/
Теги: радиотехника електротехника радиоелектроника телевизия списание радио и телевизия
Год: 1963
Текст
KN 34 RAD'O
НАМ РС
ра ааа
6
11
.. ....IIIE...=-...
'96:!
ИЗЛИЗА ВСЕКИ МЕСЕЦ rОДИНА XII
{, "\ r j ' < ' < ,l > 1- //1(
.. '" ' . . r / .rJ
f , ",, ".} l .
> / . ", > , "'... \" , \:
: t
!.r* /
", )<1 d-- 4
.1 \ . \ , : > t
, t . \" ... ' \ . ': ..,z:;=ra ..,' ,
...... r . .......... ...r
" f > , ,!.-.о ,.z" .. ":
, I '" I ....
f J ! \ l \./)r , т ,tI:J r j J <2 '
/ J ' kt:: i ' !" ';, Jfi' i, \: / \' 1.
11.,; W . . lj 1: 1 ' , > . .;
t . ,:;. J ' I ) ,!, ! I;f 1: J ·
!, ,,' .; ..:. < :, ; , ; 'j t, .. ·
. ' i ч, 1.;.>.
/. "1/ t J,
" ,/' J , : 1 \/' i', Р' :.
\
,
f
-l
'" . (
.
'
.' .
! \:
,
...
.....
..............
1
',", "
1" , ,;
,
"' ".-
в БРОЯ:
Мазер и лазер
Въпроси от антенната техника
Маrнетофон ВО 26 1
РАЗ80ЙНО ПРЕдПРИ5IТИЕ
;'Ллn ..
iJVV\JV\l
i "Пром
Irt t
електроника ll
r А&РОВО
2 60: 29 69
29 39
22 1
аброво
шлена
ба
теllефони :
директор:
енабдаВilне:
ова е/ка 34'
Произвежда:
,. .
Висококачествени rенеvаТОDИ 30 ИНD.vкцион О НDrDИВDне
ЕИI 10 с МОЩНОСТ 10 квт и честота 420 кхц
rИl 25 с мощност 25 IШТ и честота 420 кхи
rИ2 60 с мощност 600 квт и ..естота 70 ({хц
rИl 100 с мощност 1 ОО ({вт И честота 70 ({хц
EJlеИ1 DОННИ пueo6unзvвотеJlИ зп ИИD.vкционно НDrриване
, ' ПЕ2 80 с мощност 80 ({вт И честота 2,5 ({хц
ПЕl 250 с мощносr 250 ({вт и честота 2,5 ({хц
ИНD.vициоиии пещн 3В топене но меТDlIИ
ИПСl 50 с вместимост 50 ({r
ИПСI 25 с вместимост 25 J{r
ИПСI 150 с вместимост 150 J{r
,
В, I ко ч еСТО1 ни rене{Jа10DИ за диenектрично ноrриване U
r Д2 0,4 с мощност 0,4 ({вт и честота 13,6 Мхц
r Д2 0,6 с мощност 0,6 ({вт и честота 40,6 Мхц
rДl ] с мощност 1 ({вт И честота 27,12 Мхц
rДl 2,5с мощност 2,5 ({вт и честота 27,10 Мхц
Д 1 6 с мощност 6 ({вт И честота 13,6 Мхц
r Д 1 1 О с. мощност 1 О ({В1' И честота 27 12 Мхц
ХИJ1DПВЛИЧНИ пueси 30 заварка но пластмаси
ХПl О,4 с натис({ 0,4 т
С' h 4ЪРЖАНИПО
.
1. Резултатът е мноrозначителен
Д. Петров . . 163
2. Телевизионно предаване посред
ством светлнннн лъчн . . . . 167
3. Радиовъзел в кутня от I рамофон 168
4. Полупроводникови (кристални)
дноди ........... 169
5. Ннскочестотни корнrиращи
филтрн . . . . . . , . .. 178
6. Нов тип динамнчен високоrово-
рител М. Илиев, П. roueB . 181
7. 3а високоrоворителите в лю
бнтелските апаратури 185
8. Уред за открнване на металнн
предмети . . 188
9. В помощ на чнтателите . 189
10. Електронеи превключвател . 190
РЕДАКUИОННА КОЛЕrия:
Н. Йовчев «('п. редактор), Я. Бпъсков.
Й. Боянов, Н. Велев, М. Илиев, (зам.
I'л. редактор), д. Рачев, Н. Маслев и
Е. Филков.
Адрес на редакцията: ул. .r р. Иrна
тлев' 18. Тел. 7-60-46 и 7,91-58
Абонамеит 3 лева rодишио за
12 кинжки отделен брой 0,30 лв.
НА КОJ>ИUАТА:
Тепевизионни радиопинии. чрез КОИТО се
предава изображение от подвижната телеви
зиоина станция ПТС 3 до Телевизнонния цeH
тър. На снимката се виждат параболичните
антени с излъчвател. Вч енерrия се Нl3сочва
от излъчвателя КЪМ параболичния рефJlектор
откъдето се отразява по посока на телеви",
зионння център.
Зад параболните антени са блоковете (край
ни стъпала) на раДИОllиниите.
paau о
u .... 11 . .. .. =- .. я
'.
КНИЖКА
6
I roДИНА хп
МЕСЕЧНО СПИСАНИЕ И3ДАНИt: НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ДОБРОВОЛНАТА оРrАНИ3AUИЯ
. зА .-СЪДЕЙСТВИЕ НА ОТБРАНАТА ДОСО, И МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА
ПОllвиr и МЪЖЕСТВО
Съветските космонавти Валерий Феодорович Би-
ковски и Валентина Владимировна Терешкова извър-
шиха забележителен MHoroAHeBeH съвместев косми-
чески Полет и блаrополучно се приземиха.
На 14 юни 1963 r. космическият кораб-спътнин
"Вос ток 5", пилотиран от Биковски, започна своите 5-
дневни оБJlКОЛКИ на нашата планета. За 119 чаСа той
обиколи Вl пъти земното кълбо и измина разстояние
над 3300 ООО километра. KoraTo корабът-спътник ,,80'
сток 5", управляван от летеца космонавт Биновски,
завършваше втория ден от своя полет, на 16 юни
1963 r. в орбита беше изведеи корабът-спътник ,,80--
сток 6", пилотиран от rероичната дъщеря на съвет-
ския народ 8алентина Терешкова. За 71 часа Тереш-
кова обиколи 48 пъти Земята, като измина разстояние
ОТ 2 милиона километра. Със своя величествен И
славен полет съветската девойка далеч надмина ДО.
СТИженията на американските космонавти. Тези полети
обоrатиха науката с нови данни и разнриха нови
простори към вселената.
Полетът на Биковски и Терешкова бе ярка де.-
монстрация, която поназа на цял свят, че мъжете и
жените в съветската страна са способни на rранДИ-
озни Дела, мотт да вършат чудеса. rражданката на
Съветския съюз Валентина Терешкова е първата
жена носмонавт. С блестящото изпълнение на зада-
чите си тя спечелИ възхищението и симпатиите на
цялото човечество.
Постиженията и широното приложение на радио-
електрониката позволиха да се осъществи пряно
телевизионно предаване от Космоса. Милиони зрители
от Съветския съюз и от друrи страни на Европа ви-
дяха на телевизионния екран съветските космонавти
във време на полета. Реднца действия, извършвани
от космонавтите бяха наблюдавани по телевизията.
Зрителите се убедиха в съвършенството на съвет-
ската телевизия. За да бъдат телевизионните преда-
вания от носмическите нораби ДОСТОЯНИе на широк
нръr зрители приемането което е извършвано на
различни пунктове по територията на Съветския съюз,
се е предавало на Московския телевизионен център.
московският телевизионен център е предавал по ра-
диорелейни и набелни линии на Интервизията и Ев-
ровизията. Не е безинтересно да се отбележи, че съ-
ветските Специалисти са преодолели редица трудно-
сти при разработката на бордовата телевизнонна апа-
ратура. За получаване на качествено изображение
е било нужно да се осиrури равномерно осветление
на цялата кабина. Дори и KoraTo космонавТ'Ьт нап}iска
креслото си от ВС;ИЧКИ страни осрстпСJlиеfО да е рав-
номерно. Осветленнето е било реrулирано автоматич-
но. Разработена е била специална оптика за сИлата
на осветлението. Осиrурена е била филтрация на сиr-
налите, с цел да се намалят изкрнвяванията и сму-
шенията.
Работили са късовълнови и ултракъсовълнови
радиостанции. Връзката е поддържана между ЗеМЯ
космически кораб и обратно, както и между косми-
ческите кораби.
8 бордовата апаратура били използувани филтри,
които осиrурявали на космонавтите да приемат ра-
диосиrнали от Земята при едновременна работа иа
бордовите радиопредаватели и то без смущения от
тях. Земната радиомрежа тозИ път е била значител-
но разширена и обезпечавала по-rоляма сиrурност
и далечно приемане. Между космическите нораби е
била обезпечена радиовръзка в пределите на види-
мостта, т. е. прантически на няколко хиляди кило-
метра.
Космонавтите са имали отлична радиоприемна апа-
ратура и са слушали радиопредаватели от MHoro
страни, работещи на вълии от различни обхвати. Си-
rypHocTTa на космическите радиопредаватели е била
raрантирана от дублиращи устройства и възможност
да се работи с радио детайлите на режим ПО избор.
Иsучене е повече влиянието на всички фактори
върху човешкия орrанизъм при продължителния кос-
мически полет, психо-физиолоrическите възможности
н работоспособността на човека, мъж или жена, в
условията на продължителна безтеr ловност. съчетани
с друrите фактори при полета, особеностите вреак'
циите на женския орrанизъм, проверка на системите
за медико--биолоrически коитрол, микроклимата в ка-
бината на космонавта и MHoro друrи. Оценка за състоя-
нието на космонавтите са давали специалните апара-
тури: електрокардиоrрафи, сеизмокардиоrрафи, пнев-
моrрафи, електроенцефалоrрафи, апаратури за запис
на кожноrалваническите реакции И др. Физиолоrи-
ческата информация Се е предавала по телеметрия,
а честотата на пулса чрез допълнителен специален
радиоканал, действуващ без преkъсване. По електри-
чески път са изследванИ дейността на сърцето, мо-
зъка, очите, кожата и пр.
И при този космически полет съветските хора
показаха постИженията на съветската наука и тех-
ника. Човечеството с възхищение изказа rолямата си
блаrодарност на съветските космонавти, на съветските
учени, конструктори, инженери, техници и работници,
които с ума и труда си създават ТаКfша чудlЩ aJIa-
ратури и КQсмически кораби,
ПРЕД ОКРЪЖНИТЕ РАДИОКЛУ&ОВЕ НОВИ ЗАДАЧИ
През април т. r. се състоя пленум на ЦК на
досо по нлубната работа. Пленумът подложи на
задълбочено обсъждане допуснатите слабости в еЙ
ността на нлубовете, в това число и на радионлубо
вете, и набеляза мерни за подобряване на бъдещата
им работа. Един от основните въпроси на пленума,
по нойто cT<tHaxa най мноrо раЗИСlшания, беше BЪ
просът за изrраждането на онръжни нлубове и Tex
ните бъдещи задачи. Взети бяха решения, ноито ще
спомоrнат за решително подобряване на нлубно-масо-
вата работа. Съrласно решенията на пленума, дo
сеraшните rрадсни радиоклубове в окръжните цен-
трове постепенно ще прераснат в онръжнн радио-
нлубове. Фуннциите и задачите на онръжните радио-
нлубове ще бъдат точно определени в правилнина за
радионлубовете, който сета се изработва. До излиза-
нето на правилника обаче работата трябва да се
преустрои тана, че окръжните радиоклубове по-
степенно да разширят своята дейност в рамните на
целия онръr.
Канви задачи ще поемат онръжните радионлубове
по-учебно-методичесната работа?
Канто и досета, учебно-методическата дейност
трябва да бъде една от rлавните задачи на онръжните
радионлубове, нато вннманието се съсредоточи rлавно
на донаборната подrотовна, занятията за квалифи
нация на членовете и професионалните нурсове.
Правилно би било в бъдеще планът за донаборниците
да бъде възлаrан ,fIa съответните радионлубове и
номитетите на досо, ноито да носят ОТТОВОРНОСТ за
изпълнението му. Окръжният радиоклуб обаче трябва
да има поrлед върху обучението на донаБOJlНиците
в целия окрът, за ноето ще трябва да извършва
периодичесни проверни и да оказва на място помоIЦ,
rлавно по методнната на обучението.
Основно направление в учебната дейност на
онръжните радионлубове ще БЪДе орrаНИзнрането на
нурсове за нвалификация и пренвалифинаuия на.
членовете. Тези нурсове, в зависимост от условията и
желанието, Mor3T да бъдат: за радиолюбители нлас
с, В и А; за построяване на укв приемници и преда
ватели по радиозасичане или укв радиовръзни; за
постройна на суперхетеродинни приемници на 3,5 Мхц,
за кв предаватели за разработна на апаратури за
нуждите на народното стопанство и т. н. 3а всени
курс радиоклубът изработва проrрама, нато се съо-
бразява с предварителната подтотовна на внлючените
в курса радиолюбители.
Условията налаrат и в бъдеще професионалната
подroтовна да се води в онръжните радионлубове.
Професионалните нурсове обаче не трябва да станат
причина за отслабване останалата дейност на раДИО-
клуба. Целесъобразно е занапред ОТIi:pиваието на
професионални курсове да става само с разрешение
на онръжните номитети на досо при наличие на
иянолно условия: обзаведен набинет с табла, манети,
схеми и друrи наrледни пособия; номплент инстру-
менти и радиоприемници най мално за 15 работни
места; измерителни инструменти и сиrналrенератор;
добре подroтвен в методическо и техничесно отно-
шение Лентор.
Във връзна с останалата учебна дейност по радио-
свързочната подrотовна в досо, онръжният радионлуб
следва да поеме върху себе си rлавно методичесната
работа:да орrанизира учебно-методичесни сБОрОВе и
нурсове за подrотовна на лентори за нуждите на
първичните орrанизации на досо; периодичесни да
провежда инструктажи и методичесни съвещания за
обмяна на ОПИТ; да проверява на място начеството
на подrотовната.
Важни задачи стоят пред онръжните радиоклубове
и по спортilо-състезателната работа. Преди всично е
е наложителио нъм всени онръжен радионлуб да се
сформират спортни номанди по всични дисциплини
иа радиолюбителсния спорт. Правилно ще бъде, ано
в тези" команди C вк,цЮ1fат R3ТЪКНЩ'И. състезатеJЩ
162
и от друrи селища на окръrа, като радиоклубът поеме
ръноводството и rрижата за тренировните на тези
състезатели.
Онръжният радионлуб трябва да планира CЪCTe
зателните мероприятия за rодината в окръта. Той ще
нонтролира и подпомаrа различните състезания по
меСта чрез изпращане на, правоспособни съдии от
окръжната съдийсна нолеrия и др.Онръжните радно-
нлубове поСтепенно ще поемат орrанизирането и про
веждането на всички онръжни първенства по радио-
любителсния спорт, нанто и подroтовната на пред-
ставителните ОНРЪЖНИ отбори за републикансните
първенства. Това предполаrа нъм онръжния радио-
клуб да се изrрадят треньорсни съвет и съдийсна
нолеrия, ноито да имат поrлед по цялостната състе-
зателна дейност в онръrа.
Новите условия налаrат да се направят известни
промени в орrанизационната струнтура. Фуннциите
на досеrашните онръжни сен ции по радиолюбител
ство ще се поемат от съветите на онръжните радио-
клубове. Основната членска маса трябва да се набира
от трада, нъдето е седаЛИIЦето, като вииманието се
насочи нъм привличане на повече радиоинженери,
радиотехници и друrи специалисти, нанто и на ръно-
водители по радиоподrотовната в първичните орrани
зации на досо. Наред с тях обаче за членове на
онръжните радионлубове трябва да се приемат из-
тъннати и заслужили радиолюбители от останалите
радионлубове и комитети на онръта.
С цел да се застЪПИ още повече общественото
IIaчало е необходимо да се разшири и унрепи антивът.
Съветът ще остане в същия състав, нъм нето се
внлючва като изборна длъжност началнинът на
нлуба, който може да извършва сенретарсната ра-
бота или да изпълнява задачите на зам. председател.
По танъв начин ще се осъществи единно ръновод-
ство на цялостната дейност на нлуба, при ноето
нолеюнвният метод на ръководство Ще придобие
по roлямо значенне.
При прерастването на сеrашните rрадсни радио
нлубове в онръжни при неправилно разбиране на
въпроса възнинва опасност да бъдат изостаВени
rрадсните комитети на ДОСО, да се вдиrнат ръце от
изпълнението на плана в rрадсните орraнизации и да
се провали учебната rодина. 3а да се избеrне това,
налаrа се нъм rраДСНите номитети на досо да се
изrрадят сенции по радиосвързочно дело, ноито да
станат антив нъм номитета и да съдействуват за
изпълнението на учебния план. Членовете на тези
сен ции трябва да се подберат измежду членовете
на радионлуба. Тяхната дейност ще се отчита от
съветите на онръжните радионлубове.
Една от основните задачн на онръжните радио-
нлубове и занапред ще бъде обособяването им нато
центрове за разпространение на радиотехничесни
знания сред трудещите се. По-шир оно развитие пред-
стои да получи ленционната пропаrанда, нато се
помисли за сформиране на окръжна ленторсна rрупа,
която да изнася популярни ленции и беседИ по радио-
техничесни въпроси в онръта.
Радиоизложбите трябва да намерят още по-
широно приложенне, да станат още по-популярна
форма за пропаrандиране на радиотехничесни знаиия.
3а целта онръжният радионлуб трябва да разработва
теми, по които ще работят радиолюбителите от
останалите нлубове.
Изиснванията нъм онръжните радионлубове
значително нарастват, задачите при новата обстановна
стават повече и по-отrоворни. Тяхното успешно из-
пълнение зависи преди всичко от добрата орrаниза
ция на работата с обществения актив, от умението
да се използуват ноннретните условия, да се търсят
и прилаrат нови форми на работа.,
АЛ. ЦВЕТКОВ
Преди известно време бяха опове
стени официалните резултати от CBe
товното късовълново състезание . CQ
World Wide DX Contest" за 196] rод.,
което по траДFЦИЯ всяка rодина се op
rанизира от американското радиолюби
телско списание CQ и поради rолямата
си популяриост И сериозните изпитания,
които предлаrа на операторите--късовъл
новици, единодушно се счита като неофи
циален световен шампионат.
Съrласно условията, то се провежда
в два независими тура от по 48 часа,
на телефония и телеrрафия. Връзки със
станции от собствения hонтинент носят
1 точка, а с лруr контииент 3 точки.
Сумата от точките за връзки от всички
обхвати илн за един обхват, според това,
.в каква класация участвува станцията,
се умножава със сумата от различните
страни и зони, с които е установена
връзка през време на състезанието,
съответно на всички или на един 06--
хват. Така се получава крайният pe
зултат. Отделно класиране има за
стаНllИИ с един оператор на всички 06--
хвати, за станции с едИН оператор на
едии обхват, за станции с MHoro опе
ратори и един предавател на вснчки
обквати. Освен това има и клубна кла
сация на базата на броя участници,
членове на клуба.
Трябва да се отбележи, че rеоrраф
ското разположение често облаrодетел
ствува NЯКОИ страни и бълrарските
късовълиовици трябва да се справят с
тежки за тях УСЛОРИЯ. Така например
Европа, която е rлавен източник на
точки поради rолямата си радиолюби
телска населеност, за всяка връзка ни
носи по една точка. Обаче стаНllиите
в Израел и Северна Африка, които имат
дорИ по-добри условия за връзки с
Европа от нас, особеио на по високите
обхвати, получават за всяка връзка по
3 ТОЧКИ.
От друса страна повечето от чужде
страниите радиолюбители ии превъз
хождат чувствително с по-добра и MO
дерна екипировка, като свръхчувстви
телни и крайно селективни приемници,
високо ефикасни въртящи се насочени
аитени и друrи устройства. I:'..TO защо
добрите резултати, постиrнати от всички
бълrарски станции, мосат с основание
да ни радват. Те са указание З3 висо
кия спортен дух и нарасналото май
сторство, които въпреки всичко ни иа
реждат наравно със световните първен
ци. Не ще и дума, че с .постепенното
под06ряване и модернизиране на' Tex
ническата ни базз, претендентите за
първите места в .света все повече ще
трябва да се съобразяват с бълrарските
късовълнови оператори. Тук обаче е
дцC!. Ц ,телевuзttЯ,.lCtll\ 6 l
мястото да се отбележи, че така както МНOl'О Радио-
състезателите от друrи спортни дисци опера станции
плини се снабдяват с най модерна тех тори:
иика, така е дошло крайно време ЦК I-ZIКSV 452 782
на ДОС О да реши радикално въпроса I.ZIKBA 407 ]03
за снабдяването поие на няколко от [ZIKSZ 358 581
от иай надеждните в състезатепно OT I,ZlKNB 260 538
ношение радиоклубове с модерни, oт [Z] KBD ] 40361
rоварящи на съвременните изисквания I-ZIKDP 75255
приемници. Само така в бъдещите cъ LZ2KWR 50 882
стезания бьлrарите MoraT да се борят за [Z2КRS 10332
първите места за слава и чест на co
циалистическа Бълrария. А това не е
невъзможно, стиrа отrоворните за това
фактори да вложат разбирането, амби
цията и упоритостта, които въодушевя
ваха и въодушевяват нашите почти He
въс>ръжени с техника оператори в HepB PHONE телеrрафия
ната борба да постиrиат резултати от
светове и мащаб.
