЫст XMtC. 48 Проп. ХС. 49 wa-ba М±.
60—52 КЬ МННШМКЫН WEfA3b Н XMJJ. 50—51 w ксзь н ВААСА МЛЪБЖДПНуЬ 1\'Д«жд«Ж М.
53 Доб. н Ml. 54 Проп. Ml. 55 Проп. С. 56 Д^ТАГО М1М. 57 Доб. CTAfUA XMiC. 58 Доб. же
XMLC слыша М. 59—60 iV(tc)h7. мон XМ1С. 61 Доб. н ХМ}С. Bs нсуытн ХМгС. га нзъ XMiC.
64 рлзЭрл XMiC. «5 Проп. ХМгС. 86 Доб. же Af3. 6? Проп. XMLC. 68 Проп. М. 69 Проп. СМ±
70—72 Проп. ХМ^. 71 Проп. М 73 Проп. Mi- 74 Доб. мн Mi. 75 Проп. М. 7® Доб. не XMiC.
дснелн Afj. 77 Доб же XMiC. то—то Проп. XMiC. 80 wepTC MjC. 81 Доб. н XMiC. 82 wka-
АННЫН ХМ1С. Доб. Н Mi. 83—84 К^)ОКЛТН МОНМЪ М. 85 ПрОП. ХМ1С. 86 ЧАСТО ХМ1СМ.
87—88 Проп. ХМ1С. 89—91 ЗЛЫНМЪ Н СКЕрЪННЫНМЪ М. ®0—«2 Проп. XMiC. 93—94 Проп.
XMiC. «5 Доб. н Ml.
нмъ. Ылчашж 968ew псмыслн97 въндтръ съмжщлтн 1198 Б-ЁСШЕС нзъЕънсу нл lApiVCTL Н ГНЁВЪ Н ГОрССТЁ ПОДВНЗЛТН СА99. Н БЁСЪ гръдостн, плче же пл-ГОуБЁ, нлчатъ оучнтель МОН БЫТН.
Нлчду* же н лзъ, |дже юнъ тлн100 н101 скроено оучаше, iae-ё нзрнцлтн н Еъзвинлтн102 пртд е'с-ёмн. С-ёда бо vv орестн гл(лгол)ллуъ къ103 ссб-ё: „ Кто 104естъ снн105 льстецъ н лнцсмаръ везсроднын н106 рАДннкъ ? Нже лзъ Л107 тлкоел грлдл н vv108 тлковл родл н109 вл(л)горюдных родителей, БОГЛТЪСТЕОМЪ кыпАщемъ, четвраногл толнкл нмацкмъ, выуъ емоу iako 8ченнкъ, плче же емоу iako рлвъ пр-вдстож: Н ЕС ДЖ НЛ рЖКОу ПОЛНЕЛЖ, н трлпезж емоу ПОЛЛГЛЖ110, 1UH wrHb нл-КЛЛДЛЖ, Н I рЪНСЦЪ ПрНСТЛЕЛЁЖ112 Н ЧрЪПЧ1Л113 БЫЕЪ, Н ЕОДЖ НОШЖ, Н дрЪЕЛ съвнрлж, н iako рлвъ емоу рлвотлж. Длъжно В-Ё емоу мн-ё рЛБОТЛТН Н ПОЕН-245а ноелтн са, л не лзъ томоу! Колики111 горести н югорченЧл, скръвн н печллн, | 8корнзны же н б-ёды vv него прнжуъ! Колнкл мн сътворн ллклтн н жждлтн, н б’д'ётн н нл земли ЛёГЛТН, колмн ма 8ННЧНЖН( колнкыу МА ЗЛЪ нс-ПЛЪНН!" Н СНМЪ115 МА Б-ЁСОу 8ЧАЦЮу, лзъ множле ГН-ЁЕЛЛу СА. Н НМ'ЁуЪ севе 1ЛК0 ЮБНДНМА Н IAKO МНОГЛ ЗЛЛ ПОСТрЛДЛЕШЛ. Н гл(лгол)ллше мн гомыслъ: „Нзыдн vv проклАтлго сего н гёдн еъ кел!н |дкоже116 въен w(t)hh. Съ ж» н-ёс(т) мннуъ, нж117 ниже118 ур|'ст'(лнннъ“. W тлковых119 помышленЧн нл-чдуъ120 121зр-ЁТН съновы122 о стлрцн: елмл iako съ женож нгрлетъ н съ моу-рнны123 склчетъ Н във-ЁрнЕ124 сн125 8твръднуъ, iako врлгъ 126 в(о)ж'|Н естъ127 Н ДроуГЪ B'BCOEVVMb.128
Б-Ёше же еънё скнтл въдлле iako пъпрнцгъ129 д c(ba)thahiuc13<) еллнн’ско. Н Поср-Ёд(-Ё) С(ВА'ТНЛНЦ]Л131 нстоуклнъ132 мрлмор'ЁНъ стожщъ. Нм-ёшс же стл-рецъ 1Л'БЫЧЛН ПО Е*СА СЖБЮТЫ нсуоднтн VV СКНТЛ Н ЕЪ С(ВА)ТНЛНЦ1е133 С'ЁД'ЁТН, ПЛЛЧА СА. Б-ауЖ же ТЛМО Н134 ГрОБН еллннстн. Н ПОКЛЗЛ МН БЁСЪ135 ЕЪ сън-ё не сдннож, нж н многлщн iako стлрецъ жретъ н покллнъет са ндю-ломъ. Рез* же непцкЕлвъ138 нстннномъ бытн съномъ, еъ члс, еъ н*же 137ювычлн нм-Ёше138 стлрецъ нсуоднтн къ с(вА)тнлн1иоу139, протворнвъ140 нзыдоуъ нзъ келлнж н 141плдоуъ нл лнцн142 поср-вс^-в) с(ва)тнлнц1л143, ндеже б-ё КЖПННЛ 144НЛ СЪКрЫЕАН'(е148. Н Енд-Ёуъ стлрцл ГрАДЖЦ1Л Н женж Пр'ЁД ннмъ. 2456 Н прншед’шн женв, вид-ву* iako молнтеж д-ёстъ н покллн-ёст са ндюлоу. || Н iako скончл молнтеж, енд-ёх iako н стлрецъ прншед, покллнвет са ндюлоу. Ловзл же н женж н быеъ146 съ неж. Нзыде147 стлрецъ въ скнтъ, женл же въ лжгъ.
96—97 помысли 8бо М 38 Проп. ML. 80 МА ХМАС. 100 WTAH ХМгС. 101 къ ХМ±С. М2 к-вшлтн ХМ}С. 103 еъ М. Ю1—105 К(Н д/. 106 ПрОп. М^С. 107 Проп. XMjCM. 108 Проп. ХМ^С. Ю9 Доб. w XMjC. ио постаел-втк ХЛДС. Ш-112 Проп. Мг и» Доб. ем8 ХЛЦС. ш колнко М,. но Доб. же М. но Доб. н ХС. 117 Проп. М. не нн ХМгС. и® Доб. же ХМ±С. 120 Доб. ПЛКЫ ХМ}СМ. 121—122 СЪНОЕН З^ЕТц ХМ±С. 12® KOVMlfbl Ml- 12! ЕЪЕТрНу С' 125 (А С. 126—127 Б(о)ж(Н ХМхС. 128 Доб. н Alj. 12® стлдТн ХЛ^СМ. 130 жрътЕНфе XMjC. Доб. к е М. ,sl жръткнщл ХМхС. I®2 коумнръ ХМуС. 133 жръткнщн ХМ^С. i31 Проп. Мг. 135 Проп. XMjC. 136 мн-вкъ XMtC. Доб. iako М. 137—138 нм-Елше с\'кычлн XMtC. i®9 жръткнц! ХМ±С. 40 пр-ЕДЕЛрНКЬ ХМуС. 141—112 СЪК|)ЫХ ССБС XMiC. 143 ЖрЪТКНЩА XM-jC. 144—145 проп. ХМгС. 146 ЕЛЖДНКЪ ХМ±С. 14’ потом же КЪЗК^ЛТН СА ХМ}С.
Chi*, ссдмншн тлн448 смотрНЕЪ449 н твръдо 8зрвЕъ450, нлчдуъ вън-е кслУа Сид-ЕТН. Н ПрНуОДАШЖА151 ПОЛЗСЕЛТН СА W СТЛрЦЛ ГЛ(ЛГОЛ)ЛЛуЪ ТЛИ КЪ ннмъ: „естьствомъ, врлтУс, юяг(е)ць ссн влждннкъ н нди>лсслоужнтсль есть. Что оувю152 ЛЪСТНТС СА, ПрН^ОДАШС КЪ немоу!“ СъТЕОрНу’153 ЖС С1Л гл(лгол)а КЪ ГунуОДАцПнМЪ ННОКСУМЪ КЪ стлрцоу М(-Е)с(а)ЦА Д Н НЖДАфоу МН СА ЕЪЗБрЛННТН ТЕМЪ, WHH же’54 в(о)жнсж БЛ(Л)Г(о)<5(-Е)ТНЖ455 къ 456стлрцоу СЪБН-рллуж СА157. 3fA ЖС ЛЗЪ см-Ерснын, рлстллу СА. Н ВЪЗДВЕЛЛХЪ 158ржц-в нл н(е)во459, гл(лгол)а: „Г(оспод)н, длждъ тръптнУс“. Мн-ву’ ew окллннын н СТрЛСТНЫН, едко все ПрЛВДЫ ТрЪПА H 1ЛК0 ДОЕрСУДВТЕЛЬ ТЕОрА, СТСНА160, гл(л-гол)ллуъ: „Сллел тсв-в, б(о)жс! IV косж чьстн въ кос всзчьстУ'с прУндох н клко Быуъ!" Н пллклл^ъ. Вида жс ма стлрецъ, гл(лгол)ллшс; „Чадо до-Брос, ечнетн свое ср(ъ)<?це, емврн свел помышлснУл, еъждсл-ен см-врснУс K(pi)~ с(то)во, гноушлн са гръдостн161, ЕЪНСМЛН сев-в". Снл томоу гл(лгол)Ацюу мн, лзъ гН’Евлл^ са н wгopчлEллyъ, н емжшллу са. Н162 ixko стр-влы рлжде-жены снедлжшж ма словссл его мн-вуъ463. Нл трлпез-в же сгдл с-бд-е^ъ съ ннмъ, зр-вуъ врлшнл 1лкоже164 смрлдъ н гноушллу са. УЛкоже н wtei-246а клтн н;клл w снуъ465 не тъкмо едннож н'66 делшн, нж н многл щн.
Помыслъ же'67 въндтръ съмжшлж ма не пр-встллше, гл(лгол)а: „Нзыдн w овнт-влн стлрцл сего168, лще мощно н w екнтл, зрА bw стлрцл сего169 не нмлшн470 сп(л)стн са“. Н гл(лгол)ллуъ474 ссв-е: „Чьсо деле сУл стрлждж? Въ МНр-Е СЫН НС съвлжднуъ, НС ЛЮБОД-ЕНСТЕОЕЛу'172, ниже 8крлдох, нн 8внуъ“. Н гл(лгол)ллше мн помыслъ, плче жс б-всъ: „Прлведно пострлдл.173 Цккръ-внлъ есн ю(т)цл своего н м(л)т(с)рь, съродннкы н дроугы и174 юстленлъ есн с(еа)тыж су(т)ца н прншелъ есн КЪ np-ЕЛОГЛТЛЮ семоу н475 176 нночьствовллъ есн477 злотечснУе нмАцкмоу н немнлостнвоу н всз’ст8дномоу“. Сёл в-Есоу ЕЪЛЛГЛЖШоу МН, лзъ478 СМ-ЕрСНЫН н wk-ллннын готовъ wsp-Етлсгу СА ЕЪ ПОЕН-новенУе сквръннымъ н злымъ помыслюль Н въ тьме погрсБенъ сын, мнвуъ еъ се-ет-е )<однтн н ннокъ бытн. Нспшевллхъ СЛТЛНЛ СЫН Н ЕЪ М-ЕСТО еже оуоуждлтн севе н юежждлтн, рлвл в(о)жУл 479оуоуждлл\ъ н юежждллуъ180.
Въ ТЛКОЕЕ Sew воурн н съмжцкнн помыслъ монуъ, прнлоучн СА сх(т)цоу моемоу пнелтн мн: „1Ако м(л»тн твол 8мнрлстъ. Прндн ь\ко дл вндншн еж пр-ЕЖ^с длже не оумрстъ". Гл(лгсл)луъ оуво ю(тдоу Петр8: „Въ нстннж лзъ сууождж |дко дл енждж м(л)т(с)рь мож184“. Шсд же482 врлтъ, гл(лгол)л стлрцоу. Стлрец’ жс прншед183 къ мн-е,181 гл(лгол)л мн: „Чадо доврое, с-едн тръп-в-нУемъ в(о)жУсмъ н юстлвн прнстрлстУс ю(т)цл н м(л)т(с)рь. Пмлмы185 су(т)цл н м(л)-
148 wtkh ХЛ^С. 148 149 съткорнкъ X л-смотрнкъ М. >во 8зр-ы С. 151 Доб. е^лТ1лмъ ХМгСМ.
152 ПрОП. М. 1о3 СЪТКОр’ М^. 154 ПрОП. М. 155 Доб. КОДНМН ХМуС. Юв—157	са къ
стлрц8 М. 158—150 ц(()во ржц.-в ХМГС. 160 къздышж XMjC. 161 Доб. н XMLC. 162 Проп. Мх.
183 Доб. н ХМгС. към-вн-в^ъ XAfjC. 164 tM« ХМгСМ. 165 нн^ъ М. 166 нлн X. 167 Проп. М.
168 wHozjojAf^189 Доб. 1лко М. 170 могмшн XMiC. 171 Доб. къ ХМ^. 172 п^влк>бод-внсткокл)( XMiC. 1,3 Доб. н Mt. 174 Проп. XMiC. 175 Проп. XMtC. 176~177 нночьсткоклтн XMiC. 178 Доб. же ХМ,С. 479—ио юежждлх н сух8ждллх ХМхС. 184 скоса М. 482 Проп. XMi-183 npiHAC М. 484 Доб. Н MiM. ’85 Доб. ЕО ХМ£.