Най добрите резултати в света в ня
КОИ от класациите са:
cw телеrрафия
Всички обхвати едИН оператор
1. 7QIA 1177 893 точки
2. СХ2СО 8,',6416
3. KW6DG 844334
4, KH6IJ 791 840
Б. 5N2[KZ 777 ]55
MHoro операТОрИ един предавател
1. VK5NQ 709 ооо точки
2. HVl CN 529356
3. [Z1КSV 352 782
4. VQ4RF 431 538
5. LZ2KBA 407 ]03
МИоrо ОПераТОрИ М"ОrО Преда
ватели
1. DG3JZ 1 451437 точки
2. W3MSK 1 405 767
3. UB5KBB 1 203 350
4. W6RW 538 486
5. W2JТ 521 554
Клубна J{ласация (без амеРИJ{аНСJ{И-
те клубове)
Класирани са общо 22 клуба от
всички континенти, между които:
1. rермански DX тим 3 064 252 точки;
2. Уруrвайски DX клуб 2 008 892 точки;
3. Централен радиоклуб иа Чехослова
кия 1600847 точки; 4. СОфИЙСIШ
[радскн радиоклуб 1 360 066 точки;
5. Старозаrорски радиоклуб 358581
точки.
Софийският rрадски радиоклуб уча
ствува в класацията само С 5 станции,
а Старозаrорскнят с 1 !
Резултатите на всички бълrарски
станции са, както следва:
ачr k'J;)COS AHoiJиAa
РЕЗУЛТАТЪТ Е мноrОЗНАЧИТЕЛЕН
Точки Брой Зони Страни
ВРЪЗ
ки
960
848
817
846
568
389
429
217
81
69
75
55
47
41
26
8
161
]77
]95
118
136
104
77
34
Един оператор:
21 Мхц
LZICW 18915
21
166
44
ВСИЧJ{И обхнати един оператор
1. СХ2СО 876 3()4 точки
2. KW6DG 349 176
3. VQ2WZ 337 ] 76
4. 5N2JКO 302222
5. НСIАGI 290928
Мносо ОПераТОрИ едИН предавател
1. VQ4RF 542244 точки
2. 5A3CAD 338 100
От Бълrария са класирани две станции
Всички обхвати
едии оператор:
I.Z1КDР 24 ооо 191 25 75
Мносо оператори
един предавател:
LZ]KSZ 97 152 388 39 145
Съrласно условията на състезанието,
валидни и за двата иезависими тура,
класират се само тези станции, които
са работилн непрекъснато поне 12 часа
за един оператор и 24 часа за мносо
оператори.
I'олямото постижение на станцията
на Софийскня rрадски р а Д и о к л у б
LZIKBA, която през 1960 rод. се кла
сира на второ място в света с 520 ООО
точки в класацията .мносо оператори
един препавател" и по този начин бе
първата LZ станция, включеиа в CBeTOB
ната петорка, не се повтори, ио резул
татите и в състезаниете 1961 сод. са
мноrозначителни. За пръв път 2 наши
станции са включени в световната пе
торка и 4 стаиции имат над четвърт
милион точки, което rи доближава в
"пакет" до най добрите в света. Нека
се надяваме, че нашите късовълиовици
все по-достойно ще представят страната
ни, за което те не биха пожалили сили.
Д. Петров LZIAF
член на Републиканската
сеКЦИfl по рanaолюбителство
163
' 1
MILLENIUM SP CONTEST 1962
в международните КЪСОВЪЛНОВИ състезания, орrанизи
рани от Полската радиолюбиrелска о)'rанизиция през мина
лата rодина, взеха участие: на телеrрафия 217 клубни, 541
лични и 40 слушателски радиостанции, а на телефония
117 IUl)'бни, 156 лични и 39 слушателскн радиостанции.
С приемнс-предавателни радиостанции взеха участие 34
страни, а със слушателски 11 страни. Съдийската коми
сия не е включила в класирането 11 станции, поради Ha
рушаване на условията.
В настоящата таблица са дадени най-добрите постиже-
ния:
Радностанция
Връзки Точки Рабо Общо
тени точки
страни
Теnеrрафия
Клубни радиостанции
1. UEБKAВ
2. UA4KHM
3. У04КРА
4. LZlКSP
405 494
381 471
440 533
430 469
Лични радиостанции
1. UA9DN 412 478
2. LZ1DZ 383 423
3. UB5MZ 353 366
4. UA3UJ 348 351
Слушателски радиостанции
1. ОК2 15037 645 978
2. УО3 2005 370 421
3. У05 195 373 454
4. LZIA 235 324 386
Телефония
Клубнн радиостанции
1. UA4KYA 191 247
2. UАШНW 196 207
3. UA6KAF 166 177
Лични радиостанции
1. SP5XM 178. 217
2. SP8CK 178 201
3. SP9RF 185 211
Слушателски радиостанции
1. LZIA235
2. BRS 24733
(Атина)
3. DM 1395/М
163 173
93 123
90 119
НОВИ ДИПЛОМИ
LHRC Award
За радиолюбителите от 38 зuна тря6--
lIат 5, а за останалите 3 връзки след
октомври 196О f. с който И да е от
ZSI AB, ACD, вр, JD, CI, КI, MW,
NE, ОА, RJ, RZ, ТР, TZ, VK, VM,
VW, WW, СТ и ТТМ. След QSL кар-
тичките се ИЗ,lраща пълен списък на
станциите със дата, обхват и RST до
Р. О. Вох 1167, Са ре Town. Цената на
дипломата е 1 долар или 7 lRC. Слу-
шателите трябва да впишат в списъка
и инициалите на станциите, които са
били в QSO с чле овете. !\оптаК'fЦте
1()
100
99
86
94
49 400
46 629
45 1\38
44 086
117
91
95
94
55 926
38 493
34 770
34 749
58
91
79
89
56 724
38 311
35 866
34 354
62
43
41
15 067
8 901
7011
44
46
39
9 548
9 248
8 229
35
42
34
6 055
5 166
4 046
От нашата страна взеха участие на телеrрафия 4 лич
ни, 30 клубни и 2 слушателски радиостанции, а на теле-
фония 13 клубни и 2 слушатепски радиостанции.
Ето най-добрите резултати, постиrнати от нашите
радиостанции:
Радиостанция
Телеrpафия
Клубни
1. LZIKSP
2. LZIK8A
3. LZ2KSK
4. LZIКРZ
5. LZ2KBA
6. LZ2KST
7. LZIKSZ
8. LZIKRP
9. LZ2KKZ
10. LZ1КDА
Лични
1. LZ1DZ
2. LZ2A W
3. LZ1DK
4. LZ2RF
Слушателски
1. LZIA235
2. Ц;2А26
Телефония
Клубии
1. LZlКBA
2. LZlКPZ
3. LZ2KKZ
4. LZIКDA
5. LZ1KRS
6. LZIКRB
7. LZIКCO
8. LZIКPB
9. LZ2KRZ
10. LZIКRР
Слушателски
1. LZIA235
2. LZ2C24
Връзки Точки Рабо- Общо
тени точки
страни
430 469
307 381
350 384
299 314
275 292
255 274
243 250
205 228
225 223
207 231
383 423
180 194
90 99
24 25
324 387
26 28
158 167
91 95
85 86
93 92
46 32
45 33
30 24
12 16
21 15
12 13
163 173
43 17
94
83
79
76
67
64
55
60
56
50
44 0"86
31 623
30 336
23 864
19 564 .
17 536
13 750
13 680
12 488
11 550
91
43
21
4
38 493
8342
2 079
100
89
10
34 354
280
33
35
22
15
12
10
10
7
7
5
5 511
3 325
1 892
1 380
384
330
240
112
105
65
35
8
6 055
136
На всички радиостанции, взели участие, са изпратени
специално издадени за състезанието QSL картички.
илн наблюденията мотат да бъдат на
който и да е или на всички обхвати,
на рЬопе, CW или смесено.
Amsterdam ОХ Certificate
Радио клубът Амстердам издава "Аm-
sterdam DX Certificate" за чуждестран-
ните ради"любители, които представят
доказателство за два пъти осъществени
връзки с 10 члеиа на този клуб и чии
QSL картички имат получени, отнасящи
се до тези членове. Връзките трябва да
са направеии след 1 януари 1957 r. на
CW или рЬопе.
Цена па ДИПllомата 3 IRC.
Цв. Зnатарев
LZIA235
Молбата се изпраща до PA00I О.
Leenheer, 5 Katenburgergracht, Amster-
dam, Holland.
Членове са: PA0 AMC,APM,BET.
СР, CNL. DOG DZ, РСМ, FD, РО, QF,
ИНВ, H1L, HSJ, НТ, HU, IF, JPC, КТВ,
L V А. МРН, MRN, N1C, N1R, NLC,
NMN, 01, РАС. РАМ, PAN, PAZ, PRF,
QK, RCA, RIC, RL, Т AU, WFS, WIL,
WK1.., WOR, ХМ, YJ, XZZ, ZL, ZV,
АО В, BDR, ВЕА, CHN, ELD, QZ, JW А,
КР, NAN, РАР, ТКS и VDV.
Антон Янчев
LZ2D9
Радио и meдевusия. "Н. 6----1968
13 ваучнаtа и теX1iиче kата литеРатура
напоследък сс> появиха woro статии,
отиасящи се до нови устройства, Hape
чеии в зависимост от спектралната
област, за която се отнасят, мазер ИJlи
лазер (оптически мазер).
За да може по правилно да се разбере
физическата същност и действието на
тези устройства, необходимо е преди
да се пристъпи към fJазrлеждането им
да се дадат някои кратки сведения от
областта на квантовата физика.
Според кваитовата теория, един атом
може да има само точно оnределеии
еиерrийии нива: състояние на миии
мална енерrия или 'основно състояние;
11/
......,...
а) h!
Iz! -'"v"e
о)
/11
В) ....
Фи!'. 1. Процес ив излъчввие и
вбсорбирвие
друrите иива са възбудени състояиия.
KoraTo един атом преминава от по
високо енерrийно ниво в по ииско, той
излъчва едии квант енерrия hf (където
h е констаитата на Планк и f е че
стотата на съответното излъчваие), равна
на еиерrийната разлика ДЕ между двете
разrлеждаии енерrийии иива.
t!:.E
Във формулата hf ::"Еилиf h
е дадена зависимостта на тази разлика
от честотата и константата на Планк.
Обратно, KoraTo върху един 310М
е попадиала радиация с честота f,
удовлетворяваща ropHoTo уравиение,
той преминава от по ниско енерrийно
ниво в по високо.
Докато за абсорбирането на един
кваит еIreрrия съществува само един
възможен процес, то при излъчването
MoraT да сс проявят два различни про
цеса: стихийно (спонтанно) излъчване
и стимулирано ИЗJlЪчване.
На фИI'. 1 са показани схематичио
двата процеса иа И3JIЪчваие и процесът
на абсорбира не, като на фиr. lа е
показано поrлъщането, в резуптат на
което атомът преминава иа по високо
енерrийно ниво, а на фиr. 1б сти
мулирано изл чване, при което атомът
абсорбира един квант енерrия, а из
пуска два ваита, като преминава на
по ниско еиеРI ИЙНО ниво. Най после на
фиr. 1в е показано стихийното ИЗJlЪч
ваие, при което атомът премииава на едно
по ниско ниво и изпуска един квант
еиерrия. Вляно на фиrурата е показано
състоянието на атома преди взамодей
ствието с радиацията, а вдясно след
това взаимодействие.
Стихийното И3JIъчване представлява
един СJ\учаен процес, при който интен
зивиостта на радиацията зависи от
paдiw Il mедевuзия., НН. б 1963
ИНЖ. tворrи ТАНЕВ f МАЗI!Р И ЛАЗI!()
\ 6JOP'JI'
абсолtoт-иата температура па разrлежда- възбудепите атоми), които се стремят
ното тяло. При усповия па термично да приведат двете населеиёЩfWlТ'
равновесие броят на атомите за всяко съответиите стойности на рапito_itе.
енерrийио ниво, наречен населевост На фиr. 2 е показаио взаимо YtciJ'!fItМо
на нивото, е определен от статисти. на слектомаrнитна вълна с:Nм л,
ческите закони и намалява с увелича- съдържащ атоми с две енерfИЙllilqй""а
ваие ва еиерrията иа разrлеждаиото Е 1 и Е 2 . Два кванта, попаднНJiIll.ОВь
ниво. ЭБН :> s,?
В случаите на стимулирани излъч O ii H fi<l" r
вания обаче е налице радиация с под- 111 "":> )
ходяща честота, която определя пре-- 7::!JC. .НБ.
мииаването на един атом (предварително I :'(J; TQ-T39F
възбудеи) от по-rорио ииво на по.долно .
и съответното излъчване на един квант Фиr. 2. Взаимодействие иdRТ отон
С честота, равна на онази на стимули електромвrиитив вълна с втоiCП\ЫЩОП
ра щата радиация. Възможността за с две енерrийии иива . :Э lIХ
възиикването на процеса е пропорцио JШl
нална на нтензивиостта на тази ради материала, биват абсорбирани и едИн
ация 'и е иапълно равна на вероятността квант бива излъчен чрез стямулирана
да се прояви обратният процес емисия. В крайна сметка ще имаме аб
абсорбирането иа един квант от стиму сорбиране на един квант. Честотата на
лиращата радиация и преминаване на радиацията f лежи в обхвата на микро
атома от едио по ниско еперrийно ниво вълните.
на друrо по-високо. Пря отсъствие на радиация факти
Отвосителното значение на двата чески населеиостите на двете иива биха
пропеса на И3JIъчване зависи от отноше- се върнали към съответните си стой-
нието между честотата f и а6сOJlЮтната иости на равновесие след известно
температура Т. Преобладава CIJOHTaHHo време на релаксация т. Ако свръзката
излъчваие, ако h KT (където к е между атомите е относително слаба, Tora-
константата на Болтцмаи). Преобладава ва 't" е достатъчно rолямо и двете коли
стимулирано И3JIъчване, ако hf<{.KT. чества MoraT да бъдат изнесени и noд
Да предположим за простата, че държани на стойиости, практическн
съществуват само две нива Е 1 <Е 2 , като равни, ПрИJIаrайки радиация с подхо
Е 1 е основното ииво, а Е 2 възбудеиото дяща честота. Процесът в този случай
ииво. се нарича сатурация.
Както вече се каза, при условия иа Ако би моrло да се направи N 2 по.'
термично равиовесие броят на атомите roлямо от N 1 (инверсия на lIаселено
N1==N (Е 1 ). намиращи се иа нивото Еl' стите), вместо процес на абсорбция би
ше бъде по rолям от броя на атомите започнал процес на усилване, защото
N 2 ==N (Е 2 ), намиращи се на иивото Е2' броят на преместввнията от по високото
т. е. насеJlеността на Е 1 е по-roляма от ниво на по ниското ше бъде по rолям
населеността на Е 2 . от този на преместванията от по-ниското
ниво на по-високото, и следователно за
KoraTo е налице радиация с подхо всеки попаднал квант ще се излъчват
дяща честота, броят на атомите, които
ще бъдат възбудени, ще превищава повече кванти, свързани с Hero, 1'. е.
кохерентни на Hero.
онзи на атомите, които ще преминават Всъщност за разлика от това, което
към нормално състояние, т. е. N 2 <N 1 .
става при ннезапното ИЗJlъчване, което
Чистият брой на възбудени атоми е е един СJlучаен процес и няма връзка
пропорционален на (N2 Nl) и поrлъща- с фазата, процесите на абсорбиране и
нето следователно е MHoro по rолямо стимулирано ИЗJlъчване предлаrат Koxe
при ,ниските температури, за които рентност между поrлъщанията (респек
разликата между нивата е по rоляма. тивно излъчванията) на всички отделни
Да предположим, че радиацията с атоми.
честота f от областта на микровълните
(при чиито честоти имаме hf<{.KT и
следователно може да се пренебреrне
спонтанното изпускане на енерrия) е
приложена върху материал, съдържащ
атоми с две енерrийни -нива Е 1 и Е 2 .
Ще предизвика в този случай поrль
щаие на енерrия; броят на атомите,
които ще бъдат възбудени, ще надмине
броя на атомите, които ще се връщат
в иормално състояние В резултат на
тона населено,::тта на нивото Е 2 се
стреми да нараства, а онази на по-
ииското ниво Е 1 да намалява. След
определено време населеността на двете
нива трябва да се изравни и процесът
на абсорбиране би трябвало да спре.
В действителност обаче едновременно
с това се развиват и друrи пропеси
(например прехвърляне на енерrия на
криста'lНата решетка' от страна на
Мазер
За да се получи преобръщане (инвер-
сия) на населеностите, през 1955 r.
бил създаден специален Сllособ в лабо
раторията на Колумбийския университет,
наречен .maser" (Microwave Amplifka
tiоп Ьу stimulated Emission of Radiation).
Същ,'то название е било дадено на
УСИJlВателите и осцилаторите, основани
на този способ, иаречени още квантово-
механически.
Между различните методи, изобре-
теии за получаване на обръщане иа
населеностите, днес се прилаrа най
MHorO .триуроненният метод, н който
се използуват три енерrийни нива
(мазер с три нива). Неrовият принцип
на действие е следният: Нека El <Е 2 <Е э
са трите енерrийии нива с насеJlености,
съотнетно N 1 >N 2 > N з .
165
Да приложим еНерrия :,:: И1'lliIJll' -С
. 'Е 3 :'" Е 1
че сто:rа /31 И вследствие =
flОrлъщането иа енерrшiта двойката
нива t и Ез ще получат населеност
N 1 ==:.Nз. разбира се при достатъчно
rоляма интензивност иа източника иа
еиерrия. Едиовременно с това може да
се получи N з >N 2 и N 1 >N 2 . Нивото
Е 2 с населеиост N 2 остава иевъзбу деио.
Тъй като нивото Ез>Е2 и иаселеиостта
е съответно N з >N 2 . средата става
,активна" за източник иа еиерrия с
, Ез Е2
честота /32 h' На така възбуде-
ното тяло (иапр. рубииов кристал) ако
подадем спомаrателиа енерrия с честота
/31 с значителна интензивиост и енер-
rия (сиrнал) с малка интензивност и
честота /32, то /31 ще се поrлъща, а /32
ще се усилва. В процеса на усилването
ще вземат участие атомите, съответии
на разликата Nз N2'
Пропесът е показаи на фиr. 3. Че-
стотата /31 се казва обикиовено честота
,иа възбуждането или помпа, и е по-
висока от честотата на сиrнала /21, а
Ез Е1>Е2 Е1'
Описаното явление възниква само ако
парамаrнитният кристал бъде охладен
J
Вмт. h 1
мощн. т +
8хоu JI{J СIJCIIШ1(J
Ез
ч h&
IIO
1:, ttJelIUЛU
ФЮ'. 3. Процеси в мазер с три енерrийни нива
до MHOl'O ниска температура. Поради
тез причини мазерите обикновено ра-
ботят във вана с течен хелий (4,2 0 К при
760 мм живачен стълб).
Енерrийните нива Е 1 , Е 2 и Ез С под-
ходящи стойности нормално се полу-
чават, използуваЙI<И парамаrнитни йони,
разпръсиати в диамаrнитен кристал,
иапр. рубии, и подложеНИ на въздей-,
ствието на маrнитното поле.
Известни са два типа мазерИ (кван-
тово парамаrнитни усилватели) резо-
натории и вълноводни. Последните се
наричат още c бяrаща вълна".
На фиr. 4 е показана схемата на,
усилвател-мазер. Активният материал
отбелязан с щрихи, е поставен във
вътрешиостта на резоиаисна I<ухина а,
която е проектираиа по начин, че да
резонира както на честотата на сиrнала
така и на онази на възбуждането:
Резоиаторът а е поставен в един пилии-
дричеи съд g (ваза на Девар) и е разпо-
ложен между полюсите на електро-
маrнита f.
Сиrиалът достиrа до реэонансната
кухина чрез коаксиален I<абел Ь и чрез
BЪJlHOBOД, усилва се в резултат на
развилата се стимулирана емисия в
активния материал и излиза от кухи-
ната, следваЙI<И същии път, преминат
от входния сиrнал, докато не бъде
отделен от иеrо посредством подходящ
изолатор с. Възбуждащият сиrнал се по-
дава по d, а чеС1'отата иа ПОМПата по h.
166
Iz
..........е
.......
9
ь
f
..
Фмr. 4. Схема на усилвател ,,!Ззер
Най-добрата I<ОНСТРУКПИЯ на мазер с
бяrаща вълиа, построен и изпитан, е
мазерът с l'ребенова структура (фиr. 5).
Входът и изходът му са изпълнени във
вид на 50 ом коаксиален кабел, като усил-
вателят е сыласуванH С входа и изхода
на двата I<рая на работния обхват. На
фИI'урата с /s е означена честотата на
fs
2
н
s
.1.
5
.J
, ? Фиr. 5. Мазер с rребенова структура
сиrнала, с /Р честотата на помпата,
с 1 ИЗТОЧНИI<ЪТ на ПО!\1пането, С 2
система от две вази на Девар, с 3
заl<ъснителна структура, с 4 течен
азот и с 5 течен хелий.
Основното предимство на усилвате-
лите мазер се състои в тяхното НИСI<О
ниво на шум в сраввеиие с традипион-
ните усилватели иа МИf{РОВЪЛНИ.
Мазери се ИЩIOлзуват вече с успех в
радиоа трономията и при радиосъобlце-
Нията на l'олеми разстояния, kaKDB'fO е
случаят при ИЗl<уствените спътници.
. Лазер
В спектралната област на видимата
светлииа спои та нната емисия става
MHoro по-възможна от стимулираиата,
1ЪЙ като за тези честоти h/,:?>kт. Мосат
обаче да се създадат изкуствено yciIO-
вия, при които интензивиостта на стц-
мулираната емисия да превъзхожда
оиази на виеэаI1j3та емисия. Това става
като се употребn спепиална резонираща
структура, която блаrоприятствува само
радиапиите със спепиални характери-
стики на кохерентност.
Стимулирана емисия на видима свет-
лина е била наблюдавана за първи път
през 1960 r. от Май ман, който изпол-
зувал като активен материал рубина, а
сноп от -кохерентна светлина е бил по-
лучен малко по-късно. Като активеи
материал рубинът се използува ие само
при мазер, ио и при laser (Light АтрН-
fication through stimulated Emission of
Radiation. При ,лазер се използуват обаче
З+
иормалните . иива C r а не маrнит-
ните нива, използувани при мазер.
Механизъмът на действието е след-
Фиr. б
Процеси в
лазер
ь
/'
j
o
..
r/
ният: посредством една лампа за свет-
лииа с rоляма интеизивност йоните иа
хрома се изнасят от основното ниво
а иа едва ивипа от възбудени нива
Ь (фиr 6). Понеже тази ивица Ь е
MHoro широка, може да абсорбира
roлямо количество енерrия. От ивицата
Ь йоиите падат върху едно полуста-
билно ииво С, което фактически пред-
ставлява двойка от нива и от което се
връщат отново на основиото ниво,
давайки място на един пропес на на-
сищане, аналоrичен на оизи, който се
развива при мазер с три нива, така че
населеността на ВСЯI<О от двете полу-
стабилни нива става по-rоляма от онази
на основното ниво.
Ако нямаше резонираща структура,
би се получила само виезапиа емисия /,
в съответствие ,на две тесни ленти от
честоти около линиите R 1 и R 2 на
спектъра, а стимулираната емисия, спо-
мената по-rоре, ще бъде нищожиа и за
пренебреl'ване.
Резонира щата структура на лазер,
приrотвена от рубинова пръчка а, на
която двата края са посребрени (фИl'. 7),
блаrоприятствува сти лираната еми-
сия, която се разпространява паралелно
на оста на рубиновата пръчка и се
явява кохереитна с възбуждащата
светлина.
Paдuo. и темвизи-я ин. 6:.-..1963
r:; Фоtоните На lIЪЧИlе, парапелни На
оста, се отразяват от двете оrледала h
и с (от които епното (с) е J/eKo про
зрачно), поставеии на краищата на
рубиновата пръчка, и пропължават да
СТИМУJ/ират все нови ЙОНИ L на хрома,
8bJ IjJfriJ сВетлина
I ! I !
о
\r :j=
\ .C C : f :i;J, :Ю
Фиr. 7. Отражение и иасочване на лъчнте
в лазер с оrледало
които, минавайки от ниво с в OCHOBHO'J"O
ниво, излъчват фотони, които се cъ
бират с предните, увеJlИчавайки по този
начин все повече пропеса иа СТИМУJIИ
раната емисия.
Нивото с се снабдява с енерrия от
падането на ЙОНИ от ивицата Ь (фиr. 6),
която пък ОТ своя страна е снабдявана
от хромови йони, изнесени иа тази
ивица от свеТJlИната на възбуждане.
При всяко отражР.ние от полупрозрач
ното оп/едало се отдеJ/Я една MaJ/Ka
част (фиr. 7) от' попадаЩИ1:е фотони
(изход на J/азера). В случая е разп/едан
СJ/едоватеJIНО един лазеР ОСЦИJJaТОР.
На фиr. 8 е показана схемата на
лазер. Активният материаJ/ е една ЦИJIИН
дрична пръчка а от рубин, източникът
на възбуждащата енерrия е една JJaмпа
тръба d. Краят Ь на пръчката е по
сребрен, а краят с е посребрен полу
прозрачен. Снопът от кохерентната
свеТJlИна е отбелязан с е, а с f е отбеля
зана свръзката на освеТJlИтеJlНата тръба
(JJaМПИ) със системата на захраиване.
До скоро не можеше да се ПОJ/УЧИ
непрекъснато ИЗJ/ъчване посредством
рубинов лазер, поради необходимостта
от rpaManHo количество възбудитеJ/На
енерrия. Фактически ИМПУJ/сите, ИЗJ/ЪЧ
вани от един J/азер от описания по rоре
тип, предстаВJ/яваха резки изменения,
ДЪJ/жащи се имеино на неспособността
Свързочната техника се осъществява,
както е известно, пuсредством провод
ници, кабели и безжично по радиото.
Проводниците и кабеJlИте обикновено са
претоварени. Безжичното предаване на
ДЪJ/rи, средни, а пори и на къси вълни
е придружено от смущения, като броят
на предаваните информации е доста
оrраничен. Ето защо се преминава КЪМ
употребата на все по къси ВЪЛНИ, при
които смущенията са значително HaMa
J/ени и които предлаrат възможност за
предаваие на повече информации. Така
постепенно се стиrа до стремежа за
безжично предаване да се използуват
светлиниите лъчи, които имат особено
къси вълни В изследователската лабо
ратория ,иа rермаиската фирма rрундинr
Paдиo и телевизия, "Н. б 19б3
на възбудитеJlНаТ1! cBeTlIFHa па под
пържа процеса.
Непрекъснато действие се е полуЧИJ/О
сравнитеJ/НО скоро посредством JJaзер
с rаз, предстаБJ/яващ смес оо" хеJIИЙ и
неон, който се различава знаiJитеJIНО от
лазера с рубин по начина, по който е
създадено и се поддържа обръщането
на населеността. Така е бип KOHCтpy
ираи rазов лазер, работещ със смес от
хелий и неон и rенериращ КОJ/ебаиия
иа пет честоти в обпаст, БJlИзка до
ултравиолетовата. ОrледаJJaта са били
изнесени вън от rазоваТа камера и БИJIИ
вдлъбнати, а не ПJ/ОСКИ. Краищата на
'камерата БИJIИ закрити с плоски опти
'чески стъкла с дебеJ/Ина 3' -м-м, накло
иени под определен ъrъл спрямо опти
ческата ос.
rазоразрядната камера представлява
кварцова тръба, дълrа 100 с-м, с Bътpe
шен диаметър 1,5 с-м.
ИЗJ/едванията продължават и с лазер
с твърдо ТЯЛО, който поради по rОJ/Я
d
8,= е
\;t
{
Фиr. 8. Схема на лазер с рубинова пръчка
мата rъстота на използувания активен
материаJ/ притежава по rолям КПД в
сравнение с J/азер с rзз. Освен рубина,
БИJIИ са ПОДJ/Ожени на изпитване и
друrи матерИ3J/И- и наскоро се е lJОЛУ
ЧИJ/О непрекъсиато действие също и с
.1азср с твърдо ТЯJ/О.
Още по отскоро при лабораторията
БеJ/ е била създадена специална [ео--
метрия на конструкцията, която поз
волява да се постиrне rъcToTa на въз
буждаща еиерrия достатъчна, за да се
получи непрекъсната емисия от руби
нов кристаJ/. Системата се СЪСТОЯJ/а от
една къса живачна JJaмпа с право
JlИнейна ос, чието излъчване се насоч
вало посредством сйстема от сферични
br JJедала kiM rолямата ос- на сапфitр с
форма на пресечен конус, който кон-
цеитрирал възбуждащата радиация върху
края на ЦИJlИндрична пръчка от рубин,
съединеиа чрез друrия си край с мал
ката ос на сапфира.
Отразяващата повърхнина на друrия
край на пръчката причинява отразяване
на възбуждащата свеТJlИна, КuЯТО по
този начии преминава два ,пъти през
активиия материаJ/. Така ефИkасността
на възбуждащата светлина става по
!ОJ/яма от онази, която същеСТRува при
традиционния J/азер, OCjjeTeH наiIречно.
Едно от по значитеJ/Ните постижения
наПОСJ/едък е намаJ/яването нз иеобхо-
'димата мощност за възбуждане. Py
бинът е изискваJ/ OKQJIO 1 ООО квт
мощност, за да функционира на им
ПУJ/СИ. Cera обаче, за да се ПОJ/УЧИ He
прекъснато действие, е необходима
мощност ПО Jl.Iaлка от 1 квт. Например
рубинов лазер при постоянно действие,
което се описва по rоре, започва да
функционира като [енератор на Koxe
рентна светлина, KoraTo мощността на
възбуждане надвишава 850 вт. Мощ-
ността на снопа кохерентна свеТJIИН1>.
на изхода е НЯКОJ/КО миливата. Коефи
циентът на ПОJ/езно действие СJ/едо
вателно е още MHoro нисък, но BЪ
преки това възможиостите, преДJlOжени
от използуването на rенераторои и
УСИJlБатеJIИ на кохерентиа свеТJlИна,
представлява rолям интерес поради
възможността за получаване на rОJlЯма
насоченост.
Ъrълът на отвора на снопа на Koxe
рентна светлина, излъчена от е.l.\ИН
лазер, е около 0,50. Чрез система за
оптическо фокусиране може впослед
ствие да се увеличи насочеността иа
ИЗJ/ъчения сноп така, че ъrълът, на
отвора да се сведе до стойности по
ниски {)Т 0,01 от [радуса.
Друrо качество от rолямо значение
за развитието на системите с кохерентна
светлина е rОJJямата ширина на въл
новия обхват. Обхватът на видимия
спектьр, който лазерът ще ПОЗВОJjИ да
бъде използуван, е около }() ООО пъти
по широк от обхвата на милиметровите
ВЪJ/НИ.
ТЕЛЕВИЗИОННО ПРЕДАВАНЕ ПОСРЕДСТВОМ СВЕТЛИННИ ЛЪЧИ
е разработена една система за TeJ/e
визионно предаване на изображение и
тон посредством свеТJIИНИИ лъчи. Прин
ципните положения при такова преда
ване се свеждат до превръшане на
електрически колебания в свеТJIИННИ
чрез МОДVJ/атора на предавателя и на
СiJетлинни колебания в еJ/ектрически
чрез демодулатора на приемиика, което
се осъществява по следния начин:
Светлинните лъчи от един светлинен
източннк живачна JJaмпа, се разделят
посредством един ПOJlЯризационен фил
тър на две отдеJIНИ вълни, които се
подават на МОДУJJaтора на предавателя
(КJ/eTKa на Кер). На същия модулатор се
подават и електрическите сиrнали на
предзваното изображение -и на: преда
вания тон, които предизвикват фазово
изместване на ДB Te светлинни ВЪJ/НИ.
Тези фазови измества ния в такт на
МОДУJlИращи.е сиrнали се превръщат
посредством един втори поляризационен
филтър в изменения на свеТJlИнната
интензивност. Получеиите по такъв
начин МОДУJlИрани светлинни лъчи се
отправят към приемното устройство.
Тук посредством фотоумножнте.ii се
извършва демодулаЦИЯ,като измененията
на свеТЛИННIIЯ интензитет се превръщат
отново в електрически сиrнали на изо
бражението и на тона. По този начин
се предава честотна J/eHTa с ШИРИ!lа
над 100 Мхц и MoraT да се осъществат,
едновременно 15 теJ/евизиоини предава ,
ния и OKOJ/O 20 ООО разrовора.
167
За НОЧИНCfеш,цrпе
РАДИ08ЪЗЕЛ 8 КУТИSl ОТ rРАМОФОН I В. КА3АНЦЕВ
Миниатюрният радновъзел, КОЙТО дa СХЕМА
ваме тук, е избработен в радиолабора-
торията на Двореца на пионерите в
rp. Саратов от кръжочниците А. Седои
и М. Лобачев. Този радновъзел позво
JlЯВа да се прави предаване от микро
фон, да се възпроизвеждат rрамофонни
записи, да се препредават проrрамите
на Москва и местната станция. Той
Л,t5
НискочеСТОТllата част на радновъзела
е направена с 5 транзистора. Първите
три траизистора работят във входните
стъпала на усилвателя на ниска честота.
Тези стъпала са събрани по обикнове-
ната схема със заземени емитери. По-
сл дните дваlтраизистора работят в из-
ПЛ
ПП
П,?fj
ритната пръчка и има 20 иавивки от
същия проводник (за средни вълчи
10 нзвивки). Трансформаторът за ви
сока честота е изпълнен на тороид с
диаметър 8 .М-М и дебелина 2 -м-м. Пър-:
вичната намотка има 70 навивки про-
водник ПЕЛ 0.1. вторичната 220 на-
вивки. Съrласуващият трансформатор
ТРl е навит върху сърцевина от транс-
2></73/1
r' I-;c -шц I
fJ -/,L?f( Р,а 6иЛ k" RI7-.t;СJ<; I
l ' Cl ;; U J [9 O,05H fi;, 11,021 11
. - : " ." J 't l' ; '. RJ- I ! : r
, 1 /..'5 J.} 47л I '< !.{ I I l ' '
c=:J---'1 i 'i J Л !J'
R,IOK : ; L;Jt;< tt+@Ч " !' ili
' 1 ' r , 1;' 1 p2 J ' l l J " Q I 1 Л J P [ -?5б
I Ф I I '<) '" ,........' I "'5 I /5. "
I \ N I ' , , .,.1 1 ' 1 + ' L 35 "........... ' -/2б
, М / , .. "* . ,,*"'L _ ?< L P-;;& ,,:::. J
11 Jt т - 2,51( I i i <,: I . - +
J....... J.. I l./{.. 1. 1........1 1
L/I
,
, "
"=> : """
I
: r
,,' I
,
I'L
I L.? i .
i .1. [2
1 ТI1О5М 1
има извод за транслационната линия
и високоrоворител тип Р Д-lО.
Всички детайли, източниците за за-
хранване, механизмът за възпроизвеж-
даие на rрамофонни записи и високо-
rоворителят са помеСтени в малка кутия
от rрамофон. Радиовъзелът е MHoro
икономичен. 3а HeroBaTa работа са
необходими две б1терии: едиа с напре-
жение 20 25 8, а друrата 10 8. Вход-
ните стъпала коисумират 13 15 -ма, а
крайното 80 .ма. Предимството на този
радиовъзел е простотата на изработ-
ката му.
Без думи
)\:i . ..
r""
, '\
l
ходиато стъпало. Връзката на мощното
стъпало с послеnния транзистuр на
предусилвателя е трансформаторна. За
повишаваие качеството на звука усил-
вате,лят, е обхванат от отрицателна об-
ратна връзка вериrата R I 8 и C l2 от
вторичната намотка на изходния траис-
форматор. Стабилната работа иа усил-
взтеля се осиrурява с раздеJIНО захран
ване на крайното и входните стъпала.
В усилвателя е предвидена реrУJlНровка
на силата и тембъра.
Входната част на радиовъзела работи
в обхват иа д ите вълни и има стъ-
пало за усилване на висока честота,
ИЗIJЪJlНено с П15. По-добри резултати
MoraT да се получат като се употреби
транзистор П401 или П402. Входната
бобина е навита на феритна пръчка.
Тук е бобината за обратна връзка,
която подава високочестотния сиrнал на
базата на П 15. Във вериrата на колек-
тора на П15 е включен 8Ч трансфор-
матор.
ДЕТАЙЛИ
Във входната част на радиовъзела е
употребена феритна пръчка от прием-
ИИI\ . Октава " с диаметър 8 .м.м, върху
която се намотава бобина Ll 280 на-
вивки (за средни вълни 80 иавивки) от
проводник ЛЭШО7 0,07 ММ. Бобината
L 2 се навива аа MaJIКO цилиндричио
тяло за по-леСIjО преместване по фе-
форматорна ламарина ШИ, набор 12 .мм
със следиите дании: първичната намотк
1 250 навивки проводник ПЕЛ 0,11,
вторичната 300 навивки с извод в
средата.
Сърцевината на изходния трансфор-
матор има сечение 19/6 Jlt./J{. Първата
иамотка има две секции ло 500 навивки
ПЕЛ 0,12; втората намотка е разделева
на две секции: еnната се използува за
преВКJlючване на нискочестотния висо-
коrоворител и има 1 ОО навивки с из-
води от 10, 25, 45, 70 и 1О0-та нзвивка (на
фиrурата не е показана) проводник ПЕЛ
0,48. Втората секция на вторичната на-
мотка служи за включване и изключ
ване на малка транслационна линия или
високоrоворите" от типа РД-10. Дан-
ните за тази секция са: 1 ООО навивки
с извод от 400-та навивка на проводиика
ПЕЛ 0.12.
КОНС rрукция и МОНТАЖ
Всички детайли на конструкцията се'
монтират на rетинаксово шаси с ра мери
25()/120 и дебелина 6 JltM. Трите входни
стъпала, УНЧ с детайлите и триодите
се монтират на отделно rетинаl{СОВО
шаси с размери 100/40 -М.М, ксето се
поставя вертикално на основното lllаси,
Детайлите на входната част са монти-
рани на rетинаксова плочка с размери
35/35. Изходните триоди са П3А и имат
малки топлоотводи от месинrова ламарина.
Радио и телевизия. кн. 6.....1968
Описаните явлеиия в предишните
книжки на списанието са напълно aHa
ЛОl'ИЧНИ с явленията в един плосКостен
I'ермаииев диод. В точковите, ДИОДИ, в
които върху rермания опира, метално
острие, Също се наблюдават додобии
процеси.
Изправителиите свойства на р n
прехода в полупроводниците, както e
известно, се използуват широко в cъ
временната техника. Днес се произ
веждат rолямо количество кристални
диоди за изправяне на висока честота
и за мрежова честота.
Нелинейните (изправителни) СБОй
С1Ва на полупроводниковия диод се
виждат добре при разrлеждане на Hero
вата волт-амперна характернстика,
Iюказана на фиrурата.
Токът в пропускащата посока [пр
добива rолеми стойности при MHOro
MaJJl{O напрежение в пропуска щата по
{joffp [8]
!/енеро
то/(
/lpOblItHO IIO '
/ lfJ еЖe/iие(lIл/lО5)
lInp = [.1'18)
'<;',
" Ток 11 спиращо, 11
то посока I +
Болт-амперна характеристика на
кристален диод
сока (право) само от порядъка на
десети части от волта. Това .значи, че
правото сыJIoтивлениеe обикновено има
величина не по rоляма от десетици ома.
За пс мощни изправители правият ток е
стотици милиампери при Също такова
малко напрежение, а съпротивлението в
пропускаша посока R пp съответно Ha
малява до единици ома
Участъкът от характеристиката за об
ратен ток, който има малка стойност в
сравнение с тока в пропускащрта по
сока, обнкновено се показва в ДРУI' Ma
щаб, както с напра<'сно на фИl'урата.
Както се вижда, обратният ток при дe
сетки волта обратно напрежение пред.
ставлява само незначителни части от ми
лиампера. Това отrОБ<\рЯ на обратио cъ
противление от десетки килоома. В раз
лични типове ПОЛУПРОВОДнИКови диоди
съпротивлението в спиращата посока
Rобр може да има стойносr от единици
до стотици килоома и повече.
Прекомерно увеличаване на обратното
напрежение ие се допуска. Ако то Haд
мине маКСимално допустима величина
за даден тип, запорният слой се про
бива; Hel'OBOTO съпротивление рязко Ha
малява и обратният ток силно НараС1Ва.
На фиrурата е показан и ходът на xa
рактеристиката в случай, KoraTo Ha
о и теле8ц.зи КН. б 19Qд
<:!!К fq :sq наЧUfнcrС' tA.