2466 т(е)рв, нже н о нлс н о wh-bx188 промышленУе творнтъ нл ползж. Лще лн же пр-вслоушлешн мене н пондешн, роднтелл Sew187 свож ннклкоже188 186не нмлшн ползевлтн180, севе же слмого множле повр-вдншн н посл-вжде много рлскллв са, ннчесоже ползоуешн, нж плче юстжпленУе твое нлклжет’ та". СУл же лзъ Л стлрцл слышлвъ, в-всоу поуытнвшоу ма нл гн-ввъ, гл(лгол)луъ стлрцоу; „Пр-вльстннче, ндюлослоужнтелю, влждннче, лювод-вю181, уешешн182 183створнтн ма184 рлвнл cents ндюлослоужител-Ё н влждннкл ?“ Стлрец* же гл(лгол)л мн; иБл(л)г(о)<?(-в)ть в(о)жУл въ оуст-вуъ твонуъ 185“. Аз же възы-вллуъ: „Пр-влоглтлю, ндюложръче!", 1лкоже многюм’ w186 о(те)ць нл гллсы мож съврлтн са. Н въсн стлрцн мене оуклр-влуж н проклннллуж. Аз* же в-всоу потыклжцюу ма, жуъ юдеждж мож187, рлздрлуъ ж188 Л гн-ёвл съвыше до дол-в н повръгъ нл лнце его рнзж, нзыдох вън-в кслна нлгъ. Н въшед въ келнж единого w стлрецъ,188, зкрлдох емоу прлзннчнжА 280юдеждж н рнзж201. Н нзшедъ ндол въ Але^лндрнА.202
IVcp-BToy же м(л)т6рь мож 8мершж н ю(тдл моего болащл. Н по треуъ днеуъ скончл са н Ю/тг(е)ць мон. Мн-в же, пекжцюу са 293н помышл-вжшоу о нмвннхъ н204 прочннмъ БОГЛТЪСТВВ н клжцюу205 са чесо д-вл-в ВЫЛ' мннуъ, достнже вечеръ. Н мни нл шдр-в лежжцюу 20ен глже о скнт-в н207 ю(Т)цл 247а НслУа помышл-вжшоу208, стен-вх н гл(лгол)ллу: | „Сллвл тев-в, Х(рУст)е в(ож)е мон, нзвлвлен ма w пр-влоглтлгл н прчзльстнлго стлрцл wnoro*. Н съ словомъ слышлл гллс iako гр«мъ, гл(лгол)ац)ъ ; „Въсегоувнтел'ство н плгоувл домоу ПрокопУевоу". Н лвне выс(т) в-втръ н въжеже са wthb w четырен жглъ дворл. Азъ208 въстлл съмжшенъ. Н едвл възмогсууюмъ въсн, нже въ дом8, нзытн, wrnio въсждоу ювъемшоу. Сънем’ше210 же са въсн ллеалндръстТн жителе, ннч-тоже възмогошж створнтн, wrnio оуже211 н212 клменУе по!лдлжшоу. Аз же СТОЛуЪ Срлмленъ Н СТЫДА СА, Н ПОМЫШЛ-ВЖ сълоучшлл СА. Н IV многыж печллн н оунынУл шедъ, повръгол севе въ цр(ъ)квн с(ва)т(л)го Мины. Н плкы прт«врлзнв213 са в-всъ iako въ м(ж)^(е)н(н)кл214, гл(лгол)л мн; „Еъс-в 1лже прнлоучншж С A215 w о(т)цл НслУа прнлоучншж са“. Еъзвънжв’ же гл(лго-л)луъ; „Понстнн-в пр-влоглтлн юнъ ч-врод-вн естъ н в-всы посллвъ, попллн мн216 домъ217".
Н218 въстлвъ злоутрл, н шед къ плп-в СвлогУоу, н гл(лгол)луъ емоу; „Вл(л)д(ы)ко, мъстн мене w ндюлослоужнтел-в ю(т)цл НслУа. Тъ bw своими влъшвенн пожеже домъ мон“. Н218 плтрУлруъ220 къ мни: „Н-вмы дл вжджтъ оустны льстнвыж, гл(лгол)ашжа нл прлведнлго везлконУе". Н съ словюмъ плпы221 внд-вуъ моурннл, БНЖШЛ МА ЖеЗЛоМЪ WrHbHOMb Н WBAbK*IUA МА
М ннх ХУЦС. нн-EX М. 187 Afr Проп. М. 188 ннклко М. 189—180 полвВешн XMSC. 181 пр-влюЕод-вю ХМ±С 192 Доб. лн ХМ^С. io^iw ма съткорнт(н) MjAf. 185 Доб. чадо ХМ^С. 196 Проп. ХМгС. 187 Доб. н ХМхС. 188 Проп. M-fiM. 198 ш^ець н М. 200—201 |,нзы его М. 202 Доб. н Mi. 2О3—204 w нмлнТн н помышл-вац18 w М. 204 Доб. w ХАДС. 203 Доб. мн ХМгСМ. soe—206 Проп. С. 207 Доб. w М. 208 Доб. же A'MiCAf. 210 сътскоша Air 211 же AfiC. 212 Проп. М. 213 прмврлзн М. 214 Доб. н Afj. 216 Доб. тев-в ХМхС. 218 Проп. ХМ^С. 217 Доб мон ХМгС. 218 Проп. Afx. 219 Проп. ХС. 220 Доб. же A'AIjC. 22i плтрУл^ул ХМГС.
ЕЪ ВрНА ВерЖНЫ. Н ЛБНС ПЛДОХ прд НОГЛМЛ ПЛТрчрОЕВМЛ 222НеНСТОВА С А 223н поклзоуж са224. Тогдл плтр’лръ простер 225свож рекж”* 227знлменл 2476 мн 8стл228 н съжзъ 8bw22B жзыкл230 р здршн с а.
(Хз же првых седмъ м(-б)с(а)цъ vv лютлго велГлр нлклзоусмъ231. Н оумн-ЛСНЪ позор ИЪС'ЕМЪ 1ЛЕЛ-БЖ232 СА, 1ЛК0 же МА233 желизь Н ПЖТЫ СВАЗЛТН234, вылуъ bw233 севе н въса, нже 23ев-ьуж окрстъ мене237. (Дд-ву же н ллннл ЧЛ(ОВ-В)ЧВ. Хр'столювнвУн же мнлоужшс МА ЮВЛЛЧЛЛуЖ МА въ рзж, скытллу' BW СА нлгъ, рстрзлж свож пльть н рзы, севе 8МЖЧЛЖ Н СЖЦ1ЖА Ю1Ср(Ъ)СТЪ потыклж. Т-бло же мое vv нжждж н ллнны н кллл, въ немже в-ьуъ влл-еж са н лежж238, не в-в bw238 попечете нм-ьжн о мн-в, юкрстлв-ьвъ240 выуъ 1лкоже чешоуж пмы.
Тогдл нже Б-вуж241 /Чледлндр грдл у^'столюв'цн, 3piuc н-ёкыж w су(те)цъ скнт’скых, првождллуж242 къ мн-ts. II вндацк ма, нс познлвллуж. Нж гл(лгол)луж нмъ хуТстолюв'цн: „Съ естъ с(ы)нъ ПркопКевъ, нже выс(т) мннуъ 8 ю(т)ц,л НслКа". Н гл(лгол)ллуж къ ннмъ w(t)uh; „Сътворте ЛЮБОВЬ н прнестте его въ скнтъ". Н243 х'ртолюБцн244 ювртше243 клмнллр, длшж емоу зллтнкъ едннъ. Н свАзлвше мн 24влжц-в н нозб3471 понесюшж МА ВЪ СКНТЪ.
Н СЪБрЕШС248 СА СкНТ’стТН ю(т)цн въ велнцдзн Ц.|>(Ъ)КВН, сътворшж Бд-BHi'e w мн-ts248. Помлз^вше ма млсломъ по в'ссмоу т-клоу250, б-бсл 8бо251 йгнлшж Л мене. Првыл- же мжчнмъ w рнъ н vv крсты. /Хз же см-ё|>снын н гршнын въе-ь мн сълоучшлл232 са подрвноу склзлуъ.253 Н въе-ьмъ пов-в-длвъ254, мол-вуъ нуъ 1ЛК0 ДЛ СЪТКОрТЪ253 М(Н)Л(0)СТЬ 236о см-врен-вн Н Б-ВДН-ЁН 248а мн д(8)шн237 н оумолА/n | стлрл >лк» дл помнлоует’ ма н примет* мн238 покллнТс н не шетлвнт’ ма плкы б-всюмъ некоуентн са. №(т)цн же шедше, прведошж 258къ мнчз260 Петр, бывшлго съ множ 2е18 стлрл оученнкл262. Н263 внд-вв ма лежжщл н тиломъ264 съгннвшл w 265крсты н vv рнъ268 (HEW267 yOTAiye нл м(н)л(о)сгь н ВмнленТе прклоннтн стлрл1 СЪВЛЧЗКОШЖ МА съ рзы, ежже ввуъ юдилнъ288 н нлгл 288ма по ложншж270 нл ргозн-ннцн) н поврже севе ю/п(с)цъ Петр врхоу мене н не в-в271 прстлт'/л слъзлмъ erw. Хз же уоудын лежлуъ вездрзновенснъ, стыда са272 възртн нл нь. Тъ же пллклвъ273 доволно, въетл.274 Н поемъ275 н-вкыж vv ю(те)ць, ше<9ше, прведюшж стлрл.
276i\3! же внд-ьвъ277 стлрл, възвлуъ, ГЛ(ЛГОЛ)А : „Помнлоун МА, рве в(о)Ж1Н, нже vv б-всювъ прлыуенлго н не юстлвн мене въ съвршенжл 1Л-
222—224 Проп. М. 223—224 ПрОП. ХМгС. 225—226	рКЖ С КОй> С. 227—228 ПрОП.
ХМ\С. 220 Проп. М. £3° Доб. моего XMV Доб. моего н С. 231 покхзВемъ XMtC. 282 покьзо>р М. 233 Доб. Н XMlC. 234 СКАЗАНА Afv 285 ПО X. 236—237 WKj>(l)CTb МОНС Б-куж М. 238 Доб. Н ХС. 239 Проп. С. 2«> WKfMTAK-ЕуЬ ХМ^СМ. 241 Доб. КЪ С. 242 Доб. нх ХМгС. 243 Проп. ХМхС. 244 Доб. же ХМхС. 215 С¥БрТ0ШЖ Л1х. 246—247 н рЖцт Д] 248 СЪЕ^ШЖ Afi 249 Доб. Н ХМ\С. 2о° Доб. н ХМкС. 261 Проп. ХМ^С. 252 п^нлоершлл XMtCM.2М нсклзлуъ М. 254 пок-бд8а ХМгС. 255 Доб. W МН-6 ХМгС. 256-257 ПрОП. ХМ-£. £Бе МА КЪ Му 259-260 ПрОП. ХМуСМ. 261—262 среннкъ оу стАръ М. 263 Проп. СМ. 264 Т-6А0 мое X. 265—266 н КВАСТЫ Му 267 Доб. сЦт)цН ХМгСМ. 268 СОБЛ-бЧСНЪ М. 269—270 ПОЛОЖНШЖ МА ХМхС. 271 Проп. С. 272 Доб. пон-е ХМ\С. 273 плака X. 274 къстакъ Му 275 пожт Му 276—277 суз^к же азъ грджщъХМ^С.
доетё н весел!е д(8)шеТл-енном8 В|>лгоу. Доволно278 нлклзлнъ279 Быуъ н л-ё-потнё мжченъ бых“. Ста^щ* ‘же, плакавъ доколно, гл(лгол)л мн: „8еедё лн, чадо, iako показаше грдымъ ПАДСНТе?1* Хз ЖЕ |)Ё\Ъ: „Познах, чьстнын Ю(Т)чЕ, Л ННуЖЕ СЛОуЧНШЖ МН СА Н НЛВЫКОХ VV ННу’жЕ ПОЕТ(’АДЛуЪ. Н ЕЪ-|>ОВЛХ280 IAKO П|)АВОСЖДЪ ЕСТЪ Б(ОГ)Ъ,281 ЛдАЖ КОМОуЖДО ПО ДЁЛЮМЪ ЕГО". Н ЗНАМЕНЛК МА ЗНАМЕНТСМЪ |<|>(Ъ)СТЛ, ГЛ(АГОЛ)А: „К(ОГ)Ъ, НЖЕ ВСЁКОЖ ТВА|>Н СЪД-ЁТЕЛЬ, ДА ПРОСТИТ* ТН282 МНМОШЕД ШЛА Н НСП|>АВНТЪ БЖДЖЩАЛ". Н въземше 2486 МА НЛ СТОЛ-Ё, ПОНЕСЕАЧПЖ ВЪ КЕЛ1Ж. Н сътворъ МАЛО ДН1Н I БЛ(А)Г(О)д(-Ё)ТНЖ Х(р'|)с(ТО)ВОЖ283 НЦёЛЁХ. Н НСПЛЪНН са нл мнё 284прор(о)чьскос словю285, гл(л-ГОЛ)АЩЕЕ; „Бръздлмн Н 83ДОЖ Ч£ЛЮСТНН)СЪ ВЪСТАГНЕШН не прНБЛНЖЛЖЩОМОу са286 к287 тебё“ ; н плкы: „Многы рлны гр^шномоу”.
К-ЁДАЧ1Е же ю(т)цн ckht’ctih въсе събыешлл мн са достойна бытн ПНСАНТоу Н ПрНЗВЛВШЕ ni'OHIA нлрочнтл докропнсцл, ПОВЕЛ'ЁШЖ МНЕ ОПАСНО Н подровноу ЕМоу ПОЕ'ЁДАТН288 ВЪСЁ. ДоБроПНСЕЦЪ ЖЕ ПНСАВЪ286, ПОЛОЖИ С‘(Л ВЪ пръвон кннз-ё, въ ненже пншеот w мъчтлнУнхъ Б-Ёс^в'скиуъ2ми.