ПОЛУПРОВОАНИmDВИ (КРИСТАЛНИ) АИОАИ
стъпва пробив (след пробиВifОТО на-
прежение). Токът след пробива се на-
рича Ценеров ТОК
Съществуват специални ДИОДИ, които
работят точно в този участък близо до
пробива. Те служат за стабилизираие
на напрежение и се наричат Ценерови
диодн.
Полупроводниковите диоди поиякоrа
се охарактеризирват с коефициент иа
изправяието Киаn> под който се разбира
отношението на правото към обратното
съпротивлеиие за определеиа еднаква
стойност на правото и обратното Ha
прежение :
[пр R обр
К иап = [ {i; R;IP
Вследствие нелинейността на волт
амперната характеристика, величината
К иап е 1Върде иепостоянна. Ето защо в
последно време коефициентът на из
правяне обикновено не се употребява,
а само се посочва стойността на [пр и
[обр за определено значение иа правото
и обратното напрежение, или се посочва
характеристиката на диода, която дава
най,пълна представа за неrовите изпра-
вителни :ВОЙС1Ва.
Характеристиките на полynроводнико-
вите диоди зависят MHoro от температу-
рата. С повишение на температурата
нараства както правият ток, така и об
ратният ток, но последиият нараства в
по-rоляма степен Това е равносилно иа
влошаване на изправителното действие.
При rолямо поиижение на температу
рата двата тока се намаляват, но об
ратният ток иамалява в no мaJJl{a CTe
пен, при \{оето изправителиите свой
ства Също така се влошават.
Използуваните все още медиоокисни
и селенови изправите,ти работят също
така със запиращ слой (p п преход).
В медноок сните изправители медният
окис, ианесен върху върху меден елек
трод, има дупчеста проводимост. В про-
цеса на изработване на клетките обаче
между медния окис и медта се образува
слой, който има електронна проводи
мост. Изправянето на промеиливия ток
става на rраницата на този спой и Meд
НИЯ окис.
rолямо приложение в съвремеината
радиоелектроника получиха rермание
вите и силициевите hристални диоди.
Те се делят, както спомеиахме, на два
типа: ПЛОСIШСТНИ н ТОЧI{ОВИ. Плос
костните диоди се използуват в изпраtiи-
телни устройства за мрежово напреж
ние. В тези ДИОДИ p п преходът
има сравнително I'оляма площ, което
позволява да се изправят токове със
значителна сила. Обаче плоскост ните
ДИОДИ имат доста rолям собствен капа
цитет и затова са предназначени за pa
бота със сравнително ниски честоти.
Основните параметри на нзправител
иите кри тални ДИОДИ ce съст()ят от
следннте величини:
а) Максимално допустим изправен ток
[макс' Тази величииа предСтавлява сред-
ио зиачение или постоянна съставна на
изправеиня пулсиращ ток:
б) Спад иа напрежение U пр на диода
при 70К [.макс;
в) Максимално допустимо обратно на-
прежение U обр макс;
r) Максималеи обратен ток [Обр _"акс
при напрежение UQбр макс
Тези парамеlРИ обикновено се OT
иасят за работа на диода при стайна
температура.
Твърде важно е СЪщо така да се по.
сочва начИИЪТ, по който се моитира
диодът, особено KoraTo той служи за
изправяне на силни токове. ОТ начина
на монтиране (върху метално шаси, със
собствена метална ПЛочка за охлаJКдзне
и пр.) зависи дали той ще запази He
обходимата работна температура илй ще
се преrpее.
Основиите параметри на диодите З3
звукова и внсока честота са:
а) rраничната честота. до която ра-
ботят f еран ;
б} Собственият I<апацитет на диода.
Тези диоди са' предимно точкови.
Т очковите полупроводникови диоди са
1I0-маJJl{О мощни от плоскостните, но за-
това пък те имат малък капацитет (не
повече от 1 пф), поради което MoraT да
се използуват до твърде високи честоти.
При тях върху rермаiiиевата пластинка
коитаю'ува един волфрамов проводник.
Изпелзува се rерманий с електронна
проводимост, но в процеса на т. .нар.
формовка иа диода около контакта с
проводиика се образува малка 06ласт с
дупчеста проводимост. По този на!:JИН в
точковия ДИОД, както и в riЛОСКОСТtlИЯ.
изправянето се извършва на rраницата
на полупроводниците тип р и n, т. е.
прииципно не съществува разлика междv
плоскостен и точкоВ диод. Поради "!'Ова,
че в точковите ДИОДИ плоскостта ва
п р прехода е твърде малка, те са
приrодни само за rраВНИ1елно слаби
токове, затова пък в сравненне с плос.
КОСТlШ7С диодп- имат М8'ЛЪН капацитет.
Дупчесто-елеl{тронtlият преход
p n като к(ндензатор
Видяхме в миналите кннжки на спи
са нието, че при прилаrансто на обратно
(напрежение в спиращата посока) върху
един елемент, състоящ се от два вида
допрени полупроводници с р про
водимост и с п проводимост, rранич-
ният слой се разширива и влошава
своята проводимост. Този запорен слой
се разширява още повече при увелича
ваие на приложеното напрежение до
известна rраница, KoraTo настъпва елек-
трически пробив. Запорният слой Ha
помня диелеКТрИКа на един кондензатор,
.:fq ""0А1f" 9ни.tfИ#Иt'
16Э
,и ,Rонеже този лиеJlектрик е MHoro
тънък, кондеll3аторът Ема значителен
капацитет.
Реалният p п преход при обратно
напрежение напомня всъщност конлен
затор с лош диелектрик, в който се
явява ток на утеЧК8та. При зареждане
на такъв конлензатор отначало в тече
ние на къс промеждутък от време про-
тича, зарежлащ ток със значителна Be
","чина, а c.neд това остава да съще
Q
, но130Сп?и
. ;
'"
\ '1 .. .
t
H 11111 :;-, GJI ..
. .: \.... , I (
......' ...6'..
.u'" I r.f t , t
,
.'
, ИЗМ.Р8:Iне качеството нз мnтериnлз с уреда
9O 4 нз RFT посредством ултразвук
V
.
-
t.9$
&ф
,
... ,.-
170
ствува само веFo,'IеШ!JIТ ток ва утеЧК8та.
3а разлика от тока на утечката в KOH
лензатора, който е пропорционален на
приложеиото напрежение, обратният ток
на р п прехола зависи сравнително
малко от напрежението.
Според съвременните схващания, за
пиращ слой се образува в р п пре
хола дори при отсъствие на приложено
външно напрежеиие. Действително, ако
е налице контакт между р и п rep
<1
маннЯ,се образува запиращ СЛОЙ,коНто
обясиихме в началото пол заrлавие
.лупчесто електронен прехол" .
L:войствата на р п прехола да
действува като кондензатор и да изменя
своя капацитет при изменянс стой-
иостта на приложен, то напрежение се
използуват в съвремеината техника при
различни апаратури, също както се из
ползуват и изправителните му свойства.
I1IIме"ване нn времето а8 пробеr нn "ЪЧ8 в
ЗЗВОднте RFT в Ерфурт
\
"-1
f 1.
...
ЗаВВряВОRе на рnднопампн слеп eBdK) lipOl-lетО
в 8зводнте ип RFT в Ерфурт
...,
.
,
j'
.
,
'.
f
, ''1
R .lJвбораторията за МИI<РОВЪЛНИ КЪМ
Полската академия на науките рflботи
едии ру6инов лазер. На сиим""та съ-
трудникът Стаиислав JIеван.довски Ha
СТРО}]В3 изходното устройство Н3
лазера 1>
"
.. \ " ......
....
\
"'1JIrj 1;
"
\
'.
....
.......
,.., -"\,
'. 'l:
(;
..
."i . .
,
...:t.
.
...
,
..
1-
Стандартна пифров:.1 nеt<апа за диrИталt13
tIзмерИТелна техника производство нв
,.воДите На RFT в Ерфурт
rёDе '
. 1t I 1
1"..... "":'" е""
'-::;'8)) fti >{ : .. I ,1
. .... .. I ........
+- '':":.' ,"" .,.. _ L I
4J.\" "'";-. ., ."
- , --т ...... ..
, :;r.' .,
. 1. .\..1....
.
. .;, .
','
t;: (
. '. !I
<' f
j, н
'tH
'Ц
'. , \..
r -
8. "-1
'j
I,.J ..,.
'01... 'i,";',
.Т'
:\
I
I
I
I i
r
,
, (
-l
-, :
'... ' "
'!'" .10 I "",,:,
.... I ....,
.
..,.
"
. .
/
v.,
1"
Настройка иа з"еЛеВI1ЗОр" в "'БО \И1'. Rafena 1>
R циментовия завод в Рюдерсдорф
(["ДР) са монтирани до cera 18 инду-
стриални телевизионни системи за на-
блюдение на производствените проuеси,
с което се освобождав.т 39 души спе-.
циадисти за друrа работа.
*
* :
Между новите разработки на Научно--
изследователския и проектно--конструк-
торски институт по р:шиоелектроника в
София са: централен измервателен во--
бел-rенератор за настройка на приемни-
ците .Мелодия 10., джобен транзисто-
рен радиоприемник, нов тип високоrо--
ворител 1,5 вт, индустриална телеви-
зионна установка, дозатори по теrло и
обем, устройство за автоматично отва-
ряне на врати в предприятия, rаражи
,Радио и телевиЗ 1 J:Jl, kh.6-..:...19БЗ
f;.\
.11',.'1"
и др" прости устройства за поддържане
на постоянна температура, транслаuи
ониа усилвателна уредба 1200 вт тип
TTY I и стабилизатори на напрежение
с транзистори.
* .
Вносът на радиоприемниuи в Еrипет
за 1953 r. е бил 86 ООО бр., за 1959 r.
само 3400 броя, а от 1960 т. насам
е спрян изобшо, тъй като местиото
производство задоволява нужд/пе на
страната.
:;: * *
в ЧССР се произвежда нов тип peнт
reHToB апарат с електронен усилвател
.ZOX., при който с помошта на елек
тронни лампи и спеuиадна електронна
.'
"
.
L ,.,.
" ,'1.
"
f
..
fot'
.
I
....
,
t
.: ....
".
10: . , ' fJff;J !<!i
"1'..... ...
'...... .' ....:.
...
:' ., -
"...."
}ItIr
,'):'.'.,
.:.
?' : i
, , ":' - . .:: {/,
..:-'
. "
;-" "'('
., ;:.
>.....
.
1
.jO
'
L
\ ,1
...
..
.....
\.
\
<. "J.
%t
'
'''; ..Y
То, Q
c
: .a .!
J
,
\........
'..-t:
'. '"
;:
..
- ,"'
,....,),..< '.
'.,
:;::,, .{;j>( S Я Уп
тръба се постИl а усилване на образа,
така IUOTO излъчването от peHreHTonaTa
тръба може да се нама ди на около
1/800 от досеrашното. С това новият
апарат става наПълно безопасен за па.
циентите и за обс, ужваIUИЯ персонал
и създава възможност дори за посто-
янно наблюдение на счупени кости и др.
забо. явания, при които се изисква п()
стоян ен контрол.
:;:
* ::С
.ИМИ-3. е един нов съветски уред
за измерване на маrнитна индукция.
Той има два обхвата, с които се покри
ват индукции ОТ 100 до 16 ооо ZC. Като
датчиuи към апарата се използуват едИН
соленоид или един, халrенератор ;във
вид на Пl!оска <;онда,
171
А н #'VI\, е н" '"
ВЪПРОСИ ОТ АНТЕННАТА ТЕХНИКА
Влияние иа рефяектора и директора
върху днпола
На фиr. 1 е показана пространстве
ната диаrрама на дипол. Вижда се, че
и посоките, перпендикулярии на дипOJl8
ОО {360о) и 1800, се приема най сИJIНО,
т. е. в антената се индуктира най миоrо
еиерrия (имаме максимуми иа прие-
мане), а в пос ките 900 и 2700 приема
нето е нула (мйнимуми). Еднаквото прие-
маие в ПОСОКИI, напред и назад често до-
Be (Дa до нежелани явления в теле-
вивията. Така Иапрll\!ер, ако иаблизо зад
о
,,)
",.
I J I
1 1
Фнr.l. Хорнзонтална пространствена диаrpама
на нзлъчване (прнемане) на еднннчен днпо"
(вибратор)
антената се намират rолеми метални
маси, като желе<,lобетонна конструкция.
железопътна rapa или трамвай. ToraBa
ч ст от радиовълните, идваши от пре-
давателя. ше минат край дипола. ше до-
стиrнат отражаващата ме1'ална маса и
ще се върнат отново към дипола. В ре.-
зултат иа картииата ше се явят двойни
контури. тъй като рефлектираиите вълни
изминават по-дълъr път и закъсняваr
ФI/f> 2. Пространствена JIHarpaM,! "а днпол
. {: :рефJlектор
172
известно време след директните вълни.
3а това време, макар и ,MHoro кратко,
лъчът иа екрана се е преместил и сле
дователно чертае двоен образ (.призра-
чен образ ). Колкото по-близо до дипола
се намира отражаващият предмет, тол
I(()Ba по-близо един до дру;' ше бъдат
двата образа. следователно, ако иарочно
се постави един рефлектор непосред-
ствено до дипопа, двата образа ще се
слеят. Освен това приемането ше бъде
по-силно, отколкото с дипол без рефлек
тор. ще се получи УСИJIваl.!е (повишение
на чувствителността).
a фиr. 2 е показана простраистве
ната диаrрама на дипол с рефлектор.
Приемането иазад в посока 1800 е зна-
чителнО' по-слабо, поради отражателната
150
Lр(ф f
138
LauP '
където L реф и L aup В ,м. а f в МХЦ,
Ако дължииата на самия дипол е
определена точно, ToraBa за дължината
на рефпектора важи удължение с 60/0,
а за днректора скъсява не с 5% по
отношение иа дипола.
Най-rолямо УСИJlВаие се получава при
разстояиия: рефлектор дипол 0.105 .
а директор дипол 0,1 л.
Твърде важен за радиолюбителя е и
фактът, че с въвеждане на директор и
рефлектор входиото съпротивлени на
ь
'" ...............
.
f f t ' f
Фиr. З. Пространствена JIHarpaMa на днпо" с рефлектор н днректор
способност на дипола, а приемането на-
пред за сметка на това е усилено.
Най добри резултати се получават то-
raBa, lюrато рефлекторът е приближен
до дипола на разстояние 0,15 ; 0,3 л.
Усилването и отиошениетонапред-
назад се подобряват още, ако пред Аи-
пола, т. е. в посока към предавателя. се
постави още един пасивен елемеит
диреl\ТОр (фиr.3). Той има задачата да
насочва вълните към ДНllOла.
Употребата на такива три лемеН1'НИ
антени се налаrа не само там, където
електромаrнитното поле на предавателя
е слабо. дори и при мощен местен
предавател, ако приемането е смутеио
от отражения.
Дължииата на рефлектора и дирек
тора, както и разстояпието им до дипола
(активиия вибратор). !Съм които е при-
съединен кабелът, се определя по из-
разите ;
дипола намалява зиачително. Наl1рИj.lер
при един ШJiейф вибратор със съпротив-
ление 260 о,м трябва да се очаква
сиижение на Ro до 35 30 о,м. Наrаж-
даието на кабела към антената също е
от MHoro съществено зиачение както'за
УСИJlВането. така и за получаване иа
вярно възпроизвеждаие. Следователно,
ако не се обърне внимание иа това,
може въвеждането на директор и ре-
флектор да влоши приемането. На фиr.
4 са дадени криви, с помощта на
които може да се определи входното
съпротивление на дипола с въвеждане
на директор или рефлектор. Намаление-
то на входното съпротивлеиие при
едиовременио въвеждане на двата еле
меита се определя трудно. Ако рефлек-
торът намалява съпротивлението напри-
мер иа 19%. а директорът от своя
страна на 17%. общото намаление
ще бъде 7%.
Радuo " те.ивиsuя. "н. 6 1963
60
S 50
40
ЗО
20
/0
О
дО
ро он Ro 0#
!""'"""
Рефле/(/Т70f}/
) ,,-
11'
/ ,
rлlIpeKIТ70p
I ,
J ,
, v
/.'"
6-
I..-. ,,-
1....
2д0
240
200
/БО i
/20
ео
40
о
70
0,/
0.2
аз
Фит; 5. ОпреJlеляне на "ЬТЪJlа на насоченост в Хоризонтална посока
fJосmОЯ;-luе А
Фит. 4. rрафик:.; за опреJleJIяне на входното С"ЬПрОТИВJlенне
90'
'::/и о
Най добрата конструкция на три-
елементната антена е тази, при която
рефлекторът се намира на разстояние
0,2...,... 0,25 л, а директорът на 0,15 л.
В такъв случай входното съпротивление
е 60 70 ом и към аитената може да
се свърже нормен коаксиален кабел с
такова вълново съпротивление.
Тъй като дори малкн изменения на
разстоянията влияят силно върху BXOД
ното съпротивление, необходимо е при
Конструирането да се внимава MHoro.
В сравнение с единичен днпол, MHoro
елементните антени дават усилване,
което се определя от израза:
иА
о-== ,
идип
O(h
ОО
\:::.
.90°
/000
2700
Фиr. б. НеСRметрнчност в днатрамата
'"
.....
.
O
ио
,
l
с:::
,ио;;
I
...... ...... ...... .J.!!!//щt'l1l1Я
I
, .......
.
1i1 -::-:--:
" !'
Фнт. 7. ОпреJlеляне иа ътълз на насоченост BЪB вертнка.llна посока
Където G е усилване пъти), U А напр "
жението, което се индуктира в антената,
а идип напрежението на единичен
дипол за сравнение. Обикновено усилва
нето се дава в децибели :
G (дб) == 20 Ig G
По подобен начин може да се съставн
отношение между напрежението, което
се получава отпред. и напрежението,
което се получава от същия предавател,
ако антената се обърие на 1800 (отзад).
Отношението отпред-отзад е една мярка
за насочеността на антената.
При антените тнп Яrи, които имат
повече директори, пространствената
Диаrрама в задна посока обикновено
има два максииума или е несиметрична,
както това е показано на фиr. 5, В
такъв случай напрежението, получено
от задната посока, се намира като средно
аритметично между u R (на 1800) и
ит максимумът в посоката, в която
се е явил.
Друrа важна величииа за насочените
антени от разrлеждания вид е ъrълът
на насоченост в хоризонтална посока.
Този ъrъл се затваря от лъчите, които
пресичат хоризонталната пространствеиа
1
диаrрама в точки Y 2 иА (фиr. 5). Ъrъ
лът на насоченост в хоризонтална
посока намалява при УВt:личаване броя
на директорите. При това всеки след-
ващ директор трябва да бъде с t % по
къс от предишния.
Радио и телевизия, кн. б 19б3
.
173
tI.O rыtlII Нf\'iин ее олредеЛII и ы"ь1l1>'f
!la нвсrченост ВЪВ вертикална посока
(фиr. 7). Обикновено ТQЗИ ъrъл е по-
rолям от ъrъла в хоризонтална посока
и антената е чувствителна към смуще-
друм (МВOf'()e'laЖRa антена). НеточfiО
изпълнение и несиметричност в такава
мнрrоетажна антена водят до вертикална
диаrрама от вида, показан на фиr. 8;
и вместо намаление на чувствителността
ширина на лентата, тъЙ като освей
носещата честота телевизионните преда-
ватели предават 'образи -п 'звук, 'KOНТ()'
създават странична лента c ширина
около 8 M ц. Ширината на лентата се
vo
100
v , "J"
/! f
......--. JI2 , р2
I i'
,
t; АI' J2 {мхц
80
60
40
,;
(.ji
20
о
,
ШирО'ltlllО 110 леllтото
Фнr. 8. Неспметрпчност във е!1РТИJ(Э,lната диэrpамэ
Фиr. 9. Определяне пэ ширината на .nентэта
ния, които идват от земята, като на-
пример нскрите от запалителната си-
стема на автомобилнте. Силно памаля-
ваие на ъrъла на насоченост във верти-
кална посока и същевременно покач-
ване на усилването по посока на преда-
Jjателя се постиrа, KoraTo две или повече
системи Яrи се поставят една върху
ФаСI'';ч''Нii''':
,t,. '
към смущения от земята, получава се
увеличение.
Друrа важна величина на антените е
ширината на приеманата лента. Широко-
лентови re антени са необходими, KOraTo
се пели приемане на повече канали с
една антена. 3а приемане на еnнн един-
ствен канал същО е необходима изестна .
определя от разстоянието в Мхц между
две напрежения, които са по-малки от
максималното напреженне (честотата, на
1
която е настроена антената) У2" пъти
(0,707, фиr. 9).
]rl =f:---': -=-=- :
..:'R"QP, 111. ,, II
7J7 l, f guп! . i I
I '
_ ! := ., i I !
I\r=rj ' _i: L, LL I
-t !l rl '! L
'" I 1'" j I : 1 ' , 1, 1, ', I ]
: I IЧJ ч. r,J {/Ш
I '< ! JOM' llJM l/J;:;r l/JM
' " . " I Ч2 KbM щошто 110
' 1 ' t!, .l. I r'1 A ':' ' Jjoo lpOMO@{JI!ol 1 !J
! ' f I I! I i'f 1\ 1i==.? 'Р/
1 l . '< ! '( Y <>:: R;jЛх !if'б5lк !i?l jflf lP"oJ/1f i Ц
i I i I !! Д7Д Д7Д дш i д7Д J 1 1 1 I
, I L. I , i I , I I ., /?) ! I
, L I I l;J ' J : л. : ' " ' l I
: J7/Я:if; (! оП14.fl-t l'
' u " n 'n : 1 L-1 r-;= I [тepe ! :\/(1
o;;т,J I IR 17 /1t'Jf 1 ,RtllЛ//( i ; !Mrl9 I I ?пп f ' 1 У I
"'" , У' ,,-, ll У", ш I ,
' "if7L...........T , Тр) t ' 6 1 шН ( 'О;жil I
TLJOPP = . 1 =iJ лрти[ШIIЛlr ----1!& !jМ , J
, L
'1
. , ,..
..
174
rрамофон с усилвател "Невский pr 7""'5 С"
IUb I
Радио и телевusия, КН. 6 1963
l
.
С.
..... .
..... .
,
""
o:s
'-.""
"'"
..... .
....
....
.... . .
с
"","'"
""
. ....
. L...1В.
() о ....... .
L...8 . &......1 . ....... u
r"1J . ...... . о
....... ,.,. ,
"J
r
14'Лl
PIitJIю а 1lUМsиэия. IOf- t / -
Paдlюnpueм.ник .р J d е J j о"
,
:J' I
.
...., .
. ....
. .......
"' <.
p
!$
11S
JJ,-fJtt88 '
.I!t .PtF82
ЛJ-ЕIВО
Л 4 ,:[.
f
......
2
пап 1r'9
1001< 47К
.J
б
Нш Ii}
Шк 1MR!15
85 020
РОМ {'вв
{и7м
Pq-5DIJ/r
H84 11l/(
Л,о-Е,НВf
Д4.5.DЛI16f
.
176
.
Радио u те,левuэuя. КН. б 19б3
Л 4 :Еf60
ЛI7 ЛW5!J-9/l
(ЛW.f.J 88)
I
I
IR22
: Ш!"
I
I
I
:L. (Уи
2M
С.1!
зиир
.
ьь
2L'l/t
H
] [14 221//JO
Лf6 ЕУВб
Лf5 РС92
P,.1 5D/r
(22\ С05
У Ш/
[9.1 1. L........--.J t.
4700 4
;::t
,1
,. ......
Лu-ЕtН8f
. --
Л'2 РСl82
Л'J РlJG ЛI4 РУВВ Д6 lJJIlf5f
CifJ @
Телевизор "А 1 Ь а R е gi а"
Радио и телевизия, кн. б 1963
177
7-I.исf,.;очеСУУ10W1на
НИСКОЧЕСТОТНИ кориrИРАЩИ ФИЛТРИ
3а чеСТОТl1а корекция в съвременните
нискочестотни апаратури се предпочита
употребата на RC филтрн. LC фнлтрите,
като по скъпи, нмат само оrраннчено.
прнложение.
Съществуват четири основнн схеми
за честотна корекuuя и съответно че
'rири основни честотнн характеристнки,
дават спад на напрежение върху uя
лято съпротивленне на TOBapa 156KOM,
а високите само върху 56 ком.
На фнr. 4 е дадена схема със cтъ
пална корекuия на тона. Тук Rl' R 2 Н
R3 образуват делител на напрежение,
от които R3 се шунтира с различни по
стойност кондензаторн. При включване
} :r }
.1,
i) t' i i"g
..-
...
и t f °t , Ut / . I и t \... .
а) Ь) tj tI) t
ФИr. 1
които се ПОСТИl'ат с тях (фиr. 1): а
снижаване на височнни, Ь повднrане
на височинн, с снижаване на баси I
d повдиrане на баси.
Наj>, често нзползуваннят RC филтър,
особено в по старите РI\диоприемници,
е т. нар. "тонбленда" (фиr. 2) серийно
: \(),
If'
.,f.:,
Фиr. 2
свързанн кондензатор и потенциометър
към анода. По подобен начнн MoraT да
се използуват и дрУl'нте филтри, по
казани на фиr. 1, като се включат във
вериrите на дадено лампово стъпало.
/l/JIJU
4- ir
!Iz./OIlK
Фиr.3
.//
На фиr. 3 е показано стъпало с RC
филтъра от фиr. Id. В тазн схема aHOД
ният товар е разделен между две cъ
I1р011lвления, едното от които е шун
тирано с кондензатор За действнето на
този филтър е достатъчно да се каже,
че ниските звукови честоти (бави) съз
178
71l1l0
о 220к
J
l ' f , : ! I I
r
А141к [ ТТ J ' I :1
ь о q ,,
J о.';
+/1
Фиr.4
2201(
/f}tJK /51(
Жlfj 1
о} 1)
Фиr.5
на R4 коректорът е честотно независим,
а с включване на кондензатор басите
се повдиrат толкова повече, колкuто
по rолям е неrовият капаuитет.
Подобни RC вериrн се нзползуват и
при потенuиометрнте за реrулиране на
силата с четири (фиr. 5а) или повече
(фиr. 5Ь) нзвода ("слухово-вярно" BЪ3
пронзвеждане), при които басите се
повдиrат толкова поьече, колкото по
слабо е възпронзвеждането. Ако една
от основните схеми се употреби във
вериrа за обратна връзка, нейното влн
4 - /8tIIJU
250
Фиr.6
Q,I..
I.'
1
-р
Фиr.7
янне върху честотната характеристнка
се изменя в обратно направленне. Така
нспрнмер схемата от фиr. 1а намаJl ва
обратнаТ1J връзка за височините н сле
Дователно rH повднrа (фиr. 6).
В съвременните радиоапаратури от
средна и висока класа се употребяват
кориrиращи филтри, които дават вtз:.
можност за плавно н независимо едно
от друrо сни жение и ПОКJ!чване на
баси и височини. На фиr. 7 е даден
пример за такъв тонреrулатор. Филтри
те за внсоки н ниски тонове са CBЪp
зани към две отделни предусилвателнн
стъпала. Тези фнлтри MoraT да се обе
динят н в едно. В такъв случай се
получава схемата на фиr. 8, която е
1
.1
Фиr, S ,
станала стандартна в съвременннте pa
диоприемниuи.
Вместо във входа на предусилвател
ното стъпало тази схема може да се
включи н в линнята за обратна връзка
(фиr. 9). В такъв случай OOXIiJaTЪY на
реrулнране е MHoro по rолям и може
Раеио u me.ивиаuя, "н.6........1 9&
Фиr, 9
AJ ПОк
. nl
Фнr.1О
да достиrие повече от :t 20 дб.
Виякои радиоприемници и усилва
тели от висока «ла са, освен плавните
'еСВ2 ..
Rз' !/}"
t;JJOOlJ
lЗ"
l'еrулатори за баси и височини, се упо
требяват и клавишни тонреrистри, чреd
които честотиата характеристика се из
меня съобразно нуждите при възпро
извеждане на определен" вид музик?,
например "соло" ,,,оркестър или "джаз.
В този случай обикновено се преRКЛЮЧ
ват филтри в прехвърлянето между
предусилвателната и крайната лампи,
на входа на предусилвателната лампа
или в ливията за обратна връзка. EДHO
временно с това ,може да се превключва
прехвърлящият кондензатор и да се
изключват страничните високоrово
рю ели.
Съществуват и тонреrистри, които
УСИЛВАТЕЛ ЗА rРАМОФОН
Схемата се отнася до rрамофонен
усилвател с 400 .'Ilвm изходна мощност.
Освен обичайните мерки за заслонява
не на входа и предвиждане на ДOCTa
IЪЧНО rоляма охлаждаща повърхност за
крайните транзистори, друrи особености
в монтажа няма. Трансформаторът ТРl
с навит върху пакет от ламели Ш 16
с набор до квадратно сечение. Първич
Радио и телевизия. "Н. 6 1 968
{#
ната Н8мотка има 2 ООО навивки с ПЕЛ
0,09, а вторичната 2Х500 навивки с
ПЕЛ 0,18. Трансформаторът ТР2 е Ha
вит върху пакет от ламели Ш 18 с Ha
бор до квадратно сечение. Първичната
намотка има 2Х200 навивки с ПЕЛ 0,3,
а вторичната 85 навивки с ПЕЛ 0,5"
(ва високоrоворител 5 о.'Il).
..,. 0.-$00
. "-22к
"
t's-21ОfJO
.JJ
-1
J
t;-422,.,
Фиr. 11
дават възможност за плавно повдиrане
и сви жава не не само в двата .края иа
честотвия обхват, ио и в друrи неrови
области. Такива TOHpery латори се упо
требяват в някои радиоприемници и
усилватели от висока класа и преди
всичко в смесителни маси.
На фиr. 10 е показан такъв TOHpe
rистър, изпълнен с RC филтри, а иа
фиr. ll тонреrистър със серийии LC
резонансни кръrове. LC кръrовете на
фиr. 11, настроени на различни честоти
от обхвата, се прехвърлят с помощта
на потенциометри веднъж към катода
иа предусилвателната лампа,' а В'lорИ
път към анода й.
ПРОТИВОТАКТОВ
НЧ УСИЛВАТЕЛ
Схемата се отнася до транзистореи
усилвател със 10 мв изходна мощност.
Ако се използува драйверен изходен
трансформатор, набран с ламели Ш 16
с набор до квадратно сечение. ToraBa
първичната на драйверния трансформа
тор трябва да има 1 600 навивки с ПЕЛ
0,1, а- вторичната му 2Х400 навивки
с ПЕЛ 0,18, първичната на изходния
трансформатор 2Х250 навивки 0,2, а
вторичната 150 навивки 0,5 (за висо
коrОВОР!lтел 8 ом).
179
ТРИСТЬПАЛЕН
НИСКОЧЕСТОТЕН
УСИЛВАТЕЛ
Схемата на фиr. 1 е предназначена
като flЧ част на портативни TpaH
зисторни радиоприемници. Усилвателят
при входен сиrнал 3. . . 5 -ме дава 90...
100 мет изходна мощност (измерено на
вторичната намотка на изходния TpaHC
форматор ).
ЧестотнатЦ, характеристика на усил
вателя е дадена на фиr. 2. Кривата а
е измерена с 4 OMOB високоrоворител,
Фиr.l.
принципна
схема
J
2
2
r
\
....
ии x 1. ....... v' a
2
'"
'/ 1'... "'
JI tJ
J
I
,
f
.А
'/
I
11 Itхц) ..
'1' I 11 11
I i !
. h..
10
8
8
"
9
10
8
S
4
3
2
I
10'
(,' 050':
2 J + G е. ш 3
2 Э/" 581O
2 J.t
ПРОТИВОТАКТОВ УСИЛВАТЕЛ КЛАС В
1
сиrнал) е 3 -Ма. Изходиото cъ
противление колектор колектор
е 160 ома. Лрайвериият TpaHC
форматор ТР1' и изходйият траис
,форматор ТР2 се навиват върху
пакет, набран от ламели Ш 18 до
квадратното сечение без въз
ДУlllна междина. Първичната иа
мотка на драйверния трансфор
матор има 2 660 навивкн с ПЕЛ
п.12, а вторичната 2Х332 Ha
вивки с ПЕЛ 0,3. Изходният
. I
0/
.
. ./
./
/'
v
./
V
: д , .JIJ/l
Фиr, 1. Принципна схема
На фнr. 1 е дадена схемата на {И!Rl! 2/J/l
противотактов усилвател клас В с изхол
на мощност 325 -мет при клирфактор
по-малък от 8%. Крайното стъпало pa
боти с 2ХОС821, моmирани върху две
отделни охлаждащи повърхнини (алуми
ниева ламарина), всяка с rолемииа ми
нимум 9 С-М". Усилвателят има вход око-
ло 5 ком. Консумацията в покой (без
IIJIJ
/l $ j'/) .Jtl И 51J 0(/ 71J 0' .9,1 /,1,1
iH#
Фиr. 2. Зависимост иа изходната мотност
от ВХОДНИЯ сиrИ JI
180
2110cВ1l
..J
40,..
66
а кривата Ь с омическо съпротивле
ние 4 0.11,. Противотактовото крайно стъ-
пало (клас В) с помощта на съпротиви
телен тример се изравнява така, че за
двата транзистора в средния извод на
изходния трансформатор да протича ток
2,5 до 3,5 -ма. При пълна модулация
клирфакторът е по-малък от 10 О/о. 3а
стабилизиране на крайното стъпало слу
жи съпротивленнето Я 1 термистор
(напр.NТС .Valvo" 100 О-М, ТК==4%ОС)
При дадената схема трансформатори-
те имат следните данни:
ТР1: Ш-12 силициева ламарина (набира
не до квадрат)
Първична намотка: :2 400 навивки с
ПЕЛ 0,10
Вторична намотка: 1 200 навивки с
ПЕЛ 0,10
ТР2: Ш 12 силициева ламарина (набира-
не до квадрат)
Първична намотка: } навиват , се
2Х285 нав. с ПЕЛ 0,20 к и :=
Вторична намотка: пия между
45 нав. с ПЕЛ 0,60 редовете
Фиr. 2. Честотна характеристика на
усилвателя
2
tllf IJ
-,
-2
-}
-4-
#
v t--
/ "\
0'$ 1 ?.f 4. tf lJ /IP ? J LJ 1I1IJ4/1/0.
'/IJ
I/щj
Фиr. 3. Честотна хараК'\Ieристика иа
уrилвател"
трансформатор има първична намотка
2Х270 навивки с ПЕЛ 0,32 и вторична
100 навивки с ПЕЛ 0,7 (за високо-
I'оворител 4 ом). 3а друr импеданс на
високоrоворителя R Bz трябва вторична-
та да се пресметне по израза:
п2 == 2,4 . 270 ,/ R ez
V 160
На фиr. 2 е дадена зависимостта на
изхОдиата мощност от подадения сиrнал
на входа, а на фиr. 3 е дадена честот
ната характеристика на усилва теля с
О дб == 325 мет.
Ра ди о и телееизия, !сн. б 1 9б3
инж, МАКСИМ ИЛИЕВ
ПАВЕЛ [оиЕВ
За да се подобри КПД на дииамичния
високоrоворител и да се даде възмож
иост за навиваие на високоомни треп
ТЯLЦи бобинки с техиолоrически удобни
сечения на проводниците и с rолям фак
тор на запълване, както и за да се 'Ha
мали обемът на постоянния маrнит, се
предлаrа*' треПТЯLЦата бобинка да cъ
държа феромаrнитен материал. KOH
структивно това може да се постиrне
като бобинката бъде навита от два успо
редии проводника един меден и един
железен, или изоБLЦО да се навие върху
тяло от феромаrнитен материал (CTPy
rOBaHo или пресовано) с ПОДХОДЯLЦи кои
цеитрични канали за полаrане на иамот
с:::.
5
'[i1
/(Оllстру/(ти#еll триl1ер'
Тлло 30
ШЛ//Лf(ото от ЖСЛIIJО jlpMKO.
Фиr. 1. Пример за КОВСТРУЮШЯ ва ТЯЛО. върху
което се навивз ШПУЛК8Т8
(за rолям високоrоворител)
ката (фиr. ]). За да се избеrне дей
ствието на това тяло като навивка накъсо,
е необходимо да се предвидн и надлъ
жен прорез. При rолеми средии стой
иuсти на маrнитната индукция в ьв въз-
душната междин3., се налаrа употребата
на феромаrнИ:тен материал с rоляма Mar
итна индукция на наСИLЦане, тъй като
почти целият маrнитен поток премииава
през зъбите. В такива случаи се иалаrа
употребата на желязо Армко (2] 800 и),
електролитно желязо (22 ООО и) или пер
мендюр (22 300 2С). Наличието на Ka
нали създана известни заrуби в cpaBHe
ние с цилиндрично тяло, които се OT
* Авторско свидетелство за изобретевие
ва името иа ивж. Максим Илиев и Павел ro-
цев, деПО8Ираво също в Авrлия, Фравция и
rФр за издаваие иа патеит.
Радио и телевизия, "Н. б 1 963
lI.. а' н 01 J:;1 Ч'Н iA
нов тип ДИНАМИЧЕН ВИСОJCоrОSОРИТЕЛ
читат с коефициента на Картер (както
при електрическите машини). В този
случай (фиr. 1) коефициентът на Картер
е близък до единица и може да се пре
небреrне.
С посочените мерки се постиrа след
иото :
1. Увеличава се маrнитната Иlшукция
в междината.
2. Дава се възможиост за почтн про--
I'зволно увеличаване на въздушната меж
дииа на маrнитната система; тъй като
тя е запълнеиа с феромаrнитно тяло,
така че треПТЯLЦата бобинка може да
съдържа MHoro rолям обем vrед.
3. Поради намаляване на въздушната
междина на rотовия високоrоворител (в
случая две концентрични въздушни
междини), KoraTo не се цели I'ОЛЯМО
увеличение на маrнитната индукция, се
'iL =J,12fJ,I4JCM 2
, =О,О95с/'1
lIocma J(o "\
/
fJl'1=8/CM 2
(' м = "02сн
Насти8ка i
...
Фиr. 2. Маrвитва доза с 'керамичев
L. .. маrиит KWH <O
"
(BII),.,oxc(O,55.. O,8}10G fi.xOI'
800
а VL обем иа въздушната меж
дииа в с_ч 3 .
Да изходим от една конкретна кои-
струкция на маrнитна система за високо-
rоворител, в която искаме. да употребим
треmяща бобинка, съдържаща феро
маrнитен материал, а именно от един
маrнит KWH (rдр) (фиr. 2) с размаr
нетизираLЦа крива, показава на фиr. 3.
Тази маrнитна система работи с 7000 и
в междината и има сечеиие на въз-
душиата междина 3,14 с_ч 2 . Работните
точки на маrнита са Но == 7200 Ое и
Во == 900 и, което отrоваря на Mar
нитна енерl'ИЯ 0,65.106 2с Х Ое.
Маrнитната енерrия във въздушиата
междина е:
E В2. VL .10 700,:2. 3,14.0,095 .1().4
8п- 8п-
== 58 _Ч . вт . се/(.
С намаление на ВЪЗДУLЦната межлина
чрез поставяне на треПТЯLЦа бобинка от
феромаrнитен материал (мед и желязо)
се получа ва индукц ия
В 1! 58.8 п- . 107 10300 rayca
f 3] 4. 0,04 5
Поради малко преместване на работ
ната точка Harope закръrляваме на
10 ООО rayca.
Да проверим работната точка на мю'
нита:
qM == 61 с.м 2
Маrнитният поток в междината е
0,1 fJ,l О,", f1, М 0.& 0,1 0.8,
[ 8Н10 G )
!ёхОе
Фиr. 3 Раамаrнетизираща крива на маrиит KWH
намалява маrнитната енерrия в м жди
ната и поради това се намалява обемът
на постоянния маr:нит.
Нека изходим от израза за маrнит-
ната енерrия за единица обем:
Енерrията във въздушната междина е :
В2. V L . 10 4
Е== (_ч.вт.се/(.)
8:п
в . се/(
където В индукция В с_ч 2 (волт
се унди на см2),
ф == BL.QL == 3,12.10 ООО == 31,200 и
Ф 31 200
В . ]')70 2С,
м QM' a ' 61.0,4
където cr == 0,4 е фаКЮ;J на разсеt1ва
нето
B.Ll L 10 ООО. 0,045
Н == .p== 0 I,l 485
" 1м '
където р 1,1 е фактор на потенциал-
ните заrуби.
Изместването на работната точка от
максимума на маrнитната енерrия не
и иrрае съществена роля. При конструи
181
",
.
I
t.:t
i
r::o
'" ""
!iE
'<5""
;;з
z
1Z
<:;:'!:'
"'='",
'"
'"
!i
i
"<s
I
182
!iI <:; !iI , ,
I Q> 'i1 "''!: '0
" . I _ :t..... ;
'" .. "'E:: .., I 1. ..., (.... 'Q)
I '<>
" "' .. I < .
'" ? ....... -...:..
+ ' ift:::: " р:
!I! ",,"'''' \::: ,
(лшqи) (J'(J \i!! "- '<> ., <> I "- .... '" ..., '"
i J """"''flМ:J р/ Еп! J/IlН{IOROtftJ J ;:; ., ;:!