Изданието на Сводния патерик представя за пръв път в науката текста на този интересен по своето съдържание сборник. Изборът именно на Сводния патерик за издаване се определи от няколко съображения. На първо място, от шестте патерични сборника, познати в българската средно-вековна книжнина, единствено Сводният патерик се състои почти изцяло от разкази, при това разкази, конто могат да се поставят между най-инте-ресните представители на жанра. На второ място, според досегашните про-учвания се смята, че по своя състав единствено Сводният патерик представлява не превод от определен гръцки патерик, а избор от различии патерични сборници, поради което свидетелствува за литературните вкусове на сла-вянските книжовници. На трето място трябва да се изтъкне обстоятелството, че Сводният патерик е най-широко разпространеният у нас патеричен сборник.
Изданието е изработено след критически анализ на българската ръко-писна традиция на паметника и се основава върху текстологическо изслед-ване, осъществено според принципите на съветската текстологическа школа1. Текстологического проучване на българските преписи на Сводния патерик показва, че най-старото състояние на текста, запазено до днес, е отразено в ръкописната традиция от XIV в. Ето защо изданието се основава именно върху нея. При това, тъй като се обнародва текстът на определен патеричен сборник, тук се вземат пред вид само пълните преписи на Сводния патерик.
За изданието са използувани 5 български преписа на Сводния патерик от XIV в., в конто се съдържа основната редакция на текста — ръкопис № 83 [164 (II В 5)] от библиотеката на Зографския манастир (3), ръ-
278 Доб. ко ХУД С. 278 показанъ ХМхСМ. 288 М. 281 Г(оспод)ь Afj. 282 Проп.
Ml- 283 Доб. Н МОЛНТКАМН СТАРЦА XMjC. 284—2® СЛОВО ПрОрОЧЬСКОС ХМхС. 286 прнБлнжАЖЦЙнм
XMiCM. 287 Проп. М. 288 нспокъдатн ХМ^С. 289 напУсакъ ХС. 290 Доб. н тако прочее паевых
съ ш(т)цда монмъ НсаЦк w ксемъ покнжуж са ем8 ХМгС.
1 Принципите на съветската текстологическа школа са обобщени в книгата на Д. С. Л и-
хачев. Текстология. М.—Л., 1962.
копие № 418 от библиотеката на Хилендарския манастир (А")2, ръкопис 949 от Синодалната сбирка в ГИМ (/И,)3, ръкопис 1036 от сбирката на НБКМ (С) и ръкопис 237 от сбирката на Хлудов в ГИМ (/И)4.
Зографският ръкопис съдържа 377 хартиени листа, запазени в отлично състояние (повредени са само долните части на първите три листа), върху конто е съхранена оригиналната номерация на колите и на листовете във всяка кола. От ръкописа липсват само няколко листа (един между л. 152 и 153 и лист или листове между л. 159 и 160, л. 160 и 161, л. 281 и 282). Целият ръкопис е писан едновременно вероятно през 70-те години на XIV в. върху хартия с италиански произход (водни знаци: вол — подобии у С. М. Briquet, № 2750 от 1344 и 1347г., № 2752 от 1347г.; камбана — почти идентичен у V. A. Mosin, S. М. Traljic, № 2840 от 1347/8г.; цвете — подобии у С. М. Briquet, № 6676 от 1365 г., V. A. Mosin, S. М. Traljic, № 4112 от 1365г., Н. П. Лихачев, №648 от 50-те години на XIVв.; буква — почти идентичен у V. A. Mosin, S. М. Traljic, № 5537 от 1360'1370г.; еле-нова глава — подобии по тип у V. A. Mosin, S. М. Traljic от 1350—1375г., най-близък от тях — № 2191 от 1350 г.; част от арбалет — най-близък у V. A. Mosin, S. М. Traljic, № 237 от 1347 г.).5
Над този обемист том са се трудили осем преписвачи. Не е изключено обаче при подробен палеографски анализ този извод да бъде коригиран, тъй като някои от почерните си приличат извънредно много, а на места се сменят на една и съща страница. Основната част от ръкописа е дело на двама преписвачи. Първият пише от л. 1 до 566 и от л. 162а до 230а, а вторият —от л. 57а до 666, от л. 69а до 117а, от л. 128а до 1556, от л. 161а до 1616, от л. 283а до 3526. Останалите почерци се разпределят така: л. 67а—686 — трети почерк, л. 1176—1276 — четвърти почерк, л. 156а— 159а — лети почерк, л. 160а-—1606, л. 2796—2826 — шести почерк, л. 230а— 2796 седми почерк, л. 353а—375а — осми почерк. Всички преписвачи пи-шат с полууставно писмо обикновено по 27 реда на страница (само вто-
2	Настоящата книга беше завьршена окончателно и преладена за лечат през 1978 г. Ето защо тук не са използувани резултатите от налеографското проучване на хилендарските р-ькописи, отразени в описа на Д. Бог д а нов и h. Каталог йирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978. Тук ще отбележа само, че в описа на Д. Богдановий ръкопис № 418 е отнесен към края на XIV в. и неправилно е определен като Скитски патерик.
3	Синодалният ръкопис № 949 е използуван от И. Ерьомин (1 Ерьомин „Сводный" П атерик..., кн. XII, с. 50,62—65), обаче той го разглежда като руски ръкопис от XIV—XV в., в който са запазени следи от среднобългаризми. В описанието на Т. Н. Пр от ас ье в а. Описание рукописей Синодального собрания (не вошедших в описание А. В. Горского и К. И. Невоструева), ч. II, М., 1973, с. 41, съвсем погрешно ръкописът е определен като .патерик скитский с добавлениями" и е датира н също от XIV- XV в., като обаче е определен като бъл-гарски Да се запозиая непосредствено с ръкописа имах възможност едва през септември 1979 г. При работала с него се оказа, че несъмиено Сии. 949 е български препис на Сводния патерик правея най-късно в края на XIV в (а водните зиаци позволяват да се мисли, че той е бил осъществеи може би още през 80-те години на XIV в.) и съдържа основната редакция на текста. Тук дължа да нзкажа своята най-сърдечиа благодариост на ръководството на ГИМ, и по-специално иа И. В. Льовочкии, завеждащ ръкописния отдел на ГИМ, и на В. М. Ра-стяпин научен секретар на ГИМ, конто улесииха работата ми с ръкописа и с чиего любезно «.действие можах в кратък срок да получа микрофилм от него, по който да подготвя вари-антите от Син. 949 за настоящото издание. Благодаря сърдечно също на др. Н. Пушкаров от Издателството на БАН, а също на др Соколов, Ив. Димитров и М. Андреев, благодарение на конто имах възможност да добавя разночетенията от Син. 949. след като изданието беше предадено за печат.
4	Основната редакция на текста се съдържа също и в ръкопис № 4859, L от музея Casa Dosoftei в Яш, обаче този ръкопис засега ми е недостъпен за изеледване.
5	Тук дължа да изкажа благодарност на Б. Райков, който ми предостави за работа водните знаци от Зографския ръкопис, издирени от авторския колектив, подготвящ опис на Зографската сбирка от славянски ръкописи.
25 Патеричните разкази
385
рият и четвъртият — по 31 реда). В първия почерк съществуват редица бързописни елементи, конто след л. 2136 се }величават, а на л. 1906 и 2296 230а преминават напълно в т. нар. александрийско (попгерасимово) писмо. Правописът показва, общо взето, еднаква школовка у преписвачите — дву-еров правопис, типичного среднобългарско смесване на носовките, употреба на -ь на етимологично място, смесване на ы и н, употреба на надредни знаци, ударения (непоследователно) и на доста пунктоационни знаци. Но съществуват и някои индивчдуални правописни особености: например първият преписвач предпочита 8, а вторият — оу, третият употребява само ь, а и т. н. След завършването на работата над ръкописа той е бил сверен с текста, от който е преписван, и са били отстранени допуснатите отклонения. Фактът, че над Зографския препис са се трудили толкова много преписвачи, свидетелствува, че той е бил писан в някое голямо книжовно средище, най-вероятно в самия Зографски манастир. Косвено свидетелство за това е единсгвената приписка в ръкописа, която говори за подвързването му през 1666г., очевидно осъществено в някой от светогорските манастири: „Въ
лъто зрод повоза се cia книга при дТксТа Кнса|>1юнъ, а канса|>ъ HahcIa попъ, а покезАнТемъ Кгрхъ мопахъ w Г|>ада В|>аца. Н въ tw bjkma bocea^s т8|>ци НА К(>НТЪ Н кисть Н8ЖДА ECAIA ПО ВССН ЗЕМАН, НЪН ПАЧС НА СТЕН ГО^Е П» мор: н по с8\о, прнде везнр оу Соа8на н дадохмо много? пешкешь w многы вецин, mu,a isai'a bi дна.“
Зографският ръкопис е изпълнен почти изцяло с творбите на Сводния патерик. Тук е представен пълнйят състав на редакция ;>в, разширен с редица от добавките на редакция рис някои други произведения:6 1—11, (11—13), 12—24,(28), 25- 67, (72), 68- 88,129,130, (96), 131—137, (104), 138—222 (тук липсват 213 и 214, тъй като е загубен лист от ръкописа), няколко други патерични произведения, 89, 40, (140), 91—НО, (161 163), 111 — 114, (168), 115—124, (178, 179), патерични поучения, слова на Макарий Велики, Теодор Студит, Стефан Тивейски, Нил, 125, Пелагия блудница, За девицата, мъчена в Александрия, 223, 224, За Козмиани, 225, За монахиня, избягала в пу-стинята, 226, от диалозите на Григорий Двоеслов, от Житието на Йоан Ми-лостиви, от Житието на Андрей Юродиви, Житие на Евпраксия.
Хилендарският ръкопис № 418 съдържа 295 листа, конто са полу-разкъсани и объркани. От ръкописа сега липсват общо около 50 листа. Той е дело на двама книжовници: първият, написал л. 1 — 2876, 295, си служи с типичного за втората половина на XIV в. александрийско (попгерасимово) писмо, по 26 реда на страница, а вторият, писал на л. 2876— 2946, използува полуустава (по 27 реда на страница). Сводният патерик е написан от първия преписвач. Той е използувал редакция ;<f — | I7 2	8
9, 10,86,11 (12, 13), 12 | 17, 18 19 20 21—25, 129, 26,130, (96), 89, 131, 27, 132, 133, 28, 29, 30, 134—136, 31 63 64—67, (72), 68—85, 98, 88, 125, 90, (140), 91—97, 99 100, 101 I 102, 103, 137, 104, 105, 106, 107, 87, 109, НО, (161 —163), За отец Сава и отец Антим, от Лествицата, от диалозите на Григорий Двоеслов, Пелагия блудница, от Житието на Андрей Юродиви, 111 —114, 223, (168), 115, 224, за Козмиани, 225, За монахиня, избягала в пустинята, 226, 116, (104), 117	138, 118—120, (179), 121, 122, 139—144,
в Цифрите означават номерацията на творбите според класификацията на И. Ерьомин, а поставените в скоби — номерата на произведенията в списька на с. 750—758.
7 С верзикалии черти тук се означават местата, където липсват листове в ръкописа.
124, 145—149 151 — 156 | 158—161, 163, 164 165, 166 171, 108, шест други патерични разказа.
Синодалният ръкопис, Софийският ръкопис и Хлудовският ръкопис са доста подробно описани, затова тук няма да давам археографски сведения за тях. Ще приведя само техния състав. И трите принадлежат към редакция yi, но всеки има и някои особености на своя състав. Синодалният ръкопис 949 има следния състав: 3—9,86, 11,(11—13), 12—24, (28), 25, 129, 26, 130, (96)131, 98, 27, 132, 133, 28- 30,134 136, 31—67, (72), 68—85, 89, 88, 125, 90, (140), 91 — 103, 137, 104—108, 87, 109, 110, (161-163), от житието на Сава, от Диалозите на Григорий Двоеслов, от житието на Йоан Мило-стиви, от житието на Андрей Юродиви, патерични разкази и поучения, 111 —114, 223, (168), 115, 224, За Козмиани, 225, За монахиня, избягала в пустинята, 226, 116, (104), 76, 117, 138, 118—120, (179), 121—123, 139—144, 124, 145—155, 157—171, Житие на Евпраксия, Житие на Мария Египтянка, Житие на Ефросина. Софийският препис съдържа следните произведения: | 129,26, 130, (96), 89, 131 , 27, 132, 133, 28, 30, 134—136,31—40, 108, 41 — 67, (72), 68—85, 8J, 123, 88, 125, 90, (140), 91—97, 99—103, 137, 104—107, 87, 109, 110, (161—163), За отец Саваи, отец Антим, от диалозите на Григорий Двоеслов, от Житието на Йоан Милостиви, Пелагия блудница, от Лествицата, 111—114, 223, за Емилиан, За ленивия и небрежен монах, (168), 115,224, За Козмиани, 225, За монахиня, избягала в пустинята, 226, 116, (104), 117, 138, 118—120, (179), 121—123, 139—144, 124, 145—171, седем други патерични разказа. А съставът на Хлудовия ръкопис е: | 137, 104 | 3, 4 13—19, 21-23, 129, 26, 130,(96), 131, 98 27, 132, 133, 28-30, 134— 136, 31, 33— 46, 48—50, 52—60 1 63, 64 (72), 68—72, 73, 76—83, 85, 89, 125, 90 (140), 91—96, 101, 103, 104—108, 87, J 09, 110, (161 — 163), от диалозите на Григорий Двоеслов, от Житието на Йоан Милостиви, Пелагия блудница, от Житието на Андрей Юродиви, 111, 114, 223 (168’, 115, 224, за Козмиани, 225, (179), За монахиня, избягала в пустинята, 226, (104), 117, 138, 118—121	123, 139—144,124,145—147,149—152,154, 156—171, Житие
на Евпраксия, Житие на Пифон и др.