.. "" '" :::i <, ",
I iVII ш. dШlаhпU31lfl
r----
i (пш'ш lу ШI I "- ": ": '" :: :: ., :: :: '" .., .. "- ., ., I ... .., '" ., "- "- '" .. ., .... g '''- '"
, -: ..;: -: .; .. '" '" '" ,, .; ..; ..; ..; ...; ..; . чо; ....; "' Ыj,...""') '-<" ...;....; ..; .-;
i ,;и DНiUIIl"ч1I-.mrqj , ,
I 111I1;><шl (е'нд} рз"" I , .. .., .... ... '<> 1;:: , ... ., .... '" '" sc ::: ::, .., '"
I "'3{С "" [т i/JI DflШJnаu I ::: ''- >
i
, rП'-UIlt'J ZB:J!JN I ., "- ... '" ., ... '" .., "'....'" '" .., ... '" '" I , .. ., .., '" ... .., '" -. . '" "- '" ..., '" .,
.; .;; .:; ..;; .: ..; ::i ..; ,, ..:: ,< , ... .;: о;; ,..; .; ..; ..; ...; ..:; .; .;
rc .;fj)l ен tJjБZD[ "':
,
'"
'"
"
5
,, 02
"",,
!
"" 1 '
4
]
'"
(;;)
"' Rot"fc)o;o
"'" tr') "'" "'" !
I.
I
I
I
$; '
,
I : ;
он а:J7Н;;'."'1ОНШ() ..... ..... .... .... '"
I
I
I
...
I
\
(1 :o1iJtJН} f!Jt,v:u;;,f
!J fШJ IШf1JiUlцJН1lН1I.iЗlW
:::
!>
I
t:2
t"> ...
...; . ... .{;
1
!d'"
:&
{;
,
;j;
4,
<!;
''>
"' '" <':
'"
:- ''- ..; .;. ,, '" :::: ; fi
...... ....... '-'..
::::
"""
'
,
"
'"
"
"
( UtlшпdOf!02O!/
4!:mfl H ,,?'} S:I ОNodУНОW/OJШIlUIl7 СШПШJW
lhY iJЛНidA1НШP ОИUl}/)[}N .? и.1iuпdоgО20JlО.JЛil (g
I -:i1
...,
:;
' s!
t .
It.i...... ......
""',
'1 ?/
. \o)
!::'-' ,.
.]anнaнgod,JD)DoJ":n::J,п'fu .... I
lJ:/IflViUNЛ IJН ilnНliNlV:ljл " I
I
,"ШqU) [Ти)! 1::;1-: '" "- '" '" '<> '" ..., ... ... .... .., ., ... ... , I
DJШDItaIJ IJНШНОШl!lfСiJd t:J.......: с; с; с:; (..-; е::; с:) о;;;; с:;; I
(nШfll] (ваНА) (JfW I чо I.c:. ::.:: ':j; I
1oI3gfJ ои [ти)! oguDhaU
0// lJU1';;": Jk "'"
OHlIdpraN /OJ/I//iuт
сшпJсн он впнатtJJ./ШО
(2 dUOH) птlfТJ!!апнрою/i
р (Ш) ошоJiиliuт он паон
i .
' V
'
( vзшndOptJ80JlfAJllР
нарONJfЛрО )IQlЩW) Z __/ OНl1dRWiJW/ OJшlfит аШЛJОW
он ,1lN,тоншо IJNtIlМM V.1шntlojО'ОJfО;;ПU (о
( lrJШi'f/9ji1<OJЮ:JIIfl
1:',?[JONJI!7 O ) (J?' DНоСgWдN /ПJlvliuт i/ШЛJдW
ОН iJЛh'iJтОНi.;"{i !1/1!.1j]/)/}н:] !Iс:шп.fО1ilJi1иJlO.JЛfl (1
I
I
I
I
I
I
сс'
J;
*
t;;) . ....., s.
{f -%
., '<: ,,':-' fg
t: ,
!} ;
<:]i i 1 1
ф
t
1i'
\'1
,
I
.t
,Ч
+.
(.'
'"
п
f "а . ":. . l 1 ц:. с: =--:
<:", <:ч t..... c\i ...... ......
I ,
Ca ...... t\.I I.t-;,
' ;
: : ::: ;:;
' Ч
'
( l(ашпdog r,ЗО)(O.Jлq
НОfJоштf!J} О/ : I ОtlОфМJW IlJ ,v/iu", ВШЛ.JliН
0/1 ;;ЩfJШОН{l.:О tJPUlJNJH :J ilаШ/Jdf) JоаОКО.)niJ (f
Радио и телевизия. 1Cн.,6 1968
рането на нови маrннтни системи имаме
възможност да работим дори близо до
реманенца, т. е. с rолямо В", и малко
н м . Ако се цели rолямо увеличение на
В в сравнение с една изходна маrнитна
система, qM трябва да се унеличи за
cMerKa на lш кат() се спази практи
ческото правило да не е по малко от
20 пъти въздушната междииа.
В r()рните изрази дебелината на шпул
ката на ,'зходната конструкция се за
пазва (0,5 мм).
В израза за КПД ще оставим като
променливи само тези параметри, които
са изменят с ннасянето на желязо ВЪВ
въздушната междина и с увеличение на
обема на треmящата бобина :
В2. V cu
r, K. т"
о
където в К се съдържат параметрите:
повърхнина на мембраната, специфичнО
съпротивление на медта, rъвкавост на
окачване и др.
В е индукцията н междината
V cu обем иа медта и
то обща маса на треmящатв си
стема.
ПОВНШ!'нието на КПД в разrледания
случай е
112 10 0002
'1)1 70062 ""-" 2
АЕо запазим старата индукция в меж
дината 700() и, имаме ВЪЗМОЖНQСТ дз
намалим размерите на постоянния Mar
нит в маrнитната система KWH:
ВI,.lM 7000.0,045
1м == . р == 720 1,1
о
с=0,48 см (срещу 1,02 стар размер)
В. q" 7 000.3,14
qM . 61 см
Во.а 900.0,4
(стария размер)
Това значи, че маrнитът се намалява по
1,02
дебелина и по обем 0,48 2,1 пъти,
т. е. пести се повече от 500/0 маrнитен
материал.
При това положение обаче КПД на
ВИСОl<оrоворителя пада 2 пъти поради
заrубите в обема на медта (ако се пrе
небреrне евентуалната печалба от пара
лелно свързване на железния и медння
пр()водници) ТаЗ\l заrуба може да се
компенсира и дори К[Щ да се увеличи
НСI(ОJшщ.;ратне чрез увеличаване на въз
душната мсждина на маrнитната сис
тема, което ПОЗВOJшна да се употребят
трептяши бсбинки с rолям обем мед.
Оптималните възможности в това отно--
шение зависят вече от отношението
маса на ШПУJшата към маса на мембра
ната. Тези възможности са разrледани
в rрафиката на фиr. 4 и в таБJlнците :;21
lJай често срещаните отношения Ъ1СЖДУ
маснте,
Със запазване обема на постоянния
маrнит и изменение само вън формата
му може да се получи още ПО I оляма
маrнитна индукция в междината, т. е.
да се достиrне до rраниuата на Ha
сишане на желязото (напр. еJJектролит
но же;1ЯЗО) на ТЯ;10ТО, върху което е
навита ШПулката, т. е. 22 ооо 2С в зъ
бите или средна маrнитна индукпня на
междиш,та 11 ооо lC
Дължината на маrнита ToraBa ще
бъде
Радио и телевизия, КН. б 1963
BL. 1 L 11000.0,045
l.,,=: . Р=Щ 2 . 1,1 ==
0,75 см, 21 сечението
ВЕ. qL . 11000.3,14
q." B == o oo.0,4 == 96 см
което значи, че обемът на маrнита се
увеличава само с 180/0, като става по--
къс, но с по--rолям диаметър.
КПД на такън високоrоворител се по--
добрява с
7Jl
Ако новата трептяща бобинка има
обема иа старата, трябна да се отчете
заrубата по обем мед и ToraBa резул
тантната печалба ще бъде 250/0. При си
f2 jj t !
L L _ I
" r I T =t= ' . , '
lOt .
:t! : L ;tLI
i: =H .: I
,; . . ! 1 1
f Н I . .' 1
О i I I I
::t' I '....-...4
f 1 5 10 10 I!ОIШЛIIО О/J7I!ОШflll//е
Ntlco меМОf/ШШ
7 1tlСtl шrlfi лко'
11 0002
7 ОО()2
2,5
коr-оворители масата на трептящата 60'
бинка винаrи е MHoro по--малка от Ма-
сата на мембраната, тъй като KOHCТPMK
тивно не е възможно да се напранят
по леlШ мембрани, които да трrптят като
uяло, а от друrа страна не е възможно
да се увеличи въздушната междина с
употребата на нормални маrнитни си-
стеми.
Тези възможности са разrледани no
дробно в таблиците*.
Прёктическите опити и измерна ния
безусловно потвърдиха тези изводи.
Технолоrически се оказа необходимо
маrни;rната система да се маrнетизира с
поставена в ,'I\еждината трептяща бо
бинка, а след това да се залепи MeM
браната; за да се получи правилио Ma
Фиr. 4. I.рафика за определяне ВЪЗМОЖНОТО маКСИМ:JJIИО повишение на кпд
стеми с MarHHTHa индукция 6 ооо 2с
увеличението на КПД по маrнитна ин
дукпня с отчитане на заrубите пп 'мед е
3,')0/0, а при такива с начална маl'НИТШ1
индvкuия 10 ООО 2С се rубят 4()%,
Очевидно е, че с малкн нзменения
B. B формата на мап!ита и в нсrовия
обем лесно се достш'а до маrНИТllата
индукuия на f!асищане и до повишение
на КПД 110 М3I нитна индукпия с 250/0
(най масовия случай при съвременните
ВИСОКОI'Oворители) до 350/0, ако се pa
боти със същия обем на трептящата
бобннка. Само ако се изхожда от Rи
сокоrоворителн с маrпнтна индукuия
над 10 Ot,O 2С, се rубят 01(0.10 4,,0/0.
Едновременно с това обаче се OT
крнват възможности за СИJIНО увеличе
ние на КПД по обем мед и възмож
ности за навиване на ВИt окоомни бо--
бинки с теХНOJlOrически удобни ди
метри на проводниuИ1 е и с rолям фак-
тор на запълване, 1ЪЙ като без HliКal<BO
изменение на повишената вече МШ'нитна
индукция може да се увеличава обемът
на трептящата бобшша. Максимално YBe
личеllН на КПД се I!ОJlучава, KOI a1O
масата на треmящата бобинка е равна
на масата на мембраната, или по,точно
на пялата OCTaHaJla трептяща маса (MeM
брана плюс част от масата на 1рептнл
ката и прнсъединената В'lздушна маса).
В съвременннте средни н I олеми висо
rнетизиране. Страничните сили, които
се явяват поради участието на желязо
в трептяшата бобинка, вследствне иа
ИЗlJестна допустима еJ{сцентричност са
за пренебреrване по отнощенне cтpa
ничните сили, конто понася пеНТРl!ра
щата система (треПТlIлка).
Ори по-rолеми амплитуди, т, е. в об
ластта на лош клирфаюор за обикно
вените високоrоворители, се по,тучават
допълннтелни сиди, поради стремежа на
бобинката да се намира в хомоrенпо
мапlИТНО поле. С това най rО,1емите aM
плиту ди се намаляват н се поддържа
добър клнрфактор, т. е. снстемата дей
ст вува като компресор, което също е
желателно.
В приложените таблиuи се вижда, че
е възможно да се I(ОНСТРУИР:П високо
rовnрители с подобрен I{ПД и MHoro
ВИСокоомни бобННI(Н, т. е. системи, които
MoraT да работят не само в ррр и др.
безтрансформаторни крайни стъпала, но
дори и в нормални противотактови край
ни стъпала.
Лнтература :
1. В. В. Фурду в 3лектроаК,\'стика
(СССР)
2. апфетт KWH (rдр)
3. R2incllardt, Gruпdlаgеп der Elek
troaku .tik (r ДР)
H Т8БЛИЦИ lе не, е отчетено изменението
8 отношението ОМ. съпротивление/импед.анс.
183
'Я' т r
: I
J
E",eXW1{'oakycmulrcr и -fQs;:.
МАfНЕТОФОН ВО! 26 1
Новият маzнетофон на VEE Mess
geriitewerk ZwiJnitz ЕО 26 1 е п'bp
вият индустриално произвеждан уред
от серията нови маzнетофони, Koи
,то .:е разраб?тват в лабораториите
на завода (ЕО 26, ЕО 27, ЕО 28,
ЕО 29 и ЕО 30).
ЕО 26 J има печатен монтаж и pe
дица схемни новости. Прннципно дви
жението има решение, както е показано
на фиr_ 1. На фиrурата rope .е дадено
положението .нормално напред.. При
това положение електромоторът (пре
включваем чрез кондензатори) чрез шай
ба 1 движи плоския ремък 2 и от там
шайбата 4 и маховика 3, който пред
ставлява едно цяло с шайбата и TOH
остта 5. Движението на лентата се
осъщеСтвява чрез натиск на рритиска
.J
.t
s
6
ID /1'
G
7
8
$
7
8
11'
/3
ФI!I'.I.
Фиr.2.
384
х ...
п т,
"
i:::t
"<:
"""
""
J
"''''C'IOI
IJIJШ?
'"
t eZ "': '"
;;;; "' Q <-J h"
<::> ;:, q?'
..\ c ;:, >l1J6't_t.r sH
..
....,"" !'>
:: <\: "-)
: l :r ' - D J I
+ I I l
w пii< .
/v 1/ 1 1 (
Ij jl l K ! , "
. l1'
':1 - J r}
i i j "">; ,
b - r - : I t
"'
':
'::>
<' 1 1
<.Q
,
I
:OkfLJ t . J t::1
.::::- .
v t
'" ....
..
:" . -;:"
щата':'jМ2лка 6. Опъването на лентата се
ИЗf!::t!рЦЦiа от пяваrа. шайба с ролка,
lIВ eвa от фРИКЩlOнния кynлунr 10,
а jj;Jвиването от дясната шайба с
ролКа, движена посредством ремъка 8,
чието зацепваие се реrупира чрез OTКJlO
flяващата ролка 7.
!JI Триещнте ролки 12 н 13 служат за
движение .бързо напред.. н "бързо Ha
зад.. Прн освобождаване на ремъка 8 и
на притнскащата ролка б (натискане на
КJlавнш .бързо напред. HJIН .бързо Ha
зад. от клавиатурата 11) една от ролките
12 HJIН 13 зацепва мотора директно към
Едии ипи повече високоrоворители
Един едннствен ввсокоrоворнтел, който
да възпронзвежда равномерно цепня
звуков обхват, напр. обхвата, който има
един оркестър, представлява rоляма и
скъпа рядкост. Независнмо от това, за
да се избяr;Нат изкривявання от Допперо-
вия ефект, се предпочита раздепяне на
възпроизвеждання обхват между два
ипн повече високоrоворитепя.
Ва възпроизвеждане на ниските зву-
ковн честотн (баси) се предпочнтат
внсокоrоворнтепи с rопим диаметър на
мембраната, а внсокоrоворитепите с
малък диаметър възпроизвеждат добре
внсоките звуковн честотн. Честотният
обхват на BHcoKoroBopHTenme се опре
депя също така от:
а) Електромеханнчните свойства на
цялата снстема и преди всичко от иа
работката и окачването на мембраната.
б) rолемината на акустичния екран
(дъска) ипи на шкафа, в който е по-
ставен внсокоrоворитепят.
в) Електрнческото нarаждане на ВИСО-
коrоворнтеЛJj към нзхода на усипватепя.
r) Акустнчt'ското наrаждане на внсо-
коrоворнтеля към околното въздушно
пространство.
Изборна високоrоворитепите
Прн избора на високоrоворитепите
са меродавнн rлавно мощността, честот-
ннят обхват н размерите. Размерите на
високоrоворнтепя опредепят възмож
ността за монтиране в кутията или
шкафа. Освен това от значение са също
клирфакторът и КПД на системата,
както 1:1 неравномерността на Чf'стотиата
характеристика, които, за съжаление,
рядко се посочват от пронзводнтелите.
По отношение на КПД, между еднн
и същн по размер високоrоворитепи
с различни конструкции н различни
маrнитни материали, може да съще-
ствува разлика до десет пътн. А тъй
като в края на I!раищата за една апа-
ратура е важна акустическата мощност
(мощност, мерена по звуково наляrане),
а не електрическата, явно е какво
rолямо значение има КПД, особено при
икономичните портативни приемницн.
За жалост, радиолюБИТfпите у нас все
още иямат възможност за rолям избор,
особено по отношение на мзпки снстемн
за дЖобни нли изобщо преноснми при-
емници.
А пространството за монтаж, с което
разnолаrаме,е малко,трябва да изберем
РаОио и т6.иви Эи я, "11. 6 19 -б$
шаМите на I(уплунrцте (фиr-. 1 в средата
и долу).
ПрННЦ1IПната схема на маrнетофона
дадена на фиr. 2.
Технически данни
Скорост 9,5 см/се« и 4,75 см/сек
Брой на пистите 'двynнстов по
международни норми
Тип на лентата CRL илн CR
Честотен обхват '50 +- 6 ООО хц
при 4,75 см/сек и 50 + 12 ООО хц
при 9,5 см/се«.
Детонация < 0,4% на 9,5 см/се« и
0,6% на 4,75 см/сек
kлирфаl<ТОР прь П'ЬJJ'lfа модулациSl
Ка == 30/0
Входове радио 3,5 мв на 50 «G.1l
микрофон 3,5 мв на 500 «ом
Изходи радио > 0,775 в на 20 «ом
собствен ипн външеи BHCOKOroBO-
рител 1,5 вт на 50 ом
Ускорен ХОД напред и назад 2,5 мин
ВЧ предмаrнетнзиране 80 кхц
Контрол на записа ЕМ84, слуШалки
Показател на лентата брояч
Размерн 411 х 270 х 136 мм
Terno 9 кz
Маrнетофонът нма куплунr за смеси-
телен пулт.
ЗА ВИСОКQrОВОРИТЕЛИТЕ в пю&ИТЕЛСКИТЕ АПАРАТУРИ
система, която има честотен обхват най-
близък. до жепания, като в завнсимост
от мощността на усилвателя се употре
бяват един или повече едиакви BHCOKO
rоворители за възпроизвеждане на це-
лия или на част от честотння обхват.
За да постиrнем добър клирфаКтор,
винаrн трябва да се стремнм към из-
ползуване на по-мощни високоrщюрителн
в сравнение с мощността на усилва-
теля. По отношенне на тази резерва
няма технически, а само нкономически
оrраничевия.
За ниски н високи тонове Нi Fi
апартурите н rопемите раднопрнемници
е необходнмо да имат отделни BHCOKO
rоворитеJIН, които да бъдат комбинирани
помежду сн така, че да възпроизвеждат
целия звуков обхват по възможно най-
добрия начин.
Електрическо наrаждане
Радиоприемниците и усилвателите
диес обикновено имат нискоомен изход
с импеданс 4 до 6 ом при 800 хц.
Нi Fi УСНJIвателите нмат по правило
още и допълнителен изход 15 О.и. Ако
" M
u
./..50Н 4-50М 4-0ОМ ./. OOH
ФИr. 1. Високоrоворители с раздели'I'e.IIНИ
филтри (Lorenz)
се използуват отделни системн за ниски,
средни н висо .(И звукови честотн, е
целесъобразио те да се свържат към
нзхода 4 6 ом по посочения на фиr. 1
начин. С посочените кондензатори
(филтри) се постиrа разделение на че
стотния обхват между високоrоворите
лите. Всеки високоrоворител или rрупа
високоrоворители получават онази част
от обхвата, която възпроизвеждат най
добре. Освен това по този прост начни
се спазва искаието общият нмпеданс
да бъде близо до импеданса на отделния
високоrоворител, т. е. отклонението е
незначитеJIНО. На фиr. 1 е посочен
импеданс 4 6 ом, като най често сре-
щан. Със същата стейност на кондензато
рите може да се работи н прн 15 ом нмпе
данс на отдеJIНите високоrоворители н на
усилвателя. Без употребата на конденза-
торн, прн свързване на високоrоворите-
лите по фиr. 1 щеше да се получи общ
нмпеданс 1,1 ом, което би довело до
твър.де лошо наrаждане към усилватепя.
Ако при по-rоляма мощност се налarа
свързване на повече еднакви високо-.
rоворители към един общ изход (без
кондензатори), какъвто е например
случаят прн озвучаване на по-rолемн
помещения, ToraBa се предпочита пара
лелно свързване на ВИСОКОI'оворитепнте,
а не серИйно. В такъв случай изходният
трансформатор на усилвателя трябва да
бъде подходящо оразмерен.
Разделителни фиптри
rолемината на кондензаторнте във
фиr. 1 оrраничава честотния обхват на
всеки високоrоворнтел (или rpyna) на-
долу към НИСКlIте честотн. Примерът
на фиr. I е взет от Нi Fi шкафа на
Lоrепz. Естествено, за раздепяне на
обхвата има и MHoro друrи решения.
Разделитепин филтрн към раз.IIИЧНИ
усилватели MoraT да се нздирят от схе-
мите, публикуванн в спнсанието. При
ynотреба на разделителни филтри нис
ките честоти се блокират от конденза
торите и не се подават към високо-
rоворитепите за средни и високи тонове.
В такива случаи мощността на целия
arperaT от високоrоворители се определя
от мощността на басовия високоrово
рител (басовите внсокоroворители).
С употребата на филтри се постиrа
едновременно разделяне на честотния
обхват за нуждите на псевдостереофо,
нията и се избяrва Доплеровият ефект-
постиrа се по-равномерно възпроизвеж
дане на звуковия обхват или се пов-
диrат баси и височини (честотна xapaK
ot
I/J/JK
Фиr. 2. Филтър на I.orenz
теристика .чайка") и се запазва опре
делен импедаис.
На фиr. 2 е показан филтър на Lorenz
за включване на кондензаторен внсо;,о-
rоворител към първичната на изходвия
185
;фансформатор. Кондензаторните iшсоi{()
fоворитепи възпроизвеждат най високите
313УКОВИ честоти (до около 18 кхц).
. Разделителни фИ.1lтри. включени преди
високоrоворителите за ниски тонове.
иямат особено значение за качеството
на възпроизвеЖдане, но са необходими
при стереоусилвателите ToraBa. KoraTo
ниските тонове на двата канала се
възпроизвеждат от един единствен
високоrоворител.
Висо"оrоворители за джобни и пор-
тативни радиоприемници
По правИ.1l0 тези високоrоворители
имат малък диаметър и тяхната собствена
резонансна честота лежи между 300 и
150 ХЦ. За да може и в този случай
възпроизвеждането да бъде добро, е
неоходимо да се запази известно OTHO
шение между баси и височини (акусти
ческо равновесие). За тази цел е под
ходяща тонбленда (кондензатор пара.
лелно към първичната намотка на из
ходния трансформатор)или с отрицателна
обратна връзка се отрязват високите
тонове. Ако се спази т. нар. .правило на
400 ООО". най ниската възпроизвеЖдана
честота, умножена по най високата,
, трябва да дава произведение 400 ООО.
Това значи, че при високоrоворител
със собствена резонансна 'Честота 300 хц,
високите тонове рад' '1 "3<)0' ХЦ трябва
да бъдат отря::i1l1tи;' а при високоrово
рител с резонанс 150 хц над 2 500 .хц.
В последно време вместо правилото на
400 ООО често се използува .правило
на 800 ООО". В такъв случай rраницата
към високите честоти се удвоява.
Паралелно включване на ВИСОJ{О.
rоворители
При паралелио включване на висок<r
rоворит( ли със или без разделителни
филтри е необходимо да се спази Tex
ният поляритет, за да трептят синфазно.
Еднакви фази върху изводните краища
на някои високоrоворители са означени
със знак .плюс" или с червена точка.
Ако' такова озиачение липсва, Toraвa
еднаквите изводии краища се намират
чрез краткотрайно включване на бате.
рия 3 4,5 в. Ако мембраиата при пода
ване на правотоков импулс от батерията
се предвижи навън. изводният край, към
който е допрян плюсът, се маркира
червено.
Монтиране на висо"оrоворителите
3а избяrване на т. нар. .акустическо
късо съединение", което се проявява
обикновено при ниските звукови че.
стоrи, се налаrа употребата на .aKy
стичен екран" (дъска). При това важи
правилото; колкото по.ниска е резонанс
иата честота на високоrоворителя, тол.
кова по rоляма трябва да бъде акустич
ната дъска (екран, кутия).
Акустичното късо съедииение се
обяснява с това, че ако мембраната се
предвижи например напред, пред нея
ще се получи сrъстяваие на въздуха,
а зад нея разреждаие. Това значи, че
предната и задната звукови вълни са
в противофаза (дефазирани на 1800).
Звуковото наляrане в която и да е
точка от пространството, където се
намира слушателят, ще бъде равно на
нула, тъй като пътищата на д eTe
186
звУковн вълни (фиr.3) са приблшштелно
равни помежду еи. Дължината на" 'зву
ковата вълна при 100 ХЦ е приБЛИЗ!f.
телно 3 м, а при 50 xц: 6 м. за да
се удължи достатъчно задната звукова
вълна, така че тя да пристиrне при
слушателя с еднаква фаза като директна
.J"'l'
Щwuтел
1:1 tl
!J
Фиr.З.
Два раЗJlИЧ-
ни пътя на
звуковите
вълни
та, е необходима rоляма екраННа дъска
(фиr. 4). Кутиите също MoraT да се
разrлеждат като екранни дъски, сrънати
по особен начин.
3а добро възпроизвеждане на долна
rраничиа честота 50 хц акустичната
дъска трябва да има диаметър минимvм
2 м, за НЮ хц 1 м И -То Н.
2#ll
Фиr.4.
Действие
иа акустич
пия -екран
Басрефлексен шкаф
Басрефлексният шкаф представлява
резонатор със собствена честота. равна
на резонансната честота на вйсоко-
fоворителя. В сравнение'с екраината
дъска той има малки размери. Друrо
предимство на този шкаф е, че той
усилва извеС1 на област и под резо
иансната честота. Въздушното простран
ство в ШКафа образува с мембраната на
високоrоворители две свързани трептящи
системи с честотна характеристика,
която наподобява характеристикаrа на
лентовите филтри (фиr. 5).
На фиr. 5 с 10 е означена pe30HaHC
ната честота иа високоrоворителя или
J,g
r.
6
l/ecmf!I"IO
ID
Фиr. 5. Честоуна характеристика на лентов
фИJ1ТЪР
на шкафа, а ft и 12 са получените
честоти на двата резонансни върха на
трептящата система. Честотата 11 по.
,казва, че шкафът възпроизвежда баси
и под резонанснзта чеСТО'I<J на висоi<t\.
rоворителя lo.
При, акустичните' дъtКи С;ЪЩ9 <;e ПО.
лучава 'известно снижение на резОНанс
ната честота по отношенйе соБС1'веiщта
честота на високоrоворителя, измерена
в свободно пространство, но това сни
жение не може да надмине 10%.
Най.ниската честота fI на един бас.
рефлексен шкаф се определя от обема
на шкафа и от размерите на един OT
ВОР. който се намира близо до отвора
за високоrоворителя. На фиr. 6 е дадена
диаrрама за определяне размерите на
басрефлексни шкафове. Площта на
отвора А трябва да бъде равна на
площта на отвора за високоrоворителя.
В диаrрамата с fo са означени собстве.
ните резонансни честоти. Използуването
на диаrрамата ще поясним с един
-пример;
Собствената резонансна честота на
високоrоворителя, с който разполаrаме,
е 80 .хц, диаметърът му изисква отвор
20 см, което отrоваря на площ А==300
см2. На диаrрамата се Tpъrнa от А 300
см2. След това се избира дълбочина на
отвора 1, и от линията за съответната
дълбочина се отива на резонансиата
честота на високоrоворителя, след което
се отчита обемът на шкафа:
а) при дълбочина на. отвора 1 3 см
се ПOJl1учава V 80 дм3 (литра). (В диа
rpaMaTa означено със стрелки).
б) При дълбочииа на отвора 1 5 с 14
се получава обем V==70 дм3.
При определяне на дълбочината на OT
вора 1 се взема пред вид и дебелината
на дъската. Ако дъската е достатъчно
дебела, отворът само се изрязва в нея.
При п<rтъика дъска се прави допълии.
телна рамка, която се монтира от BЪ
трешната или външната страна (шийка).
При по-rОJ)яма дълбочииа на отвора 1
се получава малко по малък обем на
шкафа.
На таблицата са дадени размери на
фабричии басрефлексни шкафове Lorenz
за различни високоrоворители и раз
мери иа шкафове, които фирмата пре-
поръчва за любителска изработка. Раз
мерите в таблицата са дадени според
фиr.6.
На фиr. 7 са показани ТИПИЧПИТL
честотни характеристики на rpyna високо
rоворители (пунктир) и на басрефлексев
шкаф със същия високоrоворител (плът-
на линия). Отнася се за I рупа високо
rоворители в Hi Fi басрефлексия шка-
фове (фиr. 8) на Lorenz с класическа
четириъrълна форма а (паралелопипед)
и с триъrълна основа б (триъrълна
призма). Двата шкафа имат басов високо-
rоворител, един за среди и тонове (отвор
]0,5 см в средата) и два за високи
тонове, поставени под ъrъл един спрямо
npyr (.високотонова вана", в право
ъrълния отвор rope).
Ако в басрефлексния шкаф 'се мои-
тират високоrоворители и за средни н
ВИСОКИ тоиове, каквато комбииация е по
казана1а на фиr.8, обязателно необхо-
димо високотояовите излъчватели, както
'радио и телевusuя. КН, 671963
, _." ... ". TIZ:Z; /'o/
. . ' -! j... . .'
, //
A' V // /
>-'l / / / /
T1C V/ v 1=100/ 80 БО .10 41/ i31х
'l" 0/ / / / /
X V / /
// /
v / // / /
.
I/J/J '
JL.... см р
2{}{} 5flfl I{}(J(J
l{} J/J
5О fIJ(J
v
J/J/J
I/J/J/J
ом}
Фиr. 6. Определяне на размерите на басрефлексен шкаф
,днаметъ р I Резонан I I Два.,,",р н' I слепени помежду сн с MaJII{H чамови лет
Обем на Размери на Размери на отвора ! вичкн, или както се казва по дърводел
на ВИСОКО I сна чес шкафа шкафа отвора за на шкафа (СМ) 1 скн "абrешперт".Дебелнната на стените
rовори високоrово
теля (мм) тота (хц) (литра) а Ь С ,Рителя d (CM) 1 f е I на шкафа, както и дебелнната на акустнч
! ната дъска трябва да бъде минимум 20 мм.
200 . I , 8.0 -'. .48 .140 51 23 I 17,6 I 24 10 10 Слепването трябва да бъде плътно н
200 80 80 148 62 27 I 17,6 24 10 2 3 здраво. Не се допускат никакви фуrн
215 75 80 48 62 27 19,0 24 IO 10 между отделните стени.
215 75 60 43 56 25. 19,0 24 12 1() Високоrоворнтелите също трябва да
215 75 100 50 65 30 19,0 24 12 2 3 бъдат MHoro добре уплътненн към OT
245 60 100 50 65 30 22,0 28 14 10 вора с помощта на филц или картон.
245 60 160 58 80 35 22,0 28 14 2 3 Отворнте за внсокоrоворителнте да се
312 45 250 65 92 40 27,5 33 18 10 нзрязват под ъrъл така, че напред OT
312 45 400 80 105 48 27,5 33 18 2 3 ворът да се разширява коническн, както
I
Моо
З5
,J/7
25
20
f.'i
IIJ
.)
о
,)О/7 /tlш 2 .3 4-.5 5 IJ I/l/7ОО 2
I/ecтoтa .тц
4 I
j.J . . м 11\ ,J1\I '\ f
f" L IV Y, . J 1t М
I-1f " '"
: '"
\
2050 Ш/7 20/7
D
а}
Фиr. 7. Типични честотни 1tарактеристики нз- открит Високо
rоворител .. на същия високоrоворител в басрефлексен шкаф
и високоroворнтелят за средни тонове
да се покрнят отвътре със здрав капак,
тъй че наляrането на басите в шкафа
да не се предава на техните мембрани.
Такива капаци, изработени от ламарина,
с форма подобна на тенджера, MoraT да
се видят в басрефлексния шкаф на
нашия раДИОlJриемник шкаф "XapMO
ния 2", производство на Слаботоковия
завод София
Акустични (затворсни) шкафове
Освен екранни дъски и басрефлексни
шкафове, за подобряване на нзлъчването
в областта на ниските тонове се изпол
зуват и затворени шкафове. При тях
не се получават два резонансни върха,
както прн басрефлексння шкаф, но за
сметка на това най ниската честота на
PaaUl! и телевизия, 1l1t. 6 1 963
Фиr. 8. Четириъrълен и Триъrълеи
басрефлексни шкафове на Lorenz
шкафа лежи малко над собствената
резонансна честота на внсокоrоворителя,
т. е. резонансната честота на високо
rоворнтеля, поставен в затворен шкаф,
се покачва. Ако шкафът има например
обем 100 лнтра, а резонансната честота
на високоrоворителя е 50 хц, тя ще се
покачи на 68 хц, а при 300 литра
на 56 хц.
Материали и особености при из-
работването
За нзработка на ак}стични екрани и
шкафове най подХОДЯЩО е дървото. За
да се избяrнат трептения, които MoraT
да виесат паразнтни резонанси, дъскнте
трябва да бъдат по възможност по-де
бели. Препоръчва се употребата на еднн
дебел лнст шперплат нли на два листа,
това е показано на фнr. 8. С това се
нзбяrват допълнителни резонансни треп
тения на дървото и не се намалява
ъrълът на излъчване. Препоръчва се
както басрефлексните шкафове, така н
затворените шкафове да се облнцоват
отвътре със звукопоrлъu1аща материя.
Така се избяrват нежелателнн резонаис
нн явлеиня, породени от стоящн вълни.
Басрефлексният шкаф се обл иц ова с
кече, фнлц, порьозна rYMa илн пено
пласт и, а затвореннят шкаф може да
бъде изпълнен изцяло с памук, вълна,
стъклена вълна и др. подобнн, като се
внимава материалът да не опира в MeM
браната на високоrоворителя. Високо
rоворнтелят се предпазва с марля. Пред
отворите на високоrоворителите се по
ставят декоратнвни тъкани, но те не
бива да бъдат MHOro плътни.
1. 7
/ "' 'k( e7fe к УИ ?ОН и k Q
УРЕД ЗА ОТКРИВАНЕ НА МЕТАЛНИ ПРЕдмети
Действието на схемата е същото,
както н В ориrиналното описание, съв.
СП. .Радно.. кн....' 196.. . r., като из
мененията. които ние направихме, са
следните:
а) Работната честота на осцилатора
(фиr. 1) и честотата. на която са Ha
./?-МI,.
t;-Я1(}f} Др,
{о
+I,L8
ФIIr. 1
. .fr
..:) ..
Lр.L з )!.
(,ЗОнu6 '"
пелке-{J,I ' 'T
о)
j
Др, ..;
3хЗОО ",1
лел-D.1 J
' 22
с)
Фиr.3
вена вч сърцевина около 3 MXfl.
Напълно подходящи за целта са две
бобинн от входния кръr за дълrи вълии
на КОЙТО и да е радиоприемник.
4
([) .:;: 4 li t) 0 о Р,
о: 0.0 9 о о .0
О о I о.
Olll.p/ 'од :у о
, /T T /S5T
строени I<.ръrОJlете иа приемннка (фчr.2),
беше намалена на 130 КХЦ, при което се
получиха най добри резултати.
б) Чувствнтелността на прнемника
беше увеличена, като се добави оше
едно стъпало за усилване по ниска
чеСI0та (Л4 155Т) с трансформаторна
BpЪSKa към Hero. 3а увеличаване на
ЧУВС'l'вителността допринесе MHoro и
заменянето на ненастроеното усилване
по висока честота с усилване чрез Ha
строени кръrове в анодннте вериrи.
в) 3а осцилаторна лампа беше из
ползувана 3А4, чиято мошност е по
rоляма от тази на 354. В прнемннка
вместо IU4 бяха използувани 1 Т4Т.
които са често срещани у нас. Нч
усилвателят на прнемника построихме с
155Т, еднн от днодите на която беше
използуван за детекция, вместо отделен
repMaHHeB' днод.
Кръrовите бобини на прнемннка са
навнтн на бакелитови тела от старнте
бобинни блокове на Сяаботоковия завод
(фиr. .3а). L 2 и Lg имат по 430 нав.
ПЕЛКЕ 0,13 илн ПЕЛ 0.13, Индук
ТИВНОстта им е 2,3 .мхн, а при поста-
1 8
л, -/ SJl l1s -/SJr
, ".
' .. , 1
/.1 '
908.
-
t,U'
Фиr.2
Дроселът ДР1 в анодната вериrа на
осцилатора е вч дросел с възможно по
rоляма иидуктивност (над 10 MXfl).
Може да се навие иа секционирано
тяло от ебонит или сухо дърво и да
съдържа 3 х 300 нав. ПЕЛ 0,1 (фиr.3б).
Рамковите антени Lo за осцилатора
н Lr за прнемника I:lмaT еднаквн данни
под 41 навивкн от . ПЕЛ 0,8, навити на
рамка, чнято конструкция се вижда на
фиr. 4. Бобината на осилатора нма нз
вод на 18 навивка, считано от долния
по схемата краЙ. Рамката е изработена
от пве шперплатовн плочи 1, на едната
от конто са залепени 8 броя дистан
ционнн дървенн трупчета 3. Трупчетата
са разположенн по окръжност с диа
метър 350 мм. В среДБта между двете
плочи се закрепва втулката 2, чрез
която рамката се свързва с носещия
прът. Свързването на двете плочи към
дистанционните трупчета и към цeH
тралната втулка става с винтчета за
дърво.
Трансформаторът ТРl с отношенне 1 : 3
е обикновен междулампов flЧ транс-
форматор с възможно по малкн размери.
;
JJ
tI" "&.
I t ./"\.
зF J
.......... &_..J'
!
.1
1
3
ф
.1. .
:o,,\\:1 I (j)
1--35 ...j
1,
Ш t ] 0
1 . ,Ц!
.1t7fJ . .
Фиr.4
o 'Pl
\::J л, -JR ?
Ломеи ()тиму
,ё IT
L /2() ,
ФJ1r.5а
Ки,. "
Сл
c "":.. = c ' -: ,""
Т'
I
.?
! ,
I
I L
ЗОХРОН&lIIе
(7i;\
'V!J!)
(/i;\
'v.!!!)
(/i;\V7f\
'VE!) \f.s.!!J
P,
/70с/1еu отr10Лfj I10нтожно ЛЛОIiI(О
4X 1 15 1}J
I 'o
vw wv
I JO J(j , f(} --1 i
, """"""- /2n 1
I
s;
'"
I
Фиr. 56
Pqoиo и темвшия. КН. 6.....1 goв
Ние използувахме rOToB трансформатор
от стар радиоприемник. В краен случай
може да се преработи един изходен
трансформатор, като вторичната му Ha
мотка не се използува, а от първиччата
се направи извод на 1/з от общия брой
навивки.
Уредът е монтиран на две малки
алуминиеви щасита с размери, показани
на фиr. 5. Шаситата са затворени в
кутии. изработени също от алуминиева
ламарина 2 -М-М. От кутията на прием
иика излизат трите проводника за
захранването, за слущалките и за paM
ката. На самата кутия има копче за
потенциометър P 1 , който служи за
реrулиране на усилването и е комбиии
ран с ключа 1(1 за изключване на за
хранването. от осuилатора излизат три
проводника за захранването и три за
рамката. Както приеМ1lИКЪТ, така и осци
латорът се монтират колко'IО може по--
близо до съответните им рамкови бобини.
Свързването на тези бобини с останалата
част на кръта трябва да стане с eKpa
ниран проводник най-добре коаксиа
лен кабел PK 1 За носещи прътове
се използуват дуралуминиеви тръби с
Въцрос: Накви са размерите на
трансформаторните С6рцевини, сре-
щащи се в някои чужди описания с
означението Мб5, М85 и т. Н.?
OTrOBOp: Тези означения отrоварят
на немски'се стандарти за сърцевини от
силициева ламарина. По тях може да се
съди както за размерите на ламелата,
1
, 1
""-
IL
J ! ; l' 1"'/
i o B'" \'I
и
.пи.. . eTЪp 24 .м.м и 11 мм. Разбира се,
вмес'со тръби MoraT да се употребят и
летви от твърдо, неоrыlщоo се дърво.
Общото външно оформлеlШе се
вижда от фиr. 6. Необходимо е да се
!l/l/l
"24
1
Дры/(хо I
"/t
IJСlIl/Лотор
ЛриеNник
Фиr.6
направи MHoro здраво свързване между
отделнвте части, за да не се получи
изместване между тях през време на
работа. Това важи най-мноrо за свърз-
ването на двете рамкови антени с тръ-
бите, както и между двете тръби.
Настройка'са на приемника се НЗВЪрlllВа
с модулиран сиrнапrенератор на 130
КХ,. Входния'с кръr се настройва с
тримера С 7 , а междинните кръrове
със сърцевините на L 2 и L3. Ако имаме
сиrналrенератор, може да се използува
сиrналът от собствения осцилатор, чиято
честота трябва да се установи на 130
кхц чрез тримера С 2 .
Прн монтирането иа приемника и
осцилатора техните рамкови бобини се
наrласяват перпендикулярно, така че
директното прослущване от оcuилатора
в приемника да изчезне. ToraBa в
приемника се появява сиrнал, само ако
търсачната рамка попадне над метален
предмет.