Текстовите особености на използуваните за изданието преписи сви-детелствуват, че всички те са доста отдалечени от архитипа и са се явили, когато текстът на паметника е бил претърпял вече значително развитие. Най-правилен текст, с найтмалко механически грешки и съзнателни промени се съдържа в 3. В редица случаи единствено тук липсват очевидно неправилни четения: едннъ сеатъ, едннъ господъ 3 — едннъ сеатъ едннъ ХСМ. Другите ръкописи се характеризират с доста индивидуални особености (за тях е характерно непрекъснатото пропускане и добавяне на съюза н и частицата же). С най-малко такива особености и с най-голяма близост до 3 се отличава Хилендарският препис. В него почти няма съзнателни изменения. Ряцко преписвачът допуска и механически грешки (вж. например есз«е[>кзны X — Безшв|>&зны въм жс мъдннца нмащх шб^зъ ЗСМ). По степей на близост до Зографския ръкопис след Хилендарския се нарежда Синодалният ръкопис. Тук има редица лексикални промени (вж. например ед!'ного вм. иного, нде вм. нзыде, нзыдс вм. нде, нметн вм. поккзоеьтн, 8П0ЕгшТе вм. попеченТс), пропуски (пропуснато е например тлжесть в израза еъзатъ vv мене тажссте туоудь, емоу в н сътЕорь емоу и др.), изменения в словореда (например ташко с'ще вм. снце тажко, w им емоу вм. ем8 cv семъ и т. н.). Заслужава да се отбележи обаче, че в редица случаи ML се обединява със 3, като се отличава от всички останали преписи (особено
показателен в това отношение е случаят с разказ 148). Повече са греш-ките (вж. например пропуска от вемъ до съвъмъ: iibw иъсмь е^ъцееъдсцъ, нже тлннлл съе-вмъ) и особено съзнателните промени в Софийския препис. Тук преписвачът добавя думи (молн 3 — молн богл С, нспоевдлтн 3 — нсповвдлтн тебе С, «плен са 3 — сплсн са, чадо С), позволява си лексикални промени (пише грхъ вм. съгрзшеж'Е, пнслннс вм. посллж’е, еупц1ежнтел-е вм. кнноыл^л, нндг. вм. едръвь). Най-много индивидуални особености има в текста на Московский препис. Тук има редица механически пропуски на думи и изрази, съзнателни добавки на думи (првынхъ — пръвыхъ тн М, Нсповвдлуь — нспов'Едд^ь д-слъ монуъ ТИ}, промени в словореда, лексикални изменения (гллголд вм. рече, п^немъ вм. въземъ, сжднт вм. мжчнт, ндъденъ вм. сънъденъ, жрътвж вм. слоужвж, вл|>л слънечнлго вм. вл|>л днев_ нлго) и т. н. Разбира се, не е лишен от индивидуални особености и Зо-графският препис. В него се откриват както механически грешки (например К|>ЪЧСБННи.Л вм. крЧСМННЦЛ, НЕ МОЖЕШН ВМ. НЕ МОЖЕШН БЫТН СЪ НЛМН, ПОНЕЖЕ МНОГЪ троудъ НМАТЪ Б|)ЛТ1Л Н ВЪДДрЪЖЛННЕ МНОГО, ТЫ ЖЕ СТЛ^Ъ СЫ 1ЛК0ЖЕ внждж та, не можешн, така и различия, резултат на сьзнателно отношение към текста (цуъковь — ц|>ъковь сватж 3, боге — господь 3, жнтнл — жн-вотл 3, мнн\ъ — ннок 3, рече — Лвъшл 3). В този случай обаче е трудно да се каже доколко те са индивидуални особености на 3 и доколко са белези на архитип, различен от архитипа на ХСМ.
Тъй като Зографският препис е най-пълен по състав, не е бил подложен на механически повреди и съдържа най-правилен текст, като основа на изданието се обнародва именно той.8
Изданието се осъществява според следните принципи:
1.	Всички безспорни грешки в 3 се поправят според правилните че-тения в другите преписи. Тези поправки се поставят в квадратни скоби, като под линия се посочва четенето на 3 и според кой препис е внесена поправката.
2.	Под линия се привеждат разночетения по посочените no-горе преписи. В разночетенията се вземат под внимание следните видове разлики:
а.	Всички смислови различия (добавки и пропуски на думи и изрази, замени на една дума с друга, преосмисляния в резултат на механически грешки).
б.	Някои езикови различия — лексикалните, синтактичните и по-важ-ните морфологични (когато засягат смисъла на текста).
в.	Не се отбелязват фонетичните и графическите разлики.
3.	Текстът се предава по следните правила:
а.	Запазват се всички буквени знаци, употребени в ръкописа, включи-телно w, който има характер на общоприета лигатура (с изключение при юцъ).
б.	Тъй като съкратените думи са написани на места изцяло, навсякъде титлите се разкриват в кръгли скоби. В случайте, когато някои думи не се срещат написани развързано, те се предават според традиционного на
8 Тъй като поради големня обем на Сводиия патерик за съжаление не е възможно да се обиародва цялостно текстът му, тук са изоставени някои произведения (главно онези конто не са разкази), а също творбите след л. 2486 на Зографския ръкопис, конто едва ли принадлежат към архетипния състав.
писание на подобии думи в основния препис. Под титла се запазват само буквите-цифри.
в.	Надредните букви се внасят в реда както в средата, така и в края на думите и са набрани с курсивни букви.
г.	Всички надредни знаци освен паерчика се изпускат напълно.
д.	Думите се пишат разделно, включително енклитиките и проклити-ките. Текстът се разделя на абзаци в съответствие със съдържанието и нашето разбиране на текста. Заглавието на всеки разказ се пише на отделен ред. Когато в ръкописа няма заглавие, в квадратни скоби се поставя новобългарско заглавие, което да отразява по възможност точно съдържанието на разказа.
е.	Пунктоацията следва правилата на съвременния български правопис. Препинателни знаци се поставят минимално. При това се взема пред вид оформянето на фразата от пунктоационните знаци, употребени в основния препис. Пряката реч се отдели с кавички. Когато се смесват косвена и пряка реч и пряката се въвежда с помощ на „iako**, тази дума се поставя в гра-ниците на пряката реч.
ж.	Географските и личните имена се пишат с главна буква.
з.	Листовете на ръкописа се отбелязват в полето. При прехода към нов лист или към обратната страна на листа на съответното място в текста се поставя разделителен знак.
За улеснение на изследователите тук посочваме съответните гръцки текстове на творбите, обнародвани в изданието. Трябва при това да се има пред вид, че не става дума за гръцки оригинали, тъй като издадените гръцки текстове често са твърде далеч от славянския текст. С арабски цифри се означават обнародваните в това издание произведения; поставе-ните в скоби цифри означават поредния номер на неиздадените тук творби в Зографския ръкопис. Гръцките съответствия са посочени според следните източници:
1,1 — Apophthegmata Patrum: J. С. Guy. Recherches sur la tradition grecque des Apophthegmata Patrum. Bruxelles, 1962, p. 126—181. Първият номер тук означава главата на гръцката систематична колекция, а вторият — поредния номер на произведението, като от тези номера се виждат и съответните номера на азбучно-анонимната колекция (PG, 65; NJ).
NJ — Apophthegmata Patrum: F. Nau. Histoire des solitaires Egyptiens. — Revue de (’Orient Chretien, 12, 1907, p. 43—69, 393—413; 13, 1908, p. 47— 66, 266—297; 14, 1909, p. 357—379; 17, 1912, p. 204—211, 294, 301; 18, 1913, p. 137—146; J. C. Guy. Recherches..., p. 64—74. Тези сигли се из-ползуват само в случайте, когато произведението не фигурира в система-тичната колекция.
Hist. Laus. — Palladius. Historia Lausiaca: С. В u 11 e r. The Lausiac History of Palladius. IL Cambridge, 1904.
Pr. Spir. — J. Moscus. Pratum Spirituale: PG, 87, col. 2851—3112. В скоби се посочват номерата на главите според славянския превод (В. С. Г о л ы-шенко, В. Ф. Дубровина. Синайский патерик. М., 1967).
BHG Bibliotheca Hagiographica Graeca 3 ed. Bruxelles, 1957.
An. Sin. — F. N a u. Le texte grec des recits du moine Anastase sur les saints peres du Sinai. — Oriens Chnstianus, 2, 1902, p. 58—89.
Nar. Dan. — L. Clugnet. Vie et recits de I’abbe Daniel le Scetoite. Paris, 1901.
Paul. Mon. — Paulus Monembasiensis. Римската цифра тук сочи поредния номер на разказа по BHG.
Nau — F. Nau. Vie et recits d’anachoretes (IV—Vile siecle). — Revue de 1’Orient chretien, 7, 1902; 8, 1903; 10, 1905.
Nissen — Th. Nissen. Unbekannte erzahlungen aus dem Pratum Spiri-tuale. — Byzantinische Zeitschrift, 1938, 6.
Пападопулу — Пападопулу — Керамевс. — Православный палестинский сборник, СПб., 1807, XVII.
PG — J. Р. Migne. Patrologia cursus completus. Seria graeca.
Смр.— И. M. Смирнов. Синайский патерик в древнеславянском переводе. Сергиев Посад, 1917.
Ch. — М. Chaine. Le manuscrit de la version copte des Apophtheg-mata Patrum. Le Caire, 1960.
* — Всички текстове, означени със звездичка, са поместени в пълните славянски преводи на патеричните сборници. За Apophthegmata Patrum — W. R. Veder. La tradition slave des Apophthegmata Patrum. — Slovo, 24, 1974, p. 66—93; M. Cap a Ido. La tradizione slava della collezione alfabetico-anonima degli Apophthegmata Patrum. — Ricerche slavistiche, XXII—XXIII, 1975—1976, p. 110—120; N. van Wijk. Подробный обзор церковнославянского перевода Большого Лимонария. — Byzantinoslavica VI, 1935—1936, р. 38—83; за Pr. Spir. — В. С. Голышей ко, В. Ф. Дубровина. Цит. съч.; за Hist. Mon. и Hist. Laus. — И. П. Е р е м и н. К истории древнерусской переводной повести. — ТОДРЛ, III 1936, с. 37—57;
1* — Nar. Dan. 9; N 596, 9
2* — Hist. Laus. 21
3* — Nar. Dan. 10b; N 596, 10
4* — Nar. Dan. 2; N 596, 2
5* — J 758
6* — PG, 28, 860
7* — PG, 28, 861
8* — PG, 28, 861—5
9 —
10* — 5, 28
11* — 5, 35
12* — 5, 42
13* — 5, 43
14* - 5, 44
15* — 5, 46
16* — Hist. Laus. 23
17* — Pr. Spir. 45 (56)
18* — N 49
19* — Pr. Spir. 39 (47)
20* — Pr. Spir. 189 (270)
21 — BHG 1442 xh.
22* — 7,52
23* - N 479
24* — N 344
25 — BHG 2102 c.
26* — J 762
27 — BHG 2129
28 —
29* — BHG 2062 c.
30	— Paul. Mon. XII, BHG 1449 m.
31	— Paul. Mon. IV, BHG 1449 c.
32	— Paul. Mon. Ill
33	— Paul. Mon. VII
34	— Paul. Mon. XIII
35* — Pr. Spir. 78 (100)
36* — Pr. Spir. 105 (131)
37 - BHG 999w; PG, 34, 385—392
38 — BHG 1450 kb.
39* — N 451. Смр, c. 289—290 (307)
40* — Pr. Spir. 107 (134)
41 —
42* — An. Sin. 10
43* — Pr. Spir. 127 (166)
44* — Nar. Dan 7; N 596, 7
45* — Pr. Spir. 143 (187)
46 — Paul. Mon. X
47* — Pr. Spir. 1 (1)
48* — 10, 110
49* — Pr. Spir. 46 (57)
50* — Pr. Spir. 26 (30)
51 —
52* — Pr. Spir. 147 (200)
53* — Pr. Spir. 149 (202)
54 — An. Sin. 40
55* — Pr. Spir. 72 (94)
56* — Pr. Spir. 163 (231)
57* — Pr. Spir. 125 (164)
58* — Pr. Spir. 166 (234)
59	—
60	—
61	—
62	— An. Sin. 5
63* -		Pr. Spir. 178 (255)	116*	— Pr. Spir. 161 (229)
64	-—	Pr. Spir. 199 (280)	117	—
65	—		118	—
66	—	N 598	119*	— J 746
67	—	Pr. Spir. 195 (276)	120*	— Pr. Spir. 194 (275)
68*	—		121*	— Pr. Spir. 206 (287)
69	—		122*	— Pr. Spir. 183 (261)
70	—		123	— J 721
71	—		124*	— Pr. Spir. 155 (220)
72	—		125*	— Pr. Spir. 157 (222)
73	—		126*	— Pr. Spir. 18 (22)
74*	—	N 599	127*	— Pr. Spir. 121 (161)
75*	—	N 641	128*	— Pr. Spir. 198 (279)
76*	—	Nar. Dan. 11; N 642—643	129*	— Pr. Spir. 116 (155)
77	—	N 1490 В	130*	— Pr. Spir. 120 (159)
78	—	20, 17	131*	— Смр. 122—123 (160)
79	—		132*	— Pr. Spir. 90 (112)
80	—	20, 18	133*	— Pr. Spir. 91 (114)
81*	—	J 740	134*	— Pr. Spir. 92 (115)
82*	—	N 620	135*	Pr. Spir. 93 (118)
83*	—	N 38	136*	— Pr. Spir. 99 (124)
84*	—	N 39	137*	— Pr. Spir. 84 (106)
85*	—	5, 48	138*	Pr. Spir. 85 (107)
86* 87*	—	N 441 J 761	(139)	Pt‘t(t) лвел Млклръ. nt nod(o)-
88				влетъ урТстТлннноу
89	—	18, 13	(И0)	Рсч(с) плкы. MH03H oysw сжтъ
90	-—	18, 26 a		w нлс чьтжше в(0)Ж с)ствное
91	—	N 84		пнслн’|с
92 93* 94	•		Pr. Spir. 5 (6) Paul. Mon. I	(141)	Рече плкы. 8по^(о)бн са oycw подвнзлжн СА въ мнрв семъ
95	-—	Paul. Mon. VIII	(142)	Реч(е) плкы. глкожс зсмлсд-е-
96	—			ллтель слда лозы многы
97	—	Paul. Mon. XVII	(143)	Ре'г(е) плкы. 1лкожс зллто съ
98	—	BHG 1318 у		землеж смешсно есть
99 100	—	Paul. Mon. II Paul. Mon. XIV	(144)	Тънжде рече. тело чл(ок-ь)че
101*	—	N 449 '	(145)	и.р(Ъ)КОВЬ КС(Т) Б(0)Ж|Л
102*	—	Pr. Spir. 77 (99)		Тъжде pc'i(e). гутстоль Б(О)Ж(е)-
103*	—	Pr. Spir. 207 (288)		ствл оумъ нлшъ кс(т)
104*	—	Pr. Spir. 197 (278)	(146)	Реч(е) плкы. глкожс женл нмацзн
105 106* 107*		Pr. Spir. 40 (48) Pr. Spir. 55 (70)	(147)	С(Ы)НЛ прьмждрл сдннороднл Реч(е) плкы. дТлволъ 8sw кс(т)
108*	—	Pr. Spir. 36 (44)		жезлъ нлклзлн|л
109	—		(148)	Рече плкы. глкожс 8в« тело
НО 111 112*	—		(149)	ПрНМ1Ц1ЛЖ СА нномоу ТЕЛССН
	—	Смр. 291—292 (310)		Ре'г(е) плкы. глкожс сл(Ъ)нце
ИЗ	—			сТлж н вттръ дышж
114	—	Nissen, 358	(150)	Реч(е) плкы. 1лкоже чл(ове>къ
115	—	Nau, 8, 95		ЗрА «улл ЛСТАЩЛ
(151)	Рс'/(с) плкы. блажснъ ннокъ пре-шсдын стрлшнлл местл
(152)	Рсч(с) плкы. под(о)Блеть чл(о-Ее)КОу ПО ЕСА ЧАСЫ ПОСеЩАТН СКОС Ср(-ь)С?Ц€
(153)	Тъждс	рече.	елкоже	ннщъ кто
МНОГО БОГАТСТВО НЗЧНТЛЖ
(154)	Тъждс	егдл	bw 8слы-
шншн	iako Х(рнсто)с	сьннде въ
лдъ
(155)	Брл/га въпросн	стлрцл	гл(лгол)а.
ПОЧТО ЗЛБЫ МА Б(0Г)Ъ
(156)	Рс'/(е) плкы. помолнмъ б(ог)л Ь\КО ДЛ проСВеТНТЬ ОЧИ Ср(Ъ)~ <?(с)цъ наших
(157)	Рс'/(с) стлрецъ. aijic стрлх б(о)-жУн въ ср(ъ)дцн нмлмы
(158)	ТъжЭс рече. БрлтУе. стажамъ Н(С)БССНЖА МЖДрЮСТЬ
(159)	Рс'/(е) ПЛКЫ. ПОДрАЖАНМЪ трн отрокы
(160)	Рсч(с) ABBA ПнМННЪ. 1ДК0ЖС источника нмеж смрлдъ многъ
(161)	Рече Аввл Млклръ. |дкоже пе-цкрл темнл жилище глдовсе'мъ БЫЕАеТЬ
(162)	Рс'.Д) ABBA Hcaia. 1ЛК0ЖС мрът-вын въ грове w чръвУн съне-ДАСТ СА
(163)	Тъждс рече. w ПАТнуъ стрл-стен Брлнь БЛЖДА 8МН0ЖАСТ СА
(164)	Тъжде ре"/(е). нчкоже смнлл^ь съплет са древоу
(165)	Рече лева Нсллкъ нгоуменъ скнт-скын
(166)	Реч(с) стлрецъ. iako седАЦку мн некогдл съ ю(т)цем Iwa-номъ Коловомъ
(167)	Поведл нлмъ лвва Петръ 8че-ннкъ vv(t)li.a НсаУа
(168)	Pcv(c) лева Hcaia. уотдн сп(А)-СТН СА W ПрАЗНОСЛОВ1Л
(169)	Pc'z(e) с(ва)тын Ннлъ сън векъ ПОКЛЛНУа
(170)	Тъждс рс'г(с). БрАтУс, (дже ищет б(ог)ъ w нас
(171)	Тъжде реч(с). БрлтУе. нсздеш-НАЖ НЩАМЪ СЛАВЫ
(172)	Брл/n прУнде къ «(т)цоу Ннлоу н гл(лгол)еот смоу
(173)	Брлм въпроси стлрцл гл(агол)а. ЧТО сътворА w(t)4C tAKO НС деллж ннчьсого
(174)	Брд/я въпроси стдрцд ГЛ(ЛГ0)ЛА. а цк ссмъ нл месте
(175)	Ре"£(с) юта(с)ць Нслнл. лще прн-Зовешн ннц1л
(176)	Чюднын въ <л’(т)цс\’ъ лввл !юлнъ Слвлнтннъ поведлАшс
(177)	Гл(агол)алшс некын vv стлрецъ. 1ДК0 МОЛНМ СА БрлтУе Б(ОГ)оу
(178)	Брлтъ некын въпросн стлрцл ГЛ(АГОЛ)А. ръцн МН W(T)4C како дУлволъ
(179)	С(ВА)Т(Л)ГО Ю(Т)ЦА нлшего А-оа-НЛС1А Бслнкаго CAOBW о оумнрлж-щнуъ юныуъ детен
(180)	Поведллшс нлмъ лввл Анлстл-сУс, ЗАТВОрННК ГЛ(ЛГ0Л)А. 1ДК0 ежцку мн некогдл
(181)	Тъждс АнлстасУс плкы поведллшс нллг w томжде стлрцн
(182)	Н снж повесть поведллшс намъ тъжсХ лввл АнлстасУс
(183)	Поведл нлмъ некын w и/я(с)ць ГЛАГОЛА. ДВА БрАТА НеКАЛ
(184)	Дроугын Брлт некын прУнде къ стлрцоу некоемв
(185)	ПоведАлуж стлрцн о ю(т)цн МлклрУн велнцемъ
(186)	Въпросншж ю(т)цл МлклрУл не-цУн гл(агол)ащс
(187)	Брдт въпросн стлрцл гл(агол)а-ЧТО СЪТВОрА ЛВВА
(188)	Гл(АГОЛ)ААШС С(ВА)ТАЛ 'O'CW-д(ю)рл. iako нн постъ нн Бде-нУс
(189)	Въннде нногдл лввл Лгл-ел¥нъ къ грлд
(190)	подвнжннкъ пр’(ндс w стрлны
(191)	Брлтъ рече леел Пнмнноу. l\ko много зелие 1лмъ
(192)	Ре«/(«) лввл Пнмннъ. пнслно кстъ
(193)	Въпросншж нтцнн Л о(тс)ц,ъ ЛЕЕЛ ПНМННЛ ГЛ(ЛГ0Л)А1Це, клко СНЦС
(194)	Въпросншж НТЦНН W о(Тс)ц,Ъ лввл Пнмннл гл(лгол)ацк лцк оузрнмъ
(195)	Рече леел Пнмннъ. 1лко еже 8ЧНТН БЛНЖНТГО
(196)	Гл(лгол)луж w лввт Плмвв
iaico г лттл
(197)	ХоТАЦЮу ЛЕЕ1. Ромлноу пртстл-КНТН СА
(198)	Pe*z(c) стлрецъ. лцк оуслышншн W НТКЫНМЪ
(199)	Врлтъ мллъ посллнъ быс(т) w ЛЕВЫ своего
(200)	Дрвгын жс нткто w о(те)цъ, ПрТБЫЕЛЛШС ЕЪ РлНОТ ГОрТ
(201)	Нмтше некто стлрецъ оучсннкъ
EI
(202)	. . . да нс рсчешн дръзнокенно
(203)	Пр(т)пос)(о)БНллго w(T)Hb нашего Стефлнл W БЪДТНН^ ВЪ-ССН0Ц1НЫХ
(204)	. . . своих дтлъ. н плкы тъжде прор(о)къ
(205)	КндтнТс нткоего стлрцл, клко Д(8)ШЛ ПрЛЕСДНЛГО нсуодптъ
(206)	Повтдллшс нткын стлрецъ ГЛ(Л-ГОЛ)А. 1ЛК0 БрЛТЪ НТКЫН ^0-ТТЛШС ЛрСШН СА мнрл.
(207)	Бсстды д(8)шсполсзны ю(т)цл .Зоснмы
139* — Pr. Spir. 176 (253)
140* — Pr. Spir. 89 (ПО)
141* — Pr. Spir. 97 (122)
142* — Pr. Spir. 112 (146)
143* — Pr. Spir. 119 (158)
144* — Pr. Spir. 123 (162)
145* _ pr. Spir. 186 (267)
146* — Pr. Spir. 175 (252)
147 —
148 — BHG 1444 x
149 — An. Sin. 52
150 —
151* — Pr. Spir. 37 (45)
152 —
153 —
154 - Nau, 7, 616
155* — Ch.26O
156 —
157 —
158* — Nar. Dan. 8
159* _ Pr. Spin 185 (266)
160* — Pr. Spir. 193 (274)
161* — Pr Spin 53 (66)
162 —
163 — Пападопулу XVII
164 —
165 —
166* - BHG 1445 m
167 — An. Sin.
168 —
169* — Nar. Dan. 5
170 —
171	—
172 — BHG 1317 d
173 —
174 —
175 _ Nau, 10, 51
(245)	lVm(e)ub Нсл|‘л повтдл нлмъ. iako СТДАЦ18 МН НТКОГДЛ БЛНЗЪ С(ЕА)Т(Л)ГО UbKAjflb
176 —
177 —
178 —
179 —
(250)	Нже къ С(ва)т(ы)хъ пр(Т)п(о)-<4(0)БНЛ1 о ОЛТ)ЦЛ НЛШСГО МлКЛ|)'|Л ЕСЛНКЛГО. CAOEW 3TAW НОЛСЗНО уотАн прнетжпнтн
(251)	Тогожде с(еа)т(л>го Млкл^Тл CAOEW о съвршснтн н нстнннтн молнтвт
(252)	Еъп(>ос С(еа)т(л)го АнлстлсУл. что сстъ сжс непотстлнно МОЛНТН СА
(253)
(254)
(255)
(256)
(257)
(258)
(259)
(260)
(261)
(262)
(263)
(264)
(265)
(266)
(267)
(268)
(269)
(270)
(271)
(272)
394
ДУоклнтъ пикте ЕТ.ше постннкъ ЕЪ -(НвЛНДТ,
IV(T)UA HCAIA. Чл(ОЕ-Е)КЪ ЛЦК не «стлвнтъ
МлклрТл велнклго. Слнкы же линнвы
•О-е«д(ю)рл Ст^днтл. Подвигнем са оувю врлтТе
КлрПА-0-IA. МНОГА подвига н врзменс потртвл
ВелнкАг(о) Eachaia. (Акожс не въ ржкотворсных ц,л(ъ)кеъхъ сиветь Х(р(сто)с
Мл^КОвО. З^ПОВ'ЬДЬ НЛМЪ ВЪ-земшемъ
Лще когдл прТнмсшн чнетыж молитвы
Ннлъ. Нже суете вънАтръ мысли свосж
-О-етед(те)рл Ст8днтл. Прид-ьтс въннд-ьмъ въ клт.тъ д(8)шев-
НЖА
Мл'-ИМ . Нл8чнвын СА коплтн ръвеннкы
Кллковте. Посн-еши СА въннтн
въ кл-ьть
С(ва)т(л)го к1лклр!л велнклго. ?\ijjc кто нзшед те своихъ и
ЮрКЪ СА МИрЛ
Еъпрос. Что СЪТВОрИМЪ глко прьгокрлзоует СА БТСЪ въ лг-г(е)лл
Тогожде. Горе д(8)ши «ион не рЛДАЦЙН
Реч(е) Н1;кыи Л «(т)ець виждъ влко зр-ьнн двч; ест-fe
фТлотел. Ащс въ нстннж оувте од-ьлтн
•фетед(те)рл Ствдптл. ТрззкенКл многл ПОТрИБА
Клрпл-o'ieBw. Сже клко дл не БНу«МЪ глоумнлн СА
Млклрл Великлг(о). Довлесть стрлдллцл, се естъ
(273)	С(ва)т(л)го Hcaia. Пос1(о)кнл есть д(8)шл жсльзоу
(274)	С(ВА>т(л)го Млклр1л клко по-д(о)Блетъ бытн ннок8. Помыш-
ЛТЖ 0VEW ЧАДА
(275)	(V(t)ha Шла. Анк лн же по прнлоучлю
(276)	Ре'/(е) с(ва)тыи Ннлъ. с-вда въ кел!н своен
(277)	Тогождс те(т)цл H'iaa о тевъгл-денн
(278)	ТогожЛ w блждв
(279)	Тог(о)жде w срврлмБн
(280)	Тог(о)жде w гн-ввв
(281)	Тог(о)жде о печл-Ш
(282)	0 лтностн. А-вннвъ ннокъ, въ слоуженн дръзъ
(283)	Главы сл«еъ. Аже посла лева M«vch къ л веч: Пнмнноу. . . Pe‘t(e) стлрц,ъ. iako длъженъ КГ(Т) ЧЛ(0В13)КЪ
(284)	Плкы р^(е). iako чл(ое-е)къ длъженъ естъ smojihth
(285)	Pe'z(e) стлрцъ: анк не чл(о-ВВ)КЪ НМАТЪ
(286)	Рс/(е) стАрс-цъ. ащс не съгла-СНТ СА ДВЛО СЪ М(0)Л(Н)ТВ0Ж
(287)	Къпрсн плкы Бр^г. что кс(т) ПОМЛГАЖЦК ЧЛ(ОВВ)КОу
(288)	Гл(АГОЛ)А Бртъ стлрцоу. что дльженъ естъ чл(овв)къ
(289)	Реч(е) вртъ. се нвкто ьнж рлвл своего
(290)	Реч(е) стлрцъ. ввждъ, лще естъ чл(овв)къ подвнжннкъ
(291)	Реч(е) пакы: глко чл(оев)къ въкоушъ СЛАДОСТИ
(292)	Реч(е) плкы. нжс веши не въз-ненлвнд'ьвын
(293)	Ре^с) плкы тъжс»е: лцзе творить чл(овч:)къ вынж
(294)	Ре‘/(е) плкы. оувы тевт д(8)ше
(295)	Тъжде плкы ре'/(е). оувы юномоу
(296)	Реч(е) дева МдкдрТе Еелнкын. дондеже любнтъ д(8)ша
(297)	Реч(е) пдкы. не нже севе юуоуж-длж
(298)	Брлт стжжлемъ w помышленТн лжклвых, скръБ-Еше
(299)	Дроугын никто w велнкынх постннкъ
(300)	Брдтъ Еъпросн стдрцд гл(лго-л)а. кдко ю(т)че родъ ндшъ
(301)	Стлрецъ нысын велнкъ, сид-кше еъ СнрТи
(302)	Гл(дгол)лше пдкы стлрецъ о ЗЛОПОМН-ЕНН
(303)	Реч(е) пдкы: крддын нлн лъжж нлн ннъ гртд ТВОрАН
(304)	Реч(е) плкы. мне уощешн еъ т-елссн шсо Бссплътенъ
(305)	Реч(с) плкы. >дкоже уотдн ючн-стнтн зллто
(306)	Реч(е) стлрецъ. въ вст\-ъ к Л-БТ-БХ ПОДВИГАХ СА
(307)	Брд/га въпросн стлрцл гл(дгол)а. како по<?(о)блст
(308)	Брл/тг н-екын непр-Естлнн-Ен молитве прнлежж
(309)	Гл(дгол)ллп1е же некын ю W(Te)UE. 1ДК0 ИНОГДА уОТАН нскоуснтн
(310)	Гл(лгол)ллше же н се. шсо дльжснъ естъ уотлн сТд нс-прдвнтн
(311)	IV глаецзнъ с(еа)т(.а)го Мдркд Скнтскдго ннчтоже помышлен
(312)	С(еа)т(д)го Сфрсмд СурТнд. Прдво жнтТс желлешн
(313)	Пр-ЕПО<?(о)БНЛГО ю(т)цА НАШСГО Стефлнл -Очвенсклго запое едн о Лрекшнх са мнрд н Кчже въ мнрт
(314)	Тогожл ЗАПОВ'ЁДН еолшжа пръвыуъ КЪ уОТАЩННМЪ сп(д)-СТН СА