С описания металотърсач MoraT да се
открива'с метални предмети, намиращи
се на разстояние 60 с-м до 1 м от
рамката. Тези предмети MoraT да бъдат
зазидани в стени или заровени в земята,
като разстоянието, на което MoraT да
бъдат открити, зависи' от предметите,
както и от състава и влажността на
пОчвата.
J3 IIOMOf:!J Н4 чижаmfИIIIW1Р
даваме най-необходимите данни за тези
сърцевини (размери според фиryрата).
Въпрос: В какви случаи за C'lJрце-
вини на трансформатори се yпoтpe
бява пермалой? Какво представляват
и какви са предимствата на новите
лентови С6рцевини за трансформа-
тори с тороuдална форма?
OTrOBOp: Употребата на пермалоя в
трансформаторите се оrраничава само в
случаите на работа при повищени че
стоти (звукови и нздзвукови) при необ
ходимост от малки размери на транс-
форматора и п димно тоrэва, KoraTo се
работи със слаби маrнитни полета.
Новото в изработката на ниско--
честотните трансформатори и дросели е
употребата на студеновалцованата ла
марина 3310, която е с по-малки за
rуби (0,65 вт/к2.) от nocera употребява-
Размери
I М42 I М55 I М65 '1 М74 I М85 IМ1О1аl М 102в
ясно изразени по добри маrнитни свой-
ства по посока на валцоването. От нея
се изработват трансформатори с лентови
О-образни сърцевини, предлаrащи .pe
дица предимства пред друrите вид ве
сърцевини. Те имат около 2 пъти по--
rоляма маrнитна проницаемост, по висок
КПД, намалени заrуби на мед и по--
малки общи размери на 'срансформаторl'.
Особено важно предимство на H
товите сърцевини е, че са значително
по--технолоrични за серийно производ
ство от досеrащните.
Напоследък в някои съветски и за-
падни радиоприемници и телевизори
. лентовите сърцевини започват да се из-
ползуват твърде щироко за нискочестот-
ни и мрежови трансформаторн.
с (мм) 42 55 65 74 85 102 102
d (мм) 42 55 65 74 85 102 102
Ь (мм) 12 17 20 23 29 34 34
а (мм) 9 10,5 12,5 14 15,5 17 17
f (мм) 30 38 43 49 56 68 68
Дебелина на пакета
h (мм) 15 20 27 32 32,5 35 52
Дълж. на MarH. си-
лова линНS! l (см) 10,2 13 15,4 17,2 19,7 23,8 23,8
Сечение Ца желязо--
то S (ём2) 1,48 2,82 4,5 6,2 7,9 10 15
Тежина (к2.) (},12 0,31 0,61 0,9 1,3З 2 3
Средна дълж. на 23,3
навивката' (с-м) 8,8 11,4 13,8 16,2 17 19,8
Навивки на волт 25,6 13,4 8,4 6,15 4,76 3,76 2;5
Допустима мощност 120 180
(вт) 5 15 25 50 70 ТРЗИ3ИС1'ореи дуел или "моят злзрзт
така и за дебе ината на пакета, в който ната 341 или Э4АА (1,3 вт/к2.). Тази е ло-хубзв!"
е събрана сърцевинаtа. В таблицата ламарина съдържа 3% СИЛlщий И имft
адио и телевизия, "Н. б"':'l9бЗ 189
р ех '1 ц о Lf 3 це ,Р 13 ех н е
Епектронен превкnючватеп
Схемата се отнася до едцн електронен
превключвател за получаване на два OT
пелни образа върху екрана на осцило-
rрафна тръба. С такъв превключвател
успешно се заменят двулъчевцте осци
оrрафи, които са скъпи и малко раз
,ространени. Две периодични фУНКIIии,
8хоо
Е ОВСС
Взаимното блокиране на двете лампи
става посредством правоъrълен импул<'.
Тези импулси се подават от анодите на
двустабилния мултивибратор Л за , Л 3б
В третите решетки на Л 1 и Л 2 . Потен
циалът на анодите на мултивибратора
лежи върху катодите:1на Л 1 и Л 2 .
МРЕжа
>---J.
["ООСЕ
Фиr. 1. Принципна схема на превкдючвателя
изобразени върху екрана, MoraT да се
сравняват ио форма и по фаза както с
двулъчевия, така и с обикновения оспи
лоrраф, снабден с електронен пре
включвател като приставка. Двете из
следвани напрежения се подават на OT
делни входове (канал 1 и канал 2) и с
помощта на един МУЛТИlJибратор посмен
но се пропускат през усилва теля или
се блокират. liеобходцмо е честотата на
преВКЛlOчването да бъде няколко ръти
по rоляма от най високата изследВана
честота.
Приставката е осъществена по съвсем
упростена схема.
Двете изследвани напрежения се по
дават на входа на канал 1 и канал 2, от
там през потенпиометрите Рl и Р2' на
решетките на лампите Лi и Л 2 (EF80),
които имат общо анодно захранване през
IIроменливото съпротивление R!.
199
Отоплението на всички лампи може
да се вземе от една намотка 6,3 в на
трансформатора. Това е възможно, ко-
rато общото анодно напрежение е 300 в,
при което това на анода на мултиви
братора е 100 в, така че при едно дo
пустимо напрежение от 120 в между
отопление и катод не се създава пречка
за общото отопление на лампцте.
Реrулцрането на двойния образ се
цзвършва с помощта на потенциометъра:
Р3' цзменяйкц напреженцето на решет
кцте на лампцте Л 1 ц Л 2 .
Сцметрцрането на решстюпе на
мултцвцбратора става с помощта на про
менлцвото R 2 , с което се цзменя по-
тенццометрцчната връзка между решет
Iште ц общата маса, към която са CBЪp
занц. Реrулцращото съпротцвлеtше R3
в общата каТО,дна вериr,а сл},жц з П
бцране на работната точка l'Ia лампат а
на мултцвцбратора.
Доведеният до катодцте на Л за Ц Л,;б
сцrнал, получен прц обратния ход на
лъча ц усилен от Л4б, се цзползува J<aTo
IШпцмпулс.
Сцнхронцзапцята на осццлоrрафа се
извършва винаrи само с едИН входен
сиrнал, тъй като при два нееднакви сиr
нала (фиr. 2а, 2Ь) И./lИ при взаимното т
местване на два еднакви сиrнала (фиr. 2с,
2d) се отмества съшо и синхрониза
пията на осцилоrрафа, което от своя
страна ще доведе до неточно описване
на цзследванцте кривц.
Идващцят сиrнал по канала 1 се дo
вежда до управляващата решетка на
Л 2 , усцлва се от Л 4а Ц като синхро
сцrнал цзлцза на цзхода .сцнхронцза
пця., за да се подаде на осццлоrрафа.
Катодното съпротивленце на лампата
Л 4а е така подбрано, че цзкрцвяването
на сцrнала да е невъзможно.
o J7LJ7
Фиr. 2. С,шхроннзацията се извършва само с
един от сиrнапите
Ключът цма следнцте положения.
l двулъчев образ
2 caMO първц канал (мултивцбраторът
едностранно блокцран)
3 caMO вторц канал (мултцвцбраторът
едностранно блокцран)
4 първц и вторц канал (мултцвцбра
торът двустранно блокцран).
По време на блокцрането на двете
трцоднц части на Лза. Л3б (на Е88СС)
се включва едно еквивалентно съпротив
ление, което поддържа пррпорционал
ността на напрежението.Съпротивлението
R 1 в анодната вериrа се наrласява така,
че при максимално положение на по
тенциометрите Рl и Р2 да се получи
усилване 10 пъти.
Приставката е приrодна .за какъвто и
да е осцилоrраф, достатъчно е да има
rнездо за B-ЪJIшна синхронизация ц дo
'стъпен ремеотклоняващ ,импулс.
Pafjlio ,-и:-fJlеМQUЗUЯ ,КН, 6 if)63
....'l........ ___. . _,,-<. /.. ....."....._,_ ..., .... ...
7!;n7eHYr1eH A ',
СХЕМА ЗА ЗАЩИТА НА ЕпЕКТРОИ3МЕРИТЕЛНИ УРЕДИ ОТ ПРЕТО8АРВАНЕ
[ФР клас 21 Патент Н2 1100 161
Фирмата Сименс Шукерт патентова
устройство, осиrуряващо надеждна за
щита на електроизмерителни уреди от
претоварване.
Подлежащият на защита . електро
измерителен уред 1 с клемите 2 е
превключен към клемите 4 и Б. на Be
риrата 5а, протичащият ток: в която
1рябва да бъде измерен. Към клемите
4 и 5 са включени емитерът и базата на
транзистора б. Между базата и колек
тора на транзистора през съпротивление
7 е включен токоизточникът 8 и освен
това паралелната вериrа, състояща се
от кондензатор 9 и активно съпротив
ление 10. Последното със съпротивле
нието 7 образува делител на напрежение
и е свързано с решетката и катода на
rазоразрядната лампа 11. Захранването
на анодната и отоплителните вериrи на
лампата се подава от трансформатора
12. Пулсациите на изправеното анодно
напрежение се изrлаждат от конденза
тора 13. В анодната вериrа на лампата
е включена намотката на релето 14а,
единият контакт на което се намира в
същата вериrа, а друrият контакт 14c
в ъв вериrата 5 5a. При запалване на
лампата и двата контакта се разтварят
пи по този начин самата вериrа на пред
азвания прибор се изключва.
Защитното устройство работи по
следния начин: при повишаване на
САЩ ffлас 21 Патент.N!! 2 979 653
IlaTeHToBa се ПО,1УПРОВОДНИКОВ CTa
билизатор на напрежение за постоянен
ток с транзистори компенсационен тип,
с последователни реrулируеми елементи.
На схемата (показана на чертежа)
стабилизаторът е изпълнен по обикно
ве ния начин с транзистори 1 и 2,
включеви паралелно, усилвателни TpaH
зистори 3 и 4 и измерителен мост,
изпълнен със стабилитрон 5, товарно
съпротивление б и делител на напреже
ние 7. Отличителните особености на
стабилизатора на напрежение се състоят
във въвеждането на кориrиращ сиrнал
от тока на товара и устройство за за
щита от късо съединение и претоварване.
Корекцията от тока на товара в CTa
билизатора се извършва чрез въвежда
нето в измерителния opraH на сиrнал"
пропорционалеи на тока на натоварване,
във вид на падение на напреж ше в
предпазителя и предпазител държа
тел 8_ Защнтата от късо съединение се
осъщестцява чрез двата предпазителя
8 и 9 в товарната вериrа. Защитата на
проходни те транзнстори от пренanре
жение при претоварване става с по--
мощта на допълнителна схема с TpaH
зистор 10, работещ по следния начин:
KoraTo токът на натоварване на C1a
билизатора, а следователно и напреже
нието на проходните транзистори не
PQi}JJ,Oи теде,fJUЗUЯ, КН. fj... }!)68
иапрежението на клемите 2 и 3 повече
от допустимото, вериrата колектор
база на транзистора б става проводяща;
запиращото напрежение, подавано от
токоизточника 8 на решетката на rазо
разрядната лампа II, се' дава на късо;
лампата се запалва. релето сработва
и ИЗК,1ючва уреда, а също и анодната
вериrа на лампата
Повторното включваие на уреда след
сработва нето на релето се извършва
J
5
ръчно, след като се отстрани причината
за претоварване. Описаното устройство
е приrодено не само за защита на
амперметри, както е показано на cxeMa
та, но и за защита на волтмери. В този
случай последователно Ha волтмера се
включва СЪПРОТИЕ.'lение, напрежението
на което се подава на входа на защнт
ното устройство. Устройството е под
ходящо за защита на уреди както за
постоянен, така и за променлив ток.
ТРАН3ИСТОРЕН СТАБипИ3АТОР НА НАПРЕЖЕНИЕ
I
I
надминава нормалните значения, стаби
лизаторът 11, включен през съпротивле
ние 12 паралелно на проходните TpaH
зистори, е затворен. Следователно TpaH
зистор 10 ще бъде затворен и няма да
оказва съществено влияние върху рабо
тата на останалите части на <;хемата.
KoraTo се яви пре натоварване на CTa
билизатора и иапрежението на проход
ните транзистори нарасне повече от
определеното ниво, стабщ!Изаторът 11
:l
се отваря, падението на напрежението
в съпротивлението 12 отваря транзи
стора 10, вследствие на което се затваря
транзистор 4, а след Hero и транзисто
рите 1 и 2. Намирайки се в затворено
състояние, транзисторите 1 и 2 ще раз
сейват малка мощност, т. е. тяхното по.
вреждане ще бъде предотвратено. За
активното затваряне на транзисторите
1 и 2 в тяхната емитерна вериrа в пра
ва посока е включен диод 13.
19.1
, :ач , а.ч 6Ur tJЩ ; Нq ;,"".,.,..",
60бините преди поповин век
ОСНОВНИЯТ елемент на всеки радио
Jlриемник бобините, преди 50 I'ОДИИИ
коренно са се отличанали от днешните
както по форма, така и по размери и
разположение.
На фиr. 1 е показана една от най
разпространените на времето бобини,
характеризираща се С това, че отпред
ИЗI'лежда като мрежа на паяк, а от
страни като килийки на пче:JЗ, от КЪДL"
то носи популярното си име бобина,
навита на "пчелни килийки..
Друrа подобиа бобина е показана на
фиr. 2. Отпред тя също изrлежда като
плетка на паяк, но от страни не е Ha
правена като пчелни килийки. Тази бо
бина е навита върху кры'ла основа 01
IIзолаllионен картон шш дру!" подобен
материал, радиално нарязан на 12 20
секции.
. На фИl". 3 е показаиа б(юина, навита
върху изолашюнна тръба без l<аКБИТО
и 'да било плетrш. По тази причина 1'11
дъшо време се ползува с широка по--
пу.1ЯРНОСТ. Лесният начин, по който се
нрави тази бобина, я r.рави предпочи
тана дори в наши дни в радиолlO
бителските среди,
ПО същото време се явява и първата
uобина, навита с универсална плетка, но
размерите и са били все оше сравни
телно rолеми Поради липса на високо
качествеии СЪРllевини и с оrлеп да се
намали до минимум собственият Й Ka
пацитет.
За плавното изменяне на връзката
между две боби ни масово се е изпол
зувал вариометърът. Той представля
ва една система от две бобини, навити
по един от rорепоменатите начини, при
което едната от тях се закрепва He
подвижно, а JfpyraTa се поставя на ла
rери в първата или близко до нея така,
че да може плавно да изменя положе
нието си до 9() rpaJfyca спрямо n,ървата.
На фиr. 4, 5 и б са показани някол
ко разрлични вариометри, конструирани
за конкретните нужди на фирмите--про-
изводителки. Всички те обаче, както и
бобините, имат един основен HeДOCTa
тък rолемият им размер, който rи
прави MHoro неудобни.
Тук естествено някой би запитал : Ни
ма конструкторите преди 50 rодини не
са моrпи да се досетят как MoraT да
направят бобините си малки и удобни
като днешните?
Без съмнение работело се е в тази
насока. но знаем, че не са моrJJИ да
усъвършенcrвуват бобините по липса на
високочестотни сърцевини и литцендрат,
освен ако се откажат от малкия соб
ствен капацитет и по този начин HaMa
лят покритието на вълновия обхват.
Освен това, тънките проводници са били
вс€' още лукс
192
\
f
.....
,
, {::,
i
1
Фвr 2
I
,}
,< <tZ;(iи ,\
1
f!J
\
"
, .
r " " . '
j
';','
'd}
;"',1;7, " : '/.,
.. !, I/"".
. ",
1 .' " j)
ФIJr. ;{
, ,
,
.'
"
-
..,
. .'f..i.
'!'?1P<
,р
. ,
1),1
f"jИf. -4
".1'
(,;
:t , ' , "
,1
Ji,-::--:
; .
.i <
:j; , ,
,., . .
,
'.'
":..
д\
..
C
' y{
!
t{
1
'\I :: '>.
Фffr.5
. : it:-
" " .,' ',
/.' '\
, \
" ,, 'WW' ",,, ',...
! , "\t\ ' } "\),,,
" {... {..\' ,1,. .J};o "'т'
' , ' "1\\\." \ " ',
" ;' .:" ,iiJlP' ' J " i::' ,"
.j ll'l'f'" ,! " , " ".
" '," " "'\\\ . ,,;;
"' " '<, ,
J.... ."'" .. i1
\','. ....., . ;
,. . .,.1;11'; _ "
.". . ,:{ '_ ..< "..11
; ..... .:'. ...... .'"
..... '... .' '';.
'Vi/I'fa
Фl-п" ()
Радио и телевизия, «Н. 6 1968
i
I Д'ЬРжавен маШИИОСТРОИТeJIII .' ..ЧЕРВЕНА ЗВЕЗДА'
;:111
' ,
,
14
r АР А ДЕБЕЛЕЦ, ОКРъr В. тър ОВСКИ
Телефони:
номератор 33-91, 33 92, 33-93, 33-
директор 31-12; снабдяване 2-92-21
телеrрафен адрес:
Червена звезда rapa Дебелец'
Банкова е/ка 34 1 БНБ B ТЪрНО80
" аз 93
ПРОИЗВЕЖДА: ПtIДЕ.vlf l' I П'.,Н ,ОРТНИ МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
ТраНСПОf--rни .Iен'и с общо предназначение: носими от 2 09 метра.
возими 8.5, 1 () I 15 М. станционарни от ] О до 400 М. С ширина н rYMe
fЫТО платно 40 "'0, t.,5 l 800, 1000, ]200, 1400 и 1600 мм, скоро ти
114, 06 0.8, и 3 ,\1-. тра в секунда, с прав и коритообразен офил.
Транспортни ./ен rи '<! кеrамичната промишленост: дължина 20 и
м, ширина ОО м'\'!, скорост LJ.a. м/сек.
Транеп 'ртн' ленп' за вьrЛИIl1d, дължина 100 и 150 м, про зводи
талност 10/) fj тона в '{З(
Врf\рацИl . ранспорrьорн вертик",'чи и хоризонтални.
Верижш. 'ан 1ТЫЧJИ a ___ърве ни П.' за керамич'. про
(лен IС1
\10СТО." ек pr",C\ "-ранов\: НOl'рсlЮВИ L тuвзроп
и 5 ;она, vdИ Тi'ваРОПОД-.МН()1 5, 10. 15 и ;!. а
Хаlпе..и И \... 3, и TJHa.
'Р,)ИТЕЛНJI
heTIIHO{) h 'h.dL
'С, vноБЪрh<1 Чhd
. Iлvавт.)м 1. IН
aMeH{) ' Ja l
r 2lli)
2. Н
ПреСt.вНJ
ЛашиНl
\Lфа.
паца, рзск
r:PA 'vtи,
rlDлне
1831, ли
рини, j'лиНО....
,'а. НИ
. [а ,Dt:"a
Ш.
l . I
..:> I !ilI .lItАШИНИ И С ',()уЪЖЕНИ}r
'3ИlVJИ I / '), 2 iO ,ОО литра тип J IJ ши а
. Иll НрОТИВОТlIкОl!. le veToH08 В' CJ 1
1 \1анд ':Iане
. ши I' НI иr'нарни р азме l ' {.'"
,() 411\1 Юjlll(i (нима ( [,С сортир'
if:H
dH" LOjЛЩ
' a,1t ' B<!Be
..на r' '(ба
j 11
,1Н,. алации.
'НН желязо.
Iрор"'во,лсrво на а<.фаJ.
nоитеЛСТВО.
5
из НШ"!-ш рl тия МНО! JчJt:
за,ши .l.и<"и 11 ,(Ю MM'
.1IНf' ')В ..t>c "150 и 4')(1 )н
не..[)Н орезач..а,
ЛИЯ. Прl:: °aJ!
П"
ии "И
lB.
ДИ"
р'
'.
.
rp. ПАВIIИКЕИИ
телефони: директор 141'1; rл. инженер ЗOS;
("л. счеТОВОДИтел 149; Ilласмент 150;'
производствен отдел 388
Разчетна с/на 34 4 БН llавлltкени
ПРОИЗВЕждА:
1. 8аrонетки керамични ц руднични
2. Съоръжения за пътя спирачни и обръщателнИi
3. Uиментовози за ваrони и aBTopeMapl<eTa
4. Силози за цимент 25 и 25 тона
5. АцетилеtJови rенератори за НИСI<О и средно Ha ,
ляrане 150 л ниско наляrане, 500 л н. наля{ане,
1 ооо л н. наляrане, 1500 л н. наляrане, 2000 л 11.
наляrане, 5000 л средно наляrане и 10000; л
средно наляrане
6. Конвейери за обувната промишленост
7. Ролrанm
8. Цистерни 3000 л за авторемаРl<ета, 5000 'l за
авторемаРl<е и I О ООО л за авторемарке
9. Казани за топене на асфа,r.-;
J О. Ръчни ножици за рязане на ламарина
11. Ковашки оrнища е;1ин;tчни и двойни
12. ФасонЮI воц.опроводни части.
20820 I
,:.
, "
I
, I
.u.
. 8