(315)	. . . рнТН, СЕЕД-ЕТеЛЪСТВОВАШЖ
гл(агол)ащс
(316)	Пое-еда нлмъ <л>/«(е)цъ Пдлл-дТе ГЛ(ДГОЛ)А шсо стлрецъ Н-Е-1СЫН МНр-ЕНННЪ
(317)	0 ПелдгТн блждннцн. 1Ул«(е)цъ |д|СЮВЪ ПОЕ-ЕДА НЛМЪ
(318)	Пое-есть w мжченн с(ва)тыж д(-е)вы н-екож
(319)	0 ннокынн БЁЖАВшен въ поу-СТЫНА
(320)	Дроугын ннокъ пов-едл нлмъ. 1ЛК0 еъ Кнпръскомъ
(321)	Поведл нлмъ wm(e)ii.b Анд-стдсТс
(322)	0 ннокынн юБр-Етенон въ поу-стынн. Пов-едл нлмъ лввл Кн-рнлъ
(323)	0 ннокынн «кр-Етен-ЕН въ поу-СТЫНН 1орДАНСТЕН. H-ЕКЫН W велнкыл
(324)	IV дроугон ннокынн оБрьтенон въ поустынп. СУшелннкъ некын ПОБЕДА НЛМЪ
(325)	IV жнтТл с(еа)т(л)го ГрнгорТл Двоесловд. Въ стрдн-в н-екосн
(326)	Сън же въ с(вА)т(ы)уъ ю/и(е)ць НАШЪ ПДЕЛННЪ
(327)	Тогожде о спТск8п-е Андрен
(328)	Гл(дгол)дше жс н w Прок-Е еп(Т)с(ко)п-Е
(329)	Къ семоу жс нн снс 8млъчлтн достонтъ
(330)	Тогожде ГрнгорТл Се н дроугжА ПОВЕСТЬ
(331)	Тог(о)жс>е. Къ семоу же н дроуго
(332)	Тогож<9е. Множнцеж же нл оу-т-ыиенТе
(333)	Нн сне 8BCV дльжнн ее мы млъ-чднТемъ
(334)	CV отрочнщн нже нд б(ог)а хоу-ЛНЕША
(335)	Тог(о)жде.М пр-Еждсреченнл Провд
(336)	Тог(о)жде. Съ нже вт> с(ва)-	(355)	Дроугы же плкы крлт
(337)	т(ы)\ъ 1еи(6ц|. ВлленднзТс	(356)	ВъПрОС W П0ГрНЕЛЖ1(1НХ СА
	Тогожде. А нже шкръвен1'емъ бы-	(357)	0 погревенн Вллер'|'лнл плтрнк!л
	влемл въ 8мсршнхъ	(358)	Бл(л)Г0Г0ВТННЫ В7. мннхюуъ
(338)	Тогожде. Еъ ином же монл-		wm(e)u,i ВснлндТе
(339)	етнрн	(359)	Тогожде. Въ томжде грлдт
	Множнцеж же н въ нсходт	(360)	Въпрос. Что прочее можсть по
	Д(8)ша		е(ъ)мр(ъ)тн
(340)	Въпрос Пет овъ. Стрлшно по-	(361)	Тогожде. Нн се 8ew млъчлнУемъ
	нстннт	(362)	Тогожде. Се н Apovro подобно CCMOV
(341)	1ос-лТлнъ oysw нже втсрын пл-		
(342)	тр|'лрхъ	(363)	0 мжжн нже невндомт w же-
	Въ нлчалт 8ew неще сжщоу		ЛТЗНЫХ жзъ
(343)	мн въ монлетнрн Тогожде. Къ сен же 8ew оумн-	(364)	Н w ннон же веши истинно се
	лентн		оувтдтулсл/
(344)	Мжжъ нткын w грлдл сего	(365)	IV ЖНТ1Л с(ва)т(л)го 1шлнл
(345)	0 съмр’тн 1шлнл н Оурел		м(н)л(о)стнвлго. Повтдл нлмь
(346)	Къ ccmov же 8ew нно повт-		wmtciub Co^pwH'ie съ ю(т.)цемь
	длнТе		Кулномь
(347)	Вънрос. Къ въпрошен'|оу моемоу	(366)	IV ЖНТ1Л с(ва)т(л)го Андрсл
(348)	Стефлн* жс сгоже н ты слмъ		нже Х(р‘|ст)л рлдн Ареуднвлго.
(349)	Тогожде. ЧНодюръ ew нткын		Пртвывлжщоу неше вллжено-
(350)	Тогожде. Къ ccmov же н нно		моу Андресу
(351)	Тогожде. Се н дроуго под(о)вно	(367)	Жнт!с н жизнь пр(т)п(о)д(о)Е-
(352)	0 нткое.и Д|лконт		НЫА М(л)т(с)рс НЛП1Ж Супрлй'|А.
(353)	Тог(о)жде. IV нткос.и минет		Быс(т) нткын мжжъ въ Ко-
(354)	Тогожде. Дроугын же врлтъ		стлндннт грлдт
СЪКРАЩЕНИЯ
АБАН — Архив на Българската академия на науките в София
Биб.АН — Библиотека на Академията на науките на СССР в Ленинград
ГБЛ	— Государственная библиотека имени В И Ленина в Москва
ГИМ	— Государственный исторический музей в Москва
ГПБ — Государственная Публичная библиотека имени М. Е. Салтыкова-Щедрина в Ленинград
Доб. — добавено
ЖМНПр. — Журнал Министерства народного просвещения
НБКМ — Народна библиотека „Кирил и Методий" в София
ОРЯС	—	Отделение русского	языка	и	словесности
ПДП	—	Памятники древней	письменности
Попр.	—	поправено
Проп.	—	пропуснато
СбНУ — Сборник за народни умотворения и книжнина
ТОДРЛ — Труды Отдела древнерусской литературы
ЦИАМ — Църковен историко-археологически музей в София
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ
Абрамович, Д. И 23, 28, 63
Аверинцев, С. 95
Агапиос Ландос 73, 142
Адрианова-Перетц, В. П. 25, ПО
Алей дьо Лил 140
Анастасий, монах 15
Анастасий Синаит 49, 64, 71
Ангелов, Б. Ст. 17,64,67,72,75,77,78,80,141
Ангелова, Р. 130
Андрей Критскн 63
Аничков, Е. В. 24
Антик, В. 64
Аитоиий Велики 6, 52, 63
Ариосто, Л. 142
Арнаудов, М. 119
Атанасий Александрийски 36, 52, 57, 61, 63
Бандело, М. 141
Бебел, X. 141
Бегунов, Ю. К. 32
Бильбасов, В. А. 17
Блъсков, Ил. 123
Богданович, Д. 18, 21, 70, 385
Бокачо, Дж. 140, 141
Бороздин, А. К. 24
Брант, С. 141
Бубнов, Н. Ю. 65
Буслаев, Ф. 23
Варлаам, моиах 70, 136
Василий Велики 43, 52, 57, 64
Виктор, йеромонах 74
Викторов, А. Е. 41
Висарион, игумеи 74
Висарион, монах 61, 62
Висарион 74
Висоцки, Шимон 141
Върбан от Пазарджик 79, 80
Гаврил, монах 60
Ганюв, О. 79
Гачев, Г. Д. 83
Георги, поп 74
Георги Амартол 21, 41
Георгиев, Е. 18
Георгиева-Стойкова, Ст. 122
Геро Добрович 81.
Гино, грьк 74
Голышенко, В. С. 16, 28
Гошев, Ив. 18
Грабар-Пассек, М. 140
Григорий, митрополит 74
Григорий, монах 5
Григорий Богослов 18
Григорий I Велики, папа 12, 13, 27
Григорий Синаит 52, 57,63
Григорий Цамблак 61
Гудзий, Н. К. 24, 25
Гуревич, А. Я. 137
Даниил, йеромонах 74
Данил Скитски 15
Дамаскин Студит 72, 73
Двали, М. 9, 10, 11
Де Санктис. Фр. 140, 141
Дьомина, Е. 72,73
Демьянов, В. Г. 28
Деперие, Б. 141
Державина, О А. 140, 141, 142
Дииеков, П. 61
Доротей, ава 15, 57, 61
Драгова, Н. 31
Драгоманов, М. 127, 130
Другое, Б. М. 143
Дубровина, В. Ф. 16, 28, 29
Дуйчев, Ив. 61
ДучиЬ, Н. 50
Евтимий Търновски 48, 57
Евтихий Ерусалимски 57
Елин Пелин 144
Епифаний Премъдри 143
Ерьомин, И. П. 16, 20, 21, 22, 23, 24, 36, 37
38, 41, 45, 53, 63
Етиеи дьо Бурбон 140
Ефрем Сирин 33, 49, 53, 57, 61
Жан дьо Гал 140
Жак дьо Витри 140
Захарий, папа 13
Иван Александър 20, 22, 62
Иванов, Й. 70
Иванова, Кл. 57
Иванова, Т. А. 19, 21, 29
Иванова-Мирчева, Д. 18
Ильинский, Г А 37
Исак Сирин 49, 64
Истрин, В. М. 24, 25
Йоан, поп 78
Йоан, старец 62
Йоан Богослов 29
Йоан Дамаскин 52, 57, 63
Йоан Златоуст 18,47 36,43, 52,53, 57,61,63,64
Йоан Лествичник 15, 33, 36. 49, 57, 58, 61
Йоан Майор 141
Йоан Мосх 5, 12, 14, 38, 138
Йосиф Брадати 75, 76, 77, 78
Качаиовски, В. 76
Кекелидзе, К. С. 14
Келтуяла, В. А. 24
Кирил, монах 74
Кирил Александрийски 43
Клибанов, А. И. 143
Климент Охридски 17, 18, 19
Кодов, Хр. 17, 21, 31, 36, 42, 49, 50, 53, 58, 65, 70, 71, 72, 73, 76,77, 78, 79, 81
Кожинов, В. В. 83
Кожухаров, Ст. 67
Козма, презвитер 5, 22
Константин, император 7
Константии-Кирил 19, 41, 43
Константин Костенечки 5
Кою, даскал 74
Ку ев, К. М. 31, 42, 43, 61
Кульбакин, С. М. 21, 32
Лаврентий, монах 45, 61, 62
Леонид, архимандрит 21, 40, 63
Леонтий Кипърски 43
Лесков, Н С. 143
Лихачев, Д. С. 6, 24,40,71,136,137, 143,384
Лихачев, Н. П. 32. 35, 37, 52, 57, 69, 385
Лондон, Дж. 142
Львов, А. С. 20, 21
Мазучо от Салерно 141
Макарий Велики 36, 57
Максим Изповедник 36
Малышевски, Ив. 18
Мано Калпакчи 79
Маринов, Д. 77
Мартин от Дюмио 11
Мартынов, И. Ф. 65
Матий, Св. 63
Методий 17, 19, 21
Методий, монах 62
Методий Патарски 29, 42, 43
Мехмед, султан 75
Мещерский, Н. А. 28
Миклас, X. 37
Милетич, Л. 33, 35, 52, 63.
Мино от Пазарджик 74
Молерови, Д. и К. 120
Наварска, М. 141, 142
Начов, Н. А 64, 96, 102, 121
Неофит, архимандрит 139
Нефедов, Г. Ф. 28
Никитин, П. В. 9, 13, 14
Никифор Рилски, 76, 77, 78
Никола Бозон 140
Никола дьо Труа 141
Никола дьо Шолиер 141
Никола Триве 140
Николаев, Вс. 66
Николова, Св. 17, 20, 21, 22
Никольский, Н. К. 18, 19
Нуцубидзе, Ш. И. 12
Овсянико-Куликовски, Д. Н. 24
Опенко И. 17
Павел Евергетинос 38
Паисий, поп 74
Паладий Еленополски 8, 27, 86
Панченко, А. М. 137
Пасхаснй, дякон 11
Пахомий 6
Пахомий, монах 61
Пелагий, дякон 11
Пенев, 144
Петканова-Тотева, Д. 61, 71, 72, 73, 75 77
80, 142
Петрус Алфонси 139
Петър, дякон 13
Петър, поп 75
Пигулевская, Н. В. 14
Поджо, Дж. Фр. 141
Покровская, В. Ф. 25
Полякова, С В. 14
Помяловски, И. 139.
Поп, Р 143
Поливанов, Г. 120, 123,
Попов, А. Н. 32, 33, 34, 36
Поспелов, Г.Н. ПО
Преображенский, В. С. 5, 9, 11, 15, 16 19,
22, 23, 25
Прокъл Константинополски 63
Пунчо, поп 78, 79
Пыпин, А. Н. 24
Радченко, К. Ф. 32, 36, 42, 43. 45, 48, 61, 62
Робер Холко 140
Роман, йеромонах 74
Руставели, Ш. 12
Руфин Аквилейски 7
Сакети, Фр. 141
Салмина, М. А. 40
Самуил, пар 22
Севериан Гавалски 43, 63
Северьяиов, С- 27, 28
Серафион, йеромонах 74
Симеон, пар 141
Симеон Месопотамийски 33
Симеон Нови Богослов 36, 57, 61
Симеон Стълпник 7
СимиИ, П. 14
Сырку, П. А. 5, 16, 22, 25,32, 33, 36, 40,43,
45, 61, 62
Смирнов, А. А. 140
Смирнов И. М. 11, 22, 25
Соболевский, А. И. 11, 16, 19, 20, 21, 22, 24
Софроний Врачански 80
Спространов, Е. 33, 35, 52, 59, 63, 64, 65,66,
69, 72
Срезневский, И. И. 29, 41. 43. 61
Стефан Пермски 143
Стефан Тивейски 52, 57
Стоя и, даскал 74
Стоянов, М. 36, 53, 58, 65, 70. 71, 73, 76, 77,
79, 81
Сто]’ановиЬ, Л>. 35, 65, 72, 77
Страпарола, Дж. Фр. 141
Теодор Студит 7, 57
Теодосий II, император 7
Теодосий, монах 7
Теодосий, монах 74
Теофан Рилски 78, 79
Теофил Александрийски 33, 58
Тодор Врачански 77, 78
Тодор Пирдопски, 5, 81
Тодоров, Ил. 33
Толстой, Л. Н. 144
ТрифуновиЬ, Ъ. 18, 21
Троицкий, В. К). 143
Тъпкова-Заимова, В 14
Тюнгер. А. 141
Ундолски, В. М. 27
Филип, поп 42, 43, 61, 62
Филип Монотроп 37
Фиренцуола, А. 141
Фотий, патриарх 11, 19
Франс, А. 144
Хлудов, А. И. 33
Хуан Ману ел 140
Цезариус фон Хайстербах 140
Цонев, Б. 32,33,35,42. 50, 59, 61, 65, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 75 76, 77, 78 79, 80, 99
Черноризец Храбър 29, 43
Шапкарев, К. А. 120, 123
Шелеманова, Н. Б. 45
Щепкииа, М. В. 33
Ягич, И. В 5
Яков Варадей 7
Якопо Пасаванти 140
Якуб дьо Витри 140
Янкул Хрельовски 76, 78
Яцимирский, А. И. 24, 29, 31, 32 , 35, 40 42, 57, 58, 59, 60, 61, 63, 93, 102, 103
Aitzetmiiller, R. 19, 28
Almansi, G. 141
Alscheimer, R. 141.
Armstrong, D. 16
Arras, V. 9
Astruc, Ch. 9
Aubineau, M. 10
Bartelink, G. J. M. 8
Bateson, F. W. 140
Batistatos, N. Th 8
Batles, С. M. 10
Baynes, N. H. 11
Berg, B. 8.
Birkfellner, G. 18, 21, 22, 32, 38, 40
Bittes, E. 10
Blahova, E. 18.
Bolton, W. F. 12
Bonner, G. 142
Bousset, W. 8, 9
Bratulic, J. 17, 18
Briquet, С. M. 32, 35, 37, 52, 57, 64, 65,66,69
Buck, D. F. 8
Bugatsos, N. Th. 8
Butler, C. 8, 10
Calatti, B. 12
Calvi, G. B. 8
Canart, P 9, 15
Capaldo, M. 16, 18, 20, 23, 25, 35
Cauwenbergh, P. van 6
Cieslikowska, T 116
Clarke, L. 8
Clugnet, L. 13, 14
Couilleau, G. 10
Chadwick, H. 12
Chalne, M. 9
Chazottes, Ch. 12
Chitty, D. .1. 6, 8, 10
Cifevsky, D. 24
Dagron, G. 6
Devos, P. 8
Devoto. D. 140
Draguet, R. 8, 9
Dubius, R. 141
Dufner, G. 12
Diimmler, E. 17
Esbroeck, M. van 10
Festugiere, J. 7, 132
Fischer, J. H. 139, 141
Freire, G, 10
Freydank, D. 23
Gaiffier, B. de 12
Garitte, G. 9, 11
Gatch, M. 12
Gemoll, W. 9
Gregoire, H. 11, 15
Guidi, I. 17
Guillaumont, A. 10, 13
Guy, J. -G. 9, 10, 13
Halkin, F. 6, 8, 12, 13, 15
Hamm, J. 21
Hannick, Ch. 13, 21, 62
Hauptova, Z. 18
Hermann, Th. 9
Heseling, D. -C. 11
lufu, J. 57
Jagi6, V. 29, 31.
JavanoviC B. 19, 23
Jugie, M. 12
Journel, R. de 11
Kaiser, M 9. 132
Knos,1 B, 142.
Kriaras, E. 12.
Kruszewska-Michalowska, T. 140 142
Leloir, L. 13
L6pissier, .1. 20, 28, 29
Levi della Vida G. 142
Lilienfeld, F. van 9, 10
Liner, S. 8
Lucot, A. 8.
Mahler, M. 13
Mantzaridis, G. 8
Mares, F. V. 18, 20, 21, 22
MatejlC, M. 35, 37, 57, 70
Meyer, R. T. 8. 13, 132
Mihevc-Gabrovec, E. 11
Miller, V. 9
Mloni, E. 11
Moore, C. 140
Morin, G. 13
Mortari, L. 10
Mosher, J. H. 140
Mosin, V. 32, 35, 37, 41, 45, 57 64
Moszyiiski, L. 21
Murphy 7
Nagel, P. 13
Nahtigal, R, 18, 19
Nau, F. 9, 10, 13, 14, 15
Nissen, Th. 11
Novak, G. 9
Outtier, B. 10
Paclova, 1. 18
Panaitescu, P. P. 57, 60
Pastrnek, F. 17
Pattenden, Ph. 12
Philippart, G. 10, 12
Phokyildes, J. 8
Polak, V. 20
Pope, P. 18, 19, 20, 25
Porcher, E. 9
Preuschen, E. 7
RaCki, F. 17
Radeka, M. 32
Recchia, V. 12
Regnault, L. 10, 13
Reitzenstein, R. 7
Rusek, J. 19, 20
Ryba, B. 8
Sauget, J. -M. 9, 10
Sava Chilandarec 57, 70
Schenda, R. 139
Schwarts, E. 8
SevCenko, I. 28
Tateo, F. 12
Traljif, S. M. 32, 35, 37, 57, 64
Tubach, F. 139
Turner, С. H. 8
Vailhe, S. 9, 11, 13
Vajs, j. 40
Vasica, J. 40
Veder, W. R. 10, 16, 17, 18, 19, 22, 23, 25,33
Verheule, A. F. 10
Villecourt, L. 9, 142
Vogue, A. de 8, 10
Weingart, M. 21
Welter, J. T. 139
Wijk, N. van 9. 15, 16, 17, 19, 20,21, 22, 24
25, 32, 35, 144
Wilmart, A. 9
Zelinsky, B. 143
27 Патеричните разкази
417
ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛИЧНИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ИМЕНА В СВОДНИЯ ПАТЕРИК1
Аьронъ 264
Аккхкоумъ 215, 354
АхахкВмъ, прор. 210
Акглрталк кназь 187. 290
Акрххмк 318, 319
Акрглмъ 156, 159, 236, 237, 347, 373
Агь-муникь 283
Адхмъ 208, 260, 326
АлеЛхидрид 150, 152, 153, 156, 157, 160, 182, 183, 185, 228, 232, 238, 289, 302, 306, 335* 336, 338, 340, 355, 357, 359, 364, 370, 373, 383
Длеахндръ 308
АлеЗхмдръ цдрь 288
Дмоунъ 182
АнанТд 307
AhmtmU 160
ДнмтлсТе 299, 310, 311
7\мдстд<Те, патр. 160
Андннов, геогр. 215
Андрее 315
Андрен, ап. 235, 317
Андроннкъ 154, 155, 156, 157, 158 фитинов, геогр. 171, 215
ftirrTwyiA 154, 176, 204, 297, 332, 335, 374
^htwhiT 153, 154, 182, 269, 343, 344, 345, 346, 376
^ннд 307
Ан-о-нмъ 314
Апхм'й, геогр. 317
Аполннлрне 220, 338
Анолло 211
^рхвТх 333
fcfk 220
Арк^дк, архиеп. 329
Арселхоу 209
Арсенонтъ 251
Арс«н?е 188
Аскхлонь 176, 177, 299, 317
Аеклнпне 240
Афрнкнх 177, 192, 193, 194, 195, 222, 288
А^нтофель 260
А-саныЦ 154, 156, 157, 158
АрднхсТе 237
Вхкухонъ 210, 260
Ехзгс 308
Вмнл1е 291, 296
BxiHAie (Велики) 366, 367, 368, 369, 370
Кнзхнтнх 150, 240
Внрнтъ, геогр. 257, 258
Енслр|'юнъ 185
Ен-о-апТд 190
Еи-в-ннТх 343
Вифлеем?. 186, 301
Гхкр1нлъ, арх. 255, 256 297
[Члхс'й 313
ррхснмъ 185, 206
Pewpri'e 311, 312, 313, 314
r«wpr?t Арселхнть 209, 210
Грнгсрк богосхокь 317
РрнгорН, патр. 296
1 Показалецът има за цел само да улесни изследователите при непосредствената им работа със славянските ръкописи по отношение на идентифицираието на произведенията. Ето зато тук ие са отделени личните от гсографските имена, а в случаи на съвпадсние иа имеиата се разграничават само имената на библейските личности и на лицата, изрнчно посочени в текста със своето място в светската и църковната Иерархия.
Длин да 213, 214, 307
Давида, прор. 164, 166, 177, 248, 256, 327, 331, 345
ДлмТлнн 310
ДлнТнла 147, 148, 154, 156, 157, 158, 182, 183, 211, 212, 248, 335, 359, 360, 374
Де^нкрлта 151
ДТшннсЬ 317
Д1шск«ра 220
Домнина 318
Доулл 248
еклогк, папа 382
СаЧто^гие 216
€гнпета 151, 162, 163, 168, 181, 288
ёллфоса, геогр. 314
блнсен 378
€лнеен, прор. 159
блллдл 283
€лпндТе 354
^меса, геогр. 372
^р!мсуполь 211, 213
Сфеса 227, 318, 335
СфнмТл, св. 317
Сфрема 327, 328, 367, 368, 370
Сфрема, св 280
Сфрема, патр. 297, 298
Сф-е-ле 373
€улгре 232, 233, 234
€улогТе 147, 148, 149, 150, 151, 152, 153,
154, 183, 184, 185
СуеекГе 177, 183, 320
бустлчме 319, 321, 363
€утн)<не 220, 221
Cy-niMie 188, 373
Злулрк 244
Злк^сн 371, 373
«Зерефера 350, 352
Зннона, пар 323
3«енмл 321
laKWEa, ап. 317
кзекннаа, прор. 271, 329
кремна, прор. 288
кроуеалнмь 210, 219, 264, 271, 296, 313, 316
калка 183, 260, 303
клТл, прор. 248
1тна 198, 225, 226, 232, 241, 265, 289, 318,
319, 320, 333, 335, 338, 370, 374
канна, ап. 219, 235, 285, 286, 289, 317
канна ЗльтоБсть 197, 310
кана Крастнтсль 186, 216, 219
ква 258, 260
крдань 208, 218
крдана, геогр. 206, 207, 308, 312, 313, 342
конфа 368, 369
1оуда 231, 232, 260
1оудеа 210
18л1лна 155, 314
18стнна пар 151
Нл1л, прор. 159, 244
На! гл, патр. 216
Нплта 151
Нрннен 297
Нелька патр. 258
НслТл 373, 379, 382, 383
НгнатТе 343
Исидора 183
Нсндора ПнлвсТнскТн 185, 187
Нсн^Те 219
Нежила 263, 275
Н<арстин1лна, пар 160
Канна 260, 334
Клллкр1А 192
Клламона 206, 218, 219, 308
КлпадюкТга 309, 313, 319
Картагена 222
К кар! л 306, 366, 368
КнлнкТга 307, 321
Кнпраскын ovc трока 239, 329
КТрнака 218, 219
Кнрннен 232
Климента 317
Козмл 234, 237, 296
Кондрата 313
Констлнтнна града j49, 151» 183, 226, 227, 253. 261, 262, 274, 276- 278, 279- 283’ 285, 313, 319, 322, 330, 335
КнстантТнъ 266, 273
К<уннлТе 244
КостандТа 329
К|>онТе 153, 154
Коук8сы 310
Кеутнлл 314
Лайнса 283
ЛлюдТкна 324
Леюнтне 319, 320
Леондн папа 221
Анки 256
Млкркне, цар 253, 308, 352
Млклре 251, 252, 253, 266, 267, 268, 305
373, 376, 378
Мака^П АлеалидрекТн 201, 202, 203
МлкАрТе Рнмл-ьнннь 240, 242, 243
Ман8мъ 329
MajiTa 154, 219, 282, 302
Млр-елъ 256
Млр-Тлнъ 301
Majkc, св. 160, 283, 364, 378
Мат-оЛа 298
МеипотАмТл 240
Мил k 185
IJhiia 305
Мнил, св. 156, 157, 158, 228, 229, 382
Мыслила 298, 299
Мнулплг, арханг. 255, 256
Мртко море 220, 309, 310
Mwy«A 240, 299, 346
Нл-е-лнлнль 312
НктсуТе 219
Ннуфнтъ 188
Ннкел 227
НнкТта 222
Никоднм-ь 317
Никелле 308
Ннт^Тн<ка1а гор 153, 258, 329
Олнмеь, геогр. 196, 278, 280, 281
Плкелъ 224, 230, 231, 232, 238, 239, 240
244, 269, 270, 370, 373
Пакеаъ, ап. 221, 246, 330
Паесла, еп. 344
Плкелъ, патр. 289
ПлллдТе 152, 182, 223, 315
Палктнна 163, 262, 263, 291, 310, 347
Плмво 160
Плиефи 162
Плте^моу^Тс 161
ПлуимТе 173, 174, 182, 376
Пен-муклА 341
Петр 190, 278, 373, 379, 381, 383
Петр, ап. 221, 317
ПТонТе 384
Пимнна 224, 376
Пнн8£Тн 162
Пир 355
Полннлре, патр. 338
Полигон!» 273
ПркепТе 378
Прк*п!|Л 372
ПтергТю 312
Рлн-ооу 309, 310, 311, 312, 320
РлфАнлъ, арх. 241, 242
РТма 218, 241, 283, 335
Рсукл 224
Сака 265, 321
Слкклтне 208, 224
Слкелне 220
СдкорТе 230
Сагар 234
Сдррд 156
Сл^-лфосА 217
Ссен^Тана 176
Секир 297, 298
СерпТшнА 182
СерТе 224, 354, 355, 356, 357, 358, 359
СнлоуАиъ 238
СнмеинА 271, 272
Симона 188, 190
Синаанскаа гвр 209, 210, 216, 224, 225, 226, 298, 299, 321, 346, 347, 373
Сннкне 232, 233
СнсинТс 313
Соломона 264
Со^онТе 196, 2з2, 288, 289, 308, 313, 370
Страна 225, 288, 309, 318, 361, 374
TaeohhcIwta 156, 162
Тнкв^Те* цар 313
Тнмо-о-он, патр. 335
Тн^ъ 321
Тн^канъ 226
175, 296, 311
ф^мннъ 224
Флакнант, 221
Хллкндонъ 227
Халкоп^атТа 285
Хуктофеуъ 200, 201, 330
Хрнстодоулъ 225, 226
Котика 265
СМлнмеа 329
tVpirjiiT, 220
Чрмнос мо|>е 311, 329
-0-аласно 222
-0-Алелею 312, 313
-0-оона 258, 289
-0- *од<л>|>а, царица 160
'O'wAWfb 174, 175, 307, 316, 319, 332
-0Чид8лъ 200, 333
0\одюсне 200, 301, 312, 313, 315, 318
-0-«одюс1« ц.Л£Ь 375, 376
ЧКопемтъ 269
"Ооополъ 296, 317, 327
-0чофАнъ 219
ОЧеанда 147, 156, 162, 163, 179, 211, 223,
245, 301, 303
-0-ома 317
-0-ома, ап. 361
-ф-ОМАНДА 360
СПИСЪК НА ОБНАРОДВАНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ СВОДНИЯ ПАТЕРИК1
1.	За каменаря Евлогий
2.	Евлогий и прокаженият
—» 3. За златаря Андроник и жена му Атанасия
---- 4. За благородничката Анастасия
5.	Отец Памво и ученикът му
6.	За отец Патермутие
7.	За монаха, който произхождал от богато семейство, но не се срамувал да лродава
147
152
154
158
160
161
кошиици в своя град	162
8.	За отец Пинуфий	162
9.	За монаха, който пазел грижливо манастирското имущество	167
10.	За монаха, съгрешил със сродницата си	167
11.	Как да бъдат избягнати скверните мисли	168
12.	Отшелникът и блудницата	168
13.	За монаха, който искал да се ожени за дъщерята	на езичник	169
14.	За тивейския старец, син на жрец, чул разговора	на дяволите	170
15.	За монаха, който бил подлъган от дявола да продава произведеното	171
16.	За ава Пахомие	173
17.	За монаха-затвориик	174
•— 18. За жената, която отклонила монаха от грях	175
—' 19. За монаха и дъщерята на хазяина му	176
20.	За мъжа и жената, конто изплатили дълговете си	благодарение	на	разбойника	177
21.	За девойката, пленена от персите	178
22.	Монахът и ученикът му	179
23.	За игумена, който не пожелал да приеме сиромаха	180
24.	За монаха, който отстъпил камилата си на друг	181
25.	За младия монах, срещнат от отец Данил, когато излизал от банята	182
26.	За стареца, който учел учениците си да не оставатв Александрия повече от три дни 183
27.	За същия Евлогий	184
28- За презвитера, който видял как ангелите дават на различните монаси различии 184
подаръци
29.	За отец Висарион, който подарил село на женски манастир	185
----30. За жената, отишла да се изповяда при отец Неофит	188
31.	За човека, който се препирал с дяволите три часа преди смъртта си	190
32.	За монасите, пленеии в Африка	192
33.	За човека, който изповядал 1реховете си на монах	196
34.	За човека, който се изповядал пред образа на Христос	197
35.	За момъка, който съблякъл мъртвата девойка в гроба	198
36.	За отец Христофор	200
37.	Разговорът на Макарий Александрийски с двама ангели	201
38.	За разбойниците, конто искали да нападнат женски манастир	204
39.	Завистливият монах	205
40.	Отец Герасим и лъвът	206
41.	За Георгн Арселаит, който напълнил бъчвите с масло	209
42.	Георги Арселаит и осмината сарацини	209
43.	Отец Георги и патриархът	209
44.	За Даниил Скитски и моиахинята, която се преструвала на пияна	211
45.	Разбойникът Давид	213
~ 46. За жената, която убила мъжа си и синовете си заради един	монах	215
47.	За монаха Йоан и Йоан Кръстител	216
48.	За двама монаси — римлянин и египтянин	217
.— 49. Отец Кириак и Богородица	218
1 Тъй като по-голямата част от произведенията в ръкописа нямат заглавия, за единство тук на всички творби са поставени новобългарски заглавия.
50.	Отец Кириак и несторианинът Теофая	219
51.	За монасите от манастира, конто се уплатили от трудния	живот на отшелниците 220
52.	За Леонтий, папа римски, който написал послание до архиепископ Флавиан	221
53.	За папа Леонтий, който слязъл в гроба на апостол Петър	221
54.	За картагеиския воевода	222
55.	За монаха, който искал да наблюдава екзекуцията иа убиец	223
56.	За отец Павел, който хранел лъв	224
57.	Ава Сергий и лъвът	224
58.	Ава Пимен и леопардът	224
59.	За отец Стефан	225
60.	За отец Йоан, който отхвърлял тялото на другия моиах	225
61.	За отец Христо дул, който чувал ехото от литургията	226
62.	За стареца и двамата екзекувитори	226
63.	За монаха, който не знаел как желае да бъде погребай	227
64.	За монаха, който бил ръкоположен за свещеник от епископ еретик	227
65.	За мъжа, който се отрекъл от дадената милостиня	228
66.	За монаха, чиито грехове били простеии след смъртта му заради молитвите на бра-тята му	229
67.	За свещеника, който се отказал от християнството, за да	запази богатството си	230
68.	Философът Евагрий и епископ Синесий	232
69.	Видението на отец Козма	234
70.	За монаха, който напуснал манастира и бил убит от езически княз	237
71.	За отец Павел, който спрял кипенето с ръка	238
72.	За отец Макарий, който отгледал две лъвчета	240
73.	За ангела, заради когото умрели някои от грешните селяни	243
74.	За препростия Павел, чийто ученик бил поставен в ада	244
75.	Горделивият монах	245
76.	За монаха, който бил обвинен несправедливо в кражба	248
77,	За отец Макарий, който възкресил мъртвец	251	•
78.	Юношата и влъхвата	253
79.	За монаха, който видял как се раздели тялото от душата	255
80.	За стареца, който стоял пред вратата на умиращ богаташ	256
81.	За отец Маркел, в чийто образ дяволът изкушавал жените от едно село	256
82.	За монаха, който искал да прилича на Исак или Йов	258
83.	За царския пратеник	261
84.	За друг царски пратеник	262
85.	За богаташа, който раздал богатството си и намерил камък от дрехата иа Арон	263
86.	За монаха, който носил хляб на двама други монаси	261
87.	За ава Йоан от Хузива, който бил убит от варварите	265
6	/ За отец Макарий и дявола, носещ съдове, пълни с изкушения	266
89.	За отец Макарий и дяволът, който носел тикви на монасите	268
90.	За Павел поостия, който наблюдавал влизашите и излизащите от църквата хора	269
91.	За жената на търговеца	271	—
92.	За младия смирен монах	272
93,	За иконома, който прозрял, че ще умре	273
94.	За трите отшелнички	273
95.	За свещеника, отлъчен от своя епископ	276
96.	За друг свещеник, отлъчен подобно на предишния	277
97.	За свещеника, който попаднал в блудство	278
98.	За двамата братя, конто се ненавиждали	279
99.	За жената, която била намерена от отец Марко иа пуст остров	283 ~
100.	За семейството на бедния обущар	285
101.	Милостивият монах	-	287
.	102/ За	тримата слепци	288
103.	За блудницата, която някога дала цялото си богатство на един юноша, който искал да се обеси	289	—
104.	За	еврейчето, което	не	изгоряло	в	запалената	пещ,	понеже приело християнството 291
105.	За	стареца, който се поддал	на	дяволскнте	изкушения	294
За отец Козма от лаврата Фара	296
107, За	отец Иринеи, избягал в Газа	297
108’ За	антиохийския патриарх Ефрем и стълпника-еретик	297
109. За	тримата отшелници	298
ПО. За	други трима отшелници	298
111.	За	двамата монасн, който отивали към върха на Синайската	планина	299
112.	За	христолюбивия схоластик от Аскалон	299
113.	За	отец Маркиан, в чиято брада имало скрито пшеничено	зърно	301
114.	За кучетата н ками лата	301
115.	За монаха, който продавал кошници	302
116.	За отец Исак от Тиваида	303
117.	За монаха, комуто князът отнел нивата	304
1Х§4	За стареца, който не желаел да изгонва бесове и да лекува	305
119.	За монаха, когото отец Мина водил при отец Макарий	305
120.	За стареца и младия монах, който излизал от кръчмата	306
121.	За благородничката, която искала от епископа жестока монахиня	306
122.	Монахът Давид на жътва	307
123.	За любовта иа моиасите към някои предмете	307
124.	За стареца, който спасил младеж от сарацииите	308
125.	За кучето, което съпроводило монах до Хоривския манастир	308
126.	За магарето, което помагало на монасите	309
127.	За	монаха, който видял двама голи отшелници	309
128.	За	Дамиани и Йоан Златоуст	310
129.	За	отец Анастасие, който бил обвинен в кражба	310
130.	За	монасите, който ходили за лов иа риба	311
131.	За	монасите, конто умрели от жажда на пуст остров	311
132.	За отшелника, който умрял в гроба на стареца си	312
133.	За Талелео, ученик на отец Георги	312
134.	За монаха Геласий, който помел пещта с дрехата сл	313
135.	За отец Сисиний и ученика му	313
136.	За отец Антим от планината Кутила	314
137.	За игумена Юлиан и елена, който му показал мошите на отшелник	314
138.	За монасите, конто в неурожайна година не дали милостиия	315
139.	За еврейчето, което децата кръстили в пустинята с пясък	315
140.	За монаха който не искал да погребват върху него жени	317
141.	За двама монаси, конто обещали да не се разделят никога	318
142.	За Леоитий, пожертвувал се заради братята си	319
143.	За монаха, който карал дявола да произнесе молитва	320
144	Отец Зосима и отшелникът	321
145.	За събирача на даиъци	321
146.	За цар Зиион	323
147.	За свещеника, отлъчен от епископа	323
148.	За свещеника, който кръстил умряло дете	324
149	За монаха, който не вярвал в причастието	325
150.	За монаха, който считал, че думите и делата трябва да се съг ласу ват	326
151.	За епископа-зидар и комиса Ефрем	327
152.	За монаха, подлъган от дявола да навести родителите си	328
153.	За милостивия Олимба	329
154.	За протиктора Христофор	330
155.	За монаха, който имал две ризи	331
156.	За милостивия Тодор, който дал иа един просяк четири ризи	332
157.	За друго еврейче, което не изгоряло в запалената пещ, понеже приело християнството 333
158.	За Данил Скитски, който убил сарацинин и служел на прокажен	335
159.	За семейството на християнка и езичник	336
160.	За патриарха, който помогиал на обеднялото сираче	338
161.	За монахинята, която избола очите си заради влюбения юноша	340
162.	За монаха, който дал златото си на игумена и после съжалил за това	341
163.	За Антоний Нови	343
164.	За монаха, който приел юдейството	346
165.	За каещия се блудник, който непрекъснато съгрешавал	347
166.	За монаха и дявола Зерефер	350
167.	За разбойника, който се спасил с покаяние	352
168.	За старейшината на блудниците Сергий	354
169.	За жената, която била убита от свекъра си	359	—
170.	За милостивия човек, подир когото ходели сиромасите	361
171.	За отшелника, който срещнал разбойник в пустинята	362
172.	За Евстатий, който отишъл в манастир след смъртта на сина си н там бил обзет от 363 грешни мисли
173.	За	вдовицата, която записала греховете си	366
1'7’4.	За	Василий Велики и лекаря-евреин Йосиф	368
'	175.	За	момичето, погубено от майка си	370—
—	176.	За	жената, в която влязъл бяс по молба на отец Давил	373	-
177.	За	монаха Йоан, взел златник от един иконом	374
178.	За	монаха, който бил подобен на цар Теодосий	375
179.	За	отец Елисей, син Прокопиев	376
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод............................................................................  5
Разпространение иа патеричните разкази в България................................27
Художествени особености на патеричните разкази. Идейно-тематична характеристика.
Герои. Композиция................•......................................83
Патеричните разкази и фолклорът.................................................119
Заключение ...................................................................  133
Приложения....................................................................  145
Текст на Сводния патерик	с	коментар.....................................147
Факсимилета ..............................................................397
Съкрашения ....	. '................................................413
Именен показалец . .	 414
Показалец на личните и географските имена в Сводния патерик...............418
Списък на обнародвдните произведения от Сводния патерик ................. 422